Arheologiq K

ОД 2-01-03 ( 19985 )

УЧЕБНА ПРОГРАМА – АРХЕОЛОГИЯ

АРХЕОЛОГИЯ

1 . О Б Щ О П Р Е Д С Т А В Я Н Е Н А Д И С Ц И П Л И Н А Т АКод на учебната дисциплина: Общ хорариум (часове): 195 Кредити: 6

19985Аудиторна Заетост

Извънаудиторна заетост

Аудиторна заетост

Извънаудиторна заетост

45 150 1 5Специалност: За образователно-квалификационна

степен:Форма на обучение:

ИСТОРИЯ БАКАЛАВЪР ЗАДОЧНО

Статут на дисциплината: Брой часове в седмица: Учебна година: 1

ЗАДЪЛЖИТЕЛНА Семестър: 1

Факултет: Катедра: АРХЕОЛОТИЯ

Историко-юридически

Лектор:

ДОЦ. Д-Р БОРИС БОРИСОВ

2 . У Ч Е Б Н И Ф О Р М ИАудиторна заетост: часове кредити Извънаудиторна заетост: часове кредити

Лекции 45 1 Консултации(работа с преподавател) 30 1

Семинарни занятия (упражнения) Самостоятелна работа 75 2,5

Курсова работа 0 0Практикум 0 0Реферат 45 1,5

3 . Ф О Р М И Р А Н Е Н А О Ц Е Н К А Т А П О Д И С Ц И П Л И Н А Т АФорма на проверка % от оценкатаТестова проверка 0Активно участие в часовете 0Есе 0Изпит 100Присъствие в час 0

ОБЩО: 100%

4. ЦЕЛИ НА УЧЕБНАТА ДИСЦИПЛИНА: Да запознае студентите с археологията от праисторията до средновековието.

СЪСТАВИЛ: ПРОВЕРИЛ: УТВЪРДИЛ:

ДОЦ. Д-Р БОРИС БОРИСОВ Ръководител катедра: ПРОФ. ДИН КАЗИМИР ПОПКОНСТАНТИНОВ Декан: ДОЦ. Д-Р МИНЧО МИНЧЕВ

дата: 04.04.2005 г. дата: 06.04.2005 г. дата: 07. 04. 2005 г.

Име на файла: OD 2-01-03_1.doc (19985) Дата на отпечатване: 08.04.2005 г. Версия: 1 Страница 1 от 7

ОД 2-01-03 (19985 )

УЧЕБНА ПРОГРАМА - АРХЕОЛОГИЯ

5. ПРЕДВАРИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ:Студентите следва да имат познания по: История на Мала Азия, Гърция и Рим, древна Тракия, в рамките на образованието си от средните учибища.

6. ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ:След успешно завършване на курса по дисциплината, студентите следва да знаят и могат: Да познават в най-общи линии материалната култура през праисторията, античността и средновековието, на различните племена и народи, обитавали Египет, Древна Гърция, Рим, както и днешните български земи.

7. ПРИЛОЖЕНИЯ:

Приложение 1:Анотация на дисциплината

Дисциплината “Обща археология” е задължителна за специалност История, задочно обучение. Нейната цел е да запознае студентите със същността на археологията като наука и приносът и в изследването на човешката цивилизация. Лекционният курс обхваща огромен хронологически приод – от старокаменната епоха – до края на средновековието. В него е проследено развитието на материалната култура на редица племена и народи, обитавали територията на Египет, Близкия Изток, Централна и Източна Европа. Лекциите акцентират върху развитието на материалната култура на територията на днешните български земи и се базират на най-новите резултати от археологическите проучвания, някои от които са все още непубликувани.

.

Приложение 2:Тематичен план на лекциите

1. Предмет на археологията. Археология и история. Археологическа култура. Археологията и другите науки. 1 ч.2. Палеолит и мезолит. Хронология и периодизация. Палеолитни култури. Палеолит и мезолит в България. 1 ч.3. Неолит. Неолитната революция. Неолитизация на Балканите. Хронология и периодизация. 1 ч.4. Каменно-медна епоха – енеолит. Хронология и периодизация. Енеолитни култури. Варненският халколитен некропол. 1 ч.5. Бронзова епоха. Металургия на бронза. Характеристика на културата. Раннобронзови култури в България. 1 ч.6. Ранножелязна (халщатска) епоха. Металургия на желязото. Хронология и периодизация. Характеристика на културата. 1 ч.7. Египетска култура. Култът към мъртвите. Архитектурата през старото, средното и новото царство. Скулптура и живопис. 1 ч.8. Егейска култура. Периодизация и хронология. Характеристика. Еладска култура. 1 ч.9. Древноелинска култура. Архитектура. Архитектурни редове – дорийски, йонийски и коринтски. Древноелинският храм. 1 ч.10. Древноелинска храмова архитектура – дорийски и йонийски – основни паметници. Атинският акропол. Светилища. 1 ч.

Име на файла: OD 2-01-03_1.doc (19985 ) Дата на отпечатване: 08.04.2005 г. Версия: 1 Страница 2 от 7

ОД 2-01-03 (19985 )


11. Градоустройството в Древна Елада. Устройство на древноелинския град. Обществени сгради. Древноелинското жилище. Некрополи. 1 ч.12. Древноелинска скулптура. Характеристика и периодизация. Скулптурата през архаическата епоха. Строгият стил. Ранна и късна класика – основни представители. Скулптурата през елинистическата епоха. 1 ч.13. Древноелинска култура в българските земи. Гръцки колонии – Аполония, Месамбрия, Анхиало, Одесос, Бизоне, Дионисопол. 1 ч. 14. Латенската култура в Западна Европа. Характеристика. Келтски градове. Религия. 1 ч.15. Тракийска култура. Произход на траките. Характеристика. Тракийската селищна система през ранножелязната епоха – неукрепени и укрепени селища. 1 ч.16. Тракийският погребален обред през ранножелязната епоха. Характеристика. Некрополи, мегалитни паметници. 1 ч.17. Селищният живот в Тракия през късножелязната епоха – неукрепени и укрепни селища. Тракийските градове – Севтополис, Кабиле, Евмолпия, Тиризис, Пистирос. 1 ч.18. Тракийски гробници от късножелязната епоха. Класификация. Основни паметници. 1 ч.19. Тракийската торевтика. Основни стилове. Тракийските съкровища – Луковитско, Панагюрско, Боровско, Летнишко, Якимовско, Галиченско, Рогозенско. 1 ч.20. Римска култура. Строителство и архитектура. Градоустройство. Жилищно строителство. Обществени сгради. 1 ч.21. Римска култура. Мобелировка, керамика, въоръжение и накити. 1 ч.22. Римският храм. Гробни съоръжения и паметници. Възпоменателни паметници. Некрополи. 1 ч.23. Римско изкуство – скулптура, живопис, мозайка. 1 ч.24. Римската култура в българските земи. Градове и вили. Гробници. Некрополи в българските земи през римската епоха. 1 ч. 25. Преходът от античност към Средновековие. 1 ч.26. Византийска храмова архитектура – ІV-VІ в. 1 ч.27. Славянска култура. Етногенезис на славяните. Праславянски култури – характеристика. 1 ч.28. Прабългарска култура. Името българи. Теории за произхода на прабългарите. Характеристика на прабългарската материална култура. 1 ч.29. Прабългарските надписи. 1 ч.30. Отбранителна система в България през VІІ-ХІ в. землени укрепления и лагери. Аули. Селищна мрежа. 1 ч.31. Плиска – лагерът, резиденцията, стоилцата. Дворцовият център. Строителни периоди. 1 ч.32. Преслав – аулът, резиденцията, столицата. Дворцовият център. 1 ч.33. Дворцовият център в Охрид. 1 ч.34. Езическо изкуство в България (VІІ-ІХ в.). Съкровищата от Малая Перещепина, Вознесенка, Глодоси, Келегей, Акалан, Мадара, Садовец и Наги сент Миклош. 2 ч.35. Старобългарската писменост. 1 ч.36. Християнска храмова архитектура ІХ-Х в. Типове храмове. Основни паметници. 1 ч.37. Манастирите в България (ІХ-ХІ в.) – основни паметници. 1 ч.38. Старобългарско изкуство (ІХ-ХІ в.) 1 ч.39. Материалната култура през периода на византийското владичество в българските земи – ХІ-ХІІ в. 2 ч.40. Средновековният български град (ХІІ-ХІV в.). Устройство. Средновековните Червен, Шумен, Мелник, Ловеч, Бдин. 1 ч.41. Столичният град Търнов. 1 ч.42. Християнска храмова архитектура през Второто българско царство. Типове черкви. Основни паметници. 1 ч. 43. Изкуството в България през Второто българско царство. 1 ч.


ОД 2-01-03 (19985 )


Приложение 3: Тематичен план на семинарните занятия и практикуми по учебни часове

Семинарни занятия не се предвиждат по Учебния план.

Приложение 4: Конспект за изпит

1. Предмет на археологията. Археология и история. Археологическа култура. Археологията и другите науки.2. Палеолит и мезолит. Хронология и периодизация. Палеолитни култури. Палеолит и мезолит в България.3. Неолит. Неолитната революция. Неолитизация на Балканите. Хронология и периодизация. 4. Каменно-медна епоха – енеолит. Хронология и периодизация. Енеолитни култури. Варненският халколитен некропол.5. Бронзова епоха. Металургия на бронза. Характеристика на културата. Раннобронзови култури в България.6. Ранножелязна (халщатска) епоха. Металургия на желязото. Хронология и периодизация. Характеристика на културата.7. Египетска култура. Култът към мъртвите. Архитектурата през старото, средното и новото царство. Скулптура и живопис.8. Егейска култура. Периодизация и хронология. Характеристика. Еладска култура.9. Древноелинска култура. Архитектура. Архитектурни редове – дорийски, йонийски и коринтски. Древноелинският храм.10. Древноелинска храмова архитектура – дорийски и йонийски – основни паметници. Атинският акропол. Светилища.11. Градоустройството в Древна Елада. Устройство на древноелинския град. Обществени сгради. Древноелинското жилище. Некрополи.12. Древноелинска скулптура. Характеристика и периодизация. Скулптурата през архаическата епоха. Строгият стил. Ранна и късна класика – основни представители. Скулптурата през елинистическата епоха. 13. Древноелинска култура в българските земи. Гръцки колонии – Аполония, Месамбрия, Анхиало, Одесос, Бизоне, Дионисопол.14. Латенската култура в Западна Европа. Характеристика. Келтски градове. Религия. 15. Тракийска култура. Произход на траките. Характеристика. 16. Тракийската селищна система през ранножелязната епоха – неукрепени и укрепени селища.17. Тракийският погребален обред през ранножелязната епоха. Характеристика. Некрополи, мегалитни паметници. 18. Селищният живот в Тракия през късножелязната епоха – неукрепени и укрепни селища. Тракийските градове – Севтополис, Кабиле, Евмолпия, Тиризис, Пистирос. 19. Тракийски гробници от късножелязната епоха. Класификация. Основни паметници. 20. Тракийската торевтика. Основни стилове. Тракийските съкровища – Луковитско, Панагюрско, Боровско, Летнишко, Якимовско, Галиченско, Рогозенско.21. Римска култура. Строителство и архитектура. Градоустройство. Жилищно строителство. Обществени сгради. 22. Римска култура. Мобелировка, керамика, въоръжение и накити. 23. Римският храм. Гробни съоръжения и паметници. Възпоменателни паметници. Некрополи. 24. Римско изкуство – скулптура, живопис, мозайка. 25. Римската култура в българските земи. Градове и вили. Гробници.


ОД 2-01-03 (19985 )


26. Некрополи в българските земи през римската епоха. 27. Преходът от античност към Средновековие. 28. Византийска храмова архитектура – ІV-VІ в. 29. Славянска култура. Етногенезис на славяните. Праславянски култури – характеристика. 30. Прабългарска култура. Името българи. Теории за произхода на прабългарите. Характеристика на прабългарската материална култура. 31. Прабългарските надписи. 32. Отбранителна система в България през VІІ-ХІ в. землени укрепления и лагери. Аули. Селищна мрежа. 33. Плиска – лагерът, резиденцията, стоилцата. Дворцовият център. Строителни периоди. 34. Преслав – аулът, резиденцията, столицата. Дворцовият център. 35. Дворцовият център в Охрид. 36. Езическо изкуство в България (VІІ-ІХ в.). Съкровищата от Малая Перещепина, Вознесенка, Глодоси, Келегей, Акалан, Мадара, Садовец и Наги сент Миклош. 37. Старобългарската писменост. 38. Християнска храмова архитектура ІХ-Х в. Типове храмове. Основни паметници. 39. Манастирите в България (ІХ-ХІ в.) – основни паметници. 40. Старобългарско изкуство (ІХ-ХІ в.) 41. Материалната култура през периода на византийското владичество в българските земи – ХІ-ХІІ в. 42. Средновековният български град (ХІІ-ХІV в.). Устройство. Средновековните Червен, Шумен, Мелник, Ловеч, Бдин. 43. Столичният град Търнов. 44. Християнска храмова архитектура през Второто българско царство. Типове черкви. Основни паметници. 45. Изкуството в България през Второто българско царство.

Приложение 5:

Библиография за курса и изпита

Д. Аладжов. Мезек. Материали за археологическата карта на Хасковски окръг. – Хасково, 1974.Н. Ангелов. Културни пластове преди изграждането на двореца. – В: Царевград Търнов, 1. –

С., 1973, 259-349.Ст. Ваклинов. Археология, 1, С., 1973.Г. Граматиков, И. Петров, М. Славова. Паметници на културата от Хасковска област. –

Хасково, 2001.П. Делев. Тракийската поселищна система през ранножелязната епоха и мегалитните

паметници в Тракия. – Поселищен живот в Тракия. – Ямбол, 1982.М. Домарадски. Емпорион Пистирос. Трако-гръцки търговски отношения. – Септември.Кабиле, 1. – С., 1982.Кабиле, 2. – С., 1991.Г. Китов, Д. Агре. Въведение в тракийската археология. – С., 2002.М. Иванова. Форма и композиция в античната архитектура. Гърция. – С., 1978.Искусство Эгейского мира и Древней Греции. – Москва, 1970.История Европы. – М., 1986.История на България, 1, 1979.История на българското изобразително изкуство. – С., 1976.Марица-изток. Археологически проучвания, 3, Раднево, 1995.Maritsa-Iztok. Archaeological Recearch, 5, Radnevo, 2001.


ОД 2-01-03 (19985 )


Началото. – С., 1994.Б. Николов. Праисторически селища във Врачанско. – Археология, 1962, кн. 4, с. 65-71.Б. Николов. Селище от стария неолит при с. Градешница, Врачанско. – Археология, 1975,

кн. 1, с. 25-40.Б. Николов. Периодизация на неолитните култури в Северна България – от Янтра до

Тимок. – ИМСБ, 18, 1992, с. 11-23.Б. Николов. Раннонеолитные културы в Западной Болгарии. – СА, 1984, кн. 2, с. 5-21.Перник, І. – С., 1981.Е. Петров, М. Славова. Старините около Мезек. – Хасково, 2002.Б. Ривкин. Антично изкуство. – С., 1983.Севтополис, 1, С., 1984.М. Тачева-Хитова. Древная Фракия и Юго-восток Европы. – С., 1976.Х. Тодорова. Каменно-медната епоха в България. – С., 1986.Х. Тодорова, Ив. Вайсов. Новокаменната епоха в България. – С., 1993.Тракийски паметници. Мегалитите в Тракия. – С., 1976.М. Цончева. Художествено наследство на тракийските земи. – С., 1971.М. Чичикова. Гробницата от Свещари. – Изкуство, 1983, кн. 4, с. 18-27.Човекът зад находката. – С., 1997.Studia Praehistorica 1-2. - С., 1978.Д. Аладжов. Крепости и селища в Югоизточна България по време на Първата българска

държава. – В: Архитектурата на Първата и Втората българска държава. С., 1975, 121-135. Д. Аладжов. Резултати от археологическите разкопки на Констанция. – “Марица-изток”.

Археологически проучвания”, 3, Раднево, 1995, 181-226.Ст. Ангелова. Славянска култура. – В: Древни култури. – Благоевград, 1997.В. Бешевлиев. Първобългарите. Бит и култура. – С., 1981.Ив. Богданов. Прабългари. – С., 1976. Б. Борисов. Средновековно селище и некрополи край с. Знаменосец. – “Марица-изток”.

Археологически проучвания”, 1, София, 1991, 205-305.Б. Борисов. Керамиката от средновековната крепост край с. Искрица и мястото и в

керамичния комплекс на Североизточна Тракия през ХІ-ХІІ в. – В: Североизточна Тракия и Византия през ІV-ХІV в., София-Сливен, 1993, 130-145.

Б. Борисов. Сравнителна характеристика на кухненската керамика от средновековното селище край с. Караново, Новозагорско. – ИМЮИБ, XVII, Ст. Загора, 1994, 101-109.

Б. Борисов, Г. Шейлева. Ранновизантийска крепост, средновековно селище и некропол край с. Полски Градец (“Марица-изток”). – АОР, 1992-1993, В. Търново, 1994, 114-115.

Б. Борисов. Сондажни проучвания на ранновизантийско селище в землището на село Гипсово, в комплекса “Марица-изток”. – “Марица-изток”. Археологически проучвания, 4, Раднево, 1997, 227-242.

Б. Борисов. Керамиката от средновековното селище край с. Гледачево. – “Марица-изток”. Археологически проучвания, 4, Раднево, 1997, 129-184.

Български средновековни градове и крепости. – Варна, 1981.П. Бербенлиев. Архитектурното наследство по българските земи. – С., 1987.Ст. Ваклинов. Археология. – С., 1973.Ст. Ваклинов. Формиране на старобългарската култура. – С., 1977.Ж. Въжарова. Славяни и прабългари по данни на некрополите от VІ-ХІ в. на територията на

България. – С., 1976.Ж. Въжарова. Славянски и славянобългарски селища в българските земи от края на VІ-ХІ век.

– С., 1965.Ив. Гошев. Старобългарски кирилски и глаголически надписи. – С., 1961.Д. Димитров. Прабългарите по Северното и Западно черноморие. – варна, 1987.


ОД 2-01-03 (19985 )


В. Динчев. Римските вили в България. – С., 1997.Т. Иванов. Абритус. – С., 1980.Т. Иванов, Р. Иванов. Никополис ад Иструм. – С., 1994.История на България. 1. – С., 1979.История на България. 2. – С., 1981.История на българското изобразително изкуство. – С., 1976.Културата на средновековният Търнов. – С., 1985.Стр. Лишев. Българският средновековен град. – С., 1970.Н. Мавродинов. Византийската архитектура. – С. 1955.Н. Мавродинов. Старобългарското изкуство. – С. 1959.К. Маджаров. Диоклецианопол. – С., 1993.Мелник. Т. 1-2. Градът в позножието на Славова крепост. – С., 1989.Д. Николов. Нови данни за миналото на Стара Загора. – Археология, І, 1-2, С., 1959, 59-63.Д. Овчаров. Въведение в прабългарската култура. – С., 2002.Проблеми на прабългарската история и култура. 1-3, Шумен.Р. Рашев. Старобългарски укрепления по Долния Дунав (VІІ-ХІ в.). – Варна, 1982.Р. Рашев. Прабългарите през V-VІІ в. – Варна, 2000.Р. Рашев. Прабългарите и българското ханство на Дунав. – С., 2001.Римски и ранновизантийски градове в България. – С., 2002.Сб. Плиска-Преслав, т. 1-8.Сб. Българите в Северното Причерноморие. Т. 1-5.Сб. Проблеми на прабългарската история и култура. Т. 1-3.Св. Плетньова. От кочевых к городом. Салтово-маяцка культура. – М., 1967.Славяне и их соседи в конце І тысячелетия до н. э. – М., 1993.Славяните и средиземноморския свят (VI-XI в.). – С., 1973.Царевград Търнов, т. 1-3.Н. Чанева-Дечевска. Раннохристиянската архитектура в България ІV-VІ в. – С., 1999.Н. Чанева-Дечевска. Църковната архитектура на Първата българска държава. – С., 1984.Червен, 1. – С., 1985.Borisov B. 1989. Mediaeval Settlement and Necropolis (11th - 12th Century). - Tokyo, Tokai

University Press.Wendel M. 1992. Die Gemarkung Kaleto des Dorfes Rupkite bei Cirpan (Bulgarien im Mittelalter.

- Zeitschrift fur Archàologi, 26, 2, Berlin., p. 279-299.


Arheologiq K

Documents

Transcript of Arheologiq K