Ст.ас. Донка Никова – Циуциу Универитет за национално и световно стопанство – София

Катедра „Икономическа социология и психология”

ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНОВАЦИОННАТА АКТИВНОСТ НА

АБСОЛВЕНТИТЕ ОТ ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ВИСШИ УЧИЛИЩА

У НАС

Настоящата статия се основава на проведено изследване на някои

личностни параметри на иновационната активност на абсолвентите

от икономическите висши училища в България: творческият

потенциал; мотивацията за успех; рискът; полът. Основната й цел е

да представи направено сравнение между абсолвентите от трите

водещи висши икономически училища у нас както по посочените

личностни измерения на иновационната им активност, така и по

реализираните от тях форми на иновация.

В изследването са използвани психологически въпросник и

три личностни теста. Извършена е математико-статистическа

обработка чрез дисперсионен анализ.

Резултатите от изследването имат определена практическа и

научна значимост.

Ключови думи: Иновация; иновационна активност; форми на иновационна активност; личностни параметри на иновационната активност; творчески потенциал; мотивация за постижения (успех); отношение към риска; продуктова политика и образователни стратегии на университетите.

JEL: I2, I21

1

Увод

Краят на миналия и началото на настоящия век се отличават с

дълбоки промени във всички области на обществения живот, в това

число и във висшето образование. Със своята динамичност и

обхватност те пораждат редица проблеми, изследването на които

предполага развитие на нови области в научното познание.

Научната интервенция в това направление е особено

наложителна, щом става въпрос за изследвания, свързани с висшето

образование. Целта на тези изследвания е интензифицирането на

образователния процес, за да се постигне оптимално функциониране

на кадрите в новите икономически и социални реалности.

В този контекст с особена сила изпъква ориентацията на

университетите към развитието на иновационната активност на

студентите. Разбирането на прогреса като градивен процес означава

поставяне на акцент предимно на вътрешните детерминанти, от

които в крайна сметка най-много зависят той, скоростта му на

протичане, обществената и личностната му значимост. И ако

водещият императив в разбирането за това са вътрешните

детерминанти, то ключовото понятие се фокусира върху

иновационната активност на личността.

Целта на проведеното изследване е да се изяснят водещите

личностни параметри на иновационната активност на

абсолвентите, както и съществуващите различия между

абсолвентите от трите най-значими висши икономически

училища у нас в иновационната им активност и личностните й

параметри, с оглед засилване на научната и практико-

приложната й екплицираност.

2

Феноменът „иновационна активност”

В рамките на съществуващите подходи за интерпретиране на

иновационната активност се стига до различно определение на

нейната същност. От позициите на психологическия подход тя е вид

дейност, разгърната в материален или идеален план, за

създаване, усвояване или внедряване на нови и значими за

развитието на обществото и личността материални и духовни

ценности.

Иновационната активност на абсолвентите като специфичен вид

човешка активност се проектира в определен вид практическа и

теоретическа дейност. Тя се екстериоризира във вид на продукти,

които са съдържание на иновационната дейност.

Иновациите са най-дълбокият и значим фактор на обществения

прогрес. И ако трябва да считаме висшето образование за отправна

точка на обществения прогрес, то приоритетно обновителните

процеси в него е необходимо да предполагат ориентация към

иновационна активност на личността.

Става дума за изменение в стратегията на подготовката на

бъдещите специалисти, за формиране на иновационно мислене и

нагласа у тях, за изграждане на готовност и способност за

иновационна активност. Това именно е нужно да залегне като нова

социално значима задача на висшето училище.

Университетът е институция, свързана непосредствено със

социалната практика. Генерирайки в някаква степен и транслирайки

човешко познание, той не може да бъде дистанциран от проблемите

и потребностите на днешния и утрешния ден, от процесите,

протичащи в реално съществуващата среда. Тъкмо обратно - трябва

да бъде отворен към всички тях, изцяло да ги отразява и чрез

подготовката на кадрите, осъществявана в него, да ги удовлетворява.

3

А подготовката на съвременните кадри с висша квалификация, като

водеща дейност и основен продукт на висшето училище,

задължително трябва да включва готовността и способността за

нововъведения.

Въпреки някои съществуващи теоретични и емпирични

проучвания и анализи, все още липсва изчерпателен и емпирично

обоснован модел на психологичните измерения на иновационната

активност на студентите. Дефицитът в това направление се откроява

особено ярко по отношение готовността на абсолвентите за

предстоящата им професионална и социална активност. В подобна

ситуация остават неизследвани докрай не само въпросите за

същностните и функционални особености на иновационната

активност, но и нейното личностно измерение. В този смисъл

изследването на личностните параметри на иновационната

активност на абсолвентите от висшите икономически училища е

актуално както в теоретико-изследователски, така и в практико-

приложен аспект. Неговата значимост се подсилва и от факта, че

нововъведението като потенциална човешка способност, на която

развитието и общественият прогрес особено много залагат, се

формира най-добре предимно в условията на висшето училище. И

още - демократичните общества в последните години инвестират

огромни ресурси за повишаване качеството на образователния

процес главно предвид тези възможности.

Образованието, и в частност висшето икономическо образование,

като част от действителността е повлияно от непосредственото

въздействие на протичащите в нея фундаментални промени.

Вниманието на академичния и управленския състав на висшите

училища предимно е насочено към отражението на тези промени и

предизвикателствата, които поставят към образователния процес и

4

преди всичко към подготовката на кадрите като водеща дейност и

основен продукт на тези институции. Търси се точната проекция на

силата и мащаба на въздействието им и произтичащите от това

приоритетни стратегии на нововъведение.

Най-сериозната пречка пред благоденствието в новото

информационно общество, както се отбелязва, най-сериозната

заплаха ще бъдат неквалифицираните и слабоквалифицираните

работници, служители, управленци и изпълнители [Нейсбит, Дж., П.

Абърдин, 1990, 3]. Това именно извежда продуктовата политика на

висшите училища и свързаните с нея иновационни стратегии на

преден план. Продуктът е най-мощното оръжие в борбата за

оцеляване, с което разполага една организация. По тази причина

продуктовата политика на университетите има най-голяма тежест за

тяхната образователна дейност.

Схващана като комплекс от взаимосвързани решения,

произтичащи от целите на висшето училище и насочени към

качеството на извършваната образователна услуга под формата на

подготовка на завършващите кадри с висша квалификация,

продуктовата политика подпомага реализирането на

образователните цели, насочени към постигане на висока

конкурентоспособност и трайно присъствие на пазара на труда на

тези кадри. По този начин тя осъществява връзката между науката и

практиката.

Образователният процес и процесът на подготовка на

икономическите кадри в университета са процеси на промяна. Те са

градивни, когато „капанът” на миналото се избягва, когато

традиционното и консервативното в тяхната организация,

съдържание и реализация се пречупва, когато те се „изграждат на

притока на нови импулси, нови подходи, нови стратегии и методи”.

5

Не можем да не се съгласим с твърдението, че новото, по-свежото и

различното от досегашното във всички случаи е по-стойностно, по-

вдъхновяващо и надеждно. В този смисъл ориентацията на висшето

училище към иновационната активност на подготвящите се

икономически кадри в него като нов образователен продукт,

релевантен на промените, е основателна и напълно оправдана. Като

носител на нови идеи, ценностен научно-теоретичен и практико-

приложен смисъл и много все още нерешени проблеми, тази

ориентация дава достатъчно основание за изследвания в тази насока.

Всъщност тя конституира в някаква степен и проведеното от нас

проучване на личностните параметри (творчески потенциал,

мотивация за успех и отношение към риска) на иновационната

активност на абсолвентите от икономическите университети в

нейните три форми: творческо-създаваща, познавателна и

внедрителско-приложна.

Равнища и различия във формите на иновационна активност на

абсолвентите

Обект на изследването са общо 1230 абсолвенти от висшите

икономически училища у нас, разпределени по следния начин:

1. От Университета за национално и световно стопанство –

София са изследвани общо 793 абсолвенти.

2. От Икономическия университет –Варна - 218 абсолвенти.

3. От Стопанска академия „Д.А.Ценов” – Свищов - 219

абсолвенти.

Използвани са методите анкетно допитване и тест.

Анкетното допитване във формата на пряко, анонимно писмено

анкетиране се прилага за събиране на емпирична информация за

извършваната иновационна активност от абсолвентите и за

6

обуславящите я личностни параметри. За целта като основен

изследователски инструментариум на анкетното допитване е

използвана модифицирана от нас част от Психологически

въпросник, разработен и ползван за подобни цели в

изследователската практика [Ников, Ат., 1997, 4]. Той съдържа две

групи въпроси. Първата група - под формата на съдържаща се

възможност за потвърждение или непотвърждение, обединени под

един общ въпрос под № 1, включва 3 (три) подвъпроса или

структурни единици, насочени към събиране на информация за

равнището на извършвани видове иновационна активност от

абсолвентите. Втората група - под формата на заявено съгласие или

несъгласие, обединени също в един общ въпрос под № 2, включва

4/четири/ подвъпроса, предназначени за събиране на информация за

становището на абсолвентите за обуславящите иновационната

активност личностно-психични фактори. Общо Психологическият

въпросник съдържа 7 (седем) въпроса, които съобразно

предназначението им са разделени в две групи. При апробирането се

оказа, че по брой, съдържание и начин на структуриране те са

достатъчно надеждни за събиране на емпирична информация,

необходима за изясняването на интересуващите ни страни на

изследваното явление. Въпросникът е с вътрешната консистентност

– α = 0.71.

Направеният дисперсионен анализ на данните от изследването по

университети показва някои различия по отношение на

извършваните форми на иновационна активност (таблица 1).

Иновационната активност на абсолвентите, изразяваща се в

разработване и създаване на нови и оригинали продукти, се

реализира най-много от абсолвентите от Икономическия

университет във Варна (х = 2,9266), на второ място - от абсолвентите

7

в Стопанската академия – Свищов (х = 2,5753), на трето място – от

абсолвентите в УНСС – София. Опознаването и усвояването на нови

и оригинални материални и идеални продукти като форма на

нововъведение се реализира на първо място от абсолвентите в

УНСС – София (х = 4,0782), на второ място - от абсолвентите във

Варненския икономически университет (х = 4,0780), и на трето

място – от абсолвентите в Стопанска академията в Свищов (х =

4,0137). Таблица 1. Равнища и различия по висши училища във формите на иновационна

активност на абсолвентите

Равнища Различия Риск грешка

Форми на иновационна активност

Икономическо висше училище

Брой Средних

Икономическо висше училище(I)

Икономическо висше училище(J)

Разлика в средните (I-J)

Sig.

Разработват и УНСС 793 2.5485 УНСС ИУ - Варна -0,3781(*) 0,005 създават ИУ - Варна 218 2.9266 СА - Свищов -0,0268 0,993

СА - Свищов 219 2.5753 ИУ - Варна УНСС 0,3781(*) 0,005

Общо 1230 СА - Свищов 0,3513(*) 0,043 СА - Свищов УНСС 0,0268 0,993 ИУ - Варна -0,3513(*) 0,043Опознават и УНСС 793 4.0782 УНСС ИУ - Варна 0,0002 1,000 усвояват ИУ - Варна 218 4.0780 СА - Свищов 0,0645 0,840

СА - Свищов 219 4.0137 ИУ - Варна УНСС -0,0002 1,000Общо 1230 СА - Свищов 0,0643 0,919

СА - Свищов УНСС -0,0645 0,840 ИУ - Варна -0,0643 0,919Внедряват в УНСС 793 2.9420 УНСС ИУ - Варна 0,0475 0,975 практиката ИУ - Варна 218 2.8945 СА - Свищов 0,1155 0,696

СА - Свищов 219 2.8265 ИУ - Варна УНСС -0,0475 0,975

Общо 1230 СА - Свищов 0,0680 0,960 СА - Свищов УНСС -0,1155 0,696 ИУ - Варна -0,0680 0,960

Иновационната активност под формата на внедряване в

практиката на нови продукти се реализира най-вече от абсолвентите

в УНСС – София (х = 2,9420), след това – от абсолвентите във

Варненския икономически университет (х = 2,8945), и накрая - от

абсолвентите в Стопанската академия в Свищов (х = 2,826).

8

Различия съществуват и в трите форми на иновационна

активност, но статистически значима разлика (при асоциирана

стойност F = 5,05 и риск за грешка Sig. = 0,007), се наблюдава само

по отношение на създаването на нови и оригинални иновационни

продукти между висшите икономически училища в София и Варна

(х = -0,3781, Sig. = 0,005) и Варна и Свищов (х = 0,3513, Sig. = 0,043).

Равнища и различия в персонифицирането на компонентите на

иновационната активност

Поради характера на предназначението на теста за изследване на

личностните параметри на иновационната активност на

абсолвентите от висшите икономически училища се използваха 3

(три) отделни личностни по вид теста, свързани съответно с

диагностициране на творческия потенциал на абсолвентите,

мотивираността им за успех и отношението им към риска.

Тест № 1 „Какъв е Вашият творчески потенциал?” [Енциклопедия

психологически тестове, 2001, 2] е използван за измерване нивото на

творческия потенциал на абсолвентите. Той отразява разбирането, че

творческият потенциал се представя от любознателността, вярата в

собствените възможности, постоянството, амбициозността,

слуховата и зрителната памет, стремежът за независимост,

способността за абстрахиране, степента на съсредоточеност на

личността. Тези качества, представени в теста чрез различни по брой

и смисъл айтеми, характеризират добре творческия потенциал на

абсолвентите предвид равнището на опита им и неговата реализация

във формите на иновационната им активност. Той съдържа 18

въпроса, всеки с по три избираеми отговора. Според ключа на теста

за посочен отговор „а” се набират 3 (три) точки, за отговор „б” – 1

(една) точка, за отговор „в” – 2 (две) точки. Общата сума на

9

събраните точки показва нивото на творческия потенциал. Сумата от

49 и повече точки сочи заложен значителен творчески потенциал,

който представя богат избор от възможности - достъпни са най-

разнообразни форми на творчество. Сумата от 24 до 48 точки

показва заложен нормален творчески потенциал - притежават се

качества, които позволяват да се твори, но съществуват и проблеми,

които затормозяват творческия процес. Сумата от 23 и по-малко

точки сочи, че не е заложен голям творчески потенциал, че той е

сравнително нисък, но това не означава, че въобще не е възможно да

се твори. Тестът има вътрешна консистентност α = 0,63.

Резултатите, получени чрез дисперсионния анализ на

творческия потенциал по университети, показват известни различия

(таблица 2). Оказва се, че с най-високо равнище на творчески

потенциал са абсолвентите от УНСС – София (х = 41,5095), след

това са абсолвентите от Икономически университетя във Варна (х =

41,4037), и накрая - абсолвентите от Стопанската академия –

Свищов (х = 40,0913).

За отбелязване е, че статистически значими (при асоциирана

стойност F = 8,39 и риск за грешка Sig. = 0,000) са различията между

творческия потенциал на абсолвентите от София и Свищов (х = 1,42,

Sig. = 0,000) и Варна и Свищов (х = 1,31, Sig. = 0,007) .

Таблица 2. Равнища и различия по висши училища в

творческия потенциал на абсолвентитеРавнища Различия Риск

грешка

10

Икономическо висше училище

Брой Средних

Икономическо висше училище(I)

Икономическо висше училище(J)

Разлика в средните (I-J)

Sig.

УНСС 793 41,5095 УНСС ИУ - Варна 0,1058 0,986ИУ - Варна 218 41,4037 СА - Свищов 1,4181(*) 0,000

СА - Свищов 219 40,0913 ИУ - Варна УНСС -0,1058 0,986Общо 1230 СА - Свищов 1,3123(*) 0,007

СА - Свищов УНСС -1,4181(*) 0,000ИУ - Варна -1,3123(*) 0,007

Тест № 2 „Мотивирани ли сте да успеете?”, предложен от Тед

Джонсън [Джонсън, Т., 1999, 1] се прилага за измерване

мотивацията за постижения на абсолвентите. Съдържа 22 твърдения,

за всяко от които се иска изследваните да изразят съгласие или

несъгласие съответно с „Да” или „Не”. Изледваните получават по 1

(една) точка за всеки отговор „Да” на въпроси 2, 6, 7, 8, 14, 16, 18,

19, 21, 22 и същевременно за всеки отговор „Не” на въпроси 1, 3, 4,

5, 9, 10, 11, 12, 13, 15, 17, 20. При получен резултат от 16 до 20 точки

мотивацията за успех е висока, при сума от 12 до 15 точки - тя е

средна, и при сума от 1 до11 точки - ниска.

Резултатите от дисперсионния анализ на мотивацията за

успех на абсолвентите по университети показват, че тя е твърде

различна (таблица 3).

Статистически значими (при F = 12,52, Sig. = 0,000) различия в

мотивацията за успех на абсолвентите се наблюдават между тези от

УНСС – София, и Стопанската академия – Свищов (х = 0,84, Sig. =

0,000), както и между абсолвентите от Икономическия университет

– Варна, и Стопанската академия в Свищов (х = 0,82, Sig. = 0,001).

Таблица 3. Равнища и различия по университети в

мотивацията за успех на абсолвентитеРавнища Различия Риск

грешка

11

Икономическо висше училище

Брой Средних

Икономическо висше училище(I)

Икономическо висше училище(J)

Разлика в средните (I-J)

Sig.

УНСС 793 12,5876 УНСС ИУ - Варна 0,0188 0,999ИУ - Варна 218 12,5688 СА - Свищов 0,8433(*) 0,000

СА - Свищов 219 11,7443 ИУ - Варна УНСС -0,0188 0,999Общо 1230 СА - Свищов 0,8245(*) 0,001

СА - Свищов УНСС -0,8433(*) 0,000ИУ - Варна -0,8245(*) 0,001

Тест № 3 „Какво е Вашето отношение към риска?”, предложен

също от Тед Джонсън [Джонсън, Т., 1999, 1], е предназначен за

диагностициране отношението към риска. Състои се от две части. В

първата трябва да се отговори на 14 въпроса, като се използват

следните 4 (четири) типа отговори: „Често”; „Понякога”; „Рядко”;

„Никога”. Избраните отговори се отбелязват със знак „+” в

съответните им колонки и за тях изследваните получават съответен

брой точки. По същия начин се дават отговорите и към втората част

на теста. Тя включва 18 въпроса, на които се отговаря със „Съгласен

съм” или „Не съм съгласен”. На всеки въпрос се полагат съответен

брой точки в зависимост от избрания отговор, като за въпросите от

двете части точките са различни. При набрани от 109 до137 точки от

двете части се установява високо или много добро равнище на

отношение към риска - желание да се рискува, предпочитат се

работа и ситуации, които повечето хора избягват. При общ брой

точки от 63 до 108 отношението към риска е средно или нормално,

добро. При набрани от 22 до 62 точки равнището на отношение е

ниско или слабо, недобро. Вътрешната консистентност на теста α =

0,79.

Наблюдава се различие и в отношението към риска на

абсолвентите от отделните икономически университети. Резултатите

от дисперсионния анализ (таблица 4) показват, че най-силно

изразено е отношението към риска у абсолвентите от Стопанска

12

академия – Свищов (х = 88,0502), след това, на абсолвентите от

Варненския икономически университет (х = 86,3303), и накрая – на

абсолвентите от УНСС – София (х = 84,3934). Статистически

значимо (F = 4,504, Sig. = 0,001) е само различието между

абсолвентите от УНСС – София и Стопанска академия – Свищов.Таблица 4. Равнища и различия по университети вотношението към риска на

абсолвентите

Равнища Различия Риск грешка

Икономическо висше училище

Брой Средних

Икономическо висше училище(I)

Икономическо висше училище(J)

Разлика в средните (I-J)

Sig.

УНСС 793 84,3934 УНСС ИУ - Варна -1,9368 0,357ИУ - Варна 218 86,3303 СА - Свищов -3,6568(*) 0,005

СА - Свищов 219 88,0502 ИУ - Варна УНСС 1,9368 0,357Общо 1230 СА - Свищов -1,7200 0,581

СА - Свищов УНСС 3,6568(*) 0,005ИУ - Варна 1,7200 0,581

Заключение

Проведеното изследване на личностните параметри на

иновационна активност на абсолвентите установи различия във

формите на иновационна активност между абсолвентите от

различните висши икономически училища в страната. Установи се

също, че съществува различие и в личностния параметър творчески

потенциал между абсолвентите. Известни различия се наблюдават и

в мотивацията за успех на абсолвентите, както и в отношението им

към риска.

Получените от изследването емпирични данни показват, че

между абсолвентите от трите висши икономически училища по

параметъра „творчески потенциал” съществуват статистически

значими различия само при абсолвентите от СА - Свищов и

абсолвентите от другите два икономически университета, като тези

различия са в полза на последните. Между творческия потенциал на

13

абсолвентите от УНСС – София, и творческия потенциал на

абсолвентите от ИУ – Варна, не се открива статистически значимо

различие, независимо от минималната преднина на първите. Между

абсолвентите от трите икономически висши училища има различия

и по отношение на формата на иновационна активност

„разработване и създаване на новости”, но статистически значими са

само при абсолвентите от ИУ - Варна и абсолвентите от дугите две

икономически висши училища, като те са в полза на първите.

Тези резултати обясняват защо абсолвентите от ИУ – Варна,

реализират по-голяма иновационна активност под формата на

сътворяване на новости от абсолвентите от СА – Свищов, и поставят

въпроса защо абсолвентите от УНСС – София, изостават в тази

иновационна активност от тях, въпреки че по личностния параметър

„творчески потенциал” между абсолвентите от УНСС и ИУ – Варна,

няма статистически значимо различие. Може да се мисли, че

съществуват специфики в условията на двата икономически

университета, които водят до установените разлики в творческо-

създаващите иновационни изяви на абсолвентите, учещи се в тях.

Именно тези специфики е необходимо да бъдат изследвани и

променяни в полза на развитието, стимулирането и реализирането на

творческо-създаващата иновационна активност на студентите от

УНСС, за която по параметъра „творчески потенциал” те имат

ресурс. Това предполага промени в общата организация и

функциониране на икономическите университети, в организацията и

реализирането на учебния процес в тях, в начина, съдържанието и

проверката в обучението на студентите, в материално-техническата

база на икономическите университети и във всичко, което би довело

до разчупване на съществуващите образователни стереотипи и

модели и подмяната им с нови, по-ефективни, осигуряващи

14

въвличането на студентите в процеса на обучение като активна,

творчески проявяваща се страна в него. Заедно с това е необходимо

в центъра на образователния процес да се постави и стимулирането

на иновационните изяви на студентите, обучението им в иновативно

мислене и поведение.

Получените емпирични резултати показват, че и по параметъра

„мотивация за успех” статистически значими различия съществуват

само между абсолвентите от СА – Свищов, и абсолвентите от

другите два университета, в полза на последните. Независимо че по

този параметър абсолвентите от УНСС – София, леко изпреварват

абсолвентите от ИУ - Варна, между тях няма статистически значима

разлика. Статистически значимо различие между студентите от

трите висши икономически училища има само при формата на

иновационна активност на абсолвентите „създаване на нови и

значими неща”, и то между абсолвентите от ИУ - Варна и

абсолвентите от другите два университета. Тези резултати

анализирани заедно обясняват в известна степен по-гоямата

творческо-създаваща иновациовационна активност на студентите от

ИУ – Варна, в сравнение със студентите от СА – Свищов, и ако ги

свържем и с анализа на фактите, изложени по-горе, още по-ясно

подчертават необходимостта от промени конкретно в УНСС -

София. Те ще доведат до стимулиране и развитие на иновационната

активност на студентите в трите й форми и особено на творческо-

създаващата форма, за която по отношение на разглежданите

личностни параметри студентите имат потенциал, но която очевидно

е в дефицит при тях.

Емпиричните резултати показват, че и по трите личностни

параметри на иновационна активност абсолвентите от СА - Свищов

имат статистически значими различия с абсолвентите от останалите

15

две висши икономически училища, като те са в полза на последните.

Това налага търсене на промени, които ще доведат до стимулиране и

развитие на тези парамети на иновационната активност у студентите

от СА - Свищов, което от своя страна неминуемо ще допринесе за

засилване на иновационната им активност и в трите й форми.

Независимо от съществуващите различия във формите на

иновационна активност и свързаните с тях личностни параметри

между абсолвентите от трите висши икономически училища,

подготовката в тях за иновиране на бъдещите икономически кадри

трябва да се реализира с еднаква сила и отговорност.

Разбира се, цялостната психологична картина на личностните

параметри на иновационната активност на абсолвентите съдържа и

други измерения, които досега не са разкрити и изяснени. Те

предполагат още по-разгърнато и задълбочено навлизане в

разнообразните й аспекти чрез изследвания и от друг ъгъл, и с други

средства и начини на извършване. Предполагат моделиране на

подход, който да включва нови моменти и същевременно опит като

реализирани вече знания и постижения. Надяваме се, че

постигнатото в представеното тук изследване би имало значение и в

това отношение.

Литература

1. Джонсън, Тед, Какъв съм аз? - психологически тестове, С., 1999.

2. Енциклопедия психологически тестове, С., 2001.3. Нейсбит, Дж., П. Абърдин, Преоткриване на корпорацията

(човекът и неговият труд), т.3, С., 1990.4. Ников, Ат., Иновационна дейност, С., 1997.

16