Игумен N

ПРАВОСЛАВНА

ЛИ БЕШЕ ВАНГА?

Издателство ………, 2013

София

Коя е

истината

за

сляпата

гордост

на

България

Превод от

руски език

1

„Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи!

ще влезе в царството небесно, а оня, който

изпълнява волята на Моя Отец Небесен.

Мнозина ще Ми кажат в оня ден: Господи,

Господи! Не в Твое ли име пророкувахме? И не в

Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли

име много чудеса правехме? И тогава ще им

кажа открито: никога не съм ви познавал;

махнете се от Мене вие, които вършите

беззаконие.“ (Мат. 7:21-23)

ПП РР АА ВВ ОО СС ЛЛ АА ВВ НН АА ЛЛ ИИ

ББ ЕЕ ШШ ЕЕ ВВ АА НН ГГ АА ??

Дарбата на Ванга – от Бога или от

дявола?

Може ли да се сравнява Ванга с

блажената Матрона?

Кой е благословил българската

пророчица?

Данилов мъжки манастир

Издателство „Даниловски благовестник“, Москва, 2008

Съставител на българското издание и превод от руски език

Десислава ШАРКОВА

Първо издание

София, 2013

2

СЪДЪРЖАНИЕ Въведение ............................................................................... 3

РАЗЛИЧНИТЕ ИСТИНИ ЗА ВАНГА според

различните хора ................................................................. 3

СЛЯПАТА ГОРДОСТ. Коя, всъщност, е истината за

Ванга? ................................................................................. 8

Предисловие ........................................................................ 12

Прелъстяване с „ПРОРОЧЕСТВА” ............................... 12

В какво се състои „ФЕНОМЕНЪТ” на Ванга? ................. 14

Защо Ванга е влязла в „контакт”? .................................. 14

„Подарък” за врачката .................................................... 17

Кой прави „неприятните събития” ................................ 19

Какво е ставало с „пророчицата” от гледна точка на

медицината ....................................................................... 24

Чии са тези „скрити способности”? ............................... 27

За какво му е на екстрасенса да бъде „православен”? ..... 30

Илюзия за праведност ..................................................... 30

Лъжеучителство .............................................................. 31

Идеята за предопределеност .......................................... 33

Проядената от молци идея за превъплъщения ............. 34

Непрекъсната дезинформация ....................................... 37

„Контакт” с... Блаватска? ................................................ 40

Методът на замяна .............................................................. 43

„Новата ера” – „Време на чудесата” .............................. 45

„… и изведнъж тя се разкрещя…“ ................................. 49

„Църква“ в името на Ванга? ............................................... 51

„Пророци и предтечи на антихриста“ ............................... 54

Бележки на преводача: ........................................................ 56

3

Въведение Към българския вариант

РАЗЛИЧНИТЕ ИСТИНИ ЗА ВАНГА според различните хора

Йеромонах ВИСАРИОН (Зографски):

„...трябва да правим разлика между личните си врагове

(на които винаги трябва да прощаваме), и онези, които

изкривяват Божиите пътища (на които винаги трябва

да се противопоставяме)!”

Из кореспонденция на преводача с отец Висарион.

Статия във в. СТАНДАРТ:

„Ванга трябва да бъде канонизирана за светица. Това

твърди архиерейският наместник на Петрич отец Ангел

Кочев.“

Източник: http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2011-02-

02&article=356141

Свещеник Илия ХРИСТОВ:

„Вангелия Гущерова беше една обикновена полуграмотна

жена, която бе обсебена. Факт, който и самата тя

никога не е отричала. А всеки духовник знае, че

обсебените рядко могат да осъзнават състоянието си,

камо ли да носят отговорност за него. Но тя не беше

обсебена само от „поднебесните сили на злобата”. Един

кръг от самолюбиви интелектуалци, политически фигури

и служби със специално предназначение също я бяха

обсебили и експлоатираха способностите й. Тези хора я

ласкаеха, съблазняваха и дори задължаваха да им служи,

създавайки й „ореола” на национална ценност.

4

Българското православно духовенство и днес е в дълг

към погубващите душите си по подобен на Ванга начин

така, както и към нейната душа. Но ако тогава

войнстващия атеистичен режим беше основателна

обективна причина да се мълчи, каква пречка има днес?

Не бива, обаче, да настройваме тези заблудени души

срещу себе си с крайни квалификации, вместо да се

опитаме да се преборим за спасението им, „понеже Син

Човеческий дойде да подири и спаси погиналото” (Мат.

18:11). Поведението им е за осъждане, а не

безсмъртните им души, които те водят към погибел

поради заблудите си. Освен това, категорично трябва

да правим разлика между обсебените, които пасивно

служат на силите на злото, подчинявайки се на волята

им и откровените богоборци, които съзнателно

призовават бесовете за подпомагане на личните си

амбиции и задоволяване на сатанинската си гордост.

Ванга никога не се е нуждаела повече от молитвите на

Църквата като днес, защото тя вече не може да стори

нищо за спасението душата си, а бе изпратена като

православна християнка.

Казвам това най-вече заради онези, които все още

имат шанс за обръщане, спасение и благодатен

живот в Господа. Нека си спомним за живота и делата

на св. Киприян и молитвения подвиг на св. Юстина,

благодарение на който той е прогледнал за истината.

„Повярвайте ми, казвал той, аз видях самия княз на

тъмнината, защото го умилостивих с жертви; аз го

приветствах и говорих с него и с неговите князе; той ме

обикна и хвалеше разума ми…" Но нищо не е невъзможно

за всеобхватната Божия милост и човеколюбие! Всички

знаем, че и днес по силата на неговата покайна молитва

Църквата призовава благодатната Божия помощ в

защита срещу чуждо злонамерено вмешателство и

бесовско обсебване.

Казвам всичкото това, защото самият аз имах подобни

увлечения в определен период от живота си и ако не се

5

беше намерил духовник, който да прояви нужното

търпение и любов, не се знае какво би се случило с мен, а

и с близките ми, заради което благодаря на Господа.

Мисля, че всички Негови служители трябва да помнят

думите Му:

„Слушали сте, че бе казано: "обичай ближния си, и мрази

врага си". Аз пък ви казвам: обичайте враговете си,

благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете

на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви

обиждат и гонят, за да бъдете синове на вашия Отец

Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над

лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни.

Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква

вам награда? Не правят ли същото и митарите? И ако

поздравявате само братята си, какво особено правите?

Не постъпват ли тъй и езичниците?” (Мат. 5:43-47)”

Из кореспонденция на преводача с отец Илия

по повод Ванга и практикуващите окултни познания.

Статия във в. ВМРО:

„Пророчицата Ванга на 13-о място в класацията

великите българи с 5000 гласа.“

Източник: http://vanga.eu/2012/07/mnenia/

Йеромонах ВИСАРИОН (Зографски):

„Важно е, че не някой нарочно се опитва да очерни

Ванга, а самите нейни поклоннички пишат тези неща.

Пишат, защото не разбират истинската им същност.

Величка Ангелова описва момент, в който Ванга ръмжи

като куче, заплашва околните, че ще им стори зло, чупи

кокали. От тези моменти хората могат да разберат

коя е била Ванга - една нещастна жена, измъчвана от

тъмните сили.“

6

Източник: Интервю с йеромонах Висарион

http://www.pravoslavie.bg/Интервю/Йеромонах-Висарион:-Ванга-е-

нещастна-жена,-жертва-на-тъмните-сили

Красимира СТОЯНОВА

„То (погребението на Ванга) беше истински ужас. На

погребението се разпореждаше Светлин Русев и леля ми

беше погребана езически, не по християнски. Защото

гробът й не беше гроб, а една бетонна шахта,

облицована с теракот. <…>

Първо те подмамиха Ванга да се откаже от нейната си

черквичка, която беше почнала да гради с нейните си

пари, с тия от заплатата и след това я разрушиха.

После започнаха да строят не черква, а оня масонски

храм… <…>

Вярно, че Людмила (Живкова) все й говорела за нейните

си индийски учения. Но Ванга изобщо не се

интересуваше от тия глупости и се дразнеше,

защото си беше православна християнка. <…>

Колкото до всякакви спекулации с всякакви любимци на

Ванга, ще ви кажа, че ако тя истински е обичала някой,

това не е нито Людмила, нито Светлин Русев или Нешка

Робева…“

Източник: В: ШОУ, №7, 14 фев. 2007,

интервю на Славей Костадинов с Красимира Стоянова

Пламен СИВОВ:

„…Нямам проблем да допусна, че "леля Ванга" е била

харизматична по своему личност. Нямам проблем да

приема, че близки до нея хора са я обичали истински и тя

им е отвръщала с обич. Вангелия Гущерова може би

наистина е била добра жена. …

... И близките на Ванга имат пълното право да си я

обичат, но ако са хора дори с минимална църковна

7

идентичност, трябва да са в състояние да назоват

онова, с което тя се занимаваше. Бесовщина. И да се

молят за душата й - точно, защото са я обичали.“

Източник: статията „Вангелиада“

http://www.pravoslavie.bg/Колонката/Вангелиада

Нешка РОБЕВА:

„За мен леля Ванга беше един от големите космически

учители, който беше даден на България и на света.“

Източник: http://society.actualno.com/news_356825.html

Йеромонах ВИСАРИОН (Зографски):

„...Българското училище и българското семейство

отдавна са престанали да възпитават душите, да

отглеждат християни, да гледат към вечността. И

затова, никак не е чудно, че в такова бездуховно

общество се явяват лъжеучители, като П.Дънов и

Ванга, пълни с „чудеса и знамения”, готови да измамят

хората, отстоящи далеч от Бога и Неговите заповеди.

Защото лъжепророците могат да процъфтяват само

там, където християнството не е начин на живот, а

дума, изпразнена от съдържание...” <…>

„СЪВРЕМЕННИЯТ СВЯТ СЕ СТРЕМИ ДА СЪЗДАДЕ

ЕДИН РОЗОВ БАЛОН, В КОЙТО ИМА МЯСТО ЗА

ВСИЧКО, ОСВЕН ЗА ИСТИНАТА.”

Източник: книгата „Ванга – портрет на една съвременна

магьосница”

8

СЛЯПАТА ГОРДОСТ. Коя, всъщност, е истината за Ванга?

„Истината за Ванга” беше първата книга за

„сляпата гордост” на България, която прочетох. Нямах и

20 г., влизах в църква много рядко, но смятах себе си за

„вярваща, макар и не религиозна”. Не се замислях в какво

точно вярвам, но „вярата” ми във феномен, като Ванга (и

подобни на нея), беше достатъчно основателна причина

да наричам себе си „вярваща”.

„Истината за Ванга”, такава, каквато я

представяше книгата на нейната племенница, запали в

мен възхищение и преклонение пред сляпата българка.

Попивах жадно всичко, свързано с „пророчицата” и

колкото повече четях книги, свързани с нея, толкова

повече вярвах в нейната „вяра”. „Вяра”, според която

Иисус е „...едно огромно огнено кълбо, в което не можеш

да погледнеш от светлина”, извънземни „сили” общуват

с избрани от тях хора, душите се прераждат, а духовете

на мъртвите говорят на своите близки чрез екстрасенси,

като самата Ванга. Вярата на леля Ванга се превърна в

алтернатива за духовност, от която болезнено имах нужда

и която беше толкова достъпна и така разбираема.

Духовност, която не можех и не исках да потърся в

Църквата, отричана и неразбираема във времето на

социализма за моето поколение, родено и израснало без

Църква и без Бог.

„Истината” за Ванга, представена в

едноименната книга за нея, се превърна за по-

голямата част от слабодуховното ни общество в

единствената такава. Дори атеистично настроената

партийна върхушка приемаше тази истина, щом нейни

видни представители са имали приоритета да бъдат с

предимство „клиенти” на „пророчицата”. Книгата на

Красимира Стоянова (както и много други книги за

9

„светицата“ Ванга) успешно внушава, че сляпата,

полуграмотна българка заслужено е прославила името на

България и е редно всички да се гордеем с това.

Преди време случайно попаднах на мнения,

скандално различни от „истината” за Ванга. В тях

„светицата” беше заклеймявана като магьосница. Бях

възмутена от дъното на душата си! Не можех да си

обясня защо нещо толкова добро, като Ванга и нейната

"мисия" на земята ще се отрича и заклеймява. Това явно

не могат да си обяснят и много други, като мен….

Водена от възмущението си, реших да проуча и

другата истина, за да бъда спокойна в аргументите си,

защитавайки тази добра и нещастна сляпа жена... Все пак

– монетата има две страни и ми беше любопитно какви

трябва да са аргументите на тази „втора страна на

монетата”, които така категорично отричат достойнствата

на човек, като Ванга.

Доскоро на книжния ни пазар трудно се намираха

книги с мнение, различно от масовото за „Светицата

Ванга“ и все пак успях да открия една малка книжка със

заглавие „Православна ли беше Ванга?“ („Была ли Ванга

православной?”), написана от руският игумен N, в която

той анализира и обяснява от православна гледна точка

разказаните от племенницата Красимира Стоянова факти

в „Истината за Ванга”. Тази нова за мен, но ясно

аргументирана и логична позиция болезнено разклати

„моята“ истина за Ванга. След като преодолях

вътрешната си съпротива към православното мнение,

започнах да разсъждавам над факти от биографията й, за

които никога преди това не ми беше хрумвало да се

замислям: „Светицата” губи „дарбата” да „вижда и

прорицава” в близост до осветени предмети. Защо?

„Пророчицата” предрича предимно нещастия. Защо?

Водещ фактор във „философията” на старата „лечителка”

10

е фаталната предопределеност на съдбата, която човек не

може да промени. Защо? Ванга говори с чужди, мъжки

гласове, злокобни дори и за най-близките й хора. Защо -

от Бога ли е това? Покойната старица безспорно е имала

желанието да помага на хората. Дали обаче помощта й е

била спасителна за душите им?

Търсещият човек може да си зададе много

въпроси, свързани с българския „феномен” Ванга. Лично

за мен най – важният от тях стана въпросът: Коя,

всъщност, е истината за Ванга?

Православната истина за Ванга в тази малка

книжка на руския монах преобърна „монетата” на моята

вяра така категорично, че изпитах потребност да я

преведа на български език. Заради хората, които обичам.

Заради всички, чиято съвест не би допуснала, че монетата

има само една страна.

Човешките истини са много, а Божията - само една!

Да даде Бог да я познаем, защото

„Щит и ограда е Неговата истина” (Пс.90:4).

Дано настоящата брошура на руския игумен N бъде от

полза за всички, които търсят.

Десислава ШАРКОВА,

автор на превода

«Който има уши да слуша, нека слуша...»

(Матей, 11:5, 13:9, 13:43; Марк 4:9; Лука 8:8, 14:35)

11

С благословението

на Светейшия Патриарх на Москва

и цяла Русия АЛЕСКИЙ ІІ

Игумен N

Православна ли беше Ванга?

Даниловски благовестник, 2008.

Все по-често се опитват да сравняват известната

българска пророчица Ванга с блажената Матрона. Много

хора смятат, че Ванга е била православна и е действала с

благословението и съгласието на

свещеноначалничеството. С пожертвани от нея пари, в

родината й е построен храм. Хиляди хора, които са се

обръщали към нея за изцеление и предсказания, просто я

боготворят.

Дали това, което правеше Ванга се вписва в

православната традиция? Какъв е източникът на нейните

„необикновени способности”? На ясновидката ли

принадлежат те или на някой „отвъд”? Можем ли да

считаме, че нейният дар е от Бога? Можем ли да се

доверяваме на лечител, наричащ себе си „православен”?

На тези и много други въпроси ще намерите

отговор в настоящата брошура, написана от известния

православен автор – Игумен N.

ISBN 978-5-89101-315-3

Данилов ставропигиален мъжки манастир, 2008

12

Предисловие

Прелъстяване с „ПРОРОЧЕСТВА”

Името на известната българска прорицателка и

лечителка Ванга, загубила зрението си от попадане в

смерч и придобила след това ясновидски способности, и

до днес е обгърнато от множество митове и легенди.

Повече от половин век при нея пристигат посетители от

цял свят, сред които - държавни глави, космонавти,

писатели, учени.

Наричали я „най-информираната старица” на

планетата. При нея идвали не толкова за изцеление,

колкото за предсказване на „отделни събития от

настоящето, миналото и бъдещето”. Нерядко на нея са

приписвани предсказания, които тя никога не е правила.

Ясно е, че много от всичко това е съзнателно насърчавано

– подобно на рекламата в шоу-бизнеса. За това

свидетелстват множество брошури, рекламиращи,

например „22 предмета за късмет, които Ванга съветва да

имаме вкъщи” и т.н.

В последно време се появяват все повече

предавания и публикации, твърдящи, че „пророчицата

Ванга” е имала дар от Бога, действала е с одобрението на

Православната църква, даже е била светица. Периодично

се появяват слухове за това, че Ванга, видите ли, била

канонизирана от Българската православна Църква.

Стигнало се до там, лечителката да се приема като еталон

за святост. „Руската Ванга” – това е заглавие на статия в

светски вестник, където се говори за съдбата на

православна монахиня.

В един телевизионен филм се твърди, че Ванга и

православната света блажена Матрона са явления от един

род. След предаването „Нека говорят” се появиха отзиви,

много характерни за нашето време: „Каква жена е била!!!

13

Сляпа, а всичко вижда, като наяве... Това е дар!!!”.

„Точно такива няма, тя е била свръхчовек”. „Ванга е била

забележителна гадателка”. „Всъщност, във всеки човек е

заложено ясновидството и възможността да лекува, само

че са малко онези, които го развиват и използват”.

Значи ли това, че Ванга може да бъде образец за

съвременния човек? Има дори православни хора, които

смятат, че Ванга е действала със силата на Светия Дух и е

била църковен човек. Но дали това е така?

Коя в действителност беше Ванга? Какъв е

източникът на нейните „необикновени способности”?

Имат ли нейните предсказания нещо общо с

Божествените откровения, които са получавали

библейските пророци?

Ще се опитаме да направим анализ, отчитайки

това, че духовността може да бъде и демонична, че

ставаме свидетели на най-истинското масово

прелъстяване с различни „пророчества” и чудеса, че

нерядко престъпваме онази граница, отвъд която човек

рискува да изпита върху себе си най-печалните

последствия от опасното любопитство.

14

В какво се състои „ФЕНОМЕНЪТ” на Ванга?

Българската пророчица и лечителка Ванга

Димитрова от Петрич е известна не само в България. За

нея са снимани филми, написани са немалко научни

статии и книги, но малцина са онези, които наистина

разбират какво представлява реалната същност на

„феномена Ванга”. За съжаление, някои православни

дори я сравняват с блажената Матрона Московска,

считайки Ванга за дълбоко вярваща християнка, едва ли

не свята. Нека разгледаме фактите. Добра храна за

нашите разсъждения може да бъде книгата на нейната

племенница Красимира Стоянова „Истината за Ванга”.

Без да си дава сметка за това, К.Стоянова неволно е

написала страшната и горчива истина, напълно

дискредитираща любимата й леля.

Защо Ванга е влязла в „контакт”?

Известната в целия свят сляпа „пророчица” и

лечителка от България, Вангелия Димитрова (1911 –

1996), известна на всички с домашното си име Вангела

или просто Ванга, още в младежките си години влиза в

контакт с някои същества от невидимия или „паралелен”

свят (в християнството те се наричат бесове, демони или

паднали ангели) и получава име – Ванга.

Колкото и да не изглежда странно, това име има

значение, за което очевидно не е знаела и самата Вангела.

Може да изглежда случайно, но на езика на жителите на

страната Бапенда, простираща се между Габон и

границата на Ангола, „Ванга” буквално значи „зъл дух”,

който може да се вселява в човека и подчинявайки волята

му, да го управлява. За това пише в книгата си „Свидетел

на магьосничества” американският изследовател Хари

15

Райт1, който пътешествайки по целия свят е събирал

уникални сведения за въздействието на магическите

ритуали върху човека, оставайки въпреки това атеист.

Опитвайки се да изясним причината за

„предразположеността” на Ванга за контакт с невидимия

свят, ще отворим книгата на нейната племенница.

Веднага привлича внимание фактът, че Ванга от ранно

детство е имала, както биха се изразили медиците,

признаци на израждане или дегенерации: „Момичето се

родило недоносено, в седмия месец, била доста слабичка,

с прилепнали за главата ушички и залепени пръстчета на

ръцете и краката2”.

Посочените признаци за дегенерация (към тях се

отнасят и други вродени уродства) при всички народи

още от древността са се считали за признаци на Божия

гняв, паднал върху някой от предците, при това отдавна е

било забелязано, че тези признаци, като печат се предават

от род в род. Може да се предположи, че именно

сериозните грехове на родственици са обусловили

възможността за контакт с разумни демонични същества.

Разбира се, това знае единствено Господ… Но практиката

показва, че нерядко причините за страданията на децата,

техните болести, а особено раждането на бебета с

вродена уродливост или с така наречените „наследствени

болести”, могат да бъдат сериозните (смъртни) грехове на

родители (или на предците им), като например открито

богоборство, участие в разрушаване и оскверняване на

християнски светини, в атеистична пропаганда, в

убийство (пряко или косвено, например, чрез

доносничество), в блудни грехове, в содомия, а също така

участие в магьоснически обреди, спиритизъм, окултизъм

и т.н.

1 Х.Райт, „Свидетел на магьосничества” М., „Млада Гвардия”, 1971.

стр. 96 2 К.Стоянова, „Истината за Ванга” М., 1997, стр. 43

16

Съвременните генетици знаят за необратимите

мутации в генетичния апарат, следствие от което е

появата на наследствени болести и различни уродства. В

последния случай децата се раждат с две глави или с

шест пръста на ръцете и краката, или пък въобще без

ръце, без крака, без очи, а понякога с такива странни

образувания, като опашка, рога или коса, покриваща

цялото тяло на новороденото от главата до краката,

включително и лицето му, с което става подобно на лице

на звяр. Подобни, съхранени в спирт новородени може да

бъдат видени в музея по биология на Московския

Университет, в музея на Тимирязев или в Санкт-

Петербургския „кабинет на куриозите” (кунсткамера).

Разбира се, възможни са и други причини за

болестите, в това число и духовни. Да си припомним как

излизайки от Йерусалимския храм, Господ Иисус „...видя

един сляпороден човек. И учениците Му Го попитаха

казвайки: Учителю, поради чий грях, негов ли, или на

родителите му, той се е родил сляп. Исус отговори:

Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за

да се явят в него Божиите дела.” (Ин. 9, 1-3)

Както се вижда от въпроса на Апостолите, и те

знаели за закономерната връзка на родителските грехове

и вродените уродства, което не е отричал и самия

Спасител. Но в конкретния случай се е оказало, че

увреждането на младия човек е било резултат на Божия

промисъл. Подобни изключения са известни и в по-

късните векове. Така, например, Матрона Московская,

която също се е родила сляпа, макар и неполучила

прозрение чрез чудо, е получила даровете на Божията

благодат, благодарение на които в лютото време на

гонения против Църквата е успявала да подпомогне и

укрепи във вярата мнозина. Вродените увреждания на

някои праведници според Божия промисъл са им

помагали, първо, да не изпаднат в гордост, вследствие на

„премногото откровения” (2 Кор. 12, 7), и второ са ги

съхранявали от преследвания от страна на богоборците.

17

Но много често вродените увреждания или

наследствените болести могат да бъдат следствие от

духовното неблагополучие на семейството и рода.

„Подарък” за врачката

Възникването на контакт с обитателите на

паралелния свят или по-просто казано, с демоните, по

наши данни, много често бива свързвано с някакъв

нещастен случай: падане, болест, автомобилна

катастрофа, удар от ток, клинична смърт и пр.

Нещо подобно е станало и с Ванга, когато през

1923 г. е била вдигната във въздуха от ураган, който я

отнесъл далече в полето. В резултат, тя е загубила

зрението си. Момичето било лекувано с достъпни

средства. За съжаление, независимо от това, че всичките

й роднини били православни по рождение, те се обърнали

за помощ при лечители, които Православната църква

нарича демонослужители. Красимира пише: „Обърнали

се към разни баячки и знахарки”3. Ето как 12-годишната

Ванга, подобно на други „контактьори” (например Ника

Турбина, Вика Ветрова, които от най-ранна детска

възраст, под диктовката на неизвестни на тях същества

писали стихотворения, чието съдържание не

осъзнавали4), е била водена при медиуми (лечители), чрез

които е бил осъществен контактът със същества от

паралелния свят, при това, както е показало времето – в

така наречения псевдохаризматичен вариант.

В началото демоничните същества, съдейки по

описанието на племенницата, не позволявали на Ванга да

разбере за тях явно. С помощта на телепатична

транслация на зрителни образи непосредствено в

3 К.Стоянова, „Истината за Ванга”, стр.48

4 Вж. „От какво искат да ни „спасят” НЛО, екстрасенси, окултисти,

магьосници”, М., „Даниловски благовестник”, 2005.

18

съзнанието на сляпата девойка, те й показвали неща,

които тя не била в състояние да види и знае. Именно така

тя разбирала за сънищата, които сънували нейните

приятелки нощем. Технологията на ясновидството в

конкретния случай е следната: съществата от паралелния

свят, които най-често влагат по време на сън почти

цялата зрителна информация, при появяването в дома на

Ванга на поредната нейна приятелка, показвали на

сляпата „пророчица” всичко онова, което били показали

през нощта на съответната посетителка. Нека обърнем

внимание, че „православните” девойки извършвали

езически обреди, като се занимавали с гадаене, което се

явява пряко обръщане към нечисти духове и

несъзнателното им призоваване, което категорично се

забранява от Църквата. Призованите по този начин

духове излъчвали в съзнанието на спящите девойки

образи, които след това показвали на Ванга. Ето какво е

написала за това племенницата й: „Пак на друг един

празник, деня на Свети четиридесет мъченици, момите

слагали напряко на реката клонки и правели „мост”,

защото вярвали, че през нощта ще сънуват как по него

ще мине техният бъдещ избраник. На другия ден обаче

почти никоя от тях не можела да изненада Ванга,

защото тя сама им казвала какво са сънували през

нощта. Били много странни тези нейни прояви, но никой

не се и мъчел да ги обясни”5.

В друг случай, например, съществата от

паралелния свят са излъчвали в съзнанието на Ванга

образ на реален човек, когото тя никога не е виждала, а и

няма как да е виждала, поради слепотата си.

Племенницата й разказва следния случай: Веднъж от

стадото, което пасъл баща й, е изчезнала овца. „Ванга го

успокоила, казвайки, че овцата е открадната от един

човек от село Соноситово. Тя подробно описала

неговата външност. Бащата се изумил, дори той не

5 К.Стоянова, „Истината за Ванга”, стр.55

19

познавал такъв човек, камо ли пък Ванга, която не

излизала по-далеч от двора, а и никакви познати в онова

село те не били имали... Бащата отишъл в посоченото

от Ванга село и наистина открил овцата в стадото на

описания от нея човек. Крайно удивен и доста

разтревожен, той заразпитвал дъщеря си за

подробности, а тя отговорила, че е сънувала. Често тя

тъжно повтаряла, че сънува разни неприятни

събития, които след това се сбъдвали. Вероятно, това

е бил началния стадий на нейното ясновидство6.”

Кой прави „неприятните събития”

Тук ще отбележим една характерна черта на почти

всички „пророчества” от контактьори-ясновидци: те

предсказват „разни неприятни събития, които после се

сбъдват”. И това е напълно закономерно, доколкото

съществата от паралелния свят винаги сами подготвят и

осъществяват най-разнообразни „неприятни събития”, в

което можем да се убедим от случаи с други

„контактьори”, не веднъж описвани в пресата.

Впоследствие демоните престанали да се

прикриват така старателно, както в началото и накрая

Ванга осъзнала, че паранормалните й способности

въобще не са нейни. Това е прозвучало съвсем ясно в

нейния отговор на въпрос на племенницата й.

„Въпрос: Имаш ли чувството, че твоята дарба за

ясновидство е програмирана свише?

Отговор: Да. От висши сили.

Въпрос: Какви са тези сили, които така са ти

повлияли?

6 К.Стоянова, „Истината за Ванга”, стр. 57

20

Отговор не последва7”

Това е разбираемо. „Висшите сили” не бързат да

се разкриват, те предпочитат засега да се крият зад

неопределеното название за някакви „сили”.

„Въпрос: Лельо, ако ти поискаш да влезеш в

контакт с тях, ще успееш ли? Или само те проявяват

инициативата?

Отговор: Най-често контактът става по тяхно

желание. Но и аз мога да ги викам – те са навсякъде,

наоколо и наблизо.

Въпрос: Може ли да се уточняват някои особено

дребни детайли по искане на този, който задава

въпросите? Ще получиш ли отговор, ако зададеш такъв

род уточняващи въпроси?

Отговор: Отговор има, но много мъгляв. И

въобще, това е доста трудно8”

Мъглявият отговор на прост въпрос също е

разбираем. Лукавите обитатели на паралелния свят не

притежават дар за предвиждане (той е свойствен само на

Твореца), и затова не обичат уточненията. Ако събитието

не се подготвя от самите тях, то те могат да говорят за

него само благодарение на „агентурни сведения” и на

изводите, които правят на база събраните данни. В тези

случаи те често грешат и за да не направят гаф, говорят

завоалирано, без да отговарят на уточняващите въпроси.

На въпрос на племенницата за НЛО, Ванга

повтаряла старата популярна дезинформация, отдавна

отречена и от самите изследователи на НЛО, че този

феномен и всичко, свързано с него принадлежи на

паралелния свят, изконно присъщ на планетата Земя. Но

„висшите сили” засега предпочитат да ги смятат за

7 К.Стоянова, „Истината за Ванга”, стр. 11

8 Пак там, стр. 12

21

безобидни и дори хуманни представители на чужди

планети, вместо за традиционни демони.

„Въпрос: Наистина ли Земята е посещавана от

чуждоземни кораби, които примитивно наричаме

„летящи чинии”?

Отговор: Да, това е така.

Въпрос: От къде идват те?

Отговор: От планета, която на езика на нейните

жители се нарича Вамфим. Или поне така ми се чува

странната дума – Вамфим. Това е третата планета от

Земята.

Въпрос: Възможен ли е контакт по желание на

земляните с жителите на загадъчната планета? С

помощта на технически средства или може би,

телепатично?

Отговор: Земляните тук са безсилни. Контактът

се осъществява според желанието на нашите гости9”

Не веднъж сме имали възможността да се убедим,

че тези същества, „според желанието си” активно търсят

контакт с хората, но могат да го осъществят само тогава,

когато човек е лишен от защитата, която може да получи

само от Бога чрез нетварната енергия на Светия Дух

(благодат). Освен това, хората, докато се намират в този

видим свят, не притежават телепатични способности и

затова не могат по свое желание да контактуват с

духовния свят. Най-често телепатичният контакт е

едностранен (от демона към човека), с изключение на

случаите на пълна незащитеност на индивида към

въздействието на зли духове и, съответно, много висока

степен на обладаване, което именно се наблюдава при

Ванга.

9 К.Стоянова, „Истината за Ванга”, стр. 13-14

22

От по-нататъшните думи на „пророчицата” става

съвсем очевидно, че така наречените „висши сили”, които

подсказват отговорите на въпросите на многочислените й

посетители, и извънземните чужденци, са едно и също. С

други думи, от гледна точка на наивния човек, Ванга се

намира в контакт с човекоподобни жители на чужди

планети, с високо развита цивилизация, които по някаква

причина охотно се занимават с битовите проблеми на

Вангините посетители, подсказвайки й отговори на

празните им въпроси. Тя предрича:

„- Вие не виждате, но сега в небето има много

странни летателни апарати. Виждам във всеки от

тях по три „човека” (разбира се, думата човек трябва да

е в кавички). Чувам думите: „Готви се голямо събитие”

Какво е това събитие – не обясняват.

Любка (сестрата на Ванга – Игумен N) разказва:

- Май, 1989 г. Седим си с Ванга и си говорим.

Изведнъж, радиото спря (електромагнитно въздействие!

– Игумен N). Ванга: „Ето ги и тях. Появиха се и

радиото млъкна.” Приема хора, говори, говори и

изведнъж спира и обяснява:

- Уморих се, а освен това този, който ми говори,

изведнъж се отдалечи и аз не мога да кажа нищо на

посетителя. Говоря, говоря и изведнъж – изчезва.

Всичко, което предавам от него, никога не се

променя.”10

Но, ето че накрая идва време, когато „висшите

сили” или „чуждоземците” се появяват пред вътрешния

взор на Ванга. За това разказва племенницата:

„Един летен ден на 1979 година... Аз търпеливо

записвам:

- Виждам ги около града. Те са прозрачни.

Изглеждат като човешко отражение във вода. Косите

10

Пак там, стр. 213-214

23

им са меки, като патешки пух и образуват около

главите им нещо подобно на ореол. На гърбовете им

виждам нещо, подобно на крила. Много често, когато

се връщам вкъщи, ги заварвам в стаята си. Разговарям с

тях, още преди да съм стигнала до вратата, чувам

протяжни и бавни, много мелодични звуци, като че ли

хор пее псалми. Те казват, че долитат от планетата

Вамфим – третата от Земята, или поне така чувам аз.

С каква цел идват – не знам. Понякога един от тях ме

хваща за ръката и ме отвежда на своята планета. Аз

вървя след него. Ходя по земя (която всъщност не е

земя!) осеяна със звезди, като че ли ги тъпча. Тези,

които ме водят, се придвижват много бързо, на

подскоци. Отиват и се връщат. На тяхната планета

всичко е много красиво, просто не мога да го опиша. По

някаква причина никъде не виждам жилища. Тези

същества са много строги. Когато говорят, техните

гласове се носят като ехо. Понякога ми слагат на ушите

нещо като наушници. Защо? Не знам. Те много работят,

ясно и организирано, казват, че има много малко хора,

чрез които осъществяват пряка връзка със Земята. Те

ни контролират. Те не ми разрешават да разказвам за

това какво виждам и чувам при тях. Ето какво чух

неотдавна:

- Ние идваме мигновено и трябва бързо да се

връщаме. Не очаквай от нас много, не разпитвай: на

нас ни е забранено да говорим11

”

„Пришълците от планетата Вамфим” по някаква

причина много искат да приличат на ангели: „около

главите им нещо подобно на ореол” – описва ги Ванга. –

„На гърбовете им виждам нещо, подобно на крила”. Тук

тези същества явно преиграват. Ореол около главите и

ангелски крила на хуманоид от друга планета е очевидно

недомислено. Както не веднъж сме се убеждавали, и те

правят грешки по недоглеждане.

11

К.Стоянова, „Истината за Ванга”, стр. 212-213

24

„Какво все пак представляват съществата,

които общуват с Ванга и посещават домът й? – пита се

племенницата на Ванга. – По нейно мнение, при тях има

строга йерархия, имат си свои „началници”, които се

появяват по-рядко и обикновено само тогава, когато

трябва да се съобщи за изключителни събития или

когато се очакват сериозни природни катастрофи

(Учението на Църквата също говори за строга йерархична

структура при демоните – Игумен N).

Разбирайки за приближаващо се бедствие,

милата ми леля пребледнява, припада, от устните й се

отронват несвързани думи, а гласът й в такива

моменти няма нищо общо с обичайния й глас. Той

става много силен, и няма нищо общо с ежедневния

речник на Ванга... Като че ли някакъв разум се вселява

в нея, за да съобщи за съдбоносни събития. Него тя

нарича „голямата сила” или „голям дух” <…>

„Гласът”, който й съобщава нещо... звучи в

самата нея, „в главата ми”, както казва Ванга.

Впрочем, тя го чува, разбира и мислено му отговаря.

Как става това, тя не може да обясни, но общуването

им е леко и естествено, без никакви усилия от нейна

страна12

”.

Какво е ставало с „пророчицата” от гледна точка на медицината

Четейки настоящите редове, несъмнено

психиатърът-материалист едва ли ще се удържи да не

възкликне:

- Та това е наша пациентка! Напълно ясна

клинична картина! „Гласът”, който звучи в главата й не е

нищо друго, освен вербална псевдо-халюцинация, един

12

К.Стоянова, „Истината за Ванга”, стр. 214-215

25

от най-характерните симптоми на шизофренията. Тази

диагноза се потвърждава и от още едно „желязно”

доказателство: речев автоматизъм (пристъпно

изговаряне на новоизмислени думи, което прави речта

неразбираема – бел.превод.) на фона на катаплексията

(внезапна мускулна слабост, неконтролирана от

съзнанието).

- Но нали от тази гледна точка, всички

екстрасенси, „ясновидци”, окултисти, лечители и

магьосници не би трябвало дори да се пускат от

психиатричните болници! – би казал читателят.

В известен смисъл и психиатърът, и читателят ще

са съвсем прави. Както вече отбелязахме, всички методи

за контакт, които ползват съществата от паралелния свят,

от гледна точка на естествените човешки способности,

представляват патология, което в повечето случаи

наистина води до деградация на личността. Само че

явната деградация се случва само тогава, когато демоните

прилагат върху контактьора пресираща тактика, т.е.

жестоко насилствено влияние върху него. И точно в тези

случаи контактьорът попада в психиатрична клиника. Но

доколкото към своите „агенти на влияние” демоните

прилагат друга, псевдохаризматична тактика, то явни

процеси на деменция при тях не се наблюдават

(деменция – устойчиво, слабо обратимо снижаване на

всички психични дейности, разрушаване и изкривяване

на личността – психиатр.; „Деменцията е неврологично

заболяване, което се отличава с влошаване на умствените

способности, нарушена концентрация и др.” – уикипедия,

бел.превод.)

Много често при екстрасенсите, в т.ч и при Ванга,

се наблюдава временно изместване на личността. В тези

случаи, като че ли става „отключване” на съзнанието на

екстрасенса и „включване” към него (по-точно към

мозъка му) на съзнание, принадлежащо на друга личност

или личности, които Ванга, например, нарича „големи

26

сили” и „малки сили”. При подобно пълно отключване

съзнанието на екстрасенса, той не знае съвсем нищо за

това, което говори другата личност (същество от

паралелния свят, или демон), която се е възползвала от

мозъка и езика му. Тази нова разумна личност често

говори с изменен глас, при това със съвсем различен

маниер, използвайки лексика, която не е характерна за

екстрасенса, а понякога дори му е съвсем непозната.

Когато съществото от паралелния свят (способно да

отключва съзнанието на човека без анестезиологични

препарати) спира въздействието си, съзнанието се

„връща” в тялото, но човекът, естествено, не помни, а и

не би могъл да помни какво е правело и говорело тялото

му в периода на абсанс (отсъствие; изключване на

съзнанието). Това явление (за което може да се говори

като за интермитентна амнезия – фрагментарна загуба

на памет, синдром на двойното съзнание) е

илюстрирано великолепно от разказа на племенницата на

Ванга – Красимира:

„Помня деня, когато навърших 16 г. Помня го,

защото малко след скромната вечеря в къщичката не в

Петрич, Ванга изведнъж започна да говори, обръщайки

се именно към мен. И това вече не беше тя, чувах

гласът на съвсем друг човек: „Ние те наблюдаваме

постоянно, всяка секунда.” И ми разказа всичко, което

бях правила през този ден. Аз онемях. А после попитах

леля, защо ми казва всичко това? Ванга се учуди: „Аз

нищо не съм ти казвала”. Но когато повторих всичко,

което току-що бях чула от нея, тя тихо промълви:

„Това не съм била аз, това са онези, другите, които

винаги са около мен. Едните ги наричам „малки сили”, и

те са ти разказали чрез мен за твоя ден, а има и

„големи сили”. Когато те започнат да ми говорят, или

по-точно да говорят чрез мен, аз губя много енергия,

става ми лошо, задълго изпадам в униние13

”.

13

К.Стоянова, „Истината за Ванга”, стр. 8-9

27

Защо все пак при такова реално въздействие на

външна сила, Ванга нерядко приемала идеите и

усещанията, които й внушавали демоните за свои

собствени?

Обяснението може да се намери в изследвания,

правени от американците Н.Вудроу и А.Брукс („Вяра и

живот”, 1991, №5), които цитират Израелския магьосник,

илюзионист и медиум Ури Хелер за това как той

получава свръхестествена сила за своите „чудеса” „от

девет пришълци от планетата Хоова”, които

осъществяват „имплантация на усещания и знания в

разума на други хора14

”.

Човек, комуто са „имплантирани” усещания, може,

според свидетелства на самите контактьори да чувства

„вибрации, бучене в главата с различна тоналност и

честота, пълзене по тялото от невидими същества, а

понякога и вътрешно изгаряне”. Точно тези

въображаеми, привидно изпитвани в тялото вибрации,

пълзене по тялото (понякога подкожно) на странни

същества и други подобни явления, наричани в

психиатрията тактилни псевдохалюцинации (сенсопатия),

представляват следствие от контакта с демоничните

същности, дори и ако „пациента” изобщо не подозира за

това (за контакта).

Чии са тези „скрити способности”?

Лечителския дар (Ванга е лекувала основно чрез

билки) също не е свойство или неотменимо качество на

българската „лечителка”. Цялата информация за

свойствата на билките, времето за тяхното събиране,

начините за приготвянето и методите за приемането им,

тя получавала чрез непрестанния контакт директно от

14

Цит.от „Религия на антихриста” Новосибирск, „Посох”, 1997, стр.

60

28

своите демонични „уредници”. Това става съвсем ясно и

от собствените й думи: „Не твърдя, че съм голям

познавач на билки, защото самите билки ми

подсказват. Много често названието, което

произнасям, дори и за мен е непознато15

”. Естествено,

името на неизвестните билки й се подсказва не от самите

тях, а от т.нар. „пришълци”, с които тя отдавна и плътно

си сътрудничи.

Тук трябва да кажем за „свръхестествените

способности” на Ванга да възприема нечии съвети и

„пророчества” (според нея на „висши сили”). На кого

принадлежат тези странни способности?

В книгата „От какво искат да ни „спасят” НЛО,

екстрасенси, окултисти, магьосници”16

съм написал, че

така наречените свръхестествени способности се

дават на хората от разумни същества, населяващи

паралелния свят (демони), чрез установяване на

контакт. Те не принадлежат на самия човек и не са

негови „скрити” способности. Хора, които извън своята

воля са се оказали във властта на контакт с демонични

същества, се наричат медиуми (лат. Medium – среда,

посредник)

Всичко свръхестествено за хората е напълно

естествено за духовете. Всички методи за придобиване на

паранормални способности (сидхи), известни в индуизма,

будизма, ламаизма, а също и във всеки вид окултизъм, се

свеждат до това „паралелните” същества да

осъществят връзка, за която те непрестанно настояват в

своите телепатични послания, разпространявани не само

от древните, но и от всички съвременни контактьори.

Реално цялата необичайна информация,

поразяваща въображението на публиката, се приема от

15

Цит. от „Религия на антихриста” Новосибирск, „Посох”, 1997, С.

137 16

Виж: стр. 79-302

29

контактьора (екстрасенс, „ясновидец” и пр.) чрез

телепатично общуване с „хуманоиди”, които напълно

съзнателно поддържат в екстрасенсите и медиумите

наивната вяра във „висш космически разум”, в

извънземни чужденци, в космически енергии, а също в

някои „свръх способности”, които, уж, били потенциално

заложени в нас, само трябва да ги открием, обръщайки се

към „висшите сили”.

Демоните използват някои от „перспективните

контактьори” (като Ванга, Ури Хелер и други) за

пропаганда на своето учение сред широките маси. Те им

позволяват да почувстват еуфорични състояния, да видят

с въображението си удивителни откровения (почти

винаги – лъжливи), а също проявяват чрез тях своите

„паранормални” способности. И точно тези способности,

които са нормални за съществата от паралелния свят, с

които те въздействат на физическия свят и на психиката

на човека, духовно неграмотните хора приемат за

свръхестествени способности, за които се твърди, че били

в неразкрито (латентно) състояние във всеки човек.

Някои от магьосниците и окултистите могат да

използват помощта на духовете за напълно земни дела,

като изкарване на пари. Ванга Димитрова, както знаем,

безпроблемно е живяла дълги години, благодарение на

„ясновидството”, използвайки свръхестествените

способности на демоничните същества.

Допускаме, че ако преди читателят е имал някакви

съмнения, то сега едва ли се съмнява, че паранормалните

способности на Ванга („ясновидство”, телепатия,

лечителство) принадлежат съвсем не на нея, а на

демонични същества, с които тя е била въведена в

контакт (инициирана) от знахари още от детството й,

използвайки „баене” в процеса на лечение.

Ще се опитаме да изясним каква цел са

преследвали демоните, възползвайки се от

посредничеството на нещастната сляпа жена, която до

30

самата си смърт остана в неведение какви точно същества

са се възползвали от нея, като от „предавател” (според

нашата терминология, тя е била несъзнателна

магьосница). Тази цел става ясна едва тогава, когато се

откриват религиозните разбирания на „православната”

Ванга, които в действителност нямат нищо общо с

Православието и дори нещо повече – напълно отричат

самата същност на християнското учение за

Боговъплъщението.

За какво му е на екстрасенса да бъде „православен”?

Илюзия за праведност

Важно е да обърнем вниманието на читателя върху

следния характерен детайл: демоните напълно ги

устройва, когато техния агент на влияние, живеещ в

християнска страна, продължава да смята, че е вярващ

християнин, независимо от наложения с тези същества

постоянен контакт. Така той бива обезопасен, предпазен

от недоверия и съмнения („а дали този човек не действа

чрез тъмна сила?”), дори му създава авторитет на

„светец” в очите на тези, които са християни само по

силата на традицията, по рождение, но нищо не знаят и

не искат да знаят за учението на Христа и не живеят по

Неговите заповеди.

Така, например, К.Стоянова пише: „Ванга е

религиозен човек и вярва, че има Бог17

”. В подобно

заблуждение за мнимата си православност живеят много

екстрасенси-лечители и тук, в Русия, и в други страни,

които някога са били православни.

На какво учи хората баба Ванга? За това честно

пише племенницата й Красимира: „На въпрос на

17

К.Стоянова, „Истината за Ванга”, стр. 14

31

журналиста К.К. (пазя магнетофонен запис на този

разговор), през 1983 г. виждала ли е Христос, тя му е

отговорила така: „Да, виждала съм го, но той съвсем

не е такъв, какъвто се изобразява на иконите.

Христос е огромно огнено кълбо, в което не можеш да

погледнеш, толкова ярко свети. Само външно е подобен

на човек, да знаеш, тук се крие неистина.”18

И така,

Ванга учи, че апостолското учение, според което Христос

е дошъл на земята в реална плът, като всеки друг човек,

се крие неистина. А това значи, че тя отрича тайната на

Боговъплъщението.

Лъжеучителство

За подобни лъжеучители апостол и евангелист

Йоан Богослов е казал: „Защото много измамници

излязоха в света, които не изповядват дохождането на

Исуса Христа в плът. Такъв човек е измамник и

антихрист” (2 Ин 1,7). На свой ред и апостол Павел

предупреждава: „Но ако и сами ние, или ангел от небето

ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви

проповядвахме, нека бъде проклет” (Гал., 1, 8). Именно

тези „ангели-чуждоземци“, за които говори Апостола, са

научили Ванга да не вярва в Богочовека Христос, т.е. в

Бога, обединяващ в една ипостас Божественото естество

и човешкото естеството. Изводите от това „ангелско”

лъжеучение, което е озвучавала и проповядвала Ванга, са

наистина ужасни. Ето само някои от тях: Ако Христос не

се е явил в плът, подобна на човешката, то значи и че не е

страдал на Кръста, а следователно не е изкупил греховете

на човечеството с кръвта Си, не е установявал тайнството

Евхаристия (тогава не е ясно и защо толкова много

християни се причастяват с Тялото и Кръвта Христови,

като те не са съществували?!), не е показал с живота Си

пътя към спасението от греха. Ако, както учи Ванга,

18

К.Стоянова, „Истината за Ванга”, стр. 14

32

Христос е безплътна разумна „сила”, видима само за

вътрешното зрение като огнено кълбо, то цялото

Евангелие е лъжа, както всъщност и всички древни

Ветхозаветни пророчества за Христос, за Неговите

страдания и за изкупените чрез тях грехове на

човечеството. (вж. Ис. 50 4-11, 53, 1-12). Естествено,

изхождайки от това ново учение, което няма нищо общо с

християнството, даже самата мисъл за изписване на

икони представлява абсолютна глупост, а

постановленията на VІІ Вселенски Събор, касаещи

иконопочитанието – чудовищно заблуждение на всички

архиереи, които са представяли на Събора Поместните

Православни Църкви.

„Той съвсем не е такъв, какъвто се изобразява

на иконите”, казва за Христос Ванга, но не прави по-

нататъшни изводи. Изводите ги правят други, които така

и не станаха християни, като например нейните

племенници Красимира Стоянова и Димитър Гайгуров. В

действителност, въпреки уверенията им, че Ванга е

дълбоко вярваща християнка и тяхното възхищение от

свръхестествените дарби на любимата им леля, те не

вярват в Христос, а в „пришълци”.

„Пришълците”, чрез своя контактьор – известната

в цял свят българска „пророчица” – внедряват в

съзнанието на много хора (за които Ванга представлява

неоспорим авторитет) напълно антихристиянската идея за

фатализма, абсолютната не-свобода и предопределеност

на съдбата на всеки човек и цялото човечество. Ето

нейните собствени думи: «„И не мислете, че сте

свободни да правите каквото искате. В своите

действия никой не е свободен и всичко е

предопределено. Можеш само да изпитваш радост за

доброто дело, тъга и покаяние за лошото.” Така смята

Ванга19

.» И по-нататък: «Често питат Ванга дали ако

предвиди нещо фатално в съдбата на даден човек,

19

К.Стоянова, Истината за Ванга, стр. 21

33

имайки знанието за това, може да се избегне

трагичният изход. „Не, категорично отговаря тя. –

Никой не може. Животът на човека е строго определен

и никой не може да го променя.20

” »

Идеята за предопределеност

Идеята за фатализъм, за абсолютна

предопределеност и неизменност на съдбата много

помага на демоничните създания да изтръгнат от

съзнанието на хората не само мисълта за любовта на Бога

към своите създания и за възможността да получат от

Него каквато и да било помощ, но даже самата мисъл за

опит за обръщение към Него. Освен това, тази лъжлива

идея представя като безсмислени опитите за борба със

своите грехове и недостатъци, защото излиза, че те също

са предопределени. По този начин, за някои хора идеята

за предопределеността трябва да ги доведе до крайно

отчаяние от съзнанието за непоправимост на

обстоятелствата и безизходност на положението, като по

този начин меко и незабележимо ги подтиква към

самоубийство, а на други помага да успокоят угризенията

на съвестта при извършване на убийства, кражби или

насилия със закономерната мисъл „Какво да се прави,

така е било писано!”

Посочената идея, внедрявана в общественото

съзнание чрез такава авторитетна „пророчица” и

„лечителка” като Ванга (авторитетът е нужен за тежест),

напълно противоречи на учението не само на

християнската, но и на Ветхозаветната Църква. Още 10

века преди Христа царят – пророк Давид вдъхновено е

писал: „Близо е Господ към всички, които Го призовават,

към всички, които Го в истина призовават. Той изпълня

желанието на ония, които Му се боят, чува техните вопли

20

Пак там, стр.35

34

и ги спасява.” (Пс. 144.18-19). С тези слова пророкът

набляга на това, че Създателят не ни е оставил на

произвола на съдбата, че ние не сме Му безразлични, че

Той не само чува нашите молитви, но и изпълнява

нашите разумни искания и ни спасява от беди. Всъщност,

всичко това може да потвърди всеки искрено вярващ

християнин на база личния си опит. Ще припомним на

читателя съдбата на цар Езекия (края на VІІІ век преди

Р.Х.), който на смъртния си одър е измолил от Бога още

15 години живот (Ис. 38, 4-6).

В Новия Завет за възможността да променим себе

си и своята съдба (което е проверено от милиони хора в

течение на двехилядното съществуване на християнската

Църква), съвсем ясно говори Самия Създател на света:

„Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите;

хлопайте, и ще ви се отвори. <…> И тъй, ако вие, които

сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко

повече Отец ви, Който е на небесата, ще даде добри

неща на тия, които искат от Него!” (Матей, 7, 7-11). С

тези думи Христос отново потвърждава пророческата

мисъл на цар Давид за това, че Бог ни чува и даже иска да

се обръщаме към Него с насъщните си молби. Но, както

се вижда, съществата от паралелния свят съвсем не са

заинтересовани от това хората да обръщат към Бога,

нещо повече – те биха искали човечеството въобще да

забрави за Неговото съществуване.

Проядената от молци идея за превъплъщения

За да стане картината окончателно ясна и да не

остане никакво съмнение в антихристиянската позиция

на „пришълците”, ще разгледаме още една лъжлива идея,

която те се опитват да насадят в съзнанието на

почитателите на „пророчицата”. Тази идея е добре

известната от дълбока древност и отхвърлена от Църквата

35

лъжлива мисъл за прераждането на душите, или

реинкарнация. Еретичните възгледи на лелята неволно са

разкрити от нейната племенница:

«По въпроса за смъртта и какво става с човека след нея,

тя има разбирания, които рязко се различават от

общоприетите (по-точно, от съдържащото се в учението

на християнската Църква – Игумен N) Ето един неин

диалог с режисьора П.И. (записан през 1983 г.):

- Нали вече ти казах, тялото като умира, гние и

всичко живо като умира, гние. Но част от

тялото и душата, дори не знам как да го нарека,

не гние...Но това, което не гние от човека, според

мен е така: то се развива, за да достигне едно по-

висше състояние, но ние не знаем какво е то.

Примерно става ето така: умираш прост, после

умираш ученик, после висшист, после ставаш учен

или заемаш голям пост и т.н.

- Значи, човек го чакат няколко смърти?

- Смъртите са няколко, но висшето начало не

умира. Това е душата21

.»

По-нататък Красимира пише за още по-странни

откровения на Ванга: «Доста любопитни случаи

описва брат ми, Димитър Гайгуров. (племенник на

Ванга. – Игумен N): „Не мога да забравя за потреса,

който изживях в началото на май 1988 г.

Три дни преди това леля ми мълчеше, беше

вглъбена в себе си, не искаше да говори с никой и

молеше да не я безпокоим. На четвъртия ден ме

повика при себе си и ми каза да седна до нея. ...

Изведнъж тя се обърна към мен непознат глас, от

който ме побиха тръпки, и каза:

21

К.Стоянова, „Истината за Ванга”, стр. 99

36

- Аз съм духът на Жана д`Арк. Идвам от далече и

отивам в Ангола. Там сега се лее много кръв и аз

трябва да помогна да настъпи мир.

Настъпи кратка пауза и след това гласът й поде

отново:

- Не обвинявайте в нищо тази душа. Тя не е ваша.

Тя е ничия. Свидетел на това е твоята майка

(сестра й и наша майка – Любка)... Тогава в един

миг душата й отлетя, а в тялото й се всели друга

душа. Твоята майка оздравя, за да продължи

земния си живот. Но сега вече душата й не ви е

роднина и не може да ви разпознава.22

”»

Читателят не веднъж е имал възможността да се

убеди, че съществата от паралелния свят много обичат да

се представят за душите на починали хора. Използвайки

сензорно-енергетичен метод на въздействие върху

съответните отдели на кората на главния мозък, демоните

инервират езика и ларинкса на човека, карайки го да

говори не със своя глас неща, които той самият не би и

помислил да говори. В гореописания случай,

включването на „душата на Жана д`Арк” демоните

искали да използват като „нагледно пособие”,

демонстриращо идеята за преселението на душата, но със

сериозно допълнение. То се изразява в това, че душата на

умрелия като че ли може произволно да влиза и излиза от

човека, като временно овладява мозъка и цялото му тяло,

а в някои случаи дори е способна да изгони душата на

човека – стопанин и да се всели в него завинаги, което

разбирате ли, се било случило и със сестрата на Ванга –

Любка.

Имайки вече някакъв опит, няма да се залъгваме

със заявлението на „душата на Жана д`Арк” и други

подобни заявления на уж преселили се души. Всички те в

действителност са проявления на паралелния свят, където

22

К.Стоянова, Истината за Ванга, стр. 131

37

усърдно се трудят на ниво дезинформация, за да овладеят

тялото, волята и разума на човека. Всъщност, демоните са

много заинтересовани от разпространението на

дезинформацията относно множеството земни животи

(колелото на самсара – санскр.) защото тя успокоява тези,

чиято съвест още не е млъкнала, изобличавайки

греховете им. Идеята за реинкарнация позволява на тези

хора да се утешават с безпочвената надежда, че в

следващото си въплъщение, те най-накрая ще се опитат

да започнат борба с тези грехове, на които са били

подвластни в настоящия им живот. По този начин, идеята

на демоничните същества за реинкарнация, възприета

чрез различните медиуми, позволява на човека, не

загубил напълно съвестта си да отложи поправянето си

„за после” и спокойно да умре, понасяйки със себе си

целия товар на извършените през целия му живот

грехове. Какво страшно разочарование ще постигне тези

души, когато, отделени от земната си обвивка, те, в

паралелния свят се окажат в ръцете на тези същества, на

чието въздействие и управление са се подчинявали в

земния си живот!

Непрекъсната дезинформация

Много важно свидетелство, потвърждаващо

изводите на изследователите на НЛО за това, че

съществата от паралелния свят постоянно дезинформират

своите контактьори, представяйки се за душите на

починали, намираме в писмата на известния медиум и

екстрасенс, основателка на теософското общество Елена

Петровна Блаватска (1831-1889). Ето какво е писала

Елена Петровна, без дори да разбира, че по този начин

изобличава лъжовността на тези същества, на които

съзнателно е сътрудничила през целия си живот.

„В течение на около шест години (от осмата до

петнадесетата ми година) при мен всяка вечер идваше

38

някакъв стар дух, за да предаде чрез ръката ми

различни писмени съобщения. Това ставаше в

присъствието на моя баща, леля и много наши приятели,

жители на Тифлис и Саратов. Този дух (жена) наричаше

себе си Текла Лебендорф и разказваше подробно за

живота си. Родила се е в Ревел, омъжила се е. Разказва

за децата си завладяващата история на по-голямата й

дъщеря З. и на сина й Ф., който се е самоубил. Понякога

синът й идва и разказва за своите посмъртни

страдания. Старата дама каза, че е виждала Бога, Дева

Мария, тълпи от ангели. Двама от ангелите, тя

представи на всички нас и, за голяма радост на

родителите ми, ангелите обещаха да ме пазят и т.н., и

т.н. Тя сама описа смъртта си, посочи адреса на

лутеранския свещеник, който й е дал свето Причастие.

Разказваше и за някакво искане , което е предала на цар

Николай, и аз записах текста му дума по дума, но не със

своя детски почерк.

Така писах в течение на около шест години, с ясен,

старинен почерк и на немски език (който никога не съм

учила и който и сега слабо говоря), и на руски. Всичко

това би направило десетки томове <...>

Един от моите чичовци замина за Ревел и разбра, че

там действително някога е живяла богата жена, Текла

Лебендорф. Заради разпътния живот на сина си, тя се

разорила и заминала при роднините си в Норвегия <...>

Когато чичо ми се върна в Петербург, той проучи в

министерския архив за споменатото искане на

Лебендорф и го сравни с написаното от мен. Оказа се, че

двете са идентични, включително и бележката на царя,

която аз възпроизведох с абсолютна точност, като

изкусен гравьор или фотограф <...>

Около година след пристигането на чичо ми в Санкт-

Петербург, когато възбудените умове се успокоиха, Д.,

офицер, служещ в полка на моя баща, пристигна в

Тифлис. Той ме познаваше още от петгодишна, играл си

39

е с мен... Веднъж помоли да разрешат на нас, децата да

му отидем на гости. Заминахме заедно с гувернантката.

Над бюрото му аз видях миниатюра на неговата леля –

моя дух!

- Това е моят дух! – възкликнах аз поразена. – Това е

мисис Текла Лебендорф.

- Разбира се, това е моята стара леля...

- Аз искам да кажа, че виждам вашата починала

леля, ако това е ваша леля, всяка нощ вече няколко

години, тя идва и пише чрез мен.

- Починала? – усмихна се той. – Но тя не е

починала. Аз току-що получих от нея писмо от

Норвегия, - и започна подробно да ми разказва за нея.

В този ден моите лели посветиха Д. в тайната на

моя медиумизъм. Трудно е да се предаде изумлението на

Д. и удивлението на моите почтени лели, превърнали се в

несъзнателни спиритици.

След това се изясни не само това, че неговата леля

не е умряла, но и че синът й Ф, умствено болен, само

се опитал да се самоубие, но раните му били излекувани

и понастоящем работи в някаква кантора в Берлин.

Но кой тогава беше този, който диктуваше, който

даваше такива точни сведения, например, за своята

смърт, за страданията на сина след самоубийството и

т.н.? Независимо от пълната идентичност, това не са

духове на достопочтената мисис Текла Лебендорф или

на неуравновесения й син Ф., защото и двамата все още

са живи.

- Това е дявола, - казаха набожните ми лели.

- Разбира се, че е дявола, - потвърди свещеника23

.”

23

Мери К. Неф. Личните мемоари на Е.П.Блаватска. М, издателство

„Сфера” на Руското Теософско общество. 1993., стр. 11-13.

40

„Контакт” с... Блаватска?

Описаните по-горе примери за дезинформация на

демоните, заедно с основаващите се на тях

лъжепророчества и лъжеучения на Ванга, която за

разлика от Блаватска не познава нито индуизма, нито

будизма, нито ламаизма или джайнизма, ясно показват,

че всички основни идеи, съдържащи се в религията на

Индостан, представляват преки откровения на

съществата от паралелния свят, дадени посредством

медиуми, т.е. хора, които са особено открити за

влиянието на тези същества. Както виждаме, тези идеи

могат да се внедрят чрез хора, принадлежащи към

различни раси, с различни традиции, живеещи в различни

векове, на различни континенти.

Нашият извод за пряката връзка на религиите от

индийската група с откровенията на демоните, се

потвърждава от още едно откровение, получено от Ванга

чрез „пришълците”.

«„Ето какво разказва самата Ванга:

- Тогава аз влязох в къщата и седнах на един стол в

средата на стаята, а те седнаха около мен. Това бяха

възрастни мъже, по-скоро старци, с ослепително

блестящи дрехи, - стаята се освети като от слънце.

Един от тях ми каза: «Стани и слушай, а ние ще ти

разкажем това-онова за бъдещето <...> Светът го

очакват големи промени, той ще се възражда и отново

ще се разрушава. Равновесието ще настъпи тогава,

когато ние започнем да говорим с хората24

.”».

И така, съществата от паралелния свят,

предстоящи пред мисления взор на „пророчицата” в

образа на беловласи старци (махатми), са посветили

българската старица за важни истини от индуизма,

изложени в частност в Пураните (древни предания;

24

К.Стоянова „Истината за Ванга”, стр. 213

41

митологични повествования в класическия индуизъм-

бел.прев.). Това пророчество говори за понятието Калпа

(др.инд.) – така се наричат „денят и нощта на Брахма”. В

съкровените индуски писания се говори, че в първата

половина на Калпа, наричана „ден на Брахма” (която се

състои от 1000 манвантара), е станало раждането на

материалния свят от хаоса, а в края на „деня” – неговото

унищожение (пралайя). Във втората половина на Калпа

настъпва „нощта на Брахма”, а след нея - нова Калпа, нов

„ден на Брахма”, ново възраждане на света, нов цикъл на

живота. Именно за това говорят на Ванга „космическите

махатми”, обяснявайки, че светът „ще се възражда и

отново ще се разрушава”. Същите тези махатми са се

явили в 19 век и на руските предшественици на Ванга –

Е.П.Блаватска и Е.И.Рьорих.

Интересно е, че според свидетелството на

К.Стоянова, известният съветски писател „Леонид Леонов

на една от срещите си с Ванга е решил да запише на

магнетофон казаното от нея, за да го преведе след това

на руски език.... Тогава Ванга е имала вдъхновение и е

говорила за съдбоносни за страната му събития.

Осъществила е връзка с отдавна починалата руска

ясновидка – Елена Блаватска. Ние действително чухме

удивителни неща.25

” Мисля, че не си струва да

обясняваме кой се е явил на Ванга в образа на Блаватска,

но още веднъж ще обърнем вниманието на читателите

върху универсалността на информацията, която се

предава телепатично от демоните на техните

контактьори, независимо от времето и континента,

смисълът на което се свежда до необходимостта

човечеството да контактува с тях.

25

К.Стоянова „Истината за Ванга”, стр. 191

42

Изследователят на окултизма и сектите

В.Ю.Питанов е привел много интересни данни в статията

си „Ванга: кой дърпаше конците?“26

„Някога Ванга е заявила на Светослав Рьорих, -

пише изследователят, - че неговият баща е бил „неземен

човек“27

, „пророк“28

и дори призовала сина да продължи

делото на баща си. Освен това, Ванга симпатизирала на

Джуна Давиташвили, одобрявала дейността на

екстрасенсите, с много от тях е общувала лично29

, самата

тя се е занимавала с лечителство30

“

Няма да е излишно да се напомни, че

Архиерейският Събор от 2000 г. съвсем ясно се

произнесъл за Н.Рьорих, Е.Блаватска и прочие окултисти:

„Господ е отсъдил да живеем във времена, когато

„много лъжепророци излязоха по света“ (1 Ин. 4, 1),

които „дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са

вълци грабители“ (Мт. 7, 15)… Възраждат се стари

гностически култове и възникват т.нар. „нови

религиозни движения“, които подлагат на

преразглеждане цялата система от християнски

ценности, опитват се да намерят мирогледна основа в

реформираните източни религии, често се обръщат към

окултизма и магьосничеството“.

Добре би било по-често да си спомняме думите на

светителя Игнатий (Брянчанинов): „Демоните не знаят

бъдещето, което е известно на Единия Бог и на тези

Негови разумни твари, на които Той е благоволил да

разкрие бъдещето, но както умните и опитни хора чрез

26

http://apologia.sobor-spb.ru/apologetika/oglavlenie/raznoe.htm 27

К.Стоянова. Ванга. За българската ясновидка и пророчица. Рига,

1991. Стр.13. 28

Белявская В.Ф. Практически съвети на великата Ванга. Минск.

Литература. 1997. Стр.52. 29

Пак там. Стр.49. 30

К.Стоянова Ванга. За българската ясновидка и пророчица. Рига,

1991. Стр.36.

43

минали или настоящи събития могат да предвидят

онова, което предстои, така и хитрите, много опитни

лукави духове могат да предполагат и достоверно да

предсказват бъдещето (Vita sanct. Pachomii, cap. 49,

Patrologiae, Tom 73). Често те грешат, много често

лъжат и с неясни предсказания провокират недоумение и

съмнение. Понякога те могат да предизвестят събитие,

което вече е планирано в света на духовете, но още не е

изпълнено сред хората31

“

Методът на замяна Защо толкова много хора искрено смятат Ванга за

православно вярваща, независимо от позицията на

Православната Църква?

Въпросът е в това, че си имаме работа с

обикновена дезинформация, към която прибягват

демоните, опитвайки се да представят сатаната за Бог, а

също така да подменят с ново, модернизирано учение

предишното, от Бога дадено - Православие, но без да го

отричат открито и изведнъж. Демоничните същества

действат внимателно, опитвайки се да представят своите

действия за действия на Самия Христос, което всъщност,

е техен любим метод, който можем да наречем „метод на

замяната”.

Същността на „метода на замяна” се състои в

това, че използвайки някои черти на външно

сходство, съществата от паралелния свят се опитват

да представят демоничните си действия за действия

на Божията благодат.

Те се опитват да играят с най-добрите качества на

човешката душа, заложени в нея от Твореца. Едно от тези

качества е стремежът да живеем не само за себе си, но и

31

Светителят Игнатий (Брянчанинов). Слово за чувственото и

духовно видение на духовете. http://pravosl.narod.ru/library/Ignatij.htm

44

за околните, стремежът да помагаме и да бъдем полезни,

черпейки от самоотвержения ни труд за ближните

вдъхновение и морално удовлетворение.

В случаите, в които демоните представят себе си

за Бог или Ангели, в съзнанието на хората, признаващи

Божието битие, се случва сериозна замяна. Вярващите, но

духовно неопитни хора фактически са принудени да

смятат екстрасенсите, лечителите, „пророците” за свети

хора, които по някаква причина (вероятно за свое

благочестие) са получили особени дарби от Бога.

Всъщност, така мислят за себе си и самите „лечители”,

въпреки че не винаги афишират подобно убеждение.

Естествено, всички тези контактьори, дори и в най-

далечното си приближение, не могат да се сравняват с

православните светии, получили всевъзможни дарования

от Бога. Никой от екстрасенсите, магьосниците и

лечителите не е извървял този дълъг и тежък път на

душевно пречистване и от най-малките петънца на греха.

Път, по който десетилетия е вървял всеки от

православните подвижници, за да може, постигайки

душевна чистота, да се удостои с честта да бъде съсъд на

благодатта на Светия Дух.

Виждаме, че и Ванга, подобно на други

екстрасенси, дори не се е замисляла за очистване от

греховете, извършвани с дело, слово и мисъл.

Ще обърнем внимание на това, че нито един от

православните светии, на които е била дадена от Бога

благодат за изцеления, не е правил при изцеляването

нищо подобно на това, което е правила Ванга и върху

което градят своето „лечение” и други целители.

(„обхождане“ с ръце, „зареждане” от космоса, събиране

на „лошата енергия” и прочее). По правило, светците са

се обръщали единствено към Христа, с молитва за

прошка на греховете на болния човек и за неговото

изцеление.

45

Най-тъжното е това, че някои бивши атеисти от

пост-съветските хора, дори и впоследствие повярвали в

Бога, не са в състояние да различат лъжата от истината,

така характерно и за обезбожените руски обитатели. Те

всички много лесно се улавят в демонските мрежи, с

помощта на описаната тактика на подмяната.

Този метод работи безотказно и поради това, че за

съжаление много хора не са научени от родителите си да

обръщат внимание на внушенията на съвестта, която

винаги подсказва на човека, когато той прави нещо

нередно. Колкото и да е тъжно, в по-голямата част от

хората съвестта си остава на онова ниво на съзнанието,

което З.Фройд нарича безсъзнателно, събирайки в едно

понятие за безсъзнателност такива противоположни

явления, като демоничните въздействия, от една страна и

Божиите внушения, от друга.

Ето защо демоните така успешно представят

своите подобни на Ванга контактьори за свети лечители и

пророци, а своите действия се опитват да представят за

действия на Самия Христос или на Неговите Ангели.

Само че цялата практика на духовния живот на

православните подвижници за изтеклите две хиляди

години, потвърждава думите на апостол Павел, който

предупреждава, че „сам сатана се преправя на светъл

Ангел, тъй че, не е голямо нещо, ако и неговите

служители (магьосници, прорицатели, астролози,

екстрасенси, лечители и пр. – Игумен N.) се преправят

на служители на правдата.” (2 Кор. 11, 14-15).

„Новата ера” – „Време на чудесата”

Основавайки се на анализа на изброените по-горе

идеи, които чрез Ванга се насаждат от съществата на

паралелния свят в общественото съзнание, може да се

направи извод за откровената антихристиянска същност

на ученията на тези същества, за тяхната ненавист към

46

Църквата и за съзнателната борба на „пришълците”

срещу Христовото учение в човешкия ум. Освен борбата

с християнството за спечелване на човешки души, както

ще видим по-нататък, демоните си поставят още една

важна задача – да подготвят хората за идването на

„Новата ера”.

Например Ванга ни подготвя за това със следните

думи: „Земята навлиза в нов отрязък от време, което

можем да охарактеризираме като време на

добродетелите. Това ново състояние на планетата не

зависи от нас... Новото време изисква ново мислене,

друго съзнание, качествено нови хора, за да не се

нарушава хармонията във вселената <...> Идва времето

на «чудесата», ще бъдат разгадавани много тайни!32

”

Тази нова ера, днес наричана на Запад

постхристиянска, според учението на Църквата е времето

на преход към властта на „човека на греха”, т.е. на

антихриста. Естествено, всички разговори за новия начин

на мислене налагат убеждението, че старите понятия (на

първо място – нравствените) са някак безнадеждно

остарели. Благодарение на новото съзнание (т.е.

разширеното, „просветеното” с помощта на демоничните

същества), тези понятия трябва да бъдат подменени, а

следователно трябва да се промени и самия човек. Дори и

за неутралния читател е вече ясно, че съществата от

паралелния свят използват Ванга като проповедник

на идеята New Age („Новата ера”), която променя

съзнанието чрез контакт с „Висши сили”, превръща

човека в „свръх-човек”, който притежава

паранормални способности, наричани според нашата

терминология БЕСОЧОВЕК (Homo satanicus). Тъждествеността на „Новата ера” с периода на

възцаряване на световния владика (антихриста) се

проявява от следното пророчество на Ванга (записа е от

януари 1988 г.):

32

К.Стоянова „Истината за Ванга”, стр. 162

47

„- Свидетели сме на съдбоносни събития на

Земята. Двама от най-големите водачи на света

(Р.Рейгън и М.Горбачов. – бел. игумен N) си стиснаха

ръцете за да докажат, че са направили първата крачка

към постигането на всеобщ мир. Но ще мине още много

време. Ще изтече още много вода. Ще дойде Осмият и

той ще подпише окончателния мир на планетата33

”.

Именно за този „Осми”, когото християните

наричат антихрист, достатъчно ясно се говори в

Апокалипсиса: „... и видях жена, седяща на червен звяр,

пълен с богохулни имена, който имаше седем глави и

десет рога. <...> Звярът, който си видял, беше, но го

няма; обаче, скоро ще възлезе из бездната и ще отиде в

погибел. <...> Ето разумното значение на това:

Седемте глави са седем хълма, на които седи жената;

те са и седмина царе, от които петимата паднаха, и

единият сега е, а другият още не е дошъл, и когато

дойде, трябва само малко да постои; и звярът, който

беше и го няма, той е осмият цар, който е от седемте,

и отива в погибел” (Откр. 17, 3-11)

За „окончателния мир на планетата”, който ще

бъде подписан от антихриста („Осмият”, според Ванга),

пророкува апостол Павел: „защото вие добре знаете, че

Господният ден ще дойде като крадец нощем. Когато

казват: Мир и безопасност! тогава ще ги постигне

внезапно погубление...” (1Сол. 5, 2-3)

Както виждаме, откровението за „окончателния

мир на планетата” е било записано почти 2 хиляди

години преди Ванга от апостол Йоан Богослов, но

смисълът на това пророчество е напълно противоположен

на предсказанието на българската „ясновидка” и нито

един здравомислещ християнин няма да повярва на

Ванга, когато тя казва неща, противоположни на онова, за

което говори апостолът. Според словото на апостол Йоан,

33

Пак там, стр. 225

48

точно тогава, когато „Осмият” ще празнува победата си,

когато илюзията за „окончателния мир на планетата” е

толкова близка и достижима, ще дойде последният и

страшен ден на този свят, денят на окончателния, и

затова -Страшния Съд.

Точно за това време на „окончателен мир на

планетата”, „време на „чудеса”, когато ще бъдат

разгадани много тайни” (така Ванга нарича този период,

т.е. Новата ера) в пълно съответствие с апостол Йоан

говори и пророк Ездра (V в.пр.Р.Х.): „Ето, на земята ще

настане евтиния във всичко, и ще помислят, че е

настанал мир; но тъкмо тогава и ще постигнат земята

бедствия: меч, глад и голям смут.” (3 Езд. 16, 22)

Както вече споменахме, демоните, подобно на

хората, понякога допускат грешки. И при тях се

наблюдават несъгласуваност и противоречия. Това добре

се вижда, ако разгледаме още едно пророчество на Ванга,

което явно й е било продиктувано от някой „космически

махатма”. Второто пророчество, макар и изцяло

противоречащо на оптимизма на първото, според което се

очакват „времена на добродетели”, напълно се съчетава с

откровенията на Ездра и Йоан Богослов. В конкретния

случай дори можем да предположим, че някое от

демоничните същества случайно е проговорило за това,

за което те обикновено мълчат. За това, второто

предсказание си спомня сестрата на Ванга – Любка: „На

Ванга наистина й е дадено правото да съзерцава и да

наднича в бъдещето. Тя не се умори да повтаря: „Ако

хората знаеха какво им предстои, не биха искали нито за

миг да останат на земята.34

”

Както вече говорихме по-горе, Ванга се отнася към

категорията на несъзнателните магьосници, т.е. към

тези контактьори, които не осъзнават напълно, че силите,

на които служат като предавател на информация и от

34

К.Стоянова „Истината за Ванга”, стр. 246

49

които получават тези или онези способности, нямат

никакво отношение към Бога. Но дали наистина Ванга

изобщо не се е досещала за това? Съдейки по някои

данни, тя интуитивно е усещала нещо нередно и съвестта

й не е била напълно спокойна, измъчвали са я съмнения

на кого служи. Това е очевидно от следното свидетелство

на нейната племенница: «А друг път молитвите й

завършват с въпрос, дошъл направо от сърцето: „Каква

е моята участ, Господи, и на кого служа?35

”». И все пак

Ванга така и не се е опитала да си изясни мнението на

православните свещенослужители относно нейните

странни и смущаващи контакти с „бог”, чуждоземци и

„души на починали”.

„… и изведнъж тя се разкрещя…“

Известни са факти за някои крайно негативни

реакции на Ванга (произволни или непроизволни – това

може да каже само Господ).

Ванга е живяла на територията на Неврокопската

епархия, чийто предстоятел бил владика Натанаил - човек

със строг монашески живот, аскет, подвижник и настоящ

пастир, обичащ своите овце и готов да даде живота си за

тях (той е бил и учител на епископа на Саратовския и

Волския Лонгин). Александър Дворкин в книгата

„Атонски разкази“ описва следния поразителен случай36:

„Малко преди смъртта на Ванга при митрополит

Натанаил дошли пратеници от Ванга, които му предали

молбата й да отиде при нея. Ванга съобщавала на

владиката, че много се нуждае от съвета му и смирено

моли от снизхождение към нейната старост и болест

да отиде при нея. Владиката обещал да дойде, надявайки

35

К.Стоянова „Истината за Ванга”, стр. 173 36

Александър Дворкин. „Атонски разкази“. М. Издание на Свето–

Тихоновски Хуманитарен Университет, 2006

50

се, че тя вероятно иска да се покае. Това е съвсем

естествено за добрия пастир, който милее за всяка овца

от своето стадо, особено пък за заблудената.

След няколко дни владиката пристигнал и влязъл в

стаята на старицата. Той държал в ръцете си кръст с

частица от Честния Кръст Господен. В стаята имало

много хора, Ванга била в дъното, говорела нещо и не

могла да чуе, че в стаята тихо е влязъл още един човек.

Или поне не е могла да знае кой е той. Изведнъж тя

рязко спряла да говори и с променен – нисък и хриплив

глас, с усилие произнесла:

- Тук някой влезе. Нека той веднага хвърли на

земята ТОВА!

- Какво „ТОВА”? – попитали Ванга изумените хора

наоколо.

И изведнъж тя се разкрещяла:

- ТОВА! Той държи ТОВА в ръцете си! ТОВА ми

пречи да говоря! Заради ТОВА нищо не виждам!

Не искам ТОВА да бъде в дома ми! – виела

старицата, тропайки с крака и поклащайки се.

Владиката се обърнал, излязъл, седнал в колата и

си отишъл.“

Членовете от „Фонда на Ванга”, които са

дежурили до леглото й в последните часове на живота й

(11 август, 1996 г.), не позволили да се повика свещеник

да изповяда умиращата (според разказите на Красимира,

„ние не успяхме да извикаме отеца”). 37

37

Г.Тельнов, статия „Тайната за смъртта на Ванга”, вестник „Жизнь”,

№ 23, 7 юни, 2006 г.

51

„Църква“ в името на Ванга? Понякога, като доказателство за

„православността“ на Ванга, се привежда следния факт:

Тя построи църква! Да, през 1994 г. със средства на

Ванга, по проект на българския архитект Светлин Русев,

в село Рупите беше построен параклис на Света

Параскева. Но, както пише архимандрит Варнава Сатиров

в книгата „Ванга – вест от дъното на ада“, „самата Ванга

е наричала строителството на църквата

„жертвоприношение“. Първият камък на църквата бил

положен на 20 август 1992 г. от тогавашния

Неврокопски митрополит Пимен, но е важно да се

отбележи, че през същата година в Българската Църква

се случил разкол, а митрополит Пимен е бил един от

неговите организатори. Със строителството на

църквата се занимавал „Фонда на Ванга“, като през

цялото време строителството се съпровождало от

скандали, свързани с парите, дарени за построяването

на храма. Самият храм не отговарял на църковните

канони и бил построен в дух на конструктивизъм, с

което провокирал смущението на вярващите хора. Още

повече, че представителите на „Фонда на Ванга“

заявили, че те строят „европейска общочовешка

църква“… Понастоящем този храм е превърнат в

туристически център. Почетно място в него заема

портретът на Ванга38

.“

На сайта „www.sueverie.net“ е публикувана

информация, че параклисът не е бил осветен от

Българската Православна Църква, затова зданието се

нарича просто „храм“, без да се уточнява неговата

принадлежност39

.

38

Архимандрит Варнава Сатиров. Ванга – вест от дъното на ада.

Тоталитарните секти и демократичната държава. Новосибирск.

Книжица. 2005. С.129. 39

http://sueverie.net/personalii/vanga/vanga-i-tserkov.html

52

На същото място може да се прочете и следното

изказване на магьосницата: „Аз ли съм църквата или

църквата е Ванга, или аз – Ванга-църква, във всички

случаи храмът печели. Сутрин рано, когато отивам в

църквата, там вече ме чакат не по-малко от сто души.

Те вече са се помолили, запалили са свещи, оставили са по

пет лева. И отивайки си, казват: „Ние запалихме свещ и

за твое здраве“. Защо? За да бъдеш жива и здрава,

казват. Идват от Америка, от други страни, колко са –

не мога да кажа…“

Да твърди, че този комерсиално-туристически

комплекс е храм, може само човек, който не е видял

какво има вътре. В Интернет има много снимки от тази

„църква“. Изображенията на Христос и Майката Божия

върху така наречените „икони“ са като сиви, уродливи

фигури на чуждопланетни пришълци, каквито ги рисуват

някои „контактьори“. Такова кощунство няма и не може

да има нищо общо с християнството.

В навечерието на 100-годишнината от раждането

на „пророчицата“ с особен замах се възобнови

„рекламата“ за нея. Беше оповестено искането на „хиляди

български граждани, които смятат, че тя трябва да се

обяви за светица“. Ясно е, че за канонизация не може

дори и да става дума. Един от архиереите на Българската

Православна Църква, Пловдивския митрополит Николай

нарече дейността на Ванга „феномен на сатаната“.

Поразително е, как телевизионните журналисти

(или сили, невидимо стоящи зад тях) разпалват интерес

към магьосницата. Не минава и месец-два, без на някой

руски телевизионен канал да се появи поредния филм за

„тайните на пророчицата“, за която говорят като за

светица…

Ето отговорът от България на сайта

„Суеверие.нет“:

53

„Българската Православна Църква не

възнамерява да канонизира баба Ванга. Даже не съм

чувал за подобно движение в нашата Църква. Ако има

нещо подобно, аз предполагам, че то идва от шепа

пламенни представители на култа към Ванга. Тя

наистина построи със свои средства храм, който беше

изографисан от известен български художник. Той,

обаче, явно за първи път се пробва в църковната

живопис защото резултатите му са ужасни в прекия

смисъл на тази дума.“

Прот. Василий Шаган, предстоятел на храм

„Св.Архангел Михаил“ в гр. Варна40

.

40

http://sueverie.net/personalii/vanga/

54

„Пророци и предтечи на антихриста“ „Петър Дънов и Ванга — пророци и предтечи на

антихриста“. Така се нарича книгата на йеромонах

Висарион, от монашеското братство на Атонския

манастир „Св. Вмчк. Георги Зограф“, в която се доказва

антихристиянската същност на феномена на пророчицата

Ванга и учението на така наречения „учител“ Петър

Дънов. Това е една от малкото книги, в които се излага

православния възглед за феномена на Ванга. В България

тя излезе в разгара на празнуването 100-годишнината от

рождението на „ясновидката“ и предизвика ефекта на

взривена бомба.

Книгите бяха представени през март 2011 г. в

София, в храм „Св. Св. Кирил и Методий“, с подкрепата

на предстоятеля на манастир „Св. Вмчк. Георги Зограф“

схиархимандрит Амвросий.

„На представянето авторът на книгите разказа,

че запознавайки се с множество отзиви за срещи и

общуване с Ванга и Петър Дънов, той открил сред тях

многочислени свидетелства за това, че и двамата са

споменавали за общуването си с тъмните сили. – пише

сайта „Седмица.ru“ – Според думите на о.Висарион,

Ванга периодично е изпадала в болезнени състояния на

транс, а при лекуване на хората е използвала и някои

магьоснически методи (например, за лечението на

определена болест, трябвало да се заколи петел, да се

изтръгне сърцето му, да се сложи във вино, а после

сърцето да се изяде /вж. Кр. Стоянова, „Ванга-

истината“, София, 2009, стр. 8/).

Според мнението на автора, подобно

лечителство не е съвместимо с християнското

вероучение. Независимо, че Ванга наричала себе си дете

на Православната Църква, в построения от нея храм

има целенасочено нарушаване на редица църковни канони

(например – иконописното изображение на пророчицата

е поставено на място, където обикновено стои образът

55

на Спасителя, повечето икони са неканонични и т.н.).

Ванга е изповядвала прераждането на душите,

практически е поддържала заблудите на фатализма,

както и на други антихристиянски, окултни идеи (напр.

учението на Бялото братство, на сем. Рьорих, и др.).

Всичко това, в крайна сметка, се явява логичен, но

печален резултат от нейното общение с „души на

мъртви“ и „извънземни“, толкова категорично

забранено от Библията.

Причината за голямата популярност на Ванга и

появата на призиви за нейната канонизация, дори и от

страна на някои православни свещенослужители,

авторът счита за последствие от насадената в

комунистическа България антирелигиозна пропаганда,

която е научила хората да обясняват сложните за

техните разбирания явления с познати, но лишени от

истинен смисъл понятия.

По време на оживената дискусия, участниците в

представянето изразиха необходимостта от

изготвянето на православна оценка на живота и

ученията на различни окултни деятели, както и от

развитие на духовното просвещение на хората.

Предстоятелят на Руското подворие в София – храм св.

Николай Чудотворец, йеромонах Зотик (Гаевски)

предложи книгата да се преведе на руски език за

разпространение в Русия, където също се наблюдава

голям интерес към живота и пророчествата на Ванга“.

56

Бележки на преводача:

Истинското име на игумен N е Ефрем

Виноградов–Лакербай.

Брошурата „Православна ли беше Ванга“ излиза

като самостоятелна книга през 2008 г. в Москва, от

издателство „Даниловски благовестник“.

През 2012 г. брошурата е включена в книгата на

игумен N „Между Небом и адом. Путь Истины или путь

заблуждения?” („Между Небето и земята. Пътят на

Истината или пътят на заблужденията?“), Москва,

издателство „Даниловски благовестник“.

През 2012 г. брошурата е включена в още една

книга на игумен N - „НЛО, паранормалните явления и

свръхестествените дарби в светлината на православната

вяра“, издадена в превод на български език от

издателство Св. Вмчк. Георги Зограф - Света Гора.

Настоящият превод е синхронизиран с последния

актуален вариант на брошурата от 2012 г.

Цитираните в настоящата брошура препратки към

цитати от книгата на Красимира Стоянова „Истината за

Ванга”, са съгласно използваното от автора - Игумен N

руско издание на книгата, „Правда о Ванги” („Истината

за Ванга“), Москва, 1997 г.

Благодаря на свещеник Илия Христов

(издателство „Тавор“) и йеромонах Висарион (Зографски)

за оказаната помощ и духовна подкрепа.

Благодаря на г-н Любомир Живанкин, който

финансира издаването.