Костадин КостадиновКостадин Костадинов

Третата национална катастрофа

Костадин Костадинов

Варна - София 2011 г.

© Костадин Костадинов© Диляна Стоева, художник на корицата

Фондация ВМРОВарна - София 2011 г.

ISBN 978-954-92064-6-3

- 3 -

НАЦИОНАЛНАТА КАТАСТРОФА Е ПОЛИТИЧЕСКО ДЪНО,

ОТ КОЕТО МНОГО ТРУДНО СЕ ИЗЛИЗА

„Националната катастрофа” е политически термин, който до сега се използваше в учебниците по нова история най-често в два конкретни случая. Първият – когато се обясняват злощастните събития, сполетяли българския народ след Междусъюзническата война през 1913 година. Тогава националистическите правителства на Сърбия, Гърция и Румъния налагат на България, от позиция на силата, злощастния Букурещки мирен договор (28 юли 1913 г.), въз основа на който Македония е разпокъсана на три части. Вардарският дял е присъединен към Сърбия, Егейският – към Гърция, а Южна Добруджа е анексирана от румънците. Вторият случай, във връзка с който терминът се използва най-често, са събитията, свързани със съдбата, сполетяла България и нейния народ, след налагането на жестокия Нъойски договор от 28 ноември 1919 година, по волята на държавите победителки в Първата световна война. Съгласно неговите клаузи нацията ни тогава губи допълнително Беломорска Тракия, Западните покрайнини и Струмишко, натоварена е с огромен репарационен дълг, разоръжена е насилствено и са наложени редица контролни клаузи върху политиката на правителствата в София. В резултат, напълно са пропиляни десетилетните усилия на българите за постигане на националното си обединение. Напразни остават 160 000-те човешки жертви, които народът ни дава в името на своята справедлива национална кауза и е объркана жестоко логиката, по която през 30-те и 40-те години се развива вътрешнополитическия живот в Третата българска държава.

Въпреки почти вековната употреба на понятието „национална катастрофа” обаче, политическата наука в нашата страна все още не го е дефинирала същностно. Поради това не рядко (особено в така наречената „любителска историография”) този термин се използва и напълно произволно за процеси и събития, които не могат да бъдат категоризирани като действителна национална катастрофа. Предвид на тези обстоятелства, с всичките условности, които съпътстват появата на една нова научна дефиниция, тук най-напред ще дадем един примерен вариант на определение за понятието „национална катастрофа”. По какво то се различава примерно от такива други „ненормални” ситуации в политиката каквито са „кризата”, „превратите”, „конфликтите”, „обществената деструкция” и т.н. Казано най-общо, под национална катастрофа би трябвало да се разбира: рядко срещана ситуация в областта на политиката, резултат от пълния банкрут на провежданата до съответния момент политика от страна на официалната държавна власт, вследствие на което на нацията се нанасят уникални поражения във всички области на обществения живот, погребващи националния идеал, условията за нормално развитие на човешкото същество и се поражда отчайваща безперспективност за бедещето на народа.

От подобни изходни позиции е тръгнал и авторът на настоящата книга в усилията си да обясни драматичните промени, настъпили в България през последните две десетилетия, които най-често се определят от поръчковите анализатори по тривиалния начин като „преход към демокрация”. За реализирането на поставената си задача Костадин Костадинов е събрал колосално количество официални статистически данни; лично е обиколил цяла България и на място е открил и зафиксирал огромен обем от „локални цифри”; изяснил е и множество чисто битови (конкретни) реалности, които не съществуват в официалните статистики; разговарял е със стотици хора по места, от които е получил информация, каквато нито една социологическа методика не може да хване, защото фактологията там се отнася до хиляди т.нар. „частни случаи”. Такива, които нерядко се приемат като „изключения от правилата” на съвременния български обществен бит, като: кражбите на лично

Предговор

- 4 -

имущество от страна на циганите, разграбване на публична собственост, прояви на агресия, напълно паразитен начин на живот от представителите на тази общност и пр. Въпреки че тези „локални” и „частни” случаи фактически са реалната, жестока действителност, при която живее обикновения български гражданин – особено в малките населени места на държавата и т.н.

На базата на този наистина колосален информационен ресурс, за пръв път в българската публицистика са разработени уникални етно-демографски карти, които разкриват и „зримо” съотношенията по места на етническите групи, населяващи територията на България, количествените миграционни придвижвания и произтичащите от тях непознати досега последици в развитието на вътрешно българската етническа ситуация. На базата на обобщенията авторът прави извод, че към края на второто десетилетие от „демократичния преход” в България реално са налице класическите аргументи, даващи основание да се говори вече за ”трета национална катактрофа”, преживявана от българския народ.

Опорните точки за тази своя теза Костадин Костадинов открива в резултатите на политиката, провеждана от българските правителства, довела до колапс модерното българско земеделие; в деиндустриализацията на държавата; в първото „масово бягство” на българи от Отечеството поради безработицата; в рязкото намаляване на населението (за 20 години с около 2 милиона); във влошената възрастова структура на нацията; в неумолимо настъпващата неграмотност сред подрастващите поколения; в динамично променящата се демографска картина, при която е налице тенденцията за рязко намаляване количеството на българските граждани от славянско-православен произход, за сметка на почти лавинообразното разрастване на циганската общност. (По данни на министъра на просветата на България, съобщени на 31 януари 2010 година, 48% от децата в първи клас в нашата страна вече не могат да говорят български език или не го признават за майчин език!?)

Важно е да се отбележи също така, че авторът по същество открива и обяснява и принципната разлика между първите две национални катастрофи и тази, чиито белези той търси през последните 20 години, определяйки я като трета. Най-важното в случая е обстоятелството, че уникалните тежести, които се стоварват върху гърба на българския народ през 1913 и 1919 година, в много голяма степен са резултат от намесата на външни, неблагоприятно настроени чужди политически сили. В първия случай ударът е нанесен от балкански националистически правителства, а във втория от велики сили, победителки в Първата световна война. Докато трагичното положение, до което е докарана България и нейния народ през епохата на т.нар. ”демократичен преход”, е преди всичко резултат от политиката на „своите”, на „собствените” – тоест, на българските правителства. Именно поради това и поради моралните поражения, които се нанесоха върху съзнанието на българина, вследствие невъзможността да се поддържа един нормален, съвременен жизнен стандарт „при свое, българско правителство” и в „рамките на свободната си държава”, се появи и уникалната фраза: „Обичам Родината си, но ненавиждам нейната държава”!?

При подхода към съдържанието на настоящата книга изрично трябва да се отбележи, че идеите, прокарани в нея, не са ксенофобски. Тъкмо напротив – авторът ясно заявява и неколкократно подчертава, че етнодемографската катастрофа на България от началото на ХХІ век е плод на политиката, водена от официалната власт в София. От неспособността на българските правителства да регулират трансформационните процеси в областта на икономиката и произтичащите от там сложни обществени отношения и последици. В резултат на което се появи масовата безработица, мизерията, лумпенизирането на сериозни слоеве, а от там покълнаха произволите, баззаконието, престъпленията – както сред българския славянско-християнски елемент, така също сред циганската общност. Следователно, авторът е далеч от мисълта да прокарва тезата за някаква особена, едва ли не, неестествена „циганска патология”, за която няма никакво смислено обяснение. Напротив, обяснение има и то трябва да се търси в политиката, която вече 20 години се реализира на българската обществена сцена от официално овластените.

Със сигурност при срещата си с настоящата книга, различните читатели ще се отнесат към нея не по еднакъв начин. Не е изключено авторът да не бъде разбран правилно, най-вече от онези, които превърнаха отцеругателството и платеното измекярство от чужбина в свой начин на живот. Напълно е възможно трудът да получи и преобладаващо одобрение от сериозно мислещите представители на

- 5 -

българския народ. Всичко това са възможни прогнози, които в решаваща степен зависят от личната политическа култура, чувството за национална отговорност в мисленето, степента на ангажираност на човека с най-актуалните за момента проблеми на българското общество. Онова, което със сигурност може да се каже обаче още сега, е, че нито един читател няма да остане равнодушен към съдържанието, което ще намери вътре в текста, написан от Костадин Костадинов. А ако идеите в този текст се окажат енергиен източник, който да раздвижи активно общественото мислене (и особено ако основните идеи на книгата бъдат оценени по достойнство от сегашните и бъдещите овластени), то може да се очаква мобилизирането на една позитивна, колективна обществена енергия, която да роди идеи, да предложи практики, да осигури ресурси, за да се разрешат онези проблеми, които породиха първата страшна демографска криза в новата история на нашия народ.

Дано позитивният ефект от прочетеното да надделее сред общественото мнение! Защото авторът е писал честно, отговорно, като се е ръководел главно и преди всичко от най-чисти, родолюбиви подбуди и тревогата за бъдещето на България и българите. Дано тревогата на нейния автор даде повод за размисли и инициативи, за търсенето на изход от „третата национална катастрофа” на България, която този път й сътвориха не чужденци, а нейните собствени чеда, членове на властвалите досега правителства! Специално те – правителствата, никога не бива да забравят, че „народи могат и да изчезват”! Къде са сега куманите, узите, печенегите? Преди 700 години те бяха изградили империи, от които трепереше целия цивилизован свят!? Най-великата национална политическа задача на българската политика през първата половина на ХХІ век е да се осигурят обективните и субективни условия за незабавно преустановяване на демографския срив на нацията! От разрешаването на този проблем зависи всичко останало. И още нещо – ако не се разреши тази проблематика докъм 2040 година, след това може да бъде вече напълно невъзможно да се направи каквото и да било, просто защото етно-демографските реалности в границите на държавата, която дотогава ще се нарича България, ще бъдат вече съвършено различни.

Проф. д. и. н. Трендафил Митев

Председател на Македонски научен институт – София и зам.-председател на Център за демографска политика

- 7 -

Събудете се, изчезваме!

В края на 2010 г. излезе последната справка на Националния статистически институт. Според нея за последните 8 години от географската карта на България официално са заличени 41 селища, 130 нямат нито един жител, а близо 1300 са тези с население под 100 души. Не са малко и умиращите села у нас с под 10 останали жители – ситуация, която често се обяснява със засилващата се урбани-зация в модерния свят. А в България има общо 5600 населени места...

Тенденцията е броят на умиращите български села да се увеличава. България е сред 10-те страни с най-застаряло население в света според доклада на демографския отдел на ООН. Страната ни е пета в тази класация, като една четвърт от населението й са над 60 години. По-стари от българите са само японците, италианците, германците и шведите. Освен това ние сме седми в света по средна въз-раст на населението – 42 години. За сравнение средната възраст на световното население сега е 28 години. Бързината на застаряване в България е безпрецедентна. През 2007 година страната беше се-дма по застаряване, като само за 3 години стана пета, а според прогнозите на ООН към 2015 година България ще е държавата с най-старо население в света. При това българите живеят със седем-осем години по-малко от останалите европейци и страдат много по-често от социално-значими заболя-вания. Средната продължителност на живота при мъжете е 69,2 години, а при жените 76,4 години. За сравнение – във Франция, която е начело на списъка на държавите с висока продължителност на живота в Европейския съюз, годините са 77,2 за мъжете и 84,4 за жените. България заема твърдо последното място в ЕС и по показателя продължителност на живота след 65-годишна възраст. Стра-ната ни е на първо място по смъртност в Европа от сърдечен и мозъчен удар, а през периода 1994 – 2008 г. е била и първа по увеличение на смъртните случаи при пътни инциденти. Това, което се случва с нас, е без паралел в световната история. България не просто остарява, тя изчезва. Ежегодно българският народ намалява с около петдесет хиляди души, което означава, че всяка година един град като Казанлък изчезва от картата. Измеренията на демографската катастрофа у нас имат и чисто географски проекции – през 2009 г. от картата изчезнаха Балабанчево, Дряновец, Каменско, Лесиче, Колишовци, Горско Писарево, Долна Маргатина и Железари. Списъкът се допълва всяка година с нови и нови заличени села…

Парадоксално е, но всичко това е трудно разбираемо за мнозинството българи. Катастрофата, в която се намираме, е практически невидима за тях, защото почти 80 % от населението на България днес живеят в големите градове. А там заради вътрешната миграция и механичния прираст про-блемът не е с обезлюдяването, а с пренаселването. Голяма част от днешните българи нямат почти никакви връзки със селата, затова и не виждат това, което се случва с държавата. А държавата умира. България не просто е в криза, тя изчезва! За последните двадесет години българската нация загуби повече от 2 милиона българи. Ако преди 1989 г. очаквахме да се роди 9-милионния българин, в края на 2010 г. не знаем дали сме останали и седем милиона. Българите масово бягат. Изселват се от се-лата, изселват се от малките градове, отиват в София или в чужбина! Процесът е почти необратим. Във все по-големи части от страната българският език се превръща в екзотика. Селата или се цига-низират, или се превръщат в старчески домове. След бягащите остават затворени училища, рушащи се църкви и запустели къщи. Търсенето на препитание превърна няколко големи български града, и особено столицата, в пренаселени и мръсни агломерации – все по-непривлекателни за живеене. Това, което представлява София днес, е ни повече, ни по-малко едно голямо българско гето. Без значение дали е милион и половина или два милиона, гетото си е гето. С олющените сгради, разбитите улици, анахроничните трамваи, окрадените павета, безразборно висящите отвсякъде кабели, боклуците по улиците, безбройните бездомни псета, наторените от същите тези псета (а и от домашните „любим-ци”) детски градинки, каруците по улиците, буренясалите и тревясали междублокови пространства (превърнали се в развъдници на кърлежи), преливащите кофи за боклук, разпадащите се фасади на историческите паметници… Рахитичните физиономии на просяците, надзъртащи зад всеки ъгъл или боклукчийска кофа. Застроените паркове и изсечените дървета… А над всичката тази мизерия

- 8 -

– вездесъщото абстрахиране на жителите на гетото от всичко случващо се около тях. Столица-гето на държава-гето. Незаконна рожба на комплексите на стотици хиляди българи и софиоцентризма на административно-командния български комунизъм.

Всичко това днес до такава степен дърпа държавата назад, че съвсем скоро в някои по-малки общински центрове няма да има административен потенциал за управление на общината. Защото всичко читаво ще е избягало или в близкия областен център, или в София, или в чужбина. Общо взето, такъв е постъпателният модел на разпада на българската държавност.

Ето защо България има отчайваща нужда от децентрализация. От закон за насърчаване на инвес-тициите в изостаналите райони. От демографска стратегия. Защото това, че циганите правят по 10 деца зависи от тях, а това, че ние правим по едно или николко, зависи от нас и само от нас. Защото дори и да си представим един ден България без цигани, кой тогава ще населява опустелите села? Откъде ще дойдат селяните? Без българското село няма да я има и България, или поне няма да е същата.

Гетата трябва да се сринат. И българските, и циганските. Населението трябва да е разположено сравнително равномерно по територията на страната, а не да се копира африканския модел на кон-центрация на половината жители на държавата в столицата. Ако това не се случи някак си, след 20 години картината ще е следната – 5 големи български града-анклави и 250 общини, в които българ-ският език ще се употребява все по-рядко. Това е най-важният въпрос пред нас днес. Ако не се реши в обозримо бъдеще, България в перспектива няма да продължи да бъде държава на българите.

Проблемът обаче не е само в обезлюдяването и неговия антипод – свръхконцентрацията на насе-ление. Деградира и българската държавност. Все по-малък става броят на общините, в които бъл-гарите са мнозинство. Все повече стават общините, в които единствената връзка на местното насе-ление с българската държава е единствено документът за самоличност. В селата и малките градове, където все пак някой остава да живее, тотално се подменя етническият баланс. Не е далеч времето, когато в по-голямата част от нашата родина местното население няма да разбира български език. Според проучвания на различни организации през 2010 г. всяко трето дете от малцинствен произход в предучилищна възраст не разбира български език. Причината е не само в липсата на българи, а в липсата и на български училища. Затварянето на училища започна още по време на социалисти-ческия режим, но истинският крах настъпи след 1990 г. Само за двадесет години бяха затворени повече от 400 училища. Това беше най-голямата катастрофа на българското образование за послед-ните години, като процесът продължава. Ежегодното закриване на училища води до изселване и на малкото останали българи, защото закриването на едно училище практически означава и закриване на населеното място.

Последният аспект на българската катастрофа е икономически. Трудоспособното население нама-лява, като се увеличава стремително броят на пенсионерите и неинтегрираните групи като циганите. Съвсем скоро икономиката на страната ще рухне. След десет години няма да има кой да изработи пенсиите на пенсионерите, защото на един работещ ще се падат четирима неработещи. Но и това не е единственият проблем. След десет години основната част от активното работоспособно население няма да може да чете. Защото ще се състои предимно от цигани, които към днешна дата би трябвало да са на училище. А с всяка изминала година броят на отпадналите ученици нараства – по около два-десет хиляди на година за последните пет. Все повече се увеличава броят на децата, които изобщо не тръгват на училище. Причината – масовото закриване на класните стаи в малките общини. Данните са от доклад на Световната банка за образователната реформа у нас. Сега има професии, които след десет години няма да могат да бъдат упражнявани, защото няма да има обучени кадри за тях.

На фона на всичко това в края на 2010 г. беше подписано споразумение между партньорите в три-странната комисия, с което за пореден път се отложи началото на пенсионната реформа. Вдигането на стажа за пенсиониране от 2012 г., вдигането на възрастта за пенсиониране от 2021 г., вдигането на осигурителната вноска от 2011 г. и всички приказки за премахването на ранното пенсиониране показват няколко основни неща. Първо, българската икономика се задъхва от липса на работна ръка, или още по-точно, от липса на качествена работна ръка. Следователно, трябва настоящата работ-на ръка да се задържи максимално дълго в производството – ако е възможно, докато умре. Второ,

- 9 -

пенсионната система издъхва и са нужни допълнителни средства, за да може да се изплащат и на-стоящите мизерни пенсии. Следователно, трябва да се увеличи финансовото бреме върху работни-ците и работодателите им. Трето, всички отговорни фактори в държавата ги е страх да кажат ясно и честно първите две неща. Вместо това се обяснява как продължителността на живота в Европа се била увеличила и затова трябвало да се работи по-дълго, а най-различни „икономически” експерти се чудят как да накарат работниците у нас да работят не с помощта на пазарни стимули, а с команд-но-административни методи. Мъжете у нас след 2024 г. трябва да се пенсионират вече на 65 (а не както е сега на 63), а жените на 63 (а не на 60). Така на практика пенсионната система се обезсмисли, защото мъжете у нас сега живеят средно до 69 години, а жените малко повече. В стремежа си да отложат агонията на българската икономика и на криворазбраната социална държава, българските управляващи доведоха работещите до положението първо да умрат, а след това да се пенсионират.

Населението на страната се концентрира в големите градове или емигрира зад граница, което обрича малките населени места на разруха, без значение дали се циганизират или са оставени на доизживяване. Деградацията на селата и малките общини е повсеместна. Съвсем обичайни гледки вече са запустелите, ограбени и полусрутени училища, разграбените и осквернени църкви, поруте-ните кметства, изоставените читалища, събарящите се къщи. Цели части от страната изпадат в при-нудителна изолация заради разбитите пътища, които особено в малките общини никой не си прави труда да поддържа. Общото впечатление е, че държавата е оставена на доизживяване. Не е особено трудно да се стигне до този извод, защото картината в страната е една и съща навсякъде. Всякакви следи от минало благополучие и благоустройство са заличени. Тревясалите дворове на затворените училища, които бавно се разграбват от циганите, показват най-ясно какво се е случило с българските деца по селата. Те просто са изчезнали, а след тях в изоставените им класни стаи са останали стари дневници, последните уроци на черните дъски и безразборно валящи се по земята портрети на Ботев и Левски. Впрочем много честа е вече практиката старите училища да се продават на частни лица и от тях да се правят или хотели, или да се използват като евтин източник за строителни материали втора употреба. Най-тъжното е, че в повечето случаи държавата или общините продават училища, които са строени от самите селяни с техни средства и труд, за да има къде да учат техните деца. От читалищата, в редките случаи, в които все още ги има, са останали единствено табелите им, а пред тях и в изтърбушените салони на бившето българско културно средище играят деца, трудно говоре-щи български. Църквите, често стари възрожденски храмове, са оставени на произвола на съдбата и на милостта на циганите. България е пълна с осквернени храмове. Не са пожалени дори и старите селски гробища, често с натрошени и повалени кръстове. Най-трагична обаче е гледката в тези ра-йони, в които дори и по време на турското робство не е имало друго население освен българско, а днес българите там са малцинство, ако въобще ги има. Там днес, във възрожденските сгради, живеят хора, които нямат нищо общо с българската култура, не разбират и презират наследството на живе-лите преди тях българи.

Българският народ загива! Колкото по-бързо осъзнаем това и предприемем мерки, за да спрем този процес, толкова по-добре. Защото загиването на българите ще означава и загиване на българ-ската култура, изчезване на наследството на 1500-годишната българска цивилизация и край на трета-та българска държава. В историята и геополитиката вакуум няма. България е обградена от агресивни съседи, които не са преставали да предявяват претенции към нас. От друга страна, в самата страна се извършват коренни преобразувания на етническия баланс, които водят до постепенното изтласк-ване и заместване на българския народ от циганския етнос. Особено е парадоксално, че всичко се извършва с активното съдействие на българите и на българската държава. Всички ние сме активни участници и съучастници на самоубийството на нашия народ. Обвинението е сериозно, но има и сериозно доказателство. Ако демографската катастрофа е невидима за мнозина българи, скрили се в удобните все още убежища на големите градове и столицата, циганизацията на България е видима за абсолютно всеки. Няма град в България, в който да няма циганска махала. Махала, която е град в града, живееща по своите собствени закони, изнасяща две основни неща – деца и престъпност. Това е видимият за всеки българин проблем, който, както е видим, така и по него не се прави нищо от двадесет години. За тези години циганите почти напълно превзеха България. Според все още

- 10 -

неофициални данни, от 2007 г. ние, българите, сме вече малцинство. Засега само при новородените, от общия брой на които българчетата са малко под петдесет процента. Това обаче означава, че след само двадесет години, когато тези деца влязат в трудоспособна възраст, българите ще сме в най-добрия случай половината от населението на нашата страна. А всъщност ще сме по-малко, защото нека не забравяме, че ежегодно от страната емигрират хиляди млади българи със своите деца, а и смъртността у нас продължава да е от най-високите в Европа. С други думи, чака ни бъдеще на ци-ганска държава. Циганите като че ли вече го знаят. И може би поради това не полагат никакви усилия да се интегрират. Не пращат децата си на училище. Не учат български език. Не спазват българските закони. И стремително заселват обезлюдяващата се българска държава, трайно налагайки цигански облик вече не просто на отделни общини, а на цели географски области. За последните сто години по официални данни циганите в България се увеличиха четири пъти, като през 2001 г. са триста седемдесет и шест хиляди. По неофициални данни те надхвърлят осемстотин хиляди. В България израсна едно поколение, което не знае български, има самочувствие на собственик на държавата (или поне на родното село, град или област засега...) и няма търпение да заеме мястото на все още доминиращия български етнос. И най-важното - хората от това поколение се размножават със ско-ростта на вирус, попаднал във възможно най-гостоприемна среда. С тези темпове на демографска експанзия след не повече от 20 години българите ще сме малцинство в държавата на циганите.

Циганизацията на България отчайващо прилича на албанизацията на Косово. С тази разлика, че след като загубиха Косово, на сърбите им останаха Шумадия, Войводина и Поморавия. А на нас нищо няма да ни остане, защото циганите са навсякъде. И вече са господари на положението не само в малките села, но и в големите градски цигански квартали. Хиляди възрастни българи живеят в страх от своите цигански съседи, които ги ограбват и малтретират денонощно. Хиляди са вече случаите в цялата страна на убити или прогонени от родните си места българи. Това етническо про-чистване се извършва с мълчаливото безразличие на българската държава.

Нека се замислим обаче поне за малко за причините за демографската катастрофа и защо въ-обще катастрофирахме. Защото циганизацията е следствие от нея, а не причина. И ако искаме да лекуваме болестта, трябва да започнем с причините, а не с последиците от нея. Важно е обаче и да разберем, че за изчезването на българите са виновни самите българи. Ще го кажа възможно най-просто: ние не се възпроизвеждаме. Освен това и емигрираме във всички възможни посоки. И затова не е виновна държавата... само. Проблемът е сложен, много комплексен и дори в някаква степен психологически. Българският народ се самоубива ритуално и всички ние участваме в това деяние. Участваме активно, или само гледаме, или пък напълно отричаме, с което още повече подпомагаме самоубийството си. Младите хора не искат да се обвързват, не искат да създават стабилни връзки, не искат да създават деца, не искат да носят отговорности. В повечето семейства предел на желанието за създаване на наследници е да се отгледа едно дете. Попитайте мъж или жена на 30 години, които още не са се обвързали, защо не са го направили. Ще получите невероятни отговори – рано ми е, не сме се наживели,мъжете не стават, жените не стават, има време, не се чувстваме готови... Докато на 35 години някои цигани се радват на внуци, техните набори от българското племе тепърва изпитват трепетите на родителството. При това не всички от българските набори. Ей това е големият проблем на нашия народ. Той важи в еднаква степен както за националистите, така и за либералите, както за комунистите, така и за демократите, както за зелените, така и за небесно кафявите. Хора, които нямат деца, нямат и намерение в скоро време да имат. Или в най-добрия случай гледат по едно. И не смятат, че това е проблем.

- 11 -

Кадри от катастрофата

Всичко, което се казва по темата обаче, винаги остава някак абстрактно. Хората отказват да възпри-емат мащабите на катастрофата. Затова реших да направя филм за това, което се случва. Мислех, че за седем дни ще успея да обиколя България и да заснема всичко, но май и аз подцених ситуацията. Бях си направил план, който въобще не можах да спазя. Откъдето и да минехме, не можехме да спрем да снимаме. Едно и също. Третата национална катастрофа на българската държава.

Тръгнахме от София на път за Берковица. Пътят минава през община Годеч, това е Петроханският проход. В южното подножие на прохода лежи село Гинци. Когато бях студент, беше известно с това, че в него се произвеждаше прочутата водка „Докторс“, която струваше 4 лв. бутилката и беше най-ев-тиният и достъпен алкохол на пазара. Мислех си, че в селото ще има поминък и съответно хора, но се оказа, че греша. Преди 30 г. в него са живели близо 1000 човека и е имало средищно училище, което е приемало деца от три села. Днес училище няма, а в селото живеят около 300 души. От тях деца едва около 15. Старата училищна сграда е продадена преди около 3 години с идеята да се превърне в зелено училище, обаче хората споделиха, че нищо подобно не се е случило. Само покрива е бил криво-ляво закърпен от дупки, за да не падне. Училищния двор се беше превърнал в буренясала ливада. Тепърва предстоеше да видим десетки такива гледки из България.

Продължаваме по пътя през Балкана. До Берковица пътят беше ужасен, особено от северната стра-на на прохода. И това беше само началото. След два дни спря да ни прави впечатление, до момента в който не потрошихме две гуми в яма по пътя за Вълчедръм, но за това по-нататък. Берковица е хубав български град, който в скоро време няма да бъде особено български. Според официалните данни от последното преброяване през 2001 г. 13 % от жителите на общината са цигани, концентрирани основно в общинския център. Впечатлението, което остава у посетителя на града обаче е, че циганите са поне 50 % от населението. Нещо повече. Берковица всъщност има град близнак. Циганската махала, която е на практика извън града, до голяма степен вече го конкурира – и като площ, и като население. Едно нещо веднага се набива на очи – децата. Махалата гъмжи от живот, пред всяка къща имаше поне по три циганчета – отделно от тълпите деца, които играеха по улиците и пред училището. И с това нещо тепърва щяхме да свикваме – умрелите български селища и техните цигански покрайнини, пръскащи се по шевовете от народ. Без изключение. И още нещо. Абсолютно навсякъде бяхме следени от момен-та на влизането ни в което и да е гето или махала. Човек има чувството, че пресича някаква невидима граница, а махалите са независими екстериториални анклави. До петата минута от влизането ни се появяваше местният „неформален“ лидер, за да проучи кои сме и за какво сме дошли, а до десетата минута се натрупваше и тълпа от цигани, оплакващи се от липса на помощи и пари. В Берковица на-пример влязохме необезпокоявано, на излизане ни бяха направили „засада“. На единствения изход от махалата се бяха строили няколко цигански „башове“, местният полицай и „кметът“ на махалата. Това последното направо ме разби – оказа се, че градът-близнак си има и кмет-близнак. И то не само там, това е практика навсякъде в страната, от Видин до Каварна например. Та тези местни интелектуалци бяха доста загрижени кои сме ние, какво правим в „техния“ квартал, защо снимаме, кого снимаме, защо не сме поискали разрешение, абе само остана да ни направят и митническа проверка накрая. Предста-вете си, питаха ни дали имаме разрешение за снимане на улицата, не на частни имоти или нещо друго. А какво самочувствие имаха само... В моята държава тези хора ме гледаха като натрапник.

След Берковица продължихме за село Динково, община Ружинци. Най-източното село от Видинска област, известно с цигански набези, застаряло население и всякаква липса на перспектива. Общото му население е по списък около 250 души, но реално в него живеят едва 150 човека. Повече от полови-ната са цигани. Местните хора ни показаха разбити къщи, опустошени стопански постройки, дворове с огради от бодлива тел, които обаче не спират крадците. Една жена дойде, за да ни каже, че откакто ограбили съседката й през нощта, започнала да спи с брадва под леглото. Друг пък ни заведе у тях, за да видим къде си гледа кокошките. Човекът ги беше затворил в кухнята си, за да не му ги откраднат. По-лицията, както се оказа, била вдигнала ръце. Там било така, представете си, хората го казаха без особен

- 12 -

гняв, те явно отдавна не разчитаха на нея. А на брадвите под леглата си.Оттам тръгнахме за Видин, оттам за Брегово. По целия път, който първо се извива покрай Дунав, а

после продължава към Тимок, са наредени обезлюдени или циганизирани села. Особено показателно беше състоянието на древната Рациария, днешното с. Арчар. В това почти напълно циганизирано село циганите се препитават основно от разораването на останките от римските крепости и селища в об-ластта. Изключително символично – те не просто заличават следите от българското присъствие преди тях, но и въобще всякакви белези от човешки живот по тези места. Има и още нещо интересно. Селото надминава два пъти по население общинския си център гр. Димово и като цяло концентрира 2/5 от населението на общината.

За видинския квартал „Нов път“ няма какво да кажа, освен че е близнакът на Видин, който също като циганската махала в Берковица се разраства толкова бързо, че скоро ще стане по-голям от града-майка. От Видин до Брегово минаваме през няколко китни, хубави и почти обезлюдени села. Без цигани, сле-дователно и без хора, или поне засега. В града на Тимок имаме среща с един от заместниците на кмета. От него научаваме, че в община Брегово ежегодно умират двеста и четиридесет души, емигрират около сто, а се раждат едва тридесет деца. Колко от тях са българчета, не разбрахме. Стана ни ясно обаче, че с общо население на общината от 5 500 души, и с този темп на намаляване от триста души годишно, най-северозападният край на отечеството е заплашен в най-скоро време от тотално обезлюдяване. А видимите последици от това се виждат в най-голямото село в общината – Гъмзово. Там, където допреди 10 години са живели 2000 човека, днес няма и 700. Основно старци. Училището е затворено преди 7 години, като в последните си години, за да може да съществува, са карали ученици-циганчета от Видин. От тях селото толкова бързо пропищява, че когато в крайна сметка става ясно, че и с такова „изкуствено дишане“ няма как да го спасят и трябва да го закрият, местните хора буквално ръкопляскат на ликви-дацията. И явно е имало за какво наистина. Влизайки вътре, заедно с кмета и последния директор на училището, заварваме пълен хаос. На земята се валят стари дневници, портрети на възрожденци и ре-волюционери, стари компютри, детски раници, снимки от училищната самодейност, училищни книги, разбити колби и епруветки, разкъсани карти, въобще пълен погром. Очевидно последните ученици са направили последно „посещение” на класните си стаи. Директорът, виждайки това, се просълзи. На една от снимките на земята беше и той, заедно с учителския колектив...

Оттук нататък ще почна да се повтарям. Навсякъде, през всичките следващи дни, едно и също – раз-руха, обезлюдяване и циганизация. В Три кладенци (Врачанско), Септемврийци (Вълчедръмско), Мечка (Плевенско), Летница, Константин и Майско (Еленско), Бракница (Поповско), Сребърна и Калипетрово (Силистренско), Кайнарджа, Голеш и Светослав (Кайнарджанско), Марково и Косово (Каспичанско), Котел, Градец (Котленско), Мъглиж, циганските махали на Варна, Стара Загора и Казанлък. Честно казано, на човек му иде да се застреля, след като види в какво се превръща, а на някои места и в какво се е превърнало отечеството ни. Например Градец. Селото, дало на България генерал Радко Димитриев и още 150 загинали във войните за обединение, днес на практика не е българско. От около 6000 жители българите в него са едва 1000. А словосъчетанието „градешки циганин“ се е превърнало в страшилище за цяла Източна България. В старите възрожденски къщи с архитектура, по нищо неотличаваща се от тази в Жеравна, днес живеят хора, препитаващи се основно от незаконна сеч, кражби и правене на деца. Градешките цигани са на път да колонизират и Котел. Тази година в Котел са тръгнали 40 деца в първи клас – 20 българчета и 20 циганчета. А българите се изселват. Котленският край е вече почти приклю-чил, в него след 10 години българите ще са екзотика. Подобен процес е протекъл в Кайнарджа, само че малко по-рано и затова е вече приключил. Тази община допреди 30 години беше една от най-чисто бъл-гарските общини в Добруджа. Сега обаче българите вече са малцинство, а общинският център няма и 1000 души. Най-голямата село, надхвърлящо 1500 души, е Голеш. В него има само 19 българи, другите са турски цигани, които се самоопределят като турци. Селото е буквално пренаселено, децата извират отвсякъде, училището и детската градина не могат да поемат демографския взрив тук. От 1500 жители повече от 700 са под 18 години. Тук точката на българския упадък е сложена. От общия брой ученици в общината българчетата са 10 процента. Така е и в една друга община – Летница. От 500 деца там 425 не са българчета, а циганчета. Те пък се самоопределят като власи, защото са румъноговорящи копанари. Въобще ситуацията е доволно любопитна. Циганите очевидно не искат (или поне една част от тях) да

- 13 -

бъдат цигани, но не се самоопределят и като българи, а като турци, власи, румънци, дори и рудари (нов „етнос“, измислен от румъноезични цигани във Варненско). Всичко друго, само не и българи. Пока-зателно е отношението към нашия народ. Ние не сме престижни. Ето защо циганите в Берковица ме гледаха като натрапник. Защото ние вече сме натрапници на много места в България. Това е истината. А там, където не сме, кротко доизживяват дните си последните българи. Които, ако имат късмет, няма да станат свидетели как България умира.

Последното място, което посетих, беше Малко Търново. Не бях ходил там от 2001 г. Това, което се вижда там, е трудно за описване. Общината има 13 селища и държи първенството у нас по най-слабо населена територия. Статистиката от последното преброяване сочи, че 4551 души живеят в община Малко Търново, която се простира на 800 кв. км, от тях 80 процента са гори. От тях в града са живели 2946 човека. Само че днешната ситуация няма нищо общо със статистиката отпреди 10 години и това е видимо и с просто око. В момента, в който се доближат първите възвишения на Странджа, и движението по шосето спира. Няма коли нито към, нито от Малко Търново. Пътят става все по-разбит, и то с дупки, в някои от които е прокарала дори трева... Минаваме през Звездец, старото възрожденско Гьоктепе. Това село, някога почти градче, символ на старата българска казарма и армия отпреди 1989 г., днес прилича на едно обикновено циганско гето. В старите офицерски блокчета, строени от двете страни на пътя, днес са се (само)настанили десетки цигани – броят им, според официалните данни от 2001 г., е 197 и вече надви-шава броя на българите. Според местните хора обаче те са поне 2 пъти повече и не спират да прииждат нови и нови техни роднини и приятели от цяла България. Следващите 15 км до Малко Търново няма друго село, освен Бръшлян, но то е на 2 км встрани от пътя. Влизайки в града, първото нещо, което виж-даме, е една тумба от полуголи циганчета, които си играят край полуразрушена къща. А самият град...

В 11 ч. нищо не работи, защото няма смисъл, няма хора просто. Няма ресторант, няма магазин, няма нищо, на всички врати има големи катинари, а витрините отвътре са полупразни. Почвам да броя де-цата по улиците, след един час стигнах до 3 и се отказах. Всъщност, ако трябва да съм коректен, броих българските деца, а не циганчетата, които изскачаха отвсякъде. Прекосихме целия град за 15 минути пеша. Оказа се, че към началото на 2010 г. в Малко Търново са останали не повече от 900 души, от кои-то повече от 300 цигани. Говорих с един местен строител, който ми каза, че когато синът му завърши училище, ще се премести в Бургас. Тук работа нямало вече никаква. В цялата община е останало само едно училище, и то с мъка запълва по една паралелка за випуск. По груби сметки, до 5 години може да се наложи дори и последното училище да се закрие. А няма и как иначе, след като за миналата го-дина са родени едва 18 деца (9 българчета и 9 циганчета), а от завършващите училище, като изключим циганите, практически никой не се връща в Малко Търново. Странджа не просто се обезлюдява, тя се обезбългарява, и това е страшен двустранен процес, който в съвсем скоро време, буквално за няколко години ще доведе до пълното унищожение на един от най-хубавите български, чисто български, краи-ща. Защото циганите, които остават като наследници на местното население буквално разкостват всич-ко, до което се доберат. Състоянието на къщите, в които са се настанили, е повече от показателно. Те не строят, а разграждат вече заварени постройки. И няма кой да ги спре – собствениците са или мъртви, или прекалено далече и без възможност да защитят имота си.

Всичко това се случва днес пред очите ни, макар и не съвсем. Масата от българското население живее в големите градове и това, което се случва извън тях, е трудно достъпно и трудно разбираемо за обитателите им. Трудно достъпно, защото рядко някой си дава зор да се разходи до там, а медиите не се интересуват от проблема. И трудно разбираемо, защото дори и да узнаят за това, днешните българ-ски граждани го разглеждат като нещо нормално за глухата провинция и не виждат нищо лошо в това. България деградира ежедневно и спиралообразно, като спиралата става все по-тясна с всяка изминала година. Случващото се в Странджа до 20 години ще се пренесе в цялата страна. Не, то вече се е прене-сло, но все още не се усеща остро. Само че... Време няма, трябва да се действа. Иначе след 20 години 80% от българската държава или ще е безлюдна, или просто няма да е българска. А ние, българите, ще се превърнем в сувенирен и екзотичен елемент в собствената си държава.

Няма по-тъжно нещо от изоставена къща, рухнала от годините си. Родината ни днес представлява точно това. Дано ясно си дадем сметка за случващото се, защото иначе след третата национална ката-строфа четвърта няма да има. Просто тази ще ни е безвъзвратно последната.

- 14 -

Българите между две преброявания (1992 - 2001 г.)

От близо 20 години България е на прага на демографска катастрофа, прикривана от специалистите у нас с термина „развитие”. Това „развитие” обаче не е еднакво за отделните компоненти на българската нация. Докато циганският етнос преживява демографски взрив, а тюркоезичният етнос има минимален спад, българите са в апогея на най-големия си демографски упадък от турското нашествие по българ-ските земи през XIV век. Тъй като става дума за държавотворния етнос, дал името си на държавата, именно неговото състояние трябва да е обект на особено внимание, защото от това зависи и бъдещето на България. А демографските реалности за българите ускорено се влошават. Намаляването за 20 годи-ни с 2 млн. души съществено нарушава демографската структура. Най-напред етнически, защото спада делът на българите от общия брой на населението в страната и се увеличава темпът на стареене. Към 2009 г. възрастното (над 60 г.) население възлиза на 1,97 млн. души, а младото (под 18 г.) на 1,05 млн. души. Това население не може да осигури нужното развитие за сегашното равнище на човешката по-пулация у нас. От друга страна, в младата група доминира делът на циганите (осигуряващи циганско, а не българско възпроизводство). По този начин става очевидно, че с много бързи темпове се променя и етническата структура. Друга страна на демографския въпрос е териториално-селищната. Селата обез-людяват или се циганизират, земята запустява, инфраструктурата се разпада. В сравнение с гъстотата на населението на другите европейски държави, с нашите 70 души/кв.км. се приближаваме към скан-динавските страни, чиито северни територии са безлюдни заради студения климат. У нас има общини с гъстота от 3 души/кв.км. (Трекляно), които продължават да намаляват. Всички тези процеси засягат почти единствено и най-вече само българите.

В България към 2001 г. има 28 области и 262 общини. Спрямо предходните показатели от преброява-нето през 1992 г., населението на страната намалява във всички 28 области и в 251 общини. Нарастване се отчита само в 11 общини, при това то е или минимално, или механично – в резултат на приток на хора от други общини. Има и общини, в които има общ спад на популацията – процентно там българският етнос нараства заради още по-сериозния спад при представителите на другите етноси. За да стане още по-ясна демографската ситуация при българите, ще бъде направен преглед на данните за всички обла-сти в България.

БЛАГОЕВГРАД: на територията на тази област има 14 общини. Населението нараства само в об-щина Разлог – от 21 558 през 1992 г. на 22 081 през 2001 г., а във всички останали има спад. Българското население се увеличава количествено в 3 общини – Разлог (от 20 511 на 20 555), Гърмен (от 7 737 на 8 399) и Петрич (от 52 233 на 53 129), а процентно в 7 – Банско (от 92,88% на 96,12%), Гърмен (от 51,53% на 56,24%), Кресна (от 91,84% на 96,27%), Петрич (от 90,32% на 92,10%), Сандански (от 92,71% на 93,64%), Симитли (от 92,44% на 92,88%) и Струмяни (от 84,89% на 87,52%). Има 2 общини, в които българите нарастват и количествено, и процентно – Гърмен и Петрич.

Анализът на демографската динамика в Благоевградска област показва интересни процеси. Това е областта с най-голям брой население, определило се в графата „други” през 1992 г. – 10 769 (3,06%). През 2001 г. то е вече два пъти по-малко – 5 519 (1,62%). Около 8 000 души от тези „други” през 1992 г. са се самоопределили като македонци, но 10 години по-късно повечето от тях или са се върнали към българския си корен, или са умрели. Това предопределя процентния ръст на българите в някои общини, въпреки количествения им спад. В Кресна българите намаляват от 6 380 на 6 022, но другите спадат от 499 на 119. В Сандански българите намаляват от 41 808 на 40 367, но другите спадат от 1745 на 481. В Симитли българите намаляват от 15 567 на 14 906, но другите спадат от 772 на 157. В Струмяни бълга-рите намаляват от 6 755 на 5 977, но другите спадат 943 на 308.

В единствената община, в която населението общо нараства (Разлог), българите нарастват и коли-чествено. Това увеличение обаче е минимално – едва с 44 човека за 10 години, докато циганите се увеличават от 831 на 1 155, поради което процентният дял на българите спада от 95,14% на 93,09%. В съседната община Банско циганите също бързо се увеличават (от 233 на 364), а българите спадат, макар и минимално (от 13 560 на 13 437). Заради почти пълното изчезване на турците (от 446 на 14) и спада

- 15 -

на „други” от 358 на 109, процентният дял на българите се увеличава. Тук интересното е, че не става дума за масово изселване на турците, а за връщане към българския корен на жителите на единственото мюсюлманско село в общината – Филипово. По подобен начин се развиват нещата и в Гърмен, където местните „турци” намаляват от 6 697 на 4 529, другите от 126 на 40, но се появяват и 685 души, които не се самоопределят. Категорията на несамоопределилите се има най-големи стойности в общини, в които живеят българи-мюсюлмани, подложени на силен натиск за турцизация от страна на ДПС.

БУРГАС: на територията на тази област има 13 общини. Населението нараства само в община Не-себър – от 18 871 през 1992 г. на 19 113 през 2001 г., а във всички останали има спад. Българското насе-ление не се увеличава количествено в нито една община. Процентен ръст българите отбелязват само в Камено (от 84,48% на 85,06%). Няма нито една община, в която българите да нарастват и количествено, и процентно.

Ръстът на населението в Несебър не се дължи на българите. Те намаляват от 17 614 (93,34%) през 1992 г. на 17 081 (89,37%) през 2001 г. Ръст бележат турците – от 738 (3,91%) на 985 (5,15%); циганите – от 307 (1,63%) на 453 (2,37%); несамоопределилите се – 372 (1,95%). В Камено процентният ръст на българите, въпреки общия им спад от 11 227 на 10 593, се дължи на намаляването на циганите от 1 464 на 830. Ръстът е формален и несъществено минимален. Самите цигани не са се изселвали от общината, а една част от тях преминават в графата „други”, която от 87 през 1992 г. нараства на 553 през 2001 г. Сред част от румъноезичните цигани в България през последните години се наблюдава процес на „по-влашване”, поради което при преброяването през 2001 г. те се самоопределят като власи или власи-ру-дари. Камено е единствената община в югоизточната част на страната с подобно население и процеси.

Като цяло Бургаска област регистрира общ спад на българското население.ВАРНА: на територията на тази област има 12 общини. Населението нараства в 3 общини – Аксако-

во (от 17 994 на 19 118), Варна (от 314 178 на 320 464) и Девня (от 8 969 на 9 683), а във всички останали има спад. Българското население се увеличава количествено в 2 общини – Варна (от 294 322 на 296 407) и Девня (от 7 299 на 7 398). Процентно българите намаляват навсякъде. Няма нито една община, в която българите да нарастват и количествено, и процентно.

Община Аксаково отбелязва общ ръст на населението, но българите намаляват от 16 232 (90,21%) на 15 470 (80,92%). Спадът е буквално катастрофален, макар че спад отбелязват и циганите (от 1 190 на 863), а броят на турците е почти непроменен (от 264 на 272). Процентът на другите нараства обаче от 1,71% (308) на 12,06% (2 305), което се обяснява с „повлашването” на циганите. Почти всички от тях се обявяват за власи или рудари, което обяснява спада на циганското население. Подобен процес се наблюдава и във Варна, само че тук циганите се турчеят. Броят им намалява от 4 028 (1,28%) на 3 748 (1,17%). Общият ръст на българите е минимален на фона на огромния им брой и не компенсира скока на турците от 9 208 (2,93%) на 12 295 (3,84%). Поради това българите спадат процентно от 93,68% на 92,49%. В общината има и 2 406 несамоопределили се, 4 566 други и 1 042 непреброени, така че реално броят на българите е може би малко по-висок. В третата активна демографски община Девня българите нарастват количествено, но процентно спадат от 81,38% на 76,40%. И тук подобно на Варна ръстът е минимален и не компенсира скока на другите етноси, който, подобно на Аксаково, е основно в графата „други”. Броят на турците (от 819 на 813) и циганите (от 678 на 691) остава почти непроменен, но „дру-ги” (власи и рудари) нарастват от 173 (1,93%) на 473 (4,88%), а се появяват и 276 несамоопределили се, най-вероятно пак лица от същата категория.

ВЕЛИКО ТЪРНОВО: на територията на тази област има 10 общини. Населението във всички об-щини регистрира общ спад. Българското население намалява процентно и количествено във всички общини. Няма нито една община, в която българите да нарастват и количествено, и процентно.

ВИДИН: на територията на тази област има 11 общини. Населението във всички общини регистрира общ спад. Българското население намалява количествено във всички общини, процентно се увеличава само в Бойница – от 98,62% на 99,12%. Няма нито една община, в която българите да нарастват и коли-чествено, и процентно.

Тук растежът в Бойница е само за статистиката. Това е една умираща община с най-жестоките тем-пове на обезлюдяване (-49,28‰ годишно) в страната. Общо населението е намаляло от 3 330 на 2 270, българите – от 3 284 на 2 250, турците – от 6 на 0, циганите – от 27 на 2, другите – от 13 на 7. Показателно

- 16 -

е, че намаляват дори и циганите!ВРАЦА: на територията на тази област има 11 общини. Населението нараства само в община Козло-

дуй – от 23 939 през 1992 г. на 24 637 през 2001 г., а във всички останали има спад. Българското населе-ние намалява количествено във всички общини, процентно се увеличава само в Борован – от 87,29% на 89,29%. Няма нито една община, в която българите да нарастват и количествено, и процентно.

Въпреки общия растеж в Козлодуй българите намаляват от 22 431 (93,70%) на 22 292 (91,48%). Тур-ците също намаляват от 127 (0,53%) на 62 (0,25%), докато циганите растат бурно от 1 120 (4, 68%) на 1 775 (7,28%). Козлодуй е една от най-богатите общини в страната и това оправдава общия ръст на на-селението. Но има и една важна подробност – дори и тук той е дело на циганите, а не на българите. В Борован населението спада от 8 086 през 1992 г. на 7 150 през 2001 г. Българите намаляват от 7 058 на 6 384, но процентно се увеличават от 87,29% на 89,29% заради още по-сериозния спад на циганите от 1 003 (12,40%) на 707 (9,89%). Тук циганите намаляват заради липсата на всякакъв поминък и емигра-ция в посока София.

В цялата област и двете общини са само статистическо изключение от общия упадък и демографски срив на българите.

ГАБРОВО: на територията на тази област има 4 общини. Населението във всички общини регистри-ра спад. Българското население намалява количествено навсякъде в областта, процентно се увеличава в 2 общини – Габрово (от 96,60% на 96,83%) и Трявна (от 96,82% на 97,44%). Няма нито една община, в която българите да нарастват и количествено, и процентно.

И тук процентният ръст е минимален и формален. Габровска област е в тежка демографска ката-строфа, областният център за 10 години намалява от 84 333 на 74 930, като българите спадат от 81 462 на 72 551. Заради спада на турците – от 1 498 (1,78%) на 876 (1,17%) и другите – от 975 (1,16%) на 648 (0,86%), има нищожен процентен ръст на българите. Аналогична е ситуацията и в Трявна, където на-селението намалява от 16 450 на 14 391, а българите от 15 927 на 14 023, но също и турците – от 338 (2,05%) на 128 (0,89%).

ДОБРИЧ: на територията на тази област има 8 общини. Населението във всички общини регистрира спад. Българското население намалява количествено навсякъде в областта, процентно се увеличава в 3 общини – гр. Добрич (от 86,48% на 86,59%), Каварна (от 79,61% на 81,54%) и Шабла (от 93,99% на 95,92%). Няма нито една община, в която българите да нарастват и количествено, и процентно. Добрич обаче е една от двете области в България, в която българското население като цяло регистрира процен-тен ръст – от 76,18% на 76,30%, въпреки че количествено намалява (от 177 339 на 164 204). И тук се спазва правилото увеличението да е минимално и да не е заради висока българска раждаемост, а поради по-голям спад след другите етноси. Общо населението на областта намалява от 232 780 на 215 217, тур-ците от 33 939 (14,58%) на 28 231 (13,12%), другите от 3 035 (1,30%) на 1 588 (0,74%). Броят на циганите е почти непроменен (от 18 449 на 18 649), но много от тях се турчеят.

В Добрич българите намаляват от 90 366 на 86 592. Самият град спада от 104 494 на 100 000, турците от 9 417 (9,01%) на 8 002 (8,00%), циганите от 3 518 (3,37%) на 3 579 (3,58%), другите от 1 155 (1,12%) на 683 (0,68%). Много от циганите се турчеят или българеят, което превръща общият им брой в труден за изчисляване. Населението на Каварна намалява от 18 044 на 16 668, българите – от 14 364 на 13 607, турците – от 1 051 (5,82%) на 690 (4,13%), циганите – от 2 329 (12,91 %) на 2 052 (12,30%), другите – от 300 (1,66%) на 166 (0,99%). Тук другите са основно татари, част от които се турчеят. Турчеят се и част от циганите, иначе в общината турци на практика няма. По време на преброяването през 2001 г. много цигани са на работа в Полша, което обяснява спада при тях. Най-парадоксален е процентният ръст в Шабла, една от общините с най-ниска раждаемост в България. Населението общо намалява от 7 508 на 6 380, като българите спадат от 7 057 на 6 120, циганите от 291 (3,88%) на 98 (1,54%), турците от 14 на 84 (турчеещи се цигани), другите от 56 на 21.

КЪРДЖАЛИ: на територията на тази област има 7 общини. Населението във всички общини ре-гистрира спад. Българското население намалява количествено навсякъде в областта, но процентно се увеличава в абсолютно всички общини – Ардино (от 26,96% на 31,87%), Джебел (от 18,62% на 18,72%), Кирково (от 35,81% на 42,37%), Крумовград (от 28,58% на 34,35%), Кърджали (от 43,11% на 43,26%), Момчилград (от 12,99% на 13,87%) и Черноочене (от 2,53% на 2,61%). Няма нито една община, в която

- 17 -

българите да нарастват и количествено, и процентно. Кърджали е втората от двете области в България, в която българското население като цяло регистрира процентен ръст – от 31,29% на 34,11%, въпреки че количествено намалява (от 63 603 на 55 939). Увеличението е значително само заради силните изселни-чески процеси сред тюркоезичното население. Българите имат и скрит резерв в числото на несамоопре-делилите се 4 865, основно българи-мохамедани. Общо населението на областта намалява от 203 251 на 164 019, турците – от 136 673 (67,24%) на 101 116 (61,65%), другите – от 811 на 385. В областта циганите са пренебрежимо малко (намаляват от 1 802 на 1 264), макар че има доста, които се самоопределят като турци, най-вече в областния център. Въпреки огромния срив тук демографската ситуация не е толкова неблагоприятна както в други части на страната. Останалото население се възпроизвежда с по-високи стойности от средните за страната.

Ардино намалява от 18 174 на 13 649, българите – от 4 900 на 4 350, турците – от 13 208 на 8 764 (от 72,68% на 64,21%). Има 470 (3,44%) несамоопределили се. Джебел намалява от 10 994 на 8 661, българите – от 2 047 на 1 621, турците – от 8 880 на 6 648 (от 80,77% на 76,76%). Има 341 (3,94%) неса-моопределили се. Кирково намалява от 33 112 на 24 220, българите – от 11 858 на 10 261, турците – от 20 788 на 12 790 (от 62,78% на 52,81%). Има 993 (4,10%) несамоопределили се. Крумовград намалява от 31 268 на 19 907, българите – от 8 937 на 6 838, турците – от 22 216 на 11 683 (от 71,05% на 58,69%). Има 1 207 (6,06%) несамоопределили се. Кърджали намалява от 76 155 на 69 830, българите – от 32 834 на 30 209, турците – от 41 383 на 36 980 (от 54,34% на 52,96%). Има 1 016 (1,45%) несамоопределили се, а циганите намаляват от 1 166 на 938. Момчилград намалява от 20 836 на 17 185, българите – от 2 706 на 2 384, турците – от 17 836 на 14 012 (от 85,60% на 81,54%). Има 531 (3,09%) несамоопределили се. Черноочене намалява от 12 712 на 10 567, българите – от 321 на 276, турците – от 12 362 на 10 230 (от 97,25% на 96,90%). Тук е единствената община в областта, където броят на несамоопределилите се е незначителен – едва 7, защото липсват българи-мохамедани. В тази община увеличението е формално.

Българите са малцинство във всяка една община на територията на Кърджалийска област. Самата област е единствената в България, в която тюркоезичното население е мнозинство.

КЮСТЕНДИЛ: на територията на тази област има 9 общини. Населението във всички общини регистрира спад. Българското население намалява количествено навсякъде в областта, процентно се увеличава в 3 общини – Бобошево (от 99,24% на 99,49%), Невестино (от 98,86% на 99,10%) и Трекляно (от 98,13% на 98,86%). Няма нито една община, в която българите да нарастват и количествено, и про-центно.

Бобошево намалява от 4 620 на 3 695, българите – от 4 585 на 3 676, а циганите – от 27 на 1, което причинява лекия процентен ръст. Невестино намалява от 5 894 на 4 466, българите – от 5 827 на 4 426, турците изчезват (от 14 на 0), циганите спадат – от 38 на 8, другите – от 15 на 9. Всичко това води до ми-нималния процентен ръст. Трекляно намалява от 1 659 на 1 142, българите – от 1 628 на 1 129, турците изчезват (от 9 на 0), циганите намаляват от 18 на 1.

Тези общини, а и самата област, умират. Циганите също напускат. Процентното нарастване е формал-но и символично.

ЛОВЕЧ: на територията на тази област има 8 общини. Населението във всички общини регистри-ра спад. Българското население намалява количествено навсякъде в областта, процентно се увеличава само в Априлци – от 98,67% на 98,79%. Няма нито една община, в която българите да нарастват и коли-чествено, и процентно.

Населението в Априлци намалява от 4 720 на 4 137, българите – от 4 657 на 4 087, циганите спадат от 18 на 5, другите – от 21 на 5. И тук увеличението е само за статистиката.

МОНТАНА: на територията на тази област има 11 общини. Населението във всички общини ре-гистрира спад. Българското население намалява количествено навсякъде в областта, процентно се уве-личава само в Георги Дамяново – от 94,96% на 95,00%. Няма нито една община, в която българите да нарастват и количествено, и процентно.

Георги Дамяново намалява от 5 558 на 4 461, българите – от 5 278 на 4 238, циганите спадат от 260 на 210, другите – от 21 на 5, турци липсват напълно. Увеличението е символично и формално.

ПАЗАРДЖИК: на територията на тази област има 11 общини. Населението нараства само в община Ракитово – от 15 764 през 1992 г. на 15 868 през 2001 г., а във всички останали има спад. Българското

- 18 -

население се увеличава количествено само във Велинград – от 30 348 на 32 738. Процентно то отбелязва растеж отново само във Велинград – от 70,48% на 76,63%. Има една община, в която българите нара-стват и количествено, и процентно – Велинград.

Въпреки, че Ракитово нараства, българите намаляват от 13 039 (82,71%) на 11 921 (75,13%), турците също – от 188 (1,19%) на 80 (0,50%). Растежът е дело на циганите – нарастват от 2 453 (15,56%) на 3 561 (22,44%). Велинград намалява от 43 059 на 42 722, но българите се увеличават и количествено, и процентно. Турците намаляват двойно – от 10 281 (23,88%) на 5 066 (11,86%), циганите се увеличават от 2 210 (5,13%) на 3 015 (7,06%). Има и 1 580 (3,70%) несамоопределили се, както винаги в този случай и в Родопите – българи-мохамедани.

ПЕРНИК: на територията на тази област има 6 общини. Населението във всички общини регистри-ра общ спад. Българското население намалява процентно и количествено във всички общини. Няма нито една община, в която българите да нарастват и количествено, и процентно.

ПЛЕВЕН: на територията на тази област има 10 общини. Населението във всички общини регистри-ра общ спад. Българското население намалява процентно и количествено във всички общини. Няма нито една община, в която българите да нарастват и количествено, и процентно.

ПЛОВДИВ: на територията на тази област има 16 общини. Населението отбелязва общ ръст само в една община – Марица (от 32 130 на 32 332). Българското население намалява процентно и количест-вено във всички общини. Няма нито една община, в която българите да нарастват и количествено, и процентно.

Увеличението в Марица е минимално въпреки сравнително големия брой жители на общината. То се дължи основно на естествения цигански прираст. Въпреки това българите намаляват от 29 234 (90,99%) на 28 760 (88,95%), турците – от 1 330 (4,14%) на 1 142 (3,53%), но циганите се увеличават от 1 517 (4,72%) на 2 180 (6,74%).

Показателно е, че вторият град в България – Пловдив – регистрира спад на населението.РАЗГРАД: на територията на тази област има 7 общини. Населението във всички общини регистрира

общ спад. Българското население намалява процентно и количествено във всички общини. Няма нито една община, в която българите да нарастват и количествено, и процентно.

РУСЕ: на територията на тази област има 8 общини. Населението във всички общини регистрира общ спад. Българското население намалява процентно и количествено във всички общини. Няма нито една община, в която българите да нарастват и количествено, и процентно.

СИЛИСТРА: на територията на тази област има 7 общини. Населението във всички общини ре-гистрира общ спад. Българското население намалява процентно и количествено във всички общини. Няма нито една община, в която българите да нарастват и количествено, и процентно.

СЛИВЕН: на територията на тази област има 4 общини. Населението във всички общини регистри-ра общ спад. Българското население намалява процентно и количествено във всички общини. Няма нито една община, в която българите да нарастват и количествено, и процентно.

СМОЛЯН: на територията на тази област има 10 общини. Населението във всички общини ре-гистрира спад. Българското население намалява количествено навсякъде в областта, процентно се уве-личава само в Мадан – от 86,47% на 86,62%. Няма нито една община, в която българите да нарастват и количествено, и процентно.

Мадан намалява от 16 834 на 13 812, българите – от 14 456 на 11 964, турците от 2 189 (13,00%) на 498 (3,61%), циганите изчезват – от 2 на 0, другите спадат от 56 на 22. Несамоопределилите се са 1 277 (9,25%). Сривът на турците се обяснява с идентични процеси, които се наблюдават и сред други насе-лени с българи-мюсюлмани общини. Турчеещите се през 1992 г. мюсюлмани десет години по-късно се самоопределят като българи или изобщо не се самоопределят. В Смолянска област броят и процентът на несамоопределилите се е най-висок в страната. Рекордът е в община Доспат – 21,54% несамоопре-делили се.

СОФИЯ-ГРАД: на територията на тази област има 1 община, в която населението регистрира общ спад. Българското население намалява процентно и количествено. Въпреки всички данни, според които София е нараснала неимоверно много, столицата регистрира общ спад по всички интересуващи ни по-казатели – поне според данните от преброяванията.

- 19 -

СОФИЯ: на територията на тази област има 22 общини. Населението нараства само в 3 общини – Божурище (от 7 453 на 7 985), Ихтиман (от 19 074 на 19 303) и Костинброд (от 17 951 на 18 015). Българ-ското население се увеличава количествено само в Божурище (от 7 377 на 7 871), а процентно в 2 – Годеч (от 98,73% на 98,97%) и Етрополе (от 95,97% на 97,44%). Няма нито една община, в която българите да нарастват и количествено, и процентно.

В Божурище българите нарастват количествено, но процентно намаляват от 98,98% на 98,57%, което е чисто формално. Турците намаляват от 34 на 24, а циганите се увеличават от 9 на 32. Като цяло об-щината расте заради близостта си със София по чисто механичен начин – чрез преселване на хора от столицата. В Ихтиман, чието общо нарастване е минимално, българите намаляват от 16 349 (85,71%) на 15 224 (78,87%), а циганите се увеличават от 2 522 (13,22%) на 3 822 (19,80%). Растежът на общината е заради естествения прираст на циганите. Костинброд се увеличава почти символично – българите нама-ляват от 17 697 (98,59%) на 17 628 (97,85%), а циганите нарастват от 192 на 263. Прирастът тук, макар и символичен, е сходен на този в Божурище. Годеч намалява от 7 545 на 6 604, българите също (от 7 449 на 6 536), но процентно нарастват. Циганите тук намаляват от 80 на 39, което обяснява статистическия ръст. Етрополе също намалява от 15 178 на 13 733, българите също спадат от 14 567 на 13 381, но спадат и циганите (от 486 на 186), турците (от 51 на 28) и другите (от 74 на 56). Поради това българите имат процентен ръст в общината.

СТАРА ЗАГОРА: на територията на тази област има 11 общини. Населението във всички общини регистрира общ спад. Българското население намалява процентно и количествено във всички общини. Няма нито една община, в която българите да нарастват и количествено, и процентно.

ТЪРГОВИЩЕ: на територията на тази област има 5 общини. Населението във всички общини ре-гистрира общ спад. Българското население намалява процентно и количествено във всички общини. Няма нито една община, в която българите да нарастват и количествено, и процентно.

ХАСКОВО: на територията на тази област има 11 общини. Населението във всички общини ре-гистрира спад. Българското население намалява количествено навсякъде в областта, процентно се уве-личава в 2 общини - Маджарово (от 56,52%% на 64,21%) и Стамболово (от 28,05% на 29,62%). Няма нито една община, в която българите да нарастват и количествено, и процентно.

Маджарово преживява истински демографски колапс след затварянето на мините в района. Населе-нието намалява двойно от 4 078 през 1992 г. на 2 157, българите – от 2 305 на 1 385, а турците – от 1 744 (42,77%) на 753 (43,91%). Стамболово намалява от 7 662 на 5 833, българите – от 2 149 (28,05%) на 1 728 (29,62%), турците – от 5 170 (67,48%) на 3 647 (62,52%), циганите – от 326 (4,25%) на 410 (7,03%). И в двете общини демографския срив е по-голям при турците, отколкото при българите, което обяснява процентния ръст на последните.

ШУМЕН: на територията на тази област има 10 общини. Населението във всички общини регистри-ра общ спад. Българското население намалява количествено навсякъде в областта, освен във Венец, където не отбелязва промяна (141 българи през 1992 г. и 2001 г.). Процентно се увеличава само във Венец (от 1,49% на 1,75%). Няма нито една община, в която българите да нарастват и количествено, и процентно.

Във Венец населението намалява от 9 438 на 8 042, българите остават без промяна, но процентно се увеличават. Турците намаляват от 8 682 (91,99%) на 7 320 (91,02%), циганите спадат от 588 (6,23%) на 466 (5,79%). В тази община увеличението е статистическо, а българите и количествено и процентно тук са с най-малки стойности в цяла България.

ЯМБОЛ: на територията на тази област има 5 общини. Населението във всички общини регистрира общ спад. Българското население намалява процентно и количествено във всички общини. Няма нито една община, в която българите да нарастват и количествено, и процентно.

Заключението от анализа е изключително неблагоприятно за бъдещето на българския етнос. Общи-ните, в които българите се увеличават количествено, са едва 7, а в 1 броят им остава без промяна между двете преброявания. При това в повечето от тях увеличението е символично и несъразмерно спрямо общия брой на българите. Общините, в които българите се увеличават процентно, са повече – 34. И тук обаче в по-голямата част от тях се касае за символично увеличение от статистическа гледна точка, за-щото в 31 от тези общини българското население намалява по количествен признак. Общините, в които

- 20 -

българите се увеличават количествено и процентно, са само 3 (Велинград, Гърмен и Петрич) от общо 262! Българското население намалява във всички 28 области, а процентно се увеличава само в 2 – До-брич и Кърджали.

За сравнение ще послужат данните за турците и циганите. Българите се увеличават количествено в 7 общини, турците в 87, циганите в 175. Българите се увеличават процентно в 34 общини, турците в 125, циганите в 196. Българите се увеличават и по двата признака в 3 общини, турците в 84, а циганите в 174. Българите не се увеличават количествено в нито една област, докато турците нарастват в 10, а циганите в 22. Българите се увеличават процентно в 2 области, турците в 16, циганите в 24. Българите не се увеличават по никой от двата признака в нито една област, докато турците нарастват и по двата признака в 10 области, а циганите в 22. Циганите са единственият етнос, който се уголемява и по двата признака в национален мащаб.

Бедствието на българския народ става още по-видно при общия демографски анализ на районите с най-сериозно обезлюдяване (предимно с българско мнозинство), съпоставени с тези на активно възпро-изводство (предимно с небългарско мнозинство). Могат да бъдат откроени няколко района, в които про-цесите на депопулация де факто вече са необратими: Северозападна България; пограничните територии на Югозападна България; Странджа и Сакар.

Определено най-тревожно е положението в Северозападна България. В общините от Видинска, Мон-танска и Врачанска области са регистрирани едни от най-ниските естествени прирасти на населението в цяла България. Например в 7 от 11-те общини на Видинска област естественият прираст има стойности, по-ниски от –20 ‰ („рекордът” се държи от община Бойница, където през 2008 г. прирастът е бил –45,28 ‰). В няколко общини от Монтанска (Бойчиновци, Брусарци, Чипровци, Медковец, Георги Дамяново, Якимово) и Врачанска области (Борован, Хайредин, Криводол) също е отбелязан естествен прираст око-ло и под -20‰. Отчитайки реалното състояние на Северозападна България, трябва да се посочи, че няма изгледи в скоро време да бъдат пресечени тези неблагоприятни тенденции, тъй като това е регионът с най-отрицателно миграционно салдо, с най-нисък дял на населението в под трудоспособна възраст и респективно с най-висок дял на това в над трудоспособна. Взимайки предвид тези аргументи, може да се направи извода, че ако се запазят съществуващите към момента демографски тенденции в Северозапад-на България, то населението в този регион ще намалее наполовина в рамките на следващите 20 години.

таблица 1. Естествен прираст, регистриран в някои общини от Северозападна България през 2008 година

Община Област Естествен прирастБойница Видинска - 45,28‰Макреш Видинска - 35,27‰Ново село Видинска - 31,67‰Грамада Видинска - 29,08‰Кула Видинска - 27,86‰Георги Дамяново Монтанска - 27,83‰Чипровци Монтанска - 26,21‰Чупрене Видинска - 26,17‰Брегово Видинска - 24,73‰Криводол Врачанска - 23,40‰Хайредин Врачанска - 23,39‰Якимово Монтанска - 21,03‰

Подобно на Северозападна България е и състоянието в пограничните територии на Югозападна Бъл-гария. Населението в тези райони застарява с бързи темпове, а поради липсата на поминък млади-те масово напускат. Като следствие от този процес се наблюдава обезлюдяване на селищната мрежа. Например от 52 села в община Трън едва 2 са с над 100 жители, аналогична е ситуацията и в община Драгоман, където от 33 села само 5 имат население повече от 100 души. Перспективите за бъдещето на

- 21 -

пограничните български общини не са добри. Ако се запази вече трайно формиралият се в тях нисък естествен прираст, може да се очаква, че в следващите няколко години немалко села от този район на България ще останат без нито един жител. Значителна част от населението си ще изгубят и градове като Годеч, Драгоман, Трън, Брезник, Земен.

таблица 2. Естествен прираст, регистриран в някои от пограничните общини на Югозападна Бълга-рия през 2008 година

Община Област Естествен прирастНевестино Кюстендилска - 36,47‰Трекляно Кюстендилска - 24,68‰Земен Пернишка - 23,56‰Бобошево Кюстендилска - 23,17‰Трън Пернишка - 18,44‰Брезник Пернишка - 18,23‰

Третият район, в който най-остро се проявява демографската криза, е Странджанско–Сакарският район (общините Малко Търново, Средец, Болярово, Тополовград). Подобно на Северозападна Бълга-рия и на пограничните общини на Софийска, Пернишка и Кюстендилска области, и тук се наблюдават редица негативни явления като нисък естествен прираст, колебаещ се около –15 и –25‰ за различните общини в района, ускорено застаряване на населението, масова миграция на младите и обезлюдяване на цели села.

Макар че трите представени района се намират в различни географски части на България, общото между тях е, че те са заселени най-вече с българи: и в трите района няма хора, самоопределящи се като турци, и циганите са незначително малцинство (с изключение на няколко общини от Северозапад-на България). Фактът, че най-остро от демографската криза са засегнати селищата, в които българите представляват огромната част от населението, говори за това, че резултатът от нея се изразява най-вече в намаляване на българите и в същото време увеличаване на числеността на малцинствените групи. В подкрепа на това съждение ще е добре да се разгледат данните за стойностите на естествения прираст за общини, в които българите са малцинство.

таблица 3. Естествен прираст, регистриран в някои общини, в които българите са малцинство

Община Област Естествен прирастРуен Бургаска + 3,14‰ Джебел Кърджалийска + 0,36‰Кърджали Кърджалийска + 0,39‰Момчилград Кърджалийска + 1,59‰Котел Сливенска + 2,02‰Омуртаг Търговищка + 0,93‰Върбица Шуменска + 1,88‰Кайнарджа Силистренска + 2,81‰

В заключение – за времето между двете последни преброявания българите изпадат в изключително безпрецедентна ситуация. Аналогията с времето на турското нашествие е допустима само в количест-вените измерения на катастрофата. Във всяко друго отношение сравнение няма, защото демографският срив не е причинен от външни фактори, а е следствие само на вътрешни причини. Българският народ е в демографска катастрофа и е изправен пред пълен демографски колапс и край на съществуването си. Преброяването от 2011 г. ще потвърди всички тези негативни прогнози. Следващите 20 години ще бъдат най-важните за бъдещето на българите и от политиката на българските правителства през този период ще зависи оцеляването на нашия народ.

- 22 -

Етническият баланс и малцинствените групи в България

Етническият баланс не е константна величина, той се изменя съобразно процесите в социума и е в пряко взаимодействие със самия модел на обществото. Той не само отразява демографското съотно-шение между отделните етнически групи, но регистрира различните тенденции в тяхното развитие, влияе на културния облик на страната и оформя етническия модел.

В България съществува етнически баланс, който се основава на доминацията на българския народ, чувствителното присъствие на две други етнически групи (турци и цигани) и наличието на някои съвсем малки етноси като каракачани, власи, гърци, арменци, евреи, татари и казълбаши. Този ба-ланс оформя специфичния модел на българското общество – хомогенно, европейско, с традиционни ценности, основаващи се на християнската вяра и морал. Той въздейства и на българската култура, съчетала в едно източната и западната цивилизация. Етническият баланс у нас се променя съобразно цялостното развитие на модерната българска държава от създаването й през 1878 г. до днес. Като цяло обаче структурата му не търпи значителни изменения.

Българите са основният етнос в България. Те категорично доминират при всички преброявания. Има няколко тенденции, които бележат динамиката на българското развитие през тези 123 години. Непосредствено след 1878 г. българите започват трайно усядане в котловинните и равнинни райони, както и по селата и градовете, заети дотогава от представители на господстващите в Османската им-перия етноси: турци, татари (в Добруджа, Тракия и някои райони на Северна България) и черкези (в Добруджа и Мизия). Това от своя страна води до намаляване на българското население в планините. Този процес намери своя естествен завършек в края на ХХ в., когато тези области са вече до голяма степен обезбългарени или напълно обезлюдени. Концентрацията на прииждащите по новите места българи не води до етнически сблъсъци, тъй като паралелно се развива и друг процес – изселването на турското, а в по-общ смисъл и на мюсюлманското, население като цяло. За кратко време градовете загубват мултиетническия си облик, характерен за последните десетилетия от съществуването на Османската империя, и се превръщат в български по дух, култура и етническа принадлежност. Де-лът на българите като част на градското население достига своя връх в края на ХХ в. Днес големите гъсто населени градски агломерации са с над 90% българско население, но техният хинтерланд е с 20% до 40% по-малък брой на българите.

Годините до 1944 г. отбелязват непрекъснат ръст на българското население. Общият му дял нара-ства от 68% през 1880 г. до 89% от общия брой през 1940 г. Тази тенденция обаче рязко отслабва след 1944 г. и около 1965 г. започва плавен, а след 1990 г. рязък, спад на дела на българите. Причините се крият в промените в българското общество, настъпили с установяването на социализма и утвържда-ването на новите социални отношения. Бурната урбанизация, обезлюдяването на българското село и налагането на нова ценностна система водят до спад на естествения прираст. Масовата емиграция на предимно млади българи във фертилна възраст след 1990 г. довежда до откровен демографски срив. Така през 2001 г. броят на българите по предварителни данни е 6 661 000 души, или едва 83,2 % от общия брой. Само за 9 години броят им е спаднал с над 610 000 души.

Другият по-значителен етнос в България е тюркоезичният. Изключително спорно е да се говори за турци в България. Етногенезата на днешните тюркоезични мюсюлмани показва силно българско влияние при възникването на този „етнос”. Самоопределението им като турци не променя факта, че в огромната си част те са потомци на насилствено ислямизирани, а впоследствие и тюркизирани, българи. Освобождението на България променя изцяло дотогавашната им роля на управляващ елит и ги превръща в поданици на една повече или по-малко чужда за тях държава. Като закономерно следствие започва стихиен изселнически процес, който обхваща най-вече висшите слоеве на мю-сюлманската общност в България. Това явление продължава през цялата модерна история на бъл-гарската държава и има за следствие намаляването на относителния дял на турското население. Ако към 1880 г. то съставлява почти 25% от общия брой на поданиците на българския княз, то през 1965 г. турците са едва 7,8%. Изселническият процес е доброволен и регламентиран от неколкократни

- 23 -

българо-турски спогодби. Единственото изключение е изселването на над 300 000 български турци между юни и септември 1989 г., по време на възродителния процес. Това е и единственият случай, когато българската държава употребява административно-бюрократичния си апарат за репресии над най-голямото малцинство в България.

След 1944 г. социалистическата власт се заема с модернизацията на тюркоезичната общност и превръщането й в част от новото хомогенно социалистическо общество. Макар че на турците са да-дени значителни права, граничещи с културна автономия, изселническият процес се засилва отново, което този път обхваща консервативните и силно религиозни слоеве. Модернизацията и изселвани-ята водят до силен спад в броя на турците. Причината - модернизацията налага модела на тричлен-ното семейство, характерен най-вече за градското турско население, а изселванията между 1950 г. и 1960 г. “отнасят” в Турция над 150 000 души. Въпреки това процентното съотношение между бълга-ри и турци се запазва, а след 1965 г. дори леко се променя в полза на турците. Те реагират по абсо-лютно идентичен с българите начин на обществените промени след 1990 г. От техните среди излизат множество емигранти, отправящи се не само към Турция, но и към Европа и САЩ. Между 1992 г. и 2001 г. броят им намалява с 52 000 души и към 1 март 2001 г. е 750 000 души. Според множество изследователи техният реален брой е доста по-малък, тъй като в това число влизат много турчеещи се цигани, българи-мохамедани, татари и казълбаши, определящи сами себе си като “türk” (турци) или “millet” (араб. – народ). Реално през 2001 г. в България има не повече от 550 000 тюркоезични българи.

Сравнителният анализ между двете последни преброявания в България показва, че турците се увеличават количествено в 87 общини, процентно в 125, а по двата признака в 84. По области тюр-коезичната общност регистрира количествено увеличение в 10 области, процентно в 16, а по двата признака в 10.

Макар и мюсюлмани, тюркоезичните българи са в много по-голяма степен свързани с европей-ския културен и цивилизационен модел, отколкото другата голяма малцинствена общност у нас – циганската. Представителите на индо-арийската езикова група са разпръснати из цяла Европа, с по-висока степен на концентрация в източната половина на континента. Навсякъде те са носители на културен модел, нямащ нищо общо с този на страните, в които са заселени. Доскоро в нито една европейска държава циганите не надвишаваха 4% от общия брой на населението. През последните 10 години това се промени. В Словакия, Унгария, Румъния и България циганите вече преминават тази граница. България по-официални и неофициални статистики е най-циганизираната държава в Европа и у нас циганите доближават 10 %. По данни от последното преброяване през 2001 г. броят на циганите се е увеличил с 53 000 души от 1992 г. и вече е 370 000, или 4,6% от населението на страната. През 1992 г. техният дял е 3,7%. Само за девет години циганите са увеличили броя си с почти 20%, а всъщност броят им е много по-голям, заради силното турчеене сред циганите-мюсюл-мани или самоопределянето под друго наименование (власи, рудари, румънци, българи). Реалният брой на циганите към момента на преброяването през 2001 г. със сигурност надхвърля 500 000 души. Лесно е да се предвиди, че след преминаването на “психологическата” четирипроцентова бариера, при този темп на растеж и при съобразяване с едновременното нарастване на техния брой, след 30 години числото на циганите в България ще достигне 900 000 души. Прогнозата изглежда напълно реална, като се знае че само през последните 110 години, т. е. от 1880 г. до 1992 г. те са се увеличили повече от пет пъти /от 62 000 души на 313 000 души/.

Развитието на циганската общност от 1878 г. до днес има няколко характерни отличителни белега. На първо място това е стабилното и постоянно нарастване на броя на циганите. На второ място това е удивителната мобилност, с която те се разместват из регионите на България. На трето място е сил-ната сплотеност и чувството за единство, въпреки религиозната хетерогенност и клановата обособе-ност. До 1944 г. циганите са номадска общност. Но и след това, въпреки принудителното им усядане, циганите продължават да се разселват равномерно из цялата страна. Това е общност, която предиз-виква много конфликти при контактите си с българите. На два пъти, между 1878 г. и 1944 г., циганите са лишавани от избирателни права, провеждат се и няколко регионални кампании за покръстването им, които преминават сравнително безболезнено. През последните 20 години набира сила един нов

- 24 -

конфликт. Конфликтът е между застаряващото и отмиращо българско малцинство, което се чувства застрашено, и младото, агресивно циганско мнозинство. Терминологията не е сгрешена – в много области на България българите вече са малцинство спрямо циганите, а в национален план от 2007 г. общият брой на българчетата е под 50% от този на новородените в България. Така че перспективата е съвсем ясна. В случая понятието агресивност носи и смисъла на демографска и културна експанзия, придружена със силна криминализация на местното общество, която е абсолютно ново явление в България след 1990 г.

Сравнението на данните от двете последни преброявания показва, че циганите се увеличават ко-личествено в 175 общини, процентно в 196, а по двата признака в 174. Увеличението по области е следното – количествено в 22, процентно в 24, по двата признака в 22. Намаление се регистрира само в общини, в които има вътрешна миграция към други части на страната, а дори и тогава то често е твърде минимално. Циганите са единственият етнос в България, който се уголемява и по двата при-знака в национален мащаб. Активният ръст на циганското население носи риска от рязка промяна на етническия баланс. Това ще има непредвидими последици за цялото българско общество.

По-малките етнически общности в България внасят допълнителен колорит в етническата й струк-тура. Общо броят на традиционно живеещите на българска територия гърци, каракачани, евреи, власи, арменци, татари, руснаци и казълбаши е около 95 000 души, или 1,3% от цялото население.

Най-многобройна е групата на казълбашите. Българските преброявания не ги отчитат като етни-ческа, а като религиозна група, затова те попадат в броя на турците. Въпреки това тяхното количе-ство лесно се определя, тъй като те са мюсюлмани-шиити, а като такива в България през 1992 г. са се определили 83 537 души. Преброяването през 2001 г. отчита 53 148 казълбаши, което закономерно отразява силният натиск от страна на Движението за права и свободи над тях в посока на изграждане на силно турско и ортодоксално мюсюлманско самосъзнание. Реално броят им е около 75 000 души. С най-висок относителен дял на такова население са общините: Кайнарджа - 51.5%, Котел - 16.2%, Дулово - 11.6% и Кубрат - 11.3%.

Казълбашите в България се разделят на три основни групи. Най-голямата включва привърженици на бекташкото течение на бабаите (наричани са също и пазартели), които живеят както в Североиз-точна България, така и в Източните Родопи. Привържениците на течението на челебиите (наричани също чаршамбалъ) живеят главно в Североизточна България, с най-голяма концентрация в района на Кубрат. Третата група има различен произход – тя включва последователи на Бедреддин Симави, които по-късно са започнали да се наричат казълбаши, и е концентрирана главно в района на Казан-лък. Техният бит и култура, основаващи се на шиитския ислям и имащи паралел с бита и културата на местното българско население, са коренно различни от тези на останалите турци. Самият език, на който говорят, е тюркски диалект, квалифициран и от турски филолози не като “türk”, а “balkan türk”. Етногенезисът на казълбашите (наричани още алиани и алевити) е неясен и спорен, което спо-ред някои изследователи дава основание те да бъдат причислявани към турската етническа група. Съществува и теза, че те са потомци на българи, приели шиитския ислям на Симави още в началото на ХV век. Българи и казълбаши в Лудогорието и Добруджа имат общи религиозни светилища, което е уникален феномен за Балканите. Смесените бракове не са рядкост, както и преминаването от ши-итски ислям към православие. Парадоксално е, че натиск над казълбашите е оказван не от страна на българската власт, а от главното мюфтийство, което се опитва да наложи сунизма на всички българ-ски мюсюлмани, особено в периода от 1878 г. до 1934 г. Казълбашите в най-малка степен се поддават на изселническите процеси, в следствие на което тяхната общност съумява да запази вътрешния си интегритет и сплотеност.

Друга малка етническа група са гърците. Между 1878 г. и 1906 г. техният брой е стабилен, като се колебае между 60 000 и 65 000, или 3,5% от населението на България. Те са концентрирани главно по Черноморието, в Пловдив и Пловдивско, Елхово и Тополовград и в огромната си част представляват наследници на гърцизирани българи-гъркомани. Гърците тогава представляват изключително дейна търговска прослойка, формираща местните елити в градовете и селата, където живее. Сред тях обаче се развиват силни антибългарски процеси, поощрявани и подпомагани от Кралство Гърция и Все-ленската патриаршия. Освен това големи български маси се поддават на гърчеене, което постоянно

- 25 -

увеличава броя на гърците и създава опасност от ерозия на българския етнос в гореспоменатите области. Отношенията между българи и гърци са извънредно обтегнати. Между 1878 г. и 1906 г. не-рядко се стига и до въоръжени сблъсъци. Кризисна е 1906 година. Тогава започва общонационално антигръцко движение, което е реакция срещу изтреблението на българите в Македония от гръцки чети, както и срещу множеството националистически митинги на гърците във Варна и Пловдив. Това е единственият случай в модерната българска история, когато има открит спонтанно възникнал етнически конфликт, обхванал почти цялата страна. Между май и септември 1906 г. България е сцена на въоръжени сблъсъци между българи и гърци, икономически бойкот на гръцките стоки и магазини и тотално разделение и антагонизъм в обществото. Дори и войската не успява да предотврати опо-жаряването на Поморие и уличните престрелки в Пловдив. Като следствие на всичко това започва постепенно изселване на гърците, станало особено активно след 1913 г. (Втората балканска война). Броят на гърците прогресивно намалява и по линия на други процеси. След антигръцкото движение гъркоманите се връщат към българския си корен, а тези, които продължават да се самоопределят като гърци, се изселват от страната след края на Първата световна война. До 1944 г. в България гърци не остават.

След 1944 г. процесът се обръща. След края на Гръцката гражданска война (1945г- 1949г.) в Бъл-гария се заселват хиляди гръцки бежанци. Те обаче са настанени предимно в София. Преброяването от 1992 г. регистрира 4 930 гърци в България, или 0,05% от общия брой на населението, като тенден-цията е броят им да намалява, защото след 1990 г. те постепенно се завръщат в Гърция. През 2001 г. в България има едва 3 408 гърци, от които близо половината живеят в столицата. Разполагат и с организация – Национална федерация на културно-просветните дружества на гърците в България.

Гръцкият език е матерен и за друга малка етническа група, която в миналото е била разселена из целия Балкански полуостров, а днес от нея са останали незначителни групи в България и Гърция. Това са каракачаните. Преброяването от 1992 г. отбелязва 5 144 каракачани, или 0,06% от население-то. През 2001 г. те намаляват до 4 107 души, или 0,05% от населението. Според данни на Федераци-ята на културно-просветните дружества на каракачаните в България те всъщност са 22 000, колкото са членовете на организацията. Най-много каракачани живеят в Сливенска област – Сливен, Котел и селата около тях. Реалният им брой в страната клони към 7 000, а големият брой членове на федера-цията се обяснява от чисто икономическите стимули, които Гърция предоставя на каракачаните в на-чалото на 90-те години на XX век. Истината е, че през последните 20 години тази общност изостави ендогамните си традиции и затворените в рамките на етноса бракове вече са рядкост. А това обрича каракачаните на асимилация от страна на българите, което се отразява и в официалната статистика.

Това е един прелюбопитен етнос, чиито традиции, история и култура имат пряка връзка с тези на елинизираните траки. Преки потомци на коренното балканско население, те водят номадски начин на живот чак до 1913 г., след което се установяват в Гърция (в по-голямата си част). Общият език ги превръща в лесни за асимилация от гърците и днес не само в Гърция, но и в България у тях се формира устойчиво гръцко етническо самосъзнание. Отношенията им с българите поне до 1944 г. са подчинени на традицията, която нерядко противопоставя номадите-овцевъди (каракачани) на земеделците (българи). След 1944 г. те са принудително установени в Сливен (най-вече в кв. „Речи-ца”), Карнобат, Казанлък, Сопот, Карлово, Копривщица, Самоков, Дупница, Враца, Монтана, Котел, Твърдица, Берковица, Пловдив, Вършец, Шипка, селата Самуилово, Боров дол и Голямо Чочовени, като са подложени на разкулачване и ред репресии. Смесените бракове и образователната политика на българската държава силно подронват броя на каракачаните и те са застрашени от пълна асими-лация. След 1990 г. обаче започва своеобразен “ренесанс“. Със субсидии от Гърция млади каракача-ни се изпращат на обучение в Солун, строят се църкви, създават се културни дружества. Като цяло силно укрепва нарушеното чувство за общност, но пък асимилационният процес се обръща в посока към придобиване на гръцко или българско самосъзнание – нещо, което изглежда ще сложи край на историята и културата на този етнос в началото на XXI век.

Подобна съдба заплашва и една друга малка етническа група, присъстваща от столетия по наши-те земи. Това са евреите, които в началото на 40-те години на ХХ век наброяват над 45 000 души, а през 1992 г. са едва 3 469 души, или 0,04% от населението. След Освобождението на България над

- 26 -

95 % от евреите обитават градовете, имат сериозни позиции в обществения елит и са в състояние да определят икономическата политика на цели български региони. В България отсъства традиционния за повечето европейски държави и Русия антисемитизъм, породен от подозренията на европейците към един друговерски икономически елит. Българските власти предоставят значителна автономия на еврейските религиозни и културни организации, в следствие на което евреите напълно се интегрират в българското общество. Те сформират свои доброволчески отряди, които начело със свои офицери участват във всички войни, водени от българите за национално обединение. Евреите даже се включ-ват във освободителното движение на българите от Македония и Тракия. Ето защо, когато през 1942 г. Хитлер изисква депортацията на българските евреи към “лагерите на смъртта” в Полша, целият български народ се изправя в тяхна защита. Кампанията, оглавена от заместник-председателя на На-родното събрание Димитър Пешев и екзарх Стефан, успява да ги запази от физическо унищожение. А това не се оказва по силите на другите немски съюзници през Втората световна война. Въпреки това след 1944 г. броят на евреите в България рязко спада, поради масовата им емиграция към Па-лестина и изграждащия се Израел. Остават най-вече тези, които са свързани с комунистическото движение.

Съвременната еврейска общност е малобройна (1363 души през 2001 г., или 0,01% от общото население), с тенденции за още по-голямо намаляване, а повечето от членовете й произлизат от смесени бракове с българи. Показателно е, че към 2001 г. от общо 1 363 лица, принадлежащи към еврейската общност само 573 са посочили, че принадлежат към юдейското вероизповедание. В срав-нение с 1992 г., броят на юдеите е намалял близо 4 пъти – от 2 580 души на 653. Общността обаче е изключително сплотена и поддържана от множество международни еврейски организации, което дава основание да се мисли, че ако няма емиграция, традиционното еврейско присъствие в България ще се запази.

Същото важи и за арменците. След 1992 г. арменското население наброява 13 677 души, или 0,16% от общия брой на българското население. В много отношения между арменци и евреи съ-ществуват значителни сходства. Това е етнос, силно интегриран в българското общество; малоброен, но със собствен изключително влиятелен елит; едновременно консервативен и модерен, който може да приема новостите в обществото, без това да се превърне в заплаха за традиционните арменски ценности. Основната маса на арменците в България се заселва тук след арменските кланета в Осман-ската империя през 1895 г. и 1915 г. Българите ги приемат с изключителна симпатия и съчувствие, установявайки сърдечни връзки с фамилиите, оцелели от геноцида. Арменците също сформират доброволчески роти, отличили се със своята храброст в Първата и Втората балканска война. След 1944 г. една част се изселва в СССР, но мнозинството остава. През 2001 г. като арменци в България се самоопределят 10 832 души, или 0,13% от населението. Броят на лицата, принадлежащи към ар-мено-грегорианското вероизповедание, се намира в зависимост от броя на лицата, самоопределили се като арменци. В началото на новия век към това вероизповедание се отнасят 6 500 лица, 6 350 от които са арменци. В същото време обаче 3 821 арменци са посочили, че принадлежат към източ-но-православното вероизповедание, което показва процес на напреднала асимилация на арменската общност в България.

Друга малка етническа група са власите. Те населяват предимно селата в Северозападна България около градовете Видин,Брегово и Кула, както и някои села в Централна Северна България и Балкана (около градовете Севлиево, Плевен и Правец). Броят им прогресивно намалява във времето. Ако през 1880 г. те са общо 42 000, или около 4,5% от населението на България, то преброяването от 1992 г. отбелязва само 5 959, или 0,06% от общия брой. През 2001 г. те обаче са вече 10 566 (0,13% от населението). Техният етногенезис е повод за спор между българските и румънските етнолози. Спо-ред първите това са българи от Влашката равнина, приели влашкия език и преселили се по десния бряг на Дунав в средата на XIX век (бягайки от румънските чокои към обезлюдената след въстани-ята Северозападна България). Според румънските учени власите в България са коренно население, което живее по тези земи още отпреди идването на славяните през VI-VII век. Силната доброволна асимилация (благодарение на която власите непрекъснато намаляват), множеството сходни черти между влашката и българската култура, липсата на подобни паралели с румънската култура и най-

- 27 -

вече, чувството за общност с българите, правят първата теория по-вероятна. Отношенията между българи и власи винаги са били подчинени на взаимната толерантност. Това не може да се каже за сродните на власите цинцари (или още наричани куцовласи). В миналото те населяват Родопите и Пиринска Македония и са известни като силно гърчеещи се и антибългарски настроени, особено до 1912 г. След тази дата част от тях се изселва в Румъния, друга в Гърция, а останалите се асимилират почти напълно от българите. Днес от цинцарите (или армъни, както е техният етноним) са оцелели само малки групи в София, Дупница и Пещера, но сред тях се развива движение за обособяване от влашката общност.

В България освен власи статистиката отчита и присъствието на румънци – 2 491 през 1992 г. и двойно по-малко през 2001 г. – 1 088. Освен това в страната има наличие на влахоезична циганска общност в Източна България, която в началото на XXI век се обособи в две съперничещи си орга-низации – Асоциация на власите в Източна България и Асоциация на власите-рудари в България. И двете организации обаче са единни в мнението, че представляват румънското малцинство. Почти не-възможно е да се определи колко точно са циганите, говорещи румънски диалект у нас, но броят им със сигурност надхвърля 50 000. Произходът на тази общност е от времето на румънското робство в Южна Добруджа. След възвръщането на областта през 1940 г. към България румънските колонисти се изселват в Румъния, но не и циганите, които са докарани от румънската власт в 20-те и 30-те годи-ни на XX век. Парадоксално е, че днес тези цигани, които са демографски най-активни в Добричка и Варненска област, възвръщат влахо-румънския говор в Добруджа.

Българските власи имат собствена културно-просветна организация и собствен вестник “Timpul” („Време”) във Видин. Те се опитват да въздействат и над румъноезичните цигани, населяващи част от Добруджа и Варненско. Общият брой на всички влахоезични в България – власи, армъни, румън-ци и власи-рудари (румънски цигани) е доста сериозен и доближава 70 000 души.

Последната от малките етнически групи с традиционно присъствие в българските земи е тази на татарите. Трудно е да се определи техният брой в годините след 1880 г., защото често се включват в числото на турците. След Освобождението те населяват големи райони в Добруджа и Тракия, но започват бързо да се изселват, а обитаваните от тях райони се заемат постепенно от българи. Отно-шението на българите към тях е подчертано негативно, което се дължи на участието им, заедно с черкезите, в башибозушките отряди, потушили Априлското въстание през 1876 г. Богатите татари са лишени от земята си или са принудени да я продадат, което стимулира изселническия процес. Все пак, ако черкезите са изселени напълно и днес те са едва няколкостотин (по данни от 1992 г. – 573 души), то татарите оцеляват, макар че са подложени на силна асимилация от страна на турците. Преброяването от 1992 г. регистрира 4 515 татари, или 0,05% от общия брой на населението, които населяват предимно Крайморска Добруджа и няколко села в Плевенско. Татарите наблягат на техния специфичен антропологичен тип. Техните съседи също разглеждат специфичния външен вид като основна отличителна черта на татарите. За разлика от средата на XX-ти век, когато смесеният брак с турци е нежелателен, сега това е банален феномен. Смесеният брак с етнически българи също се разглежда нормално. Татарите в съвременна България са трилингвални, но има силна тенденция към замяната на татарския с турския. Съществуват хора с татарски произход, които нито говорят, нито разбират татарски, но все още имат съзнанието и самочувствието на “истински татари”. Феноменът не е единствен. Последното преброяване през 2001 г. отчете 1 803 татари в България (0,02% от общия брой на населението), но броят на хората, определили като свой майчин език татарския, е три пъти по-голям. Наличието на близо 4 000 души, считащи себе си за турци, но с майчин език татарски, показва бързата асимилация на татарите от турците под натиска на Движението за права и свободи. Реалният брой на татарите у нас е около 25 000 души.

Малките етнически групи не са определящи за етническия баланс, но оформят неговото разноо-бразие и колорит. В България наличието на гърци, каракачани, евреи, арменци, власи, татари и казъл-баши е и индикатор за отношението на мнозинството към малцинството. Фактът, че въпреки своята малобройност, те се развиват и поддържат традициите си, е показателен за българската междует-ническа толерантност, която е рядък феномен не само за Балканите, но и за Европа. В България са живели и живеят групи с различна етническа принадлежност. Имало е и хора с различна религиозна

- 28 -

идентичност, с различна езикова идентичност, с културна самобитност. Немюсюлманските етнични общности са подредени така: българи, гърци, власи, арменци, цигани, евреи, каракачани. Мюсюлма-ните са определени така: турци, татари, черкези, цигани, казълбаши. През 2001 г. 308 116 лица (3.9% от цялото население) не се самоопределят по религиозен признак. От комбинираното разглеждане на вероизповеданието и етническата група се установява, че 151 008 лица (53.3%), които не са се самоопределили по признака вероизповедание принадлежат към българската етническа общност, 59 669 (21.1%) са цигани, 23 146 (8.2%) са турци, а 45 799 лица не са се самоопределили нито религи-озно, нито етнически. Прави впечатление много по-големият относителен дял на циганите (16.1%), които не са отговорили на въпроса за вероизповеданието, в сравнение с българите (2.3%) и турците (3.1%). 131 531 лица от българската етническа общност изповядват исляма или приблизително 2.0% от българската етническа група са с мюсюлманско вероизповедание. Обратно, 10 052 души, или 1.3% от принадлежащите към турската етническа група, са християни (5 425 – източноправославни, 2561 – католици и 2 066 – протестанти). Що се отнася до циганската етническа група, преобладава-щата част (180 326, или 48.6%) са с източно-православно вероизповедание, а малко повече от една четвърт (27.9%) са с мюсюлманско. Нещо, което специално трябва да се подчертае, е, че повече от половината от протестантите в България (24 651 души) са от цигански произход. Фактически цялото увеличение на лицата, самоопределили се като протестанти през последните 8 години се дължи на увеличението на техния брой сред циганите.

Първият факт, който бие на очи, това е несъвпадението между етнична и религиозна идентич-ност. Имаме двуверски етноси – българи и цигани, но имаме и полиетнични религиозни общности. Самите българи са разделени на три вери – православни, католици и мюсюлмани. Въпросът ще се усложни още, ако потърсим езиковата идентичност на тези групи. Тук данните са недостатъчни, но в преобладаващата си част населението или говори само български език, или е носител на билинг-визъм, а в някои случаи дори на трилингвизъм (татарите). В масовия случай основният език за об-щуване вече е българският. Езиковото ни землище е реалност в един нов смисъл, защото тази нова общност отдавна е надрасла диалектното си битие. Така че общностната система не се покрива с етничната и религиозната.

До същия извод ще стигнем, разглеждайки културата. Ако българската национална култура е вече реалност, то другите етнични общности или нямат този тип характеристика на културната си са-моличност, или я осъществяват частично тогава, когато вън от етничното ни землище имат “своя” национална култура – гърци, турци, евреи и т.н. Получава се културно взаимодействие, което води до национален културен интегритет. Този интегритет не лишава етничните, религиозните и езиковите общности от култура, а това ще рече и от общностна идентичност. Тук обаче нещата са твърде слож-ни, за да бъдат определени еднозначно. Самата българска идентичност се изявява – както и досега – чрез един етнокултурен регионализъм, под който откриваме регионалното самосъзнание на рупци и шопи, на македонци и торлаци, на гребенци и балканджии и т.н. Този регионализъм се обогатява и от една селищна идентичност, както и от една локална идентичност – Троянско, Берковско, Тузлука и т.н. Тези три равнища имат различни маркери за идентичност и различни системи за общностен интегритет. Те не са етничен агрегат, а нормални варианти на българската култура, които не бива да подценяваме. Те не са “чисти”, затворени в себе си етнокултурни системи. Дори селото с неговата склонност към етнична ендогамия в случаите, когато е общество с различни религиозни, езикови и други идентификации, развива връзки и взаимодействия, които го интегрират като селищна общ-ност. Ако не забравяме и задължителния билингвизъм, нещата ще се усложнят.

Последното е важно в два плана: имаме културни кодове, които интегрират отделната общност в параметрите на селищния организъм и кодове от по-висок статус, които интегрират селищната общност на друго културно равнище. По същия начин бихме могли да разгледаме и регионалните общности. Регионалната идентичност е плод на междугрупови взаимодействия. Нормално е обаче кодовете с повишен интегративен статус да бъдат ориентирани към националния език и към нацио-налната култура, което не отрича, а предполага религиозно, езиково и друго многообразие. Дис-кусионно е обаче към кой национален език и към коя национална култура. В годините след 1989 г. единството на българската нация беше силно накърнено. В България се развиха уникални дезинтег-

- 29 -

рационни процеси, довели до това, че едно малцинство, каквото представлява тюркоезичното, аси-милира други малцинства (татарското, циганското и казълбашкото), та дори и част от мнозинството (българите-мохамедани). В исторически план това вече се е случило с българските юруци и черкези, които са асимилирани и придобиват турско самосъзнание.

Все пак логиката на историческия процес у нас доведе до потребност от движение към българ-ския език и към българската култура. Разбирани като национален език и като национална култура. Тази логика не отрича, а предполага многообразието като необходимост на един нов тип общност – българската нация. Обратното означава разрушаване единството на българския етнос и по-нататък – на обществото. И дотолкова, доколкото държавата е политически гарант на нацията – и на самата държава. Преодоляването на това разрушение е било и остава потребност на нацията, на общество-то, на държавата.

- 30 -

Приложения

1. Населението на България през 1992 г. по области, общини и етническа група – таблица с коли-чествени данни.

2. Населението на България през 2001 г. по области, общини и етническа група – таблица с коли-чествени данни.

3. Населението на България през 1992 г. по области, общини и етническа група – таблица с про-центни данни.

4. Населението на България през 2001 г. по области, общини и етническа група – таблица с про-центни данни.

5. Промяна в броя на населението между 1992 г. и 2001 г. по области и общини – сравнителна таб-лица с количествени данни.

6. Промяна в броя на населението между 1992 г. и 2001 г. по области и общини – сравнителна таб-лица с процентни данни.

7. Сравнителна таблица с промените в броя на населението по процентен и количествен признак между 1992 г. и 2001 г. по области и общини.

8. Карта на разпределението на българското население по общини (според преброяването от 1992 г.)

9. Карта на разпределението на тюркоезичното население по общини (според преброяването от 1992 г.)

10. Карта на разпределението на циганското население по общини (според преброяването от 1992 г.)

11. Карта на общините, в които тюркоезичното население е мнозинство (според преброяването от 1992 г.)

12. Карта на общините, в които българското население е малцинство (според преброяването от 1992 г.)

13. Карта на разпределението на българското население по общини (според преброяването от 2001 г.)

14. Карта на разпределението на тюркоезичното население по общини (според преброяването от 2001 г.)

15. Карта на разпределението на циганското население по общини (според преброяването от 2001 г.)

16. Карта на общините, в които тюркоезичното население е мнозинство (според преброяването от 2001 г.)

17. Карта на общините, в които българското население е малцинство (според преброяването от 2001 г.)

- 31 -

1. Населението на България през 1992 г. по области, общини и етническа група – таблица с количествени данни

ОбластОбщина

ОбщоЕтническа група Непока-

заноБългарска Турска Циганска Друга

България 8487317 7271185 800052 313396 94203 8481

Обл. Благоевград 351637 296636 35975 8209 10769 48 Банско 14600 13560 446 233 358 3 Белица 12060 6946 4877 83 154 - Благоевград 78810 76410 97 1274 1006 23 Гоце Делчев 33074 23919 7434 668 1053 - Гърмен 15014 7737 6697 454 126 - Кресна 6947 6380 1 58 499 9 Петрич 57829 52233 506 2277 2801 12 Разлог 21558 20511 28 831 188 - Сандански 45097 41808 666 877 1745 1 Сатовча 18350 12532 5366 285 167 - Симитли 16840 15567 41 460 772 - Струмяни 7957 6755 44 215 943 - Хаджидимово 12147 9318 1817 136 876 - Якоруда 11354 2960 7955 358 81 -Област Бургас 440372 361159 58201 16120 4308 584 Айтос 32210 19864 9516 2648 182 - Бургас 210490 197324 7434 2606 2578 548 Камено 13289 11227 475 1464 87 36 Карнобат 32731 27940 2503 1848 440 - Малко Търново 6373 5950 127 269 27 - Несебър 18871 17614 738 307 212 - Поморие 27746 21078 5400 1027 241 - Приморско - - - - - - Руен 30881 3046 26221 1562 52 - Созопол 18542 16307 720 1360 155 - Средец 19155 17718 410 948 79 - Сунгурларе 16958 11266 4610 940 142 - Царево 13126 11825 47 1141 113 -Област Варна 462970 404246 33461 17077 8122 64 Аврен 9238 6988 1496 682 72 - Аксаково 17994 16232 264 1190 308 - Белослав 12237 10780 799 336 322 - Бяла 3787 3173 412 160 42 - Варна 314178 294322 9208 4028 6556 64 Ветрино 9322 7110 1573 494 145 -

- 32 -

Вълчи дол 14792 10667 2736 1361 28 - Долни чифлик 20944 14584 4073 2156 131 - Девня 8969 7299 819 678 173 - Дългопол 16514 8886 6787 715 126 - Провадия 27082 19090 3613 4228 151 - Суворово 7913 5115 1681 1049 68 -Обл. Велико Търново 318251 286878 20824 7236 3208 105 Велико Търново 93796 86930 5392 780 625 69 Горна Оряховица 58304 53741 1946 2174 443 - Елена 13581 10962 1833 729 57 - Златарица 5855 4932 618 68 237 - Лясковец 17479 16603 315 465 92 4 Павликени 33795 29963 1750 1254 828 - Полски Тръмбеш 22593 19715 1806 880 192 - Свищов 50177 45463 4049 337 304 24 Стражица 18759 15438 2504 400 409 8 Сухиндол 3912 3131 611 149 21 -Област Видин 151636 142645 295 7965 731 - Белоградчик 9921 9228 10 661 22 - Бойница 3330 3284 6 27 13 - Брегово 9181 9071 1 86 23 - Видин 85974 80179 223 5055 517 - Грамада 4126 4110 - 12 4 - Димово 10644 9728 26 840 50 - Кула 8676 8588 4 61 23 - Макреш 3624 3568 14 38 4 - Ново село 5227 5077 5 122 23 - Ружинци 7138 6328 4 761 45 - Чупрене 3795 3484 2 302 7 -Област Враца 270679 255763 1379 11927 1548 62 Борован 8086 7058 8 1003 17 - Бяла Слатина 36340 32568 504 3125 143 - Враца 94186 91034 145 2237 708 62 Кнежа 18640 17574 195 785 86 - Козлодуй 23939 22431 127 1120 261 - Криводол 14110 13050 13 1003 44 - Мездра 28987 28326 51 530 80 - Мизия 11487 11044 19 369 55 - Оряхово 17340 15908 267 1064 101 - Роман 9147 8808 30 278 31 - Хайредин 8417 7962 20 413 22 -Област Габрово 161987 148538 9629 1585 2089 146 Габрово 84333 81462 1498 262 975 136 Дряново 14118 12641 989 443 45 -

- 33 -

Севлиево 47086 38508 6805 797 966 10 Трявна 16450 15927 337 83 103 -Област Добрич 232780 177339 33939 18449 3035 18 Балчик 22367 16122 3181 2594 470 - Генерал Тошево 22931 18390 2378 1678 485 - град Добрич 104494 90366 9417 3518 1175 18 Добричка 28710 17903 5413 5088 306 - Каварна 18044 14364 1051 2329 300 - Крушари 7243 3274 3254 629 86 - Тервел 21483 9863 9141 2322 157 - Шабла 7508 7057 104 291 56 -Област Кърджали 203251 63603 136673 1802 811 362 Ардино 18174 4900 13208 2 64 - Джебел 10994 2047 8880 - 67 - Кирково 33112 11858 20788 355 111 - Крумовград 31268 8937 22216 32 83 - Кърджали 76155 32834 41383 1166 410 362 Момчилград 20836 2706 17836 231 63 - Черноочене 12712 321 12362 16 13 -Област Кюстендил 181347 174111 358 6057 786 35 Бобовдол 13655 13229 215 140 71 - Бобошево 4620 4585 2 27 6 - Дупница 55737 53867 16 1562 292 - Кочериново 7500 7461 1 18 20 - Кюстендил 78328 73820 79 4048 346 35 Невестино 5894 5827 14 38 15 - Рила 4410 4367 20 14 9 - Сапарева баня 9544 9330 2 192 20 - Трекляно 1659 1628 9 18 4 -Област Ловеч 190262 175143 7798 6384 930 7 Априлци 4720 4657 24 18 21 - Летница 6752 5940 750 27 35 - Ловеч 69225 63163 4610 1014 431 7 Луковит 23783 20885 535 2269 94 - Тетевен 25952 25062 72 690 128 - Троян 41284 38916 1631 575 162 - Угърчин 11014 10157 152 662 43 - Ябланица 7532 6363 24 1129 16 -Област Монтана 208198 187567 322 19079 1230 - Берковица 24999 22487 11 2221 280 - Бойчиновци 14247 12477 27 1631 112 - Брусарци 8069 7358 11 652 48 - Вълчедръм 15858 13324 35 2455 44 - Вършец 11066 10387 9 617 53 -

- 34 -

Георги Дамяново 5558 5278 - 260 20 - Лом 40260 33903 161 6015 181 - Медковец 6855 6188 5 643 19 - Монтана 67365 62910 63 3985 407 - Чипровци 6817 6763 - 13 41 - Якимово 7104 6492 - 587 25 -Област Пазарджик 326123 279284 22999 21810 2014 16 Батак 7639 4862 2710 30 37 - Белово 11756 11397 9 280 70 - Брацигово 12514 11652 730 78 54 - Велинград 43059 30348 10281 2210 220 - Лесичово 7289 6361 105 805 18 - Пазарджик 133685 118437 4986 9260 986 16 Панагюрище 32599 31705 68 719 107 - Пещера 22233 15912 2676 3409 236 - Ракитово 15764 13039 188 2453 84 - Септември 32935 29152 1236 2366 181 - Стрелча 6650 6419 10 200 21 -Област Перник 163307 160224 169 2142 657 115 Брезник 10432 10339 12 62 19 - Земен 5134 5103 10 12 9 - Ковачевци 2583 2576 - - 7 - Перник 111062 109420 85 957 485 115 Радомир 27206 26330 28 733 115 - Трън 6890 6456 34 378 22 -Област Плевен 346614 322189 14900 7111 2406 8 Белене 13857 12978 650 135 94 - Гулянци 20135 19437 564 47 87 - Д. Митрополия 29087 27812 517 627 131 - Долни Дъбник 17377 16292 573 413 99 - Искър (Пелово) 10228 10045 42 91 50 - Левски 29127 25591 2432 944 160 - Никопол 15840 12035 3672 40 93 - Плевен 160480 150141 5403 3466 1462 8 Пордим 9607 8592 891 101 23 - Червен бряг 40876 39266 156 1247 207 -Област Пловдив 739694 662961 46964 21146 8560 63 Асеновград 68188 52793 14257 928 197 13 Брезово 10396 9578 108 697 13 - Калояново 15144 14322 611 192 19 - Карлово 76369 67988 4477 3135 769 - Кричим - - - - - - Лъки 5199 4993 190 7 9 - Марица 32130 29234 1330 1517 49 -

- 35 -

Перущица - - - - - - Пловдив 341058 313259 17041 3640 7068 50 Първомай 35571 31089 2238 2173 71 - Раковски 28522 27103 322 1050 47 - Родопи 78802 68295 5894 4366 247 - Садово 17007 14862 268 1858 19 - Стамболийски - - - - - - Съединение 13348 12322 72 937 17 - Хисаря 17960 17123 156 646 35 -Област Разград 167410 78749 79490 7464 1549 158 Завет 13637 2960 9786 795 96 - Исперих 27936 8828 16989 1994 125 - Кубрат 27697 11852 13941 1424 476 4 Лозница 16704 6606 8787 1012 299 - Разград 61847 42632 16990 1712 359 154 Самуил 9585 1638 7243 525 179 - Цар Калоян 10004 4233 5754 2 15 -Област Русе 288702 236960 35230 11934 4426 152 Борово 8889 6402 1146 1168 173 - Бяла 19348 16427 955 1810 156 - Ветово 21017 8421 9604 2017 975 - Две могили 14027 8765 3591 1621 50 - Иваново 13089 10935 1226 766 162 - Русе 186737 168420 13432 2322 2411 152 Сливо поле 16123 9146 4814 1759 404 - Ценово 9472 8444 462 471 95 -Област Силистра 161063 99702 52812 6519 2030 - Алфатар 4630 3623 774 211 22 - Главиница 15579 5565 8785 1185 44 - Дулово 33509 7438 22762 2659 650 - Кайнарджа 6128 3042 2090 856 140 - Силистра 71889 60394 10062 594 839 - Ситово 7554 4681 2454 197 222 - Тутракан 21774 14959 5885 817 113 -Област Сливен 234785 192740 19419 18183 4262 181 Котел 23944 11906 7568 3953 517 - Нова Загора 49566 43816 3998 1536 216 - Сливен 144060 122888 5942 11793 3256 181 Твърдица 17215 14130 1911 901 273 -Област Смолян 154553 142901 10518 507 536 91 Баните 8200 7901 285 1 13 - Борино 4329 1742 2566 1 20 - Девин 16575 13912 2568 56 39 - Доспат 10489 8309 1897 226 57 -

- 36 -

Златоград 15592 15380 161 6 45 - Мадан 16834 14556 2189 2 56 31 Неделино 9273 9248 18 - 7 - Рудозем 11763 11361 368 - 34 - Смолян 50943 50062 387 192 242 60 Чепеларе 10555 10430 79 23 23 -Обл. София - град 1190126 1146509 4432 13902 19600 5683 Столична 1190126 1146509 4432 13902 19600 5683Област София 289962 276035 1032 11664 1231 - Антон 1873 1834 3 33 3 - Божурище 7453 7377 34 9 33 - Ботевград 38316 36491 32 1671 122 - Годеч 7545 7449 - 80 16 - Горна Малина 7552 7279 3 255 15 - Долна баня - - - - - - Драгоман 7504 7422 7 48 27 - Елин Пелин 24791 24013 152 514 112 - Етрополе 15178 14567 51 486 74 - Златица 6706 6442 53 189 22 - Ихтиман 19074 16349 145 2522 58 - Копривщица 3132 3110 8 4 10 - Костенец 16532 16089 4 390 49 - Костинброд 17951 17697 11 192 51 - Мирково 3534 3438 5 78 13 - Пирдоп 9579 9227 124 185 43 - Правец 10472 9771 26 640 35 - Самоков 51109 46094 333 4239 443 - Своге 26987 26906 3 18 60 - Сливница 11326 11191 3 90 42 - Чавдар 1569 1567 1 - 1 - Челопеч 1779 1722 34 21 2 -Обл. Стара Загора 397339 350771 18845 24143 3580 - Братя Даскалови 12393 10243 680 1433 37 - Гурково - - - - - - Гълъбово 17740 17017 140 530 53 - Казанлък 88761 77239 6706 3527 1289 - Мъглиж 25239 19308 753 4816 362 - Николаево - - - - - - Опан 4859 4664 70 108 17 - Павел баня 16950 9995 5388 1348 219 - Раднево 26244 24643 616 874 111 - Стара Загора 175451 161467 3296 9287 1401 - Чирпан 29702 26195 1196 2220 91 -Обл. Търговище 151339 90284 50931 9474 650 -

- 37 -

Антоново 8697 3514 4231 925 27 - Омуртаг 27000 6074 18424 2428 74 - Опака 8986 2893 6066 3 24 - Попово 40968 32000 6388 2453 127 - Търговище 65688 45803 15822 3665 398 -Област Хасково 306058 255500 34159 14111 1727 561 Димитровград 72818 66918 1561 3719 414 206 Ивайловград 10555 8842 1576 97 40 - Любимец 12604 11612 42 916 34 - Маджарово 4078 2305 1744 13 16 - Минерални бани 7583 3573 3781 215 14 - Свиленград 26704 24902 57 1672 73 - Симеоновград 11949 10959 135 819 36 - Стамболово 7662 2149 5170 326 17 - Тополовград 19075 17851 34 1141 49 - Харманли 31029 26585 2303 1999 142 - Хасково 102001 79804 17756 3194 892 355Област Шумен 220320 138633 64704 14727 2234 22В. Преслав (Преслав) 17682 12053 4038 1491 100 - Венец 9438 141 8682 588 27 - Върбица 11841 1934 8140 1716 51 - Каолиново 13556 1585 10743 1196 29 3 Каспичан 12002 9159 1303 1131 409 - Никола Козлево 8427 2940 4351 991 145 - Нови пазар 20985 14008 5015 1812 150 - Смядово 9519 7013 1890 566 50 - Хитрино 8684 1917 6725 7 35 - Шумен 108186 87883 13817 5229 1238 19Област Ямбол 176552 164115 4594 6669 1174 - Болярово 7454 6938 27 447 42 - Елхово 23995 22662 62 1179 92 - Стралджа 18787 16997 363 1343 84 - Тунджа 34819 32829 91 1694 205 - Ямбол 91497 84689 4051 2006 751 -

Забележки:1. Общините, чиито имена са сменени след 4.12.1992 г., са с наименованията си към 1.03.2001 г.

Старите имена са отбелязани в скоби. 2. Общините, създадени след 4.12.1992 г., са отбелязани в списъка, но без данни за населението

в тях.3. Общините, които са включени в границите на други области след 4.12.1992 г., тук са в областите,

в които се намират към 1.03.2001 г. Тяхното население е извадено от общия брой на населението в старата област и прибавено към общия брой на жителите на новата област. Такива са общините Лъки (от област Смолян към област Пловдив) и Ивайловград (от област Кърджали към област Хасково).

4. Общините са подредени според административното деление към 1.03.2001 г., което поделя страната на 28 области, а не според делението към 4.12.1992 г. на 8 области.

- 38 -

ОбластОбщина Общо

Етническа група Не се само-определя

Непока- заноБългарска Турска Циганска Друга

България 7928901 6655210 746664 370908 69204 62108 24807

Обл. Благоевград 341173 286491 31857 12405 5519 4242 659 Банско 13980 13437 14 364 109 31 25 Белица 9620 4059 4737 229 310 256 29 Благоевград 78133 74770 79 2022 765 300 197 Гоце Делчев 32571 22657 8317 462 549 533 53 Гърмен 14934 8399 4529 1258 40 685 23 Кресна 6255 6022 - 99 119 4 11 Петрич 57689 53129 443 3225 734 68 90 Разлог 22081 20555 27 1155 228 79 37 Сандански 43109 40367 692 1341 481 135 93 Сатовча 17889 11901 3203 391 688 1685 21 Симитли 16049 14906 36 836 157 76 38 Струмяни 6829 5977 27 400 308 104 13 Хаджидимово 10926 7732 1927 208 1002 42 15 Якоруда 11108 2580 7826 415 29 244 14Област Бургас 423547 338625 58636 19439 3728 1919 1200 Айтос 30549 17219 9614 3181 141 297 97 Бургас 209417 195290 7892 2770 2005 828 632 Камено 12453 10593 417 830 553 27 33 Карнобат 29871 24459 3157 1761 356 65 73 Малко Търново 4551 4018 74 408 13 13 25 Несебър 19113 17081 985 453 164 372 58 Поморие 27370 19543 5931 1592 160 97 47 Приморско 4079 3451 45 526 37 6 14 Руен 28833 2342 24585 1847 12 5 42 Созопол 14277 12047 707 1422 56 9 36 Средец 17396 14501 431 2181 50 166 67 Сунгурларе 15409 9257 4765 1208 115 25 39 Царево 10229 8824 33 1260 66 9 37Област Варна 462013 393884 37502 15462 9866 3830 1469 Аврен 8714 6108 1608 747 136 80 35 Аксаково 19118 15470 272 863 2305 140 68 Белослав 11131 9316 911 138 634 109 23 Бяла 3413 2652 434 253 24 41 9 Варна 320464 296407 12295 3748 4566 2406 1042 Ветрино 7023 4982 1447 423 98 52 21

2. Населението на България през 2001 г. по области, общини и етническа група – таблица с количествени данни

- 39 -

Вълчи дол 12973 8661 2699 1501 30 35 47 Долни чифлик 20217 12857 5390 717 1089 101 63 Девня 9683 7398 813 691 473 276 32 Дългопол 15901 7669 6785 1034 206 170 37 Провадия 25718 17772 3113 4342 76 339 76 Суворово 7658 4592 1735 1005 229 81 16Област В. Търново 293172 259099 22562 6064 2495 2014 938 Велико Търново 90432 83285 4919 786 390 725 327 Горна Оряховица 53131 48432 3148 1038 212 162 139 Елена 11339 8707 1756 694 24 105 53 Златарица 4948 3830 761 83 216 49 9 Лясковец 15570 14687 281 490 62 6 44 Павликени 31312 27010 2187 845 818 352 100 Полски Тръмбеш 18678 15107 2156 1031 236 55 93 Свищов 47629 42811 3719 406 165 413 115 Стражица 16504 12500 2886 585 356 134 43 Сухиндол 3629 2730 749 106 16 13 15Област Видин 130074 118543 139 9786 528 553 525 Белоградчик 8217 7085 - 1075 11 5 41 Бойница 2270 2250 - 2 7 6 5 Брегово 7515 7253 10 143 45 46 18 Видин 77480 70098 101 6113 388 442 338 Грамада 3196 3119 - 54 8 1 14 Димово 8783 7763 21 923 45 2 29 Кула 6792 6696 - 33 3 36 24 Макреш 2550 2477 1 51 2 7 12 Ново село 4206 4047 5 132 10 3 9 Ружинци 6061 5118 1 910 6 4 22 Чупрене 3004 2637 - 350 3 1 13Област Враца 243036 223692 2000 14899 608 984 853 Борован 7150 6384 11 707 12 6 30 Бяла Слатина 31292 25404 971 4426 50 312 129 Враца 85215 82081 94 2128 269 299 344 Кнежа 17079 15114 630 1120 29 147 39 Козлодуй 24367 22292 62 1775 123 51 64 Криводол 12274 11170 7 1027 4 13 53 Мездра 25879 24951 13 741 42 65 67 Мизия 9605 9093 10 461 12 6 23 Оряхово 15042 13192 159 1527 42 68 54 Роман 8148 7504 31 564 17 4 28 Хайредин 6985 6507 12 423 8 13 22Област Габрово 144125 131494 9109 1611 939 615 357 Габрово 74930 72551 876 427 648 223 205 Дряново 11705 10325 936 207 21 179 37

- 40 -

Севлиево 43099 34595 7169 898 215 128 94 Трявна 14391 14023 128 79 55 85 21Област Добрич 215217 164204 28231 18649 1588 1854 691 Балчик 22354 15485 3616 2753 305 116 79 Генерал Тошево 19422 15378 1692 1971 153 134 94 град Добрич 100000 86592 8002 3579 683 864 280 Добричка 25721 15966 4140 5052 200 288 75 Каварна 16688 13607 690 2052 166 102 71 Крушари 5924 2482 2391 729 3 306 13 Тервел 18728 8574 7616 2415 57 24 42 Шабла 6380 6120 84 98 21 20 37Област Кърджали 164019 55939 101116 1264 385 4565 750 Ардино 13649 4350 8764 1 15 470 49 Джебел 8661 1621 6648 1 14 341 36 Кирково 24220 10261 12790 105 20 993 51 Крумовград 19907 6838 11683 30 23 1207 126 Кърджали 69830 30209 36980 938 295 1016 392 Момчилград 17185 2384 14012 188 13 531 57 Черноочене 10567 276 10239 1 5 7 39Област Кюстендил 162534 152644 146 8294 416 508 526 Бобовдол 11755 11207 75 218 30 196 29 Бобошево 3695 3676 1 1 2 5 10 Дупница 51471 48268 12 2821 175 37 158 Кочериново 6607 6308 5 118 16 141 19 Кюстендил 70573 65168 42 4833 168 114 248 Невестино 4466 4426 - 8 9 2 21 Рила 3844 3712 9 94 6 5 18 Сапарева баня 8981 8750 2 200 7 8 14 Трекляно 1142 1129 - 1 3 - 9Област Ловеч 169951 152194 8476 6316 891 1522 552 Априлци 4137 4087 32 5 5 2 6 Летница 5607 4389 737 70 391 2 18 Ловеч 62165 55738 4378 1014 266 552 217 Луковит 21466 17517 1048 2446 35 340 80 Тетевен 23768 22288 358 642 69 348 63 Троян 37345 34815 1650 472 103 191 114 Угърчин 8561 7891 234 321 12 70 33 Ябланица 6902 5469 39 1346 10 17 21Област Монтана 182258 157507 235 22784 649 322 761 Берковица 22664 19188 12 3109 196 62 97 Бойчиновци 12258 9976 37 2066 60 90 29 Брусарци 6826 5583 - 1189 17 14 23 Вълчедръм 13146 10381 37 2650 17 5 56 Вършец 9870 8519 1 1272 34 21 23

- 41 -

Георги Дамяново 4461 4238 - 210 5 1 7 Лом 35077 28191 91 6480 86 63 166 Медковец 5661 4748 5 857 8 16 27 Монтана 61422 56907 24 3954 196 43 298 Чипровци 4988 4917 - 33 20 2 16 Якимово 5885 4859 28 964 10 5 19Област Пазарджик 310723 261260 20448 23970 1461 2978 606 Батак 7189 4283 2720 151 14 3 18 Белово 11069 10717 4 287 38 7 16 Брацигово 11596 10427 808 245 31 61 24 Велинград 42722 32738 5066 3015 241 1580 82 Лесичово 6633 5634 112 848 16 7 16 Пазарджик 127900 109738 6142 10598 638 516 268 Панагюрище 29818 28556 16 1073 66 60 47 Пещера 22037 15417 4366 1575 215 421 43 Ракитово 15868 11921 80 3561 105 181 20 Септември 29872 26179 1130 2285 87 134 57 Стрелча 6019 5650 4 332 10 8 15Област Перник 149832 145642 108 3035 375 270 402 Брезник 8532 8350 3 133 7 10 29 Земен 4139 4058 13 22 7 24 15 Ковачевци 2155 2139 - - - - 16 Перник 104625 102114 50 1770 280 190 221 Радомир 24754 23902 38 616 70 46 82 Трън 5627 5079 4 494 11 - 39Област Плевен 311985 280475 16931 9777 1702 2135 965 Белене 12581 11601 583 192 36 140 29 Гулянци 16752 16076 457 88 31 53 47 Долна Митрополия 25311 22280 1037 1381 70 454 89 Долни Дъбник 15701 12977 1573 825 240 45 41 Искър 9107 8731 72 193 34 51 26 Левски 25995 21093 2927 1387 112 425 51 Никопол 13656 9786 3604 136 33 64 33 Плевен 149142 137796 5344 3757 1024 677 544 Пордим 8179 7132 816 146 14 58 13 Червен бряг 35561 33003 518 1672 108 168 92Област Пловдив 715816 621338 52499 30196 7274 2869 1640 Асеновград 67235 50532 14621 1063 175 705 139 Брезово 8837 7589 34 1164 15 3 32 Калояново 13649 12396 438 747 22 17 29 Карлово 70278 59744 4331 5238 645 178 142 Кричим 8535 5392 1346 1617 20 147 13 Лъки 4044 3877 59 13 3 84 8 Марица 32332 28760 1142 2180 64 148 38

- 42 -

Перущица 5387 4100 11 1261 11 - 4 Пловдив 338224 302858 22501 5192 5764 933 976 Първомай 31160 25832 2379 2708 48 138 55 Раковски 28383 24896 328 3056 37 33 33 Родопи 40815 34454 3987 1671 331 315 57 Садово 16786 14210 522 1985 39 6 24 Стамболийски 22303 20877 339 950 63 40 34 Съединение 12182 11109 200 840 9 5 19 Хисаря 15666 14712 261 511 28 117 37Област Разград 152417 67069 71963 8733 1444 2739 469 Завет 12333 2260 8429 1215 31 370 28 Исперих 25287 7570 15037 2209 83 292 96 Кубрат 24124 9714 12136 1480 553 171 70 Лозница 15067 5568 7568 1313 72 498 48 Разград 58874 37660 17138 2124 534 1246 172 Самуил 8164 1074 6354 381 159 158 38 Цар Калоян 8568 3223 5301 11 12 4 17Област Русе 266157 213408 37050 9703 3076 2071 849 Борово 7905 5183 1495 980 101 116 30 Бяла 17004 14091 1029 1468 197 166 53 Ветово 18774 6632 9297 2092 598 107 48 Две могили 12116 7083 3363 1517 26 94 33 Иваново 11092 9151 1349 432 104 19 37 Русе 178379 158309 14770 1904 1838 971 587 Сливо поле 12912 5884 5308 942 191 549 38 Ценово 7975 7075 439 368 21 49 23Област Силистра 142000 84178 48761 6478 1461 656 466 Алфатар 3990 3101 589 282 15 - 3 Главиница 13848 4318 8723 625 55 100 27 Дулово 30591 6206 20803 2789 591 121 81 Кайнарджа 5467 2333 2343 717 43 23 8 Силистра 61942 51519 8595 825 502 249 252 Ситово 6856 3870 2287 505 163 4 27 Тутракан 19306 12831 5421 735 92 159 68Област Сливен 218474 163188 22971 26777 3193 1597 748 Котел 21645 8778 6324 5917 380 103 143 Нова Загора 45754 34900 8316 1583 167 661 127 Сливен 136148 109582 6748 16171 2450 773 424 Твърдица 14927 9928 1583 3106 196 60 54Област Смолян 140066 122806 6212 686 250 9696 416 Баните 6765 6340 138 - 3 264 20 Борино 4109 1382 2524 2 - 197 4 Девин 15010 12038 2237 71 25 598 41 Доспат 10276 7614 263 173 3 2213 10

- 43 -

Златоград 14042 12968 52 - 16 981 25 Мадан 13812 11964 498 - 22 1277 51 Неделино 8715 8658 4 - 9 36 8 Рудозем 10875 9533 122 - 10 1185 25 Смолян 47230 43797 344 382 147 2357 203 Чепеларе 9232 8512 30 58 15 588 29Обл. София - град 1170842 1124240 6036 17885 13652 4645 4384 Столична 1170842 1124240 6036 17885 13652 4645 4384Област София 273240 253536 654 16748 821 661 820 Антон 1806 1740 6 53 2 4 1 Божурище 7985 7871 24 32 24 14 20 Ботевград 35939 32842 27 2783 86 90 111 Годеч 6604 6536 - 39 7 2 20 Горна Малина 7062 6433 10 539 12 53 15 Долна баня 4787 4027 - 722 10 11 17 Драгоман 6632 6510 4 51 12 20 35 Елин Пелин 24072 22877 167 873 66 43 46 Етрополе 13733 13381 28 186 56 49 33 Златица 6689 6375 42 221 19 2 30 Ихтиман 19303 15224 134 3822 37 38 48 Копривщица 2669 2650 2 - 7 - 10 Костенец 15142 14641 - 368 27 65 41 Костинброд 18015 17628 8 263 35 11 70 Мирково 3179 2877 22 188 7 75 10 Пирдоп 9352 8789 108 389 26 14 26 Правец 8995 8091 5 837 25 6 31 Самоков 42313 36628 45 5068 299 139 134 Своге 25409 25178 6 82 42 15 86 Сливница 10422 10204 4 156 17 9 32 Чавдар 1422 1415 - 6 1 - - Челопеч 1710 1619 12 70 4 1 4Обл. Стара Загора 370615 319379 18529 26804 2400 2308 1195 Братя Даскалови 11065 8774 971 1248 16 28 28 Гурково 5676 4885 374 383 13 12 9 Гълъбово 16182 15178 80 771 24 81 48 Казанлък 81533 69320 6466 4025 956 528 238 Мъглиж 12973 9364 530 2803 52 182 42 Николаево 4948 3346 179 1252 9 143 19 Опан 4142 3800 32 288 7 8 7 Павел баня 15891 8991 4478 2082 193 119 28 Раднево 24280 21903 406 1431 62 386 92 Стара Загора 167661 151444 2900 10969 1028 712 608 Чирпан 26264 22374 2113 1552 40 109 76Област Търговище 137689 76294 49495 9868 324 1259 449

- 44 -

Антоново 7593 2768 3869 898 7 16 35 Омуртаг 25212 5177 16995 2822 12 120 86 Опака 7786 2262 5508 4 2 2 8 Попово 36208 25827 7896 1821 67 489 108 Търговище 60890 40260 15227 4323 236 632 212Област Хасково 277478 224757 31266 17089 1143 2302 921 Димитровград 64852 58194 1130 4778 341 226 183 Ивайловград 8107 6595 939 80 28 435 30 Любимец 11536 10077 67 1309 30 10 43 Маджарово 2157 1385 753 8 3 - 8 Минерални бани 6838 2983 3489 290 16 50 10 Свиленград 25375 23145 97 1934 56 82 61 Симеоновград 10638 8776 40 1643 16 118 45 Стамболово 5833 1728 3647 410 12 13 23 Тополовград 15414 13795 25 1365 37 130 62 Харманли 27547 22988 2381 1873 60 106 139 Хасково 99181 75091 18698 3399 544 1132 317Област Шумен 204378 123084 59551 16457 2344 2350 592 Велики Преслав 16276 10542 3915 1383 146 253 37 Венец 8042 141 7320 466 1 92 22 Върбица 11249 1644 6700 2600 20 263 22 Каолиново 12544 1182 9935 1316 6 57 48 Каспичан 9808 6699 1389 1073 513 116 18 Никола Козлево 7157 1726 3667 1245 461 41 17 Нови пазар 19559 12457 5146 1603 147 144 62 Смядово 8242 5847 1936 364 48 23 24 Хитрино 7045 1238 5732 41 10 8 16 Шумен 104456 81608 13811 6366 992 1353 326Област Ямбол 156070 140240 4181 9729 672 644 604 Болярово 5638 5094 15 391 10 120 8 Елхово 20552 18623 55 1683 53 72 66 Стралджа 15828 13402 340 1905 46 76 59 Тунджа 31403 29154 67 1979 71 58 74 Ямбол 82649 73967 3704 3771 492 318 397

- 45 -

ОбластОбщина Общо

Етническа група Непока-заноБългарска Турска Циганска Друга

България 8487317 85,67% 9,43% 3,69% 1,11% 0,10%

Област Благоевград 351637 84,36% 10,23% 2,33% 3,06% 0,02% Банско 14600 92,88% 3,05% 1,60% 2,45% 0,02% Белица 12060 57,60% 40,44% 0,69% 1,27% - Благоевград 78810 96,95% 0,12% 1,62% 1,28% 0,03% Гоце Делчев 33074 72,32% 22,48% 2,02% 3,18% - Гърмен 15014 51,53% 44,61% 3,02% 0,84% - Кресна 6947 91,84% 0,01% 0,83% 7,18% 0,14% Петрич 57829 90,32% 0,87% 3,94% 4,84% 0,03% Разлог 21558 95,14% 0,13% 3,85% 0,88% - Сандански 45097 92,71% 1,48% 1,94% 3,87% 0,00% Сатовча 18350 68,29% 29,24% 1,55% 0,92% - Симитли 16840 92,44% 0,24% 2,73% 4,59% - Струмяни 7957 84,89% 0,55% 2,70% 11,86% - Хаджидимово 12147 76,71% 14,96% 1,12% 7,21% - Якоруда 11354 26,07% 70,06% 3,15% 0,72% -Област Бургас 440372 82,01% 13,22% 3,66% 0,98% 0,13% Айтос 32210 61,67% 29,54% 8,22% 0,57% - Бургас 210490 93,75% 3,53% 1,24% 1,22% 0,26% Камено 13289 84,48% 3,57% 11,02% 0,65% 0,28% Карнобат 32731 85,36% 7,65% 5,65% 1,34% - Малко Търново 6373 93,36% 1,99% 4,22% 0,43% - Несебър 18871 93,34% 3,91% 1,63% 1,12% - Поморие 27746 75,97% 19,46% 3,70% 0,87% - Приморско - - - - - - Руен 30881 9,86% 84,91% 5,06% 0,17% - Созопол 18542 87,95% 3,88% 7,33% 0,84% - Средец 19155 92,50% 2,14% 4,95% 0,41% - Сунгурларе 16958 66,43% 27,18% 5,54% 0,85% - Царево 13126 90,09% 0,36% 8,69% 0,86% -Област Варна 462970 87,32% 7,23% 3,69% 1,75% 0,01% Аврен 9238 75,64% 16,19% 7,38% 0,79% - Аксаково 17994 90,21% 1,47% 6,61% 1,71% - Белослав 12237 88,09% 6,53% 2,75% 2,63% - Бяла 3787 83,79% 10,88% 4,22% 1,11% - Варна 314178 93,68% 2,93% 1,28% 2,09% 0,02% Ветрино 9322 76,27% 16,87% 5,30% 1,56% -

3. Населението на България през 1992 г. по области, общини и етническа група – таблица с процентни данни

- 46 -

Вълчи дол 14792 72,11% 18,50% 9,20% 0,19% - Долни чифлик 20944 69,63% 19,45% 10,29% 0,63% - Девня 8969 81,38% 9,13% 7,56% 1,93% - Дългопол 16514 53,81% 41,10% 4,33% 0,76% - Провадия 27082 70,49% 13,34% 15,61% 0,56% - Суворово 7913 64,64% 21,24% 13,26% 0,86% -Обл. Велико Търново 318251 90,14% 6,54% 2,27% 1,01% 0,04% Велико Търново 93796 92,68% 5,75% 0,83% 0,67% 0,07% Горна Оряховица 58304 92,17% 3,34% 3,73% 0,76% - Елена 13581 80,72% 13,50% 5,37% 0,41% - Златарица 5855 84,24% 10,56% 1,16% 4,04% - Лясковец 17479 94,99% 1,80% 2,66% 0,53% 0,02% Павликени 33795 88,66% 5,18% 3,71% 2,45% - Полски Тръмбеш 22593 87,26% 7,99% 3,90% 0,85% - Свищов 50177 90,61% 8,07% 0,67% 0,61% 0,04% Стражица 18759 82,30% 13,35% 2,13% 2,18% 0,04% Сухиндол 3912 80,04% 15,62% 3,81% 0,53% -Област Видин 151636 94,07% 0,19% 5,25% 0,49% - Белоградчик 9921 93,01% 0,10% 6,66% 0,23% - Бойница 3330 98,62% 0,18% 0,81% 0,39% - Брегово 9181 98,80% 0,01% 0,94% 0,25% - Видин 85974 93,26% 0,26% 5,88% 0,60% - Грамада 4126 99,61% - 0,29% 0,10% - Димово 10644 91,39% 0,24% 7,89% 0,48% - Кула 8676 98,99% 0,05% 0,70% 0,26% - Макреш 3624 98,45% 0,39% 1,05% 0,11% - Ново село 5227 97,13% 0,10% 2,33% 0,44% - Ружинци 7138 88,65% 0,06% 10,66% 0,63% - Чупрене 3795 91,81% 0,05% 7,96% 0,18% -Област Враца 270679 94,49% 0,51% 4,41% 0,57% 0,02% Борован 8086 87,29% 0,10% 12,40% 0,21% - Бяла Слатина 36340 89,62% 1,39% 8,60% 0,39% - Враца 94186 96,65% 0,15% 2,38% 0,75% 0,07% Кнежа 18640 94,28% 1,05% 4,21% 0,46% - Козлодуй 23939 93,70% 0,53% 4,68% 1,09% - Криводол 14110 92,49% 0,09% 7,11% 0,31% - Мездра 28987 97,72% 0,18% 1,83% 0,27% - Мизия 11487 96,14% 0,17% 3,21% 0,48% - Оряхово 17340 91,74% 1,54% 6,14% 0,58% - Роман 9147 96,29% 0,33% 3,04% 0,34% - Хайредин 8417 94,59% 0,24% 4,91% 0,26% -Област Габрово 161987 91,70% 5,94% 0,98% 1,29% 0,09% Габрово 84333 96,60% 1,78% 0,31% 1,16% 0,15% Дряново 14118 89,54% 7,01% 3,14% 0,31% -

- 47 -

Севлиево 47086 81,78% 14,45% 1,69% 2,05% 0,03% Трявна 16450 96,82% 2,05% 0,50% 0,63% -Област Добрич 232780 76,18% 14,58% 7,93% 1,30% 0,01% Балчик 22367 72,08% 14,22% 11,60% 2,10% - Генерал Тошево 22931 80,20% 10,37% 7,32% 2,11% - град Добрич 104494 86,48% 9,01% 3,37% 1,12% 0,02% Добричка 28710 62,36% 18,85% 17,72% 1,07% - Каварна 18044 79,61% 5,82% 12,91% 1,66% - Крушари 7243 45,20% 44,93% 8,68% 1,19% - Тервел 21483 45,91% 42,55% 10,81% 0,73% - Шабла 7508 93,99% 1,39% 3,88% 0,74% -Област Кърджали 203251 31,29% 67,24% 0,89% 0,40% 0,18% Ардино 18174 26,96% 72,68% 0,01% 0,35% - Джебел 10994 18,62% 80,77% - 0,61% - Кирково 33112 35,81% 62,78% 1,07% 0,34% - Крумовград 31268 28,58% 71,05% 0,10% 0,27% - Кърджали 76155 43,11% 54,34% 1,53% 0,54% 0,48% Момчилград 20836 12,99% 85,60% 1,11% 0,30% - Черноочене 12712 2,53% 97,25% 0,13% 0,09% -Област Кюстендил 181347 96,01% 0,20% 3,34% 0,43% 0,02% Бобовдол 13655 96,88% 1,57% 1,03% 0,52% - Бобошево 4620 99,24% 0,04% 0,58% 0,14% - Дупница 55737 96,64% 0,03% 2,80% 0,53% - Кочериново 7500 99,48% 0,01% 0,24% 0,27% - Кюстендил 78328 94,24% 0,10% 5,17% 0,44% 0,05% Невестино 5894 98,86% 0,24% 0,64% 0,26% - Рила 4410 99,02% 0,45% 0,32% 0,21% - Сапарева баня 9544 97,76% 0,02% 2,01% 0,21% - Трекляно 1659 98,13% 0,54% 1,08% 0,25% -Област Ловеч 190262 92,05% 4,10% 3,36% 0,49% 0,00% Априлци 4720 98,67% 0,51% 0,38% 0,44% - Летница 6752 87,97% 11,11% 0,40% 0,52% - Ловеч 69225 91,24% 6,66% 1,46% 0,62% 0,02% Луковит 23783 87,81% 2,25% 9,54% 0,40% - Тетевен 25952 96,57% 0,28% 2,66% 0,49% - Троян 41284 94,26% 3,95% 1,39% 0,40% - Угърчин 11014 92,22% 1,38% 6,01% 0,39% -Област Монтана 208198 90,09% 0,15% 9,16% 0,60% - Берковица 24999 89,95% 0,04% 8,88% 1,13% - Бойчиновци 14247 87,58% 0,19% 11,45% 0,78% - Брусарци 8069 91,19% 0,14% 8,08% 0,59% - Вълчедръм 15858 84,02% 0,22% 15,48% 0,28% - Вършец 11066 93,86% 0,08% 5,58% 0,48% - Георги Дамяново 5558 94,96% - 4,68% 0,36% -

- 48 -

Лом 40260 84,21% 0,40% 14,94% 0,45% - Медковец 6855 90,27% 0,07% 9,38% 0,28% - Монтана 67365 93,39% 0,09% 5,92% 0,60% - Чипровци 6817 99,21% - 0,19% 0,60% - Якимово 7104 91,39% - 8,26% 0,35% -Област Пазарджик 326123 85,64% 7,05% 6,69% 0,62% 0,00% Батак 7639 63,65% 35,48% 0,39% 0,48% - Белово 11756 96,95% 0,08% 2,38% 0,59% - Брацигово 12514 93,11% 5,83% 0,62% 0,44% - Велинград 43059 70,48% 23,88% 5,13% 0,51% - Лесичово 7289 87,27% 1,44% 11,04% 0,25% - Пазарджик 133685 88,59% 3,73% 6,93% 0,74% 0,01% Панагюрище 32599 97,26% 0,21% 2,21% 0,32% - Пещера 22233 71,57% 12,04% 15,33% 1,06% - Ракитово 15764 82,71% 1,19% 15,56% 0,54% - Септември 32935 88,51% 3,75% 7,18% 0,56% - Стрелча 6650 96,53% 0,15% 3,01% 0,31% -Област Перник 163307 98,11% 0,10% 1,31% 0,40% 0,08% Брезник 10432 99,11% 0,12% 0,59% 0,18% - Земен 5134 99,40% 0,19% 0,23% 0,18% - Ковачевци 2583 99,73% - - 0,27% - Перник 111062 98,52% 0,08% 0,86% 0,44% 0,10% Радомир 27206 96,78% 0,10% 2,69% 0,43% - Трън 6890 93,70% 0,49% 5,49% 0,32% -Област Плевен 346614 92,95% 4,30% 2,05% 0,70% 0,00% Белене 13857 93,66% 4,69% 0,97% 0,68% - Гулянци 20135 96,53% 2,80% 0,23% 0,44% - Долна Митрополия 29087 95,62% 1,78% 2,16% 0,44% - Долни Дъбник 17377 93,76% 3,30% 2,38% 0,56% - Искър (Пелово) 10228 98,21% 0,41% 0,89% 0,49% - Левски 29127 87,86% 8,35% 3,24% 0,55% - Никопол 15840 75,98% 23,18% 0,25% 0,59% - Плевен 160480 93,56% 3,37% 2,16% 0,91% 0,00% Пордим 9607 89,43% 9,27% 1,05% 0,25% - Червен бряг 40876 96,06% 0,38% 3,05% 0,51% -Област Пловдив 739694 89,63% 6,35% 2,86% 1,15% 0,01% Асеновград 68188 77,42% 20,91% 1,36% 0,29% 0,02% Брезово 10396 92,13% 1,04% 6,70% 0,13% - Калояново 15144 94,57% 4,04% 1,27% 0,12% - Карлово 76369 89,03% 5,86% 4,11% 1,00% - Кричим - - - - - - Лъки 5199 96,04% 3,65% 0,13% 0,18% - Марица 32130 90,99% 4,14% 4,72% 0,15% - Перущица - - - - - -

- 49 -

Пловдив 341058 91,85% 5,00% 1,07% 2,07% 0,01% Първомай 35571 87,40% 6,29% 6,11% 0,20% - Раковски 28522 95,02% 1,13% 3,68% 0,17% - Родопи 78802 86,67% 7,48% 5,54% 0,31% - Садово 17007 87,39% 1,58% 10,92% 0,11% - Стамболийски - - - - - - Съединение 13348 92,31% 0,54% 7,02% 0,13% - Хисаря 17960 95,34% 0,87% 3,60% 0,19% -Област Разград 167410 47,04% 47,48% 4,46% 0,93% 0,09% Завет 13637 21,71% 71,76% 5,83% 0,70% - Исперих 27936 31,60% 60,81% 7,14% 0,45% - Кубрат 27697 42,79% 50,33% 5,14% 1,72% 0,02% Лозница 16704 39,55% 52,60% 6,06% 1,79% - Разград 61847 68,93% 27,47% 2,77% 0,58% 0,25% Самуил 9585 17,09% 75,57% 5,48% 1,86% - Цар Калоян 10004 42,31% 57,52% 0,02% 0,15% -Област Русе 288702 82,08% 12,20% 4,13% 1,53% 0,06% Борово 8889 72,02% 12,89% 13,14% 1,95% - Бяла 19348 84,90% 4,94% 9,35% 0,81% - Ветово 21017 40,07% 45,70% 9,60% 4,63% - Две могили 14027 62,49% 25,60% 11,56% 0,35% - Иваново 13089 83,54% 9,37% 5,85% 1,24% - Русе 186737 90,19% 7,19% 1,24% 1,29% 0,09% Сливо поле 16123 56,73% 29,86% 10,91% 2,50% - Ценово 9472 89,15% 4,88% 4,97% 1,00% -Област Силистра 161063 61,90% 32,79% 4,05% 1,26% - Алфатар 4630 78,25% 16,72% 4,56% 0,47% - Главиница 15579 35,72% 56,39% 7,61% 0,28% - Дулово 33509 22,20% 67,93% 7,94% 1,93% - Кайнарджа 6128 49,64% 34,11% 13,97% 2,28% - Силистра 71889 84,01% 14,00% 0,83% 1,16% - Ситово 7554 61,97% 32,49% 2,61% 2,93% - Тутракан 21774 68,70% 27,03% 3,75% 0,52% -Област Сливен 234785 82,09% 8,27% 7,74% 1,82% 0,08% Котел 23944 49,72% 31,61% 16,51% 2,16% - Нова Загора 49566 88,40% 8,07% 3,10% 0,43% - Сливен 144060 85,30% 4,12% 8,19% 2,26% 0,13% Твърдица 17215 82,08% 11,10% 5,23% 1,59% -Област Смолян 154553 92,46% 6,81% 0,33% 0,35% 0,05% Баните 8200 96,35% 3,48% 0,01% 0,16% - Борино 4329 40,24% 59,27% 0,02% 0,47% - Девин 16575 83,93% 15,49% 0,34% 0,24% - Доспат 10489 79,22% 18,09% 2,15% 0,54% - Златоград 15592 98,64% 1,03% 0,04% 0,29% -

- 50 -

Мадан 16834 86,47% 13,00% 0,01% 0,33% 0,19% Неделино 9273 99,73% 0,19% - 0,08% - Рудозем 11763 96,58% 3,13% - 0,29% - Смолян 50943 98,27% 0,76% 0,38% 0,48% 0,11% Чепеларе 10555 98,82% 0,75% 0,22% 0,21% -Област София - град 1190126 96,34% 0,37% 1,17% 1,65% 0,47% Столична 1190126 96,34% 0,37% 1,17% 1,65% 0,47%Област София 289962 95,20% 0,36% 4,02% 0,42% - Антон 1873 97,92% 0,16% 1,76% 0,16% - Божурище 7453 98,98% 0,46% 0,12% 0,44% - Ботевград 38316 95,24% 0,08% 4,36% 0,32% - Годеч 7545 98,73% - 1,06% 0,21% - Горна Малина 7552 96,39% 0,04% 3,38% 0,19% - Долна баня - - - - - - Драгоман 7504 98,91% 0,09% 0,64% 0,36% - Елин Пелин 24791 96,86% 0,61% 2,07% 0,46% - Етрополе 15178 95,97% 0,34% 3,20% 0,49% - Златица 6706 96,06% 0,79% 2,82% 0,33% - Ихтиман 19074 85,71% 0,76% 13,22% 0,31% - Копривщица 3132 99,30% 0,26% 0,13% 0,31% - Костенец 16532 97,32% 0,02% 2,36% 0,30% - Костинброд 17951 98,59% 0,06% 1,07% 0,28% - Мирково 3534 97,28% 0,14% 2,21% 0,37% - Пирдоп 9579 96,33% 1,29% 1,93% 0,45% - Правец 10472 93,31% 0,25% 6,11% 0,33% - Самоков 51109 90,19% 0,65% 8,29% 0,87% - Своге 26987 99,70% 0,01% 0,07% 0,22% - Сливница 11326 98,81% 0,03% 0,79% 0,37% - Чавдар 1569 99,88% 0,06% - 0,06% - Челопеч 1779 96,80% 1,91% 1,18% 0,11% -Област Стара Загора 397339 88,28% 4,74% 6,08% 0,90% - Братя Даскалови 12393 82,65% 5,49% 11,56% 0,30% - Гурково - - - - - - Гълъбово 17740 95,92% 0,79% 2,99% 0,30% - Казанлък 88761 87,02% 7,56% 3,97% 1,45% - Мъглиж 25239 76,50% 2,98% 19,08% 1,44% - Николаево - - - - - - Опан 4859 95,99% 1,44% 2,22% 0,35% - Павел баня 16950 58,97% 31,79% 7,95% 1,29% - Раднево 26244 93,90% 2,35% 3,33% 0,42% - Стара Загора 175451 92,03% 1,88% 5,29% 0,80% - Чирпан 29702 88,19% 4,03% 7,47% 0,31% -Област Търговище 151339 59,66% 33,65% 6,26% 0,43% - Антоново 8697 40,40% 48,65% 10,64% 0,31% -

- 51 -

Омуртаг 27000 22,50% 68,24% 8,99% 0,27% - Опака 8986 32,19% 67,51% 0,03% 0,27% - Попово 40968 78,11% 15,59% 5,99% 0,31% - Търговище 65688 69,73% 24,09% 5,58% 0,60% -Област Хасково 306058 83,48% 11,16% 4,61% 0,56% 0,19% Димитровград 72818 91,90% 2,14% 5,11% 0,57% 0,28% Ивайловград 10555 83,77% 14,93% 0,92% 0,38% - Любимец 12604 92,13% 0,33% 7,27% 0,27% - Маджарово 4078 56,52% 42,77% 0,32% 0,39% - Минерални бани 7583 47,12% 49,86% 2,84% 0,18% - Свиленград 26704 93,25% 0,21% 6,26% 0,28% - Симеоновград 11949 91,71% 1,13% 6,85% 0,31% - Стамболово 7662 28,05% 67,48% 4,25% 0,22% - Тополовград 19075 93,58% 0,18% 5,98% 0,26% - Харманли 31029 85,68% 7,42% 6,44% 0,46% - Хасково 102001 78,24% 17,41% 3,13% 0,87% 0,35%Област Шумен 220320 62,92% 29,37% 6,68% 1,01% 0,02% Велики Преслав 17682 68,17% 22,84% 8,43% 0,56% - Венец 9438 1,49% 91,99% 6,23% 0,29% - Върбица 11841 16,33% 68,74% 14,49% 0,44% - Каолиново 13556 11,69% 79,25% 8,82% 0,21% 0,03% Каспичан 12002 76,31% 10,86% 9,42% 3,41% - Никола Козлево 8427 34,89% 51,63% 11,76% 1,72% - Нови пазар 20985 66,75% 23,90% 8,63% 0,72% - Смядово 9519 73,67% 19,86% 5,95% 0,52% - Хитрино (Г. Хитрино) 8684 22,08% 77,44% 0,08% 0,40% - Шумен 108186 81,23% 12,77% 4,83% 1,14% 0,03%Област Ямбол 176552 92,96% 2,60% 3,78% 0,66% - Болярово 7454 93,08% 0,36% 6,00% 0,56% - Елхово 23995 94,44% 0,26% 4,91% 0,39% - Стралджа 18787 90,47% 1,93% 7,15% 0,45% - Тунджа 34819 94,28% 0,26% 4,87% 0,59% - Ямбол 91497 92,56% 4,43% 2,19% 0,82% -

Забележки:1. Общините, чиито имена са сменени след 4.12.1992 г., са с наименованията си към 1.03.2001 г.

Старите имена са отбелязани в скоби.2. Общините, създадени след 4.12.1992 г., са отбелязани в списъка, но без данни за населението в тях.3. Общините, които са включени в границите на други области след 4.12.1992 г., тук са в областите, в

които се намират към 1.03.2001 г. Тяхното население е извадено от общия брой на населението в старата област и прибавено към общия брой на жителите на новата област. Такива са общините Лъки (от област Смолян към област Пловдив) и Ивайловград (от област Кърджали към област Хасково).

4. Общините са подредени според административното деление към 1.03.2001 г., което поделя страната на 28 области, а не според делението към 4.12.1992 г. на 8 области.

5. Посочена процентна стойност от 0.00% показва наличие на население, чиито дял от общия брой е по-малък от 0.01%, но не се отбелязва с по-малка дроб.

- 52 -

ОбластОбщина Общо

Етническа група Не се самооп-ределя

Непока-заноБългарска Турска Циганска Друга

България 7928901 83,94% 9,42% 4,68% 0,87% 0,78% 0,31%

Област Благоевград 341173 83,97% 9,34% 3,64% 1,62% 1,24% 0,19% Банско 13980 96,12% 0,10% 2,60% 0,78% 0,22% 0,18% Белица 9620 42,19% 49,24% 2,38% 3,22% 2,66% 0,31% Благоевград 78133 95,70% 0,10% 2,59% 0,98% 0,38% 0,25% Гоце Делчев 32571 69,56% 25,53% 1,42% 1,69% 1,64% 0,16% Гърмен 14934 56,24% 30,33% 8,42% 0,27% 4,59% 0,15% Кресна 6255 96,27% - 1,58% 1,90% 0,06% 0,19% Петрич 57689 92,10% 0,77% 5,59% 1,27% 0,11% 0,16% Разлог 22081 93,09% 0,12% 5,23% 1,03% 0,36% 0,17% Сандански 43109 93,64% 1,61% 3,11% 1,12% 0,31% 0,21% Сатовча 17889 66,53% 17,90% 2,19% 3,85% 9,42% 0,11% Симитли 16049 92,88% 0,22% 5,21% 0,98% 0,47% 0,24% Струмяни 6829 87,52% 0,40% 5,86% 4,51% 1,52% 0,19% Хаджидимово 10926 70,77% 17,64% 1,90% 9,17% 0,38% 0,14% Якоруда 11108 23,23% 70,45% 3,74% 0,26% 2,20% 0,12%Област Бургас 423547 79,95% 13,84% 4,59% 0,88% 0,45% 0,29% Айтос 30549 56,37% 31,47% 10,41% 0,46% 0,97% 0,32% Бургас 209417 93,25% 3,77% 1,32% 0,96% 0,40% 0,30% Камено 12453 85,06% 3,35% 6,67% 4,44% 0,22% 0,26% Карнобат 29871 81,88% 10,57% 5,90% 1,19% 0,22% 0,24% Малко Търново 4551 88,29% 1,63% 8,97% 0,29% 0,29% 0,53% Несебър 19113 89,37% 5,15% 2,37% 0,86% 1,95% 0,30% Поморие 27370 71,40% 21,67% 5,82% 0,58% 0,35% 0,18% Приморско 4079 84,60% 1,10% 12,90% 0,91% 0,15% 0,34% Руен 28833 8,12% 85,27% 6,41% 0,04% 0,02% 0,14% Созопол 14277 84,38% 4,95% 9,96% 0,39% 0,06% 0,26% Средец 17396 83,36% 2,48% 12,54% 0,29% 0,95% 0,38% Сунгурларе 15409 60,08% 30,92% 7,84% 0,75% 0,16% 0,25% Царево 10229 86,26% 0,32% 12,32% 0,65% 0,09% 0,36%Област Варна 462013 85,25% 8,12% 3,35% 2,14% 0,83% 0,31% Аврен 8714 70,09% 18,45% 8,57% 1,56% 0,92% 0,41% Аксаково 19118 80,92% 1,42% 4,51% 12,06% 0,73% 0,36% Белослав 11131 83,69% 8,18% 1,24% 5,70% 0,98% 0,21% Бяла 3413 77,70% 12,72% 7,41% 0,70% 1,20% 0,27% Варна 320464 92,49% 3,84% 1,17% 1,42% 0,75% 0,33% Ветрино 7023 70,94% 20,60% 6,02% 1,40% 0,74% 0,30%

4. Населението на България през 2001 г. по области, общини и етническа група – таблица с процентни данни

- 53 -

Вълчи дол 12973 66,76% 20,80% 11,57% 0,23% 0,27% 0,37% Долни чифлик 20217 63,59% 26,66% 3,55% 5,39% 0,50% 0,31% Девня 9683 76,40% 8,40% 7,14% 4,88% 2,85% 0,33% Дългопол 15901 48,23% 42,67% 6,50% 1,30% 1,07% 0,23% Провадия 25718 69,10% 12,10% 16,88% 0,30% 1,32% 0,30% Суворово 7658 59,96% 22,66% 13,12% 2,99% 1,06% 0,21%Област Велико Търново 293172 88,38% 7,70% 2,07% 0,85% 0,69% 0,31% Велико Търново 90432 92,10% 5,44% 0,87% 0,43% 0,80% 0,36% Горна Оряховица 53131 91,16% 5,92% 1,95% 0,40% 0,30% 0,27% Елена 11339 76,79% 15,49% 6,12% 0,21% 0,93% 0,46% Златарица 4948 77,41% 15,38% 1,68% 4,37% 0,99% 0,17% Лясковец 15570 94,33% 1,80% 3,15% 0,40% 0,04% 0,28% Павликени 31312 86,26% 6,98% 2,70% 2,61% 1,12% 0,33% Полски Тръмбеш 18678 80,88% 11,54% 5,52% 1,26% 0,29% 0,51% Свищов 47629 89,88% 7,81% 0,85% 0,35% 0,87% 0,24% Стражица 16504 75,74% 17,49% 3,54% 2,16% 0,81% 0,26% Сухиндол 3629 75,23% 20,64% 2,92% 0,44% 0,36% 0,41%Област Видин 130074 91,14% 0,11% 7,52% 0,41% 0,43% 0,39% Белоградчик 8217 86,22% - 13,08% 0,13% 0,06% 0,51% Бойница 2270 99,12% - 0,09% 0,31% 0,26% 0,22% Брегово 7515 96,51% 0,13% 1,90% 0,60% 0,61% 0,25% Видин 77480 90,47% 0,13% 7,89% 0,50% 0,57% 0,44% Грамада 3196 97,59% - 1,69% 0,25% 0,03% 0,44% Димово 8783 88,39% 0,24% 10,51% 0,51% 0,02% 0,33% Кула 6792 98,59% - 0,49% 0,04% 0,53% 0,35% Макреш 2550 97,14% 0,04% 2,00% 0,08% 0,27% 0,47% Ново село 4206 96,22% 0,12% 3,13% 0,24% 0,07% 0,22% Ружинци 6061 84,44% 0,02% 15,01% 0,10% 0,07% 0,36% Чупрене 3004 87,78% - 11,65% 0,10% 0,03% 0,44%Област Враца 243036 92,04% 0,82% 6,13% 0,25% 0,40% 0,36% Борован 7150 89,29% 0,15% 9,89% 0,17% 0,08% 0,42% Бяла Слатина 31292 81,18% 3,10% 14,14% 0,16% 1,00% 0,42% Враца 85215 96,32% 0,11% 2,50% 0,32% 0,35% 0,40% Кнежа 17079 88,49% 3,69% 6,56% 0,17% 0,86% 0,23% Козлодуй 24367 91,48% 0,25% 7,28% 0,50% 0,22% 0,27% Криводол 12274 91,01% 0,06% 8,37% 0,03% 0,11% 0,42% Мездра 25879 96,41% 0,05% 2,86% 0,16% 0,25% 0,27% Мизия 9605 94,67% 0,10% 4,80% 0,12% 0,06% 0,25% Оряхово 15042 87,70% 1,06% 10,15% 0,28% 0,45% 0,36% Роман 8148 92,10% 0,38% 6,92% 0,21% 0,05% 0,34% Хайредин 6985 93,16% 0,17% 6,06% 0,11% 0,19% 0,31%Област Габрово 144125 91,24% 6,32% 1,12% 0,65% 0,43% 0,24% Габрово 74930 96,83% 1,17% 0,57% 0,86% 0,30% 0,27% Дряново 11705 88,21% 8,00% 1,77% 0,18% 1,53% 0,31%

- 54 -

Севлиево 43099 80,27% 16,63% 2,08% 0,50% 0,30% 0,22% Трявна 14391 97,44% 0,89% 0,55% 0,38% 0,59% 0,15%Област Добрич 215217 76,30% 13,12% 8,67% 0,74% 0,86% 0,31% Балчик 22354 69,27% 16,18% 12,32% 1,36% 0,52% 0,35% Генерал Тошево 19422 79,18% 8,71% 10,15% 0,79% 0,69% 0,48% град Добрич 100000 86,59% 8,00% 3,58% 0,68% 0,86% 0,29% Добричка 25721 62,07% 16,10% 19,64% 0,78% 1,12% 0,29% Каварна 16688 81,54% 4,13% 12,30% 0,99% 0,61% 0,43% Крушари 5924 41,90% 40,36% 12,31% 0,05% 5,17% 0,21% Тервел 18728 45,78% 40,67% 12,90% 0,30% 0,13% 0,22% Шабла 6380 95,92% 1,32% 1,54% 0,33% 0,31% 0,58%Област Кърджали 164019 34,11% 61,65% 0,77% 0,23% 2,78% 0,46% Ардино 13649 31,87% 64,21% 0,01% 0,11% 3,44% 0,36% Джебел 8661 18,72% 76,76% 0,01% 0,16% 3,94% 0,41% Кирково 24220 42,37% 52,81% 0,43% 0,08% 4,10% 0,21% Крумовград 19907 34,35% 58,69% 0,15% 0,12% 6,06% 0,63% Кърджали 69830 43,26% 52,96% 1,34% 0,42% 1,45% 0,57% Момчилград 17185 13,87% 81,54% 1,09% 0,08% 3,09% 0,33% Черноочене 10567 2,61% 96,90% 0,01% 0,05% 0,07% 0,36%Област Кюстендил 162534 93,92% 0,09% 5,10% 0,26% 0,31% 0,32% Бобовдол 11755 95,34% 0,64% 1,85% 0,26% 1,67% 0,24% Бобошево 3695 99,49% 0,03% 0,03% 0,05% 0,14% 0,26% Дупница 51471 93,78% 0,02% 5,48% 0,34% 0,07% 0,31% Кочериново 6607 95,47% 0,08% 1,79% 0,24% 2,13% 0,29% Кюстендил 70573 92,34% 0,06% 6,85% 0,24% 0,16% 0,35% Невестино 4466 99,10% - 0,18% 0,20% 0,04% 0,48% Рила 3844 96,57% 0,23% 2,45% 0,16% 0,13% 0,46% Сапарева баня 8981 97,43% 0,02% 2,23% 0,08% 0,09% 0,15% Трекляно 1142 98,86% - 0,09% 0,26% - 0,79%Област Ловеч 169951 89,55% 4,99% 3,72% 0,52% 0,90% 0,32% Априлци 4137 98,79% 0,77% 0,12% 0,12% 0,05% 0,15% Летница 5607 78,28% 13,14% 1,25% 6,97% 0,04% 0,32% Ловеч 62165 89,66% 7,04% 1,63% 0,43% 0,89% 0,35% Луковит 21466 81,60% 4,88% 11,39% 0,16% 1,59% 0,38% Тетевен 23768 93,77% 1,51% 2,70% 0,29% 1,46% 0,27% Троян 37345 93,22% 4,42% 1,26% 0,28% 0,51% 0,31% Угърчин 8561 92,17% 2,73% 3,75% 0,14% 0,82% 0,39% Ябланица 6902 79,24% 0,57% 19,50% 0,14% 0,25% 0,30%Област Монтана 182258 86,42% 0,13% 12,50% 0,36% 0,18% 0,41% Берковица 22664 84,66% 0,05% 13,72% 0,86% 0,27% 0,44% Бойчиновци 12258 81,38% 0,30% 16,85% 0,49% 0,73% 0,25% Брусарци 6826 81,79% - 17,42% 0,25% 0,21% 0,33% Вълчедръм 13146 78,97% 0,28% 20,16% 0,13% 0,04% 0,42% Вършец 9870 86,31% 0,01% 12,89% 0,34% 0,21% 0,24%

- 55 -

Георги Дамяново 4461 95,00% - 4,71% 0,11% 0,02% 0,16% Лом 35077 80,37% 0,26% 18,47% 0,25% 0,18% 0,47% Медковец 5661 83,87% 0,09% 15,14% 0,14% 0,28% 0,48% Монтана 61422 92,65% 0,04% 6,44% 0,32% 0,07% 0,48% Чипровци 4988 98,58% - 0,66% 0,40% 0,04% 0,32% Якимово 5885 82,57% 0,48% 16,38% 0,17% 0,08% 0,32%Област Пазарджик 310723 84,08% 6,58% 7,71% 0,47% 0,96% 0,20% Батак 7189 59,58% 37,84% 2,10% 0,19% 0,04% 0,25% Белово 11069 96,82% 0,04% 2,59% 0,34% 0,06% 0,15% Брацигово 11596 89,92% 6,97% 2,11% 0,27% 0,53% 0,20% Велинград 42722 76,63% 11,86% 7,06% 0,56% 3,70% 0,19% Лесичово 6633 84,94% 1,69% 12,78% 0,24% 0,11% 0,24% Пазарджик 127900 85,80% 4,80% 8,29% 0,50% 0,40% 0,21% Панагюрище 29818 95,77% 0,05% 3,60% 0,22% 0,20% 0,16% Пещера 22037 69,96% 19,81% 7,15% 0,98% 1,91% 0,19% Ракитово 15868 75,13% 0,50% 22,44% 0,66% 1,14% 0,13% Септември 29872 87,64% 3,78% 7,65% 0,29% 0,45% 0,19% Стрелча 6019 93,87% 0,07% 5,52% 0,17% 0,13% 0,24%Област Перник 149832 97,20% 0,07% 2,03% 0,25% 0,18% 0,27% Брезник 8532 97,87% 0,04% 1,56% 0,08% 0,12% 0,33% Земен 4139 98,04% 0,31% 0,53% 0,17% 0,58% 0,37% Ковачевци 2155 99,26% - - - - 0,74% Перник 104625 97,60% 0,05% 1,69% 0,27% 0,18% 0,21% Радомир 24754 96,56% 0,15% 2,49% 0,28% 0,19% 0,33% Трън 5627 90,26% 0,07% 8,78% 0,20% - 0,69%Област Плевен 311985 89,90% 5,43% 3,13% 0,55% 0,68% 0,31% Белене 12581 92,21% 4,63% 1,53% 0,29% 1,11% 0,23% Гулянци 16752 95,96% 2,73% 0,53% 0,19% 0,32% 0,27% Долна Митрополия 25311 88,02% 4,10% 5,46% 0,28% 1,79% 0,35% Долни Дъбник 15701 82,65% 10,02% 5,25% 1,53% 0,29% 0,26% Искър 9107 95,87% 0,79% 2,12% 0,37% 0,56% 0,29% Левски 25995 81,14% 11,26% 5,34% 0,43% 1,63% 0,20% Никопол 13656 71,66% 26,39% 1,00% 0,24% 0,47% 0,24% Плевен 149142 92,39% 3,58% 2,52% 0,69% 0,45% 0,37% Пордим 8179 87,20% 9,98% 1,79% 0,17% 0,71% 0,15% Червен бряг 35561 92,81% 1,46% 4,70% 0,30% 0,47% 0,26%Област Пловдив 715816 86,80% 7,33% 4,22% 1,02% 0,40% 0,23% Асеновград 67235 75,16% 21,75% 1,58% 0,26% 1,05% 0,20% Брезово 8837 85,88% 0,38% 13,17% 0,17% 0,03% 0,37% Калояново 13649 90,82% 3,21% 5,47% 0,16% 0,12% 0,22% Карлово 70278 85,01% 6,16% 7,45% 0,92% 0,25% 0,21% Кричим 8535 63,18% 15,77% 18,95% 0,23% 1,72% 0,15% Лъки 4044 95,87% 1,46% 0,32% 0,07% 2,08% 0,20% Марица 32332 88,95% 3,53% 6,74% 0,20% 0,46% 0,12%

- 56 -

Перущица 5387 76,11% 0,20% 23,41% 0,20% - 0,08% Пловдив 338224 89,54% 6,65% 1,54% 1,70% 0,28% 0,29% Първомай 31160 82,90% 7,63% 8,69% 0,15% 0,44% 0,19% Раковски 28383 87,71% 1,16% 10,77% 0,13% 0,12% 0,11% Родопи 40815 84,42% 9,77% 4,09% 0,81% 0,77% 0,14% Садово 16786 84,65% 3,11% 11,83% 0,23% 0,04% 0,14% Стамболийски 22303 93,61% 1,52% 4,26% 0,28% 0,18% 0,15% Съединение 12182 91,19% 1,64% 6,90% 0,07% 0,04% 0,16% Хисаря 15666 93,91% 1,67% 3,26% 0,18% 0,75% 0,23%Област Разград 152417 44,00% 47,21% 5,73% 0,95% 1,80% 0,31% Завет 12333 18,32% 68,35% 9,85% 0,25% 3,00% 0,23% Исперих 25287 29,94% 59,47% 8,74% 0,33% 1,15% 0,37% Кубрат 24124 40,27% 50,31% 6,13% 2,29% 0,71% 0,29% Лозница 15067 36,95% 50,23% 8,71% 0,48% 3,31% 0,32% Разград 58874 63,97% 29,11% 3,61% 0,91% 2,12% 0,28% Самуил 8164 13,16% 77,83% 4,67% 1,95% 1,94% 0,45% Цар Калоян 8568 37,62% 61,87% 0,13% 0,14% 0,05% 0,19%Област Русе 266157 80,18% 13,92% 3,65% 1,16% 0,78% 0,31% Борово 7905 65,57% 18,91% 12,40% 1,28% 1,47% 0,37% Бяла 17004 82,87% 6,05% 8,63% 1,16% 0,98% 0,31% Ветово 18774 35,33% 49,52% 11,14% 3,19% 0,57% 0,25% Две могили 12116 58,46% 27,76% 12,52% 0,21% 0,78% 0,27% Иваново 11092 82,50% 12,16% 3,89% 0,94% 0,17% 0,34% Русе 178379 88,75% 8,28% 1,07% 1,03% 0,54% 0,33% Сливо поле 12912 45,57% 41,11% 7,30% 1,48% 4,25% 0,29% Ценово 7975 88,71% 5,50% 4,61% 0,26% 0,62% 0,30%Област Силистра 142000 59,28% 34,34% 4,56% 1,03% 0,46% 0,33% Алфатар 3990 77,72% 14,76% 7,07% 0,38% - 0,07% Главиница 13848 31,18% 62,99% 4,51% 0,40% 0,72% 0,20% Дулово 30591 20,29% 68,00% 9,12% 1,93% 0,40% 0,26% Кайнарджа 5467 42,67% 42,86% 13,12% 0,79% 0,42% 0,14% Силистра 61942 83,17% 13,88% 1,33% 0,81% 0,40% 0,41% Ситово 6856 56,45% 33,36% 7,37% 2,38% 0,06% 0,38% Тутракан 19306 66,46% 28,08% 3,81% 0,48% 0,82% 0,35%Област Сливен 218474 74,69% 10,51% 12,26% 1,46% 0,73% 0,35% Котел 21645 40,55% 29,22% 27,34% 1,76% 0,48% 0,65% Нова Загора 45754 76,28% 18,18% 3,46% 0,36% 1,44% 0,28% Сливен 136148 80,49% 4,96% 11,88% 1,80% 0,57% 0,30% Твърдица 14927 66,51% 10,60% 20,81% 1,31% 0,40% 0,37%Област Смолян 140066 87,68% 4,44% 0,49% 0,18% 6,92% 0,29% Баните 6765 93,72% 2,04% - 0,04% 3,90% 0,30% Борино 4109 33,63% 61,43% 0,05% - 4,79% 0,10% Девин 15010 80,20% 14,90% 0,47% 0,17% 3,98% 0,28% Доспат 10276 74,09% 2,56% 1,68% 0,03% 21,54% 0,10%

- 57 -

Златоград 14042 92,35% 0,37% - 0,11% 6,99% 0,18% Мадан 13812 86,62% 3,61% - 0,16% 9,25% 0,36% Неделино 8715 99,35% 0,05% - 0,10% 0,41% 0,09% Рудозем 10875 87,66% 1,12% - 0,09% 10,90% 0,23% Смолян 47230 92,73% 0,73% 0,81% 0,31% 4,99% 0,43% Чепеларе 9232 92,20% 0,32% 0,63% 0,16% 6,37% 0,32%Област София - град 1170842 96,02% 0,52% 1,53% 1,17% 0,40% 0,36% Столична 1170842 96,02% 0,52% 1,53% 1,17% 0,40% 0,36%Област София 273240 92,79% 0,24% 6,13% 0,30% 0,24% 0,30% Антон 1806 96,35% 0,33% 2,93% 0,11% 0,22% 0,06% Божурище 7985 98,57% 0,30% 0,40% 0,30% 0,18% 0,25% Ботевград 35939 91,38% 0,08% 7,74% 0,24% 0,25% 0,31% Годеч 6604 98,97% - 0,59% 0,11% 0,03% 0,30% Горна Малина 7062 91,09% 0,14% 7,63% 0,17% 0,75% 0,22% Долна баня 4787 84,12% - 15,08% 0,21% 0,23% 0,36% Драгоман 6632 98,16% 0,06% 0,77% 0,18% 0,30% 0,53% Елин Пелин 24072 95,04% 0,69% 3,63% 0,27% 0,18% 0,19% Етрополе 13733 97,44% 0,20% 1,35% 0,41% 0,36% 0,24% Златица 6689 95,31% 0,63% 3,30% 0,28% 0,03% 0,45% Ихтиман 19303 78,87% 0,69% 19,80% 0,19% 0,20% 0,25% Копривщица 2669 99,29% 0,07% - 0,26% - 0,38% Костенец 15142 96,69% - 2,43% 0,18% 0,43% 0,27% Костинброд 18015 97,85% 0,04% 1,46% 0,19% 0,06% 0,40% Мирково 3179 90,50% 0,69% 5,91% 0,22% 2,36% 0,32% Пирдоп 9352 93,98% 1,15% 4,16% 0,28% 0,15% 0,28% Правец 8995 89,95% 0,06% 9,31% 0,28% 0,07% 0,33% Самоков 42313 86,56% 0,11% 11,98% 0,71% 0,33% 0,31% Своге 25409 99,09% 0,02% 0,32% 0,17% 0,06% 0,34% Сливница 10422 97,91% 0,04% 1,50% 0,16% 0,09% 0,30% Чавдар 1422 99,51% - 0,42% 0,07% - - Челопеч 1710 94,68% 0,70% 4,09% 0,23% 0,06% 0,24%Област Стара Загора 370615 86,18% 5,00% 7,23% 0,65% 0,62% 0,32% Братя Даскалови 11065 79,30% 8,78% 11,28% 0,14% 0,25% 0,25% Гурково 5676 86,06% 6,59% 6,75% 0,23% 0,21% 0,16% Гълъбово 16182 93,80% 0,49% 4,76% 0,15% 0,50% 0,30% Казанлък 81533 85,02% 7,93% 4,94% 1,17% 0,65% 0,29% Мъглиж 12973 72,18% 4,09% 21,61% 0,40% 1,40% 0,32% Николаево 4948 67,62% 3,62% 25,30% 0,18% 2,89% 0,39% Опан 4142 91,74% 0,77% 6,95% 0,17% 0,19% 0,18% Павел баня 15891 56,58% 28,18% 13,10% 1,21% 0,75% 0,18% Раднево 24280 90,21% 1,67% 5,89% 0,26% 1,59% 0,38% Стара Загора 167661 90,33% 1,73% 6,54% 0,61% 0,42% 0,37% Чирпан 26264 85,19% 8,05% 5,91% 0,15% 0,42% 0,28%Област Търговище 137689 55,41% 35,95% 7,17% 0,24% 0,91% 0,32%

- 58 -

Антоново 7593 36,45% 50,95% 11,83% 0,09% 0,21% 0,47% Омуртаг 25212 20,53% 67,41% 11,19% 0,05% 0,48% 0,34% Опака 7786 29,05% 70,74% 0,05% 0,03% 0,03% 0,10% Попово 36208 71,33% 21,81% 5,03% 0,19% 1,35% 0,29% Търговище 60890 66,12% 25,00% 7,10% 0,39% 1,04% 0,35%Област Хасково 277478 81,00% 11,27% 6,16% 0,41% 0,83% 0,33% Димитровград 64852 89,73% 1,74% 7,37% 0,53% 0,35% 0,28% Ивайловград 8107 81,35% 11,58% 0,99% 0,35% 5,37% 0,36% Любимец 11536 87,35% 0,58% 11,35% 0,26% 0,09% 0,37% Маджарово 2157 64,21% 34,91% 0,37% 0,14% - 0,37% Минерални бани 6838 43,62% 51,02% 4,24% 0,23% 0,73% 0,16% Свиленград 25375 91,21% 0,38% 7,62% 0,22% 0,32% 0,25% Симеоновград 10638 82,50% 0,38% 15,44% 0,15% 1,11% 0,42% Стамболово 5833 29,62% 62,52% 7,03% 0,21% 0,22% 0,40% Тополовград 15414 89,50% 0,16% 8,86% 0,24% 0,84% 0,40% Харманли 27547 83,45% 8,64% 6,80% 0,22% 0,38% 0,51% Хасково 99181 75,71% 18,85% 3,43% 0,55% 1,14% 0,32%Област Шумен 204378 60,22% 29,14% 8,05% 1,15% 1,15% 0,29% Велики Преслав 16276 64,77% 24,05% 8,50% 0,90% 1,55% 0,23% Венец 8042 1,75% 91,02% 5,79% 0,01% 1,14% 0,29% Върбица 11249 14,61% 59,56% 23,11% 0,18% 2,34% 0,20% Каолиново 12544 9,42% 79,20% 10,49% 0,05% 0,45% 0,39% Каспичан 9808 68,30% 14,16% 10,94% 5,23% 1,18% 0,19% Никола Козлево 7157 24,12% 51,24% 17,40% 6,44% 0,57% 0,23% Нови пазар 19559 63,69% 26,31% 8,20% 0,75% 0,74% 0,31% Смядово 8242 70,94% 23,49% 4,42% 0,58% 0,28% 0,29% Хитрино 7045 17,57% 81,36% 0,58% 0,14% 0,11% 0,24% Шумен 104456 78,13% 13,22% 6,09% 0,95% 1,30% 0,31%Област Ямбол 156070 89,86% 2,68% 6,23% 0,43% 0,41% 0,39% Болярово 5638 90,35% 0,27% 6,94% 0,18% 2,13% 0,13% Елхово 20552 90,61% 0,27% 8,19% 0,26% 0,35% 0,32% Стралджа 15828 84,67% 2,15% 12,04% 0,29% 0,48% 0,37% Тунджа 31403 92,84% 0,21% 6,30% 0,23% 0,18% 0,24% Ямбол 82649 89,50% 4,48% 4,56% 0,60% 0,38% 0,48%

- 59 -

5. П

ромя

на в

бро

я на

нас

елен

ието

меж

ду 1

992

г. и

2001

г. п

о об

ласт

и и

общ

ини

– ср

авни

телн

а та

блиц

а с

коли

чест

вени

дан

ни

Обла

ст

Общ

ина

Общ

оЕт

ниче

ска г

рупа

Непо

каза

ноНе

се са

- мо

опре

де-

ля 20

01 г.

Бълг

арск

аТу

рска

Цига

нска

Друг

а19

92 г.

2001

г.Пр

омян

а19

92 г.

2001

г.Пр

омян

а19

92 г.

2001

г.Пр

омян

а19

92 г.

2001

г.Пр

омян

а19

92 г.

2001

г.Пр

омян

а19

92 г.

2001

г.

Пром

яна

Бъ

лгар

ия84

8731

779

2890

1на

маля

ва72

7118

566

5521

0на

маля

ва80

0052

7466

64на

маля

ва31

3396

3709

08на

раст

ва94

203

6920

4на

маля

ва84

8124

807

нара

ства

6210

8

Обл

аст Б

лаго

евгр

ад35

1637

3411

73на

маля

ва29

6636

2864

91на

маля

ва35

975

3185

7на

маля

ва82

0912

405

нара

ства

1076

955

19на

маля

ва48

659

нара

ства

4242

Бан

ско

1460

013

980

нама

лява

1356

013

437

нама

лява

446

14на

маля

ва23

336

4на

раст

ва35

810

9на

маля

ва3

25на

раст

ва31

Бел

ица

1206

096

20на

маля

ва69

4640

59на

маля

ва48

7747

37на

маля

ва83

229

нара

ства

154

310

нара

ства

-29

нара

ства

256

Бла

гоев

град

7881

078

133

нама

лява

7641

074

770

нама

лява

9779

нама

лява

1274

2022

нара

ства

1006

765

нама

лява

2319

7на

раст

ва30

0 Г

оце Д

елче

в33

074

3257

1на

маля

ва23

919

2265

7на

маля

ва74

3483

17на

раст

ва66

846

2на

маля

ва10

5354

9на

маля

ва-

53на

раст

ва53

3 Г

ърме

н15

014

1493

4на

маля

ва77

3783

99на

раст

ва66

9745

29на

маля

ва45

412

58на

раст

ва12

640

нама

лява

-23

нара

ства

685

Кре

сна

6947

6255

нама

лява

6380

6022

нама

лява

1-

нама

лява

5899

нара

ства

499

119

нама

лява

911

нара

ства

4 П

етри

ч57

829

5768

9на

маля

ва52

233

5312

9на

раст

ва50

644

3на

маля

ва22

7732

25на

раст

ва28

0173

4на

маля

ва12

90на

раст

ва68

Раз

лог

2155

822

081

нара

ства

2051

120

555

нара

ства

2827

нама

лява

831

1155

нара

ства

188

228

нара

ства

-37

нара

ства

79 С

анда

нски

4509

743

109

нама

лява

4180

840

367

нама

лява

666

692

нара

ства

877

1341

нара

ства

1745

481

нама

лява

193

нара

ства

135

Сат

овча

1835

017

889

нама

лява

1253

211

901

нама

лява

5366

3203

нама

лява

285

391

нара

ства

167

688

нара

ства

-21

нара

ства

1685

Сим

итли

1684

016

049

нама

лява

1556

714

906

нама

лява

4136

нама

лява

460

836

нара

ства

772

157

нама

лява

-38

нара

ства

76 С

трум

яни

7957

6829

нама

лява

6755

5977

нама

лява

4427

нама

лява

215

400

нара

ства

943

308

нама

лява

-13

нара

ства

104

Хад

жиди

мово

1214

710

926

нама

лява

9318

7732

нама

лява

1817

1927

нара

ства

136

208

нара

ства

876

1002

нара

ства

-15

нара

ства

42 Я

кору

да11

354

1110

8на

маля

ва29

6025

80на

маля

ва79

5578

26на

маля

ва35

841

5на

раст

ва81

29на

маля

ва-

14на

раст

ва24

4О

блас

т Бур

гас

4403

7242

3547

нама

лява

3611

5933

8625

нама

лява

5820

158

636

нара

ства

1612

019

439

нара

ства

4308

3728

нама

лява

584

1200

нара

ства

1919

Айт

ос32

210

3054

9на

маля

ва19

864

1721

9на

маля

ва95

1696

14на

раст

ва26

4831

81на

раст

ва18

214

1на

маля

ва-

97на

раст

ва29

7 Б

урга

с21

0490

2094

17на

маля

ва19

7324

1952

90на

маля

ва74

3478

92на

раст

ва26

0627

70на

раст

ва25

7820

05на

маля

ва54

863

2на

раст

ва82

8 К

амен

о13

289

1245

3на

маля

ва11

227

1059

3на

маля

ва47

541

7на

маля

ва14

6483

0на

маля

ва87

553

нара

ства

3633

нама

лява

27 К

арно

бат

3273

129

871

нама

лява

2794

024

459

нама

лява

2503

3157

нара

ства

1848

1761

нама

лява

440

356

нама

лява

-73

нара

ства

65 М

алко

Тър

ново

6373

4551

нама

лява

5950

4018

нама

лява

127

74на

маля

ва26

940

8на

раст

ва27

13на

маля

ва-

25на

раст

ва13

Нес

ебър

1887

119

113

нара

ства

1761

417

081

нама

лява

738

985

нара

ства

307

453

нара

ства

212

164

нама

лява

-58

нара

ства

372

Пом

орие

2774

627

370

нама

лява

2107

819

543

нама

лява

5400

5931

нара

ства

1027

1592

нара

ства

241

160

нама

лява

-47

нара

ства

97 П

римо

рско

-40

79-

-34

51-

-45

--

526

--

37-

-14

-6

Руе

н30

881

2883

3на

маля

ва30

4623

42на

маля

ва26

221

2458

5на

маля

ва15

6218

47на

раст

ва52

12на

маля

ва-

42на

раст

ва5

Соз

опол

1854

214

277

нама

лява

1630

712

047

нама

лява

720

707

нама

лява

1360

1422

нара

ства

155

56на

маля

ва-

36на

раст

ва9

Сре

дец

1915

517

396

нама

лява

1771

814

501

нама

лява

410

431

нара

ства

948

2181

нара

ства

7950

нама

лява

-67

нара

ства

166

Сун

гурл

аре

1695

815

409

нама

лява

1126

692

57на

маля

ва46

1047

65на

раст

ва94

012

08на

раст

ва14

211

5на

маля

ва-

39на

раст

ва25

Цар

ево

1312

610

229

нама

лява

1182

588

24на

маля

ва47

33на

маля

ва11

4112

60на

раст

ва11

366

нама

лява

-37

нара

ства

9О

блас

т Вар

на46

2970

4620

13на

маля

ва40

4246

3938

84на

маля

ва33

461

3750

2на

раст

ва17

077

1546

2на

маля

ва81

2298

66на

раст

ва64

1469

нара

ства

3830

Авр

ен92

3887

14на

маля

ва69

8861

08на

маля

ва14

9616

08на

раст

ва68

274

7на

раст

ва72

136

нара

ства

-35

нара

ства

80

- 60 -

Акс

аков

о17

994

1911

8на

раст

ва16

232

1547

0на

маля

ва26

427

2на

раст

ва11

9086

3на

маля

ва30

823

05на

раст

ва-

68на

раст

ва14

0 Б

елос

лав

1223

711

131

нама

лява

1078

093

16на

маля

ва79

991

1на

раст

ва33

613

8на

маля

ва32

263

4на

раст

ва-

23на

раст

ва10

9 Б

яла

3787

3413

нама

лява

3173

2652

нама

лява

412

434

нара

ства

160

253

нара

ства

4224

нама

лява

-9

нара

ства

41 В

арна

3141

7832

0464

нара

ства

2943

2229

6407

нара

ства

9208

1229

5на

раст

ва40

2837

48на

маля

ва65

5645

66на

маля

ва64

1042

нара

ства

2406

Вет

рино

9322

7023

нама

лява

7110

4982

нама

лява

1573

1447

нама

лява

494

423

нама

лява

145

98на

маля

ва-

21на

раст

ва52

Въл

чи д

ол14

792

1297

3на

маля

ва10

667

8661

нама

лява

2736

2699

нама

лява

1361

1501

нара

ства

2830

нара

ства

-47

нара

ства

35 Д

олни

чиф

лик

2094

420

217

нама

лява

1458

412

857

нама

лява

4073

5390

нара

ства

2156

717

нама

лява

131

1089

нара

ства

-63

нара

ства

101

Дев

ня89

6996

83на

раст

ва72

9973

98на

раст

ва81

981

3на

маля

ва67

869

1на

раст

ва17

347

3на

раст

ва-

32на

раст

ва27

6 Д

ълго

пол

1651

415

901

нама

лява

8886

7669

нама

лява

6787

6785

нама

лява

715

1034

нара

ства

126

206

нара

ства

-37

нара

ства

170

Про

вади

я27

082

2571

8на

маля

ва19

090

1777

2на

маля

ва36

1331

13на

маля

ва42

2843

42на

раст

ва15

176

нама

лява

-76

нара

ства

339

Сув

оров

о79

1376

58на

маля

ва51

1545

92на

маля

ва16

8117

35на

раст

ва10

4910

05на

маля

ва68

229

нара

ства

-16

нара

ства

81О

бл. В

елик

о Тър

ново

3182

5129

3172

нама

лява

2868

7825

9099

нама

лява

2082

422

562

нара

ства

7236

6064

нама

лява

3208

2495

нама

лява

105

938

нара

ства

2014

Вел

ико Т

ърно

во93

796

9043

2на

маля

ва86

930

8328

5на

маля

ва53

9249

19на

маля

ва78

078

6на

раст

ва62

539

0на

маля

ва69

327

нара

ства

725

Гор

на О

ряхо

вица

5830

453

131

нама

лява

5374

148

432

нама

лява

1946

3148

нара

ства

2174

1038

нама

лява

443

212

нама

лява

-13

9на

раст

ва16

2 Е

лена

1358

111

339

нама

лява

1096

287

07на

маля

ва18

3317

56на

маля

ва72

969

4на

маля

ва57

24на

маля

ва-

53на

раст

ва10

5 З

лата

рица

5855

4948

нама

лява

4932

3830

нама

лява

618

761

нара

ства

6883

нара

ства

237

216

нама

лява

-9

нара

ства

49 Л

яско

вец

1747

915

570

нама

лява

1660

314

687

нама

лява

315

281

нама

лява

465

490

нара

ства

9262

нама

лява

444

нара

ства

6 П

авли

кени

3379

531

312

нама

лява

2996

327

010

нама

лява

1750

2187

нара

ства

1254

845

нама

лява

828

818

нама

лява

-10

0на

раст

ва35

2 П

олск

и Тр

ъмбе

ш22

593

1867

8на

маля

ва19

715

1510

7на

маля

ва18

0621

56на

раст

ва88

010

31на

раст

ва19

223

6на

раст

ва-

93на

раст

ва55

Сви

щов

5017

747

629

нама

лява

4546

342

811

нама

лява

4049

3719

нама

лява

337

406

нара

ства

304

165

нама

лява

2411

5на

раст

ва41

3 С

траж

ица

1875

916

504

нама

лява

1543

812

500

нама

лява

2504

2886

нара

ства

400

585

нара

ства

409

356

нама

лява

843

нара

ства

134

Сух

индо

л39

1236

29на

маля

ва31

3127

30на

маля

ва61

174

9на

раст

ва14

910

6на

маля

ва21

16на

маля

ва-

15на

раст

ва13

Обл

аст В

идин

1516

3613

0074

нама

лява

1426

4511

8543

нама

лява

295

139

нама

лява

7965

9786

нара

ства

731

528

нама

лява

-52

5на

раст

ва55

3 Б

елог

радч

ик99

2182

17на

маля

ва92

2870

85на

маля

ва10

-на

маля

ва66

110

75на

раст

ва22

11на

маля

ва-

41на

раст

ва5

Бой

ница

3330

2270

нама

лява

3284

2250

нама

лява

6-

нама

лява

272

нама

лява

137

нама

лява

-5

нара

ства

6 Б

рего

во91

8175

15на

маля

ва90

7172

53на

маля

ва1

10на

раст

ва86

143

нара

ства

2345

нара

ства

-18

нара

ства

46 В

идин

8597

477

480

нама

лява

8017

970

098

нама

лява

223

101

нама

лява

5055

6113

нара

ства

517

388

нама

лява

-33

8на

раст

ва44

2 Г

рама

да41

2631

96на

маля

ва41

1031

19на

маля

ва-

-бе

з про

мяна

1254

нара

ства

48

нара

ства

-14

нара

ства

1 Д

имов

о10

644

8783

нама

лява

9728

7763

нама

лява

2621

нама

лява

840

923

нара

ства

5045

нама

лява

-29

нара

ства

2 К

ула

8676

6792

нама

лява

8588

6696

нама

лява

4-

нама

лява

6133

нама

лява

233

нама

лява

-24

нара

ства

36 М

акре

ш36

2425

50на

маля

ва35

6824

77на

маля

ва14

1на

маля

ва38

51на

раст

ва4

2на

маля

ва-

12на

раст

ва7

Нов

о сел

о52

2742

06на

маля

ва50

7740

47на

маля

ва5

5бе

з про

мяна

122

132

нара

ства

2310

нама

лява

-9

нара

ства

3 Р

ужин

ци71

3860

61на

маля

ва63

2851

18на

маля

ва4

1на

маля

ва76

191

0на

раст

ва45

6на

маля

ва-

22на

раст

ва4

Чуп

рене

3795

3004

нама

лява

3484

2637

нама

лява

2-

нама

лява

302

350

нара

ства

73

нама

лява

-13

нара

ства

1О

блас

т Вра

ца27

0679

2430

36на

маля

ва25

5763

2236

92на

маля

ва13

7920

00на

раст

ва11

927

1489

9на

раст

ва15

4860

8на

маля

ва62

853

нара

ства

984

Бор

ован

8086

7150

нама

лява

7058

6384

нама

лява

811

нара

ства

1003

707

нама

лява

1712

нама

лява

-30

нара

ства

6 Б

яла С

лати

на36

340

3129

2на

маля

ва32

568

2540

4на

маля

ва50

497

1на

раст

ва31

2544

26на

раст

ва14

350

нама

лява

-12

9на

раст

ва31

2 В

раца

9418

685

215

нама

лява

9103

482

081

нама

лява

145

94на

маля

ва22

3721

28на

маля

ва70

826

9на

маля

ва62

344

нара

ства

299

Кне

жа18

640

1707

9на

маля

ва17

574

1511

4на

маля

ва19

563

0на

раст

ва78

511

20на

раст

ва86

29на

маля

ва-

39на

раст

ва14

7 К

озло

дуй

2393

924

367

нара

ства

2243

122

292

нама

лява

127

62на

маля

ва11

2017

75на

раст

ва26

112

3на

маля

ва-

64на

раст

ва51

- 61 -

Кри

водо

л14

110

1227

4на

маля

ва13

050

1117

0на

маля

ва13

7на

маля

ва10

0310

27на

раст

ва44

4на

маля

ва-

53на

раст

ва13

Мез

дра

2898

725

879

нама

лява

2832

624

951

нама

лява

5113

нама

лява

530

741

нара

ства

8042

нама

лява

-67

нара

ства

65 М

изия

1148

796

05на

маля

ва11

044

9093

нама

лява

1910

нама

лява

369

461

нара

ства

5512

нама

лява

-23

нара

ства

6 О

ряхо

во17

340

1504

2на

маля

ва15

908

1319

2на

маля

ва26

715

9на

маля

ва10

6415

27на

раст

ва10

142

нама

лява

-54

нара

ства

68 Р

оман

9147

8148

нама

лява

8808

7504

нама

лява

3031

нара

ства

278

564

нара

ства

3117

нама

лява

-28

нара

ства

4 Х

айре

дин

8417

6985

нама

лява

7962

6507

нама

лява

2012

нама

лява

413

423

нара

ства

228

нама

лява

-22

нара

ства

13О

блас

т Габ

рово

1619

8714

4125

нама

лява

1485

3813

1494

нама

лява

9629

9109

нама

лява

1585

1611

нара

ства

2089

939

нама

лява

146

357

нара

ства

615

Габ

рово

8433

374

930

нама

лява

8146

272

551

нама

лява

1498

876

нама

лява

262

427

нара

ства

975

648

нама

лява

136

205

нара

ства

223

Дря

ново

1411

811

705

нама

лява

1264

110

325

нама

лява

989

936

нама

лява

443

207

нама

лява

4521

нама

лява

-37

нара

ства

179

Сев

лиев

о47

086

4309

9на

маля

ва38

508

3459

5на

маля

ва68

0571

69на

раст

ва79

789

8на

раст

ва96

621

5на

маля

ва10

94на

раст

ва12

8 Т

рявн

а16

450

1439

1на

маля

ва15

927

1402

3на

маля

ва33

712

8на

маля

ва83

79на

маля

ва10

355

нама

лява

-21

нара

ства

85О

блас

т Доб

рич

2327

8021

5217

нама

лява

1773

3916

4204

нама

лява

3393

928

231

нама

лява

1844

918

649

нара

ства

3035

1588

нама

лява

1869

1на

раст

ва18

54 Б

алчи

к22

367

2235

4на

маля

ва16

122

1548

5на

маля

ва31

8136

16на

раст

ва25

9427

53на

раст

ва47

030

5на

маля

ва-

79на

раст

ва11

6 Г

енер

ал Т

ошев

о22

931

1942

2на

маля

ва18

390

1537

8на

маля

ва23

7816

92на

маля

ва16

7819

71на

раст

ва48

515

3на

маля

ва-

94на

раст

ва13

4 г

рад

Добр

ич10

4494

1000

00на

маля

ва90

366

8659

2на

маля

ва94

1780

02на

маля

ва35

1835

79на

раст

ва11

7568

3на

маля

ва18

280

нара

ства

864

Доб

ричк

а28

710

2572

1на

маля

ва17

903

1596

6на

маля

ва54

1341

40на

маля

ва50

8850

52на

маля

ва30

620

0на

маля

ва-

75на

раст

ва28

8 К

авар

на18

044

1668

8на

маля

ва14

364

1360

7на

маля

ва10

5169

0на

маля

ва23

2920

52на

маля

ва30

016

6на

маля

ва-

71на

раст

ва10

2 К

руш

ари

7243

5924

нама

лява

3274

2482

нама

лява

3254

2391

нама

лява

629

729

нара

ства

863

нама

лява

-13

нара

ства

306

Тер

вел

2148

318

728

нама

лява

9863

8574

нама

лява

9141

7616

нама

лява

2322

2415

нара

ства

157

57на

маля

ва-

42на

раст

ва24

Шаб

ла75

0863

80на

маля

ва70

5761

20на

маля

ва10

484

нама

лява

291

98на

маля

ва56

21на

маля

ва-

37на

раст

ва20

Обл

аст К

ърдж

али

2032

5116

4019

нама

лява

6360

355

939

нама

лява

1366

7310

1116

нама

лява

1802

1264

нама

лява

811

385

нама

лява

362

750

нара

ства

4565

Ард

ино

1817

413

649

нама

лява

4900

4350

нама

лява

1320

887

64на

маля

ва2

1на

маля

ва64

15на

маля

ва-

49на

раст

ва47

0 Д

жебе

л10

994

8661

нама

лява

2047

1621

нама

лява

8880

6648

нама

лява

-1

нара

ства

6714

нама

лява

-36

нара

ства

341

Кир

ково

3311

224

220

нама

лява

1185

810

261

нама

лява

2078

812

790

нама

лява

355

105

нама

лява

111

20на

маля

ва-

51на

раст

ва99

3 К

румо

вгра

д31

268

1990

7на

маля

ва89

3768

38на

маля

ва22

216

1168

3на

маля

ва32

30на

маля

ва83

23на

маля

ва-

126

нара

ства

1207

Кър

джал

и76

155

6983

0на

маля

ва32

834

3020

9на

маля

ва41

383

3698

0на

маля

ва11

6693

8на

маля

ва41

029

5на

маля

ва36

239

2на

раст

ва10

16 М

омчи

лгра

д20

836

1718

5на

маля

ва27

0623

84на

маля

ва17

836

1401

2на

маля

ва23

118

8на

маля

ва63

13на

маля

ва-

57на

раст

ва53

1 Ч

ерно

очен

е12

712

1056

7на

маля

ва32

127

6на

маля

ва12

362

1023

9на

маля

ва16

1на

маля

ва13

5на

маля

ва-

39на

раст

ва7

Обл

аст К

юст

енди

л18

1347

1625

34на

маля

ва17

4111

1526

44на

маля

ва35

814

6на

маля

ва60

5782

94на

раст

ва78

641

6на

маля

ва35

526

нара

ства

508

Боб

овдо

л13

655

1175

5на

маля

ва13

229

1120

7на

маля

ва21

575

нама

лява

140

218

нара

ства

7130

нама

лява

-29

нара

ства

196

Боб

ошев

о46

2036

95на

маля

ва45

8536

76на

маля

ва2

1на

маля

ва27

1на

маля

ва6

2на

маля

ва-

10на

раст

ва5

Дуп

ница

5573

751

471

нама

лява

5386

748

268

нама

лява

1612

нама

лява

1562

2821

нара

ства

292

175

нама

лява

-15

8на

раст

ва37

Коч

ерин

ово

7500

6607

нама

лява

7461

6308

нама

лява

15

нара

ства

1811

8на

раст

ва20

16на

маля

ва-

19на

раст

ва14

1 К

юст

енди

л78

328

7057

3на

маля

ва73

820

6516

8на

маля

ва79

42на

маля

ва40

4848

33на

раст

ва34

616

8на

маля

ва35

248

нара

ства

114

Нев

ести

но58

9444

66на

маля

ва58

2744

26на

маля

ва14

-на

маля

ва38

8на

маля

ва15

9на

маля

ва-

21на

раст

ва2

Рил

а44

1038

44на

маля

ва43

6737

12на

маля

ва20

9на

маля

ва14

94на

раст

ва9

6на

маля

ва-

18на

раст

ва5

Сап

арев

а бан

я95

4489

81на

маля

ва93

3087

50на

маля

ва2

2бе

з про

мяна

192

200

нара

ства

207

нама

лява

-14

нара

ства

8 Т

рекл

яно

1659

1142

нама

лява

1628

1129

нама

лява

9-

нама

лява

181

нама

лява

43

нама

лява

-9

нара

ства

-О

блас

т Лов

еч19

0262

1699

51на

маля

ва17

5143

1521

94на

маля

ва77

9884

76на

раст

ва63

8463

16на

маля

ва93

089

1на

маля

ва7

552

нара

ства

1522

Апр

илци

4720

4137

нама

лява

4657

4087

нама

лява

2432

нара

ства

185

нама

лява

215

нама

лява

-6

нара

ства

2

- 62 -

Лет

ница

6752

5607

нама

лява

5940

4389

нама

лява

750

737

нама

лява

2770

нара

ства

3539

1на

раст

ва-

18на

раст

ва2

Лов

еч69

225

6216

5на

маля

ва63

163

5573

8на

маля

ва46

1043

78на

маля

ва10

1410

14бе

з про

мяна

431

266

нама

лява

721

7на

раст

ва55

2 Л

уков

ит23

783

2146

6на

маля

ва20

885

1751

7на

маля

ва53

510

48на

раст

ва22

6924

46на

раст

ва94

35на

маля

ва-

80на

раст

ва34

0 Т

етев

ен25

952

2376

8на

маля

ва25

062

2228

8на

маля

ва72

358

нара

ства

690

642

нама

лява

128

69на

маля

ва-

63на

раст

ва34

8 Т

роян

4128

437

345

нама

лява

3891

634

815

нама

лява

1631

1650

нара

ства

575

472

нама

лява

162

103

нама

лява

-11

4на

раст

ва19

1 У

гърч

ин11

014

8561

нама

лява

1015

778

91на

маля

ва15

223

4на

раст

ва66

232

1на

маля

ва43

12на

маля

ва-

33на

раст

ва70

Ябл

аниц

а75

3269

02на

маля

ва63

6354

69на

маля

ва24

39на

раст

ва11

2913

46на

раст

ва16

10на

маля

ва-

21на

раст

ва17

Обл

аст М

онта

на20

8198

1822

58на

маля

ва18

7567

1575

07на

маля

ва32

223

5на

маля

ва19

079

2278

4на

раст

ва12

3064

9на

маля

ва-

761

нара

ства

322

Бер

кови

ца24

999

2266

4на

маля

ва22

487

1918

8на

маля

ва11

12на

раст

ва22

2131

09на

раст

ва28

019

6на

маля

ва-

97на

раст

ва62

Бой

чино

вци

1424

712

258

нама

лява

1247

799

76на

маля

ва27

37на

раст

ва16

3120

66на

раст

ва11

260

нама

лява

-29

нара

ства

90 Б

руса

рци

8069

6826

нама

лява

7358

5583

нама

лява

11-

нама

лява

652

1189

нара

ства

4817

нама

лява

-23

нара

ства

14 В

ълче

дръм

1585

813

146

нама

лява

1332

410

381

нама

лява

3537

нара

ства

2455

2650

нара

ства

4417

нама

лява

-56

нара

ства

5 В

ърш

ец11

066

9870

нама

лява

1038

785

19на

маля

ва9

1на

маля

ва61

712

72на

раст

ва53

34на

маля

ва-

23на

раст

ва21

Гео

рги

Дамя

ново

5558

4461

нама

лява

5278

4238

нама

лява

--

без п

ромя

на26

021

0на

маля

ва20

5на

маля

ва-

7на

раст

ва1

Лом

4026

035

077

нама

лява

3390

328

191

нама

лява

161

91на

маля

ва60

1564

80на

раст

ва18

186

нама

лява

-16

6на

раст

ва63

Мед

кове

ц68

5556

61на

маля

ва61

8847

48на

маля

ва5

5бе

з про

мяна

643

857

нара

ства

198

нама

лява

-27

нара

ства

16 М

онта

на67

365

6142

2на

маля

ва62

910

5690

7на

маля

ва63

24на

маля

ва39

8539

54на

маля

ва40

719

6на

маля

ва-

298

нара

ства

43 Ч

ипро

вци

6817

4988

нама

лява

6763

4917

нама

лява

--

без п

ромя

на13

33на

раст

ва41

20на

маля

ва-

16на

раст

ва2

Яки

мово

7104

5885

нама

лява

6492

4859

нама

лява

-28

нара

ства

587

964

нара

ства

2510

нама

лява

-19

нара

ства

5О

блас

т Паз

ардж

ик32

6123

3107

23на

маля

ва27

9284

2612

60на

маля

ва22

999

2044

8на

маля

ва21

810

2397

0на

раст

ва20

1414

61на

маля

ва16

606

нара

ства

2978

Бат

ак76

3971

89на

маля

ва48

6242

83на

маля

ва27

1027

20на

раст

ва30

151

нара

ства

3714

нама

лява

-18

нара

ства

3 Б

елов

о11

756

1106

9на

маля

ва11

397

1071

7на

маля

ва9

4на

маля

ва28

028

7на

раст

ва70

38на

маля

ва-

16на

раст

ва7

Бра

циго

во12

514

1159

6на

маля

ва11

652

1042

7на

маля

ва73

080

8на

раст

ва78

245

нара

ства

5431

нама

лява

-24

нара

ства

61 В

елин

град

4305

942

722

нама

лява

3034

832

738

нара

ства

1028

150

66на

маля

ва22

1030

15на

раст

ва22

024

1на

маля

ва-

82на

раст

ва15

80 Л

есич

ово

7289

6633

нама

лява

6361

5634

нама

лява

105

112

нара

ства

805

848

нара

ства

1816

нама

лява

-16

нара

ства

7 П

азар

джик

1336

8512

7900

нама

лява

1184

3710

9738

нама

лява

4986

6142

нара

ства

9260

1059

8на

раст

ва98

663

8на

маля

ва16

268

нара

ства

516

Пан

агю

рищ

е32

599

2981

8на

маля

ва31

705

2855

6на

маля

ва68

16на

маля

ва71

910

73на

раст

ва10

766

нама

лява

-47

нара

ства

60 П

ещер

а22

233

2203

7на

маля

ва15

912

1541

7на

маля

ва26

7643

66на

раст

ва34

0915

75на

маля

ва23

621

5на

маля

ва-

43на

раст

ва42

1 Р

акит

ово

1576

415

868

нара

ства

1303

911

921

нама

лява

188

80на

маля

ва24

5335

61на

раст

ва84

105

нара

ства

-20

нара

ства

181

Сеп

темв

ри32

935

2987

2на

маля

ва29

152

2617

9на

маля

ва12

3611

30на

маля

ва23

6622

85на

маля

ва18

187

нама

лява

-57

нара

ства

134

Стр

елча

6650

6019

нама

лява

6419

5650

нама

лява

104

нама

лява

200

332

нара

ства

2110

нама

лява

-15

нара

ства

8О

блас

т Пер

ник

1633

0714

9832

нама

лява

1602

2414

5642

нама

лява

169

108

нама

лява

2142

3035

нара

ства

657

375

нама

лява

115

402

нара

ства

270

Бре

зник

1043

285

32на

маля

ва10

339

8350

нама

лява

123

нама

лява

6213

3на

раст

ва19

7на

маля

ва-

29на

раст

ва10

Зем

ен51

3441

39на

маля

ва51

0340

58на

маля

ва10

13на

раст

ва12

22на

раст

ва9

7на

маля

ва-

15на

раст

ва24

Ков

ачев

ци25

8321

55на

маля

ва25

7621

39на

маля

ва-

-бе

з про

мяна

--

без п

ромя

на7

-на

маля

ва-

16на

раст

ва-

Пер

ник

1110

6210

4625

нама

лява

1094

2010

2114

нама

лява

8550

нама

лява

957

1770

нара

ства

485

280

нама

лява

115

221

нара

ства

190

Рад

омир

2720

624

754

нама

лява

2633

023

902

нама

лява

2838

нара

ства

733

616

нама

лява

115

70на

маля

ва-

82на

раст

ва46

Тръ

н68

9056

27на

маля

ва64

5650

79на

маля

ва34

4на

маля

ва37

849

4на

раст

ва22

11на

маля

ва-

39на

раст

ва-

Обл

аст П

леве

н34

6614

3119

85на

маля

ва32

2189

2804

75на

маля

ва14

900

1693

1на

раст

ва71

1197

77на

раст

ва24

0617

02на

маля

ва8

965

нара

ства

2135

Бел

ене

1385

712

581

нама

лява

1297

811

601

нама

лява

650

583

нама

лява

135

192

нара

ства

9436

нама

лява

-29

нара

ства

140

- 63 -

Гул

янци

2013

516

752

нама

лява

1943

716

076

нама

лява

564

457

нама

лява

4788

нара

ства

8731

нама

лява

-47

нара

ства

53 Д

олна

Мит

ропо

лия

2908

725

311

нама

лява

2781

222

280

нама

лява

517

1037

нара

ства

627

1381

нара

ства

131

70на

маля

ва-

89на

раст

ва45

4 Д

олни

Дъб

ник

1737

715

701

нама

лява

1629

212

977

нама

лява

573

1573

нара

ства

413

825

нара

ства

9924

0на

раст

ва-

41на

раст

ва45

Иск

ър (П

елов

о)10

228

9107

нама

лява

1004

587

31на

маля

ва42

72на

раст

ва91

193

нара

ства

5034

нама

лява

-26

нара

ства

51 Л

евск

и29

127

2599

5на

маля

ва25

591

2109

3на

маля

ва24

3229

27на

раст

ва94

413

87на

раст

ва16

011

2на

маля

ва-

51на

раст

ва42

5 Н

икоп

ол15

840

1365

6на

маля

ва12

035

9786

нама

лява

3672

3604

нама

лява

4013

6на

раст

ва93

33на

маля

ва-

33на

раст

ва64

Пле

вен

1604

8014

9142

нама

лява

1501

4113

7796

нама

лява

5403

5344

нама

лява

3466

3757

нара

ства

1462

1024

нама

лява

854

4на

раст

ва67

7 П

орди

м96

0781

79на

маля

ва85

9271

32на

маля

ва89

181

6на

маля

ва10

114

6на

раст

ва23

14на

маля

ва-

13на

раст

ва58

Чер

вен

бряг

4087

635

561

нама

лява

3926

633

003

нама

лява

156

518

нара

ства

1247

1672

нара

ства

207

108

нама

лява

-92

нара

ства

168

Обл

аст П

ловд

ив73

9694

7158

16на

маля

ва66

2961

6213

38на

маля

ва46

964

5249

9на

раст

ва21

146

3019

6на

раст

ва85

6072

74на

маля

ва63

1640

нара

ства

2869

Асе

новг

рад

6818

867

235

нама

лява

5279

350

532

нама

лява

1425

714

621

нара

ства

928

1063

нара

ства

197

175

нама

лява

1313

9на

раст

ва70

5 Б

резо

во10

396

8837

нама

лява

9578

7589

нама

лява

108

34на

маля

ва69

711

64на

раст

ва13

15на

раст

ва-

32на

раст

ва3

Кал

ояно

во15

144

1364

9на

маля

ва14

322

1239

6на

маля

ва61

143

8на

маля

ва19

274

7на

раст

ва19

22на

раст

ва-

29на

раст

ва17

Кар

лово

7636

970

278

нама

лява

6798

859

744

нама

лява

4477

4331

нама

лява

3135

5238

нара

ства

769

645

нама

лява

-14

2на

раст

ва17

8 К

ричи

м-

8535

--

5392

--

1346

--

1617

--

20-

-13

-14

7 Л

ъки

5199

4044

нама

лява

4993

3877

нама

лява

190

59на

маля

ва7

13на

раст

ва9

3на

маля

ва-

8на

раст

ва84

Мар

ица

3213

032

332

нара

ства

2923

428

760

нама

лява

1330

1142

нама

лява

1517

2180

нара

ства

4964

нара

ства

-38

нара

ства

148

Пер

ущиц

а-

5387

--

4100

--

11-

-12

61-

-11

--

4-

- П

ловд

ив34

1058

3382

24на

маля

ва31

3259

3028

58на

маля

ва17

041

2250

1на

раст

ва36

4051

92на

раст

ва70

6857

64на

маля

ва50

976

нара

ства

933

Пър

вома

й35

571

3116

0на

маля

ва31

089

2583

2на

маля

ва22

3823

79на

раст

ва21

7327

08на

раст

ва71

48на

маля

ва-

55на

раст

ва13

8 Р

аков

ски

2852

228

383

нама

лява

2710

324

896

нама

лява

322

328

нара

ства

1050

3056

нара

ства

4737

нама

лява

-33

нара

ства

33 Р

одоп

и78

802

4081

5на

маля

ва68

295

3445

4на

маля

ва58

9439

87на

маля

ва43

6616

71на

маля

ва24

733

1на

раст

ва-

57на

раст

ва31

5 С

адов

о17

007

1678

6на

маля

ва14

862

1421

0на

маля

ва26

852

2на

раст

ва18

5819

85на

раст

ва19

39на

раст

ва-

24на

раст

ва6

Ста

мбол

ийск

и-

2230

3-

-20

877

--

339

--

950

--

63-

-34

-40

Съе

дине

ние

1334

812

182

нама

лява

1232

211

109

нама

лява

7220

0на

раст

ва93

784

0на

маля

ва17

9на

маля

ва-

19на

раст

ва5

Хис

аря

1796

015

666

нама

лява

1712

314

712

нама

лява

156

261

нара

ства

646

511

нама

лява

3528

нама

лява

-37

нара

ства

117

Обл

аст Р

азгр

ад16

7410

1524

17на

маля

ва78

749

6706

9на

маля

ва79

490

7196

3на

маля

ва74

6487

33на

раст

ва15

4914

44на

маля

ва15

846

9на

раст

ва27

39 З

авет

1363

712

333

нама

лява

2960

2260

нама

лява

9786

8429

нама

лява

795

1215

нара

ства

9631

нама

лява

-28

нара

ства

370

Исп

ерих

2793

625

287

нама

лява

8828

7570

нама

лява

1698

915

037

нама

лява

1994

2209

нара

ства

125

83на

маля

ва-

96на

раст

ва29

2 К

убра

т27

697

2412

4на

маля

ва11

852

9714

нама

лява

1394

112

136

нама

лява

1424

1480

нара

ства

476

553

нара

ства

470

нара

ства

171

Лоз

ница

1670

415

067

нама

лява

6606

5568

нама

лява

8787

7568

нама

лява

1012

1313

нара

ства

299

72на

маля

ва-

48на

раст

ва49

8 Р

азгр

ад61

847

5887

4на

маля

ва42

632

3766

0на

маля

ва16

990

1713

8на

раст

ва17

1221

24на

раст

ва35

953

4на

раст

ва15

417

2на

раст

ва12

46 С

амуи

л95

8581

64на

маля

ва16

3810

74на

маля

ва72

4363

54на

маля

ва52

538

1на

маля

ва17

915

9на

маля

ва-

38на

раст

ва15

8 Ц

ар К

алоя

н10

004

8568

нама

лява

4233

3223

нама

лява

5754

5301

нама

лява

211

нара

ства

1512

нама

лява

-17

нара

ства

4О

блас

т Рус

е28

8702

2661

57на

маля

ва23

6960

2134

08на

маля

ва35

230

3705

0на

раст

ва11

934

9703

нама

лява

4426

3076

нама

лява

152

849

нара

ства

2071

Бор

ово

8889

7905

нама

лява

6402

5183

нама

лява

1146

1495

нара

ства

1168

980

нама

лява

173

101

нама

лява

-30

нара

ства

116

Бял

а19

348

1700

4на

маля

ва16

427

1409

1на

маля

ва95

510

29на

раст

ва18

1014

68на

маля

ва15

619

7на

раст

ва-

53на

раст

ва16

6 В

етов

о21

017

1877

4на

маля

ва84

2166

32на

маля

ва96

0492

97на

маля

ва20

1720

92на

раст

ва97

559

8на

маля

ва-

48на

раст

ва10

7 Д

ве м

огил

и14

027

1211

6на

маля

ва87

6570

83на

маля

ва35

9133

63на

маля

ва16

2115

17на

маля

ва50

26на

маля

ва-

33на

раст

ва94

Ива

ново

1308

911

092

нама

лява

1093

591

51на

маля

ва12

2613

49на

раст

ва76

643

2на

маля

ва16

210

4на

маля

ва-

37на

раст

ва19

- 64 -

Рус

е18

6737

1783

79на

маля

ва16

8420

1583

09на

маля

ва13

432

1477

0на

раст

ва23

2219

04на

маля

ва24

1118

38на

маля

ва15

258

7на

раст

ва97

1 С

ливо

пол

е16

123

1291

2на

маля

ва91

4658

84на

маля

ва48

1453

08на

раст

ва17

5994

2на

маля

ва40

419

1на

маля

ва-

38на

раст

ва54

9 Ц

енов

о94

7279

75на

маля

ва84

4470

75на

маля

ва46

243

9на

маля

ва47

136

8на

маля

ва95

21на

маля

ва-

23на

раст

ва49

Обл

аст С

илис

тра

1610

6314

2000

нама

лява

9970

284

178

нама

лява

5281

248

761

нама

лява

6519

6478

нама

лява

2030

1461

нама

лява

-46

6на

раст

ва65

6 А

лфат

ар46

3039

90на

маля

ва36

2331

01на

маля

ва77

458

9на

маля

ва21

128

2на

раст

ва22

15на

маля

ва-

3на

раст

ва-

Гла

вини

ца15

579

1384

8на

маля

ва55

6543

18на

маля

ва87

8587

23на

маля

ва11

8562

5на

маля

ва44

55на

раст

ва-

27на

раст

ва10

0 Д

улов

о33

509

3059

1на

маля

ва74

3862

06на

маля

ва22

762

2080

3на

маля

ва26

5927

89на

раст

ва65

059

1на

маля

ва-

81на

раст

ва12

1 К

айна

рджа

6128

5467

нама

лява

3042

2333

нама

лява

2090

2343

нара

ства

856

717

нама

лява

140

43на

маля

ва-

8на

раст

ва23

Сил

истр

а71

889

6194

2на

маля

ва60

394

5151

9на

маля

ва10

062

8595

нама

лява

594

825

нара

ства

839

502

нама

лява

-25

2на

раст

ва24

9 С

итов

о75

5468

56на

маля

ва46

8138

70на

маля

ва24

5422

87на

маля

ва19

750

5на

раст

ва22

216

3на

маля

ва-

27на

раст

ва4

Тут

рака

н21

774

1930

6на

маля

ва14

959

1283

1на

маля

ва58

8554

21на

маля

ва81

773

5на

маля

ва11

392

нама

лява

-68

нара

ства

159

Обл

аст С

ливе

н23

4785

2184

74на

маля

ва19

2740

1631

88на

маля

ва19

419

2297

1на

раст

ва18

183

2677

7на

раст

ва42

6231

93на

маля

ва18

174

8на

раст

ва15

97 К

отел

2394

421

645

нама

лява

1190

687

78на

маля

ва75

6863

24на

маля

ва39

5359

17на

раст

ва51

738

0на

маля

ва-

143

нара

ства

103

Нов

а Заг

ора

4956

645

754

нама

лява

4381

634

900

нама

лява

3998

8316

нара

ства

1536

1583

нара

ства

216

167

нама

лява

-12

7на

раст

ва66

1 С

ливе

н14

4060

1361

48на

маля

ва12

2888

1095

82на

маля

ва59

4267

48на

раст

ва11

793

1617

1на

раст

ва32

5624

50на

маля

ва18

142

4на

раст

ва77

3 Т

върд

ица

1721

514

927

нама

лява

1413

099

28на

маля

ва19

1115

83на

маля

ва90

131

06на

раст

ва27

319

6на

маля

ва-

54на

раст

ва60

Обл

аст С

моля

н15

4553

1400

66на

маля

ва14

2901

1228

06на

маля

ва10

518

6212

нама

лява

507

686

нара

ства

536

250

нама

лява

9141

6на

раст

ва96

96 Б

анит

е82

0067

65на

маля

ва79

0163

40на

маля

ва28

513

8на

маля

ва1

-на

маля

ва13

3на

маля

ва-

20на

раст

ва26

4 Б

орин

о43

2941

09на

маля

ва17

4213

82на

маля

ва25

6625

24на

маля

ва1

2на

раст

ва20

-на

маля

ва-

4на

раст

ва19

7 Д

евин

1657

515

010

нама

лява

1391

212

038

нама

лява

2568

2237

нама

лява

5671

нара

ства

3925

нама

лява

-41

нара

ства

598

Дос

пат

1048

910

276

нама

лява

8309

7614

нама

лява

1897

263

нама

лява

226

173

нама

лява

573

нама

лява

-10

нара

ства

2213

Зла

тогр

ад15

592

1404

2на

маля

ва15

380

1296

8на

маля

ва16

152

нама

лява

6-

нама

лява

4516

нама

лява

-25

нара

ства

981

Мад

ан16

834

1381

2на

маля

ва14

556

1196

4на

маля

ва21

8949

8на

маля

ва2

-на

маля

ва56

22на

маля

ва31

51на

раст

ва12

77 Н

едел

ино

9273

8715

нама

лява

9248

8658

нама

лява

184

нама

лява

--

без п

ромя

на7

9на

раст

ва-

8на

раст

ва36

Руд

озем

1176

310

875

нама

лява

1136

195

33на

маля

ва36

812

2на

маля

ва-

-бе

з про

мяна

3410

нама

лява

-25

нара

ства

1185

Смо

лян

5094

347

230

нама

лява

5006

243

797

нама

лява

387

344

нама

лява

192

382

нара

ства

242

147

нама

лява

6020

3на

раст

ва23

57 Ч

епел

аре

1055

592

32на

маля

ва10

430

8512

нама

лява

7930

нама

лява

2358

нара

ства

2315

нама

лява

-29

нара

ства

588

Обл

аст С

офия

- гр

ад11

9012

611

7084

2на

маля

ва11

4650

911

2424

0на

маля

ва44

3260

36на

раст

ва13

902

1788

5на

раст

ва19

600

1365

2на

маля

ва56

8343

84на

маля

ва46

45 С

толи

чна

1190

126

1170

842

нама

лява

1146

509

1124

240

нама

лява

4432

6036

нара

ства

1390

217

885

нара

ства

1960

013

652

нама

лява

5683

4384

нама

лява

4645

Обл

аст С

офия

2899

6227

3240

нама

лява

2760

3525

3536

нама

лява

1032

654

нама

лява

1166

416

748

нара

ства

1231

821

нама

лява

-82

0на

раст

ва66

1 А

нтон

1873

1806

нама

лява

1834

1740

нама

лява

36

нара

ства

3353

нара

ства

32

нама

лява

-1

нара

ства

4 Б

ожур

ище

7453

7985

нара

ства

7377

7871

нара

ства

3424

нама

лява

932

нара

ства

3324

нама

лява

-20

нара

ства

14 Б

отев

град

3831

635

939

нама

лява

3649

132

842

нама

лява

3227

нама

лява

1671

2783

нара

ства

122

86на

маля

ва-

111

нара

ства

90 Г

одеч

7545

6604

нама

лява

7449

6536

нама

лява

--

без п

ромя

на80

39на

маля

ва16

7на

маля

ва-

20на

раст

ва2

Гор

на М

алин

а75

5270

62на

маля

ва72

7964

33на

маля

ва3

10на

раст

ва25

553

9на

раст

ва15

12на

маля

ва-

15на

раст

ва53

Дол

на б

аня

-47

87-

-40

27-

--

--

722

--

10-

-17

-11

Дра

гома

н75

0466

32на

маля

ва74

2265

10на

маля

ва7

4на

маля

ва48

51на

раст

ва27

12на

маля

ва-

35на

раст

ва20

Ели

н Пе

лин

2479

124

072

нама

лява

2401

322

877

нама

лява

152

167

нара

ства

514

873

нара

ства

112

66на

маля

ва-

46на

раст

ва43

Етр

опол

е15

178

1373

3на

маля

ва14

567

1338

1на

маля

ва51

28на

маля

ва48

618

6на

маля

ва74

56на

маля

ва-

33на

раст

ва49

Зла

тица

6706

6689

нама

лява

6442

6375

нама

лява

5342

нама

лява

189

221

нара

ства

2219

нама

лява

-30

нара

ства

2

- 65 -

Ихт

иман

1907

419

303

нара

ства

1634

915

224

нама

лява

145

134

нама

лява

2522

3822

нара

ства

5837

нама

лява

-48

нара

ства

38 К

опри

вщиц

а31

3226

69на

маля

ва31

1026

50на

маля

ва8

2на

маля

ва4

-на

маля

ва10

7на

маля

ва-

10на

раст

ва-

Кос

тене

ц16

532

1514

2на

маля

ва16

089

1464

1на

маля

ва4

-на

маля

ва39

036

8на

маля

ва49

27на

маля

ва-

41на

раст

ва65

Кос

тинб

род

1795

118

015

нара

ства

1769

717

628

нама

лява

118

нама

лява

192

263

нара

ства

5135

нама

лява

-70

нара

ства

11 М

ирко

во35

3431

79на

маля

ва34

3828

77на

маля

ва5

22на

раст

ва78

188

нара

ства

137

нама

лява

-10

нара

ства

75 П

ирдо

п95

7993

52на

маля

ва92

2787

89на

маля

ва12

410

8на

маля

ва18

538

9на

раст

ва43

26на

маля

ва-

26на

раст

ва14

Пра

вец

1047

289

95на

маля

ва97

7180

91на

маля

ва26

5на

маля

ва64

083

7на

раст

ва35

25на

маля

ва-

31на

раст

ва6

Сам

оков

5110

942

313

нама

лява

4609

436

628

нама

лява

333

45на

маля

ва42

3950

68на

раст

ва44

329

9на

маля

ва-

134

нара

ства

139

Сво

ге26

987

2540

9на

маля

ва26

906

2517

8на

маля

ва3

6на

раст

ва18

82на

раст

ва60

42на

маля

ва-

86на

раст

ва15

Сли

вниц

а11

326

1042

2на

маля

ва11

191

1020

4на

маля

ва3

4на

раст

ва90

156

нара

ства

4217

нама

лява

-32

нара

ства

9 Ч

авда

р15

6914

22на

маля

ва15

6714

15на

маля

ва1

-на

маля

ва-

6на

раст

ва1

1бе

з про

мяна

--

нара

ства

- Ч

елоп

еч17

7917

10на

маля

ва17

2216

19на

маля

ва34

12на

маля

ва21

70на

раст

ва2

4на

раст

ва-

4на

раст

ва1

Обл

аст С

тара

Заг

ора

3973

3937

0615

нама

лява

3507

7131

9379

нама

лява

1884

518

529

нама

лява

2414

326

804

нара

ства

3580

2400

нама

лява

-11

95на

раст

ва23

08 Б

ратя

Дас

кало

ви12

393

1106

5на

маля

ва10

243

8774

нама

лява

680

971

нара

ства

1433

1248

нара

ства

3716

нама

лява

-28

нара

ства

28 Г

урко

во-

5676

--

4885

--

374

--

383

--

13-

-9

-12

Гъл

ъбов

о17

740

1618

2на

маля

ва17

017

1517

8на

маля

ва14

080

нама

лява

530

771

нара

ства

5324

нама

лява

-48

нара

ства

81 К

азан

лък

8876

181

533

нама

лява

7723

969

320

нама

лява

6706

6466

нама

лява

3527

4025

нара

ства

1289

956

нама

лява

-23

8на

раст

ва52

8 М

ъгли

ж25

239

1297

3на

маля

ва19

308

9364

нама

лява

753

530

нама

лява

4816

2803

нама

лява

362

52на

маля

ва-

42на

раст

ва18

2 Н

икол

аево

-49

48-

-33

46-

-17

9-

-12

52-

-9

--

19-

143

Опа

н48

5941

42на

маля

ва46

6438

00на

маля

ва70

32на

маля

ва10

828

8на

раст

ва17

7на

маля

ва-

7на

раст

ва8

Пав

ел б

аня

1695

015

891

нама

лява

9995

8991

нама

лява

5388

4478

нама

лява

1348

2082

нара

ства

219

193

нама

лява

-28

нара

ства

119

Рад

нево

2624

424

280

нама

лява

2464

321

903

нама

лява

616

406

нама

лява

874

1431

нара

ства

111

62на

маля

ва-

92на

раст

ва38

6 С

тара

Заг

ора

1754

5116

7661

нама

лява

1614

6715

1444

нама

лява

3296

2900

нама

лява

9287

1096

9на

раст

ва14

0110

28на

маля

ва-

608

нара

ства

712

Чир

пан

2970

226

264

нама

лява

2619

522

374

нама

лява

1196

2113

нара

ства

2220

1552

нама

лява

9140

нама

лява

-76

нара

ства

109

Обл

аст Т

ърго

вищ

е15

1339

1376

89на

маля

ва90

284

7629

4на

маля

ва50

931

4949

5на

маля

ва94

7498

68на

раст

ва65

032

4на

маля

ва-

449

нара

ства

1259

Ант

онов

о86

9775

93на

маля

ва35

1427

68на

маля

ва42

3138

69на

маля

ва92

589

8на

маля

ва27

7на

маля

ва-

35на

раст

ва16

Ому

ртаг

2700

025

212

нама

лява

6074

5177

нама

лява

1842

416

995

нама

лява

2428

2822

нара

ства

7412

нама

лява

-86

нара

ства

120

Опа

ка89

8677

86на

маля

ва28

9322

62на

маля

ва60

6655

08на

маля

ва3

4на

раст

ва24

2на

маля

ва-

8на

раст

ва2

Поп

ово

4096

836

208

нама

лява

3200

025

827

нама

лява

6388

7896

нара

ства

2453

1821

нама

лява

127

67на

маля

ва-

108

нара

ства

489

Тър

гови

ще

6568

860

890

нама

лява

4580

340

260

нама

лява

1582

215

227

нама

лява

3665

4323

нара

ства

398

236

нама

лява

-21

2на

раст

ва63

2О

блас

т Хас

ково

3060

5827

7478

нама

лява

2555

0022

4757

нама

лява

3415

931

266

нама

лява

1411

117

089

нара

ства

1727

1143

нама

лява

561

921

нара

ства

2302

Дим

итро

вгра

д72

818

6485

2на

маля

ва66

918

5819

4на

маля

ва15

6111

30на

маля

ва37

1947

78на

раст

ва41

434

1на

маля

ва20

618

3на

маля

ва22

6 И

вайл

овгр

ад10

555

8107

нама

лява

8842

6595

нама

лява

1576

939

нама

лява

9780

нама

лява

4028

нама

лява

-30

нара

ства

435

Лю

биме

ц12

604

1153

6на

маля

ва11

612

1007

7на

маля

ва42

67на

раст

ва91

613

09на

раст

ва34

30на

маля

ва-

43на

раст

ва10

Мад

жаро

во40

7821

57на

маля

ва23

0513

85на

маля

ва17

4475

3на

маля

ва13

8на

маля

ва16

3на

маля

ва-

8на

раст

ва-

Мин

ерал

ни б

ани

7583

6838

нама

лява

3573

2983

нама

лява

3781

3489

нама

лява

215

290

нара

ства

1416

нара

ства

-10

нара

ства

50 С

виле

нгра

д26

704

2537

5на

маля

ва24

902

2314

5на

маля

ва57

97на

раст

ва16

7219

34на

раст

ва73

56на

маля

ва-

61на

раст

ва82

Сим

еоно

вгра

д11

949

1063

8на

маля

ва10

959

8776

нама

лява

135

40на

маля

ва81

916

43на

раст

ва36

16на

маля

ва-

45на

раст

ва11

8 С

тамб

олов

о76

6258

33на

маля

ва21

4917

28на

маля

ва51

7036

47на

маля

ва32

641

0на

раст

ва17

12на

маля

ва-

23на

раст

ва13

Топ

олов

град

1907

515

414

нама

лява

1785

113

795

нама

лява

3425

нама

лява

1141

1365

нара

ства

4937

нама

лява

-62

нара

ства

130

- 66 -

Хар

манл

и31

029

2754

7на

маля

ва26

585

2298

8на

маля

ва23

0323

81на

раст

ва19

9918

73на

маля

ва14

260

нама

лява

-13

9на

раст

ва10

6 Х

аско

во10

2001

9918

1на

маля

ва79

804

7509

1на

маля

ва17

756

1869

8на

раст

ва31

9433

99на

раст

ва89

254

4на

маля

ва35

531

7на

маля

ва11

32О

блас

т Шум

ен22

0320

2043

78на

маля

ва13

8633

1230

84на

маля

ва64

704

5955

1на

маля

ва14

727

1645

7на

раст

ва22

3423

44на

раст

ва22

592

нара

ства

2350

Вел

ики

Прес

лав

1768

216

276

нама

лява

1205

310

542

нама

лява

4038

3915

нама

лява

1491

1383

нама

лява

100

146

нара

ства

-37

нара

ства

253

Вен

ец94

3880

42на

маля

ва14

114

1бе

з про

мяна

8682

7320

нама

лява

588

466

нама

лява

271

нама

лява

-22

нара

ства

92 В

ърби

ца11

841

1124

9на

маля

ва19

3416

44на

маля

ва81

4067

00на

маля

ва17

1626

00на

раст

ва51

20на

маля

ва-

22на

раст

ва26

3 К

аоли

ново

1355

612

544

нама

лява

1585

1182

нама

лява

1074

399

35на

маля

ва11

9613

16на

раст

ва29

6на

маля

ва3

48на

раст

ва57

Кас

пича

н12

002

9808

нама

лява

9159

6699

нама

лява

1303

1389

нара

ства

1131

1073

нама

лява

409

513

нара

ства

-18

нара

ства

116

Ник

ола К

озле

во84

2771

57на

маля

ва29

4017

26на

маля

ва43

5136

67на

маля

ва99

112

45на

раст

ва14

546

1на

раст

ва-

17на

раст

ва41

Нов

и па

зар

2098

519

559

нама

лява

1400

812

457

нама

лява

5015

5146

нара

ства

1812

1603

нама

лява

150

147

нама

лява

-62

нара

ства

144

Смя

дово

9519

8242

нама

лява

7013

5847

нама

лява

1890

1936

нара

ства

566

364

нама

лява

5048

нама

лява

-24

нара

ства

23 Х

итри

но86

8470

45на

маля

ва19

1712

38на

маля

ва67

2557

32на

маля

ва7

41на

раст

ва35

10на

маля

ва-

16на

раст

ва8

Шум

ен10

8186

1044

56на

маля

ва87

883

8160

8на

маля

ва13

817

1381

1на

маля

ва52

2963

66на

раст

ва12

3899

2на

маля

ва19

326

нара

ства

1353

Обл

аст Я

мбол

1765

5215

6070

нама

лява

1641

1514

0240

нама

лява

4594

4181

нама

лява

6669

9729

нара

ства

1174

672

нама

лява

-60

4на

раст

ва64

4 Б

оляр

ово

7454

5638

нама

лява

6938

5094

нама

лява

2715

нама

лява

447

391

нама

лява

4210

нама

лява

-8

нара

ства

120

Елх

ово

2399

520

552

нама

лява

2266

218

623

нама

лява

6255

нама

лява

1179

1683

нара

ства

9253

нама

лява

-66

нара

ства

72 С

трал

джа

1878

715

828

нама

лява

1699

713

402

нама

лява

363

340

нама

лява

1343

1905

нара

ства

8446

нама

лява

-59

нара

ства

76 Т

ундж

а34

819

3140

3на

маля

ва32

829

2915

4на

маля

ва91

67на

маля

ва16

9419

79на

раст

ва20

571

нама

лява

-74

нара

ства

58 Я

мбол

9149

782

649

нама

лява

8468

973

967

нама

лява

4051

3704

нама

лява

2006

3771

нара

ства

751

492

нама

лява

-39

7на

раст

ва31

8

Забе

лежк

и:1.

Общ

инит

е, чи

ито

имен

а са с

мене

ни сл

ед 4.

12.1

992 г

., са с

наи

мено

вани

ята с

и къ

м 1.0

3.200

1 г. С

тари

те и

мена

са от

беля

зани

в ск

оби.

2. О

бщин

ите,

създ

аден

и сл

ед 4

.12.1

992 г

., са о

тбел

язан

и в с

писъ

ка, н

о без

дан

ни за

нас

елен

ието

в тя

х към

4.12

.1992

г.3.

Общ

инит

е, ко

ито

са вк

люче

ни в

гран

ицит

е на д

руги

обл

асти

след

4.12

.1992

г., т

ук са

в об

ласт

ите,

в кои

то се

нам

ират

към

1.03

.2001

г. Т

яхно

то н

асел

ение

е из

ваде

но от

общ

ия бр

ой на

насе

лени

ето в

стар

ата о

блас

т и пр

ибав

ено к

ъм об

щия

брой

на ж

ител

ите н

а нов

ата о

блас

т. Та

кива

са об

щин

ите Л

ъки (

от об

ласт

Смо

лян

към

обла

ст П

ловд

ив) и

Ива

йлов

град

(от о

блас

т Кър

джал

и къ

м об

ласт

Хас

ково

).4.

Общ

инит

е са п

одре

дени

спор

ед ад

мини

стра

тивн

ото

деле

ние к

ъм 1

.03.20

01 г.

, кое

то п

одел

я стр

анат

а на 2

8 об

ласт

и, а

не сп

оред

дел

ение

то к

ъм 4

.12.19

92 г.

на

8 об

ласт

и.

- 67 -

6. П

ромя

на в

бро

я на

нас

елен

ието

меж

ду 1

992

г. и

2001

г. п

о об

ласт

и и

общ

ини

– ср

авни

телн

а та

блиц

а с

проц

ентн

и да

нни

Обла

ст

Общ

ина

Общ

о

Етни

ческ

а гру

па

Непо

каза

но

Не се

са-

мооп

реде

-ля

20

01 г.

Бълг

арск

аТу

рска

Цига

нска

Друг

а

1992

г.20

01 г.

Пром

яна

1992

г.20

01 г.

Пром

яна

1992

г.20

01 г.

Пром

яна

1992

г.20

01 г.

Пром

яна

1992

г.20

01 г.

Пром

яна

1992

г.20

01 г.

Пром

яна

Бъ

лгар

ия84

8731

779

2890

1нам

аляв

а85

,67%

83,94

%на

маля

ва9,4

3%9,4

2%на

маля

ва3,6

9%4,6

8%на

раст

ва1,1

1%0,8

7%на

маля

ва0,1

0%0,3

1%на

раст

ва0,7

8%

Обл

аст Б

лаго

евгр

ад35

1637

3411

73на

маля

ва84

,36%

83,97

%на

маля

ва10

,23%

9,34%

нама

лява

2,33%

3,64%

нара

ства

3,06%

1,62%

нама

лява

0,02%

0,19%

нара

ства

1,24%

Бан

ско

1460

013

980

нама

лява

92,88

%96

,12%

нара

ства

3,05%

0,10%

нама

лява

1,60%

2,60%

нара

ства

2,45%

0,78%

нама

лява

0,02%

0,18%

нара

ства

0,22%

Бел

ица

1206

096

20на

маля

ва57

,60%

42,19

%на

маля

ва40

,44%

49,24

%на

раст

ва0,6

9%2,3

8%на

раст

ва1,2

7%3,2

2%на

раст

ва-

0,31%

нара

ства

2,66%

Бла

гоев

град

7881

078

133

нама

лява

96,95

%95

,70%

нама

лява

0,12%

0,10%

нама

лява

1,62%

2,59%

нара

ства

1,28%

0,98%

нама

лява

0,03%

0,25%

нара

ства

0,38%

Гоц

е Дел

чев

3307

432

571

нама

лява

72,32

%69

,56%

нама

лява

22,48

%25

,53%

нара

ства

2,02%

1,42%

нама

лява

3,18%

1,69%

нама

лява

-0,1

6%на

раст

ва1,6

4%

Гър

мен

1501

414

934

нама

лява

51,53

%56

,24%

нара

ства

44,61

%30

,33%

нама

лява

3,02%

8,42%

нара

ства

0,84%

0,27%

нама

лява

-0,1

5%на

раст

ва4,5

9%

Кре

сна

6947

6255

нама

лява

91,84

%96

,27%

нара

ства

0,01%

-нам

аляв

а0,8

3%1,5

8%на

раст

ва7,1

8%1,9

0%на

маля

ва0,1

4%0,1

9%на

раст

ва0,0

6%

Пет

рич

5782

957

689

нама

лява

90,32

%92

,10%

нара

ства

0,87%

0,77%

нама

лява

3,94%

5,59%

нара

ства

4,84%

1,27%

нама

лява

0,03%

0,16%

нара

ства

0,11%

Раз

лог

2155

822

081

нара

ства

95,14

%93

,09%

нама

лява

0,13%

0,12%

нама

лява

3,85%

5,23%

нара

ства

0,88%

1,03%

нара

ства

-0,1

7%на

раст

ва0,3

6%

Сан

данс

ки45

097

4310

9на

маля

ва92

,71%

93,64

%на

раст

ва1,4

8%1,6

1%на

раст

ва1,9

4%3,1

1%на

раст

ва3,8

7%1,1

2%на

маля

ва0,0

0%0,2

1%на

раст

ва0,3

1%

Сат

овча

1835

017

889

нама

лява

68,29

%66

,53%

нама

лява

29,24

%17

,90%

нама

лява

1,55%

2,19%

нара

ства

0,92%

3,85%

нара

ства

-0,1

1%на

раст

ва9,4

2%

Сим

итли

1684

016

049

нама

лява

92,44

%92

,88%

нара

ства

0,24%

0,22%

нама

лява

2,73%

5,21%

нара

ства

4,59%

0,98%

нама

лява

-0,2

4%на

раст

ва0,4

7%

Стр

умян

и79

5768

29на

маля

ва84

,89%

87,52

%на

раст

ва0,5

5%0,4

0%на

маля

ва2,7

0%5,8

6%на

раст

ва11

,86%

4,51%

нама

лява

-0,1

9%на

раст

ва1,5

2%

Хад

жиди

мово

1214

710

926

нама

лява

76,71

%70

,77%

нама

лява

14,96

%17

,64%

нара

ства

1,12%

1,90%

нара

ства

7,21%

9,17%

нара

ства

-0,1

4%на

раст

ва0,3

8%

Яко

руда

1135

411

108

нама

лява

26,07

%23

,23%

нама

лява

70,06

%70

,45%

нара

ства

3,15%

3,74%

нара

ства

0,72%

0,26%

нама

лява

-0,1

2%на

раст

ва2,2

0%

Обл

аст Б

урга

с44

0372

4235

47на

маля

ва82

,01%

79,95

%на

маля

ва13

,22%

13,84

%на

раст

ва3,6

6%4,5

9%на

раст

ва0,9

8%0,8

8%на

маля

ва0,1

3%0,2

9%на

раст

ва0,4

5%

Айт

ос32

210

3054

9на

маля

ва61

,67%

56,37

%на

маля

ва29

,54%

31,47

%на

раст

ва8,2

2%10

,41%

нара

ства

0,57%

0,46%

нама

лява

-0,3

2%на

раст

ва0,9

7%

Бур

гас

2104

9020

9417

нама

лява

93,75

%93

,25%

нама

лява

3,53%

3,77%

нара

ства

1,24%

1,32%

нара

ства

1,22%

0,96%

нама

лява

0,26%

0,30%

нара

ства

0,40%

Кам

ено

1328

912

453

нама

лява

84,48

%85

,06%

нара

ства

3,57%

3,35%

нама

лява

11,02

%6,6

7%на

маля

ва0,6

5%4,4

4%на

раст

ва0,2

8%0,2

6%на

маля

ва0,2

2%

Кар

ноба

т32

731

2987

1на

маля

ва85

,36%

81,88

%на

маля

ва7,6

5%10

,57%

нара

ства

5,65%

5,90%

нара

ства

1,34%

1,19%

нама

лява

-0,2

4%на

раст

ва0,2

2%

Мал

ко Т

ърно

во63

7345

51на

маля

ва93

,36%

88,29

%на

маля

ва1,9

9%1,6

3%на

маля

ва4,2

2%8,9

7%на

раст

ва0,4

3%0,2

9%на

маля

ва-

0,53%

нара

ства

0,29%

Нес

ебър

1887

119

113

нара

ства

93,34

%89

,37%

нама

лява

3,91%

5,15%

нара

ства

1,63%

2,37%

нара

ства

1,12%

0,86%

нама

лява

-0,3

0%на

раст

ва1,9

5%

Пом

орие

2774

627

370

нама

лява

75,97

%71

,40%

нама

лява

19,46

%21

,67%

нара

ства

3,70%

5,82%

нара

ства

0,87%

0,58%

нама

лява

-0,1

8%на

раст

ва0,3

5%

При

морс

ко-

4079

--

84,60

%-

-1,1

0%-

-12

,90%

--

0,91%

--

0,34%

-0,1

5%

Руе

н30

881

2883

3на

маля

ва9,8

6%8,1

2%на

маля

ва84

,91%

85,27

%на

раст

ва5,0

6%6,4

1%на

раст

ва0,1

7%0,0

4%на

маля

ва-

0,14%

нара

ства

0,02%

Соз

опол

1854

214

277

нама

лява

87,95

%84

,38%

нама

лява

3,88%

4,95%

нара

ства

7,33%

9,96%

нара

ства

0,84%

0,39%

нама

лява

-0,2

6%на

раст

ва0,0

6%

- 68 -

Сре

дец

1915

517

396

нама

лява

92,50

%83

,36%

нама

лява

2,14%

2,48%

нара

ства

4,95%

12,54

%на

раст

ва0,4

1%0,2

9%на

маля

ва-

0,38%

нара

ства

0,95%

Сун

гурл

аре

1695

815

409

нама

лява

66,43

%60

,08%

нама

лява

27,18

%30

,92%

нара

ства

5,54%

7,84%

нара

ства

0,85%

0,75%

нама

лява

-0,2

5%на

раст

ва0,1

6%

Цар

ево

1312

610

229

нама

лява

90,09

%86

,26%

нама

лява

0,36%

0,32%

нама

лява

8,69%

12,32

%на

раст

ва0,8

6%0,6

5%на

маля

ва-

0,36%

нара

ства

0,09%

Обл

аст В

арна

4629

7046

2013

нама

лява

87,32

%85

,25%

нама

лява

7,23%

8,12%

нара

ства

3,69%

3,35%

нама

лява

1,75%

2,14%

нара

ства

0,01%

0,31%

нара

ства

0,83%

Авр

ен92

3887

14на

маля

ва75

,64%

70,09

%на

маля

ва16

,19%

18,45

%на

раст

ва7,3

8%8,5

7%на

раст

ва0,7

9%1,5

6%на

раст

ва-

0,41%

нара

ства

0,92%

Акс

аков

о17

994

1911

8на

раст

ва90

,21%

80,92

%на

маля

ва1,4

7%1,4

2%на

маля

ва6,6

1%4,5

1%на

маля

ва1,7

1%12

,06%

нара

ства

-0,3

6%на

раст

ва0,7

3%

Бел

осла

в12

237

1113

1на

маля

ва88

,09%

83,69

%на

маля

ва6,5

3%8,1

8%на

раст

ва2,7

5%1,2

4%на

маля

ва2,6

3%5,7

0%на

раст

ва-

0,21%

нара

ства

0,98%

Бял

а37

8734

13на

маля

ва83

,79%

77,70

%на

маля

ва10

,88%

12,72

%на

раст

ва4,2

2%7,4

1%на

раст

ва1,1

1%0,7

0%на

маля

ва-

0,27%

нара

ства

1,20%

Вар

на31

4178

3204

64на

раст

ва93

,68%

92,49

%на

маля

ва2,9

3%3,8

4%на

раст

ва1,2

8%1,1

7%на

маля

ва2,0

9%1,4

2%на

маля

ва0,0

2%0,3

3%на

раст

ва0,7

5%

Вет

рино

9322

7023

нама

лява

76,27

%70

,94%

нама

лява

16,87

%20

,60%

нара

ства

5,30%

6,02%

нара

ства

1,56%

1,40%

нама

лява

-0,3

0%на

раст

ва0,7

4%

Въл

чи д

ол14

792

1297

3на

маля

ва72

,11%

66,76

%на

маля

ва18

,50%

20,80

%на

раст

ва9,2

0%11

,57%

нара

ства

0,19%

0,23%

нара

ства

-0,3

7%на

раст

ва0,2

7%

Дол

ни ч

ифли

к20

944

2021

7на

маля

ва69

,63%

63,59

%на

маля

ва19

,45%

26,66

%на

раст

ва10

,29%

3,55%

нама

лява

0,63%

5,39%

нара

ства

-0,3

1%на

раст

ва0,5

0%

Дев

ня89

6996

83на

раст

ва81

,38%

76,40

%на

маля

ва9,1

3%8,4

0%на

маля

ва7,5

6%7,1

4%на

маля

ва1,9

3%4,8

8%на

раст

ва-

0,33%

нара

ства

2,85%

Дъл

гопо

л16

514

1590

1на

маля

ва53

,81%

48,23

%на

маля

ва41

,10%

42,67

%на

раст

ва4,3

3%6,5

0%на

раст

ва0,7

6%1,3

0%на

раст

ва-

0,23%

нара

ства

1,07%

Про

вади

я27

082

2571

8на

маля

ва70

,49%

69,10

%на

маля

ва13

,34%

12,10

%на

маля

ва15

,61%

16,88

%на

раст

ва0,5

6%0,3

0%на

маля

ва-

0,30%

нара

ства

1,32%

Сув

оров

о79

1376

58на

маля

ва64

,64%

59,96

%на

маля

ва21

,24%

22,66

%на

раст

ва13

,26%

13,12

%на

маля

ва0,8

6%2,9

9%на

раст

ва-

0,21%

нара

ства

1,06%

Обл

.Вел

ико Т

ърно

во31

8251

2931

72на

маля

ва90

,14%

88,38

%на

маля

ва6,5

4%7,7

0%на

раст

ва2,2

7%2,0

7%на

маля

ва1,0

1%0,8

5%на

маля

ва0,0

4%0,3

1%на

раст

ва0,6

9%

Вел

ико Т

ърно

во93

796

9043

2на

маля

ва92

,68%

92,10

%на

маля

ва5,7

5%5,4

4%на

маля

ва0,8

3%0,8

7%на

раст

ва0,6

7%0,4

3%на

маля

ва0,0

7%0,3

6%на

раст

ва0,8

0%

Гор

на О

ряхо

вица

5830

453

131

нама

лява

92,17

%91

,16%

нама

лява

3,34%

5,92%

нара

ства

3,73%

1,95%

нама

лява

0,76%

0,40%

нама

лява

-0,2

7%на

раст

ва0,3

0%

Еле

на13

581

1133

9на

маля

ва80

,72%

76,79

%на

маля

ва13

,50%

15,49

%на

раст

ва5,3

7%6,1

2%на

раст

ва0,4

1%0,2

1%на

маля

ва-

0,46%

нара

ства

0,93%

Зла

тари

ца58

5549

48на

маля

ва84

,24%

77,41

%на

маля

ва10

,56%

15,38

%на

раст

ва1,1

6%1,6

8%на

раст

ва4,0

4%4,3

7%на

раст

ва-

0,17%

нара

ства

0,99%

Ляс

кове

ц17

479

1557

0на

маля

ва94

,99%

94,33

%на

маля

ва1,8

0%1,8

0%бе

з про

мяна

2,66%

3,15%

нара

ства

0,53%

0,40%

нама

лява

0,02%

0,28%

нара

ства

0,04%

Пав

лике

ни33

795

3131

2на

маля

ва88

,66%

86,26

%на

маля

ва5,1

8%6,9

8%на

раст

ва3,7

1%2,7

0%на

маля

ва2,4

5%2,6

1%на

раст

ва-

0,33%

нара

ства

1,12%

Пол

ски

Тръм

беш

2259

318

678

нама

лява

87,26

%80

,88%

нама

лява

7,99%

11,54

%на

раст

ва3,9

0%5,5

2%на

раст

ва0,8

5%1,2

6%на

раст

ва-

0,51%

нара

ства

0,29%

Сви

щов

5017

747

629

нама

лява

90,61

%89

,88%

нама

лява

8,07%

7,81%

нама

лява

0,67%

0,85%

нара

ства

0,61%

0,35%

нама

лява

0,04%

0,24%

нара

ства

0,87%

Стр

ажиц

а18

759

1650

4на

маля

ва82

,30%

75,74

%на

маля

ва13

,35%

17,49

%на

раст

ва2,1

3%3,5

4%на

раст

ва2,1

8%2,1

6%на

маля

ва0,0

4%0,2

6%на

раст

ва0,8

1%

Сух

индо

л39

1236

29на

маля

ва80

,04%

75,23

%на

маля

ва15

,62%

20,64

%на

раст

ва3,8

1%2,9

2%на

маля

ва0,5

3%0,4

4%на

маля

ва-

0,41%

нара

ства

0,36%

Обл

аст В

идин

1516

3613

0074

нама

лява

94,07

%91

,14%

нама

лява

0,19%

0,11%

нама

лява

5,25%

7,52%

нара

ства

0,49%

0,41%

нама

лява

-0,3

9%на

раст

ва0,4

3%

Бел

огра

дчик

9921

8217

нама

лява

93,01

%86

,22%

нама

лява

0,10%

-нам

аляв

а6,6

6%13

,08%

нара

ства

0,23%

0,13%

нама

лява

-0,5

1%на

раст

ва0,0

6%

Бой

ница

3330

2270

нама

лява

98,62

%99

,12%

нара

ства

0,18%

-нам

аляв

а0,8

1%0,0

9%на

маля

ва0,3

9%0,3

1%на

маля

ва-

0,22%

нара

ства

0,26%

Бре

гово

9181

7515

нама

лява

98,80

%96

,51%

нама

лява

0,01%

0,13%

нара

ства

0,94%

1,90%

нара

ства

0,25%

0,60%

нара

ства

-0,2

5%на

раст

ва0,6

1%

Вид

ин85

974

7748

0на

маля

ва93

,26%

90,47

%на

маля

ва0,2

6%0,1

3%на

маля

ва5,8

8%7,8

9%на

раст

ва0,6

0%0,5

0%на

маля

ва-

0,44%

нара

ства

0,57%

Гра

мада

4126

3196

нама

лява

99,61

%97

,59%

нама

лява

--

без п

ромя

на0,2

9%1,6

9%на

раст

ва0,1

0%0,2

5%на

раст

ва-

0,44%

нара

ства

0,03%

- 69 -

Дим

ово

1064

487

83на

маля

ва91

,39%

88,39

%на

маля

ва0,2

4%0,2

4%бе

з про

мяна

7,89%

10,51

%на

раст

ва0,4

8%0,5

1%на

раст

ва-

0,33%

нара

ства

0,02%

Кул

а86

7667

92на

маля

ва98

,99%

98,59

%на

маля

ва0,0

5%-н

амал

ява

0,70%

0,49%

нама

лява

0,26%

0,04%

нама

лява

-0,3

5%на

раст

ва0,5

3%

Мак

реш

3624

2550

нама

лява

98,45

%97

,14%

нама

лява

0,39%

0,04%

нама

лява

1,05%

2,00%

нара

ства

0,11%

0,08%

нама

лява

-0,4

7%на

раст

ва0,2

7%

Нов

о сел

о52

2742

06на

маля

ва97

,13%

96,22

%на

маля

ва0,1

0%0,1

2%на

раст

ва2,3

3%3,1

3%на

раст

ва0,4

4%0,2

4%на

маля

ва-

0,22%

нара

ства

0,07%

Руж

инци

7138

6061

нама

лява

88,65

%84

,44%

нама

лява

0,06%

0,02%

нама

лява

10,66

%15

,01%

нара

ства

0,63%

0,10%

нама

лява

-0,3

6%на

раст

ва0,0

7%

Чуп

рене

3795

3004

нама

лява

91,81

%87

,78%

нама

лява

0,05%

-нам

аляв

а7,9

6%11

,65%

нара

ства

0,18%

0,10%

нама

лява

-0,4

4%на

раст

ва0,0

3%

Обл

аст В

раца

2706

7924

3036

нама

лява

94,49

%92

,04%

нама

лява

0,51%

0,82%

нара

ства

4,41%

6,13%

нара

ства

0,57%

0,25%

нама

лява

0,02%

0,36%

нара

ства

0,40%

Бор

ован

8086

7150

нама

лява

87,29

%89

,29%

нара

ства

0,10%

0,15%

нара

ства

12,40

%9,8

9%на

маля

ва0,2

1%0,1

7%на

маля

ва-

0,42%

нара

ства

0,08%

Бял

а Сла

тина

3634

031

292

нама

лява

89,62

%81

,18%

нама

лява

1,39%

3,10%

нара

ства

8,60%

14,14

%на

раст

ва0,3

9%0,1

6%на

маля

ва-

0,42%

нара

ства

1,00%

Вра

ца94

186

8521

5на

маля

ва96

,65%

96,32

%на

маля

ва0,1

5%0,1

1%на

маля

ва2,3

8%2,5

0%на

раст

ва0,7

5%0,3

2%на

маля

ва0,0

7%0,4

0%на

раст

ва0,3

5%

Кне

жа18

640

1707

9на

маля

ва94

,28%

88,49

%на

маля

ва1,0

5%3,6

9%на

раст

ва4,2

1%6,5

6%на

раст

ва0,4

6%0,1

7%на

маля

ва-

0,23%

нара

ства

0,86%

Коз

лоду

й23

939

2436

7на

раст

ва93

,70%

91,48

%на

маля

ва0,5

3%0,2

5%на

маля

ва4,6

8%7,2

8%на

раст

ва1,0

9%0,5

0%на

маля

ва-

0,27%

нара

ства

0,22%

Кри

водо

л14

110

1227

4на

маля

ва92

,49%

91,01

%на

маля

ва0,0

9%0,0

6%на

маля

ва7,1

1%8,3

7%на

раст

ва0,3

1%0,0

3%на

маля

ва-

0,42%

нара

ства

0,11%

Мез

дра

2898

725

879

нама

лява

97,72

%96

,41%

нама

лява

0,18%

0,05%

нама

лява

1,83%

2,86%

нара

ства

0,27%

0,16%

нама

лява

-0,2

7%на

раст

ва0,2

5%

Миз

ия11

487

9605

нама

лява

96,14

%94

,67%

нама

лява

0,17%

0,10%

нама

лява

3,21%

4,80%

нара

ства

0,48%

0,12%

нама

лява

-0,2

5%на

раст

ва0,0

6%

Оря

хово

1734

015

042

нама

лява

91,74

%87

,70%

нама

лява

1,54%

1,06%

нама

лява

6,14%

10,15

%на

раст

ва0,5

8%0,2

8%на

маля

ва-

0,36%

нара

ства

0,45%

Ром

ан91

4781

48на

маля

ва96

,29%

92,10

%на

маля

ва0,3

3%0,3

8%на

раст

ва3,0

4%6,9

2%на

раст

ва0,3

4%0,2

1%на

маля

ва-

0,34%

нара

ства

0,05%

Хай

реди

н84

1769

85на

маля

ва94

,59%

93,16

%на

маля

ва0,2

4%0,1

7%на

маля

ва4,9

1%6,0

6%на

раст

ва0,2

6%0,1

1%на

маля

ва-

0,31%

нара

ства

0,19%

Обл

аст Г

абро

во16

1987

1441

25на

маля

ва91

,70%

91,24

%на

маля

ва5,9

4%6,3

2%на

раст

ва0,9

8%1,1

2%на

раст

ва1,2

9%0,6

5%на

маля

ва0,0

9%0,2

4%на

раст

ва0,4

3%

Габ

рово

8433

374

930

нама

лява

96,60

%96

,83%

нара

ства

1,78%

1,17%

нама

лява

0,31%

0,57%

нара

ства

1,16%

0,86%

нама

лява

0,15%

0,27%

нара

ства

0,30%

Дря

ново

1411

811

705

нама

лява

89,54

%88

,21%

нама

лява

7,01%

8,00%

нара

ства

3,14%

1,77%

нама

лява

0,31%

0,18%

нама

лява

-0,3

1%на

раст

ва1,5

3%

Сев

лиев

о47

086

4309

9на

маля

ва81

,78%

80,27

%на

маля

ва14

,45%

16,63

%на

раст

ва1,6

9%2,0

8%на

раст

ва2,0

5%0,5

0%на

маля

ва0,0

3%0,2

2%на

раст

ва0,3

0%

Тря

вна

1645

014

391

нама

лява

96,82

%97

,44%

нара

ства

2,05%

0,89%

нама

лява

0,50%

0,55%

нара

ства

0,63%

0,38%

нама

лява

-0,1

5%на

раст

ва0,5

9%

Обл

аст Д

обри

ч23

2780

2152

17на

маля

ва76

,18%

76,30

%на

раст

ва14

,58%

13,12

%на

маля

ва7,9

3%8,6

7%на

раст

ва1,3

0%0,7

4%на

маля

ва0,0

1%0,3

1%на

раст

ва0,8

6%

Бал

чик

2236

722

354

нама

лява

72,08

%69

,27%

нама

лява

14,22

%16

,18%

нара

ства

11,60

%12

,32%

нара

ства

2,10%

1,36%

нама

лява

-0,3

5%на

раст

ва0,5

2%

Ген

ерал

Тош

ево

2293

119

422

нама

лява

80,20

%79

,18%

нама

лява

10,37

%8,7

1%на

маля

ва7,3

2%10

,15%

нара

ства

2,11%

0,79%

нама

лява

-0,4

8%на

раст

ва0,6

9%

гра

д До

брич

1044

9410

0000

нама

лява

86,48

%86

,59%

нара

ства

9,01%

8,00%

нама

лява

3,37%

3,58%

нара

ства

1,12%

0,68%

нама

лява

0,02%

0,29%

нара

ства

0,86%

Доб

ричк

а28

710

2572

1на

маля

ва62

,36%

62,07

%на

маля

ва18

,85%

16,10

%на

маля

ва17

,72%

19,64

%на

раст

ва1,0

7%0,7

8%на

маля

ва-

0,29%

нара

ства

1,12%

Кав

арна

1804

416

688

нама

лява

79,61

%81

,54%

нара

ства

5,82%

4,13%

нама

лява

12,91

%12

,30%

нама

лява

1,66%

0,99%

нама

лява

-0,4

3%на

раст

ва0,6

1%

Кру

шар

и72

4359

24на

маля

ва45

,20%

41,90

%на

маля

ва44

,93%

40,36

%на

маля

ва8,6

8%12

,31%

нара

ства

1,19%

0,05%

нама

лява

-0,2

1%на

раст

ва5,1

7%

Тер

вел

2148

318

728

нама

лява

45,91

%45

,78%

нама

лява

42,55

%40

,67%

нама

лява

10,81

%12

,90%

нара

ства

0,73%

0,30%

нама

лява

-0,2

2%на

раст

ва0,1

3%

Шаб

ла75

0863

80на

маля

ва93

,99%

95,92

%на

раст

ва1,3

9%1,3

2%на

маля

ва3,8

8%1,5

4%на

маля

ва0,7

4%0,3

3%на

маля

ва-

0,58%

нара

ства

0,31%

Обл

аст К

ърдж

али

2032

5116

4019

нама

лява

31,29

%34

,11%

нара

ства

67,24

%61

,65%

нама

лява

0,89%

0,77%

нама

лява

0,40%

0,23%

нама

лява

0,18%

0,46%

нара

ства

2,78%

Ард

ино

1817

413

649

нама

лява

26,96

%31

,87%

нара

ства

72,68

%64

,21%

нама

лява

0,01%

0,01%

без п

ромя

на0,3

5%0,1

1%на

маля

ва-

0,36%

нара

ства

3,44%

- 70 -

Дже

бел

1099

486

61на

маля

ва18

,62%

18,72

%на

раст

ва80

,77%

76,76

%на

маля

ва-

0,01%

нара

ства

0,61%

0,16%

нама

лява

-0,4

1%на

раст

ва3,9

4%

Кир

ково

3311

224

220

нама

лява

35,81

%42

,37%

нара

ства

62,78

%52

,81%

нама

лява

1,07%

0,43%

нама

лява

0,34%

0,08%

нама

лява

-0,2

1%на

раст

ва4,1

0%

Кру

мовг

рад

3126

819

907

нама

лява

28,58

%34

,35%

нара

ства

71,05

%58

,69%

нама

лява

0,10%

0,15%

нара

ства

0,27%

0,12%

нама

лява

-0,6

3%на

раст

ва6,0

6%

Кър

джал

и76

155

6983

0на

маля

ва43

,11%

43,26

%на

раст

ва54

,34%

52,96

%на

маля

ва1,5

3%1,3

4%на

маля

ва0,5

4%0,4

2%на

маля

ва0,4

8%0,5

7%на

раст

ва1,4

5%

Мом

чилг

рад

2083

617

185

нама

лява

12,99

%13

,87%

нара

ства

85,60

%81

,54%

нама

лява

1,11%

1,09%

нама

лява

0,30%

0,08%

нама

лява

-0,3

3%на

раст

ва3,0

9%

Чер

нооч

ене

1271

210

567

нама

лява

2,53%

2,61%

нара

ства

97,25

%96

,90%

нама

лява

0,13%

0,01%

нама

лява

0,09%

0,05%

нама

лява

-0,3

6%на

раст

ва0,0

7%

Обл

аст К

юст

енди

л18

1347

1625

34на

маля

ва96

,01%

93,92

%на

маля

ва0,2

0%0,0

9%на

маля

ва3,3

4%5,1

0%на

раст

ва0,4

3%0,2

6%на

маля

ва0,0

2%0,3

2%на

раст

ва0,3

1%

Боб

овдо

л13

655

1175

5на

маля

ва96

,88%

95,34

%на

маля

ва1,5

7%0,6

4%на

маля

ва1,0

3%1,8

5%на

раст

ва0,5

2%0,2

6%на

маля

ва-

0,24%

нара

ства

1,67%

Боб

ошев

о46

2036

95на

маля

ва99

,24%

99,49

%на

раст

ва0,0

4%0,0

3%на

маля

ва0,5

8%0,0

3%на

маля

ва0,1

4%0,0

5%на

маля

ва-

0,26%

нара

ства

0,14%

Дуп

ница

5573

751

471

нама

лява

96,64

%93

,78%

нама

лява

0,03%

0,02%

нама

лява

2,80%

5,48%

нара

ства

0,53%

0,34%

нама

лява

-0,3

1%на

раст

ва0,0

7%

Коч

ерин

ово

7500

6607

нама

лява

99,48

%95

,47%

нама

лява

0,01%

0,08%

нара

ства

0,24%

1,79%

нара

ства

0,27%

0,24%

нама

лява

-0,2

9%на

раст

ва2,1

3%

Кю

стен

дил

7832

870

573

нама

лява

94,24

%92

,34%

нама

лява

0,10%

0,06%

нама

лява

5,17%

6,85%

нара

ства

0,44%

0,24%

нама

лява

0,05%

0,35%

нара

ства

0,16%

Нев

ести

но58

9444

66на

маля

ва98

,86%

99,10

%на

раст

ва0,2

4%-н

амал

ява

0,64%

0,18%

нама

лява

0,26%

0,20%

нама

лява

-0,4

8%на

раст

ва0,0

4%

Рил

а44

1038

44на

маля

ва99

,02%

96,57

%на

маля

ва0,4

5%0,2

3%на

маля

ва0,3

2%2,4

5%на

раст

ва0,2

1%0,1

6%на

маля

ва-

0,46%

нара

ства

0,13%

Сап

арев

а бан

я95

4489

81на

маля

ва97

,76%

97,43

%на

маля

ва0,0

2%0,0

2%бе

з про

мяна

2,01%

2,23%

нара

ства

0,21%

0,08%

нама

лява

-0,1

5%на

раст

ва0,0

9%

Тре

клян

о16

5911

42на

маля

ва98

,13%

98,86

%на

раст

ва0,5

4%-н

амал

ява

1,08%

0,09%

нама

лява

0,25%

0,26%

нара

ства

-0,7

9%на

раст

ва-

Обл

аст Л

овеч

1902

6216

9951

нама

лява

92,05

%89

,55%

нама

лява

4,10%

4,99%

нара

ства

3,36%

3,72%

нара

ства

0,49%

0,52%

нара

ства

0,00%

0,32%

нара

ства

0,90%

Апр

илци

4720

4137

нама

лява

98,67

%98

,79%

нара

ства

0,51%

0,77%

нара

ства

0,38%

0,12%

нама

лява

0,44%

0,12%

нама

лява

-0,1

5%на

раст

ва0,0

5%

Лет

ница

6752

5607

нама

лява

87,97

%78

,28%

нама

лява

11,11

%13

,14%

нара

ства

0,40%

1,25%

нара

ства

0,52%

6,97%

нара

ства

-0,3

2%на

раст

ва0,0

4%

Лов

еч69

225

6216

5на

маля

ва91

,24%

89,66

%на

маля

ва6,6

6%7,0

4%на

раст

ва1,4

6%1,6

3%на

раст

ва0,6

2%0,4

3%на

маля

ва0,0

2%0,3

5%на

раст

ва0,8

9%

Лук

овит

2378

321

466

нама

лява

87,81

%81

,60%

нама

лява

2,25%

4,88%

нара

ства

9,54%

11,39

%на

раст

ва0,4

0%0,1

6%на

маля

ва-

0,38%

нара

ства

1,59%

Тет

евен

2595

223

768

нама

лява

96,57

%93

,77%

нама

лява

0,28%

1,51%

нара

ства

2,66%

2,70%

нара

ства

0,49%

0,29%

нама

лява

-0,2

7%на

раст

ва1,4

6%

Тро

ян41

284

3734

5на

маля

ва94

,26%

93,22

%на

маля

ва3,9

5%4,4

2%на

раст

ва1,3

9%1,2

6%на

маля

ва0,4

0%0,2

8%на

маля

ва-

0,31%

нара

ства

0,51%

Угъ

рчин

1101

485

61на

маля

ва92

,22%

92,17

%на

маля

ва1,3

8%2,7

3%на

раст

ва6,0

1%3,7

5%на

маля

ва0,3

9%0,1

4%на

маля

ва-

0,39%

нара

ства

0,82%

Ябл

аниц

а75

3269

02на

маля

ва84

,48%

79,24

%на

маля

ва0,3

2%0,5

7%на

раст

ва14

,99%

19,50

%на

раст

ва0,2

1%0,1

4%на

маля

ва-

0,30%

нара

ства

0,25%

Обл

аст М

онта

на20

8198

1822

58на

маля

ва90

,09%

86,42

%на

маля

ва0,1

5%0,1

3%на

маля

ва9,1

6%12

,50%

нара

ства

0,60%

0,36%

нама

лява

-0,4

1%на

раст

ва0,1

8%

Бер

кови

ца24

999

2266

4на

маля

ва89

,95%

84,66

%на

маля

ва0,0

4%0,0

5%на

раст

ва8,8

8%13

,72%

нара

ства

1,13%

0,86%

нама

лява

-0,4

4%на

раст

ва0,2

7%

Бой

чино

вци

1424

712

258

нама

лява

87,58

%81

,38%

нама

лява

0,19%

0,30%

нара

ства

11,45

%16

,85%

нара

ства

0,78%

0,49%

нама

лява

-0,2

5%на

раст

ва0,7

3%

Бру

сарц

и80

6968

26на

маля

ва91

,19%

81,79

%на

маля

ва0,1

4%-н

амал

ява

8,08%

17,42

%на

раст

ва0,5

9%0,2

5%на

маля

ва-

0,33%

нара

ства

0,21%

Въл

чедр

ъм15

858

1314

6на

маля

ва84

,02%

78,97

%на

маля

ва0,2

2%0,2

8%на

раст

ва15

,48%

20,16

%на

раст

ва0,2

8%0,1

3%на

маля

ва-

0,42%

нара

ства

0,04%

Вър

шец

1106

698

70на

маля

ва93

,86%

86,31

%на

маля

ва0,0

8%0,0

1%на

маля

ва5,5

8%12

,89%

нара

ства

0,48%

0,34%

нама

лява

-0,2

4%на

раст

ва0,2

1%

Гео

рги

Дамя

ново

5558

4461

нама

лява

94,96

%95

,00%

нара

ства

--

без п

ромя

на4,6

8%4,7

1%на

раст

ва0,3

6%0,1

1%на

маля

ва-

0,16%

нара

ства

0,02%

Лом

4026

035

077

нама

лява

84,21

%80

,37%

нама

лява

0,40%

0,26%

нама

лява

14,94

%18

,47%

нара

ства

0,45%

0,25%

нама

лява

-0,4

7%на

раст

ва0,1

8%

Мед

кове

ц68

5556

61на

маля

ва90

,27%

83,87

%на

маля

ва0,0

7%0,0

9%на

раст

ва9,3

8%15

,14%

нара

ства

0,28%

0,14%

нама

лява

-0,4

8%на

раст

ва0,2

8%

- 71 -

Мон

тана

6736

561

422

нама

лява

93,39

%92

,65%

нама

лява

0,09%

0,04%

нама

лява

5,92%

6,44%

нара

ства

0,60%

0,32%

нама

лява

-0,4

8%на

раст

ва0,0

7%

Чип

ровц

и68

1749

88на

маля

ва99

,21%

98,58

%на

маля

ва-

-бе

з про

мяна

0,19%

0,66%

нара

ства

0,60%

0,40%

нама

лява

-0,3

2%на

раст

ва0,0

4%

Яки

мово

7104

5885

нама

лява

91,39

%82

,57%

нама

лява

-0,4

8%на

раст

ва8,2

6%16

,38%

нара

ства

0,35%

0,17%

нама

лява

-0,3

2%на

раст

ва0,0

8%

Обл

аст П

азар

джик

3261

2331

0723

нама

лява

85,64

%84

,08%

нама

лява

7,05%

6,58%

нама

лява

6,69%

7,71%

нара

ства

0,62%

0,47%

нама

лява

0,00%

0,20%

нара

ства

0,96%

Бат

ак76

3971

89на

маля

ва63

,65%

59,58

%на

маля

ва35

,48%

37,84

%на

раст

ва0,3

9%2,1

0%на

раст

ва0,4

8%0,1

9%на

маля

ва-

0,25%

нара

ства

0,04%

Бел

ово

1175

611

069

нама

лява

96,95

%96

,82%

нама

лява

0,08%

0,04%

нама

лява

2,38%

2,59%

нара

ства

0,59%

0,34%

нама

лява

-0,1

5%на

раст

ва0,0

6%

Бра

циго

во12

514

1159

6на

маля

ва93

,11%

89,92

%на

маля

ва5,8

3%6,9

7%на

раст

ва0,6

2%2,1

1%на

раст

ва0,4

4%0,2

7%на

маля

ва-

0,20%

нара

ства

0,53%

Вел

ингр

ад43

059

4272

2на

маля

ва70

,48%

76,63

%на

раст

ва23

,88%

11,86

%на

маля

ва5,1

3%7,0

6%на

раст

ва0,5

1%0,5

6%на

раст

ва-

0,19%

нара

ства

3,70%

Лес

ичов

о72

8966

33на

маля

ва87

,27%

84,94

%на

маля

ва1,4

4%1,6

9%на

раст

ва11

,04%

12,78

%на

раст

ва0,2

5%0,2

4%на

маля

ва-

0,24%

нара

ства

0,11%

Паз

ардж

ик13

3685

1279

00на

маля

ва88

,59%

85,80

%на

маля

ва3,7

3%4,8

0%на

раст

ва6,9

3%8,2

9%на

раст

ва0,7

4%0,5

0%на

маля

ва0,0

1%0,2

1%на

раст

ва0,4

0%

Пан

агю

рищ

е32

599

2981

8на

маля

ва97

,26%

95,77

%на

маля

ва0,2

1%0,0

5%на

маля

ва2,2

1%3,6

0%на

раст

ва0,3

2%0,2

2%на

маля

ва-

0,16%

нара

ства

0,20%

Пещ

ера

2223

322

037

нама

лява

71,57

%69

,96%

нама

лява

12,04

%19

,81%

нара

ства

15,33

%7,1

5%на

маля

ва1,0

6%0,9

8%на

маля

ва-

0,19%

нара

ства

1,91%

Рак

итов

о15

764

1586

8на

раст

ва82

,71%

75,13

%на

маля

ва1,1

9%0,5

0%на

маля

ва15

,56%

22,44

%на

раст

ва0,5

4%0,6

6%на

раст

ва-

0,13%

нара

ства

1,14%

Сеп

темв

ри32

935

2987

2на

маля

ва88

,51%

87,64

%на

маля

ва3,7

5%3,7

8%на

раст

ва7,1

8%7,6

5%на

раст

ва0,5

6%0,2

9%на

маля

ва-

0,19%

нара

ства

0,45%

Стр

елча

6650

6019

нама

лява

96,53

%93

,87%

нама

лява

0,15%

0,07%

нама

лява

3,01%

5,52%

нара

ства

0,31%

0,17%

нама

лява

-0,2

4%на

раст

ва0,1

3%

Обл

аст П

ерни

к16

3307

1498

32на

маля

ва98

,11%

97,20

%на

маля

ва0,1

0%0,0

7%на

маля

ва1,3

1%2,0

3%на

раст

ва0,4

0%0,2

5%на

маля

ва0,0

8%0,2

7%на

раст

ва0,1

8%

Бре

зник

1043

285

32на

маля

ва99

,11%

97,87

%на

маля

ва0,1

2%0,0

4%на

маля

ва0,5

9%1,5

6%на

раст

ва0,1

8%0,0

8%на

маля

ва-

0,33%

нара

ства

0,12%

Зем

ен51

3441

39на

маля

ва99

,40%

98,04

%на

маля

ва0,1

9%0,3

1%на

раст

ва0,2

3%0,5

3%на

раст

ва0,1

8%0,1

7%на

маля

ва-

0,37%

нара

ства

0,58%

Ков

ачев

ци25

8321

55на

маля

ва99

,73%

99,26

%на

маля

ва-

-бе

з про

мяна

--

без п

ромя

на0,2

7%-н

амал

ява

-0,7

4%на

раст

ва-

Пер

ник

1110

6210

4625

нама

лява

98,52

%97

,60%

нама

лява

0,08%

0,05%

нама

лява

0,86%

1,69%

нара

ства

0,44%

0,27%

нама

лява

0,10%

0,21%

нара

ства

0,18%

Рад

омир

2720

624

754

нама

лява

96,78

%96

,56%

нама

лява

0,10%

0,15%

нара

ства

2,69%

2,49%

нама

лява

0,43%

0,28%

нама

лява

-0,3

3%на

раст

ва0,1

9%

Тръ

н68

9056

27на

маля

ва93

,70%

90,26

%на

маля

ва0,4

9%0,0

7%на

маля

ва5,4

9%8,7

8%на

раст

ва0,3

2%0,2

0%на

маля

ва-

0,69%

нара

ства

-

Обл

аст П

леве

н34

6614

3119

85на

маля

ва92

,95%

89,90

%на

маля

ва4,3

0%5,4

3%на

раст

ва2,0

5%3,1

3%на

раст

ва0,7

0%0,5

5%на

маля

ва0,0

0%0,3

1%на

раст

ва0,6

8%

Бел

ене

1385

712

581

нама

лява

93,66

%92

,21%

нама

лява

4,69%

4,63%

нама

лява

0,97%

1,53%

нара

ства

0,68%

0,29%

нама

лява

-0,2

3%на

раст

ва1,1

1%

Гул

янци

2013

516

752

нама

лява

96,53

%95

,96%

нама

лява

2,80%

2,73%

нама

лява

0,23%

0,53%

нара

ства

0,44%

0,19%

нама

лява

-0,2

7%на

раст

ва0,3

2%

Дол

на М

итро

поли

я29

087

2531

1на

маля

ва95

,62%

88,02

%на

маля

ва1,7

8%4,1

0%на

раст

ва2,1

6%5,4

6%на

раст

ва0,4

4%0,2

8%на

маля

ва-

0,35%

нара

ства

1,79%

Дол

ни Д

ъбни

к17

377

1570

1на

маля

ва93

,76%

82,65

%на

маля

ва3,3

0%10

,02%

нара

ства

2,38%

5,25%

нара

ства

0,56%

1,53%

нара

ства

-0,2

6%на

раст

ва0,2

9%

Иск

ър (П

елов

о)10

228

9107

нама

лява

98,21

%95

,87%

нама

лява

0,41%

0,79%

нара

ства

0,89%

2,12%

нара

ства

0,49%

0,37%

нама

лява

-0,2

9%на

раст

ва0,5

6%

Лев

ски

2912

725

995

нама

лява

87,86

%81

,14%

нама

лява

8,35%

11,26

%на

раст

ва3,2

4%5,3

4%на

раст

ва0,5

5%0,4

3%на

маля

ва-

0,20%

нара

ства

1,63%

Ник

опол

1584

013

656

нама

лява

75,98

%71

,66%

нама

лява

23,18

%26

,39%

нара

ства

0,25%

1,00%

нара

ства

0,59%

0,24%

нама

лява

-0,2

4%на

раст

ва0,4

7%

Пле

вен

1604

8014

9142

нама

лява

93,56

%92

,39%

нама

лява

3,37%

3,58%

нара

ства

2,16%

2,52%

нара

ства

0,91%

0,69%

нама

лява

0,00%

0,37%

нара

ства

0,45%

Пор

дим

9607

8179

нама

лява

89,43

%87

,20%

нама

лява

9,27%

9,98%

нара

ства

1,05%

1,79%

нара

ства

0,25%

0,17%

нама

лява

-0,1

5%на

раст

ва0,7

1%

Чер

вен

бряг

4087

635

561

нама

лява

96,06

%92

,81%

нама

лява

0,38%

1,46%

нара

ства

3,05%

4,70%

нара

ства

0,51%

0,30%

нама

лява

-0,2

6%на

раст

ва0,4

7%

Обл

аст П

ловд

ив73

9694

7158

16на

маля

ва89

,63%

86,80

%на

маля

ва6,3

5%7,3

3%на

раст

ва2,8

6%4,2

2%на

раст

ва1,1

5%1,0

2%на

маля

ва0,0

1%0,2

3%на

раст

ва0,4

0%

- 72 -

Асе

новг

рад

6818

867

235

нама

лява

77,42

%75

,16%

нама

лява

20,91

%21

,75%

нара

ства

1,36%

1,58%

нара

ства

0,29%

0,26%

нама

лява

0,02%

0,20%

нара

ства

1,05%

Бре

зово

1039

688

37на

маля

ва92

,13%

85,88

%на

маля

ва1,0

4%0,3

8%на

маля

ва6,7

0%13

,17%

нара

ства

0,13%

0,17%

нара

ства

-0,3

7%на

раст

ва0,0

3%

Кал

ояно

во15

144

1364

9на

маля

ва94

,57%

90,82

%на

маля

ва4,0

4%3,2

1%на

маля

ва1,2

7%5,4

7%на

раст

ва0,1

2%0,1

6%на

раст

ва-

0,22%

нара

ства

0,12%

Кар

лово

7636

970

278

нама

лява

89,03

%85

,01%

нама

лява

5,86%

6,16%

нара

ства

4,11%

7,45%

нара

ства

1,00%

0,92%

нама

лява

-0,2

1%на

раст

ва0,2

5%

Кри

чим

-85

35-

-63

,18%

--

15,77

%-

-18

,95%

--

0,23%

--

0,15%

-1,7

2%

Лък

и51

9940

44на

маля

ва96

,04%

95,87

%на

маля

ва3,6

5%1,4

6%на

маля

ва0,1

3%0,3

2%на

раст

ва0,1

8%0,0

7%на

маля

ва-

0,20%

нара

ства

2,08%

Мар

ица

3213

032

332

нара

ства

90,99

%88

,95%

нама

лява

4,14%

3,53%

нама

лява

4,72%

6,74%

нара

ства

0,15%

0,20%

нара

ства

-0,1

2%на

раст

ва0,4

6%

Пер

ущиц

а-

5387

--

76,11

%-

-0,2

0%-

-23

,41%

--

0,20%

--

0,08%

--

Пло

вдив

3410

5833

8224

нама

лява

91,85

%89

,54%

нама

лява

5,00%

6,65%

нара

ства

1,07%

1,54%

нара

ства

2,07%

1,70%

нама

лява

0,01%

0,29%

нара

ства

0,28%

Пър

вома

й35

571

3116

0на

маля

ва87

,40%

82,90

%на

маля

ва6,2

9%7,6

3%на

раст

ва6,1

1%8,6

9%на

раст

ва0,2

0%0,1

5%на

маля

ва-

0,19%

нара

ства

0,44%

Рак

овск

и28

522

2838

3на

маля

ва95

,02%

87,71

%на

маля

ва1,1

3%1,1

6%на

раст

ва3,6

8%10

,77%

нара

ства

0,17%

0,13%

нама

лява

-0,1

1%на

раст

ва0,1

2%

Род

опи

7880

240

815

нама

лява

86,67

%84

,42%

нама

лява

7,48%

9,77%

нара

ства

5,54%

4,09%

нама

лява

0,31%

0,81%

нара

ства

-0,1

4%на

раст

ва0,7

7%

Сад

ово

1700

716

786

нама

лява

87,39

%84

,65%

нама

лява

1,58%

3,11%

нара

ства

10,92

%11

,83%

нара

ства

0,11%

0,23%

нара

ства

-0,1

4%на

раст

ва0,0

4%

Ста

мбол

ийск

и-

2230

3-

-93

,61%

--

1,52%

--

4,26%

--

0,28%

--

0,15%

-0,1

8%

Съе

дине

ние

1334

812

182

нама

лява

92,31

%91

,19%

нама

лява

0,54%

1,64%

нара

ства

7,02%

6,90%

нама

лява

0,13%

0,07%

нама

лява

-0,1

6%на

раст

ва0,0

4%

Хис

аря

1796

015

666

нама

лява

95,34

%93

,91%

нама

лява

0,87%

1,67%

нара

ства

3,60%

3,26%

нама

лява

0,19%

0,18%

нама

лява

-0,2

3%на

раст

ва0,7

5%

Обл

аст Р

азгр

ад16

7410

1524

17на

маля

ва47

,04%

44,00

%на

маля

ва47

,48%

47,21

%на

маля

ва4,4

6%5,7

3%на

раст

ва0,9

3%0,9

5%на

раст

ва0,0

9%0,3

1%на

раст

ва1,8

0%

Зав

ет13

637

1233

3на

маля

ва21

,71%

18,32

%на

маля

ва71

,76%

68,35

%на

маля

ва5,8

3%9,8

5%на

раст

ва0,7

0%0,2

5%на

маля

ва-

0,23%

нара

ства

3,00%

Исп

ерих

2793

625

287

нама

лява

31,60

%29

,94%

нама

лява

60,81

%59

,47%

нама

лява

7,14%

8,74%

нара

ства

0,45%

0,33%

нама

лява

-0,3

7%на

раст

ва1,1

5%

Куб

рат

2769

724

124

нама

лява

42,79

%40

,27%

нама

лява

50,33

%50

,31%

нама

лява

5,14%

6,13%

нара

ства

1,72%

2,29%

нара

ства

0,02%

0,29%

нара

ства

0,71%

Лоз

ница

1670

415

067

нама

лява

39,55

%36

,95%

нама

лява

52,60

%50

,23%

нама

лява

6,06%

8,71%

нара

ства

1,79%

0,48%

нама

лява

-0,3

2%на

раст

ва3,3

1%

Раз

град

6184

758

874

нама

лява

68,93

%63

,97%

нама

лява

27,47

%29

,11%

нара

ства

2,77%

3,61%

нара

ства

0,58%

0,91%

нара

ства

0,25%

0,28%

нара

ства

2,12%

Сам

уил

9585

8164

нама

лява

17,09

%13

,16%

нама

лява

75,57

%77

,83%

нара

ства

5,48%

4,67%

нама

лява

1,86%

1,95%

нара

ства

-0,4

5%на

раст

ва1,9

4%

Цар

Кал

оян

1000

485

68на

маля

ва42

,31%

37,62

%на

маля

ва57

,52%

61,87

%на

раст

ва0,0

2%0,1

3%на

раст

ва0,1

5%0,1

4%на

маля

ва-

0,19%

нара

ства

0,05%

Обл

аст Р

усе

2887

0226

6157

нама

лява

82,08

%80

,18%

нама

лява

12,20

%13

,92%

нара

ства

4,13%

3,65%

нама

лява

1,53%

1,16%

нама

лява

0,06%

0,31%

нара

ства

0,78%

Бор

ово

8889

7905

нама

лява

72,02

%65

,57%

нама

лява

12,89

%18

,91%

нара

ства

13,14

%12

,40%

нама

лява

1,95%

1,28%

нама

лява

-0,3

7%на

раст

ва1,4

7%

Бял

а19

348

1700

4на

маля

ва84

,90%

82,87

%на

маля

ва4,9

4%6,0

5%на

раст

ва9,3

5%8,6

3%на

маля

ва0,8

1%1,1

6%на

раст

ва-

0,31%

нара

ства

0,98%

Вет

ово

2101

718

774

нама

лява

40,07

%35

,33%

нама

лява

45,70

%49

,52%

нара

ства

9,60%

11,14

%на

раст

ва4,6

3%3,1

9%на

маля

ва-

0,25%

нара

ства

0,57%

Две

мог

или

1402

712

116

нама

лява

62,49

%58

,46%

нама

лява

25,60

%27

,76%

нара

ства

11,56

%12

,52%

нара

ства

0,35%

0,21%

нама

лява

-0,2

7%на

раст

ва0,7

8%

Ива

ново

1308

911

092

нама

лява

83,54

%82

,50%

нама

лява

9,37%

12,16

%на

раст

ва5,8

5%3,8

9%на

маля

ва1,2

4%0,9

4%на

маля

ва-

0,34%

нара

ства

0,17%

Рус

е18

6737

1783

79на

маля

ва90

,19%

88,75

%на

маля

ва7,1

9%8,2

8%на

раст

ва1,2

4%1,0

7%на

маля

ва1,2

9%1,0

3%на

маля

ва0,0

9%0,3

3%на

раст

ва0,5

4%

Сли

во п

оле

1612

312

912

нама

лява

56,73

%45

,57%

нама

лява

29,86

%41

,11%

нара

ства

10,91

%7,3

0%на

маля

ва2,5

0%1,4

8%на

маля

ва-

0,29%

нара

ства

4,25%

Цен

ово

9472

7975

нама

лява

89,15

%88

,71%

нама

лява

4,88%

5,50%

нара

ства

4,97%

4,61%

нама

лява

1,00%

0,26%

нама

лява

-0,3

0%на

раст

ва0,6

2%

Обл

аст С

илис

тра

1610

6314

2000

нама

лява

61,90

%59

,28%

нама

лява

32,79

%34

,34%

нара

ства

4,05%

4,56%

нара

ства

1,26%

1,03%

нама

лява

-0,3

3%на

раст

ва0,4

6%

- 73 -

Алф

атар

4630

3990

нама

лява

78,25

%77

,72%

нама

лява

16,72

%14

,76%

нама

лява

4,56%

7,07%

нара

ства

0,47%

0,38%

нама

лява

-0,0

7%на

раст

ва-

Гла

вини

ца15

579

1384

8на

маля

ва35

,72%

31,18

%на

маля

ва56

,39%

62,99

%на

раст

ва7,6

1%4,5

1%на

маля

ва0,2

8%0,4

0%на

раст

ва-

0,20%

нара

ства

0,72%

Дул

ово

3350

930

591

нама

лява

22,20

%20

,29%

нама

лява

67,93

%68

,00%

нара

ства

7,94%

9,12%

нара

ства

1,93%

1,93%

без п

ромя

на-

0,26%

нара

ства

0,40%

Кай

нард

жа61

2854

67на

маля

ва49

,64%

42,67

%на

маля

ва34

,11%

42,86

%на

раст

ва13

,97%

13,12

%на

маля

ва2,2

8%0,7

9%на

маля

ва-

0,14%

нара

ства

0,42%

Сил

истр

а71

889

6194

2на

маля

ва84

,01%

83,17

%на

маля

ва14

,00%

13,88

%на

маля

ва0,8

3%1,3

3%на

раст

ва1,1

6%0,8

1%на

маля

ва-

0,41%

нара

ства

0,40%

Сит

ово

7554

6856

нама

лява

61,97

%56

,45%

нама

лява

32,49

%33

,36%

нара

ства

2,61%

7,37%

нара

ства

2,93%

2,38%

нама

лява

-0,3

8%на

раст

ва0,0

6%

Тут

рака

н21

774

1930

6на

маля

ва68

,70%

66,46

%на

маля

ва27

,03%

28,08

%на

раст

ва3,7

5%3,8

1%на

раст

ва0,5

2%0,4

8%на

маля

ва-

0,35%

нара

ства

0,82%

Обл

аст С

ливе

н23

4785

2184

74на

маля

ва82

,09%

74,69

%на

маля

ва8,2

7%10

,51%

нара

ства

7,74%

12,26

%на

раст

ва1,8

2%1,4

6%на

маля

ва0,0

8%0,3

5%на

раст

ва0,7

3%

Кот

ел23

944

2164

5на

маля

ва49

,72%

40,55

%на

маля

ва31

,61%

29,22

%на

маля

ва16

,51%

27,34

%на

раст

ва2,1

6%1,7

6%на

маля

ва-

0,65%

нара

ства

0,48%

Нов

а Заг

ора

4956

645

754

нама

лява

88,40

%76

,28%

нама

лява

8,07%

18,18

%на

раст

ва3,1

0%3,4

6%на

раст

ва0,4

3%0,3

6%на

маля

ва-

0,28%

нара

ства

1,44%

Сли

вен

1440

6013

6148

нама

лява

85,30

%80

,49%

нама

лява

4,12%

4,96%

нара

ства

8,19%

11,88

%на

раст

ва2,2

6%1,8

0%на

маля

ва0,1

3%0,3

0%на

раст

ва0,5

7%

Твъ

рдиц

а17

215

1492

7на

маля

ва82

,08%

66,51

%на

маля

ва11

,10%

10,60

%на

маля

ва5,2

3%20

,81%

нара

ства

1,59%

1,31%

нама

лява

-0,3

7%на

раст

ва0,4

0%

Обл

аст С

моля

н15

4553

1400

66на

маля

ва92

,46%

87,68

%на

маля

ва6,8

1%4,4

4%на

маля

ва0,3

3%0,4

9%на

раст

ва0,3

5%0,1

8%на

маля

ва0,0

5%0,2

9%на

раст

ва6,9

2%

Бан

ите

8200

6765

нама

лява

96,35

%93

,72%

нама

лява

3,48%

2,04%

нама

лява

0,01%

-нам

аляв

а0,1

6%0,0

4%на

маля

ва-

0,30%

нара

ства

3,90%

Бор

ино

4329

4109

нама

лява

40,24

%33

,63%

нама

лява

59,27

%61

,43%

нара

ства

0,02%

0,05%

нара

ства

0,47%

-нам

аляв

а-

0,10%

нара

ства

4,79%

Дев

ин16

575

1501

0на

маля

ва83

,93%

80,20

%на

маля

ва15

,49%

14,90

%на

маля

ва0,3

4%0,4

7%на

раст

ва0,2

4%0,1

7%на

маля

ва-

0,28%

нара

ства

3,98%

Дос

пат

1048

910

276

нама

лява

79,22

%74

,09%

нама

лява

18,09

%2,5

6%на

маля

ва2,1

5%1,6

8%на

маля

ва0,5

4%0,0

3%на

маля

ва-

0,10%

нара

ства

21,54

%

Зла

тогр

ад15

592

1404

2на

маля

ва98

,64%

92,35

%на

маля

ва1,0

3%0,3

7%на

маля

ва0,0

4%-н

амал

ява

0,29%

0,11%

нама

лява

-0,1

8%на

раст

ва6,9

9%

Мад

ан16

834

1381

2на

маля

ва86

,47%

86,62

%на

раст

ва13

,00%

3,61%

нама

лява

0,01%

-нам

аляв

а0,3

3%0,1

6%на

маля

ва0,1

9%0,3

6%на

раст

ва9,2

5%

Нед

елин

о92

7387

15на

маля

ва99

,73%

99,35

%на

маля

ва0,1

9%0,0

5%на

маля

ва-

-бе

з про

мяна

0,08%

0,10%

нара

ства

-0,0

9%на

раст

ва0,4

1%

Руд

озем

1176

310

875

нама

лява

96,58

%87

,66%

нама

лява

3,13%

1,12%

нама

лява

--

без п

ромя

на0,2

9%0,0

9%на

маля

ва-

0,23%

нара

ства

10,90

%

Смо

лян

5094

347

230

нама

лява

98,27

%92

,73%

нама

лява

0,76%

0,73%

нама

лява

0,38%

0,81%

нара

ства

0,48%

0,31%

нама

лява

0,11%

0,43%

нара

ства

4,99%

Чеп

елар

е10

555

9232

нама

лява

98,82

%92

,20%

нама

лява

0,75%

0,32%

нама

лява

0,22%

0,63%

нара

ства

0,21%

0,16%

нама

лява

-0,3

2%на

раст

ва6,3

7%

Обл

аст С

офия

- гр

ад11

9012

611

7084

2нам

аляв

а96

,34%

96,02

%на

маля

ва0,3

7%0,5

2%на

раст

ва1,1

7%1,5

3%на

раст

ва1,6

5%1,1

7%на

маля

ва0,4

7%0,3

6%на

маля

ва0,4

0%

Сто

личн

а11

9012

611

7084

2на

маля

ва96

,34%

96,02

%на

маля

ва0,3

7%0,5

2%на

маля

ва1,1

7%1,5

3%на

раст

ва1,6

5%1,1

7%на

маля

ва0,4

7%0,3

6%на

маля

ва0,4

0%

Обл

аст С

офия

2899

6227

3240

нама

лява

95,20

%92

,79%

нама

лява

0,36%

0,24%

нама

лява

4,02%

6,13%

нара

ства

0,42%

0,30%

нама

лява

-0,3

0%на

раст

ва0,2

4%

Ант

он18

7318

06на

маля

ва97

,92%

96,35

%на

маля

ва0,1

6%0,3

3%на

раст

ва1,7

6%2,9

3%на

раст

ва0,1

6%0,1

1%на

маля

ва-

0,06%

нара

ства

0,22%

Бож

урищ

е74

5379

85на

раст

ва98

,98%

98,57

%на

маля

ва0,4

6%0,3

0%на

маля

ва0,1

2%0,4

0%на

раст

ва0,4

4%0,3

0%на

маля

ва-

0,25%

нара

ства

0,18%

Бот

евгр

ад38

316

3593

9на

маля

ва95

,24%

91,38

%на

маля

ва0,0

8%0,0

8%бе

з про

мяна

4,36%

7,74%

нара

ства

0,32%

0,24%

нама

лява

-0,3

1%на

раст

ва0,2

5%

Год

еч75

4566

04на

маля

ва98

,73%

98,97

%на

раст

ва-

-бе

з про

мяна

1,06%

0,59%

нама

лява

0,21%

0,11%

нама

лява

-0,3

0%на

раст

ва0,0

3%

Гор

на М

алин

а75

5270

62на

маля

ва96

,39%

91,09

%на

маля

ва0,0

4%0,1

4%на

раст

ва3,3

8%7,6

3%на

раст

ва0,1

9%0,1

7%на

маля

ва-

0,22%

нара

ства

0,75%

Дол

на б

аня

-47

87-

-84

,12%

--

--

-15

,08%

--

0,21%

--

0,36%

-0,2

3%

Дра

гома

н75

0466

32на

маля

ва98

,91%

98,16

%на

маля

ва0,0

9%0,0

6%на

маля

ва0,6

4%0,7

7%на

раст

ва0,3

6%0,1

8%на

маля

ва-

0,53%

нара

ства

0,30%

Ели

н Пе

лин

2479

124

072

нама

лява

96,86

%95

,04%

нама

лява

0,61%

0,69%

нара

ства

2,07%

3,63%

нара

ства

0,46%

0,27%

нама

лява

-0,1

9%на

раст

ва0,1

8%

- 74 -

Етр

опол

е15

178

1373

3на

маля

ва95

,97%

97,44

%на

раст

ва0,3

4%0,2

0%на

маля

ва3,2

0%1,3

5%на

маля

ва0,4

9%0,4

1%на

маля

ва-

0,24%

нара

ства

0,36%

Зла

тица

6706

6689

нама

лява

96,06

%95

,31%

нама

лява

0,79%

0,63%

нама

лява

2,82%

3,30%

нара

ства

0,33%

0,28%

нама

лява

-0,4

5%на

раст

ва0,0

3%

Ихт

иман

1907

419

303

нара

ства

85,71

%78

,87%

нама

лява

0,76%

0,69%

нама

лява

13,22

%19

,80%

нара

ства

0,31%

0,19%

нама

лява

-0,2

5%на

раст

ва0,2

0%

Коп

ривщ

ица

3132

2669

нама

лява

99,30

%99

,29%

нама

лява

0,26%

0,07%

нама

лява

0,13%

-нам

аляв

а0,3

1%0,2

6%на

маля

ва-

0,38%

нара

ства

-

Кос

тене

ц16

532

1514

2на

маля

ва97

,32%

96,69

%на

маля

ва0,0

2%-н

амал

ява

2,36%

2,43%

нара

ства

0,30%

0,18%

нама

лява

-0,2

7%на

раст

ва0,4

3%

Кос

тинб

род

1795

118

015

нара

ства

98,59

%97

,85%

нама

лява

0,06%

0,04%

нама

лява

1,07%

1,46%

нара

ства

0,28%

0,19%

нама

лява

-0,4

0%на

раст

ва0,0

6%

Мир

ково

3534

3179

нама

лява

97,28

%90

,50%

нама

лява

0,14%

0,69%

нара

ства

2,21%

5,91%

нара

ства

0,37%

0,22%

нама

лява

-0,3

2%на

раст

ва2,3

6%

Пир

доп

9579

9352

нама

лява

96,33

%93

,98%

нама

лява

1,29%

1,15%

нама

лява

1,93%

4,16%

нара

ства

0,45%

0,28%

нама

лява

-0,2

8%на

раст

ва0,1

5%

Пра

вец

1047

289

95на

маля

ва93

,31%

89,95

%на

маля

ва0,2

5%0,0

6%на

маля

ва6,1

1%9,3

1%на

раст

ва0,3

3%0,2

8%на

маля

ва-

0,33%

нара

ства

0,07%

Сам

оков

5110

942

313

нама

лява

90,19

%86

,56%

нама

лява

0,65%

0,11%

нама

лява

8,29%

11,98

%на

раст

ва0,8

7%0,7

1%на

маля

ва-

0,31%

нара

ства

0,33%

Сво

ге26

987

2540

9на

маля

ва99

,70%

99,09

%на

маля

ва0,0

1%0,0

2%на

раст

ва0,0

7%0,3

2%на

раст

ва0,2

2%0,1

7%на

маля

ва-

0,34%

нара

ства

0,06%

Сли

вниц

а11

326

1042

2на

маля

ва98

,81%

97,91

%на

маля

ва0,0

3%0,0

4%на

раст

ва0,7

9%1,5

0%на

раст

ва0,3

7%0,1

6%на

маля

ва-

0,30%

нара

ства

0,09%

Чав

дар

1569

1422

нама

лява

99,88

%99

,51%

нама

лява

0,06%

-нам

аляв

а-

0,42%

нара

ства

0,06%

0,07%

нара

ства

--б

ез пр

омян

а-

Чел

опеч

1779

1710

нама

лява

96,80

%94

,68%

нама

лява

1,91%

0,70%

нама

лява

1,18%

4,09%

нара

ства

0,11%

0,23%

нара

ства

-0,2

4%на

раст

ва0,0

6%

Обл

аст С

тара

Заг

ора

3973

3937

0615

нама

лява

88,28

%86

,18%

нама

лява

4,74%

5,00%

нара

ства

6,08%

7,23%

нара

ства

0,90%

0,65%

нама

лява

-0,3

2%на

раст

ва0,6

2%

Бра

тя Д

аска

лови

1239

311

065

нама

лява

82,65

%79

,30%

нама

лява

5,49%

8,78%

нара

ства

11,56

%11

,28%

нама

лява

0,30%

0,14%

нама

лява

-0,2

5%на

раст

ва0,2

5%

Гур

ково

-56

76-

-86

,06%

--

6,59%

--

6,75%

--

0,23%

--

0,16%

-0,2

1%

Гъл

ъбов

о17

740

1618

2на

маля

ва95

,92%

93,80

%на

маля

ва0,7

9%0,4

9%на

маля

ва2,9

9%4,7

6%на

раст

ва0,3

0%0,1

5%на

маля

ва-

0,30%

нара

ства

0,50%

Каз

анлъ

к88

761

8153

3на

маля

ва87

,02%

85,02

%на

маля

ва7,5

6%7,9

3%на

раст

ва3,9

7%4,9

4%на

раст

ва1,4

5%1,1

7%на

маля

ва-

0,29%

нара

ства

0,65%

Мъг

лиж

2523

912

973

нама

лява

76,50

%72

,18%

нама

лява

2,98%

4,09%

нара

ства

19,08

%21

,61%

нара

ства

1,44%

0,40%

нама

лява

-0,3

2%на

раст

ва1,4

0%

Ник

олае

во-

4948

--

67,62

%-

-3,6

2%-

-25

,30%

--

0,18%

--

0,39%

-2,8

9%

Опа

н48

5941

42на

маля

ва95

,99%

91,74

%на

маля

ва1,4

4%0,7

7%на

маля

ва2,2

2%6,9

5%на

раст

ва0,3

5%0,1

7%на

маля

ва-

0,18%

нара

ства

0,19%

Пав

ел б

аня

1695

015

891

нама

лява

58,97

%56

,58%

нама

лява

31,79

%28

,18%

нама

лява

7,95%

13,10

%на

раст

ва1,2

9%1,2

1%на

маля

ва-

0,18%

нара

ства

0,75%

Рад

нево

2624

424

280

нама

лява

93,90

%90

,21%

нама

лява

2,35%

1,67%

нама

лява

3,33%

5,89%

нара

ства

0,42%

0,26%

нама

лява

-0,3

8%на

раст

ва1,5

9%

Ста

ра З

агор

а17

5451

1676

61на

маля

ва92

,03%

90,33

%на

маля

ва1,8

8%1,7

3%на

маля

ва5,2

9%6,5

4%на

раст

ва0,8

0%0,6

1%на

маля

ва-

0,37%

нара

ства

0,42%

Чир

пан

2970

226

264

нама

лява

88,19

%85

,19%

нама

лява

4,03%

8,05%

нара

ства

7,47%

5,91%

нама

лява

0,31%

0,15%

нама

лява

-0,2

8%на

раст

ва0,4

2%

Обл

аст Т

ърго

вищ

е15

1339

1376

89на

маля

ва59

,66%

55,41

%на

маля

ва33

,65%

35,95

%на

раст

ва6,2

6%7,1

7%на

раст

ва0,4

3%0,2

4%на

маля

ва-

0,32%

нара

ства

0,91%

Ант

онов

о86

9775

93на

маля

ва40

,40%

36,45

%на

маля

ва48

,65%

50,95

%на

раст

ва10

,64%

11,83

%на

раст

ва0,3

1%0,0

9%на

маля

ва-

0,47%

нара

ства

0,21%

Ому

ртаг

2700

025

212

нама

лява

22,50

%20

,53%

нама

лява

68,24

%67

,41%

нама

лява

8,99%

11,19

%на

раст

ва0,2

7%0,0

5%на

маля

ва-

0,34%

нара

ства

0,48%

Опа

ка89

8677

86на

маля

ва32

,19%

29,05

%на

маля

ва67

,51%

70,74

%на

раст

ва0,0

3%0,0

5%на

раст

ва0,2

7%0,0

3%на

маля

ва-

0,10%

нара

ства

0,03%

Поп

ово

4096

836

208

нама

лява

78,11

%71

,33%

нама

лява

15,59

%21

,81%

нара

ства

5,99%

5,03%

нама

лява

0,31%

0,19%

нама

лява

-0,2

9%на

раст

ва1,3

5%

Тър

гови

ще

6568

860

890

нама

лява

69,73

%66

,12%

нама

лява

24,09

%25

,00%

нара

ства

5,58%

7,10%

нара

ства

0,60%

0,39%

нама

лява

-0,3

5%на

раст

ва1,0

4%

Обл

аст Х

аско

во30

6058

2774

78на

маля

ва83

,48%

81,00

%на

маля

ва11

,16%

11,27

%на

раст

ва4,6

1%6,1

6%на

раст

ва0,5

6%0,4

1%на

маля

ва0,1

9%0,3

3%на

раст

ва0,8

3%

Дим

итро

вгра

д72

818

6485

2на

маля

ва91

,90%

89,73

%на

маля

ва2,1

4%1,7

4%на

маля

ва5,1

1%7,3

7%на

раст

ва0,5

7%0,5

3%на

маля

ва0,2

8%0,2

8%бе

з про

мяна

0,35%

- 75 -

Ива

йлов

град

1055

581

07на

маля

ва83

,77%

81,35

%на

маля

ва14

,93%

11,58

%на

маля

ва0,9

2%0,9

9%на

раст

ва0,3

8%0,3

5%на

маля

ва-

0,36%

нара

ства

5,37%

Лю

биме

ц12

604

1153

6на

маля

ва92

,13%

87,35

%на

маля

ва0,3

3%0,5

8%на

раст

ва7,2

7%11

,35%

нара

ства

0,27%

0,26%

нама

лява

-0,3

7%на

раст

ва0,0

9%

Мад

жаро

во40

7821

57на

маля

ва56

,52%

64,21

%на

раст

ва42

,77%

34,91

%на

маля

ва0,3

2%0,3

7%на

раст

ва0,3

9%0,1

4%на

маля

ва-

0,37%

нара

ства

-

Мин

ерал

ни б

ани

7583

6838

нама

лява

47,12

%43

,62%

нама

лява

49,86

%51

,02%

нара

ства

2,84%

4,24%

нара

ства

0,18%

0,23%

нара

ства

-0,1

6%на

раст

ва0,7

3%

Сви

ленг

рад

2670

425

375

нама

лява

93,25

%91

,21%

нама

лява

0,21%

0,38%

нара

ства

6,26%

7,62%

нара

ства

0,28%

0,22%

нама

лява

-0,2

5%на

раст

ва0,3

2%

Сим

еоно

вгра

д11

949

1063

8на

маля

ва91

,71%

82,50

%на

маля

ва1,1

3%0,3

8%на

маля

ва6,8

5%15

,44%

нара

ства

0,31%

0,15%

нама

лява

-0,4

2%на

раст

ва1,1

1%

Ста

мбол

ово

7662

5833

нама

лява

28,05

%29

,62%

нара

ства

67,48

%62

,52%

нама

лява

4,25%

7,03%

нара

ства

0,22%

0,21%

нама

лява

-0,4

0%на

раст

ва0,2

2%

Топ

олов

град

1907

515

414

нама

лява

93,58

%89

,50%

нама

лява

0,18%

0,16%

нама

лява

5,98%

8,86%

нара

ства

0,26%

0,24%

нама

лява

-0,4

0%на

раст

ва0,8

4%

Хар

манл

и31

029

2754

7на

маля

ва85

,68%

83,45

%на

маля

ва7,4

2%8,6

4%на

раст

ва6,4

4%6,8

0%на

раст

ва0,4

6%0,2

2%на

маля

ва-

0,51%

нара

ства

0,38%

Хас

ково

1020

0199

181

нама

лява

78,24

%75

,71%

нама

лява

17,41

%18

,85%

нара

ства

3,13%

3,43%

нара

ства

0,87%

0,55%

нама

лява

0,35%

0,32%

нама

лява

1,14%

Обл

аст Ш

умен

2203

2020

4378

нама

лява

62,92

%60

,22%

нама

лява

29,37

%29

,14%

нама

лява

6,68%

8,05%

нара

ства

1,01%

1,15%

нара

ства

0,02%

0,29%

нара

ства

1,15%

Вел

ики

Прес

лав

1768

216

276

нама

лява

68,17

%64

,77%

нама

лява

22,84

%24

,05%

нара

ства

8,43%

8,50%

нара

ства

0,56%

0,90%

нара

ства

-0,2

3%на

раст

ва1,5

5%

Вен

ец94

3880

42на

маля

ва1,4

9%1,7

5%на

раст

ва91

,99%

91,02

%на

маля

ва6,2

3%5,7

9%на

маля

ва0,2

9%0,0

1%на

маля

ва-

0,29%

нара

ства

1,14%

Вър

бица

1184

111

249

нама

лява

16,33

%14

,61%

нама

лява

68,74

%59

,56%

нама

лява

14,49

%23

,11%

нара

ства

0,44%

0,18%

нама

лява

-0,2

0%на

раст

ва2,3

4%

Као

лино

во13

556

1254

4на

маля

ва11

,69%

9,42%

нама

лява

79,25

%79

,20%

нама

лява

8,82%

10,49

%на

раст

ва0,2

1%0,0

5%на

маля

ва0,0

3%0,3

9%на

раст

ва0,4

5%

Кас

пича

н12

002

9808

нама

лява

76,31

%68

,30%

нама

лява

10,86

%14

,16%

нара

ства

9,42%

10,94

%на

раст

ва3,4

1%5,2

3%на

раст

ва-

0,19%

нара

ства

1,18%

Ник

ола К

озле

во84

2771

57на

маля

ва34

,89%

24,12

%на

маля

ва51

,63%

51,24

%на

маля

ва11

,76%

17,40

%на

раст

ва1,7

2%6,4

4%на

раст

ва-

0,23%

нара

ства

0,57%

Нов

и па

зар

2098

519

559

нама

лява

66,75

%63

,69%

нама

лява

23,90

%26

,31%

нара

ства

8,63%

8,20%

нама

лява

0,72%

0,75%

нара

ства

-0,3

1%на

раст

ва0,7

4%

Смя

дово

9519

8242

нама

лява

73,67

%70

,94%

нама

лява

19,86

%23

,49%

нара

ства

5,95%

4,42%

нама

лява

0,52%

0,58%

нара

ства

-0,2

9%на

раст

ва0,2

8%

Хит

рино

86

8470

45на

маля

ва22

,08%

17,57

%на

маля

ва77

,44%

81,36

%на

раст

ва0,0

8%0,5

8%на

раст

ва0,4

0%0,1

4%на

маля

ва-

0,24%

нара

ства

0,11%

Шум

ен10

8186

1044

56на

маля

ва81

,23%

78,13

%на

маля

ва12

,77%

13,22

%на

раст

ва4,8

3%6,0

9%на

раст

ва1,1

4%0,9

5%на

маля

ва0,0

3%0,3

1%на

раст

ва1,3

0%

Обл

аст Я

мбол

1765

5215

6070

нама

лява

92,96

%89

,86%

нама

лява

2,60%

2,68%

нара

ства

3,78%

6,23%

нара

ства

0,66%

0,43%

нама

лява

-0,3

9%на

раст

ва0,4

1%

Бол

яров

о74

5456

38на

маля

ва93

,08%

90,35

%на

маля

ва0,3

6%0,2

7%на

маля

ва6,0

0%6,9

4%на

раст

ва0,5

6%0,1

8%на

маля

ва-

0,13%

нара

ства

2,13%

Елх

ово

2399

520

552

нама

лява

94,44

%90

,61%

нама

лява

0,26%

0,27%

нара

ства

4,91%

8,19%

нара

ства

0,39%

0,26%

нама

лява

-0,3

2%на

раст

ва0,3

5%

Стр

алдж

а18

787

1582

8на

маля

ва90

,47%

84,67

%на

маля

ва1,9

3%2,1

5%на

раст

ва7,1

5%12

,04%

нара

ства

0,45%

0,29%

нама

лява

-0,3

7%на

раст

ва0,4

8%

Тун

джа

3481

931

403

нама

лява

94,28

%92

,84%

нама

лява

0,26%

0,21%

нама

лява

4,87%

6,30%

нара

ства

0,59%

0,23%

нама

лява

-0,2

4%на

раст

ва0,1

8%

Ямб

ол91

497

8264

9на

маля

ва92

,56%

89,50

%на

маля

ва4,4

3%4,4

8%на

раст

ва2,1

9%4,5

6%на

раст

ва0,8

2%0,6

0%на

маля

ва-

0,48%

нара

ства

0,38%

Забе

лежк

и:1.

Общ

инит

е, чи

ито

имен

а са с

мене

ни сл

ед 4.

12.1

992 г

., са с

наи

мено

вани

ята с

и къ

м 1.0

3.200

1 г. С

тари

те и

мена

са от

беля

зани

в ск

оби.

2. О

бщин

ите,

създ

аден

и сл

ед 4

.12.1

992 г

., са о

тбел

язан

и в с

писъ

ка, н

о без

дан

ни за

нас

елен

ието

в тя

х към

4.12

.1992

г.3.

Общ

инит

е, ко

ито

са вк

люче

ни в

гран

ицит

е на д

руги

обл

асти

след

4.12

.1992

г., т

ук са

в об

ласт

ите,

в кои

то се

нам

ират

към

1.03

.2001

г. Т

яхно

то н

асел

ение

е из

ваде

но от

общ

ия бр

ой на

насе

лени

ето в

стар

ата о

блас

т и пр

ибав

ено к

ъм об

щия

брой

на ж

ител

ите н

а нов

ата о

блас

т. Та

кива

са об

щин

ите Л

ъки (

от об

ласт

Смо

лян

към

обла

ст П

ловд

ив) и

Ива

йлов

град

(от о

блас

т Кър

джал

и къ

м об

ласт

Хас

ково

).

- 76 -

4. О

бщин

ите с

а под

реде

ни сп

оред

адми

нист

рати

внот

о де

лени

е към

1.03

.2001

г., к

оето

под

еля с

тран

ата н

а 28

обла

сти,

а не

спор

ед д

елен

ието

към

4.12

.1992

г.

на 8

обла

сти.

5. П

осоч

ена п

роце

нтна

стой

ност

от 0

.00%

пок

азва

нал

ичие

на н

асел

ение

, чии

то д

ял от

общ

ия б

рой

е по-

малъ

к от 0

.01%

, но н

е се о

тбел

язва

с по

-мал

ка д

роб.

- 77 -

7. Сравнителна таблица с промените в броя на населението по процентен и коли-чествен признак между 1992 г. и 2001 г. по области и общини

ОбластОбщина Промяна

общо

Етническа групаБългарска Турска Циганска Друга

Промянав цифри

Промянав проценти

Промянав цифри

Промянав проценти

Промянав цифри

Промянав проценти

Промянав цифри

Промянав проценти

България намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява

Област Благоевград намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Банско намалява намалява нараства намалява намалява нараства нараства намалява намалява Белица намалява намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства нараства Благоевград намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Гоце Делчев намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява намалява намалява Гърмен намалява нараства нараства намалява намалява нараства нараства намалява намалява Кресна намалява намалява нараства намалява намалява нараства нараства намалява намалява Петрич намалява нараства нараства намалява намалява нараства нараства намалява намалява Разлог нараства нараства намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства Сандански намалява намалява нараства нараства нараства нараства нараства намалява намалява Сатовча намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства Симитли намалява намалява нараства намалява намалява нараства нараства намалява намалява Струмяни намалява намалява нараства намалява намалява нараства нараства намалява намалява Хаджидимово намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства нараства нараства Якоруда намалява намалява намалява намалява нараства нараства нараства намалява намаляваОбласт Бургас намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства намалява намалява Айтос намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства намалява намалява Бургас намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства намалява намалява Камено намалява намалява нараства намалява намалява намалява намалява нараства нараства Карнобат намалява намалява намалява нараства нараства намалява нараства намалява намалява Малко Търново намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Несебър нараства намалява намалява нараства нараства нараства нараства намалява намалява Поморие намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства намалява намалява Приморско - - - - - - - - - Руен намалява намалява намалява намалява нараства нараства нараства намалява намалява Созопол намалява намалява намалява намалява нараства нараства нараства намалява намалява Средец намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства намалява намалява Сунгурларе намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства намалява намалява Царево намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намаляваОбласт Варна намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява нараства нараства Аврен намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства нараства нараства Аксаково нараства намалява намалява нараства намалява намалява намалява нараства нараства Белослав намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява нараства нараства Бяла намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства намалява намалява Варна нараства нараства намалява нараства нараства намалява намалява намалява намалява Ветрино намалява намалява намалява намалява нараства намалява нараства намалява намалява Вълчи дол намалява намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства нараства Долни чифлик намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява нараства нараства

- 78 -

Девня нараства нараства намалява намалява намалява нараства намалява нараства нараства Дългопол намалява намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства нараства Провадия намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Суворово намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява нараства нарастваОбл. Велико Търново намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява намалява намалява Велико Търново намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Горна Оряховица намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява намалява намалява Елена намалява намалява намалява намалява нараства намалява нараства намалява намалява Златарица намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства намалява нараства Лясковец намалява намалява намалява намалява без промяна нараства нараства намалява намалява Павликени намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява намалява нараства Полски Тръмбеш намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства нараства нараства Свищов намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Стражица намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства намалява намалява Сухиндол намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява намалява намаляваОбласт Видин намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Белоградчик намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Бойница намалява намалява нараства намалява намалява намалява намалява намалява намалява Брегово намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства нараства нараства Видин намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Грамада намалява намалява намалява без промяна без промяна нараства нараства нараства нараства Димово намалява намалява намалява намалява без промяна нараства нараства намалява нараства Кула намалява намалява намалява намалява намалява намалява намалява намалява намалява Макреш намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Ново село намалява намалява намалява без промяна нараства нараства нараства намалява намалява Ружинци намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Чупрене намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намаляваОбласт Враца намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства намалява намалява Борован намалява намалява нараства нараства нараства намалява намалява намалява намалява Бяла Слатина намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства намалява намалява Враца намалява намалява намалява намалява намалява намалява нараства намалява намалява Кнежа намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства намалява намалява Козлодуй нараства намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Криводол намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Мездра намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Мизия намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Оряхово намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Роман намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства намалява намалява Хайредин намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намаляваОбласт Габрово намалява намалява намалява намалява нараства нараства нараства намалява намалява Габрово намалява намалява нараства намалява намалява нараства нараства намалява намалява Дряново намалява намалява намалява намалява нараства намалява намалява намалява намалява Севлиево намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства намалява намалява Трявна намалява намалява нараства намалява намалява намалява нараства намалява намаляваОбласт Добрич намалява намалява нараства намалява намалява нараства нараства намалява намалява Балчик намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства намалява намалява Генерал Тошево намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява град Добрич намалява намалява нараства намалява намалява нараства нараства намалява намалява

- 79 -

Добричка намалява намалява намалява намалява намалява намалява нараства намалява намалява Каварна намалява намалява нараства намалява намалява намалява намалява намалява намалява Крушари намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Тервел намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Шабла намалява намалява нараства намалява намалява намалява намалява намалява намаляваОбласт Кърджали намалява намалява нараства намалява намалява намалява намалява намалява намалява Ардино намалява намалява нараства намалява намалява намалява без промяна намалява намалява Джебел намалява намалява нараства намалява намалява нараства нараства намалява намалява Кирково намалява намалява нараства намалява намалява намалява намалява намалява намалява Крумовград намалява намалява нараства намалява намалява намалява нараства намалява намалява Кърджали намалява намалява нараства намалява намалява намалява намалява намалява намалява Момчилград намалява намалява нараства намалява намалява намалява намалява намалява намалява Черноочене намалява намалява нараства намалява намалява намалява намалява намалява намаляваОбласт Кюстендил намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Бобовдол намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Бобошево намалява намалява нараства намалява намалява намалява намалява намалява намалява Дупница намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Кочериново намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства намалява намалява Кюстендил намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Невестино намалява намалява нараства намалява намалява намалява намалява намалява намалява Рила намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Сапарева баня намалява намалява намалява без промяна без промяна нараства нараства намалява намалява Трекляно намалява намалява нараства намалява намалява намалява намалява намалява нарастваОбласт Ловеч намалява намалява намалява нараства нараства намалява нараства намалява нараства Априлци намалява намалява нараства нараства нараства намалява намалява намалява намалява Летница намалява намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства нараства Ловеч намалява намалява намалява намалява нараства без промяна нараства намалява намалява Луковит намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства намалява намалява Тетевен намалява намалява намалява нараства нараства намалява нараства намалява намалява Троян намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява намалява намалява Угърчин намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява намалява намалява Ябланица намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства намалява намаляваОбласт Монтана намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Берковица намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства намалява намалява Бойчиновци намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства намалява намалява Брусарци намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Вълчедръм намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства намалява намалява Вършец намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Георги Дамяново намалява намалява нараства без промяна без промяна намалява нараства намалява намалява Лом намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Медковец намалява намалява намалява без промяна нараства нараства нараства намалява намалява Монтана намалява намалява намалява намалява намалява намалява нараства намалява намалява Чипровци намалява намалява намалява без промяна без промяна нараства нараства намалява намалява Якимово намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства намалява намаляваОбласт Пазарджик намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Батак намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства намалява намалява Белово намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Брацигово намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства намалява намалява

- 80 -

Велинград намалява нараства нараства намалява намалява нараства нараства намалява нараства Лесичово намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства намалява намалява Пазарджик намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства намалява намалява Панагюрище намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Пещера намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява намалява намалява Ракитово нараства намалява намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства Септември намалява намалява намалява намалява нараства намалява нараства намалява намалява Стрелча намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намаляваОбласт Перник намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Брезник намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Земен намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства намалява намалява Ковачевци намалява намалява намалява без промяна без промяна без промяна без промяна намалява намалява Перник намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Радомир намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява намалява намалява Трън намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намаляваОбласт Плевен намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства намалява намалява Белене намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Гулянци намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Долна Митрополия намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства намалява намалява Долни Дъбник намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства нараства нараства Искър (Пелово) намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства намалява намалява Левски намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства намалява намалява Никопол намалява намалява намалява намалява нараства нараства нараства намалява намалява Плевен намалява намалява намалява намалява нараства нараства нараства намалява намалява Пордим намалява намалява намалява намалява нараства нараства нараства намалява намалява Червен бряг намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства намалява намаляваОбласт Пловдив намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства намалява намалява Асеновград намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства намалява намалява Брезово намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства Калояново намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства Карлово намалява намалява намалява намалява нараства нараства нараства намалява намалява Кричим - - - - - - - - - Лъки намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Марица нараства намалява намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства Перущица - - - - - - - - - Пловдив намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства намалява намалява Първомай намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства намалява намалява Раковски намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства намалява намалява Родопи намалява намалява намалява намалява нараства намалява намалява нараства нараства Садово намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства нараства нараства Стамболийски - - - - - - - - - Съединение намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява намалява намалява Хисаря намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява намалява намаляваОбласт Разград намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява нараства Завет намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Исперих намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Кубрат намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства Лозница намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява

- 81 -

Разград намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства нараства нараства Самуил намалява намалява намалява намалява нараства намалява намалява намалява нараства Цар Калоян намалява намалява намалява намалява нараства нараства нараства намалява намаляваОбласт Русе намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява намалява намалява Борово намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява намалява намалява Бяла намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява нараства нараства Ветово намалява намалява намалява намалява нараства нараства нараства намалява намалява Две могили намалява намалява намалява намалява нараства намалява нараства намалява намалява Иваново намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява намалява намалява Русе намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява намалява намалява Сливо поле намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява намалява намалява Ценово намалява намалява намалява намалява нараства намалява намалява намалява намаляваОбласт Силистра намалява намалява намалява намалява нараства намалява нараства намалява намалява Алфатар намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Главиница намалява намалява намалява намалява нараства намалява намалява нараства нараства Дулово намалява намалява намалява намалява нараства нараства нараства намалява без промяна Кайнарджа намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява намалява намалява Силистра намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Ситово намалява намалява намалява намалява нараства нараства нараства намалява намалява Тутракан намалява намалява намалява намалява нараства намалява нараства намалява намаляваОбласт Сливен намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства намалява намалява Котел намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Нова Загора намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства намалява намалява Сливен намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства намалява намалява Твърдица намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намаляваОбласт Смолян намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Баните намалява намалява намалява намалява намалява намалява намалява намалява намалява Борино намалява намалява намалява намалява нараства нараства нараства намалява намалява Девин намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Доспат намалява намалява намалява намалява намалява намалява намалява намалява намалява Златоград намалява намалява намалява намалява намалява намалява намалява намалява намалява Мадан намалява намалява нараства намалява намалява намалява намалява намалява намалява Неделино намалява намалява намалява намалява намалява без промяна без промяна нараства нараства Рудозем намалява намалява намалява намалява намалява без промяна без промяна намалява намалява Смолян намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Чепеларе намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намаляваОбласт София - град намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства намалява намалява Столична намалява намалява намалява нараства намалява нараства нараства намалява намаляваОбласт София намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Антон намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства намалява намалява Божурище нараства нараства намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Ботевград намалява намалява намалява намалява без промяна нараства нараства намалява намалява Годеч намалява намалява нараства без промяна без промяна намалява намалява намалява намалява Горна Малина намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства намалява намалява Долна баня - - - - - - - - - Драгоман намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Елин Пелин намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства намалява намалява Етрополе намалява намалява нараства намалява намалява намалява намалява намалява намалява

- 82 -

Златица намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Ихтиман нараства намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Копривщица намалява намалява намалява намалява намалява намалява намалява намалява намалява Костенец намалява намалява намалява намалява намалява намалява нараства намалява намалява Костинброд нараства намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Мирково намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства намалява намалява Пирдоп намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Правец намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Самоков намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Своге намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства намалява намалява Сливница намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства намалява намалява Чавдар намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства без промяна нараства Челопеч намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства нараства нарастваОбласт Стара Загора намалява намалява намалява намалява нараства нараства нараства намалява намалява Братя Даскалови намалява намалява намалява нараства нараства нараства намалява намалява намалява Гурково - - - - - - - - - Гълъбово намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Казанлък намалява намалява намалява намалява нараства нараства нараства намалява намалява Мъглиж намалява намалява намалява намалява нараства намалява нараства намалява намалява Николаево - - - - - - - - - Опан намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Павел баня намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Раднево намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Стара Загора намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Чирпан намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява намалява намаляваОбласт Търговище намалява намалява намалява намалява нараства нараства нараства намалява намалява Антоново намалява намалява намалява намалява нараства намалява нараства намалява намалява Омуртаг намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Опака намалява намалява намалява намалява нараства нараства нараства намалява намалява Попово намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява намалява намалява Търговище намалява намалява намалява намалява нараства нараства нараства намалява намаляваОбласт Хасково намалява намалява намалява намалява нараства нараства нараства намалява намалява Димитровград намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Ивайловград намалява намалява намалява намалява намалява намалява нараства намалява намалява Любимец намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства намалява намалява Маджарово намалява намалява нараства намалява намалява намалява нараства намалява намалява Минерални бани намалява намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства нараства Свиленград намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства намалява намалява Симеоновград намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Стамболово намалява намалява нараства намалява намалява нараства нараства намалява намалява Тополовград намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Харманли намалява намалява намалява нараства нараства намалява нараства намалява намалява Хасково намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства намалява намаляваОбласт Шумен намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства Велики Преслав намалява намалява намалява намалява нараства намалява нараства нараства нараства Венец намалява без промяна нараства намалява намалява намалява намалява намалява намалява Върбица намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Каолиново намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява

- 83 -

Каспичан намалява намалява намалява нараства нараства намалява нараства нараства нараства Никола Козлево намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства нараства нараства Нови пазар намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява намалява нараства Смядово намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява намалява нараства Хитрино намалява намалява намалява намалява нараства нараства нараства намалява намалява Шумен намалява намалява намалява намалява нараства нараства нараства намалява намаляваОбласт Ямбол намалява намалява намалява намалява нараства нараства нараства намалява намалява Болярово намалява намалява намалява намалява намалява намалява нараства намалява намалява Елхово намалява намалява намалява намалява нараства нараства нараства намалява намалява Стралджа намалява намалява намалява намалява нараства нараства нараства намалява намалява Тунджа намалява намалява намалява намалява намалява нараства нараства намалява намалява Ямбол намалява намалява намалява намалява нараства нараства нараства намалява намалява

Забележки:1. Общините, чиито имена са сменени след 4.12.1992 г., са с наименованията си към 1.03.2001 г.

Старите имена са отбелязани в скоби.2. Общините, създадени след 4.12.1992 г., са отбелязани в списъка, но без данни за промени на

населението в тях.3. Общините, които са включени в границите на други области след 4.12.1992 г., тук са в областите,

в които се намират към 1.03.2001 г. Тяхното население е извадено от общия брой на населението в старата област и прибавено към общия брой на жителите на новата област. Такива са общините Лъки (от област Смолян към област Пловдив) и Ивайловград (от област Кърджали към област Хасково).

4. Общините са подредени според административното деление към 1.03.2001 г., което поделя страната на 28 области, а не според делението към 4.12.1992 г. на 8 области.

5. Категорията на несамоопределилите се появява за първи път при преброяването от 1.03.2001 г. При нея е невъзможно сравнение с резултати от предишни преброявания.

- 84 -

Бълг

ари

1992

г.

Ме

жд

у 0

1%

и 9

,9%

Ме

жд

у 1

0%

и 1

9,9

%

Ме

жд

у 2

1%

и 2

9,9

%

Ме

жд

у 3

1%

и 3

9,9

%

Ме

жд

у 4

1%

и 4

9,9

%

Ме

жд

у 5

1%

и 5

9,9

%

Ме

жд

у 6

0%

и 6

9,9

%

Ме

жд

у 7

1%

и 7

9,9

%

Ме

жд

у 8

1%

и 8

9,9

%

Ме

жд

у 9

1%

и 9

9,9

%

- 85 -

Турц

и19

92 г.

Ме

жд

у 0

1%

и 9

,9%

Ме

жд

у 1

0%

и 1

9,9

%

Ме

жд

у 2

1%

и 2

9,9

%

Ме

жд

у 3

1%

и 3

9,9

%

Ме

жд

у 4

1%

и 4

9,9

%

Ме

жд

у 5

1%

и 5

9,9

%

Ме

жд

у 6

0%

и 6

9,9

%

Ме

жд

у 7

1%

и 7

9,9

%

Ме

жд

у 8

1%

и 8

9,9

%

Ме

жд

у 9

1%

и 9

9,9

%

- 86 -

Циг

ани

1992

г.

Ме

жд

у 0

1%

и 9

,9%

Ме

жд

у 1

0%

и 1

9,9

%

Ме

жд

у 2

1%

и 2

9,9

%

Ме

жд

у 3

1%

и 3

9,9

%

Ме

жд

у 4

1%

и 4

9,9

%

Ме

жд

у 5

1%

и 5

9,9

%

Ме

жд

у 6

0%

и 6

9,9

%

Ме

жд

у 7

1%

и 7

9,9

%

Ме

жд

у 8

1%

и 8

9,9

%

Ме

жд

у 9

1%

и 9

9,9

%

- 87 -

Общ

ини,

в к

оито

тур

скот

о на

селе

ние

е на

д 5

0%19

92 г.

- 88 -

Общ

ини,

в к

оито

бъ

лгар

скот

о на

селе

ние

е по

д 5

0%19

92 г.

- 89 -

Бълг

ари

2001

г.Бъъ

ллггаарр

ии2200

0011 гг.

Ме

жд

у 0

1%

и 9

,9%

Ме

жд

у 1

0%

и 1

9,9

%

Ме

жд

у 2

1%

и 2

9,9

%

Ме

жд

у 3

1%

и 3

9,9

%

Ме

жд

у 4

1%

и 4

9,9

%

Ме

жд

у 5

1%

и 5

9,9

%

Ме

жд

у 6

0%

и 6

9,9

%

Ме

жд

у 7

1%

и 7

9,9

%

Ме

жд

у 8

1%

и 8

9,9

%

Ме

жд

у 9

1%

и 9

9,9

%

- 90 -

Турц

и20

01 г.

Ме

жд

у 0

1%

и 9

,9%

Ме

жд

у 1

0%

и 1

9,9

%

Ме

жд

у 2

1%

и 2

9,9

%

Ме

жд

у 3

1%

и 3

9,9

%

Ме

жд

у 4

1%

и 4

9,9

%

Ме

жд

у 5

1%

и 5

9,9

%

Ме

жд

у 6

0%

и 6

9,9

%

Ме

жд

у 7

1%

и 7

9,9

%

Ме

жд

у 8

1%

и 8

9,9

%

Ме

жд

у 9

1%

и 9

9,9

%

- 91 -

Циг

ани

2001

г.

Ме

жд

у 0

1%

и 9

,9%

Ме

жд

у 1

0%

и 1

9,9

%

Ме

жд

у 2

1%

и 2

9,9

%

Ме

жд

у 3

1%

и 3

9,9

%

Ме

жд

у 4

1%

и 4

9,9

%

Ме

жд

у 5

1%

и 5

9,9

%

Ме

жд

у 6

0%

и 6

9,9

%

Ме

жд

у 7

1%

и 7

9,9

%

Ме

жд

у 8

1%

и 8

9,9

%

Ме

жд

у 9

1%

и 9

9,9

%

- 92 -

Общ

ини,

в к

оито

тур

скот

о на

селе

ние

е на

д 5

0%20

01 г.

- 93 -

Общ

ини,

в к

оито

бъ

лгар

скот

о на

селе

ние

е по

д 5

0%20

01 г.

Съдържание

1. Предговор ................................................................................................ 32. Събудете се, изчезваме! ......................................................................... 73. Кадри от катастрофата ......................................................................... 114. Българите между две преброявания (1992 г. – 2001 г.) ..................... 145. Етническият баланс и малцинствените групи в България ............... 226. Приложения ..........................................................................................30

© Костадин Костадинов© Диляна Стоева, художник на корицата

Фондация ВМРОВарна - София 2011 г.

ISBN 978-954-92064-6-3

Костадин КостадиновКостадин КостадиновТретата национална катастрофаТретата национална катастрофа