СРЕЩА

АЛЕКСАНДЪАЛЕКСАНДЪРР КАЛЧЕВ КАЛЧЕВ

„„...Казват, лекувало времето.“...Казват, лекувало времето.“ Ем.Дикинсън Ем.Дикинсън

ДА АЗ СЪМ...СЪЩИЯТ. КОГОТО ТИ СИДА АЗ СЪМ...СЪЩИЯТ. КОГОТО ТИ СИЗАБРАВИЛА КАТО НЕНУЖНА ТАЙНА.ЗАБРАВИЛА КАТО НЕНУЖНА ТАЙНА.

И ОЩЕ МЕ БОЛИ ОТ ТАЗИ МИСЪЛ,И ОЩЕ МЕ БОЛИ ОТ ТАЗИ МИСЪЛ,ОТКАКТО СЕ ВИДЯХМЕ УЖ СЛУЧАЙНО.ОТКАКТО СЕ ВИДЯХМЕ УЖ СЛУЧАЙНО.

В ОЧИТЕ ТИ СЕ МЯТАХА ГОДИНИ, В ОЧИТЕ ТИ СЕ МЯТАХА ГОДИНИ, ОПЛЕТЕНИ ВЪВ МРЕЖИТЕ НА СПОМЕН.ОПЛЕТЕНИ ВЪВ МРЕЖИТЕ НА СПОМЕН.

СТОЯХ ДО ТЕБ.И ДИШАХ КАТО РИБА.СТОЯХ ДО ТЕБ.И ДИШАХ КАТО РИБА.А ОТ ГЛАСА МИ НЯМАШЕ И ПОМЕНА ОТ ГЛАСА МИ НЯМАШЕ И ПОМЕН

ДОБРЕ, ЧЕ БЕШЕ ДОБРЕ, ЧЕ БЕШЕ ТЕСЕН КОРИДОРЪТ,ТЕСЕН КОРИДОРЪТ,ЗА ДА ПОДСИЛИЗА ДА ПОДСИЛИЧУВСТВОТО ЧУВСТВОТО ЗА БЛИЗОСТ.ЗА БЛИЗОСТ.

ПРОСТИ МИ, ЧЕ НЕ ЗНАМ КАКВО ГОВОРЕХ.ПРОСТИ МИ, ЧЕ НЕ ЗНАМ КАКВО ГОВОРЕХ.КОЙ ЖАДЕН ПЕЕ, АКО СРЕЩНЕ ИЗВОР?КОЙ ЖАДЕН ПЕЕ, АКО СРЕЩНЕ ИЗВОР?

И ДВАМАТА СЕ БЯХМЕ ПРОМЕНИЛИ,И ДВАМАТА СЕ БЯХМЕ ПРОМЕНИЛИ,НО АЗ НЕ МОЖЕХ ДА НЕ ТЕ ПОЗНАЯНО АЗ НЕ МОЖЕХ ДА НЕ ТЕ ПОЗНАЯ

ТИ ПАК СИ БЕ ОСТАНАЛАКРАСИВА.ТИ ПАК СИ БЕШЕ СЪЩАТА,ОНАЯ...

................................................................................................................................................................................................

НАПИХ СЕ.ВЕЧЕ МОГА ДА СЕ ВЪРНА.НАПИХ СЕ.ВЕЧЕ МОГА ДА СЕ ВЪРНА.

ОСТАНА ЛИ СЕКУНДА ОЩЕ САМО,ОСТАНА ЛИ СЕКУНДА ОЩЕ САМО,НЕ ЩЕ СЕ ВЪЗДЪРЖА.ЩЕ ТЕ ПРЕГЪРНА.НЕ ЩЕ СЕ ВЪЗДЪРЖА.ЩЕ ТЕ ПРЕГЪРНА.

ЩЕ СЕ ОТВОРИ СТАРАТА МИ РАНА....ЩЕ СЕ ОТВОРИ СТАРАТА МИ РАНА....

И ВСИЧКИ МОИ КУЛИ ЩЕ СЕ СРУТЯТ...И ВСИЧКИ МОИ КУЛИ ЩЕ СЕ СРУТЯТ...

НЕ, ВРЕМЕТО ИЗОБЩО НЕ ЛЕКУВА.НЕ, ВРЕМЕТО ИЗОБЩО НЕ ЛЕКУВА.ПРОСТО ПОВТАРЯ ВЧЕРАШНОТО УТРЕ..ПРОСТО ПОВТАРЯ ВЧЕРАШНОТО УТРЕ..

ОСТАНАЛОТО...ОСТАНАЛОТО...

...САМО НИ СЕ СТРУВА....САМО НИ СЕ СТРУВА.

текст: АЛЕКСАНДЪР КАЛЧЕВ (1945)текст: АЛЕКСАНДЪР КАЛЧЕВ (1945) БЪЛГАРИЯБЪЛГАРИЯ

картини: АННА КОСТЕНКО(1974)картини: АННА КОСТЕНКО(1974) УкрайнаУкрайна (фотографии от мрежата)(фотографии от мрежата)

КРАЙКРАЙ

СВЕТЪЛ СВЕТЪЛ ДЕН! ДЕН!