Джон Роналд Руел Толкин Брой 50

ВЪВЕДЕНИЕ 4

ЖИВОТ И ДЕЙНОСТ 6

Лингвистът, който посвещава живота си на създаването

на фантастични истории

Отговор на молбите на литераторите

Майка и син, застигнати от лош късмет

Толкин открива епичните поеми

Светът на фантазията

Дни на съзидание и научна работа

Забележителен успех

ВАЖНИ СЪБИТИЯ 20

Структурата на митичния език и история

Светът на "Властелинът на пръстените"

СЪВРЕМЕННИЦИ 24

Други изтъкнати личности, изпитващи страст към царството на фантазиите

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВЛИЯНИЕ 28

Безсмъртната вселена на жанра фентъзи

За вашето nо-добро обслужване търсете изданието винаги в един и същ търговски обект и

уведомявайте nродавача за намерението си да закуnите евентуално и следващите броеве.

За всякаква информация, справки, замяна на екземnляри или поръчки на nредишни броеве,

nотърсете ни на телефон (02 489 95 53) или ни изnратете e-mail на адрес info@deagostini.bg. Обслужване на клиенти: nонеделник - nетък, 10:00- 15:00 ч.

За да nоnучите стари броеве no nощата, nърво се обадете на теnефон (02) 489 95 53, сnед което преведете необходимата сума по сметка:

АnфаБанк

IBAN: BG39CRBA 98981001 0718 50 BIC: CRBABGSF Кеар Дайрект ЕООД

При поnучаване на стари броеве по куриер эапnащането става в момента на поnучаването.

Седмично издание

ИЗДАТЕЛСКА КОМПАНИЯ: Де АГОСТИНИ ХЕЛАС ООД

(De AGOSTINI HELLAS SRL)

СТРАНА НА ПРОИЗХОД: Гърция

ИЗДАТЕЛ: Петрос Каnнистос

ИКОНОМИЧЕСКИ ДИРЕКТОР: Фоти с Фотиу

МЕНИДЖЪР НА РЕДАКТИРАНЕ И ПРОИЗВОДСТВО:

Вирджиния Кутрубас

АдРЕС: Вуляrменис 44-46, 166 73 Атина

(Vouliagmenis 44-46, 166 73 Athens)

МЕНИДЖЪР МАРКЕТИНГ: Михалис Куцукос

МЕНИДЖЪРНА ИЗДАНИЕТО: Насита Кортеса

ПРОИЗВОДСТВЕН КООРДИНАТОР:

Каролина Пулиду

МЕНИДЖЪР ДИСТРИБУЦИЯ: Еви Боза

МЕНИДЖЪР ЛОГИСТИКА И ОПЕРАЦИИ:

Димитрие Паскалидис

КООРДИНАТОР ЛОГИGИКА И ОПЕРАЦИИ: Антонис Люмис

СПЕЦИАЛНА АДАПТАЦИЯ ЗА БЪЛГдРСКИ ЕЗИК:

ГИГА ДЖОРДЖ ЕООД (GIGA GEORGE EOOD)

РЕДАКЦИЯ И КОРЕКЦИЯ: Ралица Панайотова

ПЕЧАТ И ПОДВЪРЗВАНЕ: HAIDEMENOS S.A.

ДИРЕКТОР НА ПЕЧАТНИЦАТА: МАКИС КОТОПУЛОС

ВНОСИТЕЛ: Атика Медия България ООД

О 2008 De AGOSTINI Hellas О 2003 К.К. De AGOSТ1NI JAPAN

ISSN: 1791-4256

Снимки: Uniphoto Press, De Agostini Picture Library

Цена на броевете:

Цена на nървия брой: 1,50 лв.

Цена на следващите броеве: 3,70 лв.

Всички текстове са защитени с авторски nрава. Забранено

е възnроизвеждането, сканирането, nредаването или

изnолзването на материалите с търговска цел nод каквато и да

е форма без nисменото съгласие на редактора.

За да nолучите nо-добро обслужване, nоръчвайте всеки брой

на nоредицата от един и същ търговски nункт и информирайте

nродавача за намерението си да куnувате следващите броеве.

Издателят си запазва nравото да nроменя реда на издаване

на nоредицата, както и nравото на избор на имената,

които ще се nредставят.

Посетете сайта на Де Агоетини

www.deagosti n i.bg

--

Въведение

Дж. Р. Р. Толкин

Какъв е неговият живот?

LlJ

s I LlJ с:[ LlJ С()

~ С()

ВСРЕДАТА нл XIX в . ПРИКАзкитЕ, написани от частни учители

и гувернантки, за да забавляват децата, се превръщат

във фантастична литература . Една след друга, известни

творби, като "Питър Пан" или "Приключенията на Алиса в

страната на чудесата': стават любими на читателите в цял

свят, въпреки че първоначално са предназначени за деца.

Един лингвист обаче ще разруши границите на фантастичния

жанр със своето невероятно произведение. Името му е Дж.

Р. Р. Толкин. Неговият роман "Властелинът на пръстените" е

писан в продължение на цели дванадесет години, тъй като

първоначалният му замисъл е да премине отвъд границите

на фантастичното и да заеме мястото на легенда, която ще

окаже впоследствие огромно влияние върху целия свя~

Кой е този удивителен лингвист, посвещаващ своя живот на

писането на приказни истории за един фантастичен свят,

в който читателите потъват до забрава, за да избягат от

ежедневните грижи на реалния живот?

Какъв е Толкин като човек?

Дж. Р. Р. Тоnкин

ХРОНОЛОГИЧНА ТАБЛИЦА

1744 ~ Откриване на първата в света книжарница за детски издания.

1885 ~ Публикувано е произведението" Алиса в страната на чудесата" на Луис Ка рол.

1892 ~ На 3 януари в Блумфонтейн {Южна Африка) се ражда Дж. Р. Р. Толкин.

1896 ~ Умира бащата на Толкин, Артър.

Джон се премества в Сархоул Мил.

1898 ~ Ражда се К. С. Луис.

1899 ~ Толкин започва да работи върху своя първи разказ.

1900 ~ Толкин постъпва в училището "Крал Едуард':

1904 ~ Умира майката на Толкин, Мейбъл.

Първа постановка на пиесата "Питър Пан" с автор Дж. М. Бари .

1908 ~ Толкин се среща за първи път с Едит Мери Брат. .

1911 ~ Толкин и неговите приятели основаватТ.С.В.S. {Теа Club and Barrovian Society). Толкин постъпва в Оксфордския университет.

1914 ~ Избухва Първата световна война.

1915 ~ Толкин привършва създаването на своя измислен език - куеня.

Толкин поема поста си на втори лейтенант на пехотната рота ,,Ла нкаширските стрелци':

1916 ~ Толкин сключва брак с Едит Брат.

Толкин участва в битката при Сома.

Започва да пише първата версия на сборника с митове под заглавие "Силмарилион" {The Silmarillion).

1918 ~ Край на Първата световна война.

Толкин се завръща в Оксфорд.

1919 ~ Толкин се присъединява към екипа по съставяне на Оксфордския речник на английския език.

1924 ~ Толкин става преподавател по английски език и литература в университета в Лийдс.

1925 ~ Толкин завършва окончателната версия на епичната поема "Сър Гауейн и Зеления рицар".

{Sir Gawain and the Green Knight).

Става професор в Оксфордския университет.

1926 ~ Толкин се запознава с К. С. Луис.

1937 ~ Публикуван е "Хобит" {The Hobblt).

1950 ~ Публикувано е произведението на К. С. Луис "Хрониките на Нарния" {Chronicles of Narnia).

1954 ~ Публикувани са първите два тома от трилогията "Властелинът на пръстените" {The Lord of the Rings).

1955 ~ Публикуван е третият последен том от трилогията "Властелинът на пръстените" {The Lord of the Rings).

1959 ~ Толкин се оттегля от професорското си място в Оксфорд.

1971 ~ Умира съпругата на Толкин, Едит.

197З ~ На 2 септември Толкин умира в морския курорт Борнмът {Англия).

1977 ~ Публикуван е "Силмарилион"{Тhе Silmarillion).

1999 ~ Публикуван е "Хари Потър и философският камък" {Harry Potter and Philosopher's Stone) на Дж. К. Роулинг.

2001 ~ По кината излиза екранизацията на първия том от трилогията "Властелинът на пръстените"

{Тhе Lord of the Rings), озаглавен "Задругата на пръстена" {Fellowship of the Ring).

Лингвистът, който посвещава

живота си на създаването

на приказни истории

Дж. Р. Р. Толкин печели световна слава като автор на бестселъра трилогия "Власте­

линът на пръстените" (The Lord ofthe Rings). Той живо сс интересува от чуждите езици и посвещава целия си живот на изучаването им. Фантастичният свят, който

описва в своята безсмъртна трилогия, е изграден по неповторим начин и той успява

да покори и завладее читатели от цял свят. Личността на Толкин е донякъде двой­

ствена. От една страна, той е университетски преподавател, а от друга, лингвист.

Да проследим стъпките на този човек, за когото езиците изиграват решаваща роля.

Отговор на молбите на литераторите

Далеч от родината

ПРЕЗ 2004 Г. , НА 76-ТАТА ЦЕРЕМОНИЯ на

Американската филмова академия по връч­

ването на наградите "Оскар~ филмът "Властелинът

на пръстените - Завръщането на краля" се радва

на безпрецедентен успех, след като е номини­

ран в 11 категории. Освен това и предхожда­

щите го два филма от поредицата също nолучават

награди "Оскар': Трилогията се превръща в све­

товен феномен и събира зрителска аудитория от

над 600 милиона зрители. Филмът е екранизация

на романа "Властелинът на пръстените•: nублику­

ван за първи път през 1954 г., който се nревръща

в най-продаваната книга и печели тълпи запалени

и всеотдайни nочитатели. Творбата е сама по себе

си феномен, по-внушителен дори от своя автор,

който в действителност е по-скоро изследовател

и академична личност, отколкото nисател.

По бащина линия семейството на Толкин е от

германски произход и натрупва богатство в резул­

тат от успешен бизнес с производство на кла­

вирни инструменти. Този бизнес обаче е изоста­

вен от поколението на Артър - бащата на Толкин.

Той се отправя към Южна Африка, мечтаейки да

забогатее след откриването на залежи от злато и

диаманти в този район. През 1890 г. получава мяс­

тото на управител на клон на африканската банка

в града Блумфонтейн - столица на Свободната

оранжева реnублика, днес Южноафриканска

република.

През 1891 г. Артър Толкин сключва брак с жена,

която е с 1З години по-млада от него, а името й е

Мейбъл Съфийлд. Първоначално нейният баща е

против брака на своята дъщеря, но впоследствие

склонява да даде благословията си и веднага след

като навършва 21-годишна възраст, Мейбъл зами­

нава за Южна Африка, където живее заедно със

своя съпруг в гранична територия . Мейбъл така

и не успява да свикне с африканския климат, но

времето, което прекарва в комnанията на своя

съпруг, играейки тенис или голф, е изключително

приятно. На 3 януари 1892 г. домът на семейство

Толкин е благословен от прибавянето на нов член

- едно малко русо момченце с тънки пръстчета и

доста големи уши. Родителите му го наричат Джон

Роналд Руел Толкин.

Страстта към лингвистиката

Вторият син в семейство Толкин се ражда на 17

февруари 1894 г. Името му е Хилъри Артър Руел

Толкин. Двете момчета израстват, заобиколени

от много любов, и се радват на безгранично вни­

мание от страна на всеотдайните си родители . За

разлика от своя брат Хилъри, Джон често боле­

дува. Очевидно безобидна на пръв поглед, но

хронична треска кара неговите родители да викат

лекар няколкократно. Мейбъл също заnочва да

смята, че крехкото здраве на нейния син е причи­

нено от южноафриканския климат и след съвет­

ване със своя съпруг двамата решават, че семей­

ството трябва да се завърне в Англия. Задържан

по служебни причини, Артър не може да напусне

Южна Африка и през април 1895 г. Мейбъл и два­

мата им синове се nринуждават да се завърнат в

Англия без него.

Артър сnоделя в писмата си колко силно желае

да бъде отново със своето семейство.

.... Дж. Р. Р. Толкин в кыните си

години.

.... Андрю Ланr (1844·1912) - водеща фигура от шотландската

литература. Той е nионер в изследВ<~нията, nосветени на

митологията, а "Синята книжка с nриказки• (The Blue Fairy Book) е nървата в nоредица, състояща се от 12 тома, п редставляваща

колекция от митове и легенди. Корицата на всеки един том

е в различен цв>~т, а любима на Толкин е "Червената книга с

nриказки" (Тhе Red Fairy Book).

През ноември 1895 г. той става жертва на остър ревматизъм и вече не е в състояние да понесе

пътуване до Англия, за да прекара коледните

празници със своето семейство. Здравето на мал·

кия Джон е значително по-добро, но заболява­

нето на Артър се влошава все повече и повече.

През февруари следващата година той умира, без

да успее да се завърне в своята родина. Погребан е в Блумфонтейн.

Артър предвидливо влага всичките си спестява­

ния в златните мини, но дивидентите от това начи­

нание се оказват недостатъчни и не позволяват на

семейството да води сносен живот. За да ограничи

своите разходи, Мейбъл се премества със своите

синове в Сархоул (по онова време малко селце

в Устър), в околностите на Бирмингам. Селцето

се намира на приблизително една миля южно

от града и е китно местенце със стара воденица,

направена изцяло от тухли. Според биографите

на Толкин Сархоул оказва особено въздействие

върху четиригодишното хлапе и е извор на вдъх­

новение за героите във фантастичния свят, който

по-късно ще опише в своите произведения.

Тъй като е градско дете, за Джон е трудно да

привикне към грубите маниери и недодялания

език на селските деца в Сархоул, но той успява все

пак да възприеме провинциалния диалект. Майка

им Мейбъл се стреми да даде на своите синове добро образование. Джон е особено запален по

езика. Благодарение на тази своя страст и въз­

питанието, дадено от майка му, той се научава да

чете и пише едва на 4-годишна възраст.

Момчето живо се интересува от езици и след

като неговата майка започва да му преподава

латински език, у него постепенно се засилва инте­

ресът към правописа в езика и неговата фоне­

тика. Той се научава да чете и пише на латински,

както и да рецитира откъси от произведения на

римски автори, които научава наизуст. В свобод­

ното си време обожава да чете "Алиса в страната

Дж. Р. Р. Тоnкин

Библиотека на спомените

САРХОУЛ МИЛ

Когато Джон е на 4-годишна възраст, Мей·

бъл намира място, където цялото й семей·

ство може да заживее в мир и спокойствие,

и всички се nреместват там. Това е малкото

селце Сархоул, намиращо се в околностите

на Бирмингам. Сnомените за изгорелите от

слънцето южноафрикански земи и за него­

вия nокоен баща nродължават да живеят

в съзнанието на малкия Джон, но много

скоро мястото им ще заемат новите nрежи­

вявания, свързани със Сархоул.

Селцето е истинско находище, изпъл·

нено с неземна красота, и скъпоценно

кътче на природата. Всеки ден Джон и

Хилъри (неговият брат) кръстосват хълмо­

вете и възвишенията в околността. Самият

Джон прекарва часове наред. гледайки

през оградата, заобикаляща мелницата,

въртящото се мелнично колело. Един ден,

докато се намира край воденицата, мал­

кият Джон се осмелява да прескочи огра­

дата и се оказва в двора й. Воденичарят,

който го съзира там, започва да крещи

неистово. Тъй като дрехите на мелничаря

са покрити с брашно, Толкин и остана­

лите хлапета се ужасяват nри вида му и

на чудесата" (Aiice in Wonderland) и без­брой други приказки, а особено любима

за него е "Червената книжка с приказки"

(Тhе Red Fairy Book) на Андрю Ланг.

избягват с крясъци: "Белият дявол! Белият

дявол!'~ Макар че се страхуват, момчетата

изnитват особено удоволствие от предиз·

викателството да се промъкнат около мел·

ницата, докато "Белият дявол" не се върти

наоколо, и да си nлюят на петите веднага

щом зърнат nриближаването му.

В изnълненото с пакости и nриключе­

ния детство на Джон nрисъства и друг

забележителен герой - "Черният дявол~

В действителност той е местен фермер,

който гони хлапетата всеки пъ~ когато

ги хване, че берат гъби в nредварително

набелязано за целта поле. Игрите в Сар·

хоул и бурното детство nомагат на Тол­

кин да развие своето въображение. Мяс­

тото безсnорно може да се определи

като неизчерпаем източник на вдъхнове­

ние за фантастичните светове, които той

ще сътвори по-късно.

Толкин не само чете книги, но започва да пише и

разкази. В повечето от тях като главен герой при­

съства зелен дракон. На 17-годишна възраст Джон

Толкин прави първите си стъпки към превръща­

нето си във велик писател.

.... Сархоул Мил (Sarehole Mill.

"'mill"' на английски език означава мелница) е една от nетдесетте водни

мелници в района на Бирмингам. От

1999 г. насам се превръща в център

на събитиА, nосветени на детството

на Дж. Р. Р. Толкин.

т Илюстрации от сборниците с nриказки на Андрю Ланг,

озаrлавени"Книга с романтични истории~ вдясно и "Арабски

нощи· вляво. Децата от цял свят са пленени от nриказките,

събрани от Ланг.

Майка и син, застигнати от лош късмет

Загадъчният надпис

СЛЕд СМЪРТТА НА своя СЪПРУГ МЕЙБЪЛ сама отглежда двамата си синове, но приблизително

на 8-годишна възраст Джон започва да се про­

меня. Семействата на Артър Толкин и на неговата

съпруга Мейбъл принадлежат към англиканеката

църква, но един ден Мейбъл погрешка се оказва

в католическа катедрала, харесва видяното в нея

и променя религията си, приемайки католицизма.

Останалите членове на семейството не одобряват

нейното решение, а това, естествено, довежда до

загубата на финансовата подкрепа, която й оказ­

ват до този момент. Мейбъл успява до този момент

да преодолее финансовите затруднения с помощ­

та на своето семейство и на това на своя съпруг,

но отнемането на тази помощ представлява сери­

озен проблем.

Вярата й обаче е силна и непоколебима, неза­

висимо от опитите да бъде убедена да промени

решението си. Освен това, въпреки скромните

средства, с които разполага, въпросът за обра­

зованието на нейните деца е приоритет за нея.

Тя възнамерява да запише Джон в известния

колеж на крал Едуард, който завършва и самият

Артър Толкин, и се надява синът й успешно да

издържи приемните изпити. Въпреки че първият

му опит пропада, Джон преминава тестовете през

есента на 1900 г. Един от чичовците показва раз­

биране към положението на Мейбъл и предлага

12 паунда, които да покрият таксата за обучение.

Тъй като училището се намира на около 6 км

от дома им, майка му придружава Джон до учи­

лището. Тя изпитва съжаление към своето дете,

~ Ученик в училището "Крал Едуард':

подреждащ nисма. Основаното от крал

Едуард Vl учебно заведение е известно със своите nрограми за чуждоезиково

обучение. То е също така оmравна точка

в интереса на Толкин към думите и езика.

Гледка от графство Устър, в околностите

на Бирмингам, навяваща тишина и

сnокойствие. Това е родното място на

майката на Топкин и нейното семейство

Съфипдс. При всяко свое nосещение

в Устър Толкин усеща дълбока

привързаност към неrо.

което трябва да изминава толкова голямо разсто­

яние, ето защо намира евтин апартамент под наем

в Моусли, в близост до центъра на Бирмингам.

Привикнал към тишината на селската местност,

където израства, Джон е изнервен от новия

си живот, шума на трамваите и задушаващите

пушеци, излизащи от комините на фабриките. Тъй

като предстои строителството на нова сграда за

пожарните екипи на мястото, където се намира

сградата, в която живеят под наем, те са прину­

дени да напуснат този апартамент и да се премес­

тят за пореден път в предградие на Бирмингам

- Кингс Хийт. И това се оказва недотам приятно

място за живеене, освен това в близост до тех­

ния нов дом преминава трамвайна линия. Джон

прави вълнуващо откритие - между железопът­

ните релси растат цветя и този дребен факт смек­

чава донякъде обхваналата го носталгия. В района

се организира събитие, което оказва значимо вли­

яние върху бъдещето на Джон Толкин и предста­

влява уникален шанс за досег със загадъчен език.

В близост до новия дом на Толкин се помещава

склад за въглища, който скоро се превръща в

място за игра за Джон. Един ден той открива върху

количките за въглища изписани няколко думи на

език, който никога досега не е виждал . Те са на

уелски език, принадлежащ към семейството на

келтските езици. По-късно Джон слуша песните на

църковен хор, отново на уелски език, и усеща, че

този език е най-красивият на света. Ето защо по­

късно той ще го използва за основа при създава­

нето на езика на елфите - синдарин.

... Няколко страници от издание на ·кентьрбърийски разказк· (CanterburyTales) на Джефри Чосър. Произ~дението предстаелява сборник от 24 разказа и поеми, които си разказват nомежду си nилигримите, странстващи от и към Кентърбърийската катедрала. Това е най·предстаеителната теорба, написана на среден английски език.

Смъртга на майка му

Джон nрекарва детството си в неnрекъснати nре­

мествания от едно място на друго, а няколко nъти

дори живее nри свои роднини. С nривикването му

към живота на ученик, училището nостеnенно се

nревръща за него в нещо много nовече от учебно заведение - то става символ на стабилност и място, където умът може да пътешества на воля. Но май­

ката на Джон не може да се nригоди към църк­

вата в Кингс Хийт. Тя заnочва да търси друга и така

се натъква на Бирмингамската оратория в околно­

стите на града. Училищните такси са далеч nо-ниски

и nоносими в сравнение с тези на "Крал Едуард': а

освен това нейният син ще може да nолучи като­

лическо образование в мъжката гимназия "Сейнт

Филиn~ В началото на 1902 г. семейството взема

nод наем къща, намираща се недалеч от учили­

щето, където е заnисан да учи Джон Толкин, вече на

1 О-годишна възраст.

Църквата дава възможност на Джон да се заnоз­

нае с йезуитския свещеник отец Франсис Ксавиер

Морган, който nо-късно става негов наставник и

учител. Отец Морган е интелигентен, жизнерадос­

тен мъж, с чувство за хумор, добродушен и надарен

с изключителна доброта. Семейството на Толкин

усеща, че най-накрая намира мястото, където може

да води един мирен, сnокоен и стабилен живот,

без особени сътресения. Мейбъл обаче смята, че

нивото в училището е твърде ниско и може да се

окаже nречка за развитието на уменията и сnособ­

ностите на нейния син, ето защо nрез 1903 г. тя го

отnисва от школото и заnочва nерсонално да се

занимава с неговото образование. Няколко месеца

nо-късно Джон nолучава стиnендия от училището

"Крал Едуард" и се завръща обратно в него.

~ На тази информационна табела е изnисано най-дългото

наименование на железоnътна rapa е Уелс. Товарният елак. транспортиращ еъглища, който еижда Толкин, също има nодобен

надпис на келтски език. ·Nantyglo• и •тгеdеgаг• са дУми на уелски език. които той съумява да nрочете от едната страна

на еа гона. Уелсците се съnротиеляеат векове наред срещу грубото

наелизане на англосаксонския и латинския речниt<. заnазвайки

и до днес някои характерни за своя език черти.

Дж. Р. Р. Тоnкин

с ,/J:!!'L U fj Лt<fi!Ate1JI!tii!И1

ЛЕГЕНДИТЕ В СЕМЕЙСТВО ТОЛКИН

В семейавото на Толкин има един сnециален Tollkiehn в Tolkien и така тя nридобива анrлосак-разказвач на nриказки и това е неговата леля

Грейс, nо-малка сестра на баща му Артър, която

обожава да сnоделя всичко, свързано с истори·

ята на семейавото. Тя е уверена в своите уме­

ния на разказвач и винаги е готова да nод­

несе nоредния интр~~~гуващ разказ. Предците

на Толкин произлизат от nровинция Хохенцо­лерн в Свещената Римска империя, а родо­

вата фамилия е Фон Хохенцолерн. По време

на обсадата на Виена през 1529 г. предшест·

веникът на Толкин, Георг фон Хохенцолерн, се

бие на страната на Австрия срещу османските

сили. Приблизително по това време той nолу·

чава nрозвището "Тollkiehn~ nроизлизащо от

немската дума tollkilhп, която означава "дързък.

безразсъдно смел': По-късно семейавото се сродява с френски благородници чрез бракове,

а името започва да звучи по галски, т.е. пофрен·

чено. Към този клон на рода и предците на Тол·

кин nринадлежи и човек. който свири на кла·

весин (старинен клавирен инструмент). За да

избяга от гилотината, замашваща всички хора

с благороден произход във Франция, той пре­косява Ламанша и се установява в Англия. Каз·

ват, че той е този, който англицизи ра фамилията

сонско звучене.

Съществуват малко доказателства в nод·

креnа на разказите на леля Грейс, но няма

други членове на семейавото, които могат да

предоставят достоверна информация относно

nроизхода на семейството. И тъй като дядото на Толкин се занимава с производството на кла­

вирни инструменти, изглежда съществува няка·

къв определен афинитет; който служи за дока·

за телство на версията, изложена от леля Г рейс,

относно предшественик. който свири на кла·

весин. Независимо от истината, изглежда че

на личностите на отделните членове в семей­

авото на Толкин се придава оnределен роман­

тичен опенък. Тази черта е още по-силно изра­

зена, когато майсторавото на разказвач става

съвсем явно в умението на Дж. Р. Р. Толкин да

сътворява чудни фантастични истории.

Смъртта на бабата на Толкин, малко след

кончината на Артър Толкин, довежда до отчуж­

даването му от роднините на неговия баща.

Ролята, която играе леля Грейс. nостепенно

избледнява, а Джон заnочва да се nовлиява от семейство Съфилд - роднините му по май­

чина линия.

Това се оказва една nромяна с благоприятни

nоследствия за Толкин. Учителят на малкия Джон

харесва учениците му да говорят на староанглий­

ски. Те четат на глас откъси от "Кентърбърийски

разкази" на Джефри Чосър (1343-1400), наnисани

на среден английски език (Middle English - етап

в развитието на английския език между 1150 и

1475 г.). Тези занимания в училище се оказват

катализатор за младия Джон и той взема реше­

ние да се отдаде на изучаването на историята на

английския език.

Бедите обаче отново не nощадяват дома на

Толкин. През аnрил 1904 r. здравето на майката на Джон, Мейбъл, се влошава заради заболяване от

диабет. Двамата й сина са nоверени на грижите на

роднини, а самата тя насочва усилията си към въз­

становяване. Презлятото на същата година nоказва

белези на подобрение и взема синовете си обра­

тно в Реднал. Всички заедно се радват на същите

nрекрасни дни, които nрекарват и в Сархоул, но

здравословното състояние на Мейбъл отново се

влошава. Тя умира на 14 декември 1904 г. и Джон остава сирак на 14-годишна възраст.

• През 1529 г. Османската имnерия

обсажда Виена в оnит да разширА

госnодстеото си над Централна Евро­

nа. Казват. че османските войски са

разгромени nосредством помощта

на членове на благородническо

семейство. Много ее роятно е това да е

родът Хохенцолерн, който леля

сnоменава в своя разказ за

на нейното семейство.

,

-

Живот и дейност

Толкин открива епичните поеми

Истински дом

СпоРЕд послЕДНАТА воля ил ТЯХНАТА МАЙКА отец Морган става попечител и наставник на Джон

и на по-малкия му брат. В подобни случаи сира­

ците обикновено се поверяват на грижите на род­

нини, но тъй като Мейбъл приема католицизма,

изменяйки на англиканеката църква, тя се бои да

оставя синовете си при своето семейство, смя­

тайки, че по такъв начин те ще се отдалечат от

проповедите на католическата църква. Отец

Морган споделя нейните възгледи по въпроса

и счита, че трябва да намери нов дом за мом­

четата възможно най-скоро. За целта той

избира тяхната леля, Беатрис Съфийлд,

която не се вълнува особено от религи­

ята на двамата братя . Домът й също се

намира в близост до ораторията и в

него има много стаи. Тя живее съв­

сем сама, няма деца и предлага уют

и гостоприемство.

Несъмнено Беатрис е доста

нехайна и безразлична. Въпреки

че предоставя на момчетата

основни неща, тя не обръща внимание

на тъгата и скръбта по загубата на тяхната майка

и не успява да им осигури утехата, от която имат

нужда. Братята предпочитат да прекарват времето

си в църквата, а не в дома на своята леля. Всяка

сутрин, след като се събудят, те отиват в църк­

вата, където присъстват на служба, и след това

се отправят към училище. След занятията се връ­

щат обратно там. За тях църквата е техният истин­

ски дом.

Загадките на езика

Толкин се чувства свободно в училището и

започва да се сприятелява с много деца. Освен

това още от дете демонстрира безкраен инте­

рес към изучаването на езици, а училището "Крал

Едуард" представлява идеалната среда за разви­

тие и процъфтяване на неговия талант. Робърт

Гилсън, директорът на училището, насърчава

своите ученици да изучават класически езици,

а бившите му преподаватели също му осигуря­

ват различни учебници. Тези учебни помагала се

съдържат в курс за начинаещи, който Толкин посе­

щава, за да придобие знания по староанглийски

език (Oid Eпglish - етап в развитието на англий­

ския език в периода 450-11 50 г.) Староанглийският

език разпалва интереса на Толкин. Джон прочита

и "Беоулф': най-старата епична поема в староан­

глийската литература от Vlll в. с неизвестен автор.

Развълнуван от това свое постижение, Толкин

• Ръкоnис на "Беоулф"- еnичната nоема,

чийто автор остава неизвестен

и до днес. Произведението се съхранява

в колекцията на Британския музей.

Подробният анализ на ръкоnиса очертава

nоразителните разлики, съществуващи

между староанглийския и съвременния

английски език.

насочва вниманието си към средновековния епос

"Сър Гауейн и Зеления рицар'; написан на

средноанглийски език през XIV в. от

автор, чиято идентичност остава

забулена в тайна. Това произведе­

ние служи за засилване на интере­

сите му към лингвистиката . През 1908

г., на 16-годишна възраст, Джон пред­

приема своето първо значимо линг­

вистично начинание, намирайки се в

последната година от своето обучение.

Първоначално той прави опит да изобрети

нов език, като разчита на лингвистичния

модел на латинския, гръцкия, немския, френ­

ския и други езици . Един ден получава {>т свой

приятел буквар, написан на езика на готите.

Техният език изчезва отдавна, но определени

елементи в правописа са запазени и до днес. Този

досег с буквара на готски език ще накара Толкин

да вземе решение и да се опита да разреши лип­

сата на достатъчно информация, свързана с гот­

ския език, на базата на съществуващите по онова

време материали. Усилията му да възстанови един

мъртъв език могат да се определят като проект и

начинание в обласпа на сравнителната лингвис­

тика и бележи началото на житейските занимания

на Толкин в обласпа на езикознанието.

От друга страна, Хилъри Толкин ни най-малко

не се интересува от учението или поне не в тази

степен, в която се интересува неговият брат. След

като отбива военната си повинност в британската

армия, той започва да се занимава с ферми в про­

винцията, отглеждащи цветя и зеленчуци .

Първата любов на Толкин

Отец Морган много добре осъзнава, че животът

на братята Толкин в дома на тяхната леля Беатрис

не е приятен, ето защо търси друго място, където

да живеят двете момчета. Той намира подходящ

дом при Мисиз Фокнър, намиращ се на задна

уличка, близо до ораторията.

През 1908 г. братята Толкин са приети в къщата

на Фокнър. Там живее още едно сираче- девойка,

чието име е Едит Мери Брат. Тя е красиво, фино

момиче, със сиви очи и силно изразени черти

на лицето. Тогава е на 19-годишна възраст и е с

З години по-възрастна от Джон Толкин. Тъй като

е незаконородено дете, тя не знае името на своя

баща, който умира пет години преди това . Джон

се влюбва в това момиче, с което се запознава

благодарение на злощастните обстоятелства в

своя живот- същите, които застигат и нея .

...

• Гоrnте се nре<елват от Скандинав· ския nолуостров и се установяват на

територията, разnоложена северно

от Черно море, до средата на 11 в. np. Хр. След това се разделят на остготи и вестготи. В nериода между V и Vlll в. nредставляват замаха за Заnадната

Римска имnерия и усnяват да

формират държава на Пиринейския nолуостров. Уnравлението на ост­

готите е разбито от Византийската

имnерия, докато кралството на

вестгоrnте е унищожено в резултат

от нахлуването на арабите в Евроnа, което завършва с nокоряването на

Пиринейския nолуостров. Резултат от

всички изброени събития се явява изчезването на готите. Портретите,

nредставени тук, nринадлежат на

вестготските крале Атаулф (горе,

уnравлява между 410 и 415 г. np. Хр.) и Атанагилд (долу, уnравлява между

555 и 567 г. np. Хр.).

Дж. Р. Р. Тоnкин

По това време Толкин се справя добре в

училище и се радва на ученическия си живот.

Напълно е погълнат от писането на речи за кон­

курс на юридическа тематика и изпитва удовлет­

ворение от играта на ръгби. Не може да се каже,

че има телосложение, подходящо за този спорт,

но влага голям ентусиазъм и упоритост в тре­

нировките. Той дори счупва носа си, но въпреки

всичко има успех и е избран да участва в учи­

лищния отбор. Освен това получава признание

и оценка от ръководството на школото за сво­

ите лингвистични способности и е препоръчан за

стипендия от Оксфордския университет. Толкин

обаче много повече се вълнува от своята страст

за създаване на нови езици и безумната си любов

към Едит.

• В Англия no онова време nосещаването на частно училище за момчета (интернат), където всички ученици сnоделят общи

сnални nомещения, е знак за добро обществено nоложение.

Смята се, че сnортът ръгби е създаден на nодобно място -училището ·Ръгби: където no време на футболен мач един от играчите грабва тоnката и заnочва да бяга, държейки я в скута си. Дж. Р. Р. Толкин е заnален no мъжките сnортове е ученическите си години.

• Сцена от nроизведението

на Луис Kapon • Алиса в страната на чудесата· (Aiice in Wonderland), където главната

героиня nие чай

с Лудия шаnкар и Мартенския заек.

Това е една от любимите детски книжки на Толкин.

Th.• ta;~Lt UФ$ o.. L4.~~ oц,b~&~tCh.~ t"·'I"CCYtl't о .. Н CI"'!!c,.).t.d.. toaet~~,. c2.t on..e. cel"n. е,. c:j iot. "N • roooJТL ! No ,_oorn.l"' tlt\Y ( .. L~ci O\Nt .Ас" t~\') .~Q.U At~ce com\.n..,."'JJ.;r.-~·6 ~l•"'ty С?{,.••""'­~о.~с(. Al.ice i.n.d~n.atв1b , o.n.«. 4СЙ ~О'-2"-..,.. .. 1 .... 3 ......... h ...... t .,... ... с~. tl ,~. t4Ы ..

• 1 ..,.,,.t а. eLoo. .. с .. ,:. t~•l•~~"'/'tocl. tlц Ho.tt•,ao : .. Le.t$ o.U: "thtotJt.o о"'• ]'tta.c.t. .... Нс m.oiJe.cL. orv 44 h.e. ..s~oJ(., a.n«. tJ.e O•""'•••t Jo~towe.l. h.•..,, tf,.., !'1"'•~1. Н ""• ...... • .ct. ~-.to t~c OoPm.ou-бe.s plo.~e. . ~с(, A.~toc.c.

НАЧАЛО НА ЖАНРА ФЕНТЪ3И В АНГЛИЙСКАТА ЛИТЕРАТУРА

Толкин оnлаква състоянието, в което се намира английската детска лите­

ратура, 3дявявайки, че единственото, с което може да се похвали тя, са бук­

вари и малки издания на популярни творби, не3дсnужаващи дори да бъдат

споменати. Днес обаче към по-голямата част от книгите, предназначени 3д

деца и четени в цял свят. принадлежат приказките, създадени в Англия. Бук­

варите са малки книжки с големината на човешка длан, публикувани през

XVII в., съдържащи в основни линии азбуката, цифрите и някои кратки сти· хотворения. Изданията, съдържащи литературни творби, са малко на брой и

се продават nредимно от амбулантни търговци. Обикновено те представля­

ват примитивни съчинения със съмнителна стойност; както твърди и самият

Толкин. През 1744 г. се състои забележително събитие. На уличката срещу

катедралата "Свети Павел" в Лондон се открива първата книжарница 3д дет­

ска литература. Джон Нюбъри, бивш търговец на лекарства, започва да про­

дава книги с nо-добро качество и стойност. Една от тях е сборникът, известен

под името "Детски стихове на Старата гъска• (Mother Goose Nursery Rhymes).

като гувернантки. Те създават при­

казки една след друга, с образова­

телна цел. От средата на XIX в. обаче 3дпочва да се оформя нов жанр, който

~...tl>o • .. ,..,;u.,,.8~ took t/w. jol..,cc. '!.~ tbl. Ma.Pc-lt. Hй-tteJ. Tfa.e.- Ji w,t,_,. '->•• t~v •"i.Y ..... .,Jw ,.t amg_ .,.~. ...... т;"\11., J ....... thi ol.~u : """d. А1•и .,... "'3ooJ.. ckt&-L UOf"'.$., UJ th.o..rt. L~oro&o 1 0.6 t .. e.-11.01'</t. ~ .......... .~. ,; .. $t "'f""t tht· .... u..j~.j

tn.to ~s ~a.tt.o.

1"~~!::-::~~~:;;~~:~~~~~~Pl;! ~

няма за цел да образова или выпитава, а по-скоро да отвежда децата в един

измислен приказен свят. Това е фантастичният жанр, прерастващ по-късно

в така нареченото "фентъзи~ Най-изтъкнати представители на това nитера·

турно течение са тримата стожери на английското фентъзи, а именно - Луис

Карол с "Алиса в страната на чудесата" (Aiice's Adventures in Wonderland), Чарлз Кингели с "Водните дечица" (Тhе Water Bables) и Джордж Макдоналд с "Принцесата и таласъмите" (The Princess and the GoЬii n). Именно в зората на

същото това литературно движение се появяват и толкова поnулярни дет·

ски творби, като "Зайчето Питър" (Peter Rabblt) на Беатри кс Потър и "Мечо Пух" (Winnie the Pooh) на Алън Милн. Това време става известно под името "златният век на английската детска литература~ Дж. Р. Р. Толкин се ражда no това време и израства с книгите на изброените автори. Тези първи детски издания са написани предимно от жени, работещи

,

-

Живот и дейност

Сияйното начало на период от живота на Толкин

Полутайната организация T.C.B.S.

ТОЛКИН НЕПРЕКЪСНАТО МИСЛИ ЗА ЕДИТ. Двамата се влюбват един в друг доста бързо, а отец Морган

разбира за тяхната идилия. И тъй като в момента

се чувства като баща на Джон, той се разочарова,

че юношата пренебрегва своето учение, след като

се влюбва в момичето, с което живеят заедно в

една къща. Толкин обещава да скъса с Едит и да

се премести на ново място. Той прави опити да се

среща тайно с нея, но не може да избяга от очите

на отец Морган. В крайна сметка му забраняват да

й пише писма и да се среща с нея насаме- всичко

това само заради факта, че отец Морган е негов

попечител.

Майката на Толкин моли преди смърпа си

свещеника да се грижи за младежа, докато той

навърши 21 -годишна възраст. Толкин изпълнява

заръката на отец Морган, но случката води до

отчуждение между двамата. Посещенията на мом­

чето в ораторията стават все по-редки. Останал

без ръководство къде да насочи енергията си, той

старателно и прилежно се заема с училището.

Библиотеката на училището.Крал Едуард" се ръко­

води от представители на аристокрацията. През

1911 г. Толкин поема тази роля, заедно с няколко

други свои съученици, сред които Кристофър

Уазман, познавач в областта на музиката и естест­

вените науки, и Робърт Гилсън, чийто любим пред­

мет е живописта. Освен тях към групата се присъе­диняват още трима-четирима ученици. Момчетата

разполагат с много време и започват да организи­

рат чаени партита, по време на които влизат в горещ

дебат, свързан с теми от литературата и изкуството. Този училищен кръг получава името . Чайна~ а пър­

вите срещи се провеждат в училищната библиотека.

По-късно те се състоят в кафенето на универсалния

магазин .Бароу': И по този начин името на групата се

променя на .Обществото Бароу': Броят на членовете

непрекъснато нараства или намалява, но Уайзман,

Толкин и Гилсън остават неизменно в ядрото на

организацията T.C.B.S. (акроним от английски: Теа

Club and Barrow Society, в превод Клуб и Обществото Бароу). Членовете на това полутайно общество се

събират, обединени от своето чувство на другарство и приятелство, и разменят мнения в една бурна и

ние за всеки един от тримата приятели и заздра­

вява връзките помежду им. Скоро клубът полу­

чава ново попълнение - Джефри Смит. Неговото

присъствие в групата е сравнително периферно

и той понякога присъства на сбирките, за да обсъжда съвременната литература, английската

литература, а в частност и своята любима тема­тика - поезията. Благодарение обаче на неговото

влияние Толкин проявява склонност към истинско

възприемане и оценяване на значението на пое­

зията. По време на тези оживени интелектуални

моменти Толкин се вълнува от подготовката си за

предстоящото предизвикателство, пред което ще

се изправи, а именно - получаването на необходи­мата квалификация за стипендия в Оксфордския

университет. На 17 декември 191 Ог. Толкин е приет

в "Ексетър Колидж" на висшето учебно заведение

със специалност класически езици. Отец Морган

му оказва своята nодкрепа за пореден път, а вра­

тата към света на литературата се открива все по­

широко и сигурно пред него.

След като въпросът с постъпването му в универ­

ситета е уреден, Толкин вече е в състояние да пре­

карва свободното си време както желае, без това

да се явява пречка пред неговите училищни заня­

тия. Той е завладян от северноевропейската мито­

логия, а изучаването й оказва значително влияние

върху неговата творческа дейност.

"Калевала'; всепризнат финландски национален

епос, се превръща в негово любимо произведение.

Толкин често казва, че колкото повече чете твор­

бата, толкова повече се намира в мир със себе си,

напълно погълнат от четенето. Преди дипломира­

нето си по традиция учениците изпълняват роли

от древногръцки пиеси. Джон изиграва ролята на

Хермес от "Мир" на Аристофан.

Така приключват младежките години на Толкин

в колежа "Крал Едуард~

Толкин използва свободното време след завършва­

нето на средното си образование и преди да започне

лекциите в университета, като nредприема пътуване

в Швейцария заедно със своя брат Хилъри и няколко

друrи техни приятели. Това е времето, когато Толкин

.... Магьосникът Гандалф в сцена от филма ·властелинът на nръстените~

И въпреки че в романите на Тоnкин

магьосниците имат човешки образ, в действителност те са духове

(майар), юпратени в Средната

земя, за да nомаrзт на тези, които

се борят срещу Саурон - госnодаря на мрака. Характерен за тях знак е ВЪ11ше6ният жеЗЪ11, символ на тяхната мисия. ·гандалф" е дума, чиито корени nроизхождат от други

думи на исландски език и означава

·и.злъчващият вълшебство елф~ На вестронски, езика на който се

говори в Средната земя, името му се nревежда като •елф на жезъла~ подтекстът отново сочи към

магическата му сила.

Външен изглед на сградата на ·Ексетър Колидж• в Оксфордския

университет. Колежът е основан

nрез 1312 г. и дава на света голям брой художници и nисатели. Един от тях е самият Дж. Р. Р. Толкин.

"Ексетър Колидж" е мястото, където

той в ПЪ11На стеnен може да се радва

на младостта си.

• Украса на входната врата към nараклиса в "Ексетър Колидж': Джордж Джилбърт Скот, nредставителен архитект на готиката

от викторианската епоха. nроектира nа ракnиса и го декорира

no nодобие на такъв в Париж. но сnоред Толкин начинанието се оказва nроява на лош вкус.

никна идеи за по-нататъшните му творчески начи­

нания, ето защо той не престава да натрупва кол­

кото се може повече информация.

Студентският живот

През 1911 г., на 1 9-годишна възраст, Толкин

постъпва в Оксфордския университет. По онова

време повечето студенти произлизат от средите

на аристокрацията, но в "Ексетър Колидж" няма

подобни различия, ето защо не след дълго Джон

успява да свикне с новия си начин на живот. Той не

се интересува особено от предметите, съставля­

ващи неговия образователен курс по класически

езици. Щом открива сравнителната лингвистика,

той веднага е завладян от нея. Професор Джоузеф

Райт е специалист в областта и същевременно

автор на буквар на готски език, който представлява

своеобразно откровение за Толкин. Сравнителната

лингвистика не се занимава единствено със струк­

турата на езиците. Тя използва езиците, за да раз­

крие корените на народите. Освен това позволява

на лингвистите да се изявят като езикови архео­

лози, използващи останките от изчезналите езици,

за да възстановят историята на забравени циви­

лизации. По този начин лингвистиката служи за

основа, подкрепяща усилията на Толкин във въз­

раждането на митологията.

Още от детство Толкин се интересува от уелския

език и култура и се заема с изучаването им в Оксфорд.

Това е възможно благодарение на препоръките на

професор Райт. Междувременно в колежа "Крал

Едуард" полутайната организация T.C.B.S. продължава

Дж. Р. Р. Тоnкин

Различна ве

ПЪТУВАНЕТО ДО ФРАНЦИЯ И ЕДНО НЕПРЕДВИДЕНОСЪБИТИЕ

Толкин е наnълно погълнат от универси­

тетската си научна дейност, но безспорно има

и други интереси, освен своите академични

занимания. Той заминава за Париж за празни­

ците през 191 3 г., където предстои да работи

като частен учител на две деца от мексикан­

ски произход. Пътуването обаче се оказва

катастрофално и в крайна сметка той не

желае да се занимава повече с частни уроци.

След като пристига във френската столица,

Джон се среща с лелята на двете деца. Толкин

желае от доста дълго време насам да посети

Париж и открадва малко време, през което

да се поразходи на воля из улиците на града.

Той е завладян от всички нови необикновени

неща, на които се натъква. След като пре­

карва няколко дни там, се отправя към Бре­

тан, тъй като момчетата, за които се грижи,

искат да посетят областта. Освен това самият

Тоnкин възнамерява да отдъхне няколко дни

в провинцията, но когато пристига там, очите

му не виждат нищо друго, освен "боклук и

туристи·: Точно тези думи използва той в свое

писмо, адресирано до съпругата му Едит. За да

влоши положението още повече, един непри­

ятен инцидент превръща цялото пътуване в

ужасно преживяване. Един ден Тоnкин излиза

на разходка заедно с хлапетата и тяхната

леля, когато автомобил профучава по трото­

ара и удря младата жена. Животът й виси на

косъм и Джон я откарва по най-бързия начин

в хотела. Няколко часа по-късно обаче тя

умира. Ваканцията на Толкин се превръща в

катастрофа. Той трябва да урежда всички фор­

малности, свързани с изпращането на тлен­

ните останки на жената обратно в Мексико.

Той ще си спомня за този случай като за най­

неприятния инцидент през своя живот. След

това писателят никога повече не приема зад­

гранични предложения за работа, докато има

средства да

издържа себе

си и своето

семейство.

своето съществуване, тъй като двама от предиш­

ните другари на Толкин, Уайзман и Райт, все още не

са завършили. Те често канят Джон на своите сбирки.

След като Толкин навършва 2 1 -годишна възраст,

отец Морган вече не е негов попечител. Няколко

дни след празнуването на своя рожден ден Джон

заминава да посрещне Едит. Тя смята, че той ще я

забрави през тези три години, които са принудени

да изчакат, преди да могат да се срещнат отново,

и вече е приела предложението за брак на друг

мъж. Когато разбира, че истинските чувства на

Толкин към нея не са се nроменили, Едит разваля

своя годеж. Доказателство за любовта й към него

се явява и фактът, че тя напуска лоното на англи­

канската църква и приема католицизма. Двамата

се сгодяват nрез 1914 г.

• Динар - мястото, където

Дж. Р. Р. Толкин nреживява

трагичен инцидент. Това

е най-nоnулярният курорт

в Бретан. Велосиnедистите.

nреминаващи nрез Динар,

са забележителна гледка

за района.

Универсалният магазин "Бароу"

- любимо място за сбирки на

членовете на T.C.B.S.

-

Живот и дейност

Светът на фантазията

Изгревът на 1\-штолоrията

lliEЗ СТУДЕНТСКИТЕ си ГОДИIIИ Толкин попада на поема, озаглавена .Крист'; на загадъчния поет

Киниулф. Тя е написана на староанглийски език и

Джон я харесва невероятно много. Този текст, по

негово мнение, представлява древната митология

на английския народ. След като я прочита, Толкин

заявява, че усеща пробуждането на нещо, което

спи дълбоко в него. И така той решава да започ­

не да работи и да използва своето въображение,

за да възроди тази изгубена митология. Прекарва

цялото лято на 1914 г. далече в югозападната част

на Англия. По време на ваканцията си там написва

"Пътуването на Еарендил Вечерницата" (The

Voyage of Eareпdel the Evening Star). Отдаването на

Толкин към създаването на митология започва на

пълни обороти именно с тази творба.

Преживяванията през войната

Толкин прекарва дълго време с приятелите си от

клуба T.C.B.S. и изглежда че те имат огромно вли­

яние върху него. За да демонстрира своята бла­

годарност към групата, от която научава толкова

много неща, Джон заnочва да пише nоезия. По това

време избухва и Първата световна война. Англия

влиза във войната срещу Германия, а цяла Европа

е хвърлена в проnастта на хаоса. И докато nове­

чето млади мъже искат да се nрисъединят към

армията, Толкин nродължава с учението си в уни­

верситета, за да успее да завърши. По онова време

действа разпоредба, според която изпълнението

на военна повинност се отлага до завършването

Q~ П'Ъ'I'fВ8невъввремето

на обучението, и Джон се възnолзва от този факт.

През юни 191 5 г. Толкин nолучава своята степен

без проблеми. Време е вече да отбие военната си

служба. Получава назначение в nехотен батальон

,,Ланкаширските стрелци· (Lancashire Fusiliers). В

началото на следващата година започва да се инте­

ресува от кодове и шифри и усnява да стане офи­

цер за свръзка в батальона. Издигнат е на този nост

веднага след като решава, че трябва да го заеме.

С разширяването на войната Толкин заnочва

да мисли за брак с Едит, nреди да бъде изпратен

на фронта. Освен това, за да натрупа известно

количество средства, той решава да nродаде сво­

ите стихове. Придобива самоувереност, когато

"Блекуел" закупува "Таласъмски стъпки· (GoЬiin

Feet), но всички останали поеми, които изnраща

на издателите, са отхвърлени и върнати обратно.

На 22 март 1916 г. Толкин и Едит сключват брак

в католическата катедрала в Уоруик. Казват, че

отец Морган, който ги разделя nреди две години,

присъства на церемонията и им пожелава всичко

добро.

На 4 юни, приблизително два месеца след сват­

бата, Толкин заминава за военното подразделе­

ние в Ета пл във Франция. По-късно взема участие

в битката при Сома като радист.

Само през nървия ден на прочутата битка заги­

ват 20 ООО английски войници, а 58 ООО са ранени.

Бойното поле е цялото покрито с мъртви тела, а

във въздуха се носи отблъскващата миризма на

разлагаща се плът. Гледката

... Първатз световна война- битката

nри Сома nрез 1916 г.

• Откъс от ръкоnиса на третиR том на трилогията "Властелинът

на nръстените•-"Завръщането на

краля~ Почеркът е на самия Толкин.

Много от неговите nисма и ръкоnиси

се nредлагат по аукциони nрез

nоследните години.

Сnисък с nроиз~ениятз на Толкин и годините на тяхното публикуване:

1925 •сър Гауейни Зеления рицар• (Sir Gawain and the Green Knight).

1937 "Хобит"(Тhе Hobblt). (l~ ' Jt: МИТОЛОГИЯТА НА ТОЛКИН ВЪВ ВРЕМЕТО

1949 "Фермерът Джайлс от Хам" (Farmer Giles of Ham). 1954 "Властелинът на nръстените· (Тhе Lord of the Ring),

Творческите занимания на Толкин започват със стихотворенията, които Толкин оставя том 1 "Задрутзта на nръстена• (Тhе Fellowship of the Rii\Q) и том 2"Двете кули"(Тhе Two Towers).

написва. Те са включени в nо-късните му творби, а ~ият брой всъщност се своя шедьовър 1955 "Властелинът на nръстените• (The Lord of the Rings), явява резултат от цялостния процес да създаде история на езиците, които .силмарилион • том 3 "ЗавРЪщането на краля• (The Retum of the Kinq). измисля. Джон започва да rn събира на едно място в .Силмарилион• (The незавършен. Него- 1962 ·nриключенията на Том Бомбадил"

Silmarillion). Той възнамерява да сътвори една нова митолоrw1, но собственият вият СИН и най- (Тhе Adventures ofТom ВomЬadil).

му nерфекционизъм се оказва nречка, ето защо творческите му усилия nредnри- ГОЛЯМ почитател 1964 "Дърво и лист"(Тrее and Leaf).

емат неочакван обрат. Кристофър събира 1967 •ковачът от Голямо Омайно• (Smith ofWotton Major).

Тъй като писането на .Силмарилион• се оказва в задънена улица, той излиза ВСИЧКИ материали, 1976 •nисматз на Дядо Коледа•

с нова идея. Всеки път, когато слага децата да спят, им разказва лесноразбира- написани от баща (The Father Christmas Letters).

1977 ·силмарилион· (The Silmarillion). еми, nростички nриказки, а не сложни, подобни на тези, които е започнал в.Сил- му и свързани по

1982 ·г-н Блис"(Мr. Bliss). марилион~ На следващия ден Толкин написва разказ за своя син Джон, който някакъв начин със

199В •poyeъpaндъм·(Roverandom). е изгубил nлюшеното си куче. Тя е озаглавена .Роувърандъм" (Roverandom) и .. Силмарилион~ и

разка.зва за едно куче, което разгневява зъл и подъл магьосник и той го пре- така nроизведени-

връща в играчка. Впоследствие момчето губи своята играчка. Толкин забелязва, ето е завършено и публикувано през 1977 г. До голяма степен благодарение на че децата се радват на неговите nриказки и това го стимулира да напише други усилията на неговия син днес всички творби на Толкин са достъпни за феновете

подобни творби и да съададе герои, които се превръщат в детски любимци, като му в цял сеят. Не трябва да се nренебрегва и научният принос на писателя, като

например Том Бомбадил. Богатото въображение на писателя достига своя връх например редакцията на.Сър Гауейни Зеления рицар"-творбата, която четат и

в.Хобит" и.Властелинът на пръстените~ сега студентите по анmийска филология.

-

представлява ад на земята, и Толкин никога няма

да забрави видяното.

Той не приема подхода за търсене на алего­

рии в своите произведения, но всеизвестен факт

е, че е невъзможно за един автор да пише без ни

най-малко влияние от страна на собствени житей­

ски преживявания. Ето защо се смята, че войната

и видяното в нея от Толкин, е отразено в трило­

гията .Властелинът на пръстените': Според някои

образът на Самознай Майтапер, който придру­

жава и помага на главния герой Фродо Бегинс в

целия разказ, предизвиква в съзнанието образите

на английските войници в неговия батальон, към

които изпитва огромно уважение.

Последното желание па близък приятел

Другите двама ключови участници в сбирките

на групата T.C.B.S., Джефри Смит и Робърт Гилсън,

загиват на бойното поле. Преди да се случи това,

Смит изпраща на Толкин писмо, което служи като

своеобразно завещание, даващо на Джон реши­

телността, от която има нужда, за да продължи

творческите си начинания през останалата част

от своя живот. Тъй като предстои самият Толкин

да участва в битката при Сома, съществува голяма

вероятност и той да бъде убит. Спасен е на прак­

тика от треска с неизвестен произход. Войниците

я наричат .окопна треска': Толкин се разболява

на 27 октомври 191 5 г., а болестта се развива и

не отминава. Изпратен е обратно в Англия на 8

ноември, където остава в болница в Бирмингам.

Започва да пише първия си сборник с легенди на

болничното легло. Записките на писателя, дати­

ращи от това време, са озаглавени "The Book of Lost Tales• (Книга на изгубените предания).

Произведението разкрива подробности за съз­

даването на Вселената и оформянето на Земята и

продължава с разказ за елфическите скъпоценни

камъни - силмарили. Историята е подробна и

заплетена, с множество герои и богове, които ста­

ват по-късно известни в трилогията "Властелинът

на пръстените'~ Една от целите, които си поставя

Толкин при създаването на тази творба, е пре­

доставянето на история на езика .куеня~ който

създава и завършва на практика през 1915 г.

Писателят посвещава целия си живот на създа­

ването на царство на фантазиите, а основите на

езиците, говорени в този измислен свят, както и

неговата история, простираща се в продълже­

ние на няколко хилядолетия, могат да се открият

в "Силмарилион" (The Silmaгillioп). Определени

фрагменти от творбата се вземат и доразвиват

от въображението на Толкин, за да намерят сво­

ето място в .Хобит" (The Hobblt) и .Властелинът на

пръстените• (The Lord of the Riпgs).

Дж. Р. Р. Тоnкин

.... Фантастичен э<~лез е Корнуол,

пропит с яркочервена светлина.

Подобни пейзажи оживяват

в митологията на Толкин.

т Войници е окоnи по време на

Първа-rа светоена война.

Живот и дейност

Дни на съзидание и научна работа Ентусиазмът от новия живот

Доклто Е в АРМИЯТА, Толкин не мисли за нищо друго и е изцяло обсебен от мисълта си за по-ско­

рошно завръщане в Оксфорд. Желанието му се осъ­

ществява с края на Първата световна война през

1918 г. По време на военния конфликт универси­

тетът временно прекратява провеждането на заня­

тия, но Толкин успява да си намери работа като

част от редакционния екип на Оксфордския реч­

ник на английския език. С края на войната, на 11 ноември, той получава и разрешение да се завърне

във висшето училище. Година преди това се ражда

неговият син Джон Франсис Руел Толкин. Толкин­

старши е на 26-годишна възраст. Най-накрая полу­

чава възможност да е заедно със своето семейство

-малкия Джон и съпругата Едит, която непрестанно

се моли съпругът й да се завърне жив и здрав от

фронта. И така двамата започват нов живот в къща

под наем, намираща се на улица.,Сейнт Джон"N9 50, в градчето Оксфорд.

През 1919 г. семейство Толкин се преместват в

своя нов дом, изпълнени с щастие, че имат соб­

ствено домашно огнище. Джон е удовлетворен

от работата си като редактор, а по-късно казва,

че е научил много повече по време на двегодиш­

ния си престой на този пост, отколкото през всеки

друг период от своя живот. Освен това дава частни

уроци, които донасят значителни доходи. Печели

толкова много средства като частен учител, че

дори може да си позволи да се оттегли от заема­

ната длъжност в редакционния екип на речника.

Той продължава с писането на"Силмарилион"(Тhе

Silmarillioп) в свободното си време, а после пре­

карва безброй часове наред в Клуба за литера­

турни четени.я в "Ексетър Колидж': четейки на глас

съчиненията си пред студентска аудитория.

Джон отговаря с известно закъснение на пока­

ната на Университета в Лийдс да заеме преподава­

телското място в катедрата по английски език и лите-

ратура и успешно издържа процедурата по избора.

И тъй като Едит е отново бременна, той е принуден

сам да замине за Лийдс - сив и мрачен индустриа­

лен град, по-голямата част от чиито жители изкар­

ват прехраната си като миньори. Първоначално

Толкин се чувства леко объркан и разочарован от

новото място, но тъгата му се засилва и от факта, че

е привикнал към буйната зеленина и усещането за

Викторианската епоха, присъщо на Оксфорд, докато в

Лийдс нещата са пълна противоположност на всичко,

което е усещал близко досега. За известно време

води неспокоен живо~ прекарвайки делниците в

Лийдс, а уикендите при своето семейство в Оксфорд.

Междувременно се ражда неговият втори син. Името

му е Майкъл и за първия му рожден ден цялото домо­

чадиесе премества в Лийдс.

Толкин - професорът по английска

Катедрата по английски език в университета в

Лийдс все още се намира в своето начало, но посте­

пенно се превръща в сила под вещото ръководство

на Джордж Гордън. Именно Гордън натоварва Толкин

с преподаването на чужди езици. Учебната програма

е изготвена по подобие на тази в Оксфорд. Толкин започва да усеща смисъл в заниманията си и в това, че

си струва да се превърне в активна част от тях.

През 1922 г. младият Ерик Валънтайн Гордън е

назначен за асистент в същата катедра. Той е час­

тен ученик на Толкин от времената в Оксфорд и два­

мата заедно започват работа върху изследовател­

ски проект, а именно - превода на епичната поема

"Сър Гауейн и Зеления рицар" (Sir Gawaiп апd the Green Knight), написана на средноанглийски език. Поемата е публикувана през 1925 г. от издателство .Кларендън Прес" - престижната марка за публи­

кации на научни трудове на голямото издателство

"Оксфорд Юниеърсити Прес': Творбата се смята за

значителен принос в изследванията, посветени на

·­-..... ·--· --... ~ :.::: --· · ~ .....

::::: -'-• .:::: ·-:::: -.... --.... -

• Толкин държи в ръцете си току­

що отnечатан екземnляр от първото

издание на"Хобит"nрез 1937 r.

Оксфордският университетски

център. Толкин nрекарва значителна

част от своя живот тук и мястото

може да се разглежда като рождено

за трилогията "Властелинът

на nръстените~

средновековната лите­

ратура.

Толкин работи и

върху няколко други

проекта, като например

съставянето на речник

с архаизми и превод на

древни приказки.

Толкин бързо се при­

общава към средата на

студентите, на които

преподава. Заедно с

членовете на студент­

ския клуб на викин­

гите той пие бира и

чете на глас откъси от

викингски саги и дори

пее традиционни дет­

ски песни, преведени на англосаксонски език.

Домашният живот на семейство Толкин е все така

изпълнен с щастие, а през 1925 г. се ражда третият им син Кристофър. На 32-годишна възраст Толкин

получава професорското място по английски език

и литература. Приблизително по това време купува

и нов дом в предградията на Лийдс. Дните, прека­

рани там, са радостни и безгрижни, напомнящи за

времената в Оксфорд.

Литераrурният кръг

"Инклингите"(Тhе 1nklings) През 1925 г. Оксфордският университет обявява

вакантното място на титуляр професор по англосак­

сонски език. Първоначално шансовете на Толкин да

бъде избран за мястото са малки, но впоследствие получава същия брой гласове, колкото и неговият

опонент, а крайното решение следва да се вземе

от ръководителя на катедрата. Тогава Толкин е на

33-годишна възраст. И така той е преподавател по

англосаксонски език в колежа"Пемброук" през след­

ващите 23 години. През първата година чете 36 лек­ции, а за втората се нагърбва с още 1 ОО часа. През 1926 г. Толкин купува къща на улица

.Нортмуър" в Оксфорд. Той непрекъснато сменя

местоживеенето си още от детство, без да се уста­нови някъде за дълго. Премества се в новия си

дом, където прекарва период от 21 години. През 1929 г. се ражда и момиченцето, за което толкова

дълго копнее Толкин - дъщеря му Присила.

Като професор и глава на семейство Джон води съвсем обикновен живот. По това време се запоз­

нава с К. С. Луис, който е научен сътрудник в колежа

"Магдалин~ Двамата заедно присъстват на сбир­

ките на читателския клуб "Коул Байтърс'~ Групата е подобна на тази в миналото на писателя - обще­

ството Т.С.В.S. По-късно се превръща в литературно­

дискусионния клуб"Инклингите'~ Членовете й влизат

в разгорещени дебати по литературни теми, което

от своя страна се оказва доста стимулиращо за тях­

ната дейност.

През 1930 г. Толкин започва работа върху една

от най-популярните си творби. По онова време

той непрекъснато проверява и оценява кандидат­

студентски есета. Работата е досадна, отегчителна

и няма край. По едно време, докато прехвърля

работите на студентите, съвсем несъзнателно

надрасква върху листа следните думи: "В една

дупка в земята живееше хобит'; измислено чове­

коподобно същество. По-късно писателят казва,

че изобщо не знае защо е направил така и също

така не е наясно с причините, подтикнали го към

подобно действие. Драсканиците му обаче върху

кандидатстудентското есе се превръщат в нача­

лото на неговия шедьовър"Хобит" (The Hobblt). Първоначално книгата се публикува, без да

съществуват замисъл или намерения за нейно про­

дължение. Толкин я написва, за да я чете на глас

на тримата си сина, и смята, че когато достигне

разгара на действието, просто ще импровизира

останалата част. Когато обаче показва ръкописа

на своите колеги в университета, издателството

"Джордж Алън и Ънуин Лимитед" научава за него и

информира Толкин, че желае да получи останалата

част от историята. През 1936 г. ръкописът е завър­шен, а директорът на същото издателство дава

историята за прочит на своя син. 10-годишният

Райнър харесва много приключенията в "Хобит'~

Това насърчава издателя да се съгласи да публи­

кува книгата.

ЧЮ1ЮВQ пичност

Дж. Р. Р. Тоnкин

~ В град Лийдс е Северна Англия е

университетът, където Тоnкин заема

nреnодаватеnеко място, далеч от

своето семейство. Днес градът е

nроцъфтяващ център на финансите

и информационните технологии.

Университетът в Лийдс е основан

nрез 1904 г., но дейността му все

още не се е разгърнала с пълна сила

по времето, когато Тоnкин заnочва

своята работа там.

СЪР СТЕНЛИ ЪНУИН

Сър Стенли Ънуин е директор на изда­

телството, което публикува трилогията на

Толкин - "Властелинът на пръстените': През

1914 г. той основава "Джордж Алън и Унуин Лимитед~ чиито офиси се намират в близост

до Британския музей. Издателството публи­

кува nредимно творби на сnециалисти. Един

ден той nолучава ръкоnиса на nроизведени­

ето на Толкин "Хобит': Ънуин има син и смята,

че ценността и стойността на детските книги

следва да се определя и решава от мъниците,

ето защо поверява оценката и "рецензията• за

романа на своя син Райнър. Хлаnето изключи­

телно много харесва истарията и дори изтъква,

че книгата дори не се нуждае от илюстрации.

Именно този благоприятен отзвук за книгата на

Толкин води до решението за нейното отечат­

ване. За участието си в "рецензиране· на книги

Райнър получава по един шилинг.

Малкото момче отбелязва, че "Хобит" не

се нуждае от илюстрации, но Ънуин смята, че

те са необходимост. ето защо моли Толкин да

скицира няколко образа. Версията на "Хоб~

включваща карта, нарисувана от самия автор,

се nродава само за три месеца. Ънуин, естест­

вено, е развълнуван от факта, че усnява да пуб­

ликува истински бестселър и моли Толкин да

напише продъnжение на романа. Авторът няма

такива намерения, но Ънуин е толкова насто­

~rrелен, че в резултат от горещите му молби на

бял СВIП се появява трилогията "Властелинът

на nръстените~

Между nерфекциониста Толкин и Ънуин

често избухват конфликти, произтичащи от изя·

впенията на Джон (коренящи се в неговия стре­

меж към съвършенство), както и неразбира­

телство, свързано с формата, която се дава на

книгата при нейното nубликуване. •властели­

нът на пръстените· е завършена цели 17 години,

след като Толкин започва да я пише. Книгата

излиза на пазара благодарение на неуморните

усилия на Стенли Ънуин. Човекът. ангажиран с

редакцията на произведението, е не някой друг,

а Райнър Ънуин - същият този, който изразява

мнението си за "Хобит" по молба на своя баща,

когато е едва на 1 О-годишна възраст.

Живот и дейност

Забележителен успех "Властелинът на пръстените" ома спираловиден ефект

Няколко ДI!И СЛЕД ПУБЛИКУВАНЕТО НА . .ХОБИГ (Тhе Hobblt), на 21 септември 1937 r., лондонският вестник "Таймс" публикува положителна

рецензия за творбата, която започва да привлича читателския интерес все по-силно и по-силно.

Първото издание е продадено до навечерието на

Коледа и получава наградата на вестник"Ню йорк Хералд Трибюн" за най-добрата книга на сезона от млад автор. "Хобит" (The Hobblt) е сред най­продаваните книги на своето време.

Същата година Толкин започва да пише

"Властелинът на пръстените" (The Lord of the Rings),

продължение на"Хобит"(Тhе Hobblt). Тя е завършена

през 1949 г. и авторът я пише цели 12 години.

През цялото това време не спират и заниманията

му като преподавател no английски език и

литература. Той упорито преследва намеренията

си да публикува "Силмарилион" (The Silmarillion),

но този негов проект включва в себе си много

повече, отколкото цялата история на Средната

земя. Освен нея проектът съдържа и рисуването

на карти, генеалогия и хронология. Начинанието

е сложно само no себе си, а перфекционизмът на

Толкин го кара непрекъснато да прави изменения и допълнения. Изглежда че книгата може да бъде

напълно завършена в далечното бъдеще. Освен

това издателят изпитва резерви по отношение

сложността на материята в цялото това начинание.

Издателството "Джордж Алън и Ънуин Лимитед"

иска да получи директно продължение на "Хобит"

(The Hobblt), ето защо отказват да публикуват

.Силмарилион" (The Silmarillion). Самият Толкин

започва да губи доверие в своя издател. През 1950 г.

дава ръкописа на .Властелинът на пръстените" (Тhе

Lord of the Rings) на издателство .Колинс~ Неговият

представител обаче настоява за скъсяване на

разказа. Очевидно Толкин не възнамерява да

осъществи направеното предложение, ето защо

• Вътрешността на библиотека в колежа ·мартин~ Тоnкин често

се отбива там. Вероятно това е и мястото, където му хрумват

всички нови идеи 3<1 nоследващите творби, които сътворява.

възниква необходимостта от преосмисляне на

плановете за nубликуването на "Властелинът на

пръстените" (The Lord of the Rings). От самото

начало Толкин държи на перфекционизма и

настоява разказът да се публикува в пълната му

форма. Именно тази черта в характера на писателя

превръща както nисането, така и публикуването на

произведение в едно изтощително занимание.

Стенли Ънуин не може да загърби интереса си от

издаването на "Властелинът на пръстените" (The Lord

of the Rings). Той подочува за несгодите на Толкин

с другите издатели и дори изпраща свои "шпиони';

които да разберат дали писателят все още има

интерес от съвместна работа с неговото издателство.

Толкин обаче все още не е в състояние да се отърси от

своите съмнения по отношение на Ънуин.

Последното желание

Обикновено Толкин е изцяло nогълнат от ежедневните си занимания в Оксфордския

университет, ето защо практически не разполага с

време за обсъждане на важни въnроси, както и да

постигне напредък с публикуването на своята книга. Той безуспешно преговаря с издателството.Колин~

През 1952 г. скъсва всякакви взаимоотношения с

него. През юни същата година Толкин пише писмо на Райнър Ънуин, сина на Стенли Ънуин, който

много години преди това изиграва ключова роля за

публикуването на"Хобит"(Тhе Hobblt). Той признава, че ръкописът на "Властелинът на пръстените" (The Lord of the Rings) вече започва да събира прах. По онова време Райнър е вече студент в Оксфорд и

малко след получаването на писмото започва да

се интересува от публикуване на произведението. Остава един-единствен ръкопис, за целостта на

който Толкин изпитва притеснения, ето защо го връчва лично на Райнър през септември 1952 г. Натоварен със съхранението на ръкописа,

Райнър желае да го публикува с цялото си сърце и

душа,носебезпокоизааванса,койтоТолкинтрябва

да получи. Издателството сключва споразумение с писателя, за да намали рисковете от възникването

на евентуални загуби, и възнамерява да изплати

• Къщата в борнмът, където

Тоnкин живее, Э<lобикоnен

от гориста местност. Той често

изnи:J<~ на разходки в комnанията

на своята съnруга. Джон е любител

на дърветата и смята, че те имат

собствена воля и разум. Казват,

че той дори разговаря с тях.

Дървесната митоnогия на Тоnкин

намира ярък израз във .Вnастеnинът

на nръстените• и разказа за

Дървобрад и ентите - nазителите

на дърветата в гората Ветрокпин.

... Корица на американското издание

на .Хоби~ nубnикувано nрез 1966 г.

Преди това в Съединените щати са

nубликувани няколко издания без

авторски nрава. Произведението

на Тоnкин се nосреща по различни

начини в Америка. По време на

войната вьв Виетнам то дори се

nревръща в символ на движението

за мир.

The НО В В 1 Т

or Thn-t a11d Васk Agaiu

Ьу J. R. R. TOLK IBN

11/щt,·altd Ьу the a111hor

HOUGHTON ь.tlrfiLII\' COWPANY 80S1'0N

~-

Дж. Р. Р. Толкин

~ни моменти ДЯДО КОЛЕДА ВСЪЩНОСТ Е ТАТКО

Всяка година на 25 декември децата на Толкин полу­чават прекрасни писма от Дядо Коледа. През 1920 г. най­

големият син на писателя, Джон, който вече е навър­

шил 3-годишна възраст, получава nисмо от Дядо Коледа.

Това е nървото nодобно nисмо, което той nолучава за

nразника. Писмото разказва за различни nриключе­

ния на Северния полюс. Съдьржанието на писмото е

просто, но с течение на годините става все nо-наситено.

Една година то разказва за помощника на Дядо Коледа,

една несръчна и тромава полярна мечка, която nада по

стълбите, докато се оnитва да раздаде подаръци на кол­

кото се може nовече хора едновременно. На следва­

щата година в писмото се споменава за наетия от Дядо

Коледа елф. С увеличаването на броя на писмата еже­

годно значително нараства и броят на героите в тях. Те

съдържат също така и марки с картинки, изобразяващи

Северния nолюс, както и различен калиграфски nочерк.

украсен с множество орнаменти.

Дядо Коледа използва всевъзможни начини за дос­

тавка на своите писма до децата на Толкин. Понякога

на Толкин хонорара за книгата, използвайки за

целта средствата от евентуалната печалба, която могат да донесат продажбите на произведението.

Ето защо решават да разделят "Властелинът на

пръстените" (The Lord of the Riпgs) на три части. Вместо да се изплати на Толкин хонорар,

представляващ процент от приходите от продажба,

той ще получи половината от регистрираната печалба, когато книгата се окаже наистина продавана.

С други думи издателят не предлага на Толкин аванс, а ако книгата не се радва на успех, то авторът й няма

да получи нито пени. И всичко това само защото

издателят предвижда, че"Властелинът на пръстените"

(Тhе Lord of the Riпgs) няма да се продава, но както е добре известно, предположенията му се оказват абсолютно неоснователни.

Първите два тома на произведението, "Задругата на пръстена" (The Fellowship of the Riпg) и "Двете кули" (Тhе Two Towers), са публикувани през лятото на 1954 г. Възникват и няколко инцидента, когато

печатарите, следвайки правописа в речника, се

опитват да коригират пасажите в книгите, написани

на езиците, измислени от Толкин. Публикуването на

третия том от трилогията "Завръщането на краля" (Тhе Return of the Кing) е без подобни сътресения. Първото издание на първия том е в тираж от

З 500 копия, а вторият том е дори в по-малък

тираж - един доста консервативен ход от страна

на издателя. Скоро обаче се появява нуждата от

увеличаване на тиража.

Толкин се опегля от преподавателското място,

което заема през 1959 г., на 66-годишна възраст.

Сега вече има възможност напълно да се отдаде на

своите литературни занимания. Първият превод на

.Властелинът на пръстените" (Тhе Lord of the Rings) е на холандски език, а по-късно произведението се

превежда и на още няколко езика, превръщайки

се в абсолютен бестселър в съответните страни.

Междувременно из Съединените щати започват да

ги скрива в комина, докато друг nът nощальонът носи

директно nисмата до двете момчета. А когато nис­

мата се оставят в комина, гю килима се забелязват

снежни стъпки. Писмата от Дядо Коледа nродължа­

ват да пристигат в дома на Толкин в продължение на

20 години без прекъсване. В действителност техният баща Дж. Р. Р. Толкин е този, който им изпраща писма

от името на Дядо Коледа. Когато порастват, децата раз­

бират за това, но по-rолемите хлаnета никога не разва­лят забавлението чрез разкриване на истината nред

по-малките и всички заедно продължават с нетърnе­

ние да очакват nисмата. Безсnорно обаче този, който

най-много се радва на цмата забава с ролята на Дядо

Коледа, е самият Дж. Р. Р. Толкин.

rЛR~IER GILI.• о~ н \"

Всички тези nисма на nисателя, въnлътил се в Дядо

Коледа, са събрани в томче от третия син Кристофър и

публикувани nрез 1976 г. гюд затавието ·писма от Дядо Коледа~ Писмата до момента на тяхното публикуване са адресирани единствено до децата на Толкин. Сега вече

всички деца гю цял святставаттехни получатели.

• Първото издание на"Фермерът Джайлс

от Хам· (1949). Геният и wедьоврите на Толкин

не се ограничават единствено до изве<Тното

му nроизведение.Властелинът на nръстените~

Той nиwe и множе<Тво други тоnли, докосващи

дълбините на сърцето, книги.

циркулират пиратски копия на книгата. Цял свят

е обхванат от небивал интерес и ентусиазъм към

творчеството на Толкин. Това донася и значителни

приходи за писателя. Не обаче финансовият успех

е този, който доставя радост на автора. Това, което

в действителност го кара да се чувства щастлив,

е фактът, че фантастичният свят, който създава,

успява да покори читателската аудитория в цял

свят.

Около 1968 г. децата на Толкин наnускат дома

си. Той и съпругата му са до известна степен

привързани към Борнмът (летен курорт на

крайбрежието), ето защо решават да се преместят

там. Толкин обича съпругата си Едит повече от всичко на света. Когато тя умира в Борнмът през

1971 г., това нещастно събитие го принуждава да се

завърне обратно в Оксфорд. Той завинаги запазва

жив в сърцето си спомена за своята спътница в

живота. В края на август 1973 г. Толкин още веднъж заминава за Борнмът. Душевното му здраве обаче

се влошава. Той умира на 2 септември същата година, на 81 -годишна възраст, пред очите на

своите дъщеря Присила и син Джон. Причина за

смърпа му се оказва рак на стомаха.

През 1977 г., 4 години след неговата смърт, се публикува незавършен вариант на "Силмарилион" (The Silmarillion). Така се осъществява последната

воля на Дж. Р. Р. Толкин.

По-голямата част от своя живот той прекарва в

измислянето на истории за един фантастичен свят.

Безспорно писателят притежава неизчерпаема

съзидателна енергия, която му дава възможност

да създаде съвсем сам история, обхващаща хиляди години, както и няколко езика. Той никога не

бърза, когато става въпрос за времето и усилията,

изисквани от приказния му свят. Несъмнено може да

се твърди, че Толкин успява да получи "вечноспа·; за която толкова силно копнее, изразена в любовта

на безброй почитатели в цял свят.

Важни събития

Структурата на митичния език и история

Светът на ''Властелинът на пръстени Толкин смята, че към езиците, които създава, следва да се добави и тяхна собствена

история. Той има също така амбицията да създаде митология на родното си място

в Англия. Първоначалният замисъл е тази митология да намери своя завършек

в "Силмарилион" (The Si lmari11ion), но впоследствие това се случва с "Властелинът на пръстените" (The Lord ofthe Rings) . Каква точно фантазия оживява от ръката на Дж. Р. Р. Толкин?

Разказът за пръстените

.ХоБИТ' (ТНЕ НОВВIТ) е публикувана през 1937 г. Последвана е от .Задругата на пръстена" (Тhе Fellowship of the Riпg), .Двете кули" (Тhе Two Towers) и .Завръщането на кралян (Returп of the Кiпg), отпечатани в периода между 1954 и 1955 г. Трите тома заедно съставляват .Властелинът на пръстените" (The Lord of the Riпgs). Дж. Р. Р. Толкин е лингвист и университетски преподавател

в Оксфорд. Фантастичните истории са комбинация от знанието, което е събрал, и откритията, напра­

вени чрез критичен прочит на текстове.

Действието на трилогията се развива в Средната земя, разположена между Блаженото царство,

подобно на рая, и Могилните ридове в дълбините на земята. Много, много отдавна елфическите ковачи

на Ерегион изковават всевластните пръстени - маги­

чески пръстени, които дават сила и умения на носе­

щите ги и имат определени ефекти върху тях, а впо­

следствие те са раздадени на елфите, кралете на

хората и джУджетата. Най-могъщият сред всевласт­

ните пръстени е Единственият пръстен, изкован

тайно от Саурон в пещите на Ородруин (Съдбовния

връх) и даряващ дълъг живот, граничещ с безсмър­

тие, както и власт над всички други магически пръс­

тени и цялата Средна земя. Една по една расите в

Средната земя попадат под властта на Саурон. В раз­

гара на тези събития се формира съюз между елфи и

хора и започва борба за освобождението на силите на доброто. По време на една от битките Исилдур

- кралят на Гондор, отсича Единствения пръстен

от ръката на Саурон. Благодарение на това съюзът

между елфи и хора удържа победа над Саурон, но

тъй като пръстенът не е унищожен, победата им над мрачния господар не е пълна. Исилдур се опитва да

носи Единствения пръстен и го обявява за своя соб­

ственост, но магическата му сила довежда до него­

вата смърт.

И така Пръстенът остава скрит е неизвестност в продължение на две хилядолетия, докато се озовава

в ръцете на хобита Билбо Бегинс. Той го дава на своя осиновен наследник Фродо. Това всъщност е нача-

лото на разказа във .Властелинът на пръстените" (The Lord of the Riпgs). Фродо научава от магьос­

ника Гандалф за истинската същност и сила на пръс­тена, до който Саурон толкова отчаяно се опитва да

се добере. За да защити Фродо, Гандалф го изпраща

да отнесе Пръстена заедно с трима други хобити в

елфическото владение Ломидол - домът на полу­елфа Елронд.

Същестеува един-единствен начин да се заличи

завинаги силата на Пръстена - той да бъде уни­щожен в огъня на Ородруин, където е изкован.

Съветът, проведен в Ломидол, решава, че това е пътят, който трябва да се следва. В пътуването си

Фродо е придружаван от хобитите Сам, Мери и

Пипин, както и от Арагорн - наследник на Исилдур, Боромир, елфа Леголас, джуджето Гимли и магьос­

ника Гандалф. От Ломидол задругата се отправя

към Мордор. По пътя си се сблъсква със силите на

мрака, някои са убити и задругата е унищожена, а членовете й се разпръсват. Всички те обаче успя­

ват да обединят своите сили и да преодолеят пре­

пятствията по пътя си. В действителност това е разказ за смелостта, храбростта и приятелството,

където деветте спътника са готови във всеки един

момент да пожертват собствения си живот в името на успешното изпълнение на своята мисия.

Неизчерпаем източник на

митовете за

Средната земя

В писмо до сво­

ите читатели Толкин

описва с известна

доза горчивина лип­

сата на уникална

митология от високо

качество за Англия и

изразява желанието

си да създаде такава

Карта на Средната земя- ' ~ основния фон за развитието ~ на сюжета във.Властелинът 11..1(\::>{ · на nръстените~ ~~

.... Мюзикъл .Властелинът на nръстените• в Берлин nрез

1998 г. Сnектакълът е nоставен на основата на сюжета в .Хоби~ Тази снимка nоказва хобита

Билбо Бегинс и магьосника

Гандалф на сцена. През

200S г. в Англия е наnравена широкомащабна музикална

nостановка на.Властелинът

на nръстените~

j

-

Дж. Р. Р. Тоnкин

"Срамно е, че Англия няма собствени истории или поне

не от това качество, което искам да открия. Това именно се опитах

да дам на своята родина:'

• Гравюра от XVII в., изобразяваща nегендата за крал Артур и рицарите на Кръгnата маса. Смята се, че героят Арагорн във

.Властелинът на nръстените• е вдъхновен именно от крал Артур.

за родните си земи. Дълбоко в себе си той вярва, че

митовете и легендите са израз на събитията, запи­сани в родовата памет на народноспа. Например

английският език далеч не е чист. Когато англите и

саксите покоряват Британия, келтите са изтласкани

и принудени да се заселят в области като Корнуол и

Уелс, но въпреки това в езика се наблюдават някои заемки от келтския. По времето, когато Британия

попада под властта на Римската империя, келтските

езици до известна степен "обедняват" заради мно­жеството заемки от латинския. По-късно и англий­

ският език претърпява навлизането на множество

френски думи след завладяването на острова от

норманските завоеватели. Толкин смята, че това

са основните причини, поради които англосаксон­

ската раса е лишена от своята уникална митоло­

гия. Според него митовете и легендите съставля­

ват истинската идентичност на всяка нация и са

жизненоважни и необходими за психологическото

развитие на човечеството. След това той обявява

темата за приключена и решава, че не му остава

нищо друго, освен сам да създаде митологията, за

която говори.

Първоначално Толкин се опитва да придаде

завършеност на тази митология в wСилмарилион"

(Тhе Silmarillion). Когато обаче разбира, че обхва­

тът й не е достатъчен, той решава да напише нова

история, която да бъде продължение на "Хобит"

(The Hobblt). Писателят не може да се сети за по­

добър основен сюжет от този, свързан с връща­

нето на пръстена в Ородруин (Съдбовния връх),

където е изкован. Смята, че идеята да се използва

Единственият пръстен като основна сюжетна линия

в целия разказ, е брилянтна. Писателят се изправя

обаче пред една малка пречка. В края на .Хоби~

(The Hobblt), в последните му параграфи, той спо­

менава, че Билбо Бегинс остава щастлив до края

на дните си, които продължават безкрайно дълго

време, и не се оказва в центъра на необикно­

вени приключения. Толкин решава възникналия

нищожен проблем с въвеждането на нов герой, а

именно осиновения наследник на Билбо - Фродо.

Писателят разкрива новия си поглед върху исто­

рията: хобитът Фродо, носещ на крехките си плещи

тежестта на Пръстена, играе важна роля и макар

че първоначално книгата е замислена като произ­

ведение за деца, тя започва да очертава разказа за

силен по дух митологичен образ. Приблизително по

същото време Толкин започва да говори за своята

творба, използвайки наименованието"Властелинът

на пръстените"- заглавието, което ще й даде вnо­

следствие.

По време на своя живот писателят успява да

натрупа солидни познания. Той е експерт в най­

различни области, като наnример гръцка и римска

митология, божества на северните народи, леген­

дите за крал Артур, келтски и теетонски легенди,

тибетска митология и митология на изчезналия

континент Атлантида. По такъв начин той открива

оnределени общи закони, които споделят всички

изброени митологии. Освен това те произтичат

от действителни исторически факти и събития .

Пример за общ източник намира отражение в исто­

риятана Арагорн въвwВластелинът на пръстените~

Последният наследник на краля прикрива истин­

ската си самоличност и се възприема като обикно­

вен човек от останалите, за да може епоследствие

да възстанови своето кралство и династия. Тази

тема може да се открие в няколко митологии, вклю­

чително и в легендите за крал Артур. Друг пример

е този на счупения меч, който се изковава наново и

се превръща в символ на кралската власт - право,

принадлежащо по рождение. Подобен символ

може да се открие в няколко легенди, включително

в тази за Зигфрид. Магьосникът Гандалф напомня

на Мерлин от легендите за крал Артур, както и на

реалната историческа личност - монаха Алкуин,

уважавания съветник на Карл Велики. Сцената,

в която Боромир води битка на живот и смърт и

надува своя ловен рог, е своеобразно надграждане

на епизода със смъртта на Ролан в едноименната

епична поема, възпяваща историческите дела във

времената на Карл Велики.

Важни събития

~Висулка на викинги, датираща

от IX в. Открита е в гробница на жена в Швеция. Статуетката държи меч

в дясната си ръка и лък в лявата.

Тъй като носи кръгъл wneм, се смята~

че е наnравена в чест на бог Один

от тези, които го nочитат

и боготворят.

.... Картина от XVI в., изобразяваща

сватбата на Юнона и Юnитер -богове от римската митология. В оригиналния мит бракът nомежду

им е белязан от nоявата на златни

ябълки, но в този вариант Юnитер

слага nръстен на ръката на Юнона.

~ Один е върховният бог в митологията на гер·

маните. Той седи на трон в най-великолеnната

зала на Валхала със златен шлем и в златна броня.

Образът на Гандалф в частност е nовлиян от него

във въnлъщението му като "Бродникът" -старец

с едно око, дълга бяла брада, шаnка с широка

nериферия и жезъл.

Забелязват се и множество общи черти

между измисления свят, създаден от

Толкин, и митовете на северните народи,

които оказват влияние. Според сканди­

навската митология съществува място,

което се обитава от смъртните и се нарича

Мидгард. а буквалният превод на наиме­

нованието е "Средна земя': Освен това

елфите са типични образи от митологията

на северните народи, подобно на джудже-

тата, които също имат своето съответствие

в споменатата митология.

Освен това централната тема за Пръстена като

източник на власт, който да се използва за господство

над света, всъщност не е оригинална идея на Толкин.

От незапомнени времена се смята, че пръстените при­

тежават свръхестествена сила, ето защо те често при­

състват в различни митове и легенди. Причината, сто­

яща зад рухването на могъщата някога Венецианска

република, е пръстен, а обявяването на Жанад'Арк за

еретичка съдържа обвинения, че тя е вещица, използ­

вала пръстен, за да направи магия. Подобни примери

ни карат да вярваме, че в Европа съществува немалък

брой митове и легенди, в чийто център заляга образът

на пръстена и властта, която дава. Точно толкова, кол­

кото и разпятието се разглежда като символ на хрис­

тиянството, така и пръстените се смятат за знаци в ези­

ческите вярвания.

Измежду всички европейски легенди за пръстените

Толкин се интересува най-много от тези, в които те се

използват като символ от воините викинги. Викингите

се прекланят пред Один - едноокия бог, чието про­

звище е"бог на пръстените': В продължение на много векове християнските нации в Европа се намират под

непрестанна заплаха от страна на викингите, богот­

ворящи Один. Именно тези вярвания вдъхновяват

Толкин за създаването на пръстена на злото, притежа­

ван от Мрачния господар Саурон.

Амбициите на един лингвист

Толкин твърди, че не се смята за създател на

тази история, защото тя винаги е съществувала.

Несъмнено писателят остава верен на форму­лите и мотивите, присъстващи в древните митове

и легенди, но той добавя също така към своя раз­

каз една алегория и има за цел реалистично въз­

произвеждане и представяне, което всъщност

дава живот на уникалния свят, създаден от него.

Резултатът е една изключителна сама по себе си, изпълнена със запомнящи се образи, творба.

Толкин заявява, че за него езикът е основопола­

гащ за всички неща, а първичен израз историите

намират в даването на имена. Различните топо­

ними и антропоними, присъстващи в незабрави­

мия му шедьовър, неизбежно притежават свое собствено значение, като например името на елфа

Леголас, съставено от лингвистични елементи,

означаващи "Зелен лист'~ Тази практика несъм­

нено се корени в опита на Толкин като езиковед

и редактор на Оксфордския речник на англий­

ския език.

Това, което определено заслужава внимание,

е богатата галерия от изключително характерни

образи, които той изгражда. Фантастичният свят е

създаден с огромно богатство на детайли и слож­

ност. Любимци на писателя са обаче хобитите -същества, които не познават битката и са с висо­

чина на 9-годишни деца. Те обработват земята,

вярват в доброто и имат силно развито чувство за хумор. За създаването на техния образ Толкин се

вдъхновява от обикновените селски хора в Англия.

Според него малкият им ръст е доказателство, че макар и да не притежават широк кръгозор, те са

силни, здрави и издръжливи. Мери, Пипин и Сам

(хобитите, придружаващи Фродо в пътешестви­ето му до мрачния Мордор) играят ключова роля

в променливата борба за Пръстена . В края на раз­

каза Фродо не се превръща в герой, но въпреки

всичко Пръстенът е унищожен, а Средната земя спасена. Обикновеното чисто човешко чувство за

състрадателност и съчувствие води до тази раз­

връзка, а именно - след края на своето приклю­

чение Фродо придружава елфите и Гандалф към Блаженото царство.

Според хронологията, която основава Толкин

при създаването на своя фантастичен свят, епо­

хата на хората в Средната земя, където се води

войната за Пръстена, започва в далечното минало

преди четири или пет хилядолетия. З7 ООО години

са изминали от създаването на света. Войната за

Пръстена завършва с разгромяването на Саурон и

тогава елфите преминават в земите отвъд морето. Това е и началото на епохата на хората в Средната

земя. В Толкиновата география и история на света

този факт служи, за да направи мост към нашата

епоха, в която се състоят събития, като например

тези, разказани в епоса за Беоулф.

Дж. Р. Р. Тоnкин

К. С. ЛУИС

ОЩЕ ЕДИН И3ТЪКНАТ ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ФАНТАСТИЧНИЯ ЖАНР

още един nредставител на фан­

тастичния жанр в литературата е

съвременник на Толкин и е негов бли­

зък nриятел. Името му е Клайв Стейnълс

Луис, създателят на седемтомния цикъл

фантастични романи, озаглавени "Хро­

никите на Нарния':

Луис е роден е Белфаст, Северна

Ирландия, на 29 ноември 1898 г. Той е син на адвокат и на дъщеря на свеще­

ник. Още от 5-годишна възраст Луис

nрекарва много време, играейки си

във въображаемия свят; който сам съз­

дава, и заnочва да нахвърля идеите

си nод формата на отделни истории.

Подобно на Толкин и той е едно изnъл­

нено с мечти момче. Смъртта на него­

вата майка, когато Луис е на 9-годишна

възраст, се оказва едно изключително

болезнено nреживяване. Творбите му

разчитат на собствените му религиозни

убеждения, но на младини Луис смята,

че християнството не е нищо друго,

освен една нова митология. Ето как стига

до решението да изостави вярата си и

се nревръща в атеист. На 32-годишна

възраст обаче идеите му nретърnяват

nромяна и той отново се обръща към

религията. По-късно се занимава с раз­

лични неща: nисател, nоет и универси­

тетски nреnодавател в Оксфорд и Кейм­

бридж. както и рецензент на книги и

литературен критик. През 1950 г. nуб­

ликува nървия том от "Хрониките на

Нарния'; озаглавен "Лъвът. вещицата и

дрешникът': През 1957 г. се отnечатва

и седмата nоследна книга от nореди­

цата - "Последната битка~ Луис nолу­

чава наградата "Карнеги" за цялостното

си творчество и се nревръща в един от

изтъкнатите английски автори.

Вэаимоотноwения с Тоnкин

През nоследните години от своя

живот Толкин и Луис непрекъснато се

отдалечават взаимно, раздирани от

спорове и разногласия, но въпреки

това не престават да оказват влияние

един върху друг, опирайки се на дълбо­

кото си приятелство. Двамата се запоз­

нават през 1926 г., когато Луис става

научен сътрудник в Оксфордския уни­

версите~ По онова време никой не

оставя добро впечатление у другия, но

двамата заnочват да се разбират много

добре, когато осъзнават, че споделят

една и съща страст към скандинавската

1950 г. Клайв Стейпьлс Луис

публикува пьрвия том от

"Хрониките на Норния":

"Львьт, вещицата

и дрешникът'~

1957 z. излиза седмата

последна книга ­

"nоследната битка'~

митология. През 1927 г. Луис получава

покана да се присъедини към литера­

турния дискусионен клуб "Коул Бай­

търС: която той приема с радост. През

зо-те години на ХХ в. двамата се пре­

връщат във водещи фигури на литера­

турния кръг "Инклингите': Освен това

друга обща черта между двамата е инте­

ресът им към официалното облекло.

Те се противоnоставят на вълната от

дендизъм (от aнrл:'dandy" - наконтен,

франт), която налагат nредставителите

на литературните среди, като напри­

мер Оскар Уайлд. ето защо двамата съв­

сем преднамерено възприемат безраз­

личния изчистен стил в своето облекло.

Характерът на Луис го превръща в

човек, лесно поддаващ се на влияние.

Например той не крие своята неприя­

зън и предубеденост сnрямо лингви­

стите и католиците, но въпреки това,

благодарение на влиянието на Тол­

кин, той изменя мнението си и по двете

теми. Освен това цялостното му отно­

шение към религията също nретър­

пява трансформация и той отново се

връща в лоното на християнството на

32-годишна възраст, след като я отрича

на млади години. Казват, че този негов

ход е в силна стеnен повлиян от Дж. Р.

Р. Толкин. Дали е реакция, обусловена

от неговото повторно покръстване, или

е въз основа на въздействие от страна

на неговите приятели, факт е обаче,

че религиозната тематика заnочва да

заема изключително важно място в

неговите произведения след настъпи­

лата промяна.

Съществуват и други важни моменти

в близкото приятелство между Луис и

Толкин. Предложението на Толкин да

реструктурира английската катедра в

Оксфордския университет се приема

благодарение на кампанията, организи-

рана по този повод от К. С. Луис. Освен

това през 1954 г. Луис nише блестящи

рецензии за "Властелинът на пръсте­

ните" в списанието ''Тайм енд Тайд':

Изглежда че Луис винаги се притичва

на помощ на своя приятел.

Толкин цени и уважава Луис заради

познанията му по скандинавска мито­

логия, острият ум и щедростта, която

демонстрира. Двамата стават дори

семейни приятели. Казват, че често се

събират, четат на глас откъси от "Сил­

марилион" (The Silmarillion) и обсъж­дат въпроси, свързани с техните nро­

изведения. "Хрониките на Нарния" (Тhе

Chronicles of Narnia) обаче, предста­вителната творба за К. С. Луис, донася

осезаема nромяна във взаимоотно­

шенията между двамата. След като я

nрочита, Толкин напълно отхвърля

nървата книга в nоредицата - "Лъвът.

вещицата и дрешникът" (Тhе Lion, the Witch and the Wardrobe). Той обяснява, че след като приема обратно христи­

янството, Луис иска да наnише nри­

казка за деца, силно nовлияна от хрис­

тиянските идеи. Толкин не е съвсем

убеден, че разказът дължи всичко на

таланта на Луис. Шедьовърът на Тол­

кин засяга свят, nредхождащ христи­

янската религия, и има за цел оnреде­

лена стеnен на реализъм, който обаче

наnълно липсва в творбата на Луис,

nредназначена за деца. Това идва да

nокаже различията във философиите

на двамата автори. Луис не иска и да

чуе критиките на Толкин и публикува "Лъвът, вещицата и дрешникът" (Тhе

Lion, the Witch and the Wardrobe), която се радва на огромен успех, но взаи­

моотношенията между двамата охлад­

няват.

Луис умира nреди своя nриятел Тол­

кин на 22 декември 1963 г. И макар че двамата оказват влияние един върху

друг особено в частта, засягаща общия

им интерес към митологията на север­

ните народи, между двамата се открива

nропаст заради християнските теми,

nовдигнати от Луис в неговите nриказки

и решението на Толкин да не се съгласи

с тях. Несъмнено двамата са големи

nриятели, а nриятелството им е важна

страна от техния живот. Безсnорно е

също така, че Луис nринадлежи към

тази категория, към която nринадлежи

и Толкин, а именно - водеща фигура във

фантастичния жанр.

Съвременници

Други изтъкнати личности, изпитващи

страст към царството на фантазиите Толкин възнамерява да даде на родината си Англия нейна собствена митология. Идеята му

претърпява развитие и приема формата на свят, който дори и не си представя първоначално.

Детските му преживявания осигуряват ядрото на неговото повествование, към което прибавя

съответните детайли в зависимост от богатството знания, натрупани междувременно.

Изтъкнатите личности, за които ще стане реч в настоящата глава, също създават свои собствени

въображаеми светове.

Авторът на" Алиса в страната на чудесата'~ който обича игрите с думи

ЛуисКарол (1832-1898)

Луис Ка рол (псевдоним на Чарлс Латуидж Доджсън ) е роден на 27 януари 1832 г. и е най-големият измежду синовете и трето дете от общо 11 в голя­мото семейство на Франсис Джейн Лутуидж и преподобния Чарлс Доджсън.

Въпреки че времето, прекарано в училището"Ръгби" в периода 1846-1849 г. не е щастливо, той е признат за добър ученик и през 1850 г. постъпва в "Крайст Чърч"- един от най-влиятелните аристократически колежи в Оксфорд (Англия). Завършва през 1854 г. и става асистент по математика в колеж. Това постоянно назначение, което не само припознава академичните му постижения, но му осигурява значителен доход. изисква той да стане свещеник

в англиканеката църква и да даде обет за безбрачие. Той приема тези усповия и през 1861 г. става пастор. Кароле резервиран към възрастните. Смята се дори, че не дружи с особи от противоположния пол, а единствено изключение е актрисата Елън Тери.

Той често ходи на театрални постановки и е запленен от писането и фотографията. Когато започва да се занимава с фотография през 1856 г., разбира, че негови любими теми са децата и знаменитостите, сред които английският поет Лорд Алфред Тенисън (1809-1892), английският поет и художник Данте Габриел Розети (1828-1882), както и художникът и илюстратор Джон Евърет Миле (1829-1896). Въпреки че фотографията е по-скоро хоби, Карол й посве­щава значителна част от времето си, в частност до 1880 г.

В средата на 50-те години на XIX в. Карол се захваща с писането на забавни истории и математически трудове. През 1856 г. се появява и неговият псевдоним Луис Ка рол, получен спед превода на малкото му име и презиме на латински език и обратния им превод на английски език. Публикациите му в областта на математиката обаче продължават да се оmечатват с неговото истинско име. През 1856 г. Карол се запознава с Алиса Лидъл, 4-годишната дъщеричка на декана на колежа "Крайст Чърч': През 1862 г., по време на пикник с дъщерите в семейство Лидъл, Ка рол разказва за приклю-ченията на малко момиченце, което пада в една заешка дупка. Алиса го моли специално да напише историята за нея и Карол го прави,

озаглавявайки я "Приключенията на Алиса под земята~ След като претърпява няколко редакции, творбата е публикувана през 1865 г. под името "Алиса в страната на чудесата'; а илюстрациите в нея са дело на Джон Тениел.

Окуражен от успеха на своята книга, Ка рол написва през 1872 г. нейното продължение -"Алиса в Огледалния свят: Освен партиите шах, които Карол играе с децата на Лидъл, той включва и други материали, написани преди да се запознае с хлапетата. Мнозина от

известните и популярни герои на Страната на чудесата, като Хъмлти-Дъмпти, Белият рицар и Туидълдъм и Туидълди, присъстват повече

именно във втория том на поредицата за Алиса.

За разлика от повечето детски книжки на своето време, .,Алиса в Огледалния свят" не цели да бъде морализиращо чети­

во. Освен това не съдържа елементи, които литературните критици държат да присъстват, а именно- скрити религиозни

и политически поспания. Творбата е просто един увлекателен разказ за завладяващите приключения на обикновено

момиченце и нейната реакция към реалностите от света на възрастните. Това, което привлича както малки, така и

големи в произведението, са умните и схватливи реакции на Алиса по отношение на смешния език и действия.

Карол публикува и няколко творби, принадлежащи към лИтературата на абсурда и определяни като .,фантас­тична безсмиспи ца~ като например .,На лов за Снарк" (The Hunting of the Snark) от 1876 г. и двете части на .Силви и Бруно" от 1889 и 1893 г. Той написва също така и серия забавни памфлети. адресирани към заниманията в университета, публикувани или анонимно, или под определен псевдоним. Всички свои математически трудове Луис Карол издава

със своето истинско име. Той се опегля от преподавателското място, което заема през 1881 г., за да може изцяло да се

отдаде на писателска дейност. Ка рол е уредник в.,Крайст Чърч" в периода между 1882 и 1892 г. Той умира на 14 януари 1898 г. спед кратко боледуване.

МРЕЖА ОТ ЛИЧНИ ВРЪЗКИ

ЕндрюЛанr

(1844-1912)

ШОтландски nмс.ател. ювестtн

повече като nиоиер в и1сnсдеани.ята

н.а митоnоmчното. Даа~ С&ОА ПJЖt+ОС в nитераТ)'I)ёl~ э.а дец_а с nоредицата

от nрмкаэкм. които каnмсеа.

бпиЗЪI< nрмяте.n на Т011кин и автор

на .. Хрони~ н4 НаринА~ Той е един от ИJТ'ЬI<натиrе nредстаеители на фьнтктмчния жанр е знrлийс~t.ат~ литература.

1 Ро6•рт Корм""р (1925-2000)

Амермк.~нс:ки nиапл,. "11tЯТ0

Т1101)6о~ооМ""' ~ Chocoloto War) от 1974 r. с-е СШ!ТI н кn~ич«ки образец

на лите~турата sa ЮtЮwи. ПроюеедtниМ"а му са иэкnючитмна морална

и nси.ХО/Iоrичсска nодкреnа

я ~ИнеАджьрите no е~ Hl ТйХНОtО )'JPЯNHt.

д-+рмСмоn

( 1894-1916)

Пр..ятеn на Тоnкин от училището 1 &.itnrrrlк ,.Крал ЕдУард•. Той е също така един от Ч!lеноеете на T.C.8.S. Смит е този. коМто е най·добре Jаnоэшт с nоеяtя~. Загмаа а бит!Qта nри Сома по eptмt Н1 Пьре.ап сеетоена еоИН4.

8 mосмота. комто одресмро АО Ton~Utн nрци смьртп см

И~ боМното поnе. ro OIC'fP'ЖiN Al тр~ nоrrьтя на ltитt'ратурната кармерi •

... Личностите в сивите карета са nредставени в тази rnaвa.

WOТN~к.t n..aТU~~a. мтор

нan~.ut»~

немнап н.~й-.жачима теорба

~ ИЭ'ТОЧник на IА~ме и сьsм.д~нме

~ Прмятелнnинастини.к

8nмянм

f .. ~OBt1ИitCI<yк)'8Ицa•(TheCuckoo0ock) .

l<ниriln се смяп :~.а nредшественик

1 П..nр Джа.._ 1

До6рож.tм,те~Ж:МЯТ К Q"f1QICRЩ «<рiО]бооро""~

Анmийе'Q n~ttaтenц която~ на nредtн ман

~""роман.. TJII е автор н. n.nwебнмте романи 11ет ~и то• е» 1902 r. •Фefмlf.C м мntЩК!IП киnим· от 19С>& r. и ~n на ,aмyJ'IieП· от 1906 r. На 6ъ.nврскм еэн.к са п~и "Пет деца м то~ ·децаtа от ГJI)ira"' и "Омагьосаният sамьк·.

Няком от ПР<ЖШденията а филмирани м мат<"" екран.

ОТ бм.рм-кнtамск.па opiтoptUL ~N С Ofne'AТNнretO ТоА101н се nрмсыдиЮiе.а към ш nромJмденнята на Тоn101н nacтeoro npeJ 1902 r. Сnед цеnи ди дке~тия.

смърт н.а май"'та на Толкин

отец Морган стаеа nоnечител

на nисатем и неrоеия брат.

Мноrо често той се откася сурово

кьм Тоnкt1н. като наnример еъе

IЦ)e~TI. а кокrо му забраняN до се сроща с Едмr- дееойкат .. КOfiiТOo6иtr.t.a.

Легендарната британска рок група, която иска да адаптира "Властелинът

на пръстените" эа големия екран

"Бийтълс" (1960-1970)

Пол Маккартни, бившият член на легендарната ливърпулска четворка .Бийтълс~

присъства на официалната церемония по връчването на наградите .Оскар" през

2002 г., тъй като е номиниран в категорията .Най-добра песен• за филма. ванила екай" от 2001 г. Същата година първият филм от трилогията

.Властелинът на пръстените: .Задругата на пръстена: получава цели 12 номинации. По време на церемонията Маккартни споделя, че в един

момент има намерения да направи екранизация на прочутия роман на Толкин.

През 1968 г .• Бийтълс• планират да продуцират филма и да участват в него. И така Пол Маккартни предстои да изиграе ролята на Фродо,

Ринго Стар, тази на Сам Майтапер, Джордж Харисън като Гандалф, докато Джон Ленън желае да се превъплъти в Ам-гъл - героя, изиграващ

ключова роля при унищожаването на Единствения пръстен. Членовете на прочутата рок банда представят своята идея пред филмовия

режисьор Стенли Кубрик, който я отхвърля, защото смята, че е невъзможно произведението да се екранизира. От този момент насам проектът

потъва в забвение, а творбата на Толкин трябва да изчака до мига, в който ще оживее от ръката на Питър Джаксън.

Членовете на .Бийтълс" участват в поредица аудиовизуални продукции още от своя дебют през 1960 г., включително и в доста филми. Те

играят например във филма от 1968 г .• Жълтата подводница~

За жалост по времето на.Бийтълс"технологиите за производство на филми не са достатъчно напреднали, за да им позволят да осъществят

идеята си за филм - екранизация на романа на Толкин. Това става възможно едва по-късно с развитието на компютърната графика и анимация

в наши дни, когато Питър Джаксън изявява желание да режисира филма.

•

Съвременници

Героят, вдъхновил "Властелинът на пръстените"

Теодосий 1 (347-395 r. пр. Хр.)

Флавий Теодосий, известен под името Теодосий 1 или Теодосий Велики, е римски император, който управлява в периода между 379 и 395 г. пр. Хр. Обединявайки източната и западната част на империята, той е последният владетел на Източната и Западната Римска империя. След неговата смърт Римската империя се разделя завинаги между двамата

му сина. Той е известен с това, че обявява християнството за официална държавна религия в Рим.

Теодосий е принуден да води борба срещу племето готи и техните съюзници вандалите, тейфалите, бастар­

ните и карпите, които се установяват в провинциите Дачия и Източна Долна Панония. Кризата с готите се оказва

толкова застрашителна, че неговият съимператор Грациан предава контрола върху Илирия и се оттегля в Трир в

Галия, за да му nозволи да действа необезпокояван. След смъртта на Грациан през 383 г. пр. Хр. интересите на Теодосий се насочват

към Западната Римска империя, тъй като узурпаторът Магн Максим завзема всички западни провинции, с изключение на Италия .

Самопровъзгласилият се владетел е заnлаха за интересите на Теодосий, тъй като властващият владетел Валентиниан 11, враг на Максим, е негов съюзник. Теодосий не е в състояние да се справи с Максим заради все още недостатъчната си военна мощ и е принуден да

държи под внимание единствено въпроси от местно естество и значение. Когато обаче Максим започва своята инвазия в Италия

през 387 г. пр. Хр., Теодосий е принуден да предприеме действия. Армиите на двамата nротивници се срещат през 388 r. пр. Хр. край Поетовия (в днешна Словения) и Максим е разгромен. На 28 август 388 r. пр. Хр. узурпаторът е екзекутиран.

Проблемите започват отново, когато Валентиниан е намерен обесен в покоите си. Според Арбогаст, началника на стражата, това

е самоубийство. И тъй като Арбогаст не е в състояние да поеме властта като император, избира Евгений - бивш учител по реторика.

Евгений повежда политика за възстановяване на езичеството и напразно търси nризнаване от страна на Теодосий за владетел на

Западната Римска империя. През януари 393 г. пр. Хр. Теодосий дава на своя син Ханорий титлата "Август на Запада'; а подтекстът в

този акт е нелегитимноспа на Евгений.

Теодосий подема камnания срещу Евгений. Двете армии се сблъскват в битката при Фригидус (днес Виnава в Словения) през септем­

ври 394 r. пр. Хр. Битката започва на 5 септември с пълна фронтална атака на Теодосий срещу силите на Евгений. Теодосий е отблъснат, а неговият противник смята битката за приключена. В лагера на Теодосий загубата довежда до понижаването на бойния дух. Говори се,

че Теодосий е посетен от двама небесни конници в бяло, които му дават кураж. На следващия ден битката започва с нова сила, а силите

на Теодосий са nодnомогнати от природния феномен - вятъра бора. Бората духа директно срещу силите на Евгений и разбива челните

редици. Лагерът му е разгромен, а самият той скоро е заловен и екзекутиран. Така Теодосий става единствен император.

Теодосий налага решенията на Първия вселенски събор в Ни кея и води твърда и последователна политика в подкрепа на християнството.

През 391 г. пр. Хр. обявява тази религия за единствената законна в имnерията, слагайки край на подкрепата за традиционните вярвания в Рим.

Теодосий умира след масиран оток в Милано на 17 януари 395 г. пр. Хр. Амбросий организира тържественото полагане на тленните

останки на покойния император. Той изнася панегерика в памет на Теодосий, в която описва нашироко борбата, която води Теодосий срещу

езичеството. Тялото на Теодосий е погребано в базиликата на Константинопол на 8 ноември 395 г. пр. Хр.

Авторът на приказката за Питър Пан - момчето,

което никога не пораства

Джеймс Матю Бари (1860-1937)

Сър Джеймс Матю Бари, Първи баронет, носител на британския Орден на заслугите, е шотландски писател и драматург. В историята

на литературата остава със създаването на образа на Питър Пан - момчето, което никога не пораства. В основата на героя залягат

характерите и на неговите приятели-братятаЛЪулин Дейвис. Бари е известен и с името Уенди, което не се радва на поnулярност в Англия

и Америка (особено за момичета) и което идва на мода, след като той го дава на своята героиня в.Питър Пан~ Бари nолучава титлата

.баронет" през 1913 г. Става член на Ордена на заслугите nрез 1922 г. Бари иска да стане писател, но семейството му предпочита той да поеме по пътя на свещеник. Писателят постъпва в Единбургския

университет, където пише рецензии на театрални пиеси, публикувани в местен ежедневник. Работи година и половина като журналист на

щат в Нотингам, след като се обажда по обява, открита от неговата сестра в един вестник. По-късно се завръща в Киримюир, използвайки

разказите на неговата майка за града (наречен от него Трумс) в творба, която представя в лондонско издание. Редакторът харесва

много "шотландската нишка~ ето защо Бари написва поредица nодобни разкази, послужили по-късно за основа на nървите му романи.

Отзивите на литературните критици за тези ранни произведения са доста противоречиви и ги определят в неблагоприятна светлина, като сантиментални

и носталгични описания на една тесногръда Шотландия, намираща се далеч от реалностите на индустриалния XIX в. Въпреки всичко тези творби се радват на достатъчно популярност, за да донесат на Бари името на усnешен писател.

Междувременно вниманието на писателя се насочва изключително към драматургията. Известност му донася.Куолити Стрийт" (Quality 5treet) от 1901 г. - комедия, изобразяваща Англия в началото на XIX в. Пиесите на Бари го nриобщават към кръга на изтъкнатите драматурзи на онова време.

-

Първият американски писател, носител

на Нобелова награда эа литература, чийто роман

"Ба бит' вдъхновява написването на "Хобиr'

Хари Синклер Луис (1885-1951)

Дж. Р. Р. Тоnкин

Макар че Хари Синклер Луис е най-уважаваната фигура в американската литература през 20-те години на ХХ в., днес неговите

популярни романи, в които присъства сатира в смекчена форма, се ценят най-вече заради своето социоисторическо звучене.

Хари Синклер Луис е роден в Сок Сентър (щата Минесота) на 7 февруари 1885 г. и е трети син на Едвин Дж. Луис и Ема

Кърмат Луис. Той започва да пише още в гимназията, а някои от произведенията му се публикуват в периодичните издания в Сок Сентър. След завършване на средно образование Син кл ер Луис постъпва в йелския университет. Получава степен през 1908 г. и работи за различни вестници в няколко щата. Първите му 4 романа не се радват на успех.

През 1920 г. Луис печели международно признание след публикуването на "Главна улица" (Маiп Street) - историята за талантливо момиче, омъжено за тесногръд селски лекар, значително по-възрастен от нея. Централен образ в следващата му творба, озаглавена "БабиТ: е американски бизнесмен. Тя се превръща в най-значимото му постижение. Луис съвсем целенасочено използва фантастичния жанр, изоставяйки развиването на

формална сюжетна линия. Той достига върховете в литературата чрез създаването на образа на Джордж Ф. Бабит - интелектуално бедна и емоцио­нално незряла личност със съмнителен морал, който въпреки всичко се запомня с неподправената си дружелюбност и комично излъчване.

Следващият популярен роман на Луис, "Apoycмит"(Arrowsmith"), от 1925 г. се завръща към традиционната форма, която има и "Главната улица'; изобразявайки борбата на млад лекар за запазването на неговата почтеност в един свят, изтъкан от дребнавост, безчестие и комерси­ал ност. Макар че в повечето случаи произведението се разглежда като един опростен разказ за всеотдайността и себеотдаването на учения

като средство за духовно спасение и пречистване, "Ароусмит" е предложен за наградата "Пулицър': Луис обаче веднага отказва да я получи,

защото в условията за нейното връчване изрично се упоменава, че тя се дава не заради принос в литературата, а по-скоро "за внушително

представяне на типичната атмосфера в американския начин на живот:" През 1930 г. Луис се превръща в първия американец, който става

Нобелов лауреат, но дори това отличие му донася малко щастие и радост в личен план.

Огромният брой литературни творби, които написва през следващите години, не представляват особен интерес за читателската аудито­

рия и следователно не се радват на успеха на предишните.

Луис прекарва последните години от своя живот в пътешествия из Европа, отчаяно опитвайки се да намери издател и горчиво осъзнавай­

ки, че мястото му в американската литература не е толкова значимо, колкото неговите почитатели от началото на литературната му кариера

са го накарали да смята. Луис остава в сянката на американски писатели от ранга на Хемингуей, Фитцджералд и Фокнър, които имат завидна

репутация, когато той тепърва прави своите стъпки за привличане на читателска аудитория. Литературните критици по-късно го обвиняват,

че лишава от Нобелова награда за литература през 1930 г. силния романист Драйзер. Женен и разведен два пъти, Луис заживява напълно сам. Самотата и отчуждението у него се засилват заради влошаване на физическото

му състояние и той няма желание да се среща с никого, дори със своите близки приятели. Умира на 10 януари 1951 г. от инфаркт в затънтена

болница в околностите на Рим.

Въпреки че не е особено забележителен писател, безспорно той заема важно място в американската литература.

Режисьорът, който екранизира "Властелинът на пръстените"

Питър Джаксън (1961-)

Питър Джаксън печели слава и привлича вниманието на зрителската аудитория в цял свят със своите "плитки• нискобюджетни комедии на ужасите. Работи в родината си Нова Зеландия на повече от шест хиляди мили разстояние от Холивуд. Той посвещава седем години от своя живот на филмирането

на трилогията "Властелинът на пръстените•- екранизация на класическия роман в жанр фентъзи на Дж. Р. Р. Толкин.

Джаксън е дългогодишен запален почитател на романа и възнамерява да направи филм по него, тъй като раз­

глежда тази класическа творба като представителна за целия жанр. С изненада открива, че никой преди него не

прави опити в тази насока и се заема да пише сценария заедно с писателката ФилипаБойенси с първоначалната

подкрепа на филмовото студио "Ми рама кС: Проблемите започват с притесненията на "Ми рама кс" относно раз­

ходите по проекта и Джаксън се принуждава да сбие историята в един-единствен филм. Той започва да търси

друга филмова компания, която да продуцира заглавието. Намеренията му обаче са трудни за осъществяване,

защото бюджетът, нужен за трите филма, надвишава 300 милиона долара, а новозеландският режисьор Джаксън не се слави с някакъв забележителен опит, който да го прави подходящ и уместен кандидат за екранизирането

на шедьовъра на Толкин. Излагайки се на огромен риск, "Ню Лайн Синема" се съгласява да подкрепи

филмите, разчитайки най-вече на несметния брой фенове на творчеството на Толкин, които ще бъдат

привлечени в кинозалите. Филмовото студио взема решение да заснеме трите продукции наведнъж­

нещо, което никога досега не е правено в историята на киното.

Безсмъртната вселена на жанра фентъзи Толкин дарява криле на жанра фентъзи след публикуването на "Властелинът на пръстените". Творбите му довеждат до зараждането на ново течение в детската литература, развивайки още повече фантастичния жанр. На по-късен етап един запален ревностен "толкинист" превръща произведенията на писателя в поредица филми, които завладяват феновете в цял свят. Какво точно влияние оказва шедьовърът на Толкин върху фантастичния жанр и киноиндустрията?

Фантазията и детската литература

МАЛКО ХОРА НЕ СА ЧЕЛИ ПРИКАЗНИ и фантас­

тични истории като деца и въображени­

ето им не е препускало бясно заедно с героите

и техните приключения. Поредицата на Толкин

"Властелинът на пръстените" преминава отвъд

границите на обикновената детската литература

и придобива статуса на мит. Това произведение

безспорно оказва специално влияние върху про­

мяната в насоката на развитие на фантастичния

жанр.

Шотландската писателка Мери Луиза Моулсъурт

се смята за основоположничка на фантастичния

жанр. По нейно време в отговорностите на гувер­

нантките, наети в аристократичните домове, влиза

и създаването на приказни истории, които да

забавляват децата, поверени на техните грижи и

да развиват въображението им. Най-важни в тези

приказки са загадъчните събития, случващи се в

един друг свят, които силно наподобяват по-скоро

ежедневната реалнос~ отколкото наистина фан­

тастичен свят.

Приказката на Мери Луиза Моулсуърт "Часовник

с кукувичка" представя въображаемите приклю­

чения на самотна тийнейджърка и кукувичката на

часовник. По този начин девойката намира прия-

тели и не се чувства самотна, когато се завръща

обратно в реалността. За разлика от "Властелинът

на пръстените" тази история от зората на фантас­

тичния жанр поставя ударение върху узряването

на характера в твърде нищожна степен.

Идеята за вълшебни събития, случващи се в

различен от нашия свят, по-късно придобива

нови измерения в творбите на Едит Несбит.

Първоначално тя пише романтични истории и

романи на ужаса, за да припечели средства за

съществуването си, но през 1898 г. се фокусира

върху истинските си умения и способности в сво­

ята книга "Търсачи на съкровища" (The Story of the Treasure Seekers). Фантастичните романи се пре­връщат в централна тема за нейното творчество.

Романите й продължават да се радват на успех, а

някои от тях са адаптирани за телевизията.

Наследникът на Несбит е К. С. Луис, чиято поре­

дица "Хрониките на Нарния" прилича на произ­

веденията на Несбит, предназначени за деца, по

това, че и в нея малките герои влизат в обикновен

гардероб и попадат в един фантастичен свят. Друг

писател, използващ същия подход към фантастич­

ното, е Мери Нортън - авторка на "Наемателите':

От 50-те години на ХХ в. насам след публикуването

~ Мери Луи3З Моулсуърт

(1839-1921) е WОТЛдНДСКд

писателка със значим

nринос за жанра фентъзи.

~ Сцена от филма, в

ОСНОВдТд Нд КОЙТО ЛеЖИ

историята в ·наемателите·

(Тhе Borrowers). Това е разказ 3З малките, високи

едва десет сантиметра

хора, които живеят под

дъските на пода в дома на

обикновено малко момче . . Тези герои, представляващи

свръхестествени създания,

нахлуват в неговия свят.

~ Плакат на филма.Властелинът на nръстените~

Филмът се приема с възхищение от всички почитатели

на Толкин и се превръща в безспорен филмов хит, като

повежда класациЯТд на най-гледани филми.

Дж. Р. Р. Толкин

11ГЪрнето със супа, котлето на прикаэките, не престава

да кипи и към него непрекъснато се прибавят нови късчета,

фантастични и недотам фантастични:'

на творбата на Толкин фантастичния жанр претър­

пява множество промени .

Създаването на жанра фентъзи

В своето есе "За приказките" Толкин заявява, че

"котлето на приказките не престава да ври и към

него непрекъснато се добавят късчета, фантас­

тични и недотам фантастични': Той сравнява писа­

нето на приказки с прибавянето на съставките в

една супа. Едно от късчетата, които Толкин при­

бавя към своето котле на фантазиите, е разви­

ването на героите като характери. Всеки, който

чете "Властелинът на пръстените'; вижда, че геро­

ите в него претърпяват значима трансформация

на личността по време на цялото повествование.

Друга ключова съставка е изцяло новата фантас­

тична вселена, в която се развива разказът, а не

просто смесица от фантастични елементи, случ­

ващи се в реалния свят.

С "Властелинът на пръстените" Толкин осъщест­

вява зараждането на класическия жанр фентъзи, в

който събитията се случват в един паралелен свят.

По този начин "Властелинът на пръстените" се пре­

връща в "евангелие'; отправна точка и енциклопе ­

дия за написването на нови фантастични истории.

Старият фантастичен жанр, който въвежда тези

елементи в обикновения земен свят, се развива в

поджанр на юношеската литература. При паралел­

ната фантастика героите не са задължително деца,

присъстват и елементи за възрастни, като напри­

мер напрежение, страдание, любовна интрига.

Паралелната фантастика, или фантастичен епос,

е известна под името фентъзи.

• Снимки на еnизод от филмовата екранизация на ,Властелинът

на nръстените·: Режисьорът Питър Джаксън се вижда на заден

nлан no средата, отдясно е Орландо Блум, който играе ролята на

елфа Леголас.

• Кадър от третата част на популярната nриказна nоредица .Приказка без край".

Съвременният жанр фектъзи започва да се развива по подобие на всяка друга форма на литература. В този

смисъл е важно да се отбележи поставянето на фантас­

тичен сюжет в цектъра на неевропейска сцена. Тази

характеристика произтича от предположението, че не

всички истории имат европейски произход. Освен това

тя служи за доказателсmо, че жанрът фектъзи придо­

бива измеренията на световен феномен и литературна

форма със свой собствен облик.

Например австралийската писателка Патриша

Райтсън написва "Хиподрумът ми принадлежи" (1 Own the Racecourse) позовавайки се на културата на мест­ното население аборигени. За разлика от зелената гора,

на фона на която се развиват фантастичните истории

от началото на нейната творческа кариера, Патриша

Райтсън aдarrrиpa по собствен начин изобразяването

на героите, nредставяйки ги като хора, живеещи в пус­

тинята. Съществуват и мнозина други автори, които

въвеждат незаnадни елементи в жанра фектъзи и nро­

дължават да го nравят и до днес, превръщайки го във

феномен, отразяващ цялото човешко многообразие.

В Америка вселената на юношеската литература n~

търnява внушителни трансформации, благодарение на

nроизведения като "Шоколадова война" (The Chocolate War) на Робърт Кормиър. Подобни творби заличават света с черно-бма окраска, в който злото се наказва,

а доброто възтържествува, въвеж­дайки елементи, считани за

табу, като наnример упо~

бата на наркотици. Така се

проправя и пътят за известната nоредица "Хари Потър"

на британската nисателка Дж. К Роулинг.

Екранизиране на "Властелинът на пръстените"

Първият досег на режисьора Питър Джаксън със

света на "Властелинът на пръстените" е, когато той

гледа nродукцията на Ралф Бакши от 1978 г., която

доста го озадачава. По-късно, на 17-годишна възраст,

по време на дванадесетчасово пътуване с влак от

Уелингтън към Оуклънд той прочита джобно издание

на книгата. Реакцията му се изразява с думите:''Нямам

търпение някой да направи екранизация на творбата,

с удоволствие ще я гледам'~

• Дж. К. Роулинг- автор на

известнатз поредица за Хари Потър.

През 1995 г. Джаксън nривършва снимките на

"Сянката на смъртта" (The Frighteners) и в съзнанието му се върти нов проект, а именно- режисирането на

"Властелинът на nръстените'~ Той с учудване заявява:

"Защо никой не се е сетил да направи филм по тази

книга?'~ Благодарение на напредъка в компютърната

графика след излизането по екраните на "Джурасик

nарк'; Джексън планира да създаде фентъзи със срав­

нително сериозна окраска, притежаваща усещане

за реализъм. През декември, заедно със своя парт­

ньор Фран Уолш и директора на филмовото студио "Мирамакс" Харви Вайнщайн, формират екиn, за да

водят преговори със Сол Зайнц, който държи пра­

вата върху книгата от началото на 7G-те години на

ХХ в. Целта на преговорите е адаnтацията на "Хобит" и

снимането на два филма на основата на "Властелинът

на пръстените'~ Преговорите обаче стигат в задъ­

нена улица, когато "Юнивърсъл Студиос" предлага на

Джаксън възможността да направи римейк на "Кинг

Конг"(Кing Kong). Вайнщайн е подразнен от създалата се ситуация, а освен това възникват и допълнителни

nроблеми, когато става ясно, че Зайнц не държи nра­

вата за разпространение на "Хобит'; а те принадлежат

на "Юнайтид Артисте'~

Въnросът с правата за разпространение е раз­

решен през аnрил 1996 г. Джаксън решава да про­

дължи с "Кинг Конг'; преди да започне със сним­

ките на "Властелинът на nръстените'; принужда­

вайки представителите на "Юнивърсъл" да склю­

чат сделка с "Мирамакс'; за да nолучат външни

приходи от "Властелинът на nръстените~ докато

"Ми рама кс" ще получи същите от "Кинг Конг':

Когато "Юнивърсъл Студиос" отменя снимките на

"Кинг Конг" nрез 1997 г., Джаксън и Уолш веднага nолу­чават nодкрепа от Вайнщайн и започват шестсед­

мична борба за разрешаването на въnроса с пра­

вата за разпространение. Те молят Коста Боутс да

наnише обобщение на книгата, докато те двамата я

nрочитат още веднъж. След два-три месеца усnяват

да напишат филмовия сценарий. Първият филм nред­

стои да бъде екранизация на "Властелинът на nръс­

тените"- "Задругата на пръстена'; "Двете кули" и нача­

лото на "Завръщането на краля'; завършвайки със

смъртта на Саруман, а Гандалф и Пипин се отnра­

вят към Минас Тирит. В този вариант на

сценария Гуаихир (царят на орлите) и

Гандалф nосещават Едорас, след като се

отървават от Саруман, Ам-гъл напада Фродо, докато

задругата все още не се е разпаднала, присъстват и

образите на Глорфиндел, Радагаст, Еладан и Елрохир.

Билбо взема участие в Съвета на Елронд, Сам гледа

в огледалото на Галадриел, Саруман е сnасен, преди

да умре, и назгулите достигат Орудрион, Съдбовния

връх, nреди да паднат. Сценарият е представен на

Харви и Боб Вайнщайн, и в частност на Боб Вайнщайн,

който не е чел книгата. Сnоразумяват се да снимат и

двата филма с цялостен бюджет от 75 милиона долара.

-------------------

В средата на 1997 г. Джаксън и Уелш започват да пишат заедно със Стивън Синклер. Партньорката

на Синклер, Филипа Бойенс, е ентусиазирана почи­

тателка на книгата и става част от екипа след про­

читането на сценария. Написването на двата сцена­

рия отнема 1З-14 месеца, като всеки от тях съдържа 147, респективно 144 страници. Синклер напуска проекта заради своите ангажименти в театъра.

Според написаното в сценария Сам, Мери и Пипин са хванати да подслушват и принудени

насила да придружат Фродо. Разказът на Гандалф

за времето, прекарано в Ортанк, е изваден от

сценария, както и Лотлориен, а Галадриел при­

съства на Съвета на Елронд. Денетор, бащата на

Боромир, също взема участие в споменатия съвет.

Според допълнителните промени, внесени в сце­

нария, Аруен спасява Фродо, а сцената включва

и един пещерен трол. Аруен е също тази, която

убива Господаря на назгулите. По-забележителен момент е включването на напълно нов епизод в

разширената версия на филма, в който един от наз­

гулите убива Саруман и напада Гандалф в Ортанг. Наблюдавайки всичко това от Амон Хен, Фродо

слага Пръстена на ръката си и е понесен на крилете

на Гуаихир - бога на вятъра. Фродо успява да спаси

Сам и пробожда назгула в сърцето.

Възникват проблеми, когато Марти Канц е изпра­тен в Нова Зеландия. След като прекарва четири

месеца там, той съобщава на "Ми рама кс': че сним­

ките на филмите ще струват 150 милиона долара. Тъй като филмовото студио не е в състояние да оси­

гури тези средства, а освен това са изразходвани

вече 15 милиона долара, те решават да слеят двата филма в един. На 17 юни 1998 г. Боб Вайнщайн

представя версия на книгата с продължителност

един час. Той предлага да се извадят битката при

Шлемово усоеи да се "изгуби или използва" образа

на Саруман, да се обединят кралствата Рохан и Гондор чрез Еовен като сестра на Боромир, за

сметка на екранното време, в което присъстват

Ломидол и Мория, и ентите да попречат на отвли­чането на Мери и Пипин от урук-хай. Джаксън се

противопоставя, защото никак не е щастлив да

види "как половината от безценното съдържание

се изхвърля на боклука': а "Мирамакс" заявяват, че всеки сценарий и изработка на"Вета Уъркшоп"(сту­

диото, което изработва визуалните ефекти във фил­

мовата версия на "Властелинът на пръстените") им

принадлежат. Джаксън прекарва цели 4 седмици в Холивуд, представяйки З5-минутна версия на

филма, преди да се срещне с Марк Ордески от "Ню

Лайн Синема': В новото филмово студио кратката

филмова версия е видяна от Робърт Шай, който

задава въпроса защо се правят два филма, след като книгата е в три части и желае да продуцира

трилогията. Сега пред Джаксън, Уолш и Бойенс стои

новата задача- да напишат три нови сценария .

Снимките на филма под формата на трилогия

позволяват развихряне на творческото въображе­ние, ето защо тримата се заемат със съответното

преструктуриране на сценария. Трите сценария не

покриват напълно трите тома в трилогията, а пред-

етавляват по-скоро адаптация, състояща се от три

части. Основният елемент е пътешествието на Фродо,

докато Арагорн заляга във втората сюжетна линия.

Много сцени, които по никакъв начин не доприна­

сят за развитието на действието в двете сюжетни

линии, отпадат (като например присъствието на Том

Бомбадил). Повече усилия се полагат в посока оси­

гуряване на задоволителен край и бързо развитие

на въведението. Новостите включват развитието на

елементите, които Толкин оставя недоизяснени, като

например битки и същества в Средната земя. Освен това всички герои претърпяват промени

за постигането на по-силен драматичен ефект.

Арагорн, Теоден и Дървобрад са украсени с допъл­нителния елемент на съмнение и колебливос~

докато силни характери като Галадриел, Елронд и

Фарамир са замаскирани и превърнати в по-мъг­

ляви. Боромир и Ам-гъл се харесват на зрителя (за

Ам-гъл това е спорно), докато определени образи,

като Леголас, Гимли, Саруман и Денетор, са някак

си опростени. Други герои, като например Аруен и

Еомер, са смесени с по-маловажни образи от кни­

гата като Глорфиндел и Еркенбранд. Освен това определени сюжетни линии са с разменени места

или присъстващи в тях образи в резултат от пре­

нареждането на сцените. За да се разшири раз­

витието на образите, се добавят и нови епизоди.

По време на снимките сценариите претърпяват

развитие отчасти заради самите актьори, който

непрекъснато навлизат в дълбочина и се запозна­ват отблизо със своите образи. Една от най-значи­

мите промени се извършва с А руен, която първона­

чално е изградена като образ на принцесата войн, а след това се придържа към описанията в книгата,

които я представят като не особено активна лич­

ност в развитието на повествованието, въпреки че

именно тя изпраща военна и морална подкрепа.

Всички внесени промени осигуряват много

добър прием сред почитателите на Толкин и спе­челват много повече привърженици. Жанрът фен­

тъзи не изостава, нито се застоява на едно място.

С прибавянето на нови елементи в него той непре­

къснато се развива. Толкин успява да открие фор­мулата, която привлича не само деца, но и въз­

растни, увеличавайки

по този начин броя

на читателите и ауди­

торията на този

жанр. Вероятно

твърде скоро

той ще получи

признанието и

уважението, на

които се радват

останалите лите-

ратурни форми. В

такъв случай това

безспорно се дължи на уси­

лията, поло­

жени от Дж. Р. Р. Толкин.

Дж. Р. Р. Тоnкин

.... Кадър, изобразяващ Пипи

Дългото чораnче - главната героиня

е известната поредица детски

книжки с автор Астрид Линдгрен.

• Героите от .Хари Потър~

въплътени във фигури от пластелин.