Рубриките в учебника - Ozone.bg · 8 античнОСт ност без...

© Елинка Щерионова, Радостина Койчева, Вера Котева, Стилиян Стоянов, автори, 2017 г.© Николай Цачев, художник на корицата и графичен дизайн, 2017 г.© Регалия 6, издателство, 2017 г.

ISBN 978-954-745-276-3

Да си припомним Препраща към усвоени вече знания по тема-та и прави връзка с други учебни предмети.

Да научимДава знания по темите от новия учебен ма-териал.

Още ПО тематаПредлага информация за разширяване и обо гатяване на знанията.

Повод за размисъл и дискусия

чрез въпроси и задачи насочва към изсле-дователска, комуникативна и творческа дей-ност.

За любознателните Откроява малко известни, но интересни факти за автора, епохата или художествената творба.

Да бъдем творци Провокира творческите умения на ученика чрез писане на есе, работа по проекти, из-следване на проблем и др.

Да ПрОчетем Предлага текстове от изучаваните произве-дения.

Енциклопедия Обяснява нови понятия и имена от учебния материал.

Рубриките в учебника

Съдържание

АНТИЧНОСТ

КУЛТУРАТА НА АНТИЧНОСТТА ........................................................................................6

МИТ И МИТОЛОГИЯ ........................................................................................................... 11

МИТОЛОГИЧНАТА пРЕдСТАВА зА СВЕТА. Упражнение .......................................17

MИТОЛОГИЧЕН ЦИКЪЛ .....................................................................................................20

ГЕРОИ И БОГОВЕ В МИТОЛОГИЯТА. Упражнение .......................................................27

СТАРОГРЪЦКА ЛИТЕРАТУРА ............................................................................................33

ОМИРОВ ЕпОС „ИЛИАдА“ ...............................................................................................39

дЪЛГЪТ КЪМ СЕМЕйСТВОТО И КЪМ ОБЩНОСТТА. Упражнение .....................50

дВУБОЯТ МЕЖдУ ГЕРОИТЕ – ХХІІ пЕСЕН, „ИЛИАдА“ ..........................................57

пОМИРЕНИЕТО – ХХІV пЕСЕН, „ИЛИАдА“. Упражнение ........................................67

СТАРОГРЪЦКА ЛИРИКА ....................................................................................................74

СТАРОГРЪЦКИ ТЕАТЪР И дРАМА ..................................................................................81

„АНТИГОНА“ – ЦАРИЦАТА НА ТРАГЕдИЯТА ..............................................................86

АНТИГОНА – МЕЖдУ ГЕРОИЧНИЯ ЖЕСТ И пРЕКАЛЕНАТА ГОРдЕЛИВОСТ. Упражнение ..........................................................98

КУЛТУРАТА НА АНТИЧНОСТТА. Обобщение ..............................................................102

КУЛТУРАТА НА АНТИЧНОСТТА. Тест ..........................................................................104

СРЕДНОВЕКОВИЕ

КУЛТУРАТА НА СРЕдНОВЕКОВИЕТО ..........................................................................108

БИБЛИЯ ................................................................................................................................ 113

СТАР зАВЕТ ........................................................................................................................ 119

МОИСЕй – пЪТЯТ КЪМ ХАНААН. Упражнение .......................................................124

НОВ зАВЕТ ..........................................................................................................................130

СЛОВОТО КАТО МОСТ МЕЖдУ дВАТА зАВЕТА – ЕВАНГЕЛИЕ ОТ йОАН. Упражнение .............................................................................137

СТАРОБЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА ..................................................................................140

пРОСТРАННО ЖИТИЕ НА СВ. КОНСТАНТИН КИРИЛ .........................................147

„АзБУЧНА МОЛИТВА“ – КОНСТАНТИН пРЕСЛАВСКИ ......................................156

„зА БУКВИТЕ“ – ЧЕРНОРИзЕЦ ХРАБЪР ....................................................................161

зА БУКВИТЕ И КНИГИТЕ. Упражнение .......................................................................167

КУЛТУРАТА НА СРЕдНОВЕКОВИЕТО. Обобщение ....................................................170

КУЛТУРАТА НА СРЕдНОВЕКОВИЕТО. Тест ................................................................172

РЕНЕСАНС

КУЛТУРАТА НА РЕНЕСАНСА ..........................................................................................176

„дЕКАМЕРОН“ – дЖОВАНИ БОКАЧО .........................................................................182

„пРИТЧАТА зА ТРИТЕ пРЪСТЕНА“ – СИЛАТА НА МЪдРОСТТА ....................188

„дЕКАМЕРОН“ – ВЪзХВАЛА НА ЖИВОТА. Упражнение ..........................................192

„дОН КИХОТ“ – МИГЕЛ дЕ СЕРВАНТЕС ...................................................................194

дОН КИХОТ – ЛУдОСТТА НА РАзЛИЧНИЯ .............................................................204

дОН КИХОТ И САНЧО пАНСА. Упражнение .............................................................212

„ХАМЛЕТ“ – УИЛЯМ ШЕКСпИР ..................................................................................215

ОБРАзИ В ТРАГЕдИЯТА „ХАМЛЕТ“ ..............................................................................221

дА БЪдЕШ ИЛИ дА НЕ БЪдЕШ......................................................................................227

„ХАМЛЕТ – ТОВА СМЕ ВСИЧКИ НИЕ“. Упражнение ..............................................231

СОНЕТИТЕ НА ШЕКСпИР .............................................................................................234

КУЛТУРАТА НА РЕНЕСАНСА. Обобщение ....................................................................239

КУЛТУРАТА НА РЕНЕСАНСА. Тест.................................................................................241

за да напишем есе, трябва да знаем ...................................................................................244

Отговори на тестовете ..........................................................................................................247

Използвана литература ........................................................................................................247

6 античнОСт

КУЛТУРАТАНААНТИЧНОСТТА

Да си припомним

Прочетете текстовете. Припомнете си изученото за античност в часовете по литература в V клас и по история в VІІ клас. По зададения модел направете таблица в тетрадките си и я попълнете. През тази учебна година ще се запознаете с особеностите на античност, Средновековие и ренесанс като културни епохи, затова оставете таблицата незавършена, за да я продължите покъсно.

1. „древна Гърция е страната, чиито постижения в много отношения са залегнали в основата на европейската култура. Много клонове на съ-временната наука са израснали на базата на трудовете на древногръцките учени и философи. Елементи на древногръцката архитектура се използ-ват за украса на съвременни здания. Епосът, литературата и изкуството на древна Гърция и досега привличат вниманието и предизвикват възхи-щение. значителна част от научната терминология, названията на мно-го науки, редица думи, които имат място в съвременните езици, изрази, пословици са произлезли от древногръцкия език.“

(„История на Древна Гърция“)

2. „Културата на Античността има предимно устен характер, макар че в най-известните ѝ периоди писмеността вече е била изнамерена. Въпреки това обаче и въпреки записването на голяма част от текстовете писаното слово е имало подчертано помощен характер – единствено за съхраняване на текста на творбата. Но истинското ѝ битие се осъществява по време на устния изпълнителски ритуал... Устният характер на античната култура е свързан и с принципа на колективното благо.“

(Ал. Панов, „Теория на литературата“)

3. „Ново явление в живота на гръцките общини били гражданите, осно-вата на гръцката демокрация, дейната и най-общителната класа на гръцкото общество, неговата движеща сила... законите на Солон и Клистен ѝ осигу-рили възможност за бързо развитие... почитането на героите било свързано с почитането на определени места, на които се издигали паметници и се строели храмове. Развило се своеобразието на гръцкото светоусещане: въз-вишена представа за човека и привързаност към родната земя...“

(М. Алпатов, „История на изкуството“)

4. Античност (на латински: antiquitas – древност) е културноистори-чески период, обхващащ приблизително времето от VIII в.пр.Хр. до VI век сл. Хр. Отнася се за европейския културен регион и се свързва с по-стиженията на древна Гърция и Рим до падането му под властта на варва-рите и приемането на християнството по тези земи.

(https://bg.wikipedia.org/wiki/Античност)

античнОСт 7

Античност Средновековие РенесансВреме, което обхващамясто Характеристики:а) отношение към човекаБ) мястото на боговете / бога в живота на човекаВ) развитие на литературатаГ) постижения в различните области на животаД) ...................................

Да научим

Античността е епохата, в която се по-ставят основите на развитието в различните области на живота, дали по-късно тласък на ренесансовите и на съвременните разбира-ния за човека и неговото място в света. От-критите исторически паметници доказват стремежа на античния човек да опознае при-родата, като даде имена на видимото. Във фантастичните образи от митовете са въплъ-тени опитите на древните гърци да се ориен-тират в природните явления и в обществена-та йерархия.

Сведения за античния модел на света се откриват и в литературните паметници – поемите на Омир „Илиада“ и „Одисея“ от VІІІ в.пр.Хр., творбите на поетите Архилох, Алкей, живели през VІІ–VІ в.пр.Хр., поучи-телната поема на Хезиод „дела и дни“ от съ-щия период, поезията на Солон, който бил и атински политически деец и законодател през VІ в.пр.Хр., и др. Изследователите от-криват в тези произведения представата за един подреден и хармоничен свят, в който политеизмът (вярата в много богове) опреде-ля мястото на човека в неговия познат свят (космос) и опитите му да овладее хаоса (не-познатото).

Изображенията на гръцките богове, от-крити върху керамични съдове или монети от тази епоха, показват, че идеалът на древ-

ните хора се изразява в единството на кра-сивото и доброто (калокагатия). От ран-ните форми на божеството като предмет, растение или животно постепенно се стига до антропоморфната представа за боговете (т.е. с външност, мисли, чувства, желания и отношения, подобни на човешките). Тогава народното въображение създава образите на олимпийските богове, съобразяващи се с централизираната власт на зевс, а моделът на тези взаимоотношения е наложен вече в гръцките градове държави (полиси). появя-ват се образите на героите, които се изправят срещу чудовища и се застъпват за правото на човешките същества да обитават земния свят свободно и да изграждат живота си спо-ред нови правила.

през Античността определяща роля за организацията на обществения живот има митологията, чиито сюжети стоят в основа-та на литературата, архитектурата, изобра-зителното изкуство, танца и музиката. Ми-товете са стигнали до нас в късни редакции и преразказани от старогръцки или римски писатели, в чиито произведения се откриват идеите за едно развито общество.

От историята знаем, че около перикъл (V в.пр.Хр.) се събират интелектуалци: исто-рици, философи, софисти, които съграждат културата на древна Гърция като образова-


ност без канонически граници. Още в края на V в.пр.Хр. старото хомогенно (еднород-но) общество се разслоява и дава началото на социалната опозиция (богати – бедни). Животът протича сред противоречия, в сблъсък между празничното и всекидневно-то, общественото и частното, религиозното и светското. Така се формира разбирането за цивилизованост, което стои в основата на човешките отношения в полиса (града).

Градът има своите преимущества: ця-лостната полисна система притежава отно-сителна затвореност, но в нея проникват и външни влияния. делничното разколебава наложения от празника „висок“, ценностно ориентиран живот. Стимулират се свободни-те междуличностни отношения. при цялата значимост на колективното благо личната култура, качествата на отделния индивид стават толкова важни, че калокагатията губи своята съсловна обозначеност и става присъ-ща на по-широк кръг от елинското общество.

появата на писменото слово прави въз-можно правилата да стават код, който ос-тава във времето и може да се отнесе към всяко поколение. двете основни действия

на комуникацията – говорене и писане, фор-мират два различни типа култура – устна-та и писмената. първичната и естествена-та комуникация е устната. Контекстът при нейното провеждане естествено спомага за адекватното разбиране между участниците.

В писмената комуникация отправителят отсъства физически (вместо говорител има-ме автор на текста), т.е. разкъсана е връзка-та между отправител и получател; няма го предметът, за който се говори, не е ясно и за кого е предназначено изказването. Тогава текстът започва да означава много повече, независимо от авторовото намерение. Ето защо писменият текст използва определени правила, нямащи нищо общо с непринудено-то и естествено говорене. затова и литерату-рата е споена с писменото слово.

Енциклопедия Софисти – в Античността – учители по мъд-

рост и красноречие.Канонически – задължителни, съобразени с

нормата.Калокагатия – хармонично съчетание на фи-

зическа и нравствена красота.

Още ПО темата

Мисиятанаантичната култураВ есето си „Мисията на университета“

(1930 г.) испанският философ, есеист и ли-тературен историк Ортега-и-Гасет разгра-ничава понятията „наука“ и „култура“, като отбелязва, че са взаимозависими, без да са тъждествени: „Културата се отнася към на-уката... като взема жизненоважното за тъл-куването на нашия живот. В науката има области, които са... само чисто научна тех-ника... Животът не може да чака науката да обясни научно Вселената.“

Животът наистина е неотложен. Човеш-кият крак наистина не е стъпил на Марс или на друга планета, но пък литературата е съз-

дала разнообразни произведения с видими и невидими жанрови особености за (не)въз-можния живот на Червената планета и (не)възможните ѝ жители.

„Живеем тук и сега, без възможност да се забавим или прехвърлим другаде. Живо-тът е изстрелян срещу нас в упор. А и култу-рата – неговото тълкуване, не може да чака.“ (Ортега-и-Гасет)

Античната култура има точно такава ми-сия: да съгради план на живота, да води чо-века и обществото по пътищата на същест-вуването. Античният човек е личност „кул-турна“, затова вижда пътищата на живота от позицията на просветен, способен да анали-зира и синтезира.

Аристотел тълкува културата като „про-


ява на умереност“. Известен е неговият възглед за mesotes (средина): умение да се разговаря, да се спазват нормите и да се защитават ценностите на обществото, ус-ловността в изразяването на чувствата и предпочитанията, знанието и осъзнаването на културните и научните постижения. В същото време културата не е феномен, про-тивоположен на природното, защото инди-видите и обществата са дадени по природа според Аристотел.

В своя труд „Характери“ Теофраст (стгр. философ и учен енциклопедист, ученик на Аристотел, живял през IV–III в.пр.Хр.) набе-лязва различни типове човешки характери и поведение. Тези типове са равноделно значи-

ми и днес (стиснатият, дребнавият, простият, контето и др.) въпреки столетията отлетяло време. Трябва да отбележим, че дори в на-шия твърде свободен и моделиран от техно-логиите ХХІ век инициативата за културно поведение все още се формира от типологи-ята на моделите общуване.

Античната култура култивира съзнание за ценностите в общностния живот чрез процесите на подражание (на доброто, кра-сивото) и самосъзнание за феномените на културата: познание, толерантност, духовна и физическа развитост, рефлексия, отваряне към модерното. Именно тези измерения на античната култура ще създадат хуманитар-ните модели на Европейското възраждане.


1. Прочетете текста, публикуван в интернет, който представя едно мнение за образоваността и за образования човек. Като имате предвид знанията си за античността и образоваността, направете свой коментар по тема-та. Дайте примери за мястото на образования човек в обществото днес. направете дискусия по темата в класа.

В обществото на познанието, в което навлизаме, индивидите зае-мат централно място. За разлика от парите, знанието е персонифи-цирано. То не се е настанило в някоя книга, база данни или компютърна програма. В тях се съдържа само информацията, докато познанието винаги се въплъщава в конкретна личност, която го носи в себе си, съз-дава го, увеличава го или го обогатява. Преподава това познание или го предава на другите, използва го или злоупотребява с него. Така благода-рение на прехода към обществото на познанието личността излиза на преден план. Това поражда нови предизвикателства, с които никой до този момент не се е сблъсквал, свързани с новата обществена фигура, образованият човек.

(Питър Дракър, професор по социални науки и политология, САЩ)

2. Следващият текст можете да прочетете в уикипедия. Потърсете и дру-ги дефиниции на понятието „култура“ и направете пред съучениците си своята презентация на тема: Представата ми за културен човек днес.

През 1952 Алфред Крьобер и Клайд Клъкхон съставят списък с над 200 различни дефиниции на „култура“, като трите основни значения са:

• изтънчен вкус в областта на изящните изкуства и хуманитарните науки, още известна като „висока култура“;

• цялостен модел на човешкото познание, вярвания и поведение, зави-сещ от способността за символно мислене и социално образование;

• комплекс от споделени ценности, цели, поведения и практики, кой-то е характерен за дадена организация или група.


3. разгледайте изображенията на антични паметници на културата, които днес предизвикват интереса ни като туристи. Коментирайте какво ни при-влича към тях. Защо не спира туристическият поток към руините на Древна Гърция?

4. Прочетете баснята на езоп, записана през ІV в.пр.Хр., и направете изводи за начина, по който древните хора са си обяснявали случващото се с тях. Приложимо ли е това познание и днес?

Добрините, поради своята слабост, били прокудени от Злините. Възнесли се на небето. И запитали Добрините Зевса как трябва да по-стъпват с хората. А той им казал: не всички заедно, а една по една да ги спохождат. Та затова Злините, понеже са близо до хората, постоянно ги връхлитат, а пък Добрините стигат по-бавно – докато слязат от небето. Никой лесно не случва на добрини, а всеки от нас ежедневно бива поразяван от злините.

Антични храмове и скулптурни фигури на антични богове


МИТИМИТОЛОГИЯ

Да си припомним

Като имате предвид, че следващият кратък текст е от мита за сътворението на света, припомнете си и коментирайте каква е ролята на митовете в живота на древните хора.

„В началото съществувал само вечният, безграничен и тъмен Хаос. В него се криел изворът на живота на света. Всичко възникнало от безгра-ничния Хаос – целият свят и безсмъртните богове.“

Да научим

Мит е една от трите думи за слово в ста-рогръцкия език: Mythos – древно знание за боговете и света, смислова пълнота на сло-вото в неговата цялост; epos – слово, звуко-во оформено и ритмично; logos – свещено слово (hieros logos), предполагащо първична обособеност на елементите; съзидателно, божествено, философско.

Митът е най-ранната форма на словесно изкуство. Той е свещен (сакрален) разказ с богато символно значение, повествование за създаването на божествения и на човешкия свят (митът винаги разказва за създаването на нещо – на целия космос или на елемент от него), за взаимоотношенията между богове и хора и за героическите подвизи за опазване на космоса. действащите лица в мита не са обикновени хора, а свръхестествени същества – богове и герои. затова и митът се възприема като опит, различен от опита на всекидневие-то. за архаичния човек митът не е измислица, а абсолютна истина, той е не оспоримата мъд-рост на предците, традицията, на която тряб-ва да се вярва без уговорки.

„Митовете са предания с неустановен произход и авторство, които съпътстват или спомагат за обяснението на религиозни вяр-вания.“ (Роджър Фаулър)

„Митът е разказ за божества или божест-вени същества, в съществуването на които народът вярва.“ (Владимир проп)

„Митът излага свещена история, повест-вува за събития, случили се в достопаметни-те времена на „началото на всички начала“... Като цяло митът описва различните мощни проявления на свещеното в този свят.“ (Мир-ча Елиаде)

Митологията е сборът от митове на да-дена общност, обобщаващи представите на древния човек за света, в който живее, и за силите, които управляват този свят.

Митологията е и наука за митовете. В процеса на развитието на обществото

митологичните мотиви и сюжети встъпват в сложни взаимоотношения, възникват бо-жествени генеалогии (родословия), митове-те се циклизират и се стига до политеисти-чен (с много богове) пантеон.

Основната идея, която се проследява в митологията, е създаването на космоса, т.е. превръщането на хаоса (нищото или неовла-дяното пространство) в космос (изградена система от обекти и символи) и мястото на отделния човек и на общността като цяло в този вече създаден свят.

първобитният човек възприема своето


съществуване като резултат от редица ми-тични събития, станали „някога“, и в тези събития основни действащи лица са свръх-естествени същества. Така митът става него-вата свещена история, той придава смисъл и стойност на човешкия живот. От друга стра-на, разказвайки за деянията на тези свръх-естествени същества, митът изгражда раз-лични модели на поведение, необходими на архаичния човек.

Митът е предназначен за членовете на родово-племенната общност, той е достоя-ние само на шаманите, заклинателите и ро-довите старейшини и е част от ритуалното действие. Митичният разказ се предава по време на ритуала. за архаичния човек да знае митовете, означава да притежава тайната за произхода на всички неща. От ритуално-то възпроизвеждане на митичните събития този човек придобива сили за живот. Когато слуша мит и участва в ритуал, първобитният човек преживява събитието като реалност и намира своето място в колектива и в света, който го заобикаля.

На по-късен етап митологичното слово се отделя от ритуалното действие и тогава се разширява аудиторията, за която е предназ-начено. Сред слушателите на това слово вече

има и „непосветени“. Връзките с обредност-та се запазват, но те вече не са така задължи-телни и строги.

Митовете, познати ни от различните кра-ища на света, се класифицират според това за какво разказват, но невинаги разгранича-ването може да се направи прецизно, защо-то митът говори за света в неговата цялост. Според спецификите на географския регион и характеристиките на общността, в която се появяват и разпространяват, митовете се гру-пират условно в следните категории:

Космогонични – разказват по какъв на-чин е възникнала Вселената.

Теогонични – разказват за последова-телното раждане на няколко поколения бо-жества, които съграждат и подреждат света.

Антропогонични – разказват какъв е произходът на човека, как се е появил на този свят.Това са сюжети за създаването на човека и човешкия род.

Забогове – разкази за родствените връз-ки и взаимоотношенията на различни бого-ве, управляващи различни сфери на живота.

Загерои – разказват за подвизи, борби с чудовища, придобиване или изнамиране на културни блага.

Есхатологични – разкази за края на света.

Още ПО темата

Митологичнатапредстава завремеипространствопредставата за пространството възник-

ва от нуждата за ориентиране на хората сред света, в който живеят. Това изисква те да на-мерят стабилна неподвижна точка и по нея да „огледат“ света, да го направят „свой“. Така се появява идеята за „свещения цен-тър“ и чрез ориентацията на целия свят око-ло центъра се конструира мито-ритуалният образ на пространството.

Митологичното пространство е ориен-тирано спрямо противоположните посоки горе – долу, ляво – дясно, изток – запад. Вер-тикалният пространствен модел се свързва с

идеята за трите свята, обединени в предста-вата за Световното дърво. Светът се пред-ставя като огромно космическо дърво, него-вата корона е горният небесен свят, стволът е илюстрация на средния свят на хората, а корените са подземното царство. знаковата белязаност на тези три зони се подсилва и от съпътстващи символни образи. На върха на короната на Световното дърво са разполо-жени небесните светила (Слънцето и Луна-та) или там е кацнал орел, стволът (средната зона) символично е обвързан с образите на елена, коня, кравата, и разбира се, с човека, а долната зона – със змията, жабата, мишката, мечката.


Хоризонталната представа донякъде дублира вертикалната – крайни, полюсни места и среда, обитаема територия (център – периферия). „Свещения център“ всеки народ слага при себе си, в своите земи. за гърците това е делфи с храма на Аполон. западът е мястото на залеза, на смъртта, на опасното. Изтокът е доброто място, свързано с ражда-нето.

Времевите представи в митологично-то съзнание не съвпадат със съвременна-та идея за време като последователност от моменти, между които има причинно-след-ствена връзка и които протичат от минало към бъдеще.

Митовете имат свое специфично време, което е далечното минало на сътворението. древните гърци имат различни представи за време. Според архаичната концепция всичко в света има свой повторяем ритъм. Това е природното време – след пролетта и лятото идват есента и зимата и всичко се затваря във вечен кръговрат. Всичко се раз-вива, но до някаква степен и после започва отначало (обяснено е с митове за умиращи и възкръсващи богове, последователна смяна на поколения богове). Съществува обаче и по-нова идея за линеарно развитие на све-та и човечеството във времето (разказите за съдбата на някой род). Боговете са без-смъртни, хората стареят и умират, а времето на героите се мери не с календарните годи-ни, а с количеството подвизи. друг разгра-ничител на времето е деленето на „преди“ и „сега“. „преди“ е свещеното минало, то е пример, еталон. А „сега“ е обикновеното човешко време на живеене.

Митологиятависторията настарогръцкатакултураГръцката митология представлява съв-

купност от митове, разказващи за приклю-чения и подвизи на герои, надарени със свръхестествена сила, смелост и ловкост, най-често чеда на различни богове и богини. На съвременния човек тя е позната от много произведения на изобразителното изкуство

и литературата. затова е много важно да раз-берем как древният грък възприема поняти-ето „мит“. за елините митът е сакрално сло-во, свещен текст, който съхранява паметта на общността.

Старогръцките митове възникват в раз-лични части на Европейска Гърция, по островите на Егейския архипелаг и в гръц-ките колонии по западното крайбрежие на Мала Азия. Митичните предания за живота и подвизите на герои, за намесата на богове и богини в работата на отделни хора са съз-давани от скитащи певци – аеди. Те обика-ляли от селище на селище и пред събрания на племенната аристокрация декламирали и пеели, акомпанирайки си на китара (голяма лира, инструмент, на който свирел Аполон), съчинявани от тях самите, а понякога заим-ствани и от други аеди, песни и химни в чест на богове и на герои.

Интересно е обаче как тези разкази са достигнали до съвременния човек. Наши-те извори за митовете са елинските литера-турни произведения, в които те са използ-

Изображение на Зевс Гръмовержец


вани – Омировите поеми „Илиада“ и „Оди-сея“, поемите на Хезиод, одите на пиндар, атичес ките трагедии, „Аргонавтика“ на Аполоний Родоски и изобщо цялата старо-гръцка и римска словесност. Ценен източник са античните митографски сборници като „Митологическа библиотека“ на Аполодор и изображенията върху керамични съдове. Творбите на Омир и Хезиод са най-древните паметници, с които разполагаме. Тези твор-би битуват устно дълги векове, изпълнявани

именно от аедите и рапсодите (певци, декла-матори, които изпълняват откъси от творби) и чак през VI в.пр.Хр. Омировите поеми са записани и влизат в училищата, където дори са изучавани наизуст, стават „литературен канон“. Така се открояват първичен и втори-чен етап в старогръцката култура.

Опазилите се чрез гръцката литерату-ра и живопис митологични разкази, мотиви и образи са наследство от първоначалния устен етап от развитието на старогръц-ката митология, когато тя не е нещо дру-го, а самата най-ранна гръцка култура. Поради либералния характер на елинската традиция първичната старогръцка мито-логия е безвъзвратно преобразувана в нещо друго, от което можем да възстановим ня-кои основни черти на културата, нещо от системата на елинското реагиране, но не и определени етапи на цялостен исторически ход. Арсеналът от традиционни сказания, образи и мотиви, който откриваме в старо-гръцката литература и изкуство, предста-вя нов вторичен етап от съществуването на митологията.

(„История на старогръцката култура“, Богдан Богданов)

Енциклопедия Аполодор от Атина – II в.пр.Хр. – стгр. про-

заик. Учи при Аристарх, живее в Александрия, пергам и Атина. Автор на една „Хроника“, обхва-щаща периода от 184 до 144 г.пр.Хр., посветена на Атол II – цар на пергам. Едновременно с данните за историческите събития Аполодор дава сведе-ния за философски школи, за известни философи, поети, историци. под негово име е достигнало до нас съчинението „Библиотека“, описание на тради-ционната гръцка митология. Аполодор е автор и на трактата „за боговете“.

Хезиод от Аскра, Беотия – VIII–VII в.пр.Хр. – стгр. епически поет. Родоначалник на т. нар. ди-дактически епос. В увода към поемата „Теогония“ описва своето поетично „посвещение“ на Хеликон – планината на музите. Това е първото му произ-ведение, замислено като обширно родословие на боговете. по-късната дидактическа поема „дела и дни“ е написана като наставление към неговия брат

перс и несправедливите съдии – форма, характер-на за този жанр и позната от литературите на древ-ния Изток. В изложението са вплетени митове (за пандора), басни (за ястреба и славея), поговорки и друг фолклорен материал. Според Херодот наред с Омир Xезиод оформя у елините представите за техните богове.

Омир – вер. VIII в.пр.Хр. – стгр. епически поет. Автор на „Илиада“ и „Одисея“. Сигурни дан-ни за живота му няма. От една страна, той е на-роден певец (аед), използва сътвореното от други, служи си с народопесенната техника. От друга страна, по времето, когато твори, той е вече прочут певец. Творбите на Омир продължават да се допъл-ват като народно творчество и през V в.пр.Хр. От началото на IV в.пр.Хр. текстът на поемите започва да се чете и да се анализира подробно. през епоха-та на елинизма те стават основен обект на филоло-гически търсения и изследвания.

Изображение на митичния тракийски певец и музикант Орфей върху древногръцка ваза

АНТИЧНОСТ 15


1. Разгледайте изображението на Световното дърво и изследвайте еле-ментите от света, който е очертан на картината. Кои същества бих те добавили в различните пластове от пространствения модел на света? Потърсете други изображения, съпоставете вижданията на различните творци за този модел и коментирайте приликите и разликите. Направете обобщение за начина, по който човекът си представял света преди и по който си го представя сега.

2. Разгледайте изображението на храма на Атина Палада, потърсете и други снимки на антични храмове и направете устно изказване за място-то на култа към боговете в живота на античния човек.

3. Коментирайте стремежа към пропорционалност, стабилността на стро-ежите, желанието на древните хора да увековечат своето присъствие в света. Направете паралел със своята съвременност.

4. Сцени от митологията могат да се видят върху антични съдове, откри-ти при археологически разкопки по нашите земи. Уникални мозайки са запазили до днес уменията на древните хора да се обграждат с красота в своите домове. Разгледайте някои от тях и коментирайте избора на сюжетите и образите.

Да бъдем творци

1. Опитайте се сами да направите изображение на хоризонталния прос-транствен модел на света. Поставете в центъра своя дом и разположете обектите, които познавате, около него. Далечното място означете с изо-бражения на непознати обекти. Опишете своята представа и я предста-вете заедно с картината си пред класа.

2. Обсъдете предложените различни варианти и направете изводи за начина, по който човекът разполага най-скъпото за себе си в центъра. Обяснете представите си за периферията, като ги съпоставите с тези на античните хора.

Изображение на Световното дърво Храмът на Атина Палада в Атина, Гърция


Да бъдем изследователи

1. В ежедневието си можем да чуем изрази като „рог на изобилието“, „ябълка на раздора“, „панически страх“, „лебедова песен“, „олимпийско спокойствие“, „ахилесова пета“, „танталови мъки“, „сизифов труд“, чие-то начало е в митологията. разделете се на групи и изследвайте про-изхода на тези фразеологични изрази. Представете своето проучване пред класа.

2. Като имате предвид прочетените и чутите от съучениците си митове, направете в тетрадката си таблица, като следвате предложения модел. Продължете я с други фразеологизми, произлезли от гръцката митоло-гия, които се срещат в речта ни днес.

Фразеологизъм Мит Значение Пример за приложение на израза

Ябълка на раздора

мит за сватбата на тетида и Пелей. Ябълката била дадена на афродита от Парис като на найпрекрасната богиня, което предизвикало гнева на Хера и атина и станало повод за раздори между тях.

нещо, което поражда спорове и недоразумения.

Строежът на новата сграда се превърна в ябълка на раздора между живеещите в квартала и инвеститорите.

За любознателните

през VІІІ–VІІ в.пр.Хр. повсеместно в земите на древна Елада се из-граждат храмове на боговете. Храмът се възприема като жилището на бога. Отначало храмът представлява едно помещение с олтар за жертво-приношения пред него. На фасадата към олтара има две колони. В храма има статуя на божеството, наречена ксоанон. появяват се колони вътре в храма, а в късния VІІ в.пр.Хр. се появяват колони около цялата сграда, наречени перистил. първата трансформация от дървена в каменна кон-струкция е извършена в храма на Хера в Олимпия. през 600 г.пр.Хр. той е бил изграден от дърво, а по-късно дървените конструктивни елементи в храма са подменени с каменни. Гърците нарекли това петрификация. позитивният дух на гърците обаче запазва цветността – те продължават традицията на дървеното строителство и боядисват в ярки цветове своите каменни храмове.

За справка: www.stroterbg.com/bg/архитектуратанадревнаелада

Рубриките в учебника - Ozone.bg · 8 античнОСт ност без...

Documents

Transcript of Рубриките в учебника - Ozone.bg · 8 античнОСт ност без...