ìåñå÷íî èçäàíèå íà îáùèíñêà àäìèíèñòðàöèÿ è îáùèíñêè ñúâåò - Àðäèíî

Òâîÿò âåñòíèê!

ãîäèíà XVIII, áð. 2 (178), ÔÅÂÐÓÀÐÈ 2019 www.ardino.bg

ÏÎÊËÎÍÅÍÈÅ

â áðîÿТрадиция 2

Четиво с продължение 12-13Разказ 14

Дневник 6Общество 11

Делови свят 3За нас 4-5

Ïðè

ëîæ

åíè

åíà

òóðñêè

åçè

ê-

7-1

0

Интервю 15Поезия 16

Ìèëî òúðæåñòâî, ïîñâåòåíî íà 146 ãîäè-íè îò ãèáåëòà íà Àïîñòîëà, ñå ñúñòîÿ âäâîðà íà Àðäèíñêîòî ñðåäíî ó÷èëèùå�Âàñèë Ëåâñêè�. Ó÷åíèöè, ó÷èòåëè, ðîäè-òåëè è îáùèíñêè ðúêîâîäèòåëè ñå ïîêëî-íèõà ïðåä ïàìåòòà íà âåëèêèÿ Ëåâñêè.

Íèëþôåð è Àðäèíî ñ îáùè ïðîåêòèÊìåòúò íà îáùèíà Àðäèíî Ðåñìè Ìóðàäñå ñðåùíà ñ êìåòà íà ïîáðàòèìåíàòàòóðñêà îáùèíà Íèëþôåð.  ñðåùàòà ó÷àñ-òâàõà îùå ïðåäñåäàòåëÿò íà îáùèíñêèÿñúâåò Ñåçãèí Áàéðÿì, çàì.-êìåòúò ÍàñêîÊè÷óêîâ, êìåòîâå íà íàñåëåíè ìåñòà,áèçíåñìåíè. Äåëîâàòà ñðåùà ìåæäó äâàìàòà îáùèí-ñêè êìåòîâå ïðîòå÷å â èçêëþ÷èòåëíîïðèÿòåëñêè äóõ. Òå îáñúäèõà áúäåùîòîñúòðóäíè÷åñòâî. Íàáåëÿçàõà ñúâìåñòíèöåëè çà ðàçðàáîòâàíå è èçïúëíåíèå íàïðîåêòè â îáëàñòòà íà àäìèíèñòðàòèâíî-òî óïðàâëåíèå, êóëòóðàòà, òóðèçìà, ñïîð-òà è ðåãèîíàëíîòî ðàçâèòèå. Êìåòúò íà Íèëþôåð Ìóñòàôà Áîçáåé,êîéòî íà ïðåäñòîÿùèòå ìåñòíè èçáîðèïðåç ìàðò å êàíäèäàò çà êìåò íà ÃîëÿìàÎáùèíà Áóðñà, èçðàçè çàäîâîëñòâîòî ñèîò ïîñåùåíèåòî íà àðäèíöè. �Îò äåñåòè-ëåòèÿ èìàìå ïðèÿòåëñêè âçàèìîîòíîøåíèÿñ Àðäèíî. Ñïîäåëÿìå, ïîäêðåïÿìå è óòâúðæ-

äàâàìå äîáðè ïðàêòèêè. Íàäÿâàì ñå íàøè-òå îòíîøåíèÿ äà ïðîäúëæàò îùå ïî-ñèëíîè çàíàïðåä�, êàçà Ìóñòàôà Áîçáåé. Òîé ïîêàíè ïðåäñòàâèòåëè îò Àðäèíî çàïîðåäåí ïúò ïàê äà âçåìàò ó÷àñòèå â òðà-äèöèîííèÿ Ìåæäóíàðîäåí äåòñêè ñïîðòåíôåñòèâàë, êîéòî ùå ñå ïðîâåäå ïðåç ìàé.

Кметът Ресми Мурад подари на колегатаси Мустафа Бозбей уникална картина наДяволския мост, заснета с дрон.

Àðäèíöè ïî÷åòîõà ïàìåòòàíà ðîäåíèÿ â Àðäèíî ïðåäè112 ãîäèíè Ñàáàõàòòèí Àëè - ñâåòîâíîèçâåñòåí ïèñàòåë. Òå ïîäíåñîõà âåíåö ïðåäáþñò-ïàìåòíèêà ìó â äâîðàíà îáùèíñêèÿ ìóçåé. Êìåòúò Ðåñìè Ìóðàä íàïðàâè êðàòêî èçëîæåíèå çà æèâîòà è äåëîòî íà ïèñà-òåëÿ.  íåãîâà ÷åñò è ïàìåò, êàçà òîé, îðãàíèçèðàìå ðàçëè÷íè èíèöèàòèâè, çà äàáúäàò ñúïðè÷àñòíè ïîêîëå-íèÿòà ñ èçêëþ÷èòåëíî ñòîé-íîñòíîòî ìó òâîð÷åñòâî.

2 ÒÐÀÄÈÖÈß Àðäèíñêè ãëàñ, ÔÅÂÐÓÀÐÈ 2019

20-à çåìëÿ÷åñêà ñðåùà â ÁóðñàД елегация от община Ардино, начело с кмета

Ресми Мурад и председателя на общинскиясъвет Сезгин Байрам, взе участие в юбилей-

ната 20-а традиционна земляческа среща на ардин-ци в Бурса. Заедно с тях бе и областният лидер наДПС Изет Шабан. Визитата бе по покана на ръко-водството на Сдруже-нието за култура исътрудничество „Егри-дерелилер”.На празнична вечер, коятосе проведе в комплекс„Подиум давет”, дойдоханад 700 ардинци. Тя бевълнуваща за всички при-състващи. Те си спомнихаза родните си места и занезабравимите мигове отдетството.Юбилейната среща беуважена от депутата отНародно-републиканска-та партия в Меджлиса доц. д-р Юксел Юзкан, кметът напобратимената община Нилюфер Мустафа Бозбей, кон-сулът на България в Бурса Веселин Божинов и други.Срещата бе открита от председателя на Сдружението закултура и сътрудничество „Егридерелилер” в БурсаАйдън Йълмаз. Той припомни на присъстващите, чепрез февруари 1998 година в Бурса група изселници отАрдинско решават да организират земляческа среща,

която се превръща в традиция, продължаваща и до днес. „Тази вечер е за приятелството и солидарността.Вечер, за да се укрепят добросъседските, родственитеи гражданските връзки”, заяви Айдън Йълмаз. Тойотбеляза, че всяка година през февруари ще се събират, зада запазят традицията и развият още повече тези връзки.

От името на ардинскатаделегация, кметът Рес-ми Мурад поднесе най-сърдечни поздрави навсички присъстващиардинци в Бурса и тех-ните гости. „20-та юби-лейна среща е специалнаи показва, че ардинска-та организация ра-боти добре и екипът,който го ръководи презгодините има огроменпринос тази среща даима тази хубава исто-рия“, каза Ресми Мурад.

Той призова успелите бизнесмени от Ардинско в Бурсада подадат ръка и да инвестират в родния си край.С мултимедийна презентация бе представен животът идейността на покойните председатели на СдружениетоАли Дурмаз и Ахмед Кахраман.По случай традиционната вечер бе разрязана огромнаторта с формата на символа на община Ардино - Дявол-ския мост.

ДЕЛОВИ СВЯТ 3Àðäèíñêè ãëàñ, ФЕВРУÀРИ 2019

Утвърденият бюджет за 2019година, предложен ни откмета на общината РесмиМурад и неговата админист-рация, е 4-ият и последен затози състав на Общинскиясъвет за този мандат. Аконаправим ретроспекция на

бюджетите за последните три години - за 2017 г. - 8,4млн.лв.; за 2018 г. - 9,9 млн.лв; за 2019 г. - 12,2 млн.лв,Ясно се вижда възходящата линия в приходите и раз-ходите на община Ардино. Тенденция, която е в резул-тат на доброто взаимодействие на местната общинскавласт с централната изпълнителна власт. Ако трябва да се характеризира с една дума най-основ-ната отличителна особеност на тазгодишният бюджет,то това е, че той е много амбициозен, но реализуем!Това се вижда най-вече в Програмата за капиталовиразходи с над 90 проекта за 3,9 млн. лв от бюджетни и4,2 млн.лв по европейски програми. За оформянето натази Програма бяха проведени предварително над 45срещи, с участието на над 1000 наши съграждани,които предложиха едни от най-належащите строител-

но-ремонтни дейности в своите населени места.Това еедин много демократичен подход за широко обществе-но обсъждане на най-важният документ на общинатаза съответната година. Почти всяко населено мястонамери своя най-значим за решаване проблем в рамка-та на тазгодишния общински бюджет. Друг отличителен белег на този бюджет е специалнотоотношение, което получи дейност „Образование” спредвидените 100 хил. лв повече в сравнение с пред-ходната година. Това е една превантивна, ‘обезболява-ща’ мярка за задържане на задълбочаващите се про-блеми в предучилищното общинско образование,породени от демографската криза. Тази мярка е подоб-на на ежегодната финансова помощ, която от десетиле-тие кметът г-н Мурад, предлага да се отпуска наобщинската болница. Малцина може би знаят, че тезидве дейности всъщност са делегирани на общината отдържавата, т.е. трябва да са финансово подплатени отцентралния държавен бюджет, което явно не става,след като се налага да се подпомага от общински при-ходи.Да си пожелаем успех в реализирането на амбициоз-ният бюджет на общината за 2019 година!

с кметоветена населениместа се про-веде вАрдинo, коятобе водена откмета нао б щ и н а т аРесми Мурад.В нея при-състваха ощеобластният лидер на ДПС Изет Шабан, председателятна общинския съвет Сезгин Байрам, зам.-кметоветеНеджми Мюмюнходжов и Наско Кичуков, секретарятКемал Алиев, началниците на отдели в общинскаадминистрация. Тук бе и главен инспектор КалинГрудев, началник на Районната противопожарна служ-ба в Ардино.По време на срещата бяха засегнати теми, свързани сновоприетия общински бюджет, инвестиционната про-грама, както и подготовката за реализацията й.„Настоящата година е особено важна за нас, като мест-на власт и представители на политически организа-ции. Оттук нататък всички делови инициативи щеимат особена значимост и насоченост“, заяви РесмиМурад. Той отбеляза, че всеки един кмет е длъжен данаправи необходимата организация за изпълнениетона инвестиционната програма и, че очаква от тях отго-

ворно отношение. Градоначалникът препоръча насвоите колеги да започнат организация за почистванена гробищните паркове съвместно с местните джамий-ски настоятелства. Главен инспектор Калин Грудев, началник на местнатапожарна служба запозна кметовете на населенитеместа с конкретните опасности в края на есенно-зим-ния отоплителен сезон. Той поиска съдействие от тяхза запознаване на хората с общите правила за пожарнабезопасност при отопление и пролетно почистване наземеделските земи и поземлените имоти.

Бюджет 2019 - амбициозен, но реализуем!Общинският съветник Азис МУРАД:

Първата за годината работна среща

4 Àðäèíñêè ãëàñ, ÔÅÂÐÓÀÐÈ 2019ÇÀ ÍÀÑ

„Да живее Ардино!“ Това казаха малките шам-пиони на града Ивайло Тенекеджиев и СиделяМутлу, след като получиха наградите си в кам-панията „Моят град“ на вестник „Стандарт“.Отличията им бяха връчени от общинския кметРесми Мурад и доц. д-р Румен Драганов, пред-седател на контролния съвет на Националнияборд по туризъм и преподавател в УниБИТ.Сиделя Мутлу е златната медалистка на Ардинопо тенис на маса. 10-годишният Ивайло пък есред 16-те най-добри млади футболисти. „Гордеем се с вас, очакваме нови титли“, казакметът Мурад. „Спортът и туризмът са свър-зани, защото прославят страната“, допълнидоц. Драганов.Развитието на спорта и подкрепата за младитеталанти са голямата гордост на Ардино. В градаима повече от 6 спортни клуба и туристическисдружения. Общината разполага със спортнизали - в Ардино и в селата Бял извор и ГорноПрахово. Има и десет мултифункционалниигрища - три в Ардино и по едно в селата Пади-на, Жълтуша, Бял извор, Чубрика, Млечино,Горно Прахово и Боровица. Има още две спорт-ни зали към образователните институции.Куп медали извоюваха и миналата годинасъстезателите на СКТМ „Юнак“. На състеза-нията, организирани от Българската федерацияпо тенис на маса през 2018 г., те спечелиха 10златни,6 сребърни и 7 бронзови медала. Аталантливата Сиделя Мутлу не случайно бепривлечена в националния отбор на Българияпо тенис на маса. На Европейското първенствопрез август 2018 г. в Страсбург Сиделя се кла-сира на престижното 6-то място, а на Европей-

Десетки жители на Ардино препълниха залатана Общинския съвет в града за кампанията нав-к „Стандарт“ „Моят град“ - „10 причини даостанем в Ардино“. Уникална изложба от 10фотопана, представящи преобразяването награда, подари вестникът на общината.

МАЛКИ ШАМПИОНИ: Да живее Ардино!

ското първенство в Брюксел през октомври2018 г. зае пета позиция.10-годишният състезател ФК „Юнак“ ИвайлоТенекеджиев пък е отличен и с награда на Бъл-гарския футболен съюз, връчена му лично отпредседателя Борислав Михайлов.„Гордеем се, че бяхме забелязани от нацио-нална медия. Поводите, с които Ардино сегордее, са много повече от 10“, каза кметътРесми Мурад, представяйки обектите и инициа-тивите, станали повод за гордост на местнитежители.От 2010 г. насам общината всяка година давасубсидия от 100 000 лева за болницата в Арди-но. Скоро тя ще има и нова рентгенова апарату-ра, осигурена по българо-гръцки проект, допъл-ни градоначалникът.Ардино е община за пример по отношение адми-нистративното обслужване. Със системата„Arhimed“ хората имат възможност всекимомент да получават информация за движениетона своята преписка. През 2018 г. общината е пре-доставила 8621 административни услуги, обра-ботила е 5000 записи, изтъкна кметът Мурад.„Всяка година със средства на общината,национални и европейски фондове се ремон-тират по над 10 км пътища”, каза още РесмиМурад. Открита е новата автогара в града, пред-стои реконструкцията на основните улици вАрдино.

ÇÀ ÍÀÑ 5Àðäèíñêè ãëàñ, ÔÅÂÐÓÀÐÈ 2019

„„ÀÀððòòååêêññ““ åå èèííââååññòòèèòòîîðð ¹¹11Най-големият инвеститор в града е фирма „Артекс“.Тя получи от кмета Ресми Мурад наградата в катего-рия „Икономика“.„Артекс“ е в топ 50 на фирмите от Българската търгов-ско-промишлена палата. Емблема е за производство напрежди в България, които и изнася успешно. Самопрез миналата година компанията е инвестирала над100 000 евро в нови машини и камери за пречистванена въздуха. Разкриване на нови работни места импожела кметът, връчвайки наградата.

ÑÑÓÓ „„ÂÂààññèèëë ËËååââññêêèè““ îîááóó÷÷ààââàà øøààììïïèèîîííèèСпециална награда получи СУ „Васил Левски“, коетообучава 450 деца. Неговите възпитаници са носителина стотици медали от олимпиади и международнисъстезания. Наградата на директора Аника Петрова бе връчена отпредседателя на Общинския съвет Сезгин Байрам.Училището е ковачница на кадри, следващия път,когато се съберем, ще покажем не 10 причини за гор-дост, а поне сто, каза Байрам. За мен тази награда емотивация за още по-големи успехи, развълнува седиректорката Петрова. Сред най-изявените й възпита-ници са Ивайло Ангелов, спечелил второ място в мате-матическо състезание „Перперикон“, Даниел Палазов,който е номер 1 в национални конкурс „Мартеници отгайтан“ и Радина Емилова, класирала се за национа-лен крът в национална олимпиада по английски език.

„„ÐÐîîääîîïïññêêàà èèññêêððàà““ ïïààççèè 2233 000000 òòîîììàà êêííèèããèèНад 300 изяви имат самодейците от читалище „Родоп-ска искра“. Това сдружение участва активно в обще-

ствения живот не само на Ардино, но и на целиярегион. Читалището обучава малки и големи талантии пази 23 000 тома книги. Участник е във всичкифестивали, национални и международни, спечелиредица награди.Заслужената награда на председателя на читалищетоЮксел Исмаил бе връчена от Изет Шабан, зам.-кметна общината и председател на областния съвет наДПС.

ÀÀõõììååää ÌÌååììèèøø ääààââàà ððààááîîòòàà ííàà ììëëààääèèòòååТой е млад, но вече е име в хранително-вкусоватапромишленост. Ахмед Мемиш от село Бял изворосигурява работа за други млади хора и дори успя даспечели проект по програма „Лидер“ за 86 000 лева.Той заслужено получи наградата за млад предприе-мач на града. Пожелавам на всички млади хора да не се отказват отмечтите и целите си и да работят за развитието наАрдино, каза Мемиш, получавайки наградата си отСтела Събева, мениджър в ОББ - Кърджали. Продъл-жавайте да откривате нови работни места, пожела муСъбева.

ÑÑììèèððííîîââ ääààððèè 4488 000000 ëëââ.. ççàà ççääððààââåå,, êêóóëëòòóóððàà èè ññïïîîððòòЗа първи път кампанията „Моят град“ даде награда„Дарител на годината“. Тя бе за Евгений Смирнов,който през 2017-2018 година е организирал даренияза над 48 000 лв. в сферата на обществения живот,здравеопазването, културата и спорта. На 24 майминалата година Смирнов подари на младите вАрдино концерт на култовата група Д2. Наградатаму бе връчена от заместник-кмета Неджми Мюмюн-ходжов.

Ресми Мурад представи и обновенитесгради, сред които са общината, средното учи-лище, детските градини, болницата, читалище„Родопска искра“, както и кметствата в селатаЛюбино, Светулка, Правдолюб.Извън 10-те причини за гордост в Ардино,представени на паната от изложбата, за менима още една и тя се казва Левент Джебеджи,сподели главният редактор на „Стандарт“Славка Бозукова по време на церемонията. Иразказа за кампанията, която Джебеджи напра-ви в помощ на болния 2-годишен Мурад отЧервена скала. Чувството за съпричастносткъм болката, желанието за помощ, солидар-

ността на толкова много млади хора е нещодълбоко човешко, което вие, тук в Ардино,пазите, докато големите градове са обсебениот бездушие, каза Бозукова. Изложбата „10 причини да остана в моетоАрдино“ бе стъпка номер 9 от най-новата кам-пания на в-к „Стандарт“ - „Моят град“. Тя тръг-на през септември от Благоевградска област,продължи през октомври в Бургас, през ноем-ври - в Харманли и Свиленград. През декемврибяхме в Крумовград. Целта на обиколките ни встраната е да даваме на хората поне по 10 при-чини да останат в родния си град.

Екатерина НИКОЛОВА

6 Àðäèíñêè ãëàñ, ÔÅÂÐÓÀÐÈ 2019ÄÍÅÂÍÈÊ

Òðàäèöèîííà âå÷åðèíêà

ÁËÀÃÎÄÀÐßÒ

Семейството на 2-годишния Мурад Мехмед от с. Червенаскала изказва искрените си благодарности на всички, които

се включиха в благотворителнатаколедна инициатива да съберат сред-ства за лечението на сина им.Ще припомним, че в община Арди-но традиционно се организира„Ардинската Коледа“ за нуждаещисе деца от лечение под патронажана кмета на общината РесмиМурад. Тази година в кампаниятасе включиха Младежката организа-ция на ДПС и дружество на ДПС в

Ардино. Учениците от СУ „Васил Левски“ също бяхасъпричастни към инициативата, като внесоха по банковатасметка на майката набраната от тях значителна сума залечението на Мурад.

Имах здравословни проблеми и се наложи да бъда лекуванв отделение „Ортопедия и травматология“ към многопро-

филната болница за активно лечениев Смолян „Д-р Братан Шукеров“.Искам да изразя впечатленията си отвисокото професионално и вежливоотношение на екипа на отделениетопо ортопедия и травматология, сначалник д-р Николай Стаевски.Приятно бях изненадан от добратаобстановка създадена в лечебното

заведение. Силно съм впечатлен и от вниманието, с което сеобгрижва всеки пациент. Пожелавам на целия екип на отделението крепко здраве и всетака да бъдат учтиви и всеотдайни с пациентите.

Билгин ЮЗЕИРОВ,кмет на с. Правдолюб

Êìåòúò íà îáùèíà Àðäèíî Ðåñìè Ìóðàä

Изразяваме безпокойството си отналичието на редица нормативни,финансови, организационни, ресурс-ни и кадрови проблеми, коитозатрудняват реализирането на товаконституционно право. Наложител-но е този проблем да бъде разрешен сподзаконов нормативен акт, тъйкато в структурата на учебния планпопада в раздела за факултативниучебни часове по „Майчин език“. Уместно е учебният предмет „Май-чин език“ да намери адекватномясто в учебния план в раздел „Б“ -избираеми часове. Не е достатъчномотивирането на учениците от стра-на на учителите и директорите научилища за изучаването на учебнияпредмет „Майчин (турски) език“. Нее на необходимото ниво, също така,квалификацията на учителите, пре-

подаващи майчин/турски език,както и контролно-методическатапомощ от страна на МОН и РУО -Кърджали.Надяваме се по-бързо да бъде разре-шен и проблемът с осигуряването научебници по турски език и учебникомплекти, тъй като съществува-щият учебник по турски език е изда-ден през 1992 година. Конституцион-но право на всеки български граж-данин е изучаването на майчин езики правото да развива своята културав съответствие с етническата сипринадлежност. Имайки предвидсъществуващите обективни обстоя-телства предлагам да бъдат пред-приети следните действия: 1. Регламентиране с подзаконов нор-мативен акт конституционнотоправо да се изучава учебният пред-

мет „Майчин език“ в общинскитеучилища в раздел „Б“ - избираемиучебни часове в рамките на учебнияплан.2. Осигуряване на финансиране,отразено в единния разходен стан-дарт за изучаването на майчин/тур-ски език.3. Регламентиране на статута научителите, преподаващи май-чин/турски език и повишаване наквалификацията им. Възможност заформиране на годишна преподава-телска заетост.4. Осигуряване на безплатни, акту-ални учебници и учебни комплектиза организиране на учебния процеспо майчин език.5. Организиране на контролна иметодическа работа от страна наМОН и РУО - Кърджали.

изпрати предложение до министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, в коетонастоява да се предприемат спешни мерки за създаване на условия за оптимално изучаване на май-чин език в общинските училища. В предложението градоначалникът посочва:

Над 100 ловци от ловно-рибарско сдружение „Бели брези“ в Ардино сесъбраха в комплекс „Перла“, за да отчeтат края на поредния ловен сезон ида се потопят в незабравими емоции. Председателят им Шахин Байрамовс топли думи поздрави колегите си, като им пожела много лично и семей-но щастие. Той отчете изминалия ловен сезон за успешен. Не са билидопуснати инциденти по време на лов. Отстреляни са над 150 диви прасе-та. „Добрите резултати през изминалия сезон се дължат на добратаорганизация, която е създадена, както и на грижите, които се полагатцелогодишно за подхранване на дивеча и увеличаване на популацията.Нека да си пожелаем и много наслука през новия сезон!“, каза Байрамов.Сдружение „Бели брези“ обединява около 400 ловци, разпределенив шест дружинки - „Ардино 1“, „Ардино 2“, Бял извор“, „Млечино“,„Ленище“ и „Русалско“.

• Þubat 2019 • Hazır layan: Saffe t EREN

Başkan’dan Bakan’a ÖNERİ

Konu: Kırcali ilinin Ardino Belediyesi sınırları içindekiokullarda anadilinin en optimal şekilde öğretilmesiyleilgili Kırcali ilinin Ardino Belediye Başkanı ResmiMehmed Murad tarafından yapılan öneri.

SAYGIDEĞER BAKANIM,Eğitim ve Bilim Bakanlığı’nın stratejik belgeleri arasındaulusal azınlıklara mensup çocuk ve öğrencilerininBulgaristan öğretim sistemine entegrasyonu, amaçlananhedefler arasında hayati öneme sahip olan sorunların endikkate değer olanlarından biridir. Tüm çocuk ve öğrencilerin kaliteli eğitim sürecine eşit ola-rak katılımı, interkültürel eğitimin hayata geçirilmesi, ana-dilini, tarihi ve kültürü öğretme sayesinde onların özdeşliği-ni (ayniyetini) koruyup geliştirmek, eğitim-öğretim boyutla-rının entegre edilmesinde çok önemli yere sahiptir.Anadilinin (Türkçenin) öğretimine Bulgaristan CumhuriyetiAnayasa’sının 36. madde, 2. fıkrası ve Okulöncesi ve OkulÖğretimi Yasası’nın 13. madde, 6. fıkrası ile 76. madde, 1.fıkrasında dilek niteliğinde yer verilmiştir. Son zamanlarda Bakanlığınızın anadili (Türkçe) öğretimiprogramının iyileştirilmesine yönelik çalışmalarını veTürkçe ders kitaplarının basılmasıyla ilgili girişimlerinibüyük bir memnuniyetle karşıladığımızı belirtmek isteriz. Kırcali iline bağlı Ardino belediyesi okullarında anadili(Türkçe), halen (2018/2019 eğitim-öğretim yılında)Ardino Vasil Levski Lisesi’nde, Gorno Prahovo köyü AzizKiril ve Metodiy İlköğretim Okulu’nda, Borovitsa köyü A.S. Makarenko İlköğretim Okulu’nda ve Ardino’daki

Kişisel Gelişim Merkezi’nde iki gruba okutulmaktadır. Buna rağmen yine de karşılaştığımız bazı sorunlar bizimiçin ciddi sıkıntılar yaratmaktadır: Genellikle normatif,finans, örgüt işleri, kaynak ve kadro problemleri olarak nite-leyebileceğimiz bu sıkıntılar Anayasa’nın vermiş olduğu buhakkımızı kullanma yönünde bizi epey zorlamaktadır. Halen yürürlükte olan eğitim-öğretim planı bünyesinde“anadil”in seçmeli dersler kapsamında olduğu ve okuldakiçalışmalar tam gün sistemine uygun bir şekilde gerçekleş-tirildiği ve öğrencilerin Ardino’ya köylerden taşımalı ola-rak getirildiği, bunun dışında ders saatleri rejimi çokyoğun olduğu için, anadili dersi okuyacak olan gruplarıoluşturma işi oldukça zorlaşıyor. Kanaatimizce “anadili” dersinin, eğitim-öğretim planının“B” bölümünde seçmeli saat olarak uygun bir yere konul-ması daha isabetli olacaktır. Anadilini okuyan çocuklardangrup oluşturulurken sıkıntı yaratan başka örgütsel sorunlarda var. Anadilini okumayla ilgili yapılan başvurulardagecikme, dilekçelerin zamanında toplanamaması, onlarınher yıl tekrardan toplanması, düzenlenmesi ve okul çalış-malarıyla uygun hale getirilmesi bu sorunların başındagelenlerdir. Ayrıca çocukların “anadil (Türkçe) öğrenimi”konusunda öğretmenler ve okul müdürleri tarafından moti-ve edilmesi yönündeki çabalar da yetersizdir. Dahası,çocukların “anadil (Türkçe) öğrenimi” alanında hazırlıklıöğretmenlerin, Eğitim ve Bilim Bakanlığı bünyesinde veKırcali Eğitim Müdürlüğü’nde donanımlı denetim kadro-larının yetersizliği vb. bu sıkıntıları daha da artırmaktadır.

Devamı sayfa 8’de

EĞİTİM VE BİLİM BAKANI’NA SOFYA

BaşkanResmiMURAD:

BakanKrasimirVILÇEV

8 Àðäèíñêè ãëàñ, ФЕВРУÀРИ 2019Ïðèëîæåíèå

Başkan’dan Bakan’a ÖNERİ

Anadilimizin zenginliği ve renkliliği ile varız

Sayfa 7’denOkutulmakta olan ders kitaplarının 1992 yılından oldukları gözönünde bulundurulursa, yeni ders kitaplarının ve diğer eğitimaraçlarının ivedilikle sağlanması gerekliliğini önemle belirtmek-te yarar vardır.Anadilini öğrenmek, kültürünü kendi etnik özelliklerine uygunbir şekilde geliştirmek, her Bulgaristan vatandaşının anayasalhakkıdır. Yukarıda objektif olarak yansıtmaya çalıştığım olum-suzlukların bertaraf edilmesi ve mevcut sorunların çözümekavuşması için aşağıdakilerin yapılmasını öneriyoruz: ● Anayasal hak olan “anadili” dersinin belediye okullarında, eği-tim-öğretim planının “B” bölümünde seçmeli saat olarak uygunbir yere konulmasının KHK (kanun hükmünde kararname) iledüzenlenmesi. ● Anadilinin (Türkçe) öğretimiyle ilgili gerekli ödeneklerin sağ-

lanıp harcamaların standartlara uygun bir şekilde yapılması. ● Anadilinin (Türkçe) öğretimini gerçekleştirecek olan öğretmenkadrosunun statüsünün belirlenmesi ve yeterlik düzeylerininyükseltilmesi. ● Anadilinin (Türkçe) öğretimi için gerekli yeni kitap ve araçgereçlerin ücretsiz olarak temin edilmesi. ● Anadilinin (Türkçe) öğretimine yönelik metodik çalışmalarınve denetimin Eğitim ve Bilim Bakanlığı ve Kırcali İl MilliEğitim Müdürlüğünce gerçekleştirilmesi.Etkin desteğinizi esirgemeyeceğinizi umuyor ve olumlu sonuçlarbekliyoruz.Saygılarımla,

Resmi MURAD Ardino Belediye Başkanı

21 ŞUBAT - ULUSLARARASI ANA DİLİ GÜNÜ ARDİNO’DA KUTLANDI

KUTLAMADAN KARELER

Büyük Türk kültürü ve dilinin parçasıolmanın gururu ile yaşıyoruz. Biziher zaman daha farklı, daha güzelyapan, derin köklere ve gelenekleresahip olduğumuzu hissettiren bir zen-ginliktir bu.17 Kasım 1999 yılında YUNESKO’nunGenel Konferansı tarafından ilân edilenAnadili Günü’nün ön tarihçesi bizeaslında anadilimizin en kıymetli şeyolduğunu, bir milletin millet olarak nite-lendirilmesi için ilk başta anadile ihti-yaç olduğunu, dillerini korumak içinnice insanların hayatlarını kaybettiklerini, onun uğruna savaşlaryapılıp ülkelerin ülkeierin yok edilmesini kanıtlıyor.Biz bu özel günü kelimenin tam anlamıyla kutluyoruz.Anadilimizin zenginliğini ve renkliliğini - halk müziği ve dansla-rıyla, şiir ve sanatla, öykü ve efsanelerle gösteriyoruz. Amacımızdil ve kültür farklılığını tanıtmak.21 Şubat 1952 yılı günümüz Bangladeş’te üniversite öğrencilerianadillerini savunma gösterisinde polis tarafından öldürülür. Butarih o günün anısına seçilmiştir.Bir milletin en kuvvetli silâhı dilidir. Önüne çıkan tüm zorluklara

karşı koyabilecek en büyük güçtür. Hepimiz anadilimizin yasak-landığı, konuşma hakkımızın elimizden alındığı ve geleneklerimi-zi sürdürme özgürlüğümüzün kısıtlandığı zamanı hatırlıyoruz.Konfüçyüs’un dediği gibi “bir milleti yok etmek istersen ilk öncedilinden başla”. Fakat biz öğrendiğimiz tek bir kelimeyi dahi unut-mamak için var gücümüzle, umutla ve inançla direndik. Hayaletmeye devam ettik. Gizlice de olsa aramızda konuşmaya gayretgösterdik ki anadilimizin, güzel türkçemizin alevlerini söndürüpkül etmeyelim. En güzel, en şefkatli ve etkileyici sözlerimizi,manilerimizi, türkülerimizi, masal ve tarihimizi nesillerimizeaktardık. Zaman içinde anadilimizi geliştirmeyi ve zenginleştirme-yi başardık ve tüm güzelliğiyle koruduk. Bunun için savaştık vebaşardık.Bir dil az kişi tarafından konuşulduğu için kaybolup unutulmaz,onu bilip de konuşmayan, nesillere aktarmayan insanlar yüzündenyok olur.Dil iletişimimiz için gerekli bir araçtır, kendimizi ifade etme şekli-dir - kendimizi, kişiliğimizi ve hayat öykümüzü. “Bir lisan - birinsan” demektir. Bize iyi kalpli, anlayışlı, birbirimize saygılı olma-yı dil öğretir. Önümüze yeni ufuklar, dünyalar açar. Sevdiklerimizehislerimizi dilimizle izah ederiz. Ve en önemlisi dilimiz sayesindehiçbir silâhın yıkamadığı kapıları açabiliriz. Açık kalabilmeleri veorada anlayış ve uyumun sürmesi ise sadece bize bağlı.

İyi ki, aramızda Türkçe sevdalıları var. İyi ki, Mesutlar, Aybenizler, Yükseller, Elislervar. Onların sayesinde çocukların dilinden şiirler, türküler, maniler, bilmeceler, teker-lemeler dökülüyor, gönüllere akıyor. Ne güzel, ne de güzel nefis Türkçe sevdasıylanefeslenmek, heveslenmek!

Elis ALİEVA

Ïðèëîæåíèå 9Àðäèíñêè ãëàñ, ФЕВРУÀРИ 2019

aksak ırmağı kuşlar geldikaybettim nisan gözlerimi

ben bir ayet yazdım kış sûrelerinde kayıp avuntuaksak ırmağı’nda akıyordukelebek ölüleri

dağlarda ve yapraklardaterlerken sabahın sisigökmüşkülümlere giderdikben ve annemin sesi

aksak ırmağı’nda akıyorduelbisesi anneminşimdi kurumuş belemirlerizil gibi bir yağmur avutur

ölüphanede dizilmiştek oda evler sayfa sayfakiminin başında çürümüş bir tahtaşimdi beni bir beyaz mermer büyütür

bir kitap gibi kapanmış tabutayraçmış içinde kalmışaksak ırmağı’nda akıyordutoprak taş selvi bulutannemin çıkarılmış özeti

farzet döneceğim

dar vakitlerimizin diyetiydi başında kuşların cıvıl şarkılarıiskambil gibi açılırdı günupuzun inip boynundanterli tavus uykularının

moğol bir istilaydı ömrümeyeşil asyalı gözlerin

saçlarına haciz mi geldişimdi nerede o renk o kokune alacağı kalmış mevsimlerinne de borcu

tarotlarla avun artık sevgilikökü sende nasılsabir saçı kesen makasınsesiyle bölünür rüyalarım

şahdamarıma inen usturayıbak senin için yıkadımne telinde var gözümne de teninde terimkim öperse iyi öpsünserçecik memelerini

ben umre’ye gittimfarzet döneceğimyıkadığım usturayıağzından öpeceğim

yalvaç’ın bıyıkları

eller yukarı çekmiş hayatdoğduğu gün onateslim oldu olacak sanılırbıyıkları olmasa

açılır yazgının sayfalarıbaklava yufkası değil yataşır yüzünde kat kat bıyıklarınısigara dumanını elbetfıstık gibi sarmasa

kiminin banka hesabı vardırbabadan mirasiçinde bir yangın var onunpir sultan’ın yaktığıbıyıkları alevi

kiminin kinliği vardırtece falan yazar hanibıyıkları şahit yaonun kinliği yoktur

evladı faili devlet bir anneolmuştur Cumartesi günlerigöçükte ölen madencininkalbiyle yaşar çok uzun zamandır

ne traş ne makassalmış ulularınıyorganı dürülüdürarpaçay’da beyaz üşür

kız babası olmak

bir şiirle yaşamaktır kız babası olmakincecik bir su akar sokaklarımdangölgeleri okşar sırtını ağaçlarınhiç sesi gelmeyen adımlarındanbir kız evlerin aralarındankuşların incecik gagalarından

bir an görmesem yanımda onukalp kekemesi olur nabzımın vuruntusuçıktı çıkacak kapı aralarındantanrı olamamanın o şanlı avuntusuakıp gider kanımla o yorgun

damarlarımdan

felsefeyi bıraktım daha doğduğu günbağlıyorum eğilip ayakkabılarını onunevrenin düzeni benden sorulmasa daher akşam saatim kaygılara kurulur

parmaklarında kurşun bir kalemtükenirken beyaz yapraklardefterlere sığmıyormuş boynu çiçeklerinkız babası olmalı ağlayan krallar

1970’de Ankara’da doğdu.Şiir ve yazıları, 1989 yılındanberi dergi ve gazetelerdeyayınlanmakta.1992 yılında yerleştiğiİstanbul’da, uzun yıllar çeşit-li dergi, gazete, radyo ve TVkanallarında reklamcılık veyöneticilik yaptı.2004 yılında manifestosunuyazarak kurucusu olduğu Kültür ve Sanat Kooperatifi yayınorganı olan “edebiyat-koop” Dergisi’nde; “Tahsin Yücel ileYapısalcılık Üzerine”, “Bülent Ecevit ile Açık Çay, Demli Çay”ve “Ahmet Necdet ile Yaşayan Şiir” söyleşilerini, kapak konusuolarak yayınladı.

Aynı yıl, poetik düşünceleri üzerine doğaçlama tartışmalar içeren“İlyas Orak ile Serbest Düşme” haftalık programını başlattı.Toplamda 400 kadar buluşma ile gerçekleşen program, hâlen 15günde bir sürmektedir.Karınca Türküleri (2005) ilk şiirkitabıdır.Turizm sektörü için önemli başvurukaynaklarından biri sayılan ButikOteller Kitabı 2009, şairin profesyo-nel çalışmasının da ilk kitap örneğidir.2007 yılında kurduğu Mavi KirpiAjans’ın başkanlığı yanında;BESAM Genel Sekreterliği görevi-ni yürüten ve aynı zamandaUluslararası PEN Kulübü üyesidir.Değerli şairin ikinci şiir kitabıÖlüphane Kuşları’ndan (2018) bir-kaç şiirini okurlara gururla sunuyoruz.

KONUĞUMUZ

İlyas Orak

10 Àðäèíñêè ãëàñ, ФЕВРУÀРИ 2019Ïðèëîæåíèå

İbrahim Mustafa, 1944 yılında Kırcali ilininPleşnitsi (Keloğulları) köyünde dünyayageldi. İlköğretimini kendi köyünde tamam-ladıktan sonra Kırcali Öğretmen (Pedagoji)Okulundan mezun oldu. Birkaç yıl öğret-menlik yaptıktan sonra Sofya ÜniversitesiTarih Fakültesi’nde öğrenimine devam etti.”Türk İstiklal Savaşı ve Bulgar Basını”tezini başarılı bir şekilde savunarak fakülte-den mezun oldu. Öğrencilik yıllarında gazetelere yazılargönderdi, aynı zamanda ilk öykü denemele-rini yaptı. Yüksek öğrenimini tamamlayın-ca memleketine döndü ve Momçilgrad (Mestanlı)Lisesinde bir süre Tarih öğretmenliği yaptıktan sonragazeteciliğe atıldı. 15 yıl boyunca Sofya Radyosu’nunKırcali sancak muhabirliği görevinde bulundu. Bu

Fatma doğum sancıları içinde kıvranıyordu. Başındaiki kadın fır dönüyorlar. Konuşmalar kesik, hareketlerşaşkın. Yüzlerde telâş ve sabırsızlanma var. Dışarıdahava titiz mi titiz. Fırtına, kar göz açtırmıyor kimseye.- Götürelim, diyor biri. Bir başkası:- Yollar da kapalı ya?..- Mustafa evde olsaydı...- Uçup da mı gelsin?Kapı açıldı. İçeriye Halime nine girdi. Yıllar öncesiburanın anılmış ebesiydi o. Ama artık kapısı çok sey-rek çalınıyordu. Gözler umutla ona çevrildi. Fatma da“kurtar beni” dercesine Halime nineye baktı. Gözleridolu doluydu. Halime ninenin bakışları ile bakışlarıkesişti. Sonra Fatma yine feryatlar içinde çırpınmayabaşladı.Halime nine:- Bu işe ben el süremem. Başa belâ açar. Bir hal olur-sa ben suçlu görünürüm. Vakit kaybetmeden Yamaçköye birini gönderin de Hatice gelsin, bu...- Gelmez, evimize ayak basmaz, diye patladı kaynana.Gelir, gelmez tartışmasına vakit yoktu. Kadınlardanbiri “umut kalmaktan, emek kalsın” dedi ve dışarıçıktı.Bu Ayşegül yengeydi. En telâşlı anlarda bile mizaheksik olmazdı. Yatan kocasını dürterek:- Bu zavallı gelinin hali yaman. Git Yamaç köyde ebeHatice’yi getir de kurtarsın ortağını, dedi.- Gelir mi dersin?Gitmesi senden, gelmesi ondan, haydi yollan bakalım.Adem aga önde Hatice onun peşinde. Adem agaadımlarını sık atarak karları eziyor ve Hatice’ye yol

açıyordu. Buna rağmen derin karda yürümek zoroluyordu. Köyden çıkalı beri konuşmadan yürüyor-lardı. Konuşmak isteseler de buna imkân yoktu.Soğuk ağızlarını bile açtırmıyordu. Adem agaHatice’nin böyle fena bir havada, bir saatlik yolaçıkma kararına şaşıyor, ayni zamanda insanlığınaimreniyordu.“Hatçe, kızım, Fatma gelin doğuramıyor, hem deümitsiz” demişti. Hatice ise bunları işitince, Fatma’nınkimliğinden ilgilenmemişti.Köy içine girdikleri vakit ikisi de durakladılar. Haticebu köyün her evini değil, her çalısını, her taşını bilebiliyordu. Bunca yıl burada hayat geçirmişti. Ademagaya dönerek:- Burada Fatma gelinler çoktur. Kimin gelini o? dedi.Adem aga bu soruyu çoktan beklemesine rağmen yinede şaşaladı.- Şey, gülüm... şey... Mustafa’nın...Bu yaşlı adamın sıkıldığından, Hatice işi anladı.Kimin Fatma’sı olduğu ayan olmuştu. Fatma ilk koca-sının karısıydı. İlkin biraz durakladı. Kafasında karışıkdüşünceler belirdi. Sonra sakinleşerek:- Yok canım, kim isterse olsun. Benim için önemi yok. Yürüdüler. Hatice odaya girince, içerdekileri bir şaş-kınlık aldı. Fatma’nın gözlerinde hayretten fazla ümitokunmağa başladı. Karanlık görünen oda sanki aydın-landı birden.Herkes susuyordu. O ilkyardım çantasını açtı veharekete geçti. Biraz sonra gecenin sessizliğini birçocuk sesi bozdu. Bu ana kadar hareketsiz durankadınlardan bir kıpırdama oldu, çözülen buzlardaolduğu gibi...

zaman zarfında yerli ve merkez basındaöyküleri basıldı.1989 yılındaki Zorunlu göç sırasındaTürkiye’ye gitti ve İzmir’e yerleşti. BuradaŞafak soyadını aldı. Ödemiş ve Bornovailçelerinde sınıf öğretmenliği yaptı veemekliye ayrıldı. 2006 yılından itibarenİzmir Balkan Göçmenleri Derneğinin çıkar-dığı “Birlik” dergisinde yazı işleri müdürlü-ğü ve editörlük görevinde bulundu. 2012 yılında köyünü ve yöresini anlatan“Memleket Özlemi” adlı bir anı kitabıyayınladı.

İbrahim Şafak halen İzmir’de oturuyor. Birkaç yıldanberi görme rahatsızlığı nedeniyle çok sevdiği kitaplardanuzak kaldı. Radyo dinlemekle yetiniyor. Onun 75’inciyaş gününü kutlarken acil şifalar dileriz.

ÖYKÜLERİNDEN

Yazar İbrahim Şafak 75 yaşında

BUZLAR ÇÖZÜLÜRKEN

ÎÁÙÅÑÒÂÎÀðäèíñêè ãëàñ, ÔÅÂÐÓÀÐÈ 2019 11

„„ÇÇÀÀ”” èè „„ÏÏÐÐÎÎÒÒÈÈ””èèççïïîîëëççââààííååòòîî ííàà ììîîááèèëëííèè

òòååëëååôôîîííèè ââ óó÷÷èèëëèèùùååВъв Франция със Закон забранихавнасянето на смартфони в учили-ще от учениците. Голяма част отучителското съсловие и в Бълга-рия счита, че учениците не трябвада са близо до техните „умни”телефони в час. Родителите пъкимат желанието да могат по всяковреме на денонощието да контро-лират и комуникират със своитепитомци и най-практичния начине със закупения им от тях,възможно най-последен моделмобилен телефон. Поколението,родено след 2000г. (т.нар. @-поко-ление) е неразривно свързано синформационно-комуникацион-ните технологии (ИКТ), така четехния социален живот е повече вИнтернет, отколкото в реален кон-такт. От средата към края наминалия век тогавашните младихора притежаваха своите прекисоциални контакти, докато съвре-менните младежи все повечеизпадат в депресия или ставатагресивни от липсата на такива. Съвременният начин на живот енемислим без ИКТ. Все повече иповече професии изискват добропознание в тази област на науката.Нараства търсенето и още е недо-статъчна бройката на компютър-ните програмисти, необходими вцелия ЕС. Тенденциите показват,че търсенето изпреварва жела-ещите да се занимават с тазиперспективна професия. Защо тогава да забраняваме научениците да си ползват елек-тронните устройства, когато енеобходимо? Една от основните причини е, чеучениците не използват ИКТ заснабдяване с актуална информация,а основно за забавление. Нещо

повече, голям брой млади хора сана прага на зависимостта от забав-ления чрез технологиите - една отмодерните болести на съвремието. Значителен брой научни средипредполагат, не без основание, чеслед десетина години, голяма частот съществуващите професии, щепретърпят трансформации или щеизчезнат. Преобладаващата гамаот нови професии, се предполага,че ще са базирани на използване-то на изкуствения интелект виндустрията и бита. Това изисквасегашните и бъдещи поколения даса на необходимото високо инте-лектуално ниво. Ако сегашнитемлади хора не положат необходи-мите усилия, няма да са подготве-ни за тези високи изисквания навремето. В противен случай, можеда се сбъднат сценарии от футу-ристични филми, където изку-ственият интелект доминира надчовека. Тези, които не положатусилия за постигане на високо-и-зискуемите познания в динамич-но променящата се социалнасреда, ще бъдат изложени нариска от това да са аутсайдерите вобществото. Драмата в общество-то ще бъде по-жестока, ако изку-ствения интелект (който може да е„притежава разум, но не и чув-ства“), започне да взима и упра-вленски решения, вместо човека.В крайна сметка, не бива да обви-няваме само милениум-поколе-нието, тъй като и ние по-възраст-ните често злоупотребявяме съссмартфоните си през нашето сво-бодно време, ставайки лош при-мер за подрастващите!

Азис МУРАД,ст. учител в СУ „Васил

Левски” - Ардино

ÞÁÈËßÐ

ÑÑååëëÿÿõõèèääèèíí ÊÊààððààááààøøååââííàà 7700 ããîîääèèííèè

Кметът на община АрдиноРесми Мурад от свое име иот името на председателя наОбщинския съвет СезгинБайрам връчи поздравите-лен адрес на СеляхидинКарабашев по повод 70-ияму рожден ден. „Няма по-го-ляма награда за човека оттова да е заслужил уваже-нието и признателността наобществото със своя труд,почтеност и достойнство.Вашата дисциплинираност,старателност и всеотдай-ност в работата като педагоги общественик винаги сабили за пример“ - се казва вприветствието на дваматаръководители на общината. „Приятно съм изненадан отоказаното внимание. За мене чест и отговорност!“ - спо-дели с вълнение СеляхидинКарабашев. От своя страна,той подари на кмета наобщината току-що публику-ваната от издателство „Фа-бер“ - Велико Търновокнига със стихове на извест-ния в близкото минало учи-тел и поет Расим ИсмаиловБилязероглу. Редактор наизданието и автор на пред-говора е писателят ХалидАлиосман Даалъ.

Àðäèíñêè ãëàñ, ÔÅÂÐÓÀÐÈ 2019×ÅÒÈÂÎ Ñ ÏÐÎÄÚËÆÅÍÈÅ12

РАЗБОЙНИЦИТЕÌÌååõõììååääààëëèè îîòò ××ààììääååððååСалимехмед Мехмедалиев или както в Чамдере е по-известенкато Мехмедали, е роден в горната махала на днешната Боро-вица. От малък е останал сирак, а вторият му баща, пияницачесто го пребивал и го пращал да проси на „дженевиз кьопрю-сю” (римският мост), на река Арда, срещу старата римска кре-пост „Патмос”. На това място реката била почти равна, била еи доста пълноводна. Водата е течала бавно и тежко, сякашносела мъдростта на вековете надолу към река Марица, къмпроливите Босфор и Дарданели.На това място е имало и „каяк” (лодка), която е превозвалапътуващите от Беломорието към днешното Заарско (Староза-горско) поле и равнината на Филибе (Пловдив). От там пътят епоемал срещу течението на реката Боровица, където днес еязовирът, който захранва Кърджали с питейна вода. Римскиятмост в горната си част е бил разрушен. Но местните успели даизградят някаква „въжена” връзка, която изглеждала достанесигурна... По-плашливите предпочитали „каяка”.На това място подрастващият Мехмедали, просейки, започналда се досеща, че пари могат да се вземат не само с молба запомощ, но и с колкото е нужен „кютек” (бой)! Бъдещият раз-бойник си играел из руините на римската крепост Патмос и отвисокото следял за прииждащи керванджии към реката. Катомалък все още само просел.Скиторейки из древните развалини, той попада на пещера,която е от към крепостния ръб, гледащ към село Чамдере. Тазипещера слизала в дълбочина и стигала до нивото на рекатаАрда, която имала подземен ръкав под Калето. През нея древ-ните римляни, обитавали Патмос, се снабдявали с вода в слу-чай на обсада. По-късно в тази пещера именитият разбойникМехмедали живеел в дълги периоди от живота си, в тази пеще-ра той криел и парите си.Чамдеренският бандит се занимавал основно с обиране натърговци, които водели кервани със стока от Беломориетокъм равнините северно от Родопите и обратно. Благоразум-ните си плащали само таксата за преминаване, а по-вироглави-те оставали без всякаква стока, а често пъти и чисто голи.Събраната по този начин стока разбойникът и хората му пре-продавали на евтиния из близките и по-далечни села. ТакаМехмедали се сдобил и със славата на благодетел, както някоиднешни управници по върховете на държавата.Разбойникът от Чамдере приема амнистията, обявена от про-фесор Цанков след Деветоюнския преврат през миналия век.Така е бил посъветван от Делчо Караминдов, заместник поли-цейският началник от Ардино, с когото често и посред бял денвлизали в местния Хоремаг да си пият мастиката.В гръцкото село Шахин избухва бунт на населението, страда-що от потресаваща мизерия и болести. Тамошната местнавласт обявява високи награди за всеки, който се включи с оръ-жие в ръка за потушаване на селските размирици. Разбойникътсъбира отново четата си и се уговарят да се включат на страна-та на гръцката власт. Парите не били за пренебрегване.Преди да заминат обаче, Мехмедали отива сам в пещерата наримското кале Патмос. На десетина метра навътре от входа тойвъзпламенява взрив в резултат на което пещерата в тази част се

срутва частично. Връща се при своите съратници бандити и стях заминават за село Шахин. Разбойникът там е бил и убит...при това в гръб. Този факт дава основание да се шири версия-та, че разбойникът е гръмнат от своите хора. Те обаче не знае-ли, че входът на пещерата в Чамдере, където главатарят криелпарите си, е взривен... Смята се, че Мехмедали като дете, докато си играел из руини-те на крепостта е открил и втори вход за пещерата. За това ебил спокоен, когато разрушава с взрив основният подход,който е бил известен и на съселяните му. Но съдбата е билапредписала да остави костите си край гръцкото село Шахин, ане в родното си място, Чамдере и околностите...И до днес се носи легендата, че смъртта на Мехмедали е билаинсценирана... И че той се е върнал в любимата си пещера, зада харчи и пази съкровището си. Само така можело да се обяс-нят странните звуци и още по странни сенки, които се чувалии наблюдавали вечер из руините на крепостта „Патмос” крайЧамдере.

ÊÊààôôààëëèèÿÿòòàà îîòò ÃÃîîððííîî ÏÏððààõõîîââîîКафалията, популярен разбойник от Горно Прахово, е убит сръчна граната на една сватба в същото това село, на която тойе бил поканен. Гранатата хвърля Кулаксъз Мюмюн, който ебил пощаджия.Всеки вторник из ливадите на Кобиляне се правел пазар (Маш-кълъ пазаръ). Кафалията заемал „пусия” в района на Даладжаи облагал с „такса спокойствие” всички търговци, които тръг-вали от Ардино, за да се включат в пазара. В един вторниченден Мюмюн забелязал разбойническата засада и идвайки къмграда предупредил всички търговци да променят маршрута си.Кафалията научава за това и изпраща двама от хората си данакажат предателя. Те го хващат, пребиват го от бой и му отряз-ват едното ухо... Така бил поръчал главатарят им. От тогаваМюмюн получава прякора „кулаксъз” (безух).След като пощаджията се е убедил, че разбойникът е мър-тъв, поразен от избухналата граната, Кулаксъзът влязъл ведна от двете му плевни, които били в горния край на селото,изкарал заровеното там имане и побързал да замине за Турция.Смята се обаче, че тази версия е малко вероятна.По-убедителната версия е, че Мюмюн взел личните документина мъртвия разбойник и веднага заминал за Пловдив. Там тойполучил наградата от 20 хиляди лева, обявена за главата навсеки разбойник. Тези награди се давали по силата на Законаза изтребление на разбойниците, съществуващ и препотвърденот новото правителство, оглавявано от проф. Александър Цан-ков. Правителството на земеделския водач Александър Стам-болийски е било свалено, а трибунът на селяните - жестокоубит чрез различни гаври и обезглавяване в родното му селоСлавовица. Когато кървавият професор Цанков взема властта,обявява всеобща амнистия за всички големи и малки разбойни-ци из държавата. За тези обаче, които не се предадат определяпарична награда - за всяка отрязана разбойническа глава - 20хиляди лева. Ако днес се приложи този закон, населението наБългария ще намалее с една трета. А парите, които ще трябвада се изплатят като награди за разбойническите глави, ще над-хвърлят 2 милиарда лева. Струва си!

Разбойниците от Кърджалийско са имали различна съдба и по различенначин са укривали парите си. Интересното е, че повечето от тях не са

могли да се възползват от имането, което са натрупали.

×ÅÒÈÂÎ Ñ ÏÐÎÄÚËÆÅÍÈÅ 13Àðäèíñêè ãëàñ, ÔÅÂÐÓÀÐÈ 2019

НА РОДОПИТЕТази е реалистичната версия! Кулаксъз Мюмюн взема награда-та и гледа по-най бързия начин да напусне България. Той се естрахувал от отмъщението на роднините на разбойника, кактои на неговите съратници-разбойници, които били от околнитесела - между 15 и 18 човека.Кафалията е имал две плевни в горния край на селото. В еднаот тях той вкопал в земята казан, който е бил покрит с дървенкапак. В този казан от време на време разбойникът оставялпридобитите от занаята си пари, предимно златни османскилири, накити от злато и сребро. Парите харчел за себе си кактои ги пилеел с приятели в безкрайни разгулни пиршества.Този разбойник се отличава и с това че е бил много щедър -помагал и на хора с проблеми, като им е дарявал големи сумив левове. Славел се е като добър любовник. Дори мълвата, чее бил „гадже” на съпругата на местен мюфтия от махала Ефенди-лер в Ардино и досега упорито обхожда по-възрастните.Кафалията, въпреки разбойническия си занаят, е бил благоро-ден, за разлика от някои днешни негови „колеги”, които сеотличават с отвратителното си скъперничество. Така е приповечето позиции от най-високите „столове” на властта, та сестигне до най-ниските длъжности по държавната йерархия...Просто...ненаситни!Сега проблемът с парите на Кафалията са да се установи къдеса били двете плевни в горния край на Горно Прахово. Ведна-га след убийството му, тези две плевни са били изгорени. Оче-видно това е направено от човек, който е знаел къде разбойни-кът е криел имането си. Дали обаче предварително е изпразнилказана с дървения капак или бързайки е искал само да заличиместата, така че само на него да му е известно къде са парите,това няма как да знаем. А днес предполагаемото място е достапроменено с построени къщи и инфраструктура. За находчиви-те любители на приключенията обаче, винаги има начин дапроучат допълнително обстоятелствата и да открият „казана”на именития разбойник Кафалията!

ÑÑååòòååððååëëèèèèòòåå îîòò ÓÓññòòððààЕдна от безспорно най-злите разбойнически банди в Кърджа-лийско е тази на братята Сетерелии от село Устрен, близо доизвестната средновековна крепост Устра, владяна последно отбългарският цар Иван-Асен-ІІ. В разбойничеството едва лиможе да се търси някакво благородство. Но в този случай съсСетерелиите действително е налице потресаваща жестокост,наблюдаваща се и при някои днешни управници, които сазавършили средното си образование в средни училища за „бавно развиващи се” дебили из страната ни.Прозвището на Сетерелиите идва от „сетре”, „сетере” (сако,горна мъжка връхна дреха), която в онези времена е многомодерна. По селата мъжете постепенно хвърлят шаячнитеелеци и кеневирени ризи и слагат наложилите се в градоветесака и палта. В светлата част от денонощието братята (междучетирима и шест души, данните са противоречиви) излизали изселата и най-вече в Кърджали с модерните си облекла. Праве-ли впечатление на интелигентни и уважавани хора. В тъмнатачаст от денонощието хвърляли градските си одежди, навлича-ли удобните селски шаяци и кеневири и се заемали с „работа”.Основна „работна база” на Сетерелиите е била крепосттаУстра. Там си устроили заслон покрай някоя от запазенитекрепостни стени. Там са се хранели, там са пиянствали и изде-вателствали върху жертвите си.Обикновено наблюдавали по-богатите търговци и занаятчии отКърджали и по-големите селища из района. Отвличали ги в

леговището си край село Устрен и започвали пазарлъцитеотносно размера на парите, които трябва да получат, за да гопуснат жив. В повечето случаи жертвите били пребивани досмърт. А тези, които имали възможност да си платят, „благо-родно” връщали на местата от които ги отвлекли.Такива са случаите с търговеца Георги Алтъков и златаря ИванСурков от Кърджали в онези времена. От Крумовград е билотвлечен и после пуснат богатият търговец Осман Моллаоглу.Такава е съдбата на десетки по-заможни жители от региона.Сетерелиите действали доста агресивно и из Ардинския район.Известен е случаят с хлебаря бай Добри, който отървал отвли-чането като се откупил начаса с десет чувала пресен хляб,тъкмо изваден от пещта. Бай Добри е бащата на популярния вблизкото минало в община Ардино управник (вече покойник),Живко Добрев! За разлика от другите им „колеги”, Устренските разбойници необщували с местните полицейски шефове и ръководители.Отказвали да си плащат и „такса спокойствие”, която им искалиполицейските началници Маринов и Караминдов. След катоизлиза законът за Амнистия на разбойниците, прокаран от мини-стър-председателя професор Цанков, Сетерелиите отказват да яприемат. Това е повод за Ардинския полицейски шеф Маринов даорганизира и изпрати в посока Устра група от десет полицаи,които да изловят бандитите и да ги докарат в Управлението.Наредено им е било докато се опитват да ги арестуват, повъзможност да ги разстрелят. Тази новина мълниеносностига до Устренските бандити, те очевидно са имали „уши” и всамото полицейско управление. Братята решават да действатизпреварващо. По стария път от Ардино за село Гърбище (поизточния ръкав на Ардинска река) в близост до местността„Килисе” е имало малък кьошк (навес с чешма или кладенец)за почивка на пътниците.При този кьошк разбойниците устройват засада. Седем отдесетте полицаи били убити на място, а трима - тежко ранени.Сетерелиите бързо се изтеглят обратно към Устра. В рамкитена денонощие те преминават на гръцка територия, но без най-големият брат, който бил и най-алчен и зъл. В Ардинската махала Йонузлар живеел заможен молла. Еднавечер Сетерелията, който останал единак, се опитал да влезе вдома му и да го ограби. Моллата обаче се усетил от шум, идещот дама (обора) с животни и здраво залостил входната си вратас две мощни мандала. Прозорците му били с метални пармаци.Сетерелията, след като разбрал че отдолу няма да може давлезе, се качил на покрива и разместил тиклите (каменнитеплочи) с които е била покрита къщата. Моллата обаче го деб-нел с карабина „Манлихер“. Щом се проврял през покривнияотвор, той стрелял два пъти, като първо го прострелял в слаби-ните, а след това и в корема. Моллата получил 20-те хилядилева награда за главата на най-възрастния Сетерелия и побър-зал да замине за Турция.Устренските разбойници криели парите си в малкото естес-твено езерце под крепостта Устра. Слагали ги в дарджъци -кожени чували от ощавена овча кожа и ги пускали във водата наопределено място. Това място е белязано с доста обемист камъкна брега, който камък знаели само братята. Със смъртта на най-възрастния Сетерелия приключва и тяхната история. За съдбатана другите братя в Гърция няма сведения. Не се е чуло и паритеим да са намерени. Във въпросното езерце често плували лебе-ди и то така е известно - Лебедовото езеро. Така че, парите сатам, ако някой все пак не ви е изпреварил. (Следва)

Христо КРАСИН

14 Àðäèíñêè ãëàñ, ÔÅÂÐÓÀÐÈ 2019ÐÀÇÊÀÇ

Êðúâ îò êúðòèöàВмоя магазин идват малко клиенти - оглеждат клетките на

животните и обикновено нищо не купуват. Помещение-то е тясно, по-едър човек няма как да се завърти, срещу

него се протягат жаби, гущери, червеи. Идват учители, коитополучават комплект опитни животни за часовете по биология,мяркат се и рибари, за да разровят кутиите със стръв. Ще затво-ря магазина, не мога да покривам загубите. Но така съм свикна-ла с тази глупава стаичка, с мрака и миризмата на формалин.Ще съжалявам най-много за гущерчетата, които имат очи кол-кото лещени зърна. Не зная какво правят с тези плашливи съще-ства, надявам се, че не ги убиват след демонстрациите.Един ден в магазина влезе жена. Беше малка, свита като купчин-ка сняг напролет. Тя се доближи до мене. В моята тъмница бели-те º ръце приличаха на умрели риби. Не ме погледна, нищо неказа, само подпря лакти на щанда. Сигурно не беше дошла дакупи нещо, просто º бе прилошало на улицата. Заклати се леко,каквато беше слаба, щеше да падне, ако не бях хванала ръката º.Тя мълчеше. Въобще не приличаше на моите купувачи.- Имате ли къртици? - изведнъж запита непознатата. Очите ºпроблясваха като стара, разкъсана паяжина с малко паяче всредата - зеницата.- Къртици ли? - спрях. Трябваше да º кажа, че никога не съмпродавала и никога не съм виждала къртици. Жената искашедруго да чуе - погледът º пареше, ръцете º се протегнаха къммене. Не можех да помогна, знаех.- Нямам - казах. Тя въздъхна, после изведнъж се обърнанастрана, без да пророни дума. Беше свита, отчаяно се стреме-ше да заглуши разочарованието в беззвучните си стъпки.- Ей, стойте! - викнах. - Може да имам къртици. - Не зная защого казах.Тя спря. Погледна ме.- Кръвта на къртицата лекувала - прошепна жената. - Трябва даизпиеш три капки.Хвана ме страх. Мъка дълбаеше очите º.- Поне болката за малко спирала... - прошушна тя, после гласътº угасна съвсем.- Вие ли сте болна? - попитах, без да мисля с колко допълни-телна тежест я мъча.- Синът ми.Бръчиците около прозрачните º клепачи потрепериха. Ръцетеº, изтънели като изсъхнали клони, се дръпнаха от щанда.Исках да я успокоя, да º дам нещо - поне чаша вода. Тя се взи-раше в пода, раменете º бяха тесни и още повече се свиваха втъмносивото палто.- Искате ли вода? - Нищо не каза. Когато взе чашата и отпи,мрежата бръчици около очите º затрепери по-силно. - Нищо,нищо - разбъбрих се аз. Не знаех как да продължа. Тя се обър-на и прегърбена закрета към вратата.- Ще ви дам кръв от къртица! - креснах.Жената спря. Вдигна ръка към челото си и не я сне.Избягах в задната стаичка. Не мислех какво правя, не ме инте-ресуваше, че ще я излъжа. Вътре в мрака ме гледаха гущерите.Нямаше откъде да взема кръв. Нямах къртици. Жената чакашеотвън. Може би още не беше снела ръката от очите си. Блъснахвратата да не види. Порязах китката си с малкото ножче, коетовинаги държах в чекмеджето при моливите и хартията за писа-не на писма. От раничката полека започна да изтича кръв. Неболеше, ала се страхувах да гледам как се изцежда в шишето.Събра се малко - сякаш наблещукаха въглени. Излязох от мал-ката задна стая, забързах към жената.

- Ето ви - казах. - От къртица е тая кръв!Тя не проговори, взря се в ръката ми, по която все още се сти-чаха кървави капки. Спуснах лакътя зад гърба си. Жената мегледаше, мълчеше. Въобще не посегна към шишенцето. Обър-на се към вратата. Настигнах я, блъснах стъклото в ръцете º.- От къртица е! От къртица е!Взе полека шишето. Вътре като догарящ огън блещукашекръвта. След малко извади пари от оръфаната си, отдавна загу-била цвят чанта.- Не. Не ща - казах аз.Жената не ме погледна. Хвърли на масата банкнотите и тръгнакъм вратата. Исках да я изпратя, или поне пак да º дам вода,преди да си отиде. Усещах, че не º трябвам, никой не º бешенеобходим. Останах сама в магазинчето. От клетките към менегледаха животните. Както винаги.Есента продължаваше да засипва града с мъгливи дни, еднаквикато близнаци с непотребните жълти листа на дърветата. Скоротрябваше да закрия магазина. Онази жена можеше да се върне.Знаех, че само ще мълчи. Едва ли синът º щеше да се спаси скръв от къртица и все пак аз я излъгах. Беше мразовито навън.Хората бързаха покрай витрината на моето магазинче и самомалчугани се спираха да погледат препарираните животни.Нямах купувачи в този студ.Една сутрин вратата рязко се отвори. Оная, малката женица,влезе вътре. Затича към мене. Исках да се скрия в съседниятъмен коридор, ала тя ме настигна. Прегърна ме. Беше многослаба и много лека. Плачеше. Задържах я да не падне, така без-силна изглеждаше. Изведнъж вдигна лявата ми ръка. Белегътот раната беше изчезнал, но тя откри мястото. Залепи устникъм китката, сълзите º навлажниха кожата на ръката ми и ръка-ва на синята работна престилка.- Той ходи - изплака жената и скри с длани несигурната сиусмивка.Искаше да ми даде пари. Беше донесла нещо в голяма кафявачанта. Държеше ме за ръка, не искаше да си отива. Усетих, чесе е стегнала, че малките º пръсти са по-твърди и не треперят.Изпратих я, ала тя дълго стоя на ъгъла - малка и усмихната встуда. После улицата опустя. Беше ми хубаво в магазинчето.Така сладка ми се стори старата, глупава миризма на форма-лин. Животните бяха прекрасни и ги обичах като деца.Още същия следобед пред тезгяха в тъмната стая дойде единчовек. Висок, приведен, подплашен.- Имате ли кръв от къртица? - запита, очите му, залепнали къмлицето ми, не мигаха. Погледът му ме уплаши.- Нямам. Никога не съм продавала къртици тук.- Имате! Имате! Жена ми ще умре. Три капки само! - хваналявата ми ръка, повдигна насила китката, изви я.- Три капки! Иначе ще я загубя!Кръвта ми потече от порязаното много бавно. Мъжът държешешишенцето, капките се търкаляха бавно към дъното. Послемъжът си отиде и остави на масата пари.На другата сутрин пред вратата на магазинчето ме чакашеголяма тълпа хора. Ръцете им стискаха малки ножчета и малкишишенца.- Кръв от къртица! Кръв от къртица! - викаха, кряскаха, блъска-ха се.Всеки имаше мъка вкъщи и нож в ръката.

Здравка ЕВТИМОВА* Разказът е включен в американски учебник по литература за 8-ми клас

ИНТЕРВЮ 15Àðäèíñêè ãëàñ, ФЕВРУÀРИ 2019

Развитието на туризма започва от социализиранеи експозиране на недвижимото културно наследство

Кметът на Община Ардино Ресми МУРАД:

- Наричат Ардино градът-санатори-ум, заради чистия въздух. В моментатова е изключително наболяла темав големите градове. Разкажете нималко повече за лековитите му свой-ства.- Това основно е продиктувано от роза-та на ветровете, наличието на горска ипаркова растителност, както и от лип-сата на замърсители на атмосферниявъздух (промишлени предприятия).Гордост за нас е курортно-туристичес-кият комплекс „Белите брези“, койтоотстои на 5 км. от град Ардино.Разположен е в единствен брезоврезерват в Родопите и на Балканскияполуостров и заема 3680 декара. Лечебните свойства на чистия въздух влесопарка са всеизвестни и безспорноне само в пределите на България.Оказва благоприятно влияние за леку-ване на белодробни, алергични и другивидове заболявания.Комплексът работи целогодишно ипредоставя чудесни условия за планин-ска почивка и туризъм.- Районът около Ардино е наситен скултурни забележителности от тра-кийската, гръцката, римската ивизантийската история. Бихте лиизброили някои от тях. Тези, коитоне бива да бъдат пропуснати. - Община Ардино е с приета Стратегияза опазване на културното наследство,както и действащ Обществен съвет заопазване на културното наследство.Приоритет на общинското ръководствое издирването, регистрирането, изуча-ването , опазването и популяризиране-то на културното наследство. В регис-търа на Националния институт за нед-вижимото културно наследство саотразени 18 обекта, от които 3 с нацио-нално значение: „Дяволският мост“,„Орловите скали“ и „Късноантичнасредновековна крепост“. Тракийскотокултурно наследство е представено отТракийското светилище „Орловискали“ и крепостта „Калето“ в близостдо тях.От късната античност и средновековие-то са: средновековната крепост в мест-ността „Асара” при с. Башево, средно-вековният некропол в района на с.Боровица, руините на връх „Алада“ и

други. От времето на османското влади-чество е „Дяволският мост“ над р. Арда,малките мостове над реките междуселата Мак и Теменуга, Мак иЦърквица (община Джебел), както имежду селата Ленище и Велишане(община Кърджали) .- В последните години общината спе-чели няколко сериозни проекта заинвестиране в туризма и реставри-ране на някои от емблематичнитеместа. Бихте ли очертали какво ереализирано до момента?- Важна задача пред нас е социализира-нето на недвижимото културно наслед-ство и експонирането му за развитие накултурно-историческия туризъм. Тованалага изграждането на туристическаинфраструктура. По Оперативна програма „Регионалноразвитие“ общината вече има реализи-ран проект, чрез който се извърши кон-сервация и реставрация на моста,„Орловите скали“, сградата на музея,барутчийницата. Изградиха се беседкии заслони по пътя за „Орловите скали“. През 2019 г. предстои реализиране наодобрен проект по Програмата затрансграничното сътрудничество(ИНТЕРРЕГ). По който предстоиизграждане на 3 броя беседки до„Дяволския мост“, полагане наасфалтова настилка на пътя до р.Арда, организиране на два фестивала

в гр. Димотика и гр. Ардино.Работата ни за изготвяне, кандидатст-ване и реализиране на инвестицион-ни проекти е системна и последова-телна. - Любителите на гастрономическиятуризъм сериозно трябва да се впе-чатлят от факта, че в Ардино могатда се опитат едни от най-хубавитеагнешки и телешки меса. Каквоможете да ни кажете за кулинарнитеизкушения в местността? - Най-екологично чистите и най-вкус-ните ястия от агнешко и телешко месосе предлагат в община Ардино.Известни сме с прочутото „чеверме“,телешко печено и други.Разбира се, традиционното кулинарноизкуство на местното население екъпана баница, капама, баклава, сарми,качамак, пиляф и други. - Освен културен, лечебен и гастро-номически, Ардино може да се пох-вали и с възможности за ловен тури-зъм. Какво привлича любителите налова в района? - Ловният туризъм в общината е прочутс огромното богатство на дивеч - дивасвиня, елен лопатар, благороден елен,сърна и други. Държавно горско сто-панство - Ардино разполага с дивечовучастък в с. Гайдарци и ловната тери-тория е отдадена под наем за развитиена ловния туризъм.

Интервюто с кмета на Ообщина Ардино Ресми Мурад е публикувано набългарски и англиѝски език в сп. CHERGA-BG

16 Àðäèíñêè ãëàñ, ФЕВРУÀРИ 2019ПÎЕЗИЯ

Êîîðäèíàòè çà âðúçêà ñ ðåäàêöèÿòà:6750 Àðäè íî, óë. “ Áåëè áðåçè” ¹ 29 l e-mail: ardino@abv.bg­ÐÀÇÏÐÎÑÒÐÀÍßÂÀ­ÑÅ­­ÁÅÇÏËÀÒÍÎ!

“Àðäèíñêè ãëàñ” å ìåñå÷íî äâóåçè÷íî èçäàíèå íà Îáùèíñêà àäìèíèñòðàöèÿ è Îáùèíñêè ñúâåò - Àðäèíî

* * *„Мойто проклятие кой ще остави над тази епоха на низост и грях?“

Петър Караангов

тези съсипани и продупчени пътища не са същите, които нявга с горък плач ме отведоха

на заточение. кой е обезлюдил селата и залостил яростно къщите и тук сърдитото време откога

е престанало да крачи?

морни и бездушни са дворовете като очите на старците, чакащи по пейките единствено

призовка от смъртта; обиденият, изоставен вятър безмилостно мете листата – бледи спомени –

от щастливите лета.

градовете са се превърнали в чудовищни лами, глътнали и селата, и идилията,

и мечтите лъчисти; монополът е режисьор на куп постмодерни драми, изиграни от лъжци, наркомани

и контрабандисти.

младежите ни златни, обзети от нова „златна треска“, хукнали към Запад, с висши

„патриотични“ подбуди и не като три синджира роби, а като послушни роботи на века

срещу милостиня чистят смърдящитекочини чужди.

по таблети и умни телефони се изстрелват ежечасно любезности - на чужди езици -

и то от всякакъв род и никой не усеща стъпките на бедствието ужасно, че с дрогата „демокрация“

се самоубива цял народ.

към кого да се обърна, какво да сторя не знам: във всяко лице се е закотвило отчаяние

и мраз не си мислете, че се лъжа, под клетва ви заявявам, че тази България не е онази,

която бях оставил аз.

жътвен ден„Аз отвикнах от близкиякрай да се плаша, много свои неща

не довърших докрай“ Петър Анастасов

жътвеният ден, в началото на лятото, се очакваше винаги с трепет от нас; според старото твърдение крилато – този ден годината хранеше тогаз.

тогаз, когато ние бяхме невръстни, родителите наши превиваха гръб на житната нива и в ръце чевръсти размахваха цял ден паламарка и сърп.

пролятата им пот бе благословена, а урожаят се считаше за божи дар. с буен възторг, с радост безмерна

си правеше баланса всеки жътвар. а ти, ахмет емин, защо си отегчен, за какво си се омърлушил така? да не би да си изпуснал жътвения ден, или пък се плашиш от равносметката?

домашен обиск книгите ми - мъдри и мирни - гледаха с недоумение и страх субектите мрачни - въоръжени и се чудеха какво искат от тях.

картината беше ужасяваща като издевателството на пирати: към лавиците с книги изящни насочени дула на автомати!

цялата ми библиотека за миг се превърна в сцена на разпит, според тях аз бях престъпник, а книгите ми - страшен реквизит

и разпитващите - раболепни слуги - газеха томовете натрупани накуп; те всъщност не тъпчеха моите книги, а тъпчеха яростно сякаш моя труп.

предложениемила, днес в навечерието

на празник сме, но ти непременно ела при

мене в този час, празникът може да закъснее,

тъй че ние за всеки случай да се целунем в аванс.

* * *преди да си отидеш,

мое снежно момиче,наказвайки ме с раздяла

като вулкан голяма,кажи ми, как мога да живея

сам-самичъксред толкова наши спомени за двама?

Ахмет Емин АТАСОЙ

Репортер:Гюнер ШЮКРИ Водещ редактор:Саффет ЕРЕН

Стихотворенията са от подготвената запечат нова стихосбирка на автора „Все още съм потребен”