11 ­ 17 декември 2009 №48 (Година IV) Цена 1.00 лв.

www.glasove.comИзлиза в петък

стр. 16

Ат

ан

ас

СЕМ

ЕРД

ЖИ

ЕВ

РАЗГОВОРЪТ стр. 8 ­ 9

стр. 4 ­ 5

А. И

ВА

НО

ВА

, Д. Г

ОЧ

ЕВД

. ЧЕР

НЕВ

А, Д

.СА

ЧЕВ

АГе

ор

ги Д

ИМ

ИТР

ОВ

стр. 14

Ст

оян

ГЯУ

РОВ

ИЗКУСТВАТА

стр. 12 ­ 13ПОЛЕМИКА

А. Б

ЕЗА

НС

ОН

, Л. К

ОЛ

АК

ОВ

СК

И

ИНТЕРВЮ

НА НОВ ГЛАС

Тази седмица Комисията подосиетата изнесе поредна-та порция от имена на бив-

ши сътрудници на ДС. Тозипът те са на хора, които повреме на прехода са работили иса ръководили печатните ме-дии. Списъкът на Комисията енепълен и ще бъде продълженслед коледните и новогодишни-те празници. Въпросът обачене е в това кой журналист ебил съпричастен към ДС. Проб-лемът е много по-дълбок и за-сяга цялостния медиен образ надългия български преход към де-мокрация.

Конспиративната теория,която гласи, че някакъв центъре режисирал процесите, коитопротичаха в българския общес-твен живот през последнитедвадесет години, вероятно е

погрешна и крайна. Това обачене значи, че ще сбъркаме, акокажем, че зад публичното гово-рене по време на прехода састояли хора от бившите тайнислужби. От решението на ко-мисията става ясно, че тезихора са пребивавали в “десни”,“леви” и “независими” медии.Това, което ги е свързвало въп-реки преходните различия, етайното минало и манталите-тът им. Свързваше ги и това,че са били част от единствена-та истинска общност в Бълга-рия до 1989 г. ­ общността наДС.

През 1989 г. тези хора завари-ха едно разрушено общество, вкоето за разлика от другитекомунистически общества лип-сваше дисидентска, писателскаи каквато и да било друга об-

щност. През годините на кому-низъм агентите на ДС бяханаправили всичко възможно, зада се внедрят и да разрушатвсеки опит за сформиране наавтентична общност. В първи-те и най-важни години на прехо-да това им помогна лесно да ог-лавят общественото мнение, скоето да затвърдят безалтер-нативния си статут.

Тяхната общност победи ивъв времената на преход. Кон-спиративните похвати и двойс-твеното поведение на журна-листите от ДС се пренесохабезпроблемно върху медиите, вкоито имаха водещи функции.Още в зората на демокрациятатези хора се нарекоха “гарантина свободното слово”, а поли-тиците от дясно и ляво ги ле-гитимираха като такива. След

това бавно и мъчително журна-листите от ДС успяха да реа-лизират на практика визиятаси за “свободно слово”. Днес битрябвало да са доволни от то-ва, което постигнаха. Повече-то от тях са с добро мате-риално положение и все още мо-рализаторстват от страници-те на големите вестници. Це-ната е, че българските вестни-ци стават все по-зависими инискокачествени и са интерес-ни само когато участват в по-редното активно мероприятие.Това е така, защото журналис-тите от ДС никога не са имализа цел да изграждат и отразя-ват общественото мнение, ада го манипулират. Така кактоДС никога не е била служба засигурност, а апарат за репре-сии.

11 ­ 17 декември 2009 №48 (Година IV)

Главен редактор: Явор Дачков (yavor.dachkov@gmaIl.com)Редакционен екип: Аве Иванова, Мария Дерменджиева, Тома Биков Коректор: Евгения Борисова

Дизайн: Николай Киров-Харо, Чавдар Гюзелев-Чочо Отговорен секретар: Стефан Кръстев Страниране: Людмила ДумеваТелефон на редакцията: 988 14 98 e-maIl: glasove@gmaiI.com

Издател: “Гласове” EООД Печат: Мултипринт Каталожен номер: 177Ръкописи не се приемат, ползвайте e-maIl. Тел. 988 14 98 ­ оставете съобщение.

Редакционното приключване на броя е в сряда.

НАШИТЕ2

www.dverIbg.net

ГЛАСОВЕ

Всряда беше публикуванапървата част от журна-листите, ръководните кад-

ри и собствениците на печатнимедии, свързани с Държавна си-гурност (ДС) и военното разуз-наване. Проверени са 328 лица от20 издания, за 36 от тях е уста-новена принадлежност към ко-мунистическите тайни служби.Проверката на печатните ме-дии продължава, защото някоиот тях не са изпратили искана-та информация на комисията, аот други е постъпила непълнаили неточна информация. От в.“Труд” например са проверени са-мо работещите по трудови пра-воотношения. Във вестниците“Експрес”, “Дневник”, “Капи-тал”, “Държавен вестник”,“Стършел”, “Позвънете” и всписание “Тема” не са откритиагенти и служители на ДС.

Изненади всъщност няма.Просто се потвърждава, че “не-зависимата” преса 20 годинислед 10.11.1989 г. продължава дабъде конспиративна квартира наДС. Подчертавамe обаче, че про-верката се отнася само за пе-риода след декември 2006 г. Засе-га само можем да гадаем колкопо-дълъг би бил този списък, акотя се направи от 1990 г. насам.Все пак, макар и информациятада е частична, тя дава сравни-телно ясна картина за нещата.Защото присъстват водещи все-

В брой 43 четете:Радосвет Коларов: Вапцаров: думипред смъртта

Седем дни с изкуството на МаринВърбанов

Димитър Камбуров: Китай –непоносимият, сюблимният...

Божидар Манов за солунскиякинофестивал

В следващия брой:Дарвин – битки

“Демократичната” преса ­конспиративна квартира на ДС

кидневници като “Труд”, “24 ча-са”, “Монитор”, “Телеграф”, “Се-га”, които години наред са фор-мирали общественото мнение исъзнание на българина. Присъс-тва и самият печатен орган наСъюза на българските журналис-ти ­ в. “Поглед”, който държипървенството за момента.

Кои са известните имена?За ДС са работили собствени-

кът на в. “Класа” Милен Гераси-мов, на в. “Земя” Димитър Ива-нов (началник на Шести отдел вШесто управление), на в. “Труд”Тошо Тошев, както и 4 собстве-ници на в. “Поглед “ ­ ВеселинКонстантинов, Милен Вълков,Милен Гетов, Снежана Тодоро-ва-Федотова.

Сред главните редактори ос-вен Тошо Тошев са и бившитеглавни редактори на “Поглед”Евгений Станчев и Валери Най-денов, който е бил на същатадлъжност и в “24 часа”.

Юрий Асланов е бил секретенсътрудник на Разузнавателнотоуправление към Генералния щабот 1985 г. под името “Виктор”.Асланов е на длъжност полити-чески коментатор във в. “Мони-тор”, издание на “Нова българ-ска медийна група холдинг”, от 1юни т.г. Той е собственик на со-циологическа агенция и член наВисшия съвет на БСП. Във в.“Монитор” с принадлежносткъм ДС и РУМНО са и зав. от-дел от 2003 г. Вечеслав Тунев ­агент “Радев” и щатен служи-тел, и всичките директори на

изданието: Павел Пашев ­ сек-ретен сътрудник “Виктор”,Виктор Самуилов ­ съдържателна явочна квартира “Марица”,Евгений Еков ­ агент “Виктор”,Красимир Георгиев ­ агент “Ва-силев”.

Някои от тях вече са обявява-ни в предишни решения на коми-сията по досиетата, като зае-мащи някакви ръководни позициина други места. Факт, койтоиде да каже, че тези хора не ос-тават без работа ­ сплотени саи видно е, подкрепят се.

Във в. “24 часа” има двама нас-тоящи и един бивш коментаторс досиета ­ Алексения Димит-рова, Пенчо Ковачев, който въввестника представи своята ис-тория, и Огнян Стефанов. Алек-сения Димитрова е била вербува-на за агент към ДС, управлениеVI-II-I през 1988 година. Осъщес-твявала е сътрудничество подпсевдоним Владимир. Димитро-ва е известна като разследващжурналист, а през лятото бешепредставена книгата є “Тайни-те досиета на царя”. О. Стефа-нов ­ понастоящем главен редак-тор на електронното издание“Фрог нюз”, е бил съдържател наявочна квартира “Академик”към ВГУ.

Правят впечатление и имена-та на трима историци ­ двамапрофесори и един академик, кои-то са членове на редакционниясъвет на в. “Поглед”. За настоя-щия министър без портфейл Бо-жидар Димитров сме писали

достатъчно. Георги Бакалов евербуван като агент “Борис” наШесто управление през юни 1989г. Неотдавна беше назначен задиректор на Държавна агенция“Архиви”. Георги Марков, дирек-тор на Института по историяна БАН от 1993 г., е бил секре-тен сътрудник “Роман” на ПГУ.Няма данни да е снет от отчет

­ напротив, ясно е, че е продъл-жил да работи и след 1989 г. заразузнаването.

Агенти на ДС във в. “Сега” сабили директорът Добрин Паму-ков, както и политическите ко-ментатори Димитри Иванов иСветослав Терзиев. Последнияте работил 7 години в отдела замедии на Шесто управление, ноестествено, ОР Владимир Диневстарателно е изпълнил задълже-нието си за унищожаване на до-кументите, разказващи за тази“работа”.

Поредният списък ­ поредно-то омерзение. И гадното усе-щане, че трудно се е случвалонещо наистина свободно, неза-висимо и искрено в българскитепечатни издания. Достатъчное да припомним, че и по-голяма-та част от главните редакто-ри на в. “Демокрация” са билисвързани с ДС...

Тошо Тошев Евгений СтанчевВалери Найденов Юрий Асланов

11 ­ 17 декември 2009 №48 (Година IV) НА ФОКУС 3

Андрей РOМАНОВ

На 30 ноември тази годинапочина известният сръбски пи-сател Милорад Павич, автор напопулярни и превеждани в цялсвят книги, сред които “Хазар-ски речник”, “Стъкленият ох-люв”, “Пейзаж, нарисуван счай”, “Обратната страна навятъра” и много други. През2004 г. Павич беше номиниранза Нобелова награда. Няколкодни след смъртта на писателяоткрих в пощенската си кутиятози некролог. Листът, изпи-сан на ръка, без заглавие и ав-тор, беше пъхнат в чисто бялненадписан плик. Огледах вни-мателно плика и писмото, ноне можах да открия нищо, кое-то да ме насочи към някакваследа, освен може би само това,че буквите на места бяха достаразкривени, сякаш писани в сил-но вълнение, тук-там между ре-довете имаше мокри петна ка-то от сълзи, а от плика се но-сеше слаба, но явна миризма насол. При това положение не миостава нищо друго, освен да пуб-ликувам този некролог от име-то на неговите автори ­ хаза-рите, както личи от текста натова прощално послание къмтехния последен летописец изащитник.

Милорад Павич е мъртъв.Мъртъв! Колко странна думаза писател. Странна, защотоживотът и смъртта са същотакива играчки за писателя,както и всички други неща. Всвоя свят, който е неговиятистински живот, писателятможе би е убивал и възкресявалстотици пъти своите герои,забавлявайки се с живота исмъртта им, а ето че сега са-мият той слага глава на дръв-ника, сякаш за да изкупи винатаси пред тях. Да, смъртта нанякое обикновено двуного най-често не поражда въпроси къмвечността и Бога и човечес-твото я отминава равнодушно,но когато умира светъл, божес-твен дух, това ни кара да нас-тръхваме. Как! Нима Словотоможе да отиде в ковчега? Ниматази уста, сладка като мед,може да занемее, нима божес-твеното в тези очи може дастане стъклено и студено? Втакива случаи странните усло-вия на нашето пребиваване наземята стават още по-скан-дални и нощта на човешкатасъдба надвисва още по-черно изаплашително над нас.

И все пак трябва да приз-наем, че този случай е по-разли-чен. Има нещо, което ни успо-коява и дори ни кара да се ус-михваме; нечия ръка сякаш нипотупва приятелски от гроба.Някой ни намига. Павич исмърт? Каква странна шега!Всъщност напълно в духа на са-мия Павич. Разбира се, от дру-гата страна на телефоннаталиния не можех да бъда аз, ней-ният мъж, защото вече чети-ридесет дни почивах на белград-ските гробища на ул. “Рузвелто-ва” 50 ­ заявява той в един свойроман. ­ Тъй като минаха пър-вите седмици от смъртта ми,моята жена, по-точно вдовица,направи панихида и замина засело Баби в подножието на Кос-май, където имах семейна къ-ща. Да, при Павич никога не мо-жеш да бъдеш сигурен в нищо и

най-малкото в това дали него-вото внезапно изчезване отживота не е само екстраваган-тен сюжетен ход в пореднияроман, който е замислил. И безтова е разменил отдавна мес-тата на реалността и нереал-ното, живота и смъртта, такаче какво му струва да превърнегроба в източник на нови прик-лючения? Погребан бил в Тър-нов, близо до Неретва ­ под-хвърля той небрежно за едингерой от “Хазарски речник”. ­Година след това един христия-нин от Неретва, който добрепознавал Акшани приживе, оти-шъл в Солун по работа. Влязълв някакъв дюкян да купи вила ­двурога вилица, с която отвед-нъж се поставят в устата двавида месо ­ свинско и говеждо.Когато стопанинът на дюкянаизлязъл да му послужи, човекътпознал в него Акшани и го попи-тал как така е в Солун, когатое погребан от година време вТърнов. “Приятелю ­ отговорилму Акшани, ­ аз съм мъртъв исъм осъден от Аллах во веки ве-ков, а тук търгувам и имам

всичко. Само кантар не ми ис-кай, защото повече не мога дамеря. Тук съм винаги, само наединайсетия петък всяка годи-на трябва да съм си в гроба.Виж какво, на теб ще ти дамстока на вересия колкото ис-каш...”. Човекът си взел вилатаи си тръгнал обратно за дома,но по пътя го нападнал глиган,който откъснал парче от поясаму. Когато се прибрал в Нерет-ва, отишъл на 11-ия петък, раз-копал гроба и видял там Акша-ни... “Е, приятелю мой, аз мо-жех да те погубя в Солун, но него сторих, а ти помогнах”...При тези думи Акшани се зас-мял и неретвенецът видял в ус-тата му парче от своя синпояс... Тогава се сепнал, вдигналнагоре спусъка на пищова истрелял. Акшани изревал катовол и напълнил гроба с кръв.Вкъщи неретвенецът оставилоръжието и потърсил двурога-та вилица, но нея я нямало ни-каква. Докато стрелял в Акша-ни, той му бил откраднал вили-цата... Според друго преданиеЯбир ибн Акшани изобщо не бил

умрял.Същото можем да кажем и

ние: според нашето преданиеПавич изобщо не е умирал. Тъйсмятат хазарите за автора на“Хазарски речник”.

Ето защо от името на нашияхазарски народ поднасяме тезиняколко думи като скромноцвете на нашия летописец...Как разбираш, че си хазарин?Павич описва тъй хазарскатадуша: Тя има паспорт, койтона Изток смятат за западен, ана Запад за източен. Така ченейният паспорт буди съмнениеи на Изток, и на Запад, и тяхвърля две сенки ­ надясно и на-ляво. Това сме ние ­ хора, кои-то не са никога нито от едни-те, нито от другите, живеещиназаем, винаги чужденци и гос-ти на тази земя. Живеем самов мечтите си, събираме сенки,ловим сънища. Нашата родинае пустинята, нашата субстан-ция е солта... Строим стениот сол между една пустиня идруга и в собствената си сто-лица сме изгнаници... В Итил,хазарската столица, има едно

място, където двама (може исъвсем непознати хора), катосе разминат, си разменят име-то и съдбата и продължаватживота си с разменени роли,все едно че са си сменили шап-ките. Между онези, които ча-кат ред на това място да сме-нят своята съдба с нечия друга,чиято и да е, винаги има най-много хазари.

Ще разбереш, че си хазарин,когато прочетеш Павич или мо-же би когато се окажеш самсред солта в пустинята и живо-тът обърне към теб хазарско-то си лице и ти покаже хазар-ската си същност. Хазарскотодреме във всеки евреин, бълга-рин, германец, унгарец... Други-те народи не признават нашетосъществуване и дори в собстве-ната си хазарска пустиня няма-ме право да се наричаме с иметоси. В хазарската държава гърци-те са под защитата на хрис-тиянския закон, евреите ­ на ев-рейския, арабите ­ на исляма.Но в южните провинции, къдетоима гърци, или в западните, къ-дето са се заселили евреи, или наизток, където има перси, сара-цини и други, отличията се да-ват само на представителитена тези народи, а не и на хазари-те, защото тези провинции иокръзи се смятат за нехазарски,въпреки че в тях хазарите сатолкова, колкото и в останали-те. Така в своя дял от държава-та хазарите делят питата свсички, а в останалите частиникой не им дава нито троха.Да, така е. Като сенки се про-мъкваме между другите хора,винаги чужди, апокрифни люде,криптонарод, чужденци в соб-ствената си родина, пришълци вкъщата си, гости на собствена-та си маса от сол...

Хазарин е всеки, който гледапрез нещата и вижда нещо дру-го зад тях; който смята, чедействителността е сън, откойто трябва да се събудиш.Целта на ловците на сънища еда проумеят, че всяко събужда-не е само стъпало в последова-телното освобождаване от съ-ня. Който проумее, че неговиятден е само чужда нощ, ще търсиистинския ден, който дава въз-можност за истинско събужда-не от собствената действи-телност, както се събуждамеот сън, а това води до състоя-ние, в което човек е още по-бу-ден, отколкото наяве. Тогаванай-сетне ще види, че е едноок всравнение с двуоките и сляп всравнение с будните. Ето защосе случва да скърбим, че сме жи-ви, и да се радваме на смъртта,която ни буди... Подобно на На-боковия герой, и хазаринът мо-же да каже за себе си: По пог-решка съм попаднал тук, в зат-вора на този грамаден, пъстърсвят: солидно на вид изделие назанаятчийското изкуство, авсъщност призрак, пародия,грешка.

Милорад Павич е мъртъв.Почина последният ни летопи-сец. Ще запалим за него на на-шата хазарска Задушница поедна хазарска свещ от сол стрепкаща хазарска сълза вмес-то пламъче. А нали за нас всекиден е Задушница, защото въпре-ки привидната материална дей-ствителност ­ тя не е по-реал-на от фикциите на Павич ­ все-ки от нас е само сън, само еднахазарска душа...

Хазарскинекролог

Милорад Павич

11 ­ 17 декември 2009 №48 (Година IV)ИНТЕРВЮ4

­ Деяне, как така БАН отново(след позицията на Ахмед Доган,изстреляна през май) се оказаедва ли не в центъра на българ-ските беди?

­ БАН, която заедно с Универ-ситета формира върха на пира-мидата “образование­изследова-телска работа”, отдавна е въвфокуса на предимно безпричиннанеприязън и разнообразни разру-шителни мераци.

Д-р Доган рядко изразява пуб-лично отношение и винаги раз-бунва духовете. Особено след ня-каква възраст (40­50 години?) зачовек е полезно да внимава съссуетата, с породените от разо-чарования завист и озлобление, с“големите игри”...

В началото на разговора ниправя уговорката, че не претен-дирам за всезнайковщина ­ от-стоявам мнението си, което елично. Когато коментирам еднатеза, се старая да се придържамкъм предварително обявени ак-сиоми, да минимизирам неизбеж-но породените противоречия, дабалансирам неопределеностите винтерпретациите. Ще говоря са-мо за основни тенденции

За да има по-малко беди, т.е. зада съумее да се запази и еволюираедна отворена система, какватое българското общество, трябвапостоянно и внимателно да сеспазва мярката в съотношение-то на мащабите на отделните єструктурообразуващи елементи.Това правило преди 20-ина годинибе съзнателно нарушено и про-дължава да е потискано и досега.

Насъскването срещу един отекипа и фаворизирането на други-го е комбинация от простичкиполиттехнологични хватки.

Процесът на всестранно уни-щожаване на умствения потен-циал на България (не само БАН) етолкова всеобхватен, последова-телен и устойчиво развиващ се,че изисква отпор. Ако ли не, рис-куваме да ни сполети съдбата намълчаливо наблюдаващия унищо-жението на другите до момента,в който идва и неговият ред исъвсем няма кой да го защити.

­ Наистина ли “в БАН не сеправи наука” ­ по Дянков?

­ За потопения в научно зани-мание изследовател то е дразни-тел, който няма работно време ­въпросите постоянно се пораж-дат. Едва ли е различно от другатворческа работа. Вид наркотик­ търсиш ново, не се отказваш.Понякога си уязвим ­ здраве, ли-чен живот. Такова съществуванете прави самокритичен и пред-пазлив в категоричността на съ-дене.

­ Или това са поредни бълну-вания на поредния министър?

­ На онзи, комуто е важно и ин-тересно да се вслушва в Природа-та, атрибутите на властта саму противопоказни. Може би то-зи, който преподава, е по-изкушенда управлява. Необяснимо и жал-

Проблемът не е БАН, алипсата на държавностАве ИВАНОВА разговаря с Деян ГОЧЕВ

Деян Гочев завършва ан-глийската гимназия в София,после физическия факултетв СУ. Вече 30 години работив Института за космическиизследвания на БАН в об-ластта на слънчево-земни-те връзки и синергетиката.Никой от колегите му не еизвънземен, нито си говорис тях.

ко е, че науката отдавна е дове-деното дете на министерство-то на образованието.

Вероятно е страховито пре-дизвикателство да си финансовминистър на днешна България ­рискове да изречеш недомислие,липса на елементарна управлен-ска самостоятелност и отговор-ност, примамливи благини. Ма-кар вредата от неподходящи уп-равляващи постоянно да се доказ-ва от живота (уви, не от проку-ратурата), традицията се запаз-ва.

­ Колко такива министрипреживяхте? Може ли да се го-вори за някаква цикличност внападките? На какво са плодте? И какви интереси обслуж-ват?

­ Някой брои ли “еднодневки-те”? “И това ще мине”.

Липсата на мярка нарушава

равновесието, пораждат се неус-тойчивости, които, ако се под-държат отвън, разрушават сис-темата или поне я “разболяват”.Десетилетия наред поведенчес-ката култура на комунистичес-ките управленци беше: на “онезис листа и молива” трябва да имсе показва “откъде идва хлябА”.Към края бърборковците-общес-твоведи се скриха в АОНСУ изапроизвеждаха “тезиси”. Следпровала в “студената война”, зада има монопол, се измислиха“краят на историята” и “глоба-лизацията” ­ не бива да има кон-куренция, т.е алтернативи. Об-ществото бе фрагментирано,стресирано. Най-лесно е да ка-жеш: “Режи!”. Работещата частот стопанството бе разграбена,унищожена, изгонена. Малко въз-можности ­ много недоимък.Чрез “Отворено общество” и

безчет НПО-та гореспоменати-те се трансформираха в НБУ. Е,кой да е коректив?

Да не забравяме и че БАН есред най-големите собственицина имоти след държавата.

­ Добре, но работеща струк-тура ли е БАН такава, какватое днес?

­ И в БАН, както навсякъде,има хора, които не са на място,но поради естеството на изсле-дователската работа няма какда преобладават. Нормативнатабаза не е основната пречка заефективността на БАН. Акаде-мията е елемент от държав-ността. В нормалните страниима структури, подобни на БАН,в които се работи по-добре, но непринципно различно. Основна при-чина е, че те са част от обща задържавата структура и страте-гия, подкрепяни са от реални

икономически субекти, а не отофшорки, НПО перачници, добреоблечени бизнесмени.

­ БАН и изтичането на мозъ-ците? Биха ли заминавали мла-дите, ако Академията беше доб-ро място?

­ Заради “реформите” почтивсички кадърни се изнасят ощеслед училище. БАН е филтър замалцината оставащи, които же-лаят да правят наука, но и техенмотивационен фактор. Радостнаизненада са децата, които канди-датстват в БАН. След време ня-кои заминават и продължаватработата си с тукашните екипи.Увеличават се случаите на хораот фирми, които идват, за да по-вишат образователната си сте-пен и работят по взаимно полез-на тематика.

­ Доколко трябва да се дове-рим на международния одит,който говори за 17 отличницисред 69-те института на Ака-демията?

­ Този одит е за дейносттапрез последните 5 години. Ситуа-цията в България доста по-от-давна е предимно абсурдна. Имаинститути, изпълняващи крите-риите за оценка по-добре от дру-ги. Неизбежна е и някаква разхо-димост в адекватността на кри-териите. Причина за размисъл е,че сред “низвергнатите” има зве-на, които бяха дълго време съссветовно признати приноси. Вповечето има добри екипи.

Като цяло, външната оценкабе сериозно направена и “без упой-ка”. Има мнение за “лечение”, неза “изхвърляне на боклука”, коетопросто означава, че в същинатаси системата на Академията ра-боти.

­ Съществуват ли безспорнипараметри, по които научнитеизследвания и открития се из-мерват и йерархиризират? Им-пакт факторът? Други?

­ Има разни критерии, но спо-ред историята на науката абсо-лютизирането им е опасно. На-последък се водят смислени спо-рове относно информативност-та на значимост на бройката имястото на публикации, цитира-ния. Всяка общност има собстве-ни болезнено изработвани прави-ла за самооценка, съхраняващи я вконкуренцията.

­ Ще ви липсва ли ВАК?­ Липсват по-сериозни неща.

‘Либерастите’ в активноститеси не различават слободията.Профанацията трябва поне дабъде ограничавана. На тази бал-канска територия става зарази-телно некадърни фукльовци да сиподхвърлят лаврови венци и да сивярват. Но дано за Университе-та и БАН това остане от друга-та страна на 4-ти километър.

­ Науката в университети-те? Що е то? В състояние ли сате да поемат българските уче-ни?

­ По ред причини нивото настудентите е ниско и след 3+2

11 ­ 17 декември 2009 №48 (Година IV) ИНТЕРВЮ 5

години обучение. Има етапи внаучната работа, които са не-възможни за ВУЗ: липса на апара-тура, опит, време за подготовка.За приемственост говорихме.

­ А науката и бизнесът? Не ели твърде профанна подобна за-дължителност на тяхната об-вързаност? Индексът “прилож-ност” може ли да се абсолюти-зира? Така погледнато, къдеотиват дългосрочните процеси,хуманитарните дисципини и са-мият вроден у човека стремежкъм познание?

­ Значими научни пробиви савъзможни и в изследователскатаработа, съпътстваща някоипроизводства ­ например разра-ботка на електронни елементиили разработка на студентскадипломна работа (напоследъкрядко). За съжаление за някои

университетски преподавателипоради естеството на учебнияпроцес е по-трудно. Когато вБългария имаше визии и систем-на йерархия, елемент на коятобяха стопанството и образова-нието, във ведомствените и раз-войни звена имаше сериозни пос-тижения. После тези звена бяхаунищожени. По замисъл в БАН еконцентрирана и онази част отизследователската работа, коя-то понякога е продължение на за-почнатото във ВУЗ, но там ня-ма как да има потенциал за ней-ното развитие. Което не е упреккъм ВУЗ ­ просто пред различни-те субекти стоят различни зада-чи.

­ Каква реформа очаквате да“сполети” БАН?

­ Не знам. Съмнявам се, чеще е мъдра. Еничари винаги

­ Пазарът е ефективен (но неединствен!) регулатор само акофункционират поддържащите об-ществената система структурии връзки. Това го няма тук.

Особеност на науката е, че ви-наги има направления, в коитосъс скромни средства може да сезапочне пробив. По света има не-достиг от хора, които да обра-ботват и анализират масивиданни от разнообразни изследва-ния. Българско участие е възмож-но и търсено. Не изисква инвес-тиции. Науката е открита и сеправи в екип. Не само от гении.

Често това, което ще е пер-спективно утре, е неизвестноднес. Признанието за полезност-та на резултата не рядко е от-местено във времето и само ин-дивидуална интуиция и късметбиха ускорили процеса.

­ Поискахте да поговорим...­ Да, благодаря ви, че се отзо-

вахте, благодаря ви и за корек-тно написания материал. Помо-лих да се видим заради две неща.Бих искал по някакъв начин дастане ясно, че не съм доносник вонзи смисъл, който влагат пове-чето български граждани.

­ Съгласна съм, че в запазе-ните документи липсват писа-ни от вас текстове, коиточистосърдечно бихме нарекли“доноси”.

­ И другото нещо е, че никойне ме е принуждавал да подамоставка. Знаех, че рано или къс-но това ще стане ясно, и си пое-мам отговорността ­ така,както я разбирам. Това ми е жи-вотът, не мога да се откажаот него. При първия ни разговорс министър Желева, когато сезапознахме и ме покани да станазаместник-министър, очаквахтя да ми зададе такъв въпрос.Това не се случи, затова в краяна разговора аз є казах, че следкато съм работил в МВнР 27години, ако по някаква причинастана проблем или хвърля сянкавърху нея или правителството,съм готов веднага да си подамоставката. След това другидлъжностни лица ми зададохаточния въпрос и аз отговорихточно. Последваха втори разго-вор с министъра, на който те-мата отново не беше засегната­ но аз предполагам, че тя вечезнаеше, и моето назначение.Поех си работата. Когато ре-шението на комисията бешепубликувано, още същия ден севидяхме с министър Желева,която току-що се беше върналаот САЩ. От вратата є казах,че съм готов да си подам остав-ката. Отговори ми да изчакам.

Никой не ме е принуждавал да подам оставкаС Красимир КОСТОВ разговаря Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА

След публикацията в миналия брой на ГЛАСОВЕ „Добритеченгета на Бойко Борисов“ Красимир Костов се обади в ре-дакцията и пожела да даде някои пояснения, свързани с него-вата агентурна дейност като секретен сътрудник на ДС.Припомняме, че той подаде оставка като заместник-минис-тър на външните работи преди две седмици, след като бешеобявена принадлежността му към ДС.

На другия ден разбрах, че минис-тър-председателят е под голямнатиск. И в петък бях повиканпри него. Отидох с написанатаси оставка.

­ Как протече срещата?­ Покани ме да седна. Разказах

му накратко... всъщност нямакой знае какво за разказване. Ви-дях от документите си в коми-сията, че са ме набелязали още спостъпването ми в МВнР през1983 г. Започнах в отдела за аф-риканските страни. Контак-тът обаче беше осъществен,когато вече бях прехвърлен в IVотдел ­ “Западна Европа, САЩи Канада”, да работя като рефе-рент за Испания и Португалия ит.нар. европейски институции.Обади ми се мой съученик отанглийската гимназия, две годи-ни по-голям от мен, срещнахмесе и той веднага ми се предста-ви като офицер от външноторазузнаване. Приех да работя ­не можех да откажа, защотосъм в МВнР, но винаги от пър-вия момент до края съм знаел,че има една черта, която нямада прекрача. Оттам нататъкзапочнаха тези срещи. Кирчо ­нека така да го наричам, ми за-даваше въпроси, на които тряб-ваше да отговарям. Възнаграж-дения не съм взимал, възстано-вявани са ми няколко пъти раз-ходи за обяди и вечери, коитосъм давал. Между другото, ня-кои неща ми се струваха достанесериозни. Първо, работех стози човек, тъй като бях рефе-рент за страната, от чието по-солство беше. Той беше току-що пристигнал, много интели-гентен, но на мен нe ми бешеприятно, не влизам в лични от-ношения с хората, с които рабо-тя, не е професионално. В разка-

зите си моят водещ офицер спо-менава документи, които лип-сват, а аз помня, че съм му гидал. Защото за мен това не бе-ше трудно ­ според правилатаза всеки разговор дори и по те-лефона ние сме длъжни да пи-шем паметни бележки... Искамда ви кажа също, че знаех пред-варително, че не мога да станащатен офицер, защото съм дал-тонист. Все пак попълних необ-ходимите документи, но следмедицинския преглед в болница-та на МВР нещата бяха ясни.Дълго време нищо не последва,явно тази страница беше зат-ворена. Мисля, че вече беше ми-нал 10 ноември. След първитеизбори напуснах БКП, знаех, чекато дипломат е по-добре дасъм деполитизиран. Така затво-рих и тази страница. Но с Кир-чо продължихме да се виждаме.Не мога да си спомня дали съмизпълнявал някакви задания почужденеца, или съм му давал са-мо паметните бележки, но ка-тегорично заявявам, че с тозичужденец не съм обсъждал ръко-водството на СДС. Ще ви кажазащо ­ в прав текст, не само ис-панецът, но и целият диплома-тически корпус имаше много ло-шо мнение за СДС...

­ Точно това е записано ведин от рапортите на воде-щия ви офицер.

­ Вие намеквате, че едва ли неДС е искала чрез връзката ми сиспанеца да събира информацияза СДС. ДС нямаше нужда оттова, вие днес знаете кои хоракъде са били...

­ Не намеквам, факт е, че врапортите на водещия ви офи-цер тези информации фигури-рат. Отразени са и срещите сКатрин Лалюмиер, с ФернандоОрдонес, с португалския вън-шен министър...

­ Това по-скоро са били наширазговори с Кирил, честно каза-но, не си спомням да съм рабо-тил такива задачи.

­ Съвестно е работил ва-шият водещ офицер. Какво щекажете за Екофорума?

­ Не съм сигурен откъде мибеше пропускът, но бях на Еко-

форума с покойния ми колегаЧавдар Попов ­ бяхме изпрате-ни там от началника на отделIV Страхил Червенков. Имахмезадачата едва ли не в реалновреме да го информираме каквосе случва там. Пишехме и па-метни бележки като луди,трябваше да дадем достоверна-та информация, която от С.Червенков да отиде директнопри Петър Младенов. По-късноразбрах, че е имало щаб, оглавя-ван от вътрешния министърДимитър Стоянов, който епокривал форума. Петър Младе-нов, казват, е подкрепял по-ме-ка линия. Трябваше да устано-вим толкова много ли се атаку-ва българското правителствозаради възродителния процес.Впрочем допускате ли, като еизвестно как се получаваха про-пуските за Екофорума, че тозибългарин, който контактувашетам с чуждите дипломати, не ебил контролиран също? До денднешен не му знам името. Наедна от пресконференциитепредставиха жената на К. Трен-чев и един младеж с късо коженояке... След 10.11. исках да ги видяна митингите тези хора, повяр-вайте ми, аз се радвах на 10.11. ина “Екогласност”, но ето товамомче никъде не го видях, ИлияМинев ­ също, и още един-двамадуши. Разбирате, че и аз съм си

направил своите изводи. Единот най-тежките моменти наЕкофорума беше изказването наръководителя на турската де-легация и временно управляващпосолството им тук ­ Алев Ка-лъч. След това в МВнР имашепредложение да го обявим заперсона нонграта, слава Богу,линията на IV отдел победи ине го допуснахме. И затова бяхна Екофорума. И само още нещоискам да кажа. В началото на1990 г. бяха закрити 19 посол-ства и 1 генерално консулство иприбрани 250 души, защото Бъл-гария официално обяви на дър-жавите, членки на НАТО, чепрекратява шпионажа спрямотях.

­ Но в Португалия напримерзнам, че кадрови разузнавач бе-ше изпратен в посолствотоименно по това време и си из-кара целия мандат.

­ Допускам, че са смятали, чекато приберат тези, които сабили до 10.11., след това отновомогат да изпращат хора отслужбата на такива места подприкритие. Обаче едва когатоприбраха тези 250 души, разбрахкакво чудо е било. Сега вече мо-га да кажа, че стана ясно, че впосолствата на Испания и Пор-тугалия имаше един-единственчовек от МВнР...

Реакция

Изследователски стипендии за млади учени / Пролет 2010

Институтът за изследване на близкото минало, София, обявява кон-курс за четиримесечни изследователски стипендии за млади учени –докторанти и постдокторанти (до 40 г.) от социалните и хумани-тарните науки, които работят по тематика, свързана с изследванена комунистическия период в България.

Крайният продукт на подпомогнатото изследване се очаква подформата на научна студия по неразработвана или слабо позната те-ма във вид, годен за научна публикация.

Кандидатстването става с кратко проектно описание (до 2000 ду-ми, съдържащo мотивация, метод и източници) и CV. Препоръка/и отутвърден/и учен/и от областта са желателни, но не задължителни.

Срокът за подаване на проектите е 15 януари 2010 г.

На адрес:Институт за изследване на близкото минало

ул. „Юрий Венелин“ 24, вх. БСофия 1000

или по интернет на имейл: minaloto@gmail.com

се намират.­ Реформа, каквато обикнове-

но прави всяка нова власт ­ сли-вания и прегрупирания ­ докатодойдат следващите, с новите сиразчертавания?

­ В БАН има достатъчно хора,които знаят и могат, но са с вър-зани ръце. В България е по-лесно с“парашутисти”.

­ Съществува ли реформа,която да даде на учените нидостойни условия за работа иживот, а на страната ни ­ оп-тимално развитие на научнияпотениал? Какъв вид управлява-щи биха се стремили към подоб-но златно сечение?

­ Революционни утопии.­ Привърженик ли сте на

идеята отделните институтида станат второстепенни раз-поредители на бюджета, какъв-

то сега е БАН ­ тоест да разпо-лагат с приходите и разходитеси? Ще увеличи ли подобен ходтяхната автономност, при по-ложение че пак ще получаватсредства само за заплати и ре-жийни, но не и за дейност?

­ Тази финансова конкретиками се изплъзва. Ако държаватаиска да оцелее ­ да, вероятно. Ноставащото противоречи на здра-вия разум и никак не е обнадежда-ващо. Проблемът не е БАН, алипсата на държавност ­ от то-ва следва ежедневният системенразпад.

­ Има ли важни, по-важни инай-важни дялове на науката?Как следва да действа една ра-зумна държавна политика ­ даразвива приоритетни отраслиили да се отстрани и да предос-тави регулацията на пазара?

11 ­ 17 декември 2009 №48 (Година IV)КОМЕНТАР6

Георги ДИМИТРОВ

“Зачем, нам поручик, чужаяземля”?!

Това е строфа от една рускапесен. За поручик Галицин.

На фона на решението на пре-зидента на САЩ да се вкаратнови 30 000 войници на САЩ вАфганистан тази песен ставамного значима. Обама явно езабравил провала на колониализ-ма като цяло. Провалите на Ан-глия, Франция, Германия, Ита-лия и Португалия, а и Белгия вАфрика. Провалът на Испания вдвете Америки. Както и уроци-те от съвсем новата история ­провалът на САЩ във Виетнами на СССР в Афгнистан.

За какво им е на САЩ Афга-нистан? Човешкото поведениевинаги следва да има логична ос-нова, без оглед на това дали тяе икономическа или емоционал-на, или по малко и от двете. Ос-вен да продават оръжие на афга-нистанците и от двата лагерав конфликта, а покрай това и наИндия, Пакистан и бившите съ-ветски републики наоколо, другалогика аз не откривам. Колкотои да препрочитам “Голяматашахматна дъска” на Кисинджър,не мога да разбера логиката нажертвите. Смъртта наистинаобяснява всички неща, но сама-та тя не може да се обяснява снелепости. И с поведението наедин президент, идващ от стра-на, известна допреди стотинагодини като Английска източнаАфрика.

Обама просто няма право дасе държи така, каквото и да да-ва тази война на оръжейнитекартели от САЩ. Този тип ко-лонизация е обречен на неуспехпредварително. Ако колониза-цията (това е вярната дума, ане демократизация) на Ирак всепак има смисъл заради петролаи газа не само като наличност,но и като трасета, а и зарадиизграждането на плацдарм в не-посредствена близост до Ирани на юг от Русия, то войната вАфганистан няма дори и пет-ролно-ресурсово обяснение. За-щото за демократизацията натази страна, която просто же-лае да си живее по правилата наКорана, не заслужава да бъде да-дена и една жертва. Необяснимое за мен защо искаме да нало-жим своя тип обществени от-ношения на един народ, който сиима от хилядолетия свой, другтип обществени отношения иправила на бита. Хамид Карзай ­съдържател на ресторант иагент на ЦРУ ­ не е човекът,който ще отучи религиознитефанатици от Корана. А и убий-ците на американци, в това чис-ло и тези, които взривиха кули-те преди близо 9 години, не дой-доха от вражеския за САЩ Аф-ганистан, а от един от най-вер-ните им съюзници ­ СаудитскаАрабия например. В която жени-те пак си ходят така забулени,пак ги съдят по правилата нашериата и ги убиват с камъни,ама САЩ не са ги бомбардирали,за да въведат демокрациятатам.

Боят по измислен враг много

Войните не са формулата на успехами напомня на един филм с Дъс-тин Хофман, но е абсолютнаидиотия в информационното об-щество на ХХI век и 20 годинислед падането на Стената вБерлин. Войната на Запада сре-щу Изтока, на християнствотосрещу исляма, на Common Lawсрещу шериата е измислена, глу-пава и ненужна. И предварител-но обречена на неуспех. Самиятфакт, че толкова години следатентатите в Ню Йорк САЩ свсичките им технологии, милио-ни долари и верни сателити ка-то Великобритания и Българияне успяват да заловят Бен Ла-ден, говори за грешка в модела.Когато обаче тази грешка се ин-терполира и стане логаритъм,значи нещо куца във формулата.А е явно, че войните не са фор-мулата на успеха. Ако някой него е разбрал, значи е простоидиот. Запалването на война иизпращането на хора на смърт енай-сериозният белег за криза видейното пространство. Убий-ството чрез война е дъното наполитическата деградация.

Сега наближава Коледа. Всичкиса се втурнали да събират париза бездомни деца, болни, сираци,гладни, подивели от мъка и студхора. Това е, първо, излишно ивторо ­ глупаво. Ако само 2-дневната издръжка на контин-гентите в Афганистан и Иракбъде отделена за борбата с гла-да, в следващите 10 години на Зе-мята няма да има гладуващи хо-ра.

Главният въпрос е кого лъжемс тези си лицемерни опити заблаготворителност. Ако в годи-ните на Студената война етрябвало да бъде излъган и из-тощен главният враг ­ СССР,то кого лъжем и изтощавамесега? Може би САЩ лъжат и

изтощават своите военнополи-тически съюзници и икономичес-ки конкуренти ­ страните отЕС? Това звучи логично катовъпрос. Природата и теориятана естествените неща не позво-лява хегемонията на единстрой, на една държава, на единтип демокрация, на един типкултура, колкото и велики да сате. На мен лично забраденитежени в Кабул никак не ми пре-чат. Особено ако си стоят вКабул, а не се разхождат по“Кертнерщрасе”, привлечени отдемокрацията ни. А те бягатоттам и идват във Виена и за-ради това, че там ние бомбар-дираме домовете им. Тук понеспят спокойно. На тротоарни-те плочки, където и просят, нопоне не рискуват живота си.Докато ние воюваме в Афганис-тан с измислени врагове, Изто-кът завладява икономиките ни.Основният двигател на работ-ната сила в сферата на мате-риалното производството иособено на тежкия физическитруд се състои от емигранти,пред който факт западниятсвят си затваря очите. Допускаги в себе си, за да му служат, аслед това се сърди, че тези хо-ра, освен да получават пари, ис-кат и да изучат децата си, ис-кат да имат храм, в който да семолят, да имат надписи върхустоките на техния език, защо-то смятат, че не е демокра-тично да научат нашия език, настрана, в която са се скрили.Ще приема за нормално да нямакръстове в класните стаи вИталия или да има джамия до“Свети Стефан” във Виена едвакогато чуя гласа на камбана вМека или Медина или видя раз-пятие до белите минарета втези градове.

Избягали от Кабул, Ирак,Зимбабве или Гана, тези хорапристигат на тълпи в моя квар-тал. И стават проблем не самона моето правителство. Тестават мой личен проблем, ка-то спят на тротоара пред нас,крадат от дома ми или просятот дъщеря ми, като се разпо-реждат безнаказано с околнотопространство, ползвайки го затоалетна, или като просто ми-зерстват, разчитайки не самона помощите от моите данъци,които една криворазбрана де-мокрация им плаща, ами и насобственото ми чувство за със-традание.

Отдавна никой не знае броя натурците в Германия, но той ипреди години, когато това сеследеше, беше над 6 милиона.Толкова милиони заети в мате-риалното производство и сфе-рата на услугите от една стра-на, която не е член на ЕС, са го-ляма сила и незаобиколим фак-тор. Опитът на Запада да сенаправи на добър и демократи-чен е на път в определени райо-ни коренно да промени етничес-ката картина. В Южна Фран-ция французите отстъпват засметка на арабите. От еднастрана, политиката на Турциясрещу кюрдите уж бива укорява-на, но от друга страна, никой несе мръщи на черната работа,която милиони турци вършат вГермания или на големите оръ-жейни сделки, които турскотоправителство възлага нанемските концерни.

Човешкото поведение ­ или по-не нормалното такова ­ предпо-лага поемането на определениотговорности. Аз не искам да сечувствам отговорен за това, ченякой индиец е направил 10 децаи понеже не иска да носи отго-

ворност за това, предпочита дадойде да живее в моя квартал итяхното изхранване, обличане,възпитание и осигуряване на со-циален статус да се поема отмоите данъци. Какъвто и прина-ден продукт да дава този човек,работейки в икономиката ни,той не е достатъчен, за да пок-рива разходите на семействотому. И то неизбежно ще се доти-ра от продукта, създаван отмен и такива като мен, коитосме имали отговорността дасъздадем поколение, което мо-жем да издържаме.

Да, забрадките на жените вКабул с нищо не са по-абсурдниили по-грозни, или по-гротескниот развихрилата се плът в един“Сървайвър” например. Замисле-те се ­ тези хора живет такаот хилядолетия. Първо ЛеонидБрежнев искаше да им обясни(чрез танкова словесност), четова е лошо. Сега президентитена САЩ от 20 г. се опитват данаправят същото!? Защо? Коявойна в този свят има смисъл?Ндиен Биен Фу е точно такаваглупост, каквато е Хирошимаили каквато е войната с Чешка-та пролет и NY 9.11.

Тони Блеър ще го разследва на-рочна комисия. Аз знам какъв щебъде резултатът от процеса.Впрочем какъвто и да е, няма давърне мъртвите англичани илимъртвите български момчетаот Кербала.

Като ще разследват Блеър, за-що не разследват Буш или Пър-ванов?

Имах възможност последните20 години пряко да наблюдавамповедението на хората, коитоуправляват страната (авторътима предвид България ­ б.ред.) ив редица случаи не съм проумявалдемагогията и страха на управ-ляващите, скрит зад заучени по-литически фрази, като “нашитесъюзнически ангажименти”,“България е страна, доказаласвоята лоялност към партньо-рите си” ­ все едно слушам речна Живков от 1968 г., когато с“доктрината Брежнев” и запла-хата за световната революциясе обясняваше потъпкването намечтата на чехите да живеятпо-добре. Години преди това съ-щото бе направено в Унгария, адесетилетие по-късно щеше дабъде направено в Полша. Военно-то положение, обявено от Яру-зелски, не е по-неадекватно отразрушителното действие напредставляваната довчера отпрезидента политическа силапрез последните 20 години.

Хората не се раждат войници.Помните това, нали?

Не се опитвам да заприличамна Ориана Фалачи. Искам да сеопитам да разоблича лъжата.Защото една лъжа, независимоот кого ­ с оглед на обществе-но-политическия му статус ­ еизречена, е грях според религия-та ни. Грях е и да убиваме. Ниезащитаваме по всички медиискитащите кучета в София, нои дума не обелваме за убититецивилни в Ирак и Афганистан.

А очите на децата са еднаквоневинни в целия свят.

Особено по Коледа.

11 ­ 17 декември 2009 №48 (Година IV) МЕДИЙНИ 7

11 ­ 17 декември 2009 №48 (Година IV)РАЗГОВОРЪТ8

­ Как ви се струва визиятана ГЕРБ за реформа в здра-веопазването, това “префор-матиране” на системата, закоето говори здравният ми-нистър?

­ Напоследък се лансира кли-шето, че в здравеопазванетоне е правена реформа до тозимомент. Винаги гледам скеп-тично на изявления, които сасвързани с нова визия, нова ре-форма и реформа на реформа-та. Това звучи като рефрен от1999 г., когато наистина стaр-тира реформата.

­ Съществува и друго кли-ше, че реформата фактичес-ки беше прекратена след 2001г.

­ Действително след 2001 г.нещата застинаха на едно мяс-то и започнаха да се влошават.Болничната помощ не станаобект на реформата. Болници-те станаха търговски дружес-тва, но не започнаха да рабо-тят като такива. Парите неследват пациента в болнична-та помощ. Администрациятарешава колко пари ще получиедна болница. Същевременновсички тези приказки за новавизия и нова реформа демоти-вират всички участници в сис-темата. Според мен хората сеизмориха от цялото това го-ворене. В момента липсва яс-нота за това какъв модел сепредлага за развитието на та-зи система ­ пазарен или со-циалистически.

­ Визията на управляващи-те претърпя доста метамор-фози, но все пак как бихте оп-ределили модела, който пред-лагат?

­ И на мен не ми е ясно каквосе предлага в крайна сметка.Това, което със сигурност чух-ме, е, че се предлагат делегира-ни бюджети, административ-но намаляване на болниците ивъвеждане на частно здравноосигуряване след 2010 г. Но какда стане ясно какво всъщностискат да направят управлява-щите, при положение че кога-то говорят за доброволнотоздравно осигуряване, веднъж гонаричат допълнително, другпът ­ задължително или пъкзаместващо. Докато самитетермини не са ясни в главитена хората, които предлагатреформи, няма как те да напра-вят ясно послание. В общи ли-нии виждаме, че здравната ка-са се одържавява, а болницитеняма да получават пари засвоята дейност, а фиксиранибюджети. Делегираните бюд-жети представляват админис-тративно изчислени суми, кои-то се дават на дадена болницана база на броя на населението

Деница Сачева е родена в София през 1973 г. Тя е един отпървите служители на НЗОК, а впоследствие и началник на ка-бинета на министъра на здравеопазването в правителствотона ОДС, д-р Илко Семерджиев. Работила е по международнипроекти в областта на социалното и здравно осигуряване иполитика, финансирани от Европейската комисия, Световнатабанка, Американската агенция за международно развитие и Ин-ститут „Отворено общество“. В момента е председател наМеждународния институт по здравеопазване и здравно осигуря-ване, който е издател на здравно-политическия порталwww.zdrave.net.

ГЕРБ връща обратно държавния моделна управление в здравеопазванетоУправляващите предлагат виртуална политика, а това означава, че няма как даизбегнат политическата кризаДимитрина ЧЕРНЕВА разговаря с Деница САЧЕВА

в съответния регион, данни зазаболеваемостта, отчетнадейност за отминал период,брой на лекарите и пр. Илиимаме пазарен принцип, споредкойто отпадат определениболници, защото не съумяватда отговорят на стандартитеза качество, или държаватавръща обратно държавния мо-дел на управление на здравео-пазването. В началото бешезамислено да се въвъде здрав-ноосигурителният модел нафинансиране и в болничнатапомощ да има пазарни принци-пи, за да може пазарът да оп-редели от кое лечебно заведе-ние има нужда и от кое не. Вся-какви районирания, картогра-фирания и изчисления ще дове-дат до голямо социално напре-жение. Освен това самиятфакт, че тези реформи на зак-

риване на болници се правятбез участието на Национално-то сдружение на общините, го-вори, че те просто ще бъдатблокирани. Нали не си предста-вяте как утре здравният ми-нистър излиза и казва, че еди-коя си болница трябва да бъдезакрита. Това не може да бъдеполитическо и администра-тивно решение. Пациентитетрябва да определят далиимат нужда от едно лечебнозаведение или не. В момента,от една страна, се предлагаздравноосигурителен модел, аот друга, се казва, че държава-та е тази, която ще определяцените. Забележете, ценитеще бъдат определяни от вън-шна структура.

­ Говорите за предложение-то цените на клиничните пъ-теки да бъдат определяни от

агенция под шапката на фи-нансовия министър?

­ Вярно е, че болниците санереформирани. Вярно е, чеклиничните пътеки имат го-лям ценови диапазон. Има кли-нични пътеки за 20 хиляди леваи клинични пътеки за 300 лв.Вярно е, че има лекари в Бълга-рия, които официално взиматпо 35 хиляди лева на месец, исъщо така е вярно, че има ле-кари, които работят за 400 лв.на месец. Това е така, защотосистемата живее в състояниена полупазарно-полудържавноздравеопазване. Тези проблеминяма да бъдат решени, като севръщаме назад и одържавявамекасата, като се изземат пра-вомощията на Лекарския съюзда води преговори, като се от-неме правото на болниците даценообразуват или като се ре-шава административно коиболници да останат и кои не.Точно от това нещо тръгнах-ме да бягаме преди десет годи-ни, а в момента правим пъленкръг обратно назад.

­ Здравният министър зая-ви, че поетапно ще се вървикъм промяна на методикатана финансиране от клиничнипътеки към диагностичносвързани групи. Какви сапреимуществата на тази ме-тодика?

­ Това е по-скоро носталгия.Още в началото на реформатастартира един проект, койтообхващаше 16 болници в Бълга-рия и трябваше да въведеименно този модел на диагнос-тично свързаните групи. Моде-лът наистина показа известнирезултати. Имаше болници,които започнаха да се справятпо-добре с бюджетите си. Ко-гато обаче трябваше да стар-тира финансирането в болнич-ната помощ, този модел няма-ше как да бъде въведен порадилипса на достатъчно средстваи на специалисти, които да ко-дират всички тези заболяванияи диагнози. Освен това целияттози процес е свързан със се-риозна инвестиция в информа-ционните системи на болници-те.

­ Не са ли наваксани къмднешно време част от дефи-цитите, за които говорите?

­ Не, защото не съм чула ня-кой да е обучавал кодировчици.Отчетната система по диаг-ностично свързаните групи емного по-тежка, отколкотопри клиничните пътеки и изис-ква доста сериозен админис-тративен и информационно-технологичен потенциал. Унас клиничните пътеки бяхавъведени по препоръка на ав-стралийски консултатнти. По

времето, когато те бяха въве-дени в нашата здравна систе-ма, Германия ги купи като мо-дел на финансиране на болнич-ната си помощ от Австралияи плати за това доста сериоз-на сума. България получи ме-тодиката като консултан-тска помощ през проект наСветовната банка и разви своисобствени клинични пътеки.Вярно е, че клиничните пътекив началото бяха възприеманиповече като алгоритъм за ка-чество, защото те предства-ляват стъпки, по които можеда се проверява качествена лие медицинската помощ. Съ-щевременно обаче клиничнитепътеки могат да бъдат и дос-татъчно добър модел за фи-нансиране. Дали диагностичносвързаните групи са по-добриот клиничните пътеки, аз несе наемам да кажа, но смятам,че има опасност подобна про-мяна да се възприеме като но-вата панацея и да се въведе не-що ново, което допълнителноще внесе объркване в система-та.

­ Големият проблем, койтосе обсъжда сега, е свързан снедостига на средства вздравната система и рес-триктивния бюджет. Управ-ляващите обявиха, че здрав-ната вноска ще се повиши соще 2% от 2011 г. Това реше-ние не е ли твърде спорно, приположение че голяма част отсъбираните пари не отива залечение на пациентите, астои като резерв в БНБ?

­ От началото на тази годи-на здравноосигурителнатавноска вече е 8%. Тези 8% невлизат обратно в системата,както добре знаете. Говори сеза това, че има недостиг на па-ри, но аз смятам, че става ду-ма за липса на управленски ре-сурс. Първо трябва да има до-казателства за това, че сред-ствата, които в момента сеуправляват и които са вечеблизо 2 млрд. лв., се управля-ват спрадведливо и че са насо-чени към това лекарите да по-лучават прилично възнаграж-дение, болниците да са в добросъстояние и пациентите да по-лучават качествена помощ.Има сериозни съмнения, че па-рите за здраве се управляватпо този начин.

­ Как коментирате напра-вените промени в Закона заздравното осигуряване?

­ Определям промените в За-кона за здравното осигуряванекато връщане назад. Оправда-нието, че се ликвидарат орга-ните на управление на здравна-та каса с това, че админис-трацията е много голяма, е не-

11 ­ 17 декември 2009 №48 (Година IV) РАЗГОВОРЪТ 9

лепо. Хората от Събраниетона представителите никога неса получавали заплати. Това еодържавяване на здравноосигу-рителната система.

­ В същото време ЛъчезарИванов твърди, че ако шефътна касата бъде избиран отНародното събрание, това щее гаранция, че изборът нямада бъде политически.

­ Това няма как да стане.Напротив, всичко се политизи-ра и цялата отговорност сепоема от политическата сила,която в момента има мнозин-ство в парламента. Събрание-то на представителитевключва представители наосигурените лица, на работо-дателите, на синдикатите ина държавата. Все пак здравео-пазването не се управлява самоот лекари. Този сектор се нуж-дае от мултидисциплинарнаекспертиза ­ това означаваикономисти, юристи, експертиот социалната сфера и т.н.Ние обаче казваме, че цялатаНЗОК ще се управлява отедин-единствен човек и тозичовек ще се избира от полити-ческата сила, която управлявастраната. Няма как да гово-рим за деполитизиране и за на-маляване на разходите, следкато в случая се игнорират ос-новни ценности на демокрация-та и се намалява участието назаинтересуваните групи.

­ Как ще коментирате ре-шението на Българския лекар-ски съюз да се оттегли отпреговорите и да снеме дове-рието си от здравния минис-тър?

­ Очевидно е, че има нуждаот още диалог, защото дове-рието е изгубено. Как така сеполучава, че здравният минис-тър е посочил представителна БЛС в Комисията по пози-тивния лекарствен списък, безсъюзът да е уведомен за това.Министърът казва: “Аз имамправо да посоча този човек”.Това е чудесно, той има правода определи състава на коми-сията, но не може да каже, четози човек е представител наБЛС. Министър Нанев обачене смята, че има проблем. Отдруга страна, се казва, че в мо-

мента няма да има рамков до-говор и че този въпрос може дасе реши, като се промени Зако-нът за здравното осигуряванес оглед на това рамков договорда се подписва след приемане-то на Закона за бюджета накасата. Преди няколко годинибяхме свидетели как същияттози закон беше промененточно с тази цел ­ да попречина Лекарския съюз да бойкоти-ра подписването на рамковиядоговор и да овласти държава-та да определя едноактно как-ви ще са условията. Тогаваимаше конфликт между Ан-дрей Кехайов и Емил Райнов.Веднъж законът се промени,защото трябваше да се удариЛекарският съюз, сега пъктрябва да го променим, защо-то искаме БЛС да подпише до-говора.

­ Но от друга страна, новНационален рамков договор неe имало от 2006 г.

­ Така е, но някой трябва дапонесе отговорността за то-ва. Нали всички твърдят, че севодят преговори. Говореше сеза нови 19 клинични пътеки. Незнам какъв е проблемът, но ня-кой трябва да каже защо нямарамков договор ­ министер-ството ли не иска, касата лине желае да преговаря, или отБЛС нещо бойкотират?

­ Говорите за одържавяванена касата, същевременно уп-равляващите обявяват, че щевъведат допълнителното оси-гуряване към частни фондове.Как се съчетават тези дваподхода?

­ Първият удар по отноше-ние на одържавяването на ка-сата беше нанесен през 2002 г.по предложение на доц. АтанасЩерев. Тогава касата бешепревърната в държавна струк-тура. В Управителния съветна касата имат превес пред-ставителите на държавата.Много от хората, които днеспродължават този модел и да-же го задълбочават, тогава бя-ха против това одържавяване.Днес вместо да се търси лич-ност, която да върне обратнодоверието в касата, се решава,че е по-добре да бъде намеренедин политически удобен чо-

век, който ще прави това, кое-то му бъде наредено по теле-фона. И няма да има механизмиза противодействие, защотонад него ще стои цялата дър-жава. Всички хора от неправи-телствения сектор, от па-циентските и съсловните ор-ганизации са публика, а не учас-тници в процесите. Те са пуб-ликата, която трябва да леги-тимира неслучващия се процесна консултации. Тези хоратрябва да бъдат допускани даучастват реално във взимане-то на решенията, защото вмомента решенията се взиматв няколко кабинета.

­ Как трябва да бъде решенпроблемът с вноските на оне-зи лица, които държаватаосигурява за сметка на бюд-жета?

­ Ние отдавна очакваме давидим разрез на хората, коитоне се самоосигуряват. Аз съмубедена, че в рамките на тези1 млн. души, които не се осигу-ряват, има и лица с високи до-ходи. За тях въвеждането навъзможността да се осигуря-ват в частни здравни фондовеще бъде стимул. А за остана-лата част от тези 1 млн. ду-ши се оказа, че държавата не еплащала здравни осигуровки.

­ Здравният министър на-рече вноските за тези хора“виртуални”.

­ Не можем да говорим, чебългарите са некоректни и неплащат здравните си осигуров-ки, докато държавата, която епоела ангажимент да плащаздравните осигуровки на хора,които са в опредлени катего-рии ­ деца, пенсионери и т.н. ­също не превежда технитевноски. Докато има виртуалнитрансфери, ще имаме и вир-туално здравеопазване.

­ Няколко пъти повторих-те, че става дума за недемок-ратичен подход от страна науправляващите. Оставаме свпечатлението обаче, че вГЕРБ използват ресурса насвоите партньори от Синятакоалиция, а това в крайнасметка е политическата си-ла, която стартира реформа-та през 1999 г.

­ В момента се подписва до-

кумент, който се нарича “Об-ща воля за реформи”. Първо,забележете името на докумен-та и второ, забележете кой гоподписа! Той беше подписан отЛъчезар Иванов, Божидар На-нев и Иван Костов. Аз не виж-дам какво точно обединява те-зи хора като позиции. Мемо-рандуми се подписват междупредседатели на политическисили. Експертни или управлен-ски документи се подписватмежду хора, които имат таки-ва позиции. Не виждам и какъве ресурсът в момента на Синя-та коалиция да принуди ГЕРБда даде тези 350 млн. лв., кои-то не са разписани в бюджета.Това са едни имагинерни пари,които хипотетично и евен-туално при добри приходи бихавлезли в здравеопазването. То-ва е опит за популизъм. Въз-можно е да има и някакви другиинтереси. Синята коалиция неможе да бъде равностоен пар-тньор на ГЕРБ в здравната ре-форма, ако няма свои предста-вители в управлението наздравеопазването. Всичко ос-танало е общи приказки. Отдруга страна, не виждам кактези хора, които са зад рефор-мата и са се борили срещу бюд-жетното финансиране, днесзастават зад бюджетното фи-нансиране. Има голяма непос-ледователност. Не може даима обстоятелство, което сенарича финансова криза. Некаси спомним, че финансоватакриза се случи, защото едни хо-ра продаваха виртуални про-дукти с виртуални пари. Нимаполитическата криза в Бълга-рия ще бъде избегната, при по-ложение че едни хора продаватвиртуална политика?

­ Един от аргументите зарестриктивния бюджет е, ченяма смисъл да се наливат па-ри в нереформирана система.

­ Аз не казвам, че трябва дасе дадат повече пари, но смя-там, че наличните пари тряб-ва да бъдат разпределени принови правила. Трябва да се да-дат много повече правомощияна лечебните заведения самида отговарят за сътоянието,до което са се докарали. Можели да има болница с няколко

милиона дългове и държаватада є покрива дълговете, вмес-то директорът да бъде увол-нен, а целият борд да носи на-казателна отговорност. Виекакво си мислите, че ще се слу-чи с делегираните бюджети?Ако директорът на болницатае приближен на управляващи-те, той, разбира се, ще получипо-голям бюджет. Точно об-ратното трябва да бъде ­ акоедна болница няма добри пока-затели и хората не са доволниот нея, значи тя трябва да фа-лира.

­ Според вас как ще бъде ре-шен конфликтът между БЛСи здравния министър? Трябвали Божидар Нанев да си пода-де оставката?

­ Този министър не е член наГЕРБ. Публичното му избира-не беше свързано с това, че епредставител на лекарите, ка-то председател на БЛС. Следкато лекарите му имат дове-рие, значи е подходящ за минис-тър на здравеопазването.

­ Да, на точно лекарите се-га скочиха срещу него.

­ Аз не мога да кажа с каквастепен на полезност е тозиминистър. Що се отнася доГЕРБ и до Синята коалиция,мога да кажа, че в рамките ина двете партии има хора, кои-то биха могли да свършатмного работа за реформиранена здравеопазването. Те бихамогли да довършат реформа-та, но не знам защо тези хоране са основни действащи лица.Не виждам те да говорят, несе изказват, не участват в де-батите. В момента цялатаздравна политика на ГЕРБ сеолицетворява от един човек иможе би от Божидар Нанев,като част от пейзажа. А хора-та, които наистина могат дасвършат работа, не са допус-кани и не се показват по някак-ва причина.

­ Каква би могла да е тазипричина според вас?

­ Причината в тези случаивинаги е една и съща. Простоедна или две доминиращи лич-ности не желаят да допуснатдруги хора около себе си, защо-то така биха започнали да све-тят с отразена светлина.

Четете в новия брой на списанието:

• За и против еволюционната теория:200 години след Дарвин

Дарвиновата теория е една от най-непоклатимите теории ­ разговор с проф.Златозар Боев

Когато атеистите се превърнат впророци ­ Волфганг Хубер

Еволюцията като догма:Установяването на натурализма ­

Филип ДжонсънДарвин и “различието” ­ Джоузеф СобранВярна ли е Библията? ­ о. Стивън

Фрийман

• Съвременно богословиеЦърква и Царство Божие: история и

есхатология ­ Никос Мацукас

• Християнство и историяДържавна сигурност и посещението напатриарх Максим в Америка ­ Момчил

Методиев

• Християнска публицистикаСъщността на православието ­ Николай

Глубоковскии

• КултураНе свирят ръцете .... ­ Людмила ДимоваРазрушената хармония на Едемската

градина презсветогледа на Хуго ван дер Гус ­ Васил

Макаринов

• ГалерияЧавдар ГюзелевДа заговориш художник ­ Георги Лозанов

11 ­ 17 декември 2009 №48 (Година IV)ПОРЕДИЦА10

Съветската системав криза: прогнози за

следващите две години

Оценка на Националното ра-зузнаване, 18 ноември 1989 г.

Съветската вътрешна кри-за ще продължи и след двете го-дини, които са предмет на нас-тоящата оценка, независимо отполитиките, провеждани от ре-жима. Режимът ще бъде зает свътрешни проблеми през следва-щите години, ще се стреми дапотиска напрежението в отно-шенията със САЩ и вероятноще продължи да настоява за спо-годби, които ограничават над-преварата във въоръжаването иулесняват търговията на суро-вини.

Въпреки сериозните пробле-ми, с които се сблъсква, позиция-та на Горбачов в ръководство-то изглежда относително ус-тойчива и той разполага с всеповече възможности и полити-ческо пространство за справянес кризата.

Ще се полагат повече усилияза дефиниране на границите наполитическата промяна, ще имапо-твърд подход към етнически-те въпроси и известни ограниче-ния в медийната политика; нопроцесът на политическа либе-рализация ще се засилва чрез за-конодателната власт и незави-симите политически групи, уве-личаващи своето влияние засметка на партията.

Режимът ще се съсредоточивърху стабилизиране на икономи-ката и пренебрегвайки едни ре-форми, ще залага на други, пред-назначени да разширяват ролятана пазара и частната инициати-ва.

Въпреки тези усилия ниеочакваме малък напредък, а мо-же би и влошаване на икономи-ческите постижения, както ипо-нататъшно засилване навътрешното напрежение. Някоивъзможни сценарии:

- Анализаторите на Разузнава-телната общност смятат, че енай-вероятно режимът да запазинастоящия курс, засилвайки ре-формите и правейки някои от-стъпки.

- По-малко вероятният сцена-рий според всички анализатори еполитическото напрежение иикономическият упадък да ста-нат неуправляеми и да се стигнедо енергични репресивни мерки,които ще прекратят ефективновсякакви сериозни опити за ре-формиране. (Заместник-дирек-торът на ЦРУ по въпросите наразузнаването не приема и два-та сценария. Виж по-долу алтер-нативното мнение.)

Ключови преценки

Кризата, породена от дългопотисканите проблеми, и поли-тическите действия на Горба-чов да се справи с тях, ще про-дължат през следващите две го-дини, а и след това, и могат дазастрашат жизнеспособносттана системата.

Етническите проблеми саендемични: конфликтът междуцентъра и регионите ще се за-силва, както и междуетнически-

те борби, а режимът в най-доб-рия случай може да се надява дауправлява и преодолява тезипроблеми, но не и да ги разреша-ва.

Икономическите недъзи садълбоко вкоренени в системата,а опитите да се реформира ико-номиката ще бъдат забавени отобстоятелството, че приори-тет се дава на нейното стаби-лизиране.

В същото време промените всъветското ръководство презпоследната година направиха по-зицията на Горбачов относи-телно сигурна за следващите двегодини и предвещават един по-радикален подход към застраша-ващите държавата проблеми.Ние сме убедени в следното:

Властовите позиции на Гор-бачов са значително подсилениот отслабването на влияниетона ортодоксалното крило в ръ-ководството и от развитиетона втори властови център в за-конодателното тяло.

Предстоящите избори на на-родни депутати на местно и на-ционално равнище и конгресътна КПСС през следващия октом-ври вероятно ще продължат даподкопават ролята на партий-ния апарат, да увеличават влия-нието на законодателнатавласт в процеса на взимане нарешения и де факто ще създадатмногопартийна система в някоиот републиките.

Вероятно е налагането напо-строги мерки като част отнастоящата програма за иконо-мическа стабилизация ­ включи-

телно повишаване на някои ценина дребно и обезценяване на мес-тната валута. Макар че необхо-димостта от стабилизиране наикономиката забави усилията заикономически реформи, очаквамеда видим въвеждане на многопротиворечиви мерки ­ включи-телно преосмисляне на праватана собственост, нова данъчнасистема, антитръстово законо-дателство, които целят да уве-личат ролята на свободния па-зар и частната инициатива.

За да следва този курс и даспре нарастващата опасностот анархия в страната, Горба-чов ще се опита да обуздае донякаква степен съветската пре-са, оставена за момента свобод-но да се развива, и ще бъде по-твърд в определянето на грани-ците на политическата и иконо-мическата автономия на нацио-налните малцинства в страна-та.

С оглед на продължаващотонапрежение не е сигурно далиГорбачов ще успее да поддържареформисткия курс с някои так-тически ограничения. Този въп-рос остава открит за важен де-бат. Следващите две години не-съмнено ще бъдат един от най-неспокойните периоди в съвет-ската история.

Осезаемите ползи от перес-тройката ще бъдат относител-но малко, макар че неосезаемите(по-голяма свобода и религиознатолерантност) ще бъдат по-очевидни. Не е вероятно да сепоявят извънредно амбициознипланове за производство на пот-

ребителски стоки. Сигурни саработническите стачки. Засил-ващата се роля на законодател-ната власт ще затрудни прила-гането на необходимите строгимерки и вероятните компромисище намалят икономическатаефективност.

При тези обстоятелства всферата на възможното са ня-колко сценария, но два от тях сесмятат за по-вероятни от ос-таналите. Повечето анализато-ри на Разузнавателната об-щност поддържат мнението, ченай-вероятно е продължаванетои засилването на настоящиякурс, и са убедени, че въпреки ви-димите трудности напрежение-то ще бъде овладяемо, без даима нужда от прилагане на реп-ресивни мерки, поне не толковаобхватни, че да дерайлира проце-сът на реформи:

Политизирането на народ-ните маси, наред с разширяващи-те се правомощия на законода-телната власт, променя систе-мата, предоставяйки по-широкаи здрава основа на политическа-та реформа, като прави все по-трудно и скъпоструващо връща-нето на часовника назад.

Въпреки че етническото се-беотстояване ще продължи ибалтийските народи ще се бо-рят за самоопределение, презтози период стремежът къмотделяне вероятно ще бъде при-тъпен чрез обиграното използва-не на отстъпки и предупрежде-ния от страна на режима и пора-ди желанието на балтийскителидери по-скоро да преговарят,отколкото да се конфронтират.

Колкото и да бъде тежкаикономическата ситуация, режи-мът по всяка вероятност щесъумее да предотврати достав-ките на храни и потребителнистоки да намалеят до такованиво, което би предизвикало ши-рокомащабни вълнения.

В по-малко вероятния сцена-рий, който всички приемат катовъзможност, съществуващотонапрежение само ще нараства ище принуди управлението, съсили без Горбачов, масово да из-ползва сила, за да запази целост-та на страната и да спаси режи-ма:

Демократизацията ще уско-ри фрагментацията на система-та и ще направи невъзможноприлагането на необходимитестроги мерки и ограничения,свързани с икономическата ре-форма.

Изострянето на проблеми-те с доставките ­ поради нади-гане на стачна вълна, подем встачните действия, транспор-тни задръствания или лошо вре-ме, би могло да засили кризата ида доведе до социален катакли-зъм.

Макар че се опитват да из-бегнат конфронтацията, инте-ресите на балтийските народи иМосква неминуемо ще се сблъс-кат драматично, предизвиквай-ки много по-жестоки мерки отстрана на центъра, за да си въз-върне контрола.

Събитията в Източна Европасъс сигурност ще изиграят своя-та роля в определянето на товакой сценарий ще следва СССР

през следващите две години. Домомента, до който трансформа-циите в Източна Европа не из-лязат извън контрол, те ще за-силват тенденцията към ради-кална реформа в Съветскиясъюз. В малко вероятния случай,че Москва сметне за необходимода използва съветски войски завъзстановяване на реда и пре-дотвратяване на разпаданетона Варшавския договор, на перес-тройката в СССР ще бъде нане-сен тежък, ако не и фаталенудар.

Всеки един от сценариите сочикъм продължаване на настояща-та външна политика и политиказа сигурност поне през двете го-дини, предмет на тази оценка.Горбачов ще продължи енергичнода настоява за договори за кон-трол на въоръженията. ИзточнаЕвропа ще продължи да има не-мислима до този момент свобо-да да се демократизира, ефек-тивно превръщайки Варшавскиядоговор от военен повече в поли-тически съюз. Дори и да се взе-мат строги ограничителни мер-ки при Горбачов или друг ръково-дител, първостепенна грижа щеостанат вътрешните проблеми,желанието да се избегне нагне-тяване на обстановката ще бъ-де голямо, а усилието да се прех-върлят ресурси към потребле-нието ­ сериозно. Едно различноуправление обаче не би било тол-кова склонно да направи важниотстъпки, за да постигне раз-лични споразумения за контролна въоръженията, нито ще етолкова добронамерено към цен-тробежните тенденции в Из-точна Европа.

Алтернативно мнение

Заместник-директорът наЦРУ по въпросите на разузнава-нето е убеден, че настоящатаоценка не пресъздава адекватновероятния размах на промянатав СССР през следващите две го-дини.

Ако допуснем, че Горбачов сезадържи на власт и се въздържиот репресии, вероятно е презследващите две години да се осъ-ществи значителен напредъккъм една плуралистична ­ макари хаотична ­ демократична сис-тема, съпътстван от по-високастепен на политическа неста-билност, социални катаклизми имеждуетнически конфликти, от-колкото се прогнозира в настоя-щата оценка. При тези обстоя-телства ние сме убедени, че съ-ществува сериозна възможностпрез периода на оценката Горба-чов прогресивно да започне да гу-би контрол върху събитията.Вероятно е персоналната поли-тическа мощ, която е акумули-рал, да ерозира и политическатаму позиция ще бъде поставена насурово изпитание.

Същността на съветскатакриза е, че нито политическатасистема, която Горбачов сеопитва да промени, нито ново-възникващата система, коятотой насърчава, могат да се спра-вят ефективно с поставянитенапоследък от народа искания исъс задълбочаващата се иконо-мическа криза.

Превод от английски език:Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА

Краят на Студената война ­ 3Продължаваме нашата поредица с експертна оценка на ЦРУ

и Разузнавателната общност на САЩ за бъдещото развитиена СССР в краткосрочен план, предоставена на вниманиетона президента Буш-старши две седмици преди срещата му сГорбачов в Малта. Оценката обяснява липсата на настоятел-ност от страна на администрацията на Буш да се сключатбързо договорите за контрол на въоръженията. Интересендетайл е, че алтернативното мнение на заместник-директо-ра на ЦРУ Джон Хелгърсън в някои отношения се оказва мно-го по-точно.

11 ­ 17 декември 2009 №48 (Година IV) ПОЗИЦИЯ 11

Тома БИКОВ

В понеделник в Копенхагензапочна международнатаконференция по въпроси-

те на климата. Събитието енещо като черешката на тор-тата на една PR кампания,която беше подхваната от АлГор преди няколко години, мал-ко след като последният загу-би президентските избори отДжордж Буш през 2000 г.

Тогава Гор от политик сепреквалифицира в режисьор исъздаде филма “Неудобната ис-тина”. За този филм бившиятвицепрезидент получи Нобело-ва награда за мир, а впослед-ствие спечели няколко десеткимилиона долара от търговия свредни емисии. Бизнесът наГор се глобализира бързо и понеговите стъпки тръгнахамножество предприемчиви хо-ра от цял свят, които създадо-ха научни институти, фондове,тръстове и всякакъв видструктури, готови да усвоятдесетки милиарди долари. Ипонеже привържениците на“климатичните промени” непроизвеждат нищо освен не-разбираем език, който има зацел да плаши хората, десетки-те милиарди долари трябвашеда дойдат отнякъде. Най-лес-ният начин за намирането натези пари, които предприемчи-вите последователи на Горпланираха да усвоят, бе да севземат от самите наплашенихора чрез техните правител-ства. За целта чрез медиитепо цял свят общественотомнение беше облъчено от хи-мически формули, които прог-нозираха, че ако не подарим па-рите си на Ал Гор и последова-телите му, до 2050 г. темпера-турите ще се повишат чув-ствително, а до 2100 г. чове-чеството може и да загине.

В цялата врява около “гло-балното затопляне”, разумни-те гласове на истинските уче-ни бяха заглушени и маргинали-зирани от инвеститорите,които са си поставили за целда спрат промените в клима-та. Тяхната инвазия се превър-на в политическа позиция наредица правителства и сестигна до октомври тази го-дина, когато председателят наЕвропейската комисия ЖозеБарозу обяви, че ЕС е решил даотпусне 50 млрд. евро, за дапомогне на развиващите сестрани да се адаптират и бо-рят с климатичните промени.

Тези 50 млрд. евро няма дабъдат инвестирани в борбатас глада и икономическата изос-таналост на тези страни, а всъмнителни организации, кои-то ще бълват непроверениданни, ще организират семина-ри, ще раздават брошури и нена последно място ще подкуп-ват медиите, чрез които щеубеждават бедните хора отразвиващите се страни, че по-лошо от техния глад е “глобал-ното затопляне”.

Барозу обаче не спря дотук.Той добави, че е готов да наме-ри и друго финансиране, за даосигури 100 млрд. евро годиш-но, от които според ЕС бедни-те страни ще се нуждаят до2020 година. Повтарям отно-во, че тези пари няма да оти-дат за преодоляването на гла-да и за животоспасяващи ле-

карства, а за борба с природни-те цикли, които съществуват,откакто Бог е създал Земята.

От своя страна ООН пред-вижда, че борбата срещу кли-матичните промени може даструва около 300 млрд. долара

заяви, че който не му помагада се бори с природата, е прес-тъпник.

Искам да уточня, че аз оби-чам природата не по-малко отпривържениците на Ал Гор иточно затова се вбесявам, ко-

Преди време група “експер-ти” от “глобалното затопля-не” стигнаха до извода, чеединственият начин човечес-твото да постигне необходи-мите големи съкращения наемисии е не само чрез намаля-ването на фосилните горива,но и на консумирането на месо.Според тези хора за производ-ството, преработката итранспортирането на месо сеотделя повече въглеродендиоксид, отколкото при от-глеждането на пшеница илисоя. Същите ни съветват дане ползваме самолети, кораби,автомобили, електрическикрушки и всякакви достиже-ния на цивилизацията, защотов противен случай ще ни обви-нят, че мърсим света със са-мото си съществуване. Подоб-но на комунизма, екофашизмъте създаден, за да се бори предивсичко с човешката природа, ие готов да използва всякаквисредства, за да я ограничи.

През ноември тази година ха-кери проникнаха в сървъра набританския Университет наИзточна Англия и публикувахав интернет кореспонденция

между “учени” и документи,принадлежащи на Центъра заизследване на климата, койтое един от водещите в сфератана “глобалното затопляне”.Ето част от тази кореспон-денция:

“Току-що променихме реални-те температури във всяка се-рия от последните 20 години,за да скрием спада, като изпол-звах трика на Майк”.

“Фактът е, че не можем даобясним липсата на затоплянев този момент. Иначе е изопа-чаване, което не можем да сипозволим. Данните, публикува-ни от CERES през август отамериканско списание за ме-теорологични изследвания, по-казват, че трябва да има и по-сериозно затопляне. Но данни-те със сигурност са сгрешени.Системата ни за наблюдение енеадекватна”.

Това са думи на “учени”, кои-то ще приберат не малка сумаот онези 300 млрд. долара, закоито говори ООН. Тяхнатаработа е да заливат с нищонезначещи цифри обществено-то пространство и да водятнеравна борба не с “глобално-то затопляне”, а с разумни хо-ра като чешкия президентВацлав Клаус, който още предигодина предупреди с книгата си“Не зелена, а синя планета”, чепривържениците на “глобално-то затопляне” в крайна смет-ка ще посегнат на свободатани.

По всичко личи, че методитена “учените”, които попаднахав епицентъра на скандала“Климатгейт”, по нищо не серазличават от методите на“учените”, които допреди два-десет години се занимаваха снаучен комунизъм. И едните, идругите говорят за далечнотобъдеще, в което никой няма даможе да ги попита защо цялживот са лъгали хората.

Борбата с “климатичнитепромени” удивително приличана борбата на съветските уче-ни, които през петдесетте го-дини на миналия век са тръгна-ли срещу природата, като са сеопитали да обърнат течение-то на няколко реки в Сибир.Днес група бенефициенти сеопитват да ни убедят, че мо-гат да определят кога да етопло и кога студено, ако имдадем да усвоят няколкосто-тин милиарда евро.

Подобно на комунистите отXX век, днес екофашиститеискат да бъдат алтернативана разумното развитие на чо-вешката цивилизация.

Сигурен съм, че след годиницялата истерия около “глобал-ното затопляне” ще изглеждаточно толкова нелепо, колко-то днес изглежда идеологиятана комунизма. Проблемът е, чеднес тази мания завладява всеповече територии и е на пътда се превърне в официална по-литика на ЕС и Съединенитещати. Хора като Клаус са пос-тавени в ъгъла от група мрън-кащи бюрократи, които постечение на обстоятелстватаолицетворяват европейскатаидея. Колко дълго ще продължитази истерия и респективноколко ще струва, зависи предивсичко от разумните хора,които вярват не в борбата склимата, а в свободата.

борбата с климатаи свободата

Изборът е между

годишно в дългосрочна пер-спектива. С тези пари безсмис-лената организация си е поста-вила за цел да ограничи “гло-балното затопляне” до не по-вече от 2 градуса по Целзий всравнение с прединдустриални-те нива. Разбира се, ако всичкотова не струваше толковаскъпо, вероятно щеше да есмешно. Проблемът е, че тезиогромни количества пари, ос-вен че обогатяват група хора,които искат да печелят мно-го, без да произвеждат нищо,стимулират и създаването нанова политическа идеология,която не без основания бешенаречена екофашизъм.

Тонът на защитниците на“глобалното затопляне” започ-на да става все по-агресивен ида придобива все по-фанатиченблясък. Във вторник, в сут-решния блок на БНТ, единпредставител на “глобалнотозатопляне” дори си позволи да

гато екофашистки организа-ции се опитват да монополизи-рат тази тема с помощта наоткровени фалшификати.

11 ­ 17 декември 2009 №48 (Година IV)12 ПОЛЕМИКА

Ален Безансон, френскиполитолог, историк насоциологията и филосо-

фията, специалист по историяна Русия и СССР, професор въвВисшата школа за общественинауки в Париж, смята, че Хит-леровият нацизъм и комуниз-мът са еднакво престъпни сис-теми. И двете са допусналимасови престъпления и гено-цид. И двете са покварили ми-лиони хора. И въпреки това ис-торическата памет се отнасяпо различен начин към тях. Акоза престъпленията на фашизмани се напомня постоянно, то запрестъпленията на комунизмав повечето страни, излезли откомунизма, изглежда се забра-вя.

За наказване на хората, отго-ворни за убийствата, влачене-то по затвори, разоряването иоглупяването на две или трипоколения, не е ставало и дума.Откъде идва асиметрията вотношението към нацизма икомунизма, пита Безансон. Ипосочва седем причини:Първо, нацизмът е по-добре

познат, защото навреметосъюзниците отвориха широковратите на “шкафа с трупове-те”; при това западните об-щества изпитаха на гърба сизверствата на хитлеристите.А съветският ГУЛаг и китай-ските концлагери “лаогай” санещо далечно и твърде мъглявоза Запада.Второ, с мисията да напомня

за престъпленията на нацизмасе натовари еврейският народ.Човечеството трябва да бла-годари на евреите за това, чегеноцидът, извършен от фа-шистите, не е потънал в заб-рава, пише Безансон.Трето, нацизмът и комуниз-

мът бяха погрешно поместенивърху противоположните по-люси на магнитното поле ­дясното и лявото. Мнозина ин-телектуалци причисляваха ко-мунизма към левите сили, прие-майки привидността и ковар-ството на лозунгите на кому-низма за действителност. Апроизходът на нацизма се свър-зваше с дясната идеология,въпреки че корените на ита-лианския и германския фашизъмтрябва да се търсят в лявата

демагогия.Четвърто, военният съюз на

демократичните държави и Съ-ветския съюз по време на вой-ната с Хитлерова Германияотслаби защитата на Западасрещу комунизма и породисвоеобразна интелектуалнаблокада. Демократичнитестрани понесоха тежки жертвив името на победата над Хит-лер. След това вече не им оста-наха сили, за да възпрат съвет-ския режим, и в края на краища-та, стремейки се да запазятстатуквото, те му помогнахада оцелее.Пето, най-голямото дости-

жение на съветските идеолозибе това, че те разпространихаи наложиха своята системнакласификация на политически-те режими: социализмът бепротивопоставен на капита-лизма, като под социализъм сеимаше предвид съветската сис-тема.Шесто, слабостта на групи-

те, способни да запазят споме-на за комунизма. Нацизмътгосподстваше в течение на 12години, докато европейскияткомунизъм просъществува50­70 години. През това про-дължително време общество-то бе смазано, елитът посте-пенно унищожен или принуденда се превъзпита. Господства-ше измамата, предателство-то, моралната развала. Пове-чето самостоятелно мислещи

хора бяха лишени от възмож-ността да се запознаят съссвоята история и изгубиха спо-собността за анализ. След раз-падането на тоталитарнатасистема се оказа, че най-труд-но е да се възродят моралнитепринципи и интелектуалнитеспособности. Германия бе в по-изгодно положение от постсъ-ветска Русия: Хитлер нямашедостатъчно време, за да уни-щожи гражданското общество.Седмо, амнезията, с която се

сблъскваме в случая с комуниз-ма, довежда до това, че хипер-трофиран остава само споме-нът за нацизма (или обратно-то). А нали всъщност е доста-тъчно хората да имат простовярна и честна памет, за даосъдят и двете системи.

Пред очите ни се създавалъжлива история; ще бъде ло-шо, ако предадем именно тазиистория на бъдещите поколе-ния, пише Безансон в заключе-нието на своята статия “Па-метта и забравата” във френ-ското списание “Комантер”,публикувана в Полша от “Газе-та виборча” (на руски в “Рускаямысль”).

Лешек Колаковски

Моят приятел Ален Безансонизброява дълъг списък от при-чини, обясняващи поразителна-та асиметрия във възприемане-то на комунизма и нацизма,както и разминаванията в кри-

териите за оценка на тези двеиграчки на великата царица Ис-тория. Няма съмнение, че всич-ките тези причини са правилнопосочени, и все пак ми се стру-ва, че общата картина, нарису-вана от Безансон, се нуждае отоще корекции.

Наистина ли националсоциа-лизмът и международният со-циализъм са двуяйчни близнаци?Това е напълно възможно. Как-то и при всяка историческа ме-таморфоза, могат да се наме-рят доказателства и “за”, и“против”. От една страна, ниесе сблъскваме с тоталитари-зъм, основаващ се върху идеятаза превъзходството на даденараса или нация, който реализирапроизтичащите от тази идео-логия принципи и следователноне се нуждае от никакво “лъж-ливо съзнание”. От друга ­ стоталитаризъм, основаващ се

върху идеология, която пропо-вядва интернационализъм, ра-венство и хуманизъм, обръщасе към ценности като общностна хората, братство на наро-дите, всеобщ мир, обещава ос-вобождение от тиранията,край на нищетата и безработи-цата, обявява настъпването надържава на благоденствието ит.н.

Нацизмът не се нуждаеше отголяма лъжа, той, общо взето,си каза какъв е. Комунизмът бевъплъщение на лъжата, той бе-ше една монументална, едва лине възвишена по своя мащаб лъ-жа (Съюз на съветските социа-листически републики: четиридуми ­ четворна лъжа, кактоповтаряше след Борис Суваринпокойният Корнелиус Касто-риадис). Няма голяма разлика?Не мисля. Цялата история накомунизма свидетелства зазначимостта на въпроса. Кому-низмът дълги години привлича-ше хора от друг вид в сравнениес онези, които бяха омагьосаниот фашизма: той увличаше хо-ра, които наистина вярваха вчовечеството и мислеха, че ни-щетата и безработицата ско-ро ще бъдат преодолени и щенастъпи краят на милитариз-ма, националните и расовипреследвания, омразата и вой-ните.

Всички тези илюзии, колкотофантастично и да изглеждатте години по-късно, си имахасвоите последици. Именно зара-ди тях от утробата на кому-низма се родиха неговите про-тивници и критици. Прочуто-то изказване на Игнацио Сило-не, че решаващият бой ще севоди между комунистите и бив-шите комунисти, сигурно е билсилно преувеличение. И все пакбившите комунисти наистинаизиграха съществена роля впроцеса, който разруши систе-мата отвътре и предизвиканейното окончателно рухване.Другата проява на “слепота-та” са западните “спътници”,които извършваха “поклонения”в Съветския съюз и го превъз-насяха преди и след войната.Нищо подобно не е имало поотношение на нацистка Герма-ния. Тези “поклонници” в цар-ството на комунизма съдей-стваха само за утвърждаване-то на лъжата (въпреки че има-ше и изключения: Антон Цили-га, Панаит Истрати, неколци-на полски писатели), затовапък много комунисти, които сеотрекоха от лъжливата вяра,можаха успешно да я атакуват,защото по-рано самите те бя-ха изпитали нейното влияние.Техният глас беше чут и полу-чи широко разпространениеименно заради тяхното минало.

Нещо повече, болшевизмът вРусия беше от самото си нача-ло терористичен режим, но в

Нацизмът и комунизмътеднакво престъпни?Дискусия между Лешек КОЛАКОВСКИ и Ален БЕЗАНСОН за разликите между нацизма и комунизма

Ален Безансон Лешек Колаковски

11 ­ 17 декември 2009 №48 (Година IV) ПОЛЕМИКА 13

началото не му се налагаше дасе крие зад всеобхватна лъжа.Лъжливостта му нараствашепостепенно, достигайки апогеяси през късния сталинизъм. Ко-мунизмът правеше първите систъпки в атмосфера на идеоло-гическа автентичност. Да гонаричаме културно безплоден енесправедливо. Като културнаформация комунизмът оставиочевидни и доста важни следи висторията на литературата,поезията, киното, театъра,живописта. Разбира се, с укреп-ването на Сталиновата кре-пост на лъжата броят на цен-ните творби намаля. Известновъзраждане на културата има-ше през време на войната и вед-нага след нея, но източникътна вдъхновението беше по-ско-ро патриотизмът, отколкотокомунизмът. Тогава бяха създа-дени няколко ценни произведе-ния на изкуството. Може ли дасе каже същото за културатана нацизма? Смятам, че не. На-цизмът внесе в културата са-мо опустошение и вандализъм.

Отговорътна затворника

Изхождайки от тази диагно-за, можем да запитаме: нимаумиращият във Воркута зат-ворник е трябвало да се усещащастлив и доволен от това, чене е сполетян от същатаучаст в Дахау? Това е мой де-магогски въпрос и той не тряб-ва да се приписва на Безансон.Отговарям: не. Трябва обаче дасе добави, че по времето, кога-то комунистическата вяра бе-ше все още жива, идейната пре-даност и духът на саможер-твата на нейните привържени-ци бяха учудващи. Мнозина ко-мунисти в ГУЛаг отказваха дасе отрекат от вярата си, амнозина от онези, които успяхада оцелеят от лагерните ужасии да се завърнат у дома (напри-мер в Полша), участваха енту-сиазирано в Сталиновата поли-тика. Разбира се, това свиде-телства само за силата на фа-натизма, а не за нравственотопревъзходство на комунизма.Интересно е обаче да се анали-зират условията, които са мог-ли да доведат до такава сте-пен на заслепение.

По производство на труповедостиженията на Сталин сазначително по-големи от тезина Хитлер. Трудно е обаче да гисравняваме по количество, акоимаме предвид факта, че нацис-тката държава просъществувасамо 12 години, и то по време-то на страшна война, а кому-низмът се разпространи в мно-го страни, в това число и встраната с най-голямо населе-ние в света, където дори изчез-ването на 50 милиона душитрудно се забелязва. Междувре-менно това не е единственият,нито дори най-важният крите-рий при правенето на истори-чески съпоставки, въпреки че ­както предполагам ­ към товамнение не са се придържали оне-зи, които са стояли под бесило-то.

Значимосттана различията

Не бих искал да повтарям не-лепите твърдения на Троцки,който смята, че болшевизмъти нацизмът си приличат само

по няколко “повърхностни” бе-лега, например по премахване-то на изборите, но имат явноразлична същност, различнакласова природа и т.н. Напро-тив, и двете системи си прили-чаха по много и при това достасъществени признаци. Да севнушава, че тези прилики санезначителни, е недопустимдогматизъм. И все пак фак-тът, че от редиците на при-вържениците на комунизма из-лязоха мнозина от неговитекритици и противници, изпол-звали (макар и за кратко вре-ме) същите идеологически сте-реотипи, гротескно противоре-чащи на действителността,от които системата не може-ше да се освободи, доказва, чегенеалогичните различия саимали съществено значение.Комунизмът бе изроден израс-тък на Просвещението, нациз-мът ­ уродлив филиз на роман-тизма. Родословието на тота-литаризма може да се проследитолкова далеч, колкото поже-лаем: Платон, Хобс, Хегел,Фихте, Хелвеций, Конт. Вярное, че нацизмът донякъде се поя-ви като реакция срещу болше-визма, но това не внася нищоново в спора за същността им.Успехите на комунизма в Евро-па частично могат да се обяс-нят и като реакция срещу ужа-сите на Първата световна вой-на, но какви изводи могат да сенаправят от този неоспоримфакт?

Общото понятие “комуни-зъм” е напълно правомерно(въпреки многото негови разно-видности и конфликтите меж-ду комунистите) по същия на-чин, както е правомерно поня-тието “бозайници”. И все пак всъединение със силните емоции(напълно разбираеми), коитоизпитват антикомунистите,това понятие може да ни дове-де до заключението, че реално-то положение в комунистичес-ките страни трябва да се раз-глежда на базата на неизменна-та природа на тоталитаризма,а не на базата на емпиричнияанализ. Оттук следва, че разли-ките между режима на ПолПот в Камбоджа и положение-то в Полша или Унгария презвтората половина на 80-те го-

дини са били дребни и незначи-телни: и тук комунизъм, и тамкомунизъм. Подобно твърде-ние, надвишаващо по своятамъдрост дори цитираната по-горе мисъл на Троцки, е не самоиздевателство над действи-телността. То е и оскърблениеза хората, живели в тези стра-ни (не приписвам това твърде-ние на Безансон). Ако добавим итова, че разликите между на-цизма и комунизма са незначи-телни, то оттук следва, чеПолша по времето на хитле-ристката окупация и Полша повремето на “народната демок-рация” са едно и също нещо безнякои дребни детайли. Опитай-те се да убедите в това хора-та, които са живели и в една-та, и в другата Полша!

Различията всамия комунизъм

По времето на сталинизма,тоест през първите следвоеннигодини, в страните на “народ-ната демокрация” се извършва-ха убийства както със съдебнирешения, така и без тях (по-късно също, но само от времена време). Имаше изтезавания,заплахи, показателни процесинад партийни ръководители (сизключение на Полша и ГДР,където подобни процеси се под-готвяха, но след смъртта наСталин следствието бе прекра-тено). Имаше репресии спрямоселяни, за да ги принудят къмколективизация, а също и спря-мо дребни търговци и занаят-чии. И все пак в сравнение съсстраданията на съветския на-род (огромните репресии през30-те, преселването на цели на-роди по време на войната, ши-роката система от лагери) то-ва бяха умерени безобразия, не-заслужаващи името “геноцид”.Навсякъде за доста кратковреме настъпи прогрес в об-ластта на градостроител-ството, индустриализацията иобразованието: университети-те и другите вузове “се преус-троиха” идеологически, но защастие това не беше необра-тимо. Тоест прогресът бешезначителен, въпреки че той небеше специална заслуга на кому-низма. Прогрес се наблюдавашев цяла Европа и при това в не-комунистическите страни той

вървеше по-бързо. И все пактой вървеше и в комунистичес-ките страни (това трябва дасе подчертае), което ни даваоснование да признаем за абсур-дно мнението, че хитлеристка-та окупация и “народната де-мокрация” имат една и същаприрода.

Наистина жестокостите накомунистическата диктатурадълго време се подценяваха,премълчаваха се умишлено илипросто не бяха известни на За-пад. Безансон дава точна оцен-ка за причините за това незна-ние и премълчаване. Не е вярнообаче, че след 1989 г. полскатаопозиция начело с примаса наКатолическата църква ни епрепоръчала да простим и дазабравим. Прощаването поня-кога е възможно, но забравяне-то ­ не. Мисля, че Безансон нeби могъл да намери цитати,потвърждаващи тезите му.

Когато гледам рафтоветена библиотеката си, аз не ос-тавам с впечатлението, че ис-тинската история и анализътна комунизма са оставени безвнимание или са забравени: азвиждам произведения на Кон-куест, Пайпс, Гелер, Некрич,Солженицин, Волкогонов,Улам, Малия и на още десеткиамерикански, руски, полски ав-тори, в това число и на някойси Ален Безансон. В Полша ис-торическата литература и ме-моарите за епохата на кому-низма са огромни и непрекъсна-то се увеличават. Отварянетона съветските архиви се оказаплодотворно (говори се, че пакщели да ги затворят, но се го-вори също и това, че ключъткъм това съкровище е дола-рът. Ах, този вездесъщ капи-тализъм!).

Еволюциятана комунизма

В комунистическата систе-ма нямаше, разбира се, механи-зъм, с помощта на който тяби могла да се преобразува вправова държава. И все пак енелепо да се твърди, че презцялото време тя е била непод-вижен и неизменен монолит, вкойто не биха могли да ставатникакви социални процеси, не-зависещи от Политбюро. Об-

ществото бе подлагано на дъл-боки преобразувания, а апара-тът на тиранията беше при-нуден да се подчинява на въз-действята на независими отнего сили. Прочутият докладна Хрушчов, разбира се, не бе-ше глас на новоизлюпен демок-рат ­ по-скоро той беше вопълна роб, разкъсал своите вериги.Но преди всичко той беше съг-лашение за безопасност междуапаратчиците, които се погри-жиха никой да не получи вечетакава деспотична власт, как-вато имаше Сталин. Именнопоради това ниво на деспотиз-ма и секретарите на ЦК, имаршалите, и всички останалине бяха сигурни в утрешния сиден. Този доклад, предизвиканот обстоятелствата, проме-ни наистина положението встраната (спомням си, че през1956 г. френските комунистине искаха да повярват, че док-ладът наистина е бил изнесен,а междувременно ние го четях-ме в оригинал).

Във всички комунистическистрани след смъртта на Ста-лин продължаваше да има воляза запазване на системата, нопод въздействието на иконо-мическите катастрофи и дорипонякога под натиска на об-ществеността тоталитарни-те черти на системата от-слабваха независимо от перио-дите на застой и рецидиви.Идеологията скоро загуби жиз-неспособността си и никой ве-че не я възприемаше сериозно.Нелепо е да се твърди, че цел-та на реформите на Горбачовбеше да се измами Западът иче те нищо не променяха вСССР.

Няма съмнение, че той не еискал да унищожи комунизма.Той искаше да направи кому-низма по-действен и разбира-ше, че за това се изисква сво-бодна обмяна на информация. Врезултат той, като мнозинадруги реформатори, унищожитова, което искаше да усъвър-шенства. Аз бях в Москва повремето на Горбачов и видях,че там се появи свобода насловото, появиха се независимивестници и информационниагенции. Хората се изказвахабез притеснение и страх и го-вореха за всичко. Кой би пос-мял да твърди, че свободатана словото, която разруши ко-мунизма, е незначителен де-тайл? Комунизъм плюс свобо-да на словото не може да има,въпреки че познавам един тео-ретик, който призна тогава,че според теорията му нитоГорбачов, нито Валенса могатда съществуват.

Удивителни и неочаквани саизборните успехи на т.нар.посткомунистически партии вповечето страни, които напус-наха “империята на злото”(точно както и съпротиватана селяните от различни стра-ни срещу ликвидирането накооперативните стопанства).За причините, породили тезистранни крачки назад, е писаномного. Те обаче са неразбирае-ми от гледна точка на теория-та, която твърди, че комуниз-мът е единен блок, съставенот неподвижни монолити.

Превод:Славчо Гаврилов

Препечатаноот “Нова Полша”

Парад на Червения площад, 12.07.1937 г.

11 ­ 17 декември 2009 №48 (Година IV)ИЗКУСТВАТА14

Стоян ГЯУРОВ

Дневникът като литера-турен жанр придобиваформа сравнително къс-

но. Той е израз на порасналотоавторско самочувствие, кактои на едно противоречие ­ междупотискането на порива да изпо-вядаш нещо, което поради лич-ни съображения или общественипричини не е за очите на широ-ката публика, и нарцистичнотосамолюбие на твореца, убеден,че човечеството не бива да бъ-де лишено от нито една неговадума, приживе или след смърт-та му. Светове делят обачемноготомния дневник, в койтомодерният основоположникна жанра Самюъл Пийпс(1633­1703) регистрира ежед-невната борба със собственатаси суета, маниакалност и хипо-хондрия, от непретенциознитеи затова покъртителни запискина Ане Франк или Виктор Клем-перер.

Бъди учтив ине се оплаквай

Дневниците на Шандор Марайса от трети вид: те са блестя-ща литературна стилизация наедна биография и може би над-гробният паметник на единжанр без бъдеще. “Моменти, вкоито тишината ­ в нас и око-ло нас ­ става толкова силна, чени се струва как чуваме тайно-то тиктакане на световния ме-ханизъм”. Когато малко преди43-тия си рожден ден през 1943г. написва това красиво изрече-ние, Марай не подозира, че слаганачалото на най-дългата ситворба, която ще продължи дапише чак до самоубийството сив Америка през 1989 г. и коятомнозина смятат за главния мупринос към литературата наХХ век. За трайността на тованачинание има съвсем простообяснение ­ оказва се, че дневни-кът е идеалната форма за та-ланта на Марай. Но първоначал-но затварянето му в тази фор-ма е демонстрация на оттегля-нето му от публичния и литера-турния живот.

Основната причина за реше-нието на Марай да избере вът-решната емиграция е изражда-нето на политическите условияи фашизирането на родната муУнгария; след германската оку-пация през 1944 г. той забраняваиздаването на своите книги иотказва да публикува каквото ида било. Втората причина е рас-тящото недоволство на автораот дотогавашното му творчес-тво: “Колко излишни неща напи-сах само за да можем да си поз-волим жилището и начина наживот, отговарящи на дваматани прислужници!”, отбелязватой в началото на 1945 г. А го-дини по-късно, когато се отричадори от най-популярния си ро-ман, “Жар”, той заявява: “Мои-те амбиции отиват много по-

далеч от романите, които съмнаписал”, но въпреки това про-дължава да пише романи.

Неговият жест на протест иотчуждение изпъква още по-ре-лефно, като знаем кой е билШандор Марай, преди да се изо-лира в едно село край Будапеща,където преживява бомбардиров-ките и несгодите на войната икъдето посреща руските войски(“Те ни освободиха наистина, ноне ни донесоха свобода”). Съв-сем млад, той работи като кри-тик в Германия, живее в Парижи изобщо опознава Европа, пре-ди в края на 20-те години да сезавърне в Будапеща. Още предивойната Марай се утвърждавакато един от най-четените ун-гарски писатели и публицисти.За седмичната си колонка в единот най-реномираните вестницина страната той получава хоно-рар, равен на три месечни запла-ти на квалифициран работник, аживотът му е като рекламенклип за ежедневието на единбуржоа и денди: събуждане отприслужницата с чаша портока-лов сок, тенис, масаж, английскикостюм, аперитив в някое кафе-не, вечерта ­ посрещане на гос-ти или отиване на гости, а пре-ди заспиване ­ уморената кон-статация, че “нивото на лите-ратурния живот е спаднало, аживотът наистина е непоно-сим”. В дневниците си Марайоплаква залеза на своята класа,но не и загубата на предишнияси живот: “Бъди учтив и не се

оплаквай”, повтаря си той съсстоическо упорство. Притис-нат между германците и русна-ците, от които еднакво сестрахува, и мразещ сънародни-ците си заради малодушието ибезотговорността им, на Ма-рай не му остава друг избор, ос-вен да се врече на стоицизма.“Ти си моята опора”, пише той,обърнат към императора стоикМарк Аврелий, когото периоди-чески зове.

Истината за кочината

С немския превод на първитедва тома мюнхенското изда-телство “Пипер” полага начало-то на пълното критично изда-ние на дневниците на Марай. Те-зи начални томове обхващат са-мо две години, 1943­45, но са мо-же би най-интересните от цяла-та поредица, защото в тях е за-печатано драматичното пре-чупване в съдбата на автораточно по средата на житейскияму и творчески път. Тонът назаписките прелива от трезвкъм лиричен или афористичен,но е очевидно вниманието на ав-тора към литературната имполировка. Настроението въп-реки натрупаната горчивина епо-скоро меланхолично, откол-кото песимистично; специалнов началото Марай се вглеждамного повече във вътрешния симир, отколкото в ставащотооколо него. Той маркира напри-мер бомбардировките на София,но се тормози преди всичко за-

ради жегата или здравето на ку-чето си, и изобщо: “...новият ро-ман на Жулиен Грийн ме инте-ресува повече от тази война”.После Марай изключва радиото,за да не слуша повече новините,и се задълбочава отново в Пла-тон и Гьоте: “Аз не смятамтова за бягство... Моята рабо-та е с помощта на субект ипредикат да редя думи ­ доритогава, нещо повече, тъкмо то-гава, когато светът се руши”.Сухата като влаково разписа-ние констатация от един другдневник за една друга война,“Германия обяви война на Сър-бия. Днес следобед час по плува-не”, е по-известна само защотоидва от перото на Франц Каф-ка.

Записките в дневника на Ма-рай не са датирани, всичките мусъвременници, включително же-на му Лола, фигурират само с поедин инициал. Хронологията него интересува, целта му е друга­ да стигне до същността навремето: “Все по-безгрижно дис-танциране от света и все по-реална близост с Бога: това есмисълът и опитът на остаря-ването”. Разбира се, при неспи-рен диалог с великите умове начовечеството: “Нощем четасонетите на Шекспир. Колкоповече е това от една световнавойна!”. Само да не беше досад-ната подробност, че писателятсъщо е човек и че трябва да яде.От примирението с тази необ-ходимост се ражда следниятпропит с горчив комизъм пасаж:“Градинарят е разтревожен отсветовното положение: той езагрижен за прасето си, което езастрашено от световното по-ложение. Както от патрулира-щите германски войници, такаи от новия световен ред на рус-ките комунистически окупато-ри. Недоверието му е дълбоко,исторично, обосновано. Сутрин-та отивам до кочината на пра-сето и го оглеждам внимателно.Защото в последна сметка ста-ва дума именно за това прасе.Това е действителността”.

Малко по малко тонът на за-писките започва да се променя.Действителността ­ масовитеубийства, депортирането на ев-реите, грабежите, безчинства-та на унгарските фашисти, об-садата и разрушаването на Бу-дапеща и не на последно място,грижите около прасето ­ навли-за на широк фронт в дневника наМарай. Усеща се как събитиятапробуждат журналистическияму инстинкт. И той, както по-вечето си сънародници, привет-ства руските войски като осво-бодители и за кратко време сеотдава на илюзии за характерана комунистическата система идори заявява, че бъдещето при-надлежи на социализма ­ но самоза кратко. Впрочем най-голе-мият проблем за него не са чуж-дестранните окупатори, билите германци или руснаци, а сами-

те унгарци, които го отвраща-ват със слабодушието и готов-ността си да станат подлога навсеки господар и с антисемит-ската си настървеност. Марай еубеден, че кризата на унгарско-то общество, кулминираща въвфашизма, е логичният край наунгарската история от послед-ните десетилетия. “Трябва данапусна Унгария”, пише той презянуари 1945 г. и тази мисъл неспира да го преследва до края надневника му. Три години по-къснотой осъществява намерениетоси и заедно със семейството сизаминава за чужбина ­ първоИталия, после САЩ, после пакИталия и накрая САЩ ­ за да нестъпи никога повече на унгарсказемя.

Илюзията катоначин на живот

Заминаването му остава неза-белязано. Според Ласло Фьолде-ни, автор на великолепния пред-говор към дневниците, обясне-нието е просто: Марай, изживя-ващ се като последния буржоа,винаги е бил чужд елемент в ро-дината си, защото там никогане е съществувала буржоазиятаот европейски тип, към коятотой се чувства причастен. Ун-гарският литературовед е съг-ласен с Марай, който представя“балканизирането” на Унгариякато резултат от липсата напълноценна буржоазия, но все пакнамира оценката му за донякъдетесногръда: Марай има напълноидеализирана представа за бур-жоазията, чиято роля според не-го се свежда до съхранението наобразоваността и културата.Фьолдени подчертава, че Марайнито за миг не се замисля за от-говорността на унгарската бур-жоазия за срива на родината му,просто защото държи не толко-ва на буржоазната действител-ност, колкото на своите илюзииза нея. За него Европа и буржоа-зията са бъдещето, единствено-то смислено бъдеще. Същевре-менно той подозира, че това еедна химера и затова, споредмного точното наблюдение наФьолдени, “описва това бъдещекато минало”.

На 11 април 1943, годишнинатаот рождения си ден, Марай за-писва в дневника си: “Досега съмживял четирийсет и три години.А ако живея още толкова? Истана на осемдесет и шест? Щезнам ли тогава повече? Ще бъдали по-щастлив?”. На 11 януари1985, повече от 40 години по-къс-но, полусляп край леглото наумиращата си жена, в самотатана жилището си в Сан Диего Ма-рай, прелиствайки старите сизаписки, попада на цитиранитепо-горе думи. Той ги пренася втогавашния си дневник и продъл-жава: “Въпросът се превърна вдействителност, липсва една го-дина до 86. И аз не знам повече.Имам по-скоро чувството, чеобирам останките от онова,което съм знаел още преди 43 го-дини, но което междувременносъм изгубил или забравил”.

В един американски интернетфорум с мнения за дневницитена Шандор Марай прочетох:“Купете, измолете, заемете илиоткраднете, но прочетете та-зи книга!” Аз нямам какво пове-че да добавя.

Sandor Marai:Tagebucher 1943-45. Piper

Платон, прасето ипоследният буржоа

Шандор Марай

11 ­ 17 декември 2009 №48 (Година IV) ИЗКУСТВАТА 15

Цветан ЦВЕТАНОВ

Вашингтон, нанесен върхуизбеляващата карта наАдис Абеба. Призраците

на “люлката на човечество-то”, безтелесно кръстосващи“центъра” на един призраченНов свят: сложните му мрежиот кръгови кръстовища, пар-кове, мемориали, сгради на дър-жавната администрация, из-чезващи гета ­ “кръстосващи”с накуцване (бутайки клошар-ска количка); или натъпкани впризрачни автобуси; или в джи-гинг-транс. И само понякога, вкратките мигове, когато ни едадено да провидим “през кръ-гъл проход” “прекрасните тво-рения небесни” (Данте), и слимузина, собственост на се-мейство маймуни-аристокра-ти, управлявана от най-забав-ния шофьор на света ­ Хенри(също маймуна, то се подраз-бира). Вашингтон, който въп-реки целия си “статус и ста-туи” в крайна сметка си е чис-то и просто едно голямо пред-градие: най-голямото предгра-дие на Америка. Адис Абеба ихармоничното противоречие,заложено във фразата “завръ-щане у дома” (движението нап-ред и движението назад, коитовсе пак, по всички правила навремето и пространството,са си противоположни посоки).И отново кръгови кръстови-ща, паркове, тъжни паметни-ци, есенни листа, Ден на благо-дарността, неблагодарно от-плащащ ти се живот, две Ко-леди ­ декемврийска и януар-ска; души, разкъсани на две.Или ако трябва да използвамедумите на самия Динау Мен-гесту, който го е казал най-добре: “Човек, заседнал междудва свята, живее и умира само-тен”.

Спомняте ли си онзи британ-ски филм ­ Dirty Pretty Thingот 2002 г.? Една от най-съвър-шените (и поради това и най-болезнените) картини на имиг-рантския Запад. Е, в “Прекрас-ните творения небесни”, дебю-тен роман на никому неизвес-тен дотогава млад американ-ски автор от етиопски произ-ход, публикуван точно пет го-дини по-късно, през 2007 г., (ис-кате ли го или не) попадате вцентъра на същия този имиг-рантски Запад ­ само че вечемного по-огромен, по-безна-дежден, по-разпокъсан ­ безсъспенса, криминалната жилкаи филмовата патетика. Попа-дате в непознатата и непозна-ваема “пренесена” Африка, коя-то всеки от героите носи в ду-шата, в характера, в жестове-те, в навиците, в мислите, вподсъзнанието, в предразсъдъ-ците си, в маниера си на шегу-ване, на разказване на истории

или на оцеляване до следващияден, до следващата седмица, доследващата година. Африка е впасивността и инертносттана главния герой Сефа Стефа-нос, етиопец, живеещ от 17 го-дини в САЩ, и на Джоузеф отКонго (пасивност и инер-тност, чиито корени са в едно

колкото дълбоко, толкова инеафиширано разочарование надругоземеца от самата идея за“Земята на изобилието”). Аф-рика е в непредприемчивостта.Африка е в неадаптивносттана тези герои към изисквания-та и ценностната система насъвременна Америка. Но и в

“отказа от Африка”, в добра-та актьорска игра на третиячлен на трагикомичното имимигрантско трио ­ Кен отКения, инженер, избрал да носикостюм, да работи по празни-ците и да следва правилата накорпоративния свят, да научижаргона му и да го направисвой собствен жаргон (“Това еАфрика в момента ­ негови ду-ми. ­ Континент от бедни,неграмотни хора, умиращи ка-то мухи по колибите си (...) За-това съм в тази страна. Ни-каква революция. Никаквипреврати”.) Африка е в исто-риите за животни на бащатана Сефа (и в начина им на раз-казване). Африка е в гордитемавърски завоевания (бащатана момиченцето Наоми, виденикономист). Африка е в искре-ния, но неубедителен спрямоновите американски реалности(нео)аболюционизъм на бялатамайка на Наоми ­ Джудит,университетски преподавател,специалист по Емерсън и Ток-вил. Африка е в писмата на чи-чото на Сефа, също беглец отрепресиите на новия полити-чески режим в родината си, дообщински съветници, сенато-ри, конгресмени, че чак и доКартър и Рейгън (нека отда-дем необходимото значение написаното слово специално вЕтиопия ­ изключение на единконтинент, чиято култура еоцеляла до ден днешен изклю-чително посредством устнататрадиция). Но Африка е и втъмнината в човешката душаи отчаянието, раждащо бунт ­“тухлените” нападения и пале-жа, дело на нелегалния “кабе-лен оператор” Франклин ХенриТомас, афроамериканец, изгу-бил жилището си с “облагоро-

дяването” на бедните кварта-ли на града... Всичко останалоса енциклопедични данни, ужслучайно подхвърлени от Мен-гесту и изпълняващи двоична-та функция обстрелване на за-падния човек със стереотипи истатистики за Африка / из-ползване на статистическитеданни и историческите позова-вания с цел оттласкване оттях по посока на едно по-задъл-бочено разбиране. Такива са иг-рите на “Познай диктатора”,които Сефа, Джоузеф и Кенетси устройват, такива са опи-санията на етиопския жили-щен блок, в който живее чичо-то на Сефа, такива са “соб-ствените ни истории насмърт и насилие, които нисближаваха”.

Какво още можем да от-крием, раздипляйки този тъйтънък и тъй многопластов ро-ман? Достоевски: “Братя Ка-рамазови”. Набоков: и в тема-та за изгнанието, но и в изклю-чително деликатно (и смело,имайки предвид извратенотосъзнание на съвременното аме-риканско общество, в това чис-ло и на критиката) поднесена-та тема за духовната близостмежду зрял мъж и малко моми-ченце. Диско “Куул” Дан и гра-фитното изкуство в градскитепокрайнини. Видиядхар Сурадж-прасад Найпол. “Децата на ре-волюцията” на Марк Болан. Ит.н. И т.н. А ако за някого въп-росът дали това е африканскиили американски роман все ощестои на дневен ред, можем даотговорим със следната исто-рия: бидейки големи почитате-ли на етиопския джаз от 70-те,и аз (пишещият този текст), ипреводачът на “Прекраснитетворения небесни” (ВасиленаМирчева) съвсем естественоизползвахме този канал за ко-муникация, за да уговорим едноцялостно радиопредаване, пос-ветено на романа. Електронна-та ни кореспонденция изглежда-ше горе-долу така: “Романътизлезе вчера. Поздрави от Му-лату Астатке и от мен, Васи-лена”. “Чудесно. Ей това чакахот няколко месеца. Поздравиот Гетатчю Мекурия и отмен, Цветан”. За етиопскияджаз, който е уникално явлениев музиката на ХХ век, МулатуАстатке и Гетатчю Мекурияса като Колтрейн и ОрнетКолман. Но в крайна сметкапрочетох книгата, въртейки науредбата си не тях, а ХосеДжеймс (млад нюйоркски хип-хоп джаз пет, наполовина ир-ландец, наполовина панамец) иЕрик Мингъс (син на Мингъс иедин от най-невероятните гла-сове в блуса от последните дведесетилетия, недостатъчнодобре познат у нас за жалост).Просто така звучи този ро-ман...

Динау Менгесту и романът му“Прекрасните творения небесни”

Динау Менгесту е роден през 1978 г. вАдис Абеба, но родителите му емигриратв Америка само две години след раждане-то му и детството му минава в предгра-дията на Чикаго, Илинойс. В САЩ Менгес-ту завършва английска литература итворческо писане ­ в УниверситетаДжорджтаун и в Колумбийския универси-тет. Дебютният му роман „Прекраснитетворения небесни“ излиза от печат презмарт 2007 г. и оттогава насам е обралдоста престижни литературни награди несамо в САЩ, но и в Европа: наградата запърва книга на „Гардиън“, наградата на„Лос Анджелис Таймс“, „Най-добър чуждес-транен роман“ във Франция, номинация занаградата „Фемина“ и пр. Включен е от„Ню Йорк Таймс“ в класацията на най-важ-ните книги на 2007 г. и е в топ десет наAmazon.com за същата година. На българ-ски излиза в поредицата „Отвъд“ на „Жа-нет 45“, в една никак нелоша компания ­Арундати Рой, Сам Савидж, Рауи Хадж,Педро Хуан Гутиерес.

11 ­ 17 декември 2009 №48 (Година IV)НА НОВ ГЛАС16

Атанас СЕМЕРДЖИЕВ

Тук не един път стана думаза нашата система и предивсичко за бившата Държав-

на сигурност. Длъжен съм даотговоря и ще направя това спределна откритост и чес-тност. Разчитам на същатаоткровеност и същата корек-тност и от онези, които се из-казаха за нейната дейност и занейното бъдеще, и онези, коитозанапред ще засягат тази мате-рия.

На 23 януари господин КрумНеврокопски от Българския зе-меделски народен съюз “НиколаПетков” изказа, при това вмного остра форма, редица опа-сения, че органите на министер-ството биха могли да станаторъдие за реставриране на бив-шия режим. Такива опасения по-късно бяха изказани и от дълбо-ко уважавания от мен господинд-р Петър Берон, и от ПеткоСимеонов.

От всичко, което по-горе вечеказах относно мястото и роля-та на бившето Министерствона вътрешните работи в наше-то общество, относно мисиятана новосъздадените структури,мисля, че се убедихте ­ нямамясто, няма обективни основа-ния за подобни опасения. Всякак-ва аналогия с миналото и със съ-бития, станали неотдавна вдруги страни, е неуместна.

Пред този форум не един пътбяха направени изказвания, чеслужителите от бившето Ми-нистерство на вътрешните ра-боти едва ли ще могат да сепреустроят и да изпълнятплатформата, която бе обявенаот трибуната на Народнотосъбрание. Нашата позиция потози въпрос е ясна и категорич-на: онези, които в миналото садопускали извращения и наруше-ния на законите, нямат място внего.

От друга страна, в поделения-та на министерството сега сеизвършва ускорено и също такарешително кадрово обновяване.

Мой дълг е тук да отбележадълбоката човешка драма, коя-то разтърсва голяма част оттези кадри. Имам предвид оне-зи, които в миналото при твър-де сложна за тях политическа исоциална обстановка съумяха дазапазят не само своята човеш-ка, гражданска, но и професио-нална нравственост. Те дейс-твително изживяват истинскикатарзис.

В тази връзка искам да прив-лека вниманието на участници-те в дискусията към още единмного съществен момент. Ми-нистерството, с неговите новиструктури, две от които, пов-тарям, вече излизат от неговиясъстав, преминават на непос-редствено подчинение на дър-жавния глава, и по-специалноНационалната разузнавателнаслужба и Службата за охрана, сачаст от правозащитната сис-

Бившите служители на ДСизживяват истински катарзис

Ген. Атанас Семерджиев е роден на 21.05.1924 г. Член наЦК на БКП. Член на РМС, партизанин в отряд „Антон Иванов“от 1941 до 1944 г., командир на Чепинския отряд. Първи зам.-министър на народната отбрана и началник на ГЩ на БНА от1962 до 1989 г. Депутат в V и VI НС и в VII ВНС.

Министър на вътрешните работи в правителството наГеорги Атанасов от 1989 до 1990 г.

Министър на вътрешните работи в правителството наАндрей Луканов от 8.02.1990 г. до 2.08.1990 г.

Вицепрезидент на Република България от 1 август 1990 до19 януари 1992 г.

През 2005 г. е осъден на 4 години и половина лишаване отсвобода за унищожаването на 144 235 досиета на ДС през1989–1990 г.

тема и възможно ли е, когатоцялото общество се променя,обновява, когато се обновяватвсички структури на тази сис-тема, министерството поне вдосегашните представи за него-вите структури да остане из-вън този обновителен процес?

Към това бих добавил и сме-лото ни отваряне към общес-твеността, последователнотопровеждане на политика на от-критост и гласност. Ние не себоим да се поставим под кри-тичния поглед на народа, подедин засилен обществен кон-трол. И призовавам всички васда участвувате в осъществява-нето на този форма.

Сложен, комплициран въпрос епреоценката на някои събитияот по-далечното минало. Ставадума за съдебните процеси ирепресиите във връзка със зако-на за забрана на БЗНС “Никола

Петков” и другите опозиционнипартии.

Нашата позиция по този въп-рос е също така ясна, недвус-мислена. Та се определя отприетия от Народното събра-ние закон за отменяне на тозиправен акт.

Длъжен съм обаче да изкажа ­това е мое лично мнение, чо-вешко, нравствено задължение ­да изразя съчувствие към всич-ки, които са попаднали под уда-рите на този закон.

Нас сериозно ни тревожат из-несените тук информации и отдругарката Светла Даскалова,и от господин Янко Янков, и отДимитър Баталов за неправо-мерни действия, нещо повече ­за груби извращения. Информа-ции за такива действия честосе изнасят и в средствата замасово осведомяване. Такъв еслучаят с публикацията от в.

“Отечествен фронт” от 2 фев-руари тази година ­ “Вик отподземието”. Действията катотези, за които става дума в та-зи публикация, ние осъждамеособено остро и категорично.Лица, допускащи такива дей-ствия, нямат място и занапредняма да имат място в нашатасистема.

По повод на споменататапубликация във в. “Отечественфронт”, както ви е известно,от страна на Министерство-то на вътрешните работи бяханаправени постъпки пред Про-куратурата на въоръженитесили за предприемане на необхо-димите процесуални действия.За резултатите нашата об-щественост ще бъде своевре-менно информирана. Така щепостъпваме при всички подобнислучаи. (...)

Нямам намерение да отбегнавъпроса за мрежата от инфор-матори.

Кажете ми, уважаеми дами игоспода, другарки и другари, имали страна, в която такива да неизползуват? Има ли общество,което държи на свободно избра-ното от народа чрез най-демок-ратични процедури общественоустройство, което да не изпол-зува и този механизъм за него-вата защита?

Бързам веднага пак да уточня,че ние решително се разгранича-ваме от практиката, ималамясто в миналото, да се изпол-зуват такива форми и средствасрещу граждани и главно срещучаст от българската интели-генция заради това, че тя е има-ла други разбирания или е допус-кала действия, които вече садекриминализирани.

Възможно ли е да бъдат пуб-ликувани имената на тези ин-форматори? Пак такава молбае отправена или се съдържа вдекларацията, обявена от гос-подин Петко Симеонов. Коястрана го прави? Ако си позволятова, ако аз удовлетворя товаискане, трябва оттук да се на-соча направо в Главната проку-ратура, готов оттам да вляза вЦентралния затвор, тъй катоима закон, по силата на койтотази материя представлявадържавна тайна.

И така тази материя се тре-тира във всички цивилизованистрани с най-висока степен наразвита демокрация.

Мисля, че проблемът зат.нар. “деполитизиране” на ор-ганите на сигурността вече еизчерпан с Указа на Държавниясъвет ­ партийните организа-ции, партийните комитети внашата система са разпуснати.Предвижда се, пак в съответ-ствие с въпросния Указ, в близ-ко време да бъдат създаденизвена за възпитателна работа.И много съм облекчен при опре-деляне задачите на тези органиот изказването или от съобра-женията, изказани от господин

Петър Берон. Трябва да ви уве-ря, уважаеми господин Берон, чезадачите, функциите ще бъдатв този смисъл, както вие гивиждате. (...)

И накрая, няколко думи за съд-бата на “Белене” ­ едно от за-веденията за изтърпяване нанаказанието “лишаване от сво-бода”, макар че този въпрос до-сега не е повдиган в хода на то-зи уникален диалог, който се во-ди зад “кръглата маса”. “Беле-не” е едно от най-типичнитеолицетворения на негативнатасъщност на режима преди 10ноември миналата година. За съ-жаление през него са миналимного хора, чието осъждане,преценявано от позициите нанашето време, е било явно нес-праведливо.

Неговата мрачна слава отминалото се носи и извън преде-лите на страната. Сега тозиобект е едно модерно земедел-ско стопанство, в което изтър-пяват наказанието “лишаванеот свобода” само лица, осъдениза първи път, и то за леки прес-тъпления.

По-миналата година то е билопосетено от група чуждестран-ни журналисти, които са се убе-дили, че за осъдените са създа-дени условия, нямащи нищо об-що с това, което е било в мина-лото. Практически те там сана свобода. Но въпреки това ръ-ководството на министерство-то е твърдо решено и предприе-ма необходимите стъпки за не-говото закриване.

Привеждането в изпълнениена това решение, разбира се,изисква време, защото фондове-те на стопанството възлизатна около 10 милиона лева. То да-ва значителна селскостопанскапродукция и промяната на него-вия статут не бива да се отра-зи върху производствената мупрограма, върху производстве-ната му дейност.

Ще съобщя на уважаемата ау-дитория, че голяма заинтересо-ваност към съдбата на товастопанство проявява и общинаБелене, а може би и някои от ос-таналите съседни общини. Икогато ще се решава неговотобъдеще, очевидно, другарю Лу-канов, следва да се вземе мне-нието и на тези структури.

Изказването ми може би про-дължи малко повече, отколкотобих желал, но вината не е моя.Въпросите, отправени към ми-нистерството, не са малко, пъки става дума за една жизнено-важна за страната сфера, свър-зана с нейната национална си-гурност и защита на правата иинтересите на гражданите,сфера, на която се отделя пър-востепенно значение във всякауважаваща себе си държава.

Изказване пред Кръглатамаса, януари 1990 г., веднага

след като А. Семерджиевстава министър

на вътрешните работи