�

ЕЛКА СТЕФАНОВА

СЪДБИТЕ ВИСПОДЕЛЕНИ С МЕН

Книга 6

Библиотека „Она–58“

�

© Елка Стефанова, автор

© Радослав Котларски - графика на корицата

© снимки - собствен архив

© Издателство “ДАР-РХ”, 2008 г.

© Печат “ВЕСТА-Велико Търново”, 2008 г.

ISBN 978-954-9489-16-3

�

Благодаря на всички, които пожелахте да разкриетесвоите житейски истини и така се роди „Съдбите Ви споделени с мен“!

�

На всички, които държите в ръцете си тази книга,искам да поднеса моята благодарност за доверието, което ми гласувате за пореден път.

�

Библиотека „Она–58“

съдържание

Ели Стефанова през погледа на професионалистите...................... 7От автора................................................................................................ 16Споделени съдби...................................................................................... 21Кълновете на доброто.........................................................................124Приятелите за Ели.............................................................................. 130Восъкът говори чрез чудноватите фигури..................................... 154Лирика...................................................................................................... 158Съвети..................................................................................................... 165

�

Когато сте щастливи, погледнете ме!Когато Ви е трудно – потърсете ме!

Елка Стефанова

�

проф. д-р Връбка орбецоВа за книгата“съдбите Ви споделени с мен”

Дългогодишната ми лекарска практика ме е срещнала с хиляди болни и страдащи хора. Никога не съм била формална в отношенията си с моите пациенти. В стремежа си да им бъда мак-симално полезна, ставала съм дори прекалено съпричастна към техните житейски несгоди, към техните съдби, но с убедеността, че така бих могла да открия корена на злото, да стигна до причината на тяхното заболяване. Никога не съм забравяла крилатата мисъл на великия Боткин: „ Лекувай не болестта, а болния“ и все пак, ако нещо ме е затруднявало, дори стъписвало, то е било неизменно онази рязка промяна в поведението на човека – параноичен страх или безумна тревожност, ярка агресивност или отчаяние, апатия, безразличие, невероятна слабост и безсилие у до скоро напълно адекватни и здравомислещи хора. При това нито клиничните, нито лабораторните и апаратни изследвания в много случаи показват някакви сериозни отклонения. Човекът страда, линее, слабее, чувства се от зле по-зле, а нашите медицински „показатели“ (поне тези, които рутинно използваме) – нормални. Много пациенти казват: „Като из невиделица ми дойде“. Медицината нарича подобни състояния психосоматични. Признава, че те съществуват и толкова. Фармацевтичната индустрия бълва все нови и нови антидепресанти, транквилизатори, биостимулатори. Лекарите ги предписват, болните ги приемат. Резултатите обаче не са обнадеждаващи. Страдащият човек обикаля от лекар на лекар, от кабинет на кабинет, изпадайки в още по-голяма безнадежност и по-дълбоко отчаяние. И тогава се тръгва по не по-малко рисковия път – врачки, баячки, развалячи на магии и т.н. Печална картина! Съвременната медицина (не само в нашата страна) не вярва в

�

съществуването на магии, на психотронно въздействие, не приз-нава дори научно доказаното единство между материалната и информационно-енергийната същност на човека. И като не вярва, тя ги изключва от фокуса на внимание и изучаване. Нещо повече, нашата медицина все повече се дехуманизира: предпочита се резултатът от модерното изследване като аргумент за диагнозата и терапевтичното поведение, а не откровеният разговор с пациента, диалог, който ако е проведен по правилата на изкуството (както между впрочем са ни учили старите лекари), би ни дал много ценна информация – полезна и за лекаря, полезна и за болния.

И ето, пред мен е подготвената за печат книга на лечителката, магистър-психолог, Елка Стефанова – „Съдбите ви споделени с мен“. Познавам Елка от двайсетина години. Първите ми контакти бяха по един неприятен случай – трябваше да бъда вещо лице (като председател на съюза на екстрасенсите в България), по дело свързано с алтернативното лечителство. Още тогава ми направи впечатление нейното приветливо лице, очите които излъчваха доброта и спокойствие, въпреки напрегнатия момент. С времето, макар че сме имали инцидентни срещи, това впечатление се затвърди – един топъл човек, с открита душа, будещ доверие и заслужаващ доверие.

Четейки сега редовете, написани от нейните пациенти, аз виждам, че не съм се излъгала. Тези хора разказват своите съдби, своите несрети, водили ги по различни кабинети на лекари и лечители, без да намерят помощ и изход от проблемите си. Във всяко едно от тези откровения аз виждам все този, тревожещ ме от години феномен – безпомощността на медицината да се справи с последиците на една враждебна, целенасочена, външна намеса, която се страхуваме да наречем с нейното име магия, а наричаме просто стрес. Поредици от неудачи в семейството, в работата, влошени междуличностни отношения – между съпрузи, деца и родители, близки приятели и... в резултат заболяване: на сърцето, на бъбреците, на черния дроб и т.н. Психо-соматичен синдром!

Но четейки книгата, постепенно и неусетно, те завладява

�

оптимизъм. Всички споделят положителния обрат в живота им след срещата с лечителката. Чувства се, че посрещнати от Елка приятелски, съчувствено, съпричастно, те ù разкриват своите проблеми, а някои тя сама ги открива. И което е най-важно, като един истински психоаналитик, тя им посочва изход и средства да се преборят с „тъмните сили“. Звучи по детски наивно, но трябва да е вярно, щом десетки хора го твърдят, че с восъколеенето и „нейните ритуали“ или нейните спокойни беседи нещата тръгват на добре и с живота и със здравето. В книгата говорят предимно пациентите, авторката от време навреме насочва вниманието на читателя към определени проблеми, срещнати от нея при обиколките ù из страната и общуването ù с хората. Това прави книгата лесно четима, увлекателна и поучителна.

Особено трогателно звучат обръщенията на благодарните ù пациенти: „Слънчице“, „скъпа“, „мила“ и т.н. Ще цитирам само един малък откъс от разказа на една жена (Люба), който е много типичен и често срещан в публикуваните разкази: „Съдбата ме срещна с Елка, когато имах най-голяма нужда от помощ. Видях снимката ù във вестника... Вниманието ми бе привлечено от благия ù поглед... Тази жена направи за мен чудо, чудото, което чаках толкова години напразно – тя ми помогна да разбера, че човек току-така не променя характера си на петдесет години... Показа ми силата в мен, съживи желанието ми да се боря и да успявам. Едва сега можах да заживея без постоянен страх... Благодаря ти, Ели!”

Ще завърша моя кратък увод към книгата на Елка Стефанова с едно нейно авторско стихче, което така добре я характеризира, като човек, лечител, психолог и ... поет, поет на живота: „ ... Когато сме на колене пред труден знак на самота –подавам ви и двете си ръце и тръгвам с вас да търся правота.”

От сърце ти желая успех, мила Ели!проф. Връбка Орбецова

6 юли 2008 г.

�0

покана за пътуВане “отВъд хоризонта” с елка стефаноВа

(Портрет през погледа на психолога)Все по-малко са случаите и явленията в нашето

всекидневие, които предизвикват интерес и възторг. Елка Стефанова – човекът, който има индивидуалност,

заслужава да бъде във фокуса на обществото. Вероятно се питате защо? Причините са няколко: ПЪРВО – заради смелостта ù да открива света зад

реалностите и да достига до неуловимото без крещене и излишна суета.

Видимото е временно, а невидимото е вечно. Истинското търсене започва отвъд видимото и Елка Стефанова е дръзнала да посвети живота си на невидимото.

ВТОРО – заради умението ù с всеки жест, поглед, движение и интонация да разкрива собствената си нагласа към света, онази – от която струи душевна чистоплътност и духовна всеотдайност.

Те са инструментът ù за изразяване пред Другите и Света. С тях разкрива дълбочината на наслагванията зад Видимото и различното тълкуване на Невидимото.

ТРЕТО – заради способността ù не да крачи, а да лети с крилете на интуицията. ...И да дарява тази сила на нас – Другите.

За да политаме над Реалността и да усетим Истинската си същност – онази, която е вътре във всеки: невидима, светлинна, хармонизираща, мъдра; която води по пътя на оцеляване тук и сега; която помага да усъвършенстваме себе си напълно

��

съзнателно и да се състезаваме със себе си, т.е. – да носим кръста си и да вярваме в него.

ЧЕТВЪРТО – заради постижението да съчетава сетивно и духовно и да ни дава и двете гледни точки.

Те са добър опит за нас – Другите – да активизираме мечтанията и мисълта си и да виждаме едно събитие с различните му послания.

Тези необичайни слова са за една Посветена, която без корист посвещава енергията, себе си, живота си на нас – Другите.

Като ни води напред по Пътя чрез магически ритуали и предсказания, тя ни дава точните знаци да преосмислим себе си и живота си и от прозата му да сътворим една нова житейска история, текстът на която е възвишен и въодушевен.

Елка Стефанова – човекът, който умее далновидно и мъдро да приема предизвикателствата

на деня и да запазва вярата в собственото Аз; носи в душата си благородството на силните; умее да внуши смирение и радост едновременно; говори за най-трудните неща с верните думи и за

най-възвишените човешки измерения без суета или пък обреченост;

който се противопоставя на изкушението да мисли на дребно;

който постига нещата нестандартно; който дава силата на нас – Другите – да бъдем спонтанни,

да бъдем себе си, въпреки циничното или духовно-сиромашко обкръжение.

Нека приемем поканата ù за пътуване „отвъд хоризонта”, да научим истината за важните неща на съществуването си, защото и най-богатата личност не е нищо, преди да е разбрала себе си.

Даниела Дерменджиева, гл. ас. д-р по психология

��

ели е предала прекрасна форма на жиВота си

Днес човешките същества реализират само ограничена част от потенциала си. Хората са еволюирали малко в сравне-ние с големите постижения на естествените науки. Поне на този етап еволюцията е все още индивидуален въпрос. Винаги е имало хора, надскочили своя произход и време. Ели е една от тях.

Познавам я. По стечение на обстоятелствата ­ не толкова навътре, колкото бих искала. Но знам, че приближаването е процес, който, наченал веднъж, ще се разгърне, разцъфти и нахрани с плодовете си. Защото има смисъл и следователно си струва.

Ели е силна личност. Това означава, че използва жизнена-та си енергия по начин, различен от обичайния. Така ни по-мага да променяме лошите си мисли и преживявания като ги трансформираме в положителни жизнени ресурси. Ели ни да-рява тласъка да превъзмогваме трудностите в живота си. Въз-хищавам се на нейния самоконтрол, защото мисля, че това е умението, с което превъзхожда другите.

Самоконтролът изисква от личността борбеност, порив да се постигне желаното. Изисква обаче и човешка чистота, ня-колко качества, които Ели – ненатрапчиво – ни демонстрира:

– Тя е храбра. Чувства истината и я отстоява. Лесно оста-вя старото заради новото с решимостта дори да се подложи на риск в съответствие с убеждението си. Но за да бъде човек храбър, той трябва да притежава сърце, което да обича. Ели ни обича.

– Тя е състрадателна. Предлага ни съюз със себе си, когато

��

сме поразени от болка, загуба, отчаяние. Кооперира енергията си с нашата и ни повежда към облекчение. Но това е способен да прави само човек, чието сърце е добро. Доброто сърце на Ели ни осветява с красотата си.

– Тя е търпелива. Търпението – в смисъла му на житейска мъдрост – противостои на цинизма и пренебрежителното от-ношение. То не е съзерцателно мечтание, а верен път към взаи-мопомощ и разбиране на другия човек. То лишава храбростта от безразсъдство и прави състраданието смислено. Мъдрото сърце на Ели е съучастник в страданието ни. То няма да ни пре-даде и ще стои до нас докрай. Докато намерим равновесието.

Благодаря ти, Ели…Отключваш копнежите, способността за смисъл, здраве и

ценност. Даваш ми кураж и ме радваш – придала си прекрасна форма на живота си.

Продължи!

Доц. д-р Красимира Йонковапреподавател по психология

��

Вместо предгоВор към ноВата книга на елка стефаноВа

“съдбите Ви споделени с мен”

Драги читатели, в момента държите в ръката си шестата книга на Елка Стефанова. Приветствам Ви за решението да си купите новата ù книга.

Елка Стефанова е моя ученичка по астрология, завършила е три равнища в обучението си, но не е практикуващ астролог. Въпреки това е способна да надникне в тайните на символите и с тяхна помощ да намери верния отговор при дадена житейска ситуация чрез други методи.

Новата книга на Стефанова е пред вас. Тя ще ви поведе из лабиринта на съдбините така, както са ги разказали клиентите ù и как тя е намерила решение за техните проблеми.

Да приемем, че човека прилича на часовник с всичките му колелца и части, представляващи един общ механизъм. Когато нещо се обърка и престане вече да функционира в правилната за нас посока, когато едно от колелцата буксува на празен ход, то тогава ние сме в стресова ситуация от невъзможността да намерим правилния път за отцепване на блокировката.

Сега търсим помощ, сега се нуждаем от подкрепа и разбиране повече от всякога. С кого да споделим нашата болка, с кого да поговорим и на кого да поверим това, което ни мъчи.

Някои се обръщат за помощ към психолога, други търсят тези, които се занимават с нетрадиционни методи за доказване на родово проклятие, за премахване чувството на вина, за напътствия към нещо по-добро. Елка Стефанова е магистър психолог, успешно прилага нетрадиционни методи, като един

��

от тях е восъколеенето. С помощта на този метод тя намира верния път и отговор на проблемите на хората. Съдбите, споделени с нея, приемат други измерения и насоченост след срещата. Клиентите ù се чувстват много по-спокойни и уверени в утрешния ден и може би това е денят на заслужени успехи и много късмет.

Споделеното в новата ù книга е истината от живота за тези, които са ù се доверили. Ето защо смятам, че това ви дава основание да прочетете внимателно написаното. Вярвам, че някои от вас ще намерят отговор на въпроси, които са ги измъчвали от дълго време.

Пожелавам успех на авторката в желанието ù да бъде близко до тези, които се нуждаят от нейната помощ, и все така да им бъде в полза и услуга. Вярвам, че тя намира пътя към сърцата им, топлата и правилна дума, давайки им крила за нов опит за летене.

Успех! Л Ю М и Е Р

��

към читателите

Всеки автор носи дълго време отделните ядра на своята книга в подсъзнанието си. Дълбоко скътани, корените на знанията виждат своя пристан и така дума след дума книгата лети като послание на доброто към своите читатели.

С хиляди човешки съдби имах възможност да се срещна през моята дългогодишна работа, посветена на хората, изпаднали в беда. Няма повторяемост, но мъката във всички случаи ги води до моите кабинети с жива надежда за помощ и съвет в трудни ситуации. Много хора вече с радост споделят своята победа над злото, завистта, преживения разрушителен стрес, проклятие и магия. За тези хора искам да Ви разкажа чрез техните откровени писма, защото всеки може да попадне в подобна ситуация, а страхът от неразбиране и присмех може да го доведе до депресия, до отключване на много заболявания, до загуба на ценни приятели и до разрушаване на любовта на живота му.

„Съдбите ви споделени с мен“ е своеобразен сборник на човешките съдби и победата над злото чрез вяра, воля и молитва. Пред силата на Бога всички сме на колене, пред силата на природата всички сме с наведени глави, независимо къде сме родени, в какъв свят живеем и каква е житейската ни мисия. Всички сме смъртни и това е моето верую. За себе си няма да говоря... С обич сърцето си за вас ще разтворя. Денят ми започва с кратка молитва, изпъстрен е с много споделени съдби и завършва с точна лична равносметка. Когато човек обича работата си, това е ежедневно изгаряне и разпиляване на милиони малки звезди в помощ на другите – това е моят живот и за това аз съм щастлив човек.

��

Тази книга е за теб, читателю, за да познаеш болката и мъката на другите, и ако и на теб ти е тъжно и самотно на душата, преживяваш предателство – да знаеш, че винаги има изход от дадена ситуация, стига да вярваш в себе си, в собствените си сили и да не забравяш Бог, който бди над своето творение – Космос, Вселена, Природа, Човек...

Често, много често, хората пристъпват плахо и трепват, сядайки на стола срещу огъня на свещта и мен. Паника в мислите, страх в очите или фалшиво прикрити комплекси бързо се стопяват. Сълзите бързо рукват, защото душата усеща в мое лице добронамерен професионалист и независим консултант. Понякога се усещам като адвокат на човешките съдби и много се старая да не сгреша пред Бог и човека. Никога никого не виня, но вплитам моя професионализъм с човешката съдба и нямам право да греша. А не греша, защото точната ясновидска информация е моят първи знак за начина, по който трябва да работя. Чрез символи, картини и знаци, които душата ми приема, аз виждам най-важното за човека – години, събития, крах. Търся и откривам причините за актуалното му емоционално състояние. Восъколеене, психологична консултация, защита – на пръв поглед лесни неща, но...

Всяка съдба оставя отпечатък в моята душа и, ако трябва да правя подбор, сигурно ще сгреша. Ето защо давам старт на писмата, които получавам от моите клиенти. Имена трудно вече помня, физиономии забравям, но съдбите са дълбоко в съзнанието ми. Има хора, които се страхуват да напишат имената си, други прилагат дори и снимките си, но аз ще си позволя да напиша само историите им...

Да влезеш в душата на човека, да уловиш неговите емоции, да се поставиш на негово място и да му помогнеш да се освободи от страховете и обидата, натрупани в дните на самота и незачитане, е много отговорна и жизнено важна

��

задача за професионалиста ясновидец-психолог.Често сънувам работата си. За мен това означава много.

Давам си сметка как горя в ежедневието си, но съм щастлива с обичта на хората...

Вярвам в силата на Бог и всяка моя крачка е продиктувана от дълбините на моята вяра в доброто.

Горчивите сълзи и безкрайната обида в човешката душа винаги ме довеждат до високите порти на човешката чувствителност и аз трябва да открия най-правилния път и да изведа човека до неговия спокоен житейски остров. Благодаря ти, Боже, че ми помагаш, и аз успявам в своите начинания.

Всяка вечер, след като приключа работа, в съзнанието ми кристализират най-големите болки на човешката душа. Сълзите са пролети, огънят на свещта ги отвежда на далеч от наранената душа и вярата в истината прави човека по-силен от всякога до сега.

Много сълзи съм пресушила в моята практика на ясновидка и психолог. Много „благодаря“ чувам всеки ден. „Обичам те, Ели“ пишат в своите изповеди моите клиенти, след като спокойствието и радостта са заели своето място в живота им.

Има и дребнави и злободневни причини, довели човека при мен, в моите кабинети, но за мен всичко е важно, защото той е усетил, че не може да се справи сам и търси помощ. Аз съм неговият „космичен адвокат“ и трябва да му помогна.

Обичам Бог, прекланям се пред него, вярвам в информацията, която получавам чрез различни импулси, картини, символи – ето къде е силата на „магията живот“ при мен.

Очите ми са отворени към доброто и това е моят космичен заряд, в който се потапят клиентите ми. Чувството за отговорност не ме напуска никога, опитът в живота ми помага да бъда добрият консултант на всеки потърсил помощ

��

и разбиране при мен.Желанието ми е чрез книгата „Съдбите Ви споделени с

мен“ да намерите себе си, да вярвате в себе си и в справедливото стечение на обстоятелствата в живота.

Когато човек греши в своите оценки и преценки, в своите постъпки и действия – не му го спестявам, но го правя с много майчина любов. Защо „майчина“ – защото у всеки дълбоко е закътана нуждата да бъде обичан, да бъде подкрепен и защитен. И когато човек греши, не бива да е анатемосан с презрение – трябва му разбиране и помощ. Дълго мога да говоря за това...

Елка Стефанова

�0

Изправена съм пред дилемата с какво да започна тази книга, коя съдба заслужава първенството, но знам, че няма да успея да намеря бързо отговора на този въпрос. Ето защо посягам към огромния куп с благодарствени писма и оставям това на „случайния избор“.

Ето и първата история, донякъде банална, но много поучителна – за ситуация, в която може да изпадне всяка една жена.

��

сън-Видение

посветено на Ели

Топъл юнски ден. Термометрите се покачват до 40 градуса по целзий и всеки бърза да се скрие от неочакваните горещини. Такова място намерих и аз по поречието на река „Струма“. Малка падина с ниска растителност от свежа зелена трева, с мирис на новородено. От двете страни по поречието се издигат средно големи възвишения, а коритото на реката е пресечено V (ве) образно. Студената, леко пенлива и подскачаща вода се стича и наподобява добре изваяна женска фигура.

Унесена в съзерцание на красивата природа, мислено славех това божествено творение. Фиксирайки с поглед това райско кътче, се натъкнах на две светещи искри. Напрегнах цялото си въображение, събудих всичките си сетива и устремено се загледах в живите светещи точки.

О, Майко на природата! На около трийсетина метра от мен ясно се очертаваше тялото на нимфа, която така се сливаше с моравата и облите закръглени камъни на реката, че само живите ù очи я издаваха. Лицето ù излъчваше привидно спокойствие, тялото ù бе опънато като струна, която още трепти с ритъма на страстно удоволствие. Краката и бяха слети грациозно и наподобяваха завършека на русалка. Само светещите точки оформени в големи очи издаваха душата ù. Загледах се в тях и се потопих в мислите на това създание. Магнетично заплувах в тъгата на душата ù и се опитвах заедно с нея, с нейните мисли да догоня образа, който се появяваше като мираж и бавно изчезваше в далечината. Отново останаха само две очи. В погледа на тези меки кафяви очи бе събрана цялата

��

топлина на пустинята, а в зениците им се отразяваше цялата светлина на пясъка. В ъгълчетата от двете страни се образуваха по три светлинни лъча, които нашепваха „обичам те“.

В това вълшебство тя се потапяше и се сливаше с вселената като свободно рееща се птичка. Гърдите ù се повдигаха леко и издаваха сладострастието, което бе изживяла. Оголваше се цялата душа на това създание. Сърцето ù изпълнено с любов, кадифената ù кожа, обсипана с перли, рееше във въздуха изживяното.

Наблюдавах и чувствах силата на тялото и душата ù. Красива нимфа с грация на полъх, с усмивка на божествен карамфил, събрала в погледа вселената.

И още не знам, дали това бе само сън или порив за живот на изоставена жена.

юни 2007 г. Елина Сидерова

благодаря ти, ели!

Толкова ми е трудно да намеря най-правилните и точни думи, за да изкажа моята благодарност към теб, към способ-ностите, които притежаваш, към дарбата, с която си дарена от необятното, от Космоса, от Бог, от Природата! Благодаря ти с цялата си душа и сърце, че една цяла година ти бе моя спът-ница, ти ми вдъхваше толкова много вяра и сила, без които едва ли бих се справила. Аз продължавам да те нося в сърцето си и да те чувствам толкова близо до мен напук на километрите, които всъщност са между нас. И ако някой сега ме попита имаш ли приятели, отговорът ми е ясен – Ели е моята истинска приятелка. Бъди жива и здрава, Приятелко моя, и продължавай да вдъхваш вяра и космическа енергия в изгубените души – такава бе и моята. Хората имат нужда от теб!

��

Описвам живота си през тези две години, защото съм сигурна, че някъде може да има човек с подобна съдба, с подобни чувства на дисхармония, с подобно затъване и душевно страдание, достигащи до припадъци, а медицината да твърди, че всичко е наред.

Аз се казвам Елина и съм на 45 години. Завършила съм висше образование със специалност индустриален инженер и понастоящем заемам отговорна административна изборна длъжност в с. Б. Имам семейство и две деца – дъщеря и син.

Няма да забравя деня 19.02.2007 г., когато за първи път потърсих помощта на Ели. Сеанс, който продължи за мен не повече от десетина минути, а часовникът показваше друго – изминал бе час и половина. За мен времето бе спряло. Много пъти съм виждала обявата за сеансите на Ели по различни вестници, но този път беше различно. Чаках в кантората на мой познат адвокат, за да пусна искова молба за развод. Нещо ме грабна от излъчването на тази жена, докато прелиствах вестника. Решението да се срещна с нея дойде мигновено. Казах си, молбата ще почака. Така или иначе вече трети път прекрачвам прага на адвокатската кантора и все не се решавам да направа тази стъпка.

Животът ми се обърна след прекарана операция (тумор на матката) през 2005 г. Само година преди това от същата диагноза си отиде моя близка приятелка. Знаех за здравословния проблем от края на 2000 г. Опитахме с лекарите да потушим нещата, но се наложи спешна операция. Бях събрала целия си кураж, за да не притеснявам съпруга си и децата. Операцията бе успешна. Слава на Бога! Но в този труден за мен възстановителен период, започнах да усещам скъсаната връзка между мен и съпруга ми. Отдавах всичко на стреса, който е изживял и той по моето боледуване. Аз го щадя, защото го обичам. Прощавах му закъсненията, които станаха ежедневни. Възмущавах се за

��

нарушените му принципи (започна да шофира след две три чаши алкохол), но не изричах гласно нищо. Той се промени. Започна да заключва телефона си. Държеше го винаги в джоба си на вибрации. Излизаше да говори навън дори и късно вечер. На няколко пъти, без да искам, събирайки дрехи от простора или простирайки, чувах, че той разговаря дълго с някой. Питах го с кой разговаря, а той винаги казваше, че така ми се е чуло. Поведението му бе неадекватно. Аз бях търпелива и не влизах в конфликти. Вътрешно ме раздираха съмнения, но мълчах и потисках гнева си. Не обичам скандалите. Семейството ми е за пример, а и постът, който заемам, не ми позволява от мен да излязат моите терзания. Дните се нижеха ден по ден, а заедно с това се охлаждаха и нашите взаимоотношения. И забележете, през цялото това време сексът като спойка на живота ни бе неизменен, а моята душа пропадаше в небитието и самотата ми бе факт.

В началото на 2006 г. нямах сили да защитя сина си от побоя, който му нанесе баща му. (Причината – че не е ходил на работа). Не можех да застана между детето и съпруга си. Стигна се до там, че синът ни замина за Варна. Не можах да го спра. Злобата помежду им растеше, а заедно с това и омразата един към друг. Няма да забравя думите, изречени от сина ни „Докато тоя боклук е в къщата, няма да се върна. Моля те, мамо, отвори си най-после очите.“ Умишлено скрих къде е заминал. Държах мъжа си три дни в напрежение, че не знам къде е. Надявах се бащиното чувство и отговорност да проговорят в него и поне да каже сгреших с детето. Но уви. Котка по гръб пада ли? Вместо това започнаха упреци срещу мен, че съм го разглезила, че не съм ги възпитала, както трябва. Истината, че детето е било с температура и затова не е ходило на работа, потъваше и той не искаше да я чуе, нито да признае, че е така. Говоря за сина си като за дете, но

��

той е на 21 години. Пъзелът постепенно започна да се реди. Започнах да записвам всички факти, обстоятелства, разговори и отсъствия на съпруга си, започнах да засичам километража. При опит да му се противопоставя срещу мен се изсипваха такива атаки и мърсотии, че ХХL е бедна на фантазии. Затъвах в самотата си. Когато вечер се прибираше от работа, нямаше какво да си кажем. Ако аз имах идея да отидем някъде, винаги ми отговаряше, че няма пари или че е много уморен. Започна да търси и най-малките кусури само и само да ме извади от равновесие и да се караме. През месец юни реши да покани негови приятели за имения си ден. Винаги сме празнували празника с покани и без. Посрещала съм по 30 и повече души. Не съм се страхувала нито от готвене, нито от чистене, но предложих да празнуваме в заведение (имах съмнение за две от момичетата, които искаше да покани). Той дори не можеше да ми отговори веднага на момента, а трябвало да помисли. Сами се досещате – трябва нещата да се обсъдят с другата. На празника от поканените 25 човека дойдоха 10 в т.ч. и двете момичета – студентки. Никога през живота си не съм се чувствала по-излишна и душевно омърсена. На няколко пъти ми идваше идеята да си тръгна. От приличие и добро възпитание подтисках чувствата си и се преструвах, че всичко е наред, смеех се и играех, а бурята бушуваше и имах чувството, че тялото ми ще се разпръсне на хиляди парчета. Не развалих празника. Издържах още един изпит за търпение. След няколко дни той донесе албум със снимки от имения ден, направени от двете студентки. (Аз бях извадила вече такива.) На гости ми беше дъщерята със свекърва си. Зетят беше на бригада в щатите. Разгледахме и този албум, но две снимки провокираха дъщеря ми и тя ме настъпи под масата и обърна албума към мен. Запазих самообладание и шеговито попитах баща ù къде са правени тези снимки. Последва отговор, който се оказа една лъжа, защото аз разпознах мястото.

��

Преглътнах и тази обида. Нямах намерение да всявам смут в порасналото си момиче. След няколко дни предложих да пием кафе в заведението, което беше на снимките, но той отказа.

Душата ми бе толкова неспокойна, че вечер не можех да заспя и в някакво състояние на полуунес пред мен се редяха сцени и ситуации от отминалия ни живот. Четвърт век се редеше пред мен като филмова лента. На яве излизаха неща, които отдавна бях забравила или по-точно запратила на заден план в забрава. Неща, за които не исках да си спомням, за които бях простила преди време, неща, които дълбоко ме нараняваха, а аз бях простила. Спомних си, че преди около месец видях как една от двете споменати по-горе студентки броеше и сипваше течност в кафето на моя съпруг, не знаех какво е това, но си помислих, че е течен захарин. Какво от това?

След около седмица братче и сестриче (децата ми) споделят помежду си и става въпрос за двете снимки. Ревността на сина ми е болезнена. Аз се чувствам хваната в капан – от една страна притисната от болката, която изпитват децата ми, а от друга – моите чувства ме раздират и гордостта ми, чувството за отговорност към тях не ми позволяват те да станат свидетели и потърпевши от срутването на брака ни. Триъгълникът се оформи. Баща, син и студентката помежду им. Като сапунен сериал, нали? Аз бях зрителят. Синът ми взе снимките и реши да ù ги върне. „Те са си лично нейни. Нямат място в нашия албум.“ Бащата ще разбере за тях след малко. Аз съм в хола, той в кухнята. Чувам вибрациите от телефона му. След секунди излиза на двора, а аз след него. Искам да чуя разговора му. Всичко е ясно – снимките вече са върнати, а нашият татко продължава да говори по телефона и да се заканва, ама той няма право – те са си лично мои. Направи ли ти нещо, само като се върне, аз ще го оправя него и т.н. Пустото ми сърце бие като лудо ще изхвръкне. Стоя си мирно и кротко в хола ни

��

лук яла, ни мирисала. Фарсът е пълен. Връща се синът ми и слагам вечерята. Никой не проговори за разиграната комедия със снимките. Нали няма глупак, който да се издаде сам.

От близо два месеца забелязах, че ми става лошо по едно и също време. Свиваше ме под лъжичката четири пъти на ден през равни интервали от време. Изпотявах се толкова обилно, все едно, че съм излязла от под душа и пламвах като факел. Опитах се да споделя това със съпруга си, но той ме изпрати на психиатър. Е, след два дни му казах, че психиатърът е казал, че той е за лекар.

На 7.07.2006 г. съпругът ми предложи да се разведем по взаимно съгласие и да си останем приятели. Имах чувството, че някой ме лисна с кофа студена вода. Не знам как запазих спокойствие. Предложих на свой ред да ми обясни каква е причината, да поговорим, защото аз нямам причина да се развеждам и нямам основание да подавам такава молба. Готова съм да изслушам неговите мотиви. „Няма причина, няма друга жена, просто ей така.“ Решението е твое, значи ти ще подадеш молбата, щом вече си го решил, действай.

След този разговор обстановката в къщи стана още по-кошмарна. Разказах му за всичко, което знаех. За снимките, за това, че вече втора година той не дава и една стотинка в семейния бюджет, напомних му, че аз му купих колата със заем от банката и има наглостта да вози на ляво и на дясно любовниците си, показах му листа, закачен на стената в кухнята над масата с цифрите на километража, цитирах му дати и събития – къде съм го засякла с колата и не е бил сам, казах му и това, че наши близки приятели ме успокояват да не съжалявам, че сме се развели (той сам им е казвал, че вече сме разведени, и ги е запознавал с новата си съпруга). Е, аз бях изпаднала в такава бездна, че не знаех коя съм. Нито женена с женените, нито разведена сред разведените. В този момент

��

само един възрастен човек на 73 години четеше душата ми, като на книга. Тема за друг разказ.

Дъщеря ми и зет ми решиха сватбата им да бъде в началото на месец юни 2007 г. Най-светлият ден на момичето ми, но баща ù непрекъснато ме стресираше с думите „Ще те видя как ще правиш сватба. Ще се метна от седмия етаж, ще се хвърля с колата, ама искам да ме кремирате, за да няма гроб, на който да плачете.“ Всичко това е истина, а звучи толкова глупаво, нелепо и неадекватно. Едва ли могат да се опишат чувствата, които съм изпитвала. По-абсурдното нещо е, че изричайки тези ужасни думи, след час или два той отричаше и ме обвиняваше, че аз си ги измислям само и само да се карам с него.

Това са събитията, които ме доведоха при Ели. Тя със своите способности успя да нареди живота ми такъв, какъвто беше и преди. Направих сватба на дъщеря ни от хубава по-хубава. Синът ни замина в чужбина, както предрече Ели. Аз загубих работата си, защото така е трябвало да стане. Последните два най-коварни конфликта между мен и съпруга ми останаха там в месец декември 2007 г. От нова година насам аз се чувствам идеално, в семейството ми цари истинска хармония. Не минава вечер без вкусна салатка, приготвена от съпруга ми и по чашка домашна ракия. Не ме притеснява това, че съм без работа, защото вече имам направено предложение и е въпрос на време да започна нещо друго. Имам силата да не говоря за онези неща, които станаха помежду ни. Единственото нещо, което исках, е да спася брака си, да запазя семейството си цяло, т.е. исках най-трудното и успях, защото имах късмета до мен да застане чаровната Ели, която е дарена със свръх сила да гледа душата на човека от зачеването му до безкрая.

От сърце ти Благодаря, Приятелко моя! С обич: Елина Сидерова

5.02.2008 г.

��

* * *Някъде там, в описаната от мен ситуация споменах, че само

един човек се докосна до душевните ми терзания. Възрастен човек на 73 г. Въпреки моята зряла възраст аз изпитвах в дадени моменти страх от този човек. Той режеше душата ми на парчета и изваждаше от нея обидите, които ми нанася моя съпруг.

Преди около 5 години този човек се нуждаеше от помощ поради заболяването си (получил бе лек инсулт), а от много го-дини е инвалид трета група. Успях благодарение на работата си да прикрепя към него асистент, който да му помага и да го гледа по една от социалните програми. Така правех добрина на двама – единият да получава минимална заплата, другият – да чувства, че не е сам в труден момент. Нямах други контакти с този човек.

Нещата се промениха пет години по-късно. В момента, в който той ме посети в болницата след моята операция. Още бях в реанимацията. Приближи се до леглото ми и тихо каза: „До тук ли трябваше да стигнеш, щерко моя.” Помислих, че човекът се е шокирал от системите, сондата и другите маркучи, които висяха от мен. Опитах се да го поправя и да го успокоя, че страшното е минало.

Следващата ни среща бе след шест месеца, на Коледа. Бяхме клали прасе, а той минаваше по улицата и аз го поканих. Знаете какво е свинска сватба. Ядене, пийване и веселба с близки и приятели. Вече се бе стъмнило и аз помолих съпруга си и един наш приятел да изпратят дядото до тях. Отначало той искаше да остане още малко, благодари ми за хубавото ядене и започна да разказва за децата си, че не се сещат за него, а пък и пръснати са по София. Обърна се към моя съпруг и му каза, че господ му е дал да живее и да има семейство с най-добрия човек на земята. Естествено аз възразих на тези думи и шеговито подхвърлих, че като пийне човек и черното му се

�0

вижда бяло. На входната врата дядото попита моя съпруг дали има нещо против да ме нарича „щерка“. Всички помислихме, че е пийнал малко повече. От този момент нататък той започна да идва по-често в работата ми, интересуваше се от децата ми, от мен самата, започна да ми прави подаръци.

По природа аз съм скромен човек. Знам да ценя парите и изпитвах страшно неудобство от това, че някой ми прави подаръци. Опитах се да не ги приемам, но той беше толкова настоятелен, дори ме молеше със сълзи на очи и винаги повтаряше „Лошо ли е един баща да прави подарък на детето си, та нали се разбрахме, че вече ти си ми щерка“.

Упорството ми беше до безкрай. Един ден взех всички неща и ги занесох в полицията, като направих писмено изложение по какъв повод са ми дадени всичките тези вещи. Поисках съдействие от тях. Исках те да върнат нещата на възрастния човек. За мен това беше някаква лудост.

В семейството си споделях всичко. Надявах се, че съпругът ми ще се съгласи да отидем при възрастния човек и да си поговорим да престане да ме отрупва с подаръци, да си запази парите за други жизнени разходи. Децата споделяха моето мнение, че човекът се е побъркал.

Нямах ничия подкрепа. В полицията ми се присмяха, че човекът ме ухажва и нямат основание да задържат направените от него подаръци, в семейството съпругът ми ме обвини, че съм му любовница и, каквото съм надробила, да си го сърбам. Душата ми се раздираше от факта, че моят съпруг иска развод, без да ми обясни каква е причината, старецът ме отрупваше с лакомства и подаръци и започна да ми говори, че ще ми построи къщичка, за да живея в мир и спокойствие, защото се нуждая единствено от това. Раздирах се и не намирах отговор на нито един въпрос.

Опитах се да поговоря с майка си, но не получих отговор.

��

Тя отричаше да познава този човек. С цялата си обърканост още на първия сеанс при Ели зададох ясен въпрос – Човекът, които ме смущава с присъствието си (трите му имена, датата на раждане) мой биологичен баща ли е? Отговорът беше „Да, той е твой биологичен баща. До броени дни той ще остави на съхранение при теб един документ – неговото завещание. Приеми го така, както се приема дар от баща.“

Когато той отново дойде да ме види на работното ми място, ме помоли да прибера един документ да го пазя, аз му казах, че знам какво трябва да съхранявам. Тази тайна трябва да остане завинаги, аз съм се заклел. Да, ама не! Той не опази тайната. А аз стигнах по-далеч.

Мила Ели, това не съм го споделила дори и с теб. Прецени дали си заслужава да бъде публикувано. Когато задавах въпросите си, видях как махалото трепна много силно в ръцете ти, ти го сви бързо в длан, погледна ме и каза тихо „да“. Това ми даде сили и аз предприех нова крачка.

За моите издирвания наех един приятел от отдел криминалистика да провери всички онези факти, които аз знаех от разказите на този възрастен човек, давани ми троха по троха. Така двамата сглобявахме пъзела, който той от своя страна допълваше с оскъдната информация и казаното от въпросния възрастен човек (или моя биологичен баща) при разпитите водени много предпазливо.

Преди много години той залюбил една медицинска сестра. Тя била мома, а той семеен вече с две деца. Тя не се отказала от бременността и родила момиче, по същото време родила и моята майка т.е. едното бебе се ражда на 16-и, а другото на 19-и през месец октомври, но едното бебе умира на втория или третия ден след раждането. Така решението за медицинската сестра е намерено или по божия промисъл, момата остава неопетнена, а семейната жена т.е. майка ми е щастлива с

��

новородено, което и дават чак като навършва двайсет дни. Обяснението тогава е било, че бебето е дребничко – седмаче, и трябва да се отглежда известно време в болницата при специални условия. Медицинската сестра е жива и здрава и в момента живее в с. М... Тя е щастливо омъжена и има от брака си две деца, като по-голямата е една година по-малка от мен. Това са все пак мои сестри по майчина линия.

Цялата истина приех съвсем нормално и съм решена да оставя нещата такива, каквито са. Аз изживях достатъчно душевни страдания, не е необходимо да всявам смут и в други души, па макар и на мои истински роднини.

Благодарна съм на родителите, които са ме отгледали, възпитали и са направили от мен човек, достоен за уважение. Те са истинското ми семейство. Нека тайната си остане тайна. Така, както е било през изминалите четиридесет и шест години. Какъв е смисълът от това, че съм разкрила тази тайна? Смисълът е в това, че моят дух е уравновесен и не се лута в душевни терзания, не търси вече себе си. Това е най-важно – да откриеш себе си! Аз успях да постигна всичко това благодарение на твоите способности, Ели. Ти по неведоми пътища върна съдбата ми в правилния коловоз, от което аз се чувствам спокойна, жизнена и способна за нови дела и приключения.

Някъде в първата част от моята лична драма споменах, че останах без работа. Бях спокойна, защото вярвах в твоите думи. Ти ми каза, скъпа приятелко, че вместо да ми избодат очите, ще ми изпишат веждите. Е, това се случи – вече от месец работя в престижно ведомство в центъра на областен град (ти знаеш къде), не го споменавам пред твоите читатели от други съображения.

Скъпа приятелко, с най-голяма благодарност се прекланям на таланта ти, на способността да виждаш душата на човек от

��

раждането му до безкрая. Посвещавам моето есе „Сън видение” на теб, Ели, то се роди в онези тежки за мен дни, когато бях разпъната на кръстопът и духа ми се скиташе и рееше във всички посоки на вселената. Ти беше тази, която успя да събере разпръснатите парчета на моето Аз. Благодаря ти от цялото си сърце. Само ти знаеш с колко добрина е изпълнено. Бъди здрава, жизнена винаги истинска и продължавай да помагаш на хората, пострадали като мен. Те не са никак малко в света в който живеем. В света на надмощие, на злоба, завист, егоизъм, подлост и лицемерие.

Изчисти света от тази тъмнина. Нека всичко свети с твоята усмивка, добрина и чистосърдечност. Желая ти успех и благополучие. Господ да бди над всички ни!

С обич: Елина25.04.2008 г.

��

историята на един мъж, преоткрил себе си

Здравей, скъпи български читателю. Ако си решил да прочетеш тази книга, ще имаш щастието да разбереш някои много важни неща, свързани с начина на живот, поведението, състоянието на всеки един от нас в едно сложно и динамично време, не много добро за България, за съжаление.

Казвам се Милен Бориславов Колев, на 37 години съм, от град Троян.

Още от ранните си детски години започнах да чета книги на различна тематика, слушах музика, най-вече по-твърда като хард, рап и хеви метъл, но не само.

Като се започне от приключенските и в последствие любовни романчета с течение на годините като че ли се развива все повече и повече подбирах книги с по-сложна тематика. Винаги съм се интересувал от разнородни неща в живота. Чел съм книги за окултното, исторически, психологически, за това има ли живот след смъртта, за отминали велики цивилизации, за Ленин, Сталин, комунизъм, фашизъм, за това как се движи светът и т.н. и т.н.

Защо ви казвам всичко това и какво общо има с темата на настоящата книга? Защото благодарение на любознателността ми си оформях мироглед и трупах знания, свързани с човешките взаимоотношения и начин на живот в една страна, сгазена от 50 години комунизъм и достигнала едно не много лицеприятно психическо състояние на народа си.

Аз лично нямам основание да се оплаквам от живота си до тук, никога не съм изпадал в тежки материални състояния, имам много неща, за които много хора могат само да мечтаят.

��

Но човешкият живот освен материална има и духовна страна, не по-малко важна, повярвайте ми. Ако човек изпадне в материални затруднения, но е прав и здрав, ще намери винаги някакъв изход.

Но ако започнеш да пропадаш психически, тогава става страшно, особено ако не намериш правилното лекарство.

За какво става въпрос?Много от хората не знаят за какво говоря и искрено им

пожелавам никога да не изпитат това, за което ще стане на въпрос по-нататък.

И така. От доста дълго време работя в общинска фирма, а работата ми е такава, че имам повече свободно време и от 4–5 години извършвах и други услуги в сферата на строителството. И в един момент, някъде от месец юни 2005 г. започнах да усещам, че нещо не е добре за мен и че въобще нещо става.

Дали от това, че България вече 16 години беше в криза, ограбвана и разпределяна неправилно, дали поради нервното ежедневие, дали заради шестващата простотия и анархия по земите ни мили, бях започнал да изпадам в едно много лошо състояние.

От ден на ден ставах по-зле и не знаех какво става.Започнах да се свивам в себе си, да се скривам в черупката

си. Не ми се говореше с никой, виждах всичко в черно, не ми спореше работата, случваха се постоянно разочарования, вярно все дребни, но те се събираха като злокачествени отлагания в двигател. А двигателят бях аз.

Най-лошото беше събуждането сутрин.Интересното е, че нощем спях, докато някои хора се оплакват,

че се събуждат в 4–5 часа и не могат да заспят след това.След като отворех очи сутрин започваше адът. Не ми се

ставаше, беше ми лошо, не знаех какво ще правя през деня, не виждах смисъл в нищо. Имам няколко дни, в които лежах до 5

��

часа след обяд.Започнах да ям по един път на ден и то насила, защото

просто не ми се ядеше. Започнах да отслабвам. Никой не забелязваше това освен двама-трима от приятелите ми, които знаеха за това ми състояние. Животът просто се движеше около мен, а аз бях изпаднал в някаква адска безтегловност. Постоянно си задавах въпроса какво става с мен? И защо, след като смятам, че съм правил добро на доста хора, се случваше това с мен. Все си повтарях, че след лошото не може да не дойде добро, но въобще не бях сигурен в това.

А то наистина предстоеше.С една моя много добра приятелка, която в момента е в

Швеция и има контакти на доста високи нива (Мариела Хосе-Антониво Ортега), все гласяхме разни заминавания тук там, но всичко, за което си помислех и помечтаех се сриваше още в зародиш.

И въпреки всичко сигурно съм бил много силен, защото само стисках зъби, знаех че нещата ще стават все по-зле и не знаех какво да правя. Опитвах разни хапчета като невровлаксин, витамин В комплекс, деанксит, но това беше без всякаква полза.

Продължавах да помагам на приятели и все си повтарях една мисъл от книга на една моя съседка, която беше за разни магии, урочасвания и други такива, тя беше „И не забравяйте – правете добро, някой ден то ще ви се върне стократно“!

Една моя позната и приятелка, която впоследствие посъветвах да направи като мен, също беше зле, само че с други симптоми, вече беше започнала да ходи на психиатър и приемаше доста по-силни лекарства от горе споменатите. Тя ме съветваше да отида на лекар, но аз категорично отказах, защото не исках да стана зависим от хапчетата.

И така дните продължаваха да се нижат празни и

��

безсмислени, наближаваше Нова Година, беше около 20 декември и аз бях взел годишната си отпуска.

На няколко пъти във вестник „Троянски глас“ виждах рекламната снимка на една жена – Елка Стефанова. Вие вече знаете коя е тя и с какво се занимава.

Тогава реших да опитам. Нали знаете, без опит нищо не става, пък и нямах вече какво да губя.

Вдигнах телефона и ми дадоха час за среща на 17.01.2006 г. във „Военния клуб“ в града ни. До тогава състоянието ми беше все същото, както казах преди – гадене сутрин, страхотно нервно напрежение, нежелание за работа, нежелание за контакти.

На 17 януари влязох в уречения час при Елка Стефанова. Посрещна ме жена, симпатична и усмихната, с руса коса.

Нищо не знаеше за мен, попита ме само за кого ще говорим, за имената и рождената дата и започнахме. Излишно е да се впускам в подробности, но ще наблегна на това, че без да знае за сутрешните ми мъки, тя каза:

„Ще видиш как от 1 до 7 дни след срещата ни това сутрешно напрежение, което изпитваш ще изчезне“.

Точно това и стана. Започнахме да правим разни ритуали. Следващата ни среща трябваше да бъде на 15 февруари. В края на първата тя ми каза: „Ще видиш как нещата от тук нататък ще се променят за теб“.

Въобще не знаех колко беше права. Още на другата сутрин като се събудих усетих, че вече не е същото. На четвъртия ден нямаше и следа от това, което беше преди. Но въпреки всичко беше нужен период на разпад на всичката тази отрицателна емоция.

Следващата ни среща беше на 15 февруари. Отново продължихме с ритуалите, разговаряхме.

Искам да кажа, че когато идвах за сеансите винаги имаше по 4 или 5 човека, които бяха там за среща с нея.

��

Ясно личеше по лицата и очите им, че не са дошли от добро. На всеки един беше изписано на лицето някаква болка.

Не знам какво ставаше с тях, но за мен беше факт, че преживях много странни трансформации.

И така на същата вечер отидох в един приятел и съпругата му и се черпихме. По това време във „Вот на доверие“ участваха Five stars. Когато се прибрах в къщи около 23.30 ей така импулсивно реших да изпратя един SMS за Надя Казакова, защото ми беше симпатична. Въобще не знаех какъв е регламентът на играта. На следващия ден дори бях забравил за това.

На 17 февруари бях на дежурство. Когато вечерта след предаването обявиха името ми, и

служебния телефон, и GSM-ът ми за около 40 минути прегряха от поздрави от приятели и колеги. Разбрах, че лошото беше вече зад гърба ми и бях излязъл от черната дупка, в която бях от доста дълго време.

Парите, които спечелих нямаха никакво значение, макар че си купих много хубави неща. По-важното е, че прозрях много неща и започнах да гледам на живота от друг ъгъл. Усещах как се променям с дни.

От затвореност започнах да развивам страхотна контактност с хората. Говорех и заговарях непознати с лекота.

Отново направих много добри неща през последните месеци и продължавам да правя, защото трябва, ако искаме да бъдем като някои хора, да променим начина си на мислене и на поведение.

Трябва да скъсаме със злобата и завистта, със старите порядки и, както казва един мой съсед, „Проблемите не са, за да се казва, че не могат да се решат, а да се решават!“.

Още срещи имах с Елка Стефанова и още ще имам, живот и здраве, и сега, когато по нейна молба пиша тези редове на 24

��

срещу 25 май от 00.00 часа до вече 3.30 часа, искам да кажа на цяла България, че съм убеден в способностите на тази жена и, че тя обърна живота ми на 360 градуса.

Но, скъпи приятели, не си правете илюзии. Нервите и ядовете в ежедневието ни няма да изчезнат, ако самите ние не направим усилие за това.

Съдбата ни е в собствените ни ръце. Елка Стефанова е само филтър, който изчиства наслоеното

лошо, но оттам нататък всичко зависи от нас.Никога няма да забравя думите ù. Тя ми предсказа че ще

бъда добре в живота си, но само ако спазвам човешките и Божии закони.

Никой не е безпогрешен и аз не съм, но ще опитваме оттук нататък.

Това беше от мен – Милен Колев от Троян.Благодаря ти, Елке! Бъди жива и здрава! Успех на България!

�0

приятелстВо, съхранено В годините

Първото писмо е от 2001 г. За всеки блага дума ще намериш,ще се усмихнеш с ласкави очи,после стреса ще отнемеши тъй животът си върви...

Има неща в живота, които нямат своето обяснение, има неща, пред които сме безсилни, независимо от постиженията на медицината, независимо от успехите на човешкото въображение. Благодаря на онази върховна сила, която ме доведе при Елка – познавах я от студентските си години, а сега Бог ме изпрати при нея за помощ. Благодарение на тази жена-феномен аз съм добре, аз съм предишния човек, отново жизнена и енергична.Всичките ми изследвания бяха нормални, а аз не бях добре. Лекарите казваха, че няма какво да лекуват, всичко е в норма. Тогава потърсих тази жена и това, което тя направи за мен, е необяснимо, но аз съм предишната.

Всеки ден аз си мисля за теб, Ели. Чета твоите магнетични стихове и ти желая много здраве, защото ти не си само Елка, ти си много, много повече...!

А ти си толкова сърдечна и преливаща от доброта! И затова аз ти благодаря!

10.11.2001 г.

Тази история ще я помня дълго, защото беше борба на живот и смърт. Магия унищожаваше млада, умна, с огромен

��

потенциал и интелект жена и не само това. Тя бе и майка на няколко месечно детенце. Съпругът ù страдаше много, беше изплашен и ме гледаше с широко отворени очи. Усетих сила и ярост към това човешко деяния – магия за смърт. Тази жена едва стоеше на краката си, видът ù бе на умиращ човек, а тя нямаше сили дори да се оплаче за състоянието си. В очите ù прочетох болка, мъка, отчаяние и зов за помощ. Благодаря на Бог, че я спаси. Ритуалите, които извърших сложиха печат – „да живее“!

Сега, когато реших да напиша тази книга, я потърсих и ето нейното писмо от тази година (2008).

В живота на човека има хора, които винаги ще бъдат в сърцето му. Той ги носи в себе си. Може да не се вижда често с тях, може дори да не се чува с тях по телефона. Но те са с него. С него са през различните житейски изпитания.

Бях студентка във Велико Търново. Това е най-хубавото време от живота ми, за което си спомням с радост. Тогава се запознах с Ели. Винаги ми е правило впечатление нейното човеколюбие. Родена, за да живее за другите. Тя разпръскваше доброта. Беше сдържана, дискретна и всичко решаваше с усмивка. Изключително точна в прогнозите си.

Винаги казваше, че злото е като бумеранг и винаги се връща към хората, които са го изпратили.

Тази житейска истина се превърна в моя житейска философия. И до ден днешен аз вярвам, че това е така...

Аз завърших висшето си образование и се разделих с Велико Търново. И започнаха моите проблеми със здравето – първо хепатит, след това температури с неясен произход.

И едно безкрайно ходене по мъките. Страшни диагнози, които разбирах и направо ме смазваха. Сблъсквах се с погледите

��

на лекарите, погледи на състрадание. Страшни диагнози, но те не се потвърждаваха от изследванията. Изследванията ми бяха на клинично здрав човек.

Само човек, извървял този път, може да разбере как съм се чувствала, как се е чувствало семейството ми...

Майка ми тогава сънува, че трябва да отида при Елка. Обадих ù се. Тя не изчака да ù обясня какво ми е. Тя знаеше. Само каза да тръгвам веднага...

Восъчните фигурки показаха страшна магия и много завист, насочена към мен.

Постепенно здравето ми се нормализира.Сега знам, че Елка ще благослови всяко мое начинание и

аз имам нейната защита и подкрепа.Приятелството ми с нея е от типа приятелства, които

издържат на предизвикателствата на времето.Нека Бог благослови тази жена и да ù дава здраве и сили

да помага. Доброто има нужда от нея, за да се утвърди трайно на тази Земя.

Рени Попова

* * *През пролетта на 1999 г., натрапчиво усещах, че вече съм

на ръба на силите си. Аз по принцип съм много борбен и силен човек, но всичко се сриваше под краката ми. Всички усилия от моя страна да се боря с проблемите и несполуките, които ме връхлитаха, оставаха без резултат. Видимо нямаше причина за пълния дискомфорт в живота ми, а ме сполитаха неща, за които нямах обяснение. Вече нямах сили дори да се движа до работата ми и обратно. Уж всички се обичахме в семейството и се подкрепяхме, а все се карахме и напрежението растеше. Стана непоносимо.

Тогава прочетох в пресата обява. Без много да мисля

��

вдигнах телефона и си записах час. До този момент никога не бях посещавала екстрасенс, гледачка или каквото и да е било от този род. Бях напрегната и недоверчива. Но какво се случи? Посрещна ме Елка Стефанова, аз почти бях загубила почвата под краката си. Тя има такова излъчване, такава топлина и светлина струеше от нея, че аз инстинктивно ù се доверих.

Разбра се, че върху мен има чужда намеса и ми е сторено много голямо зло. Чрез восъколеене и тройна защита за мен и дома ми, направени от Ели, животът ми се промени коренно. Нещата в семейството ми потръгнаха. Напрежението се стопи. Здравето ми се стабилизира. Заживяхме пълноценно и задружно. Проблеми всеки има, но нека да са поносими.

Понесох със себе си искрицата, която светеше от очите на Елка и ме зареждаше с любов и спокойствие. Вярвам, че тя ме освободи от голямото напрежение, върна ме към живота и озари пътя ми със светлина и любов.

През 2007 г. отново реших да посетя Елка, след като на няколко пъти срещах в печата и в интернет отзиви за нея. Бяха ми се струпали известни проблеми и напрежение. Очаквах с нетърпение срещата си с нея. Оказа се (след восъколеене), че всичко около мен е чисто, нямам чуждо влияние и нейната тройна защита направена през 1999 г., не е разрушена.

След толкова години Елка беше същата лъчезарна жена, която някога срещнах. Със същата всеотдайност и отговорност ме посрещна и изпрати. Вдъхна ми нови сили, сгря ми душата. Даде ми живителна вода, нов огън да сгрява живота ми и много, много светлина. Обичам я. Вярвам ù. От цялата си душа желая винаги да бъде такава, каквато аз я познавам.

От сърце ù благодаря, прекланям се пред нея. Моля Господ да ù дава сили да може да се бори и побеждава злото и да огрява със своята обич и светлина всяка жива душа.

С. Стоянова, гр. Бургас

��

дълго търсих чоВек, на когото мога да се доВеря, и го открих

Здравейте. Описвам нещата още от училище. Допускам, че много неща ще са излишни, но няма как да започна...

Като дете бях много притеснителен, затворен и много боледувах – особено от гърло... До 8 клас изкарах някак си... След това продължих в гимназия, където не ми беше мястото, но нямаше друга възможност... От натоварената програма и от физическия тормоз и подигравки се наложи една година да прекъсна и да постъпя в психиатрична клиника. Там ми поставиха диагноза шизофрения проста форма. Освободиха ме от военна служба, което за мен също беше голям проблем. На следващата година завърших средно. Дойдоха промените и трудно се намираше работа... През периода 1992–1996 имах възможност да ходя до София 2 пъти в годината. Там посещавах център „Лотос“ – всеки път при различен „екстрасенс“. Всички ми казваха едно и също – няма магии, ще се оженя, ще имам деца и ще си намеря работа... През този период до 2002 г. ми е трудно да опиша състоянието, в което бях. Бях като „зомбиран“, елементарни неща сякаш ми бяха забранени. Тогава се чувствах добре през зимата и в мрака (за разлика от 2002 г.) 19 години не бях стъпвал на плаж, камо ли да се разсъблека повече... През лятото на 2001 г. първоначално посетих център „Изцеление“. Казаха ми, че има нещо за разваляне, но нямах пари. След това ходих и при Мария Мъглова. Каза ми, че няма нищо отрицателно и всичко ще се оправи... Имах координатите и на Елка Стефанова, но след като Мария Мъглова ми каза, че всичко ще се оправи, сметнах, че няма нужда да ходя и при нея. От началото на 2002 г., въпреки мизерията, в която бяхме, се почувства някаква промяна. Една

��

роднина ми препоръча едно момче – Божидар Караджов. Ходих при него няколко пьти, каза ми, че от всякъде съм заобиколен от отрицателна енергия... Даде ми някаква вода с кристали...

След това майка ми успя да продаде един от нейните имоти и да ми осигури известна жилищна и имотна самостоятелност от брат ми и жена му. През август 2002 г. в предаването „Сблъсък“ – мисля, че темата беше „Да вярваме ли на екстрасенсите?“ – видях Елка Стефанова и ми направи впечатление как всички я нападаха, а тя по много спокоен начин отблъскваше атаките на „тъмните сили“. Направи ми голямо впечатление и реших да я посетя... След като влезе в мен, както се казва, каза няколко неща, които няма да забравя – че съм труден случай и че имам родово проклятие, което трябва да се развали. След като направи 3-те сеанса развали проклятието от мен... След това си мислех, че всичко е наред и започнах да си оправям живота наново. Тръгнах на фитнес 1 година и на морето, за което както бях писал по-горе не бях стъпвал 19 години. Опитах се да си намеря приятели. Три години пусках обяви във вестник за запознанства с дами, но без резултат... Така 2002 и 2003 година. През 2004 г. намерих работа в един фитнес, но там започнаха проблеми с един от „клиентите“ и се наложи да напусна, като изкарах 2 месеца и половина...

След първото ми посещение при нея продължих периодично да я посещавам и съм ù задавал всякакви въпроси, от различен характер, свързани и с неодушевени неща...

След неприятностите с работата, които имах, през лятото на 2004 започнаха и проблеми с майка ми – винаги се е чувствало присъствието на властния ù характер, но сега нещата станаха по-сериозни. През есента на 2004, след като мина рожденият ми ден, ходих при Елка Стефанова, да ми лее восък за обиране на отрицателната енергия. Винаги, когато ми е ляла восък аз съм излизал на восъка под някакво „изображение“, но сега се

��

„показа“ майка ми – ужас... Казах си, е, няма ли край... След като ù занесох нейна снимка, за да разбере причината. Оказа се, че на майка ми ù е направена магия преди много години и тя трябва да се развали. Водих и нея при Елка Стефанова и каквото трябваше бе направено... В по-късен разговор с Елка Стефанова разбрах, че имам карма с майка си, която трябва да „изплатя“ (както се казва)...

Продължих да я посещавам периодично и да ù задавам (както писах по-горе) въпроси от всякакъв характер... Ще добавя 2 примера от многото... Майка ми имаше земя (лозе), за което се казваше, че ще бъде на мен и брат ми и да не се продава. Братовчедът, който е в съседство, е сложил мачта за антени и от там взема наеми... При първото посещение при Елка Стефанова я попитах мога ли аз да сложа някоя антена на моята част, която ми се полагаше един ден... От “горе” чрез нея казаха: „няма да стане“... Странен ми се стори този отговор. Разбира се, за да стане това, са необходими и средства за известно оборудване... Миналата есен брат ми поиска майка ми да му прехвърли лозето, а долния етаж от къщата да остане на мен. И на 18.12.2007 г. пред нотариус това стана. В края на 2005 г. попитах Елка Стефанова дали добре съм си уплътнил тогава дървения си прозорец (бях сложил от самозалепващите дунапренени лентички и по цялата дължина широко тиксо)... От „горе“ чрез нея ù дадоха, че долу по средата не е добре... През зимата нямаше как да се провери, но на 3-ти март 2006 г. духаше много силен вятър и точно по средата на прозореца пердето се клатеше... Без коментар, както се казва и за двата примера, които дадох... Все още винаги се консултирам с г-жа Стефанова, когато не зная как да постъпя.

Вили

��

Връщам се в спомените си 3 години назад. При мен дойде жена, видимо изплашена от неуспехите си, търсеща помощ. При ясновидската си консултация открих първопричината за нейното състояние, обясних ù какво трябва да се направи, но тя не дойде в уречения час. Случайно (знам че няма случайности) я срещнах след около месец в града – видът ù беше още по-стряскащ, тя ме позна и ме заговори. Каза че вече съвсем е закъсала и няма да отлага повече наложителните ритуали. Така започна тази история, сега в нейно лице аз имам добра приятелка и моя жива реклама, защото тя вече цъфти, нейните 60 години изобщо не ù личат, изпълнена е с енергия, работи, помага в отглеждането на внука си, има невероятно подредена къща и градина, с една дума – радва се на живота. Ето нейното писмо:

моето послание за една Велика жена

Здравей, скъпо слънчице! Така започват твоите думи, когато посрещаш и приемаш своите клиенти с усмивка, отворено сърце за всички, които искат да се докоснат до теб. А ти си нашето слънце Ели, което огрява всички слаби хора, страдащи и отчаяни, болни от живота. Ти намираш сили да се отзовеш и да се пребориш със злото на земята. Искаш да обгърнеш целия свят, за да бъдат хората щастливи, да няма болка, злоба, завист, егоизъм, а само любов и топлина, с която Бог те е надарил.

Пиша това послание, защото усетих твоята голяма душа и топлота не само към мен, а имах честа да наблюдавам как хората излизаха от твоя кабинет усмихнати, доволни, щастливи, вярващи в себе си и най-вече на теб. Ти си една велика и силна жена, която иска да обгърне с цялата си душа и сърце дори и света, само и само хората да бъдат щастливи, заредени

��

с положителна енергия – без злоба и завист, усмихнати и крачещи напред в нещо ново и съзидателно.

Скъпа Ели, виждам те издигната с ореол, бранеща немощните, страдащите в живота хора, помагаш им да стъпят здраво на земята. Аз и моето семейство ти пожелаваме все така да вървиш нагоре. Да стигнеш върха, защото си една голяма звезда, която огрява много хора по света. Бъди благословена!!!

Ето я и моята история:Бях щастливо омъжена жена, съпруг – добър, внимателен,

не бях лишена от любов и внимание, две прекрасни деца, работа в престижно учреждение, всичко до тук добре.Децата пораснаха, изучиха се, докато един ден, след като се омъжи дъщеря ми, всичко се обърна на 360 градуса. Дойдоха проблемите, болестите, неудачите. Всичко, което е лошо, се стовари върху нашето семейство. Първо се разболяха свекърва ми и свекърът ми, след това внезапно почина мъжът ми, останах сама със сина и дъщеря ми, която вече се разведе. Не закъсняха и при мен болестите, неуспехите. В работата ми не вървеше, не вървеше и на децата ми. Като че ли времето беше спряло да работи за мен. Усещах злобата, завистта, унижението от колеги и доскоро приятели. Всичко това ме накара да се замисля, че и с мен ще се случи нещо. Страхувах се най-вече за децата си, за внуците си. Чудех се кой път да поема, на кого мога да се доверя, след като виждах и усещах лошотията, злобата на хората около мен. Докато един ден, когато се прибирах от работа отчаяна и притеснена, изведнъж, без да искам, спрях пред един павилион за вестници. Просто така, като че ли нещо ме накара да попитам жената какъв вестник може да ми предложи. Предложи ми в. „Втора младост“. Сложих вестника в чантата и си тръгнах. След два дни чак се сетих, че в чантата

��

си имам вестник. Извадих го и за мое голямо учудване разгърнах страницата, която съдбата ми показа. Погледът ми беше привлечен от една усмихната и лъчезарна жена, прочетох името Елка Стефанова. Доверих ù се и не сбърках. Убедих се в силата ù и съм толкова благодарна, че я има и че помага на хората в най-трудни моменти в тези трудни години.

Благодаря ти от сърце, скъпа Ели, за това, което направи за мен и моето семейство. Хиляди благодарности, бъди жива и здрава и все така лъчезарна, грееща, както слънцето огрява всички хора по земята.

Обичам те, приятелко моя!!! Снежана Топалангелова

В. Търново

�0

заедно с ели преминахме през моите трудни месеци

Не бих нарекла моята история уникална или неслучвала се до сега, но за мен това беше най-трудното време в живота ми до момента...

Ето какво се случи: след близо 14 години връзка с един мъж, той пожела да се разделим. За мен това беше доста изненадващо и неочаквано на фона на всичко, което ни свързваше – израснали заедно от деца, в последните 4 години дори живеехме заедно, правехме планове за сватба през лятото на 2007 г. – така чаканата от всички сватба... И изведнъж – дойде краят, поискан от него, а аз – поставена пред факта, че това се случва... Едва ли има думи, които да опишат как точно се чувствах, емоциите биха могли да се дефинират по следния начин – изненадана, шокирана, ужасно наранена, предадена...

Точно тогава, в този толкова труден за мен момент, беше първата ми среща с Ели. Когато хората попаднат в безизходна ситуация, търсят помощта на професионалисти като нея. Когато прекрачих прага ù, бях объркана, засипана от черни мисли, сълзите не спираха да текат от очите ми. Още след първата ни среща почувствах облекчение, непонятно как и за мен дори. Нетипично за мен, но аз разказвах емоциите си и изливах душата си пред един напълно непознат човек... Направихме и сеанс с восъколеене, а аз бях изумена колко много неща от живота и сърцето ми бяха отразени във фигурките от восък. Съвсем скоро беше и втората ни среща. Отново приятелски разговор, отново тълкуване на всичко, което се беше случило – как, защо... И така, малко по малко, аз започнах да гледам на ситуацията с по-различни очи; да разбирам, че всъщност

��

мъжът до мен е бил доста по-различен от това, за което съм го смятала; да осъзнавам, че всъщност съм обичала аз, а той не... И така, събитията, които се случиха, са били съвсем резонни и не само това – те всъщност са били за мое добро. Да, точно така – за мое добро, защото човекът до мен просто е бил такъв и е било въпрос на време да се разделим, ако не сега, след години. Едва ли щях да се чувствам по-добре, ако бяхме семейни и трябваше да се развеждаме или пък ако имахме и деца... Тогава щяха да страдат и те, не само аз...

Да, сега всичко това звучи доста логично и казано от човек, който се е осъзнал; който е преживял мъката си; който е разбрал, че нищо, от това, което ни се случва не е случайно... И за всичко това, благодаря от сърце на Ели. Тя ми помогна да вникна истински в ситуацията, в която се намирах и за която си мислех, че е безизходна, а колко съм грешила! Тя ми даде сили отново да повярвам в себе си, в това, че съм силна и че мога да се справя дори и в такива моменти. Благодарение на нея излязох много бързо от черната дупка, в която се намирах и от която си мислех, че никога няма да мога да се измъкна; благодарение на нея отново повярвах, че животът всъщност е хубав и че когато днес пред нас се затваря една врата, то утре се отварят две нови...

Днес, година и половина по-късно, се чувствам чудесно. Спокойно бих могла да кажа, че „черната случка” от зимата на 2007 г. обърна живота ми в добра посока! Промених изцяло външния си вид, отслабнах цели 20 кг и сега изглеждам „прекрасно” по думите на всички околни! Както Ели обича да казва: „Ти направо цъфтиш”! И така се чувствам, искам да допълня аз! От скоро съм и на нова, доста по-добра работа. Но всички тези хубави неща са само външното проявление на начина, по който се чувствам сега – спокойна, уверена в качествата си на жена и професионалист, вярваща в доброто

��

и в любовта... И затова аз си знам, че скоро до мен ще застане и мъжът с главно „М” в живота ми, който ще ме обича и заслужава точно толкова, колкото трябва!

И така, заедно с Ели преминахме през моите трудни месеци, за да дойдем до сегашния момент, в който казвам на всички: „Животът е хубав, не забравяйте това!”. Радостна съм, защото съм срещнала Ели – прекрасния човек и професионалист, който вече е част от близките ми хора.

Използвам тази възможност, за да ù благодаря от сърце за цялата ù помощ и всеотдайност към мен. Искам да ù пожелая много здраве, дълголетие, щастие и успехи, за да продължава така неуморно да помага на хората, имащи нужда от това!

С уважение: Р. юни, 2008 г., София

Магията от злосторници преобръща живота на много мои клиенти.

При магия в много случаи състоянието на счупените яйца в студена вода изглеждат по този начин, като сварени.

Ето още няколко житейски истории:

��

благодаря, че те има

Да, трябва да съм благодарен, и то не само аз, че съществува човекът – посредник между Господ и всички нас – Елка Стефанова...

За какво пиша тези думи... Всичко започна съвсем случайно – от желанието на баща

ми да отиде при нея и да провери защо някой неща в живота ми не се случват, както трябва, и защо следват някак си алогичен ход и подредба... Отидох и аз, ала за зла съдба нещата се обърнаха и човекът, който трябваше да получи помощ и то крещяща беше моята сестра...

За броени седмици тя почти се парализира – започнаха крайниците, гръбначният стълб, целият опорно-двигателен апарат... Ходихме навсякъде по болници – направиха се всички изследвания – ЕМГ, ядрено-магнитни резонанси, изследвания на цялата нервна система, микроелементите на кръвта, биопсия... резултатите отлични, но пациентът не може да ходи, да ползува изтръпналите си крайници, не може да стои даже на краката си и да пази равновесие...

Помолих Елка тогава – ще можеш ли да помогнеш на сестра ми... След направените от нея ритуали и след известно колебание тя отсече – доведи я, ще помогна...

Тогава падна камък от плещите ми... повярвах в щастливия край, повярва и сестра ми, повярвахме всички... И чудото се случи... След направените от Елка ритуали и изчистване на зловеща магия за смърт, нещата започнаха да се пооправят... Още на другия ден сестра ми направи първите 5–6 крачки самостоятелно, на другия ден още повече, след седмица започна сама да слиза по стълби, а след още малко време и да се качва...

��

Много може да се говори за това, което се случи и разигра пред очите ми, но и много думи не са необходими... Просто Елка направи нещо велико, благодарение на феноменалните си качества, на нашата вяра в нея и на помощта на Господ...

Още един път поднасям искрените си и горещи благодарности към Елка Стефанова... Бъди Благословена, Елке!!!

Пламен Пламенов, София 27.05.2008 г.

��

моята благодарност

Чувствах, че от много години нещо става с мен.Обземаше ме някакъв страх и от най-малкия шум се стрясках. Това правеше впечатление на моите близки и колеги, с които работех. Напоследък започнах да чувствам постоянни бодежи в сърдечната област и болки в корема. Въпреки лекарствата, които вземах постоянно, от ден на ден ставаше все по-лошо и ме обземаше голямо притеснение. Пулсът ми рязко се променяше и имах чувството, че ще се пръсна от напрежение.

Намерих адреса и телефона на г-жа Стефанова от в. „Пенсионери“ и като негов редовен читател аз разбрах на колко страдащи хора е помогнала и реших да се свържа с нея. В определения ден и час аз дойдох при нея и още от първия сеанс останах много учуден защото тя откри точно годините, от когато аз страдам.

Благодарение на нейния опит и дарба да помага на хората след сеансите, които ми проведе, и процедурите, които направих вкъщи по нейно указание, веднага се почувствах съвсем друг човек. Спряха бодежите и болките и сега се чувствам спокоен и енергичен човек. Не мога да разбера по какъв начин човек може да се отблагодари на такава благородна и всеотдайна жена. Ако бях писател, бих написал книга за нейните качества. А сега мога да кажа само едно голямо благодаря от сърце и нека Бог да закриля нея и цялото ù семейство.

С уважение: Цветан, нови пазар

��

Често при мен идват хора, отдадени на своето семейство и семейния си бизнес. Доскоро нещата вървят със спокоен ритъм, но... Завистта към техния труд става причина за неудачи, създадено напрежение и спад в реализацията на добрите планове. Проблеми със здравето, разрушение на добрите взаимоотношения и усещане за безпомощност водят при мен много хора. Ето какво разказват няколко от тях:

* * *Безкрайна апатия и отпуснатост бяха ония неща, които ме

накараха да се срещна с Елка. Разказах ù за проблемите си и получих отзивчивост и разбиране.

На главата си имах няколко мастни израстъка, които в медицината се наричат липони. Някои бяха доста големи, колкото орех. Те ме гнетяха и понижаваха самочувствието ми, пречеха ми да се чувствам здрав човек. Госпожа Стефанова откри причината за моя невървеж и започна необходимите ритуали. Когато ръката ù попадна върху липоните, тя ме помоли да наблюдавам какво ще стане с тях. Вече е имала три подобни случая в практиката си, за които има обратна информация. Когато отидох на контролна среща, най-големият липон го нямаше, той се спука и изтече във вид на лимфа или гной и мастна тъкан. За мен това беше чудо, нямаше нужда от операция и всички притеснения, свързани със следоперативната намеса. Другите липони се смалиха и след време изчезнаха. Подобри се душевното ми здраве, постепенно добих увереност в себе си и вяра в живота. Навярно всичко това се случи само чрез силата на нейното биополе, добронамереност и невероятен космичен заряд, преплетен с професионализъм. Съветите, които получих, и вълшебните ù ръце ме спасиха от злонамереността на завистливците, пониженото ми самочувствие, проблемното ми здраве.

Прекланям се пред Вас! Маргарита Делчева, гр. Хасково, 2008 г.

��

спокоЙстВието се заВърна В нашия дом

Психоклиматът в моя дом ми създаваше напрежение и отношенията с моя съпруг ме притесняваха в детайли. Веднъж той ме запита дали не съм ходила при някоя врачка, която да му е направила магия, защото кучето на сестра му починало и врачката, при която ходила, ù казала: „добре, че кучето е починало, иначе брат ти щеше да умре“ и той се уплашил за себе си. В този период отношенията между нас не бяха нормални. Всеки разговор, който се опитвахме да проведем, прерастваше в кавга и обиди помежду ни. И така отношенията между нас се задълбочаваха. Имаше си и приятелка, която може би влияеше на отношенията между нас, което ме принуди да потърся съдействие от Елка Стефанова. При отиването ми при нея бях посрещната с една чаровна усмивка. Тя каза, че ще направи всичко за оправяне на ситуацията. След сеансите при нея се почувствах значително по-добре. При едно восъколеене се получи огледален образ на лице. След всеки сеанс се чувствах все по-добре, по-леко приемах нещата и събитията около мен, нямаше вътрешното напрежение в мен, промени се отношението на хората около мен, на колегите също. Почувствах се много добре. Потърсих я отново по повод избухванията на съпруга ми. Той започна да изпада в ярост, заканваше се и избухваше безпричинно. По снимката, която ù дадох, тя проведе нужните сеанси и постепенно започна да се чувства промяната, която настъпваше в него. Стана по-грижовен към дома, започна да довършва нещата, които беше изоставил. Твърденията му, че нищо не го интересува, освен личната му свобода, вече нямат приоритет в желанията му. Спокойствието се завърна в нашия дом благодарение на Ели.

Мария

��

чудото стана

За първи път дойдохме със съпруга ми на 26 март и аз бях в много тежко състояние. При изкачване на стълби чувствах прилошаване, имах болка между гърдите. Много се уморявах и задъхвах, имах много силно главоболие. Усещах пълно изтощение, нямах никакви сили. При направената диагностика разбрах, че са ми изсмукани всички жизнени сили, в следствие на което се чувствах като парцал, изцедена и безпомощна от честото излизане от ритъм на сърцето и треперене на тялото ми. Следвах неотлъчно вашите указания. Вашите сеанси са много лечебни, след първия усетих подобрение, благодарение на подадената от вас енергия, след втория – още повече. Много съм ви благодарна, много ми помогнахте, чувствам се като нов човек – пълноценен. Яйцата поставях по ваше указание и те се оказваха на сутринта развалени и със син оттенък и отгоре покрити с мухъл. След два сеанса поставих буркана с яйцето под кръста да пренощува и то доби същия сив цвят, белтъка беше тръгнал на две ивици на горе по буркана. От тогава усетих още по-голямо облекчение, възвръщане на сили и здраве. Сега на 30 април е последният сеанс, който напълно ще възстанови завинаги моето здраве и благополучие, щастие и ще защити семейството ми – съпруга ми, дъщерите ни и зетьовете и четиримата обични внука. От все сърце Ви пожелаваме, ние всички, да бъдете все така жизнена, здрава, мила и да имате много благополучие, щастие и дълголетие, както на вас така и на семейството ви. Бог да ви пази, защото с вашата феноменална сила помагате на хората, дарявате ги с много здраве, обич и закрила от злини, болести и отрицателна енергия и влияния.

анна Койнарска

��

скъпа ели, благодаря Ви за доброто, което ми сторихте

Позволете ми да се обръщам така към Вас, защото Ви чувствам близка и скъпа приятелка. Много се радвам, че моята майка Флора също е разбрала колко топъл и лъчезарен човек сте. Тя ми каза за предстоящата ваша нова книга, с радост ще разкажа своята история – нека това бъде и моят начин още веднъж да Ви благодаря за доброто, което преди време ми сторихте, и за това, което сега правите за моята майка.

Казвам се Дала. С Вас се срещнахме през 2005 година. Тогава ми предстоеше да взема много трудно решение – започнах работа в нова фирма и в личен план животът ми беше пълна каша! Бях много отчаяна и не можех да взема никакво решение, не можех да се съсредоточа и да работя спокойно, за да се утвърдя на новото си работно място. Преди срещата си с Вас нещата така се бяха заплели и обтегнали, че дори бях загубила съня си, постоянно ми се насълзяваха очите и бях обсебена от мисълта че имам направена магия! Сега ми се струва глупаво, но тогава бях твърдо убедена, че всичките ми неприятности се дължат на това – съмнявах се в няколко от познатите ми като поръчители на магията. Притеснявах се за децата и близките си да не би и те да пострадат.

Отдалечих се от всичките си приятели, подозирайки повечето от тях...

Не можех да се успокоя и да видя, че всъщност сама си причинявам повечето проблеми и нещата не са толкова объркани и черни, колкото ми изглеждат.

Много хора, които като мен са преживели за кратък период важни житейски уроци – развод, загуба на близък човек, болест

�0

– изпадат в депресия и отчаяние. Това е труден период и точно тогава нуждата от подкрепа и помощ е най-голяма. Но е много важно и точно кой и как ще помогне! Пиша това, за да предпазя хора като мен, които в стремежа си да си помогнат и да намерят разрешение на проблема, попадат на некоректни и лъжливи помагачи. Преди да се срещна с Вас, видна екстрасенска беше твърдо убедена, че имам направена голяма магия, която само тя може да развали – разбира се срещу солидно заплащане на енергията, която ще изразходи. В състоянието, в което се намирах, не съм осъзнавала, че някой може да се възползва от слабостта ми. Много по-лесно беше да се обяснят всичките ми несполуки и неудачи с направената магия! Но Господ винаги ни помага да вземем правилното решение. Така ме срещна и с Вас. Майка беше прочела в някакъв вестник мнения на хора, които са Ви срещали и на които Вие сте помогнали. Разбирайки, че ще идвате в Пловдив, тя записала час за среща. Спомням си, че трябваше да бъда на работа през това време и се ядосвах, че просто няма да мога да отида на срещата, но точно в този ден моят работодател имаше личен повод за празник и ни освободи три часа по-рано от работа! Така и отидох на срещата... И никога няма да я забравя. Благодарение на Вас успях да си възвърна душевното равновесие. Вие ме накарахте да се почувствам достатъчно силна и уверена в себе си и сама да премахна от главата си мисълта за магия... Казахте ми, че ще дойде ден, в който ще ми се иска да подаря цветя на всички мъже, които са ме наранявали и изоставяли – защото така са ме доближавали до този, който ми е отреден и с който ще се чувствам наистина щастлива. Така и стана! Казахте ми, че ще се утвърдя на работното си място, стига да се успокоя и да обуздая гнева, който ме изпълва, защото колегите ми го усещат и затова странят от мен... Така и стана!

След време бях повишена в работата си, а не след дълго аз сама напуснах защото търсех нови възможности за реализация

��

и имах по-добри предложения. Благодарение на Вас най-накрая забелязах и собствените си деца, колко са порасли, без да забележа, колко са помъдрели... Преди все бях уморена и изнервена и не намирах време да ги забележа, оставях все за друг път разговорите си с тях, разходките... Най-близките ми хора – моята майка и моят брат, които винаги са ме подкрепяли и са били до мен, тези толкова скъпи за мен хора, преди да се срещна с Вас, аз ги упреквах и обвинявах, че едва ли не те са виновни за всичките ми грешки и провали... Срам ме е, че всички тези черни и грозни мисли са били в главата ми, но още повече ме боли, че доста дълго те ме мъчиха и проваляха живота ми... И всичко това, защото бях попаднала в ръцете на манипулатори, които подклаждаха и насаждаха в душата ми страх. Използвайки толкова опасно и страшно нещо, каквото е направата на магия, те ме караха да се чувствам като белязана, да страдам, да се притеснявам, дали магията ще се развали... и всичко това е било, за да припечелят по някой лев от моето нещастие! Дали имам направена магия така и не разбрах... Това може би само Вие го разбрахте... За мен остана действителността, че след срещите си с Вас се чувствах все по-добре, по-уверена в себе си, по-силна и организирана. Вие ме накарахте да гледам напред... Когато една врата се затваря, то е защото Господ ни отваря друга врата, но ние много често стоим пред затворената врата и нямаме сили да се обърнем и да прекрачим през новата врата, за да продължим по пътя си. Аз съм убедена, че преминах през моята нова врата с вашата помощ и подкрепа.

Нека Господ продължи да Ви закриля и да Ви дава сили, за да помагате на хората така, както помогнахте на мен.

С искрено уважение и приятелски чувства Дала Кръстева

Париж, Франция, 23.03.2008

��

* * *Уважаема Ели, завърнах се от Париж. Много добре си

прекарах. Синът дойде от Лондон с приятелката си и на връх Айфеловата кула ù предложи брак и сложи златен годежен пръстен на ръката ù. Беше много вълнуващо и чужденците (то и ние бяхме такива) снимаха с камери и фотоапарати момента. Видях си внучето от дъщерята. Чудно едро и хубаво момченце, зетя – прекалено добър, внимателен и обичлив. Какво повече да желая от живота си, след като толкова много радости ми се изсипаха на главата. Искам само пълноценен живот и още годинки, за да се порадвам на деца и внуци.

Благодаря Ви, Ели, за вниманието и грижите, които положихте за моята клета душица. Чувствам се отлично, пълна с енергия и мечти. Не мога да скрия, че се страхувам от резултатите на прегледите, които ми предстоят.

Силно вярвам във вашите думи и победата ми над коварната болест.

С голямо преклонение и уважение към Вас: Фрора

През 2000 г. един мъж ме потърси по телефона с лично предложение. Каза, че ме е сънувал и ме търси по спомен почти месец по обявите във вестниците. Предложи ми да работя в гр. Раднево, даде ми възможност да приемам своите клиенти в свободния си апартамент, защото в този град има много проблемни хора. Самият човек също имаше голям проблем. И двете му съпруги бяха починали. След втория смъртен случай в резултат на силния стрес не можеше да преглъща. Доколкото си спомням, втората му съпруга се беше задавила и починала. Спомням си как заедно с моя съпруг му помогнахме да се отърве от този кошмар. Започна с хапка

��

хляб и парченце кренвирш. После се усмели да яде и банан. За около година душата му се освободи от мисълта, че той предизвиква неудачите в браковете си. След това заживя с поредната си другарка в живота.

Работих няколко години в Раднево. На много хора помогнах, с много от тях останах приятелка до ден днешен. Ето няколко писма.

* * *

Тя изгря като слънцев моите дни, обвити в мъгли. Тя като светеща звездапосочи пътя, по който да вървя.С Ели се срещнах в декемврийски ден на 2001. Първото

нещо, което много ме впечатли, е нейната лъчезарна усмивка, която ми даде надежда, че аз ще изляза от кошмара, в който живях години. Очите ù светеха и ми говореха „не се отчайвай, ще продължиш напред, вярвай ми“.

Казвам се Дияна и съм от гр. Раднево. Ето и моята дълга и тежка история. Лошите неща започнаха назад във времето. Бях омъжена с дете и работех. Животът ми течеше нормално – семейство, работа…, докато дойде денят, в който влязох в един омагьосан кръг на мъка и сълзи, душевно и физическо изтощение, кръг, от който не можеше да се излезе. В този ад ме вкара човек, който не познавах, който беше решил на всяка цена да бъда негова, че трябва да съм с него. Въпреки че аз не исках да вървя в неговия път, изведнъж реших да се разведа и станах негова сянка. Следвах го като послушно кученце. Стигна се до там, че не можех без него. Нямах сили да направя крачка настрани и да сложа край на всичко. Родих дете от него. Напуснах работа. Затворих се в себе си, не слушах съветите на моите приятели, които искаха да ми помогнат. Годините с него

��

не бяха леки, не бях щастлива, в сълзи и мъка минаваха дните ми. Разбрах след време, че тези години са минали благодарение на магии, които той ми е правил. Една година след като родих детето, аз събрах сили и реших до сложа край на тази връзка. Последната ми награда беше отново магия. За нея разбрах, след като я намерих под балатума – листче с някакви знаци. Научих, че съм захранвана, слагано ми е в яденето и пиенето.

Да открия магията има заслуга моето куче. Често се затварях в стаята, където беше сложено листчето. Тогава кучето ставаше неспокойно, блъскаше вратата и започна да къса балатума, докато един ден се показа листчето. Отначало не обърнах внимание, не взех нещата на сериозно, мислех, че ще се оправя, ще се преборя с всичко, което ми се случваше, но... не е така. Нещата ставаха все по зле, започнаха здравословни проблеми, ходех на лекари, но те не можеха да ми помогнат. Започнах да търся помощ от ясновидки, ходжи, но помощ не намирах. Отчаянието ме завладя напълно, денят ми стана мрак, сълзите не спираха. Имах чувството, че часовникът отмерва последните минути от живота ми. Тогава прочетох във вестника за Ели. Загубила надежда, аз се озовах при нея. Тя ме посрещна със спокоен поглед, макар че аз бях с ужасно ококорени очи, пълни с див страх, косата ми беше боядисана с няколко цвята, ръцете ми трепереха постоянно, сълзите ми –неудържими... Този ден за мен е второто ми раждане. Спасена, излекувана, щастлива, заживях с мисълта, че човекът, който ме вкара в ада, го няма и аз не си направих защита.

И ето че дойде второто ми изпитание. Всичко започна от моя юбилей. Намери се приятелка, на която много съм помагала, за подарък да ми приготви мръсотия. И така адът отново е при мен с по-голяма сила. Лошото дойде не с дни, а с часове. Започна се с нервни кризи, мръсотията не пощади и децата ми, и моето куче. Всичката тази болка ми беше позната, но не

��

допусках, че отново някой ще ме унищожава чрез мръсотия. Реших да отида при една жена да ми лее куршум и тя ми каза, че имам пръскано и то е много лошо. „Търси помощ“ – това бяха нейните думи. Няма да я забравя тази жена, тя вече не е между живите и много ми е мъчно за нея, лека ù пръст.

Тогава отново потърсих Ели, аз знаех кой е човекът, който ще ми помогне. Докато се срещнем с нея освен ние пострада и кучето ми. Краката му се изкривиха, не можеше да се изправи, не ядеше, лежеше и гледаше с безжизнени очи. Аз си мислех, че от старост си отиваше вече. Плаках от мъка, че трябва да се разделя с него.

И така ръката на божествената Ели отново се протегна над мен. Нямам спомен как ме закараха до Великотърновския ù офис, не разбрах и как ни разрешиха да минем с колата на мой колега през затворения за ремонт Хаинбоаз. Сърцето ми биеше в луда надпревара, аз бях подлудяла от безпомощност. Отново съм спасена от злата магия, отново оцелях за голяма изненада на „доброжелателката ми“. За моя голяма радост кученцето ми се изправи на крачетата си, започна да се храни и весело да върти опашката си. Нямам друго обяснение освен, че и то бе жертва на човешкото зло.

Убедих се, че понякога и близък човек може да ви стори голямо зло. Когато усетите, че нещата при вас не вървят, че нещо ви изгаря и унищожава, не чакайте годините ви да преминат в кошмари, болка и сълзи. Потърсете помощ при Ели и тя ще ви дари с вяра в утрешния ден и желание да посрещнете изгряващото слънце. Не разрешавайте на ужаса да ви отнеме нито миг от живота, както на мен се случи!

Мила Ели, бъди благословена!С обич Дияна

��

ели Внесе слънце В нашия дом

Поклон пред теб, Ели, и Божията ти дарба, с която влизаш в домовете на хората и връщаш усмивките, радостта, спокойствието и желанието за живот. От сърце ти благодарим, обичаме те: Пламен, Нела и Цецка.

За да се срещна с Ели, причината беше нещастието на сина ми и болката, която се бе настанила в семейството ни. При сина ми настъпваха промени. Отначалото го отдавах на характер, но с течение на времето нещата се влошаваха. Той ставаше все по-неспокоен, не се хранеше, не можеше да спи. Изпитваше страх от тъмнината и от затворено пространство. Стигна се до там, че не можехме да си говорим, а гледаше само с празен поглед. В него виждах не онова кротко момче, а друг човек. Така все повече и повече нещата се влошаваха. Самата аз се страхувах вече от него, защото ставаше неконтролируем и злобен. Ходихме на много места да търсим помощ, но резултат нямаше. Стигна се до там, че лекарите искаха да го освидетелстват. Не спряхме до тук и продължихме да търсим изход от тази ситуация. Имам приятелка, която ходеше по мъките и също имаше нужда от помощ. В момент на отчаяние от страницата на местен вестник блесна едно лъчезарно лице, излъчващо искрица надежда – Ели Стефанова. Приятелката ми отиде при нея и, като се върна, беше широко усмихната, нещо, което липсваше дълго време на лицето ù. Беше очарована от Ели и каза: да, това е тя, жената, която съм търсила толкова много време, жената, която ми върна усмивката и желанието за живот. Така и синът ми посети Ели и резултатът не закъсня. Сякаш стана чудо. Пред мен застана вече моето момче, а не другият човек. Ели му върна съня, спокойствието и душевния мир, а на нас глътката въздух, от която имахме нужда толкова време. Да, тя, слънчевата Ели внесе спокойствие и мир в нашия дом.

нелка и децата ми

��

Една жена пристъпва прага на софийския ми офис. С добра визия и красиви сини очи, а с нея влезе и невероятната болка в душата ù. Така си спомням първата ми среща с Любка. Ето нейната изповед:

* * *Мила Ели, Поклон пред теб и твоята дарба, пред твоите умения и

сила, пред твоето желание да помагаш на хората, да бъдеш съпричастна към страданието и проблемите им. Поклон пред теб, мила Ели, за това, че те има и че влезе в живота ми. Ти се оказа в точното време на точното място, когато имах нужда най-голяма от нечия помощ, защото има моменти в живота на всеки човек, когато стига до безизходица, до дупка и не знае какво да направи.

Тогава се появи ти. Усмихната, лъчезарна, с гордо вдигната глава, ти сякаш ми казваше: Ела при мен! Аз ще ти помогна! Мога да ти помогна! И аз дойдох. С надежда и огромна нужда от нечия помощ.

Ели, за мен ти си свещен приятел, защото хора има много, но истинските хора се броят на пръсти. За мене човек означава човечност, съпричастност към проблема на ближния, желание да му подадеш ръка, да му покажеш пътя, по който да върви, да му помогнеш да оправи живота си, да стане нов човек, да бъде уверен в себе си, да има желание за живот.

Ти ми даде всичко това, помогна ми да загърбя миналото си, да се разделя с него, да вървя смело напред, с лекота да постигам всичко, да се радвам на живота, да вървя с гордо вдигната глава.

40 години живях с мисълта, че ако човек не може да помогне с нещо на другия, то поне не трябва да му пречи. Но уви, не било така. Българинът е устроен по друг начин. Вуте не ще на него да му е добре, а на Нане да е зле! И за това

��

гледа да му подлее водица, да му спретне една магийка, та да е сигурен, че на Нане му е зле, от което му е добре. Е тая злоба на Вуте му пречи повече на него самия, изяжда го от вътре от завист, пречи му да общува открито с хората, превръща го в лицемер и, въпреки това, продължава да е злобар, а когато му се роди болно внуче, защото бог забавя, ама не забравя, тогава дори не може да се сети, че това е неговото Божие наказание, защото Бог връща чрез децата, тогава най-боли.

Сложен и труден е човешкият живот. Той е една борба и, който умее да се бори, той прогресира, живее пълноценно, а който не умее – затъва, деградира и остава само да съществува.

Мила Ели, ако човек може да се нарече богат със сплотеното си семейство и приятели, то ти си милионер – вярвай ми!

Остани такава, каквато си, а в мое лице винаги ще имаш верен приятел. Накрая искам да ти пожелая нещо:

В живота ти да бъде вечно лято, в душата ти да бъде вечен мир, деца и близки като птиче ятода пърхат покрай теб във вечен пир!

Да си жива, да си здрава, да си весела, добраи да доживееш 100 лета!Бъди благословена от Господа и мен!

Любка германовска

��

* * *Изповедта ми отново ме връща в трудните, ужасните

години на моя брачен живот. Ще ви разкажа моята съдба, за да изпепеля страха в душите Ви, ако преживявате подобен катаклизъм. Сигурно Ви трябва човек като Ели – спокоен, добронамерен, психолог-професионалист, който ще ви подкрепи в трудния момент да вземете правилното решение и направите най-накрая съдбовната крачка – да напуснете ада и да потърсите път към по-добър живот.

Трудно ми е да започна. Спомените тичат в главата ми, мислите препускат и гонят емоциите от съзнанието ми. Душата ми се натъжава от спомените ми, които изплуват, въпреки че са минали повече от 20 месеца от деня, в който скъсах завинаги с човека, с който живях 27 години. Пак ми е трудно, но ще се опитам да ви разкажа.

Омъжих се на 18 години за човека, когото обичах, създадох семейство, родих дете и така сложих начало на един труден и мъчителен брак, в който аз бях назначена за виновна. Бях длъжна да се подчинявам, да обгрижвам съпруг, свекърва, свекър, зълва и аз го правех, без да ми тежи и без да се оплаквам. Правех го и си мълчах, защото моите родители винаги казваха: Трайте деца, мир да има! Те не знаеха, че за добрината си аз получавах бой и никога благодарности, психически тормоз и никога добра дума, крясъци и скандали и никога усмивка и нежност. Няма ненаказано добро, правиш добро, но не получаваш такова. Господ е дал на мъжа уста да разговаря и изрича нежни думи и ръце, за да гали, а моят съпруг един път не ги използва за това. С всеки следващ шамар любовта ми се изпаряваше и отстъпваше място на омразата в душата ми. Появи се ненавист към него и въпреки това чаках

�0

27 години той да се промени, да стане чудо, да чуя поне един път думи на разкаяние и извинение, но... според него това са мръсни думи.

С много неща човек може да се примери, много неща може да преглътне и да преживее, но на бой не се издържа. Омръзна ми да се чудя как да скривам синините по тялото и лицето си. Болката в наранената ми душа растеше след всеки незаслужен побой. Не исках повече да съм в ролята на боксова круша. Всяко нещо има граници. Всяко нещо има начало и край. И когато чашата ми преля, реших, че това ще е началото на края.

Съдбата ме срещна с Елка, когато имах най-голяма нужда от помощ. Видях снимката ù във вестник, имаше още 5–6 снимки на нейни колеги, но вниманието ми беше привлечено точно от нейния благ поглед, сякаш нещо ми даде криле и аз полетях към нея. Тази жена направи за мен чудо, чудото, което чаках толкова години напразно. Тя ми помогна да разбера, че човек току-така не променя характера си на 50 години. Щом си е такъв, такъв ще си е за винаги. Тя беше тази, която ми показа силата в мен, която съживи желанието ми да се боря и да успявам. Едва сега усетих, че живея без постоянен страх, без юмручен бой, без да се притеснявам какво ще кажат хората.

Благодаря ти, Ели!!!Люба

Майка носи 2 снимки на двама големи синове и много проблеми от 2007. Големият син занемарява бизнеса си и става съдружник с чашката, подвластен е на алкохола. Другият е способен футболист, но недооценен. Много бързо трябваше да се реагира, защото роднина – неудачница, чрез злонамерен ритуал вържи късмета на добрите момчета и беше почти успяла.

��

Много пъти при мен идват хора, чули от свои познати и приятели как съм им помогнала. Такъв е случаят с Надето, която беше на житейски кръстопът. Съпругът ù е с психични отклонения, които можеха да костват живота ù. Тя не знаеше как да направи нова крачка, как да постъпи, за да не я обвиняват сестрите му. Сега отново е усмихната, спокойна и уверена, преодоляла нервния срив.

* * *

Тони, балерината – когато я доведоха, беше на края на силите си, а сега е бизнес дама, балетмайстор, с лична балетна школа. Ето нейното писмо до мен.

Нямах сили да дишам, през целия ден почти лежах – бях жертва на черна магия. Още при първата процедура излязох усмихната и заредена с енергия. Можех да се прибера сама у дома. Постепенно започнах да се възстановявам, промени ми се външният вид и се върна желанието за живот. Прекланям се пред феномена Елка, чрез която живея втори живот и творя.

* * *

Таня е интересен човек, впечатлила ме е голямата майчина любов на тази жена, която бди над сина си като орлица. Нейната изповед е доста поучителна и за това ви я предлагам.

Уважаеми читатели, пиша тези редове, за да споделя болката и мъката, която съм преживяла в продължение на повече от 30 години, и искреното си съжаление, че не срещнах г-жа Стефанова по-рано.Трагедията ми започна, когато брат ми се ожени. Тогава бях ученичка. Забелязах по дрехите си странни петна, които не се изпираха. След няколко години се омъжих и родих едно дете. Когато синът ми порасна, забелязах, че нещо не върви, нещо не е както трябва да бъде – нито с

��

детето ми, нито с мен, а семейният ми живот се оказа пълен провал.

През 2005 г. разбрах за г-жа Стефанова и отидох при нея. Направи ми восъколеене и с ужас разбрах за истината, въпреки многогодишните ми съмнения. На восъчната фигура се появи образът на снаха ми (съпругата на брат ми). Тя е направила ембрионална магия на сина ми, когато съм била бременна с него, така че негативната енергия, която съм поела, се е прехвърлила и на нероденото ми дете.

След направените сеанси при г-жа Стефанова и след кратък период от време ние се почувствахме сякаш сме се събудили от някакъв летаргичен сън. Започнахме да гледаме на света с други очи. За толкова дълъг и кошмарен за мен и семейството ми период преживях много мъка и страдание и искрено съжалявам, че не познавах до тогава г-жа Стефанова.

Господ не пропусна да накаже жената, която ми причини толкова зло за тези години, откакто влезе в нашето семейството. Починаха всичките ù близки (дете, съпруг, брат, майка и баща). Заслепена от завист и омраза, тя не спираше пред нищо, само и само да ми навреди и да се наслаждава на моята болка, без да се съобразява, че Господ бави, но не забравя, а тя беше направила най-големия грях – беше посегнала на неродено още дете.

Г-жа Стефанова, освен че разваля магии, има и уникални ясновидски способности. Посещавала съм я за консултации около изпитите, когато синът ми беше студент, и винаги е била точна в предсказанията си. Сега, когато не мога да взема сама някакво важно решение, аз първо се консултирам с г-жа Стефанова. Благодарна съм ù за всичко, което направи за мен и детето ми, и ù пожелавам от сърце много здраве, да е все така лъчезарна и да помага на хората.

Таня, март 2008 г.

��

гледам на жиВота с други очи

Познанството ми с Ели е от 2002 г. – вече 6 години. Отидох при нея, водена от несгодите, страданието и отчаянието. При първата ни среща разбрах причините, довели живота ми до това състояние. Мина известно време от ритуалите, които направи, и животът ми пое в друга посока, към добро. Нещата започнаха да си идват по местата. Страхът, който ме съпътстваше до този момент, си отиде. Негативизмът отстъпи своето място на позитивизма. За всичко това заслугата е на Ели. Тя ме накара да погледна на живота с други очи. Да намирам сили да се боря и да отстоявам позициите си пред трудностите, които са част от ежедневието на всеки човек.

Благодарна съм на съдбата, че я познавам и мога да потърся нейния съвет за всяка житейска ситуация. Благодаря ти, мила Ели, че те има, бъди жива и здрава!

С най-добри чувства: Ева Вълчева

��

моят жиВот

Казвам се Петруша. Когато завърших средното си образование, започнах работа. Намерих си момче и се ожених. Родих първото си дете. Животът ми долу-горе вървеше. Родих и второ дете, което порасна и стана ученичка. Свекърва ми и мъжът ми я причакали след училище и завели при една магьосница, за да ми направят живота черен и да ме уморят. И постигнаха целта си, но свекърът ми беше добър човек и ми каза за намеренията на жена си. После внимателно поразпитах детето и отчасти разбрах, че е заровила дреха в пуст гроб, но нищо не можех да направя. Дълги години носих мъката в сърцето си. След години магията започна да действа и се видях в чудо. Започнах да търся медицинска помощ. Не можеха да ми открият от какво падам. Баща ми чете в. „Втора младост“, каза, че има много интересни неща в него, и аз започнах да го купувам. Един ден прочетох името на Е. Стефанова, разбрах, че е наследствен лечител. Разбрах, че работи от много години и помага на хората и затова реших да отида при нея. Още при първата ми среща с нея разбрах с душата си, че тя ще ми помогне. При втория сеанс ми откри кой е човекът, направил страшната магия. Ели ми помогна и аз станах отново нормален човек и затова ù пожелавам дълъг живот, за да помага и на другите хора, както помогна на мен.

Петруша

��

моят жиВот след една година

Животът ми се промени. Станах по-упорита и настоятелна, на никого евала не давам. На когото съм помагала, а той говори зад гърба ми, бързо го отстранявам. На хората, които ме уважават, винаги помагам, винаги ще се притека на помощ. Запознах се и вече си имам приятел. Добър човек е, също като мен, майка му също ме уважава. Загубих скъп човек – баща ми. Той беше много добър, държеше на мен и на моето семейство. С горчивина споделям, че само майка ми и сестра ми не можаха да разберат добрината ми.

Затова пожелавам на Ели да бъде жива и здрава. Да помага на хората, както е помагала до сега.

Петруша

��

бях В безизходица...

Животът ми се обърка, срещнах неподходящ мъж. Родих му две деца – син и дъщеря. След като се родиха децата, започна да ме тормози. Удари ме с дърво в главата. Принуди ме да си продам апартамента и ме заведе да живея в Горна Митрополия. Купихме си къща с парите от моя дом. Постоянно искаше дядо да му праща пари, но когато той разбра за тормоза, в който живеех, престана да ни помага финансово. Наложи ни се да продадем къщата и да се върнем в Пловдив. Не се мина много време и се разделихме. Станах много нервна, плачех и по съвет на моята майка потърсих помощ при г-жа Стефанова. След направените ритуали коренно се промених. Срещнах друг човек, който ме уважава и цени, чувствам се щастлива и за това сърдечно Ви благодаря.

галина

��

нямам предстаВа как да започна

Януари месец имах страхотен семеен проблем. Разбрах за изневярата на съпруга си, а имаме две деца. Не знаех как ще се справя, не знаех какво да предприема, как да реагирам. Бях станала нервна, намръщена. Живеех ден за ден, без да мисля. В същото време бях започнала нова работа, което съвсем доукраси нещата.

Докато се лутах и буквално се побърквах, една моя много близка приятелка ми каза да отида при Елка Стефанова, за да ми помогне и да ми даде съвет.

Отидох със свито и невярващо сърце. Мислех, че никой не може да ми помогне. Още с първата среща се поуспокоих. След третата ни среща вече ми идваше да я разцелувам. Всъщност разцелувах я. Дойде ми така отвътре, искаше ми се да прегърна тази усмихната, изпълнена с оптимизъм жена. Тя винаги е много усмихната, неуморна и те посреща с такова невероятно спокойствие, че няма начин да се чувстваш притеснен.

Дано да нямам повече проблеми от такъв характер и да не ми се налага да ходя за помощ при нея, но бих отишла, за да я видя и просто да си поговорим. Тази жена знае как да те накара да се усмихнеш и да повярваш в себе си.

Валя гр. София, 2008 г.

��

* * *В младоста си често човек греши, преживява своите

катаклизми, губи добри приятели и попада в бездната на грешника. Такава е историята на това момиче. Сигурно дълго ще помня насълзените бащини очи... Той леко трепваше при всяка моя дума, може би от срам за постъпките на дъщеря си, може би от преживяването на последната си надежда. Но чудото стана и ето какво споделя Нина:

Не бях човек, който вярва в тези неща, но вече се убедих, че ти не си поредната шарлатанка... В последните няколко години имах чувството, че нещастието навсякъде ме преследва... Започна се с раково заболяване... ами естествено че го преживях... Но след това се започна с проблемите в къщи – постоянно вършех глупости... от типа на бягство от вкъщи, някое пиянско изпълнение... и така в период на 3 години... Майка ми и баща ми си мислиха, че няма измъкване от това... Няколко пъти правих опит за самоубийство... Един ден баща ми дойде и ми каза, че ми е записал час при вас... Първите ми думи бяха „Абе ти луд ли си... Аз да не съм луда, не ми трябват естрасенси и такива неща...“ Не за друго казах това, а защото съм минала през един куп психиатри и ми е омръзнало всички да ме вземат за луда... Изгубих всичките си приятели, доверието на майка ми и баща ми и човека, който обичам... Имах чувството, че съм попаднала в бездънна яма..., но ето че се появихте Вие и мисля, че има много добра промяна и се надявам и занапред да е така... защото ми омръзна типа живот, на който бях свикнала, защото си има последствия... има хора, които се обръщат към мен с думата к...а, не че плащам данък обществено мнение, но е болезнено... Но откакто дойдох, всичко се промени и не съжалявам, че дойдох...

��

* * *Тъй страшно е, когато си отричан, и страшно е, когато не те обичат, а ти раздал си до последен дъх и обич и надежда неведнъж.

мечтаех за щастлиВ жиВот

Първата ми среща с Елка беше преди 7 години. Бях със здравословни проблеми. Ели за няколко митути откри причините за моето състояние, а именно чуждо енергийно вмешателство. Тя със 100 % точност описа хората, които са причина за моето състояние. С метода восъколеене тя върна здравето и жизнените ми сили. С помощта на Ели аз се боря със житейските трудности в моя живот. Те са твърде много. Винаги, когато ми се налага да вземам важни решения, аз се съобразявам със съветите ù. Тя помага и на децата ми. На дъщеря ми предрече сферата, в която ще се реализира в професионален план. Каза ù за събития от личния ù живот. Ели откри здравословен проблем на бъбреците ù и посочи метода на лечението. На сина ми помогна в много сложна ситуация, в която беше попаднал. Ели описа с най-големи подробности как ще се развият събитията. Каквито и думи да изкажа за благодарност, няма да са достатъчни. В сърцето ми има голяма обич и признателност към тази лъчезарна жена, която се бори неуморно със злобата, завистта и омразата загнездили се в душите на хората. Желая ù много, много лично, семейно и професионално щастие.

А ето и подробности от моя живот. Омъжих се на 21 г. мечтаех за семеен живот изпълнен с взаимно уважение, обич и щастие. Но съдбата ми беше определила друго. За съпруга

�0

ми аз бях само майка на децата му. За него семейството беше бреме, неприятност за живота му... И така дните летяха един след друг. Децата ни растяха в обстановка на всекидневни неприятности, кавги и обиди между нас. В тази тежка атмосфера здравословното ми състояние се влоши. Правиха ми различни изследвания за уточняване на диагнозата. Приемах различни лекарства, но нямах подобрения. Получавах жестоки и големи петнисти обриви. Това ме накара да потърся помощ и така се озовах при Ели. Благодарение на нейната дарба аз разбрах първопричината за моето състояние. Злобата и завистта бяха насочени към мен от свекърва ми. Трябваше да съм неизлечимо болна и да умра. Ели чрез чудодейните си ритуали ме спаси, здравето ми се възстанови за тяхна най-голяма изненада. От ясновидската ù прогноза аз знаех какво ще преживявам още.Тя ми предсказа къде ще приемат дъщеря ми, какво ще учи и всичко това във времето се потвърди.

Синът ми попадна в жестока ситуация. Беше обвинен в жестоко убийство, а това не беше така. Странен случай, но докато се докаже истината, преживяхме години в страхове и неизвестност. Единствено прогнозата на Ели ми даваше сила да оцелея. Детето ми е невероятен човек, а без вина щяха да унищожат бъдещето му. Щастлива съм, че кошмарът свърши и той вече работи, срещна любовта, а хората го ценят и му се доверяват безрезервно.

Аз вече се разведох и за мое учудване страданието ми не ме съсипа, а ме направи по-силна. И всичко това благодарение на феноменалната Ели.

С голяма обич и признателност: Пепа Попниколова

��

* * *

Искам да Ви разкажа за жената с двете деца и страш-ната диагноза МС – множествена склероза, отключена след раждането на второто дете. Боли ме за нея. Тя е рядко добър човек, грижовна съпруга и майка. Въпреки болките и честите падания, ми разказа как децата ù са добре облечени, нахранени, изпратени за училище. Вечер съпругът ù е посрещнат, яденето винаги е приготвено с много любов и тя с готовност слуша неговите професионални притеснения. Най-малко от всичко очаква да попадне в жесток капан. Но се случва…

Парите, с които съпругът ù Марин започва бизнеса си, са на нейните родители, положението си в обществото също го има благодарение на тях. Доскорошната ù приятелка обаче започва любовен роман със съпруга ù. Успява да го привлече с магия – та нали той вече има много пари и добър бизнес. Поставя му условие да напусне своя дом и да заживее при нея. И той приема. Да, на него не му трябва болна жена! Тя вече не е онова момиче, в което се е влюбил преди 9 години... Тъжно, нали? Но може би един ден той отново ще потърси при нея съчувствие и преданост…

* * *

Историята на Стоимен, мъжът, който е изоставен заради болест с неизяснена диагноза.

Той идва с две патерици, куп изследвания в ръце и голяма болка в своето сърце. Жена му го напуска – да, той е изнервен, объркан, изплашен. Оказа се мой бивш клиент, когото съм предупредила, че е под въздействието на магия и това ще му се стовари върху главата, ако не вземе мерки. Отново идва и моли за помощ. Всичко станало, както съм му казала, а той се самообвинява, че не ме е послушал. Тази история със сигур-ност ще има продължение – дано да е добър финалът, но…

��

Обобщението на тези житейски истории Ви поднасям в стихотворен вид

Колелото на живота се върти, вихърът на опита ме зашеметява. Дарявам знания и топлинаи зная – в сърцата ви оставам.

Когато е обичан човек, той може всичко, всичко дава, за да бъде занапредзвезда в трудната забрава.

Аз зная – трябва още много.И за това те моля, Боже,не ме оставяй в мисията трудна на жена –да обичам и чрез обич да успявам.

Когато сте на коленепред труден знак на самота –подавам ви и двете си ръцеи тръгвам с вас да търся правота.

Какво от туй, че другата женаоткрадна най-обичания мъжи може в другия завой да ти забие остър нож.

Нали си силна точно за това, че можеш и сама да продължиш. Вдигни отново своята глава – жената силна е дори и при това.

��

А може би любимата ти е при друг –щастлива и обичана, а ти си се превърнал в ненужния съпруг –любовта ти е отричана.

Изтрий сълзи и погледни –светът не ти обръща гръб, с гордост багажа събери и си върви от тук.

Децата ще пораснат в самота ще търсят и намерят своя брод, а ти за щастие дошъл си и сегаще откриеш обич в другата жена.

По-страшно е, когато душата е самаи няма песен, няма веселба, а има само суетня и болка от нечия вина. Прости и се спаси. Съдба…

Самотница душата си не я наричай, търси ù брод и тя ще възнесевярата, че Бог обичаи всяко зрънце хляб ще донесе.

Работя години, години наред и съдбите на хората оставят дълбоки следи в паметта ми. Има и много мои клиенти, които се връщат само да ме видят, да ми благодарят или да потърсят съвет в нови ситуации, за бизнес планове.

Спомням си момчето, което дойде и ми каза: Сигурно сте ме забравили – аз бях ваш клиент, идвам да ви благодаря и да ви запозная с моята годеница. Ето какво ми припомни той:

��

* * *

„Бях самотен, бях изплашен, чувствах се обречен на самота. Никой не ме забелязваше, а аз исках да бъда обичан. Вашите думи бяха: не бързай, любовта ще те намери, ти само потърпи…“

Така и стана: едно момиче дълго време го наблюдавало, преценявало и събирало кураж да застане пред него с думите: „Искаш ли да пием кафе, да гледаме филм и да ти кажа моите мечти и планове за нас двамата“.

И чудото става, любовта открива Жоро и остава завинаги при него.

Радост топли душата ми, когато виждам дори и след десетина години резултата на моя труд. Когато усетя уважението в сърцата на мои клиенти, съхранено десетилетие, аз се чувствам щастлива. От далечна Америка често получавам поздрави от момчето, което почти всички дистанцираха от себе си. Много страх и чувство за безпътица имаше в него. Родителите му бяха далеч, а той нямаше спокойствие в душата си. Той е много пестелив на думи, но все пак сподели за книгата ми своите усещания преди и сега.

* * *

Трудно ми е да се връщам назад и да си спомням за това, което стана, така че не искам да се впускам в големи подробности, но общо взето моята история е следната: от малък винаги изпитвах хроничен страх, страх от всичко, трудно ми е да го опиша с думи. Това продължи с години, без да знам защо се чувствам така. Страховете, които изпитвах, бяха придружени с недостиг на въздух, не можех да си поемам

��

въздух, не можех да дишам, също така получих и косопад. Тогава някой ми каза да отида да ми леят олово, защото може да имам уплаха (когато бях на 6 години бях блъснат от кола). Леенето на олово помогна веднага след самото изливане, по-точно казано получих някакво облекчение, но за много кратко време. Малко след това видях по телевизията реклама и дойдох при теб за леене на восък. По това време вече изпитвах силни болки в главата. Нещо ставаше с мен, без да мога да разбера какво точно. Бях първа година студент, а не можех да седна да уча от болките в главата, които изпитвах. Трудно помнех, беше нещо, което е трудно да се опише с думи.

Когато дойдох при теб за леене на восък, всичко се промени. След първата процедура на изливане се почувствах друг човек – страховете, които изпитвах от малък, почти изчезнаха, болките в главата спряха, косопадът ми също спря. Наложи се втора процедура на изливане на восък, след която вече не чувствах страховете, които ме преследваха от години.

Това е най-общо, което се случи с мен. Изливането на восък, което ти ми направи, ми помогна да се чувствам отново нормален човек. Сега успявам в моите начинания, макар и далече от родна България.

Кирил Константинов, СаЩ

��

за ели с лЮбоВ!

Беше зимата на 2001 година. Студено. Сняг. Не се впечатлявах, защото и в душата ми беше студено, а

в главата ми – безредие. Нещо ставаше с мен. От 3–4 месеца усещах, че се губя.

Изморявах се, изгубих съня си, сърцето ми биеше до полуда, нещо ме душеше. Изчезна усмивката ми, станах затворена, мълчалива. Пред очите ми само мрачни картини. В работата ми не вървеше, в семейството ми – също.

Лекари ми изписваха лекарства. Уж нямаше нищо конкретно, а аз не се подобрявах. Напротив, ставаше все по-лошо.

И тогава се реших да търся „по-нестандартна помощ” – помощ от ясновидци. Обадих се на няколко телефона, но нещо не се решавах на посещение. При едното обаждане отсреща чух спокоен, топъл женски глас. Окуражих се и отидох на посочения адрес в уреченото време.

Тогава за първи път се срещнах с Елка Стефанова. Изчаках я отвън, пред входа на офиса ù, който се намираше

на втория етаж. – Хайде! Качвай се! – И тя тръгна по стълбите. А аз стоях и не смеех да мръдна. Изпитвах панически

страх. Струваше ми се, че ако тръгна да изкачвам стъпалата, тутакси ще се затъркалям обратно надолу.

– Хайде! Ела с мен! – Елка се върна. Хвана ме за ръка и направихме заедно първите стъпки. Не проговарях. С нейна помощ успях да изкача стълбите. А после? После – преглед, разговор и… лечение. Около месец. Много труден месец. Редовно я посещавах, стараех се да изпълнявам конкретните ù

��

предписания. Беше ми много трудно. Сякаш тепърва трябваше да прохождам, учех се да водя разговор, да разсъждавам и да се концентрирам. Започнах да изпитвам непрекъснато нарастващо желание да се подобри състоянието ми. Очаквах с нетърпение поредната среща с Ели.

Всеки сеанс пробуждаше нещо в мен. Наблюдавах с интерес играта на пламъка на горящата свещ, отблясъците върху кристалната сфера, слушах галещия, топъл глас на „моята лечителка”. Да, това е най-точното за нея – лечителка на човешката душа.

Доверих ù се изцяло!И резултатите не закъсняха. Благодарение на Елка Стефанова аЗ ОТнОВО

наМЕРиХ СЕБЕ Си!Върнах си усмивката, радостта в очите си. За мен тя е изключителен психолог, който намира точните

думи за конкретния човек. Кара те да се чувстваш единствен, значим, „погален” от специално внимание.

Разбрах причините за моето състояние. За пръв път се сблъсках с последиците от завист, злоба, гняв и алчност човешка.

Слава на Бога! Всичко остана далече назад. Ели ме спаси! Изтръгна ме от проклятието и магията. В

силата на нейните лечебни методи може да се увери всеки, който се докосне до нея, който има нужда от помощ.

Тя е светла и прекрасна жена!Благодаря ти, Ели! Вярвам ти и те обичам!

Вили Стоянова, Благоевград

��

Пред Бог всички сме равни, защото еднакво ни болят раните и страдат душите ни, усетили предателството. Какво от това, че сме с ранг министър, в завидно финансово благополучие или дълбоко страдащ човек, попаднал в жестоки житейски ситуации – душите ни винаги страдат.

Деца отричат родителите си. Родни братя и сестри се ненавиждат до смърт. Разгневени упреци и обидни реакции разкъсват мислите им.

След като се неутрализират страховете и се победи завистта в душите им, бурите на гнева утихват и изгрява слънцето на справедливостта.

„Мъжът ми ме пребива, синът ми пие до умопомрачение, снахата си отива… помогнете ми“. Жалка зла картина – а в основата е нейно величество магията. Дълги и мрачни истории, но с добър край. Ето няколко писма в този ред на житейски съдби.

* * *Жена ми не ме обича вече, но аз сам я принудих. Много

жени бяха в леглото ми, а сега вече я няма тази, която ми прощаваше изневерите. Яростта бушува в сърцето ми години наред. Децата пораснаха и всеки си взе живота в свои ръце. Жена ми замина в чужбина и гледа болни хора. А аз чак сега разбрах колко много мъка стоварих върху единствената, която ме дари с две умни деца. Тя търпеше стоически трудния ми характер в името на семейството, но не изтърпя запоите, любовите и жестокия побой.

Нещо има в мен, аз губя престава за себе си. Сякаш някой влиза в мен и ме прави жесток демон, градоносен облак, разрушителна буря – помогнете ми!

Това е изповедта на мой клиент. Тази история няма щастлив край. Човекът е „захранен“ от първата си

��

любовница чрез магия да не може да намери покой за себе си в годините напред, да тича „от фуста на фуста“ и да вегетира в самота. Този мъж е на 67 г., побелял от мъка и потънал в безизходица. Няма как да си върне спокойствието, жената, децата. Той ще изживее годините на самота, ще изплати греховете си.

Ето защо, ако някой усети метаморфозата на душата си в тази разрушителна посока, нека взема мерки, нека търси помощ, нека не губи това, което ще топли душата му в старостта.

Лесно се вдига ръка над беззащитния, но трудно се излиза от ямата на невъзвратимостта!!! Горда съм с това, че много семейства спасих от разруха, много дечица вече не чуват воплите на хлипащата майка след поредния семеен скандал.

На много жени дадох куража да започнат живота си от начало.

Чрез ритуалите, които правя, изчистих незнайно колко на брой магии, победих унищожителни страхове, върнах любовта в хиляди домове.

Ето няколко писма в тази посока

не Винаги самарянстВото е за добро

В моята практика имам стотици случаи, в които добрата съпруга става жертва заради човечността си. Сигурно будя недоумение с тези редове, но това са факти. Ето няколко примера.

Приятелски семейства. Съпругът на едната жена умира, тя е в криза и най-добрата ù приятелка я взема „под крилцето си“ в името на хубавото минало. Децата растат заедно, нещастната жена е често в този дом, докато… изведнъж се

�0

оказва и в семейното ложе на доброжелателката си. Молбите, скандалите и обидите не помагат. Семейството е пред разруха. Самарянката е изритана от собствения си дом.

* * *Добър и проспериращ семеен бизнес. Безоблачно бъдеще

се очертава на хоризонта. Съпругът е всеотдаен, работлив и с добри позиции в обществото.

Да, но грозничката дъщеря на приятелката на съпругата от ученическите години безуспешно си търси работа. И от тук щастливата картина на семейния живот променя своя декор. Грозничкото момиче става любимка и любовница на добрия шеф. Той ù дава добри пари, гардеробът ù се пълни със скъпи дрехи, маникюр, педикюр, фитнес, козметични салони и… на сцената излиза великото самочувствие на парцаливото и грозно момиче. Всички се досещате какво става. Девойката иска всичко, дава емоционален секс на своя благодетел, а той смята, че тази млада плът му е награда заради добрината.

Красива, измамна житейска картина с печални резултати и жестоки поуки. Унищожено е едно семейство, баща губи добрите си позиции в сърцата на своите пораснали дъщери, става баща на невръстно детенце, лута се между финансовите си задължения към съпруга, пораснали дъщери, възрастни и страдащи родители и все по-големите претенции на младата си любовница, вече майка на третото му дете.

и отноВо за силата на магията

Затихващ бизнес, проблеми с банките, загуба на любим имот. Семейството е пред развод. Идват при мен двамата съпрузи. Искат помощ. Усещат, че нещо става. Дъщеря им се проваля в студентството, посяга към опиати… Ето, че идва часът на щастливата развръзка. Блажното петно пред

��

апартамента, в който живее семейството, не може да се изчисти и с най-скъпите препарати с това предназначение. Имало е и странно разпиляна перушина от гълъби миналото лято. Спомнят си и за бързото позвъняване на вратата и намерения парфюм закачен на вратата с пожелание за щастлив живот на семейството. Съпругът в този ден има рожден ден и решават, че приятел е минал да го уважи, но след като никой не отваря вратата, го оставя. Парфюмът е скъп, с модерен аромат, но и така не се разбира от кого е…

Мил фарс на неоткрит приятел… Парфюмът е внесен в този дом, не е използван, но все още стои в барчето с другата козметика. Жената забелязва намаляващата сексуална мощ на съпруга си, но с разбиране подминава фактите. Докато един ден припада. Лекари, диагнози, проблеми… Камъните на злото се изсипват върху главите им и те тръгват да търсят помощ. Така попаднаха при мен. Хубаво е, когато виждаш как животът променя своя ход и всичко си идва по местата.

* * *Краси е изстрадал човек, покосяван не веднъж от

силата на злата магия, но оцелял, както птицата Феникс, защото носи доброта и нежност в сърцето си. Нашата първа среща беше много отдавна, но и до ден днешен, когато го срещна, чета в очите му благодарност и присъщата му чувствителност ме връща в неговата лична трагедия. А това е неговият разказ:

Всичко започна в деня на моята сватба. След цялото тичане и приготовления в деня на сватбата внезапно баща ми почина от инфаркт. В джоба на костюма, с който трябваше да бъде на сватбата и с който го погребахме, намерихме нещо като муска. След това започнаха и проблемите с мен. На 40-ия ден след смъртта на баща ми сключих брак, без да казвам на

��

най-близките си, защото тъщата ми беше организирала всичко. С моята съпруга се виждахме рядко, тъй като тя живееше и работеше в града при майка си. Когато си дойде, ме намираше в крайно изтощение, в лошо настроение и отнесен в някакъв мой свят. Нямах сили и не ми се излизаше нито на заведение, нито на дискотека. Съпругата ми излизаше сама, не се прибираше по цели нощи. Всички са виждали как безгрижно си живее и не се съобразява с нищо.

Аз ставах все по-зле, губех сили и най-накрая разбрах от хората, че е избягала с поредния си любовник в гр. Враца. Всичко това започна да се отразява и на работата ми. Колегите ми забелязаха, че става нещо с мен и ме заведоха при Елка Стефанова. След срещата ми с нея и изчистването на магиите животът ми се промени. Навярно само тя знае какво ù е коствало да се пребори със злото, вградено в мен. Тя успя да ми върне усмивката и желанието ми за живот. Въпреки поредните опити на бившата ми тъща да ме унищожи психически и физически, вече не успяваше. Защитата, която ми бе изградена, противодействаше на нейните пъклени планове.

След срещите ми с Елка открих и любовта на живота си. Настоящата ми съпруга е най-доброто нещо в живота ми, а децата ù ме наричат татко. Аз ги обичам като свои деца, защото вече 10 години със съпругата ми делим щастие и житейски неволи заедно.

Красимир

��

магия за смърт и магия за лЮбоВ чрез яЙца В гроб

Мъката е голяма. Съпругата е в гроба. Децата заминават в далечна страна. Силите го напускат, а на струването (1 година от смъртта на Мария) Михаил намира яйца заровени в гроба ù. Паниката е голяма, но тя му дава тласък да потърси истината за себе си.

Чрез ритуала-тайнство се доказа, че злината е на тайна обожателка, която на всяка цена иска неговата любов. Той е добър човек, всеотдаен баща, любящ съпруг и единственият ù шанс да го притежава е смъртта на съпругата му и отдалечаването на децата му от семейното гнездо.

Когато извърших ритуал за неутрализация на магията, ясно излезе образа на тази жена и Михаил разпозна комший-ката си от съседния вход. Сега вече той отлично знае защо тя толкова често го пресреща, опитва се да го заговори и му предлага вечеря със свещи, защото го вижда как гасне от мъка по близките си. Жестоко е, нали? Но е истина!!!

щастието не Винаги е В парите...Хубава къща с отлично подреден двор, скъпи коли, плазмени

телевизори, много златни бижута…, висок съвременен дувар – измамно щастие.

Синът е все по-често в игралните зали в съмнителна ком-пания и с все по-голямо самочувствие. Галеник на съдбата може би… Алкохолът е добър другар, но до 100 грама. Ката-строфа, нанасяне на побой – все още недосегаем от закона заради позициите на богатия татко и разтропаната мама. При мен пристига майката с двама бодигарда и иска помощ.

Къде е истината и развръзката ще ви разкажа сега:

��

Преди три години „богоизбраният син“ успява с красиви думи и обещания да привлече в леглото си красиво, скромно и възпитано момиче. Всичко е прекрасно 3 месеца, докато момичето забременява. Най-лесно се бяга от отговорност, когато си дете на „силни на деня“ родители. Следват от негова страна отказ, безхаберие и… в резултат тежка депресия на момичето.

Бабата, огорчена от сринатите мечти на внучката си, търси възмездие. Дава всичките си спестявания на известен черен маг и отмъщението е налице.

В душата ми се надига буря. Дали да направя опит да помогна на това момче или да не вземам отношение по случая. Посъветвах майката да изпрати сина си в църква, той да моли прошка за греховете си от Бог и нека той реши какво да сътвори.

Самочувствието, безапелативността в поведението на майката ме накараха за пореден път да кажа: и парите често водят до нещастие!!!

��

тоВа е чоВекът

Мила Ели, Не знам от къде да започна. Както винаги при мен нещата са

ставали отзад напред и затова ще разкажа как се запознах с теб. Отидох при майка си, която си купува в. „Второ младост“.

Там видях снимки на феномени. Нямах две мнения по въпроса – знаех при кого да отида. Още щом видях топлия и ведър поглед и добрата ти усмивка, си казах: „Това е човекът“.

Първата ми среща беше на 5 март тази година. Какво ме доведе при теб? „Хванах“ съпруга си в изневяра. Това ме съсипа, често изпадах в истерии. Когато разбрах, че е имал връзка с друга жена, не знаех какво да направя. Няколко дни не знаех какво да направя, но след това изпаднах в една еуфория – влюбих се за втори път в мъжа си. Да, така беше! Не съм вярвала, че това може да ми се случи – два пъти влюбване в един същи човек и то след 17-годишен брак. Искам да отбележа, че той ми беше и остана единствен мъж в живота ми.

Но силните емоции преминаха и започнах да усещам някаква тежест, недоверие, раздразнение от страна на съпруга си. Имах чувството, че не ми вярва, че си мисли, че ще постъпя като него. В същото време много ме болеше, защото за 17 години не съм си позволявала дори флирт с друг мъж. Държала съм се приятелски с хората, с колегите, но без задни мисли и отклоняване от семейните ми задължения.

И така, с тези мои душевни противоречия и страха да не загубя съпруга си дойдох при Ели. Когато влязох в кабинета ù, почувствах облекчение, а тя ме посрещна така: „Хайде, миличка, влизай!“. Разплаках се. А тя ме успокои, като каза: „При мен плачат силните!“. Тези нейни думи ме озадачиха! Как така силна, а пък плача!? Но така или иначе, обърнах повече внимание на моя

��

проблем. Казах само трите си имена, датата на раждане и показах снимка на съпруга ми.

И от тук започна всичко. Не мога да го опиша с думи. Това беше едно дълго пътуване назад във времето. Оглед на моя живот от всички възможни страни – от моето детство до днес. Намерих и осъзнах моите грешки, а Ели – тя присъстваше навсякъде, тя беше винаги до мен – това го почувствах и усетих.

Тя беше ЧОВЕКЪТ, който ми показваше правилната посока на събитията и нещата, които виждах, усещах и чувствах. Тя беше човекът, който ме накара да осъзная, че на този свят няма нищо по-важно от любовта, здравето и добрите взаимоотношения между хората. Тя правеше всичко с много любов, за да ми помогне. Ели е много търпелив човек, винаги изслушва и отделя необходимото време. Аз съм много инат човек и дълго време трябваше да ми се обяснява едно и също нещо. А тя беше толкова спокойна, усмихната и великодушна. Когато човек стигне до дъното, трудно може да се измъкне от там и точно тя е човекът, който протяга ръка и те измъква.

Ели е с божия феноменална дарба. Тя знае своите способ-ности и ни помага. Много внимателна, нежна, човеколюбива, всеотдайна и разбираща проблемите на хората. И на края бих казала следното: Знаете ли, Великотърновци, какво златно съкровище си имаме в нашия град, какъв стойностен човек живее и работи в нашия град, какъв Божи дар имаме!?

Ели, ти си човекът, който ме направи наистина най-щастли-вата жена. Никога не съм се чувствала така спокойна, уверена и потребна. Ти ми даде част от себе си, която ще пазя и съхраня завинаги. Благодаря ти, желая ти много здраве и дълъг живот, за да могат повече хора да се докоснат до твоето голямо сърце и Божия дарба, за да може всеки ден в България и на света да се ражда пречистения и добър човек във всеки един от нас!

Марина

��

с помощта на ели съм жиВ

В началото семейният ни живот беше добър. Но след 1997 г. нещо започна да куца. Жена ми взе да посещава баячки-гледачки. През 1999 г. стигнах до Елка, която ме изчисти от негативната енер-гия. През 2001 г. отново по искане на съпругата ми бе направена магия за смърт. За мое щастие не успяха да ме унищожат. През 2003 г. бях под силата на копанарска магия. Отново не успяха. На 3.04.2004 г. напипах нещо твърдо, което ме накара да разпоря въз-главницата и вътре намерих три броя восъчета – малко, средно и голямо – и листче, написано на арабски. Попитах жена си, но отго-ворът ù беше, че не знае. Проверих и другите две възглавници и в тях също открих подобни неща. Повдигнах дюшека, а там – пръст от гроб. Дюшекът беше разпран и в него имаше клечки от метла, перушини, памук и косми. Изхвърлих всичко това извън къщи.

През това време ме блъсна лек автомобил, чувствах се от-паднал, нямах сили – и всичко това на Цветница. Но жена ми не спря до тук. Бях засял японска роза, която започна да съхне – в саксията открих предметна магия, след като изхвърлих цветето главоболието ми отшумя. Животът ми протича много зле и аз отново отидох за помощ при Елка. През 2002 г. съпругата ми успя да продаде апартамента с цел да ме остави на улицата. Този път жена ми използва магьосническите ритуали на ямболска туркиня, чието име зная. Когато тя се върна от Ямбол, аз веднага усетих приз-наците на магията – слабост, главоболие и липса на равновесие. Чрез храна ми дадоха живак. Родителите ми починаха за 1 г. от дей-ствията на жена ми. Всичко това има своето възмездие. Аз вече си направих защити и това най-накрая ще ме избави от злините на жена ми. Благодаря на Бог, че ме насочи към Елка, иначе до сега сигурно щях да съм изгнил в земята.

Димитър

��

Балкански град с чудесна природа. Силни хора, с историческа гордост. Но самотата в човешката душа има едно измерение – боли. Самотните вечери се нижат в годините. Колкото ù да е силна човешката душа, тя има своя праг на търпимост. Този разказ ще ви накара да потръпнете, защото когато човек преоткрие отново себе си, животът му придобива нови измерения. Калина е моята клиентка. Тя събира сили да ме потърси, защото животът продължава много трудно след смъртта на съпруга ù. След три години от нашата първа среща тя разказва с треперещ глас за добрите промени в живота си.

успях и оцелях

Пред мен сякаш всички врати се затвориха. Нямах вяра в себе си, развих чувство за малоценност. Опитвах се да преодолея всичко, но мой единствен другар се оказаха коварните цигари. Домът ми миришеше на долнопробно кафене. Бях без работа, вдовица, без финансови постъпления. Страх и самота кръжаха около мен. Не можех да се позная. Не исках депресията да ме победи и започнах да търся помощ. Трябваше ми човек, който не ме познава, за да си излея душата. Търсех опора, за да се изправя на крака. Исках, а не можех да подредя мислите си. И пушех, пушех… Започнах да се срамувам от себе си. Останах без приятели. Открих Ели във вестника. Привлече ме откритият ù поглед и реших да ù се доверя. Не сгреших. Това беше през 2005 г. Сега, след три години, аз я нося в сърцето си и зная, че чрез нея аз победих цигарите, разключих тежките катинари. Възстанових стари приятелства и създадох нови. Получих предложения за работа, имам сили да работя. Радвам се на добра оценка за труда ми. Авторитетът ми расте. Хората

��

ми вярват и ми поставят отговорни задачи. Ето ви един пример. Мои близки ми се довериха. Поканиха ме на гости и ми дадоха възможност да поработя в чужбина. За своя труд получих и добро възнаграждение. Вече мога да подбера хората, с които да комуникирам без страх. По-силна съм, отколкото сама подозирах, и горя от желание децата ми да са горди със своята майка. Давам си сметка, че чрез три ритуала Ели ми даде възможност отново да се чувствам човек, който може сам да се защитава от некоректните хора. Заспивам с мечти за идния ден. Аз съм щастлива, защото вече знам как да организирам живота си.

Благодаря ти, Ели!Калина григорова

май 2008 г.

�00

магия от сВекърВа

Името ми е Христина Христова от гр. Г. Оряховица. Омъжих се през 1969 г. Оттогава започнаха и моите проблеми, на които не обръщах много внимание. През 1995 г. почина съпругът ми и от тогава нещата около мен се усложниха. Имах чувството, че ще получа инфаркт или инсулт. Постоянно ходех от болница в болница и никой не можеше да открие от къде идват здравословните ми проблеми. Драстично отслабнах, станах 48 кг, изпитвах панически страх и не можех да стоя и да се движа сама. Трябваше постоянно да има някой с мен.

Един ден прочетох във в. „Втора младост“ за Елка Стефанова от гр. Велико Търново. На 28.02.2005 г. отидох при нея. Тогава тя откри, че имам направена магия за смърт от свекърва ми. Девет години магията ме унищожаваше бавно и мъчително. След направените ритуали магията си замина от мен и аз започнах постепенно да се оправям. Всички оплаквания изчезнаха и сега се чувствам друг човек. Напълнях, вече съм спокойна, нямам нужда от постоянни придружители и често си спомням с благодарност за помощта на Елка. Желая ù много здраве и все така да помага на хората.

На всички, които правят такива лоши неща, искам да кажа, че всичко се връща обратно. Нека се замислят какво вършат, защото аз видях с очите си всичко това и усетих с изстрадалата си душа силата на магията.

�0�

последната ми надежда беше ВъВ Вас

Здравейте, г-жо Елка! Пиша Ви това писмо, с което искам да Ви благодаря от

сърце, че има хора като Вас да помагат на страдащи и болни. Купувах вестник „Втора младост”. Прочетох за Вас и още на снимката, като Ви видях, ми действаше успокояващо и от там взех телефона и Ви се обадих да ме запишете за Вашите сеанси. Къде ли не ходих преди това, но при Вас се почувствах друг човек. В къщата ми се промениха нещата, иначе беше ад за живеене. Не се искахме един с друг, болести, безпаричие, направо ми се искаше да замина някъде, да не ме знае никой. Последната надежда ми беше във Вас и то я намерих – толкова съм щастлива, че ми възвърнахте живота, който ми е определен от Бога, а не този, който ми се беше намесил в съдбата от завист и омраза. Както ми казахте, че всичко ще мине благополучно (сватбата на дъщерята), така и стана: от по-хубаво и спокойно – „здраве му кажи”. Благодаря на Бог и на Вас, че ми върнахте щастието, което ми беше определено. Госпожо, пожелавам Ви още много години здраве и живот, за да помагате на изстрадали хора като мен. Целувам Ви от сърце.

С обич: а. Р. П. гр. Кюстендил

�0�

* * *

Здравейте, скъпа Ели, Пиша Ви това писмо, с което искам да ви изкажа моята

голяма благодарност, че ми помогнахте да си възстановя здравето. Преди около 2 години се почувствах зле. Ходих по лекари, правеха ми изследвания, но те не показваха нищо обезпокояващо, а здравето ми още повече се влошаваше. Наложи се да ми оперират жлъчката. От тази операция здравето ми още повече се влоши. Не можех да спя, нямах апетит, започнах да отслабвам, заприличах на скелет, всички дрехи ми станаха широки, като че ли не бяха мои. Изморявах се бързо, чувствах слабост в краката и почнах трудно да се движа. Това продължи, докато прочетох във вестника за Вас. Обадих се по телефона, записах си час и дойдох. След Вашите сеанси се почувствах по-добре. Сега се чувствам вече много по-добре. Докато преди не бях в състояние да върша никаква работа, сега си работя спокойно в градината, движенията ми станаха по-свободни и уверени, подобри ми се апетитът и най-важното: вече напълнях и дрехите ми са добре, чувствам се превъзходно. Още един път Ви изказвам моята благодарност и Ви пожелавам още много години живот, за да бъдете все така добра и да помагате на хората с проблеми като моите! Убедена съм в способностите и силата на Елка Стефанова. Когато срещна човек с такива оплаквания, ще му дам адреса ù и ще му препоръчам да отиде при нея, за да му помогне.

н. Б. П. с. Ваксево

�0�

* * *

Здравейте, приятели, Редовно чета вестници и от страниците ме гледат усмихнати

лица на знайни и незнайни лечители. Нека бъдат живи и здрави и да помагат на хората, изпаднали в беда. За една от тях искам да ви пиша. Това е нашата спасителка Ели Стефанова. Имам внук на 17 години. От здраво, весело момче той се превърна в развалина. Магия или проклятие беше – не зная, но пред очите ни детето полудяваше. Бяхме съсипани. Пет-шест месеца беше ходене по мъките. Ходжи, баячки, хипнози и какво ли не – всичко без резултат. Но сякаш Бог ни изпрати при Ели. Още след първия сеанс почувствахме неговото подобрение. След 3–4 седмици детето ни се възстанови напълно. Сега отново се радваме на милия ни внук.

Мила Ели, спасителко наша, не си забравила Веско, нали? Благодарим ти и поклон! Ти върна щастието в дома ни. Нека Бог ти дава здраве и сили да помагаш на хората, изпаднали в беда! Бъди благословена!

От една щастлива баба

�0�

анорексията може да бъде победена

Хиляди сърдечни благодарности за безценната Елка Стефанова. Пише една майка, която се завърна от ада със здравословните психически проблеми на децата са. Ходихме къде ли не, по доктори, баячки и какво ли не. Една позната ми каза, че това е външна намеса – магия. Тя познаваше много добре децата ми и пред очите ù те се превърнаха от жизнерадостни и весели в пълна противоположност. Голямата ми дъщеря беше с доказана анорексия и животът ù висеше на косъм. От хилядите лутания при кого да отидем за помощ, изчитайки много информация за парапсихолози, малката ми дъщеря избра да отидем при Елка.

Винаги ще ù бъда благодарна. При първата ни среща тази жена ми вдъхна отново вяра към живота. Всичко, което направи за мен и децата ми изпълва сърцата ни с огромна благодарност. Щастието ни разцъфтява, спокойствието се завърна в нашия дом и често говорим за Ели с уважение.

Бъди жива и здрава, бъди щастлива и все така всеотдайна!

Дафина и дъщери юни 2008 г.

�0�

* * *Скъпа Ели, Богиньо на света, Дълги години се мъчех да живея като обикновен човек,

но уви, нещо все ми пречеше да осъществя мечтите си. Болки много ме налягаха една след друга. Станах объркана, отглеждах децата си и работех с мъка. Пенсионирах се и си мислех, че ще си почина и ще се оправя, стана още по-страшно, случиха се много лоши неща в семейството ми и всичко преживях много тежко, станах още по-объркана, загубих част от ума си, просто се борех с голяма мъка, за да живея. Идваха моменти, когато мислех да се обеся или отровя, после се разкайвах, плачех, не спях по цели нощи, чудех се какво става с мен. Ходех по лекари, пиех наркотични лекарства, за да поспя няколко часа. Казвах на мъжа си: „ Аз си отивам от този свят, не мога да се боря повече с живота”. И си мислех: с какво съгреших, та ме наказа Господ да ми минат всички лошотии през главата. Исках да намеря такъв човек като Ели, за да ми помогне, но нали знаете – доверието липсваше. Докато един ден по радиоточката съобщиха, че Елка Стефанова, ясновидката, е пристигнала в града. Подскочи ми сърцето от радост и си казах: каквото и да ми струва, хляб и сол ще ядем, но при нея ще ида. Обадих се по телефона да се запиша за следобед, но не издържах и се обадих, че ще ида по-рано, облякох се бързо и в голямата жега тръгнах. Вървях до половината път и се сетих, тази богиня за първи път идва в града, трябва да бъде посрещната, както подобава. Върнах се, набрах китка здравец, отидох първа, поднесох букета със сълзи на очи и я прегърнах. В стаята цареше тишина, свещта гореше плахо като влязох аз. Добрата фея ми каза: седнете и спокойно сложете ръце на масата. От устата и очите ù лъхаше доброта и доверие и

�0�

така започнахме. На втория сеанс ми каза, че своя жена ми е направила магия. Аз знаех за магията, но много не вярвах, магията е поръчка от злата ми майка, която години наред ни тормозеше и завиждаше. Сега постепенно Ели работи над мене. Чувствам се добре и виждам още по-голяма надежда за моето здраве и за семейството ми. Просто не мога да се начудя на способностите на тази жена.

Ели, скъпа, как да ти благодаря, нямам думи… Искам да ти пожелая да бъдеш жива и здрава, да помагаш на всички хора, да побелееш като Стара планина, да доживееш годините на орлите.

От мен и съпруга ми Цона Богоева

25.07.2005 г.

* * *Тази история доказва голямата връзка между две

близначки. Може би невероятно ще Ви се стори, но помагайки на едната от тях, повлиях добре и на другата. Радка разказва:

За Е. Стефанова ми разказа една моя приятелка. Тя беше ходила при тази прекрасна жена с мъките и неволите, пред които я е изправила съдбата човешка. С помощта на Ели нещата са се променили към много добро. Тя сподели с мен това и ме заведе при Ели. Аз не вярвах, че нещо ще се промени. След 2–3 срещи с Ели нещата тръгнаха бавно, но сигурно напред. При всяка среща с нея тя ме зареждаше с положителна енергия. Нейните топли ръце и восъкът, който лееше над главата ми даваха сили и надежда, че съм избрала правия път. Промените идваха бавно, едни видимо, други в близко бъдеще.

Сега да напиша нещо повече за мен и моята сестра-

�0�

близначка. Родени сме в едно малко градче близо до София. Ние сме еднояйчни близнаци. Нейните житейски и здравословни проблеми са и мои. Преди години, още като дете, в следствие на силна простуда тя загуби част от слуха си. След 2 операции слухът не се възвърна, но лошото е, че това порази и моя слух по време на нейната операция. Разказах това на Ели. Сестра ми е свит и затворен човек, но е много талантлива. Занимава се с изкуство – самоук художник на икони, които с помощта на Ели разбрахме, че са заредени с положителна енергия. Също с нейна помощ и с помощта на нейна близка приятелка художничка вече има изложени икони в галерия. Затова тук искам да кажа моето голямо „Благодаря!“ и да ù пожелая със своята сила да влезе във всяка страдаща душа и да я дари с топлина, светлина и надежда. В моя дом вече е спокойно, няма кавги, децата ни растат щастливи, а аз вече чувам и не ми се налага постоянно да гледам хората в устата, когато ми говорят, за да ги разбера. Близначката ми твори с много по-голямо самочувствие, защото се чувства полезна за всеки човек, който си е купил от нейните икони. Благодаря ти, Ели!

�0�

* * *Скъпи читателю, Искам да ти разкажа своята история. Казвам се Ая, родена

съм в провинциален български град в семейство на властна майка и много трудолюбив и кротък баща. Бях скромно, добро, послушно, трудолюбиво, ученолюбиво и изпълнено с мечти и амбиции момиче.

Всяка Нова година посрещах с надежда, че ще срещна принца на живота си, на когото да отдам всичко от себе си. Вярвах до безумие в доброто начало на всеки човек, без да осъзнавам значението на средата за личностното развитие и хармонично партньорство.

В определен период от живота си почувствах потенциалните възможности на мъж, с когото се обвързах. Загърбих своите потребности, дадох му стимул да открие своята индивидуалност, за да изградим здраво и сплотено семейство. Достигайки до определеното му от съдбата ниво, той се възгордя, обърна ми гръб, унижи ме като жена и продължи сам… с други партньорки.

Аз останах сама с детето ни, което даде смисъл на живота ми.

Сега съм друга – силна, смела, освободена, достойна майка на едно спокойно дете. Всичко това до голяма степен дължа на Ели. Нашето познанство продължава вече 7 години и успехът, който тя постигна, е достоен за възхищение. Ели, поклон пред професионализма и морала на твоята личност да брани доброто от лепкавите и невидими пипала на човешката злоба и завист.

Не беше лесно... На пръв поглед проблемът беше тривиален: младо семейство, жилищен проблем, изневери от

�0�

страна на съпруг, отчуждение, развод, изчерпана енергийно жена, пищящо и неконтролируемо дете, страх от самота… Мили хора, думите са слаби, за да пресъздадат болката, която години наред изпитваше душата ми, една огромна болка и мъка, рана, от която капеше кръв от сърцето ми. Очаквах справедливост в съда, но се сблъсках с формализъм и търговия с човешките съдби. Не разбирах кой и защо ми програмира така живота…

Ели обаче успя да разкрие истината за това състояние на нещата. Налице е черна магия и завързан късмет от скъпа свекърва, която наричах „майко“.

Това се предаваше и на детето ми, изключително разстроено и нервно същество, заради което трябваше да бъда силна, за да го защитавам и помагам да овладее себе си. Не беше лесно…

Много умело, скрито зад миловидна физиономия, злото изпитваше задоволство от успеха си. Ели ме държеше за ръка и ме водеше напред към самата ми същност. Тя искаше да разбера, че в живота има неща, които не можем да променим, че трябва да ги приемем, преживеем и да продължим по своя път. Благодарение на мъдрите ù съвети на психолог сега откривам, че трудните моменти в живота са ме калили и дали воля да се боря за личното си щастие. Вярвам, че ще успея да открия късмета си.

Това е моят действителен живот, може би не съм единствената, която се е сблъсквала с подобно нещо. Днешните вестници бълват обяви за правене на магии. Силата на злото не трябва да се подценява, а ние не трябва да се страхуваме от него.

Всяка вечер, когато целувам детето си за лека нощ, виждам в очите му, красиви и чисти, че злото не е непобедимо. За миг потръпвам от мисълта, че изживеният ужас може да се

��0

повтори отново. Затварям обаче спокойно очи, защото знам, че ти съществуваш, Ели, и няма да позволиш някой да отнеме силата и волята ми за успех.

Да, проблемите са за това – да се решават. От цялото си сърце и душа ти благодаря и нека Бог те дари със здраве и живот, за да помагаш на добрите хора, изпаднали в беда!

С много обич: ая

Имам удоволствието да работя в Пазарджик. Години наред семейство мои клиенти ме канеха да отида в техния град. Днес те са мои благодетели и приятели. Благодарение на тяхната дълбока човечност и загриженост за своите съграждани ми предоставиха офис и вече почти година аз работя в този слънчев град. Харесвам Пазарджик, харесвам хората в този район заради тяхната себичност и с удоволствие давам всичко от себе си за да им помогна.

на ели с уВажение и лЮбоВ

За Ели и нейните вълшебства бях чела отдавна в пресата. Живея в Пазарджик и се казвам Йорданка. Запознахме се,

когато Ели започна да идва в нашия град. Животът ми не течеше по най-добрия начин – лоши

преживявания, болести и все не успявах да стигна до нещо по-добро. В себе си имах натрупан много стрес, негативна енергия и една голяма тежест в душата си.

Ели прочете в мен всичко това като в отворена книга. Видя миналото ми, видя стореното зло на семейството ми и веднага се зае да ме отърве от чуждото вмешателство.

Разговаряйки с тази лъчезарна жена и след нейните вълшебни сеанси, восъколеене и огнена защита човек се чувства като нов. Ели като вълшебник отнема мъката в душите

���

ни и животът започва да тече в друга, по-добра посока. През месец септември свекърва ми се разболя тежко.

Отидох при Ели за помощ. Тя погледна снимката, на тетрадката пред себе си нарисува сърце и написа цифрата 4. Каза ми да продължим да се грижим за нея, както до този момент. В рамките на един месец тя се почувства добре, но внезапно състоянието ù се влоши. Извикахме лекар и той ми каза, че сърцето ù няма да издържи. На четвъртия ден тя почина, всичко стана както Ели предрече. Тогава разбрах какво означаваше нарисуваното сърце и цифрата четири. Ели видя това събитие и сега разбирам защо тя ме посъветва да се грижим за нея и да ù кажа, че всичко съм ù простила за неволните грешки и я моля, ако с нещо съм прегрешила към нея, да ми прости.

Синът ми си дойде от чужбина объркан, изнервен и обезверен. След срещата си с Ели и нейните невероятни способности нещата коренно се промениха. Той вече е спокоен, уверен и нещата му се подредиха. Сякаш невидима сила му проправя път и всичко се подрежда.

Нямам думи да изразя моята благодарност към тази невероятна българка и от името на цялото ми семейство да ù пожелая дълги години здраве и живот и все така всеотдайно да помага на хората в нужда.

С уважение: Йорданка Манавска гр. Пазарджик, 20.05.2008 г.

���

стресът се оказа разрушителен за мен дори и след години

Има хора, които са родени да помагат на другите около тях. Това не е призвание, а дарба, те са отдали живота си на тази кауза.

Бях слушала за Ели от времето, когато започнах работа във фирмата, в която работя и сега. Щастливата случайност ни запозна с нея благодарение на моите работодатели.

Много слънчев и лъчезарен човек. Самото излъчване, което тя всява с присъствието си, те впечатлява. Като всеки обикновен човек и аз си мислех, че нямам толкова сериозни проблеми, за да търся помощ, но реших да отида.

Първото нещо, което ме впечатли още със сядането срещу нея бе библията, която присъства постоянно в нейните сеанси. Помислих си: това е Божи човек, работата е сериозна.

Веднага долови и ми каза за нарушения ми баланс. Обясни ми подробно какво трябва да се направи, за да се възстанови целостта на астралната ми звезда. Последваха сеансите чрез восъколеене. „Виж, тук има човешка фигура“, каза Ели. Аз също я виждам, легнала е хоризонтално върху восъка. „Ти си се изплашила до смърт!“ „Та това съм аз, да, това съм аз…“

Преди няколко години потънах в едно тресавище и едва не загубих живота си. Винаги, когато се сетя, настръхвам от преживяното. Бях на крачка от най-лошото и само Господ знае как в този момент ми даде сила, за да плувам и да се извъртя бързо в хоризонтално положение, за да не ме грабне земята надолу. Така влачейки се по повърхността на затревената тиня успях да се хвана за пръта, който ми подаваха, и се измъкнах.

Страхът и стресът не бе отминал и Ели го видя.

���

Вътрешната ми душевност и мисленото ми усещане е много силно изострено, породено от страх и несигурност.

Какво щях да правя, ако Ели не се бе докоснала до мен? Последваха още два сеанса и след всеки се чувствах все по-добре.

Усещането е невероятно, когато хвърляш восъка във водата и изричаш вълшебните думи. След това си тръгваш някак си изчистен, по-лек, по-уверен.

Думите, които Ели нарежда по време на ритуала са чудотворни, не се запомнят всички, само откъслечни фрази си спомням, но са върховни… нещо, което си мечтал в живота, да си недосегаем за злото… Надявам се думите-кодове да стигнат там, до където Ели ги изпрати.

Благодаря ти, Ели, за всичко. Чувствам се по-добре, по-уверена съм, по-спокойна и в трудни моменти винаги си мисля за теб и съветите, които ми даде за децата и живота.

Мая Кузевагр. Пазарджик, май 2008 г.

���

И още за поразяващата сила на стреса. . .

благодаря ти за Всички чудеса, които напраВи с дВете си ръце!

Бях чувала за силата на древнотракйския метод восъколеене и съвсем спонтанно в момент на голяма болка реших, без да те познавам, да се доверя на теб. Ако се досещаш – още на първата среща ти казах – като че ли се познаваме. Ти ми вдъхна доверие, което доказа във времето. Запълни мястото на така скъпия ми човек, когото загубих – баща ми. Благодаря ти за това, че ти сега си това, което той беше за мен. Благодаря ти за помощта да взема най-правилното решение в трудни моменти за мен, а всичко това потвърдено в бъдещето! Благодаря за преодоления страх от загуба на вяра в собствените си сили. Увереността, добротата и спокойствието, което излъчваш, като че ли ти го пренеси и на мен, за което безкрайно благодаря. Убедена съм, че подкрепяш не само мен, но и моето дете, моето семейство. Бъди благословена, Ели, ти, твоето дете, всички, които те обичат и подкрепят!

С уважение и дълбок поклон! В. николова, гр. Русе

���

с чуВстВо на признателност

Госпожа Елка Стефанова е доказан феномен с изключителни способности. Тя е лъчезарна жена, излъчваща сила, която те предразполага за спокойствие. Отзивчива и състрадателна към съдбите на всички хора, нуждаещи се от нейната помощ. Силата и желанието ù да помага на хората е голямо. Това проличава и се чувства от нейните благородни думи, с които те посреща и изпраща, с пламтящите ù очи, които те гледат и успокояват. Миловидното ù лице, нежните думи, с които ти говори, като ги пречупва през призмата на нейното съзнание, ти дават сила и надежда за добро. Вярата в доброто крепи човешкото съществуване. Когато човек се отърси от отрицателната енергия, напластена от негативните същества, чрез нейната сила и умение да помага, това я прави още по-благородна. Прекланям се на нейната сила и прозорливост да прониква в съдбите на хората с години назад – отговарящи точно на действителността. Това е изключителна жена с огромна сила и феноменална способност. Тя помогна на 9-годишната ми внучка, която още от малка страдаше от силен страх. Детето се страхуваше от всичко. Домашните любимци за него бяха стрес, тъмнината – ужас. Благодарение на нейната помощ, това страдание изчезна за броени месеци. От все сърце ù благодарим за всичко сторено. Нека все така всеотдайно и неуморно помага на хората и дарява радост в страдащите семейства.

Благодарим Ви, г-жо Стефанова! Венета Кирилова, гр. Дупница

���

преодолях проблемите си

Бях щастливо и безгрижно дете с една по-голяма сестра. Тя беше с 8 г. по-голяма от мен, нейният живот бе неподреден и изпълнен с напрежение и тъга. Създаваше много проблеми на родителите ми, а аз изживявах всичко. Така един ден почувствах, че съм в стрес и изпитвам страх, имах и влошена комуникация с хората. В продължение на година и половина останах без работа с висше образование „Счетоводство и контрол”. Подавах автобиография на много места, но от никъде нищо, отчаях се много. Сякаш пътят ми житейски беше блокиран. Така един ден отидох при Елка Стефанова и тя разпозна страха, стреса и нарушената ми комуникативност. След консултацията направих по нейно предписание всички процедури – пречистване с восък, и почувствах промяната още на първата процедура. Няма да крия от вас, бях малко скептично настроена, смятах че съм си такава некомуникативна и че за това лек няма, но стана друго. Аз станах по-свежа. Познатите ми сами ме спират по улицата и ме заговарят и си говорим сърдечно, смеем се. Направих и втората процедура и ми се отвори пътят за работа, след два дни ми се обадиха да започна на държавна работа, за която бях подала документи преди месеци. Там колегите ме приеха добре, много са учтиви и съм щастлива. Щастлива съм, че срещнах Ели Стефанова, че ù се доверих и че моя случай бе в нейната компетенция.

. . .Бях попаднала в поредната объркана и отчайваща житейска

ситуация. Отчаянието ми беше безкрайно, психически и физически бях смазана. Изпитвах огромен страх от това, че нищо добро не ме чака, че животът ми ще продължи все

���

така с проблеми, неприятности и лоши преживявания, както до сега. Здравословното ми състояние се влоши рязко. Не можех да спя нито през нощта, нито през деня, почти не се хранех. Мислите ми се въртяха в очакване на поредната беда. Тогава се срещнах за първи път с г-жа Елка Стефанова. След първата среща с нея и ритуала восъколеене получих малка надежда, че ще мога да се преборя с някои проблеми и ще овладея страховете си от лошото. След това последваха втора и трета среща, като постепенно чувствах, че придобивам сила и смелост да продължа напред. Житейските проблеми не могат да се изпарят естествено, но аз като че ли започнах да ги приемам по-спокойно и да намирам някакъв разумен изход от тях. За този неголям промеждутък от време (около 3 месеца) от крайното отчаяние стигнах до там, че доста бързо започна да се подобрява здравето ми, възвърнах сили и надежда за по-добри моменти. В живота ми се случиха и други събития, които не бях очаквала. Например това, че ми предложиха работа и аз я приех (въпреки че не ми е по вкуса), защото вече придобивах сили и енергия, да приема всичко, което ми предстои. Не мога да дам друго обяснение на това, което се беше случило с мен, и на това, което след това стана, освен благотворното въздействие и излъчване на самата г-жа Стефанова. Тези посещения при нея заедно с ритуала восъколеене явно ме изправиха на крака. За тези 3 месеца събитията бяха най-различни, ситуациите в живота добри и лоши, проблемите ежедневни, както при всеки човек, но най-важното е, че всичко тръгна в по-добрата посока. Ако не бях се срещнала с г-жа Елка Стефанова, сигурно сега всичко около мен щеше да е в пълен хаос, със сигурност няма да съм нормален човек, дали въобще щеше да ме има!

Благодаря Ви, г-жа Стефанова!!!Бъдете жива и здрава!

С дълбоко уважение: Р. Велчева

���

когато чоВек е объркан и притеснен, тоЙ праВи поредица от грешки

Страхът е лош съветник и не ти дава възможност трезво да погледнеш на проблемите си, за да ги разрешиш по нормален път. В такъв труден период на моя живот аз попаднах в кабинета на Ели. Благодаря на Бог, че я има, благодаря му, че ме срещна с нея.

Преди 20 г. семейният ми живот не беше такъв, какъвто си мечтаех да бъде. Тогава мои познати ми казаха за Ели. Решихме и отидохме при нея с моя съпруг. От този миг животът ми не стана по-лек, но стана по-смислен. Ели се опита да спаси брака ни, но съпругът ми, човек, за когото материалното и парите са били преди всичко, не искаше мен и децата си. След 16 г. брак, две прекрасни деца и много сълзи, пролети от мен в обида и незачитане, аз напуснах нашия дом. През февруари 1998 г. взех децата си и се изнесох на квартира. Тогава започнаха и големите борби на съпруга ми да вземе по-малкия син, за да не плаща издръжка. Отидох отново при Елка. Тръгнах си успокоена, с вяра в живота. При нея намерих разбиране и приятел. Усетих много доброта и приятелство. Усетих добронамереност, бих я нарекла дълбока човещина и съпричастност към мен и моя проблем. Вече знаех, че временно съпругът ми ще вземе малкия ми син, че на пътя ми ще застане добър човек и животът ми ще продължи много по-щастливо за напред.

Този добър, незаменим човек вече 10 години е до мен. Той е моята незаменима половинка в живота, съпруг на мен и баща-приятел за синовете ми.

Когато Ели ми предрече да се огледам около себе си и ще разбера много бързо кой ме желае за дълго и за винаги, аз

���

се притесних. Знаех, усещах кой е този човек, но не исках за нищо на света да го допусна близко до себе си. Ели само се усмихваше и казваше, че това е кармична връзка и това ще се случи. Тя знаеше, че този мъж ще бъде моята опора в живота.

Сега вече имам мечтаното от мен семейство. Големият ми син е моята опора и гордост. Малкият ми син се завърна при мен и е моята незаменима радост. Моята половинка в живота е мечтаният съпруг, приятел и другар на децата ми.

Ели, описах моята история, но зад всичко това стоиш ти мила приятелко, защото благодарение на теб постигнах всичко това. Обичам те! Обичаме те и е пълно щастието ни заедно с теб!

Благодаря на Господ, че те има!Роси, Краси, иван и Павел

��0

с благодарност към ели

Запознанството ми с Елка Стефанова дойде ненадейно и изненадващо – чрез моя приятелка. Когато срещнем в живота си слънчев и позитивно настроен човек, хубаво би било да оценим това. Господ ни спуска винаги помощта си, но по различни начини.

Когато отидох за съвет при Елка, тя ме посрещна, както посреща всеки човек, дошъл при нея за помощ – с чаровна усмивка. Тогава имах проблем с намирането на подходящата работа и намирането на точните контакти за получаването на такава.

Това, което тя ми каза, е, че ненадейно ще получа предложение от човек, който не познавам до момента, и ще получа възможност да работя в екип с още други двама колеги. Аз съм по професия музикант. Наистина така и стана. Обадиха ми се по телефона, когато не очаквах, и ми предложиха работа. Сега вече работя в чужбина с двама колеги и мога да кажа, че стана това, което тя предсказа.

Спомням си, че бяхме няколко приятели в заведение и говорехме пак за моето бъдеще, че все нямам късмет. Елка отново спомена, че се задава нещо и за моя изненада се обадиха пак от чужбина с предложение за работа.

Имах личен проблем с един мой приятел, не знаех как да продължа контакта си с него. Живеехме на разстояние, в различни страни и не бях сигурна в бъдещето на тази връзка. Тя спомена, че хората, които се обичат много, често силно се нараняват. Аз запомних думите ù. Минаха няколко месеца и се оказа, че той вече живее с друга жена. Съжалявам, че не я послушах веднага. Това ми струваше много нерви и болка.

���

Благодаря ù за помощта и съветите. Те винаги са ценни и потвърдени в бъдещето. Изредих само няколко случая, но за себе си мога да кажа, че безрезервно вярвам в нейните житейски прогнози и за това я ценя като човек, приятел и професионалист. Надявам се щастието вече да не ме подминава и да осмисля още по-добре бъдещето си и професионалната си реализация.

С поздрав: Дани Николова

���

благодарим Ви, г-жо стефаноВа!

Разглеждайки визитката Ви, аз и членовете на моето семейство се убедихме на 100 % във верността на демонстрираните от Вас възможности в областта на парапсихологията и ясновидството. Ето накратко и конкретният случай, който потвърждава горното. В последните 2 години на мен, на съпруга ми и на сина ни без никакви видими причини започнаха да се проявяват напрежения от нервност, затвореност, несигурност. Ние и двамата сме със стабилна психика. Тези нови състояния направиха впечатление на съпругата ми. На самите нас – баща и син, ни костваше усилия преодоляването на тези състояния. Разбирайки това, съпругата ми потърси нетрадиционни начини за подобряване на състоянието ни. В този период тя се обръща към Вас, след като разбира за Вашите възможности от хора, които се ползвали от тях в областта на парапсихологията и ясновидството.

Без да влизам в подробности за периода на контактите между Вас и съпругата ми, Ви уверявам, че още след първите сеанси, нашето състояние се подобри и продължи към по-добро. Върна се увереността и спокойствието в нашето ежедневие. Приемаме заобикалящата среда без раздразнение, спокойно и аналитично.

Многословието за благодарност за Вашето дело едва ли ще изрази нашето признание. Затова ще кажа просто – благодаря Ви.

22.06.2008 г. Велико Търново

���

разпознах образа на злосторницата ни

И ядохме, и пихме на една трапеза, а те и детето ни не пощадиха. Той ни е един син и всичките ни надежди са свързани с него. Добро и кротко момче е, притеснително, а и то мечтае за любов и семейство. Забелязах как нещата не вървят, чувствах, че това не е неговият живот. Той стана раздразнителен, хората ме питаха какво става с него. Майчиното ми сърце ми подсказа, че има проблем. Той се затвори в себе си, не желаеше да контактува с никого и често избухваше. Реших да търся помощ – и я открих при тебе, Ели. Видях с очите си профила на жена, който безпогрешно разпознах. С тази жена сме роднини и точно на нея аз хиляди пъти съм ù помагала и обичала като моя сестра. Все още мозъкът ми не може да намери обяснение, но ребусът започна да се подрежда. Тя залиня, съпругът ù почина, а малко след това и майка ù си отиде от този свят. Сега е самотна и единственият ù син остана изпълнител на пъклените ù планове. Нейните грехове са си за нея. Моят син почти се върна към реалното си емоционално състояние. Моите мечти за снаха и внуци се възродиха. Радвам се, че срещнах в твое лице спасителката на моя син и щастието на нашия род.

Кристина, Велико Търново

���

ели назад през годините -кълноВете на доброто

тя е моята “мама ели”

Леля Ели се оказа капитан на моя кораб „Живот“. В нашето семейство се случи нещастие – татко ни изостави и в резултат на това мама тежко се разболя. Нейните представи за щастлив живот рухнаха и психиката ù не издържа. Останахме с брат ми на нейните ръце и на баба. Тогава имах съученичка, с която контактувах и бяхме приятелки. Леля Ели е нейната майка. Може би тогава само тя усети трагедията на една седмокласничка. Аз все по-често оставах в нейния дом. Хранехме се заедно, ходехме заедно на училище, а мама само я информирах къде съм, за да не се притеснява. Така и завършихме училище заедно с Лили. Абитуриентският бал мина и животът застана пред мен със своите предизвикателства. Не знаех какво да правя. Започвах и спирах работа. Знаех, че трябва да оцелея и да помагам на брат си. Знаех, че трябва да помагам на мама, но всичко започваше и спираше бързо. Моята приятелка по съвет на мама Ели насила ме изпрати на поредната работа. Започнах като сервитьорка в една търновска сладкарница. През този период от време край мен се завъртяха и обожатели. С времето се научих и всичко споделях с леля Ели. Един ден я попитах какво да правя, имам трима обожатели. Тогава тя се усмихна, както винаги, и ми каза: „Този, който ти е клиент, е от много далечен край на България.“ Тогава аз разбрах – най-тихият и скромен мъж ще бъде моята съдба. Радо е от Девин. Той винаги ме гледаше с добрите си очи, а не с погледа на жаден единствено за секс мъж. Направих своя избор в живота.

���

Заминах с него в Благоевград по разпределение от службата му. Заживяхме заедно. Оженихме се. Родиха ни се дечица. Сега сме много щастливи. И всичко това благодарение на леля Ели. Тя беше тази, която ме контролираше, направляваше, пазеше ме от житейски грешки и ме обича като родна дъщеря.

Сега се виждаме рядко, но обичта ми към нея е все по-силна. Тя ме възпита, чрез личния си пример ме изгради като упорит, умен, работлив човек и всеотдайна майка и съпруга.

Това е леля Ели. А аз съм Поля.

���

чуВстВам ели като моето Второ аз

Бих искала да разкажа една странна случка в моя живот, свързана сякаш с нещо магическо, която ме накара окончателно да се убедя, че няма нищо случайно на този свят и ако искаш нещо много, ама много силно – то се случва.

Бях студентка първи курс през далечната 1978 г. в педагогическия институт гр. Русе. Зима, съквартирантката ми беше ученичка и беше във ваканция, а аз – в сесия. Парите ми бяха на привършване, а до новата финансова инжекция имаше още десетина дни. Предстоеше ми и рожден ден – 20-ти рожден ден. Мислех си, че това трябва да се отбележи качествено, а приятелите ми отсъстваха от града. Предстоеше ми тъжен двайсети рожден ден. Мечтаех си как бих могла да го изкарам в някоя дискотека или бар с програма, с приятели, с много музика и танци. Много шумно и незабравимо, но цял ден четох, а вечерта се оказа, че нямам нищо за ядене и трябваше да вечерям някъде. Изправих се пред огледалото, гледах се и си казах: „Ти ставаш на двадесет веднъж в живота, имаш пет лева и можеш да ги използваш за вечеря в по-реномиран ресторант“. Така и направих.

Заех една маса четворка в ресторант „Приста“ и цяла вечер си мислих, че все пак можеше и да бъде весело. В ресторанта нямаше места и непрекъснато ме питаха дали е свободно, но аз се оправдавах, че чакам компания за рожден ден и ми ставаше още по-тъжно. След като вечерях, послушах малко музика, реших, че повече няма какво да правя и че, колкото и да ми е тъжно, трябва да си ходя. Усетих полета на нежен парфюм и пред мен застана едно очарователно момиче с безкрайно дълги крака, умопомрачителна талия, преливащ бюст и дълга черна

���

коса на едри тежки масури, които пружинираха елегантно при всяко нейно движение. Приседна срещу мен на стола, повдигна дългите си ресници и ме погледна с огромните си дълбоки очи. След което много мило ме помоли да остане с нейната компания на моята маса, докато се освободи някоя друга.

Естествено аз казах, че ще си тръгвам, след като платя, и че могат да останат направо тук.

Още като седнаха, някак непринудено ме заговори. Аз явно имах нужда от това и си признах, че съм рожденичка и че никого не чакам, просто исках да отбележа някак 20-ия си рожден ден. Запознахме се и стана весело. Тя учеше в моя институт, но една година преди мен и се оказа, че сме адашки. След като си тръгнах, Елка ме настигна в преддверието на ресторанта и ме попита дали искам да отпразнуваме рождения ми ден, както подобава, и че тя ще има грижа за това. Съгласих се и без това не ми се прибираше сама. Тя се извини на компанията, хванахме такси и ме заведе в бара на хотел Рила.

Нямаше места, тя каза на управителя, че сме само две и че аз ставам на 20 години. Те не можаха да откажат на магическия ù поглед и специално за нас сложиха маса двойка на дансинга, където беше и сцената.

Няма какво да разказвам – и в най-смелите си мечти не съм си представяла по-хубав празник. Смяхме се, играхме. На масата имаше каквото е необходимо за истински рожден ден. Всички ме поздравяваха, свиреха, пееха, играха за мен. Беше сбъднато вълшебство.

Така аз изкарах най-незабравимия си рожден ден и се запознах с моя ангел хранител, който сякаш беше изпратен от свише, за да изпълни моите мечти.

Още същата година загубих нейните следи. Знаех, че е от В. Търново, но всеки имаше път в живота и тридесет години почти нямахме никакъв контакт. Докато в едно предаване на

���

„Сблъсък“ аз разпознах своята вълшебна фея от рождения ден. Тя беше много променена – вече руса, но топлите ù добронамерени очи, лъчезарната ù усмивка бяха същите.

При срещата ни, за която аз много настоявах, тя едва си спомни, но за мене споменът беше много силен. Започнахме да се виждаме от време на време. При срещите и разговорите открихме много общи неща в рождените си души. В това, че след брака и двете имаме еднаква фамилия – Стефанова. През тези тридесетина години сме се развивали почти синхронно на различни места. Тя е магистър по психология, аз – също. Кръстени сме на наши баби с име Елена, които са се занимавали с лечителство, моите са от габровско-севлиевския край, а нейните – от търновския район. Направен ни е въвеждащия ритуал в знахарството и други съвпадения.

Странно, нали?Щастлива съм, че я познавам, чувствам я като свое второ

аз и при всяка наша среща се зареждам с енергия. Обичам те! Радвам се, че те има!

Елка

���

тя създаде наЙ-съВършения сВят от лЮбоВ и благодарност

Познавам Ели от 25 години. Живеехме в един блок. Тогава в този жилищен блок апартаментите сякаш нямаха входни врати. Душите ни бяха широко отворени и добронамерени.

После всичко се промени. Семейството ми се премести в друг квартал, започнаха „промените“ и… домовете и душите на всички ни се затвориха. Все по-малко започнахме да общуваме и да се интересуваме от съдбите на другите.

Освен хубавите спомени, от онова време ми останаха няколко удивително прости и удивително важни житейски познания, дадени ми от Елка. Ей така, случайно казани от нея думи ме учиха как да се държа в конкретна ситуация, как да разреша уж дребен житейски проблем. Тогава не си давах сметка за това. Но поуките ми останаха за цял живот, при това многократно проверени от собствения ми опит.

Години по-късно животът отново ни срещна – вече по работа. Тя – натрупала опит като психолог и парапсихолог с ясновидска практика, аз – като издател. Всеки път, когато раз-листвам изповедите на нейните клиенти, ме поразява тяхната невероятна любов и благодарност. Едва ли има друг по-съвършен свят от света на Любов и Благодарност, който Елка е изградила край себе си. В изповедите, които чета и в тази книга, търся нейния образ и всеки път с изненада откривам нови черти, за които се ядосвам, че не съм забелязала преди. Сигурно това е Божията дарба, която не винаги е постижима за обикновените хора. Тя има и щедро раздава. Било случайно подхвърлена фраза, в която откриваш решение на ежедневен проблем, било професионална намеса там, където тя е нужна.

Р. Христова

��0

приятелите за ели

с уВажение и признателност

Ние, семейство Палаозови, можем да говорим само с любов и уважение, но думите са съвсем недостатъчни, за да изкажем нашата благодарност и признателност към Ели.

Всичко това трябва да се изживее, изстрада и почувства. Преди около седем години изневиделица започнаха да ни

се случват куп злини. В края на 1999 г. съпругът ми претърпя лоша злополука. Не мина и година, започнаха неприятности и заплахи от човек, който през цялото време сме мислили за приятел, след туй ни застигнаха болести. В момента, в който беше поставена диагнозата на съпруга ми, ние, които с много труд бяхме изградили немалко неща, и най-вече бяхме получили уважението и признателността на хората, с които работехме, спряхме работа, изолирахме се и се затворихме с болката. Страха си не бяхме споделили дори с децата си. И в един от тези дни на отчаяние и загуба на всякаква вяра случайно във вестник, който купуваше и четеше зет ни, съпругът ми прочете голяма статия за госпожа Елка Стефанова.

Обадих се аз в офиса, за да запиша час за прием на съпруга ми, първият свободен беше след около месец. Отидохме, влязохме и зачакахме с многото хора, дошли в този ден. Имаше много вестници оставени на една масичка с публикации за нея. Замислени и очакващи, ние прочетохме някои от тях.

Дойде и редът на съпруга ми. Той влезе, а аз продължих да чакам, замислена колко нещастия и болка има у хората и каква надежда, че тук ще намерят разковничето за техните беди. След като свърши срещата му аз излязох от стаята за чакащи, за да

���

си тръгваме, тогава на входната врата, тя разговаряше с него, погледнах я с голяма надежда и вяра, тя в мига улови и моето състояние и, макар че аз нямах записан час, с благия си глас ме прикани да вляза, видя болката, която носех, психическата разруха. И така след няколко сеанса тя ни върна в ритъма на живота, който ни е отреден да водим.

На този свят нищо не се случва случайно. Чудеса стават, но за нас, обикновените хора, тези неща са необясними.

Явно нейната мисия е Божия, защото докосне ли с ръка човек, тя му дарява прашинка, частица от СИЛАТА ЕНЕРГИЯ, с която дарява и изказва посланието за протичането на живота му.

Да се радва и усеща топлинатаи светлината на живота, като нейната слънчева усмивка. Да живее в любов и обич като нейното голямо сърце. Да израства и твори устремено като светлината, отразенав нейните сияйни очи. Да бъде трудолюбив, искрен, човечен като нейния ореол.

Това видяхме и почувствахме ние в нея.

ХОРА, ДОВЕРЕТЕ Є СЕ, ЗА ДА СЕ ДОКОСНЕТЕ ДО РАДОСТТА ОТ ЖИВОТА!

С уважение и признателност: Семейство Палаозови

���

тя ми каза много истини

С голяма признателност и приятелски чувства към най-ведрата и лъчезарна жена, с която животът ме срещна отново след години. Може би наистина в човешкия живот няма случайни неща, защото когато имах най-голяма нужда от психическа и емоционална помощ, Ели се появи като добрата фея. Благодарение на семейството ми и нейната чудотворна намеса успях по някакъв необясним за мене начин да изляза от дупката, в която не по моя воля ме бяха вкарали.

При Елка бях преди 4–5 години, започнахме с восъколеене, но за съжаление поради комплексни причини не успях да направя нужните процедури, за което сега, след като няколко пъти ми се случиха неприятни случки в живота и последвалата ги раздяла със съпруга ми, съжалявам. В момент на отчаяние, самота, чувство на предателство и голяма болка в сърцето се появи ТЯ. Каза ми много истини, на които в онзи момент на отчаяние аз не исках да повярвам, но тези неща, които ми каза, се случиха. И това ме накара да ù повярвам, че има дарбата да помага и ще помогне и на мен. И така, след като се убедих в думите ù, аз реших, че този път ще бъда постоянна. Ели ми направи три пъти восъколеене и защита, след всеки сеанс аз чувствах все по-голям прилив на спокойствие и чувство на лекота, за която нямах логично обяснение, но беше факт. След няколко месеца започнах да се чувствам отново жива, дойде ми прилив на енергия, започнаха да ми се случват много интересни неща в живота, които преди това щях да подминавам, а сега им се радвам със цялото си сърце и душа. Човек трябва да се научи да приема живота такъв, какъвто е, с хубавите и лошите мигове. И най-важното е да ценим живота

���

си, защото това е дар, който не трябва да пропиляваме с лека ръка. Трябва да бъдем благодарни, че на земята съществуват хора като Ели, които да ни помагат с необикновената си дарба да направим ревизия на живота си, да отсеем хубавото от лошото и да продължим смело напред с ясната мисъл, че най-важното е да сме живи и здрави и Господ да е с нас, за да ни напътства и помага в нашият живот. Бъди жива и здрава и все така всеотдайна и помагаща на хората.

В. П. 10.06.08 г.

���

бих дала Всичко от себе си, за да я запазя като приятел

От дълги години се познаваме с Ели и сме много добри приятели. Тя е най-прекрасният човек, когото съм срещала. Винаги, когато в семейството или в бизнеса не върви, се консултирам с Ели. Тя ми помага във всяко нещо, вдъхва ми увереност, че мога и трябва да продължа напред. Преди години след разговорите с нея аз отново намерих себе си. Показа ми колко струвам и какво заслужавам, помогна ми да намеря истината, даде ми кураж и сила. Всичко, което казва, се потвърждава в годините. Благодарение на нея правим успешни крачки в бизнеса си.

За мен тя е невероятен ясновидец и психолог. Бих дала всичко от себе си, за да я запазя като приятел. Малко са хората, които биха могли да ти помогнат тогава, когато най-много те боли, да ти помогнат да се изправиш, да вдигнеш глава и да продължиш напред… БЛАГОДАРЯ ТИ, ЕЛИ!!!

Искам да споделя за силата ù и въздействието от пречистването, което Ели ми направи наскоро. Имах някакво странно усещане, че нещо ни е направено, защото кучетата от няколко дни непрекъснато виеха на къщата. Обадих се на Ели и тя веднага ми каза какво трябва да направя. Когато тръгнах на посоченото от нея място намерих хвърлена бутилка със съсирено мляко. Вярвам в силата на Ели. Тя е невероятен приятел, интересна жена, която излъчва увереност.

Още веднъж ù благодаря. Бъди жива и здрава и Господ да те пази, за да помагаш на добрите хора, изпаднали в беда.

С много обич: сем. Кютукчиеви

гр. Петрич

���

от очите Є бликаше обич и много топлина

Беше есента на 1990 г. Не се чувствах добре и си направих всички възможни изследвания за това време. Всичко беше добре и в норми за здрав човек. А аз не се чувствах добре. Бях отпаднала, не ме вълнуваше нищо и никой. Всичко ми беше безразлично.

Един ден чух обява по радиоточката, че е открит център за психологична помощ и ясновидство. Тогава нещо в мен ми каза, че трябва да отида и да разбера какво става с мен. Позвъних и вратата се отвори. Посрещна ме една лъчезарна, усмихната жена, от очите на която бликаше обич и много топлина. Такава жена е Елка Стефанова. След като седнах срещу нея, запалената свещ и библията, аз почувствах, че трябва да ù се доверя. Разказах ù всичко, което чувствах. Тогава чух думите: имаш направена магия. Аз се изсмях, защото до тогава не знаех, че може да съществува магия. Тя се амбицира и, за да ми докаже, че имам магия направи нещо, което много рядко прави, защото изразходва много енергия. Чрез ясновидството си ме заведе там, където бях на гости на хора, с които щяхме да ставаме много близки. Описа ми къщата, мястото, от където беше взета магията и ни беше сипана в храната на мен, на съпруга ми и на сина ми.

Тогава си спомних, че като си тръгвахме, преди да се качим в колата, изпаднахме в едно особено състояние. Сякаш за минута времето спря. Изпаднахме в безвремие, магията беше започнала да действа, да ни съсипва здравето отвътре.

С Ели предприехме разваляне на една от най-лошите турски магии. Изчисти мен и сина ми. Съпругът ми не вярваше

���

в тези неща и не пожела да бъде изчистен. Когато се съгласи след тежко заболяване, беше вече късно. Магията се беше врастнала, беше невъзможно да му се помогне и след една година почина.

От тогава с Ели станахме много близки. Чувствам я като дъщеря. Съветвала ме е за много неща. Учила ме е как да се предпазвам от лоши енергии. Тези хора продължаваха да ме атакуват и още продължават. Аз чувствам как лошата енергия кръжи около мене, но не може да пробие защитата ми, изградена от Ели, и се връща обратно към този, който ми я изпраща.

Благодаря ти, Ели, за всичко! Благодаря на съдбата, че ме срещна с теб и твоето семейство. Бъди жива и здрава и много, много успехи в работата ти с хората, които имат нужда от теб.

С много обич: леля Янка2008 г.

моята богиня

От живота съм научила, че най-трудно се лекуват родни-ните на лекаря, най-трудно се пише за хора, които чувстваш много близки и много обичаш.

Трудно ще забравя първата ми среща с Елка. Аз блуждаех, аз треперех, аз търсех светлина в мрака. И смело мога да кажа – намерих своята утеха. Всяко едно докосване до нея ме зарежда със сила, енергия и красота. Онази невидима човешка мечта, която изпълва желанието ни да сме добри, да се радваме на мига, да намираме щастие и да повярваме в себе си. Аз знам, че няма по-силно оръжие от вярата, независимо в какво измерение и с какъв заряд.

���

В лицето на Елка Стефанова срещнах богиня, която в особено труден момент не се опита да ме подведе в определена посока, а напротив, намери начин чрез съвети, професионално мнение и много човещина да озари пътя на моето бъдеще със същата светлина, сила и енергия, присъщи на добрия професионализъм, който притежава самата тя.

Всеки човек има в живота си: Една майкаЕдна любовЕдна РодинаА за себе си ще прибавя – и истински и достоен човек като

Eли Стефанова. Желая вдъхновение и сили във времето занапред със

спокойствие и много успехи. С признателност: Живка Даскалова (Жужи)

27. 04. 2008 г., гр. Пловдив

* * *

Здравей, Ели,С тези няколко реда искам да изкажа своята благодарност

към теб затова, че ми помогна да се радвам отново на живота на моята дъщеричка, на прекрасния ми съпруг. Желая ти много, много здраве, лично и семейно щастие.

А на вас, мили хора, които ще прочетете тази книга и имате нужда от помощ, не се колебайте – потърсете госпожа Елка Стефанова и тя със сигурност ще ви помогне.

С обич и уважение: Е. Якова

���

чуВстВам се жиВаИскам да благодаря на жената с дарба – Ели Стефанова

– затова, че ми помогна да преодолея един тежък период от живота си. След всяка следваща среща с нея аз се чувствах сякаш бях нов човек. Истината е там, че миналата година два дни преди рождения ми ден аз загубих един много близък за мен човек, моя баща. Когато ми съобщиха просто не бях на себе, мислех си, че ще умра от мъка. Не можех да прекрача прага на бащината си къща, не можех да отида дори до гроба на баща ми, беше нещо ужасно. Тогава ми казаха, че в нашия град идва жена, която може да успее да ми помогне. Аз потърсих Ели и от тогава се чувствам много по-добре, чувствам се жива. Радвам се на семейството си и на живота!

Благодаря за всичко, което направи за мен, ЕЛИ!Климентина

за еличка с лЮбоВ!

В живота си човек има периоди, в които не може да се справи сам, или „доброжелатели“ са помогнали за това да се създаде някакъв проблем. Тогава търсим помощта на хора с по-различни способности. Такъв човек е и Еличка, която те изслушва внимателно и с нейните способности намира подходящия начин да помогне. Срещата ми с нея беше много отдавна, просто не ми вървеше, както аз исках, и нейният отговор ми даде яснота по въпроса. Преди три години срещнах Еличка отново. Поводът да я потърся този път беше различен. Моите „доброжелатели“, както ги наричам аз, бяха решили, че с живак могат да си постигнат целта. Хемоглобина на кръвта ми беше 60, но благодарение на Еличка с нейните ритуали всичко се нормализира много бързо. Благодаря ù от все сърце с пожелание за много любов и късмет. Нашите срещи и

���

доверието помежду ни се превърна в истинско приятелство. Често се чуваме и виждаме, а това ме зарежда с още по-голяма вяра и оптимизъм за утрешните дни на семейството ми.

Радостина илиеваДупница, 2008 г.

Всички тВои предсказания Вече са реалност

Мила Ели, приех поканата ти да участвам в поредната ти книга. Не защото съм длъжна, а защото искам да излея душата си пред теб, както го направих преди години. Тогава пътищата ни се пресякоха в друга посока, но ти ме спечели завинаги. Животът ми беше труден. Проблемите валяха като пороен дъжд. Личният ми живот беше тотално объркан, а всичко това ми пречеше на любимата работа. Чувствах се самотна и нещастна. Спомням си за дългите и тъжни самотни нощи. Живея на шестия етаж и гледайки звездите се молех за помощ. Сълзите ми се стичаха като ручеи. Човекът, когото обичах, нехаеше за мен. В професионален план всички ме ценяха, а той ме убиваше с безразличие и отровни думи. Неговите визити бяха редки, а след тях аз се чувствах все повече изтощена. Неоснователната му ревност ме унищожаваше, както и алкохолните му запои. Имах усещането, че се сеща за мен, когато алкохолът е над 200 грама и сексуалното му либидо възпламеняваше самочувствието му.

Годините минаваха. Аз исках да променя всичко това, но силите не ми достигаха. Точно в този момент срещнах теб, мила Ели. Не знам как се получи всичк, но промяната настъпи.

Започнах отново да се поглеждам по-често в огледалото. Боже, колко беше права! Хората в мен виждаха хубавата и стилна жена и само мъката в очите ми издаваше дискомфорта.

��0

Очите ми възвърнаха своя зелен блясък. Усмивката все по-често и непринудено освежаваше лицето ми. Ели, ти ме научи да се съобразявам първо със себе си, със своите желания и потребности. Творческият ми подем ме изкачи към мечтаните професионални върхове.

Когато ми ги казваше всички тези неща, пламъчето на съмнение избуяваше в сърцето ми. Всички твои предсказания вече са реалност. Вече смело мечтая, програмирам живота си, радвам се на уважение, а за всичко това ти имаш принос, мила Ели! Често разговарям с теб, макар и мислено, и благодаря на Бог, че ме срещна с теб!

Всичко, което преживях, ме направи по-силна и по-уверена в себе си!

Благодаря ти от сърце и от името на децата ми, защото ти благослови тяхната връзка и вече имат чудесно дете!

Чувствам те винаги с мен и те обичам! Теодора Търновска

Варна

сВетът е призВан за добрите хора като ели

Минаха години, откакто познавам Ели. Сякаш е цял живот. Често си задавам въпроса кое е по-различното в нея, за да я нося в сърцето си като светъл човек. И отговорът ми е много ясен – онази светлина, която излъчва, добротата и отзивчивостта не могат да не я отличават от другите хора. Като всеки мнителен българин търся нещо, което да я направи по-земна за мен, но колкото време минава, толкова по-ясно е за мен, че положителната енергия, която излъчва, е типична само за нея. Ще кажете, само хвалебствени слова. Ами запознайте се с нея, това мога да отговоря аз. Силата и устрема, с които

���

обхожда десетките градове години наред, за да помага на хората, говорят за силата на духа и желанието да работи за хората. Често на чакащите пред вратата ù съм се чудила защо всички толкова спокойно стоят и никой не иска да бърза и да премине преди другия. Това е хармонията, създадена около нея във всичко. То е отразено в стотиците благодарствени писма, които съм прочела. Около нас има много хора, наранени, с трудни съдби и всеки, потърсил помощта на Ели Стефанова, е възнаграден от нейната съпричастност и професионализъм, от светлината, дарена за всеки нуждаещ се. Затова и почти всички, посетили нейния кабинет, стават нейни приятели завинаги. А интересът към нея не стихва и днес.

Ели, нека Бог ти дари много дни, изпълнени с добри дела, светъл път и в бъдеще и здраве, за да ни радваш!

Поля, гр. Дупница

родена е с мисия да помага на хората

Странно е, но понякога се случва така, че хора, с които не контактуваме често, считаме за близки, имаме им доверие.

С Ели се познаваме от няколко години. Служебно запознанство, което прерасна в приятелство. Тази мила и слънчева жена, излъчваща спокойствие, предразполагаща към откровение, към „отваряне“ на душата, е родена с мисия да помага на хората. Многото думи не правят човека, както Исус казва „По делата ще ги познаете…“. И аз скромно се присъединявам към казаното от Нашия Бог.

С най-добри пожелания: Емилия Христова, Благоевград

���

бъди благослоВена, ели!Благодаря на съдбата, че ни срещна с ТЕБ! Сигурна съм,

че няма да успея с думи да изразя голямата благодарност на цялото ми семейство.

Повече от 10 години живеехме в ад. Непрекъснато имахме здравословни проблеми, бизнесът затъваше, въпреки усилията, които полагахме, и денонощния труд, всичко, до което се докоснехме, се разпадаше. Загубихме всичко, което имахме, и най-важното – загубихме единството в семейството.

През цялото това време знаех от мой познат, че си помогнала на много хора, но не мислех, че някой може да помогне и на нас. Много съжалявам, че не съм потърсила помощта ти по-рано! В момент, в който нямах пари и за хляб дори, се обърнах към теб за помощ. Още щом те видях, разбрах това, което всеки може да види от пръв поглед, че си невероятно слънчев, жизнерадостен и зареждащ с положителна енергия човек, готов да помогне на всеки изпаднал в беда!

Всичко се промени още след първия сеанс, почувствахме се свободни, можехме да дишаме с пълни гърди, сънят се върна! След восъколеенето и ритуалите за защита наистина има разлика в отношенията в семейството ни един към друг, животът ни пое нормалния си ритъм. Бизнесът потръгна отново. Здравословното ни състояние се подобри значително (не защото по-често посещаваме личния си лекар).

Благодаря на Бог, че ни срещна с теб. Освен че животът ни се върна към нормалния ритъм, вече имам в твое лице и сестра, което ме прави още по-щастлива! Хубаво е човек да знае, че когато има нужда от помощ винаги има на кого да се опре. БЛАГОДАРЯ ТИ! Обичаме те всички!!!

Лили, Кари и Пламен 12.06.2008 г., гр. София

���

прекрасен психолог и изклЮчителен чоВек

Всичко започна преди няколко години. У мен зрееше непрекъснато напрежение, бях се превърнала в кълбо от нерви и плачех за незначителни неща. Бях обгърнала в тази отрицателна енергия и цялото си семейство. Непрекъснато бяхме в някакъв конфликт и отношенията помежду ни не бяха такива, каквито са били преди. Усещах с всеки изминал ден как сякаш някаква непреодолима преграда се изправя пред мен. Неща, свързани с ежедневната ми работа, постигах с много нерви. Колкото и да се стараех всичко да върви напред, не се получаваше, а напротив. Аз давах всичко от себе си, а срещу мен като бумеранг се връщаха само неприятности.

Както се казва в народните мъдрости, след всяка буря изгрява и слънце. Така стана и с мен. Моя приятелка ме запозна с една жена, която е слънце за мен. Това е Елка. Тя е изключително лъчезарен, усмихнат и слънчев човек. Още при първата ми среща с нея аз се почувствах друг човек. Тя сякаш ме обгърна с топлина и светлина, сякаш ме зареди с нова енергия. Елка е и прекрасен психолог. Тя успя да възвърне вярата в мен, да превърне психическата разруха в надежда за по-добър живот. Чувствах се вече изпълнена с енергия и преградата, издигаща се пред мен, сякаш се срина.

Елка е изключителен човек. Приятели, ако и вие имате някакви трудности, моля Ви

потърсете я! Нейната неизчерпаема енергия ще ви озари с вяра и доброта.

Ели, приеми моите хиляди благодарности за това, което направи за мен.

генка, гр. Пазарджик

���

елка стефаноВа - чоВекът с голямо сърце и чиста душа

С Елка се запознах преди 5 години. Прочетох във вестник за нея и реших да я посетя. Още при първата ни среща разбрах, че в нейно лице съм намерила човек, който е готов да помогне.

Преди да срещна Ели, аз усещах, че при мен нищо не е наред. Чувствах се отпаднала, нямах сили да направя нищо. Когато ми направи ритуал восъколеене, установи огромно количество негативна енергия, сътворена от „доброжелатели“. След сеансите почувствах промяната в себе си. Ели направи така, че аз и цялото ми семейство да бъдем защитени от всякакви намеси в нашия живот.

Но моите срещи с Ели не свършват до тук. От запознанството ми с нея аз намерих една приятелка, с която мога да споделя всичко и по всяко време и на която мога да разчитам винаги за помощ.

Бъди жива и здрава и все така лъчезарна, скъпа Ели. Веселина, гр. Хасково

* * *Има момент, когато изпадаш в безвремие. Всяко твое

начинание удря на камък. Къщата, в която живея, в моето семейство, в отношенията със съпруг и деца, в работата настъпват неразбории. Започва лутане, непрекъснато търсене на причината в мен, опити да се справя със ситуацията, но уви оказва се, че не мога да се справя. Но съдбата ме насочва и ме среща с един ЧОВЕК – случайно, а може би не. Ели Стефанова – слънчева, обаятелна жена. Но да започна подред: уговорих си среща по телефона. Предразполагащ глас определи времето на среща – след пет дни трябваше да се срещна с Ели. В мен

���

започнаха да се появяват съмнения правилно ли постъпвах, в тези дни непрекъснато се появяваха пречки, преодолими, но на мен ми костваха много усилия. Настъпи моментът на нашата среща. Аз със сълзи на очи влизам в стаята, където Ели провежда своите сеанси. Поглеждам към жената и ме обхваща необяснимо спокойствие – сядам на стола, започва разговор, в които не съм и предполагала, че аз мога да излея душата си – аз недоверчивата и колебаеща се жена. И от тук започна моето познанство с Ели. След всяка моя срещна с нея аз не исках да си тръгвам, въпреки че осъзнавах – хората, които чакат отвън имат също проблеми за разрешаване. Благодаря ти Ели, че те има. Сега в моето семейство нещата са наред, в работата – също. Приятно ми е да се чуваме по телефона. Ели е заета жена пътува из цяла България – мисия в помощ на хората. Но аз знам, че нея я има и при нужда, независимо къде се намира, аз ще получа помощ. Бог здраве да ти дава, слънчева ЕЛИ Стефанова! БЛАГОДАРЯ ТИ!

д-р атанасова

лъчезарната

Човешката дарба обикновено се предава от поколение на поколение и тогава тя е най-силна в своето проявления. Затова и ясновидката Е. Стефанова е сред най-добрите в тази област. Дарбата си тя има от своите прабаби, които са били знахарки. Едната баела и леела куршум, а другата лекувала с билки. Търновската пророчица, както с любов я наричат хилядите хора от страната, на които е помогнала, е силна не само с дадените ù от Бога гадателски и екстрасенски способности, но и с дадената ù от Всевишния визия за такава мисия. Тя е лъчезарна, с благородна усмивка и добри очи, което те кара спокойно и напълно да ù се довериш. Копринено-златистата ù коса е сякаш ореол, какъвто могат да имат само белязаните

���

от Бога добри хора с мисия. Затова нейната външност ти дава увереност да ù се довериш не само когато извършва своите ритуали в кабинетите си, но и при случайна среща на улицата, в парка, на автобусната спирка или на други места.

Ето разказа на Ирина Симеонова от Пловдив: Имах чувството че умирам, започна своя тъжен разказ Ирина. Имах нужда да бъда обичана. Исках да даря своите най-нежни чувства на някоя сродна душа, но годините отминаваха в празнота и отчаяние. Вървях по улицата, а сълзите ми се стичаха. Въпросът „защо“ безмилостно изгаряше мозъка ми. Поседнах на пейката и зачаках автобуса към своя дом. До мен се спря миловидна жена със златиста коса. Погледна ме и протегна ръка да изтрие сълзите ми. Гласът ù ме стопли и загрижеността ù ми даде смелост да споделя тревогите си. Тя ми разказа за Ели Стефанова – жената, която е помагала и помага на много хора изпаднали в беда. Сърцето ми затуптя в надежда и реших да я потърся. Така моят живот от безнадеждна пустиня са превърна в щастлива приказка. При трите срещи с Ели аз усещах, че започвам да живея. Тя смъкна огромен товар от душата ми, развърза късмета ми. Тежко проклятие от нежелано зачатие ме е преследвало до сега. От родено и изоставено дете сега съм щастлив човек с много мечти. Сигурно ще срещна и своя принц на живота защото в очите ми блести надежда, а не тъга.

Благодаря на Е. Стефанова. Нека тя да продължава да връща надеждата на страдащите хора. Да е благословена!

записа: Тодор Василев рекламен агент на в. „Марица“

���

при срещите си с ели Винаги научаВам нещо ценно и го запомням заВинаги

Познавам Ели Стефанова от 8–9 г. Ходя в кабинета ù веднъж седмично или през две седмици. Кабинетът ù се посещава от жени и мъже от различни възрастови групи. Онова, което ми е направило силно впечатление, са пациентите, които идват за първи път. Нещо в погледа, в изражението, даже в позата, в която са седнали, сякаш казват „Ели, ти си последната ми надежда“. След две три посещения при нея се забелязва желание за живот, живителен блясък в очите, даже и към по-хубави дрехи са посегнали от гардеробите си. Ще спомена няколко съвета от Ели: „мисли позитивно“, „никога не злослови, защото не се знае в даден съдбовен момент обектът на злословието дали няма да ти бъде полезен“, „у човека има и добро, и зло, светла и тъмна страна“, „винаги накланяй везните към доброто, дори бързай да направиш добро“. У Ели доброто се е превърнало в инстинкт. Ели е много точна, умее да слуша и изслушва, да вниква в дълбочина в проблемите им, да ги види от различни ракурси. Това е много рядко качество. В такива моменти ми е идвала на ум еретичната мисъл, че човек става светец не когато е чист и безгрешен, а когато носи у себе си дълбоко и безгранично съпричастие към човешката болка, смелост да погледне страданието на другия в очите и да го направи свое. Нека хората като Ели Стефанова да стават по-многобройни. Благодаря на съдбата, че ме срещна с нея. Няма случайности. Ели, бъди благословена!

Ели е жадна за знания и непрекъснато се самоусъвършен-ства. Тя търси и намира своеобразни начини, водена от желанието да помага максимално на клиентите си.

В. Мирчева – рекламен агент

���

ПЪТ КЪМ ДОБРОТО на Ели Стефанова

Пътуваш всеки ден, умора нямаш. Дали така е, само ти си знаеш. Дарба имаш – злото от нас да гониш, на доброто път да сториш.

Зная, заложено е в насот много стари временаносим завет от древните, коитознания ни дават, път към Бог и Любовта тук отново да намерим.

С дарбата си благословена, на страдащите връщай Вярата, Надеждата иЛюбовта. Върви уверено по своя път, щедро се раздавай, и хората на теб доброто щедро с радост ще ти връщат.

Цветанка Самарджиева 25.04.2008 г., гр. Якоруда

���

автор Цветанка Самарджиева

��0

* * *Случайността ме срещна с Елка. Един ден тя се появи

усмихната в кабинета ми и ме попита нещо по служебен въпрос. Без да се колебая, ù отговорих как могат да се решат нещата в нейния случай. Това беше началото. Случайността ни срещна и ни направи приятели. Тя е от приятелите за цял живот.

Омъжих се за дългогодишния си приятел и естественото продължение на нещата беше да се увеличи броят на членовете на нашето семейство. Но нещата се бавеха. Започнах да имам смесени чувства – дали пък не е рано, дали сме готови, дали пък няма някакъв проблем. Търсейки отговор, времето минаваше. Един ден тя отново случайно се появи в кабинета ми. Веднага ù казах, че искам да я попитам нещо важно. Преди да ù задам въпроса си, нейният отговор прониза кратката тишина: до три месеца ще си бременна. Не знаех какво да ù кажа. На втория месец се сбъднаха нейните думи.

Днес имаме прекрасен син, който е слънцето в нашия живот. Носи името на светец.

Елка е от хората, които трябва да срещнеш и да познаваш. Тя е като една пътеводна светлина в живота на хората. Достатъчно е да бъдеш заразен от лъчезарната ù усмивка и животът няма как да не ти се усмихне.

Светлана Чернева

���

професионален дарител на лЮбоВ и грижи

За Елка Стефанова – жената феномен, бях чувала добри неща още преди да се познаваме. Затова, когато при едно от работните ми посещения в град Шумен, се появи непозната жена и се позова на приятелството си с Елка, аз ù повярвах и ù помогнах без колебание. Същата жена, г-жа К. С. отива след това при г-жа Стефанова като отново си служи със същата схема. За да получи привилегирована услуга от Е. Стефанова, си служи с моето име. Получи се комична ситуация, която доведе до запознанство и добър професионален контакт с Елка, датиращ от недалечната 2000 година.

Впечатлена съм от отношението и от начина, по които Елка Стефанова управлява живота си. Тя е реализирана прекрасна майка и съпруга, работеща и успешна жена, отворена към знания и промяна. Намерила вътрешния си баланс, тя всеотдайно помага на нуждаещи се хора от цял свят. Работата ù на житейски консултант, магистър психолог, визионер и познавач на Света на енергиите я утвърждават на едно от предните места в професионалната българска гилдия. Всяка пролет, вече за шести път, тя предлага на търсещите и стремящи се към светлината хора проникновени и близки до всеки книги. Сега пред нас е книгата ù „Съдбите ви споделени с мен“, която персоналният библиотечен ангел ще препоръча несъмнено и на много други наши братя и сестри. Тук тя разкрива вдъхновяващи мисли, тайни и находки от човешките съдби. Както винаги, тя щедро дава от себе си, но и получава. Получава обичта и уважението на другите. Неведнъж съм била свидетел как е чакана и посрещана навсякъде в България.

���

Хората се зареждат от контакта си с нея, попиват нейни оригинални идеи, житейски стратегии, позиции и мнение за света около и вътре в нас. Тя е човек-самарянин, винаги готов да стимулира, благославя, да дарява и да се раздава.

Хора като Елка вероятно са сътворили Ноевия ковчег, притчата за което е достигнала до нас. Благодарение на работата на Елка Стефанова се съхраняват и развиват изконни български добродетели. Като строителите в притчата, тя е избрала правилната лодка, осъзнала е, че всички плуваме в нея и е важно както планирането, точното време за потегляне, така и нашата форма и кондиция, слели се с персоналната ни отговорност. В този смисъл тя дава зелен семафор на много хора по един добър начин като компетентен професионален дарител на любов и грижи.

Благодаря, напред и нагоре, Посестримо!

ирина Милчева магистър психолог, сензитив, писател

���

* * *Обръщам се към всички, които не познават Елка

Стефанова. Моето познанство с нея е едно от нещата, за които благодаря на Бог и мога да ви посъветвам, че е хубаво в приятелския ви кръг да имате един изключително позитивен и лъчезарен човек като нея. Много често, като вървя по улиците с нея, ни срещат усмихнати хора, които я целуват и прегръщат. За един нормален човек това би било странно, но при нея се случва, защото хората са се допитвали до нея, когато са имали проблем, и тя им е дала точното решение. На мен лично не ми се е налагало да се допитам до нея, като специалист, а по-скоро тя ми е въздействала с приятелски съвети и с майчина топлина, защото тя може да има едно биологично дете, което впрочем е невероятно, но чрез работата си е осиновила духовно много деца. Ели ми е приятелка и аз винаги мога да разчитам на нея за всичко, както и тя на мен, разбира се. Хубаво е човек да е посветен на работата си, както Елка Стефанова се посвещава на хората, с които работи. Нейното призвание е да помага и тя го прави с удоволствие. Може би ви се струва, че ръся само суперлативи за това явление – моята приятелка Ели, но аз споделям това, което е тя за мен, и това, което знам от други за нея. И не на последно място дори календарчетата с нейния лик носят късмет на хората.

И в заключение всичко може да се обобщи само в едно изречение – обстоятелствата не правят човека, те само го разкриват.

Петя Трифонова

���

Восъкът гоВори чрез чудноВатите фигури...

Восъкът дава информация за моментното състояние на клиента ми. Силен страх от магия, водещ до постоянна паника и различни психични състояния. Според него виновна за това състояние е леля му. След направените процедури е победена личната му паника и възстановена роднинската връзка.

���

Магия за любов чрез напръскване на пътя, по който минава желаният мъж. Вижда се профилът на жената, сътворила злодеянието. Този човек се завърна в своя дом и заживя реалния си живот.

���

Стара жена, която хвърля жестоки клетви към своя роднина, успява да навлезе в биополето и разрушава хармонията в целия дом. Профилът на жената е разпознат и е намерено обяснението на фаталния произход на ситуациите.

���

Правена магия с кръв от черна кокошка с огледална ко дировка за спонтанни аборти и прекъсване на човешки живот при странни обстоятелства. Поставена кукла в гроб и маска на дух. За съжаление тази магия е взела своята жертва.

���

л и р и к а

от наЙ-нежните струни на душата

ЗащО МълчИш...

Телефонът ти мълчии слънцето самотно пак се скри. Виж луната се завръщада стопли самотната ти къща.

От себе си ли бягаш илизакъснялата любов те плаши?Не наранявай детската душа изминал ден със нищо се не връща.

Когато онемееш от тъгаи огънчето с мойто име те обгърнепомоли момичето – то може да се върнеи както си мечтал да те прегърне.

Телефона още дълго ще мълчи –докато гордостта в душите ни горчи. Къде си, знам че името ми ти шептиш –Къде си и защо мълчиш…

���

НяМата люБОВ СИ ИМа ИМЕ

Тихи стъпки в мрака шепнатза нашите несбъднати мечти. Кристалите на невъзможната любовсе разпиляват и плачат нашите души. Вятърът с косите ни флиртува, щастливи сме дори и да мълчим. Нямата любов си има име –знаеме го само аз и ти. Сълзите отронени ти пресушис думи „моята единствена любов“. От извора „любов“ ще пием,докато дните бог ний отредил,аз ще шепна само твойто имеа ти закриляй нашите мечти.

��0

СъНУВаМ тЕ...

Сънувам те. Притискаш ме до голото си тяло. Целуваш меи слънцето за топлината би ни завидяло. Не ме събуждайтолкова реално шепнеш и ме милваш. Когато те погалих –разпиля се като живота ни – да почнем от начало. Не ме упрекваш. Аз не те виня, какво че толкова горчиви чаши животът ни наля. Нали си жив, нали ме чакаш и в съня ми пак ме галиш…

���

от чудотВорния изВор на душата ми

РаВНОСМЕтКа

Навярно когато съм се родилабаба ми ме е благословила:да бъда горда че съм жена, да пазя от зли дела моята душа.

Когато растях и ме болешеот лошотия и чужди стремежичесто си казвах: ще уча, злото да не сполучив живота и моите мисли –в трудните часове на премисляне.

И ето че вече дълги годинис гордост в делата се вглеждам, виждам че съм прилежнаи с Бога все си нареждам –злото не е твоята мисияти за доброто грижи се, а лошите нека си мислят, че силата тяхна е винаги.

И ето, че пак думи подреждами всяка е перла чудеснадушата ми сякаш е песени то песен божествена.

���

СИлНа СъМ

Когато някой ме рани с дума тежка, аз казвам:Боже ти прости, туй глупост е човешка.

По-рано глава дори предзлия съм навеждала, но вече мина този фарси станах друга версия.

Пред подлеца – не на колене,щом боли – нека двама ни боли. Как така ще ме ранис думи тежки, с думи зли!

���

БОлЕЗНЕНО

В зениците ми има пламв душата ми гори пожар. В тези трудни за родината ни днивсеки иска на далече да върви.

Как така ще бягате от тук и няма да се върнете напук. Тук сме се родили, тук е нашата земя, а ставате предатели сега.

Душата на земята – мараня. Вулканична болка крие тя. Кръв пролята не веднъж, в жертва се предава силен мъж.

Къде са нашите героиживели и горели в борба –днес има смисъл за товане погребвайте нашата страна!

���

СПИРала

Спиралата на нашия животизвила е снага към небосвод. Когато някой иска да я проследитой тръгва с нас към другия живот.

В кармичен танц съдбите се преплитати болка, и любов в едно се вплитат. Тъй раждат се и нашите деца, животът ни е като песента.

Пролетта са нашите мечтилятото ни – най-щастливи дни, В есен щом животът ни премине,идва зима, зимата е най-ранима.

Време е да тръгваме полека. От този свят, когато си отидемнашата спирала пак ще видим,а душата ни ще бъде лека, лека...

���

съВети

Когато Ви е мъчно на душата, налейте си чаша вода, обхванете чашата с две ръце. Надвесете се над водата и кажете: Когато изпия тази вода, ще усетя прилив на сила и спокойствие. Водата ми дава мъдрост и търпение и Бог отново ще бъде до мен. Амин!

Изпивате водата на глътки, с вяра и винаги се получава ефектен резултат.

* * *Потърсете си четирилистна детелина. Изсушете я като за

хербарии. След това я стрийте на прах и я изконсумирайте, както желаете. Целият този ритуал ще ви зареди със специфично излъчване и любовта ще бъде постоянен спътник в живота ви.

* * *Когато душата ви боли, когато все не ви върви, вземете

парченце цветен плат, зашийте черно копче с чер конец, и докато шиете, кажете: на това копче ще прикача болката си, ще споделя мъката си и то ще ме освободи от тях. Когато приключите с шиенето, целунете копчето, кажете му „благодаря“, сгънете плата и го обшийте. Това импровизирано пакетче изхвърлете на течаща вода с дясната си ръка.

* * *Когато готвите и слагате солта в яденето, не пропускайте да

кодирате любовта към хората, които ще го консумират. Думите са: „както солта е вечна, така щастието ни да е безконечно! Амин“.

���

* * *Отнася се за по-многочленните семейства. Колкото хора

се нареждат около масата да се хранят заедно, най-малко толкова вида храна да има сложена. Например семейството е седемчленно: салата, супа, ястие, хляб, сирене, маслини, плодове. Това потушава конфликтното настроение, спомага за заздравяване на добрите взаимоотношения.

* * *За да оберете голямото напрежение в своя дом, можете да

постъпите по следния начин: На масата, където се храните, зареждате в средата свещ, която ще гори поне 40 минути. В четири купички наливате чешмяна вода и чупите по едно яйце. Нареждате ги около свещта в четирите посоки. Запалвате свещта и я загасяте след 40 минути, купичките оставяте цяла нощ, а на сутринта тяхното съдържание изхвърляте в тоалетната с дясната ръка, казвайки думите: „Злото и проклятието да си заминат от тук, както димът отива към небето, както водата попива в земята. Амин! Амин! Амин!“

* * *Когато намерите съмнителни предмети, никога не ги

горете. Ако това е магия, огънят я активира и нейната сила многократно се увеличава. Бъдете внимателни. Не ги пипайте с голи ръце! Изхвърлете ги на течаща вода с дясната си ръка и кажете думите: „Зло, откъдето си дошло, там върви! Амин! Амин! Амин!“

���

читателю, благодаря ти, че прочете тази книга!

Нашите пътища се пресякоха, всеки научи по нещо от другия и, затваряйки книгата, всеки разбира, че никога не е сам, било в болката, било и в радостта.

човек е устроен вечно да търси доброто, хубавото, неповторимото. В този смисъл и тази книга е неповторима, а аз съм богата с вашето приятелство.

Визуализирайки огромен букет от рози, аз го хвърлям на високо, с надеждата, че за всеки добър човек ще има по едно листенце, напоено с аромата на безкрая, наречен предначертан космичен закон.

Елка Стефанова

���

ОФиСи В ЦЯЛаТа СТРанаинформация и записване - 02 831 56 71, 0889 248 018

магистър психолог, консултант и парапсихолог с 19-годишна ясновидска практика

* Неутрализира стрес, родово проклятие, магия чрез ритуали и восъколеене.* Изгражда лична, акваантиоксидантна и родова защита* Задейства биоенергобумеранг* Развързва късмета* Връща любовта и успехите* Процедурна детоксикация на човешкия организъм с уникален уред* Компютърна диагностика с Медискрин* автор на 6 книги

ЕЛКа СТЕФанОВа