1

БИЗНЕС КОМПАС

за Полша през 2013 г. и I-во полугодие на 2014 г.

1. Обща информация

Република Полша е държава в Централна Европа. Тя граничи с Германия на запад, с Чехия

и Словакия на юг, с Украйна и Беларус на изток, и с Литва и Русия на север, както и с

Балтийско море.

ТЕРИТОРИЯ – 312 679 км², девета по големина държава в Европа.

НАСЕЛЕНИЕ – 38,5 милиона жители, шеста по население държава в Европейския съюз

(ЕС).

СТОЛИЦА - Варшава.

РЕЛИГИИ - Полша е светска държава. Църквата на Полша е Католическата църква, като

87% от населението са католици.

НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК – 11 ноември – Национален ден на независимостта на Полша.

НАЦИОНАЛНА ВАЛУТА – полска злота (1 EUR = 4,15 PLN).

ОФИЦИАЛЕН ЕЗИК – полски език.

ДРУГИ ОСНОВНИ ЕЗИЦИ – няма.

2. Държавно устройство

Форма на управление – Парламентарна република, парламентарна демокрация.

Законодателна власт – Двукамерен парламент, Долна камара - Сейм с 460 депутати, Горна

Камара – Сенат със 100 сенатори.

Президент – Бронислав Коморовски.

Изпълнителна власт - Президент и Правителство. Президентът е най-висшия представител

на страната във вътрешните и международни отношения. Правителството управлява

страната, но е отговорно пред парламента. Президентът назначава министър-председателя,

който е натоварен със задачата да формира правителство. Министър-председателят лично

избира министрите, които формират кабинета и разпределя техните ресори по

министерства. Съгласно Конституцията, правителството се гласува от Сейма.

Г-жа Ева Копач – министър-председател, г-н Януш Пиехочински – вицепремиер,

министър на икономиката, г-н Томаш Симоник - вицепремиер, министър на националната

отбрана, г-н Бартош Арлукович – министър на здравеопазването, г-н Матеуш Шчурек

министър на финансите, г-н Анджей Биернат – министър на спорта и туризма, г-н Цезари

Грабарчик – министър на правосъдието, г-н Анджей Халицки – министър на

администрацията и цифровизацията, г-н Марек Савицки – министър на земеделието и

развитие на селото, г-н Влоджимиеж Карпински – министър на държавната собственост, г-н

Мачией Грабовски – министър на околната среда, г-н Владислав Кошиниак-Камиш –

министър на труда и социалната политика, г-жа Лена Коларска – Бабинска – министър на

науката и висшето образование, г-жа Мариа Васиак – министър на инфраструктурата и

развитието, г-н Тереза Пиотрковска – министър на вътрешните работи, г-н Гжегож Схетина

– министър на външните работи, г-жа Йоанна Клузик - Ростковска – министър на

образованието, г-жа Малгожата Омилановска – министър на културата и националното

наследство, г-н Яцек Чихоцки – министър, началник на Канцеларията на министър

председателя.

Последни проведени парламентарни избори /вкл. резултати от изборите/ - През м. октомври

2011 г. се проведоха редовни парламентарни избори. 460- членния състав на парламента се

представлява от следните партии:

Гражданска платформа -207 места;

Право и справедливост -157 места;

Движение Паликот - 40 места;

Полска селска партия - 28 места;

Съюз на демократичната левица - 27 места;

Изборен комитет на немското малцинство - 1 место.

2

3. Икономика и основни макроикономически показатели на страната

Природни ресурси – каменни и лигнитни въглища, медни, цинкови, оловни руди, сребро,

сяра, каменна сол, природен газ.

Степен на развитие на отделните сектори:

Селското стопанство на страната се характеризира с множество малки ферми, като

средната площ за страната е 87 декара за 1 стопанство. В сектора работят 14,8% от общо

заетите в страната, но въпреки това делът на селското стопанство в БВП е едва 4%. За

разлика от промишлеността, полското селско стопанство остава в частни ръце при

социализма, което след промените позволява бърза модернизация на сектора и сега Полша

е значим производител в Европа и света на продукти на селското стопанство и

животновъдството. Полша е производител на картофи, лук, зеле, моркови, карфиол, а също

така на ягоди, малини и немско и френско грозде. В централната, северната и източната

част на страната се отглеждат основно зърнени култури и картофи. Градини и плантации за

ягоди и други плодове са съсредоточени в районите Мазовше, Великополска и Лубелски в

централната и западната част на страната. В южната част на страната се отглеждат

пшеница, захарно цвекло и рапица. Животновъдството е съсредоточено във областите

(воеводствата) – подласка, мазовецка, варминско-мазурска и великополска, а

птицевъдството е концентрирано в великополска и куявско-поморска област. Овце се

отглеждат единствено в планинските южни райони на страната.

През 2010 г. е проведено преброяване на земеделските стопанства и резултатите са

сравнени с преброяването през 2002 г. Потвърждават се наблюдаваните промени в

отрасъла, настъпили след присъединяването на Полша към ЕС, като най-главните от тях са:

- намалява броя на земеделските стопанства, но се увеличава тяхната площ;

- значителни промени в структурата на земеделските стопанства като тези до 50

дка са намалели с 25%, стопанствата с площ от 50 до 200 дка са намалели със

17%, докато стопанствата с площ от 200 до 500 дка са се запазили на същото

ниво. Едновременно с това се наблюдава значителен ръст – 34% при

стопанствата с площ над 500 дка;

- бавно, но сигурно установяване на земеделски стопанства от многофункционален

тип, които извършват и дейности, несвързани със земеделие;

- намаляване на обработваемите площи с 5,5% поради смяна на предназначението

на земеделските земи;

- нарастване на броя на животните, като се увеличава делът на животните,

отглеждани за месо;

- подобряване на машинния парк и инструментариума на земеделските стопанства

след влизането на Полша в ЕС.

Риболовът в Полша е разделен на два основни подсектора – риболов в Балтийско море и

океански риболов. Секторът е изцяло подчинен на директивите на ЕС и се определят всяка

година квоти за риболов. Годишно в Балтийско море се ловят около 110 хил. тона, като

значително се е подобрила рентабилността. Океанският риболов дава около 69 хил. тона

риба, главно от водите на Западна Африка.

Енергетиката в Полша традиционно се базира на изгарянето на каменни и лигнитни

въглища, откъдето се произвежда 96% от енергията (56% от каменни въглища, 40% от

лигнитни въглища).

Басейни, от които се добиват каменни въглища:

1. Валбжиски Басейн (Долношлонски) - добивът е ограничен поради неговата

нерентабилност и трудни условия за експлоатация.

2. Горношлонски Промишлен Окръг - разполага с най-добрите минно-геоложки

условия. От там произлиза над 95% от добива на каменни въглища.

3

3. Любелски Басейн – не е от основно значение предвид факта, че се характеризира с

неблагоприятни хидрогеологични условия.

В средата на миналия век на въгледобива се е основавала цялата стратегия за развитие на

полската икономика. През 70-те години на XX век Полша е била вторият износител на

каменни въглища в света, след САЩ. През 90-те години настъпва значителен спад в

значението на тази суровина. Днес Полша заема позицията на т. нар. „отслабващ

износител”. Въглища се изнасят към страните от Западна Европа и Украйна, но въпреки

това те са неконкурентни на международния пазар – по-скъпи са в сравнение с внасяните

въглища от ЮАР, САЩ или Австрия. Размерът на полския износ възлиза на около 22,6

млн. тона годишно.

Във връзка с извършените затваряне и ликвидации на мини, нивото на добива на каменни

въглища в края на 2006 г. е 96 млн.тона/годишно, което представлява намаление с 6,6

млн.тона, спрямо 2003 год. В следващите години настъпва по-нататъшно намаление на

добива, произтичащо основно от грешки в инвестиционната политика. Добивът в края на

2007 год. е около 89 млн.тона/годишно.

На територията на Полша се намират 5 мини за добив на лигнитни въглища, но само три от

тях са в експлоатация. Най-големите басейни се намират в Белхатов, в които е

концентриран над 50% от националния добив на лигнитни въглища. Разположението на

електроцентралите, на първо място, е свързано с наличието на въглища. 1/3 от енергията в

Полша произлиза от Горношльонския промишлен регион, където по-големите

електроцентрали са Рибник и Яворжно. Вторият критерий за разположението на

електроцентралите е наличието на вода, при което електроцентралите се разполагат около

пълноводни реки, както са електроцентралите в Поланиец, Коженице и Остроленка. 20% от

електроенергията в Полша доставят електроцентралите в Белхатов, използваща лигнитни

въглища. Освен това, голямо значение имат електроцентралите в Туров, Конин, Адамов и

Понтнов.

Значително количество електро- и топлоенергия произвеждат електроцентралите във

Варшава и Лодз и хидроцентралите: Жарновиец, Порабка-Жар, Солина, Влоцлавек и

Гжибово. Трябва да отбележим, че в последните години се изграждат все повече малки

хидроцентрали (с малки мощности), разположени около малки реки.

Полша разполага с много добри ветрови условия, които позволяват използването на този

вид енергия. Най-голямо значение има Балтийското крайбрежие, където духат постоянни и

силни западни ветрове.

На територията на Полша се намират също така и малки залежи на нефт, които са без

голямо значение за националната икономика. 98% от националното потребление на нефт се

задоволява от внос, а неговото изразходване възлиза на 18,9 млн. тона годишно. На

територията на Полша се намират седем рафинерии, сред които най-голяма е рафинерията в

град Плоцк.

Промишленост

В Полша съществуват райони с концентрация на промишлени предприятия, като те могат

да бъдат както от един и същ бранш така и много разнородни. Главните промишлени

райони на Полша са следните:

1. Горношльонски промишлен район (ГПР) – най-големия и най-индустриализирания

район в страната. Основните градове са Катовице (център на района), Битом,

Сосновец, Хожув, Заверчие, Глишице. В ГПР се произвежда 1/5 от промишлената

продукция на Полша. Той е възникнал около залежи на каменни въглища и оловни и

цинкови руди. Отличава се с голяма диверсификация на промишлената продукция.

2. Варшавски промишлен район (ВПР) с основни градове Варшава, Урсус, Прушков,

Журардов, Пиасечно, Скиерневице. Характеризира се с разнообразна продукция

като преобладават потребителските стоки. Възникнал е около развитието на

столицата Варшава и се отличава е висококвалифицирана работна ръка.

3. Старополски промишлен район (СПР) с основни градове Радом, Киелце, Скаржиско

Каменна, Стараховице. Тук е съсредоточена металургичната промишленост и

преработка на стомана и чугун.

4

4. Лудзки промишлен район (ЛПР) с основни градове Лудж, Згиеж, Пабианице,

Сиерадз, Озорков. Тук е съсредоточена текстилна промишленост, фармацевтиката и

високотехнологични производства на оптични кабели.

Металургичната промишленост

- Добива на стомана и чугун се базира основно на вносна суровина. Най-големите

заводи са – Катовице, Домброва Гурнича, Сенджимир, Свиетохловице, като

някои от тях са собственост и на чуждестранен капитал – основно Арселор

Метал;

- Добив на олово и цинк в следните предприятия – Буковно, Тжебиниа, Пиекари

Шльонские, Битом и Олкуш. Полша произвежда 0,8% от световното

производство на олово;

- Добив на мед в следните предприятия Жуковице, Орск, Легница, Чеховице.

Полша е важен производител на мед като изнася продукцията си и в Китай.

Добивът на мед е свързан и с добива на сребро;

- Алуминий се произвежда в Скавина и Конин. Тези две предприятия задоволяват

50% от потребностите на страната, останалите 50% са внос.

Преработвателна промишленост

Преработвателната промишленост в страната обхваща много отрасли, които доставят

крайни продукти до потребителите. С най-голям дял са производство на ел. машини и

апарати (23%), хранително-вкусовата (26,5%) и химическата (18%).

Производството на ел. машини и апарати е един от най-развитите отрасли на полската

индустрия. От направения анализ на финансовите резултати на отделните отрасли се вижда,

че в сегашните икономически условия по-добре се справят отрасли произвеждащи ел.

машини, ел. апаратура, прецизни устройства и инструменти от чисто машиностроителните

предприятия. Основните отрасли са концентрирани както следва:

- Металообработване – Биалисток, Варшава, Радом, Олкуш, Люблин, Вроцлав,

Мишков, Крашник, Пониатов, Влоцлавек, Краков, ГПР, Ченстохова;

- Машиностроене – ГПР, Варшава (Урсус), Прушков, Познан, Бидгошч, Елблонг,

Бжег, Груджиондз, Миелец, Краков, Кутно, Люблин, Плоцк, Слупск, Биелско

Биала, Горлице, Рацибож, Нова сол;

- Електрическа и електротехническа промишленост – Вроцлав, Варшава, Нови

Сонч, Пиасечно, Гданск, Биалисто, Млава, Чиешин. Отрасълът произвежда

широка гама продукти в това число компютри, радио и телевизионни приемници.

В полските предприятия са инвестирали такива концерни като Сименс, Къртис и

Алкател;

- Автомобилостроене – Варшава (Daewoo – FSO), Биелско Биала (Volkswagen),

Люблин, Санок (Autosan), Ласковице (Jelcz), Шчечин, Вроцлав (Volvo), Гливице

(Opel), Стараховице, Гдиня, Гданск;

- Самолетостроене- Швидник, Нови Сонч, Дебица, Миелец, Олщин, Слупск;

- Корабостроене – Гдиня, Гданск, Шчечин.

- Локомотиви, вагони, трамваи – Вроцлав, Познан, Хожув, Бидгошч, Свидница.

Химическа промишленост обхваща:

- нефтопреработвателната промишленост със 7 рафинерии в Гданск, Плоцк, Ясло,

Кросно, Горлице, Тжебиниа и Чеховице;

- каучукови изделия в т. ч. автомобилни гуми;

- пластмаси и синтетични влакна;

- фармацевтика;

- изкуствени торове;

- лакове и бои.

5

Данъчна система

Полша има добре развита данъчна система. Правото да налага данъци принадлежи на

парламента. Отговорното ведомство по данъчните въпроси е Министерството на

финансите. Данъчната администрация включва: централната данъчна администрация и

местните данъчни служби. Данъците в Полша могат да се обобщят в следните групи:

Преки данъци от:

- физически лица;

- юридически лица;

- наследство и дарения;

- селскостопанска дейност;

- гори;

- недвижими имоти;

- транспортни средства;

- тонаж;

- добив на определени суровини.

Непреки данъци от:

- ДДС;

- Акциз;

- Хазарт.

Данък ДДС в Полша от 01.01.2011 г. е 23%, като за някои стоки и услуги той е намален на

8% и 5% (с 5% ДДС се облагат всички хранителни стоки, книги и списания). Съществува и

ДДС 7%, когато се купува селскостопанска продукция директно от производителя.

Юридическите лице се облагат с линеен данък 19%.

Физическите лица могат да изберат линеен данък 19% или в зависимост от доходите се

облагат с 18% и 32%.

Данъкът върху доходите от трудови правоотношения на физическо лице се удържа от

работодателя.

Съотношение държавен/частен сектор и приноса им за формиране БВП на страната

Съотношението държавен/частен сектор в БВП на страната е приблизително 25%

държавен сектор към 75% частен сектор.

Разпределение на БВП по сектори

Правителствени програми за развитие на националната икономика. Правителствена

политика по прилагането на нови технологии, развитие на научно-развойната дейност и

практическото й приложение в страната.

Научните изследвания, развойната дейност и иновациите са основните компоненти на

политиката на растеж на Полша. В началото на 2013 г. полското правителство представи

6

разработената Иновационна стратегия за ефективна икономика „Динамична Полша 2020“.

Полша е на 6. място в ЕС и на 20 в света от гледна точка на икономическия потенциал на

страната. Въпреки това заема едно от последните места по БВП на глава от населението. В

най-новото европейско изследване за иновативност на икономиката Полша е под средното

ниво за ЕС, но общия иновационен индекс е с добра динамика. Вижда се, че независимо от

напредъка в полската икономика съществуват бариери, които пречат за постигането на

устойчив ръст на икономиката на базата на образованието и иновациите. В страната се

инвестира повече в създаването на иновации, отколкото в научни изследвания и затова в

Иновационната стратегия са дадени конкретни мерки за подобряване условията за

инвестиции в научни изследвания и развойна дейност. В Стратегията се предвижда

повишаване на иновативността и ефективността на полската икономика чрез редица мерки,

отнасящи за различни сфери на икономиката и обществения живот – публични финанси,

данъци, обществен капитал, инфраструктура, законодателство и др. Стратегията се

концентрира върху области, свързани непосредствено със създаване и внедряване на

иновации, повишаване на конкурентоспособността на МСП, чрез създаване на условия за

по-лесен достъп до капитал и знание и разширяване на сътрудничеството между науката и

бизнеса.

Мащабни промишлени, енергийни, инфраструктурни и др. проекти, реализирани в

страната. Перспективни проекти

През 2013 г. полското правителство създаде държавна компания „Полски инвестиции“ с

капитал 100 млрд. полски злоти, която ще се занимава с важни за страната

инфраструктурни, промишлени и енергийни проекти. Основно направление ще бъде

проучване, създаване на технически възможности и добив на шистов газ, за постигане на по

голяма енергийна независимост.

Възможности за инвестиции има в добива на лигнитни въглища в района на гр. Легница,

западна Полша.

Сегашното правителство продължи работата по приетата стратегия „Енергийната политика

на Полша до 2030 г.“, която предвижда да се изгради и пусне в експлоатация до 2020 г.

първата атомна електроцентрала, а до 2030 г. да се изградят още ядрени централи с обща

мощност 6000 MW. Поради забавяне на икономическото развитие експертите считат, че

реално централата ще бъде пусната в експлоатация през 2022 г.

Състояние на транспортната инфраструктура на страната

В страната има добре развита инфраструктура за автомобилен транспорт. В рамките на

подготовката за Европейското първенство по футбол през 2012 г., домакини на което бяха

Полша и Украйна, в страната са изградени магистрали и високоскоростни пътища. Общата

дължина на пътищата е 381 хил. км. от които 253 хил. км с твърда настилка.

В страната има добре изградена железопътна инфраструктура, която се нуждае от

модернизация, която се планира за следващия програмен период 2014 – 2020. Общата

дължина на ж.п. линиите е 20 655 км. Най-големия превозвач е държавната фирма ПКП АД.

В страната работят и други превозвачи, които се занимават основно с товарни превози.

В страната има добре развит въздушен транспорт като най-големите летища са Варшава,

Краков, Вроцлав, Катовице, Гданск, Познан, Лудж, Жешов, Шчечин, Бидгошч, Зиелона

Гура, Варшава Модлин.

Морското, каботажното (крайбрежно) и речното корабоплаване е сравнително добре

развито. Налице са благоприятни природни условия и достъп до водни пътища като

Балтийско море и плавателните реки – Висла, Одра, Варта и Нотец, заливите в Шчечин и

Зегже.

Макроикономически показатели / в табличен вид/ с аналитичен коментар 2012 г.

Понастоящем полската икономика е в етап на положителен растеж. През 2013 г.

БВП на Полша е нараснал с 1,6% по данни на Полския статистически институт (ГУС).

Регистриран е непрекъснат ръст на БВП през отделните тримесечия на 2013 г. както

следва: I трим. – 0,5%, II трим. 0,8%, III трим. – 1.9%, IV – 2.7%, като последното

7

тримесечие е най-добрия резултат за полската икономика от I трим. на 2012 г. По

предварителни оценки на ГУС тази тенденция се запазва и за I-во полугодие на 2014 г. като

БВП е нараснал с 3,3,%.

През 2013 г. промишленото производство се увеличило с 2,2%. Само през декември

ръста е 6,6%, при 2,9% предния месец. За I-во полугодие на 2014 г. ръстът на

промишлената продукция е 4,3%.

За 2013 г. обемът на строителните и монтажните производства е по-нисък с 12%, в

сравнение с с аналогичния период на 2012 г., като този отрицателен ръст се дължи на

големия спад в бранша през първата половина на 2013 г., като ръст от 5,8% е отбелязан

единствено през декември 2013 г. За I-во полугодие на 2014 г. ръстът на строително-

монтажните работи е 9,8%.

Инфлацията за периода януари – декември 2013 г. е 0,9% което се дължи основно на

по високите цени на хранителните стоки и безалкохолните напитки. Цените на

промишлените стоки са намалели с 1,3%, а на строително монтажните работи с 1,8%.

Съответно за I-во полугодие на 2014 г. инфлацията е 0,4%, като цените на промишлените

стоки са намалели с 1,2%, а при строителството с 1,5%.

През 2013 г. обемът на износа, изчислен по текущи цени, възлиза на 152,8 млрд.

евро и е с 6,5% по-висок в сравнение със същия период на 2012 година. Обемът на вноса

възлиза на 155,1 млрд. евро и е по-висок с 0,7% в сравнение със същия период на

предходната година. Отрицателното търговско салдо възлиза на 2,3 млрд. евро, спрямо

10,6 за същия период на 2012 г. Най-големите потребители на полски стоки са: Германия

(25% от общия износ на Полша), Великобритания (6,5%) и Чехия (6,2%). Вносът на Полша

се формира както следва: от Германия 21,4% от общия внос, Русия – 12,3% и Китай 9,4%.

За I-во полугодие на 2014 г. износът е нараснал с 5,4% и е на стойност 80 млрд. евро, а

вносът също е нараснал с 4,5% и е на стойност 80,2 млрд. евро. В резултат се формира

отрицателно търговско салдо от 0,2 млрд. евро спрямо -0,8 млрд. евро за I-во полугодие на

2013 г.

През 2013 г. броят на заетите в предприятията се е намалил с 1,0% в сравнение с

предходната година и възлиза на 5,49 млн., а регистрираният процент на безработицата е

13,4% . През I-во полугодие на 2014 г. броят на заетите се е повишил с 0,4% , а

безработицата е спаднала с 1,2% до ниво 12,0% спрямо същия период на 2013 г.

През 2013 г. реалната работна заплата в предприятията се е увеличила с 2,9% и

средната работна заплата е 3837 полски злоти (ПЛН). За 2014 г. средното месечно

възнаграждение е нараснало с 4,1%и достигнало до 3920 ПЛН.

През 2013 г. приходите в бюджета са в размер на 279,2 млрд. злоти, а разходите са в

размер на 321,3 млрд. злоти. Бюджетният дефицит за годината възлиза на 42,2 млрд. злоти

и представлява 81,8% от заложения в бюджета след неговата актуализация. През 2014 г.

приходите в държавния бюджет са 136,3 млрд. ПЛН, а разходите са на стойност 161,6 млрд.

ПЛН. Формираният дефицит от 25,4 млрд. ПЛН представлява 53% от заложения дефицит за

2014 г.

Съветът за паричната политика (СПП) е направил шест промени на лихвените

проценти през 2013 г. (януари, февруари, май, юни и юли), като ги е намалили с 0,25 пункта

през януари и февруари, с 0,5 пункта през март и отново с 0,25 през май, юни и юли като в

края на годината лихвения процент възлиза на 2,5%. През 2014 г. СПП не е правил промени

на основния лихвен процент.

На валутния пазар, през периода януари – декември 2013 г. полската злота е

поскъпнала спрямо еврото и долара. Средните курсове на годишна база са 4,1975 за евро ( -

0,3%) и 3,1608 за долар ( - 3,0%). За месец декември курсовете на валутите са 4,1757 ПЛН

за евро и 3,0471 ПЛН за долар. За I-во полугодие на 2014 г. средните курсове са 4,1757 ПЛН

за 1 евро (- 0,6%) и 3,0461 за 1 щ.д. (-4,27%).

8

ОСНОВНИ МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ПЕРИОДА 2012 -

2013 г.

Наименование на икономическите области

мерна

единица

2012 г.

2013 г.

2014 г.

(1)

БВП

Обща консумация

Индивидуална консумация

С натрупване

Капиталовложения за основни средства –

бруто

%

%

%

%

%

101,9

101,0

101,2

96,8

98,3

101,6

101,1

100,8

95,1

99,6

103,3

102,7

103,0

106,2

106,0

Цени

Среден годишен показател на цените на

стоките и услугите

Среден годишен показател на цените на

продадената промишлена продукция

%

%

103,7

103,3

100,9

98,7

100,3

Производство

Продадена промишлена продукция

Строително-монтажно производство

%

%

100,5

93,7

102,2

88,0

104,5

107,0

Заплати

Средна месечна заплата в икономиката на

страната, в това число:

в промишления сектор

Средна пенсия без селско стопанство

В селското стопанство

зл.

зл.

зл.

зл.

3 530

3 728

1 821

1 055

3 650

3 837

1 921

1 121

Трудов пазар

Средна заетост в промишления сектор

Брой пенсионери

Без селско стопанство

Селско стопанство

Процент на безработицата (в края на

периода)

хил.д.

хил.д.

хил.д.

хил.д.

и

%

5 549

9 027

7 742

1 286

13,4

5 494

8 952

7 706

1 246

13,4

12,3

Външна търговия (според ГСУ)

Салдо на търговските обороти

износ

внос

млн.

евро

-10 584

143 456

154 040

- 2 313

152 779

155 092

-600

168 900

169 500

(1) Прогноза

ПРОЦЕНТЕН РЪСТ НА БВП на ПОЛША ПРЕЗ ПЕРИОДА 2010 – 2014 г.

2010 2011 2012 2013 2014

3,9 4,5 1,9 1,6

I-III IV-VI VII-IX X-XII I-III IV-VI VII-IX X-XII I-III IV-VI VII-IX X-XII I-III IV-VI VII-IX X-XII I-III IV-VI

2,7 3,7 4,2 4,7 4,5 4,3 4,4 4,9 3,5 2,4 1,3 0,7 0,5 0,8 1,9 2,7 3,3 3,2

Ръстът на БВП за цялата 2013 г. е 1,6 %, като се подчертава, че има постоянен растеж през

последващите тримесечия. В приетия бюджет на страната за 2014 г. е заложен 2,5% ръст на

БВП.

През 2014 г. инфлацията ще се задържи на ниски нива около 2,5%.

9

Всички тези благоприятни фактори се отразят положително и на безработицата, която към

средата на 2014 г. започна да намалява.

4. Привлечени преки чуждестранни инвестиции и местни инвестиции в чужбина

Привлечени преки чуждестранни инвестиции

Географско разпределение

Най-големите полски преки инвестиции в чужбина са в Люксембург, Швейцария,

Холандия, Великобритания, Чехия, Германия и Белгия.

Секторно разпределение

10

Много въпроси възникват около полските инвестиции в Швейцария, Люксембург и

Холандия, тъй като е известно че полски фирми не реализират инвестиционни проекти в

тези страни. Може да се предположи, че полския капитал в тези страни има чисто финансов

характер, който статистиката отчита като инвестиции.

Абсолютни стойности на ПЧИ

Стойността на полските преки инвестиции в чужбина възлиза на 39,03 млрд. щ.д. от 2000 г.

насам.

Български инвестиции в страната. По-значителни местни инвестиции в България

Няма данни за български инвестиции в Полша.

Полските инвестиции в България са в размер на 110млн. евро за периода 2001 – 2011 г.

5. Външна търговия

Членство в международни търговски и финансови организации

Световна търговска организация, ОИСР, Световна банка, МВФ

Данни за външната търговия на страната. Географско разпределение на външната

търговия, основни външнотърговски партньори. Основни стоки по вноса/износа на

страната

Източник: Полски статистически институт (ПСИ)

Обороти на полската външна търговия по данни на ПСИ в периода 1991 – 2011 г.

11

Износ към 10-те основни търговски партньори

Германия25,0%

Великобритания

6,7%

Чехия6,3%

Франция5,8%Италия

4,9%Русия5,4%

Холандия4,5%

Швеция2,8%

Украйна2,9%

Словакия2,6%

Други страни33,1%

Износ на Полша в %

12

Внос от 10-те основни търговски партньори

13

Износ – основни стокови групи (млн. щ.д.)

Стокова група Стойнос

т

Промяна

в %

2012 2012/2011

Общо 182 718 -4,1

Дървесина и хартиени продукти 3 539 -1,9

Минерали 9 364 5,1

Химически продукти, гума и

каучук 16 621 9,1

Минерални горива,

електроенергия 8 998 -4,9

Машини, транспортно

оборудване 68 439 14,3

Други продукти, като: 23 235 -12,7

Храни, напитки и тютюневи

продукти 21 227 -0,5

Тексти, облекло и обувки 6 558 3,1

Внос – основни стокови групи (млн. щ.д.)

Стокова група Стойнос

т

Промяна

в %

2012 2012/2011

Общо 195 438 2,3

Дървесина и хартиени продукти 1 486 0,8

Минерали 27 967 14,3

Химически продукти, гума и

каучук 27 263 9,7

Минерални горива,

електроенергия 26 172 13,4

Машини, транспортно

оборудване 62 377 22,3

Други продукти, като: 17 632 9

Храни, напитки и тютюневи

продукти 14 777 6,9

Тексти, облекло и обувки 9 267 3,9

6. Развитие на търговско-икономическите отношения с България

Данни за развитието на стокообмена /в табличен вид/

1. СТОКООБМЕН

/в млн.евро/

ГОДИНА ИЗНОС Ръст

%

ВНОС Ръст % СТОКО-

ОБМЕН

Ръст % САЛДО

2000 30.1 97.9 128 -67.8

2001 38.8 28.90 119.4 21.96 158.2 23.59 -80.6

14

2002 43.8 12.89 105.7 -11.47 149.5 -5.50 -61.9

2003 54.7 24.89 135.2 27.91 189.9 27.02 -80.5

2004 80.3 46.80 173.1 28.03 253.4 33.44 -92.8

2005 103.3 28.64 238.9 38.01 342.2 35.04 -135.6

2006 177.8 72.12 361.8 51.44 539.6 57.69 -184

2007 222.2 24.97 430.1 18.88 652.3 20.89 -207.9

2008 289.5 30.29 534 24.16 823.5 26.25 -244.5

2009 183.74 -36.53 372.53 -30.24 556.27 -32.45 -188.79

2010 267.53 45.60 402.85 8.14 670.38 20.51 -135.32

2011 360.325 34.96 447.595 10.91 807.921 20.51 -87.27

2012 363.186 0.8 559.077 25.0 922.264 14.1 -195.891

2013 404.382

11.3 730.891

31

1 135.274 23.1 -326.509

7 м. 2013

231.908

396.66

628.568 -164.752

7 м. 2014

250.749

8.1 413.867

4.0

664.617 5.7 -163.118

През първите седем месеца на 2014 г. износът за Полша е 250.749 млн. евро;

увеличение с 8.1% и относителен дял 2.03% от целия износ за периода. Вносът за периода е

413.867 млн. евро; това представлява увеличение с 4% и 2.8% от целия внос за периода.

Салдото отново е отрицателно - със 163.118 млн. евро. Стокообменът възлиза на 664.617

млн. евро, това е увеличение с 5.7% и представлява 2.5% от целия стокообмен за първите

седем месеца на 2014 г. Като цяло стокообменът се характеризира със стабилни нива при

постоянни стокови групи и позиции и лек растеж през последните години. Полша е на 13.

място в износа и на 12. място във вноса на страната за периода.

За дванадесет месеца на 2013 г. износът ни за Полша възлиза на 404.382 млн. евро,

това е 14. място, увеличение с 11.3% и 1.8% от целия ни износ за периода. Вносът ни за

дванадесетте месеца възлиза на 730.891 млн. евро – това е 11. място, увеличение с 31% и

2.8% от целия ни внос. Двустранният стокообмен възлиза на 1 135.274 млн. евро,

увеличението му е 23.1%, това е 2.4% от целия ни стокообмен. Салдото за същия период е

отрицателно с -326.509 млн. евро.

Водещи стоки в износа за 1-12 месец на 2013 г.

Код

MT

Общ износ през: 01-12/2013 г. 22 228

181.83

100.0

в т. ч. Полша 404

382.15

1.82

3004 Медикаменти (с изключение на продуктите от NN 3002, 3005 или

3006)

27

323.30

6.76

7407 Пръти и профили от мед 26

719.43

6.61

8544 Жици, кабели и други изолирани електрически проводници, снабдени

или не с части за свързване; кабели от оптични влакна

16

420.71

4.06

3920 Други плочи, листа, фолио, ленти и пластини от непорести пластмаси,

неподсилени, ненаслоени, без подложка, нито по друг начин съчетани

14

470.47

3.58

8537 Табла, пана, конзоли, пултове, шкафове и други подобни, оборудвани

с два или повече уреда от позиции NN 8535 или 8536 за управление

или ел. разпределение, вкл. тези, в които са вградени инструменти

14

350.16

3.55

4016 Други изделия от невтвърден вулканизиран каучук 12

040.71

2.98

1905 Хлебарски, тестени сладкарски или бисквитни продукти, , сухи тестени

листа от брашно, скорбяла или нишесте и подобни

11

299.05

2.79

7607 Алуминиево фолио (дори напечатано или фиксирано върху хартия, или 11 2.76

15

подобни подложки), с дебелина, непревишаваща 0,2 mm 174.73

2204 Вина от прясно грозде, вкл. обогатените с алкохол; мъст от грозде,

различна от тази от N 2009

11

151.53

2.76

1206 Семена от слънчоглед, дори натрошени 10

766.76

2.66

Водещи стоки във вноса за 1-12 месец на 2013 г.

Код

MT

Общ внос през: 01-12/2013 г. 25 844

878.85

100.0

в т. ч. Полша 730

891.64

2.83

0207 Меса и карантии, годни за консумация, от домашни птици от N

0105, пресни, охладени или замразени

36

042.90

4.93

0402 Мляко и сметана, концентрирани или с прибавка на захар или

други подсладители

34

548.51

4.73

8528 Приемателни телевизионни апарати, дори с вграден радиоприемник

или апарат за записване или възпроизвеждане; видеомонитори

31

585.99

4.32

3826 Биодизел и смеси от биодизел, които не съдържат нефтени масла

или масла от битум. материали, или ги съдържат, но под 70 %

27

274.47

3.73

3004 Медикаменти (с изкл. на продуктите от NN 3002, 3005 или 3006), 26

709.04

3.65

8702 Автомобилни превозни средства за транспорт на десет или повече

човека, включително шофьора

25

156.66

3.44

7307 Принадлежности за тръбопроводи (свръзки, колена, муфи), от

чугун, желязо или стомана

16

384.10

2.24

9619 Дамски превръзки и хигиенни тампони, бебешки пелени и подобни 15

600.62

2.13

9403 Други мебели и техните части 15

456.29

2.11

1806 Шоколад и други хранителни продукти, съдържащи какао 13

981.92

1.91

Водещи стоки в износа за 1-7 месец на 2014 г.

КОД Общ износ през: 01-07/2014 г. 12 329 020.39 100.00

МТ в т. ч. Полша 250 749.66 2.03

3004

Медикаменти (с изключение на продуктите от NN 3002,

3005 или 3006) 18 848.20 7.52

7407 Пръти и профили от мед 15 414.09 6.15

7801 Необработено олово 12 537.57 5.00

4016 Други изделия от невтвърден вулканизиран каучук 8 046.57 3.21

1206 Семена от слънчоглед, дори натрошени 7 335.12 2.93

9401 Столове и седалки (с изключение на тези от N 9402) 7 308.47 2.91

8544

Жици, кабели и други изолирани електрически

проводници лакирани ,снабдени или не с части за

свързване; кабели от оптични влакна 6 207.16 2.48

9503

Други играчки; умалени модели и подобни модели за

забавление, със или без механизъм; пъзели (картинни

мозайки) и подобни от всякакъв вид 6 019.63 2.40

2204

Вина от прясно грозде; мъст от грозде, различна от тази от

N 2009 5 906.01 2.36

3920

Други плочи, листа, фолио, ленти и пластини от непорести

пластмаси, неподсилени, ненаслоени, без подложка, нито по

друг начин съчетани 5 278.92 2.11

16

Водещи стоки във вноса за 1-7 месец на 2014 г.

КОД Общ внос през: 01-07/2014 г. 14 654 426.32 100.00

МТ в т. ч. Полша 413 867.50 2.82

8603 Мотриси и моторни платформи, различни от тези от N 8604 26 560.00 6.42

0207 Меса и карантии, годни за консумация, от домашни птици от

N 0105, пресни, охладени или замразени

24 165.87 5.84

3004 Медикаменти (с изключение на продуктите от NN 3002, 3005

или 3006),

12 520.80 3.03

8528 Приемателни телевизионни апарати, дори с вграден

радиоприемник или апарат за записване или

възпроизвеждане на звук или образ; видеомонитори

11 573.11 2.80

3826 Биодизел и смеси от биодизел, които не съдържат нефтени

масла, или ги съдържат, но под 70 % тегловно

11 380.14 2.75

0402 Мляко и сметана, концентрирани или с прибавка на захар

или подсладители

10 753.16 2.60

7307 Принадлежности за тръбопроводи (например свръзки,

колена, муфи), от чугун, желязо или стомана

10 674.53 2.58

2710 Нефтени масла и масла от битуминозни минерали, различни

от суровите; неупоменати, нито включени другаде продукти,

съдържащи тегловно 70%

9 749.13 2.36

7403 Рафинирана мед и медни сплави в необработен вид 9 075.72 2.19

Налице са възможности за подобряване на съществуващата стокова структура на

стокообмена, чрез увеличаване дела на изнасяните от нас:

вина и вермути,

мото и електрокари, медикаменти,

замразени плодове и зеленчуци,

доматен концентрат

Стоки с потенциал за реализация :

манганова руда,

бетонит и перлит,

калцинирана сода,

билки,

бяло саламурено сирене

2. ИНВЕСТИЦИИ

По данни на БНБ за периода 1996 - 2013 г. преките полски инвестиции са в размер от

135.9 млн. евро (последните корекции са след второто тримесечие на 2014 година).

По-съществените полски инвестиции са:

- Около 1,3 млн. щ. д. в МК “ОЛИВИЯ” АД в началото на 90-те години. В края на

90-те инвеститорът се оттегля от България;

- В края на 2005 г. полската фирма Maspex купува българската „Литекс Джус”,

известна с търговската марка „Куинс”, за 5,5 млн. евро;

- В периода 2002-2005 г. френско-полско-българската фирма Белведере Груп

България и Европейската Банка за Възстановяване и Развитие чрез дружеството

“Белведере Кепитъл Мениджмънт” инвестират общо над 20 млн. евро в

производството на вино. “Белведере груп България" е собственик и на винарска

къща "Сакар" в Любимец и на винпром "Домейн Менада" в Стара Загора. В

България "Белведере" притежава още изба "Оряховица", близо до Стара Загора,

както и бившето външнотърговско дружество за продажба на вина "Винимпекс" и

дистрибуторската фирма “Собйески дистрибуция”.

17

През 2008 г. се отчита увеличение на притока на полски инвестиции.

През 2009 г. се отчита значителен спад в полските инвестиции в България, което

несъмнено е резултат на финансово-икономическата криза.

През 2010 г. се отчита растеж като инвестициите са в размер на 36.2 млн.евро.

Полските инвеститори проявяват интерес към инвестиции в енергетиката

(топлоелектрически централи) и в малки и средни предприятия.

През 2011 г. по данни на БНБ полските инвестиции в България отбелязват изтегляне

в размер на -15.6 млн. евро.

През 2012 г. полските инвестиции у нас възлизат на 18.5 млн. евро.

През 2013 г. полските инвестиции у нас са 10.6 млн. евро.

През първите 6 месеца на 2014 г. по актуалните данни на БНБ полските инвестиции

у нас са 0.5 млн. евро.

ПЧИ в млн. евро

2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 Общо

0.3 0.8 -3.1 0.5 10.6 2.9 41.4 50.7 4.8 36.2 -15.6 18.5 10.4 0,5 116,5

Източник : БНБ

През 2008 г. се отчита увеличение на притока на полски инвестиции.

През 2009 г. се отчита значителен спад в полските инвестиции в България, което

несъмнено е резултат на финансово-икономическата криза.

През 2010 г. се отчита растеж като инвестициите са в размер на 36.2 млн.евро.

Полските инвеститори проявяват интерес към инвестиции в енергетиката

(топлоелектрически централи) и в малки и средни предприятия.

През 2011 г. по данни на БНБ полските инвестиции в България отбелязват изтегляне

в размер на -15.6 млн. евро.

През 2012 г. полските инвестиции у нас възлизат на 18.5 млн. евро.

През 2013 г. полските инвестиции у нас са 10.4 млн. евро.

Правно-нормативна база и полезни бизнес контакти

Официални електронни страници, в които може да се намери информация за митнически и

данъчен режим на страната, основните местни закони, регламентиращи

външноикономическата и стопанска дейност

Полска митница http://www.mf.gov.pl/sluzba-celna

Данъчна служба на Полша - http://www.mf.gov.pl/administracja-podatkowa

Основни закони, преведени на английски език - http://www.uzp.gov.pl

Контактна информация за водещите местни търговско-промишлени палати, стопански

камари и браншови организации

http://www.kig.pl – Национална стопанска камара

http://www.pih.org.pl – Полска търговска камара

http://www.eksporterzy.org/links.php - Браншова организация на износителите

http://geoportal.gov.pl – информационен портал за браншови организации в Полша.

Информация за надеждни консултантски и юридически фирми в страната, които могат да

бъдат търсени за съдействие от българския бизнес.

http://prawo.rp.pl

Координати на българската дипломатическа мисия (СТИВ) и почетни консулства в

страната

Координати на дипломатическата мисия във Варшава

Al. Ujazdowskie 33/35, -00-540 Warszawa, Poland

Тел: 00 48 22 629 4071, Факс: 00 48 22 628 22 71

Служба по търговско-икономическите въпроси: тел + 48 22 621 2535 факс: +48 22 6255989

електронен адрес: a.angelov@mee.government.bg

Консулска служба- + 48 22 628 13 40

дата 08.12.2014 г. изготвил: Aнгел Ангелов, СТИВ-Варшава