КАЧЕСТВО -...
25
Transcript of КАЧЕСТВО -...
1
КАЧЕСТВО НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ
АТМОСФЕРНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ
ЗДРАВЕ
Издание на:
МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
Национален център по опазване на общественото здраве
Съставител: ст.н.с. ІІ ст.д-р Теменужка Антова
Печат: «Дунав Прес» гр. Русе
София, 2008 г.
2
Тази публикация има за цел да информира читателя за проблемите, които атмосферното замърсяване генерира за околната среда и човешкото здраве. Представени са основните атмосферни замърсители, възможните негативните последици за биологичните видове и факторите, определящи потенциалния здравен риск за експонираното население. Освен законовата и подзаконова нормативна база, регламентираща “безопасни” нива на атмосферните замърсители, в брошурата се посочват и подходящи дейности, чрез които всеки индивид, без особени усилия, би допринесъл за подобряване качеството на атмосферния въздух.
3
Атмосферно замърсяване Атмосферното замърсяване е проблем на модерното общество, който е особено актуален за гъстонаселените градски райони. Газообразни, течни или твърди субстанции, замърсителите при определени обстоятелства оказват негативен ефект върху компонентите на околната среда и увреждат човешкото здраве. Големината на териториите с влошени показатели относно качеството на атмосферен въздух класифицира замърсяването като регионално, национално или глобално.
Атмосферните замърсители, резултат от естествените природни процеси, човешката дейност и вторичните химически трансформации, в зависимост от вида и свойствата си, биха могли да се обобщят в следните основни групи:
Газообразни замърсители - емитират се както във външния атмосферен въздух, така и във въздуха на затворените помещения при дейности, свързани с изгаряне на твърди и течни горива. Въздухът в затворените помещения се замърсява още от цигарения дим, изпаренията от строителни и интериорни материали, продуктите на битовата химия и дейностите, свързани с готвене, почистване и ремонти. Най-честите газообразни замърсители са: въглероден диоксид, въглероден оксид, въглеводороди, азотни и серни оксиди и озон. Към тази група се включват и някои по-редки, но силно токсични съединения с доказани сенсибилизиращи, канцерогенни и други специфични свойства (бензен, формалдехид, толуен).
Прахови аерозоли – смес от твърди частици и водни капчици. Някои от твърдите частици са по-големи и тъмни, видими с невъоръжено око, познати като сажди или дим, други са малки и се виждат само под електронен микроскоп. Попадайки в респираторната система след инхалиране, те причиняват възпалителни процеси, създаващи дихателни проблеми. Фините частици достигат до алвеолите, където се задържат продължително време или, попадайки в кръвта, достигат до всички органи и системи.
Едновременното присъствие на високи концентрации на някои от атмосферните замърсители създават условия за промени в земната атмосфера, рефлектиращи върху качеството й, получили популярност като:
4
Смог – най-познатият тип атмосферно замърсяване, свързан с наличие на комплекс от условия (слънчева светлина и отпадни газове от транспортните и/или индустриалните източници - озон, прах, СО, NOx), характерен за големите населени места.
Парникови газове – пропускат слънчевите лъчи до повърхността на Земята, но частично възпрепятстват обратното преминаване на отразените от земната повърхност лъчи в космическото пространство, вследствие на което се повишава атмосферната температура. Този ефект е познат като “парников ефект” и се предполага, че е основна причина за глобалното затопляне на планетата. Този проблем се свързва с емисиите на хлорфлуорвъглеводороди, метан, азотисти оксиди и озон.
Киселинни дъждове – емитираните в атмосферния въздух азотни и серни оксиди се свързват с водните пари във въздуха до образуването на съединения с кисел характер, които са причина за т.нар. киселинен дъжд. Те могат да се пренасят с въздушните течения на далечни разстояния и да се отлагат на земната повърхност под формата на роса, мъгла, дъжд или сняг.
Изтъняване на озоновия слой - причинява се главно от хлорфлуорвъглеводородите. Озонът е форма на кислорода, естествено-присъстващ в горния атмосферен слой (40–50 км от земната повърх-ност), който абсорбира вредните UV слънчеви лъчи и предпазва земната повърхност и биологичните видове от вредното им действие.
5
Метеорологичните условия и релефът оказват влияние върху нивата на замърсителите. Въздушните течения, облаците, валежите, атмосферната температура и релефът имат отношение към скоростта, с която замърсителите се разсейват или задържат във високи нива в някои котловинни области за продължителен период от време. Подобно на метеорологичните фактори, нивата на атмосферните замърсители варират ежедневно, оказват модулиращ ефект върху здравето на населението (създават от леки и временни до хронични и тежки проблеми) и върху икономиката (увреждат земеделските култури, увеличават разходите за здравеопазване - чрез повишаване честотата на хоспитализираните болни, посещенията в спешните медицински центрове).
Вариабилност в нивата на атмосферните замърсители
Нивата на атмосферните замърсители варират в зависимост от сезоните. През зимата концентрациите на CO в някои райони могат да са по-високи, защото студеното време затруднява ефективното функциониране на катализаторните системи на моторните превозни средства. През лятото, поради по-високите атмосферни температури и продължителното слънцегреене, озонът е в по-високи концентрации, отколкото през зимните месеци. Замърсяването с прах може да превишава нормите по всяко време на годината.
За някои атмосферни замърсители е характерна и денонощна вариабилност в концентрациите. Например, пиковите нива на озона се измерват обикновено в следобедните часове, докато нивата на CO обичайно са по-високи в сутрешните и вечерните часове на деня. Замърсяването с прах не показва денонощна вариабилност.
Потенциалният риск за здравето на експонираното на атмосферни замърсители население зависи от следните фактори:
нивото на замърсяване;
обема въздух, който преминава през белите дробове за определено време;
общото здравословно състояние на организма.
6
Основни атмосферни замърсители: особености, здравни ефекти
Озон (О3) Озонът в приземния атмосферен слой е сериозен проблем за качеството на атмосферния въздух – дори и в малки количества той може да провокира
респираторни оплаквания.
Емисии от CFCs, увреждащи защитния озонов слой
Разнообразни индустриални, транспортни и други източници,
емитират атмосферни замърсители, формиращи приземния озонов слой –
основен компонент на смога.
Озонът е силнореактивен безцветен газ, съдържащ три атома кислород в молекулата си. Обичайно се намира в горния атмосферен слой и предпазва земната повърхност и биологичните видове от вредните UV лъчи на слънцето. Този полезен озонов слой може да бъде разрушен от различни химични съединения, продукт на човешката дейност.
Участъците, в които озоновият слой изтънява, например над северния и южния полюс, са известни като озонови “дупки”.
7
През горещите летни “замъглени” дни много хора си задават въпроса дали въздухът, който дишаме е безвреден за здравето и не е ли по-уместно да отложат разходката или работата си на открито за по-късен период.
Озонът в приземния атмосферен слой не се емитира директно във въздуха, а е продукт на химически трансформации между летливите органични съединения и азотните оксиди (ЛОС, NОx) в присъствието на слънчева светлина. Основните източници на ЛОС и NОx са: отпадни газове от транспорта (въздушен, железопътен, наземен) и от разнообразни индустриални източници (вкл. рафинерии и бензиностанции). Озонът в приземния слой е вреден за здравето, може да достигне по-високи стойности при топло, тихо и слънчево време и да се пренася и задържа във високи концентрации на хиляди километри от източниците на ЛОС и NОx.
Озонът, основният елемент на градския смог, е мощен оксидант, който след вдишване провокира редица здравни оплаквания, като: дразнене в гърлото, дискомфорт в гръдния кош, кашлица, усложняване протичането на съществуващи хронични дихателни заболявания.
Озонът е потенциален рисков фактор почти за всеки трети индивид. Оказва вреден ефект също върху растителните видове и екосистемите.
8
Кои индивиди са по-чувствителни към действието на озона?
Децата, поради прекарване на по-голямата си част от времето през лятото в игри или разходки навън;
Хората от всички възрасти, извършващи някаква физическа активност навън (учестеното и дълбоко дишане повишава белодробния въздухообмен, съответно инхалирания озон, което е предпоставка за относително по-висока експозиция);
Хората с респираторни заболявания (включително и астма) са по-чувствителни към вредното действие на озона и биха могли да имат здравословни проблеми по-рано и при по-ниски концентрации на озон, отколкото при здрави индивиди;
Не е известно по какви причини, но учените са установили, че някои индивиди са особено чувствителни към действието на озона. Те могат да получат оплаквания при по-ниски нива на озона, отколкото по-голяма част от населението.
Какви вредни ефекти провокира озонът?
възпалителни процеси в респираторния тракт, манифестиращи се с кашлица, дразнене на гърлото и дискомфорт в гръдния кош. намалява дихателната функция. Дишането става учестено и повърхностно, в сравнение с нормалното, което намалява активността на засегнатите индивиди.
усложнява протичането на хроничните белодробни заболявания, като: емфизем, бронхит, хронична обструктивна белодробна болест
намалява защитната функция на имунната система, съответно и резистентността на респираторната система към различни причинители на банални респираторни инфекции.
уврежда ресничестия епител на дихателните пътища. В рамките на няколко дни увредените клетки могат да бъдат възстановени (подобно на изгорялата от слънцето кожа през лятото). Проучвания доказват, че ако тези промени настъпват често и в продължение на дълъг период от време (месеци, години), промените в респираторната система хронифицират, което резултира в намалена дихателна функция и намалена средна продължителност на живота.
9
Ние живеем с озон всеки ден. Той може да има защитен или вреден ефект
върху животинския и растителен свят (биологичните видове)
на планетата, но хората имат възможност да управляват ефекта му в благоприятна за тях
усложнява протичането на астмата. При повишени атмосферни нива на озона лицата, болни от бронхиална астма, получават по-чести и по-тежки пристъпи на задух, изискващи консултация с лекар или медикаментозна терапия. Една от вероятните причини е, че освен дразнещия ефект, озонът повишава чувствителността на астматичноболните лица към полените и домашния прах – алергени, които са най-честите причини, провокиращи астматичните атаки.
Как да съдействаме за редуциране на озоновите концентрации в приземния атмосферен слой?
Ежедневни дейности за намаляване на експозицията:
Концентрациите на озона в приземния атмосферен слой се повишават паралелно с нарастване нивата на неговите предшественици (летливи органични съединения, азотни оксиди в присъствие на слънчева светлина). Всички дейности, свързани с редукция на емисиите на цитираните химични съединения, познати като предшественици на озона, са свързани и с намаление на т.нар. “вреден” приземен озонов слой.
Свързани с транспорта:
Поддържане на транспортните средства в техническа изправност;
Придвижване с обществения транспорт;
Редовно изключване на двигателите на МПС на кръстовищата – да се избягва работата им в “свободен режим”;
Намаляване броя на пътуванията с личните МПС, когато е възможно;
Избягване разливането на гориво при зареждане на транспортните средства.
Свързани с битови дейности:
Пестене на електроенергията- у дома, на работното място;
Използване на екологичнощадящи бои и продукти на битовата химия.
10
Фини прахови частици: прахови аерозоли
Праховите частици (аерозоли) са основният и най-масов атмосферен замърсител, главен компонент при формирането на “замъгленост” и/или смог. Те са сериозен проблем за качеството на атмосферния въздух в много райони, което създава потенциален риск за здравето на експонираното на повишени нива на атмосферен прах население.
Самото наименование подсказва, че праховите аерозоли са съставени от твърди частици, малки водни капчици и допълнително адсорбирани на повърхността им други химически субстанции (органични съединения, метали, алергени под формата на фрагменти от полени, плесени и/или спори). Здравните ефекти, провокирани от праха, зависят от размерите, от химическия състав на твърдите частици, от адсорбираните на повърхността им други химични съединения и от участъка на респираторната система, в който те се отлагат.
Праховите аерозоли се емитират директно при редица естествено протичащи природни процеси и разнообразни антропогенни дейности или се формират вторично като продукт на химически трансформации в атмосферата. Грубите частици, над 10 микрона в диаметър, обикновено достигат само до горните отдели на дихателната система и провокират оплаквания предимно от дразнене на очите, носа и гърлото. Частиците с размери между 10 и 2,5 микрона достигат до белите дробове. Най-малките, т.нар. “фини прахови частици” с размери под 2,5 микрона в диаметър, емитирани при всички процеси, свързани с горене, след инхалиране достигат до алвеолите, откъдето попадат в кръвообращението, а чрез него до всички органи и системи в човешкия организъм.
Потенциалният риск за населението, експонирано на прахови аерозоли, варира в продължение на целия човешки живот – рискът е по-висок през детството, относително по-нисък през младата възраст и отново се повишава с напредването на възрастта, поради потенциращото действие на вече появили се хронични заболявания в зрялата възраст (по-често срещаните, от които са: артериалната хипертония, повишени нива на холестерол и т.н).
11
В зависимост от времето на експозиция инхалираните прахови аерозоли провокират разнообразие от здравни ефекти както при здрави, така и при хроничноболни индивиди.
Кратковременната или продължителна експозиция на прахови аерозоли, с размери под 10 микрона, усложнява съществуващи здравни проблеми от страна на респираторната или сърдечносъдовата системи и се свързва също с намалената средна продължителност на живота.
Кои индивиди са по-чувствителни към действието на праховите частици?
o индивидите със съществуващи заболявания на дихателната система (астма, хронични обструктивни заболявания на дихателната система), при които зачестяват оплакванията от кашлица, задух, отделяне на храчки, дискомфорт в областта на гръдния кош;
o индивидите със съществуващи заболявания на сърдечносъдовата система (ИБС, артериална хипертония), при които зачестяват оплакванията от болки в гръдния кош, сърцебиене, затруднено дишане, отпадналост;
o възрастните хора (които биха могли да имат недиагностицирани заболявания на цитираните по-горе органи и системи);
o децата (които все още имат незавършена във функционално отношение респираторна система и прекарват много време на открито).
Какви вредни ефекти предизвикват инхалираните прахови частици?
Продължителната експозиция (години) се свързва с:
понижена функция на дихателната система; развитие на хроничен бронхит;
намалена средна продължителност на живота.
По-кратката експозиция (часове до дни) се проявява чрез:
усложняване протичането на съществуващи сърдечносъдови заболявания;
усложняване протичането на съществуващи хронични дихателни заболявания, включително астма;
повишиване възприемчивостта на организма към респираторни инфекции.
12
Повишават вероятността от:
белодробен рак;
преждевременно раждане или възможна преждевременна смърт на плода;
проблеми в развитието на плода (ниско тегло при раждането) и забавено функционално развитие на дихателната система;
повишаване броя на хоспитализираните болни;
увеличаване посещенията на пациентите в центровете за спешна медицинска помощ;
повишаване броя на посещенията при личния лекар;
повишаване употребата на медикаменти
Как да редуцираме индивидуалната си експозиция на прахови аерозоли?
• Да се отложи физическата работа на открито за периоди, когато замърсяването с прах е в границите на регламентираните допустими нива;
• Да се намали времето, прекарвано навън, в периодите с повишени концентрации на атмосферен прах (измерени като фини прахови частици или общ суспендиран прах);
• Когато престоят на открито през периодите с повишени нива на прах е неизбежен, са препоръчителни дейности, свързани с по-леко физическо натоварване (например ходене вместо тичане).
13
Как да съдействаме за редуциране на емисиите от атмосферен прах?
Чрез ежедневни дейности,
Свързани с транспорта:
Поддържане на транспортните средства в техническа изправност;
По-често използване на обществения транспорт вместо личните МПС;
Редовно изключване на двигателите на МПС на кръстовищата – да се избягва работата им в “свободен режим”;
Намаляване броя на пътуванията с личните МПС, когато е възможно.
Свързани с битови дейности:
Пестене на електроенергията – у дома и на работното място;
Използване на газ за битови нужди вместо дърва;
Компостиране на отпадъците;
Минимално използване на открити камини.
14
Въглероден оксид (СО)
Въглеродният оксид е газ без цвят, мирис, вкус, малко по-лек от въздуха. Представлява един от най-широкоразпростра-нените атмосферни замърсители, който се образува при непълното горене на въглеродсъдържащи материали.
Транспортът е причина за около 60% от общите емисии на CO, като в големите градове този процент достига до 95. Източници на CO емисии са също и природните или индустриалните процеси на горене. Нивата на въглеродния оксид обикновено са по-високи през студените периоди на годината поради ниските температури, създаващи условия за непълно изгаряне на горивата.
През същия сезон преобладават и дните с температурни инверсии, които благоприятстват продължителното задържане на вредните емисии в приземния атмосферен слой.
Какви вредни ефекти провокира инхалираният въглероден оксид?
Въглеродният оксид прониква в организма чрез дишането, достига до алвеолите и попадайки в кръвообращението се свързва с молекулата на хемоглобина, образувайки карбоксихемоглобин, чиято връзка е 250 пъти по-стабилна, в сравнение с тази на оксихемоглобина. Вредното му въздействие е следствие от нарушаване преноса на кислород до тъканите. Пренаталната експозиция води до увреждане на плода.
Образуваният карбоксихемоглобин води до хипоксия в тъканите и смущения в чувствителните към кислородния дефицит органи: сърце, мозък, кръвоносни съдове и формени елементи. Рискът за здравето се оценява на базата на образувания карбоксихемоглобин в организма, което зависи от концентрацията на СО във въздуха и продължителността на експозицията. При ниски концентрации на карбоксихемоглобин (под 10 %) зачестяват оплакванията при болни от стенокардия или се манифестират невроповеденчески ефекти.
15
Кои индивиди са по-чувствителни към действието на въглеродния оксид?
Индивиди със сърдечносъдови заболявания. При повишени нива на експозиция с въглероден оксид при тези болни са по-чести оплакванията от тежест и болка зад гръдната кост, сърцебиене, отпадналост.
Индивиди с мозъчносъдови заболявания, болни с анемии, новородените и плодът също попадат в групата на индивиди с повишен потенциален риск.
Здрави лица, при повишени нива на експозиция на СО, също могат да имат оплаквания, като забавяне на реакциите, понижено внимание и/или нарушено зрение (намалена зрителна острота).
СО участва във формирането на смог, който провокира респираторни оплаквания.
Серен диоксид (SO2)
Серният диоксид е безцветен, силнореактивен газ, който се отделя при горенето на твърди или течни сяросъдържащи горива, използвани за битови или промишлени цели. Основните източници на атмосферни емисии на серен диоксид са съответно битови и индустриални, главно – енергетиката, а в по-малка степен - металургичната и химическата индустрия. Обичайно високите атмосферни нива на SO2 са в близост до индустриалните комплекси.
Серният диоксид е газ с дразнещ ефект, голяма част от който, при нормална физическа активност и назално дишане се елиминира още от първата бариера на респираторната система - лигавицата на носа. Умерената физическа активност (бързо ходене) или тежката физическа работа улесняват дишането през устата, съответно инхалирането на SO2 в по-ниските отдели на дихателната система, което провокира здравни проблеми от страна на респираторната система.
Замърсяването на атмосферния въздух при концентрации на SO2 над допустимите, при някои индивиди предизвиква от леки до по-сериозни оплаквания в зависимост от нивото и продължителността на експозиция.
16
Какви вредни ефекти провокира инхалираният серен диоксид?
При кратковременна експозиция на серен диоксид се засяга преди всичко дихателната система.
Най-чувствителни към дразнещия ефект на серния диоксид са лицата с бронхиална астма, особено по време на физическо натоварване на открито. Оплакванията при тях са провокирани от бронхоспазъм (стеснение на дихателните пътища), който клинично се проявява със задух, стягане в гърдите, дихателен дискомфорт. Честотата и тежестта на симптомите са в паралел с нивата на експозицията (атмосферните концентрации на серен диоксид и обема въздух, преминал през белите дробове за определено време). След като концентрациите на серен диоксид се нормализират, дихателната функция също се възстановява напълно до няколко часа.
Много високи нива на SO2 провокират задух, стягане в гърдите и затруднено дишане и при здрави индивиди.
Продължителната експозиция на SO2 може да бъде причина за развитие на респираторни заболявания, нарушаване защитните механизми на дихателната система и усложняване протичането на съществуващи сърдечносъдови заболявания.
SO2 взаимодейства с други атмосферни субстанции и формира твърди частици, които, достигайки до крайните отдели на респираторната система, провокират развитието на емфизем и хроничен бронхит или усложняват съществуващи заболявания на дихателната система.
17
Допълнителни проблеми, свързани с емисиите на серен диоксид
Нарушаване на видимостта – формираните твърди частици затрудняват свободното преминаване на светлината през атмосферата, намалявайки видимостта в градските райони.
Киселинни дъждове – серните и азотните оксиди взаимодействат с други атмосферни субстанции и образуват киселини, които се отлагат под формата на мъгла, дъжд, сняг или сухи частици, в някои случаи далеч от първоначалния източник. Киселинните дъждове увреждат също така сградите, историческите и културни паметници.
Киселинните дъждове увреждат горските масиви, земеделските култури, променят киселинността на почвата и сладководните басейни, което се отразява негативно на водните организми и екосистемите.
Кои индивиди са по-чувствителни към действието на серния диоксид?
индивидите със съществуващи заболявания на дихателната система (астма, хронични обструктивни заболявания на дихателната система);
възрастните хора (които биха могли да имат недиагностицирани заболявания на дихателната система);
децата (които все още имат незавършена във функционално отношение респираторна система и прекарват много време на открито).
18
Азотни оксиди
Азотните оксиди (NОx) са силнореактивни газове, повечето - без цвят и мирис. Азотният диоксид (NO2) обаче в съчетание с атмосферния прах понякога се забелязва като червеникавокафяв слой в много градски райони.
NОx се оразуват при горивни процеси и високи температури. Основните източници са транспортът, индустриалните дейности (ТЕЦ), тютюнопушенето. Известни количества NОх се формират по естествен път. Под въздействието на интензивна слънчева светлина и в присъствието на летливи органични съединения в атмосферния въздух, азотният диоксид взаимодейства химически, в резултат на което се образува вторичният замърсител озон.
Азотният диоксид е газ и единственият начин за експониране на човешкия организъм е инхалаторният, което поредполага нарушаване на дихателната функция. Неблагоприятно се повлияват хроничноболните с респираторни заболявания, а особено чувствителни към повишаване нивото на азотния диоксид са болните с бронхиална астма.
NОx, които включват различни деривати на азота, причиняват разнообразни проблеми за околната среда и здравето на населението, директно или след химически трансформации, по-важните от които са:
19
Кои са основните проблеми за околната среда и здравето на населението, провокирани от
емисиите на NОx?
Приземните нива на озона (основен компонент на смога) се формират при взаимодействието между NОx и летливите органични съединения (ЛОС) в присъствието на слънчевата светлина. За децата, лицата с дихателни заболявания, индивиди, извършващи усилена физическа работа на открито, съществува потенциален риск за здравето, който най-често е свързан с увреждане на респираторния епител и нарушаване на дихателната функция.
Киселинни дъждове – азотните и серните оксиди взаимодействат с други атмосфенни субстанции и образуват киселини, които се отлагат под формата на мъгла, дъжд, сняг или сухи частици, в някои случаи далеч от първоначалния източник, емитиращ NОx. Киселинният дъжд уврежда растителността (гори, земеделски култури), транспортните средства, сградите, историческите и културни паметници, повишава киселинността на езерата и реките, с което създава опасност за сладководните организми.
Формиране на твърди частици - NОx взаимодействат с амоняк, влага и други атмосферни субстанции и формират азотна киселина и твърди частици. Малките частици достигат до крайните отдели на респираторната система, провокирайки развитието на емфизем и хроничен бронхит или усложняват съществуващи заболявания на дихателната система.
20
Влошаване качеството на водата- повишава се съдържанието на азот във водните басейни, което нарушава химичния баланс на хранителни вещества, използвани от водните организми.
Промени в климата – един от представителите на тази група съединения, диазотният оксид (N2О), е известен като газ с парников ефект. Той се акумулира в атмосферата с другите парникови газове, водещи до повишаване температурата на земната повърхност и на приземния атмосферен слой, което рефлектира в повишен риск за здравето на населението, другите биологични видове и повишаване на морското равнище.
Токсични съединения- NОx в атмосферния въздух, при реакция с други органични съединения, участва във формирането на озон и разнообразни токсични съединения, някои от които - биологични мутагени (азотни радикали, нитрозамини и др.)
Нарушаване на видимостта – съединенията от тази група, включително и азотният диоксид, могат да блокират свободното преминаване на светлината през атмосферата, намалявайки видимостта в градските райони.
21
Политика на държавните институции по отношение запазване качеството
на атмосферния въздух
Нормативна база
Насочена е към профилактика на човешкото здраве и подобряване качеството на околната среда
Разработена е автоматизирана система за контрол качеството на атмосферния въздух http://www2.moew.government.bg/
В Република България е разработена и приета законовата и подзаконова нормативна база, регламентираща допустимите (“безопасни” за здравето на населението) нива на замърсителите в атмосферния въздух и условията за информиране на населението.
В случаите на превишаване на регламентираните допустими нива или “алармени прагове“ по отношение на някои от атмосферните замърсители, населението следва да се информира за: нивата на замърсителите, времето, през което се задържат високите концентрации, тенденциите за следващите часове и/или дни, както и да се препоръчат подходящи мерки (административни, технически и поведенчески) с цел минимизиране потенциалния риск за здравето на населението в засегнатия район.
Обичайно нивата на мониторираните замърсители са в границите на регламентираните за всеки един от тях норми, посочени в нормативните документи
http://www2.moew.government.bg/
В районите с влошени показатели за качеството на атмосферния въздух, съгласно нормативната база, общинските власти разработват програми за преодоляване на проблема във възможно най-кратки срокове.
22
Как да избегнем или минимизираме експозицията на химически вредности при
повишаване на концентрациите им в атмосферния въздух?
Индивидуалната експозиция на човешкия организъм би могла да се намали чрез подходящо поведение, включващо елиминиране на дейности, свързани с физически усилия. При невъзможност да се избегнат подобни дейности е препоръчително да се намали продължителността им. Намаляването на физическата активност понижава въздухообмена през дихателната система за единица време, съответно и експозицията на атмосферни замърсители (например – ходене вместо тичане, или тичане, но за по-кратко от обичайното време).
Действащите към момента нормативни документи регламентират обстоятелствата и мерките, които следва да се предприемат в случаите на влошено качество на атмосферния въздух в конкретен район.
Информационни мерки, целящи подходящи поведенчески решения от страна на експонираното население;
Административни, технически и организационни мерки, предприемани от съответните институции за ограничаване емисиите на атмосферни замърсители.
Информирането на обществеността се извършва по показатели, определени в нормативните документи. Компетентните органи по чл. 19 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, а именно Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и неговите регионални структури, се задължават да предоставят на населението необходимата информация в срок чрез национална или регионална обществена мeдия. Информацията е съгласувана между МОСВ и МЗ и задължително посочва чувствителните групи от населението, изложени на повишен здравен риск от конкретното замърсяване. Като масивно атмосферно замърсяване биха могли да се дефинират епизодите, при които нивата на замърсителите достигнат или превишават регламентираните със законодателните наредби алармени прагове. В тези случаи следва да се предприемат циританите по-долу мерки, които целят чрез подходящо поведение да се минимизира потенциалния здравен риск и за най-чувствителните групи от населението:
23
Да се избягва напрегната физическа дейност на открито. Ако е наложителна, се препоръчва да се извършва рано сутрин или късно вечер, ако контролните органи са предупредили за по-слабо замърсяване на въздуха. Определени замърсители (озон) добиват много високи стойности през обедните и следобедните часове;
Да се отменят физкултурни занимания, като бягане, футбол, баскетбол или друг спорт на открито и да се заменят със занимания без състезателен характер или такива в закрити помещения;
Да продължи престоят вътре в помещенията до преминаване на епизода на интензивно атмосферно замърсяване, като се затварят плътно прозорците на стаите;
Да не се пуши и да се избягват помещения, в които пушенето е разрешено;
Да се избягват райони с интензивен трафик, където отпадните газове от транспорта са масивни;
Да се избягват контакти с хора с респираторни инфекции;
Да се избягва допълнителна експозиция (професионална или битова) на други дразнещи вещества;
Да се ограничават дейности, допълнително замърсяващи въздуха, като готвене, чистене, упражняване на неподходящо хоби;
Болни с исхемична болест на сърцето следва да избягват физически натоварвания на открито в дни с алармени стойности на атмосферните замърсители поради риск от остра миокардна исхемия или инфаркт на миокарда;
24
Лицата с бронхиална астма следва да се съобразяват с прогнозата – ако тя е за влошаване на замърсяването на въздуха или за продължителен епизод на масивно замърсяване, най-добре е временно да се напусне районът;
Лицата с бронхиална астма съвместно с личния си лекар следва да съставят специален режим и схема за медикаментозна терапия и оценка на здравното състояние при епизоди на масивно атмосферно замърсяване.
!
Конкретни лечебни препарати за лечение на белодробни и сърдечносъдови заболявания, свързани със замърсяването на въздуха, не съществуват.
