23

.3.2

01

5 г

.

променило изцяло живота на българите.

В стремежа си да постигнат напредък те .

план

Грижели се сами чрез своите общини за:

и ;и

. В общините влизали:

Чрез общините българите:

.

През Възраждането особена роля придобили:

ии

изразявало най-силно желанието на всички българи към общия напредък.

и допринасяли най-много за събирането на средства за училища и храмове.

Учителите в селището. Всички се отнасяли с почит и уважение към тях,

защото били . Те:

план

Страничка от букварчето на Даскал Тодор Томов 1854 год.

Участници в театрална постановка. Всички роли се изпълняват от мъже.

Учителите:

Така просвещавали и млади, и стари.

Животът на гражданите се променил особено с появата на читалищата. Те идвали в тях да четат вестници и да чуят нови неща за други земи и народи.

Театрални представления започнали да се изнасят в читалищата.

Жаждата за знания довела до появата на .

създал първото българско издателство.

план

Христо Г. Данов бил учител, но се посветил на и допринесъл за любовта към

книгите у много поколения. Издал , , , които

се използвали в училищата.

Христо Г. Данов имал голяма заслуга за

От неговите в Пловдив, Велес, Свищов, Русе книгите бързо достигали до всички краища на страната.

Книгопродавници

„Теоретическа и практическа Числителница“, 1868 г.

Печатницата на Христо Г. Данов, Пловдив

Благодарение на тях в новото време обликът на селищата и манастирите се променил.

план

Много строители, зографи и резбари проявили своя изключителен талант при строежа на новите

и , и .

Къщите вече били строени една до друга с дюкянчета на първия етаж.

Те били от камък и дърво, по-удобни и украсени. Боядисвали ги в различни цветове –синьо, жълто, зелено, керемидено червено.

В много градчета училищата и черквите били най-красивите сгради.

Първото класно училище в Копривщица

Първото класно училище в Берковица Николско училище в Свищов

Славейковото училище в Търговище

Дановото училище

Ненадминати били , които издигалмайстор Кольо Фичето /Никола Фичев/.

За изключителните му умения го ценели и българи, и турци.

Той е гениален български възрожденски архитект, строител, каменоделец и дърворезбар, създал емблематични за Българското възраждане храмове/ черкви/, училища, красиви къщи, мостове и др. в българските земи и крайдунавските области на Румъния.

Покритият мост над р. Осъм в Ловеч

Мостът над р. Янтра край гр. Бяла

Мостът над р. Дряновска

в Килифаревския манастир

Манастирската църква “Св. Димитър”

Черквата в гр. Свищов

Къщата с

маймунката –

В. Търново Икономова къща – В. Търново

Изградил църквата и камбанарията в Преображенския манастир.

Чешмата на Соколовския манастир до Габрово

Търновският конак, където след Освобождението заседава Учредителното събрание, което изработило и приело Търновската конституция.

Ханът на хаджи Николи в центъра на В.Търново

Строителството на храмове направило много търсени и .

Особено се прочул . Негови стенописи има в Рилския, Троянския и

други манастири.

Стенопис на Захари Зограф

Автопортрет на Захари Зограф

е български художник и иконописец. Представител е на Самоковската художествена

школа.

Стенописи на Захари Зограф

сътворили чудни дърворезби на иконостаси.

Уникален е иконостаса в черквата в Рилския манастир. Изработен е от орехово дърво и е позлатен.

Резбованите тавани станали най-прекрасната украса на новите къщи.

През Възраждането много българи издигали училища и черкви със събрани от тях средства.

Дарявали според възможностите си, но се чувствали свързани с общите български стремежи.

план

Хаджи Вълчо от Банско е ярък пример за един живот, подчинен безусловно на повелята на времето, на Духа на българщината. Дарител е на Зографския манастир.

Дарителка на Земенския манастир.

Братята Евлогий и Христо Георгиеви направили щедри дарения за построяването на Софийския университет.

Сред дарителите имало и хора с много голям принос.

Един от най-всеотдайнитебългари дарители бил

. Той произлиза от заможен

габровски род.

Заедно с други заможни габровци събрали средства и започнали строежа на училището в града.

През 1835 г. той отворил първото чисто българско взаимно училище в България с помощ от Неофит Рилски.

Васил Априлов оставил богатата си лична библиотека на Габровското училище и завещал цялото си състояние за обучение на млади българи в Русия.

Най-образованите хора в селищата били:

учителите;

зографите;

строителите.

Първото българско издателство създал:

Васил Априлов;

Захари Зограф;

Христо Данов.

Покритият мост, къщата с маймунката и други шедьоври на строителството, са дело на:

Христо Данов;

Захари Зограф;

Никола Фичев.

Стенописите в манастирите били дело на:

строителите;

зографите;резбарите.

Просветните средища през Възраждането са:

читалищата;

манастирите;общините.

________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________

За духовното Възраждане най-много спомогнала ръкописната книга „История славянобългарска“, създадена от Паисий Хилендарски през 1762 г.Запазване на българския дух и път към нова просвета в създадените училища. Създаване на взаимни училища.Борбата за църковна независимост също е част от Възраждането. Екзархията станала най-важната опора на българите и техен защитник пред султана.

От текстовете и изображението направи заключение за какво дарявали средства дарителите.

С финансовата помощ на Петър Берон през 1840 г. в гр. Плевен било открито девическо училище. И Васил Априлов, и Петър Берон непрекъснато дарявали учебници на различни училища и изпращали на обучение в чужбина български младежи.

Внукът на Софроний Врачански – Стефан Богориди, подарил мястото в Цариград, на което бил построен храмът „Свети Стефан“.

През 1851 г. Бачковският манастирдарил 2000 гроша за строителство на българско училище в Пловдив.

На изображението открий имената на дарители в Рилския манастир /1835 г./.

ДАРИТЕЛ - КТИТОР

Мария Михаил

План на урока:

1. Промени в живота на

българите през новото

време

2. Учителите

3. Издателите на книги

4. Строителите,

зографите и резбарите

5. Дарителите

Речник:Читалище – просветно средище, което българите създали през Възраждането. Те се събирали в читалищата, за да четат книги и вестници, да слушат обяснения за природни явления или исторически събития, правели театрални представления.

Зограф – човек, който изписва икони и стенописи, художник.

Ктитор – дарител на средства за изграждането на черква.

Кондика – специална книга, в която се записват дарителите.