Делезгруп Делтамакси 01 СЪДЪРЖАНИЕ n°2 (lvii) 2010 ВАШИЯТ...

01СЪДЪРЖАНИЕ

N°2 (LVII) 2010 WWW.REGAL.BG

ВАШИЯТ ПАРТНЬОР В БИЗНЕСАС БЪРЗООБОРОТНИ СТОКИ

1000 София, ул. „Иван Вазов“ 16(02) 4615 294; факс (02) 4615 [email protected]

Главен редакторБоряна Бъчварова(02) 4615 [email protected]

РедакториЖана Чанкова(02) 4615 [email protected]

Чавдар ДимовМениджър „Изследвания и бази данни“ в „Икономедиа“ АД(02) 4615 [email protected]

Бранд мениджър „Списания“Полина Харизанова(02) 4615 [email protected]

Визуален редакторРалица Янева

Предпечатна подготовкаАндрей Червенков(02) 4615 [email protected]

Корица Shutterstock

РекламаРумяна ГеоргиеваДиректор реклама „Икономедиа“Рекламен офис:[email protected]тел. (02) 4615 444

Абонамент(02) 4615 349, 4615 [email protected]

За абонати:При проблеми с получаване на броя,моля, звънете на телефон (02) 93 76 349

Печат „Алианс принт“ АД, Хартия

Издава „Икономедиа“ АД

40 лв.получавате 10 броя

.

70 лвполучавате 20 броя

За абонамент, моля, посетете www.economedia.bg, изпратете мейл до [email protected] или се обадете на тел. 02 93 76 349. АБ

ОНАМ

ЕНТ

2-13 ТЕМА НА БРОЯБунтът на доставчиците

ТАЕН КЛИЕНТ14 Храните поскъпват масово

16 Какво видяхме в магазините

ТЪРГОВЦИ18-19 Д-р Екхард Кордес, председател на УС на Metro:Екстремната ценова война не води до нищо доброЕрих Харш, управител на dm Drogeriemarkt:По-добре е да си по-добър, отколкото само добърАлен Капарос, председател на УС на Rewe Zentral:Засилват се позициите на супермаркетите

20 Китайски наказания за Carrefour и Wal-Mart

21 Магазин по италиански

22 Различните на рафта

ПАЗАРИ23-24 Пазарът на почистващи препарати се е свил с 11% в стойност

ПАЗАРИ ПЛЮС26 Все повече хора купуват зехтин

26-27 Пресъхваща реклама при зехтина

ПРОИЗВОДИТЕЛИ29 „Български йогурт“ - още по-далеч на изток

30-31 Тенденцията е на консумация на вина стил „Нов свят“

32 Изложението ISM в Кьолн

33 Рекламирай сега или гориш!

РЕГУЛАЦИИ34 Помощ за пазара на свинско месо

ТЕНДЕНЦИИ35 Ритейлърите като банкери

36-37 В плен на високите цени

37 Интернет навигатор: Искрено и лично с пазарните анализатори

КОНСУЛТ38-40 Как се представя хранителна информация

39 Библиотеката на „Регал“

40 ПРОДУКТИ И ПРОМОЦИИ

при едногодишен абонамент–20% от коричната цена

АБОНАТИТЕ НА СПИСАНИЕ „РЕГАЛ“ ЩЕ ПОЛУЧАТ СПЕЦИАЛНИ ТЪРГОВСКИ ОТСТЪПКИ ЗА УЧАСТИЕ В СЪБИТИЯТА, ОРГАНИЗИРАНИ ПОД БРАНДА МУ, ПРЕЗ 2011 Г.

Международната група за търговия с бързообо-ротни стоки Delhaize Group („Делез груп“) сключи споразумение за придобиване на 100% от дяло-вете на „Делта макси груп“ (Delta Maxi Group), която е собственик и на веригата „Пикадили“ в България. Сумата на сделката е 932.5 млн. евро, като инвеститорите поемат нетни дългове за близо 300 млн. евро.

Така Delhaize, която присъства в региона чрез Alfa Beta в Гърция и Mega Image в Румъния, придобива и 450-те магазина на сръбския ритей-лър в Сърбия, България, Босна и Херцеговина, Черна гора и Албания и се превръща във водещ търговец в региона. Белгийската група придоби-ва и недвижимата собственост на над половината магазини на компанията в Сърбия и седем от

дистрибуторските й центрове.Сделката предстои да бъде одобрена от регу-

латорните органи в петте страни, като се очаква процесът да приключи през третото тримесечие на 2011 г.

„Делта макси“ оперира с четири типа мага-зини - квартални (Mini Maxi, Piccadilly Express и Euromax), супермаркети (Maxi, Piccadilly и Euromax), дискаунтъри (Tempo Express) и хипер-маркети (Tempo). Очаква се приходите на ком-панията за 2011 г. да са между 1.35 и 1.40 млрд. евро, а печалба преди данъци, лихви и амортиза-ции (EBITDA) да е между 85 и 90 млн. евро.

Очакванията на „Делез груп“ са през тази година общият й оборот от над 800 магазина да достигне 3.4 млрд. евро.

при двегодишен абонамент–30% от коричната цена

„Делез груп“ придоби цялата „Делта макси“„Делез груп“ придоби цялата „Делта макси“

CCMMYYK K REGAL REGAL стр. 1стр. 1

TEMA02

°2 I (LVII) I Март 2011

Не друг, а самите производители поканиха държавата да регулира едни чисто бизнес отношения, каквито са техните с търговските вериги. Вероятно са го направили с доброто намерение да се намери баланс между очевидно неравностойни сили, каквито са българските доставчици и големите евро-пейски компании за търговия на дребно. На практика обаче стана така, че производите-лите отвориха нещо като митичната кутия на Пандора. И от нея се разхвърчаха множество идеи за държавни регулации, най-неадек-ватни сред които са свързаните с цените.

Не можеше и да се очаква по-адекватна държавната намеса, като се има предвид, че секторът на бързооборотните стоки има щастието от 20 години да е изцяло частен, либерализиран и подвластен на законите на пазарната икономика. Администрация почти не го познава. И повикана като арбитър в един B2B* спор, вярна на природата си, изпълнителната власт се плъзга в посока на B2C**. Ясно е, че потребителите са най-мно-гобройните и важни избиратели.

Иначе проблемът на производителите е сериозен и те заслужават да бъдат изслу-шани. Но за да бъде отсято рационалното зърно в предложенията им и да се избегнат странични поражения, се налага сдържана и компетентна експертна оценка, а не полити-чески шум.

Отделно от това,, след като никой не познава толкова добре отношенията между доставчиците и веригите, колкото самите те, не е ли по-логично да се мисли за саморегу-лация, като етичен кодекс например.

А ако ще се чака външна намеса, може би е по-добре това да е решението на Евро-пейска комисия, която също работи в тази посока. То поне ще е базирано на знанията на повече държави, които имат повече опит с търговските вериги, пазарната икономика и допустимата й регулация.

Внимавай какво си Внимавай какво си пожелавашпожелавашОсобено ако е държавна регулация, може да се сбъдне и тройно

*business to business,**business to consumer

Боряна Бъчварова

Shut

ters

tock

©


TEMA03


Българските производители, които доскоро полугласно недоволстваха срещу натиска на търговските вериги, в началото на февруари открито говорят срещу условията, налагани им от тях. Срещу исканията за намаляване на цените, различните такси, продажбите под доставна стойност и пр. представители на 14 браншови организации от хранително-вкусовата и леката промишленост обявиха съществуването на инициативния си комитет за честна търговия. И той иска от изпълни-телната власт да регулира отношенията им с търговските вериги, така че тежестите да са разпределени по-равномерно помежду им (виж стр. 6).Производителите се „революционализираха“ след две години и половина икономическа криза, която сви продажбите, надценките и печалбите им. При това на фона на отно-сителен просперитет и бурна експанзия на търговските вериги. И на невиждан досега ен-тусиазъм у изпълнителната власт да регулира сферата на храните. Като не един български протест и този на производителите има вдъх-новение отвън. Предишното поскъпване на цените постави проблема вериги - доставчици в дневния ред и на Европейската комисия и много правителства на страните членки, които са доста по-напред в търсенето на решения. В България нормално нещата се развиват със закъснение. Тя е една от страните с най-малък дял на модерната търговия в ЕС, т.е. с най-малък натиск на веригите върху местните производители. От друга страна, е и държа-вата с най-ниска производителност на труда в ЕС (Виж стр. 5). Което предполага, че за производителите натискът е по-болезнен.Така латентното напрежение между достав-чиците и веригите излиза извън конфиден-циалните търговски преговори и стига до заседателната маса на правителството. Както и да бъде погледнато, мястото за едни частни търговски отношения най-малко е там. Аргу-ментите на производителите са, че тези отно-шения пряко рефлектират върху икономиката, заетостта и качеството на живот в страната.

Действия по каналния редХронологично разгледано, производи-

телите започват да надигат глава още в началото на кризата - през 2009 г. Тога-ва представители на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) пишат за проблемите на доставчиците с веригите до ресорната им Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) и до финансовия министър Симеон Дянков като вицепремиер по икономическата част. През май КЗК се самосезира и започва да проверява шест търговски вериги, работе-щи в България, за забранени вертикални споразумения и антиконкурентни практики спрямо доставчиците. А идеята да се въведе регулация на отношенията търговци - дос-тавчици заляга в антикризисните мерки на правителството, приети през април 2010 г. Финансовото министерство иска от КЗК да анализира доколко е целесъобразно да се въведе подобна регулация на базата на политиката на ЕС и практиките в отделните европейски страни.

През май 2010 г. антимонополната комисия е готова с анализа си на европей-

ския опит. От него става ясно, че в много европейски страни са въведени някакви форми на регулация на отношения вериги

- доставчици (виж стр. 12), но нито едно от решенията не е еднозначно добро. Така че и КЗК не застава директно зад нито един от подходите. Между редовете обаче се чете, че вариантите с въвеждане на специално законодателство за сектора изглеждат по-неприемливи за антимонополната комисия в сравнение тези за прилагането или разви-тието на сегашното. Освен това КЗК преду-преждава, че каквото и да се предприеме, то трябва да е след задълбочен анализ на проблемите, широко обществено обсъждане и внимателна оценка за ефектите от всеки от възможните подходи.

После финансовото министерство, което е поръчало анализа, не предприема нищо. Търговските вериги обаче усещат витаещата във въздуха идея за регулация. Това кара непримирими конкуренти да седнат на една маса. Месец по-късно девет от тях обявя-ват, че са създали Сдружение за модерна търговия. Основната му цел е да изразява интересите им пред обществото и

Производителите Производителите надигнаха гласнадигнаха глас

Боряна Генчева

Кризата изостри напрежението между доставчиците и веригите, то излезе извън конфиденциалните търговски преговори и стигна до правителството

1. Прилагане на сега действащия Закон за защита на конкуренцията (ЗЗК)Тоест запазване на действащата норматив-на уредба в областта на конкуренцията

2. Допълнение на ЗЗКВъвеждане в него на допълнителни забрани за злоупотреба със значителна пазарна мощ като нарушение на правото на конкуренция

3. Приемане на нов закон специално за от-ношенията вериги - доставчици или допъл-нение на съществуващ с подобни текстовеВъвеждане на специално секторно законо-дателство

4. Приемане и популяризиране на Кодекс за честна търговияИли други инициативи за популяризиране на лоялните отношения между доставчици-те и търговците.

Практиката на различни страни от ЕС очертава четири основни подхода за регулиране на про-блемите между веригите и доставчиците. Това установи анализ на Комисията за защита на кон-куренцията (КЗК) от май 2010 г., изготвен по искане на финансовото министерство.Възможните подходи, съотнесени към българската практика, биха били:

Решението на КЗК е №495/2010 г. и може да бъде намерено на www.cpc.bgИли чрез: http://reg.cpc.bg/Decision.aspx?DecID=300025400 .

Четири възможни подхода за регулиране на проблема

4


TEMA04


властите в страната. В последвалото лятно затишие се чува единствено как КЗК про-дължава да събира документи по продължа-ващото разследване на търговските вериги.

Среща на високо нивоБездействието, изглежда, е неприемливо

за инициативната група към КРИБ и през есента оттам отнасят проблема директно до премиер-министъра. Той пък праща топката в Министерството на икономиката, енергети-ката и туризма (МИЕТ) като отговорно за бъл-гарските производители. От икономическото ведомство се иска становище за евентуалното въвеждане на регулация в отношенията доставчици - търговци. Вероятно за ведом-ството това идва шоково. До момента там работят предимно по премахването, а не по въвеждането на регулации. Освен това нямат поглед върху търговията с бързооборотни стоки, която от двадесетина години е частна и либерализирана. И доколкото има регулации на механизмите й, те са по линия на КЗК и на Комисията за защита на потребителите (но в по-малка степен). Експертите на МИЕТ се заемат а проучват практиката в други страни (вече проучена от КЗК) чрез задграничните си служби. Освен това се срещат с инициа-тивния комитет (представляван в случая от 10 браншови организации). Производителите им предлагат отношенията им с веригите да бъдат регулирани със закон по примера на страните от ЕС. И им изпращат авторския си

„Проектозакон за предотвратяване на нелоял-ните търговски практики във взаимоотноше-нията между доставчици и търговци на дреб-но“, който защитава изцяло техните интереси. Така че на експертно ниво в икономическото

министерство изпадат в съмнения. От такива, свързани с обхвата на закона, до това да не влезе в колизия с други закони (виж карето).

Нов герой на сценатаДокато инициативният комитет обикаля с

проблема КЗК, финансовото, икономическото министерство и министър-председателя, в сферата на регулацията на храни все по-ярко

„грее звездата“ на Министерството на земе-делието и храните (МЗХ). В края на 2010 г. Мирослав Найденов е почти готов с Агенци-ята по безопасност на храните и са въведени стандартите за млечните и месните продук-ти. А през декември и търговията попада в полезрението му, като министърът намира, че „търговците надуват спекулативно цените около празниците“. След празниците обаче цените продължават да се покачват. Хлебоп-роизводителите предупреждават, че хлябът ще поскъпне. Наред с другото се оплакват, че търговските вериги им извиват ръцете за ниски цени и това влияе на качеството. Междувременно Агенцията по безопасност на храните към земеделското министерство вече е факт. И министър Найденов заявява, че неин приоритет ще е да проверява не само сивия сектор при хлебарите, но и евтините продукти, предлагани от търговските вериги. А по-късно привиква и представители на ве-ригите, за да ги запознае с идеята заедно да въведат нещо като минимални стандарти за качество на стоките. Така от гледна точка на страничния наблюдател Найденов все повече се очертава като точния партньор за инициа-тивния комитет. Той обаче има един решаващ недостатък - отговаря само за храните, а сред протестиращите браншове са козметиката, стоките за лична хигиена и други нехрани. Те биха останали извън регулацията, ако бъде поверена на земеделието.

Събитията забързват ходВ контекста на тези събития Инициатив-

ният комитет за честна търговия официално обявява, че съществува и иска закон за отношенията между търговците и достав-чиците. Седмица след това и КЗК излиза с определение (няма окончателен характер) по разследването си на търговските вериги. Междинното заключение е, че веригите са координирали търговската си политика спрямо доставчиците при определяне на цени, отстъпки, такси на достъп до търгов-ските площи. И са използвали механизми за съгласуване на маркетинговата си политики при промоции.

Заключенията са донякъде изненадващи, защото тръгнаха от проучване за изкривява-

не на отношенията от веригите към достав-чиците (вертикални), а в крайна сметка са за съгласувана политика между веригите (хо-ризонтални). Всяка от обвинените компании поотделно отрича да е влизала в подобни споразумения. А представители на Сдру-жението за свободна търговия започват да правят совалки по високите нива на властта, за да обяснят гледната си точка, но не по решението на КЗК, а по въпроса с евентуал-ното въвеждане на регулация. Активизира се и министерството на икономиката. То обяви, че е създало междуведомствена работна група, и започна да събира информация за отношенията търговци - доставчици чрез анонимна анкета на сайта си. С помощта на данните от нея трябва да се обоснове или отхвърли идеята за регулация.

Междувременно инициативният комитет за честна търговия извади нов коз и атакува и по линия на профсъюзите. В резултат на разговорите с тях и двата синдиката в общо писмо искат въпросът да бъде разгледан от

1. Има риск новата регулация, ако такава бъде приета, да влезе в противоречие с тек-стове на Закона за браншовите организа-ции на производителите и преработвате-лите на земеделска продукция. Този закон е на стадий проект, изработен е от земе-делското министерство, одобрен е от каби-нета и е внесен в парламента. Според него браншовите организации могат да предста-вляват бранша след като бъдат признати де юре само от земеделския министър. Това касае организациите от Инициативния ко-митет за честна търговия.2. Според действащия Закон за занаятите хлебопроизводство и сладкарството, мел-ничарството, производството на безалко-холни напитки и много други дейности от леката промишленост се регулират по него-вите разпоредби, а органи за защита и кон-трол са Националната и регионалните зана-ятчийски камари.3. Нужна е детайлна проверка на догово-рите, с които общините са предоставили на търговските вериги площта за построяване на всеки обект и правото да налагат такса за доставка – при паркиране на превозното средство със стоката, както и за отчетността на тези средства пред НАП.4. Нужен е анализ дали големите търговски вериги са чуждестранни инвеститори и да-ли предприеманите мерки могат да доведат до съдебни дирения.

Съмненията на икономическото министерство

3

Shut

ters

tock

©


TEMA05


Националния съвет за тристранно сътрудни-чество, в който са страна заедно с работода-телите и правителството. Координаторът на инициативния комитет Лукан Луканов заяви, че ако и след това изпълнителната власт не направи нищо за решаване на проблема им, ще се оплачат в Брюксел.

Форсмажор с ценитеЗа добро или за лошо в последно

време действието се развива на фона на глобалната тенденция на поскъпване на храните. Тя изостря раздразнителността на потребителите и прави темата магнетична за политическите сили. Едно изследване,

станало прословуто, показа, че за 80% от българите поскъпването на храните е най-лошото събитие за последните три месеца, което влияе на имиджа на правителството. А БСП, СДС и „Атака“ в хор започнаха да упрекват властта, че не прави нищо, за да спре ръста на цените (или да я призовават да направи). Така приоритетът с качеството временно мина на заден план, а в речника на земеделския министър все по-често започна да се среща думата спекула. За-ради хипотезата, че „възможно е някой да лови риба в мътната вода“, в началото на март правителството създаде междуведом-ствена експертна група за мониторинг на цените на храните по веригата суровина - преработка - търговия. Групата би трябвало да изсветли цените на доставка и цените на търговците дотам, че те да са видни на специализирана интернет страница. При открити отклонения ще бъдат сигнализи-рани НАП, МВР, комисията за потребите-лите, агенцията по храните, а и премиерът. Председател на групата ще е министър Мирослав Найденов, който е и вносител на предложението.

Покай всичко това и проблемът с отноше-нията търговци - доставчици стана по-важен и достоен за политическо внимание. Ситуа-цията обаче крие риска той да не бъде решен в полза на производителите. И възможните прагматични решения, чието откриване и бездруго е трудно, да бъдат политизирани, т.е. удавени в популизъм.

Април 2010 г. f Министерството на земеде-лието и храните (МЗХ) изготвя стратегия за създаване на агенция по хранитеЮли 2010 г. f Въведен първият от пореди-цата стандарти за храни - БДС за кисело млякоАвгуст 2010 г. f Със съдействието на МЗХ е изготвен първият ведомствен стандарт в България - „Стара планина“ за месни про-дуктиОктомври 2010 г. f Земеделският министър Мирослав Найденов обявява публично, че четири компании са използвали соя вместо месо в продукти „Стара планина“. Няколко дни по-късно изследвания в чужбина по-казват, че това не е вярно.Декември 2010 г. f Земеделският минис-тър заявява публично, че търговците наду-ват спекулативно цените около празниците. Въпреки липсата на правомощия той съоб-щава и че ветеринарните власти ще започ-нат проверки на цените с цел контролните органи да „респектират“ търговците.

Февруари 2011 г. f Агенцията по храните е официално създадена.Февруари 2011 г. f Мирослав Найденов съ-общава, че „първата работа“ на агенцията по храните ще бъде да провери „с целия си ресурс“ качеството на продуктите с много ниски цени, предлагани от търговските ве-риги. По думите му те са безопасни, но не и качествени, което е „заблуждение на по-требителите“.Февруари 2011 г. f След среща с представи-тели на търговските вериги Мирослав Най-денов обявява, че масирани проверки извън стандартните няма да има. Той кани предста-вители на търговците в работна група, която да пише минимални стандарти за качество на храните. Не е ясно кога и как ще бъдат въ-ведени, нито какво представляват.Март 2011 г. f Министерският съвет създава междуведомствена експертна група на свое подчинение за наблюдение цените на па-зара на храни. Предложението е на земе-делския министър.

Земеделското министерство в действие

България - най-неконкурентоспособна в ЕСБългария - най-неконкурентоспособна в ЕСЕК препоръчва да се намали бюрократизмът и да се поощрят иновациите

България е най-ниско конкурентоспособ-ната икономика в ЕС, се казва в съобщение на Европейската комисия (ЕК) от края на ок-томври 2010 г. Производителността на труда в страната е три пъти по-ниска от средната за ЕС, енергоемкостта на продукцията - три пъти по-висока, а валутата е силно надцене-на. В пъти изостава и по иновативност.

Тоест България произвежда „най-мал-ко, най-скъпо и най-тъпо“ от европейските икономики и не може да им го предложи при-влекателни цени, коментира по този повод в. „Труд“.

При средна производителност на труда от 100 единици на час в ЕС за България тя е 36, сочат данни от Евростат. Ако средно за ЕС 1 евро брутна принадена стойност се произ-вежда с 250 г петрол, в България за него се

харчат близо 800 грама. Комисията посочва и че реалният курс на лева към основните валути малко се е понижил от 1999 г. до 2005 г., но после силно се е повишил между 2005 г. и 2009 г., „показвайки значително намалена конкурентоспособност“.

„България се изправи пред един от най-големите спадове на промишленото произ-водство в ЕС по време на кризата“, се казва в съобщението. Комисията посочва, че по научно-техническите въведения страната са под средноевропейското равнище. Тя изостава и от средното за ЕС постижение по въглеродна интензивност, генериране на отпадъци от предприятията и по износ на екологични стоки.

Изводът на ЕК е, че „България трябва да предприеме значими структурни реформи,

за да подобри конкурентоспособността си, като например намаляване на бюрократизма, поощряване на иновациите с оглед повиша-ване на производителността, подобряване на енергийната ефективност във всички сектори на икономиката и развитие на транспортната инфраструктура“.

Оценката за България съпътства иници-атива за повишаване на конкурентоспособ-ността на европейската индустрия, предста-вена от ресорния еврокомисар Антонио Таяни. ЕС изостава с една трета по производител-ност на труда от САЩ. В тази връзка Таяни предлага ЕК да преразгледа законодател-ството за намаляване на административната тежест върху индустрията, годишно наблюде-ние на конкурентоспособността на държавите членки и нова суровинна стратегия.


TEMA06


Защо мислите, че е нужна държавна ре-гулация в едни частни търговски отно-шения, каквито са тези между веригите и доставчиците?Това, което ние искаме, хората в Европа,

към която се присъединихме, отдавна са го поискали и получили. В Европа отдавна са разбрали, че това не е обикновен търговски спор или икономически конфликт, а е въпрос на баланс между две нива в системата на

осигуряване на потребителите с някакъв вид добавена стойност. Принципно погледна-то, не е добре никой да има превес - нито производителят, нито търговецът. Но взаи-моотношенията между тях винаги са били в търсене на някакъв вид надмощие. И този, който доминира в тези взаимоотношения, извлича малко повече ползи от другия. Това наблюдаваме в България в момента.

В Европа процесът започна много отдав-на - още с появата на модерната търговия, после и с глобализацията, е станало ясно, че скоро везната ще се наклони в полза на търговците, защото те са на пътя на стоките на производителите до потребителите. Това преимущество на търговците над производи-телите ги изкушава да започнат да диктуват условия. И понеже не говорим за морал или чест, а за бизнес, е естествено силният, ако може да диктува на слабия, да го направи.

В Европа този въпрос усилено се обсъжда от четири-пет години, защото на всички е ясно, че гръбнакът на европейската свобод-на пазарна икономика е малкият и средният бизнес. А той няма никаква сила и мощ в разговорите с мултинационалните вериги. Забелязвайки всичко това, в Обединена Европа са предприели нужните действия и през февруари 2009 г. е гласувана резолю-ция на Европейския парламент (EП). В нея например е казано: „Съществуват достатъч-но доказателства в 27 страни - членки на ЕС, че големите търговски вериги използват неправомерно властта си за закупуване, за да свалят по насилствен начин цените, заплащани от доставчиците до непосилни нива, налагайки им несправедливи усло-вия.“ Парламентът е задължил Европейската комисия (ЕК) да предложи адекватни мерки, включително регулативни, с цел защита на потребители, служители и производители срещу господстващото положение и негатив-ното влияние, установени в хода на разслед-ването. Моята информация е, че до края на тази година ЕК трябва да предложи регула-тивни мерки, за да не се изкривява пазарът.

България ще трябва просто да го изпълни, ако ние дотогава не успеем да издействаме от нашето правителство национална намеса. Такава, каквато вече са направили почти всички от 27-те държави. Независимо какво говорят веригите, независимо какво говорят разни икономисти, привърженици на абсо-лютно свободната икономика, това ще се случи, защото е в интерес на обществото.

Не смятате ли, че с нарастването на кон-куренцията между самите вериги, про-блемът ще се смекчи, защото решаващ ще стане изборът на потребителите? Така че производителите и веригите повече от всякога ще бъдат от една и съща страна.В старите членки на ЕС нивото на разви-

тие на пазара и концентрацията на власт и мощ в търговските вериги са с пъти по-ви-соки. Там наблюдаваме ли такива ефекти? Напротив, ЕП и ЕК са загрижени именно за потребителя и за производителя, защото прекомерната мощ и нарушеният баланс съз-дават условия за изкривяване на пазара в няколко много важни за потребителя посоки. Първото и най-важно е качеството на самите продукти. В резултат на доминантата и на натиска на веригите българинът започна да яде нечувани досега продукти. Нарушени са естествени икономически пропорции, нап-ример в суровинния сектор. Вижте ферме-рите, непрекъснато са на улицата и това не е случайно. Освен това малкият и средният бизнес практически няма достъп до рафто-вете на веригите. Непосилни са му разходите веднъж и втори път супермаркетите и така са препълнени с продукти. ЕК вече изразява сериозни опасения за съдбата на иновации-те въобще в Европа. За да станат достояние на публиката, нови и интересни продукти трябва минат именно през тези търговски вериги. Там иновацията не е на мода.

А ето един пример от България. От цена от 1 лев на рафта на супемаркетите в България 20% трябва да заделим за ДДС,

е член на Конфедерацията на работодате-лите и индустриалците в България КРИБ (доскоро зам.-председател) и координатор на Инициативата за честна търговия, коя-то обявиха 14 браншови организации не-отдавна. По повод на интервюто той казва: „Не съм единият от апостолите на Хрис-тос, особено апостолът бунтар, който иска да развали рахатлъка на пазарната иконо-мика в България. Но 20 години след идва-нето на демокрацията в България все още има области, в които цари страх. Към който и от членовете на нашата инициатива да се обърнете, е най-вероятно да ви откажат да говорят за проблемите си с търговските вериги. А това е симптоматично.“

ЛУКАН ЛУКАНОВ

Искаме баланс в отношенията Искаме баланс в отношенията между производители и търговцимежду производители и търговциПравителството ще заложи страхотна бомба в развитието на държавата, ако не обърне внимание на проблема

Геор

ги Кож

ухар

ов

©


TEMA07


а останалите 80% практически се делят на две - между доставчика и разходите плюс печалбата при търговеца. Реално в момента българският производител получава средно около 50% от цената на рафта, което озна-чава, че цената на доставчика практически се умножава по две в търговските вериги. Същото и по-лошо е в останалите страни от EС и това поражда безпокойството в Евро-пейския парламент. И това е заглавието на резолюцията - огромният дисбаланс между цена на рафта и цена на доставка. Сами раз-бирате, че това не е български проблем.

Какво бихте казали за твърденията, че пазарът дълго беше на производите-лите и те доминираха над търговците на дребно и че сегашната съпротива всъщност е срещу факта, че силата се измества към търговците.Да, в България той беше доминиран от

производителите и това не беше добре за по-требителите. Цени високи, дефицит. Произ-водителите нямаха причини да са иновативни, да увеличават производителността си и т.н. Да не би пък сега, когато търговските вериги имат преимущество, нещата да се подобриха коренно? Да, имаме много ниски цени, някои обидно ниски, други опасно ниски; пълни магазини и празни портфейли, хората нямат пари. Какво като са пълни. Покупателната способност непрекъснато пада и за заетите в нашите браншове около 300 000 човека причината е в състоянието на бизнеса на ра-ботодателите им, пряко зависим от въпросите, които дискутираме. Тоест това не идва ли да говори, че това, което илюзорно ни изглежда много хубаво, ако се вгледаме в детайлите, не изглежда толкова добро, Тоест с това искам да ви кажа, че балансът и равновесието в са-морегулиращите се системи са най-хубавото нещо в света. Лошото е, че ние не можем да го постигнем сега с пазарни средства.

Няма ли скрити възможности за пови-шаване ефективността на българските производители?Колегите от търговските вериги казват -

повишавайте си ефективността, разбирайте производителността. Мога да дам много ясен пример защо това става трудно в България. Първо са необходими много пари за нови машини и технологии, категорично. Второ, какво означава да повишиш производител-ността на труда? Ако имаш 100 работници и те произвеждат 200 единици, за да нарасне производителността два пъти, те трябва да произведат 400 единици или обратното - с 50 работници да произвеждаш 200 единици.

Кой е изгодният в момента, а и по-късно, за обществото вариант? Социално изгоден безспорно е първият вариант - да придобием 400 единици. Да, но къде да ги реализира-ме. Пазарът и вътре, и вън е пълен. Нашият частен бизнес и пазарната ни икономика са на 20 години. Как да ги сравняваме с 200 или с 300-годишни компании. А по отношение на социалните системи за защита западните страни отдавна са задминали социалистиче-ската идеология за производителността. Така че по-болезненият и по-вероятният за слу-чване в България ще е вторият сценарий, т.е. ще се съкращават хора и ще се запази нивото на производство като обем, защото с такива възможности за реализация разполагаме.

Не можеше ли въпросът да бъде решен под формата на саморегулация? В Русия например имаше случаи, в които достав-чици се обединиха, бойкотираха вериги и така постигнаха по-добри условия за бизнеса си.Твърде късно е за такива мерки. В зората

на модерната търговия може би е работе-ло. Сега в момента, в който кажеш, че ще излезеш, той ти казва „прав ти път“. Идват другите. Ние ще си докараме всичко.

Какво представлява инициативата за честна търговия, чийто координатор сте?Инициативата е спонтанно, неформално

на този етап, сдружаване на индустриал-ците, които членуват в 14 големи браншови организации и това е практически цялата верига на българската индустрия за храни-телни и промишлени продукти - от фермерите до големите заводи. Всички ние имаме един и същ проблем, чието решение не може да се намери по пазарен способ чрез разговори и преговори. Повечето колеги се страхуват да се идентифицират като бунтари и като хора, които се съпротивляват. И не мисля, че този страх е безпочвен. И това ще ви отговори на въпроса защо в България има нужда от външна намеса. Ножът е опрял до кокала и ще става все по-тежко с отварянето на всеки следващ магазин.

Смятате ли, че ролята на чуждестранни-те вериги в България е изцяло отрица-телна, и ако не, какви ползи от тях бихте посочили?Аз ще съм последният човек, който ще

каже, че са вредни. Те привнесоха у нас съвременния начин на организация и кор-поративно управление. Голямата промяна в българските производители и българските предприемачи започна с тяхното появяване. Много компании бяха принудени да направят

това, което са направили техните колеги от останалата част от Европа. Добре, но да спрем дотук. Защото заявената от тях претенция, че действат в услуга и полза на потребителя, осигурявайки им ниски цени, им определя много сериозна социална функция, с която никое общество в света не ги е натоварило. Ако допуснем чисто теоретично, че едни част-ни структури, каквито са търговските вериги, ще имат властта и ролята да дисциплинират останалите членове на гражданското обще-ство, това ще е залитане. Защото те са частни стопански субекти като нас и имат един-един-ствен интерес - да реализират печалба.

Различно ли е наистина поведението на чуждестранните вериги към българските и към чуждите доставчици?Един от основните проблеми, изкривява-

ния и основните нелоялни търговски практи-ки произтичат именно от различното третира-не между българските и интернационалните доставчици от чуждестранните вериги. То е логично. Тези вериги идват от Германия, от Франция, присъстват в много държави и имат договори на интернационално равнище с доставчиците си. Идваш в България и понеже останалите производители са вързани в специални интернационални договори, за-почваш да мачкаш местния, който е слаб, не може да ти бъде опонент и който се страхува. Можете да попитате КЗК, защото те събраха информация от всички вериги, и ще види-те, че най-малко два пъти повече плащат българските компании, за да присъстват на рафтовете, отколкото мултинационалните. Е, кой може да обвини тогава тези 14 браншо-ви организации, които са се събрали в тази инициатива, че искат право на съществуване. При това нееднаквото третиране е скритият коз на търговските вериги, който действа само в нашите страни от Източна Европа. За да бъда обаче по-точен, трябва да кажа, че Унгария, Чехия и дори Румъния им отрязаха тази възможност със специални закони сре-щу нелоялните им търговски практики.

Какво точно искате от правителството? Как да тълкуваме проектозакона, под-готвен от инициативата за честна тър-говия?Ние само поставихме въпроса пред

правителството. Не сме му налагали дали да бъде нов закон, дали да бъде промяна в съществуващия закон за защита на кон-куренцията, или да изкопират някоя друга идея, каквато е английската.

За нас този въпрос не е от значение. Важ-ното е, че така България ще покаже на 8


TEMA08


7 своите производители и доставчици, че съзнава проблема, който тук се мултипли-цира поради масовата бедност. А бедността и ниските доходи в България идват от ниски-те равнища на добавената стойност и кон-курентоспособността на бизнеса. Конкурен-тоспособността е такава, защото бизнесът не може да акумулира средства, за да я повиши. Искат се пари да купиш нови машини, нови технологии. И се получава затворен кръг. В Европа е по-различно, защото доходите на хората са няколко пъти по-високи. И затова ефектът в България ще бъде много страшен.

А проектозаконът е база, от която да се започне разговор. Показваме посоките, в които трябва да се мисли. Нека групата с представители на различни министерства, която разбрах, че прави икономическото министерство, да реши какво да прави.

Как бихте оценили последното опреде-ление, с което КЗК говори за забранени споразумения между веригите?Според мен с това решение на Комисията

за защита на конкуренцията държавата по-казва жълтия картон. Може би се дължи и на факта, че КЗК е в непрекъснат контакт с ев-ропейските органи. Може би чрез решението си КЗК осигурява време - тези два месеца, в които правителството да се ориентира и да вземе ясно своя курс. Защото не вярвам, че търговските вериги сами ще се дисциплини-рат. Така че ние приемаме положително това решение. Не вярваме, че от него ще про-изтекат някакви по-сериозни последствия. По-скоро очакваме правителството през това време да си направи своите проучвания, да види какви са решенията навън и да излезе с категорично решение и становище - ще променим сегашния закон за защита на конкуренцията, ще правим нов, избираме омбудсман или министерството на икономи-ката или някой друг орган ще посредничи и ще направи възможни преговорите и ще възстанови баланса и равновесието.

Как виждате възможните сценарии око-ло развитието на този спор?Основните са два. Правителството и

определена част от обществото разбират проблема и вземат мерки за балансиране и равновесни отношенията в тази част на икономиката.

Втори сценарий е - правителството не обръща достатъчно внимание. Лобистите на големите търговски вериги обясняват какъв лош сигнал е това към чуждите инвеститори. При този сценарий България ще си дочака централната европейска регулация и такава

ще има независимо дали търговските вериги искат или не.

Защото са заплашени устоите, на които функционира пазарното стопанство в Европа. Има умни хора, които са съзрели проблема, и са видели, че в случая капитализмът върви срещу себе си. Защото какви бяха преи-муществата на капитализма - общество на иновациите, на конкуренцията, на спора на идеите. Глобализацията и концентрацията на сила, власт и мощ в икономически образува-ния води точно до обратното.

Но, ако българското правителство не обърне внимание, то ще заложи страхотна бомба в развитието на държавата. И ето как от едни прости взаимоотношения, от един търговски спор между доставчик и търгов-ска верига произтичат едни изводи, които в крайна сметка налагат на българското общество да си направи избора. Дали ниски-те цени са по-важни от това как ще изглеж-даме след 5-10 години. Затова позицията на нашата инициатива е, че трябва да увели-чаваме доходите и потребителската сила в нашето общество , т.е. нашият бизнес трябва да расте. Да, ще си отидат слабите, неконку-рентните, но да не бъде масово и защо някой друг трябва да ни помага при това, и то сило-во. А моите колеги трябва да разберат, че ако се страхуват да поставят проблема сега, утре ще гледат руините на собствените си усилия през последните 10-15 години.

Какво очаквате от обсъждането на въп-роса в тристранния съвет?За нас е ясно, че трябва да убедим бъл-

гарското общество, че не е хубаво нито про-изводителят да доминира над веригата, нито веригата над производителя. Искаме да го убедим, преди да ни убедят другите, защото сме част от голямото европейско семейство. Синдикатите са незаобиколим фактор при вземането на каквито и да било решения в страната, защото представляват интере-сите на работниците. И те видяха пряката връзка между състоянието на нашия бизнес и състоянието на техните членове. Всички работодателски организации са запознати и имат единно становище по въпроса. Така че правителството ще чуе една единна позиция и оттук нататък трябва да реши дали да направи нужното за българската икономиче-ска среда, или да остави нещата на хаоса. Но ако не направи, ние няма да спрем дотук и ще отидем в Брюксел. Твърдя, че с пазарни средства ние сами, българските предприе-мачи, не можем да направим нищо, дори и заради този страх, който цари.

Интервюто взе Боряна Бъчварова

Емилиян Абаджиев, генерален директор на „Метро кеш&кери“

...Тези, които имат проблем с производителността, търсят изкупителна жертва в лицето на веригите...

...Да, ние искаме бонуси, но в замяна предлагаме услуга, която струва пари...

Димитър Спасов, управител на

„Кауфланд България“

...Не считаме, че съществу-ва обективна необходимост от приемането на специален закон по темата. България има не само свободна пазарна икономика, но и достатъчно нормативни документи, които регулират търговията...

...Въвеждането на допълни-телни регулаторни механизми би довело до покачване на крайните цени, което не е бла-гоприятно за крайния потре-бител...

...Част от инициаторите на дискусията за взаимоотно-шенията на доставчици и търговски вериги демонстри-рат завидно благосъстояние, изразяващо се между другото и в притежаване на луксозни имоти в България и в чужби-на... Това още повече води до мисълта, че проблемът между доставчици и търговски вери-ги изкуствено се създава...

Из изказвания пред в. „Капитал“


TEMA09


Може да не ви се вярва, но в последно време имаме все повече дока-зателства, че българската икономика се интегрира

в европейската. Дотолкова, че вече трудно може да се говори за български пазар - в много сектори пазарът е изцяло европейски. Например традиционно знаем, че „Лукойл-Нефтохим“ е монополист на пазара на го-рива в България. Това беше напълно вярно преди 10-15 години, тогава българският пазар беше затворен и изолиран, а вносът на горива се облагаше с мита, които защи-таваха местния монопол на „Нефтохим“.

Обаче вече сме част от ЕС и всяка верига бензиностанции може да купува бензин не само от „Нефтохим“, но и от всяка румън-ска или гръцка рафинерия, без това да се наказва със защитни мита или други пречки. Пазарът като цяло вече е отворен, а монополната власт е рязко ограничена.

Най-ясно промяната се вижда на пазара на цигари. „Булгартабак“ имаше практичес-ки пълен монопол върху вътрешния пазар - защитен с високи мита при внос. След отварянето на пазара вече има конкурен-ция и потребителят може да избира от кой производител да купува. Пазарният дял на „Булгартабак“ спадна от 100% на около 37%.

Сегашната инфлация също е потвърж-дение за интеграцията на България в европейския пазар. Когато световната и европейската цена на зърното и петрола се вдигат, вдигат се и в България. Спом-няме си годините, когато имахме изолиран и регулиран пазар - тогава често стоки изчезваха от магазините, а през 1996-1997 г. хлябът също изчезна. Изолираният пазар не гарантира нито сигурност на доставките, нито ниска инфлация.

В добрите времена също имаше потвърж-дение за интеграцията ни в Европа. Толкова

много европейски компании инвестираха в България, така че по едно време имаше пове-че работни места, отколкото работници (дори „внесохме“ малко виетнамци през 2008 г.).

Разбира се, кризата също дойде по линия на интеграцията ни в ЕС, но пък и възстановяването идва по същия канал (износът расте бързо).

Ако правителството успее да поддържа бюджетна дисциплина, инвестициите от Европа отново ще се увеличат. Навлизане-то на молове и особено на големи вериги супермаркети също е

Доказателство за възприемането на европейски практикиНо най-интересното развитие е навли-

зането на вериги евтини магазини (т.нар. дискаунтъри). Кризата всъщност ускори тяхната експанзия, защото при намалява-щите доходи на домакинствата се увелича-ва търсенето на по-приемливи цени.

Увеличаващата се конкуренция между веригите магазини води до натиск надолу при цените. Големите вериги спестяват разходи, като прескачат посредниците (търговците на едро) и доставят направо от производителите. Отделно, осигурявайки големи обороти, те изискват и по-ниски цени от производителя.

Дискаунтърите целят да печелят от по-голям оборот при ниски надценки, което също намалява цените на дребно.

В големите градове, където има повече вериги, потребителите получават много голям избор. Например според изследване на сп. „Регал“ една и съща потребителска кошница от стоки може да се закупи с около 30% по-изгодно в най-евтините вериги дискаунтъри и хипермаркети в сравнение с най-скъпите.

Оттам нататък потребителят е свободен да решаваРазбира се, навлизането на веригите

води до сериозно преструктуриране на па-зарите и на пазарната мощ. Преди произво-дителите имаха голяма пазарна власт, тъй

като стоките им се продаваха през множе-ство търговци на дребно и на едро. Пазарът беше фрагментиран, което позволяваше по-високи печалби за производителите и по-високи търговски надценки. Сега обаче пазарната мощ на производителите отно-сително намалява, а се увеличава тази на веригите магазини.

Имаме натиск върху производителите за по-ниски цени и по-големи доставки. Това води до размествания между производи-телите, като неефективните все по-трудно ще оцеляват заради натиска върху цените (или ще загинат, или ще трябва да повишат ефективността си). Големите и ефективни производители ще увеличат пазарния си дял, а малките ще трябва да търсят специ-фични пазарни ниши.

Малките магазинчета имат шанс само ако предлагат повече услуги (работно време, близост, познания за нуждите на клиента, асортимент).

Сегашното преструктуриране на пазара, разбира се, е болезнено за много играчи, които са свикнали да имат голяма пазарна власт. В допълнение разместването се случ-ва в среда на спадащо търсене заради кри-зата и при увеличаващи се производствени разходи заради поскъпването на петрола и суровините. Болезнено, обаче ще стимулира ефективността при производството.

Важният въпрос е да се поддържа дос-татъчно висока конкуренция между вери-гите магазини. Ясно е, че ако една верига магазини е монополист, тя ще купува евтино от производителите, но ще продава скъпо на потребителите и ще прави свръхпечалби. Обратно, ако има постоянна борба за кли-енти между веригите магазини, те ще бъдат принудени да поддържат ниски цени, тоест потребителите ще спечелят от премахването на посредниците и свалянето на надценките.

Затова навлизането на нови вериги магазини е добра новина за потребителите. Добра новина е и за държавния бюджет, тъй като укриването на ДДС и акцизи в големи-те вериги е по-малко вероятно.

За кого са лоши веригите? За кого са лоши веригите? Не и за потребителитеНе и за потребителитеСегашното преструктуриране на пазара е болезнено за много играчи, които са свикнали да имат голяма пазарна власт

Георги Ангелов*

* Материалът е препечатан от в. „24 часа“, подзагла-вието е на „Регал“


TEMA


10

Производителите се оплакваха от вер-тикалните споразумения, налагани им от веригите, а в определението, с което излезе КЗК неотдавна, акцентът пада върху забранени хоризонтални спора-зумения. В съгласуваната политика на веригите ли е по-големият проблем, или в условията (в общи линии идентични заради сходния бизнес модел), които всяка от тях налага на доставчика?Производството пред КЗК, по което от-

ветни страни са търговските вериги „Метро Кеш енд Кери България“ ЕООД, „Билла България“ ЕООД, „Кауфланд България“ ЕООД, „Кауфланд България ЕООД енд Ко.“ КД, „Карфур България“ АД, „Хит Хипермар-кет“ ЕООД, „Максима България“ ЕООД и

„Пикадили“ ЕАД, е образувано с решение на КЗК на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗЗК (по собствена инициатива на комисията след множество получени сигнали, включител-но и от КРИБ). Предметът му е проучване на евентуално извършено нарушение по

чл. 15 от ЗЗК (забранени споразумения и съгласувани практики между предприятия) и чл. 21 от ЗЗК (злоупотреба с господстващо положение).

В хода на производството КЗК проучи всестранно всички обстоятелства по случая, за да установи наличието или липсата на всички елементи от съставите на наруше-нията по чл. 15 и чл. 21 от ЗЗК. В проучва-нето, както и в оценката си, комисията не е обвързана от правната квалификация на проучваното поведение, давана в сигналите и становищата от трети страни.

В резултат на икономическия и правния анализ на всички събрани доказателства КЗК достигна до извод, че от гледна точка на правилата на конкуренция ответните страни по производството при осъществяване на дейността си са нарушили чл. 15, ал. 1 от ЗЗК. Нарушението се състои в прилагане на общи механизми за координиране на търговската политика на пазара за доставка на стоки и на маркетинговата политика при промоции.

Във форумите в интернет се появиха догадки, че КЗК няма достатъчно дока-зателства за незаконното поведение на веригите и затова прибягва до формата на определение, без да налага глоби.Произнасянето на комисията с определе-

ние, с което на ответните страни се предявя-ват твърденията за извършени нарушения, е предвидено от закона на този етап от произ-водството. Твърденията, към които насочва въпросът ви, издават единствено непозна-ване на Закона за защита на конкуренцията. С определението, постановено на основание чл. 74, ал. 1, т. 3 от ЗЗК, КЗК предяви твърде-нията за извършено нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗЗК на шестте споменати вериги. В оп-ределението комисията е изложила фактите, установени в хода на проучването, доказа-телствата, на които се позовава, икономи-ческата и правната им оценка. Изводите на

този етап са за нарушение на закона.На ответните страни съгласно чл. 74, ал.

2 от ЗЗК е предоставен 60-дневен срок, в който, след като се запознаят със събраните доказателства и с аргументите на комисията, могат да представят възраженията и доказа-телствата, с които разполагат. Също така мо-же да поискат да бъдат изслушани в открито заседание на комисията. Определението, с което КЗК предявява на ответните страни в производството твърденията за извършено нарушение на закона, е междинен акт в про-изводството по антитръст. То е въведено за пръв път със сега действащия ЗЗК. Целта му е да се засилят гаранциите за упражняване на правото на ответните страни на защита в производствата пред КЗК.

Само с веригите от списъка ли има про-блеми?Поведението на други дружества, упраж-

няващи стопанска дейност на съответния пазара чрез опериране на търговски вериги, които не са конституирани като ответни страни в производството, не е предмет на проучване от КЗК в това производство.

КЗК реагира на оплакванията на произ-водителите с година и половина закъс-нение. Този срок не е ли много дълъг?Определението, постановеното от КЗК,

идва точно навреме. Предмет на проучване-то по това производство на КЗК са най-теж-ките нарушения на правилата на конкурен-ция: евентуално забранено споразумение и/или съгласувана практика, както и евентуал-на злоупотреба с господстващо положение от страна на ответните дружества. В хода на проучването КЗК е събрала и анализирала огромна по обем икономическа и юридиче-ска информация, събрана както от ответните страни, така и от трети лица – участници на съответните пазари. С оглед на обхвата и сложността на проведеното проучване и анализ, включително във връзка с броя на

В случая проучваме най-тежките В случая проучваме най-тежките нарушения на конкуренциянарушения на конкуренцияОпределението е междинен акт в производството по антитръст, казва Стефана Чолакова, юридически съветник на председателя на Комисията за защита на конкуренция

CCMMYYK K REGAL REGAL стр. 10стр. 10CCMMYYK K REGAL REGAL стр. 10стр. 10

TEMA


11

ответните страни, естеството на стопанска-та им дейност, процесния период, броя на доставчиците им и анализираните проду-ктови групи, продължителността на произ-водството до момента не е нито прекомерна, нито необичайна. Следва да се има пред-вид също, че ЗЗК не предвижда формални срокове за приключване на производствата по антитръст. Причините са свързани както с изискванията към доказване на твърденията, така и с процедурата при тези производства. Тя трябва да гарантира ефективно пра-воприлагане на принципите на законност, безпристрастност и прозрачност в дейността на комисията, а и да засили гаранциите за упражняване на правото на защита на стра-ните в производството.

Какви са вариантите за развръзка на този казус?Производството е в процес на развитие.

Възраженията и доказателства на ответните страни, представени в отговор на предя-веното определение, както и по време на изслушването им, ако такова бъде поискано, ще бъдат анализирани внимателно и съо-бразени от комисията в съвкупност с всички останали доказателства по производството.

Комисията за защита на конкуренция-та ще постанови крайното си решение по случая, след като отчете всички относими към казуса факти и доказателства в резултат на безпристрастния им анализ и на основата на закона.

Принципните възможности за по-на-татъшното развитие на производството съгласно хипотезите, предвидени в закона,

са следните:Възможно е (съгласно чл. 77 от ЗЗК) КЗК

на закрито заседание да приеме решение, с което да установи извършеното нарушение и нарушителите, да наложи предвидените в закона санкции и да постанови прекра-тяване на нарушението, или съответно – да установи, че не е извършено нарушение на закона.

Другата принципна възможност е комиси-ята с определение да приеме нови твърде-ния за извършено нарушение или да върне преписката за допълнително проучване. От-ветните страни също така имат възможност-та (съгласно чл. 75 от ЗЗК) да предложат да поемат задължения, с които да се прекрати поведението, във връзка с което е образува-но производството пред КЗК. В този случай комисията следва процедура, предвидена в закона, и специални правила за оценка на предложените задължения. Оценката е най-вече за това гарантира ли изпълнени-ето им бързо и ефективно преустановяване на поведението и създаване на условия за възстановяване на конкуренцията на съот-ветния пазар.

КЗК обаче не е обвързана от закона да приеме задълженията, предложени от стра-ните. В случай на одобрението им с решение на КЗК обаче те придобиват обвързващ характер за съответните предприятия и подлежат на последващ контрол.

Според вас сегашното законодателство за защита на конкуренцията достатъч-но ли е, за да се регулират отношенията вериги - доставчици, или трябва да се

допише?Законът за защита на конкуренцията е

общ нормативен акт, в чието приложно поле попадат всички сектори на икономиката. Не съществуват специални правила на конкуренцията по отношение на определен стопански отрасъл или сектор. По принцип за преодоляване на проблемите в отношени-ята между доставчици и търговци на дребно е възможно да се използват наличните инструменти в ЗЗК. Имам предвид общата забрана за споразумения, решения и съгла-сувани практики по чл. 15 от ЗЗК и общата забрана за злоупотреба с господстващо положение по чл. 21 от ЗЗК. Същевременно следва да се има предвид, че установяване-то на нелоялни търговски практики, произ-тичащи от неравностойна позиция (която не е резултат от установено господстващо положение или не произтича от забранени споразумения, решения или съгласувани практики по смисъла на чл. 9 от ЗЗК) при водене на преговорите и тяхното санкцио-ниране не попадат в обхвата на правото на конкуренция и в компетенциите на КЗК в качеството й на орган по конкуренция[1].

КЗК има споразумение за сътрудничест-во с КРИБ. После имахте среща и уговор-ки за сътрудничество и със Сдружението за модерна търговия. Как ще изпълните тези ангажименти, при положение че интересите са антагонистични?Споразуменията за сътрудничество, които

КЗК има с различни браншови и бизнес ор-ганизации, имат за предмет предприемането на съвместни действия за осигуряване 12


TEMA


12

Държавите в ЕС опитват Държавите в ЕС опитват и национални меркии национални мерки

Някои държави членки на ЕС са предприели и различни национални мерки, които по тяхно мнение са насочени към решаване на проблемите с регулирането на отношенията доставчици - търговци на дребно, поясниха от Комисията за защита на конкуренцията. Унгария и Ирландия например са въвели в националните си закони за защита на конкуренцията забрана за злоупотреба със значителна пазарна мощ. В Португа-лия съществува забрана за злоупотреба с икономическа зависимост, но тя въобще не е прилагана до момента.

В тази държава е констатиран неуспех на законодателните мерки, който се дължи на редица фактори. Така например 1. достав-чиците не подават оплакване до съответ-ното ведомство поради страх от едностран-но прекратяване на договора от страна на търговеца на дребно. Освен това 2. органи-те по конкуренция като административни органи имат правомощие единствено да постановят прекратяване на нарушението и да налагат санкция. Те обаче не разпола-гат с компетентност да решават търговско-правните спорове между операторите.

В редица страни - членки на ЕС, се въвеждат закони, уреждащи забрана за нелоялни търговски практики, прилагани от търговци на дребно спрямо доставчици на храни. Така се създава секторно законода-телство, което урежда специфични норми в областта на нелоялната конкуренция по отношение на пазара на доставка на храни. Целта е да насърчи разрешаването на спо-рове на пазара, прилагането на етични биз-нес стандарти, за да се осигурят балансира-ни позиции за всички контрагенти. Мотивът е поддържане на сигурността на доставките на храни и запазване на доверието на по-требителите в пазара.

При прилагането на този подход са

констатирани редица негативи. Доколкото приложението на националните закони е ограничено до територията на съответната държава и до предприятията със седалище в нея, 3. има риск от преориентиране на търговците на дребно към доставчици от съседни страни, в които регулациите не са толкова строги. 4. Възможно е и големите търговски вериги да прекратят договор-ните си отношения с малките доставчици, които до голяма степен зависят от тях, и да се насочат към по-големи доставчици.

Анализ на ирландското Министерство на предприемачеството, търговията и труда показва, че прилагането на специално зако-нодателство в тази сфера 5. води до липса на ценова конкуренция, значително увели-чение на пазарната концентрация и високи нива на инфлация при храните. Подчертава се, че въвеждането на регулаторни мерки е намеса в свободата на договаряне между страните и трябва да се използва само като крайна мярка в случай на сериозна опасност от нарушаване на конкуренцията и увреждане на интересите на потребителите.

Уеднаквяването и стандартизирането на договорите в рамките на етични кодекси или кодекси с добри практики при сключ-ването и изпълнението на договори между доставчици и търговци на дребно би могло да противоречи на принципите на свобод-ното договаряне. 6. Съществува и опасност те да се използват като средство за фи-ксиране на цени и обмен на чувствителна търговска информация в разрез с правила-та на конкуренцията.

КЗК поддържа принципното си станови-ще, че предприемането на мерки от какъвто и да било характер следва да бъде направе-но единствено след задълбочено проучване на проблемите на пазара чрез широко об-ществено обсъждане и оценка на въздейст-вието на всеки от възможните подходи.

Всеки от подходите си има негативни странични ефекти, обясняват от КЗК

11 на ефективната конкуренция и свободната стопанска инициатива. Те се из-разяват в обмен на информация във връзка с тези въпроси и провеждане на съвместни инициативи за популяризиране на правилата на конкуренция.

Споразуменията за сътрудничество или провеждани срещи на високо ниво между КЗК и тези организации не може да бъдат въз-приемани като ангажимент на комисията към съответната организация или членовете й. В дейността си КЗК се ръководи единствено от нормите на закона, който прилага, както и от доказателствата по конкретния казус.

Чии интереси са приоритет във фило-софията на антимонополното право - на доставчика или на потребителя?Основната цел на комисията е да осигури

защита и условия за разширяване на конку-ренцията и на свободната инициатива в сто-панската дейност. Постигането на тези цели е възможно само при спазване на правилата на конкуренция от всички пазарни субекти.

Правото на конкуренция, а следователно и КЗК при прилагането на закона, не защи-тават интересите на отделно взет участник на пазара, нито имат за самоцел да регули-рат отношенията между пазарните субекти. Развитието на условията за ефективна конкуренция на съответния пазар са пряк обект на защита от нормите на правото на конкуренция. Поддържането и укрепването на благосъстоянието на потребителите от своя страна е крайната цел на функциони-рането на пазарната икономика, а оттам и на прилагането на нормите на правото на кон-куренция. Всички нарушения на правилата на конкуренция в крайна сметка рефлектират именно върху потребителите.

[1] Решение на КЗК №495/04.05.2010 г.

Въпросите зададе Боряна Бъчварова


TEMA


13

Вече повече от 15 години общата конкурен-тоспособност на веригата на предлагане на храни в ЕС е по-ниска от средната за цялата икономика в съюза. Това твърди Европей-ската комисия (ЕК) в съобщението си до Европейския парламент „По-добре функци-онираща верига на предлагането на храни в Европа“ от октомври 2009 г.

Секторът попадна директно под лупата на регулаторите, когато през периода 2007 - 2009 г. ЕК установи следния любопитен феномен – цените на храните за краен потребител в ЕС нарастват почти успоредно с тези на суровините от селскостопански произход, но спадът им закъснява почти година. Тази слаба ценова еластичност на потребителските цени насочи вниманието на регулаторите към множество

„Недъзи“ по веригатана доставки в сектора на храните на

европейско ниво и постави в фокус въпроса доколко договорните практики на търгов-ците са лоялни спрямо техните доставчици. Анализът на комисията установи, че съ-ществуват редица възможности за „напре-жение“ в договорните взаимоотношения между компаниите от различните нива на веригата на доставки. Това е и причината тя да не функционира достатъчно ефективно, което в крайна сметка е в ущърб на потре-бителите.

„Малък“ срещу „голям“Фокусът на проучването пада в голяма

степен върху големите търговски вериги, които през последните години придобиха сериозна пазарна мощ и станаха ключов фактор в развитието на пазара на бързооб-оротни стоки в ЕС. Именно разликата в ма-щаба на контрагентите е причина в класи-ческия случай големите търговци и техните

доставчици да се намират в неравностойни позиции при воденето на преговори. Това неравновесие във възможностите за нала-гане на условия поражда риск от нелоялни търговски практики в полза на по-силния партньор според становището на ЕК.

Неблагоприятните последициВ позицията си на по-силния, по-голе-

мите икономически оператори се стре-мят да налагат изгодните за тях клаузи — по-добри цени или по-благоприятни търговски условия. Такива практики може да възникнат на всяко звено от веригата и включват например, забавяне на плащани-ята, едностранни промени на договорите, ad-hoc промени в договорните условия, изискване за предварително плащане като такса за започване на преговори и др., сочи анализът на ЕК.

Често големите търговци на дребно са единственото средство за достъп до паза-ра за малките преработватели на храни, както и за малките земеделски стопанства - производители на непреработени храни-телни продукти. Допълнително усложня-ващ е фактът, че на по-малките оператори често им липсва информация за правата им. Освен това те може да се колебаят да оспорват някои клаузи от договорите си от страх да не загубят цялата поръчка по

договора. В тези условия съществува риск по-малките, но ефективни икономически оператори да бъдат задължени да работят при по-ниска норма на печалба, което ограничава възможностите и стимулите им да инвестират за подобряване на качест-вото на продуктите и в обновяване на производствените технологии, пише още в съобщението си ЕК.

Какво може да се направиЯсният извод на европейските регу-

латори е, че „има нужда от действия за прекратяване на нелоялните практики при сключване на договори между ико-номическите оператори по цялата верига на предлагането на храни“. Приоритетно трябва да се подобри обменът на информа-ция за практиките на договаряне, в т.ч. да се изяснят договорните права, законността и съответствието с принципа на лоялност на често използваните в договорите клаузи. Освен това са необходими информацион-ни кампании, така че заинтересуваните страни да бъдат осведомени за договорните им права и евентуалните незаконни или нелоялни практики, твърди ЕК. Предвидено е и разработване на стандартни договори за доброволно използване на европейско ниво, като се отчитат спецификите на раз-личните пазари.

Shut

ters

tock

©

Въпросът опира Въпросът опира до мускулитедо мускулитеНеравностойните позиции при договаряне между „големи“ търговци и „малки“ доставчици са ключов проблем и на европейско ниво

Жана Иванова


14


ТАЕН КЛИЕНТ

Точно десет лева и петдесет стотинки. Толко-ва е разликата в сметката за двадесетте про-дукта от списъка ни между най-скъпия и най-евтиния магазин през февруари. Първият е

„Пикадили“ с 33.64 лв., вторият е „Карфур“ с 23.14 лв. Средната сметка за всички девет вериги е 29.40 лв.

Измерено в проценти, средната обща су-ма е с 4% по-голяма, като почти навсякъде е било по-скъпо в сравнение с януари. В осем от деветте вериги, които следим, сметката е била по-висока, а само в „Т-маркет“ се е понижила с 44 стотинки. Най-голямото покачване отчитаме във „Фантастико“ – с 2.59 лв. Единадесет от продуктите там са поскъпнали. Прави впечатление обаче и че при три от четирите дискаунтъра сумата е с над един лев по-голяма (без „Карфур“ където повишението е с 20 ст.).

Другото, което се набива на очи, е, че през този месец от „Пикадили“ вече не са сами

на върха на стълбицата с цените. В четири от веригите общата сметка надхвърля 30 лв., като сметките в CBA, „Пикадили“ и „Фан-тастико“ са в границите между 33 и 34 лева, което ги прави доста близки. „Т-маркет“,

„Лидл“ и „Пени“ оформят средната част на импровизираната скала, с диапазон между 27 и 29 лева. „Карфур“ със своята сметка и „Кауфланд“ с 25.26 лв. са най-евтините. Разликата между тях обаче е над два лева, което прави „Кауфланд“ с почти 10% по-скъп от конкурента си.

Без съмнение основната динамика на ценовите движения е при храните. Само в 27% от случаите техните цени са непромене-ни, като тук за база сме взели всеки отделен продукт във всеки магазин (девет магазина по 13 хранителни продукта, общо 117 случая). В половината случаи цената е по-висока от януарската. При нехранителните продукти ситуацията е значително по-спокойна, като в повече от половината случаи няма промяна в цената спрямо януари.

Хлябът е поскъпнал и в деветте вериги, като средната му цена е 81 ст. и е с 12% над тази от януари. Масово е повишението и при захарта в осем от веригите. Сравнено с януари, цената и е с 26% по-висока средно за наблюдаваните вериги, а единствено без промяна е останала в „Пени“. Олиото също продължава тенденцията за ръст и през фев-руари е с 10% по-скъпо. И тук само в една от веригите („Пикадили“) не отчитаме промяна спрямо предходния период.

От нехранителните продукти само сапу-

нът регистрира значително повишение, и то в проценти – с 16%. Това са шест стотинки повече в сравнение с януари. Тук обаче в седем от деветте вериги цената е останала без промяна, а основният двигател на пови-шението е „Пени“, където за наша изненада не открихме сапун под 86 стотинки, което е с два-три пъти над цената в останалите магазини.

Сред всички двадесет продукта само два не са с повишени цени в нито една от вери-гите. Това са маргаринът и тоалетната хартия. И в първия, и във втория случай в по две от веригите дори отчитаме понижения. През февруари обаче няма случай, в който някоя от стоките по списъка ни да е поевтинял в повече от четири вериги.

Най-много продукти от собствена марка са попаднали в кошницата ни в „Лидл“ – цели тринадесет. Там обаче имаме четири случая на out-of-stock, като три от тях са именно на такива стоки. По десет артикула от собствена марка отчитаме в „Билла“ и „Фан-тастико“. В най-евтиния магазин – „Карфур“, регистрираме само една промоция и нито една собствена марка. За сметка на това там има два случая с липса на наличност на продукти от списъка.

Изобщо през февруари отчитаме най-ви-сокия брой случаи на out-of-stock до момен-та – общо десет. Всички те са в магазини от типа дискаунтър (като в това число включ-ваме и „Т-маркет“). В пет от десетте случая това са били продукти от собствената марка на съответната верига и/или на промоция.

Храните Храните поскъпват поскъпват масовомасовоЧетири магазина са със сметка над 30 лв. през февруари

Чавдар Димов

Shut

ters

tock

©

БЪДЕТЕ ИНФОРМИРАНИ С ЕЛЕКТРОННИЯ БЮЛЕТИН

НА РЕГАЛ.

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ НА WWW.REGAL.BG


15



Кол

иче

ство

CB

A

BIL

LA

Пикадили

Фан

тастико

T–M

arke

t

Kau

flan

d

Lid

l

Pen

ny

Кар

фур

Сре

дна

стой

ност

ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ

Хляб „Добруджа“ ≥ 700 г 0.84 0.79 0.95 0.79 0.67 0.78 0.78 0.87 0.79 0.81

Яйца 6 бр. 1.24 1.69 1.67 1.20 1.53 1.39 1.49* 1.49 1.35* 1.45

Брашно 1 кг 1.09 0.79 0.82 0.89 1.09 0.79 0.79 0.89 0.79 0.88

Олио 1 л 2.89 2.99 3.35 2.94 2.99 2.59 2.59 2.59 2.55 2.83

Ориз 1 кг 1.69 1.29 0.89 0.99 0.98 0.69 0.69 0.99 0.59 0.98

Захар 1 кг 1.99 1.79 2.09 1.89 1.59 1.79 1.79 1.25 1.65 1.76

Кафе ≥ 200 г 1.39 0.89 1.69 1.98 1.32 0.88 1.69 1.89 0.74 1.39

Сирене краве 500 г 2.77 3.25 1.50 2.45 1.53* 1.65 2.00 1.65* 1.60 2.04

Кашкавал от краве мляко 500 г 5.49 5.45 4.25 4.95 4.95 4.95 5.00 5.45* 4.49 5.00

Маргарин ≥ 250 г 0.84 0.79 0.85 0.79 0.79 0.75 0.84* 0.87 0.77 0.81

Прясно мляко 1 л 1.19 0.77 1.19 0.95 1.19 0.77 1.19 0.64 0.65 0.95

Кисело мляко (≥ 2% масленост) 1 бр. 0.44 0.49 0.55 0.45 0.39 0.33 0.39 0.39 0.29 0.41

Кренвирши (смес, без пилешки) 500 г 2.22 2.20 3.25 1.70 1.60 2.25 1.99 1.24 0.93 1.93

ОБЩО ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ 24.08 23.18 23.05 21.97 20.61 19.61 21.22 20.21 17.19 21.23

НЕХРАНИТЕЛНИ СТОКИ

Шампоан ≥ 200 мл 1.59 1.49 1.99 1.69 0.99* 1.39 1.39 1.09 0.69 1.37

Препарат за чистене, универсален ≥ 750 мл 2.04 1.89 2.09 1.49 1.79 0.99 1.43* 2.49 1.79 1.78

Душ-гел ≥ 200 мл 2.19 1.99 2.79 3.59 0.99 0.55 0.79 0.99 1.09 1.66

Сапун 1 бр. 0.44 0.44 0.45 0.39 0.39 0.29 0.29* 0.86 0.29 0.43

Паста за зъби (≥ 75 мл) 1 бр. 1.24 0.99 1.19 1.68 0.99 0.79 0.88 1.19 0.55 1.06

Прах за пране 1 кутия 0.99 1.09 0.99 1.15 0.99 0.95 0.99 1.09 0.95 1.02

Тоалетна хартия 4 бр. 0.89 0.69 1.09 1.19 0.49 0.69 0.99 1.09 0.59 0.86

ОБЩО НЕХРАНИТЕЛНИ СТОКИ 9.38 8.58 10.59 11.18 6.63 5.65 6.76 8.80 5.95 8.17

ОБЩА СТОЙНОСТ НА ПОКУПКАТА В МАГАЗИНА 33.46 31.76 33.64 33.15 27.24 25.26 27.98 29.01 23.14 29.40

НАДЦЕНКА СПРЯМО СРЕДНАТА ОБЩА СТОЙНОСТ 13.80% 8.02% 14.39% 12.74% –7.37% –14.09% –4.84% –1.35% –21.30%

Сравнение на цените на 20 - 22 февруари

Легенда: Собствена марка Промоция Собствена марка + промоция * Out of stock (OOS)


16



„Карфур“, ThеMall, 21.02, 17.30 ч.Оживена атмосфера, не липсват клиенти. При входа секция със стоки на специална промоция, предимно храни. Асортиментът на стоките под собствена марка изглежда разширен, включва и доста биопродукти. В целия магазин е чисто. Неудобство при сравнението на цените е, че при някои основни храни те са посочени на регал-стоперите за брой, а при други - за килограм. Прясно изпечените хлебчета са оскъдни като количество. Плодовете и зеленчуците изглеждат добре. На две места липсва страна на произход. В хладилните витрини има дупки, но в пове-чето от останалите секции регалите са плътно заредени.

„Билла“, ул. „Софийски герой“, 22.02, 10.30 ч.Не изобилства от клиенти и е спокойно. Регали-те изглеждат натъпкани до краен предел, но на няколко места откриваме несъответствия между стоката и етикета на регала. Тук-там забравени па-лети с продукти за подреждане определено пречат

– клиентите са принудени да се промъкват зад тях, за да достигнат стоки на регала. В „Билла“ става все по-сложно ориентирането в промоционалните оферти. Освен основния, различаваме още пет типа етикетиране, на които съответстват различни предложения. Богато предложение на прясно изпечен хляб. Пресен вид на готовите храни.

„Пени маркет“, ул. „Дико Илиев“ 6, 22.02, 12.00 ч.При влизането обектът създава чисто и свежо впечатление. Реклама на собствена пекарна при входа. Има пресни хлебчета, макар и не в голямо количество. Част от тях са изложени в пряк досег с клиентите. Свежи плодове и зеленчуци в доста богат асортимент. По-навътре в магазина става ясно, че stockouts не са малко, а на места регалите изглеждат направо оскъдно заредени. Като цяло не забелязваме разхвърляни или раз-местени стоки. Интересно е, че продуктите нямат цени върху опаковките, а само върху етикетите на регала. Това е рисково, ако стоките се разместят.

„Т-маркет“, ул. „Дико Илиев“, 22.02, 12.15 ч.Доста клиенти. На неголямата площ на ма-

газина са натъпкани колкото се може повече артикули. Ограничен асортимент на плодове и зеленчуци, но с прясно излъчване. Проблемът с разминаването по алеите между регалите е значителен, най-вече заради обемистите палети по продължение на алеите. Встрани от тях остава място колкото за една пазарска количка. Почти недостижим по тази причина е дълъг отрязък от секцията с бири. Тесен асортимент от готови храни, но затова пък с апетитен вид. Шумен, натрапчив, говорещ на висок глас и, по всичко личи, доста неориентиран персонал.

„Лидл“, ул. „Обиколна“, 20.02, 19.45 ч.В неделя привечер паркингът има достатъч-но свободни места. Въпреки часа в магазина има доста клиенти и достатъчно персонал. При входа ни посреща изобилие от кафе и шоколад. Навътре две основни неща правят впечатление

– големите оранжеви табели за промоции и мно-гото out-of-stock. Пастата за зъби от собствена марка ни затрудни с няколкото си разновидности, само една от които беше на промоция. Нямаше го маргаринът от собствена марка. Нямаше го и маслото, което на фона на повечето немски масла в магазините на веригите е изгодна покупка.

„Пикадили“, „Сити център София“, 21.02, 19.00 ч.В магазина цари оживление. Има доста паза-руващи, но и доста зареждащи, някои от които повече си говорят помежду си, отколкото да се грижат за рафтовете. Обектът е чист и добре осветен. Има размествания при нехранител-ните продукти от последния път, когато сме го посещавали. Това наложи да направим няколко обиколки и в крайна сметка да питаме човек от персонала за мястото на душ-геловете. Като цяло пазаруването е безпроблемно. Направи ни впе-чатление странният избор на музика – китарни сола, по-подходящи за рок магазин, отколкото за супермаркет. На касата минахме за минута и ни обслужиха с настроение.

„Кауфланд“, ул. „Кукуряк“ 3, 22.02, 11.45 ч.Магазинът е пълен с хора и работи на пълна пара. Но доста места между регалите има палети с кашони, които чакат да бъдат подредени по

рафтовете. На други места, например при ориза, зареждането тече в момента и пространството е трудно проходимо. Като цяло обаче по-голям безпорядък създават клиентите, отколкото персоналът. Фризерът със замразените рибни продукти не изглежда особено привлекателно. Добро впечатление прави разграничаването чрез етикетите на пчелните продукти от пчелния мед. Набива се на очи служител на магазина, който провежда инструктаж, напълно абстрахирайки се от купувачите.

„Фантастико“, ул. „Райко Алексиев“, 22.02, 20.00 ч.Неколцината клиенти на магазина (неголям, тип квартален) пазаруват в пълна тишина. На двете работещи каси ги обслужват бързо. Персоналът изглежда малоброен и зает главно с това да подготви магазина за следващия ден. Но отговаря много учтиво на въпросите. Човек с вид на упра-вител на магазина, ни упътва за търсен артикул. По това време има цели ниши, в които купувачът остава съвсем сам, извън чието и да е полезрение. Например в П-образното пространство между варивата и витрините с маслините и салатите, и прясното месо. Там видимостта е затруднена и от остров от четири високи стелажа, в който странно са комбинирани безалкохолни напитки, кафе, тоалетно пате и стелаж с книги, списания и DVD.

„ЦБА Коме“, ул. „Слатинска“, до бл.41 21.02, 20.15 ч.Предлагането в този неголям магазин (около 650 кв. м) е като в хипермаркет – освен множе-ството хранителни стоки има и впечатляващо разнообразие от нехранителни – от дребна домакинска техника до дрехи. Много артикули, всеки с по малко лица на регалите и множество етикети, които обаче са четивни. Вдясно от входа посреща секция с консумативи за камина, после автоаксесоари, следва фирмен стелаж с подправки и послe пресни плодове и зеленчуци

– всеки от тях на не повече от метър. След пасте-тите започват храните за домашни любимци. В магазина има много фирмени стелажи и кътове. Топла витрина, кът за наливно вино, стелажи с мартеници, с вестници и списания. Непрекъсна-то мият пода. Персоналът изглежда в настрое-ние. Работят три от шестте каси. Касиерките са много учтиви.

Екип на „Регал“

Какво видяхме в магазините Какво видяхме в магазините през февруарипрез февруари


ТЪРГОВЦИ17



ТЪРГОВЦИ18


Д-р Екхард Кордес, председател на УС на Metro:

Екстремната ценова война Екстремната ценова война не води до нищо доброне води до нищо добро

Коя ще е основната тема, която ще движи търгов-ския сектор през 2011 г.?

Компаниите, които осъзнаят значението на устойчивостта на бизне-са, ще могат да извлекат

значителни конкурентни предимства. Това е и централната тема за „Метро груп“. Когато всички търговци започнат да предлагат почти еднакви продукти на сходни цени, на преден план излизат социалната и екологич-ната отговорност на компанията. Чрез нашия Съвет за устойчивост залагаме концепцията като основна в целия концерн. Според гло-балния индекс Dow Jones Sustainability Index World резултатът на „Метро груп“ за 2010 г. значително се е увеличил.

Как ще се развие търсенето? Ще се въз-ползва ли търговията от позитивното развитие на икономиката?През тази година се очаква разполага-

емият доход на потребителите да нарасне. Това с известно закъснение ще се отрази по-ложително и върху потребителските нагласи. Що се отнася до търговските обороти, те се запазиха относително стабилни при конюнк-турните промени. Очакваме да спечелим в голяма степен от международната диверси-фикация на компанията. Страните от Източна

Европа и Азия показват най-голям потенци-ал за разрастване на бизнеса ни.

Ще продължи ли понижението на цени-те, инициирано от дискаунтърите? Ще приемете ли поскъпването на суровини-те като аргумент на производителите?Ожесточената ценова конкуренция през

предходните години на практика не доведе до разместване на пазарните дялове в Германия. Така че от нея нямаше печеливши. В дълго-срочен план подобна екстремна ценова война не може да доведе до нищо добро за бранша. Исканията на доставчиците за повишаване на доставните цени трябва да се разглеждат конкретно за всеки отделен случай.

Идва ли краят на златните времена за дискаунта? Ще запазят ли супермарке-тите високото си темпо на растеж?Дискаунтърите ще се разрастват пре-

димно в чужбина. В Германия те, изглежда, почти изчерпаха капацитета си. Най-доброто доказателство за това е именно екстремната конкуренция на ценово равнище, която водят помежду си вече две години без особен резултат. В този контекст все по-важни ще стават предложенията, насочени към кон-кретни желания на клиентите. Това извежда на преден план предимствата на супермар-кетите и търговците на едро, които предлагат

на клиентите, чрез нови формати и форми на доставка, допълнителни, улесняващи възможности и начини за пазаруване.

Ще продължавате ли да развивате собствените си марки? Къде виждате границата на предлагането им?Целта ни е и през тази година да увели-

чим дела на собствените марки в продажби-те. В Metro C&C целта е в средносрочен план делът им да надхвърли 20%. През третото тримесечие на 2010 г. той достигна 18.8% в Германия при 15.2% предходната година. В Real e над 16% от оборота.

Очаква ли се 2011 да бъде годината на бума при онлайн търговията с храни? Какви са плановете ви в тази насока?Работим генерално в посока алтернативни

канали за продажба и нови формати. Онлайн търговията като цяло се разраства и ние отго-варяме на тази тенденция чрез Multi-Channel концепция, която предлага едновременно възможност за виртуално и реално пазарува-не. От май 2010 г. Real предлага Online-Shop за нехранителни стоки. Освен това от ноември 2010 г. тества нов Drive-in формат. При него се поръчва онлайн и след два часа покупките се прибират опаковани от Drive-in станция. Пла-нираме да отворим още такива станции, когато концепцията се възприеме от клиентите.

Ерих Харш, управител на dm Drogeriemarkt:

По-добре е да си по-добър, По-добре е да си по-добър, отколкото само добъротколкото само добър

Коя ще е основната дви-жеща тема в търговския сектор през 2011 г.?

В сегмента на дроге-риите в момента основна тема са опитите за дифе-ренциране на водещите

търговци един от друг и позиционирането им на пазара. Много актуална тема е и развити-ето на търговията в интернет.

Как ще се развие търсенето? Ще се въз-ползва ли търговията от позитивното развитие на икономиката?

Мнозина се опасяват от втора вълна на ре-цесията. Ако експортният бум обаче продължи със същото темпо, това ще се отрази позитив-но и на вътрешния пазар, макар и с известно закъснение. От това търговията може само да спечели. Макар че при силната конкуренция в сегмента общите определения не важат,


ТЪРГОВЦИ19


Ален Капарос, председател на УС на Rewe Zentral:

Засилват се позициите Засилват се позициите на супермаркетитена супермаркетите

Коя ще е основната тема, която ще движи търговския сектор през 2011 г.?Водещи ще са няколко теми - развитието на цените, качеството и

сигурността на храните, устойчивостта в търговията, картелното право. Надявам се през тази година браншът да си постави по-ясни акценти и по-отчетливо да комуникира приноса си за клиентите и за развитието на икономиката.

Как ще се развие търсенето? Ще се въз-ползва ли търговията от позитивното развитие на икономиката?Смятам, че 2011 г. ще бъде дори по-

тежка от 2010 г. за хранителния бранш, в това число и за търговците, и за произ-водителите. По традиция периодите на криза се отразяват по-леко на търговията с хранителни стоки, отколкото на икономи-ката като цяло. Това се доказа през 2009 и 2010 г. В същото време обаче браншът няма да се възползва от подема толкова силно, колкото останалите, по-силно засегнати, сектори. И точно това ще се усети през тази година. При трайно покачващи се цени на суровините увеличението при цените на крайните продукти ще е почти неизбежно. В

същото време конкуренцията на пазара ще се засилва, особено в сегмента на дискаун-та. Това ще засили напрежението в целия сектор.

Ще продължи ли понижението на це-ните, инициирано от дискаунтърите? Ще приемете ли поскъпването на су-ровините като аргумент на производи-телите?При движението на цените на суровините

и на крайните продукти предполагам, че ще се запазят тенденциите от предходните две години.

Смятате ли, че златните времена за ди-скаунта са към края си? Ще запазят ли супермаркетите високото си темпо на растеж?В миналото дискаунт веригите трайно

печелеха пазарен дял. Сега, изглежда, са достигнали границата. Това допълнително изостря и без това силната конкуренция помежду им и в средносрочен план може да доведе до отслабване на бранша в Германия. В същото време чувствително се засилват позициите на супермаркетите. Потребителите все по-видимо залагат на по-високото качество на обслужване и на преживяването по време на покупка, макар че и цената остава важен критерий. Тази

тенденция се разви дори в условията на икономическата криза.

Ще продължавате ли да развивате собствените си марки? Къде виждате границата на предлагането им?Развитието на собствените ни марки е

централна задача на компанията. Развиваме сегмента, въведохме и премиум собствени марки като Feine Welt и Feine Kost. Грани-цата може да бъде поставена единствено от предпочитанията на клиентите.

Очаква ли се 2011 да бъде годината на бума при онлайн търговията с хранител-ни стоки? Какви са плановете ви в тази насока?Бих се учудил на голям пробив през

тази година. Онлайн търговията с храни е години назад в развитието си в сравнение например с бизнеса с книги, CD-та и DVD-та в интернет. В момента сме свидетели на развитието на една нова смесена концеп-ция, която пасва по-добре на търговията с храни – клиентите поръчват през интернет и си взимат продуктите на място в реал-ния магазин. Успоредно се тестват и нови модели за доставка. RЕWE важи като една от най-иновативните компании в тази област, през тази година ще стартираме тестове в региона на Франкфурт.

по-скоро всяка от компаниите ще следва собствена посока и скорост на развитие.

Очаквате ли да се засили конкуренцията от страна на супермаркети, като RЕWE например, които развиват дрогерийните си секции?Известни инициативи в тази насока гово-

рят, че супермаркетите планират да разши-ряват предлагането си в посока дрогерия. Смятам, че винаги е по-добре да си по-до-бър, отколкото да си само добър. Така че подобна конкуренция може да ни се отрази само позитивно.

Кои са двигателите на растежа в сег-мента?Определено водещ е трендът към по-съз-

нателно хранене и като цяло към по-здраво-словен начин на живот. Също така актуални-те тенденции в развлекателната индустрия налагат засилено използването на декора-тивна козметика.

Как ще се развива биокозметиката?Тенденцията е към все по-широко ползва-

не на биокозметика и ние я следваме. Собст-вената ни марка alverde е на водеща позиция при козметиката на растителна основа.

Ще продължавате ли да развивате собствените си марки? Къде виждате границата на предлагането им?Границата се простира дотам, докъдето

има смисъл от предлагането им, т.е. докато собствените ни марки дават допълнителни възможности за избор на клиентите. За нас е важно да предлагаме подходящ асортимент и добро качество при трайно изгодни цени. За тази цел марките на производители имат толкова важна роля, колкото и собствените ни марки.

По Lebensmittel Zeitung - Жана Иванова


ТЪРГОВЦИ20


Carrefour e най-големият ритейлър в Европа, а Wal-Mart – в света. Това обаче не помага за тяхната репутация на един от най-голе-мите им пазари – Китай. И двете вериги ще преживеят трудни времена, след като Пекин ги глоби за измамно ценообразуване.

Според обвинението магазините са заблудили купувачите с твърдението, че първоначалните цени на определени на-малени стоки са били по-високи, отколкото са всъщност. Така са придали по-голяма привлекателност на промоциите си чрез измамно рекламиране.

Китайските власти не дадоха подробности за това как е било направено разкритието.

Carrefour беше глобен с по 500 000 юана (75 870 долара) за всеки от 11-те си наказани търговски обекта. За същото обвинение в три магазина глоба получи и Wal-Mart. По повод нарушенията на Carrefour и Wal-Mart Националната комисия за развитие и реформи предупреди, че всички супермар-кети в страната трябва да избягват подобна практика. Carrefour си посипа главата с пепел, обеща, че ще компенсира пет пъти разликата между рекламираната стара цена и реалната стара цена, и се извини на кли-ентите си. Дали това обаче ще помогне на сринатата му репутация в Китай?

Трудни времена„След 16 години в страната Carrefour

преживява най-трудното изпитание тази година“, писа през януари за случая все-кидневникът „Китайска младеж“. Изобщо Carrefour не може да се спаси от нападки в местния печат напоследък и това кара много експерти да се питат дали дните му в Китай са преброени. Скандалът избухна в много неприятен за веригата момент. От юли 2009 г., когато компанията оповести плановете си да се изтегли от някои страни в Югоизточна Азия, бяха затворени три магазини в Китай

– за пръв път след влизането на този пазар през 1995 г.

Дори френският гигант да се справи с имиджовия проблем покрай глобяването му, едва ли скоро ще преодолее негативната си публичност, след като на всичко отгоре него-ви охранители си позволиха да бият клиент. Купувачът Ван Йонмин бил нападнат от двама от тях след спор за разлики в цените, съобщиха местни медии.

„Carrefour се държи като непослушно дете от години“, твърди Ричард Дин, бивш директор за националното развитие в Carrefour - Китай.

Трудностите, които преживява ритейлъ-рът, са резултат от лошо управление, преко-мерна глобална експанзия и лоши финан-сови резултати във Франция. Това е доста

далече от състоянието на китайския бизнес на Carrefour в славните му времена, когато направи революция в местната търговия на дребно.

Минало свършеноПреди Carrefour да се появи в Китай,

асортиментът в местните държавни ма-газини беше ограничен и продавачите приличаха на злобни кучета, припомня агенция „Ройтерс“. Френските хипермаркети отвориха пред потребителите други, много по-големи и завладяващи възможности.

„Добре си спомням удивлението на местните хора, които влизаха в хипер-маркета в Пекин, оглеждаха стоките, не разбираха, че сами могат да си изберат всяка от тях, после се престрашаваха да посегнат към някоя, колебаеха се, връщаха я на рафта и накрая купуваха нещо евтино и го отнасяха вкъщи“, пише Жан Кристоф Гоарен, бивш мениджър на компания-та в страната, в книгата си „Кръстопът: Carrefour в Китай“.

Хипермаркетите повлияха и върху урба-низацията. Навлизането в страната съвпад-на с китайския икономически бум и бързото развитие на градовете в средата на 90-те години. Привличането на много хора в ма-газините ги превърна в сърце на модерните градски центрове, които изникваха в Китай.

Марката остави такъв отпечатък в китай-ското съзнание, че сега се вижда, че това е нож с две остриета - и помага, и вреди на ритейлъра.

Wal-Mart е точно толкова виновен за подвеждащата ценова практика, но китай-ските медии насочиха вниманието именно към Carrefour – независимо че американска-та верига е по-големият играч. Тя има 200 магазина, а френската – само 80. Както се вижда обаче, всичко е въпрос на имидж, а Carrefour явно го е загубил на голям и важен пазар като китайския.

Китайски наказания Китайски наказания за Carrefour и Wal-Martза Carrefour и Wal-MartДвете вериги платиха глоби заради подвеждащо ценообразуване

Боряна Вулова

Wal-Mart не буди емоции в Китай, но вече е с по-добри имиджови позиции в сравнение с Carrefour

Reu

ters

©


ТЪРГОВЦИ21


„Всичко започна преди 10 години, когато от-крихме ресторанта. Имаше необходимост от такъв ресторант, защото тогава беше много трудно да се яде в България“, казва Джорджо Мартини, собственик на La Cappannina, като визира качеството на храните. Поводът да се срещнем е деликатесният магазин I Sensi, който продава почти изключително италиан-ски продукти и също е собственост на него и съпругата му Жана Банкова.

Магазинът е създаден преди около две години, а от една година е на ул. „Аксаков“ 17. Има две основни причини двамата да вземат решение да започнат този бизнес. Едната е да заздравят и подобрят отно-шенията си с доставчиците. Те са общи за ресторанта и магазина. Освен това искат да проверят дали формулата е успешна и повторяема с идеята да отворят специали-зирани щандове за италиански продукти в магазините на големите търговски вериги. Първият такъв щанд вече е факт - в супер-маркет „Оптима“, в Бояна.

Когато слушате Джорджо Мартини да говори за храна, първо огладнявате, а после решавате, че задължително трябва да оти-дете до Италия. Знанията на този човек за произхода и качествата на продуктите, вдъх-новението, с което обяснява зехтин от кой район е подходящ за риба и с кой да полеете парче хляб с домат, са повече от впечатля-ващи. Отношението му към храната личи в разказите за прясната паста, която става чудесна дори само с бучка качествено масло и пармезан, но винаги трябва да се яде топла и дори гореща; в обясненията за това как да познаете дали пармезанът не е второ качество; защо Модена е столицата на оцета балсамико; колко е просто да си направите сами песто; как не трябва да вземате повече от 150 г нарязано прошуто крудо, защото, докато се приберете у дома, фините парчета ще станат на топка и др.

На фона на трудностите на повечето мал-ки магазини, от които ще чуете вече до болка познатите „кризата“, „дискаунтърите“ и

„хората купуват малко“, тук проблемът е друг и се нарича персонал. „За нас най-важен е клиентът, той е номер 1, успехът идва с не-

говото удовлетворение“, казва г-н Мартини. Собствениците много държат в обекта им да работят добре обучени хора и полагат усилия за това. Всеки служител се обучава в процеса на работа, като целта е до няколко месеца да познава много точно всички продукти. Когато в магазина влезе клиент и пожелае да купи прясна паста, продавачите вътре трябва да могат да го консултират и дори да могат да му дадат идея как да си я сготви. Ако купувачът ще яде свинско, добре обученият продавач ще му предложи бутилка Lambrusco – тра-пезно, леко газирано вино, подходящо за по-мазни храни. Изобщо една от основните цели на хората тук е да учат клиентите си на това коя е хубавата и здравословна италиан-ска храна и как трябва да бъде приготвяна тя. А също и с какво вино да се консумира.

В I Sensi влизат всякакви хора – както такива, които могат да похарчат само 5 лв., за да си купят две много семпли неща, така и някой, който си позволява дива пушена сьомга от 300 евро. „Нашият клиент е чове-кът, който има отношение към храната и иска да се храни здравословно“, казват Джорджо Мартини и Жана Банкова. По тяхна оценка на ден в магазина влизат около 300 души. Вече има и лоялни клиенти, които са около 60% от всички, но има и много любопитни, които влизат, за да разгледат и да опитат.

Най-продаваният продукт в магазина е мортаделата, но сред бестселърите се нареждат още саламът Felino, биволската моцарела, както и други сирена. Една от це-лите на собствениците е да увеличават делa

на биопродуктите в асортимента и в крайна сметка да се „превърнат в най-добрия био италиански магазин“.

Като цяло процесът по зареждането е сериозно предизвикателство. Доставките на почти всички продукти са от Италия и за малък магазин това е доста трудно и скъпо начинание. За да са сигурни в качеството на продуктите, от I Sensi работят с доставчици от цяла Италия, но се налага сами да си докарат стоката дотук. Според тях щеше да е по-лесно, ако имаше повече такива магази-ни, защото тогава количествата щяха да са по-големи, а доставките – по-чести.

Разбира се, и тук си дават сметка за експанзията на търговските вериги. Спо-ред Мартини формулата за успешен малък магазин се крие в човешкото отношение, безупречното обслужване и качество на продуктите. „Ако продавате това, което се продава и в магазините на веригите, няма начин да просъществувате дълго“, твърди той. За един малък магазин е необходимо да е специализиран в нещо, което трудно се намира другаде. Освен това тези, които го притежават или управляват, трябва да са винаги сигурни в качеството на това, което продават. „Никога не предлагайте на клиент нещо, което не бихте сложили на собст-вената си маса. Ако вие не бихте го изяли, значи то не става за продаване“, казва още Джорджо Мартини. Според него е по-добре да изгубите пари и да изхвърлите нещо на боклука, отколкото да го продадете на някого и да го изгубите като клиент.

Магазин по италианскиМагазин по италианскиНикога не продавайте нещо, което не бихте сложили на собствената си маса

Чавдар Димов

Над

ежда

Чип

ева

©

Процесът по зареждането е сериозно предизвикателство


ТЪРГОВЦИ22


Производители на бързооборотни стоки (предимно мултинационални) започнаха да пускат мини-версии на популярните си продукти и на българския пазар. Те са по-достъпни за потребителите в кризата.

Различните на рафта

Coca Cola, кен

330 мл, 150 млПроизводител: Coca Cola HBC, ГърцияВносител: „Кока Кола ХБК“, България

Фин млечен шоколад „Своге“

40 г, 25 г Производител: „Крафт фуудс България“

Краве масло Alpenbutter

250 г, 125 гПроизводител: „Мегле“, Васербург, ГерманияДистрибутор: „Мегле България“

Консерва Bonduelle

нето 340 г, нето 170 г Производител: Bonduelle Central Europe KfL, УнгарияДистрибутор: „ВК Комерсиал“ ООД

Danone с ягода

1 кг, 330 г

Айран Danone

1 кг, 500 гПроизводител: „Данон - Сердика“

Persil 400 гПроизводител: Henkel Представител: „Хенкел България“

Savex 300 гПроизводител: „Фикосота Синтез“, България

Ariel 400 гПроизводител: Procter&Gamble Представител: „Проктър и Гембъл България“

Прахoве за пране

* за сравнение - стандартна кутия от 500 г


ПАЗАРИ23


Когато един пазар за над 27.5 млн. лв. пада с почти 11%, годината определено може да се нарече трудна. Точно това се е случило с по-чистващите препарати през 2010 г., макар че през 2009 г. те оптимистично са отчели ръст с 4.4% в стойност на годишна база.

По данните на „Нилсен България” сви-ването на пазара е с малко над 3 млн. лева. Индикации, че това ще се случи обаче, е имало още през 2009 г., когато въпреки ръста в стойност продадените количества са намалели с 0.8% до малко над 7270 т. Година по-късно числото е съвсем различно, като едва прехвърля 6580 т. Това е спад с цели 9.5% в количество.

Какво се случи?На пръв поглед изглежда, че произво-

дителите на почистващи препарати са реа-гирали адекватно в кризата, колкото и да е условно поставянето им под общ знаменател. От гледна точка на развитието на катего-рията през 2010 г. данните сочат, че почти всички сегменти са повишили нумеричната си дистрибуция. С нея се означава покритие-то на търговската мрежа, или казано още по-просто – в каква част от търговските обекти се разпространяват почистващи препарати. Всъщност осигуряването на по-добро покри-тие на пазара е една от най-важните стъпки. Очевидно обаче – недостатъчна. Особено ко-гато е съпроводена с повишение на цените.

Най-големият сегмент сред почистващи-те препарати са универсалните и това едва ли скоро ще се промени. Техният дял е 70% от обема и 65% от стойността. Нумеричната дистрибуция достига внушителните 97%, което практически означава пълно покри-тие на пазара. Универсалните препарати не случайно са предпочитани, защото, от една

страна, са подходящи за всякакви повърхно-сти, а от друга, спестяват необходимостта да се купуват няколко различни продукта, които заемат повече място и заедно струват пове-че. За последните три години обаче делът на сегмента е намалял с пет пункта, след като през 2008 г. е бил малко над 75% от обема и 70% от стойността. Това се дължи на низхо-дящата тенденция в продадените количества

- спад от близо 4% за 2009 г. спрямо 2008 г. и

с почти 13% през 2010 г. спрямо предходната. Поради голямата тежест на универсалните препарати, този спад води до цялостен спад в общите продажби на категорията, въпреки че тенденцията при повечето от останалите сегменти е възходяща, или поне стабилна. От данните също се вижда, че средната цена за литър е нараснала през 2009 и през 2010 г. – съответно с 9% и 2.7%.

Освен универсалните има пре-

Спадът на универсалните продукти дърпа цялата категория надолу

Пазарът на почистващи препарати Пазарът на почистващи препарати се е свил с 11% в стойностсе е свил с 11% в стойност

Чавдар Димов, по данни на

Shut

ters

tock

©

24


ПАЗАРИ24


парати специално за под, за кухня, за баня, комбинирани за кухня и баня и някои други. Те си поделят останалите 30% от количествата и 35% от оборотите, като най-големи са кухненските, следвани от тези за под.

Макар и с малко, позиции в дял печелят препаратите за кухня и за под. Първите прибавят един и половина пункта към дела си от обема и той става 11.2%. През 2010 г. нумеричната им дистрибуция е 80.2%, което е повишение с почти три пункта спрямо предходната година. Любопитно е обаче, че средната цена за литър на сегмента се е понижила само теоретично. Тя е 6.87 лв за миналата година, като е била само с 3 стотинки по-висока през 2009 г. Тогава обаче е нараснала с 8.6% спрямо 2008 г. Тази цена е и една от най-високите сред обособените сегменти почистващи препарати. В крайна сметка никой от тези фактори не е спрял ръ-ста в дела им от пазара – както в обем, така и в стойност.

Препаратите за под добавят два пункта към дела си в обем – от 5.9% през 2008 г на 7.9% през 2010 г., но ръстът им в стойност е под един пункт, като достига до 6.3%. Без съмнение последното се дължи на факта, че цената за им за литър е най-ниската сред всички видове почистващи препарати – 3.28 лв., което е с 5.1% по-ниско от 2009 г. С дистрибуция от 66% те са се продавали в две трети от търговските обекти през 2010 г.

В крайна сметка тежестта на универ-салните препарати е най-голяма и общият спад на категорията най-вероятно се дължи

в най-голяма степен на тях. Като най-ма-сов продукт сред техните потребители би трябвало да има най-много хора с висока чувствителност към цената. Така повише-нието й реално може да доведе до спад в потреблението. Част от тези ценово чувстви-телни купувачи вероятно са се пренасочили към препаратите за под, които са най-ев-тини. Препаратите за кухня пък, които са с най-високата цена за литър, вероятно имат по-голяма част по-слабо чувствителни към цената купувачи, които са продължили да си ги купуват и така делът им расте.

РазпространениеОколо и малко над една трета от про-

дажбите на повечето сегменти минават през модерната търговия и по-конкретно магазините над 300 кв.м. Делът на канала нараства най-интензивно при продуктите за под. Изключение от тенденцията са комби-нираните препарати за кухня и баня, където хипер- и супермаркетите са с едва 16.7% дял от продадените обеми. При тях с най-висок дял са най-малките традиционни магазини (0-40 кв.м), което вероятно се дължи на фо-кусиране на разпространението на сегмента в тези обекти.

Другото изключение са продуктите, които не са в обособен сегмент, а попадат в гра-фата „други” в доклада на „Нилсен”. При тях най-големите магазини реализират 47% от продажбите в количество, но тук само можем да гадаем защо е така без повече детайли.

В останалите сегменти и магазините между 40 и 300 кв.м и тези до 40 кв.м имат

добри дялове от продажбите, които варират между 18% и 27%

Прави впечатление, че каналът на т.нар. битови химии губи дял при всички сегмен-ти, като това се очертава като устойчива тенденция. Този дял се разпределя между останалите видове обекти, като в различните случаи растат както обекти от модерната, та-ка и от традиционната търговия. Единствено смесените магазини остават встрани от тези процеси, като през последните три години губят допълнително от и без това незначи-телната си важност на този пазар.

Пазарът в обем (в хил. литра)

201020092008

658372727328

Пазарът в стойност (в хил. лв.)

201020092008

24 55527 572

26 419

Нумерична дистрибуция на отделните видове почистващи препарати (2010 г.)

УниверсалниКухняКухня и баняПодБаняДруги

97.080.2

69.466.7

41.437.4

Сезонност на продажбите на почистващи препарати (в обем)

1600140012001000

800600400200

0I-II

2008III-IV2008

V-VI2008

VII-VIII2008

IX-X2008

XI-XII2008

I-II2009

III-IV2009

V-VI2009

VII-VIII2009

IX-X2009

XI-XII2009

I-II2010

III-IV2010

V-VI2010

VII-VIII2010

IX-X2010

XI-XII2010

Данните на „Нилсен” ясно показват, че сезонност на продажбите има. Тя е по-ясно изразе-на при различните специализирани препарати, но е факт и при универсалните. Казано в едно изречение, най-голямото почистване в българските домакинства е есенното. За последните три години пикът в продажбите при всички сегменти е един и в почти всички случаи е пери-одът септември-октомври на съответната година. Най-слабите продажби се случват в периода януари-април, като първите два месеца категорично са дъно в повечето случаи.

Универсални Кухня Под Кухня и баня Баня Други

Пазарът по сегменти (дялове в обем, 2010 г.)

3%4%4%8%

23

Източник: Nielsen


ПАЗАРИ25



ПАЗАРИ ПЛЮС26


Телевизия Преса Радио Външна реклама

Пазарът по сегменти (дялове в обем, 2010 г.)

10%

38%52%

0%

Все повече хора Все повече хора купуват зехтинкупуват зехтин

Пресъхваща рекламаПресъхваща реклама

Покупките нарастват в стойност и в количество

Комуникационните бюджети, похарчени за зехтин в медиите, са намалели три пъти

Потреблението на зехтин в домакинства-та продължава да расте устойчиво.

През 2010 г. покупките нарастват 12.1% в стойност и с около 21% в количество. Осно-вен фактор за растежа продължава да бъде по-големият брой купувачи. През миналата година такива са малко над една пета от всички домакинства в страната (21.9%).

Успоредно с това се засилва и интензите-тът на покупка, който се определя от по-ви-соката честота (2.69 пъти) и от средния обем, закупен при едно пазаруване (0.98 литра). Спрямо 2009 г. те са нараснали съответно с 2.2% и 2.9%.

Засиленото потребление на категорията е съпроводено с по-ниска средна покупна цена. В рамките на последната година тя намалява от 7.71 лв. до 7.14 лв. за литър.

GfK, Bulgaria

Чавдар Димов, по данни на TNS

Рекламни бюджети на категорията зехтин по тримесечия за 2009 г. и 2010 г.

90 00080 00070 00060 00050 00040 00030 00020 00010 000

0I-III

2009IV-VI2009

VII-IX2009

X-XII2009

I-III2010

IV-VI2010

VII-IX2010

X-XII2010

Shut

ters

tock

©




Производителят на испанския висококачествен зехтин „Охибланка“ (Hojiblanca) - испанският кооператив „Групо Охибланка“ (Grupo Hojiblanca), който обедини

испанските кооперативи „Охибланка“(Hojiblanca), Кордолива (Cordoliva) и Акорса (Acorsa), се намира в центъра на регион Андалузия, в сърцето на Южна Испания.

Този регион е номер едно в производството на студено пресован зехтин и маслини в света. В кооператива „Групо Охибланка“ участват хиляди семейства,

които отглеждат маслини и експлоатират стотици хиляди хектари с маслинови дървета. Годишно произвеждат средно около 30 милиона килограма маслини и 80 милиона килограма студено пресован зехтин. Така „Групо Охибланка“ е най-

големият производител в света на маслини и студено пресован зехтин. Различните видове маслинови дръвчета придават на произвеждания

високотехнологичен зехтин специфични органолептични характеристики. Зехтинът Hojiblanca е 100% натурален сок от маслини (extra virgin). Получен е от едноименния сорт маслини и е с лек аромат на плодове. Богат е на витамините

А, D, К и Е, които участват в изграждането на костната система. Зехтинът съдържа 60%-80% монотипни компоненти, които намаляват „лошия холестерол“

(LDL). Той притежава и антиоксиданти свойства, които подобряват сърдечната дейност.

Официален дистрибутор на Hojiblanca за България е „Саранда Дистрибюшън“ ООД, която го представлява на българския пазар от 10 години.

През 2010 г. средствата, инвестирани в реклама на зехтин, са намалели над три пъти спрямо 2009 г. Това показват данните на TNS TV Plan, в които се отчитат брутните рекламни бюджети в медиите те-левизия, преса, радио и външна реклама.* От почти 184 хил. лв. през 2009 г., сумата се срива на малко над 51 хил. лв.

Разгледана по тримесечия, гледката е още по-неприятна. След пик от почти 78 хил. лв. през второто тримесечие на 2009 г., сумата рязко спада и след известни колебания достига до десет пъти по-ниски нива през последното тримесечие на 2010 г.

Предпочитаните канали за комуникация са пресата и външната реклама. Те си поделят почти по-равно приходите за 2009 г., като пре-сата е с точно 50% дял, докато външната реклама има 48%. Останалите 2% от бюджетите са били похарчени за телевизионна реклама.

През 2010 г. съотношението се променя и външната реклама е взела 52% от парите, срещу 37.5% за пресата и 10% за телевизията. От данните ясно се вижда, че най-последователна е комуникацията във външната реклама, при която само в първото тримесечие на миналата (2010) година не е имало никаква реклама на зехтин. Следва пресата, в която не са били пускани реклами на категорията само през послед-ните две тримесечия на 2010 г. Активностите в телевизия са спорадич-ни и са се случвали в по едно тримесечие и за двете години.

*Мониторингът на TNS TV Plan отчита рекламите по официалната тарифа на медиите, без да има предвид отстъпките. В мониторинга за 2010 г. са влизали 29 тв канала, 32 вестника, 74 списания, 6 софийски радиостанции и 930 билборда тип „Пиза“ в София

Купувачи (в %)

21.919.0

16.814.4

Цена (лв./л)

7.147.71

8.217.90

2010200920082007

2010200920082007




id.capital.bg

id.capital.bg


ПРОИЗВОДИТЕЛИ29


26

Няма грам истина в онази фолклорна исто-рия, според която японски турист толкова са захласнал по българското кисело мляко, че нарочно се изцапал, поискал кърпа да се избърше и после я занесъл в Япония. А от остатъците японците уж започнали да произвеждат българското кисело мляко.Не е истина не само защото технологич-но това не може да се случи, а и защото отношенията с Япония за производство на българско кисело мляко се регулират с официални лицензионни договори още от 1972 г. (виж карето).

В резултат на партньорството между държавната „Ел Би булгарикум“ и японската „Мейджи деърийз“ (Meiji Dairies Co) 60% от консумираното в Япония кисело мляко е с лактобацилус булгарикус и по българска технология и е предпочитано от близо 40 милиона японци.

„Нашите партньори от „Мейджи“ държат над 40 процента от пазара на кисели млека чрез марката „български йогурт“. Но не спи-рат дотук, а разработват непрекъснато нови продукти за различни целеви групи. Затова имаме всички основания да се надяваме, че те не само ще задържат пазарния си дял, но и ще го увеличават“, коментира за „Регал“ изпълнителният директор на „Ел Би булга-рикум“ Венцислав Георгиев.

Пред двете фирми има и възможности за задълбочаване на сътрудничеството чрез съвместно навлизане на пазарите от Далечния изток. Разширяване на традици-онно доброто партньорство в областта на млечните продукти бе тема и на специални разговори по време на посещението на бъл-гарска правителствена делегация в Токио в края на януари.

Навлизането на пазарите в Далечния изток е договорено още през 2008 г., когато „Мейджи“ и „Ел Би булгарикум“ започват да планират съвместни действия за пробив с „български йогурт“ в Китай, Виетнам, Тайланд, Малайзия, Индонезия, Мианмар,

Камбоджа и Лаос.„Работим координирано за постигането

на тази цел. „Ел Би булгарикум“ е съсре-доточила усилията си в регистрацията на марки и защита на интелектуалната си соб-ственост в тези страни. А „Мейджи“ работи активно в областта на маркетинга и се под-готвя да осъществи сериозните инвестиции, които са необходими за производството и налагането на нови продукти на тези обемни пазари“, обясни още Венцислав Георгиев.

Според него досега е извършена „огром-на работа“. Направени са сериозни марке-тингови проучвания, проучени са пазарите и потенциалната конкуренция, а в Китай вече се изгражда производствена база. „В Китай и Тайланд е отбелязан съществен напредък и се очаква в близките две-три години да започнат реални продажби на млечни продукти в тези две страни. „Ел Би булгарикум“ ще получава за това роялти (отчисления) на принципа на продажбите на японския пазар. До 2020 г. съвместното про-никване би следвало да се осъществи и на останалите пазари в страните от Далечния изток“, уточни Венцислав Георгиев.

По време на посещението на правител-ствената делегация през януари са обсъдени и възможностите за японска инвестиция в България. „Разговорите засега са на първо-начален етап. Но няма съмнение, че в резул-тат на досегашната си практика „Мейджи“ разполага с богат опит и добри технологии, които може да пренесе и на българския пазар“, каза Венцислав Георгиев.

Обсъждан е и въпросът за реализа-цията на други видове млечни продукти, като сирена например. „Партньорите ни от „Мейджи“ смятат, че това е възможно, но ще бъде дълъг и труден процес. Вкусът на българските сирена не е специфичен за японския потребител, така че ще са необ-ходими сериозни инвестиции в маркетинг и реклама, които да променят това“, обобщи Венцислав Георгиев.

Първият лицензионен договор с Meiji Dairies Co. е сключен на 20 май 1972 г. Партньор от българска страна е ВТО „Тех-ника“. Срокът на действие е до 31 октомври 1992 г. В основата на лиценза са три бъл-гарски патента: Новоизолирани щамове и Метод за производство на българско кисе-ло мляко със същите щамове; Пастьоризи-ращо устройство за производство на ки-село мляко и Технология за производство на българско кисело мляко. За изнасяните закваски България има признат в Япония патент от 24 март 1983 г. със срок на дейст-вие 20 години.Всички следващи договори с Meiji са склю-чени от името на „Ел Би булгарикум“. Вто-рият е подписан на 17 юли 1992 г. Срокът му е пет години с автоматично продължаване за последователни допълнителни периоди от по пет години поотделно.Третият лицензионен договор е подписан на 7 юли 1997 г., а четвъртият - на 30 март 2000 г. С него по същество се подновява до-говорът на лицензионното споразумение от юли 1997 г. С меморандум от 20 януари 2003 г. териториите се разширяват - към Япо-ния се добавят Тайван, Хонконг и Синга-пур. С нов меморандум от 2008 г. Meiji и „Ел Би булгарикум“ се договарят за съвместни действия, целящи пробив с продукта в Ки-тай, Виетнам, Тайланд, Малайзия, Индоне-зия, Мианмар, Камбоджа и Лаос.

Договорите

Към момента „Ел Би булгарикум“ получа-ва от Meiji Dairies Co. всяка година 5–6 ми-лиона лева от роялти. По-голямата част от тези средства постъпват като дивиденти за държавата, а друга се заделя за развитието на научното звено и лицензираната лабо-ратория на „Ел Би Булгарикум“.

Отчисленията

„Български йогурт“ - „Български йогурт“ - още по-далеч на изтокоще по-далеч на изток„Ел Би булгарикум“ и японската „Мейджи“ се готвят за продажби в Китай

Мара Георгиева




Тенденцията е на консумация Тенденцията е на консумация на вина стил „Нов свят“на вина стил „Нов свят“Ролята на вноса беше решаваща за свалянето на цените в средния и високия сегмент, казва Владислав Танчев, маркетинг и търговски директор на „Домейн Бойар“

Какви тенденции наблюдавате на па-зара на вино?Процесите, които текат на вътрешния

пазар в сферата на бързооборотните стоки през последните пет години, са отраже-ние на световните. В областта на виното в последните години се наложи тенденцията за консумация на вина, в т.нар. стил „Нов свят“. Това са по-експресивни и разби-раеми вина, които съответно лесно се харесват на консуматора като аромати и вкус и предлагат едно добро съотношение между качество и цена. Така държавите от Новия свят завзеха сериозен процент от световния пазарен дял във виното и съот-ветно определиха тенденциите. С вината от Стария свят е по-сложно. От една страна, там съществуват дългогодишни традиции, имена на изби и вина, които във времето са се превърнали в легенди, тероари, стилове, чисто технологични специфики и за да се ориентира потребителят там, се изискват повече познания. Но личното ми мнение, е че много от вината от Стария свят не са чак толкова сложни, а по-скоро самите производители ги комуникират като такива. Понякога така прикриват дефекти на някои вина. Казвайки „това е едно изключително комплексно и сложно вино“, автоматично казваш на консуматора – виното е много хубаво, но ти не разбираш и затова не ти харесва. Използването на този трик от 300 години води до това, че имаме клишета в главите си – Франция, Италия, Испания и т.н., откъдето идват безспорно легендарни вина, но заедно с тях и много посредстве-ни. България влезе на английския пазар през 80-те с вино каберне совиньон, което просто ти харесва, защото има приятни танини, свежи аромати и добър вкус. Тогава България се превръща в държава, която прави вино в стилистика „Нов свят“ (какъв-то термин тогава все още не съществува). Връщайки се в настоящето, доказателство за тенденциите на консумация на лесни за разбиране вина е процентът, с който нарастват вносните вина, които са основно

от Новия свят. Самите ние, а и всичките ни колеги се опитват да произвеждат вина в тази стилистика. Малко са тези, които искат да пият някакви много сложни вина, за които да не можеш да кажеш какво ти харесва и какво не.

Освен по-разбираеми вината като че ли станаха и по-достъпни ценово?Втората основна тенденция е свалянето

на цените, основно в средния и във високия клас вина. Те тръгнаха надолу през 2009 г. и в третото тримесечие започнаха масови про-моции. По това време обемите 2009 спрямо 2008 г. навсякъде бяха паднали. Но не бих казал, че причината за свалянето на цените е в икономическата криза. Тук основна е ролята на вноса. Никъде в Западна Европа в супермаркетите хората не дават за вино над 6-9 евро, т.е. между 10 и 20 лева. В България имаше период, в който се продаваха изклю-чително надценени и скъпи български вина, чието качество не заслужаваше цената им. Това е тенденция, която в последните три години категорично не съществува. Вносът като коректив ви казва: не можеш да прода-ваш вино от 100 лева, понеже то е по-слабо от едно вносно вино за 20 лева. В най-ни-ския клас цената от 3.50 лева за бутилка 750 мл леко вече се вдига нагоре, защото всичко поскъпва. Не бих казал, че цената като такава в България е ниска, но крайната цена, която вижда консуматорът, е само част от истината. Реализацията на виното и изобщо дистрибуцията на вино е много скъпа дей-ност. Разходите само за дистрибуция са над 35% без значение в кой сегмент.

Защо е скъпа дистрибуцията?Факторите са много. От една страна, в по-

следните седем години в България доходите се увеличават, което касае заплатите на хората, а дистрибуцията се извършва ос-новно от хора. Горивата също непрекъснато отиват нагоре. Бизнесите инвестират в нови технологии и съответно изплащат лихви по направени кредити. Дистрибуцията като

е магистър по социално-икономическа гео-графия. Има над 12 години опит в търгови-ята и маркетинга на бързооборотни стоки. Кариерата му започва като търговски пред-ставител хорека канала в „Загорка“ АД. Ра-боти по развитието на структурата на вът-решния пазар в „Домейн Бойар“ АД (2002

- 2005 г.). Бил е управител на магазините на „Метро кеш енд кери“ в Русе и Велико Тър-ново и ръководител оперативна работа с клиенти (2005 - 2010 г.). От юли 2010 г. се връща в „Домейн Бойар“ АД като маркетинг и търговски директор. От декември е член на борда на директорите.

„Домейн Бойар“ е основана през 1991 г. как-то в Лондон, така и в София. В момента има две действащи изби. Винарната „Сините скали“ в Сливен е направана изцяло по ав-стралийска концепция, в средата на огро-мен винопроизводителен регион, Тя е под-ходяща за производстство на дълги серии вина, основно за износ. Избата в Кортен е фокусирана в т.нар. микровинарство и ви-нификация и там се създават бутиковите и висок клас вина. Заради нуждите на някои нови проекти вероятно от 1 септември ще бъде отворена и избата в Шумен.

ВЛАДИСЛАВ ТАНЧЕВ

Архив

©




цяло към момента не е много ефективна, като причините са много. В бизнеса няма мултинационален играч, учим се сами и това отнема време. Има много звена по верига-та на дистрибуция и всеки иска процент. А обемите на купуване в България не позволя-ват специализирана дистрибуция. Няма как да се издържаш с логистика само на вино, защото то е бавнооборотно, сравнено с вода, сок, бира и дори ракия. Трябват ти допълни-телни артикули и изведнъж виждаш, че от тях печелиш повече, и съответно се концен-трираш върху тях.

Как се развиват продажбите през отдел-ните търговски канали?Делът на модерната търговия - супер-,

хипермаркети, част от вериги, със сигурност нараства. За последните две години във виното дори е нараснал над 15%, без да включвам кеш енд кери сегмента. Особено в София се появяват много специализирани магазини, но те не са направени, за да се продава вино. Нямат концепция и визия. Резултат са от факта, че в един момент има свободни търговски площи, наемите драс-тично са паднали и кризата е оставила една категория хора с оборотни средства, без да имат оборот, които се насочиха към този бизнес.

Хорека сегментът (on trade) продължа-ва да слиза надолу предимно в стойност. Колегите казват, че имат повече посещения дори спрямо 2008 г., но ако тогава средната сметка е била примерно 100 лева на човек, сега е 20 лева. А по принцип колкото повече се развива дадена винена култура, толкова повече цените отиват нагоре. Защото кон-суматорът в началото се учи и е склонен да опитва по много. После стеснява избора си, знае какво поръчва и консумира виното за удоволствие. Тогава намалява консумацията от четири на две чаши. Но тези две чаши са му по-достатъчни от четирите, които в началото е пиел, а цената им е възможно да е три пъти по-висока. Сега имаме по-ниски надценки, сваляне на цените и всякакви агресивни търговски промоции и консумаци-ята намалява, дори в страндартния сегмент, на bag in box. Скъпите вина – от 20-25 лева нагоре, започват да изчезват от полезрени-ето на консуматора. Той е разбрал, че между 10 и 20 лева има достатъчно хубави вина и няма смисъл да отива на 40-50 лева само за да изтъкне възможностите си. В същото вре-ме обаче има консуматори, които, развиват винената си култура и съвсем съзнателно купуват много скъпи вина – по 50-70 лева бутилката, защото вече знят какво стои зад

тази цена. Но тези вина не са така масово предлагани, както беше преди, и са основно вносни. По тази причина много от българ-ските производители свиват портфолиото си от скъпи вина.

Какво се случва при вноса на вино?Евтини вносни вина, извън вноса на

собствени марки от веригите, мисля, че никога не е имало. Защо да си купиш евтино вносно вино вместо евтино българско? Определено има много голям патриотизъм в ниските ценови сегменти. Тук купувачът си залага на познатото, не обича да рискува, не търси нови вкусове, много бавно се движат там нещата. Като човек, който трябва да определя стратегията в тази фирма, мога да кажа, че „Домейн Бойар“ има много ясно определени целеви групи във всеки ценови сегмент и ние се опитваме да познаваме нашите консуматори максимално добре. Да отгатваме техните нужди и да ги водим към развитие на тяхната винена култура. Основ-ните ни усилия са съсредоточени в хората, които искат да чуят, да видят, имат собствено мнение и са готови да кажат „да“ или „не“. Тези, които са любопитни да опитват нови вкусове и искат да знаят повече за виното. Това е един таргет от около 100 хил.човека в страната.

Как е разпределено портфолиото на „Домейн Бойар“?Продаваме около 8 млн. бутилки годиш-

но. От тях около 20% са на вътрешен пазар, а останалото е износ. Основният пазар за фирмата е Англия. Там сме само във вериги. Втори по обем и стойност е пазарът в Бене-люкс. Присъстваме директно – има служител на компанията. Ако в Англия са четири кли-ента, в Бенелюкс имаме над 60, сред които и много ресторанти. Другите ни големи пазари са САЩ, Канада и Швеция.

На вътрешния пазар 60-65% от обема ни е в сегмента от 5-7 лева за бутилка. Остана-лите са разпределени различно, но премиум сегментът не надминава 5% като стойност. Смятаме себе си за най-иновативната ком-

пания на вътрешния пазар не само защото имаме 20-годишна история, но и защото от години работим по т.нар. западни условия. Знаем какво означава цена - качество. Всички нови неща, които сме видели навън, сме се опитвали да ги внедрим в Бълга-рия, макар пазарът рядко да е бил узрял за проектите ни. Винаги „Домейн Бойар“ се е стремяла да бъде иновартор на нашия винен пазар. От няколко години имаме възмож-ността да селектираме нови сортове вина, които са слабо или абсолютно непознати за България, и да разработваме интересни вина. И това е свързано с отношенията ни с качествени производители на по-нови грозда. Продължаваме да правим това, което сме правили добре досега – каберне, траминер, мерло, шардоне. Но започваме да работим и върху нови стилове вина , със сортове, които в България не са правени - както бели, така и червени. Вярваме, че тези 100 хил. консуматори вече са опитали тези сортове като вносни образци и това, което ще им предложим като български вариант, ще е достойно и ще ги заинтригува.

Как очаквате да се отрази на „Домейн Бойар“ фактът, че основателят на фирма-та продаде дела си в нея и се оттегли?

„Домейн Бойар“ няма да променя ос-новната си политика, която винаги е била ориентирана към постигане и поддържане на максимално качество за съответната цена. Стратегически фирмата няма да промени нищо, което е правила добре досега. Промя-ната на някои практики, които към днешна дата сме преценили като недостатъчно ефективни, щеше да стане и без промяната на структурата на акционерите. Маргарит То-доров взе решение да се пенсионира, но той продължава да работи за нас като консул-тант. Оттеглянето му не влияе върху бизнеса на „Домейн Бойар“. Единствената разлика е, че сега по-ефективно ще поставяме нещата на здрава основа, носейки достатъчна пе-чалба за акционерите, без да се ръководим от чисто емоционални мотиви.

Въпросите зададе Боряна Генчева

Shut

ters

tock

©




Сладки надеждиСладки надеждиДванадесет български фирми участваха в Международното изложение за сладкарски и захарни изделия ISM

30 януари - 2 февруари 2011, Кьолн, Герма-ния. Международното изложение за слад-карски и захарни изделия ISM тази година посрещна 1494 изложителя от 64 държави и 32 300 посетители от близо 150 страни.

Според данните от прессъбщенията на панаира чуждестранните компании са 82% от участниците. Сред тях са и 12 българ-ски фирми, разположени на национален щанд от 144 квадратни метра. Участието е организирано от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. Подкрепата е част от мерките за повишаване на експортния потенциал на фирмите и се финансира от оперативна програма „Конкурентоспособност“.

За част от българските фирми това е поредно представяне на ISM, но дори дебю-тантите не се съмняват в неговата полез-ност като източник на информация и кон-такти. „Водихме много разговори. Вярвате ли, че за тези дни не съм имала и 15 минути свободно време, за да погледна щандовете на други изложители. Колегите ми също. На практика ние разглеждахме изложението чак след като го затворят за посетители“, разказва Христина Джундрекова, собстве-ник на „Софкао“- Ихтиман, и председател на Асоциацията на производителите на шо-коладови и захарни изделия. И допълва, че във фирмата „вече тече кореспонденция“ в резултат на разговорите, които водили по време на панаира.

„Софкао“ е за четвърти път на изло-жението в Кьолн. Компанията продава чрез изключителни представители в пет държави главно шоколадови бонбони и вафли. От шест години има трайни парт-ньори. „Всички международни контакти сме събрали от участия в изложения“, обобщава Джундрекова.

Тодор Пицов, търговски и експорт мениджър на „Сладка къща Ася“ - Благоев-град, също твърди, че фирмата има много голяма полза от участието си в задгранични панаири, защото там намира основните си партньори. „Изложенията са място за среща с потенциални и съществуващи клиенти,

както и за финализиране на разговори от предишни участия“. „Сладка къща Ася“ е профилирана в производството на шокола-дови рула и торти - специфична ниша. В та-зи ниша няма толкова много пазарни игра-чи, което заедно с по-ниската себестойност на изделията според Тодор Пицов помага на компанията да има „нелоши постижения в експорта“. От пет години фирмата продава редовно в 30 държави.

Според Христина Джундрекова пре-димствата на българските частни фирми в този бранш са, че са „млади, амбициозни и работливи“. Сред плюсовете им са още добрите национални традиции, рецепти и технологии в производството на шокола-дови и захарни изделия. „Ние сме гъвкави и печелим с това, че можем да предложим подходящи за всеки пазар вкусове, опаков-ки и цени“, казва още тя. И дава примери как производителите подхождат внима-телно към всеки пазар. „Предпочитанията на българския потребител се доближават до тези на купувачите в Турция – обичаме да ни е по-сладко. Пазарът в Чехия в това отношение е близък до нашия, но в Слова-кия например не харесват толкова голям процент на захарност и ние променяме рецептите за там. В арабския свят се търсят продукти, които могат да издържат на по-високите температури и съдържат по-спе-цифични ядки като шамфъстък и макадамия например. В България пък от ядките най-предпочитан е лешникът в естествен вид, а от вкусовете - млечен шоколад и ягода“, об-общава Джундрекова. Според наблюдени-ята на Тодор Пицов в страната най-търсени са продуктите с какао и ягода, а на арабския пазар - с ванилия. „В последната година обаче заради лоша конюнктура - резултат от кризата, започнахме да губим дългосрочни партньори“, казва той.

„Не сме имали по-лоша година от тази, която едва започва. 2011 е толкова труд-на, че не може да се сравни с никоя друга досега“, признава и Христина Джундреко-ва. И добавя, че фирмата няма проблем с производството, но се опитва да се бори с огромната липса на оборотни средства.

„Няма живи пари и това ужасно ни спъва“, обобщава собственичката.

Подобно е положението и при останали-те компании в сектора, казват предприе-мачи. Към междуфирмената задлъжнялост и предпазливото банково кредитиране се прибавя свиването на потреблението, а от-скоро - и повишаващите се цени на какаото и захарта.

Тъкмо проблемите обаче очертават още по-отчетливо ползата от участието в международни изложения, където можеш да срещнеш партньори.


„Равик Д“ ЕООД (производство на дълго- f

трайни и малотрайни сладкарски изде-лия, еклери, козунаци, сладки бисквити, соленки, сухи пасти и др.)

„Си комерсиал 7“ ЕООД (производство на f

бисквити, кейкове, сухи пасти, солети, рула и торти)

„Ривал инвест“ ЕООД (производство на f

пуканки за микровълнова, изпукани пу-канки и пелети)

„Софкао“ ЕООД (производство на захарни f

и шоколадови изделия)„Корона М“ ЕООД (производство на за- f

харни и шоколадови изделия)„Уест фудс“ ЕООД (производство на пу- f

канки за микровълнова, изпукани пу-канки)

„Сладък път“ ООД (производство на су- f

хи пасти, торти, блатове, рула, бисквити и десерти)

„Мидист“ ООД (производство на захарни f

и шоколадови изделия)„Цима – 99“ ООД (производство на конфи- f

тюри, сладка, мед и топинги)„Сладка къща Ася“ ООД (производство на f

сухи пасти, торти, блатове, рула, бискви-ти и десерти)

„Атанас Стойчев – трейдинг“ ЕТ (произ- f

водство на пуканки за микровълнова, из-пукани пуканки)

„Еуросток“ ЕООД (производство на раз- f

творими напитки и хранителни добавки).

Участниците

Shut

ters

tock

©




Производителят на захарни изделия „Прес-тиж 96“ започна телевизионна рекламна кампания на едноименните сухи пасти в средата на януари. Клипът „Престиж - ядеш сега или гориш“ (30 сек. и 15 сек.) е дело на рекламна агенция Тhe Smarts, продуцент-ската компания е „СИА адвъртайзинг“ и режисьора Петко Спасов. Гергана Стойко-ва от The Smarts разказва за работата по кампанията.

Това да започнеш пръв рекламна кампа-ния в категория има очевидни предимства – първият винаги се помни, няма конку-рентни комуникации, изборът на творческа платформа е неограничен, разсейващи-те фактори са малко. Естествено има и недостатъци: Представяйки пръв марка в категория, рекламодателят работи за цялата категория освен за себе си. У потребителя се задейства следният механизъм: Ви-дях реклама на сухи пасти – изглеждаха апетитни – хапва ми се нещо сладко – ще си взема суха паста. Ако не открие на рафта рекламираната или не си спомни името, той ще вземе тази, която намери. Освен това с „отваряща“ кампания за цялата катего-рия първият повлича крак и много скоро се появяват т.нар. me-too-brands. Те също решават, че за да са успешни, трябва да рекламират, особено ако пазарът расте и първият е направил успешна кампания. Та-ка и позицията да си единствен, и предим-ствата от нея бързо се стопяват.

Когато за пръв път видяхме кутиите със сухи пасти „Престиж“ в офиса, си дадохме сметка, че ги познаваме от магазина, а често сме ги купували. Но те винаги са били „онези пастички в жълтата кутия“. Пред агенцията по този казус стояха три основни предизвикателства: хората да запомнят името „Престиж“ за конкретния продукт; да ги изкушим и да изберем вярно целевата аудитория.

Макар и да не са рекламирана категория, сухите пасти се оказаха доста „пренаселен“ сегмент като марки, видове и разфасовки. Затова въпросът беше как да отличим името „Престиж“ от морето български и вносни

имена. Когато си пръв, ти налагаш стандар-тите за вкус, качество и реклама. Ако няма с кого да се сравняваш, „надникваш“ в съ-седните категории. Неписаните правила са, че добрата реклама за хранителни продукти трябва да бъде изкусителна и съблазнител-на. Още повече че по наследство в името на категорията присъства „сухи“, а се очаква пастите да са меки и нежни на вкус. Затова и добро начало, когато опитваш да предста-виш категорията пред масовия потребител, е да представиш пастите като нещо вкусно и апетитно. Това беше и втората важна задача в кампанията – да изкушим нашите потребители.

При толкова обичан и популярен продукт като сухите пасти изборът на целева аудито-рия е колкото лесен, толкова и труден. За да убедиш голям процент от потребителите, трябва да се опиташ да разбереш какво е общото между тях и да предусетиш какво може да ги мотивира да погледнат точно към твоята марка.

Решението дойде от анализа на тези три eлемента. За целевата аудитория разчита-хме на собствения си опит. Всички обичаме да похапваме сухи пасти, когато имаме порив за нещо сладко. Най-големият обем от покупки обаче правят семейните жени, които искат да доставят сладка радост на децата. Това естествено ни доведе до жена-та, която пазарува за всички в семейството. Общата нагласа за тези семейни жени е,

че купуват продукти, които гарантирано са харесвани от децата. А разбират това, ако всичко се изяжда докрай и не остава „за после“. Знаем, че работещата реклама е тази, в която има автентична историйка. А какво по-истинско от разговора между две хлапета, които преглъщат над последната пастичка „Престиж“. Изкушението се съ-държа в самата случка, но опитът показва, че вкусните продуктови кадри привличат зрителя и го карат да опита. Тук майстор-ството на продуцентите е да те накарат да си представиш вкуса.

Най-сложната част от уравнението беше да направим името запомнящо се. И мисля, че го постигнахме с „Виж какво, това е „Престиж“ – ядеш сега или гориш!“. Важното внушение за качество се налага индиректно – чрез името на производителя и чрез децата.

За успеха на кампанията съдим по факта, че поръчките при нашия клиент са се повишили в пъти. Клипчето беше качено и в мрежата за видеосподеляне vbox7, където за по-малко от месец събра над 20 000 гледания. Слоганът се превърна в актуална закачка.

От пазарна гледна точка още една ка-тегория се отвори към рекламата с поло-жителен знак за пионера в нея. Как ще се развие рекламно самата категория зависи много и от последователите, които успехът естествено води след себе си.

Рекламирай сега или гориш!Рекламирай сега или гориш!Пионерът в отварянето на нова категория има предимства, но скоро се намират и последователи

Гергана Стойкова, The Smarts

сним

kа T

he S

mar

ts

©

Кадър от рекламния клип на сухите пасти „Престиж“



РЕГУЛАЦИИ34

Помощ за пазара Помощ за пазара на свинско месона свинско месоБрюксел субсидира частно складиране в очакване на по-добри цени


Свиневъдството в Европа помни и по-до-бри времена. В последните няколко месеца животновъдите станаха разногледи заради нарастващите цени на зърното и диоксино-вата криза в Германия, която свали драс-тично цената на свинското месо. Затова Комитетът по обща организация на пазара на земеделски продукти реши да се намеси чрез познатите пазарни механизми на Общата селскостопанска политика.

В резултат Брюксел обяви, че ще подпо-могне сектора, като предостави помощ за частно складиране на свинско месо в очак-ване цените да се стабилизират. Комитетът има право да вземе такова решение при спад на цената под 103% от референтната, която е 1509.39 евро/тон, както и при високи нива на производство.

Идеята е месото да се складира за определен период от време в очакване на по-високи цени. А тези, които решат да го направят, да бъдат компенсирани за разхо-дите, свързани със складирането му, обясни Магдалена Младенова, главен експерт в Асоциацията на месопреработвателите.

„Такава схема се отваря и затваря с изда-ване на специален регламент на Европей-ския съюз (ЕС). Целта е да се възстанови пазарното равновесие и да се подпомогнат производителите на свинско, попаднали в неблагоприятна ситуация в условията на икономическа криза“, коментира Ангел Кинанов, заместник-изпълнителен директор на държавен фонд „Земеделие“.

Фондът управлява схемата в България и вече събира заявления на кандидати да се включат в нея. Това могат да бъдат физически или юридически лица, които са регистрирани по ДДС на територията на ЕС. Те трябва да разполагат с подходящ склад на територията на страната, който да има хладилен капаци-

тет, съоръжения и оборудване, позволяващи продължително съхранение на месо.

„Затова схемата е подходяща за големи вносители или месопрераработвателни компании с достатъчно складови площи и съоръжения, а не за животновъди“, обясни Магдалена Младенова.

Помощта се прилага само за прясно или охладено месо от свине, което не е постъп-вало в склад. Заявеното за складиране месо трябва да е собственост на кандидата, да произлиза от животни, отглеждани на територията на ЕС най-малко два месеца преди деня на клане, и заклани не повече от десет дни преди датата на поставянето му на склад.

Има изисквания и за минимални коли-чества, които са между 10 т (за обезкостено месо) и 15 тона в зависимост от категорията на продуктите (плешки, бутове, филета и др.). Периодът на складиране може да бъде 90, 120 или 150 дни. Тези два показателя (категория продукт и времетраене) опреде-лят размера на помощта, която е между 65 и 74 евроцента на тон на ден.

Всяко заявление за кандидатстване тряб-ва да бъде придружено от валидна банкова или касова гаранция, равняваща се на 20% от сумата на помощта, за която се кандидат-ства, посочват от фонд „Земеделие“.

След присъединяването към ЕС през 2007 г. това е втора възможност за страната ни да участва в такава схема. Първата бе през 2007 г., но тогава никой от България не пожела да се включи, уточни Магдалена Младенова.

„Причината е, че потенциалните бене-фициенти не покриваха изискванията по регламент. Те имаха финансови затруднения с учредяване на изискваната банкова гаран-ция, с доказване собствеността на живо-тинска продукция и с точното спазване на сроковете за съхранение. Като допълнение имаше потенциален риск при реализация на

продукцията след изтичане на съхранението й, затруднения при заплащане на всички съпътстващи разходи по осигуряване на кла-нични продукти, както и тяхното съхранение, и други“, обобщи Ангел Кинанов.

Според Младенова тази година има интерес към схемата, но кандидатите трябва да побързат, защото в ЕС вече са изкупени 70 хиляди тона. При предишната схема през 2007 г. в европейски мащаб са били склади-рани 100 хил. тона свинско месо.

Основните елементи на организацията на пазара на свинско месо в ЕС са:Класификация на кланичните трупове - f

на базата на теглото и съдържанието на постно месо.Интервенция и частно складиране – ко- f

гато пазарната цена в общността за свински трупове падне под 103% от опре-делената базисна цена.Търговия с трети страни – описан е начи- f

нът на изчисляване на митата.Експортни субсидии - покриват разлика- f

та в цените на световния пазар и цени-те в ЕС

ВЪЗДЕЙСТВИЕ

Европейският съюз произвежда над една пета от общото количество свинско месо в света. Според официалната статистика 46% от месото, което се консумира в ЕС, е свин-ско, а в някои от страните членки потреб-лението му дори е над 50%. Най-голяма е консумацията в Дания (76.3 кг на човек го-дишно), Испания (66.2 кг) и Чехия (60.3 кг.) България е в най-долния край на таблица-та с 31.3 кг.

КОНСУМАЦИЯ

Shut

ters

tock

©


ТЕНДЕНЦИИ35


Пазаруваш в магазин на голяма търговска ве-рига и плащаш на касата с дебитна (или кре-дитна) карта, издадена от търговеца. Докато си в магазина, правиш паричен превод или си осребряваш чек, който обработват служи-тели на търговската верига. Ако искаш, мо-жеш да изтеглиш потребителски кредит, пак от търговеца. А вероятно скоро ще можеш и да ипотекираш жилището си, пак без да излизаш от магазина. И всичко това дори без да имаш банкова сметка.

Това не е картина от бъдещето. Напротив, приблизително така сега изглежда пазарува-нето в Wal-Mart или Tesco. И двете вериги са водещи в световен план в предлагането на собствени финансови услуги на клиентите си. Този бизнес според мениджъри на двете ком-пании върви отлично ръка за ръка с предлага-нето на стоки и е също толкова печеливш.

Финанси на дребноПо актуални данни бизнесът с финансови

услуги, който държат големите вериги за тър-говия на дребно в САЩ, е за близо 320 млрд. долара. Това е сериозна индустрия, която до момента остава извън обхвата на банковите регулации в страната, пише Washington Post. Според федералната статистика всяко чет-върто домакинство в САЩ няма или почти не ползва сметка в традиционна банкова инсти-туция. Към тази категория принадлежи всеки пети клиент на Wal-Mart, по данни на веригата. Тези няколко милиона клиенти не представля-ват интерес за банките, тъй като нямат доста-тъчно доходи, за да си открият сметка. Освен това, дори и при по-заможните, финансовата криза разклати из основи доверието в стабил-ността на банковите институции. И в същото време затвърди имиджа на големите търгов-ски вериги, които излизат почти незасегнати от рецесията. Затова и много от потребители-те сега се доверяват повече на установените брандове на големите търговци, отколкото на големите банки, коментират анализатори на Euromonitor International. И са склонни да им поверят финансите си.

През т.нар. парични центрове –

MoneyCenters на Wal-Martв САЩ седмично се обработват от 3 до 5

млн. транзакции, а стойността им възлиза на милиарди долари годишно, според Wall Street Journal. Към 2010 г. почти всеки втори обект на веригата в страната разполага с такъв финан-сов център (общо близо 1500). В него може да се осребри чек, да се зареди предплатена де-битна карта, да се направи паричен превод и да се платят комунални сметки – услуги, които принадлежат към основната дейност на всяка банка. Извън обхвата на веригата обаче остава ядрото на банковия бизнес – даване на креди-ти и приемане на депозити, тъй като Wal-Mart не притежава банков лизенз на територията на САЩ. След няколко години безрезултатна борба с американските регулатори, през 2007 г. веригата окончателно оттегли молбата си за банков статут за страната. Властите упорито отказваха заради опасения, че ако Wal-Mart получи право да оперира като банка, ще има финансова мощ и клонова мрежа, каквито ня-ма друга банка в света. От мениджмънта на Wal-Mart отдават неуспеха си на прекалената консервативност на банковия сектор в САЩ. В Мексико например веригата оперира от 2007 г. чрез собствената си Banco Wal-Mart. В момента кандидатства за лиценз за Канада. Плановете за развитие са в посока лични де-позити на клиентите, твърдят от мениджмънта на Wal-Mart Financial Services.

Други големи търговци в САЩ, като верига-та универсални магазини Kmart и магазините за електроника Best Buy, също работят по про-екти за въвеждане на собствени финансови услуги за клиентите си.

Tesco Bank „на народа”Класически пример за ритейлър банкер е

Tesco, който чрез Tesco Bank, от две години оперира на британския пазар и като самостоя-телна финансова институция. Веригата навле-зе в банкерския бизнес преди повече от десет години с финансовото си подразделение Tesco Personal Finance (TPF) в смесено дружество с Royal Bank of Scotland (RBS). „През декември 2008 г. веригата придоби изцяло собствеността на TPF и в последствие я преименува на Tesco Bank. Амбициите на Tesco са да издигне ими-джа й до „банка на народа“, пише Financial Times. И мисията изглежда съвсем възможна. За 2009 г. Tesco Bank присъства в топ 10 на финансовите институции по брой притежатели на кредитни карти във Великобритания. При близо 15 млн. активни притежатели на клубна карта Tesco (за 2009 г.) веригата има огромен потенциал да „кръстоса“ продажбите на стоки с тези на финансови услуги към лоялни клиен-ти, твърдят от Euromonitor International.

В момента Tesco Bank предлага кредитни карти, лични кредити, застраховки и спестовни продукти. Тенденцията е в краткосрочен план портфолиото й да се разшири към ипотечни кредити и разплащателни сметки. Следващата стъпка ще е съвети и управление на личните финанси - свещена банкерска територия.

Не по-малко финансово ориентирани са другите големи на британска територия. Asda, която е собственост на Wal-Mart, също е ак-тивна в тази сфера чрез поделението си Asda Financial Services. Financial Times пише, че Sainsbury's също планира да се насочи прио-ритетно към този бизнес.

Ритейлърите като банкериРитейлърите като банкериГолемите търговски вериги се впускат в многообещаващия бизнес с финансови услуги

Жана Иванова

Shut

ters

tock

©




Потреблението в развиващи се страни ка- f

то Индия и КитайИнвеститорите насочват пари към стоко- f

вите фондове в търсене на по-добри въз-можностиЛошата реколта, която доведе до недостиг f

на редица културиНарастващите разходи за петрол увели- f

чават цената на всеки продукт, който се доставя в магазина.

Основни фактори, които тласкат цените на хранителните продукти нагоре:

Министрите на земеделието на Г-20 ще се срещнат в Париж през юни, за да обсъдят на-растващите цени на хранителните суровини и продукти. Основните въпроси, които ще бъдат предмет на дискусии, са стъпките за пресичане на повишението на цените и за създаването механизъм, насочен към наблюдаване на спе-кулативни действия.

Увеличаването на търсенето на храни от нововъзникващите икономики и вливането на спекулативни пари очевидно тласнаха на-горе цените на едро и на дребно на стоките в цял свят. В Г-20 влизат Южна Корея, Канада, Мексико, САЩ, Аржентина, Бразилия, Китай, Япония, Южна Африка, Индонезия, Саудит-ска Арабия, Русия, Турция, Франция, Германия, Италия, Великобритания, Австралия и ЕС, т.е. почти всичките големи икономики на разви-тия и развиващия се свят. Фактът, че именно те ще посветят своя среща на поскъпващите храни, доказва сериозността на ситуацията, която неминуемо ще принуди или стимулира ритейлърите да търсят нови подходи и стра-тегии в условията на свирепа конкуренция за сърцето и парите на потребителя.

Поскъпване на едро...В началото на февруари Организацията на

ООН по прехрана и земеделие (ФАО) обяви, че цените на хранителните суровини са стигнали рекордно високи нива.

Борсовата цена на царевицата се повиши с 92% за година, пшеницата е с 80% по-скъпа, а кафето – със 70%. По-високите цени на зърно-то имат шоков ефект върху цените на месото и млечните продукти, защото голяма част от него се използва за фуражна храна за животните.

Според ООН глобалните цени на храни-телните продукти са надминали равнищата от продоволствената криза през 2007-2008 г.

Натискът по посока нагоре върху цените на жизненоважни стоки идва от стабилното тър-сене в нововъзникващите икономики и лоши-те реколти на основни страни производителки като Русия, САЩ, Австралия и Аржентина.

Важен фактор за поскъпването на храните

беше времето през 2010 г. Имаше суша в Русия и дъждове в САЩ. Дъждове и наводнения има-ше и в Австралия. Поради това там реколтата намаля, а в същото време търсенето продължи да расте. „Ние изпитваме ценови шок, що се отнася до земеделските суровини”, твърди Аб-долреза Абасиан, старши икономист във ФАО.

В Организацията за икономическо сътруд-ничество и развитие (ОИСР), която обединява най-силните икономики в света, най-голямото поскъпване на хранителни продукти е реги-стрирано в Турция (12.1%), следвана от Южна Корея (12%).

Поскъпването на стоките си проправя път през веригата на снабдяване до търговците на едро, а сега започва да се материализира и в цените на дребно.

...и на дребноОт север на юг и от запад на изток в търго-

вията на дребно на храни преминава мощна вълна на поскъпване.

„Усещането на потребителя ще бъде, че е много по-лошо, отколкото е в действителност, тъй като вниманието му е съсредоточено глав-но върху цените на бензина и на храните”, смята Марк Вайтнър от финансовата компания Well Fargo Securities.

В Австралия цените на дребно на хранител-ните продукти се повишиха през последното тримесечие на 2010 г. с 2.2%, което е най-голя-мото увеличение от март 2009 г. Анализаторът на Credit Suisse Грант Салигари коментира, че инфлацията при храните е тласнала цените на плодовете и зеленчуците с 13.2% нагоре през 2010 г., както и е предизвикала поскъпване на другите хранителни стоки. „Повишението на разходите за зърнени храни и захар вероятно ще доведе повишение на другите хранителни стоки с един до четири процентни пункта през 2011 г. А това ще създаде по-благоприятна среда за печалби на ритейлърите”, коменти-ра Салигари.

През януари 2011 г. цените на хранителните продукти растат с най-висок темп от 19 ме-сеца насам, съобщи Британският консорциум на търговците на дребно (БКТД). Храните във Великобритания са поскъпнали с 4.6% и това е

най-рязкото повишение от юни 2009 г., отчита индексът на пазарните цени на Nielsen. Ако се вземат предвид и останалите стоки, пос-къпването е с 2.5% на годишна база. Хлябът, пастата, пакетираната и консервираната храна са скочили с 2.7% от декември до януари, а за годината като цяло поскъпването е било с 6.3%, изчисляват от БКТД.

От БКТД твърдят, че представителите на

В плен на високите цениВ плен на високите цениТърговските вериги засилват експанзията си към големи пазари в търсене на спасение

Reu

ters

©

Боряна Семкова

Tesco вижда бъдещето си в развиващите се страни




супермаркетите защитават купувачите срещу най-лошите ефекти от глобалното повишение на цените. От организацията предупреждават обаче, че натискът е „жесток” и могат да се очакват увеличения през идните месеци.

Поскъпването на продуктите на дребно от лятото на 2010 г. насам в големите развиващи се икономики като Китай и Индия е значително

– съответно с 9 и 15%.

Под натискТака за ритейлърите се оформя една доста

комплицирана ситуация. От една страна, те са принудени да вдигат цените – тази принуда всъщност им харесва, защото ще се отрази във всички случаи добре на печалбите им. От друга – те трябва да търсят начини да не от-блъснат клиентите, чиито джобове са буквално изстъргани. Ценовата война между големите вериги набира високи обороти.

Отчаяното предлагане на ананаси, чери домати и пълнозърнест хляб за едва долар с цел привличане на клиенти едва ли може да продължи безкрайно, защото ще влоши финансовите резултати на веригите, а те не искат това да се случи. Вярно е, че повечето вериги в САЩ, чието представяне по правило задава тенденциите в глобалната търговия на дребно, регистрираха сериозно нарастване на продажбите през януари, но този месец никога не е показателен за това каква ще е годината, твърдят експерти, цитирани от в. „Уолстрийт

джърнъл”.От Starbucks например казаха в края на

януари, че по-високите цени на кафето и на други стоки ще се отразят негативно на пе-чалбата им тази година. Компанията обаче не планира ново увеличаване на цените след на-правеното през миналата година. Starbucks не иска да рискува да губи клиенти в условията на нарастваща конкуренция.

Някои ритейл вериги не повишават цените, но предприемат други стъпки – например да предлагат на същата цена по-малко количе-ство от даден продукт. На силно чувствителни-те потребители това обаче не се харесва.

Ритейлърите едва ли могат да продължат да поглъщат растящите цени за своя сметка до безкрай. Повечето вече са стигнали до единствения останал им изход – да повишат цените и да прехвърлят тежестта върху потре-бителите.

Но какъв е пътят, при положение че, от една страна, потребителите са крайно пестеливи, а от друга, цените няма как да не растат?

И на запад, и на изтокПрегледът на намеренията и стратегиите на

най-големите вериги показва, че те ще тър-сят спасението от ситуацията „високи цени

– пестеливи потребители” в експанзията зад граница към големи пазари.

Най-големият ритейлър в света – базира-ният в САЩ Wal-Mart, се е насочил към Кана-

да. В края на януари от Wal-Mart Stores обя-виха, че ще похарчат половин милиард долара през 2011 г. за експанзията си там. Ще бъдат открити нови осем обекта, а други 32 ще бъдат модернизирани и преструктурирани. Така Wal-Mart ще се сдобие на канадска територия с 40 магазина от формата суперцентрове. Надеж-дата е така да се възползва от оживлението в канадската икономика, което ще се отрази благоприятно на консолидираните резултати на ритейлъра.

Друг американски гигант – Target, също планира експанзия в Канада, като целта му е да „отхапе” пазарен дял от супермаркет опе-ратори с дългогодишни стабилни позиции като Loblaw, Metro и Canadian Tire.

Югоизточна Азия също съблазнява тър-говските вериги - преди всичко Wal-Mart и британската Tesco. Те са убедени, че имат сили чрез експанзия да изтласкат местните конку-ренти и да оползотворяват благата от подобре-ното икономическо здраве на потребителите.

Индия се готви да вдигне ограниченията върху преките чуждестранни инвестиции и да улесни навлизането на Tesco и Wal-Mart, съ-общи в края на януари държавният министър на търговията и индустрията Джотирадития Синдия. Индия цели експанзията на двата гиганта да успокои покачването на цените на хранителните продукти, а двете вериги се надяват на подобрят финансовите си ре-зултати.

В бизнеса с бързооборотни стоки все-кидневно се ползват анализи и осреднени резултати от изследвания на пазара. Мяс-то, където може да се намери не осреднено, а лично експертно мнение или коментар на топ мениджъри от сектора, който „произ-вежда” пазарните проучвания, са блоговете на големите анализаторски компании. Чрез тях, освен да се достигне до текущи новини

от бранша, резюмета на собствени доклади и проучвания и обяви за семинари и уебинари на компаниите, може свободно и пълнокръвно да се надникне в кухнята на анализаторската гилдия чрез подкастите (аудиофайлове) или постингите (статии) на водещи експерти по актуални теми и тенденции на пазара в раз-лични региони и сегменти.

В глобалния блог на Nielsen например

(http://blog.nielsen.com/nielsenwire/) в скоро-шен постинг вицепрезидентът на Consumer & Shopper Insights в компанията коментира тен-денциите в развитието на цените на храните на световния пазар. В този на Synovate (http://www.synovate.com/blog/) вицепрезидентът на Retail Performance отделът на фирмата споде-ля мнението си за ефекта от доброто обслуж-ване в търговските обекти. И двата блога са едни от най-активните и често актуализира-ни платформи за мнения от този тип. Също често актуализирани с нови публикации са блоговете на Euromonitor International (blog.euromonitor.com) и на NPD Group (http://www.npdgroupblog.com/), като последният обхва-ща широк спектър от браншове и категории. Доста обширен като обхват на категориите (но не дотам актуален в частта си търговия на дребно) е блогът на Mintel (http://gmn.mintel.com/blog).

ИСКРЕНО И ЛИЧНО С ПАЗАРНИТЕ АНАЛИЗАТОРИИСКРЕНО И ЛИЧНО С ПАЗАРНИТЕ АНАЛИЗАТОРИЖана Иванова


КОНСУЛТ38


Етикетирането на хранителните продукти, консумирани от бъл-гарските потребители, не озна-чава само да се посочат наиме-нованието, грамажът и съставът

на продукта. Наред с изискванията на eвропейското законодателство и български-те правни норми въвеждат редица задължи-телни (както и пожелателни) изисквания във връзка с етикетирането и представянето на храните. И ако всеки потребител би желал да е информиран подробно и да знае каква храна консумира, то представянето на хра-нителна информация върху опаковката на продукта е най-подходящият начин.

Основните изисквания за етикетирането и представянето на хранителната инфор-мация се въвеждат с българската Наредба №23 от 17.05.2001 г. за условията и изис-кванията за представяне на хранителната информация при етикетирането на храните и с Регламент (ЕО) №1924/2006 за хранител-ните и здравните претенции за храните.

Представянето на хранителната ин-формация сега е “изборно-задължителна”

система. Тенденциите са в европейското пространство и законодателство да бъдат въведени задължително представяне на следните хранителни вещества: енергийна стойност, мазнини, наситени мастни кисели-ни, въглехидрати, белтъчини, захари и сол. Задължително е представянето на храни-телната информация, когато спрямо храни-телния продукт се предявява хранителна или здравна претенция или когато има значително количество витамини и минера-ли и/или на други хранителни вещества.

Какво е хранителна информацияХранителната информация е онази така

добре позната ни табличка с цифри, под-равнени в колона. В случай че големината на етикета не позволява, те може да са и в линейна последователност. Възможно е ин-формацията да бъде посочена и в графична форма.

Хранителна информация е информация, която се намира на етикета и се отнася до енергийната стойност и хранителните със-тавки. По-точно казано, до съдържанието на някое от следните хранителни вещества: белтък, въглехидрати, мазнини, хранител-ни влакнини, натрий, нишесте, полиоли,

Как се представя Как се представя хранителна информацияхранителна информацияЗдравните претенции по принцип са забранени, освен ако не отговарят на изискванията, предвидени в специален регламент

Радина Желязкова, адвокат*

*в сътрудничество с правна кантора Schoenherr

се прилагат за храни:които се предлагат на крайния потребител f

предназначени за снабдяване на лечеб- f

ни заведения за болнична помощ, ресто-ранти, столови и други места за общест-вено хранене.

не се прилагат за:натурални минерални води, предназна- f

чени за консумацияхранителни добавки. f

Разпоредбите и изискванията за хранителни и здравни претенции

мононенаситени мастни киселини, поли-ненаситени мастни киселини, холестерол или всеки от изрично изброени в правните актове витамини или минерали, присъства-щи в значителни количества. Хранителни претенции за други вещества са недопусти-ми (например претенция за съдържание на калий, манган, мед - като хим. елемент).

Съгласно посочените по-горе норматив-ни актове представянето на хранителната информация трябва да е задължително и на български език, четливо и незаличимо отпе-чатано. Тя трябва да е на едно място върху етикета или опаковката, да е в съответствие със законово изискуемите мерни единици и да е указана на 100 г или на 100 мл. (Допъл-нително трябва да е указана и на количест-вено определена върху етикета единица на сервирана храна или порция, като броят на порциите е определен на етикета.)

Хранителни и здравни претенции„Хранителна претенция“ е всяко пред-

ставяне и всяко рекламно съобщение, което заявява, създава впечатление или внушава, че дадена храна има специални хранителни свойства, които се дължат на:

Shut

ters

tock

©


39


» енергийната (калорийна) стойност, която предоставя (предоставя в намалена или увеличена норма или не предоставя)

» хранителните вещества, които съдържа (съдържа в намалени или увеличени съотношения или не съдържа).Примери за за хранителна претенция

са „ниско съдържание на захари“, „без сол“, „лайт“.

„Здравна претенция“ означава претен-ция, която заявява, създава впечатление или внушава, че съществува връзка между дадена категория храна, отделна храна или една от нейните съставки и здравето.

Здравна претенция е и претенцията за намаляване риска от развитие на опреде-лено заболяване, т.е. заявява, създава впе-чатление или внушава, че консумацията на дадена категория храни, отделна храна или някои от съставките й значително намалява определен рисков фактор за развитие на заболяване при хората.

В категорията на здравните претенции могат да бъдат отнесени: „Калцият заз-дравява костите“, „Помага при настинка“,

„Намалява риска от сърдечни заболявания“.Регламент (ЕО) №1924/2006 въвежда

три вида здравни претенции:» претенция за намаляване риска от раз-

витие на определено заболяване:

Редовната консумация на достатъчни количества калций намалява риска от осте-ропороза на старини.» претенции, които се отнасят до опреде-

лено хранително вещество. Те са вклю-чени в „позитивната листа“ на Европей-ската комисия, която се базира на научни доказателства.Калцият заздравява костите.

» иновационни претенции, които са на ба-зата на нови възникващи научни данни и информация.Не са разрешени следните здравни

претенции:» които навеждат на мисълта, че неконсу-

мирането на съответната храна, обект на претенцията, може да засегне здравето

» които се позовават на килограмите или на степента, с които ще бъдат намалени

» които се позовават на препоръки на отделни лекари или здравни специали-сти и други асоциации, неупоменати в Регламент 1924/2006. В този регламент са упоменати националните асоциации на специалисти по медицина, хранене и диетика и благотворителните фондации, свързани със здравето.Претенции, касаещи развитието и здра-

вето на децата, могат да се използват, ако са разрешени в съответствие с процедурата

по Регламент 1924/2006.За здравните претенции е важно да бъде

отбелязано, че подлежат на специален ре-жим, на регистърно производство пред Ев-ропейския орган за безопасност на храните. По принцип са забранени от Регламент на ЕС №1924/2006 - основният, регулиращ представянето на хранителна информация , освен ако не отговарят на изискванията от този регламент и не са разрешени в съот-ветствие с него.

От своя страна хранителните претенции се разрешават също само ако са избро-ени в Приложението на Регламент (ЕО) №1924/2006 и отговарят на изискванията, предвидени в този регламент.

Законово допустимото и изискуемо представяне на хранителна информация е познато в областта на хранителното право като една от следните две възможности:» таблицата на „Малките 4“ (small 4),

съдържаща информация за енергийна стойност, белтъци, въглехидрати, мазнини

» таблицата на „Големите 8“ (big 8) - енер-гийна стойност, белтъци, въглехидра-ти, от които захари, мазнини, от които наситени мастни киселини, хранителни влакнини, натрий.Таблицата за представянето на хра-

нителната информация трябва да

Retail Marketing Retail Marketing and Branding:and Branding:A Definitive Guide to A Definitive Guide to Maximizing ROIMaximizing ROIJesko Perrey, Dennis Spillecke

БИБЛИОТЕКАТА НА „РЕГАЛ“БИБЛИОТЕКАТА НА „РЕГАЛ“

В наши дни потребителите предварително проучват в интернет цените в даден магазин, а след като го посетят, постват впечатления от обслужването в него във Facebook. Как търговците на дребно да реагират на новите тенденции? Имат ли все още значение промо-ционалните брошури или е водеща социална-та комуникация? Авторите дават насоки как търговците успешно да комбинират традици-онни с иновативни маркетингови средства, така че да останат в крак с новите тенденции в нагласите на потребителите. Как не просто да продават, а да продават добре.

Цена: $33.26 www.amazon.com

Как марките Как марките се превръщат се превръщат в иконив икони Дъглас Холт

Каква е религията на марките? Как някои брандове са успели да си спечелят почетно място в митологията на маркетинга? Авторът следва неведомите пътища, по които дадена марка може да се превърне в световноизвестен бранд. Предлага кос поглед зад кулисите на психологията на бранд мениджмънта. Анали-зира механизмите, които действат в света на съвременния макетинг, и силите, способни да накарат потребителите в глобален план еди-нодушно да издигнат даден марка до ранга на кумир и да я задържат там за дълго.

Цена: 19.90 лв. www.pe-bg.com

Rainmaking Rainmaking Conversations: Conversations: Influence, Persuade, Influence, Persuade, and Sell in Any Situationand Sell in Any SituationMike Schulz, John E. Doerr

Всеки разговор предоставя възможност да спечелиш нов клиенти и да увеличиш продажбите. Или я проваля. Следвайки тази основна идея, авторите представят доказана система от правила, чрез които да бъде овла-дяно изкуството на убеждаването. Те показват как разговорът освен с продажба да завърши и с трайна връзка и с дълбока удовлетворе-ност на клиента. Как да внушиш доверие още с първото ръкостискане. Как да направиш адекватно предложение и да ускориш цикъла на продажба. Това са само част от съветите, включени в книгата.

Цена: $12.96 www.amazon.com

КОНСУЛТ

40


КОНСУЛТ40


Описание: Отлично средство за почист-ване на сребро и злато. Само две минути след като поставите бижутата в кошничката и я потопите в разтвора, може да забеле-жите разликата и ефекта от банята. След почистване върху сребърния прибор остава филм, който предпазва от потъмняване един месец. Продуктите се предлагат в два варианта - препарат без кутия и комплект в кутия, съдържащ препарат, кошничка, микрофибърна кърпа и гъба. Гъбата служи за почистване на по-големи изделия, като вилици, лъжици, купи и др.Разфасовка: 245 мл

ПРОДУКТИ И ПРОМОЦИИ

Препарати за почистване на сребро и злато

Производител „Батерия“ АДe-mail: [email protected] | www.bateriamax.comТелефон: (02) 936 15 15Адрес: Никопол, ул. „Христо Ботев“ 26




Препарат за почистване на кожа и кожени тапицерии

Обезмирисител за рибна екипировка Спрей за почистване на климатици

Описание: Кремообразна комбинация между разтворители, силикони и парафини. Почиства, ос-вежава и поддържа изделия от естествена и изкуст-вена кожа. Възстановява естествената еластичност, придава блясък и най-важното - подхранва кожата. Не оставя миризма в кожата след почистване. Има възможност към бутилката да се постави четка.Разфасовка: 400 мл златиста бутилка

Описание: Едновременно почиства, ароматизира и премахва неприятната миризма от риба и рибни продукти от съдове, ръце, рибарски мрежи и кепчета, както и повърхности и различни подови покрития в помещения, където се работи с риба. Благодарение на ефективната си композиция от пенители и лимоново масло продуктът е с несравними качества и като дезинфектант.Разфасовка: 500 мл и туба 5 л

Описание: Ефикасно отстранява замърсявания, наслоен прах и петна от цигарен дим от филтрите и от радиатора на климатиците. Повишава ефектив-ността на работа на климатика, удължа-ва неговия живот, а в същото време и ароматизира. Предлага се в прозрачна бутилка с помпа.Разфасовка: 500 мл

съдържа и съответните данни за витамин/и и/или минерал/и или други хранителни вещества в случай на такава предяве-на хранителна претенция. Тук трябва да посочим, че за витамините и минералите е важно да бъде съобразен техният законово обявен препоръчителен дневен хранителен прием (RDAs). Още повече,че с последните изменения в правните актове RDAs беше променен, а неточното му обявяване би могло да доведе до заблуда на потреби-телите и/или до налагане на санкции за

отговорните по закон лица.С последните изменения в европей-

ското право се дискутира въвеждането на „Големите 7“: енергийна стойност, мазнини, наситени мастни киселини, въглехидрати, белтъчини, захари и сол.

Разбира се, за да бъде един хранителен продукт етикетиран законосъобразно, е препоръчително производителите, опаков-чиците, дистрибуторите и търговците да съ-блюдават разпоредбите на правните актове и да ги тълкуват в съответствие с практика-

та на контролните органи. Така няма да съз-дават предпоставки за въвеждане в заблуда на потребителя и за налагане на санкции. А ако се запитат дали е здравна претенция маркетинговият текст, че продуктът „им дава криле“ или „прави децата щастливи“, да се консултират. И не бива да забравят, че използването на хранителните и здравните претенции се разрешава единствено ако може да се очаква от средностатистическия потребител да разбере полезното въздейст-вие, изразено в претенцията.

39


ПРОДУКТИ И ПРОМОЦИИ41


Описание: Cif за баня - специално предназначен за почист-ване на повърхности в банята. Лесно премахва варовик и следи от вода, оставяйки вашата баня и душ искрящо чисти.Разфасовка: 500 мл

Описание: Cif Kitchen&Degreaser - ефективен за ежедневни замърсявания в кухнята. Благодарение на неговата отстраня-ваща мазнината формула, обогатена с бикарбонат, почиства с едно избърсване мазнини и упорити замърсявания от повърхностите, оставяйки ги искрящо чисти, без драскотини.Разфасовка: 500 мл

Варено-пушен свински бут в мрежа „Майстор Цветко“ и хайдушко роле „Майстор Цветко“

Описание: Cif за прозорци и лъскави повърхности - ефективен за ежедневни замърсявания по прозорци, огледала и лъскави повърхности. Благодарение обогатената си формула с амоняк, почиства всички повърхности в къщата, оставяйки ги изкрящи от чистота и без драскотини.Разфасовка: 500 мл

Описание: Майсторските деликатеси са произведени по иновативна за Бълга-рия технология, при която продуктите се оформят от цели парчета месо с помощта на колагеново фолио и мрежа. Тяхната крехкост и свежест се запазват, а правил-ната форма и еднаквата плътност ги правят подходящи за слайсиране. Варено-пу-шеният свински бут е овкусен деликатно. Вкусът на Хайдушкото роле от свинска плешка е завършен със зърна от едро натрошен черен пипер.Трайност: 20 дни. Съхранение: 0-4 СВъвеждаща търговска промоция: 5% отстъпка при първо зареждане, валидна до 31 мартРазфасовка: Ориентировъчно тегло за доставна единица » 3,5 кг, 14 кг/каса

Описание: Последната иновация от „Хенкел“ - Pur Power Crystals! Всяка капка от новия Pur Power Crystals, обога-тен с кристали, привлича мазнините със силата на магнит. Той остава 4 пъти по-дълго на гъбата*, като отстранява дори загорели остатъци от храна и полепнали мазнини! Благодарение на обилната си пяна Pur Power Crystals отстранява без усилия дори и най-упоритите мазнини.*в сравнение с предишен вариант на Pur

Маркетингова подкрепа: тв реклама, POS материали, билборд кампания, промотъри и демонстрации в отделни магазини, търговска оферта през мартРазфасовка: 650 мл, различни варианти

Описание: Водка „Двойная“ е единствената водка в Русия, произведена по патентована технология „Двойно купажира-не“ ™. Сместа от спирт и вода се дели на два потока. *Базо-вият купаж се пречиства чрез брезов въглен и преминава сре-бърна филтрация *В хлебния купаж (водка „Двойная белая“) се добавя извлек от житни култури, а в златния купаж (водка „Двойная золотая“) се добавя извлек от липов цвят. След престояване в успокоителните съдове двата купажа се смес-ват, получавайки чистия и дълбок вкус на водка „Двойная“!Меркетингова подкрепа: външна реклама, потребителски и търговски промоцииРазфасовка: 0.5 л и 0.7 л по 12 бутилки в кашон

Производител „Лалов и Вачев“ ЕООДe-mail: [email protected] | www.lvmasters.comТелефон: (092) 66 31 56, (02) 979 40 20, (032) 958777, (052) 511480 Адрес: Враца, Хранително-вкусова зона, пк 253

Производител Unilever Italia S.r.l., Div. Home and Personal Care, Stabilimento di Casalpusterlengo, Via Lever Gibs, 3, 26841 Casalpusterlengo (Lo), ИталияВносител „Юниливър България“ ЕООД | Телефон: (02) 965 40 16Адрес: София 1766, „Младост 4“, „Бизнес парк София“ 1, сгр. 3, ет. 1

Производител Unilever Italia S.r.l., Div. Home and Personal Care, Stabilimento di Casalpusterlengo, Via Lever Gibs, 3, 26841 Casalpusterlengo (Lo), ИталияВносител „Юниливър България“ ЕООД | Телефон: (02) 965 40 16Адрес: София 1766, „Младост 4“, „Бизнес парк София“ 1, сгр. 3, ет. 1

Производител Farmol ITВносител „Хенкел България“ ЕООДe-mail: [email protected] Телефон: 02/ 806 39 00 | Адрес: София 1700, бул. „Симеоновско шосе“ 120

Производител „Росспиртпром“, Русия | Вносител „Стандарт хорека“ АДe-mail: [email protected] | www.std-bg.comТелефон: 02/ 936 61 67 | Факс: 02/936 73 99 Адрес: 1404 София, ул. „Малашевска“ 8

Cif спрей за прозорци и лъскави повърхности

Cif спрей за баня

Cif спрей Kitchen & Degreaser

Pur Power Crystals Водка „Двойная“

Производител Nestle Suisse S.A., Fabrik Konolfingen, ШвейцарияВносител „Нестле България“ АДe-mail: [email protected]/bg; www.nestle.bg | Телефон: (02) 93 90 333Адрес: 1360 София, бул. „Европа“, 128

NAN 4 Висококачествено мляко за малки деца

Описание: Новият Nestle NAN 4 за деца от 18-ия месец. Благодарение на уникалната комбинация от съставки Protect Build TM, Nestle NAN 4 осигурява енергията и хранителните вещества, необходими за здравословния растеж и развитие на малкото дете. Продуктът е подкрепен от търговски и консуматорски промоции, работа с медицински специалисти, печатна реклама и директна поща.Разфасовка: 400 г


Делезгруп Делтамакси 01 СЪДЪРЖАНИЕ n°2 (lvii) 2010 ВАШИЯТ...

Documents

Transcript of Делезгруп Делтамакси 01 СЪДЪРЖАНИЕ n°2 (lvii) 2010 ВАШИЯТ...