ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА, КОИТО ПОСТАВЯТ

ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ ПРЕД БИЗНЕСА В

ПРОЦЕСА НА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ

СЪЮЗ – ХАРМОНИЗАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНАТА ПРАВНА

РАМКА В СФЕРАТА НА ЕЛЕКТРОННАТА ТЪРГОВИЯ С

АКТОВЕТЕ НА ОБЩНОСТТА.

НИКОЛАЙ ВИХРОВ КИСКИНОВ

26 АПРИЛ 2005 Г.

1

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА, КОИТО ПОСТАВЯТ ИНФОРМАЦИОННИТЕ

ТЕХНОЛОГИИ ПРЕД БИЗНЕСА В ПРОЦЕСА НА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ

КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ – ХАРМОНИЗАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНАТА

ПРАВНА РАМКА В СФЕРАТА НА ЕЛЕКТРОННАТА ТЪРГОВИЯ С

АКТОВЕТЕ НА ОБЩНОСТТА.

Съдържание:

1. Въведение

2. Метод на изследване на проблема

3. Понятие за електронна търговия

4. Правна рамка на електронната търговия в ЕС

4.1. Понятие за услуга на информационното общество

4.2. Приложно поле на Директива 2000/31/ЕС

4.3. Получател и потребител на услуги на информационното

общество

4.4. Доставчикът на услуги на информационното общество като

субект на отношенията в електронната търговия

4.5. Диспозитивен характер на изискванията за предоставяне на

информация по Директивата за електронната търговия

4.6. Отговорност на доставчиците на услуги на информационното

общество според Директива 2000/31/ЕС

4.7. Правен режим на търговските съобщения

5. Отношения в електронната търговия

5.1. Понятие за отношение в електронната търговия

5.2. Особености на отношенията

5.3. Видове отношения в електронната търговия

5.3.1. Отношения B2B (бизнес към бизнес)

5.3.2. Отношения B2C (бизнес към клиент)

5.3.3. Отношения C2C (потребители към потребители)

5.3.4. Отношения B2G (бизнес към публичната власт)

5.4. Източници на правила в електронната търговия

6. Способи за регулиране на отношенията в електронната търговия

6.1. Метод на правно регулиране

2

6.2. Правна регламентация на отношенията B2C – бизнес към

потребител

6.2.1. Качества на субектите

6.2.2. Характеристика на сделката между страните

6.2.3. Правна регламентация на отношенията бизнес към

потребител

6.2.3.1. Сключване на сделки в отношенията бизнес към

потребител

6.2.3.2. Форма на сделките в отношенията бизнес към

потребител

6.2.3.3. Изпълнение на търговска сделка в електронната

търговия

6.2.3.4. Особена защита на потребителя по ЗЗППТ

6.2.3.5. Съобразяване на правната рамка на отношенията

бизнес към потребител с изискванията на Европейския

съюз

6.3. Правна регламентация на отношенията B2B – бизнес към бизнес

6.3.1. Качества на субектите

6.3.2. Характеристика на сделката между страните

6.4. Правна регламентация на отношенията C2C – сделки между

нетърговци

6.4.1. Качества на субектите

6.4.2. Гражданските правоотношения в електронна среда

6.4.3. Отношенията между субектите като основа за развитието на

информационното общество

3

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА, КОИТО ПОСТАВЯТ ИНФОРМАЦИОННИТЕ

ТЕХНОЛОГИИ ПРЕД БИЗНЕСА В ПРОЦЕСА НА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ

КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ – ХАРМОНИЗАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНАТА

ПРАВНА РАМКА В СФЕРАТА НА ЕЛЕКТРОННАТА ТЪРГОВИЯ С

АКТОВЕТЕ НА ОБЩНОСТТА.

1. Въведение

Последните 5 години от историята на България изразяват усилията на

цялото общество за приобщаване към семейството на развитите европейски

народи, обединени в Европейски съюз. Процесът на присъединяване е

свързан с извършването на радикални реформи във всички сфери на

обществения живот и поставя множество предизвикателства пред развитието

на държавата като цяло. Република България е изградена въз основа на

принципите и идеите застъпени в учението за правовата държава и в този

смисъл естествен израз на всички усилия по пътя на присъединяването на

страна към европейските структури е осъвременяването на правната ни

система чрез съобразяването й с модерните достижения на правото на

Европейския съюз. Преодолявайки препятствията, които съпътстваха и

другите държави от Източна Европа, България успя да изпълни изискванията

на Общността и на 26 Април 2005 г. в Люксембург подписа Договора за

присъединяване към Европейския съюз, влизащ в сила на 1 Януари 2007 г.

Процесът на модернизиране на обществото обаче не приключва с

подписването на акта за присъединяване към Европейския съюз. Нужни са

допълнителни и обмислени усилия за привеждане на цялата правна система

на държавата в съответствие със съвременните тенденции и постижения на

правото. Новите предизвикателства пред съвременния законодател и

правоприлагането са свързани с проблемите, които поставят

информационните технологии и стремежа към създаване на правно

организирано информационно общество. В тази връзка следва да се

отбележи, че ако в момента усилията са насочени към цялостно използване

на информационните технологии в обществото, то в търговската дейност те

отдавна са навлезли до такава степен, че се налага преосмисляне на

съществуващата правна регламентация и в някои сфери създаване на нова.

Използването на предимствата на информационните технологии създадоха 4

един нов пазар, наречен електронна търговия, който се развива с бързи

темпове и започва да се превръща основна движеща сила на икономиките на

повечето държави в Европейския съюз.

Осмисляйки възможностите, които предоставят информационните

технологии, Общността насочва своите усилия към създаването на такава

правна рамка, която да стимулира развитието на Вътрешния пазар и

интеграционните процеси в него, възползвайки се от предимствата на

електронната търговия. България, като страна подписала Договорът за

присъединяване, също трябва да следва тази тенденция като приведе

правната си система в състояние да може да предостави подходяща правна

регулация на обществените отношения, породени от използването на

информационните технологии в търговската дейност.

Отнасянето на проблема за правната рамка на електронната търговия

към процеса на присъединяване е не само защото Европейския съюз изисква

високо ниво на икономически растеж в страните членки, което може да се

постигне посредством приложението на информационните технологии, но и

защото наличието на пазар на електронна търговия е предпоставка за

възникването на информационното общество. Неговото постигане е цел,

която ще окаже необозримо влияние върху държавите и културното

наследство на Европа.

Настоящето изследване ще се опита да представи основните сфери на

регулация на обществените отношения, породени от информационните

технологии и ще очертае правната рамка на електронната търговия в

актовете на Европейския съюз и българската правна система. Резултатите от

това изследва ще спомогнат за очертаване на обхвата на правно регулиране и

способите за въздействие върху обществените отношения в съответствие с

принципите на правото на Общността.

2. Метод на изследване на проблема

Изследването на правната рамка на електронната търговия в

Европейския съюз и в българската правна система обхваща разнообразни

правни отрасли и обществени отношения. Ето защо като подход в

изследването е избрано първо да се изясни съдържанието на понятието

електронна търговия и впоследствие въз основа на него да се очертае общата

5

правна рамка установена в европейската правна система. Имайки обща

представа за правния режим на общността и изяснили основните понятия, с

които той си служи, ще се пристъпи към установяване на видовете

обществени отношения, към които следва да се отнесе правната регулация в

сферата на електронната търговия. След като се установят общите

характеристики на отношенията, ще се пристъпи към тяхното подробно

анализиране и съпоставяне със съществуващата правна регламентация и

правната рамка на Европейския съюз.

Целта на изследването е от една страна да очертае правния режим на

електронна търговия на национално и общностно ниво и от друга да

предостави способи за регулиране на отношенията, породени от различните

проявления на информационните технологии.

3. Понятие за електронна търговия

Понятието електронна търговия има няколко значения.

На първо място, с този термин се означава един нов дял на

модерната икономика, а именно сключване на сделки и предоставяне на

стоки и услуги по електронен път между субекти, които използват

възможностите на новите информационни и комуникационни технологии в

своята търговска дейност.

Второ, с термина електронна търговия се означава и начинът на

извършване на търговска дейност посредством приложение на

информационни и комуникационни технологии в производството или

разпространението на продуктите на компаниите.

Трето и най-изчерпателно, с термина електронна търговия се означава

съвкупността от правоотношения, които възникват между субектите на

гражданското право при или по повод осъществяване на търговска

дейност, посредством прилагане на съвременни информационни и

комуникационни технологии в своите бизнес модели, продукти и

отношения на пазара.

Изхождайки от представените до момента дефиниции на понятието,

може да се направи извод за основните актове, които регулират отношенията

в електронната търговия в рамките на Европейския съюз. Основно

регулацията обхваща следните категории отношения:

6

Извършването на волеизявления с електронни средства;

Предоставяне на информационни услуги по електронен път;

Извършване и приемане на електронни разплащания;

Защита на интелектуалната собственост в електронна среда;

Защита на личните данни на физическите лица;

Защита на потребителите на услуги, предоставяни по

електронен път;

Определяне на приложимото право към отношенията между

страните;

Данъчно облагане на сделките, сключвани по електронен път;

Многостранният предмет на отношенията в електронната търговия

обхваща различни правни отрасли, поради което отделните проблеми са

намерили своето решение в актовете на институциите на ЕС, които

регулират съответния правен отрасъл. Преценено е обаче, че определена

категория отношения се характеризира с особености, които налагат

обособяване на регулацията им в отделен нормативен акт. Това са

отношенията по предоставяне на информационни услуги и произтичащите

от тях права и задължения на субектите.

Основният акт, който определя общностната правна рамка на

електронната търговия в ЕС е Директива 2000/31/ЕС от 8 юни 2000

относно някои правни аспекти на услугите на информационното

общество и по-специално електронната търговия на Вътрешния Пазар

(Директива за електронната търговия)1. В настоящия анализ основно

внимание ще бъде отделено предимно на правилата, определени в тази

директива и съответните права и задължения, които произтичат от нея.

4. Правна рамка на електронната търговия в ЕС

4.1. Понятие за услуга на информационното общество

Услугата на информационното общество е основното понятие, което

използва Директивата, за да регулира отношенията между субектите на

1 Directive 2000/31/EC of the European Parliament and of the Council of 8 June 2000 on certain legal aspects of information society services, in particular electronic commerce, in the Internal Market ("Directive on electronic commerce")

7

електронната търговия. Въвеждането му е по силата на чл. 2 (а), който

препраща към дефиницията, възприета в чл. 1 (2) на Директива 98/34/EC1.

Според определението на чл. 1 (2) на Директива 98/34/EC2 услуга на

информационното общество е всяка услуга, обикновено, предоставяна

възмездно, отдалечено, с електронни способи и по индивидуална заявка

на получателя. Изложената дефиниция следва да бъде допълнително

изяснена чрез изследване на основните елементи, които я съставляват.

Определението посочва, че услугата на информационното общество е

такава, която обикновено се предоставя възмездно. В този смисъл може да

се направи обоснования извод, че такива услуги могат да се предоставят и

безвъзмездно и правния режим ще се прилага и към тях. Директива 98/34 ЕС

целенасочено разширява приложното си поле към безвъзмездните услуги,

най-вече, защото в противен случай извън приложното й поле ще останат

множество разпространени услуги от сферата на електронната търговия,

които се нуждаят от особена правна регламентация.3

Друг елемент от дефиницията, който се нуждае от допълнително

пояснение, е отдалечеността на предоставянето на услугата. Да се

предоставя отдалечено услуга на информационното общество означава, че тя

се предоставя без страните по отношението да присъстват едновременно. В

това отношение дефиницията отразява напълно особеностите на

отношенията в електронната търговия, които в повечето случаи протичат

между лица отдалечени значително едно от друго.

Основна характеристика на услугите на информационното общество е,

че те се предоставят с електронни способи. Според Директива 98/34 ЕС

услугата е предадена чрез електронен способ, когато е изпратена

първоначално и приета на предназначеното място чрез използването на

електронно оборудване, предназначено за обработка и съхраняване на

информация като впоследствие следва да е изцяло предадена, прехвърлена и

получена по електронен път.

1 Дефинирането на понятието “услуга на информационното общество” се извършва с директива 98/48 EC, която допълва Директива 98/34 ЕС.2 Directive 98/34/EC of the European Parliament and of the Council of 22 June 1998 laying down a procedure for the provision of information in the field of technical standards and regulations3 Примери в подкрепа на тази насока се услугите по безплатно предоставяне на услугата електронна поща, хостинг и други.

8

Характерно за услугите на информационното общество е, че те се

предоставят на получателите им само по индивидуална заявка. По смисъла

на Директива 98/34 това означава услугата да се предоставя чрез предаване

на данни по индивидуална заявка.

Извън услугите на информационното общество по смисъла на

споменатата директива са предаването на радио и телевизионните програми.

Допълнително изключенията от услугите на информационното общество са

посочени в Anex V на директивата.

4.2. Приложно поле на Директива 2000/31/ЕС

Директивата осигурява общата правна рамка на отношенията в

електронната търговия и специфичните права и задължения на субектите,

участващи в тази отношения. Като базисен акт в тази сфера на общностното

право на ЕС, нормативният акт си поставя за цел да допринесе за правилното

функциониране на вътрешния пазар, като осигури свободно движение на

услуги на информационното общество между държавите членки1.

За постигане на споменатите цели Директивата регулира следните

основни области от сферата на електронната търговия:

Дейността на доставчиците на услуги

Търговските съобщения

Договорите, сключвани по електронен път

Отговорността на посредниците

Кодексите за поведение

Извънсъдебно разрешаване на спорове

Съдебно разрешаване на спорове

Сътрудничеството между държавите членки

Електронната търговия обхваща голямо разнообразие от обществени

отношения, поради което действието на Директивата е изрично ограничено

чрез посочване на нейното приложно поле в чл. 1, ал. 5. По силата на това

ограничаване правната рамка на електронната търговия в ЕС не се прилага за

следните области на регулиране:

1. Данъчното облагане;

1 В същия смисъл е и чл. 1 (1) на Директива 2000/31/ЕС.9

2. Въпросите, отнасящи се до услугите на информационното

общество, уредени в Директиви 95/46/ЕС 1и 97/66/ЕС2;

3. Въпроси, които засягат споразумения или съгласувана практика,

регулирани от правото на защита на конкуренцията;

4. Дейността на нотариусите или сходните на тях професии по

отношение на връзката им с дейността на държавите органи;

5. Процесуално представителство на лице пред съд;

6. Хазартни дейности, включително лотарии и залози;

Изрично в текста на акта се определя, че целта му не е да определя

допълнителни правила относно международното частно право или да

въвежда правила за установяване на юрисдикция на съдилищата.

4.3. Получател и потребител на услуги на информационното

Директивата за електронната търговия се стреми да дефинира

качествата на субектите в отношенията, които има за цел да регулира. В този

смисъл особено важна функция в цялостната правна рамка заемат

получателите и потребителите на услуги на информационното общество.

Изследването на общностното право в тази област не би могло да

извършено, без да се изяснят тези две понятия и отражението им за страните

по отношенията в електронната търговия.

Характеристиката на получателите на услуги на информационното

общество се съдържат в чл. 2 (d) на Директивата. Според дефиницията

получател на услуга на информационното общество (Получател) е всяко

физическо или юридическо лице, което за професионални нужди или по

друг начин използва услуги на информационното общество, специално

за целите на търсене на информация или осигуряване на достъп до нея.

От изложената дефиниция могат да изведат основните качества на

Получателя.

Първата и основна характеристика на Получателят е, че той може да

бъде както физическо, така и юридическо лице. По този начин Директивата

1 Directive 95/46/EC of the European Parliament and of the Council of 24 October 1995 on the protection of individuals with regard to the processing of personal data and on the free movement of such data.

2 Directive 97/66/EC of the European Parliament and of the Council of 15 December 1997 concerning the processing of personal data and the protection of privacy in the telecommunications sector.

10

разширява своето действие спрямо почти всички субекти на правото.

Допълнителните качества, обаче, които се наслагват заедно с това стесняват

приложното и поле до специфична категория субекти.

Целите, за които се използва услугата се този специфичен критерий,

който отличава задължените лица по Директивата от другите субекти на

правото. Получатели са само тези лица, които използват услугата на

информационното общество с за професионални цели. Тези професионални

цели в повечето случаи ще са търговски, но е допустимо и всякакви други,

стига те да са в кръга на професионалната дейност на Получателя.

Последният критерий, който трябва да е налице, за да има едно лице

качеството Получател е целта на използване на услугата на

информационното общество. Тя трябва да се използва специално за целите

на търсене или осигуряване на достъп до информация. Това се дейности,

които напълно съответстват на характера на отношенията в електронната

търговия, които в повечето случаи са свързани с обмен на информация.

Друг субект, който се дефинира от Директивата и разкрива разлики в

сравнение с особеностите на Получателят, е потребителят на услуги на

информационното общество, определен в чл. 1 (e). Според дефиницията

Потребител на услуги на информационното общество е всяко физическо

лице, което действа за постигане на цели, които са извън неговия

търговски, бизнес или професионален интерес. Както е видно от

съдържанието на понятиетоq Потребителя на услуги на информационното

общество лице, което по своите качества е коренно различно от Получателя.

Основна особеност на Потребителят е качеството му физическо лице.

Само физически лица могат да бъдат потребители по смисъла на

Директивата. Освен тази характеризираща особеност обаче се изисква

наличието и на специфична цел на ползването на услугите на

информационното общество.

Потребителят на услуги на информационното общество използва

услугата само за цели, които не се свързани с неговия търговски, бизнес или

професионален. Това е точно обратното изискване на определеното по

отношение на получателят като субект на електронната търговия. В този

смисъл потребителят по смисъла на Директива 2000/31/ЕС разкрива сходства

11

в своите особености с потребителя по смисъла на Закона за защита на

потребителя и правилата за търговия.

4.4. Доставчикът на услуги на информационното общество като

субект на отношенията в електронната търговия

Основната страна в отношенията в електронната търговия са

доставчиците на благата, които се потребявят от потребителите. Тези блага

могат да представляват стоки или услуги, които се предлагат от определени

доставчици. За да регулира дейността им, Директивата въвежда понятието

доставчик на услуги. Според чл. 2 (b) доставчик на услуги е всяко

физическо или юридическо лице, което предлага услуги на

информационното общество.

Придобиването на качеството на доставчик на услуги става от

момента на започване на дейността по предоставяне на услугите на

информационното общество и от този момент лицето е задължено да се

съобразява с особените изисквания на Директивата. Това се отнася както за

юридическите, така и за физическите лица.

Едно от основните задължения на доставчика на услуги на

информационното общество е да предоставя определен минимум от

информация по начин, който позволява траен, лесен и директен достъп до

нея. Конкретното съдържание на информацията е определено в чл. 5 (1) и

включва:

Името на доставчика на услуги

Адреса по седалището на доставчика

Подробности относно доставчика на услуги – включително

адрес на електронна поща, чрез който може да се бъде

осъществен контакт с него.

Ако доставчикът на услуги подлежи на регистрация в

търговски или друг регистър, следва да се посочи номерът на

регистрацията и регистраторът.

Ако извършваната дейност подлежи на лицензиране -

подробности за регулаторния орган.

12

Ако доставчикът извършва дейност, която подлежи на

облагане с данък добавена стойност, е задължен да посочи

регистрационния номер.

Ако предоставянето на услугите е срещу плащането на

определена цена, то тя следва да бъде посочена ясно и

недвусмислено, като се обозначава дали включва данъци и

разноски за доставка.

Изброените изисквания се отнасят за всички доставчици на услуги на

информационното общество при осъществяване на тяхната дейност по

предоставяне на услугите. В Директивата обаче са установени и

допълнителни задължения за доставчиците, когато сключват договори по

електронен път. Те са определени в чл. 10 на Директивата и са свързани

основно със защитата на потребителя на услугата, като му се предоставя

информация относно различните стъпки, които следва да предприеме, за да

сключи договора с доставчика и да му се предоставя възможност за

коригиране на волеизявлението и друга информация, която са изпраща на

доставчика.

Задълженията за предоставяне на информация на насрещната страна

по сделките в електронната търговия установени в Директивата, се отнасят

само за отношенията, страни по които са доставчикът на услугата на

информационното общество и потребителят на тази услуга – познати още

като отношения B2C. Ако страните по отношението не са потребители, те

могат изрично да се споразумеят, че спрямо тях няма да се прилагат

изискванията за предоставяне на информация.

В съответствие с правилата на чл. 10 на Директивата доставчиците на

услуги на информационното общество са длъжни да предоставят следната

информация:

Различните технически стъпки, през които се преминава, за да

се сключи договорът;

Дали сключеният договор ще бъде записан от доставчика и дали

съдържанието му ще бъде достъпно1;

Техническите средства за идентифициране и коригиране на

грешки при въвеждането на поръчката;

1 В Директивата не е изрично споменато, но може да се уточни, че достъпността на съдържанието е за потребителя, а не за третите лица.

13

Езиците, на които се предлага за сключване договора;

Ако договорът се сключва по общи условия, предложени от

доставчика на услугата, последният е задължен да публикува съдържанието

им по такъв начин, че ползвателят на услугата да може да ги съхранява и

възпроизвежда. С оглед практическото изпълнение на това задължение може

да се направи извод, че общите условия следва да бъдат предоставени на

потребителите, подписани с универсален електронен подпис, за да може да

се установи тяхното конкретно съдържание към определен момент и да се

предпазят от последваща промяна.

Задълженията, представени до този момент, не се прилагат спрямо

всички договори, които доставчикът сключва с трети лица. Специалното

изключение е предвидено за договорите, които се сключват чрез размяна на

изявление чрез електронни писма. В този случай особените изисквания към

сключването на договорите по чл. 10 на Директивата не се прилагат.

Предоставянето на посочената в Директивата информация е

задължение, предхождащо сключването на договора. Доставчиците на

услуги на информационното общество обаче са задължени след приемане на

поръчката от страна на потребителя да потвърдят получаването й по

електронен път своевременно. Потвърждаването по електронен път може да

се извърши чрез електронно изявление или чрез предоставяне на достъп на

потребителя до потвърждението.

4.5. Диспозитивен характер на изискванията за предоставяне на

информация по Директивата за електронната търговия

Директивата за електронната търговия регулира специфични

отношения между субектите и е насочена към предоставяне на закрила на

получателите и потребителите на услуги на информационното общество.

Интензивната търговска дейност посредством новите технологии обаче

понякога създава хипотези, в които подобна защита не само, че не е

необходима, но и би създала неудобства за страните по правоотношенията.

Ето защо в Директивата са предвидени възможности при наличието на

определени качества в страните и за точно определени хипотези да се

дерогират изискванията за особена защита. Това са основно хипотезите на

чл. 10 и чл. 11 от Директивата.

14

Двете разпоредби допускат, ако страни по сделката са лица, които не

са потребители по смисъла на Директивата, те са могат да уговорят изрично,

че изискванията за предоставяне на информация, определени в двете

разпоредби няма да прилагат между им. Това са задълженията за

предоставяне на техническите стъпки за сключване на договор по

електронен път (чл. 10) и относно определянето на престацията по договора

(чл. 11).

Диспозитивния характер на разгледаната правна рамка до момента

води до следните много съществени изводи:

В правото на Европейския съюз се прави разграничение на

отношенията между лица, осъществяващи дейност по занятие и

физически лица, които потребяват стоките;

Изискванията за сключване на договори по електронен път

между лица, които не са потребители са по-олекотени;

Имплицитно правната уредба на Директива 2000/31/ЕС

установява различните видове отношения в електронната

търговия, разгледани подробно в настоящата разработка;

Регулацията на отношенията между доставчици на услуги на

информационното общество и техните ползватели следва да се

регулират по различен начин в зависимост от особеностите на

субектите по правоотношенията;

4.6. Отговорност на доставчиците на услуги на информационното

общество според Директива 2000/31/ЕС

Информационните технологии поставят множество въпроси, свързани

с отговорността на страните в отношенията в електронната търговия и ако

повечето проблеми могат да бъдат решени въз основа на съществуващата

правна регламентация, то за някои са необходими специални правила, които

да определят границите на отговорността и основанията за възникването й.

Директивата дава насоки за разрешаване на един от сериозните въпроси в

отношенията в електронната търговия – отговорността на доставчиците на

услуги, които опосредяват предоставянето на услуги на информационното

общество. Опосредяващите услуги, описани в Директива 2000/31/ЕС, са

15

основно три вида – предаване на информация, временно съхраняване на

информация и предоставяне на достъп и съхраняване на информация.

Доставчиците на услуги не носят отговорност за предаваната

информация чрез услуги, които се състоят в предаване на информация,

подадена от получателя на услугата или предоставяне на достъп до

комуникационна мрежа, ако са изпълнени следните условия:

Доставчикът не инициира предаването;

Доставчикът не избира получателя на предаването;

Доставчикът не избира или променя предаваната

информация;

Във връзка с временното съхраняване и предаване на информация,

предоставена от получател на услугата, доставчиците на услуги не са

отговорни за автоматичното, посредническо и временно съхраняване на тази

информация. Съхраняването на информацията трябва да се извършва

единствено с цел да се улесни последващото предаване към други

получатели на услугата по тяхна заявка. В допълнение към изложеното

следните изисквания трябва да бъдат изпълнени, за да не възникне

отговорност за доставчиците на услуги:

Доставчикът не трябва да внася промени в информацията;

Доставчикът се съобразява с условията за достъп до

информацията;

Доставчикът се съобразява с правилата за обновяване на

информацията, определени по приетия в практиката начин;

Използването на технологиите за достъп до информация не

противоречи на приетите в практиката правила за

законосъобразно използване на технологиите;

Доставчикът действа своевременно за премахването или

спирането на достъпа до информацията, когато узнае, че тя

вече е премахната от източника или достъпа до нея е спрян.

Достъпът може да се бъде спрян и по силата на акт на съда

или административен орган;

От съществено значение за страните в отношенията в електронната

търговия е определянето на отговорността на доставчиците на услуги за

съхраняване и предоставяне на достъп до информация (хостинг). Този

16

проблем е уреден в чл. 14 на Директивата, като се предвижда освобождаване

от отговорност при алтернативното наличие на следните обстоятелства:

Доставчикът не е знаел за нелегалното съдържание на

информацията и естеството на противоправната дейност;

Доставчикът действа своевременно за премахването или

спирането на достъпа до информацията, в случай че му стане

известен този факт;

Предоставянето на хостинг услуги предполага информацията да бъде

предоставена от получателя на услугата и по негова заявка. В този смисъл в

повечето случаи доставчикът няма как да знае дали информацията е от

такова естество, че да спре достъпа до нея или да я изтрие. Това е причината

той да не носи отговорност за нея. Когато обаче получателят на услугата

действа с упълномощаване или под контрола на доставчика, последният

носи отговорност за естеството на информацията, която съхранява – чл. 14,

ал. 2 на Директива 2000/31/ЕС.

4.7. Правен режим на търговските съобщения

Определянето на правила относно търговските съобщения е напредък

в опитите за регулиране на отношенията в електронната търговия.

Дефинирането на търговските съобщения се извършва в чл. 2 (f), а

задълженията на субектите, изпращащи такива съобщения се съдържа в чл. 6

и 7 на Директива 2000/31/ЕС.

Според чл. 2 (f) търговските съобщения са всяка форма на

комуникация, предназначена да предлага директно или индиректно

стоки, услуги или образ на компания, организация или лице,

преследващи търговска, стопанска или занаятчийска цел или

упражняваща регулирана професия. Анализът на определението води до

извода, че неговият обхват е съществено разширен и включва почти всички

изявления, които извършват субектите в електронната търговия. В тази

насока са предвидени две изключения:

Не е търговско съобщение информация, позволяваща достъп

до дейността на компания, организация или лице и по-

специално наименованието на домейн или електронен адрес.

17

Съобщения, отнасящи се до стоки, услуги или образ на

компания, организация или лице, извършени индивидуално

и по-специално, когато е извършена без финансова цел.

Въвеждането на понятието търговски съобщения в правната рамка на

електронната търговия има за цел да ограничи един от проблемите на

информационното общество, а именно получаването на нежелана електронна

поща, наричана още SPAM. В тази посока Директивата въвежда някои

изисквания към лицата, които изпращат търговски съобщения.

Търговските съобщения, които са част от услуга на информационното

общество или представляват такава услуга, следва да бъдат предоставяни в

съответствие с изискванията за предоставяне на информацията, определена в

чл. 6 на Директивата. В тази връзка към търговските съобщения се прилага

следната информация:

Означаване на търговското съобщение като такова;

Физическото или юридическото лице, от чието име се

извършва съобщението, да бъде означено по начин,

позволяващ идентификацията му;

Промоционалните предложения, като отстъпки, премии и

подаръци трябва ясно да бъдат означени като такива и

условията за ползването им да бъдат ясно определени и

лесно достъпни;

Промоционалните игри или състезания да бъдат ясно

означени като такива и условията за участие да бъдат лесно

достъпни и ясно определени;

По отношение на нежеланите търговски съобщения, изпращани по

електронна поща (SPAM), се предвижда доставчиците на услуги ясно да

означават съобщението като нежелано до получаването му от страна на

получателя. Задължението за означаване на съобщението позволява

блокирането му по технически начин, след като то вече е изпратено към

получателя.

Директивата обаче цели да защити лицата, които не искат да

получават нежелани търговски съобщения. В тази посока се предвижда

създаването на специални регистри, в които лицата, които не желаят да

получават такива съобщения ще вписват своите адреси на електронна поща.

18

Доставчиците са задължени преди да изпратят писмо на определен адрес да

проверяват регистъра и ако адресът е вписан там, са задължени да не

изпращат нежелани търговски съобщения.

Правната рамка на електронната търговия в ЕС съдържа ясни насоки

за развитието на правната регламентация на държавите членки. Опитите за

регулиране на тези отношения в България намериха своя израз в

предложения наскоро за обществено обсъждане Проект на закон за

електронната търговия. Той е изцяло съобразен с Директива 2000/31/ЕС и ще

създаде предпоставки за развитието на електронна търговия в България.

5. Отношения в електронната търговия

5.1. Понятие за отношение в електронната търговия

За да осъществяват търговската си дейност, субектите на електронната

търговия влизат в отношения помежду си. Посредством тези отношения

участниците обменят стоки и услуги, придобиват права и поемат

задължения. Без наличието на отношения между субектите на електронната

търговия, тя не би била възможна. Тези отношения в съвременното правно

организирано общество непременно са правно регламентирани и поради това

са правни отношения.

По тази логика отношението в електронната търговия ще има

качествата на правно отношение. Това правно отношение е средството,

чрез което субектите на електронната търговия осъществяват своята

търговска дейност, обменят стоки и услуги, като използват

възможностите на модерните информационни и комуникационни

технологии.

Ето защо е необходимо при изследване качествата на тези отношения

да се разкрият два момента:

първо, качеството им на правни отношения

и второ, особеностите на тези отношения, които те възприемат

от особения начин на осъществяването им, а именно –

електронната среда на тяхното възникване, развитие,

съществуване и прекратяване.

19

За да се разкрият качествата на тези отношения като правни, трябва да

се изяснят основните особености на начина на осъществяването им. Тези

отношения са предпоставка за юридически анализ на проблематиката,

свързана с електронната търговия.

5.2. Особености на отношенията

Отношенията в електронната търговия възникват между субектите на

електронната търговия. Те са лицата, чиито нужди тези отношения

обслужват.

Отношенията в електронната търговия обслужват нуждите на бизнес

моделите на компаниите, осъществяващи дейност посредством модерни

информационни и комуникационни технологии. Те са средството за

привеждане на бизнес моделите в действие и са тяхно проявление в

търговския оборот.

Всяка търговска дейност е свързана с обмен на стоки и услуги между

субектите на съответния пазар. Отношенията на електронната търговия са

средството за обмен на стоки и услуги на новия електронен пазар.

При обмена на стоки и услуги субектите придобиват права и поемат

задължения. Отношенията на електронната търговия съдържат и привеждат

в действие правата и задълженията на страните по сделките.

Отношенията в електронната търговия са правни отношения и като

такива притежават всички техни елементи и особености.

Това, което е особено характерно за отношенията на електронната

търговия, са способите за извършване на търговска дейност, за която те

съдействат. Отношенията на електронната търговия са свързани с използване

на съвременни информационни и комуникационни технологии в търговската

дейност.

Отношенията в електронната търговия могат да бъдат обособени в

четири групи съобразно субектите, между които протичат. Класификацията

на отношенията по посочения критерий дава възможност да се установи

тяхното място и функция в цялостния бизнес модел на определена компания

и да се изгради нейната бизнес стратегия в съответствие с тенденциите на

пазара.

20

5.3. Видове отношения в електронната търговия

Изследванията в областта на електронната търговия обособяват

основно четири вида отношения, към които следва да бъдат насочени

научните анализи и които отразяват многообразието на стопанската дейност,

свързана с използването на информационните технологии. Характеристиката

на отделните видове отношения обаче не разкрива тяхната правна природа и

особеностите на правния режим, който се прилага спрямо тях. Ето защо в

следващите параграфи те ще бъдат представени най-общо, а впоследствие

ще бъдат установени техните юридически характеристики и правна

регламентация, в съответствие с правната рамка на Европейския съюз.

5.3.1. Отношения B2B (бизнес към бизнес)

Бизнес към бизнес отношенията в електронната търговия протичат

между отделните компании в процеса на производството, разпространението

и поддръжката на техните продукти. Наличието на такива отношения се

обуславя от функционирането на бизнес модела на всяка компания, която

осъществява електронна търговия.

Компаниите не могат самостоятелно да осигурят всички аспекти на

своя бизнес модел. Това налага те да прибягват към сътрудничество с други

компании, който са се специализирали в определени дейности и ги предлагат

като продукт или услуга. Особеното на тези продукти или услуги е, че в

повечето случаи те нямат самостоятелно значение и приложение извън

бизнес модела на определена компания. Следователно те се използват

единствено за задоволяване на потребностите на другите компании, които

осъществяват електронна търговия.

Бизнес към бизнес отношенията са насочени към обслужване на

процесите между субектите, които осигуряват функционирането на

електронната търговия. В последните години някои компании насочиха

изцяло своята дейност към предоставяне на продукти и услуги, които не са

ориентирани към крайния потребител, а осигуряват функционирането на

отделен процес от бизнес модела на компаниите, осъществяващи електронна

търговия.

Нуждата на компаниите от продукти и услуги, които да обслужват

бизнес моделите им на търговска дейност, непрекъснато расте. Това се

21

потвърждава от стабилната тенденция за увеличаване на относителния дял

на бизнес към бизнес отношенията от общия реализиран обем на сделки в

електронната търговия. Може да се каже, че отношенията бизнес към бизнес

съставляват основната част от отношенията в новата среда за извършване на

търговска дейност. Ефектът от тяхното проявление дава цялостния облик на

продуктите и услугите, които една компания предлага на пазара.

5.3.2. Отношения B2C (бизнес към клиент)

Отношенията бизнес към клиент осъществяват връзката между

субектите на електронната търговия и крайните потребители на стоки и

услуги. Чрез тези отношения се реализира целта на бизнес модела на

компаниите, чиито продукти и услуги са насочени към крайния потребител.

Особеностите на моделите на компаниите, който използват B2C

отношенията е, че те са насочени към производство и разпространение на

продукти, които имат самостоятелно значение извън бизнес модела на

определена компания (за разлика от B2B отношенията).

Може да се очаква, че с развитието на електронната търговия обемът

на реализирани приходи от предлагането на стоки и услуги ще нарасне

съществено. Ето защо много компании се стремят да насочат своите бизнес

модели и продукти към крайните потребители в електронната търговия.

Отношенията B2C са насочени към крайните потребители, но бизнес

моделът на електронната търговия включва в себе си отношения с други

компании по осигуряването на бизнес процесите. Следователно бизнес към

бизнес отношенията осигуряват функционирането на бизнес към клиент

отношенията в предоставянето на продукти и услуги на крайните

потребители.

5.3.3. Отношения C2C (потребители към потребители)

Отношенията потребител към потребител са проявление на

възможностите на новата среда за комуникация между потребителите в

електронната търговия. Интернет улеснява договарянето между страните по

сделките, с което стимулира стокообмена между отделните потребители.

Тези отношения се проявяват най-явно в организираните аукциони за

продажба на използвани вещи между физически лица.

22

Сделките, които физическите лица сключват помежду си по

електронен път, са част от отношенията потребител към потребител. Освен

физическите лица, обаче, страните по тези отношения могат да бъдат и

юридически лица, които нямат качеството търговец.

5.3.4. Отношения B2G (бизнес към публичната власт)

В литературата, като отношения в електронната търговия се

разглеждат и отношенията на бизнеса с публичната власт. Отношенията

бизнес към публична власт са отношения по повод на предоставяне на

административни услуги от държавата към субектите на електронната

търговия. Тези отношения са административни по своя характер и са

проявление на стремежа на повечето държави да предоставят

административни услуги, чрез използване на модерни информационни и

комуникационни технологии. Това е проблематика на т.нар електронното

правителство, което е обект на самостоятелно изследване в литературата.

Според автора обаче отношенията бизнес към публична власт не са

разновидност на родовото понятие за отношение в електронната търговия,

тъй като се различават съществено от него по своето съдържание. Докато

всички разгледани до момента отношения са правно средство за

осъществяване на търговска дейност, то отношенията бизнес към

администрация са правомощията на държавните органи. Друга съществена

разлика е и методът на правно регулиране, който се използва в

административните нарушения – методът на власт и подчинение, за разлика

от равнопоставеността на субектите в гражданското право.

Съществува обаче и друг подход за изследване на отношенията бизнес

към публична власт, който ги отнася като вид отношения в електронната

търговия и е правно средство за извършване на търговска дейност.

Отношенията бизнес към публична власт могат да се разгледат

като проявление на потреблението на държавната администрация на

стоки и услуги. Държавата като потребител заема значителен дял от

реализираните поръчки на пазара. Тя подава заявките си към бизнеса

посредством правно регламентирани процедури и посредством

възможностите на новите информационни и комуникационни технологии.

23

Въпреки че публичната власт може да се счита за потребител и да

влезе в категорията на отношенията бизнес към потребител, особеното

количество сделки и начинът, по-който те се сключват с нея, налага да се

обособят отделен вид отношения в електронната търговия.

Особеното за публичната власт като субект на електронната търговия

е, че тя организира конкурси за избор на субекта, с който ще влезе в

отношения. Оттук идва една основна особеност, предлагането на стоките от

компаниите доставчици на продукти. Те отправят оферти към

администрацията по определена процедура и се оценява най-добрата спрямо

нуждите на клиента. За продуктите, които компаниите предлагат на

администрацията, традиционната рекламна кампания не може да постигне

резултат.

Тъй като отношенията бизнес към публична власт се отнасят към

правия режим на обществените поръчки, който се характеризира с ясна и

изчерпателна правна уредба, съдържаща се в Закона за обществените

поръчки, тези отношения са извън предмета на изследва на настоящия труд и

няма да бъдат разглеждани.

5.4. Източници на правила в електронната търговия

Източниците на правила в електронната търговия са същите като

източниците на гражданското и търговското право. В литературата

съществуват различни възгледи за източниците в правото. Затова авторът

няма да се спира на подробното им изследване.1

Източник на гражданското право са особен вид юридически факти,

които в съответствие с установения правен ред поставят в действие правни

норми, изменят, отменят, спират действието или тълкуват преди това влезли

в сила правни норми.2

Особеното за източниците на правила в електронната търговия е,

че това са правни норми и други правила, които регулират

отношенията между субектите на електронната търговия.

Освен правилата, които са предвидени от правните норми, се прилагат

и правилата, установени в практиката. Тъй като отношенията в електронната

1 Виж по подробно за източниците на правото Павлова, М. Гражданско право. Обща част. Том първи. С.р 1995, с. 61-872 Калайджиев, А. Облигационно право. Обща Част. С., 2001

24

търговия са сравнително нови и със специфични особености, законът не

винаги успява да ги регулира по подходящ начин. Това е наложило страните

да прибягват до обичайните правила, определени от практиката, за случаите,

които не са предвидени в закона или в договора между тях.

За обобщение, източници на правила в електронната търговия са:

Нормативните актове

Обичаите в практиката

Освен правилата, определени в нормативните актове и обичаите в

практиката страните често трябва да се съобразяват с правилата, стандартите

и концепциите, приети от съответните международни и браншови

организации. Тези правила в повечето случаи нямат директна обвързваща

сила за страните, но предоставят критерий за тълкуване на правилата,

определени в закона или от страните в договорите помежду им.

6. Способи за регулиране на отношенията в електронната търговия

Основно предизвикателство пред всички съвременни правни системи

е създаването на подходяща правна рамка, която да регулира обществените

отношения в електронната търговия, като същевременно не ограничава

свободата за развиване на търговската дейност. Опитите за правна

регламентация намират различен израз в отделните държави, което показва,

че до момента няма единно схващане за подхода, който следва да се

използва за създаване на правила за този нов пазар на стоки и услуги.

В тази връзка следва да се отбележи значителният напредък чрез

създаването на Директива 2000/31/ЕС, която установява общата тенденция,

в която ще се развива правната регламентация в страните-членки на

Европейския съюз. Като страна, която е поела предизвикателството на

присъединяването, България се стреми да следва изискванията и да

съобразява правото си с това на Общността. Усилията в тази посока

намериха своя израз в изработването на Проект на закон за електронната

търговия, подложен на публична дискусия на 28 Март 2005 г. Проектът е

съобразен напълно с изискванията на Директива 2000/31/ЕС и е подходяща

основа за развитието на обществените отношения.

Изхождайки от вече изясненото понятие за електронна търговия и за

отношение в електронна търговия, можем да открием водещи насоки за

25

подхода, който следва да бъде използван за регулиране на отношенията. В

тази връзка настоящето изследване ще се съсредоточи върху установяването

на съдържанието на отношенията в електронна търговия, качествата на

страните по тях, метода на правно регулиране, който следва да се използва,

като се съобразява с постиженията на правото на Европейския съюз.

6.1. Метод на правно регулиране

Методът на правно регулиране на обществените отношения

предопределя интензивността на тяхното развитие, съдържанието на

правилата за поведение и правното положение на субектите по тези

отношения. В правото се използват основно два метода на въздействие върху

обществените отношения.

Методът на власт и подчинение е характерен главно за

административните правоотношения, при които едната страна по

отношението е държавен орган. Другата страна по тези отношения се намира

в положение на подчиненост спрямо органа на власт.

Методът на равнопоставеността е характерен за гражданските и

търговските отношения. Изследването на съдържанието на отношенията в

електронната търговия води до обоснования извод, че най-подходящо, с

оглед съвременните тенденции в икономиката, би било страните в

търговските отношения да се намират в положение на равнопоставеност.

Следователно този ще е методът на регулиране, който правото следва да

използва по отношение на електронна търговия. В този смисъл са и

принципите, които са заложени в Директива 2000/31/ЕС.

6.2. Правна регламентация на отношенията B2C – бизнес към

потребител

Правната регламентация на отношенията бизнес към потребител

следва да се разглежда чрез приложението на теоретичните постижения на

гражданско и търговскоправната наука от една страна и от друга през

призмата на съществуващите нормативни правила.

От погледа на науката за гражданското право можем да установим

съдържанието на отношението между субектите и на тази основа да се

открие подходяща опора в действащото законодателство за уреждане на

26

правоотношението. Както вече беше установено, отношенията между

субектите на електронната търговия са правното средство за осъществяване

на търговската дейност. Правното средство за осъществяване на

търговска дейност е правната сделка. В тази посока на разсъждения може

да се направи извод, че предметът на регулиране в отношенията, които

условно наричаме бизнес към потребител, е правната сделка, която

субектите сключват помежду си.

През погледа на съществуващата правна регламентация можем да

установим характерните особености на сделката, правилата, на които тя се

подчинява и оттук да се определят насоките, в които следва да се развива

нормотворческата дейност в сферата на електронната търговия.

Изследването на съществуващата правна рамка има и съществено

познавателно значение, тъй като предоставя критерии за преценка доколко

настоящите правни норми са способни да регулират нововъзникналите

обществени отношения, свързани с информационните технологии и

предизвикателствата, които поставя информационното общество.

6.2.1. Качества на субектите

Преди да се пристъпи към установяване на основните характеристики

на сделката като съдържание на отношенията бизнес към потребител следва

да се анализират правните качества на страните по тези отношения и

значението на особеностите им като субекти на правото.

Търговецът като субект на отношенията бизнес към

потребител

Видно от приетото условно наименование на отношенията бизнес към

потребител е, че едната страна по правоотношението е лице, което извършва

търговска дейност. Характерно за електронната търговия е лицата, които

осъществяват търговска дейност, да предоставят на другата страна по

правоотношението блага, свързани с информационните технологии или да

сключват сделката посредством приложение на информационни технологии.

В тази връзка може да се отбележи тенденцията, застъпена в правната рамка

на ЕС, където съдържанието на отношението между страните е дефинирано

като предоставяне на услуги на информационното общество – едно, колкото

27

широко, толкова е неизчерпателно понятие, когато се изследват отношенията

между субектите на електронната търговия. Следователно, съобразявайки

теоретично, а и нормативно, настоящата дефиниция с европейските

тенденции, може да се направи изводът, че едната страна по отношенията

бизнес към потребител е лице, извършващо търговска дейност, чрез

предоставяне на услуги на информационното общество.

По тази логика отнасяйки особеностите на едната страна по

отношението към вече изяснената правна рамка на ЕС в Директива

2000/31/ЕС, може да се направи обоснования извод, че едната страна по

тези отношения е доставчик на услуги на информационното общество

по смисъла на чл. 2 (b) на Директива 2000/31/ЕС. В този смисъл той ще е

обвързан с всички задължения, свързани с наличието на това качество, при

осъществяване на дейността си.1

В качеството си на субект, който извършва търговска дейност, едната

страна по правоотношението притежава особена правосубектност, с която

правните норми свързват определени права и задължения и специфичен

режим на сделките, които се сключват. Тази особена правосубектност се

поражда от качеството търговец на едната страна по правоотношението.

Настоящата правна регламентация, установена в чл. 1 на Търговския

закон, определя търговецът, като използва три основни критерия –

характерът на сделките, които лицето извършва, организационната форма на

дейността и интензитета на извършваната дейност.

Търговец е физическо или юридическо лице, което по занятие

извършва някоя от сделките, определени в чл. 1 ал. 1 на ТЗ. Съобразно този

критерий може ясно да бъдат открити белезите на търговеца като страна по

отношенията бизнес към потребител. Някои от сделките, определени в чл. 1

ал. 1 на ТЗ са типични и масово разпространени в електронната търговия,

като например тези по т. 2 „продажба на стоки от собствено производство”.

Сделките, които определено лице извършва, не са единственият

критерий, за да възникне особената търговска правосубектност. Качеството

търговец придобиват по силата на закона търговските дружества и

1 Сравнявайки правната рамка установена в Директива 2000/31 с Проекта за закон за електронна търговия, понятието доставчик на услуги на информационното общество е определено в чл. 3, ал. 1 на Проекта.

28

кооперациите с изключение на жилищностроителните кооперации – чл. 1, ал.

2 ТЗ.

Критерий със съществено практическо значение за качеството

търговец на едната страна по отношението в електронната търговия е

интензитетът на извършваната дейност. Според чл. 1, ал. 3 на ТЗ за търговец

се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем

изисква неговите дела да се водят по търговски начин, даже ако дейността

му не е посочена в ал. 1. Следователно качеството търговец на субектите в

електронната търговия зависи от обема на осъществяваната дейност,

независимо от наличието на други особености на лицето.

Към посочените до момента особености следва да бъде добавена и

още една, която е обусловена от способите за извършване на търговска

дейност и от предизвикателствата, които поставят информационните

технологии пред правото. В тази посока на разсъждения търговецът като

страна по отношенията в електронната търговия в някои случаи притежава

елементите на администратор на лични данни и следва да се съобразява

със задълженията, които установява Законът за защита на личните данни

(ДВ. бр.1 от 4 Януари 2002г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ.

бр.93 от 19 Октомври 2004г.). Разпоредбите на този закон са съобразени с

изискванията на Директива 46/95/ЕС1 от 24 Октомври 1995 за защита на

личността срещу обработка на лични данни и за свободното движение

на тези данни и Конвенция № 108 от 1981 г. за защита на лицата при

автоматизирана обработка на лични данни.

Във връзка с режима за защита на личните данни на страните по

отношенията в електронната търговия според правото на ЕС, следва да се

посочи Препоръката 99/0019 за приемане на правила относно защита на

личните данни в Интернет.

За да бъде подведен под правния режим на защита на личните данни,

търговецът следва да притежава характеристиките на администратор на

лични данни. Според чл. 3, ал. 1 на ЗЗЛД администратор на лични данни е

физическо или юридическо лице, както и държавен орган, който

определя вида на обработваните данни, целта на обработване, начините

на обработване и на защита при спазване изискванията на този закон

1 Directive 95/46/EC of the European Parliament and of the Council of 24 October 1995 on the protection of individuals with regard to the processing of personal data and on the free movement of such data.

29

(ЗЗЛД). Изясняването на понятието администратор на лични данни не би

могло да бъде напълно изяснено, без да се поясни кои данни попадат в

категорията на лични данни, поради което се ползват с особената закрила на

закона.

Понятието лични данни е легално и се съдържа в чл. 2, ал. 1 и 2 на

ЗЗЛД. Според посочения текст лични данни са информация за физическо

лице, която разкрива неговата физическа, психологическа, умствена,

семейна, икономическа, културна или обществена идентичност, както и

данните за човешкия геном. Тази дефиниция е допълнително разширена

чрез изричното указване на ал. 2, която разширява приложното поле на ЗЗЛД

и спрямо личните данни за физическите лица, свързани с участието им в

граждански дружества или в органите за управление, контрол и надзор на

юридическите лица, както и при изпълняването на функции на държавни

органи.

В обобщение на изложеното може да се направи изводът, че едната

страна в отношенията бизнес към потребител в електронната търговия

винаги е лице с особеното качество търговец, който в повечето случаи е

администратор на лични данни и е доставчик на услуги на

информационното общество по смисъла на чл. 2 (b) на Директива

2000/31/ЕС.

Потребителят като субект в отношенията бизнес към

потребител

Търговецът влиза в отношения с потребителите, за да осъществява

своята търговска дейност. Следователно изследването на качеството на

потребителя като страна по правоотношението е от съществено значение за

установяване на правния режим и съдържанието на връзката помежду им.

Потребителят в отношенията в електронната търговия е субект, който

има специфични особености и следва да се разглежда разнопосочно. От една

страна, потребителят е физическо лице, което потребява стоки или услуги,

предлагани от търговеца. Освен физическите лица, обаче, към категорията

потребител условно могат да се отнесат и всички лица, които не са търговци,

тъй като те не могат да бъдат причислени към другите видове отношения в

електронната търговия. Сходството между потребителя физическо лице и

30

потребителя, който е нетърговец, е обусловено от икономическата цел, към

която е насочено отношението им с търговеца – потребяване на стоки или

услуги за лични цели. В този смисъл в качеството потребител в отношенията

ще се конституират например юридическите лица с нестопанска цел, които

осъществяват дейността си по режима на Закона за юридическите лица с

нестопанска цел и сходни на тях други субекти на правото.

Когато страна по отношението в електронната търговия е физическо

лице, то притежава особености, които се отразяват съществено на

съдържанието на правоотношението между него и търговеца. Тези

особености са породени от специалната защита, която законодателството

предвижда за физическите лица в търговския оборот, като по-слаба страна

по правоотношенията. Тази специална защита е обусловена от наличието на

качеството потребител на физическото лице по правоотношението. Ето защо

с оглед на настоящето изследване е необходимо да се установи

съдържанието на понятието потребител и да се отнесе към особеностите на

отношенията в електронната търговия. След като бъде изяснено легалното

понятие за потребител, то ще бъде сравнено с правния режим по Директива

2000/31/ЕС относно получателите и потребителите на услуги на

информационното общество.

Понятието потребител е легално понятие. То е дефинирано в §1 от

Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите и

правилата за търговия (ЗЗППТ). Според посочения текст потребител е

всяко лице, което придобива стоки или ползва услуги за свои нужди или

за нуждите на свои близки, а не за продажба, производство или

упражняване на професия или занаят. Анализът на елементите на

понятието води до обоснования извод, че дефиницията се покрива напълно с

характерните особености на потребителя като страна в отношенията бизнес

към потребител. Следва обаче да се наблегне на едни от основните елементи,

които характеризират едно лице като потребител по смисъла на закона, а и в

отношенията в електронната търговия. Тези особености са качеството

физическо лице и целта на придобиване на стоките или ползването на

услугите.

Наличието на качеството физическо лице разграничава ясно

потребителя от другите субекти на гражданското и търговското право. В

31

този смисъл особената защита на ЗЗППТ не се прилага спрямо юридически

лица и други субекти на правото.

Друг характеризиращ критерий със съществено практическо значение

е целта, с която се придобиват стоките или се ползват услугите от

физическото лице. Дефиницията посочва ясно, че едно физическо лице ще

бъде характеризирано като потребител, само при условие че придобива

стоките или ползва услугите за свои нужди или за нуждите на близките си. В

този смисъл стоките или услугите следва да се потребяват от лицето и да са

насочени към задоволяване на лични или на близките нужди, а не да

спомагат за постигане на стопански цели. Ето защо в понятието изрично е

определено, че е несъвместимо с качеството потребител поведение, което

води придобиване на стоките или ползване на услугите с цел продажба,

производство или упражняване на професия или занаят.

Изследването на легалното понятие за потребител не би било

изчерпателно, ако не се разгледат и новите тенденции в нормотворчеството и

правото на Европейския съюз, намерили израз в Проекта на закон за

защита на потребителите. Понятието потребител се съдържа в §13, т.1 на

Допълнителните разпоредби на Проектозакона и изразява сходна на

действащата в момента регламентация. Според посочения текст потребител е

всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не се

предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и

всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа

извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Видно от понятието по Проектозакона е, че то отразява все по-

детайлно характеристиките на физическите лица като страни в отношенията

в електронната търговия. Тези постижения са израз на усилията на

съвременния български законодател да съобразява правните норми с

достиженията на европейската правна система и същевременно да регулира

успешно отношенията, повлияни от разпространението на информационните

технологии.

Както вече беше споменато освен физическо лице, което има

качеството потребител, страна по отношенията в електронната търговия

бизнес към потребител, могат да бъдат и други субекти на правото, които не

са търговци. Най-ясен пример в тази посока може да бъде представен при

32

участието на юридически лица с нестопанска цел в използването или

предоставянето на услуги на информационното общество или стоки и услуги

по електронен път. В този смисъл следва да се прави разграничение между

потребителите по смисъла на ЗЗППТ и функцията на потребител на

субектите, които са юридически лица нетърговци. В класификационно

отношение обаче те се отнасят към един и същ вид отношения в електронна

търговия – бизнес към потребител (B2C).

След като вече бяха изяснени особеностите на потребителя като

страна в отношенията бизнес към потребител, може да бъде съпоставен с

понятието за получател и потребител по смисъла на Директива 2000/31/ЕС.

Според дефиницията на чл. 1 (e) на Директивата Потребител на

услуги на информационното общество е всяко физическо лице, което

действа за постигане на цели, които са извън неговия търговски, бизнес

или професионален интерес. Сравняването на понятието на Директивата с

това по ЗЗППТ показва пълно припокриване. Следователно можем да

основателно да направим извода, че потребителя в отношенията бизнес към

потребител има качествата на потребител по Директивата, когато предмет на

отношенията са предоставянето и използването на услуги на

информационното общество.

Според дефиницията на чл. 2 (d) на Директивата получател на услуга

на информационното общество (Получател) е всяко физическо или

юридическо лице, което за професионални нужди или по друг начин

използва услуги на информационното общество, специално за целите на

търсене на информация или осигуряване на достъп до нея. По силата на

това понятие към Получателите на услуги на информационното общество,

може да се отнесат юридическите лица с нестопанска цел, тъй като те

използват услугите си за целите на извършваната дейност.

В обобщение на характеристиката на потребителя като страна по

отношенията в електронна търговия може да се направят следните изводи:

1. Страна по отношението в качеството на потребител може да бъде

физическо лице или юридическо лице с нестопанска цел;

2. Когато страна по отношението е физическо лице, отношенията

между страните са подчинени на особения режим на Закона за защита на

потребителите и правилата за търговия;

33

3. Физическото лице в отношението има качеството на потребител на

услуга на информационното общество по смисъла на Директива 2000/31/ЕС;

4. Юридическите лица с нестопанска цел имат качеството на

получател на услуга на информационното общество по смисъла на

Директива 2000/31/ЕС;

6.2.2. Характеристика на сделката между страните

Изследването на характеристиките на сделката между страните в

отношенията в електронната търговия е изходна точка за установяване на

способите за правна регламентация на отношенията, тъй като сделката е

правното средство за осъществяване на дейността на субектите в

електронната търговия.

От основно практическо значение за отношенията между субектите на

гражданското и търговското право е характеристиката на сделката като

търговска или нетърговска. Затова в настоящето изследване акцентът ще

бъде върху тази характеристика на сделката, тъй като от нея произтичат и

разликите в правния режим, а следователно и в способите за регулиране на

отношенията.

Определянето на една сделка като търговска е обусловено от

алтернативното наличие на два критерия, които могат да бъдат изведени от

действащите нормативни актове. Правната уредба на търговските сделки се

съдържа в Част III на Търговския закон (ТЗ) и това ще бъде нормативната

основа за установяване на характера на отношенията бизнес към потребител.

Според чл. 286, ал. 1 на ТЗ търговска е сделката, сключена от

търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. В

разгледаната разпоредба се използва критерий, който удачно може да се

използва за характеризиране на отношенията в електронната търговия. Този

критерий са качествата на страните по правоотношението. Ако лицето е

търговец по ТЗ и сделката е свързана с упражняваното от него занятие, тя

следва да се квалифицира като търговска.

Освен качествата на страните по правоотношението сделката следва

да бъде определена като търговска и при наличието на друг съществен

критерий – видът на сделката. Всички сделки, изброени в чл. 1, ал. 1 на ТЗ са

34

търговски, независимо от качествата на страните по тях. В този смисъл е и

правилото на чл. 286, ал. 2 ТЗ.

Сделката е търговска само за едната страна по правоотношението и

това е търговецът. По силата на чл. 287 ТЗ обаче сделката следва да бъде

квалифицирана като търговска и спрямо другата страна нетърговец по

отношението. Според посочената разпоредба, правилата за търговските

сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е

търговска и не следва друго от правилата на Търговския закон. Това правило

е от съществено значение, тъй като внася яснота в правния режим, който

следва да се прилага между страните и урежда сделката като търговска, ако

са налице критериите дори само за едната страна.

След като се установиха основните характеристики на търговската

сделка, следва да ги отнесем към особеностите на отношението бизнес към

потребител в електронната търговия и да установим дали е налице

съвпадение между тях. За целта трябва да се разгледат и двата

алтернативни критерия за търговски характер на всяка сделка – видът на

сделката и качеството търговец на едната страна по правоотношението. Ако

се открие наличие на един от критериите, може обосновано да се направи

изводът, че съдържанието на отношенията бизнес към потребител в

електронната търговия е търговската сделка.

Сделките, изброени в чл. 1, ал. 1 ТЗ, съдържат такива, които са

характерни за търговската дейност на субектите в електронната търговия.

Такава е сделката по чл. 1, ал. 1, т. 2 – продажба на стоки от собствено

производство, която характеризира един от най-популярните бизнес модели

в електронната търговия – директната продажба. Друга сделка, която попада

в изброяването по ал. 1, е тази по т. 12 – сделки с интелектуална собственост,

които съставляват много сериозен дял от цялата електронна търговия и

търпят особено интензивно развитие в последните години. Такива са всички

сделки, които имат за предмет права върху компютърни програми или

информационни системи.

Следователно съобразно първия критерий за характеризирането на

една сделка като търговска е налице съвпадение в две от най-основните

сфери на дейност на субектите на електронната търговия – директната

35

продажба (т. 2) и сделките с права върху компютърни програми и

информацията в информационните системи (т. 12).

Характерът на дейностите, които извършват субектите в електронната

търговия, е разнообразен, поради което се нуждаем от критерий за

определяне на съдържанието на отношенията им, който да е приложим

спрямо всички разновидности на отношенията бизнес към потребител.

Подобен по-общ критерий би могъл да се открие в характеристиката на

търговската сделка, изразяваща качествата на страните по нея. В този

смисъл, ако една от страните по отношението бизнес към потребител има

качеството търговец, то отношенията между тях ще се уреждат от правилата

за търговските сделки.

Както вече беше изяснено в изследването на качествата на страните в

отношенията бизнес към потребител, едната страна винаги е търговец, който

в повечето случаи по занятие предлага услуги на информационното

общество. Следователно спрямо едната страна по отношението сделката е

търговска. По силата на чл. 287 ТЗ приложението на правилата за

търговските сделки се разпростира и спрямо потребителя, което позволява да

отнесем търговския характер на сделката спрямо двете страни по

правоотношението.

От изложените до момента аргументи може обосновано да се направи

изводът, че съдържанието на отношението бизнес към потребител е

винаги търговска сделка и се регулира от правилата за търговските

сделки, определени в Част III на Търговския закон. Известни особености

могат да се открият в правния режим, когато страна по сделката с търговеца

е потребител по смисъла на ЗЗППТ. В този случай се прилагат специалните

правила за защита на потребителя и отговорност на търговеца по сделката.

6.2.3. Правна регламентация на отношенията бизнес към

потребител

След като вече е установено съдържанието на отношението бизнес

към потребител, може да се пристъпи към разглеждане на правната

регламентация на сделката между страните. Изследването на

съществуващата правна регламентация дава възможност да се установят

36

следните съществени елементи от способа за регулиране на отношенията в

електронната търговия:

Установяват се възможностите на съществуващата правна

регламентация да регулира обществените отношения;

Установява се систематичното място на правилата в правната

система;

Установяват се насоките, в които следва да се развива правната

регламентация, за да може да отговори на предизвикателствата на

информационните технологии;

Позволява въвеждането на правната рамка на ЕС, в частност на

Директива 2000/31/ЕС, без да се допускат противоречия в правната

система;

Правната регламентация на търговските сделки се съдържа в Част III

на Търговския закон. От съществено значение за настоящето изследване

обаче са главно общите правила за сделките и една от хипотезите на

търговската продажба, тъй като отразяват по най-общ начин особеностите на

сделката в отношенията бизнес към потребител.

Източниците на правила за търговските сделки са допълнително

разширени по силата на чл. 288 ТЗ, който определя, че за неуредените от

Търговския закон положения се прилагат правилата, определени в

гражданското законодателство. В случай че и то не предоставя правила за

регулиране на отношенията, се прилагат търговските обичаи.

Правилата за сделките в гражданското право се съдържат Закона за

задълженията и договорите, а относно извършването на волеизявления по

електронен път, в Закона за електронния документ и електронния

подпис. Когато едната страна по сделката е потребител по смисъла на

ЗЗППТ, в някои хипотези ще се прилагат специалните правила за защита на

потребителя, определени в Закона за защита на потребителите и

правилата за търговия.

Търговските обичаи в електронната търговия са изключително важен

източник на правила, поради понякога оскъдната уредба на отношенията,

породени от информационните технологии. В този смисъл може да се

очаква, че до момента на създаване на изчерпателна правна рамка,

търговските обичаи ще имат особено важна роля в правоприлагането.

37

6.2.3.1. Сключване на сделки в отношенията бизнес към

потребител

Възникването на отношението бизнес към потребител е

непосредствено свързано със способите за сключване на сделки в

електронната търговия. Това са всъщност способите за сключване на

търговски сделки – чрез публична покана по чл. 290, ал. 1, ТЗ, чрез

публично предложение по чл. 291 ТЗ, мълчаливо приемане по чл. 292,

ал. 2 ТЗ и общите способи за сключване на сделки в гражданското право,

определени в Закона за задълженията и договорите.

Публичната покана и публичното предложение отразяват напълно

същността на отношенията между търговците и потребителите на стоки и на

услуги на информационното общество. Ето защо на тях следва да бъде

обърнато особено внимание като основни способи за осъществяване на

търговска дейност чрез използването на информационните технологии.

Публичната покана е уредена в чл. 290, ал. 1 ТЗ. Според текста на

споменатата разпоредба каталози, ценоразписи, тарифи и други подобни,

както и съобщения чрез средствата за масово осведомяване или

отправени по друг начин до неопределен кръг от лица се смятат за

покана, за да се направи предложение в съответствие с тях. В случая

търговецът не посочва ограничения от гледна точка на срок за сключване на

договора или определено количество, поради което е обвързан да сключи

сделката по предварително обявените условия с всяко лице, което заяви

изрично, че желае да направи това. Неприемането на предложението

ангажира отговорността на търговеца по силата на чл. 290, ал. 2 ТЗ.

Публичната покана отразява един специфичен вид сделки в

електронната търговия – тези, които са свързани с предлагане на услуги на

информационното общество по смисъла на Директива 2000/31/ЕС. Те се

характеризират с предоставяне на информация или услуги, свързани с

информация, поради което не са обвързани с количествени измерения.

Примери за публична покана в електронна търговия са предоставянето на

услугата електронна поща, достъп до информационни системи и други.

Публичното предложение разкрива сходства с разгледаната до

момента публична покана, но същевременно предоставя възможност за

38

ограничаване на отговорността на търговеца при отказ от сключване на

сделката. За целта обаче следва да са изпълнени определени изисквания,

установени в чл. 291 ТЗ. Според посочената разпоредба предложението за

сключване на сделка може да бъде отправено до неопределен кръг от лица,

но трябва да съдържа предлаганото количество и срока за приемане на

предложението. Ако са изпълнени изискванията, предложителят

(търговецът) е обвързан до изчерпване на количеството в определения срок.

Публичното предложение предоставя на търговците в отношенията

бизнес към потребител подходящи средства за ограничаване на

отговорността от несключване на договор, поради което е широко възприет

способ за осъществяване на търговска дейност в електронната търговия при

доставка на стоки или други продукти, които са количествено ограничени.

Все повече се налага в практиката използването на публичното предложение

при промоции на продукти, рекламни кампании и директните продажби.

Мълчаливото приемане е другият способ за сключване на търговски

сделки в електронната търговия и е уреден в чл. 292 ТЗ. Поради

специфичните качества на страните по сделката обаче, то ще бъде

разгледано при изследването на отношенията бизнес към бизнес (B2B).

6.2.3.2. Форма на сделките в отношенията бизнес към

потребител

За да е действителна сделката между субектите на гражданското

право, тя трябва да е извършена в предписаната от закона форма. Сделките в

електронната търговия се сключват чрез използването на информационни

технологии и волеизявленията се извършват в електронна среда.

Правната рамка на електронната търговия в Европейския съюз,

съдържащата се в Директива 2000/31/ЕС, предвижда изрично изискване

страните-членки да създадат условия за сключване на договори по

електронен път и в електронна среда. Според чл. 9 на Директивата страните

членки трябва да осигурят в тяхната правна система възможност договорите

да бъдат сключвани по електронен път и да признават тяхната валидност.

Следователно трябва да се установи дали съществуващата правна уредба

позволява сключването на търговски сделки по електронен път и дали

съответства на правната рамка на Общността.

39

За действителността на търговските сделки не е необходима писмена

форма, освен в изрично определените със закон случаи. В този смисъл е

правилото на чл. 293, ал.1 ТЗ. Разгледаната разпоредба дава широка основа

за развитието на търговска дейност посредством използването на

информационни технологии, тъй като за повечето сделки в електронната

търговия не се предвижда изискване за форма. Като по-популярни

изключения могат да бъдат посочени сделките, които се сключват при общи

условия (чл. 298, ал. 1 ТЗ) и продажбата на изплащане (чл. 335, ал. 1 ТЗ). За

тези видове търговски сделки има изрично изискване на закона да бъдат

сключвани в писмена форма.

Решението на проблема с признаването на силата на писмена форма на

изявленията, извършени по електронен път дава правилото на чл. 293, ал. 4

ТЗ. Според посочената разпоредба писмената форма се счита за спазена, ако

изявлението е записано по технически начин, който дава възможност то да

бъде възпроизвеждано. Действието на това правило се разпростира по

отношение на всички търговски сделки и позволява разгръщане на

интензивна търговска дейност в електронна среда. От гледна точка на

изпълнение на изискванията на ЕС, може да се каже, че правната рамка

в момента съответства напълно на изискванията на общността поне в

сферата на признаването на валидността на договорите, сключвани по

електронен път.

Друг способ за признаване на писмената форма на електронните

изявления е правният режим, установен в Закона за електронния документ

и електронния подпис (ЗЕДЕП). С приемането на този акт в Българската

правна система са изпълнени изискванията на Директива 1999/93/ЕС

относно правната рамка на Общността за електронни подписи.

По силата на ЗЕДЕП писмената форма се счита за спазена, ако е

налице електронен документ – чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. В тази връзка, без да се

разглежда подробно режима по ЗЕДЕП, ще бъдат изяснени понятията

електронен документ и електронен подпис.

Понятието електронен документ е легално и е определено в чл. 3, ал.

1 на ЗЕДЕП. Според посочената разпоредба електронен документ е

електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг

носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано.

40

Електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова

форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално

представяне на информация. То съставлява електронния документ и може

да съдържа и несловесна информация.

Непосредствено свързано с използването на електронния документ

в търговската дейност е и използването на електронен подпис за

удостоверяване на съдържанието на електронното изявление. Електронен

подпис е определен в чл. 13, ал. 1 като всяка информация, свързана с

електронното изявление по начин, съгласуван между автора и адресата,

достатъчно сигурен с оглед нуждите на оборота, който разкрива

самоличността на автора, разкрива съгласието на автора с

електронното изявление, защитава съдържанието на електронното

изявление от последващи промени. Към това определение следва да бъдат

добавени останалите два вида електронен подпис – усъвършенстван и

универсален. Съществено значение за търговския оборот има универсалният

електронен подпис, тъй като има силата на саморъчен по отношение на

всички субекти на правото.

Обобщеният преглед на правната рамка на търговските сделки,

сключвани по електронен път показва пълно съответствие с правото на

Европейския съюз и създава добра основа за развитие на електронната

търговия.

6.2.3.3. Изпълнение на търговска сделка в електронната

търговия

Изпълнението на сделката в отношенията бизнес към потребител в

електронната търговия може да се разгледа от два аспекта. Най-общо

търговецът е задължен да предостави услугата на информационното

общество или съответната стока, а потребителят са задължава да

заплати уговорената цена.

В материята на изпълнението с оглед спецификата на

информационните технологии следва да се обърне внимание най-вече на

способите за извършване на плащането на уговорената цена. Дълго време

отношенията по електронното разплащане не успяваха да намерят

подходяща единна уредба. С възприемането на правната рамка на

41

Европейския съюз, материята относно електронните разплащания беше

кодифицирана в единен акт – Закон за паричните преводи, електронните

платежни инструменти и платежни системи, Обн. ДВ. бр.31 от 8 Април

2005г. и влизащ в сила 6 месеца след обнародването му.

Изпълнението на задълженията на търговеца, който доставя услуги на

информационното общество се урежда от договора между него и

потребителя, от общите правила за изпълнение на задължения в

гражданското, търговското право и от търговските обичаи.

6.2.3.4. Особена защита на потребителя по ЗЗППТ

Както вече беше установено, качеството потребител по смисъла на

ЗЗПТ на едната страна по сделката е свързано с известна специфика на

правния режим, насочена към закрила на по-слабата страна по

правоотношението. Особено ясно тази закрила е изразена при

ограничаването на приложното поле на търговската продажба спрямо

определена категория лица. Според чл. 318, ал. 2 ТЗ не е търговска

продажбата, която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е

физическо лице. Както може да се установи, налице е пълно припокриване

на характеристиките на потребителя по смисъла на ЗЗППТ и категорията

лица, описана в чл. 318, ал. 2 ТЗ.

Ограничаването на приложението на правилата за търговските сделки

спрямо потребители позволява чрез правния режим на ЗЗППТ в категорията

на сделките да се установи потребителския договор като един особен

защитен режим на всички потребители в електронната търговия. Подобен

подход не само е подходящ с оглед разликата в интензитета на извършваната

търговска дейност между отношенията B2B и B2C, но е и социално

обоснован. Настоящето изследване няма да навлиза в проблематиката на

потребителското право, защото целта му е само да очертае основните сфери

на регулиране на отношенията в съответните нормативни актове.

6.2.3.5. Съобразяване на правната рамка на отношенията

бизнес към потребител с изискванията на Европейския

съюз

42

До момента бяха установени основните субекти и характеристиката на

отношенията на електронната търговия, в които те участват. На тази основа

вече могат да бъдат направени изводи за сферите на правната регламентация,

които следва да бъдат съобразени с правото на Европейския съюз и

систематичното място на правилата в правната ни система.

Относно качествата на страните по отношението бизнес към

потребител следва да се дефинират ясно качествата на страните. В тази

насока трябва да бъдат възприети в търговското законодателство

дефинициите на доставчик на услуги на информационното общество и

съответните задължения, с които е свързано извършването на подобна

дейност. Директива 2000/31/ЕС предоставя ясни насоки, като дефинира

понятието за услуга на информационното общество (чл. 2, (а)), доставчик

на услуги на информационното общество (чл. 2, (б)) и задълженията му

във връзка със сключване на сделки по електронен път.

Относно задълженията на доставчика при сключване на сделката

следва да се направят няколко уточнения.

При осъществяване на търговска дейност, за лицето, което е доставчик

по смисъла на Директива 2000/31/ЕС следва да се установи задължение за

предоставяне на минимално определената в чл. 5 (1) информация.

Подходящо допълнение на правната уредба в тази посока би било

допълването на чл. 13 ТЗ с посочените в Директивата елементи, когато

търговецът предоставя услуги на информационното общество.

По отношение на задължението за предоставяне на информация преди

сключването на сделката за предоставяне на услуги на информационното

общество от страна на търговец, може да се възприеме подход на допълване

на правната уредба на Част III на ТЗ. В тази насока следва да бъдат

възприети изискванията на чл. 10 на Директивата. Законодателят обаче

трябва не само да възприема нормите на европейското право, но и да

регулира последиците от тяхното проявление. В тази насока е наложително

да бъдат определени изрично в гражданското и търговското законодателство

последиците от неизпълнение на изискванията за предоставяне на

информация върху действителността на търговската сделка.

Възприемането на правната рамка на електронната търговия в

България е свързано и с изработването на Проект на закон за електронната

43

търговия. В този акт са възприети буквално всички разпоредби на

Директива 2000/31/ЕС, като се следва аналогична структура на акта. Прави

впечатление обаче, че регулацията на отношенията се осъществява чрез

създаването на отделен закон, вместо да се допълват правилата за субектите

и сделките в гражданското и търговското законодателство.

Логично би било отношенията да се регулират там, където те

възникват – основанията за сключване на търговските сделки. В този

смисъл уредбата не следва да се установява от отделни актове, които

регулират отделни обществени отношения, а законодателят да се стреми към

кодифициране на правната система. Следователно нужно е само да се

допълни съществуващата правна регламентация чрез възприемане на

достиженията на правото на ЕС и да се съобрази с особеностите на

националната правна система. Въвеждането на правния режим на

отношенията бизнес към потребител следва да се осъществи чрез допълване

на Търговския закон и Закона за задълженията и договорите, поне що се

отнася до сделките в електронната търговия. Същият подход обаче би могъл

да бъде възприет и по отношение на правосубектността на страните в

отношенията бизнес към потребител.

Освен дейността на доставчиците в правото на ЕС са предвидени

специални мерки за защита на потребителите, посочени главно в

директивите в сферата на правото на защита на потребителите. Приложното

поле на Директивата за електронната търговия не обхваща

потребителското право. В нея са предвидени само мерки за защита на

страните при сключване на договори по електронен път, независимо от

качествата на субектите. Ето защо съобразяването на националната рамка на

електронната търговия с тази на ЕС е невъзможно без възприемането на

съвременните достижения на потребителското право.

Опитите за реформа в сферата на правния режим на защита на

потребителите намериха своя израз в приетия на първо четене на 24.02.2005

в Народното събрание Проект на закон за защита на потребителите1. В

този нов нормативен акт, който предстои скоро да влезе в сила, са възприети

принципите, установени в правната рамка на ЕС и по специално в следните

актове:

1 Пълен текст на законопроекта - http://www1.parliament.bg/infocenter/zakonoproekti/402-01-43.pdf44

Директива 98/6/ЕС за обозначаване на цените на стоките, предлагани на

потребителите;

Директива 84/450/ЕС за заблуждаващата реклама;

Директива 97/55/ЕС за сравнителната реклама;

Директива 85/577/ЕС за договори, сключвани извън търговските обекти;

Директива 97/7/ЕС за договорите за продажби от разстояние;

Нова директива 2001/95/ЕС за общата безопасност на стоките;

Директива 99/44/ЕС за продажбите на стоки и свързаните с тях гаранции;

Директива 85/374/ЕС за отговорността на производителя за вреди,

причинени от дефект на стока;

Директива 93/13/ЕС за неравноправните клаузи в договорите,

предлагани на потребители;

Директива 94/47/ЕС за договорите за предоставяне на правото на ползване

на недвижим имот за определено време;

Директива 98/27/ЕС за защита на колективните интереси на потребителите

за издаване на разпореждания за преустановяване на търговски практики,

които са в нарушение на законодателството

Трябва да се отбележи, че подготвяната нова уредба на защита на

потребителите е сериозен напредък към съобразяване на националното

законодателство с правната рамка на ЕС. От анализа на текстовете на

Проекта на закон за защита на потребителите с оглед отношенията бизнес

към потребител следва да бъде акцентирано на уредбата на договорите за

продажба от разстояние, дефинирани в чл. 48 до чл. 61. Посочените

разпоредби макар и съобразени с изискванията на правото на ЕС уреждат

сходни с Директива 2000/31/ЕС отношения по предоставяне на информация

на потребителя по сделката. В този смисъл следва да се открие най-

подходящият начин за съобразяване на различните актове, с цел избягване на

противоречия в правоприлагането.

Неразделна част от проблематиката на електронната търговия е

правната уредба на електронните разплащания и свързаните с тях

правоотношения между страните по сделката. В тази сфера на правно

регулиране трябва да бъде отбелязан същественият напредък, който е

45

извършен с възприемането на правната рамка на ЕС, установена в различни

актове на институциите. Те са възприети успешно в Закона за паричните

преводи, електронните платежни инструменти и платежни системи,

обнародван на 8 април 2005 г., влизащ в сила 6 месеца след

обнародването му. В новата правна уредба са изпълнени изискванията на

следните актове на Европейския съюз:

Директива 97/5/ЕС относно презграничните кредитни преводи;

Препоръка 97/489/ЕС относно операциите с електронни платежни

инструменти и в частност отношенията между издател и държател;

Директива 98/26/ЕС относно окончателността на сетълмента в

платежните системи и системите за сетълмент на ценни книжа;

Препоръка 98/257/ЕС относно принципите за органите, натоварени с

извънсъдебно разрешаване на потребителски спорове;

Директива 2000/46/ЕС относно започването, осъществяването и

надзора върху дейността на институциите за електронни пари

Трябва да се отбележи, че с влизането в сила на новата правна уредба,

субектите на електронната търговия ще могат да осъществяват електронни

разплащания в условията на ясна и модерна правна рамка, съобразена с

изискванията на ЕС.

Отношенията бизнес към потребител разкриват най-съществените

особености и разновидности на правни връзки между субектите на

търговското и гражданското право. Установените до момента особености на

правоотношенията между субектите са базисна основа за разглеждане на

другите отношения в електронната търговия. Постижението на възприетият

подход на изследване е, че изследването на другите видове отношения ще

изхожда изцяло от резултатите от анализа на отношенията бизнес към

потребител.

6.3. Правна регламентация на отношенията B2B – бизнес към

бизнес

Отношенията бизнес към бизнес представят една от най-динамичните

сфери на съвременната икономика, а именно отношенията между отделните

компании на пазара в електронната търговия. Изследването на правната

регламентация е от съществено значение, за да се установят, от една страна,

различията с другите отношения в електронната търговия и от друга, да се

46

провери възможно ли е създаването на обща правна уредба на електронната

търговия за всички видове отношения. За целта отново ще се подходи към

анализ на качествата на субектите, характеристиката на сделката и

правилата, с които се съобразяват страните.

6.3.1. Качества на субектите

Изследването на качествата на субектите в отношенията бизнес към

бизнес отново ще бъде сведено до установяването на качеството търговец

или липсата на такова качество в някоя от страните. Както е видно и от

наименованието на отношенията, те възникват и съществуват между

отделните икономически субекти във връзка с осигуряването на определени

нужди на компаниите. Следователно се наблюдава сходство на двете страни

по отношението, тъй като и двете по занятие извършват определена

стопанска дейност.

В тази посока на разсъждения и основавайки се на вече приетото

относно търговеца като страна по отношенията бизнес към потребител, може

да се направи извод, че в отношенията бизнес към бизнес и двете страни

ще имат особеното качество търговец по смисъла на Търговския закон с

всички произтичащи от това последици за правния режим.

Качеството търговец вече беше изяснено, поради което в настоящето

изследване няма да се спирам отново на него. За изчерпателност обаче може

да се подчертае, че в конкретния случай това ще е търговец, който по

занятие предлага услуги на информационното общество по смисъл на

Директива 2000/31/ЕС или други стоки и услуги посредством приложението

на информационни технологии. Той има същите особености като търговеца в

отношенията бизнес към потребител. В този смисъл едната страна в

отношенията бизнес към бизнес винаги ще има качеството доставчик на

услуги на информационното общество по смисъла на Директива

2000/31/ЕС, а другата страна ще има качеството на получател на услуга

на информационното общество.

На базата на установените вече характеристики на субектите, може да

се установи и съдържанието на отношението между тях. Отново това ще е

правна сделка, но с известни особености, породени от качеството търговец

на двете страни по нея.

47

6.3.2. Характеристика на сделката между страните

Характеристиката на правната сделка между страните ни дава

възможност да установим правилата, от които тя се урежда и съответно да се

очертаят сферите на правна регулация, върху които трябва да се въздейства,

за да се приведат в съответствие с изискванията на ЕС и нуждите на

търговския оборот.

Няма съмнение относно търговския характер на сделка, сключена

между търговци, когато е свързана с упражняваното от тях занятие. В случая

сме изправени точно пред такава хипотеза. Отношенията бизнес към

бизнес протичат между търговци, свързани са с упражняваното от тях

занятие и са винаги търговска сделка. Съобразявайки се с особеностите

на електронната търговия, сделката ще е предоставяне на услуги на

информационното общество по смисъла на Директива 2000/31/ЕС на

друг търговец, който би следвало да е получател на услуга на

информационното общество.

Определянето сделката като търговска довежда до следните изводи за

правния режим, на който са подчинени страните:

Сделката се подчинява на правилата за търговските сделки,

определени в част III на Търговския закон;

Тъй като другата страна по отношението не е потребител, не се

прилага специалния режим на закрила по ЗЗППТ;

Страните следва да полагат грижата на добрия търговец и към

тях са приложими по-олекотените изисквания за сключване на

търговски сделки;

Могат да се ползват от способите за сключване на сделки чрез

мълчаливо съгласие по чл. 292, ал. 1 ТЗ;

Могат да сключват сделка при общи условия по режима на чл.

298 ТЗ;

Едната страна по сделката е доставчик на услуги на

информационното общество по смисъла на Директива

2000/31/ЕС;

48

Другата страна по сделката е получател на услуга на

информационното общество по смисъла на Директива

2000/31/ЕС;

Освен изброените до момента предимства, които открива правният

режим на търговските сделки между търговци, страните следва да се

съобразяват с изискванията, които са поставени към търговеца по

отношенията бизнес към потребител. В тази връзка особено внимание следва

да се обърне на хипотезата, в която търговец предоставя на друг търговец

услуги на информационното общество или сключва договори по електронен

път.

Следователно сферите на регулация с цел съобразяване с изискванията

на правото на ЕС са сходни с тези, установени до момента за отношенията

между търговец и потребител. В тази насока единствено следва да се

съобразят особените отношения, които биха могли да възникнат между

търговците при или по повод на обмен или предоставяне на достъп до

информация – проблеми, които можем да отнесем по-скоро в сферата на

правото на защита на конкуренцията.

6.4. Правна регламентация на отношенията C2C – сделки между

нетърговци

Отношенията потребител към потребител се различават съществено от

разгледаните до момента отношения в електронната търговия. Това различие

се проявява във всички елементи от правоотношението между страните.

Като се започне от качествата на субектите, продължи се с характеристиките

на сделката и не на последно място се установят правилата, които регулират

отношенията между страните по нея. Тези отношения се доближават много

повече до отношенията, които възникват между участниците в

информационното общество, отколкото към тези в електронна търговия. Тъй

като обаче са способ за обмен на блага в електронна среда, те следва да

бъдат разгледани, а съответно и регулирани, заедно с тези на електронна

търговия.

6.4.1. Качества на субектите

49

Отношенията потребител към потребител протичат между субектите

на гражданското право, което определя до голяма степен разликата им с

другите отношения в електронна търговия. Като основна отличителна

особеност следва да се отбележи, че страните по тези отношения никога

не са търговци и не преследват стопански цели. В този смисъл субекти на

отношенията потребител към потребител могат да бъдат:

Физически лица;

Юридически лица, които не са търговци;

Юридически лица с нестопанска цел;

Държавни учреждения;

Към изброените субекти трябва да се направят няколко уточнения.

Общата характеризираща особеност на всички от тях е възможността да

бъдат доставчици на услуги на информационното общество по смисъла

на Директива 2000/31/ЕС и администратори на лични данни по смисъла

на Закона за защита на личните данни.

За физическите лица като страни по отношението следва да се

подчертае, че те не участват в качеството си на потребител по смисъла на

ЗЗППТ. Липсата на това качество е обусловено от насрещната страна по

правоотношението, която не е търговец или производител, за разлика от

отношенията бизнес към потребител.

Отнасянето на юридическите лица към категорията на отношенията

потребител към потребител се налага поради невъзможността да бъдат

причислени към някой от другите видове отношения. Освен това сходството

на правния режим на сделките между лицата нетърговци налага те бъдат

разглеждани заедно с физическите лица.

По отношение на държавните учреждения следва да се отбележи, че

тяхното участие в отношенията трябва да се разграничава от качествата им в

отношенията бизнес към публична власт. Там учрежденията сключват

сделки по специална правно регламентирана процедура по Закона за

обществените поръчки, а насрещната страна в отношението е търговец. В

този смисъл държавните учреждения са страна в отношенията потребител

към потребител, само когато сключват правни сделки извън обхвата на

Закона за обществените поръчки.

50

Общото между всички разгледани до момента субекти е, че в

отношенията, условно наречени потребител към потребител, едната страна

обикновено е доставчик на услуги на информационното общество, а другата

обикновено е потребител на услуги на информационното общество, което

налага съобразяване с изискванията на Директива 2000/31/ЕС.

6.4.2. Гражданските правоотношения в електронна среда

Установяването на правната регламентация на отношенията

потребител към потребител е непосредствено свързано с особеностите на

сделката, която съставлява правоотношението между страните. В този

смисъл определянето на нейната природа като търговска или нетърговска ще

води до съществени изводи за правния й режим.

Сделките в отношенията потребител към потребител не могат да бъдат

отнесени към категорията на търговските сделки. Те по-скоро отразяват

нуждите на участниците в гражданския оборот, породени от

разпространението на информационните технологии.

От нетърговския характер на сделката могат да бъдат направени

следните съществени изводи за правния режим на отношенията:

Основен източник на правна регламентация е Законът за

задълженията и договорите;

Съществено значение ще има правният обичай;

Правилото на ТЗ за валидност на писмената форма, ако

изявлението е записано по технически начин не е

приложимо;

Волеизявленията на страните в електронна среда се

регулират от Закона за електронния документ и електронния

подпис;

Облекчените условия за сключване на търговските сделки не

могат да бъдат приложени;

Прилагат се изискванията на Закона за защита на личните

данни;

По отношение на извършването на плащания по електронен

път се прилагат правилата на Закона за паричните преводи,

електронните парични инструменти и платежни системи;

51

Възприемането на изискванията на Директива 31/2000 в отношенията

между нетърговци е свързано със съобразяването с особеностите на

гражданското законодателство. Редица разпоредби на Директивата

позволяват страните по сделките да изключат изрично приложението на

особените правила за предоставяне на информация при сключване на

договори по електронен път. Тази възможност обаче не се допуска за лица,

които са потребители на услуги на информационното общество по смисъла

на директивата. Това са хипотезите, предвидени в чл. 10 и чл. 11 от

Директивата, които регулират сключването на договори и определяне на

престацията по тях посредством информационните технологии.

6.4.3. Отношенията между субектите в отношенията потребител

към потребител като основа за развитието на

информационното общество

Както вече беше споменато отношенията потребител към потребител

не винаги могат да бъдат отнесени към търговията. В повечето случаи те

отразяват нуждите на субектите от достъп до информация и нейния обмен

между тях, а не толкова сключване на сделки по електронен път. В този

смисъл може да се направи извода, че отношенията между нетърговци по

електронен път представляват първите наченки на информационното

общество с типичните за него отношения на създаване, обмен и

предоставяне на достъп до информация.

Съобразявайки националното законодателство в областта на

информационното общество с правната рамка на ЕС трябва да се вземе под

внимание изискванията на Директива 98/34/ЕС, приета на 22 юни 1998 г. за

процедурата за предоставяне на услуги на информация в областта на

техническите стандарти и регулации1, допълнена с Директива 98/48/ЕС.

В последните години ЕС е провел разнообразни инициативи за

развитие на информационното общество в рамките на съюза. Със

съществено значение за развитието на правната рамка на общността са:

1 Directive 98/34/EC of the European Parliament and of the Council of 22 June 1998 laying down a procedure for the provision of information in the field of technical standards and regulations.

52

еEurope 2005 action plan, приет юни 2002 г. в Севиля и

допълнен януари 2003 като обхваща вече и страните

кандидатки за членство;

eEurope+ benchmarking report, приет на Септември 2003 г.;

Резолюция на Съвета за изпълнение на плана eEurope 2005;

Инициативата Европа Информационно Общество през 2010;

България е страна, която е приела предизвикателството на

присъединяването на към Европейския съюз и това налага извършването на

генерални реформи не само в правната рамка на търговската дейност, но и на

цялото гражданско общество като цяло. В този смисъл информационното

общество би предоставило подходяща основа и би оказало силен тласък на

интеграционните процеси в България по пътя на усвояване на новите

европейски ценности.

Възприемането на правната рамка на Европейския съюз в сферата на

електронната търговия е процес, характеризиращ се с плановост и преценка

на правните системи на страните членки. Правната наука в България има

десетилетна традиция в изследването на обществените отношения и

предоставянето на подходяща нормативна основа за тях. В този смисъл

правната регулация на електронната търговия и на информационното

общество следва да се изгражда като се използват достиженията на

съвременната правна наука и нормативните правила, установени в актовете

на Европейския съюз.

Постигането на принципите на информационното общество и

икономиката на знанието, в основата, на която стои електронната търговия, е

висша ценност за всяко развито общество. Поставянето на обществените

отношения на тази нова плоскост, където знанието е основен ресурс, без

съмнение ще доведе до благоденствието на всяка нация, която е насочила

информационните технологии в помощ на обществото.

53