1

ЩИЛИЯНА МАРИНОВА РАШЕВА 17.01.1879 – 2.12.1960

Щилияна Рашева е дъщеря на богатия ямболец Марин Рашев. Родословие на рода Рашеви

Марин Рашев, синът му Васил Рашев Атанасов и жена му Стоянка Маринова са най-старите известни Рашеви. Един от синовете на Васил Рашев е Марин Рашев – баща на Щилияна. Хаджи Марин Василев Рашев се жени за Донка Стоянова Чапърова. Фамилията Чапърови е известна ямболска фамилия. Известно е, че Иван Стоянов – Чапъра, е колесар - колар, женен за Дона Иванова. Иван Чапъра починал от чума през 1837 г. Те имали

седем сина и една дъщеря. Синът им Стоян има пет деца, най-малкото от които е Дона – нашата прабаба. Неин първи братовчед е известният ямболски революционер Ради Иванов Колесов.

Дъщерята на Стоян Чапъров Дона Чапърова става съпруга на хаджи Марин Василев Рашев. Марин Рашев е бил занаятчия – абаджия, живял в гр. Болград в Южна Бесарабия, заедно с други ямболци – каргонлии след Руско-турската война 1828/29 г. Преди това е беден чирак – кюркчия. По мнението на съвременниците си трудолюбието и пестенето му били често прекалени. От Киевско-печорската лавра са купени 5 минеи –

богослужебни книги (за голямата тогава сума 28 сребърни рубли), които са подарени на черквата Света Троица в ямболския Каргон.

И с трудолюбие, и с пестеливост, и с находчивост Марин Рашев забогатява. Купува ниви, а в 1889 г. от Хафуз Али Юмер мелница 60 к.с. с три камъка (Рашевата мелница) до р. Тунджа североизточно до Ямбол, построява Спиртоварна фабрика Лев, спечелва търг и започва да събира общинските данъци, разширява търговията си в 13 магазина само в центъра на Ямбол, има маслобойна, касапница, дава заеми на жители в Ямбол, Борисово, Бояджик и Робово, плаща големи данъци върху приходите си (към 10 000 лева за финансова

1881/82 г. – най-много между данъкоплатците от Ямбол). Марин Рашев е дарител и касиер на събраните за черквата Свети Георги в Каргона пари (протокол от 17 май 1881 г.). Първи дарител е на читалище Съгласие с 5 хил.лв. Дарява парите за изграждане на основите и един метър над тях на храма Св.Николай.

В къщата на Марин Рашев (като богат и щедър човек и народен представител) два пъти отсяда княз Фердинанд – на 22 и 23 януари 1888 г. и на 17-18 април 1890 г. с майка си княгиня Клементина. В тази къща общинската управа дава обяд на княза, там той приема

2

депутации от Ямболска и Казълагачка (Елховска) околии. За да се представи добре пред високия гост, Донка Рашева моли жената на

Галиб бей за нейния везан юрган и когато князът го харесва, Донка пита беювицата – дали ще й го продаде, но когато беювицата научава, че е заради княза, казва: “Юрганът е мой и само аз мога да го подарявам!” и работата пропаднала.

Къщата и фабрика Лев на Марин Рашев в началото на улица Търговска. Той е на вратата, вдясно.

Обществената дейност на Марин Рашев е свързана с Народно-либералната партия. Той - уважаван и почтен гражданин, печели в изборите и следи за коректността им. Народен представител е в ІV

обикновено Народно събрание (1884-1886) и във Великото народно събрание (1886-1887). На 25 април 1893 г. сливенският окръжен управител докладва на Министъра на вътрешните работи за срещи в Ямбол с кметове и кандидати за народни представители. Една от срещите е с около 60 граждани в дома на Марин Рашев, където се отхвърля самоволното изменение на листата на кандидатите за народни представители в предстоящите избори, направено от непочтени ямболци.

3

Децата на семейство Марин и Донка Рашеви са: Васил (1882-15.10.1953), Георги (16.04.1889-14.09.1980), Керачка Маринова

Петкова (1891-11.02.1977), Цветана и Щилияна.

Хаджи Марин Василев Рашев х.Донка Чапърова – Рашева (1920)

През 1898 г. Марин Рашев омъжва Щилияна за сливенския фабрикант Йордан Данчев. Имат един син – Петър-Павел Данчев, роден на 11 април 1899 г.

4

Щилияна с първия

си мъж Йордан (горе) и с първия си син Петър-Павел (вляво).

Йордан Данчев е болен от туберкулоза. Въпреки грижите на родителите му и на Щилияна, той почива скоро след раждането на сина им.

Днес нямаме никакви сведения за сливенския род на Данчеви. Вторият мъж на Щилияна – Христо Алексиев, е от ямболския род Алексиеви.

Христо Алексиев Михалев (Праматаров) е роден на 5 февруари 1865 г. Наричат го Кадънката, защото е красив и бледолик. Свидетелството му от втори (гимназиален) клас през 1884

г. показва отличен успех. Родоначалник на рода Алексиеви е Михал Алексиев Вълчев,

занаятчия от Ямбол, боядисвал шаяци и гайтани и търгувал с тях в границите на Османската империя. Неговият син Алекси Михалев Праматаров продължава занаята на баща си. Алекси се оженва за Неделя Новачкова, също от Ямбол. Семейството живее в едноетажна кирпичена къща в Каргона, близо до черквата Свети Георги (ул. Варна 4). Успял в занаята, Алекси търгува с пасмантерия, галантерия и кинкалерия и закупува последователно седем магазина около

ямболския Безистен. Заможното семейство дава добро образование на децата си: Васил, Илия, Михал, Димитър, Мария, Панайот, Зоица, Юрданка и Христо. Построяват воденица край пътя за Сливен и засаждат с мушмули, дюли и орехи песъчливи земи край Тунджа. Непосредствено след Освобождението закупуват от един бей просторна двуетажна къща с дърворезби до черквата Св. Николай, в която посрещат снахите си. След фалита на братя Алексиеви къщата е конфискувана, а през 1878 г. руските лекари в Ямбол организират първата в Ямбол болница.

5

Къщата на братя Алексиеви отвън и отвътре.

Просторни помещения дават възможност за добро медицинско обслужване.

В историята на Ямболската болница има сведения за работата на руските лекари по време на Руско-турските войни и за техни наблюдения и открития за здравния статус на населението.

Христо Алексиев през 1879 и 1880 г. и като опълченец в Сръбско- българската война

След смъртта на първия си мъж Йордан Данчев Щилияна се

омъжва за Христо, който я чака с думите: “Ако не девица, то като вдовица”.

Христо е представителен мъж, облича се много добре, говори философски и си служи с метафори. Семейството живее в охолство и имат домашни помощници. Раждат им се четири едри и красиви

6

деца: Донка (почива млада), Марин, Недялка (Дека) и Кирил. Семейството е гостоприемно и уважавано.

Христо Алексиев сред опълченци

(на средния ред, втори отдясно-наляво), 1912 г.

Донка (1903 – 1926)- е голямата дъщеря на Щилияна и Христо Алексиеви – красива и нежна, е душата на семейството и е обичана от всички. Тя боледува от туберкулоза и въпреки грижите и добрите условия на живот, умира рано.

На снимка от 1921 г. са: Донка, Кирил и Дека – деца на Щилияна и Христо Алексиеви.

След смъртта на Донка в. Тракиец пише:

На 30 декември 1926 г. свърши тленния си живот една душа, нежна

като страданието ДОНКА ХР.АЛЕКСИЕВА.

Поклон на светлата ти памет, скъпа приятелко!

От приятелите й.

7

Пред ковчега на Донка Алексиева (30 декември 1926 г.): Донка Рашева (баба на Донка), Марин Алексиев, Щилияна Алексиева

(майка на Донка), Кирил Алексиев (брат на Донка), Недялка Алексиева (Дека – сестра на Донка), Христо Алексиев (баща на

Донка), Георги Рашев (вуйчо на Донка -зад Христо), Павел Данчев.

Петър-Павел Данчев (11.04.1899 – 20.10.1987) завършва химия в Дрезден, Германия и в навечерието на Втората световна война със заеми построява Химическа фабрика, в която започва производство на 11 продукта - инсектициди

и фунгициди, за да замести спрения от Германия внос. Фабриката е национализи-рана през 1947 г. По-късно инж. Данчев е уволнен и проектира и взема участие в изграждането на винарски изби в Югоизточна България. Дъщеря му Живка почина. Внуците му са Павлин и Стефка.

Инж. Петър-Павел Данчев

8

Марин Алексиев (1905-20.12.1989),

един от най-изявените анархисти в България, е търговец и има трима сина, които живеят в София: Георги (от първата му жена) – зооинженер, Тодор (инженер) и Христо (художник- един от

нашите най-изявени плакатисти) от втората му жена Мария (снимка от венчавката им, отляво е Момчил Марчев – оптик, добър приятел на Марин, Кирил и Петър – Павел). Марин продаваше платове в софийски магазин до пенсия.

Неделя (Дека, 15.01.1910 – 2.08.1992) (вдясно на лявата снимка) е много красива и желана, омъжва се за инженера по хладилна техника (и масон) Андрей (Дечко) Сапунджиев от учителското семейство Сапунджиеви от Ямбол и живеят в София, там

се раждат дъщерите им Маргарита (топло-инженер) и Донка (Доли) – филоложка с испански език. На снимката вдясно: Дека Сапунджиева с дъщерите си Маргарита и Доли

Сапунджиеви и братовчед им Георги Маринов.

Най-малкият син на Щилияна и Христо Алексиеви е баща ни Кирил Христов Алексиев. Той е роден на 3 (15) септември 1915 г. Кръстен в християнска вяра е на 9 (16) април 1918 г. В първо отделение е през 1922/1923 г. и през 1925/26 г. завършва ІV

9

отделение с отличен успех. Съучениците му го помнят като

жизнено и весело дете, умен и старателен, отговорен в постъпките си. На снимката: Кирил е скаут.

Кирил Алексиев чете много книги от богатата библиотека на семейството. Завършва прогимназия през 1928/29 г. с примерно поведение и много добър успех. През 1934 г. завършва

Реална гимназия, също с примерно поведение и много добър успех.

На снимката долу: Кирил Алексиев сред съучениците си с класната им наставничка Пантелеева (д-р по математика) в Ямболската градска градина,1933

Военна служба Кирил Алексиев отбива в Школата на Н.В. цар

Борис ІІІ за фелдфебел-школници през 1936 /1937 г.

Интересен е разговорът с цар Борис ІІІ, който като посещава Школата и се среща със школниците, при представянето на Кирил

10

Алексиев казва: “Моят баща е гостувал на Вашият дядо, а Вашият баща ми е гостувал на мен”, т.е. освен че Фердинанд е посещавал

дядо Марин Рашев, и Христо Алексиев е посещавал цар Борис ІІІ.

През 1938-1940 г. Кирил Алексиев следва, но не завършва икономика в Софийския университет (поради липса на средства и тежко заболяване на бъбреците, пише той в своя автобиография). Има много приятели, с които често общува, участва в компании, играе карти, пуши, разхожда се, посещава туристически местности – винаги елегантно облечен и весел. Нито преди, нито след 1944 г. членува в политически организации. Има медал Отечествена война 1944-1945 г. за участието си във войната, но не е изпратен на

фронта, защото точно тогава се оженва. Капитан е от запаса. Кирил Алексиев и Стефана Дончева се венчават на 27

септември 1943 г. в черквата Свети Николай в Ямбол.

Децата им Петър (1946) и Здравко (1949) учат в Ямбол и завършват техническо висше образование.

Кирил Алексиев завършва счетоводни курсове в Ямбол през

1949-1950 г. и през целия си живот работи като икономист

11

Щилияна

Алексиева (вдясно) със сватята си Веселина Дончева и внуците им Здравко и Петър сред дърветата. на двора на къщата на баба

Веселина на улица Преслав 43 през 1950 г.

Нашата баба Щилияна, такава, каквато я помним: аристократично спокойна и добра, скромна и тиха, внимателна към близки и приятели, уважавана и обичана от всички ни.