СНЦ „МЕСТНА ИНИЦИАТИВНА ГРУПА МАРИЦА“...

Настоящият документ е изготвен във връзка със Споразумение за изпълнение на Стратегия за водено от общностите местно развитие № РД 50-195/29.11.2016 г.за прилагане на подмярка 19.2 "Прилагане на операции в рамките на

стратегии за Водено от общностите местно развитие" и Заповед № РД-09-58/25.01.17 г. за одобрение на финансовата помощ по подмярка 19.4 „Текущи разходи и популяризиране на стратегия за Водено от общностите местно развитие“ на Мярка 19 "Водено от общностите местно развитие" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020"

1

СНЦ „МЕСТНА ИНИЦИАТИВНА ГРУПА – ОБЩИНА

МАРИЦА“

ДОКЛАД Териториално проучване и анализ за изследване на

възможностите за биологично земеделие, производство

на биологични продукти и прилагане на агро-

екологични дейности от земеделските производители

на територията на МИГ - Община Марица и добри

европейски практики

ноември 2017 г.

Европейски съюз

Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони: Европа инвестира в селските райони Програма за развитие на селските райони 20014–2020 г.



2

Съдържание

1. Увод

2. Методи и инструменти за оценка

3. Анализ на сегашното състояние на биологичното земеделие и производство на

биологични храни на територията на МИГ - Община Марица

3.1. Обща характеристика на територията на МИГ - Община Марица с оглед

на развитието на селското стопанство

3.2. Анализ на актуалното развитие на селското стопанство и състоянието на

биологичното земеделие и производство на биологични храни на

територията на МИГ - Община Марица

4. Проучване на нагласите сред земеделските производители в МИГ - Община

Марица

5. Състояние на биологичното производство в България. Изисквания към

българските биопроизводители

6. Потенциал за на биологичното земеделие и производство на биологични храни

на територията на МИГ - Община Марица. Препоръки

7. Примери за добри европейски практики

8. Приложения

8.1. Анкета за земеделски производители

8.2. Списък ползвана литература



3

СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ СЪКРАЩЕНИЯ

ВОМР - Водено от общностите местно развитие

ЕС - Европейски съюз

ЗМ - Защитена местност

ИТ - Информационни технологии

МИГ - Местна инициативна група

ОСЗ - Общинска служба Земеделие

ОСП - Обща селскостопанска политика

ПРСР - Програма за развитие на селските райони

СВОМР - Стратегия за водено от общностите местно развитие

ТКЗС - Трудово кооперативно земеделско стопанство



4

• 1. Увод

Настоящият доклад и анализ е изготвен в изпълнение на дейности по подмярка 19.4

„Текущи разходи и популяризиране на СВОМР“ на мярка 19 „Водено от

общностите местно развитие” по Програмата за развитие на селските райони за

периода 2014 - 2020 г.

Дейността е съгласно Споразумение за изпълнение на СВОМР с №РД50-

195/29.11.2016 г., Заповед РД 09-324/10.04.2017 г. на зам.-министъра на

земеделието и храните и Заповед РД 09-564/18.07.2017 г. на зам.-министъра на

земеделието, храните и горите.

Дейността е предвидена в съответствие с изискванията на НАРЕДБА № 1 от 22

януари 2016 г. за прилагане на подмярка 19.4 "Текущи разходи и популяризиране

на стратегия за Водено от общностите местно развитие" на мярка 19 "Водено от

общностите местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони за

периода 2014 - 2020 г.

Основна цел на проучването е да бъде извършен Анализ на сегашното състояние на

биологичното земеделие и производство на биологични храни на територията на

МИГ - Община Марица. Проучването се стреми да представи потенциалите за

развитие на биологично земеделие и производство на биологични храни на

територията на МИГ - Община Марица, а също и добри европейски практики в тази

посока. Проучването дефинира препоръки за развитие на биологичното земеделие

и производство на биологични храни на на територията на МИГ - Община Марица.

Биологичното земеделие, производството на биологични продукти и прилагане на

агро-екологични дейности от земеделските производители се утвърждава като

световна тенденция в селското стопанство, която опазва природата, от една страна,

и осигурява безопасни и здравословни храни за населението, от друга.

Биоземеделието е един от отраслите, в който се използват последни достижения на

на науката и се въвеждат множество иновации. Това е сферата в селското

стопанство, в която се реализират най-много стартъпи на основата на ИТ. Често

наричат биоземеделието специалност на бъдещето.



5

ЕС подпомага развитието на биопроизводството в селското стопанство чрез ОСП.

На първо място по ръста на броя биопроизводители в ЕС е България - нарастването

е пет пъти, при средно за ЕС нарастване от 17 на сто.1 А сертифицираните площи с

биопроизводство или в преход към биопроизводство между 2009 г. и 2014 г. се

удвояват. На фона на това динамично развитие трябва да напомним, че стартовите

нива са твърде ниски и България остава страната с най-слабо разпространеното

биоземеделие в ЕС - биоземеделие се практикува върху само 1 % от

обработваемата земеделска земя. Сред най-разпространените биокултури у нас в

абсолютен план са: меката пшеница, етерично-маслените и медицинските култури,

ядките, слънчогледът, лозята. В относителен план най-разпространено е

органичното производство при листните зеленчуци и ядките, чиито площи почти

изцяло се отглеждат по този начин. Над половината от площите с меки плодове

(без тези с ягоди) са сертифицирани или в преход. С по-висок дял са също някои

овошки и етерично-маслените култури. По отношение както на площите, така и на

самите производители се наблюдава голямо "текучество": от регистрираните

биопроизводители в началото на годината към края й отпадат 20-25 на сто. При

площите със стартирала процедура за сертифициране малка част от тях достигат до

етапа на биопроизводство, а част от сертифицираните по-рано площи отпадат.

Биоживотновъдството и производството на биопродукти от животински произход в

България в сравнение с растениевъдството изостава значително. Засега с него се

занимават малки стопанства, чийто дял в общото производство на животинска

продукция може да се нарече символичен. Причините за това могат да се търсят

както в закъснялото включване на сектора в областите за подкрепа на ПРСР, така и

в трудностите, които има животновъдството у нас като цяло. Тази тенденция у нас

отговаря на подобна тенденция в целия ЕС - по-слабо развитие на

биоживотновъдството.

1 Биологично производство в България и по света. ИнтелиАгро. Юни, 2016.



6

Най-успешно в областта на биопроизводството е българското пчеларство. България

заема първо място в света по брой пчелни семейства, отглеждани по биологичен

начин. 15-20% от произведения н България мед е органичен.

"Българското биологично селско стопанство е твърде закъсняло спрямо бума в по-

голямата част от европейските страни. На този фон е малко вероятно да се

постигне конкурентоспособност в условията на масовост."2 Ефективно и

конкуретно биопроизводство обаче може да се постигне в немасовото, но с високи

показатели за качество, вкус и полезност за човешкото здраве производство.

Гарантираното изключително качество и сертифицирането на продукти могат да

привлекат онези милиони граждани на Европа, които са готови да плащат по-

висока цена за качествени продукти.

Сам дребният или средният фермер няма да успее да отговори на търсенето на

пазара, затова ще се наложи да бъде преодоляно недоверието към кооперирането и

да се предприемат съвместни действия за маркетинг на местна запазена марка и

отговаряне на пазарното търсене.

Тези цели са дългосрочни и стопаните, които желаят да развиват биологично

земеделие не само заради европейските субсидии, трябва да бъдат всеотдайни,

търпеливи и отдадени на каузата.

2 Пак там.



7

Площи, заети от биологично земеделие в ЕС, 2010 - 20153

(млн. ха)

На 21 ноември 2017 г. Евростат публикува последните атуални данни за биологиното земеделие в ЕС:

ЕС 2016: Площи на биологично земеделие (напълно преобразувана площ) (в ха)

Площта, която отговаря на всички условия, установени в Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета, може да се счита за биологична. Подробните правила за прилагането на настоящия регламент са определени в Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията.

3 Тази графика е от "EU: Pokrok v biozemědělství a digitalizaci", https://www.elogistika.info/eu-pokrok-v-biozemedelstvi-a-digitalizaci/



8

Източник: Евростат Последна актуализация: 21.11.2017.



9

Площи, заети с биологично земеделиe в страните членки на ЕС, 2015

(като процент от обрабоваемите земеделски площи)4

На 21 ноември 2017 г. Евростат публикува последните атуални данни за биологичното земеделие в ЕС:

4 Тази графика е от "EU: Pokrok v biozemědělství a digitalizaci", https://www.elogistika.info/eu-pokrok-v-biozemedelstvi-a-digitalizaci/



10

ЕС 2016: Площи за биологично земеделие като % от обработваемата земеделска площ

Източник: Евростат Последна актуализация: 21.11.2017.



11

Площи, заети с биологично земеделие, в страните членки на ЕС5 (2-4 колона: в ха за 2010 г., за 2015 г., изменение - в %;

5-7 колона: като % от обработваемата земеделска земя за 2010 г., за 2015 г., изменение - в %; * - данните са прогнозни)

5 Тази таблица е от "EU: Pokrok v biozemědělství a digitalizaci", https://www.elogistika.info/eu-pokrok-v-biozemedelstvi-a-digitalizaci/



12

• 2. Методи и инструменти за оценка

Настоящият доклад и анализ се базира на преглед на наличните ресурси на

територията на МИГ - Община Марица с оглед на развитието на биологичното

земеделие, производството на биологични продукти и прилагането на агро-

екологични дейности от земеделските производители.

За да се извърши оценката на условията, нуждите и потенциите, бяха определени

методи на набиране на информация и източници на информация.

Сред методите на набиране на информация са:

- Кабинетно проучване (на документи, указания, насоки, стратегии за развитие, и

др.): т.нар. desktop research представлява проучване на всички, свързани с темата на

доклада, съществуващи документи, разделени най-общо на:

>> документи на национално и регионално ниво (ПРСР, национални стратегии,

регионален план за развитие, областна стратегия за развитие, наредби по ПРСР,

наръчници);

>> документи на общинско ниво (общински план за развитие, доклад за

наблюдение и изпълнение на общински план за развитие, тематични анализи и

доклади, стратегия за местно развитие);

>> други документи - статии, научни изследвания, нормативни документи,

статистически данни, справки и др.).

- Провеждане на анкета сред земеделските производители и анализ на резултатите

от нея (анкетата може да бъде видяна в приложение).

След извършване на аналитичен преглед на набраната информация се преминава

към експертна оценка обобщение и анализ, в заключение се дефинират препоръки

за развитието на биологично земеделие, производство на биологични продукти и

прилагане на агро-екологични дейности от земеделските производители на



13

територията на МИГ - Община Марица. Представят се добри европейски практики

в тематичната област.

Методологията, ползвана при изготвяне на настоящия доклад и анализ е в

съответствие със съществуващите насоки, разписани в както следва:

- Наредба №16 за прилагане на подмярка 19.1 „Помощ за подготвителни

дейностите“ на мярка 19 „Водено от общностите местно развитие от

Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.;

- Наредба № 22 за прилагане на подмярка 19.2 „Прилагане на операции в

рамките на стратегии за Водено от общностите местно развитие” на

мярка 19 „Водено от общностите местно развитие” от Програмата за

развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.;

- Ръководство на ВОМР в рамките на европейските структурни и

инвестиционни фондове (2014);

- Методология за стратегическо планиране в Република България (Съвет

за административна реформа, 2010).

• 3. Анализ на сегашното състояние на биологичното земеделие и производство на биологични храни на територията на МИГ - Община Марица

3.1. Обща характеристика на територията на МИГ - Община Марица с

оглед на развитието на селското стопанство

Територията на МИГ - Община Марица се покрива с територията на самата

Община Марица (34 264,6 ха). Тя заема средищно положение в Южен централен

район за планиране и област с административен център Пловдив, разположена в

Горнотракийската низина. Територията на МИГ - Община Марица заема 0,3% от

територията на България и 5,7% от територията на областта.



14

Община Марица лежи в Пазарджишко-

Пловдивското поле в западната част на

Горнотракийската низина, известна като най-

плодородната част на България, благодарение

на алувиалните почви.

Релефът е предимно равнинен с надморска

височина от 170 м. През територията протичат

реки, които са леви притоци на река Марица:

Пясъчник, Потока и Стряма. Освен тях водни

потоци представляват и значителен брой

отводнителни и напоителни канали. Открити

водни площи са също язовирните системи при

селата Войводиново, Граф Игнатиево и Труд,

както и ред малки стопански язовири.

В разглежданата територия има голямо разнообразие на почви (делувиално-

ливадни и делувиални (поройни), типични канелени, богати смолници, богати и

бедни наносни почви, наситени планосоли, ливадно-блатни, торфенисти,

лесивирани светли), на които се основава голямото разнообразие на отглежданите

земеделските култури: зърнени, зеленчукови, трайни. Земеделските земи

представляват 81% от площта на МИГ - Община Марица.

Горските територии са разположени островно в територията и по поречията на

реките. Те представляват около 2 % от площта на Община Марица.

Климатът е преходно-континентален, със средиземноморско влияние: мек, с кратка

зима, сравнително сухо лято и продължителна топла есен.

Главните напоителните канали „Марица - 1”, „Марица -2” и „Марица -3”

преминават през територията на МИГ. Общата дължина на каналната мрежа на

територията на общината е над 120 км. Макар недоброто техническо състояние на

мрежата да намалява обема на напояваните площи, все пак техният брой остава

значителен и осигурява подходящи условия за зеленчуко- и оризопроизводство.



15

Марица е една от четирите общини в страната, чиито съставни населени места са

само села. 6 В Марица това са 19 села:

Населено място Население

(2011 г.)

Площ на землището

km2

Бенковски 1362 16,284

Войводиново 2227 13,031

Войсил 1068 18,191

Граф Игнатиево 1854 28,493

Динк 865 6,118

Желязно 361 6,545

Калековец 2631 17,994

Костиево 1824 23,695

Крислово 650 6,743

Маноле 2937 31,881

Манолско Конаре 706 13,429

Радиново 754 13,065

Рогош 3113 27,538

Скутаре 2457 18,239

Строево 1775 24,743

Трилистник 865 11,540

Труд 4017 39,797

Царацово 2300 14,368

6 Останалите са общините Тунджа, Родопи и Добрич селска.



16

Населено място Население

(2011 г.)

Площ на землището

km2

Ясно поле 672 10,963

ОБЩО 32438 342,657 (няма населени места без

землища)

На територията на община Марица са разположени защитена местност (ЗМ)

„Нощувка на малък корморан – Пловдив” и ЗМ „Тракийски равнец” (ЗМ),

защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и

фауна „Река Марица”, „Река Пясъчник”, „Река Стряма” и „Трилистник”, както и

защитени зони за опазване на дивите птици „Марица Пловдив”, „Оризища

Цалапица” и „Рибарници Пловдив”.



17

3.2. Анализ на актуалното развитие на селското стопанство и

състоянието на биологичното земеделие и производство на биологични

храни на територията на МИГ - Община Марица

Независимо от благоприятните си природни характеристики, нехарактерно за

територия, чиито населени места са само села, в Община Марица водещ сектор в

икономическото развитие е индустриалният, който реализира над 80% от

приходите в местната икономика. Там са заети и преобладаващият брой работещи

(72,1%). Това се обяснява с благоприятното географско разположение на общината,

близостта с големи градове (Пловдив, София), добрата транспортна свързаност и

активната политика на местната власт.

На второ място се нарежда сектор "Услуги", представен преобладаващо от малки и

микро предриятия.

Делът на сектор „Селско, горско и рибно стопанство" („Аграрен") се нарежда на

трето място в местната икотомика.

Природните (поземлен ресурс от високо качество), климатичните (преходно-

континентален, със средиземноморско влияние климат), географските условия

(равнинен релеф), близостта до големи градове като удобен пазар за земеделска

продукция и добрата инфраструктурна свързаност определят селското стопанство

като сектор със сериозни традиции на територията на МИГ - Община Марица, най-

вече в областта на растениевъдството и животновъдството. Последното

десетилетие на миналия век селското стопанство, както и навсякъде в България,

преживява сериозна криза. От началото на 21 век, и особено с реализирането на

програма САПАРД в предприсъединителния период и след приемането на

България в ЕС и навлизането на европейското съфинансиране по ПРСР селското

стопанство се стабилизира и навлиза в период на растеж. През последните години

се увеличават площите, за които селските стопани получават субсидии.



18

Към 31 декември 2016 г. в Община Марица са регистрирани:

o Размер на земеделските земи на територията - 255 138 дка

o Размер обработваема площ за селскостопански култури - 240 503 дка,

относителен дял от обработваемата площ на област Пловдив - 9,48%

o Площ на трайни насаждения за стопанската 2015/2016 г. - 7 328 дка

o Площ на горски насаждения - 6 443 дка

o Брой регистрирани стопани за стопанската 2015/2016 г. - 1260

o Кооперативни сдружения за 2016 г. - 7 броя

o Брой налични селскостопански машини и инвентар - 2195 броя

o Брой налична горска техника и мшини за земни работи - 44 броя

Размер на селскостопанското производство по основни видове земеделски култури за стопанската 2015/2016 г., Община Марица

Култура Производство (тона)

1. Зърнени култури

Пшеница 17240

Ечемик 2064

Тритикале 1760

Царевица на зърно 275

Ориз 12700

Сорго 68

Овес 44

Фасул 25

Леща 9



19

2. Маслодайни култури

Слънчоглед 3510

Рапица 1176

3. Зеленчуци

Домати 4720

Пипер 958

Картофи 1705

Дини 472

Пъпеши 241

Краставици 325

Корнишони 93

Лук кромид 67

Патладжан 640

Зеле 828

4. Плодове

Ябълки 3014

Праскови 153

Сливи 432

Череши 64

Круши 59

Кайсии 12

Ягоди 168

Малини 98

Лозя десертни 57



20

Лозя винени 164

Вишни 84

Земеделски кооперации на телиторията на МИГ - Община Марица

Населено място брой Костиево 1

Земеделска кооперация Единство (наследник на местното ТКЗС) обединява 400 кооператори с обработваема земя на площ от 11 500 декара. Кооперацията е сред основните производители на оризова арпа в страната и притежава оризище в землището на село Костиево.

Радиново 2 Бенковски 1 Войсил 2 Царацово 1

Потребително-производствена земеделска кооперация "Напредък"се занимава с производство и търговия със селскостопанска продукция; отглежда царевица, слънчоглед, ечемик и фъстъци.

Строево 1 Граф Игнатиево 1 Рогош 1 Маноле 1

Общо: 11

Динамика в развитието на сектора „Селско, горско и рибно стопанство“

2007 2010 2012 2014

Брой 35 92 144 137



21

2007 2010 2012 2014

предприятия

Произведена

продукция (хил.

лв.)

10 906 14 217 24 380 30 173

Приходи от

дейността (хил.

лв.)

11 440 18 839 34 011 42335

Заети лица

(брой)

195 271 393 413

Дълготрайни

материални

активи

(хил. лв.)

8 983 9 541 19 298 21 929

Брой

регистрирани

земеделски

производители

35 - 902

Както се вижда от представените статистически данни, трайна тенденция за растеж

се наблюдава във всички следени показатели.

Селското стопанство на МИГ - Община Марица има растениевъдно-животновъдна

насоченост.

>> Растениевъдство

Качествата на обработваемата земеделска земя (24371.8 ха), която заема 85,6 % от

земеделските земи на територията, подходящите климатични условия и ползването

на напояване създават рамка за развитие на успешно растениевъдство. Нивите (вкл.

оризища) с обща площ 22567.3 ха (над 90% от обработваемите земи) представляват

основна част от обработваемите земи. Населените места разполагат с различни



22

обеми обработваеми земи по землища - от 20 000 ха за селата Маноле, Строево,

Труд, до 400-500 ха за селата Динк, Желязно, Крислово. Наблюдава се тенденция за

постепенно преодоляване на раздробеността на обработваемите площи и

увеличаване на размера на отделните стопанства. Ако тази тендеция се запази и за

в бъдеще, това ще позволи земеделските стопани да се придържат по-стриктно към

добрите земеделски практики, да спазват агротехническите изисквания за редуване

на културите и сеитбооборот, както и екологосъобразно торене с използване на

растителни отпадъци.

Зърнопроизводството и зеленчукопроизводството имат стари традиции в Община

Марица. И в двете направления, след преодоляване на кризисните години от края

на миналия и началото на новия век, се забелязва възстановяване на размера на

заетите обработваеми площи и възстановяване на прозводството. В

зърнопроизводството преобладава отглеждането на зърнено-хлебни сортове, за

сметка на фуражните. В зеленчукопроизводството през последните години

нараства производството на картофи, домати, зеле, краставици, чушки. Възражда

се оризопроизводството. Възражда се и отглеждането на трайни насаждения -

ябълки, круши, череши, вишни, малини, ягоди, макар заетите лощи да съставляват

само 7% от обработваемите земи на територията. Развива се ранното полско и

оранжерийно зеленчукопроизводство.

Селскостопански култури Обем производство (тона) 2011 г. 2012 г. 2013 г. 2016 г.

Домати 760 1030 1700 4720 Чушки 420 425 720 958 Краставици 410 480 685 325 Картофи 2405 1680 1890 1705 Ябълки 6200 2950 3740 3014 Круши 152 95 192 59 Череши 118 5 195 64

>> Животновъдство

Този отрасъл също е с богати традиции на територията на МИГ - Община Марица,

най-вече в отглеждането на овце, свине, крави, кокошки-носачки, патици, гъски,



23

кози. И днес множество стопани традиционно отглеждат животни за задоволяване

на собствени нужди. С приемането на страната в ЕС и с въвеждането на

европейските стандарти за качество на животновъдната продукция, някои малки

ферми са принудени да се откажат от участие в стопанския живот.

Неблагоприятно влияние върху развитието на отрасъла оказва и ограничената

фуражна база. Вече бе споменат ниският дял на фуражното зърнопроизводство.

Тревните фуражи също са ограничени, тъй като ливадите и пасищата

представляват малък дял от обработваемите земи.

2011 г. 2012 г. 2013 г. 2014 г. 2016 г.

Брой регистрирани

животновъдни ферми

611 602 580 563 781

Сред животновъдните ферми към 31 декември 2016 г. преобладават кравефермите

(394), на второ място са овцевъдните (205), пчелините заемат трето място (85),

козевъдните ферми са 77. Функционират 4 свиневъдни ферми от група Б, 2

свиневъдни ферми от група А, 3 лични свиневъдни ферми, 4 ферми за кокошки

носачки, 2 - за пилета бройлери, 5 - за шаранови риби.

В семейните ферми се отглеждат се най-често 3-5 животни, предимно за

задоволяване на лични нужди или за допълняемост на доходите.

Ферми с 10-50 животни работят на смесен принцип – съчетават екстензивното с

интензивното производство. В тези малки ферми процесите са изцяло ръчни и

рядко се използват технически средства, с които да се гарантира качество и

безвредност на продукцията.

На територията на МИГ 10% от животновъдството се развива в животновъдни

комплекси и семейни ферми, където производството на месо, мляко и яйца

отговаря на европейските стандарти за качество и безвредност на продуктите,

автоматизирано е и се използва съвременна техника. Стопаните се стремят да



24

завършат пълен цикъл на производство и са изградили модерни месопреработващи

предриятия. Спазват се научните принципи за поддържане на породите и

отглеждане на животните.

10 модерни комплекса на територията на МИГ заемат площ от 9 800 дка и са

разположени както следва:

- с. Войсил – птицеферма, кравеферма; - с. Манолско Конаре – кравеферма от 1 група; - с. Строево – животновъдна ферма; - с. Трилистник – птицеферма, кравеферма, свинеферма; - с. Труд – кравеферма, свинеферма за свине тип Б.

Брой животновъдни обекти в Община Марица към 31.12.2016 г.

Вид животни Брой стопанства

Категория животновъдни обекти

говедо 394 общ брой стопанства, от които

говедо 157 ферми

говедо 237 заден двор (лично стопанство)

коза 77 общ брой стопанства, от които

коза 3 ферми

коза 74 заден двор (лично стопанство)

овца 205 общ брой стопанства, от които

овца 21 ферми

овца 184 заден двор (лично стопанство)

свиня 9 общ брой стопанства, от които

свиня 2 тип А

свиня 3 заден двор (лично стопанство)



25

свиня 4 тип В

кокошки носачки 4

пилета бройлери 2

пчели 85 85 броя пчелини с 4957 пчелни семейства в тях

шаранови риби 5

Брой животни в Община Марица към 31.12.2016 г.

Вид животни Брой животни

Говедо 4202

Коза 698

Овца 10526

Свиня 1066

Кокошки носачки (птици) 102070

Реализацията на продукцията на селскостопанските производители е

облагодетелствана от близостта на Община Марица с големи градове (Пловдив,

София). Фермери имат установена връзка за пласмент с големите търговски вериги,

участват в набиращите все по-голяма популярност фермерски пазари. Малките

производители обаче са принудени да продават продукцията си на посредници,

ниските цени ги демотивират и те преминават към отглеждане на продукция само

за лични нужди. Идеята за коопериране и общ маркетинг на малки производители

все още не е намерила достатъчно поддръжници на територията на МИГ.

Местната власт е проактивна в политиките на развиване на селското стопанство на

територията. Осъзнаването на необходимостта от квалифицирани специалисти за

постигане на скок в развитието на модерно селско стопанство води до

построяването и откриването през 2015 г. на ново училище в с. Маноле, което се



26

планира да се превърне в професионална гимназия по земеделие, животновъдство и

екология. Планира се в изготвянето на учебни програми да се реализира за

партньорство с бизнеса и въвеждане на дуално обучение в общината, което да даде

възможност на младите да придобият професионални навици и умения.

Брой предприятия в сектор „Селско, горско и рибно стопанство"-

Община Марица

Година Общо брой


Брой


Нарастване %

% от общия

брой

2010 662 92 13,9%

2014 717 137 49 % 19,10%

Икономически показатели на предприятията в сектор „Селско, горско и

рибно стопанство" - Община Марица

Показатели 2010 2014 Промяна

Произведена продукция (хил. лв.)

14 217 30 173 + 112,23%

Приходи от дейността (хил. лв.)

18 839 42 335 + 124,72%

Заети лица(брой) 271 413 + 52%

Дълготрайни материални активи (хил. лв.)

9 541 21 929 + 129,84%

Анализът на основните икономически показатели през последните години показва,

че селското и горското стопанство се развива стабилно и всяка година регистрира

нарастване спрямо предходната. Аграрният сектор на територията на Община

Марица продължава да е растениевъдно-животновъден с преобладаване на



27

растениевъдството. Увеличават се площите, за които се получават земеделски

субсидии. Развива се интензивно растениевъдство, увеличава се делът на трайните

насаждения и градинарството, животновъдството показва тенденция за

възстановяване на традициите, наблюдава се тенденция за възстановяване на

оризопроизводството в общината.

Наличието на качествен поземлен ресурс, климатичните условия, традициите в

развитието на аграрния сектор, значителния размер на поливните площи и добрия

производствен опит и традиции в растениевъдния и животновъдния подотрасли са

факторите, които сопринасят за това развитие на селското и горското стопанство.

В същото време трябва да се отбележат и проблемите в отрасъла:

- Маломерността и разпокъсаността на имотите затруднява селските стопани при спазването на добрите земеделски практики. Преодоляването на силната разпокъсаност на земеделските земи постепенно, макар и бавно се осъществява, чрез нарастване на броя на сделките за закупуване на такива земи, което води до постепенното й окрупняване. За съжаление, този процес върви бавно, а и все още няма консенсус по него на различните нива;

- Не е на достатъчно високо ниво спазването на агротехническите изисквания за редуване на културите и прилаганият сеитбооборот много често е нерационален;

- Изгарянето на стърнища все още често се среща и растителните остатъци от полския сеитбооборот не се използват екологосъобразно и рационално.

Към края на 2014 г. регистрираните земеделски производители са около 900 и сред тях няма регистрирани беологични селски стопани. Това означава, че на територията на Община Марица биологичното земеделие е в зародишна фаза на развитие.



28

• 4. Проучване на нагласите сред земеделските производители в МИГ - Община Марица

В рамките на подготовка на доклада и анализа бе проведена анкета сред

земеделските производители на територията на МИГ - Община Марица на тема

"Териториално проучване и анализ за изследване на възможностите за биологично

земеделие, производство на биологични продукти и прилагане на агро-екологични

дейности и добри европейски практики".

Бяха анализирани отговорите, получени от 56 анонимни респонденти.

Анкетната карта съдържа 7 въпроса и отговорите на тях дадоха следната картина за

нагласите на земеделските производители:

1. Ако сте земеделски производител, бихте ли се интересували от

производството на биологични продукти?

Не По-скоро не

Нито да,

нито не

По-скоро да Да Без

отговор

0% 0% 44% 0% 56% 0%



29

Не; 0% По-скоро не; 0%

Нито да, нито не; 44%

По-скоро да; 0%

Да; 56%

Без отговор; 0%

От отговорите виждаме, че сред земеделските производители - участници в

анкетата повече от половината - 56% биха се интересували от биопроизводство, а

44% още не са определили отношението си.

2. Проявявали ли сте интерес към финансирането на биологични продукти по

ПРСР?

Не По-скоро не

Нито да,

нито не

По-скоро да Да Без

отговор

34% 22% 22% 11% 11% 0%



30

0% 5% 10% 15% 20% 25% 30% 35% 40%

Не

По-скоро не

Нито да, нито не

По-скоро да

Да

Без отговор

Към финансирането по ПРСР в подкрепа на производството на биопродукти

интерес са проявявали едва 11% от анкетираните земеделци, и донякъде са се

интересували също 11% - съвкупно това около една пета от анкетираните. Не са се

интересували или по-скоро не са се интересували от подобно финансиране

съответно 32% и 22% от анкетираните земеделци, т.е. съвкупно повече от

половината анкетирани. Една пета от анкетираните - 22% не могат да определят

дали са се интересували или не.

3. Кои условия на територията на МИГ-Община Марица смятате за

подходящи условия за развитие на биологичното земеделие и производство на

биологични храни?

Съчетанието на релеф, климат, вегетационен период и

почви

33%

Близостта на големи градове за реализация на

продукцията

67%

Възможностите за реализация на продукцията чрез

интернет магазини

22%



31

Разширяване на търсенето на биопродукти 44%

Възможностите за финансиране по СМР на МИГ -

Община Марица

56%

Възможността за сдружаване с други малки

производители и съвместна реализация на продукцията

0%

Друго 0%

Респондентите са посочили повече от едно условие.

Според анкетираните сред факторите, които правят територията на МИГ - Община

Марица подходяща за развитие на биологичното земеделие и производство на

биологични храни, на първо място се нарежда близостта на големи градове за

реализация на продукцията (67% от отговорите). На второ място се нареждат

възможностите за финансиране по СМР на МИГ - Община Марица (56%). На трето

място анкетираните поставят разширяването на търсенето на биопродукти (44%).

Следват факторът "съчетание на релеф, климат, вегетационен период и почви" на

територията (33%). На последно място, но с цели 22% са възможностите за

реализация на продукцията чрез интернет магазини.



32

Сумата от отговорите надвишава 100%, защото анкетираните са посочили повече

от един отговор.

4. Кое, според вас, е привлекателното в производството на земеделски

биопродукти?

Сравнително високата цена на

продукцията

33%

Разрастващите се популярност и пазари

за биопродукция

44%

Характеристиките на

биопроизводството като модерно и

ефективно земеделие

44%

Добрата възвращаемост на вложените

усилия, време и финанси

22%

Възможността за съфинансиране по

ПРСР

22%

Друго 0%

Респондентите са посочили повече от един отговор.



33

0% 5% 10% 15% 20% 25% 30% 35% 40% 45% 50%

Сравнително високата цена на продукцията

Разрастващите се популярност и пазари за биопродукция

Характеристиките на биопроизводството като модерно и ефективно земеделие

Добрата възвращаемост на вложените усилия, време и финанси

Възможността за съфинансиране по ПРСР

Друго

Привлекателността на производството на земеделски биопродукти анкетираните

откриват най-вече в разрастващите се популярност и пазари за биопродукция (44%

от отговорите) наравно с характеристиките на биопроизводството като модерно и

ефективно земеделие (също 44%). На второ място анкетираните поставят

сравнително високата цена на продукцията (33%). На трето място отново с равен

брой отговори анкетираните поставят възможността за съфинансиране по ПРСР

(22%) и добрата възвращаемост на вложените усилия, време и финанси (22%).



5. Кои са основните пречки пред вас, за да започнете работа като земеделски

биопроизводител?

Липса на достатъчно знания за

биопроизводството

22%

Липса на опит в биопроизводството 33%

Влиянието на промените на климата

върху земеделието

11%



34

Притежание на недостатъчно земя, за да

е ефективно земеделието

0%

Бавна възвращаемост на инвестициите 11%

Несигурна реализация на продукцията 22%

Твърде завишени изисквания към

земеделските производители

44%

Тромави процедури за финансиране по

ПРСР

22%

Недостатъчен финансов ресурс по мярка

11 „Биологично земеделие“ и мярка 214

- "Агроекологични плащания" от ПРСР

22%

Слабо познаване на възможностите за

финансиране по ПРСР

11%

Липса на достатъчен капацитет за

управление на проекти, съфинансирани

от ЕС

11%

Липса на достатъчно лични средства за

съфинансиране на проекти

33%

Липса на квалифицирани кадри за

участие в биопроизводството

22%




35

0% 5% 10% 15% 20% 25% 30% 35% 40% 45% 50%

Липса на достатъчно знания за биопроизводството

Липса на опит в биопроизводството

Влиянието на промените на климата върху земеделието

Притежание на недостатъчно земя, за да е ефективно земеделието

Бавна възвращаемост на инвестициите

Несигурна реализация на продукцията

Твърде завишени изисквания към земеделските производители

Тромави процедури за финансиране по ПРСР

Недостатъчен финансов ресурс по мярка 11 „Биологично земеделие“ и мярка 214 - "Агроекологични плащания" от …

Слабо познаване на възможностите за финансиране по ПРСР

Липса на достатъчен капацитет за управление на проекти, съфинансиране от ЕС

Липса на достатъчно лични средства за съфинансиране на проекти

Липса на квалифицирани кадри за участие в биопроизводството

По отношение на факторите, които ги възпират да започнат работа като

биоземеделски производители анкетираните посочват като пречка на първо място

твърде завишените изисквания към земеделските производители (44%). На второ

място те нареждат два фактора с равен брой отговори - 33% и това са липсата на

достатъчно лични средства за съфинансиране на проекти и липсата на опит в

биопроизводството. Няколко фактора заемат трето място с еднакъв брой отговори -

22%: това са тромавите процедури за финансиране по ПРСР, недостатъчният

финансов ресурс по мярка 11 „Биологично земеделие“ и мярка 214 -

"Агроекологични плащания" от ПРСР, липсата на квалифицирани кадри за участие

в биопроизводството, липсата на достатъчно знания за биопроизводството и

несигурната реализация на продукцията. Една десета от отговорите (по 11%)

посочват слабото познаване на възможностите за финансиране по ПРСР, липсата

на достатъчен капацитет за управление на съфинансирани от ЕС проекти, бавната



36

възвращаемост на инвестициите и влиянието на промените на климата върху

земеделието като възпиращи фактори за занимание с биопроизводство.



6. Ако решите да станете земеделски биопроизводител, бихте работили по

направление

Биологично растениевъдство 44%

Биологично пчеларство 12%

Биологично животновъдство 44%

44%

12%

44%

Биологично растениевъдство

Биологично пчеларство

Биологично животновъдство

Интересът на анкетираните се разделя поравно между биологичното

растениевъдство и биологичното животновъдство (по 44% от анкетираните).

Биологично пчеларство привлича 12% от респондентите.



37

7. За да бъдете успешен биопроизводител, имате нужда най-вече от:

Обучение, специализирани курсове 56%

Подкрепа за закупуване на машини и

съоръжения

44%

Подкрепа за инвестиции в нови

съоръжения и технологии

33%

Подобряване на достъпа до пазара 33%

Подкрепа за маркетинг и реклама на

биопродукцията

33%

Подкрепа за развитие на малко и/или

средно предприятие

11%

Подкрепа за сдружаване с други малки и

средни производители

0%

Подкрепа за осигуряване на

квалифицирана работна ръка

44%

Подкрепа за подготовка на проекти по

ПРСР

44%

Подкрепа за управление на проекти по

ПРСР

11%

Друго 0%




38

0% 10% 20% 30% 40% 50% 60%

Обучение, специализирани курсове

Подкрепа за закупуване на машини и съоръжения

Подкрепа за инвестиции в нови съоръжения и технологии

Подобряване на достъпа до пазара

Подкрепа за маркетинг и реклама на биопродукцията

Подкрепа за развитие на малко и/или средно предприятие

Подкрепа за сдружаване с други малки и средни производители

Подкрепа за осигуряване на квалифицирана работна ръка

Подкрепа за подготовка на проекти по ПРСР

Подкрепа за управление на проекти по ПРСР

Друго

Анкетираните посочват като най-необходими за себе си за постигане на успех в

биоземеделиено обучението и специализираните курсове (56% от отговорите). На

второ място като необходимост с равен брой отговори - 44% - те посочват три вида

подкрепа: за закупуване на машини и съоръжения, за осигуряване на

квалифицирана работна ръка и за подготовка на проекти по ПРСР. С една трета от

отговорите (с по 33%) на трето място като необходимост се нареждат подкрепата за

инвестиции в нови съоръжения и технологии, подобряването на достъпа до пазара

и подкрепата за маркетинг и реклама на биопродукцията. На последно място като

необходимост с по 11% от отговорите анкетираните нареждат подкрепата за

развитие на малко и/или средно предприятие и подкрепата за управление на

проекти по ПРСР.





39

Обобщение на резултатите от проучването на нагласите

Повече от половината от анкетираните (56%) биха се интересували от

биопроизводство, като интересът се разделя поравно между биологичното

растениевъдство и биологичното животновъдство (по 44%).

За да постигнат успех в биоземеделието и биопроизводството реципиентите

посочват като най-необходими за себе си обучението и специализираните курсове

(56% от отговорите), както и подкрепа за закупуване на машини и съоръжения, за

осигуряване на квалифицирана работна ръка и за подготовка на проекти по ПРСР

(по 44%).

Според анкетираните сред факторите, които правят територията на МИГ - Община

Марица подходяща за развитие на биологичното земеделие и производство на

биологични храни са преди всичко близостта на големи градове за реализация на

продукцията (67% от отговорите), възможностите за финансиране по СМР на МИГ

- Община Марица (56%) и разширяването на търсенето на биопродукти (44%).

Привлекателността на производството на земеделски биопродукти анкетираните

откриват най-вече в разрастващите се популярност и пазари за биопродукция (44%

от отговорите) наравно с характеристиките на биопроизводството като модерно и

ефективно земеделие (също 44%).

Като силни възпиращи фактори за раззвитие на биоземеделието на територията на

МИГ - Община Марица анкетираните посочват твърде завишените изисквания към

земеделските производители (44%), липсата на достатъчно лични средства за

съфинансиране на проекти (33%) и липсата на опит в биопроизводството (33%).

В същото време към финансирането по ПРСР в подкрепа на производството на

биопродукти интерес са проявявали едва 11% от анкетираните земеделци.



40

• 5. Състояние на биологичното производство в България. Изисквания към българските биопроизводители съгласно НАРЕДБА № 4 от 24 февруари 2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.

Основните цели на прилагането на биологично земеделие в земеделските

стопанства в България са формулирани както следва:

1. Подобряване управлението на водите, включително управлението на торовете и

пестицидите;

2. Предотвратяване на почвената ерозия и борба с климатичните промени; и

3. Насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в селските райони

чрез прилагане на методите на биологичното производство.

Съгласно публикувания на 22 ноември 2017 г. Годишен доклад за състоянието и

развитието на земеделието (Аграрен доклад 2017) през последните няколко години

биологичното производство в страната се развива с бързи темпове, увеличава се

както броят на операторите, така и площите и броят на животните, включени в

система на контрол.

Оператори в система на контрол (включва и подизпълнители)

Очертава се тенденция на повишаване на площите, върху които се прилагат

методите на биологично производство (в това число площи в период на преход и

биологични площи), както и на сертифицираните екологично чисти райони, от

които се събират диворастящите култури – гъби, билки и горски плодове.



41

Площи в системата на контрол - общо площи в период на преход и

биологични площи

През 2016 г. площите в система на контрол заемат дял от 3,2% от общата

използвана земеделска площ в страната и 3,0% от общите площи, декларирани по

СЕПП, при съответно 2,4% и 1,9% през 2015 г.

Към края на 2016 г. 36 137 ха или 22,3% от общите площи в система на контрол за

годината са напълно преобразувана площ, която отговаря на всички условия,

установени в Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета, и може да се счита за

биологична.

Площи на земеделски култури, отглеждани по биологичен начин

и площи в преход, в ха



42

Площите със зърнено-житни култури, отглеждани по биологичен начин през 2016 г. са с 39% повече в сравнение с предходната година (пшеница, царевица, ечемик и овес).

Площите, заети с технически култури в система на контрол през 2016 г., са с 46% повече спрямо 2015 г. (маслодайна роза, ароматни култури, медицински растения и подправки).

Увеличение на площите с почти 50% спрямо предходната 2015 г. се наблюдава и при групата на пресните зеленчуци (артишок, лук, моркови, марули, карфиол и броколи, дини, пъпеши, ягоди и култивирани гъби).

Почти 22% е увеличението на годишна база на площите с постоянни ливади и пасища, които към края на 2016 г.

Площите, заети с трайни насаждения, отглеждани по биологичен начин, през 2016 г. нарастват с 27% срямо 2015 г.

През 2016 г. площите на орехоплодните видове – орехи, лешници, бадеми и кестени нарастват с над 20% на годишна база.

Прощите на отглежданите по биологичен начин лозя през 2016 г. нарастват с над 28% спрямо 2015 г.

Проблемът е, че изходната база на това нарастване е твърде ниска и в абсолютни данни резултатите са обнадеждаващи, но остава да се желае по-добро.



43

Площи с основни групи култури, отглеждани по биологичен начин

през 2015 и 2016 г.

При биологично отглежданите култури има и такива, при които площите, върху

които се отглеждат, се свиват. Това са площите със зърнено-бобови (спад с 58% на

годишна база), кореноплодни (картофи и цвекло), сертифицираните екологично

чисти площи, от които се събират диворастящи плодове, билки и гъби.

Интересът към сектора на биологичното животновъдсто продължава да расте и

през 2016 г. По биологичен начин в страната се отглеждат основно говеда, овце,

кози и пчели.



44

Селскостопански животни в система на контрол

(включва и животни в преход)

През 2016 г. говедата, отглеждани по методите на биологично производство,

представляват 1,7% от общо отглежданите говеда в страната, въпреки

увеличението от над два пъти.

Овцете и козите, отглеждани по биологичен начин, представляват 2% от общия

брой овце в страната (при увеличение с с 43%) и 3,5% от общия брой кози (при

увеличение с 53%).

През отглежданите по биологичен начин пчелни семейства увеличението е 33%

спрямо 2015 г. и те представляват 31,4% общо отглежданите пчелни семейства в

страната.

Проблемът отново е твърде ниската изходна база, която независимо от високите

проценти нарастване, води до ниски абсолютни нива.

Брой биологични животни, преминали период на преход, от които е получена

биологична продукция, към края на 2015 и 2016 г.



45

По данни на контролиращите лица, получената през 2016 г. продукция от

биологични животни (преминали преход) е както следва: сурово краве мляко – 967

141 тона, сурово овче мляко - 267 519 тона, сурово козе мляко – 664 926 тона.

През 2016 г. от биологичното пчеларство са произведени 1 490 тона пчелен мед,

което е с 64 тона по-малко от предходната година и представлява близо 15% от

общо произведения мед в страната през отчетната година (10 218 тона).

Освен дотук изброените видове животни в България в малки количества се

отглеждат пуйки, гъски, коне.

Пазарът на биологични продукти в България е сравнително нов и все още твърде

малък, но в същото време бързоразвиващ се.

По-голяма част от българските биологични храни и продукти са предназначени за

външни пазари. България е традиционен производител на различни видове

биологично сертифициран пчелен мед с отлични качествени показатели, като

голяма част от продукцията се изнася на световния пазар.

Българските биологични пресни плодове и зеленчуци, мляко и млечни продукти,

сладка, лютеници, сушени плодове и ядки, имат превъзходни вкусови качества и са

високо ценени на европейския и световен пазар.

***

Общата селскостопанска политика 2014–2020 г. предвижда 30% от директните

плащания да бъдат отделени за т. нар. „зелени директни плащания”.

България е разработила отделна мярка: 11 „Биологично земеделие” в рамките на

новия програмен период на Програмата за развитие на селските райони 2014–2020

г. В рамките на тази мярка се изпълняват две подмерки:

- Подмярка 11.1 Плащания за преминаване към биологично земеделие за хектар

ИЗП;



46

- Подмярка 11.2 Плащания за поддържане на биологичното земеделие за хектар

ИЗП.

Подпомагането на биологични производители се предоставя под формата на

годишно компенсаторно плащане за земеделски стопани, които доброволно

извършват агроекологични практики, като 75 на сто от средствата се осигуряват от

Европейския съюз, а 25 на сто – от бюджета на Република България. Плащанията за

биологично земеделие се предоставят в рамките на предвидените финансови

средства по мярка „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските

райони за периода 2014 – 2020 г.

Мярка 11 „Биологично земеделие” включва следните направления:

- Биологично растениевъдство;

- Биологично пчеларство;

- Биологично животновъдство.

Подмерките и в трите направления са „Плащания за преминаване към биологично

земеделие“ и „Плащания за поддържане на биологично земеделие“.

Прилагането на направленията и подмерките се подпомага на територията на

цялата страна.

Един кандидат може да бъде подпомаган едновременно за извършването на

дейности в повече от едно направление.

Бенефициерите по тази мярка трябва:

- Да отговарят на дефиницията за активен фермер съгласно чл. 9 от

Регламент (ЕС) № 1307/2013 г. (38б от ЗПЗП);

- Да са земеделски стопани (физически, юридически лица и еднолични

търговци);



47

- Да ползват земеделска площ въз основа на правно основание,

регистрирано в ОСЗ, съгласно чл. 41 от ЗПЗП;

- Да бъдат регистрирани в ИСАК.

Биологичните направления се изпълняват за период от пет последователни години.

Петгодишният срок започва да тече от началото на годината на подаване и

одобрение на „Заявлението за подпомагане“, което през първата година на

кандидатстване е и „Заявление за плащане“. През всяка следваща година до

изтичане на петгодишния срок кандидатите за подпомагане подават „Заявление за

плащане“. След изтичане на петгодишния период на ангажимента кандидатите

могат да удължават ангажимента си ежегодно до изтичане на програмния период.

Минималният размер на заявената за подпомагане площ за съответното

направление по реда на тази наредба е 0,5 ха при минимален размер на земеделския

парцел 0,1 ха. Изключение относно размера на ползваната площ е допустимо за

отглеждане на култивирани гъби, оранжерийни култури, посевен и посадъчен

материал – 0,1 ха.

Бенефициерът или изрично упълномощено лице трябва да премине агроекологично

или биологично обучение с минимална продължителност 18 часа или

демонстрационна дейност, свързана с приоритет 4, по мярка 1 „Трансфер на знания

и действия за осведомяване“ от ПРСР 2014-2020 г., с минимална продължителност

от 3 дни, до 31 декември на втората година от датата на първото одобрение на

заявлението за подпомагане или да докажат наличие на опит в извършването на

направленията, които са избрали да прилагат.

Кандидатите за биологични фермери трябва да предприемат две задължителни

стъпки, преди да започнат биопроизводството.

Първата е да подпишат договор с лицата, получили разрешение да контролират и

сертифицират биопроизводителите. Договорът със сертифициращия и

контролиращ орган се подписва с една от 16-те фирми, контакти за които са

публикувани в интернет страницата на МЗХГ (Информационни регистри



48

http://www.mzh.government.bg/MZH/bg/ShortLinks/BiologichnoZemedelie/BiolZemInf

Registri.aspx):

Информационен регистър на лицата, получили разрешение от министъра на земеделието

и храните да осъществяват контрол за съответствие на биологичното производство

Втората стъпка е да се впишат в Електронния регистър на на биологичното

земеделие:

Информационен регистър на производители, преработватели и търговци на земеделски

биологични продукти и храни

>> Кандидатите за подпомагане по направление „биологично растениевъдство“ и

направление „биологично животновъдство“ са длъжни да спазват правилата на

биологичното земеделие на цялата площ на блока на земеделското стопанство, с

който кандидатстват за подпомагане.

Дейностите по направление „биологично растениевъдство“ се извършват върху

едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в

петгодишен период от поемане на задължението. Одобрената площ за извършване

на дейности по направление „биологично растениевъдство“ може да бъде намалена

с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по направлението се

припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент. В блока на

земеделското стопанство по направление „биологично растениевъдство“ могат да

бъдат оставяни парцели в угар, за които има сключен договор с контролиращо

лице. При увеличаване на общата одобрена площ с до 20 на сто от първоначалния

размер, но с не повече от 10 хектара, подпомаганите лица не поемат ново

задължение, а разширяват ангажиментите си с новите площи за оставащия период,

при условие че новите площи отговарят на изискванията на тази наредба. При

увеличаване на общата одобрена площ с над 20 на сто от първоначалния размер

или с повече от 10 хектара, се поема ново задължение за петгодишен период за

всички подпомагани площи и те подлежат на одобряване по реда на наредбата.

http://www.mzh.government.bg/MZH/Libraries/%d0%a1%d0%bf%d0%b8%d1%81%d1%8a%d0%ba_%d0%bd%d0%b0_%d0%be%d0%b4%d0%be%d0%b1%d1%80_%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%b2%d1%8a%d0%b4%d0%bd%d0%b8_%d0%be%d1%80%d0%b3/30_06_2017.sflb.ashx

http://www.mzh.government.bg/MZH/Libraries/%d0%a1%d0%bf%d0%b8%d1%81%d1%8a%d0%ba_%d0%bd%d0%b0_%d0%be%d0%b4%d0%be%d0%b1%d1%80_%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%b2%d1%8a%d0%b4%d0%bd%d0%b8_%d0%be%d1%80%d0%b3/30_06_2017.sflb.ashx

http://bioregister.mzh.government.bg/

http://bioregister.mzh.government.bg/



49

За участие по направление „биологично растениевъдство“ се одобрява целият блок

на земеделското стопанство, като всички парцели в блока на земеделското

стопанство следва да бъдат заявени с дейност по съответното направление.

Когато избраната дейност е биологично производство на посевен и посадъчен

материал за култура, включена в приложението към наредбата, издадена на

основание чл. 16, ал. 2 от Закона за защита на растенията, подпомаганите лица се

вписват в официалния регистър за фитосанитарен контрол.

>> Кандидатите за подпомагане по направление „биологично пчеларство“ трябва

да отглеждат най-малко 20 пчелни семейства. За петгодишния период на

изпълнение на дейността подпомаганото лице е длъжно да отглежда всички пчелни

семейства в стопанството по метода на биологичното производство и да не

намалява броя на пчелните семейства под 20.

Земеделските стопани могат да увеличават броя на пчелните семейства по

направление „биологично пчеларство“, без да поемат ново петгодишно

задължение. При увеличаване на броя на пчелните семейства подпомаганото лице

прилага към „Заявлението за плащане“ анекс за увеличения брой пчелни семейства

към договора, сключен с контролиращото лице.

В случай че броят на пчелните семейства за текущата година е намален,

подпомагането за същата година се изплаща за наличния брой пчелни семейства.

>> Кандидатите за подпомагане по направление „биологично животновъдство“

трябва да отглеждат най-малко 1 ЖЕ от заявен вид и да стопанисват най-малко 0,5

ха пасищна площ или фуражни култури. Земеделските стопани могат да увеличават

броя на животните и размера на площите по направление „биологично

животновъдство“, без да поемат ново петгодишно задължение.

За подпомагане по направление „биологично животновъдство“ се одобряват само

животните в основното стадо (млечни крави – майки, месодайни крави – майки,

млечни биволици – майки, месодайни биволици – майки, овце – майки, кози –

майки).



50

За участие по направление направление „биологично животновъдство“ се одобрява

целият блок на земеделското стопанство, като всички парцели в блока на

земеделското стопанство следва да бъдат заявени с дейност по съответното

направление.

В периода на реализация на „биологично животновъдство“ подпомаганото лице е

длъжно да:

1. спазва правилата на биологичното земеделие на цялата площ на блока на

земеделското стопанство;

2. отглежда всички животни в стопанството от заявения за подпомагане вид

по метода на биологичното производство за периода на изпълнение на

дейностите по настоящата наредба;

3. при увеличаване на броя на животните от заявения вид в стопанството

подпомаганото лице прилага към „Заявлението за плащане“ анекс за

увеличения брой животни от заявения вид към договора, сключен с

контролиращото лице.

Подпомагането по тази наредба се предоставя под формата на годишни плащания

на хектар, ЖЕ/ха или пчелно семейство. Компенсаторното плащане за преминаване

към биологично животновъдство и за поддържане на биологично животновъдство

се изчислява при спазване на съотношението 1 ЖЕ = 1 ха.

Когато броят на ЖЕ е по-малък от размера на площта в хектари, се предоставя

плащане, съответстващо на броя на ЖЕ.

Максималният размер на годишното плащане е както следва:

1. за едногодишни култури – 600 евро/ха;

2. за специализирани многогодишни култури – 900 евро/ха;

3. за друг начин на земеползване – 450 евро/ха.



51

Годишният размер на плащанията за преминаване към биологично земеделие

(периода на преход) е, както следва:

1. полски култури, включително фуражни – 284 евро/ха;

2. постоянно затревени площи – 128 евро/ха;

3. трайни насаждения, лозя и маслодайна роза – 736 евро/ха;

4. ароматни и медицински растения – 515 евро/ха;

5. зеленчукови култури – 575 евро/ха;

6. за пчелно семейство – в евро – 35 евро/пчелно семейство;

7. едри преживни животни (говеда и биволи), отглеждани за мляко – 230

евро/ха;

8. едри преживни животни (говеда и биволи), отглеждани за месо – 160

евро/ха;

9. дребни преживни животни (овце и кози), отглеждани за комбинирано

производство (мляко и месо) – 122 евро/ха.

Годишният размер на плащанията за биологично земеделие е, както следва:

1. полски култури, включително фуражни – 168 евро/ха;

2. постоянно затревени площи – 112 евро/ха;

3. трайни насаждения, лозя и маслодайна роза – 557 евро/ха;

4. ароматни и медицински растения – 405 евро/ха;

5. зеленчукови култури – 399 евро/ха;

6. за пчелно семейство – 25 евро/пчелно семейство;

7. едри преживни животни (говеда и биволи), отглеждани за мляко – 77

евро/ха;



52

8. едри преживни животни (говеда и биволи), отглеждани за месо – 63

евро/ха;

9. дребни преживни животни (овце и кози), отглеждани за комбинирано

производство (мляко и месо) – 90 евро/ха.

По направленията „биологично пчеларство“ и „биологично животновъдство“ се

подпомагат собственици на пчелни семейства и животни. Дейностите по тези

направления се основават на брой пчелни семейства или на брой животински

единици.

Допустими за подпомагане комбинации от направления на един и същи парцел са:

1. биологично животновъдство за периода на преход с биологично

растениевъдство за периода на преход само за фуражни култури и

постоянно затревени площи;

2. биологично животновъдство с биологично растениевъдство само за

фуражни култури и постоянно затревени площи;

3. биологично животновъдство за периода на преход с биологично

растениевъдство само за постоянно затревени пасища и фуражни култури.

Допустими за подпомагане комбинации с направления от други мерки за един и

същи парцел са:

1. биологично животновъдство със заявени парцели по направление

„Биологично растениевъдство“ за постоянно затревени площи и фуражни

култури по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007 – 2013 г.;

2. биологично животновъдство със заявени животни по направление

„Опазване на застрашените от изчезване местни породи“ по мярка 214

„Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007 – 2013 г.;



53

3. биологично растениевъдство и биологично животновъдство с едни и

същи парцели и по направление „Контрол на почвената ерозия“ по мярка

214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007 – 2013 г

Не се предоставя подпомагане за комбинации със:

1. парцели и/или животни, заявени по мярка 10 „Агроекология и климат“ от

ПРСР 2014 – 2020, с изключение на: парцелите по направление „Контрол на

почвената ерозия“ и/или животните по направление „Опазване на

застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“;

2. постоянно затревени площи, заявени по мярка 12 „Плащания по Натура

2000 и плащания по Рамковата директива за водите“ от ПРСР 2014 – 2020 г.,

с изключение на зони в Натура 2000, за които в заповедта за обявяването им

няма забрана за използване на пестициди и минерални торове в пасища и

ливади.

В първите години на прехода към биоземеделие, след избора на контролен орган и

сключване на договор с него, фермерът влиза в преходен период, по време на който

ще бъде длъжен/длъжна да спазва всички изисквания за биологично земеделие, но

продукцията му може да бъде продавана само като конвенционална.

Продължителността на този преходен период зависи от съответната култура:

- за едногодишните растения той е 2 години (2 реколти);

- за многогодишните – 3 години преди прибиране на първата реколта,

ако насаждението не е влязло в плододаване, или 3 реколти, ако вече

е в плододаване;

- 12 месеца за еднокопитни и едър рогат добитък за месо;

- 6 месеца при дребни преживни и прасета;

- 6 месеца за животни за производство на мляко;

- 10 седмици за птици за производство на месо;



54

- 6 седмици за птици за яйца;

- 12 месеца за пчелните семейства.

Инспекции за установяване на това дали се спазват задължителните условия се

провеждат поне веднъж за календарна година. Те се изразяват във вземане на проби

от почвата или растителния материал. Целта е да се проследят потоците на

входящите и изходящите суровини и материали и получената от стопанството

продукция.

Контролът на продукцията – била тя растителна или животинска, се осъществява от

контролиращи лица, които са включени в регистър на Министерството на

земеделието и храните. Те може да са местни, но законът дава възможност и на

оператори от страни-членки на Европейския съюз или Европейското икономическо

пространство, да контролират процеса.

Биологичните полета следва да са отделени от конвенционалните с буферни зони,

при производството и складирането следва да е поставена подходяща маркировка с

цел разделянето на биологични и конвенционални продукти. Следва да са налични

отделни обособени помещения или части от тях с означения за препарати за

растителна защита и биологична продукция.

Изчислява се продуктопотокът и той се описва – от беритбата до реализираните

продукти. При откриване на несъответствия инспекторът предписва коригиращи

действия и срокове за отстраняването им.

След проверка на документацията и фактическото състояние на стопанството,

включваща помещенията, складовете и полетата, се пристъпва към попълване на

инспекторски доклад, който се подписва от двете страни. В същото време

мениджър по сертификация изготвя мотивирано предложение до съответния орган,

който се занимава с издаването.

***



55

За съжаление, до края на програмния период 2020 г. няма да бъдат подпомагани

начинаещи биопроизводители, които правят първите си стъпки в

биопроизводството.

През май 2017 г. Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) обяви, че няма да поема нови

ангажименти за финансиране на биологично земеделие поради изчерпан финансов

ресурс.

ДФЗ изисква всички биопроизводители, кандидати по мярка 10 „Агроекология и

климат“ и мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските

райони (ПРСР) 2014-2020 да подпишат декларация за информирано съгласие.

Документът е задължителен както за стопаните, които кандидатстват за първа

година, така и за тези, които подновяват петгодишните си ангажименти.

В декларацията фермерите изразяват писмено съгласие, че одобрението им за

участие в двете мерки и предоставянето на финансова помощ ще се извърши под

условие за осигурен финансов ресурс, според заповед на министъра на ЗХГ.

Въпреки че в заповедта е посочено, че това съгласие се изисква само за кандидати

по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока

природна стойност” по мярка 10 и кандидатите по мярка 11, декларацията се

попълва от всички стопани. Причината е, че по време на самото подаване на

документи няма как да се определи дали кандидатите няма да променят площите

си. Това, от своя страна, може да доведе до поемане на нови ангажименти, за които

е възможно да няма наличен бюджет.

За всички земеделски стопани, които имат поети задължения да спазват

изискванията по двете мерки, бюджетът е осигурен, съобщи ДФЗ.

Междувременно ДФЗ уточни, че в заповедта на агроминистъра има точка, която

гласи: „През кампания 2017 да не се приемат заявления за подпомагане по мярка

11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г., с които се поема нов

ангажимент, с изключение на заявления за подпомагане към подмярка „Плащания

за поддържане на биологично земеделие“.



56

Заявяване на постоянно затревени площи в тези заявления се допуска само от

земеделски стопани, които заявяват за подпомагане животни за дейности от

направление „Биологично животновъдство". Приемът на заявление за подпомагане

ще става след изразено и представено писмено съгласие от страна на земеделския

стопанин, че одобрението за участие и предоставянето на финансова помощ ще се

извърши под условие, че е наличен или се осигури финансов ресурс за

обезпечаване на многогодишните ангажименти по мярка 11 „Биологично

земеделие" от ПРСР 2014-2020 г., информира Фондът.

Министър Порожанов заяви7: „Покрай т. нар. бум на биопроизводителите, те

нараснаха много. Разбира се, нараснаха площите и животните също. Бюджетът,

който е заложен по мярка 11, е на база на ангажиментите, които бяха поети до 2015

г. и е вече блокиран, дори имаме дефицит от близо 50 млн. евро, който в рамките на

изпълнение на Програмата ще трябва да осигурим ресурс, за да бъде платен“.

Така описаната ситуация поставя в невъзможност селски стопани, които биха

искали да започнат навлизане в биопроизводството, да реализират плановете си

преди 2020 г., когато приключва настоящият програмен период, а в момента

обсъжданите промени на ОСП и евросубсидиите не ни дават възможност да

прогнозираме как точно ще се реализира ПРСР след 2020 г.

• 6. Потенциал за на биологичното земеделие и производство на биологични храни на територията на МИГ - Община Марица. Препоръки

Селското стопанство на територията има солидна основа за развитие - най-

плодородните почви в страната, подходящи климатични условия, напоителна

мрежа, опита на селските стопани и натрупаните умения и знания водят до

нарастващи резултати през последните години. На територията се отглеждат почти

7 25.10.2017., https://fermer.bg/novini/kakvo-stava-s-myarkata-za-biologichno-zemedelie



57

всички видове култури, които се отглеждат в страната. Развива се

зърнопроизводството, ранното полско и оранжерийно зеленчукопроизводство.

Възстановени са и имат тенденция да нарастват оризищата. Нараства

производството на трайни насаждения. Животновъдството показва тенденция за

възстановяване на традициите, макар с по-бавни темпове.

През последните години местната власт полага усилия да се намали замърсяването

на почвите.

Биологичното земеделие има добър потенциал за развитие, най-вече като

отглеждане по биологичен метод на традиционните за общината култури – зърнени

култури, зеленчуци, трайни насаждения и ориз.

Като цяло биологичното селско стопанство в цялата страна има твърде скромно

развитие. Площите, заети с билогичто земеделие (общо площи в период на преход

и биологични площи) заемат дял от едва 3,2% от общата използвана земеделска

площ в страната, при съответно 2,4% през 2015 г. Говедата, отглеждани по

методите на биологично производство, представляват едва 1,7% от общо

отглежданите говеда, овцете и козите, отглеждани по биологичен начин,

представляват едва 2% от общия брой овце в страната.

Може да се обобщи, че биологичното селско стопанство е в началото на своето

развитие у нас. На този фон потенциалът за развитие на биологичното земеделие и

производството на биологични храни на територията на МИГ - Община Марица е

сравним и дори по-добър в сравнение с този на останалите територии в страната:

по-добър поради общите по-добри условия за развитие на селското стопанство,

посочени по-горе.

Предстоящата реформа на ОСП, вярваме, ще отреди важно място на развитието и

производството на биологични селскостопански продукти, затова е необходимо

самите селски стопани да бъдат заинтересовани и подготвени с нужните знания, за

да наберат смелост да се заемат с биопроизводство.



58

Преходът от конвенционално към биоземеделие не е лесен и мнозина могат да

решат, че дори по-високите цени на биопродуктите не компенсират усилията, труда

и времето, инвестирани в тяхното производство. Изискванията към селските

стопани са високи, пътят до получаване на биопродукция и нейната реализация

може да отнеме години, самото производство изисква знания, целеустременост и

неуморност.

Общото заключение е, че трудно се стига до реализацията на продукция, маркирана

с Европейското лого за биоземеделие или с националното лого за биологичен

продукт на България.

В същото време селските производители, които са навлезли в тази специфична

област, твърдят, че биопроизводството не е толкова трудно, колкото е прието да се

смята. Необходими са обаче знания и умения. В никакъв случай добивите не са

много по-ниски, ако се прилагат подходящите методи. Ако добивът пада, то е само

в първите години, за да може почвата да се адаптира към новите условия.

За това колко е силен натискът на търсенето върху селските стопани да преминават

към биопроизводство, говори фактът, че дори в световнопризната ниша, каквато е

производството на розово масло и вода, български производители се ориентират

към био розова вода, поради засиленото търсене.

В Община Марица селските стопани и местната власт полагат усилия да извървят

пътя към биоземеделие и биопроизводство: ликвидирани са незаконните сметища,

през последните години се наблюдава тенденция към намаляване замърсяването на

почвите.



59

Препоръки за реализиране на мерки с цел създаване на условия за биопроизводство

на територията на МИГ - Общин Марица:

Повече от половината от участниците в анкетата за проучване на нагласите сред

селските стопани на територията (56%) заявяват, че биха се интересували от

биопроизводство, като интересът се разделя поравно между биологичното

растениевъдство и биологичното животновъдство (по 44%). Този интерес трябва да

се доразвие и мотивира:

>> Малките стопанства на територията на общината имат необходимост от

подобряване на материалната база и техническото оборудване на животновъдните

стопанства;

>> Постепенното преодоляване на силната разпокъсаност на земеделските земи и

постепеннотото окрупняване на стопанствата ще даде възможност на селските

стопани по-дисциплинирано да спазват добрите земеделски практики;

>> Особено важно е селските стопани да проявяват висока степен на загриженост

относно спазването на агротехническите изисквания за редуване на културите.

Биологичното земеделие разчита в максимална степен на сеитбообръщенията,

оползотворяването на растителните остатъци от фермите и на зелено торене,

биологичната и агротехническата борба с вредителите (плевели, болести и

неприятели), подходящи почвени обработки и хранене на растенията с органични

торове, поддържането и подобряването на естественото плодородие на почвата,

биологичното разнообразие на видовете и екологичния баланс на околната среда.

Разсадите и семената, които се ползват, също следва да са биологични.

Комбинацията между различните култури, сеитбообращението, дори в

многогодишните култури, са важни елементи от биопроизводството;

>> Най-често селският стопанин взема решение да превърне част от традиционното

си производство - това, в което е постигнал успехи, в биопроизводство. В този

смисъл може да се очаква, че успешните селскостопански продукти на територията

на МИГ - Община Марица ще могат по-безболезнено за стопаните да преминат към

биологичните им аналози. Виждаме възможност да бъде стимулирано навлизането



60

в биологичното земеделие на база приоритетно отглеждане на традиционните за

общината култури – зърнени култури, зеленчуци, трайни насаждения и ориз.

>> Хората, които се заемат с биопроизводство, ще имат нужда от консултации с

лектори и експерти още по време на подготвителния период, по време на който

вземат решение да се занимават с биологично селско стопанстно, по-късно по

време на евентуално кандидатстване за подкрепа, така и по време на реалното

изпълнение на поетите ангажименти. Организирането на тематични обучения и

консултации ще е от голяма полза за начинаещи биопроизводители. Неслучайно

56% от участниците в анкетата за проучване на нагласите сред селските стопани на

територията, макар и непредставителна, посочват като най-необходими за себе си

обучението и специализираните курсове.

>> Обмяната на опит с утвърдени биопроизводители също ще е от значение за

успешната реализация на ангажиментите, поети относно биологичното

производство.

>> Превръщането на училището в с. Маноле в професионална гимназия по

земеделие, животновъдство и екология ще е от решаващо значение за осигуряване

на квалифицирани кадри, вкл. и за биопроизводството.

>> При отчетена нужда от конкретни специалисти, които биха спомогнали за

развитието на биологичното селско стопанство на цялата територия на МИГ -

Община Марица може да се инициира общинска стипендиантска програма, която

да поеме издръжката по време на обучението на млади хора от общината в

Аграрния университет в Пловдив срещу ангажимента им две години след

завършване да работят по специалността си на територията на общината. Същото

важи и по отношение на евентуална нужда от ветеринарни лекари и стипендии за

местни младежи за обучението им в Тракийския университет в Стара Загора.

>> Целеполагането на новото начинание - биоземеделие би следвало от самото

начало да включва изключително високо качество и конкурентоспособност на

биопродукцията, която да може да се конкурира на европейския пазар.



61

>> Специални усилия ще трябва да се положат за създаване на условия за

коопериране на дребните и средни стопани, за преодоляване на недоверието

помежду им в името на по-успешното маркетиране и продажби чрез създаване на

местни марки, които да станат разпознаваеми на пазара, и чрез възможност за

удовлетворяване на поръчки за по-големи обеми продукция.

>> Необходимост от подпомагане има развитието на маркетинг и реклама на

местните продукти (вбъдеще - биопродукти), установяване на връзки с пазарни

агенти, участие в къси продоволствени вериги, осигуряване на пазар на

продукцията.



62

• 7. Примери за добри европейски практики

Създаване на органична ябълкова овощна градина за директни продажби

Държава: Словения

Период на реализация: 2009 - 2015

Стара изоставена ферма чрез три отделни инвестиционни проекта се превръща в

овощна градина с мрежи за защита от градушка и сграда за съхраняване на

продуктите и оборудването.

Семейство Пивк купува стара ферма, изоставена от 11 години, и започва да

отглежда плодове, което е доста нетрадиционно за района. Чрез три отделни

инвестиционни проекта са създадени овощни градини, изградени са мрежи за

защита от градушка и на мястото на стария хайрак е построена стопанска

постройка за съхранение на плодове, оборудване и маркетинг.

Резултати:



63

>> Около 30 тона органични ябълки се отглеждат ежегодно и се продават главно

директно в стопанството;

>> Изградени са 2.5 ха плодни овощни градини с 6000 ябълкови дървета, всички

оборудвани с мрежи за защита от градушка;

>> Цялото производство се продава преди Коледа.

>> Със собствени средства са подновени още 1.5 ха от традиционната ливадна

овощна градина.

Поуки:

>> Решенията трябва да се вземат със съгласието на всички участващи страни и

при ясни дългосрочни перспективи;

>> Търсенето на местни биопродукти се увеличава и това създава условия за

инвестиции в първичния сектор;

>> Възможността за продажби направо във фермата е икономически ефективно,

особено по отношение на логистиката и разходите за склад.

Използване на мярката за техническа помощ за организиране на учебно

пътуване по биологичното земеделие

Държава: Полша

Период на реализация: 2016

Регионалната селска мрежа на Силезия в Полша организира учебно пътуване за

членовете си в Шотландия, за да повиши осведомеността и да подобри уменията

им за биологично земеделие.



64

Регионалната селска мрежа на Силезия в Полша организира учебно пътуване в

Шотландия, за да повиши осведомеността и да подобри уменията на младите хора,

земеделските стопани, консултантите и служителите на местните власти от своя

регион в областта на биологичното земеделие.

Положени са значителни усилия за идентифициране на подходящи участници. Като

втори етап са идентифицирани интересни ферми в Шотландия, които предлагат

различни гледни точки. Те обхващат аспекти като работа с деца и младежи,

животновъдство и биологично производство на плодове, зеленчуци и зърнени

култури. Обучението включва дискусии и презентации относно организацията и

структурата на стопанствата, както и тяхното финансиране.

Резултати:

>> 25-ма участници - предимно земеделски стопани - вземат участие в петдневното

учебно пътуване, проведено на 11-15 октомври 2016 г.

>> Участниците посещават пет горски стопанства и ферми, в това число две големи

млекопроизводителни ферми, работещи с деца, стопанство, специализирано в

биологичното производство, образование и туризъм, както и ферми, отглеждащи

дива свиня и провеждащи образователни посещения.



65

>> Пътуването дава възможност да се обменят опит и добри практики и да се

насърчи създаването на мрежи и бъдещото сътрудничество между полските и

шотландските фермери.

Поуки:

>> Този род дейности дава възможност за споделяне на добри практики и примери.

Те спомагат значително за повишаване на знанията относно възможностите за

ползване на подкрепа за насърчаване на ново конкурентоспособно и устойчиво

селско стопанство;

>> Най-важното при организирането на подобно обучително пътуване е добрата

комуникация и координация между гостуващата и приемащите организации,

партньори, участници и ферми по отношение на логистиката на пътуването.

Balázs Berta - млад фермер, който създава жизнеспособна биологична ферма

Държава: Унгария Период на реализация: 2009 - 2015

Подкрепата за младите фермери по ПРСР дава възможност на младия

предприемач да превърне малката си ферма в жизнеспособна биологична ферма,

която допринася за опазването на околната среда, като същевременно създава

нови възможности за заетост за местната общност.



66

Балаш Берта, дипломиран земеделски инженер, иска да разшири своята малка

ферма от само 1,5 хектара. Неговият план е да използва предимствата на малката

ферма и биологичното производство, така че той започва да отглежда органични

подправки и зеленчуци.

През 2009 г. той получава финансова подкрепа по ПРСР, мярка за подкрепа на

младите фермери. Безвъзмездната помощ му помага да започне да развива и

разширява своята ферма и да купи допълнителни 8,5 ха земя. Младият земеделски

стопанин закупува култиватор, система за напояване "Turbocipa" и комбайн за

реколтата от подправки. Той също така закупува двуредов диск и градински

ротоватор.

Резултати:

>> Подкрепата по ПРСР дава възможност на младия земеделски производител да

създаде самостоятелно поддържана биологична ферма от 10 ха.

>> Бенефициерът разширява дейността на фермата с развитие на животновъдство.

За храна на животните се ползват зеленчуци с по-ниско качество и торът от

животните става органичен тор за посевите.

>> Бенефициерът е започнал работа с 8 сезонни работници и през последните 2

години е имал възможност да наеме и 2 постоянни служители.



67

>> Инвестицията е пример за други земеделски стопани в района, тъй като показва,

че малка ферма може да произвежда биологични продукти с по-висока стойност.

Поуки:

>> Биологичното земеделие е по-уязвимо на климатични условия и ниски добиви в

сравнение с конвенционалното земеделие. Подкрепа от квалифициран консултант

може да намали тези рискове.

Производство на зеленчуци в парници, използващи възобновяема енергия

Държава: Унгария


Цената на изкопаемите горива може да бъде значително ограничение за

функционирането на малка ферма. Използването на енергия от възобновяеми

източници, като биомаса, може да спомогне за повишаване на

конкурентоспособността на фермата, като същевременно се опазва околната

среда.

Малка семейна фирма произвежда различни видове чушки в парници.

Производството е органично и най-голямата оперативна цена е тази за отопление.

Собственикът решава да реализира проект за модернизация на отоплението с

финансовата подкрепа на ЛИДЕР.



68

Бенефициерътът използва финансирането от ЛИДЕР за инсталирането на котли (3)

за биомаса с мощност 300 кВт. След задълбочено търсене е избран унгарски

производител и е подписан договор с местен предприемач за изграждането на

сградата за котелното помещение. Инвестицията приключва през март 2014 г.

Резултати:

>> Разходите за отопление са намалени значително - с около 33%.

>> Новата отоплителна система позволява култивацията да се провежда

целогодишно с намалени разходи. По този начин фермата може да отговори на

новите пазарни възможности и да увеличи рентабилността си.

>> Закупуването на дървесни стърготини за гориво от съседните дърводобивни

индустрии има пряко положително въздействие върху местната икономика.

Поуки:

>> Сътрудничеството с МИГ е ключово за успеха на проекта благодарение на

предоставените от МИГ консултации и подкрепа;

>> Намирането на доставчик на дървесни стърготини от нужния размер отнема

време, защото стърготини от по-голям размер блокират системата, захранваща

бойлера. Налага се да се монтира аларма, която да сигнализира фермера нощем, в

случай на възникване на проблем с горивото.

Herdade do Esporão - Ефективно използване на водата при производството на

вино и зехтин

Държава: Португалия




69

Дружество, произвеждащо вино и зехтин, разработва стратегия за подобряване

на ефективността на използване на водата и получава подкрепа за добрите си

селскостопански практики.

Herdade do Esporão, разположена в Alentejo, Южна Португалия, произвежда

качествено вино и зехтин. Компанията следва интегрирана политика на

управление, ръководена от цели за социална, екологична и икономическа

устойчивост.

През 2013 г. тя започва да разработва стратегия за подобряване на ефективността

на използването на ресурсите, по-специално на напоителните води, за да се пестят

ресурси и да се подобри качеството на продукцията.

От 2015 г. компанията получава подкрепа за ефективното използване на водата в

селското стопанство по ПРСР. Внедрява план за действие, включващ геоложко

проучване на парцелите, предефиниране на плановете за напояване и инсталиране

на оборудване за напояване и контрол на напояването.

Резултати:



70

>> Потреблението на вода се намалява с около 1200 куб. м вода / ха / година, което

съответства на общо намаление от 12.7% между 2015 и 2016.

>> Напояването може да се регулира според климатичните условия и възрастта на

растенията.

>> По-малко загуби на вода, тъй като загубите от напоителната система са сведени

до минимум.

>> Производството на вино има по-малко колебания както в количеството, така и в

качеството, тъй като водният стрес на растенията се контролира по-добре.

Поуки:

>> За успеха на този проект решаващ е човешкият фактор и работата в екип;

>> Раработването на стратегия с партньори, вкл. университети и изследователски

центрове, така че те да обменят знания и информация, допринасящи за една и съща

цел, е ключов елемент за успеха на проекта;

>> Непрекъснатото актуализиране и обновяване на знанията е необходима при

реализацията на подобни проекти.

Suderbyn - Екосело в Готланд

Държава: Швеция


На остров Готланд в Швеция с финансиране по ПРСР е изградено екосело, което

предоставя модел за екологосъобразно настаняване, пречистване на отпадъчни

води, производство на храни и енергия.



71

Екоселото http://www.suderbyn.se/ е изградено на мястото на стара ферма на

шведския остров Голанд. Разположено е достатъчно далеч от градските райони, за

да експериментира с алтернативна инфраструктура за управление на водите, но

достатъчно близо, за да може жителите да се възползват от услуги като транспорт и

събиране на отпадъци.

Шведска кооперация използва финансирането от ПРСР, за да изгради основната

инфраструктура и първоначалното озеленяване, като засаждане на дървета и

преместване на почвата. Създадена е градина за горски храни, базирана на

принципите на пермакултура. Инсталирано е оборудване като например слънчева

печка.

Резултати:

>> Основната инфраструктура на екоселото е изградена и включва градина за

горски храни, базирана на принципите на пермакултура;

>> Първоначалното озеленяване е завършено;

>> Екоселото предоставя образователен модел за екологосъобразно настаняване,

пречистване на отпадъчни води, производство на храни и енергия;



72

>> Разработени са връзки с други екоселища и други проекти, насочени към

устойчивост.

Поуки:

>> Проектът се реализира в резултат на добро сътрудничество с местната власт;

Биологична ферма за кокошки носачки - Oberger

Държава: Австрия


Австрийско семейство, след като вижда по-добри възможности за реализация на

пазара, преобразува фермата си за мляко във ферма за носачки, за да произвежда

органични яйца.

Семейство Oberger в Австрия решава да преобразува млекопроизводството си в

производство на органични яйца, поради ниските изкупни цени на млякото и

нарастващо търсене на биологични продукти. Те също така се стремят към по-

малко физически и трудоемки производствени методи.

Семейството построява модерен хамбар (хале) за биологично производство на

яйца, за да побере 6 000 био кокошки носачки през 2015 г. Те също така създават



73

покрита външна площ и предприемат мерки за доброто състояние на кокошките

като прахови вани.

Резултати:

>> Построена е биологична плевня, за да побере 6 000 кокошки носачки, също така

открита площ, предприемат се мерки за доброто състояние на носачките.

>> Семейството доставя 5 500 органични яйца на ден на компанията "Schlögl Ei",

която ги продава.

>> Семейството очаква хамбарът да се изплати след 20 години след инвестиция от

830 000 евро (от които около 740 000 евро са брутните разходи за проекта,

включително 120 000 от ЕС и национално ниво).

Поуки:

>> За да успеят с промяната на фермата си, стопаните участват в обучения,

организирани от земеделската служба. Подобни обучения се провеждат за групи от

20-30 земеделски производители, а всеки един от тях бива подпомаган от

консултант няколко години.

Билкова градина “Трите билкови лели“ в Бад Траунщайн, Австрия

Няколко жени - селски стопанки от Бад Траунщайн обединяват усилията си, за да

възродят старото знание на майките и бабите си за забравените стари билкови

градини и намират билка за всяка болка.



74

www.bad-traunstein.at

Траунщайн е община в областта Цветл в Долна Австрия. През 2010 г. официалното

й име е променено на Бад Траунщайн в пряка връзка с местния балнеологичен

комплекс, открит няколко години по-рано ("bad" е "спа" на немски).

В продължение на 3 десетилетия Бад Траунщайн е известен с билковите си чайове

от различни билки и растения. Всичко започва, когато няколко жени фермери от

Бад Траунщайн обединяват усилията си, за да възродят старото знание на майките

и бабите си за забравените стари билкови градини и намират билка за всяка болка.

Първа започва работа с билките леля Флора Зотл, която, освен двете си професии

като учител и фермер, се стреми да възобнови старото знание. Духовен баща на

билкарите от Бад Траунщайн е Игнац Шлифни, международен експерт и автор на

книги, който ги вдъхновява да създадат обща билкова градина и билковия чай "Бад

Траунщайн". Създадената преди 20 години рецепта и днес остава тайна, макар да е

известно, че в състава на чая влизат равнец, лимонов балсам, малина, листа от

мента, листа от къпина, листа от ягоди, листенца от невен, златист балсам, бъз,

розови листенца, цветове на слез.



75

• 8. Приложения

8.1. Анкета за селскостопански производители

________________________________________________________________________

АНКЕТНА КАРТА

1. Ако сте селскостопански производител, бихте ли се интересували от производството на биологични продукти? (Моля, посочете оценката си по скалата от 1 до 5, където 1 е най-слабо, а 5 - най-силно.)

1 2 3 4 5

2. Проявявали ли сте интерес към финансирането на биологични продукти по ПРСР?

(Моля, посочете оценката си по скалата от 1 до 5, където 1 е най-слабо, а 5 - най-силно.)

1 2 3 4 5

3. Кои условия на територията на МИГ-Община Марица смятате за подходящи условия за развитие на биологичното земеделие и производство на биологични храни? (Можете да посочите повече от едно условие.)

Съчетанието на релеф, климат, вегетационен период и почви Близостта на големи градове за реализация на продукцията Възможностите за реализация на продукцията чрез интернет магазини Разширяване на търсенето на биопродукти Възможностите за финансиране по СМР на МИГ - Община Марица Възможността за сдружаване с други малки производители и съвместна

реализация на продукцията Друго (опишете): ……………………………………………………………..



76

.............................................................................................................…………

4. Кое, според вас, е привлекателното в производството на земеделски биопродукти? (Можете да посочите повече от една опция.)

Сравнително високата цена на продукцията Разрастващите се популярност и пазари за биопродукция Характеристиките на биопроизводството като модерно и ефективно земеделие Добрата възвращаемост на вложените усилия, време и финанси Възможността за съфинансиране по ПРСР Друго (опишете): ……………………………………………………………..

.............................................................................................................…………

5. Кои са основните пречки пред вас, за да започнете работа като земеделски биопроизводител? (Можете да посочите повече от една пречка.):

Липса на достатъчно знания за биопроизводството Липса на опит в биопроизводството Влиянието на промените на климата върху земеделието Притежание на недостатъчно земя, за да е ефективно земеделието Бавна възвращаемост на инвестициите Несигурна реализация на продукцията Твърде завишени изисквания към земеделските производители Тромави процедури за финансиране по ПРСР Недостатъчен финансов ресурс по мярка 11 „Биологично земеделие“ и мярка 214 -

"Агроекологични плащания" от ПРСР Слабо познаване на възможностите за финансиране по ПРСР Липса на достатъчен капацитет за управление на проекти, съфинансиране от ЕС Липса на достатъчно лични средства за съфинансиране на проекти Липса на квалифицирани кадри за участие в биопроизводството

6. Ако решите да станете земеделски биопроизводител, бихте работили по направление:



77

Биологично растениевъдство; Биологично пчеларство; Биологично животновъдство.

7. За да бъдете успешен биопроизводител, имате нужда най-вече от:

Обучение, специализирани курсове Подкрепа за закупуване на машини и съоръжения Подкрепа за инвестиции в нови съоръжения и технологии Подобряване на достъпа до пазара Подкрепа за маркетинг и реклама на биопродукцията Подкрепа за развитие на малко и/или средно предприятие Подкрепа за сдружаване с други малки и средни производители Подкрепа за осигуряване на квалифицирана работна ръка Подкрепа за подготовка на проекти по ПРСР Подкрепа за управление на проекти по ПРСР Друго (опишете): …………………………………………………………

………………………………………………………………………………..

________________________________________________________________________



78

8.2. Списък ползвана литература

- Националната програма за развитие: България 2020;

- Националната стратегия за регионално развитие за периода 2012-2022 г.;

- Национална стратегия за регионално развитие на Република България за периода

2012-2022 г.;

- Регионален план за развитие на Южен централен район 2014 - 2020 г.;

- Областна стратегия за развитие на област Пловдив 2014 - 2020;

- Регионален план за развитие на Южен централен район за периода 2014-2020;

- Областна стратегия за регионално развитие на област Пловдив 2014-2020;

- Общински план за развитие на Община Марица за периода 2014-2020;

- Последваща оценка на изпълнението на общински план за развитие на Община

Марица за периода 2007-2013 г.

- Стратегия за местно развитие на МИГ - Община Марица 2016 - 2020 г.

- „Регионални профили: показатели за развитие”, ИПИ, 2016 г.,

http://www.regionalprofiles.bg

- Агростатистически справочник 2000 - 2014;

- Биологичното производство в света и България, Стилиян Гребеничарски,

ИнтелиАгро, 2016;

- Структура на земеделските стопанства в България, МЗХГ, 2015;

- Електронен наръчник за кандидатстване по Мярка 11 "Биологично земеделие",

ПРСР 2014 - 2020, ЕЗФРСР;

- Годишен доклад за състоянието и развитието на земеделието (Аграрен доклад

2017);



79

- Economic accounts for agriculture, Eurostat, 2017;

- Публикацаии в специализираните издания:

-- Как се става биологичен фермер и какво е новото в ПРСР,

http://bit.ly/2iSVkvY

-- Биологично земеделие в Институт по земеделие – Карнобат,

http://bit.ly/2AA0GqB

-- Фермер: Субсидиите за биоземеделие са смешни, http://bit.ly/2ACjCVy

-- Нова партньорска мрежа за биохрани и биоземеделие,

http://bit.ly/2A8U3L4

-- ИнтелиАгро отчита ръст в броя на био производителите за последните 5

години, http://bit.ly/2hTyJ1v

-- Био земеделието е сред специалностите на бъдещето, http://bit.ly/2josHqe

-- Д-р Светла Николова: Био производството е тенденция, а не мода, която

ще отшуми, http://bit.ly/2n9W7xw

-- Биопродукцията у нас се реализира по-трудно, http://bit.ly/2i8xBuY

http://bit.ly/2iSVkvY

http://bit.ly/2AA0GqB

http://bit.ly/2ACjCVy

http://bit.ly/2A8U3L4

http://bit.ly/2hTyJ1v

http://bit.ly/2josHqe

http://bit.ly/2n9W7xw

http://bit.ly/2i8xBuY

СНЦ „МЕСТНА ИНИЦИАТИВНА ГРУПА МАРИЦА“...

Documents

Transcript of СНЦ „МЕСТНА ИНИЦИАТИВНА ГРУПА МАРИЦА“...