Capital - 13.11.2009

www.capital.bg

K3

Най-добрите работодатели за 2009 г.

КОМЕНТАР

Тази седмица Европа празнува с фойервер-ки 20-годишнината от падането на Берлин-ската стена и това беше събитието за граж-даните й.

Да прочетем българското събитие на из-миналата седмица, а именно диалога между президен-та, премиера, с епизодични включвания на политиче-ските партии. Историята тръгна от искането на прави-телството да се отзоват посланиците ни в САЩ и Тур-

ция, стигна до това да се иска импийчмънт на прези-дента (виж на стр. 6), че и избори за Велико народно съ-брание. И замръзна на точка „Други“. От президента разбрахме още, че играта е груба, но той няма да мъл-чи. А моделът „Борисов“ (макар и ефимерно назован) е авторитарен. Премиерът отговори от Берлин с допъл-нението защо президентът не е с него на трибуната. Партиите от мнозинството започнаха да преговарят за нещо си. Всички поискаха различни извинения, но

никой не го направи. Единият посланик сам си подаде оставка, но и другият май ще го направи. Премиерът дори не отиде да открие един нов обект. А президен-тът не го спомена в една 50-минутна реч. Ако всичко това ви се струва леко безсмислено, прави сте.

Но поне стана ли ви ясно защо българският 10 ноем-ври не е съизмерим нито с Пражката нежна револю-ция, нито с полската „Солидарност“ и защо в нашето дворче от Европа фойерверките не са празник. � K

Как изгарят фойерверките

година XVII, цена 2.50 лв.

9 7 71 3 1 0 7 9 8 02 4 54

ISSN 1310-7984

14 - 20 ноември 2009 г.

#45

45

Кога ще паднат лихвите

На стр. 10 - 14ИЛЮСТРАЦИЯ: СТУДИО „ЕНТУСИАЗЪМ“

ЧЕТЕТЕ НАстр. 34

ПОЛИТИКА И ИКОНОМИКА стр. 18

Българската икономика след 20 години преход


Крепостта на външните работи

1

45ГОДИНА VII, 14 - 20 НОЕМВРИ 2009

ЛЕГЕНДИ ЗА ЕСЕНТА

ДИМИТЪР ПАВЛОВMERCEDES-BENZМОНБЛАНКИНОМАНИЯ

2 KАПИТАЛ 14 - 20 ноември 2009 г.

НАВИГАТОР

4-9 Най-добрите работодатели 2009 г. Фармацията и бързооборотните стоки печелят призовите места

K3 КАРИЕРИ

K1 K2

48-49 Дълъг път, къси печал-би. Компаниите за международ-ни автобусни превози търсят но-ва стратегия

50 На кръстопът. Пак. „Креми-ковци“ се отдалечава от плана за оздравяване

51 Стоманената ръка на Ми-тал грабна Escada. Семейство-то на индийския милиардер купу-ва фалиралата германска луксоз-на марка

52-53 Къде е капиталът? Из-следване на Ernst & Young показ-ва, че компаниите очакват още три години трудни кредити

КОМПАНИИ

64-65 Важното при покупка на имот на зелено. Какви провер-ки трябва да направи купувачът и за какви условия да настоява

66 Подсладител за акции. За пръв път на българската борса ще се търгуват варанти

МОЯТ КАПИТАЛ

ПРЕДПРИЕМАЧ

60-61 Консултации за без па-ри. Програма на ЕБВР финансира безвъзмездно проекти за енергий-на ефективност

„Капитал“ и „Дневник“ използват за опаковането на изданията си торбички, изработени от DEGRALEN®. Те се разграждат в природата за 24 месеца, което е над 100 пъти по-бързо, отколкото обикновените полиетиленови торбички.

„Икономедиа“ АД е член на „Одит бюро по тиражите“

КОМЕНТАРИ И АНАЛИЗИ

9 Намаляването на лихвите по кредитите. Две крачки напред

9 Отстраняването на служители-те в МВнР с агентурно минало.

Само лустрация не стига

9 Промените в НПК и НК. Доверието не се печели със закон

17 Новата класна. В групата на ГЕРБ зрее недоволство от стила на Искра Фидосова

22 Кандидатът за кмет на София от БСП Георги Кадиев: Вълната не е зад гърба ми, а срещу мен

23 Кандидатът за кмет на ГЕРБ Йорданка Фандъкова: Кметът не е самостоятелен играч

24 Игра с много неизвестни. Държaвата предлага монопол за тотото и регулация на онлайн ха-зарта

ПОЛИТИКА И ИКОНОМИКА

30-31 Специален отряд „Из-ток“. Спецгрупа на австрийската полиция е по петите на източно-европейски престъпници

33 Обект със специално пред-назначение. Зад руските плано-ве за откриване на база в Ниш мо-же би се крият по-дълбоки инте-реси

39 Milo vnu4e... Икономиката ще спечели, ако повече възрастни хора станат „на ти“ с технологиите

40 Предколедно пазаруване. Google изкупува компании, с които ще гради своето телекомуникационно бъдеще

ТЕХНОЛОГИИСВЯТ

ОБЩЕСТВО

34-35 Журналистът Антони Ге-оргиев: Предпочитам Истанбул пред Чернобил

10-11 Лихвите или кокошка-тa. Правителството посочи цена-та на кредитите като проблем, но проблемът е, че няма кредити

12-13 Кога пак ще има креди-ти? Банкерите отново искат да

ТЕМА НА БРОЯ

КОМПАНИИ 48 / Стоки и продажби 56 / ИМОТИ 58 / ПРЕДПРИЕМАЧ 60 / ФИНАНСИ 62 / МОЯТ КАПИТАЛ 64

www.capital.bg

K2

14 - 20 ноември 2009 г.

До края на септември

българите са изпили лекарства

срещу грип за 16 млн. лв. � КОМПАНИИ 54

БИЗНЕС

Н

� K

КОМЕНТАР

КОМПАНИИ Продажбите на антивирусни лекарства растат с хиляди проценти

Милиони за грипа

52

Къде е капиталът

58 В градината на кризата

ГРАФИКА: АСЯ КОЛЕВА

56 Моята марка, твоят магазин

Десислава НИКОЛОВА

септември 2008

Продадени опаковки тамифлу:


www.capital.bg

K3

Най-добрите работодатели за 2009 г.

КОМЕНТАР

Т� K

9 7 71 3 10 7 9 8 02 4 54

14 - 20 ноември 2009 г.

#45

Кога ще паднат лихвите

На стр. 10 - 14ИЛЮСТРАЦИЯ: СТУДИО „ЕНТУСИАЗЪМ“

ЧЕТЕТЕ НАстр. 34


Българската икономика след 20 години преход



отпускат заеми, но вече с едно на-ум

14-15 С пари отвън. Издаване-то на еврооблигации може и да смъкне на лихвите, но по-вероят-но ще подкрепя бюджета

62-63 Дод срещу Фед. Сенато-рът иска да ореже всички регула-торни правомощия на централна-та банка на САЩ

ФИНАНСИ

СТОКИ И ПРОДАЖБИ

54-55 Милиони за грипа. Про-дажбите на антивирусни лекар-ства растат с хиляди процента

56-57 Моята марка, твоят магазин. „Пикадили“, BILLA и „ЦБА Асет мениджмънт“ ще рас-тат и на франчайзинг

58-59 В градините на криза-та. Строителството на жилищ-ния проект Winslow Gardens спря за близо година, но има шанс за размразяване

ИМОТИ

38 Медии на приносител. Два новинарски сайта влязоха в сивата зона на анонимната собственост

МЕДИА И РЕКЛАМА СПОРТ

42 Все по-скучно. Големите па-ри направиха футболните първен-ства предвидими и неконкурентни

1000 София, ул. „Иван Вазов“ 20

� Редакциятел. 02/ 9376 122факс: 02/ 9376 440e-mail: [email protected]

� Рекламател. 02/ 9376 444факс: 02/ 9376 236 e-mail: [email protected]

� Абонаменттел. 02/ 9376 349факс: 02/ 9376 173 02/ 9376 279e-mail: [email protected]

� Човешки ресурсител. 02/ 9376 289факс: 02/ 9376 440 е-mail: [email protected]

Представителство на „Икономедиа“ АД в гр. Варна: Варна 9000, ул. „Братя Миладинови“ 86 вх.Б ет.2, тел. 052/ 601 651 Мирослав Петров

Изпълнителен директорФилип Харманджиев

Административен директорНели Христова

Директор рекламаРумяна Георгиева

Търговски директорВеселка Данчева

Маркетинг директорКатрин Иванова

Мениджър бизнес развитиеЛюбомир Василев

Издава “Икономедиа” АДрегистрирано в СГС под №11665/2004

Главен редакторГаля Прокопиева

Първи заместник главен редакторСтанка ТошеваУправляващ редактор „Икономика“ в „Икономедиа“Васил АтанасовЗаместник главни редакториГалина Александрова, Алексей ЛазаровОтговорен редактор: Йово Николов ([email protected]) Редактор on-line: Момчил МилевОтговорен секретар: Деян Христов ([email protected]); Специален кореспондент: Иван Михалев ([email protected]); Политика: Сибина Кръстева, Велина Господинова, Елена Старидолска, Панайот Ангарев, Росен Босев, Люба Йорданова ([email protected]); Икономика: Вера Денизова, Калина Горанова ([email protected]); Международна икономика и политика: Илин Станев, Светломира Гюрова, Огнян Георгиев, Цветелина Манолова ([email protected]); Общество: Ирина Ценкова ([email protected]); Медиа и реклама: Борислав Кандов, Весислава Антонова, Зорница Стоилова ([email protected]); Технологии: Андриан Георгиев, Асен Георгиев, Калина Калчева, Ясен Пекунов ([email protected]); Спорт: Георги Филипов, Елеонора Тарандова ([email protected]); Компании: Теодора Василева, Десислава Николова, Маргарита Вачкова, Константин Николов ([email protected]); Стоки и продажби: Зорница Мар-кова, Жана Иванова; Имоти: Яна Бодурова ([email protected]); Предпри-емач: Бойчо Попов, Mара Георгиева ([email protected]); Финанси: Емил Ангелов, Емил Гьорев, Николай Сто-янов, Мария Иванова (fi [email protected]); Моят Капитал: Василена Христова ([email protected]); Кариери: Ека-терина Попова, Боряна Пенева, Таня Обущарова ([email protected]); Капитал Light: Богдан Русев, Биляна Димова, Светлана Мирчева, Росица Илиева, Янко Терзиев, ([email protected]); Фоторе-портери: Асен Тонев, Надежда Чипева, Цветелина Ангелова ([email protected]); Дизайн и инфографики: Ася Колева, Антония Тилева ([email protected]); Дизайн и предпечатна подготовка: Тихомир Колев, Калина Колибарска, Лили Георгиева, Марияна Попова, Нана Бурска, Мария Маркова ([email protected]); Секретар: Михаил Вълканов; Уредник: Светозар ГермановПечат: „Печатница Дружба“ ЕАДСофия жк „Дружба“ 1, ул. „Илия Бешков“ №3

телефон за контакти: 02/42 25 900

За проблеми с разпространението:тел.: 02/ 93 76 349е-mail: [email protected]

Хонорари се изплащат в сряда от 10.00 до 12.00 и от 14.00 до 16.00 часа.

Пощенските пратки се изпращат на адрес: София 1000, ул. „Иван Вазов“ 20

„Икономедиа“ АД няма отношение към поднесената информация в публикуваните в „Капитал“ реклами.Отговорността за съдържанието им е изцяло на рекламодателите.

СЕДМИЦАТА3KАПИТАЛ 14 - 20 ноември 2009 г.

ВОТ На 15 ноември, неделя, ще се проведат частични избори за кмет на София. За поста, осво-боден от премиера Бойко Бори-сов, ще се борят 18 кандидати, като според социолози с най-големи шансове е номинира-ната от ГЕРБ и в момента ми-нистър на образованието Йор-данка Фандъкова. БСП изди-га общинския съветник Геор-ги Кадиев, а „Ред, законност и справедливост“ - архитекта Па-вел Попов. За кметския пост ще се борят още председателят на „Българската левица“ Илия Бо-жинов и независимият канди-дат, издигнат от блогъри, Те-одор Дечев. „Синята коалиция“ и „Атака“ застанаха зад канди-датурата на Йорданка Фандъ-кова. В неделя местни избори ще се проведат още във Враца (където предишният кмет Тотю Младенов беше избран за соци-ален министър), Разлог, Пра-вец, Панчарево и Беглеж (Пле-венско). Екипите на „Капитал“ и „Дневник“ ще следят проти-чането на изборите през целия неделен ден. Очаквайте първи-те реакции на партиите, как-то и коментари на най-важно-то от вота на www.capital.bg и www.dnevnik.bg.

РАЗВРЪЗКА Посланикът на Бъл-гария в Турция Бранимир Мла-денов подаде оставка в петък. Миналата седмица правител-ството взе решение за неговото отзоваване и това на посланика в САЩ Лъчезар Петков заради множество нарушения в двете страни по време на парламен-тарните избори. Президентът Георги Първанов обаче отка-за да издаде указ за освобож-даването на дипломатите и об-вини правителството, че не му е предоставило необходимата информация по случая. В отго-вор „Синята коалиция“ и „Ата-ка“ поискаха парламентът да започне процедура по импий-чмънт на президента. В нача-лото на седмицата премиер-ът Бойко Борисов и ГЕРБ под-крепиха инициативата, но впо-следствие смекчиха тона (по-вече на стр. 8). В крайна смет-ка Народното събрание отло-жи приемането на планирана-та за петък декларация, с коя-то да призове Георги Първанов да подпише указа. Обвинения-та във фалшифициране на гла-сове и двойно гласуване в Тур-ция в момента се разследват от прокуратурата. � Коментар по темата на стр. 9

В неделя са изборите за кмет на София

Посланикът в Турция подаде оставка

� Цанка Петрова-Цанкова, Стефка Стоева, Румен Ненков и Ванюшка Ангушева положиха в четвъртък клетва като съдии в Конституционния съд. Цанка Цанкова беше избрана за конституционен съдия на 22 октомври от квотата на Народното събрание. Тя заема мястото на Васил Гоцев, чиито мандат изтече на 9 октомври. Бившият зам.-председател на Върховния административен съд Стефка Стоева и бившият председател на наказателната колегия на на Вър ховния касационен съд (ВКС) Румен Ненков бяха избрани на 14 юли

от квотата на съдебната власт. Те ще заемат местата на Румен Янков и Людмил Нейков. Ванюшка Ангушева бе избрана за конституционен съдия на 6 ноември от квотата на президента Георги Първанов. В съда тя заема мястото на Снежана Начева. На церемонията присъстваха президентът Георги Първанов, заместник-председателят на Народното събрание Лъчезар Иванов, председателят на ВКС Лазар Груев и председателят на Върховния

АДминистративен съд Константин Пенчев. СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Четирима нови съдии в Конституционния съд положиха клетва

>>мобилна версияна capital.bg

sedmicata.capital.bg

СЕДМИЦАТА


Енергийните дружества излизат на борсата

ПРЕДЛОЖЕНИЕ Между 10 и 15% от капитала на държавния „Български енергиен холдинг“ (БЕХ) и дъщерните му друже-ства НЕК, „Булгаргаз“, „Бул-гартрансгаз“ и „Булгартел“ ще бъдат предложени на борсата. Това съобщи министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков при отчета за първите 100 дни от встъпване-то му в длъжност. „Процедура-та по листването би отнела ме-сеци, затова е важно да започ-нем подготовката преди края на годината“, поясни министъ-рът. Управляваното от него ве-домство обмисля също държав-ните пакети от 33% в електро-разпределителните дружества да бъдат продадени. Сред при-оритетите на ведомството ос-тават и реализирането на голе-мите енергийни проекти. Ико-номическият министър съоб-щи, че се създава работна гру-па, която да преговаря с руска-та страна по доставките на газ чрез „Южен поток“, тъй като се предлага капацитетът на тръ-бата да бъде увеличен двойно.

Търгът за строителството на Тракия започна

МАГИСТРАЛА Строителството на отсечката Стара Загора - Нова Загора от магистрала „Тракия“ трябва да започне на 3 май до-година. Това обяви министъ-рът на регионалното развитие Росен Плевнелиев. Тази сед-мица започна търгът за отсеч-ката. Кандидат-строителите ще могат да купят тръжна до-кументация от 18 ноември. Те трябва да имат приходи от път-но строителство през послед-ните три години 200 млн. лв., да са построили 35 км магис-трали през последните пет го-дини и да осигурят собствено финансиране от 20 млн. лв., съ-общи БТА. Очаква се в търга да участват между 10 и 15 бъл-гарски и чужди компании. От-сечката е 31.8 км и е с прибли-зителна стойност 96 млн. евро. Строителството трябва да при-ключи през лятото на 2012 г. От магистрала „Тракия“ трябва да бъдат довършени още две отсечки: Нова Загора - Ямбол и Ямбол - Карнобат. Търговете за тях ще бъдат обявени през декември.

Сроковете за възстановяване на ДДС се съкращаватПРОМЕНИ Сроковете за възста-новяване на ДДС кредит на фирмите се съкращават. Това е една от промените в Закона за ДДС, която бе одобрена на вто-ро четене в бюджетната парла-ментарна комисия. Така сро-кът, в който търговците могат да си прихващат ДДС от напра-вените доставки на стоки и ус-луги, става два месеца вместо

досегашните три. Освен това проверките преди ревизия и възстановяване ще продължа-ват максимум 30 дни вместо 45. Депутатите отхвърлиха и пра-вителственото предложение за промяна в текстовете, каса-ещи солидарната отговорност между фирмите при измами по ДДС. То предвиждаше при невнесен ДДС да се търси отго-

ворност от всички контраген-ти по веригата, без да се спаз-ва определена поредност. Де-путатите отхвърлиха и пред-ложението на правителство-то право на данъчен кредит да се ползва за леки автомоби-ли с места за сядане над осем без това на водача (при пет без това на водача, както е в мо-мента). От средата на 2010 г. за-

почва свързването на всички касови апарати на фирми с да-нъчната администрация.В закона за местните данъци и такси депутатите решиха да понижат долната граница на данък сгради до 0.1 проми-ла (при 0.5 промила сега) вър-ху данъчната оценка и да вди-гне горната граница до 2.5 (от сегашните 2). Разширява се и

границата, в която общини-те може да облагат сделките с недвижими имоти. От следва-щата година тя ще бъде меж-ду 0.1% и 3% от цената, а сега е между 1.3 и 2.6%. От местни-те власти зависи дали ще про-менят данъците догодина, но настроенията са да се запазят сегашните нива, за да не падне събираемостта.

5.8% е спадът на БВП за третото тримесечие на годината, показват предварителните данни на НСИ. Той се дължи основно на индустрията и услугите. Ръст от 3% има само при аграрния сектор. За второто тримесечие на годината спадът на БВП беше 4.8%.

10 % ще бъде здравната вноска от 2011 г., като част от нея ще се внася в частен фонд, обяви здравният министър Божидар Нанев. В момента осигуровката е 8% от за-платата и не е достатъчна да покрие стойността на медицинската помощ.

ЧИСЛА НА СЕДМИЦАТА

� Резултатите от реформата в българската приходна администрация са добри, но има и цели, които не бяха постигнати, като например събирането на 13-те служби на Националната агенция за приходите (НАП) в столицата в една сграда, опростяването на декларирането на доходи-те на данъкоплатците, подобряването на системата за управление на приходите. Това отчетоха представители на Световната банка, които обявиха края на шестгодиш-ния проект на институцията за подобряване на работата на данъчната администрация. Изпълнителният директор на НАП Красимир Стефанов заяви, че през тази година агенцията ще събере същите приходи, каквито и през миналата.

Реформата в НАП трябва да продължи

СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

СЕДМИЦАТА

5KАПИТАЛ 14 - 20 ноември 2009 г.

Еврозоната излезе от рецесията

Браун обяви план за ограничаване на имиграцията

Арести в Италия за скандални измами с вятърни централи

СЪВЗЕМАНЕ Икономиките от ев-розоната излязоха от рецесия-та, след като отбелязаха ръст от 0.4% през третото тримесе-чие на годината, показват дан-ни на Евростат. В периода ап-рил - юни 16-те икономики в зо-ната имаха общ спад от 0.2%. Германия и Франция отбеляз-ват ръст за второ поредно три-месечие, което се приема за си-гурен индикатор, че двете най-големи икономики в Европа вече започват да преодоляват последствията от глобалната криза. Страните - членки на ЕС, като цяло също са на път да из-лязат от рецесията, като отчето-ха общ ръст от 0.2% през трето-то тримесечие. Италия, Австрия и Словакия отбелязаха растеж, докато дан ните за Великобри-тания и Испания продължават да са негативни. Спад от 5.8% отбеляза и българската иконо-мика. По-бързото възстановява-не на германската и френската икономика се дължи на факта, че финансовият сектор предста-влява по-малък дял от икономи-ката в тези две страни.

ЗЛОУПОТРЕБИ Италианската по-лиция е арестувала двама из-вестни бизнесмени по обвине-ния за измами при получава-не на държавни субсидии за из-граждане на вятърни паркове. В рамките на операция „Отнесе-ни от вихъра“ Оресте Вигорито, шеф на енергийната компания IVPC, и сицилианският бизнес-мен Вито Никастри са били раз-следвани за продажби на вятър-ни централи на чуждестранни компании, съобщи в. Financial Times. Операцията е започната през 2007 г. от отдела за борба с измамите към финансовото ми-нистерство. Миналата година полицията конфискува 7 вятър-ни парка с общо 185 турбини в Сицилия на стойност 153 млн. евро, свързани с IVPC, която е главен строител и оператор на вятърни централи в страната. Те са разположени в районите на Катания, Палермо, Сасари и Сиракуза. Разследване на анти-мафиоти от Сицилия разкри, че много вятърни паркове са били изградени, но никога не са били пускани в експлоатация.

ЗАТЯГАНЕ Британският преми-ер Гордън Браун обяви в чет-въртък планове за ограничава-не на имиграцията, като ключо-ва част от мерките ще бъде сви-ването на списъка с професии, за които ще се търсят работни-ци извън Европа. Браун обяви мерките в специална реч, като анализаторите отбелязват, че това е първото му толкова сери-озно изказване по въпроса, от-както е на поста. По думите на британския премиер темата за контролирането на имиграция-та не може да бъде табу и хора-та, които я повдигат, не бива да бъдат описвани като расисти. Гордън Браун обеща затягане на режима за издаване на сту-дентски визи, за да не могат не-легални работници да влизат и остават във Великобритания по този начин. Премиерът също така обяви, че в скоро време ще бъде предложен закон, който да гарантира еднаквото заплаща-не на чуждестранните работни-ци с британците, за да не може „дори източноевропейците“ да подбиват цената на труда.

Русия е унизително изостанала според Дмитрий МедведевПРИЗИВ Руският президент Дмитрий Медведев отново по-стави като основен проблем на страната си модернизацията. В годишното си обръщение към нацията той говори предимно за състоянието на икономиката и бизнеса, които за пореден път

нарече изостанали и неконку-рентоспособни. Медведев пре-повтори тезите от изненадваща-та си статия в „Газета.ру“ преди няколко месеца, където опреде-ли като унизителна икономика-та, крепяща се само на суровини и на остарели морално постиже-

ния. Сред мерките, предлагани от него, е улесняването на полу-чаване на визи за учени, както и създаването на специални гран-тови схеми за университетите, които трябва да се превърнат в бизнес инкубатори. Друго ва-жно послание беше обещанието

да има един човек във федерал-ната власт, отговарящ за ситуа-цията в Северен Кавказ, който според Медведев е най-големи-ят вът решен проблем на Русия. Наб людателите отново видяха в речта му опит за дистанцира-не от премиера Владимир Пу-

тин и неговото наследство, осо-бено след предложените мерки за повишаване силата на парти-ите на регионално равнище. Въ-преки това президентът преду-преди опозицията да не се опит-ва да „сее раздор под демокра-тични слогани“.

� Американският президент Барак Обама започна осем-дневно посещение в Азия. Той ще посети Япония, Китай, Южна Корея и Сингапур, където ще се срещне с лидерите на повечето страни от тихоокеанския регион, както и с руския президент Дмитрий Медведев. Обама ще потвърди статута на Япония като привилегирован партньор, но с най-голям интерес се очаква визитата му в Пекин. Китай и САЩ са партньори, но и съперници, потвърди в интервю за Ройтерс Обама. Той предупреди, че ако не бъдат поправени икономическите дисбаланси между двете страни, ще въз-никне „огромно напрежение“. Медиите вече нарекоха тази връзка Г-2 и предрекоха, че тя ще е основната движеща сила на международнатА сцена в идните години. СНИМКА: REUTERS

На път към Китай

КОМЕНТАРИ & АНАЛИЗИ // МНЕНИЯ


Обратна връзкаТази страница е за вашата гледна точка по въпроси във и извън вестника, която сме получили по e-mail или сме видели като коментари на www.capital.bg. Приемаме обосновани мнения, интересни снимки и допълнителни материали на [email protected] или на адреса на редакцията.

�

Въпрос на седмицата:

Въпросът е отворен за дискусия на capital.bg. Следва-щата седмица ще публикуваме най-доб рото мнение.

Отговор на седмицата:Re: Какви са проявленията на финансовата криза лично за вас?

В анкетата са участвали 1012 души, гласували на capital.bg

ЩЕ ГЛАСУВАТЕ ЛИ НА ПРЕДСРОЧНИТЕ МЕСТНИ ИЗБОРИ В СОФИЯ?

Работя си на същата рабо-та, със същата заплата, не очаквам да ме съкратят, тъй като дейността ни не е в „застрашените“ сектори. Даже се чудя дали да тегля дълго обмислян кредит. Финансовото ми положение не се е променило; същото в общи линии важи и за близките ми (въпреки че при

тях има известен спад на доходите). Въпреки това от няколко месеца пари харча само за най-необходимото, спряла съм нормалния си на-чин на живот. Страх. Чакам. Чакам най-накрая медиите да се съжалят над жалкото ни съществуване и да кажат някоя друга окуражителна дума. k.c.

Какви са проявленията на финансовата криза лично за вас?

WWW АНКЕТА

вия мутант на грипа??? ЗАТОВА ХРАНЕТЕ СЕ НОРМАЛНО И ЯЖТЕ И ПИЙТЕ, ЖИВЕЙТЕ ПРА-ВИЛНО, КАТО ЗА ПО-СЛЕДНО И ХИЧ ДА НЕ ВИ ПУКА ОТ СВИНСКИЯ ГРИП! Столет Пушков

�Файда от маска, като не знае да си мие ръце-те, няма къде да си из-мие ръцете, тоалетните вонят, хартия няма, са-пун няма... хората плюят по улиците и си хвърлят отпадъка директно пред къщата. Тук ще спестя причините за вонята в обществения транспорт и културата за ходене с евтини цветни дрешки от синтетика, които причи-няват рак. Ако ще се мре от нещо, то е от липса на култура. Този грип набър-зо бе превърнат в тема. В грешната тема. хигиената на българина е злеАман от патешката исте-рия, разселвана от жур-налистки, които позна-ват само системата copy/paste на текстовете си. Ако всички продължават да крякат за един грип, чиито разновидности вся-ка година тръшкат едни и същи бройки хора, но тази година се нарича свински, накрая държавата наис-тина ще потроши греш-ни пари за абсолютно не-нужни ваксини. Грипни-те ваксини всяко година се произвеждат на базата на най-популярните грип-ни вируси от предишната година, които към сегаш-но време вече са в десет версии по-развити. Генчо

� Паниката взема жертви.Вместо да се изнасят еже-дневни статистики с кол-ко на/10000 са заболели-те трява да се изнася ин-формация практична-на кой телефон да се обадиш при висока температура, да не се самолекуваш,кой може да ти купи лекар-ствата ако си сам..........И да има единен протокол за действие не импрови-зации. albena

�От автомобилни ката-строфи всеки ден в света загиват много, ама мно-го повече хора, отколкото умират от свински грип. Е, и какво, някой случай-но да се е сетил да пред-ложи радикално „ЛЕКАР-СТВО“ срещу тази светов-на пандемия - автомобил-ните катастрофи със заги-нали поне един във всяка, а понякога цели семей-ства загиват само в една катастрофа. Не, никой и не мисли да предложи на фармацевтичните ком-пании да открият някак-во лекарство (ах, чудесно ще бъде ако е хапчета или сироп!), което шофьорите глътват още сутринта, преди да врътнат ключа в патронника на автомоби-ла!? И през тоя ден не пра-вят катастрофа, на убиват хора!!! Бравос!!! Да, ама не!!! Това беше в кръга на шегата. Иначе фармацев-тичните гиганти, АКО ИС-КАХА, ОТДАВНА, АМА МНОГО ОТДАВНА да са открили лекарства, вклю-чително и ваксини срещу какви ли не вируси, бакте-рии, микроби и други ви-дими само под електро-нен микроскоп гадинки и човечеството щеше да си спести много от болестите с пандемичен характер. Да, ама как тогава фарма-цевтичните гиганти щяха да държат в постоянно на-прежение, нещо като ве-чен шах, човечеството, как щяха да го лъжат ус-пешно, както го правят в момента, че поредният грип мутант ще ни поко-си както през средновеко-вието черната смърт - чу-мата, е вземала милиони жертви - от 100 милиона население в Европа оста-ват около 30 000 000 живи. То не бяха през години-те хонгконгски грип, ав-стралийският му мутант, та птичи грип, та свински грип сега. Изобщо нямам думи! Интересно догоди-на как ще го нарекат но-

л

ПОЛИТИКА И ИКОНОМИКА16 KАПИТАЛ 7 - 13 ноември 2009 г.

GOOGLE АКТИВНОСТ НА ТЕМА ГРИП*

Офшорни фирми

Лавеко ЕООД1462 София, ул. Порто Лагос № 1, вх. 2, ет. 5, ап. 42

Тел.: +359-2-953-2989 • GSM: +359-888-126-013 Факс: +359-2-953-3502 • E-mail: [email protected]

WEB SITE: WWW.LAVECO.COM

THE LAVECO GROUP ВЕЛИКОБРИТАНИЯ - КИПЪР - УНГАРИЯ - РУМЪНИЯ

• Регистриране на офшорни фирми в 38 страни по света.

• Готови фирми в 10 страни - САЩ (Де-лауер, Уайоминг, Юта, Невада, Ню Йорк, Вашингтон ДС), Великобритания, Кипър, Белиз, Британски Вирджински острови, Сейшелски острови и др.

• Откриване на банкови сметки на фир-ми и физически лица, с възможност за ин-тернет банкиране, в най-големите банки в Унгария, Австрия, Швейцария, Кипър,

Латвия, Лихтенщайн и др.• Готова компания с банкова сметка в ун-

гарска банка за един ден.• Секретарски услуги (адрес, телефон,

факс) в Унгария, САЩ, Великобритания и др.

• Осигуряване на номинални директори и акционери.

• Пълна дискретност.• Безплатна информационна

брошура.

politikonomika.capital.bg

Истерична епидемия

Защо свинският грип всъщност не е толкова страшенДесислава НИКОЛОВА

Aко при първите симп-томи на нещо близ-ко до настинка изпа-дате в неистов ужас, че свинският грип ви е стигнал с кокалести-те си пръсти, и започ-вате да търсите връз-ки, за да си намерите тамифлу, диагнозата ви е ясна.

Най-вероятно сте се зара-зили от масова паника, която тази година е с ранг на истерична епидемия.

Основания за притесне-ния няма. Макар че грип-ният вирус A(H1N1) през лятото стресна всички с неочаквано големия брой смъртни случаи в Мекси-ко, всичко оттогава гово-ри, че той дори е по-мал-ко опасен от други годи-ни. Апокалипсисът, с кой-то тогава плашеха медии-те и международните ор-ганизации, за щастие не се случи. Думите епиде-мия и пандемия може и да звучат страшно, но те просто описват разпрос-транението на едно забо-

ляване, което в огромна част от случаите минава за няколко дни. По много груби сметки смъртност-та от усложнения вслед-ствие на грипа в момента е около 0.005%.

Въпреки че тези факти се повтарят от различ-ни лекари през послед-ните седмици, паника-та сред хората не нама-лява. Според статистика-та на Google (google.org/flutrends) в началото на ноември хората в Бълга-рия търсят в интернет ин-формация за грипа близо 4 пъти повече, отколкото миналата година. В също-то време заболеваемостта сега е все още по-слаба, от-

колкото през 2008. Иначе казано, хората много по-вече се притесняват, от-колкото боледуват. А ос-нования за паника, както ще видите и от отговорите на следващите въпроси, няма. Единственото при-теснително в случая са причините за истерията. Защото истинските при-чини за нея са в недовери-ето на хората към здрав-ната система и към ком-петентността на власти-те да се справят с кризи.

1. Вярно ли е, че A(H1N1) е чак толкова опасен?Не. Не е вярно. В резул-тат на усложнения при за-разяване с грип всяка го-дина в България умират между 2500 и 3000 души. Смъртните случаи от грипния вирус А(H1N1) в страната досега са пет. Всички починали са има-ли допълнителни риско-ви фактори за здравето си, които са довели до усложнения, или са по-търсили късно лекарска помощ.

Сегашната епидемия прилича на тези от сезо-нен грип през 2007 и 2008 г. През 2007 г. заболевае-мостта е достигнала 322 на 10 хил. души, през ми-налата година - 180 на 10 хил. В момента заразени са 140 на 10 хил. души.

Според д-р Йорданка Узунова, педиатър в Уни-верситетска болница „Ло-зенец“, този грип не е по-

тежък, отколкото оста-налите сезонни вируси, а всяка година в България има минимум една епиде-мия. „Той протича тежко при хора с нарушен иму-нитет или с хронични за-болявания, които отслаб-ват организма. Обикнове-но младите и здрави хора и децата преболедуват без усложнения и орга-низмът успява да се пре-бори дори без антивирус-ни препарати“, коменти-ра тя. По думите й болес-тта протича с повишена температура, кашлица, болки в мускулите и ста-вите. Дори и най-банал-ният вирус като този оба-че, ако не се лекува пра-

вилно, може да предизви-ка вторична бактериална инфекция, която да дове-де до пневмонии и тежки състояния.

„Проблемът през тази есен е, че психозата и па-никата са невероятни - дори родители с големи деца, които са преживе-ли далеч по-тежки инфек-ции, водят децата си на консултация и се обаж-дат, защото са убедени от медиите, че става въ-

прос за едва ли не смър-тоносен вирус. Да, добре е да се взимат предпаз-ни мерки, да се мият ръ-цете, да се засилва иму-нитетът, да има грипни ваканции по преценка на епидемиолозите, но това в никакъв случай не е по-тежко заболяване от все-ки сезонен вирус“, комен-тира д-р Узунова.

Разликата с предишни-те години е, че в момен-та България има резерв с противовирусни лекар-ства и те имат много до-бър ефект, ако лечението с тях започне навреме.

2. Какво е различното на тазгодишния грип?Почти нищо. Различно-то на този вирус от мина-логодишните е медийна-та му известност. Иначе е познатият на лекари-те A(H1N1), който просто е малко мутирал. Това е случаят с всички грипни вируси зима след зима. Предишни години сме преживявали без паника по-тежки зарази.

3. Защо се стигна до толкова масова паника?Ниско доверие към здравните институции. Всекидневните дискусии за опасността и изявлени-ята на лекарите и здрав-ните институции, че се прави всичко възможно, са почти без резултат. Причината е, че хората

01 02 03 04 05 06 07 08 09 10 11 12 01 02 03 04 05 06 07 08 09 10 11

2008 2009

1 449

2856

Google Flu Trends (http://www.google.org/fl utrends

Различното на новия грипен вирус от миналогодиш-ните е медийната му известност.

СНИМКА: REUTERS

* Честота на заявките за търсене на тема „грип“ от български IP адреси

Re: Истерична епидемия

36.07%Да

28.36%Не

Стига с тая София!35.57%

Туит на седмицата:

�

Това е определеният от последователите на @CapitalBg в социалната мре-жа Twitter (позволяваща на потребителите да споделят мисли в 140 знака) туит на седмицата. Тук ще можете да откривате победителя всяка седмица.

Платена публикация

еFaktura – съвременната система за обмен на фактуриЕдна организация може да спести 1 – 2 % от годишния си оборот при заместване на хартиената фактура с електронна и оптимизиране на свързаните с това процеси

Всеки мениджър може да изчисли колко време отнема на служителите му да разпечатат, да сложат в плик, да адресират и изпратят до клиента хартиената фактура. Голям е и броят всеки ме-сец на върнати фактури поради неточни адреси и човешки грешки. Освен това хартията изисква значителен ресурс за поддържане на традиционния архив – помещения, енергия, човекочасове и т.н.

С напредване на технологиите и с оглед оптимизиране на ресурсите обменът на фактури в редица държави се извършва основно по електронен път. Електронната фактура е документ, по-дписан с валиден електронен подпис, и е напълно равностойна на съответния хартиен носител. С преминаването към електронни фактури и двете страни – получател и изпращач, печелят най-важното – време и пари.

Издаването на електронни фактури има редица предимства. На първо място се гарантират навременното получаване, минимизирането на грешките и недоставянето на важните документи. Водещ идентификатор е имейл адресът на получателя, където той вижда известие за изпратени до него фактури. Той може лесно да получи своите фактури, като последва уникалния линк, който създава негов профил при първата получена фактура.

В България фактурите в услугата eFakturа, разработена и въведена от „Банксервиз” АД, са за-щитени чрез технологията на електронния подпис, като по този начин се гарантира автентичност и ненарушимост на съдържанието в документа. Програмата дава онлайн възможност за решава-не на спорове по фактурите, без да се налага контакт по телефона или ходене в офиса на изда-теля на документите. Добавена стойност към всички тези предимства е осигуреният електронен архив както за получените документи, така и за свързаните с тях спорове. eFaktura е първото решение за представяне на електронни фактури, което отговаря изцяло на изискванията на за-конодателството в България.

Системата дава възможност за заплащане чрез Интернет банкиране, или БОРИКА / MasterCard / VISA карти, ако съответният издател ползва тази услуга. Важно преимущество е гарантираната обратна разписка за получените фактури. Издателят има лесен достъп до информацията кои фак-тури са получени, кога и от кого.

eFaktura е решението, ориентирано към опазването на околната среда. Всяка година се из-сичат хиляди декари гори за изработката на хартия. „Зелената технология“ гарантира изцяло безхартиен метод на документооборота. Преминаването към електронно фактуриране показва социалната ангажираност на компанията, ползваща услугата, в опазването на околната среда не само на думи, а чрез конкретни действия!

„Банксервиз“ АД разработва и успешно налага на пазара в България уникалната по рода си система за сигурен обмен на електронни фактури – eFaktura. Услугата се появява официално на пазара през месец октомври 2007 г. Оттогава досега издателите в системата са вече над 100, ре-гулярните получатели – над 50 000, а фактурите, минали през системата – над 1 000 000. eFaktura може да се ползва от различни издатели на фактури независимо от обемите, технологията или вида отношения – b2b или b2c.

За контакти:София, бул. „Цар Борис III“ 41, тел. 02/ 92 15 115, e-mail: [email protected].

МНЕНИЯ // КОМЕНТАРИ & АНАЛИЗИ


Българите нямат еднозначен отговор кога са живели по-добре

Карикатура на седмицата

20 години след вятъра на промяната

Бившият премиер Сергей Станишев се оплака, че Бойко Борисов му е взел наградата за въвеждането

на плоския данък от Асоциацията на европейските данъкоплатци в Брюксел.

ОЦЕНКА НА НАЧИНА НА ЖИВОТ ПРЕДИ И СЛЕД 1989 Г.

вадесет годи-ни след проме-ните в България мнозинството от гражданите не

са удовлетворени от демокра-цията в страната. Въпреки че се чувстват свободни да изра-зяват своето мнение, те смятат, че имат твърде малко възмож-ност да влияят върху решения-та на управляващите. Две трети от българите са категорични, че пътят, който България пое след 1989 г., е по-добрият вариант за страната. Все още обаче оцен-ките за целия преход имат мно-го критични окраски. Според об-щественото мнение корумпира-ността на политиците и неза-конното забогатяване са основ-ните проблеми в най-новото ни развитие. Макар и разнообрази-ето от стоки и услуги да се оце-нява като безспорно предимство на периода след промените, ни-ският жизнен стандарт на бъл-гарите все още ги кара да смя-тат, че от икономическа гледна точка са живели по-добре преди.

Ако погледнем обаче някои ос-новни стоки на бита, ще видим, че реално няма промяна в стату-са на домакинствата. Автомоби-ли например имат малко повече от половината от населението както преди 1989 г., така и сега. На прахосмукачка преди 1989 са се радвали 74%, а сега делът им стига 80%. Докато в социалисти-ческа България с цветен теле-визор са разполагали 79%, днес техният дял е 94%. Апартаменти преди 1989 са имали 84%, а сега имат 87%. Мнозинството от бъл-гарите определят обаче две сфе-ри като категорично развиващи се в негативна посока - образова-ние и здравеопазване.

Така двадесет години след промените българите нямат ед-нозначен отговор кога са живе-ли по-добре. Според едни нос-талгията по социализма е нос-талгия по младостта, за други това е копнеж по сигурността и спокойното време, в което „има-ше кой да мисли вместо теб”. Време, в което не ти се налагаше много да избираш, защото няма много избор. Сега, когато граж-даните са изправени всекиднев-но пред много избори, когато се

радват на свободата да изразя-ват мнение, трябва да намерят начин да влияят повече на упра-вляващите, за да се възползват в максимална степен от демокра-тичните свободи.

Данните са от национално предста-

вително проучване, проведено от со-

циологическа агенция „Алфа ри-

сърч“ по поръчка на „Капитал“ в

периода 1 - 8 ноември 2009 г. сред 1025

пълнолетни българи.

ИЛЮСТРАЦИЯ: ИВАН КУТУЗОВ

Радостина АНГЕЛОВА, „Алфа рисърч“

Източник: „Алфа рисърч“ По-добре сега По-добре при социализма Без мнение

Разнообразие от стоки 83.6% 10.1%6.3%

Развлечения и пътувания 63.3% 13.9%22.9%

Жизнен стандарт 30.4% 20.1%49.5%

По-добра работа 26.2% 25.4%48.3%

Свобода на словото 82.7% 13.0%4.3%

Влияние върху политиката 48.7% 43.2%8.1%

Образование 27.4% 14.3%58.3%

Здравеопазване 12.2% 15.1%72.8%

КОМЕНТАРИ & АНАЛИЗИ // МНЕНИЯ


Десетки настоящи и бивши световни лидери се събраха на 9 ноември в германската столица, за да отбележат двадесетата годишнина от падането на Берлинската стена. СНИМКА: REUTERS

Напразно дрънкане К А П И Т А Л Н О

„Идеята за силната ръка идва тогава, когато има интелектуална и управленска слабост, когато няма какво да предложиш. “ Георги Първанов, Президентът на България по време на неформална среща със студенти в УНСС.

„Моите министри всичките са с очилца, мениджъри. Аз не виждам кой е с твърдата ръка.“Бойко Борисов коментарът на премиера по повод намеците на Първанов за интелектуалната слабост на кабинета, цитиран от вестник „Сега“.

„Лихвите били високи. Някой може да се оплаче, че и бентлитата са скъпи, но много се купуваха преди, въпреки че има и по-евтини коли.“ Левон Хампарцумян, изпълнителен директор на Уникредит Булбанк, пред вестник „24 часа“

„Данъкоплатците дадоха над 1 млн. лева, за да види президентът кенгурута в Сидни.“ Симеон Дянков, финансовият министър, коментира визитите

на президента Георги Първанов в Австралия и Шри Ланка пред журналисти по време на посещение в Берлин

„Думата колекционер не е порочна. Колекционерите са хора, които инвестират в култура. Слава богу, че не допуснахме да ни вкарат в кошарата на лобистите.“ Вежди Рашидов, министърът на културата за спорните поправки в закона за културно-историческото наследство в интервю за вестник „Труд“

„Жените имат своите специфични нужди, има неща, които трябва да получават ежедневно, не можем да ги вкараме две седмици в танк, а мъжете могат да изкарат без сапун този период.“Иван Добрев, генерал-лейтенант по повод предложението си да бъдат разписани длъжностите в армията, които могат да се заемат от жени, на пресконференция в БТА

Неочаквано за няма и една сед-мица темата с отзоваването на посланиците на България от САЩ и Турция ескалира до за-плаха за отстраняване на пре-зидента. Невинните заглавия от уикенда за решението на каби-нета за четири дни се трансфор-мираха в крещящото „Прошка или импийчмънт“. Огънят се разгоря след критиката на Ге-орги Първанов към правител-ството по повод разследването срещу Сергей Станишев. „Защо не се действа-ше така радикал-но спрямо симво-лите на прехода - мутрите, босовете на организирана-та престъпност“, каза той на кръгла маса в неде-ля, което беше изтълкувано от Бойко Борисов като „вероломно нападение“.

“Допълнителни съчки хвър-лиха на другия ден партньо-рите на ГЕРБ в управлението - „ДСБ и “Атака” с мераци да сва-лят президента“, писа в. „Труд“ в понеделник, разказвайки за намеренията на двете партии да започнат подписка за им-

пийчмънт на Първанов, за ко-ето обаче им трябва подкрепа-та и на РЗС и ГЕРБ. Реакцията на прессекретаря на държавния глава Бойка Башлиева не закъс-ня: „Водят кампания за ланския сняг срещу нас“. За в.“24 часа“ нещата в началото са по-скоро без голям потенциал - „Костов и Волен искат да бутат президен-та“. Но интригата кой е поканен и кой не на тържествата в Бер-лин по повод падането на Стена-та не даде възможност на скан-дала да се саморедуцира до де-журна размяна на остроумия. В материала от президентството се оплакват, че премиерът зами-нал за Германия, без да съгла-сува посещението си с Първа-нов, въпреки че и двамата има-ли покани.

В крайна сметка президен-тът гледа чества-нията по телеви-зията от София и преживя още едно разкритие от кух-нята на институ-циите - министъ-

рът на финансите Симеон Дян-ков каза, че разрешил правител-ственият авиоотряд да похарчи допълнително 500 хил. лв., за да закара Първанов на посещение в Австралия.

И Борисов не остана длъжен и се обади от Германия „Пър-ванов в Берлин? Там не кане-ха агенти“, цитира го в. „Стан-дарт“. Но нещата не свършиха дотук. Във вторник от чужби-

на премиерът на два пъти дава знаци, че ще подкрепи искането на десните и „Атака“ за импий-чмънт на президента - „Поста-вен съм в деликатна ситуация. „Език мой, враг мой“ е вярна по-говорка“. В сряда обаче се оказа, че поговорката важи и за двете страни на конфликта. Българ-ският въздух отвя емоциите и смекчи тона на министър-пред-седателя. „Импийч мънт на за-ден“, твърди в. „24 часа“, според който „Борисов преспа и смени тона - ако държавният глава се извини, война няма да има. „Труд“ иронизира: „Борисов за Първанов: Ще го махам, няма да го махам!“. А пък социалистите отвърнаха с контраискане „Бо-рисов да се извини и за Пашата“ (бившият му съдружник в охра-нителния бизнес - бел. ред.). В крайна сметка според пресмята-нията процедурата може да за-почне политически, но заради липсата на юридически основа-ния най-вероятно няма да мине през Конституционния съд. В „24 часа“ дори илюстрират ситу-ацията със снимка на съдиите, част от които са от квотата на президента, и заглавие „Защо няма да го отстранят“. Набрал смелост от развоя на събитията и точно след клетвата на някои от конституционните съдии, Първанов пак взе думата, след което станаха ясни две неща - че няма да се извини на правител-ството и „дебатът ще става все по-политически“.

Медийна сергия

Снимка на седмицата

Президентът и пре-миерът влязоха пак в словесен двубой, щетите са само за авторитета им

Елена СТАРИДОЛСКА

КОМЕНТАРИ АНАЛИЗИ


Позицията на „Капитал“komentari.capital.bg

За по-малко от три месеца, откакто е правосъден минис-тър, Маргарита Попова успя да подготви няколко ключо-ви законопроекта, които по думите й би трябвало да раз-вържат ръцете на разследва-щите и да помогнат на Бъл-гария в борбата с организи-раната престъпност и коруп-цията. Общата идея е нама-ляване на формализма и ус-коряване на процеса, по-теж-ки санкции и повече право-мощия на държавата, за да преследва необяснимото бо-гатство. Звучи прекрасно, на-

ли? Същата седмица, в която чухме за промените в НПК, в youtube.com ние слушахме: „Ще те смачкам, ще те сма-жа, ще ти побъркам живота, ти познаваш ли ме кой съм аз, бе...“ Думите са на слу-жител на МВР, а адресатът им е младо момче, отведе-но за справка в РПУ - Долни Дъбник. Ако не сте виждали този клип, сигурно не знае-те, че топлите думи са при-дружени с шамари и ритни-ци. И как друг полицай става безучастен свидетел на случ-ващото се.

Представете си сега тези герои, въоръжени с нови пра-вомощия, които да им поз-волят по-лесно да разслед-ват престъпления. И сляпа-та презумпция на държава-та, че те винаги казват исти-ната. Представете си, ако ня-маше запис, какво ще разка-же този полицай пред съда за случилото се? Истината? А сещате ли се колко поли-цаи са били изправени пред съд за това, че са лъжесвиде-телствали?

Не ни разбирайте погреш-но - за всички е пределно яс-

но, че излишният формали-зъм в разследването на прес-тъпления трябва да отпадне, но този процес може да е без-опасен за обществото само и единствено ако съдебната система е наистина незави-сима (без Красьовци и кръго-ве с покривки), правоохрани-телните органи - прокурату-ра и МВР, покажат истинска воля за това да се прочистят от прогнилите си кадри. Са-мо тогава ще можем с дове-рие да им дадем повече пра-вомощия. А доверието не се печели със закон. � K

Ако предложенията на банкерите бъдат приети, това ще са мерки за излизане от кризата със значение за цялата икономика.

„Да се омитат.“ Така в ти-пичния му стил премиерът Бойко Борисов реши пробле-ма с онези кадри на дипло-матическата служба, кои-то са били част от комунис-тическата Държавна сигур-ност. Колко точно са те, все още не е ясно - проверката в МВнР трябва да стане дого-дина. Но това време може да се използва, за да се изгот-ви план за необходимите ре-форми, които досега винаги са били на парче. Диплома-тическата служба е запуше-на от препълването с вис ши кадри, някои от които могат и трябва да бъдат пенсиони-рани в следващите няколко години, за да се позволи по-

дмладяването й (вижте по-вече по темата на стр. 20). Създаването на европейска-та дипломатическа служба ще позволи съкращаването на български мисии в чуж-бина, а оттам - и на броя на дипломатите. Така освен изпълняването на искани-те 15% съкращения за оста-налите ще може да бъде ин-вестиран повече ресурс. Ди-пломацията обаче е предим-но работа с хора, така че не количеството, а качеството е важно. „Липсва ориента-цията към конкретни резул-тати“, призна външният ми-нистър Румяна Желева тази седмица. Това също може да бъде поправено - въвеждане-

Само лустрация не стигаОтстраняването на служителите в МВнР с агентурно минало

Доверието не се печели със законПромените в НПК и НК

Срещите между правител-ството и банките за намаля-ване на лихвите по кредити-те (виж на стр. 10-14) засега дадоха поне два положител-ни сигнала.

Най-важният е, че ако предложенията на банкерите бъдат приети, това ще са мер-ки за излизане от кризата със значение за цялата икономи-ка, а не само за финансовия сектор, който така или ина-че остана сравнително ста-билен. А заедно с по-бързото

възстановяване на ДДС и на-маляването на осигуровките подобряването на достъпа до кредит ще даде възможност на бизнеса постепенно да за-почне да мисли по-стратеги-чески и да инвестира, вмес-то да живее в режим „Оцеля-ване“.

Все още обаче е рано да се радваме. Защото чудеса ряд-ко стават - има съвсем ос-нователни съмнения дали предложените на министъ-ра на финансите мерки ще

имат толкова бърз и забеле-жим ефект върху лихвите, колкото му се иска на пра-вителството. Все пак паза-рът на пари си е пазар и ка-то такъв има много по-ефек-тивни начини да му се влияе, отколкото директните опи ти за натиск в която и да било посока. Ако кабинетът иска да улесни достъпа на фирми-те до свежи пари и да намали цената им, трябва да се фоку-сира върху други важни не-ща. Например може да нама-

ли рискът на България. Но не този, измерен на междуна-родните пазари, а този, съз-даден от неефективната ад-министрация и съдебна сис-тема.

Всъщност тук идва и вто-рият положителен сигнал. Самата прозрачност на дис-кусията е условие за подобря-ване на бизнес средата. Което искаме всички - потребители, бизнесмени, банкери и поли-тици. Остава „само“ да се ра-боти в тази посока. � K

Две крачки напредНамаляването на лихвите по кредитите

Създаването на европейската дипло-матическа служба ще позволи съкраща-ването на български мисии в чужбина.

Излишният формализъм в разследването на престъпления трябва да отпадне, но този процес може да е безопасен за обществото, ако съдебната система е независима.

то на конкретни критерии за професионализъм и на неза-висим поглед при оценяване-то на дипломатите ще доведе до естествено „пресяване“ на кадърни от некадърни.

Че МВнР и ДС са били свързани в „първороден грях“, е ясно на всички - заед-но с военното и вътрешното министерство то беше едно от трите министерства, кои-то крепяха комунистическия режим. Двайсет години след падането му за България ще е много по-добре, ако комби-нира лустрацията с другите необходими реформи в ди-пломатическата служба, за каквито в момента има до-бра възможност. � KИЛЮСТРАЦИЯ: МИХАИЛ ВЪЛКАНОВ

ТЕМА НА БРОЯ10 KАПИТАЛ 14 - 20 ноември 2009 г.

ЛИХВИТЕ ИЛИ КОКОШКАТАПравителството посочи цената на кредитите като проблем, но проблемът е, че няма кредитиМария ИВАНОВА, Николай СТОЯНОВ

tema.capital.bg

Лихвени проценти в България* (в %, в левове) I-IX 2009 2009* 2010* 2011* 2012*По кредити за домакинства 12.49 12.57 12.17 11.46 10.67По депозити на домакинства 5.28 5.22 4.78 4.22 3.89По кредити за корпоративни клиенти 10.13 10.11 9.7 9.39 9.36По депозити на корпоративни клиенти 2.75 2.71 2.5 2.33 2.26*Изчисленията са на база приложими лихвени проценти по новотпуснати кредити и новодоговорени депозити в ле-вове, претеглени през обемите на общо отпуснатите кредити и общо договорените депозити в левове. Данните за 2009-2012 г. са прогнозни Източник: БНБ и прогноза на Уникредит Булбанк

НАКЪДЕ ЩЕ ВЪРВЯТ ЛИХВИТЕ

Кое е първото - лих-вите или растежът? Тази не по-малко не-разрешима дилема в стил кокошката или яйцето донякъде оп-исва трудността в разговора между бан-керите и правител-ството, който тряб-ваше да изясни защо лихвите по кредити-те са такива, каквито са, и има ли начин да спаднат.

Темата повдигна преми-ерът Бойко Борисов пре-ди седмица и в следва-щите дни финансовият министър Симеон Дян-ков поиска от банкерите да подготвят идеи, кои-то биха довели до по-нис-ка цена на кредита. Той дори посочи и цел - 3 про-центни пункта надолу, с колкото е спаднала рис-ковата премия за Бълга-рия като инвестицонна дестинация.

Правителството няма как да извърши „наси-лие“ върху пазарните нива на лихвите и пър-вите реакции от финан-совите среди бяха точно в този смисъл - че цена-та на заемите ще нама-лее, когато икономиче-ската обстановка се нор-мализира и продажби-те и растежът се възста-новят. Все пак банкери-те предложиха няколко мерки, които, ако не дру-го, поне биха премахна-

ли някои от ограничени-ята пред спада на лихви-те. Но това няма да реши фундаменталния проблем - няма предлагане на кре-дит, няма конкуренция и цената на парите е ви-сока. Ако по времето на бума в банковата систе-ма доминиращо чужда собственост беше фактор за растеж и трансмисия на капитал от финансо-вите институции майки, сега е това не е така (още за кредита на стр.14).

Надолу, но плавноСтатистиката на БНБ по-казва, че средните лих-ви по новоотпусканите левови кредити за биз-неса намаляват плавно от юни насам, като опит-ват да слязат под 10% го-дишно. Заемите за физи-чески лица също посте-пенно поевтиняват в по-следните месеци. Пред-поставки за това са както високата натрупана лик-видност от събиране на депозити, така и размра-зяването на международ-ните капиталови пазари като източник на пари-чен ресурс. От значение със сигурност е и фак тът, че рисковата премия, ко-ято се калкулира в цена-та на финансирането за България (т.нар. credit default swaps, CDS), на-маля от около 700 пунк-та в началото на година-та и 500 преди изборите до около 200 сега.

Въпреки това никой не очаква революция дори смътно приближаваща посочените от финансо-вия министър 3 процент-ни пункта спад. От Уни-кредит Булбанк очакват до 2012 г. лихвите по фир-мените кредити да спад-нат едва с около 1 про-центен пункт, а по тези за домакинствата - с 2 (виж таблицата).

„Имаме добра ликвид-ност, т.е. разполагаме със средства, с които да кре-дитираме, но трябва да има стопански субекти, които да получат тези кредити при един по-ни-сък риск“, обяснява Вио-лина Маринова, предсе-дател на Асоциацията на банките в България и гла-вен изпълнителен дирек-тор на Банка ДСК. Това може да се приеме за аб-солютно вярно, що се от-нася до краткосрочната ликвидност, която бан-ките имат в излишък. За това говорят и рекордно ниските лихви на меж-дубанковия пазар. Къси-те пари обаче, които бан-ките привлякоха през по-следните месеци с промо-ционални депозити, не решават проблема с пре-съхналия достъп до дъл-госрочно финансиране от „майките“ в Европа.

Никой не очаква дори смътно приближаване до посочените от финансовия минис-тър 3 процентни пункта спад.

Банките имат достатъчно крат-косрочна ликвид-ност. Проблемът е в достъпа до дългосрочен ресурс.

Правителството трябва да направи реформи, които дават сигурност и правят България по-малко рискова за инвестиции.

Част от предложе-нията на банките са насочени към подобряване на икономическата среда и оценката на риска.

ИЛЮСТРАЦИЯ: СТУДИО „ЕНТУСИАЗЪМ“

ТЕМА НА БРОЯ >>


Източник: БНБ

ЛИХВЕН СПРЕД В БЪЛГАРИЯ

12

10

8

6

4

2

0I V IX I V IX2008 2009

Лихви по нови корпоративни кредити в левовеЛихви по нови корпоративни депозити в левовеСпред

5.91

5.30

5.28

4.94

4.78

5.14

4.66

5.60

4.29

5.13

4.57

4.38

3.80

4.34

5.03

5.08

4.20

4.19

3.97

3.65

3.91

* Данните за Естония са обобщени за новоотпуснати и стари кредитиИзточник: централните банки на страните

ПОТРЕБИТЕЛСКИ353025201510

50

I V IX I V IX2008 2009

Литва Естония*

България Румъния Латвия

ЖИЛИЩНИ1816141210

86420

I V IX I V IX2008 2009



ЛИХВИ ПО НОВИ КРЕДИТИв местна валута

КОРПОРАТИВНИ25

20

15

10

5

0I V IX I V IX2008 2009



СПЕЦИФИЧНИ ПРОВИЗИИза кредитен риск (млн. лв.)

600

500

400

300

200

100

0III трим. IV трим. I трим. II трим. III трим.2008 2009

Под наблюдение (необслужвани от 31 до 90 дни, провизират се на 10%)

Необслужвани (просрочени от 91 до 180 дни, провизират се на 50%)

Загуба (просрочени повече от 180 дни, провизират се на 100%)


Може ли да се направи нещоВсе пак възможността за предприемане на допъл-нителни правителстве-ни мерки, насочени към подобряването на сре-дата, не е за подценява-не. Такова явно е и мне-нието на представители-те на финансовия сектор. „Необходими са синхро-низирани усилия от стра-на на държавата, регула-тора, предприемачите и банките, за да се създа-дат предпоставки за ста-билизиране на макросре-дата и постигане на уме-рен растеж на икономи-ката, който ще доведе до повишено търсене на кре-дити, а оттам и до по-ма-лък риск за банките и съ-ответно по-ниски лихви“, посочва Левон Хампар-цумян, главен изпълни-телен директор на „Уни-кредит Булбанк“.

Именно в посока син-хронизиране на усилията бяха и проведените меж-ду финансовия минис-тър и представителите на банковия сектор срещи. Възможните мерки, кои-то банкерите обсъдиха с Дянков, по същество са два типа - такива, които макар и в ограничен раз-мер биха отворили дос-тъп до по-дългосрочен ресурс на по-ниска от па-зарната цена, и други, ко-ито работят за подобрява-нето на средата и оттам - оценката на риска.

Към първата категория спада например идеята правителството да се въз-ползва от ниските риско-ви премии и да емитира еврооблигации. Държава-та ще може да се финан-сира на външните паза-ри по-евтино в сравнение с частните институции (може би на около 6-6.5%

годишно). Ако средства-та бъдат насочени при определени условия към банките, това би бил ре-сурс за кредитиране, при това по-евтин от всичко, до което имат достъп. От същия порядък са и иде-ите държавата да гаран-тира облигационни еми-сии на банките или дър-жавната Банка за разви-тие да играе ролята на по-средник между външно-то и вътрешното финан-сиране, евентуално да из-дава гаранции и т.н. (ви-жте текста с обсъдените мерки на стр. 12).

Други предложения на банкерите са насоче-ни главно към повиша-ване на ефективността в различни аспекти от от-ношенията между банки-те, държавата и бизнеса. Например по-ритмичното изплащане на бюджетни средства към фирмите -

възстановяването на ДДС или плащанията по евро-пейски програми.

С думите „взех си до-машното“ Дянков обеща да разгледа внимателно идеите на банковата общ-ност и заедно с екипа си да изчисли колко би стру-вало предприемането на подобни действия. Сами-те банкери също обявиха, че тепърва ще обсъждат с министерството предло-женията си, за да се стиг-не до взаимно приемлива позиция.

„Нещата са в дискуси-онна фаза и предстои да се конкретизират“, пояс-ни след предаването на предложенията главният изпълнителен директор на СИБанк Петър Андро-нов, според когото мерки-те, чийто брой в процеса на обсъждането намаля-ваше, накрая могат да се свият и до пет. �12



Това не звучи невероятно, за-щото сред предложенията не липсват и спорни идеи, като на-пример държавата да гаранти-ра частично риска в определе-ни приоритетни сектори.

Вътрешен рискПри обсъждането на възмож-ностите за намаляване на лих-вите обаче не трябва да се за-бравя и фактът, че вътрешни-ят риск за банките все още ос-тава висок заради икономиче-ската криза в страната и про-дължаващото увеличаване на дела на проблемните кредити.

Ръстът на заемите, които не се обслужват навреме, вече се от-разява осезаемо върху финан-совите резултати на банките. В този смисъл, дори да имат дос-тъп до по-евтин ресурс, те (гру-бо казано) ще са принудени да избиват загубите през цената на кредита.

„Лихвените проценти в край-на сметка са функция от разхо-дите, които правим, и загубите, които отчитаме“, напомня Пе-тър Андронов.

Въпрос на възможностиРязкото сваляне на лихвите

>> стр. 11Лихвите или кокошката

Предложенията на банките

е въпрос не само на желание, но и на възможност. На фона на проблемите по света бъл-гарската банкова система на пръв поглед изглежда стабил-на. Активите и капиталова-та база продължават макар и плавно да растат и повечето банки отчитат печалба. Про-блемът е доколко тя е реална и доколко може да се запази и в бъдеще, ако процентът на ло-шите кредити продължи да се покачва.

Всъщност влошаването на кредитния портфейл на банки-те не намира пълно отражение в отчетите им. По принцип, ко-гато един заем е просрочен, бан-ките трябва да започнат да го провизират, т.е. да трупат ре-зерв, в случай че не успеят да съберат отпуснатите пари. Има основание да се смята обаче, че не всички финансови институ-ции провизират просрочията така, както се очаква, и на прак-тика са „отложили“ отчитане-то на влошените си резултати. При скок на лошите кредити има опасност от това да изля-зат съвсем истински загуби.

А тенденцията все пове-че длъжници да не успяват да връщат навреме парите на банките е очевидна. Очаквани-ята на правителството са дого-дина икономиката да се свие с 2%, безработицата да нарасне още с три процентни пункта до 11.9%. Това означава, че все по-вече длъжници - фирми и граж-дани, ще изпитват финансови затруднения.

Трудна работа В такъв момент по-ефективни-ят банков надзор и запазването на стабилността на финансова-та система могат да се окажат по-важни цели от смъкването на лихвите. Колкото до прави-телството, извън идеите да оси-гури кредитен ресурс за смет-ка на външен дълг останали-те възможности за помощ ми-нават по дългия, но сигурен път - адекватна политика и ре-форми, които дават сигурност и правят България по-малко рискова за инвестиции. На ези-ка на финансите това значи по-ниски лихви.

НЕПРОВИЗИРАНИ КРЕДИТИ (МЛН. ЛВ.) ПРОВИЗИРАНИ КРЕДИТИ (МЛН. ЛВ.)

45004000350030002500200015001000

5000

2500

2000

1500

1000

500

0III трим. IV трим. I трим. II трим. III трим. III трим. IV трим. I трим. II трим. III трим.2008 2009 2008 2009

Под наблюдение (необслужвани от 31 до 90 дни, провизират се на 10%)

Източник:

БНБ

Необслужвани (просрочени от 91 до 180 дни, провизират се на 50%)

Загуба (просрочени повече от 180 дни, провизират се на 100%)

1. Събираемост на просрочените кредити- Да се приемат предложените от Асоциацията на банките промени в Търговския закон, ГПК и други нормативни актове, насочени към по-вишаването на ефективността при събиране на вземанията. - Намаляване на държавните и общинските так-си и на съдебните разноски, дължими при при-нудително събиране на неизплатени вземания. Идеята е да се понижат банковите разходи при събирането, които по правило се калкулират в цената на кредитите.

2. Обезпечаване с ДЦК- Да се намали разпоредбата за 100% обезпече-ност с държавните ценни книжа (ДЦК) на при-влечените бюджетни средства. Идеята беше лансирана още при предишното правителство, като аргументът е, че по този начин под някак-ва форма ще се освободи допълнителна ликвид-ност. Според банките освободените ДЦК могат да се ползват за набиране на свеж ресурс чрез репо сделки със застрахователни дружества, взаимни и пенсионни фондове.- Възможност за обезпечение по бюджетните средства да се признават българските глобал-ни облигации в евро и щатски долари, емитира-ни от българските общини облигации или евен-туална нова правителствена емисия, деномини-рана в евро.

3. Еврооблигации (виж текста на стр. 13)

4. По-ефективно изплащане на средства от бюджета към бизнеса- По-бързо връщане на ДДС и ускорено изпла-щане на дължимите от държавата средства по реализирани проекти по европейските програ-ми. Презумпцията е, че ако държавата изплаща по-бързо задълженията си към фирмите, те ще могат своевременно да погасяват дълговете си

към банките. По този начин ще намалее и рис-кът от необслужване на кредитите, който в мо-мента финансовите институции калкулират в цената на заемите. - Финансовото министерство да посочи кои от-расли смята за приоритетни за 2010 г. и съответ-но да се предприемат стъпки за поделяне на ри-ска между държавата и банките чрез частични гаранции върху проектите в тези отрасли.

5. Българската банка за развитие (ББР)- Институцията да играе ролята на посредник между външното и вътрешното финансиране, като за целта се използват възможностите й да привлича дългосрочен външен ресурс при по-ниски цени, който да предоставя след това на вътрешния пазар. Това би могло да стане, ако се създаде възможност за ББР да емитира дългови инструменти, които да пласира на международ-ните пазари.- Дейността на ББР да се фокусира главно вър-ху издаването на портфейлни гаранции за бан-ките, включително и по оперативните програ-ми, както и евентуално за гаранции на действа-щи кредити, които трябва да се преструктури-рат. В тази насока е и идеята да се създаде ме-ханизъм, който да позволи на ББР да изкупува портфейли от заеми, а българските търговски банки също да могат да инвестират в емитиран от ББР дълг.

6. Данъчни облекчения- Въвеждане на преференции за купувачите на жилища с кредити. Целта е по този начин да се намали рискът в системата и съответно и це-ната на заемите. Допълнителен положителен ефект би било стимулирането на пазара на не-движими имоти.- Таксите и комисионите по факторинг сделките да се освободят от ДДС, което ще помогне за по-лесното използване на този тип банкови услуги от фирмите.

KАПИТАЛ 14 - 20 ноември 2009 г.

ТЕМА НА БРОЯ >>


С пари отвън

Издаването на еврооблигации може и да смъкне лихвите, но по-вероятно ще подкрепя бюджетаНиколай СТОЯНОВ

Ако има идея, око-ло която минис-търът на финан-сите и банкерите са на едно мне-

ние, това е нуждата от ев-рооблигации (въпреки име-то си те нямат нищо общо с Европа или с единната й ва-лута, а означават просто международни облигации из-дадени в чужда валута).

Ако има обаче точка, по която вижданията им за детайлите да са най-далечни, това са от-ново еврооблигациите. Докато банкерите виждат в идеята при-вличане на евтин ресурс, който да потече към тях и така те да могат на свой ред да смъкнат лихвите по кредитите, прави-телството вижда във външно-то финансиране възможност за преструктуриране на държав-ния дълг и евентуално

Запълване на очертаващата се дупкав бюджета към края на годи-ната. Дали е случайно или не, но през седмицата финансови-ят министър Симеон Дянков за пръв път обяви, че бюдже-тът все пак може и да приклю-чи годината на дефицит, дока-то заместникът му Ана Михай-лова каза в интервю за „Днев-ник“, че се анализират услови-ята на външните пазари и веро-ятно скоро ще се вземе решение за емисия глобални еврообли-

гации. И двете съобщения не са новини, доколкото за тях се го-вори от месеци, и може би няма пряка връзка, но, взети заедно, ,дават идея накъде ще се насо-чат поне част от парите.

Смяната в тона Дянков е по-казателна: „Ситуацията никак не е толкова розова. До края на октомври е натрупан дефицит от 550 млн. лв. Само повече при-ходи от акцизи и ДДС могат да осигурят постигането на балан-сиран бюджет или малък дефи-цит, до 0.5%.“

Това е достойна причина правителството да се разбърза с търсенето на външно финан-сиране. Другият вариант за за-пълване на бюджетния дефи-цит е със средства от фискал-ния резерв. Той обаче е застра-шително близо до границата от 6.8 млрд. лв., под която не може да пада според закона за бюдже-та за 2009 г. А промяната на бю-джета в последния момент не е сигнал за стабилна фискална политика, каквато България се опитва да води предвид амбици-ите си за влизане във валутния механизъм ERM II. При това по-ложение и при относително ни-ския държавен дълг (под 15% от БВП) еврооблигациите не из-глеждат лоша алтернатива.

Недостигът в бюджета обаче би бил лошо обяснение за пус-кането на ценни книжа на меж-дународните пазари, тъй като най-доброто време за подобна сделка е преди проблемите да

се появят. Затова то трябва да е друго.

„Ситуацията на международ-ните финансови пазари е добра за емисия на глобални евро-облигации, с които бихме мог-ли предсрочно да предплатим някои от съществуващите вече емисии“, каза Ана Михайлова. България има две емисии евро-облигации, които се търгуват на най-високите си цени от на-чалото на годината, което пра-ви обратното изкупуване стран-но. Освен това такива операции обикновено не се обявяват пред-

варително именно за да не се покачи цената.

Всичко това обаче има доста малко общо с банките и би до-несло само косвени ефекти вър-ху лихвите. Предвид текущите пазарни условия вероятно еми-сията ще се пласира при конку-рентни цени, което ще намали цената за привличане на ресурс на всички български заематели, включително и на банките. Те ще могат да използват постиг-натата по-ниска цена като от-правна точка (benchmark), кога-то пласират облигации, и сами-те те да постигнат по-добри ус-ловия. За да се засили още този ефект, банкерите предлагат

Алтернативно приложениена парите от еврооблигациите. Според тях част от финансира-нето може да се предостави на Българската банка за развитие по цената, на която е получе-но, която с минимална надцен-ка да го предостави на търгов-ските банки. Те от своя страна ще поемат ангажимент да пре-доставят средствата за креди-тиране на малкия и средния бизнес. „По този начин лихви-те биха паднали в кратък вре-меви хоризонт [...], което ще увеличи допълнително обща-та ликвидност в страната. Ос-вен това лихвените разходи по обслужване на еврооблигация-та ще бъдат поети от банките, тоест няма да има натиск вър-ху бюджета“, се казва в предло-женията на банките към финан-совия министър.

Емитирането на еврообли-гации влезе и в управленска-та програма на кабинета „Бо-рисов“. Тя допуска привлича-нето на дългово финансиране, като посочената цел е държав-ният дълг да не надхвърля 25% от БВП. Това дава възможност парите от евентуален нов заем да се използват за подкрепа на валутните резерви. А така фи-скалният резерв вече няма да е на законовия си минимум и ще може при нужда да се полз-ва за подкрепа на бюджета. Или да се инвестира в търговските банки. � K

Емисията вероятно ще се пласира при кон-курентни цени.

K

ИЛЮСТРАЦИЯ: SHUTTERSTOCK



60

50

40

30

20

10

0IX 08 XI 08 I 09 III 09 V 09 VII 09 IX 09

ГОДИШЕН РЪСТ на кредитите (%)


За корпоративни клиентиЗа физически лицаОбщо

Кога пак ще има кредити

Банкерите отново искат да отпускат заеми, но вече с едно наумВалентина ИЛИЕВА

„Докога ще свети слънце-то? Все едно това ме пи-тате, когато ми задавате въп роса кога ще се възста-нови кредитирането.“

Така Асен Ягодин, изпълните-лен директор на Пощенска бан-ка, разведрява иначе мрачната тема защо банките не кредити-рат (твърдение, с което между-впрочем самите те не са много съгласни), ще се раздвижи ли кредитирането и кога. „Гада-телски въпрос“, отсича Петър Андронов, главен изпълните-лен директор на СИБанк, като го питат за това. „Кредитиране-то може да се възстанови след два месеца или след една годи-на. Страхът в момента е много силен - както в банките, така и при бизнеса“, коментира той.

Какво показват даннитеНарастването на кредитите за

бизнеса и домакинствата към края на септември 2009 г. на годишна база е с 2.7 млрд. лв., или 5.7%. Към края на септем-ври 2008 г. годишното увеличе-ние на портфейла е било с 15.543 млрд. лв., или с 47.7%. Числата са показателни за силно свито-то кредитиране, още повече че сега част от нарастването на кредитите идва от преструкту-рирани заеми и „върнати“ кре-дити, които банките „изнася-ха“ към банките майки и към специални секюритизиращи дружества по време на кредит-ния бум. Идеята тогава беше да се изчисти балансът на банки-те и да им се освободи ресурс да отпускат нови кредити, за да не се изпусне случайно ня-кой клиент. Данни за това ка-къв е обемът на преструкту-рираните кредити няма в пуб-личната статистика, но по ду-мите на банкери процесът е ма-сов. Обратно изкупените заеми пък към края на септември са за близо 1.3 млрд. лв. (880 млн. лв. само за септември), показ-ват данните на БНБ.

Събуждащото се предлаганеАко се вярва на банкерите оба-че, тази ситуация може скоро да се промени. Според тях вече банките имат желание да кре-дитират, за което говорят и от-

ново появилите се реклами за ипотечни заеми. В момента си-туацията е по-различна от тази в началото на годината, кога-то банките въведоха по-рес-триктивни условия и изисква-ния към клиентите си и нама-лиха обемите на кредитиране, коментира Асен Ягодин. „Сега вече въпросът опира до интере-са от страна на клиентите към заемане на кредити и желани-ето и възможностите им за зад-лъжняване при очакван ръст на безработицата през следва-щите месеци“, допълни той. „Имаме желание да насърчим кредитополучателите, но това става много предпазливо. Са-мите кредитополучатели също са неуверени все още. Така че, въпреки че ми се иска да е кол-кото се може по-скоро, не вяр-вам възстановяването на кре-дитирането да е бързо“, допъл-

ни Андронов. Според анализ на „Уникре-

дит груп“ банките ще трябва да обвържат по-нататъшния си ръст на кредита в по-голя-ма степен с ръста на депозити-те на местния пазар. „В нови-те икономически условия ръс-тът на кредитирането ще зави-си от възможността на банки-те да се финансират на местно ниво“, заяви и Антъни Хасио-тис, главен изпълнителен ди-ректор на Пощенска банка, по време на четвъртата годишна среща на бизнеса с правител-ството, организирана от „Ка-питал“ и Конфедерацията на работодателите и индустриал-ците в България.

Тук е и най-сериозният про-блем пред така чаканото от-пушване на кредитирането, Допреди кризата кредитният бум беше финансиран с ресурс от банките майки. След това обаче централите поискаха от подразделенията си в Бълга-рия да финансират кредитна-та си дейност с ресурс, привле-чен от местния депозитен па-зар. Този пазар обаче вече дос-тигна голяма степен на разпре-деление и онази част от разпо-лагаемия доход, която хората са били склонни да депозират в банка, е достигнала граници-те си, показват данните на БНБ за третото тримесечие на годи-ната. От юли до септември но-вите депозити от гражданите, които са основен източник на пари за финансовите институ-ции, са нараснали с 641.6 млн. лв., или с 2.8 на сто. На практи-ка това означава, че за забеле-жим кредитен ръст икономика-та на България пак ще трябва да разчита на пари отвън. Кое-то пък няма как да стане, пре-ди кризата да свърши, поне неофициално.

Все пак именно привлечени-те от банките скъпи депозити са едни от стимулите по-бързо да започнат да кредитират, за-щото, ако не успеят да пласи-рат този ресурс, сега той ще им донесе загуби, още повече при тенденцията лихвите да падат. Според Асен Ягодин е логич-но да има известна корелация между ръста на депозити и кре-дити, защото международните пазари все още не са напълно отворени. Няма как ръстът на депозитите да е 5% и да има 20% ръст на кредитите, посо-чи той. Кредитният ръст е нор-мален, когато не изпреварва с повече от 10% ръста на мест-ните депозити - например при увеличение с 5% на депозити-те кредитният ръст е нормално да бъде не повече от 15%, обяс-ни той. За следващата година прогнозата му е за ръст на де-позитите, който ще бъде меж-ду 5 и 10%.

Прогнозите на БНБ (в по-следното издание на тримесеч-ния й бюлетин „Икономически преглед“) са, че кредитиране-то ще започне слабо да се по-вишава от началото на следва-щата година. Очакванията на централната банка обаче са, че до края на тази година темпът на растеж на заемите за биз-

неса и за населението ще про-дължи да се забавя. „Не очак-ваме незабавно възстановява-не на кредитния цикъл, особе-но на фона на прогнозите за по-бавно връщане на българската икономика към темпове на рас-теж, близки до потенциалния.“ Това пък е извод от последния анализ на „Уникредит груп“ за банковия сектор в Централна и Източна Европа, представен през седмицата.

В очакване на търсенетоОсновната причина за анемич-ното кредитиране в момента според банкерите е силно на-малялото търсене на заеми. На този етап добрите проекти, ко-ито фирмите могат да предло-жат, са малко. Пари се търсят по-скоро за оборотни нужди, за „запушване на дупки“ като неизплатени средства по дър-жавни поръчки или невърнати ДДС, обясняват от бранша. Що се отнася до инвестиционното кредитиране (което заедно с по-требителските заеми има най-сериозен принос към икономи-ческия растеж), банките твър-дят, че имат желание и ресурс и дават за пример привлечени-те кредитни линии от Европей-ската инвестиционна банка, Ев-ропейската банка за възстано-вяване и развитие и др. Според банкери фирмите обаче са пред-пазливи, отлагат инвестицион-ните си проекти, защото заради несигурността в икономиката не знаят какво ще се случва в следващите години.

Предприемачите обаче не са съгласни. „Преди кризата всички - и граждани, и фир-ми, бяха ухажвани с предложе-ния за кредити“, обяснява Ата-нас Янев, съсобственик на со-фийската месопреработвател-на компания „Браво“. „Заради тази лесна достъпност се създа-ваше впечатление, че кредит-ният ресурс е евтин, а той нико-га не е бил такъв. Сега банките прилагат окопна тактика - зави-шиха си критериите, не отпус-кат лесно кредити. Но истината е, че няма и много желаещи да теглят кредити.“ Мениджър на промишлена компания, поже-лал анонимност, пък обясни, че по негови наблюдения колкото по-малка е една компания, тол-кова по-затегнати са условията за кредитиране в момента.

В края на краищата обаче в разговора с банкерите се раж-дат и (относително) по-кон-кретни прогнози кога банките ще започнат отново да креди-тират: „когато икономиката се раздвижи, когато се увеличат вътрешното и външното тър-сене, когато се увеличат поръч-ките към бизнеса“ и „когато ка-чеството на кредитните порт-фейли се стабилизира, защото това ще бъде доказателство, че загубите за банките свършват и когато кредитните промоции станат повече от депозитните“. Тоест слънцето първо ще тряб-ва да огрее икономиката, а по-сле кредитирането. А казват, че точно преди изгрева е най-тъм-но. � K


ПОЛИТИКА И ИКОНОМИКА16 KАПИТАЛ 14 - 20 ноември 2009 г.

politikonomika.capital.bg

Жокер с едно наумЗаконодателни промени ще разширят правомощията на МВР и прокуратуратаРосен БОСЕВ

колкото предумишлено убий-ство. Няма никакво съмнение, че отвличанията с цел откуп са сериозно посегателство срещу личността, но истината е, че до този момент няма нито едно по-добно разкрито престъп ление, за да се прецени дали дейст-ващите санкции са ефективни или не.

В същото време високите на-казания например могат да сти-мулират похитителите да уби-ят отвлечения, за да прикрият следите си.

Проектът за изменения в НК предвижда и засилване на за-щитата на полицейските слу-жители, предложение, което само по себе си е конюнктур-но, без да има яснота дали съ-ществуващите норми действат или не. Стига се дори и до ко-мични предложения като идея-та да се наказва със затвор до 5 години „този, който противоза-конно опетни, повреди или уни-щожи формени облекло, слу-жебни знаци или надписи, но-сени или поставени по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи“. Само ще кажем, че на един от последни-те протести на служителите на МВР полицаите късаха и хвър-ляха пагоните си. Или пък че опетнените униформи и свет-лоотразителни жилетки сред служителите на охранителна полиция са нещо, което вижда-ме често. В същото време зави-шаването на санкциите за на-падение и сходни действия сре-щу полицаи може да отвърже ръцете. Например, ако трима полицаи превозват арестант в един автомобил и го набият, и той пусне жалба срещу тях (че например са му нанесли сред-на телесна повреда), полицаите могат да си скъсат сами паго-ните и да кажат, че той ги е на-паднал. Изводът - съществува почти нереален шанс полицаи-те да бъдат осъдени (от една до пет години) и съвсем реален на-битият задържан да бъде осъ-ден до пет години затвор.

НПК на пета скоростНай-кратко описание на пред-лаганите изменения в НПК е казано в мотивите на законо-проекта: „Опростяването на наказателните производства и намаляването на формализма, както и изпълнението на пре-поръките на практикуващите юристи.“ Преди по-малко от че-тири години парламентът прие изцяло нов НПК, чиито моти-ви не се различаваха много от сегашните.

Правосъдният министър Маргарита Попова обобщава предложените изменения в три групи - опростяване процеса на доказване, ускоряване на нака-зателното производство и раз-ширяване правата на участни-ците в процеса.

Една от идеите например е да се даде възможност на раз-следващите да дават показа-ния пред съда за действията си по разследването. Това предло-жение повдига някои притесне-ния най-малкото поради факта, че допуска широка възможност

някой да бъде осъден само на база показанията на органа, който обслужва обвинението и има интерес то да издържи пред съда на всяка цена (за да не бъде уволнен най-малкото). При това положение няма преч-ка, ако промените бъдат при-ети, да има дела с един свиде-тел - разследващия орган.

Друга идея е да отпаднат сроковете в досъдебните про-изводства, които бяха въведе-ни с цел да дисциплинират раз-следващите. Така например ще отпадне възможността обвиня-емият по едно разследване да поиска делото да бъде внесе-но в съда, ако минат две годи-ни, откакто му е повдигнато об-винение. Идеята на тази мярка беше да се преустанови практи-ката на прокуратурата да съз-дава „вечни обвиняеми“, а в съ-щото време да прекратява вся-ка година стотица хиляди дела поради изтекла давност.

Петканов, reviewedМинистерството на правосъди-ето предлага и изцяло нов За-кон за отнемане в полза на дър-жавата на незаконно придоби-то имущество, който да замести досега действащия закон „Пет-канов“. Ако предложенията бъ-дат приети, няма да е необходи-мо да се чака осъдителна при-съда, а държавата практически ще може да конфискува иму-щество, за което няма доказан произход, когато има образува-но разследване, производство за митнически и данъчни на-рушения или пък е установен конфликт на интереси.

Правозащитникът Йонко Грозев разкритикува проекта: „Никой не е направил някакво проучване колко хора потенци-ално попадат под ударите на такъв закон, а при огромния размер на сивата икономика в България това може спокой-но да са една голяма част от ра-ботещите. Не може държавата 20 години да допуска същест-вуването на сива икономика и изведнъж да се обърне и да из-исква от теб през последните 25 години да си се държал, както в Германия.“ Йонко Грозев ри-торично пита:

„Къде беше държавата през тези 25 години?“ По думите му всичко „става по стария тертип - даваме им огромни правомо-щия, с които могат да ударят, когото си поискат. А защо не могат да осъдят никого? Как-ви са мерките срещу корупция в съдебната власт? Чакаме ги да се самоочистят.“

Правосъдният министър Маргарита Попова контраата-кува критиците на проектите с тезата, че е крайно време да се преустанови с недоверието към институциите и ако в тях има проблем, длъжните да се справят с него (ВСС за коруп-цията в съдебната система, от-делите за вътрешна сигурност в МВР) трябва да започнат да си вършат работата. И тук въ-просът се премества изцяло на плоскостта на доверието към институциите. А то не се гради със закон.

Ако представените през последната седмица пред-ложения за изменения в На-казателно процесуалния ко-декс (НПК - законът, който разяснява правилата за раз-следване на престъпления, събиране на доказателства, протичането на съдебния процес и т.н.) бъдат при-ети от парламента, бъл-гарската прокуратура и по-лиция ще получат силен жо-кер - разследването до го-ляма степен ще се дефор-мализира, а доказването на престъпления ще е идея по-лесно.

Сходна е философията и на представените от Министер-ството на правосъдието минала-та седмица изменения в Наказа-телния кодекс (НК), както и из-цяло новият Закон за отнемане в полза на държавата на неза-конно придобито имущество.

На пръв поглед предложени-ята на правосъдното министер-

ство звучат логично - и за дър-жавното обвинение, и за поли-цията ще бъде идея по-лесно да си вършат работата. В същото време обаче законодателни-те промени стават на фона на обос новани съмнения за обек-тивността в работата на пра-воохранителните институции. Структурите на МВР и проку-ратурата практически не са били реформирани, така че да отговорят на съвременните из-исквания за борбата с престъп-ността, и реално до този момент не е имало истинско прочиства-не на прогнилите кадри в пра-воохранителната система.

Отвличането като убийствоБлизо 2/3 от предлаганите про-мени в НК (законът, който каз-ва кое деяние е престъпление и как трябва да се наказва) са в посока засилване на репресия-та - завишаването на санкциите за различни престъпления. При представянето на проекта зам.-министърът на правосъдието Даниела Машева не можа да от-говори дали предложенията са резултат от задълбочен анализ на налаганите до този момент присъди и ефекта от това.

По-големите санкции рядко имат възпиращ ефект за хора-та, които искат да извършат престъпление. Изследвания по-сочват, че много по-голям пре-вантивен ефект има сигурност-

2/3от предлаганите промени в НК са в посока засилване на репресията.

САНКЦИИ

Ако промените в НПК бъдат приети, разследването до голяма степен ще се деформализира, а доказването на престъпления ще е идея по-лесно

Съществува почти нереален шанс поли-цаите да бъдат осъ-дени и съвсем реален набитият задържан да бъде осъден до пет години затвор.


та, че дадено престъпление ще бъде наказано, отколкото прос-тото посочване на тежки санк-ции, които така или иначе не се налагат, защото МВР и проку-ратурата не могат да съберат годни доказателства или въоб-ще да установят извършителя на престъплението. Такъв на-пример е и казусът с отвлича-нията, където проектът пред-вижда завишаване на санкци-ите, като престъплението ще се наказва с лишаване от свобода от петнадесет до тридесет годи-ни, доживотен затвор или до-животен затвор без замяна, т.е.



Новата класнаКакво се случва в парламентарната група на ГЕРБ

каква ще бъде нашата позиция по определена точка от дневния ред на парламента и това е поли-тическо решение, с което коле-гите трябва да се съобразяват и те се съобразяват“, категорична е тя. А по повод командировки-те, отношенията в групата, би-товите проблеми на депутатите от мнозинството казва, че с тях се занимава другият съпредсе-дател Красимир Велчев. „ГЕРБ има 116 народни представители и в такава голяма група винаги може да възникнат противоре-чия, но в мнозинството няма ус-ловия за създаване на лагери“, смята и Цветан Цветанов. „Ако има някакво недоволство в от-делни депутати, го отдавам на процеса на работа, Искра е един доста продуктивен човек“, доба-вя още той.

Иначе за въведения

Строг стил на работа засега с охота говорят единстве-но от опозицията. А депутати с опит си спомнят, че по време на 38-ото Народно събрание зара-ди подобно поведение предсе-дателят на тогавашното мнозин-ство на СДС Екатерина Михай-лова се сдоби с прякора Класна-та. Неотдавна по време на засе-дание на правната комисия бив-шият й председател Янаки Стои-лов (БСП) се опита да протести-ра срещу практиката всички за-конопроекти да минават задъл-жително и през правната коми-сия. В случая наред с промени-те в Закона за МВР членовете на комисията трябваше да обсъж-дат и измененията в Закона за управление на битовите отпа-дъци. „С това рискуваме да се превърнем от правна в законо-дателна комисия. Ние трябва да действаме като втора комисия наистина само там, където има значително предметно покрива-не с друга комисия или където се поставят много важни юри-дически въпроси “, възмути се БСП депутатът. „Аз също не ис-кам комисията да се превръща в законодателна, но всичко тряб-ва да бъде правно издържано“, споделя Фидосова.

Твърдият стил на Фидосова изпитаха и от „Синята коали-ция“. На няколко пъти им се на-ложи да отлагат пресконферен-ция за създаването на комисия за замяната на външния дълг от бившия финансов министър от правителството „Сакскобурггот-ски“ Милен Велчев, тъй като из-чакваха към тях да се присъеди-ни зам.-председателят на коми-сията по икономическа полити-ка от ГЕРБ Стоян Мавродиев. Причината - Фидосова трябваше да разреши участието му. След като не се случи, дадоха брифин-га сами. Пред „Капитал“ Мавро-диев отрече, че това му е попре-чило да присъства. Негови ко-леги твърдят обаче, че е бил раз-очарован от факта, че трябва да съгласува с Фидосова всяко свое участие.

Сред депутатите на ГЕРБ има различни мнения за наложения от Фидосова стил на управле-ние. Според едни правилникът на групата дава прекалено го-

леми правомощия на предсе-дателите й и концентрира мно-го власт в ръцете им. „Който и да беше на мястото на Фидосо-ва, щеше да е в същото положе-ние“, категоричен е депутат от мнозинството. Други обясняват желанието й за пълен контрол над всичко, което се случва в парламента, със „страх от евен-туален гаф“, за който след това ще носи отговорност.

Парадоксално, но един от най-големите гафове на ГЕРБ напра-ви точно Фидосова с внасянето на промяна в Закона за нотари-усите, която позволяваше те да запазват канторите си, въпреки че са избрани за президент, ми-нистър или депутат. Поправка-та беше определена като лобист-ка, защото засягаше само два-ма души в парламента - самата Фидосова, която е нотариус, и една нейна колежка от групата на „Ред, законност и справедли-вост“. Покрай разразилия се де-бат дали точно с този закон но-вият парламент трябва да започ-не работата си гръмна и сканда-лът с издадено фалшиво пълно-мощно от кантората й в Монта-на за продажба на имот в центъ-ра на София, собственост на ба-щата на директора на „Лукойл“ Валентин Златев - Васил.

В Монтана също говорят за нея със смесени чувства. И свързват името й с два факта - че навремето е била близка до НДСВ и че е една от заможните дами в града.

„Никога не съм била член на НДСВ“ споделя самата Фидосова. Но признава, че е симпатизирала на царската формация. Бивши депутати от Монтана си спом-нят, че тя е сред малкото, при-съствали на официалния обяд в ресторант „Плаза“ при първото посещение на Симеон Сакско-бургготски в града през май 2001 г. Казват и че Фидосова е била един от спонсорите на формаци-ята, а познанството й с Бойко Бо-рисов и Цветан Цветанов датира от този период. Самата тя оба-че твърди, че първата й среща с Цветанов е отпреди малко по-вече от 3 години, когато й пред-ложил да работи за сдружение-то ГЕРБ. „Приех на четвъртата ни среща. После станах учреди-тел на партията и влязох в ръко-водството й.“ И добавя, че всич-ко друго са слухове. Такива по думите й са и коментарите за бо-гатството й. „Имам апартамент в Монтана и в София от 2006 г., за който теглих кредит“, каз-ва Фидосова. Притежава и дял от ресторант „Монтанезиум“ в Монтана.

Преди изборите е била поста-вена пред сериозна дилема дали да се кандидатира за депутат, или да продължи в професията си. „Прецених, че ще бъде преда-телство към проекта ГЕРБ, ако не дойда в парламента“, казва Фидосова. И споделя, че когато решила да се занимава с поли-тика, я предупредили, че ще чуе за себе си много слухове. „Казах си, че няма да им обръщам вни-мание и ще си върша работата“, добавя тя. � K


Велина ГОСПОДИНОВА

Искра Фидосова управлява мнозинството в парламента с твърда ръка

В парламента една жена вла-дее всичко. През Искра Фи-досова задължително мина-ват всички законопроекти и решения, които постъпват от Министерския съвет.

Преди окончателното гласуване в пленарната зала всички про-екти се преглеждат отново от нея като председател на прав-ната комисия. От позицията си на съп редседател на групата на ГЕРБ тя посочва кой от депута-тите да се изказва в зала и кой да дава интервюта. Ако тряб-ва да се реагира на декларация или изявление на опозицията, тя обикновено има най-бърза-та реакция от парламентарна-та трибуна. Без подписа й нито един народен представител от мнозинството не отива в коман-дировка в страната или в чуж-бина. Когато в новия парламент се разпределяше кой депутат от

ГЕРБ в коя комисия да участва и в коя група за приятелство да бъде, тя правеше списъците. И пак тя наложи в правилника за работа на парламента текста, с който се наказват народните представители за отсъствия от заседанията. За свой кабинет в бившия партиен дом си е избра-ла приемната на бившия първи на ЦК на БКП Тодор Живков, а когато е в сградата на Народ-ното събрание обитава този на председателя Цецка Цачева.

Иначе казано, управлява мно-зинството с желязна ръка.

Свръхактивността на Искра Фидосова обаче е на път да създаде проб-лем в иначе монолитните реди-ци на ГЕРБ. Вече дори се е офор-мила сериозна група от недо-волни от строгата дисциплина и прекомерната концентрация на власт в ръцете на един човек, а някои дори поискаха среща с премиера Бойко Борисов. Сред тях са основно депутати от Со-фия, но има и председател на една от ключовите комисии в парламента. Засега е само тих ропот срещу навика на Фидо-сова да ги привиква в кабинета си, да ги праща на заседания на други комисии, за да й доклад-ват след това. Заради това, че прибра и подкомисията за спе-циалните разузнавателни сред-ства като част от подопечната й правна комисия вместо към въ-трешната. И особено заради оби-

Свръхактивността на Искра Фидосова е на път да създаде проблем в иначе моно-литните редици на ГЕРБ.

чая й да посочва кой да се изказ-ва в пленарна зала, което коле-гите й възприемат зле. Никой от тях обаче не желае да афи-шира публично недоволството си, включително и тези, които са искали да се оплакват лично на премиера. Засега.

Формалният лидер на ГЕРБ и вицепремиер Цветан Цвета-нов и другият фактор в група-та на мнозинството - Красимир Велчев, категорично отричат да има проблем със стила на упра-вление на Фидосова. „Ако някой трябва да се сърди за стриктно-то спазване на дисциплината, то трябва да се сърди на мен, за-щото аз следя дали депутатите ни идват на работа“, казва Вел-чев. И добавя, че на него не му е известно да съществува напре-жение. Самата Фидосова също беше изненадана от въпроса дали има напрежение в група-та заради строгите правила. „За мен контактът с депутатите е дотолкова, че да разпределим изказванията в пленарна зала, защото това е важно“, казва Фи-досова. „Не може изведнъж 20 души да решат и да станат да се изказват. Аз правя предложение



През 2008 българите са били най-богати в историята си.

Българската макроикономика след 20 години преход

Офшорни фирми

Лавеко ЕООД1462 София, ул. Порто Лагос № 1, вх. 2, ет. 5, ап. 42

Тел.: +359-2-953-2989 • GSM: +359-888-126-013 Факс: +359-2-953-3502 • E-mail: [email protected]

WEB SITE: WWW.LAVECO.COM

THE LAVECO GROUP ВЕЛИКОБРИТАНИЯ - КИПЪР - УНГАРИЯ - РУМЪНИЯ

• Регистриране на офшорни фирми в 38 страни по света.

• Готови фирми в 10 страни - САЩ (Де-лауер, Уайоминг, Юта, Невада, Ню Йорк, Вашингтон ДС), Великобритания, Кипър, Белиз, Британски Вирджински острови, Сейшелски острови и др.

• Откриване на банкови сметки на фир-ми и физически лица, с възможност за ин-тернет банкиране, в най-големите банки в Унгария, Австрия, Швейцария, Кипър,

Латвия, Лихтенщайн и др.• Готова компания с банкова сметка в ун-

гарска банка за един ден.• Секретарски услуги (адрес, телефон,

факс) в Унгария, САЩ, Великобритания и др.

• Осигуряване на номинални директори и акционери.

• Пълна дискретност.• Безплатна информационна

брошура.

Д-р Георги ГАНЕВ*

Двадесетата годишни-на от началото на прехо-да в България е добър по-вод за ретроспекция, осо-бено що се отнася до мак-роикономическото разви-тие на страната.

По начало по-дългата времева перспектива се отразява добре на погле-да върху макроикономи-ческите показатели, пра-ви ги по-информативни, изчиства краткосрочни-те злободневни шумоте-вици и дава възможност да се възприеме и осъз-нае важното.

По тази причина по-долу ще бъдат предим-но показани и коменти-рани с по-малко думи основните макроиконо-мически показатели на България през последни-те двадесет години. Пър-вият показател, с кой-то обикновено и с право икономистите започват, е националният доход на човек от населението. Той е представен на гра-фика 1.

Ясно се виждат две неща. Първо, преходът е рязко разделен на два пе-риода – първо десетиле-тие на спад и второ десе-тилетие на очевиден въз-ход. Второ, достигнатите нива на национален до-ход сега са значително по-високи и от най-добри-те години на социализма. Прави бяха пропагандис-тите на предходното пра-вителство, когато твърдя-ха, че през 2008 българите

са били най-богати в исто-рията си.

Вторият основен пока-зател е този на ценово-то равнище. Успехът на една държава в макро-икономическата полити-ка може в много голяма степен да се проследи от един прост поглед върху инфлацията. Отново са ясно видими двата пери-ода – първият с огромни нива на инфлация и вто-рият с ниски до умерени нива, на които бързо свик-нахме да се мръщим.

Третият показател е безработицата. Тя е от изключително значение както за благосъстояни-ето на хората, така и за нормалното развитие на политическия процес и провеждане на икономи-

чески политики с по-дъл-госрочна визия. При висо-ка безработица нормална политика и преследване на дългосрочни цели са почти невъзможни.

Тук периодиката е мал-ко по-сложна. След пър-воначалното избухване на брой безработни в ре-зултат на разпада на со-циалистическата иконо-мика и загубата на „брат-ските“ социалистически пазари има два следващи периода с подобни резул-тати – дълбоката криза от 1996-1997 и приключване-то на процеса на привати-зация в промишлеността през 1998-1999. Следва ос-емгодишен период на по-стоянен спад на броя без-работни, на фона на кой-то видимото увеличение

през последната година все още далеч не изглеж-да особено драматично.

Графика 4 цели да илюстрира значителната промяна в свързаността на българското стопан-ство с останалия свят. Тя показва нивото на износ и внос на стоки и услу-ги като процент от обща-та стопанска активност. Тук са видими две неща. Първо, българската ико-номика е два пъти по-свързана днес със света, отколкото преди 20 годи-ни. Второ, ръстът на вно-са значително изпреварва ръста на износа, водейки до сериозен дефицит по текущата сметка и при-чинявайки най-оживени спорове. Едно нещо оста-ва скрито зад тази графи-ка, а е важно да се отбеле-жи. Докато преди дваде-сет години търговски и съответно технологично България е свързана с все по-изоставащия социалис-тически свят, днес тя е об-вързана предимно с воде-щи световни икономики.

Следващият важен макропоказател се отнася до промяната в ролята на държавата в икономика-та. Един от по-информа-тивните начини това да бъде илюстрирано е чрез съотношението на общи-те разходи на държавата към националния доход, защото той показва как-ва част от дохода е иззет, за да финансира държав-ни дейности. Тук двата макроикономически пе-риода са отново видими, като държавата прежи-вява явен и бърз спад до 1997, след което значи-телно възстановява сво-ята роля, преди да започ-не втори период на значи-телно по-бавно оттегляне. Този размер на държава-та продължава да е обект

Преди и сегаНАСЕЛЕНИЕ

Мъже4 438 0823 681 280

В градове6 079 839 (67.6%)5 407 100 (71.1%)

В села2 912 477 (32.4%)2 199 500 (28.9%)

Раждаемост112 289 деца77 712 деца

Сключени бракове63 26327 722

Разводи

12 63614 104

Население8 992 316

7 606 551

4 554 2343 925 271

Жени

Гъстота на населението

(на кв. км)81

68.6

Население в трудоспособна

възраст

55.5%

63.2%

Средна продължителност

на живота

71.4 години

73 години

ПАЗАР НА ТРУДАСектор с най-голям

брой наети лица

Промишленост

Преработваща промишленост

Сектор с най-малък брой наети лица

Горско стопанство

Операции с недвижими имоти

Сектор с най-висока средна годишна

заплата

Наука и научно обслужване

Финансови и застрахователни

дейности

Сектор с най-ниска средна годишна

заплата

Здравеопазване, социално осигуряване,

физкултура, спорт и туризъм

Хотелиерство и ресторантьорство

Заети лица43650343360700

Средна годишна заплата3292 лв.6288 лв.

Общ доход на домакинство

(средно на лице)2591 лв.3502 лв.

Общ разход на домакинство

(средно на лице)2332 лв.3264 лв.

КУЛТУРА И ИЗКУСТВО

Произведени филми

520

91

Телевизионна програма

747 036 часа

6412 часа

Тираж вестници895.2млн.357.2 млн.

Тираж книги58 млн.4.6 млн.

Посещения театри5.4 млн.1.7 млн.

Посещения кина

68 млн.2.4 млн.

1989 2008



ТУРИЗЪМ ПОТРЕБЛЕНИЕ НА ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ И НАПИТКИ (НА ЧОВЕК)*

ОБРАЗОВАНИЕДетски градини

4562

2291

Висши училища

30

53

Записани учещи

1 557 8711 322 952

Преподаватели111 821108 305

Деца в детските

градини318 000212 454

Студенти133 184270 298

ПРЕСТЪПНОСТОсъдени лица

36 137

20 413

Престъпления38 313

19 224

Пътувания на българи в чужбина

921 9875 726 767

Посещения на чужденци8 532 972

8 220 860

*Данните за 2008 г. са без количествата, консумирани в заведенията за обществено хранене

Източник: Национален статистически институт

Хляб и хлебни изделия160 кг

109.5 кг

Месо35.8 кг

28.3 кг

Захар12 кг8 кг

Зеленчуци

59.8 кг

65.2 кг

Яйца170 бр.

127 бр.

Алкохол50.3 л.

24.9 л. Плодове39.9 кг

35.4 кг

1 БВП*

4 ВНОС И ИЗНОС*

2 ИНФЛАЦИЯ*

5 ДЪРЖАВА*

3 БЕЗРАБОТНИ*

6 ПОТРЕБЛЕНИЕ*

*На човек от населението, реален ин-

декс, 1988=100

*Нивото на износ и внос

като процент от БВП

*Среден тримесечен брой регистрира-

ни безработни в бюрата по труда

*Потребление и натрупване


*в % средногодишно

Източници: НСИ, БНБ, МФ

*Консолидирани държавни разходи


1.00

10.00

100.00

1000.00

1992

1992

1994

1994

1996

1996

1998

1998

2000

2000

2002

2002

2004

2004

2006

2006

2008

2008

708090100110120130140

1988

1990

1992

1994

1996

1998

2000

2002

2004

2006

2008

ИНФОГРАФИКА:

ЛЮБА ЙОРДАНОВА,

АНТОНИЯ ТИЛЕВА И

АСЯ КОЛЕВА

0100000200000300000400000500000600000700000800000

1990

30.0040.0050.0060.0070.0080.0090.00

1992

1994

1996

1998

2000

2002

2004

2006

2008

30.0035.0040.0045.0050.0055.0060.00

1990

1992

1994

1996

1998

2000

2002

2004

2006

2008

01020304050607080

1988

1990

1992

1994

1996

1998

2000

2002

2004

2006

2008

на разгорещени спорове, като някои биха искали да го видят доста по-бли-зо до 50%, а други – значи-телно под 30%.

Последният любопитен показател, характеризи-ращ макроикономическа-та динамика на послед-ните двадесет години, се отнася до структура-та на ползването на съз-давания национален до-ход. Два са интересните елементи на динамиката на тези показатели. Пър-во, нивото на натрупване в българската икономика вече е надминало нивата от късния социализъм и най-вероятно ще остане над тях дори в сегашната кризисна година. Второ, избухването на дела на потреблението в ползва-

нето на националния до-ход е ясно свързано с ос-вобождаването на цени-те на продуктите, т.е. ни-ските нива от първите няколко години са след-ствие на изкуствено за-нижените потребителски цени. След средата на 90-те е ясно видима, макар и слабо изразена, тенден-цията домакинското по-требление да отнема на-маляваща част от нацио-налния доход.

Именно по отношение на потреблението е не-обходимо да се направи едно уточнение, което няма как да бъде изведе-но на графика, но което е може би най-важно в сми-съл на същината на про-мяната през двадесетте години преход. В сравне-

ние с преди 1989 днес бъл-гарите имат несравнимо по-богат избор. Те могат да избират какво да про-извеждат и какво да ку-пуват за задоволяване на нуждите си, като всички блага са с несравнимо по-добро качество от едно време. При това изборът се извършва в условия на много повече свобода, т.е. по-пълноценна изява на човешката личност. Това последното никакъв ико-номически показател не може да го измери. Човек или го цени, или не. � K

* Георги Ганев е програмен

директор на Центъра за либе-

реални стратегии и

преподавател в Софийския

универститет




Защо дипломатическата служба е пълна с проблеми и имат ли те решениеОгнян ГЕОРГИЕВ

Предлага се държав-на работа: изисквани-ята са два чужди ези-ка, висше образова-ние, компютърна гра-мотност и поне нача-лен интерес към дъл-ги часове, прекарани в изследване на сложни документи.

Заплащане: 350 лв. В слу-чай че се явите и спече-лите конкурса за работ-

но място, ви предстои го-дина и половина изпита-телен срок, отново изпит, след това бавно катерене по стълбичката на кари-ерата. И по-точно: 2 годи-ни до първо повишение, 5 до второ, 9 до трето и 14 до четвъртото. След всичко това вие все още ще сте в подножието на висшите постове, а един-ственото, което ще расте по-бавно от кариерата ви, ще е заплатата. Добре до-шли в дипломатическа-та служба на Република България.

Дългото сбогуванеТази респектираща отвън система отвътре е като бе-тонирана капсула. Проб-лемите в нея периодич-но бълбукат под повърх-ността, но в последните

две седмици направо из-ригнаха покрай скандала с предложението на ка-бинета „Борисов“ за от-зоваване на посланици-те в САЩ и Турция. Чрез разказите на двамата по-търпевши посланици пред парламента и пред различни медии станаха ясни много от умело кри-тите рани - размита отго-ворност, липса на коор-динация и контрол, дъл-го натрупвани дефекти и не на последно място - не-кадърност. Напрежение внесе и отварянето на те-мата за досиетата на дип-ломатите, които според премиера ще покажат ог-ромен брой бивши агенти на Държавна сигурност.

Разбира се, Външно по-бърза да се разгневи от изкарването на мръсно-

то бельо, но потулване-то му под плаща на дип-ломатическата тайна няма да реши проблеми-те, както показват вече 20-годишните опити. След 1989 г. трите т.нар. министерства на режима - МВР, МО и МВнР, оста-наха най-слабо реформи-раната част от държав-ния апарат. Но докато въ-трешното министерство все пак премина през се-рия от промени (макар и много от тях на хартия), военното и външното поч-ти не помръднаха към съ-временния свят. Рефор-мите в МВнР се извърш-ваха в стила на среднове-ковната медицина - пус-кане на кръв, за да изте-че заразата. Приходи за бюджета оттам не идват, а ясни критерии за профе-сионализъм в нея така и не бяха въведени, защо-то за поредните управля-ващи беше изгодно тя да е политическа награда с много прекрасни позиции за попълване. Така Зако-нът за дипломатическата служба, приет през 2007 г., завари системата пъл-на с хора, назначавани не по качества, а по полити-ческа съобразност. „Този закон вкара дългосрочен ред. Беше доста хаотич-но, имаше хора със скоко-бразно развитие на кари-ерата“, казва пред „Капи-тал“ доскорошният зам.-министър Милен Кере-медчиев. „Вкарването на ред“ обаче бетонира за-едно кадърни и некадър-ни и не реши двата мно-го сериозни проблема, ко-

ито стоят пред службата.

Обърната пирамидаПървият от тях е кадро-ви. През 2008 г. в отго-вор на парламентарен въпрос бившият минис-тър на външните работи Ивайло Калфин предста-ви разбивка на структу-рата, от която стана ясно, че има обърната пирами-да. От общо 500 диплома-тически служители 250 са т.нар. висши постове - съветници, пълномощни министри и посланици. От останалите 250 най-нисшият ранг - аташе, е с най-малко хора - само 34 души. „Дълги години доста хора по една и дру-га причина са били задър-жани в ранг, в резултат на което, когато започ на да работи законът и нова-та атестационна комисия, изведнъж голямо коли-чество хора трябваше да преминат в старши ранг, казва постоянният секре-тар Константин Андреев. Не можем да им откажем, защото е имало хора, кои-то са били 7 години меж-ду първи и втори секре-тар - един ми се „похва-ли“, че е прекарал така 9 години.“ Тази обърната пирамида създава про-блем с втория ешелон, признава той.

Ако МВнР беше корпо-рация, Андреев би бил нейният изпълнителен директор. Постоянният секретар е най-висши-ят професионален пост, има по-дълъг мандат от министъра и е връзката между политическото ръ-

ководство и дипломати-ческата служба. Според него няма пречки пред влизането на нови хора. На въпроса каква би била причината да искат да ра-ботят в една система като гореописаната той отго-варя: „Перспектива за развитие.“ Което по една случайност е вторият се-риозен проблем на дипло-матическата служба.

Честна директорскаСамият Андреев призна-ва, че мнозина от ново-постъпилите на служба бързат да отидат на ра-бота или в частна корпо-рация зад граница, или в международна организа-ция. Оставяйки настрана финансовия въпрос, това, което различава външно министерство от тези кон-

куренти за неговите кад-ри, е начинът, по който оценяват работата им. За да напреднеш в диплома-тическата кариера, освен годините трябва да имаш благоразположението на прекия си началник, кой-то не само те предлага при годишната ротация на постовете в чужбина, но и дава атестационната ти оценка. Това може да е положително или отри-

За 20 години истинска реформа в МВнР така и не беше извършена по политически причини.

Мнозина тук все още смятат външния поглед върху работата на дипломатите



цателно за кариерата ти в зависимост от директора, но силно ограничава въз-можността за независимо кариерно израстване въз основа на заслуги. Кере-медчиев нарича това кре-постничество. „В 90% от случаите атестационната комисия приема предло-женията на директорите на дирекции, които идват и предлагат един от кан-дидатствалите. Тази пре-калена власт прави ди-ректорите дворяни.“

Тъй като едва миналата година за пръв път от го-дини се проведе общ кон-курс за влизане в систе-мата, дирекциите правят собствени конкурси, кои-то често се оказват „уши-ти по мярка“ за предвари-телно подбран кандидат. Така например конкурс за дирекция „Азия, Австра-лия и Океания“ тази го-дина първо излиза с обя-ва за стажант-аташе с ко-рейски и английски. Ме-сец по-късно правилата изненадващо са коригира-ни на корейски и френски - комбинация, която изоб-що не изглежда случайна. Така новопостъпилите са още по-задължени на ди-ректора. Бивш посланик, пожелал да остане анони-мен, е по-директен. „Пок-риваш другарчето, с кое-то сте в една дирекция, за-щото утре ще се смените“, казва той. Виждаш го, че не става, но мълчиш, за да не се закача и той с теб.“

Всеки поглед тука оставетеСамата атестационна ко-

мисия, която разпределя дипломатическите пост-ове в чужбина два пъти годишно, е изцяло вътре-шен орган на министер-ството, като в нея влизат зам.-министрите, посто-янният секретар, дирек-торът „Човешки ресурси“ и генералните директори на отделните звена. Бив-шият външен министър Соломон Паси описва ра-ботата й с принципа „гар-ван гарвану око не вади. Днес едни хора оценяват други, утре е обратното“. Андреев твърди, че това се е променило с влиза-нето на закона и ситуа-цията е различна. Зако-нът обаче не може да раз-реши този проблем, защо-то и той страда от дълбо-ко вкоренения предразсъ-дък, че дипломатическа-та служба е „специализи-рана“ каста от хора с от-делни правила и струк-тура от държавната ад-министрация и по стар навик трябва да се пази ревниво от външен по-глед върху работата й.

Така всички назначе-ния под (а често дори и до) посланик стават без външна намеса, без опо-вестяване на мотивите, без да се излага по какви критерии се оценяват хо-рата. В такава мъглива ситуация е нормално да се стига дори до огром ни разминавания в оценява-нето. „Махах три пъти Георги Пейчинов - един път от посолството във Вашингтон, един път от дирекция „Консулски от-ношения“ и третия път - от консулството в Лос Анжелис, което показва, че многократно съм оце-нявал неговата некадър-ност. Но законът не поз-волява да го уволня като служител на министер-ството“, каза пред „Капи-тал“ Соломон Паси. По времето на следващото правителство Пейчинов стана посланик в Китай.

В опит да проникне зад завесата „Капитал“ по-иска протоколи от засе-дания на атестационна-та комисия, но така и не получи такива. Запитан за възможността за оди-тиране на решенията на комисията, Константин Андреев се засмива. „Все едно да отидете в МО или МВР, докато бяха воени-зирани, и да поискате мо-тивите за решения“, каз-ва той. Андреев намеква за работа с държавни тай-ни и твърди, че външни-ят поглед не може да по-могне, защото „става въп-рос за много специфич-ни умения. Неформални-ят сектор няма квалифи-кация да дава оценка за тях“.

Поглед върху една от най-старите дипломати-

чески служби в света - Великобритания, и една от най-добрите - тази на САЩ, където външният поглед е ключов при под-бора и оценката, разби-ва на пух и прах тази те-ория (виж допълнител-ния текст). Неформални-ят сектор се използва и в България, твърди Външ-но, като се посочват пис-мата, получавани от хо-рата за работата на раз-лични консули. Няма обаче никакъв механи-зъм, който да гаранти-ра, че това се взима пред-вид при оценяването им. Също така на този енту-сиазъм не може да се раз-чита напълно - в послед-ните 3 години в Русия, Германия и Турция не е имало нито една жалба, което едва ли означава, че консулите там са из-пълнявали работата си идеално.

Много проблеми, малко решенияПроблемите изобщо не се изчерпват с двата спо-менати по-горе. Предсто-ящото отваряне на доси-ета на дипломати обеща-ва нови вълнения. „Към края на 80-те години щат-ът само на Първо главно управление във МВнР е бил към 200 души“, казва Момчил Методиев, бивш дипломат и автор на кни-гата за ДС „Машина за легитимност“. „Общо си-гурно щатът на ДС е сти-гал до около 50%.“ Спо-ред него, ако се появят досиета на посланици в страни - членки на НАТО, тези държави няма да

гледат с добро око на та-кива хора. Но и той, както и премиерът Борисов, от-рекоха като възможност масово съкращаване на хора заради картончета-та им. Проблем е и дефи-ницията на „политиче-ско назначение“ - онези 20%, които всяко прави-телство може да запъл-ни по своя преценка. Ако бъдат оползотворени до-бре, те вливат свежа кръв и помагат за прокарване-то на идеите на управля-ващите. Поради липса-та на ясно определение обаче посланици стават

и хора като Никола Фил-чев, за когото дори бив-шият външен министър Ивайло Калфин призна, че е провал като посла-ник в Казахстан.

Невъзможно е всички тези проблеми да бъдат решени наведнъж. Една идея, която да помогне за това обаче, е изработва-нето на конкретни крите-рии за оценка на работа-та и качествата на дипло-матите. Ако бъде възло-жена на независима гру-па експерти - част от тях от министерството, друга част от експертни и граж-дански организации и от парламента, тази задача може да доведе до корен-но нов начин на пресява-

не на хората в системата. Задължително условие при прилагането на тези критерии трябва да бъде независимият външен по-глед при атестирането на кадрите. Съчетано с пен-сионирането на част от по-старите кадри, това ще доведе до облекчава-не на системата, която иначе ще смачка долни-те нива, до по-прозрачно и адекватно оценяване на хората в нея и дори до съ-кращаване на структура-та - не само заради пла-нираните 15%, но и зара-ди предстоящата служба на ЕС, която ще премахне нуждата от български ми-сии на дадени места. Дру-гият положителен ефект от това отваряне ще е ево-люцията на българската дипломатическа служба към новото време на от-ворени граници и мигно-вена комуникация.

“Знаете ли, няма нищо толкова специално във външната политика“, споделя с „Капитал“ Карн Рос, бивш британски ди-пломат и в момента неза-висим експерт. „Дипло-матите обичат да твър-дят, че това е извънредно специализирано, високо-квалифицирано занятие, което само хора, трени-рани десетилетия наред, могат да разберат. Това са глупости. Дипломаци-ята е бизнес като бизнес, в който работиш с други хора. Има някои по-спе-циални изисквания, да, но те в никой случай не изискват да прекараш 30 години, преди да ги раз-береш.“

Полезният погледБританският „Форин офис“ оповестява свободните места в единна система, отворена за експерти от цялата държавна администрация. Конкур-сите за посланици пък се обявяват публично, като за тях може да кандидатства буквално всеки. В бордовете за подбор на нови служи-тели влизат трима представители на ми-нистерството и трима външни специалисти - един от висшето учи-лище, което съветва „Форин офис“, психолог и представител на биз-неса (обикновено висш изпълнителен пост в голяма корпорация). Самите посолства пък имат свободата да из-бират новите си попъл-нения, като в подбора участват посланикът, друг дипломат и един външен наблюдател. Те дават писмено оценки на явилите се, като този с най-висок общ сбор бива одобрен, а писмените мотиви отиват в централата. В Държавния депар-тамент на САЩ пък действа система, където външен човек винаги участва в оцен-ката на кадрите преди повишаването им.

�

Трябват по-ясни критерии за оцен-ка на работата и независим поглед в системата.

СНИМКА: АСЕН ТОНЕВза табу

Той е роден в Бургас, но иска да управля-ва София като кмет. Това за

някои хора в столица-та е проблем, но Геор-ги Кадиев казва: „Май-къл Блумбърг е роден в Бостън, хората в Ню Йорк глупави ли са, за да го избират за тре-ти път? В края на кра-ищата това е просто професия.“

„Ако някой иска да прави софийско жителство, оп-ределено не съм аз“, твър-ди той пред „Капитал“.

Смелото сравнение с Блумбърг поне за маща-бите на България е оп-равдано - Кадиев е завър-шил в престижния Мос-ковски държавен инсти-тут по международни от-ношения, а по-късно е защитил магистратура във Великобритания и в „Харвард“.

Беше само две годи-ни заместник на минис-търа на финансите в ка-бинета „Станишев“ Пла-мен Орешарски, след ко-ето подаде оставка, защо-то „не приемам корупция-та и кражбата като начин на поведение. И не правя компромиси с принципи-те си“. Поради същите причини приел да се кан-дидатира за кмет.

ПроблемитеНай-спешният проблем в столицата за него обаче не е финансов, а са „куче-тата“. Решението му е „от-страняване на бездомните от улицата и премества-не в приюти, като се тър-си промяна в закона, с ко-ято, ако не се приемат от доброволци, се прави ев-таназия“. Според Кадиев това е възможно да се слу-чи за двете години, които остават до края на кмет-ския мандат през 2011 г. „Няма нищо европейско в това да се кастрират и връщат по същите мес-та. Ще ги чакам 15 годи-ни да умрат от естествена смърт? Абсурд. До една година да ги няма.“ Из-казването му е доста ди-ректно и без едно наум за силното лоби на любите-лите на кучета, не случай-но всички кметове досега предпочитат да заобика-лят темата на пръсти.

В списъка със спешни-те проблеми в София кан-

дидатът е подредил - дет-ските градини - „не може в XXI век да се чудиш на кого да си оставиш дете-то, за да отидеш на ра-бота“; задръстванията; чистотата и сигурността - „осветление в подлези и градинки“. За пробле-мите с придвижването е предвидил в краткосро-чен план ограничаването на трафика на камиони и боклукчийски коли в цен-търа в работно време, ин-телигентна зелена вълна. По-далече във времето разполага ограничаване-то на паркингите в центъ-ра на София, а трафикът там да става само с град-ски транспорт, предимно надземен релсов. Но най-много се гневи на общия градоустройствен план на София, който предстои да бъде гласуван. „Пряко метеоритно попадение би имало по-добър ефект за

града“, твърди Кадиев.

И решенията „Ако след две години няма кучета по улиците, котараци в общината и градът е по-чист, привет-лив и сигурен, аз съм до-волен“, твърди той. Соци-алистите взеха на въоръ-жение темата за „котара-ците“, откакто преди две седмици лидерът им Сер-гей Станишев намекна за съществуването на подо-бен кръг в общината. Те обаче нямат лица, нито имена, не се знае дали са от плът и кръв, или пък са плод на фантазията. Ако стане кмет, Георги Кади-ев ще се разрови в тази история. „Аз ще проверя дейността на предишните не защото се заяждам, а защото така трябва. Кан-дидатът на ГЕРБ Йордан-ка Фандъкова няма да го направи - как ще изкара нещо за Борисов“, казва той, помолен да намери няколко разлики с програ-мата на основния си опо-нент за мястото. „Ще сме-ня основно администра-цията, тя няма да ги пи-



Кандидатът за кмет на София от БСП

Георги Кадиев: Вълната не е зад гърба ми, а срещу менЕлена СТАРИДОЛСКА

пне, защото са й от екипа. Ще остави ли например шефа на Столичния авто-транспорт, който беше на масата, на която се раз-пределяха без конкурс ав-тобусните линии? Обещах да го махна до обед на 16 ноември.“

Противно на амбициоз-ната му програма, достой-на за изпълнение в пълен мандат, реализмът е при-земил целите му - участие на балотаж за него ще е успех. Формулира го по друг начин: „Аз не съм от тези политици, дето все разправят как са спе-челили, какъвто и да е ре-зултатът. Всичко под ба-лотаж е загуба.“ Ако при-емем, че вземе, че успее да седне в кметското кре-сло, най-вероятно ще има тежки проблеми в рабо-тата си с общинските съ-ветници от ГЕРБ, които са мнозинство в София, както и с правителството на партията на Бойко Бо-рисов. Като противодей-ствие Кадиев ще използва референдумите по всич-ки важни въпроси, които евентуално бъдат блами-рани от мнозинството.

Политиката - пречи или помагаЕдно от най-силно запом-нящите се послания на Кадиев е „За София - по-малко политика, повече работа“, което в негова-та ситуация в БСП е ес-тествено поведение. Ли-дерът на партията, която го номинира, е разслед-ван за изтичане на кла-сифицирана информа-ция от ДАНС, а бившият министър на социалните грижи е проверяван за ре-монт за милиони на соци-алния дом в Стара Загора. Освен това първоначално Сергей Станишев не одо-бри кандидатурата му за кмет, а после я преглът-на с мълчание. На подо-зренията, че се впуска в битката за София да на-трупа популярност и ку-раж да атакува председа-телското място в БСП, Ка-диев отговаря: „Ако тол-кова държах на полити-ческата кариера, нямаше да рискувам. На всички е ясно, че вълната не е зад гърба ми, а срещу мен.“ И накрая завършва: „И до-сега съм се справял добре с живота и без да съм ка-къвто и да е в политика-та.“

„Кандидатирах се въпреки мини-малните шансове заради предизвика-телството.“

Георги Кадиев СНИМКА: АСЕН ТОНЕВ

ПРОФИЛ

Георги Кадиев е връстник на Сергей Станишев, роден е преди 43 години в Бургас. Завършил е като него Московския държавен институт по международни отноше-ния, но „понеже бях без връзки“, му се паднала специализация за Виет-нам, Лаос и Камбоджа. Благодарение на нея обаче говори виетнам-ски освен руски, немски, английски и полски език. Има магистърска степен от универси-тета „Лестър“ във Великобритания и още една - по публична администрация в „Харвард“. От 2007 г. е общински съветник в София.

42 “

107 с

м

Интелигентно решение от Panasonic за свободното ви време

Вземете VIERA TX-P42X10Y – плазмен телевизор от последната генерация, оборудван с ефирен и кабелен цифров тунер DVB-T/C, система VIERA Link за пълен контрол на различни уреди с едно дистанционно и слот за SD карта. Добавете и елегантния дигитален фотоапарат LUMIX DMC-LS85. Със сигурност ще ви впечатли оптиката му (все пак става въпрос за Leica) и системата за оптична стабилизация на изображението. Не сме забравили и SD карта с капацитет 2 гигабайта.Снимките от фотоапарата LUMIX лесно и удобно могат да бъдат разглеждани на големия екран като поставите SD картата в слота на телевизора VIERA. Без необходимост от кабели или компютър.Заповядайте в Техномаркет, уверете се на живо за какъв изключителни уреди става въпрос!

40 “

102 с

м

32 “

81 см

40 “

102 с

м

42 “

107 с

м

Промоция 09.11.2009 г. - 22.11.2009 г.

динамичен контраст 2 000 000:1

100 Hz сканиране

PANASONIC TX-P42C10E/ES 42”(107 см) плазмен дисплей •време за реакция 0.001 ms •HD Ready •динамичен контраст 2 000 000:1 •лесно управление -VIERA Image Viewer, VIERA Link, 2x HDMI •V-Audio звук •Еко функции -Еко-режим, Безоловен дисплей •Дълъг експлоатационен срок на панела •Интегриран DVB-тунер •удароустойчив – Viera Tough панел

PANASONIC TX-P42X10Y42’’ (107 см) плазмен дисплей•резолюция 1024х768 •динамичен

контраст 2 000 000 х 1 •100 Hz цифрово сканиране •DVB-T/C (MPEG-4) тунер, EPG •SD слот четец •3 HDMI входа •G12 Progressive HD Plasma DIsplay панел

•4096 градации на цветовете

PANASONIC DMC-LS85EP Дигитален фотоапарат •8.1 мегапиксела ( 1/2.5” CCD) •4 x оптично приближение

Пакетна цена

1+1

PANASONIC CS/CU-RE12JKE/XKлиматична инверторна система•супер анти-алергенен филтър •тих режим/мощен режим•режим “меко изсушаване “ •топъл старт •самодиагностика•енергиен клас на ефективност “AA”•отдавана мощностохлаждане - 3.5KW (0.9-3.9KW), отопление - 4.25KW (0.9-5.1KW)•консумирана мощностохлаждане - 1.01KW (0.17-1.2KW), отопление -1.2KW (0.15-1.46KW)

4.254.25KWKW

3.53.5KWKW

SAMSUNG AQV-12UGA Климатична инверторна система •функция ‘GOOD SLEEP MODE’ за по-добър сън •функция ‘GOOD SLEEP MODE’ за по-добър сън •SMART INVERTER технология •енергиен клас А (охлаждане), •SMART INVERTER технология •енергиен клас А (охлаждане),

А (отопление) •ниско ниво на шум •SILVER NANO изпарител А (отопление) •ниско ниво на шум •SILVER NANO изпарител •дистанционно управление•дистанционно управление•отдавана мощност охлаждане - 3.3KW •отдавана мощност охлаждане - 3.3KW •отдавана мощност •отдавана мощност отопление - 4.0 KW отопление - 4.0 KW • консумирана мощност охлаждане - 1.028 KW • консумирана мощност охлаждане - 1.028 KW • консумирана мощност • консумирана мощност отопление - 1.108 KWотопление - 1.108 KW

4.04.0KWKW

3.33.3KWKW

SAMSUNG LE-40B55140”(102 см) LCD телевизор•FULL HD •резолюция 1920 X 1080 •HIGH КОНТРАСТ • DNIE + технология за подобряване на

картината •звук SRS Trusurround HD & Dolby Digital Plus •звукова мощност 2Х10W •дигитален кабелен и ефирен тунер (DVB-T/C,MPEG4) •входове 4X HDMI; 1XSCART; DIGITAL

AUDIO (OPTICAL) PC-ВХОД; USB (музика, снимки)

1299.

1099.1099. 699.699.

999.

1299.Пакетна цена

1+2

��

�-��

�� +

Купувате нов уред за Вас или Вашия дом и искате той да Ви служи дълго и вярно. Но никой не е застрахован от неприятности, като повреда, кражба или природно бедствие. Сега Техномаркет Ви предлага удължена гаранция и застраховка, с които да се чувствате напълно спокойни и сигурни. Инвестирайки допълнително малка сума, Вие си спестявате пари, време и нерви!

„ТЕХНОМАКЕТ ГАРАНЦИЯ+” еразумно и практично решение.

SAMSUNG LE-40B652+ SAMSUNG LE-32B65140”(102 см) +32”(81 см) LCD телевизор•FULL HD•резолюция 1920 X 1080•ULTRA КОНТРАСТ• 100Hz MOTION PLUS• Crystal FHD Engine технология за

подобряване на картината•звук SRS Trusurround HD & Dolby

Digital Plus • дигитален кабелен и ефирен тунер (DVB-T/C,MPEG4)

•входове 4X HDMI; 1XSCART; DIGITAL AUDIO (OPTICAL) PC-ВХОД; LAN

• USB - [email protected] (Content library (Flash) + USB Video + DLNA wireless + Internet@TV)2699.

USB вход

резолюция 1920 X 1080

�� * �� Тел.: 0700 10 800, GLOBUL 0898 121212

Тел.: 02/9421 205�� * �� Разумно и практично решение.

26 “

66 см 26

“66

см

32 “

81 см

32 “

81 см

42 “

107 с

м

TOSHIBA 32AV615DG 32“(81 см) LCD телевизор • HD READY • резолюция 1366 Х 768 • контраст 18000:1 • яркост 500 CD/м2 • време за реакция 8 MS• дигитален ефирен

тунер -DVB-T • звукова мощност 2 Х 10 W • входове: 3 Х HDMI, 2 X SCART, S-VIDEO, VGA,

COMPONENT, USB 2.0 • меню и телетекст на български

32 “

81 см

HD READY

LG M2362D-PZ23”(58 см) LCD телевизор /монитор•Digital TV Tuner •FULL HD • време

за рекция: 5ms•контраст: 50000:1•яркост 300cd/m2 •2xHDMI & DVI, SRS колонки

SAMSUNG SM-933HD18.5”(47 см) LCD телевизор / монитор• вграден цифров DTV (ATSC)тунер, MPEG4• контраст: DC 10,000:1 • резолюция: 1366 x 768• време за рекция: 5ms • 16,7 милиона цвята• ъгъл на виждане: 170°/160° (CR>10)

sharp lc-26s7ebk 26”(66 см) LCD телевизор •HD READY •резолюция 1366 x 768 •контраст 800:1 •звукова мощност 2х5w •входове: 2x HDMI, 2XSCART,

PC-вход

LG 32/37LH300032/37”(81/94 см) FULL HD LCD телевизор •резолюция 1920 Х 1080 •контраст: 50,000:1 • DVB-T/C ТУНЕР • 24P REAL CINEMA •време за реакция 5 ms • EXPERT MODE / ISF READY • AV режими (кино,игра,спорт) • музикална

мощност: 10W + 10W • SRS TRUSURROUND XT •входове: 3Х HDMI, 2X SCART, 1X RGB PC ВХОД,

1X PC AUDIO

ХИТЦЕНА

SONY KDL-32P355032” (81 см.) LCD телевизор• дигитален кабелен и ефирен тунер (DVB-T/C)•HD Ready (1366x768p) •BRAVIA ENGINE 2•24p True Cinema•динамичен контраст 10000:1•система за подобряване на цветовете Live

Colour™•HDMI x 3 ,USB

PHILIPS 32PFL3404H 32’’ (81 см) LCD телевизор •DIGITAL CRYSTAL CLEAR система за остра и

ясна картина •активен контрол, прогресивно сканиране •резолюция: 1366x768p

•яркост: 350 cd/m •динамичен контраст: 5000:1 •време за реакция на дисплея - <5 ms •HDMI вход

с “Easylink” функция • VGA вход

DIGITAL CRYSTAL CLEAR

Digital Crystal Clear

PHLILIPS 42PFL3604 42” (107 см) Full HD телевизор •резолюция 1920x1080p •Digital Crystal Clear технология

•28.9 милиарда цвята •динамичен контраст 30,000:1 •време за реакция 5 ms

•Incredible Surround звукова система •USB вход за възпроизвеждане на снимки и музика •2 HDMI входа

•вграден DVB-T цифров ефирен тунер

NEO TF-260626” (66 см) LCD телевизор•резолюция:1366x768 •контраст 1500:1•яркост 500cd/m2•хипербанд стерео тунер•HDMI, SCART, Component, Composite,

S-Video, PC входове

LG FBD-103Микро DVD/ DivX система •USB запис •USB плюс / портативен вход •сензорна навигация с приглушено•осветление •вертикален CD/DVD вход •максимална съвместимост при

възпроизвеждаето DivX / DVD±R / RW/ AUDIO / MP3 / WMA / JPEG

NEO DVD-E70 DIVX DVD плеър с DIVX •кирилизирани субтитри •изходи VIDEO, SCART, AUDIO L/R,

COAXIAL •USB вход •поддържани субтитри SUB,

TXT, SRT, SMI, PSB, SSA, ASS •възможност за промяна размера, цвета и позицията на субтитрите

USB вход

SAMSUNG SMX-F34BP Дигитална FLASH видеокамера • CCD матрица 1/6” •2,7 “ (7 cm) TFT LCD дисплей •SCHNEIDER оптика •34 X оптично приближение •1200X дигитално приближение •слот за SDHC / SD / MMC+ карти •16GB вградена памет •тегло 270грама •USB 2.0 интерфейс •Hyper D.I.S. стабилизатор

на изображението

PANASONIC DMC-TZ6EPДигитален фотоапарат• 10.1мегапиксела ( 1/2.33” CCD)• 12X оптично приближение• 4X дигитално приближение• AF TRACKING • макро режим - 5см

NEO CTM-V705Преносим 7” (18 см) телевизорс TFT дисплей •TFT матрица с висока резолюция •екранни менюта •автоматична настройка •памет за 255 канала •дистанционно управление •адаптор за употреба в кола •системи за цвят PAL/ SECAM •вход за външна антена- 75 ОМ • 230V/ 50 Hz ; DC 12V/ 900mA

Тази семица ви представяме един малък шедьовър от Sony: новият дигитален фотоапарат DSC-WX1. Той се отличава с множество новаторски технологии – нов Exmor R™ CMOS сензор, позволяващ перфектни снимки дори при много слаба осветеност, мощен BIONZ процесор – ключ към свръхбързата реакция на апарата и възможността за заснемане на невероятните 10 кадъра в секунда – по-бързо от много професионални фотоапарати. Моделът разполага с нов висококачествен f/2.4 G 24 мм широкоъгълен обектив с 5-кратно варио. Вече е лесно да снимате изумителни широкоекранни изгледи от някой пейзаж или градски декор. Режимът на панорамно обхождане заснема серия от кадри с висока скорост, докато обхождате с фотоапарата от едната страна до другата (или нагоре и надолу!). Изображенията се съединяват автоматично от фотоапарата, за да създадат едно изумително панорамно изображение.. С WX1 може да заснемете и видеоклип в HD формат. Можете да изберете между 3 цвята – черен, сребрист и златист.Заповядайте в Техномаркет, запознайте се на живо с този изключителен фотоапарат, заслужено спечелил EISA наградата за Най-добър компактен фотоапарат за 2009.

SONY DSC-WX1

ACER ASPIRE AS5542G• DISPLAY 15.6” (40 ) WXGA CRYSTALBRITE• CPU AMD ATHLON DUAL CORE M320 2.10GHZ• RAM 4 GB DDR2 • HDD 500 GB SATA• DVD RW SUPER MULTI• VIDEO ATI MOBILITY RADEON HD4570 512MB • WIRELESS 802.11B/G/N, BLUETOOTH• WEBCAM, CARDREADER, • 4XUSB,VGA, HDMI • ТЕГЛО 2.80 КГ• 6 КЛЕТЪЧНА БАТЕРИЯ • международна гаранция

HP PAVILION DV6-2010EQ VM991EA• DISPLAY 15.6” (40 CM) WXGA 1366X768 HD BV• CPU AMD ATHLON DUAL CORE M300 2.0GHZ• RAM 4GB DDR2 • HDD 320 GB SATA 5400 RPM • DVD RW SUPERMULTI DL LIGHTSCRIBE• VIDEO ATI RADEON HD 4650 1024MB• WLAN 802.11 B/G• HP PAVILION WEBCAM, CARDREADER• 4XUSB 2.0, E-SATA, HDMI OUT. VGA • HP MOBILE REMOTE CONTROL• WINDOWS 7 PREMIUM • BATTERY 6-CELL

ACER EXTENSA EX5235• DISPLAY 15.6” (40 ) HD 1366 x 768• CPU INTEL CELERON 900 2.20GHz 800MHZ FSB• RAM 2 GB DDR3- HDD 320 GB SATA• DVD RW SUPER MULTI• VIDEO INTEL GMA X4500M• WIRELESS 802.11B/G/N, • WEBCAM, CARDREADER• 6 КЛЕТЪЧНА БАТЕРИЯ•3xUSB, VGA•тегло 2.50 кг

FUJITSU AMILO PI3560/3660•DISPLAY 15,6”/18.4” (40/46.7 CM) •CPU PENTIUM DUAL CORE T4300 2.10GHz•RAM 4GB DDR II •HDD 500 GB SATA•VIDEO NVIDIA GEFORSE GT 240M 1GB DDR3•DVD RW DUAL LAYER•WLAN 802.11 B/G/N, BLUETOOTH•MULTI-CARD READER, AMILOCAM•HDMI, VGA, E-SATA•6 CELL BATTERY •тегло 3.4 кг•2 г. международна гаранция

659.

369.

SAMSUNG DIGIMAX ES-55Дигитален фотоапарат•10,2 мегапиксела (1/2,33” CCD)•3 X оптично приближение •Li-Ion батерия •10 см макро режим •видеоклип със звук•2,5” (6.35 CM.) LCD дисплей

32/37

“81

/94 см

23 “

58 см

18.5

“47

см

1199.1199.1169.1169. 899.899. 699.699.

799.799. 599.599. 499.499. 479.479. 369.369.

35.35.99.99.

699.

929.929.

389.389.179.179.529.529.349.349.

1399.1399. 1099.1549.1549. 777.777.

1799.1699.

599. 489. 369.

399. 319. 349.

639. 519.

69.

66.

49.

54.9044.49.119.85.79.

+LOGITECH G9 LASER

MOUSE

+LOGITECH

X-230колонки

FULL HD USB вход

HD READY

ХИТЦЕНА

HD READY

FULL HD

ХИТЦЕНА

резолюция 1366 X 768 Digital TV TunerDigital TV Tuner


1+1

NVIDIA G102M 512 MB

ASUS K50IN-SX172• DISPLAY 15.6” (40 CM.) HD 1366x768• CPU INTEL PENTIUM DUAL

CORE T4300 2.1GHz • RAM 4 GB DDR2• HDD 320 GB SATA 5400 RPM• VIDEO NVIDIA G102M 512 MB• DVD RW SUPER MULTI DL• WLAN 802.11 B/G/N• 1.3 MPXL WEBCAM• 6 клетъчна батерия

999.999.

GEFORSE GT 240M 1GBWINDOWS 7 PREMIUM

34.90

10 x 34.90

26.28%

34 X оптично приближение

1249.1249.

Тел.: 02/9421 205�� * ��

�� * �� Тел.: 0700 10 800, GLOBUL 0898 121212

Разумно и практично решение.

NEO WM-A545Автоматична пералня•500 оборота•електронен програматор •клас “А” •Голям люк - 44 см

INDESIT BAAN-12Хладилник с фризер• хлладилна част 180 л• фризерна

ZEROWATT ZCP-275 Хладилник с фризер •общ обем 207л.

•обем хладилна част-139 л

•обем фризерна част-68 л

•автоматично размразяване

•клас А+ •3 чекмеджета

във фризерната част

•стъклени полици

•размери в/ш/д: 152/55/55,5 см

BRAUN 130-1Самобръсначка•работа с кабел•тример за оформяне на бакендбарди и мустаци •възможност за почистване

под течаща вода

BRAUN A1000Сешоар•1000 W мощност•2 скорости

•автоматично дозиране на водата

•програма „бързо изпиране” •бутон “без

центрофуга” •защита от

препълване •за 5кг пране

част 90 л• клас A+• саморазмразяваща

се хладилна част• 1 компресор• размери в/ ш/д:

175/60/60/


1+1

DAEWOO WM DWD-M1031Aвтоматична пералня• капацитет 6 килограма • 1000 оборота• антибактериална NANO SILVER технология

DAEWOO FRS-U20FFVDAEWOO FRS-U20FFB* Хладилник с фризер (SIDE-BY-SIDE)

•общ обем 524 л •хладилна

част 345 л •фризерна

част 179 л •енергиен клас А •практичен

минибар •диспенсър за

студена вода и ледогенератор

(връзка с водопровод)

•черен цвят за FRS-U20FFB

•размери в/ш/д: - 180/90/73 см

• AIR BUBBLE• клас АА• размери:В/Ш/Д - 85/60/50

5години

гаранция

ZANUSSI ZRT-318WХладилник с горна камера•общ обем- 178 литра•хладилна

�� ?ESF-46710Съдомиялна машина за9 комплекта •Енергиен клас ААА • 5 програми • Автоматична програма • Отложен старт до 19 часа • Консумация на вода - 12 л • Ниво на шум - 47dB

659.

ELECTROLUX ВИ ОСИГУРЯВА

ТЕСТОВ ПЕРИОД ОТ 30 ДНИ!

Тествайте съдомиялната машина ELECTROLUX ESF-46710

и ако не оправдае вашите очаквания, ще възстановим парите ви.

Промоцията е валидна за всички модели съдомиялни ELECTROLUX до 30.11.2009 г.

ZANUSSI ZFT-410WВертикален фризер •обем - 91 л •3 отделения за

замразяване •енергиен клас A•размери - в/ш/д - 85 / 55 / 61 см

TEFAL FZ7000•Възможност за приготвяне на 1 кг пържени картофи само с

една лъжица мазнина •Приготвената храна съдържа само 3 % мазнини •Използване на мазнина по избор: олио, зехтин, фъстъчено масло и т.н.

•Патентована технология: разбърква сам храната в процеса на готвене•Възможност за приготвяне на зеленчуци, месо, риба, плодове•Прозрачен капак, позволяващ наблюдение на процеса на приготвяне •Термоизолиран

корпус •Таймер •Мерителна лъжица •Рецептурник •Мощност 1400 W

369.369.

SAMSUNG WF-8622NHWАвтоматична пералня•1200 оборота/мин. •капацитет 6 кг•керамичен нагревател•”диамантен” барабан (предпазва

дрехите от повреда)•защита от токов удар и изтичане•енергиен клас А + •електронен дисплей •размери в/ш/д: 85/60/55 см

electrolux ewf-12483wПералня Time Managerс програма за предпазване от алергии• електронен контрол• специална Анти-алергична програма

сертифицирана от Allergy UK Foundation• доп. програми: отложен страт, лесно

гладене, допълнително изплакване• капацитет 7 кг • макс.обороти 1200• енергиен клас А+

5години

гаранция

PHILIPS HP-6508Епилатор• 21 ротационни диска• 2 скорости• миеща се епилираща глава• мрежово захранване• приставка за двустранен

масаж• приставка за деликатни зони

MIDEA NYAQ-11Маслен радиатор•11 ребра•мощност 2300W•3 степени на мощност•терморегулатор

NEO CH-300T Конвектор •мощност 2000 W

•вентилатор

NEO FH-3504 Вентилаторнапечка •мощност 2000 W

До 31.11.2009 за ВСЯКА закупена готварска печка в ТЕХНОМАРКЕТ, получавате подарък пасатор PHILIPS HR-1341

част- 136 л•фризерна

част- 42 л•автоматично

размразяване на хладилната част

•енергиенклас А

•размери в/ш/д: 121/50/60 см


1+1

TEFAL FV-5260 Ютия • мощност 2400 W • незалепващо

покритие • ударна пара 120 гр . • автоматична пара 0 -40 гр. • антикапкова система

NEO MWO-MG8205 Микровълнова печка •мощност-700 W •обем 20 л •грил •размразяване •30 мин. таймер

PHILIPS HP-4680Многофункционаленфризьорски прибор•мощност 16W•система за лесно заключване•6 разглобяеми приставки

SAMSUNG SC-4147Прахосмукачка• мощност 1600W • всмукателна

мощност 400W • регулиране на мощността • микрофилтър

• 2 допълнителни накрайника• туистер

PHILIPS QC-5005 Mашинка заподстригване •8 настройки за

дължина 10-21 мм. •мрежово захранване •1 водещ гребен

1199.1169. 899. 699.

799. 599. 499. 479. 369.

35.99.

929.

389.179.529.349.

1399.1549. 777.

1799.1799.1699.1699.

599.599. 489.489. 369.369.

399.399. 319.319. 349.349.

639.639. 519.519.

69.69.

66.66.

49.49.

54.54.909044.44.49.49.119.119.85.85.

туистер

79.79.999.

3години

гаранция

ХИТЦЕНА

36.90

10 x 36.90

26.28%

48.90

10 x 48.90

26.28%

59.90

10 x 59.90

26.28%

39.90

10 x 39.90

26.28%

34.90

10 x 34.90

26.28%

51.90

10 x 51.90

26.28%

63.90

10 x 63.90

26.28%

1249.

ХИТЦЕНА

сс15%15% отстъпкаотстъпка

Върни стария си кухненски съд и

вземи нов от

КУПИ ВЕЧЕ ИОНЛАЙН ОТ

åÄÉÄáàçà íÖïçéåÄêäÖíëÓÙËfl, ·ÛÎ. ñ‡Ë„‡‰ÒÍÓ ¯ÓÒÂ 92, ÚÂÎ.: 02/970 48 88, ëÓÙËfl, ·ÛÎ. Ö‚ÓÔ‡ 189, ÚÂÎ.: 02/925 00 26, ëÓÙËfl, ñìå Ô‡ÚÂ, ‚ıÓ‰ ÓÚ ÛÎ. íË‡‰Ëˆ‡, ÚÂÎ.: 02/92 60 372, ëÓÙËfl, ÊÍ. ÑÛÊ·‡ – Ï‡„‡ÁËÌ Ö‚ÓÔ‡, ÚÂÎ.: 02/97 91 334ëÓÙËfl, MALL CITY CENTRE SOFIA, ÒÂ˘Û ı-Î ïÂÏÛÒ, ÚÂÎ.: 02/964 24 90, ëÓÙËfl, MALL OF SOFIA, ·ÛÎ. ÄÎ. ëÚ‡Ï·ÓÎËÈÒÍË 101, ÚÂÎ.: 02/920 95 80, ëÓÙËfl, SKY CITY, ÛÎ. äÓÒÚ‡ ãÛÎ˜Â‚ 52, ÚÂÎ.: 02/ 971 87 85ëÓÙËfl, ëÍÎ‡‰Ó‚‡ ·‡Á‡ àÎËflÌˆË, ·ÛÎ êÓÊÂÌ 31, ÚÂÎ.: 02/810 43 10, ëÓÙËfl, ·ÛÎ. ÇÎ‡‰ËÏË Ç‡ÁÓ‚, ÚÂÎ.: 02/80 62 810, ëÓÙËfl, ÔÎ. èÂÚÍÓ ê. ëÎ‡‚ÂÈÍÓ‚ 11, ÚÂÎ.:02 926 60 70, Ç‡Ì‡, ÛÎ. ñ‡ éÒ‚Ó·Ó‰ËÚÂÎ, ÚÂÎ.: 052/57 41 99Ç‡Ì‡, Phoe Mall, ·ÛÎ. ëÎË‚ÌËˆ‡ 201, ÚÂÎ.: 052 728 029, Ç‡Ì‡, ·ÛÎ. äÌflÁ ÅÓËÒ I, èËÍ‡‰ËÎË Ô‡Í, ÚÂÎ.: 052/300 791, ÑËÏËÚÓ‚„‡‰, ÛÎ. ã‡ÈÔˆË„ 2, ÚÂÎ.: 0391/68 0 50, ÑÓ·Ë˜, Ê.Í ÑÛÊ·‡ 4, Ï‡„‡ÁËÌ 1 Ë 2, ÚÂÎ.: 058/690 585èÎÂ‚ÂÌ, ·ÛÎ. Ö‚ÓÔ‡ 6, ÚÂÎ.: 064/892 360, 892 370, èÎÓ‚‰Ë‚, ·ÛÎ. Å˙Î„‡Ëfl 4-ÚË ÍËÎÓÏÂÚ˙, ÚÂÎ.: 032/90 50 60, èÎÓ‚‰Ë‚ 2, ‰Ó Ï‡„‡ÁËÌ åÖíêé, ÚÂÎ.: 032/65 45 60, èÎÓ‚‰Ë‚ 3, ·ÛÎ. åÂÌ‰ÂÎÂÂ‚ 2Å, ÚÂÎ.: 032/ 278 210èÎÓ‚‰Ë‚ 4, ÛÎ. èÂÛ˘Ëˆ‡ 8, ÚÂÎ.: 032/ 273 580, ÅÛ„‡Ò, ÛÎ. í‡ÌÒÔÓÚÌ‡, ÚÂÎ.: 056/ 861 068, ëÎ˙Ì˜Â‚ ·fl„, Ú˙„Ó‚ÒÍË ˆÂÌÚ˙ Royal Beach, ÚÂÎ: 0554/25 190, ëÚ‡‡ á‡„Ó‡, Í‚. ÜÂÎÂÁÌËÍ, ÚÂÎ.: 042/27 70 12ÇÂÎËÍÓ í˙ÌÓ‚Ó, ÛÎ. å‡„ËÒÚ‡ÎÌ‡ 17, ÚÂÎ.: 062/614 242, ÇË‰ËÌ, ÏÂÒÚÌÓÒÚ å‡ÈÒÍË ãÂÒ, ÚÂÎ.: 094/691 410, Ç‡ˆ‡, ÛÎ. Ç‡ÒËÎ ä˙Ì˜Ó‚, àÁÚÓ˜Ì‡ ÔÓÏË¯ÎÂÌ‡ ÁÓÌ‡, ÚÂÎ.: 092/669 010, ÅÎ‡„ÓÂ‚„‡‰, ·ÛÎ. üÌÂ ë‡Ì‰‡ÌÒÍË, ÚÂÎ.: 073/829 444É‡·Ó‚Ó, Í‚. ÇÓÈÌÓ‚Ó, Ì‡ ‚ıÓ‰‡ ÓÚ ëÓÙËfl, ÚÂÎ. 066/80 31 32, ï‡ÒÍÓ‚Ó, ·ÛÎ. ë˙Â‰ËÌÂÌËÂ 77, ÚÂÎ.: 038/609 000, ë‡Ì‰‡ÌÒÍË, Ì‡ ‡ÁÍÎÓÌ‡ Á‡ ÒÂÎÓ Ñ‡ÏflÌËˆ‡, ÚÂÎ.: 0746/34 600, ëËÎËÒÚ‡, ÛÎ. íÛÚ‡Í‡Ì 27, ÚÂÎ.: 086/ 878 800ëÂ‚ÎËÂ‚Ó, ÛÎ. ëÚÂÙ‡Ì èÂ¯Â‚ 90Ä, ÚÂÎ.: 0675/80 163, òÛÏÂÌ, ÛÎ. ëËÏÂÓÌ ÇÂÎËÍË 34 - Ï‡„‡ÁËÌ BILLA, ÚÂÎ.: 054/850 810, ëÎË‚ÂÌ, ÛÎ. Å. åËÎ‡‰ËÌÓ‚Ë 25 - Ï‡„‡ÁËÌ BILLA, ÚÂÎ.: 044/610 777, êÛÒÂ, ·ÛÎ. ãËÔÌËÍ 113Ä, ÚÂÎ.: 082/81 56 60è‡Á‡‰ÊËÍ, ÛÎ. ã˛·ÂÌ ÅÓflÌÓ‚ 1-Ï‡„‡ÁËÌ BILLA, ÚÂÎ.: 034/405 840, è‡Á‡‰ÊËÍ 2, ÛÎ. èÎÓ‚‰Ë‚ÒÍÓ ¯ÓÒÂ 115, ä˙‰Ê‡ÎË, ·ÛÎ. Å˙Î„‡Ëfl 115, ÚÂÎ.: 0361/21 160, åÓÌÚ‡Ì‡, ÏÂÒÚÌÓÒÚ ã˙Í‡Ú‡, ÚÂÎ.: 096/39 05 10ãÓ‚Â˜, ÛÎ. í˙„Ó‚ÒÍ‡ 45, ãÓ‚Â˜ ëËÚË ñÂÌÚ˙, ÂÚ. 2, ÚÂÎ.: 068/68 98 10, üÏ·ÓÎ, ÛÎ. Ä‰‡ 7, ÚÂÎ.: 046/68 218, гр. Разград, бул. България 36, тел. 084/633190

åÄÉÄáàçà Ñéåéгр. Велико Търново, ул. Магистрална 40,062/670 425, гр. Габрово, ул Любен Каравелов 33,066/860 313, гр. Плевен, пл Свобода 25, Плевен МОЛ, 064/820122, гр. Самоков, ул. Софийско шосе ЗОА, 0722/60 578, гр. Свищов, ул.Петър Ангелов 28,063/164 003, гр. Търговище, бул. Ал. Стамболийски 42, 060/165 554, гр. Асеновград, бул. България 68,0331/62 785, гр. Горна Оряховица, ул. Янко Боянов 12,0618/20910, гр. Дупница, ул.Николаевска 59,0701/41 936, гр. Ихтиман, бившата баня до автогарата, 0724/82 228, гр. Харманли, кв. Дружба бл. 4,037/382 089, гр. Пловдив, бул. Брезовско шосе 180 (склад №5), 032/963 873, гр. Гоце Делчев, местност Мочура, 0751/60 845, гр. Гълъбово, бул. Република 2,0418/63 336, гр. Карлово, ул. Теофан Рапнов, Борова местност, 0335/980 88, гр. Свиленград, ул. Г. С. Раковски 11,0379/63 003 гр. Силистра, ул. Драгоман 13,086/821 658, гр. Смолян, ул. Бузлуджа 3,0301/813 37, гр. Казанлък, бул. 23-ти пех. шипч. полк 80,0431/70130, гр. Петрич, ул. Цар Борис III 50, 074/561 510 гр. Пещера, пл. България 1,0350/62 724, гр. Бургас 2 в Бургас Плаза Мол, ул. Транспортна, 056/522186, гр. Благоевград, бул. Св. Д. Солунски 21,073/834 251, гр. Бургас 056/581807 Янко Комитов 8А, гр. Варна, бул. Република 60,052/599 501, гр. Монтана, бул. “Зти март” 139,096/301 347, гр. Пазарджик, ул. Димчо Дебелянов, 034/442 506, гр. Плевен, ул. Сан Стефано 80,064/800 850, гр. Пловдив, ЖК Тракия, бул. Освобождение 47,032/682 056, гр. Русе, бул. Липник, 082/871 761, гр. Русе, бул. Христо Ботев 38,082/860 876, гр. Сливен, ул. Георги Данчев 30, 044/686 555 гр. София, ЖК Младост III, ул. Ф. Аврамов 3,02/975 50 37, гр. София, кв. Овча купел, ул. Кукуряк 3, 02/955 41 58, гр. София, кв. Банишора, ул. Скопие 1,02/891 35 90 гр. Хасково, бул. Съединение 44,038/662 319, гр. Шумен, бул. Симеон Велики 28,054/882 327, гр. Ямбол, ул. Граф Игнатиев 30,046/660119

Кухненските съдове TEFAL ви предлагат:

• Незалепващо външно и вътрешно покритие, устойчиво на надраскване

• Thermo-Spot индикатор• Усъвършенствано дъно за оптимално

разпределение на топлината и отлични кулинарни резултати

• Широка гама за различни предпочитания

Промоционалното предложение е валидно за всички видове кухненски съдове (тигани и тенджери) TEFAL за посочения период.

�� 09.11 – 22.11.2009 �. �� 150 ��. �� 26.16% �� 26.36% � �� .��: �� 1000 ��. � �� 100 ��. �� 10 �� 100 ��. �� 26.28%

�� ,��

ïúðâîíà÷àëíà âíîñêà â ìàãàçèíà

ðàâíè ìåñå÷íè âíîñêè

WHIRLPOOL AWE-8629WHIRLPOOL AWE-8629Пералня с горно зареждане6-то чуство• 1200 оборота• 1200 оборота• капацитет 6 кг• капацитет 6 кг• енергиен клас A++• енергиен клас A++• отложен старт• отложен старт• регулиране на оборотите• регулиране на оборотите• регулиране на градусите• регулиране на градусите• размери в/ш/д - 85/40/60 см• размери в/ш/д - 85/40/60 см

WHIRLPOOLWBC-3546A+NFWХладилник с фризер6-то чувство•No Frost система за

охлаждане•общ обем 345 литра•обем на хладилника

238 литра•обем на фризера 107

литра•LCD дисплей• енергиен клас А+•бърза адаптация

спрямо външната температура

•ваканционен режим•антибактериална

система•отделения за 2л.

бутилки•размери в/ш/д -

189.5/59.5/68 см

*цена при върнат стар уред

719.*

799.

309. 389.

6години

гаранция

*цена при върнат стар уред

1169.*

1299.

ВН

ИМ

АН

ИЕ!

!! О

рган

изир

анит

е от

Тех

ном

арке

т п

ром

оции

се

обяв

яват

сам

о на

сай

тa

на ф

ирм

ата

ww

w.te

chno

mar

ket.b

g ил

и на

изд

аван

ите

от т

ърго

веца

бро

шур

и. Т

ехно

мар

кет

не

пров

ежда

про

моц

ии о

бявя

вани

по

тел

ефон

а. В

секи

кой

то

Ви

се о

баж

да в

таз

и вр

ъзка

и и

ска

личн

ите

Ви

данн

и це

ли д

а зл

оупо

тре

би с

тях

.



Кандидатът за кмет на София от ГЕРБ

Йорданка Фандъкова: Кметът не е самостоятелен играчВелина ГОСПОДИНОВА

Едва ли някой има съмнение в изхода от частичните кметски избо-

ри в София. За трите месеца откакто упра-влява държавата, ГЕРБ не само че запазва под-крепата за партията, но и я увеличава.

Социолозите са катего-рични, че следващият кмет на София ще се каз-ва Йорданка Фандъкова, която според изследвани-ята води с 4:1 пред най-се-риозния си опонент - Ге-орги Кадиев от БСП. За-ради липсата на интри-га във вота от опозиция-та започнаха да се шегу-ват, че който и да беше номиниран за поста при тази висока обществена подкрепа за Борисов, той със сигурност ще спече-ли. А Кадиев дори се оп-ита да неглижира канди-дата на ГЕРБ, като заяви, че предизбораната кам-пания ще се води между него и Борисов, като пре-миерът ще играе ролята на лошото ченге, а Фан-дъкова „ще пърха с миг-ли отстрани“.

„Сянката“ на Борисов„За мен е изключително важно, че имам подкре-пата на ГЕРБ и на лиде-ра, защото аз съм канди-дат на партията. Г-н Ка-диев също е кандидат на своята партия, но очевид-но той няма желанието да подчертава това“, отгова-ря Фандъкова. И добавя: „Силата на моята канди-датура е в тази подкре-па и в това, че е изклю-чително важно кметът да работи в екип.“ А по повод съмненията в лич-ните й качества казва, че всяка позиция е била за нея безценна като опит. „В продължение на две години ръководих екипа от експерти на ГЕРБ, кой-то разработваше програ-мата за образованието и беше съвсем логично да продължа работата и в министерството. „За три месеца като министър ус-пях да създам екип, кой-то вече реализира упра-вленската програма.“ По думите й работата на чо-век се оценява не по CV-то му, а по резултатите.

Защото в автобиогра-фията си можеш да за-пишеш много неща, но

въпросът е да покажеш какво си направил, кога-то си бил на дадена пози-ция. „За всяка от управ-ленските позиции, които съм заемала, мога да по-кажа конкретните резул-тати“, категорична е кан-дидатът за кмет на ГЕРБ. Дава пример със столич-ното 73-о училище, къде-то в продължение на 8 го-дини беше директор. „То стана едно от най-успеш-ните в България и сега се гордея с факта, че то про-дължава да се развива. А това става с много умения и компетентност - след като създадеш една сис-тема, тя да продължава да се развива и след теб.“ Като успех в работата си като зам.-кмет на София по образованието и кул-турата посочва превръ-щането на този ресор в приоритет за Столичната община, а това означава

основно ремонтиране на десетки училища и дет-ски градини и изгражда-не на нови, създаване на модерни спортни и дет-ски площадки - все неща, които не са се случвали с години.

За войната държавна - местна власт „През последните години бяхме свидетели на война между държавата и Сто-личната община и всеки ще се съгласи, че това не беше в интерес на града. Защото има много задачи за решаване, които са кол-кото на общината, толко-ва и на държавата“, каз-ва Фандъкова. И дава при-мер със спирането на про-екта за завод за битови от-падъци в София от пре-дишното правителство, за който сегашният каби-нет вече е осигурил сред-ства. „Отговорност на об-щината е да подготвя до-бри проекти, а подкре-пата на държавата да се търси в тяхното финанси-ране“, добавя тя. „Ето та-кава подкрепа очаквам от правителството на ГЕРБ

и за мен това е шансът Со-фия да получи наистина съгласуваните усилия на всички институции, за да се решават проблемите и градът да се развива“, ка-тегорична е Фандъкова.

Приоритетите„За мен нещата трябва да се работят едновременно - от една страна, трябва да се решават конкретните проблеми като транспорт, инфраструктура, чистота, но от друга, е много важ-но да залагаме проекти за стратегическото развитие на града. Такава стратеги-ческа цел за нея е реали-зирането на екологични проекти. Това обаче изис-ква цялостна разработка не само по отношение на запазването и разширява-нето на зелените площи, но и отварянето на София както към Витоша, така и към другите съседни пла-нини. За реализирането на тази цел е важно и нама-ляването на вредните еми-сии, което засяга сферата на транспорта. „Не мо-жем да продължаваме да работим на парче“, казва тя. Дава пример с транс-порта в София, който е сред едни от най-важните й приоритети. „Вече има-ме проекти за изгражда-нето на 20 паркинга. Ед-новременно се изграждат и паркингите на станции-те на метрото.

Заедно с това обаче, ако бъде избрана за кмет, Фандъкова ще наследи и немалко проблеми, еди-ният от които е работата на администрацията. „На-ясно съм със слабостите й“, казва тя. „Важно е да се продължи реализира-нето на проекта „едно гише“. Проблемът с гу-бещите общински фир-ми смята да реши, като общината се освободи от някои от тях, като ги приватизира.

ЕкипътФандъкова споделя, че ако стане кмет, ще про-дължи да работи по мо-дела, по който е работила и като зам.-кмет. А той е: обединението на община-та, науката в лицето на университетите и науч-ните институти, и бизне-са при решаването на кон-кретните проблеми и съ-гласуването им със син-дикатите и работодател-ските организации.

Йорданка Фандъкова СНИМКА: ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА

ПРОФИЛ

Само за четири години Йорданка Фандъкова премина през почти всички важни постове в държавата. Кариерата й в политиката започна през 2005 г., когато Бойко Борисов спечели първите си избори за кмет и я покани за свой заместник в столичното кметство. На последните парламентарни избори тя беше избрана за депутат с листата на ГЕРБ, а след това влезе в правителството като министър на образованието. Преди това в продължение на 8 години беше дирек-тор на 73-о СОУ с препо-даване на чужди езици „Владислав Граматик“.

„Силата на моята кандидатура е в подкрепата на ГЕРБ и на лидера.“



Игра с много неизвестниДържaвата предлага монопол за тотото и регулация на онлайн хазартаВера ДЕНИЗОВА, Елеонора ТАРАНДОВА

Министерство за борба с порока. Това е шеговитото име, с което ведомството, оглавяваното от финансо-вия министър Симеон Дян-ков, стана известно зара-ди предложените по-високи данъци върху цигарите, ал-кохола и хазарта.

Сега то е на път окончателно да затвърди този свой образ с подготвяните промени в Зако-на за хазарта. Предложения-та са рестриктивни, но са в по-соката, вече избрана от много страни от ЕС. Финансовото ми-нистерство иска ясен произход на капитала на операторите и минимален размер на инвес-тициите, които трябва да бъ-дат направени, както и да уза-кони онлайн хазарта. Бизне-сът обаче прогнозира, че част от разпоредбите ще ограничат навлизането на нови играчи на пазара и ще доведат до негово-то пренареждане.

Другият важен въпрос е свър-зан с монопола върху тото и лото игрите. Този път Държав-ният спортен тотализатор е на едно теглене разстояние да го получи.

Залогът в интернет се покачваПървата международна он-лайн букмейкърска къща, коя-то преведе своята уебстраница на български през 2003 г. и даде официален старт в агресивната надпревара за клиенти от Бъл-гария е „Спортинг бет“. Оттога-ва по неофициална информация сайтовете за залагания и игри само на български език са на-бъбнали до около 100. В момен-та те оперират на ръба на зако-на, тъй като липсва регулация на тяхната дейност, която да ги накара да плащат и данъци.

Финансовото министерство се опитва да запълни тази нор-мативна дупка, като предвиж-да Държавната комисия по ха-зарта (ДКХ) да разрешава про-веждането на игри чрез интер-

нет само когато сървърите на компаниите са на територията на страната и когато има оси-гурена връзка с Националната агенция за приходите.

„Дори и сега всеки един от сайтовете за залагания може да предостави пълна инфор-мация за движението на па-рите на играчите. Дали сървъ-рът им се намира на територия-та на България не е от значение за тези данни и никой от голе-мите онлайн оператори с инте-рес към българския пазар няма да възрази срещу предоставя-нето им. Едно подобно облага-не на печалбите ще донесе ми-лиони евро за бюджета“, твър-дят от Българската асоциация по спортен покер, зад която сто-ят и хора с интереси в онлайн бизнеса.

Законопроектът обаче отива още по-далеч с изискване он-лайн операторите да имат най-малко по един пункт за приема-не на залози и изплащане на пе-чалби за всяка административ-на област в страната, както и да притежават домейн в областта .bg. На тези условия в момента отговаря само „Еврофутбол“, собственост на бизнесмена Ва-сил Божков. От компанията неведнъж са заявявали, че он-лайн букмейкърите, които не плащат данъци в България, са нелоялна конкуренция.

Тук има и любопитен факт. През 2007 г. Митко Тодоров, който чрез няколко фирми е свързан с единия от управите-лите на „Еврофутбол“ - Боян Найденов, е регистрирал ня-колко фирми с идентични на-именования на големите он-лайн оператори. („Спортинг-бет“, „Биуин“, „Уилиам хил“ и др.) Това може да създаде проб-леми на чуждите букмейкъри, ако решат да стъпят легално на пазара (предвид изискване-то за регистрация на домейн в област та. bg).

Появява се и друг въпрос - до-колко държавата ще успее да се справи с предизвикателство-то „регулация на онлайн хазар-та“, при положение че все още нито една европейска страна не е намерила достатъчно доб-ро решение. Ефектът от регула-циите в Италия например е, че на местния пазар влизат пове-че онлайн компании, като сега техният брой надхвърля 20, обясни за „Капитал“ предста-вител на фирма за онлайн зала-гания, оперираща на Апенини-те: „Оборот на лицензираните букмейкъри, които предлагат залагания на спортни резулта-ти се увеличава с по един ми-лиард евро годишно, като през 2008 г. възлиза на 4 млрд. евро. Това предполага и повече пла-тени данъци (при 6% ставка върху оборота).“

По-малко, но по-големиГоляма част от останалите идеи в законопроекта също не са нови и вече са били предла-гани от ръководството на ДКХ. Те са отразени и в наскоро вне-сен законопроект от депутата от РЗС Яне Янев. Такива са из-искванията да се лицензират

само собственици на хазартни игри с доказан произход на до-ходите и да не се издават разре-шителни на фирми, регистри-рани в офшорни зони, включи-телно в случаите на „свързани лица”.

Въвежда се ново изискване към компаниите за размер на направените инвестиции. Те ще трябва да са вложили в стра-ната от 100 хил. (за игрални ав-томати) до над 2 млн. евро (за тото и букмейкъри) в зависи-мост от различните видове ха-зартни игри. Завишава се и из-искването за броя на игралните автомати в казината и залите в зависимост от броя на жители-те на населеното място.

Първите реакции на бизне-са към законопроекта на Яне Янев, изразени в отворено пис-мо на 170 представители на бранша до парламента и фи-нансовия министър, са, че той е в полза само на една малка част от индустрията. Този ко-ментар е валиден и за прави-телствения законопроект, кой-то в много отношения съвпада с този на Янев.

Така желан монополПодготвяният от финансово-то министерство законопроект най-накрая ще даде дълго жа-дувания от тотализатора (а и от държавната лотария) моно-пол. Аргументът е, че така ще се увеличат приходите на две-те държавни дружества. Това ще даде възможност за тяхното модернизиране и „за отделяне-то на повече средства за спорт, здравеопазване, културни про-яви, социални дейности и дру-ги добри каузи“. Подобна по-литика е непазарна и противо-речи на европейското законо-дателство. Но в този специфи-чен сектор много страни - член-ки на ЕС, разрешават само дър-жавни оператори въпреки не-съгласието на съюза.

В заварено положение в мо-мента е частната компания „Евробет“, която притежава още от 2006 г. лиценз за про-веждане на числови игри, кон-курентни на тотото. В края на мандата на предишното пра-вителство ДКХ даде ново раз-решение на „Евробет“ за орга-низиране на още числови игри за срок от 10 години. Така ком-панията с мажоритарен соб-ственик Васил Божков (акци-онер в букмейкърската аген-ция „Еврофутбол“ и „Нове хол-динг“) получи шанс за сериоз-но развитие на бизнеса си в мо-мент, когато тотото губи при-ходи. Новите разпоредби обаче трудно ще променят това ста-тукво, тъй като издадените раз-решения ще важат до изтичане на срока им.

Преди да бъдат гласувани, предлаганите промени трябва да получат нотификация от Ев-ропейската комисия. На фона на все по-надигащите се гласо-ве за ограничаване на хазарта нищо чудно да бъдат прегърна-ти от повечето депутати, въп-реки че много от тях са спор-ни. � K

�

А може и 15?Има голяма вероятност ставката, с която се облага хазартната дейност в Бъл-гария, да се увеличи до 15%. Това твърдят източници от Министерство на финан-сите. Подобно искане вече беше отправено от СДС и РЗС . Официалното предло-жение на правителството е ставката да стане от 10% на 12%, като така облага-

нето на тото и залагане на резултати от спортни състезания ще се изравни с облагането на лотарии, томболи и „Бинго“. Срещу последната идея се обявиха представители на фирми от хазартния бранш и от букмейкъра “Еврофутбол”, защото това ще доведе до закриване на работни места и по-малко пари за спорта.

СНИМКА: SHUTTERSTOCK

Бизнесът прогнозира, че част от разпоред-бите ще ограничат навлизането на нови играчи на пазара и ще доведат до неговото пренареждане.

Провеждането на игри чрез интернет ще става само когато сър-върите на оператори-те са на територията на страната и има осигурена връзка с НАП.



Свободни в интернет. Но докога?Заради пиратство европарламентът либерализира режима за прекъсване на интернетАсен ГЕОРГИЕВ

Интернет трябва да бъде сво-боден, но не и от

регулация.“

Това е основната теза на Малкълм Харбър, евро-депутат и водеща фигу-ра при подготвянето на промени в няколко евро-пейски директиви, свър-зани с интернет и кому-никациите, известни под названието „Телеком па-кет“. На теория идеята е да се създаде един отво-рен интернет, където по-требителите са защите-ни участници в единен европейски телекомуни-кационен пазар, базиран на високоскоростна ин-тернет връзка, достъпна за всеки. Във въпросния пакет обаче има един мо-мент, който нажежава ат-мосферата в европейски-те институции вече месе-ци наред. Това е точката, свързана с правата на по-требителите, и по-точно с процедурата по евентуал-ното им лишаване от дос-тъп до мрежата.

СпоразумениетоЕП и Съветът на мини-стрите постигнаха съгла-сие по този въпрос мина-лата сряда и в края на ме-сеца най-вероятно ще бъ-дат приети всички проме-ни в директивите, попада-щи в „Телеком пакета“. Те ще влязат в сила в начало-то на следващата година, а държавите членки ще имат около 18 месеца, за да ги интегрират в своето законодателство. До раз-горещените дебати по те-мата се стигна, след като преди година френският президент Никола Сарко-зи настоя Европейската комисия да отхвърли про-ект, според който „не мо-гат да се налагат ограни-чения на основните пра-ва и свободи на крайни-те интернет потребители без решение на съдебните власти“, известно като По-правка 138.

До началото на мина-лата седмица тя гласеше, че достъпът до интернет няма да може да се пре-късва без съдебно реше-ние. След преговорите в сряда обаче текстът беше променен. Изречението „с цел пропорционалност на ограничението мерки-те да се вземат само след предварително решение на съдебен орган и само в съответствие с конвен-цията (Европейската кон-венция за правата на чо-века и основните свободи - бел. авт.)“ е еволюирало в „мерките, които държави-те предприемат, да са в съ-ответствие с конвенцията и принципите на общност-ното право, включително с правото на лицата да бъ-дат изслушани и на съдеб-на защита - като това не изключва правото на дър-жавите да предвидят и из-искване на съдебен акт, въз основа на който да се вземат мерките“, разясня-ва експертът по медийно право Нели Огнянова.

Новият текст предла-га по-слаба защита за по-требителите в сравнение с Поправка 138, защото не се предвижда задължи-телна предварителна съ-дебна преценка. Все пак се въвеждат специална предварителна процеду-ра, съдебна защита, пре-зумпция за невинност и възможност държави-те да предвидят в нацио-налното законодателство изискване да има пред-варителен съдебен акт, преди достъпът до мре-жата да бъде прекъснат. Като цяло това означава, че, да, интернетът на да-ден човек теоретично ще може да бъде изключван без съдебно решение при определени обстоятел-ства. Но пък процедурни-те изисквания би трябва-ло да гарантират, че това да няма да се случва масо-во и без основания.

Право на достъп до интернетЗащитници на правата на

„Правото на дос-тъп до интернет е основно право на европейските граждани и Конвенцията за правата на човека и основните сво-боди ще важи за него.“ МАЛКЪЛМ ХАРБЪР, депутат от Европейската народна партия

интернет потребителите, като Партията на Зелени-те в ЕП например, прием-ат споразумението като добро и подчертават като своя победа факта, че дос-

тъпът до интернет е изве-ден до висотата на основ-но гражданско право.

Въпреки това много ор-ганизации и експерти в сферата на интернет са по-

дозрителни по повод вся-ка промяна, която може да доведе до безразбор-но спиране на интернета на хора, уличени в сваля-не на нелегално съдържа-ние. „Беше трудна битка, но поне всички се съгласи-ха, че основните права на потребителите трябва да бъдат гарантирани в този дигитален свят“, коменти-ра Моника Гойенс, генера-лен директор на Европей-ската потребителска орга-низация. „Въпреки това тези права ще бъдат без-смислени, ако закони тип Hadopi (позволяващи съз-даването на служби като френската HADOPI, коя-то преследва киберпира-ти - бел. авт.) бъдат създа-дени на национално ниво, добавя тя. Тоест оттук на-сетне топката е в полето на отделните държави.

Всичко това създава известни притеснения и

сред българските интер-нет експерти. „Считам, че това е грешка. Тек-стът поставя много твър-ди изисквания пред дър-жавата, преди да пристъ-пи към подобни действия, но всъщност това е нещо като да се създаде парале-лен арбитраж. Не е изклю-чено да станем свидетели на опити за злоупотреба с подобна практика от орга-низациите, които се зани-мават с авторски права“, коментира Теодор Захов, председател на СЕК и из-пълнителен директор на алтернативния телеком „Спектър нет“.

Реалният контрол ве-роятно ще излезе от пра-вомощията на съдебната власт и ще отиде в адми-нистрацията и бизнеса, което Поправка 138 иска-ше да предотврати, но не успя, заключва доц. Нели Огнянова. � K



Вицепрезидентът на Световната банка

Кристалина Георгиева: Зелените са перпетуум-мобиле за правене

Каква е вашата прог-ноза за продължител-ността и тежестта на кризата в България? До следващата година българската икономи-ка би трябвало да се вър-не към растеж. Не тряб-ва да се заблуждаваме, че това връщане ще бъде достатъчно както пора-ди условията извън Бъл-гария - общо забавяне на икономическата динами-

ка, така и поради ситуа-цията в страната. Осно-вен проблем тук е относи-телно ниската производи-телност на труда и в този план мерките за нейно-то повишаване ще бъдат много критични. В също-то време имаме бюджетна ситуация, която определе-но трябва да бъде внима-телно преценена, като се опитаме да задържаме ба-ланса в бюджета. В тези условия ще има възстано-вяване, но то ще бъде по-бавно, особено в по-нераз-витите райони.

Какви са препоръките ви към българското правителство в тази връзка? Най-доброто нещо, кое-то в момента българско-то правителство може да направи за страната, е да

работи за подобряване на нейния имидж в региона и в света. Всичко, което се прави – в борбата с коруп-цията, за укрепването на държавността, уважение към закона и институци-

ите, е много важно за нас, защото това е платформа-та, на която можем да стъ-пим, за да стимулираме развитието на икономи-ката. Това се отнася както за имиджа ни в Европа и възможността да ползва-ме бързо и ефективно ев-ропейските фондове, така и за имиджа ни спрямо но-вите центрове на растежа.

България е привлекател-на, защото е сравнително нискоразходна страна с много добра локация. Ако мислим за това да станем врата на новите центрове на растеж към Европейс-кия съюз, имаме потенци-ал да бъдем. Но за да реа-лизираме този потенциал, трябва да имаме добра ин-фраструктура, не само фи-зическа, но и институци-онална, трябва да имаме много добро образование, за да могат нашите хора универсално да показват висок стандарт. Това са нещата, които ще ни на-правят привлекателни и за близките ни съседни, и за по-далечните паза-ри. Между другото относ-но далечните пазари - не става въпрос само ние да ги привличаме да дойдат тук. Въпросът е да търсим корпоративно интегрира-не, за което много българ-ски фирми са готови.

Зелената инвестици-онна схема и по принцип инвестициите в зелени технологии могат ли да се превърнат в дви-гателя, който да ни извади от кризата?Зелената инвестиционна схема е замислена да тран-сформира съкращаване на емисиите в нови инвести-ции. На практика можем да кажем, че това е еколо-гичен перпетуум-мобиле за правене на пари. Защо? Защото институционално държавата трябва да пое-ме ангажимент за съкра-щаване на емисии и да има доверие в действията, които предприема частни-ят сектор. Да се знае, че там има мониторинг, кой-то е реален. Ако пример-но ние съобщаваме за 10% падане на емисиите, това действително е така. Сре-щу тях се получава инвес-тиция, която отива в по-на-татъшно съкращаване на емисии – тези емисии, ко-ито съкращаваме, ги про-даваме и ги връщаме об-ратно като инвестиции. Това са Киото-кредитите. Какво ще стане, след като изтече Протоколът от Ки-ото, ние не знаем, но че ще има пазар на емисии, това е сигурно.

„Позеленяването“ на българската иконо-мика не е ли доста уто-

пично?Абсолютно не е. Това ми е професионално любимата тема. Абсолютно съм убе-дена, че България има много големи възмож-ности да се позиционира в тази сфера. Първо, ние имаме все още много ни-ска енергийна ефектив-ност и можем да напра-вим много неща в тази на-сока, които не ни струват пари. Напротив, пестим пари. Добре е за икономи-ката, добре е и за околна-та среда. Второ, нашата икономика зависи много от туризъм и селско сто-панство. И в двата отра-съла има потенциал да се позиционираме много добре и да вдигнем дохо-да на българина. И трето, ние сме много заинтересу-вани да се вземат мерки, защото България е много чувствителна на клима-тични изменения. Сигур-но знаете, че България е втората по недостиг на вода на глава от населе-нието в ЕС. През послед-ните години разходите по справянето с природните бедствия правят дупка в бюджета. Тоест заинтере-сувани сме да решим про-блема. Това може да вди-гне икономическата по-зиция на страната и да ни поправи имиджа. Хората казваха, че китайците ни-кога няма могат да преми-нат на зелена вълна. Сега Китай е толкова напред, че Щатите започнаха да се притесняват, че в техноло-гичен план ще ги задмине. Китайските технологии се превръщат в доминиращи в областта на алтернатив-ната енергетика. Защо те го правят? Защото е абсо-лютно сигурно, че най-го-лемият проблем пред чо-вечеството ще бъде едно-временно и най-голяма-та трансформация в ико-номиките, по-голяма от тази, която IT революци-ята направи.

Какви са очакванията ви за изхода от кли-матичната среща в Копенхаген?Срещата в Копенхаген оп-ределено ще е крачка на-пред. Може би няма да реши всичките въпроси, може би няма да затвори всичките теми за прегово-ри, но със сигурност няма да бъде провал. Светът

ПРОФИЛ

Кристалина Георгиева работи в Световна-та банка от 1993 г., първоначално като икономист по окол-ната среда за Европа и Централна Азия. По-късно през 90-те отговаря за екологич-ното и социалното развитие на Източна Азия и тихоокеанския регион, а от 2000 г. е ръководител на ця-лостната политика на банката по околна среда, управлявайки проекти за над 11 млрд. долара. През периода 2004 – 2007 г. Георгиева управлява дейностите на международната институция в Русия.Преди да замине за САЩ, тя е препода-вала в УНСС, София, и според запознати е автор на най-популярния учебник по икономикс сред студентите в Бълга-рия. Специализира по програма „Фулбрайт“ в Масачузетския технологичен институт, САЩ, и във Великобритания. Изнасяла е лекции в престижните американски универ-ситети „Йейл“ и „Харвард“.

Кристалина Георгиева

Цялото интервю

на capital.bg



инвестиции на пари

кривите. Хората не са глу-пави и ако имат правил-ните стимули, ще се въз-ползват. Това, че трябва да се отворят очите на бизнеса и населението за тези възможности, опре-делено е задача на прави-телството и то трябва да я преследва.

След Европейския съвет в Брюксел премиерът Бойко Борисов обяви, че договореността по климатичното финан-сиране ще спестява на България 40-50 млн. евро на година. Това реално ли е?Ще видим окончателния резултат, затова да не бързаме, не сме стигна-ли дотам. Но със сигур-ност новите страни член-ки ще получат поддръж-ка при общото представя-не на ЕС. Това решение е взето, и то много правил-но. Естествено на по-бе-дните страни трябва да се помогне. Смятам, че потенциалът ни да спе-челим е не толкова във вътрешните компенса-ционни механизми, кол-кото в това да печелим от стимулите за енергоефек-тивността на икономика-та за позиционирането на България в новите ус-ловия на климатичните изменения. Коста Рика например взе решение да стане страна без еми-сии. Ние такова решение не можем да вземем – на-шата икономика е друга, имаме въг лища, дотам не можем да стигнем. Но това, че ние можем да се рекламираме като зеле-на икономика и че това за нас ще бъде много до-бре, го гарантирам.

Миналата седмица за пръв път заседава упра-вителният съвет на Програмата за инвес-тиции в горите (FIP), която е новият фонд на Световната банка за адаптиране към климатичните про-мени в развиващите се страни. Има ли вече набелязани проекти или страни, които ще бъдат финансирани?Има страни, които са го-тови за конкретни про-екти, но детайли за това кои са страните и докъ-де са стигнали не мога да ви кажа. Това, което зная със сигурност, е, че подготвителната част на националните възмож-ности, които да гаранти-рат успех на програмата, завърши. Ще започнат да се финансират конкретни проекти. Хубавото на тази програма е, че позволява да се вдигне доверието в REDD като механизъм. Преди това имаше мно-го големи съмнения дали REDD реално може да ра-боти. Нашата цел беше да покажем, че може. А защо са съмненията? За-щото опазването на го-рите само по себе си ав-томатично не е гаранция за спестяване на емисии. Може да се промени кли-матът и да започ нат гор-ски пожари и въп реки че сме опазвали горите, те да си отидат. Обмислянето на тази програма от всич-ки страни, за да допълва борбата с климатичните изменения, е изследова-телският елемент, с кой-то помогнахме повече, от-колкото със самите пари.

Интервюто взе Георги ЖЕЧЕВ

няма да каже: „Ами знае-те ли, няма да можем да се договорим, няма защо да се мъчим да постигнем това.“ Защото, както ка-зах, това е и най-големият проблем, и най-голямата възможност, която светът има. В Копенхаген според мен в областта на обмяна-та на технологии ще има прогрес. В областта на REDD (Reducing Emissions from Deforestation and Forest Degradation, огра-ничаване на емисиите от обезлесяване и унищожа-ване на горите – бел. ред.) 100% ще има успех. По сближаването на позици-ите на развиващите се и развитите страни относ-но финансирането на бор-бата с климатичните про-мени също ще има про-грес. В изискването раз-виващите се страни да приемат някакво ограни-чаване на емисиите си си-гурно също ще има успех. Дали пост-Киото споразу-мението ще бъде напълно решено в Копенхаген едва ли днес някой може да от-говори сега. Но че това ще бъде стъпка напред в пре-говорите за климата, е гарантирано.

Според Протокола от Киото България трябва да намали парнико-вите си емисии с 8% за периода 2008 – 2012 г. Смятате ли, че след този период има въз-можност за по-големи намаления?Смятам, че България има много големи резерви в това направление. Неща-та са много обнадеждава-щи, като пътувам в стра-ната, виждам все повече слънчеви батерии по по-


Най-доброто, което правител-ството може да направи за страната, е да подобри имид жа й в реги-она и света.

Китайските технологии стават все по-доминиращ фактор в областта на алтернативната енергетика.

До следващата година българска-та икономика би трябвало да се върне към растеж. Но това връщане няма да бъде достатъчно.

ПРИЛОЖНА ИКОНОМИКА


САЛДА ПО РЕПУБЛИКАНСКИЯ БЮДЖЕТ (МЛН. ЛВ.)

2000Източник: Закони за държавния бюджет и отчети за изпълнението

2000

1500

1000

500

0

-500

-1000

2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008

планираноотчетено

Малки фискални фокуси

Ивайло НИКОЛОВ*

Защо изпълнението на бюджетите се различава от планираното изпълнението). Използвани са т.нар. данни в

реално време, т.е. не последни-те налични данни за миналите години (които често са претър-пели много ревизии), а числата - такива, каквито са били публи-кувани за първи път. Данните (отчетни за предходната годи-на и прогнозни до 3 години на-пред) са събирани от бюджет-ните закони, средносрочните фискални прогнози и изготвя-ните към края на всяка година конвергентни програми и про-грами за стабилност. Защо е използван този подход? Ако не се работи с данни в реално вре-ме, а със съществуващите към днешна дата, това може да до-веде до погрешни изводи. При-чината е, че управляващите са вземали своите решения на ба-зата на информация, различна от нашата днес.

Оказва се, че правителствата планират все по-амбициозно, но и грешките им растат с удължа-ване на прогнозния хоризонт. Разминаването идва не толкова в приходната част, а при разхо-дите - отчетените съкращения винаги са под планираните, а грешките са статистически зна-чими. Плановете са по-амбици-озни, когато началното състоя-ние на бюджета е по-лошо. Ако растежът неочаквано се ускори, бюджетът се подобрява повече от планираното. Новоизбрани-те правителства са по-амбици-рани да подобрят бюджета, но грешките в изпълнението са по-големи, когато е планирано по-голямо подобрение. В крайна сметка излиза, че страните, ко-ито по-добре изпълняват плано-вете си, имат по-добро бюджет-но салдо.

Каква ще е пицата догодинаПриемането на Закона за дър-жавния бюджет понякога буди по-голям интерес, отколкото са-мото му изпълнение след вре-ме, но въпросът за коректност-та на бюджетните планове е ак-туален и за България (графи-ката показва постоянните от-клонения при републикански-те бюд жети). Ако изводите от представения анализ се прене-сат към бюджет 2010, може да се предположи следното. Догоди-на и приходите, и разходите ще бъдат по-високи от планирани-те, но дефицитът може да над-хвърли заложения по закон. Ве-роятността от сбъдване на фи-скалните прогнози след 2010 г. е още по-слаба. Не е изключе-но обаче финансовият минис-тър тайно да се надява иконо-миката да се развие по-добре от прогнозата. Пицата от кутията за 2010 г. така може изненадва-що да се окаже по-голяма и с по-богата гарнитура. Подобна “до-бра” грешка спрямо планира-ния бюджет ще се изтълкува и като политически успех. � K

* Ивайло Николов е икономически

анализатор

** Beetsma, R., Giuliodori, M. и Wierts,

P. (2009). „Planning to cheat: EU fiscal

policy in real time“, Economic Policy,

24(60), стр. 753-804


Всяка есен обсъждането на За-кона за държавния бюджет се превръща във водеща иконо-мическа тема, която фокусира вниманието на управляващи и опозиция, експерти и широката общественост. Приемането на бюджета ста-ва по правилата на парламен-тарната демокрация, като на-меренията на правителството се сблъскват с очакванията на най-разнородни групи от биз-неса и обществото. Гласувани-ят окончателен вариант отразя-ва баланса между различните интереси и се превръща в най-значимия и с дългосрочни по-следици икономически акт на държавата.

Управлението на публичните финанси е сред най-ефикасни-те макроикономически инстру-менти по време на криза и инте-ресът към проекта на бюджет 2010 е закономерен. При пред-ставянето му финансовият ми-нистър привлече допълнител-

но вниманието, като показа две кутии от пица. Първата ку-тия беше голяма, но празна, и символизираше разминаване-то между обещания и резулта-ти при бюджета на предишно-то правителство. Втората кутия беше пълна, но с малка и пост-на пица, и илюстрираше как фи-скалните ограничения са необ-ходими, а планираното за дого-дина - реалистично.

Политическа икономия на бюджетното планиранеСпоред една нова академична статия** държавните бюджети се планират тенденциозно, а фискалните прогнози система-тично не се сбъдват. Неизпъл-нението съвсем не е плод на случайност или неспособност да се прогнозира икономика-та, а отклоненията от плана са предвидими и са свързани със състоянието на държавните фи-нанси в изходния момент и сте-пента на амбициозност на зало-жените цели.

Някои разделят бюджетния цикъл на четири фази - процес на планиране, приемане на За-кона за бюджета от парламен-та, изпълнение и последващ контрол. Beetsma, Giuliodori и Wierts обединяват първите две фази и пропускат последната, разглеждайки два етапа - “пла-ниране” и “изпълнение” на дър-жавния бюджет.

Докато съставят бюджета, уп-равляващите са под двоен на-тиск - да покажат амбиции за справяне с дефицита и да удо-влетворят исканията на различ-ни слоеве от обществото. Но до-година икономиката може да се развие по-лошо от очакваното и старите прогнози за бюджетни-те приходи да се окажат твърде оптимистични. Също понякога е политически неприемливо да се съкращават разходи.

Възможно е и управляващите нарочно да занижават разчети-те за разходите, за да съобразят проектобюджета с някакви фи-скални правила. Пактът за ста-билност и растеж например из-исква т.нар. конвергентни про-грами и програми за стабил-

ност, които да ограничат раз-мера на бюджетния дефицит в средносрочен план. Финансово-то министерство може да над-цени ефекта от очакваните съ-кращения в някои разходи и за да оправдае заложения растеж при други разходи. Ето защо Законът за държавния бюджет може да не разкрива истински-те цели на управляващите и демонстрира повече фискална дисциплина, отколкото ще бъде отчетена след време.

Авторите изследват бюдже-тите на старите членки на ЕС в периода 1998 - 2007 г. Реализира-ното изменение на бюджетното салдо e равно на планираната промяна плюс разликата меж-ду план и резултат (грешката в

СВЯТ29KАПИТАЛ 14 - 20 ноември 2009 г.

sviat.capital.bg

Възпитание на приятелитеСАЩ няма да спрат да подкрепят Израел, но Вашингтон вече иска да изпрати послание, на което Тел Авив да не може да откажеИлин СТАНЕВ, Вашингтон

окато еки-път на пре-зидента Ба-рак Обама се опитва да

изгради някакъв план за стабилизиране на Афганистан, един от другите външнополи-тически приоритети на Вашингтон - изра-елско-палестинският конфликт, отново из-лиза извън контрол.

Във вторник заместник държавният секретар Уи-лям Бърнс призна, че уси-лията на американската администрация са стиг-нали в задънена улица. „Иска ми се да кажа, че сме постигнали сериозен напредък. Но не мога”, каза Бърнс пред конфе-ренция на Близкоизточ-ния институт във Вашинг-тон. Ден преди това изра-елският премиер Бенямин Нетаняху беше принуден да чака няколко дни, пре-ди да бъде потвърдена срещата му с Обама тази седмица и Белият дом из-общо не се опита да скрие това. Според израелския в. „Аарец” „Биби (галеното име на Нетаняху) се пре-поти няколко пъти”, пре-ди да има възможност за

разговори с американския президент - нещо, което не се случва често на най-близкия американски съ-юзник в Близкия изток.

Рядко такива призна-ния се правят толкова от-крито, ако ситуацията не е наистина критична. През пос ледния месец от Араб-ско до Средиземно море нещата не изглеждат до-бре за Белия дом. Най-не-приятно за Вашингтон обаче е задълбочаването на израелско-палестин-ските неразбирателства. Параметрите за решава-нето на конфликта са из-вестни отдавна, въпрос на политическа воля е неща-та да помръднат. Послед-ните взаимни обвинения обаче сякаш нарочно се опитват да попречат дори и на мисълта за разговори между двете страни.

Как се забърка последната близкоизточна кашаНастоящият кръг на раз-бъркване на близкоизточ-ната каша започна, поне видимо, след като докла-дът „Голдстоун” на ООН намери основателни дока-зателства, че и Израел, и „Хамас” са замесени във военни престъпления в

ивицата Газа при сблъ-съците в края на мина-лата и началото на тази година. Докладът на Ри-чард Голдстоун беше като цяло балансиран, макар че в резолюцията на Съ-вета по правата на човека към ООН се цитират само нарушенията на Израел. Това естествено вбеси Нетаняху, тъй като спо-ред него Тел Авив отново е несправедливо обвинен за опитите си да се защи-тава от терористи.

Израел мобилизира всичките си ресурси и американският Конгрес с огромно мнозинство осъ-ди доклада „Голдстоун”. Тази активност обаче роди и обратна реакция. Преди месец във Вашингтон се разгоря истинска еврей-ска междуособица, когато по време на конференция на института Hudson без-малко да се стигне до са-моразправа между пред-ставителите на американ-ски еврейски либерални организации и дошлите за събитието журналисти и учени от Израел. Мал-ко преди това Нетаняху дори стигна дотам да об-вини Рам Емануел, шефа на кабинета на Обама, че е „мразещ потеклото си

евреин”, тъй като той ма-нипулирал президента да заема антиизраелски позиции. Дали реакция-та на Биби е била израз на бурния му характер на бивш командос, или доб-ре премерен дипломати-чески скандал остава от-крит въпрос. Факт е обаче, че САЩ смекчиха позици-ята си. Както пише Тони Карън в списание Time: „Усилията за възобновя-ване на близкоизточния мирен процес се разпа-днаха по-бързо, отколко-то може да бъде произне-сена фразата „замразява-не на селищата”. Спиране-то на строежа на нови ев-рейски селища в окупира-ните територии на Запад-ния бряг беше твърдо ус-ловие на Вашингтон, за да може преговорите меж-ду Израел и палестинци-те да отлепят от мъртва-та си точка. Изненадващо миналата седмица дър-жавният секретар Хила-ри Клинтън похвали Не-

Барак Обама (в средата) не успява да накара Нетаняху (вдясно) и Абас да си говорят СНИМКА: REUTERS

таняху за „безпрецедент-ното“ му изявление, в ко-ето той декларира, че ще забави темпа на строеж на селищата.

За палестинците про-дължаващото разраства-не на селищата е признак, че Израел отказва да отс-тъпи от окупираните те-ритории и следователно е безсмислено да се водят каквито и да било разго-вори. Президентът на Па-лестинската автономия Махмуд Абас, считан от Запада за последна опора срещу разпространяване-то на влиянието на ради-калната групировка „Ха-мас” сред палестинците, заплаши миналата сед-мица, че няма да се кан-дидатира за нов мандат в идващите през януари избори. Това почти авто-матично означава, че Па-лестинската автономия ще се разпадне, „Хамас” ще овладее освен Газа и Западния бряг, а Израел, заплашен от разрастване-то на радикалната палес-тинска групировка, ще се почувства принуден да отговори със сила.

Все пак вероятността Абас да подаде оставка е минимална. Според Марк Линч от Близкоизточния институт, това все пак би поразклатило статукво-то и би отворило възмож-ността за примирие меж-ду двете крила на палес-тинците - „Фатах”, които контролират Западния бряг и „Хамас” в Газа.

Не ни занимавайте!В заявките за политика-та на Обама към реги-она спирането на строи-телството на нови сели-ща този път трябваше да бъде сериозно. Засега единственото последст-вие за Нетаняху е да не бъдат допуснати журна-листи в Овалния кабинет, което едва ли е достатъч-но да подчертае, че Изра-ел трябва да се съобразява с мнението на най-добрия си съюзник. Белият дом дори си беше поставил за цел тази есен да излезе с цялостен план за решава-нето на конфликта - нещо за което вече не се говори във Вашингтон. Според винаги добре информира-ния в. Politico след разго-ворите между Обама и Не-таняху тази седмица се е стигнало до договорка „да си разменим двамата ли-бермановци” - демократа Джо Либерман, който се противопоставя на рефор-мите в здравеопазването, предприети от Обама, и ултраконсервативния външен министър на Из-раел Авигдор Либерман, който отказва да приеме възможността за незави-сима палестинска държа-ва. Шегата обаче е повече

израз на отчаяние. Това рязко измени ко-

ментарите в САЩ. Томас Фрийдмън, влиятелни-ят колумнист на в. New York Times (самият той с еврейски произход и голф партньор на Обама), опре-дели мирния процес като лоша постановка, която вече се играе само по на-вик. Фрийдмън припомни фразата на бившия амери-кански държавен секре-тар Джеймс Бейкър: „Ако сте сериозни, обадете ни се на 202 456 1414 (телефон-ната централата на Белия дом), питайте за Барак. Ако не, не ни занимавай-те.” Джо Клейн от списа-ние Time пък покачи зало-га с предложение Вашинг-тон да спре помощта си за еврейската държава.

Мнението на Фрийдмън и Клейн обикновено отра-зява настроенията в САЩ доста точно, но едва ли оз-начава, че ще има карди-нална промяна. Ако това се случи, вероятността от покачване на напрежени-ето между палестинците и Израел е голяма и мно-го лесно може да доведе до поредния военен сблъ-сък. � K

В Белия дом вече не се говори за цялостен план за израело-палестин-ския конфликт.

СВЯТ


Специален отряд „Изток“Спецгрупа на австрийската полиция е по петите на източноевропейски престъпници, но самата тя е преследвана от критикиЮлия ДАМЯНОВА, Виена

Входът към паркинг край магазин за стро-ителни материали ня-къде в покрайнини-те на австрийската столица Виена едва се вижда в тъмното.

Към 18 ч. вечерта мракът вече трайно се е настанил над града. Това е добре дошло за петимата ци-вилни полицаи, които от няколко часа дебнат под студения ноемврийски дъжд край паркиран бял микробус. „Автомобилът е бил откраднат в края на октомври. Открих ме го тук и чакаме да видим дали, след като затворят магазина за строител-ни материали, шофьор-ът му ще се появи, за да го арестуваме“, обяснява за „Капитал“ главен ин-спектор Алфред Гайтнер

от граничещата с Виена австрийска провинция Долна Австрия. Гайтнер и хората му работят заед-но с полицаи от Soko-Ost (Sonderkommando Ost; от немски, Специален отряд „Изток“). Спецгрупата бе създадена в началото на лятото, за да се бори с из-точноевропейски прес-тъпници в граничещите с новите членки на ЕС ав-стрийски провинции, но от самото й раж-дане се превърна в мишена за по-стоянни кри-тики и споро-ве между по-л и т и ч е с к и опоненти в страната.

П р и ч и -на за създа-ването на Soko-Ost бе това, което някои мест-ни медии и по-литици опреде-лят като експло-зия на престъп-ността в Австрия след отварянето на страната към Източна Европа. Самата австрий-ска министърка на въ-трешните работи Мария Фектър (от дясната На-

„Престъпността леко на-маля, но въпреки това трябва да сме предпазли-ви и да развием ефектив-ни инструменти за борба с нея“, каза Фектър през януари.

В началото на юли на бял свят се появи Soko-Ost - група от 200 поли-цаи от различни краища на страната, които да по-

магат на колегите си във Виена, Долна

Австрия и Бурген-ланд - провинци-

ите, граничещи с Източна Ев-ропа. Отрядът първоначал-но беше ор-ганизиран като триме-сечен пи-лотен про-ект, чиято работа оба-че преми-

на на посто-янен режим

от октомври. Създаването на

Soko-Ost разгневи много австрийски

политици. Критици-те на проекта казват,

че вместо в цялата стра-на да се назначат повече полицаи, спецотрядът от-нема на федералните про-

винции и без това недос-тигащи бройки унифор-мени служители. Самият австрийски канцлер Вер-нер Файман (от Социалде-мократическата партия) отсече, че Soko-Ost не е разрешение на проб лема с престъпността в стра-ната, на която просто й трябват още 2000 поли-цаи. Критики идват и от редиците на самите слу-жители на реда. Други на-ричат новата част показ-на шоупрограма.

Волфганг Щангл от ви-енския Институт за прав-на и криминална социо-логия обръща внимание върху друг аспект око-ло спецотряда, който е встрани от публичния де-бат в Австрия. „Когато го-ворим за Soko-Ost, трябва също да кажем, че избо-рът на името не е много политически чувствите-лен. Мога да си предста-вя, че от страна от Цен-трална и Източна Евро-па този избор на думи не се приема особено добре“, казва Щангл пред „Капи-тал“ и добавя: „Какво оз-начава Изток? Кого имат предвид с това - Бълга-рия, Беларус или кого?“

Заплахата от източно-европейски криминални

родна партия) заяви през март в интервю за всеки-дневника Die Presse, че Виена е най-силно засег-натият район. „Крадците връхлитат върху ни като скакалци“, каза Фектър. Само няколко ме-сеца по-р а -

но обаче при представя-нето на полицейската криминална статисти-ка за 2008 г. не друг, а тя самата говори за спад на престъпността в Австрия с около 3.6% в сравнение

с предходната г о д и н а .

В акция: полицаите са заловили двама сърби с BMW с крадени номера. Малко по-късно на една Виенска гара търсят нелегални емигранти или просто съмнителни типове

СВЯТ


банди всъщност е типи-чен елемент най-вече от реториката на крайнодес-ните австрийски полити-ци. Те непрекъснато тръ-бят, че след падането на границите към Унгария, Словакия, Чехия и Слове-ния в резултат на разши-ряването на шенгенското пространство в края на 2007 г. престъпна вълна от Източна Европа едва ли не е удавила сигур-ността и благополучието на австрийците. „Истина-та е, че след падането на границите престъпност-та в Австрия дори леко спадна. Парадоксалното е обаче, че в медиите за-почна повече да се гово-ри на тема престъпност“, каза за „Капитал“ говори-телят на Soko-Ost Михаел Такач.

Според австрийската полицейска криминална статистика за 2008 г. за цялата страна кражбите с взлом в жилища са на-малели с 3.6%, а в еднофа-милни къщи - с 13% спря-мо 2007 г. Увеличили са се обаче обирите на офи-си, на хора по улиците и случаите на вандализъм. Леките автомобили също все по-често са под прице-ла на крадците. Според

статистика, публикува-на в Die Presse, само във Виена през първите пет месеца на настоящата го-дина кражбите на автомо-били са скочили със 77% спрямо същия период на 2008 г. Това означава 1240 изчезнали коли.

Организирани банди чак от Молдова и Гру-зия са замесени в подоб-ни кражби, за да препро-дадат плячката си евти-но на Изток, казват от ав-стрийската полиция. Въ-преки че престъпленията от всякакво естество не са запазена марка за източ-ноевропейците, преобла-даващата част от извър-шителите идват имен-но от тази част на конти-нента, смятат от Soko-Ost. Според Щангл естествено е отварянето на Изток да е довело до ръст в прес-тъпността в Австрия, за-щото по времето на же-лязната завеса просто е нямало свободно дви-жение между съседните страни в региона. „След 1989 г. е имало моменти изобщо без ръст на прес-тъпността, включително когато Шенген се разши-ри на изток, нямаше уве-личение. От друга страна, има моменти, в които кри-миналните деяния и пре-ди всичко тези, свърза-ни с кражбите на имуще-ство, рязко са нараства-ли. Може да има връзка, но тя със сигурност не е такава, каквато се пред-ставя в някои медии, или както някои хора вярват - шенгенската граница се премества на изток и вед-нага след това върху Ав-стрия се стоварва нещас-тие“, казва криминални-ят социолог.

Това е малко вероятно развитие на нещата пред-вид факта, че над хиляда войници продължават да дежурят по граници-те с Унгария и Словакия дори след отварянето им през 2007 г. Тази инициа-тива също стана обект на критика от мнозина в Ав-стрия заради високата си цена и съмнителна попу-листка стойност. За проф. Райнер Мюнц от австрий-ската банка Erste Group тези караули са странно и забавно явление. „Това е мярка от един свят, кой-то вече ни е станал чужд - австрийската армия да бъде разположена на вът-решната граница между три шенгенски държави във време, в което все-ки имигрант, независи-мо дали легален или не-легален, във влак на ав-стрийските железници или в кола може, махайки с ръка, да премине край лежащия в калта австрий-ски войник. Това е смеш-но“, каза Мюнц неотдав-на по време на дебат, пос-

ветен на 20-годишнината от политическите проме-ни в Европа през 1989 г. Според социалдемокра-тите в Долна Австрия, една от включените в схе-мата федерални провин-ции, 85% от населението са за продължаването на мандата на австрийската армия по вече несъщест-вуващата гранична браз-да. „Около 1500 войници в граничния район, най-ве-че в Долна Австрия и Бур-генланд, са важна част от родната ни концепция за сигурност и имат зна-чим принос към борба-та с престъпността и тра-фика“, казва Херман Фин-дайс, социалдемократ от Долна Австрия.

Междувременно мага-зинът за строителни ма-териали в покрайнини-те на Виена вече е затво-рил, но главен инспек-тор Гайтнер оставя хора-

та си да дежурят край са-мотния бял микробус. Са-мият той поема към друг виенски квартал, където цивилни полицаи са спи-пали на местопрестъпле-нието двама младежи в старичко BMW с крадени регистрационни табели. Младите мъже са сърби и живеят в Австрия око-ло 20-ина години, обяс-нява един от служители-те на реда. Единият от тях излиза от автомоби-ла и лаконично казва, че е взел колата назаем от приятел, на когото обаче е забравил името.

Следващата акция на Soko-Ost е на една от виен-ските железопътни гари, Suedbahnhof. Тук тръг-ват и пристигат много влакове - от и за куп стра-ни, включително Украй-на, Словакия, Унгария и Италия. Цивилни поли-цаи с лаптопи, от които

имат постоянен достъп до полицейските регис-три, кръстосват халета-та и пероните в търсене на нелегални имигранти или просто съмнителни типове. Не могат да обяс-нят какво точно означа-ва терминът съмнителен - въпрос на опит е. Всич-ки международни влако-ве вече са отпътували.

Към 21 ч. в помещение за пушачи на гарата седи само един мустакат мъж на средна възраст - унга-рец. При проверката на документите му се ока-зало, че австрийски съд го търси във връзка с об-винение за кражба. На какво - не можело да се види от данните в лапто-па. Този ден това може би ще е единственият „удар“ на Soko-Ost срещу източ-ноевропейската органи-зирана престъпност в Ав-стрия. � K

200полицаи от различни краища на Австрия формират Soko-Ost. Те помагат на колегите си от граничещите с Изтока провинции

ЗВЕНО

77%е увеличението на кражбите на коли във Виена през първите пет месеца на 2009 г.

СКОК

СНИМКИ:SONDERKOMMANDO OST

СВЯТ


За здравето на един президентКратък гид за дебата, който разтърсва САЩ и мoже би ще определи политическото бъдеще на Барак ОбамаВаня ЕФТИМОВА, Южна Каролина

СНИМКА: REUTERS

Гласуването в долната камара на Конгреса беше само първата стъпка за най-амбициозната ини-циатива на Обама (на снимката лидерът на мнозинството Стени Хойър и председателят на Камарата на представителите в Конгреса Нанси Пелоси след вота)

може да си купи застраховка от Илинойс. Тоталното премахва-не на този регионализъм на па-зара е твърде сложно.

Сериозен проблем е и че нами-рането на застраховка на „сво-бодния пазар“ е твърде тежко. Въпреки че мерцедес и фолкс-ваген са различни коли, меж-ду тях може лесно да бъде на-правено сравнение. Между от-делните полици това е почти невъзможно.

Затова се предвижда създава-нето на щатски здравни борси, където клиентите ще задават собствените параметри (брой на членовете на семейството, доход и т.н.), а системата ще по-казва за сравнение всички въз-можни осигурителни планове. Проблемът с борсите е първо-началната инвестиция, която трябва да бъде поета от отдел-ните щати. Техните бюджети в момента са всичко друго, но не и пълни с излишъци. Щатът Невада например, един от най-засегнатите от имотната криза, твърди, че създаването на бор-сата ще му струва около $150 млн. плюс назначаването на сто души персонал.

Колко голяма ще е промяната, ако се въведе обществена застраховка Поддръжниците настояват, че тя ще дисциплинира частните застрахователи, докато против-ниците смятат, че това е поред-ната бездънна яма. Обществена-та застраховка предизвика мно-го шум като голямата стъпка към „социалистическа здравна система“, но според изчисления-та на бюджетния офис към Кон-греса в сегашния проектозакон възползващите се от нея реал-но ще са само 6 млн. души. А и тя няма да е безплатна, дори на-против - според анализа вноски-те ще са малко по-високи от па-зарните, защото се очаква кли-ентите й като цяло да са хора с проблемно здраве, които никой друг не иска.

Обществената застраховка ще повлияе на целия сектор. Най-радикалните предложе-ния включват обвързване на плащанията на здравните ус-луги с тези за Medicare (здрав-ното осигуряване на пенсионе-рите). Последните са 30% по-ниски от пазарните и това оз-начава намаление на приходи-те на болници, лекари и фарма-цевтични компании. Като ком-промис лидерът на демократи-те в Сената Хари Рийд предла-га отделните щати да решават дали да въведат обществена за-страховка. Умереният републи-кански сенатор Олимпия Сноу пък предлага тя да е един вид заплаха - да бъде въведена, ако здравноосигурителните компа-нии не намалят цените. Какво-то и да бъде прието, то ще бъде много по-малко, отколкото пър-воначалните амбиции.

Как ще се отрази здравната реформа на икономикатаПривържениците на реформа-та твърдят, че задължителното застраховане ще понижи цена-та за всички. Но вкарването на

поне 36 от 47-те милиона неоси-гурени граждани в системата няма как да е безболезнено или евтино. Обещанието на Обама е, че пакетът мерки няма да стру-ва повече от $900 млрд. за десет години и ще си възвърне пър-воначалната инвестиция. Спо-ред анализа на бюджетния офис към Конгреса сегашният про-ектозакон ще струва нетно $894 млрд. за десет години на данъ-коплатците и мерките ще реду-цират дефицита със $104 млрд. за 2010 - 2019.

Големият въпрос е дали ре-формата ще свали цената на осигуровките за 170 млн. рабо-тещи американци. Обама, който предизборно обещаваше, че ще спести $2500 годишно на обик-новено четиричленно семей-ство, вече отдавна не използва този аргумент. Според Джона-тан Грабър от Масачузетския институт за технологии осигу-ровките ще продължават да рас-тат, но по-бавно, отколкото ако няма реформа. „По-възрастни-те, болните и малките фирми ще спечелят, защото те плащат най-много в сегашната система. Може би здравноосигурителни-те компании ще загубят малко. Истината е обаче, че не виждам кой знае каква промяна с този проектозакон“, твърди той пред Politico.com.

Колко важна е за политиката на Обама здравната реформаТова е първият мащабен въ-трешнополитически проект на президента. Според доста ана-лизи той обяснява сериозната загуба в рейтинга, с който Оба-ма влезе в Белия дом. Много от демократите в по-консерватив-ните региони се страхуват за преизбирането си в Конгреса догодина и затова не са готови на радикални действия. Левите пък са недоволни, че реформата не стига твърде далеч.

Голяма част от републикан-ците не крият, че се стремят към блокиране на проектоза-кона като начин за отслабва-не на президента и подготвяне на собственото завръщане във властта. За да не изглеждат като партията на вечното „не“, те също излязоха със собствен проект, даващ възможности на малките фирми да се обединя-ват при договаряне с осигури-телните компании, купуване на осигуровки извън границите на щата и ограничаване на обезще-тението при лекарска небреж-ност. Според бюджетния офис на Конгреса проектът ще стру-ва само $61 млрд. за десет годи-ни, но ще остави 52 млн. амери-канци без застраховки.

По всичко личи, че евентуал-ният приет закон ще е по-уме-рен от първоначалната идея на екипа на Обама. Въпреки това една готова реформа ще ентуси-азира електората на демократи-те при междинните избори през ноември 2010 г. В обратния слу-чай Обама ще е президент, пре-пънал се на първата си голяма вътрешнополитическа инициа-тива. А американските избира-тели не обичат губещи. � K

Една от най-сериозните критики срещу проектоза-кона за здравна реформа в САЩ е, че той е твърде те-жък - преносно и буквално.

Малцина са хората, които могат да разберат какво точно има в неговите 1990 страници. С гласу-ването му в долната камара на Конгреса екипът на президента Барак Обама обаче успя да над-мине всички свои предшестве-ници, опитали се да модернизи-рат системата - от Ричард Ник-

сън до Бил Клинтън. Предлага-ме ви кратък гид из дебрите на първата мащабна инициатива на новата американска админи-страция, която може би ще опре-дели политическото бъдеще на Обама и демократите.

Какво следва за здравната реформаПроектозаконът трябва да мине през Сената (горната камара на Конгреса). Тук процедурата е по-усложнена, тъй като всеки сенатор може да бави гласува-нето и дебатите може да про-дължат до Коледа и дори през следващата година. Ако проек-тозаконът получи 60 гласа в Се-ната, специална комисия тряб-ва да сглоби единен текст от приетото в долната камара и Се-ната. Този текст трябва да мине още веднъж през двете камари и едва тогава Обама може да го подпише като закон.

Защо застрахователният пазар в САЩ не работиПроблемът на застраховател-ния пазар в САЩ е, че той дъл-ги години е разчитал големите компании да застраховат работ-

ниците си за своя сметка и сре-щу това да получават отстъпки в данъците. В същото време „на свободния пазар“ застраховките са изключително скъпи поради високите административни раз-ходи на застрахователните ком-пании - едно е да подписваш по-лица за 10 хил. души, друго е за всеки случай поотделно. Затова много американци предпочитат да нямат застраховка, докато не си намерят стабилна работа.

Всъщност има ли застрахователен пазар в САЩКолкото и странно да изглежда, в САЩ всъщност няма национа-лен пазар на здравните застра-ховки. Различните щати и раз-личните компании предлагат различни неща, подлежат на различни местни регулации и т.н. Жител на Калифорния не

Здравната реформа обяснява сериозната загуба в рейтинга, с който Обама влезе в Белия дом.

СВЯТ


Обект със специално предназначениеЗад руските планове за откриване на база в Ниш може би се крият по-дълбоки стратегически интересиЦветелина МАНОЛОВА, Панайот АНГАРЕВ

Ако се чуди-те къде ще бъде най-но-вият офис на руското

министерство на из-вънредните ситуации, отговорът е прост - в Ниш, на около 90 км от българската граница.

Преди три седмици Сър-бия и Русия сключиха споразумение за открива-нето на хуманитарна база в сръбския град, от която руски самолети да се на-месват в случаи на при-родни бедствия или ава-рии в тази част на Евро-па. Намерението на пръв поглед изглежда благо-родно, но някои детайли смущават - като напри-мер този, че освен пожар-никари и летци в базата-ще има и руски сапьори. Част от подозренията ид-ват вероятно от факта, че нерядко и зад най-чисти-те на пръв поглед руски бизнес намерения прози-рат стратегически и по-литически цели. Стран-ното в случая е решение-то да се създаде съвмест-на база на две държави - обикновено страните се обвързват само с договор за взаимопомощ или пък частни фирми създават центрове, от които пра-вителствата вземат под наем самолети в случай на необходимост.

Подобна идея за постро-яването на авиоцентър в Ниш преди време е има-ла и българската фирма

„Ер София“. „Бяхме под-готвили един план, но не стана“, коментира пред „Капитал“ Лилян Тодо-ров, един от собствени-ците на авиокомпания-та. По думите му фирма-та е имала седем самоле-та, един от които винаги дежурен. „При нужда мо-жеше за определени ча-сове да се преоборудват в пожарникарски“, обяс-ни Тодоров. Идеята обаче отпаднала, след като са-молетите са били спрени от експлоатация. Незави-симо от съвпадението на мястото и предназначени-ето „Капитал“ не получи категорично потвържде-ние, че става дума за един и същ проект.

По думите на руския по-сланик в Сърбия Алексан-дър Конюзин, строе жът на базата трябва да за-почне в средата на 2010 г. Тя ще бъде разположена на самото летище в Ниш. Идеята е да стане регио-нален център, в който да се включат и други дър-жави - Хърватия, Бълга-рия, Гърция и Македо-ния. „Рус ките сили вся-ка година гасят пожари в някоя от тези страни, а откриването на центъра ще направи работата ни по-ефикасна и по-бърза“, обясни и руският минис-тър на извънредните си-туации Сергей Шойгу.

Въпреки така заявени-те намерения сръбски-те медии се изпълниха с различни обяснения от-носно предназначение-

Федерална служба за си-гурност (бившата КГБ) ще формират общо звено за охрана на нефтопровода „Бургас - Александрупо-лис“. Идеята, зад която то-гава стоеше бившият вът-решен министър Румен Петков, така и не видя бял свят след засилен общест-вен натиск. Руското зако-нодателство позволява на енергийните гиганти „Газпром“ и „Транснефт“ да създадат собствени въ-оръжени подразделения с големи правомощия.

Според сръбския военен анализатор Александър Радич строежът на база-та в Ниш и „Южен поток“ са свързани, макар и не директно. В подкрепа на тази теза са и действията на руските сапьори, които през май разминираха те-рени край Ниш. „Офици-ално това се представяше като хуманитарна акция за обезвреждане на оста-налите от натовските бом-бардировки взривни уст-ройства. Но на практика се оказа, че руснаците се интересуват само от ко-ридора, през който мина-ва газопроводът, и от ле-тището в Ниш“, каза Ра-дич пред „Капитал“.

Дори идеята обаче, че базата е свързана със си-гурността на газопрово-да, провокира притесне-ния, че може всъщност да става дума за идване-то на руски военни в Сър-бия. „В някои случаи ох-раната пристига, а проек-тът изобщо не се реализи-ра. Притеснявам се и при нас да не се случи също-то“, твърди Димитрие Бо-

аров. Още повече че Ниш отдавна е желана локация от страна на руснаците - градът е разположен бли-зо до Косово и най-голя-мата американска база на Балканите „Бондстийл“, а географското му положе-ние позволява лесно да се следи какво става в двата важни за Русия протока - Босфора и Дарданелите. Според сръбските медии Москва и Белград са има-ли споразумение през 2001 г. за създаване на руска военна база край Ниш, а плановете са били осуе-тени от убития по-късно сръбски премиер Зоран Джинджич. В скорошна публикация на американ-ската агенция за анализи Stratfor също се изказват опасения, че при опреде-лени ситуации базата в Ниш може лесно да бъде прекроена от хуманитар-на във военна. Според Stratfor дейността на рус-кото министерство на из-вънредните ситуации не е свързана само с природни бедствия, а то е било ан-гажирано например с во-енни действия в Кавказ и също така ръководи службите за гражданска защита, които са полуво-енно формирование.

По всичко изглежда, че и този руски проект на Балканите ще бъде съп-роводен с много въпро-сителни. А най-голямата от тях остава доколко ис-тинското съдържание на определението „хумани-тарна база“ в случая ще отговаря на заявения от Сърбия военен неутрали-тет. � K

то на руската база. Една от тиражираните версии свързва проекта с плано-вете за строежа на газо-провода „Южен поток“. „Не става дума просто за някакъв противопожарен център, но не става дума и за класическа база. Това е от онзи вид проекти, ко-ито вървят с големите га-зопроводи и петролопро-

води“, смята сръбският журналист Димитрие Бо-аров. Възможно е чрез ба-зата Москва да се опитва да гарантира сигурността на „Южен поток“, чието трасе ще преминава край Ниш. Всъщност по същия начин преди две години в България се появиха ин-формации, че български-те спецслужби и руската

Базата „Бондстийл“ в Косово отдавна притеснява Москва СНИМКА: КАПИТАЛ

ОБЩЕСТВО34 KАПИТАЛ 14 - 20 ноември 2009 г.

obshtestvo.capital.bg

Антони Георгиев: „Предпочитам Истанбул пред Чернобил“

Журналистът

Кои са изразите, които българите употребя-ват масово и издават отношението им към нещата?„Оказа се“ най-добре оп-исва целия български - простете за думата - миро-глед, Weltanschauung. Не само по времето на кому-низма, изобщо в българ-ската история въобще не-щата се „оказват“. Този израз показва без-смислицата на цялото рационално мислене по български, както и бъл-гарската пословична не-способност да се правят разумни планове и да се различава привидното от реалното.След идването на кому-нистите изведнъж за бъл-гарите се оказва, че всич-ките професори, докто-ри, интелектуалци, офи-цери са били престъпни-ци, които трябва да бъ-дат разстреляни. Оказва се, че шумкарите парти-зани са всъщност герои. Ние си мислим, че Тодор Живков е хитър селя-нин, но се оказва, че той е пръв партиен и държа-вен ръководител.И в момента в България непрекъснато се оказват разни неща. Оказва се, че Европейският съюз не може да реши всичките ни проблеми. Еди-кой си прилича на престъпник, но се оказва, че е митни-чар. Еди-кой си носи кос-тюм и се държи като биз-несмен, а се оказва прес-тъпник. Момиче ходи по улицата облечено като проститутка. Оказва се, че не е проститука, а ле-карка. Оказва се, че зима-та пак ни изненада - ние чакахме да стане 30 гра-дуса през декември! Оказ-ва се, че улиците пак не са почистени, че магис-трала до морето пак няма да има. Дори новините по някои телевизии започват с из-раза „Оказа се, че...“.Ако беше жив и ако се беше оказал в България, Волтер би се забавлявал много.Другият много харак-терен български израз е „Дано!“. Той показва, че западното рационал-но мислене тук е дошло, преди да си отидат бал-канско-отоманските суе-верия, тъкмо както хрис-тиянството по тези земи е

било наложено, преди да си отиде езичеството. В междуцарствието, както казва Антонио Грамши, се раждат много уродли-ви същества.

Вие сте единственият под 50-годишен яростен антикомунист, когото познавам. Не е ли минала опасността, болестта „комунизъм“?Леко съм учуден, че кръ-гът ви от познанства е толкова тесен. Аз пък не познавам нито един „яр-остен“ комунист под 50. За щастие никой в пери-ода на т.нар. преход не въведе титлата активен борец против комунизма. Има много неща, против които се боря най-актив-но, още от детството си - простотията е на пър-во място. А комунизмът, както и фашизмът, са си чиста простотия.В първите години след падането на Берлинска-та стена Гейл Стоукс казва следното, което се е запечатало в глава-та ми. „Учениците, кои-то завършват училище в първите години на но-вото хилядолетие, веро-ятно ще мислят за двете големи обществени тече-ния на ХХ в., фашизма и комунизма, със същото учудено вцепенение, с ко-ето учениците от по-ран-ни поколения са възпри-емали религиозните вой-ни през ХVI и ХVII в. Как е възможно две течения, чиито цели са толкова несъстоятелни, дори ко-мични, да са привлекли милиони последователи и брутално да са унищо-жили милиони хора на базата на принципи, смя-тани от самите тях за ви-соко морални?“Сега живеем в свят, в кой-то разнообразието и пра-вото на избор са не само в основата на цивилизация-та, но и единствената мо-рално защитима граждан-ска позиция. И на много от нас, дори на тези около 50-те, които имаме преки спомени от комунизма, ни трябва все повече въ-ображение, за да влезем в мозъците на онези, чле-новете на Политбюро и Държавна сигурност, ко-ито ръководиха живота ни до 1989 - от „пускане-то“ на мандарини и тоа-летна хартия по магази-ните до футбола.

На какво се основава собственото ви твър-дение, че комунизмът е по-пагубен за дегради-рането на нацията от любимото ни извине-ние за всичко - турското робство?Историята на Отоманска-та империя е слабо позна-

Някъде по рафтовете са и

та в България, а това, кое-то е познато, е силно иде-ологизирано. Макар за по-вечето български ученици отоманските турци да са били предимно заптиета, разхождащи се с копия, на които са набучени отряза-ните глави на български революционери, истината е, че Отоманската импе-рия е била доста либерал-на за времето си в сравне-ние с например Британ-ската - питайте ирлан-дците по време на Голе-мия картофен глад. Поне-же Отоманската империя е била на Балканите в про-дължение на много поко-ления, тя съвсем естестве-но е повлияла върху наци-оналния характер на бъл-гарите и останалите бал-кански народи. Рушветът е нещо нормално, да се прави бизнес между при-ятели и роднини е норма, не изключение.Както показва развитие-

„Комунизмът, както и фашизмът, са си чиста простотия.“

„Искам в София да има етиопски и тайландски ресто-ранти и бира от Ямайка.“

ОБЩЕСТВО


станат обичайна гледка у нас?Не мога да кажа, но пър-вото нещо, което прави силно впечатление на човек, идващ в Източна Европа, и особено в Бъл-гария, е липсата на мно-гообразие. Виждаш все един тип лица, тук-таме цигани. На мен ми липс-ва пъстротата. Искам в София да има етиопски и тайландски ресторанти, бира от Ямайка и риба от Индонезия.

Какъв е вашият, да го наречем, индекс за рас-теж на нормалността за България? Представям си, че първа-та стъпка към онова, ко-ето вие наричате нормал-ност, е да има едно прави-телство, съставено от ин-телигентни хора, които да прилагат смислени за-кони направени с цел да се защитят интересите на по-голямата част от обще-ството. Представям си по-голямата част от обще-ството да зачита и уважа-ва правата на различните малцинства, не само ет-нически, като прави ком-промиси и по този начин създава климат на дове-рие, сигурност и добри съседски отношения.

Как преценявате нивото на журналисти-ката в България?Първо, липсата на лустра-

ция, дори на морална та-кава, постави много во-дещи медии в различни и сложни зависимости. Пър-воначално това беше Дър-жавна сигурност и нейни-те агенти, много от които днес са на ключови пози-ции в национални теле-визии, вестници и медия шопове. Разбира се, сега вече няма червени теле-фони, по които отговорни другари да свалят новини

и предавания, но има чу-довищна паяжина от по-литико-икономически за-висимости, обилно напи-перена с балканска сме-сица от роднински връз-ки, лични симпатии и ан-типатии. От нея една ме-дия, особено ако е малка, трудно може да се изплъз-не, а големите като че ли не искат. Това, което тези хора навремето правеха с политическата си сила, сега го правят с парите си. Това е посткомунистиче-ски капитализъм минус морала, разума и сигур-ността на Запада. Това е посткомунистически ка-питализъм от съветски тип минус петрола.Второ, през тези 20 годи-ни медиите, особено теле-визиите, направиха всич-

ко, което можаха, за да инфантилизират населе-нието до приматно ниво. Сега нещата, от кои-то се интересуват хора-та, са чалга, риалити и сапунки. Трето, в така създадена икономическа ситуация много журналисти, в ли-цето на ниски заплати и безработица, предпочи-тат да продадат души-те си.

Какви са най-големите трудности при пра-венето на бизнес в България?По византийски сложни-те корупционни схеми. Например ЗОП. Целта на Закона за обществе-ни поръчки беше да се предотврати корупция-та. „Оказва се“, че този закон се използва точно за насърчаването на ко-рупционни практики. Оказва се, че в България не е достатъчно да под-купиш някого. Трябва и да познаваш някого, кой-то да му е братовчед.

Кои места в София харесвате?Там, където живея - око-ло синагогата и банята. Въпреки строителство-то улиците в района все още имат елементи на градска култура.

Къде пазарувате зарза-ват и прочее?В Гърция.

Желю Желев каза нас-коро, че след приема-нето в ЕС следващата национална кауза на българите може да бъде туризмът...Много правилно. Бълга-рия, донякъде за моя ра-дост, не може и не тряб-ва дори да се опитва да „предлага“ тежка мета-лургия и атомна енер-гетика. Знаем как са за-вършвали в миналото опитите това да стане. България има умерени природни дадености да се превърне в туристиче-ска дестинация и освен ако мутрите по морето не застроят и последни-те парчета земя с грозни хотели, туризмът би мо-гъл да се развива. В крайна сметка, съвсем простичко казано, целта на събарянето на кому-низма беше хората да живеят по-добре - както материално, така и мо-рално. Това включва по-добро обслужване и по-вишена битова култура на населението. Може би това, което Желю Желев е казал, е индиректна ре-плика към Давид Черни. „Дано“ да е така.

Интервюто взеИва РУДНИКОВА

ПРОФИЛ

Ако Боб Дилън, Пол Остър или Уди Алън някога полюбопитстват да научат нещичко за България, съветваме ги да погледнат въпросително своя голям почитател Антони Георгиев. Той би им предложил да се абонират (на пълна цена) за издаваното от него списание „Вагабонд“, което, освен че е първият и единствен у нас месечник на английски, има нахалството да практикува журналистика от англосаксонски тип.Казват, че списанията приличат на главните си редактори. Е, „Вагабонд“ е прилично дебел, независим до проклетия, леко консервативен, хаплив, остроумен, информиран, с блестяща обща култура, ясна мисъл, отчетлива реч и позиция. Това е списанието, което искрено не понася комунизма с всичките му производни и определено има проблем с политическата коректност. 46-годишният Антони Георгиев прави всеки брой с любезното съдействие на три от любимите му неща - „Мак“, „Кемъл“ и малък, но добър екип. „В общи линии от 9-10-и клас винаги съм се занимавал с някакво средство за предаване на информация. Било фотография, било писане, било говорене.“ Антони е роден в Бургас, завършил е английска филология. В началото на 1989 г. успява да избяга на Запад. Първо се установява в Дания. След това се мести в Лондон, където работи за Би Би Си. В периода 1992 - 1996 г. е в Мюнхен и Прага, вече като журналист на радио „Свободна Европа“.Пише и снима за различни медии в Дания, Швеция, Германия, Белгия, Великобритания, Съединените щати и България.От 2002 г. живее отново в София.

то на България в периода след Освобождението до идването на Червената армия, този тип „балкан-щина“ не е непременно нещо лошо.Лошото става, когато ид-ват руснаците. Те налагат своя режим върху бълга-рите по много по-жесток начин, отколкото са го правели турците. Убитите в комунистическите лаге-ри многократно надвиша-ват убитите в Априлското въстание (макар че двете неща едва ли могат да се сравняват). Аз предпочи-там Истанбул пред Черно-бил. И предпочитам да ям турски баклавички край Босфора, отколкото да слу-шам как руски ботуш тра-ка по Червения площад.

Късно ли е за лустрация, отваряне на досиета? Има ли ход, който би поправил 20-годишното закъснение?Аз съм привърженик на лустрацията. Смятам, че голяма част от проблеми-те, които България пре-живя през 90-те и след 2000 г., се дължат на лип-сата на лустрация.Въпреки хилядите про-блеми Германия, Чехо-словакия, Унгария, Пол-ша се справиха с остатъ-ците от комунистическо-то си минало много по-до-бре, отколкото българите. Ако няма лустрация, ние ще продължим да живеем

в междуцарствието, за ко-ето говори Антонио Грам-ши (между другото кому-нист, писал е „Затворни-ческите бележки“ във фа-шистки затвор).

Коя е личната ви библи-ография от три задъл-жителни четива, раз-казващи за времето на комунизма?„Ясна мъгла“ от Марин Крусев. „Живот и смърт в комунистическа Бълга-рия“ от Цветан Тодоров.Вестник „Работниче-ско дело“. Най-добро-то лекарство против носталгията.

Защо трябва да ни тре-вожи (тоест да не ни оставя пасивни) нацио-нализмът? Българският национа-лизъм през 2009 е малко странен. Поради истори-ята, психологията, Ото-манската империя, же-лязната хватка на СССР, следкомунистическия хаос, многото комплекси за малоценнност и Ахмед Доган национализмът в България приема необи-чайни форми.Традиционно ние много се гордеем с това, че сме спасили евреите от холо-коста. Но дебатът, свър-зан с това събитие, ви-наги е бил ограничен до това кой трябва да прие-ме похвалата за него. Никъде в този дебат ни-

кой не е задал неудобни-те въпроси. Ако българи-те са били толкова добри към евреите си, защо в момента в България жи-веят по-малко от 2000 ев-реи (по време на война-та са били около 50 000)? Какво е станало с техните имоти? А с парите?Горе-долу по същия на-чин стои въпросът и с българския национали-зъм през 2009. Никой не задава неудобните въп-роси, но Божидар Дими-тров, Георги Първанов и компания не пропускат случая да открият някой паметник на герои от ХIХ в. или да бъдат видени да целуват ръката на сино-дален старец, или да пре-несат мощите на средно-вековен светец. Имам чувството, че на нас ни се вменява да се прекланяме пред герои-те от ХIХ в. или среднове-ковните светци, защото няма нищо в по-новата ни история, което да ни пов-дига националното само-чувствие, особено в кон-текста на Европа. България, малко смешно, е единствената страна, където с такова настър-вение се строят църкви и параклиси и се издигат паметници за събития, станали преди 150 годи-ни. А в София няма музей на модерното изкуство.

Кога чернокожите ще

трите авторски книги на Антони Георгиев СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Цялото интервю

на capital.bg

МЕДИА И РЕКЛАМА36 KАПИТАЛ 14 - 20 ноември 2009 г.

madpr.capital.bg

Айде пак отначало

Законът на БСП и ДПС за държавния мултиплекс ще бъде отмененВесислава АНТОНОВА

Управлението на ГЕРБ тази седмица най-на-края погледна и към медийното законо-дателство, където в края на предишната власт бяха оплетени сложни законодател-ни възли.

Министерството на транс-порта, информационните технологии и съобщения-та предлага отмяна на За-кона за публичното ради-оразпръскване (ЗПР), обя-ви министър Александър Цветков. Задачата на за-кона беше да уреди циф-ровото излъчване на БНТ и БНР. Според него този закон изкуствено е разде-лял преноса и излъчване-то на телевизионния сиг-нал. Нещо повече - при-етият през май нормати-вен акт ангажира дър-жавата с огромни разхо-ди - поне 300 млн. лв., за изграждане и поддържа-

не на цифрови мрежи за разпространение на БНТ и БНР. Другият пробле-мен момент е, че се пред-виждаше публично-част-но дружество да изгради мрежата за цифрово раз-пространение на държав-ните радио и телевизия. Сегашното предложение е общественият мулти-плекс да бъде изграден, поддържан и развиван из-цяло от частна компания, избрана с конкурс, съоб-щи министър Цветков.

Коментарът на гене-ралния директор на БНТ Уляна Пръмова пред „Ка-питал“ бе в подкрепа на случващото се. „Фактът, че изчезва един закон и текстовете му премина-ват в два, значи, че той е по-изчистен. Аз съм чела предишния закон. Той беше доста объркан“, ка-тегорична бе Пръмова.

След като ЗПР бъде из-цяло отменен, цифровото

разпространение на БНТ и БНР ще бъде регламен-тирано в законите за елек-тронните съобщения и за радиото и телевизията. Но-вото правителство е амби-цирано да спази сроковете и през 2012 г. 95% от насе-лението да имат достъп до цифрова телевизия.

Изцяло частен преносЗам.-министър Първан Русинов обясни, че ве-домството предлага да се обяви конкурс за изграж-дането на обществена-та мрежа за наземно ци-фрово телевизионно раз-пръскване на обществе-ните оператори.

“БНТ и досега плаща разпространението си на частна фирма, която е БТК, и тя утре ще пла-ща на частния мулти-плекс разпространение-то на цифровите си про-грами. Мен ме интересу-

Епизод 2

Тази седмица австрийска-та компания Osterreichische Rundfunksender

(ORS) реши да поднови за пореден път офер-тата си към „БТК груп“ за придобиването на Националното упра-вление на радио- и те-левизионните систе-ми (НУРТС).

Това е мрежата, чрез която се разпространяват голяма част от сигналите на ради-останциите и тв каналите в България.

ORS предложи да придо-бие мрежата за разпрос-транение като едноличен собственик. „Подновихме директната си оферта, тъй като вярваме, че в ка-чеството си на стратеги-чески чуждестранен инвес-титор, имайки специфич-ния опит в полето и дока-зана надеждност, ние се ан-гажираме да осигурим необ-ходимото качество стабил-ност и сигурност на услуги-те, така както и нужните обновления“, коментира уп-равляващият директор на ORS Михаел Вагенхофер.

Източници, близки до сделката, коментираха, че

ORS отново иска да купи НУРТС

�

Има значениеНУРТС има ключова позиция на аналоговия пазар на разпростране-ние на радиочестотни сигнали чрез мрежата си от тв кули и ретранслиращи ус-тройства, покривайки цялата територия на страната и предавайки програмите на основ-ните тв и радиоопера-тори. Това осигурява на поделението важна роля в прехода от аналагово към цифрово наземно разпростране-ние. България трябва да изпълни изискванията на ЕС за дигитализация до 2012 г.

„Инкомс телеком холдинг“, но в консорциум с ORS. Учас-тието на „Инкомс“ щеше да бъде финансирано до 50% от Корпоративна търгов-ска банка (КТБ). В края на същия месец стана ясно, че „Инкомс телеком хол-динг“ няма да купува НУРТС от БТК, тъй като „не може да изпълни финансовите ус-ловия“ и ще бъде само кон-султант на австрийска-та ORS. Това коментира пред „Капитал“ Петър Тан-ков, управляващ мениджър на холдинга. По думите му „Инкомс телеком“ ще има само мениджърски договор за управление, ако сделката с австрийците стане факт. Сега вече за трети път ORS участва отново самостоя-телно за покупката на из-лъчвателния комплекс.

През декември 2008 г. ав-стрийската компания под-писа предварително спора-зумение с „БТК груп“ за при-добиването на НУРТС, след като спечели междунаро-ден търг, консултиран от инвестиционната банка Lazard. Срокът на това спо-разумение изтече през юни 2009 г.

В момента ORS може да спечели и от промени-те, които правителство-то предлага в медийно-то законодателство, и по-конкретно отмяната на

засега от „БТК груп“ не са удовлетворени от услови-ята по сделката, които ORS предлага, и уточни, че ком-панията преговаря не само с ORS.

В началото на октомври бе рестартирана сделката за НУРТС, след като първи-ят опит на БТК приключи неуспешно в първите ме-сеци на тази година. Нови-ят кандидат-купувач тога-ва бе българската компания

МЕДИА И РЕКЛАМА


Зам.-министърът на транспорта, информационни-те технологии и съобщенията Първан Русинов СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Правителството иска да спази сроковете на ЕС и до 2012 г. 95% от населението да има цифрова телевизия.

Общественият мултиплекс ще бъде изграден, под-държан и развиван изцяло от частна компания, избрана с конкурс.

С новия закон от-пада ограничени-ето едно частно предприятие да реализира преноса и излъчването на програмите.

ва какви ще бъдат цени-те, по които ние ще раз-пространяваме програ-мата си, кой ще ги опре-дели, че са преференци-ални. Тук би трябвало да има държавно регули-ране, а не да бъде пред-мет на търговски дого-вор между БНТ и частния мултиплекс“, коментира Уляна Пръмова.

Относно таксата, ко-ято държавните медии ще плащат на частния собственик на обществе-ния мултиплекс, Русинов обясни, че държавата ще ги отпуска като помощ на БНТ и БНР, както е сега.

С новия закон ще отпад-не ограничението едно частно предприятие да реализира преноса и из-лъчването на програми-те. Ако текстът бъде при-ложен и в Закона за елек-тронните съобщения, от това ще спечелят чужди-те инвеститори като ORS,

които през стария закон бяха ограничени, защото в него се казваше, че ком-пания, която е собстве-ник на преносната мре-жа, не може да бъде соб-ственик на мултиплек-са. Засега обаче промя-ната в ЗПР може да озна-чава, че собственикът на обществения мултиплекс и кандидатът за покупка-та на излъчвателния ком-плекс НУРТС (виж допъл-нителния текст) могат да бъдат едно лице - нещо, което сегашният закон забранява.

КРС в намален съставДругата промяна, коя-то правителството пред-лага, е в Закона за елек-тронните съобщения, спо-ред която да бъде възста-новен първоначалният модел на Комисията за регулиране на съобще-нията (КРС) и съставът й да бъде върнат на петима

членове. В момента теле-ком регулаторът се със-тои от деветима членове.

Екипът на транспорт-ното ведомство предлага в новия намален състав на КРС да бъдат запазени квотите на институциите - една от МС, една от пре-зидента и три от НС. Чле-новете на регулатора ще се сменят на ротационен принцип през две години.

Съставът на комиси-ята беше променен в по-следните месеци от рабо-тата на предишното На-родно събрание, когато бяха приети редица зако-нови изменения, свърза-ни с въвеждането на ци-фровото телевизионно разпространение.

Проектът на минис-терството предвижда от всяка квота в комисията да останат до изтичане-то на мандата им члено-вете, които са с най-мно-го опит и принос за ней-

ната работа. Членовете, които са назначени по-следни, ще бъдат осво-бодени преференциално, обясни Русинов. Манда-тът на председателя на комисията Веселин Бож-ков изтича през 2012 г. Все пак няма никаква га-ранция обаче, че назна-чените по закон членове на КРС няма да обжалват факта, че сега правител-ството прекратява манда-тите им предсрочно.

Най-важното, което се случи през седмицата, е фактът, че правител-ството даде първия знак за промяна в медийния сектор. Макар че с отмя-ната на ЗПР изключител-но зациклилият процес по цифровизация на ра-дио- и тв излъчването в България се връща с по-вече от две години назад, правителството и бизне-сът имат шанс да започ-нат на чисто. � K

Закона за публичното ра-диоразпръскване. Фактът, че държавата иска да обя-ви конкурс за изграждане на държавния мултиплекс и да покани частни компании да участват в него, очевидно се харесва на австрийска-та компания, която се явя-

ва потенциален кандидат. ORS вече участва в първи-те два конкурса за мулти-плекси, които Комисията за регулиране на съобщения обяви, но не спечели нито един от тях. В момента австрийската компания обжалва тези конкуси пред

Върховния администрати-вен съд, който се очаква да се произнесе по тях.

През юни тази година Конституционният съд оп-редели като противокон-ституционни текстове в Закона за електронните съ-общения и Закона за измене-

ние и допълнение на закона за радиото и телевизията, които засягат цифровиза-цията на телевизионния пазар в България. Решение-то на КС се отнасяше към условията за даване на пра-вото да се градят цифрови мрежи (мултиплекси). � K

UCONOMICS

1 2 .

WIN-WIN

www.uconomics.com

-

Медии на приносител

Два новинарски сайта влязоха в сивата зона на анонимната собственостАлексей ЛАЗАРОВ, Весислава АНТОНОВА

Ако преди две години ня-кой беше пророкувал, че на българ-

ския медиен пазар ще се появи компания, коя-то да инвестира пари в шест вестника и две телевизии, всички щяха да избухнат в смях.

Когато към това приба-вим и факта, че огромна-та част от тези проекти са на сериозна загуба, случ-ката изглежда още по-невероятна.

Днес обаче, две години по-късно, вече никой не се смее - вестниците „Мо-нитор“, „Телеграф“, „По-литика“, „Експрес“, „Ме-ридиан мач“ и „Борба“,

както и телевизиите TV7 и BBT, са част от една ме-дийна група, която след-ва сравнително сходна редакционна политика. Нещо повече - медийна-та експанзия продължи и по-нататък. Преди време беше официално обявено, че най-тиражният българ-ски седмичник - масови-ят „Уикенд“, също е про-даден. Новият собственик все още не е обявен, като единствената официална информация за него беше, че това ще е американска компания. В сделката оба-че отново участва и ше-фът на Корпоративна тър-говска банка Цветан Васи-лев, който е и ключовата фигура в сглобяването на описания по-горе сложен

медиен пъзел. Вестникарският и теле-

визионният пазар обаче не са единствените сегменти със засилена инвестици-онна активност въпреки кризата и не особено свет-лите прогнози за бъдеще-то на медийния бизнес. В последните седмици раз-движване има и при ин-тернет базираните нови-нарски медии. Преди око-ло месец и половина с дос-та големи амбиции стар-тира сайтът bnews.bg, а миналата седмица стана ясно, че и vsekiden.com е продаден. Общото между тях е, че те са изцяло с но-винарска насоченост, че реалният им собственик е добре скрит и че хора-та, които са ангажирани с тях, отказват всякакъв коментар.

Не всеки ден е...Официално информа-ция за продажба на сайта vsekiden.com няма. Досе-гашният собственик Ми-рослав Боршош нито по-твърди, нито отрече този факт и категорично отка-за какъвто и да било ко-ментар. Три независими един от друг източника на „Капитал“ обаче са сигур-ни, че преговорите за про-дажба на vsekiden.com са водени с депутата от ДПС Делян Пеевски. Той е и чо-векът, който реално упра-влява „Нова българска медийна група холдинг“ - компанията, която прите-жава вестниците „Мони-тор“, „Телеграф“, „Поли-тика“, „Експрес“, „Мери-диан мач“ и „Борба“. По документи собственик на дружеството е майка му Ирена Кръстева през „Балканска медийна ком-пания“ ЕАД. Сделката за покупка на всичките изда-ния беше финансирана от Корпоративна търговска банка (КТБ) срещу залог на акциите.

Шефът на КТБ Цветан Василев категорично от-рече пред „Капитал“ да има участие в покупка-та на vsekiden.com. Спо-ред него фактът, че той е финансирал сделката за вестниците и печатница-та ИПК „Родина“, не оз-начава, че е ангажиран с всичко, което собстве-ниците на „Нова българ-ска медийна група хол-динг“ биха предприели. Той подчерта, че не знае да има сделка за новинар-ския сайт.

Делян Пеевски не беше открит за коментар. В на-чалото на седмицата оба-че във всички вестници, управлявани от него и майка му, се появи „отво-рено писмо“ по повод из-

казване на журналистка-та Люба Кулезич в преда-ване на „Нова телевизия“, в което тя говори за про-дажбата на vsekiden.com. „... Кулезич заяви, че на-шата медийна група е „за-грабила медийния пазар“ и е изкупила сайта „Всеки ден“. Това не отговаря на истината“, се казва в офи-циалното изявление.

Кой е реалният собстве-ник на новинарския сайт е невъзможно да се раз-бере от официалните ре-гистри. Справка в базата данни whois показва, че домейнът vsekiden.com е собственост на „Всеки-ден“ ЕООД. Според тър-говският регистър това дружество е 100% собстве-ност на „Всекиден медиа“ ЕАД. При регистрирането му акциите в него са за-

писани на името на Ми-рослав Боршош, но спо-ред устава на дружество-то те са на приносител и така реалният собстве-ник на vsekiden.com не може да бъде установен, освен ако сам не реши да се афишира.

Б като БарековСъщата форма на собстве-ност са избрали и инвести-торите в друг новинарски сайт, който се появи пре-ди около месец - bnews.bg. Макар на етапа посе-щаемостта му да е срав-нително малка, медията привлича внимание с го-лемия си екип (до момен-та около 15 души), който работи в офис на едно от най-скъпите места в Со-фия - пл. „Народно събра-ние“ 9.

Макар и да няма пряко участие в компаниите око-ло bnews.bg, с тази иници-атива очевидно е свързан и водещият в bTV Нико-лай Бареков. Журналис-тът категорично отказа коментар по темата.

Домейнът на сайта е ре-гистран от дружеството „Делфин нюз“ АД, в ко-ето акциите също са на приносител. Компанията е вписана в търговския ре-гистър през март тази го-дина. Преди около месец - на 14 септември, съве-тът на директорите реша-ва да предложи на общо-то събрание за нов член на съвета да бъде избра-на съпругата на Николай Бареков - Евгения. Двама-та преди време пътуват до САЩ, като според инфор-мация на в. „24 часа“ цел-та е била да съберат опит в правенето на новинар-ски сайт.

Според журналисти фи-налните интервюта за на-значаване на работа в сай-та се провеждали от Нико-лай Бареков.

От bTV отказаха коментар по темата„С Бареков сме приятели и ми помага, познаваме се, защото моята компа-ния поддържа блога му, но със сайта няма нищо общо, той си има друга ра-бота“, обяснява Аврамов и допълва, че единственото общо е, че се препечатват текстове от блога на воде-щия, като това изрично се цитира. Според политоло-га, който казва, че и сам е инвестирал в сайта, „зад проекта няма колосален финансов гръб“, но отказа да съобщи кои са реални-те собственици. „Искаме bnews да има собствен жи-вот вън от интересите на собствениците. Аз си знам отговорностите. Не се ин-тересувам от бизнеса на собствениците на сайта“, допълва Аврамов.

При първоначалната

регистрация на „Делфин нюз“ 98.8% от акциите са записани на името на Иван Терзийски. Той категорич-но отказа да коментира за „Капитал“ каквото и да било, свързано с bnews.bg. Според източници от bTV Терзийски е нещо като шеф на охраната в най-го-лямата частна телевизия още от създаването й. Пре-дприемаческата му актив-ност се свежда до bnews и още една друга нова ком-пания - „Ноу фрейм ме-диа“. Тази фирма е свърза-на с TV7 чрез Александър Пайр, който е представи-тел на основния акционер в „Ноу фрейм медиа“ - ре-гистрирана в Кипър ком-пания. Пайр е и председа-тел на съвета на директо-рите на ТВ7. В сделката за ТВ7 отново участва ше-фът на Корпоративна тър-говска банка Цветан Ва-силев, който официално е представен само като фи-нансов консултант на ав-стрийския фонд купувач. Самият той отрече кате-горично да има някаква роля във финансирането и на bnews.bg.

Журналистика в сивата зонаВ сделката за vsekiden.com и старта на bnews.bg нямаше да има нищо лошо, ако двете медии не попадаха изцяло в сивата зона на анонимната ме-дийна собственост. В мо-мента е невъзможно да се установи кой стои зад тях, още по-малко причи-ните за тези инвестиции. Рекламният пазар в ин-тернет в България на ета-па е силно недоразвит и много трудно може да га-рантира възвращаемост на вложените в тези сай-тове пари, така че те със сигурност дълго време ще бъдат субсидирани.

Другият проблем е, че анонимната медийна соб-ственост по принцип сил-но намалява степента на доверие в журналистика-та. Хубавото в тази исто-рия е, че очевидно и на българския пазар онлайн медиите започват да имат все по-голямо значение. Лошото е, че с тях оче-видно започва да се пов-таря сценарият със соб-ствеността на вестниците - „инвеститорите“ влагат пари, за да търгуват с вли-янието на медиите. Схема, която предполага участи-ето на наивни читатели/зрители и политици, гото-ви да приемат силата на „общественото мнение“ като разменна монета. Само си представете: ако шест вестника, две теле-визии, два сайта и Нико-лай Бареков едновремен-но започнат да твърдят, че земята е плоска, ще се объркате, нали? � K


Анонимната медийна собстве-ност намалява степента на доверие в журналистиката.

МЕДИА И РЕКЛАМА


ТЕХНОЛОГИИ39KАПИТАЛ 14 - 20 ноември 2009 г.

technology.capital.bg

Milo vnu4e...

Икономиката ще спечели, ако повече възрастни хора станат „на ти“ с технологиитеАндриан ГЕОРГИЕВ

Подарих на майка ми ми-ялна маши-на с първата си заплата.

Когато баща ми по-чина, й купих персона-лен компютър. После тя го смени с Mac. Сега чати с приятелите си в Skype и участва в он-лайн петиции.

Това ми разказа наскоро Мери Блек, съсобственик на американската интер-нет консултантска ком-пания Implementek. В те-мата за възрастните хора и тяхното технологично познание (или по-скоро незнание) подобни при-ятни изключения не са никак много. Като цяло с напредването на годи-ните хората използват все по-малко нови техно-логии. Получава се т.нар. дигитален разлом между тях и по-младите.

Технологиите раздале-чават значително тези две групи. За младите е много по-лесно и бър-зо да намерят съвет или информация в интер-нет, отколкото да попи-тат по-възрастен човек. Така опи тът и мъдрост-та на по-старите хора ос-тават неоценени, комен-тира Филип Грийнспан, професор по право в Хар-вард. Обществото губи ползата от тях, защото съветите на един 80-годи-шен човек са били много по-ценни в епохата на Ре-несанса, отколкото сега.

Добрата новина е, че вече има промяна. При-чината е в повишаваща-та се продължителност на живота. Общото зас-таряване на населението означава, че наоколо ще има все повече възраст-ни. За целите на текс та нека ги дефинираме с из-

раза хора над 55. След де-сет години повече от 25% от населението на ЕС ще бъде на възраст над 65 го-дини. „Все по-рядко хора-та ще се признават за ос-тарели“, казва доц. Ор-лин Спасов, преподава-тел по интернет култура в Софийския универси-тет. „Това особено ясно се вижда в лайфстайл културата: много въз-растни всъщност изоб-що отказват да се държат като такива. Вместо това се обличат, говорят, хра-нят, спортуват и т.н. точ-но така, както и по-мла-дите“, обяснява той.

В България обаче ситу-ацията е по-мрачна. „Ин-тернет несъмнено издъл-ба огромна пропаст меж-ду поколенията в Бълга-рия. Възрастните буквал-но бяха натикани в тех-нологичния ъгъл. Всич-ко това има сериозни по-литически последствия“, смята доц. Орлин Спа-сов. Тук едва 2.4% от хо-рата над 55 години каз-ват, че използват интер-нет. Това сочи нацио-нално представително изследване на социоло-гическа агенция „Егни-то“. Нашите данни со-чат, че по-малко от 10% от хората над 65 години използват интернет, каз-ва за „Капитал“ и Мина Андреева от кабинета на еврокомисаря по телеко-муникациите и информа-ционното общество Виви-ан Рединг.

Няма глупави въпросиИзглежда почти невъз-можно да се изчислят икономическите пол-зи от използването на „възрастния“ потенци-ал. Веднъж обучени, хо-рата ще могат да тър-сят информация в интер-нет, която да им помогне

в ежедневието. Те могат да подобрят своя жизнен статус, като поръчват по-евтини продукти и услу-ги в интернет. Дистан-ционната форма на тру-дова заетост в някои слу-чаи също не бива да бъде изключвана. Вследствие ще се повишат и при-ходите на IT доставчи-ците. „В настоящия мо-мент ЕС инвестира над 1 млрд. евро в разработ-ването на технологии за поддържането на висок жизнен стандарт на зас-таряващите, покрива-щи здравните аспекти и нуждата от социално вза-имодействие“, допълва Мина Андреева.

При това положение има ли учудени, че биз-несът с технологии, пред-назначени за възрастни, също расте? Софтуерът BigScreenLive например опростява използване-то на Windows от хора в по-напреднала възраст. Чрез него те могат лесно да изпращат електрон-ни съобщения, да обме-нят снимки и да пазару-ват онлайн. Това става, като се използва по-едър шрифт и по-малко буто-ни. Хардуерните компа-нии също не остават по-назад - simplicITy е ста-ционарен компютър с Linux, създаден специ-ално за нуждите на по-

старите хора във Вели-кобритания. Той се про-дава за 436 лири заедно с аксесоарите и има пред-варително конфигуриран чат, браузър и достъп до електронна поща. Ком-панията Floh Club пък предлага на възрастни-те хора в САЩ платена техническа поддръжка по телефона и отговаря на всякакви питания: от „как да включа iPod-а“ до „как да купя пуловер онлайн“.

И не на последно мяс-то: комуникацията през интернет заздравява се-мейните връзки. Напри-мер при всеки четвър-ти човек над 65 години се наблюдава депресия. Мина Андреева цитира американско проучване, според което тези случаи намаляват с 25%, ако хо-рата се сдобият с интер-нет връзка и обучение.

Доц. Орлин Спасов оба-че е скептик по темата с възрастните хора и тех-нологиите. Той не смя-та, че ситуацията в Бъл-гария ще се промени в обоз римо бъдеще. И до-бавя: „Потенциалът на по-напредналата въз-раст е силно подценен.“ Според него без държав-на подкрепа техническа-та грамотност на по-въз-растните ще остане така-ва, каквото е днес. „Едва когато днешното интер-нет поколение остарее, ще имаме пълноценно присъствие на възрастни хора в мрежата“, заклю-чава доц. Спасов. Дано разказът на Мери Блек го обори. � K

2.9%от българите над 55 години ползват компютри по данни на „Егнито“.

ПРОПАСТ

Сърфирането в интернет подобрява мозъчната актив-ност на възраст-ните хора.

ИЛЮСТРАЦИЯ: AСЯ КОЛЕВА

ТЕХНОЛОГИИ


Предколедно пазаруванеGoogle изкупува компании, с които ще гради телекомуникационното си бъдещеАндриан ГЕОРГИЕВ

Колко топче-та за голф мо-гат да се съ-берат в един училищен ав-

тобус? Това е един от въпросите, които ме-ниджърите на Google задават на кандидати-те за ръководна пози-ция в корпорацията.

Оценява се не дали отго-ворът е верен, а как ин-тервюираният се опитва да разреши поставената задача.

Н а п о с л е д ъ к о б а ч е Google търси отговор на по-сложни задачи, а имен-но как да подсигури своето телекомуникационно бъ-деще. За момента решени-ето се оказва по-скоро три-виално - покупка. Изглеж-

Gizmo 5 е компания за интернет телефония, ин-формира авторитетни-ят технологичен блог TechCrunch. Стойността на сделката е около $30 млн. До редакционното приключване на „Капи-тал“ новината не беше по-твърдена официално от Google. Gizmo 5 може да свърже потребителите на Google Talk (чатът в Gmail) с фиксирани и мобилни те-лефонни номера, тъй като поддържа системата PSTN (Public switched telephone network). Комуникацион-ната услуга Google Voice също набира популярност и скоро може да се появи на пазари извън САЩ. Тя събира всички обаждания към ваш номер (служебен, домашен, мобилен) и ги пренасочва към един общ Google Voice акаунт. Така независимо на какви ко-ординати ви търсят, всич-ки ваши телефони ще мо-гат да дават свободно. За момента услугата рабо-ти само в САЩ, но над 570 хил. души я използват все-ки ден. Те могат да гово-рят и изпращат sms-и без-платно в САЩ и Канада.

Чрез Gizmo 5 ще може да звъните или приемате обаждания до своя Google Voice номер от личния компютър, прогнозира блогърът Майкъл Аринг-тън в TechCrunch. Сдел-ката ще създаде труд-ности не само за ком-пании като Skype, но и за Microsoft, които през 2010 г. планират да пус-нат новата версия на ко-муникационния софту-ер Exchange, насочен към бизнес клиенти. Това е ау-дитория, която Google те-първа ще ухажва с все по-вече предложения. Едно

от тях може да е Google Wave - платформа, която събира в едно електронна поща, чат и т.н. Блогъри-те на Engadget пък пока-заха неофициални изобра-жения как Google си пред-ставя всички свои услуги,

„тунинговани“ чрез Wave. Крайната цел? „Заличава-не на разделението между браузъра и сайта“, мъгля-во коментира източникът на Engadget.

Колко е важна рекламатаВ същия ден, в който ме-ниджърите на Gizmo 5 имат повод да празнуват, Google обяви покупката на AdMob, водеща аме-риканска компания в мо-билния маркетинг. Стой-ността на сделката е 750 млн. долара. AdMob за-режда банерна реклама в софтуерни приложе-ния и уебсайтове, приго-дени за мобилни телефо-ни. Google купува AdMob, защото компанията е сред лидерите в област, за ко-ято анализаторите оч-акват да расте лавиноо-бразно в бъдеще. Google

е най-добър в областта на рекламните линкове, из-веждани при търсене в интернет. Така че бане-рите на AdMob са разум-на добавка към цялост-ната стратегия на Google. Възможно е интернет кор-порацията допълнително да подсили своя мобилен маркетинг, като придобие и компания, фокусирана върху изпращането на ре-кламни sms-и.

Очаква се приходите на AdMob през 2009 г. да достигнат $40 млн. Ком-панията разделя реклам-ните приходи в съотно-шение 60:40 в полза на он-лайн издателите и софту-ерните разработчици. По-добен е и бизнес моделът на Google. Почти 99% от постъпленията на тър-сачката идват именно от рекламодатели. Те га-рантират съществуване-то на безплатните уебу-слуги, предоставяни от Google. Решаващо пар-че от мобилния пъзел на онлайн гиганта от Маун-тин вю е Android - опера-ционна система за смарт-фони. Тя получава все по-голямо разпростране-ние благодарение на про-изводители като HTC и Motorola. Така че усилия-та на Google в сферата на мобилните комуникации вероятно ще се изплатят. Инвеститорите в компа-нията сигурно също ми-слят така, защото акци-ите на корпорацията се вдигнаха в края на деня до най-високите си стой-ности от година и полови-на насам (над $600), съоб-щават от ReadWriteWeb...

А между другото отго-ворът на въпроса, с кой-то започна този текст, е: около 500 хил. � K

13%18%

24%73%63%

9%

2008

2013

Банери Рекламни линкове при търсене SMS-и

Symbian iPhone OS AndroidBlackBerry OS Windows Mobile Други

49.3%39.0%

10.8%

13.7% 14.5%19.9%

12.5%10.3%12.8%

8.1%5.5%

1.6%20092012

МОБИЛНАТА РЕКЛАМА 2008 – 2013 Г.

ОПЕРАЦИОННИ СИСТЕМИ

Източник: Kelsey Group

за мобилни телефони Q1 2009 – Q4 2012 г.

Източник: GartnerGoogle, ръководен от Ерик Шмит, забърква ураган в телекомуникациите СНИМКА: REUTERS

да логично, когато раз-полагаш с над $19 млрд. кеш. През тази седмица стана ясно, че Google пла-нира да придобие младите проекти Gizmo 5 и AdMob. Очевидно компанията не иска да губи време, тъй

като не инвестира в раз-витието на собствени на-чинания, а привнася рас-теж отвън. Освен всичко друго двете сделки ще до-карат свежи кадри в цен-тралата на Google в Маун-тин вю, Калифорния.

3.1млрд. долара ще бъде глобалният пазар на мобилна реклама през 2013 г. според смела прогноза на Kelsey Group. През 2008 г. този пазар е възлизал на 160 млн. долара

ПЕРСПЕКТИВА

НАУКА


Някои предпочитат джентълмениКогато имат избор, женските водни паяци избират скромните „момчета“ пред настойчивите ухажори. В този на пръв поглед еволюционен парадокс има логикаЯсен ПЕКУНОВ

Основният постулат на со-циобиологията е, че „инди-видът е носител на гени и оцеляването и репродукци-ята на тези гени е главна-та му цел“.

Оттук следва, че агресивно-то и настойчиво търсене на партньор е чудесна еволюци-онна стратегия. Но дали наис-тина е така? Според скорош-но изследване, публикувано в Science (2009;326:816), ситуация-та в природата не стои по този начин. Група американски уче-ни доказва, че при водните па-яци агресията е печелившо по-ведение за мъжкарите само ко-гато женските паячета са лише-ни от свобода.

Еволюция ли?Теорията за еволюцията среща огромни затруднения да опи-ше едновременно влиянието на средата върху индивидите и върху обществото. Ясно е, че индивидът зависи от общество-то, защото то е част от обкръже-нието, към което той се адапти-ра - процес, наричан еволюция от учените. Също така е ясно, че индивидът се стреми да се сдобие с повече блага, за да оси-гури по-голям шанс на поколе-нието си да оцелее. Що се отна-ся до общите блага обаче, този стремеж ощетява обществото.

Явлението е известно като „трагедията на общото“. Като пример за него американските изследователи дават едно общо пасище и стремежа на всички овчари да увеличат броя на жи-вотните си, което води до не-достиг на трева. Един успява за сметка на друг. Общество-то е наранено, започват кон-

фликти. Трагедията на общото поражда следствия, които са вредни за еволюцията (напри-мер войни за ресурси).

Очевидно подобни събития ще са вредни за развитието. В такъв случай е логично да оч-акваме, че съществува механи-зъм, който запазва обществе-ния интерес, доколкото за ево-люцията обществото (като об-кръжение) е по-голяма ценност от индивида. Все пак първото е донякъде причина за еволюци-ята на втория.

Известно е, че сексуална-та конкуренция може да пре-

дизвика “трагедия на общото” при много видове. Най-общо тя се изразява в това, че малък брой много агресивни мъжка-ри монополизират женските чрез насилие над всички чле-нове на групата. Следствията от това са две - намалено гене-тично разнообразие и изчезва-не на неагресивните индиви-ди. В някакъв смисъл сексуал-ната конкуренция може да се разглежда като форма на (ба-вен) геноцид.

Ролята на дамитеЖивотът обаче, изглежда, не е

„глупав“. Само за миг, ако по-гледнем безкрайно сложното и буквално съвършено устрой-ство на тялото си, ще се уве-рим в това. Ето защо агресив-ните мъжкари невинаги успя-ват и в живота скромни и въз-питани момчета все още има в изобилие.

В експериментални условия животинките са изолирани от света. Резултатите от изследва-ния с водни паяци и други ви-дове, при които мъжкарите мо-гат да бъдат изразено агресив-ни, показват, че настойчивост-та е печеливша стратегия при тези обстоятелства.

Каква е ситуацията обаче, ко-гато има свобода, когато дами-те могат да сменят мястото и обкръжението си? Този въпрос изследват учените от универси-тета на Туксон, щата Аризона. В басейн, разделен на няколко изолирани части, те разпола-гат 30 женски и толкова мъж-ки водни паяка в няколко гру-пи. Всички животинки са мар-кирани с различни цветни точ-ки по гърба. Така изследовате-лите могат да наблюдават по-ведението им.

А то е типично. Агресивните мъжки паяци монополизират женските. Те извършват мно-го повече опити за съвкупление и логично много по-често успя-ват от по-скромните си събра-тя. Ситуацията е еволюционно бедствие.

Когато учените премахват преградите и всички паяци се оказват свободни да плуват из басейна, нещата се променят по твърде любопитен начин. Женските паяци, които вече не са принудени да живеят на тясно, започват да странят от агресивните мъжкари. Дамите умишлено избират своите сек-суални партньори от по-скром-ната група господа, които дос-коро са нямали почти никакъв шанс. Броят съвкупления на женските в изолирани и отво-рени условия остава непроме-нен. Променят се само бъдещи-те татковци.

Резултатите обясняват защо в природата неагресивните па-яци не са изчезнали, а агресив-ните не са се избили взаимно след това. Ползата за еволю-цията от поведението на жен-ските е очевидна - генетично разнообразие.

При хората ситуацията е дос-та подобна, или поне така сочи историята. Там, където жени-те са потиснати, агресивните мъжкари контролират обще-ството. Подобни държави чес-то са тоталитарни и в тези об-щества има сериозни вътреш-ни конфликти. Изследването на американските учени под-сказва, че свободата на жените е от огромно значение за еволю-цията. В това има логика - обик-новено възпитаните и скромни мъже са по-интелигентни от по-дсвиркващите и пощипващите. Интелигентните господа носят интелигентни гени и са харес-вани от интелигентни дами. Защото еволюцията очевидно обича не само силата, но и ин-телигентността. � K

ИЛЮСТРАЦИЯ: АНТОНИЯ ТИЛЕВА

Когато един успява за сметка на друг, обществото е наранено и започват конфликти.

Възможността за свободен избор на сексуални партнъори от жените е от огромно значение за еволюцията.

СПОРТ42 KАПИТАЛ 14 - 20 ноември 2009 г.

sport.capital.bg

Все по-скучно

Георги ФИЛИПОВ

Конкурентност на големите футболни първенства в Европа

1 2 3 4 5

Интерес на базата на предсказуемост на отделните срещи

1 2 3 4 5

Степен на конку-ренция за титлата между първите пет отбора за последнитеи15 години

1 2 3 4 5

Шанс за оцеляване на новаците в рамките на 2 години

1 2 3 4 5

Нестабилност в представянето на първите 5 отбора (2008-2009)

1 2 3 4 5

Нестабилност в представянето на последните 3 отбора (2008-2009)

22.1

3.23.4

4.2

Класиране по всички показатели от 1-7

ГерманияФранцияИспанияИталияАнглия

1 2 3 4 5

Степен на конку-рентност между всички отбори в съответната лига

4.54.5

1 2 3 4 5

Острота на битката за влизане в Шампионската лига

3.53.5

1 - най-малко; 5 - най-много

Големите пари направиха футболните първенства предвидими и неконкурентни

Футболистите на скромния испански от-бор „Алкоркон“ във вторник вечерта се радваха като малки деца, защото загубиха само с 0:1 от гигант-ския по размерите си и по бюджет „Реал“ (Мадрид).

Този резултат им беше достатъчен, за да отстра-нят „Реал“ от турнира за Купата на краля зара-ди успеха с 4:0 в първия мач и да сътворят едно от тези чудеса, които са все по-рядко срещани в евро-пейския футбол. Ако се съди по тенденцията, ус-тановена от изследване на Ernst & Young за кон-курентността в големите футболни първенства, по-добни емоционални побе-ди на Давид над Голиат ще стават все по-редки и невъзможни.

Европейският футбол става все по-скучен, пред-видим и недостижим за малките клубове, устано-вява изследването на база-та на редица фактори в по-следните 15 години. Голе-мите клубове като „Реал“ (Мадрид) стават все по-мощни финансово, което се отразява и на предста-вянето им на терена. Те са

своеобразно превъплъще-ние в прякора си „Лос Ме-ренгес“ - луксозен и скъп в миналото сладкиш, кой-то е бил недостъпен за масите. Под този прякор днес могат да минат всич-ки силни европейски клу-бове - голямата четвор-ка в Англия „Манчестър юнайтед“, „Ливърпул“, „Челси“ и „Арсенал“, ис-панският „Барселона“, италианските „Милан“, „Интер“ и „Ювентус“. Те имат непреодолимо пре-димство пред останалите съперници на национал-но ниво в приходите, а за-ради добрия си менидж-мънт успяват да го прет-ворят и в резултати на те-рена. Тенденцията е те да стават все по-богати и по-силни.

Всичко е ясноЕдин от големите пробле-ми в последните 15 години се оказва все по-очевидна-та липса на интрига. Пър-венствата стават по-пред-видими, защото все по-малко отбори участват в битката за титлата. В Ан-глия например в послед-ните 14 години едва три отбора са ставали шам-пиони (виж инфографи-ката), като на първите че-тири позиции от години се настаняват само четири отбора. Същата тази чет-ворка е редовен, и то си-лен, участник в Шампи-онската лига, което й поз-волява да генерира значи-телно повече приходи от конкурентите си на наци-онално ниво. За да пече-лят, някои клубове трябва да харчат повече от свои-

топ клубове нискобюджетни клубове съотношение между приходите

160140120100806040200

Англия Франция Германия Италия

59 % 56 %47 %

ПРИХОДИ ОТ ТВ ПРАВА ЗА 2008-2009 (В МЛН. ЕВРО)

Испания

7 % 6 %

Манчестър юнайтедБайерн

АрсеналРеал (М)

БарселонаЛион

МиланЧелси

ЛивърпулЮвентус

272245

234228

209201198

184166

148

ПРИХОДИ ОТ ШАМПИОНСКАТА ЛИГАот сезон 1999-2000 до сега (в млн. евро)

ИЗПАДНАЛИ ОТБОРИ ДО ДВЕ ГОДИНИ СЛЕД ВЛИЗАНЕ В ЕЛИТА (В %)

АнглияИспанияИталияФранцияГермания

59.152.2

44.443.5

42.2

АнглияИспанияИталияФранцияГермания

75.671.171.1

55.646.7

КОНЦЕНТРАЦИЯ НА УЧАСТИЕТО НА ТРИТЕ НАЙ-РЕДОВНИ ОТБОРА В ШЛ (%)

те съперници. „В англий-ската Висша лига има от-носително силна зависи-мост между разходите за заплати и класирането в първенството“, се казва в друг доклад на Deloitte. Затова отбори като „Ман-честър сити“ трябва да по-харчат колосални суми за нови играчи, за да разчи-тат, че могат да се вкли-нят в зона „Шампионска лига“. В 11 от последните 15 сезона шампион на Ис-пания е бил или „Реал“, или „Барселона“. В Ита-лия титлите се разпреде-лят предимно между три отбора - „Ювентус“, „Ин-тер“ и „Милан“.

Миналия сезон много от най-силните отбори заеха своите места в гор-ната част на класиране-то относително рано през сезона. Шампионът на Ис-пания „Барселона“ изле-зе начело след деветия кръг, а на Италия, „Ин-тер“ - след 11-ия. Англий-ският шампион „Манчес-тър юнайтед“ излезе на-чело след 22-ия от общо 38 кръга. В същото вре-ме в Бундеслигата до по-следния момент не се зна-еше кой ще стане шампи-он, а подобна беше ситу-ацията и във Франция. Изследването на Ernst & Young показва, че един-ствено френската Лига 1 остава най-вълнуващото първенство, докато Пре-миършип е най-предви-димото и скучно първен-ство откъм интрига.

Телевизионни париБундеслигата остава едно от най-интригуващите първенства, защото там отборите са най-равнос-тойни и най-много отбори участват в битката за тит-лата. Историята се повта-ря в последните няколко сезона, но тази тенден-ция се запазва и през тази година. Още след третия кръг в елита на Германия нямаше отбор, който да не е спечелил точка, или тим, който да не е загу-бил точки. В същото вре-ме в Испания и Англия лидерите вървяха безпро-блемно кръгове наред,

а дълго време на дъно-то стояха отбори с нулев актив. Само в последни-те два кръга почти всич-ки отбори от челната ос-мица на Бундеслигата за-губиха точки. На какво се дължи това? Изследване-то на Ernst & Young твър-ди, че една от причините е в продажбата на телевизи-онните права. В Испания и Италия от края на 90-те го-дини клубовете имат пра-во сами да продават пра-вата си. Затова грандове-те на испанския футбол печелят многократно по-вече от най-слабите отбо-ри - средно по 150 милиона евро на година. В същото време в Германия в раз-пределението на средства-та участват всички отбо-ри от двете най-добри ди-визии - общо 36 клуба. За-това ножицата в приходи-те между шампиона и ли-дера във втора Бундесли-га не е толкова голяма. Но това си има и своите не-приятни страни - колко-то по-равностойно се раз-пределят парите от теле-визионни права на наци-онално ниво, толкова по-неконкурентни са отбо-рите на международната сцена. Затова и герман-ските клубове вече не ус-пяват да преминат нивото на 1/4 финалите на Шам-пионската лига. Любопит-но, но германските клу-бове не се притесняват от това. През седмицата от-борите гласуваха да се за-пази правилото „50+1“, ко-ето гарантира, че собстве-ността няма да премине в чужди ръце. „Време е да се отворим към инвести-ции от чужбина, за да сме конкурентни“, коменти-ра президентът на „Ха-новер“ Мартин Кинд. Но идеята му не срещна под-крепа заради убеждение-то, че богатите негерман-ски инвеститори могат да нарушат финансовия ба-ланс. Всичко това обри-ча първенствата да ста-ват все по-предвидими и неравностойни, а зрите-лят да чака само някол-ко избрани дерби срещи, в които изходът ще е не-ясен. � K

ИНФОГРАФИКИ: АСЯ КОЛЕВА

Бившият съветник в Държавна агенция „Национална сигурност“ Алексей Петров заплаши, че ще огласи

страшните тайни на прехода. ИЛЮСТРАЦИЯ: ИВАН КУТУЗОВ

Строители на капитализма

Боговете, че и смърт-ните политици пра-вят какво ли не, за да спечелят избраници-те си. За да съблазни

Европа, висшият древногръц-ки бог Зевс се преобразил като бял бик и я отнесъл на гърба си. Във вторник няколко десни гер-мански политици от Бавария последваха примера му, като подариха бронзов бик на пре-миера Бойко Борисов в столи-цата на Европа. Поводът бяха данъчните реформи и борбата с корупцията на българското правителство, а формално на-градата дойде от Асоциацията на европейските данъкоплатци (широко неизвестна на европей-ските данъкоплатци, но затова

пък подкрепена морално, поли-тически и финансово от Бава-рия и цигарения концерн „Фи-лип Морис“).

И понеже българският пре-миер има толкова много на-гради, че един бик трудно би го впечатлил, организаторите вне-соха допълнителна тържестве-ност, като сравниха Бойко Бо-рисов с Барак Обама, а чифто-копитното му отличие - с Нобе-ловата награда за мир. „Тази награда трябва да е за вас като Нобеловата награда на Обама - признание за първите стъп-ки и стимул за още инициати-ви“, заяви германският евроде-путат Маркус Фербер. За да по-кажат, че в сравнението няма и капка ирония, организатори-те поискаха коментар по него от министъра на външните ра-боти Румяна Желева. Тя посо-чи, че то е напълно уместно, и

обясни колко много е свършило правителството за икономиче-ските реформи и борбата с ко-рупцията. А по-точно: Бълга-рия била единствената страна в ЕС с бюджетен дефицит под 3% (всъщност той е такъв от края на 90-те), а всички корум-пирани чиновници, управлява-ли еврофондовете, вече са даде-ни на съд.

След гръмките овации дойде ред да се изкаже и премиерът . Той скромно пропусна да се сравни с Барак Обама, но пък деликатно напомни на стотици-те присъстващи германци две-те световни войни (във връзка с това, че България и Германия са били заедно не само в добри начинания). И веднъж граб-нал вниманието им, сериозно заяви: „Народът не е крадлив. Не мене и правителството - тях трябва да подкрепиме.“

Нобелът на БойкоПремиерът получи „Бронзов бик“ в Брюксел

ДИАЛЕКТИКА

ВИЦ НА СЕДМИЦАТА

- За какво се състезават тези хора от плакатите в София?

- Ще има избори. Който спе-чели, ще стане кмет на столи-

цата.- Не бе, за Фандъкова ми е

ясно, ама Кадиев и другите за какво се състезават.

imena.capital.bg

Капитанът на българския на-ционален отбор ДИМИТЪР БЕРБАТОВ се доказа като лю-бимец на феновете на клубния си тим „Манчестър юнайтед“. Той беше определен за номер едно за октомври в традицион-ната анкета на сайта на тима. Нападателят на „червените дяволи“ спечели симпатиите и гласовете на половината от над 3000 фенове. На второ мяс-то с 37% остана Антонио Вален-сия, а далеч зад тях са Андер-сон, Едвин ван дер Сар и Джо-ни Еванс.

Социологът АНДРЕЙ РАЙ-ЧЕВ беше оправдан от съда, за-щото е нарекъл лидера на „Ата-ка“ Волен Сидеров фашист по БНТ преди 2 години. Софийски-ят градски съд е решил, че фра-зата „Г-н Сидеров е фашист“ не е обида, а политическа квали-фикация, и затова социологът не може да носи отговорност. Поводът за репликата на Ан-дрей Райчев е нахлуването на членове на „Атака“ в редакци-ята на в. „168 часа“

Журналистът от в. „Дневник“ ХРИСТО ХРИСТОВ представи новата си документална книга „Тодор Живков. Биография“. В

премиерата на книгата участ-ваха бившият държавен глава д-р Желю Желев и литератур-ният критик Йордан Ефтимов. „Това е първата биография на Живков, написана на базата на документи на Държавния архив, на архивите на Висша-та касационна прокуратура и Висшия касационен съд“, на-помни по време на представя-нето Христо Христов. Книгата е издадена от издателство „Си-ела“ в сътрудничество с инсти-тута за изследване на близкото минало.

Американският президент БАРАК ОБАМА оглави кла-сацията за най-влиятелни лич-ности в света, съставена от сп. „Форбс“. След него останаха ки-тайският лидер Ху Цзинтао и руският министър-председател Владимир Путин, съответно на второ и трето място. В класаци-ята освен държавни лидери на-мират място и терористът Оса-ма бин Ладен, папа Бенедикт XVI и далай лама. На послед-ното, 67-о място, е венецуелски-ят президент Уго Чавес. Крите-риите за включване в класаци-ята са освен влиянието, което се оказва, и областите, в които се простира, както и дали се из-ползва активно.

Момчетата от поп бандата BACKSTREET BOYS ще пеят в подкрепа на кампанията на Европейската комисия за спи-ране на климатичните проме-ни. Концертът им е планиран за 7 декември в Копенхаген. Насловът на кампанията, коя-то се осъществява и със съдей-ствието на музикалния канал MTV, е Play to Stop: Europe for Climate. Целта й е да се повиши информираността сред млади-те хора за ангажимента на ЕС в борбата срещу климатични-те изменения. Преди Backstreet Boys музикалният съпровод на каузата бе от страна на амери-канския изпълнител Moby и британската инди-рок група Editors.


ИМЕНА

КОМПАНИИ 48 / Стоки и продажби 56 / ИМОТИ 58 / ПРЕДПРИЕМАЧ 60 / ФИНАНСИ 62 / МОЯТ КАПИТАЛ 64

брой #45, година XVII www.capital.bg

K2

14 - 20 ноември 2009 г.

Пикът на грипната истерия изви в аптеки-те дълги опашки от клиенти, които искаха да си купят два антивирусни препарата - та-мифлу и реленца. Причината за масовото им издирване е, че те са препоръчани от Светов-ната здравна организация като най-ефикасно-то лечение от новия грипен вирус. Производи-

До края на септември

българите са изпили лекарства

срещу грип за 16 млн. лв.

телите на двата медикамента отчетоха рекор-ден ръст на продажбите - тези на произвежда-ния от GlaxoSmithKlinе реленца се увеличиха със зашеметяващите 1 081 753% за първите де-вет месеца на годината спрямо същия период на 2008 г., докато производителят на тамифлу Roche се представя с далеч „по-скромните” 14 347% ръст. � КОМПАНИИ 54

БИЗНЕС

Новата нормал-ност“ в иконо-миката няма да се дължи само на криза-

та. Просто проблемите от по-следната година катализира-ха нормалните процеси, кои-то така или иначе се случва-ха в много индустрии благо-дарение на глобализацията, екологичния стремеж на чо-вечеството и новите бизнес модели, създадени от нахлу-ването на високите техноло-гии в живота. Типичен, но не единствен пример са пробле-мите на българските компа-нии, превозващи пътници към и от чужбина (виж стр. 48). Авиoкомпаниите вече правят това по-бързо и евтино чрез нискоразходните си модели.

Добрата новина в случая е, че кризата разтресе пове-чето предприемачи и мени-джъри и ги направи доста по-гъвкави и изобретателни, от-колкото бяха в по-приятни-те икономически времена. Ко-ето означава, че все по-чес-то ще откриваме иноватив-ни бизнес идеи, смели мени-джърски решения и нови въз-можности. Пренастройването вече се случва по света, а май и в България. Има примери за млади мениджъри, които, из-ползвайки знанията и увере-ността си, че са прави, проме-нят компаниите си почти изо-снови. Нещо, което през по-го-лямата част от прехода прос-то нямаше как да се случи.

Защото краят на кризата ще дойде (може би малко по-късно, отколкото очаквах-ме преди година), но бизне-сът ще продължи да се разви-ва. И само от нас зависи дали ще се възползваме от това, или във века на Apple и Dell ще инвестираме във фабри-ка за пишещи машини напри-мер. А колкото и да не сме до-волни от резултатите от по-следните 20 години, те все пак май не са толкова лоши. Кое-то е окуражаваща мисъл... � K

Окуражаваща мисъл

КОМЕНТАР

КОМПАНИИ Продажбите на антивирусни лекарства растат с хиляди проценти


52

Къде е капиталът

58 В градината на кризата

ГРАФИКА: АСЯ КОЛЕВА

56 Моята марка, твоят магазин

Десислава НИКОЛОВА


Продадени опаковки тамифлу:


М.О.Л.

Фирма, близка до Вален-тин Златев, който от го-дини управлява „Лукойл България“, е новият соб-ственик на столичния хо-тел „Сердика“. Купувач е дружеството „Агриуей холдингс“, а сделката е за близо 9.2 млн. евро, а продавач са двата фонда на Equest.

СДЕЛКА Американският гигант Hewlett-Packard (НР) постигна споразуме-ние в сряда да купи ком-панията за мрежово обо-рудване 3Com за 2.7 млрд. долара в брой. Транзак-цията ще позволи на све-товния лидер в произ-водството на компютри и принтери да укрепи по-зициите си на бързо раз-виващия се китайски па-зар и да отправи предиз-викателство към един от основните си конкуренти - Cisco Systems. Сделката трябва да бъде одобрена от регулаторите и да при-ключи през първата по-ловина на 2010 г.

HP купува 3Com за 2.7 млрд. долара

ЗЛАТО Върховният адми-нистративен съд отмени на първа инстанция Оцен-ката на въздействие върху околната среда на „Чело-печ майнинг“ за разширя-ването на добива на злато в Челопеч и за изгражда-нето на инсталация за пре-работка на златния кон-центрат. От компанията заявиха, че ще обжалват. Мотивите на съда са, че липсват доказателства, че технологията е най-добра-та, че не е разгледан ефек-тът върху всички населе-ни места в близост, както и че е изминало време от изготвянето на ОВОС до одобряването му.

Съдът върна ОВОС на „Челопеч майнинг“

ДЕБЮТ Търговската ди-скаунт верига за храни Penny Market вече офи-циално отвори първите си магазини. Два от тях са в София и се намират в „Обеля“ и „Хаджи Ди-митър“. Останалите над десет обекта са в цялата страна. Целта е до края на годината да има между 20 и 30 обекта. В началото на октомври веригата откри и своя логистичен център край София. Penny Market е една от двете дискаунт вериги, които в момента буквално атакуват бъл-гарския потребител. През следващата година ще от-вори и Lidl.

Penny Market откри първи магазини

� Британската Gaming Media Group (GMG) купи 49% от българския сайт за онлайн залагания Igrach.com с опция за придобиване на останалия пакет ак-ции на по-късен етап. Стойността на сделката не е обявена.

� Комисията за защита на конкуренцията разреши на инвестиционния фонд Advent Water да придобие бутилиращата компания „Девин“.

� Латвийската Регионална инвестиционна бан-ка (Regionala Investiciju Banka JSC) започна дейност на българския пазар по силата на т.нар. правило на единния паспорт. Финансовата институция е ре-гистрирала българския си клон във Варна, който е и единственият й за момента.

� Renault и Nissan обявиха планове за създаване-то на евтин автомобил, предназначен за индийския пазар. Продуктът ще конкурира най-евтината в мо-мента кола в света - модела Nano на индийския кон-церн Tata Motors.

� Производителят на шоколади Cadbury е отхвър-лил офертата за придобиване на американския хра-нителен гигант Kraft Foods. Предложението на аме-риканската компания беше за 10.2 млрд. британски паунда (16.7 млрд. долара).

Сделки и проекти

Цифром

965 лв. стойност на 1000 лв., инвестирани в БГ40 преди една година.

Източник: БФБ

С Л О В О М„Интересът към придобивания се завръща. Знакови имена като Аdvent, MidEuropa, EQT обяви-ха сделки в България, което допълнително насочи вниманието към страната. В последните седмици сме провели повече разговори с инвести-тори за потенциални транзакции, отколко-то за първите девет месеца на годината.“Тодор Тодоров, зам.-директор отдел „Корпоративни финанси“ на „Делойт България“

„Ефектът от све-товната криза започ-на да се усеща реално в България с около година по-късно спря-мо глобалното й развитие. Ето защо най-осезаемото й отражение предстои през следващите шест до девет месеца. Първите сигнали за стабилизи-ране на българската икономика може да очакваме едва през втората половина на 2010 г.“Камелия Попова, управител на „Кофас България“

„Дълбоко съм загрижен за последните проме-ни в обменните курсо-ве. Еврото достигна прага на болката за индустрията в еврозо-ната. Надценяването му не вещае добри новини за растежа в Европа и противоречи на ангажиментите на страните от Г20 за системно разреша-ване на глобалните дисбаланси.“Юрген Туман, президент на европейската организация на работодателите BusinessEurope

„Кризата доведе до интересен прецедент. Един по-задълбочен поглед в страни като Сърбия, България или Унгария показва, че много компании на практика са собственост на банките, защото имат големи задълже-ния към тях.“Ян ван дер Оорд, съдружник и вицепрезидент на консултантската компания A.T.Kearney

„Кризата изненада всички и е резултат от свръхоптимизма и стремежа към риск. За мен заплатите на Уолстрийт са прекалено високи. Притеснява ме също, че правителството е собственик на компания като AIG, която може да се обезцени заради факта, че е държавна.“Бил Гейтс, основател на Microsoft

� „Уникредит лизинг“ подписа договор с италиaнската компания Leitner Technologies за финансиране на „Вятърен парк Каварна“, който беше завършен през септември. Стойността на сделката е 12 млн. евро за шест нови вятърни турбини. Средствата са част от

кредитна линия за 80 млн. евро, която италианското дружество получи от Европейската инвес-тиционна банка. Договорът беше подписан от главния изпълнителен директор на „Уникредит лизинг“ Биргит Цьотл и Антон Сиибер. СНИМКА: ЦВЕТЕЛИНА АНГЕЛОВА

„Уникредит лизинг“ финансира „Вятърен парк Каварна“ с 12 млн. евро

K2 СЕДМИЦАTA46 KАПИТАЛ 14 - 20 ноември 2009 г.

Източник: Datastream

ПЕТРОЛ

85

75

65

55

45

3512.XI.08 12.V.09 12.XI.09

$/барел1 барел=158.9 л

Източник: Reuters Investor

ДОЛАР/ЛЕВ

1.41

1.38

1.35

1.32

1.2912.VIII.09 27.IX.09 12.XI.09

Източник: Reuters Investor

130

115

100

85

7012.XI.08 12.V.09 12.XI.09

SP 500, Ню ЙоркFTSE 100, ЛондонNikkei, Токио

12.XI.2008 г. = 100

ИНДЕКСИ

79.6921.X.09

39.5518.II.09

1.390119.VIII.09

1.302026.X.09


К2 СЕДМИЦАТА

с по една стъпка, като след второто е избран и продавачът. Оттук нататък трябва да мине един месец, през който резултатите от търга могат да бъдат обжалвани.Хотел „Астория“ се намира в центъра на Златни пясъци, на първа линия, непосредствено до плажната алея. Той е построен през 1960 г., а в началото на 80-те години бе основно ре-конструиран от итали-анска компания, което го превърна в един от най-модерните за вре-мето си четиризвездни комплекси. „Астория“ стана собственост на „Капси турс“ през 1998 г.По време на кабинета „Костов“ братята Джанкови се ползваха с подкрепата на кръгове в средите на СДС. Тех-ните имена нашумяха преди години покрай скандала с източване-то на няколко милиона долара от държавната фирма „Ръководство на въздушното движение“. До неотдавна държаха и голямата част от пазара на хляб в София. СНИМКА: СПАС СПАСОВ

53.7%спад в продажбите на нови автомобили на годишна база отчете Асоциацията на автомобилните производители към октомври. Спадът при мотоциклетите и мотопедите е с 23.4%. Продажбите на камиони намаляват със 79%.

НАДОЛУ

� Физическо лице купи на търг от съдия-изпълнител хотел „Астория“ в Златни пясъци за 5.6 млн. лв. Неговото име е Невен Райчев, брат на Милен Райчев - собственик на редица заведения във Варна и в морските курорти, съобщи за „Капитал“ източник, пожелал да остане

анонимен.Търгът за „Астория“ се проведе във вторник. Продажбата беше по инициатива на Първа инвестиционна банка (ПИБ), където хотелът беше ипотекиран срещу 2.45 млн. лв. Обект на продажбата е сградата и правото на строеж без прилежа-щия терен.

Собственици на хотела досега бяха братята Красимир и Стефан Джанкови с тяхната фирма „Капси турс“. Братята притежават още хотел „Морска звезда“ в курорта.Началната цена на търга беше малко над 3 млн. лв., а стъпката за наддаване - близо 302 хил. лв. До участие бяха

Източник: SeeNews

ИНДЕКСИ

200

150

100

50

Букурещ BET Загреб Crobex Белград Belex 15

София BG 40 Истанбул ISE 100

12.XI.08 12.V.09 12.XI .09

12.XI.2008 г. = 100

Хотел „Астория” в Златни пясъци бе продаден за 5.6 млн. лв.

допуснати седем офер-ти, а допълнителното наддаване продължи около час.Въпреки че търгът изрично беше обявен за публичен, наддаването за „Астория“ се прове-де при закрити врати. Мотивът беше, че така личните данни на участниците ще бъдат по-надеждно защитени от разгласяване.„Крайната цена е добра. Продавачите трябва да са доволни“, коментира след процедурата съдия-изпълнителят Станимира Данова. По думите й през лятото на тази година вече е бил направен опит за пазарна продажба на хотела срещу 2.8 млн. евро, но до сделка не се е стигнало.От седемте подадени оферти в търга най-ниската е била на компанията „Трейд-фарма“ на бизнесмена Емил Бакърджиев. Той е собственик на съседния на „Астория“ хотел - „Калиакра“. Най-високата оферта е била подадена от Невен Димитров. Имало е две наддавания

КОМПАНИИ48 KАПИТАЛ 14 - 20 ноември 2009 г.

Дълъг път, къси печалбиКомпаниите за международни автобусни превози избират нови стратегииКалина ГОРАНОВА

И със самолет, и с ав-тобус пътуването до Испания трае „два и нещо“. Разликата е в мерните единици.

В първия случай ста-ва въпрос за часове. Във втория - за дни. Цената на двупосочния билет за ав-тобус до южната страна е над 300 лв. Ако предвиди-те пътуването си отрано, имате шанс да заплатите доста по-скромна сума за самолетен билет, заедно

с таксите.Това е най-краткото

обяснение защо праве-нето на печалби става все по-трудна задача за международни автобус-ни превозвачи. И винов-никът не е кризата, а ес-тественият ход на неща-та. В дългосрочен план международните автобус-ни превози на дълги раз-стояния ще стават все по-малко печеливши. Някои от компаниите на пазара вече започнаха да търсят възможности за промяна на бизнес практиките си чрез помощ отвън (виж втория текст).

Далече от очите...През последните някол-ко години нискотарифни-те авиопревозвачи започ-наха да навлизат все по-силно на българския па-

В средата на миналата година най-голя-мата автобусна компания в България по приходи - „Юнион-Ивкони“ (виж таб-лицата), решава да продаде 30% от дружеството.

Чрез международен консултант компанията отпра-вя предложение за покупка до 30 потенциални чуж-ди купувачи. Шестнайсет от тях заявяват интереса си. „Повечето от тях бяха фондове“, разказва изпъл-нителният директор Ивайло Константинов. „Нещата обаче не опират само до финансовия ресурс. Търсим стратегически партньор. Трябва ни логистична под-крепа“, обяснява той.

От влизането на страната в Европейския съюз бъл-гарските превозвачи могат да предлагат превози между две страни, различни от България. Правим превози например от България към Португалия през Испания, или пък за Белгия през Германия и Авс т-рия. Разработваме и линия за Англия през Словения, Италия и Франция. Тези транзитни спирки между съседни близки държави допълват пътници по тра-сето. За момента обаче приходите, които носят по-добни прекачвания, са 5-6%, обяснява Константинов. За активизирането им компанията има нужда от международен партньор.

„Юнион-Ивкони“ търси

Автобусните превози до далечни дестинации нямат дългосрочно бъдеще

kompanii.capital.bg

на пътници са спаднали с 20 до 40 процента в срав-нение със същия период на 2008 г. „При вътрешни-те превози пазарът падна с 35%. При международ-ните този спад е от поря-дъка на 40%“, коментира Миролюб Столарски, из-пълнителен директор на „Карат-С“. Средната за-пълняемост на автобу-сите през лятото беше 50-55%. Сега е 25%, разказ-ва още той. Трудностите пред компаниите пред-стоят. От една страна, не се вдига броят на пътни-ците, обемът на товарите

и цените, а от друга - це-ните на горивата вървят нагоре. „Това е една мно-го лоша комбинация“, разказва Ваньо Алексиев. Ако имаше вторичен па-зар на превозни средства и лизинговите компании имаха някаква полза от тях, редица транспортни фирми щяха да бъдат из-правени пред фалит, смя-тат от бранша.

За да противодейст-ват на кризата през про-летта на 2009 г., превоз-вачите намалиха цени-те на автобусните биле-ти. През лятото, което е и

най-силният сезон, тради-ционното голямо нарас-тване на търсенето не се състоя и компаниите не увеличиха цените както обикновено.

„Юнион-Ивкони“ пък е отишла още по-далеч в стратегията си за привли-чане на пътници. В края на 2008 г. компанията за-почва да предлага без-платни карти с намале-ния от 10%, 20% до 40% в зависимост от различните групи пътници като сту-денти, пенсионери, инва-лиди и т.н. Намаленията важат и за вътрешните, и за международните ли-нии без Турция. Първона-чалното количество от 10 хиляди карти е увеличено на 12 хияди, а поради го-лемия интерес компани-ята предвижда да пусне нови 10 хиляди броя през този месец. Друг марке-тингов подход, до който

прибягва дружеството, е и продажбата на билети-те по метода на нискота-рифните авиопревозвачи - определено количество се продават на минимални цени известно време пре-ди пътуването, следващи-те са на по-високи цени, а последните останали мо-гат да се продадат като last minute offer.

Другият класически подход за справяне с кризата, разбира се, е оп-тимизацията. Най-често компаниите съкращават честотата на превозите. Ако преди до дадена дес-тинация е имало автобус всеки ден, сега те тръгват по два-три пъти на седми-ца, разказват мениджъри-те. Това до известна сте-пен е запазило рентабил-ността на едно пътуване, но едва ли ще свърши ра-бота като печеливша дъл-госрочна стратегия.

КОМПАНИИ


Приходи Печалба/Загуба 2008 2007 2008 2007Юнион-Ивкони 34.818 21.529 100 4.474Карат - С 22.755 10.054 -872 -416Биомет 20.749 22.882 3.337 1.929Етап - Адресс 11.377 7.949 79 205Източник: Търговски регистър

ОСНОВНИ ИГРАЧИ (ХИЛ. ЛВ.)

генерираха от вътрешни-те превози, а сега те дос-тигат 68%“, добавя той. В дългосрочен план авто-бусните превози на дъл-ги разстояния са обрече-ни, смята и Ваньо Алекси-ев, изпълнителен дирек-тор на „Биомет“, една от трите най-големи компа-нии за международни ав-тобусни превози.

Голяма група клиенти на превозвачите са рабо-тещите в чужбина бълга-ри. Предимството на авто-бусите е, че при тях няма ограничения и таксуване на багаж. Кризата обаче върна за постоянно в ро-дината значителна част от трудовите емигранти, най-вече от Испания. Оч-аква се да доведе до още по-голям спад на прево-зите по шосе. Екскурзии-те из Европа също не са вариант за големите ав-тобусни компании. „Из-бягваме екскурзиите, за-щото са сезонни. Автобу-сите ни са прекалено скъ-пи, за да си го позволим“, разказва изпълнителни-ят директор на „Биомет“. Пътническата услуга оба-че е едва 10% от бизнеса на компанията, която ос-новно се занимава с пре-воз на товари. Диверси-фицирането на бизнеса е по-добре и от стратегиче-ска, и от сезонна гледна точка. Повечето автобус-ни фирми обаче развиват само пътническа услуга и нямат възможност за компенсиране на загуби-те от други дейности.

Намаленията не решават проблемаПроблемите на автобус-ния сектор в кризисната година са много. Според различните представите-лите на бранша превозите

СНИМКА: ЦВЕТЕЛИНА АНГЕЛОВА

През март „Юнион-Ивкони“ свежда броя на канди-датите до три големи мултинационални автобусни превозвача, но Константинов не съобщава кои са те. Стратегическите партньори обаче обикновено в биз-нес практиката се борят за по-високи дялове - 50-51%. Едно от исканията им е сделката да се забави с една година. Предполага се, че компаниите искат да из-чакат края на кризата, за да са по-стабилни при на-мирането на финансов ресурс, както и заради очак-вания, че цената на „Юнион-Ивкони“ ще падне след намаляването на превозите.

Чуждестранен съдружник би помогнал и за нама-ляване на всички съпътстващи разходи при превози-те в чужбина. „Между себестойността на превозите ни тук и себестойността на превозите ни в чужбина има огромна разлика. При наличието на стратегиче-ски партньор обаче компанията ще може да се въз-ползва от по-добрите цени на горивата и за ремонт на превозните средства. При доставки на по-големи количества има по-големи отстъпки“, обяснява Кон-стантинов. Той признава, че редица аспекти от дей-ността на фирмата се нуждаят от подобрения - от на-виците на шофьорите, през развиването на онлайн система за резервиране на билети, до анализиране-то на транспортната схема в България. За целта им е необходимо чуждо know-how.

чужд партньор

зар. Обичайно те привли-чат хората, които до мо-мента не са ползвали ус-лугите на авиацията. Ре-зултатите от комбинаци-ята броени часове за по-лет и сравнително ниски цени за билет могат ясно да се видят и от данните на летищата. Нискота-рифните авиопревозва-чи постоянно увеличават пазарния си дял на база брой пътници.

За сметка на това бро-ят на пътуващите с ав-тобус извън територията на страната върви надо-лу. „Броят на пътниците при международните пре-вози със или без кризата спадат с 8-10% всяка годи-на“, обяснява Ивайло Кон-стантинов, изпълнителен директор на „Юнион-Ив-кони“. „Преди 2-3 години 23-24% от приходите ни се

КОМПАНИИ


На кръстопът. Пак„Кремиковци“ се отдалечава от плана за оздравяванеСтефан АНТОНОВ

Датата е 12 ноември 2009 година. Точно 15 месеца и 6 дни откакто Софийският градски съд обяви „Кремиковци“ в неплатежоспособност.

За това време американ-ският автомобилострои-тел General Motors успя да закъса финансово, да поиска помощ от държа-вата, да получи средства и да мине през чистили-щето на банкрута и да продължи съществуване-то си. Българският стома-нопроизводител все още чука на входа на това чис-тилище и по всичко из-глежда, че ще остане там още няколко месеца.

Много противЗа бъдещето на комбината има два варианта - оздра-вителен план или директ-на продажба на активи. Засега вторият изглежда по-възможен, защото еди-ният от двата най-големи кредитори на компания-та - облигационерите, вече реши да не обръща взема-нето си в акции, каквато е идеята на оздравителния план. Срещу плана се из-казаха и представители на държавата - министъ-рът на икономиката Трай-чо Трайков и на екологи-ята Нона Караджова. Ви-цепремиерът Симеон Дян-ков също не е дал катего-ричен сигнал за позици-ята си, въпреки че преди месеци говореше за ликви-дация. До 12 ноември Дян-ков трябваше да се произ-несе съгласен ли е пуб-личните държавни взема-ния като данъци и осигу-ровки да се разсрочат. От-каз на финансовия минис-тър, а за такъв може да се приеме и неговото мълча-ние, да ги разсрочи озна-чава край за оздравител-ния план, който синдикът Цветан Банков предложи. Още повече че те са в ог-ромен размер - между 400 млн. лв. и 1.107 млрд. лв. (близо 80% от тях се оспор-ват в съда, включително стара държавна помощ). До края на миналата сед-мица министърът на фи-нансите не бе дал стано-вище. Това даваше право на съда на закрито заседа-ние да обяви дружеството в несъстоятелност.

Според източници на „Капитал“ в последните дни Симеон Дянков все пак е поставил допълни-телни искания пред син-дика, на които да се отго-вори, преди вицепремиер-ът да си каже думата. За-това и в момента се пра-ви опит срокът за реше-ние на финансовия ми-нистър да бъде удължен с два месеца, през които новите изисквания да се изпълнят. Ако това стане, крайна дата за произнася-нето му вероятно ще ста-не 12 януари.

Двата сценарияОздравителният план предвижда капиталът на „Кремиковци“ да се уве-личи, а нови акционе-ри да станат кредитори-те, чиито вземания са ут-върдени от съда и допус-нати след експертиза до обръщане в акции. От взе-мания за близо 1.9 млрд. лв. (последен размер, по-твърден от съда) за кон-вертиране са допуснати 944 млн. лв. Така, след като най-големият частен кредитор се отказа, при приемане на плана може да се стигне до комична-та ситуация комбинатът

да бъде одържавен. При-чината е, че сред остана-лите кредитори на друже-ството един от най-голе-мите с 55 лн. лв. е НЕК. Тя ще може да обърне взема-нията си в акции на съща-та стойност, а настоящи-ят капитал на „Креми-ковци“ е 18 млн. лв. При-емането на плана в този вариант ще означава, че държавата ще трябва да осигури на комбината и оборотни средства и та-кива за екоинвестиции.

Има теоретична въз-можност облигационери-те да подкрепят плана, без да обръщат вземане-то си в акции, а като ос-танат кредитори. Затова трябва да се проведе до-пълнително гласуване между тях.

Едно от предимства-та на плана е, че няма да има уволнения и социал-ни вълнения. Освен това „Кремиковци“ може би няма да загуби и името си на металургичната карта. Минусите са - няма гаран-ции за солидни екоинвес-тиции и за рентабилни продажби в бъдеще. Оп-итът досега също показ-ва, че написаното в оздра-вителните планове далеч не се случва. Примери за това са „Химко“ и „Пла-ма“, но има и в обратната посока - „Стомана“.

При несъстоятелност-та работата на „Креми-ковци“ ще спре изцяло (не че и сега мощности-те са много натоварени). Синдикът ще трябва да насрочи търг за активите и с постъпленията да удо-влетворят частично кре-диторите. Практиката по-казва, че първоначално се прави опит за продаване на всички активи в едно. Много възможно е на пър-вия търг кандидат да не се яви. Така на втория цената се смъква с 20%. Няма ли отново кандидат, се преминава към дого-варяне при цена. “Креми-ковци“ разполага с почив-ни станции, транспортни средства, над 12 хил. дка земи, скрап и оборудва-не за стоманопроизводи-тели. Оценката за всички активи към септември е между 632 и 837 млн. лв.

Продажбата на акти-ви има едно голямо пре-димство - става бързо и прозрачно. Новият соб-ственик може да развива там металургично произ-водство, но след изрично разрешение от министер-ството на екологията, ко-ето няма да бъде поста-вено под натиск. Може да реши да прави и нещо друго - например складо-ве. Трудно може да се на-прави сравнение при кой от двата варианта креди-торите ще получат пове-че. � K

Поредното решаване на бъдещето на комбината остава за догодина СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

�

Трите лагераСред облигационерите всъщност има три лагера - едните поддър-жат плана, другите не, а трета част нямат ясна позиция. Всеки от тези три полюса има свое обяснение за мо-тивацията на другите. Анжело Москов, изпъл-нителният директор на инвестиционния фонд QVT, който е вторият най-голям облигационер, иска компанията да се оздрави. Източници до него твърдят, че „Кремиковци“ може да печели. Те вярват, че ще може от продажба на комбината да се направят повече пари, отколкото от ликвидация днес. Други облигационери смя-тат, че при директна продажба ще получат повече средства.

Публично против оздравяване се е обозначил единствено инвестиционният фонд „Марс капитал“. Компанията има дълго-годишен опит в инвес-тиции на пазарите от региона. Разполага със задълбочени познания за обстановката в Русия, Украйна, познава и търговията с българ-ски ЗУНК-ове.Освен двата лагера има още няколко по-малки фонда, които постоян-но се ослушват за фак-тическата обстановка и са готови да проме-нят позицията си, ако някой ги убеди, че това им е изгодно. Има и кон-спиративни теории за български и украински олигарси, стоящи зад всеки облигационер, които преследват своя интерес.

КОМПАНИИ


Escada от звездния успех до новия индийски собственик

Маргарета и Волфганг Лей създават Escada в Мюнхен.

1976

Escada пуска акции на борсата.

Умира главният дизайнер Маргарета Лей.

1986

1992

Escada емитира облигации за 200 млн. евро с падеж 2012 г.

2005

Волфганг Лей предава директорския пост на Франк Райнболд.

2006

Жан-Марк Лубие става изпълнителен директор.

2007

Братята Херц ку-пуват дял в Escada. Бруно Залцер сменя Лубие.

2008 Escada спешно се нуждае от свеж капитал.

IV. 2009

VIII. 2009

XI.2009

Escada фалира, само 46% от облигацио-нерите се съглася-ват на преструк-туриране на дълга.

Семеен тръст на Митал купу-ва Escada.

Стоманената ръка на Митал грабна EscadaСемейството на индийския милиардер купува фалиралата германска луксозна маркаМаргарита НАСЕВА

За екстравагантните мили-ардери кризата е като ман-на, която им осигурява из-обилие от възможности за имиджови инвестиции и за удовлетворяване на прищевките.

Мегха Митал, снахата на ми-лиардера от индийски произ-ход Лакшми Митал, ще задо-волява страстта си към дизай-на, опитвайки се да върне бля-съка на фалиралата герман-ска компания Escada. Един от тръстовете на Митал постигна на 5 ноември споразумение да придобие основните активи на модната къща. Когато Мегха е била представена на персонала на компанията, свидетели съоб-

щиха пред германските медии, че хората са „плакали от ра-дост“ с надеждата, че финансо-вият гръб на семейство Митал ще сложи край на трудностите на Escada.

Мегха е съпруга на Адитиа Митал, единствения син на Лакшми Митал, най-големия и най-известния от тримата бра-тя в семейството. Адитиа е фи-нансов директор на най-голяма-та компания за производство на стомана в света - европейския гигант ArcelorMittal, създа-ден от баща му. Мегха специ-ализира финанси и стратегиче-ски мениджмънт в американ-ския Wharton Business School, където среща бъдещия си съп-руг Адитиа. И двамата са на 33 години. Женени са от 1998 г. и имат две дъщери.

Първоначално Мегха навли-за в семейния текстилен бизнес в Индия, а от 2000 г. се пробва в света на финансите - част е от екипа на инвестиционната бан-ка Goldman Sachs. Но за кратко. След година осъзнава, че това не е нейната страст, разказ-ва познат на семейството пред агенция Reuters. Тя е запалена по дизайна. Мегха Митал полу-чава следдипломна квалифика-ция по архитектурен дизайн от лондонското училище Inchbald през 2003 г. Първоначално задо-

волява страстта си, като прави дизайна на офисите и къщите на близки на семейството. Го-лямо предизвикателство за нея било да промени интериора на частния самолет на семейство Митал. Сега се заема с още по-голямо предизвикателство - да върне блясъка на Escada.

Самата тя не задоволява лю-бопитството на медиите и не разкрива как точно смята да възстанови Escada. Ще влезе в надзорния съвет на компания-та, но оперативното й управле-ние ще остави в ръцете на до-сегашния мениджмънт. Очак-ва се настоящият директор Бру-но Залцер да запази поста си и да получи подкрепа в усилията

си да наложи по-евтини линии паралелно с луксозните. Съща-та стратегия Бруно Залцер при-лагаше и като директор на дру-га германска компания - Hugo Boss, която ръководеше, преди да оглави Escada.

Новата визия на EscadaМакар че мениджмънтът на Escada ще остане същият, стра-тегията на компанията същест-вено ще се промени. Източници от семейство Митал разкриват пред Reuters, че новите собстве-ници планират да реорганизи-рат бизнеса на модната къща и да я позиционират в масовата мода, а не само в луксозния сег-мент. Мегха одобрява стратеги-ята на Залцер за трансформира-не на Escada в по-достъпна мар-ка, пише New York Post.

В наши дни Escada произвеж-да главно модни дамски облек-ла, но също и спортни и детски дрехи, парфюмерия, луксозни аксесоари, кожени изделия и очила. Тя има 182 собствени бу-тика и 225 лицензирани дистри-бутора в над 60 държави по све-та и 2.2 хиляди служители.

Създадена е през 1976 г. от съ-прузите Маргарета и Волфганг Лей. Звездната й слава е в края на 80-те и началото на 90-те. След това тя започва да изпит-ва проблеми, да губи клиенти, а от лятото на 2008 г. Escada из-пада в агония. През август тази година получава съдебна защи-та от кредитори.

Еscada не за първи път слу-жи за имиджова инвестиция за милиардери. През 2003 г. най-го-лям акционер в нея става руски-ят бизнесмен Рустам Аксененко с 26.7% от акциите. Аксененко е син на бившия министър на пъ-тищата и съобщенията и пър-ви вицепремиер на Русия Ни-колай Аксененко. Много бързо обаче отношението към него ко-ренно се променя и на Рустам Аксененко започва да се гледа не като на спасител, а като на една от основните причини за тежкото състояние на Escada в момента. Според Deutsche Welle бизнесът на компанията е поел по стръмното нанадолнище, от-както Аксененко е назначил за директор френския моделиер

Жан-Марк Лубие, само и само да отстрани предишния ръко-водител на Escada, с когото са имали различни виждания за развитие на бизнеса.

От средата на октомври 2009 г. Аксененко усилено разпро-дава акции и излиза от надзор-ния съвет на компанията. По данни от сайта на Escada в мо-мента нейният основател Волф-ганг Лей държи 8.04% от акци-ите, а 91.96% са в свободно об-ращение. Не е ясно и какво се е случило с дела на братята Ми-хаел и Волфганг Херц (собстве-ници на империята Tchibo), ко-ито купиха дял през 2008 г.

От стоманата към модатаВъпреки засиления интерес към условията, при които се-мейство Митал купува герман-ската луксозна марка, детайли-те по сделката са оскъдни. Спо-ред германски вестници про-дажната цена е 30 млн. евро, но сумата вероятно е значител-но по-висока, ако се включва и дългът, възлизащ на 187 млн. евро. Предстои сделката да по-лучи одобрението на антимоно-полните власти.

Семейство Митал придобива световна известност със свои-те инвестиции в производство-то на стомана. През 2006 г. най-големият брат, Лакшми, създа-ва световния лидер в стомано-добива ArcelorMittal. Стратеги-ята му е агресивно разрастване чрез покупка на изпаднали в за-труднение предприятия и съжи-вяването им. Тя го превръща в един от най-богатите хора в све-та. Но кризата бързо стопява бо-гатството му. През миналата го-дина то намаля с 25.7 млрд. до-лара до 19.3 млрд. долара, кое-то му отреди осмо място в кла-сацията на Forbes на най-голе-мите милиардери в света.

Митал развива бизнес и в България. По-малките братя на Лакшми - Прамод и Винод Ми-тал, контролират компанията „Глобал стийл“, мажоритарен собственик на намиращото се в процедура на фалит предприя-тие „Кремиковци“. До края на миналата година Прамод Ми-тал бе собственик и на футбо-лен клуб ЦСКА. � K

187.6млн. евро е нетният дълг на Escada към 30 април т.г. През първото шестмесечие на финансовата 2009 г. продажбите й намаляха с 24% до 151 млн. евро.

РЕЗУЛТАТИ

Източник: Reuters

КОМПАНИИ


Къде е капиталътИзследване на Ernst & Young показва, че компаниите са готови за нови сделки, но очакват още три години трудни кредитиКонстантин НИКОЛОВ

„Излязохме ли от реце-сията?“ и „Свърши ли кризата?“ са най-чес-то задаваните въпро-си през последните ме-сеци не само в корпора-тивния свят, но и сред обикновените хора.

Вече се наблюдава някак-во възстановяване, но то все още е толкова вяло, че всякакъв растеж ще бъде „изяден“ от инфлация-та. В тази неблагоприят-на среда мениджърите са притиснати до стената да осигурят свежи средства, с които да финансират те-кущите си нужди и да ус-покоят инвеститорите.

Именно намирането на капитал е най-неотлож-ната задача пред корпо-ративните директори. Финансирането вече не е нито лесно достъпно, нито евтино, и прогнози-те са, че в близкото бъде-ще ситуацията няма да се промени. Изследването на Ernst & Young „Защо капиталът има значе-ние“, направено сред ме-ниджърите на едни от най-големите компании в света, показва, че през следващите 12 месеца ня-кои фирми могат да из-лязат победители - онези, които адаптират по най-добрия начин капитало-вата си политика.

Експертите от Ernst & Young прогнозират, че не-сигурността и нестабил-ността ще продължат да бъдат основните фактори в икономиката през след-ващите две години. Те по-сочват като пречка нале-тите от правителствата по света над 10.8 трлн. до-лара, които имат кратко-траен ефект, но в бъдеще могат само да навредят на икономиката. Мнени-ето им се споделя и от ме-

ниджърите, като 50% от тях очакват финансовата криза да продължи още една година в индустрия-та им, а 70% предвиждат забавянето в икономика-та да надхвърли 12 месе-ца (виж графиката).

Въпреки песимизма обаче проучването показ-ва, че 33% от анкетирани-те фирми са готови да се впуснат в придобивания на конкуренти в близките 12 месеца. Над 25% дори искат да сключат сдел-ки още през следващите шест месеца. В същото време, макар да призна-ват откриващата се въз-можност за нови транзак-ции, 62% от компаниите се чувстват ограничени в действията си най-вече от липсата на финансира-не. Около 53% от участни-ците в изследването вяр-ват, че през следващите три години финансовите условия няма да се вър-нат на нивата си от среда-та на 2007 г. - златната ера на евтиния кредит. Други 17% дори са на мнение, че ще са нужни най-мал-ко пет години за съжи-вяване на кредитния па-зар, а 2% смятат, че неща-та никога вече няма да са същите.

Почти две трети от фир-мите в проучването (64%) сочат като основна при-чина за желанието си за нови транзакции укрепва-нето на основната си дей-ност, докато 50% искат да навлязат на нови па-зари чрез придобивания. За тях най-привлекател-ните дестинации от ново-възникващите пазари са Индия и Китай, а от раз-витите - САЩ и Велико-британия. Но и тук жела-нието се разминава с ре-алността, тъй като 30% от анкетираните твър-дят, че няма как да ре-ализират набелязаните от тях цели за придоби-ване. Което означава, че от откриващите се въз-можности за сделки ще се възползват по-малко на брой компании и кон-куренцията при наддава-нето няма да е толкова из-острена. Около 45% от ме-


ОТДАВАНЕ ПОД НАЕМ НАМУЛТИФУНКЦИОНАЛНА ОФИС СГРАДА,

С ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ИЛИ ОФИС НА ЕДНА ИЛИ ПОВЕЧЕ ФИРМИ

Отделен вход, асансьор и корпоративен паркинг. � Шоурум 453.6 м2

��Офис етаж 1 466.35 м2 ��Офис етаж 2 466.35 м2

��Офис етаж 3 264.5 м2

Изгодни цени и условия.

За контакти: Сюзан Генева 02/[email protected]

КОМПАНИИ


ниджърите в изследване-то предвиждат нараства-не през следващите 12 ме-сеца на разпродажбите на активи от закъсали ком-пании, нещо напълно ес-тествено във време на глобална криза. Според авторите на изследване-то в най-добра позиция са онези фирми, които имат най-бърза реакция и мо-гат веднага да придоби-ят предложените на паза-ра активи. Около 36% от

компаниите в доклада на Ernst & Young смятат, че могат да сключат сделка в рамките на 30 дни.

Разбира се, не всички компании имат пробле-ми с финансирането. Ня-кои от големите корпо-рации разполагат с до-бър баланс, оперират в силни сектори и по тази причина имат предим-ство на пазара за слива-ния и придобивания. Из-следването показва, че

все повече компании се оглеждат за други из-точници на финансира-не като облигации и ак-ции. Все по-често се тър-сят средства и от фондо-ве за дялови инвестции и държавни инвестционни фондове. Със завръщане-то на оптимизма на бор-сата първичните публич-ни предлагания също ще влязат отново в планове-те на корпорациите.

„През 2010 г. ще тряб-

ва да се търсят алтерна-тивни начини за набира-не на капитал - или чрез джойнт венчъри, или чрез първични публични предлагания. Много ком-пании отговориха на кри-зата с краткосрочни мер-ки. Но сега разбират, че трябва да са по-агресив-ни и да могат да се въз-ползват от предоставе-ните възможности“, ко-ментира Пип Макрости от Ernst & Young.

Бизнесът в търсене на финансиране

Колко дълго очаквате да продължи финансовата криза и последвалото забавяне...

0-6 месеца6-12 месеца

1-2 годиниНад 2 години

във вашата индустрия в икономиката

19%

30%

43%42%

8%28%

25%

5%

Кога очаквате да се възстанови достъпът до финансиране за големи придобивания и/или капиталови проекти до предишните нива от средата на 2007 г.?

До 6 месеца6-12 месеца

1-2 години3-5 години

Над 5 годиниНикога

2%9%

36%34%

17%2%

Каква е прогнозата ви за активността на пазара за сливания и придобивания през следващите 12 месеца?

много благоприятна оценка много неблагоприятна оценка

За вашия бизнесЗа вашата индустрия

На вашия местен пазарНа глобалния пазар

11%29%41%16%8%34%36%20%

10%32%37%18%11%32%37%18%

3%

3%2%

2%

Изследването на Ernst & Young е изготвено през септември-октомври сред 490 висши мениджъри в големи компании от всякакви сектори в 32 страни. Проучването ще бъде повторено през следващата година, за да се наблюдават промените в нагласите на анкетираните.

много вероятно малко вероятно

Каква е вероятността компанията ви да извърши сделки през следните периоди?

34%19%22%15%10%16%20%31%22%11%

12%17%30%23%18%


12-24 месеца


12-24 месеца

придобиване

много вероятно малко вероятно

продажба49%14%19%11%7%

42%16%24%14%4%40%16%23%14%7%

значително са нараснали значително са намалели

Кои от следните пречки пред бъдещи сделки са се увеличили в резултат на икономическото забавяне?

10%23%53%12%8%29%39%23%

18%34%37%8%14%31%42%10%

21%34%31%10%10%29%40%20%

11%27%44%15%11%38%36%14%

14%46%27%10%12%41%38%7%

8%34%47%10%

Несигурност при оценяванетоНедостатъчно финансиране

Недостатъчно възможности за сделкиРазлика в очакванията за цената между купувач и продавач

Конкуренция за активитеПредпазливост на инвеститори и финансисти

Строг контрол от борда на директорите и от одиториРегулаторни пречки

Липса на качествена информация за набелязаните цели за придобиванеПречки, свързани със съответния бизнес на компанията

Общи рискове по транзакцията

2%1%3%3%4%1%3%1%3%2%11%

В каква степен се нуждаете от преструктуриране?

в най-голяма степен в най-малка степен

13%13%24%34%16% основен бизнес

Какъв е основният ви приоритет при преструктуриране?

Подобряване на представянетоЛиквидност и управление на капитала

Други

50%30%

20%

придобиване

продажба

Каква е основната причина да обмисляте...

Укрепване на основния бизнесНавлизане на нови географски пазари

Икономия от мащабаНавлизане на нови производствени пазари

Фокусиране върху основния бизнес

64%50%

40%30%

45%

Какъв е бил основният ви източник на финансиране на сделки през последните 12 месеца и какъв ще е през следващите 12 месеца?

22%18%56%57%

43%37%28%20%

41%36%26%17%

23%13%

Емисии праваПари в брой

ДългАкции

Банкови заемиОблигации

Съюз с фондове за дялови инвестиции или държавни инвестиционни фондове

през последните 12 месеца през следващите 12 месеца

Къде според вас ще са най-привлекателните цели за придобиване през следващите 12 месеца

Основно на местните пазариОсновно трансгранични сделки на нововъзникващите пазари

Основно трансгранични сделки в развитите държави

63%21%

16%

Кои са най-привлекателните развити пазари

САЩВеликобритания

ГерманияФранция

АвстралияИспания

ШвейцарияДруги

52%13%

9%6%6%

3%3%

8%

Кои са най-привлекателните нововъзникващи пазари

ИндияКитай

БразилияИндонезияМалайзия

РусияДруги

30%27%

12%7%7%

6%11%

Източник: Ernst & Young ГРАФИКА: АСЯ КОЛЕВА

65%от анкетираните мениджъри очакват ускорена консолидация през следващите 12 месеца.

КОНСОЛИДАЦИЯ

2%от компаниите смятат, че условията по кредитите никога няма да се върнат на нивата от 2007 г.

ПЕСИМИЗЪМ

КОМПАНИИ // СТОКИ И ПРОДАЖБИ



Продажбите на антивирусни лекарства растат с хиляди процентиДесислава НИКОЛОВА

Пикът на грипната ис-терия изви в аптеки-те дълги опашки от клиенти, които иска-ха да си купят два ан-тивирусни препарата - тамифлу и реленца.

Причината за масовото издирване на едно от две-те лекарства е, че те са препоръчани от Светов-ната здравна организа-ция като най-ефикасно-то лечение от новия гри-пен вирус и повечето па-циенти предпочитаха да се запасят. Така произво-дителите на двата меди-камента отчетоха рекор-ден ръст на продажбите, при условие че не успя-ха да задоволят цялото търсене.

Малко неочаквано стой-ността на продажбите на останалите продукти, ко-ито подпомагат лечението при грип, не бележат таки-ва зашеметяващи ръстове - продадените разтворими топли напитки при прос-туда са с общ ръст от едва 2% през септември в срав-нение с преди година. При продуктите срещу темпе-ратура и настинка на хап-чета има само един забе-лежителен ръст - с 29 000% - на ацетилин.

Само до края на сеп-тември българите са по-требили медикаменти за 16 млн. лв., а пикът за-почна точно тогава. Фар-мацевтичните компании имат брутна печалба при продажбите на такъв тип лекарства от около 20-30%, изчисляват пред-ставители на сектора. От тази сума най-голяма част отива за маркетинг и реклама.

Антивирусни рекордиРъстът в продажбите само на медикамента на GlaxoSmithKlinе релен-ца е със зашеметяващи-те 1 081 753% за януари - септември спрямо съ-щия период на 2008 г., до-като производителят на тамифлу Roche се пред-ставя с далеч „по-скром-ния” петцифрен ръст от 14 347% (виж таблицата). Според прогнозите на дос-тавчика на данни за фар-мацевтичния сектор IMS Health пикът на покупки-те е през октомври, така че се очакват още по-голе-ми числа.

Информацията от сами-

те компании потвържда-ва очакванията: през ок-томври само продажбите в аптеките на тамифлу са скочили четворно - от 3000 на 12 хил. опаковки, а на реленца - от 139 на 5 хил. опаковки. В тези чис-ла не влизат поръчаните от държавата количества за болниците, на които се дължат феноменалните ръстове до септември.

Какви са нормите на печалба при тези меди-каменти е търговска тай-на, но цените им са стро-го регулирани от държа-вата. През тази година до-пълнително бяха намале-ни - от над 50 лв. за проду-кта на Roche до 37-38 лв. за опаковка. Продуктът на GSK също се продава за над 37 лв. по цени на дребно в аптеките, дока-то през миналата година

цената му беше 52.38 лв. Всички рекорди при

продажбите се случ-ват при стотици отгово-ри „няма“ и „свърши-ха“ в аптеките. Причина-та е, че двата препарата се продават по договори първо на правителство-то за попълване на ре-зерва на пандемичния ко-митет и едва при свобод-ни количества - в аптеки-те. Освен това от клиен-тите се изисква да имат рецепта. В болниците па-циентите също могат да получат безплатно ан-тивирусен препарат, но само ако са доказано бо-лни. Нищо че продукти-те имат и профилактич-но действие.

Резервът на държавата обаче бързо се топи. През предишните две години правителството беше ку-

KАПИТАЛ 1444444444444444444444444 ---------- 2222222222222222222222222222222222222222222222222 222222 222222222 200000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000 00000000 нононнонононононннононононнннннонннннннннннннннонннннннннннннннноооннооооември 2009 г.

СТОКИ И ПРОДАЖБИ // КОМПАНИИ


ОПАКОВКИ СТОЙНОСТ Производител Продукт IX IX I - IX I - IX IX IX I - IX I - IX Ръст Ръст 2009 2008 2009 2008 2009 2008 2009 2008 2009 IX 2009 спрямо спрямо същия период IX 2008 на 2008Ваксини Solvay pharma Infl uvac 75 037 77 935 75 074 78 593 868 339 825 831 868 802 833 374 -4.9% -4.1% Sanofi -Aventis Vaxigrip 36 002 39 184 36 194 39 390 403 611 411 200 405 892 413 698 1.9% 1.9% Berna Biotech Infl exal V 5 817 0 5 819 52 83 903 0 83 933 765 -100.0% -99.1% GlaxoSmithKline Fluarix 0 0 0 31 0 0 0 233 0.0% --- Антивирусни Roche Tamifl u 108 21 804 3 268 77 431 4 849 700 498 158 006 2 557 416 14347.2% 1518.6%лекарства GlaxoSmithKline Relenza 3 37 528 369 38 074 139 1 500 098 15 723 1 524 459 1081753.2% 9595.7% Ewopharma Isoprinosine 5 599 6 803 49 239 55 492 250 993 253 424 2 222 965 2 246 301 1.0% 1.0% Olainfarm Remantadin 9 936 8 285 180 739 86 790 50 748 42 994 943 129 447 351 -15.3% -52.6%

ПРОДАЖБИ

Източник: IMS Health

БЕЗ РЕЦЕПТА ОПАКОВКИ СТОЙНОСТ IX IX Ръст I - IX I - IX Ръст IX IX Ръст I - IX I - IX Ръст 2009 2008 2009 IX 2009 2008 2009 2009 спрямо 2008 2009 IX 2009 2008 2009 спрямо спрямо същия период спрямо същия период IX 2008 на 2008 IX 2008 на 2008Продукти за настинка и грип без рецепта 1 833 295 1 869 033 1.9% 13 193 636 11 836 072 -10.3% 8 178 044 9 729 365 19.0% 58 970 668 59 659 576 1.2%

пило количества от про-дукта на Roche, който по-мага и срещу птичи грип. През юни тази година за-пасите се попълниха с 60 хил. опаковки от тех-ния продукт и 47 хил. от този на Glaxo. През след-ващата седмица се очак-ва нова обществена по-ръчка за 150 хил. опаков-ки от продукта на Glaxo и 200 хил. от медикамента на Roche.

„Докато има неизпълне-ни държавни поръчки, не можем да доставяме нови количества на свободния пазар, защото обслужва-ме пандемичните плано-ве на правителствата с приоритет, тъй като това е ситуация от национал-но значение”, коментира Илиана Паунова, дирек-тор на GlaxoSmithKlinе (GSK) за България.

“Ръстът се дължи на държавните поръчки, продиктувани от препо-ръки на световните здрав-ни институции за проти-водействие на пандеми-ите от свински грип. На това се дължат и покуп-ките в аптеките. Вярно е, че производителите рабо-тят с лекарите за правил-ното изписване на проду-ктите, но това са медика-менти с доказан ефект, които се продават от само себе си”, коментира Кун-чо Трифонов, регионален мениджър на световната анализаторска компания за фармацевтичния пазар IMS Health.

Производителите ком-пенсираха намалената цена с увеличен оборот. Освен това вече не пре-доставят отстъпки от це-ната към дистрибуто-рите за големите поръч-ки. Част от търговците на едро се възползваха от истерията и продава-ха медикаментите само в пакет с други продукти срещу грип.

и маркетингови актив-ности в аптеките и при ле-кари през месеците януа-ри - март и октомври - де-кември. Основният канал за реклама е телевизията, където се насочват сред-но 97-99% от бюджетите. Продуктите с най-силна медийна подкрепа и най-много активни марки са разтворимите напитки. Бюджетът на най-прода-

ваната марка Tylol Hot e 1.8 млн. лв. през 2008 г., нейните конкуренти Coldrex и Aspirin C са с бюджети от по 1.3 млн. лв. без отстъпките по дан-ни на медийната агенция UniversalMcCann. Според прогнозите през следва-щите месеци се очаква още по-засилена рекла-ма в сравнение с 2008 г., като рекламното време

ще се увеличи с 10-20%. Като цяло вложените в медии бюджети са близки до миналогодишните за-ради намалените цени за реклама в телевизиите. В резултат и на рекламна-та си кампания продаж-бите на ацетилин напри-мер са нараснали от 1000 опаковки през миналия октомври на 30 хил. през 2009 г. � K

200хил. антивирусни дози е постоянният резерв на държавата.

ГОТОВНОСТ

Двата продукта срещу свински грип имат рекордни продажби.

Ваксина със закъснениеПодобен ръст можеше да има и при ваксините сре-щу новия грипен вирус. Но няма, защото в Бъл-гария все още няма внос. Световните производите-ли регистрираха проду-ктите си за употреба в Ев-ропейския съюз през ок-томври и в момента пра-вителствата, които пър-ви бяха сключили догово-

ри за покупка, провеждат кампании. Разбира се, те също не минават безпре-пятствено. Заради стра-ничните ефекти част от правителствата отказват масовото им използване, преди да се проследи за по-дълъг период от вре-ме ефектът на съответ-ната ваксина.

Българските достав-ки вероятно ще пристиг-нат в края на годината и според производителите евентуалната ваксинация ще предотврати усложне-ния при заразяване с но-вия вирус при следваща-та вълна на епидемията, която се очаква през яну-ари-февруари. В същото време продажбите на се-зонните противогрипни ваксини бележат спад, за-щото не „работят“ срещу свинския вирус.

Като всяка зимаВ цялата група медика-менти би трябвало да има един сегмент, в кой-то търсенето да няма про-блем - това са противогри-пните медикаменти без рецепта - за понижаване на температура, разтво-рими напитки и за лече-ние на кашлица. Септем-врийският ръст е от 2%, но се очаква само плав-ното му нарастване.

На пръв поглед тези продукти са лесно дос-тъпни, защото не се из-писват от лекар и про-дажбите им би трябвало да бележат ръст, съизме-рим с този на антивирус-ните препарати.

Но проблемът на този сегмент е друг и се нари-ча… залежала стока. През миналия септември апте-ките заредиха необходи-мите за зимния сезон ко-личества от разтворими топли напитки. Оказа се, че заради липсата на епидемия те просто за-лежават и бяха продаде-ни едва в средата на тази година. Именно затова през септември аптеки-те бяха по-предпазливи в поръчките.

По думите на Цветанка Николова от „Нобел фар-ма“, производител на най-продаваното разтворимо лекарство при простуда Tylol Hot, продажбите са малко по-ниски не само заради притеснението от презареждането през ми-налата година, а и зара-ди това, че покрай криза-та дистрибуторите почти не предлагат на аптеките отложено плащане. Сами-те аптеки пък намаляват и като брой, а някои от тях свиват поръчките до това, което ще се продаде за няколко дни.

От друга страна, фар-мацевтичните компании подкрепят продуктите си с масирани рекламни



„Пикадили“, BILLA и „ЦБА Асет мениджмънт“ ще растат и на франчайзингЗорница МАРКОВА

Големият винаги дикту-ва правилата над малките. Така е и в бизнеса. Колкото по-голям си, толкова пове-че шансове имаш да се спра-виш с конкуренцията.

Стремежът към растеж не спи-ра и във времената на кри-за. Само че липсата на банко-во кредитиране го прави поч-ти невъзможен. Затова някои компании търсят варианти да завземат повече територия по алтернативен начин. Чрез франчайзинг.

След като този модел навле-зе в бизнеса на заведения, аген-циите за имоти, услугите, сега тенденцията достигна и... ве-ригите за бързооборотни сто-ки. Целта е една: чрез споде-лено партньорство да развият мрежата си още повече и още по-бързо, за да устоят на все по-силния натиск от конкуренти и криза.

Ползвай моята маркаЗасега три търговски вериги планират магазини на фран-чайзинг. Фактът, че това се случва почти по едно и също време, дава основание да се го-вори за нова тенденция на па-зара. „Пикадили“ вече има под-писани договори, с които поз-волява други субекти да опери-рат магазини с нейната марка. Става въпрос за инвеститори в молове.

Другият с проект за франчай-зинг е публичната „ЦБА Асет мениджмънт“ (ЦБА АМ), коя-то вече тества модела и до шест месеца очаква да предостави марката CBA на самостоятел-ни магазини.

Третата компания, осъзнала ползите на споделеното парт-ньорство, е „Билла“. Директо-рът на веригата за България Емил Стефанов потвърди за „Капитал“, че се подготвя мре-жа от по-малки магазини, кои-то да ползват тяхната марка. Това ще се случи до две години (подробностите за плановете на трите компании - в карето).

“Това е обичайна практика за компанията в междунаро-ден план и е нормално да пра-вим франчайзинг и в България. Целта е да разширим партньор-ската база и мрежата си“, ко-ментира Емил Стефанов.

Опитите до моментаПринципът на франчайзинга сред веригите за храни е общо взето както при другите видо-ве бизнес - има една марка, ко-ято е наложена вече на паза-ра. Нейният създател позволя-ва на някой друг да работи под

нея, като в различни степени му оказва помощ. Може да по-мага при определянето на асор-тимента в магазините, да се включва в ценовата политика или да осигурява оборудването и софтуерната система. В замя-на получава определен приход - под формата на първоначална такса, процент от оборота или друг вид отплата. Има, разбира се, и условия за качество, които трябва да се спазват.

Франчайзингът сред вери-гите магазини в България не е нов. Но до момента има по-ско-ро опити, отколкото наложена практика. Някои дори са неус-пешни. Преди две години ста-рият вече собственик на „Фа-милия“ - фондът Equest, пла-нираше да въведе такава схе-ма за магазините си, но тя не проработи. Преди четири годи-ни Metro Cash&Carry направи веригата Aro. Името съвпада с една от собствените марки на компанията. Моделът е след-ният: самостоятелни магазин-чета стават част от Aro, полу-чават асортимент с тази марка срещу отстъпка и зареждат от Metro. Ползата им е, че си оси-

гуряват стоката срещу голяма отстъпка. Ползата за Metro е, че гарантира по-голям пазар на собствената си марка.

През 2003 г. в България беше създадено и тъговското обеди-нение „ЦБА България“, което се гради на някои от практики-те на франчайзинга - самостоя-телни магазини или по-малки вериги ползват обща марка и лого и някои от разработените бизнес модели. Сега идеята на ЦБА АМ (един от асоциирани-те членове в „ЦБА България“) е да надгради този модел и да създаде по-здрава консолида-ция на пазара.

Колкото повече, толкова повечеЗа разлика от предишните оп-ити обаче, когато компаниите по-скоро тестваха нови модели и бизнес практики, докато се радваха на пазар в растеж, сега положението е съвсем различ-но. Ситуацията се усложни:

- нови и нови вериги започ-ват да работят в България, като сред тях е и компанията номер едно в Европа - френска-та Carrefour

- в страната едновременно на-влизат три нови агресивни ди-скаунт вериги, които създават сериозен ценови натиск

- кризата поставя новите по-соки на развитие - клиентите стават изключително чувстви-телни към цената, търсят нама-ления, отстъпки, промоции.

За да оцелеят в подобна ситу-ация, веригите трябва да пора-снат бързо и да изпреварят кон-курентите си. Това ще им по-могне значително в преговори-те с доставчиците. Зависимост-та е проста: когато една верига се договаря да зарежда 20 мага-зина, тя може да постигне мно-го по-изгодни условия, откол-кото ако договаря за пет ма-газина. Колкото по-големи ко-личества поръчва един търго-вец, толкова по-големи отстъп-ки може да получи. Колкото по-големи отстъпки има, толкова по-конкурентна цена може да пусне в магазините си.

В същото време една търгов-ска верига има интерес, ако някой друг поеме финансова-та тежест и рисковете, свърза-ни с отварянето на нов магазин. Това е основната логика, която обяснява тенденцията вериги-те да въвеждат практиката за растеж чрез франчайзинг. Осо-бено в условията на криза и за-тегнато кредитиране от страна на банките.

Ето един пример: ако една верига поръча стока за 8 млн. лв. за една година, може да има 5% отстъпка. Ако обаче поръча стока за 10 млн. лв., отстъпката може да се покачи на 7%.

“Веригата има интерес да по-ръчва по-големи количества, защото по този начин гаранти-ра по-изгодни цени и условия. В същото време се осигурява и по-широк пазар на доставчи-ците“, обясни Александър Чам-паревич, който е мениджър на „Пикадили“.

Зависими един от другИнтерес към модела на парт-ньорство обаче имат и субекти-те от другата страна - тези, ко-ито получават правата да полз-ват чуждата марка. При вари-анта, който ЦБА АМ предлага, се цели обединение на самосто-ятелни търговци, които в кон-курентната среда трудно биха издържали на кризата.

“Пазарът има нужда от мо-дел за франчайзинг. В момента, когато навлизат дискаунт вери-гите, това е начин малките ма-газини да запазят своят конку-рентоспособност“, казва Ивай-ло Маринов, който е председа-тел на управителния съвет на ЦБА АМ. Чрез предлаганата от компанията схема индивидуал-ните собственици ще имат по-ефективна логистика, ще полу-чават подкрепа при маркетин-га, продажбите и веригите за доставки. Покупките ще се пра-вят при по-добри условия и по-малки разходи и така малките магазини ще могат да предла-гат стоки на промоции, които стават все по-търсени от клиен-тите, казват от ЦБА АМ.

От „Пикадили“ дават друг

12млн. лв. приблизително е пазарът на бързооборотни стоки през 2008 г. по данни на ИКАП България.

ПАЗАР

25-30процента е делът на търговските вериги от общите продажби на бързо-оборотни стоки.

ВЕРИГИ

Моята марка, твоят магазин

ИЛЮСТРАЦИЯ:

АНТОНИЯ ТИЛЕВА

И

ИЛЮСИ ТРАЦИЯ:

АНТОА НИЯ ТИЛЕВА



09_11_09_Capital Bulgaria.pdf 04.11.2009 11:51:43 Uhr

Предай нататъкКак веригите ще преотдават марката си

През следващата година ще има магазини “Пикадили“, които ще работят на франчайзинг. Верига-та вече е подписала договори за молове. Това ще са обекти от го-

лемия формат на компанията, които ще се управляват от операторите на търгов-ските центрове.

Освен че си дава марката, „Пикадили“ осигуря-ва информационно-счетоводната система, оп-ределя асортимента и ценовата политика. По-лучателят на марката ще спестява от разходи-те за персонал, за допълнител-ната поддръжка на магазина, тъй като е собственик на обек-та. Той ще печели от разлика-та между доставната и крайна-та цена на стоките. В начало-то франчайзополучателят пла-ща депозит, част от който след време може да си върне, ако спазва критериите на собственика на марката.

“Пикадили“ планира да развива на франчайз и новата си верига „Пикадили експрес“, която е за малки магазини от типа „удобни“. Плановете са да изгради 50-ина обекта в София, които ще развива сама, и мрежа от обекти, които ще даде на франчайз. И при големите, и при малките обекти, веригата ще избира само топ локации, а няма да дава марката си на всички субекти, по-желали да я разработват.

“ЦБА асет мениджмънт“, която в момента има 32 собствени магазина, подготвя нова фран-

чайзингова схема, която трябва да надгради партньорството на „ЦБА България“. ЦБА АМ е един от 80-те асоциирани членове на обедине-нието „ЦБА България“. Новата франчайзинго-ва схема се очаква да заработи до шест месеца и ще бъде предложена както на другите членове на ЦБА, така и на самостоятелни магазини.

Първоначално ще се предлага в регионите, в които ЦБА АМ е силна - Велико Търново, Русе, Варна, Търговище, Габрово. Ако станат част от схемата, самостоятелните магазини ще полу-чават подкрепа в няколко направления. Всеки ще бъде консултиран за подбора и управление-

то на асортимента. Първо око-ло 30%, а по-късно и по-голяма част от заявките ще се правят през системата на ЦБА АМ, ко-ето ще осигури и по-изгодни търговски условия. Магазини-те ще ползват всички марке-

тингови инициативи на веригата - акции, про-моции, брошури, реклама. Ще продават и собст-вената марка на компанията. Друга цел е да се подобри цялата верига на доставките - от заяв-ките, през логистиката до доставянето в магази-ните. За да станат част от мрежата, магазините ще трябва да осигурят първоначален депозит, който ще се използва за нейното развитие.

Засега информацията за плановете на BILLA за развитие мрежа на франчайзинг са най-ос-къдни. Все пак компанията има намерение до две години вече да има мрежа от малки обекти в София и другите градове. Броят на магазини-те, към който ще се стреми, е около 30. � K

пример и разказват, че при подписаните договори до мо-мента инициативата била на франчайзингополучателите. Те са собственици на молове, които сега се строят и са в на-преднала фаза. За тях предим-ството е, че получават вече из-питана концепция за търговец и фактът, че вече имат осигу-рен хипермаркет, им помага в привличането на други наема-тели. Затова и в двата случая инвеститорите в молове се съ-гласили на варианта сами да управляват магазина, а зареж-дането, информационно-счето-водната система и определяне-то на асортимента се прави от „Пикадили“.

Но...Не са малко и рисковете, кои-то съпътстват модела на фран-чайзинга. За тези, които полз-ват марката, винаги съществу-ва опасността да не издържат на финансовите условия на партньора насреща. Или прос-то да не успеят да наложат мар-ката. Не са малко неуспешни-те примери дори и в България. Преди време затвори първото в София заведение на Subway, а сега нови компании имат правата да развиват веригата. Достатъчно е да се споменат и агенциите за имоти, които доп-реди кризата успешно растяха на франчайз, а сега затварят офиси със скорост, която дори

не може да се засече. Има обаче и рискове за сами-

те търговци, които дават мар-ката си на други. Ако проектът се окаже неуспешен, почти си-гурно е, че марката ще постра-да значително. Представете си, че във вашия град отвори фран-чайзинг магазин на „Пикади-ли“ или „Билла“, който се упра-влява лошо, в него персоналът е нелюбезен, асортиментът - бе-ден и ценово неприемлив. Вие ще останете с лошо впечатле-ние от марката и няма да й се доверявате повече, без да ви ин-тересува кой точно управлява магазина.

“Преди време обмисляхме да развием франчайз. Отказахме се, защото в България все още е трудно да контролираш спазва-нето на правилата. Това щеше да ни донесе повече негативи, отколкото позитиви“, разка-за за „Капитал“ мениджър на друга от търговските вериги за храна, който не пожела да бъде назован.

В случая на трите търговски вериги (а може скоро да станат повече), които започват да пре-отдават марката си, още е пре-калено рано да се каже дали ползите или недостатъците са повече. Това ще се види най-ра-но след година две, когато мо-делът поработи известно време. Едно е сигурно - и трите компа-нии активно търсят оръжията за борба с кризата. � K

Търговските вериги тепърва ще се консолидират.

ИМОТИ58 KАПИТАЛ 14 - 20 ноември 2009 г.

imoti.capital.bg

� � � � � �

ww

w.legalw

orld.bg��

�� 2009

5.00 � . �� 2009 www.legalworld.bg

��- ��

��

��

��

��!"��#�� $�� $��

�� :

%�&� �� !��

'�(� !�� ? %� ��#

� � � � � �

��#� ��

ww

w.legalw

orld.bg)�*�� 2009

5.00 � . )�*�� 2009 www.legalworld.bg

��

+�&��, /�� , ��

��&�� !��# �� /�� & �� „��“

/��&�� #� ��

��#�� :

„1�� !�� 3�� ...“

Започна абонаментната кампания на „Правен свят“. Като част от авторитетната медийна група „Дарик“, през 2010 г. списанието ще излиза по нова формула – 10 бр. годишно и с нов графичен дизайн. А обновената съдържателна концепция ще превърне „Правен свят“ от специализирано издание за юристи в трибуна за всеки, за когото върховенството на закона е по-важно и от цвета на партийната книжка, и от мириса на парите, за всеки, който се интересува от връзките между обществото и правото.

Цена за годишен абонамент – 50 лева;За половин година – 27 лева;Цена за студенти и пенсионери:- целогодишен абонамент – 39 лева;- за половин година – 20 лева.

Всеки абонат печели! Защото един брой ще струва 6 лева.

Най-доброто в областта на правотоТърсете списанието в книжарниците на „Сиела“ и на университетите, както и по реповете в цялата страна.Можете да се абонирате на адрес: www.legalworld.bg

В градините на кризата

Строителството на жилищния проект Winslow Gardens спря за близо година, но има шанс за размразяване

Икономическата криза има много лица и про-явления. Черни поне-делници, черни петъци и цели черни седмици. Спасителни планове, свиващи се бизнеси или променящи се пазари.

Сянката й може да бъде видяна дори в нишките на едно вече разкъсано и посивяло от дъжда и вя-търа знаме. То е забито точно преди година на по-крива на една от сгради-те в жилищния комплекс Winslow Gardens, нами-ращ се в столичния квар-тал „Манастирски лива-ди“, и символизира при-ключването на грубия строеж. Година по-късно други знамена на строи-телната площадка няма. Строители и машини бли-зо година - също.

Добрата новина е, че това съвсем скоро може да се промени, а проектът освен събирателен образ на проблемите в сектора на имотите може да ста-не и символ на правилни-те им решения.

От пик... П р о е к т ъ т Wi n s l o w Gardens се появява в на-чалото на 2007 г., като първоначалният зами-съл е на терен от 42 дка в „Манастирски ливади“ да се изгради един от най-големите жилищни ком-плекси с контролиран достъп, градини и спорт-ни площадки. Планът е строителството на ком-плекса да стане на фази, като само в първата да бъдат построени шест нискоетажни жилищни блока с 437 апартамента, а изчисленията към онзи момент показват, че стой-ността на проекта само в този първи етап ще е 105 млн. лв. Инвеститор е дружество с капитал от фонд на Deutsche Bank и Winslow Investments на братята Иван и Яник Мекушини.

Към онзи момент биз-нес начинанието изглеж-да повече от рентабил-но. Средата е прекрасна - търсенето на апартамен-ти е в апогея си, новите жилищни сгради в София се разпродават напълно още преди да е завърше-на първата плоча, а цени-те им сякаш никога няма да спрат да се покачват. Доказват го и данните на

Националния статистиче-ски институт, който отчи-та, че през 2007 г. цената на апартаментите в стра-ната се е увеличила с бли-зо 30 на сто спрямо пред-ходната година, а ръстът на цените в столицата е близо 40%.

Продажбите на апарта-менти в Winslow Gardens не правят изключение от общата тенденция. Още преди да е направена първата копка през ап-рил 2008 г., вече са про-дадени близо 60% от жи-лищата. Преди да започ-не строежът, инвестито-рите вече имат и договор за финансиране на пър-вата фаза с Райфайзен-банк България. Средна-та цена, на която се про-дават жилища, е 1000 евро за кв.м. Избран е и строи-тел - „Главболгарстрой“.

...но Петте месеца между на-чалото на строежа и сла-гането на знаме върху първата сграда в ком-плекса обаче се оказват най-дългите и наситени с мрачни новини за гло-балната икономика от десетилетия насам. Ма-кар и с малко забавяне тези събития не останаха без последствие и в Бъл-гария. Във финансовия свят имоти стана мръсна дума, а ипотечното кре-дитиране се сви до мини-мум. Лихвите стремгла-во тръгнаха нагоре, все-ки нов заем за покупка на жилище се гледаше под лупа, а отпускането на финансиране за про-ект на зелено стана на-право невъзможно.

Пазарът на имоти зам-ря, а цените тръгнаха на-долу. Сега например на-пълно завършени апар-таменти в „Манастирски ливади“ се предлагат на цени около 750-800 евро за кв.м.

Случаите, в които ку-пувачи на апартаменти на зелено се отказват от сделка и губят предвари-телно платените суми, също не са рядкост. Най-често защото са разчита-ли на кредит за остатъка, който сега не могат да по-лучат, или просто защото могат да намерят много по-добър имот на значи-телно по-ниска цена.

Така на фона на тези об-рати в края на миналата година Райфайзенбанк замразява финансиране-то на строежа Winslow Gardens и в комплекса спира да се строи в нача-лото на 2009 г. Проектът в амбициозния му вари-ант вече не отговаря на пазарната среда и тряб-ва да се преработи зна-чително. Този процес за-почва, но явно намира-нето на пресечната точ-

Яна БОДУРОВА

105млн. лева е предви-дената инвестиция за изграждането на първата фаза от жилищния проект Winslow Gardens.

72млн. лева трябваше да отпусне „Райфай-зенбанк България“ за строителството на шест нискоетажни жилищни блока с 437 апартамента.

8млн. лева дължат инвеститорите на строителната компания „Главболгарстрой“.

РАЗЧЕТИ

КРЕДИТ

ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Вече близо десет месеца на

ИМОТИ


ка между инвеститора и банката отнема месеци. Подобно е обяснението на инвеститора. „Такъв ма-щабен проект във вида, в който беше замислен в началото, в момента крие много рискове за всички страни“, каза Яник Меку-шин, който представля-ва част от инвеститори-те в Winslow Gardens. От Райфайзенбанк не комен-

тираха темата, като се ар-гументираха с конфиден-циалността на отношени-ята си с клиента.

През времето, в което проектът е спрян, има и потърпевши. Например собствениците на над 200 апартамента в комплек-са, които вече са плати-ли 30% от цената и няма да получат апартаменти-те си в договореното вре-

ме. Срокът за акт 14 е бил краят на септември, а дори и веднага да започ-не строителство, обеща-ното завършване ще се отложи с няколко месе-ца. Неприятности имат и строителят и доставчи-ците. Дългът само към „Главболгарстрой“ вече е 8 млн. лв., а компания-та още в началото на го-дината е внесла ДДС-то

по тази сума, което е 1.5 млн. лв.

Бавно, бавноИнвеститорът и банка-та започват чести срещи от началото на годината. Първият вариант е спо-разумение да се подпи-ше още през пролетта, но преговорите явно се про-точват повече. „Пазарът от началото на 2008 г. не

е този от началото на 2009 г. В продължение на бли-зо година търсим вари-ант за продължаване на проекта, около който да се обединят всички стра-ни - клиенти, доставчици и финансовият партньор. А това не е лесно. Сега мога да кажа, че вече сме го намерили“, казва Мекушин.

Промените ще са в ня-колко посоки: ще се строи само първата фаза на про-екта, инвеститорите ще увеличават самоучастие-то си и, разбира се, лихва-та по заема ще бъде по-ви-сока, каза източник, бли-зък до преговорите. Во-дят се разговори и с кли-ентите, като вместо неус-тойки за забавянето купу-вачите на жилища ще по-лучат безплатно довър-шителни работи.

Знак, че развръзката наближава, дава и Бо-рислав Иванов, изпълни-телен директор на Дойче банк България: „Ние пря-ко не участваме, но като наблюдател в процеса подтикнахме страните да намерят решение, което, доколкото знам, е факт.“

Повечето страни по-твърдиха, че има подгот-вено споразумение, по ко-ето остават само техни-чески детайли. То тряб-ва да е факт до седмици, а строителството да бъде подновено в началото на следващата година.

Общо застудяване Winslow Gardens далеч не е единственият проект, чиято реализация се бави във времето. В почти ана-логична ситуация напри-мер е друг мащабен жили-щен комплекс - „Бистрица

гардънс“. Според източ-ници на „Капитал“ строи-телната компания „Линд-нер България“ е започна-ла съдебна процедура сре-щу инвеститора заради неразплатените от негова страна задължения в раз-мер на близо 4 млн. лв.

Незапочнатите проекти пък са още повече. Точно преди година литовска-та компания VP Group замрази проекта си за из-граждането на комплекс върху терена на бившия завод „Балканкар - 6-ти септември“ в столичния квартал „Красно село“. Инвестицията в него тряб-ваше да бъде 1 млрд. лв., а в периода между заку-пуването на терена и за-криването на българския клон на компанията про-ектът беше рекламиран като „новия град в гра-да“. Другият голям про-ект, чийто старт е отло-жен във времето, е на ис-панската Riofisa. По иро-ния на съдбата той също трябваше да се случи на мястото на бивш завод - този зад столичната Цен-трална гара, а предвиде-ната инвестиция в него също беше 1 млрд. лв.

Списъкът може да бъде продължен и с десетки проекти за по няколко ми-лиона и с още повече не-довършени жилищни ко-операции за значително по-малки суми, но в ана-логична ситуация.

Ако Winslow Gardens се рестартира, това може да е добър знак, че има сми-съл някои проекти да се случат. Но с цената на компромиси - с печалба-та, с мащабите и изгубе-но време за пренастрой-ване. � K

строителната площадка не се работи СНИМКА: ЦВЕТЕЛИНА АНГЕЛОВА

ПРЕДПРИЕМАЧ60 KАПИТАЛ 14 - 20 ноември 2009 г.

Консултации за без пари

Програма на ЕБВР финансира безвъзмездно проекти за енергийна ефективностМара ГЕОРГИЕВА

predpriemach.capital.bg

Преди три години сли-венската фирма „Ара“ търси финансиране, за да внедри НАССР, с която ще контроли-ра безопасността на произвежданите слад-карски изделия.

Системата е задължител-на и по българското зако-нодателство, и като част от претенциите на ЕС към българските компа-нии. По онова време внед-ряването й беше особено актуално предвид пред-стоящото присъединява-не на страната към евро-съюза и сроковете за въ-веждане на европейските изисквания.

„Ара“ не просто от-хвърля задачата навре-ме, но прави това с без-възмездната финансо-ва подкрепа на програ-ма ВAS на Европейската банка за възстановяване и развитие. „Бих се обър-нала отново към програ-мата, ако имам тази въз-можност“, заявява Арак-

си Стойчева, собственик на „Ара“. И веднага дава контрапример как през март са се отказали от финансиране (пак безвъз-мездно) по една от опера-тивните програми, макар че вече са били одобрени и дори са получили пър-вата част от сумата. При-чината са многобройните административни преч-ки, с които се сблъскали още преди същинската работа по проекта. Зато-ва избрали „пътя назад“, върнали вече одобрената субсидия и продължили със собствени финансо-ви сили.

„Съвсем различно се работи по програма BAS. Всичко е точно, прави-лата са ясни и няма про-блем да се спазват“, срав-нява двете възможности Стойчева.

И други компании са доволни от програма-та. Софийската „АГ Па-киджинг“ например, ко-ято произвежда луксоз-ни хартиени торбички, е получила безвъзмезд-но 7 хил. евро, послужи-ли за внедряване на ERP система за анализ и уп-равление на стопанска-та дейност.

BAS (Business Advisory Service) финансира кон-султантски услуги (без одиторски и правни) и подпомага малки и сред-

ПРЕДПРИЕМАЧ


�

Изисквани документиФирмите представят:� отчет за приходи и разходи и баланс за последните три години � списък със задължени-ята си в т.ч. банкови заеми� съдебна регистрация и актуално състояние� три оферти от консултантски фирми за услугата

кандидатства с някол-ко проекта едновремен-но, ето защо е необходи-мо да се конкретизира точно какъв вид услуга може да й помогне да по-стигне по-добър растеж“, обяснява Жулиета Хубе-нова. Дружеството тряб-ва да представи и ком-плект от документи (виж карето). Консултантски-те услуги се извършват от одобрени местни кон-султанти, а не от персо-нала на програмата. Съз-дадена е база данни от 252 консултантски фир-ми, като 217 от тях вече са работили по проекти на BAS.

Мениджърите на кан-дидатстващата фирма сами решават коя кон-султантска фирма да ползват. Служителите на програмата се срещат и с консултантското дру-жество, което представя информация за дейност-та си (референции, обла-сти на експертиза) и опи-сание на проблема, който трябва да се реши, с кон-кретни стъпки, срокове, специалисти, цена и ус-ловия на плащане.

След това от програма-та изготвят предложение за субсидиране на проек-та. Когато то получи одо-

брение от офиса на BAS в Лондон, се подписва до-говор за субсидия меж-ду предприятието и про-грамата, както и договор между фирмата и кон-султанта за извършва-не на услугата. При при-ключване на всеки еетап от дейността на консул-танта той е длъжен да се отчита пред програмата със съответен доклад.

Одобреният кандидат трябва да плати на кон-султанта пълната стой-ност на услугата. След това програмата му пре-вежда половината от средствата. Това става до една седмица след предоставяне на матери-алите от консултантска-та работа и на копия от фактури и платежни до-кументи за извършените плащания.

През годините програ-мата е финансирана от различни донори - Ав-стрийският фонд за тех-ническа помощ (AUBA), Програма ФАР на ЕС, Британската агенция за международно развитие (DFID), Централноевро-пейската инициатива (CEI), правителството на Люксембург. В момента средствата са предоста-вени от Португалия. � K

Фирмата не може да кандидатства с няколко проекта едновременно.

9хил. евро е максимал-ната стойност на безвъзмездното финан-сиране за един проект по програма BAS.

МАКСИМУМ

ни предприятия, които искат да повишат конку-рентоспособността си, да подобрят маркетинговия и финансовия си менид-жмънт, да въведат систе-ми за управление на ка-чеството и околната сре-да. Програмата субсиди-ра до 50% от общия раз-ход за консултантска-та услуга, но не пове-че от 9 хил. евро за един проект.

Новите приоритети От ноември програмата търси проекти за пови-шаване на енергийната

ефективност, за въвежда-не на възобновяеми енер-гийни източници (ВЕИ) и за опазване на околната среда, обясни Жулиета Хубенова, ръководител на BAS за България. Ак-центът е върху:� финансиране на тех-нико-икономически обо-сновки за внедряване на ВЕИ, � енергийни одити � мерки по енергийна ефективност � сертифициране на сис-темата за управление на околната среда ISO 14001 � подготовката на до-

кументация за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС).

Програмата обикнове-но финансира проекти, които са краткосрочни и имат бърз период на въз-вращаемост на вложени-те в услугата средства, уточнява Хубенова.

Ако търсите нови предизвикателстваЗа субсидия могат да кан-дидатстват частни мал-ки или средни предрия-тия, в които работят от 15 до 250 служители. Не-обходимо е фирмата да е българска или с мажори-тарно българско участие и да е на пазара най-мал-ко от две години. Пред-метът на дейност може да е от всички стопан-ски области, с изключе-ние на селско стопан-ство и тютюнопреработ-ка, строителство и упра-вление на имоти, военна индустрия, хазарт и фи-нанси. Подпомагат се ос-новно компании, работе-щи в областите на храни-телно-вкусовата промиш-леност, производството на строителни материа-ли, както и фирми, кои-то се занимават с търго-вия или работят в сфера-та на услугите.

Програмата следи как-ви са резултатите от фи-нансовата й „интервен-ция“ в предприятието. Една година след пре-веждане на субсидията екипът на BAS, заедно с мениджърите на съот-ветната фирма, подготвя доклад за ефекта от кон-султантската услуга за компанията. Проследява се развитието на продаж-бите, заетостта и продук-тивността, посочва Жу-лиета Хубенова. Според нея досегашната ефек-тивност на програмата се дължи и на факта, че на практика се подпомагат фирми, които имат въз-можности и са отворени за нови предизвикател-ства, а не се правят опити за „съживяване“ на пред-приятия със сериозни фи-нансови затруднения.

В дългосрочен план приоритетите на BAS ще бъдат специализирани-те консултантски услу-ги, както и проекти за подобряване на пазар-ните позиции на компа-ниите, уточни Жулиета Хубенова.

Пари след диагнозаКандидатстването започ-ва с попълване на форму-ляр по образец. След това представители на про-грамата посещават пред-приятието, където заед-но с мениджъра обсъж-дат проблемите и поста-вят „диагнозата“.

„Фирмата не може да

�

Изисквания към фирмите Програма BAS подпомага малки и средни предприятия, работещи в:� хранително-вкусовата промишленост,� производството на строителни материали,� търговията,� сферата на услугите.Фирмите трябва:� да са частни,� с български мажори-

тарен собственик,� да съществуват най-малко от две години,� да имат от 15 до 250 служители/работници,Не се подкрепят фирми, работещи в:� селското стопан-ство, строител-ството, военната индустрия, тютю-нопроизводството, банковото дело, хазарта, управлението на недвижими имоти.


ТЕЖКИ ПРАТКИ НА ОЛЕКОТЕНИ ЦЕНИТЕЖКИ ПРАТКИ НА ОЛЕКОТЕНИ ЦЕНИ

ЦЕНА

– 20%UPS Standard & UPS Expedited

100 100 кгкг++

10 10 кгкг++

UPS Express & Express Saver

„ИН ТАЙМ“ ООД – ОТОРИЗИРАНА ФИРМА-ИЗПЪЛНИТЕЛ ЗА УСЛУГИТЕ НА UPS

WWW.INTIME.BG0700 1 88 77

ФИНАНСИ62 KАПИТАЛ 14 - 20 ноември 2009 г.

fi nansi.capital.bg

Дод срещу Фед

Сенаторът иска да ореже всички регулаторни правомощия на централната банка на САЩКонстантин НИКОЛОВ

В продължение на де-сетилетия Федерал-ният резерв на САЩ се радваше на огромна независимост и пъл-на власт над финансо-вия сектор, въпреки че е частна компания, в която акционери са най-големите банки в Америка.

Единствената държав-на намеса в нейната дей-ност е назначаването на прeдседателя й и съвета на управителите от Белия дом и одобрението им от Конгреса.

Централната банка на САЩ обаче скоро може да загуби голяма част от правомощията си, ако се приеме радикалният план, предложен от сена-тора демократ от Кънек-тикът Кристофър Дод.

Дебелият 1136 страници законопроект предвижда най-мащабните промени във финансовата систе-ма от времето на Голяма-та депресия. Най-противо-речиви са предложенията за орязване на властта на Фед, който трябва да отго-воря основно за монетар-ната политика. Това озна-чава орязване на право-мощията на Фед и по от-ношение на отпускането на спешни заеми на ком-пании, както се случи с Bear Stearns и AIG.

Дод, който е предсе-дател на могъщата бан-кова комисия в Сената, иска да прехвърли целия финансов надзор в една-единствена държавна агенция. „Кризата разк-ри пред нас регулаторна структура, която е резул-тат от исторически инци-денти: тя е постоянно над-стройвана в продължение на десетилетия без мисъл как ще функционира като едно цяло и да предпазва от заплахи за икономичес-ката ни сигурност“, аргу-ментира проекта си сена-торът. Според Дод мони-торингът върху сектора от страна на Фед преди финансовата криза е бил абсолютен провал. Той обвини централната бан-ка и че не е предотврати-ла практиките в банките, допринесли за финансо-вата криза.

Идеята за единен бан-ков регулатор не е от вче-ра. В момента четири раз-

„Сега или никога“ - Кристо-

�

Досегашните Критиците на плана на Дод посочват примера на Великобритания, която преди години реши да изключи цен-тралната си банка от всякакви регулаторни отговорности и да централизира целия финансов надзор в една агенция. Този суперрегу-латор също се провали и не успя да предвиди финансовата криза. Сега се планира Bank of England отново да поеме регулаторните задължения. Германия и Япония също не могат да се похвалят с добра работа в тази област.

лични федерални аген-ции, сред които Фед и Фе-дералната корпорация за гарантиране на влого-вете (FDIC), отговарят за надзора над 8000 банки в страната, като някои от тези институции са наб-

�

Планове и още В Камарата на представителите на Конгреса се подготвя друг законопроект за банкова регулация. Но за разлика от плана на Дод проектът на конгресмена Барни Франк предвижда раз-ширяване на ролята на Федералния резерв. Фед ще получи още по-големи правомощия в наблюдението на най-големите институции в САЩ. Планът може

ФИНАНСИ


Оторизиран дистрибуторwww.bmg.bg

накви правила за всич-ки участници на пазара и ще бъде винаги държа-на отговорна за грешките си. Според Дод сегашна-та система позволява на някои банки да „минават между капките“. По дан-ни на Washington Post на-пример от 2000 г. досега най-малко 30 финансови групи са избегнали регу-латорна намеса, като са сменили надзорните си агенции.

Освен създаването на единен банков регулатор, наричан от Дод админи-страция за регулиране на финансовите институции, законопроектът на сена-тора предвижда и откри-ване на агенция за финан-сова стабилност, която ще трябва да „идентифицира и премахва“ систематич-ните рискове пред иконо-миката. Предвидена е и организация, която да за-щитава правата на клиен-тите на банките.

„Можех да предложа нещо като компромис от различни идеи, който лесно да мине при гласу-ване. Но рядко ти се пада такъв шанс да проме-ниш нещата“, заяви Дод пред Washington Post. Сред идеите на сенатора са институциите, които са „твърде големи да фа-лират“, да са задължени да издават дългосрочни хиб ридни облигации, ко-ито ще могат да ползват по време на икономиче-ска криза. Така големи-те банки ще могат да си осигурят пресен капитал и да избегнат колапс, кой-то да блокира цялата фи-нансова система.

Планът на Дод ще пос-тави и Фед под по-серио-зен контрол от страна на администрацията. Съве-тът на управителите на резерва във Вашингтон

се назначава от прези-дента, но 12-те регионал-ни резервни банки, кои-то прилагат монетарни-те политики, са частни компании с бордове, на-значени от собственици-те си - регионалните тър-говски банки. Предвиж-да се тези бордове вече да се назначават от съ-вета на управителите, а председателите им ще трябва да се гласуват от Сената.

Проектът вече среща яростна съпротива. „Ре-гулаторната система ще е в хаос години наред, ако се приеме предложение-то“, заяви Ед Йинглинг, президент на American Bankers Association. „Ак-ции, облигации и долар ще се сринат, ако инвести-торите решат, че Конгре-сът нарушава независи-мостта на Фед“, смята Ло-рънс Майър, бивш упра-

вител в резерва и сегашен вицепрезидент на кон-султантската компания Macroeconomic Advisers LLC. Още по-крайно е мнението на икономи-ста Крис Куъл: „Регула-торната схема на Дод ще създаде крайна бюрокра-

ция и ще забави парични-те потоци. Нетният резул-тат за бизнес общността ще е същият, както в на-чалото на кризата - кре-дитът ще е ограничен, но този път ще е „изяден“ от бюрократите.“

Противниците на Дод твърдят, че сенаторът е изключително активен само защото се надява да бъде преизбран. През следващата година той трябва да се яви на избо-ри в родния си Кънекти-кът и злите езици при-помнят, че избирателите надали ще забравят щед-рите дарения за кампани-ята му преди години от страна на същите финан-сови гиганти, които сега преследва.

В цялата тази нажеже-на обстановка Дод срещ-на подкрепа от най-нео-чакваното място - изпъл-нителният директор на JP Morgan Chase Джей-ми Димън заяви, че съз-даването на един банков регулатор е трябвало от-давна да се случи. И така, мащабният план на сена-тора може би все пак има шансове за успех. фър Дод смята, че моментът за пълна банкова реформа е дошъл СНИМКА: BLOOMBERG

провали„Повечето развити икономики са пре-минали през някакви варианти на единен регулатор. Лошата но-вина е, че това стана преди сегашната криза и тези организации не успяха да спрат криза-та. Така че провалът е пълен“, твърди пред Washington Post Уилям Блек, бивш регулатор, а сега преподавател в Университета на Мису-ри. В Европейския съюз също се обсъжда идея-та за единен финансов регулатор, но някои страни членки остават твърдо против.

людавани и от щатските власти. Основен довод на поддръжниците на про-екта е, че една-единстве-на агенция ще е далеч по-ефективна и евтина за федералния бюджет. Тя ще може да налага ед-

Единен регулатор ще е далеч по-ев-тин за федералния бюджет и ще може винаги да бъде държан отговорен за грешките си.

плановеда бъде гласуван през декември и се радва на по-голяма подкрепа от този на Дод. Франк предвижда да бъде съставен списък на бан-ките, които са считани за „твърде големи да фалират“. Конгресме-нът заяви, че тези компании ще бъдат подлагани на по-голям и строг контрол и капи-таловите изисквания и ограничения към тях ще са далеч по-сурови.

МОЯТ КАПИТАЛ64 KАПИТАЛ 14 - 20 ноември 2009 г.

my.capital.bg

Важното при покупка на имот на зелено

Какви проверки трябва да направи купувачът и за какви условия да настояваАнтония МАВРОВА, Любомир МИТОВ*

нии, които крият повишен риск при сделка. Провер-ка в Службата по вписва-ния пък ще даде инфор-мация за собствеността на компанията и сделки-те с имоти, които е извър-шила, както и дали към нея има искове от купува-чи по други сделки.

Недоброто финансово състояние на дружеството е индикатор за възможно бъдещо откриване на про-цедура по несъстоятел-ност. Тя се вписва в Тър-говския регистър и създа-ва ограничения за разпо-редителни сделки с иму-ществото на компанията. Нещо повече, сделки на дружеството, сключени в определен срок преди да-тата на откриване на про-изводството по несъстоя-телност, ако са явно неиз-годни за дружеството или по друг начин увреждащи интересите на кредитори-те, се считат за нищожни по отношение на кредито-рите на дружеството.

Физическите лица-про-давачи трябва да предста-вят удостоверения за пла-тени данъчни и осигури-телни задължения преди извършване на сделката.

Предварителен договорНай-често сделката се оформя документално с предварителен договор. Той съдържа уговорки от-носно съществените усло-вия (цени, идентифицира-не на обект и т.н.) на бъ-дещия окончателен дого-вор, който страните жела-ят да сключат. Окончател-ното прехвърляне съглас-но закона може да се из-върши само в нотариал-на форма, условие за ва-лидност на предварител-ния договор е той да бъде сключен в писмена форма. В случай че срокът или ус-ловията за сключване на окончателен договор са налице и някоя от страни-те откаже да се яви пред нотариус, изправната страна има право да пре-дяви иск, с който да поис-ка от съда прогласяване на сключения предвари-телен договор за оконча-телен. В този случай вля-злото в сила съдебно ре-шение, с което се уважава такъв иск, замества нота-риалния акт.

Важно е в предварител-ния договор да бъдат кон-кретизирани и параме-трите на имота, който се купува. В интерес на ку-пувача е да се предвиди колкото е възможно по-конкретна информация относно площта и матери-алите, които ще се използ-ват. Неспазването на тези условия би могло да бъде основание както за нама-ляване на цената, така и за разваляне на договора в случай на съществени

Спадналите продаж-би на жилища постави-ха купувачите в силна позиция. Трудната об-становка в строител-ния сектор повиши още риска при сделки-те с имоти на зелено.

Затова сега потенциал-ните клиенти трябва да проверят много по-де-тайлно историята на те-рена, проекта, строителя. Но пък могат да настоя-ват за значително по-до-бри гаранции и условия в бъдещия договор.

Преди покупкатаТъй като при покупката на зелено в момента на под-писване на договора имо-тът все още не съществу-ва като самостоятелно из-граден обект, е много ва-жно купувачът да се убе-ди, че той ще бъде постро-ен в договорения вид. Съ-ществен момент тук е из-готвянето на правен ана-лиз на парцела, върху кой-то ще бъде изграден имо-тът. Историята на собстве-ността трябва да се про-следи поне 10 години на-зад, тъй като всяка пре-дходна сделка, сключена от несобственик или в про-тиворечие със законовите изисквания, крие риск за последващите сделки.

Ако инвеститорът-про-давач не е собственик на земята, следва да се на-прави проверка дали ос-нованието, което му дава право да строи, е валидно и дали разрешението за строеж обхваща параме-трите на имота на зелено. Освен това съществуват множество администра-тивни процедури (при-ет подробен устройствен план, смяна на предназна-чението на земята и и.н.), които трябва да бъдат из-пълнени преди и по вре-ме на строителството.

ПродавачътПри продавач дружество е важно преди сделката да се проверят дружест-вените документи и отче-ти, публикувани в Търгов-ския регистър. Финансова-та информация ще даде обща представа за обема на сделките и общото със-тояние на компанията - важни индикатори дали дружеството е нормал-но функциониращо, или е от т.нар. празни компа-



ните в българското зако-нодателство протоколи. При неспазване на съот-ветните срокове купува-чът има възможност да претендира, че е налице неизпълнение на догово-ра, и може да предприеме действия за защита на ин-тересите си, без да е необ-ходимо да се изчака край-ният срок за завършване на сградата.

Защита на купувачаГарантиране на връщане-то на аванса, платен от ку-пувача в случай на евен-туално неизпълнение от строителя, е особено ва-жно. Често това е сред въ-просите, които е трудно да бъдат договорени по взаимно приемлив начин, защото инвеститорът раз-чита на авансово получе-ните пари за финансира-не на строителството и за погасяване на задълже-нията си към банки. Това затруднява използване-то например на т.нар. до-верителна сметка, в коя-то платените суми стоят блокирани и продавачът не може да се разпорежда с тях до изпълнение на за-дълженията си. Възмож-ност за купувача е учредя-ването в негова полза на ипотека върху друг имот,

от чиято цена той би мо-гъл да се удовлетвори при определени условия. Дру-га опция е учредяването на банкова гаранция в не-гова полза. Възможно е и издаването на запис на за-повед в полза на купува-ча в размер на платената авансово част от цената.

Прехвърляне на собственосттаОбикновено придобива-нето на правото на соб-ственост върху продава-ния имот чрез подписва-не на нотариален акт и окончателно заплащане на цената е последният

етап от сделката. Условие за прехвърляне е сграда-та да е изградена поне до етап на груб строеж, кое-то се удостоверява пред нотариус със съответните документи. Българското законодателство допуска и възможността за прех-върляне с нотариален акт и при по-ранен етап

на строителство (т.е. пре-ди достигане на груб стро-еж). При тази опция оба-че не се прехвърля пра-во на собственост върху недвижим имот, а т.нар. право на строеж - ограни-чено вещно право, по си-лата на което собствени-кът му по закон ще придо-бие собствеността върху недвижимия имот, след като той бъде изграден. В този случай следва да бъдат уредени договорно отношенията между стро-ителя и купувача по отно-шение на завършване на строителството (в случай че има сключен предвари-телен договор за продаж-ба на зелено, съответни клаузи от него ще оста-нат в сила по отношение на строителството). При прехвърляне на правото на строеж също са прило-жими разгледаните по-го-ре въпроси, свързани със защитата на купувача по отношение надлежното извършване на строител-ството или получаване на платените суми, а съ-ответните рискове следва да бъдат внимателно ана-лизирани.

* Адвокати от „Ризова и парт-

ньори“, част от DLA Piper

Добрият договор е най-сигурната защита за купувача, че жилището му ще бъде завършено СНИМКА: ЦВЕТЕЛИНА АНГЕЛОВА

отклонения от договоре-ните параметри.

Междинни плащанияСтандартна практика при този тип сделки е при сключването на предва-рителен договор купува-чът да заплаща определе-на част от покупната цена под формата на капаро.

Най-често следващите плащания се извършват при достигане на опреде-лени етапи на строител-ството, като последната вноска е при въвеждане в експлоатация на сгра-дата. Особено важно за купувача е включването на максимално детайлно описани задължения на

строителя, обвързани с конкретни крайни сроко-ве за всеки етап. Междин-ните етапи (например за-почване на строителство-то, достигане на кота 0, изграждане на сграда-та в груб строеж и снаб-дяване с разрешение за ползване) се удостоверя-ват чрез регламентира-

Историята на собствеността трябва да се проследи поне 10 години назад.



Подсладител за акции

За пръв път на българската борса ще се търгуват варантиТатяна ПУНЧЕВА

правото, но не задължа-ват, притежателят им да придобие акции или друг тип ценна книга на изда-теля в определен за това срок и при определена цена (страйк цена - stike price). Варанти могат да се издават във връзка с различни ценни книжа - облигации, привилегиро-вани акции, стокови ин-декси и др. Издателят им също може да бъде раз-личен - компания, банка и пр.

На БФБ - София, ще се появят варанти върху обикновени акции. Те са гаранция за притежателя им, че при поискване той може да придобие акции на компанията издател и тя ще е длъжна да му ги осигури. Варантите имат своята цена, която обик-новено е символична и гарантират възможност-та да се придобие конкре-тен брой акции. Те се тър-гуват свободно на регули-ран пазар като всяка цен-на книга. Ако пък прите-жателите им искат да ги упражнят и да придоби-ят акции на компанията, те ще могат да направят постъпления за това чрез брокера си.

Проспектът на „Енемо-на“, одобрен от Комисията за финансов надзор, пред-вижда да бъдат предложе-ни малко под 5.97 млн. ва-ранта с емисионна цена 0.17 лв., цена на упраж-няване 18.5 лв. за акция и срок от шест години. Все-ки варант дава възмож-ност да се купи 1 акция на дружеството. В момента цената на акция на „Ене-мона“ е около 10 лв.

Защо са интересни?Варантите са „подслади-тел“ при опита на една компания да привлече трудно достъпно финан-сиране. Имат редица пре-димства, но най-важното от тях е, че позволяват по-високи печалби при ръст на фондовия пазар и пред-лагат защита при спад на пазара. Те обаче са най-подходяща инвестиция в средносрочен и дългосро-чен план и най-вече при възходящ пазар, тъй като са изгодни, когато цената на базовата акция се пока-чи над страйк цената на варанта. При ситуацията на пазара в момента, ако варантите бъдат упраж-нени, инвеститорите ще загубят 8.67 лв. (разлика-та между страйк цената и пазарната цена на акция-та + цената за придобива-нето на самия варант).

Ако инвеститорите вяр-ват, че цената на акциите на издателя ще се пови-ши скоро, със закупува-нето на варанти те влагат значително по-малко, но си купуват възможността

да придобият съответните акции на по-ниска цена. Например, ако искат да купят 1000 акции на „Ене-мона“, в момента ще пла-тят около 10 000 лв., но с това рискът от загуба при поевтиняване на книжа-та е по-голям. Купувайки варанти обаче, те плащат само 170 лв. и огранича-ват риска си само до тази сума. Така срещу 170 лв., инвеститорът ще има пра-во да придобие 1000 акции за 18 500 лв. Което може да се окаже много изгод-но при съществен ръст на пазарната капитализация на „Енемона“.

Също така варантите могат да увеличат в пъти печалбата от ръста в це-ната на акциите. Те дейст-ват като неин мултипли-катор, което допълнител-но ги прави привлекател-ни за инвеститорите. Пос-къпването им може да бъде в пъти повече спря-мо това на базовия актив. При поскъпване на акци-ите на „Енемона“ ще има натиск и за поскъпване на варанта. Предвид по-ни-ската му цена това може да донесе много по-висо-

ка възвращаемост на ин-вестираните пари.

И все пакВарантите позволяват да се печели повече, но мо-гат да доведат до по-го-леми загуби. В примера, ако цената на акциите на „Енемона“ падне с 0.17 ст. ( -1.7%), варантите ще за-губят почти пълната си стойност, ако следват идентично движението акциите, т.е. близо 100%. Като деривати те не дават на притежателя си и пра-во на глас в общото събра-ние, на дивидент и на лик-видационен дял.

“Подсладителят“ може да излезе скъпично и на издателя им, защото той трябва да подсигури тър-сените от инвеститорите акции. Първият пример, който може всеки инвес-титор да види в специали-зирания интернет портал investopedia.com, e този с „Крайслер“ през 80-те го-дини. Тогава срещу дър-жавен заем компанията издава варанти на амери-канското правителство, очаквайки, че цената на акциите й няма да се по-виши много. Акциите оба-че поскъпват значително и „Крайслер“ трябва да плати значително повече от очакваното, за да оси-гури книжата. � K

Рецесията и предлагане-то на пари на-караха ком-паниите да

мислят по-гъвкаво и да се оглеждат за нови възможности за финансиране.

Алтернативи се търсят и на българския капиталов пазар. И се намират.

След няколко седмици инвеститорите и на Бъл-гарската фондова борса (БФБ - София) ще могат да търгуват с широко раз-пространените на разви-

тите пазари дериватив-ни инструменти. Първи-ят такъв ще са варантите на инженеринговата ком-пания „Енемона“.

Варанти за начинаещиТова са деривативни ин-струменти, които дават

0.17лева е емисионната цена на един варант на инжене-ринговата компания „Енемона“.

ЦЕНА

18.5лева за акция е цената за упражняване на ва-ранта. В момента една акция на „Енемона“ е 10 лева.

ПРАВО

Варантите могат да ви донесат печалба или загуба в пъти.

МАЛКИ ОБЯВИ


��

Вестник ще публикува

„Светът през 2010“ -

годишно издание

на The Economist.

Изданието ще бъде подарък

за всеки, който се абонира

за „Капитал“ за 2010 г.

ЗАЯВЕТЕ ВАШАТА РЕКЛАМА В „СВЕТЪТ ПРЕЗ 2010“краен срок за рекламни заявки - 20 ноември[email protected], 02 93 76 444

„СВЕТЪТ ПРЕЗ...“ (THE WORLD IN) е годишно издание на The Economist.КАТЕГОРИЧНО. АВТОРИТЕТНО. ВЛИЯТЕЛНО.

„Светът през 2010“ ще има секция „България“, чийто автори са най-изтъкнатите журналисти от „Капитал“, български политици и авторитетни анализатори.

„Светът през...“ съдържа прогнозите на журналистите за предстоящата година, както и прозренията на поли-тици, икономисти и бизнесмени от цял свят.

Годишните издания на The Economist са излизали досега 23 пъти. Те са най-очакваните и влиятелни годишни из-дания в света, а читателите им надхвърлят един мили-он. Превеждат се на над 20 езика и се публикуват в над 90 страни.

Глобално 27% от читателите на „Светът през...“ са членове на управителни съвети на компании. Очакваме българското издание по лиценз на The Economist да намери място на бюрата на българските лидери.

брой #45, година VIII www.karieri.bg14 - 20 ноември 2009 г.

КАРИЕРИ

6 Служителите остават ангажирани

7 Банките: малко текучество

K3Най-добрите работодатели 2009

Резултатите от проучването на Hewitt Associates за БългарияНа стр. 4 - 9ИЛЮСТРАЦИЯ: SHUTTERSTOCK

Преди години получих пода-рък - табелка с надпис „По-зитивно мислене“. Оттогава неизменно стои пред очите ми, точно под монитора на

компютъра. През последната година я по-глеждам все по-често. Може би си внуша-вам, но ми се струва, че понякога ми пома-га да преодолея стреса.

Почти половината от работещите бълга-ри очевидно също имат нужда от позитив-но мислене - според проучването „Най-доб-

рите работодатели“ 47% от заетите са об-хванати от тревога за стабилността на ра-ботното си място и собственото си бъдеще. Резултатът: тези хора не са доволни от сре-дата, в която работят, и не са мотивирани да помагат активно на компаниите си да оцелеят. А в условията на криза песимиз-мът, съчетан с незаинтересуваност и па-сивност, може да се окаже фатален за все-ки бизнес.

Какво откроява фирмите - най-добри ра-ботодатели, от общия мрачен фон? Резул-

татите от изследването са категорични: ос-новната разлика е именно оптимизмът на техните служители - 86% от работещите в компании отличници са уверени, че рабо-тодателят им ще се справи с трудната ико-номическа ситуация. Почти толкова пома-гат активно това наистина да се случи.

Така че, ако искате догодина не само да ви има, но и да сте сред първите в класа-цията на Hewitt, дайте на хората си преди всичко перспектива и повод за позитивно мислене. � K

Позитивно мислене

HR КОМЕНТАР

Екатерина ПОПОВА

• Обяви за работа и обучение

от стр. 9

КАРИЕРИ // KARIERI.BG


Не пушете на интервю за работа

НА СТРАНИЦИ ВТОРА И ТРЕТА публикуваме със съкращения най-актуалните теми от форума и блoга на www.karieri.bg, както и най-интересните коментари от статиите в предишния брой на „К3 Кариери“. Оригиналният правопис на мненията от сайта е запазен.

Търсенето и намирането на работа не е никак лесна задача при настоящи-те сътресения на пазара на труда. Повишеното търсене води след себе си повишено предлагане...

на съвети.

Изобилието от съвети за поведение по време на интер-вю започва от стандартното „Дръжте се дипломатич-но и се усмихвайте“ и достига до особено смелото „Не пушете и не псувайте пред HR специалиста“. Желани-ето на консултантите по подбор да помогнат с ориги-нални и иновативни препоръки на търсещите работа ражда интересни бисери. Ето фаворитите в онлайн из-

данието на Guardian:Не пушете, независимо колко се проточва интервю-

то. Забравете дори за електронните цигари. Задължително отидете до тоалетната преди

интервюто. Вие сте картина, която работодателят трябва да по-

желае да купи. Сакото е рамката ви, ризата - фонът. За да получите желаната позиция, трябва да се научи-те как да направите приличен и представителен въ-зел на вратовръзката си.

Не флиртувайте с интервюиращия, освен ако не усе-тите, че желанието е взаимно.

Кой е най-необичайният съвет, който някога сте по-лучавали? � K

Ирина СТАНЕВА

ИЛЮСТРАЦИЯ: МИХАИЛ ВЪЛКАНОВ

Обратна връзка

Re: Kупи - направи добро

КАРИЕРИ // БИЗНЕС С КАУЗА


Купи - направи добро

Компаниите финансират обществени каузи с процент от продажбите сиБоряна ПЕНЕВА

Годината е 1983 г. Статуята на свободата в Ню Йорк има нужда от реставрация. По иновативен начин в проекта се включва American Express: едно пени от всяка транзакция и един долар от издаването на всяка нова карта отиват за каузата.

Така в рамките на четири месе-ца символът на града получа-ва 2 млн. долара. В същото вре-ме транзакциите на American Express скачат с 28%, а клиен-тите се увеличават със 17%.

Тази кампания поставя на-чалото на т.нар. маркетинг, об-вързан с кауза, и показва как организации с търговска и не-търговска цел могат да си съ-трудничат, за да постигнат вза-имни ползи.

По-добри = по-богатиСпоред проучване, проведено от IEG, Inc (консултантска ор-ганизация по въпросите на кор-поративното дарителство), за маркетинг, обвързан с кауза, в САЩ през 2007 г. са похарчени 1.44 млрд. долара, а през 2008 г. - още 1.52 млрд. Тази година по разбираеми причини се пред-вижда ръстът да бъде по-скро-мен, но все пак ще го има.

Тези числа доказват, че мар-кетингът с кауза е мощен ин-струмент, който ще се нала-га все повече. Нагласите на потребителите също са оку-ражаващи. Изследване на Cone Millennial Cause Study за 2006/2007 г. показва, че при сравнимо качество и цена 89% от американците на въз-раст между 13 и 25 години биха предпочели да купят продукт от компания, която се асоции-ра с благотворителност. При това положение не е чудно, че редица маркетингови проучва-ния намират пряка връзка меж-ду обвързването с обществена кауза и ръста на продажбите. По блестящия модел на пионе-рите от American Express. За-щото за потребителя по света имид жът на компанията като „добър гражданин“ действи-телно има значение - освен че изгражда лоялност, той се ма-териализира в реално измерим бизнес ефект.

Какви са нагласите в Бълга-рия? Засега няма изследване, което да даде точен отговор на този въпрос. Според Краси-мира Величкова, директор на сдружение Български дарител-ски форум, за търговски ползи в буквалния смисъл на думата

все още е пресилено да се гово-ри. „Добре е обаче като градене на имидж“, категорична е тя.

Кой как го прави в БългарияМакар и все още недостатъчно познат, маркетингът, обвързан с кауза, постепенно набира сила в България. Съвсем естествено компаниите търсят инициати-ви, които имат връзка с основ-ната им дейност. Козметична-та компания Avon например се ангажира с борбата срещу рака на гърдата и срещу домашното насилие. „Данон“ имат проек-ти, подкрепящи здравословно-то хранене и спорта, „Проктър и Гембъл“ подкрепят талантли-вите деца и доставят оборудва-не за родилни отделения, ту-ристическата фирма „Одисея ИН“ работи за екокаузи. Об-щото между всички тези ком-пании е, че те финансират бла-городните си инициативи, като отделят процент от продажби-те на продукт или серия про-дукти. Обикновено средствата се предоставят на партньорска гражданска организация, която се грижи те да бъдат инвести-рани по предназначение.

Такъв е случаят с козметич-ната компания „Арома“, коя-то си сътрудничи с българско-то представителство на еко-логичната организация WWF (World Wildlife Fund). „Пет про-цента от себестойността на все-ки закупен продукт от серията Aroma Green Line ще се акуму-лират във фонд и чрез тях ще се заплаща на собствениците на горски масиви, които се задъл-жават да отглеждат гората за период от 20 или 25 години. Ста-ва дума за своеобразна „еколо-

Откъде идват парите

Когато не обвързват продуктите си с кауза, компаниите използват други начини да финансират социалните си проекти.

� Най-стандартният е да предвидят сума за корпоративна социална отговорност в рамките на бюджетите за маркетинг или връзки с обществеността. В този случай компаниите могат директно да финансират каузи и/или организации. Този начин обаче има някои недостатъци. Един от тях е, че организацията трябва да отдели човешки ресурс, който да се занимава с проектите, а това невинаги е възможно. Затова повечето от тях предпочитат да създадат фонд с определен бюджет и да го предоставят за управление на гражданска организация, която обявява конкурсите, събира предложенията, привлича експерти, които да ги оценяват, за да може в крайна сметка компанията да вземе решение какво да финансира. Освен това гражданските сдружения сключват договор с одобрените кандидати, отпускат средствата, следят за отчетите и контролират изпълнението. Това е много добър начин, защото компаниите не са длъжни да бъдат експерти в тези области, нито да поддържат допълнителен и често специализиран човешки ресурс. Освен това, когато съществуват проблеми на локално ниво, местните организации са тези, които могат да дадат най-добрите решения. � Друг начин за финансиране на социални проекти е т.нар. дарителство по ведомост. То използва ресурса на служителите. Всеки месец от заплатите от съгласните да се включат в инициативата се отчислява определена сума за дадена кауза. В чистия случай на този подход компанията удвоява средствата, дарени от служителите. Удобството е, че, веднъж структурирана, тази система се управлява доста лесно. Средствата са по-малко, но пък постъпват редовно. � Социална отговорност компаниите проявяват и чрез чисто доброволчески инициативи и безвъзмезден труд в подкрепа на различни каузи. � В България е популярно още даряване на стоки и услуги вместо пари. � По света се практикува също т.нар. корпоративно спонсорство, или създаване на фондации. Това означава, че компанията учредява отделна и независима организация, чиято задача е да обслужва нейните дейности в сферата на корпоративната социална отговорност. � K

1.52млрд. долара са похарчени през 2008 г. в САЩ за марке-тинг, обвързан с кауза.

89%от младите американци биха купували продукти на социал-но отговорни компании.

МАЩАБ ТЕНДЕНЦИЯ

� Не знам в мен ли е про-блема, но вече 3 месеца не мога да си намеря ра-бота. Никаква - от прода-вач-консултант, до офис служител, та чак до по-мощник счетоводител. Просто от никъде не ме търсят. Явно това, че ня-мам опит и съм студент-ка означава, че не ставам за работа. А да кажеш, че имам ня-какви страшни изисква-ния - не е така. Ама не става!!! Ако някой има някакви идеи да пише! Мерси!

анонимен

� И аз съм така, лятото карах стаж в една банка, сега си търся работа ама нищо. Последен курс съм, нямам проблеми с работ-ното време, но работа няма. Не знам какво ста-ва в тази държава. Или тези работодатели имат страшни изисквания или аз просто нямам късмет. Едно момиче

� И аз не мога да си на-меря място,където да ра-ботя честно и почтено,с д о б ъ р и к о р е к т е н работодател,който няма да се надлъгва непрекъс-

нато с персонала си вся-чески. Проблема при мен го отдавам на възрастта си донякъде,в това,че кандидатствам без ис-кания от повечето рабо-тодатели опит за работ-ните места. Не искам да се оплаквам,но се слу-чи така в моя житейски път, че останах 10 години в къщи без да работя,без да имам шанса да се ут-върдя и реализирам в ня-какво поприще. Сега се лутам насам - натам и се примирявам да рабо-тя каквато и да е работа, дори не до там добре пла-

тена, но само да помагам на семейството си. Ис-кам да посъветвам мла-дите да не остават без оп-ределена професия-меч-тана от тях, но и търсена разбира се на пазара на труда. Да вземат неща-та в свои ръце,може да е тежко сега,но няма да е все така. За едни по-до-бри дни. Успех на всички търсещи! жена на 44

� Мъж. 39 години. Сил-но специализирано CV. След като преди 3 годи-ни реших да сменя по-прището и го направих

до голяма степен успеш-но, строителния бизнес се сгромоляса и ме хванаха съкращенията. Сега съм безработен от 8 месеца. И не виждам изход от ситу-ацията. За ниско квали-фицирани позиции дори не получавам фийдбак. За позициите изискващи квалификация, работода-телите в момента търсят (ако въобще търсят), хора които са работили на аб-солютно същата работа, за да си спестят какъв-то и да е период за обуче-ние на новия служител. Григоров

РАБОТА Не мога да си намеря работа

ОТ ФОРУМА

ОТ БЛОГА

� не вярвам, че средства-та от закупените проду-кти отиват в съответни-те проекти.

потребител

� Що се отнася до "Арома" и българското представи-телство на екологичната организация WWF, мога ли да попитам по какъв критерий се избира ЧИИ точно гори ще бъдат "оси-новени"? И кой точно и как контролира това да не бъдат собственици, приб-лижени до една от цити-раните страни? Подобни въпроси могат да бъдат поставени за повечето та-кива инициативи. Все пак живеем в България.

Timur&commandos

� По-добрия вариант от есемесите по големи праз-ници - за 1,20 лв си купу-ваш съвест. И стоките да са с масова употреба като киселото мляко напри-мер. jelezen

Re:

� Най-важното е да знаеш какви заплати дават. След това каква заплата искаш ти. След това трябва да се знае колко човека канди-датстват, въпреки че и са-мата позиция издава брой-

ката. Например за марке-тинг мениджър или някъв друг в „продажби“ под 30 души няма да има 100%, но за производствен на-чалник говорим за макси-мум 10 души. инж. Филип

� Може да се пуши на ин-

тервю за работа във „Фи-лип Морис“ примерно. Даже сигурно ги задъл-жават :) ko

� Аз пък си мисля, че най-важното е човек да бъде естествен. Може и да ви звучи много наивно

и детски, но ми се е случ-вало хора, които на интер-вю показват завидни въз-можности по език на тя-лото, НЛП и тем подобни психочудеса, да се издън-ват и да не бъдат приема-ни, както вероятно заслу-жават. nelly

KARIERI.BG // КАРИЕРИ


предпочетем по-малко изда-телство. Това обаче означа-ваше, че ще се лишим от Се-верна Америка или Япония. И в двата случая ситуацията не беше добра.

*Авторът е управляващ парт-

ньор в „Месечина мюзик“

Разпространение без граници

� Аз съм "за" големия лейбъл! Тук музика не се купува, така че е по-до-бре да се дистрибутира някъде, къ-дето ще се продава, и то добре!!! (...) В продажбите на албуми, особено на български артисти, вече няма мяс-то за морал. Човекът работил, пра-вил музика, блъскал се със система-та и за 20 години на сцена получава мин. пенсия, евентуално и 2.58 лв. от авторски права. Аз ако съм ар-тист у нас, независимо какъв, въоб-ще няма да ме е грижа моралът в тази ситуация. Все едно ти да мизер-стваш от работата си, да получиш шанс да получиш кеш пари и кон-церт, там, какво беше, и да кажеш "а, моралът какъв беше". Не ста-ва! Аз искам артистите да изкарват

пари от работата си! nelly

� Мисля, че пропускаме един ва-жен момент, фокусирайки се само върху изпълнителя. Да, той може да загуби пари от това, че албумът няма да стигне до най-големия па-зар, а ще остане тук например - но пък ще увеличи популярността си в страната, ще се засили интересът към концертите му тук и това доня-къде ще компенсира. Само че въ-просът с авторските права не е из-яснен в казуса. Доколко те са на из-пълнителя (или продуцента) и до-колко - на композитора, автора на текста и аранжимента и т.н. По-неже, ако всеки притежава своята част от правата, става доста слож-

но - за композитора може да е по-из-годен местният пазар (ще печели от всяко пускане на песента по някое радио), отколкото например амери-канският, където я пуснат веднъж песента, я не. Тук вече имаме доста преплитащи се и, много възможно - противоречащи си интереси. Ето защо, макар че казусът е интересен (само на пръв поглед изглежда ба-нален, но изобщо не е), за да бъде решен успешно, човек трябва да е бил дълго време "вътре в нещата", за да може да оцени всички евен-туални плюсове и минуси и да на-мери баланса. За нас като външни за бранша остава само да стреляме напосоки.

Timur&commandos

След като дадохме на издателя правата за цял свят, му предло-жихме „Месечина мюзик“ да откупи обратно лиценза за България на собствената си продукция. Партньорът ни прие нашата оферта. Разбира се, това означаваше да се лишим от част от печалбата си. Вложените средства не бяха малко и щяха да се върнат в разстояние на доста по-дълъг период. По този начин обаче постигнахме две цели. От една страна, издателят вече

нямаше основание да се притеснява, че може да загуби евентуал-ни приходи от територия извън неговия контрол. Едновременно с това успяхме да осигурим албума на по-достъпна цена за българските почитатели на музиканта. Подобно решение беше ново и в нашата практика, и в практиката на нашия партньор. То обаче беше оценено като удовлетворяващо в голяма степен интересите и на двете страни.

Какво направихме

„Месечина мюзик“ е проду-центска и мениджърска фир-ма с основна цел представяне на българската музика извън страната. В конкретния слу-чай става въпрос за последния албум на един много известен български музикант. Работа-та по него беше практически приключила, но все още нямах-ме конкретна идея за компа-ния, която да го издаде. Въ-преки факта, че самите ние имахме издателска дейност, бяхме решили, че не сме под-ходящо издателство за този албум, защото сме твърде малки и със слаби позиции в Европа. Благодарение на кон-тактите, които имахме, не беше трудно да намерим две издателски къщи, които про-явиха сериозен интерес. Има-хме и агент, който познаваше добре работата на този бъл-гарски музикант и с истински ентусиазъм се зае със задача-та. Издателят, на когото се спряхме, беше един от най-се-риозните за подобна музика, имаше глобална дистрибуция и ни предложи сериозна про-моция на албума и подкрепа за турне на нашия музикант по представяне на предсто-ящото издание. Всичко звуче-ше отлично. Имаше само един проблем. В договора беше включено условие за ексклу-зивност за цял свят. Това оз-начаваше, че в страни с мал-

ки пазари като България има вероятност албумът да не получи добро разпростране-ние и/или да се продава на ви-сока цена в ограничен тираж. Предложението ни да извадим България като територия за лицензиране бе отхвърлено категорично. Разбира се, съ-ществуваше възможност да

Re:

Виктор ЛИЛОВ*

Виктор Лилов

Намерете работа без стрес

Позитивната нагласа при търсенето на нова позиция става все по-голямо предизвикателство за останали-те без работа. Значителна част от тях са обхванати от страха, че ско-

ро няма да успеят да се преборят за някое от малкото обявени свободни места на пазара.

Това допълнително стресира безработните, за които всяка нова възможност крие риск да се превърне в пореден провал. Мислили ли сте как да се справите със стреса в такава ситуация? Вижте какво съветва електронното издание International Business Times.

Лична равносметкаНеуспехите при търсенето на нова работа не тряб-ва да ви отчайват. Не допускайте да изпаднете в си-туация, в която единственото ви занимание е да се обвинявате за поредното нереализирано интервю. Помислете за постиженията в професионалния и личния си живот и ги степенувайте. На база на тях анализирайте кои съвети за кариерно развитие мо-гат да ви бъдат полезни. Например пренаписването на автобиографията според всяка позиция, за коя-то кандидатствате, е добър начин да си припомни-те различни успешни проекти, които сте реализи-рали при предишни работодатели. Не забравяйте да отбележите също обучения и практики в чужбина, придобити сертификати и др.

Масов проблемДори това да е първият път, в който оставате без ра-бота, не забравяйте, че в настоящата криза не сте единствен. Намерете друг човек с вашата квалифи-кация, с когото заедно да споделите мислите и при-тесненията си относно търсенето на нова работа. Не залагайте на приятели и роднини, с които така или иначе общувате. Вместо това потърсете моти-вирани съмишленици, с които заедно да се борите за кариерата си. Помислете в кои форуми и социал-ни мрежи в интернет можете да потърсите подоб-ни хора. Притоплете контактите си с бивши коле-ги и партньори, покрай които да се запознаете с ос-танали без работа специалисти в близка до ваша-та сфера.

Домашен арестФактът, че сте безработен, не значи, че трябва да страдате затворен пред компютъра вкъщи. Старай-те се да бъдете активни и да излизате всеки ден на-вън. Позитивната нагласа и желанието за нови кон-такти могат да направят чудеса за кариерното ви развитие. Поинтересувайте се от възможностите за допълнителни обучения и квалификация за безра-ботни, които бюрата по труда предлагат. Говорете с консултантите в тях или посетете кариерен цен-тър, от който можете да получите информация за събития, които ще ви бъдат полезни при търсене-то на нова работа. Не се притеснявайте да създава-те нови контакти с хора, които срещате на форуми за работа, изложения, конференции и други подоб-ни събития.

Свободно времеНезависимо колко силно желаете да си намерите нова работа бързо, не ангажирайте цялото си вре-ме с това. Не подценявайте благоприятния ефект на личното време. Постарайте се няколко пъти сед-мично да правите нещо, от което изпитвате голямо удовлетворение - забравено хоби, спорт и др. Ако по-добна стъпка ще ви накара да се чувствате винов-ни, заложете на нещо, което ще ви е полезно към момента. Например на книга за управление на вре-мето или за повишаване на увереността. Не се кон-центрирайте само върху издания, които съветват как да си намерите нова работа, защото така няма да успеете да се откъснете поне за малко от кари-ерните си грижи. � K


ВАШИТЕ РЕШЕНИЯ

МЕНИДЖЪРИ В ДЕЙСТВИЕ

КАРИЕРИ // ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ


Най-добрите работодатели 2009

Фармацията и бързооборотните стоки печелят призовите местаЕкатерина ПОПОВА

Заетите в бизнеса с лекар-ства в България не усещат кризата. Такова впечатле-ние оставят резултатите от българското проучване „Най-добрите работодате-ли“ тази година. То се проведе за четвърти път от април до септември от меж-дународната компания за кон-султиране в областта на чо-вешките ресурси и аутсорсин-га Hewitt Associates съвместно с българския й партньор „Ман-дей инсайт“.

Мненията на повече от 13 хил. служители и над 360 топ мениджъри от 91 фирми в България определиха рабо-тодателите отличници в кри-

ПОЛЯ ДАЧЕВА* ПЪРВА РАБОТА

Непълнолетен може да работи само със специално разрешение

Възнагражденията в България не се обявяват публично

Интересувам се от работа в кол-център, но все още нямам 18. Това може ли да е проблем, когато кандидатствам за работата?

Натали

Фактът, че сте непълнолетна, изисква доста сериозен ангажимент от страна на потенциалния работодател, тъй като законът забранява назначаването на лица от 16 до 18 години на работа, която би могла да окаже неблагоприятно влияние върху тяхното развитие. Работата в кол-център определено не е такава. Въпреки това незави-симо от позицията според Кодекса на труда кандидат под 18-годишна възраст може да бъде нает само с разрешение на инспекцията по тру-да, със съгласието на родител и след обстоен предварителен медицински преглед и медицинско заключение, което установява годността му да извършва съответната дейност. Освен това законът изисква от работодателя да полага особени грижи за труда на непълнолетните си служители, като им осигурява облекчени условия за работа. Той е длъжен да уведомява младежите и

* Поля Дачева е мениджър „Под-

бор“ в Adecco Bulgaria

Всички отговори от „Първа работа“ четете в рубриката „За търсещи работа“ - „Съвети“ на KARIERI.bg

K3

техните родители за възможните рискове на работното място и за мерките, предприети за осигуряване на здравословна и безопасна работна среда.В конкретния случай, ако даден работодател желае да ви назначи в кол-център, е необходимо да получи разрешение от инспекцията по тру-да (това се прави за всеки конкретен случай). Ако такова разрешение бъде дадено, максималната про-дължителност на работния ви ден не може да надвишава 7 часа (35 ч. седмично) и платеният ви годишен отпуск трябва да е най-малко 26 дни, включително за годината, в която ще навършите 18 години.

Търся си работа като 3D дизайнер и смея да твърдя, че съм много добър. Досега съм работил извън България в компания, която се занимава с компютърни игри. Ще се прибирам, но не съм наясно със ситуацията в страната и колко може да получава един добър специалист. Намерих няколко фирми, които се занимават с игри, и смятам да кандидатствам, но не знам какви пари мога да поискам.

Andrews

За съжаление не мога да дам конкретен отговор на Вашия въпрос, тъй като повечето компании в България пазят нивата си на възнаграждения в тайна. В подобни случаи, независимо дали се приби-рате в България, или смятате да разучите какви биха били условията на живот на друго място, можете да сравните бюджета, с който разполагате в момента (приходи, разходи, задължения, спестявания), с проектобюджет за града, където искате да отидете. В интернет има достатъчно информация за цените на наемите, хранителните стоки, транспорта, битовите услуги и финансовите продукти. Ако сравните това, което в момента отделяте на месец за всяко перо от личния си бюджет, включително спестяванията си, с това, което бихте отделяли в града, където искате да се преместите (на база на ценовата информация, която сте намерили), ще получите

по-ясна представа за това от какво заплащане ще имате нужда, за да поддържате същите стандарт и качество на живот. Това би Ви по-могнало да определите финансовите си очаквания към потенциалните работодатели. Друг вариант е да изпратите автобиографията си на компании, които предлагат интересна за Вас работа, и да коментирате с тях възнагражението за позицията. По този начин ще направите сам проучване на конкретния сегмент от пазара и на нивата на заплащане.Накратко казано - информацията е достъпна, стига да вложите малко време и усилия, за да се информирате добре. Съпоставка на бюджетите и SWOT анализ (силни, слаби страни, възможности и заплахи) на ситуаци-ята ще Ви помогнат да стигнете до най-правилното решение.

Hewitt Associates определя най-до-брите работода-тели според броя ангажирани и удо-

влетворени служители в компанията.

Този критерий е водещ, защо-то според анализаторите от Hewitt тъкмо ангажираността на хората отличава компании-те с добри бизнес резултати от

останалите.В проучването „Най-добри-

те работодатели“ могат да се включат компании с поне 50 служители на пълен рабо-тен ден и минимум две годи-ни оперативна дейност на бъл-гарския пазар.

Могат да участват и фирми, които не отговарят на тези две изисквания, но техните резул-тати не се отчитат при крайно-то класиране.

Участниците се подреждат по световно утвърдена мето-дология. Тя измерва доколко работодателят успява да удо-влетвори очакванията на хо-рата си по отношение на спе-цифичните фактори, които ги мотивират в конкретната компания.

Самото проучване в една фирма трае между две седми-ци и един месец. Изследват се мненията на служителите,

Сектор1 McDonalds България верига ресторанти за бързо обслужване2 Shell Bulgaria търговия с петролни продукти3 Авенди маркетинг и дистрибуция на бързооборотни стоки4 Общинска банка банкиране5 Schneider Electric Пловдив производство

ОТЛИЧНИЦИТЕ

ГОЛЕМИ КОМПАНИИ

МАЛКИ И СРЕДНИ КОМПАНИИ Сектор1 AstraZeneca България фармацевтична индустрия2 Телерик IT3 Quintiles България клинични изпитвания4 Saint-Gobain Weber България производител на строителни разтвори5 GlaxoSmithKline България фармацевтична индустрияИзточник: Hewitt Associates

Методологията

Ангажираността и удовлетвореността на служителите

зисната за страната ни годи-на. В категория „Малки и сред-ни компании“ три от първите пет места заемат фирми, чия-то основна дейност е свърза-на с разработката на лекар-ствени средства. „AstraZeneca България“ запази лидерската си позиция от миналата годи-на, а „GlaxoSmithKline Бълга-рия“ отново е сред наградени-те, след като спечели най-висо-кото отличие в категория „Го-леми компании“ преди две го-дини. Ново „лице“ сред най-добрите малки и средни ком-пании през 2009 г. е „Quintiles България“, специализирана в областта на клиничните проуч-вания на медикаменти.

Тазгодишната класация по-твърди наблюденията, че ико-номическите трудности поч-ти не засягат търговията с бързооборотни стоки. Верига-та ресторанти за бързо хране-не McDonalds отново се върна на първото място в категория „Големи компании“, което за-емаше при първото проучване в България през 2006 г. За трета поредна година сред първите е и една от най-големите компа-нии за маркетинг и дистрибу-ция на потребителски стоки в страната - „Авенди“. Впрочем „Авенди“ и McDonalds достой-но представят България в реги-оналните проучвания на Hewitt Associates. През тази пролет те

За пръв път тази година двете основни категории в проучването „Най-добрите работодатели“ - „Голе-ми компании“ и „Малки и средни компании“, се оказа-ха недостатъчни, за да отразят многообразието от успешни политики за персонала в България.

Ето защо авторите на изследването от Hewitt Associates решиха да присъдят и две специални награди - за най-голям работодател в зоната на успеха (с над 60% ангажирани служители) и за рабо-тодател с най-добри социални политики и практики.

Първата награда е специален жест на внимание към успешни-те компании с над 1000 служители, смятат експертите от Hewitt. „Оценяваме и знаем, че управлението на голям брой хора с цел постигането на отлични бизнес резултати е трудна задача, която изисква много ресурси, процеси и отдаденост“, аргументира ре-шението на организаторите Светла Симидчиева от Hewitt. Пър-вият носител на тази награда е „Мобилтел“ заради целия ком-плекс от практики в сферата на персонала, но най-вече заради инициативата Don't be apart! Be a part!, насочена към повишава-не на ангажираността на служителите. Тя стартира от есента на 2007 г. В основата на идеята са висшият мениджмънт и девет от директорите в компанията. Впоследствие инициативата прераст-ва в програма за приобщаване на персонала към корпоративните цели и активно участие във вземането на решенията.

Наред с Be a part! всеки първи работен петък от календарния месец е ден на отворените врати на мениджмънта в компания-

та. Срещите са полезни най-ве-че заради изясняването на кон-кретни въпроси и изграждане-то на взаимно доверие и усе-щане за принадлежност към общ екип, обясняват от „Мо-билтел“. Системата от модули „на самообслужване“ пък дава възможност на всеки служител конфиденциално да се инфор-мира за заплатата си, да пода-

ва молба за отпуска и др.Защо са необходими всички тези усилия? „Колкото по-голяма е

една компания, толкова по-трудно постижима е личната комуни-кация на ръководството със служителите. Личното признание на индивидуалния принос на всеки един служител за успеха на ком-панията е предизвикателство за мениджърите. „Мобилтел“ е из-правена пред задачата да обедини над 2400 служители с различ-ни професии, възрасти и националности в един екип, който спо-деля общи ценности“, отговаря Миглена Узунова, директор „Чо-вешки ресурси“ в компанията.

Второто специално отличие в проучването „Най-добрите ра-ботодатели“ се присъжда съвместно от Hewitt и „Содексо Пасс България“. То е за компания, която използва индивидуален под-ход за посрещане на максимално широк спектър от нуждите на служителите си. Тази награда се дава на фирма с над 60% анга-жирани служители, която има най-високи постижения в следни-те области - обща удовлетвореност от работното място, допълни-телни придобивки, баланс между работа и личен живот, призна-ние и ценене на хората, подходяща физическа работна среда, до-бри възможности за кариерно развитие и обучение. Акцентът е върху общата удовлетвореност от работното място, допълнител-ните придобивки и баланса между работа и личен живот. „За нас беше естествено да подкрепим именно тази награда, тъй като ус-лугите на „Содексо“ са пряко свързани с подобряването на ка-чеството на живот на служителите както на работното им мяс-то, така и извън него. Според философията на нашата компания ключът на успеха се крие в удовлетвореността на хората и в ба-ланса между работа и личен живот“, коментира Жан Истас, уп-равител на „Содексо Пасс България“.

Първата специална награда за работодател с най-добри соци-ални политики и практики получи фармацевтичната компания АstraZeneca България заради пакета от гъвкави социални придо-бивки за персонала, както и заради инвестициите й в здравеопаз-ването, младите хора и културата. � K

на топ мениджмънта и поли-тиките и практиките за упра-вление на хората. Участието е доброволно и безплатно за компанията.

Рейтингът на работодате-лите се основава на обективна формула, в която се включват процентът ангажирани към бизнеса на фирмата служите-ли и синхронът между стра-тегията на компанията, ду-мите и действията на топ ме-ниджмънта и възприятията на персонала.

Най-голяма тежест за край-ното класиране (60%) има ан-гажираността на персонала,

останалите 40% от окончател-ната оценка зависят от т.нар. индекс на съпоставимост, кой-то показва до каква степен се припокриват гледните точки на служителите, топ менид-жърите и специалистите по човешки ресурси. Колкото по-голямо е съвпадението между мненията на тези три групи в компанията, толкова по-здрава е работната среда, обясняват консултантите от Hewitt. � K

ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ // КАРИЕРИ


За тенденциите в ангажираността и

удовлетвореността на служителите в

България на стр. 6.

заеха съответно второ и едина-десето място в рейтинга за Цен-трална и Източна Европа.

Кризата се отрази болезнено на сектора на информационни-те технологии. Това личи и от проучването за най-добрите ра-ботодатели за 2009 г. За разлика от миналите четири класации, в които първите места бяха запа-зени предимно за IT компании, тази година единствено „Теле-рик“ е сред отличниците, при това за пореден път. В кризис-ната 2009 г. компанията дори е подобрила резултатите си и се е изкачила с две позиции нагоре в класацията на Hewitt.

Две производствени ком-пании и една от финансовия бранш са изненадите в тазго-дишния рейтинг на най-добри-те работодатели. Производи-телят на строителни разтво-ри „Saint-Gobain Weber Бълга-рия“ и заводът за прекъсвачи на Schneider Electric в Пловдив са успели да спечелят доверие-то на служителите си въпреки сериозните удари, които реце-сията нанесе именно на строи-телството и индустрията. А Об-щинска банка се класира сред първите пет големи компании, независимо че световната кри-за започна тъкмо от сектора на финансите.

Споменатите три компании обаче са по-скоро изключе-ния в своите браншове - имен-но от секторите производство, строителство и банки са близо една трета от всички откази за включване в проучването „Най-добрите работодатели“ тази го-дина. Аргументът: сериозното отражение на икономическа-та криза върху бизнеса на ком-паниите, довело до значително намаление на персонала или излизане на голяма част от слу-жителите в неплатен отпуск за неопределено време. Други 15% от отказалите участие фирми - предимно от индустрията и от информационните технологии - пък смятат, че мнението на хо-рата им няма да бъде обектив-но заради „настоящата иконо-мическа ситуация на интензив-ни промени“. � K


Изследването отчита доколко съвпадат гледните точки на служители и мениджъри.

Едно е да работиш за ангажираността на по-малко от 100 души, друго е да го правиш за десет пъти повече.

са водещи критерии

Нови награди за успешни практики

За пръв път отличия за компания с над 1000 служители и за най-добра социална политика Радина КОЛЕВА



53%от работещите българи се чувстват ангажирани с бизнеса на своите компании.

ЛОЯЛНОСТ

АНГАЖИРАНОСТ И УДОВЛЕТВОРЕНОСТ

ИЗМЕРЕНИЯ НАИЗМЕРЕНИЯ НА УДОВЛЕТВОРЕНОСТТА УДОВЛЕТВОРЕНОСТТА

ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕРЕНИЯ НА АНГАЖИРАНОСТТААНГАЖИРАНОСТТА

{ ХОРА{ ХОРА топ мениджмънт мениджъри колеги ценене на хората

{ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ{ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ заплащане придобивки признание

{ ФИРМЕНИ ПРАКТИКИ{ ФИРМЕНИ ПРАКТИКИ политики и практики управление на

представянето съответствие между

вътрешен и външен имидж репутация на компанията

{ КАЧЕСТВО НА ЖИВОТ{ КАЧЕСТВО НА ЖИВОТ физическа работна

среда баланс между работа

и личен живот

{ РАБОТА{ РАБОТА задачи, дейности удовлетвореност от

свършената работа автономност ресурси процеси

{ ВЪЗМОЖНОСТИ{ ВЪЗМОЖНОСТИ за кариерно развитие обучение и развитие

КАЗВАМ ИСКАМ ПРАВЯ

...полагам допълнителни усилия и действия, които допринасят за успеха на компанията

...говоря положително за компанията пред колеги, потенциални бъдещи колеги, приятели, клиенти

...имам силно желание да бъда част от тази компания

51%47%47%64%66%66%67%66%67%

41%46%45%58%59%57%

58%60%53%55%57%55%56%55%56%

47%48%49%34%39%37%

45%41%39%43%45%43%

39%41%39%52%52%47%

50%53%52%51%51%52%

61%59%56%51%51%51%

53%51%54%66%65%64%

Топ мениджмънт Мениджъри

Колеги Ценене на хората

Работа (задачи, дейности) Удовлетвореност от свършената работа

Автономност Ресурси

Процеси Заплащане

Придобивки Признание (извън заплащането)

Възможности за кариерно развитие Обучение и развитие

Фирмени политики и практики Управление на представянето

Репутация на компанията Съответствие между вътрешен и външен имидж

Баланс работа/личен живот Физическа работна среда

УДОВЛЕТВОРЕНОСТ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ ОТ РАБОТНАТА СРЕДА

Средно за България 2009 Средно за България 2008 Средно за ЦИЕ 2008 / 2009

Източник: Hewitt Associates

Служителите остават ангажирани въпреки кризата

Одобрението е най-голямо при бързооборотните стоки, най-зле е аутсорсингътЕкатерина ПОПОВА

Изненада! През кризисната 2009 г. средно за България ангажираните към бизне-са на компанията си работ-ници и служители остават толкова, колкото са били и миналата година.

По този показател страната ни не се различава от средно-то ниво в Централна и Източ-на Европа, сочат данните от из-следването на Hewitt Associates „Най-добрите работодатели“. Въпреки съкращенията на хора и бюджети за заплати и за развитие на персонала 53% от всички заети у нас искат да са част от компанията си; гово-рят позитивно за нея пред по-знати, колеги и клиенти; пре-поръчват я на близки и прия-тели, които търсят работа; по-лагат допълнителни усилия за нейния успех.

Запазването на средната сте-пен на ангажираност в нашата страна не означава, че работе-щите българи посрещат с енту-сиазъм негативните последици от глобалната криза. Напротив, в близо 14% от участвалите в тазгодишното проучване ком-пании се отчита спад в ангажи-раността на служителите, кое-

то е двойно повече в сравнение с миналата година.

Този негативен резултат оба-че се компенсира изцяло с нео-чаквано голям скок в броя ан-гажирани служители във фир-мите - най-добри работодате-ли. През 2009 г. средно 81% от заетите в тези компании по-казват ангажирано поведение. В почти половината от тях уве-личението на броя ангажира-ни хора е с около 12 процентни пункта. Елена Димова, ръково-дител на проучването „Най-до-брите работодатели“, обясня-ва този факт със силната анга-жираност на топ мениджърите в тези компании, която дейст-ва ентусиазиращо и на остана-лия персонал. „На преден план излиза съответствието между външен и вътрешен имидж - доколко фирмата спазва обеща-нията си към служителите“, до-бавя Димова.

България изостава от други-те държави в региона по удо-влетвореност на служителите от работната им среда. Най-го-лям спад в оценките има по от-ношение на признанието, кое-то хората получават от своите ръководители, чувството на за-доволство от свършената рабо-та, работните задачи и възмож-ностите за кариерно развитие. Нивото на удовлетвореност в компаниите - най-добри работо-датели, е с цели 26% по-високо, отколкото в останалите фирми, участвали в проучването. Най-големи са разликите между от-личниците и останалите в усе-щането на хората, че са ценени, в оценките за допълнителните придобивки и за възможности-те за обучение и развитие, кои-то фирмата предоставя.

Общата тенденция е цялост-

ната удовлетвореност да над-вишава ангажираността на слу-жителите. В IT сектора и аут-сорсинг компаниите тази раз-лика е най-значителна - над 10%. „Много по-лесно е да си доволен, отколкото да полагаш усилия“, коментира по този по-вод Елена Димова.

На двата полюсаНай-силно ангажирани и най-удовлетворени от средата, в ко-ято работят, са заетите в дист-рибуцията на бързооборотни стоки. Повече от две трети от хората там активно подпома-гат успешното представяне на своите компании.

Въпреки че производствени-ят сектор е особено силно за-сегнат от кризата, броят анга-жирани служители там също надхвърля средното равнище за страната. За Петър Космев,

маркетинг мениджър на един от отличниците в класацията - завода за строителни разтво-ри Saint-Gobain Weber Бълга-рия, това не е изненада. „При нас има добра корпоративна култура - общите ценности се споделят на всички нива, има честно отношение и индивиду-ален подход към всички слу-жители, както и прозрачност при взимането на решенията“, обяснява той. Космев очаква раздвижване на пазара в стро-ителството през следващата година, което предполага, че тази индустрия ще се предста-ви още по-добре в проучването през 2010 г.

На другия полюс по ангажи-раност са аутсорсинг компа-ниите. Едва 41% от работещи-те там искат да са част от фир-мата и полагат допълнителни усилия за нейното развитие.

„В такива класации печелят два вида ком-пании: опериращите в иновативни сфери и фирмите с голямо текучество.“ИВАЙЛО СЛАВОВ, ген. мениджър на Adecco за България

Разбира се с прекия си ръководител. Ха-ресва работата си, говори добре за компанията и е го-

тов да положи допълнител-ни усилия за нейния успех.

Не е много доволен от заплата-та си, тревожи се за финансова-та си стабилност, но вярва, че мениджмънтът е взел необхо-димите мерки за преодолява-нето на кризата.

Така изглежда банковият слу-жител в България според проуч-ването „Най-добрите работода-тели“ на консултантската ком-пания Hewitt Associates. Тази го-дина банковият сектор участва в него за пръв път.

Къса дистанцияБроят на ангажираните с бизне-са на компанията си служители в този бранш в България надми-нава средното ниво за банковия сектор в Централна и Източна Европа, а и равнището за Бълга-рия като цяло, показват резулта-тите от проучването. Работещи-те в банките се изказват много положително за преките си на-чалници и колегите си. Според Елена Димова, ръководител на „Най-добрите работодатели“ в България, оценките за преките мениджъри в банковия сектор са с 5 процентни пункта по-висо-ки, отколкото в останалите ин-дустрии. Тя обяснява този факт с добрата комуникация и ми-нималните разлики в качество-то на информацията, която дос-тига до различните нива в ком-панията. „Дистанцията между преки ръководители и служи-тели в бранша е по-къса, откол-кото в други сектори. Директо-рът на банков клон обикновено

е експерт, който е бил промо-тиран отвътре“, обяснява Ди-мова. Резултатът е 81% съвпа-дение на мненията за работна-та среда на служителите, пре-ките ръководители и висшите мениджъри. „Всички ние, кои-то работим за Общинска банка, имаме единна визия за развити-ето на компанията. Решенията на ръководството се разбират и подкрепят от служителите, а идеите на служителите се взе-мат предвид при реализацията на процесите“, казва Георги Бе-ловски, изпълнителен директор на Общинска банка, която още с първото си участие в проучва-нето тази година попадна сред най-добрите работодатели.

Плюсовете на кризатаДруго възможно обяснение за положителната оценка и висо-ката ангажираност на служите-лите в сектора е фактът, че бан-ките в България останаха срав-нително незасегнати от кризата и не се наложи да съкращават персонал, както се случи в мно-го от финансовите институции на Запад. „Това, че в България се наблюдават колебания в раз-витието на икономическите про-цеси, не промени нашите плано-ве по отношение на инвестиции-те в хората ни и в условията на работа“, твърди Беловски.

В повечето банки вътрешни-те обучения и тимбилдингите не са били прекъсвани, което безспорно засилва мотиваци-ята и ангажираността на слу-жителите. „Може би в момен-та дават плод усилията, кои-то са се правили за хората пре-ди кризата“, разсъждава Еле-на Димова. Според нея иконо-мическият спад е намалил те-кучеството в банковия сектор и

е ограничил до минимум „кра-денето“ на кадри. Мениджърът „Човешки ресурси“ на една от банките, участвали в проучва-нето, обяснява тези факти: „Ре-цесията даде ясна перспекти-ва на служителите ни - те искат сигурност на работното място и мислят в по-дългосрочен план“, коментира тя.

“Едва сега хората си дават сметка какво реално получа-ват от своя работодател и ин-

вестираното досега в обучение и изграждане на доверие дава плодове“, допълва Димова. Ре-зултатът - повече от половина-та служители в банковия сек-тор оценяват положително ра-ботното си място, сравнено с други места, където биха мог-ли да се реализират. Малко по-вече от една трета от запитани-те виждат себе си в компанията до края на кариерата си - резул-тат, който надминава средния за България.

Фокусирани върху бъдещетоНай-голямото притеснение на заетите в банковия сектор е фи-нансовата им сигурност. В съ-щото време те са най-неуверени,

че компанията им ще се справи с кризата. Въпреки това обаче участвалите в проучването бан-кови служители смятат, че топ мениджмънтът е взел необходи-мите мерки, за да се избегнат не-гативните ефекти от икономи-ческата ситуация. „Служители-те се чувстват сигурни не тол-кова, че нищо лошо не може да им се случи, колкото че се пра-ви всичко възможно да се запа-зят работни места“, обобщава мненията Елена Димова.

През 2010 г. работодателите в сектора не бива да позволят да изгубят инерцията от поло-жителните резултати през тази година, смята тя. Тъкмо с тази цел в една от банките, участва-ли в проучването, смятат да за-ложат на развитието на опера-тивните ръководители. „Необ-ходимо е да развием лидерски-те и мениджърските умения на оперативните мениджъри, за-щото те дават личен пример на останалите служители в ор-ганизацията“, казва мениджъ-рът „Човешки ресурси“ на бан-ката. Плановете включват още нефинансови стимули и моти-ватори, както и обучения на мениджмънта, включително в ЕМВА програми.

В Общинска банка също ще продължат да работят за инди-видуалното развитие на хората си, както и за поддържането на добра и отворена комуникация. „Ще наблегнем върху управле-нието на представянето на слу-жителите, като поощряваме постигането на резултати чрез конкретни измерители и стиму-ли“, казва Георги Беловски.

Резултатите от тези усилия ще станат ясни при следващо-то проучване „Най-добрите ра-ботодатели“. � K



Банките: по-малко текучество, повече лоялност

Добрите резултати са следствие от усилията, положени преди 2009 г.Таня ОБУЩАРОВА

81%е съвпадението на мненията за работната среда на служителите, преките ръководители и висшите мениджъри.

СИНХРОН

ИЛЮСТРАЦИЯ: МИХАИЛ ВЪЛКАНОВ

Тази констатация от актуално-то проучване потвърждава тен-денцията, наблюдавана и през миналите години. „По принцип нашият бранш рядко би могъл да се нареди много нагоре в та-кава класация. Обикновено пе-челят два основни вида компа-нии. Единият са опериращите в иновативни сфери като инфор-мационните технологии, къде-то работата е разнообразна и интересна. Другият са фирми-те с голямо текучество, защото е много по-лесно хората да бъ-дат ангажирани за кратко вре-ме“, коментира Ивайло Славов, генерален мениджър на Adecco за България. Според него „рабо-тодателите в аутсорсинг секто-ра, чиито служители традици-онно извършват стандартни и повтарящи се дейности, трябва да правят четири пъти повече за персонала си от фирми, като McDonalds например, за да ог-лавят рейтинга на Hewitt“.

Възможните решенияАнгажираността на заетите с аутсорсинг обаче може да бъде повишена. Рецептата на Сла-вов: „Работата при нас е моно-тонна, а монотонността убива. Затова периодичната смяна на задълженията на хората е за-дължителна. В Adecco това се прави през една до три години в зависимост от конкретната дейност.“ Служителите могат да бъдат спечелени за каузата на фирмата също чрез допъл-нителна квалификация и по-вишаване на възможностите за кариерно развитие, чрез съз-даване на среда, в която хората да могат да планират кариера-та си по-дългосрочно, както и чрез добър баланс между рабо-та и личен живот.

Информационните техноло-гии се представят изненадва-що слабо в тазгодишното про-учване „Най-добрите работо-датели“. Венера Александро-ва, директор „Web решения“ в Netage Solutions, смята този резултат за логичен: „До ми-налата година в нашия сек-тор всичко еволюираше много бързо - заплати, бонуси, придо-бивки. Това доведе до известно разглезване. Тази година оба-че проектите намаляха, много заплати се замразиха, а с тях и ангажираността. Повечето служители се чувстват неси-гурни“, обобщава тя. Алексан-дрова смята, че комуникация-та между мениджмънта и слу-жителите в някои IT компа-нии също има нужда от сери-озно подобрение.

Въпреки прогнозите на поли-тици и икономисти за пореден спад на пазара през следващи-те месеци участниците в „Най-добрите работодатели“ са по-скоро оптимисти за развити-ето в собствените си сфери на дейност и за бъдещето на сво-ите компании. Ако техните оч-аквания наистина се сбъднат, това със сигурност ще се отра-зи положително върху ангажи-раността на хората им и кон-куренцията в класацията на Hewitt през следващата годи-на ще бъде още по-голяма. � K



Зоя Паунова: Продължаваме да инвестираме в служителите

Ф армацев-тичният бранш се представя доста

силно в класацията „Най-добрите работо-датели“ тази година. Как си обяснявате този резултат? Фармацевтичният пазар като цяло не попада в ка-тегорията на най-тежко засегнатите от кризата. През изминалата година пазарът у нас е нараснал с 11%. Ние продължаваме да инвестираме в човеш-кия капитал, търсим нови бизнес възможности, на-значаваме колеги и през 2009 г. в компанията вече работят 115 души при тра-диционно за нашия екип ниско текучество в грани-ците на 5-6%.

В най-тежките години на кризата (2008 и 2009) „AstraZeneca България“ е на първо място в рей-тинга. Вие ли ставате все по-добри или конку-ренцията ви отслабва?Не мисля, че конкуренти-те ни изостават, защото динамичното развитие на пазара провокира всички да се развиват. В същото време ние непрекъснато анализираме нашите сла-би места. Включването на колегите в работни групи на всички нива им вдъхва увереност, че с дейността си допринасят за пости-гането на корпоративни-те цели. Това възпитава култура на прозрачност, равни възможности и вза-имно уважение. Мисля, че истинността на взаимоот-ношенията в AstraZeneca е в основата на доброто

управление на хората и бизнеса.

Какви са резултатите на българския офис във вътрешното корпора-тивно проучване за удо-влетвореността на слу-жителите на AstraZeneca в глобален мащаб? От тази година това про-учване вече се провежда всяка година. То обхва-ща 60 хил. служители на AstraZeneca по цял свят и измерва редица факто-ри, показващи удовлет-вореността на работещи-те в компанията. През 2009 г. българският екип на AstraZeneca оценява с над 90% показатели като ангажираност, усещане за силно лидерство, рав-ни възможности, репута-ция на компанията, ори-ентираност към клиента, отношения с преките ръ-ководители, здравослов-ни и безопасни условия на труд, ниво на работа в екип. Това е един от най-високите резултати в рам-ките на компанията в све-товен мащаб.

Как успявате да запа-зите служителите си мотивирани в кризата? Непрекъснато се стараем да надграждаме и обога-тяваме пакета от социал-ни придобивки за наши-те служители, за да сме конкурентоспособни, да възпитаваме лоялност и да съхраним най-талант-ливите хора. Радваме се на добрите показатели в проучванията, но съще-временно много сериозно анализираме категории-те, в които имаме по-сла-би резултати. След това

Изпълнителният директор на „AstraZeneca България“

изготвяме план за дейст-вие, който се представя на целия екип. Правим работни групи за негова-та реализация, като в тях ангажираме служителите от всички отдели. Например балансът ра-бота - личен живот беше с един от най-ниските по-казатели в проучването преди две години. Затова въведохме гъвкаво работ-но време и възможност за дистанционна работа от вкъщи. Сега колегите мо-гат да идват в офиса в по-ранен или по-късен час, за да избегнат проблемите с трафика или съобразно личните и семейните си ангажименти. Предоста-вяме възможност на май-ките, които искат да се върнат на работа, преди детето им да е навърши-ло 1 година, да работят на четири-, шест- или осемча-сов работен ден по догова-ряне. AstraZeneca субси-дира наемането на дете-гледачка. Продължаваме да работим активно в тази посока, въпреки че резул-татите ни вече са значи-телно по-добри.

Каква е възвращае-мостта на инвестици-ята в служителите? Печалбата, ръстът и раз-витието на компанията - това е начинът, по който измерваме резултатите от инвестицията в служите-лите. Текучеството също е изключително важен показател, който тряб-ва да се следи постояннo. Фактът, че AstraZeneca в последните пет години е една от най-бързо растя-щите фармацевтични ком-пании в България, говори, че добрите и дългосрочни инвестиции в служители-те се отразяват благопри-ятно върху финансовите резултати. Ние инвести-раме в хората, а те инвес-тират в компанията.

Тази година вие полу-чавате и специална награда за работодател с най-добри социални политики и практики. Какво според вас отли-чава социалните поли-тики на AstraZeneca от останалите компании в България?Нашата философия е, че социалната отговорност е начин на живот. Спо-ред нас има право на ус-пех само компания, коя-

то съчетава желанието си да бъде добър данъко-платец и работодател, да има добри печалби и успе-шен бизнес с отговорност към обществото и чувст-вителност към неговите проблеми. Конкурентното ни пре-димство е, че социално отговорната ни полити-ка през последните 10 го-дини е устойчива и се раз-вива. Освен в служители-те си (виж карето) ние ин-вестираме в три основни направления на корпора-тивната социална отго-ворност (КСО) - здраве-опазването, квалифика-цията на младите хора и българската култура. В областта на здравеопаз-ването усилията ни са на-сочени към създаване на национална скринингова програма за ранна диаг-ностика и навременното лечение на рака на гърда-та. Имаме и поредица от инициативи за подобря-ване на информираност-та на българското населе-ние с цел намаляване на риска от сърдечносъдови инциденти.В подкрепа на младите хора съвместно с шведско-то посолство всяка година връчваме „Мини-Нобело-ва награда“, участваме и в майсторските класо-ве, организирани от Бъл-гарския форум на бизнес лидерите. През послед-ната година стартирахме и стажантска програма. Подпомагаме също Све-товната купа по спортна аеробика и Националния фестивал по бойни спор-тове „Млади приятели на полицията”.В областта на култура-та сме изградили дълго-годишно партньорство със Съюза на артистите в България, като съдейства-ме за закупуване на живо-тоспасяващи медикамен-ти и лечение на членове-те на съюза. Дори в усло-вията на криза бизнесът трябва да отговаря на ви-соките етични стандарти. Голяма част от компани-ите съкращават бюджети-те си за КСО. AstraZeneca няма да го направи, защо-то във време на икономи-чески трудности е важно да утвърдим силната си принадлежност и чувст-вителност към проблеми-те на обществото.

Интервюто взеТаня ОБУЩАРОВА

ПРОФИЛ

Зоя Паунова е изпълнителен директор на „AstraZeneca България“ от 2000 г., след сливането на шведската Astra и британската Zeneca. Работи в ICI, предшественик на британската Zeneca, от 1992 г. Преди това е била във „Фармахим“ и „Фар-мация“ – Дупница (днес „Актавис“). Тя е магистър по фармация от Медицинската академия в София. Завършила е бизнес в INSEAD, Франция.

Зоя Паунова СНИМКА: ASTRAZENECA

�

Придобивки� Здравна застраховка� Застраховка „Живот“� Пенсионно осигуряване� Гъвкаво работно време � Подпомагане на работещи майки с деца до 1 година� Поощряване на здравословния начин на живот чрез спорт� Ежегоден скрининг за рак на млечната жлеза� Безплатни билети за концерти.



ПРОФИЛ

Иван Лисиков е завършил „Международно счетоводство“ и „Корпоративен мениджмънт“ в УНСС в София, както и „Финансов мениджмънт“ и „Корпоративен мениджмънт“ в „McDonalds хамбургер университет“ в Чикаго. Кариерата му в „McDonalds България“ започва през 1996 г. като финансов директор, а от 2006 г. Лисиков е управляващ директор на компанията.

�

Успешни практики� Периодични срещи на специалистите по човешки ресурси и мениджърския екип с фокус групи от служители от всички нива

� Конкурс за стипендии за повишаване на квалификацията на служителите

� Програма Boss of the Day или „Смяна на ролите“, при която ме-ниджъри и служители разменят работните си места

� Политика на отворе-ни врати

� Периодични вътрешни анкети за удовлетвореност и ангажираност.

Управляващият директор на „McDonalds България“

Иван Лисиков: Да работиш с млади хора е удоволствие

Тази година се изкачихте с една пози-ция нагоре до лидерското

място в класацията за най-добрите рабо-тодатели в България. Означава ли това, че кризата ви се отразява по-скоро положително?

В никакъв случай криза-та не може да се отразя-ва положително. В такъв момент се вижда резул-татът от последователни-те ни политики през годи-ните, които ни позволиха да посрещнем днешните икономически труднос-ти по-подготвени. Да бъ-дем отново лидер в тази престижна класация за нас е много важно при-знание и, разбира се, пре-дизвикателство и голяма отговорност.

Какво се промени в отношението ви към служителите през последната година?McDonalds непрекъснато развива и усъвършенства програмата си за oбуче-ние, както и практиките за развитие на хората на всички нива в компания-та. Най-важното за нас е да имаме солидна основа, над която да надгражда-ме; всеки да намира своя-та перспектива за реали-зация и да натрупва зна-ния и умения, които да му помагат да изпълня-ва задачите и да постига целите си. Стараем се да насърчаваме служители-те си, като им даваме въз-можност да поемат пове-че отговорности. Така им показваме, че имаме до-верие в тях. Стремим се да изразяваме признател-ност и да ги възнагражда-ваме за добре свършената работа.Като успешни утвърде-ни практики бих посочил срещите на специалисти-те по човешки ресурси и мениджърския екип с фо-кус групи от служители от всички нива, на които се обсъждат разнообраз-ни въпроси, свързани с работата на ресторанти-те ни. Много мотивира-ща е и стипендиантска-та ни програма. Тя дава шанс на служители и ме-ниджъри от всички ресто-ранти на конкурсни нача-ла да спечелят годишна стипендия от McDonalds,

която да инвестират в об-разованието си. Друг интересен пример е програмата, при която ме-ниджъри и служители пе-риодично разменят свои-те работни места и задъл-жения. Това несъмнено помага за подобряване на комуникацията и работ-ната атмосфера, засилва уважението и доверието в екипа. Познатата практика „По-литика на отворени вра-ти“ съществува и при нас. Тя дава възможност на всеки служител да се срещне с управителя на ресторанта, за да изрази мнение или да направи предложение. Впрочем ние периодич-но провеждаме и наши вътрешни анкети за удо-влетвореност и ангажира-ност на служителите и ме-ниджърите ни. Резултати-те от тях в голяма степен се припокриват с тези от националното изследване на Hewitt.

Проучването „Най-добрите работода-тели“ отчита мнени-ето на служителите. Доколко резултатите от него влияят върху решенията, които се взимат вътре във фир-мата?Всяко проучване носи със себе си много полезна ин-формация и е важна обрат-на връзка за нас като ра-ботодател. Тя ни помага да изградим дългосрочна стратегия, като отчитаме както позитивите, така и нещата, които имат нуж-да от корекция. “Най-до-брите работодатели“ по-сочва кои са силните ни страни според нашите слу-жители - възможностите за професионално израст-ване, развитие и кариера, качественото обучение и добрите условия на труд. Служителите смятат, че трябва да засилим външ-ната комуникация за ими-джа на МcDonalds като ра-ботодател. Именно заради това през тази година на-пример проведохме кому-никационна интернет и радио кампания под мо-тото „Ела да работиш с нас“. В нея „герои“ бяха наши реални служители, които споделяха причини-те, поради които са избра-ли МcDonalds. Тази кам-пания носи много силно послание, защото то из-

лиза от самите служите-ли. Тя е и още един начин да докажем на хората си, че за нас е важно всеки от тях да се чувства значим, ценен и мотивиран.

Какво кара служителите ви да дават на компа-нията толкова високи оценки, при положение че за голяма част от тях МcDonalds е сравни-телно кратък етап от професионалното им развитие?За голяма част от наши-те служители МcDonalds е първо работно място, а всички знаем колко е важ но всяко начало в жи-вота на човека. В същото време имаме значителен брой колеги, които са с по-вече от 10-годишен стаж в компанията. Не са малко и тези, които са с нас от са-мото начало, което пък е доказателство за възмож-ностите за дългосрочна реализация в рамките на организацията. Компания като нашата е отлична школа за всеки млад чо-век. Със своите ценности, стандарти, ноу-хау и до-бри бизнес практики рабо-тата в МcDonalds е трам-плин за много от млади-те хора в тяхното по-на-татъшно професионално развитие. Редица успеш-ни мениджъри в големи компании в България са преминали през нашата школа. Да работиш с мла-ди хора е удоволствие - всеки контакт с тях е по-лезен с многото и разно-образни таланти, заряд и идеи, които те носят със себе си.

Интервюто взеРадина КОЛЕВА

Иван Лисиков СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

КАРИЕРИ


КАРИЕРИ


30% 30% 30%

10%20% 20% 20%

10%

30%участва в подготовката и

реализацията на маркетингови изследвания

в областта на медиите

обработва първичната информация от маркетинговите

изследвания анализира информация от интернет изследвания

работи и анализира информация от изследвания,

които фирмата получава от агенции

опит в планирането и провеждането на социологически и

маркетингови изследвания

аналитични умения

статистическо или математическо

образование опит в работата с SPSS и EXCEL интереси към

интернет като медиа

Ако единият профил ви харесва, а с другия съвпадате, можете да кандидатствате с професионална автобиография и описание на опита си в изследванията на адрес [email protected] до 20 ноември 2009 г.

търси за назначи Специалист маркетингови изследвания

На интервю ще бъдат поканени само одобрените по документи кандидати. Кандидатурите ще бъдат разглеждани конфиденциално и личните данни, които ни предоставяте, ще бъдат третирани съгласно изискванията на ЗЗЛД.

ПРОФИЛ НА ПОЗИЦИЯТА ПРОФИЛ НА КАНДИДАТА

•

•

•

•

•

•

•

•

•

•

•

•

•

1

45ГОДИНА VII, 14 - 20 НОЕМВРИ 2009

ЛЕГЕНДИ ЗА ЕСЕНТА

ДИМИТЪР ПАВЛОВ

MERCEDES-BENZ

МОНБЛАН

КИНОМАНИЯ

CMYK Капитал Light стр. 1

2 45/14 - 20 ноември 2009 г.


3

интро

© Б.Мисирков / Г. Богданов

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ

Голяма част от лицата, нещата и местата в този брой идват

от едно по-старо време, когато мъжете бяха истински мъже,

жените бяха истински жени, а малките космати същества от

Алфа Центавър бяха истински малки космати същества от Алфа

Центавър. (Това е от „Пътеводител на галактическия стопад-

жия“, към която ни тресе възобновена страст, след като едва не

заспахме, докато гледахме доста посредствения опит по същата

тема, Frequently Asked Questions About Time Travel на Гарет Ка-

ривик.) Кариерата на Димитър Павлов например (среща с него на

стр. 4) се развива по плавна възходяща линия от десетина години

насам – но въпреки това всеки разговор с него неминуемо включва

и времето му като култов водещ на сутрешния блок на „Ретро

радио“. Вторият ни опит в новата рубрика неща (на стр. 6) този

път е историята на автомобилния концерн „Мерцедес - Бенц“

– продукт в еднаква степен както на иновациите, така и на пре-

клонението към традициите. Започва и пътеписът „От другата

страна на Земята“ от Юлия Дамянова (на стр. 8), който пък

ще продължи в пет поредни броя, така че го очаква една доста

дълга (като за седмично списание) история. Предлагаме ви кратко

ръководство (на стр. 14) за изкачване на Монблан (най-високият

връх от златната епоха на алпинизма, когато алпинизъм наисти-

на е означавало да се катериш някъде в Алпите) и друго кратко

ръководство (на стр. 16) за посещение на Киномания (която се

провежда за двайсет и трети път след първото си издание през...

1987, честно). За все повечето си читатели, които са родени

след 1987, припомняме историята на извънземния космодрум/

родното място на най-древното разумно същество/най-голямата

глупост в най-новата българска история Царичина (на стр. 18).

Има и по-така, интелектуалски работи (среща с Херта Мюлер,

носителката на Нобеловата за литература, на стр. 20), и по-та-

ка, попкултурни (шарената секция ревю, от стр. 22). Завършваме

с разказ на Тео Чепилов, който много рядко пише разкази, но пък

му се получават много дълги и много смешни (на стр. 28).

Богдан Русев

P.S. Следващият ни брой е за гурме, моля ви се. Биляна Димова ще разговаря с трима от най-добрите готвачи в града, Калина Гарелова ще опише един съвър-шен кулинарен ден от сутрешното кафе до късния вечерен дижестив (или до животоспасяващата гореща супа в четири сутринта, още не знаем докъде ще стигне), Янко Терзиев ще извади няколко пикантни истории за връзката между храната и киното, Борислав Банев кратко и забавно ще преразкаже биографи-ята на кулинарната суперзвезда Гордън Рамзи, а Христина Митовска продъл-жително и изискано ще реди прибори за хранене, които след това ще снимаме в захлас. Доколкото се познаваме, сто процента ще има и модна сесия, в която красиви и елегантно облечени хора седят в някой изискан ресторант, но все пак проверете сами.

Главен редакторБогдан Русев

РедакториБиляна ДимоваЯнко Терзиев

Росица Илиева

Творчески директорСветлана Мирчева

ФотографияЦветелина Ангелова

Рекламен офис[email protected]

02/9376444

[email protected]


4 45/14 - 20 ноември 2009 г.

СЧУПЕНОТО НОСИ ЩАСТИЕ: ДИМИТЪР ПАВЛОВ

В ЕДИН НЕПОРЯДЪЧНО ОТКРОВЕН РАЗГОВОР

От Росица Илиева

Снимки Цветелина Ангелова

ДОКЪДЕ МОЖЕ ДА НИ ЗАВЕДЕ ЕДИН ВОДЕЩ? На обяд. Или у нас. У

приятели. И не знам къде другаде.

ВОДЕЩ ЛИ ИСКАХТЕ ДА СТАНЕТЕ КАТО ДЕТЕ, ЧЕ ЗАПИСАХТЕ ПУБ-

ЛИЧНА РЕЧ? Мисля, че всеки като малък иска да стане или футболист,

или космонавт, или артист. Може би да съм искал да стана и партизанин,

но нямам спомени за това нещо.

МИТКО ПАЛАУЗОВ? Ами, едно време кои са били за нас някакви

стълбове? Партизаните, „Войната на таралежите“... Ние сме

израснали с тези неща. Също футболист или шофьор в междуна-

родния транспорт, защото те носеха дъвки.

Третия път паднах върху един стълб, който беше на земята. Под-

хлъзнах се и паднах на коляно. Беше зима и там, на „Мотописта“, до

полето, винаги си има един паднал стълб до детската градина. Като

минаваш напряко, трябва да го прескочиш. И аз се опитах, но...

ШОФЬОР ОТ МЕЖДУНАРОДНИЯ ТРАНСПОРТ?! Ако си спомняш, ти-

раджиите бяха едни от малкото хора, които излизаха в чужбина и носеха

привкус на нещо ново. Аз първото порно списание, което съм виждал в

живота си, беше в четвърти клас. Един Вили ли, как се казваше, донесе в

двора на 104-то училище, това никога няма да го забравя, някакви списания,

които ние... Няма такъв детски кикот на някакви цомби примерно. Може

би да са били софт еротика, въпреки че май си имаше откровени полови

органи. За съжаление нямам точен спомен, но баща му беше тираджия.

И този човек в класа ни беше все едно е господ, защото имаше дъвки,

бонбони, такива неща...

ДА СЕ ВЪРНЕМ НА ПУБЛИЧНАТА РЕЧ. Във ВИТИЗ освен за актьорско

майсторство можех да кандидатствам за още една специалност. Гледам, че

в публична реч бяха много лесни изпитите, поне според мен, и така стана.

„Геврече, геврече! - Викали децата, а не виждали, че това е житената питка: смъртно ранена.“ Димитър Павлов е в състояние да

изстреля виц на секундата, но понякога му трябват една, две, три, четири... цели шестнайсет, преди въобще да се опита да отговори

на един въпрос. През останалото време думите му се сипят една през друга бързо, но за щастие ясно. Понякога мислите му отскачат

от изреченията и стават скороговорки, обаче всичко е наред, защото си поема дъх, брои на глас „едно, две, три“ и прооодъъължааава-

аа по-бавно, като удължава гласните. Освен че е истински професионалист в говоренето, Павлов е неповторим и с внушителния си

брой фрактури: „Четири пъти краката, ръката преди две години и един път съм си пукал главата като малък. Ааа, това лято успях

да си счупя и палеца на левия крак.“

Подробностите от последната му случка - преди седмица трамвай №6 е отнесъл предницата на чисто новия му автомобил - разчуп-

ват изненадващо сериозния разговор за кариерата и бъдещите му творчески планове. Иначе Димитър Павлов отрича да е толкова

целенасочен, колкото изглежда, защото смята, че просто така му се случва - следва публична реч, после казва новините по една те-

левизия, дълго води сутрешната програма на „Ретро радио“, пише любопитни статии в мъжки списания, а допреди година пишеше по

малко и в блога си, но сега е така добър да си признае, че го мързи. И го дават по телевизията. О, как само го дават по телевизията.

лица


5

ТРИ ТРИКА ЗА ДОБРА ПУБЛИЧНА РЕЧ? Трябва да можеш да гово-

риш правилно. Трябва да знаеш какво искаш да кажеш - нещо, което

е много трудно. И трябва да познаваш тялото си. И невербална

комуникация, ако може да се използва...

Четвъртият път беше в касата на вратата. Исках от стаята на

сестра ми да скоча към моята, лигавех се нещо да правя Златните

момичета и се нацепих с коляно директно. Не, не бях на дванайсет, а

към двайсет.

Ръката? С едни пици си тичам през булеварда към колата, че бях

паркирал от другата страна. И тичам, тичам, обаче там има кестени

и едно магазинче за цигари и алкохол. А отпред някакво човешко

същество решило да си посади райграс между двата кестена. Поса-

дил - хубаво, но явно, за да не му го тъпчат и опикават кучетата, си

опънал една тънка стоманена тел между двете дървета. И сега, това

не може да се види, а аз не съм Човека-магнит, за да усетя телта, и

както тичам, изведнъж нещо ми подсича краката и излитам напред...

Аз съм 85 килограма и има някакво ускорение. За да не си сцепя главата

в една ламарина, се превъртях и се претърколих през коляното и

ръката. Ударих се в оградата на някаква беседка, а хората вътре си

вечеряха и беше смешно. Други хора от опашката на магазинчето се

втурват да ми помагат, а мен ме хвана срам, ставам и казвам: „Всии-

ичко е нарееед.“

ПРОМЕНИ ЛИ ВИ ИЗВЕСТНОСТТА? Отделям много енергия да не се под-

дам и да остана това, което съм. Има една суета вътре във всеки човек...

Тази публичност я погъделичква и въпросът е дали да се заиграеш с нея, или

да я оставиш да е такава, каквато е. Аз се опитвам да не ме гъделичка.

КАКВО КАЗВАТ ПРИЯТЕЛИТЕ ВИ ПО ТОЗИ ВЪПРОС? Че напоследък се

опитвам повече да се налагам, че трудно се говори с мен, не понасям чуждо

мнение, което и преди е било така. Най-вероятно е сега тази тъпа публич-

ност да ми е засилила егото и да се получават тези неща, но аз се усещам и

си говоря много с приятелите, защото те ме държат на земята.

КАК ТОЧНО ВИ ПРИЗЕМЯВАТ? „Тъпак“. „Артистчето“. Подиграват ми

се и така разбирам, че съм нагазил. Или просто сядаме и си говорим чисто

житейски неща - как си, какво става, имаш ли нужда от нещо...

ОТ КАКВО ИМАТЕ НУЖДА? (16 секунди размисъл) Не знам. Не

мога да отговоря. Едва ли е само едно. Ще стана прекалено сери-

озен. Наистина не зная...

На една местност до Говедарци с компания приятели ходим на пик-

ници. Обикновено се занимаваме с неща, които са свързани с храна

и алкохол. Има една рекичка, където се студи алкохолът, и след

употребата на определено количество, в човек се проявяват неве-

роятно романтични изблици, като да играеш футбол със синовете и

дъщерите на твоите приятели. И аз да тегля шут на топката, но

в тревата било скрито едно паве, и си счупих палеца.

КАКВО СЛЕДВА? Сега подготвям почвата за след Dancing Stars и ходя

по много срещи. Няма особен успех, но може би това ще е до време.

В момента се опитвам да се пробвам сам на пазара. Имам идея за една

класация на обществени неща. Предложил съм го на една телевизия, но в

момента бюджетите се сринаха и не е толкова подходящо за атака. Аз

съм сигурен, че съм добър в това, което правя, и рейтингът го показва.

За друго не знам дали ставам, а пък трябва да ми се наложи да ставам и

за друго, ако искам да се оправя сам. В момента се уча да се продавам сам.

КАКВО ДА ДОБАВИМ, ЗА ДА УСПЕЕТЕ ПО-БЪРЗО? Повечето реклам-

ни агенции трябва да знаят, че могат да ме наемат директно, без да

минават през никъде другаде. Те търсят контакти отвсякъде, което е

смешно, защото телефона ми го имат всички.

ПРИТЕЖАВАТЕ И ЛИЧЕН МИКРОФОН... Един от добрите ми при-

ятели, Рафо, ми го подари преди две години с пожелание да се раз-

вивам все повече в това, което обичам. Той ми го подари на шега

и този микрофон никога не беше влизал в употреба. До момента,

в който „Лига на разказвачите“ не остана на улицата - буквално - и

сега поради липса на финансиране от страна на рекламните агенции

сме в един бар на НДК. Там няма микрофон и аз го занесох, за да

свършим работа.

Карах колело в Южния парк. Накрая не можах да набия много бързо кон-

тра и се тумбих в бетонната саксия. От удара изхвърчах от колелото

и си пукнах капачката в кормилото. Боли, да, много. Непрекъснато

се удрям в разни неща. Одеве се ударих в касата на вратата, като

излизах от нас - не я видях и се джумнах. Ама се ударих - завъртях се! А

и оня ден с тоя трамвай... Ходих да си паля свещ.

ДАЛИ СЧУПЕНОТО НАИСТИНА НОСИ ЩАСТИЕ? Да. Няма как,

едното е за сметка на другото. На мен ми носи късмет и смятам, че съм

късметлия.


6 45/14 - 20 ноември 2009 г.

неща

В ЛЕГОВИЩЕТО НА ЛЕГЕНДАТА

МУЗЕЯТ НА MERCEDES-BENZ В УНТЕРТЮРКХАЙМ

Е ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ КЛАСА

От Александър Бойчев

Унтертюркхайм е предградие на Щутгарт. Сравнително често в

малките германски предградия се намират главните офиси на гигант-

ските германски индустриални концерни, което всъщност определя и

смисъла на съществуването на тези населени места. Унтертюркхайм

е родината на Mercedes-Benz. Всички забележителности в този район

са свързани по някакъв начин с марката с голямата звезда. Дали ще е

големият завод работодател или футболният стадион на отбора на

Щутгарт в Бундеслигата, рано или късно се сблъсквате с концерна -

производител на най-луксозните германски автомобили.

В Унтертюркхайм има и един музей, който е като никой друг. Постро-

ен точно до завода, той е наследник на традиция, започната още през

1923. Тогава за пръв път ръководството на Daimler (все още Daimler

и Benz не са се слели) решава да започне съхранението на своите

автомобили с цел култивиране на паметта. Музеят получава специ-

ална сграда във вътрешността на заводския комплекс през 1936. В

колекцията тогава са включени 18 автомобила. Преди да достигне до

днешния си бляскав вид, музеят на Mercedes е няколко пъти надграж-

дан и разширяван, като за посещението му гостите са преминавали

със специален автобус през територията на целия завод.

Преди близо четири години, през пролетта на 2006, откриването

на новата сграда стана събитие както в автомобилния, така и в

архитектурния свят. Проектиран от германското студио HG Merz,

той е построен от холандците от UN Studio, които са изпълнили

поръчката (за около 150 милиона евро) по спиращ дъха начин. Висока-

та 47,5 метра сграда е символ на най-доброто, на което е способна

съвременната инженерна мисъл. Формата на сградата представлява

преплитащи се едно в друго три цветни листа, които от своя страна

се вплитат в три различни нива по хоризонталната плоскост. Пре-

димството на тази форма е възможността да се подредят експози-

ционните помещения по такъв начин, че да преливат едно в друго по

оста отгоре надолу. Специален асансьор ви отвежда до началото на

експозицията, което е на най-горното ниво. Оттам пътешествието

през 122-годишната история на Mercedes продължава по своеобразна

спирала, която ви пренася от помещение в помещение, от епоха в

епоха, от времето на началото до модерността. Идеята на тази

спирала е да създаде усещане за магистрален път - за да достигнете

до автомобила, самите вие се превръщате в част от пътя.

Всяко от осемте нива предлага поглед към два различни акцента. От

една страна са "Митовете" - тематично драматизирани експозиции

на легендарни моменти от историята на автомобила и на марката

Mercedes, а от друга - "Легендите" - модели на марката, които са ус-

пели да променят автомобилостроенето изобщо, а с нарастващото

значение на мобилността - и нашия живот.

Първата митична експозиция е посветена на пионерите и обхваща

периода 1886 до 1900. Вторият мит е посветен на раждането на

марката. За тези, които не знаят историята - Мерседес е името на

дъщерята на австрийския предприемач, рали състезател и автомо-

билен ентусиаст Емил Йелинек. От 1899 той се състезава с авто-

мобил на Daimler, като неговият болид носи името на 10-годишната

му дъщеря. Няколко години по-късно се появяват и първите мер-

цедеси. Третата митична експозиция е посветена на дизеловите и

компресорните двигатели. Мercedes-Benz е пионер в използването и

на двете технологии. Четвъртата е за годините на икономическо-

то чудо. През 50-те новосъздадената Федерална република Германия

изживява икономически подем, по времето на който не просто се

възстановява стопанското спокойствие, но и се раждат легендарни

модели като 300 SL с неговите вдигащи се нагоре врати или моде-

лът 180 с неговата модерна конструкция на шасито. Петият ак-

цент в секцията е посветен на визионерите. Тук се демонстрират

постиженията на компанията в областта на сигурността - колани,

деформационни зони в купето, въздушни възглавници, ABS и т.н.

Шестият е посветен на годините до днес, а в последната, седма,

зала ще видите легендарните сребърни стрели. В края на разходката

се озовавате в специалната зала на спортните успехи. Тук са всички

болиди от Формула 1, както и успешни състезателни коли, които

през годините са донесли състезателна слава на марката.


7

неща

Историята не е само в ламарина, а включва и фотографии, автен-

тични документи, лични и служебни писма, култови продукти от

епохата - нищо не е пропуснато в опита да ви пренесат назад във

времето. А по всяко време можете да прескочите и в експозици-

онните помещения на "Легендите". Първата легендарна колекция е

посветена на пътуването, втората - на товарите, третата - на

помощниците, четвъртата - на имената, а петата - на героите.

Особеното тук е, че освен леките автомобили можете да видите

и експонати от производството на камиони и автобуси на марката.

Изложен е например автобусът на германския национален отбор по

футбол от 1974, когато бундестимът печели Световната купа,

предвождан от легендарния Франц Бекенбауер.

Музеят на Mercedes притежава една от най-богатите колекции с

ретро автомобили в света. Прилежно съхранени и реставрирани,

над 160-те екземпляра са артефакти на своето време. В началото

на пътешествието в историята ви посреща любопитен цитат на

последния германски император Вилхелм II: "Ich glaube an das Pferd.

Das Automobil ist nur eine vor bergehende Erscheinung" ("Вярвам в ко-

нете. Автомобилът е само временно явление"). Временно, временно

- но ето ни при извора 123 години по-късно. Кайзерът май е сбъркал

много, както ще ви покажат и следващите няколко часа в седемте

етажа паркирана история.

Всичко започва през 1886, когато Готлиб Даймлер създава карета-

та с бензинов двигател. Това е първият в света четириколесен

автомобил. На външен вид това си е карета без конския впряг, в

която Даймлер и Майбах (прогресивен инженер още от ден първи) са

монтирали своя двигател, наречен стенен часовник. Мощността на

този мотор е една конска сила, която той достига при 650 оборота

в минута. Максималната му скорост е около 18 км/ч. (За сравнение -

съвременните състезатели в дисциплината 100 метра гладко бягане

развиват около 40 км/ч.) По същото време Карл Бенц патентова

своя триколесен автомобил, който има честта да е първият авто-

мобил изобщо с бензинов двигател. Историята твърди, че авто-

мобилът е с три колела, тъй като Карл Бенц не е бил доволен от

кормилните системи, достъпни по онова време.

Обиколката в музея е празник за сърцата на истинските автомо-

билни маниаци. Освен ексклузивните реставрирани копия на прото-

автомобилите тук можете да видите и самия двигател "стенен

часовник", както и съхранени копия на първия пикап. С него возели

бурета с бира - истинска революция в конския лайфстайл от онова

време. Тук се пазят и лимузините на японския император Хирохито,

легендарните "сребърни стрели", преобърнали света на моторните

спортове през 50-те години на ХХ век, както и екземпляр на спе-

циалния папамобил на Йоан Павел II. Спиращи дъха са експонатите

отпреди войната, които са с колосални габарити, вдъхновяващи

мечтите мотори и характерния за епохата лукс - гигантски кожен

салон.

Музеят на Mercedes e интерактивен. Почти при всеки експонат ще

намерите кратко аудиопредставяне и история, която можете да

чуете с безжичните слушалки, получени на влизане в сградата на

музея. На някои места текат и видеоклипове с видеозаписи от съ-

ответната епоха. Разходката ви тук може да продължи между един

и... десет часа. А ако наистина сте запалени по автомобилите, няма

да ви стигнат и десет дни.

ПЕТ МОДЕЛА НА MERCEDES, КОИТО ПРОМЕНИХА АВТОМОБИЛНАТА ВСЕЛЕНА

1955 1964

Mercedes SSK

SSK означава Super Sport Kurz. Суперспортният

и къс Mercedes е олекотена и скъсена версия на

модела SS (Супер спорт) и е създаден за планин-

ски ралита. От модела SSK са произведени 35

бройки, като можете да завидите на тези щас-

тливци, които са напъвали 170-те компресорни

коня по едни доста пусти от днешна гледна

точка шосета.

Mercedes 180

През 1953 г. Mercedes представя първия си модел

със самоносеща (или понтонна) каросерия. Той е

динамичен, модерен и се продава в 440-хиляден

тираж, което го прави най-масовия Mercedes за

онази епоха. Предлага се и с дизелов мотор, а

шасито му е основа за успешния роудстър 190SL.

Mercedes 260D

Mercedes-Benz 260 D е първият масово произ-

веждан автомобил с дизелов мотор в света.

Особено икономичен, но не особено пъргав със

своите 45 конски сили. От 260D са произведени

1967 броя. Предпочитаната лимузина за такси

от 1936 г. до днес.

1928 1936 1953

Mercedes 220S

Mercedes-Benz 220S е първият серийно произведен модел в света с патен-

тованата от Mercedes деформационна зона на каросерията. Тя е измислена

от Бела Барени, легендарен конструктор и изобретател в областта на

автомобилната сигурност. С укрепеното си купе и специалните деформи-

ращи се зони отпред и отзад този автомобил поставя стандартите за

безопасност, валидни и до днес.

Mercedes 300 SL

Технологичната революция може да е много красива. 300SL е

авангарден инженерингов продукт на своето време и същевремен-

но тотална победа на дизайна. Вдигащите се врати са уникални,

както и директното впръскване на горивото в шестцилиндровия

бензинов мотор. Ултимативният спортен автомобил на ХХ век.

Сори, Porsche.


8 45/14 - 20 ноември 2009 г.

ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА ЗЕМЯТА: СИНГАПУР

EДНО МАЩАБНО ПЪТЕШЕСТВИЕ В ЮГОИЗТОЧНА АЗИЯ,

АВСТРАЛИЯ И ОКЕАНИЯ ЗАПОЧВА С ПЪРВАТА КРАЧКА

От Юлия Дамянова

© S

hu

ttersto

ck

Когато излизам от климатизираната сграда на летището Чанги,

топлият влажен въздух ме връхлита като морска вълна. Сингапур

е само на 140 км от екватора и температурата там винаги е около

30°С. Високата влажност обаче е онова, което създава усещането,

че се намирате под купола на огромна ботаническа градина. Един

бърз поглед встрани е достатъчен да създаде впечатлението, че

сте попаднали в гигантска оранжерия. Огромни клонести дървета

се протягат от двете страни на пътя. Стволовете им са плътно

покрити с нещо, което прилича на неокосена трева. Палмите

обаче преобладават - във всякакви форми. От банановите, които

успявам да разпозная по формата на листата, през странни вет-

рилообразни растения до трилистниците, които сме свикнали да

виждаме в саксии в хола. Но тук всичко никне направо от земята и

има чудовищни размери. Цветовете по дърветата и храстите са

неестествено ярки - наситеножълто, доматеночервено, пурпурно.

Не се успокоявам, докато не пипна един-два цвята, за да се убедя,

че наистина са живи растения, а не пластмасов китайски кич.

Силуетът на Сингапур е типичната за Югоизточна Азия плът-

на гора от стъклени снаги на небостъргачи и кранове, заети със

сглобяването на нови и нови лъскави гиганти. Кацнал на върха на

малайзийския полуостров, Сингапур е островен град-държава с

доминиращо китайско население и пъстри малайзийско и индийско

места

малцинства. Спретнат, буквално лъщящ от чистота, той е само-

то въплъщение на реда.

В Лондон, откъдето съм излетяла преди около единайсет часа,

вече минава полунощ. В Сингапур обаче е осем сутринта и денят

тепърва започва. В самолета не съм мигнала нито минута, но нямам

време за почивка - имам само ден и половина да разгледам града, за-

това хвърлям куфара в хотела, вземам бърз душ и отново изскачам

на улицата.

Кракът ми застива във въздуха пред знак, който забранява пресича-

нето на друго място освен на пешеходна пътека. Отправям се към

най-близкия подлез, където чистач в спретната униформа и бели

ръкавици усърдно лъска месинговия парапет на току-що измитите

мраморни стълби. На стената има табела с надпис „Седенето на

стълбите е забранено“. Иска ли питане, че пушенето и консуми-

рането на храна и напитки в подлезите е сериозно пръстъпление,

което се наказва с глоби от по няколко хиляди сингапурски долара?

И тези забрани явно се спазват, защото около себе си не виждам

никого дори с бутилка минерална вода в ръка. Когато забелязвам

това, бързо мушвам бутилката в чантата. Един сингапурски долар

се равнява на около един лев и не е трудно да пресметна размера на

потенциалните щети в бюджета на пътуването ми, ако ме заловят

на местопрестъплението. Казват, че и дъвченето на дъвка в Синга-

пур е забранено заради чистотата по улиците. Не съм проверявала

специално дали тази забрана действително съществува, но не си

спомням и някой от десетките щандове за закуски и вестници да е

предлагал дъвки. Мнозина критикуват строгия контрол в Синга-

пур - забранителните и обяснителните табели на всяка крачка,

съобщенията по високоговорителите. Ефектът обаче е идеално

чист град, през който спокойно можеш да ходиш бос. За по-голяма

безопасност на пътниците на централните спирки на метрото има

стъклена стена, която отделя перона от релсите. Плъзгащите се

врати в нея и подът пред тях са покрити с надписи и схеми с раз-

лични цветове, които обясняват къде точно трябва да застанете,

ако искате да се качите в метрото, и откъде да минете, ако слиза-

те. Електронни надписи в кървавочервено над главите на чакащите

повтарят отново и отново какви са симптомите на свинския грип

и какво да направите, ако се почувствате зле (моментална каранти-

на). Докато чакам метрото в тази какафония от забрани, указания

и препоръки, изведнъж ме обзема усещането, че съм попаднала под

строгия поглед на Големия брат от „1984“ на Джордж Оруел.


9

„Ами! Това е само фонов шум!“, махва с ръка един млад ирландец,

с когото се запознавам ден по-късно на летището, когато си

тръгвам. Ирландецът (не си спомням как се казва, но май изобщо не

го и попитах) живее в Сингапур от няколко години и преподава в

началните класове на местно английско училище. „Стандартът на

живот е страхотен - вечно лято е, чисто, спокойно и сигурно. А

на тези забрани никой не им обръща внимание. Това е просто фонов

шум. Бързо се научаваш да ги игнорираш.“ Може би е прав. Малко

преди това с известна изненада откривам, че въпреки специалните

цветни стикери в метрото над седалките „за нуждаещи се“, никой

не отстъпва място нито на бременната жена с карираната тени-

ска, нито на стареца с патерицата. Никой от останалите пътници

не прави забележка на седящите тинейджъри да станат. Разбира

се, въпросът за свръхконтрола на сингапурското общество има

далеч по-големи социополитически измерения, които излизат извън

рамките на това дали в градинките стърчат табели, забраняващи

скейтбординга. Но това е тема за една друга история.

Консумацията, изглежда, е в основата на живота в Сингапур или

поне с такова впечатление остава човек, когато върви по цен-

тралния булевард „Орчард роуд“. От двете му страни един след

друг изникват многоетажни търговски центрове, които безпо-

щадно засмукват тълпите от горещия тротоар към климатизи-

раната си вътрешност с лъскави магазини, кафенета и ресторан-

ти. Билбордовете с рекламите се състезават за вниманието на

минувачите с анонси за предстоящото откриване на все по-нови,

още по-големи и по-модерни търговски центрове.

Но Сингапур е град на контрастите. След гората от небостъргачи

и молове малките уютни улички и ниските постройки на китайския

квартал ви отвеждат в съвсем различен свят от малки магазинче-

та, пазари и food courts с китайска храна - смесица между столова

и крайпътна кръчма с пластмасови маси и столове, наредени в

полуоткрити халета или направо на тротоара. Респектираща част

от менюто на тези крайпътни закусвални е посветена на рибата и

морските дарове, които изобилстват в океана около Сингапур. В

една от тях си поръчвам скариди в лютиво-сладък сос от изсушено

чили. Собственикът, който сам ми поднася храната, ме поглежда с

лека изненада, когато отказвам лъжица и вилица от алпака и искам

клечки. „Сигурна ли сте“, пита ме той три пъти, с нарастващо

недоверие. През това време няколко любопитни глави се показват

от кухнята, откъдето се разнася весел кикот в очакване да хвана

клечките.

В една от уличките на китайския квартал под гирлянд от червени

фенери са наредени сергиите на неголям пазар. Продавачите пред-

лагат какво ли не - от евтини дрехи, напълно безполезни сувенири

и откровен кич до стари картички, мелхиорени украшения (мел-

хиорените гривни са на особена почит сред китайките, които им

приписват лечебни и дори свръхестествени свойства) и китайска

музика. Същата музика се носи от отворените врати на фризьор-

ските салони и ресторантчетата зад сергиите, които се прости-

рат чак до червените стени и извития покрив на храма „Зъбът на

Буда“. Уви, докато се добера до високия му портал през лабиринта

от търговци, той вече е затворил врати за деня. Не ми е писано да

разбера дали в него наистина се пази зъб на Буда.

На следващия ден обаче се вливам в тълпата, която напираща към

хиндуисткия храм Sri Veeramakaliamman („Храбрата Кали“). Той се

намира в друг живописен квартал на Сингапур - Малката Индия.

Уличките му са окичени със сергии, на които се продават гирлянди

от уханни цветя. Зад тях са широко отворените входове на пъст-

рите магазини за сари (традиционното облекло на индийките).

По-нататък има цяла поредица от бижутери, на чиито витрини

лъщят пищни жълто-златни огърлици, обици и гривни, сякаш изва-

дени от съкровищницата на някой велик махараджа.

А по средата на цялата тази пъстра какофония е храмът на Кали.

Покривът му е като детска торта със стотици шарени фигурки.

Пред входа има купчина от обувки на богомолци и туристи. Хвър-

лям сандалите си в множеството и потъвам във вътрешността

на храма. Входният портал от масивно дърво е покрит с малки

камбани, които вярващите удрят при влизането си в в централно-

то помещение. Пред главния олтар се е извила върволица от хора,

които търпеливо чакат реда си да получат по една бяла и черве-

на точка на челото от жреците. А те са досущ като от филма

„Индиана Джоунс в храма на обречените“ - полуголи, с бели туники,

заети с тайнствени жречески работи сред уханни пръчици и купчи-

ни цветя. Най-голямото стълпотворение обаче е в задната част

на храма, където от два големи казана раздават храна. Рояци бого-

молци непрекъснато прииждат насам. Други вече са се настанили

удобно на пода и сладко похапват с пръсти къри от пластмасови

чинии. Наоколо летят мухи, а въздухът ухае на индийски подправки.

Изведнъж ме напада неустоим глад.

Продължава в следващия брой

места


10 45/14 - 20 ноември 2009 г.

Панталон и сако Capasca, риза PM от Baza Deluxe

Фотография Борис Мисирков / Георги Богданов

Стил Garderob

Грим Христина Трайкова

Модел Иван / X-Ground

мода

LEGENDS OF THE FALL


11

Джинси Bras от Baza Deluxe, елек и палто Capasca

мода


12 45/14 - 20 ноември 2009 г.

Елек Capasca, сако Adelly, бомбе Killah и пръстен Dor Dis от Baza Deluxe

мода


13


14 45/14 - 20 ноември 2009 г.

ТОВА Е ВЪРХЪТ!

КАК ДА СЕ КАЧИТЕ НА МОНБЛАН И ДА СЛЕЗЕТЕ ОТ ТАМ

От Росен Босев

Последната глътка чай от термоса бавно преминава по раздраз-

неното от сухия въздух гърло. Трябва да продължим. Главите

ни са замаяни от разредения въздух и мислите текат бавно. На

всеки няколко крачки спираме, за да се опитаме да нормализираме

дишането си. Краката и ръцете мръзнат. Наоколо е пропаст и

всяка крачка встрани може да коства живота ни. Тежките раници

пронизват рамената и нарушават баланса. Последните стъпки

към върха са най-трудни. Когато стигаме до върха и стъпваме на

покрива на Алпите, драматично се прегръщаме, а по небръснатите

ни бузи потичат няколко горещи мъжки сълзи... Да, бе. Изкачването

на Монблан всъщност е доста приятно изживяване, стига да се

спазват няколко препоръки, абсолютно сравними с придвижването

по заледените улици на София или карането извън пистите. Ето

откъде минава пътят към върха в шест стъпки:

1. Изберете точния момент. През лятото (от юни до август) на

Монблан е като на Попа - пълна лудница. Ние бяхме там в края на

септември, през последния възможен уикенд, в който работи зъбча-

тата желзница, която се качва до 2400 метра, както и заслоните

Tete Rousse (3200 м) и Reffuge de Gouter (3800 m). Основният недос-

татък на есента е, че се стъмва по-рано, а времето е по-студено

и нестабилно. Но това се компенсира с липсата на навалица по

пътеките към върха, лесната възможност да се запазят места по

заслоните и що-годе приличните условия за спане там.

2. Тренирайте физически. Поне месец и половина преди изкачване-

то трябва да започнете да тренирате активно (поне четири пъти

в седмицата). Разходка до Черни връх от Драгалевци/Симеоново/

Бистрица след работа е добра идея. Бягането по минимум 50 мину-

ти в Борисовата градина или друга подходяща гора - също. Както и

карането на колело, поне за един час, по пресечен терен. Повечето

от нас правиха така и успяха. Спазването на определена хигиена на

живот (не само миене на зъби) силно помага. Но все пак за прото-

кола - в групата имаше един пушач, а всички до един пихме бира на

върха. Никой от нас обаче не яде сланина и тлъсто месо. И емпи-

рично доказахме, че спагетите на вечеря преди изкачване гаранти-

рат необходимата енергия под формата на бавни въглехидрати.

3. Подгответе се технически - ходенето с „котки“, техниките за

задържане по снежен склон и няколко ключови възела, които може-

те да научите на място. Трябва да се научите да ги правите, без да

се замисляте, защото от това буквално ще зависи животът ви.

4. Изберете подходящия маршрут. Нашият е най-подходящ за хора,

които имат минимален опит с подобни начинания. Изкачването за-

почва от гарата в Saint-Gervais-les-Bains (на половин час от Меката

на алпинизма Шамони). Първото стръмно препятствие са стъпа-

лата на влакчето (зъбчатата железница) Tramway du Mont Blanc,

което за по-малко от час се изкачва до 2400 м - в местността

Nid d'Aigle (Орлово гнездо). Оттам за около два часа се стига до

заслона Tete Rousse, разположен до едноименния ледник. Построй-

ката е нова и са спазени всички норми, за да се избегне презастро-

яване - освен заслона и близката тоалетна други сгради няма. В

заслона (3200 метра) се спи срещу 30 евро на човек. Има намале-

ние, ако сте член на алпийски клуб. (Ние пробвахме с една членска

карта на Българския туристически съюз, но хижарката внимаваше

и ни посочи марката за платен членски внос, която датираше от

предпоследното световно първенство по футбол.) Течаща вода в

заслона няма. Има бутилирана на цена от 5 евро за 1.5 литра. Спи

се в стаи с двуетажни нарове, а най-сигурната гаранция за спокоен

сън са тапите за уши. Изкачването продължава на другия ден с

преодоляването на най-техничната (и опасна част) от маршрута

- преминаването на Grand Couloir (Големият кулоар). Това е улей,

който събира всички камъни в околията и прекосяването му е нещо

като руска рулетка. След него се продължава по скален ръб, чието

преминаване изисква употребата на четири крайника. На места има

стоманени въжета и стъпенки, които по-добре да не се използват

в случай на гръмотевична буря. Добре е да гледате нагоре, защото

надолу има само пропасти. Изкачването завършва на заслона Reffuge

de Gouter (3800 метра). Хижарите там се изненадват приятно,

когато българи идват с предварителна резервация, и учтиво ги

настаняват на легла, а не под масите в кухнята. Водата е на съща-

та цена, но за сметка на това наоколо има сняг в изобилие, който

можете да разтопите за спагетите. (Все пак внимавайте откъде

истории


15

го взимате - околните склонове често се използват за тоалетна.)

За да се изкачи успешно Монблан, е добре да се стане в два и поло-

вина сутринта и да се тръгне нагоре не по-късно от три и полови-

на. Преодоляват се 1000 метра денивелация само по сняг. Първо се

стига до връх Dome du Gouter - 4100 метра. Там става много сту-

дено. Следва леко слизане и после пак качване до заслона Vallot (пак

на 4100 метра). Там се спи само в спешни случаи - нещо, което ал-

пинистите от източния блок не разбират и редовно го използват

като база за изкачване. На Vallot се оставя ненужната екипировка

(щеките). Нагоре се върви по снежен ръб, като техническият

пасаж са Les Bosses (гърбиците) - две хълмчета, през които трябва

да се мине. Трудността пряко зависи от състоянието на снега -

ако е твърд сняг или лед, може да стане много опасно и бавно. От

двете страни има стръмни склонове. Ръбът Les Bosses свършва на

върховия гребен, където има характерни червени скали. (Именно

там през 1950 и 1966 се разбиват индийските пътнически самолети

Malabar Princess и Kanchenjunga.) Последните метри са най-досадни,

защото върховият гребен ту се качва, ту слиза, прекалено тесен

е и постоянно духа силен вятър. През натоварените летни месеци

стават задръствания и наистина трябва да се пазите от планин-

ските водачи (имат зелени якета и гледат надменно), защото имат

навика да използват лактите си, за да си пробиват път. А това е

място, откъдето не е добре да се пада. На върха няма заведения, а

алпинисти в еуфорично настроение. Слизането е като качването,

но наобратно. За хората с по-малко опит в ходенето по стръмни

терени слизането може да се стори дори по-страшно, защото

бездните вече се виждат.

5. Информирайте се за прогнозата за времето - във Франция за

щастие знаят точно кои са „отделните места“, на които ще пре-

вали и прегърми, и за масива на Монблан има изключително точни

прогнози за една седмица напред. (Например на chamonix-meteo.

com.)

6. Отнесете се абсолютно сериозно към това начинание. Всяка

година по пътя към Монблан загиват между 30 и 40 души.


16 45/14 - 20 ноември 2009 г.

истории

ФИЛМИТЕ СЕ БРОЯТ НАЕСЕН

СИЛНИ ЗАГЛАВИЯ, ГОЛЕМИ РЕЖИСЬОРИ,

ЛЮБОПИТНА КЪСОМЕТРАЖНА И МУЗИКАЛНА СЕКЦИЯ НА КИНОМАНИЯ 2009

От Янко Терзиев

Традиционното събитие в НДК и малкото останали салони за извън-

холивудско кино („Одеон“, Дом на киното, Евро синема, от 13 ноември

до 3 декември) все повече заприличва на фестивал с несъстезателен

характер (идеалният пример е Торонто). Което е за добро. Очевидно

летвата на „София филм фест“ е била добър ориентир. Селекция-

та и подредбата на филмите е на възпитаван там кадър - Владимир

Трифонов (дългогодишен програматор на Дома на киното, водещ

редактор на поредицата „Амаркорд“ в издателство „Колибри“). За

него киноманството не е само хоби, а житейска мисия. Въпреки криза-

та за 23-тото издание на Киномания са осигурени 86 заглавия, от тях

78 пълнометражни, едва с 10 по-малко от рекордната реколта през

миналата година. По-важно от количеството е качеството, а то е

достойно за който и да e несъстезателен фестивал по света (дори и

Торонто, ако се абстрахираме от мащабите).

Още с откриващия филм - „Аз, Дон Жуан“ на Карлос Саура, е

зададена и подмолната тема на тазгодишната „Киномания“ - връзка-

та между кино и музика. Саура е доказан специалист в областта, в

скъпата си европейска копродукция класикът разказва историята на

либретиста на Моцарт Лоренцо дел Понте. Венециански бохем, бил

известно време свещеник, после отворил бордей като гражданска

реакция срещу диктатурата на дожа, заради което (и за щастие на

меломаните) е прокуден във Виена от времето на Амадеус.

Магнитът между заглавията с по-съвременна музика е „Гогол бор-

дело нонстоп“ за украинската джипси-пънк група, по-популярна

в манхатънските клубове. Мадона ги включи в показания миналата

година тук „Боклук и мъдрост“. Мустакатият им солист Евгени Хюц

(наричан източноевропейския Иги Поп) има и самостоятелен филмов

опит - роля до Илайджа Ууд в „Светлината на миналото“, режисьор-

ският дебют на актьора Лив Шрайбър отпреди 3 години.

Ромски музикант е героят и в новия документален филм на Андрей

Слабаков „Джазта-праста, или кои са българските ноти“.

Името му е Мартин Любенов, един от най-добрите акордеонисти в

света (потвърждават го Милчо Левиев и Иво Папазов-Ибряма). Лю-

бенов е завършил консерваторията във Виена, остава да свири там

етно джаз, изявявал се е и като актьор в Бургтеатър (включително

и в пиеси на родения в България Димитър Динев). След прожекцията

на филма (17 ноември, зала 1) зрителите могат да го чуят на живо в

съвместен концерт с Ибряма.

По-различна публика ще очаква „Старецът Бебо“ с герой кубинска-

та легенда на мамбото Бебо Валдес. Виртуозният пианист е открит

случайно от испанския режисьор Фернандо Труеба през 2000 г., докато

развличал анонимно гостите в шведски хотел. Рядък музикален доку-

мент е и Soul Power, възкресяващ забравен концерт на Джеймс Браун,

Би Би Кинг, Мириам Макеба и кралицата на салсата Селия Крус в Кинша-

са, Конго, през 1974. Бил съпътстващо събитие на боксовия мач Али -

Формън, а самият Мохамед Али е герой във филма, където го виждаме

да разсъждава кое е по-голяма джунгла - Ню Йорк или Киншаса.

Музиката и по-точно операта е важна в автобиографичния за Фран-

сис Копола „Тетро“. Детството на режисьора е минало в съпровод

на италиански арии и под строгия поглед на властен баща (в ролята

Клаус-Мария Брандауер). В титулната роля е едно от лицата на off-

холивудското кино Винсент Гало, а визията е стилизирана носталгия

в черно и бяло. Критиците говорят за завръщане на Копола към

формата му от 70-те години, а за дебютанта Олдън Еренрейх - като

за „новия Ди Каприо“. В подборката блестят стилните малки драми

„Диамантената сълза“ (с ретро сюжет от 50-те) и „Посетите-

лят“ (номинация за „Оскар“ на Ричард Дженкинс), но над всички е може

би най-сигурният хит на „Киномания 2009“ - „Игра на гаджета“

(The Girlfriend Experience). Заедно със сценаристите си от последния

„Бандата на Оушън“ Стивън Содърбърг реди притча за тайните ъгли

в човешката природа, които захранват мъжко-женските отношения.

Героинята е компаньонка, която продава не само тялото си, но и илю-

зии за чувства. В ролята е 21-годишната Саша Грей, реална порнозвез-

да със 161 ХХХ заглавия зад гърба. Реализмът и субективният стил са

ясни, търси се публика за моралните обобщения.

Големият конкурент на Содърбърг за най-горещо заглавие на прегледа

безспорно е Ларс Фон Триер с разбунилия Кан и пораждащ само полюсни

оценки досега „Антихрист“. Уилям Дефо и Шарлот Генсбур („Злат-

на палма“ за женска роля) са хванати в капана на взаимна морална (и не

само) инквизиция. Сюжетът е повече претекст за черна алегория на до-

брото и злото в човешката природа, самата история е микс от любов,

болка и лудост. Единственият шок тук ще е, ако няма шокирани (или

ако някой постави под съмнение таланта на Триер, добавяме плахо).

През датчанина-провокатор навлизаме в сърцето на Киномания 2009

- селекцията „Фестивал на фестивалите“. Радващо е присъствието

на индо-англо-американския „Падането“, вдъхновен от сценария

на Валери Петров и стария български филм „Йо-хо-хо“. Режисира

стилистът Терсем Сингх (автор на сюрреалистичния трилър „Клет-

ката“ с Дженифър Лопес), момчето от българската версия е станало

„Каквото дойде“„На ръба на любовта“ „Антихрист“

„Човек върху жица“ „Прима примавера“ „Тетро“


17

истории

момиченце, болният приятел е не актьор, а ранен каскадьор, доброто

побеждава не в пиратска приказка, а в индийско митологично фентъ-

зи. Голямата фигура в този раздел обаче е Уди Алън с поучителната

си нюйоркска (край на слънчевите му европейски екскурзии?) история

„Каквото дойде“ (Whatever Works). Уди се връща към хумора в стил

„Граучо Маркс“ от времето си на stand-up комик, подобно на „Ани

Хол“, героят му (собствената си роля тук е дал на Лари Дейвид) се

обръща на моменти директно към публиката в салона. Сюжетът е

въртележка на чувствата, в която в крайна сметка всеки получава

щастието, което заслужава. Директно обяснение в любов към града

на Уди пък е антологията „Ню Йорк, обичам те!“. Правилата пред

11-те режисьори с явен авторски уклон са били: два снимачни дни, сед-

мица монтаж, разгръщане на историята в осем минути. Сред имената

им личат Фатих Акин, Мира Наир, Брет Ратнър, между актьорите

показателно са Итън Хоук, Орландо Блум, Шая Лабъф, Робин Райт

Пен, Кристина Ричи, Джули Кристи. По-либерални са били продуценти-

те на реципрочната източна антология „Токио!“. Тук Мишел Гондри

и Леос Каракс са получили по една трета от филма, но за сметка на

това са нямали на разположение звезди, а предимно местни актьори.

Общата цел е слепване на малките парчета от пъзела-любов на харак-

терния фон на мегаполиса.

Внимание в централната селекция несъмнено ще предизвикат и био-

графичният „Амелия“, в който Хилъри Суонк е физическо копие на

легендарната жена-пилот Амелия Еърхарт; и екранизацията по Филип

Рот „Елегия“, в която Бен Кингсли е интелектуален прелъстител, а

изкушението му жертва е Пенелопе Крус. Крус продължава да е изку-

шение и в „Сладки сънища“, където Мартин Фрийман (от „Пътево-

дител на галактическия стопаджия“) е бивш рекламист, скучно женен

за Гуинет Полтроу, но после провидял в испанката идеала си за жена.

Със странната си любовна история се очаква да удиви „Шери“ на

майстора Стивън Фриърс. За екранизацията на скандалния роман на

французойката Колет той е ангажирал съратника си от „Опасни връз-

ки“, драматурга Кристофър Хамптън. Във филма Мишел Пфайфър

има пълноценна връзка с 25 години по-младия герой на Рупърт Френд,

син на колежката й куртизанка. Предоставен й е, „за да го направи

мъж“, но нещата стават по-дълбоки. Декорът е времето на бел епок,

като съспенсът както в предишния филм е повече психологически, зад

маската зад външните учтивости.

Традиционно подборката с нови британски филми е най-силната в

раздела с национални кинематографии, бонусът в нея тази година е

двойната порция Кийра Найтли с „На ръба на любовта“ и „Хер-

цогинята“. Първият филм третира свободно случка от живота на

поета Дилън Томас във военновременен Лондон, там той е с впиянче-

ната си ирландска съпруга (Сиена Милър). Найтли се явява като негова

мимолетна любов отпреди войната, сега женена за офицер (Силиън

Мърфи). В един момент всеки е привлечен от всеки, чувствата изли-

зат от контрол под тътена на бомбите и в свят на ръба на хаоса. В

противоположен, но не по-малко романтичен пейзаж, се случва нови-

ят филм на Майкъл Уинтърботъм „Генуа“. Тук Колин Фърт е профе-

сор пуритан, чиито голяма и малка дъщеря имат проблеми съответно

с Ерос и Танатос, а призракът на починалата му жена се явява периоди-

чески, за да отпрати нещата към свръхестествен трилър.

На Киномания 2009 ще видим доста любими актьори в непознато

досега амплоа. Голямата изненада е Клайв Оуен като кахърен овдовял

татко в заснетия в Австралия „Момчетата се връщат“, в който

му се налага да бъде едновременно възпитател и житейски пример на

двамата си много различни синове. Режисьор е местният кадър Скот

Хикс, стигнал до „Оскар“ с „Блясък“. „Последен шанс, Харви“ прави

късни любовници от Ема Томпсън и Дъстин Хофман. Хофман е джазов

пианист в криза, изхранващ се с телевизионни реклами, Томпсън е из-

нервена репортерка, постоянно дежурна по аерогара. Копнежът им по

нещо различно е обречен, но красив. Към графата с добрите изненади

можем да причислим и Весела Казакова като фатална и волна циганка в

унгарско-европейската копродукция „Прима примавера“. Ролята си

актрисата изпълнява на унгарски, отзивите досега са само положи-

телни, подкрепя я група добри български актьори. Сред тях е и Джоко

Росич, за когото това е 31-во участие в унгарска продукция.

Останалият български акцент на Киномания са три много различни

игрални филма. „Раци“ на Иван Черкелов е екзистенциална притча

на криминален фон, в която приятелството между Валери Йорда-

нов и Филип Аврамов оцелява на фона на мутри и нищета на духа. С

камерната градска история „Ловен парк“ в голямото кино влиза

Любомир Младенов, работил досега предимно в телевизията. Moon

Lake е авангарден експеримент по смесване на визия и философия, из-

пълнен от работещия в Германия театрален модернист Иван Станев.

Очевидно вълната на отворени към зрителя български филми засега

се отлага.

Накрая, но съвсем не по значение, прелистваме силната подборка

от късометражни и документални филми. Пристига тазгодишният

победител в категорията от Кан - „Арена“ на португалеца Жоао

Салвижа. Вътре е историята на младеж в домашен арест, който пре-

карва времето си в татуиране. Ще гледаме и носителя на тазгодиш-

ния „Оскар“ „Страната на играчките“, Австрия. В традицията

на „Животът е прекрасен“, историята е на малко дете, което вярва,

че еврейските му съседи отиват в „Страната на играчките“. Висока

топка е и миналогодишният оскаров победител „Човек върху

жица“, а „Капитализъм: Любовна история“ на Майкъл Мур по

една или друга причина е задължителен.

Повече за „Киномания 2009“ и пълната програма на фестивала: на www.kinomania.bg


18 45/14 - 20 ноември 2009 г.

© Scanpix Sweden

ОСВОБОДЕНИТЕ ДУМИ

ВЪПРЕКИ КОНКУРЕНЦИЯТА НА ФИЛИП РОТ, ДЖОЙС КАРЪЛ ОУТС И АМОС

ОЗ НОБЕЛОВАТА НАГРАДА ЗА ЛИТЕРАТУРА ПОЛУЧИ МАЛКО ИЗВЕСТНАТА

В ЧУЖБИНА НЕМСКО-РУМЪНСКА АВТОРКА ХЕРТА МЮЛЕР

От Ирина Лазарова

Слънцето напича, сянката във вътрешния двор на бившата рицар-

ска академия пълзи ужасно бавно и сякаш никога няма да стигне до

моята пейка. Главите на хората от публиката - студенти германи-

сти, университетски асистенти, господа и повече дами на средна и

над средната възраст, олицетворение на образованото бюргерско

общество в малкото югозападно немско градче, са покрити с про-

грами на литературния фестивал, шалчета или бели жилетки, пле-

тени на една кука. Нагретият въздух не се помръдва, няма и шанс за

това - всички сме хванати като в капан между дебелите стени.

Какви точно реплики си разменят професор Юрген Вертхаймер,

чийто авторитет като експерт в областта на миграционната

литература се простира отвъд Шварцвалд, и неговите гостен-

ки - японско-немската авторка Йоко Тавада и румънско-немската

авторка Херта Мюлер - няма значение. През цялото време наблю-

давам Мюлер и се опитвам да проумея как е възможно тази крехка

жена, облечена цялата в черно, да е преживяла дори само част

от това, което описва в есетата си или в книгите си „Низини“,

„Босоногият февруари“ или „Дяволът стои в огледалото“ - перма-

нентна дискриминация, разпити, изнудване, псевдосамоубийства на

приятели, анонимни гробове, предателства, хронична параноя. На

снимките се вижда винаги единствено рязката линия на черната й

коса, но не и че е толкова привидно уязвима и чуплива. Когато чете

от книгите си обаче, Херта Мюлер е силна. Тя черпи енергия от

думите - нейните необикновени думи, неповторима и непреводима

игра на езика, които засядат на гърлото ми, докато ги слушам.

Преди няколко седмици беше обявено, че 57-годишната Херта

Мюлер печели Нобеловата награда. Разбира се, че решението е

политически предопределено. Разбира се, че в годишнината от па-

дането на Стената вниманието ще се насочи натам, откъдето тя

е минавала. А Стената минава през всеки един текст на Мюлер. Тя

използва азбуката на страха, за да напише това, което жертвите

на диктатурите от източната страна на стената никога няма да

могат да прочетат.

На пресконференция в деня на обявяването на наградата писа-

телката заяви: „Не става дума само за Румъния. Една диктатура е

структура. Всички диктатури имат еднаква структура, независимо

дали са леви, десни или религиозни. Това, което се случва с хората,

винаги е подобно.“ Въпреки че две десетилетия след смъртта на

диктатора румънските тайни служби все още не са загубили инте-

рес към Херта Мюлер и открито го демонстрират при посещени-

ята й в Букурещ, тя се чувства свободна в Германия. „Познавам и

различния живот, когато човек всяка сутрин трябва се страхува,

че вечерта няма вече да съществува.“ Наградите, които книгите й

печелят на Запад през 80-те години, й осигуряват защита - вече не

е толкова лесно просто да изчезне. През 1987 успява да емигрира в

Западен Берлин. Развитият инстинкт за самосъхранение помага на

Мюлер да понесе и внезапната слава на Нобелов лауреат - пред-

почита текстовете й да са на преден план и затова вече не дава

интервюта.

За мнозинството извън университетските среди Херта Мюлер е

непозната въпреки многобройните си отличия. Нейните текстове

често прекачват границите на комуникативния разум. Във всяка

следваща книга наново и наново се конструират различни опозиции

-

да е германка сред румънските си връстници, да е другомислеща в

тоталитарната система, да е румънка сред берлинчани, да е източ-

истории


19

© Herta Muller

истории

ноевропейка на Запад. Докато есетата, разказите и романите

на Мюлер все пак е възможно до известна степен да се преве-

дат на други езици, то колажите й са възможни единствено на

немски и това ограничава популярността й извън пределите на

немски говорещия свят. Най-яркият пример за това е книгата

„Бледните господа с чашите мока кафе“ (Die blassen Herren mit

den Mokkatassen, 2005). В нея писателката става дизайнер и

освобождава думите от контекста на списанията и рекламите,

като ги подбира и подрежда за нов живот в едно типограф-

ско-художествено-лирично единство. Така чуждите думи се

превръщат в изразно средство на собствената й другост. Този

радикален литературен експеримент е логичен резултат от

Списание „Бакхус“ излиза всеки първи

петък и може да го купите всеки ден от

месеца с актуалния брой на „Дневник“ на цена 2.80 лева.

> Нови български червени вина> Вино в бъдеще време или защо английските винари

потриват ръце в очакване на глобалното затопляне> Историческите кафенета на Рим, Виена и София

oт 6 ноември с

дългогодишните й литературни търсения.

Още от „Низини“, излязла през 1982 в Букурещ и две години по-

късно в Берлин, започва откритото тематизиране на културната

и социалната й чуждост чрез езикови сравнения и наблюдения,

накъсано повествование и монтажни техники. След две творчески

десетилетия литературната форма вече е недостатъчна. От ни-

вото на съдържанието Мюлер прескача на нивото на типография-

та и дизайна, където избира с помощта на различните шрифтове и

цветове да „преведе“ мислите си за читателите.

Езикът, инструмент на всеки писател, при Мюлер се превръща в

инструмент за търсене на идентичността й: в румънския Банат,

където е родена, се говори един особен „селски немски“; в Тимишо-

ара, където следва германистика и романистика, се говори румън-

ски; в Берлин, където емигрира - „градски немски“; и най-сетне, след

обединението тя се намира в езиковото пространство между из-

точно- и западнонемския език. Разликите между село и град, между

Румъния и Германия, писателката търси в детайлите - вълнените

чорапи в куфара, умората в очите на източноевропейците.

Несъмнено най-силно отражение в творчеството на Херта Мюлер

оказва лично преживеният опит да пише литература в една систе-

ма, която принуждава хората да пишат доноси. В едно есе споде-

ля: „Научих се на писане от мълчането и премълчаването.“ Дори

героите й се страхуват от говоренето: „Когато мълчим, ставаме

неприятни, каза Едгар, когато говорим, ставаме смешни.“

В последната си книга Atemschaukel („Люлка на диханието“), която

излезе през август, Херта Мюлер се връща назад във времето. Този

път в центъра е не лично преживяното, а животът на майка й и на

стотиците хиляди банатски шваби, които са екстрадирани след

края на Втората световна война в сталинистките трудови лагери.

Според някои литератори това е причината шведската академия

да не присъди наградата на Мюлер миналата година, когато също

бе номинирана, а да изчака публикуването на подготвяния от някол-

ко години роман.


20 45/14 - 20 ноември 2009 г.

МЕЖДУ „ТУИН ПИЙКС“ И „ПАРАГРАФ 22“

ЖИТЕЛИТЕ НА МИСТЕРИОЗНОТО БАЛКАНСКО СЕЛЦЕ ЦАРИЧИНА РАЗКАЗВАТ

ИСТОРИИ ЗА КАРАКОНДЖУЛИ, НО СЕ ТОЧАТ ЗА ИЗВЪНЗЕМЕН ТУРИЗЪМ

От Петър Марчев

© Anna Simeonoff

и следа. Тогава в разкопките настъпва обрат. Извънземните чрез своя

човек Ели Логинова уточняват, че няма да се търси златно съкровище, а

останките от първото разумно същество, живяло на Земята...

Преброяване на летящите чинии

По време на описаните разкопки и в продължение на година след това в

района на село Царичина са наблюдавани 27 прояви на аномални явления.

По данни на Фондацията за космоноетически изследвания (ФОКОНИ) 26

очевидци са наблюдавали 21 отделни НЛО, две ограничени прояви на пол-

търгайст, една трийсетсантиметрова фигурка на синьо-зелено човече,

един светлинен силует, един случай на обгръщане на двама от очевидци-

те от интензивна светлина, падаща отгоре без видим източник, и едно

наблюдение на явлението „тройно слънце“.

И все пак най-култовият момент е на 12 май 1991, когато в Царичина каца

космически кораб с извънземни. Не, честно. „Вечерята ни започна в 22 часа“,

спомня си полк. Цветко Кънев, един от главните участници в царичинската

епопея. „Бяхме насядали около масата, когато във фургона влезе начал-

никът на караула лейтенант Нейков. Лейтенантът беше прежълтял и

изплашен и доложи, че наблюдават странни светлини, чийто произход не

могат да си обяснят. Незабавно излязохме всички офицери. (…) Изнесохме

се по шосето в източна посока на около 150 метра. Зад близките хълмове

се виждаха пулсиращи светлини с дължина няколко десетки километра,

които бавно се спускаха зад височините… От този момент на нас ни бе за-

повядано (от извънземните, посредством контактьора) да снемем цялата

охрана на обекта, да отключим входната врата и всички да се приберем в

машините, така че навън да няма жива душа.“

В една близка галактика

В действителност Царичина е едно от най-красивите планински селца в

България. Но сега по уличките не се виждат нито земни, нито извънземни.

Единствените признаци на живот са в кръчмата на Райна. Въпреки ранния

час на по чаша ментовка местните коментират оживено възможността

Царичина да развива туристически бизнес. И то не какъв да е - а извънзе-

мен туризъм. Повод за раздувките им е намерението на някакви по-богати

нашенци от Америка да купят парцела в центъра, да отворят Дупката и да

правят туризъм. „Абе то хич няма да е зле това да стане“, облизва се Вичо.

С малко късмет откривам и самия Димитър Кекеменов - човекът, от чий-

то сън започва цялата Царичинска мистерия. Косата му е леко прошарена,

но 56-те години не му личат. Митко работи във ВМА и всеки ден пърпори

с едно опелче до София. Той ми разказва една стара история - за прадядо

си Младен Кривио. „Кривия, защото бил куц с единия крак. Една нощ го

срещнали в тъмното трима. Слушай, искаме да ни направиш един вир на

реката, че да се къпем в горещините. Ама как, сакат съм, сиромах съм.

Шшт, почваш всяка вечер в кръчмата да играеш на барбут. Ще спечелиш

пари и ще направиш бент на реката. Както му казали тия караконджовци,

тъй и станало... Наскоро обаче някакъв пришълец развалил бента и си на-

правил от камъните къща. Ама се изтрепали цялата му фамилия с колата.“

Димитър Кекеменов ме убеждава, че не е влизал в самата Дупка, защото не

са го пуснали военните. И продължава: „Верно, на мен ми се даде, че там е

съкровището на Самуил, ама после на Логинова й казаха, че тука е погребано

първото разумно същество на Земята... Абе тя Ели искаше сама да обере

лаврите, ама... Лошото е, че професор Наплатанов и дъщеря му Марина се

самоубиха...“ Преди да сложи край на живота си, професор Наплатанов по-

дава писмена жалба до министъра на отбраната, в която излага мотивите

за предстоящото си самоубийство: „психически тормоз, оказан от „извън-

земната цивилизация КИКИ“ и от другите двама контактьори конкуренти.

През есента на 1992 новият министър на отбраната Сталийски отказва

да продължи финансирането на авантюрата „Царичина“. Равносметката:

безславно завършилата операция „Слава“ е глътнала 16 млн. лева от джоба

на данъкоплатците за прокопаването на 160-метровия подземен тунел.

Констатациите на назначената експертна комисия от учени и специали-

сти са размазващи за идеолозите и участниците в секретната военна

операция. Малко по-късно главните действащи длъжностни лица са дадени

на съд, но са оправдани. Дупката е зарината.

Епопеята около Царичинската дупка е вдъхновяващ сюжет. Със свидетел-

ствата за проявите на извънземен разум и свръхестествени явления, но

и с двете мистериозни самоубийства на екстрасенската Марина Напла-

танова и нейния баща - полковник проф. Делчо Наплатанов, историята е

достойна за камерата на Дейвид Линч. От друга страна, един по-немета-

физично устроен страничен наблюдател би казал, че историята, в която

целият генерален щаб на българската армия, военното министерство,

правителството и донякъде президентството са водени за носа от ня-

колко екстрасенси, плаче за увековечаване в един български „Параграф 22“.

Защото иманярският военен екшън, ръководен от началника на генщаба

генерал Радню Минчев, е не по-малко комичен от междуособната война

между военновъздушните генерали в шедьовъра на Джоузеф Хелър.

Златно изкушение за генщаба

Във всяка история за хора основното действащо лице по принцип е

някаква хубава сума пари, така както във всяка история за пчели действа-

що лице може да бъде пита с мед. Това твърди Кърт Вонегът, а аз му се

доверявам напълно. В нашия случай изкушението за началника на генералния

щаб на българската армия, генерал-полковник Радню Минчев, е подобаващо

на ранга му - златно и царско. Става дума за съкровището на цар Самуил,

което е заровено в центъра на балканското селце Царичина. През ноември

1990 асансьорният техник Димитър Кекеменов, инж. Стамен Стаменов,

секретар на асоциация „Феномени“, и пловдивският екстрасенс Димитър

Сираков успяват да се срещнат с ген. Минчев и неговия антураж. Кеке-

менов заявява, че му е открито „отгоре“ къде точно е заровено злато-

то на Самуил. Сираков и неговите колежки - екстрасенските Марина

Наплатанова, Дора Петрова и Елисавета Логинова, които контактуват

с извънземните цивилизации КИКИ и РОРО, потвърждават думите на

асансьорния техник. На 5 декември екстрасензорното войнство и полк.

проф. Делчо Наплатанов, началник на научния отдел на генщаба, провеж-

дат рекогнисцировка в Царичина и установяват къде трябва да се копае.

Цяла нощ генерал Радню Минчев крои плана за секретната военна операция

„Слава“. На 6 декември 1990 Рубикон е преминат - сутринта от казарми-

те на МО на 4-ти километър поема внушителна колона от инженерни

машини. Когато пристигат, центърът на селото вече е отцепен от

охраната и разкопките започват. За беда точно в този момент блокира

хидравликата, с която се управляват машините. „Механик-водачът на

автогрейдера беше роботизиран чрез подадени му дистанционно биото-

кове от извънземните, в резултат на което лицето му беше изменено до

неузнаваемост“, свидетелства по-късно проф. Наплатанов.

Влизат в действие кирките, лопатите и шашките тротил. Българските

офицери издълбават десетки метри под земята, но от съкровището няма

истории


21


22 45/14 - 20 ноември 2009 г.

© Shutterstock

ВАЛЕНСИЯ

ОТ ЛЕТИЩЕТО ДО ГРАДА

ХРАНА

ПРИЯТЕЛИ

ВЪТРЕШЕН СЪВЕТ

ПОЛЕТИ

Според някои от легендите за Свещения граал чашата на Христос

от Тайната вечеря се съхранява точно във валенсианската кате-

драла. Желаещите да проверят този факт с очите си могат да

обърнат внимание и на многообразието от архитектурни стилове

в сакралната сграда с римски, готически и барокови елементи. Въ-

обще, свидетелства за двувековната история на Валенсия изскачат

на всяка стъпка, а за най-убедително предлагаме да се разходите

до Mercado Central. Докато инвестирате например в местната

керамика, забележете останките от средновековните стени на

града. Ако пресечете коритото на пресъхналата река Туриа, попа-

дате директно при Гоя и Ел Греко в музея за съвременно изкуство.

Най-актуалното в реалността на Валенсия обаче е дело на големия

архитект Сантяго Калатрава. Ciutat de les Arts i de les Ciѓncies, или

"Градът на изкуствата и науките", е комплекс от пет шедьовъра на

футуристичната архитектура. Горещо препоръчваме да ги посети-

те и да се забавлявате в интерактивния научен музей, гигантския

аквариум, триизмерното кино, планетариума, най-големия делфина-

риум в Европа, подводния ресторант... Разбира се, паеля има почти

навсякъде, а според една местна поговорка, който не е ял паеля във

Валенсия, нищо не знае. Както нявсякъде в Испания, и валенсиан-

ците вечерят късно, така че хубавите места в ресторантите се

ангажират около осем вечерта, а нощният живот стартира след

десет. Сиестата е от 12 до 16 часа, плажът Malvarrosa е на някол-

ко минути от центъра, а концертът на Depeche Mode е на

12 ноември на Feria Muestrario Internacional de Valencia.

СИЕСТА, САНГРИЯ И СВЕЩЕНИЯТ ГРААЛ

От Томас Ромеро

Вземете метрото, защото еднопосочният билет струва

€1,80, а такситата до центъра на града са по €15-20.

Casa La Pepe

8 Calle Conquista, +34 963 925 447Типична таверна в испански стил – голи тухлени стени с

люлеещи се бутове месо и прашни бутилки на рафтовете. С

други думи, това е мястото, където откривате най-добрата

селекция от испанските тапас. Двама могат да се нахранят за

около €35.

Marab

21 Calle Almirante Cadarso, +34 963 953 992,Този наскоро ремонтиран ресторант-бар се намира на няколко-

стотин метра от Palau De La Musica в района L’Eixample. Ако

времето позволява, хапнете на открито под дърветата.

Обедното меню е от €8.

Caf Infanta

3 Plaza Tossal, +36 963 921 235Легендарният бар Barrio del Carmen е декориран със стари

филмови плакати, осакатени манекени и криви огледала. По-

сетителите са смесена тълпа от местни жители и туристи,

които се забавляват до много късно. Бутилка бира е €3.

La Martingala

10 Plaza Honduras, +34 625 022 553Когато жадните студенти залеят баровете в областта

Blasco Iba ez, убежището е в La Martingala. Барът изглежда

скъп, но зад външния си вид прикрива много резумно меню. Бира

и тапас - €1,50.

Всяка седмица вече над хиляда години валенсианските фермери

се срещат на Plaza de la Virgen, за да спорят по различни теми,

свързани с водата. Можете да наблюдавате местна диплома-

ция на живо всеки четвъртък на обед.

Wizz Air има полети от София до Валенсия в дните вторник и

събота, което е отлична възмoжност за един дълъг уикенд.

От Терминал 1 на летище София излитате в 17.05 ч и в

19.20 ч ви очаква нощна Валенсия. Часът на обратния полет

e 19.50, така че да спечелите още един ден във Валенсия.

Кацайки на летище София в 23.50 ч, приятно уморени от впе-

чатления и чудесни преживявания, можете сладко да заспите в

собственото си легло.

пътуване


23

ревю

МОДЕРНА КЛАСИКА

WALKMAN С ВГРАДЕНИ СТЕРЕОВИСОКОГОВОРИТЕЛИ

От Момчил Карабулев

30 години след като Walkman завинаги си запази място в попкултурната

ни памет, Sony не спира да променя и развива многобройните си проду-

кти, обединени от този бранд. След като тази година компанията ни

изненада с първия Walkman плеър, снабден със сензорен дисплей, сега е

готова да добави нови и полезни екстри към едно от последните си

устройства за забавление – новия Walkman S540.

Може би заради популярността на културата на споделяне и успеха на

социалните мрежи, вместо да запази персоналния характер на слуша-

нето на музика с Walkman, в него Sony за пръв път добавя вградени

стереовисокоговорители. Те са намерили място в корпуса с дебелина

10,2 мм, предпазени са от алуминиеви решетки и разчитат на дигитал-

на линейно-фазова система за осигуряване на по-ясни високи тонове и

по-плътен бас. Когато използвате слушалки, имате на разположение

няколко други системи, обединени от названието Clear Audio, които

осигуряват характерния за Walkamn динамичен и детайлен звук. Има и

функция за динамично нормализиране на нивото на отделните тра-

кове, а за допълнително персонализиране на звука е добавен 5-лентов

еквалайзер.

От предния панел грее 2,4" дисплей с резолюция 240х320 пиксела, който

има толкова бързо време на реакция, че става и за гледане на високока-

чествено видео с динамични сцени при 30 кадъра в секунда. За по-удоб-

но гледане в комплекта влиза и малка поставка, с която можете да

закрепите S540 във вертикално положение. Устройството поддържа

популярните аудиоформати MP3, WMA (включително DRM) и AAC (без

DRM), а при видеото – AVC (H.264/AVC) базов профил, MPEG-4 и WMV

(включително DRM). Става и за разглеждане на JPEG изображения.

Включени са още диктофон за записване на разговори и лекции и FM ра-

дио с опция за запис на любимите предавания. Работата на всичко това

се осигурява от батерия със свръхдълъг живот – до 6,5 часа гледане на

видео или до 42 часа слушане на музика през слушалки. При използване

на високоговорителите това време намалява съответно до 5 часа и

17 часа, но постижението отново впечатлява. Плеърът се предлага с

8 GB и 16 GB вградена памет и в 4 различни цвята.

250 лв. за 8 GB


24 45/14 - 20 ноември 2009 г.

СОЛ И ПИПЕР

ПОДПРАВЕНО ТОЧНО КОЛКОТО ТРЯБВА

От Боряна Кирилова, списание „Бакхус“

Безспорното предимство на „Сол и пипер“ е местоположението

му. Ресторантът се намира срещу Попа, точно до входа на кино

„Одеон“, и едва ли има човек, който да не успее да го открие бук-

вално на секундата. Обстановката сполучливо разиграва комбина-

цията от черно и бяло, като се започне от стените и лампите и се

завърши с елегантните чинии с форма на капка и аксесоарите, раз-

пилени върху масите - черни и бели стъклени топчета, имитиращи

зрънца сол и пипер. Не че служат за нещо, но са приятна занимавка

за ръцете, докато чакаме поръчката си.

Ресторантът е сравнително нов, но предварителната резерва-

ция се оказа уместен ход, защото след седем вечерта е пълно.

Сервитьорите носят кана вода още с настаняването на клиента,

което винаги е приятен жест. Персоналът е бърз в приготвянето

и сервирането на ястията и доста непринуден като общуване.

Леко ни озадачи разположението на закачалките, част от които са

буквално над масите, но го приехме за допустима ексцентричност

на заведението.

Звучеше Buena Vista Social Club и колкото и да обичаме темпера-

ментните кубинци, те се оказаха малко силнички за фон, на който

да тече разговорът.

Менюто е в стилистиката на bar & dinner, но извън традиционните

салати и предястия предлага и някои интересни комбинации. При

салатите обърнахме внимание на четирите вариации „Сол и пипер“,

от които най-сполучлива ни се стори тази с маруля, радичио, ру-

кола, тиквени семки, сушени домати, моцарела и балсамов дресинг

(6.89 лв.). Цените на традиционните салати (като шопската) са

дори евтини за такова място - под 4 лева.

При предястията автоматично изключихме по-тривиалните като

сирена на плоча и хапки с корнфлейкс и си отбелязахме при следва-

щото си посещение да опитаме тиквички по гръцки, мариновани

зеленчуци на грил с чеснови брускети или гъби по испански, които

се различават от българските по добавката от бекон, пушени

гърди и гауда. Цените в тази част от менюто са между 4.50 и 7

лв. Избрахме магданозени рьости: нещо подобно на магданозени

кюфтета със сирене, яйца и заливка от мляко, доста вкусни, тънки

и приятно запържени, без онзи неприятен вкус на брашно, който

често се усеща в подобни комбинации. Малко се забавиха, но прис-

тигнаха цели четири на брой, много вкусни и на съвсем прилична

цена от 4.59 лв.

Ресторантът предлага още барбекю, паста и ризото и има прият-

ни попадения в основните ястия, чиито цени варират от 8.40 до

близо 13 лв. за телешко филе. Ние избрахме пиле с билкова коричка,

див ориз и конкасе от домати (което, проверихме, означава наря-

зани на ситно домати, овкусени с босилек) за 9.49 лв. - беше вкусно,

подправено точно колкото трябва и естетично поднесено.

Истината е, че салатата, рьостите и пилето се оказаха сериозна

вечеря и за десерт не ни стигнаха силите. Още един поглед към

менюто обаче никога не е излишен - освен обичайните палачинки и

тирамису има шоколадов фъдж за 4.29 лв. и сладоледени профите-

роли с шоколадов мус, които ще оставим за някой следващ път с

предчувствие за сладко удоволствие.

Salt & Pepper

бул. „Патриарх Евтимий“ 1

(02) 980 62 62

ревю

© Цветелина Ангелова


25

НЕИСТОВИЯТ

ПАЧИНО

РАЗГОВОРИТЕ НА АКТЬОРA

С АВТОРА НА „ПЛЕЙБОЙ“

ЛОРЪНС ГРОБЪЛ

СА ОБРАЗЕЦ В ЖАНРА

От Янко Терзиев

След уморителен снимачен ден на „Беляза-

ният“ Пачино е поканил Мишел Пфайфър

да излязат сами за първи път, но двамата

са толкова срамежливи и притеснени един

от друг, че вечерята минава в пълно мъл-

чание. Пачино се концентрира за ролята си

на Майкъл в „Кръстникът“, като обикаля

безцелно улиците от детството си в

Бронкс. „В търсене на Ал Пачино. Разгово-

ри с Лорънс Гробъл“ надниква за пръв път

в личния и професионалния свят на може

би най-големия жив съвременен актьор.

Досега той не е позволявал официална

биография и принципно не дава интервю-

та. В качественото издание (библиотека

„Амаркорд“ на издателство „Колибри“, с

подробна био/филмография и показалец

на имената) актьорът обяснява загърбва-

нето на публичността така: „Зрителят

трябва да слуша цигулката, не да гледа

цигуларя.“

Пачино се съгласява да разговаря с фрилан-

съра на „Плейбой“ Лорънс Гробъл през 1979

едва след като прочита наскоро излязло-

то му интервю с Марлон Брандо. Щом

кумирът му в професията се е разкрил пред

този човек, защо да не го направи и той.

Постепенно двамата стават приятели

и партньори по тенис, а книгата събира

публикуваните им и част от личните

разговори до 2005. Научаваме как Пачино

е израснал с още девет души в малък апар-

тамент в Бронкс при баба си и дядо си, по

думите му „като един нюйоркски Хъкъл-

бери Фин“. Започнал да пие на 13 и да си

изкарва сам прехраната на 15 като куриер с

велосипед, за него няма непребродена улица

в града. Когато постъпил в театралното

училище, съучениците му сложили прякор

Марлон, а той още не знаел кой е Брандо.

Грабъл е успял да постигне най-трудното в

интервю с талант от такъв ранг - от-

кровеност. Пред нас е образът на артист,

зает с процеса на своето изкуство, а не с

плодовете и славата му. С натрупването

на срещите им двамата все повече разгова-

рят не като журналист със знаменитост,

а като стари приятели, с вицове и въ-

трешни шеги. Така Пачино е готов да спо-

дели как по време на „Плашилото“ свирел

до сутринта на пиано в джаз клуб и после

отивал направо на снимките. Гробъл все

намира начин да върне нещата към „Кръст-

никът“, но Пачино до края държи, че Тони

Монтана в „Белязаният“ е най-добрата

му роля. За работата си при Копола казва:

„Там бях просто актьор.“ С разгръщането

на разговорите във времето виждаме и

преоценката на Пачино за най-важните

му роли. През 1990 той е оптимистичен

за „Кръстникът ІІІ“, но след 15 години е

наясно с нещата, които не са станали

там. Това, което остава непроменено, е

личната му обсесия с Шекспир. Актьорът е

способен да прекара по цели дни в рецити-

рането на откъси от пиесите на барда,

като забравя да се храни и губи предста-

ва за времето, без това да има връзка с

конкретна роля - само заради вътрешното

поддържане на формата. Но каква форма!

ревю©

Цв

ет

ел

ин

а А

нге

ло

ва

КЪСА ЛИСТА

ГОДИШНИ НАГРАДИ „ГАУДЕНЦ РУФ“

ЗА СЪВРЕМЕННО ВИЗУАЛНО ИЗКУСТВО

От Владимира Николова

Стана традиция чужденци да раздават наградите за култура в

България. Три години след Едуард Вик, който учреди награда за нов

български роман, бившият швейцарски посланик у нас Гауденц Руф

продължава конкурса си за съвременно българско визуално изкуство.

Допустими са всички визуални жанрове с изключение на филма,

пърформанса и приложните техники. До миналата година право

на участие имаха само творци, които трайно живеят и работят

в страната. От тази година се допускат и българи, пребиваващи

зад граница. Всички тръгват с равен старт в двете категории - за

утвърден и млад автор. Ротационното жури, в което чужденците

тази година са изкуствоведът Дарко Сенекович, Цюрих, и Лоран

Хеги, директор на музея за съвременно изкуство в Сен Етиен,

номинира 15 от кандидатствалите 90 автори. Техните творби са

събрани в изложбата SHORTLIST 2009 (галерия „Райко Алексиев“, ул.

„Раковска“ 125, до 20 ноември).

„Глобално и дългосрочно ситуацията е положителна“ е иронично-

то заглавие на серията видеа, с които Надежда Олег Ляхова взе

наградата (4500 евро) за утвърден творец. На екраните на няколко

телевизора мощни багери, с удвоени симетрично пипала, разравят

земята. Авторката буквализира идеята за прогреса като хищни-

ческо усвояване на земята от машините. На същите интуиции се

подчинява и Стефания Батоева, учила архитектура в Лондон. С

обектите „Растящи машини“ от бетон, дърво и гипс, художничка-

та взе приза за млад автор и съпътстващата сума от 2500 евро.

На екологичната тема залага и Дан Тенев със своя „Резерв“ от

въздух, „затворен“ в огромен прозрачен найлон, подлепен с тиксо.

Самият господин Руф нееднократно се е изказвал в подкрепа на

артистите, които регистрират актуални обществени проблеми,

затова екологията е най-очевидният избор и наградите не изненад-

ват.

Любопитни неща имаше и сред творбите на останалите участници

- Самуил Стоянов пълни 8-литрова кофа със звезди от глина. От съ-

щите звезди - петолъчки - изгражда „Проект за сграда на световно-

то правителство“. Боряна Росса фотографира римейк на прочутия

пърформанс на Рудолф Шварцкоглер, включващ бутафорна само-

кастрация („Кръвно отмъщение 2“). Михаела Власева рисува мъже,

носещи името Иван, след като установява, че у нас те са 220 000.

Общото при представените автори е желанието им да прово-

кират идентичността - национална, социална, полова. Но поради

липсата на пазар за този жанр в страната изобретателните им и

граждански развълнувани творби засега са обречени да се появяват

единствено на годишен принцип и с европейско меценатство.


26 45/14 - 20 ноември 2009 г.

селекция

Фотография Бояна Бонева

Селекция Джина Шеовска

Шапка 51 лв. Capasca Фишу 79 лв. Sinequanone Ръкавици 99 лв. Sinequanone Шал с качулка 69 лв. Sinequanone Ръкавици 74 лв. Mexx

Пуловер 135 лв. Drago&Rado Шал 65 лв. Drago&Rado Ръкавици 95 лв. Mexx Шал 80 лв. Freesoul от HotSpot Каскет 50 лв. Firetrap от HotSpot

ТОПЛИ АКСЕСОАРИ ЗА СТУДЕНИТЕ ЕСЕННИ ДНИ

ПЪЛНО ПОКРИТИЕ


27

НЕЩО СЛАДКО В НЕДЕЛЯ

В хладното, но ясно утро ноемврийска София изглежда почти красива, докато так-

сито ни напредва по булевард „Сливница“ към ж.к. „Света Троица“. Именно тук, в

блок 347 (на ъгъла с булевард „Габрово“ - вдясно, като отивате към Калотина) се

намира най-новият салон от веригата сладкарници Неделя, който според location-

скаутите на продуцентска компания Мирамар е „направен за кино“. Точно затова днес

в него се снима новият български филм „Love.net“ – по кината (и в интернет, този

път легално) през втората половина на 2010.

Ако Мирамар ви звучи познато, това не е случайно – това са продуцентите на везде-

същия „Дзифт“, с който „Love.net“ споделя и част от екипа си (например оператора

Емил Христов и актьора Захари Бахаров). Но ако „Дзифт“ беше тотално успешният

опит за горчив соц-ноар, „Love.net“ е нещо много по-сладко: заплетена романтична

комедия. Краткото описание на филма (няколко любовни истории започват в интер-

нет и се пресичат помежду си) и останалата част от актьорския състав (Христо

Шопов, Лилия Маравиля, Койна Русева, Дияна Добрева, Диляна Попова, със специал-

ното участие на Джон Лоутън, вокалиста на „Юрая Хийп“) подсказват по-скоро за

нещо средно между „Любовни квартири“ и „Наистина любов“. Добрата новина за

всички бъдещи кинопродукции е, че за пръв път осезаема част от бюджета е събрана

от product placement в класическия смисъл на думата.

Което ни връща в сладкарница Неделя. В сцената, която се снима в момента, три

тийнейджърки ала ранната Аврил Лавин си поръчват торти: „Бяла неделя“, „Плодова

пита“, „Наоми“ и три фреша от портокал. Наоколо цари обичайният хаос на снимач-

на площадка, а Емил Христов прави онзи специфичен операторски номер, при който

изобщо не стои в близост до камерата и всъщност изглежда така, все едно нищо

не прави. (Но после в киното става ясно, че е направил и още как.) Единствената

разлика с другите снимачни площадки, на които съм бил, е в настроението на екипа:

както статистите, така и кинаджиите очевидно са доволни, че цял ден ще снимат в

сладкарница Неделя и ще ядат торти вместо обичайния съмнителен кетъринг. Ние

също си поръчваме торта, но ще трябва да си я изядем тихичко.

представяне

ЧЕРНО ПАРТИ

През 1820 Джон Уокър се установява в шотландското градче Килмарнък и започва да произвежда това, което по-късно ще се превърне в най-раз-познаваемата марка уиски в света. През 1876 година (когато, между дру-гото, по нашите географски ширини се занимаваме с доста по-неприят-ни неща) синът му Александър запазва търговската марка Old Highland Whisky, а през 1906 неговите синове започват да бутилират Extra Special Old Highland Whisky – уникален бленд от 40 внимателно подбрани ед-номалцови уискита, най-младото от които е на 12 години. Бутилката е квадратна, което намалява риска при транспортиране; етикетът е наклонен под ъгъл от 24 градуса, което позволява по-едър шрифт на името на уискито. Освен това етикетът е черен – толкова черен, че почитателите на луксозния бленд започват да го наричат просто „Че-рен етикет“ и през 1909 братята Уокър официално го преименуват на Johnnie Walker Black Label. (Това е и началото на един от най-успеш-ните маркетингови трикове в историята – продължаването на сери-ята с Green Label, Gold Label и Blue Label по-късно е възприето като техника от производители на всякакви други стоки.)Точно 100 години по-късно „черното Джони“ е най-продаваното луксоз-но блендирано уиски в света. По този случай е произведена специална лимитирана серия от ръчно изработена черна бутилка с инкрустации от истинско злато, а 100 „успешни българи“ (според лаконичното оп-ределение на домакините) бяха гости на едно много ексклузивно пар-ти в „Модерен театър“, в което участваха и един шотландски гайдар, експлозивният посланик на Johnnie Walker за България, актьора Даниел Обретенов, и новият рекламен клип на Johnnie Walker Black Label „Мъ-жът, който обиколи света“, който си е цял филм – 6 минути монолог в движение на Робърт Карлайл, заснети в един-единствен кадър. И ние бяхме там, пихме и се веселихме. (После обаче си забравихме юбилейна-та бутилка в таксито, не е за разправяне.)

ЗИМНА ПРИКАЗКА

Имало едно време един 4-звезден хотел в Банско, който се казвал СПА

Хотел „Св. Иван Рилски“. Подобно на много други хотели, „Св.

Иван Рилски“ бил в новия град на Банско, но се издигал на един хълм,

така че от прозорците на стаите му се виждали заснежените скло-

нове на планината, а не примерно прозорците на стаите на съседните

хотели. За разлика от много други хотели в Банско обаче, „Св. Иван

Рилски“ имал направо вълшебен СПА център с невиждан басейн (дълъг

21 метра, в отделно крило, със стъклен таван, шезлонги и минерална

вода с температура 26 градуса) и оригинална турска баня, класическа

сауна, парна баня, инфрачервена сауна, тангенторна вана, три масажни

кабинета, ледена стая (с пластмасови сталактити) и зала за релакс (с

картинки на голи жени). Във фоайето на хотела имало „буда-бар“ (с

миндерчета, възглавнички и наргилета), а по-малките гости можели

да се забавляват в стаята за игри (с тенис на маса, джаги и детски

пързалки и люлки). Тъй като се очаквало гостите на хотела след тре-

тия ден в Банско да не можели да погледнат нито една механа, „Св.

Иван Рилски“ имал европейски ресторант („Модерато“, на партера).

(Но все пак си имал и механа, разбира се - „Чановете“, на първи подзе-

мен етаж.) Както във всички хотели от награждаваната верига FPI

Hotels and Resorts, имало и какви ли не допълнителни хотелски услуги,

за които можели да се сетят и най-капризните пътешественици: от

химическо чистене до организиране на корпоративни събития. (И ски-

гардероб, когато дойде зимата и сняг забръска.) А най-невероятното

било, че след 15 януари на най-храбрите скиори се предлагали специал-

ни пакети (закуска, вечеря, нощувка в луксозна двойна стая и използва-

не на СПА центъра), които излизали по 70 лева на ден...

Приказката продължава на www.saintivanrilski.com


28 45/14 - 20 ноември 2009 г.

СРЕЩА НА ВИСОКО РАВНИЩЕОт Тео Чепилов

© Robert Kreuzinger

Опитвам се да предупредя Секънд да внимава с газта на калифорнията, но

устата ми е пълна със сладолед и преди да успея да преглътна, 453-те коня

на ферарито изцвилват в хор и подскачаме рязко напред, а шейкът на таб-

лото се разлива и оставя опашка като комета във въздуха. Аз изревавам

на забавен каданс „Неееееееееее”, но вече е късно. В паниката си тъпото

копеле натиска спирачката с два крака и части от секундата по-късно бук-

вално се залепваме на таблото, а глазурата тирамису от кофичката ми се

плисва ала Джаксън Полък на предното стъкло. Voila!

В настаналата тишина чувам как от свитата долна устна на Секънд се из-

лива дълга протяжна псувня. Не смея да се огледам, но все пак го правя - ин-

териорът на ферарито, което наехме преди десет минути, изглежда така

сякаш клошари са се борили за последното парче пица от някой контейнер,

а после са правили страстна любов във всевъзможни пози по седалките.

„Ей как скочи тая кола, бате, не е истина просто.” Секънд все още не може

да разбере как така спряхме само за по един сладолед с шейк, а сега колата

за нищо не става. Изпитвам импулс да му стисна главата с две ръце, да

натискам очите му с палци и от тях да тече кръв, много кръв.

Тоалетът ми е тотално прецакан. Прекарах два часа в груби скици, за да

имам идея какво да търся, после обиколих Хондос Център от горе до долу,

за да си събера детайлите, а сега изглеждам така, сякаш съм се насрал, дока-

то съм се напикавал. Секънд продължава своя гневен фрийстайл - зациклил

е на „Путка-таралеж!”, което явно е последната новост в псуването. Аз

само въздъхвам и излизам, като трясвам вратата зад себе си. Секънд се из-

правя през сваления покрив и ми напомня, че колата е на мое име и не мога да

го оставя да я чисти сам. Сам се изненадвам колко грубо му отговарям, за

щастие на немски. Мисля, че има немски овчарки от селата край турската

граница, които владеят по-добре езика на Гьоте от Секънд. Когато той

ме поглежда с най-тъпата си физиономия, добавям среден пръст - универ-

салният символ на различието в мненията. Секънд замръзва и отново при-

бягва до фантастичната комбинация от женска анатомия и горски бозай-

ник. Аз вече съм през 100 метра - още толкова и ще съм в хотел „Океанис”

- единственото място, където имаше свободни стаи на 30 юли в района

на Каламария, Солун. По улицата вече има леко задръстване от италиански

кабриолети, пълни с намазани с гел гърци, които шумно крещят на всичко

наоколо. Успявам да притичам незабелязано между абсолютно еднаквите

барове, пълни с абсолютно еднакви хора и тотално различна музика, преди

да стигна до заветната рецепция. Ставрос или както там се кaзваше ми

подава ключа с мазна усмивка. Не разбирам дали ми се подиграва, или се смее

като защитна реакция. В стаята пред мижавото куцо осветено огледало

откривам, че имам шоколад даже по ухото. Взимам бърз душ и разстилам

върху двойното легло всичко, с което разполагам, което между другото

не е много, защото по изключение реших да пътувам почти без багаж, в

случай че ми се наложи да продължа в неизвестна посока. Имам моряшки

тишърт, крикет пуловер, две ризи в различни нюанси на синьото и стра-

нен кафяв каскет. Решения, решения...

Объркан съм, най-вече защото не съм виждал Грета от точно една година

- от миналогодишната среща на Г7 в Барселона. Още повече съм объркан,

защото не съм правил секс с нея от абитуриентското парти на Слънчев

бряг преди шест години. А най-вече съм объркан, защото сме си писали над

20 мейла, близо 40 лични съобщения във фейсбук и сме си говорили три

пъти дълго по телефона през последния месец на фона на може би три де-

журни имейла за всичките години преди това. Онзи път с Грета се забихме

почти на шега в хотелския асансьор и после правихме секс в продължение

на часове. До ден днешен мога да се закълна, че това беше най-добрият

секс в живота ми.

Въпреки че съм един от първите членове на Г7, не съм го правил с много мо-

мичета. Станах част от най-великата компания в София най-вече защото

баща ми беше проектирал всеки хотел, клуб и магазин, който има значение

в България. Децата на люлинските интелектуалци, с които учехме, ни ви-

каха Грандове, но ние бяхме скромни - наричахме се Г7, като „Големите Се-

дем“. Звучеше яко, поне докато бяхме на 14. Всъщност вече официалните

членове са около дванайсет, но името си остана. Първите, оригиналните,

истинските Г7 бяхме аз и още шест дупета от Колежа - единственото

нормално даскало у нас. Когато създадохме Г7, бяхме аз (Шарон или Шари,


29

ако си падате по кратките имена), Пийт Фърст, Пийт Секънд, Дестроя,

Кърк, Бобъра, на който всички викахме просто Иван, Боро и Хълк. Да, това

естествено не са имената ни по лична карта, и да, сега като се замисля, май

още от началото не сме били точно седем души.

По-късно, в осми клас, започнахме да приемаме и мацки в нашето скромно

илюминати. Първата, разбира се, беше Грета. Тогава й викахме Майната,

защото беше от Пловдив. Влезе в компанията като гадже на Кърк. На-

еба се с Боро на ваканцията в Семково. После се тресна с Пийт Фърст

на рождения ден на Мони в мезонета на Баня Мадара. Направи свирка на

Пийт Секънд на следващата седмица на партито в Изток, на което дори

не разбрахме какъв е поводът. Със Секънд разписа отново преди файнъли-

те - отишла да учат за теста по биология. Килъра и Бобъра били първата

й тройка. С Хълк го направи чак в девети клас, защото нонстоп й викаше,

че е курва - издебна го пиян на вилата на Кърк в Лисичово. През целия десе-

ти клас тайно се надявах, че най-сетне е дошъл и моят ред. После и през

целия единайсти.

Честно казано, още на абитуриентската вечеря в „Шератон” стана ясно,

че никой от випуска вече не иска да спи с Грета, даже и бандата на Пенко,

които бяха зубрите на зубрите. Гледах я как се налива с маргарити на бара и

ми се искаше да направя нещо, но така и не успях - никога не съм бил силен в

приказките. Ако исках да кажа нещо, обикновено го рисувах, а после мацки-

те гледаха тъпо картината ми и казваха: „Много е хубава.” Така и си мълчах

по целия път до Слънчев бряг, когато с Грета по случайност се озовахме

в една и съща кола - моя златист XJ12, който само след два месеца усуках

близо до Клисура. По целия път мълчахме и слушахме Боб Дилън, а после

мълчахме още малко. Не мога да кажа, че Грета не ме привличаше сексуално,

даже напротив, просто бях свикнал с някое момиче да минем през фазата

с вечерята и цветята, преди тя да почне да блъска члена ми в гърлото си.

А Грета буквално ме изнасили, преди да се настаним в хотела на Слънчев

бряг. Беше предплатила за стая, която не използва. Бяхме предплатили за

вечеря, на която слязохме с тупирани коси и разширени от чукане зеници,

колкото някой да не си вкара филма, че сме катастрофирали. През след-

ващите години често съм се сещал за Грета, докато съм мастурбирал. Да

не говорим, че съм се опитвал да повторя всичко, което правихме онази

вечер, но без успех - ако някое момиче все пак беше готово за едночасов

анален секс, най-често след това имаше нещо против да свърша в устата

й, докато тя виси с главата надолу от ръба на леглото.

Грета ми се обади преди месец. Директно ми звънна по телефона - беше ми

взела номера от Секънд. Стана ми само като чух името й, честно. Гово-

рихме си глупости - как аз съм в Берлин, а тя в Мюнхен и всеки псуваше гра-

да си, но обичаше живота си. Аз моя повече, явно, защото говорих дълго за

предстоящата си фотоизложба, за видеоинсталациите си и за лекия шанс

да съм арт директор в новия проект на Кристиян Пецолд. Грета имаше

какво да ми каже всеки ден. Включително неща като „Нямам търпение да се

видим” и „Помниш ли едно време, очаквай нещо още по-щуро”.

А сега всичко беше на път да се провали заради тъпия Секънд и тъпия му

комплекс, че техните са фалирали и трябва на всяка цена да се появи с фе-

рари. Навих се да го наемем само защото ме убеди как тоя модел е уникално

добър за секс. Тъпата кола всъщност е толкова тясна, че дори сам със себе

си не можеш да го направиш.

На срещите на Г7 всеки идва изтупан, всеки идва с истории, всеки идва

като победител. Друг въпрос е, че всъщност повечето сме изтупали кре-

дитните карти на нашите за лъскавите дизайнерски дрешки, а колите са с

четирицифрен наем на ден. Важното е всеки да извади огромната си пишка

и да я размаха, докато останалите от компанията го аплодират. Лично аз

обикновено поемам ролята на пича с бръмбара от старите реклами на джо-

ни - познай кой ще започне партито сред всички тези паркирани лимузини,

а? Този път бях нервен заради Грета и позволих на отчаяния Секънд, който

заради сриването на строителния бизнес рязко се оказа с 18 чифта кецове

лимитирано издание и без нито една стотинка, да ме накара да направя

нещо тъпо. Оттук нататък обаче вечерта щеше да протече спокойно и

без изхвърляния. Така, както обичам.

Тази година срещата на Г7 е в Каламария - квартала с яхтклуба. В продълже-

ние на километър има само барове, които се състоят от огромна открита

тераса и са пълни с красиви гъркини, облечени като чалга певици. Да, това

е единственото място, където ги има. Не че има голямо значение - ние сме

запазили цялото Movida за нас. Плюс това сме букнали DJ Wolfgang Gartner за

маратонски сет - да, същия Wolfgang Gartner, който направи електроремикс

на „Петата симфония” и на последния сингъл на MSTRKRFT. Всеки има право

да доведе по трима гости, така че се очаква да е една малкa лудница. Не че

има голямо значение.

Спирам се на светлосиня риза и крикет пуловер, less is more все пак. Не

успявам да подредя тъпите си рижи къдрици в задоволителна прическа и

прибягвам до каскета. Поглеждам се неуверено в огледалото и бързам да

избягам. Пред хотела ме чака Секънд с излъсканото ферари и ми казва, че

си е дал последните пари за автомивка. Пак се натоварваме в колата, само

че този път аз ще карам. Сърденето и отмъщението никога не са ми били

силни страни. Обикновено хората правят каквото си искат с мен, а аз си

го изкарвам на колите си. След като разбих десетина коли, включително

ES купето от 68, с което подозирах, че баща ми изневерява на майка ми, се

научих да карам. С най-мръсната газ отрязвам ъгъла на булеварда и правя

паркиране с ръчна спирачка и 180 градуса завъртане точно пред клуба. С фе-

рари това звучи като симфония на Бетовен. Когато пушекът от гумите

спада, Секънд ме гледа така, сякаш иска да стане последовател на култа

към мен. Пита ме защо не ръчкам винаги така и аз му казвам истината - не

обичам да карам бързо. Отвътре се чуват възгласи в посока на ферарито,

което стои добре между личния фантом на Кърк и някакви очевидно наети

астъни. За секунда се чудя дали Грета е видяла това?

Кърк ме посреща сърдечно, нахилен както винаги, и повдига в приятелски

жест бутилка от бара. Затичвам се и го прегръщам - познавам го от дет-

ската градина и винаги обожавам да го видя, дори след граничещи с безкрай-

ност периоди. Оказа се, че както винаги имаме инциденти - Бобъра и Боро

бяха решили да ни убият всички, като дойдат с яхта от България, но за

малко да убият само себе си. Закъсали в гръцки териториални води и в мо-

мента граничен скутер ги дърпал на буксир, което им струвало 10 свирки на

час, каквото и да значи това. Пийт Фърст беше в солунския „Пирогов“, за

щастие само за няколко шева - избрал да заложи на изпитания чар на веспа

скутера, комбиниран с веспа кецове. За съжаление за първи път се качвал на

две колела и успял да излети от завой в насрещното платно.

Кърк винаги се занимава с организацията. Татко Кърк. Като голяма печена

мечка се справя с детските ни тъпотии и дори когато го лъжем - както аз

правя на въпроса защо съм първи в клуба от големите - ни обича до смърт.

Наистина - всички по масите са от випуските под нас и разни асоциирани

мацки. От официалните Г7 никой не се е появил, ако не броим Секънд, кой-

то вече се опитва да хипнотизира една руса зайка с ключовете от ферари-

то. Поръчвам бутилка мейкърс и стоически изтърпявам подигравките на

Кърк, който пие само ирландско отлeжало. Двамата се чукваме и започваме

да чакаме. Аз чакам Грета и секс, той очаква останалите и техните про-

блеми.

Никога няма как да разбереш в каква свиня си се превърнал, ако не видиш

старите си приятели след дълга пауза. Вариантите са два - или блясваш

на техния фон, или заедно блясвате на фона на човечеството. Започват

да се появяват един по един - с отработените си смешки, с перфектните

си прически, с дизайнерските си дрешки, с необоримите си мнения, а аз все

повече се чувствам така, сякаш всъщност ние сме лузърите, а не онези, на

които правехме знака с L на челото в училище. Ние сме наркотизираните

алкохолизирани нимфоманиазирани издънки на човечеството, които пре-

дизвикват съжаление след трийсетте, и ако дотогава сме се размножили,

ще бъде по случайност и най-вероятно никога няма да намерим време за

нещо повече от разходка в зоопарка с децата си да им покажем маймуните,

защото сме прекалено заети самите ние да се правим на маймуни. Докато

тези, на които се подигравахме в училище, правеха кариери и семейства,

ние се самоубивахме. Сега съм на 24, но се чувствам така, сякаш живея във

втората третина на живота си. Опитвам се да друсам само с повод, но

въпреки това прекарах в кутията с тънкописците си 2 грама спешъл кей.

Не че има някакво значение.

Минава 11, а аз съм вече преполовил бутилката, когато Грета ми звъни.

Преди да вдигна, изтичвам отвън. Оказва се, че още не е готова, но иска

да се видим на спокойствие преди партито. В апартамента й. Преди да

разбера какво става, се телепортирам отпред. Решавам да заложа на кла-

сическото потно мачо ферари излъчване и влизам с ритник през входната

врата. Грета ме чака точно така, както си я представях в най-смелите си

мечти - по жартиери и със странно дантелено нещо върху нея. Опитвам

се да й кажа, че искам да я чукам, но от устата ми излиза нещо, което по-

скоро звучи като „Хей, не изглеждаш зле така”. Грета е извадила циците

си напред, прелъстително пуши цигара и за пръв път заклет непушач като

мен намира това за секси. След комплимента, че изглеждам много спрет-

нат, на който аз се изхилвам като срамежлива провинциалистка, Грета ме

моли да я изслушам. Което е трудно с целия този секс, който извира от

нея. Все пак се опитвам. Тя започва да ми обяснява как това, което ще ми

каже, не го е казвала на никого и как е решила да го сподели точно с мене,

защото аз съм единственият точен пич, който познава. Каквото и да зна-

чи това, аз кимам като хипнотизиран. Само пет минутки. Десет - макс - и

ще заровя лице между тези красавици. Оооооуууудаааа. Грета продължава

да ми говори за някакви бла-бла-глупости, но аз усещам само как в боксер-

ките ми започва да пулсира желание. Чудя се дали, ако си го извадя, няма да

е прекалено напористо и отчаяно за момиче като нея? Грета ме поглежда

в очите, нежно ме хваща за ръката и ме пита дали съм готов да й помогна.

Аз казвам окей. �30

разказ


30 45/14 - 20 ноември 2009 г.

Тя започва отдалече да ме предупреждава да не я съдя, а аз започвам да си

представям кожени костюми с много ципове, топка за уста, вибратор с

форма на базука от евтин сай-фай филм и даже заешки костюм. Грета ме

предупреждава за десети път, че е напълно сериозна... и ми казва, че смята

да се пробва в порноиндустрията на Германия.

Аз се захилвам, но усещам, че няма нищо смешно. Грета ме гледа умоляващо

- не съм виждал мацка, която да говори по-сериозно за кариера в порното.

С надежда я питам какво точно иска от мен. Да, знам, че не съм най-надаре-

ният пич на света, но пък имам своя чар, нали? Бих се снимал в порнофилм,

ако това е начинът да я чукам. Грета ме пита дали съм донесъл камерата,

както ме е помолила. Побутвам каишката през рамото си и даже цялата

ситуация започва да ме възбужда. След като е виждала снимките ми и вече

знае колко съм талантлив, Грета е решила, че само аз мога да я снимам.

Мисля, че тук е моментът да поговорим за изкуство.

Прекарах целия си живот в колекциониране на музика, филми и снимки.

Имам копие на „99 цента” на Гурски на едната стена и „Мей Дей V” на дру-

гата, защото ме карат да се чувствам нищожен, а това ме вдъхновява.

Имам единайсет 160-гигабайтови айподи, пълни с музика. Единият е само

уайтлейбъли, повечето електро. На друг имам само бутлеги, включително

джемсешън на The Rolling Stones и The Guns N’ Roses. Както и неозаглавени

парчета на Thievery Corporation, за които индиецът пират се кълнеше, че

са части от откраднатите дат-касети от студиото им, на които е бил

неиздаденият им втори албум. От видеоколекцията си най-много се фукам

с Glitterati, който самият Роджър Ейвъри ми подари на DVD след едно много

бурно парти в някакъв склад в нощта след тайната му берлинска прожек-

ция. Имам и копие на Drumroll на Стив Макуин, но инсталацията трябва да

се гледа на три екрана едновременно и рядко имам нерви да си го пускам.

Колкото и да се опитвах, не можех да започна да правя музика, затова,

когато пристигнах в Берлин, си купих фотоапарат. Първата ми излож-

ба беше от смачкани корозирали ламарини и детайли от коли, снимани на

макрорежим, така че да изглеждат като пейзажи. По-късно направих онзи

клип със снимания отдолу стъклен под, в който преминаващите цветни

подметки рисуват картини. Прекарах два месеца във висене с камерата

в мола, докато целият немски народ тичаше от намаление на намаление.

Никога не съм снимал портретна снимка и не съм изпитвал желание да го

правя, защото ми се струва пошло. И въпреки това Грета ми казва, че само

аз мога да снимам порното й.

Казва, че много ме цени. Аз чувам истината - че съм достатъчно задръстено

шубе да не кажа на никого. На глас казвам, че за мен ще е чест да я снимам.

Грета подскача щастливо и ме целува по бузката, като обещава, че ще ми се

реваншира. След това извиква странно име без съгласни и от другата стая

се появява огромен гол негър с крака като на шибан кон и почти толкова

дълъг полуеректирал пенис. Толкова съм отвратен, че не мога да отлепя

поглед от полюшващата се пишка. Грета с гордост ни запознава - това е

неин добър приятел, който вече се е снимал в няколко филма. Аз вяло казвам

здрасти - в пълен ступор съм и се моля да не ми подаде ръка, но той само

маха и се усмихва широко като 50 Cent. Грета усеща, че съм суперсконфузен,

казва нещо на френски на негъра и се приближава до мен. „Всичко наред ли

е?” О, да - точно така си представях срещата ни цял месец - да снимам как

момичето на мечтите ми се шиба с африканец. Естествено си замълчавам.

Грета почва да ми се оплаква - как било много трудно в Германия, как пари-

те никога не стигали, как навсякъде шефовете искали да я чукат, а после

я уволнявали, как това бил последният й шанс, иначе отивала на улицата.

Негърът седи като препариран на заден фон и леко припалва члена си с ръка.

Мисля, че ще повърна. Грета ми казва, че нямало шанс да я допуснат даже

до прослушване, без да прати демо. Не виждаше какъв е проблемът и ми

обещаваше стотици неща, които ми звучаха така, сякаш на свития стомах

му изреждат менюто в ресторант. Грета ме пита дали ще го направя. Аз се

питам как така сладоледът ми все още не се е върнал по плочките.

След два часа се връщам в Movida, където партито вече е в апогея си -

всички са се разхвърляли, алкохолът се лее, а линиите се редят направо на

масите. Кърки е все така на бара, където го оставих. Пита ме какво съм

правил, а аз му казвам, че съм драйфал. Което не е лъжа. Веднага след като

приключих със снимките и видеоклипа, прехвърлих и последния кадър на

компютъра на Грета и пред очите й изтрих всичко от камерата си, изти-

чах навън и повърнах между две паркирани коли. Двойка гърци минаха и ми се

смяха. Исках да умра. Чувствах се така, сякаш негърът беше чукал мен, а не

Грета. Болеше ме и дори това, че допих бутилката на екс, не притъпи усе-

щането. Наредих две дебели и Кърк, който уж не играе, ме подкрепи. После

дойде Секънд и отново редихме. Той не можеше да тупа с носа - целият

му беше подут и червен като кюстендилска камба. Оказа се, че мацката,

която извел уж да чука, си имала гадже. Той се опитал да я понатисне, за

да види дали „не” не значи всъщност „да”. Онази решила, че я изнасилва, и

му захапала носа. Горкия пич - тикаше си кока в носа с пластмасова кафеена

лъжичка, жалка история.

Кърки се пробва на Елица - дългогодишното си on-off нещо като гадже, но

една непозната яка кака го дръпна настрана и му каза, че ако още веднъж й

разбие сърцето, ще му разбие главата. Оказа се, че двете вече били заедно

и мъжката мацка му забранява да се доближава до нея. Кърк е 96 килограма

и преди години за нас беше като боса на електронните игри - взимаше ни

цялата кръв с два шамара. Не знам как му го е казала това тая мацка, но

той сяда обратно до мен, тупа и пие и не смее да погледне Елица. И така,

седим си скромно - един с потрошен нос, друг с потрошено его и трети с

накъсани на малки листчета мечти. А ето я и нея - Грета.

Влиза с черната си рокля и елегантни сребристи обувчици, усмихва се на всички и маха с ръка на прикованите погледи, сякаш е шибаната Мадона. Само преди час я гледах как прави неща, които не мога да кажа на глас, а сега със същата уста целуваше приятелите си. Чаровно, спор няма. Бях си под-готвил два вида реакции - как й казвам да не си говори с мен и се обръщам или как насила се усмихвам пичовски и вдигам чаша. Тя си беше приготвила само една - мина покрай мен така, сякаш бях прозрачен. Не ме забеляза. Изобщо. Прегърна Кърк и си гукаха, плесна Секънд по гъза и се затича към следващата маса. Нямаше как да се почувствам по-употребен, дори ако бях презерватива отпреди малко. Гледам я как фалшиво се усмихва на всички, как флиртува точно колкото трябва с всеки според количеството услуги, които може да поиска от него, и усещам как съм последното балъче на планетата, попадна-ло в капана й. Очаква я бляскаво бъдеще, в което обаче никой от нас повече няма да бъде с нея. Освен ако случайно не е в командировка във Вегас по време на връчването на порно оскарите. Грета Грей, Грета Патрик, Грета Сейнт, каквото и име да си измислеше, тя щеше да стане легенда. Досега беше пра-вила секс за кеф - сега щеше да го прави за феновете и за милионите. Всички ние чукахме Грета, но накрая тя го начука на всички ни.

Усещам, че отново ми се повръща и се заклатушквам към кенефа, но вмес-то това се озовавам при диджея. Заради името очаквах да е германец, но той се оказва от Калифорния. Смее ми се или може би ми се радва, не мога да преценя. Моля го да ми помогне да подредя и той услужливо ми реди на един от дисковете си, двамата тупаме и той щастливо вдига палци. В про-блясъка след това се сещам да го помоля да ми помогне за още нещо.

Малко по-късно анимациите на големите екрани изведнъж изчезват и на

тяхно място се появява Грета, под напъна на момчето с непроизносимото

име. Разговорите в клуба секват и всички започват да се оглеждат с не-

вярващи физиономии, като търсят Грета с поглед. Да, това е тя. Засти-

нала на пътеката между сепаретата, тя е в паника. Не знае как е станало

това. Вместо да изтрия напълно клипчето, аз съм оставил бекъп. Вместо

да отнеса тайната в гроба си, аз я пуснах на всички хора, които някога са

я познавали. Гледам със садистично удоволствие как обърканата Грета се

чуди къде да се скрие, докато тълпата почва да скандира в синхрон с преи-

граните й стонове. Диджеят ми прави знак с ръка да режем видеото, но аз

съм в еуфория и му правя знак дори да не си го помисля.

Погледът ми среща този на Грета. В очите й виждам цялата ярост на

света - гняв, събиран с години, който не е насочен само към мен. Гняв към

баща й, гняв към Пловдив, гняв към мъжете като цяло, гняв към жените

като цяло и най-вече гняв към нея самата. А сега целият този гняв е на път

да се изсипе върху мен. Грета изкрещява, че ще ме убие, затичва се с развил-

нялата си коса като изскочила от филм на Дарио Ардженто и преди да се

усетя, вече е зад пулта, сваля обувката си с 12-сантиметров метален ток

и я хвърля към мен. Хората откъсват очи от екраните и се концентрират

върху живия живот, в който обувката на Грета се разбива зад бара. Дидже-

ят е в паника - не си е представял, че в Гърция има война, и се скрива стре-

снато под пулта. Аз излизам, за да успокоя Грета, но тя замахва с токчето

на втората си oбувка към лицето ми и точно там късам лентата.

Свестявам се на пода, а всички са надвесени над мен. Не мога да отворя окото си и питам Кърк, който е най-близо до мен, какво става, но той ми казва да млъкна, като добавя и един салют за майка ми. Главата ми буквално ще се пръсне - усещам болката въпреки цялото тупане и пиене. Някъде отдалеч се чуват истеричните викове на Грета. Крещи като ранено жи-вотно. Чуват се сирени и разправия на гръцки. Пристига линейка. Кърк я проследява с поглед. Питам го дали лицето ми е наред. Той ми отговаря, че ако не беше избил обувката на Грета от ръцете й, можело да си събирам мозъка от пода.

Провиквам се към диджея пак да пусне музиката, но вместо това Кърки ме

изправя на крака и ме предупреждава, че ако гъкна, ще ми отвинти сопола

с обувка. Понася ме към линейката, сякаш съм торба с дрехи, а гръцките

санитари го гледат така, както прадедите им са гледали полубоговете.

Докато се полюшвам във въздуха, всички ми се радват. Повечето не ги

познавам. Ушите ми свирят, но не само от сътресението. Чувам фанфари.

В тази среща на Г7 май аз бях звездата. Или може би само режисьора - оска-

рът отива при Грета. Така че ми остава да кажа само едно нещо, преди

екранът да стане черен: Стоп!

�29

разказ


31


Capital - 13.11.2009

Documents

Transcript of Capital - 13.11.2009