Община ВарнаДирекция “Младежки дейности и спорт”

ЕвропЕйски политики за младЕжта

Варна2008

ЕвропЕйски политики за младЕжтаБългарска, първо издание

© съставителЛюдмила Манева,Дарина Иванова,Светлана Пасева

преводГеорги Венин

© печат“Елпринт” - Варна

© издателство “моорЕа”ул. ”Ген. Столетов” 12, 9002 Варнател. (052) 642 871e-mail: office@moorea-bg.comwww.moorea-bg.com

ISBN 978-954-92159-8-4

3

I. въвЕдЕниЕ

обзорДнешните млади европейци са поколение, което живее в бързо развиваща се об-

ществена, демографска, икономическа и технологическа среда. Младежките политики на Европейския съюз целят да посрещнат променящите се очаквания на младите хора, като ги окуражават да дават своя принос за обществото. Работата по тези политики е под-крепена с конкретни дела под формата на обособена програма за младите хора, наречена “Младежта в действие”.

Сегашното поколение млади европейци е първото, израснало до голяма степен в Европа без граници и в Европа на мира. Това е Европа, в която те може да се движат сво-бодно, да работят и да се учат по-лесно откогато и да било – и много различна от онази, в която са расли техните дядовци и баби, и дори техните родители.

развитиЕто на младЕжки политики

Включването на младежта като концепция в европейската политика е сравнител-но скорошно явление. Договорът от Маастрихт (1993 г.) разшири обсега на политиките, провеждани от ЕС, и включи младежкото “поле” благодарение на т. 149 §2. Тя гласи, че ЕС трябва да “… насърчава развитието на обмена на младежи и на социообразователни инструктори…”

Преди 2001 г. дейността на европейските институции в младежката сфера бяха съ-средоточени главно върху обсъждането и въвеждането на съответни програми, като “Младежта за Европа”, лансирана през 1988 г. Обаче остана всеобщото съгласие, че е нужно тази акция да се доразработи и самите младите хора да бъдат по-ангажирани за каузата.

4

За да се разшири и задълбочи политическият дебат и да се стигне отвъд съществу-ващите програми на ЕС, Европейската комисия обсъди развитието на истинско сътрудни-чество през бъдещите десетилетия.

Фокус на това беше бялата книга за младежта, която бе приета през ноември 2001 г. Тя съдържаше предложение към страните, членки на ЕС, да увеличат сътрудничеството си в четири приоритетни младежки зони: участие, информация, доброволческа дейност и по-голямо разбиране и познаване на младежта. Бялата книга препоръчваше още мла-дежкото измерение да се взема под внимание и когато се изработват други съотносими политики, например в сферите образование и обучение, заетост и обществено включва-не, здравеопазване и антидискриминация. Между другото това бе отговор на известната неприязън у младите хора към традиционните форми на участие в обществения живот и призоваваше младите европейци да станат по-дейни граждани.

Въз основа на бялата книга съветът на Европейския съюз създаде през юни 2002 г. рамка за европейско сътрудничество в сферата на младежта. По-късно, през но-ември 2005 г., рамката бе обновена, като взе предвид Европейския младежки пакт.

Сега рамката се състои от три главни насоки:

активно гражданство на младите хора. ¾ Страните членки постигнаха съгла-сие около общите цели за всеки от четирите приоритета от Бялата книга. За да се постигнат тези цели, се прилага отвореният метод на координация. Други средства да се поощрява дейното гражданско поведение на младите хора са програмата “младежта в действие”, Европейският младежки портал и Ев-ропейският ресурсен младежки център по младежка политика. структурният диалог цели въвличането на млади хора във формиращия политиката дебат по европейския дневния ред.

социална и трудова интеграция ¾ на младите хора. Европейският младеж-ки пакт цели да подобри образованието и обучението, работоспособността и социалното включване на младите европейци, като премахва разногласията между работата и семейния живот.

Включване на ¾ младежкото измерение в други политики. Европейската комисия активно работи, за да бъде взимана младежта под внимание в някои политики, от които най-значими са антидискриминацията и здравеопазването.

В допълнение към тези три насоки Европейският съюз допринася и за подобря-ването на мобилността на младите хора и огласяването на тяхното неформално об-разование.

5

бялата книга

Белите книги на комисията са документи, които съдържат предложения за действия на европейската общност в дадена сфера. Всяка бяла книга представлява подробна и до-бре обоснована политика за дискутиране и за решаване и може да доведе до програма за действия на Съюза в посочената сфера. През 2001 г. Комисията лансира бяла книга за младежта, която постави основите на засилено европейско сътрудничество в четирите приоритетни младежки зони: участие, информация, доброволческа дейност и по-голямо разбиране и познаване на младежта. Бялата книга препоръчваше също да се държи пове-че сметка за младежкото измерение, когато се изработват други съотносими политики.

ЕвропЕйски младЕжки портал

http://europa.eu/youth/

Европейският младежки портал бе развит като пряк резултат от бялата книга на Европейската комисия от 2001 г. “Нов тласък за европейската младеж”.

Младежкият портал е средство да се осигури достъп до целенасочена информация за младите хора, които живеят, учат и работят в Европа.

Порталът е врата към общоевропейска и национална информация за 31 страни на 24 езика. Той позволява схващанията на младите хора да бъдат чути – чрез онлайн диску-сионни форуми, и да получават отговори на своите въпроси - чрез Eurodesk Network – www.eurodesk.org.

Крайната цел на портала е да засили участието на младите хора в обществения жи-вот и да допринесе за тяхното активно гражданство.

активно гражданство на младитЕ хораЕС поощрява младите хора да участват дейно в обществото (в живота на общност-

та, в гражданското общество, в политическия живот), да оформят собственото си бъде-ще и да допринасят за развитието на Европейския съюз.

бялата книга за младЕжта

Трамплинът за сътрудничество между страните членки по младежките проблеми беше бялата книга за младежта (2001 г.), която идентифицира четири приоритетни зони

6

на действие: участие, информация, доброволческа дейност и по-голямо разбиране и по-знаване на младежта. “Подтикването на младите хора да се включват повече в местните, националните и европейските общности и насърчаването на активно гражданско съзна-ние представляват едно от главните предизвикателства не само пред днешния, но и пред утрешния ден на нашите общества”, отбелязва Бялата книга.

И този приоритет бе огласен от самите млади хора през етапа на допитване по Бяла-та книга: “Младите хора, до които се допитахме, виждат себе си като отговорни граждани. Те искат да са по-въвлечени в живота на общността. Те искат да бъдат чувани мненията им по широк кръг от въпроси.”

как Ес допринася за активното гражданско съзнаниЕ на младитЕ ЕвропЕйци?

Младежката политика попада под компетенцията на страните членки. Това значи, че няма общоевропейско законодателство в сферата на младежките политики. През 2002 г. обаче страните членки решиха да използват отворения метод на координа-ция (OMк), за да си сътрудничат в усъвършенстването на четирите приоритетни зони, идентифицирани от Бялата книга. Пример за това сътрудничество е споделянето на най-добрите практики за това, как да увеличим участието на млади хора в изборните процеси или как да увеличим участието в обществото на млади хора с по-слаби възможности.

отворЕн мЕтод на координация

словникът е обновен в съответствие с наскоро подписания договор от лисабон.

Отвореният метод на координация (OMК), създаден като част от политиката на заетост и Люксембургския процес, бе определен като средство на Лисабонската стратегия (2000 г.).

ОМС дава нова рамка на сътрудничеството между страните членки, чиито нацио-нални политики по този начин биха могли да се насочат към определени общи цели. Чрез този междуправителствен метод страните членки се оценяват една друга (приятелско влияние върху поведението), като ролята на Европейската комисия е само надзорна. Ев-ропейският парламент и Съд в действителност не играят роля в ОМК процеса.

Отвореният метод на координация работи в зони, които попадат под компетенцията на страните членки, като заетост, социална защита, социално включване, образование, младеж и обучение.

7

Той се основава принципно на:

съвместно идентифицирани и дефинирани цели за постигане (приети от Съвета ¾на Европа);

съвместно установени измерителни инструменти (статистика, показатели, ука- ¾зания);

репер, т.е. база за сравнение на действията на страните членки и обмен на най- ¾добрите практики (наглеждани от Комисията).

В зависимост от засегнатите зони, ОМК прилага т.нар. меки законови мерки, които обвързват страните членки в различна степен, но никога не приемат формата на дирек-тиви, регламенти или решения. Така, в контекста на Лисабонската стратегия, ОМК изисква страните членки да разработят национални планове за реформи и да ги представят на Комисията. Обаче младежката политика няма за последица определянето на мишени и страните членки сами решават какви да са целите им, без нуждата от каквото и да било съгласуване на националните си планове за действие на европейско равнище.

омк на практика:

Европейската комисия предлага общи цели за всеки приоритет. Съветът на ми- ¾нистрите по младежта след това приема общи цели за приоритетите.

Страните членки са отговорни за въвеждането на общите цели. Те докладват ¾редовно какво са направили, за да ги въведат, и въз основа на тези доклади Комисията приготвя доклади за напредъка, които се представят на Съвета.

Страните членки наскоро се споразумяха да дефинират конкретни национални ¾мерки и да приложат механизми за контрол над въвеждането на общите цели.

За да се вземат под внимание вижданията на младите хора, ОМК заявява, че ¾страните членки трябва да се допитват до младите хора (като съблюдават свои-те национални практики), преди да изпращат докладите си в Комисията. Коми-сията трябва да се допита и до Европейския младежки форум.

ЕвропЕйски пакт за младЕжта

Политическо средство, прието от Съвета на Европа през 2005 г. като част от обно-вената лисабонска стратегия. Младежкият пакт цели да съдейства за участието на всички млади хора в образованието, заетостта и обществото.

8

диалог с младитЕ хора

От съществено значение за ЕС е да поддържа редовен и истински диалог с младите хора, за да поддържа тяхното активно гражданско съзнание и да въвежда приоритетите на Бялата книга.

За да се въведат активно младите хора в дебат и диалог, които формират дадена по-литика, взаимоотношенията между властите и младите хора трябва да са основани върху поети задължения и от двете страни и да не са ограничени от ad hoc срещи. Ето защо ЕС набляга върху важността на един структурен диалог с младите хора.

структурЕн диалогЕвропейската комисия е отговорна да развива структурния диалог с младите хора като

същностна работеща взаимовръзка между властите и младите хора на всички равнища.

Структурният диалог означава, че правителствата и управленските тела, включи-телно институциите на ЕС, дискутират с младите хора съобразно подготвена схема, за да се получи същностен дебат по важни теми с резултати, полезни за създателите на политики.

Структурният диалог е пряко продължение на бялата книга за младежта и логи-ческо следствие на Европейския младежки пакт, като и двете осветляват важността на допитването до младите хора по въпроси, които ги засягат.

защо Е нужЕн стуктурЕн диалог?

Липсата на напредък по споразумението за общоевропейска конституция подтикна Комисията да призове към по-задълбочен дебат върху европейските политики. Инициа-тива, позната като План Д за демокрация, диалог и дебат, бе предложена, “за да стимулира по-широк дебат между демократичните институции на Европейския съюз и гражданите”.

А младите хора, чието дейно участие е жизненоважно, ако те почувстват, че Евро-пейският съюз има смисъл за тях, са ключовият “потребител” на трите “д”. За да осветли мястото на младежта, Съветът на министрите прие през 2005 г. резолюция, която при-канва и Комисията, и страните членки да развиват структурен диалог с младите хора и техните организации, с изследователи в сферата на младежките проблеми и със създате-лите на политики. Потребността за структурен диалог бе подкрепена също от резолюция

9

на съвета през ноември 2006 г. и от Генералния директорат “Комуникация” с документа “съдействие за пълноправното участие на младите хора в образованието, зае-тостта и обществото”, приет през септември 2007 г.

диалог на всички равнища

Структурният диалог следва възходящия подход и се случва на три равнища:

На местно и областно равнище: чрез местни и районни дебати и семинари;

На национално равнище: чрез национални прояви;

На европейско равнище: чрез начинания на Председателството и чрез Европейски младежки седмици.

Изводите от проявите на всяко равнище трябва да подхранват дебатите на следва-щото равнище, с възможността участниците да проследяват проблема от едно равнище на друго. Така участниците в европейските начинания донасят със себе си мненията и идеите на участниците от другите равнища. Заключенията, предоставени на министрите и инсти-туциите, редовно се оценяват и изводите ще оказват влияние върху политиката на ЕС.

диалог с всички млади хора

Стурктурният диалог цели да стигне до всички млади хора, включително до онези, които имат по-малко възможности или не са формално организирани. Това се прави най-вече чрез младежките организации на всички равнища. Главният партньор на институци-ите на ЕС е Европейският младежки форум.

ЕвропЕйски младЕжки форум

Европейският младежки форум е платформа, съставена от 90 неправителствени организации, разделени в две групи – национални младежки съвети и международни младежки орга-низации. Сам по себе си Форумът представлява гласа на младите

хора в Европа. Основни негови задачи са:

Да консултира международни институции (ЕС, Съвета на Европа, ООН и др.), по ¾въпроси, свързани с младите хора и техните организации.

Да промоцира младежката политика чрез правителствена и институционална ¾политика.

10

Да реализира политиката на международните институции по въпросите на мла- ¾дежта.

Да засилва младежкото участие и да повишава капацитета на младежките орга- ¾низации в обществените процеси, както и в процеса на взимане на решения.

Да промоцира обмена на идеи и опит, взаимното разбирателство, равни права и ¾възможности за младите хора в Европа.

Европейският младежки форум е основен партньор на Европейската комисия и Съ-вета на Европа в реализирането на политика и дейности, свързани с младежта.

Повече информация за Европейския Младежки Форум можете да намерите на: www.youthforum.org

ЕвропЕйският младЕжки форум и българия

До момента нашата страна все още няма представителство в Европейския младежки форум, поради липса на Национален мла-дежки съвет. Въпреки опитите за създаването на такъв, ЕМФ няма свой официален представител и член в България. През 2005г., въз ос-нова на решения, взета на работна среща в България, ЕМФ публикува доклад за развитието на младежките дейности в България. В него са

посочени основните проблеми и препоръки към българския младежки неправителствен сектор и българското правителство по отношение на работата с младите хора в България.

младЕжко сдружЕниЕ за мир и развитиЕ на балканитЕ /мсмрб/

МСМРБ е младежка неправителствена организация, чиято мисия е да провежда младежка политика, да утвърждава ролята на младите хора в процесите, свързани с развитието на демокрацията в страните от Балканския полуостров и по този начин, да гарантира стабилността и мира в региона.

Сдружението е член на Европейското бюро за добросъвестни възражения (член на ЕМФ) и на Евродеск – информационна мрежа в Европа. През последните няколко години МСМРБ е организация – партньор на Европейския младежки форум по отношения на дей-ности, свързани с България.

Повече информация за МСМРБ можете да намерите на:

www.yspdb.org

11

II. БЯла книГа на ЕвропЕйската комисиЯ

нов тласък за ЕвропЕйската младЕж(текстът е публикуван със съкращения)

Брюксел, 21.11.2001 г.

COM (2001) 681 краен

прЕдговор

Решението за публикуването на тази Бяла книга за политиката към младежта и конкрет-но решението за провеждането на предварителни широкомащабни консултации произтича преди всичко от желанието за прокарването на нови форми на европейско управление.

Тази Бяла книга напълно съответства на Бялата книга за управлението, изготвена от Комисията и приета през м. юли тази година: целта е да се отвори процесът на взимане на решения в Европейския съюз (ЕС) към хората, които ще засягат тези решения, а това включва и младите хора.

младитЕ хора на прЕдЕн план

Резултатите от широкомащабните консултации предхождащи изготвянето на тази Бяла книга са ясни: независимо от крайно разнообразните ситуации, в по-голямата си част младите хора споделят едни и същи стойности и едни и същи амбиции, но също така и едни и същи трудности. Младите хора формират една променяща се група с тенденция за навлизане на пазара на труда и на по-късен етап – създаване на семейство; те през

12

цялото време превключват вниманието си между ученето и работата; но преди всичко стои фактът, че индивидуалните им пътища и подходи са много по-разнообразни в срав-нение с миналото. Училището и университета, работата и социалната среда вече не играят същата интегрираща роля, която са имали по-рано. Младите хора получават автономен статут на все по-късен етап от живота.

1. обща информацияСлед разширението, в Европа ще има 75 милиона млади хора на възраст между 15 и

25 години1. Независимо от различията им (от гледна точка на достъп до пазара на труда, образование, семеен живот, доходи и др.), младите хора се чувстват пълноправни граж-дани с всички произтичащи от това права и задължения. Инвестицията в младежта е ин-вестиция в богатството на обществото ни, днешното и утрешното. Следователно, един от ключовете към постигане на политическите цели определени от лисабонския европейски съвет е да направим Европа “най-конкурентноспособната и динамична, базирана върху знанията икономика в света”.

..................................

Всичко това често се отразява в усещане за нестабилност, загуба на доверие в съ-ществуващите системи за вземане на решения и известна степен на неприязън от гледна точка на традиционните форми на участие в обществения живот и младежки организации. Някои млади хора смятат, че не винаги намират отражение на вълнуващите ги въпроси в обществената политика изготвена от и предназначена за възрастните. Някои младежи намират спасение в безразличието или индивидуализма, докато други изпробват израз-ни форми, които са прекомерни или дори на границата на демократичните средства. И все пак по-голямата част от младежите искат да оказват влияние върху политиката, но още не са намерили подходящия начин за това.

Въпреки всичко, младите европейци имат много за казване; в крайна сметка, точно това са хората, които на първо място са засегнати от икономическите промени, демограф-ския дисбаланс, глобализацията и културалните различия. Очакваме от тях да създадат нови форми на социални отношения, различни начини за изразяване на солидарност или за справяне с различията в тях, докато същевременно възникват нови неясни въпроси.

1. Тук под “младежи” се разбират хора на възраст от 15 до 25 години, по аналогия с решенията на Парламента и Съвета по програмата YOUTH. “След разширението” означава отчитайки Страните членки и 12 страни кандидатстващи понастоящем за членство. Този вариант на Бялата книга се публикува в оригинал и отразява ситуацията в ЕС през 2001г.

13

Независимо от по-сложния социален и икономически контекст, младите хора са добре подготвени да се адаптират. От националните и европейските политици зависи да улеснят този процес на промяна като направят младите хора заинтересовани участници, или “акционери” в нашите общества.

младите хора и ЕвропаДебатите за бъдещето на Европа продължават да текат и в момента. Безпрецедент-

ната вълна на разширяване скоро ще създаде напълно нови перспективи. Посланието, което през последните години ясно се открои навсякъде в политическия живот на Европа е, че ЕС трябва да се оформя в съответствие с народите на Европа. Важно е консултациите за начина, по който трябва да се развива ЕС и за формата му на управление да включват хората, на които принадлежи утрешния ден на Европа. Европейският проект сам по себе си е млад, оформящ се в момента и предмет на текущи дебати. За да има напредък, за него са нужни амбиция и ентусиазъм, както и обвързаност от страна на младите хора към ценностите залегнали в основата му.

Ако младите хора имат едно ясно послание, то се свежда до желанието им гласът им да бъде чут и към самите тях да се отнасят като с напълно равноправни участници в процеса; те искат да изиграят ролята си изграждането на Европа; те искат да имат влияние върху дебатите за начина й на развитие. Настъпил е моментът да разглеждаме младежта като положителна сила при изграждането на Европа, а не като проблем. С други думи, трябва да дадем на младите хора възможността за изразяване на идеите им и да ги из-пробваме спрямо подобни идеи от други играчи в гражданското общество.

от местно към Европейско равнище: нова динамикаПовечето от предложенията посочени в тази Бяла книга са насочени към Страни-

те-членки и регионите на Европа които могат да си позволят прилагането на практика различни мерки във връзка с младежта. Точно там където младите хора могат да видят резултатите от собствената си обвързаност, активното гражданско общество става реал-ност. Именно чрез активно лично участие в живота на училищата, кварталите, районите или асоциациите, младите хора могат да придобият нужния опит и увереност, необходи-ми им в настоящ или бъдещ момент за крачката към навлизане в обществения живот – в това число и на европейско ниво. Точно чрез собственото ангажиране със социални дей-ности които са открити за всички, без каквато и да е форма на дискриминация, младите хора могат да направят своя максимален принос за общество с по-солидарно съзнание и активни граждански процеси.

14

От друга страна е важно да се даде европейско измерение на свързаните с младежта дейности, с оглед даване на тласък на ефективността и синергията при успоредно отсто-яване и акцентиране върху степента на отговорност подходяща за всяко ниво на дейст-вие. Това искат младите хора, с които се проведоха консултациите; това е подкрепената от Европейския парламент позиция; и това е политиката, прокарвана от Страните-членки, както стана ясно по време на пробната консултация на Комисията. В отговор, Бялата книга предлага нова рамка за европейско сътрудничество, съдържаща два основни аспекта: прилагане на открит метод за координиране в младежкия сектор и по-добро отчитане на “младежкото” измерение при други политически инициативи.

Това европейско измерение ще създаде реално чувство за динамизъм и ще стиму-лира творчеството, ще насърчи обмяната и сравнението на позитивните практики и ще даде национална и европейска гласност на дейността и резултатите от дейността на от-делни личности и младежки организации на локалната или регионалната сцена. Това ще помогне за изграждането на общ поглед и ще даде по-добра представа за свързаните с младежта въпроси и ще направи възможна по-ефективната съвместна работа с взимане на решения по общи цели.

Изслушване на младите хора и предлагането на форум за локални инициативи, насърчаване на Страните-членки за по-ефективно сътрудничество, предлагане на кон-кретни идеи по съществуващи в момента европейски програми и даване на “младеж-кия” фактор по-приоритетен профил във всички области на политиката – това е подходът предложен в тази Бяла книга с оглед създаване на подходящи условия за да могат мла-дите хора да играят пълноценна роля в живота на демократичните, открити и отнасящи се с внимание към проблемите на хората общества.

..................................

По-общо казано, съществува редица теми – като участие или автономия за младите хора – които не са пряко в ресора на Общността, но за които се прави анализ в дълбочина поради тясната им обвързаност с младежката политика и политическото им влияние като цяло; идеята е да се даде на Страните-членки практически ресурс за координиране на действията им в разглежданите сектори.

Всички тези конкретни дейности насочени към младежта получиха постоянната подкрепа на Европейския парламент, както чрез приемане на програми, така под фор-мата на резолюции и изслушване на младите хора. Съветът на министрите по младежта

15

прие редица резолюции относно участието на млади хора, образователния потенциал на спорта, социалната интеграция, инициативата и предприемачеството сред младите хора. Икономическия и социален комитет и Комитета на Регионите редовно предоставят пози-тивни и насърчаващи мнения по свързани с младежта въпроси.

Въпросът който стои в момента е дали тези дейности са достатъчни за удовлетво-ряване на гамата от предизвикателства с които се сблъскват днешните младежи и дали европейските политици използват по най-добрия начин потенциала на младите хора. Фа-ктът е, резолюциите или декларациите по конкретни въпроси свързани с младежта често не се простират по-далеч от добрите намерения и че на европейските институции и Стра-ните-членки липсва обобщен поглед върху различните видове политика и следователно, върху различните видове дейности, които могат да се предприемат за подпомагане на младите хора. Съществуващата в момента система за европейско сътрудничество в мла-дежкия сектор е достигнала границите на възможностите си и е застрашена от неспособ-ност в бъдеще да реагира на нови предизвикателства (вж. т. 2):

демографски и социални промени, които правят отношенията между поколе- ¾нията по-сложни;

разширяващата се празнина между младите хора и обществените дела на наци- ¾онално, европейско и международно ниво, със съпътстващия риск от “дефицит на граждани”;

инвестиране в качеството на дебата за бъдещето на Европейския съюз като де- ¾мократичен императив и насърчаване на по-близки връзки с хората, граждан-ското общество и местните партньори, според принципите на Бялата книга за европейско управление2.

Прокарването на нови форми на европейско управление е един от четирите стра-тегически приоритети определени от Комисията. Терминът “управление” се отнася за всички правила, механизми и практики, които въздействат върху начина по който се из-ползват различните сили, както и даване на по-голяма откритост на процеса за взимане на решения в ЕС за да могат хората от Европа да участват в засягащите ги решения.

Тази модернизация на европейските обществени действия се подкрепя от пет ос-новни принципа: откритост, участие, отчетност, ефективност и последователност.

2. “European governance – a White Paper”, COM (2001)428, 25.07.2001.

16

Преди всичко при младежта трябва да са в сила тези принципи:

откритост: ¾ предоставяне на информация и активна комуникация за младите хора, на съответните им родни езици за да разберат процесите в Европа и поли-тиката, която ги засяга.

участие: ¾ да се осигури допитването до младите хора (консултиране), както и въвличането им във взимането на решения, които ги засягат и като цяло – в живота на общностите им.

отчетност: ¾ развиване на нова и структурирана форма на сътрудничество меж-ду Страните-членки и европейските институции с оглед изнамирането на начини за удовлетворяване очакванията на младите хора при подходящо ниво на от-четност за извършваната дейност.

Ефективност: ¾ извличане на максимален ефект от предлаганото от младите хора, така че да могат да реагират на предизвикателствата на обществото, да допринасят за успеха на различните засягащи ги политики и да изграждат Ев-ропа на бъдещето.

последователност: ¾ разработване на общ преглед за различните политики за-сягащи младите хора по различни нива, при които е полезна намеса.

Решението за публикуване на Бялата книга за политиката към младежта и в част-ност, решението за провеждане на пробни консултации преди това, е един от резултатите от този “управленски” подход.

..................................

2. предизвикателства2.1. демографски тенденции

Нашите общества стареят поради комбинирания ефект от намалената раждаемост и увеличената продължителност на живота. През периода 2000 – 2020 г., делът на възрас-товата група от 65 до 90 г. ще нарасне от 16% до 21% от общото население на Европейския съюз, докато делът на възрастовата група от 15 до 24 г. ще спадне до едва 11%3.

3. Източник: Eurostat, демографска статистика, 1999 г.

17

стареене на населението на 15 страни-членки на Ес в периода 2000 – 2020 г.Този количествен дисбаланс между млади и възрастни хора ще доведе до качест-

вени промени в отношенията между поколенията. Финансовият натиск върху системите за социално благосъстояние ще е само един от аспектите на проблема. Реално ще е не-обходимо не само да разработим нови механизми за солидарност между младите хора и родителите или дори поколението на бабите и дядовците им, но преди всичко да орга-низираме прехода между поколенията в общества, претърпяващи коренни промени и то така, че всички да са удовлетворени.

Поради стареенето на населението ще е необходимо привличането на човешки ре-сурси от страни извън Европейския съюз с цел компенсиране недостига на работна ръка. Обществата ни ще станат твърде хетерогенни по състав от етническа, религиозна, соци-ална и езикова гледна точка. Всички тези процеси ще трябва добре да се контролират, особено по отношение на младите хора, ако желаем да избегнем социалното напрежение или негативните влияния върху образователните системи и пазара на труда.

2.2. промени при младежта Социологичните, икономическите и културалните аспекти на младежта са се проме-

нили значително в резултат от демографските промени и промените в социалната среда, индивидуалното и колективно поведение, отношенията в семейството и условията на пазара на труда4.

На първо място, младежта като период е по-продължителна. Демографите отчитат, че под натиска от икономически фактори (възможност за намиране на работа, безрабо-тица и др.) и социо-културални фактори, младите хора усреднено са по-възрастни при достигане на различни житейски етапи: край на формалното образование, получаване на заетост, образуване на семейство и др.

Вторият аспект засяга нелинейността на житейските пътища. В днешно време “раз-личните ни житейски роли се смесват”5: възможно е едновременно да си студент, да имаш семейни отговорности, да имаш работа, да търсиш работа и да живееш с родителите си, а понастоящем младите хора все по-интензивно се движат между тези различни роли. Житейските пътища стават все по-малко линейни, тъй като обществото вече не предлага същите гаранции (сигурност на заетостта, социални помощи и др.).

4. Вж. доклада представен от изследователите на семинара в Умеа през март 2001 г. (http://ec.europa.eu/education/index_en.html)

5. “Jeunesse, le devoir d’avenir”, Commissariat General du Plan, доклад от комитета под председателство-то на Доминик Шарве, март 2001 г., стр. 33.

18

На трето място, традиционните събирателни модели губят позиции, тъй като пер-соналните пътища на развитие стават все по-индивидуализирани. ”Организацията на семейството, брака и кариерните планове на индивида вече не е стандартизирана”6. Това оказва особено силно влияние върху политиката на обществените институции.

2.3. въвличане на младите хора в обществения живот По правило, младите хора в Европа активно поддържат демокрацията и по-конкрет-

но, имат желание да изиграят ролята си в нея. От друга страна, сред младежите навлиза известно недоверие по отношение на институционалната структура. В сравнение с мина-лото, младите хора понастоящем са с по-ниска степен на обвързаност с традиционните структури за политически и социални дейности (партиите от европейските правителства и профсъюзите) и регистрират ниско ниво на участие в демократичните консултации. Мла-дежките организации са наясно с тази тенденция и усещат необходимостта от цялостно си преструктуриране7.

Това по никакъв начин не означава, че младите хора не се интересуват от общест-вения живот. Повечето от тях показват ясното си желание да вземат участие и да оказват влияние върху избора, реализиран от обществото, но искат да правят това на по-инди-видуални и непосредствени начала, извън старите структури и механизми за участие в обществения живот.

От обществените институции зависи да запълнят празнината между желанието на младите хора да изразяват мненията си и предлаганите от обществото методи и струк-тури. Неуспехът в тази област може да доведе до по-ниско ниво на гражданско съзнание или дори до протестни действия.

2.4. Европейска интеграция Тази тенденция е в сила и относно Европейския съюз, сам по себе си тема посрещана

със смесени чувства от страна на младите хора. За тях Европа заслужава уважение поради фундаментални ценности, освен това е и мястото, където живеят, учат, работят и пътуват.

6. “Jeunesse, le devoir d’avenir”, стр. 35.7. Евробарометър 55.1 за младите хора в Европа през 2001 (ЕВ 55.1) показва, че младите хора са леко недоволни от

организациите, като всеки втори младеж заявява спонтанно, че не принадлежат към никоя групировка. Актуални са различията по национален признак (в Холандия 80% от младите хора членуват в организации, докато в Португалия те са едва 30%). Това променливо ниво на недоволство засяга всички страни освен Белгия и Люксембург. Сред младежите, членуващи в организации, най-популярни са спортните клубове (28%), силно изпреварили младежките организации (7%), профсъюзите и политическите партии (4%).

19

От друга страна, те смятат, че отговорните за управлението на тези области институции са прекалено дистанцирани и функционират “зад закрити врати”. Тази празнина между младите хора и Европа е само една илюстрация за разстоянието делящо хората на Европа и Брюксел8. И все пак, при преследване целите на общността и преди всичко с оглед раз-ширението на Европа, от въвличането в този процес на младото поколение зависи много. Важно е младите хора да бъдат приети “на борда” като активни партньори по специфични проекти ориентирани към конкретните им ситуации, амбиции и способности.

2.5. глобализация Относително казано, същото раздвоение съществува между младите хора и тенден-

цията за глобализиране. Младите хора в Европа са част от общества, които са открити към външни културални и икономически влияния. Светът е отправната им рамка за сравнение и те без колебание приемат продуктите символизиращи глобализацията9. Същевременно, те подлагат на съмнение част от последиците от глобализацията въз основа социалната справедливост, откритост и “стабилно” развитие. Те изпитват съмнения и относно меж-дународните институции, които им изглеждат относително недостъпни, тайнствени и не-загрижени за проблемите на младежта. Това най-малкото смесено отношение на младите хора към глобализацията е признак за безпокойство и не трябва да се подминава.

Това до голяма степен образува основния проблем във връзка с глобализацията: “Дали ни харесва или не, глобализацията е тук. Задачата ни е да я контролираме, да я използваме за благото на човечеството”10.

Всичко това представлява огромно предизвикателство. Трябва използваме на мяс-то правилните условия, за да дадем на младите хора от Европа по-ясно да се усещат и да се държат като подкрепящи, отговорни, активни и толерантни граждани на разнородни общества. По такъв начин, по-активното въвличане на младите хора в живота на местни-те, национални и европейски общности и поддържането на активно гражданско съзнание представлява едно от основните предизвикателства не само понастоящем, но и за бъде-щето на нашето общество.

8. “European governance – a White Paper”9. Сред тях са информационните технологии като Интернет, електронната поща и мобилният телефон. Според Ев-

робарометър 55.1, процентът на хората от възрастовата група между 15 и 25 г., заявяващи, че редовно използват ком-пютър, включват се в Интернет мрежата, играят видео игри и др. се е удвоил след 1997 г. от 21% на 43%. Друго важно заключение е, че 80% от младите хора редовно ползват мобилни телефони.

10. Вж. речта на Романо Проди от 20.07.2001

20

3. продуктивна пробна консултация При силна убеденост в необходимостта от тази промяна и с оглед мащаба на пре-

дизвикателствата и ограниченията на действаща в момента система за сътрудничество, в края на 1999 г. Комисията предложи пред Съвета по младежта да се изготви Бяла книга за нова форма на европейско сътрудничество във младежката политика. В рамките на широ-комащабните консултации довели до изготвянето на тази Бяла книга, тя получи пълната подкрепа на Страните-членки на ЕС, съответните Президенти и Европейския парламент.

..................................

Всички млади хора искат политика отговаряща на очакванията им. Те смятат, че обществените действия реализирани на местно, регионално, национално и европейско ниво често са неподходящи и нямат допирни точки с ежедневните им грижи. Младежите искат радикална промяна в начина на мислене и използваните практики и, преди всичко, настояват да имат пълно участие в процеса на изработване на политиката.

3.1. основни посланияв процеса на консултациите се откроиха четири основни послания:

активно гражданско съзнание при младите хора ¾

Анкетираните млади хора се възприемат като отговорни граждани. Те искат да имат по-активно участие в живота на общността. Младежите искат възгледите им по широка гама от въпроси да бъдат чути. На това желание за участие трябва да се даде място за изява на различни нива – от местно до международно; то трябва да приеме различни форми – активни и представителни, и не трябва да изключва която и да е форма на об-вързаност – еднократна или продължителна, спонтанна или организирана. Нещо повече, това участие не може да се ограничава до единична консултация и със сигурност – до проучвания на общественото мнение. Такова участие трябва да включва младите хора в процеса на взимане на решения.

участието трябва да се насърчава без изключения, което означава да се улеснят млади хора с най-затруднен достъп и предоставяне на по-добър достъп към съществуващите структури за младежи, нечленуващи в организации.

достъпът до информация е неразделна част от развиването на активно граж-данско съзнание, като продължава да е област към която младите хора имат големи очаквания; те са наясно, че областите за покриване са твърде обширни (заетост, усло-вия на труда, настаняване, обучение, здравеопазване и др.) и излизат извън рамките на

21

програмите на Общността, поради което очакванията на младежта на първо място са за признаването на факта, че съществуват потребности които трябва да бъдат адресира-ни. Младите хора също така подчертават важността на равните възможности за достъп, принципа на географската близост и високите стандарти на етническо поведение. Освен това се набляга върху важността на удобна за потребителя информация, предназначена за младежта както като същност, така и като разпространение.

разрастване и определяне на области за експериментиране ¾

Младите хора искат да се убедят, че обществените институции признават факта, че образованието и обучението не се свеждат единствено да наличните традиционни или формални (официални) видове. Според тях, при настъпването на този повратен за тях етап от образователната им кариера един холистичен поглед при отчитане неформал-ните аспекти на образованието и обучението ще бъде от голяма полза.

Поради тази причина трябва да се наблегне на мобилността и доброволните ус-луги, които все още не са достатъчно широко разпространени и не са получили нужното признание; за младите хора развитието на тези въпроси и свързването им с политиката за образованието и обучението е от приоритетен характер. Младежите искат по-широко признание и финансова подкрепа за този опит. За да успее напълно, при осъществяването на тази връзка между формалните и неформални измерения на учебния процес тряб-ва да се отчита концепцията за индивидуално развитие и да се използват подходящи за младежите инструменти и методи, насърчаващи обмена на учащи, както и експеримен-тални форми при които процесът е по-важен от резултата.

развиване на автономност сред младите хора ¾

За младите хора автономността е съществено изискване. Тя зависи от ресурсите с които разполагат, преди всичко от материалните ресурси. Поради тази причина въпросът за доходите е от жизненоважно значение. Младите хора са засегнати не само от полити-ката по заетостта, социалната защита и интеграцията на пазара на труда, но и от жилищната и транспортна политика. Всички те са важни от гледна точка на по-ран-ното постигане на автономност за младежта и трябва да се развиват по начин отчитащ гледната точка и интересите на младежите, както и да използват рационално придобития характерен за младежката политика опит. Тъй като младите хора искат да имат активна роля в обществото и да чувстват, че политиката по различни аспекти от стандарта им на живот дава пряко отражение върху тях, младежите протестират срещу ограничаването на младежката политика до определени области.

22

в подкрепа на Европейския съюз като носител на ценности ¾

Огромното мнозинство млади хора изповядват определени ценности, които се покри-ват с ценностите, свързвани с европейската интеграция. Независимо от това, те възприемат институциите като недостъпни и погълнати от самите себе си в по-голямата си част.

Наистина, благодарение на или въпреки разнообразието на биографиите или карие-рите им, младите хора изпитват чувство на несигурност и усещат трудностите, с които ще се сблъскат в личния и професионалния си живот. Това съзнание за крехкостта на ситуа-цията, в която се намират на дадения етап, несъмнено частично обяснява по-широката им загриженост за изключените от тези процеси индивиди. Те са убедени, че трябва да се направи много повече за гарантиране основните права на всеки човек и, което е по-важно, за гарантиране правата на малцинствата и премахване на всички форми на дискриминация и расизъм с всички възможни средства.

Младите хора в Европа отстояват същите фундаментални ценности, залегнали в основата и на Европейският съюз. Те очакват ЕС да е в състояние да удовлетвори очак-ванията им.

4. нова амбицияВ тази бяла книга е разгледана пълната гама въпроси, повдигнати по време на проб-

ната консултация, независимо от нивото на компетентност. За изготвянето на младежка-та политика отговарят преди всичко страните членки на ЕС и в някои страни процесът до голяма степен е регионален и често се осъществява на местно ниво. Именно решенията, взети на местно ниво имат най-голямо въздействие върху ежедневието на младежите. За това, от принципна гледна точка и за по-голяма ефикасност, в тази област трябва да се прилага стройна йерархия. И все пак, такава структура е съвместима с раз-ширено сътрудничество на европейско ниво, което ще увеличи въздействието и последо-вателността на националната политика.

Поради тази причина основната цел на тази Бяла книга е да предостави на Европей-ския съюз нова рамка за сътрудничество в младежкия сектор, което е амбициозно, удо-влетворяващо очакванията на младите хора и същевременно реалистично, определящо приоритетите сред голямото разнообразие от въпроси, възникнали в хода на консулта-циите и отчитащо различните нива на отговорност. Това сътрудничество трябва да се ос-новава на съществуващи дейности, трябва да е съвместимо и да допълва други текущи инициативи, особено в областта на заетостта, образованието и социалната интеграция, ако това е необходимо; същевременно то трябва да улеснява съвместната работа между

23

различните нива на отговорност и различните играчи. В тази нова рамка на сътрудни-чество се открояват два основни аспекта:

прилагане на открит метод на координиране в по-специфичните обла- ¾сти, свързани с младежта;

по-широко застъпване на младежките интереси в други области на по- ¾литиката.

4.1. специфични области при младежта4.1.1. открит метод на координиране

Чл. 149 от Договора разглежда развитието на качество на образование чрез насър-чаване на сътрудничеството между Страните-членки.

Както ясно показа пробната консултация, законодателните варианти не са в със-тояние да покрият грижите на младите хора в същността им. От друга страна, всички участници ясно отчитат добавената стойност, получена при съвместна работа. Също така съществува ясно изразено от Страните-членки желание за по-тясно сътрудничество.

Поради тази причина най-подходящ е откритият метод на координиране и съще-временно условията са подходящи за ефективното му прилагане. Методът включва “… определяне на насоки за ЕС, комбинирани с конкретни графици за постигане на целите, които Страните-членки са определили в краткосрочен, среден и дългосрочен план; къде-то е подходящо, определяне на качествени и количествени индикатори и еталони според най-добрите постижения в световен мащаб и пригодени за нуждите на отделните Страни-членки и сектори като средство за сравнение на най-добри практики; превръщане на тези европейски насоки в национална и регионална политика чрез определяне на конкретни цели и приемане на мерки, отчитащи националните и регионални различия; периодичен мониторинг, оценяване и прегледи, организирани като взаимно обучаващ процес”11.

Следователно, както е подчертано в Бялата книга за управлението, откритият метод на координиране предлага “… начин за насърчаване на сътрудничеството, обмяна на най-добри практики и съгласуване на общи цели и насоки за Страните-членки… Той се основава на редовен мониторинг на напредъка към постигане на тези цели, като позво-лява на Страните-членки да сравняват усилията си и да се учат от опита на други”.

11. Заключения на председателстащите, Европейски съвет в Лисабон, 23 и 24 март 2000, пар. 37

24

Откритият метод на координиране, адаптиран за специфичната област на младеж-ката политика произхожда от открития метод на координиране, както е приложен в обра-зователната политика. Чрез него се определят приоритетни теми, излагат се общи цели и насоки и се уговарят механизми за бъдещи действия.

..................................

4.1.2. обхват на действие при използване на открития метод за координи-ране в младежкия сектор

Измежду различните теми, смятани за подходящи в младежкия сектор и при кои-то е приложим описаният по-горе открит метод за координиране, Европейската комисия предлага участие, доброволни услуги, информация, подобряване осведомеността на об-ществените институции за грижите на младите хора и в по-общ план всички други теми, които допринасят за развитието и признаването на дейностите на младежкия фронт (на-пример, младежка работа, младежки клубове, работа на открито, проекти за развиване на гражданското съзнание, интегриране, солидарност сред младежите и др.) в частта им, която не се управлява от други политически процеси като заетост, социална интеграция и образование. Това в по-голямата си част отговаря на типа дейности и ресурси, обикнове-но свързани с младежката политика на национално ниво.

Прилагането на този открит метод за координиране може да доведе до анализи и предложения, произтичащи от пробното консултиране, ... с оглед подобряване нивото на сътрудничество в младежкия сектор и адресиране на различните предизвикателства.

Спрямо принципите на допълване и последователност, резултатите от прилагането на открития метод за координиране трябва да обогатят и придадат добавена стойност на други области в политиката, инициативи или процеси в Общността от гледна точка както на съдържанието, така и на ресурсите.

Въз основа на определеният по-горе предмет на дейност Европейската комисия определи следните приоритетни теми за прилагане на открития метод за координиране – на първо място и преди всичко това е участие.

участиеУчастието на младите хора по принцип е проблем на отделните Страни-членки. Не-

зависимо от това, прилагането на открития метод за координиране ще генерира добаве-на стойност в европейски мащаб, тъй като в частност засиленото участие ще допринесе за развитието на образованието и гражданското съзнание на младежта.

25

Участието трябва да се развива най-вече в местните общности, в това число в учи-лищата, които предлагат идеални възможности за участие. Процесът трябва да се разши-ри и да обхване младежи, нечленуващи в асоциации.

В резултат от открития метод за координиране местните власти могат да въведат гъвкави иноваторски механизми за участие, както и да получат разпространение регио-нални и национални младежки съвети, отворени и към младежи, нерегистрирали актив-ност в различни организации.

Като силен сигнал към младите хора, Комисията предлага и заздравяване на струк-турите за консултиране на млади хора на европейско ниво. Без да отрича преките ме-ханизми за консултиране и еднократните инициативи, Европейската комисия предлага Младежкия форум, преработен така, че да представлява и младежи, нечленуващи в младежки организации, в ролята на подходящ орган за консултиране на млади хора по приоритетни въпроси и следващи за тях етапи според открития метод за координиране.

Според Комисията, за подкрепяне на открития метод на координиране е необходи-мо незабавно да се предприемат следните мерки:

организиране на пряк диалог с младите хора под формата на редовни срещи по ¾конкретни теми .....

въвличане на младите хора в инициативата за бъдещето на Европа, задейства- ¾на след Европейския съвет в Ница, считано от 2002г.

предлагане на пилотни проекти за 2003 и 2004г. в подкрепа на местните, регио- ¾нални и национални усилия за подпомагане на младежкото участие12. Резулта-тите от тези пилотни проекти ще бъдат разгледани като част от средно-срочната оценка по програмата YOUTH и при изготвянето на произволни бъдещи програ-ми в тази насока.

информацияУчастието е тясно свързано с предоставянето на информация на младите хора. Ин-

формирането на младите хора, например по европейските въпроси, е преди всичко за-дължение на Страните-членки. Затова спрямо тази тема също трябва да бъде приложен откритият метод на координиране. Важно е, по възможност да се достига до самите мла-

12. Например, проекти с използване на Интернет като допълнение към действията по инициативата “електронна де-мокрация” (IST Key Action 1).

26

ди хора, но, при всички случаи, и до тези, които контактуват с тях в училищата, клубове-те, асоциациите и т.н. Това занятие за масова информация изисква координиран подход, значителни ресурси и участието на млади хора при разработването и прилагането на тези инструменти за комуникация. Този подход ще се координира с новата информационна политика на ЕС, произтичаща в частност от управленските принципи и понастоящем се формирана в тясно сътрудничество с Европейския парламент.

Според Комисията, за подкрепяне на открития метод на координиране е необходи-мо незабавно да се предприемат следните мерки:

въвеждане на електронен портал за осигуряване на достъп до информация за ¾Европа на максимален брой младежи към началото на 2002г. с идеята за търсе-не на връзки между съществуващите в момента сайтове и планирания портал

организиране на електронен форум ¾

доброволни услуги сред младите хораДоброволните услуги са форма на социално участие, образователен опит и фактор

за намиране на заетост на пазара на труда и интеграция, и като такива удовлетворяват очакванията както на младите хора, така и на обществото.

При използване на откритият метод за координиране през следващите години тряб-ва да се положат усилия за съществено развиване на доброволните услуги на национално, регионално и местно ниво. В този контекст може да се наложи обмислянето на ситуацията при младите доброволци от гледна точка на юридическа и социална защита.

Положителният опит на Европейската доброволна служба ще е от полза за превръ-щането на доброволните услуги в стандартна практика сред младите хора (вид наблюде-ние, методи на финансиране и др.). Важно е на европейско ниво да се осигури признава-нето на доброволните услуги за образователен опит и период на неформално обучение. Схемата на Европейската доброволна служба за млади хора може да се разшири с оглед включването на партньорства с международни институции, организиращи и подкрепящи доброволните действия. Страните-членки трябва да предприемат незабавни действия за отстраняване на пречките относно мобилността на младите доброволци.

по-добро разбиране на младежтаНеобходимо е по-добро разбиране на европейско равнище на реалиите, вълнуващи

младите хора. За тази цел Европейската комисия предлага използването на открития ме-тод на координиране за:

27

използване и разпространяване съществуващите структури, проучвания и ¾изследвания на младежта, протичащи понастоящем в Европейския съюз; в интерес на взаимноизгодното допълване ще бъдат взети предвид работата и инициативите на други международни институции (Съвета на Европа, OECD, Обединените нации и др.)

фокусиране обсъжданията върху правилния подход на европейско ниво ¾

където е подходящо, разработване на програма за проучване и изследване на ¾база преди всичко извършена работа на национално ниво и използваща въз-можностите, предлагани от шестата европейска рамкова програма за научни изследвания13

предоставяне на необходимите статистически ресурси, оптимално използване ¾на наличните в момента ресурси по Европейската статистическа система14.

4.2. по-широко застъпване на младежките интереси в други области на политиката.

Всички други теми, споменати по време на пробното консултиране като безрабо-тица, образование, формални и неформални видове обучение, социална интеграция, ра-сизъм и ксенофобия, имиграция, проблеми на потребителя, здравеопазване и рискова превенция, околна среда, равни възможности за мъже и жени и др., изискват тясна коор-динация с различни институции както на национално, така и на европейско ниво.

Политиката и действията на европейско ниво са въз основа Договора и използват различните предвидени от него инструменти.

Европейската комисия ще осигури по-широкото отчитане на насоките във връзка с младите хора при споменатите области на политика и форми на действие, където са подходящи и независимо от използваните инструменти.

Министрите, отговарящи за младежката политика, трябва да осигурят вземането предвид на свързаните с младежта проблеми в споменатите други области на политиката на национално ниво, успоредно с прилагането на европейската политика.

В резултат от проведената консултация Европейската комисия смята, че образова-нието, продължителното неформално обучение, мобилността, заетостта и социалната

13. Приоритет 7 на рамковата програма за научни изследвания за 2002-2006 “Гражданите в развиваща се общество на знанието”.

14. Приоритет 7 на рамковата програма за научни изследвания за 2002-2006 “Гражданите в развиваща се общество на знанието”.

28

интеграция, расизма и ксенофобията са приоритетни области, в които трябва да се взима под внимание младежкият фактор. Въпросът за автономността на младите хора също предполага задълбочено изследване.

образование, продължително неформално обучение и мобилностВъпросите на образованието и обучението, независимо дали се провеждат в учили-

ще, университет или посредством друг вид неформално обучение, се отнасят до Съвета (занимаващ се с целите на образованието и системите за обучение и създаващ европей-ски район на продължително образование и обучение) и следващите действия по тях следва да са на ниво Общността.

В съгласие с горното, младежките асоциации, социални работници и местни власти в много страни работят в дълбочина с младите хора. Запазвайки новаторския си и не-формален статут и като част от целия пакет мерки за продължително обучение, този вид работа има нужда от:

по-ясна дефиниция на концепциите, на придобитите умения и на стандартите ¾за качество

по-голямо зачитане на участниците в тази дейност, по-добро признание на са- ¾мата дейност

по-добро допълване с формалното образование и обучение. ¾

Разработен е и План за действие, заедно с Препоръки по мобилността, одобрени от Европейския съвет в Ница през декември 2000г. и чрез процедурата за съвместно взи-мане на решения от Европейския парламент и Съвета през юли 2001г. тези инициативи трябва да са в съответствие с всички други инициативи, възникващи от прилагането на открития метод на координиране в младежкия сектор.

заетостПрез последните няколко години Европейският съюз работи много активно в областта

на заетостта. След Европейския съвет в Люксембург през ноември 1997г. ЕС разработи Евро-пейска стратегия за заетостта въз основа новата глава “заетост” в Договора от Амстердам.

Страните-членки трябва да прилагат политика, подпомагаща интегрирането и напре-дъка на всички участници на пазара на труда. Тази политика е съсредоточена около четири основни “колони”: подобряване възможностите за намиране на работа; развиване на пре-дприемачески дух и създаване на работни места; насърчаване на фирми и техни служители към по-голяма адаптивност; заздравяване на равните възможности за мъжете и жените.

29

По отношение конкретно на младите хора, Европейските насоки подчертават необ-ходимостта от политика за предотвратяване на дългосрочна безработица, основаваща се на индивидуално съветване; подобрени системи за образование и обучение; намаляване броя на преждевременно напускащи образователните системи млади хора; повсеместно предлагане на курсове за нови технологии.

социална интеграцияЕвропейският съвет в Лисабон през март 2000г. постанови прилагането на открит

метод на координиране, с цел подпомагане на социалната интеграция. Изготвен въз осно-ва Европейската стратегия за заетостта, този метод комбинира общите цели за справяне със социалното изключване и бедността (приети в Ница през декември 2000г.) и нацио-налните планове за действие (представени за пръв път през юни 2001г.).

Страните-членки бяха подканени да определят своите приоритети и основни поли-тически мерки в националните си планове на база четирите общи цели, приети в Ница: на-сърчаване участието на пазара на труда и достъп на всички желаещи до наличните ресур-си, права и услуги; предотвратяване на риска от изключване; предприемане на действия в полза на най-уязвимите членове на обществото; мобилизиране на всички участници и насърчаване на участието.

Относно по-специфичния въпрос за младежта са адресирани различни аспекти, както по отношение на общите цели, така и в националните планове за действие: развиване на благоприятен за младите хора пазар на труда; гарантиране на достатъчни ресурси и доход за млади хора в затруднени обстоятелства, особено членове на етнически малцинства, мла-ди жени с рискова заетост и млади инвалиди; премахване на неравнопоставеността в обра-зованието; подобряване достъпа до качествени услуги (жилища, здравеопазване, култура и правосъдие); регенериране на областите, страдащи от многобройни недостатъци.

младите хора срещу расизма и ксенофобиятаЧл.13 от Договора от Амстердам силно заздрави усилията за противопоставяне на

всякакви форми на дискриминация и Европейския съюз получи нови ресурси в тази об-ласт (под формата на две директиви и програма за действие)15.

15. Европейската статистическа система (ЕСС) представлява мрежа изградена от всички правителствени институции които на различни нива (регионално, национално и Общност) отговарят за събирането, обработването и разпростране-нието на материали необходими за икономическия и социален живот в Общността. “Евростат” е фокусът на Общността за Европейската статистическа система.

30

Младите хора са особено възприемчива група по отношение справяне с дискрими-нацията и по-конкретно расизма и ксенофобията и са особено обвързани с мултикулту-ралното общество.

На ниво Европейска общност има предложение във всички програми и мерки, зася-гащи младежта, изготвяни от Общността да се даде приоритет на справянето с расизма и ксенофобията. Може да се разшири сътрудничеството с Европейския център за наблюде-ние на расизма и ксенофобията и е необходимо да се подкрепят действията на граждан-ското общество в тази област. В основата на работата на Комисията лежи разпространя-ването на ангажименти, създаването на връзки между младежки организации, активно борещи се срещу расизма и ксенофобията и работещи за еднакво уважение към всички, най-вече малцинствата. Целта е да се предостави възможност на младите хора да дадат своя принос за глобалните усилия на Евросъюза в тази област.

На национално ниво Страните-членки трябва да приемат този проблем сред приори-тетните мерки за младежта. Ключова роля трябва да изиграят допълнителните мероприятия под формата на местни проекти, насочени към развиване на солидарност и отговорност.

автономност за млади хораПредвид голямото значение на автономията за младите хора заключение, възник-

нало по време на консултациите, Европейската комисия предлага създаването на работ-на група на високо равнище, която да съветва по този въпрос Европейската комисия и Съвета на министрите в различните му конфигурации. Това е сложен проблем, изискващ експертни познания по редица различни дисциплини и решението му изисква въвлича-нето на различни области на политиката освен младежката политика (заетост, семейство, социална защита, здравеопазване, транспорт, правосъдие, вътрешни работи).

4.3. роля на програма YOUTH / програма “младеж”/ Целта на програма “Младеж” е да насърчава младите хора активно да допринасят

за европейската интеграция, да развиват разбирателство между различните култури, да заздравяват основните ценности като правата на човека и борбата срещу расизма и ксе-нофобията, да развиват чувство на солидарност, да насърчават духа на предприемчивост, инициативност и творчество, да стимулират признаването на неформалното образование и да заздравяват сътрудничеството от страна на всички активни участници в младежкия сектор. Програмата е открита и за страните кандидат-членки в Евросъюза.

31

Затова програмата “Младеж” трябва да се разглежда като нова форма на сътруд-ничество, препоръчвана от тази Бяла книга. При пълно съобразяване с Решението16 на Европейския парламент и на Съвета, основали тази програма, Европейската комисия ще предлага всяка година според работния план на програмата приоритети, които ще са в съответствие с определените по открития метод на координиране на насоки. Средно-срочната оценка и подготовката на нова програма след 2007г. допълнително ще гаран-тират програмата да осигурява максимална подкрепа за работата по открития метод на координиране в младежкия сектор. /бел. ред: Програма “Youth in Action” 2007 – 2013 - http://ec.europa.eu/youth/index_en.htm /

Освен споменатите по-горе специфични мерки, които ще бъдат разработени по про-грама “Младеж”, в отговор на предприетата по Бялата книга работа трябва да се създаде нова Интернет платформа по въпросите на расизма и ксенофобията, разработена и по възможност експлоатирана от млади хора.

5. заключениеВ тази Бяла книга на Европейския съвет се предлага нова рамка за сътрудничество

в областта на младежката политика.При тази си функция, книгата е в отговор на задълбочените потребности на всички учас-

тници, загрижени за политиката спрямо младежта, включително Страните-членки на ЕС.Това сътрудничество ще продължи въз основа не само на съществуващите в мо-

мента национални дейности и дейности на Общността, но и разпореждания за прилагане на открития метод на координиране, специфичния младежки сектор и разпоредби за по-широко застъпване интересите на младежта в други области на политиката.

Първоначално Бялата книга ще бъде представена на симпозиума в Гент, организи-ран под патронажа на Белгия, където ще се съберат всички страни, консултирани в рам-ките на описания процес. По време на Съвета на 29 ноември, посветен на образованието и младежта Комисията ще представи заключенията си пред Министрите. Бялата книга ще бъде представена и пред Европейския парламент, Комитета по регионите и Икономиче-ския и социален комитет за мнение.

Комисията ще започне използването на договорените механизми за сътрудничест-во и ще поеме необходимата работа по дейностите от по-късните етапи и мониторинга.

16. Директива 2004/43/ЕС прилагаща принципа на еднаквото отношение към хората независимо от расовия или ет-ническия им произход.

Директива 2000/78/ЕС определяща обща рамка за еднакво третиране в сферата на заетостта и професиите.

Програми за действие в Общността за борба с дискриминацията за периода 2001-2006 г.: програмата предлага под-крепа за дейностите по борба с дискриминацията на база расов или етнически произход, религия и убеждения, инва-лидност, възраст или сексуална ориентация.

32

приложЕния

приложЕниЕ 1

резултати от консултациятаПробната консултация, предхождаща тази Бяла книга е значима не само с мащаба

си и създаването на нов тласък в реални условия, но се явява и източник на огромно ко-личество предложения.

Тези предложения са в резултат на диалог и обмен между всички участници в мла-дежкия сектор, т.е. млади хора, представители на младежки организации, изследователи (социолози), членове на администрацията и политици.

Не е нужно изрично да се уточнява, че младите хора в Европа не са идентични. Со-циалните, икономически, културни и регионални различия се виждат както в колективен, така и в индивидуален план и националните и европейски обществени институции трябва да се съобразяват с този факт. Горните предложения засягат много различни области и до голяма степен потвърждават направения от комисията анализ на предизвикателствата пред Европа в младежкия сектор и необходимостта от обновени политически действия. Качеството на предложенията разкрива много пътища за действие. По време на консул-тациите младите хора посочиха конкретно пет основни области:

участие ¾

образование ¾

заетост, професионално обучение, приемане в обществото ¾

благосъстояние, индивидуална автономност, култура ¾

европейски ценности, мобилност, връзки с останалата част на света ¾

Приведените по-долу резултати са на база тези области. За всяка от тези теми Ко-мисията анализира резултатите от консултациите, полагайки максимални усилия да въз-произведе казаното от младежите. Долните примери илюстрират факта, че вече същест-вуват много интересни проекти в тази област (вж. клетките). От друга страна това не е представителна извадка на най-добрите съществуващи инициативи, нито пък дори тяхно изчерпателно описание.

33

И накрая този раздел обобщава предложенията, предназначени за обществените институции от страна на младите хора и всички участници в консултациите. Тези предло-жения са класифицирани според нивото на намеса като много от тях всъщност се отнасят до Страните-членки. В тази презентация Комисията се опитва максимално точно да пре-създаде предложенията, възникнали в хода на консултациите с цел предаването им на отговорните политици на европейско равнище. Независимо от това, изведените на преден план предложения, изложени по-долу, не винаги отразяват възгледите на Комисията.

1. няма демокрация без участие1.1. анализ на резултатите

Темата за участието на младите хора периодически става обект на внимание и по нея са написани голямо количество текстове и документи в Европа и целия свят. Консул-тациите отразиха политическото желание, различните форми на участие на млади хора да получат приоритетен характер. Тези консултации също така дадоха възможност на младежите да изложат предложенията си, но освен това сами по себе си се превърнаха в пример за прокламираното участие.

ясни потребностиНай-силното послание от младите хора е желанието им да играят активна роля в

обществото, в което живеят. Ако се чувстват изключени от обществото, демокрацията не може да функционира правилно. Те разглеждат схващането, че са незаинтересовани или необвързани като безпочвено и несправедливо. Младежите смятат, че не получават нито ресурсите, нито информацията и обучението, които да им дадат възможност да играят по-активна роля. Младежките организации също смятат, че правото на участие е фунда-ментално в същността си и трябва да е в сила за всички без дискриминация. Много от тях полагат усилия да помогнат на младежите за практическото реализиране на горното.

Процентният дял на хората под 25-годишна възраст, участващи в местни, национал-ни или европейски избори е твърде нисък. От друга страна съществуват много индикато-ри за активния им интерес към обществения живот. Според изследователите, празнината между очакванията и реалния живот обяснява желанието и необходимостта за по-силно участие. Тази потребност не е изненадваща, нито нова, но начините за изразяването й се променят. Степента на въвлеченост също варира силно при различните индивиди.

34

глобална концепция, универсално право, различни подходиМладите хора искат правото за изразяване на мнението им по всички аспекти от

ежедневието им като семейство, училище, работа, колективни занимания, района в кой-то живеят и др. От друга страна, това води до въвличането им и в по-широки икономиче-ски, социални и политически въпроси.

..................................

Приетият от организациите за гражданско общество подход е подобен, макар че от тях на практика се изисква да наблягат върху по-ясно определени цели или групи (млади хора в местната им среда, в селските местности, по-уязвими групи, млади жени и др.). Те прокламират по-интегриран и дългосрочен подход, което означава, че насърчават всич-ки форми на участие и всички дейности, основаващи се на индивидуалната обвързаност и доброволните услуги от страна на младите хора.

участието на млади хора – процес на натрупване на знанияУчастието изисква младите хора да придобиват умения или да развиват съществу-

ващите си такива. То предполага постепенен процес на натрупване на знания.

Първият етап обикновено протичащ в познатата на младежите среда (училище, квар-тал, град, младежки център, асоциация и др.) е от жизнено значение. Той им дава възмож-ността да натрупат самочувствие и опит, необходими при следващите етапи. Нещо повече, най-вече в рамките на местната общност личното участие може да доведе до промени, които са осезаеми, видими и лесно проверими. На това ниво младите хора имат шанса не само да дадат мнението си, но и да участват в процеси за взимане на решения.

..................................

Нещо повече, участието позволява на младите хора да придобиват умения, които трябва да се опитват да конкретизират в различни области (икономическа, социална, кул-турна, политическа и др.) и различни институционални контексти. Разграничението между формално и неформално образование се възприема като анти-продуктивно. Затова, дока-то училището остава отличен форум за натрупване на знания и практики по участието, от гледна точка на младежите недостатъкът му е, че не ги третира като активни граждани.

участие? да… но как?Според младите хора съществуващите механизми за участие са незадоволителни.

Те подхождат предпазливо към някои форми на представителската демокрация, но ня-

35

мат същите резерви по отношение на участието на местно равнище, което е по-пряко и непосредствено. Мненията относно младежките организации се разделят, тъй като някои ги възприемат като най-подходящите структури за участие, докато други не виждат в тях нищо привлекателно и предпочитат повече или по-малко формални групи, активни на местно ниво, младежки клубове или асоциации, младежки парламенти и др. Много малко хора вярват, че ниският процент на участие на младежи в обществения живот се дължи на прякото му отхвърляне или на умишлена стратегия от страна на обществото.

Като насърчават непосредственото участие на младежите, самите организации се възприемат като полезен противовес на институциите. Някои смятат, че принадлеж-ността към дадена организация е едно от условията за участие. Други са на мнение, че съществуващите организации вече не отговарят на очакванията на някои младежи и за тях са необходими новаторски подходи с оглед по-големия достъп към тях. Подобно на младите хора, организациите от този сектор искат увеличение на общественото финанси-ране за НПО за да запазят социалната си функция.

Изследователите подчертават необходимостта от вдъхване на нави сили в органи-зациите, за които се смята, че се отдалечават все повече от очакванията и желанията на младите хора от гледна точка на социалната им основа и възприетите практики. Освен традиционните си членове, те трябва да намерят начини за привличане на младежи, по принцип нежелаещи да членуват в организации. Благодарение на новите комуникацион-ни технологии, в частност Интернет, се разкриват нови възможности – те развиват достъ-па до информация и изглеждат по-добре пригодени за потребностите от участие, посте-пенно изместващо се от колективното участие към по-индивидуализираните му форми.

реално участие, противопоставено на символично участиеМладите хора възразяват срещу чисто символичната форма на участие. От друга

страна, проведената консултация се възприема като добър подход, тъй като води до взи-мането под внимание на изразените от тях мнения и препоръки.

..................................

Изследователите се изказаха много еднозначно в полза на въвличането на мла-ди хора дори и в процесите за взимане на решения. Привидното участие може да подкопае доверието на младежите в институциите и възможностите им или дори да атакува убедеността, че институциите имат желание да им отредят пълноценна роля в обществения живот.

36

условия за участиеМладите хора споделят възгледа, че юридическата рамка е едно от основните

изисквания за реално участие. Необходимо е оказване на съдействие на структурите, свързани с участието и отнасяне към принципа за демократично обучение. Младежките организации също така искат насърчаване на всички форми на участие – както реално съществуващи, така и новаторски. Това предполага признаване на и подкрепа за същест-вуващите или нови структури. Необходими са по-големи ресурси от гледна точка както на време, така и на финансови средства, също така трябва да се отчитат и специфичните пречки за достъпа (социални, културни, физически, психологични и др.) с организиране на гражданско обучение във връзка с всички тях. И накрая, те настояват мненията и приноса на младите хора да се включват конкретно в крайните решения за което организациите да получават информация.

Според младите хора тази рамка би могла да включва и определяне на принципи, правила или задължения относно възрастта за гласуване и условията за избираемост (включително въпроса за намаляване възрастта за гласуване), за разширяване на тези права (насочено към имигрантите, например) или дори за въвеждане на активно граж-данско обучение.

..................................

1.2. препоръки, произтичащи от консултациите

участие на младите хора в обществения животВ тази тема се открояват два аспекта – единият е по-формален и включва механи-

змите на представителската демокрация, докато другият е по-неформален и цели разви-ването на нови форми на участие. Единствено при отчитане и на двете измерения ние мо-жем да използваме пълноценно социалния капитал, който представляват младите хора.

Предлаганите насоки за действие се основават на следните принципи:

важността на местното равнище ¾

необходимостта за разширяване на участието извън групата младежи, члену- ¾ващи в организации и извън характерните само за младежта въпроси

училището остава един от форумите за участие с приоритетно значение дори ¾при признаване на важността на неформалното натрупване на знания и обра-зование

37

оказването на помощ с оглед привличането за участие на младите хора не се ¾ограничава до допитване до мнението им

на национално, регионално и местно равнищеШироко въвеждане от страна на местните власти в Европа на гъвкави и но- ¾ваторски механизми за участие в широка гама среди (училища, спортни зали, асоциации и др.), които ще позволят самите младежи да избират методите си на работа и които разчитат на посредничеството. Също така могат да се направят стъпки, съобразени с различните местни схеми за механизми на диалог между различните нива на взимане на решения и мрежи за обмяна на опит и най-до-бра практика.

Консолидиране на основната роля на операторите в този сектор, на тяхната роля ¾за насърчаване на напредъка и посредници в процеса на взимане на участие.

Широко въвеждане на Младежки съвети на регионално и национално равнище; ¾те трябва да са открити към младежи, нечленуващи в организации и да са неза-висими от политическите сили. Регионалните и национални институции трябва да се консултират с тези Младежки съвети относно всички решения, имащи сил-но въздействие върху младите хора.

Националното равнище е съществена връзка между местното и европейското ¾равнище:

то трябва да прокарва препоръки и предложения към Европа и да предава •примери за най-добра практика;

то също така отговаря за интерпретирането на съвместно определените на •европейско равнище цели, като ги адаптира към специфичните политически, институционални и организационни характеристики на Страните-членки.

Страните-членки трябва да обнародват предвидените стъпки за привличане ¾участието на младите хора; тези приоритети трябва да съдържат статистическа информация за целевите групи (например, целево население, крайни срокове и др.) и да определят схемите за мониторинг.

Следвайки примера на Бялата книга, въвличането на млади хора в този процес ¾се явява интегрална цел.

38

на европейско равнищеДостъпът до Европейския младежки форум трябва да се осигури не само за ¾младежките организации и националните младежки съвети (и чрез тях до ре-гионалните и местни равнища), но и за младежи, които не са представени от тези структури. Очевидният орган за диалог с европейските институции ще бъде един разширен вариант на съществуващият Форум.

Прокарване на комуникационни мрежи и пряк диалог, преди всичко посред- ¾ством редовни срещи (например, по приоритетните въпроси, включени в Бя-лата книга).

Финансиране (съвместно със Страните-членки) на пилотни проекти за подкрепа ¾на усилията на местно, регионално и национално равнище за насърчаване учас-тието на младежи на всички равнища и под всякакви форми.

В сътрудничество със Страните-членки организиране на начините, по които ¾младежите ще бъдат въвлечени в дебатите за бъдещето на Европа във връзка с Европейския съвет, който ще се проведе в Ница.

Заздравяване на сътрудничеството със Съвета на Европа. ¾

По-засилено представяне на младите хора в Икономическия и социален ко- ¾митет (като се помолят Страните-членки да назначат повече представители от свързаните с младежта сектори). Назначаване на омбудсман по въпросите на младежта (също и на национално равнище).

информацията и участието са неразделно свързаниЦелта на европейските действия не е да разширява и увеличава наличните в мо-

мента структури, канали и количества информация, а да подобрява качеството на инфор-мацията, предлагана на младите хора.

Предоставянето на информация на младите хора е задължение преди всичко на Страните-членки като това включва и областта на европейските процеси. Всички инфор-мационни мерки от произволен характер трябва да се основават на следните принципи:

изрично признаване на реалните потребности от информация и, следователно, ¾от координирана стратегия за информиране на младите хора

равни възможности от гледна точка на информацията ¾

свободен достъп до всички видове информация с практическа насоченост ¾

39

близост, гъвкавост, ориентирана към удобството на потребителя комуникация ¾

високи стандарти на етично поведение ¾

участие на младите хора в проектирането, прилагането и развиването на засяга- ¾щи ги комуникационни инструменти.

Една информационна и комуникационна кампания, ориентирана към младите хора, трябва да се базира на следните три точки:

съдържанието на информацията трябва да е съобразено с очакванията на ¾младежите

инструментите и каналите за разпространяване на тази информация трябва да ¾са с лесен достъп и ориентирани към удобството на потребителя, а информаци-ята трябва да достига до потребителите в основната им среда (за по-голяма част от тях в училищата, но също и по местоживеене и на улицата)

тези инструменти и канали трябва да са свързани помежду си (мрежови принцип). ¾

на национално, регионално и местно равнищеДа се разчита на хората, които са активни в рамките на младежки организации, ¾спортни клубове, училища и университети (понякога наричани ресурсни лица), да предоставят съответната информация на младите хора. Да се мобилизират самите младежи в качеството им на ресурсни лица.

Насърчаване на информационните мрежи за младежта. В частност, на местно ¾равнище, разпространението на обща информация трябва да е съчетано с под-ходящи персонализирани съвети. На национално и регионално равнище трябва да се разширят възможностите за обучение, покриващо начините за информи-ране на младежта.

Информацията по европейските въпроси трябва да се разпространява чрез на- ¾ционални или регионални мрежи при отчитане на специфичните географски или културални особености. Обръщането към целеви групи млади хора при сглобя-ването на информацията трябва да се превърне в автоматизиран процес.

на европейско равнищеПрединвестиционни проучвания за ползата от електронен форум, обединяващ ¾политици и млади хора с оглед реализиране на максимален потенциал чрез

40

свързване на съществуващите интерактивни услуги и предвидения за в бъдеще електронен форум. Интерактивната услуга може да се използва за консултиране при изготвяне и прилагане на засягащи младежта инициативи на Общността17.

Въз основа вече извършената работа от мрежата EURODESK ¾ 18, въвеждане и/или разработване на единен електронен портал, осигуряващ оптимален достъп до информацията по европейските въпроси, представляваща интерес за младите хора. Съществуващите мрежи за младежка информация и младежки органи-зации, активни на европейско равнище, трябва да бъдат поканени да вземат участие в разработването на този нов инструмент за комуникация.

Разработване или подобряване на системата за събиране, разпространяване и ¾актуализиране на информация по европейските въпроси за млади хора и тези, които работят с тях. Тази дейност трябва да протича въз основа на съществува-щите мрежи. Трябва да се наблегне на важността на ресурсните личности, рабо-тещи в тясна връзка с младежта.

Трябва да продължи разпространението на информация с неелектронни сред- ¾ства, например, посредством пряк контакт с младите хора.

..................................

2. образование - жизнено важен етап за младите хора2.1. анализ на резултатите

Различните етапи на образованието ангажират младите хора за все по-дълги пери-оди от време. Формалното образование и натрупване на знания в училищата, универси-тетите, посредством центрове за професионално обучение и неформално и свободно нат-рупване на знания извън тези системи са еднакво важни за развиването на необходимите на младежта днес умения.

Глобалните цели на натрупването на знания имат три основни аспекта: персонална реализация, намиране на адекватно място в обществото и активно гражданско съзнание. Ученето изиграва фундаментална роля в подкрепа на възможностите за реализация на

17. Това предложение попада в обхвата на действията по програмите “eLearning” и “eEurope”, организирани от Коми-сията и са в съответствие с Бялата книга за управлението.

18. “EURODESK” и е информационна служба по въпросите на Европа за младежи. Разработена е на базата на уеб-сайт и предаване на информация на щафетен принцип в Страните-членки. Тази услуга се реализира от асоциация представля-ваща интересите на младите хора и Страните-членки.

41

пазара на труда. Европейският съюз е задействал редица свързани с образованието про-грами (като SOCRATES и LEONARDO) и инициативи (като плана за действие за електронно обучение “eLearning”, кореспонденция по проекта “Превръщане на европейския район за дългосрочно натрупване на знания в реалност” и доклад за целите на системите за образование и обучение в бъдеще)19. Където е възможно и подходящо ще се правят пре-пратки към тези програми и инициативи с цел допълване на изразените от различните участници мнения по време на консултативния процес. Това ще помогне за определянето на областите, в които Европейския съюз развива повече и по-добри действия.

качество и ефективност на образователните системиСистемите за образование и обучение бяха подложени на сериозна критика както

от страна на младежите, така и от страна на експертите20. Редица Страни-членки извър-шиха фундаментални реформи в училищните си системи. Независимо от това, качеството и ефективността на образованието в училищата днес трябва да се подобри за да могат младите хора да получат необходимите умения, даващи им възможност да станат ин-формирани, активни и отговорни граждани и за да се осигури намиране на подходящо за тях място в обществото, както и готовност за пълноценен живот. Често се отбелязва, че училищата и образователните структури не са достатъчно демократични и не насърчават личното участие или не предоставят достатъчни възможности за учене. Съществува мне-ние, че те би трябвало да са открити към социо-икономическите реалности и потребности на обществото, както и към европейската проблематика.

За постигане на стабилно социално и икономическо развитие Европа се нуждае от граждани с определени знания, включително в областта на науката и технологиите. На-пример, за увеличаване броя на младите хора, избрали образователна кариера в облас-тта на науката и технологиите, образователните системи трябва да се адаптират с оглед предизвикването на интерес към науката при повече младежи.

Много млади хора напускат училище и прекъсват обучение преди да получат фор-малните си квалификации. Като цяло тази тенденция е все още твърде разпространена в Европейския съюз. От друга страна, опитите за мотивиране на младежите да останат в системата на формалното образование и обучение не са единственото решение, достойно

19. За повече информация, вж. Приложение 2. 20. На европейско ниво са започнати обсъждания за подобряване качеството на образователните системи; вж. на-

пример доклада от Комисията за конкретни цели за в бъдеще във връзка с образователните системи, СОМ(2001) final, 31.1.2001

42

за разглеждане. Комбинирането на учене, работа и дейности от свободното време със свободни, неформални и формални практики за натрупване на знания може да подобри качеството и ефективността на образованието и обучението и да ги направи по-привле-кателни за младите хора.

Недостатъците на училищата в днешно време не се възприемат като грешка на първо място на учителите или училищата като такива, а на образователната система като цяло, която разчита на сътрудничеството между трима участници: семейство, общество и училище. Учителите са само част от училищната система и тяхната роля трябва да се разглежда в по-широк социален, политически и институционален контекст. Независимо от това, учителите се нуждаят от по-добро обучение и условия на работа.

..................................

достъп до образованиетоМладите хора изтъкват, че по отношение на образованието съществуват твърде

много социални и икономически пречки. Подобряването на качеството на образованието и обучението означава на първо място гарантиране на открит и постоянен достъп до про-дължително и всеобхватно в житейски план натрупване на знания във всички области. Ефективните системи за консултиране и насочване трябва да оказват подкрепа на всички млади хора, например, чрез възприемане на индивидуализирани подходи. Трябва да се засили подкрепата за интегриране на млади хора в неблагоприятно положение в образо-вателната система, например, чрез гарантиране на безплатно образование от началното училище до университетско ниво.

Както е споменато в меморандума на Комисията “Превръщане на европейския район за дългосрочно натрупване на знания в реалност”21, една от основните задачи е по-тясно-то сближаване на образованието и обучението от една страна и учащите от друга. С оглед постигането на тази цел, една от предпоставките е взаимното признаване на постигнатото успоредно с развитието на информационни системи (включително предлагането на по-до-бър достъп за всички до Интернет и мултимедийни системи)22. Освен това, за постигане на положителни резултати е необходима по-съществена материална подкрепа.

21. Комюникето на Комисията “Превръщане на европейския район за дългосрочно натрупване на знания в реалност” (прието през ноември 2001 г.) е резултат от широк консултационен процес. Разработено е въз основа на Меморандума за продължителното натрупване на знания, разпространен от Комисията на европейските общности през Октомври 2000 г..

22. Вж. направените предложенията в Плана за действие по програмата “eLearning” – “Разработване на утрешното образование”, СОМ(2001) 172, 28.3.2001.

43

..................................

различни видове знания и уменияВ много страни младите хора подлагат на жестока критика ефективността на образо-

вателната система. Тя се възприема като неспособна да предложи адекватно и достатъч-но съдържание, съобразно потребностите и интересите на младежите. Образованието не бива да се ограничава само до основните умения, изисквани от пазара на труда. От ранна възраст образованието допринася за социализацията, интеграцията и даването на опре-делени права на индивидите. То също така е средство за постигане на лична реализация, което може да увеличи шансовете за намиране на работа на младите хора. Младежите настояват за преподаване на чужди езици, подготовка за образователния обмен и про-грамите за мобилност, осъществявани от Европейския съюз; те имат интереси и в много други области като съвременни информационни и комуникационни технологии, особено достъп до Интернет и искат по-силно да се наблегне на предмети с практическа насоче-ност. От основно значение е и образованието по здравни въпроси, особено по отношение на секса и родителската проблематика. Младите хора трябва да бъдат насърчавани да проявяват интерес към научните изследвания, математиката и технологиите.

От друга страна, идеята за разработване на балансирани и всеобхватни учебни пла-нове, които същевременно да не са претоварени, представлява голямо предизвикател-ство. Те трябва да се разработват така, че да осигуряват необходимите знания и умения и същевременно да отразяват мултикултуралната природа на нашето общество. Ако жела-ем да разберем по-добре кои са новите основни умения и как могат да бъдат преподава-ни и придобивани, подходящ подход е прилагането на съвместни стратегии от страна на различните предоставящи образование организации (училища, учебни центрове, пред-приятия, общности, клубове за младежка работа)23.

..................................

признаване на квалификация и уменияПризнаването на квалификацията и уменията на европейско равнище е ключов

елемент за развиване на мобилност24. Трябва да се намерят ефективни начини за при-знаване на уменията, придобити чрез формални и неформални методи за натрупване на

23. На проведената през март 2000 среща на Европейския съвет в Лисабон се реши предоставянето на европейска рамка за нови основни умения чрез дългосрочно натрупване на знания и умения.

24. По отношение на висшето образование е постигнат значителен напредък в тази област, с помощта на Европейска-та система за трансфер на учебни кредити (ECST) и Националните информационни центрове за академично признаване (NARICS).

44

знания. Необходимо е да се наблегне на ролята на неформалното учене и необходимостта от по-доброто разбиране и признаване на неформално придобитите умения в процеса на извършваната от младежите работа. Нещо повече, трябва да се подобри признаването и взаимното допълване на образованието и професионалното обучение, където то е част от образователната система.

..................................

взаимодопълващия се характер на формалните и неформални методи за учене.Необходимостта от продължително и обхващащо всички области на живота учене

показва през последните няколко години, че необходимите умения могат да се натрупат във формален, неформален и свободен контекст25. Неформалното учене обикновено се подценява, като се възприема за недостатъчно “истинско”.

Наученото във формална среда (училища, колежи, учебни центрове и др.) е само част от процеса на придобиване на умения. Ние натрупваме знания и в неформална и неструктурирана среда (например, в младежки клубове, спортни асоциации, в рамките на семейството, от политическия живот и др.). Ученето чрез дейности в рамките на граж-данското общество и социалната среда е част от свободното и неформално натрупване на знания и се реализира не само случайно, но и преднамерено и по организиран начин.

Младите хора участват в широка гама дейности извън масовите образователни сис-теми и това също се брои за неформално учене. През годините в младежкия сектор е на-трупан значителен опит за предоставяне на неформално учене. Програмата YOUTH е добър пример за такава работа и опита, който може да се извлече от нея на европейско ниво.

При консултациите с млади хора, неформалното учене често се възприема като най-позитивната, ефикасна и привлекателна алтернатива на, в по-голямата си част, неефикас-на и непривлекателна система за формално образование. Предимството на неформалното

25. формалното обучение (“формално образование”) обикновено се предлага от образователни институции или учебни центрове и води до сертифициране (на придобитата квалификация). Те са структурирани (от гледна точка на учебни цели, учебно време или подкрепа за обучението) и международни от гледна точка на учащите.

неформалното натрупване на знания и умения (“неформално обучение”, “неформално учене”) не се предлага в рамките на образователни институции и учебни центрове и обикновено не предлага сертифициране. От друга страна, то също е структурирано и с международна насоченост.

свободното обучение не се предлага в рамките на образователни институции и учебни центрове, не води до серти-фициране и не е структурирано. То е резултат от ежедневни дейности свързани с работата, семейството или свободното време. Може да е международно, но в повечето случаи не е (напр., инцидентно или случайно)..

45

натрупване на знания произтича най-вече от доброволната му и често самоорганизираща се природа, неговата гъвкавост, възможностите за лично участие, “правото да се греши”, по-тесните връзки с интересите и желанията на младите хора.

Разработването на ефективни и гъвкави начини за признаване на придобитите из-вън формалните системи за образование и обучение умения придобива все по-голямо значение. Намирането на правилния баланс в пакет инструменти, гарантиращи подходя-щи и удовлетворителни решения за сертифициране и признаване във връзка с развива-нето на качествени стандарти, оценка и самооценка и атестационни процедури за нефор-мално учене, представлява деликатна задача. Неформалното натрупване на знания не трябва да изгуби открития си характер и да се превърне във формална структура поради имитиране на формалната образователна система.

Тъй като младежката работа помага на младите хора да придобият необходимите социални, политически и културални умения, трябва да се положат максимални усилия за въвличането на младежите в неформални учебни дейности. Една от целите на програма-та YOUTH е да спомогне развиването на неформални учебни практики за младите хора. От друга страна, въпреки, че покрива 100 000 младежи всяка година, програмата не може да покрие високото ниво на очакванията на 75 милиона младежи от страните, в които дейст-ва програмата. Поради тази причина, програмата YOUTH има пилотна функция и изисква допълващи я действия на национално, регионално и местно равнище.

2.2. предложения, произтичащи от консултациитеНаправени са огромно количество предложения, както общи, така и конкретни, за

подобряване условията и резултатите в образователния сектор. Препоръките са насочени към системите за формално и неформално образование и обучение.

в училищата и университетитена национално, регионално или местно равнище

Личното участие на младите хора, уважаването на индивидуалността им и иде- ¾ята за образование в духа на демократично и европейско гражданство са нео-спорими; необходимо е да се промени естеството на отношенията учащ – пре-подавател; трябва да се насърчава ориентиран към учащите подход и гъвкава роля на преподавателите, подпомагаща учебния процес.

Достъпът до образованието трябва да е гарантиран за всички млади хора; пер- ¾сонализираният учебен подход, ориентиран към младежите, се нуждае от гъв-

46

кава система за насоки и консултиране, както и от подходящи информационни системи; образователните системи трябва да отчитат разнообразието в начина на живот и да дават възможност за комбиниране на различни дейности и роли.

Необходимо е да се подобри качеството и съдържанието на възможностите за ¾натрупване на знания и за обучение.

Съществува потребност от по-голяма откритост към актуалните реалии и обще- ¾ството, т.е., по-голяма гъвкавост и разкрепостеност от страна на всички участници.

Необходим е Интернет достъп във всички училища, допълнен с по-добри мето- ¾ди за разпространяване на информация, с оглед създаване на ефективни учеб-ни инструменти.

Учителското образование трябва да разшири обхвата си извън конвенционал- ¾ните умения в информационните технологии към “необходима технологична грамотност”.

Училищата трябва да получат шанса да предоставят по-добри средства за пре- ¾подаване и изучаване на чужди езици и за участие в европейски програми за образователен обмен и мобилност.

Училищата и университетите трябва да получат по-значително финансиране, за да ¾бъдат по-ефективни и да отдават по-приоритетно значение на човешкия ресурс.

Реформа на преподавателските практики и условия (обучение за инструктори, ¾по-малки класове, комбиниране на теоретично и практично обучение и препо-даване, интерактивен подход).

По-силно акцентиране върху образование и обучение за предприемачество и ¾работа на свободна практика, пакет от целеви услуги за подкрепа и обучение за млади (потенциални) предприемачи. В учебните планове трябва да се включат елементи, подготвящи младите хора за предприемачество и работа на свобод-на практика.

на европейско равнищеУлесняване на достъпа до европейските програми за образование и мобилност ¾и заздравяване на Програмите за действие в Общността, като SOCRATES.

Въвеждане на мерки за улесняване на прехода между образователните систе- ¾ми и за насърчаване на свободното движение на млади хора из цяла Европа.

47

Прилагане на “Болонската декларация”, която цели даване на по-голяма ¾ про-зрачност на образователните системи в Европа и взаимното признаване на ди-пломи, както и насърчаването и разпространяването на Системата за трансфер на натрупани учебни кредити на Европейската общност (ECTS).

Предоставяне на учащите на по-ясна информация за европейската система за ¾трансфер на кредити (ЕСТК).

Подпомагане повишаването на качеството и ефективността на училищното обра- ¾зование посредством обмяна на добри практики и чрез следване на общи цели.

Оценяването на уменията не трябва да се ограничава до въпросите, свързани с ¾пазара на труда (като информационни технологии и математика), но трябва да е насочено към теми като социализация, интеграция и лични права.

в други (извънучилищни) учебни средина всички равнища

Специфичните особености на неформалното учене в младежкия сектор, целите ¾и задачите му трябва да се разгледат по-подробно, а уместността на неформал-ното образование и допълващият се характер на формалното и неформално учене трябва да станат по-забележими; необходим е диалог между съответните участници в тази област, както и със социалните партньори, изследователите и политиците с оглед по-доброто осмисляне на неформалното натрупване на зна-ния и умения.

Трябва да се подобрят инструментите за мониторинг и оценяване с оглед гаран- ¾тиране стандарти на качество.

Трябва да се осигури обучение по различни теми като основен инструмент за ¾гарантиране на високо качество при неформалното учене. Програмите за обу-чение, насочени към професионалисти, трябва да включват и европейско из-мерение.

на национално, регионално или местно равнищеУместността на неформалното натрупване на знания и умения трябва да се под- ¾чертае и разшири чрез подкрепяне на лицата, организациите и др., които го пред-лагат и чрез подобряване на позицията им в рамките на образователната система; трябва да се разшири и подобри финансовата подкрепа за младежки инициативи, младежки организации и други форми на неформални учебни процеси.

48

Трябва да се създадат допълнителни съвместни проекти, включващи училища, ¾площадки за обучение, предприятия и лица, организации и др., предлагащи не-формални учебни процеси посредством изграждане на мостове между нефор-малните и формалните системи.

Младежките организации трябва редовно да публикуват широката гама въз- ¾можности за неформално учене – достъпът до документацията и общественото представяне на резултатите по неформални учебни проекти трябва да са инте-грална част от дейността им.

на европейско равнищеКачествените стандарти на програмата YOUTH трябва да продължат да се раз- ¾виват в сътрудничество със Съвета на Европа. Освен това, трябва да се изготви и разпространи списък на примери за най-добра тактика; трябва допълнително да се подобри достъпът на млади хора в неблагоприятна ситуация до нефор-малното образование в рамките на програмата YOUTH и други схеми.

Финансирането и развиването на пилотни съвместни схеми в рамките на проек- ¾тите SOCRATES, LEONARDO DA VINCI и YOUTH трябва да помогне за изграждането на мостове между неформалните и формални системи.

Трябва да се постави за цел валидирането и сертифицирането на участието във ¾всички схеми по програмата YOUTH. Това може да се разглежда като първона-чална стъпка, която да се спазва в други неформални образователни схеми на всички равнища.

Трябва да се предоставят повече възможности за обучение за лица със “широк ¾профил” и лица, подпомагащи ученето при неформалните учебни процеси.

..................................

3.2. предложения вследствие на консултациите заетост

на национално, регионално или местно равнище

Да се подобрят и засилят мерките на национално, регионално и местно ниво като част от Европейската стратегия за заетост.

Подобряване информацията, свързана с пазара на труда и системата за съвет- ¾ване на млади хора:

49

Да се разпространява лесна за използване информация за потребителя и да •се развиват услуги, предлагащи консултация на младите хора, които имат нужда от това.

Да се включат хора за вземане на решения и работодатели на местно ниво в •услугите за информация и консултация на младите хора.

Да се развият конкретни информационни ресурси за младите хора относно •свободни работни места, условия на работа, социална защита и др. на наци-онално, регионално и местно ниво.

Да се разпространява информация на места, където младите хора прекар-•ват по-голяма част от времето си като училища, университети, агенции за работа, клубове, младежки центрове и др.

Да се развият специфични информационни отдели за младежта в рамките •на вече съществуващи системи за предоставяне на услуги и напътствия, на-сочени към местни особености и лични планове за действие.

Да се стимулират профсъюзите към реструктуриране с оглед да станат по-•атрактивни за младите хора.

Да се насърчава съдействието на работодателите в планирането на личната •кариера.

Подобряване обхвата и качеството на професионалното обучение: ¾

Да се удължат схемите за стажуване и обучение.•

Да се включи широк кръг от умения в професионалното обучение.•

Да се подобри езиковото обучение и IT- уменията.•

Да се наблюдават обучаващите институции и да се оценяват схемите за обу-•чение, предлагани на младите хора.

Улесняване достъпа на млади хора до професионалното обучение, особено ин- ¾валиди, за социално отчуждени лица или лица изправени пред такъв риск:

Да се предостави безплатно обучение.•

Да се подобри професионалното обучение на професионалистите, които ра-•ботят за тях.

Подобряване прехода от обучение към трудова заетост: ¾

50

Да се предоставят възможности за образоване или обучение по съответна-•та работа, работа за студенти, вечерни занимания или двойни системи по професионално образование и обучение.

Да се осигури подкрепа за асоциации, предлагащи трудова заетост. •

Да се основат стратегически обществени/частни дружества с оглед да се по-•добри интеграцията на младите хора на пазара на труда.

Да се намалят професиите с диференциран подбор спрямо пола, както и раз-•ликите в дохода при различните видове работа.

Да даде възможност на младите хора по време на преходния период от учи-•лище към работа да се справят с “двойния статут” да бъдат едновременно квалифициран курсист/студент/ученик и работник/служител.

Да се въведе схема за стипендии в края на съответните образователни степени.•

Да се подобри качеството на предлаганата на младите хора работа.•

Улесняване достъпа на млади хора до предприемачеството: ¾

Да се намалят/отстранят всякакви пречки в сферата на административните и •данъчни задължения, фискалните и финансови правила, икономическите и социални разпоредби и т.н., които могат да попречат за работата на свободна практика или започването на собствен малък бизнес от младите хора. Да се улесни достъпът им до финансови източници и консултационни услуги.

Да се даде финансова и логистична подкрепа на младите предприемачи.•

Да се въведат облекчения във връзка със социалното осигуряване за мла-•дежите работещи на свободна практика.

на европейско равнищеПостигането на пълна заетост за младите хора трябва да продължи да бъде ¾главна цел за Страните-членки и за Европейската комисия:

Да се засили младежката насоченост в политиката на ЕС с подобряване ко-•ординацията между различните нива на вземането на решения и между различните области на действие.

Да се въвлече гражданското общество и целевите групи в редовни консул-•тации по Европейската стратегия за заетостта.

51

Да • се подпомогнат новаторски проекти за реинтеграцията на млади безработни.

Да се предостави информация относно различни възможности за работа/•обучение, както и относно признати в Европа професии.

Да се подобри европейския статут на младите учащи по различни форми на •обучение.

Да се създаде сайт за информация в Интернет, специално ориентиран към •нуждите на младите хора.

Подобряване на системите за трансфер и признаване на професионални умения ¾и компетентност (квалификация) между Страните-членки:

Да се одобрят и интегрират системите за признаване на квалификация и •др.(напр. ECTS, NARICs, Europass).

Да се признаят и подпомагат умения и компетенции, придобити в друга •страна членка на ЕС или по време на доброволна служба или неформални учебни схеми.

социална интеграцияДа се подобрят и засилят мерките на национално, регионално и местно ниво като

част от Европейската стратегия за социална интеграция.

Предоставяне достъп на младите хора до ресурси, права и услуги: ¾

прилично и здравословно жилищно настаняване;•

подходящи грижи за здравето;•

други обществени и лични услуги, напр. в областта на правораздаването, •културата, спорта и свободното време;

достъпът до тези нови ресурси, права и услуги да е насочен към съответни-•те нужди на младите хора, намиращи се в затруднено социално и икономи-ческо положение;

възможност за “втори шанс” за млади хора, които отпадат от индивидуали-•зираните схеми (като рехабилитация, професионално обучение и др.).

Развиване на превантивни подходи, насочени към причините за социална изо- ¾лация на младите хора в много ранен стадий:

Концентриране върху индивидуалните нужди чрез ориентиран към човека •подход.

52

Да се обърне специално внимание на нуждите на младите хора на местно и •регионално ниво от гледна точка на центрове за здраве, напътствие/консул-тация, културни дейности, спорт, дневни забавачници, жилищно осигурява-не, транспорт и т.н., особено за онези, които са социално отчуждени или са изправени пред такъв риск (като млади самотни родители).

Да се подобри социалната интеграция на етническите малцинства.•

Да се подпомогне разрешаването на конфликти с помощта на социални ра-•ботници.

Да се следи за системното спазване и прилагане на политиката, насочена •към условията на работа, социалните права и благосъстояние.

Реформиране на социално-осигурителните системи и социалното законодател- ¾ство:

Да се осигури солидарност между поколенията в пенсионните схеми.•

Да се елиминира дискриминацията в социално-осигурителните системи •(напр. срещу жените, младите инвалиди, етническите малцинства).

Да се вземат под внимание нуждите на младите хора, особено на непри-•вилегированите сред тях, от гледна точка на социалното законодателство в области като несигурни трудови договори, гъвкаво работно време, еднакви плащания, злополуки на работното място, достъп до заведения за социални грижи за млади семейства.

Да се осигури информация на младите хора за техните права и социална •защита.

на европейско равнищеДаване приоритет, от гледна точка на мерки за социална интеграция, на нужди- ¾те на най-уязвимите младежи.

Засилване на работата по социалната интеграция на младежите с помощта на ¾европейски програми.

Принос към участието на младите в социалните процеси, чрез прилагането на ¾подход, основаващ се на проправяне на пътища към програмите за заетост на европейско равнище.

53

4. да използвамЕ максимално младостта

4.1. анализ на резултатитеПо време на консултацията беше установено наличието на широка гама сложни

проблеми, влияещи на благосъстоянието и независимостта на младите хора. Околната среда, имиграцията, медиите, правните системи, здравето, употребата на наркотици, въ-просите на сексуалността, спортът, личната безопасност и т. н. по един или друг начин оказват влияние на живота на младите и на участието им в обществената сфера, в обра-зованието и в търсенето на работа. Например здравето на младите хора или свързаните с него проблеми – наркотици, сексуалност, лична безопасност, хранене, и т. н. – опреде-лят до каква степен младите хора имат желанието и възможността да ходят на училище или на курсове за придобиване на професионална квалификация. Освен това начинът, по който “светът на възрастните” се справя с тези проблеми, влияе върху начина, по който младежите възприемат обществото и на представата им за шансовете, които според тях това общество им предоставя. Едно общество, което в очите на младите не е способно да се справи например с проблемите на околната среда или в което решенията на тези проблеми са чисто реторични, не насърчава активна гражданска позиция.

благосъстоянието се основава на справедливост и недопускане на дис- ¾криминация

Младите хора имат много отворено разбиране за благосъстоянието. Те са убедени, че тяхното развитие и независимост се обуславят от благоприятна социална среда, недо-пускаща дискриминацията, справедлива и защитаваща многообразието. Младите хора виждат пряка връзка между благосъстоянието на отделния млад човек, от една страна, и борбата на обществото срещу всички форми на интеграционната несправедливост, не-оправданото изключване, дискриминацията срещу която и да е социална група и борбата за повече справедливост и равноправно разпределение на средствата и възможностите на световно равнище, от друга страна.

Системите за социално подпомагане и здравните услуги би трябвало по принцип да бъдат достъпни за всички при равни условия и без дискриминация. Това означава, че конкретната ситуация на хората в неравностойно положение трябва да бъде изчер-пателно разгледана. Младите хора с физически и интелектуални увреждания все още са поставени в лоши социални и икономически условия. Достъпът на младежите с ин-валидни колички до културни събития е труден. Други млади хора с увреждания нямат достъп до интернет, понасят липсата на адекватна инфраструктура за физически упраж-

54

нения и спорт и често се сблъскват с недостатъчното социално приемане и подкрепа на групите за самозастъпничество.

..................................

за независимостта са нужни доходи, социална защита и жилищеСпоред младите хора липсата на финансови средства е най-сериозната пречка пред

социалната интеграция, благосъстоянието и независимостта. Те пледират за пълна ре-форма на системите за социално подпомагане и обществено осигуряване, за да се гаран-тира адекватното обезпечаване при равни условия на всички млади хора (включително на отпадналите от училище и на безработните), независимо от техния статут в обществото и на пазара на труда. Обществените услуги трябва да са лесно достъпни дори в рядко на-селените места. Младите хора трябва да получават повече и по-навременна информация за възможностите за социална защита.

Съществува остра липса на жилища на приемлива цена, които биха позволили на младите да напуснат семейния дом, да живеят независимо и да създадат свое семейство. Тази липса беше подчертана с оглед на нуждата да се преодолеят съществуващите праз-нини в общественото осигуряване за младите, например за тези с “нулев статут”. Според младите социалните помощи и/или осигуряването на минимален доход независимо от социалния или трудовия статут са важни стъпки по пътя на нарастващата независимост.

..................................

подобряване на психическото и физическото здраве и избягване на нар-котиците.

Младите хора настояват за повече информация по всички въпроси, свързани със здра-вето, личностното развитие, потребителските стоки и проблемите на околната среда. Тази информация трябва да бъде достъпна в училищата26, в работата с младите, в консултатските услуги и в медиите. Достъпът до здравните услуги трябва да бъде безплатен и без дискрими-нация. Създаването на младежки здравни центрове се счита за необходима предпоставка.

26. За да подпомогнат здравето на младите, Европейската комисия, Световната здравна организация и Съветът на Европа си сътрудничат в рамките на “Европейска мрежа от училища насърчаващи здравословния живот” (ЕМУНЗЖ). Тази мрежа е конкретен пример за кампания за повишаване на съзнателността, проведена успешно благодарение на съвместните усилия на тези три организации, обединени около постигането на общите си цели относно насърчаването на здравословния живот.

55

Политиката за общественото здравеопазване трябва да акцентира повече на здра-вословните проблеми, засягащи младите. За да се постигне действителен напредък, са нужни повече научни и статистически изследвания и медийно отразяване на здравното състояние на младите.

Пушенето и пиенето, както и злоупотребата с лекарствени средства, се отчитат като основни проблеми. Количеството на никотина, алкохола, сладката и мазната храна, консу-мирани от младите хора, постоянно нараства. Високият процент на самоубийствата сред младите в Европа е знак за устойчиви проблеми, свързани с липсата на благосъстояние.

Младите са убедени, че пристрастяването към наркотици трябва да се разглежда и да бъде третирано като болест, а не като престъпление. Те подчертават нуждата от повече и по-ефикасни профилактични програми, особено чрез профилактика в групата на връстниците и чрез психологическо консултиране, както и с помощта на подходя-ща база за лечение и превъзпитание. Информацията, получена от родителите, се счита за неразделна част от тези усилия. Мненията за конкретната насока, в която трябва да тръгне политиката по наркотиците, обаче се различават. В някои страни повечето млади хора подкрепят по-строгото отношение към наркотиците, включително към цигарите и алкохола. В други страни младите пледират за сваляне на забраната върху употребата, производството и продажбата на канабис и на съпътстващите продукти с медицинско и практическо приложение. Това настояване обикновено е придружено от ясно искане за забрана или продължаване на забраната върху твърдите наркотици.

Призовава се за повече профилактика на психическото здраве (особено за психоло-гическо консултиране) и за повече лечебни бази, насочени специално към младите. Би трябвало да има и по-изчерпателна статистика за ситуацията на младите, страдащи от психически заболявания.

повече откритост по въпросите на сексуалносттаМладите хора считат сексуалността за важен аспект на своето благосъстояние и

лична независимост. Те изпитват нужда от повече информация по въпросите на сексу-алността, особено от обучение, контрацепция, информация за венерическите болести и т. н. Тази информация трябва да се предоставя, както в училищата, така и извън тях в неформална учебна среда, както е в младежките организации, в центровете за спорт и отдих и т. н.

Младите подкрепят равноправния достъп на всички млади хора, независимо от културния им произход, до информация и психологическо консултиране, както и до

56

противозачатъчни средства и сексуално образование. Те подкрепят и легализирането на абортите. Бременността при тинейджърките е откроена като отделен проблем, на който трябва да се обърне специално внимание.

Всички форми на сексуална експлоатация, например секс туризма и насилието над деца, се отхвърлят решително и недвусмислено. Нетолерантността към определени сек-суални ориентации се критикува силно и се отхвърля. Младите хора подкрепят позитив-ните мерки за повишаване на чувствителността към сексуално многообразие.

Сексуалното образование, представено от други млади хора (“обучение от връстници”), може да подпомогне преодоляването на трудно семейно положение или контакта с хора, за които е трудно да говорят за сексуалността. Има нужда от специфични образователни мето-ди за девойки от етническите малцинства и/или за тези с неравностоен произход, тъй като за някои от тях майчинството все още е единственото средство за социална интеграция.

семейните въпроси и въпросите на социопола изискват повече вниманиеМладите хора смятат, че напредъкът постигнат по отношение на половото равенство

през последните десетилетия е незадоволителен. Усеща се нужда от по-равнопоставени отношения между мъжете и жените в обществото и за повишена чувствителност към създаването на полови стереотипи и ролеви дефиниции. Младите усещат необходимост от преосмисляне на традиционните полови роли, особено в сферите с висока безработица и ниско платените услуги (за грижи за децата).

..................................

изразяване на собствената култураМладите подчертават важната роля на всички форми на културна активност за тях-

ното благосъстояние и личностно развитие. Те предлагат да се направят промени в учеб-ните програми, в неформалното обучение и в културната политика на публичните власти. Те считат културното младежко обучение за мощно средство за развиване на социалните умения, необходими за напредъка на обществото на познанието.

Младите хора обаче са против претоварването с информация и комерсиализацията, които считат за застрашаващи младежката култура. Те се виждат като прицел на комер-сиални сили, които се опитват да повлияят на поведението им като консуматори. Това може да доведе до ситуации, в които на младите се оказва натиск да печелят пари на ран-на възраст, за да не изостават от стереотипните ролеви модели, насърчавани от пазара.

57

Днес, когато разграничението между младежката култура и културата на възраст-ните започва да се заличава, се развиват нови култури – гъвкави и понякога разнородни. Приема се, че новите културни модели ще бъдат по-малко зависими от възрастта, откол-кото сегашните. Ала остава да бъде свършена важната задача да се даде възможност на младите да формират и изразят техните собствени култури.

младите хората искат да бъдат по-защитени и да знаят повече за околната среда

За младите хора безопасността в градските зони и предотвратяването на пътните произшествия са важни проблеми, както е особено важен и проблемът за рисковете на работното място. Ето защо има нужда от по-високи стандарти и по-добри регулаторни механизми.

Проблемите на околната среда силно интересуват младите и имат голямо влияние върху условията за живот и благосъстоянието им. Много млади хора съзнават значението на здравословната среда и искат да знаят повече по този въпрос, както и какво означава устойчивото развитие на практика. Това отговаря на целите на “Шестата програма за еко-логични действия27”, която се стреми да насърчава образованието за околната среда и тър-си начини да повиши чувствителността в тази област. Тези начини включват добавянето на проблеми на околната среда в учебните програми и развитие на обучителни програми, които да съветват младите хора да развиват по-природосъобразен начин на живот.

4.2. предложения, произтичащи от консултациитена национално, регионално и местно равнище

Материални условия на благосъстоянието:

повече усилия за подобряване на положението с жилищата; ¾

адекватна социокултурна инфраструктура за всички млади хора, включително ¾за тези, които са от по-беден произход и от селски региони.

В областта на здравната политика и наркотиците: ¾

достъп до здравни услуги с недопускане на дискриминация; ¾

общо подобряване на базата на здравеопазване; ¾

27. COM (2001) 31 final of 24.01.2001

58

насърчаване на здравното обучение (включително по въпросите на потреблението); ¾

повече подкрепа за информационни и профилактични програми; ¾

подобряване на комуникацията и изграждане на чувствителност по проблемите ¾на здравето и наркотиците чрез медиите;

информация и консултации от връстници; ¾

информация за родителите; ¾

по-добро лечение на наркоманиите, за предпочитане в специализирани центрове; ¾

повече подкрепа за здравните и статистическите изследвания. ¾

Други проблеми (психическо здраве, сексуалност, семейство, проблеми на социопо-ла, лична безопасност):

по-добро медицинско осигуряване в областта на психическите и психосоматич- ¾ните заболявания;

по-добре организирани консултации в ранна възраст и създаване на специални ¾бази за психическо здраве;

по-добри реинтеграционни програми за млади хора, страдащи от психически ¾заболявания;

по-добър достъп до информация и консултации по въпросите на сексуалността; ¾

повече подкрепа за програмите по контрацепция и семейно планиране; ¾

подобряване/ разширяване на терапевтичните центрове за жертвите на сексу- ¾ална експлоатация и насилие;

по-силна материална и организационна подкрепа за семействата, особено по ¾отношение на достъпни бази за грижа за децата;

равноправен и безплатен достъп до здравни услуги, свързани със сексуалността ¾и майчинството, за всички жени;

по-строги критерии и увеличаване на безопасността на работното място; ¾

специални обучителни бази за млади шофьори; ¾

привлекателни обществени транспортни услуги, дори в ненатоварени часове; ¾

повишаване на чувствителността по въпросите на околната среда и подкрепа за ¾формално и неформално обучение по тези въпроси.

59

на европейско равнище:

Насърчава се Европейският съюз да наблегне повече на две основни линии на действие: създаване на определени стандарти и привеждане на политическите стратегии и програми към нуждите на младите хора.

Като се прие, че Европейският съюз може да наложи определени стандарти, ¾бяха предложени четири групи стандарти:

стандарти за адекватно социално осигуряване за всички млади хора без допус- ¾кане на дискриминация и въз основа на принципите на интеграционната спра-ведливост;

стандарти за здравеопазване за всички млади хора без допускане на дискрими- ¾нация, с акцент върху ролята на профилактиката и достатъчно гъвкави, за да покрият напълно специалните нужди на някои групи младежи;

стандарти за европейска политика по злоупотребата с вещества, които взимат ¾предвид днешните реалности, покриват цялата гама от законни и незаконни вещества и третират зависимостта от наркотици като болест, а не като престъ-пление;

европейски стандарти за базите за детски грижи и за отпуските по бащинство и ¾майчинство, насърчаващи политика на равноправие между половете и подкре-па за семейството.

Настоява се Европейският съюз да обръща по-сериозно внимание на интересите ¾на младите хора, когато създава и изпълнява европейската политика и програ-ми за действие:

Изискват се повече европейски инициативи в областта на информацията за ¾младите, особено по въпросите, които помагат на младите хора да станат не-зависими граждани.

Европейската политика трябва да се стреми да съхрани съществуващото мно- ¾жество от култури и начини на живот в Европа.

По-добър достъп до програмите ЛЕОНАРДО, СОКРАТ И МЛАДЕЖ за младите хора ¾с недъзи или в неравностойно положение и повече подкрепа за културните про-дукти, достъпни за хора с нарушено зрение и слух.

60

5. Европа, изградЕна върху цЕнности

5. 1. анализ на резултатитеЗа 15-25-годишните Европа има много лица, включително на вавилонска кула, бю-

рокрация и машина за пари. Но тя е също и място за среща и обмен на възгледи, както и поддръжник на демократичните ценности.

Европа в светаИ поотделно, и заедно младите хора отхвърлят идеята за една Европа, която е само

голяма икономическа зона за свободна търговия, конкурираща се със Северна Америка или Югоизточна Азия. Целта на предприетата от Общността инициатива не е да създаде “крепост Европа,” изградена върху позициите и реакциите от миналото: доминирането на Европа над други континенти в определени исторически периоди не трябва да се из-ползва като повод да се продължи по същия път. Напротив Европа трябва да докаже, че е отворена към останалата част на света и да определи позицията си като кръстопът на култури, зона на толерантност и взаимен обмен.

Също така е очевидно, че за младите хора, Европа означава много повече от Евро-пейския съюз. Те подкрепят разширяването му, въпреки че съзнават, че присъединява-нето на страните кандидатки, преходът на тези страни от комунистически режими към демокрации и от към строго-планирани към пазарни икономики в някои случаи ще до-веде до несигурно положение за младите хора в тези държави.

Европа – поддръжник на ценностиМладите хора и младежките сдружения продължават да се чувстват съпричастни

към европейския идеал, основаващ се на мир, просперитет и демокрация. За всички е видно, че ясното утвърждаване на една зона на права и свободи е много по-необходимо днес от утвърждаването на една икономическа Европа. Освен това младите хора и техни-те сдружения не са безразлични към идеята за единство в многообразието.

Въпросът за борбата с дискриминацията бе повдигнат във всички дискусии. Цен-ности като солидарността, равенството и културният плурализъм бяха подкрепени еди-нодушно. Те са в сърцето, както на европейската интеграция, така и на сътрудничеството с останалата част на света. Всички участници изявиха желание да се създаде обща евро-пейска политика за опазване на универсалните фундаментални права.

61

Младите хора настояват клаузата срещу дискриминацията в Амстердамския до-говор (чл. 13) да се прилага щателно. Това упълномощава европейските институции да вземат мерки за борба с дискриминацията по полов, расов, етнически, религиозен или верски признак, дискриминацията поради недъг, възраст или сексуална ориентация. Този член за първи път се прилага официално в план за действие срещу дискриминацията, чи-ято ключова цел е мобилизирането на хората за промяна в практиките и отношението. Тези усилия трябва да продължат.

Младите хора също така се опасяват, че някои ефекти на глобализацията могат да доведат до появата или засилването на неравенствата между населенията и регионите в света. Те са изключително загрижени за трафика на хора, който е международна после-дица от обедняването.

справяне с расизма и ксенофобиятаТази точка включва два аспекта: предпазни мерки и твърда позиция (нулева толе-

рантност) към всяко екстремистко поведение.

Общо взето младите хора са отворени към другите, чувствителни към расизма и го-тови да допринесат в разрешаването му. Но те се чувстват и особено уязвими за всякакви манипулации.

Следователно политическите действия трябва да имат предвид следните принципи:

Образованието, заетостта и социалната интеграция са предпоставки за предо- ¾твратяване на расизма и ксенофобията.

Ангажираността на младите хора, особено от малцинствата, проектите с обикно- ¾вените хора, неформалното обучение и образование са най-добрите средства.

Информацията, осигурена ОТ младите хора, е най-добрият начин за повишава- ¾нето на чувствителността на младите, особено по тези въпроси.

Подкрепата за мрежи на всички равнища и развитието на нови пътища за общу- ¾ване между тях е подходящ инструмент за следващи действия.

..................................

Европа, в която младите искат да участватМладите хора и техните представители настояват за Европа, която се интересува от

техните проблеми, Европа, в която няма социално изключване и заклеймяване на раз-личните. Те гледат на Европа като на зона без граници, за да бъдат ученето, пътуването, работата и ежедневието по-лесни. Освен това те искат Европа да бъде място, където за-

62

коните защитават околната среда, съхраняват културното наследство, борят се с всички форми на ексремизъм, укрепват социалните права, създават равни възможности и т. н.

Европа продължава да се създава, повлияна както от значителния прогрес на по-литиката, така и от различни малки стъпки под формата на практически действия. Някои млади хора осъждаха нейните недостатъци, като изтъкват липсата на разбиране и слож-ното положение. Други изразяваха надежда. Но всички искаха да участват в европейската интеграция, изказвайки публично мненията си по въпросите, които ги интересуват и/или засягат, не само като млади хора, но и като граждани. Но изслушването на тези мнения не е достатъчно.

Налага се сдруженията поради техния характер да влизат в контакт с институциите на Общността (при кандидатстване за грантове, при депозиране на проекти по дадени програми и т. н.). В повечето случаи те протестират срещу сложността на съществуващите структури. Във връзка с оказването на по-глобална техническа помощ в рамките на една по-широка младежка политика, Европейският младежки форум призова да бъде създа-дена агенция.

..................................

Между младите поколения в Европа съществува такава дистанция, че изследовате-лите многократно са предупреждавали, че представата, че днешните младежи ще бъдат “първата истинска Европа” не е обоснована. Много млади хора са здраво вкоренени в местната си среда и в националния си светоглед. Пътят към укрепването на европейската чувствителност и гражданственост е дълъг и изисква много търпение.

..................................

Съзнавайки, че решенията се взимат все по-често на европейско равнище, млади-те хора искат да участват в европейските процеси. Те искат нова европейска младежка инициатива и по-добра координация между националните политики за младежта. Те ис-кат младите хора да бъдат взимани предвид от различните политики, които ги засягат и искат да постигнат да не бъдат систематично разглеждани като проблем, а като фактор в решаването на проблемите, които самите тези политики целят да разрешат.

мобилността – основният актив на европейската интеграцияОчертаха се два аспекта:

Първият, който е положителен и насърчаващ, е, че мобилността се разпростира ¾все повече. Все повече хора признават допълнителните й предимства. Дефини-рана като движение между държави или между селски и градски региони, об-

63

хващаща милиони европейски студенти или младежи, включени в практическо обучение, отнасяща се до млади хора с увреждания, от малцинствени групи или в неравностойно положение, мобилността осигурява достъп до света и обога-тява опита ни.

Вторият аспект не е толкова положителен. Много пречки остават непреодолени ¾поради липса на информация на всички нива, психологически бариери (стере-отипи), някои практики (визи), липса на еквивалентност в квалификациите и в признаване то на трудовия стаж и липса на езикови умения. Така мобилността се ограничава до тесен кръг млади хора.

Мобилността трябва да престане да бъде изключение и да се превърне в принцип: тя трябва да стане неразделна част от ученето още от най-ранна възраст. Следователно порграмите за мобилност трябва да бъдат достъпни за всички млади хора, независимо от социалноикономическия или географския им произход.

За да се постигне това е нужно ново финансиране, повече партньорско участие, и установяване на критерии за качество. Въпреки че програмите на Общността направиха възможно натрупването на опит и така сложиха началото, те не биха могли да продължат самостоятелно да изпълняват ролята си по насърчаване на мобилността, поради ограни-чените средства. По-добрата координация на различните нива на взимане на решения е от ключово значение.

доброволната работа – отговор на нуждите на младите хораМладите гледат на доброволната работа, т. е. на всякаква неплатена работа, като на

начин за придобиване на умения и опит, които ще могат да развият в професионалния си живот. Според тях обаче доброволната работа не е заместител на платения труд.

Доброволната работа отразява също така промените в обществото. Тя осигурява място, където младите се социализират, но и обществото извлича полза от тези несто-пански дейности, които през последните години се търсят все повече. Често се споменава да бъде поставена цел доброволните дейности да достигнат 30%. В някои държави тези нови форми на участие в обществото добиват популярност в резултат на отменянето на задължителната военна служба.

Освен това доброволната работа е както форма на социално участие, така и обра-зователен опит. Тя е фактор в социалната интеграция и изключително осезаемо противо-действие на предразсъдъците. Тя има потенциал да стане универсална и трябва да бъде достъпна за всички. Поради това тя е образцов отговор на желанията, изразени по време на консултациите за Бялата книга.

64

Доброволна работа може да се провежда на местно, национално и европейско рав-нище. На европейско равнище тя играе важна роля в създаването на европейска иден-тичност и трябва да се използва като ефикасен инструмент за приобщаване, когато се присъединят нови страни членки.

Всичко извършено в тази област в рамките на Съвета на Европа28, като част от на-ционалните схеми за граждански дейности, в Съвета на министрите в Европейския съюз (там тази тема се обсъжда в момента), в рамките на програма МЛАДЕЖ на Европейския съюз или в ООН сочи, че доброволната дейност се развива.

5. 2. предложения, произтичащи от консултациитевръзки с останалата част на света

на европейско равнище

От консултациите, особено от консултациите с млади хора, произтекоха следните предложения:

Гарантиране на еднакви възможности за благосъстояние и развитие за всички ¾хора:

намаляване на дълговете на третия свят (при условие, че се спазват човешките ¾права и демократичните ценности);

съобразяване с молбата на ООН 0.6% от брутния вътрешен продукт да бъде вло- ¾жен в обществена помощ, за се насърчи развитието в бедните държави;

приемане на мерки за осигуряване на ефективна помощ за страните от юга. ¾

Подкрепа на младежките политики в развиващите се страни и включване на ¾“младежо” измерение в програмите за сътрудничество.

Учредяване на институт за предотвратяване на конфликти в Европа и в съсед- ¾ните й територии.

Въвеждане на програми за предотвратяване на конфликти в Европа и в света, ¾отчитане на значението на контактите и обмена между младите като принос към мира. Младежките програми като цяло и програмите за обмен в частност имат действително влияние в международната сфера.

28. Европейска резолюция за младите доброволци, участващи в младежката политика.

65

миграцията

на европейско равнищеУчредяване на програми за подпомагане на държавите с емигриращо населе- ¾ние. Конкретно, трябва да им бъде предоставена икономическа помощ и въз-можности за заетост на собствените им територии.

Отделяне на специално внимание на бежанците и тези, които търсят убежище, ¾след като пристигнат в Европа. Окуражаване на целеви инициативи.

Да се направят програмите на Общността достъпни за младите хора от третия ¾свят (чрез обмен на информация, и премахване на езиковите и административ-ните бариери).

опазване на фундаменталните ценности и зачитане на човешките правана национално, регионално и местно равнище

Промяна на националното законодателство с цел на хомосексуалните да бъдат ¾дадени същите права, каквито имат хетеросексуалните двойки включително брак и осиновяване на деца.

Училищата трябва да се обърнат към проблемите, свързани с обществото и с ¾поведенческите тенденции. Да бъдат организирани курсове по сексуално обу-чение, които разглеждат всички видове практики.

Въвеждане на подробен и задължителен курс по човешки права или “световно ¾обучение.”

Организиране на специални курсове за учители, държавни служители и за по- ¾лицията.

на европейско равнищеИнкорпориране на фундаменталните права на европейските граждани в дого- ¾ворите на Съюза чрез вписване на Хартата, пописана в Ница през декември 2000 г., която включва Конвенцията за човешките права заедно с добавки към нея. Младите хора, които участваха в консултацията, смятат, че Европейският съюз също трябва да подпише Конвенцията. Тези фундаментални права трябва да се отнасят и до емигрантите и бежанците.

Трябва да бъде учреден пост на европейски омбудсман, за да се гарантира спаз- ¾ването на законите срещу дискриминацията.

66

борба с расизма и ксенофобиятана национално, регионално и местно равнище

Даване на приоритет на този проблем в националните младежки дейности. ¾

Насърчаване и подкрепа на усилията да се достигне до хората чрез местни про- ¾екти, укрепващи солидарността и отговорността. В съответствие с това работата на младежките организации трябва да бъде призната и развита.

Съгласно декларацията на Младежкия Съвет от май 2001 г., е необходимо общо ¾споразумение по законите за публикуването и разпространението на расистка и ксенофобска информация например по Интернет.

Вземане на мерки съвместно с фирмите и изтъкване на ползите от управление- ¾то на многообразието (diversity management).

Образованието и практическото обучение трябва да акцентират върху отхвър- ¾лянето на расизма и ксенофобията. Трябва да бъде осигурено чуждоезиково обучение за малцинствата и имигрантите, но и обучение на майчиния им език; да се наблегне на многообразието при обучението на учители; да се насърчи участието в образователната система, особено на имигрантите и малцинствата.

на европейско равнищеТемата да стане редовна точка в дневния ред на министерските обсъждания. ¾

Да бъдат включени младежки инициативи в плана за действие срещу дискри- ¾минацията, приет от ЕС през 2001 г.

Расизмът и ксенофобията да станат приоритетни въпроси във всички про- ¾грами на Общността и в дейностите, засягащи младите хора, както и в Со-циалния фонд.

Усилване на сътрудничеството с Европейския център за наблюдение на расизма ¾и ксенофобията (Виена) и подкрепа на действията на гражданското общество в тази насока.

Програмите на Общността трябва да обърнат специално внимание на младите ¾хора от етническите малцинства и имигрантите второ и трето поколение.

Да се провокира дебат върху политическото противоречие между имиграцион- ¾ната политика на ЕС и желанието за справяне с расизма.

67

Да се повишат усилията за развитие на европейска гражданственост и европей- ¾ска идентичност.

Да се хармонизират правата на бежанците и имигрантите и да се подобри ста- ¾тутът им в цяла Европа.

на всички равнищаДа се приканят управляващи от всички равнища да повишат стойността на ¾практическите проекти с цел по-непосредствен контакт с младите.

Публичните администрации и институции трябва да отразяват многообразието ¾на обществото, а малцинствата да бъдат представени по подходящ начин.

Да бъдат улеснени достъпът до информация и комуникацията, и да бъдат под- ¾крепяни инициативи и проекти, особено практически, но също и във фирмите, в професионалния свят, както и културни и художествени инициативи.

Да се подкрепя организирането на мрежи на всички равнища и да се организи- ¾рат консултации между всички участници.

Европейските институции и младежката политикана европейско равнище

Да се укрепят съществуващата политика и действия на нивото на Общността. А ¾страните членки да се ангажират да подкрепят младежката политика.

Да се укрепят механизмите за сътрудничество между страните членки и евро- ¾пейските институции и да се дава гласност на успешните практики в полза на младите хора.

Да се разработи общ преглед на различните политики, отнасящи се до младите. ¾

Да се провеждат консултации с младите по всички нови инициативи, които ги ¾засягат директно или индиректно, например чрез използването на интернет портали, създадени за тази цел, на европейско равнище.

В допълнение на дейността на Комисията, Съветът на министрите за младежта ¾трябва да усили работата си, а Работната група по младежта в Съвета трябва да продължи да участва в изготвянето на решения. Заедно институциите трябва да създадат позитивен климат за младите поколения.

68

Да се разработят инструменти за надзор чрез близко сътрудничество между ЕС ¾и Съвета на Европа и да започне редовен диалог между тях с цел предприема-нето на съвместни действия.

мобилностна национално, регионално и местно равнище

Да се изпълни Планът за действие ¾ 29 и Препоръката за мобилността30, за да се гарантира по този начин невъзпрепятстването на мобилността на младите и ед-накви предимства в програмите за мобилност за участниците от чужди страни и от страната домакин: намаления в обществения транспорт, помощ за настаня-ване, достъп до службите по здравеопазване и т. н.

Да се разширят двустранните програми за обмен, които са в ядрото на поли- ¾тиката за сътрудничество в тази област. Тези програми за двустранен обмен допълват програмите за многостранен обмен, провеждащи се в рамките на програма МЛАДЕЖ.

Тъй като мобилността на местно равнище често се оказва най-добрият трам- ¾плин за международна мобилност, трябва да се изградят мрежи между хората ангажирани на местно равнище чрез:

повишаване на мобилността между селските и градските региони; ¾

създаване на “партньорства за мобилност,” включващи местните власти, соци- ¾алните партньори и широко многообразие от фирми и НПО-та.

Подкрепа за обучението (особено чуждоезиковото обучение) за хората в уни- ¾верситетите, дружествата и администрациите, които организират програмите за обмен. Развитието на мобилността през идущите години зависи от подкре-пата, която тези програми получават и от трупането на опит. Мобилността на учителите също трябва да бъде повишена. Например всички преподаватели по чужди езици трябва да получат възможност участват в програма по мо-билност до 2006 г.

29. Решене на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки от събрание, които се събират в Съвета на 14. 12. 2000 г., относно план за действие по мобилността – 2000/Ц371/03-, в OJ C 371/4, 23.12.2000 г.

30. Препоръка на Европейския парламент и на Съвета, отнасяща се до мобилността на студенти, обучаващи се, млади доброволци, учители и обучители в рамките на Общността – COM (1999) 708 – C5-0052/2000-2000/0021 (COD), in OJ C 178, 22.6.2001.

69

Повишаване на качеството на програмите по мобилност и предприемане на ¾всички възможни стъпки за да се гарантира, че по време на програмите за мо-билност младите хора запазват независимостта си (качество на информацията, надзор, езикова и културна подготовка, финансова помощ).

Внедряване на европейски, междукултурен аспект в образованието и обучени- ¾ето на всички млади хора, както в училищата, така и при неформалното обуче-ние. Това би улеснило физическата мобилност.

И последно – младите хора трябва да бъдат взимани предвид, когато се изгот- ¾вят транспортните политики.

на европейско равнищеПрилагане на надзорните механизми от Плана за действие и на Препоръката за ¾мобилност.

Разширяване на кръга на младите хора, които участват в програмите. И конкретно: ¾

даване на приоритет на младите хора, за които мобилността е трудна поради ¾социални причини;

насърчаване на мобилността сред младите хора, които се обучават за придоби- ¾ване на професионални умения и на младите работници;

привличане на вниманието на младите към порблемите на мобилността въз- ¾можно най-рано;

осигуряване на по-голяма финансова подкрепа. ¾

Започване на подробна дискусия за мобилността на младите хора с увреждания. ¾

Предприемане на строго практически мерки в помощ на младите при замина- ¾ването и при завръщането им.

Олекотяване на административните процедури, например на кандидатстването ¾за визи за хората от третия свят. На европейско равнище липсата на “паспорт за мобилност” често е пречка при придвижването.

Въвеждане на всеобща употреба на “младежки карти”, които да покриват цяла ¾Европа, включващи повече намаления за младите, достъп до повече услуги чрез картата и повече информация за всички тези услуги.

Повече наблягане върху езиковата подготовка. ¾

70

Гарантиране на по-целенасочена информация за мобилността, адаптирана така, ¾че да отговаря на нуждите на младите, лесна за разбиране и за намиране и та-кава, че успешно да се използва съвместно с инициативите, вече предприети в тази област.

Официално признаване на придобития по този начин формален и неформален стаж. ¾

доброволна работана национално, регионално и местно равнище

Доброволната работа за младите да бъде значително увеличена на всички нива ¾(местно, регионално, национално и европейско) през следващите десет години.

Да се създаде доброволна работа под една или друга форма във всяка страна ¾членка. Да се създадат нужните структури, да се увеличи броят на приемните центрове и да се осигури финансиране. Общините, регионите, сдруженията и младежките организации трябва да играят важна роля в тези дейности. На мла-дите хора трябва да се даде възможност да споделят своя опит и да помогнат при дефинирането и създаването на доброволната работа.

Изготвяне на национални условия за младите доброволци, по възможност ¾включени в по-голяма рамка. Тези условия трябва да излагат правата и отго-ворностите на доброволците, да улеснят развитието на доброволната работа и да гарантират социалната защита на младите.

Да се приложи незабавно Препоръката и Планът за действие за мобилността ¾(вж. по-долу).

Да се привлече вниманието на работодателите към качествата, нужни за добро- ¾волна работа (инициатива, самоувереност, умение за работа в екип и т. н.).

Ангажиране на млади хора в насърчаването и развитието на доброволната работа. ¾

на европейско равнищеКачествен и количествен контрол на местните, регионалните, националните и ¾европейски структури за доброволна работа. Трябва да бъде създаден опре-делен брой показатели с цел сравнение, обмен на опит и идентифициране на бъдещите тенденции.

По целия свят има много доброволни организации, както обществени, така и ¾

71

частни. Тези дейности обикновено не са лесно достъпни за младите. На европей-ската комисия трябва да бъде възложена задачата да преговаря с тези органи-зации, за да ги направи по-отворени към младите.

Да се направи Европейската доброволна служба дори още по-достъпна за мла- ¾дите в трудно положение и за младите с увреждания.

Да бъде призната доброволната работа и статутът й да бъде повишен до нефор- ¾мален образователен опит.

приложЕниЕ 2

общ прЕглЕд на дЕйноститЕ засягащи младЕжта

1. програма “ младеж”През 1988 Европейският съюз стартира програмата “Младостта за Европа”, която съ-

действаше за обмен на млади хора от различни държави31. За периода 1989-1991 година от програмата са се възползвали 80 000 младежи на възраст между 15 и 25 години. През юли 1991 г., въз основа на Член 149 от Договора залегнал в основата на Европейските общности бе приета “Младостта за Европа 2”32, а през март 1995 г. бе дадено началото на третата фаза на програмата. Тя приключи през 1999 г.33

През 1996 г. Европейската комисия разшири обменът и предложи създаването на Програма за обществено действие за доброволческа европейска служба за младите хора.34 Това се превърна в работеща програма за обществено действие през 1998 г. Тя предостави на младите хора възможност да участват като доброволци в социални, културни и еколо-гични мероприятия, които са от полза на местната общност.35

Най-общо програмата “Младостта за Европа” и схемата за Доброволческа европейска служба стимулираха създаването на европейски, национални и местни проекти, включва-щи млади хора, и по специално тези, които са изправени пред специфични трудности.

31. OJ L 158 от 25.6.198832. OJ L 217 от 6.8.199133. OJ L 87 от 20.4.199534. COM(1996)610 от 23.12.199635. OJ L 214 от 31.7.1998

72

През април 2000 Съветът на министрите и Европейският Парламент одобриха про-грамата “Младеж”, която да обхваща периода 2000 до 2006 г.36 Тази програма надхвърля програмата “Младостта за Европа” и схемата за Доброволческа европейска служба, като се концентрира предимно върху придобиването на знания от страна на младите хора и установяването на сътрудничество между страните - членки при развиването на полити-ка за младежта.37 Нещо повече, обучението и придобиването на умения извън училище (“неформално обучение”) играят по-важна роля в програма “Младеж”.

/Бел. Ред: През 2007 стартира програма “Младежта в действие 2007 – 2013” на ЕК/

..................................

2. политически инициативи, които оказват въздействие върху младежтаДейностите, касаещи младежта в голямата си част са:

Отговорност на националните, регионални и местни власти на страните – членки. Но един по задълбочен поглед към Договорите38 разкрива обхвата на европейската ангажи-раност по въпросите на младежта в редица области на действие на Общността.

Член 6 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) сочи, че “Съюзът е основан на прин-ципите на свободата, демокрацията, зачитането на човешките права и основни свободи, и господството на закона”. Този член се отнася до европейската Конвенция за защита на човешките права и основни свободи подписана в Рим през 1950.

Член 13 от Договорът основаващ Европейската общност (ДЕО) се занимава с пре-венцията на различни видове дискриминации в Европейския съюз. Според този член, ЕС “може да вземе съответни мерки за борба насочена срещу дискриминация, базираща се на пол, расов или етнически произход, религия или вяра, физически увреждания, възраст или сексуална ориентация”.

Член 17 на ДЕО установява европейското гражданство. Той постановява, че “всеки човек, който е гражданин на страна – членка е гражданин на Съюза. (…) Гражданите на Съюза се радват на правата, с които този договор ги удостоява и се подчиняват на налага-ните от него правила”.

36. OJ L 117 от 18.5.2000, стр. 1-1037. За повече информация, виж http://europa.eu.int/comm/education/youth/youthprogram.html38. За повече информация по Договорите, виж http://europa.eu.int/abc/treaties_en.htm

73

По Член 125 от ДЕО, който трябва да се тълкува във връзка с Член 2 от ДЕО, страните – членки на Европейската общност трябва да “работят за разработването на координира-на стратегия за заетост и по-специално за насърчаването на квалифицирана, подготвена и приспособима работна сила и пазари на труда, които могат да доведат до икономическа промяна”. С тази цел през 1997 г. в Люксембург Европейският съюз стартира Европейската стратегия за заетостта.

В Член 136 от ДЕО, Европейската общност признава социалните права на работници-те. В тази рамка, “Общността и страните – членки (…) ще се стремят към насърчаване на заетостта, подобряване на условията на живот и труд, (…) надеждна социална защита, диалог между ръководството и работниците, развиване на човешките ресурси с оглед на продължителна висока заетост и борбата срещу изключването”.

Член 137 от ДЕО упоменава дейностите, които ще бъдат подкрепяни от Европейска-та общност на национално ниво, като например подобряването на работната среда с цел защита на здравето и безопасността на работниците, условията на труд, информацията и консултацията на работниците, интегрирането на хора, които са били изключени от паза-ра на труда и др.

Член 146 от ДЕО се отнася до Европейският социален фонд (ЕСФ), който допринася за финансирането на мерки за развитието на човешките ресурси, “с цел да се направи по-лесно наемането на работници и да се увеличи тяхната географска и професионална мобилност в рамките на Общността и да се улесни тяхната адаптация към индустриални-те промени и към промените в системите за производство”. Младите хора са пряко засег-нати от проектите, финансирани от Европейският социален фонд.

Член 149 от ДЕО полага законовата основа за коопериране на европейско ниво в сферата на образованието и младежта. Той акцентира върху централната роля на обра-зованието с цел предоставяне на възможности за младите хора да живеят, учат и да се придвижват свободно в една Европа без граници. Член 149 от ДЕО изброява различните области, в които Европейската общност може да развие сътрудничество: преподаване и разпространяване на езиците на страните – членки; мобилност на студенти и преподава-тели; сътрудничество между образователни учреждения; обмяна на информация и опит по общи въпроси на образователните системи на страните – членки; обмен на студенти и ученици, както и обмен на инструктори в областта на социалното образование; дистанци-онно обучение. Член 149 дава правната основа на програмите “Младеж” и “Сократ”.

Според Член 150 от ДЕО, Европейската общност “трябва да прилага политика на про-фесионална подготовка”, която да допълва действията на страните – членки. Той дефини-

74

ра целите, които трябва да бъдат достигнати и подчертава, че “най-вече младите хора” трябва да имат достъп до професионална подготовка и програми за мобилност.

Член 151 от ДЕО полага основите на културното сътрудничество на европейско ниво. Според този член, Общността допълва действията от страна на страните – членки в след-ните области: “култура и история на европейските народи … културно наследство с евро-пейска значимост … културен обмен … създаване на художествени и литературни про-изведения, включително и в сферата на аудио-визуалните технологии”. Макар младите хора да не са изрично упоменати тези действия имат пряко отношение към тях. Член 151 полага правната база на програмата “Култура 2000”, която освен всичко друго осигурява средства за проекти в областта на културното наследство, художествените и литературни произведения, професионалната мобилност, разпространението на изкуство и култура, както и диалога между различните култури и познаването на европейската история.

С Член 152 от ДЕО, Европейската общност цели достигането на високо ниво на за-щита за здравето на хората, както и дефинирането и прилагането на всички политики и дейности на Общността. Този член изрично споменава способността на Общността да разработи “действия за намаляване на уврежданията на здравето предизвикани от упо-требата на наркотици, включително информация и превенция”.

Член 153 от ДЕО касае защитата на потребителя. Той постановява, че Общността “трябва да допринесе за защитата на здравето, безопасността и икономическите инте-реси на потребителите, както и да насърчава тяхното право да получават информация, образование и да се организират”.

Членове 163 до 173 от ДЕО се отнасят до стремежа на Европейската общност да заз-драви научната и технологичната база на промишлеността в Общността и да я насърчи, за да може тя да стане по конкурентно способна на международно ниво. За тази цел, през февруари 2001 Комисията предложи рамкова Програма за изследване и технологично развитие, която представлява основно средство в подкрепа на Европейска изследовател-ска зона (ЕИЗ). Същата включва подкрепа за обучение и мобилност на млади изследова-тели на европейско ниво (сравни член 164 d от ДЕО).

На базата на Член 177 от ДЕО, Европейската общност допринася за стабилното иконо-мическо и социално развитие в развиващите се страни, тяхната интеграция към светов-ната икономика и кампанията срещу бедността. Този член създава основният инструмент, чрез който Общността подкрепя нуждите на младите хора в развиващите се държави.

..................................

75

4. подкрепа от Европейският парламентЕвропейският Парламент оказва активна подкрепа на инициативи на европейско

ниво в полза на младежта, особено що се отнася до приемането на програми, които имат отношение към младите. През март 1999 той одобри “резолюция за политиката за мла-дежта в Европа”, която акцентира върху “увеличаващото се значение на “младежкия фак-тор” в контекста на икономическите и културните промени в европейските общества”.39

През април 2001 Комитетът ръководещ въпросите на младежта организира пуб-личен дебат за младежта. Присъстваха депутати от Европейския Парламент, експерти по въпросите на младежта, представители на икономически и социални организации, младежки асоциации и не членуващи в организации млади хора. Броят на участниците и високото ниво на дискусията бяха впечатляващи и допринесоха за успеха на срещата.

Докладчикът на Комитета по въпросите на младежта заяви по време на дискусията, че “ЕС все още няма последователна политика по отношение на младите хора … и че ос-новната цел на Бялата книга … (трябва да бъде) разработването на интегриран подход, който да разреши проблемите на младите хора”.40 Европейският Парламент подчерта, че Бялата книга трябва да служи като източник на идеи, вдъхновение и дискусии с цел да се покажат примерите на успешни практики и да се окуражат страните – членки, регионал-ните и местните власти да предприемат нови инициативи.

Младите хора заявиха, че имат високи очаквания към Бялата книга, особено в области като информатиката, анти-дискриминацията, равни възможности за млади хора с увреж-дания, формално и неформално образование, заетост и социална интеграция както и учас-тието в програми за обмен, демографска промяна в Европа и участието на младите хора в обществото. Те изтъкнаха, че “има нужда от истинска европейска политика по отношение на младежта ... (…) тази политика трябва да бъде взаимно допълваща се на всички нива от местно до европейско и … трябва да съществува координация между различните нива”.

..................................

5. диалог с Европейския младежки форумЕвропейският форум на младежта (ЕМФ) е основан през 1979 г. с цел да бъдат пред-

ставени на европейско ниво младежките организации и да се започне диалог с младите

39. OJ C от 21.6.1999, стр. 5040. Европейски Парламент, Главна дирекция по изследванията, резюме на обществения дебат по въпросите на мла-

дежта организиран от Комитета по културата, младежта, образованието, медиите и спорта, 24 април 2001 г. в Брюксел, IV/WIP/2001/04/0094, 18 май 2001.

76

хора. /Приложение 3/ Неговите членове са националните младежки съвети в страните – членки на ЕС и международни неправителствени младежки организации. Той насърчава ежедневните контакти и комуникацията както между организациите, членуващи в него, които обединяват милиони младежи, така и с отделните млади хора. Той си е поставил за цел да засили представителната си роля. ЕМФ е придобил значителен опит в работата по проблемите на младежите, политиката за младежта, неправителствените младежки сектори и въпросите на гражданското общество. ЕМФ е представен в работни групи на Европейската комисия и има роля при подбора на проекти по програмата “Младеж”.

ЕМФ има значителен принос в процесът на консултациите, който доведе до създа-ването на тази Бяла книга. Той участва в консултациите с млади хора и организира съв-местно с Комисията и ИСК консултация с организации на гражданското общество. ЕМФ изработи свое предложение и го предаде за обсъждане на Бялата книга.41

6. работата на съвета на ЕвропаПрез 70-те години на миналия век, Съветът на Европа учреди Европейския Младеж-

ки Център (ЕМЦ) и Европейската Младежка Фондация (ЕМФ) в Страсбург. През 1995 година бе открит втори Европейски младежки център в Будапеща. Програмите на ЕМЦ и ЕМФ се управляват съвместно.42

Съветът на Европа прие редица декларации и резолюции по въпроси като участие-то на младите хора, гражданството, неформалното образование, мобилността и борбата срещу расизма.

През март 1992 той одобри Европейската харта за участието на младите хора в об-щинския и регионалния живот.43 Хартата поощри по-голямото участие на младите хора в обществения живот на регионално и местно ниво и призова за прилагането на “различни форми на участие”, които трябва да се отнасят до “всички млади хора без дискримина-ция”. В препоръката за участието на младите и бъдещето на гражданското общество, приета през 1997, Комитета на министрите препотвърди “изключително важната роля на участието на младите хора в развитието на гражданското общество като ресурс за непре-къснато обновяване на демократичното общество.”44

41. Стратегия и ключови цели в младежката политика на Европейският съюз, Второ предложение на Европейския младежки форум за Бялата книга на Европейската комисия по младежката политика, одобрено от Съвета на членовете, Брюксел, 6-7 април 2001

42. За принципите за съвместно управление виж бележка 2043. Резолюция 237, приета на 19.3.1992 от Конгреса на местните и регионални власти в Европа (КМРВЕ)44. Комитет на министрите, Препоръка № R(97)3 приета 4.2.1997

77

Пиер Мерес,

директор в Генералния директорат “Образование и култура”,

направление D,

Европейска комисия, Брюксел

сп.”Форум 21”, бр. 9 - юни, 2007 г.

пиЕр мЕрЕс

въздействието на бялата книга върху европейските младежки политикиСлед като Стефан Бечки от ФОРУМ21 ме помоли да напиша статия за въздействието

на Бялата книга върху младежта, започнах да си мисля, че наистина би било много поу-чително да проследя отново политическите разработки от последното десетилетие в мла-дежкия сектор, за да осветля, надявам се, какво остава да бъде сторено през следващите десет години. Бях активно въвлечен в разработването на тези проекти, което означава, разбира се, че моята преценка не е напълно неутрална. Затова бих помолил читателите да погледнат на следващите страници като на саморъчно теглене на чертата под едно удивително и вълнуващо лично преживяване.

в началото беше мобилносттацяла поредица нови европейски програми

Тази година ще отпразнуваме 20-годишнината на програмата “Еразъм”. Идеята на “Еразъм” беше много проста – да позволи на европейските студенти да се запознаят с друга страна по време на тяхното учене, да се срещат с други млади хора и да се учат в различна университетска система (с една дума – да започнат да строят мостове, които ще ни изве-дат до утрешна Европа) – което, както често се случва, се превърна в белег на своето вре-ме. През периода, който предхождаше установяването на единен пазар през 1992 г., да се предлага програма, основана върху общностно сътрудничество и с мишена – европейските граждани, беше другият начин да се каже, че изграждащата се Европа не е само търговска същност. Тя беше също средство за осветляване на действителното богатство на Европа, а именно нейните човешки ресурси, които трябва да са възможно най-добре обучени.

Идеята бързо намери почва и в други сектори. Хората се ограмотяват не само чрез училищни системи, но и чрез професионалния си и неформалния си опит. Младежките

78

борси между млади хора, които вече се срещаха в младежки клубове и младежки ор-ганизации, бяха естествено продължение на началния проект, както и обучението на со-циални работници. Резултатът бяха първите европейски програми за обмен, подходящо кръстени “Младежта за Европа”. Бих искал да се възползвам от възможността да изразя моето уважение към първопроходците и мечтателите, които постулираха тези програми, в частност Хауъл Джоунз, Доменико Ленардуци и Алекос Цолакис.

Периодът беше изумително новаторски. През 1996 г. Европейската комисия огласи нова пилотна програма, наречена Европейска доброволческа служба (EVS - ЕДС), като по-ложи концепцията за социална солидарност до съществуващите вече цели – мобилност, опознаване на другите и личностно развитие.

Второ поколение програми (инициативите “МЛАДЕЖ”, “СОКРАТ” и “ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ”) бяха лансирани през 2000 г., ведно с техните подпрограми “Младежта за Европа”, ЕДС, “Еразъм”, “Коменски” и “Грундвиг”. Тези програми имаха значимо въздействие. През 2006 г. Европейският съюз осигури финансова подплата и подпомогна 500 000 души да се придвижват свободно из Европа. Две трети от тях бяха млади хора, включително 160 000 студенти по програмата “Еразъм”. Останалите бяха млади новаци, доброволци и млади хора в неравностойно положение, които можеше да пътуват из Европа и да се срещнат с други млади хора за първи път.

въздействието на програмитеАко определим, че едно поколение сменя друго за 10 години, тогава от три до чети-

ри милиона млади хора вече са имали пряка изгода от европейските програми. Този брой не взима предвид неизбежното въздействие върху техните приятели, техните семейства и тяхната местна общност, нито включва въздействието, което такива проекти са имали върху изпращачите и, дори в още по-голяма степен – на домакините. Сътрудничеството на университетско равнище беше значително заздравено от обмена по програмата “Ера-зъм”, а десетки хиляди организации извлякоха полза от присъствието на един или някол-ко европейски доброволци. Европейските програми допринесоха много за укрепването и на гражданското общество, и на самите младежки организации.

Младежката мобилност в Европа не е изгубила нищо от своята важност с течение на времето. Първо и най-главно – простете ми, че ще оглася очевидното, – защото по дефиниция контингентът от млади хора постоянно се обновява. Втората важна причина е, че връзките между младите хора и Европа трябва непрекъснато да се заздравяват. И накрая – защото програмите за мобилност са отлично средство за събуждане на жела-ние за политическо действие.

79

Европейската комисия току-що лансира трето поколение програми, включително “Младежта в действие”, анонсирана като “най-добрата европейска програма” от млади-те хора, които се възползваха от нея, за да се срещнат в Истанбул, където дискутираха междукултурни проблеми. Програмата е отворена за всекиго, особено за младите хора с по-малки възможности, и покрива младежкия обмен, доброволчеството, местни проек-ти, проекти, които поощряват демокрацията с участието на всички заинтересувани, об-мяната със съседни страни, и допълнение – при финансова подкрепа за десетки хиляди социални и образователни работници с младите, за издирване на нужните млади лидери, председатели на младежки организации – тя е за всички, които работят всекидневно по младежки проблеми, да укрепят социалния капитал на европейското общество.

Общото съгласие за полезността на такава програма за младите хора дори се усили през последните години, като отчитаме, че докато обучителният аспект е все още една от основните цели на “Младежта в действие”, важността от приноса на такава програма за осъзнаването на гражданското поведение сред младите хора, и по-точно на европейското гражданско поведение, също стана ясна. Вземането на участие в обмена на млади хора или в проект, свързан с доброволчески услуги, е особено ефективен познавателен опит и сега е ясно, че това е несравним метод за изучаване на дейното гражданско съзнание в непрекъснато променяща се Европа.

фокусиране върху политическото сътрудничествоЕвропейските младежки програми не само имаха въздействие върху самите мла-

ди хора и върху непосредствения им кръг или върху организации, които работят в мла-дежкия сектор; те имаха и политическо въздействие. Управлението, изисквано за тези програми, което включваше редовни контакти между Европейската комисия, страните членки и техните национални посредници, подпомогна насърчаването на политическото сътрудничество. Не би имало Болоня без “Еразъм” и не би имало Бяла книга без програ-мата “Младежта за Европа”.

почти неповторимата история на една бяла книгаБялата книга за младежта беше огласена в Европейския парламент в края на 1999 г.

от Вивиън Рединг, тогавашния новоназначен комисар по младежта. Книгата бързо се сдо-би с епично изражение, пълно с възможни препъникамъни: 15 национални конференции, за да се подготви почвата; среща с 450 млади хора в Париж; първите признаци на напреже-ние между младите членове на организации, представлявани от Европейския младежки форум, и оставащите извън него; съмнения, изразени от някои членове на Европейската

80

комисия относно полезността, потребността или най-добрия момент да се появява такава Бяла книга. Ще ви спестя подробностите за изражението върху лицето на министъра по младежта от страната, която след малко трябваше да поеме председателството на Съюза в средата на 2001 г., след като научи, че Комисията обсъжда дали да не метне проекта “под миндера”. Друг критичен момент бе демонстрацията на Европейския младежки фо-рум пред сградата, където заседаваше Съветът на министрите, с подпяването на лозунги и издигането на транспаранти, на които се четеше: “Ние искаме Бяла книга.”

Бялата книга беше плод на търпелива политическа работа, за да се установи оптимален консенсус между тогавашните 15 страни членки. Жоао Вале де Алмейда, директор по младежта в Европейската комисия по това време, посети всички столици, за да се сдобие с по-ясна картина на това, докъде точно да прострем свободата си на действие. Освен създаването на дълготрайни връзки на общителност, дори на прия-телство, между онези, които отговаряха по младежките въпроси на министерско рав-нище, и Комисията, тази обиколка подпомогна и създаването на същинска коалиция, която да развива европейски подходи към младежките проблеми, дори ако на тях още не се гледа като на официална европейска политика. Поддръжката на Европей-ския парламент, и в частност на Лиси Грьонер, заедно с Европейската икономическа и социална комисия, и по-точно на Джилиан ван Търнхаут, помогна коалицията да се ук-репи още повече. Като резултат страните членки единодушно и тържествено поискаха Комисията да публикува Бялата книга, което тя направи през ноември 2001 г. През целия този период решаваща бе непоколебимата подкрепа на Генералния директор Клаус ван дер Пас.

Бялата книга беше преди всичко снимка на жизнеспособността в младежката сфера, направена от Европейската комисия в зората на двадесет и първи век. Поразително е да видиш колко точна си остава тази диагноза и днес, след шест изходени години.

Приоритет на Бялата книга бързо стана насърчаването на дейно гражданско съзна-ние у младите хора. Имаше безчет дискусии по това време сред отговорните по младеж-ките проблеми (Франц Мюлер, Нико Майш, Даниел Меншаерт, Ян ван Хее, Хелене Матеу, Петер Фрике, Ирене Гарсия, Астрид Утерштрьом, Оли Саарела) как този приоритет да стане реалност. Някои мислеха, че би било по-добре да се съсредоточим върху това да напра-вим младежта неразривна част от другите основни социални политики. Решителен фак-тор беше действеността на младежките министри, които бяха относително независими относно младежкото участие и доброволческата информационна работа, в сравнение с проблеми като образованието и заетостта.

81

Последно, Бялата книга предложи и метод за координация. Като, длъжен съм да кажа, ние не въведохме нова методология – тя вече работеше в зони като социалното включване и образованието. Всичко, което направихме, бе да я пригодим към младеж-кия сектор, което не беше така лесно, както изглежда. И все още бяха задавани въпроси: Заслужава ли младежта такава политическа машинария? Ще има ли показатели, или не? Още веднъж ние съсредоточихме нашата енергия за постигане на съгласие. Страните член-ки най-накрая се изказаха за метод на открито и “леко” съгласуване с някои ограничения относно оценяването по осъществяването на целите. Отново искам да се възползвам от възможността да благодаря на представителите на испанското председателство по онова време за тяхната усилна работа и упоритост, които бяха решаващи за разработването на механизъм на сътрудничеството, основан върху препоръките на Комисията.

въздействието на бялата книгаЧесто ме питат дали Бялата книга обслужва някаква цел. Винаги отговарям с “да”.

Това е документ еталон, който продължава да излъчва положително послание към всич-ки прочели го. Първоначално 15 страни членки, после 25, а сега 27 са го използвали вече като основа на своята работа. Участието на младите хора сега е в центъра на национал-ните политики за младежта. Тя значително подсили връзките между министерства и на-ционални младежки съвети, между Комисията и Европейския младежки форум. Всеки нов президент на форума (Хенрик Зьодерман, Джакомо Филибек, Райналдас Вайсбродас и Бетина Шварцмейр днес) неспирно насърчаваше взаимното уважение и споделените отговорности, за да върви работата напред.

И което е още по-поразително: младежките политики в повечето от12-те нови стра-ни членки, които се присъединиха към Европейския съюз след 2004 г., също са основани на Бялата книга. Като резултат в тези страни се разработиха важни закони, стратегии, планове за действие, та да се подкрепят младежките организации, младежкото участие и доброволческата дейност.

Излишно е да казвам, че Бялата книга не решава всички проблеми от само себе си. Въпросните страни бяха доста подпомогнати относно определянето на своите нови поли-тики и от забележителната работа, свършена от Съвета на Европа като цяло, и от Петер Лаурицен в частност. Така или иначе това със сигурност имаше положителен ефект.

Наистина успехът на Бялата книга вече е отвъд рамките на Европа благодарение и на преводите й на 30 езика, които позволиха на страни от други континенти да я вземат за образец (в Канада, в страните от Латинска Америка и Африка например).

82

И така, значи ли това, че успехът на Бялата книга е несъмнен? Ще ви оставя сами да прецените, след като прочетете втората част на тази статия.

променящи се парадигмиНепрестанно усилващият се стрес от присъединяването към света на труда

Дали най-неотложно беше активното гражданско съзнание на младите хора да стане приоритет, или трябваше да се съсредоточим върху тяхното професионално и со-циално внедряване, е отдавнашен въпрос, който все излиза на повърхността, и съвсем разбираемо – особено през 2004 г.

Младите хора са особено тежко засегнати от безработицата. В Европа много мла-дежи и деца все още живеят в бедност. Младите хора, които напускат училище, без да са завършили учението си, представляват провала на системата, която продължава да обръща всичко с главата надолу в обществото. Комунавтаризмът (самодостатъчността – б.пр.), изглежда, се увеличава. “Добре съм, друже!” е характерна баналност за наше-то общество. С една дума, социалната сплотеност е застрашена. Трудно е да бъдеш деен гражданин, да проявяваш солидарност и да си отговорен, когато човек има само няколко възможности да си намери мястото в обществото като социално същество.

А Европа застарява. Връзките между поколенията трябва да се премислят. Идеята, че възможностите за работа на младите хора ще се увеличават бързо, тъй като те ще станат все по-рядък ресурс, се оказа не съвсем реалистична. Преходът от училище към работното място стана по-сложен и труден. Уменията, придобити в училище, често не припокриват изискванията на трудовата сфера. Поради всичките тези причини безработицата сред мла-дите хора все още си остава твърде висока. По-голямата гъвкавост се цени повече от сигур-ната работа. Това, от своя страна, обяснява защо днес младите хора премислят седем пъти, преди да образуват семейство, или се решават много по-късно, отколкото в миналото.

За да усложним още тази материя, нека обобщим, че днес това се случва в свят, където всичко е глобално. Младите хора са много наясно с политическото измерение зад преразпределението на благата, с устойчивото развитие и преселническите потоци, ве-дно със свободната търговия, конкуренцията и гласа на Европа в света.

подписването на пакт с младитеТова беше контекстът, в който Франция, Германия, Швеция и Испания решиха да

прокарат идеята за Европейски пакт за младежта. Комисар Ян Фигел, който току-що бе станал член на управителното тяло, веднага схвана политическата и дори историческа-

83

та стойност на една такава инициатива. Пактът възприе професионалното и социалното включване на младите като свой приоритет и поработи, за да бъде включен той в целите на Лисабонската стратегия. Там се настояваше, че младите хора трябва да се вземат под внимание всеки път, когато една страна определя своите образователни мерки за учене през целия живот, за заетост и социално включване. Тъкмо в това се състоят в общи ли-нии националните планове за реформи и лисабонските доклади.

След двегодишно вървене по този път мненията около това, какво всъщност бе постигнато чрез младежкия пакт, са разделени. Погледнато от положителната страна, на младежките проблеми безспорно бе придадена по-голяма значимост в националните по-литики. Някои страни постигнаха окуражаващи резултати от своята работа, които могат да покажат. Обаче общите резултати все още са разочароващи въпреки сериозността на положението. Пактът понякога се възприема като просто още една идея, която призовава политиците, полезна за определен промеждутък от време, но без каквито и да било реал-ни основания поради липсата на действителна принуда на политическия фронт. Въпреки всичко, смятам, че, след като две години по-късно пактът все още е напълно съответ-стващ, това идва да покаже, че той е полезно политическо оръдие, което е и необходимо, и важно, и трябва да се развива дори още в бъдеще.

младите и ЕвропаОтношенията на младите хора с Европа също се промениха. Идеята, че младите хора

винаги, каквото и да става, ще са в услуга на Европейския съюз, защото Европа е тяхното естествено жизнено пространство за развитие, тяхна перспектива, и защото Европа ще им донесе очевидни изгоди, днес също има нужда от преосмисляне.

Докато евробарометрите продължават да ни казват, че младите все още са в осно-вата си проевропейски настроени, референдумите за Европейската конституция показа-ха, че мнозинството млади хора във Франция, Нидерландия и Люксембург бяха готови да гласуват с “не”.

Едно от възможните обяснения е разстоянието, което отделя младите хора от вся-какви институции, и от европейските институции в частност. Комисар Ян Фигел реагира, като установи структуриран диалог. Той отказа да се ангажира с повече конференции, които нямат реално въздействие извън гъделичкането на съзнанието на политическите лидери, и наложи вместо това един реален неспирен диалог, който може да е и ефикасен, и организиран от местно равнище на горе, за да осведомява и да се допитва до младите хора за политическото развитие на европейско равнище.

84

Първите конкретни резултати вече можеха да се видят през 2007 г. под формата на събития като младежкия диспут на най-високо равнище в Рим върху бъдещето на Европа като част от юбилейните тържества за 50-годишнината от Римския договор, с подготвени 27 разисквания, организирани от национални младежки съвети; срещата на млади хора в Кьолн по темата “Равенство за всички” и Третата европейска седмица на младежта. Всич-ки тези прояви допринесоха за развитието на структурен диалог с младите.

пет предизвикателства през идващите годиниВъз основа на тази богата и окуражителна история, бих искал да предугадя пет пре-

дизвикателства през следващите десет години.

задължителността на резултатитеДиагнозата е на масата, всички необходими въпроси ясно са зададени. Сега имаме

нужда да сменим скоростта и да се придвижим на следващото равнище, което е равни-щето на разрешаване на проблемите. Безработицата сред младите трябва да се намали. Бедността сред деца и младежи трябва да се изкорени. Образователните системи трябва да се променят. Доброволческата работа трябва да получи опора. Трябва да се признае неформалното образование. Младежкото участие трябва да е ефективно. Диалогът тряб-ва е структурен. Европейските програми трябва да осигуряват подкрепа за политики.

хоризонтален подход към проблемитеСега, когато политиките са разработени с фокус върху компетенциите на министри-

те по младежта (работа с младите, неформално и неофициално образование, активното гражданство...), е дошло времето да разработим ефективни междуминистерски механи-зми за внедряване на младежките политики, които покриват всички аспекти, които вли-яят върху благополучието на младите, а именно – образование, заетост, социално включ-ване, здраве, дом, борба против дискриминацията, култура и гражданско поведение.

отвесен подход към проблемитеДнес с някои от стратегическите аспекти, които засягат младите хора, се работи на

национално равнище, а с други – на европейско. Трябва да се признае, че много от тези проблеми може да се решават по-ефикасно на районно и дори на местно равнище. Обаче все още има широка пропаст между различните равнища на териториални и политически отговорности и би било интересно да се знае за Бялата книга или за възможностите, които се предлагат чрез европейските програми за мобилност.

85

истинско участие на младитеМладите хора – може би дори в по-голяма степен от възрастните – искат да бъдат

изслушвани и да бъдат ангажирани при взимането на решения, които ги засягат, макар че това разсъдливо отношение не се отнася за всички тях и че все още виждаме апатия сред определени групи младежи. Дори само поради тази причина е животворно да им се пред-ложат истински възможности за диалог и участие. Младежките организации са истински източник на благосъстояние за обществото на местно, национално и европейско равнище и би трябвало да работим повече с тях. Аз дори ще направя крачка напред и ще кажа, че до самите млади хора опира да намерят начин да говорят не само от името на младежките си организации, но и да докажат, че младите имат глас и извън тези организации.

да не секва промянатаСитуациите около младите хора се развиват мълниеносно, а и обществото се променя

бързо. Нови предизвикателства непрекъснато се изпречват пред нас. В Япония например на бял свят дойде ново явление: млади хора, които имат всичко необходимо, за да успеят (образование, работа), внезапно се затварят в себе си и отказват да излизат навън (нулев социален капитал). Обратно, ние живеем в свят, където може да се създадат нови връзки на солидарност чрез Интернет или чрез други електронни средства. Младежките политики за идващото десетилетие ще изискват да сме в крак с обществените промени и още повече, отколкото в миналото – с младите хора, и да впишат конкретни елементи, които да направят тези политики по-ефикасни. Не е случайно, че Бялата книга определи познаването на мла-дежката сфера като един от върховните приоритети за ефективни политически действия.

в заключениеКато сегашен генерален директор, отговарящ по младежките проблеми, образова-

нието и културата, Одил Кентен обясни толкова добре, че политиките, с които се занимава, лежат на кръстовището между конкуренцията, заетостта и гражданското съзнание. Зато-ва е от жизнено значение да се приеме многоизмерен подход, дори да не е най-простият от предложените.

Свършеното до този момент със сигурност не е безсмислено и дори е, от много гледни точки, забележително. Сътрудничеството съществува, то работи, но е все още крехко: по тази причина трябва да продължим да мислим като първопроходци, да развиваме чувството си за коалиционност и консенсус, за да сме сигурни, че нещата ще продължат да се усъвършен-стват стъпка по стъпка, за по-голямо благо на младите хора от Европа като цяло.

86

Аз категорично не съм изгубил вяра. Всяко ново поколение има своя собствена динамика, свое собствено виждане за утопия и свое собствено чувство за отговорност. И това се отнася за младите хора в Европа днес точно така, както се отнасяше за техните предшественици. Наша задача е да им дадем възможностите, които са им потребни, за да сътворят утрешната Европа и утрешния свят, а от тях зависи дали ще се възползват от своя шанс.

87

III. линковЕ за допънитЕлно ЧЕтЕнЕ

Дейности на Европейската комисия – резюмета на законодателството за младежтаhttp://europa.eu/scadplus/leg/en/s19003.htm

концепцията за “младеж” в европейските страниВ европейските страни, поради исторически традиции в сферата на младежката по-

литика, има широко разнообразие в мишенните групи на правителствените структури и политики. за младежта Някои страни смятат за млади хората между 0 и 25 години, докато други взимат за обхват възрастта от 13 до 25/30 години.

http://www.infoyouth.org

съвет на Европа – дирекция за младежта и спортаДирекцията за младежта и спорта изработва указания, програми и законови ин-

струменти за развитието на съгласувани и ефективни младежки политики на местно, национално и европейско равнище. Тя осигурява финансиране и образователна подкрепа за международни младежки дейности с цел да се съдейства на гражданското съзнание у младежта, на младежката мобилност и стойността на човешките права, демокрацията и културния плурализъм. Тя търси да обедини и да разпространява експертни оценки и зна-ния за жизненото положение, желанията и начините на изразяване у младите европейци.

http://www.coe.int

Европейски център за политика и изследване на общественото благополучиеизследователска зона – детство, младост и семейства (Childhood, Youth &

Families)http://www.euro.centre.org

88

Европейски научен център за младежка политика

Един-единствен вход - и попадате на основана върху проучвания информация за младежката действителност в цяла Европа.

http://www.youth-knowledge.net/

Европейска комисия - младежhttp://ec.europa.eu/youth

Европейски младежки справочникТози уебсайт предлага обзор на правителствените младежки структури и политики

в Европа.

http://www.infoyouth.org

Европейски младежки форумhttp://www.youthforum.org

международна асоциация за национални младежки услугиhttp://www.acys.utas.edu.au

международен младежки съвет по национални младежки политикиhttp://www.icnyp.net/

съвместен уебсайт за общи дейности на ERYICA45, Eurodesk46 и EYCA47

Намерете подробности за европейските семинари, организирани през 2005 и 2006 г. от трите мрежи: “Качеството на информиране на младите хора има значение “ (Париж, 2005 г.) и “Участието на млади хора в информационна работа по младежта” (Виена, 2006 г.)

http://www.eryica-eurodesk-eyca.net/

45. ERYICA – European Youth Information and Counselling Agency (Европейска младежка агенция за информация и съ-ветване). Б.пр.

46. Eurodesk – портал на ЕС. Б.пр.47. European Youth Card Association – вж. по-горе Европейската асоциация за младежки карти. Б.пр.

89

концепцията на оон за “младеж”Общото събрание на Организацията на обединените нации дефинира “младежта”

като онези личности, които попадат във възрастите между 15 и 24 години включително. Тази дефиниция бе подготвена за Международната година на младежта, чествана по цял свят през 1985 г.

http://www.un.org

организация на обединените нации – младежко звеноhttp://www.un.org

модели на младежка политикаСтруктурите, отговорни за младежките политики, използваната терминология и

основните концепции се различават много в отделните страни. Има два главни модела: централизационен - в страни, където има министерство по младежта или друго назна-чено министерство, отговорно за младежта; и местно обусловен - където проблемите на младежта се разпределят между няколко министерства.

http://www.infoyouth.org

център за развитие на човешките ресурсиhttp://www.hrdc.bg

Европейска асоциация за младежки картиhttp://www.eyca.org

сървър Европаhttp://europa.eu/

Европейски младежки парламентhttp://www.eypej.org/

ресурсен младежки центърhttp://www.salto-youth.net/

съдържаниЕ

I. въвЕдЕниЕ .......................................................................... 3

II. бяла книга на ЕвропЕйската комисия .................. 11

III. линковЕ за допънитЕлно чЕтЕнЕ ........................... 87

ЕвропЕйски политики за младЕжтаБългарска, първо издание

© съставителЛюдмила МаневаДарина ИвановаСветлана Пасева

преводГеорги Венин

© печат“Елпринт” - Варна

© издателство “моорЕа”ул. ”Ген. Столетов” 12, 9002 Варнател. (052) 642 871e-mail: office@moorea-bg.comwww.moorea-bg.com

ISBN 978-954-92159-8-4