Година II, брой 3-4, -...

ISSN 2534-9171

http://cyberecology-bg.com/

Година II, брой 3-4,

декември 2018 г.

1

Киберекология (ISSN 2534-9171) бр. 3-4/ 2018

Редакционна колегия

Главен редактор:

Проф. д-р Силвия Минва

Зам. гл. редактор:

Проф. д.ф. н. Оля Харизанова

Редактори:

Проф. д.ф.н. Анета Карагеоргиева

Проф. д-р Александър Гънгов

Доц д-р Сотирис Теохаридис

Техническо оформление:

Калоян Коравски

онлайн: http://cyberecology-bg.com/

2

http://cyberecology-bg.com/


Съдържание

ИНТЕРНЕТ ГРАВИТАЦИЯ

Оля Харизанова

бр. 3 -4, кн. 3/2018

Online | PDF

ДИНАМИКА НА ЗНАНИЕТО, ИСТИНАТА И ЕЗИКОВОТО ЗНАЧЕНИЕ ВЪВ

ВИРТУАЛНАТА РЕАЛНОСТ

Анета Карагеоргиева

бр. 3 -4, кн. 3/2018

Online | PDF

ИНДИВИДУАЛИЗЪМ, СОЦИОНАЛИЗЪМ И ВИРТУАЛНА

КОМУНИКАЦИЯ

Лена Н. Тодорова

бр. 3 -4, кн. 3/2018

Online | PDF

СВЕТЪТ НА ФЕЙСБУК КАТО „ПОДВСЕЛЕНА”

Николай Колев

бр. 3 - 4/2018

Online | PDF

ФЕНОМЕНЪТ ИЗКУСТВЕН СУПЕР-ИНТЕЛЕКТ

Александър Лазаров

бр. 3 - 4/2018

Online | PDF

ВИРТУАЛНИ ВАЛУТИ—РЕЧНИКОВИ ЕДИНИЦИ

Александър Гънгов

бр. 3 - 4/2018

Online | PDF

КИБЕРПЪНКЪТ – СБЪДВАЩАТА СЕ НАУЧНА ФАНТАСТИКА

Спасимир Тренчев

3

http://cyberecology-bg.com/%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B5%D1%82-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F/

http://cyberecology-bg.com/wp-content/uploads/2018/12/Harizanova_IoT-2016.pdf

http://cyberecology-bg.com/%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%BE/

http://cyberecology-bg.com/wp-content/uploads/2018/12/КарагеоргиеваДинамикаНаЗнаниет.pdf

http://cyberecology-bg.com/%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D0%B8-%D0%B2%D0%B8%D1%80%D1%82%D1%83/

http://cyberecology-bg.com/wp-content/uploads/2016/09/LenaTodorova.pdf

http://cyberecology-bg.com/%D0%B2%D0%B8%D1%80%D1%82%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D0%BE%D0%B4/

http://cyberecology-bg.com/wp-content/uploads/2018/12/ФейсбукКатоПодвселена.pdf

http://cyberecology-bg.com/%D1%84%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%8A%D1%82-%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D1%81%D1%83%D0%BF%D0%B5%D1%80-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82/

http://cyberecology-bg.com/wp-content/uploads/2018/12/ЛазаровИСИ-1.pdf

http://cyberecology-bg.com/%D0%B2%D0%B8%D1%80%D1%82%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D1%83%D1%82%D0%B8-%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8/

http://cyberecology-bg.com/wp-content/uploads/2018/12/ГънговвиртуалниВалути.pdf


бр. 3 - 4/2018

Online | PDF

Отзиви и коментари

КИБЕРЗЕМЛЯЦИ И ЗЕМЛЯЦИ

Стоил Рошкев

бр. 3 - 4/2018

Online | PDF

ЧЕТЕНЕ СРЕЩУ ЗЯПАНЕ – ИЛИ КНИГАТА НА ВОЙНА СРЕЩУ МЪРЗЕЛА

Петър Пламенов

бр. 3 - 4/2018

Online | PDF

РОЛЯТА НА ИНТЕРНЕТ И СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ ПРИ “TWITTER”

РЕВОЛЮЦИЯТА В ТУНИС

Цветана Георгиева

бр. 3 - 4/2018

Online | PDF

ОБРАЗОВАНИЕ, ТРАДИЦИИ, СЪВРЕМЕННИ ТЕХНОЛОГИИ

Ангелина Иванова

бр. 3 -4, кн. 3/2018

Online | PDF

4

http://cyberecology-bg.com/%D0%BA%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BF%D1%8A%D0%BD%D0%BA%D1%8A%D1%82-%D1%81%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D1%87%D0%BD%D0%B0-%D1%84%D0%B0%D0%BD/

http://cyberecology-bg.com/wp-content/uploads/2018/12/КиберпънкТренчев-1.pdf

http://cyberecology-bg.com/%D0%BA%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%BB%D1%8F%D1%86%D0%B8-%D0%B8-%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%BB%D1%8F%D1%86%D0%B8/

http://cyberecology-bg.com/%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D0%B7%D1%8F%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2/

http://cyberecology-bg.com/%D1%86%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D1%80%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B5%D1%82/

http://cyberecology-bg.com/%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B8-%D1%82%D0%B5%D1%85/

Интернет гравитация


ИНТЕРНЕТ ГРАВИТАЦИЯ

Оля Харизанова

„След няколко десетилетия компютри ще бъдат вплетени в

почти всеки промишлен продукт.“

(Karl Steinbuch; 1966 г.)

Резюме. В последните години Интернет се превърна в основна среда за забавления, за свързване с други себеподобни или

за работа, като обвързва все повече потребители. Истината е, че от една страна, инфраструктурата на Интернет е продукт на човека

и се развива благодарение на него. От друга страна, тази мрежа вече „живее“ своеобразен собствен живот, но безотказно привлича човешките същества като осигурява удобна среда за генериране и пренасяне на данни и съдържание. Проблемът е, че е все по-

трудно да се отграничи реалното от виртуалното, истинското от симулираното. Границите между видимото физическо и видимото

виртуално се размиват, като пораждат паралелни персонализирани светове. Достъпността на паралелните пространства води до

усещането за свобода и/или власт (например на/над избора), но тласка и към самодостатъчно съществуване. Каква е ролята на

човека в среда, доминирана от мрежи и потоци от данни? Има ли предели, които човекът, за да запази идентичността си, няма да премине? Възможно ли е да се спре инвазията на технологиите, без това да накърни интересите и потребностите на човека?

В статията е направен кратък преглед на „Свързаният свят“ и съответните роли на машините, на мрежите, на големите данни и на самия човек. Очертани са проблемите, породени от изграждащия се „Интернет за всичко“ и настъпващите промени в

екосистемите. Авторът споделя мнението, че все още на преден план са въпросителните относно сигурността, неприкосновеността

на личния живот, хардуерната съвместимост, софтуерната съвместимост, синхронизацията, кабелната инфраструктура, безжичната инфраструктура, извличането на данни, анализа на големи масиви от данни и др. Но решаването на тези проблеми е в посока

разрастване на „Интернет на нещата“ и преход към следваща глобална тенденция – Интернет на нещата като интернет за

всичко.

В текста е откроена възходящата градация „компютърна грамотност – информационна грамотност – информационна култура“. Защитава се тезата, че дигиталното невежество и липсата на информационна култура са предпоставка за дигитално

робство на човека. Направено е заключението, че в условия на засилена тенденция към обвързаност (между устройства и

технологии, между изкуствени и естествени системи, между човека и създадените от него паралелни виртуални светове), ключът за успеха на хората ще бъде овладяването на информационна култура.

Ключови думи: Интернет, Интернет за всичко, Големи данни, Информационна култура

Abstract In the last time Internet is becoming a major medium for work, entertainment or contacts and linking more users. The truth is that on the one hand the Internet is a product of man and develop thanks to him. On the other hand, the Network already "live" own life but

flawlessly attracts human beings by providing a comfortable environment for the generation and transfer of data and content. A problem is

increasingly difficult to distinguish among reality and the virtual simulation. The boundaries between the visible physical and the visible virtual is blurring and create customized parallel worlds. The availability of customized parallel spaces leads to a feeling of freedom and / or

power but provoke self-sufficient existence and closing in these worlds.

What is the role of humans in an environment in which predominate networks and data streams? Is it possible to stop the invasion of

technology without changing interests and needs of man? Are there a limits which man no passing to preserve the human, to preserve its

identity?

The article contain a brief overview of the “connected world” and the respective roles of the networks, of big data and of man himself. It

outlines the problems caused by under construction of “Internet for Everything” and the upcoming changes in ecosystems. The author agrees

that in the foreground are the questions on security, privacy, hardware compatibility, software compatibility, timing, wired infrastructure,

wireless infrastructure, data acquisition, analysis of large datasets. But solving these problems is in the direction of expansion of the Internet

of Things and transition to the next global trend - the Internet of Things like the Internet for Everything.

The author outline an upward gradation between “Computer literacy → Information literacy → Information culture“ and argues that Digital

Ignorance and the lack of Information Cultures are prerequisites for Digital Slavery of man.

The conclusion is that in the terms of increased tendency to connect everything (devices and technologies, artificial and natural systems, man

and parallel virtual worlds), the key to the success of people will be mastering the information culture.

Key words: Internet, Internet for Everything, Big Data, Information Culture

През м. февруари 2016 г. в популярен български сайт за новини беше

публикувана статия със заглавие „Съвременният свят се движи към самотно

5



съществуване“1. Текстът е кратък, но съдържа две ключови изречения: „Светът се

потапя в интернет. Много потребности се решават чрез интернет или неживи обекти“.

Публикации с подобни констатации (включително в научни издания) изпълват

киберпространството, особено през последните 3-4 години. Все повече анализатори на

случващото се в света на хората се опитват да очертаят ефектите от интернет влиянието

или бъдещите измерения на неумолимо настъпващите трансформации. Едно е

безспорно. В последните години интернет се превърна в основна среда за работа, а така

също за забавления, за контакти... Обвързва и все повече потребители. Например

Internet Live Stats2 към февруари 2016 г. сочи над 3,3 милиарда ползватели на интернет.

Истината е, че от една страна интернет е продукт на човека и се развива

благодарение на него. От друга страна, Мрежата вече „живее“ собствен живот, но

безотказно привлича човешките същества като осигурява удобна среда за генериране и

пренасяне на данни и съдържание. Проблемът е, че вече е трудно да се отграничи

реалното от виртуалното, истинското от симулираното. Границите между видимото

физическо и видимото виртуално се размиват, като пораждат паралелни

персонализирани светове. Достъпността на паралелните пространства води до

усещането за свобода и/или власт (например на/над избора), но тласка и към

самодостатъчно съществуване.

Има ли предели, които човекът няма да премине, за да запази идентичността си?

Възможно ли е да се спре инвазията на технологиите без това да накърни интересите и

потребностите на човека? Поставянето на тези и подобни въпроси има основание. В

последно време се оповестяват какви ли не победи на науката над естествения свят: от

успешни опити за имплантиране на устройства в човешки тела и превръщането им в

киборги (например имплантирането на видеокамера свързана с интернет3) до генетично

модифициране на животни с цел производство на вторични продукти за постигане на

свръх-човешки качества (например създаването на изкуствена непробиваема кожа,

произведена от мляко на генно модифицирана коза4). Много малко публикации

1 Михайлова, Антония. Съвременният свят се движи към самотно съществуване., 15.02.2016,

Actualno.com, [http://curious.actualno.com/syvremennijat-svjat-se-dviji-kym-samotno-syshtestvuvane- news_523784.html; 20.02.2016] // Mihaylova, Antonia. The modern world is moving towards a lonely existence. 2 Адрес за достъп: http://www.internetlivestats.com/

3 Profit.bg. Как технологиите се сливат с човешкото тяло?, август 2014,

[http://m.profit.bg/news.php?id=126861; 22.02.2016] // How technology merge with the human body ?, August

2014 4 Hicomm.bg. Учените създават суперхора с непробиваема с куршум кожа., август 2011,

[http://hicomm.bg/science/uchenite-syzdavat-superhora-s-neprobivaema-s-kurshum-koja.html; 21.02.2016] //

Scientists create super humans with impenetrable skin with a bullet., August 2011

6

http://curious.actualno.com/syvremennijat-svjat-se-dviji-kym-samotno-syshtestvuvane-

http://www.internetlivestats.com/

http://m.profit.bg/news.php?id=126861%3B

http://hicomm.bg/science/uchenite-syzdavat-superhora-s-neprobivaema-s-kurshum-koja.html%3B



свидетелстват за известни отстъпления от нововъведенията (например „Заводът на

„Мерцедес“ заменя роботи с хора, роботите не смогват на производството“)5. Повечето

заглавия са красноречиви за бъдещето на свързания свят („Млад химик ще стане

първият български киборг“, „Растения киборги ще си говорят с хората“, „Задава се

първа олимпиада за киборги. Състезанието ще се проведе в Швейцария през 2016“ и

др.)6.

Очевидно е, че проследяването на случващото се около и в интернет е от

ключово значение за разбирането на мащабите на интернет гравитацията, а така също

на тенденциите в близко бъдеще.

Ролята на машините

Безспорно, „целта“ на машината винаги е ограничена и крайна – сама по себе си

тя няма свръх задачи, присъщи на която и да е жива система за осигуряване на

безкрайност на живота. Перспективната цел, на която и да е машина може да се

определи само от човека (създателя на машината). Относно компютрите като машини,

за които многократно се изтъква, че са „незаменим асистент“ за хората и които вече са

повсеместно приложими, могат да се откроят парадоксални изводи:

5 Заводът на „Мерцедес“ заменя роботи с хора, роботите не смогват на производството. 24 часа онлайн,

01.03.2016, [https://www.24chasa.bg/Article/5335229; 02.03.2016] // The factory of "Mercedes" replaced robots

with people, not robots keep up production. 24 hours online 6

Източници: Млад химик ще стане първият български киборг. Novini.bg, 26.02.2016,

[http://www.novini.bg/news/338143-млад-химик-ще-стане-първият-български-киборг.html; 27.02.2016];

http://www.novini.bg/news/338143-%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4- %D1%85%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D0%BA-%D1%89%D0%B5- %D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B5- %D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82- %D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8- %D0%BA%D0%B8%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B3.htmlРастения киборги ще си говорят с хората.

Blitz.bg, 02.02.2014, [http://www.blitz.bg/news/article/248065; 24.02.2016]; Николова, Беатрис. Учен

прогнозира, че до 200 години ще се превърнем в богоподобни киборги. INews.bg, 25.05.2015,

[http://inews.bg/l.a_c.462260_i.465740.html, 22.02.2016]; Задава се първа олимпиада за киборги.

Състезанието ще се проведе в Швейцария през 2016. TechNews.bg, 31.03.2014, [http://technews.bg/article-

69624.html#.VtVuCfk0WG4; 23.02.2016] и др. // Sources: A young chemist, will become the first Bulgarian

cyborg. Novini.bg, 26.02.2016,

[Http://www.novini.bg/news/338143.html; 02.27.2016] Plants cyborgs will talk with people. Blitz.bg,

02.02.2014, [http://www.blitz.bg/news/article/248065; 02.24.2016] Nikolova, Beatrice. Scientists predict that up

to 200 years will become a godlike cyborgs. INews.bg, 25.05.2015,

[http://inews.bg/l.a_c.462260_i.465740.html, 22.02.2016]; Set the first Olympics for cyborgs. The competition

will be held in Switzerland in 2016. TechNews.bg, 31.03.2014, [http://technews.bg/article-

69624.html#.VtVuCfk0WG4; 02.23.2016] and others.

7

https://www.24chasa.bg/Authors/31355

http://www.24chasa.bg/Article/5335229%3B

http://www.novini.bg/news/338143-%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4-%D1%85%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D0%BA-%D1%89%D0%B5-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D0%B8%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B3.html%3B

http://www.novini.bg/news/338143-%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4-%D1%85%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D0%BA-%D1%89%D0%B5-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D0%B8%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B3.html






http://www.blitz.bg/news/article/248065%3B

http://inews.bg/l.a_c.462260_i.465740.html

http://technews.bg/article-

http://www.novini.bg/news/338143.html%3B






- нищо друго не разширява така творческите възможности на човека, както

компютъра, особено относно събирането и предаването на методи за и резултати

от решаването на задачи;

- нищо друго не ограничава така творческите възможности на човека, както

компютърът, най-вече поради трудоемкостта и изискванията за предаване на

интелектуалния опит на предходни поколения;

- за първи път се наблюдава силно противопоставяне между човека и

човечеството – от личността се очакват творчески проявления и наред с това

личността се оказва под пресата на всички предшестващи авторитети, доколкото

тяхното мнение е категорично обобщено и изразено в отработените стандартни

инструменти, програми, алгоритми.

Всъщност, при използването на „умните“ машини човекът изпълнява различни

роли и функции: от техническа поддръжка и обслужване на апаратурата до управление

на сложни алгоритми или взимане на решение по даден въпрос, прогнозиране и

планиране на процеси от/за реалната практика. В нашето съвремие обаче един от

значимите проблеми е разпределянето на ролите между човека и машината. Така

машината-компютър, превърната в компютърна система (хардуер, софтуер), изправя

създателя си пред ключови въпроси за самия него.

Ролята на мрежите

Още през 1999 г., в своя едноименна презентация, Кевин Аштън7 въвежда ново

понятие, като го назовава „интернет на нещата“ (Internet of Things; IoT). То бързо

набира популярност, защото отразява постиженията в информационните и

комуникационните технологии (ИКТ) и се отнася до необходимостта от мрежа,

свързваща към интернет обекти от физическия свят. По-късно обхватът на понятието

се разширява към описание на отворен стандарт за интегриране на RFID-чипове в

разнообразен инвентар или в различни обекти. Днес IoT се отнася до технологични

процеси, свързани с отдалечено предаване на данни чрез различни сензорни

7 Кевин Аштън (Kevin Ashton) е британски технологичен иноватор, който е съосновател на на RFID-

изследователския консорциум Auto-ID Center към Масачузетския технологичен институт (MIT).

Центърът стартира през 1999 г. като спонсориран от индустрията изследователски проект с основна цел

създаване на отворен стандарт за прилагане на RFID навсякъде. По това време Аштън заема длъжността

изпълнителен директор на Центъра. // Kevin Ashton is a British technology innovator who is co-founder of

RFID-research consortium Auto-ID Center at the Massachusetts Institute of Technology (MIT). The center

started in 1999 as industry-sponsored research project with the primary objective of creating an open standard

for the application of RFID everywhere. At that time Ashton was appointed executive director of the Center.

8



устройства8 и до свързването на тези устройства помежду им. Проследявайки началото

и развитието на това ново направление в съвременните мрежови комуникации и

преноса на данни, може да се каже, че през 1999 г. К. Аштън очертава прехода „от

интернет на компютрите – към интернет на нещата – до интернет за всичко“9.

Ако се върнем недалеч във времето, към последното десетилетие на 20. век,

безспорно ще установим, че тогавашните компютри нямат „сетива“ – те бяха машини,

изпълняващи зададени от човека команди преди всичко „ръчно“ (чрез клавиатура или

чрез програма като набор от команди на изкуствен език). Всеобщата оценка за

тогавашните компютри е, че са устройства с ограничения, зависещи от възможностите

на самия човек като основен оператор10

.

Само няколко години по-късно, в началото на 21. век, компютрите вече са в

състояние „да усещат неща“ чрез възможността към тях да се интегрират различни

периферни устройства със сензорни функционалности и безпроблемно свързване към

мрежи. В тази посока са технологиите за гео-локализация и проследяване на

местоположението и/или маршрута на придвижване11

, технологиите за контрол на

транспорта, за контрол на инвентара в различни производства, в сферите на

електронното здравеопазване и пр.

В предстоящите няколко години технологиите, свързващи предмети и

устройства от физическия свят с интернет ще се окажат основа на развитието. В тази

посока е очакваното пускане за масова употреба на „самостоятелно шофиращи“

автомобили (интелигентни автомобили), на интелигентни уреди за производство или за

дома, възможностите чрез импланти да се проследява физиологичното състояние на

човешкия организъм или да се управлява процеса на усвояване на знания и др.

Постепенно „интернет за всичко“ се превърна в универсална фраза, описваща

свързаност на почти всяко устройство към мрежа и отдалеченото му управление.

8 Виж повече: Internet of Things [http://www.sas.com/en_us/insights/big-data/internet-of-things.html;

16.02.2016] // See more 9 Виж: Internet of Everything, [http://ioeassessment.cisco.com/; 17.02.2016]; Tim Bajarin. The Next Big Thing for

Tech: The Internet of Everythin. [http://time.com/539/the-next-big-thing-for-tech-the-internet-of-everything/; 17.02.2016] и др. под. 10

Например разнообразието на информационните източници и количеството информация са

многократно повече от способността на хората да я въведат ръчно, чрез клавиатурата или чрез

сканиране. // For example, the diversity of information sources and the amount of information are much more

than people's ability to introduce it manually using the keypad or by scanning. 11

Интересен е фактът, че през 2000 г. се поставя началото на използването на GPS (Global Positioning

System) за невоенни нужди, а от 2004 г. системите за GPS вече се тестват и прилагат в устройства за

мобилна комуникация. // An interesting fact is that in 2000 was the beginning of the use of GPS (Global

Positioning System) for non-military purposes, and since 2004 GPS systems already tested and implemented in

mobile communication devices.

9

http://www.sas.com/en_us/insights/big-data/internet-of-things.html%3B

http://ioeassessment.cisco.com/%3B

http://time.com/author/tim-bajarin/

http://time.com/539/the-next-big-thing-for-tech-the-internet-of-everything/%3B



Свързаните устройства12

, от една страна, могат да се контролират и настройват от всяко

място на света чрез инфраструктурата на интернет. От друга страна, помежду си те

формират екосистема от устройства, софтуер и услуги13

.

Gartner Inc. - световен лидер в изследванията на информационните технологии -

прогнозира, че през 2018 г. все още няма да има доминираща IoT-платформа като

екосистема (устройства – софтуер – услуги) и ИТ лидерите все още ще

композират/интегрират решения на различни разработчици/доставчици. Но до 2020 г.,

според Gartner, 250 милиарда автоматизирани автомобили ще бъдат свързани помежду

си, ще бъдат управлявани чрез специален комплекс от услуги за интелигентно

шофиране и навигиране, а тази свързаност на автомобилите ще е съществена част от

интернет на нещата14

.

Друг акцент в прогнозите на Gartner Inc. е свързан със съвременния

интелигентен дом. Очакванията са, че до 2020 г. „свързаната кухня“ ще донесе

значителни ползи за промишлеността, търговията на дребно, здравеопазването,

включително за справянето с някои проблеми на устойчивото развитие15

. Всъщност,

моделът „интелигентна кухня“ насърчава нови възможности за електронен бизнес на

няколко нива във веригата на доставки: от такива на храни и други стоки до събиране

на данни от сензори, свързани с кухненско оборудване и автоматизирано генериране на

списъци за пазаруване. Според друга прогноза, на IDC, до 2020 г. се очаква в употреба

да бъдат 220 милиарда свързани устройства16

, което очертава и очаквания мащаб на

IoT, и сферите на развитие на някои индустрии.

Все още на преден план са проблемите със сигурността, неприкосновеността на

личния живот, хардуерната съвместимост, софтуерната съвместимост,

синхронизацията, кабелната инфраструктура, безжичната инфраструктура, извличането

на данни, анализа на големи масиви от данни и др. Решаването им обаче е в посока

разрастване на IoT и може да се очаква следваща глобална тенденция в новите

индустрии – интернет на нещата като интернет за всичко.

12 Наричат ги „интелигентни“ или „умни“ устройства. // They call them "intelligent" and "smart" devices.

13 Tim Bajarin. The Next Big Thing for Tech: The Internet of Everythin. [http://time.com/539/the-next-big-thing-for-tech-

the-internet-of-everything/; 17.02.2016] 14

Predicts 2015: The Internet of Things. Gartner, [http://www.gartner.com/document/2952822; 17.02.2016] 15

Например се очаква 15% от спестяванията в хранително-вкусовата индустрия да се постигнат именно

чрез „интелигентни/свързани кухни“. // For example, it expects 15% of their savings in the food industry to

achieve it is through "smart / connected kitchen." 16

Internet of Things: Data from Embedded Systems Will Account for 10% of the Digital Universe by 2020. IDC,

2014, [http://www.emc.com/leadership/digital-universe/2014iview/internet-of-things.htm; 17.02.2016]. Виж

също: Gartner Inc., [http://www.gartner.com/technology/home.jsp; 17.02.2016].

10


http://time.com/539/the-next-big-thing-for-tech-

http://www.gartner.com/document/2952822%3B

http://www.emc.com/leadership/digital-universe/2014iview/internet-of-things.htm%3B

http://www.gartner.com/technology/home.jsp%3B



Ролята на данните

„Свързаният свят“ вече ни изправи пред съществен проблем: постигането на

контрол върху огромни масиви от данни, постъпващи за обработка от множество

виртуализирани процеси в различни сфери на обществено-икономическите практики

(фиг. 1). Количеството на данните нараства експоненциално всеки ден. В тази връзка

възникнаха нови мерни единици за количество информация и нови модели, наречени

най-общо Големи данни (Big Data). Една приблизителна оценка сочи, че през

последните 1-2 години за около 24 часа са се произвеждали най-малко 2,5 квинтилиона

байта17

. Само фирмата Google е обработвала дневно почти 3,5 милиарда заявки, а

онлайн магазинът им е регистрирал 10 екзабайта данни18

. През 2015 г. Amazon, от своя

страна, отчита 1 000 000 000 гигабайта „произведени“ данни; за съхраняването на

данни от 152 милиона потребители Amazon са предоставили 1 400 000 сървъра19

.

17 За сравнение: 1 квинтилион байта се равнява на 1 000 000 000 000 000 000 байта (единица, последвана

от 18 нули); 1 терабайт се равнява на 1024 гигабайта; 1 петабайт се равнява на 1024 терабайта; 1 ексабайт

се равнява на 1024 петабайта; 1 зетабайт се равнява на 1024 ексабайта; 1 йотабайт се равнява на 1024

зетабайта. Ако се опитаме да измерим тези количества информация в брой книги се оказва, че: 1 гигабайт

е приблизително 1600 книги, 1 терабайт – 1 600 000 книги, 1 петабайт – 160 000 000 книги, а 1 екзабайт –

около 3000 пъти повече от фонда на Конгресната библиотека. // For comparison: 1 quintillion bytes equals 1

000 000 000 000 000 000 bytes (one followed by 18 zeros); 1 terabyte equals 1,024 gigabytes; 1 petabyte equals

1,024 terabytes; 1 exabytes equals 1,024 petabytes; 1 zettabyte is equivalent to 1,024 exabytes; 1 yotabayt equals

1024 zettabyte. If we try to measure these quantities of information in the number of books it turns out that 1

gigabyte is approximately 1,600 books, 1 terabyte - 1.6 million books, 1 petabyte - 160 million books and 1

exabyte - about 3,000 times the fund library of Congress. 18

Виж: Big Data and Analytics Trends 2015. [http://www.visualistan.com/2015/01/big-data-and-analytics-

trends-2015.html; 17.02.2016]; 10 любопитни факта за интернет.

[http://infobulgaria.info/news.php?itm=23215; 18.02.2016] // 10 interesting facts about the Internet 19

Amazon.com. Big Data on Amazon Web Services. [https://aws.amazon.com/big-data/; 18.02.2016].

11

http://www.visualistan.com/2015/01/big-data-and-analytics-

http://infobulgaria.info/news.php?itm=23215%3B



Фигура 1. Произход на Големите данни

Генерираните потоци от данни пораждат затруднения не само поради

количествените си измерения, но и поради разнородните формати на първичните

данни, а така също необходимостта те да подлежат на различни обработки от различни

потребители с различни цели20

. В тази връзка вече се заговори за пореден нов модел, т.

нар. Езеро от данни (Data Lake): репозиториум, съдържащ големи количества „сурови“

данни - данни в оригинален формат според произхода. Данните в репозиториума могат

да се достъпват от различни потребители; потребителите могат да анализират данните

според потребностите си; данните дават възможност потребителите да ги свързват,

смесват, проучват и да получават вторични данни от приложените обработки според

целите си21

.

Новите източници на данни и съдържание са разнообразни: хардуерни

устройства, различни машини, физически точки за достъп до мрежа, различни процеси

за събиране на данни, логвания, RFID, метрики, мобилен трафик, гео-позициониране и

др. Постъпващите данни се отличават с: количество, честота на изменение,

многообразие, достоверност (фиг. 2).

20 Datafloq.com. 7 Important Big Data Trends for 2016. [https://datafloq.com/read/7-big-data-trends-for-

2016/1699; 17.02.2016]. 21

Datafloq.com. The Future of Big Data: How Data Lakes Open New Possibilities for Your Organization.

[https://datafloq.com/read/Data-Lakes-Open-Possibilities-Your-

Organization/1695?utm_source=datafloq&utm_medium=ref&utm_campaign=datafloq; 18.02.2016].

12



Фигура 2. Четири величини, характеризиращи Големите данни

Обяснимо, през м. ноември 2015 г. Международният съюз по далекосъобщения

(International Telecommunication Union; ITU) публикува нов стандарт (Y.3600)22

, в

който подробно се описват изискванията, възможностите и употребата на облачно

базирани Големи данни. В него е указано и как да бъдат развити облачни изчислителни

системи (Cloud Computing) така, че да предоставят услуги за Големи данни (big data as

a service; BDaaS)23

. От ключовите думи, с които е маркиран този стандарт, може да се

съди за обхвата му, но също така и за ИКТ направленията, които са от съществено

значение за развитието на днешния свят: големи данни, екосистема от големи данни,

съхраняване на данни, анализиране на данни, анализиране на данни в реално време24

.

Необходимостта от стандарт е свързана с това, че облачно базираните Големи данни

осигуряват възможности за събиране, съхранение, анализиране, визуализиране и

управление на големи по обем и разнородни данни, които чрез използването на

традиционни технологии няма как да се предават и анализират с необходимата скорост

и качество. Основната цел на стандарта Y.3600 е да се гарантира, че ползите от

Големите данни ще са в глобален мащаб и че тези ползи ще се разпрострат върху целия

свят.

Каква е връзката между големите данни и изчислителните облаци? Големите

данни се отнася до технологии и услуги, които извличат ценна информация от огромни

масиви от данни, докато изчислителните облаци осигуряват условия/достъп за

споделяне на физически или виртуални ресурси чрез самообслужване от страна на

потребителите на данни (big data service customer; BDC) или чрез заявено от тях

администриране от провайдър на данни (big data service provider; BDSP). Големите

данни са предназначени за обработка по заявка, като се характеризират с разпределено

съхранение и възможност за висока производителност при обработка. Облаците пък

22 [Y.3600] Series Y: Global Information Infrastructure, Internet Protocol Aspects and Next-Generation

Networks. Cloud Computing. Big data – Cloud computing based requirements and capabilities.,

Telecommunication Standardization Sector of ITU, 2015. [http://www.itu.int/rec/T-REC-Y.3600-201511-I;

20.02.2016]. 23

BDaaS: Облачни услуги, които осигуряват възможности за потребителите да събират, съхраняват,

анализират, визуализират и управлават големи данни, включително в реално време. // Cloud services that

provide opportunities for users to collect, store, analyze, visualize and upravlavat large data, including real-time. 24

Y.3600: Keywords - Big data, big data ecosystem, cloud computing, data analytics, data storage, real-time

analysis.

13

http://www.itu.int/rec/T-REC-Y.3600-201511-I%3B



отговарят на предизвикателствата от Големите данни чрез осигуряване на операции

върху тях (като скалируемост и бързина), непостижими с по-старите технологии;

осигуряват и достъп до различни инструменти за изпълнение на операции в

екосистемата на Големите данни (фиг. 3).25

Фигура 3. Екосистема на Големи данни

Източник: Y.3600(15)_F 6-1.

И все пак, водещо в технологиите за Големите данни е свързването им с хората,

осигуряването на множество и различни услуги, удовлетворяващи потребителските

нужди. Нещо повече, дори и да са произведени от машини или част от тях да са

предназначени за поддържане на автоматични процеси между машини, данните, по

един или друг начин, са свързани с физическия свят, обитаван от човешките същества.

25

[Y.3600] Series Y: Global Information Infrastructure, Internet Protocol Aspects and Next-Generation

Networks. Cloud Computing. Big data – Cloud computing based requirements and capabilities.,

Telecommunication Standardization Sector of ITU, 2015, pp. 4-6. [http://www.itu.int/rec/T-REC-Y.3600-

201511-I; 20.02.2016].

14

http://www.itu.int/rec/T-REC-Y.3600-



Ролята на човека

В света на мрежите и данните, в света на свързаните неща, човекът днес е

изправен пред редица проблеми, защото като Създател се оказа зависим и уязвим от

творението си.

Едно от предизвикателствата е свързано с „пристрастяването“. Пример? Преди

дни, поради техническа повреда по трасето, достъпът до интернет прекъсна. Само след

минута-две, в коридора на етажа в служебната сграда се събрахме всички „не можещи

без Мрежата“ – тревожни, гневни, оплакващи се, че няма как да си вършим работата.

Като че ли бяхме забравили как се работи без интернет, като че ли нямаше как да

изпишем поредните думи в поредните изречения. Всеки от нас споделяше, че се

чувства „с вързани ръце“ – няма имейли, няма файлове, няма онлайн новини…

Друго предизвикателство е свързано със „зависимостта“. Примери много, но ще

припомня случилото се по време на местнтеи избори през 2015 г., когато поради

хакерска атака връзката на компютрите, чрез които се въвеждаха изборните протоколи,

със сървъра прекъсна. Спомняте ли си каква паника, какви опасения за сигурността на

данните предизвика всичко това? А спомняте ли си началото на опитите родители да

записват децата си в детски градини през онлайн система и срива на мрежата поради

претоварване (повече заявки към сървъра от възможностите му да обработи за единица

време)? И в двата случая значими обществени процеси се оказаха под заплаха заради

силната си зависимост от Мрежата.

Трето предизвикателство е свързано със „сигурността“ – на хората-потребители,

на съдържанието, на инфраструктурата. Заговори се за киберсигурност, за

киберпрестъпност… Уязвимо се оказа всичко, свързано по някакъв начин с интернет.

Проследете например интерактивните изображения на NORSE26

и ще се удивите от

количеството на атаките към сървъри в целия свят за части от секундата.

Изброяването на предизвикателства може да продължи. По-важно е да се

подчертае, че от едната страна е удобството при работа в мрежова среда – бързо, на

един клик отстояние, асистирано от програми и машини. От другата страна е „войната“

между или чрез машините – „всичко срещу всичко“.

Очертаното по-горе подсказва нова роля на човека като част от променената

екосистема. Очертава и необходимостта да се балансира между ползите, опасностите и

вредите от кибернетичните творения, от кибернетичното развитие.

26

Адрес за достъп до NORSE: http://map.norsecorp.com/#/.

15

http://map.norsecorp.com/%23/



Интернет на компютрите

• Компютърна грамотност

Интернет на нещата

• Компютърна грамотност

• Информационна грамотност

Интернет за всичко

• Информационна култура

В началото, при появата на компютрите, желаещите да ги използват бяха

принудени да опознаят машините, да разбират техния език, да се научат да ги

командват и едва тогава да се възползват от предимствата. Наложи се да придобият

компютърна грамотност – знания и умения за работа с устройството и софтуера. По-

късно, с появата на компютърните мрежи и последващото им свързване в Глобална

мрежа, нужните знания и умения се умножиха – потребителите трябваше да усвоят и

спецификата на използването на мрежови ресурси. Стана факт необходимостта от

информационна грамотност – ориентирането в информационните потоци и владеенето

на инструменти за тяхното управление. Днес, за да бъдем успешни при взаимодействие

със свързания свят, вече се нуждаем от информационна култура – познаване както на

компютърните системи, така и на киберпространството, и на ресурсите, и на правилата

за поведение във виртуални среди… В свят, в който информацията вече е ключов

ресурс за развитие, хората-потребители формират своеобразни общности, отличаващи

се с целенасочена употреба на ИКТ, със специфични знания, умения, поведение и

практики във виртуалните екосистеми, с различни способи за самоизразяване и

самопознание (фиг. 4). Формирани са и нови набори от правила, предписващи

определено поведение във виртуалните среди с присъщи преживявания и стремежи.

Фигура 4. Еволюция на изисквания към потребителите на IoT-екосистемата

Нека приемем, чe информационната култура обхваща знания и умения, свързани

с: възприемането и обработката на големи масиви от информация, безпроблемно

използване на съвременните средства за извличане и прилагане на информация,

владеене на съвременните инструменти за комуникация (стационарни и мобилни;

локални и мрежови), адаптивност и способност за работа във виртуални екипи,

прилагане на софтуерни инструменти за представяне на данни и информация в

различни формати и др. под. Ако това е така, компютърната грамотност, както и

общата информационна грамотност не са достатъчни. Изисква се продължително и

задълбочено усвояване на редица техники и технологии до степен, гарантираща

16



включването им в работните процеси и даже в бита. Ето защо, макар броят на интернет

потребителите да расте постоянно, към момента информационната култура е повече

елитарна, отколкото масова. Тя е за „избрани“ – за онези, които разполагат със

свободен достъп до технически и технологични ресурси, владеят „езика“ на ИКТ, могат

да „общуват“ с ИКТ или със себеподобни чрез ИКТ. В опозиция е с т. нар. дигитално

неравенство27

, разбирано като разделение на хората спрямо наличието на достъп до

информация и ИКТ28

. В опозиция е и с дигиталното невежество.

Какво може да се очаква в близко бъдеще? Засилени тенденции на обвързаност –

между устройствата, между технологиите, между „нещата“, между изкуствените и

естествените системи, между човека и създадените от него паралелни виртуални

светове. И в това бъдеще ключът към успеха на хората ще бъде овладяната

информационна култура, а отсъствието й – гаранция за дигитално робство.

Използвана литература и информационни източници

[Y.3600] Series Y: Global Information Infrastructure, Internet Protocol Aspects and Next-

Generation Networks. Cloud Computing. Big data – Cloud computing based

requirements and capabilities., Telecommunication Standardization Sector of ITU,

2015. [http://www.itu.int/rec/T-REC-Y.3600-201511-I; 20.02.2016].

[Y.3600] Series Y: Global Information Infrastructure, Internet Protocol Aspects and Next-

Generation Networks. Cloud Computing. Big data – Cloud computing based

requirements and capabilities., Telecommunication Standardization Sector of ITU,

2015, pp. 4-6. [http://www.itu.int/rec/T-REC-Y.3600-201511-I; 20.02.2016].

27 Дигиталното неравенство често се отъждествява с информационно неравенство, свързано с наличието

или не на достъп до информационни технологии и иновации, интернет, комуникация и съответни услуги.

Разглежда се като ключов съвременен проблем, защото повлиява развитието на обществото, начина на

живот, формите на съжителство и ценностите системи. // Digital inequality is often equated with information

inequality associated with the presence or absence of access to information technologies and innovation, Internet

communication and relevant services. Seen as a key contemporary issue because influenced the development of

society, lifestyle, forms of cohabitation and values systems. 28

Виж например: State of the Internet (Report). Akamai.com, [https://www.akamai.com/us/en/our-

thinking/state-of-the-internet-report/index.jsp; 03.03.2016]; The Digital Divide, ICT, and Broadband Internet.

Internet World Stats, [http://www.internetworldstats.com/links10.htm] 03.03.2016].

17



http://www.akamai.com/us/en/our-

http://www.internetworldstats.com/links10.htm



7 Important Big Data Trends for 2016. Datafloq.com. [https://datafloq.com/read/7-big-data-

trends-for-2016/1699; 17.02.2016].

Big Data and Analytics Trends 2015. [http://www.visualistan.com/2015/01/big-data-and-

analytics-trends-2015.html; 17.02.2016]

Big Data on Amazon Web Services. Amazon.com. [https://aws.amazon.com/big-data/;

18.02.2016].

Gartner Inc., [http://www.gartner.com/technology/home.jsp; 17.02.2016].

Hicomm.bg. Учените създават суперхора с непробиваема с куршум кожа., август 2011,

[http://hicomm.bg/science/uchenite-syzdavat-superhora-s-neprobivaema-s-kurshum-

koja.html; 21.02.2016].

Internet Live Stats, http://www.internetlivestats.com/

Internet of Everything, [http://ioeassessment.cisco.com/; 17.02.2016]; Tim Bajarin. The Next

Big Thing for Tech: The Internet of Everythin. [http://time.com/539/the-next-big-thing-for-

tech-the-internet-of-everything/; 17.02.2016]

Internet of Things [http://www.sas.com/en_us/insights/big-data/internet-of-things.html;

16.02.2016].

Internet of Things: Data from Embedded Systems Will Account for 10% of the Digital

Universe by 2020. IDC, 2014, [http://www.emc.com/leadership/digital-

universe/2014iview/internet-of-things.htm; 17.02.2016].

NORSE, http://map.norsecorp.com/#/.

Predicts 2015: The Internet of Things. Gartner, [http://www.gartner.com/document/2952822;

17.02.2016]

State of the Internet (Report). Akamai.com, [https://www.akamai.com/us/en/our-

thinking/state-of-the-internet-report/index.jsp; 03.03.2016]

The Digital Divide, ICT, and Broadband Internet. Internet World Stats,

[http://www.internetworldstats.com/links10.htm] 03.03.2016].

The Future of Big Data: How Data Lakes Open New Possibilities for Your Organization.

Datafloq.com. [https://datafloq.com/read/Data-Lakes-Open-Possibilities-Your-

Organization/1695?utm_source=datafloq&utm_medium=ref&utm_campaign=datafloq

; 18.02.2016].

Tim Bajarin. The Next Big Thing for Tech: The Internet of Everythin. [http://time.com/539/the-next-

big-thing-for-tech-the-internet-of-everything/; 17.02.2016]

***

10 любопитни факта за интернет. [http://infobulgaria.info/news.php?itm=23215;

18.02.2016] // 10 interesting facts about the Internet.

Заводът на „Мерцедес“ заменя роботи с хора, роботите не смогват на

производството. 24 часа онлайн, 01.03.2016, [https://www.24chasa.bg/Article/5335229;

18

http://www.visualistan.com/2015/01/big-data-and-

http://www.gartner.com/technology/home.jsp%3B

http://hicomm.bg/science/uchenite-syzdavat-superhora-s-neprobivaema-s-kurshum-

http://www.internetlivestats.com/

http://ioeassessment.cisco.com/%3B


http://time.com/539/the-next-big-thing-for-

http://www.sas.com/en_us/insights/big-data/internet-of-things.html%3B

http://www.emc.com/leadership/digital-

http://map.norsecorp.com/%23/

http://www.gartner.com/document/2952822%3B

http://www.akamai.com/us/en/our-

http://www.internetworldstats.com/links10.htm


http://time.com/539/the-next-

http://infobulgaria.info/news.php?itm=23215%3B

https://www.24chasa.bg/Authors/31355

http://www.24chasa.bg/Article/5335229%3B



02.03.2016] // The factory of "Mercedes" replaced robots with people, not robots keep up

production. 24 hours online

Задава се първа олимпиада за киборги. Състезанието ще се проведе в Швейцария

през 2016. TechNews.bg, 31.03.2014, [http://technews.bg/article-

69624.html#.VtVuCfk0WG4; 23.02.2016] и др. // Set the first Olympics for cyborgs. The

competition will be held in Switzerland in 2016. TechNews.bg

Как технологиите се сливат с човешкото тяло?, Profit.bg. август 2014,

[http://m.profit.bg/news.php?id=126861; 22.02.2016] // How technology merge with the

human body ?, Profit.bg, August 2014

Михайлова, Антония. Съвременният свят се движи към самотно

съществуване., 15.02.2016, Actualno.com, [http://curious.actualno.com/syvremennijat-svjat-

se-dviji-kym-samotno-syshtestvuvane-news_523784.html; 20.02.2016] // Mihaylova,

Antonia. The modern world is moving towards a lonely existence., 15.02.2016, Actualno.com

Млад химик ще стане първият български киборг. Novini.bg, 26.02.2016,

[http://www.novini.bg/news/338143-млад-химик-ще-стане-първият-български-

киборг.html; 27.02.2016] // A young chemist, will become the first Bulgarian cyborg.

Novini.bg

Николова, Беатрис. Учен прогнозира, че до 200 години ще се превърнем в

богоподобни киборги. INews.bg, 25.05.2015, [http://inews.bg/l.a_c.462260_i.465740.html,

22.02.2016] // Nikolova, Beatrice. Scientists predict that up to 200 years will become a

godlike cyborgs. INews.bg

http://www.novini.bg/news/338143-%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4- %D1%85%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D0%BA-%D1%89%D0%B5- %D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B5- %D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82- %D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-

%D0%BA%D0%B8%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B3.htmlРастения киборги ще си говорят с

хората. Blitz.bg, 02.02.2014, [http://www.blitz.bg/news/article/248065; 24.02.2016] // Plants cyborgs will talk with people. Blitz.bg

19


http://m.profit.bg/news.php?id=126861%3B

http://curious.actualno.com/syvremennijat-svjat-

http://www.novini.bg/news/338143-%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4-%D1%85%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D0%BA-%D1%89%D0%B5-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-









Динамика на знанието, истината и езиковото значение…


ДИНАМИКА НА ЗНАНИЕТО, ИСТИНАТА И ЕЗИКОВОТО ЗНАЧЕНИЕ

ВЪВ ВИРТУАЛНАТА РЕАЛНОСТ

Анета Карагеоргиева

Резюме: Виртуалната реалност променя понятията ни за знание и познвателни функции, както и тези за истина и значение. Ако

трябва да опишем тези промени с една единствена дума, тя би била

„диверсификация“. Главната последица от тази динамика е необходимостта да предефинираме когнитивния профил на Интернет-

по- требителите и действащите във виртуалната реалност, а това имплицира нужда от търсене на нови стратегии за развитие на

комуникативните умения. От това произ-тичат нови социални проблеми, но те са само очертани в текста, без претенция за

изчерпателност. Когнитивните промени се анализират в рамката на ситуираното и въплътено познание, а динамиката на значението

и истината се проследява в конте-кста на стандартната фрегеанска семантика.

Ключови думи: виртуална реалност, Интернет, познавателни функции, знание, зна-чение, истина

Abstract. Virtual reality changes our concepts of knowledge and cognitive functions as well as those of truth and meaning. If those changes are to be described by one single word, that will be diversification. The main consequence of this dynamics is the necessity to re-define the

cognitive profile of Internet users and virtual reality agents which implies that we must seek for new strategies of development of speaker’s communicative skills. Consequently, new social problems arise but the latter are only sketched without any claim to comprehensiveness.

Cognitive changes are being analyzed in the framework of situated, embodied, and embedded cognition, and meaning and truth dynamics is being tracked in the context of standard Fregean semantics.

Key words: virtual reality, Internet, cognitive functions, knowledge, meaning, truth.

След лингвистичния обрат във философията от началото на ХХ в. едно от най-упорито

изследваните отношения в познавателната дейност на човека е това между езика и света. Според

съвременния американски философ Алойзиъс Мартинич [1], това е така, защото реалността е

недостъпна за философско изследване директно (директно тя се изследва от физическите науки –

общи и специални), както показва многообразието и некохерентността на различните

метафизически концепции за нея. Езикът обаче ни позволява да я изследваме индиректно, защото

той осъществява успешно комуникативните и когнитивните си функции най-вече тогава, когато

адекватно репрезентира структурата на света. Под „адекватно“ тук разбирам не непременно точно и

наподобяващо света репрезентиране, а такова, което ни позволява да се ориентираме в средата така,

че да постигаме целите и намеренията си. Така структурата на езика става изоморфна на

структурата на света и ни позволява да

разберем нещо повече за него. Това обяснява защо анализът на езика може да служи като основание

за метафизически и онтологически теории. Първият въпрос, на който трябва да се отговори във

философията на езика, обаче, е този за истинността на нашите езикови изрази. Затова класическото

отношение, което философията на езика изследва, е отношението между езиково значение и истина.

Ще се опитаме да покажем какви промени претърпява анализът на езиковото значение тогава,

когато работим с виртуални реалности, и как се модифицират когнитивните функции на езика в тези

условия. Интернет съществено променя достъпа ни до информация, а с това повлиява на начините,

по които помним, мислим и използваме езика. Нещо повече, намаляват дейностите, които

упражняваме, без да използваме Интернет (под Интернет ще разбирам всички приложения,

20

http://cyberecology-bg.com/%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d0%b0%d0%bc%d0%b8%d0%ba%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b7%d0%bd%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%b8%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b8-%d0%b5%d0%b7%d0%b8%d0%ba%d0%be/#_ftn1



построени върху дигитално представената информация, т.е. не само световната мрежа, но и

социалните мрежи, и електронната поща, например). Даже рецептите за готвене започват да идват

най-вече от мрежата, да не говорим за информацията, която ни е необходима в работата или при

почивка чрез четене, гледане на филми, слушане на музика и т.н. С други думи, мрежата става част

от нашата когнитивна екология, която може да се определи като „многоизмерни контексти, в които

помним, чувстваме, мислим, усещаме, общуваме, въобразяваме си и действаме, често в

сътрудничество с други хора, в движение и при многостранно взаимодействие с това, което ни

заобикаля“[2]. Можем да се съгласим с Хътчинс, че изучаването на когнитивните екосистеми ще

става все по-важна част от когнитивната наука[3]. Общата рамка, от която ще се ръководя в

настоящото изследване, е тази на „въплътеното и ситуирано познание“.[4] Естествено, ще се

придържам и към въплътената концепция за езика, описана най- подробно и подкрепена с над 200

експеримента в книгата на Б. Бъргън „По-силно от думите“[5], но станала популярна още през 80-те

години на ХХ в. чрез творчеството на М. Джонсън и Д. Лейкъф[6]. Най-напред ще опиша накратко

разбирането си за виртуална реалност и философските проблеми, които тя повдига; след това ще

реконструирам сбито концепцииите за въплътеното и ситуирано познание, а накрая ще проследя как

се променят когнитивните функции, включително тези на езика, във виртуалната реалност.

І. Изходни тези за природата на виртуалната реалност

Създаването на виртуалната реалност наподобява коперниканската революция във физиката:

докато при въпросната революция се утвърждава картина на реалността, различна от

привидностите, виртуалната реалност утвърждава обратното, а именно реалността на

привидностите. Виртуалната реалност не е априори рационална, емпирична и верифицируема.

Смисълът на езиковите изрази, които определят и/или конкретизират нещо във виртуалната

реалност, израства именно от тези определения и конкретизации – така всички

емпирични хипотези стават (или могат да станат) истинни.

Информационното пространство е реално – то е мястото, където отиваме, когато

разговаряме по телефона; то е субстратът на книгите и филмите. Там живеят нашите

пари. Това пространство .рансцендира обичайната

география. Затова и старите понятия за истина,

знание и значение изискват предефиниране. Това

става с въвеждането на понятието „когнитивна

валидност“. При когнитивната валидност имаме

правилно свързани образи, които кореспондират на

образите във иртуалната реалност, генерирани според

21








правилата на изчислението и според желанията на потребителя. От това разбиране следват и

няколко интересуващи ни характеристики на виртуалната реалност. Първата може да бъде наречена

„включеност“. Това означава, че във виртуалната реалност потребителят вече е участник в

информационните взаимодействия. При това симулираната физическа реалност е само

подмножество на виртуалната реалност, при това незадължително. Второ, налице е изпъкващ

плурализъм: дигиталната среда е устроена така, че да пасва на перспективата на индивида. Това

имплицира, че споделената реалност не е въпрос на предпоставяне, както стоят нещата с физическия

свят, а въпрос на договаряне между участниците/потребителите. Трето, съществен аспект е

когнитивната интеграция, която представлява обединяването на аналитичния символизъм с

аудиовизуалната образност; това създава чувство за цялост, при което изчислението става

емоционално, разумът губи приоритета си, а материалното вече не доминира в сетивата. Променя се

вкоренената представа, че светът е там, защото командва какви ще са усещанията ни. Напротив,

виртуалната реалност се съгласува повече с енактивисткото разбиране за възприятието[7] –

възприятието е взаимодействие с обектите на средата, а не нещо, което ни се случва независимо от

поведението ни. Четвърто, виртуалната реалност ни сблъсква с т.нар. реализъм на нематериалното:

виртуалната реалност не е дадена, тя активно се конструира. Това означава, че в нея нямаме

дихотомията субект-обект. Накрая, виртуалната реалност се отличава с изпъкваща изобилност: тя е

въпрос на организация, а не на собственост или територия, нито пък на натрупване. Отделните

сегменти виртуална реалност могат да се комбинират по огромен брой начини и това поражда

съответно огромен брой варианти на реалност. Така тук могат да съжителстват взаимно изключващи

се среди и/или да се смесват сегменти на реалното с тези на виртуалното. Това определя

парадоксалността на построенията в нея.[8] Какви са философските проблеми, които иртуалната

реалност повдига? Ще изброя само някои от тях. Първият може да се нарече метафизически и тук

трябва да се отговори на въпроса дали опитът от виртуалната реалност е качествено равностоен на

този от обичайния свят и дали може да се извършва пренос на опит от виртуалното към реалното?

Втори проблем е проблемът за промяната на когнитивните способности и техните функции в

резултат на оперирането в и чрез виртуалната реалност. Трето, как се анализира езиковото значение

в условията, при които нямаме стабилен материален контекст на изказванията, така че истината да

се дефинира като кореспонденция с положението на нещата в света? Като четвърто стои нуждата от

определянето на природата и параметрите на т.нар. флуиден Аз (по-късно в този текст ще го

съпоставя с „квантифицирания Аз“ от мрежата). Тук трябва да се отговори на въпроси като: какви са

когнитивните ефекти на виртуалното тяло, което се програмира, а не се заварва готово? Какво

правят с Аза транспортабилните перспективи? Как влияе на Аза липсата на маса? А наличието на

свръхсили? Накрая може да се спомене и проблемът, който ще засегна само бегло по-долу: този за

киберсоциализацията. Основният въпрос тук е за ефекта, който има върху хората взаимодействието

без материални последствия.

22





ІІ. Интернет и когнитивните функции на човека

Нека да повторим основната ни предпоставка, а именно разглеждането на Интернет като все

по- важна част от материалната среда, в която се разгръщат човешките познавателни и езикови

дейности. Нещо повече, особено що се отнася до мобилните устройства, те стават продължение на

човешкото тяло и обосновават разглеждането им като илюстрация на въплътеното познание. Тук

трябва да обърнем специално внимание на т.нар. устройства за увеличаване или смесване на

реалността като Google Glass или Microsoft HoloLens. Всеки път, когато „качваме“, анотираме,

редактираме или постваме, ние биваме въвлечени в конструирането и конфигурирането на среда,

която на свой ред играе все по-важна роля в оформянето на профила на нашите когнитивни и

интелектуални усилия.“ [9]

ІІ.1. Въплътеното познание.

Тезата за въплътеното познание води началото си от 90-те години на ХХ в., като е застъпена,

например, в книгата на Анди Кларк.[10]Както The Cambridge Handbook of Situated

Cognition[11] отбелязва, три отделни, но свързани помежду си тези характеризират споменатата

доктрина. Най-напред, това е твърдението, че познанието зависи и дори понякога се конституира от

човешкото тяло. Второ, това е тезата за ситуираното познание, която гласи, че когнитивните

процеси понякога се формират при участието на био-екстернални ресурси.[12] Накрая, това са

тезите за разширеното и разпределено познание, според които когнитивните състояния и процеси

при определени обстоятелства са разпределени между различни когнитивни агенти и когнитивни

артефакти. Ако приемем, че средствата на материалната култура като карти, сметачни машини,

книгопечатните преси и т.п. сериозно увеличават нашите когнитивни способности, то Интернет е

само последният инструмент в историята на инструментите за дооформяне и подпомагане на

познанието. Въпросът е дали Интернет само отваря нови когнитивни пространства или в същото

време затваря някои такива. Ето някои съображения за ролята на електронната памет. Вследствие на

приемането, че запазеният в компютъра файл ще е достъпен за отваряне дълго време напред, нашите

биологични системи за запаметяване започват да проявяват тенденция да запомнят

местонахождението на тези файлове, а не съдържанието им. Това означава, че те се

преструктурират. Ние сме склонни да зползваме търсачки, за да си припомним фактите и да решим

споровете си. Така интелектуалните ни навици се променят, и то на базисно равнище.

Въпросът е как да оценим тази промяна. Дали нашите предци, които са използвали външни

системи за запомняне – връзване на възли, записване на глинени таблички или протоколиране на

хартия са се чувствали застрашени откъм когнитивни способности? Може би тук количественият

фактор е от значение, защото електронната памет може да поеме много по-големи информационни

масиви. Така се изземват редица навици за запомняне и припомняне; колкото по-„умен“ става

светът около нас, в лицето например на смартфоните, толкова повече (може би) закърняват нашите

23







когнитивни способности за запаметяване. Ако разширим това разсъждение до всички смарт-неща,

като смарт-коли, смарт-сгради и смарт-градове, то Интернет променя природата на нашите

взаимодействия с външната среда, като я прави по-чувствителна към нашите нужди и в по-голяма

степен „протезираща“ нашите мисли и действия. Това може да се тълкува като увеличаване на

биологически базираните ни способности (например, Смарт и др. вж. бел. 5), но, според мен,

диаметрално противоположната оценка е по-обоснована. Тя има две страни. Първата е

пренасочването на активността от човешкото тяло и мозък към „умните“ артефакти, което означава,

че буферът „култура“ между човека и природната му среда се разраства и става все по-сложен за

достъп и управление. Това означава както развитие на човешките умения за достъп и управление

(положителен елемент), така и отдръпване на мнозинството от тези процеси в полето на

консумацията на резултатите от този достъп и управление, осигурени от спонтанно или нарочно

делегирани единици (отрицателен елемент). Това, на свой ред, означава по- нататъшно разслоение

на обществото по нов признак – умение да си служи с кибер-инструментите или липсата на такова.

Следва нарушена комуникация и може би неизбежна йерархизация на по- умеещи и по-малко

умеещи, което застрашава социалното равновесие, а оттам и социалното благополучие. Както ясно

показват изследванията на Пикет и Уилкинсън[13], обществата с по-голямо социално равенство са

по-успешни от тези с повече неравенство.

Второ, да се разчита на външни „протези“ за осъществяване на когнитивните функции би

означавало последните да се приспособяват към първите, т.е. изкуствената среда да придобие ролята

на селектор в по-нататъшната еволюция на човека, което би разкъсало връзката с естествената

такава, ако не се вземат съответните мерки. С други думи, кибер-екологията ни задължава не само

да се съобразяваме с нея, а да я модифицираме с оглед на запазване на връзката с обичайната

екология, например чрез увеличаване на времето за спорт, общуване с природата и др. Тук обаче се

крие опасността натискът на изкуствената среда да стане толкова голям, че основните промени да

стават именно с оглед на нея и така да се затормозят не само когнитивните функции, разчитащи на

естествени ресурси, но и всички останали телесни функции, а това би било бавна смърт за

човечеството. Разбира се, аз не отричам, че прехвърлянето на тежестта на запомнянето върху

киберустройствата би освободило ресурси за натоварване на биологичната памет с по-интересни и

по-значими множества от данни, но това важи само при положение че противодействаме на линията

на най-малкото съпротивление, която ни подтиква да не използваме изобщо освободеното

пространство. Защо това е така? Защото самото усилие при акта на запаметяването води до

положителни емоции (в мозъка се отделят вещества, усилващи чувството на благополучие след

успешно изпълнена задача); отсъствието на такива емоции би демотивирало последващи усилия за

запаметяване. Осъзнаването на тази зависимост е условие за съпротива на обсъжданата тенденция

за прехвърляне на когнитивни функции към киберсредата.

24




ІІ.2. Ситуираното познание.

Други аспекти на взаимодействието с Интернет, произтичащи от анализа в рамката на тезата

за въплътеното и ситуирано познание, включват самите промени в начина ни на достъп. Вместо

достъп с помощта на настолен компютър, ние често влизаме в Интернет от мобилни устройства, а

това е друг контекст, много по-тясно обвързан с различни видове околна среда – не само домашна, а

и градска, че и природна. Второ, променят се и наборите от жестове, с които общуваме с въпросните

устройства, както това е с така наречените тъчскрийн. Движенията за увеличаване на образа или за

изтегляне стават част от жестовия ни лексикон при не-кибер общуване. Трето, губи се разликата

между онлай и офлайн общуване.

Да обърнем внимание на още една особеност на познанието в Интернет, свързана с така

наречените „продължения на тялото“. Мобилните и някои други устройства могат буквално да се

разглеждат като екстензии или протези на индивидуалното биологично тяло. Всъщност кое прави

нещо част от нашето тяло? До голяма степен това е участието на въпросната част в медиацията

между нас и средата посредством сензорите и ефекторите (сетива и мускули). Например, зъбите ни

се броят за част от тялото, защото участват в подготовката на определени видове материя за

процесите на храносмилането. В този случай позоваването на биологичната природа на съответната

част не върши работа, защото нима един кохлеарен имплант не трябва да се смята за част от тялото

само защото е изкуствен предмет? С други думи, ако възприемем едно функционалистко

определение на тялото и неговите части, то мобилните устройства могат да се смятат за такива. В

степента, в която осъществяващите Интернет-взаимодействията устройства ни позволяват да

усещаме, манипулираме, експлоатираме и променяме онлайн света, те са релевантни за въплътеното

познание като теоретична рамка на когнитивната наука. Това са, фигуративно казано, когнитивни

протези. И, колкото и странно да звучи на пръв поглед, ние развиваме емоционални отношения с

тях, например с нашите смартфони. Колко пъти сме чували наши познати или дори ние самите да се

оплакваме, че преживяваме посегателствата върху нашия компютър или телефон като посегателства

срещу личността ни? Лично аз съм се сблъсквала с това отношение много пъти.

25



Във връзка с четвъртия философски проблем на виртуалната реалност, посочен в първата

част, нека споменем едно ново понятие, появяващо се напоследък в писихологическата,

неврокогнитивната, социологическата и философската литература – квантифицираният Аз[14]. Този

израз се използва за обозначаване на различните форми на самопроследяваща дейност посредством

довеждането до наше сведение на информация с биологически, поведенчески или екологичен

характер (например, GPS устройство). Разбира се, не всички форми на проследяване на собствената

активност се нуждаят от Интернет, но много са точно такива. Значението на връзката с Интернет се

състои в това, че става възможно съхраняването на личната информация онлайн и оперирането с нея

също онлайн. Обработката на данните за пулса и кръвното налягане, например, изисква много

повече изчислителни ресурси, отколкото може да си позволи човек без съответното изчислително

устройство. Така мисленето за Аза като квантифициран има импликацията, че се постига по-високо

ниво на съзнателност за собствените физически състояния и/или процеси. Някои автори даже

говорят за появата на технологични „екзосетива“, разширяващи способностите ни да усещаме[15].

Това, на свой ред, не може да няма отражение върху протичането на когнитивните процеси. Отдавна

се знае, че индивидуалните емоционални реакции, например, могат да се модифицират чрез

експлицитното възприемане на физиологични сигнали (авторката е тренирала подобни умения за

контрол с помощта на системи, наречени неврофийдбек, и гарантира от личен опит за ефикасността

им).

Накрая, в унисон с развитието на едно сравнително мощно движение в рамките на

съвременната теория на познанието, наречено социална епистемология, нека обърнем внимание на

някои промени в колективното знание в кибер-пространството. Интернет базираните устройства като

че ли са изключително подходящи да бъдат платформа на колективни когнитивни усилия. Причините

за това са предоставяните възможности за сътрудничество между голям брой хора, координация на

техните усилия за постигане на определени цели, както и бързо споделяне на информация. Говори се

за виртуална екипност, глобален мозък, социални машини и пр. Например, понятието за виртуална

екипност е напълно приложимо в големите организации, работещи в областта на компютърните

науки. Провеждат се много изследвания на факторите, които регулират колективното осъществяване

на когнитивни и управленски действия. Пример за когнитивно мощно екологично инженерство е

Уикипедия. Макар и непризнавана за академично приемлив източник на информация, Уикипедия се е

превърнала в надежден ресурс за милиарди потребители. Може да се смята, че наред с Гугъл Сърч

това са най-мащабните форми на социално участие, които при по-малък обхват не биха били в

състояние да покриват толкова области на знанието или да осъвременяват статиите си толкова често.

Точно последните две характеристики са релевантни за епистемичния статус на споменатите

„социални машини“. Така Интернет е не просто друг начин за разпространение на информация,

сроден на обичайните медии. Това е, наред с много други функции, инструмент за социална промяна

и платформа за научни открития. От друга страна обаче, Интернет е и средство за атаки на

корпоративни уеб страници, пазар за забранени стоки, оръдие за разпространяване на екстремистки

26






идеологии и, нищо чудно, поле за бъдещи битки между държави, намиращи се във война. Интернет

може да се окачестви като среда, в която могат да протичат най-различни процеси и която подкрепя

множество видове човешки способности. Да се разбере тази природа на Интернет е изключително

важно с оглед както на използването на предоставените ресурси, така и на противодействието на

застрашаващите човешките ценности процеси. Нашите взаимодействия с кибер-реалността я

оформят, а тя на свой ред оформя нашия когнитивен и като последствие – поведенчески профил. Така

че всички ние сме екологични инженери. Това е силен натиск за отговорност върху всеки отделен

човек и разбирането на този факт е крачка към възпитаване на тази отговорност.

ІІІ. Езиковото значение във виртуалната реалност.

В светлината на данните от историята, антропологията, етологията, психологията на

развитието и други науки няма съмнение, че езикът е възникнал като устно средство за комуникация

и предаване на информация за човека и света. Затова езикът може да се определи като невро-аудио

технология за преструктуриране на невронните мрежи на другите същества, с които живеем и с които

трябва да координираме действията си, за да постигнем целите и намеренията си. Тъй като в аудио

сериите приносът на всяка следваща фонема, сричка или дума е само линеен, обичайният език ни

се представя като едноизмерен код.[16] Той се характеризира като вериги от символи, чието

прочитане поражда образи (логически или пространствени) на реалността в съзнанието на

реципиента. Когато обаче компютърът започва да генерира триизмерна среда, това се отразява върху

самата природа на езика. Това е така, защото новопроизведеният виртуален свят, като свят на

информацията, ни позволява да взаимодействаме с нея чрез аватарите си. Тук можем да разграничим

три компонента на взаимодействието: конвертори на поведението, включено изчисление и

интенционалност. Конверторите на поведението изобразяват естественото поведение върху

дигитални носители. Естественото поведение може най-достъпно да се илюстрира с това, което

правят двегодишните деца: посочване, хващане, издаване на кратки (обикновено с по една дума)

команди, и обикаляне на близкото пространство (стая, градинка). Съответните устройства, с които се

постига конвертирането, включват най-вече уреди за проследяване на движенията на тялото, за

разпознаване на глас, пространствени сензори, кинестетични фийдбек уреди и аудио и видео дисплеи.

Конверторите работят и в двете посоки – от физическото поведение към виртуалното тяло и от

виртуалната картина към субективния опит. Софтуерът на включването осигурява средства за

конструиране и управление на дигиталната среда. Анализът на интенционалността пък се опира на

огромно количество знания за начините, по които хората действат, за тяхната физиология, за

механизма на усещанията, възприятията и паметта, както и за разсъждението като процес на правене

на логически изводи. Всеки от тези компоненти има принос за промените, които претърпява

езиковото значение във виртуалната среда.

27




Според най-развитата и доминираща поне в областта на

разбирането ни за мисленето изчислителна теория, логиката на

произвеждане на виртуалната реалност се опира преди всичко на

синтаксиса. Той е строго формален и не се интересува от

значенията. Доколкото обаче входящите и изходящите порции

информация са семантично заредени, необходимо е проектиране

на семантиката върху синтактичните символи, така че да се

получи репрезентация на света. Тъй като средата непрекъснато

въвежда неизвестни величини, стандартната семантика, която е

изолирана от контекста, е твърде буквална,

докато виртуалната е изцяло ситуирана. Това е радикална промяна на понятието за значение.

Семантиката във виртуалната реалност се показва директно като свят (виртуален), а синтаксисът,

направляващ изчисленията на компютъра, остава извън полезрението. В резултат виртуалната

реалност е по-обща от физическата: нейният контекст е по-малко ограничаващ и по-лесен за

промяна. Виртуалната реалност може да се преустройва според нуждите и желанията на

потребителя, осигурявайки „лични реалности“. Това означава, че във виртуалната реалност ние сме

много по- податливи на изкушението да създаваме идиолекти, а това затруднява разбирането от

страна на нашите събеседници. Появява се нужда от многобройни уточнявания, парафрази,

въвеждане на допълнителни контексти, привличане на историческа информация и др., което

увеличава риска, най-малкото поради трудоемкост и времеемкост, от неразбирателство и

конфликти. Това на свой ред води до чувство за самотност у говорителя и до усещане за

изолираност у възприемателя. С други думи, общуването във виртуалната среда, ако не е просто

обмен на команди за действия, е много по-едностранчиво, отколкото това в обичайния свят. Този

дефект е преодолим чрез упражняване на езиковите умения в естествена среда, което изисква

специално управление на поведението за подходящо разпределение на усилията между реалното и

виртуалното. А това на свой ред означава, че виртуалното пълнолетие настъпва по- късно от

реалното, пораждайки редица социални проблеми. Аз няма да се спирам на тях, защото това е

работа на етиката и социалната философия, а не на епистемологията, а само ще спомена няколко по-

остри: повишена нужда от просвещение за особеностите и изискванията на виртуалната реалност,

преосмисляне на понятието за свобода и отговорност, дефиниране на киберсоциализацията с

многобройните й параметри и др. Една илюстрация на тези проблеми е промяната на условията на

сътрудничество във виртуалната реалност: докато във физическия свят ние приемаме неговата

еднаквост и определяме разликите между хората, за да напаснем действията си, във виртуалната

реалност се предпоставя разликата и се определя – ясно и отчетливо – кое е общото, на което може

да се стъпи. Всеки от нас може да обитава изцяло различна виртуална реалност, установявайки

общност с другите само за онези аспекти, които сме решили да споделим. Според мен, това може да

бъде усилвател на отчуждението.

28



След тези общи бележки за промените в езика, когато последният се употребява във

виртуална среда, нека разгледаме една конкретна теория за езиковото значение и трансформациите,

протичащи с нея при новите условия. Предлагам това да бъде стандартната фрегеанска семантика, в

която значението се състои от два компонента – смисъл и референция. Референцията подбира обект

от действителността, за който се отнася изказването. Смисълът е описание на обекта, което е

съгласувано с предишните знания и с целите на говорителя или, по друг начин, приложение на

някакъв предикат към обекта. Така в класическия пример на Фреге Зорницата реферира планетата

Венера, но смисълът на името се определя от възприятието за Венера на фона на сутрешното небе,

когато тя служи като ориентир за навигация. Какво става с референтите на изразите във виртуалната

реалност? Тъй като елементите на последната са, първо, конструкти, и второ, динамични,

референцията протича при висока степен на неопределеност. Това изисква пластичност във

възприятията на реципиента, която не винаги може да е налице, затова референтите могат да се

подменят и да настъпи объркване. В други термини, истината също става динамична и не може с

лекота да се дефинира като кореспонденция, защото (поне) единият релат в отношението на

кореспонденция е непостоянен. Второ, приложимостта на предиката зависи и от целите на

познаващия, и от динамиката на обекта. Това е така и в обичайния случай с естествения език, но там

измененията на обекта и (често) на целите са много по-бавни и много по-малко податливи на

влияния от страна на възприемателя на езиковото съобщение. Това определя преминаването на Аза

към флуидна форма (в резултат на динамиката на тези три зависимости от трите променливи –

обект, цели и адресат). От една страна, това допринася за по-лесно възприемане на съвременните

концепции за Аза в резултат на осмислянето на приносите на невронауката – че той е подвижен,

възникващ и изчезващ в зависимост от нуждите на поведението[17]. От друга страна, това намалява

усещането за контрол и свободна воля, а с това и чувството за отговорност. Тези ефекти поставят

нови задачи пред образованието и възпитанието. Ето как промяната в езиковото значение променя

личността, разбирането за нея и условията на социалното взаимодействие.

ІV. Заключение

Виртуалната реалност променя понятията ни за знание и когнитивни функции,

както и тези за значение и истина. Ако трябва да се изрази тази промяна с една дума,

последната би била „диверсификация“. Главното следствие от тази динамика е

необходимостта от ново определяне на когнитивния профил на потребителя на

Интернет и агент във виртуалната реалност, както и нова стратегия за развитието на

комуникативните умения на езиковия говорител. Произтичащите от това социални

проблеми са само загатнати в настоящия текст, без претенция за изчерпателност.

29




[1] Cf. Martinich, A. P. „The philosophy of language“. In: Routledge history of philosophy, Routledge,

Vol. IX, 1999.

[2] Tribble and Sutton, 2011, „Cognitive ecology as a framework for Shakespearean

studies“. Shakespeare Studies 39, p. 94

[3] Hutchins, 2010,“Cognitive ecology“. Topics in Cognitive Science 2(4), p. 705

[4] Cf. Karageorgieva, A., Philosophy of mind (Карагеоргиева, А. Философия на

съзнанието), http://www.saznanieto.philosophy-bg.info/ргл. 14

[5] Bergen, B. Louder than words, Basic booksр Philadlphia 2012

[6] Cf. Karageorgieva, A, and V. Angelov (eds.), Aesthetics of cognition (Карагеоргиева Ал и В.

Ангелов (съст.), Естетика на познанието),С. 2004, сс. 29-33

[7] See Karageorgieva, Ibid. (Карагеоргиева, Цит. съч.), гл. 14

[8] A similar view is being expressed by David Chalmers, See Chalmers, D. J. The virtual and the real,

2015, http://consc.net/papers/virtual.pdf, accessed on 9.11.206

[9] Smart, P. R., Heersmink, R., & Clowes, R. „The Cognitive Ecology of

the Internet“. In S. J. Cowley & F. Vallée-Tourangeau (Eds.), Cognition Beyond the Brain (2nd ed.).

Springer-Verlag, London, England, UK, 2016, p. 6

[10] Clarc, A. Being There – Putting Brain, Body and World Together. MIT Press, 1997

[11] Robbins, H. and M. Aydede, The Cambridge Handbook of Situated Cognition, CUP 2009

[12] See, for example, Karageorgieva, Ibid. (Карагеоргиева, Цит. съч.), гл. 14, §5.

[13] Picket, K. and R. Wilkinson, The Spirit Level: Why More Equal Societies Almost Always Do

Better, Bloomsberry press, 2009

[14] Lupton, D. (2013) Understanding the human machine. IEEE Technology and Society

Magazine 32(4):25-30

[15] Cf. Swan M (2013) The quantified self: Fundamental disruption in big data science and

biological discovery. Big Data 1(2):85-99

[16] Срв. Martinich, Цит. съч.

[17] Cf. Damasio, A., Constructing the conscious brain (Срв. Дамазио, А., Изграждане на съзнателния мозък, „Изток –Запад“ С., 2014)

30

http://www.saznanieto.philosophy-bg.info/%D1%80

http://consc.net/papers/virtual.pdf

https://www.google.bg/url?sa=t&amp%3Brct=j&amp%3Bq&amp%3Besrc=s&amp%3Bsource=web&amp%3Bcd=1&amp%3Bved=0ahUKEwjp_4ev5JjQAhVFNxQKHYJZDcUQFggcMAA&amp%3Burl=http%3A%2F%2Fciteseerx.ist.psu.edu%2Fviewdoc%2Fdownload%3Fdoi%3D10.1.1.393.8917%26rep%3Drep1%26type%3Dpdf&amp%3Busg=AFQjCNGJ7geXSfFXfAbyrIhE2L72o0dvJw&amp%3Bsig2=WKCC5PS9pICXppZ0_yFfSA

Индивидуализъм, соционализъм и виртуална комуникация


ИНДИВИДУАЛИЗЪМ, СОЦИОНАЛИЗЪМ И ВИРТУАЛНА КОМУНИКАЦИЯ

Лена Н. Тодорова

Резюме. Статията, базирана на наблюдения на реални процеси и литература, представя изследвания за това как виртуалната

комуникация влияе върху феномена на индивидуализма. Защитава се тезата, че индивидуализмът в хипермодерните развити

общности е нов тип индивидуализъм, който има за основна характеристика осъзнаването на факта, че условието за постигане на

лични цели и интереси е съществуването на социалното, на битието като цяло. Прави се сравнение на видовете индивидуализъм и

се представя концептуална рамка на този нов тип. Възможностите, предоставени от „глобалната мрежа” за интерсубективности

взаимно въздействие в комуникационните процеси, се идентифицират като основна причина за промяна и развитие на социалната

мяра на комуникационните агенти в глобалната информационна система.

Ключови думи: +глобална мрежа”, интерсубективна рефлексия, ндивидализъм, виртуална комуникация

,

Abstract. The article, based on observations of real processes and literature, presents research on how virtual communication affects the

phenomenon of individualism. It defends the thesis that individualism in hypermodern developed communities is a new type, which has as a

basic characteristic the awareness of the fact that the condition for the achievement of personal goals and interests is the existence of the

social, of being as a whole. A comparison of the types of individualism is made and a conceptual framework of this new type is presented.

Opportunities provided by the “global network” for intersubject reflection and for mutual impact in communication processes are identified

as the main reason for change and development of the social measure of communicating agents in the global information system.

Key words: “global network”, intersubject reflection, individualism, virtual communication

В хипермодерното (по Ж. Липовецки)[1], информационното (по М. Кастелс)[2],

кибернетичното (по С. Минева)[3] и пр. дефинирано икономико-социално развито

общество, несъмнено водеща роля в производствените, респ. социалните отношения,

играе развитата в последните десетилетия на база „високите технологии”

комуникационна система. Тя се явява мощно средство, което влияе както на

икономическите, така и директно на социалните отношения, което формира социално

съзнание с качествено нови характеристики. Това е причината да се търсят

определения, които обобщено да отразят този факт.

В „патоса” при рефлектиране на протичащите социални процеси, формиращи се в

условията на огромните технологични и комуникационни възможности, не бива да се

забравя, че всичко това е само средство, което се управлява от хората и възможностите,

които то предоставя, следва да бъдат използвани за тяхното добруване, а не

експлоатиране. Това поставя нови социални предизвикателства, респ. етическа

проблематика, която не може да бъде „снета” по традиционен начин. В тази връзка,

напълно основателно е разработването и развитието на една нова, съвременна етико-

социална теория, респ. една „философска киберантропология”[4].

Човекът във виртуално комуникиращо общество, интензивно променя индивидуалното

си съзнание, т.е. променя „социалната си мяра”,[5] социалната компонента на своята

същност („природа”). При това протичат сложни, многоаспектни взаимодействия

между индивидуално-социално, които по един или друг начин, както показват

31

http://cyberecology-bg.com/%d0%b8%d0%bd%d0%b4%d0%b8%d0%b2%d0%b8%d0%b4%d1%83%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d0%b7%d1%8a%d0%bc-%d1%81%d0%be%d1%86%d0%b8%d0%be%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d0%b7%d1%8a%d0%bc-%d0%b8-%d0%b2%d0%b8%d1%80%d1%82%d1%83/#_ftn1







наблюденията и изследването на тези процеси, водят до етическо въздигане. Това е

тезата, която тук се поставя за рефлексия. Априори ще отбележим, че социалното

„ставане” на човека в средата на мощна информационно-комуникативна система,

противоречието индивидуално-социално, модифицира, явява нова форма, което

променя моралните отношения.

Традиционните социални общности губят значение: нещо което предизвиква

носталгията на З. Бауман,[6] явяват се нови видове такива, които се характеризират с

изключителна динамичност на възникването и разпадането си. Това е процес на

непозната досега бърза промяна на моралната ценностна система, при който, макар да

звучи парадоксално, измеренията на етическото отношение се запазват и увеличават.

Функцията на т.нар. гражданско общество рефлектира едно – с основание го наричаме

– глобално етическо отношение. Това отношение, осъзнато или не, предпоставя

индивидуално съзнаниеописуемо с термина-концепт соционализъм. Терминът се

характеризира и с това, че в

индивидуалното човешко съзнание се

„вгражда” „отговорността за другостта”

(по Е. Левинас).[7] Това е феноменът,

който несъмнено дирижира етическия

дискурс на съвременността. Най-общо

казано, „мрежата” или „виртуалната

среда” оказват влияние изобщо на

културно-историческите процеси, в

частност, формират в индивидуалното

човешко съзнание рефлексии с

противоположна насоченост. От една страна, това е комуникационната функция, която

предпоставя една социална зависимост, респ. обвързаност. От друга, информационната

функция дава условия и е основа за самостоятелно следване на цели и интереси, т.е. за

прояви на индивидуализъм. Като социален факт това обстоятелството е забелязано от

М. Кастелс[8], но от погледа му убягва един съществен момент – взаимното

проникване, взаимодействието между двете функции.

Условията за индивидуализъм предпоставят и изискват по необходимост социална

детерминация, и обратно. Наблюдението и анализът на социалните отношения в

сферата на виртуалното общуване показват процес на оформяне и проява на един нов

вид индивидуализъм, бихме могли да го определим като „соционален”

индивидуализъм. Той се характеризира с осъзнаването на факта, че условия за

постигане на лични цели и интереси е биването на социалното, на битието изобщо.

Това не е „кооперативен индивидуализъм от Локовски тип”, който акцентира върху

32






способността за съчетаване на интереси, нито индивидуализъм „по модела на Мил”,

изискващ абсолютна свобода и автономия на индивида при дефиниране на собствени

идеи и ценности до границата „да не вреди на другите”[9]. Соционалният

индивидуализъм е много различен и от индивидуализма от Хобсов тип, или

„еснафския”, характерен за България в т.нар. преходен период (последните двайсетина

години).[10]

Характеристиката на новия тип индивидуализъм, наблюдаван в хипермодерно

развитите общества, се представя от следната обобщена концетуална рамка:

1. Висша ценност вече не е личното материално благо, нито социалният просперитет,

а личният живот и то качествен такъв;

2. Собственият интерес, в името на тази цел, по необходимост изисква защита на

средата и условията за това – както на природните, както и на социалните такива;

3. Всеки човек има право да иска и преследва същото за себе си, но по никакъв начин

не може да отнеме, ограничи и експлоатира правото ми на достоен живот.

В тази индивидуалистична в същността си концепция се откроява социален компонент,

който отразява осъзнаването на една битийна, в частност и социална зависимост на

индивида. Това модифицира класическите форми на индвидуализъм, като снижава

негативната му съставка, олицетворявана от егоизъм и предполага една социална

насоченост на положителната негова компонента. Тази насоченост се състои във

възможността за ефективна, целенасочена и упорита дейност в името на конкретна цел.

Разбира се, комуникацията в съвременното киберпространство е само условие за

пропаганда на такава концепция в глобален мащаб. Нейното налагане изисква

материална база и едва ли това е „добрата” социална концепция, но така или иначе

„мрежата” спомага за изтеглянето напред както на икономическите отношения, така и

на социалните , респ. играе важна роля при формирането на индивидуалното човешко

съзнание. Редица примери в подкрепа на казаното се съдържат в екологични и

биоетични изследвания, тези и концепции.

В един по-конкретен план, наблюденията ни на процесите в „мрежата”, отнесени към

разглежданата проблематика, резюмирано, показват:

1. Естествено, всеки участник в „мрежата”, виртуално явява социалната си мяра

(акция), която бива светкавично оценена и атакувана (реакция);

2. От това взаимодействие следва взаимовъздействие, което налага корекции;

3. Тези корекции в резултат на взаиморефлексията променят и повишават (развиват)

социалната мяра на реалните субекти.

33





Казваме това, понеже вярваме, че именно взаиморефлексията е основа на

противоречието, което пък е „двигател” на развитието (Хегел). При този идеализирано

представен процес един участник с индивидуалистично комуникационно поведение е

принуден да направи корекции в начина на общуване по силата на необходимостта за

постигането на личната цел или интерес посредством него. Тук не става дума за етика

на комуникацията в „мрежата”, а за реален социално-психологически процес, който

рефлектира в индивидуалното съзнание в резултат на тази комуникация, именно

благодарение биването и функционирането на тази „мрежа”. Това е основанието на

поставената в началото теза, което налага като основен извода, че виртуалната култура

е необходимо предпоставена от едно ново, модерно етическо отношение, породено и

развиващо се в една глобална човешка комуникация. Тя поражда, по наше мнение, и ще

разгърне едно социално съзнание (соционализъм), така че човекът ще осъзнае, че

личното му биване, автономност и свобода е функция на неговата отговорност за

„другостта”, респ. на неговата социална съпричастност(солидарност).

Разглежданата проблематика е твърде широкообхватна. Настоящото предложение е

опит да се разгледа от един етически аспект, как виртуалната комуникация влияе на

индивидуализма. Наблюденията на реални комуникационни процеси в мрежата, както и

отделни проучвания ни дават основания да твърдим, че виртуалната комуникация –

върхово постижение на човешкия разум, еобективна предпоставка за една нова

виртуална култура, която променя индивидуалната човешка мяра, социализира и издига

етическото чувство и отношение на един по-висш човешки порядък. Като потенциална

възможност да насочва човечеството към повече човечност, със своите мащаби на

обхват и въздействие глобалната „мрежа” често надвишава силите, породени от идея,

концепция, теория и пр. Не вярата в нещо, а реалното битие развива и усъвършенства

34



социалното съзнание, „мрежата” – колкото и да е виртуална – неизбежно рефлектира

именно неговата обективна реалност.

[1] Вж. Липовецки, Ж., „Парадоксалното щастие”, изд. Рива, С., 2008

[2] Вж. Кастелс, М., „Възходът на мрежовото общество”, ИК „ЛИК”, С., 2004

[3] Вж. Минева, С., „Пролегомени към една философска киберантропология”,

Философски изследвания на виртуалната култура. кн. Втора, С., 2012.

[4] Пак там.

[5] Тодорова, Л. Н., Соционализъм – философско-етическа концепция, Философски

алтернативи 4/2013 с.95-101

[6] Вж. Бауман, З., „Общността”, ИК „ЛИК”, С. 2003

[7] Вж. Левинас, Е., „Тоталност и безкрайност”, УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2000

[8] Вж. Кастелс, М. „Възходът на мрежовото общество”, ИК „ЛИК”, С., 2004

[9] Вж. Проданов, В., „Българинът в края на XX в., Фондация „Човещина”, С., 1999

[10] Пак там.

35

http://cyberecology-bg.com/%d0%b8%d0%bd%d0%b4%d0%b8%d0%b2%d0%b8%d0%b4%d1%83%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d0%b7%d1%8a%d0%bc-%d1%81%d0%be%d1%86%d0%b8%d0%be%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d0%b7%d1%8a%d0%bc-%d0%b8-%d0%b2%d0%b8%d1%80%d1%82%d1%83/#_ftnref1



http://cyberecology-bg.com/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BE%D1%84%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BA%D0%B8%D0%B1%D0%B5/








Светът на Фейсбук като „подвселена”



(опит за анализ на ФБ според критериите на А. Шютц

за епистемологичен анализ)

Николай Колев

Резюме. Статията анализира Фейсбук като „подвселена” в смисъла, в който терминът се използва от известния социалне изследовател А. Шютц. Изложението е фокусирано върху възможността социалната мрежа да се определи като подвеселена заради

специфичната безтелесност, интерсубективност и спонтанност на новата, виртуална социалност. Ключовии думи: Фейсбук, подвселена, А. Шютц, социална мрежа, виртуална социалност.

Ключови думи: фейсбук, „подвселена”, А Шютц, социална мрежа, виртуална общност

Abstract: Abstract: The article commented Facebook as a “sub-universe” in the sense that the term is used by the famous social scientist A.

Schutz. The exhibition focuses on the possibility of defining the social network in this way because of the specific obscenity,

intersubjectivity and spontaneity of the new, virtual sociality.

Key words: Facebook, “sub-universe”, A. Schutz, social network, virtual sociality

Както подсказва формулировката на заглавието, целта на настоящото есе е да се

анализира ФБ като „подвселена” със специфичен когнитивен стил в смисъла, в който

тази формулировка присъства в концепцията на А. Шютц за всекидневното познание.

Без да претендира за изчерпателност, която е невъзможна по отношение на актуален и

динамичен феномен като ФБ, изложението е съсредеточено върху възможността тази

популярна социална мрежа да се определи като подвеселена в смисъла на Шютц, т.е.

че притежава: - особена насоченост на съзнанието на индивида; - особено "епохе"; -

доминираща форма на спонтанност; - специфична форма на преживяване на самия

себе си; - специфична форма на социалност; - особената времева перспектива. -

специфична „материалност“, т.е. специфични природни обекти, артефакти, човешки и

нечовешки същества с тяхната телесност.

За целта на теоретично ниво изложението се позовава на идеите на Шютц за

социална реалност и всекидневен свят, изложени в двете му есета „Дон Кихот и

проблемът за реалността” и „Чужденецът”, както и на анализа на неговата концепция

за познавателното отношение, предложен от доц. Ив.Чакъров в „Социални светове на

познанието”. (София, 1992)

На емпирично ниво есето се опира на собствени емпирични наблюдения върху

„географията”, „динамиката” и „груповите параметри” на ФБ като социална мрежа,

36



опита на своя автор като интернет-потребител, а също и на актуални изследвания на

съвременната виртуална култура, предложени в книга първа и втора на „Философски

изследвания на виртуалната култура” от 2010 и 2013 г. В своя анализ на реалността

Шютц се основава на идеята, че произходът на всяка реалност е субективен и

вероятно съществуват безброй редове реалност, множество реалности - „подвселени”.

Затова основни категории като време, пространство, причинност, получават свои

специфични модуси и модификации във всяка подвселена.

За разлика от подвселените, реалността на всекидневието е населена от нашите

действия, ние можем да я променяме и да комуникираме помежду си в нея. Затова

всекидневната реалност е върховна. За нейното

върховенство може да се съди и по това, че въпреки

индивидуалните си вариации, едни и същи обекти се

преживяват от нашите ближни по начин, който е

идентичен с нашия, а различните схеми на интерпретации

разполагат с една и съща структура за съотнасяне с

реалността на всекидневието. Вярата в принципната

идентичност на интерсубективното преживяване на света

е основа и на комуникацията ни със себеподобните. Това

позволява между комуникиращите да се изгради обща

дискурсивна подвселена. Така например, Дон Кихот допуска, че Санчо е подвластен

на други закони, защото не е рицар, а Санчо е готов да приеме, че несполуките на

рицаря са заради нарушената му клетва. В това Шютц вижда своеобразната

диалектика на интерсубективността. Подобно разбиране за интерсубективността,

както и за множеството светове като подвселени заради особеното им субективно

преживяване, позволява на Шютц да приеме индивида за суверенната инстанция на

познанието:

„ Той обаче е един конструиран индивид, живеещ в хоризонта на своя жизнен свят,

със присъщите му типични дадености. Същевременно това е изначално социализиран

свят, предзададен ни от нашите предшественици - свят, знанието за който е социално

разпределено и за по-голямата част ние просто се доверяваме на резултатите от

37



другите.” 1

От това гледище първостепенно значение за предзададеността на социалния свят

има културният образец на социалната група. С „културен образец на социалната

група” Шютц означава специфичните оценки, институции и регулативни системи

(нрави, обичаи, традици, закони и др.), които конституират всяка социална група.

Този образец се основава на определен тип знание. То се характеризира с

нехомогенност (нееднаквост), противоречивост и непоследователност, защото се

получава от всекидневието и зависи от изменчивостта на интересите на индивида,

които се променят според ситуацията и развитието на личността. Във всекидневието

хората не са заинтересовани от яснотата на знанието за своя свят, т.е. от истината за

него. За тях е по-важно да разполагат с информация за шансовете или рисковете,

които крие дадена ситуация за успеха на действията им. Същото знание лежи в

основата на културния образец на групата. Той се предоставя на нейните членове от

предшественици, учители, властващи като нещо безпроблемно и универсално

ръководство за всяка ситуация. Те възприемат знанието, предоставено от образеца,

безкритично, на доверие, като самоочевидно.

Как изглежда ФБ в контекста на така описаното като върховна реалност на

всекидневието, негови подвселени и диалектика на интерсубективността?

Като „завършена система от значения” и „подвселена” ФБ ни се разкрива чрез

своеобразната си „виртуална география”. Тя задава набора от променливи -величини,

които могат да се анализират с оглед на специфична форма на преживяване на самия

себе си; - специфична форма на социалност; - особена времева перспектива -

специфична „материалност“, т.е. специфични природни обекти, артефакти, човешки и

нечовешки същества с тяхната телесност. Аналогично на „ситуационната география”

на реалния свят, социалните платформи в мрежата предоставят дизайн и механизми,

които служат като дигитализирани близнаци на стени, прозорци и чат-румове (стаи).

Самите комуникативни и информационни дейности в дигитална среда се случват в

пространствено характеризирани приложения на платформите – съ-членството в

групи е подобно на съ-кооператорството в етажна собственост – общата активност

1 Ив.Чалъков, Малчуганът. Социални светове на познанието. София, Издателство "Критика и Хуманизъм",

1992.

38



определя динамиката на изграждане и удържане на колективна идентичност. От друга

страна, симулирането чрез дигитални модели на реалното пространство - от етажната

собственост през социално-ролевата архитектура до имитацията на пространствата на

частни и публични „домейни”, катодомът, площада, пазара, кабинетът - свидетелства

за стремежа географията на социалните платформи в мрежата да се развива така, че да

даде на потребителя си комфорта на всички привични пространства на социално

взаимодействие и себеизразяване.

Във връзка с формата на самопреживяване и социалност, за ФБ от решаващо

значение са членството и изразяването на идентичност. Членството определя

границите на мрежата във виртуалното пространство - параметрите му като анклав на

подвселената, която представлява дигитализираната виртуална реалност. Това става

чрез нивото на публичност / приватност. Както е известно, Facebook първоначално

стартира като затворена мрежа, при която критерият за членство лежи изцяло в не-

виртуалното. Като академичен тип мрежа, Facebook е имал по-скоро затворен

характер и сочи принадлежност към определена академична институция, като нивото

на достъп до профилите на членовете на дадена академична мрежа е пълно, без

индивидуални филтри.

Подобно на всички други социални платформи в интернет, така и за ФБ е

характерно, че могат да се променят радикално, в драстично кратки срокове. В

резултат, като устойчива негова характеристика се откроява динамиката на границите

на публично и частно и стратегиите за „договарянето им”. Макар феномени като

кибер-активизма да показват честата пряка връзка между виртуални и реални групи,

паралелът между тях съвсем не е задължителен – мрежата и социалните пространства

са самостойни обекти. За тяхната самостойност може да се съди по това, че

колективната идентичност във ФБ се изразява чрез активността на груповата стена,

интензитета на диалогичността, модераторите и акумулираните „килобита обмен”.

Тези са „артефактите”, които изпълняват ролята на критерий за анализа на

колективната идентичност в социалните платформи. Същевременно тази идентичност

има и своите когнитивните рамки, в които членовете на групите да артикулират

целите/активността/позициите на групата. Във Facebook те се заключават в информативната

стойност на дейността върху стената на групата, съобщенията и диалога между членовете на

39



групата и респективно степента на включване/ приобщаване към

определен дискурс. На тази основа като определящи актуалните му

пространствени характеристики посредством членство могат да се

откроят две радикални промени в организацията на Facebook :

1) Отварянето му за всички потребители на световната мрежа

за регистрация. Така ФБ престава да е „оградена градина”,

разраства се териториално далеч отвъд първоначалните потребители, обхващайки все

по-широк кръг от социални мрежи от

„не-виртуалното”.

2) Постепенното концентриране на платформата върху собственото си разрастване

разрастване като социалните мрежи.

Във ФБ достъпът до информация е възможен единствено за членове като външна

рестрикция, но след присъединяване, те сами определят (филтрират) нивото на

достъп вътре в мрежата. С това ФБ предоставя възможност да познаем реалността на

Другите, но не обработена в някакъв външен образ от медиите/политиците/PR-a, а в

най-интимните, дълбоки и често непонятно различни детайли – динамични и

преливащи се една в друга множествености, където вече в една и съща реалност

(поради ”смаляване на разстоянията”) съществува едно и неговото противоречие –

едновременно, без да се отричат, без едното да има претенция за по-неистинно от

другото. Няма “център” и “социо-културно одобрено знание” – срещат се различни

системи от вярвания/убеждения, без адаптиран превод. Съвместяването на такива

различни системи във виртуалната среда надхвърля всички познати измерения.

Разгледано на индивидуално равнище, отвореният достъп в мрежата открива на

потребителя перспективи, които са дори чисто физически немислими/невъобразими за

него. И това се случва не само в реално време, но и директно (в пространството на

дискурса) – без каквато и да е локална адаптация и превод. Липсва “сигурна”,

социално-одобрена позиция, с която да се съизмерва случващото се и която да бъде

ползвана като познавателен коректив. От друга страна, възможността за публикуване

в мрежата – технически улеснена и физически (чрез виртуалното) даваща автоматично

публична достъпност - дори изборът от автора да е “ограничен достъп” до

създаденото от него – копи/пейст опцията и възможността за неототризиран достъп

40



(хакване) в мрежата размиват границите публично-лично - създават и съвсем различна

нагласа към “социално-одобреното знание”. “Неофициалните” източници получават

по-висок статут и като автентичност, и като възможност за личен избор и изваждане

на потребителя от пасивната позиция на управляван, следващ, манипулиран от PR-

стратегии и институции.В контекста на мрежата, видяна като непрестанен поток от

информация, ФБ предлага отвореният достъп за корекции в диалога и промяната на

участниците в реално време, заемане на активна позиция от всеки от тях.

“Децентрализирането” на източниците и постоянното актуализиране/надграждане на

информацията поставят участниците в позиция на постоянен избор в много

динамична среда, където “не зная, не съм го видял/а” е лична отговорност. В този

поток преходът от информация към знание все по-често надхвърля физическите

човешки възможности.

Пълноценното участие в диалога се изисква не само за да се удържа във

вниманието тази нова контекстуалност, но и хипертекстуалността в общуването.

Възможността във всеки един момент директно да се цитира “оригиналът”, поставен в

контекста от различни познавателни перспективи предоставя дискурсивна среда без

аналог в реалността извън мрежата. Директното цитиране предполага както

намаляване на субективната интерпретация, така и адекватното ползване/възприемане

на различни (често смесени) изразни средства и носители. От друга страна това е

възможност и за обратното – поставянето на всеки един фрагмент2 в нов контекст

(видяно като различна познавателна перспектива) може да създаде съвсем друга

смислова натовареност.

Виртуалната реалност, в частност ФБ като виртуална социална платформа, е

граничен пример за необходимостта от активност у човека– в две посоки. Първо

защото влизането в една компютърна реалност изисква нейното усвояване (език,

система, възможности) и непознаването й директно изключва човека от глобалната

мрежа. Второ, защото в тази изцяло виртуална човешка реалност, всеки сам трябва да

поддържа влизайки и излизайки, връзката с реалността извън мрежата, със своето

съществуване в реалния свят и с този на околната среда и останалите живи същества.

Досегашният потребителски навик и уседнал локален светоглед се променя в осъзната

активност към света. Информацията вече не се възприема в готов, „смлян” вид, както

41



например става това от телевизионния екран, а трябва да бъде търсена, намирана и

разбирана ежедневно, защото тя вече е постояннен поток в реално време, който се

обновява, променя и увеличава непрекъснато. А поддържането на тази виртуална

реалност изисква както потребяването на информация и постижения, и собствен

принос за съществуването и развитието й чрез споделяне на познатото, наученото,

постигнатото вън и вътре в нея.

В това е отговорността на потребителя за употребата, осъзнаването и приноса му

към виртуално-базираното знание и взаимодействието му с останалите участници в

мрежата в създаването на това знание, обосноваването и развиването му; както и в

избора на изразни средства за представянето му. В тази “кубистична” среда

познаващият трябва да създаде свой център – епистемична позиция (от първо лице) в

отворения дискурс. Това е неговата собствена система от вярвания/ убеждения и

настройване на фокуса на вниманието (всяка концептуална система има свои

приоритети в заобикалящата ни среда/информация) към съответната перспектива.

Той “пречупва” текущата информация през нея и през своя избор на “оценяващ”

вярванията/убежденията на другите не като добри/лоши или правилни/неправилни, а

съпоставени с неговите собствените и според обосноваността им. При срещата на

различни перспективи, вероятността той да не може да оцени обосноваността им е

много голяма. Ако не е способен да удържи осъзнато тази своя динамична и

изискваща постоянното му взаимодействие (откликване) реалност, тя ще се превърне

в един плашещ хаос от еднакво неразбираеми и чужди за него невъзможности.

В този контекст едно различно, ново измерение получава и инетрсубективността.

Тя се съизмерва с разбирането за собствените познавателни действия – какво

причиняваме с тях на себе си и на Другите/Другото – дали е в съгласие с тях или ги

застрашава, с какво ги засипва, какво

споделяме и необходимо ли е или може

да го задържим за себе си. Разгледан по

този начин, проблемът с отвореното

виртуално мрежово пространство

предоставя ново поле за изследване

както на епистемичната активност във

42



ФБ, така и на въпроса за релативността

или детерминираността на епистемичната перспектива от различните религиозни,

научни или философски подвселени.

Използвана литература:

А. Шютц, Чужденецът, с., 1999

Ив.Чалъков, Малчуганът. Социални светове на познанието. София, Издателство

"Критика и Хуманизъм", 1992.

Философски изследвания на виртуалната култура, кн. Първа, С., 2010.

Философски изследвания на виртуалната култура, кн. Втора, С. , 2013.

43

Феноменът изкуствен супер-интелект


ФЕНОМЕНЪТ ИЗКУСТВЕН СУПЕР-ИНТЕЛЕКТ

Александър Лазаров

Резюме. Текстът представя, дефинира и осмисля появата на Изкуствения супер-интелект, който с някои от способностите си

превъзхожда човешкия умствен капацитет. В перспективата на философията на информацията, разсъжденията са фокусирани върху

тенденциите, които следва да настъпят в поведението на човека като резултат от непознатата досега обстановка, при която

предстои или вече сме поставени в условия на интелектуална конкуренция. Това не ни се e случвало, откакто ни има като

биологичен вид. Отчетени са разликите в прилаганите подходи и методи между нас и компютрите, но акцентът пада върху

приликите, които са все повече и по-предизвикателни.

Ключови думи: big data, изкуствен, интелект, информация, виртуално, капацитет.

Abstract. The text presents, defines and discusses the Artificial Super-Intelligence, which in some aspects performs better capacities than

human mental ones. In a Philosophy of Information discourse, the comment is focused on some tendencies that man has to apply in his

behavior as a result of the new environment of intellectual competition, in which all of us are about to fall in, or have already fell in. This

brand new situation happens to us for the first time since human race has occurred as specie. The article points out the basic distinctions

between what computers and Humans do. However, it lays a main accent on the obvious analogies that currently seem to be more and more

challenging.

Key words: big data, artificial, intelligence, information, virtual, capacity.

Съвременното развитие на компютърните науки и философията на

информацията изправят човечеството пред нов непознат хоризонт, а именно:

създаването на физична машина с капацитет на интелигентност, превишаващ

значително в някои аспекти превишаващ нашите умствени възможности. Разбира се,

давам си сметка за хилядите критици, които, прочитайки горното изречение, веднага

подскачат с въпроси от рода „може ли изобщо да се твърди, че машина е интелигентна,

камо ли умна, може ли тя да ражда идеи и др.?“.

Факт е обаче, че докато водим тази полемика, неусетно в речника ни се

прокрадна и утвърди терминът АйТи (IT - Information Technologies), а в същото време

множество от най-яростните критици на виждането, че компютрите едновременно

демонстрират и прилагат избирателно капацитет за автономно подбрани аналитични и

синтетични действия, охотно ползват услугите им именно в тази посока.

Спорът вероятно ще продължи с години, но докато тече, днес вече сме

изправени очи в очи със следните фактори, които ще дефинирам по-нататък, а сега

само ще изтъкна, че във философски дискурс не можем и не бива нито да ги

подценяваме, нито да ги пренебрегваме:

Big Data – огромни (обеми от) данни.

Quantum Computer – квантов компютър.

Machine Learning – самообучаваща се дигитална система.

44



Mathematical Modeling - математическо моделиране.

Neural Networks and Artificial Intelligence – компютърни невронни мрежи и

изкуствен интелект.

Спирайки се накратко върху философските аспекти на всеки един от тези

компоненти, в тази статия имам амбицията да представя непосредствената перспектива

на тяхната „симбиоза“, която – по мнението на компютърните дизайнери – вече е

довела до появата на супер-интелигентната машина. По мое мнение, това едва ли е

някакъв уникат, а по-скоро множество от повече или по-малко различаващи се

екземпляри и варианти. Произтичащите от този факт промени в живота на хората са

многообразни, многопластови и различни по своята същност. Ще очертая някои

тенденции, в това число и хипотезите за риск за оцеляването на човечеството, като

паралелно ще споделя виждания за това, какви биха могли да бъдат нашите пътища на

развитие, когато изведнъж се окажем в условия на „интелектуална конкуренция“ с

превъзхождащ ни вид. Това не се е случвало никога по-рано, откакто съществува

човешката раса.

Няколко думи за терминологията

Има различни дефиниции за Big Data, но най-общо, това са огромни по своя

размер, произтичащи от природата или от човешката дейност, неструктурирани бази

данни, които непрекъснато се променят, а човешкият умствен потенциал, при все че е

способен да ги идентифицира като такива, не е в състояние да ги обхване и обработи.

Например всичко, споделено в социална мрежа или всичко, уловено от космически

телескоп. Дори този пример е донякъде неточен, защото в известен смисъл

класифицира потоците по произход. Всъщност, „истинската“ Big Data, е база данни,

интегрираща миксове от данни от произволно естество. Например композиция от данни

от медицински изследвания, записи от всякакъв видео-контрол, резултатите от

сблъсъците на микрочастици в ядрен колайдер, траекториите на ята прелетни птици и

каквото още ви дойде на ум от многомилиардните битове, които природата и ние

генерираме непрекъснато. Най-интересното е, че при анализи на такива смесени по вид

и характер множества данни, се достига до неочаквани и практически значими изводи,

но за това след малко. Важно е да се подчертае, че за всеки изследван сегмент Big Data

се взимат под внимание най-малко следните негови особености: количество, скорост на

45



промяна и разнообразие. Също така, ключова е проверката и оценката на тяхната

достоверност при цялата сложност на това понятие и съответната процедура.

Quantum Computer – компютърна технология, която според различни източници

е между 20000 и 30000 пъти по-бърза от машините, до които обикновеният човек има

достъп. Принципът му на работа почива на теорията за супер-позицията на

електроните, според която във всеки даден момент за тях знаем или точното им

местонахождение, или скоростта им на въртене около атомното ядро, но никога и

двете. Съответно, това дава възможност за кодиране на нула или единица за даден

дигитален бит. За сравнение, при сегашното поколение компютри, с които си служим,

за обработката на един бит през транзистор в платката на процесора преминават 20000 -

30000 електрона. Оттук идва и страхотната ефективност на новия тип машини, които за

постигане на същата цел ползват само един. Приравнена към друга сфера, промяната в

темпото звучи така: ако със сегашните самолети от София до Ню Йорк Сити се лети 10

часа, то с „квантов самолет“ пътят би отнел само 15-20 секунди! Все още, Quantum

Computer не се предлага за покупка, но няколко компании вече предлагат да Ви

изпълнят услуги, т.е., да решат Ваши проблеми с това оборудване.1

Machine Learning – това са алгоритмично базирани, софтуерни решения,

благодарение на които дигитални апарати се самообучават и усъвършенстват

възможностите си чрез статистическа обработка и запаметяване на данни. Deep

Machine Learning касае самообучение с оглед на реализацията на конкретна цел.

Най-популярен пример за прогреса в тази област е езиковият преводач на Google.

Когато го ползвате, той проследява корекциите, които правите в превода му,

запаметява ги и анализира грешките си, наблюдавайки непрекъснато милионите си

клиенти. Всичко това се случва паралелно и без изключение, независимо колко са те и

от какъв на какъв език е текстовата интерпретация. Резултатите от грешките се

изчисляват в проценти и ако програмата установи, че повтаря дадена грешка, веднага

пристъпва към upgrade на своята практика.

1 Davide Castelvecci (2017), IBM’s Quantum Cloud Goes Commercial, Nature Science Journal, 06.03.2017,

available at:http://www.nature.com/news/ibm-s-quantum-cloud-computer-goes-commercial-1.21585

46

http://www.nature.com/news/ibm-s-quantum-cloud-computer-goes-commercial-1.21585



Математическо моделиране – това е метод за отделяне на компонента данни

от дадени физични обекти и тяхната взаимовръзка. Така получените битове (най-често

изображения) се запаметяват и подлагат на дигитална обработка. Благодарение на

алгоритмични процедури, този подход дава възможност едновременно за представяне и

прогнозиране развитието на процеси чрез виртуални симулации, които не водят до

преки последствия за физичната реалност, докато не бъдат въплътени във физична или

социална среда. Най-популярното приложение на математическото моделиране са

симулаторите за подготовка на летци. За да станат добри професионалисти, те се

обучават на тренажори и многократно „катастрофират“, но това се случва само на

екрани. Извън този пример, математическото моделиране се прилага масово в

маркетинга, предизборните кампании, в медицинската диагностика, архитектурата и

дизайна – винаги преди да се пристъпи към практически действия в реална среда.

Neural Networks and Artificial Intelligence – изкуствен интелект: сложни

компютърни системи, проектирани и експлоатирани да извършват автономни

целенасочени действия за създаване на техен оригинален „авторски“ информационен

продукт, който в едни случаи има само виртуален характер, а в други чрез 3D принтери

се въплъщава във физичната реалност.

Данни, информация, виртуалност и реалност: данните представляват

съвкупност от битове, които могат да бъдат в неорганизиран хаотичен вид или

конфигурирани в конструкции, които човек идентифицира, улавя, закодира и

запаметява. Впоследствие притежаваме и оперираме способността за обратното им

извикване и впрягане в услуга на различни свои начинания. Тогава данните се

превръщат в информация, т.е. информацията представлява множествена конструкция

от интенционални данни. Тя е индивидуален личен „капитал“, който човек избира дали

да запази като такъв само за себе си чрез запаметяване, или да сподели/публикува.

Последното е възможно чрез действия за въплъщаване на намерението в невиртуалната

реалност, или виртуално. Виртуален е всеки пряк или отложен във времето обмен на

данни с друг субект или интелигентен агент, способен да ги възприеме. Инструментите

на такова споделяне са различни: поведение, пряка или косвена (записана) езикова

комуникация, създаване на произведение на изкуството и т.н. С други думи, данните

представляват отделен закодиран пласт във Вселената и е необходим активен

47



интелигентен наблюдател, който е в състояние да ги разчете и обработи. В същото

време информацията е винаги и изцяло субективно генерирана от първо лице.2

Виртуалното пък е обмен на данни без съществена промяна в материалната физична

среда, чиито пласт от битове се обогатява в резултат на споделянето.

Този дискурс е присъщ на Философията на информацията и дава едновременно

основа и хоризонт за философски анализ на Изкуствения интелект и свързаните с него

явления и процеси.

1. Философски проблеми, провокирани от тезата за съществуването и успешната

обработка на Big Data.

На пръв поглед предизвикателствата, породени от Big Data, имат

епистемологичен характер. Новото понятие с нищо не допринася, а само задълбочава

грижите около изясняването на разликата между запаметяване на взаимно свързани

данни и естеството на човешкото познание. Тази дискусия възниква преди няколко

десетилетия още с появата на разбирането за възможността машинно да записваме и

конфигурираме дигитални битове и до днес не намира задоволителен общоприет

отговор. Естествено, когато не можем да разрешим един спор за боравенето с

ограничено количество данни, какво остава за големи обеми от тях, които даже не

можем да обхванем в кръгозора си… Дали пък именно в този парадокс не се крие

някакво разковниче, което да донесе известна изненада? В духа на много примери от

човешкия опит в най-различни сфери на умствената дейност, новото е добре забравено

старо. Напускайки полето на епистемологията, нека се върнем към една от тезите на

френския мислител Анри Бергсон, отнасяща се за преживяването при контакт с

продължителността на качествените множества. Според него това преживяване е

различно от срещите ни с количествените множества. Разбира се, живял и творил до

1941 г., той не би могъл да анализира действия на компютри и да разсъждава за

акумулирането на човешката памет и познание. Според него, за разлика от дадено

количествено множество, качественото „се възприема с присъщата му хетерогенеза

като човешкото съзнание организира и обединява няколко свои състояния в едно, така

2 Alexander Lazarov (2015), The Digital World - Construction and Reality, LAP, Lambert Academic

Publishing, Saarbrucken, Germany

48



че да достига до ново съдържание“3. Според мен, важното в тази концепция, изразена

само в едно изречение, е в няколко посоки. Първо, Бергсон прави същностна разлика

между диалектическия принцип за количествените натрупвания, които водят до

качествени изменения, спрямо пряката среща с огромни множества, т.е. още при

първичното, изначално човешко възприятие самото количество представлява качество.

Вторият забележителен детайл е в акцента върху хетерогенезата. Бергсон коментира, че

преживяванията, свързани с досега ни с продължителността на огромни количествени

множества, винаги са белязани от разнородност на процесите и доза времева промяна

на наблюдаваната картина. Трета и също много важна е идеята му, че за подобно

преживяване е необходимо съзнанието да организира анализа си така, че различни

негови състояния, които вероятно кореспондират с различни потоци на възприятията,

да работят синхронно, за да откриват нови съдържания. Вероятно Бергсон е имал

предвид такива състояния на съзнанието, които в ежедневието на човека рядко се

комбинират или си взаимодействат.

Нека проследим как тези разсъждения се проектират върху днешната

недвусмислена яснота за съществуването на Big Data. Паралелът е очевиден: безспорна

е срещата ни с огромно по мащаби множество, чието количество обуславя основното

му качество. Няма място за никакво съмнение за нейната хетерогенеза. Именно

разнородността е признакът, по който определяме дадено количество данни като Big

Data. Изненадващото е това, че не само отделни състояния на съзнанието на дадена

личност, а големи групи от експерти в разнообразни области, като физици, философи,

биолози, био-математици, социолози, психолози и други видове специалисти, се

обединяват като умствен капацитет, съчетавайки по няколко състояния на своето

съзнание, с единствената цел да намерят отговори на въпросите, които ги вълнуват и да

дадат съвместни становища, т.е. за да разберат съдържанията и да формулират

смислите на откриващите се непознати досега взаимовръзки. Понастоящем различните

университети и лаборатории по света са обявили свои екипи, състоящи се от умерен

брой експерти. Общото между всички тях е, че ползват услугите на Изкуствения

супер-интелект (ИСИ). Това е ИИ, който:

3 Henri-Louis Bergson (2012), Time and Free Will, p. 122, Elibron Classics Series – Adamant Media Corp., 50

Cutler Lane, Chestnut Hill MA 02467 USA

49



Борави с изключителна изчислителна бързина.

Способен е да обработва и най-бързо променящи се огромни множества от Big Data.

Може и често прилага няколко алгоритъма от типа Deep Learning паралелно, в много

посоки, по отношение на едновременно изследвани различни и разнородни големи

множества от данни.

Горното негово действие е съчетано със синхронното изпълнение на други

компютърни програми.

В резултат от математическия анализ и моделиране ИСИ генерира прогнози, които

впоследствие се оказват верни.

На тази основа, взима решения и провежда автономни действия, които в голям

процент от случаите постигат очакваните от нас резултати, а понякога дори ги

надхвърлят значително.

В този дух, може би не е далеч денят, когато ще може да се дискутира, как не

просто един скромен екип, а едно голямо качествено множество от учени и мислители

имат съвместно преживяване при среща с огромен качествен сегмент от Big Data.

Дана Бойд и Кейт Кроуфорд застъпват позицията, че в известен смисъл

изследванията в тази област се превръщат в нов „социо-машинен феномен“. Причините

според тях са две. От една страна, усвояването на обработката на Big Data води до

неочаквани и непознати досега анализи и обобщения от разнообразни „дигитални

следи“, появили се в резултат на природни явления и човешки действия. От друга

страна, чрез анализи на Big Data, могат да се чертаят повече или по-малко вероятни

прогнози и перспективи, както по отношение на природни процеси като например

промените в климата, така и за чисто човешки начинания в обществен и в

индивидуален план. Всичко това, е неразделно свързано с прилагането на Изкуствения

интелект (ИИ) и неговия потенциал, присъщ единствено на машините. Бойд и

Кроуфорд обаче са пропуснали да посочат друг изключително важен момент. ИИ пръв

„ще узнава“ резултата от изследваната Big Data – преди да го сподели с нас и вероятно

в перспектива (или дори днес) понякога ще използва тези резултати за следваща стъпка

от действията си, преди ние да вникнем в пълната дълбочина на смислите от неговите

открития. Такава ситуация неизбежно ще доведе до множество промени в живота ни,

50



най-малкото в научно-технологичен, културен и философски аспект и ако проявим

далновидност, следва да се подготвим за нея.

2. Философски размисъл, произтичащ от „въвеждането в масова

експлоатация“на Изкуствения супер-интелект (ИСИ).

Предложената в началото на това изложение дефиниция за компютърните

невронни мрежи и ИИ е работна и не претендира да е окончателна, тъй като

понастоящем няма единно общоприето становище за тяхното дефиниране. Причините

за това са много, но сред тях с особена сила се откроява фактът, че новаторството на

дизайнерите ежедневно ни поднася нови и нови капацитети на ИИ в посока ИСИ.

Темпото на развитие е динамично, а резултатът от този процес е, че всяка дефиниция

остарява без време. Запазва се обаче една от характеристиките: почти винаги ИИ

обработва Big Data, като прилага принципите на компютърните невронни мрежи,

машинна математическа обработка на данни и математическо моделиране, натрупва и

изследва със статистически методи. В крайна сметка, запаметява резултатите и

непрекъснато следи за тяхната достоверност. Това означава успешна приложимост от

гледна точка постигане на целите. Така, при необходимост ИИ се само-коригира, като

по този начин се самообучава и усъвършенства.

За капацитета на ИИ може да се съди по това, какво може и върши той днес като

се има предвид, че в един и същи момент неговият алгоритъм за дълбоко самообучение

може да се прилага многократно, многопосочно и паралелно с ред други действия на

компютърните процесори. Изброените примери са представени в тенденция от

по-прости към по-сложни дейности:

ИИ се справя по-добре от човека при най-разнообразни форми на мониторинг – в

ядрени реактори, при космически полети, непрекъснато наблюдение на биологични

процеси, проследяване състоянието на пациенти в условия на кризисна реанимация,

при регулацията на въздушното движение и др. Във всички тези случаи ИИ е по-бърз

от нас в анализа и заключенията си, следи прецизно всяка подробност, без да

пренебрегва и най-малката, взима под внимание всички произтичащи паралелни

процеси, които биха повлияли на основния наблюдаван. В много случаи е

51



„оторизиран“ от нас да предприема действия в зависимост от настъпващите промени,

или най-малкото, да ни алармира за тях.

ИИ открива и запаметява характерни взаимовръзки (patterns) сред Big Data. Така

например успява да превежда текстове или да провежда медицински изследвания. В

първия случай натрупва лексика, сам открива, запаметява и прилага граматически

правила. Във втория – наблюдава сканирани изображения или друг поток от данни,

произтичащи от жив човешки организъм, сам търси и намира характерни особености в

тях и ако попадне на отклонения или аномалии, веднага ги откроява. Изглежда

парадоксален, но и показателен фактът, че програмистите на ИИ, който превежда на

сложния китайски език и буквално го говори, могат да не разбират и дума от него.

Същото е в сила и за авторите на ИИ за профилактика и откриване на ракови

заболявания – те могат изобщо да не са медици. Единствените условия за успеха са

две: достатъчно бързи компютри и Big Data да е наистина Big. Примерно, когато иде

реч за изследване на образи, се препоръчва „стартов пакет“ за самообучение от поне 15

000 000 изображения. Този брой не е подбран случайно. Както съобщава Фей Фей Ли.

4 (Director of the Stanford Artificial Intelligence Lab), според изчисления на екипи от

психолози и невробиолози, това е приблизителният брой на картините, които едно дете

вижда и запаметява през месеците от живота си преди да проговори.

ИИ разпознава отделната личност. Това е възможно чрез пръстов отпечатък, по гласа

чрез лицево разпознаване (face recognition), но още и чрез изследване на авторство на

текстове или картини. За широките възможности на принципа на откривателство чрез

проучване на patterns може да съдим по следния детайл. Когато говорим за лицево

разпознаване, обикновено си представяме поглед в анфас или поне три-четвърт.

Компютрите могат това, разбира се, но могат още да разпознават „лицево“изображение

и от птичи поглед. В този случай, те изследват конфигурацията на част от човешкото

ухо в съчетание със стойката на тялото при походка. Важна е единствено високата

резолюция на изображенията, за да са налични необходимите за изследването

достатъчно Big брой подробности.

4 Fei Fei Li, Director of the Stanford Artificial Intelligence Lab (2015), How we’re teaching computers to

understand pictures?, TED.com presentation available at:

https://www.ted.com/talks/fei_fei_li_how_we_re_teaching_computers_to_understand_pictures

52




ИИ разпознава говорна реч, влиза в диалог и отговаря писмено или интерпретира

успешно текста вокално. С подобен софтуер на име Siri разполага всеки iPhone. Днес

обаче ИИ разпознава и образи, като може да опише картините и с думи .5 Случва му се

и да греши. Според пример на Фей Фей Ли, ако „му покажете“, т.е. ако му „upload“-

нете снимка на паметник от типа „Цар Освободител“ в София, той отговаря, че това е

кон с ездач. Въпреки неточността, не може да се отрече, че е налице и доза истина.

Така или иначе, ясно е, че съвременният ИИ вече е в състояние да открива съдържания

и формулира техни смисли.

ИИ има капацитет да разпознава и човешки емоционални реакции. Нещо повече: на

тази база той е способен да прогнозира човешкото поведение при едни или други

обстоятелства с голяма вероятност да познае. Подобен софтуер се прилага текущо в

САЩ най-малко в две области: в сферата на наемане на човешки ресурси и при

автомобилното застраховане. В първия случай, при интервю за назначаване на работа

на млада жена, според отговорите на ред въпроси, които на пръв поглед нямат нищо

общо с целта, ИИ „отгатва“ дали тя има намерение да забременее в следващите

една-две години. При застраховането, за разлика от България, където в дадена

компания цената на полицата за една и съща кола като модел, години и пробег, е

еднаква за всички собственици, в САЩ не е така. ИИ провежда обстойно интервю с

всеки отделен шофьор и прави изводи за риска той да причини катастрофа съобразно

квалификацията, образованието и емоционалните си реакции в произволни ситуации.

Тези заключения на ИИ са определящи за цената на застраховката, а моделът и

износването на автомобила му са само част от оценката.

Вероятно могат да се приведат още много примери, които да илюстрират знайни

и незнайни възможности на ИИ сега и за в бъдеще. Същественото е, че когато

неотдавна програмистите замислят реализацията на ИИ, разпространеното мнение е, че

разработката ще премине през следните три фази:

Слаб ИИ от типа на Siri, който разпознава и ползва говорима реч на различни езици,

но е изцяло подчинен на човека и само изпълнява команди.

Нормален ИИ с капацитет, съизмерим с човешките възможности.


Publishing, Saarbrucken, Germany

53



Изкуствен супер-интелект (ИСИ), който ни превъзхожда значително.

Животът обаче разкрива друго. Изключително динамичното развитие на IT-

сектора като цяло води до това, че „нормален“ ИИ няма да има. За илюстрация –

машините, които в средата на 1990-те се наричаха Супер-компютри, помещаваха се в

специално построени сгради и бяха под постоянна охрана като особена ценност,

обработваха данни със скоростта на днешните смартфони. Веднъж създадени и

осмислени от експертите, програмите с капацитет Deep Learning, съчетани с вече

постигнатата и непрекъснато растяща бързина на машинните калкулации, в

комбинация с наистина огромните обеми от данни водят директно към третата фаза.

Преди да се насоча към философското обобщение на новото предизвикателство

ИСИ, бих искал да обърна внимание на следния проблем, който съм обсъждал и в други

свои публикации, както и в дисертационното ми изследване, посветено на

конструираните реалности.6 Става дума за една дилема, провокирана от съвременното

успешно създаване на „мислещи“ машини - сложни, програмирани от нас, физични

компютърни системи, способни автономно да произвеждат предвиждания, които

впоследствие се сбъдват. Дилемата е, дали вече сме наясно с механизмите на

човешкото мислене, разсъждение, оценка, въображение и пр. умствени дейности, и

умело ги въплъщаваме при компютрите, или нашите умствени способности са

постижими и по друг начин? Към днешна дата тази дилема постепенно намира

убедителната си развръзка. Невробиологът Дейвид Игълман съобщава 7 и демонстрира

8успешен експеримент, при който глухи хора „чуват“ дигитализирано слово

посредством импулси, предадени им през рецепторите на осезание по гърба.

Представеното устройство, което интерпретира дигиталните битове в импулси от

докосвания, прилича на елек, който пациентите обличат на голо. Същият учен разказва

и за експеримент на компанията Sony, при който на незрящи хора са предадени

дигитализирани картини през вкусовите рецептори на езика, като пациентите описват с

голяма точност подадените им изображения. Изводът, който Игълам прави, е следният:


Publishing, Saarbrucken, Germany 7 David Eagleman (2015), The Brain, Pantheon Books, New York, USA.

8 David Eagleman (2015), Can we create new senses for humans?, a TED.com presentation available at:

https://www.ted.com/talks/david_eagleman_can_we_create_new_senses_for_humans

54




преди всичко, ясно е, че човешкият мозък е един вид компютър, който съумява да

оперира с битове от данни. По-важното обаче е, че мозъкът ни живее на тъмно и на

тихо, затворен в черепа и е устроен така, че се интересува най-вече какво да прави с

постъпилите данни, а не толкова от това, по какви пътища те идват при него. Нещо

повече, за наше съжаление, биотоковете ни се движат по нервната ни система по-бавно

в сравнение със сигналите при компютрите, при които електричеството тече по

проводниците със скоростта на светлината. Към това следва да се добави, че черепните

ни кутии ограничават пространствено растежа на мозъка ни, докато за физичните

машини не съществува такъв проблем.

Паралелно, Джереми Хоуард 9 изтъква, че при наблюдение на работата на ИИ

по зададена цел, която системата постига успешно, експертите констатират отделни

междинни етапи, без да знаят какво точно прави машината и най-важното - не им е ясно

защо го прави така.

С други думи, вече няма почти никакво съмнение, че човешкият мозък, особено

в някои случаи, а може би и винаги, си служи по подобие на компютрите с битове от

данни. При обработката им обаче има някои разлики, които засега не могат да се

дефинират, защото, освен че не знаем всичко за механизмите, които самите ние

прилагаме, вече не разбираме и някои от действията на машините в тяхната пълнота и

дълбочина. Иначе казано, към момента може да се твърди уверено, че без да сме

формулирали категорично такава цел предварително, създавайки ИИ, ние се стремим

да въплътим в тях собствените си умствени капацитети и те отразяват нашите подходи

при контакта с физичния свят и помежду ни с тази подробност, че в ролята си на наши

„ученици“, в лицето на ИСИ те са на път бързо да ни изпреварват. Паралелно,

наблюдавайки ги като свое огледало, ние едновременно изучаваме и тях, и себе си.

Както правилно отбелязва директорът на Британския стратегически център за

изследване на изкуствения интелект (UK Strategic Artificial Intelligence Research

Centre) - Ник Бостром, 10

на фона на големите възможности на ИСИ днес, все още е

парадокс, че и досега ние комуникираме с компютрите предимно ръчно – с клавиатура

или с мишка. Рядко, с говорна реч. Наближава моментът да се свързваме пряко по

9 Jeremy Howard, Margit Zwemer and Mike Loukides (2012), Designing great data products, O'Reilly, Strata

Conference, London, GB. 10

Nick Bostrom (2014), Superintelligence - Paths, Dangers, Strategies, Oxford Ubiversity Press, UK

55



мисловен път. За активни експерименти в тази посока още преди години съобщава и

Юрген Шмидхубер от университета в Лугано 11

.

И така, в заключение може да се каже, че днес ИСИ разполага със значителни

възможности да отгатва и предсказва човешките действия, дори части от лично

генерирания наш информационен продукт, на който не бихме искали да даваме

публичност, независимо дали става дума за наши становища, намерения или емоции. С

развитието на технологиите, особено след установяването на безкабелна връзка

мозък-компютър, тази тенденция ще се задълбочи. В резултат, от една страна, ще

спечелим възможността за хибридно мислене, т.е. на моменти, за решаването на

някакъв проблем всеки от нас би могъл да се свърже с електронния облак и за кратко да

ползва цялата му памет и изчислителна мощ. От друга страна обаче, може да се окажем

твърде „прозрачни“ като малко дете пред родителите си, а това би ни променило по

природа. В този дух днешното мото на Google “Do you want an answer before you ask?”

(„Искате ли отговор, преди да попитате?“), изобщо не е само примамващо хрумване на

рекламна агенция. Може би ще трябва да станем много по-прями и да живеем в условия

на неприкритост, или да изграждаме нови индивидуални защитни стени. Последното

ще е трудно и може да отнеме години, докато се приспособим към новата обстановка,

защото, ако изглежда сравнително просто да ограничим споделянията си в социалните

мрежи, не е така лесно да овладеем мимиката и жестовете си, за да не издадем

емоцията си. Трябва да променим изцяло темперамента си като вид, а ако това изобщо

е възможно, би било твърде трудно. Ако не успеем да го направим, както изтъква Сам

Харис 12

, рискуваме машините да се отнасят с нас със същото пренебрежение, с което

ние се отнасяме към по-слабо интелигентните мравки.

Друга съществена промяна, пред която неизбежно ще се изправим, е и

непрекъснато увеличаващият се приток на данни, които в индивидуален и социален

план не сме в състояние да запомним и осъзнаем, докато машините го правят. Те (ще)

вършат това в посока на цели, които сме им задали ние, но както вече стана ясно, те

могат да вършат и неща, които не разбираме и ще ни изненадат. Пример, илюстриращ

11

Sepp Hochreiter and Jurgen Schmidhuber (1997), Long Short-Term Memory. Neural Computation, Cambridge

MA, MIT Press, Journal: Neural Computation archive, Volume 9 Issue 8, November 15 12

Sam Harris (2010), The Moral Landscape: How Science Can Determine Human Values, Free Press, London,

Toronto, Sydney, ISBN 978-1-4391-7121-9

56



ситуацията, как човек действа при недостиг на време да обхване и реагира адекватно на

постъпващите данни и произтичащата от това промяна в обстановката, е това, което се

случва на автомобилните рали състезания. При нормална скорост шофьорите успяват

да възприемат околната среда, да преценят какви действия да предприемат и след това

да ги приложат. На следващ етап те възприемат и оценяват резултата и така в

продължаваща циклична последователност. При неправилна преценка и реакция следва

критична ситуация или катастрофа. При ралитата обаче, желанието за максимално

бързо придвижване не дава времева възможност шофьорът да изпълни всичко това и по

тази причина се налага да се подхожда отборно – включва се и навигатор. Оценката на

обстановката и заключенията за оптимално управленческо поведение при движението

се извършват предварително, а по време на състезанието навигаторът следи къде се

намира екипът и диктува действията на шофьора. Мисията на последния е да ги

изпълни безупречно и да оценява единствено изхода от всяка конкретна ситуация.

Очевидно тази практика е далеч от обичайната за човешката умствена дейност и

произтича от екстремното темпо. Същото наблюдение навежда на мисълта, че в близка

перспектива, при контакта си с ИСИ трябва да сме готови да „играем“ не

индивидуално, а колективно. Такъв подход ще ни даде време да се приспособим към

контакта си с по-интелигентния от нас вид, поне докато той не се самоусъвършенства

до степен да усвои процеси на автономно размножаване. Бързам да уточня, че не

коментирам фикции, как роботи с ИСИ ще „завземат“ наши заводи или технологични

линии. Неведнъж физици са споделяли мнение, че в природата се наблюдават

компютации, които са се случвали и преди възникването на човешката раса. Тогава,

особено ако дизайнерите приложат на ИСИ и някаква форма на инстинкт за

самосъхранение на Deep Learning, при масово изследване на Big Data, не бива да

изключваме вероятността ИСИ да открие възможност за свое преинсталиране и

по-оптимално действие на материален носител извън тези, които ние създаваме и му

предоставяме.

Всичко това не означава, че има надвиснала неизбежна опасност над нашия вид.

Както Бостром посочва, тя може да бъде избегната лесно, ако на ИСИ бъде споделена

нашата ценностна система. Той предлага и оригинален начин, как да стане това.

Естествено, звучи наивно да се мисли, че ние самите познаваме детайлно своята

ценностна система. Още по-абсурдно би било да вземем да я превеждаме на даден

57



програмен език. Бостром вижда много по-прост и убедителен начин – на Deep Learning

ще бъде възложено да ни изучи и когато го направи, ползата ще бъде двойна. Първо, ще

споделяме еднакви ценности и така няма да бъдем взаимно опасни. Второ, отразени в

огледалото на ИСИ, ще научим някои неподозирани истини за себе си, които сигурно

ще ни звучат странни или дори невероятни, но ще бъдат доказани със средствата на

статистиката.

По-интересна и предизвикателна от евентуална заплаха е опцията за използване

на ИСИ при опознаване на света около нас и нашите комуникации. Усъвършенстването

на вече създадения софтуер от типа Fusion, който интегрира успешно картина, звук,

текст и др. типове данни в едно, открива възможността за комплексно изследване на

най-различни по естество, вид и характер Big Data. Тук човешкото въображение в

изследователската област ще придобие шанса да експериментира в неограничени

комбинации. Едва ли някой може да предскаже, каква взаимовръзка може да се получи,

ако сравним, примерно, човешкия геном с разпространението на радио-сигнали във

Вселената, или миграцията на капките в Световния океан… Както посочва световният

шампион по шах Гари Каспаров,13

(13), най-важното е да подходим без предубеждение

при съчетаването на:

Човешката интуиция с компютърната калкулация.

Човешката стратегия с тактиката на машините.

Човешкият опит с прецизната мащабна памет на ИСИ.

Междувременно трябва да свикнем с още един безусловен факт на протичащата,

а може би – на вече протеклата промяна. До средата на миналия век човешкото

познание и култура се основава предимно на книгите, изместени в значителна степен

впоследствие от киното и други форми на аудио-визията. Както изтъкват различни

експерти, през 21-ви век идва епохата, когато за успешното научно и културно развитие

на човечеството, решаващ ще бъде интерфейсът като ефективна интеграция и

сътрудничество между големи множества хора, машини и данни, независимо дали

говорим за групи от един, два или трите изброени вида. Почти сигурно изглежда още

нещо – според същите експерти в бранша, масовото приложение на ИСИ ще се отрази

13

Garry Kasparov (April 2017), TED.com presentation available at:

https://www.ted.com/talks/garry_kasparov_don_t_fear_intelligent_machines_work_with_them

58



на живота ни по-осезателно, отколкото появата в ежедневието ни на персоналния

компютър и мобилните телефони.

Разбира се, между хората и Изкуствения супер-интелект винаги ще се запазят

съществени разлики. Феноменът ИСИ обаче е в приликите, които стават все повече,

по-предизвикателни и по-значими за живота ни.

Литература:

Alexander Lazarov (2015) The Digital World - Construction and Reality, LAP, Saarbrucken,

Germany: Lambert Academic Publishing.

Danah Boyd and Kate Crawford (2012), Knowledge Driven to Data Driven Forecast, Economy,

Society, Etc., Critical Questions for Big Data, Information, Communication & Society Journal, Vol.

15, Iss. 5, 2012.

David Eagleman (2015), Can we create new senses for humans?, a TED.com presentation available at:


David Eagleman (2015), The Brain, Pantheon Books, New York, USA.

Davide Castelvecci (2017), IBM’s Quantum Cloud Goes Commercial, Nature Science Journal,

06.03.2017, available at:

http://www.nature.com/news/ibm-s-quantum-cloud-computer-goes-commercial-1.21585.

Fei Fei Li (2015) How we’re teaching computers to understand pictures?, TED.com presentation

available at:

https://www.ted.com/talks/fei_fei_li_how_we_re_teaching_computers_to_understand_pictures.

Fei Fei Li (2015) How we’re teaching computers to understand pictures?, TED.com presentation

available at:

https://www.ted.com/talks/fei_fei_li_how_we_re_teaching_computers_to_understand_pictures.

Garry Kasparov (April 2017), TED.com presentation available at:

https://www.ted.com/talks/garry_kasparov_don_t_fear_intelligent_machines_work_with_them .

Henri-Louis Bergson (2012), Time and Free Will, p. 122, USA: Elibron Classics Series – Adamant

Media Corp.

Howard J., Zwemer M., Loukides, M., (2012), Designing great data products, O'Reilly, Strata

Conference, London, GB.

Bostrom, N. (2014), Superintelligence - Paths, Dangers, Strategies, UK: Oxford Ubiversity

Press.

Harris, S. (2010), The Moral Landscape: How Science Can Determine Human Values,

London, Toronto, Sydney: Free Press.

Hochreiter, S., Schmidhuber, J. (1997), Long Short-Term Memory. Neural Computation,

Cambridge MA, MIT Press, Journal: Neural Computation archive, Volume 9 Issue 8,

November 15.

59

http://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/1369118X.2012.678878

http://www.tandfonline.com/toc/rics20/15/5


http://www.nature.com/news/ibm-s-quantum-cloud-computer-goes-commercial-1.21585



https://www.ted.com/talks/garry_kasparov_don_t_fear_intelligent_machines_work_with_them

Виртуални валути-речникови единици


ВИРТУАЛНИ ВАЛУТИ—РЕЧНИКОВИ ЕДИНИЦИ

Александър

Гънгов

Резюме. Текстът цели да представи основни понятия, свързани с виртуалните валути във вид на речникови единици,

подредени по азбучен ред. В този контекст се разглеждат взаимно свързаните термини дигитална валута и криптовалута и

производните от тях, като се следва задачата да бъдат представени различията между тях и традиционните пари без златно

покритие, както различията им спрямо електронните пари и електронното злато. Предлага се кратко описание на няколко

криптовалути, като се прави опит да се подчертаят предимствата на всяка от тях: биткоин, лайткоин, минакоин, праймкоин,

кварккоин, пийркоин, дарккоин, доджкоин и др. Засегнати са и някои елементи на социалната значимост на дигиталните валути.

Ключови думи: виртуалните валути, криптовалута, дигиталните валути, биткоин, лайткоин, минакоин, праймкоин,

кварккоин, пийркоин, дарккоин, доджкоин, финансова спекулация.

Abstract. The information on virtual currencies is structured in the form of dictionary items. It covers a number of related terms as

digital currency and cryptocurrency, aims at distinguish them from fiat money as well as from e-money and e-gold. Several cryptocurencies are

briefly described with an attempt to underline their advantages: Bitcoin, Litecoin, Minacoin, Primecoin, Quarkoin, Peercoin, Darkcoin,

dogecoin, etc. Some elements of the social importance of digital currencies are mentioned.

Kew words: virtual currencies, cryptocurrency, Bitcoin, Litecoin, Minacoin, Primecoin, Quarkcoin, Peercoin, Darkcoin, dogecoin,

financial speculation.

Биткоин

Използването на биткоин започва да се прокарва през 2009 г. в търсенето на начин да се

избегнат традиционните пари без златно покритие. За техен създател се смята софтуерен специалист

или група от специалисти, работещи по псевдонима Сатоши Накамото /неотдава беше открита

реална личност със същото име, който, обаче, отрича каквато и да било връзка с биткоин/. За

разлика от традиционните пари без златно покритие, биткоин не се печата и не дължи стойността си

на държавните гаранции на емитента, а се добива /в смисъла на добиване на полезни изкопаеми—в

случая се прави алюзия с добиване на ценни метали/, като се използват изчислителните

възможности на създатели на софтуер, обединили се доброволно в световната мрежа. Биткоин

предполага нещо като „главна счетоводна книга“, наричана „блокова верига“, която съществува в

световната мрежа и в която всяка финансова транзакция се записва под формата на дигитален файл.

Това фактически е криптовалута, основаваща се на софтуер с отворен източник, който извършва

сложни изчисления и с това добива валута. Същността на създаване на биткоин се състои в това, че

участниците в добиване на биткоин задействат функционирането на мрежата на биткоин и с това

потвърждават действителността /валидизират/ на транзакциите. Тази мрежа обединява всички

транзакции, извършени в течение на период от десет минути, в специален списък, наречен „блок“.

Конкурирайки се по между си в извършването на определени изчисления, търсачите на биткоин

потвърждават тези транзакции и ги записват в блокова верига. Когато някой участник открие

решение в рамките на системата на биткоин, което потвърждава действителността на блок от

транзакции, той получава 25 биткоина. Това количество е постоянно втечение на 4 години, но

60



след изтичане на четиригодишния срок, то автоматично намалява два пъти, така че общият брой на

биткоини в обръщение да не може да надхвърли 21 милиона.

Освен чрез добиване, биткоин може да се получи чрез традиционния начин на обмен на

валута, т.е. обмен на реални пари срещу виртуална валута. Обменените /закупените/ по този начин

биткоини се съхраняват в различни видове електронни портфейли. Най-разпространените типове

електронни портфейли са тези, разположени на стационарни компютри, на мобилни устройства и

използващи интернет сървъри. С оглед на тяхната безопасност всеки от типовете портфейли има

своите предимства и недостатъци. Банална повреда на хардуера на стационарните и мобилните

устройства може да доведе до загуба на портфейла. Освен това, те са привлекателна мишена за

упражненията на различни хакери. Не са напълно защитени срещу хакери и интернет сървърите,

съдържащи виртуални портфейли, а към това при тях се добавя рискът притежателят на сървъра да

използва мошенически схеми за завладяване на поверената му виртуална валута или просто да бъде

доведен до фалит, при което виртуалният портфейл също бива изгубен.

Разнообразните виртуални светове на

интернет игрите с техните виртуални валути се

нуждаят от единна дигитална валута, която да

притежава относително стабилен курс на обмен

с реалните пари и да бъде защитена срещу

потенциални измами. Именно биткоин би могъл

да се превърне в подобно сигурно платежно

средство.

Във всеки виртуален свят компанията, която го притежава, емитира виртуалната валута, която е

в обръщение в дадения свят. Това е свързано с риск, че ще бъдат емитирани прекалено много

единици от тази валута без съгласието на участниците в играта, с което стойността на валутата ще

спадне, а участниците—ощетени. Освен това, конкретната валута може да стане обект на хакерска

атака и всички приходи, съхраняване в нея, да бъдат изгубени. Биткоин като единна виртуална

валута има по-големи шансове да се справя с горните предизвикателства и да се превърне в сигурно

платежно средство за всички виртуални светове.

Виртуална валута

Всяка виртуална валута не е нищо друго освен вид дигитални пари, които не са

регламентирани от никоя държава и не се смятат за законно средство за разплащане, а се използват

и контролират от техните създатели в рамките на определена виртуална общност. Терминът

„виртуална“ цели да подчертае, че дадена валута произхожда и се използва главно във виртуалния, а

не във физическия,

61



свят. Тази разлика, обаче, особено с оглед на приложението на виртуалните пари, с течение на

времето става все по-относителна.

Съдържанието на виртуалната валута са условни единици, всяка от които е файл в някаква

електронна система. Познати са три типа виртуални валути: затворен тип—те се използват

единствено от дадена виртуална общност, отворен тип с еднопосочен поток – при тази схема има

известна връзка с реалната икономика, защото тук виртуалната валута може да бъде купета с реални

пари, но не може да бъде продадена–и отворен тип с двупосочен поток, който се смята за най-пряко

свързан с реалната икономика; при него виртуалната валута може както да се купува с реални пари,

така и да се обменя срещу тях според свободно наложилия се курс, както и за реални, и

виртуални стоки и услуги. Работата с виртуални пари предполага откриването на собствена

сметка в тази валута, което е бърза и безплатна услуга.

Колкото и да изглеждат иновативни, виртуалните пари в голяма степен напомнят

традиционните поименни чекове. Основната разлика се състои в това, че виртуалният „чек“ се

валидизира не с личен подпис, а с електронен код и парола. За потребителя на виртуални пари тази

особеност улеснява процедурата, тъй като фактически елиминира факторите време и пространство,

а освен това спестява таксите и комисионните на банковата система, евентуалните данъци, налагани

от държавата, а също така бюрократичните неудобства, свързани с традиционните финансови

транзакции. Освен функции на генериране и прехвърляне, системата на виртуални пари включва и

функция на контрол, която осигурява коректността на всяка сделка и гарантира ефикасно

заплащане на желаната стока или услуга в течение на броени секунди.

Дарккоин /Darkcoin/

Това е вариант на биткоин, който притежава по-висока степен на анонимност дори от

биткоин, въпреки, че самият биткоин далеч изпреварва в това отношение реалните пари.

Дигитална валута

Дигиталната валута и вид виртуална валута, която се създава и съхранява в електронна

среда. Обикновено дигиталните пари притежават само някои от характеристиките на традиционните

пари, като могат да имат и свойства на стоки или друг тип активи. Но на тях са им присъщи

формалните признаци на реалните пари: номинална стойност, наименование на емитента, номер и

серия, както и средства за защита. Тяхното възникване се свързва с предимствата, които те

предлагат при търговията на дребно. Дигиталните пари не са свързани със суверена валута, не

представляват задължение на някаква институция и не се подържат от каквито и да било властови

структури. Смята се, че виртуалните валути притежават нулева собствена стойност и затова могат

да служат единствено като средство за размяна, но не и като мярка или мащаб на стойността, както

не и като средство за запазване на стойността. Преводите /трансферите/ на виртуалните пари се

извършват чрез вградени разпределителни главни счетоводни книги. Накрая, виртуалните пари като

правило се емитират от не-банкови институции, а, освен това, разпределителните главни счетоводни

книги също се подържат от играчи, които не са банки.

Едно от неоспоримите предимства на дигиталните пари е, че те по самата си идея са

62



предназначени за глобално обръщение. Относно мрежата на тяхното обръщение, се предполага, че

тя се оформя по подобен начин като мрежата на търговията на дребно с традиционни пари.

Рисковете, които са свързани с електронните пари и други инструменти за електронно разплащане,

са присъщи и на дигиталните пари, което кара институциите, занимаващи се със сигурността на

финансовите транзакции да отделят специално внимание на дигиталните пари. Освен това,

разпределителните главни счетоводни книги, върху които се основават дигиталните пари, започват

да намират приложение и в сферата на традиционните пари, което повишава значимостта на цялата

система за дигитално разплащане.

Доджкоин

Това е криптовалута, която се появява през декември 2013 г. Неин създател е американецът

Били Маркус, чиято цел била да създаде дигитална валута със значително по-широк потребителски

обхват от биткоин. Графикът на създаване на доджкоин е значително по-бърз от този на биткоин и

затова в момента в обръщение са огромно количество доджкоин със значително по-ниска стойност

от биткоин.

Електронни пари

Под електронни пари се разбира парична стойност, запаметена в електронна форма.

Накратко казано, това е особена форма на традиционните пари без златно покритие /fiat/ и те не

трябва да се смесват с дигиталните и виртуални пари и с криптовалутите. Основните финансови

инструменти, използващи електронни пари, са вече добре познатите различни видове

разплащателни карти и електронни сметки. Горните инструменти могат да са за еднократна

употреба или да се захранват в зависимост от желанието на техния притежател. Те могат да бъдат

поименни или анонимни. Електронните пари дават възможност да бъдат прехвърляни от техния

притежател в рамките на различни негови/нейни сметки или от сметка на карта и обратно, да се

заплащат финансови задължения към институцията, която ги е емитирала, както и да се използват за

преводи /трансфери/ на трети физически или юридически лица; с тях може да се правят покупки на

дребно на ПОС терминал, и, накрая, срещу тях би трябвало да могат да се получават пари в брой.

Електронно злато / Е-gold/

Дигитална валута създадена от Дъглас Джаксон и Бари Дауни през 1996 г. Целта, с която се

използва, е да извършва бързо прехвърляне на злато между членовете на техния сайт, без да има

необходимост да се съблюдават държавни регулации. Една от особеностите на транзакциите в злато,

а именно, тяхната необратимост, се оказва безкраен източник на възможности за най-различни

измами и злоупотреби: пране на пари, кражба на лични данни, мошенически инвестиции. Освен

това, същата тази

63



необратимост на транзакциите се прераства в катастрофа, когато потребителските данни на някой от

участниците биват атакувани от хакери или фишери. Като отговор на подобни незаконни действия,

управата започва да блокира редица сметки на участници в сайта. Органите на реда също се

намесват с искане да бъдат закривани сметки на участници, обвинени в измамни действия. Намества

се и съдебната система, която постановява, че цялата дейност на сайта E-GOLD е престъпна, тъй

като той не притежава лицензия за парични преводи—такава лицензия се оказва необходима,

въпреки че на сайта не се правят парични преводи в стриктния смисъл на думата, а преводи в злато.

В крайна сметка, на участниците в сайта, в чиято дейност не се установяват елементи на измама, им

бива позволено да си възвърнат златото, намиращо се на електронните им сметки.

Енексти /Nxt/

Тази криптовалута се отличава с богат инструментариум за преобразуване в зависимост от

нуждите на клиента. За разлика от други нови валути, на които им липсва стабилна клиентела,

енексти предлага сигурна клиентска мрежа, в която да се

проверяват и потвърждават разнообразни

транзакции. Така, например, за целите на

масовите клиенти може да се приспособи валута,

която става конвертируема единственото при

определени ситуации на разплащане. Ако пък

става дума за бизнес клиенти, то валутата може да

се сведе до парична единица с обръщение,

ограничено в рамките на една компания, каквито

са бонус точките. Енексти предлага и

възможности за генериране на

криптовалута с

вариации, които повишават анонимността при нейното използване, тъй като затрудняват

разкриването както на нейния източник, така и на направлението, накъдето е насочена финансовата

транзакция.

Кварккоин /QuarkCoin/

Криптовалута с нарастваща популярност главно поради изключителната си сигурност. При

нейното генериране се използват 6 типа алгоритми за криптиране, а самото криптиране се извършва

на девет нива. Експертите са на мнение, че кваркоин ще се превърне в най-сигурната криптовалута

при закупуване на стоки и услуги, превъзхождаща безапелационно всички останали.

Криптовалута

Това е дигитална валута, при чието създаване е използван криптокод, който я защитава срещу

фалшификация. Всяка подобна валути използва свой собствен криптокод, който определя нейните

особености. Най-значимото различие, дължащо се на собствения криптокод, е методът за проверка.

При появяването на криптовалутите „доказателството за ефективност“ става първият метод за

проверка.

64



Същността му се състои в това, че след като бъде решена някаква математическа задача, за което

задължително се изисква осезаем разход на енергия, се смята, че определена транзакция е проверена

и потвърдена. Главният недостатъкът на този подход се състои в неговата енергоемкост. Търсени са

различни начини за преодоляване на тази трудност. За един от най-сполучливите се смята методът

„доказателство за финансов интерес“. При него за проверка и потвърждаване на дадена транзакция

се допускат само участници с валутни обеми от определени нива нагоре. Както може да се

предположи, разкриването на количеството на притежавана криптовалута едва ли е в интерес на

играчите, защото застрашава тяхната сигурност, бизнес планове, евентуални отношения с данъчните

органи и т.н. Това води до ограничаване на дадения метод, въпреки очевидните му енергийни

предимства, и използването му най-вече като компонент на комплексни методи за проверка.

Относно избора на дадена криптовалута като инвестиционно средство, естествено се налага

съображението доколко широко дадената парична единица е влязла в обръщение, т.е. в каква степен

тя се е интегрирала в реалната икономика. Трябва да се има пред вид, че дори тези криптовалути,

които афишират сътрудничество с водещи глобални търговски вериги, всъщност, се радват на доста

скромна популярност. Всички останали валути имат почти символично присъствие на пазара.

Съществена характеристика на криптовалутите е тяхната пазарна капитализация—цялостният

обем на пари в обръщение. Високата пазарна капитализация е следствие на две възможни причини:

висока стойност на дадената парична единица или голямо количество пари на пазара. Друг значим

индикатор за състоянието на дадена валута, който дори предоставя по-точна информация за

преценка, е обемът на дневна търговия, т.е. стойността на парите, които ежедневно влизат в

обръщение на пазара. Високото съотношение на обема на дневна търговия спрямо пазарната

капитализация е сигурен индикатор за жизнеността и перспективността на една или друга

криптовалута.

Не трябва да се изпуска от внимание, че обемът на дневна търговия и пазарната

капитализация на стоки и услуги не са единствените критерии за ценността и надеждността на

криптовалутите. Част от тях изобщо не предполагат участие на пазара на дребно и дори на

стоковите борси, а са насочени единствено към фондовите борси и целят придаването на

допълнителни нюанси и разкриване на нови

/евентуално радикално нови/ възможности за финансови спекулации. В съвременния свят, когато

тъй наречената „реална пазарна икономика“ е нищо друго освен двусмислено и подвеждащо

въплъщение на безусловния и самодостатъчен първообраз на финансовата спекулации, икономиката

на производството, търговията и консумацията привидно успешно претендира за независим статут

от игрите на фондовите борси, но не е нещо повече от симулакрум или, по-точно, превърната

форма, призована да легитимира и маскира вездесъщата спекулация—криптовалутите са призовани

да се включат и подсилят „магическото“ финансово превръщане с цел довеждане на спекулацията

до неотменна абсолютна форма на икономика, начин на вземане на решения, достъпен само за

малцина, и

65



елегантен само-контрол, при който усилията на заинтересованата страна клони към нула, а

ефективността—към плюс безкрайност.

Лайткоин /Litecoin/

Тази виртуална валута често бива наричана сребро в сравнение с биткойн, който си запазва

първото място на златото. Създадена е през 2011 г. от Чарли Лий—абсулвент на Масачузетския

технологичен институт и бивш инженер от екипа на Гугъл. Основава се на мрежа с отворен

източник на глобално разплащане, както и на протокола на биткоин, но за разлика от него

добиването на лайткоин е настроено по такъв начин, че да е сравнително лесно и евтино. При това

неговото време за транзакция е по-късо, отколкото това на биткоин. Основният му недостатък е, че

има доста ограничено приложение за закупуване на стоки и услуги.

Минакоин /Minacoin/

Създадена от Мелвил Нг и Дейвид Гало—предприематели от Торонто—цели да осигури на

биткоин, чийто протокол използва, възможност за запазване на стойността като се противопостави

на непредвидимите и значителни флуктуации в стойността на

най-популярната криптовалута. Покритието на всяка монета минакоин

е около 10 цента в злато, което за цялото количество на валутата от 21

милиона единици е един милион и петдесет хиляди Щ.Д. и се равнява

на 800 унции злато.

Все още не е напълно изяснен въпросът, дали минакоин е

същинска криптовалута със златно покритие или е просто начин за

електронна търговия със злато. Това не е чисто теоретична

разлика, а въпрос с

практическа стойност, защото от отговора на него зависи какви законови нормативи ще бъдат

въведени.

Не е съвсем ясно и при какви случаи ще се използва криптовалутата със златно покритие,

защото като правило инвестициите в злато се разглеждат като дългосрочен актив и не се предвижда

да служат като средство за размяна. Някои критици на този идея смятат, че минакоин съдържа две

взаимно изключващи се съставки и представлява особен оксиморон или контрадикцио ин адйекто

във виртуалния свят: бързата размяна предполага бикоин, а дългосрочната инвестиция—реално

злато; двете, обединени в една и съща криптовалута, изглеждат несъвместими.

Пийъркоин /Peercoin/

Това е още една версия на биткоин, притежаваща няколко характеристики, които я правят да

не отстъпва на своя предшественик или дори в някаква степен да го превъзхожда. Процесът на

нейното добиване е значително по-ефикасен, а освен това, в тази валута са заложени няколко

особености, които я защитават от нерегламентирани операции. Стойността на пийъркоин е

значително по-ниска от тази на биткоин и лайткоин.

66



Това е любопитен случай, който показва как въз основа на протокола на биткоин може да се

изгради продукт, който не е валута в традиционния смисъл на думата. Функцията на неймкоин е да

действа като алтернативен DNS, контролиращ домейна .bit, намиращ се извън обсега на Corporation

for Assigned Names and Numbers (ICANN). С неймкоин се закупуват домейни .bit на цена един

неймкоин за домейн и даденият домейн се включва в блокова верига, изпълняваща ролята на

публична главна счетоводна книга, която проследява кой притежава неймкоини и домейни.

Неймкоин има предимство пред останалите криптовалути с това, че съдържа допълнителна във вид

на собственост върху домейн.

Праймкоин / Primecoin/

Главната му разлика в сравнение с биткоин е, че използва прости числа като средство за

криптиране. В процеса на криптиране праймкоин открива нови прости числа от порядъка на десетки

милиони цифри, нещо което се цени изключително от математиците през последните няколко

десетилетия.

Разпределена главна счетоводна книга

Дигиталните записи на собственост се наричат разпределена главна счетоводна книга. За

разлика от традиционните бази данни, при тях няма централизирано събиране на данни, нито пък—

централен администратор на главната счетоводна книга. Всъщност, счетоводната книга се състои от

мрежа на свързани повтарящи се възли с данни. В мрежата действа алгоритъм, гарантиращ, че всеки

възел е тъждествен на останалите. По този начин целият комплекс от възли с информация се

разглежда като една единствена счетоводна книга. Собствениците на активи, ползващи

разпределената счетоводна книга, дебитират собствените си сметки и кредитират чужди сметка с

помощта на криптиран подпис. По този начин се осигурява избягването на злоупотреби в рамките

на счетоводната книга.

Рипл /Ripple/

Това е валута, която не се основава на протокола на биткоин и се различава от останалите

криптовалути по това, че е не само вид валута. Рипл се състои от две части, които пребивават в едно

цяло: това е стандартна криптовалута, каквито са и повечето останали криптовалути. Рипл обаче е и

мрежа за разплащане, която предоставя връзка с доверени контрагенти, с които могат да се обменят

разплащания в рипл. Стойността на рипл е много ниска, но тя е спечелила предимството да се

обменя срещу реални пари и други криптовалути по най-лесен начин.

Схеми на виртуални валути: затворени

Подобен тип схеми са ограничени за достъп единствено до определена виртуална общност и

по никакъв начин не взаимодействат с реалната икономика. Виртуалната валута в този случай не

може де

67



се прехвърля извън дадената затворена общност, нейните участници, за да подържат своята

принадлежност към някаква игра или друг тип виртуално участие, извършват вноски на фиксиран

периоди от време. Участниците получават дължимите им пари след приключването на предвидената

от виртуалната общност дейност/игра или при изпълнение на някакъв етап от нея. Тази схема се

появява в популярната игра World of Warcraft. Валутата в обръщение в играта не е нов измислен вид

пари, а традиционно злато. Според правилата на играта се смята за незаконно да се купува или

продава злато извън нейните рамки. Това ограничение, обаче, не е напълно строго, тъй като е

допустимо и се случва някой играч да получи заплащане с реални пари, за да може последният да

добие злато вътре в играта. Интересно е да се отбележи, че средният добив на злато от играч в тази

игра се равнява на около 145 Щ.Д. на месец.

Схеми на виртуални валути: отворени с двупосочен поток

Дадената схема позволява на виртуалните валути да функционират по начин, който по принцип не

се различава от реалните пари. Виртуалните пари могат свободно да се обменят по действащия курс

срещу реални пари, както и да бъда закупувани с реални пари. Съществува множество от интернет

игри, които използват валути, принадлежащи на виртуалния свят на играта, но които

безпрепятствено се обръщат в реални пари. Често пъти като посредник между виртуалните и

реалните пари служат системи за финансови преводи като пей пал или трансфъруайз.

Схеми на виртуални валути: отворени с еднопосочен поток

При тази схема виртуалните пари свободно се закупуват с реални пари, но обратното не е

допустимо—веднъж закупени, виртуалните пари не могат да се продават и поради това потокът на

обмен тече само в една посока. Този тип виртуални пари се използва от различни социални медии.

Когато, например, някаква онлайн игра използва платформа на социална медия, то играчите биват

задължавани да закупуват виртуална валута с еднопосочен поток. Подобна е ситуацията, когато

игри като Farmville или Mafia Wars се провеждат във Фейсбук. В конкретния случай, всички играчи

първоначално са били задължени за ползват Фейсбук кредити, но съвсем скоро, това изискване

отпада и на тях вече им се налага да плащат с реални пари за виртуалните валути в играта, която са

избрали. В отделни случаи този тип виртуална валута може

да бъде използвана за закупуване на реални

стоки и услуги. Закупените с кредитна или

дебитна карта бонусни точки на

Майкрософст, могат да бъдат използване за

продукти от електронния магазин на

Майкрософст. Но от друга страна,

закупените бонусни точки не могат да бъдат

свободно продавани.

68



Използвана литература:

Prableen Bajpai, The 5 Most Important Virtual Currencies Other Than

Bitcoin, http://www.investopedia.com/articles/investing/121014/5-most-important-virtual-currencies-other-

bitc oin.asp (last accessed on 13.11.2016).

Best-Cryptocurrencies, http://www.toptenreviews.com/money/investing/best-cryptocurrencies/ (last

accessed on 13.11.2016).

Cele trei tipuri de scheme împreună cu strucura acestora, [The Three Types of Schemes together

with their Structure]http://bitcoinromania.ro/bitcoin/cele-trei-tipuri-de-scheme-impreuna-cu-strucura-

acestora/ (last accessed on 13.11.2016).

Che cos’è la Moneta Elettronica, [What is the Electronic

Currency] http://www.monetalegale.it/che_cose_la_moneta_elettronica.html (last accessed on 13.11.2016).

Distributed Asset Ledgers, http://www.clearmatics.com/solution/distributed-ledgers/ (last accessed on

13.11.2016).

E-gold, http://cs.stanford.edu/people/eroberts/cs201/projects/2010-11/Bitcoins/e-gold.html

(last accessed on 13.11.2016).

Future of Money: Classifying Virtual Currency

Systems, http://bigthink.com/hybrid-reality/future-of-money-classifying-virtual-currency-systems (last


Minacoin, http://www.theverge.com/2014/5/6/5685660/do-not-buy-this-gold-backed-bitcoin-

minacoin ( last accessed on 13.11.2016).

10 Best Binary Options

Brokers, http://www.toptenreviews.com/money/investing/best-cryptocurrencies/ (last accessed on

13.11.2016).

10 Things you Should Know about Bitcoin and Digital Currencies,

http://www.techrepublic.com/ article/10-things-you-should-know-about-bitcoin-and-digital-

currencies/ (last accessed on 13.11.2016).

What is Cryptocurrency? https://www.cryptocoinsnews.com/cryptocurrency/ (last accessed on

13.11.2016).

„Накратко за това как се “добива” Bitcoin“, [In Brief, How is

Bitcoin Mined] http://cfo.cio.bg/611_nakratko_za_tova _kak_se_dobiva_bitcoin (last accessed on

13.11.2016).

„ЦИФРОВЫЕ ДЕНЬГИ“, [Digital Money] http://dic.academic.ru/dic.nsf/lower/19290 (last


69

http://www.investopedia.com/articles/investing/121014/5-most-important-virtual-currencies-other-bitc

http://www.investopedia.com/articles/investing/121014/5-most-important-virtual-currencies-other-bitc

http://www.toptenreviews.com/money/investing/best-cryptocurrencies/

http://bitcoinromania.ro/bitcoin/cele-trei-tipuri-de-scheme-impreuna-cu-strucura-acestora/

http://bitcoinromania.ro/bitcoin/cele-trei-tipuri-de-scheme-impreuna-cu-strucura-acestora/

http://www.monetalegale.it/che_cose_la_moneta_elettronica.html

http://www.clearmatics.com/solution/distributed-ledgers/

http://cs.stanford.edu/people/eroberts/cs201/projects/2010-11/Bitcoins/e-gold.html

http://bigthink.com/hybrid-reality/future-of-money-classifying-virtual-currency-systems

http://www.theverge.com/2014/5/6/5685660/do-not-buy-this-gold-backed-bitcoin-minacoin

http://www.theverge.com/2014/5/6/5685660/do-not-buy-this-gold-backed-bitcoin-minacoin

http://www.toptenreviews.com/money/investing/best-cryptocurrencies/

http://www.techrepublic.com/%20article/10-things-you-should-know-about-bitcoin-and-digital-currencies/

http://www.techrepublic.com/%20article/10-things-you-should-know-about-bitcoin-and-digital-currencies/

https://www.cryptocoinsnews.com/cryptocurrency/

http://cfo.cio.bg/611_nakratko_za_tova

http://dic.academic.ru/dic.nsf/lower/19290

Киберпънкът…


КИБЕРПЪНКЪТ – СБЪДВАЩАТА СЕ НАУЧНА ФАНТАСТИКА

Спасимир Тренчев

Резюме: Цел на статията е да представи основни характеристики на киберпънк литературата като поджанр на научната фантастика и се опита да даде примери защо този жанр e повече реалистично описание на света, отколкото фантастично. Авторите на тази литература често изобразяват един разрушаващ се свят, в който властват кибернетика и високи технологии за

сметка на огромния социален упадък. Взаимоотношенията, връзките и най-вече конфликтите, описвани от тях, разкриват

основните персонажи като „утайката” на обществото, защото не следват правилата и са съвременни и бъдещи бунтари срещу статуквото. За целта са използвани примери от две художствени произведения и една теоретична , написана от квантовия теоретик

Мичио Каку с интерес в областта на технологиите, тяхното скоростно развитие и приложение във всяка една област на живота.

Уилям Гибсън и Кори Доктороу са автори, които не правят предсказания или предвиждания като Артър Кларк и Жул Верн, а излагат новите постижения в областта на науката и технологията, за да ни покажат накъде върви светът и какви биха били преките

последствия, ако тези постижения не се използват за доброто на човечеството.

Ключови думи: фантастика, кибер светове, Уилям Гибсън, Кори Доктороу, дистопия

Abstract .The aim of the paper is an attempt to explain why science fiction genre is not a fiction, taking as a basis two subgenres – cyberpunk and dystopia. The authors of these two subgenres depict a destroying world, ruled by high technologies and cybernetics, mixed

with social decay – worlds too close to our present one. Relationships and conflicts, which main characters build with the masses define

them as a sediment of the society – contemporary and future rebels against status quo, because they do not obey the rules. Examples that follow are based on two fiction books and on a popular science book, written by a physicist Michio Kaku, interested in rapidly developed

technologies and their appliances in every aspect of live. William Gibson and Cory Doctorow do not make predictions as Jules Verne and

Arthur Clarke, but what they do in their books is to expose the new achievements of science and technologies in order to show the direction the world goes in.

Key words: science fiction, cyber worlds, William Gibson, Cory Doctoroy, dystopia

Фантастиката е жанр, който повечето хора доскоро определяха като несериозна

литература. Заради т.нар. измислени светове, които нямат общо с житейските проблеми

на средностатистическия човек, фантастиката изглежда далечна и чужда на

настоящето. Но нерядко актуалната реалност може да ни се стори по-странна и на

моменти по-абсурдна от

тази в книгите, когато се сблъскаме с нейни проблеми, провокирани от фактори като

прекалена бюрокрация, технокрация, нормативизация, институционализация и др.

На това се дължи и специфичната амбивалентност на жанра. От една страна, той

може да е вид развлекателно четиво, а от друга – да има напълно сериозно и

философско съдържание.

Научната фантастика има многобройни поджанрове, един от които заслужава

особено внимание заради ориентацията си към бъдещето на технологиите, а именно –

киберпънк литературата. Тази ориентация личи още от етимологията на думата Тя се

появява през 1983 в едноименния разказ на Брус Бетке, а на следващата година Уилям

Гибсън допринася за по-широкото й разпространение със своята трилогия „Спроул“.

Като съчетание „от две английски думи : cyber – отнасящ се до компютърни технологии

и виртуална реалност, и punk – означаващо

нещо с ниска стойност. „Киберпънк”

70



(cyberpunk) означава социален и морален

упадък, който е налице паралелно с

възход на високи технологии в изкуството

и литературата. Науката тук е

концентрирана около технологиите, които

са заели територията на човешката мисъл

и битие.

В първите години на 21-и век популярната представа за фантастиката

като„несериозен” жанр постепенно се изменя и придобива нови измерения. Причините за

промяната са различни. От една страна, тя се дължи на обстоятелството, че все по-

осезаемо и все по-често в антиутопиите започват да намират място широко

разпространени проблеми като описаните най-напред от Дж. Оруел в “1984” и

“Животинската ферма”, от Ст. Кинг в “Дългата разходка”, Бягащият човек” с псевдоним

Ричард Бакман, и от Р. Бредбъри в “451 градуса по Фаренхайт”. Можем да споменем

някои от тях като все по-смелите генетични манипулации, създаването на бебета по

дизайн – с определени физически характеристики, познати от книги като „Прекрасният

нов свят“ и филми като “Гатака“, а също и диктаторския режим като форма на

управление, която може да бъде благоприятствана технологично. Днес тази проблематика

присъства често в съвременната литература, използваща подобни сюжети и

съпътстващите я филмирани версии – “Игри на глада” от Сюзън Колинс, “Специален

доклад” от Филип Дик, “Уейърд Пайнс” от Блейк Крауч, “Метро” на Дмитрий Глуховски,

“Дивергенти” от Вероника Рот и др..

Тяхната популярност се дължи на застъпените в тях модели на управление на

обществото, робството, неравенството в световен мащаб на региони, страни и народи. В

този смисъл светът като затвор, описан в антиутопиите, е много близо като идея и

послание до технологичната експанзия в киберпънк произведенията.

За разлика от антиутопиите, където човечеството живее в забрани и страх от

репресии, лишено от всякакви устройства за комуникация, в киберпънк литературата и

киното, то е поставено в същите условия, контролирани от и подчинени на всякакви

електронни устройства. Диктатурата тук е дело на корпорации и/или изкуствен

интелект. Тук свободата им е отнета с тези устройства, но в същото време тя ми дава

илюзията, че живеят свободно. Макар сюжетите им понякога да ни представят

71



човешкото съществуване в едно по-далечно бъдеще, ние вече имаме усещането, че

това се случва тук и сега и няма нищо общо с фантастиката. Не липсват и телевизионни

сериали на същата тематика, един от които е с едноименното заглавие „Под

наблюдение“, а действието се развива в наши дни. В него на фокус са натискът от

страна на обществената система над отделния индивид за съблюдаване на определени

закони, колкото и абсурдни да изглеждат, и парадоксът, че на книга никой няма право

да разполага с личните ни данни, но на практика всяка институция или „регистрация“ в

световната комуникационна мрежа ги изисква от всеки, който се нуждае от нейните

услуги.

Камерите за наблюдение са на всеки ъгъл на обществени сгради, пътни

кръстовища и оживени места като паркове и гари. Това са само част от технологиите,

които се разработват и прилагат в ежедневието ни. Ако в края на 20-и век все по-често

се срещат автори, които предричат бъдещето и дават идеи за технологичния напредък,

то вече сме свидетели на обратното – морето от информация в Интернет и в научни

списания, им дава достъп до прототипи на средства за придвижване и технологии,

които биха били възможнив следващите пет, десет или дори двадесет години. Много от

тях вече са реалност. Тоест, не става дума за предричане на бъдещето, а за подготовка

на съзнанието за това, което навлиза или предстои да влезе в употреба в бита ни и в

обществото.

Интернет и пребиваването във виртуалната реалност много силно и потресаващо

са предадени в трилогията “Невромантик” на Уилям Гибсън. Автори като Гибсън

виждат света на бъдещето, „вмирисан” на машини, просмукан от сив мрак, задушен от

контрола на програмираната реклама – тази, за която определен софтуер ни предлага

продукти, за които знае, че се интересуваме. Това е една от основните функции на

Интернет. Електронни табла, разположени навсякъде

около нас по улици, булеварди, метростанции или гари

свидетелстват за тази промяна, която се случва в

момента. Първите холограми съществуват от близо

половин век, но благодарение на бързото развитие на

технологиите те вече се внедряват масово за различни

цели. Холограмните изображения служат успешно на

72



шоу-бизнеса, особено по време на концерти, за да пресъздадат образа на неприсъстващ

изпълнител.

Още през 2008г. CNN представи в Ню Йорк излъчвано в реално време холограмно

изображение на водеща от друго студио на телевизионния канал в Чикаго. Много

преди да се случи това, Е. Гибсън го описва в „Невромантик“:

„Вдигна поглед и към него се откри гледка към „Дезидерата” – скъпите магазини

Гуци, Цуйако, Хелмес и Либърти. Кейс поклати глава и отиде до едно табло, което

досега дори не бе забелязал. Изключи холограмата и видя истинските сгради, които

покриваха отсрещния склон.” [1]

Тази статия е съвременник и на Кори Доктороу, който пише своите разкази и

романи, посветени на недалечното бъдеще. Романът му “Ден за ден в Магическтото

кралство” разказва за увеселителен парк, в който високите технологии са заменили

реалните преживявания на посетителите, главно деца, като им имплантират нереални за

тях преживявания, даващи им достъп до минали събития, което отнема тяхното

въображение и мисъл. В книгата си “Физика на бъдещето” Мичио Каку, твърди, че в

бъдещето роботизирани домашни любоимци, образуващи емоционални връзки с децата,

може би ще се срещат много често. [2]

Вграждането на импланти е част от биониката. Биониката съчетава механизми,

методи и системи от природата, с цел проектиране на модерни технологии.

Технологиите се усъвършенстват експоненциално, тоест в пъти повече за единица

време, сравнено с такава от предишни десетилетия. Приложенията на новите

технологии са показани в книги и филми, които всъщност не изглеждат фантастични

именно поради това ускорено развитие.

73

http://cyberecology-bg.com/%d0%ba%d0%b8%d0%b1%d0%b5%d1%80%d0%bf%d1%8a%d0%bd%d0%ba%d1%8a%d1%82-%d1%81%d0%b1%d1%8a%d0%b4%d0%b2%d0%b0%d1%89%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%81%d0%b5-%d0%bd%d0%b0%d1%83%d1%87%d0%bd%d0%b0-%d1%84%d0%b0%d0%bd/#_ftn1




Джулиъс от „Ден за ден в Магическото кралство“ на К. Доктороу, е типичен

персонаж на жанра киберпънк. Той е от онези биомеханични същества, които са като

бъг в системата. В резултат на своята осъзната непримиримост към изкуствеността и

симулативността на създалата го система, той решава да й се противопостави, за да

върне парка във времето, когато той е бил истински. Неговата съпротива е възможно

благодарение на безсмъртието, което му осигурява обстоятелството, че той не умира, а

може да пренася съзнанието си в изкуствено тяло, запазил способността да съхранява

спомените си от миналото. Друг герой от същия роман – Дан Разкърши-Се, изразява

директно тревогата и безпокойството от дехуманизиращия ефект на технократизма по

следния начин :

„ – Ако и и след 10 хил. години се навъртах наоколо, щях да съм откачил. 10 хил.

години, приятел! Преди толкова върхът на технологиите са били козите. Наистина ли

смяташ, че след сто века ще е останало от теб нещо човешко? Аз лично нямам

намерение

да се превръщам в нещо като пост-личност. Един ден възнамерявам да се събудя и да

кажа: “Е, май видях достатъчно” и това ще бъде.“ [3]

Подобно на хакерите от романа на Гибсън тези „хибридни” личности не се ценят,

те са аутсайдери, невписващи се в обществото, и често преследвани заради

неподчинение и бунт срещу наложения модел на управление.

Но ако масовизирането на подобна хибридизация на човешкото същество ни

изглежда все още въпрос на бъдеще, то напълно реално настояще е това, което

сполетява веществените носители на най-разпространеното съвременно платежно

средство – парите. Днес усилено се говори за замяната на станалите традиционни за

модерния свят банкноти и монети с техни електронни заместители:

“До 2030 г. ще изчезнат книжните пари и ще се плаща само с електронни, гласеше

една от целите на Европейската централна банка. Тя беше рожба на предкризисната

еуфория, но е безспорен факт, че все повече пари минават през картови разплащания.

Ето защо сигурността на този вид услуги фокусира все по-голям интерес. В ерата на

“пластмасовите” пари в джоба и крадците не са това, което бяха. С тях вече се води

технологична война.” [4]

Темата за различни виртуални аналози на парите също не е чужда на съвременните

74



„фантастични” романи и филми. Така например, във филма „Дилъри на време“,парите

не са монети и банкноти, а време, отбелязано като холограма върху ръката на

работещия човек, или като уъфи (whuffie) в „Ден за ден в Магическото царство“. Това

всъщност представлява социалния статус на всеки индивид, който може да се види от

всички с мозъчен имплант за достъп до информационната мрежа. То е видимо само

там, подобно на цялата информация във виртуалното пространство. Прогнозите и

възможностите за замяна на материалните носители на парите с виртуални илюстрират

красноречиво забелязаното в статия, посветена на виртуалните валути от проф.

Александър Гънгов във връзка с остойностяването на човешкия труд под парична

форма, а именно: „потребителната стойност и разменната стойност на дадена стока е

само вторичен израз на невидимата, но първична стойност, която не е нищо друго освен

вложеният в стоката труд.“[5] Понастоящем обаче този материализъм променя формата

и битието си. Превръща се от твърдо вещество в енергиен образ. В нефиксираното

време, в което се развива действието в споменатия роман на Доктороу парите не

съществуват, а са заменени с„уъфи“:

“Аз например го принуждавах да признае, че уъфито е иззело същината на парите:

едно време, ако си бил разорен, но уважаван, не ти се е налагало да гладуваш; и

обратното, ако си бил богат, но мразен от всички, никакви пари не са можели да ти

купят сигурност и мир. Като се измерваше онова, което парите наистина

представляваха — личният ти капитал, инвестиран в приятели и съседи, — успехът ти

можеше да бъде преценен далеч по-точно.” [6]

От всички писатели-фантасти най-точни предсказания е имал Жул Верн. За

разлика от него, Артър Кларк например е посочил, че човечеството ще стъпи на Луната,

но не преди 1978 година, а всъщност това станало по-рано – през 1969. Прави

впечатление, че повечето съвременни автори, особено на киберфантастика, не се

ангажират с десетилетие или век. Не за друго, а за да избегнат упрека, че не са познали

точната година или период. Тъй като добре осъзнат факт е, че технологиите вече, както

потвърждават и учените от Масачузетски технологичен институт, разполагат с

достатъчно разработки не само на теория, и просто чакат удобния момент да бъдат

представени на човечеството. Или както казва Хенри Маркам, чиито думи Мичио Каку

цитира в своята книга „Физика на бъдещето“:

“Не е невъзможно да се моделира човешки мозък през следващите 10 години. Ако

75





го направим правилно, той би трябвало да говори, да бъде разумен и да се държи досущ

като човек. Въпросът е дали обществото го желае. Ако искат това да стане за 10 години,

ще го имат след 10 години. Ако го поискат след 100, ще почакаме.” [7]

Като поджанр от научно-фантастичната литература киберпънкът има своите

жанрови разновидности като например нанопънк, който е съсредоточен предимно

върху ефектите на нанотехнологиите и теслапънк, отразяващ началото на

електрическата ера, вплетена в алтернативно от историческа гледна точка литературно

произведение, в което се показва какво друго би станало посредством това ново

откритие.

В заключение може да се каже, че посочените примери, както от киберпънк

литературата, така и от областта на научните изследвания, посветени на технологичния

напредък и неговите последици за човека и

обществото, потвърждават, че тяхното присъствие и

влияние става доминиращо в сюжетно отношение в

литературата и киното отпоследното десетилетие на

20-и век, не само защото фантастиката винаги е била

привлекателна като полет на човешкото въображение,

но и защото на фона на напредващата техно ера,

фантастичните сюжети започват да изглеждат все по-

реалистични.

[1] Гибсън, У. „Невромантик“, София, Камея (1994), с. 137

[2] Каку, М. „Физика на бъдещето“, София, Бард (2011), стр.106

[3] Доктороу, К. Ден за ден в Магическото царство (2003), е-книга

[4] Димитрова, П. „В ерата на електронните пари“. Е-списание „Тема“ 2011, брой 18

(496). http://temanews.com.server10.host.bg/index.php?p=tema&iid=666&aid=15327

[5] Гънгов, Ал. От виртуалността на златните монети до златното покритие на

виртуалните валути: В – Екология на виртуалните реалности, изд. Проектория, София,

(2013)

[6] Доктороу, К. Ден за ден в Магическото царство, 2003, http://chitanka.info/book/4173-den-

za-den-v-magicheskoto-tsarstvo

[7] Каку, М. (2011). Физика на бъдещето. ИК Бард, София

76

https://c1.staticflickr.com/6/5220/5429166090_bfb2aa0f51_b.jpg

http://temanews.com.server10.host.bg/index.php?p=tema&iid=666&aid=15327

http://chitanka.info/book/4173-den-za-den-v-magicheskoto-tsarstvo

http://chitanka.info/book/4173-den-za-den-v-magicheskoto-tsarstvo

Киберземляци и земляци


КИБЕРЗЕМЛЯЦИ И ЗЕМЛЯЦИ

Стоил Рошкев

„Земляците присядат в окопа и

гледат морето. Всичко им се струва преобразено и

чуждо, чувстват се заблудени и загубени в непознат

и далечен свят”.

Йордан Йовков

I.

Интернет – най-добрият от всички възможни светове. Най-великото преселение

на народите в историята на човечеството – в киберпространството. Седя в родния си

бар зад Софийския университет, но си чатя с приятели от Щатите и Русия, които не

познавам лично. Само че те са ми много по-близки от съседите ми по стол в бара.

Киберземляци сме с тия руснаци и американци, хубаво ми е в компанията им, в гордата

ни група по интереси. Почти никой от автентичните ми земляци в скучния ни бар вече

не ме интересува. Нито аз тях. Едва се понасяме. Всички сме в отделни групи в

социалната мрежа и си цъкаме на азфоните и таблетите. В различни тръби. Кой каквото

го вълнува с неговите си киберземляци. Един следи футбола, друг алпинизма на Сизиф;

трети демона на Сократ, четвърти демона на Декарт; пети, представете си, демона на

Лаплас, шести, демона на Максуел, седми, автора на „Уейвърли” дори. Осми, Порно-

Биг брадър или първенството (в смисъл не на лидерството, а на надпреварата) на

средиземноморските готвачи. Девети е във възхита от общочовешкото състезание

„Село Ботуня търси талант”. Десети чака Оскари. Единайсети… М-теорията,

автопилоти, виртуални свалки, космически совалки, паралелни светове, хазарт. Коне,

конекрадски форуми, булдочета, конспирации. Може да си киберземляк, дори и

киберлюбовник със Скарлет Йохансон или Еванджелин Лили, надявайки се, че самите

те, а не техни асистенти поддържат профилите им.

77



ІІ.

Живеем в развлекателната действителност на свалените гащи. Живеем в кредото

да се плъзгаш безсилно по инерция, да си спестяваш сизифовщината, тъй като нали

нямало смисъл. Така ни научи Камю, когото в крайна сметка съдбата го пожали да не се

гърби нагоре по склона, да не бута щастливо и достолепно абсурдния камък. Вместо

това племенникът на могъщия издател Галимар го изстреля със спортната си кола

директно на трапезата на боговете. На такъв етап сме просто от историята. Самата

истина е, че днешната действителност предполага добър живот за певачки, спортисти,

стриптийзьорки и стриптийзьори, добър живот за/във добре смазаната с плажното олио

на конформизма индустрия на забавлението: вземи-всичко-тук-и-сега. Готино

оползотворяване на удобствата. Мол до мол… До мол, излъчващ светло зло. Мъже и

жени с преуспяващи телосложения. Трансформърс. Екстеншъни, ботокс. Хабитат,

оплют от чалгата на Лейди Гага. Изобилие от себелюбие, превърнато в смисъл.

Лентяйското съвършенство на резервираните сепарета и превилигированите входове.

Да си VIP било най-важно. Но какво е VIP?

Направих една проба – като потърсим в „Гугъл” кое е същественото, случило се

на определен ден, примерно на 9 ноември, в низходящ ред - VIP през 21 век основно са

прочули се с тялото си. Ето. На 9.11. са родени Приянка Триведи, индийска актриса

(1977), Алесандро дел Пиеро, италиански футболист (1974), Аксел Шулц, германски

боксьор (1968). И така нататък, и така нататък. Назад в историята са издухани от вятъра

на промяната някогашните VIP, родени на същия този 9 ноември – Иван Тургенев,

руски писател (1818), Йордан Йовков, български писател (1880), Имре Кертес, унгарски

писател (1929). За която и да е дата от годината би могло да се провери, че

понастоящем VIP не са дейците на интелекта Юрген Хабермас…, Славой Жижек, ако

щете, а буфосинхронисти, мимове, илюзионисти.

Когато на 91 години от тоя свят си отиде Рене Жирар, потърсих името му в

„Гугъл”. Естествено имах предвид философа и автор на „Видях сатаната, как падна от

небето като светкавица”. Търсачката обаче качи най-отгоре футболния треньор Рене

Жирар, който напуснал отбора „Лил”, след като преди това се бил махнал от тима на

„Монпелие”.

Ако бях апокалиптично встрастен есхатолог, щях да смятам, че действителността

на

78



свалените гащи гледа да затрие творческия човек. Затова творческите личности са

принизявани за сметка на „спортният” човек. Защо? Защото (би казал един донякъде

съвсем адекватен есхатолог) тъкмо творческият човек може да създава неща, които

убягват от контрола на властта. Спортът, издигнат в култ, толерира звяра човек, а не

бога човек. Сиреч князът на този свят прави известни тъпаците. Та посредством

механизма на подражанието, както именно Рене Жирар забелязва, останалите се

превръщаме в

„миметични марионетки”. Получава се? Феерична кочина. Това става.

Сред любимите ми „улавяния” на въпросния регресивно-нефелен ход на времето е

намекът на Роберт Музил, писал преди стотина година за връхлитащия прекрасен нов

свят (в който вече сме), в билдунгсромана си „Човекът без качества”, чрез „гениален

състезателен кон”: „…през казармената си младост Улрих не беше слушал да се говори

почти за нищо друго, освен за коне и жени, и бе избягал от това, за да стане видна

личност, а ето че сега, когато след разнообразни усилия може би се виждаше близо до

върха на своите стремежи, оттам го приветстваше конят, който бе изкачил този връх

преди него“.

Паралелно с всичко това обаче, през третото хилядолетие се утвърди

алтернативата интернет – като най-добрия от всички възможни светове… Вече всеки си

има машинки с така наречените добавени реалности и е доволен, че животът му поне в

тия „добавени реалности” е що-годе читав. Социални мрежи, лайкове, емотикони от

симпатизиращи ти виртуални приятели и споменатите киберземляци; музика, игри тип

„Кенди краш сода сага”, котета, залези.

Виж около теб! Виж! Гледай какво става! Колко хора са тук и сега? И колко хора

са зачезнали в екраните си? Самотни атоми. По гари, барове, тротоари, хидропаркове.

По влакове, навсякъде. Тук уж, но не тук. Уж там, но не там. Никъде. В нищото. Живи

мъртви щастливи нещастници. Значи, ако космосът е истинската същност,

действителното битие, а „светът”, както твърди Бердяев, е призрачен (е, не само

проницателният руски персоналист, разбира се, го твърди… Знаем азбучния факт, че

Платон обявява съществуването на два свята – свят на идеите, и вторичен, материален

свят), сиреч ако нашият свят е вторичен, то какво е кибербитието-на-компютърната-

реалност? Тъй ами: третичен свят. Лесна е аналогията с така наречения трети свят на

Земята, лесна, но не и

79



сгрешена. Тоест третичният свят не е даже втора цедка, а е тотална щета. Кибербитието

е мизерия. В действителност.

ІІI.

На 13 ноември 2015г. стана отвратителното клане в зала „Батаклан” и на още

няколко места в Париж. Тутакси в центъра на Западна Европа беше разгърната

невиждана поне в рамките на моя живот полицейска и военна операция. Брюксел беше

блокиран от милитъри камионетки, гледките от телевизиите наподобяваха филма на

Лана и Анди Уашовски „V като вендета”. Улици, площади, барове опустяха. Секнаха

гальовните гълчави из гостилниците. Хората съвсем бяха сврени в миши дупки заради

ужаса от терора. Видя се колко лесно може да бъде въведена военна диктатура.

Интернет, доказано беше още повече, че е най-добрият от възможните светове.

ІV.

Усилва се тенденцията, за която не е нужно да си Бергсон, та да я доловиш

интуитивно – че станеш ли медийно известен, станал си свръхчовек. Затова повечето

драпаме да се явим по телевизията (която също все повече е в интернет). Дай боже да е

по-продължително в някое риалити явяването ти, да се водят виртуални войни

„за” и

„против” теб в социалните мрежи. „Тя го прави само с известни”, както подигравателно

изпяха интелектуалците от философската рап-група Ъпсурт. Телевизията те превръща

в свръхчовек. Затова, след като не ги огрява да „ги дават” по телевизора, все повече

хора започват да се самоснимат, да си качват лицата в Ютюб. Така тия, на които им

викат формени идиоти, се прочуват. Да не давам примери, сещате се. После видят ли те

в обективната реалност на летище например или в някой ресторант, те оглеждат като

същество от друг разред. Дори да си се прочул кофти в медийната действителност, ти

вече си нещо повече от тия, които не са медийно известни. Заглеждат те скришно или

пък натрапчиво. Дивят ти се, правят си селфита с теб. Много свръхчовеци дори се

дегизират в обективната реалност с шапка с очила да не ги разпознават. Защото се

случва като в твърде нашумялата мисъл на актьора Мел Гибсън – даваш си сметка, че

си прочут, като се усмихнеш на някое момиче, а то вземе, че припадне. Как ли щеше да

се подсмихва под мустак чичо Ницше, ако разбереше, че свръхчовекът се е

реализирал по комичен начин?

80



Пак: смях.

V.

Утре обаче ще спре тока. И целият интернет ще отиде на кино, заедно с

неизбродимите масиви от киберархиви. И човечеството ще се върне в първи клас. Така

ще изчезне и нашата цивилизация, както са изфирясали Баалбек, Саксайуаман. Ще си

позволя полушеговита спекулация: Знае ли някой със сигурност какви са били

античните ядрени войни? От къде ни е известно, че в древността не е имало интернет?

Знаем ли какво е имало в древния интернет, по дяволите? Разказваше се даже виц по

тоя повод, който обаче съм забравил, но пък се сещам за друг. Един от симпатичните

умнотъпи вицове по темата: Карабас Барабас пита Джепето на смъртния му одър:

„Разкрий, умолявам те, как управляваше дървена кукла без конци?”

Джепето му отговорая с последни сили:

„Уай-фай, братле… уааай-

файйй…”

VI.

Е, и? Как може да се преустанови подтикваната от сатаната масова бежанска

вълна на човечеството към интернет? Към мизерното в същността си кибербитие. Тоест

в нищото. В робството. Нахалният ми отговор е: чрез книгосексуалност -обсебваща

любов към книгите… Човек, който изпитва удоволствие да мирише хартиените

страници, да ги докосва, прелиства, чете, колекционира. Няма да видите прайд на

книгосексуалисти, но, слава богу, има ги. Тя/Той са книгосексуалисти… Тия, които се

опиват от библиотеки, книжарници, четящи хора. Борхес ли си беше представял рая

като библиотека? Май да. Момент да проверя в „Гугъл”. Да, точно така. И все пак, за да

сме „в час” с авторитетите в днешния лигав, пренаситен с глупави стоки спортно-

музикален свят на консумиране и консуматори, редно е, струва ми се, да цитирам някой

адекватен на духа на времето ни VIP, например небезизвестния боксьор Кубрат Пулев.

След поражението си в един двубой, като един дълбокомислен Пиер Гасенди,

той прокламира от боксьорския ринг:

„Продължаваме напред”. Тоест: Аmbulo ergo sum… Не спирай с надеждата, че в

обърнатата днес пирамида има жироскоп, че тя отново ще си застане с върха нагоре.

Това може да не се случи през твоя живот. Може да е след десетилетия, дори

столетия… Но не

81



спирай да предпочиташ ума!

И ако Трета световна война затрие човечеството, пак книгосексуалистите ще

спасят света.

82

Четене срещу зяпане…


ЧЕТЕНЕ СРЕЩУ ЗЯПАНЕ – ИЛИ КНИГАТА НА ВОЙНА СРЕЩУ МЪРЗЕЛА

(Размисли по повод смисъла от четенето)

Петър Пламенов

Четенето е съпротива. Лукс и свобода. Чете онзи, които може да извоюва това право. Чете

се, за да обуздаваме собствената си глупост. Изненадващото могъщество на човешките

същества сякаш се състои в способността им да прозират в собствената си глупост.

Мъдростта изисква възхвала на глупостта. Защото геният на човешкия разум е превърнал

собствените ни грешки в средство за усъвършенстване, а погнусата от невежеството и

скромността в упорството за знание в одеяние на достойнството ни. Днес всичко е

превзето от мързела, бързата консумация, от мигновеността на задоволяването и

консуматорското щастие забравяме, че четенето всъщност е най-дълбокият образ на

културата, че за него се изисква усилие и време, че е привилегия. Кой и как чете днес?!

Пише се много, издава се много, книгата е стока и въпреки това – писането и четенето са в

упадък. Липсват не просто големи писатели, липсват големи читатели.

Всъщност изобретението на писмеността и четенето са твърде нови за човечеството като

цяло. В повече от 4-5 милионната биологична история на човека, културната е едва около

6000 години и тя стартира с възникването на първата писмена система – клинописа в

древен Шумер. Масовото ограмотяване обаче е феномен от преди малко повече от два

века, дело на екзалтираната мечтателна епоха на Просвещението. А днес, когато има

повече откогато и да е било грамотни хора и книги – четенето и книгата са поставени пред

радикална трансформация. Ако 80-те години на ХХ-ти век са времето на смъртта на

пишещата машина и смъртта на автора, превръщането на четеца в творец; то

първотодесетилетие на ХХІ-ви век задава посоката на виртуалната книга и нет-

потребителя.

Ноутбукът – преносимият лаптоп, е новият дом на човека. Неговата библиотека, приятел,

обекта на обожание, либиден дразнител – неговата работа, забавление дори

свят.Ноутбукът е всичкото и нищото на Вавилонските библиотеки, на храмовете на

розноезичието, които сега се самопревеждат, чрез Гугъл, смилат в достъпни, лаически

форми от непосветени за непосветени, от любители към аматьори. Без детайли,

безуговорки, бележки под линия… А дяволът е винаги в детайлите. Редакторът също

лежи на смъртния си одър, редакторът не е необходим, защото разирането е станало

еднозначно

и еднопосочно, изгубили са се различията в мисълта, езикът е станал стереотипен.

Писаното се е превърнало в чат-просторечие. Диалогът се създава като отговорност.

83



Писателят носи отговорност пред читателя. Човек би чел,

ако имаше какво да прочете, ако загубеното време се

превръне в наситено съществуване, в духовна

инвестиция.Четенето пък обича и търси нюанса, оттенъка,

другостта. Просветващият от екрана текст е съобщение, а

не преживяване, винаги новина, никога анализ. Текстът в

книгата е изкуство, изкуство на разгадаването, на

разбирането, на единомислието, спора и диалога, докато

текстът на екрана е реклама, потреба, инструмент.

Книгата поддържа различието, любува се на другостта.

Интернет

текстът е непосредствен – едва написан отива при другия, но реално не достига до него,

ако изисква усилие, е пренебрегнат. Съблазнително примамлив, текстът се уеднаквява, за

да е разбираем и достъпен за мързеливия нет-читател, навикнал лесно да поглъща

полуфабрикати – полуистини, полузнание. Но ако не му се угоди ще кликне и ще избяга, а

без него няма реклама… Читателят да изчезне – ето истинският страх.

Постмодерната скука възниква в лустросаното безличие на тези огладени, еднотипни

текстове-изречения, в който няма никаква лична рефлексия, никаква вътрешна

интерпретация. Писател и читател не общуват, за да споделят, да прозират истината, да се

борят и отстояват свободата. Писател и читател съвпадат. Писането е дискредитирано от

копи-пейст еднаквостта, също както четенето е станало зяпане, сеирджийство. Интернет-

четенето, стимулирано от безбройните, обвързани в мрежата сайтове, блогове и социални

мрежи обаче е доста по-различно от четенето на хартиен носител. То е стремително,

повърхностно, мигновенно. Трае миг, а мишката и кликването вече не само задават

ритъма, но са истинските господари. Не е важно четенето, а информираността.

Информацията се синтезира до подлог, сказуемо и допълнение, т.е. превръща се в

телеграма-светкавица. По същината си обаче четенето е по-скоро усилие, вторична

интелектуална дейност, която предполага концентрация и размисъл. Четенето предпоставя

множественост на рецепцията и специфика на мисълта и в това е неговото богатсво. Във

виртуалното доминира образът, а той предствя идеите нагледно, докато четенето не дава

готови решения, то създава и събужда цяла палитра от мисловни възможности.

Интровертността на акта на четене противоречи на експлицитната натрапчивост на образа.

Екранът не търпи дълги текстове, заседяване. Така превръща четенето от задълбочено

вътрешно взиране в зяпане на „комиксите“ на света – кратки изречения край разни

картинки.

84



Четенето в мрежата не сродява, а отчуждава, защото намалява любопитството. То утолява

глада за гледки, но зад потока на информацията скрива най-същественото – урока как да се

живее в този свят, сега и какво значи да си жив. Урок, който всички книги преподават, но

не директно, а чрез усилието си да виждат как човекът става човек и как живее като такъв,

какво точно го създава. Ценността изисква усилие и е следствие от знанието и

разбирането. Четенето се разгръща като вид дидактика и дисциплина на погледа, който

съумява да прониква по-дълбоко.

Нюансите винаги стават по-видими чрез думите, изтръгнати от шеметния поток на

изтичащия край нас свят. Словото възпира нещата и съществата, за да се взрем в тях, за да

им се полюбуваме. Интернет прави от нас поток в потока, образ в образа. Всичко трае миг,

насладата е сведена до банален оргазъм от едно и също усещане, пик без подготовка, без

тържественост. Тук и сега са се смалили до върха на топлийката, до екрана, до кликването,

всичко съществува само едно просветване, в което дори погледът забравя че е бил там.

Четенето иска и сътворява личността въпреки текливостта на материята. Опълчва се на

варварството на случая и на еднообразието и униформеността. Онова, което сме прочели,

то не само ни обогатява, то ни създава други пролуки, различни от собствените ни ракурси

към света. Живее в нас, но и ние живеем чрез него. Прочетеното създава светове, в които

да се приютяваме, където да бъдем себе си, в които наистина да изразим целостта на

своята същност.

Прави ли четенето човека по-щастлив?! – трудно е да се даде отговор. И да, и не, но със

сигурност го прави по-задълбочен и по-осъзнат, по-отговорен към собствения си живот

към ситуацията на другия. Тъй като е колкото прочитане-диалог-откриване на другия,

също толкова и прочитане на себе си, акт на саморазбиране. Взирането изисква яснота на

самопознанието. Четенето обучава, поучава, възпитава, развива, услажда, забавлява, но то

е и изкуство на утешението. Чрез него сякаш се подрежда в смисъл неудържимата

стихийност на съществуването, безпощадната жестокост на случая и безсмислието на

произвола, чрез него светът превръща в нещо по-поносимо и по-прозримо.

85



Хартията все още е най-добрата памет. И тя

ще оцелее, колкото и по-рядка и бутикова да

става; четенето на „книжни“ носители ще се

запази заради способността му да съхранява

красотата и особеността на това изкуство,

което изисква задълбочаване, усамотяване,

вслушване във вътрешните гласове, тихи

диалози през пространства и времена.

Понеже в последна сметка изглежда,

печалбата е добра – собственото ни

самопознание.Четенето умножава световете, гласовете. Прави самотния живот поселен с

близки и още повече, кара те да не бъдеш само себе си, да изживееш безброй съдби и

съществувания, непостижими за едно тяло, за един характер.

Животът сякаш все тече като роман, добре е да бъде прочетен с опитно око. Понякога

дори трепти като стихотворение, гневи се в сатири и памфлети, пише мъдри трактати, смее

се, надмогва се в комедии, смирява се с тъгата на трагедията, но все си остава така сурово

непознаваем… Книгите се борят с непознаваемостта и глупостта, упорстват да разбират

истината. Съпротивляват се срещу собствения ни мързел, срещу удобството на шаблона и

примирението в нехайството, те са борба за будността, за отговорността… едно огледало

за всичко, което сме и не сме.

Ако изобщо сте стигнали до тук, значи все още има надежда.

Кралят е мъртъв, но читателят е жив…

86

Образование, традиции, съвременни технологии


ОБРАЗОВАНИЕ, ТРАДИЦИИ,

СЪВРЕМЕННИ ТЕХНОЛОГИИ

Ангелина Иванова

Последен писък на модата е овчият възторг от

ученето с таблети, както и възхищението от

чужбинското училище Х, където изобщо

нямало тетрадки, всичко пишели на лаптопи – директно.

Ще си позволя да не споделя процвилващия възторг от този тип използване на технологиите.

Писането на ръка, докосването до учебника и неговото използване развиват цяла гама от умения,

като, което е особено важно, стимулират сетивата. А сетивата, вярвайте ми, не се стимулират с

пиене на фанта.

Днес е въпрос на престиж, че едно училище е въвело информационните технологии в нещо си. Но

престижът далеч не винаги е еквивалент на разум (срв. модата през вековете, десетилетията, та вкл.

Последните години и месеци).

Нещо повече, в най-скъпите училища по света (а май че вече и у нас) не само не учат с таблети, ами

и нямат достъп до телефони в учебно време.

Да, знам, че от 2016 г. във Финландия в първи клас започват обучението си деца, които изобщо няма

да могат да пишат с ръцете си, както и че Финландия е наша пътеводна светлина в областта на

образованието – но ще напомня, че резултатите от образованието се виждат поне след 2

десетилетия.

Ще изброя обаче поне няколко причини, да държим на писането на ръка.

Първо. Когато пишем на ръка, се активират тези участъци на мозъка, които участват във

формирането на речта и в интерпретацията на сензорните усещания. При хората, при които този

навик не е задействан, дадените участъци се включват по-трудно и по-късно. При писане на ръка се

включва и т. нар. център на Брок – това ще рече, че който пише по-добре на ръка, по-добре чете.

Второ. Писането на ръка развива окомера. Не случайно в Китай и Япония най-добрите стрелци

(нещо като сапьори с лъкове) били КАЛИГРАФИ.

Трето. Всъщност по-зле разбираме писмен текст. Тези ученици, които събират знания само

скролирайки из пространството, но не пишейки, по принцип по-зле разбират написаното.

Четвърто. На практика не се усвоява граматиката и пунктуацията – защото червената вълнообразна

линия ни кара да коригираме. Впрочем не винаги предложената корекция е адекватна.

Пето. Без писане по-лошо се формулират собствените мисли. Причината е, че писането е висша

форма на абстрактно мислене.

Шесто. Парадоксално – но не се развива въображението, не се изграждат мозъчните връзки, които

стъпват на преосмисляне на чутото. Когато конспектираме на ръка това, което чуваме, ние

87

Образование, традиции, съвременни технологии


перифразираме, за да успеем да запишем. Това гради умение за светкавично преосмисляне на

чутото.

Седмо. По принцип запомняме по-лошо.

Сега е моментът да се противопоставим на самоцелното превъзнасяне на тема – учене с ИТ. Тези

технологии са невероятни и аз лично живея във виртуалното пространство. Но при мене, при моето

поколение виртуалното пространство е трета сигнална система, след като втората вече е изградена

достатъчно добре…

Препечатваме този текст от https://bojidarivkov.wordpress.com/about/

с любезното съгласие на авторката.

88

https://bojidarivkov.wordpress.com/about/

Година II, брой 3-4, -...

Documents

Transcript of Година II, брой 3-4, -...