157

БЪЛГАРСКО ГЕОЛОГИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО, Национална конференция с международно участие „ГЕОНАУКИ 2015“BULGARIAN GEOLOGICAL SOCIETY, National Conference with international participation “GEOSCIENCES 2015”

Cvijić’s investigations on Quaternary glaciations in Rila as a basis for developing geosites of scientific and historic valueИзследванията на Цвийч върху кватернерните заледявания в Рила, като основа за разработване на геотопи с научна и историческа стойностDimitar Sinnyovsky Димитър Синьовски

Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“, 1700 София; E-mail: sinsky@mgu.bg

Ключови думи: Цвиjиħ, Рила, ледникови форми, геотопи.

Въпросът за кватернерните заледявания в Рила е засегнат още от първите изследователи на наши-те земи. Boué (1840) и Viqueсnel (1868) не откриват следи от заледяване в Рилския масив, а Barth (1864), Hoch stetter (1870) и Rockstroh (1874) отбе-лязват на личие то на снежници. През юли 1896 г. идва сръб ският физикогеограф Jован Цвиjиħ, кой-то по по ръка на своя учител, известния немски из-следовател Албрехт Пенк, осъществява 10 марш-рути в Северна и Централна Рила: 1) Самоков – с. Маджаре – Кобилино бранище – Сухия чал – Сухото езеро – Тиха Рила – Рилски манастир; 2) окол ностите на Рилския манастир; 3) Рилски ма-настир – Елешнишко езеро – Седемте рилски езера; 4) езерата на Прав Искър – Урдини езера – Рилски

манастир; 5) Манастирска река – Смрадливото езе-ро; 6) Рибни езера – Маринковица – Прекоречки езе ра – Караула; 7) Караула – извора на Бяла Мес та – вр. Налбант – извора на р. Бели Искър – Кара у ла; 8) Караула – Бели Искър – Манчов чал – Ма ричини езера – вр. Мусала; 9) Мусала – цир куса на Бист ричините езера – долината на р. Ма рица – Чамкория; 10) Самоков – Долна баня. В знамени-тия си труд „Трагови старих глечера на Рили“ Cvijić (1897) отбелязва на географската карта установени-те от него циркуси, ледникови езера, морени, roche moutonnée, глетчерни врязвания и заравнени по-върхности (фиг. 1–3). В следващата си работа, която публикува на немски език, той описва 11 маршрути, тъй като разделя маршрут № 6 на две (Cvijić, 1898).

Фиг. 1. Географската карта на Рила в работата на Цвиjиħ (Cvijić, 1897), на която са очертани ледниковите форми

158

Цвиjиħ за пръв път наблюдава многобройни-те снежници на Рила през август 1895 г. от най-високия връх на Сърбия и първенец на Геопарк „Белоградчишки скали“ вр. Миджур (2168 m) в Западна Стара планина. След като посещава Рила през 1896 г. той установява ясни следи от леднико-ва дейност и сравнява рилските ледникови форми с алпийските. След неговите публикации (Cvijić, 1897, 1898) идват и изследванията на българския физикогеограф Жеко Радев, също ученик на Пенк. По това време българските естественици вече са се отърсили от внушенията на първите изследова-тели, че на нашата територия не е имало ледникова дейност. И както често се случва, на принципа на махалото, те започват да търсят морени там, къде-то ги няма – на Витоша. Така и до днес каменните реки в софийската планина носят наименованието „витошки морени“.

Описаните в работите на Цвиjиħ ледникови форми са включени в плана за развитие на гео-парк Рила като геотопи с историческа стойност за българската геология. Седемте рилски езе-ра, Мусаленските циркусови езера, вр. Мусала и Рибните езера вече са описани като геотопи с на-учна и естетическа стойност, а други, като долини-те на реките Леви Искър и Манастирка, ще бъдат разработени като тематични геопътеки „По стъп-ките на Цвийч“. Мотото на Геопарк Рила е „Земя на желязото и водата“ (формулирано от експерта на Европейската мрежа Alexandru Andrassanu): желязото, като символ на многовековния поми-нък на хората от Самоковския край и водата, като източник на три от най-големите български реки – Искър, Места и Марица. Водата е исторически символ на Рила и в другите си агрегатни състояния – газообразно (гейзерът в Сапарева баня) и твърдо (кватернерните ледници). Така ледниковата дей-ност стои във фокуса на Геопарк Рила и повечето

геотопи са свързани именно с ледниковите форми. По историческо стечение на обстоятелствата те са документирани за пръв път от Jован Цвиjиħ, чиято 150 годишнина бе официално отбелязана през този октомври с международна научна конференция в Белград. Неговите професионални изследвания, които са актуални и днес, ще останат в златния фонд на българската геоложка литература.

Литература ReferencesBarth, H. 1864. Beschreibung einer Reise quer durch das Innere

der Europäischen Türkei von Rustchuk über Philippopel, Rilo Monastir, Bitolia (Monastir) und den Thessalischen Olymp nach Selanik oder Thessalonike im Herbst 1862. – Zeitschrift für allgemeine Erdkunde, N. F. 16, 117–208.

Boué, A. 1840. Esquisse géologique de la Turquie d’Europe. Paris, 190 p.

Cvijić, J. 1897. Troughs of old glaciers in Rila. – Vois Serb. royal acad., 54, I sec., 19, 1–103 (in Serbian).

Cvijić, J. 1898. Das Rila Gebirge und seine ehemalige Ver-gletscherung. – Zschr. d. Ges. F. Erdk. zu Berlin, 34, 14–253.

Hochstetter, F. 1870. Die geologischen Verhältnisse des östli-chen Theiles der Europäischen Türkei. – Jahrb. der k. k. geol. Reichsanstalt, Wien, 20, 365–461.

Rockstroh, E. 1874. Die Quellseen des Kara Iskra und der Kriva Rjeka, im Rilo-Dagh (europ. Türkei). – Mitth. d. K. K. Geogr., Gesellsch., 481–487.

Viquesnel, A. 1868. Voyage dans la Turquie d’Europe. Des­cription physique et géologique de la Thrace. Paris, t. 2, part. 3–4, 131–437.

Фиг. 2. „Изворите на Джерман и Черни Искър“ (Cvijić, 1897), известни по онова време като „Еди гьол“, сега геотоп „Седемте Рилски езера“

Фиг. 3. „Изворът на Бистрица“ (Cvijić, 1897), сега геотоп „Муса-ленски циркусови езера“ с вр. Мусала, отбелязан на картата като кота с надморска височина 2923 m