абецедар лат abecedarium abecenarium рус абецедар англ abecedarium pl abecedaria Средновековното подреждане на буквите по азбучен ред Произлиза от началото на латинското писмо a be ce de Среща се в три типа източници като част от оригинални славянски съчинения (За буквите като скрит текст в Азбучната молитва на Константин Преславски) като част от глоси в латински ръкописи (Мюнхенски абецедар Abecenarium Bulgaricum) и като самостоятелни изписвания върху камък (например Преславския абецедар) и върху брезови грамоти (няколко находки в Новгород) Абецедарите са важен източник за реконструкцията на развитието на писмената и фонологична система със своите данни за състава и подреждането на буквените символи Вж глаголица кирилица Срв азбука

аблатив рус аблатив отделительный падеж отложительный падеж нем Ablativ англ ablative фр ablatif ит ablativo Името на падежа произлиза от лат название ablativus (от ablatus причастие от aufero отнасям) Изразявал е отнемане отделяне отдалечаване В старобългарски и в славянските езици функциите на този падеж са били поети от родителния Вж родителен падеж Син аблативен падеж отделителен падеж

абсолютна конструкция Граматическа падежна конструкция при която няма връзка с останалата част на изречението и се използва независимо от другите морфосинтактични правила Синоним самостоятелна конструкция Вж родителен самостоятелен падеж дателен самостоятелен падеж

азбука рус альфавит нем Alphabet англ alphabet фр alphabet ит alfabeto Писмена система от фонетични знаци подредена в определен ред Българското наименование произлиза от първите две букви на старобългарските азбуки азъ и боукъі В повечето инд езици названието е произлязло от първите две букви от гръцката азбука alpha и betha Вж абецедар глаголица кирилица

акут стб оѯиа гр προσῳδία ὀξεῖα ὀξεῖα лат accentus acutus срб оксиjа акут нем Hochton Akut Stosston англ acute accent фр accent aigu 1 Повишаване на звука или тона 2 Прилага се и по отношение на възходящия тон който започва с нисък и завършва с по-висок тон в рамките на една сричка 3 Графически знак Означава се в старите текстове при екфонетичната нотация със знака Синоним остро ударение Вж възходяща интонация

акцент вж ударение

алвеовеларна съгласна рус альвеовелярный согласный нем alveolare alveolar англ alveolar ginginal фр alveacuteolaire ит alveolare Съгласна при който предната част на езика опира на горната част на алвеолите

алвеодентална съгласна Съгласна която се учленява с предната част на езика и прегражда устната кухина с ниската част на алвеолите и съседните части на горните резци Вж алвеолна съгласна алвеовеларна съгласна алвеоли

алвеолна съгласна Съгласна която се учленява на алвеолите с помощта на предната част на езика Вж алвеодентална съгласна алвеовеларна съгласна

алитерация лат alliteratio нем Alliteration Anreim англ alliteration фр alliteacuteration ит alliterazione Повторение на еднородни съгласни звукове или групи от звукове Появява се като термин по времето на хуманизма

анадиплозис гр ἀναδίπλωσις παλιλλογία ἐπαναδίπλωσις лат reduplicatio regressio anadiplosis Повторение на последната част на синтактична или стихотворна група в началото на следващата (xx)

анафоричен рус анафорический нем anaphorish англ anaphoric фр anaphorique ит anaforico Определение към дума чиято функция е да възпроизвежда напълно или частично идеята за предшестваща дума или израз Служи за посочка отпратка Вж анафорично местоимение

анафорично местоимение Местоимение чиято функция е да отпраща към вече споменати думи (лица или предмети) в текста Старобългарското анафорично местоимение е по произход старо показателно местоимение Тъй като в статобългарски неговите показателни функции са били загубени то не притежава форми за именителен падеж Тази функция изпълняват показателните местоимения тъ сь и онъ Формите и е за им п се възстановяват ꙗетимологически В старобългарски се скланя по меките местоименни основи След предлог се развива епентетично (вмъкнато) n което пред коренния глайд j се палатализира вь нѭ къ нѥмоу Още в старобългарски започват да се срещат съкратени форми на местоимението го вм его моу вм емоу Вж местоимение показателно местоимение

антистрофа гр ἀντιστροφή лат conversum нем Antistrophe англ antistrophe фр antistrophe ит antistrofe Синоним епифора

антоним рус антоним нем Antonym gegensaumltzliches Wort англ antonym фр antonyme ит antonymo Дума чието значение е противоположно на друга дума или израз Срв синоним

антропонимия рус антропонимика нем Anthroponymie англ study of personal names фр anthroponymie ит antroponymia Раздел от ономастиката който изследва личните имена (от гр anthropos човек) Вж ономастика топонимия

аорист рус аорист нем Aorist англ aorist фр aorist ит aorist Време което означава действие в миналото което няма връзка с момента на говорене Формите му не могат да служат за значения като непродължителност и неповтаряемост В старобългарски формите му се образуват миналата или инфинитивна основа на глагола и в зависимост от нейния завършек са и различните варианти за образуване При глаголите с инфинитивна основа на гласна се е добавяло ие наставка -s- и са следвали глаголните окончания Тази наставка почти във всички форми е преминала в -х- При глаголите с инфинитивна основа на съгласна са се различавали два варианта При първия образуването е било изършвано без наставката -s- като към основата на глагола са били присъединявани окончанията При втория вариант са съществували два типа При първия -s- е била добавяна директно към основата и това е довело до струпване на две съгласни първата от тях съгласната на основата е отпадала а коренната гласна ако е била кратка се е удължавала Този аорист е известен като коренен Вероятно по-късно е възникнал още един тип при основите на съгласна При него между него и съгласната на основата е била

добавяна гласната -о- като по този начин обликът на корена е бил съхранен Този тип аорист е известен като Втори сигматичен аорист Синоним минало свършено време

апориа гр ἀπορία διαπόρησις лат aporia dubitatio addubitatio англ aporia Изказ на съмнение в своите собствени думи и заключения честo придружаван от въпрос Lausberg 776

апосиопезис гр ἀποσιώπησις лат reticentia praecisio aposiopesis рус апозиопесис нем Aposiopese Aposiopesis англ aposiopesis фр aposiopegravese ит aposiopesi Прекъсване на коснтрукцията от внезапна пауза Форма на елипса

апостроф гр ἀπόστροφος нем Apostroph англ apostrophe 1 Прозодичен надреден знак бележещ липса на вокал Употребява се в екфонетичната нотация Същият знак в средновизантийската нотация бележи интервал секунда по-надолу 2 Същият знак с наименование паерчик отбелязва загубата на ерова гласна (вж изпадане на еровете) в глаголическата и кирилската писменост Вж и надредни знаци

архаизъм рус архаизм нем Archaismus англ archaism фр archaiumlsme ит arcaismo Форма конструкция значение което се отнася до по-ранен период на езика отколкото времето в което е употребен

асимилация рус ассимиляция уподобление нем Assimilation Angleichung англ assimilation фр assimilation ит assimilazione Фонологическо изменение при което един звук се уподобява на съседния Различават се частична асимилация известна също като акомодация (рус аккомодация нем Anaumlhnlichung англ accommodation fr accommodation ит assimilazione parziale) и пълна (рус полная ассимиляция нем vollstaumlndige Assimilation Angleichung англ equalisation фр assimilation totale ит assimilazione totale) По начина на своето провеждане може да бъде регресивна и прогресивна (вж регресивно изменение прогресивно изменение) Синоним уподобяване Антоним дисимилация

асиндетон гр ἀσύδετον διάλυτον лат solutum dissolutio inconexio рус асиндетон нем Asyndeton Asyndese англ аsyndeton фр asyndegravete ит asindeto Отсъствие на съюзи които да свързат и съгласуват фразите или думите в изречението Антоним полисиндетон

асонанс рус ассонанс созвучие нем Assonanz Stimmreim англ assonance фр assonance ит assonanza Повторение на еднакви или сходни гласни звукове с което се постига ритмичност и напевност на фразата Синоним съзвучие Срв алитерация

аспирация нем Aspiration Hauch англ aspiration вж придихание

атематичен рус атематический нем athematisch unthematisch themavokallos англ athematic фр atheacutematique ит atematico Словообразувателен модел при който суфиксът се присъединява непосредствено към корена без помощта на тематична морфема В старобългарски една група глаголи образуват така своя тип спрежение и формират атематичното или 5 спрежение Вж тематичен морфема спрежение

афикс рус аффикс нем Affix англ affix фр affixe итaffiso От лат affixus прикрепен Общо

наименование на всички морфеми с изключение на корена Служебна морфема която променя лексикалното и граматическото значение на корена (основата) В зависимост от това къде се поставя афикса той бива префикс (в началото на думата) инфикс (в нейната среда) или суфикс (в нейния край) Вж инфикс префикс суфикс корен основа морфема Синоним наставка

африкат рус аффриката сложный звук нем Affrikata англ affricate фр affriqueacutee ит affricata Съгласни които се състоят от две фази на учленяване в началото е преградната съгласна а след това проходната (ц дз ч дж) Синоним преградно-проходни съгласни Вж съгласна

беззвучен рус глухой нем stimmlos tonlos англ unvoiced voiceless фр sourd ит sordo Вж беззвучна съгласна

беззвучна съгласна Съгласни звукове които се образуват без участието на гласните струни и без тон Антоним звучна съгласна Вж съгласна

безюсов правопис рус безюсовое правописание англ orthography without juses Безюсовият правопис е правопис без употреба на букви за малка или голяма носовка (тнар юсове) През 14 век се изработва обща норма сред южните славяни за употреба на подобна норма известна като ресавски правопис

билабиална съгласна рус билабиальный согласный англ bilabial consonant Съгласна която се учленява с помощта на двете устни Син двуустнена съгласна Вж лабиална съгласна лабиализация делабиализация

билингвизъм рус билингвизм англ bilinguism Езикова ситуация при която на една територия съществуват съвместно и равноправно два или повече езици или разновидности на един и същи език Срв диглосия

брахилогия гр βραχυλογία рус брахилогия нем Brachylogie Abbreviatursprache англ brachylogy фр brachylogie ит brachilogia Общ термин за съкратен или сбит израз Типове на брахилогията са асиндетон и зевгма Терминът елипса е често употребяван синонимично Изпуснатата дума или израз обикновено е лесно да бъде възстановен от контекста на изказването

буква рус буква нем Buchstabe англ letter фр lettre ит lettera Графически азбучен знак употребяван за означаване на фонема или група от фонеми Вж азбука абецедар

бъдеще време в миналото рус будущее в прошедшем Минало действие което е предстояло да се извърши след друг минал момент В старобългарски времето се образува от спрягаемата форма на глагола хотѣти в имперфект и инфинитива на пълнозначния глагол хотѣахъ сътворити щях да направя Вж инфинитив бъдеще време Синоним бъдеще в миналото

бъдеще време рус будущее время нем Futurum англ future (tense) фр futur ит futuro Старобългарският език е изразявал бъдеще време по два начина 1 чрез форми за сегашно време главно чрез глаголи от свършен вид При този вариант семантиката на времето произтича от контекста Това бъдеще време е най-разпространеното в стария период на езика ни Известно

е като просто бъдеще време 2 чрез описателни форми които се състоят от съчетанията на глаголите имѣти хотѣти с инфинитива на глагола В този случай имѣти и хотѣти действат като спомагателни глаголи които се спрягат имамь дѣлати хощѫ дѣлати В редица граматики се отбелязва че бъдеще време може да се образува и с начинателните глаголи начѧти и въчѧти с инфинитив (вж напр Добрев 1993 301) Образуването на бъдеще време с описателни форми е известно още като сложно бъдеще време или описателно бъдеще време Синоним футур

бъдеще предварително време рус будущее предварительное предбудущее нем Futurum exactum англ future perfect (tense) фр futur anteacuterieur ит futuro anteriore Бъдеще предварително време означава действие което ще се извърши преди друго бъдещо действие В старобългарски се образува от съчетанието на формите за бъдеще време на глагола бъіти бѫдѫ бѫдеши и тн с миналото деятелно второ (елово) причастие на спрягаемия глагол бѫдѫ видѣлъ бѫдѫ глаголъ Вж минало деятелно причастие спомагателен глагол бъдеще време Синоним бъдеще предварително futurum exactum

вид на действието рус вид нем Aktionsart Aktion Aspekt англ aspect фр aspect ит aspetto Характеристика на действието откъм неговата вътрешна завършеност или незавършеност (Андрейчин 1944) Отношение на действие и резултат от действие в един и същ ориентационен момент (Куцаров 2007 249) Синоним вид глаголен вид Вж свършен вид несвършен вид

винителен падеж рус винительный падеж аккузатив нем Akkusativ англ accusative фр accusatif ит accusativo Падеж който старогръцките граматици са считали че указва на крайната цел или резултата от действието Една от основните му функции е да служи за падеж на обекта който търпи непосредственото въздействие на глаголното действие С винителен падеж се означава прякото допълнение и предикативния член към прякото допълнение Допълнение във винителен падеж искат глаголите слъішати благодарити Може да означава време и мярка еште мало врѣмѧ съ вами есмь прѣбъіхомъ дьнъ единъ оу нихъ Синоним акузатив Вж двоен винителен падеж

вокална основа Именна или глаголна основа която завършва на гласна В старобългарски има следните наследници на инд основи о-основи обхващат имена от мр окончаващи в имп ед ч на -ъ (от старото окончание -os) и имена от ср р на -о jo-основи смегчен вариант чиито окончания са претърпели изменение вследствие на прегласа на гласните и са били -ь или -и за мр и -е за срр а-основи имена от ж и мр които са окончавали в импедч на чистата основа в род п ед ч са гласяли на -ъі жена женъі ja-основи смегчен вариант при който окончанията са претърпели изменение вследствие на прегласа на гласните и са окончавали на ѣ (с ꙗпредходна мекост или йотация)-а (след шушкави съгласни с предходна мекост) Към тази група в старобългарски са принадлежали вече и съществителните от старите дълги u-основи с оконачние в импедч на -ъіни богъіни поустъіни кънѧгъіни кратки i-основи имена от жи мр с окончание в импедч на -ь род п едч -и кратки u-основи двусрични имена от мр с окончание в имп едч на -ъ (получено от основата) род п ед -оу дълги u-основи имена от жр с окончание в импед на -ъі род п ед ч -ъве (някои причисляват тази основа към консонантните въз основа на косвените падежи при които дългата гласна u се е транформира в

-ъв-) Вж консонантна основа основа склонение парадигма Синоним основа на гласна

време рус время грамматическое время нем Zeitform Tempus англ tense фр temps ит tempo Момент към който говорещият отнася действието изразено с глагола Синоним граматическо време

втора палатализация на веларите рус вторая веларная палатализация нем Zweite Velar Palataliesirung англ Second Velar Palatalization Регресивна промяна по признака предност в праславянски която обхваща веларните съгласни k g x когато те се намират пред предни гласни (но не пред преден глайд) За разлика от първата палатализация (вж първа палатализация на веларите) тук участват само предните гласни ѣ и и които възникват като резултат от монофтонгизация на дифтонгите Резултатът от изменението е че k gt ц g gt ꙃ (след това в някои старобългарски говори се променя в ꙃ) а x gt с Изменението възниква след първата палатализация и след монофтонгизацията на дифтонгите затова е известно под това име Синоним втора регресивнa палатализация на веларите втора палатализация Вж регресивно изменение монофтонгизация на дифтонги

възвратен глагол возвратных глагол reflexiv Verb reflexive verb

възвратно местоимение рус возвратное местоимение англ reflexive pronoun Местоимение което служи за връщане към субекта на действието и принадлежи на него Старобългарското възвратно местоимение не притежава форми за именителен и звателен падеж както и за множествено и двойствено число Скланя се както личното местоимение като парадигмата е следната Род п себе Дат п себѣ си Вин п себе сѧ Тв п собоѭ М п себѣ Възвратната форма на глаголите е по произход кратка винителна форма В редки случаи могат да се открият и възвратни глаголи с кратка дателна форма Вж лично местоимение местоимение

възходящ дифтонг рус восходящий дифтонг нем steigend англrising фр ascendante ит ascendente Дифтонг при който глайдът заема първото място в съчетанието а гласната е след него Вж дифтонг монофтонгизация на дифтонгите Срв монофтонг низходящ дифтонг

възходяща интонация рус восходящая интонация акутовая интонация нем Stosston англ acute intonation фр intonation rude ит intonazione dura Интонация образувана с помощта на повишаване на тона Вж акут интонация

въпросително местоимение рус вопросительное местоимение С въпросителните местоимения се пита за лица предмети качества количества В старобългарски те са къто чьто къіи ка кое какъ кака како каковъ какова каково коликъ колика колико чьи чи м ꙗ ꙗчие Въпросителните местоимения се в завимост от това дали основата е мека или твърда Вж местоимение

главно изречение рус главное предложение нем Hauptsatz англ main clause фр principale ит principale Изречение в състава на сложното което е смислово и граматически независимо и се пояснява от друго просто изречение Вж подчинено изречение хипотаксис

глагол рус глагол нем Verbum Zeitwort англ verb фр verbe ит verbo Част на речта която

означава действиe или състояниe Притежава морфологичните категории лице число време наклонение вид действието залог От глаголите се образуват неспрягаеми глаголни форми mdash причастия Спрежението на всеки глагол в дадено време притежава девет форми - за 1 2 и 3 лице ед мн дв ч При повелителното наклонение тези форми са по-малко Новобългарският термин глагол произлиза от старобългарската глаголъ със значение дума слово Старият термин е рѣчь

глаголица рус глаголица глаголическое письмо буквы нем Glagolitsa glagolitische Schrift Buchstaben англ glagolitsa glagolitic writing letters Първата славянска писменост създадена от св Константин-Кирил Философ през 863 г с мисионерска цел Като тип писмо почива на тогава зараждащия се гръцки минускул Предполага се от малко по-малко по-късни източници (За буквите на Черноризец Храбър) от края на 9-началото на 10 век че е съдържала 38 букви 24 които отговарят на общите звукове с гръцкия и 14 които отразяват славянските фонетични особености В началото на азбуката са подредени знаците за звучни съгласни а в края й след буквата за омега следват останалите славянски фонеми Глаголицата започва с буквата азъ която има формата на кръст Предполага се че е завършвала с подобен кръст само че във формата на Т Отделните букви могат да се групират според морфологични и звукови белези Така например всички предни дълги гласни имат за очертание триъгълник Буквите за ерове имат общ елемент с буквата за о Носовките се състоят от две части първият елемент е същият като при буквите за е и о а вторият означава назалния призвук В глаголицата е имало буква за трета носовка която традиционно се транслитерира като ѭ но вероятно в ранната глаголица е означавала предна ниска широка гласна със назален елемент (йат+назален призвук) В глаголицата съществуват три букви за звука i Това положение намира паралел в гръцкото византийско които в това време еднакво са се произнасяли като [i] Глаголицата познава и две букви за h едната се открива на мястото на гръцкото χ а другата е към края на азбуката По данните на древните абецедари и в Азбучната молитва след буквата за омега може да се възстанови буква пѣ която се появява в думи като пѣснь Глаголицата е била гениална за средновековната епоха писмена система Тя точно е отговаряла на звуковия строеж на Солунските славяни от онази епоха С глаголица са били написани най-ранните преводни и оригинални славянски произведения Глаголицата е била разпространена на територията от Черно до Адриатическо море и Моравия В източнославянски паметници се откриват също следи от глаголица В хърватски книжовни центрове тази азбука се е употребявала докъм началото на 20 век Вж азбука абецедар Срв кирилица

глайд рус глайд переходный звук нем Uumlbergangslaut англglide sound фр son de transition ит suono di transizione Звук който възниква когато предишното учленение все още продължава и се променя според позицията на следващия звук В праславянски е имало два глайда преден (j) и заден (w) И двата са участвали в образуването на дифтонгични съчетания Синоним полугласна Вж преден глайд заден глайд Срв гласна съгласна

гласна рус гласный звук нем Vokal англ vowel фр voyelle ит vocale Звук при който въздушната струя минава свободно през говорните органи Според това дали към звукът е присъединен назален елемент или не се различават носови (назални) и орални гласни По начина

на учленение гласните се делят на предни и задни тесени и широки закръглени и незакръглени В някои славянски езици дължината играе роля и тогава гласните се делят на кратки и дълги Синоним гласен звук вокал Вж носов звук

голям ер стб еръ рус ер англ back jer Висока кратка задна гласна с произход от инд кратко u Син заден ер задна ерова гласна Вж ерове преглас на еровете силен ер слаб ер Срв малък ер

голяма носовка стб ѫсъ рус большой юс англ big jus back jus Голямата носовка в старобългарски е била задна гласна (вероятно първоначално с гласеж между о и а) с назален елемент (н или м) след нея Образувала се е вследствие на тенденцията към отворена сричка когато след съчетанието на гласната (дълги или кратки о и а) с назал (n m ŋ) след тях е следвала съгласна (модел VNC) В глаголицата начертанието на буквата се е състояло от две части като първата е обозначавала оралния елемент а втората mdash назалния сегмент Син задна носовка заден юс голям юс Срв малка носовка носов звук

гравис стб вариа гр προσῳδία βαρεῖα βαρεῖα лат gravis рус гравис нем Gravis Tiefton англ grave В екфонетичната нотация се обозначава с Синоним тежко ударение Вж и акут циркумфлекс ударение

градация рус градация перечисление нем Klimax Steigerung англ climax фр gradation ит gradazione arrangement of words phrases or clauses in an order of ascending power Often the last emphatic word in one phrase or clause is repeated as the first emphatic word of the next One equal temper of heroic hearts Made weak by time and fate but strong in will To strive to seek to find and not to yield Tennyson Ulysses Nonne hunc in vincula duci non ad mortem rapi non summo supplicio mactari imperabis Cicero In Catilinam Facinus est vincere civem Romanum scelus verberare prope parricidium necare quid dicam in crucem tollere verbo satis digno tam nefaria res appellari nullo modo potest Cicero In Verrem Demosthenes On the Crown 179

граматика рус грамматика нем Grammatik англ grammar фр grammaire ит grammatica Дял от езикознанието което изучава систематично съставните елементи на езика В тесния смисъл на думата в граматиката влизат само морфологията и синтаксиса Съществува различни видове граматики според целите на изложението Описателната (дескриптивна) граматика предава състоянието на езика в даден момент Нормативната граматика излага нормите на езика според това което се възприема за правилно и как трябва да се пише или говори Историческата граматика изучава езика в неговото развитие Сравнителната граматика изследва отношенията които съществуват между родствените езици

граматична категория рус грамматическая категория нем grammatische Kategorien англ grammatical categories фр cateacutegories grammaticales ит categorie grammaticali Съвкупност от форми които изразяват дадено граматическо значение Вж вид на действието време лице наклонение падеж род число

дателен падеж с инфинитив лат dativus cum infinitivo Славянска конструкция която при преводите най-често предава гръцките инфинитивни съчетания с винителен падеж Примери

бъістъ же вънити емоу въ сънъмище не бѣ имъ коли понѣ ѣсти достоитъ емоу постити сѧ добрѣе естъ единомоу чловѣкоу оумьрѣти ни даси прѣподобъноумоу своемоу видѣти истълѣниѣ мнѣахѫ емоу разболѣти сѧ ицѣли ѧ ѣко народоу дивити сѧ Вж абсолютна конструкция дателен самостоятелен падеж родителен самостоятелен падеж

дателен падеж рус дательный падеж нем Dativus англ dative фр datif ит dativo Дателният падеж се употребява при насоченост цел и собственост Служи за допълнение при глаголи за движение (приити комоу послѣдовати комоу грѧсти комоу) В дателен падеж се поставя косвеното (непряко допълнение) което отговаря на въпроса комоу и означава лицето или предмета за който се извършва действието Рече господь оученикомъ своимъ Дати тебѣ Дателен падеж се употребява за допълнение при прилагателните милостивъ милъ повиньнъ подобьнъ оугодьнъ длъжьнъ послоушливъ вѣрьнъ равьнъ Милъ емоу бъістъ Повиньнъ естъ сѫдоу Дателен падеж изискват наречията горе лютѣ оуне Употребява се след междуметието оувъі Много честа в старобългарските паметници е фунцията на принадлежност при която се конкурира с родителния падеж В този случай дателната форма изразява определение към името творьць небеси и ꙃемли Синоним датив

дателен самостоятелен падеж лат dativus absolutus Старобългарска синтактична конструкция която се състои от съществително или местоимение в дателен падеж съгласувано с причастие Значението на дателния самостоятелен падеж е близко до това на обстоятелствено изречение за време причина условие или следствие Съответства при преводите на гръцкия родителен самостоятелен падеж (genetivus absolutus) Вж и абсолютна конструкция родителен самостоятелен падеж Синоним дателен самостоятелен

двоен винителен падеж Конструкция при която глаголът управлява две падежни форми за винителен падеж (с две преки допълнения) напоитъ въі чашѫ водъі Това са глаголи като иꙃъбрати поставити положити нарицати сътворити посълати и др Вж винителен падеж

двойствено число лат dualis рус двойственное число нем Dual Dualis англ dual фр duel итduale Едно от числата (вж число) което в редица езици се отличава от единственото и множественото по своите специализирани глаголни и именни форми Показва на това че действието се извършва от две лица или е насочено към две лица два предмета Синоним дуалис Вж единствено число множествено число число

двуюсов правопис рус двуюсовое правописание англ two-juses orthography Правопис с употреба на две носовки Съществуват няколко вида с тенденция към етимологически правопис характерен за старобългарските паметници с неправилна етимологична употреба с ѧ след съгласна и непоследователна поява на ѫ в ранните староруски преписи на старобългарски текстове и със среднобългарска замяна на носовките Следствие от среднобългарската замяна е и търновският юсов правопис Вж носовки голяма носовка малка носовка

деепричастие рус герундий герундив нем Gerundium англ gerund фр geacuterondif ит gerundio Нелична глаголна форма която означава действие което се извършва едновременно с действието на основната глаголна форма Като самостоятелна част на речта е късна в историята

на българския език В ранния етап в подобна функция се намират причастните форми Синоним герунд герундий герундив Вж части на речта глагол причастие

дейксис рус дейксис нем Deixis Zeigart Demonstrationsart англ deixis фр deixis ит deixis Дума чиято функция е да посочва предмет лице или друга дума в изказването или текста Дейктични думи са голяма част от местоименията (личните показателните) наречия като тук там горе долу Вж лично местоимение наречие анафорично местоимение

делабиализация рус делабиализация нем Entrundung unrounding delabilaziation delabialisation фр deacutelabialisation deacutesarronissement ит delabializzazione Фонологичен процес при който звукът започва да се произнася без закръгляне на устните Срв лабиализация

деназализация Обратната на назализацията фонологична промяна В историята на българския език почти изцяло са изчезнали старите носови гласни като са дали различни резултати по говорите най-често е от ѧ и ъ от ѫ Антоним назализация Вж носов звук голяма носовка малка носовка

деятелен залог рус действительный залог нем Aktiv Aktivum англ active (voice) фр actif ит attivo Ако глаголното лице е активно (върши глаголното действие) то залогът се нарича деятелен Вж страдателен залог залог Синоним действителен залог

диалект рус диалект нем Dialekt Mundart англ dialect фр dialecte ит dialetto Форма на езика на дадена област или място Разграничава се от съседните диалекти по съвкупността от фонетични граматични и лексикални особености За разлика от сегашната основна подялба на българските диалекти на източна и западна група спрямо ятовата граница старобългарското старинно деление вероятно е било на север и юг като границата е била Стара планина Синоним говор наречие

диареза рус диэреза нем Diaumlrese англ diaeresis фр dieregravese ит dieresi 1 Разлагане на дифтонга на съставни части така че всяка съставна част се чува отчетливо Срв монофтонгизация на дифтонгите 2 Надредният знак който отбелязва подобно произношение 3 Средищна цезура в стихосложението която се среща след седмата или осмата стъпка

диглосия рус диглосия англ diglossie Езикова ситуация при която на една територия съвместно но не равноправно съществуват два или повече езика или разновидности на езика Обикновено единият език или едната форма на езика е за официално общуване а другата за всекидневно По противопоставянето на езиците или техните форми при общуването е основната разлика на диглосията с билингвизма Срв билингвизъм

диграф рус диграф диграмма нем Digraph англ digraph фр digramme ит digramma Два писмени знака които служат за предаване на един звук Например оу за [u] в кирилицата и подобният нему знак в глаголицата Синоним диграма

дисимилация рус диссимилация расподобление нем Dissimilation Entlaumlhnlichtung англ dissimilation фр dissimilation ит dissimilazione Фонологично изменение при което два тъждествени или близки фонетични елемента се разграничават и стават различни Подобно на

асимилацията и тази промяна бива частична или пълна Според механизма на извършване се различават регресивна и прогресивна дисимилация (вж регресивно изменение прогресивно изменение) Синоним разподобяване Антоним асимилация

дифтонг рус дифтонг нем Diphthong англ diphthong фр diphtongue ит dittongo Съчетание от гласна и глайд което звучи като един звук Съществуват два варианта възходящ дифтонг и низходящ дифтонг Синоним двугласна Вж възходящ дифтонг низходящ дифтонг монофтонгизация на дифтонгите Срв монофтонг

допълнение рус дополнение нем Ergaumlnzung ergaumlnzendes Element англ extension complement object фр compleacutement ит complemento Дума фраза синтактична конструкция която се намира след глагола и чиято функция е да добави допълни неговата семантична и граматична характеристика Вж пряко допълнение косвено допълнение

дублет рус дублет нем Doppelform Dublette англ doublet alternative фр doublet ит doppione allotropo Разновидност на фонема морфема дума словосъчетание или синтактична конструкция

дума рус слово нем Wort англ word фр mot ит parola Думата е съчетание на определено значение свързано с определен брой звукове и подходящо за граматическа употреба (Мейе цитиран по Марузо 1960 274)

евфемизъм рус эвфемизм евфемизм нем Euphemismus verhuumlllendes Wort Huumlllwort Deckname англ euphemism фр eupheacutemisme ит eufemismo Заместване на нежелателни неприятни или неприлични думи или изрази с други Разновидност на перифразата Срв перифраза

единствено число рус единственное число нем Singular Einzahl англ singular фр singulier ит singolare Граматическа категория към която принадлежи дума изразяваща единичен предмет или лице Някои съществителни притежават форми само за ед ч (singularia tantum) Вж двойствено число множествено число число

език рус язык нем Sprache англ language фр langage ит linguaggio Система от знаци за общуване между индивидите Най-известен е звуковият език при който се употребява глас и отделните елементи се членоразделят Той е предмет на изучаването на езикознанието или лингвистиката

елизия рус элизия нем Elision Vokalausstoszligung англ elision фр eacutelision ит elisione Фонологично изменение при което звук или звукове изпадат от думата Изпадането на еровете е пример за елизия При силна редукция елизията е също често срещано явление срв банцътъ lt баницата жентъ lt жената Вж изпадане на еровете Срв епентеза

елово причастие Вж минало деятелно второ причастие

епентеза рус эпентеза вставка нем Epenthese Einschub англ epenthesis фр eacutepentegravese ит epentesi Вмъкване на звук между други звукове в една дума Например вметнатото л (l

epentheticum) като част от палатализацията на лабиалите в праславянски срв ꙃемлѣ люблѭ ловлѭ и под Синоним вмятане

епентеза рус эпентеза вставка нем Epenthese Einschub англ epenthesis фр eacutepentegravese ит epentesi Вмъкване на звук между други звукове в една дума Например вметнатото л (l epentheticum) като част от палатализацията на лабиалите в праславянски срв ꙃемлѣ люблѭ ловлѭ и под Синоним вмятане

епифора гр ἐπιφορά лат desitio conversio рус епифора Повторение на дума или фраза в края на стиховете (xx) Синоним антистрофа Библ Lausberg sectsect 631-632

ерове Две високи кратки гласни които в развоя на късния праславянски език и неговите наследници са се оказали нестабилни и са понижили своя гласеж (вж понижаване на еровете) или са изчезнали (вж изпадане на еровете) в зависимост от позицията си Тази особеност се споделя от много езици по света които имат нефиксирано и динамично ударение Тяхната относителна дължина е по принцип по-кратка от по-ниските гласни поради тази причина в някои изследвания неправилно се наричат свръхкратки Терминът полугласни за еровете следва да се употребява само за глайдове Другият термин под който са известни редуцирани гласни също следва да се избягва защото той се отнася до качеството на гласните които не са под ударение Вж голям ер малък ер слаб ер силен ер преглас на еровете понижаване на еровете изпадане на еровете Син ерови гласни свръхкратки гласни редуцирани гласни

женски род рус женский род нем Femininum англ feminine фр feacuteminin ит femminile В старобългарски това е граматически род род който обединява същества от женски пол заедно с формални завършеци свързани с тази представа характерни за основите на аja кратки i и дълги u и -r- Вж род Срв мъжки род среден род

заден глайд рус задний глайд у неслоговое англ back glide Глайд който се учленява със задната част на езика Обозначава се с w или с u с дъгичка под него Синоним задна полугласна несричкотворно у Вж глайд Срв преден глайд

задлог рус послелог нем Postpozition англ postposition фр postposition ит posposizione Задлогът има същата функция като предлога но за разлика от него стои след името В този случай задлогът управлява думата която се намира пред него Старобългарските задлози винаги изискват родителен падеж Те са два с два варианта дѣллѣ дѣлльма вьсе врагъ дѣллѣ бываеты сихъ дѣльма вьсѣхъ винъ хощетъ погоубити его ради радьма обьщааго ради оуспѣха жити чьсо радьма плачете Синоним послелог Вж предлог падеж

задна гласна рус задний гласный темный гласный англ back vowel obscure vowel Гласни които се учленяват в задната част на устната кухина Синоним (остар) тъмна гласна Вж гласна Срв предна гласна

заемка рус заимствование нем Entlehnung Lehngut Lehnwort англ loan-word borowing фр emprunt ит prestito imprestito parola importata Заети думи морфологични елементи или синтактични конструкции които нямат в заетия език равнозначни на тях синоними

залог рус залог нем Diathesis англ voice фр voix ит voce Граматическа категория която изразява отношението на лицето към действието Вж деятелен залог страдателен залог

затворена сричка рус закрытый слог англ closed syllable Сричка която завършва на съгласна Антоним отворена сричка Вж сричка

звателен падеж рус звательный падеж нем Vokativ англ vocative фр vocatif ит vocativo Падежна форма която изразява обръщение Господи боже мои Синоним вокатив

звук рус звук нем Laut Klang Ton англ sound фр son ит suono В езикознанието под звук се разбира най-малката материална единица която се учленява в устната кухина и има слухови и смислоразличителни белези Синоним говорен звук звук на речта

звучна съгласна рус звонкий согласный stimmhaft Sonorlaut англ voiced consonant Съгласни които се учленяват с трептене на гласните струни и с присъствието на тон наред с шума при възприемането им Антоним беззвучни съгласни Вж съгласна

звучност рус звучность нем Sonoritaumlt Schall Schalfuumllle Schallstaumlrke англ sonority фр sonoriteacute ит sonorita Вж звучна съгласна

идиолект англ idiolect Езиковите особености характерни за говора на отделен индивид

извито ударение вж циркумфлекс

изоглоса рус изоглосса линия изоглоссы нем Isoglosse (Linie) англ isoglottic (line) фр isoglosse ligne disoglosse ит isoglossa Линия върху географската карта показваща границите и обхвата на дадено езиково явление

изоколон рус изоколон нем Isokolon англ isocolon фр isocolon ит isocolon Метрически части от стихотворни творби изказвания или прозаични отрязъци които се делят на членове (гр kolon) равни (гр isos) един на друг

изосилабичен рус изосиллабический равносложный нем gleichsilbig англ isosylabic фр isosyllabique ит isosillabico Изрази и форми които притежават едно и също количество срички

изпадане на еровете рус выпадение редуцированных англ elimination of jers elision of jers dropping of jers Фонологично изменение при което слабите ерове изпадат от сричката Процесът е свързан с качеството на високите кратки гласни i и u чиято дължина по отношение на другите гласни е най-кратка Процесът довежда до преобразуване на славянската сричка и бележи края на тенденцията към отворена сричка Вж ерове голям ер малък ер слаб ер Срв понижаване на еровете

изречение rus предложение nem Satz англ sentence clause фр proposition ит proposizione Изказване което е завършено граматически притежава интонационна цялост и изпълнява комуникативна роля

изявително наклонение рус изъявительное наклонение индикатив нем Indikativ англ indicative фр indicatif ит indicativo Наклонение при което действието се представя за реално

се нарича изявително Вж условно наклонение повелително наклонение наклонение Синоним индикатив

име рус имя нем Nomen англ noun фр nom ит nome Родово наименование общо за съществителни прилагателните числителните имена и местоименията Някои включват също така именните форми на глагола инфинитив супин и причастията Вж съществително име прилагателно име числително име местоимение

именителен падеж рус именительный падеж нем Nominativ англ nominative фр nominatif ит nominativo Изразява граматичния субект с две основни значения 1 Подлог в изречението аꙃъ дѣлаѭ 2 Предикатите на подлога в изречението Глаголите бъіти именовати сѧ ꙃъвати сѧ творити сѧ също се съгласуват с именителния падеж Аꙃъ есмь пастъіръ добръіи Синоним номинатив

имперфект рус имперфект нем Imperfektum Imperfekt англ imperfect фр imprafait ит imperfetto Времеви форми чиито функции е да изразят повтарящо продължително или незавършено действие в миналото което няма връзка с момента на говорене Старобългарският имперфект подобно на аориста се образува от инфинитивната основа на глагола Когато обаче има редуване в облика на корена между двете твърде често миналото несвършено време се формира от сегашната форма срв ходити хождѫ (сег вр) хождаахъ (мин несв вр) клати колѭ (сег вр) колѣахъ (мин несв вр) Понякога се срещат форми образувани и от двете основи ꙃъвааше (от ꙃъвати) и ꙃовѣаше (от ꙃовѫ) гънааше (от гънати) и женѣаше (от женѫ) При образуването на имперфекта е било от значение дали инфинитивната основа окончава на гласна или съгласна Ако завършекът е бил на гласните ѣ или а то директно към основата се е добавял показателят -ах- заедно с окончанието (глагол-а-ти gt глагол-а-ах-ъ) Ако гласната е била друга то тя към нея се е добавял ѣ и заедно с показателя за време и окончанието (бити биѣахъ) При глаголите от четвърто спрежение на -и- гласната е била изцяло заменяна молити gt мол-ѣ-ах-ъ При глаголи с инфинитивна основа на съгласна се е добавял ѣ показателят за време и окончанието жити живѫ gt живѣахъ Синоним минало несвършено време

инверсия рус инверсия нем Inversion Umkehrung англ inversion фр inversion ит inversione Преобръщане на думата или думите в словореда за да се подчертае значението им Играе ролята и на реторична фигура

инфикс рус инфикс нем Infix англ infix фр infixe ит infisso Наставка която се поставя вътре в думата понякога в самия корен Вж афикс префикс суфикс

инфинитив рус инфинитив неопределенная форма глагола нем Infinitiv англ infinitive фр infinitif ит infinito Неизменяема глаголна форма По своя произход в старобългарски това е име от старо глаголно съществително с абстрактно значение с основа на кратко i или на -t- Спори се дали отразява стара форма на дат или на м п Окончанието му е били -ти ходити пити ѣсти Основната функция му е била да бъде обект на други глаголи когато субектът на двете думи е един и същи могѫ се сътворити Може да бъде допълнение и към имена даѭ вамъ власть настѫпати на ꙃмиѧ и скорпиі и на вьсѭ силѫ врага Вж супин Синоним неопределена

глаголна форма основна форма на глагола

йат 1 Ниска предна гласна в старобългарски предното съответствие на а Произхожда или пряко от инд дълго e или е резултат на монофтонгизацията на дифтонгите oj aj чийто резултат е също дългата гласна e 2 Наименование на буквата която предава тази гласна

какофония гр κακοφωνία лат - рус неблагозвучие нем Kakophonie англ cacophony фр cacophonie ит cacophonia Неприятно неблагозвучно съчетаване на звуковe при повторение

калка рус калька нем Abklatsch англ calque фр calque ит calco Буквален превод по чужд модел на дума словосъчетание или конструкция Например старинни калки в старобългарски език от гръцки са думите с начало добро- и благо- Срв заемка

катахреза гр κατάχρησις лат abusio catachresis рус катахреза нем Kataxhrese англ catachresis фр catachregravese ит catacresi Употреба на думата извън нейното значение надхвърляща точния й смисъл Може да се прецени като вид метафора (Lausberg 562) Вж метафора

кирилица рус кириллица кириллическое письмо Втората по време на възникване славянска азбука след глаголицата Появява се в самия край на 9 век За разлика от глаголицата която е оригинална писмена система кирилицата е точно копие на гръцкия маюскул от 9 век с прибавени букви за славянски звукове Повечето от кирилските начертания на тези звукове намират точен паралел в глаголицата Вж азбука абецедар Срв глаголица

консонантна основа Именна или глаголна основа която завършва на сългасна В старобългарски са запазени следните наследници на инд именни основи на съгласна n-основи основи на -n- -en- -men- към които принадлежат съществителни от мр които завършват в импедч на -нь дьнь корень степень и основи на -men- имѧ врѣмѧ племѧ ent-основи същ от ср р обозначаващи малки същества отрочѧ агнѧ es-основи същ от ср р с окончание в им п ед ч -о род п ед ч -е небо небесе око очесе r-основи съществителни които са изрзаявали роднински наименования В старобългарски с пълна парадигма са запазени само две матъі род п матере и дъщи род п дъщере При всички съществителни от тази група основата се открива в косвените падежи но не и в им п ед ч Вж вокална основа основа склонение парадигма Синоним основа на съгласна

корен рус корень нем Wurzel англ root фр racine ит radice Непроизводна основа на думата която е носител на основното й значение Получава се след отделянето на всички наставки и след сравнение с другите нечленими части на родствените думи Вж афикс основа морфема Синоним корен на думата

косвено допълнение рус косвенное дополнение непрямое дополнение вторичное дополнение нем entfernteres Objekt англ enlargement фр compleacutement indirect compleacutement relatif ит oggetto indiretto Допълнение което съдържа в себе си вторична и в повечето случаи незадължително пояснение към семантичната и граматична характеристика на сказуемото Обикновено се появява при наличие на пряко допълнение При родителните форми появата на непрякото допълнение се свързва със значенията на отделяне отдалечаване глаголи за чувства

част от цялото (наплъните водоносъі водъі) Дателният падеж е основният падеж на косвеното допълнение в старобългарски като неговите форми се появява при голяма част от глаголите които обикновено управляват винителен падеж за пряко допълнение даждь ми сиѭ водѫ Косвеното допълнение може да се изразява и с творителен падеж при някои глаголи не пьцѣте сѧ доушеѭ вашеѭ клънетъ сѧ црькъвоѭ обисте е риꙃами съ ароматъі Вж допълнение пряко допълнение Синоним непряко допълнение непряк обект косвен обект

критически апарат рус критический аппарат нем kritischer Apparat англ critical apparatus фр apparat critique ит apparato critico Съвкупност от данни за разночетенията по различните преписи на един ръкописен текст които указват на различните или еднаквите четения спрямо избрания за основен текст на изданието В критическия апарат могат да влезнат и коментарии на отделните пасажи Критическият апарат е отличителен белег на критичното издание за разлика от дипломатическото което може да съдържа само разчетен текст придружен или не със снимки от издавания извор

лабиализация рус лабиализация нем Labializierung англ labialisation labialization фр labialisation ит labializzazione Процес на артикулиране или промяна на звука с помощта на устните при което те се закръглят Срв делабиализация

лабиодентална съгласна Съгласна при чието учленение долната устна се приближава към горните резци Син устнено-зъбна съгласна Вж лабиална съгласна лабиализация делабиализация Срв билабиална съгласна

лексема рус лексема нем Lexeme англ lexeme Обобщена езикова единица която функционира в езика като сбор от морфологичните и фонетични варианти на думата Словоформите на думата се обединяват от общата й семантика Срв фонема морфема

лексика рус лексика англ lexis lexica Съвкупността от словното богатство (речника) на един индивид текст Под лексика се разбира и цялостният лексикален състав на един език Вж лексикология лексикография рус инфикс нем Infix англ infix фр infixe ит infisso Наставка която се поставя вътре в думата понякога в самия корен Вж афикс префикс суфикс

лексикален рус лексический нем lexikalisch англ lexical фр lexical ит lessicale Отнасящ се имащ отношение към лексиката Синоним лексически Вж лексика

лексикография рус лексикография нем Lexikographie англ lexicography фр lexicographie ит lessicografia Наука за съставяне на речници Срв лексикология Вж лексика

лексикология рус лексикология нем Lexikologie англ lexicology фр lexicologie ит lessicologia Дял от езикознанието което изучава думите и фразеологичните единици от гледна точка на тяхното образуване и проникване в езика и от гледна точка на тяхното значение Вж лексика Срв лексикография

ликвидна метатеза рус ликвидная метатеза англ metathesis of liquids Късно праславянско фонологическо изменение при което групите гласните а о е и ликвидните съгласни в групите tart tort tert talt tolt telt ort art elt са си разменяли местата В старобългарски

процесът е бил съпроводен и с удължаване на гласната в редица случаи Например melko gt млѣко korva gt крава borda gt брада berg- gt брѣгъ arb- gt рабъ и робъ Вж метатеза ликвидни съгласни

ликвидни съгласни лат liquida рус плавные согласные нем Liquida англ liquid consonants фр liquide ит liquido Съгласни които се характеризират в акустично отношение с плавен преход към гласните Това е общото наименование на съгласните r и l Синоним плавни съгласни Вж ликвидна метатеза

литота рус литотес нем Litotes англ litotes understatement фр litote ит litote Реторичен троп при който преднамеренно се отслабват (от гр litotes) качествата размери на предметите с цел да се умаловажи тяхното значение към обекта и да се изрази отношение Антоним хипербола

лице лат persona рус лицо нем Person англ person фр personne ит persona Указва на ролята която играе този за когото става дума в изказването или в текста Различават се първо лице който говори от свое име второ лице към когото се обръщат и трето лице за когото говорят

лично местоимение рус личное местоимение нем Personalpronom англ personal pronome фр pronom personnel Местоимение което замества име на лице В старобългарски има форми само за първите две лица Употребата на третоличните форми е била поета от показателните местоимения като някои от тях (тъ та то онъ она оно) са се превърнали в лични местоимения за 3 лице в историята на езика Скланя се по самостоятелна парадигма заедно с възвратното местоимение като формите за дателен и винителен имат кратък и дълъг вариант За склонението на личното местоимение е характерно наличните на форми от различни основи (вж суплетивизъм) Така например формата за 1 л им п ед ч е аꙃъ но за род п е мене Вж възвратно местоимение местоимение

малка носовка стб ѧсъ рус малый юс англ small jus front jus Малката носовка в старобългарски е била предна гласна чието произношение е било на гласна е или широко е с назален елемент (н или м) след нея Образувала се е вследствие на тенденцията към отворена сричка когато след съчетанието на предна гласна (дълги и кратки i и e) с назал (n m ŋ) след тях е следвала съгласна (модел VNC) В глаголицата начертанието на буквата се е състояло от две части като първата е обозначавала оралния елемент а втората mdash назалния сегмент В старобългарския период в кирилицата за обозначението на гласната са се използвали няколко различни начертания от непроменената форма на гръцкото епиграфско А до изписвания които се приближават до формата на глаголическото ѣ Това води до предположението че вероятно в една част от българските говори гласежът на първата част на звука е бил на широка ниска предна гласна Син предна носовка преден юс малък юс Срв голяма носовка носов звук

малък ер стб ерь рус ерь англ front jer Висока кратка предна гласна в старобългарски Произхожда от инд кратко i Син преден ер предна ерова гласна Вж ерове силен ер слаб ер понижаване на еровете изпадане на еровете Срв голям ер

междуметие лат interiectio рус междометие нем Interjektion Ausruf Empfindungswort англ interjection фр interjection ит interiezione Неизменяема част на речта която се употребява

изолирано и се вмъква между останалите части на изречението Чрез се изразяват емоционални отношения и състояния Примери за междуметия в старобългарски са оувъі и горѣ Синоним средореч (Ив Богоров)

мека съгласна рус мягкий согласный нем weicher Konsonant англ lax consonant smooth consonant фр consonne molle ит consonante molle Съгласна която се изговаря с повдигане на средната част на езика към твърдото небце (палатума) Синоним палатална съгласна

местен падеж рус местный падеж локатив нем Lokativ Lokalis англ locative фр locatif ит locativo Основните функции на местния падеж без предлог е била обстоятелствено пояснение за място и време Рядко се срещат случаи на допълнение при глаголите коснѫти сѧ прикоснѫти сѧ при глаголи с представката при- Употребява се при някои глаголи с представка на- належати нападати напасти Местен падеж управляват и глаголите вълежати ꙃаꙃьрѣти обѣсити сѧ опрѣти сѧ потъкнѫти съвъкоупити сѧ съплѣсти Синоним локатив

местоимение лат pronomen рус местоимение нем Pronomen Fuumlrwort англ pronoun фр pronom ит pronome Част на речта която в античните граматики се определя като заместник на името защото съдържа в себе си понятия за лице и предмет Може да се употреби вместо всички имена mdash съществителни прилагателни и числителни Старобългарските местоименна система е много богата Тя се дели на лични и нелични (родови) местоимения Склонението на възвратното местоимение е според парадигмата на личните Родовите местомения се делят на анафорично показателни притежателни въпросителни отрицателни неопределителни обобщително Към местоименията се причисляват т нар думи с местоименна флексия Това са местоименни прилагателни или местоимения-прилагателни като самъ какъ какъв къ какъв ꙗтакъ такъв инакъ инакъв сикъ такъв вьсѣкъ всеки инъ друг единъ Вж лично местоимение възвратно местоимение анафорично местоимение показателно местоимение притежателно местоимение въпросително местоимение отрицателно местоимение неопределително местоимение обобщително местоимение

метатеза рус метатеза перестановка нем Metathesis Umstellung Lautversetzung англ metathesis фр meacutetathegravese ит metatesi Премятане на звуковете в рамките на една сричка или на сричките в рамките на една дума (напр гълтам глътна) Синоним премятане на звуковете Вж ликвидна метатеза

минало време мин прошедшее время нем Vergangenheit англ past tense фр passeacute ит passato Наименование на всички граматически форми на миналите имена Вж аорист имперфект перфект плюсквампефект бъдеще време в миналото

минало деятелно първо причастие В старобългарски се е образувало от инфинитивната или миналата основа на глагола (вж инфинитивна основа) В зависимост от това дали тя е окончавала на гласна или съгласна към нея се е добавял показател за причастието При инфинитивна основа на съгласна той може да се види в косвените падежи като -ъш- а при гласна той е имал обликът -въш- Подобно на сегашното деятелно причасти и тук формите за им п ед м и ср им п се е противопоставял на всички други форми заради липсата на -ъш--въш-

срв несъ давъ моль (м срр импедч) - несъши давъши мольши (жредчимп) Скланя се както съществителните по -jo (за м и срр) -ja (за жр) Различават се кратки и местоименни форми Местоименните или пълните форми се образуват като към кратката форма се добави съответната форма за род число и падеж на анафоричното местоимение В този случай втората част следва склонението на местоимението несъшаего родпедч м и ср р несъшоуемоу (датпедч м и ср р) В развитието на езика още в старобългарски гласната е се уподобява (асимилира) от предходната гласна несѫщаего gt несѫщааго Следходният процес е известен като контракция mdash двете еднакви гласни се свиват в една mdash несѫщаго Този процес повлиява цялата парадигма на сегашното деятелно причастие Вж сегашно деятелно причастие минало деятелно второ сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие причастие анафорично местоимение Синоним минало действително причастие

минало свършено време вж аорист

множествено число рус множественное число нем Plural Mehrzahl англ plural фр pluriel ит plurale Граматическа категория към която се отнасят думи назоваващи множество отделни обекти (съществителни местоимения) и думи които се съгласуват с тях (прилагателни глаголи) Някои съществителни притежават само форми за мн ч (т нар pluralia tantum) Вж единствено число двойствено число число

монофтонг рус монофтонг нем Monophtong англ monophtong фр monophtongue ит monottongo Звук който се състои от тон с еднородно звучане Срв дифтонг Вж монофтонгизация монофтонгизация на дифтонгите

монофтонгизация на дифтонгите рус монофтонгизация дифтонгов англ monophtongization of diphtongs Фонологическата промяна на съчетанието от два съседни звука в един В праславянски съчетанията на гласна със заден (w) или преден (j) глайд са се превърнали в самостоятелни гласни Така например от съчетанието aj се образувал нов звук ѣ от съчетанието aw звукът u Тези промени са се осъществили пред съгласна в средисловието или края на думите Същият принцип на промяна се е осъществил при образуването на носовите гласни Вж монофтонг дифтонг носов звук

монофтонгизация рус монофтонгизация англ monophtongizatio фр monophtongaison Фонологическо изменение при което се образува един фонетичен елемент (монофтонг) Вж монофтонгизация на дифтонгите

мора лат mora рус мора нем More англ mora фр more ит mora Единица за дължина равна на дължината на кратката гласна За дългата гласна се е считало че е равна на две мори Закон за трите мори в старогръцки е било правилото че ударението не трябва да бъде по-далече от третата мора от края на думата Вж сричка ударение

морфема рус морфема нем Formans Formativ англ morpheme фр morphegraveme ит morfema Думата произлиза от гр morphe форма и означава най-малкият елемент на езика който има граматично иили лексикално значение Морфемите могат да носят значения като граматическа категория (род число лице време) лексикално-граматически рязряд (име глагол) могат да

изразяват синтактичните връзки в изречението (подлог допълнение) или да са самостоятелна дума (предлог съюз частица междуметие) Вж афикс инфикс корен основа суфикс морфология Срв фонема лексема

морфология рус морфология нем Wortbildungslehre Formenlehre англ morphology фр morphologie ит morfologia Част от граматиката която изучава по какъв начин думите са съставени от по-малки единици наричани морфеми Срв синтаксис Вж граматика морфема

мъжки род лат masculinum рус мужской род нем maskulinum англ masculine фр masculin ит maschile В старобългарски това е граматически род който обединява същества от мъжки пол заедно с формални завършеци свързани с тази представа характерни за основите на оjo аja кратки i и u и част от консонантните склонения Вж женски род среден род род

надредни знаци рус надстрочные знаки англ supralinear signs Знаци които се поставят над реда и които включват в най-ранния период на славянската писменост знаци за улесняване на четенето поставяни над букви за гласни и знаци за отбелязване на мекостта на съгласни (т нар меглец) Спорно е какво е значението на надредните знаци в Киевските листове Според някои изследователи става въпрос за акцентни знаци Според други това са музикални знаци Със сигурност систематичната употреба на знаци за ударения започва да се проследява едва от 14 век като до края на века се забелязва все по-голямо усложняване на системата им Вж ударение придихание

назализация рус назализация нем Nasalierung англ nasalization фр nasalisation ит nassalizzazione Фонологично изменение (асимилация) при което неносовата (орална) гласна се преръща в назална Антоним деназализация Вж носов звук носовки голяма носовка малка носовка

наклонение рус наклонение нем Modus Diathese англ mood mode фр mode ит modo Отношение на говорещото лице към изказаното от него глаголно действие В зависимост действоето може да бъде представено като реално възможно желателно Вж изявително наклонение повелително наклонение условно наклонение

наречие лат adverbium рус наречие нем Adverbium Umstandswort англ adverb фр adverbe ит avverbio 1 Неизменяема част на речта която обикновено пояснява глагола (вж лат термин) но също така може да се срещне и при прилагателното съществителното и при др наречия То посочва признаци като място време начин количество и степен и др Старобългарските наречия по произход се делят на първични образувани от местоименни основи и образувани от имена Примери за първични наречия са абье веднага тутакси акъі подобно на като едъва едва трудно еще още нъінѣ сега пакъі отново понѣ поне оуже вече Местоименните наречия завършват на -(ъ)де -амо -ѫдоу Като първият е означавал място на действието а последните са означавали движение в определена посока (към и от говорещия) Краят на наречието с -гда е бил специализиран за време Формантите -ли -ль (-лѣ) са изразявали количество и степен като според П Илчев първоначалното значение е било също за време (Дуриданов 1993319) С форманта -ако се образуват местоименни наречия за начин Именните наречия произлизат от

прилагателни и съществителни имена 2 Говор диалект

нарицателно име рус нарицательное имя нем Gattungsname англ common noun фр nom commun ит nome comune Съществително име което назовава цял клас обекти или всеки един от тях по отделно (дървета дърво) Синоним съществително нарицателно име Срв собствено име

небце рус небо нем Gaumen англ palate фр palais ит palato Говорен орган граница между устната и носната кухина Разделя се на твърдо небце (или палатум срв рус твердое небо нем Gaumen англ palate hard palate фр palais dur) и меко небце (срв рус мягкое небо нем Gaumensegel англ velum soft palate фр palais mou voile du palais ит palato molle)

неопределително местоимение Неопределителни са тези местоимения които означават неизвестни неопределени лица предмети количество В старобългарски се образуват като към въпросителното местоимение се добави частицата нѣ нѣкъто нѣкъіи някой нѣчьто нещо Функция на неопределително местоимение изпълняват и съчетания на въпросително местоимение с наречието любо къто любо някой чьто любо нещо речетъ къто любо ще каже някой Във функция на неопределително местоимение може да се употреби и числителното единъ със значение някакъв някой си и пристѫпь единъ отъ книжьникъ и рече емоу По същия начин се употребява и думата етеръ някой някой-си някакъв един и се етеръ пристѫпь рече емоу слѣпьць етеръ сѣдѣаше при пѫти Това местоимение се скланя като просто (кратко) прилагателно Когато неопределителното местоимение е в съчетание с предлог то тогава предлогът стои между частицата и въпросителното местоимение нѣ отъ кого Вж въпросително местоимение местоимение

непреходен глагол непeреходный нетранзитивный нем intransitiv англ intransitive фр intransitif ит intransitivo Глагол който няма свойството да изисква пряко допълнение при който не се съдържа непосредствен преход от изразяване на действие към изразяване на обекта Вж пряко допълнение косвено допълнение сказуемо обект Срв преходен глагол

несвършен вид рус несовершенный вид нем imperfective Aktionsart англ imperfect aspect imperfective aspect atelic aspect фр aspect imperfectif ит aspetto imperfettivo Глаголите от несв в представят глаголното действие в процеса на извършването му без да е доведено до изчерпването му до прекратяването му (Пашов 1989105) В старобългарски най-разпространеният начин за образуване на глаголи от несв в от глаголи от св в е с помощта на суфикса -а- и удължаване на коренната гласна водити - важдати гонити - ганѣти носити - нашати просити - прашати родити - раждати Вж свършен вид вид

несклоняем рус несклоняемый нем indeklinabile indeklinierbar англ indeclinable фр indeacuteclinable ит indeclinabile Дума която не се скланя Несклоняеми са наречията и служебни думи като предлози и съюзи В старобългарски е съществувал малък клас от прилагателни които също не са се скланяли Вж склонение парадигма

низходящ дифтонг рус нисходящий дифтонг нем fallend англ falling фр descendante deacutecroissante ит discendente Дифтонг при който гласната е на първо място а след нея следва глайдът Вж дифтонг монофтонг монофтонгизация на дифтонгите Срв възходящ дифтонг

монофтонг

носов звук рус носовой звук нем Nasenlaut Nasal англ nasal фр nasal ит nasaleltmeta content=OpenOfficeorg 24 (Linux) name=GENERATOR gtЗвук при който произношението включва резонация на носова празнина със задната част на устната кухина От съгласните това са n m и веларните назали (например В старобългарски е имало и най-малко 2 гласни (носовки) които са се произнасяли по този начин Синоним назал назален звук Вж малка носовка голяма носовка

носовки Носовите гласни или носовките в старобългарски са били две голяма и малка Голямата носовка е била задна гласна чиято първа част се произнасяла между а и о и малка носовка чийто първи фонетичен елемент е бил с произношение е или ѣ Произношението на назалния елемент е също варирал в зависимост от съгласната която се е намирала след носовката - n m или веларен назал Носовките са се образували в резултат на процеса на отварянето на сричката когато при съчетанието на гласна назална съгласна и друга съгласна сричковата граница се е премествала след носовия елемент Когато след назалната съгласна е следвала гласна то носовка не се е образувала На това се дължат редувания от типа на начѧти но начьнѫ пѧти но пьнѫ Срв малка носовка голяма носовка Син назални гласни носови гласни

обект рус объект нем Objekt англ object фр objet ит oggetto Част от изречението обозначаваща лице или предмет който е цел на действието Известно е също като допълнение или пряко допълнение Вж допълнение пряко допълнение косвено допълнение Срв субект

обобщително местоимение Местоимението вьсь вьсѣ вьсе има значение цял целият всичкият Първоначално се е скланяло според меката местоименна основа В старобългарски има влияние на твърдото склонение

обстоятелствено пояснение рус обстоятельство Обстоятелственото пояснение показва как и при какви условия става действието Традиционно се разграничават обстоятелства за място време количество и степен причина и цел Поясненията в изречението могат да се изразяват с наречия безпредложни падежни конструкции и съчетания на падежна форма с предлог Синоним обстоятелство обстоятелствени думи

окончание рус окончание нем Endung Flexionsendung англ termination ending фр deacutesinence ит desinenza Подвижна морфема който се присъединява към корена или основата и характеризира думата като лице число време наклонение залог и др Вж афикс корен основа морфема Синоним флексия

омограф рус омограф нем Homogramm англ homograph фр homogramme ит omogramma Думи които се пишат еднакво но се произнасят по различен начин и имат различен произход срв омоним

омоним рус омоним нем Homonym англ homonym фр homonyme ит omonimo Думи еднакви по произношение но различни и независими по значение Срв омограф

омофон рус омофон нем Homophon англ homophone фр homophone ит omofono Различни знаци които се употребяват за обозначение на един и същи звук Срв омограф

ономастика рус ономастика нем Onomastik Namenkunde англ onomastics name-study фр onomastique ит onomastica Общо наименование на всички лингвистични области които изследват имената (от гр onoma) Вж топонимия антропонимия

определение рус определение нем Bestimmtheit англ determination фр deacutetermination ит determinazione Определението пояснява съществителното име или друга част употребена като съществително Определението в старобългарски се изразява с прилагателно име или местоимение съгласувано по род число и падеж със съществителното (съгласувано определение) със съществително име без предлог или с предлог mdash несъгласувано определение Прилагателното име като определение се явява в пълна или кратка форма Съінъ прѣмѫрдръ веселитъ отьца Като сказуемно определение се появява само в кратка форма Чловѣкъ нѣкъіи бѣ богатъ При несъгласуваните определения най-голям дял имат формите с родителен падеж без предлог въ годъ крьста лице отьца моего или с предлог вѣньць отъ камени Срещат се също така форми с дателен падеж (храмъ молитвѣ) и творителен падеж (чловѣкъ нечистомь доухомь) Вж приложение

основа рус основа нем Stamm англ stem фр thegraveme ит tema Част от думата която в инд езици се поставя зад корена Според гръцките граматици тази морфологична единица е основата на която се прикрепя окончанието В съответствие с природата и значението на тези единици те се делят на именни и глаголни основи Вж афикс корен морфема

остро ударение вж акут

отворена сричка рус открытый слог англ open syllable Сричка която завършва на гласна Вж сричка тенденция към отворена сричка

относително местоимение рус относительное местоимение англ relative pronoun фр pronom relatif Относителното местоимение свързва относителната конструкция в изречението или относителна Относителни местоимения в старобългарски са били иже ѣже еже който която което ѣкъже ѣкаже ѣкоже какъвто еликъ елика елико колкото голям колчав Наред с тях функцията на относителни местоимения са могли да изпълняват и въпросителните местоимения къіи кой който и которъіи (котеръіи) който Склонението на иже е същото както и анафоричното местоимение като се е промяняла само частта преди же Местоименията ѣкъже еликъ се скланя по типа на показателните местоимения тъ та то Вж анафорично местоимение въпросително местоимение местоимение

отрицание рус отрицание нем Negation Verneinung англ negation фр neacutegation ит negazione Израз който е предназначен да констатира че даден предмет или събитие не съществуват или не са това за което се говори

отрицателно местоимение Отрицателните местоимения в старобългарски се образуват от въпросителните като пред тях се добавя отрицателната частица ни къто gt никъто чьто gt

ничьто Много често след формата се добавя усилителната частица же ничьтоже никътоже никъїиже Скланят се по същия начин както въпросителните местоимения Ако се употребят в съчетание с предлог то предложната форма се поставя между отрицателната частица ни и въпросителното местоимение н никакоже не врѣди его ни при чесомьже Вж въпросително местоимение местоимение

падеж рус падеж нем Fall Kasus англ case фр cas ит caso Падеж се нарича отношението в което бива поставена известна склоняема дума спрямо глагола или спрямо друга дума в изречението (Бончев 195218) следователно това е морфологическа словоизменителна категория при имената Основни значения на падежите са субектно обектно и определително Всеки падеж има своя система от значения които се проявяват с или без предлози Такива са значения като пряко допълнение обстоятелствено пояснение принадлежност движение определение Падежите в старобългарски са именителен родителен дателен винителен творителен местен и звателен Падежите се делят на преки падежни форми (пряк падеж gr orthe ptosis лат casus rectus) и косвени форми (косвен падеж гр plagiai лат obliqui) Формите на винителния падеж също се счита в някои граматики за пряк тъй като има функция на пряко допълнение Звателният падеж когато формата му е еднаква с именителната също се причислява към преките форми

палатализация стб липсва стгр липсва рус палатализация нем Palatalisierung англ palatalization фр palatalisation ит palatalizzazione Изменение при което езикът се придвижва към твърдото небце Понякога под палатализация се разбира смегчаването на съгласните Праславянските палатализации се делят на три вида палатализация на веларите палатализация на денталите и палатализация на лабиалите Палатализацията на веларите се е извършвала на три пъти които са известни като първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите и трета палатализация на веларите (Прогресивна палатализация) Първите две са регресивни палатализации (вж регресивно фонологическо изменение) а третата е прогресивна палатализация (вж прогресивно фонологическо изменение) Вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите прогресивна палатализация палатализация на денталите палатализация на лабиалите йотация Срв тенденция към палаталност

парадигма рус парадигма нем Paradigma англ paradigm фр paradigme ит paradigma Таблица на изменението на формите на една дума например склонението при имената спрежението при глагола Вж склонение спрежение вокална основа консонантна основа

паратаксис рус паратаксис нем Parataxe Beiordnung Nebenordnung англ paratax фр parataxe ит paratassi Отношение на две изречения при което няма подчинение на едното на другото Срв хипотаксис

пароним рус пароним нем Paronym англ paronym фр paronyme ит paronimo Думи близки по звуков състав но с различно лексикално значение Най-популярно е определението че това са еднокоренни думи от една и съща част на речта които имат различно значение При другото по-широко определение се счита че това могат да бъдат разнокоренни генетично несвързани думи от различен произход които имат само външно звуково сходство

пауза рус пауза нем Pause Pausa Ruhepunkt англ pause фр pause ит pausa Прекъсване на звучането в речта или в музикалното произведение

перфект рус перфект нем Perfektum Perfekt англ perfect фр parfait ит perfetto Перфектът е глаголно време което означава състояние в момента на говорене в резултат на извършено в миналото действие Старобългарският перфект се образува от сегашното форми на спомагателния глагол бъіти (есмь еси естъ и тн) и миналото деятелно второ (елово) причастие на спрягаемия глагол далъ есмь Еловото причастие се изменя по род и число а спомагателният глагол - по лице и число Синоним минало неопределено време Вж минало деятелно причастие спомагателен глагол

плюсквамперфект рус плюсквамперфект давнопрошедшее время нем Plusquamperfektum англ pluperfect фр plus-que-parfait ит piuccheperfetto Глаголно време изразяващо действие или състояние в миналото предшестващо друго минало действие Подобно на перфекта и тук е важен резултатът от действието Вондрак го нарича перфект пренесен в миналото (Vondrak 1908 279 срв Добрев 1993 300) В старобългарски се образува от имперфектната форма на глагола бъіти (бѣахъ бѣаше и тн) в съчетание с минало деятелно второ (елово) причастие бѣахъ далъ Вж спомагателен глагол минало деятелно причастие Синоним минало предварително време отдавна минало време

повелително наклонение рус повелительное наклонение императив нем Imperativ англ imperative фр impeacuteratif ит imperativo Наклонение което изразява заповед молба забрана В старобългарски формите са се образували от сегашната основа на глагола В 1 и 2 спрежение в ед ч формите са окончавали на -и а в мн и дв ч показателят за наклонението е бил -ѣ- (2 л ед ч бери но 2 л мн ч берѣта 2 л дв ч берѣта) При 3 и 4 спрежение във всички форми наклонението последователно се е образувало с -и- (2 л ед ч носи 2 л дв ч носите 2 л дв ч носита) Спомагателният глагол бъіти е образувал повелително наклонение от формата бѫ- бѫди (2 л ед ч) Иначе се е формите са се променяли както при глаголите от 1 спрежение Старобългарските показатели за наклонението -и- и -ѣ- са от дифтонгичен произход и са променяли предходната съгласна според правилата на втора регресивна палатализация срв мощи могѫ можеши но моꙃи (2 л едч) При глаголите с коренна гласна е в повелително наклонение тя се е променяла в ь рещи рекѫ речеши но в 2 л ед ч повел накл рьци Вж условно наклонение изявително наклонение наклонение втора регресивна палатализация Синоним заповедно наклонение императив

подлог рус подлежащее субъект нем Subjekt Satzgegenstand англ subject фр sujet ит soggetto Име на глаголното лице в изречението Подлогът се поставя в именителен падеж Синоним субект

подчинено изречение рус подчиненное предложение придаточное предложение нем Nebenzatz англ subordinate clause Изречение в състава на сложното което пояснява някоя негова част и се намира в подчинителна връзка спрямо него Вж хипотаксис главно изречение

подчинителен съюз рус подчинительный союз нем unterordnende Konjunktion англ

subordinating conjunction фр conjonction de subordination ит congiunzione subordinativa Изразява отношението на зависимост между двете части на сложното изречение В старобългарски според вида на подчиненото изречение се разделят на изяснителни и обстоятелствени Изяснителните съюзи въвеждат субстантивни подчинени изречения а обстоятелствените - адвербиални подчинени изречения Изяснителни съюзи в старобългарски са ко(же) акъі(же) да ко да ꙗ ꙗеда Обстоятелствените съюзи се разделят подобно на поясненията (вж обстоятелствено пояснение) на 6 групи за време за причина за следствие за цел за условие и за отстъпване (Дуриданов 1993 333) Вж съюз съчинителен съюз

показателно местоимение рус указательное местоимение англ demonstrative pronoun фр pronom deacutemonstratif С показателните местоимения се сочат предмети явления и техните качества Те притежават форми за род число и падеж Старобългарските показателни местоимения са тъ та то онъ она оно сь си се овъ ова ово Показателните местоимения изразяват степента на отдалеченост спрямо някой предмет или лице формите с тъ се употребяват за общо посочване с онъ онзи се означава отдалеченост а със сь този тук се посочва близост Местоимението овъ се употребява само при изброяване и противопоставяне Местоимението сь си се се скланя по меката местоименна основа а другите mdash по твърдата Показaтелните местоимения поемат функцията и на третоличното местоимение в старобългарски като създават една нова форма за трето лице в българския език Вж анафорично местоимение местоимение

полисемия рус полисемия многозначност нем Polysemie Vielwertigkeit англ polysemy Способността на думите да притежават и придобиват повече от едно значение Синоним многозначност

полисиндетон гр πολυσύνδετον лат acervatio iuncta рус полисиндетон полисиндетическая связь многосоюзное словосочетание нем Polysyndeton англ polysyndeton фр Polysyndegravete Прекомерна употреба на съюзи което обикновено води до забавяне на ритъма Лаусберг (1960 345) изтъква че полисиндетонът се реализира както чрез повтаряне на един и същи съюз така и като вариращо натрупване на отделни съюзи Той смята че при полисиндетон се използват само съчинителни съюзи но не изяснява как класифицира поредици от фрази въведени с подчинителни Не е изяснена и някаква принципна отлика с анафората Изглежда обаче че симетрията не е същностна черта на полисиндетона както е при анафората того бѡ влддку и гда и црда вѣдеть прѣнеисчътнаа ѻна мнѡжьства ликове же архаггдльсцїи такожде херувıми и серафими начела и госпддства и власти же и прѣстоли и силы нъ и въсе въсѣх стдых съслѡвїе(ПКЕ Вл Гр 424r Кал 103) Антоним асиндетон

полугласна Вж глайд

понижаване на еровете рус понижение редуцированных прояснение редуцированных англ lowering of jers Еровете в силна позиция са понижили своя гласеж пред другите ерови гласни По своята същност този процес е дисимилация по признака височина Резултатите от него в отделните говори на българската езикова територия са били различни в повечето случаи се наблюдава преход на ь в е и на ъ в о В някои диалекти гласежът се е изравнил в средна гласна ъ

В суфиксите промяната ъ gt о е засегнала цялото езиково землище докато едва в една част (главно югозападната) тази промяна е обхванала и коренната сричка (срв дъждь gt дождь) Понижаването на гласните е предхождало процеса на изпадането на еровете Терминът изясняване на еровете е неточен тъй като той почива на стара разпредялба на звуците на тъмни и светли (ясни) която няма фонетично основание Синоним изясняване на еровете Вж ерове слаб ер силен ер преглас на еровете Срв изпадане на еровете

правопис рус орфография правописание нем Orthographie Rechtschreibung англ orthography Сбор от правила за употреба на графемите Среновековните правописни са били налагани в голяма степен от местни скриптории особено в началния период на писмеността При описанието на ръкописите важните характеристики са употребата на носовки (юсове) употреба на ерове употреба на букви за йотувани гласни В пространното описание могат да намерат място и употребата на останалите букви както и правописните правила при думите от чужд произход В описанието на правописа роля играе последователността от спазване на различни правила например прокарването на етимологически правилна употреба на еровете В зависимост от определени признаци се разграничват юсов от безюсов правопис правопис с един или два ера и тн В някои случаи правописът носи наименованието си от някое място например рашки правопис ресавски правопис Термини като рашка редакция следва да се избягват доколкото редакция се съотнася с историята на текста и не е пряко свързана с езиковия произход или правописните норми Синоним ортография

праславянски език Единният предписмен език на всички славяни Неговата рекострукция се извършва въз основа на данните при сравнението на всички славянски езици с останалите индоевропейски езици и диалекти Синоним протославянски славянски език основа

превъзходна степен рус превозходная степень нем Superlativ англ superlative фр superlatif ит superlativo Сравнение с помощта на две степени Сравнение на признака на един предмет със степента на признака при най-малко други два предмета (Пашов 198976) В старобългарски липсват морфологически средства за изразяване на превъзходната степен Вж сравнителна степен степен на сравнение

преглас на гласните рус перегласовка гласных англ fronting of back vowels Праславянска регресивна асимилация при която задните гласни се променят в предни под влияние на предходната палатална съгласна или глайд j Вж преглас асимилация дисимилация тенденция към отворена сричка задна гласна предна гласна

преглас на еровете рус перегласовка редуцированных англ mutation of jers Фонологично изменение (асимилация) по признака предност Съгласно тази промяна големият ер преминава в малък пред срички с предна гласна а малкият преминава в голям пред срички със задна гласна Например тьма gt тъма вьдова gt въдова дъбрь gt дьбрь въпль gt вьпль Вж ерове голям ер малък ер понижаване на еровете изпадане на еровете Срв преглас преглас на гласните

преглас рус перегласовка метафония нем Umlaut англ mutation фр meacutetaphonie ит metafonia Изменение на тембъра на гласната под влияние на съседния звук Вид асимилация или

дисимилация Вж преглас на гласните асимилация дисимилация

преден глайд рус передний глайд и неслоговое англ front glide Глайд който се учленява с предната част на езика Предният глайд се обозначава с j или с i с дъгичка под него Синоним предна полугласна несричкотворно и Вж глайд Срв заден глайд

предлог рус предлог нем Praumlposition Vorwort англ preposition фр preacuteposition ит preposizione Неизменяема част на речта която съединява имената с другите думи в изречението За разлика от съюзите които свързват синтактични цялости предлозите съединяват лексико-граматически единици При предлозите винаги има двустранни отношения от една страна с глаголните форми а от друга страна с името живѫ lt въ gt градѣ Граматическото и лексикално значение на глагола определя в случая и падежната форма на името но чрез посредничеството на предлога В този случай формата е в местен падеж Вж задлог падеж Предлози които се съгласуват с един падеж Родителен падежбез(ъ) прѣдастъ его безъ народа близъ приде близъ свѧтааго приближишѧ сѧ близъ рѣкы вънъ вънѣ извънъ изиде вънъ града вънѣ града прѣбываите повелѣ извънъ града того посѣщи выше выше презвутера сѣщи выше закона быти далече имѣаше село вънѣ града недалече града до доидошѧ до цръкъве до бедроу закопанъ из(ъ) влѣкош ѧ вънъ изъ клѣти изъ давъна изъ пръва около стоѧтъ около цръкъве въскраи (lt възъ краи) сѣде въскраи цръкъве кромѣ (извън без) кромѣ тѣла естъ ты единъ еси кромѣ грѣха окрьстъ (около) повелѣ емоу ходити окрьстъ монастырлѣ окрѫгъ (около) сѣдѣахоу окрѫгъ его въ мѣсто въ мѣсто сего старьца приходитъ отъ да не отълѫчимъ сѧ отъ тебе градъ възмѧте сѧ отъ страха прѣжде прѣжде зимы прити прѣжде того часа развѣ (извън освен) аще въ тѣлѣ аще развѣ тѣлѣ не вѣмь свѣнле отъведе паоула свѣне сѫдилища оу прѣбыстъ оу него годъ малъ проси оу отьца Винителен падежвъзъ възъ бръдо потече низъ низъ стѣнѫ падошѧ объ живѣаше объ онѫ странѫ доунава тоу объ нощь прѣбыстъ сквозѣ придохомъ сквозѣ огнль и водѫ Дателен падежкъ събьрашѧ сѧ къ нлемоу вѣроуѭ къ господоу противѫ изидѫ противѫ исоусови чьто противѫ семоу рекѫтъ Местен падежпри при морли галилеисцѣемь видѣ дъва брата падѫ при пѫти Предлози които се съгласуват с два падежа Родителен и творителен падежсъ а) (отдалечаване от предмета) съшьдъ съ небесе съпаде коумиръ съ мѣста своего (време) съ вечера въста (начин) съ полоу мрьтвъ б) (задружност съвместност) идетъ съ народомь многомь Винителен и родителен падежврьхоу винителен падеж само при глаголи за движение иначе родителен постави и врьхоу прѣстолъ свои срв градъ врьхоу горы стояше Винителен и местен падежВинителен падеж се употребява при глаголи за движение а местен ndash при останалите въ а) посадити въ тьмьницѫ въ подъградие доиде б) ѫтрь въ домоу обрѣте сѧ на а) похоть воюетъ на доухъ на гробъ прѣидошѧ б) на ономь свѣтѣ бѫдетъ сѣдиши на трапезѣ слъньце быстъ на заходѣ на молитвѣ станевѣ на оумѣ бѣаше емоу о (о) а) прѣтъкнѫ ногѫ о камень сѣде о деснѫѭ отьца б) чьто се слышѫ о тебѣ не о хлѣбѣ единомь живъ бѫдетъ чловѣкъ Винителен и творителен падежнадъ а) голѫбь полетѣ надъ главѫ иосифовѫ б) облачьць малъ яви сѧ надъ народомь подъ а) въниде подъ покровъ заиде слъньце подъ землѭ подъ вечеръ заклѧ сѧ б) пьси подъ трапезоѭ ядѧтъ прѣдъ а) въведошѧ прѣдъ цѣсарлѣ б) съгрѣшихъ прѣдъ тобоѭ Предлози които се съгласуват с три падежа Винителен родителен и творителенза а) за вратъ похвати и б) (заради) жена за чѧдъ молѧщи (време) за оутра въста за

вечера в) (зад след) иди за мъноѭ сотоно междоу междю а) приде на море междоу прѣдѣлы декапольскыѧ б) междоу двою морю чрьнааго и бѣлааго в) колико растоѧтъ междоу собоѭ

предна гласна рус передний гласный гласный переднего ряда светлый гласный англ front vowel bright vowel Гласна която се образува в предната част на устната кухина Предни гласни в старобългарски са били и ь ю е ѣ ѧ Синоним (остар) светла гласна Вж гласна Срв задна гласна

префикс рус префикс приставка нем Praumlfix англ prefix фр preacutefixe ит prefisso Афикс който се добавя в началото на думата за да бъде променено нейното значение Вж афикс инфикс суфикс основа морфема gtморфема Синоним представка

преходен глагол рус переходный глагол нем transitiv англ transitive verb фр transitif ит transitivo Глагол който приема пряко допълнение Древните граматици са разглеждали този вид глаголи като съдържащи преход от субекта към обекта без помощта на предлог Вж пряко допълнение сказуемо

придихание лат spiritus рус придыхание лат spiritus нем Spiritus англ breathing Обозначение на характера на вдишването при произнасянето на началната гласна в думата на гръцки По отношение на славянските средновековни текстове са възприети термините spiritus lenis (слабо придихание рус тонкое придыхание нем Spiritus lenis англ smooth breathing фр esprit doux ит spirito lene) и spirutus asper (силно придихание рус густое придыхание нем Spiritus asper англ rough breathing фр esprit dur ит spirito lene) За славянските текстове те обаче се използват главно като знаци за четене и не са имали фонетична стойност

прилагателно име рус прилагательное имя нем Adjektiv EIgenshaftswort англ adjective Част на речта която означава качество свойство или белег на нещата Делят се традиционно на качествени притежателни и относителни Качествените прилагателни изтъкват качеството на предмета пьстръ стоудьнъ младъ Притежателните означават принадлежността отьчь братовъ Относителните показват различните белези на предмета относно до веществото от което е направен произхода му времето и предназначението му Прилагателното може да бъде субстантивирано ако в изречението то заема функцията на съществителното Старобългарските прилагателни притежават род число падеж и се скланят Прилагателните са имали две форми кратка (неопределена) и пълна (определена или местоименна) Кратките прилагателни се скланят като съществителни по -о (jo) за м и ср р или по -а(jа) основи за жр Местоименните прилагателни се скланят като родовите местоимения по меките основи Качествените прилагателни в старобългарски притежават сравнителна степен но не е развита превъзходната степен Сравнителната степен се е образувала по два начина Кратките форми на сравнителната степен са се образували с наставка -jьs (за жр) и -jes (за мр) В жр към наставката се е прибавяло окончанието -и за имп ед ч и формите съответно са били дражьши (жр) дражь (мр) и драже (срр) Дългата форма се е образувала със същата наставка но тя се е прибавяла към разширената с ѣ основа Крайното s от наставката е изпадало и формите са гласяли добрѣиши (жр) добрѣи (мр) и добрѣе (срр) ltpgt

приложение рус приложение аппозиция нем Apposition англ apposition фр apposition ит apposizione Определение което е съществително съгласувано по падеж с името към което се отнася Павелъ рабъ божии апостолъ исоусъ христосъ Вж определение Синоним апозиция

притежателно местоимение рус притежательное местоимение Притежателното местоимение означава принадлежност Старобългарските притежателни местоимения са мои моѣ мое твои твоѣ твое свои своѣ свое нашь наша наше вашь ваша ваше Те се скланят като анафоричното - по меките местоименни основи Вж местоимение анафорично местоимение

причастие лат participium рус причастие нем Partizip Participium англ participle фр participe ит participio Част на речта която античните граматици считали за причастна както към категорията на имената (защото се скланя) така и към категорията на глагола защото се образува от него и може да изразява време и залог В старобългарски съществуват три деятелни (сегашно минало 1 и 2) и две страдателни (сегашно и минало) причастия Вж сегашно деятелно причастие минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие елово причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие

прогресивна палатализация рус прогрессивная палатализация англ Progressive palatalization Наричана традиционно Трета палатализация (бълг) Третья палатализация (рус) Third Palatalization (англ) За разлика от другите две палатализации на веларите (вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите) при тази посоката на изменение е прогресивно (вж прогресивно фонологическо изменение) те предният фонологически елемент влияе върху следходния В този случай е доказано че въздействие се оказва от предходната гласна дълго или кратко i върху веларните съгласни k и g Спорно е дали в този процес е участвала съгласната x Между гласната и съгласната е могло да има назален елемент който впоследствие е образувал една единна част от предходната гласна и двете заедно са се превърнали в малка носовка За да се осъществи изменението след веларните съгласни е трябвало да се намират дълги или кратки гласни o или a Резултатите от прогресивната палатализация са съвпаднали с тези от втората регресивна те k gt c a g gt ꙃ (ꙃ) Синоним трета палатализация 3 палатализация III палатализация Срв палатализация

прогресивно изменение рус прогрессивное изменение англ progressive change progressive phonological change Фонологична промяна при която предходният в изговора звук влияе върху следходния Синоним прогресивно фонологическо изменение прогресивна промяна Антоним регресивно изменение

прозодия рус просодия нем Prosodie англ prosody фр prosodie ит prosodia Общото наименование на особеностите на речта и стиха свързани с метрика като дължина и количество ударение и интонация В системата на византийската прозодия са известни десет прозодични знака които се делят на 4 групи 1 тонове 2 времена 3 придихания 4 стъпки Вж ударение

протеза рус протеза надставка нем Prothese Vorschlag англ prothesis фр prothegravese ит prostesi Вмъкване на звук в началото на думата От праславянски е известна протезата на глайдовете j и

w в началото на думата Срв случаи като въдица въглен вътък вътре въже възел както и пояепентезавата на j в случаи като гнѧ ѩзъікъ и др Срв епентеза метатеза ꙗ

пряко допълнение рус прямое дополнение нем naumlheres Objekt direkt Objekt англ direct object фр compleacutement direct ит oggeto diretto Допълнение което съседства непосредствено и задължително при глаголната форма Прякото допълнение в старобългарски зависи от семантиката на преходните глаголи и се изразява с винителен родителен и творителен падеж Най-много са формите с винителен падеж който е основният падеж на прякото допълнение в старобългарски С родителен падеж прякото допълнение се употребява 1 при отрицание (с частиците не и ни) 2 при значение на част от цялото при глаголите сти пити приѧти 3 при ꙗодушевени съществителни вместо винителната форма При супин формата за родителен падеж е по-архаичната отколкото по-новите случаи с винителен Пряко допълнение в родителен падеж имат глаголите алкати въкоусити жьдати жѧдати искати слоушати съмотрити трѣбовати ча ти Творителен падеж за пряко допълнение се употребява при глаголите власти съвласти ꙗобладати четврьтовластьвовати видите къто вами съвладетъ Особен случай на допълнение е и творителната форма в страдателни конструкции Вж допълнение косвено допълнение части на изречението

пунктуация рус пунктуация нем Interpunktion Satzzeichensetzung англ punctuation фр ponctuation ит interpunzione Графически знаци в реда употребявани за разграничение на различните изреченски или ритмични елементи В най-ранния период са се разграничавали знаци в текста знаци за край на текста знаци за глоси в полето От знаците в текста най-често срещани са средната точка и двуеточието които са се употребявали с една функция - разграничаване на изреченска или ритмична цялост От занците за край на текста най-често се срещат различни варианти на схематизиран кръст с допълнителни украшения Към знаците за край на текста принадлежат и знаците за запълване на реда които са често по същия начин и са изпълнявали подобна функция Знаците за глоси в полето са обикновено същите както в текста Един и същи знак в реда или над него е отбелязвал мястото на допълнението а същият знак в полето е бележел началото на допълнението

първа палатализация на веларите рус первая веларная палатализация нем Erste Velar Palataliesirung англ First Velar Palatalization Наричана още първа регресивна палатализация на веларите Регресивна промяна по признака предност в праславянски която обхваща веларните съгласни k g x когато те се намират пред преден фонетичен елемент (предни гласни или преден глайд j) Резултатът от изменението е че k gt ч g gt ж а x gt ш В някои учебници изменението пред j е представено като йотация но рефлексите на изменението са същите както и при веларните съгласни когато те се намират пред предни гласни Може да се предполага че механизмът на въздействието и времето на възникване на промяната са същите

регресивно изменение рус регрессивное изменение регрессивное фонологическое изменение англ regressive change regressive phonological change Фонологическо изменение (промяна) при което следходният фонологически елемент влияе върху предходния Синоним регресивно фонологическо изменение регресивна промяна Антоним прогресивно изменение

редукция рус редукция нем Reduktion англ reduction фр reacuteduction ит riduzione Редукцията е фонологическо изменение на невисоките неударени гласни което се изразява в техния повишен гласеж Така неударено е gt и о gt у а gt ъ Поради тази причина е неправилно да се смята че големият и малък ер са били редуцирани тъй като техните промени се дължат не на ролята на ударението а са убословени от самия им характер на високи и кратки гласни В най-ранния период на славянската писменост примерите за редукция на гласни са неясни Приема се че старобългарския период отразява преход между противопоставянето между дългите и кратките гласни и следходния период при който като релевантен признак се появява ударението Затова примерите за редукция се срещат в по-ново време

редупликация рус редупликация повтор удвоение нем Reduplikation Verdoppelung Reduplizierung фр redoublement ит raddoppiamento Пълно или частично преднамерено повторение на корена основата или цялата дума при образуването на нови думи или изрази

реч 1 рус речь нем Rede англ speech discourse фр discours ит discorso 2 рус речь нем Rede das Sprechen англ speech фр parole ит parole 1 Звуковата проява на езика 2 Речева дейност в устна или писмена форма

рима рус рифма нем Reim англ rhyme фр rime ит rima Разположение на еднакви или подобни звукове в края на съседни или отделени една от друга думи които образуват ритмическо цяло

ритъм ритм Rhythmus Takt Sprechtakt rhythm

род рус род нем Genus англ gender фр genre ит genere Граматическа категория основана върху идеята че съществителните прилагателните и родовите местоимения могат да се разграничават въз основа на естествения пол (мъжки и женски род) или на безразличието спрямо тази подялба (среден род) В старобългарски и в български език принадлежността към даден род се определя от формалния завършек при съществителните и прилагателните

родителен падеж рус родительный падеж генетив нем Genetiv англ genetive фр geacutenitif ит genetivo Родителният падеж в старобългарски и в славянските езици съчетава най-разнообразни значения Той наследява и всички значения на индоевропейския аблатив Обикновено за илюстрация на значенията неговите функции се делят на две големи групи приименен родителен и приглаголен родителен падеж 1 Приименен родителен а) използва се определение (притежание субект на действието за количество за качество след субстантивирани местоимения и числителни от 1 до 4 с предлога отъ) Родителният определителен се поставя като определение при друго име за да определи качеството му (произход характер възраст материал) Чловѣкъ нѣкъіи добра рода б) като именно сказуемно определние велика рода естъ в) при прилагателни означаващи отстраняване лишаване г) допълнение при прилагателните плънъ исплънъ достоинъ Въі плънъі есте благости исплънени всѣкого раꙃоума д) след междуметията о оле о прѣмѫдръіихъ сѫдебъ твоихъ е) 2 Приглаголен родителен а) субект на безлични конструкции (с отрицат форми на бъіти) б) допълнение при глаголи с отрицание или съпътствани с отрицателна частица не приѧтъ оученьѣ в) при супина на преходни глаголи г)

при глаголи със значение на отделяне предвижване в пространството бѣгати отъстоѣти иꙃлаꙃити отъстѫпити (често с представките иꙃ отъоу) които изискват допълнение с въпроса от кого от що д) глаголи означаващи отстраняване освобождаване избавяне е) при глаголи които изразяват различни чувства чаѣти жѧждати хотѣти желати просити послоушати плакати сѧ просити искати оубоѣти сѧ плакати сѧ гнѫшати сѧ оустрашати сѧ оужасати сѧ ж) глаголи и прилагателни със значение на докосване допир връзка з) В родителен падеж е второто допълнение (освен винителното) глаголите напитати наплънити сподоблѣти Наплъните съсѫдъі вашѧ пшеницъі 3) родителен за обстоятелствено пояснение а) отношение и ограничение сравнителна степен на прилагателните б) родителен за време Се бѫдетъ сеѧ нощи Синоним генетив

родителен самостоятелен падеж лат genetivus absolutus Конструкцията е калка на гръцката конструкция и представена от старобългарските паметници само в Супрасълския сборник Състои се от име в родителен падеж и съгласувано с него причастие Има същото значение както дателен самостоятелен mdash на обстоятелствено изречение за време условие причина Вж абсолютна конструкция дателен самостоятелен падеж Синоним родителен самостоятелен

ротацизъм ротацизм Rhotazismus rhotacism

сандхи рус сандхи нем Sandhi От санскрит връзка съединение Термин от индийската граматика за асимилационни промени които възникват на междусловната граница Вж асимилация

свърхкратка гласна Вж ерове

свършен вид рус совершенный вид перфективный вид нем perfektive Aktionsart англ perfect aspect perfective aspect complete aspect telic aspect фр aspect perfectif ит aspetto perfettivo Глаголът от свършен вид представя действието като цяло mdash заедно с началото му извършването му и края му без обаче да се мисли поотделно за тези съставки (Пашов 1989105) Първичните глаголи от св в в старобългарски не съдържат наставката -а- в инфинитивната си форма срв минѫти минѫ (св в) но миновати миноуѭ (несв в) Синоним свършен вид на глагола

сегашно време рус настоящее время презенс нем Praumlsens англ present tense фр preacutesent ит presente Граматически форми които изразяват процес извършващ се едновременно с процеса на говорене В старобългарски това време се образува от сегашната основа на глагола Вж сегашна основа

сегашно деятелно причастие В старобългарски се е образувало от сегашната основа на глагола В м ср р ед ч в 1 и 2 спр е окончавало на -ъі а в 3 и 4 mdash на ѧ Разликата между 3 и 4 спрежение е била че в третото гласната в суфикса е била в косвените падежи ѫ с предходна мекост или ѭ докато при 4 навсякъде е била само ѧ От друга страна им п ед м и ср им п се е противопоставял на всички други форми заради липсата на -щ- срв несъі даѧ молѧ (м срр импедч) - несѫщи даѭщи молѧщи (жредчимп) Скланя се както съществителните по -jo (за м и срр) -ja (за жр) Различават се кратки и местоименни форми Местоименните или пълните форми се образуват като към кратката форма се добави съответната форма за род число

и падеж на анафоричното местоимение напр несъіи даѧи молѧи В този случай втората част следва склонението на местоимението несѫщаего (родпедч м и ср р) несѫщоуемоу (датпедч м и ср р) В развитието на езика още в старобългарски гласната е се уподобява (асимилира) от предходната гласна несѫщаего gt несѫщааго Следходният процес е известен като контракция mdash двете еднакви гласни се свиват в една mdash несѫщаго Този процес повлиява цялата парадигма на сегашното деятелно причастие Вж минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие причастие анафорично местоимение Синоним сегашно действително причастие

сема рус сема фр segraveme Най-малкият смислов компонент в семантиката на думата

семантика рус семантика нем Semantik Bedeutungslehre англ semantics фр seacutemantique ит semantica 1 Лингвистична дисциплина която се занимава със значението на езиковите единици Дели се традиционно на лексикална и граматична семантика 2 Теория за знаковото учение като част от семасиологията

сигматичен аорист рус сигматический аорист англ sigmatic aorist Аорист който в славянските езици се образува с помощта на съгласната s добавена към инфинитивната основа В по-голяма част от случаите още в праславянски тази съгласна се е изменила в -х- Вж аорист

сигматичен рус сигматический нем sigmatisch англ sigmatic фр sigmatique ит sigmatico Граматично образувание с помощта на афикса -s- (от гр сигма) Вж сигматичен аорист

силен ер рус сильный редуцированный сильная позиция редуцированных англ strong jer strong position of jers Ер в силна позиция или силен ер означава че в това обкръжение гласната ще понижи своя гласеж Силна позиция за еровете е била пред друга ерова гласна и под ударение Синоним силна позиция на еровете Вж ерове голям ер малък ер изпадане на еровете понижаване на еровете преглас на еровете Срв слаб ер

синоним рус синоним нем Synonym Gleichbedeutend англ synonym фр synomyme it sinonimо Дума или израз равни или сходни в своето значение с друга дума или израз Срв антоним

синонимия рус синонимия нем Synonymie англ synonymy фр synonymie ит sinonimia Семантично явление при което основните значения на езиковите единици (думи морфеми изрази категории) съвпадат или са близки Вж синоним

синтагма рус синтагма нем Syntagme фр syntagme 1 Група от думи в изречението обединена смислово и ритмически 2 Сборник от статии и слова Вж фраза Синтагма

синтаксис рус синтаксис нем Syntax Satzlehre англ syntax фр syntax ит sintassi Лингвистична дисциплина която изучава отношенията на думите и формите в изречението и начините за тяхното свързване в единно цяло

сказуемо рус сказуемое нем Praumldikat англ predicate фр preacutedicat ит predicato Личният глагол в изречението В старобългарски се съласува с подлога по лице и число а в някои случаи и по

род Рѫцѣ твои сътвористѣ мѧ и съꙃдастѣ мѧ Синоним предикат

склонение рус склонение нем Deklination англ declension фр deacuteclinaison ит declinazione Система на словоизменение на именните форми Склонението зависи от основата на името Старобългарските съществителни различават 9 различни склонения Причастията и прилагателните се скланят по образеца на съществителните а при местоименията се разграничават склоненията на личното и възвратното местоимение от склоненията на родовите форми Вж вокална основа консонантна основа парадигма

слаб ер рус слабый редуцированный англ weak jer jer in weak position Ер който се намира в слаба позиция се нарича слаб ер Слаба позиция за еровете е прието да се назовава сричката във фонетичната дума където след еровата гласна не следва друга ер в края на думата преди сричка с друга гласна и когато върху еровата гласна не пада ударението В тези позиции във всички славянски езици се извършва процес известен като изпадане на еровете Синоним ер в слаба позиция Вж ерове голям ер малък ер преглас на еровете понижаване на еровете Срв силен ер

словоизменение рус словоизменение флексия нем Flexion англ flection inflexion accidence фр flexion ит flessione Процес при който към думата се добавят окончания Те изразяват граматични категории и отношения Вж афикс окончание парадигма

словообразуване рус словосложение нем Zusammensetzung англ composition фр composition ит composizione Образуване на нови думи от изходна форма или дума (мотивираща форма мотивираща дума) с помощта най-често на афикси Срв словоизменение

словоред рус порядок слов нем Wortstellung Wortfolge англ word-order фр ordre des mots ит ordine delle parole Ред на думите в изречението Различното разположение може да има синтактично семантично и експресивно значение

сложна дума рус сложное слово композита нем Kompositum zusammengesetztes Wort англ compound фр composeacute ит composto Съединението на най-малко две думи в една нова се нарича сложна дума

служебна дума рус служебное слово нем Nebenwort англ subsidiary word accessory word фр mot accessoire ит parola accessoria Служебните думи означават отношения между частите на самостойните думи Те биват предлози частици и съюзи Синоним несамостойна дума

смегчаване рус смягчение нем Mouillierung Erweichung англ softening фр mouillement mouillure ит palatalizzazione Процес на образуване на съгласни с помощта на повдигане на средната част на езика към твърдото небце (палатум)

собствено име рус собственное имя нем Eigenname англ proper name фр nom propre ит nome proprio Съществително което назовава отделен единичен предмет Синоним съществително собствено име Вж нарицателно име

спомагателен глагол рус вспомагательный глагол нем Hilfsverbum англ auxiliary verb фр

verbe auxiliaire ит verbo ausiliare Глагол който служи за образуване на други сложни глаголни форми например времена и наклонения С старобългарски спомагателни глаголи са например бъіти имѣти и хотѣти

спрежение лат cojugatio рус спряжение нем Konjugation Abwandlung англ conjugation фр conjugaison ит coniugazione Групиране на глаголните форми в система от парадигми Старобългарските глаголи се делят на 5 спрежения 4 тематични и 1 атематично Тематичните спрежения са 1 - с гласна -е- 2 с -не- 3 с -je- и 4 с -и- Тематичната гласна и съчетание се открива във всички форми на сег вр на глагола освен в 1 л ед и 3 л мнч Атематичните глаголи в старобългарски са пет бъіти вѣдѣти дати имѣти ѣсти както и техните варианти с представка напр прѣдати продати иꙃдати В речниците се дава информация за формата във 2 л според която най-често се определя спрежението на глагола Това е и т нар сегашна глаголна основа в старобългарски Вж тематичен атематичен основа склонение парадигма

сравнителна степен рус сравнительная степень фр comparatif Представяне на качеството у един предмет в по-голяма мяра отколкото при друг (Момчилов 186833-34) В старобългарски са съществували два начина за образуване на сравнителната степен Кратките форми за сравнителна степен са се образували като се добавят наставките -jьs (за м и жр) и -jes (за срр) Наставката се е добавяла към основата на прилагателното или наречието Крайното s е изпадало (вж тенденция към отворена сричка) а j е палатализирал съгласната пред него драгъ драга драго gt дражь дражьши драже При дългите форми преди наставката се е добавяла гласната ѣ добрѣи добрѣиши добрѣе от добръ добра добро Вж превъзходна степен степен на сравнение

среден ер В кирилската писменост mdash ер който се пише като среден вариант между големия и малкия ер Среща се в някои от ранните епиграфски паметници и в среднобългарски текстове от 12-13 век насетне В някои случаи може да се предположи че има фонетично значение на шва но специализирани изследвания не са правени Вж ерове голям ер малък ер

среден род рус средний род нем Neutrum англ neuter фр neutre ит neutro В старобългарски това е граматически род който обединява думи със общо значение на индиферентност спрямо опозицията мъжки-женски род както и притежаващи значения на неактивност неодушевеност (Ахманова 1969380) Те имат формални завършеци характерни за основите на -o-jo както и на част от консонантните склонения Вж мъжки род женски род род

сричка рус слог нем Silbe англ syllable фр syllable ит sillaba Най-малката произносителна единица при образуването на която трябва да съществува гласна или в някои случаи сонорна съгласна Вж отворена сричка затворена сричка тенденция към отворена сричка

старобългарски език старославянский язык древнецерковнославянский язык нем altkirchenslaviesche Sprache altslavische Sprache altbulgarische Sprache англ Old Bulgarian language Old Church Slavonic language Old Slavic language Най-ранният писмено засвидетелстван език на славяните Почива на българските говори Първите му паметници са създадени през 9 век Обхваща първия период от писмената история на българския език -

старобългарския който трае 3 века от 9 до края на 11 Синоним старочерковнославянски староцърковнославянски старославянски

степен на сравнение рус степень сравнения нем Komparationsgrade Steigerungsstufen Komparationsbildungen англ degrees of comparison фр degreacutes de comparaison ит gradi di comparazione Степента е граматическа категория проявяваща се в способността на качествените прилагателни и наречия да изразяват относителна разлика в признаците на определяните от тях явления (Куцаров 2007475 Ахманова 1969453) В старобългарски степенуването извън положителната степен се изразява с ппомощта на граматически суфикс Вж сравнителна степен Синоним степенуване

страдателен залог рус страдательный залог пасив нем Passiv англ passive (voice) фр passif ит passivo Ако глаголното лице е пасивно (търпи глаголното действие) то залогът се нарича страдателен В старобългарски лицето в този случай се изразява с тв п или с помощта на конструкция на предлога отъ с род п срв текъла постриже сѧ павъломь Вж деятелен залог залог Синоним пасив пасивен залог

строфа рус строфа нем Strophe Stanze англ stanza фр strophe ит strofa strofe Група от стихове образуваща единно смислово и ритмическо цяло

стъпка рус стопа нем Fuss англ foot фр pied ит piede Ритмическа единица образувана от група срички обединени от ударението или дължината Синоним ритмична стъпка ритмическа стъпка

субект Вж подлог

супин лат supinum рус супин нем Supinum англ supine фр supin ит supino Нелична глаголна форма която се е употребявала в старобългарски след глаголи за движение вместо инфинитива Има паралел в историята на инд езици с латинския Старобългарският супин е окончавал на -тъ видѣтъ По произход е стар винителен падеж на кратки u-основи В най-архаичните текстове изисква допълнение в род п след глаголи за движение идѫ ръібъ ловитъ отивам да ловя риба С течение на времето тази форма е била изместен още в старобългарски от инфинитива Вж инфинитив

суплетивен рус суплетивный нем suppletiv англ suppletive фр suppleacutetif ит suppletivo Суплетивни форми са форми на една и съща дума образувани от различни корени например бъіти есмь и сѫть

суфикс рус суффикс нем Suffix Exponent англ suffix фр suffixe ит suffiso Служебна морфема която се поставя зад корена или основата Вж афикс инфикс префикс основа морфема

съгласна рус согласный согласный звук нем Konsonant англ consonant фр consonne ит consonante В античността под названието съгласни (калка срв гр лат consonantia) са разбирали звукове които са лишени от истинска звучност и които са се произнасяли заедно с гласната При учленението си те минават през проход или преграда и са преобладаващо шумове Съгласните не

могат да образуват сричка Изключение са сонорите които при струпване на няколко съгласни елемента могат да служат за сричкотворни елементи (срв р в крв) Синоним съгласен звук Вж гласна

съгласуване на времената лат consecutio temporum рус согласование времен нем consecutio temporum англ senquence of tenses фр concordance des temps ит concordanza dei tempi Съгласуване на глагола в подчиненото изречение с глаголното време в главното изречение Вж време

съхипоним Елементи от един и същ хипонимен ред Срв хипоним хипонимен ред хипонимия хипероним

съчинителен съюз рус сочинительный союз нем beiordnende Konjunktion англ coordinating conjunction фр conjonction de coordination ит coniunzione coordinativa Свързва две части на изречението с еднородна функция и без отношение на зависимост В старобългарски се разграничават седем класа съчинителни съюзи съединителни (и ии нини ниже тоже толи ибо) съпоставително-противопоставителни (а же ли нъ) разделителни (ли лили аще ащели илиили любо любо) мотивиращи (бо ибо небонъ оубо) заключителни (оубо бо) резултативни (тѣмь тѣмьже сего радисего дѣлѣ того ради ꙃа не) пояснителни (сирѣчь рѣкъше) (Дуриданов 1993327-332) Вж подчинителен съюз съюз

съществително име гр лат substantivum рус существительное имя нем Substantiv Gegenstandswort англ substantive фр substantif ит sostantivo Думи с които се именуват лица неща и понятия Античните граматици са считали че то изразява нещо съществено (срв лат термин) който обозначава или индивида (съществително собствено) или категория (съществително нарицателно) или понятия (качества състояния действия) Съществителните са конкретни ако принадлежат на една от първите категории и отвлечени или абстрактни ако са част от третата Старобългарското съществително име притежава род число падеж и принадлежи към една от склонитбените групи (склонения) наследници на индоевропейските и праславянски основи Срв име прилагателно име местоимение

съюз рус союз нем Konjunktion Bindewort англ conjunction фр conjonction ит congiunzione Служебна дума която служи за съединение на две части на изречение или на две изречения Старобългарските съюзи по начин на съставяне се делят на прости сложни и съотносителни Простите съюзи се състоят от една лексикална единица а бо и или и др Сложните съюзи са съчетание на прост съюз и друга съставка Например любо ли а не нъ а и аще и Съотносителните съюзи се употребяват разделено Едната съставка се намира в първото от изреченията а втората mdash в следващото Например ли ли или или любо любо ни ни В старобългарския език съюзна функция са могли да изпълняват и т нар съюзни думи Това са местоимения наречия и съчетания от местоимения и съществителни частици Според типовете отношение се разделят на съчинителни и подчинителни Вж подчинителен съюз съчинителен съюз

творителен падеж рус творительный падеж инструментальный падеж орудийный падеж

нем Instrumentalis instrumental англ instrumental фр instrumental ит strumentale Творителният изразява различни обстоятелствени значения служи за означаване на субекта в страдателен залог и служи за именна част на съставните сказуеми В творителния падеж се поставя непрякото допълнение което показава оръдието или средството с което се върши глаголното десйтвие Затова се нарича и инструментален падеж На български тази финкция се превежда с предлозите с или чрез Писахъ вамъ моеѭ рѫкоѭ Творителен падеж се употребява и когато трябва да се покаже че действието се извършва задружно с някого или че то се съпровожда с нещо Вѣроѭ и любовиѭ пристѫпимъ Най-често в това значение се употребява с предлога съ мъітари и грѣшьници въꙃлежаахѫ съ исоусомь Страдателен залог (отговаря на въпроса от кого) въꙃлюбленъ бѫдетъ отьцемь моимь Глаголът бъіти когато има значение на произлизам ставам изисква допълнение в творителен падеж Въ миръ бѣ и миръ тѣмь бъістъ Допъленение в творителен падеж изискват и глаголите господьствовати и обладати Наплъните ꙃемлѭ и господьствоуите еѭ и обладаите ръібами морьскъіими и ꙃвѣрьми и птицами небесьнъіими и всѣми скотами и и вьсеѭ ꙃемлеѭ При глаголи за покупка и продажба допълнението в творителен падеж не пѧть ли птиць цѣнитъ сѧ пѣнѧꙃема двѣма Творителният падеж се употребява и за означаване на обстоятелствата при които се извършва дадено действие (начин време място) Миромь господи помолимъ сѧ Сьи придетъ къ исоусоу нощьѭ Входѧи двьрьми пастъірь естъ овьцамъ Синоним инструментален падеж

тежко ударение вж гравис

тематичен рус тематический нем thematisch themavokalisch stammbildend англ thematic theacutematique ит tematico Тематична морфема е тази която се присъединява към корена за образуване на основа Например в старобългарски има 4 тематични спрежения Вж атематичен основа корен морфема спрежение

тенденция към отворена сричка рус тенденция к открытому слогу принцип восходящей звучности принцип возрастающей звучности англ tendency toward intrasyllabic harmony tendency toward rising sonority law of open syllables Тендеция от изменения в праславянски която води до структура на сричката завършваща на гласна Към тази тенденция приндалежат промени като изпадане на съгласни на сричковата граница и в края на думите монофтонгизацията на дифтонгите образуването на носови гласни различни видове метатези и епентези Синоним тенденция към възходяща звучност закон за отворената сричка Вж отворена сричка монофтонгизация на дифтонги носова гласна изпадане на съгласни метатеза епентеза

тенденция към палаталност рус тенденция к палатальности Едно от двете основни направления във фонологическото развитие на праславянския език заедно с тенденцията към отворената сричка което обединява всички процеси на промяна на съгласните под въздействие на следходни (при прогресивната палатализация и предходни) незадни фонологични елементи (предни гласни и j) В резултат на тези промени в славянските езици се появяват редица съгласни които преди това не са съществували (като ч ж ш щ ц ꙃ и тн) Всички нововъзникнали съгласни са меки което довежда и до появата на корелацията твърди-меки

съгласни както е случаят със сонорните r l m които имат съответствия r l m Тенденцията обхваща трите праславянски палатализации на веларите палатализацията на денталите и лабиалите йотацията както и някои съпътстващи краесловни изменения Към тези промени може да се причисли и монофтонгизацията на дифтонга aj в еи който е основание за възникване на втората веларна палатализация макар той да е част от друга една тенденция в праславянски mdash тази на отворената сричка Вж палатализация палатализация на веларите палатализация на денталите палатализация на лабиалите монофтонгизация на дифтонгите Срв тенденция към отворена сричка Вж праславянски език тенденция към отворена сричка

тон тон Ton Betonung tone

топонимия рус топонимия топонимика топономастика нем Toponomastik Ortsnamenkunde англ placename study фр toponymie toponomastique ит toponimia toponomastica Изследване на географските и местните имена на дадена територия или в даден език Вж ономастика

транскрипция рус транскрипция транскрибирование нем Transkription англ transcription фр transcription ит transrizione Предаване на звуците в един изговор с помощта на писмени знаци При фонетичната транскрипция се прилагат специални знаци за точното отразяване на речта Най-известната система е тази на Международната фонетична асоциация В България за записване на диалектна реч се използва транскрипцията на проф Стойко Стойков изработена за целите на Българския диалектен атлас Срв транслитерация

транслитерация рус транслитерация нем Transliteration англ transliteration фр transliteacuteration ит translitterazione Предаване на знаците от една писмена система с помощта на знаци от друго писмо Например много често в изданията на глаголическите паметници глаголицата се транслитерира с кирилица или с латиница При транслитерацията не се държи за сметка за реалното звучане на писмените знаци Срв транскрипция

трета палатализация на веларите вж прогресивна палатализация

тропа троп образное выражение Tropus bildlicher Ausdruck trope

ударение стб сила глаголоу рус ударение нем Akzent Betonung Tonfall англ accent stress 1 Отделянето на определена сричка в думата на фона на другите неударени срички се нарича словно ударение или само ударение 2 Обозначаване на това отделяне с особен знак в правописа В старобългарските паметници отсъстват знаци с подобно значение Син акцент

условно наклонение рус сослагательное наклонение нем Subjunktiv Konjunktiv англ subjunctive фр subjonctif ит soggiuntivo congiuntivo Условното наклонение представя действието като зависимо от някакво условие В старобългарски се е образувало с особена парадигма на глагола бъіти (бимь би би бимъ бисте бѫ) и минало деятелно второ (елово) причастие Причастните форми са се изменяли по род и число а глаголът се е менял по лице и число например сътворилъ бимь бих направил Още в старобългарския период специализираните форми на спомагателния глагол са се променили като са приели окончанията за аорист бъіхъ сътворилъ Към тези конструкции възхожда и съвременното българско условно

наклонение Вж изявително наклонение повелително наклонение наклонение Синоним кондиционал

фраза рус фраза нем Phrase англ phrase clause 1 Фонетична и синтактична цялост която изразява завършена мисъл оформена интонационно 2 Изречение или глаголно съчетание

хапакс лат hapax legomenon рус гапакс апакс Гръцкото наречие hapax (веднъж еднократно) се употребява в качеството на съществително за да обозначи дума израз конструкция срещана само веднъж

хаплография рус гаплография нем Haplographie англ haplography фр haplographie ит aplografia Изпускане на цяла сричка в писмото Грешка при която от две съседни еднакви или подобни срички се пише само едната

хаплология рус гаплология нем Haplologie Silbenschichtung SIlbendissimilation англ haplology фр haplologie ит aplologia Изпускане на еднакви или подобни срички стоящи непосредствено една до друга Срв елизия

хетеронимия рус гетеронимия нем Heteronimie англ heteronymy фр heacuteteacuteronymie ит eteronimia Свойства на имената образувани от различни корени да означават предмети и същества тясно свързани по значение които са част от естествена група Например братръ и сестра в стб

хиазъм гр χιαστὸν σχῆμα χιασμός рус хиазм нем Chiasmus англ chiasmus фр chiasme ит chiasmo Две синтактични или фразови двойки които са подредени не паралелно (a-b-a-b) а редуващо се (a-b-b-a) Този тип подреждане е известно като кръстовидно и наименованието му идва от формата на гръцката буква хи (X)

хипербат гр ὑπερβατόν лат transgressio рус гипербат нем Hyperbaton англ hyperbaton фр hyperbate ит iperbato 1 Смяна на местата инверсия на две синтактично принадлежащи заедно думи (анастрофа) 2 Разделяне на две синтактично принадлежещи заедно думи чрез вмъкване на допълнителна фраза или изречение между тях 3 Тмезис

хипербола гр ὑπερβολή лат superlatio рус гипорбола нем Hyperbel англ hyperbole фр hyperbole ит iperbole Реторичен троп при който се преувеличават свойства качества и състояния на предмети и явления Антоним литота

хиперкоректен гиперкорректный hyperkorrekt hypercorrect

хипероним Дума която е название на общо родово понятие или на цялото спрямо неговите части Например растение е хипероним на множеството дърво храст трева Хиперонимът животно обхваща хипонимите заек тигър кон Срв хипоним хипонимен ред хипонимия съхипоним

хипоним Дума която семантично подчинена на друга дума и представя част от понятието на тази дума Например бреза бук са хипоними на дърво Вж хипонимия хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипонимен ред Лексика структурирана според семантичната група на хипонимите Срв хипоним хипонимия хипероним съхипоним

хипонимия Връзки които обобщават отношението на отделните части към цялото Например бреза бук смърч са хипоними на родовото название дърво Вж хипоним хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипотаксис рус гипотаксис англ Hypotaxe Unterordnung англ hypotaxis фр hypotaxe ит ipotassi Подчинение зависимост на едно изречение от друго Срв паратаксис

циркумфлекс стб периспомени гр προσῳδία περισπομένη περισπομένη лат cicumflexa geschleifter schleifender Akzent Schleifton gedehnter Ton circumflex В екфонетичната нотация се обозначава с ^ Синоним извито ударение Вж и тонове ударение

части на речта лат partes orationis рус части речи нем Redeteile англ parts of speech фр parties du discours ит parti del discorso Лексикална семантична и граматична класификация на думите която обединява техните понятийни класовве и граматични категории Традиционно в старите граматики те се делят на 8 частисъществително име прилагателно име местоимение глагол наречие предлог съюз и междуметие

числително бройно рус количественное числительное нем Kardinalzahl Grundzahl англ cardinal number Бройните числителни показват количеството (броя) на предметите или лицата Вж числително име числително редно

числително име рус числительное имя нем Zahlwort англ numeral фр numeacuteral ит numerale Дума която означава броя или числения ред на нещата Въз основа морфосинтактични признаци можем да ги разделим на такива които се променят като прилагателни и такива които се променят като съществителни Според функциите се делят на числителни бройни числителни редни събирателни дробни Цифрите в старобългарски и през целия средновековен период на българската история се означават с букви върху които има изписана чертица (титло) Числителните от 11 до 19 са словосъчетания чиято главна част е названието на единиците Втората съставка се скланя в м п единъ на десѧте дъва на десѧте Числителните от 20 до 90 се образуват като десѧть се брои за самостоятелна дума трье десѧти Числителните единъ една едно се скланят като родовите местоимения Те имат значение и на неопределителни местоимения По същия начин се скланят и редните числителни Числителните дъва оба се скланят като местоимението тъ в дв ч Числителните трие три и четъіре четъіри се скланят както съществителните по кратки i-основи като се забелязва и влияние от консонантните основи Числителните от 5 до 9 са от жр Скланят се само в едч по кратките i-основи Числителното 10 е било от мр и се е скланяло по консонантните основи със силно влияние от кратки i-основи При числителните от 11 до 19 се променя само първата съставака От 20 до 90 числителните управляват съществително в род п мнч Числителното съто се скланя като същестително от срр по о-снови Числителното тъісѫщи тъїсѧщи се скланя по типа на съществителни като богъіни Тъма се скланя като съществително по а-основи Вж числително бройно числително редно

числително редно лат numeralia ordinalial рус порядковое числительное нем Ordinalzahl Ordnungszahl англ ordinal number Редните числителни показват реда и мястото на нещата Синоним поредни числителни уредни числителни качествени числителни ординални нумерали Вж числително бройно числително име

член рус артикль член нем Artikel англ article фр article ит articolo Морфологичен показател за определеност при имената Определителният член може да стои пред (предпоставен член) или след (задпоставен член) името В българския език той произхожда от съчетанието на името (отначало при съществителните) с показателните местоимения с основи на -т- -в- и -с- Още в старобългарски се откриват наченките на този процес по-късно в среднобългарския и ранния новобългарски период тези форми са все по-чести Срв жена та gt жената мѫжь тъ gt мѫжьтъ (мъжът)

алитерация лат alliteratio нем Alliteration Anreim англ alliteration фр alliteacuteration ит alliterazione Повторение на еднородни съгласни звукове или групи от звукове Появява се като термин по времето на хуманизма

анадиплозис гр ἀναδίπλωσις παλιλλογία ἐπαναδίπλωσις лат reduplicatio regressio anadiplosis Повторение на последната част на синтактична или стихотворна група в началото на следващата (xx)

анафоричен рус анафорический нем anaphorish англ anaphoric фр anaphorique ит anaforico Определение към дума чиято функция е да възпроизвежда напълно или частично идеята за предшестваща дума или израз Служи за посочка отпратка Вж анафорично местоимение

анафорично местоимение Местоимение чиято функция е да отпраща към вече споменати думи (лица или предмети) в текста Старобългарското анафорично местоимение е по произход старо показателно местоимение Тъй като в статобългарски неговите показателни функции са били загубени то не притежава форми за именителен падеж Тази функция изпълняват показателните местоимения тъ сь и онъ Формите и е за им п се възстановяват ꙗетимологически В старобългарски се скланя по меките местоименни основи След предлог се развива епентетично (вмъкнато) n което пред коренния глайд j се палатализира вь нѭ къ нѥмоу Още в старобългарски започват да се срещат съкратени форми на местоимението го вм его моу вм емоу Вж местоимение показателно местоимение

антистрофа гр ἀντιστροφή лат conversum нем Antistrophe англ antistrophe фр antistrophe ит antistrofe Синоним епифора

антоним рус антоним нем Antonym gegensaumltzliches Wort англ antonym фр antonyme ит antonymo Дума чието значение е противоположно на друга дума или израз Срв синоним

антропонимия рус антропонимика нем Anthroponymie англ study of personal names фр anthroponymie ит antroponymia Раздел от ономастиката който изследва личните имена (от гр anthropos човек) Вж ономастика топонимия

аорист рус аорист нем Aorist англ aorist фр aorist ит aorist Време което означава действие в миналото което няма връзка с момента на говорене Формите му не могат да служат за значения като непродължителност и неповтаряемост В старобългарски формите му се образуват миналата или инфинитивна основа на глагола и в зависимост от нейния завършек са и различните варианти за образуване При глаголите с инфинитивна основа на гласна се е добавяло ие наставка -s- и са следвали глаголните окончания Тази наставка почти във всички форми е преминала в -х- При глаголите с инфинитивна основа на съгласна са се различавали два варианта При първия образуването е било изършвано без наставката -s- като към основата на глагола са били присъединявани окончанията При втория вариант са съществували два типа При първия -s- е била добавяна директно към основата и това е довело до струпване на две съгласни първата от тях съгласната на основата е отпадала а коренната гласна ако е била кратка се е удължавала Този аорист е известен като коренен Вероятно по-късно е възникнал още един тип при основите на съгласна При него между него и съгласната на основата е била

добавяна гласната -о- като по този начин обликът на корена е бил съхранен Този тип аорист е известен като Втори сигматичен аорист Синоним минало свършено време

апориа гр ἀπορία διαπόρησις лат aporia dubitatio addubitatio англ aporia Изказ на съмнение в своите собствени думи и заключения честo придружаван от въпрос Lausberg 776

апосиопезис гр ἀποσιώπησις лат reticentia praecisio aposiopesis рус апозиопесис нем Aposiopese Aposiopesis англ aposiopesis фр aposiopegravese ит aposiopesi Прекъсване на коснтрукцията от внезапна пауза Форма на елипса

апостроф гр ἀπόστροφος нем Apostroph англ apostrophe 1 Прозодичен надреден знак бележещ липса на вокал Употребява се в екфонетичната нотация Същият знак в средновизантийската нотация бележи интервал секунда по-надолу 2 Същият знак с наименование паерчик отбелязва загубата на ерова гласна (вж изпадане на еровете) в глаголическата и кирилската писменост Вж и надредни знаци

архаизъм рус архаизм нем Archaismus англ archaism фр archaiumlsme ит arcaismo Форма конструкция значение което се отнася до по-ранен период на езика отколкото времето в което е употребен

асимилация рус ассимиляция уподобление нем Assimilation Angleichung англ assimilation фр assimilation ит assimilazione Фонологическо изменение при което един звук се уподобява на съседния Различават се частична асимилация известна също като акомодация (рус аккомодация нем Anaumlhnlichung англ accommodation fr accommodation ит assimilazione parziale) и пълна (рус полная ассимиляция нем vollstaumlndige Assimilation Angleichung англ equalisation фр assimilation totale ит assimilazione totale) По начина на своето провеждане може да бъде регресивна и прогресивна (вж регресивно изменение прогресивно изменение) Синоним уподобяване Антоним дисимилация

асиндетон гр ἀσύδετον διάλυτον лат solutum dissolutio inconexio рус асиндетон нем Asyndeton Asyndese англ аsyndeton фр asyndegravete ит asindeto Отсъствие на съюзи които да свързат и съгласуват фразите или думите в изречението Антоним полисиндетон

асонанс рус ассонанс созвучие нем Assonanz Stimmreim англ assonance фр assonance ит assonanza Повторение на еднакви или сходни гласни звукове с което се постига ритмичност и напевност на фразата Синоним съзвучие Срв алитерация

аспирация нем Aspiration Hauch англ aspiration вж придихание

атематичен рус атематический нем athematisch unthematisch themavokallos англ athematic фр atheacutematique ит atematico Словообразувателен модел при който суфиксът се присъединява непосредствено към корена без помощта на тематична морфема В старобългарски една група глаголи образуват така своя тип спрежение и формират атематичното или 5 спрежение Вж тематичен морфема спрежение

афикс рус аффикс нем Affix англ affix фр affixe итaffiso От лат affixus прикрепен Общо

наименование на всички морфеми с изключение на корена Служебна морфема която променя лексикалното и граматическото значение на корена (основата) В зависимост от това къде се поставя афикса той бива префикс (в началото на думата) инфикс (в нейната среда) или суфикс (в нейния край) Вж инфикс префикс суфикс корен основа морфема Синоним наставка

африкат рус аффриката сложный звук нем Affrikata англ affricate фр affriqueacutee ит affricata Съгласни които се състоят от две фази на учленяване в началото е преградната съгласна а след това проходната (ц дз ч дж) Синоним преградно-проходни съгласни Вж съгласна

беззвучен рус глухой нем stimmlos tonlos англ unvoiced voiceless фр sourd ит sordo Вж беззвучна съгласна

беззвучна съгласна Съгласни звукове които се образуват без участието на гласните струни и без тон Антоним звучна съгласна Вж съгласна

безюсов правопис рус безюсовое правописание англ orthography without juses Безюсовият правопис е правопис без употреба на букви за малка или голяма носовка (тнар юсове) През 14 век се изработва обща норма сред южните славяни за употреба на подобна норма известна като ресавски правопис

билабиална съгласна рус билабиальный согласный англ bilabial consonant Съгласна която се учленява с помощта на двете устни Син двуустнена съгласна Вж лабиална съгласна лабиализация делабиализация

билингвизъм рус билингвизм англ bilinguism Езикова ситуация при която на една територия съществуват съвместно и равноправно два или повече езици или разновидности на един и същи език Срв диглосия

брахилогия гр βραχυλογία рус брахилогия нем Brachylogie Abbreviatursprache англ brachylogy фр brachylogie ит brachilogia Общ термин за съкратен или сбит израз Типове на брахилогията са асиндетон и зевгма Терминът елипса е често употребяван синонимично Изпуснатата дума или израз обикновено е лесно да бъде възстановен от контекста на изказването

буква рус буква нем Buchstabe англ letter фр lettre ит lettera Графически азбучен знак употребяван за означаване на фонема или група от фонеми Вж азбука абецедар

бъдеще време в миналото рус будущее в прошедшем Минало действие което е предстояло да се извърши след друг минал момент В старобългарски времето се образува от спрягаемата форма на глагола хотѣти в имперфект и инфинитива на пълнозначния глагол хотѣахъ сътворити щях да направя Вж инфинитив бъдеще време Синоним бъдеще в миналото

бъдеще време рус будущее время нем Futurum англ future (tense) фр futur ит futuro Старобългарският език е изразявал бъдеще време по два начина 1 чрез форми за сегашно време главно чрез глаголи от свършен вид При този вариант семантиката на времето произтича от контекста Това бъдеще време е най-разпространеното в стария период на езика ни Известно

е като просто бъдеще време 2 чрез описателни форми които се състоят от съчетанията на глаголите имѣти хотѣти с инфинитива на глагола В този случай имѣти и хотѣти действат като спомагателни глаголи които се спрягат имамь дѣлати хощѫ дѣлати В редица граматики се отбелязва че бъдеще време може да се образува и с начинателните глаголи начѧти и въчѧти с инфинитив (вж напр Добрев 1993 301) Образуването на бъдеще време с описателни форми е известно още като сложно бъдеще време или описателно бъдеще време Синоним футур

бъдеще предварително време рус будущее предварительное предбудущее нем Futurum exactum англ future perfect (tense) фр futur anteacuterieur ит futuro anteriore Бъдеще предварително време означава действие което ще се извърши преди друго бъдещо действие В старобългарски се образува от съчетанието на формите за бъдеще време на глагола бъіти бѫдѫ бѫдеши и тн с миналото деятелно второ (елово) причастие на спрягаемия глагол бѫдѫ видѣлъ бѫдѫ глаголъ Вж минало деятелно причастие спомагателен глагол бъдеще време Синоним бъдеще предварително futurum exactum

вид на действието рус вид нем Aktionsart Aktion Aspekt англ aspect фр aspect ит aspetto Характеристика на действието откъм неговата вътрешна завършеност или незавършеност (Андрейчин 1944) Отношение на действие и резултат от действие в един и същ ориентационен момент (Куцаров 2007 249) Синоним вид глаголен вид Вж свършен вид несвършен вид

винителен падеж рус винительный падеж аккузатив нем Akkusativ англ accusative фр accusatif ит accusativo Падеж който старогръцките граматици са считали че указва на крайната цел или резултата от действието Една от основните му функции е да служи за падеж на обекта който търпи непосредственото въздействие на глаголното действие С винителен падеж се означава прякото допълнение и предикативния член към прякото допълнение Допълнение във винителен падеж искат глаголите слъішати благодарити Може да означава време и мярка еште мало врѣмѧ съ вами есмь прѣбъіхомъ дьнъ единъ оу нихъ Синоним акузатив Вж двоен винителен падеж

вокална основа Именна или глаголна основа която завършва на гласна В старобългарски има следните наследници на инд основи о-основи обхващат имена от мр окончаващи в имп ед ч на -ъ (от старото окончание -os) и имена от ср р на -о jo-основи смегчен вариант чиито окончания са претърпели изменение вследствие на прегласа на гласните и са били -ь или -и за мр и -е за срр а-основи имена от ж и мр които са окончавали в импедч на чистата основа в род п ед ч са гласяли на -ъі жена женъі ja-основи смегчен вариант при който окончанията са претърпели изменение вследствие на прегласа на гласните и са окончавали на ѣ (с ꙗпредходна мекост или йотация)-а (след шушкави съгласни с предходна мекост) Към тази група в старобългарски са принадлежали вече и съществителните от старите дълги u-основи с оконачние в импедч на -ъіни богъіни поустъіни кънѧгъіни кратки i-основи имена от жи мр с окончание в импедч на -ь род п едч -и кратки u-основи двусрични имена от мр с окончание в имп едч на -ъ (получено от основата) род п ед -оу дълги u-основи имена от жр с окончание в импед на -ъі род п ед ч -ъве (някои причисляват тази основа към консонантните въз основа на косвените падежи при които дългата гласна u се е транформира в

-ъв-) Вж консонантна основа основа склонение парадигма Синоним основа на гласна

време рус время грамматическое время нем Zeitform Tempus англ tense фр temps ит tempo Момент към който говорещият отнася действието изразено с глагола Синоним граматическо време

втора палатализация на веларите рус вторая веларная палатализация нем Zweite Velar Palataliesirung англ Second Velar Palatalization Регресивна промяна по признака предност в праславянски която обхваща веларните съгласни k g x когато те се намират пред предни гласни (но не пред преден глайд) За разлика от първата палатализация (вж първа палатализация на веларите) тук участват само предните гласни ѣ и и които възникват като резултат от монофтонгизация на дифтонгите Резултатът от изменението е че k gt ц g gt ꙃ (след това в някои старобългарски говори се променя в ꙃ) а x gt с Изменението възниква след първата палатализация и след монофтонгизацията на дифтонгите затова е известно под това име Синоним втора регресивнa палатализация на веларите втора палатализация Вж регресивно изменение монофтонгизация на дифтонги

възвратен глагол возвратных глагол reflexiv Verb reflexive verb

възвратно местоимение рус возвратное местоимение англ reflexive pronoun Местоимение което служи за връщане към субекта на действието и принадлежи на него Старобългарското възвратно местоимение не притежава форми за именителен и звателен падеж както и за множествено и двойствено число Скланя се както личното местоимение като парадигмата е следната Род п себе Дат п себѣ си Вин п себе сѧ Тв п собоѭ М п себѣ Възвратната форма на глаголите е по произход кратка винителна форма В редки случаи могат да се открият и възвратни глаголи с кратка дателна форма Вж лично местоимение местоимение

възходящ дифтонг рус восходящий дифтонг нем steigend англrising фр ascendante ит ascendente Дифтонг при който глайдът заема първото място в съчетанието а гласната е след него Вж дифтонг монофтонгизация на дифтонгите Срв монофтонг низходящ дифтонг

възходяща интонация рус восходящая интонация акутовая интонация нем Stosston англ acute intonation фр intonation rude ит intonazione dura Интонация образувана с помощта на повишаване на тона Вж акут интонация

въпросително местоимение рус вопросительное местоимение С въпросителните местоимения се пита за лица предмети качества количества В старобългарски те са къто чьто къіи ка кое какъ кака како каковъ какова каково коликъ колика колико чьи чи м ꙗ ꙗчие Въпросителните местоимения се в завимост от това дали основата е мека или твърда Вж местоимение

главно изречение рус главное предложение нем Hauptsatz англ main clause фр principale ит principale Изречение в състава на сложното което е смислово и граматически независимо и се пояснява от друго просто изречение Вж подчинено изречение хипотаксис

глагол рус глагол нем Verbum Zeitwort англ verb фр verbe ит verbo Част на речта която

означава действиe или състояниe Притежава морфологичните категории лице число време наклонение вид действието залог От глаголите се образуват неспрягаеми глаголни форми mdash причастия Спрежението на всеки глагол в дадено време притежава девет форми - за 1 2 и 3 лице ед мн дв ч При повелителното наклонение тези форми са по-малко Новобългарският термин глагол произлиза от старобългарската глаголъ със значение дума слово Старият термин е рѣчь

глаголица рус глаголица глаголическое письмо буквы нем Glagolitsa glagolitische Schrift Buchstaben англ glagolitsa glagolitic writing letters Първата славянска писменост създадена от св Константин-Кирил Философ през 863 г с мисионерска цел Като тип писмо почива на тогава зараждащия се гръцки минускул Предполага се от малко по-малко по-късни източници (За буквите на Черноризец Храбър) от края на 9-началото на 10 век че е съдържала 38 букви 24 които отговарят на общите звукове с гръцкия и 14 които отразяват славянските фонетични особености В началото на азбуката са подредени знаците за звучни съгласни а в края й след буквата за омега следват останалите славянски фонеми Глаголицата започва с буквата азъ която има формата на кръст Предполага се че е завършвала с подобен кръст само че във формата на Т Отделните букви могат да се групират според морфологични и звукови белези Така например всички предни дълги гласни имат за очертание триъгълник Буквите за ерове имат общ елемент с буквата за о Носовките се състоят от две части първият елемент е същият като при буквите за е и о а вторият означава назалния призвук В глаголицата е имало буква за трета носовка която традиционно се транслитерира като ѭ но вероятно в ранната глаголица е означавала предна ниска широка гласна със назален елемент (йат+назален призвук) В глаголицата съществуват три букви за звука i Това положение намира паралел в гръцкото византийско които в това време еднакво са се произнасяли като [i] Глаголицата познава и две букви за h едната се открива на мястото на гръцкото χ а другата е към края на азбуката По данните на древните абецедари и в Азбучната молитва след буквата за омега може да се възстанови буква пѣ която се появява в думи като пѣснь Глаголицата е била гениална за средновековната епоха писмена система Тя точно е отговаряла на звуковия строеж на Солунските славяни от онази епоха С глаголица са били написани най-ранните преводни и оригинални славянски произведения Глаголицата е била разпространена на територията от Черно до Адриатическо море и Моравия В източнославянски паметници се откриват също следи от глаголица В хърватски книжовни центрове тази азбука се е употребявала докъм началото на 20 век Вж азбука абецедар Срв кирилица

глайд рус глайд переходный звук нем Uumlbergangslaut англglide sound фр son de transition ит suono di transizione Звук който възниква когато предишното учленение все още продължава и се променя според позицията на следващия звук В праславянски е имало два глайда преден (j) и заден (w) И двата са участвали в образуването на дифтонгични съчетания Синоним полугласна Вж преден глайд заден глайд Срв гласна съгласна

гласна рус гласный звук нем Vokal англ vowel фр voyelle ит vocale Звук при който въздушната струя минава свободно през говорните органи Според това дали към звукът е присъединен назален елемент или не се различават носови (назални) и орални гласни По начина

на учленение гласните се делят на предни и задни тесени и широки закръглени и незакръглени В някои славянски езици дължината играе роля и тогава гласните се делят на кратки и дълги Синоним гласен звук вокал Вж носов звук

голям ер стб еръ рус ер англ back jer Висока кратка задна гласна с произход от инд кратко u Син заден ер задна ерова гласна Вж ерове преглас на еровете силен ер слаб ер Срв малък ер

голяма носовка стб ѫсъ рус большой юс англ big jus back jus Голямата носовка в старобългарски е била задна гласна (вероятно първоначално с гласеж между о и а) с назален елемент (н или м) след нея Образувала се е вследствие на тенденцията към отворена сричка когато след съчетанието на гласната (дълги или кратки о и а) с назал (n m ŋ) след тях е следвала съгласна (модел VNC) В глаголицата начертанието на буквата се е състояло от две части като първата е обозначавала оралния елемент а втората mdash назалния сегмент Син задна носовка заден юс голям юс Срв малка носовка носов звук

гравис стб вариа гр προσῳδία βαρεῖα βαρεῖα лат gravis рус гравис нем Gravis Tiefton англ grave В екфонетичната нотация се обозначава с Синоним тежко ударение Вж и акут циркумфлекс ударение

градация рус градация перечисление нем Klimax Steigerung англ climax фр gradation ит gradazione arrangement of words phrases or clauses in an order of ascending power Often the last emphatic word in one phrase or clause is repeated as the first emphatic word of the next One equal temper of heroic hearts Made weak by time and fate but strong in will To strive to seek to find and not to yield Tennyson Ulysses Nonne hunc in vincula duci non ad mortem rapi non summo supplicio mactari imperabis Cicero In Catilinam Facinus est vincere civem Romanum scelus verberare prope parricidium necare quid dicam in crucem tollere verbo satis digno tam nefaria res appellari nullo modo potest Cicero In Verrem Demosthenes On the Crown 179

граматика рус грамматика нем Grammatik англ grammar фр grammaire ит grammatica Дял от езикознанието което изучава систематично съставните елементи на езика В тесния смисъл на думата в граматиката влизат само морфологията и синтаксиса Съществува различни видове граматики според целите на изложението Описателната (дескриптивна) граматика предава състоянието на езика в даден момент Нормативната граматика излага нормите на езика според това което се възприема за правилно и как трябва да се пише или говори Историческата граматика изучава езика в неговото развитие Сравнителната граматика изследва отношенията които съществуват между родствените езици

граматична категория рус грамматическая категория нем grammatische Kategorien англ grammatical categories фр cateacutegories grammaticales ит categorie grammaticali Съвкупност от форми които изразяват дадено граматическо значение Вж вид на действието време лице наклонение падеж род число

дателен падеж с инфинитив лат dativus cum infinitivo Славянска конструкция която при преводите най-често предава гръцките инфинитивни съчетания с винителен падеж Примери

бъістъ же вънити емоу въ сънъмище не бѣ имъ коли понѣ ѣсти достоитъ емоу постити сѧ добрѣе естъ единомоу чловѣкоу оумьрѣти ни даси прѣподобъноумоу своемоу видѣти истълѣниѣ мнѣахѫ емоу разболѣти сѧ ицѣли ѧ ѣко народоу дивити сѧ Вж абсолютна конструкция дателен самостоятелен падеж родителен самостоятелен падеж

дателен падеж рус дательный падеж нем Dativus англ dative фр datif ит dativo Дателният падеж се употребява при насоченост цел и собственост Служи за допълнение при глаголи за движение (приити комоу послѣдовати комоу грѧсти комоу) В дателен падеж се поставя косвеното (непряко допълнение) което отговаря на въпроса комоу и означава лицето или предмета за който се извършва действието Рече господь оученикомъ своимъ Дати тебѣ Дателен падеж се употребява за допълнение при прилагателните милостивъ милъ повиньнъ подобьнъ оугодьнъ длъжьнъ послоушливъ вѣрьнъ равьнъ Милъ емоу бъістъ Повиньнъ естъ сѫдоу Дателен падеж изискват наречията горе лютѣ оуне Употребява се след междуметието оувъі Много честа в старобългарските паметници е фунцията на принадлежност при която се конкурира с родителния падеж В този случай дателната форма изразява определение към името творьць небеси и ꙃемли Синоним датив

дателен самостоятелен падеж лат dativus absolutus Старобългарска синтактична конструкция която се състои от съществително или местоимение в дателен падеж съгласувано с причастие Значението на дателния самостоятелен падеж е близко до това на обстоятелствено изречение за време причина условие или следствие Съответства при преводите на гръцкия родителен самостоятелен падеж (genetivus absolutus) Вж и абсолютна конструкция родителен самостоятелен падеж Синоним дателен самостоятелен

двоен винителен падеж Конструкция при която глаголът управлява две падежни форми за винителен падеж (с две преки допълнения) напоитъ въі чашѫ водъі Това са глаголи като иꙃъбрати поставити положити нарицати сътворити посълати и др Вж винителен падеж

двойствено число лат dualis рус двойственное число нем Dual Dualis англ dual фр duel итduale Едно от числата (вж число) което в редица езици се отличава от единственото и множественото по своите специализирани глаголни и именни форми Показва на това че действието се извършва от две лица или е насочено към две лица два предмета Синоним дуалис Вж единствено число множествено число число

двуюсов правопис рус двуюсовое правописание англ two-juses orthography Правопис с употреба на две носовки Съществуват няколко вида с тенденция към етимологически правопис характерен за старобългарските паметници с неправилна етимологична употреба с ѧ след съгласна и непоследователна поява на ѫ в ранните староруски преписи на старобългарски текстове и със среднобългарска замяна на носовките Следствие от среднобългарската замяна е и търновският юсов правопис Вж носовки голяма носовка малка носовка

деепричастие рус герундий герундив нем Gerundium англ gerund фр geacuterondif ит gerundio Нелична глаголна форма която означава действие което се извършва едновременно с действието на основната глаголна форма Като самостоятелна част на речта е късна в историята

на българския език В ранния етап в подобна функция се намират причастните форми Синоним герунд герундий герундив Вж части на речта глагол причастие

дейксис рус дейксис нем Deixis Zeigart Demonstrationsart англ deixis фр deixis ит deixis Дума чиято функция е да посочва предмет лице или друга дума в изказването или текста Дейктични думи са голяма част от местоименията (личните показателните) наречия като тук там горе долу Вж лично местоимение наречие анафорично местоимение

делабиализация рус делабиализация нем Entrundung unrounding delabilaziation delabialisation фр deacutelabialisation deacutesarronissement ит delabializzazione Фонологичен процес при който звукът започва да се произнася без закръгляне на устните Срв лабиализация

деназализация Обратната на назализацията фонологична промяна В историята на българския език почти изцяло са изчезнали старите носови гласни като са дали различни резултати по говорите най-често е от ѧ и ъ от ѫ Антоним назализация Вж носов звук голяма носовка малка носовка

деятелен залог рус действительный залог нем Aktiv Aktivum англ active (voice) фр actif ит attivo Ако глаголното лице е активно (върши глаголното действие) то залогът се нарича деятелен Вж страдателен залог залог Синоним действителен залог

диалект рус диалект нем Dialekt Mundart англ dialect фр dialecte ит dialetto Форма на езика на дадена област или място Разграничава се от съседните диалекти по съвкупността от фонетични граматични и лексикални особености За разлика от сегашната основна подялба на българските диалекти на източна и западна група спрямо ятовата граница старобългарското старинно деление вероятно е било на север и юг като границата е била Стара планина Синоним говор наречие

диареза рус диэреза нем Diaumlrese англ diaeresis фр dieregravese ит dieresi 1 Разлагане на дифтонга на съставни части така че всяка съставна част се чува отчетливо Срв монофтонгизация на дифтонгите 2 Надредният знак който отбелязва подобно произношение 3 Средищна цезура в стихосложението която се среща след седмата или осмата стъпка

диглосия рус диглосия англ diglossie Езикова ситуация при която на една територия съвместно но не равноправно съществуват два или повече езика или разновидности на езика Обикновено единият език или едната форма на езика е за официално общуване а другата за всекидневно По противопоставянето на езиците или техните форми при общуването е основната разлика на диглосията с билингвизма Срв билингвизъм

диграф рус диграф диграмма нем Digraph англ digraph фр digramme ит digramma Два писмени знака които служат за предаване на един звук Например оу за [u] в кирилицата и подобният нему знак в глаголицата Синоним диграма

дисимилация рус диссимилация расподобление нем Dissimilation Entlaumlhnlichtung англ dissimilation фр dissimilation ит dissimilazione Фонологично изменение при което два тъждествени или близки фонетични елемента се разграничават и стават различни Подобно на

асимилацията и тази промяна бива частична или пълна Според механизма на извършване се различават регресивна и прогресивна дисимилация (вж регресивно изменение прогресивно изменение) Синоним разподобяване Антоним асимилация

дифтонг рус дифтонг нем Diphthong англ diphthong фр diphtongue ит dittongo Съчетание от гласна и глайд което звучи като един звук Съществуват два варианта възходящ дифтонг и низходящ дифтонг Синоним двугласна Вж възходящ дифтонг низходящ дифтонг монофтонгизация на дифтонгите Срв монофтонг

допълнение рус дополнение нем Ergaumlnzung ergaumlnzendes Element англ extension complement object фр compleacutement ит complemento Дума фраза синтактична конструкция която се намира след глагола и чиято функция е да добави допълни неговата семантична и граматична характеристика Вж пряко допълнение косвено допълнение

дублет рус дублет нем Doppelform Dublette англ doublet alternative фр doublet ит doppione allotropo Разновидност на фонема морфема дума словосъчетание или синтактична конструкция

дума рус слово нем Wort англ word фр mot ит parola Думата е съчетание на определено значение свързано с определен брой звукове и подходящо за граматическа употреба (Мейе цитиран по Марузо 1960 274)

евфемизъм рус эвфемизм евфемизм нем Euphemismus verhuumlllendes Wort Huumlllwort Deckname англ euphemism фр eupheacutemisme ит eufemismo Заместване на нежелателни неприятни или неприлични думи или изрази с други Разновидност на перифразата Срв перифраза

единствено число рус единственное число нем Singular Einzahl англ singular фр singulier ит singolare Граматическа категория към която принадлежи дума изразяваща единичен предмет или лице Някои съществителни притежават форми само за ед ч (singularia tantum) Вж двойствено число множествено число число

език рус язык нем Sprache англ language фр langage ит linguaggio Система от знаци за общуване между индивидите Най-известен е звуковият език при който се употребява глас и отделните елементи се членоразделят Той е предмет на изучаването на езикознанието или лингвистиката

елизия рус элизия нем Elision Vokalausstoszligung англ elision фр eacutelision ит elisione Фонологично изменение при което звук или звукове изпадат от думата Изпадането на еровете е пример за елизия При силна редукция елизията е също често срещано явление срв банцътъ lt баницата жентъ lt жената Вж изпадане на еровете Срв епентеза

елово причастие Вж минало деятелно второ причастие

епентеза рус эпентеза вставка нем Epenthese Einschub англ epenthesis фр eacutepentegravese ит epentesi Вмъкване на звук между други звукове в една дума Например вметнатото л (l

epentheticum) като част от палатализацията на лабиалите в праславянски срв ꙃемлѣ люблѭ ловлѭ и под Синоним вмятане

епентеза рус эпентеза вставка нем Epenthese Einschub англ epenthesis фр eacutepentegravese ит epentesi Вмъкване на звук между други звукове в една дума Например вметнатото л (l epentheticum) като част от палатализацията на лабиалите в праславянски срв ꙃемлѣ люблѭ ловлѭ и под Синоним вмятане

епифора гр ἐπιφορά лат desitio conversio рус епифора Повторение на дума или фраза в края на стиховете (xx) Синоним антистрофа Библ Lausberg sectsect 631-632

ерове Две високи кратки гласни които в развоя на късния праславянски език и неговите наследници са се оказали нестабилни и са понижили своя гласеж (вж понижаване на еровете) или са изчезнали (вж изпадане на еровете) в зависимост от позицията си Тази особеност се споделя от много езици по света които имат нефиксирано и динамично ударение Тяхната относителна дължина е по принцип по-кратка от по-ниските гласни поради тази причина в някои изследвания неправилно се наричат свръхкратки Терминът полугласни за еровете следва да се употребява само за глайдове Другият термин под който са известни редуцирани гласни също следва да се избягва защото той се отнася до качеството на гласните които не са под ударение Вж голям ер малък ер слаб ер силен ер преглас на еровете понижаване на еровете изпадане на еровете Син ерови гласни свръхкратки гласни редуцирани гласни

женски род рус женский род нем Femininum англ feminine фр feacuteminin ит femminile В старобългарски това е граматически род род който обединява същества от женски пол заедно с формални завършеци свързани с тази представа характерни за основите на аja кратки i и дълги u и -r- Вж род Срв мъжки род среден род

заден глайд рус задний глайд у неслоговое англ back glide Глайд който се учленява със задната част на езика Обозначава се с w или с u с дъгичка под него Синоним задна полугласна несричкотворно у Вж глайд Срв преден глайд

задлог рус послелог нем Postpozition англ postposition фр postposition ит posposizione Задлогът има същата функция като предлога но за разлика от него стои след името В този случай задлогът управлява думата която се намира пред него Старобългарските задлози винаги изискват родителен падеж Те са два с два варианта дѣллѣ дѣлльма вьсе врагъ дѣллѣ бываеты сихъ дѣльма вьсѣхъ винъ хощетъ погоубити его ради радьма обьщааго ради оуспѣха жити чьсо радьма плачете Синоним послелог Вж предлог падеж

задна гласна рус задний гласный темный гласный англ back vowel obscure vowel Гласни които се учленяват в задната част на устната кухина Синоним (остар) тъмна гласна Вж гласна Срв предна гласна

заемка рус заимствование нем Entlehnung Lehngut Lehnwort англ loan-word borowing фр emprunt ит prestito imprestito parola importata Заети думи морфологични елементи или синтактични конструкции които нямат в заетия език равнозначни на тях синоними

залог рус залог нем Diathesis англ voice фр voix ит voce Граматическа категория която изразява отношението на лицето към действието Вж деятелен залог страдателен залог

затворена сричка рус закрытый слог англ closed syllable Сричка която завършва на съгласна Антоним отворена сричка Вж сричка

звателен падеж рус звательный падеж нем Vokativ англ vocative фр vocatif ит vocativo Падежна форма която изразява обръщение Господи боже мои Синоним вокатив

звук рус звук нем Laut Klang Ton англ sound фр son ит suono В езикознанието под звук се разбира най-малката материална единица която се учленява в устната кухина и има слухови и смислоразличителни белези Синоним говорен звук звук на речта

звучна съгласна рус звонкий согласный stimmhaft Sonorlaut англ voiced consonant Съгласни които се учленяват с трептене на гласните струни и с присъствието на тон наред с шума при възприемането им Антоним беззвучни съгласни Вж съгласна

звучност рус звучность нем Sonoritaumlt Schall Schalfuumllle Schallstaumlrke англ sonority фр sonoriteacute ит sonorita Вж звучна съгласна

идиолект англ idiolect Езиковите особености характерни за говора на отделен индивид

извито ударение вж циркумфлекс

изоглоса рус изоглосса линия изоглоссы нем Isoglosse (Linie) англ isoglottic (line) фр isoglosse ligne disoglosse ит isoglossa Линия върху географската карта показваща границите и обхвата на дадено езиково явление

изоколон рус изоколон нем Isokolon англ isocolon фр isocolon ит isocolon Метрически части от стихотворни творби изказвания или прозаични отрязъци които се делят на членове (гр kolon) равни (гр isos) един на друг

изосилабичен рус изосиллабический равносложный нем gleichsilbig англ isosylabic фр isosyllabique ит isosillabico Изрази и форми които притежават едно и също количество срички

изпадане на еровете рус выпадение редуцированных англ elimination of jers elision of jers dropping of jers Фонологично изменение при което слабите ерове изпадат от сричката Процесът е свързан с качеството на високите кратки гласни i и u чиято дължина по отношение на другите гласни е най-кратка Процесът довежда до преобразуване на славянската сричка и бележи края на тенденцията към отворена сричка Вж ерове голям ер малък ер слаб ер Срв понижаване на еровете

изречение rus предложение nem Satz англ sentence clause фр proposition ит proposizione Изказване което е завършено граматически притежава интонационна цялост и изпълнява комуникативна роля

изявително наклонение рус изъявительное наклонение индикатив нем Indikativ англ indicative фр indicatif ит indicativo Наклонение при което действието се представя за реално

се нарича изявително Вж условно наклонение повелително наклонение наклонение Синоним индикатив

име рус имя нем Nomen англ noun фр nom ит nome Родово наименование общо за съществителни прилагателните числителните имена и местоименията Някои включват също така именните форми на глагола инфинитив супин и причастията Вж съществително име прилагателно име числително име местоимение

именителен падеж рус именительный падеж нем Nominativ англ nominative фр nominatif ит nominativo Изразява граматичния субект с две основни значения 1 Подлог в изречението аꙃъ дѣлаѭ 2 Предикатите на подлога в изречението Глаголите бъіти именовати сѧ ꙃъвати сѧ творити сѧ също се съгласуват с именителния падеж Аꙃъ есмь пастъіръ добръіи Синоним номинатив

имперфект рус имперфект нем Imperfektum Imperfekt англ imperfect фр imprafait ит imperfetto Времеви форми чиито функции е да изразят повтарящо продължително или незавършено действие в миналото което няма връзка с момента на говорене Старобългарският имперфект подобно на аориста се образува от инфинитивната основа на глагола Когато обаче има редуване в облика на корена между двете твърде често миналото несвършено време се формира от сегашната форма срв ходити хождѫ (сег вр) хождаахъ (мин несв вр) клати колѭ (сег вр) колѣахъ (мин несв вр) Понякога се срещат форми образувани и от двете основи ꙃъвааше (от ꙃъвати) и ꙃовѣаше (от ꙃовѫ) гънааше (от гънати) и женѣаше (от женѫ) При образуването на имперфекта е било от значение дали инфинитивната основа окончава на гласна или съгласна Ако завършекът е бил на гласните ѣ или а то директно към основата се е добавял показателят -ах- заедно с окончанието (глагол-а-ти gt глагол-а-ах-ъ) Ако гласната е била друга то тя към нея се е добавял ѣ и заедно с показателя за време и окончанието (бити биѣахъ) При глаголите от четвърто спрежение на -и- гласната е била изцяло заменяна молити gt мол-ѣ-ах-ъ При глаголи с инфинитивна основа на съгласна се е добавял ѣ показателят за време и окончанието жити живѫ gt живѣахъ Синоним минало несвършено време

инверсия рус инверсия нем Inversion Umkehrung англ inversion фр inversion ит inversione Преобръщане на думата или думите в словореда за да се подчертае значението им Играе ролята и на реторична фигура

инфикс рус инфикс нем Infix англ infix фр infixe ит infisso Наставка която се поставя вътре в думата понякога в самия корен Вж афикс префикс суфикс

инфинитив рус инфинитив неопределенная форма глагола нем Infinitiv англ infinitive фр infinitif ит infinito Неизменяема глаголна форма По своя произход в старобългарски това е име от старо глаголно съществително с абстрактно значение с основа на кратко i или на -t- Спори се дали отразява стара форма на дат или на м п Окончанието му е били -ти ходити пити ѣсти Основната функция му е била да бъде обект на други глаголи когато субектът на двете думи е един и същи могѫ се сътворити Може да бъде допълнение и към имена даѭ вамъ власть настѫпати на ꙃмиѧ и скорпиі и на вьсѭ силѫ врага Вж супин Синоним неопределена

глаголна форма основна форма на глагола

йат 1 Ниска предна гласна в старобългарски предното съответствие на а Произхожда или пряко от инд дълго e или е резултат на монофтонгизацията на дифтонгите oj aj чийто резултат е също дългата гласна e 2 Наименование на буквата която предава тази гласна

какофония гр κακοφωνία лат - рус неблагозвучие нем Kakophonie англ cacophony фр cacophonie ит cacophonia Неприятно неблагозвучно съчетаване на звуковe при повторение

калка рус калька нем Abklatsch англ calque фр calque ит calco Буквален превод по чужд модел на дума словосъчетание или конструкция Например старинни калки в старобългарски език от гръцки са думите с начало добро- и благо- Срв заемка

катахреза гр κατάχρησις лат abusio catachresis рус катахреза нем Kataxhrese англ catachresis фр catachregravese ит catacresi Употреба на думата извън нейното значение надхвърляща точния й смисъл Може да се прецени като вид метафора (Lausberg 562) Вж метафора

кирилица рус кириллица кириллическое письмо Втората по време на възникване славянска азбука след глаголицата Появява се в самия край на 9 век За разлика от глаголицата която е оригинална писмена система кирилицата е точно копие на гръцкия маюскул от 9 век с прибавени букви за славянски звукове Повечето от кирилските начертания на тези звукове намират точен паралел в глаголицата Вж азбука абецедар Срв глаголица

консонантна основа Именна или глаголна основа която завършва на сългасна В старобългарски са запазени следните наследници на инд именни основи на съгласна n-основи основи на -n- -en- -men- към които принадлежат съществителни от мр които завършват в импедч на -нь дьнь корень степень и основи на -men- имѧ врѣмѧ племѧ ent-основи същ от ср р обозначаващи малки същества отрочѧ агнѧ es-основи същ от ср р с окончание в им п ед ч -о род п ед ч -е небо небесе око очесе r-основи съществителни които са изрзаявали роднински наименования В старобългарски с пълна парадигма са запазени само две матъі род п матере и дъщи род п дъщере При всички съществителни от тази група основата се открива в косвените падежи но не и в им п ед ч Вж вокална основа основа склонение парадигма Синоним основа на съгласна

корен рус корень нем Wurzel англ root фр racine ит radice Непроизводна основа на думата която е носител на основното й значение Получава се след отделянето на всички наставки и след сравнение с другите нечленими части на родствените думи Вж афикс основа морфема Синоним корен на думата

косвено допълнение рус косвенное дополнение непрямое дополнение вторичное дополнение нем entfernteres Objekt англ enlargement фр compleacutement indirect compleacutement relatif ит oggetto indiretto Допълнение което съдържа в себе си вторична и в повечето случаи незадължително пояснение към семантичната и граматична характеристика на сказуемото Обикновено се появява при наличие на пряко допълнение При родителните форми появата на непрякото допълнение се свързва със значенията на отделяне отдалечаване глаголи за чувства

част от цялото (наплъните водоносъі водъі) Дателният падеж е основният падеж на косвеното допълнение в старобългарски като неговите форми се появява при голяма част от глаголите които обикновено управляват винителен падеж за пряко допълнение даждь ми сиѭ водѫ Косвеното допълнение може да се изразява и с творителен падеж при някои глаголи не пьцѣте сѧ доушеѭ вашеѭ клънетъ сѧ црькъвоѭ обисте е риꙃами съ ароматъі Вж допълнение пряко допълнение Синоним непряко допълнение непряк обект косвен обект

критически апарат рус критический аппарат нем kritischer Apparat англ critical apparatus фр apparat critique ит apparato critico Съвкупност от данни за разночетенията по различните преписи на един ръкописен текст които указват на различните или еднаквите четения спрямо избрания за основен текст на изданието В критическия апарат могат да влезнат и коментарии на отделните пасажи Критическият апарат е отличителен белег на критичното издание за разлика от дипломатическото което може да съдържа само разчетен текст придружен или не със снимки от издавания извор

лабиализация рус лабиализация нем Labializierung англ labialisation labialization фр labialisation ит labializzazione Процес на артикулиране или промяна на звука с помощта на устните при което те се закръглят Срв делабиализация

лабиодентална съгласна Съгласна при чието учленение долната устна се приближава към горните резци Син устнено-зъбна съгласна Вж лабиална съгласна лабиализация делабиализация Срв билабиална съгласна

лексема рус лексема нем Lexeme англ lexeme Обобщена езикова единица която функционира в езика като сбор от морфологичните и фонетични варианти на думата Словоформите на думата се обединяват от общата й семантика Срв фонема морфема

лексика рус лексика англ lexis lexica Съвкупността от словното богатство (речника) на един индивид текст Под лексика се разбира и цялостният лексикален състав на един език Вж лексикология лексикография рус инфикс нем Infix англ infix фр infixe ит infisso Наставка която се поставя вътре в думата понякога в самия корен Вж афикс префикс суфикс

лексикален рус лексический нем lexikalisch англ lexical фр lexical ит lessicale Отнасящ се имащ отношение към лексиката Синоним лексически Вж лексика

лексикография рус лексикография нем Lexikographie англ lexicography фр lexicographie ит lessicografia Наука за съставяне на речници Срв лексикология Вж лексика

лексикология рус лексикология нем Lexikologie англ lexicology фр lexicologie ит lessicologia Дял от езикознанието което изучава думите и фразеологичните единици от гледна точка на тяхното образуване и проникване в езика и от гледна точка на тяхното значение Вж лексика Срв лексикография

ликвидна метатеза рус ликвидная метатеза англ metathesis of liquids Късно праславянско фонологическо изменение при което групите гласните а о е и ликвидните съгласни в групите tart tort tert talt tolt telt ort art elt са си разменяли местата В старобългарски

процесът е бил съпроводен и с удължаване на гласната в редица случаи Например melko gt млѣко korva gt крава borda gt брада berg- gt брѣгъ arb- gt рабъ и робъ Вж метатеза ликвидни съгласни

ликвидни съгласни лат liquida рус плавные согласные нем Liquida англ liquid consonants фр liquide ит liquido Съгласни които се характеризират в акустично отношение с плавен преход към гласните Това е общото наименование на съгласните r и l Синоним плавни съгласни Вж ликвидна метатеза

литота рус литотес нем Litotes англ litotes understatement фр litote ит litote Реторичен троп при който преднамеренно се отслабват (от гр litotes) качествата размери на предметите с цел да се умаловажи тяхното значение към обекта и да се изрази отношение Антоним хипербола

лице лат persona рус лицо нем Person англ person фр personne ит persona Указва на ролята която играе този за когото става дума в изказването или в текста Различават се първо лице който говори от свое име второ лице към когото се обръщат и трето лице за когото говорят

лично местоимение рус личное местоимение нем Personalpronom англ personal pronome фр pronom personnel Местоимение което замества име на лице В старобългарски има форми само за първите две лица Употребата на третоличните форми е била поета от показателните местоимения като някои от тях (тъ та то онъ она оно) са се превърнали в лични местоимения за 3 лице в историята на езика Скланя се по самостоятелна парадигма заедно с възвратното местоимение като формите за дателен и винителен имат кратък и дълъг вариант За склонението на личното местоимение е характерно наличните на форми от различни основи (вж суплетивизъм) Така например формата за 1 л им п ед ч е аꙃъ но за род п е мене Вж възвратно местоимение местоимение

малка носовка стб ѧсъ рус малый юс англ small jus front jus Малката носовка в старобългарски е била предна гласна чието произношение е било на гласна е или широко е с назален елемент (н или м) след нея Образувала се е вследствие на тенденцията към отворена сричка когато след съчетанието на предна гласна (дълги и кратки i и e) с назал (n m ŋ) след тях е следвала съгласна (модел VNC) В глаголицата начертанието на буквата се е състояло от две части като първата е обозначавала оралния елемент а втората mdash назалния сегмент В старобългарския период в кирилицата за обозначението на гласната са се използвали няколко различни начертания от непроменената форма на гръцкото епиграфско А до изписвания които се приближават до формата на глаголическото ѣ Това води до предположението че вероятно в една част от българските говори гласежът на първата част на звука е бил на широка ниска предна гласна Син предна носовка преден юс малък юс Срв голяма носовка носов звук

малък ер стб ерь рус ерь англ front jer Висока кратка предна гласна в старобългарски Произхожда от инд кратко i Син преден ер предна ерова гласна Вж ерове силен ер слаб ер понижаване на еровете изпадане на еровете Срв голям ер

междуметие лат interiectio рус междометие нем Interjektion Ausruf Empfindungswort англ interjection фр interjection ит interiezione Неизменяема част на речта която се употребява

изолирано и се вмъква между останалите части на изречението Чрез се изразяват емоционални отношения и състояния Примери за междуметия в старобългарски са оувъі и горѣ Синоним средореч (Ив Богоров)

мека съгласна рус мягкий согласный нем weicher Konsonant англ lax consonant smooth consonant фр consonne molle ит consonante molle Съгласна която се изговаря с повдигане на средната част на езика към твърдото небце (палатума) Синоним палатална съгласна

местен падеж рус местный падеж локатив нем Lokativ Lokalis англ locative фр locatif ит locativo Основните функции на местния падеж без предлог е била обстоятелствено пояснение за място и време Рядко се срещат случаи на допълнение при глаголите коснѫти сѧ прикоснѫти сѧ при глаголи с представката при- Употребява се при някои глаголи с представка на- належати нападати напасти Местен падеж управляват и глаголите вълежати ꙃаꙃьрѣти обѣсити сѧ опрѣти сѧ потъкнѫти съвъкоупити сѧ съплѣсти Синоним локатив

местоимение лат pronomen рус местоимение нем Pronomen Fuumlrwort англ pronoun фр pronom ит pronome Част на речта която в античните граматики се определя като заместник на името защото съдържа в себе си понятия за лице и предмет Може да се употреби вместо всички имена mdash съществителни прилагателни и числителни Старобългарските местоименна система е много богата Тя се дели на лични и нелични (родови) местоимения Склонението на възвратното местоимение е според парадигмата на личните Родовите местомения се делят на анафорично показателни притежателни въпросителни отрицателни неопределителни обобщително Към местоименията се причисляват т нар думи с местоименна флексия Това са местоименни прилагателни или местоимения-прилагателни като самъ какъ какъв къ какъв ꙗтакъ такъв инакъ инакъв сикъ такъв вьсѣкъ всеки инъ друг единъ Вж лично местоимение възвратно местоимение анафорично местоимение показателно местоимение притежателно местоимение въпросително местоимение отрицателно местоимение неопределително местоимение обобщително местоимение

метатеза рус метатеза перестановка нем Metathesis Umstellung Lautversetzung англ metathesis фр meacutetathegravese ит metatesi Премятане на звуковете в рамките на една сричка или на сричките в рамките на една дума (напр гълтам глътна) Синоним премятане на звуковете Вж ликвидна метатеза

минало време мин прошедшее время нем Vergangenheit англ past tense фр passeacute ит passato Наименование на всички граматически форми на миналите имена Вж аорист имперфект перфект плюсквампефект бъдеще време в миналото

минало деятелно първо причастие В старобългарски се е образувало от инфинитивната или миналата основа на глагола (вж инфинитивна основа) В зависимост от това дали тя е окончавала на гласна или съгласна към нея се е добавял показател за причастието При инфинитивна основа на съгласна той може да се види в косвените падежи като -ъш- а при гласна той е имал обликът -въш- Подобно на сегашното деятелно причасти и тук формите за им п ед м и ср им п се е противопоставял на всички други форми заради липсата на -ъш--въш-

срв несъ давъ моль (м срр импедч) - несъши давъши мольши (жредчимп) Скланя се както съществителните по -jo (за м и срр) -ja (за жр) Различават се кратки и местоименни форми Местоименните или пълните форми се образуват като към кратката форма се добави съответната форма за род число и падеж на анафоричното местоимение В този случай втората част следва склонението на местоимението несъшаего родпедч м и ср р несъшоуемоу (датпедч м и ср р) В развитието на езика още в старобългарски гласната е се уподобява (асимилира) от предходната гласна несѫщаего gt несѫщааго Следходният процес е известен като контракция mdash двете еднакви гласни се свиват в една mdash несѫщаго Този процес повлиява цялата парадигма на сегашното деятелно причастие Вж сегашно деятелно причастие минало деятелно второ сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие причастие анафорично местоимение Синоним минало действително причастие

минало свършено време вж аорист

множествено число рус множественное число нем Plural Mehrzahl англ plural фр pluriel ит plurale Граматическа категория към която се отнасят думи назоваващи множество отделни обекти (съществителни местоимения) и думи които се съгласуват с тях (прилагателни глаголи) Някои съществителни притежават само форми за мн ч (т нар pluralia tantum) Вж единствено число двойствено число число

монофтонг рус монофтонг нем Monophtong англ monophtong фр monophtongue ит monottongo Звук който се състои от тон с еднородно звучане Срв дифтонг Вж монофтонгизация монофтонгизация на дифтонгите

монофтонгизация на дифтонгите рус монофтонгизация дифтонгов англ monophtongization of diphtongs Фонологическата промяна на съчетанието от два съседни звука в един В праславянски съчетанията на гласна със заден (w) или преден (j) глайд са се превърнали в самостоятелни гласни Така например от съчетанието aj се образувал нов звук ѣ от съчетанието aw звукът u Тези промени са се осъществили пред съгласна в средисловието или края на думите Същият принцип на промяна се е осъществил при образуването на носовите гласни Вж монофтонг дифтонг носов звук

монофтонгизация рус монофтонгизация англ monophtongizatio фр monophtongaison Фонологическо изменение при което се образува един фонетичен елемент (монофтонг) Вж монофтонгизация на дифтонгите

мора лат mora рус мора нем More англ mora фр more ит mora Единица за дължина равна на дължината на кратката гласна За дългата гласна се е считало че е равна на две мори Закон за трите мори в старогръцки е било правилото че ударението не трябва да бъде по-далече от третата мора от края на думата Вж сричка ударение

морфема рус морфема нем Formans Formativ англ morpheme фр morphegraveme ит morfema Думата произлиза от гр morphe форма и означава най-малкият елемент на езика който има граматично иили лексикално значение Морфемите могат да носят значения като граматическа категория (род число лице време) лексикално-граматически рязряд (име глагол) могат да

изразяват синтактичните връзки в изречението (подлог допълнение) или да са самостоятелна дума (предлог съюз частица междуметие) Вж афикс инфикс корен основа суфикс морфология Срв фонема лексема

морфология рус морфология нем Wortbildungslehre Formenlehre англ morphology фр morphologie ит morfologia Част от граматиката която изучава по какъв начин думите са съставени от по-малки единици наричани морфеми Срв синтаксис Вж граматика морфема

мъжки род лат masculinum рус мужской род нем maskulinum англ masculine фр masculin ит maschile В старобългарски това е граматически род който обединява същества от мъжки пол заедно с формални завършеци свързани с тази представа характерни за основите на оjo аja кратки i и u и част от консонантните склонения Вж женски род среден род род

надредни знаци рус надстрочные знаки англ supralinear signs Знаци които се поставят над реда и които включват в най-ранния период на славянската писменост знаци за улесняване на четенето поставяни над букви за гласни и знаци за отбелязване на мекостта на съгласни (т нар меглец) Спорно е какво е значението на надредните знаци в Киевските листове Според някои изследователи става въпрос за акцентни знаци Според други това са музикални знаци Със сигурност систематичната употреба на знаци за ударения започва да се проследява едва от 14 век като до края на века се забелязва все по-голямо усложняване на системата им Вж ударение придихание

назализация рус назализация нем Nasalierung англ nasalization фр nasalisation ит nassalizzazione Фонологично изменение (асимилация) при което неносовата (орална) гласна се преръща в назална Антоним деназализация Вж носов звук носовки голяма носовка малка носовка

наклонение рус наклонение нем Modus Diathese англ mood mode фр mode ит modo Отношение на говорещото лице към изказаното от него глаголно действие В зависимост действоето може да бъде представено като реално възможно желателно Вж изявително наклонение повелително наклонение условно наклонение

наречие лат adverbium рус наречие нем Adverbium Umstandswort англ adverb фр adverbe ит avverbio 1 Неизменяема част на речта която обикновено пояснява глагола (вж лат термин) но също така може да се срещне и при прилагателното съществителното и при др наречия То посочва признаци като място време начин количество и степен и др Старобългарските наречия по произход се делят на първични образувани от местоименни основи и образувани от имена Примери за първични наречия са абье веднага тутакси акъі подобно на като едъва едва трудно еще още нъінѣ сега пакъі отново понѣ поне оуже вече Местоименните наречия завършват на -(ъ)де -амо -ѫдоу Като първият е означавал място на действието а последните са означавали движение в определена посока (към и от говорещия) Краят на наречието с -гда е бил специализиран за време Формантите -ли -ль (-лѣ) са изразявали количество и степен като според П Илчев първоначалното значение е било също за време (Дуриданов 1993319) С форманта -ако се образуват местоименни наречия за начин Именните наречия произлизат от

прилагателни и съществителни имена 2 Говор диалект

нарицателно име рус нарицательное имя нем Gattungsname англ common noun фр nom commun ит nome comune Съществително име което назовава цял клас обекти или всеки един от тях по отделно (дървета дърво) Синоним съществително нарицателно име Срв собствено име

небце рус небо нем Gaumen англ palate фр palais ит palato Говорен орган граница между устната и носната кухина Разделя се на твърдо небце (или палатум срв рус твердое небо нем Gaumen англ palate hard palate фр palais dur) и меко небце (срв рус мягкое небо нем Gaumensegel англ velum soft palate фр palais mou voile du palais ит palato molle)

неопределително местоимение Неопределителни са тези местоимения които означават неизвестни неопределени лица предмети количество В старобългарски се образуват като към въпросителното местоимение се добави частицата нѣ нѣкъто нѣкъіи някой нѣчьто нещо Функция на неопределително местоимение изпълняват и съчетания на въпросително местоимение с наречието любо къто любо някой чьто любо нещо речетъ къто любо ще каже някой Във функция на неопределително местоимение може да се употреби и числителното единъ със значение някакъв някой си и пристѫпь единъ отъ книжьникъ и рече емоу По същия начин се употребява и думата етеръ някой някой-си някакъв един и се етеръ пристѫпь рече емоу слѣпьць етеръ сѣдѣаше при пѫти Това местоимение се скланя като просто (кратко) прилагателно Когато неопределителното местоимение е в съчетание с предлог то тогава предлогът стои между частицата и въпросителното местоимение нѣ отъ кого Вж въпросително местоимение местоимение

непреходен глагол непeреходный нетранзитивный нем intransitiv англ intransitive фр intransitif ит intransitivo Глагол който няма свойството да изисква пряко допълнение при който не се съдържа непосредствен преход от изразяване на действие към изразяване на обекта Вж пряко допълнение косвено допълнение сказуемо обект Срв преходен глагол

несвършен вид рус несовершенный вид нем imperfective Aktionsart англ imperfect aspect imperfective aspect atelic aspect фр aspect imperfectif ит aspetto imperfettivo Глаголите от несв в представят глаголното действие в процеса на извършването му без да е доведено до изчерпването му до прекратяването му (Пашов 1989105) В старобългарски най-разпространеният начин за образуване на глаголи от несв в от глаголи от св в е с помощта на суфикса -а- и удължаване на коренната гласна водити - важдати гонити - ганѣти носити - нашати просити - прашати родити - раждати Вж свършен вид вид

несклоняем рус несклоняемый нем indeklinabile indeklinierbar англ indeclinable фр indeacuteclinable ит indeclinabile Дума която не се скланя Несклоняеми са наречията и служебни думи като предлози и съюзи В старобългарски е съществувал малък клас от прилагателни които също не са се скланяли Вж склонение парадигма

низходящ дифтонг рус нисходящий дифтонг нем fallend англ falling фр descendante deacutecroissante ит discendente Дифтонг при който гласната е на първо място а след нея следва глайдът Вж дифтонг монофтонг монофтонгизация на дифтонгите Срв възходящ дифтонг

монофтонг

носов звук рус носовой звук нем Nasenlaut Nasal англ nasal фр nasal ит nasaleltmeta content=OpenOfficeorg 24 (Linux) name=GENERATOR gtЗвук при който произношението включва резонация на носова празнина със задната част на устната кухина От съгласните това са n m и веларните назали (например В старобългарски е имало и най-малко 2 гласни (носовки) които са се произнасяли по този начин Синоним назал назален звук Вж малка носовка голяма носовка

носовки Носовите гласни или носовките в старобългарски са били две голяма и малка Голямата носовка е била задна гласна чиято първа част се произнасяла между а и о и малка носовка чийто първи фонетичен елемент е бил с произношение е или ѣ Произношението на назалния елемент е също варирал в зависимост от съгласната която се е намирала след носовката - n m или веларен назал Носовките са се образували в резултат на процеса на отварянето на сричката когато при съчетанието на гласна назална съгласна и друга съгласна сричковата граница се е премествала след носовия елемент Когато след назалната съгласна е следвала гласна то носовка не се е образувала На това се дължат редувания от типа на начѧти но начьнѫ пѧти но пьнѫ Срв малка носовка голяма носовка Син назални гласни носови гласни

обект рус объект нем Objekt англ object фр objet ит oggetto Част от изречението обозначаваща лице или предмет който е цел на действието Известно е също като допълнение или пряко допълнение Вж допълнение пряко допълнение косвено допълнение Срв субект

обобщително местоимение Местоимението вьсь вьсѣ вьсе има значение цял целият всичкият Първоначално се е скланяло според меката местоименна основа В старобългарски има влияние на твърдото склонение

обстоятелствено пояснение рус обстоятельство Обстоятелственото пояснение показва как и при какви условия става действието Традиционно се разграничават обстоятелства за място време количество и степен причина и цел Поясненията в изречението могат да се изразяват с наречия безпредложни падежни конструкции и съчетания на падежна форма с предлог Синоним обстоятелство обстоятелствени думи

окончание рус окончание нем Endung Flexionsendung англ termination ending фр deacutesinence ит desinenza Подвижна морфема който се присъединява към корена или основата и характеризира думата като лице число време наклонение залог и др Вж афикс корен основа морфема Синоним флексия

омограф рус омограф нем Homogramm англ homograph фр homogramme ит omogramma Думи които се пишат еднакво но се произнасят по различен начин и имат различен произход срв омоним

омоним рус омоним нем Homonym англ homonym фр homonyme ит omonimo Думи еднакви по произношение но различни и независими по значение Срв омограф

омофон рус омофон нем Homophon англ homophone фр homophone ит omofono Различни знаци които се употребяват за обозначение на един и същи звук Срв омограф

ономастика рус ономастика нем Onomastik Namenkunde англ onomastics name-study фр onomastique ит onomastica Общо наименование на всички лингвистични области които изследват имената (от гр onoma) Вж топонимия антропонимия

определение рус определение нем Bestimmtheit англ determination фр deacutetermination ит determinazione Определението пояснява съществителното име или друга част употребена като съществително Определението в старобългарски се изразява с прилагателно име или местоимение съгласувано по род число и падеж със съществителното (съгласувано определение) със съществително име без предлог или с предлог mdash несъгласувано определение Прилагателното име като определение се явява в пълна или кратка форма Съінъ прѣмѫрдръ веселитъ отьца Като сказуемно определение се появява само в кратка форма Чловѣкъ нѣкъіи бѣ богатъ При несъгласуваните определения най-голям дял имат формите с родителен падеж без предлог въ годъ крьста лице отьца моего или с предлог вѣньць отъ камени Срещат се също така форми с дателен падеж (храмъ молитвѣ) и творителен падеж (чловѣкъ нечистомь доухомь) Вж приложение

основа рус основа нем Stamm англ stem фр thegraveme ит tema Част от думата която в инд езици се поставя зад корена Според гръцките граматици тази морфологична единица е основата на която се прикрепя окончанието В съответствие с природата и значението на тези единици те се делят на именни и глаголни основи Вж афикс корен морфема

остро ударение вж акут

отворена сричка рус открытый слог англ open syllable Сричка която завършва на гласна Вж сричка тенденция към отворена сричка

относително местоимение рус относительное местоимение англ relative pronoun фр pronom relatif Относителното местоимение свързва относителната конструкция в изречението или относителна Относителни местоимения в старобългарски са били иже ѣже еже който която което ѣкъже ѣкаже ѣкоже какъвто еликъ елика елико колкото голям колчав Наред с тях функцията на относителни местоимения са могли да изпълняват и въпросителните местоимения къіи кой който и которъіи (котеръіи) който Склонението на иже е същото както и анафоричното местоимение като се е промяняла само частта преди же Местоименията ѣкъже еликъ се скланя по типа на показателните местоимения тъ та то Вж анафорично местоимение въпросително местоимение местоимение

отрицание рус отрицание нем Negation Verneinung англ negation фр neacutegation ит negazione Израз който е предназначен да констатира че даден предмет или събитие не съществуват или не са това за което се говори

отрицателно местоимение Отрицателните местоимения в старобългарски се образуват от въпросителните като пред тях се добавя отрицателната частица ни къто gt никъто чьто gt

ничьто Много често след формата се добавя усилителната частица же ничьтоже никътоже никъїиже Скланят се по същия начин както въпросителните местоимения Ако се употребят в съчетание с предлог то предложната форма се поставя между отрицателната частица ни и въпросителното местоимение н никакоже не врѣди его ни при чесомьже Вж въпросително местоимение местоимение

падеж рус падеж нем Fall Kasus англ case фр cas ит caso Падеж се нарича отношението в което бива поставена известна склоняема дума спрямо глагола или спрямо друга дума в изречението (Бончев 195218) следователно това е морфологическа словоизменителна категория при имената Основни значения на падежите са субектно обектно и определително Всеки падеж има своя система от значения които се проявяват с или без предлози Такива са значения като пряко допълнение обстоятелствено пояснение принадлежност движение определение Падежите в старобългарски са именителен родителен дателен винителен творителен местен и звателен Падежите се делят на преки падежни форми (пряк падеж gr orthe ptosis лат casus rectus) и косвени форми (косвен падеж гр plagiai лат obliqui) Формите на винителния падеж също се счита в някои граматики за пряк тъй като има функция на пряко допълнение Звателният падеж когато формата му е еднаква с именителната също се причислява към преките форми

палатализация стб липсва стгр липсва рус палатализация нем Palatalisierung англ palatalization фр palatalisation ит palatalizzazione Изменение при което езикът се придвижва към твърдото небце Понякога под палатализация се разбира смегчаването на съгласните Праславянските палатализации се делят на три вида палатализация на веларите палатализация на денталите и палатализация на лабиалите Палатализацията на веларите се е извършвала на три пъти които са известни като първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите и трета палатализация на веларите (Прогресивна палатализация) Първите две са регресивни палатализации (вж регресивно фонологическо изменение) а третата е прогресивна палатализация (вж прогресивно фонологическо изменение) Вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите прогресивна палатализация палатализация на денталите палатализация на лабиалите йотация Срв тенденция към палаталност

парадигма рус парадигма нем Paradigma англ paradigm фр paradigme ит paradigma Таблица на изменението на формите на една дума например склонението при имената спрежението при глагола Вж склонение спрежение вокална основа консонантна основа

паратаксис рус паратаксис нем Parataxe Beiordnung Nebenordnung англ paratax фр parataxe ит paratassi Отношение на две изречения при което няма подчинение на едното на другото Срв хипотаксис

пароним рус пароним нем Paronym англ paronym фр paronyme ит paronimo Думи близки по звуков състав но с различно лексикално значение Най-популярно е определението че това са еднокоренни думи от една и съща част на речта които имат различно значение При другото по-широко определение се счита че това могат да бъдат разнокоренни генетично несвързани думи от различен произход които имат само външно звуково сходство

пауза рус пауза нем Pause Pausa Ruhepunkt англ pause фр pause ит pausa Прекъсване на звучането в речта или в музикалното произведение

перфект рус перфект нем Perfektum Perfekt англ perfect фр parfait ит perfetto Перфектът е глаголно време което означава състояние в момента на говорене в резултат на извършено в миналото действие Старобългарският перфект се образува от сегашното форми на спомагателния глагол бъіти (есмь еси естъ и тн) и миналото деятелно второ (елово) причастие на спрягаемия глагол далъ есмь Еловото причастие се изменя по род и число а спомагателният глагол - по лице и число Синоним минало неопределено време Вж минало деятелно причастие спомагателен глагол

плюсквамперфект рус плюсквамперфект давнопрошедшее время нем Plusquamperfektum англ pluperfect фр plus-que-parfait ит piuccheperfetto Глаголно време изразяващо действие или състояние в миналото предшестващо друго минало действие Подобно на перфекта и тук е важен резултатът от действието Вондрак го нарича перфект пренесен в миналото (Vondrak 1908 279 срв Добрев 1993 300) В старобългарски се образува от имперфектната форма на глагола бъіти (бѣахъ бѣаше и тн) в съчетание с минало деятелно второ (елово) причастие бѣахъ далъ Вж спомагателен глагол минало деятелно причастие Синоним минало предварително време отдавна минало време

повелително наклонение рус повелительное наклонение императив нем Imperativ англ imperative фр impeacuteratif ит imperativo Наклонение което изразява заповед молба забрана В старобългарски формите са се образували от сегашната основа на глагола В 1 и 2 спрежение в ед ч формите са окончавали на -и а в мн и дв ч показателят за наклонението е бил -ѣ- (2 л ед ч бери но 2 л мн ч берѣта 2 л дв ч берѣта) При 3 и 4 спрежение във всички форми наклонението последователно се е образувало с -и- (2 л ед ч носи 2 л дв ч носите 2 л дв ч носита) Спомагателният глагол бъіти е образувал повелително наклонение от формата бѫ- бѫди (2 л ед ч) Иначе се е формите са се променяли както при глаголите от 1 спрежение Старобългарските показатели за наклонението -и- и -ѣ- са от дифтонгичен произход и са променяли предходната съгласна според правилата на втора регресивна палатализация срв мощи могѫ можеши но моꙃи (2 л едч) При глаголите с коренна гласна е в повелително наклонение тя се е променяла в ь рещи рекѫ речеши но в 2 л ед ч повел накл рьци Вж условно наклонение изявително наклонение наклонение втора регресивна палатализация Синоним заповедно наклонение императив

подлог рус подлежащее субъект нем Subjekt Satzgegenstand англ subject фр sujet ит soggetto Име на глаголното лице в изречението Подлогът се поставя в именителен падеж Синоним субект

подчинено изречение рус подчиненное предложение придаточное предложение нем Nebenzatz англ subordinate clause Изречение в състава на сложното което пояснява някоя негова част и се намира в подчинителна връзка спрямо него Вж хипотаксис главно изречение

подчинителен съюз рус подчинительный союз нем unterordnende Konjunktion англ

subordinating conjunction фр conjonction de subordination ит congiunzione subordinativa Изразява отношението на зависимост между двете части на сложното изречение В старобългарски според вида на подчиненото изречение се разделят на изяснителни и обстоятелствени Изяснителните съюзи въвеждат субстантивни подчинени изречения а обстоятелствените - адвербиални подчинени изречения Изяснителни съюзи в старобългарски са ко(же) акъі(же) да ко да ꙗ ꙗеда Обстоятелствените съюзи се разделят подобно на поясненията (вж обстоятелствено пояснение) на 6 групи за време за причина за следствие за цел за условие и за отстъпване (Дуриданов 1993 333) Вж съюз съчинителен съюз

показателно местоимение рус указательное местоимение англ demonstrative pronoun фр pronom deacutemonstratif С показателните местоимения се сочат предмети явления и техните качества Те притежават форми за род число и падеж Старобългарските показателни местоимения са тъ та то онъ она оно сь си се овъ ова ово Показателните местоимения изразяват степента на отдалеченост спрямо някой предмет или лице формите с тъ се употребяват за общо посочване с онъ онзи се означава отдалеченост а със сь този тук се посочва близост Местоимението овъ се употребява само при изброяване и противопоставяне Местоимението сь си се се скланя по меката местоименна основа а другите mdash по твърдата Показaтелните местоимения поемат функцията и на третоличното местоимение в старобългарски като създават една нова форма за трето лице в българския език Вж анафорично местоимение местоимение

полисемия рус полисемия многозначност нем Polysemie Vielwertigkeit англ polysemy Способността на думите да притежават и придобиват повече от едно значение Синоним многозначност

полисиндетон гр πολυσύνδετον лат acervatio iuncta рус полисиндетон полисиндетическая связь многосоюзное словосочетание нем Polysyndeton англ polysyndeton фр Polysyndegravete Прекомерна употреба на съюзи което обикновено води до забавяне на ритъма Лаусберг (1960 345) изтъква че полисиндетонът се реализира както чрез повтаряне на един и същи съюз така и като вариращо натрупване на отделни съюзи Той смята че при полисиндетон се използват само съчинителни съюзи но не изяснява как класифицира поредици от фрази въведени с подчинителни Не е изяснена и някаква принципна отлика с анафората Изглежда обаче че симетрията не е същностна черта на полисиндетона както е при анафората того бѡ влддку и гда и црда вѣдеть прѣнеисчътнаа ѻна мнѡжьства ликове же архаггдльсцїи такожде херувıми и серафими начела и госпддства и власти же и прѣстоли и силы нъ и въсе въсѣх стдых съслѡвїе(ПКЕ Вл Гр 424r Кал 103) Антоним асиндетон

полугласна Вж глайд

понижаване на еровете рус понижение редуцированных прояснение редуцированных англ lowering of jers Еровете в силна позиция са понижили своя гласеж пред другите ерови гласни По своята същност този процес е дисимилация по признака височина Резултатите от него в отделните говори на българската езикова територия са били различни в повечето случаи се наблюдава преход на ь в е и на ъ в о В някои диалекти гласежът се е изравнил в средна гласна ъ

В суфиксите промяната ъ gt о е засегнала цялото езиково землище докато едва в една част (главно югозападната) тази промяна е обхванала и коренната сричка (срв дъждь gt дождь) Понижаването на гласните е предхождало процеса на изпадането на еровете Терминът изясняване на еровете е неточен тъй като той почива на стара разпредялба на звуците на тъмни и светли (ясни) която няма фонетично основание Синоним изясняване на еровете Вж ерове слаб ер силен ер преглас на еровете Срв изпадане на еровете

правопис рус орфография правописание нем Orthographie Rechtschreibung англ orthography Сбор от правила за употреба на графемите Среновековните правописни са били налагани в голяма степен от местни скриптории особено в началния период на писмеността При описанието на ръкописите важните характеристики са употребата на носовки (юсове) употреба на ерове употреба на букви за йотувани гласни В пространното описание могат да намерат място и употребата на останалите букви както и правописните правила при думите от чужд произход В описанието на правописа роля играе последователността от спазване на различни правила например прокарването на етимологически правилна употреба на еровете В зависимост от определени признаци се разграничват юсов от безюсов правопис правопис с един или два ера и тн В някои случаи правописът носи наименованието си от някое място например рашки правопис ресавски правопис Термини като рашка редакция следва да се избягват доколкото редакция се съотнася с историята на текста и не е пряко свързана с езиковия произход или правописните норми Синоним ортография

праславянски език Единният предписмен език на всички славяни Неговата рекострукция се извършва въз основа на данните при сравнението на всички славянски езици с останалите индоевропейски езици и диалекти Синоним протославянски славянски език основа

превъзходна степен рус превозходная степень нем Superlativ англ superlative фр superlatif ит superlativo Сравнение с помощта на две степени Сравнение на признака на един предмет със степента на признака при най-малко други два предмета (Пашов 198976) В старобългарски липсват морфологически средства за изразяване на превъзходната степен Вж сравнителна степен степен на сравнение

преглас на гласните рус перегласовка гласных англ fronting of back vowels Праславянска регресивна асимилация при която задните гласни се променят в предни под влияние на предходната палатална съгласна или глайд j Вж преглас асимилация дисимилация тенденция към отворена сричка задна гласна предна гласна

преглас на еровете рус перегласовка редуцированных англ mutation of jers Фонологично изменение (асимилация) по признака предност Съгласно тази промяна големият ер преминава в малък пред срички с предна гласна а малкият преминава в голям пред срички със задна гласна Например тьма gt тъма вьдова gt въдова дъбрь gt дьбрь въпль gt вьпль Вж ерове голям ер малък ер понижаване на еровете изпадане на еровете Срв преглас преглас на гласните

преглас рус перегласовка метафония нем Umlaut англ mutation фр meacutetaphonie ит metafonia Изменение на тембъра на гласната под влияние на съседния звук Вид асимилация или

дисимилация Вж преглас на гласните асимилация дисимилация

преден глайд рус передний глайд и неслоговое англ front glide Глайд който се учленява с предната част на езика Предният глайд се обозначава с j или с i с дъгичка под него Синоним предна полугласна несричкотворно и Вж глайд Срв заден глайд

предлог рус предлог нем Praumlposition Vorwort англ preposition фр preacuteposition ит preposizione Неизменяема част на речта която съединява имената с другите думи в изречението За разлика от съюзите които свързват синтактични цялости предлозите съединяват лексико-граматически единици При предлозите винаги има двустранни отношения от една страна с глаголните форми а от друга страна с името живѫ lt въ gt градѣ Граматическото и лексикално значение на глагола определя в случая и падежната форма на името но чрез посредничеството на предлога В този случай формата е в местен падеж Вж задлог падеж Предлози които се съгласуват с един падеж Родителен падежбез(ъ) прѣдастъ его безъ народа близъ приде близъ свѧтааго приближишѧ сѧ близъ рѣкы вънъ вънѣ извънъ изиде вънъ града вънѣ града прѣбываите повелѣ извънъ града того посѣщи выше выше презвутера сѣщи выше закона быти далече имѣаше село вънѣ града недалече града до доидошѧ до цръкъве до бедроу закопанъ из(ъ) влѣкош ѧ вънъ изъ клѣти изъ давъна изъ пръва около стоѧтъ около цръкъве въскраи (lt възъ краи) сѣде въскраи цръкъве кромѣ (извън без) кромѣ тѣла естъ ты единъ еси кромѣ грѣха окрьстъ (около) повелѣ емоу ходити окрьстъ монастырлѣ окрѫгъ (около) сѣдѣахоу окрѫгъ его въ мѣсто въ мѣсто сего старьца приходитъ отъ да не отълѫчимъ сѧ отъ тебе градъ възмѧте сѧ отъ страха прѣжде прѣжде зимы прити прѣжде того часа развѣ (извън освен) аще въ тѣлѣ аще развѣ тѣлѣ не вѣмь свѣнле отъведе паоула свѣне сѫдилища оу прѣбыстъ оу него годъ малъ проси оу отьца Винителен падежвъзъ възъ бръдо потече низъ низъ стѣнѫ падошѧ объ живѣаше объ онѫ странѫ доунава тоу объ нощь прѣбыстъ сквозѣ придохомъ сквозѣ огнль и водѫ Дателен падежкъ събьрашѧ сѧ къ нлемоу вѣроуѭ къ господоу противѫ изидѫ противѫ исоусови чьто противѫ семоу рекѫтъ Местен падежпри при морли галилеисцѣемь видѣ дъва брата падѫ при пѫти Предлози които се съгласуват с два падежа Родителен и творителен падежсъ а) (отдалечаване от предмета) съшьдъ съ небесе съпаде коумиръ съ мѣста своего (време) съ вечера въста (начин) съ полоу мрьтвъ б) (задружност съвместност) идетъ съ народомь многомь Винителен и родителен падежврьхоу винителен падеж само при глаголи за движение иначе родителен постави и врьхоу прѣстолъ свои срв градъ врьхоу горы стояше Винителен и местен падежВинителен падеж се употребява при глаголи за движение а местен ndash при останалите въ а) посадити въ тьмьницѫ въ подъградие доиде б) ѫтрь въ домоу обрѣте сѧ на а) похоть воюетъ на доухъ на гробъ прѣидошѧ б) на ономь свѣтѣ бѫдетъ сѣдиши на трапезѣ слъньце быстъ на заходѣ на молитвѣ станевѣ на оумѣ бѣаше емоу о (о) а) прѣтъкнѫ ногѫ о камень сѣде о деснѫѭ отьца б) чьто се слышѫ о тебѣ не о хлѣбѣ единомь живъ бѫдетъ чловѣкъ Винителен и творителен падежнадъ а) голѫбь полетѣ надъ главѫ иосифовѫ б) облачьць малъ яви сѧ надъ народомь подъ а) въниде подъ покровъ заиде слъньце подъ землѭ подъ вечеръ заклѧ сѧ б) пьси подъ трапезоѭ ядѧтъ прѣдъ а) въведошѧ прѣдъ цѣсарлѣ б) съгрѣшихъ прѣдъ тобоѭ Предлози които се съгласуват с три падежа Винителен родителен и творителенза а) за вратъ похвати и б) (заради) жена за чѧдъ молѧщи (време) за оутра въста за

вечера в) (зад след) иди за мъноѭ сотоно междоу междю а) приде на море междоу прѣдѣлы декапольскыѧ б) междоу двою морю чрьнааго и бѣлааго в) колико растоѧтъ междоу собоѭ

предна гласна рус передний гласный гласный переднего ряда светлый гласный англ front vowel bright vowel Гласна която се образува в предната част на устната кухина Предни гласни в старобългарски са били и ь ю е ѣ ѧ Синоним (остар) светла гласна Вж гласна Срв задна гласна

префикс рус префикс приставка нем Praumlfix англ prefix фр preacutefixe ит prefisso Афикс който се добавя в началото на думата за да бъде променено нейното значение Вж афикс инфикс суфикс основа морфема gtморфема Синоним представка

преходен глагол рус переходный глагол нем transitiv англ transitive verb фр transitif ит transitivo Глагол който приема пряко допълнение Древните граматици са разглеждали този вид глаголи като съдържащи преход от субекта към обекта без помощта на предлог Вж пряко допълнение сказуемо

придихание лат spiritus рус придыхание лат spiritus нем Spiritus англ breathing Обозначение на характера на вдишването при произнасянето на началната гласна в думата на гръцки По отношение на славянските средновековни текстове са възприети термините spiritus lenis (слабо придихание рус тонкое придыхание нем Spiritus lenis англ smooth breathing фр esprit doux ит spirito lene) и spirutus asper (силно придихание рус густое придыхание нем Spiritus asper англ rough breathing фр esprit dur ит spirito lene) За славянските текстове те обаче се използват главно като знаци за четене и не са имали фонетична стойност

прилагателно име рус прилагательное имя нем Adjektiv EIgenshaftswort англ adjective Част на речта която означава качество свойство или белег на нещата Делят се традиционно на качествени притежателни и относителни Качествените прилагателни изтъкват качеството на предмета пьстръ стоудьнъ младъ Притежателните означават принадлежността отьчь братовъ Относителните показват различните белези на предмета относно до веществото от което е направен произхода му времето и предназначението му Прилагателното може да бъде субстантивирано ако в изречението то заема функцията на съществителното Старобългарските прилагателни притежават род число падеж и се скланят Прилагателните са имали две форми кратка (неопределена) и пълна (определена или местоименна) Кратките прилагателни се скланят като съществителни по -о (jo) за м и ср р или по -а(jа) основи за жр Местоименните прилагателни се скланят като родовите местоимения по меките основи Качествените прилагателни в старобългарски притежават сравнителна степен но не е развита превъзходната степен Сравнителната степен се е образувала по два начина Кратките форми на сравнителната степен са се образували с наставка -jьs (за жр) и -jes (за мр) В жр към наставката се е прибавяло окончанието -и за имп ед ч и формите съответно са били дражьши (жр) дражь (мр) и драже (срр) Дългата форма се е образувала със същата наставка но тя се е прибавяла към разширената с ѣ основа Крайното s от наставката е изпадало и формите са гласяли добрѣиши (жр) добрѣи (мр) и добрѣе (срр) ltpgt

приложение рус приложение аппозиция нем Apposition англ apposition фр apposition ит apposizione Определение което е съществително съгласувано по падеж с името към което се отнася Павелъ рабъ божии апостолъ исоусъ христосъ Вж определение Синоним апозиция

притежателно местоимение рус притежательное местоимение Притежателното местоимение означава принадлежност Старобългарските притежателни местоимения са мои моѣ мое твои твоѣ твое свои своѣ свое нашь наша наше вашь ваша ваше Те се скланят като анафоричното - по меките местоименни основи Вж местоимение анафорично местоимение

причастие лат participium рус причастие нем Partizip Participium англ participle фр participe ит participio Част на речта която античните граматици считали за причастна както към категорията на имената (защото се скланя) така и към категорията на глагола защото се образува от него и може да изразява време и залог В старобългарски съществуват три деятелни (сегашно минало 1 и 2) и две страдателни (сегашно и минало) причастия Вж сегашно деятелно причастие минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие елово причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие

прогресивна палатализация рус прогрессивная палатализация англ Progressive palatalization Наричана традиционно Трета палатализация (бълг) Третья палатализация (рус) Third Palatalization (англ) За разлика от другите две палатализации на веларите (вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите) при тази посоката на изменение е прогресивно (вж прогресивно фонологическо изменение) те предният фонологически елемент влияе върху следходния В този случай е доказано че въздействие се оказва от предходната гласна дълго или кратко i върху веларните съгласни k и g Спорно е дали в този процес е участвала съгласната x Между гласната и съгласната е могло да има назален елемент който впоследствие е образувал една единна част от предходната гласна и двете заедно са се превърнали в малка носовка За да се осъществи изменението след веларните съгласни е трябвало да се намират дълги или кратки гласни o или a Резултатите от прогресивната палатализация са съвпаднали с тези от втората регресивна те k gt c a g gt ꙃ (ꙃ) Синоним трета палатализация 3 палатализация III палатализация Срв палатализация

прогресивно изменение рус прогрессивное изменение англ progressive change progressive phonological change Фонологична промяна при която предходният в изговора звук влияе върху следходния Синоним прогресивно фонологическо изменение прогресивна промяна Антоним регресивно изменение

прозодия рус просодия нем Prosodie англ prosody фр prosodie ит prosodia Общото наименование на особеностите на речта и стиха свързани с метрика като дължина и количество ударение и интонация В системата на византийската прозодия са известни десет прозодични знака които се делят на 4 групи 1 тонове 2 времена 3 придихания 4 стъпки Вж ударение

протеза рус протеза надставка нем Prothese Vorschlag англ prothesis фр prothegravese ит prostesi Вмъкване на звук в началото на думата От праславянски е известна протезата на глайдовете j и

w в началото на думата Срв случаи като въдица въглен вътък вътре въже възел както и пояепентезавата на j в случаи като гнѧ ѩзъікъ и др Срв епентеза метатеза ꙗ

пряко допълнение рус прямое дополнение нем naumlheres Objekt direkt Objekt англ direct object фр compleacutement direct ит oggeto diretto Допълнение което съседства непосредствено и задължително при глаголната форма Прякото допълнение в старобългарски зависи от семантиката на преходните глаголи и се изразява с винителен родителен и творителен падеж Най-много са формите с винителен падеж който е основният падеж на прякото допълнение в старобългарски С родителен падеж прякото допълнение се употребява 1 при отрицание (с частиците не и ни) 2 при значение на част от цялото при глаголите сти пити приѧти 3 при ꙗодушевени съществителни вместо винителната форма При супин формата за родителен падеж е по-архаичната отколкото по-новите случаи с винителен Пряко допълнение в родителен падеж имат глаголите алкати въкоусити жьдати жѧдати искати слоушати съмотрити трѣбовати ча ти Творителен падеж за пряко допълнение се употребява при глаголите власти съвласти ꙗобладати четврьтовластьвовати видите къто вами съвладетъ Особен случай на допълнение е и творителната форма в страдателни конструкции Вж допълнение косвено допълнение части на изречението

пунктуация рус пунктуация нем Interpunktion Satzzeichensetzung англ punctuation фр ponctuation ит interpunzione Графически знаци в реда употребявани за разграничение на различните изреченски или ритмични елементи В най-ранния период са се разграничавали знаци в текста знаци за край на текста знаци за глоси в полето От знаците в текста най-често срещани са средната точка и двуеточието които са се употребявали с една функция - разграничаване на изреченска или ритмична цялост От занците за край на текста най-често се срещат различни варианти на схематизиран кръст с допълнителни украшения Към знаците за край на текста принадлежат и знаците за запълване на реда които са често по същия начин и са изпълнявали подобна функция Знаците за глоси в полето са обикновено същите както в текста Един и същи знак в реда или над него е отбелязвал мястото на допълнението а същият знак в полето е бележел началото на допълнението

първа палатализация на веларите рус первая веларная палатализация нем Erste Velar Palataliesirung англ First Velar Palatalization Наричана още първа регресивна палатализация на веларите Регресивна промяна по признака предност в праславянски която обхваща веларните съгласни k g x когато те се намират пред преден фонетичен елемент (предни гласни или преден глайд j) Резултатът от изменението е че k gt ч g gt ж а x gt ш В някои учебници изменението пред j е представено като йотация но рефлексите на изменението са същите както и при веларните съгласни когато те се намират пред предни гласни Може да се предполага че механизмът на въздействието и времето на възникване на промяната са същите

регресивно изменение рус регрессивное изменение регрессивное фонологическое изменение англ regressive change regressive phonological change Фонологическо изменение (промяна) при което следходният фонологически елемент влияе върху предходния Синоним регресивно фонологическо изменение регресивна промяна Антоним прогресивно изменение

редукция рус редукция нем Reduktion англ reduction фр reacuteduction ит riduzione Редукцията е фонологическо изменение на невисоките неударени гласни което се изразява в техния повишен гласеж Така неударено е gt и о gt у а gt ъ Поради тази причина е неправилно да се смята че големият и малък ер са били редуцирани тъй като техните промени се дължат не на ролята на ударението а са убословени от самия им характер на високи и кратки гласни В най-ранния период на славянската писменост примерите за редукция на гласни са неясни Приема се че старобългарския период отразява преход между противопоставянето между дългите и кратките гласни и следходния период при който като релевантен признак се появява ударението Затова примерите за редукция се срещат в по-ново време

редупликация рус редупликация повтор удвоение нем Reduplikation Verdoppelung Reduplizierung фр redoublement ит raddoppiamento Пълно или частично преднамерено повторение на корена основата или цялата дума при образуването на нови думи или изрази

реч 1 рус речь нем Rede англ speech discourse фр discours ит discorso 2 рус речь нем Rede das Sprechen англ speech фр parole ит parole 1 Звуковата проява на езика 2 Речева дейност в устна или писмена форма

рима рус рифма нем Reim англ rhyme фр rime ит rima Разположение на еднакви или подобни звукове в края на съседни или отделени една от друга думи които образуват ритмическо цяло

ритъм ритм Rhythmus Takt Sprechtakt rhythm

род рус род нем Genus англ gender фр genre ит genere Граматическа категория основана върху идеята че съществителните прилагателните и родовите местоимения могат да се разграничават въз основа на естествения пол (мъжки и женски род) или на безразличието спрямо тази подялба (среден род) В старобългарски и в български език принадлежността към даден род се определя от формалния завършек при съществителните и прилагателните

родителен падеж рус родительный падеж генетив нем Genetiv англ genetive фр geacutenitif ит genetivo Родителният падеж в старобългарски и в славянските езици съчетава най-разнообразни значения Той наследява и всички значения на индоевропейския аблатив Обикновено за илюстрация на значенията неговите функции се делят на две големи групи приименен родителен и приглаголен родителен падеж 1 Приименен родителен а) използва се определение (притежание субект на действието за количество за качество след субстантивирани местоимения и числителни от 1 до 4 с предлога отъ) Родителният определителен се поставя като определение при друго име за да определи качеството му (произход характер възраст материал) Чловѣкъ нѣкъіи добра рода б) като именно сказуемно определние велика рода естъ в) при прилагателни означаващи отстраняване лишаване г) допълнение при прилагателните плънъ исплънъ достоинъ Въі плънъі есте благости исплънени всѣкого раꙃоума д) след междуметията о оле о прѣмѫдръіихъ сѫдебъ твоихъ е) 2 Приглаголен родителен а) субект на безлични конструкции (с отрицат форми на бъіти) б) допълнение при глаголи с отрицание или съпътствани с отрицателна частица не приѧтъ оученьѣ в) при супина на преходни глаголи г)

при глаголи със значение на отделяне предвижване в пространството бѣгати отъстоѣти иꙃлаꙃити отъстѫпити (често с представките иꙃ отъоу) които изискват допълнение с въпроса от кого от що д) глаголи означаващи отстраняване освобождаване избавяне е) при глаголи които изразяват различни чувства чаѣти жѧждати хотѣти желати просити послоушати плакати сѧ просити искати оубоѣти сѧ плакати сѧ гнѫшати сѧ оустрашати сѧ оужасати сѧ ж) глаголи и прилагателни със значение на докосване допир връзка з) В родителен падеж е второто допълнение (освен винителното) глаголите напитати наплънити сподоблѣти Наплъните съсѫдъі вашѧ пшеницъі 3) родителен за обстоятелствено пояснение а) отношение и ограничение сравнителна степен на прилагателните б) родителен за време Се бѫдетъ сеѧ нощи Синоним генетив

родителен самостоятелен падеж лат genetivus absolutus Конструкцията е калка на гръцката конструкция и представена от старобългарските паметници само в Супрасълския сборник Състои се от име в родителен падеж и съгласувано с него причастие Има същото значение както дателен самостоятелен mdash на обстоятелствено изречение за време условие причина Вж абсолютна конструкция дателен самостоятелен падеж Синоним родителен самостоятелен

ротацизъм ротацизм Rhotazismus rhotacism

сандхи рус сандхи нем Sandhi От санскрит връзка съединение Термин от индийската граматика за асимилационни промени които възникват на междусловната граница Вж асимилация

свърхкратка гласна Вж ерове

свършен вид рус совершенный вид перфективный вид нем perfektive Aktionsart англ perfect aspect perfective aspect complete aspect telic aspect фр aspect perfectif ит aspetto perfettivo Глаголът от свършен вид представя действието като цяло mdash заедно с началото му извършването му и края му без обаче да се мисли поотделно за тези съставки (Пашов 1989105) Първичните глаголи от св в в старобългарски не съдържат наставката -а- в инфинитивната си форма срв минѫти минѫ (св в) но миновати миноуѭ (несв в) Синоним свършен вид на глагола

сегашно време рус настоящее время презенс нем Praumlsens англ present tense фр preacutesent ит presente Граматически форми които изразяват процес извършващ се едновременно с процеса на говорене В старобългарски това време се образува от сегашната основа на глагола Вж сегашна основа

сегашно деятелно причастие В старобългарски се е образувало от сегашната основа на глагола В м ср р ед ч в 1 и 2 спр е окончавало на -ъі а в 3 и 4 mdash на ѧ Разликата между 3 и 4 спрежение е била че в третото гласната в суфикса е била в косвените падежи ѫ с предходна мекост или ѭ докато при 4 навсякъде е била само ѧ От друга страна им п ед м и ср им п се е противопоставял на всички други форми заради липсата на -щ- срв несъі даѧ молѧ (м срр импедч) - несѫщи даѭщи молѧщи (жредчимп) Скланя се както съществителните по -jo (за м и срр) -ja (за жр) Различават се кратки и местоименни форми Местоименните или пълните форми се образуват като към кратката форма се добави съответната форма за род число

и падеж на анафоричното местоимение напр несъіи даѧи молѧи В този случай втората част следва склонението на местоимението несѫщаего (родпедч м и ср р) несѫщоуемоу (датпедч м и ср р) В развитието на езика още в старобългарски гласната е се уподобява (асимилира) от предходната гласна несѫщаего gt несѫщааго Следходният процес е известен като контракция mdash двете еднакви гласни се свиват в една mdash несѫщаго Този процес повлиява цялата парадигма на сегашното деятелно причастие Вж минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие причастие анафорично местоимение Синоним сегашно действително причастие

сема рус сема фр segraveme Най-малкият смислов компонент в семантиката на думата

семантика рус семантика нем Semantik Bedeutungslehre англ semantics фр seacutemantique ит semantica 1 Лингвистична дисциплина която се занимава със значението на езиковите единици Дели се традиционно на лексикална и граматична семантика 2 Теория за знаковото учение като част от семасиологията

сигматичен аорист рус сигматический аорист англ sigmatic aorist Аорист който в славянските езици се образува с помощта на съгласната s добавена към инфинитивната основа В по-голяма част от случаите още в праславянски тази съгласна се е изменила в -х- Вж аорист

сигматичен рус сигматический нем sigmatisch англ sigmatic фр sigmatique ит sigmatico Граматично образувание с помощта на афикса -s- (от гр сигма) Вж сигматичен аорист

силен ер рус сильный редуцированный сильная позиция редуцированных англ strong jer strong position of jers Ер в силна позиция или силен ер означава че в това обкръжение гласната ще понижи своя гласеж Силна позиция за еровете е била пред друга ерова гласна и под ударение Синоним силна позиция на еровете Вж ерове голям ер малък ер изпадане на еровете понижаване на еровете преглас на еровете Срв слаб ер

синоним рус синоним нем Synonym Gleichbedeutend англ synonym фр synomyme it sinonimо Дума или израз равни или сходни в своето значение с друга дума или израз Срв антоним

синонимия рус синонимия нем Synonymie англ synonymy фр synonymie ит sinonimia Семантично явление при което основните значения на езиковите единици (думи морфеми изрази категории) съвпадат или са близки Вж синоним

синтагма рус синтагма нем Syntagme фр syntagme 1 Група от думи в изречението обединена смислово и ритмически 2 Сборник от статии и слова Вж фраза Синтагма

синтаксис рус синтаксис нем Syntax Satzlehre англ syntax фр syntax ит sintassi Лингвистична дисциплина която изучава отношенията на думите и формите в изречението и начините за тяхното свързване в единно цяло

сказуемо рус сказуемое нем Praumldikat англ predicate фр preacutedicat ит predicato Личният глагол в изречението В старобългарски се съласува с подлога по лице и число а в някои случаи и по

род Рѫцѣ твои сътвористѣ мѧ и съꙃдастѣ мѧ Синоним предикат

склонение рус склонение нем Deklination англ declension фр deacuteclinaison ит declinazione Система на словоизменение на именните форми Склонението зависи от основата на името Старобългарските съществителни различават 9 различни склонения Причастията и прилагателните се скланят по образеца на съществителните а при местоименията се разграничават склоненията на личното и възвратното местоимение от склоненията на родовите форми Вж вокална основа консонантна основа парадигма

слаб ер рус слабый редуцированный англ weak jer jer in weak position Ер който се намира в слаба позиция се нарича слаб ер Слаба позиция за еровете е прието да се назовава сричката във фонетичната дума където след еровата гласна не следва друга ер в края на думата преди сричка с друга гласна и когато върху еровата гласна не пада ударението В тези позиции във всички славянски езици се извършва процес известен като изпадане на еровете Синоним ер в слаба позиция Вж ерове голям ер малък ер преглас на еровете понижаване на еровете Срв силен ер

словоизменение рус словоизменение флексия нем Flexion англ flection inflexion accidence фр flexion ит flessione Процес при който към думата се добавят окончания Те изразяват граматични категории и отношения Вж афикс окончание парадигма

словообразуване рус словосложение нем Zusammensetzung англ composition фр composition ит composizione Образуване на нови думи от изходна форма или дума (мотивираща форма мотивираща дума) с помощта най-често на афикси Срв словоизменение

словоред рус порядок слов нем Wortstellung Wortfolge англ word-order фр ordre des mots ит ordine delle parole Ред на думите в изречението Различното разположение може да има синтактично семантично и експресивно значение

сложна дума рус сложное слово композита нем Kompositum zusammengesetztes Wort англ compound фр composeacute ит composto Съединението на най-малко две думи в една нова се нарича сложна дума

служебна дума рус служебное слово нем Nebenwort англ subsidiary word accessory word фр mot accessoire ит parola accessoria Служебните думи означават отношения между частите на самостойните думи Те биват предлози частици и съюзи Синоним несамостойна дума

смегчаване рус смягчение нем Mouillierung Erweichung англ softening фр mouillement mouillure ит palatalizzazione Процес на образуване на съгласни с помощта на повдигане на средната част на езика към твърдото небце (палатум)

собствено име рус собственное имя нем Eigenname англ proper name фр nom propre ит nome proprio Съществително което назовава отделен единичен предмет Синоним съществително собствено име Вж нарицателно име

спомагателен глагол рус вспомагательный глагол нем Hilfsverbum англ auxiliary verb фр

verbe auxiliaire ит verbo ausiliare Глагол който служи за образуване на други сложни глаголни форми например времена и наклонения С старобългарски спомагателни глаголи са например бъіти имѣти и хотѣти

спрежение лат cojugatio рус спряжение нем Konjugation Abwandlung англ conjugation фр conjugaison ит coniugazione Групиране на глаголните форми в система от парадигми Старобългарските глаголи се делят на 5 спрежения 4 тематични и 1 атематично Тематичните спрежения са 1 - с гласна -е- 2 с -не- 3 с -je- и 4 с -и- Тематичната гласна и съчетание се открива във всички форми на сег вр на глагола освен в 1 л ед и 3 л мнч Атематичните глаголи в старобългарски са пет бъіти вѣдѣти дати имѣти ѣсти както и техните варианти с представка напр прѣдати продати иꙃдати В речниците се дава информация за формата във 2 л според която най-често се определя спрежението на глагола Това е и т нар сегашна глаголна основа в старобългарски Вж тематичен атематичен основа склонение парадигма

сравнителна степен рус сравнительная степень фр comparatif Представяне на качеството у един предмет в по-голяма мяра отколкото при друг (Момчилов 186833-34) В старобългарски са съществували два начина за образуване на сравнителната степен Кратките форми за сравнителна степен са се образували като се добавят наставките -jьs (за м и жр) и -jes (за срр) Наставката се е добавяла към основата на прилагателното или наречието Крайното s е изпадало (вж тенденция към отворена сричка) а j е палатализирал съгласната пред него драгъ драга драго gt дражь дражьши драже При дългите форми преди наставката се е добавяла гласната ѣ добрѣи добрѣиши добрѣе от добръ добра добро Вж превъзходна степен степен на сравнение

среден ер В кирилската писменост mdash ер който се пише като среден вариант между големия и малкия ер Среща се в някои от ранните епиграфски паметници и в среднобългарски текстове от 12-13 век насетне В някои случаи може да се предположи че има фонетично значение на шва но специализирани изследвания не са правени Вж ерове голям ер малък ер

среден род рус средний род нем Neutrum англ neuter фр neutre ит neutro В старобългарски това е граматически род който обединява думи със общо значение на индиферентност спрямо опозицията мъжки-женски род както и притежаващи значения на неактивност неодушевеност (Ахманова 1969380) Те имат формални завършеци характерни за основите на -o-jo както и на част от консонантните склонения Вж мъжки род женски род род

сричка рус слог нем Silbe англ syllable фр syllable ит sillaba Най-малката произносителна единица при образуването на която трябва да съществува гласна или в някои случаи сонорна съгласна Вж отворена сричка затворена сричка тенденция към отворена сричка

старобългарски език старославянский язык древнецерковнославянский язык нем altkirchenslaviesche Sprache altslavische Sprache altbulgarische Sprache англ Old Bulgarian language Old Church Slavonic language Old Slavic language Най-ранният писмено засвидетелстван език на славяните Почива на българските говори Първите му паметници са създадени през 9 век Обхваща първия период от писмената история на българския език -

старобългарския който трае 3 века от 9 до края на 11 Синоним старочерковнославянски староцърковнославянски старославянски

степен на сравнение рус степень сравнения нем Komparationsgrade Steigerungsstufen Komparationsbildungen англ degrees of comparison фр degreacutes de comparaison ит gradi di comparazione Степента е граматическа категория проявяваща се в способността на качествените прилагателни и наречия да изразяват относителна разлика в признаците на определяните от тях явления (Куцаров 2007475 Ахманова 1969453) В старобългарски степенуването извън положителната степен се изразява с ппомощта на граматически суфикс Вж сравнителна степен Синоним степенуване

страдателен залог рус страдательный залог пасив нем Passiv англ passive (voice) фр passif ит passivo Ако глаголното лице е пасивно (търпи глаголното действие) то залогът се нарича страдателен В старобългарски лицето в този случай се изразява с тв п или с помощта на конструкция на предлога отъ с род п срв текъла постриже сѧ павъломь Вж деятелен залог залог Синоним пасив пасивен залог

строфа рус строфа нем Strophe Stanze англ stanza фр strophe ит strofa strofe Група от стихове образуваща единно смислово и ритмическо цяло

стъпка рус стопа нем Fuss англ foot фр pied ит piede Ритмическа единица образувана от група срички обединени от ударението или дължината Синоним ритмична стъпка ритмическа стъпка

субект Вж подлог

супин лат supinum рус супин нем Supinum англ supine фр supin ит supino Нелична глаголна форма която се е употребявала в старобългарски след глаголи за движение вместо инфинитива Има паралел в историята на инд езици с латинския Старобългарският супин е окончавал на -тъ видѣтъ По произход е стар винителен падеж на кратки u-основи В най-архаичните текстове изисква допълнение в род п след глаголи за движение идѫ ръібъ ловитъ отивам да ловя риба С течение на времето тази форма е била изместен още в старобългарски от инфинитива Вж инфинитив

суплетивен рус суплетивный нем suppletiv англ suppletive фр suppleacutetif ит suppletivo Суплетивни форми са форми на една и съща дума образувани от различни корени например бъіти есмь и сѫть

суфикс рус суффикс нем Suffix Exponent англ suffix фр suffixe ит suffiso Служебна морфема която се поставя зад корена или основата Вж афикс инфикс префикс основа морфема

съгласна рус согласный согласный звук нем Konsonant англ consonant фр consonne ит consonante В античността под названието съгласни (калка срв гр лат consonantia) са разбирали звукове които са лишени от истинска звучност и които са се произнасяли заедно с гласната При учленението си те минават през проход или преграда и са преобладаващо шумове Съгласните не

могат да образуват сричка Изключение са сонорите които при струпване на няколко съгласни елемента могат да служат за сричкотворни елементи (срв р в крв) Синоним съгласен звук Вж гласна

съгласуване на времената лат consecutio temporum рус согласование времен нем consecutio temporum англ senquence of tenses фр concordance des temps ит concordanza dei tempi Съгласуване на глагола в подчиненото изречение с глаголното време в главното изречение Вж време

съхипоним Елементи от един и същ хипонимен ред Срв хипоним хипонимен ред хипонимия хипероним

съчинителен съюз рус сочинительный союз нем beiordnende Konjunktion англ coordinating conjunction фр conjonction de coordination ит coniunzione coordinativa Свързва две части на изречението с еднородна функция и без отношение на зависимост В старобългарски се разграничават седем класа съчинителни съюзи съединителни (и ии нини ниже тоже толи ибо) съпоставително-противопоставителни (а же ли нъ) разделителни (ли лили аще ащели илиили любо любо) мотивиращи (бо ибо небонъ оубо) заключителни (оубо бо) резултативни (тѣмь тѣмьже сего радисего дѣлѣ того ради ꙃа не) пояснителни (сирѣчь рѣкъше) (Дуриданов 1993327-332) Вж подчинителен съюз съюз

съществително име гр лат substantivum рус существительное имя нем Substantiv Gegenstandswort англ substantive фр substantif ит sostantivo Думи с които се именуват лица неща и понятия Античните граматици са считали че то изразява нещо съществено (срв лат термин) който обозначава или индивида (съществително собствено) или категория (съществително нарицателно) или понятия (качества състояния действия) Съществителните са конкретни ако принадлежат на една от първите категории и отвлечени или абстрактни ако са част от третата Старобългарското съществително име притежава род число падеж и принадлежи към една от склонитбените групи (склонения) наследници на индоевропейските и праславянски основи Срв име прилагателно име местоимение

съюз рус союз нем Konjunktion Bindewort англ conjunction фр conjonction ит congiunzione Служебна дума която служи за съединение на две части на изречение или на две изречения Старобългарските съюзи по начин на съставяне се делят на прости сложни и съотносителни Простите съюзи се състоят от една лексикална единица а бо и или и др Сложните съюзи са съчетание на прост съюз и друга съставка Например любо ли а не нъ а и аще и Съотносителните съюзи се употребяват разделено Едната съставка се намира в първото от изреченията а втората mdash в следващото Например ли ли или или любо любо ни ни В старобългарския език съюзна функция са могли да изпълняват и т нар съюзни думи Това са местоимения наречия и съчетания от местоимения и съществителни частици Според типовете отношение се разделят на съчинителни и подчинителни Вж подчинителен съюз съчинителен съюз

творителен падеж рус творительный падеж инструментальный падеж орудийный падеж

нем Instrumentalis instrumental англ instrumental фр instrumental ит strumentale Творителният изразява различни обстоятелствени значения служи за означаване на субекта в страдателен залог и служи за именна част на съставните сказуеми В творителния падеж се поставя непрякото допълнение което показава оръдието или средството с което се върши глаголното десйтвие Затова се нарича и инструментален падеж На български тази финкция се превежда с предлозите с или чрез Писахъ вамъ моеѭ рѫкоѭ Творителен падеж се употребява и когато трябва да се покаже че действието се извършва задружно с някого или че то се съпровожда с нещо Вѣроѭ и любовиѭ пристѫпимъ Най-често в това значение се употребява с предлога съ мъітари и грѣшьници въꙃлежаахѫ съ исоусомь Страдателен залог (отговаря на въпроса от кого) въꙃлюбленъ бѫдетъ отьцемь моимь Глаголът бъіти когато има значение на произлизам ставам изисква допълнение в творителен падеж Въ миръ бѣ и миръ тѣмь бъістъ Допъленение в творителен падеж изискват и глаголите господьствовати и обладати Наплъните ꙃемлѭ и господьствоуите еѭ и обладаите ръібами морьскъіими и ꙃвѣрьми и птицами небесьнъіими и всѣми скотами и и вьсеѭ ꙃемлеѭ При глаголи за покупка и продажба допълнението в творителен падеж не пѧть ли птиць цѣнитъ сѧ пѣнѧꙃема двѣма Творителният падеж се употребява и за означаване на обстоятелствата при които се извършва дадено действие (начин време място) Миромь господи помолимъ сѧ Сьи придетъ къ исоусоу нощьѭ Входѧи двьрьми пастъірь естъ овьцамъ Синоним инструментален падеж

тежко ударение вж гравис

тематичен рус тематический нем thematisch themavokalisch stammbildend англ thematic theacutematique ит tematico Тематична морфема е тази която се присъединява към корена за образуване на основа Например в старобългарски има 4 тематични спрежения Вж атематичен основа корен морфема спрежение

тенденция към отворена сричка рус тенденция к открытому слогу принцип восходящей звучности принцип возрастающей звучности англ tendency toward intrasyllabic harmony tendency toward rising sonority law of open syllables Тендеция от изменения в праславянски която води до структура на сричката завършваща на гласна Към тази тенденция приндалежат промени като изпадане на съгласни на сричковата граница и в края на думите монофтонгизацията на дифтонгите образуването на носови гласни различни видове метатези и епентези Синоним тенденция към възходяща звучност закон за отворената сричка Вж отворена сричка монофтонгизация на дифтонги носова гласна изпадане на съгласни метатеза епентеза

тенденция към палаталност рус тенденция к палатальности Едно от двете основни направления във фонологическото развитие на праславянския език заедно с тенденцията към отворената сричка което обединява всички процеси на промяна на съгласните под въздействие на следходни (при прогресивната палатализация и предходни) незадни фонологични елементи (предни гласни и j) В резултат на тези промени в славянските езици се появяват редица съгласни които преди това не са съществували (като ч ж ш щ ц ꙃ и тн) Всички нововъзникнали съгласни са меки което довежда и до появата на корелацията твърди-меки

съгласни както е случаят със сонорните r l m които имат съответствия r l m Тенденцията обхваща трите праславянски палатализации на веларите палатализацията на денталите и лабиалите йотацията както и някои съпътстващи краесловни изменения Към тези промени може да се причисли и монофтонгизацията на дифтонга aj в еи който е основание за възникване на втората веларна палатализация макар той да е част от друга една тенденция в праславянски mdash тази на отворената сричка Вж палатализация палатализация на веларите палатализация на денталите палатализация на лабиалите монофтонгизация на дифтонгите Срв тенденция към отворена сричка Вж праславянски език тенденция към отворена сричка

тон тон Ton Betonung tone

топонимия рус топонимия топонимика топономастика нем Toponomastik Ortsnamenkunde англ placename study фр toponymie toponomastique ит toponimia toponomastica Изследване на географските и местните имена на дадена територия или в даден език Вж ономастика

транскрипция рус транскрипция транскрибирование нем Transkription англ transcription фр transcription ит transrizione Предаване на звуците в един изговор с помощта на писмени знаци При фонетичната транскрипция се прилагат специални знаци за точното отразяване на речта Най-известната система е тази на Международната фонетична асоциация В България за записване на диалектна реч се използва транскрипцията на проф Стойко Стойков изработена за целите на Българския диалектен атлас Срв транслитерация

транслитерация рус транслитерация нем Transliteration англ transliteration фр transliteacuteration ит translitterazione Предаване на знаците от една писмена система с помощта на знаци от друго писмо Например много често в изданията на глаголическите паметници глаголицата се транслитерира с кирилица или с латиница При транслитерацията не се държи за сметка за реалното звучане на писмените знаци Срв транскрипция

трета палатализация на веларите вж прогресивна палатализация

тропа троп образное выражение Tropus bildlicher Ausdruck trope

ударение стб сила глаголоу рус ударение нем Akzent Betonung Tonfall англ accent stress 1 Отделянето на определена сричка в думата на фона на другите неударени срички се нарича словно ударение или само ударение 2 Обозначаване на това отделяне с особен знак в правописа В старобългарските паметници отсъстват знаци с подобно значение Син акцент

условно наклонение рус сослагательное наклонение нем Subjunktiv Konjunktiv англ subjunctive фр subjonctif ит soggiuntivo congiuntivo Условното наклонение представя действието като зависимо от някакво условие В старобългарски се е образувало с особена парадигма на глагола бъіти (бимь би би бимъ бисте бѫ) и минало деятелно второ (елово) причастие Причастните форми са се изменяли по род и число а глаголът се е менял по лице и число например сътворилъ бимь бих направил Още в старобългарския период специализираните форми на спомагателния глагол са се променили като са приели окончанията за аорист бъіхъ сътворилъ Към тези конструкции възхожда и съвременното българско условно

наклонение Вж изявително наклонение повелително наклонение наклонение Синоним кондиционал

фраза рус фраза нем Phrase англ phrase clause 1 Фонетична и синтактична цялост която изразява завършена мисъл оформена интонационно 2 Изречение или глаголно съчетание

хапакс лат hapax legomenon рус гапакс апакс Гръцкото наречие hapax (веднъж еднократно) се употребява в качеството на съществително за да обозначи дума израз конструкция срещана само веднъж

хаплография рус гаплография нем Haplographie англ haplography фр haplographie ит aplografia Изпускане на цяла сричка в писмото Грешка при която от две съседни еднакви или подобни срички се пише само едната

хаплология рус гаплология нем Haplologie Silbenschichtung SIlbendissimilation англ haplology фр haplologie ит aplologia Изпускане на еднакви или подобни срички стоящи непосредствено една до друга Срв елизия

хетеронимия рус гетеронимия нем Heteronimie англ heteronymy фр heacuteteacuteronymie ит eteronimia Свойства на имената образувани от различни корени да означават предмети и същества тясно свързани по значение които са част от естествена група Например братръ и сестра в стб

хиазъм гр χιαστὸν σχῆμα χιασμός рус хиазм нем Chiasmus англ chiasmus фр chiasme ит chiasmo Две синтактични или фразови двойки които са подредени не паралелно (a-b-a-b) а редуващо се (a-b-b-a) Този тип подреждане е известно като кръстовидно и наименованието му идва от формата на гръцката буква хи (X)

хипербат гр ὑπερβατόν лат transgressio рус гипербат нем Hyperbaton англ hyperbaton фр hyperbate ит iperbato 1 Смяна на местата инверсия на две синтактично принадлежащи заедно думи (анастрофа) 2 Разделяне на две синтактично принадлежещи заедно думи чрез вмъкване на допълнителна фраза или изречение между тях 3 Тмезис

хипербола гр ὑπερβολή лат superlatio рус гипорбола нем Hyperbel англ hyperbole фр hyperbole ит iperbole Реторичен троп при който се преувеличават свойства качества и състояния на предмети и явления Антоним литота

хиперкоректен гиперкорректный hyperkorrekt hypercorrect

хипероним Дума която е название на общо родово понятие или на цялото спрямо неговите части Например растение е хипероним на множеството дърво храст трева Хиперонимът животно обхваща хипонимите заек тигър кон Срв хипоним хипонимен ред хипонимия съхипоним

хипоним Дума която семантично подчинена на друга дума и представя част от понятието на тази дума Например бреза бук са хипоними на дърво Вж хипонимия хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипонимен ред Лексика структурирана според семантичната група на хипонимите Срв хипоним хипонимия хипероним съхипоним

хипонимия Връзки които обобщават отношението на отделните части към цялото Например бреза бук смърч са хипоними на родовото название дърво Вж хипоним хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипотаксис рус гипотаксис англ Hypotaxe Unterordnung англ hypotaxis фр hypotaxe ит ipotassi Подчинение зависимост на едно изречение от друго Срв паратаксис

циркумфлекс стб периспомени гр προσῳδία περισπομένη περισπομένη лат cicumflexa geschleifter schleifender Akzent Schleifton gedehnter Ton circumflex В екфонетичната нотация се обозначава с ^ Синоним извито ударение Вж и тонове ударение

части на речта лат partes orationis рус части речи нем Redeteile англ parts of speech фр parties du discours ит parti del discorso Лексикална семантична и граматична класификация на думите която обединява техните понятийни класовве и граматични категории Традиционно в старите граматики те се делят на 8 частисъществително име прилагателно име местоимение глагол наречие предлог съюз и междуметие

числително бройно рус количественное числительное нем Kardinalzahl Grundzahl англ cardinal number Бройните числителни показват количеството (броя) на предметите или лицата Вж числително име числително редно

числително име рус числительное имя нем Zahlwort англ numeral фр numeacuteral ит numerale Дума която означава броя или числения ред на нещата Въз основа морфосинтактични признаци можем да ги разделим на такива които се променят като прилагателни и такива които се променят като съществителни Според функциите се делят на числителни бройни числителни редни събирателни дробни Цифрите в старобългарски и през целия средновековен период на българската история се означават с букви върху които има изписана чертица (титло) Числителните от 11 до 19 са словосъчетания чиято главна част е названието на единиците Втората съставка се скланя в м п единъ на десѧте дъва на десѧте Числителните от 20 до 90 се образуват като десѧть се брои за самостоятелна дума трье десѧти Числителните единъ една едно се скланят като родовите местоимения Те имат значение и на неопределителни местоимения По същия начин се скланят и редните числителни Числителните дъва оба се скланят като местоимението тъ в дв ч Числителните трие три и четъіре четъіри се скланят както съществителните по кратки i-основи като се забелязва и влияние от консонантните основи Числителните от 5 до 9 са от жр Скланят се само в едч по кратките i-основи Числителното 10 е било от мр и се е скланяло по консонантните основи със силно влияние от кратки i-основи При числителните от 11 до 19 се променя само първата съставака От 20 до 90 числителните управляват съществително в род п мнч Числителното съто се скланя като същестително от срр по о-снови Числителното тъісѫщи тъїсѧщи се скланя по типа на съществителни като богъіни Тъма се скланя като съществително по а-основи Вж числително бройно числително редно

числително редно лат numeralia ordinalial рус порядковое числительное нем Ordinalzahl Ordnungszahl англ ordinal number Редните числителни показват реда и мястото на нещата Синоним поредни числителни уредни числителни качествени числителни ординални нумерали Вж числително бройно числително име

член рус артикль член нем Artikel англ article фр article ит articolo Морфологичен показател за определеност при имената Определителният член може да стои пред (предпоставен член) или след (задпоставен член) името В българския език той произхожда от съчетанието на името (отначало при съществителните) с показателните местоимения с основи на -т- -в- и -с- Още в старобългарски се откриват наченките на този процес по-късно в среднобългарския и ранния новобългарски период тези форми са все по-чести Срв жена та gt жената мѫжь тъ gt мѫжьтъ (мъжът)

добавяна гласната -о- като по този начин обликът на корена е бил съхранен Този тип аорист е известен като Втори сигматичен аорист Синоним минало свършено време

апориа гр ἀπορία διαπόρησις лат aporia dubitatio addubitatio англ aporia Изказ на съмнение в своите собствени думи и заключения честo придружаван от въпрос Lausberg 776

апосиопезис гр ἀποσιώπησις лат reticentia praecisio aposiopesis рус апозиопесис нем Aposiopese Aposiopesis англ aposiopesis фр aposiopegravese ит aposiopesi Прекъсване на коснтрукцията от внезапна пауза Форма на елипса

апостроф гр ἀπόστροφος нем Apostroph англ apostrophe 1 Прозодичен надреден знак бележещ липса на вокал Употребява се в екфонетичната нотация Същият знак в средновизантийската нотация бележи интервал секунда по-надолу 2 Същият знак с наименование паерчик отбелязва загубата на ерова гласна (вж изпадане на еровете) в глаголическата и кирилската писменост Вж и надредни знаци

архаизъм рус архаизм нем Archaismus англ archaism фр archaiumlsme ит arcaismo Форма конструкция значение което се отнася до по-ранен период на езика отколкото времето в което е употребен

асимилация рус ассимиляция уподобление нем Assimilation Angleichung англ assimilation фр assimilation ит assimilazione Фонологическо изменение при което един звук се уподобява на съседния Различават се частична асимилация известна също като акомодация (рус аккомодация нем Anaumlhnlichung англ accommodation fr accommodation ит assimilazione parziale) и пълна (рус полная ассимиляция нем vollstaumlndige Assimilation Angleichung англ equalisation фр assimilation totale ит assimilazione totale) По начина на своето провеждане може да бъде регресивна и прогресивна (вж регресивно изменение прогресивно изменение) Синоним уподобяване Антоним дисимилация

асиндетон гр ἀσύδετον διάλυτον лат solutum dissolutio inconexio рус асиндетон нем Asyndeton Asyndese англ аsyndeton фр asyndegravete ит asindeto Отсъствие на съюзи които да свързат и съгласуват фразите или думите в изречението Антоним полисиндетон

асонанс рус ассонанс созвучие нем Assonanz Stimmreim англ assonance фр assonance ит assonanza Повторение на еднакви или сходни гласни звукове с което се постига ритмичност и напевност на фразата Синоним съзвучие Срв алитерация

аспирация нем Aspiration Hauch англ aspiration вж придихание

атематичен рус атематический нем athematisch unthematisch themavokallos англ athematic фр atheacutematique ит atematico Словообразувателен модел при който суфиксът се присъединява непосредствено към корена без помощта на тематична морфема В старобългарски една група глаголи образуват така своя тип спрежение и формират атематичното или 5 спрежение Вж тематичен морфема спрежение

афикс рус аффикс нем Affix англ affix фр affixe итaffiso От лат affixus прикрепен Общо

наименование на всички морфеми с изключение на корена Служебна морфема която променя лексикалното и граматическото значение на корена (основата) В зависимост от това къде се поставя афикса той бива префикс (в началото на думата) инфикс (в нейната среда) или суфикс (в нейния край) Вж инфикс префикс суфикс корен основа морфема Синоним наставка

африкат рус аффриката сложный звук нем Affrikata англ affricate фр affriqueacutee ит affricata Съгласни които се състоят от две фази на учленяване в началото е преградната съгласна а след това проходната (ц дз ч дж) Синоним преградно-проходни съгласни Вж съгласна

беззвучен рус глухой нем stimmlos tonlos англ unvoiced voiceless фр sourd ит sordo Вж беззвучна съгласна

беззвучна съгласна Съгласни звукове които се образуват без участието на гласните струни и без тон Антоним звучна съгласна Вж съгласна

безюсов правопис рус безюсовое правописание англ orthography without juses Безюсовият правопис е правопис без употреба на букви за малка или голяма носовка (тнар юсове) През 14 век се изработва обща норма сред южните славяни за употреба на подобна норма известна като ресавски правопис

билабиална съгласна рус билабиальный согласный англ bilabial consonant Съгласна която се учленява с помощта на двете устни Син двуустнена съгласна Вж лабиална съгласна лабиализация делабиализация

билингвизъм рус билингвизм англ bilinguism Езикова ситуация при която на една територия съществуват съвместно и равноправно два или повече езици или разновидности на един и същи език Срв диглосия

брахилогия гр βραχυλογία рус брахилогия нем Brachylogie Abbreviatursprache англ brachylogy фр brachylogie ит brachilogia Общ термин за съкратен или сбит израз Типове на брахилогията са асиндетон и зевгма Терминът елипса е често употребяван синонимично Изпуснатата дума или израз обикновено е лесно да бъде възстановен от контекста на изказването

буква рус буква нем Buchstabe англ letter фр lettre ит lettera Графически азбучен знак употребяван за означаване на фонема или група от фонеми Вж азбука абецедар

бъдеще време в миналото рус будущее в прошедшем Минало действие което е предстояло да се извърши след друг минал момент В старобългарски времето се образува от спрягаемата форма на глагола хотѣти в имперфект и инфинитива на пълнозначния глагол хотѣахъ сътворити щях да направя Вж инфинитив бъдеще време Синоним бъдеще в миналото

бъдеще време рус будущее время нем Futurum англ future (tense) фр futur ит futuro Старобългарският език е изразявал бъдеще време по два начина 1 чрез форми за сегашно време главно чрез глаголи от свършен вид При този вариант семантиката на времето произтича от контекста Това бъдеще време е най-разпространеното в стария период на езика ни Известно

е като просто бъдеще време 2 чрез описателни форми които се състоят от съчетанията на глаголите имѣти хотѣти с инфинитива на глагола В този случай имѣти и хотѣти действат като спомагателни глаголи които се спрягат имамь дѣлати хощѫ дѣлати В редица граматики се отбелязва че бъдеще време може да се образува и с начинателните глаголи начѧти и въчѧти с инфинитив (вж напр Добрев 1993 301) Образуването на бъдеще време с описателни форми е известно още като сложно бъдеще време или описателно бъдеще време Синоним футур

бъдеще предварително време рус будущее предварительное предбудущее нем Futurum exactum англ future perfect (tense) фр futur anteacuterieur ит futuro anteriore Бъдеще предварително време означава действие което ще се извърши преди друго бъдещо действие В старобългарски се образува от съчетанието на формите за бъдеще време на глагола бъіти бѫдѫ бѫдеши и тн с миналото деятелно второ (елово) причастие на спрягаемия глагол бѫдѫ видѣлъ бѫдѫ глаголъ Вж минало деятелно причастие спомагателен глагол бъдеще време Синоним бъдеще предварително futurum exactum

вид на действието рус вид нем Aktionsart Aktion Aspekt англ aspect фр aspect ит aspetto Характеристика на действието откъм неговата вътрешна завършеност или незавършеност (Андрейчин 1944) Отношение на действие и резултат от действие в един и същ ориентационен момент (Куцаров 2007 249) Синоним вид глаголен вид Вж свършен вид несвършен вид

винителен падеж рус винительный падеж аккузатив нем Akkusativ англ accusative фр accusatif ит accusativo Падеж който старогръцките граматици са считали че указва на крайната цел или резултата от действието Една от основните му функции е да служи за падеж на обекта който търпи непосредственото въздействие на глаголното действие С винителен падеж се означава прякото допълнение и предикативния член към прякото допълнение Допълнение във винителен падеж искат глаголите слъішати благодарити Може да означава време и мярка еште мало врѣмѧ съ вами есмь прѣбъіхомъ дьнъ единъ оу нихъ Синоним акузатив Вж двоен винителен падеж

вокална основа Именна или глаголна основа която завършва на гласна В старобългарски има следните наследници на инд основи о-основи обхващат имена от мр окончаващи в имп ед ч на -ъ (от старото окончание -os) и имена от ср р на -о jo-основи смегчен вариант чиито окончания са претърпели изменение вследствие на прегласа на гласните и са били -ь или -и за мр и -е за срр а-основи имена от ж и мр които са окончавали в импедч на чистата основа в род п ед ч са гласяли на -ъі жена женъі ja-основи смегчен вариант при който окончанията са претърпели изменение вследствие на прегласа на гласните и са окончавали на ѣ (с ꙗпредходна мекост или йотация)-а (след шушкави съгласни с предходна мекост) Към тази група в старобългарски са принадлежали вече и съществителните от старите дълги u-основи с оконачние в импедч на -ъіни богъіни поустъіни кънѧгъіни кратки i-основи имена от жи мр с окончание в импедч на -ь род п едч -и кратки u-основи двусрични имена от мр с окончание в имп едч на -ъ (получено от основата) род п ед -оу дълги u-основи имена от жр с окончание в импед на -ъі род п ед ч -ъве (някои причисляват тази основа към консонантните въз основа на косвените падежи при които дългата гласна u се е транформира в

-ъв-) Вж консонантна основа основа склонение парадигма Синоним основа на гласна

време рус время грамматическое время нем Zeitform Tempus англ tense фр temps ит tempo Момент към който говорещият отнася действието изразено с глагола Синоним граматическо време

втора палатализация на веларите рус вторая веларная палатализация нем Zweite Velar Palataliesirung англ Second Velar Palatalization Регресивна промяна по признака предност в праславянски която обхваща веларните съгласни k g x когато те се намират пред предни гласни (но не пред преден глайд) За разлика от първата палатализация (вж първа палатализация на веларите) тук участват само предните гласни ѣ и и които възникват като резултат от монофтонгизация на дифтонгите Резултатът от изменението е че k gt ц g gt ꙃ (след това в някои старобългарски говори се променя в ꙃ) а x gt с Изменението възниква след първата палатализация и след монофтонгизацията на дифтонгите затова е известно под това име Синоним втора регресивнa палатализация на веларите втора палатализация Вж регресивно изменение монофтонгизация на дифтонги

възвратен глагол возвратных глагол reflexiv Verb reflexive verb

възвратно местоимение рус возвратное местоимение англ reflexive pronoun Местоимение което служи за връщане към субекта на действието и принадлежи на него Старобългарското възвратно местоимение не притежава форми за именителен и звателен падеж както и за множествено и двойствено число Скланя се както личното местоимение като парадигмата е следната Род п себе Дат п себѣ си Вин п себе сѧ Тв п собоѭ М п себѣ Възвратната форма на глаголите е по произход кратка винителна форма В редки случаи могат да се открият и възвратни глаголи с кратка дателна форма Вж лично местоимение местоимение

възходящ дифтонг рус восходящий дифтонг нем steigend англrising фр ascendante ит ascendente Дифтонг при който глайдът заема първото място в съчетанието а гласната е след него Вж дифтонг монофтонгизация на дифтонгите Срв монофтонг низходящ дифтонг

възходяща интонация рус восходящая интонация акутовая интонация нем Stosston англ acute intonation фр intonation rude ит intonazione dura Интонация образувана с помощта на повишаване на тона Вж акут интонация

въпросително местоимение рус вопросительное местоимение С въпросителните местоимения се пита за лица предмети качества количества В старобългарски те са къто чьто къіи ка кое какъ кака како каковъ какова каково коликъ колика колико чьи чи м ꙗ ꙗчие Въпросителните местоимения се в завимост от това дали основата е мека или твърда Вж местоимение

главно изречение рус главное предложение нем Hauptsatz англ main clause фр principale ит principale Изречение в състава на сложното което е смислово и граматически независимо и се пояснява от друго просто изречение Вж подчинено изречение хипотаксис

глагол рус глагол нем Verbum Zeitwort англ verb фр verbe ит verbo Част на речта която

означава действиe или състояниe Притежава морфологичните категории лице число време наклонение вид действието залог От глаголите се образуват неспрягаеми глаголни форми mdash причастия Спрежението на всеки глагол в дадено време притежава девет форми - за 1 2 и 3 лице ед мн дв ч При повелителното наклонение тези форми са по-малко Новобългарският термин глагол произлиза от старобългарската глаголъ със значение дума слово Старият термин е рѣчь

глаголица рус глаголица глаголическое письмо буквы нем Glagolitsa glagolitische Schrift Buchstaben англ glagolitsa glagolitic writing letters Първата славянска писменост създадена от св Константин-Кирил Философ през 863 г с мисионерска цел Като тип писмо почива на тогава зараждащия се гръцки минускул Предполага се от малко по-малко по-късни източници (За буквите на Черноризец Храбър) от края на 9-началото на 10 век че е съдържала 38 букви 24 които отговарят на общите звукове с гръцкия и 14 които отразяват славянските фонетични особености В началото на азбуката са подредени знаците за звучни съгласни а в края й след буквата за омега следват останалите славянски фонеми Глаголицата започва с буквата азъ която има формата на кръст Предполага се че е завършвала с подобен кръст само че във формата на Т Отделните букви могат да се групират според морфологични и звукови белези Така например всички предни дълги гласни имат за очертание триъгълник Буквите за ерове имат общ елемент с буквата за о Носовките се състоят от две части първият елемент е същият като при буквите за е и о а вторият означава назалния призвук В глаголицата е имало буква за трета носовка която традиционно се транслитерира като ѭ но вероятно в ранната глаголица е означавала предна ниска широка гласна със назален елемент (йат+назален призвук) В глаголицата съществуват три букви за звука i Това положение намира паралел в гръцкото византийско които в това време еднакво са се произнасяли като [i] Глаголицата познава и две букви за h едната се открива на мястото на гръцкото χ а другата е към края на азбуката По данните на древните абецедари и в Азбучната молитва след буквата за омега може да се възстанови буква пѣ която се появява в думи като пѣснь Глаголицата е била гениална за средновековната епоха писмена система Тя точно е отговаряла на звуковия строеж на Солунските славяни от онази епоха С глаголица са били написани най-ранните преводни и оригинални славянски произведения Глаголицата е била разпространена на територията от Черно до Адриатическо море и Моравия В източнославянски паметници се откриват също следи от глаголица В хърватски книжовни центрове тази азбука се е употребявала докъм началото на 20 век Вж азбука абецедар Срв кирилица

глайд рус глайд переходный звук нем Uumlbergangslaut англglide sound фр son de transition ит suono di transizione Звук който възниква когато предишното учленение все още продължава и се променя според позицията на следващия звук В праславянски е имало два глайда преден (j) и заден (w) И двата са участвали в образуването на дифтонгични съчетания Синоним полугласна Вж преден глайд заден глайд Срв гласна съгласна

гласна рус гласный звук нем Vokal англ vowel фр voyelle ит vocale Звук при който въздушната струя минава свободно през говорните органи Според това дали към звукът е присъединен назален елемент или не се различават носови (назални) и орални гласни По начина

на учленение гласните се делят на предни и задни тесени и широки закръглени и незакръглени В някои славянски езици дължината играе роля и тогава гласните се делят на кратки и дълги Синоним гласен звук вокал Вж носов звук

голям ер стб еръ рус ер англ back jer Висока кратка задна гласна с произход от инд кратко u Син заден ер задна ерова гласна Вж ерове преглас на еровете силен ер слаб ер Срв малък ер

голяма носовка стб ѫсъ рус большой юс англ big jus back jus Голямата носовка в старобългарски е била задна гласна (вероятно първоначално с гласеж между о и а) с назален елемент (н или м) след нея Образувала се е вследствие на тенденцията към отворена сричка когато след съчетанието на гласната (дълги или кратки о и а) с назал (n m ŋ) след тях е следвала съгласна (модел VNC) В глаголицата начертанието на буквата се е състояло от две части като първата е обозначавала оралния елемент а втората mdash назалния сегмент Син задна носовка заден юс голям юс Срв малка носовка носов звук

гравис стб вариа гр προσῳδία βαρεῖα βαρεῖα лат gravis рус гравис нем Gravis Tiefton англ grave В екфонетичната нотация се обозначава с Синоним тежко ударение Вж и акут циркумфлекс ударение

градация рус градация перечисление нем Klimax Steigerung англ climax фр gradation ит gradazione arrangement of words phrases or clauses in an order of ascending power Often the last emphatic word in one phrase or clause is repeated as the first emphatic word of the next One equal temper of heroic hearts Made weak by time and fate but strong in will To strive to seek to find and not to yield Tennyson Ulysses Nonne hunc in vincula duci non ad mortem rapi non summo supplicio mactari imperabis Cicero In Catilinam Facinus est vincere civem Romanum scelus verberare prope parricidium necare quid dicam in crucem tollere verbo satis digno tam nefaria res appellari nullo modo potest Cicero In Verrem Demosthenes On the Crown 179

граматика рус грамматика нем Grammatik англ grammar фр grammaire ит grammatica Дял от езикознанието което изучава систематично съставните елементи на езика В тесния смисъл на думата в граматиката влизат само морфологията и синтаксиса Съществува различни видове граматики според целите на изложението Описателната (дескриптивна) граматика предава състоянието на езика в даден момент Нормативната граматика излага нормите на езика според това което се възприема за правилно и как трябва да се пише или говори Историческата граматика изучава езика в неговото развитие Сравнителната граматика изследва отношенията които съществуват между родствените езици

граматична категория рус грамматическая категория нем grammatische Kategorien англ grammatical categories фр cateacutegories grammaticales ит categorie grammaticali Съвкупност от форми които изразяват дадено граматическо значение Вж вид на действието време лице наклонение падеж род число

дателен падеж с инфинитив лат dativus cum infinitivo Славянска конструкция която при преводите най-често предава гръцките инфинитивни съчетания с винителен падеж Примери

бъістъ же вънити емоу въ сънъмище не бѣ имъ коли понѣ ѣсти достоитъ емоу постити сѧ добрѣе естъ единомоу чловѣкоу оумьрѣти ни даси прѣподобъноумоу своемоу видѣти истълѣниѣ мнѣахѫ емоу разболѣти сѧ ицѣли ѧ ѣко народоу дивити сѧ Вж абсолютна конструкция дателен самостоятелен падеж родителен самостоятелен падеж

дателен падеж рус дательный падеж нем Dativus англ dative фр datif ит dativo Дателният падеж се употребява при насоченост цел и собственост Служи за допълнение при глаголи за движение (приити комоу послѣдовати комоу грѧсти комоу) В дателен падеж се поставя косвеното (непряко допълнение) което отговаря на въпроса комоу и означава лицето или предмета за който се извършва действието Рече господь оученикомъ своимъ Дати тебѣ Дателен падеж се употребява за допълнение при прилагателните милостивъ милъ повиньнъ подобьнъ оугодьнъ длъжьнъ послоушливъ вѣрьнъ равьнъ Милъ емоу бъістъ Повиньнъ естъ сѫдоу Дателен падеж изискват наречията горе лютѣ оуне Употребява се след междуметието оувъі Много честа в старобългарските паметници е фунцията на принадлежност при която се конкурира с родителния падеж В този случай дателната форма изразява определение към името творьць небеси и ꙃемли Синоним датив

дателен самостоятелен падеж лат dativus absolutus Старобългарска синтактична конструкция която се състои от съществително или местоимение в дателен падеж съгласувано с причастие Значението на дателния самостоятелен падеж е близко до това на обстоятелствено изречение за време причина условие или следствие Съответства при преводите на гръцкия родителен самостоятелен падеж (genetivus absolutus) Вж и абсолютна конструкция родителен самостоятелен падеж Синоним дателен самостоятелен

двоен винителен падеж Конструкция при която глаголът управлява две падежни форми за винителен падеж (с две преки допълнения) напоитъ въі чашѫ водъі Това са глаголи като иꙃъбрати поставити положити нарицати сътворити посълати и др Вж винителен падеж

двойствено число лат dualis рус двойственное число нем Dual Dualis англ dual фр duel итduale Едно от числата (вж число) което в редица езици се отличава от единственото и множественото по своите специализирани глаголни и именни форми Показва на това че действието се извършва от две лица или е насочено към две лица два предмета Синоним дуалис Вж единствено число множествено число число

двуюсов правопис рус двуюсовое правописание англ two-juses orthography Правопис с употреба на две носовки Съществуват няколко вида с тенденция към етимологически правопис характерен за старобългарските паметници с неправилна етимологична употреба с ѧ след съгласна и непоследователна поява на ѫ в ранните староруски преписи на старобългарски текстове и със среднобългарска замяна на носовките Следствие от среднобългарската замяна е и търновският юсов правопис Вж носовки голяма носовка малка носовка

деепричастие рус герундий герундив нем Gerundium англ gerund фр geacuterondif ит gerundio Нелична глаголна форма която означава действие което се извършва едновременно с действието на основната глаголна форма Като самостоятелна част на речта е късна в историята

на българския език В ранния етап в подобна функция се намират причастните форми Синоним герунд герундий герундив Вж части на речта глагол причастие

дейксис рус дейксис нем Deixis Zeigart Demonstrationsart англ deixis фр deixis ит deixis Дума чиято функция е да посочва предмет лице или друга дума в изказването или текста Дейктични думи са голяма част от местоименията (личните показателните) наречия като тук там горе долу Вж лично местоимение наречие анафорично местоимение

делабиализация рус делабиализация нем Entrundung unrounding delabilaziation delabialisation фр deacutelabialisation deacutesarronissement ит delabializzazione Фонологичен процес при който звукът започва да се произнася без закръгляне на устните Срв лабиализация

деназализация Обратната на назализацията фонологична промяна В историята на българския език почти изцяло са изчезнали старите носови гласни като са дали различни резултати по говорите най-често е от ѧ и ъ от ѫ Антоним назализация Вж носов звук голяма носовка малка носовка

деятелен залог рус действительный залог нем Aktiv Aktivum англ active (voice) фр actif ит attivo Ако глаголното лице е активно (върши глаголното действие) то залогът се нарича деятелен Вж страдателен залог залог Синоним действителен залог

диалект рус диалект нем Dialekt Mundart англ dialect фр dialecte ит dialetto Форма на езика на дадена област или място Разграничава се от съседните диалекти по съвкупността от фонетични граматични и лексикални особености За разлика от сегашната основна подялба на българските диалекти на източна и западна група спрямо ятовата граница старобългарското старинно деление вероятно е било на север и юг като границата е била Стара планина Синоним говор наречие

диареза рус диэреза нем Diaumlrese англ diaeresis фр dieregravese ит dieresi 1 Разлагане на дифтонга на съставни части така че всяка съставна част се чува отчетливо Срв монофтонгизация на дифтонгите 2 Надредният знак който отбелязва подобно произношение 3 Средищна цезура в стихосложението която се среща след седмата или осмата стъпка

диглосия рус диглосия англ diglossie Езикова ситуация при която на една територия съвместно но не равноправно съществуват два или повече езика или разновидности на езика Обикновено единият език или едната форма на езика е за официално общуване а другата за всекидневно По противопоставянето на езиците или техните форми при общуването е основната разлика на диглосията с билингвизма Срв билингвизъм

диграф рус диграф диграмма нем Digraph англ digraph фр digramme ит digramma Два писмени знака които служат за предаване на един звук Например оу за [u] в кирилицата и подобният нему знак в глаголицата Синоним диграма

дисимилация рус диссимилация расподобление нем Dissimilation Entlaumlhnlichtung англ dissimilation фр dissimilation ит dissimilazione Фонологично изменение при което два тъждествени или близки фонетични елемента се разграничават и стават различни Подобно на

асимилацията и тази промяна бива частична или пълна Според механизма на извършване се различават регресивна и прогресивна дисимилация (вж регресивно изменение прогресивно изменение) Синоним разподобяване Антоним асимилация

дифтонг рус дифтонг нем Diphthong англ diphthong фр diphtongue ит dittongo Съчетание от гласна и глайд което звучи като един звук Съществуват два варианта възходящ дифтонг и низходящ дифтонг Синоним двугласна Вж възходящ дифтонг низходящ дифтонг монофтонгизация на дифтонгите Срв монофтонг

допълнение рус дополнение нем Ergaumlnzung ergaumlnzendes Element англ extension complement object фр compleacutement ит complemento Дума фраза синтактична конструкция която се намира след глагола и чиято функция е да добави допълни неговата семантична и граматична характеристика Вж пряко допълнение косвено допълнение

дублет рус дублет нем Doppelform Dublette англ doublet alternative фр doublet ит doppione allotropo Разновидност на фонема морфема дума словосъчетание или синтактична конструкция

дума рус слово нем Wort англ word фр mot ит parola Думата е съчетание на определено значение свързано с определен брой звукове и подходящо за граматическа употреба (Мейе цитиран по Марузо 1960 274)

евфемизъм рус эвфемизм евфемизм нем Euphemismus verhuumlllendes Wort Huumlllwort Deckname англ euphemism фр eupheacutemisme ит eufemismo Заместване на нежелателни неприятни или неприлични думи или изрази с други Разновидност на перифразата Срв перифраза

единствено число рус единственное число нем Singular Einzahl англ singular фр singulier ит singolare Граматическа категория към която принадлежи дума изразяваща единичен предмет или лице Някои съществителни притежават форми само за ед ч (singularia tantum) Вж двойствено число множествено число число

език рус язык нем Sprache англ language фр langage ит linguaggio Система от знаци за общуване между индивидите Най-известен е звуковият език при който се употребява глас и отделните елементи се членоразделят Той е предмет на изучаването на езикознанието или лингвистиката

елизия рус элизия нем Elision Vokalausstoszligung англ elision фр eacutelision ит elisione Фонологично изменение при което звук или звукове изпадат от думата Изпадането на еровете е пример за елизия При силна редукция елизията е също често срещано явление срв банцътъ lt баницата жентъ lt жената Вж изпадане на еровете Срв епентеза

елово причастие Вж минало деятелно второ причастие

епентеза рус эпентеза вставка нем Epenthese Einschub англ epenthesis фр eacutepentegravese ит epentesi Вмъкване на звук между други звукове в една дума Например вметнатото л (l

epentheticum) като част от палатализацията на лабиалите в праславянски срв ꙃемлѣ люблѭ ловлѭ и под Синоним вмятане

епентеза рус эпентеза вставка нем Epenthese Einschub англ epenthesis фр eacutepentegravese ит epentesi Вмъкване на звук между други звукове в една дума Например вметнатото л (l epentheticum) като част от палатализацията на лабиалите в праславянски срв ꙃемлѣ люблѭ ловлѭ и под Синоним вмятане

епифора гр ἐπιφορά лат desitio conversio рус епифора Повторение на дума или фраза в края на стиховете (xx) Синоним антистрофа Библ Lausberg sectsect 631-632

ерове Две високи кратки гласни които в развоя на късния праславянски език и неговите наследници са се оказали нестабилни и са понижили своя гласеж (вж понижаване на еровете) или са изчезнали (вж изпадане на еровете) в зависимост от позицията си Тази особеност се споделя от много езици по света които имат нефиксирано и динамично ударение Тяхната относителна дължина е по принцип по-кратка от по-ниските гласни поради тази причина в някои изследвания неправилно се наричат свръхкратки Терминът полугласни за еровете следва да се употребява само за глайдове Другият термин под който са известни редуцирани гласни също следва да се избягва защото той се отнася до качеството на гласните които не са под ударение Вж голям ер малък ер слаб ер силен ер преглас на еровете понижаване на еровете изпадане на еровете Син ерови гласни свръхкратки гласни редуцирани гласни

женски род рус женский род нем Femininum англ feminine фр feacuteminin ит femminile В старобългарски това е граматически род род който обединява същества от женски пол заедно с формални завършеци свързани с тази представа характерни за основите на аja кратки i и дълги u и -r- Вж род Срв мъжки род среден род

заден глайд рус задний глайд у неслоговое англ back glide Глайд който се учленява със задната част на езика Обозначава се с w или с u с дъгичка под него Синоним задна полугласна несричкотворно у Вж глайд Срв преден глайд

задлог рус послелог нем Postpozition англ postposition фр postposition ит posposizione Задлогът има същата функция като предлога но за разлика от него стои след името В този случай задлогът управлява думата която се намира пред него Старобългарските задлози винаги изискват родителен падеж Те са два с два варианта дѣллѣ дѣлльма вьсе врагъ дѣллѣ бываеты сихъ дѣльма вьсѣхъ винъ хощетъ погоубити его ради радьма обьщааго ради оуспѣха жити чьсо радьма плачете Синоним послелог Вж предлог падеж

задна гласна рус задний гласный темный гласный англ back vowel obscure vowel Гласни които се учленяват в задната част на устната кухина Синоним (остар) тъмна гласна Вж гласна Срв предна гласна

заемка рус заимствование нем Entlehnung Lehngut Lehnwort англ loan-word borowing фр emprunt ит prestito imprestito parola importata Заети думи морфологични елементи или синтактични конструкции които нямат в заетия език равнозначни на тях синоними

залог рус залог нем Diathesis англ voice фр voix ит voce Граматическа категория която изразява отношението на лицето към действието Вж деятелен залог страдателен залог

затворена сричка рус закрытый слог англ closed syllable Сричка която завършва на съгласна Антоним отворена сричка Вж сричка

звателен падеж рус звательный падеж нем Vokativ англ vocative фр vocatif ит vocativo Падежна форма която изразява обръщение Господи боже мои Синоним вокатив

звук рус звук нем Laut Klang Ton англ sound фр son ит suono В езикознанието под звук се разбира най-малката материална единица която се учленява в устната кухина и има слухови и смислоразличителни белези Синоним говорен звук звук на речта

звучна съгласна рус звонкий согласный stimmhaft Sonorlaut англ voiced consonant Съгласни които се учленяват с трептене на гласните струни и с присъствието на тон наред с шума при възприемането им Антоним беззвучни съгласни Вж съгласна

звучност рус звучность нем Sonoritaumlt Schall Schalfuumllle Schallstaumlrke англ sonority фр sonoriteacute ит sonorita Вж звучна съгласна

идиолект англ idiolect Езиковите особености характерни за говора на отделен индивид

извито ударение вж циркумфлекс

изоглоса рус изоглосса линия изоглоссы нем Isoglosse (Linie) англ isoglottic (line) фр isoglosse ligne disoglosse ит isoglossa Линия върху географската карта показваща границите и обхвата на дадено езиково явление

изоколон рус изоколон нем Isokolon англ isocolon фр isocolon ит isocolon Метрически части от стихотворни творби изказвания или прозаични отрязъци които се делят на членове (гр kolon) равни (гр isos) един на друг

изосилабичен рус изосиллабический равносложный нем gleichsilbig англ isosylabic фр isosyllabique ит isosillabico Изрази и форми които притежават едно и също количество срички

изпадане на еровете рус выпадение редуцированных англ elimination of jers elision of jers dropping of jers Фонологично изменение при което слабите ерове изпадат от сричката Процесът е свързан с качеството на високите кратки гласни i и u чиято дължина по отношение на другите гласни е най-кратка Процесът довежда до преобразуване на славянската сричка и бележи края на тенденцията към отворена сричка Вж ерове голям ер малък ер слаб ер Срв понижаване на еровете

изречение rus предложение nem Satz англ sentence clause фр proposition ит proposizione Изказване което е завършено граматически притежава интонационна цялост и изпълнява комуникативна роля

изявително наклонение рус изъявительное наклонение индикатив нем Indikativ англ indicative фр indicatif ит indicativo Наклонение при което действието се представя за реално

се нарича изявително Вж условно наклонение повелително наклонение наклонение Синоним индикатив

име рус имя нем Nomen англ noun фр nom ит nome Родово наименование общо за съществителни прилагателните числителните имена и местоименията Някои включват също така именните форми на глагола инфинитив супин и причастията Вж съществително име прилагателно име числително име местоимение

именителен падеж рус именительный падеж нем Nominativ англ nominative фр nominatif ит nominativo Изразява граматичния субект с две основни значения 1 Подлог в изречението аꙃъ дѣлаѭ 2 Предикатите на подлога в изречението Глаголите бъіти именовати сѧ ꙃъвати сѧ творити сѧ също се съгласуват с именителния падеж Аꙃъ есмь пастъіръ добръіи Синоним номинатив

имперфект рус имперфект нем Imperfektum Imperfekt англ imperfect фр imprafait ит imperfetto Времеви форми чиито функции е да изразят повтарящо продължително или незавършено действие в миналото което няма връзка с момента на говорене Старобългарският имперфект подобно на аориста се образува от инфинитивната основа на глагола Когато обаче има редуване в облика на корена между двете твърде често миналото несвършено време се формира от сегашната форма срв ходити хождѫ (сег вр) хождаахъ (мин несв вр) клати колѭ (сег вр) колѣахъ (мин несв вр) Понякога се срещат форми образувани и от двете основи ꙃъвааше (от ꙃъвати) и ꙃовѣаше (от ꙃовѫ) гънааше (от гънати) и женѣаше (от женѫ) При образуването на имперфекта е било от значение дали инфинитивната основа окончава на гласна или съгласна Ако завършекът е бил на гласните ѣ или а то директно към основата се е добавял показателят -ах- заедно с окончанието (глагол-а-ти gt глагол-а-ах-ъ) Ако гласната е била друга то тя към нея се е добавял ѣ и заедно с показателя за време и окончанието (бити биѣахъ) При глаголите от четвърто спрежение на -и- гласната е била изцяло заменяна молити gt мол-ѣ-ах-ъ При глаголи с инфинитивна основа на съгласна се е добавял ѣ показателят за време и окончанието жити живѫ gt живѣахъ Синоним минало несвършено време

инверсия рус инверсия нем Inversion Umkehrung англ inversion фр inversion ит inversione Преобръщане на думата или думите в словореда за да се подчертае значението им Играе ролята и на реторична фигура

инфикс рус инфикс нем Infix англ infix фр infixe ит infisso Наставка която се поставя вътре в думата понякога в самия корен Вж афикс префикс суфикс

инфинитив рус инфинитив неопределенная форма глагола нем Infinitiv англ infinitive фр infinitif ит infinito Неизменяема глаголна форма По своя произход в старобългарски това е име от старо глаголно съществително с абстрактно значение с основа на кратко i или на -t- Спори се дали отразява стара форма на дат или на м п Окончанието му е били -ти ходити пити ѣсти Основната функция му е била да бъде обект на други глаголи когато субектът на двете думи е един и същи могѫ се сътворити Може да бъде допълнение и към имена даѭ вамъ власть настѫпати на ꙃмиѧ и скорпиі и на вьсѭ силѫ врага Вж супин Синоним неопределена

глаголна форма основна форма на глагола

йат 1 Ниска предна гласна в старобългарски предното съответствие на а Произхожда или пряко от инд дълго e или е резултат на монофтонгизацията на дифтонгите oj aj чийто резултат е също дългата гласна e 2 Наименование на буквата която предава тази гласна

какофония гр κακοφωνία лат - рус неблагозвучие нем Kakophonie англ cacophony фр cacophonie ит cacophonia Неприятно неблагозвучно съчетаване на звуковe при повторение

калка рус калька нем Abklatsch англ calque фр calque ит calco Буквален превод по чужд модел на дума словосъчетание или конструкция Например старинни калки в старобългарски език от гръцки са думите с начало добро- и благо- Срв заемка

катахреза гр κατάχρησις лат abusio catachresis рус катахреза нем Kataxhrese англ catachresis фр catachregravese ит catacresi Употреба на думата извън нейното значение надхвърляща точния й смисъл Може да се прецени като вид метафора (Lausberg 562) Вж метафора

кирилица рус кириллица кириллическое письмо Втората по време на възникване славянска азбука след глаголицата Появява се в самия край на 9 век За разлика от глаголицата която е оригинална писмена система кирилицата е точно копие на гръцкия маюскул от 9 век с прибавени букви за славянски звукове Повечето от кирилските начертания на тези звукове намират точен паралел в глаголицата Вж азбука абецедар Срв глаголица

консонантна основа Именна или глаголна основа която завършва на сългасна В старобългарски са запазени следните наследници на инд именни основи на съгласна n-основи основи на -n- -en- -men- към които принадлежат съществителни от мр които завършват в импедч на -нь дьнь корень степень и основи на -men- имѧ врѣмѧ племѧ ent-основи същ от ср р обозначаващи малки същества отрочѧ агнѧ es-основи същ от ср р с окончание в им п ед ч -о род п ед ч -е небо небесе око очесе r-основи съществителни които са изрзаявали роднински наименования В старобългарски с пълна парадигма са запазени само две матъі род п матере и дъщи род п дъщере При всички съществителни от тази група основата се открива в косвените падежи но не и в им п ед ч Вж вокална основа основа склонение парадигма Синоним основа на съгласна

корен рус корень нем Wurzel англ root фр racine ит radice Непроизводна основа на думата която е носител на основното й значение Получава се след отделянето на всички наставки и след сравнение с другите нечленими части на родствените думи Вж афикс основа морфема Синоним корен на думата

косвено допълнение рус косвенное дополнение непрямое дополнение вторичное дополнение нем entfernteres Objekt англ enlargement фр compleacutement indirect compleacutement relatif ит oggetto indiretto Допълнение което съдържа в себе си вторична и в повечето случаи незадължително пояснение към семантичната и граматична характеристика на сказуемото Обикновено се появява при наличие на пряко допълнение При родителните форми появата на непрякото допълнение се свързва със значенията на отделяне отдалечаване глаголи за чувства

част от цялото (наплъните водоносъі водъі) Дателният падеж е основният падеж на косвеното допълнение в старобългарски като неговите форми се появява при голяма част от глаголите които обикновено управляват винителен падеж за пряко допълнение даждь ми сиѭ водѫ Косвеното допълнение може да се изразява и с творителен падеж при някои глаголи не пьцѣте сѧ доушеѭ вашеѭ клънетъ сѧ црькъвоѭ обисте е риꙃами съ ароматъі Вж допълнение пряко допълнение Синоним непряко допълнение непряк обект косвен обект

критически апарат рус критический аппарат нем kritischer Apparat англ critical apparatus фр apparat critique ит apparato critico Съвкупност от данни за разночетенията по различните преписи на един ръкописен текст които указват на различните или еднаквите четения спрямо избрания за основен текст на изданието В критическия апарат могат да влезнат и коментарии на отделните пасажи Критическият апарат е отличителен белег на критичното издание за разлика от дипломатическото което може да съдържа само разчетен текст придружен или не със снимки от издавания извор

лабиализация рус лабиализация нем Labializierung англ labialisation labialization фр labialisation ит labializzazione Процес на артикулиране или промяна на звука с помощта на устните при което те се закръглят Срв делабиализация

лабиодентална съгласна Съгласна при чието учленение долната устна се приближава към горните резци Син устнено-зъбна съгласна Вж лабиална съгласна лабиализация делабиализация Срв билабиална съгласна

лексема рус лексема нем Lexeme англ lexeme Обобщена езикова единица която функционира в езика като сбор от морфологичните и фонетични варианти на думата Словоформите на думата се обединяват от общата й семантика Срв фонема морфема

лексика рус лексика англ lexis lexica Съвкупността от словното богатство (речника) на един индивид текст Под лексика се разбира и цялостният лексикален състав на един език Вж лексикология лексикография рус инфикс нем Infix англ infix фр infixe ит infisso Наставка която се поставя вътре в думата понякога в самия корен Вж афикс префикс суфикс

лексикален рус лексический нем lexikalisch англ lexical фр lexical ит lessicale Отнасящ се имащ отношение към лексиката Синоним лексически Вж лексика

лексикография рус лексикография нем Lexikographie англ lexicography фр lexicographie ит lessicografia Наука за съставяне на речници Срв лексикология Вж лексика

лексикология рус лексикология нем Lexikologie англ lexicology фр lexicologie ит lessicologia Дял от езикознанието което изучава думите и фразеологичните единици от гледна точка на тяхното образуване и проникване в езика и от гледна точка на тяхното значение Вж лексика Срв лексикография

ликвидна метатеза рус ликвидная метатеза англ metathesis of liquids Късно праславянско фонологическо изменение при което групите гласните а о е и ликвидните съгласни в групите tart tort tert talt tolt telt ort art elt са си разменяли местата В старобългарски

процесът е бил съпроводен и с удължаване на гласната в редица случаи Например melko gt млѣко korva gt крава borda gt брада berg- gt брѣгъ arb- gt рабъ и робъ Вж метатеза ликвидни съгласни

ликвидни съгласни лат liquida рус плавные согласные нем Liquida англ liquid consonants фр liquide ит liquido Съгласни които се характеризират в акустично отношение с плавен преход към гласните Това е общото наименование на съгласните r и l Синоним плавни съгласни Вж ликвидна метатеза

литота рус литотес нем Litotes англ litotes understatement фр litote ит litote Реторичен троп при който преднамеренно се отслабват (от гр litotes) качествата размери на предметите с цел да се умаловажи тяхното значение към обекта и да се изрази отношение Антоним хипербола

лице лат persona рус лицо нем Person англ person фр personne ит persona Указва на ролята която играе този за когото става дума в изказването или в текста Различават се първо лице който говори от свое име второ лице към когото се обръщат и трето лице за когото говорят

лично местоимение рус личное местоимение нем Personalpronom англ personal pronome фр pronom personnel Местоимение което замества име на лице В старобългарски има форми само за първите две лица Употребата на третоличните форми е била поета от показателните местоимения като някои от тях (тъ та то онъ она оно) са се превърнали в лични местоимения за 3 лице в историята на езика Скланя се по самостоятелна парадигма заедно с възвратното местоимение като формите за дателен и винителен имат кратък и дълъг вариант За склонението на личното местоимение е характерно наличните на форми от различни основи (вж суплетивизъм) Така например формата за 1 л им п ед ч е аꙃъ но за род п е мене Вж възвратно местоимение местоимение

малка носовка стб ѧсъ рус малый юс англ small jus front jus Малката носовка в старобългарски е била предна гласна чието произношение е било на гласна е или широко е с назален елемент (н или м) след нея Образувала се е вследствие на тенденцията към отворена сричка когато след съчетанието на предна гласна (дълги и кратки i и e) с назал (n m ŋ) след тях е следвала съгласна (модел VNC) В глаголицата начертанието на буквата се е състояло от две части като първата е обозначавала оралния елемент а втората mdash назалния сегмент В старобългарския период в кирилицата за обозначението на гласната са се използвали няколко различни начертания от непроменената форма на гръцкото епиграфско А до изписвания които се приближават до формата на глаголическото ѣ Това води до предположението че вероятно в една част от българските говори гласежът на първата част на звука е бил на широка ниска предна гласна Син предна носовка преден юс малък юс Срв голяма носовка носов звук

малък ер стб ерь рус ерь англ front jer Висока кратка предна гласна в старобългарски Произхожда от инд кратко i Син преден ер предна ерова гласна Вж ерове силен ер слаб ер понижаване на еровете изпадане на еровете Срв голям ер

междуметие лат interiectio рус междометие нем Interjektion Ausruf Empfindungswort англ interjection фр interjection ит interiezione Неизменяема част на речта която се употребява

изолирано и се вмъква между останалите части на изречението Чрез се изразяват емоционални отношения и състояния Примери за междуметия в старобългарски са оувъі и горѣ Синоним средореч (Ив Богоров)

мека съгласна рус мягкий согласный нем weicher Konsonant англ lax consonant smooth consonant фр consonne molle ит consonante molle Съгласна която се изговаря с повдигане на средната част на езика към твърдото небце (палатума) Синоним палатална съгласна

местен падеж рус местный падеж локатив нем Lokativ Lokalis англ locative фр locatif ит locativo Основните функции на местния падеж без предлог е била обстоятелствено пояснение за място и време Рядко се срещат случаи на допълнение при глаголите коснѫти сѧ прикоснѫти сѧ при глаголи с представката при- Употребява се при някои глаголи с представка на- належати нападати напасти Местен падеж управляват и глаголите вълежати ꙃаꙃьрѣти обѣсити сѧ опрѣти сѧ потъкнѫти съвъкоупити сѧ съплѣсти Синоним локатив

местоимение лат pronomen рус местоимение нем Pronomen Fuumlrwort англ pronoun фр pronom ит pronome Част на речта която в античните граматики се определя като заместник на името защото съдържа в себе си понятия за лице и предмет Може да се употреби вместо всички имена mdash съществителни прилагателни и числителни Старобългарските местоименна система е много богата Тя се дели на лични и нелични (родови) местоимения Склонението на възвратното местоимение е според парадигмата на личните Родовите местомения се делят на анафорично показателни притежателни въпросителни отрицателни неопределителни обобщително Към местоименията се причисляват т нар думи с местоименна флексия Това са местоименни прилагателни или местоимения-прилагателни като самъ какъ какъв къ какъв ꙗтакъ такъв инакъ инакъв сикъ такъв вьсѣкъ всеки инъ друг единъ Вж лично местоимение възвратно местоимение анафорично местоимение показателно местоимение притежателно местоимение въпросително местоимение отрицателно местоимение неопределително местоимение обобщително местоимение

метатеза рус метатеза перестановка нем Metathesis Umstellung Lautversetzung англ metathesis фр meacutetathegravese ит metatesi Премятане на звуковете в рамките на една сричка или на сричките в рамките на една дума (напр гълтам глътна) Синоним премятане на звуковете Вж ликвидна метатеза

минало време мин прошедшее время нем Vergangenheit англ past tense фр passeacute ит passato Наименование на всички граматически форми на миналите имена Вж аорист имперфект перфект плюсквампефект бъдеще време в миналото

минало деятелно първо причастие В старобългарски се е образувало от инфинитивната или миналата основа на глагола (вж инфинитивна основа) В зависимост от това дали тя е окончавала на гласна или съгласна към нея се е добавял показател за причастието При инфинитивна основа на съгласна той може да се види в косвените падежи като -ъш- а при гласна той е имал обликът -въш- Подобно на сегашното деятелно причасти и тук формите за им п ед м и ср им п се е противопоставял на всички други форми заради липсата на -ъш--въш-

срв несъ давъ моль (м срр импедч) - несъши давъши мольши (жредчимп) Скланя се както съществителните по -jo (за м и срр) -ja (за жр) Различават се кратки и местоименни форми Местоименните или пълните форми се образуват като към кратката форма се добави съответната форма за род число и падеж на анафоричното местоимение В този случай втората част следва склонението на местоимението несъшаего родпедч м и ср р несъшоуемоу (датпедч м и ср р) В развитието на езика още в старобългарски гласната е се уподобява (асимилира) от предходната гласна несѫщаего gt несѫщааго Следходният процес е известен като контракция mdash двете еднакви гласни се свиват в една mdash несѫщаго Този процес повлиява цялата парадигма на сегашното деятелно причастие Вж сегашно деятелно причастие минало деятелно второ сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие причастие анафорично местоимение Синоним минало действително причастие

минало свършено време вж аорист

множествено число рус множественное число нем Plural Mehrzahl англ plural фр pluriel ит plurale Граматическа категория към която се отнасят думи назоваващи множество отделни обекти (съществителни местоимения) и думи които се съгласуват с тях (прилагателни глаголи) Някои съществителни притежават само форми за мн ч (т нар pluralia tantum) Вж единствено число двойствено число число

монофтонг рус монофтонг нем Monophtong англ monophtong фр monophtongue ит monottongo Звук който се състои от тон с еднородно звучане Срв дифтонг Вж монофтонгизация монофтонгизация на дифтонгите

монофтонгизация на дифтонгите рус монофтонгизация дифтонгов англ monophtongization of diphtongs Фонологическата промяна на съчетанието от два съседни звука в един В праславянски съчетанията на гласна със заден (w) или преден (j) глайд са се превърнали в самостоятелни гласни Така например от съчетанието aj се образувал нов звук ѣ от съчетанието aw звукът u Тези промени са се осъществили пред съгласна в средисловието или края на думите Същият принцип на промяна се е осъществил при образуването на носовите гласни Вж монофтонг дифтонг носов звук

монофтонгизация рус монофтонгизация англ monophtongizatio фр monophtongaison Фонологическо изменение при което се образува един фонетичен елемент (монофтонг) Вж монофтонгизация на дифтонгите

мора лат mora рус мора нем More англ mora фр more ит mora Единица за дължина равна на дължината на кратката гласна За дългата гласна се е считало че е равна на две мори Закон за трите мори в старогръцки е било правилото че ударението не трябва да бъде по-далече от третата мора от края на думата Вж сричка ударение

морфема рус морфема нем Formans Formativ англ morpheme фр morphegraveme ит morfema Думата произлиза от гр morphe форма и означава най-малкият елемент на езика който има граматично иили лексикално значение Морфемите могат да носят значения като граматическа категория (род число лице време) лексикално-граматически рязряд (име глагол) могат да

изразяват синтактичните връзки в изречението (подлог допълнение) или да са самостоятелна дума (предлог съюз частица междуметие) Вж афикс инфикс корен основа суфикс морфология Срв фонема лексема

морфология рус морфология нем Wortbildungslehre Formenlehre англ morphology фр morphologie ит morfologia Част от граматиката която изучава по какъв начин думите са съставени от по-малки единици наричани морфеми Срв синтаксис Вж граматика морфема

мъжки род лат masculinum рус мужской род нем maskulinum англ masculine фр masculin ит maschile В старобългарски това е граматически род който обединява същества от мъжки пол заедно с формални завършеци свързани с тази представа характерни за основите на оjo аja кратки i и u и част от консонантните склонения Вж женски род среден род род

надредни знаци рус надстрочные знаки англ supralinear signs Знаци които се поставят над реда и които включват в най-ранния период на славянската писменост знаци за улесняване на четенето поставяни над букви за гласни и знаци за отбелязване на мекостта на съгласни (т нар меглец) Спорно е какво е значението на надредните знаци в Киевските листове Според някои изследователи става въпрос за акцентни знаци Според други това са музикални знаци Със сигурност систематичната употреба на знаци за ударения започва да се проследява едва от 14 век като до края на века се забелязва все по-голямо усложняване на системата им Вж ударение придихание

назализация рус назализация нем Nasalierung англ nasalization фр nasalisation ит nassalizzazione Фонологично изменение (асимилация) при което неносовата (орална) гласна се преръща в назална Антоним деназализация Вж носов звук носовки голяма носовка малка носовка

наклонение рус наклонение нем Modus Diathese англ mood mode фр mode ит modo Отношение на говорещото лице към изказаното от него глаголно действие В зависимост действоето може да бъде представено като реално възможно желателно Вж изявително наклонение повелително наклонение условно наклонение

наречие лат adverbium рус наречие нем Adverbium Umstandswort англ adverb фр adverbe ит avverbio 1 Неизменяема част на речта която обикновено пояснява глагола (вж лат термин) но също така може да се срещне и при прилагателното съществителното и при др наречия То посочва признаци като място време начин количество и степен и др Старобългарските наречия по произход се делят на първични образувани от местоименни основи и образувани от имена Примери за първични наречия са абье веднага тутакси акъі подобно на като едъва едва трудно еще още нъінѣ сега пакъі отново понѣ поне оуже вече Местоименните наречия завършват на -(ъ)де -амо -ѫдоу Като първият е означавал място на действието а последните са означавали движение в определена посока (към и от говорещия) Краят на наречието с -гда е бил специализиран за време Формантите -ли -ль (-лѣ) са изразявали количество и степен като според П Илчев първоначалното значение е било също за време (Дуриданов 1993319) С форманта -ако се образуват местоименни наречия за начин Именните наречия произлизат от

прилагателни и съществителни имена 2 Говор диалект

нарицателно име рус нарицательное имя нем Gattungsname англ common noun фр nom commun ит nome comune Съществително име което назовава цял клас обекти или всеки един от тях по отделно (дървета дърво) Синоним съществително нарицателно име Срв собствено име

небце рус небо нем Gaumen англ palate фр palais ит palato Говорен орган граница между устната и носната кухина Разделя се на твърдо небце (или палатум срв рус твердое небо нем Gaumen англ palate hard palate фр palais dur) и меко небце (срв рус мягкое небо нем Gaumensegel англ velum soft palate фр palais mou voile du palais ит palato molle)

неопределително местоимение Неопределителни са тези местоимения които означават неизвестни неопределени лица предмети количество В старобългарски се образуват като към въпросителното местоимение се добави частицата нѣ нѣкъто нѣкъіи някой нѣчьто нещо Функция на неопределително местоимение изпълняват и съчетания на въпросително местоимение с наречието любо къто любо някой чьто любо нещо речетъ къто любо ще каже някой Във функция на неопределително местоимение може да се употреби и числителното единъ със значение някакъв някой си и пристѫпь единъ отъ книжьникъ и рече емоу По същия начин се употребява и думата етеръ някой някой-си някакъв един и се етеръ пристѫпь рече емоу слѣпьць етеръ сѣдѣаше при пѫти Това местоимение се скланя като просто (кратко) прилагателно Когато неопределителното местоимение е в съчетание с предлог то тогава предлогът стои между частицата и въпросителното местоимение нѣ отъ кого Вж въпросително местоимение местоимение

непреходен глагол непeреходный нетранзитивный нем intransitiv англ intransitive фр intransitif ит intransitivo Глагол който няма свойството да изисква пряко допълнение при който не се съдържа непосредствен преход от изразяване на действие към изразяване на обекта Вж пряко допълнение косвено допълнение сказуемо обект Срв преходен глагол

несвършен вид рус несовершенный вид нем imperfective Aktionsart англ imperfect aspect imperfective aspect atelic aspect фр aspect imperfectif ит aspetto imperfettivo Глаголите от несв в представят глаголното действие в процеса на извършването му без да е доведено до изчерпването му до прекратяването му (Пашов 1989105) В старобългарски най-разпространеният начин за образуване на глаголи от несв в от глаголи от св в е с помощта на суфикса -а- и удължаване на коренната гласна водити - важдати гонити - ганѣти носити - нашати просити - прашати родити - раждати Вж свършен вид вид

несклоняем рус несклоняемый нем indeklinabile indeklinierbar англ indeclinable фр indeacuteclinable ит indeclinabile Дума която не се скланя Несклоняеми са наречията и служебни думи като предлози и съюзи В старобългарски е съществувал малък клас от прилагателни които също не са се скланяли Вж склонение парадигма

низходящ дифтонг рус нисходящий дифтонг нем fallend англ falling фр descendante deacutecroissante ит discendente Дифтонг при който гласната е на първо място а след нея следва глайдът Вж дифтонг монофтонг монофтонгизация на дифтонгите Срв възходящ дифтонг

монофтонг

носов звук рус носовой звук нем Nasenlaut Nasal англ nasal фр nasal ит nasaleltmeta content=OpenOfficeorg 24 (Linux) name=GENERATOR gtЗвук при който произношението включва резонация на носова празнина със задната част на устната кухина От съгласните това са n m и веларните назали (например В старобългарски е имало и най-малко 2 гласни (носовки) които са се произнасяли по този начин Синоним назал назален звук Вж малка носовка голяма носовка

носовки Носовите гласни или носовките в старобългарски са били две голяма и малка Голямата носовка е била задна гласна чиято първа част се произнасяла между а и о и малка носовка чийто първи фонетичен елемент е бил с произношение е или ѣ Произношението на назалния елемент е също варирал в зависимост от съгласната която се е намирала след носовката - n m или веларен назал Носовките са се образували в резултат на процеса на отварянето на сричката когато при съчетанието на гласна назална съгласна и друга съгласна сричковата граница се е премествала след носовия елемент Когато след назалната съгласна е следвала гласна то носовка не се е образувала На това се дължат редувания от типа на начѧти но начьнѫ пѧти но пьнѫ Срв малка носовка голяма носовка Син назални гласни носови гласни

обект рус объект нем Objekt англ object фр objet ит oggetto Част от изречението обозначаваща лице или предмет който е цел на действието Известно е също като допълнение или пряко допълнение Вж допълнение пряко допълнение косвено допълнение Срв субект

обобщително местоимение Местоимението вьсь вьсѣ вьсе има значение цял целият всичкият Първоначално се е скланяло според меката местоименна основа В старобългарски има влияние на твърдото склонение

обстоятелствено пояснение рус обстоятельство Обстоятелственото пояснение показва как и при какви условия става действието Традиционно се разграничават обстоятелства за място време количество и степен причина и цел Поясненията в изречението могат да се изразяват с наречия безпредложни падежни конструкции и съчетания на падежна форма с предлог Синоним обстоятелство обстоятелствени думи

окончание рус окончание нем Endung Flexionsendung англ termination ending фр deacutesinence ит desinenza Подвижна морфема който се присъединява към корена или основата и характеризира думата като лице число време наклонение залог и др Вж афикс корен основа морфема Синоним флексия

омограф рус омограф нем Homogramm англ homograph фр homogramme ит omogramma Думи които се пишат еднакво но се произнасят по различен начин и имат различен произход срв омоним

омоним рус омоним нем Homonym англ homonym фр homonyme ит omonimo Думи еднакви по произношение но различни и независими по значение Срв омограф

омофон рус омофон нем Homophon англ homophone фр homophone ит omofono Различни знаци които се употребяват за обозначение на един и същи звук Срв омограф

ономастика рус ономастика нем Onomastik Namenkunde англ onomastics name-study фр onomastique ит onomastica Общо наименование на всички лингвистични области които изследват имената (от гр onoma) Вж топонимия антропонимия

определение рус определение нем Bestimmtheit англ determination фр deacutetermination ит determinazione Определението пояснява съществителното име или друга част употребена като съществително Определението в старобългарски се изразява с прилагателно име или местоимение съгласувано по род число и падеж със съществителното (съгласувано определение) със съществително име без предлог или с предлог mdash несъгласувано определение Прилагателното име като определение се явява в пълна или кратка форма Съінъ прѣмѫрдръ веселитъ отьца Като сказуемно определение се появява само в кратка форма Чловѣкъ нѣкъіи бѣ богатъ При несъгласуваните определения най-голям дял имат формите с родителен падеж без предлог въ годъ крьста лице отьца моего или с предлог вѣньць отъ камени Срещат се също така форми с дателен падеж (храмъ молитвѣ) и творителен падеж (чловѣкъ нечистомь доухомь) Вж приложение

основа рус основа нем Stamm англ stem фр thegraveme ит tema Част от думата която в инд езици се поставя зад корена Според гръцките граматици тази морфологична единица е основата на която се прикрепя окончанието В съответствие с природата и значението на тези единици те се делят на именни и глаголни основи Вж афикс корен морфема

остро ударение вж акут

отворена сричка рус открытый слог англ open syllable Сричка която завършва на гласна Вж сричка тенденция към отворена сричка

относително местоимение рус относительное местоимение англ relative pronoun фр pronom relatif Относителното местоимение свързва относителната конструкция в изречението или относителна Относителни местоимения в старобългарски са били иже ѣже еже който която което ѣкъже ѣкаже ѣкоже какъвто еликъ елика елико колкото голям колчав Наред с тях функцията на относителни местоимения са могли да изпълняват и въпросителните местоимения къіи кой който и которъіи (котеръіи) който Склонението на иже е същото както и анафоричното местоимение като се е промяняла само частта преди же Местоименията ѣкъже еликъ се скланя по типа на показателните местоимения тъ та то Вж анафорично местоимение въпросително местоимение местоимение

отрицание рус отрицание нем Negation Verneinung англ negation фр neacutegation ит negazione Израз който е предназначен да констатира че даден предмет или събитие не съществуват или не са това за което се говори

отрицателно местоимение Отрицателните местоимения в старобългарски се образуват от въпросителните като пред тях се добавя отрицателната частица ни къто gt никъто чьто gt

ничьто Много често след формата се добавя усилителната частица же ничьтоже никътоже никъїиже Скланят се по същия начин както въпросителните местоимения Ако се употребят в съчетание с предлог то предложната форма се поставя между отрицателната частица ни и въпросителното местоимение н никакоже не врѣди его ни при чесомьже Вж въпросително местоимение местоимение

падеж рус падеж нем Fall Kasus англ case фр cas ит caso Падеж се нарича отношението в което бива поставена известна склоняема дума спрямо глагола или спрямо друга дума в изречението (Бончев 195218) следователно това е морфологическа словоизменителна категория при имената Основни значения на падежите са субектно обектно и определително Всеки падеж има своя система от значения които се проявяват с или без предлози Такива са значения като пряко допълнение обстоятелствено пояснение принадлежност движение определение Падежите в старобългарски са именителен родителен дателен винителен творителен местен и звателен Падежите се делят на преки падежни форми (пряк падеж gr orthe ptosis лат casus rectus) и косвени форми (косвен падеж гр plagiai лат obliqui) Формите на винителния падеж също се счита в някои граматики за пряк тъй като има функция на пряко допълнение Звателният падеж когато формата му е еднаква с именителната също се причислява към преките форми

палатализация стб липсва стгр липсва рус палатализация нем Palatalisierung англ palatalization фр palatalisation ит palatalizzazione Изменение при което езикът се придвижва към твърдото небце Понякога под палатализация се разбира смегчаването на съгласните Праславянските палатализации се делят на три вида палатализация на веларите палатализация на денталите и палатализация на лабиалите Палатализацията на веларите се е извършвала на три пъти които са известни като първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите и трета палатализация на веларите (Прогресивна палатализация) Първите две са регресивни палатализации (вж регресивно фонологическо изменение) а третата е прогресивна палатализация (вж прогресивно фонологическо изменение) Вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите прогресивна палатализация палатализация на денталите палатализация на лабиалите йотация Срв тенденция към палаталност

парадигма рус парадигма нем Paradigma англ paradigm фр paradigme ит paradigma Таблица на изменението на формите на една дума например склонението при имената спрежението при глагола Вж склонение спрежение вокална основа консонантна основа

паратаксис рус паратаксис нем Parataxe Beiordnung Nebenordnung англ paratax фр parataxe ит paratassi Отношение на две изречения при което няма подчинение на едното на другото Срв хипотаксис

пароним рус пароним нем Paronym англ paronym фр paronyme ит paronimo Думи близки по звуков състав но с различно лексикално значение Най-популярно е определението че това са еднокоренни думи от една и съща част на речта които имат различно значение При другото по-широко определение се счита че това могат да бъдат разнокоренни генетично несвързани думи от различен произход които имат само външно звуково сходство

пауза рус пауза нем Pause Pausa Ruhepunkt англ pause фр pause ит pausa Прекъсване на звучането в речта или в музикалното произведение

перфект рус перфект нем Perfektum Perfekt англ perfect фр parfait ит perfetto Перфектът е глаголно време което означава състояние в момента на говорене в резултат на извършено в миналото действие Старобългарският перфект се образува от сегашното форми на спомагателния глагол бъіти (есмь еси естъ и тн) и миналото деятелно второ (елово) причастие на спрягаемия глагол далъ есмь Еловото причастие се изменя по род и число а спомагателният глагол - по лице и число Синоним минало неопределено време Вж минало деятелно причастие спомагателен глагол

плюсквамперфект рус плюсквамперфект давнопрошедшее время нем Plusquamperfektum англ pluperfect фр plus-que-parfait ит piuccheperfetto Глаголно време изразяващо действие или състояние в миналото предшестващо друго минало действие Подобно на перфекта и тук е важен резултатът от действието Вондрак го нарича перфект пренесен в миналото (Vondrak 1908 279 срв Добрев 1993 300) В старобългарски се образува от имперфектната форма на глагола бъіти (бѣахъ бѣаше и тн) в съчетание с минало деятелно второ (елово) причастие бѣахъ далъ Вж спомагателен глагол минало деятелно причастие Синоним минало предварително време отдавна минало време

повелително наклонение рус повелительное наклонение императив нем Imperativ англ imperative фр impeacuteratif ит imperativo Наклонение което изразява заповед молба забрана В старобългарски формите са се образували от сегашната основа на глагола В 1 и 2 спрежение в ед ч формите са окончавали на -и а в мн и дв ч показателят за наклонението е бил -ѣ- (2 л ед ч бери но 2 л мн ч берѣта 2 л дв ч берѣта) При 3 и 4 спрежение във всички форми наклонението последователно се е образувало с -и- (2 л ед ч носи 2 л дв ч носите 2 л дв ч носита) Спомагателният глагол бъіти е образувал повелително наклонение от формата бѫ- бѫди (2 л ед ч) Иначе се е формите са се променяли както при глаголите от 1 спрежение Старобългарските показатели за наклонението -и- и -ѣ- са от дифтонгичен произход и са променяли предходната съгласна според правилата на втора регресивна палатализация срв мощи могѫ можеши но моꙃи (2 л едч) При глаголите с коренна гласна е в повелително наклонение тя се е променяла в ь рещи рекѫ речеши но в 2 л ед ч повел накл рьци Вж условно наклонение изявително наклонение наклонение втора регресивна палатализация Синоним заповедно наклонение императив

подлог рус подлежащее субъект нем Subjekt Satzgegenstand англ subject фр sujet ит soggetto Име на глаголното лице в изречението Подлогът се поставя в именителен падеж Синоним субект

подчинено изречение рус подчиненное предложение придаточное предложение нем Nebenzatz англ subordinate clause Изречение в състава на сложното което пояснява някоя негова част и се намира в подчинителна връзка спрямо него Вж хипотаксис главно изречение

подчинителен съюз рус подчинительный союз нем unterordnende Konjunktion англ

subordinating conjunction фр conjonction de subordination ит congiunzione subordinativa Изразява отношението на зависимост между двете части на сложното изречение В старобългарски според вида на подчиненото изречение се разделят на изяснителни и обстоятелствени Изяснителните съюзи въвеждат субстантивни подчинени изречения а обстоятелствените - адвербиални подчинени изречения Изяснителни съюзи в старобългарски са ко(же) акъі(же) да ко да ꙗ ꙗеда Обстоятелствените съюзи се разделят подобно на поясненията (вж обстоятелствено пояснение) на 6 групи за време за причина за следствие за цел за условие и за отстъпване (Дуриданов 1993 333) Вж съюз съчинителен съюз

показателно местоимение рус указательное местоимение англ demonstrative pronoun фр pronom deacutemonstratif С показателните местоимения се сочат предмети явления и техните качества Те притежават форми за род число и падеж Старобългарските показателни местоимения са тъ та то онъ она оно сь си се овъ ова ово Показателните местоимения изразяват степента на отдалеченост спрямо някой предмет или лице формите с тъ се употребяват за общо посочване с онъ онзи се означава отдалеченост а със сь този тук се посочва близост Местоимението овъ се употребява само при изброяване и противопоставяне Местоимението сь си се се скланя по меката местоименна основа а другите mdash по твърдата Показaтелните местоимения поемат функцията и на третоличното местоимение в старобългарски като създават една нова форма за трето лице в българския език Вж анафорично местоимение местоимение

полисемия рус полисемия многозначност нем Polysemie Vielwertigkeit англ polysemy Способността на думите да притежават и придобиват повече от едно значение Синоним многозначност

полисиндетон гр πολυσύνδετον лат acervatio iuncta рус полисиндетон полисиндетическая связь многосоюзное словосочетание нем Polysyndeton англ polysyndeton фр Polysyndegravete Прекомерна употреба на съюзи което обикновено води до забавяне на ритъма Лаусберг (1960 345) изтъква че полисиндетонът се реализира както чрез повтаряне на един и същи съюз така и като вариращо натрупване на отделни съюзи Той смята че при полисиндетон се използват само съчинителни съюзи но не изяснява как класифицира поредици от фрази въведени с подчинителни Не е изяснена и някаква принципна отлика с анафората Изглежда обаче че симетрията не е същностна черта на полисиндетона както е при анафората того бѡ влддку и гда и црда вѣдеть прѣнеисчътнаа ѻна мнѡжьства ликове же архаггдльсцїи такожде херувıми и серафими начела и госпддства и власти же и прѣстоли и силы нъ и въсе въсѣх стдых съслѡвїе(ПКЕ Вл Гр 424r Кал 103) Антоним асиндетон

полугласна Вж глайд

понижаване на еровете рус понижение редуцированных прояснение редуцированных англ lowering of jers Еровете в силна позиция са понижили своя гласеж пред другите ерови гласни По своята същност този процес е дисимилация по признака височина Резултатите от него в отделните говори на българската езикова територия са били различни в повечето случаи се наблюдава преход на ь в е и на ъ в о В някои диалекти гласежът се е изравнил в средна гласна ъ

В суфиксите промяната ъ gt о е засегнала цялото езиково землище докато едва в една част (главно югозападната) тази промяна е обхванала и коренната сричка (срв дъждь gt дождь) Понижаването на гласните е предхождало процеса на изпадането на еровете Терминът изясняване на еровете е неточен тъй като той почива на стара разпредялба на звуците на тъмни и светли (ясни) която няма фонетично основание Синоним изясняване на еровете Вж ерове слаб ер силен ер преглас на еровете Срв изпадане на еровете

правопис рус орфография правописание нем Orthographie Rechtschreibung англ orthography Сбор от правила за употреба на графемите Среновековните правописни са били налагани в голяма степен от местни скриптории особено в началния период на писмеността При описанието на ръкописите важните характеристики са употребата на носовки (юсове) употреба на ерове употреба на букви за йотувани гласни В пространното описание могат да намерат място и употребата на останалите букви както и правописните правила при думите от чужд произход В описанието на правописа роля играе последователността от спазване на различни правила например прокарването на етимологически правилна употреба на еровете В зависимост от определени признаци се разграничват юсов от безюсов правопис правопис с един или два ера и тн В някои случаи правописът носи наименованието си от някое място например рашки правопис ресавски правопис Термини като рашка редакция следва да се избягват доколкото редакция се съотнася с историята на текста и не е пряко свързана с езиковия произход или правописните норми Синоним ортография

праславянски език Единният предписмен език на всички славяни Неговата рекострукция се извършва въз основа на данните при сравнението на всички славянски езици с останалите индоевропейски езици и диалекти Синоним протославянски славянски език основа

превъзходна степен рус превозходная степень нем Superlativ англ superlative фр superlatif ит superlativo Сравнение с помощта на две степени Сравнение на признака на един предмет със степента на признака при най-малко други два предмета (Пашов 198976) В старобългарски липсват морфологически средства за изразяване на превъзходната степен Вж сравнителна степен степен на сравнение

преглас на гласните рус перегласовка гласных англ fronting of back vowels Праславянска регресивна асимилация при която задните гласни се променят в предни под влияние на предходната палатална съгласна или глайд j Вж преглас асимилация дисимилация тенденция към отворена сричка задна гласна предна гласна

преглас на еровете рус перегласовка редуцированных англ mutation of jers Фонологично изменение (асимилация) по признака предност Съгласно тази промяна големият ер преминава в малък пред срички с предна гласна а малкият преминава в голям пред срички със задна гласна Например тьма gt тъма вьдова gt въдова дъбрь gt дьбрь въпль gt вьпль Вж ерове голям ер малък ер понижаване на еровете изпадане на еровете Срв преглас преглас на гласните

преглас рус перегласовка метафония нем Umlaut англ mutation фр meacutetaphonie ит metafonia Изменение на тембъра на гласната под влияние на съседния звук Вид асимилация или

дисимилация Вж преглас на гласните асимилация дисимилация

преден глайд рус передний глайд и неслоговое англ front glide Глайд който се учленява с предната част на езика Предният глайд се обозначава с j или с i с дъгичка под него Синоним предна полугласна несричкотворно и Вж глайд Срв заден глайд

предлог рус предлог нем Praumlposition Vorwort англ preposition фр preacuteposition ит preposizione Неизменяема част на речта която съединява имената с другите думи в изречението За разлика от съюзите които свързват синтактични цялости предлозите съединяват лексико-граматически единици При предлозите винаги има двустранни отношения от една страна с глаголните форми а от друга страна с името живѫ lt въ gt градѣ Граматическото и лексикално значение на глагола определя в случая и падежната форма на името но чрез посредничеството на предлога В този случай формата е в местен падеж Вж задлог падеж Предлози които се съгласуват с един падеж Родителен падежбез(ъ) прѣдастъ его безъ народа близъ приде близъ свѧтааго приближишѧ сѧ близъ рѣкы вънъ вънѣ извънъ изиде вънъ града вънѣ града прѣбываите повелѣ извънъ града того посѣщи выше выше презвутера сѣщи выше закона быти далече имѣаше село вънѣ града недалече града до доидошѧ до цръкъве до бедроу закопанъ из(ъ) влѣкош ѧ вънъ изъ клѣти изъ давъна изъ пръва около стоѧтъ около цръкъве въскраи (lt възъ краи) сѣде въскраи цръкъве кромѣ (извън без) кромѣ тѣла естъ ты единъ еси кромѣ грѣха окрьстъ (около) повелѣ емоу ходити окрьстъ монастырлѣ окрѫгъ (около) сѣдѣахоу окрѫгъ его въ мѣсто въ мѣсто сего старьца приходитъ отъ да не отълѫчимъ сѧ отъ тебе градъ възмѧте сѧ отъ страха прѣжде прѣжде зимы прити прѣжде того часа развѣ (извън освен) аще въ тѣлѣ аще развѣ тѣлѣ не вѣмь свѣнле отъведе паоула свѣне сѫдилища оу прѣбыстъ оу него годъ малъ проси оу отьца Винителен падежвъзъ възъ бръдо потече низъ низъ стѣнѫ падошѧ объ живѣаше объ онѫ странѫ доунава тоу объ нощь прѣбыстъ сквозѣ придохомъ сквозѣ огнль и водѫ Дателен падежкъ събьрашѧ сѧ къ нлемоу вѣроуѭ къ господоу противѫ изидѫ противѫ исоусови чьто противѫ семоу рекѫтъ Местен падежпри при морли галилеисцѣемь видѣ дъва брата падѫ при пѫти Предлози които се съгласуват с два падежа Родителен и творителен падежсъ а) (отдалечаване от предмета) съшьдъ съ небесе съпаде коумиръ съ мѣста своего (време) съ вечера въста (начин) съ полоу мрьтвъ б) (задружност съвместност) идетъ съ народомь многомь Винителен и родителен падежврьхоу винителен падеж само при глаголи за движение иначе родителен постави и врьхоу прѣстолъ свои срв градъ врьхоу горы стояше Винителен и местен падежВинителен падеж се употребява при глаголи за движение а местен ndash при останалите въ а) посадити въ тьмьницѫ въ подъградие доиде б) ѫтрь въ домоу обрѣте сѧ на а) похоть воюетъ на доухъ на гробъ прѣидошѧ б) на ономь свѣтѣ бѫдетъ сѣдиши на трапезѣ слъньце быстъ на заходѣ на молитвѣ станевѣ на оумѣ бѣаше емоу о (о) а) прѣтъкнѫ ногѫ о камень сѣде о деснѫѭ отьца б) чьто се слышѫ о тебѣ не о хлѣбѣ единомь живъ бѫдетъ чловѣкъ Винителен и творителен падежнадъ а) голѫбь полетѣ надъ главѫ иосифовѫ б) облачьць малъ яви сѧ надъ народомь подъ а) въниде подъ покровъ заиде слъньце подъ землѭ подъ вечеръ заклѧ сѧ б) пьси подъ трапезоѭ ядѧтъ прѣдъ а) въведошѧ прѣдъ цѣсарлѣ б) съгрѣшихъ прѣдъ тобоѭ Предлози които се съгласуват с три падежа Винителен родителен и творителенза а) за вратъ похвати и б) (заради) жена за чѧдъ молѧщи (време) за оутра въста за

вечера в) (зад след) иди за мъноѭ сотоно междоу междю а) приде на море междоу прѣдѣлы декапольскыѧ б) междоу двою морю чрьнааго и бѣлааго в) колико растоѧтъ междоу собоѭ

предна гласна рус передний гласный гласный переднего ряда светлый гласный англ front vowel bright vowel Гласна която се образува в предната част на устната кухина Предни гласни в старобългарски са били и ь ю е ѣ ѧ Синоним (остар) светла гласна Вж гласна Срв задна гласна

префикс рус префикс приставка нем Praumlfix англ prefix фр preacutefixe ит prefisso Афикс който се добавя в началото на думата за да бъде променено нейното значение Вж афикс инфикс суфикс основа морфема gtморфема Синоним представка

преходен глагол рус переходный глагол нем transitiv англ transitive verb фр transitif ит transitivo Глагол който приема пряко допълнение Древните граматици са разглеждали този вид глаголи като съдържащи преход от субекта към обекта без помощта на предлог Вж пряко допълнение сказуемо

придихание лат spiritus рус придыхание лат spiritus нем Spiritus англ breathing Обозначение на характера на вдишването при произнасянето на началната гласна в думата на гръцки По отношение на славянските средновековни текстове са възприети термините spiritus lenis (слабо придихание рус тонкое придыхание нем Spiritus lenis англ smooth breathing фр esprit doux ит spirito lene) и spirutus asper (силно придихание рус густое придыхание нем Spiritus asper англ rough breathing фр esprit dur ит spirito lene) За славянските текстове те обаче се използват главно като знаци за четене и не са имали фонетична стойност

прилагателно име рус прилагательное имя нем Adjektiv EIgenshaftswort англ adjective Част на речта която означава качество свойство или белег на нещата Делят се традиционно на качествени притежателни и относителни Качествените прилагателни изтъкват качеството на предмета пьстръ стоудьнъ младъ Притежателните означават принадлежността отьчь братовъ Относителните показват различните белези на предмета относно до веществото от което е направен произхода му времето и предназначението му Прилагателното може да бъде субстантивирано ако в изречението то заема функцията на съществителното Старобългарските прилагателни притежават род число падеж и се скланят Прилагателните са имали две форми кратка (неопределена) и пълна (определена или местоименна) Кратките прилагателни се скланят като съществителни по -о (jo) за м и ср р или по -а(jа) основи за жр Местоименните прилагателни се скланят като родовите местоимения по меките основи Качествените прилагателни в старобългарски притежават сравнителна степен но не е развита превъзходната степен Сравнителната степен се е образувала по два начина Кратките форми на сравнителната степен са се образували с наставка -jьs (за жр) и -jes (за мр) В жр към наставката се е прибавяло окончанието -и за имп ед ч и формите съответно са били дражьши (жр) дражь (мр) и драже (срр) Дългата форма се е образувала със същата наставка но тя се е прибавяла към разширената с ѣ основа Крайното s от наставката е изпадало и формите са гласяли добрѣиши (жр) добрѣи (мр) и добрѣе (срр) ltpgt

приложение рус приложение аппозиция нем Apposition англ apposition фр apposition ит apposizione Определение което е съществително съгласувано по падеж с името към което се отнася Павелъ рабъ божии апостолъ исоусъ христосъ Вж определение Синоним апозиция

притежателно местоимение рус притежательное местоимение Притежателното местоимение означава принадлежност Старобългарските притежателни местоимения са мои моѣ мое твои твоѣ твое свои своѣ свое нашь наша наше вашь ваша ваше Те се скланят като анафоричното - по меките местоименни основи Вж местоимение анафорично местоимение

причастие лат participium рус причастие нем Partizip Participium англ participle фр participe ит participio Част на речта която античните граматици считали за причастна както към категорията на имената (защото се скланя) така и към категорията на глагола защото се образува от него и може да изразява време и залог В старобългарски съществуват три деятелни (сегашно минало 1 и 2) и две страдателни (сегашно и минало) причастия Вж сегашно деятелно причастие минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие елово причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие

прогресивна палатализация рус прогрессивная палатализация англ Progressive palatalization Наричана традиционно Трета палатализация (бълг) Третья палатализация (рус) Third Palatalization (англ) За разлика от другите две палатализации на веларите (вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите) при тази посоката на изменение е прогресивно (вж прогресивно фонологическо изменение) те предният фонологически елемент влияе върху следходния В този случай е доказано че въздействие се оказва от предходната гласна дълго или кратко i върху веларните съгласни k и g Спорно е дали в този процес е участвала съгласната x Между гласната и съгласната е могло да има назален елемент който впоследствие е образувал една единна част от предходната гласна и двете заедно са се превърнали в малка носовка За да се осъществи изменението след веларните съгласни е трябвало да се намират дълги или кратки гласни o или a Резултатите от прогресивната палатализация са съвпаднали с тези от втората регресивна те k gt c a g gt ꙃ (ꙃ) Синоним трета палатализация 3 палатализация III палатализация Срв палатализация

прогресивно изменение рус прогрессивное изменение англ progressive change progressive phonological change Фонологична промяна при която предходният в изговора звук влияе върху следходния Синоним прогресивно фонологическо изменение прогресивна промяна Антоним регресивно изменение

прозодия рус просодия нем Prosodie англ prosody фр prosodie ит prosodia Общото наименование на особеностите на речта и стиха свързани с метрика като дължина и количество ударение и интонация В системата на византийската прозодия са известни десет прозодични знака които се делят на 4 групи 1 тонове 2 времена 3 придихания 4 стъпки Вж ударение

протеза рус протеза надставка нем Prothese Vorschlag англ prothesis фр prothegravese ит prostesi Вмъкване на звук в началото на думата От праславянски е известна протезата на глайдовете j и

w в началото на думата Срв случаи като въдица въглен вътък вътре въже възел както и пояепентезавата на j в случаи като гнѧ ѩзъікъ и др Срв епентеза метатеза ꙗ

пряко допълнение рус прямое дополнение нем naumlheres Objekt direkt Objekt англ direct object фр compleacutement direct ит oggeto diretto Допълнение което съседства непосредствено и задължително при глаголната форма Прякото допълнение в старобългарски зависи от семантиката на преходните глаголи и се изразява с винителен родителен и творителен падеж Най-много са формите с винителен падеж който е основният падеж на прякото допълнение в старобългарски С родителен падеж прякото допълнение се употребява 1 при отрицание (с частиците не и ни) 2 при значение на част от цялото при глаголите сти пити приѧти 3 при ꙗодушевени съществителни вместо винителната форма При супин формата за родителен падеж е по-архаичната отколкото по-новите случаи с винителен Пряко допълнение в родителен падеж имат глаголите алкати въкоусити жьдати жѧдати искати слоушати съмотрити трѣбовати ча ти Творителен падеж за пряко допълнение се употребява при глаголите власти съвласти ꙗобладати четврьтовластьвовати видите къто вами съвладетъ Особен случай на допълнение е и творителната форма в страдателни конструкции Вж допълнение косвено допълнение части на изречението

пунктуация рус пунктуация нем Interpunktion Satzzeichensetzung англ punctuation фр ponctuation ит interpunzione Графически знаци в реда употребявани за разграничение на различните изреченски или ритмични елементи В най-ранния период са се разграничавали знаци в текста знаци за край на текста знаци за глоси в полето От знаците в текста най-често срещани са средната точка и двуеточието които са се употребявали с една функция - разграничаване на изреченска или ритмична цялост От занците за край на текста най-често се срещат различни варианти на схематизиран кръст с допълнителни украшения Към знаците за край на текста принадлежат и знаците за запълване на реда които са често по същия начин и са изпълнявали подобна функция Знаците за глоси в полето са обикновено същите както в текста Един и същи знак в реда или над него е отбелязвал мястото на допълнението а същият знак в полето е бележел началото на допълнението

първа палатализация на веларите рус первая веларная палатализация нем Erste Velar Palataliesirung англ First Velar Palatalization Наричана още първа регресивна палатализация на веларите Регресивна промяна по признака предност в праславянски която обхваща веларните съгласни k g x когато те се намират пред преден фонетичен елемент (предни гласни или преден глайд j) Резултатът от изменението е че k gt ч g gt ж а x gt ш В някои учебници изменението пред j е представено като йотация но рефлексите на изменението са същите както и при веларните съгласни когато те се намират пред предни гласни Може да се предполага че механизмът на въздействието и времето на възникване на промяната са същите

регресивно изменение рус регрессивное изменение регрессивное фонологическое изменение англ regressive change regressive phonological change Фонологическо изменение (промяна) при което следходният фонологически елемент влияе върху предходния Синоним регресивно фонологическо изменение регресивна промяна Антоним прогресивно изменение

редукция рус редукция нем Reduktion англ reduction фр reacuteduction ит riduzione Редукцията е фонологическо изменение на невисоките неударени гласни което се изразява в техния повишен гласеж Така неударено е gt и о gt у а gt ъ Поради тази причина е неправилно да се смята че големият и малък ер са били редуцирани тъй като техните промени се дължат не на ролята на ударението а са убословени от самия им характер на високи и кратки гласни В най-ранния период на славянската писменост примерите за редукция на гласни са неясни Приема се че старобългарския период отразява преход между противопоставянето между дългите и кратките гласни и следходния период при който като релевантен признак се появява ударението Затова примерите за редукция се срещат в по-ново време

редупликация рус редупликация повтор удвоение нем Reduplikation Verdoppelung Reduplizierung фр redoublement ит raddoppiamento Пълно или частично преднамерено повторение на корена основата или цялата дума при образуването на нови думи или изрази

реч 1 рус речь нем Rede англ speech discourse фр discours ит discorso 2 рус речь нем Rede das Sprechen англ speech фр parole ит parole 1 Звуковата проява на езика 2 Речева дейност в устна или писмена форма

рима рус рифма нем Reim англ rhyme фр rime ит rima Разположение на еднакви или подобни звукове в края на съседни или отделени една от друга думи които образуват ритмическо цяло

ритъм ритм Rhythmus Takt Sprechtakt rhythm

род рус род нем Genus англ gender фр genre ит genere Граматическа категория основана върху идеята че съществителните прилагателните и родовите местоимения могат да се разграничават въз основа на естествения пол (мъжки и женски род) или на безразличието спрямо тази подялба (среден род) В старобългарски и в български език принадлежността към даден род се определя от формалния завършек при съществителните и прилагателните

родителен падеж рус родительный падеж генетив нем Genetiv англ genetive фр geacutenitif ит genetivo Родителният падеж в старобългарски и в славянските езици съчетава най-разнообразни значения Той наследява и всички значения на индоевропейския аблатив Обикновено за илюстрация на значенията неговите функции се делят на две големи групи приименен родителен и приглаголен родителен падеж 1 Приименен родителен а) използва се определение (притежание субект на действието за количество за качество след субстантивирани местоимения и числителни от 1 до 4 с предлога отъ) Родителният определителен се поставя като определение при друго име за да определи качеството му (произход характер възраст материал) Чловѣкъ нѣкъіи добра рода б) като именно сказуемно определние велика рода естъ в) при прилагателни означаващи отстраняване лишаване г) допълнение при прилагателните плънъ исплънъ достоинъ Въі плънъі есте благости исплънени всѣкого раꙃоума д) след междуметията о оле о прѣмѫдръіихъ сѫдебъ твоихъ е) 2 Приглаголен родителен а) субект на безлични конструкции (с отрицат форми на бъіти) б) допълнение при глаголи с отрицание или съпътствани с отрицателна частица не приѧтъ оученьѣ в) при супина на преходни глаголи г)

при глаголи със значение на отделяне предвижване в пространството бѣгати отъстоѣти иꙃлаꙃити отъстѫпити (често с представките иꙃ отъоу) които изискват допълнение с въпроса от кого от що д) глаголи означаващи отстраняване освобождаване избавяне е) при глаголи които изразяват различни чувства чаѣти жѧждати хотѣти желати просити послоушати плакати сѧ просити искати оубоѣти сѧ плакати сѧ гнѫшати сѧ оустрашати сѧ оужасати сѧ ж) глаголи и прилагателни със значение на докосване допир връзка з) В родителен падеж е второто допълнение (освен винителното) глаголите напитати наплънити сподоблѣти Наплъните съсѫдъі вашѧ пшеницъі 3) родителен за обстоятелствено пояснение а) отношение и ограничение сравнителна степен на прилагателните б) родителен за време Се бѫдетъ сеѧ нощи Синоним генетив

родителен самостоятелен падеж лат genetivus absolutus Конструкцията е калка на гръцката конструкция и представена от старобългарските паметници само в Супрасълския сборник Състои се от име в родителен падеж и съгласувано с него причастие Има същото значение както дателен самостоятелен mdash на обстоятелствено изречение за време условие причина Вж абсолютна конструкция дателен самостоятелен падеж Синоним родителен самостоятелен

ротацизъм ротацизм Rhotazismus rhotacism

сандхи рус сандхи нем Sandhi От санскрит връзка съединение Термин от индийската граматика за асимилационни промени които възникват на междусловната граница Вж асимилация

свърхкратка гласна Вж ерове

свършен вид рус совершенный вид перфективный вид нем perfektive Aktionsart англ perfect aspect perfective aspect complete aspect telic aspect фр aspect perfectif ит aspetto perfettivo Глаголът от свършен вид представя действието като цяло mdash заедно с началото му извършването му и края му без обаче да се мисли поотделно за тези съставки (Пашов 1989105) Първичните глаголи от св в в старобългарски не съдържат наставката -а- в инфинитивната си форма срв минѫти минѫ (св в) но миновати миноуѭ (несв в) Синоним свършен вид на глагола

сегашно време рус настоящее время презенс нем Praumlsens англ present tense фр preacutesent ит presente Граматически форми които изразяват процес извършващ се едновременно с процеса на говорене В старобългарски това време се образува от сегашната основа на глагола Вж сегашна основа

сегашно деятелно причастие В старобългарски се е образувало от сегашната основа на глагола В м ср р ед ч в 1 и 2 спр е окончавало на -ъі а в 3 и 4 mdash на ѧ Разликата между 3 и 4 спрежение е била че в третото гласната в суфикса е била в косвените падежи ѫ с предходна мекост или ѭ докато при 4 навсякъде е била само ѧ От друга страна им п ед м и ср им п се е противопоставял на всички други форми заради липсата на -щ- срв несъі даѧ молѧ (м срр импедч) - несѫщи даѭщи молѧщи (жредчимп) Скланя се както съществителните по -jo (за м и срр) -ja (за жр) Различават се кратки и местоименни форми Местоименните или пълните форми се образуват като към кратката форма се добави съответната форма за род число

и падеж на анафоричното местоимение напр несъіи даѧи молѧи В този случай втората част следва склонението на местоимението несѫщаего (родпедч м и ср р) несѫщоуемоу (датпедч м и ср р) В развитието на езика още в старобългарски гласната е се уподобява (асимилира) от предходната гласна несѫщаего gt несѫщааго Следходният процес е известен като контракция mdash двете еднакви гласни се свиват в една mdash несѫщаго Този процес повлиява цялата парадигма на сегашното деятелно причастие Вж минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие причастие анафорично местоимение Синоним сегашно действително причастие

сема рус сема фр segraveme Най-малкият смислов компонент в семантиката на думата

семантика рус семантика нем Semantik Bedeutungslehre англ semantics фр seacutemantique ит semantica 1 Лингвистична дисциплина която се занимава със значението на езиковите единици Дели се традиционно на лексикална и граматична семантика 2 Теория за знаковото учение като част от семасиологията

сигматичен аорист рус сигматический аорист англ sigmatic aorist Аорист който в славянските езици се образува с помощта на съгласната s добавена към инфинитивната основа В по-голяма част от случаите още в праславянски тази съгласна се е изменила в -х- Вж аорист

сигматичен рус сигматический нем sigmatisch англ sigmatic фр sigmatique ит sigmatico Граматично образувание с помощта на афикса -s- (от гр сигма) Вж сигматичен аорист

силен ер рус сильный редуцированный сильная позиция редуцированных англ strong jer strong position of jers Ер в силна позиция или силен ер означава че в това обкръжение гласната ще понижи своя гласеж Силна позиция за еровете е била пред друга ерова гласна и под ударение Синоним силна позиция на еровете Вж ерове голям ер малък ер изпадане на еровете понижаване на еровете преглас на еровете Срв слаб ер

синоним рус синоним нем Synonym Gleichbedeutend англ synonym фр synomyme it sinonimо Дума или израз равни или сходни в своето значение с друга дума или израз Срв антоним

синонимия рус синонимия нем Synonymie англ synonymy фр synonymie ит sinonimia Семантично явление при което основните значения на езиковите единици (думи морфеми изрази категории) съвпадат или са близки Вж синоним

синтагма рус синтагма нем Syntagme фр syntagme 1 Група от думи в изречението обединена смислово и ритмически 2 Сборник от статии и слова Вж фраза Синтагма

синтаксис рус синтаксис нем Syntax Satzlehre англ syntax фр syntax ит sintassi Лингвистична дисциплина която изучава отношенията на думите и формите в изречението и начините за тяхното свързване в единно цяло

сказуемо рус сказуемое нем Praumldikat англ predicate фр preacutedicat ит predicato Личният глагол в изречението В старобългарски се съласува с подлога по лице и число а в някои случаи и по

род Рѫцѣ твои сътвористѣ мѧ и съꙃдастѣ мѧ Синоним предикат

склонение рус склонение нем Deklination англ declension фр deacuteclinaison ит declinazione Система на словоизменение на именните форми Склонението зависи от основата на името Старобългарските съществителни различават 9 различни склонения Причастията и прилагателните се скланят по образеца на съществителните а при местоименията се разграничават склоненията на личното и възвратното местоимение от склоненията на родовите форми Вж вокална основа консонантна основа парадигма

слаб ер рус слабый редуцированный англ weak jer jer in weak position Ер който се намира в слаба позиция се нарича слаб ер Слаба позиция за еровете е прието да се назовава сричката във фонетичната дума където след еровата гласна не следва друга ер в края на думата преди сричка с друга гласна и когато върху еровата гласна не пада ударението В тези позиции във всички славянски езици се извършва процес известен като изпадане на еровете Синоним ер в слаба позиция Вж ерове голям ер малък ер преглас на еровете понижаване на еровете Срв силен ер

словоизменение рус словоизменение флексия нем Flexion англ flection inflexion accidence фр flexion ит flessione Процес при който към думата се добавят окончания Те изразяват граматични категории и отношения Вж афикс окончание парадигма

словообразуване рус словосложение нем Zusammensetzung англ composition фр composition ит composizione Образуване на нови думи от изходна форма или дума (мотивираща форма мотивираща дума) с помощта най-често на афикси Срв словоизменение

словоред рус порядок слов нем Wortstellung Wortfolge англ word-order фр ordre des mots ит ordine delle parole Ред на думите в изречението Различното разположение може да има синтактично семантично и експресивно значение

сложна дума рус сложное слово композита нем Kompositum zusammengesetztes Wort англ compound фр composeacute ит composto Съединението на най-малко две думи в една нова се нарича сложна дума

служебна дума рус служебное слово нем Nebenwort англ subsidiary word accessory word фр mot accessoire ит parola accessoria Служебните думи означават отношения между частите на самостойните думи Те биват предлози частици и съюзи Синоним несамостойна дума

смегчаване рус смягчение нем Mouillierung Erweichung англ softening фр mouillement mouillure ит palatalizzazione Процес на образуване на съгласни с помощта на повдигане на средната част на езика към твърдото небце (палатум)

собствено име рус собственное имя нем Eigenname англ proper name фр nom propre ит nome proprio Съществително което назовава отделен единичен предмет Синоним съществително собствено име Вж нарицателно име

спомагателен глагол рус вспомагательный глагол нем Hilfsverbum англ auxiliary verb фр

verbe auxiliaire ит verbo ausiliare Глагол който служи за образуване на други сложни глаголни форми например времена и наклонения С старобългарски спомагателни глаголи са например бъіти имѣти и хотѣти

спрежение лат cojugatio рус спряжение нем Konjugation Abwandlung англ conjugation фр conjugaison ит coniugazione Групиране на глаголните форми в система от парадигми Старобългарските глаголи се делят на 5 спрежения 4 тематични и 1 атематично Тематичните спрежения са 1 - с гласна -е- 2 с -не- 3 с -je- и 4 с -и- Тематичната гласна и съчетание се открива във всички форми на сег вр на глагола освен в 1 л ед и 3 л мнч Атематичните глаголи в старобългарски са пет бъіти вѣдѣти дати имѣти ѣсти както и техните варианти с представка напр прѣдати продати иꙃдати В речниците се дава информация за формата във 2 л според която най-често се определя спрежението на глагола Това е и т нар сегашна глаголна основа в старобългарски Вж тематичен атематичен основа склонение парадигма

сравнителна степен рус сравнительная степень фр comparatif Представяне на качеството у един предмет в по-голяма мяра отколкото при друг (Момчилов 186833-34) В старобългарски са съществували два начина за образуване на сравнителната степен Кратките форми за сравнителна степен са се образували като се добавят наставките -jьs (за м и жр) и -jes (за срр) Наставката се е добавяла към основата на прилагателното или наречието Крайното s е изпадало (вж тенденция към отворена сричка) а j е палатализирал съгласната пред него драгъ драга драго gt дражь дражьши драже При дългите форми преди наставката се е добавяла гласната ѣ добрѣи добрѣиши добрѣе от добръ добра добро Вж превъзходна степен степен на сравнение

среден ер В кирилската писменост mdash ер който се пише като среден вариант между големия и малкия ер Среща се в някои от ранните епиграфски паметници и в среднобългарски текстове от 12-13 век насетне В някои случаи може да се предположи че има фонетично значение на шва но специализирани изследвания не са правени Вж ерове голям ер малък ер

среден род рус средний род нем Neutrum англ neuter фр neutre ит neutro В старобългарски това е граматически род който обединява думи със общо значение на индиферентност спрямо опозицията мъжки-женски род както и притежаващи значения на неактивност неодушевеност (Ахманова 1969380) Те имат формални завършеци характерни за основите на -o-jo както и на част от консонантните склонения Вж мъжки род женски род род

сричка рус слог нем Silbe англ syllable фр syllable ит sillaba Най-малката произносителна единица при образуването на която трябва да съществува гласна или в някои случаи сонорна съгласна Вж отворена сричка затворена сричка тенденция към отворена сричка

старобългарски език старославянский язык древнецерковнославянский язык нем altkirchenslaviesche Sprache altslavische Sprache altbulgarische Sprache англ Old Bulgarian language Old Church Slavonic language Old Slavic language Най-ранният писмено засвидетелстван език на славяните Почива на българските говори Първите му паметници са създадени през 9 век Обхваща първия период от писмената история на българския език -

старобългарския който трае 3 века от 9 до края на 11 Синоним старочерковнославянски староцърковнославянски старославянски

степен на сравнение рус степень сравнения нем Komparationsgrade Steigerungsstufen Komparationsbildungen англ degrees of comparison фр degreacutes de comparaison ит gradi di comparazione Степента е граматическа категория проявяваща се в способността на качествените прилагателни и наречия да изразяват относителна разлика в признаците на определяните от тях явления (Куцаров 2007475 Ахманова 1969453) В старобългарски степенуването извън положителната степен се изразява с ппомощта на граматически суфикс Вж сравнителна степен Синоним степенуване

страдателен залог рус страдательный залог пасив нем Passiv англ passive (voice) фр passif ит passivo Ако глаголното лице е пасивно (търпи глаголното действие) то залогът се нарича страдателен В старобългарски лицето в този случай се изразява с тв п или с помощта на конструкция на предлога отъ с род п срв текъла постриже сѧ павъломь Вж деятелен залог залог Синоним пасив пасивен залог

строфа рус строфа нем Strophe Stanze англ stanza фр strophe ит strofa strofe Група от стихове образуваща единно смислово и ритмическо цяло

стъпка рус стопа нем Fuss англ foot фр pied ит piede Ритмическа единица образувана от група срички обединени от ударението или дължината Синоним ритмична стъпка ритмическа стъпка

субект Вж подлог

супин лат supinum рус супин нем Supinum англ supine фр supin ит supino Нелична глаголна форма която се е употребявала в старобългарски след глаголи за движение вместо инфинитива Има паралел в историята на инд езици с латинския Старобългарският супин е окончавал на -тъ видѣтъ По произход е стар винителен падеж на кратки u-основи В най-архаичните текстове изисква допълнение в род п след глаголи за движение идѫ ръібъ ловитъ отивам да ловя риба С течение на времето тази форма е била изместен още в старобългарски от инфинитива Вж инфинитив

суплетивен рус суплетивный нем suppletiv англ suppletive фр suppleacutetif ит suppletivo Суплетивни форми са форми на една и съща дума образувани от различни корени например бъіти есмь и сѫть

суфикс рус суффикс нем Suffix Exponent англ suffix фр suffixe ит suffiso Служебна морфема която се поставя зад корена или основата Вж афикс инфикс префикс основа морфема

съгласна рус согласный согласный звук нем Konsonant англ consonant фр consonne ит consonante В античността под названието съгласни (калка срв гр лат consonantia) са разбирали звукове които са лишени от истинска звучност и които са се произнасяли заедно с гласната При учленението си те минават през проход или преграда и са преобладаващо шумове Съгласните не

могат да образуват сричка Изключение са сонорите които при струпване на няколко съгласни елемента могат да служат за сричкотворни елементи (срв р в крв) Синоним съгласен звук Вж гласна

съгласуване на времената лат consecutio temporum рус согласование времен нем consecutio temporum англ senquence of tenses фр concordance des temps ит concordanza dei tempi Съгласуване на глагола в подчиненото изречение с глаголното време в главното изречение Вж време

съхипоним Елементи от един и същ хипонимен ред Срв хипоним хипонимен ред хипонимия хипероним

съчинителен съюз рус сочинительный союз нем beiordnende Konjunktion англ coordinating conjunction фр conjonction de coordination ит coniunzione coordinativa Свързва две части на изречението с еднородна функция и без отношение на зависимост В старобългарски се разграничават седем класа съчинителни съюзи съединителни (и ии нини ниже тоже толи ибо) съпоставително-противопоставителни (а же ли нъ) разделителни (ли лили аще ащели илиили любо любо) мотивиращи (бо ибо небонъ оубо) заключителни (оубо бо) резултативни (тѣмь тѣмьже сего радисего дѣлѣ того ради ꙃа не) пояснителни (сирѣчь рѣкъше) (Дуриданов 1993327-332) Вж подчинителен съюз съюз

съществително име гр лат substantivum рус существительное имя нем Substantiv Gegenstandswort англ substantive фр substantif ит sostantivo Думи с които се именуват лица неща и понятия Античните граматици са считали че то изразява нещо съществено (срв лат термин) който обозначава или индивида (съществително собствено) или категория (съществително нарицателно) или понятия (качества състояния действия) Съществителните са конкретни ако принадлежат на една от първите категории и отвлечени или абстрактни ако са част от третата Старобългарското съществително име притежава род число падеж и принадлежи към една от склонитбените групи (склонения) наследници на индоевропейските и праславянски основи Срв име прилагателно име местоимение

съюз рус союз нем Konjunktion Bindewort англ conjunction фр conjonction ит congiunzione Служебна дума която служи за съединение на две части на изречение или на две изречения Старобългарските съюзи по начин на съставяне се делят на прости сложни и съотносителни Простите съюзи се състоят от една лексикална единица а бо и или и др Сложните съюзи са съчетание на прост съюз и друга съставка Например любо ли а не нъ а и аще и Съотносителните съюзи се употребяват разделено Едната съставка се намира в първото от изреченията а втората mdash в следващото Например ли ли или или любо любо ни ни В старобългарския език съюзна функция са могли да изпълняват и т нар съюзни думи Това са местоимения наречия и съчетания от местоимения и съществителни частици Според типовете отношение се разделят на съчинителни и подчинителни Вж подчинителен съюз съчинителен съюз

творителен падеж рус творительный падеж инструментальный падеж орудийный падеж

нем Instrumentalis instrumental англ instrumental фр instrumental ит strumentale Творителният изразява различни обстоятелствени значения служи за означаване на субекта в страдателен залог и служи за именна част на съставните сказуеми В творителния падеж се поставя непрякото допълнение което показава оръдието или средството с което се върши глаголното десйтвие Затова се нарича и инструментален падеж На български тази финкция се превежда с предлозите с или чрез Писахъ вамъ моеѭ рѫкоѭ Творителен падеж се употребява и когато трябва да се покаже че действието се извършва задружно с някого или че то се съпровожда с нещо Вѣроѭ и любовиѭ пристѫпимъ Най-често в това значение се употребява с предлога съ мъітари и грѣшьници въꙃлежаахѫ съ исоусомь Страдателен залог (отговаря на въпроса от кого) въꙃлюбленъ бѫдетъ отьцемь моимь Глаголът бъіти когато има значение на произлизам ставам изисква допълнение в творителен падеж Въ миръ бѣ и миръ тѣмь бъістъ Допъленение в творителен падеж изискват и глаголите господьствовати и обладати Наплъните ꙃемлѭ и господьствоуите еѭ и обладаите ръібами морьскъіими и ꙃвѣрьми и птицами небесьнъіими и всѣми скотами и и вьсеѭ ꙃемлеѭ При глаголи за покупка и продажба допълнението в творителен падеж не пѧть ли птиць цѣнитъ сѧ пѣнѧꙃема двѣма Творителният падеж се употребява и за означаване на обстоятелствата при които се извършва дадено действие (начин време място) Миромь господи помолимъ сѧ Сьи придетъ къ исоусоу нощьѭ Входѧи двьрьми пастъірь естъ овьцамъ Синоним инструментален падеж

тежко ударение вж гравис

тематичен рус тематический нем thematisch themavokalisch stammbildend англ thematic theacutematique ит tematico Тематична морфема е тази която се присъединява към корена за образуване на основа Например в старобългарски има 4 тематични спрежения Вж атематичен основа корен морфема спрежение

тенденция към отворена сричка рус тенденция к открытому слогу принцип восходящей звучности принцип возрастающей звучности англ tendency toward intrasyllabic harmony tendency toward rising sonority law of open syllables Тендеция от изменения в праславянски която води до структура на сричката завършваща на гласна Към тази тенденция приндалежат промени като изпадане на съгласни на сричковата граница и в края на думите монофтонгизацията на дифтонгите образуването на носови гласни различни видове метатези и епентези Синоним тенденция към възходяща звучност закон за отворената сричка Вж отворена сричка монофтонгизация на дифтонги носова гласна изпадане на съгласни метатеза епентеза

тенденция към палаталност рус тенденция к палатальности Едно от двете основни направления във фонологическото развитие на праславянския език заедно с тенденцията към отворената сричка което обединява всички процеси на промяна на съгласните под въздействие на следходни (при прогресивната палатализация и предходни) незадни фонологични елементи (предни гласни и j) В резултат на тези промени в славянските езици се появяват редица съгласни които преди това не са съществували (като ч ж ш щ ц ꙃ и тн) Всички нововъзникнали съгласни са меки което довежда и до появата на корелацията твърди-меки

съгласни както е случаят със сонорните r l m които имат съответствия r l m Тенденцията обхваща трите праславянски палатализации на веларите палатализацията на денталите и лабиалите йотацията както и някои съпътстващи краесловни изменения Към тези промени може да се причисли и монофтонгизацията на дифтонга aj в еи който е основание за възникване на втората веларна палатализация макар той да е част от друга една тенденция в праславянски mdash тази на отворената сричка Вж палатализация палатализация на веларите палатализация на денталите палатализация на лабиалите монофтонгизация на дифтонгите Срв тенденция към отворена сричка Вж праславянски език тенденция към отворена сричка

тон тон Ton Betonung tone

топонимия рус топонимия топонимика топономастика нем Toponomastik Ortsnamenkunde англ placename study фр toponymie toponomastique ит toponimia toponomastica Изследване на географските и местните имена на дадена територия или в даден език Вж ономастика

транскрипция рус транскрипция транскрибирование нем Transkription англ transcription фр transcription ит transrizione Предаване на звуците в един изговор с помощта на писмени знаци При фонетичната транскрипция се прилагат специални знаци за точното отразяване на речта Най-известната система е тази на Международната фонетична асоциация В България за записване на диалектна реч се използва транскрипцията на проф Стойко Стойков изработена за целите на Българския диалектен атлас Срв транслитерация

транслитерация рус транслитерация нем Transliteration англ transliteration фр transliteacuteration ит translitterazione Предаване на знаците от една писмена система с помощта на знаци от друго писмо Например много често в изданията на глаголическите паметници глаголицата се транслитерира с кирилица или с латиница При транслитерацията не се държи за сметка за реалното звучане на писмените знаци Срв транскрипция

трета палатализация на веларите вж прогресивна палатализация

тропа троп образное выражение Tropus bildlicher Ausdruck trope

ударение стб сила глаголоу рус ударение нем Akzent Betonung Tonfall англ accent stress 1 Отделянето на определена сричка в думата на фона на другите неударени срички се нарича словно ударение или само ударение 2 Обозначаване на това отделяне с особен знак в правописа В старобългарските паметници отсъстват знаци с подобно значение Син акцент

условно наклонение рус сослагательное наклонение нем Subjunktiv Konjunktiv англ subjunctive фр subjonctif ит soggiuntivo congiuntivo Условното наклонение представя действието като зависимо от някакво условие В старобългарски се е образувало с особена парадигма на глагола бъіти (бимь би би бимъ бисте бѫ) и минало деятелно второ (елово) причастие Причастните форми са се изменяли по род и число а глаголът се е менял по лице и число например сътворилъ бимь бих направил Още в старобългарския период специализираните форми на спомагателния глагол са се променили като са приели окончанията за аорист бъіхъ сътворилъ Към тези конструкции възхожда и съвременното българско условно

наклонение Вж изявително наклонение повелително наклонение наклонение Синоним кондиционал

фраза рус фраза нем Phrase англ phrase clause 1 Фонетична и синтактична цялост която изразява завършена мисъл оформена интонационно 2 Изречение или глаголно съчетание

хапакс лат hapax legomenon рус гапакс апакс Гръцкото наречие hapax (веднъж еднократно) се употребява в качеството на съществително за да обозначи дума израз конструкция срещана само веднъж

хаплография рус гаплография нем Haplographie англ haplography фр haplographie ит aplografia Изпускане на цяла сричка в писмото Грешка при която от две съседни еднакви или подобни срички се пише само едната

хаплология рус гаплология нем Haplologie Silbenschichtung SIlbendissimilation англ haplology фр haplologie ит aplologia Изпускане на еднакви или подобни срички стоящи непосредствено една до друга Срв елизия

хетеронимия рус гетеронимия нем Heteronimie англ heteronymy фр heacuteteacuteronymie ит eteronimia Свойства на имената образувани от различни корени да означават предмети и същества тясно свързани по значение които са част от естествена група Например братръ и сестра в стб

хиазъм гр χιαστὸν σχῆμα χιασμός рус хиазм нем Chiasmus англ chiasmus фр chiasme ит chiasmo Две синтактични или фразови двойки които са подредени не паралелно (a-b-a-b) а редуващо се (a-b-b-a) Този тип подреждане е известно като кръстовидно и наименованието му идва от формата на гръцката буква хи (X)

хипербат гр ὑπερβατόν лат transgressio рус гипербат нем Hyperbaton англ hyperbaton фр hyperbate ит iperbato 1 Смяна на местата инверсия на две синтактично принадлежащи заедно думи (анастрофа) 2 Разделяне на две синтактично принадлежещи заедно думи чрез вмъкване на допълнителна фраза или изречение между тях 3 Тмезис

хипербола гр ὑπερβολή лат superlatio рус гипорбола нем Hyperbel англ hyperbole фр hyperbole ит iperbole Реторичен троп при който се преувеличават свойства качества и състояния на предмети и явления Антоним литота

хиперкоректен гиперкорректный hyperkorrekt hypercorrect

хипероним Дума която е название на общо родово понятие или на цялото спрямо неговите части Например растение е хипероним на множеството дърво храст трева Хиперонимът животно обхваща хипонимите заек тигър кон Срв хипоним хипонимен ред хипонимия съхипоним

хипоним Дума която семантично подчинена на друга дума и представя част от понятието на тази дума Например бреза бук са хипоними на дърво Вж хипонимия хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипонимен ред Лексика структурирана според семантичната група на хипонимите Срв хипоним хипонимия хипероним съхипоним

хипонимия Връзки които обобщават отношението на отделните части към цялото Например бреза бук смърч са хипоними на родовото название дърво Вж хипоним хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипотаксис рус гипотаксис англ Hypotaxe Unterordnung англ hypotaxis фр hypotaxe ит ipotassi Подчинение зависимост на едно изречение от друго Срв паратаксис

циркумфлекс стб периспомени гр προσῳδία περισπομένη περισπομένη лат cicumflexa geschleifter schleifender Akzent Schleifton gedehnter Ton circumflex В екфонетичната нотация се обозначава с ^ Синоним извито ударение Вж и тонове ударение

части на речта лат partes orationis рус части речи нем Redeteile англ parts of speech фр parties du discours ит parti del discorso Лексикална семантична и граматична класификация на думите която обединява техните понятийни класовве и граматични категории Традиционно в старите граматики те се делят на 8 частисъществително име прилагателно име местоимение глагол наречие предлог съюз и междуметие

числително бройно рус количественное числительное нем Kardinalzahl Grundzahl англ cardinal number Бройните числителни показват количеството (броя) на предметите или лицата Вж числително име числително редно

числително име рус числительное имя нем Zahlwort англ numeral фр numeacuteral ит numerale Дума която означава броя или числения ред на нещата Въз основа морфосинтактични признаци можем да ги разделим на такива които се променят като прилагателни и такива които се променят като съществителни Според функциите се делят на числителни бройни числителни редни събирателни дробни Цифрите в старобългарски и през целия средновековен период на българската история се означават с букви върху които има изписана чертица (титло) Числителните от 11 до 19 са словосъчетания чиято главна част е названието на единиците Втората съставка се скланя в м п единъ на десѧте дъва на десѧте Числителните от 20 до 90 се образуват като десѧть се брои за самостоятелна дума трье десѧти Числителните единъ една едно се скланят като родовите местоимения Те имат значение и на неопределителни местоимения По същия начин се скланят и редните числителни Числителните дъва оба се скланят като местоимението тъ в дв ч Числителните трие три и четъіре четъіри се скланят както съществителните по кратки i-основи като се забелязва и влияние от консонантните основи Числителните от 5 до 9 са от жр Скланят се само в едч по кратките i-основи Числителното 10 е било от мр и се е скланяло по консонантните основи със силно влияние от кратки i-основи При числителните от 11 до 19 се променя само първата съставака От 20 до 90 числителните управляват съществително в род п мнч Числителното съто се скланя като същестително от срр по о-снови Числителното тъісѫщи тъїсѧщи се скланя по типа на съществителни като богъіни Тъма се скланя като съществително по а-основи Вж числително бройно числително редно

числително редно лат numeralia ordinalial рус порядковое числительное нем Ordinalzahl Ordnungszahl англ ordinal number Редните числителни показват реда и мястото на нещата Синоним поредни числителни уредни числителни качествени числителни ординални нумерали Вж числително бройно числително име

член рус артикль член нем Artikel англ article фр article ит articolo Морфологичен показател за определеност при имената Определителният член може да стои пред (предпоставен член) или след (задпоставен член) името В българския език той произхожда от съчетанието на името (отначало при съществителните) с показателните местоимения с основи на -т- -в- и -с- Още в старобългарски се откриват наченките на този процес по-късно в среднобългарския и ранния новобългарски период тези форми са все по-чести Срв жена та gt жената мѫжь тъ gt мѫжьтъ (мъжът)

наименование на всички морфеми с изключение на корена Служебна морфема която променя лексикалното и граматическото значение на корена (основата) В зависимост от това къде се поставя афикса той бива префикс (в началото на думата) инфикс (в нейната среда) или суфикс (в нейния край) Вж инфикс префикс суфикс корен основа морфема Синоним наставка

африкат рус аффриката сложный звук нем Affrikata англ affricate фр affriqueacutee ит affricata Съгласни които се състоят от две фази на учленяване в началото е преградната съгласна а след това проходната (ц дз ч дж) Синоним преградно-проходни съгласни Вж съгласна

беззвучен рус глухой нем stimmlos tonlos англ unvoiced voiceless фр sourd ит sordo Вж беззвучна съгласна

беззвучна съгласна Съгласни звукове които се образуват без участието на гласните струни и без тон Антоним звучна съгласна Вж съгласна

безюсов правопис рус безюсовое правописание англ orthography without juses Безюсовият правопис е правопис без употреба на букви за малка или голяма носовка (тнар юсове) През 14 век се изработва обща норма сред южните славяни за употреба на подобна норма известна като ресавски правопис

билабиална съгласна рус билабиальный согласный англ bilabial consonant Съгласна която се учленява с помощта на двете устни Син двуустнена съгласна Вж лабиална съгласна лабиализация делабиализация

билингвизъм рус билингвизм англ bilinguism Езикова ситуация при която на една територия съществуват съвместно и равноправно два или повече езици или разновидности на един и същи език Срв диглосия

брахилогия гр βραχυλογία рус брахилогия нем Brachylogie Abbreviatursprache англ brachylogy фр brachylogie ит brachilogia Общ термин за съкратен или сбит израз Типове на брахилогията са асиндетон и зевгма Терминът елипса е често употребяван синонимично Изпуснатата дума или израз обикновено е лесно да бъде възстановен от контекста на изказването

буква рус буква нем Buchstabe англ letter фр lettre ит lettera Графически азбучен знак употребяван за означаване на фонема или група от фонеми Вж азбука абецедар

бъдеще време в миналото рус будущее в прошедшем Минало действие което е предстояло да се извърши след друг минал момент В старобългарски времето се образува от спрягаемата форма на глагола хотѣти в имперфект и инфинитива на пълнозначния глагол хотѣахъ сътворити щях да направя Вж инфинитив бъдеще време Синоним бъдеще в миналото

бъдеще време рус будущее время нем Futurum англ future (tense) фр futur ит futuro Старобългарският език е изразявал бъдеще време по два начина 1 чрез форми за сегашно време главно чрез глаголи от свършен вид При този вариант семантиката на времето произтича от контекста Това бъдеще време е най-разпространеното в стария период на езика ни Известно

е като просто бъдеще време 2 чрез описателни форми които се състоят от съчетанията на глаголите имѣти хотѣти с инфинитива на глагола В този случай имѣти и хотѣти действат като спомагателни глаголи които се спрягат имамь дѣлати хощѫ дѣлати В редица граматики се отбелязва че бъдеще време може да се образува и с начинателните глаголи начѧти и въчѧти с инфинитив (вж напр Добрев 1993 301) Образуването на бъдеще време с описателни форми е известно още като сложно бъдеще време или описателно бъдеще време Синоним футур

бъдеще предварително време рус будущее предварительное предбудущее нем Futurum exactum англ future perfect (tense) фр futur anteacuterieur ит futuro anteriore Бъдеще предварително време означава действие което ще се извърши преди друго бъдещо действие В старобългарски се образува от съчетанието на формите за бъдеще време на глагола бъіти бѫдѫ бѫдеши и тн с миналото деятелно второ (елово) причастие на спрягаемия глагол бѫдѫ видѣлъ бѫдѫ глаголъ Вж минало деятелно причастие спомагателен глагол бъдеще време Синоним бъдеще предварително futurum exactum

вид на действието рус вид нем Aktionsart Aktion Aspekt англ aspect фр aspect ит aspetto Характеристика на действието откъм неговата вътрешна завършеност или незавършеност (Андрейчин 1944) Отношение на действие и резултат от действие в един и същ ориентационен момент (Куцаров 2007 249) Синоним вид глаголен вид Вж свършен вид несвършен вид

винителен падеж рус винительный падеж аккузатив нем Akkusativ англ accusative фр accusatif ит accusativo Падеж който старогръцките граматици са считали че указва на крайната цел или резултата от действието Една от основните му функции е да служи за падеж на обекта който търпи непосредственото въздействие на глаголното действие С винителен падеж се означава прякото допълнение и предикативния член към прякото допълнение Допълнение във винителен падеж искат глаголите слъішати благодарити Може да означава време и мярка еште мало врѣмѧ съ вами есмь прѣбъіхомъ дьнъ единъ оу нихъ Синоним акузатив Вж двоен винителен падеж

вокална основа Именна или глаголна основа която завършва на гласна В старобългарски има следните наследници на инд основи о-основи обхващат имена от мр окончаващи в имп ед ч на -ъ (от старото окончание -os) и имена от ср р на -о jo-основи смегчен вариант чиито окончания са претърпели изменение вследствие на прегласа на гласните и са били -ь или -и за мр и -е за срр а-основи имена от ж и мр които са окончавали в импедч на чистата основа в род п ед ч са гласяли на -ъі жена женъі ja-основи смегчен вариант при който окончанията са претърпели изменение вследствие на прегласа на гласните и са окончавали на ѣ (с ꙗпредходна мекост или йотация)-а (след шушкави съгласни с предходна мекост) Към тази група в старобългарски са принадлежали вече и съществителните от старите дълги u-основи с оконачние в импедч на -ъіни богъіни поустъіни кънѧгъіни кратки i-основи имена от жи мр с окончание в импедч на -ь род п едч -и кратки u-основи двусрични имена от мр с окончание в имп едч на -ъ (получено от основата) род п ед -оу дълги u-основи имена от жр с окончание в импед на -ъі род п ед ч -ъве (някои причисляват тази основа към консонантните въз основа на косвените падежи при които дългата гласна u се е транформира в

-ъв-) Вж консонантна основа основа склонение парадигма Синоним основа на гласна

време рус время грамматическое время нем Zeitform Tempus англ tense фр temps ит tempo Момент към който говорещият отнася действието изразено с глагола Синоним граматическо време

втора палатализация на веларите рус вторая веларная палатализация нем Zweite Velar Palataliesirung англ Second Velar Palatalization Регресивна промяна по признака предност в праславянски която обхваща веларните съгласни k g x когато те се намират пред предни гласни (но не пред преден глайд) За разлика от първата палатализация (вж първа палатализация на веларите) тук участват само предните гласни ѣ и и които възникват като резултат от монофтонгизация на дифтонгите Резултатът от изменението е че k gt ц g gt ꙃ (след това в някои старобългарски говори се променя в ꙃ) а x gt с Изменението възниква след първата палатализация и след монофтонгизацията на дифтонгите затова е известно под това име Синоним втора регресивнa палатализация на веларите втора палатализация Вж регресивно изменение монофтонгизация на дифтонги

възвратен глагол возвратных глагол reflexiv Verb reflexive verb

възвратно местоимение рус возвратное местоимение англ reflexive pronoun Местоимение което служи за връщане към субекта на действието и принадлежи на него Старобългарското възвратно местоимение не притежава форми за именителен и звателен падеж както и за множествено и двойствено число Скланя се както личното местоимение като парадигмата е следната Род п себе Дат п себѣ си Вин п себе сѧ Тв п собоѭ М п себѣ Възвратната форма на глаголите е по произход кратка винителна форма В редки случаи могат да се открият и възвратни глаголи с кратка дателна форма Вж лично местоимение местоимение

възходящ дифтонг рус восходящий дифтонг нем steigend англrising фр ascendante ит ascendente Дифтонг при който глайдът заема първото място в съчетанието а гласната е след него Вж дифтонг монофтонгизация на дифтонгите Срв монофтонг низходящ дифтонг

възходяща интонация рус восходящая интонация акутовая интонация нем Stosston англ acute intonation фр intonation rude ит intonazione dura Интонация образувана с помощта на повишаване на тона Вж акут интонация

въпросително местоимение рус вопросительное местоимение С въпросителните местоимения се пита за лица предмети качества количества В старобългарски те са къто чьто къіи ка кое какъ кака како каковъ какова каково коликъ колика колико чьи чи м ꙗ ꙗчие Въпросителните местоимения се в завимост от това дали основата е мека или твърда Вж местоимение

главно изречение рус главное предложение нем Hauptsatz англ main clause фр principale ит principale Изречение в състава на сложното което е смислово и граматически независимо и се пояснява от друго просто изречение Вж подчинено изречение хипотаксис

глагол рус глагол нем Verbum Zeitwort англ verb фр verbe ит verbo Част на речта която

означава действиe или състояниe Притежава морфологичните категории лице число време наклонение вид действието залог От глаголите се образуват неспрягаеми глаголни форми mdash причастия Спрежението на всеки глагол в дадено време притежава девет форми - за 1 2 и 3 лице ед мн дв ч При повелителното наклонение тези форми са по-малко Новобългарският термин глагол произлиза от старобългарската глаголъ със значение дума слово Старият термин е рѣчь

глаголица рус глаголица глаголическое письмо буквы нем Glagolitsa glagolitische Schrift Buchstaben англ glagolitsa glagolitic writing letters Първата славянска писменост създадена от св Константин-Кирил Философ през 863 г с мисионерска цел Като тип писмо почива на тогава зараждащия се гръцки минускул Предполага се от малко по-малко по-късни източници (За буквите на Черноризец Храбър) от края на 9-началото на 10 век че е съдържала 38 букви 24 които отговарят на общите звукове с гръцкия и 14 които отразяват славянските фонетични особености В началото на азбуката са подредени знаците за звучни съгласни а в края й след буквата за омега следват останалите славянски фонеми Глаголицата започва с буквата азъ която има формата на кръст Предполага се че е завършвала с подобен кръст само че във формата на Т Отделните букви могат да се групират според морфологични и звукови белези Така например всички предни дълги гласни имат за очертание триъгълник Буквите за ерове имат общ елемент с буквата за о Носовките се състоят от две части първият елемент е същият като при буквите за е и о а вторият означава назалния призвук В глаголицата е имало буква за трета носовка която традиционно се транслитерира като ѭ но вероятно в ранната глаголица е означавала предна ниска широка гласна със назален елемент (йат+назален призвук) В глаголицата съществуват три букви за звука i Това положение намира паралел в гръцкото византийско които в това време еднакво са се произнасяли като [i] Глаголицата познава и две букви за h едната се открива на мястото на гръцкото χ а другата е към края на азбуката По данните на древните абецедари и в Азбучната молитва след буквата за омега може да се възстанови буква пѣ която се появява в думи като пѣснь Глаголицата е била гениална за средновековната епоха писмена система Тя точно е отговаряла на звуковия строеж на Солунските славяни от онази епоха С глаголица са били написани най-ранните преводни и оригинални славянски произведения Глаголицата е била разпространена на територията от Черно до Адриатическо море и Моравия В източнославянски паметници се откриват също следи от глаголица В хърватски книжовни центрове тази азбука се е употребявала докъм началото на 20 век Вж азбука абецедар Срв кирилица

глайд рус глайд переходный звук нем Uumlbergangslaut англglide sound фр son de transition ит suono di transizione Звук който възниква когато предишното учленение все още продължава и се променя според позицията на следващия звук В праславянски е имало два глайда преден (j) и заден (w) И двата са участвали в образуването на дифтонгични съчетания Синоним полугласна Вж преден глайд заден глайд Срв гласна съгласна

гласна рус гласный звук нем Vokal англ vowel фр voyelle ит vocale Звук при който въздушната струя минава свободно през говорните органи Според това дали към звукът е присъединен назален елемент или не се различават носови (назални) и орални гласни По начина

на учленение гласните се делят на предни и задни тесени и широки закръглени и незакръглени В някои славянски езици дължината играе роля и тогава гласните се делят на кратки и дълги Синоним гласен звук вокал Вж носов звук

голям ер стб еръ рус ер англ back jer Висока кратка задна гласна с произход от инд кратко u Син заден ер задна ерова гласна Вж ерове преглас на еровете силен ер слаб ер Срв малък ер

голяма носовка стб ѫсъ рус большой юс англ big jus back jus Голямата носовка в старобългарски е била задна гласна (вероятно първоначално с гласеж между о и а) с назален елемент (н или м) след нея Образувала се е вследствие на тенденцията към отворена сричка когато след съчетанието на гласната (дълги или кратки о и а) с назал (n m ŋ) след тях е следвала съгласна (модел VNC) В глаголицата начертанието на буквата се е състояло от две части като първата е обозначавала оралния елемент а втората mdash назалния сегмент Син задна носовка заден юс голям юс Срв малка носовка носов звук

гравис стб вариа гр προσῳδία βαρεῖα βαρεῖα лат gravis рус гравис нем Gravis Tiefton англ grave В екфонетичната нотация се обозначава с Синоним тежко ударение Вж и акут циркумфлекс ударение

градация рус градация перечисление нем Klimax Steigerung англ climax фр gradation ит gradazione arrangement of words phrases or clauses in an order of ascending power Often the last emphatic word in one phrase or clause is repeated as the first emphatic word of the next One equal temper of heroic hearts Made weak by time and fate but strong in will To strive to seek to find and not to yield Tennyson Ulysses Nonne hunc in vincula duci non ad mortem rapi non summo supplicio mactari imperabis Cicero In Catilinam Facinus est vincere civem Romanum scelus verberare prope parricidium necare quid dicam in crucem tollere verbo satis digno tam nefaria res appellari nullo modo potest Cicero In Verrem Demosthenes On the Crown 179

граматика рус грамматика нем Grammatik англ grammar фр grammaire ит grammatica Дял от езикознанието което изучава систематично съставните елементи на езика В тесния смисъл на думата в граматиката влизат само морфологията и синтаксиса Съществува различни видове граматики според целите на изложението Описателната (дескриптивна) граматика предава състоянието на езика в даден момент Нормативната граматика излага нормите на езика според това което се възприема за правилно и как трябва да се пише или говори Историческата граматика изучава езика в неговото развитие Сравнителната граматика изследва отношенията които съществуват между родствените езици

граматична категория рус грамматическая категория нем grammatische Kategorien англ grammatical categories фр cateacutegories grammaticales ит categorie grammaticali Съвкупност от форми които изразяват дадено граматическо значение Вж вид на действието време лице наклонение падеж род число

дателен падеж с инфинитив лат dativus cum infinitivo Славянска конструкция която при преводите най-често предава гръцките инфинитивни съчетания с винителен падеж Примери

бъістъ же вънити емоу въ сънъмище не бѣ имъ коли понѣ ѣсти достоитъ емоу постити сѧ добрѣе естъ единомоу чловѣкоу оумьрѣти ни даси прѣподобъноумоу своемоу видѣти истълѣниѣ мнѣахѫ емоу разболѣти сѧ ицѣли ѧ ѣко народоу дивити сѧ Вж абсолютна конструкция дателен самостоятелен падеж родителен самостоятелен падеж

дателен падеж рус дательный падеж нем Dativus англ dative фр datif ит dativo Дателният падеж се употребява при насоченост цел и собственост Служи за допълнение при глаголи за движение (приити комоу послѣдовати комоу грѧсти комоу) В дателен падеж се поставя косвеното (непряко допълнение) което отговаря на въпроса комоу и означава лицето или предмета за който се извършва действието Рече господь оученикомъ своимъ Дати тебѣ Дателен падеж се употребява за допълнение при прилагателните милостивъ милъ повиньнъ подобьнъ оугодьнъ длъжьнъ послоушливъ вѣрьнъ равьнъ Милъ емоу бъістъ Повиньнъ естъ сѫдоу Дателен падеж изискват наречията горе лютѣ оуне Употребява се след междуметието оувъі Много честа в старобългарските паметници е фунцията на принадлежност при която се конкурира с родителния падеж В този случай дателната форма изразява определение към името творьць небеси и ꙃемли Синоним датив

дателен самостоятелен падеж лат dativus absolutus Старобългарска синтактична конструкция която се състои от съществително или местоимение в дателен падеж съгласувано с причастие Значението на дателния самостоятелен падеж е близко до това на обстоятелствено изречение за време причина условие или следствие Съответства при преводите на гръцкия родителен самостоятелен падеж (genetivus absolutus) Вж и абсолютна конструкция родителен самостоятелен падеж Синоним дателен самостоятелен

двоен винителен падеж Конструкция при която глаголът управлява две падежни форми за винителен падеж (с две преки допълнения) напоитъ въі чашѫ водъі Това са глаголи като иꙃъбрати поставити положити нарицати сътворити посълати и др Вж винителен падеж

двойствено число лат dualis рус двойственное число нем Dual Dualis англ dual фр duel итduale Едно от числата (вж число) което в редица езици се отличава от единственото и множественото по своите специализирани глаголни и именни форми Показва на това че действието се извършва от две лица или е насочено към две лица два предмета Синоним дуалис Вж единствено число множествено число число

двуюсов правопис рус двуюсовое правописание англ two-juses orthography Правопис с употреба на две носовки Съществуват няколко вида с тенденция към етимологически правопис характерен за старобългарските паметници с неправилна етимологична употреба с ѧ след съгласна и непоследователна поява на ѫ в ранните староруски преписи на старобългарски текстове и със среднобългарска замяна на носовките Следствие от среднобългарската замяна е и търновският юсов правопис Вж носовки голяма носовка малка носовка

деепричастие рус герундий герундив нем Gerundium англ gerund фр geacuterondif ит gerundio Нелична глаголна форма която означава действие което се извършва едновременно с действието на основната глаголна форма Като самостоятелна част на речта е късна в историята

на българския език В ранния етап в подобна функция се намират причастните форми Синоним герунд герундий герундив Вж части на речта глагол причастие

дейксис рус дейксис нем Deixis Zeigart Demonstrationsart англ deixis фр deixis ит deixis Дума чиято функция е да посочва предмет лице или друга дума в изказването или текста Дейктични думи са голяма част от местоименията (личните показателните) наречия като тук там горе долу Вж лично местоимение наречие анафорично местоимение

делабиализация рус делабиализация нем Entrundung unrounding delabilaziation delabialisation фр deacutelabialisation deacutesarronissement ит delabializzazione Фонологичен процес при който звукът започва да се произнася без закръгляне на устните Срв лабиализация

деназализация Обратната на назализацията фонологична промяна В историята на българския език почти изцяло са изчезнали старите носови гласни като са дали различни резултати по говорите най-често е от ѧ и ъ от ѫ Антоним назализация Вж носов звук голяма носовка малка носовка

деятелен залог рус действительный залог нем Aktiv Aktivum англ active (voice) фр actif ит attivo Ако глаголното лице е активно (върши глаголното действие) то залогът се нарича деятелен Вж страдателен залог залог Синоним действителен залог

диалект рус диалект нем Dialekt Mundart англ dialect фр dialecte ит dialetto Форма на езика на дадена област или място Разграничава се от съседните диалекти по съвкупността от фонетични граматични и лексикални особености За разлика от сегашната основна подялба на българските диалекти на източна и западна група спрямо ятовата граница старобългарското старинно деление вероятно е било на север и юг като границата е била Стара планина Синоним говор наречие

диареза рус диэреза нем Diaumlrese англ diaeresis фр dieregravese ит dieresi 1 Разлагане на дифтонга на съставни части така че всяка съставна част се чува отчетливо Срв монофтонгизация на дифтонгите 2 Надредният знак който отбелязва подобно произношение 3 Средищна цезура в стихосложението която се среща след седмата или осмата стъпка

диглосия рус диглосия англ diglossie Езикова ситуация при която на една територия съвместно но не равноправно съществуват два или повече езика или разновидности на езика Обикновено единият език или едната форма на езика е за официално общуване а другата за всекидневно По противопоставянето на езиците или техните форми при общуването е основната разлика на диглосията с билингвизма Срв билингвизъм

диграф рус диграф диграмма нем Digraph англ digraph фр digramme ит digramma Два писмени знака които служат за предаване на един звук Например оу за [u] в кирилицата и подобният нему знак в глаголицата Синоним диграма

дисимилация рус диссимилация расподобление нем Dissimilation Entlaumlhnlichtung англ dissimilation фр dissimilation ит dissimilazione Фонологично изменение при което два тъждествени или близки фонетични елемента се разграничават и стават различни Подобно на

асимилацията и тази промяна бива частична или пълна Според механизма на извършване се различават регресивна и прогресивна дисимилация (вж регресивно изменение прогресивно изменение) Синоним разподобяване Антоним асимилация

дифтонг рус дифтонг нем Diphthong англ diphthong фр diphtongue ит dittongo Съчетание от гласна и глайд което звучи като един звук Съществуват два варианта възходящ дифтонг и низходящ дифтонг Синоним двугласна Вж възходящ дифтонг низходящ дифтонг монофтонгизация на дифтонгите Срв монофтонг

допълнение рус дополнение нем Ergaumlnzung ergaumlnzendes Element англ extension complement object фр compleacutement ит complemento Дума фраза синтактична конструкция която се намира след глагола и чиято функция е да добави допълни неговата семантична и граматична характеристика Вж пряко допълнение косвено допълнение

дублет рус дублет нем Doppelform Dublette англ doublet alternative фр doublet ит doppione allotropo Разновидност на фонема морфема дума словосъчетание или синтактична конструкция

дума рус слово нем Wort англ word фр mot ит parola Думата е съчетание на определено значение свързано с определен брой звукове и подходящо за граматическа употреба (Мейе цитиран по Марузо 1960 274)

евфемизъм рус эвфемизм евфемизм нем Euphemismus verhuumlllendes Wort Huumlllwort Deckname англ euphemism фр eupheacutemisme ит eufemismo Заместване на нежелателни неприятни или неприлични думи или изрази с други Разновидност на перифразата Срв перифраза

единствено число рус единственное число нем Singular Einzahl англ singular фр singulier ит singolare Граматическа категория към която принадлежи дума изразяваща единичен предмет или лице Някои съществителни притежават форми само за ед ч (singularia tantum) Вж двойствено число множествено число число

език рус язык нем Sprache англ language фр langage ит linguaggio Система от знаци за общуване между индивидите Най-известен е звуковият език при който се употребява глас и отделните елементи се членоразделят Той е предмет на изучаването на езикознанието или лингвистиката

елизия рус элизия нем Elision Vokalausstoszligung англ elision фр eacutelision ит elisione Фонологично изменение при което звук или звукове изпадат от думата Изпадането на еровете е пример за елизия При силна редукция елизията е също често срещано явление срв банцътъ lt баницата жентъ lt жената Вж изпадане на еровете Срв епентеза

елово причастие Вж минало деятелно второ причастие

епентеза рус эпентеза вставка нем Epenthese Einschub англ epenthesis фр eacutepentegravese ит epentesi Вмъкване на звук между други звукове в една дума Например вметнатото л (l

epentheticum) като част от палатализацията на лабиалите в праславянски срв ꙃемлѣ люблѭ ловлѭ и под Синоним вмятане

епентеза рус эпентеза вставка нем Epenthese Einschub англ epenthesis фр eacutepentegravese ит epentesi Вмъкване на звук между други звукове в една дума Например вметнатото л (l epentheticum) като част от палатализацията на лабиалите в праславянски срв ꙃемлѣ люблѭ ловлѭ и под Синоним вмятане

епифора гр ἐπιφορά лат desitio conversio рус епифора Повторение на дума или фраза в края на стиховете (xx) Синоним антистрофа Библ Lausberg sectsect 631-632

ерове Две високи кратки гласни които в развоя на късния праславянски език и неговите наследници са се оказали нестабилни и са понижили своя гласеж (вж понижаване на еровете) или са изчезнали (вж изпадане на еровете) в зависимост от позицията си Тази особеност се споделя от много езици по света които имат нефиксирано и динамично ударение Тяхната относителна дължина е по принцип по-кратка от по-ниските гласни поради тази причина в някои изследвания неправилно се наричат свръхкратки Терминът полугласни за еровете следва да се употребява само за глайдове Другият термин под който са известни редуцирани гласни също следва да се избягва защото той се отнася до качеството на гласните които не са под ударение Вж голям ер малък ер слаб ер силен ер преглас на еровете понижаване на еровете изпадане на еровете Син ерови гласни свръхкратки гласни редуцирани гласни

женски род рус женский род нем Femininum англ feminine фр feacuteminin ит femminile В старобългарски това е граматически род род който обединява същества от женски пол заедно с формални завършеци свързани с тази представа характерни за основите на аja кратки i и дълги u и -r- Вж род Срв мъжки род среден род

заден глайд рус задний глайд у неслоговое англ back glide Глайд който се учленява със задната част на езика Обозначава се с w или с u с дъгичка под него Синоним задна полугласна несричкотворно у Вж глайд Срв преден глайд

задлог рус послелог нем Postpozition англ postposition фр postposition ит posposizione Задлогът има същата функция като предлога но за разлика от него стои след името В този случай задлогът управлява думата която се намира пред него Старобългарските задлози винаги изискват родителен падеж Те са два с два варианта дѣллѣ дѣлльма вьсе врагъ дѣллѣ бываеты сихъ дѣльма вьсѣхъ винъ хощетъ погоубити его ради радьма обьщааго ради оуспѣха жити чьсо радьма плачете Синоним послелог Вж предлог падеж

задна гласна рус задний гласный темный гласный англ back vowel obscure vowel Гласни които се учленяват в задната част на устната кухина Синоним (остар) тъмна гласна Вж гласна Срв предна гласна

заемка рус заимствование нем Entlehnung Lehngut Lehnwort англ loan-word borowing фр emprunt ит prestito imprestito parola importata Заети думи морфологични елементи или синтактични конструкции които нямат в заетия език равнозначни на тях синоними

залог рус залог нем Diathesis англ voice фр voix ит voce Граматическа категория която изразява отношението на лицето към действието Вж деятелен залог страдателен залог

затворена сричка рус закрытый слог англ closed syllable Сричка която завършва на съгласна Антоним отворена сричка Вж сричка

звателен падеж рус звательный падеж нем Vokativ англ vocative фр vocatif ит vocativo Падежна форма която изразява обръщение Господи боже мои Синоним вокатив

звук рус звук нем Laut Klang Ton англ sound фр son ит suono В езикознанието под звук се разбира най-малката материална единица която се учленява в устната кухина и има слухови и смислоразличителни белези Синоним говорен звук звук на речта

звучна съгласна рус звонкий согласный stimmhaft Sonorlaut англ voiced consonant Съгласни които се учленяват с трептене на гласните струни и с присъствието на тон наред с шума при възприемането им Антоним беззвучни съгласни Вж съгласна

звучност рус звучность нем Sonoritaumlt Schall Schalfuumllle Schallstaumlrke англ sonority фр sonoriteacute ит sonorita Вж звучна съгласна

идиолект англ idiolect Езиковите особености характерни за говора на отделен индивид

извито ударение вж циркумфлекс

изоглоса рус изоглосса линия изоглоссы нем Isoglosse (Linie) англ isoglottic (line) фр isoglosse ligne disoglosse ит isoglossa Линия върху географската карта показваща границите и обхвата на дадено езиково явление

изоколон рус изоколон нем Isokolon англ isocolon фр isocolon ит isocolon Метрически части от стихотворни творби изказвания или прозаични отрязъци които се делят на членове (гр kolon) равни (гр isos) един на друг

изосилабичен рус изосиллабический равносложный нем gleichsilbig англ isosylabic фр isosyllabique ит isosillabico Изрази и форми които притежават едно и също количество срички

изпадане на еровете рус выпадение редуцированных англ elimination of jers elision of jers dropping of jers Фонологично изменение при което слабите ерове изпадат от сричката Процесът е свързан с качеството на високите кратки гласни i и u чиято дължина по отношение на другите гласни е най-кратка Процесът довежда до преобразуване на славянската сричка и бележи края на тенденцията към отворена сричка Вж ерове голям ер малък ер слаб ер Срв понижаване на еровете

изречение rus предложение nem Satz англ sentence clause фр proposition ит proposizione Изказване което е завършено граматически притежава интонационна цялост и изпълнява комуникативна роля

изявително наклонение рус изъявительное наклонение индикатив нем Indikativ англ indicative фр indicatif ит indicativo Наклонение при което действието се представя за реално

се нарича изявително Вж условно наклонение повелително наклонение наклонение Синоним индикатив

име рус имя нем Nomen англ noun фр nom ит nome Родово наименование общо за съществителни прилагателните числителните имена и местоименията Някои включват също така именните форми на глагола инфинитив супин и причастията Вж съществително име прилагателно име числително име местоимение

именителен падеж рус именительный падеж нем Nominativ англ nominative фр nominatif ит nominativo Изразява граматичния субект с две основни значения 1 Подлог в изречението аꙃъ дѣлаѭ 2 Предикатите на подлога в изречението Глаголите бъіти именовати сѧ ꙃъвати сѧ творити сѧ също се съгласуват с именителния падеж Аꙃъ есмь пастъіръ добръіи Синоним номинатив

имперфект рус имперфект нем Imperfektum Imperfekt англ imperfect фр imprafait ит imperfetto Времеви форми чиито функции е да изразят повтарящо продължително или незавършено действие в миналото което няма връзка с момента на говорене Старобългарският имперфект подобно на аориста се образува от инфинитивната основа на глагола Когато обаче има редуване в облика на корена между двете твърде често миналото несвършено време се формира от сегашната форма срв ходити хождѫ (сег вр) хождаахъ (мин несв вр) клати колѭ (сег вр) колѣахъ (мин несв вр) Понякога се срещат форми образувани и от двете основи ꙃъвааше (от ꙃъвати) и ꙃовѣаше (от ꙃовѫ) гънааше (от гънати) и женѣаше (от женѫ) При образуването на имперфекта е било от значение дали инфинитивната основа окончава на гласна или съгласна Ако завършекът е бил на гласните ѣ или а то директно към основата се е добавял показателят -ах- заедно с окончанието (глагол-а-ти gt глагол-а-ах-ъ) Ако гласната е била друга то тя към нея се е добавял ѣ и заедно с показателя за време и окончанието (бити биѣахъ) При глаголите от четвърто спрежение на -и- гласната е била изцяло заменяна молити gt мол-ѣ-ах-ъ При глаголи с инфинитивна основа на съгласна се е добавял ѣ показателят за време и окончанието жити живѫ gt живѣахъ Синоним минало несвършено време

инверсия рус инверсия нем Inversion Umkehrung англ inversion фр inversion ит inversione Преобръщане на думата или думите в словореда за да се подчертае значението им Играе ролята и на реторична фигура

инфикс рус инфикс нем Infix англ infix фр infixe ит infisso Наставка която се поставя вътре в думата понякога в самия корен Вж афикс префикс суфикс

инфинитив рус инфинитив неопределенная форма глагола нем Infinitiv англ infinitive фр infinitif ит infinito Неизменяема глаголна форма По своя произход в старобългарски това е име от старо глаголно съществително с абстрактно значение с основа на кратко i или на -t- Спори се дали отразява стара форма на дат или на м п Окончанието му е били -ти ходити пити ѣсти Основната функция му е била да бъде обект на други глаголи когато субектът на двете думи е един и същи могѫ се сътворити Може да бъде допълнение и към имена даѭ вамъ власть настѫпати на ꙃмиѧ и скорпиі и на вьсѭ силѫ врага Вж супин Синоним неопределена

глаголна форма основна форма на глагола

йат 1 Ниска предна гласна в старобългарски предното съответствие на а Произхожда или пряко от инд дълго e или е резултат на монофтонгизацията на дифтонгите oj aj чийто резултат е също дългата гласна e 2 Наименование на буквата която предава тази гласна

какофония гр κακοφωνία лат - рус неблагозвучие нем Kakophonie англ cacophony фр cacophonie ит cacophonia Неприятно неблагозвучно съчетаване на звуковe при повторение

калка рус калька нем Abklatsch англ calque фр calque ит calco Буквален превод по чужд модел на дума словосъчетание или конструкция Например старинни калки в старобългарски език от гръцки са думите с начало добро- и благо- Срв заемка

катахреза гр κατάχρησις лат abusio catachresis рус катахреза нем Kataxhrese англ catachresis фр catachregravese ит catacresi Употреба на думата извън нейното значение надхвърляща точния й смисъл Може да се прецени като вид метафора (Lausberg 562) Вж метафора

кирилица рус кириллица кириллическое письмо Втората по време на възникване славянска азбука след глаголицата Появява се в самия край на 9 век За разлика от глаголицата която е оригинална писмена система кирилицата е точно копие на гръцкия маюскул от 9 век с прибавени букви за славянски звукове Повечето от кирилските начертания на тези звукове намират точен паралел в глаголицата Вж азбука абецедар Срв глаголица

консонантна основа Именна или глаголна основа която завършва на сългасна В старобългарски са запазени следните наследници на инд именни основи на съгласна n-основи основи на -n- -en- -men- към които принадлежат съществителни от мр които завършват в импедч на -нь дьнь корень степень и основи на -men- имѧ врѣмѧ племѧ ent-основи същ от ср р обозначаващи малки същества отрочѧ агнѧ es-основи същ от ср р с окончание в им п ед ч -о род п ед ч -е небо небесе око очесе r-основи съществителни които са изрзаявали роднински наименования В старобългарски с пълна парадигма са запазени само две матъі род п матере и дъщи род п дъщере При всички съществителни от тази група основата се открива в косвените падежи но не и в им п ед ч Вж вокална основа основа склонение парадигма Синоним основа на съгласна

корен рус корень нем Wurzel англ root фр racine ит radice Непроизводна основа на думата която е носител на основното й значение Получава се след отделянето на всички наставки и след сравнение с другите нечленими части на родствените думи Вж афикс основа морфема Синоним корен на думата

косвено допълнение рус косвенное дополнение непрямое дополнение вторичное дополнение нем entfernteres Objekt англ enlargement фр compleacutement indirect compleacutement relatif ит oggetto indiretto Допълнение което съдържа в себе си вторична и в повечето случаи незадължително пояснение към семантичната и граматична характеристика на сказуемото Обикновено се появява при наличие на пряко допълнение При родителните форми появата на непрякото допълнение се свързва със значенията на отделяне отдалечаване глаголи за чувства

част от цялото (наплъните водоносъі водъі) Дателният падеж е основният падеж на косвеното допълнение в старобългарски като неговите форми се появява при голяма част от глаголите които обикновено управляват винителен падеж за пряко допълнение даждь ми сиѭ водѫ Косвеното допълнение може да се изразява и с творителен падеж при някои глаголи не пьцѣте сѧ доушеѭ вашеѭ клънетъ сѧ црькъвоѭ обисте е риꙃами съ ароматъі Вж допълнение пряко допълнение Синоним непряко допълнение непряк обект косвен обект

критически апарат рус критический аппарат нем kritischer Apparat англ critical apparatus фр apparat critique ит apparato critico Съвкупност от данни за разночетенията по различните преписи на един ръкописен текст които указват на различните или еднаквите четения спрямо избрания за основен текст на изданието В критическия апарат могат да влезнат и коментарии на отделните пасажи Критическият апарат е отличителен белег на критичното издание за разлика от дипломатическото което може да съдържа само разчетен текст придружен или не със снимки от издавания извор

лабиализация рус лабиализация нем Labializierung англ labialisation labialization фр labialisation ит labializzazione Процес на артикулиране или промяна на звука с помощта на устните при което те се закръглят Срв делабиализация

лабиодентална съгласна Съгласна при чието учленение долната устна се приближава към горните резци Син устнено-зъбна съгласна Вж лабиална съгласна лабиализация делабиализация Срв билабиална съгласна

лексема рус лексема нем Lexeme англ lexeme Обобщена езикова единица която функционира в езика като сбор от морфологичните и фонетични варианти на думата Словоформите на думата се обединяват от общата й семантика Срв фонема морфема

лексика рус лексика англ lexis lexica Съвкупността от словното богатство (речника) на един индивид текст Под лексика се разбира и цялостният лексикален състав на един език Вж лексикология лексикография рус инфикс нем Infix англ infix фр infixe ит infisso Наставка която се поставя вътре в думата понякога в самия корен Вж афикс префикс суфикс

лексикален рус лексический нем lexikalisch англ lexical фр lexical ит lessicale Отнасящ се имащ отношение към лексиката Синоним лексически Вж лексика

лексикография рус лексикография нем Lexikographie англ lexicography фр lexicographie ит lessicografia Наука за съставяне на речници Срв лексикология Вж лексика

лексикология рус лексикология нем Lexikologie англ lexicology фр lexicologie ит lessicologia Дял от езикознанието което изучава думите и фразеологичните единици от гледна точка на тяхното образуване и проникване в езика и от гледна точка на тяхното значение Вж лексика Срв лексикография

ликвидна метатеза рус ликвидная метатеза англ metathesis of liquids Късно праславянско фонологическо изменение при което групите гласните а о е и ликвидните съгласни в групите tart tort tert talt tolt telt ort art elt са си разменяли местата В старобългарски

процесът е бил съпроводен и с удължаване на гласната в редица случаи Например melko gt млѣко korva gt крава borda gt брада berg- gt брѣгъ arb- gt рабъ и робъ Вж метатеза ликвидни съгласни

ликвидни съгласни лат liquida рус плавные согласные нем Liquida англ liquid consonants фр liquide ит liquido Съгласни които се характеризират в акустично отношение с плавен преход към гласните Това е общото наименование на съгласните r и l Синоним плавни съгласни Вж ликвидна метатеза

литота рус литотес нем Litotes англ litotes understatement фр litote ит litote Реторичен троп при който преднамеренно се отслабват (от гр litotes) качествата размери на предметите с цел да се умаловажи тяхното значение към обекта и да се изрази отношение Антоним хипербола

лице лат persona рус лицо нем Person англ person фр personne ит persona Указва на ролята която играе този за когото става дума в изказването или в текста Различават се първо лице който говори от свое име второ лице към когото се обръщат и трето лице за когото говорят

лично местоимение рус личное местоимение нем Personalpronom англ personal pronome фр pronom personnel Местоимение което замества име на лице В старобългарски има форми само за първите две лица Употребата на третоличните форми е била поета от показателните местоимения като някои от тях (тъ та то онъ она оно) са се превърнали в лични местоимения за 3 лице в историята на езика Скланя се по самостоятелна парадигма заедно с възвратното местоимение като формите за дателен и винителен имат кратък и дълъг вариант За склонението на личното местоимение е характерно наличните на форми от различни основи (вж суплетивизъм) Така например формата за 1 л им п ед ч е аꙃъ но за род п е мене Вж възвратно местоимение местоимение

малка носовка стб ѧсъ рус малый юс англ small jus front jus Малката носовка в старобългарски е била предна гласна чието произношение е било на гласна е или широко е с назален елемент (н или м) след нея Образувала се е вследствие на тенденцията към отворена сричка когато след съчетанието на предна гласна (дълги и кратки i и e) с назал (n m ŋ) след тях е следвала съгласна (модел VNC) В глаголицата начертанието на буквата се е състояло от две части като първата е обозначавала оралния елемент а втората mdash назалния сегмент В старобългарския период в кирилицата за обозначението на гласната са се използвали няколко различни начертания от непроменената форма на гръцкото епиграфско А до изписвания които се приближават до формата на глаголическото ѣ Това води до предположението че вероятно в една част от българските говори гласежът на първата част на звука е бил на широка ниска предна гласна Син предна носовка преден юс малък юс Срв голяма носовка носов звук

малък ер стб ерь рус ерь англ front jer Висока кратка предна гласна в старобългарски Произхожда от инд кратко i Син преден ер предна ерова гласна Вж ерове силен ер слаб ер понижаване на еровете изпадане на еровете Срв голям ер

междуметие лат interiectio рус междометие нем Interjektion Ausruf Empfindungswort англ interjection фр interjection ит interiezione Неизменяема част на речта която се употребява

изолирано и се вмъква между останалите части на изречението Чрез се изразяват емоционални отношения и състояния Примери за междуметия в старобългарски са оувъі и горѣ Синоним средореч (Ив Богоров)

мека съгласна рус мягкий согласный нем weicher Konsonant англ lax consonant smooth consonant фр consonne molle ит consonante molle Съгласна която се изговаря с повдигане на средната част на езика към твърдото небце (палатума) Синоним палатална съгласна

местен падеж рус местный падеж локатив нем Lokativ Lokalis англ locative фр locatif ит locativo Основните функции на местния падеж без предлог е била обстоятелствено пояснение за място и време Рядко се срещат случаи на допълнение при глаголите коснѫти сѧ прикоснѫти сѧ при глаголи с представката при- Употребява се при някои глаголи с представка на- належати нападати напасти Местен падеж управляват и глаголите вълежати ꙃаꙃьрѣти обѣсити сѧ опрѣти сѧ потъкнѫти съвъкоупити сѧ съплѣсти Синоним локатив

местоимение лат pronomen рус местоимение нем Pronomen Fuumlrwort англ pronoun фр pronom ит pronome Част на речта която в античните граматики се определя като заместник на името защото съдържа в себе си понятия за лице и предмет Може да се употреби вместо всички имена mdash съществителни прилагателни и числителни Старобългарските местоименна система е много богата Тя се дели на лични и нелични (родови) местоимения Склонението на възвратното местоимение е според парадигмата на личните Родовите местомения се делят на анафорично показателни притежателни въпросителни отрицателни неопределителни обобщително Към местоименията се причисляват т нар думи с местоименна флексия Това са местоименни прилагателни или местоимения-прилагателни като самъ какъ какъв къ какъв ꙗтакъ такъв инакъ инакъв сикъ такъв вьсѣкъ всеки инъ друг единъ Вж лично местоимение възвратно местоимение анафорично местоимение показателно местоимение притежателно местоимение въпросително местоимение отрицателно местоимение неопределително местоимение обобщително местоимение

метатеза рус метатеза перестановка нем Metathesis Umstellung Lautversetzung англ metathesis фр meacutetathegravese ит metatesi Премятане на звуковете в рамките на една сричка или на сричките в рамките на една дума (напр гълтам глътна) Синоним премятане на звуковете Вж ликвидна метатеза

минало време мин прошедшее время нем Vergangenheit англ past tense фр passeacute ит passato Наименование на всички граматически форми на миналите имена Вж аорист имперфект перфект плюсквампефект бъдеще време в миналото

минало деятелно първо причастие В старобългарски се е образувало от инфинитивната или миналата основа на глагола (вж инфинитивна основа) В зависимост от това дали тя е окончавала на гласна или съгласна към нея се е добавял показател за причастието При инфинитивна основа на съгласна той може да се види в косвените падежи като -ъш- а при гласна той е имал обликът -въш- Подобно на сегашното деятелно причасти и тук формите за им п ед м и ср им п се е противопоставял на всички други форми заради липсата на -ъш--въш-

срв несъ давъ моль (м срр импедч) - несъши давъши мольши (жредчимп) Скланя се както съществителните по -jo (за м и срр) -ja (за жр) Различават се кратки и местоименни форми Местоименните или пълните форми се образуват като към кратката форма се добави съответната форма за род число и падеж на анафоричното местоимение В този случай втората част следва склонението на местоимението несъшаего родпедч м и ср р несъшоуемоу (датпедч м и ср р) В развитието на езика още в старобългарски гласната е се уподобява (асимилира) от предходната гласна несѫщаего gt несѫщааго Следходният процес е известен като контракция mdash двете еднакви гласни се свиват в една mdash несѫщаго Този процес повлиява цялата парадигма на сегашното деятелно причастие Вж сегашно деятелно причастие минало деятелно второ сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие причастие анафорично местоимение Синоним минало действително причастие

минало свършено време вж аорист

множествено число рус множественное число нем Plural Mehrzahl англ plural фр pluriel ит plurale Граматическа категория към която се отнасят думи назоваващи множество отделни обекти (съществителни местоимения) и думи които се съгласуват с тях (прилагателни глаголи) Някои съществителни притежават само форми за мн ч (т нар pluralia tantum) Вж единствено число двойствено число число

монофтонг рус монофтонг нем Monophtong англ monophtong фр monophtongue ит monottongo Звук който се състои от тон с еднородно звучане Срв дифтонг Вж монофтонгизация монофтонгизация на дифтонгите

монофтонгизация на дифтонгите рус монофтонгизация дифтонгов англ monophtongization of diphtongs Фонологическата промяна на съчетанието от два съседни звука в един В праславянски съчетанията на гласна със заден (w) или преден (j) глайд са се превърнали в самостоятелни гласни Така например от съчетанието aj се образувал нов звук ѣ от съчетанието aw звукът u Тези промени са се осъществили пред съгласна в средисловието или края на думите Същият принцип на промяна се е осъществил при образуването на носовите гласни Вж монофтонг дифтонг носов звук

монофтонгизация рус монофтонгизация англ monophtongizatio фр monophtongaison Фонологическо изменение при което се образува един фонетичен елемент (монофтонг) Вж монофтонгизация на дифтонгите

мора лат mora рус мора нем More англ mora фр more ит mora Единица за дължина равна на дължината на кратката гласна За дългата гласна се е считало че е равна на две мори Закон за трите мори в старогръцки е било правилото че ударението не трябва да бъде по-далече от третата мора от края на думата Вж сричка ударение

морфема рус морфема нем Formans Formativ англ morpheme фр morphegraveme ит morfema Думата произлиза от гр morphe форма и означава най-малкият елемент на езика който има граматично иили лексикално значение Морфемите могат да носят значения като граматическа категория (род число лице време) лексикално-граматически рязряд (име глагол) могат да

изразяват синтактичните връзки в изречението (подлог допълнение) или да са самостоятелна дума (предлог съюз частица междуметие) Вж афикс инфикс корен основа суфикс морфология Срв фонема лексема

морфология рус морфология нем Wortbildungslehre Formenlehre англ morphology фр morphologie ит morfologia Част от граматиката която изучава по какъв начин думите са съставени от по-малки единици наричани морфеми Срв синтаксис Вж граматика морфема

мъжки род лат masculinum рус мужской род нем maskulinum англ masculine фр masculin ит maschile В старобългарски това е граматически род който обединява същества от мъжки пол заедно с формални завършеци свързани с тази представа характерни за основите на оjo аja кратки i и u и част от консонантните склонения Вж женски род среден род род

надредни знаци рус надстрочные знаки англ supralinear signs Знаци които се поставят над реда и които включват в най-ранния период на славянската писменост знаци за улесняване на четенето поставяни над букви за гласни и знаци за отбелязване на мекостта на съгласни (т нар меглец) Спорно е какво е значението на надредните знаци в Киевските листове Според някои изследователи става въпрос за акцентни знаци Според други това са музикални знаци Със сигурност систематичната употреба на знаци за ударения започва да се проследява едва от 14 век като до края на века се забелязва все по-голямо усложняване на системата им Вж ударение придихание

назализация рус назализация нем Nasalierung англ nasalization фр nasalisation ит nassalizzazione Фонологично изменение (асимилация) при което неносовата (орална) гласна се преръща в назална Антоним деназализация Вж носов звук носовки голяма носовка малка носовка

наклонение рус наклонение нем Modus Diathese англ mood mode фр mode ит modo Отношение на говорещото лице към изказаното от него глаголно действие В зависимост действоето може да бъде представено като реално възможно желателно Вж изявително наклонение повелително наклонение условно наклонение

наречие лат adverbium рус наречие нем Adverbium Umstandswort англ adverb фр adverbe ит avverbio 1 Неизменяема част на речта която обикновено пояснява глагола (вж лат термин) но също така може да се срещне и при прилагателното съществителното и при др наречия То посочва признаци като място време начин количество и степен и др Старобългарските наречия по произход се делят на първични образувани от местоименни основи и образувани от имена Примери за първични наречия са абье веднага тутакси акъі подобно на като едъва едва трудно еще още нъінѣ сега пакъі отново понѣ поне оуже вече Местоименните наречия завършват на -(ъ)де -амо -ѫдоу Като първият е означавал място на действието а последните са означавали движение в определена посока (към и от говорещия) Краят на наречието с -гда е бил специализиран за време Формантите -ли -ль (-лѣ) са изразявали количество и степен като според П Илчев първоначалното значение е било също за време (Дуриданов 1993319) С форманта -ако се образуват местоименни наречия за начин Именните наречия произлизат от

прилагателни и съществителни имена 2 Говор диалект

нарицателно име рус нарицательное имя нем Gattungsname англ common noun фр nom commun ит nome comune Съществително име което назовава цял клас обекти или всеки един от тях по отделно (дървета дърво) Синоним съществително нарицателно име Срв собствено име

небце рус небо нем Gaumen англ palate фр palais ит palato Говорен орган граница между устната и носната кухина Разделя се на твърдо небце (или палатум срв рус твердое небо нем Gaumen англ palate hard palate фр palais dur) и меко небце (срв рус мягкое небо нем Gaumensegel англ velum soft palate фр palais mou voile du palais ит palato molle)

неопределително местоимение Неопределителни са тези местоимения които означават неизвестни неопределени лица предмети количество В старобългарски се образуват като към въпросителното местоимение се добави частицата нѣ нѣкъто нѣкъіи някой нѣчьто нещо Функция на неопределително местоимение изпълняват и съчетания на въпросително местоимение с наречието любо къто любо някой чьто любо нещо речетъ къто любо ще каже някой Във функция на неопределително местоимение може да се употреби и числителното единъ със значение някакъв някой си и пристѫпь единъ отъ книжьникъ и рече емоу По същия начин се употребява и думата етеръ някой някой-си някакъв един и се етеръ пристѫпь рече емоу слѣпьць етеръ сѣдѣаше при пѫти Това местоимение се скланя като просто (кратко) прилагателно Когато неопределителното местоимение е в съчетание с предлог то тогава предлогът стои между частицата и въпросителното местоимение нѣ отъ кого Вж въпросително местоимение местоимение

непреходен глагол непeреходный нетранзитивный нем intransitiv англ intransitive фр intransitif ит intransitivo Глагол който няма свойството да изисква пряко допълнение при който не се съдържа непосредствен преход от изразяване на действие към изразяване на обекта Вж пряко допълнение косвено допълнение сказуемо обект Срв преходен глагол

несвършен вид рус несовершенный вид нем imperfective Aktionsart англ imperfect aspect imperfective aspect atelic aspect фр aspect imperfectif ит aspetto imperfettivo Глаголите от несв в представят глаголното действие в процеса на извършването му без да е доведено до изчерпването му до прекратяването му (Пашов 1989105) В старобългарски най-разпространеният начин за образуване на глаголи от несв в от глаголи от св в е с помощта на суфикса -а- и удължаване на коренната гласна водити - важдати гонити - ганѣти носити - нашати просити - прашати родити - раждати Вж свършен вид вид

несклоняем рус несклоняемый нем indeklinabile indeklinierbar англ indeclinable фр indeacuteclinable ит indeclinabile Дума която не се скланя Несклоняеми са наречията и служебни думи като предлози и съюзи В старобългарски е съществувал малък клас от прилагателни които също не са се скланяли Вж склонение парадигма

низходящ дифтонг рус нисходящий дифтонг нем fallend англ falling фр descendante deacutecroissante ит discendente Дифтонг при който гласната е на първо място а след нея следва глайдът Вж дифтонг монофтонг монофтонгизация на дифтонгите Срв възходящ дифтонг

монофтонг

носов звук рус носовой звук нем Nasenlaut Nasal англ nasal фр nasal ит nasaleltmeta content=OpenOfficeorg 24 (Linux) name=GENERATOR gtЗвук при който произношението включва резонация на носова празнина със задната част на устната кухина От съгласните това са n m и веларните назали (например В старобългарски е имало и най-малко 2 гласни (носовки) които са се произнасяли по този начин Синоним назал назален звук Вж малка носовка голяма носовка

носовки Носовите гласни или носовките в старобългарски са били две голяма и малка Голямата носовка е била задна гласна чиято първа част се произнасяла между а и о и малка носовка чийто първи фонетичен елемент е бил с произношение е или ѣ Произношението на назалния елемент е също варирал в зависимост от съгласната която се е намирала след носовката - n m или веларен назал Носовките са се образували в резултат на процеса на отварянето на сричката когато при съчетанието на гласна назална съгласна и друга съгласна сричковата граница се е премествала след носовия елемент Когато след назалната съгласна е следвала гласна то носовка не се е образувала На това се дължат редувания от типа на начѧти но начьнѫ пѧти но пьнѫ Срв малка носовка голяма носовка Син назални гласни носови гласни

обект рус объект нем Objekt англ object фр objet ит oggetto Част от изречението обозначаваща лице или предмет който е цел на действието Известно е също като допълнение или пряко допълнение Вж допълнение пряко допълнение косвено допълнение Срв субект

обобщително местоимение Местоимението вьсь вьсѣ вьсе има значение цял целият всичкият Първоначално се е скланяло според меката местоименна основа В старобългарски има влияние на твърдото склонение

обстоятелствено пояснение рус обстоятельство Обстоятелственото пояснение показва как и при какви условия става действието Традиционно се разграничават обстоятелства за място време количество и степен причина и цел Поясненията в изречението могат да се изразяват с наречия безпредложни падежни конструкции и съчетания на падежна форма с предлог Синоним обстоятелство обстоятелствени думи

окончание рус окончание нем Endung Flexionsendung англ termination ending фр deacutesinence ит desinenza Подвижна морфема който се присъединява към корена или основата и характеризира думата като лице число време наклонение залог и др Вж афикс корен основа морфема Синоним флексия

омограф рус омограф нем Homogramm англ homograph фр homogramme ит omogramma Думи които се пишат еднакво но се произнасят по различен начин и имат различен произход срв омоним

омоним рус омоним нем Homonym англ homonym фр homonyme ит omonimo Думи еднакви по произношение но различни и независими по значение Срв омограф

омофон рус омофон нем Homophon англ homophone фр homophone ит omofono Различни знаци които се употребяват за обозначение на един и същи звук Срв омограф

ономастика рус ономастика нем Onomastik Namenkunde англ onomastics name-study фр onomastique ит onomastica Общо наименование на всички лингвистични области които изследват имената (от гр onoma) Вж топонимия антропонимия

определение рус определение нем Bestimmtheit англ determination фр deacutetermination ит determinazione Определението пояснява съществителното име или друга част употребена като съществително Определението в старобългарски се изразява с прилагателно име или местоимение съгласувано по род число и падеж със съществителното (съгласувано определение) със съществително име без предлог или с предлог mdash несъгласувано определение Прилагателното име като определение се явява в пълна или кратка форма Съінъ прѣмѫрдръ веселитъ отьца Като сказуемно определение се появява само в кратка форма Чловѣкъ нѣкъіи бѣ богатъ При несъгласуваните определения най-голям дял имат формите с родителен падеж без предлог въ годъ крьста лице отьца моего или с предлог вѣньць отъ камени Срещат се също така форми с дателен падеж (храмъ молитвѣ) и творителен падеж (чловѣкъ нечистомь доухомь) Вж приложение

основа рус основа нем Stamm англ stem фр thegraveme ит tema Част от думата която в инд езици се поставя зад корена Според гръцките граматици тази морфологична единица е основата на която се прикрепя окончанието В съответствие с природата и значението на тези единици те се делят на именни и глаголни основи Вж афикс корен морфема

остро ударение вж акут

отворена сричка рус открытый слог англ open syllable Сричка която завършва на гласна Вж сричка тенденция към отворена сричка

относително местоимение рус относительное местоимение англ relative pronoun фр pronom relatif Относителното местоимение свързва относителната конструкция в изречението или относителна Относителни местоимения в старобългарски са били иже ѣже еже който която което ѣкъже ѣкаже ѣкоже какъвто еликъ елика елико колкото голям колчав Наред с тях функцията на относителни местоимения са могли да изпълняват и въпросителните местоимения къіи кой който и которъіи (котеръіи) който Склонението на иже е същото както и анафоричното местоимение като се е промяняла само частта преди же Местоименията ѣкъже еликъ се скланя по типа на показателните местоимения тъ та то Вж анафорично местоимение въпросително местоимение местоимение

отрицание рус отрицание нем Negation Verneinung англ negation фр neacutegation ит negazione Израз който е предназначен да констатира че даден предмет или събитие не съществуват или не са това за което се говори

отрицателно местоимение Отрицателните местоимения в старобългарски се образуват от въпросителните като пред тях се добавя отрицателната частица ни къто gt никъто чьто gt

ничьто Много често след формата се добавя усилителната частица же ничьтоже никътоже никъїиже Скланят се по същия начин както въпросителните местоимения Ако се употребят в съчетание с предлог то предложната форма се поставя между отрицателната частица ни и въпросителното местоимение н никакоже не врѣди его ни при чесомьже Вж въпросително местоимение местоимение

падеж рус падеж нем Fall Kasus англ case фр cas ит caso Падеж се нарича отношението в което бива поставена известна склоняема дума спрямо глагола или спрямо друга дума в изречението (Бончев 195218) следователно това е морфологическа словоизменителна категория при имената Основни значения на падежите са субектно обектно и определително Всеки падеж има своя система от значения които се проявяват с или без предлози Такива са значения като пряко допълнение обстоятелствено пояснение принадлежност движение определение Падежите в старобългарски са именителен родителен дателен винителен творителен местен и звателен Падежите се делят на преки падежни форми (пряк падеж gr orthe ptosis лат casus rectus) и косвени форми (косвен падеж гр plagiai лат obliqui) Формите на винителния падеж също се счита в някои граматики за пряк тъй като има функция на пряко допълнение Звателният падеж когато формата му е еднаква с именителната също се причислява към преките форми

палатализация стб липсва стгр липсва рус палатализация нем Palatalisierung англ palatalization фр palatalisation ит palatalizzazione Изменение при което езикът се придвижва към твърдото небце Понякога под палатализация се разбира смегчаването на съгласните Праславянските палатализации се делят на три вида палатализация на веларите палатализация на денталите и палатализация на лабиалите Палатализацията на веларите се е извършвала на три пъти които са известни като първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите и трета палатализация на веларите (Прогресивна палатализация) Първите две са регресивни палатализации (вж регресивно фонологическо изменение) а третата е прогресивна палатализация (вж прогресивно фонологическо изменение) Вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите прогресивна палатализация палатализация на денталите палатализация на лабиалите йотация Срв тенденция към палаталност

парадигма рус парадигма нем Paradigma англ paradigm фр paradigme ит paradigma Таблица на изменението на формите на една дума например склонението при имената спрежението при глагола Вж склонение спрежение вокална основа консонантна основа

паратаксис рус паратаксис нем Parataxe Beiordnung Nebenordnung англ paratax фр parataxe ит paratassi Отношение на две изречения при което няма подчинение на едното на другото Срв хипотаксис

пароним рус пароним нем Paronym англ paronym фр paronyme ит paronimo Думи близки по звуков състав но с различно лексикално значение Най-популярно е определението че това са еднокоренни думи от една и съща част на речта които имат различно значение При другото по-широко определение се счита че това могат да бъдат разнокоренни генетично несвързани думи от различен произход които имат само външно звуково сходство

пауза рус пауза нем Pause Pausa Ruhepunkt англ pause фр pause ит pausa Прекъсване на звучането в речта или в музикалното произведение

перфект рус перфект нем Perfektum Perfekt англ perfect фр parfait ит perfetto Перфектът е глаголно време което означава състояние в момента на говорене в резултат на извършено в миналото действие Старобългарският перфект се образува от сегашното форми на спомагателния глагол бъіти (есмь еси естъ и тн) и миналото деятелно второ (елово) причастие на спрягаемия глагол далъ есмь Еловото причастие се изменя по род и число а спомагателният глагол - по лице и число Синоним минало неопределено време Вж минало деятелно причастие спомагателен глагол

плюсквамперфект рус плюсквамперфект давнопрошедшее время нем Plusquamperfektum англ pluperfect фр plus-que-parfait ит piuccheperfetto Глаголно време изразяващо действие или състояние в миналото предшестващо друго минало действие Подобно на перфекта и тук е важен резултатът от действието Вондрак го нарича перфект пренесен в миналото (Vondrak 1908 279 срв Добрев 1993 300) В старобългарски се образува от имперфектната форма на глагола бъіти (бѣахъ бѣаше и тн) в съчетание с минало деятелно второ (елово) причастие бѣахъ далъ Вж спомагателен глагол минало деятелно причастие Синоним минало предварително време отдавна минало време

повелително наклонение рус повелительное наклонение императив нем Imperativ англ imperative фр impeacuteratif ит imperativo Наклонение което изразява заповед молба забрана В старобългарски формите са се образували от сегашната основа на глагола В 1 и 2 спрежение в ед ч формите са окончавали на -и а в мн и дв ч показателят за наклонението е бил -ѣ- (2 л ед ч бери но 2 л мн ч берѣта 2 л дв ч берѣта) При 3 и 4 спрежение във всички форми наклонението последователно се е образувало с -и- (2 л ед ч носи 2 л дв ч носите 2 л дв ч носита) Спомагателният глагол бъіти е образувал повелително наклонение от формата бѫ- бѫди (2 л ед ч) Иначе се е формите са се променяли както при глаголите от 1 спрежение Старобългарските показатели за наклонението -и- и -ѣ- са от дифтонгичен произход и са променяли предходната съгласна според правилата на втора регресивна палатализация срв мощи могѫ можеши но моꙃи (2 л едч) При глаголите с коренна гласна е в повелително наклонение тя се е променяла в ь рещи рекѫ речеши но в 2 л ед ч повел накл рьци Вж условно наклонение изявително наклонение наклонение втора регресивна палатализация Синоним заповедно наклонение императив

подлог рус подлежащее субъект нем Subjekt Satzgegenstand англ subject фр sujet ит soggetto Име на глаголното лице в изречението Подлогът се поставя в именителен падеж Синоним субект

подчинено изречение рус подчиненное предложение придаточное предложение нем Nebenzatz англ subordinate clause Изречение в състава на сложното което пояснява някоя негова част и се намира в подчинителна връзка спрямо него Вж хипотаксис главно изречение

подчинителен съюз рус подчинительный союз нем unterordnende Konjunktion англ

subordinating conjunction фр conjonction de subordination ит congiunzione subordinativa Изразява отношението на зависимост между двете части на сложното изречение В старобългарски според вида на подчиненото изречение се разделят на изяснителни и обстоятелствени Изяснителните съюзи въвеждат субстантивни подчинени изречения а обстоятелствените - адвербиални подчинени изречения Изяснителни съюзи в старобългарски са ко(же) акъі(же) да ко да ꙗ ꙗеда Обстоятелствените съюзи се разделят подобно на поясненията (вж обстоятелствено пояснение) на 6 групи за време за причина за следствие за цел за условие и за отстъпване (Дуриданов 1993 333) Вж съюз съчинителен съюз

показателно местоимение рус указательное местоимение англ demonstrative pronoun фр pronom deacutemonstratif С показателните местоимения се сочат предмети явления и техните качества Те притежават форми за род число и падеж Старобългарските показателни местоимения са тъ та то онъ она оно сь си се овъ ова ово Показателните местоимения изразяват степента на отдалеченост спрямо някой предмет или лице формите с тъ се употребяват за общо посочване с онъ онзи се означава отдалеченост а със сь този тук се посочва близост Местоимението овъ се употребява само при изброяване и противопоставяне Местоимението сь си се се скланя по меката местоименна основа а другите mdash по твърдата Показaтелните местоимения поемат функцията и на третоличното местоимение в старобългарски като създават една нова форма за трето лице в българския език Вж анафорично местоимение местоимение

полисемия рус полисемия многозначност нем Polysemie Vielwertigkeit англ polysemy Способността на думите да притежават и придобиват повече от едно значение Синоним многозначност

полисиндетон гр πολυσύνδετον лат acervatio iuncta рус полисиндетон полисиндетическая связь многосоюзное словосочетание нем Polysyndeton англ polysyndeton фр Polysyndegravete Прекомерна употреба на съюзи което обикновено води до забавяне на ритъма Лаусберг (1960 345) изтъква че полисиндетонът се реализира както чрез повтаряне на един и същи съюз така и като вариращо натрупване на отделни съюзи Той смята че при полисиндетон се използват само съчинителни съюзи но не изяснява как класифицира поредици от фрази въведени с подчинителни Не е изяснена и някаква принципна отлика с анафората Изглежда обаче че симетрията не е същностна черта на полисиндетона както е при анафората того бѡ влддку и гда и црда вѣдеть прѣнеисчътнаа ѻна мнѡжьства ликове же архаггдльсцїи такожде херувıми и серафими начела и госпддства и власти же и прѣстоли и силы нъ и въсе въсѣх стдых съслѡвїе(ПКЕ Вл Гр 424r Кал 103) Антоним асиндетон

полугласна Вж глайд

понижаване на еровете рус понижение редуцированных прояснение редуцированных англ lowering of jers Еровете в силна позиция са понижили своя гласеж пред другите ерови гласни По своята същност този процес е дисимилация по признака височина Резултатите от него в отделните говори на българската езикова територия са били различни в повечето случаи се наблюдава преход на ь в е и на ъ в о В някои диалекти гласежът се е изравнил в средна гласна ъ

В суфиксите промяната ъ gt о е засегнала цялото езиково землище докато едва в една част (главно югозападната) тази промяна е обхванала и коренната сричка (срв дъждь gt дождь) Понижаването на гласните е предхождало процеса на изпадането на еровете Терминът изясняване на еровете е неточен тъй като той почива на стара разпредялба на звуците на тъмни и светли (ясни) която няма фонетично основание Синоним изясняване на еровете Вж ерове слаб ер силен ер преглас на еровете Срв изпадане на еровете

правопис рус орфография правописание нем Orthographie Rechtschreibung англ orthography Сбор от правила за употреба на графемите Среновековните правописни са били налагани в голяма степен от местни скриптории особено в началния период на писмеността При описанието на ръкописите важните характеристики са употребата на носовки (юсове) употреба на ерове употреба на букви за йотувани гласни В пространното описание могат да намерат място и употребата на останалите букви както и правописните правила при думите от чужд произход В описанието на правописа роля играе последователността от спазване на различни правила например прокарването на етимологически правилна употреба на еровете В зависимост от определени признаци се разграничват юсов от безюсов правопис правопис с един или два ера и тн В някои случаи правописът носи наименованието си от някое място например рашки правопис ресавски правопис Термини като рашка редакция следва да се избягват доколкото редакция се съотнася с историята на текста и не е пряко свързана с езиковия произход или правописните норми Синоним ортография

праславянски език Единният предписмен език на всички славяни Неговата рекострукция се извършва въз основа на данните при сравнението на всички славянски езици с останалите индоевропейски езици и диалекти Синоним протославянски славянски език основа

превъзходна степен рус превозходная степень нем Superlativ англ superlative фр superlatif ит superlativo Сравнение с помощта на две степени Сравнение на признака на един предмет със степента на признака при най-малко други два предмета (Пашов 198976) В старобългарски липсват морфологически средства за изразяване на превъзходната степен Вж сравнителна степен степен на сравнение

преглас на гласните рус перегласовка гласных англ fronting of back vowels Праславянска регресивна асимилация при която задните гласни се променят в предни под влияние на предходната палатална съгласна или глайд j Вж преглас асимилация дисимилация тенденция към отворена сричка задна гласна предна гласна

преглас на еровете рус перегласовка редуцированных англ mutation of jers Фонологично изменение (асимилация) по признака предност Съгласно тази промяна големият ер преминава в малък пред срички с предна гласна а малкият преминава в голям пред срички със задна гласна Например тьма gt тъма вьдова gt въдова дъбрь gt дьбрь въпль gt вьпль Вж ерове голям ер малък ер понижаване на еровете изпадане на еровете Срв преглас преглас на гласните

преглас рус перегласовка метафония нем Umlaut англ mutation фр meacutetaphonie ит metafonia Изменение на тембъра на гласната под влияние на съседния звук Вид асимилация или

дисимилация Вж преглас на гласните асимилация дисимилация

преден глайд рус передний глайд и неслоговое англ front glide Глайд който се учленява с предната част на езика Предният глайд се обозначава с j или с i с дъгичка под него Синоним предна полугласна несричкотворно и Вж глайд Срв заден глайд

предлог рус предлог нем Praumlposition Vorwort англ preposition фр preacuteposition ит preposizione Неизменяема част на речта която съединява имената с другите думи в изречението За разлика от съюзите които свързват синтактични цялости предлозите съединяват лексико-граматически единици При предлозите винаги има двустранни отношения от една страна с глаголните форми а от друга страна с името живѫ lt въ gt градѣ Граматическото и лексикално значение на глагола определя в случая и падежната форма на името но чрез посредничеството на предлога В този случай формата е в местен падеж Вж задлог падеж Предлози които се съгласуват с един падеж Родителен падежбез(ъ) прѣдастъ его безъ народа близъ приде близъ свѧтааго приближишѧ сѧ близъ рѣкы вънъ вънѣ извънъ изиде вънъ града вънѣ града прѣбываите повелѣ извънъ града того посѣщи выше выше презвутера сѣщи выше закона быти далече имѣаше село вънѣ града недалече града до доидошѧ до цръкъве до бедроу закопанъ из(ъ) влѣкош ѧ вънъ изъ клѣти изъ давъна изъ пръва около стоѧтъ около цръкъве въскраи (lt възъ краи) сѣде въскраи цръкъве кромѣ (извън без) кромѣ тѣла естъ ты единъ еси кромѣ грѣха окрьстъ (около) повелѣ емоу ходити окрьстъ монастырлѣ окрѫгъ (около) сѣдѣахоу окрѫгъ его въ мѣсто въ мѣсто сего старьца приходитъ отъ да не отълѫчимъ сѧ отъ тебе градъ възмѧте сѧ отъ страха прѣжде прѣжде зимы прити прѣжде того часа развѣ (извън освен) аще въ тѣлѣ аще развѣ тѣлѣ не вѣмь свѣнле отъведе паоула свѣне сѫдилища оу прѣбыстъ оу него годъ малъ проси оу отьца Винителен падежвъзъ възъ бръдо потече низъ низъ стѣнѫ падошѧ объ живѣаше объ онѫ странѫ доунава тоу объ нощь прѣбыстъ сквозѣ придохомъ сквозѣ огнль и водѫ Дателен падежкъ събьрашѧ сѧ къ нлемоу вѣроуѭ къ господоу противѫ изидѫ противѫ исоусови чьто противѫ семоу рекѫтъ Местен падежпри при морли галилеисцѣемь видѣ дъва брата падѫ при пѫти Предлози които се съгласуват с два падежа Родителен и творителен падежсъ а) (отдалечаване от предмета) съшьдъ съ небесе съпаде коумиръ съ мѣста своего (време) съ вечера въста (начин) съ полоу мрьтвъ б) (задружност съвместност) идетъ съ народомь многомь Винителен и родителен падежврьхоу винителен падеж само при глаголи за движение иначе родителен постави и врьхоу прѣстолъ свои срв градъ врьхоу горы стояше Винителен и местен падежВинителен падеж се употребява при глаголи за движение а местен ndash при останалите въ а) посадити въ тьмьницѫ въ подъградие доиде б) ѫтрь въ домоу обрѣте сѧ на а) похоть воюетъ на доухъ на гробъ прѣидошѧ б) на ономь свѣтѣ бѫдетъ сѣдиши на трапезѣ слъньце быстъ на заходѣ на молитвѣ станевѣ на оумѣ бѣаше емоу о (о) а) прѣтъкнѫ ногѫ о камень сѣде о деснѫѭ отьца б) чьто се слышѫ о тебѣ не о хлѣбѣ единомь живъ бѫдетъ чловѣкъ Винителен и творителен падежнадъ а) голѫбь полетѣ надъ главѫ иосифовѫ б) облачьць малъ яви сѧ надъ народомь подъ а) въниде подъ покровъ заиде слъньце подъ землѭ подъ вечеръ заклѧ сѧ б) пьси подъ трапезоѭ ядѧтъ прѣдъ а) въведошѧ прѣдъ цѣсарлѣ б) съгрѣшихъ прѣдъ тобоѭ Предлози които се съгласуват с три падежа Винителен родителен и творителенза а) за вратъ похвати и б) (заради) жена за чѧдъ молѧщи (време) за оутра въста за

вечера в) (зад след) иди за мъноѭ сотоно междоу междю а) приде на море междоу прѣдѣлы декапольскыѧ б) междоу двою морю чрьнааго и бѣлааго в) колико растоѧтъ междоу собоѭ

предна гласна рус передний гласный гласный переднего ряда светлый гласный англ front vowel bright vowel Гласна която се образува в предната част на устната кухина Предни гласни в старобългарски са били и ь ю е ѣ ѧ Синоним (остар) светла гласна Вж гласна Срв задна гласна

префикс рус префикс приставка нем Praumlfix англ prefix фр preacutefixe ит prefisso Афикс който се добавя в началото на думата за да бъде променено нейното значение Вж афикс инфикс суфикс основа морфема gtморфема Синоним представка

преходен глагол рус переходный глагол нем transitiv англ transitive verb фр transitif ит transitivo Глагол който приема пряко допълнение Древните граматици са разглеждали този вид глаголи като съдържащи преход от субекта към обекта без помощта на предлог Вж пряко допълнение сказуемо

придихание лат spiritus рус придыхание лат spiritus нем Spiritus англ breathing Обозначение на характера на вдишването при произнасянето на началната гласна в думата на гръцки По отношение на славянските средновековни текстове са възприети термините spiritus lenis (слабо придихание рус тонкое придыхание нем Spiritus lenis англ smooth breathing фр esprit doux ит spirito lene) и spirutus asper (силно придихание рус густое придыхание нем Spiritus asper англ rough breathing фр esprit dur ит spirito lene) За славянските текстове те обаче се използват главно като знаци за четене и не са имали фонетична стойност

прилагателно име рус прилагательное имя нем Adjektiv EIgenshaftswort англ adjective Част на речта която означава качество свойство или белег на нещата Делят се традиционно на качествени притежателни и относителни Качествените прилагателни изтъкват качеството на предмета пьстръ стоудьнъ младъ Притежателните означават принадлежността отьчь братовъ Относителните показват различните белези на предмета относно до веществото от което е направен произхода му времето и предназначението му Прилагателното може да бъде субстантивирано ако в изречението то заема функцията на съществителното Старобългарските прилагателни притежават род число падеж и се скланят Прилагателните са имали две форми кратка (неопределена) и пълна (определена или местоименна) Кратките прилагателни се скланят като съществителни по -о (jo) за м и ср р или по -а(jа) основи за жр Местоименните прилагателни се скланят като родовите местоимения по меките основи Качествените прилагателни в старобългарски притежават сравнителна степен но не е развита превъзходната степен Сравнителната степен се е образувала по два начина Кратките форми на сравнителната степен са се образували с наставка -jьs (за жр) и -jes (за мр) В жр към наставката се е прибавяло окончанието -и за имп ед ч и формите съответно са били дражьши (жр) дражь (мр) и драже (срр) Дългата форма се е образувала със същата наставка но тя се е прибавяла към разширената с ѣ основа Крайното s от наставката е изпадало и формите са гласяли добрѣиши (жр) добрѣи (мр) и добрѣе (срр) ltpgt

приложение рус приложение аппозиция нем Apposition англ apposition фр apposition ит apposizione Определение което е съществително съгласувано по падеж с името към което се отнася Павелъ рабъ божии апостолъ исоусъ христосъ Вж определение Синоним апозиция

притежателно местоимение рус притежательное местоимение Притежателното местоимение означава принадлежност Старобългарските притежателни местоимения са мои моѣ мое твои твоѣ твое свои своѣ свое нашь наша наше вашь ваша ваше Те се скланят като анафоричното - по меките местоименни основи Вж местоимение анафорично местоимение

причастие лат participium рус причастие нем Partizip Participium англ participle фр participe ит participio Част на речта която античните граматици считали за причастна както към категорията на имената (защото се скланя) така и към категорията на глагола защото се образува от него и може да изразява време и залог В старобългарски съществуват три деятелни (сегашно минало 1 и 2) и две страдателни (сегашно и минало) причастия Вж сегашно деятелно причастие минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие елово причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие

прогресивна палатализация рус прогрессивная палатализация англ Progressive palatalization Наричана традиционно Трета палатализация (бълг) Третья палатализация (рус) Third Palatalization (англ) За разлика от другите две палатализации на веларите (вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите) при тази посоката на изменение е прогресивно (вж прогресивно фонологическо изменение) те предният фонологически елемент влияе върху следходния В този случай е доказано че въздействие се оказва от предходната гласна дълго или кратко i върху веларните съгласни k и g Спорно е дали в този процес е участвала съгласната x Между гласната и съгласната е могло да има назален елемент който впоследствие е образувал една единна част от предходната гласна и двете заедно са се превърнали в малка носовка За да се осъществи изменението след веларните съгласни е трябвало да се намират дълги или кратки гласни o или a Резултатите от прогресивната палатализация са съвпаднали с тези от втората регресивна те k gt c a g gt ꙃ (ꙃ) Синоним трета палатализация 3 палатализация III палатализация Срв палатализация

прогресивно изменение рус прогрессивное изменение англ progressive change progressive phonological change Фонологична промяна при която предходният в изговора звук влияе върху следходния Синоним прогресивно фонологическо изменение прогресивна промяна Антоним регресивно изменение

прозодия рус просодия нем Prosodie англ prosody фр prosodie ит prosodia Общото наименование на особеностите на речта и стиха свързани с метрика като дължина и количество ударение и интонация В системата на византийската прозодия са известни десет прозодични знака които се делят на 4 групи 1 тонове 2 времена 3 придихания 4 стъпки Вж ударение

протеза рус протеза надставка нем Prothese Vorschlag англ prothesis фр prothegravese ит prostesi Вмъкване на звук в началото на думата От праславянски е известна протезата на глайдовете j и

w в началото на думата Срв случаи като въдица въглен вътък вътре въже възел както и пояепентезавата на j в случаи като гнѧ ѩзъікъ и др Срв епентеза метатеза ꙗ

пряко допълнение рус прямое дополнение нем naumlheres Objekt direkt Objekt англ direct object фр compleacutement direct ит oggeto diretto Допълнение което съседства непосредствено и задължително при глаголната форма Прякото допълнение в старобългарски зависи от семантиката на преходните глаголи и се изразява с винителен родителен и творителен падеж Най-много са формите с винителен падеж който е основният падеж на прякото допълнение в старобългарски С родителен падеж прякото допълнение се употребява 1 при отрицание (с частиците не и ни) 2 при значение на част от цялото при глаголите сти пити приѧти 3 при ꙗодушевени съществителни вместо винителната форма При супин формата за родителен падеж е по-архаичната отколкото по-новите случаи с винителен Пряко допълнение в родителен падеж имат глаголите алкати въкоусити жьдати жѧдати искати слоушати съмотрити трѣбовати ча ти Творителен падеж за пряко допълнение се употребява при глаголите власти съвласти ꙗобладати четврьтовластьвовати видите къто вами съвладетъ Особен случай на допълнение е и творителната форма в страдателни конструкции Вж допълнение косвено допълнение части на изречението

пунктуация рус пунктуация нем Interpunktion Satzzeichensetzung англ punctuation фр ponctuation ит interpunzione Графически знаци в реда употребявани за разграничение на различните изреченски или ритмични елементи В най-ранния период са се разграничавали знаци в текста знаци за край на текста знаци за глоси в полето От знаците в текста най-често срещани са средната точка и двуеточието които са се употребявали с една функция - разграничаване на изреченска или ритмична цялост От занците за край на текста най-често се срещат различни варианти на схематизиран кръст с допълнителни украшения Към знаците за край на текста принадлежат и знаците за запълване на реда които са често по същия начин и са изпълнявали подобна функция Знаците за глоси в полето са обикновено същите както в текста Един и същи знак в реда или над него е отбелязвал мястото на допълнението а същият знак в полето е бележел началото на допълнението

първа палатализация на веларите рус первая веларная палатализация нем Erste Velar Palataliesirung англ First Velar Palatalization Наричана още първа регресивна палатализация на веларите Регресивна промяна по признака предност в праславянски която обхваща веларните съгласни k g x когато те се намират пред преден фонетичен елемент (предни гласни или преден глайд j) Резултатът от изменението е че k gt ч g gt ж а x gt ш В някои учебници изменението пред j е представено като йотация но рефлексите на изменението са същите както и при веларните съгласни когато те се намират пред предни гласни Може да се предполага че механизмът на въздействието и времето на възникване на промяната са същите

регресивно изменение рус регрессивное изменение регрессивное фонологическое изменение англ regressive change regressive phonological change Фонологическо изменение (промяна) при което следходният фонологически елемент влияе върху предходния Синоним регресивно фонологическо изменение регресивна промяна Антоним прогресивно изменение

редукция рус редукция нем Reduktion англ reduction фр reacuteduction ит riduzione Редукцията е фонологическо изменение на невисоките неударени гласни което се изразява в техния повишен гласеж Така неударено е gt и о gt у а gt ъ Поради тази причина е неправилно да се смята че големият и малък ер са били редуцирани тъй като техните промени се дължат не на ролята на ударението а са убословени от самия им характер на високи и кратки гласни В най-ранния период на славянската писменост примерите за редукция на гласни са неясни Приема се че старобългарския период отразява преход между противопоставянето между дългите и кратките гласни и следходния период при който като релевантен признак се появява ударението Затова примерите за редукция се срещат в по-ново време

редупликация рус редупликация повтор удвоение нем Reduplikation Verdoppelung Reduplizierung фр redoublement ит raddoppiamento Пълно или частично преднамерено повторение на корена основата или цялата дума при образуването на нови думи или изрази

реч 1 рус речь нем Rede англ speech discourse фр discours ит discorso 2 рус речь нем Rede das Sprechen англ speech фр parole ит parole 1 Звуковата проява на езика 2 Речева дейност в устна или писмена форма

рима рус рифма нем Reim англ rhyme фр rime ит rima Разположение на еднакви или подобни звукове в края на съседни или отделени една от друга думи които образуват ритмическо цяло

ритъм ритм Rhythmus Takt Sprechtakt rhythm

род рус род нем Genus англ gender фр genre ит genere Граматическа категория основана върху идеята че съществителните прилагателните и родовите местоимения могат да се разграничават въз основа на естествения пол (мъжки и женски род) или на безразличието спрямо тази подялба (среден род) В старобългарски и в български език принадлежността към даден род се определя от формалния завършек при съществителните и прилагателните

родителен падеж рус родительный падеж генетив нем Genetiv англ genetive фр geacutenitif ит genetivo Родителният падеж в старобългарски и в славянските езици съчетава най-разнообразни значения Той наследява и всички значения на индоевропейския аблатив Обикновено за илюстрация на значенията неговите функции се делят на две големи групи приименен родителен и приглаголен родителен падеж 1 Приименен родителен а) използва се определение (притежание субект на действието за количество за качество след субстантивирани местоимения и числителни от 1 до 4 с предлога отъ) Родителният определителен се поставя като определение при друго име за да определи качеството му (произход характер възраст материал) Чловѣкъ нѣкъіи добра рода б) като именно сказуемно определние велика рода естъ в) при прилагателни означаващи отстраняване лишаване г) допълнение при прилагателните плънъ исплънъ достоинъ Въі плънъі есте благости исплънени всѣкого раꙃоума д) след междуметията о оле о прѣмѫдръіихъ сѫдебъ твоихъ е) 2 Приглаголен родителен а) субект на безлични конструкции (с отрицат форми на бъіти) б) допълнение при глаголи с отрицание или съпътствани с отрицателна частица не приѧтъ оученьѣ в) при супина на преходни глаголи г)

при глаголи със значение на отделяне предвижване в пространството бѣгати отъстоѣти иꙃлаꙃити отъстѫпити (често с представките иꙃ отъоу) които изискват допълнение с въпроса от кого от що д) глаголи означаващи отстраняване освобождаване избавяне е) при глаголи които изразяват различни чувства чаѣти жѧждати хотѣти желати просити послоушати плакати сѧ просити искати оубоѣти сѧ плакати сѧ гнѫшати сѧ оустрашати сѧ оужасати сѧ ж) глаголи и прилагателни със значение на докосване допир връзка з) В родителен падеж е второто допълнение (освен винителното) глаголите напитати наплънити сподоблѣти Наплъните съсѫдъі вашѧ пшеницъі 3) родителен за обстоятелствено пояснение а) отношение и ограничение сравнителна степен на прилагателните б) родителен за време Се бѫдетъ сеѧ нощи Синоним генетив

родителен самостоятелен падеж лат genetivus absolutus Конструкцията е калка на гръцката конструкция и представена от старобългарските паметници само в Супрасълския сборник Състои се от име в родителен падеж и съгласувано с него причастие Има същото значение както дателен самостоятелен mdash на обстоятелствено изречение за време условие причина Вж абсолютна конструкция дателен самостоятелен падеж Синоним родителен самостоятелен

ротацизъм ротацизм Rhotazismus rhotacism

сандхи рус сандхи нем Sandhi От санскрит връзка съединение Термин от индийската граматика за асимилационни промени които възникват на междусловната граница Вж асимилация

свърхкратка гласна Вж ерове

свършен вид рус совершенный вид перфективный вид нем perfektive Aktionsart англ perfect aspect perfective aspect complete aspect telic aspect фр aspect perfectif ит aspetto perfettivo Глаголът от свършен вид представя действието като цяло mdash заедно с началото му извършването му и края му без обаче да се мисли поотделно за тези съставки (Пашов 1989105) Първичните глаголи от св в в старобългарски не съдържат наставката -а- в инфинитивната си форма срв минѫти минѫ (св в) но миновати миноуѭ (несв в) Синоним свършен вид на глагола

сегашно време рус настоящее время презенс нем Praumlsens англ present tense фр preacutesent ит presente Граматически форми които изразяват процес извършващ се едновременно с процеса на говорене В старобългарски това време се образува от сегашната основа на глагола Вж сегашна основа

сегашно деятелно причастие В старобългарски се е образувало от сегашната основа на глагола В м ср р ед ч в 1 и 2 спр е окончавало на -ъі а в 3 и 4 mdash на ѧ Разликата между 3 и 4 спрежение е била че в третото гласната в суфикса е била в косвените падежи ѫ с предходна мекост или ѭ докато при 4 навсякъде е била само ѧ От друга страна им п ед м и ср им п се е противопоставял на всички други форми заради липсата на -щ- срв несъі даѧ молѧ (м срр импедч) - несѫщи даѭщи молѧщи (жредчимп) Скланя се както съществителните по -jo (за м и срр) -ja (за жр) Различават се кратки и местоименни форми Местоименните или пълните форми се образуват като към кратката форма се добави съответната форма за род число

и падеж на анафоричното местоимение напр несъіи даѧи молѧи В този случай втората част следва склонението на местоимението несѫщаего (родпедч м и ср р) несѫщоуемоу (датпедч м и ср р) В развитието на езика още в старобългарски гласната е се уподобява (асимилира) от предходната гласна несѫщаего gt несѫщааго Следходният процес е известен като контракция mdash двете еднакви гласни се свиват в една mdash несѫщаго Този процес повлиява цялата парадигма на сегашното деятелно причастие Вж минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие причастие анафорично местоимение Синоним сегашно действително причастие

сема рус сема фр segraveme Най-малкият смислов компонент в семантиката на думата

семантика рус семантика нем Semantik Bedeutungslehre англ semantics фр seacutemantique ит semantica 1 Лингвистична дисциплина която се занимава със значението на езиковите единици Дели се традиционно на лексикална и граматична семантика 2 Теория за знаковото учение като част от семасиологията

сигматичен аорист рус сигматический аорист англ sigmatic aorist Аорист който в славянските езици се образува с помощта на съгласната s добавена към инфинитивната основа В по-голяма част от случаите още в праславянски тази съгласна се е изменила в -х- Вж аорист

сигматичен рус сигматический нем sigmatisch англ sigmatic фр sigmatique ит sigmatico Граматично образувание с помощта на афикса -s- (от гр сигма) Вж сигматичен аорист

силен ер рус сильный редуцированный сильная позиция редуцированных англ strong jer strong position of jers Ер в силна позиция или силен ер означава че в това обкръжение гласната ще понижи своя гласеж Силна позиция за еровете е била пред друга ерова гласна и под ударение Синоним силна позиция на еровете Вж ерове голям ер малък ер изпадане на еровете понижаване на еровете преглас на еровете Срв слаб ер

синоним рус синоним нем Synonym Gleichbedeutend англ synonym фр synomyme it sinonimо Дума или израз равни или сходни в своето значение с друга дума или израз Срв антоним

синонимия рус синонимия нем Synonymie англ synonymy фр synonymie ит sinonimia Семантично явление при което основните значения на езиковите единици (думи морфеми изрази категории) съвпадат или са близки Вж синоним

синтагма рус синтагма нем Syntagme фр syntagme 1 Група от думи в изречението обединена смислово и ритмически 2 Сборник от статии и слова Вж фраза Синтагма

синтаксис рус синтаксис нем Syntax Satzlehre англ syntax фр syntax ит sintassi Лингвистична дисциплина която изучава отношенията на думите и формите в изречението и начините за тяхното свързване в единно цяло

сказуемо рус сказуемое нем Praumldikat англ predicate фр preacutedicat ит predicato Личният глагол в изречението В старобългарски се съласува с подлога по лице и число а в някои случаи и по

род Рѫцѣ твои сътвористѣ мѧ и съꙃдастѣ мѧ Синоним предикат

склонение рус склонение нем Deklination англ declension фр deacuteclinaison ит declinazione Система на словоизменение на именните форми Склонението зависи от основата на името Старобългарските съществителни различават 9 различни склонения Причастията и прилагателните се скланят по образеца на съществителните а при местоименията се разграничават склоненията на личното и възвратното местоимение от склоненията на родовите форми Вж вокална основа консонантна основа парадигма

слаб ер рус слабый редуцированный англ weak jer jer in weak position Ер който се намира в слаба позиция се нарича слаб ер Слаба позиция за еровете е прието да се назовава сричката във фонетичната дума където след еровата гласна не следва друга ер в края на думата преди сричка с друга гласна и когато върху еровата гласна не пада ударението В тези позиции във всички славянски езици се извършва процес известен като изпадане на еровете Синоним ер в слаба позиция Вж ерове голям ер малък ер преглас на еровете понижаване на еровете Срв силен ер

словоизменение рус словоизменение флексия нем Flexion англ flection inflexion accidence фр flexion ит flessione Процес при който към думата се добавят окончания Те изразяват граматични категории и отношения Вж афикс окончание парадигма

словообразуване рус словосложение нем Zusammensetzung англ composition фр composition ит composizione Образуване на нови думи от изходна форма или дума (мотивираща форма мотивираща дума) с помощта най-често на афикси Срв словоизменение

словоред рус порядок слов нем Wortstellung Wortfolge англ word-order фр ordre des mots ит ordine delle parole Ред на думите в изречението Различното разположение може да има синтактично семантично и експресивно значение

сложна дума рус сложное слово композита нем Kompositum zusammengesetztes Wort англ compound фр composeacute ит composto Съединението на най-малко две думи в една нова се нарича сложна дума

служебна дума рус служебное слово нем Nebenwort англ subsidiary word accessory word фр mot accessoire ит parola accessoria Служебните думи означават отношения между частите на самостойните думи Те биват предлози частици и съюзи Синоним несамостойна дума

смегчаване рус смягчение нем Mouillierung Erweichung англ softening фр mouillement mouillure ит palatalizzazione Процес на образуване на съгласни с помощта на повдигане на средната част на езика към твърдото небце (палатум)

собствено име рус собственное имя нем Eigenname англ proper name фр nom propre ит nome proprio Съществително което назовава отделен единичен предмет Синоним съществително собствено име Вж нарицателно име

спомагателен глагол рус вспомагательный глагол нем Hilfsverbum англ auxiliary verb фр

verbe auxiliaire ит verbo ausiliare Глагол който служи за образуване на други сложни глаголни форми например времена и наклонения С старобългарски спомагателни глаголи са например бъіти имѣти и хотѣти

спрежение лат cojugatio рус спряжение нем Konjugation Abwandlung англ conjugation фр conjugaison ит coniugazione Групиране на глаголните форми в система от парадигми Старобългарските глаголи се делят на 5 спрежения 4 тематични и 1 атематично Тематичните спрежения са 1 - с гласна -е- 2 с -не- 3 с -je- и 4 с -и- Тематичната гласна и съчетание се открива във всички форми на сег вр на глагола освен в 1 л ед и 3 л мнч Атематичните глаголи в старобългарски са пет бъіти вѣдѣти дати имѣти ѣсти както и техните варианти с представка напр прѣдати продати иꙃдати В речниците се дава информация за формата във 2 л според която най-често се определя спрежението на глагола Това е и т нар сегашна глаголна основа в старобългарски Вж тематичен атематичен основа склонение парадигма

сравнителна степен рус сравнительная степень фр comparatif Представяне на качеството у един предмет в по-голяма мяра отколкото при друг (Момчилов 186833-34) В старобългарски са съществували два начина за образуване на сравнителната степен Кратките форми за сравнителна степен са се образували като се добавят наставките -jьs (за м и жр) и -jes (за срр) Наставката се е добавяла към основата на прилагателното или наречието Крайното s е изпадало (вж тенденция към отворена сричка) а j е палатализирал съгласната пред него драгъ драга драго gt дражь дражьши драже При дългите форми преди наставката се е добавяла гласната ѣ добрѣи добрѣиши добрѣе от добръ добра добро Вж превъзходна степен степен на сравнение

среден ер В кирилската писменост mdash ер който се пише като среден вариант между големия и малкия ер Среща се в някои от ранните епиграфски паметници и в среднобългарски текстове от 12-13 век насетне В някои случаи може да се предположи че има фонетично значение на шва но специализирани изследвания не са правени Вж ерове голям ер малък ер

среден род рус средний род нем Neutrum англ neuter фр neutre ит neutro В старобългарски това е граматически род който обединява думи със общо значение на индиферентност спрямо опозицията мъжки-женски род както и притежаващи значения на неактивност неодушевеност (Ахманова 1969380) Те имат формални завършеци характерни за основите на -o-jo както и на част от консонантните склонения Вж мъжки род женски род род

сричка рус слог нем Silbe англ syllable фр syllable ит sillaba Най-малката произносителна единица при образуването на която трябва да съществува гласна или в някои случаи сонорна съгласна Вж отворена сричка затворена сричка тенденция към отворена сричка

старобългарски език старославянский язык древнецерковнославянский язык нем altkirchenslaviesche Sprache altslavische Sprache altbulgarische Sprache англ Old Bulgarian language Old Church Slavonic language Old Slavic language Най-ранният писмено засвидетелстван език на славяните Почива на българските говори Първите му паметници са създадени през 9 век Обхваща първия период от писмената история на българския език -

старобългарския който трае 3 века от 9 до края на 11 Синоним старочерковнославянски староцърковнославянски старославянски

степен на сравнение рус степень сравнения нем Komparationsgrade Steigerungsstufen Komparationsbildungen англ degrees of comparison фр degreacutes de comparaison ит gradi di comparazione Степента е граматическа категория проявяваща се в способността на качествените прилагателни и наречия да изразяват относителна разлика в признаците на определяните от тях явления (Куцаров 2007475 Ахманова 1969453) В старобългарски степенуването извън положителната степен се изразява с ппомощта на граматически суфикс Вж сравнителна степен Синоним степенуване

страдателен залог рус страдательный залог пасив нем Passiv англ passive (voice) фр passif ит passivo Ако глаголното лице е пасивно (търпи глаголното действие) то залогът се нарича страдателен В старобългарски лицето в този случай се изразява с тв п или с помощта на конструкция на предлога отъ с род п срв текъла постриже сѧ павъломь Вж деятелен залог залог Синоним пасив пасивен залог

строфа рус строфа нем Strophe Stanze англ stanza фр strophe ит strofa strofe Група от стихове образуваща единно смислово и ритмическо цяло

стъпка рус стопа нем Fuss англ foot фр pied ит piede Ритмическа единица образувана от група срички обединени от ударението или дължината Синоним ритмична стъпка ритмическа стъпка

субект Вж подлог

супин лат supinum рус супин нем Supinum англ supine фр supin ит supino Нелична глаголна форма която се е употребявала в старобългарски след глаголи за движение вместо инфинитива Има паралел в историята на инд езици с латинския Старобългарският супин е окончавал на -тъ видѣтъ По произход е стар винителен падеж на кратки u-основи В най-архаичните текстове изисква допълнение в род п след глаголи за движение идѫ ръібъ ловитъ отивам да ловя риба С течение на времето тази форма е била изместен още в старобългарски от инфинитива Вж инфинитив

суплетивен рус суплетивный нем suppletiv англ suppletive фр suppleacutetif ит suppletivo Суплетивни форми са форми на една и съща дума образувани от различни корени например бъіти есмь и сѫть

суфикс рус суффикс нем Suffix Exponent англ suffix фр suffixe ит suffiso Служебна морфема която се поставя зад корена или основата Вж афикс инфикс префикс основа морфема

съгласна рус согласный согласный звук нем Konsonant англ consonant фр consonne ит consonante В античността под названието съгласни (калка срв гр лат consonantia) са разбирали звукове които са лишени от истинска звучност и които са се произнасяли заедно с гласната При учленението си те минават през проход или преграда и са преобладаващо шумове Съгласните не

могат да образуват сричка Изключение са сонорите които при струпване на няколко съгласни елемента могат да служат за сричкотворни елементи (срв р в крв) Синоним съгласен звук Вж гласна

съгласуване на времената лат consecutio temporum рус согласование времен нем consecutio temporum англ senquence of tenses фр concordance des temps ит concordanza dei tempi Съгласуване на глагола в подчиненото изречение с глаголното време в главното изречение Вж време

съхипоним Елементи от един и същ хипонимен ред Срв хипоним хипонимен ред хипонимия хипероним

съчинителен съюз рус сочинительный союз нем beiordnende Konjunktion англ coordinating conjunction фр conjonction de coordination ит coniunzione coordinativa Свързва две части на изречението с еднородна функция и без отношение на зависимост В старобългарски се разграничават седем класа съчинителни съюзи съединителни (и ии нини ниже тоже толи ибо) съпоставително-противопоставителни (а же ли нъ) разделителни (ли лили аще ащели илиили любо любо) мотивиращи (бо ибо небонъ оубо) заключителни (оубо бо) резултативни (тѣмь тѣмьже сего радисего дѣлѣ того ради ꙃа не) пояснителни (сирѣчь рѣкъше) (Дуриданов 1993327-332) Вж подчинителен съюз съюз

съществително име гр лат substantivum рус существительное имя нем Substantiv Gegenstandswort англ substantive фр substantif ит sostantivo Думи с които се именуват лица неща и понятия Античните граматици са считали че то изразява нещо съществено (срв лат термин) който обозначава или индивида (съществително собствено) или категория (съществително нарицателно) или понятия (качества състояния действия) Съществителните са конкретни ако принадлежат на една от първите категории и отвлечени или абстрактни ако са част от третата Старобългарското съществително име притежава род число падеж и принадлежи към една от склонитбените групи (склонения) наследници на индоевропейските и праславянски основи Срв име прилагателно име местоимение

съюз рус союз нем Konjunktion Bindewort англ conjunction фр conjonction ит congiunzione Служебна дума която служи за съединение на две части на изречение или на две изречения Старобългарските съюзи по начин на съставяне се делят на прости сложни и съотносителни Простите съюзи се състоят от една лексикална единица а бо и или и др Сложните съюзи са съчетание на прост съюз и друга съставка Например любо ли а не нъ а и аще и Съотносителните съюзи се употребяват разделено Едната съставка се намира в първото от изреченията а втората mdash в следващото Например ли ли или или любо любо ни ни В старобългарския език съюзна функция са могли да изпълняват и т нар съюзни думи Това са местоимения наречия и съчетания от местоимения и съществителни частици Според типовете отношение се разделят на съчинителни и подчинителни Вж подчинителен съюз съчинителен съюз

творителен падеж рус творительный падеж инструментальный падеж орудийный падеж

нем Instrumentalis instrumental англ instrumental фр instrumental ит strumentale Творителният изразява различни обстоятелствени значения служи за означаване на субекта в страдателен залог и служи за именна част на съставните сказуеми В творителния падеж се поставя непрякото допълнение което показава оръдието или средството с което се върши глаголното десйтвие Затова се нарича и инструментален падеж На български тази финкция се превежда с предлозите с или чрез Писахъ вамъ моеѭ рѫкоѭ Творителен падеж се употребява и когато трябва да се покаже че действието се извършва задружно с някого или че то се съпровожда с нещо Вѣроѭ и любовиѭ пристѫпимъ Най-често в това значение се употребява с предлога съ мъітари и грѣшьници въꙃлежаахѫ съ исоусомь Страдателен залог (отговаря на въпроса от кого) въꙃлюбленъ бѫдетъ отьцемь моимь Глаголът бъіти когато има значение на произлизам ставам изисква допълнение в творителен падеж Въ миръ бѣ и миръ тѣмь бъістъ Допъленение в творителен падеж изискват и глаголите господьствовати и обладати Наплъните ꙃемлѭ и господьствоуите еѭ и обладаите ръібами морьскъіими и ꙃвѣрьми и птицами небесьнъіими и всѣми скотами и и вьсеѭ ꙃемлеѭ При глаголи за покупка и продажба допълнението в творителен падеж не пѧть ли птиць цѣнитъ сѧ пѣнѧꙃема двѣма Творителният падеж се употребява и за означаване на обстоятелствата при които се извършва дадено действие (начин време място) Миромь господи помолимъ сѧ Сьи придетъ къ исоусоу нощьѭ Входѧи двьрьми пастъірь естъ овьцамъ Синоним инструментален падеж

тежко ударение вж гравис

тематичен рус тематический нем thematisch themavokalisch stammbildend англ thematic theacutematique ит tematico Тематична морфема е тази която се присъединява към корена за образуване на основа Например в старобългарски има 4 тематични спрежения Вж атематичен основа корен морфема спрежение

тенденция към отворена сричка рус тенденция к открытому слогу принцип восходящей звучности принцип возрастающей звучности англ tendency toward intrasyllabic harmony tendency toward rising sonority law of open syllables Тендеция от изменения в праславянски която води до структура на сричката завършваща на гласна Към тази тенденция приндалежат промени като изпадане на съгласни на сричковата граница и в края на думите монофтонгизацията на дифтонгите образуването на носови гласни различни видове метатези и епентези Синоним тенденция към възходяща звучност закон за отворената сричка Вж отворена сричка монофтонгизация на дифтонги носова гласна изпадане на съгласни метатеза епентеза

тенденция към палаталност рус тенденция к палатальности Едно от двете основни направления във фонологическото развитие на праславянския език заедно с тенденцията към отворената сричка което обединява всички процеси на промяна на съгласните под въздействие на следходни (при прогресивната палатализация и предходни) незадни фонологични елементи (предни гласни и j) В резултат на тези промени в славянските езици се появяват редица съгласни които преди това не са съществували (като ч ж ш щ ц ꙃ и тн) Всички нововъзникнали съгласни са меки което довежда и до появата на корелацията твърди-меки

съгласни както е случаят със сонорните r l m които имат съответствия r l m Тенденцията обхваща трите праславянски палатализации на веларите палатализацията на денталите и лабиалите йотацията както и някои съпътстващи краесловни изменения Към тези промени може да се причисли и монофтонгизацията на дифтонга aj в еи който е основание за възникване на втората веларна палатализация макар той да е част от друга една тенденция в праславянски mdash тази на отворената сричка Вж палатализация палатализация на веларите палатализация на денталите палатализация на лабиалите монофтонгизация на дифтонгите Срв тенденция към отворена сричка Вж праславянски език тенденция към отворена сричка

тон тон Ton Betonung tone

топонимия рус топонимия топонимика топономастика нем Toponomastik Ortsnamenkunde англ placename study фр toponymie toponomastique ит toponimia toponomastica Изследване на географските и местните имена на дадена територия или в даден език Вж ономастика

транскрипция рус транскрипция транскрибирование нем Transkription англ transcription фр transcription ит transrizione Предаване на звуците в един изговор с помощта на писмени знаци При фонетичната транскрипция се прилагат специални знаци за точното отразяване на речта Най-известната система е тази на Международната фонетична асоциация В България за записване на диалектна реч се използва транскрипцията на проф Стойко Стойков изработена за целите на Българския диалектен атлас Срв транслитерация

транслитерация рус транслитерация нем Transliteration англ transliteration фр transliteacuteration ит translitterazione Предаване на знаците от една писмена система с помощта на знаци от друго писмо Например много често в изданията на глаголическите паметници глаголицата се транслитерира с кирилица или с латиница При транслитерацията не се държи за сметка за реалното звучане на писмените знаци Срв транскрипция

трета палатализация на веларите вж прогресивна палатализация

тропа троп образное выражение Tropus bildlicher Ausdruck trope

ударение стб сила глаголоу рус ударение нем Akzent Betonung Tonfall англ accent stress 1 Отделянето на определена сричка в думата на фона на другите неударени срички се нарича словно ударение или само ударение 2 Обозначаване на това отделяне с особен знак в правописа В старобългарските паметници отсъстват знаци с подобно значение Син акцент

условно наклонение рус сослагательное наклонение нем Subjunktiv Konjunktiv англ subjunctive фр subjonctif ит soggiuntivo congiuntivo Условното наклонение представя действието като зависимо от някакво условие В старобългарски се е образувало с особена парадигма на глагола бъіти (бимь би би бимъ бисте бѫ) и минало деятелно второ (елово) причастие Причастните форми са се изменяли по род и число а глаголът се е менял по лице и число например сътворилъ бимь бих направил Още в старобългарския период специализираните форми на спомагателния глагол са се променили като са приели окончанията за аорист бъіхъ сътворилъ Към тези конструкции възхожда и съвременното българско условно

наклонение Вж изявително наклонение повелително наклонение наклонение Синоним кондиционал

фраза рус фраза нем Phrase англ phrase clause 1 Фонетична и синтактична цялост която изразява завършена мисъл оформена интонационно 2 Изречение или глаголно съчетание

хапакс лат hapax legomenon рус гапакс апакс Гръцкото наречие hapax (веднъж еднократно) се употребява в качеството на съществително за да обозначи дума израз конструкция срещана само веднъж

хаплография рус гаплография нем Haplographie англ haplography фр haplographie ит aplografia Изпускане на цяла сричка в писмото Грешка при която от две съседни еднакви или подобни срички се пише само едната

хаплология рус гаплология нем Haplologie Silbenschichtung SIlbendissimilation англ haplology фр haplologie ит aplologia Изпускане на еднакви или подобни срички стоящи непосредствено една до друга Срв елизия

хетеронимия рус гетеронимия нем Heteronimie англ heteronymy фр heacuteteacuteronymie ит eteronimia Свойства на имената образувани от различни корени да означават предмети и същества тясно свързани по значение които са част от естествена група Например братръ и сестра в стб

хиазъм гр χιαστὸν σχῆμα χιασμός рус хиазм нем Chiasmus англ chiasmus фр chiasme ит chiasmo Две синтактични или фразови двойки които са подредени не паралелно (a-b-a-b) а редуващо се (a-b-b-a) Този тип подреждане е известно като кръстовидно и наименованието му идва от формата на гръцката буква хи (X)

хипербат гр ὑπερβατόν лат transgressio рус гипербат нем Hyperbaton англ hyperbaton фр hyperbate ит iperbato 1 Смяна на местата инверсия на две синтактично принадлежащи заедно думи (анастрофа) 2 Разделяне на две синтактично принадлежещи заедно думи чрез вмъкване на допълнителна фраза или изречение между тях 3 Тмезис

хипербола гр ὑπερβολή лат superlatio рус гипорбола нем Hyperbel англ hyperbole фр hyperbole ит iperbole Реторичен троп при който се преувеличават свойства качества и състояния на предмети и явления Антоним литота

хиперкоректен гиперкорректный hyperkorrekt hypercorrect

хипероним Дума която е название на общо родово понятие или на цялото спрямо неговите части Например растение е хипероним на множеството дърво храст трева Хиперонимът животно обхваща хипонимите заек тигър кон Срв хипоним хипонимен ред хипонимия съхипоним

хипоним Дума която семантично подчинена на друга дума и представя част от понятието на тази дума Например бреза бук са хипоними на дърво Вж хипонимия хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипонимен ред Лексика структурирана според семантичната група на хипонимите Срв хипоним хипонимия хипероним съхипоним

хипонимия Връзки които обобщават отношението на отделните части към цялото Например бреза бук смърч са хипоними на родовото название дърво Вж хипоним хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипотаксис рус гипотаксис англ Hypotaxe Unterordnung англ hypotaxis фр hypotaxe ит ipotassi Подчинение зависимост на едно изречение от друго Срв паратаксис

циркумфлекс стб периспомени гр προσῳδία περισπομένη περισπομένη лат cicumflexa geschleifter schleifender Akzent Schleifton gedehnter Ton circumflex В екфонетичната нотация се обозначава с ^ Синоним извито ударение Вж и тонове ударение

части на речта лат partes orationis рус части речи нем Redeteile англ parts of speech фр parties du discours ит parti del discorso Лексикална семантична и граматична класификация на думите която обединява техните понятийни класовве и граматични категории Традиционно в старите граматики те се делят на 8 частисъществително име прилагателно име местоимение глагол наречие предлог съюз и междуметие

числително бройно рус количественное числительное нем Kardinalzahl Grundzahl англ cardinal number Бройните числителни показват количеството (броя) на предметите или лицата Вж числително име числително редно

числително име рус числительное имя нем Zahlwort англ numeral фр numeacuteral ит numerale Дума която означава броя или числения ред на нещата Въз основа морфосинтактични признаци можем да ги разделим на такива които се променят като прилагателни и такива които се променят като съществителни Според функциите се делят на числителни бройни числителни редни събирателни дробни Цифрите в старобългарски и през целия средновековен период на българската история се означават с букви върху които има изписана чертица (титло) Числителните от 11 до 19 са словосъчетания чиято главна част е названието на единиците Втората съставка се скланя в м п единъ на десѧте дъва на десѧте Числителните от 20 до 90 се образуват като десѧть се брои за самостоятелна дума трье десѧти Числителните единъ една едно се скланят като родовите местоимения Те имат значение и на неопределителни местоимения По същия начин се скланят и редните числителни Числителните дъва оба се скланят като местоимението тъ в дв ч Числителните трие три и четъіре четъіри се скланят както съществителните по кратки i-основи като се забелязва и влияние от консонантните основи Числителните от 5 до 9 са от жр Скланят се само в едч по кратките i-основи Числителното 10 е било от мр и се е скланяло по консонантните основи със силно влияние от кратки i-основи При числителните от 11 до 19 се променя само първата съставака От 20 до 90 числителните управляват съществително в род п мнч Числителното съто се скланя като същестително от срр по о-снови Числителното тъісѫщи тъїсѧщи се скланя по типа на съществителни като богъіни Тъма се скланя като съществително по а-основи Вж числително бройно числително редно

числително редно лат numeralia ordinalial рус порядковое числительное нем Ordinalzahl Ordnungszahl англ ordinal number Редните числителни показват реда и мястото на нещата Синоним поредни числителни уредни числителни качествени числителни ординални нумерали Вж числително бройно числително име

член рус артикль член нем Artikel англ article фр article ит articolo Морфологичен показател за определеност при имената Определителният член може да стои пред (предпоставен член) или след (задпоставен член) името В българския език той произхожда от съчетанието на името (отначало при съществителните) с показателните местоимения с основи на -т- -в- и -с- Още в старобългарски се откриват наченките на този процес по-късно в среднобългарския и ранния новобългарски период тези форми са все по-чести Срв жена та gt жената мѫжь тъ gt мѫжьтъ (мъжът)

е като просто бъдеще време 2 чрез описателни форми които се състоят от съчетанията на глаголите имѣти хотѣти с инфинитива на глагола В този случай имѣти и хотѣти действат като спомагателни глаголи които се спрягат имамь дѣлати хощѫ дѣлати В редица граматики се отбелязва че бъдеще време може да се образува и с начинателните глаголи начѧти и въчѧти с инфинитив (вж напр Добрев 1993 301) Образуването на бъдеще време с описателни форми е известно още като сложно бъдеще време или описателно бъдеще време Синоним футур

бъдеще предварително време рус будущее предварительное предбудущее нем Futurum exactum англ future perfect (tense) фр futur anteacuterieur ит futuro anteriore Бъдеще предварително време означава действие което ще се извърши преди друго бъдещо действие В старобългарски се образува от съчетанието на формите за бъдеще време на глагола бъіти бѫдѫ бѫдеши и тн с миналото деятелно второ (елово) причастие на спрягаемия глагол бѫдѫ видѣлъ бѫдѫ глаголъ Вж минало деятелно причастие спомагателен глагол бъдеще време Синоним бъдеще предварително futurum exactum

вид на действието рус вид нем Aktionsart Aktion Aspekt англ aspect фр aspect ит aspetto Характеристика на действието откъм неговата вътрешна завършеност или незавършеност (Андрейчин 1944) Отношение на действие и резултат от действие в един и същ ориентационен момент (Куцаров 2007 249) Синоним вид глаголен вид Вж свършен вид несвършен вид

винителен падеж рус винительный падеж аккузатив нем Akkusativ англ accusative фр accusatif ит accusativo Падеж който старогръцките граматици са считали че указва на крайната цел или резултата от действието Една от основните му функции е да служи за падеж на обекта който търпи непосредственото въздействие на глаголното действие С винителен падеж се означава прякото допълнение и предикативния член към прякото допълнение Допълнение във винителен падеж искат глаголите слъішати благодарити Може да означава време и мярка еште мало врѣмѧ съ вами есмь прѣбъіхомъ дьнъ единъ оу нихъ Синоним акузатив Вж двоен винителен падеж

вокална основа Именна или глаголна основа която завършва на гласна В старобългарски има следните наследници на инд основи о-основи обхващат имена от мр окончаващи в имп ед ч на -ъ (от старото окончание -os) и имена от ср р на -о jo-основи смегчен вариант чиито окончания са претърпели изменение вследствие на прегласа на гласните и са били -ь или -и за мр и -е за срр а-основи имена от ж и мр които са окончавали в импедч на чистата основа в род п ед ч са гласяли на -ъі жена женъі ja-основи смегчен вариант при който окончанията са претърпели изменение вследствие на прегласа на гласните и са окончавали на ѣ (с ꙗпредходна мекост или йотация)-а (след шушкави съгласни с предходна мекост) Към тази група в старобългарски са принадлежали вече и съществителните от старите дълги u-основи с оконачние в импедч на -ъіни богъіни поустъіни кънѧгъіни кратки i-основи имена от жи мр с окончание в импедч на -ь род п едч -и кратки u-основи двусрични имена от мр с окончание в имп едч на -ъ (получено от основата) род п ед -оу дълги u-основи имена от жр с окончание в импед на -ъі род п ед ч -ъве (някои причисляват тази основа към консонантните въз основа на косвените падежи при които дългата гласна u се е транформира в

-ъв-) Вж консонантна основа основа склонение парадигма Синоним основа на гласна

време рус время грамматическое время нем Zeitform Tempus англ tense фр temps ит tempo Момент към който говорещият отнася действието изразено с глагола Синоним граматическо време

втора палатализация на веларите рус вторая веларная палатализация нем Zweite Velar Palataliesirung англ Second Velar Palatalization Регресивна промяна по признака предност в праславянски която обхваща веларните съгласни k g x когато те се намират пред предни гласни (но не пред преден глайд) За разлика от първата палатализация (вж първа палатализация на веларите) тук участват само предните гласни ѣ и и които възникват като резултат от монофтонгизация на дифтонгите Резултатът от изменението е че k gt ц g gt ꙃ (след това в някои старобългарски говори се променя в ꙃ) а x gt с Изменението възниква след първата палатализация и след монофтонгизацията на дифтонгите затова е известно под това име Синоним втора регресивнa палатализация на веларите втора палатализация Вж регресивно изменение монофтонгизация на дифтонги

възвратен глагол возвратных глагол reflexiv Verb reflexive verb

възвратно местоимение рус возвратное местоимение англ reflexive pronoun Местоимение което служи за връщане към субекта на действието и принадлежи на него Старобългарското възвратно местоимение не притежава форми за именителен и звателен падеж както и за множествено и двойствено число Скланя се както личното местоимение като парадигмата е следната Род п себе Дат п себѣ си Вин п себе сѧ Тв п собоѭ М п себѣ Възвратната форма на глаголите е по произход кратка винителна форма В редки случаи могат да се открият и възвратни глаголи с кратка дателна форма Вж лично местоимение местоимение

възходящ дифтонг рус восходящий дифтонг нем steigend англrising фр ascendante ит ascendente Дифтонг при който глайдът заема първото място в съчетанието а гласната е след него Вж дифтонг монофтонгизация на дифтонгите Срв монофтонг низходящ дифтонг

възходяща интонация рус восходящая интонация акутовая интонация нем Stosston англ acute intonation фр intonation rude ит intonazione dura Интонация образувана с помощта на повишаване на тона Вж акут интонация

въпросително местоимение рус вопросительное местоимение С въпросителните местоимения се пита за лица предмети качества количества В старобългарски те са къто чьто къіи ка кое какъ кака како каковъ какова каково коликъ колика колико чьи чи м ꙗ ꙗчие Въпросителните местоимения се в завимост от това дали основата е мека или твърда Вж местоимение

главно изречение рус главное предложение нем Hauptsatz англ main clause фр principale ит principale Изречение в състава на сложното което е смислово и граматически независимо и се пояснява от друго просто изречение Вж подчинено изречение хипотаксис

глагол рус глагол нем Verbum Zeitwort англ verb фр verbe ит verbo Част на речта която

означава действиe или състояниe Притежава морфологичните категории лице число време наклонение вид действието залог От глаголите се образуват неспрягаеми глаголни форми mdash причастия Спрежението на всеки глагол в дадено време притежава девет форми - за 1 2 и 3 лице ед мн дв ч При повелителното наклонение тези форми са по-малко Новобългарският термин глагол произлиза от старобългарската глаголъ със значение дума слово Старият термин е рѣчь

глаголица рус глаголица глаголическое письмо буквы нем Glagolitsa glagolitische Schrift Buchstaben англ glagolitsa glagolitic writing letters Първата славянска писменост създадена от св Константин-Кирил Философ през 863 г с мисионерска цел Като тип писмо почива на тогава зараждащия се гръцки минускул Предполага се от малко по-малко по-късни източници (За буквите на Черноризец Храбър) от края на 9-началото на 10 век че е съдържала 38 букви 24 които отговарят на общите звукове с гръцкия и 14 които отразяват славянските фонетични особености В началото на азбуката са подредени знаците за звучни съгласни а в края й след буквата за омега следват останалите славянски фонеми Глаголицата започва с буквата азъ която има формата на кръст Предполага се че е завършвала с подобен кръст само че във формата на Т Отделните букви могат да се групират според морфологични и звукови белези Така например всички предни дълги гласни имат за очертание триъгълник Буквите за ерове имат общ елемент с буквата за о Носовките се състоят от две части първият елемент е същият като при буквите за е и о а вторият означава назалния призвук В глаголицата е имало буква за трета носовка която традиционно се транслитерира като ѭ но вероятно в ранната глаголица е означавала предна ниска широка гласна със назален елемент (йат+назален призвук) В глаголицата съществуват три букви за звука i Това положение намира паралел в гръцкото византийско които в това време еднакво са се произнасяли като [i] Глаголицата познава и две букви за h едната се открива на мястото на гръцкото χ а другата е към края на азбуката По данните на древните абецедари и в Азбучната молитва след буквата за омега може да се възстанови буква пѣ която се появява в думи като пѣснь Глаголицата е била гениална за средновековната епоха писмена система Тя точно е отговаряла на звуковия строеж на Солунските славяни от онази епоха С глаголица са били написани най-ранните преводни и оригинални славянски произведения Глаголицата е била разпространена на територията от Черно до Адриатическо море и Моравия В източнославянски паметници се откриват също следи от глаголица В хърватски книжовни центрове тази азбука се е употребявала докъм началото на 20 век Вж азбука абецедар Срв кирилица

глайд рус глайд переходный звук нем Uumlbergangslaut англglide sound фр son de transition ит suono di transizione Звук който възниква когато предишното учленение все още продължава и се променя според позицията на следващия звук В праславянски е имало два глайда преден (j) и заден (w) И двата са участвали в образуването на дифтонгични съчетания Синоним полугласна Вж преден глайд заден глайд Срв гласна съгласна

гласна рус гласный звук нем Vokal англ vowel фр voyelle ит vocale Звук при който въздушната струя минава свободно през говорните органи Според това дали към звукът е присъединен назален елемент или не се различават носови (назални) и орални гласни По начина

на учленение гласните се делят на предни и задни тесени и широки закръглени и незакръглени В някои славянски езици дължината играе роля и тогава гласните се делят на кратки и дълги Синоним гласен звук вокал Вж носов звук

голям ер стб еръ рус ер англ back jer Висока кратка задна гласна с произход от инд кратко u Син заден ер задна ерова гласна Вж ерове преглас на еровете силен ер слаб ер Срв малък ер

голяма носовка стб ѫсъ рус большой юс англ big jus back jus Голямата носовка в старобългарски е била задна гласна (вероятно първоначално с гласеж между о и а) с назален елемент (н или м) след нея Образувала се е вследствие на тенденцията към отворена сричка когато след съчетанието на гласната (дълги или кратки о и а) с назал (n m ŋ) след тях е следвала съгласна (модел VNC) В глаголицата начертанието на буквата се е състояло от две части като първата е обозначавала оралния елемент а втората mdash назалния сегмент Син задна носовка заден юс голям юс Срв малка носовка носов звук

гравис стб вариа гр προσῳδία βαρεῖα βαρεῖα лат gravis рус гравис нем Gravis Tiefton англ grave В екфонетичната нотация се обозначава с Синоним тежко ударение Вж и акут циркумфлекс ударение

градация рус градация перечисление нем Klimax Steigerung англ climax фр gradation ит gradazione arrangement of words phrases or clauses in an order of ascending power Often the last emphatic word in one phrase or clause is repeated as the first emphatic word of the next One equal temper of heroic hearts Made weak by time and fate but strong in will To strive to seek to find and not to yield Tennyson Ulysses Nonne hunc in vincula duci non ad mortem rapi non summo supplicio mactari imperabis Cicero In Catilinam Facinus est vincere civem Romanum scelus verberare prope parricidium necare quid dicam in crucem tollere verbo satis digno tam nefaria res appellari nullo modo potest Cicero In Verrem Demosthenes On the Crown 179

граматика рус грамматика нем Grammatik англ grammar фр grammaire ит grammatica Дял от езикознанието което изучава систематично съставните елементи на езика В тесния смисъл на думата в граматиката влизат само морфологията и синтаксиса Съществува различни видове граматики според целите на изложението Описателната (дескриптивна) граматика предава състоянието на езика в даден момент Нормативната граматика излага нормите на езика според това което се възприема за правилно и как трябва да се пише или говори Историческата граматика изучава езика в неговото развитие Сравнителната граматика изследва отношенията които съществуват между родствените езици

граматична категория рус грамматическая категория нем grammatische Kategorien англ grammatical categories фр cateacutegories grammaticales ит categorie grammaticali Съвкупност от форми които изразяват дадено граматическо значение Вж вид на действието време лице наклонение падеж род число

дателен падеж с инфинитив лат dativus cum infinitivo Славянска конструкция която при преводите най-често предава гръцките инфинитивни съчетания с винителен падеж Примери

бъістъ же вънити емоу въ сънъмище не бѣ имъ коли понѣ ѣсти достоитъ емоу постити сѧ добрѣе естъ единомоу чловѣкоу оумьрѣти ни даси прѣподобъноумоу своемоу видѣти истълѣниѣ мнѣахѫ емоу разболѣти сѧ ицѣли ѧ ѣко народоу дивити сѧ Вж абсолютна конструкция дателен самостоятелен падеж родителен самостоятелен падеж

дателен падеж рус дательный падеж нем Dativus англ dative фр datif ит dativo Дателният падеж се употребява при насоченост цел и собственост Служи за допълнение при глаголи за движение (приити комоу послѣдовати комоу грѧсти комоу) В дателен падеж се поставя косвеното (непряко допълнение) което отговаря на въпроса комоу и означава лицето или предмета за който се извършва действието Рече господь оученикомъ своимъ Дати тебѣ Дателен падеж се употребява за допълнение при прилагателните милостивъ милъ повиньнъ подобьнъ оугодьнъ длъжьнъ послоушливъ вѣрьнъ равьнъ Милъ емоу бъістъ Повиньнъ естъ сѫдоу Дателен падеж изискват наречията горе лютѣ оуне Употребява се след междуметието оувъі Много честа в старобългарските паметници е фунцията на принадлежност при която се конкурира с родителния падеж В този случай дателната форма изразява определение към името творьць небеси и ꙃемли Синоним датив

дателен самостоятелен падеж лат dativus absolutus Старобългарска синтактична конструкция която се състои от съществително или местоимение в дателен падеж съгласувано с причастие Значението на дателния самостоятелен падеж е близко до това на обстоятелствено изречение за време причина условие или следствие Съответства при преводите на гръцкия родителен самостоятелен падеж (genetivus absolutus) Вж и абсолютна конструкция родителен самостоятелен падеж Синоним дателен самостоятелен

двоен винителен падеж Конструкция при която глаголът управлява две падежни форми за винителен падеж (с две преки допълнения) напоитъ въі чашѫ водъі Това са глаголи като иꙃъбрати поставити положити нарицати сътворити посълати и др Вж винителен падеж

двойствено число лат dualis рус двойственное число нем Dual Dualis англ dual фр duel итduale Едно от числата (вж число) което в редица езици се отличава от единственото и множественото по своите специализирани глаголни и именни форми Показва на това че действието се извършва от две лица или е насочено към две лица два предмета Синоним дуалис Вж единствено число множествено число число

двуюсов правопис рус двуюсовое правописание англ two-juses orthography Правопис с употреба на две носовки Съществуват няколко вида с тенденция към етимологически правопис характерен за старобългарските паметници с неправилна етимологична употреба с ѧ след съгласна и непоследователна поява на ѫ в ранните староруски преписи на старобългарски текстове и със среднобългарска замяна на носовките Следствие от среднобългарската замяна е и търновският юсов правопис Вж носовки голяма носовка малка носовка

деепричастие рус герундий герундив нем Gerundium англ gerund фр geacuterondif ит gerundio Нелична глаголна форма която означава действие което се извършва едновременно с действието на основната глаголна форма Като самостоятелна част на речта е късна в историята

на българския език В ранния етап в подобна функция се намират причастните форми Синоним герунд герундий герундив Вж части на речта глагол причастие

дейксис рус дейксис нем Deixis Zeigart Demonstrationsart англ deixis фр deixis ит deixis Дума чиято функция е да посочва предмет лице или друга дума в изказването или текста Дейктични думи са голяма част от местоименията (личните показателните) наречия като тук там горе долу Вж лично местоимение наречие анафорично местоимение

делабиализация рус делабиализация нем Entrundung unrounding delabilaziation delabialisation фр deacutelabialisation deacutesarronissement ит delabializzazione Фонологичен процес при който звукът започва да се произнася без закръгляне на устните Срв лабиализация

деназализация Обратната на назализацията фонологична промяна В историята на българския език почти изцяло са изчезнали старите носови гласни като са дали различни резултати по говорите най-често е от ѧ и ъ от ѫ Антоним назализация Вж носов звук голяма носовка малка носовка

деятелен залог рус действительный залог нем Aktiv Aktivum англ active (voice) фр actif ит attivo Ако глаголното лице е активно (върши глаголното действие) то залогът се нарича деятелен Вж страдателен залог залог Синоним действителен залог

диалект рус диалект нем Dialekt Mundart англ dialect фр dialecte ит dialetto Форма на езика на дадена област или място Разграничава се от съседните диалекти по съвкупността от фонетични граматични и лексикални особености За разлика от сегашната основна подялба на българските диалекти на източна и западна група спрямо ятовата граница старобългарското старинно деление вероятно е било на север и юг като границата е била Стара планина Синоним говор наречие

диареза рус диэреза нем Diaumlrese англ diaeresis фр dieregravese ит dieresi 1 Разлагане на дифтонга на съставни части така че всяка съставна част се чува отчетливо Срв монофтонгизация на дифтонгите 2 Надредният знак който отбелязва подобно произношение 3 Средищна цезура в стихосложението която се среща след седмата или осмата стъпка

диглосия рус диглосия англ diglossie Езикова ситуация при която на една територия съвместно но не равноправно съществуват два или повече езика или разновидности на езика Обикновено единият език или едната форма на езика е за официално общуване а другата за всекидневно По противопоставянето на езиците или техните форми при общуването е основната разлика на диглосията с билингвизма Срв билингвизъм

диграф рус диграф диграмма нем Digraph англ digraph фр digramme ит digramma Два писмени знака които служат за предаване на един звук Например оу за [u] в кирилицата и подобният нему знак в глаголицата Синоним диграма

дисимилация рус диссимилация расподобление нем Dissimilation Entlaumlhnlichtung англ dissimilation фр dissimilation ит dissimilazione Фонологично изменение при което два тъждествени или близки фонетични елемента се разграничават и стават различни Подобно на

асимилацията и тази промяна бива частична или пълна Според механизма на извършване се различават регресивна и прогресивна дисимилация (вж регресивно изменение прогресивно изменение) Синоним разподобяване Антоним асимилация

дифтонг рус дифтонг нем Diphthong англ diphthong фр diphtongue ит dittongo Съчетание от гласна и глайд което звучи като един звук Съществуват два варианта възходящ дифтонг и низходящ дифтонг Синоним двугласна Вж възходящ дифтонг низходящ дифтонг монофтонгизация на дифтонгите Срв монофтонг

допълнение рус дополнение нем Ergaumlnzung ergaumlnzendes Element англ extension complement object фр compleacutement ит complemento Дума фраза синтактична конструкция която се намира след глагола и чиято функция е да добави допълни неговата семантична и граматична характеристика Вж пряко допълнение косвено допълнение

дублет рус дублет нем Doppelform Dublette англ doublet alternative фр doublet ит doppione allotropo Разновидност на фонема морфема дума словосъчетание или синтактична конструкция

дума рус слово нем Wort англ word фр mot ит parola Думата е съчетание на определено значение свързано с определен брой звукове и подходящо за граматическа употреба (Мейе цитиран по Марузо 1960 274)

евфемизъм рус эвфемизм евфемизм нем Euphemismus verhuumlllendes Wort Huumlllwort Deckname англ euphemism фр eupheacutemisme ит eufemismo Заместване на нежелателни неприятни или неприлични думи или изрази с други Разновидност на перифразата Срв перифраза

единствено число рус единственное число нем Singular Einzahl англ singular фр singulier ит singolare Граматическа категория към която принадлежи дума изразяваща единичен предмет или лице Някои съществителни притежават форми само за ед ч (singularia tantum) Вж двойствено число множествено число число

език рус язык нем Sprache англ language фр langage ит linguaggio Система от знаци за общуване между индивидите Най-известен е звуковият език при който се употребява глас и отделните елементи се членоразделят Той е предмет на изучаването на езикознанието или лингвистиката

елизия рус элизия нем Elision Vokalausstoszligung англ elision фр eacutelision ит elisione Фонологично изменение при което звук или звукове изпадат от думата Изпадането на еровете е пример за елизия При силна редукция елизията е също често срещано явление срв банцътъ lt баницата жентъ lt жената Вж изпадане на еровете Срв епентеза

елово причастие Вж минало деятелно второ причастие

епентеза рус эпентеза вставка нем Epenthese Einschub англ epenthesis фр eacutepentegravese ит epentesi Вмъкване на звук между други звукове в една дума Например вметнатото л (l

epentheticum) като част от палатализацията на лабиалите в праславянски срв ꙃемлѣ люблѭ ловлѭ и под Синоним вмятане

епентеза рус эпентеза вставка нем Epenthese Einschub англ epenthesis фр eacutepentegravese ит epentesi Вмъкване на звук между други звукове в една дума Например вметнатото л (l epentheticum) като част от палатализацията на лабиалите в праславянски срв ꙃемлѣ люблѭ ловлѭ и под Синоним вмятане

епифора гр ἐπιφορά лат desitio conversio рус епифора Повторение на дума или фраза в края на стиховете (xx) Синоним антистрофа Библ Lausberg sectsect 631-632

ерове Две високи кратки гласни които в развоя на късния праславянски език и неговите наследници са се оказали нестабилни и са понижили своя гласеж (вж понижаване на еровете) или са изчезнали (вж изпадане на еровете) в зависимост от позицията си Тази особеност се споделя от много езици по света които имат нефиксирано и динамично ударение Тяхната относителна дължина е по принцип по-кратка от по-ниските гласни поради тази причина в някои изследвания неправилно се наричат свръхкратки Терминът полугласни за еровете следва да се употребява само за глайдове Другият термин под който са известни редуцирани гласни също следва да се избягва защото той се отнася до качеството на гласните които не са под ударение Вж голям ер малък ер слаб ер силен ер преглас на еровете понижаване на еровете изпадане на еровете Син ерови гласни свръхкратки гласни редуцирани гласни

женски род рус женский род нем Femininum англ feminine фр feacuteminin ит femminile В старобългарски това е граматически род род който обединява същества от женски пол заедно с формални завършеци свързани с тази представа характерни за основите на аja кратки i и дълги u и -r- Вж род Срв мъжки род среден род

заден глайд рус задний глайд у неслоговое англ back glide Глайд който се учленява със задната част на езика Обозначава се с w или с u с дъгичка под него Синоним задна полугласна несричкотворно у Вж глайд Срв преден глайд

задлог рус послелог нем Postpozition англ postposition фр postposition ит posposizione Задлогът има същата функция като предлога но за разлика от него стои след името В този случай задлогът управлява думата която се намира пред него Старобългарските задлози винаги изискват родителен падеж Те са два с два варианта дѣллѣ дѣлльма вьсе врагъ дѣллѣ бываеты сихъ дѣльма вьсѣхъ винъ хощетъ погоубити его ради радьма обьщааго ради оуспѣха жити чьсо радьма плачете Синоним послелог Вж предлог падеж

задна гласна рус задний гласный темный гласный англ back vowel obscure vowel Гласни които се учленяват в задната част на устната кухина Синоним (остар) тъмна гласна Вж гласна Срв предна гласна

заемка рус заимствование нем Entlehnung Lehngut Lehnwort англ loan-word borowing фр emprunt ит prestito imprestito parola importata Заети думи морфологични елементи или синтактични конструкции които нямат в заетия език равнозначни на тях синоними

залог рус залог нем Diathesis англ voice фр voix ит voce Граматическа категория която изразява отношението на лицето към действието Вж деятелен залог страдателен залог

затворена сричка рус закрытый слог англ closed syllable Сричка която завършва на съгласна Антоним отворена сричка Вж сричка

звателен падеж рус звательный падеж нем Vokativ англ vocative фр vocatif ит vocativo Падежна форма която изразява обръщение Господи боже мои Синоним вокатив

звук рус звук нем Laut Klang Ton англ sound фр son ит suono В езикознанието под звук се разбира най-малката материална единица която се учленява в устната кухина и има слухови и смислоразличителни белези Синоним говорен звук звук на речта

звучна съгласна рус звонкий согласный stimmhaft Sonorlaut англ voiced consonant Съгласни които се учленяват с трептене на гласните струни и с присъствието на тон наред с шума при възприемането им Антоним беззвучни съгласни Вж съгласна

звучност рус звучность нем Sonoritaumlt Schall Schalfuumllle Schallstaumlrke англ sonority фр sonoriteacute ит sonorita Вж звучна съгласна

идиолект англ idiolect Езиковите особености характерни за говора на отделен индивид

извито ударение вж циркумфлекс

изоглоса рус изоглосса линия изоглоссы нем Isoglosse (Linie) англ isoglottic (line) фр isoglosse ligne disoglosse ит isoglossa Линия върху географската карта показваща границите и обхвата на дадено езиково явление

изоколон рус изоколон нем Isokolon англ isocolon фр isocolon ит isocolon Метрически части от стихотворни творби изказвания или прозаични отрязъци които се делят на членове (гр kolon) равни (гр isos) един на друг

изосилабичен рус изосиллабический равносложный нем gleichsilbig англ isosylabic фр isosyllabique ит isosillabico Изрази и форми които притежават едно и също количество срички

изпадане на еровете рус выпадение редуцированных англ elimination of jers elision of jers dropping of jers Фонологично изменение при което слабите ерове изпадат от сричката Процесът е свързан с качеството на високите кратки гласни i и u чиято дължина по отношение на другите гласни е най-кратка Процесът довежда до преобразуване на славянската сричка и бележи края на тенденцията към отворена сричка Вж ерове голям ер малък ер слаб ер Срв понижаване на еровете

изречение rus предложение nem Satz англ sentence clause фр proposition ит proposizione Изказване което е завършено граматически притежава интонационна цялост и изпълнява комуникативна роля

изявително наклонение рус изъявительное наклонение индикатив нем Indikativ англ indicative фр indicatif ит indicativo Наклонение при което действието се представя за реално

се нарича изявително Вж условно наклонение повелително наклонение наклонение Синоним индикатив

име рус имя нем Nomen англ noun фр nom ит nome Родово наименование общо за съществителни прилагателните числителните имена и местоименията Някои включват също така именните форми на глагола инфинитив супин и причастията Вж съществително име прилагателно име числително име местоимение

именителен падеж рус именительный падеж нем Nominativ англ nominative фр nominatif ит nominativo Изразява граматичния субект с две основни значения 1 Подлог в изречението аꙃъ дѣлаѭ 2 Предикатите на подлога в изречението Глаголите бъіти именовати сѧ ꙃъвати сѧ творити сѧ също се съгласуват с именителния падеж Аꙃъ есмь пастъіръ добръіи Синоним номинатив

имперфект рус имперфект нем Imperfektum Imperfekt англ imperfect фр imprafait ит imperfetto Времеви форми чиито функции е да изразят повтарящо продължително или незавършено действие в миналото което няма връзка с момента на говорене Старобългарският имперфект подобно на аориста се образува от инфинитивната основа на глагола Когато обаче има редуване в облика на корена между двете твърде често миналото несвършено време се формира от сегашната форма срв ходити хождѫ (сег вр) хождаахъ (мин несв вр) клати колѭ (сег вр) колѣахъ (мин несв вр) Понякога се срещат форми образувани и от двете основи ꙃъвааше (от ꙃъвати) и ꙃовѣаше (от ꙃовѫ) гънааше (от гънати) и женѣаше (от женѫ) При образуването на имперфекта е било от значение дали инфинитивната основа окончава на гласна или съгласна Ако завършекът е бил на гласните ѣ или а то директно към основата се е добавял показателят -ах- заедно с окончанието (глагол-а-ти gt глагол-а-ах-ъ) Ако гласната е била друга то тя към нея се е добавял ѣ и заедно с показателя за време и окончанието (бити биѣахъ) При глаголите от четвърто спрежение на -и- гласната е била изцяло заменяна молити gt мол-ѣ-ах-ъ При глаголи с инфинитивна основа на съгласна се е добавял ѣ показателят за време и окончанието жити живѫ gt живѣахъ Синоним минало несвършено време

инверсия рус инверсия нем Inversion Umkehrung англ inversion фр inversion ит inversione Преобръщане на думата или думите в словореда за да се подчертае значението им Играе ролята и на реторична фигура

инфикс рус инфикс нем Infix англ infix фр infixe ит infisso Наставка която се поставя вътре в думата понякога в самия корен Вж афикс префикс суфикс

инфинитив рус инфинитив неопределенная форма глагола нем Infinitiv англ infinitive фр infinitif ит infinito Неизменяема глаголна форма По своя произход в старобългарски това е име от старо глаголно съществително с абстрактно значение с основа на кратко i или на -t- Спори се дали отразява стара форма на дат или на м п Окончанието му е били -ти ходити пити ѣсти Основната функция му е била да бъде обект на други глаголи когато субектът на двете думи е един и същи могѫ се сътворити Може да бъде допълнение и към имена даѭ вамъ власть настѫпати на ꙃмиѧ и скорпиі и на вьсѭ силѫ врага Вж супин Синоним неопределена

глаголна форма основна форма на глагола

йат 1 Ниска предна гласна в старобългарски предното съответствие на а Произхожда или пряко от инд дълго e или е резултат на монофтонгизацията на дифтонгите oj aj чийто резултат е също дългата гласна e 2 Наименование на буквата която предава тази гласна

какофония гр κακοφωνία лат - рус неблагозвучие нем Kakophonie англ cacophony фр cacophonie ит cacophonia Неприятно неблагозвучно съчетаване на звуковe при повторение

калка рус калька нем Abklatsch англ calque фр calque ит calco Буквален превод по чужд модел на дума словосъчетание или конструкция Например старинни калки в старобългарски език от гръцки са думите с начало добро- и благо- Срв заемка

катахреза гр κατάχρησις лат abusio catachresis рус катахреза нем Kataxhrese англ catachresis фр catachregravese ит catacresi Употреба на думата извън нейното значение надхвърляща точния й смисъл Може да се прецени като вид метафора (Lausberg 562) Вж метафора

кирилица рус кириллица кириллическое письмо Втората по време на възникване славянска азбука след глаголицата Появява се в самия край на 9 век За разлика от глаголицата която е оригинална писмена система кирилицата е точно копие на гръцкия маюскул от 9 век с прибавени букви за славянски звукове Повечето от кирилските начертания на тези звукове намират точен паралел в глаголицата Вж азбука абецедар Срв глаголица

консонантна основа Именна или глаголна основа която завършва на сългасна В старобългарски са запазени следните наследници на инд именни основи на съгласна n-основи основи на -n- -en- -men- към които принадлежат съществителни от мр които завършват в импедч на -нь дьнь корень степень и основи на -men- имѧ врѣмѧ племѧ ent-основи същ от ср р обозначаващи малки същества отрочѧ агнѧ es-основи същ от ср р с окончание в им п ед ч -о род п ед ч -е небо небесе око очесе r-основи съществителни които са изрзаявали роднински наименования В старобългарски с пълна парадигма са запазени само две матъі род п матере и дъщи род п дъщере При всички съществителни от тази група основата се открива в косвените падежи но не и в им п ед ч Вж вокална основа основа склонение парадигма Синоним основа на съгласна

корен рус корень нем Wurzel англ root фр racine ит radice Непроизводна основа на думата която е носител на основното й значение Получава се след отделянето на всички наставки и след сравнение с другите нечленими части на родствените думи Вж афикс основа морфема Синоним корен на думата

косвено допълнение рус косвенное дополнение непрямое дополнение вторичное дополнение нем entfernteres Objekt англ enlargement фр compleacutement indirect compleacutement relatif ит oggetto indiretto Допълнение което съдържа в себе си вторична и в повечето случаи незадължително пояснение към семантичната и граматична характеристика на сказуемото Обикновено се появява при наличие на пряко допълнение При родителните форми появата на непрякото допълнение се свързва със значенията на отделяне отдалечаване глаголи за чувства

част от цялото (наплъните водоносъі водъі) Дателният падеж е основният падеж на косвеното допълнение в старобългарски като неговите форми се появява при голяма част от глаголите които обикновено управляват винителен падеж за пряко допълнение даждь ми сиѭ водѫ Косвеното допълнение може да се изразява и с творителен падеж при някои глаголи не пьцѣте сѧ доушеѭ вашеѭ клънетъ сѧ црькъвоѭ обисте е риꙃами съ ароматъі Вж допълнение пряко допълнение Синоним непряко допълнение непряк обект косвен обект

критически апарат рус критический аппарат нем kritischer Apparat англ critical apparatus фр apparat critique ит apparato critico Съвкупност от данни за разночетенията по различните преписи на един ръкописен текст които указват на различните или еднаквите четения спрямо избрания за основен текст на изданието В критическия апарат могат да влезнат и коментарии на отделните пасажи Критическият апарат е отличителен белег на критичното издание за разлика от дипломатическото което може да съдържа само разчетен текст придружен или не със снимки от издавания извор

лабиализация рус лабиализация нем Labializierung англ labialisation labialization фр labialisation ит labializzazione Процес на артикулиране или промяна на звука с помощта на устните при което те се закръглят Срв делабиализация

лабиодентална съгласна Съгласна при чието учленение долната устна се приближава към горните резци Син устнено-зъбна съгласна Вж лабиална съгласна лабиализация делабиализация Срв билабиална съгласна

лексема рус лексема нем Lexeme англ lexeme Обобщена езикова единица която функционира в езика като сбор от морфологичните и фонетични варианти на думата Словоформите на думата се обединяват от общата й семантика Срв фонема морфема

лексика рус лексика англ lexis lexica Съвкупността от словното богатство (речника) на един индивид текст Под лексика се разбира и цялостният лексикален състав на един език Вж лексикология лексикография рус инфикс нем Infix англ infix фр infixe ит infisso Наставка която се поставя вътре в думата понякога в самия корен Вж афикс префикс суфикс

лексикален рус лексический нем lexikalisch англ lexical фр lexical ит lessicale Отнасящ се имащ отношение към лексиката Синоним лексически Вж лексика

лексикография рус лексикография нем Lexikographie англ lexicography фр lexicographie ит lessicografia Наука за съставяне на речници Срв лексикология Вж лексика

лексикология рус лексикология нем Lexikologie англ lexicology фр lexicologie ит lessicologia Дял от езикознанието което изучава думите и фразеологичните единици от гледна точка на тяхното образуване и проникване в езика и от гледна точка на тяхното значение Вж лексика Срв лексикография

ликвидна метатеза рус ликвидная метатеза англ metathesis of liquids Късно праславянско фонологическо изменение при което групите гласните а о е и ликвидните съгласни в групите tart tort tert talt tolt telt ort art elt са си разменяли местата В старобългарски

процесът е бил съпроводен и с удължаване на гласната в редица случаи Например melko gt млѣко korva gt крава borda gt брада berg- gt брѣгъ arb- gt рабъ и робъ Вж метатеза ликвидни съгласни

ликвидни съгласни лат liquida рус плавные согласные нем Liquida англ liquid consonants фр liquide ит liquido Съгласни които се характеризират в акустично отношение с плавен преход към гласните Това е общото наименование на съгласните r и l Синоним плавни съгласни Вж ликвидна метатеза

литота рус литотес нем Litotes англ litotes understatement фр litote ит litote Реторичен троп при който преднамеренно се отслабват (от гр litotes) качествата размери на предметите с цел да се умаловажи тяхното значение към обекта и да се изрази отношение Антоним хипербола

лице лат persona рус лицо нем Person англ person фр personne ит persona Указва на ролята която играе този за когото става дума в изказването или в текста Различават се първо лице който говори от свое име второ лице към когото се обръщат и трето лице за когото говорят

лично местоимение рус личное местоимение нем Personalpronom англ personal pronome фр pronom personnel Местоимение което замества име на лице В старобългарски има форми само за първите две лица Употребата на третоличните форми е била поета от показателните местоимения като някои от тях (тъ та то онъ она оно) са се превърнали в лични местоимения за 3 лице в историята на езика Скланя се по самостоятелна парадигма заедно с възвратното местоимение като формите за дателен и винителен имат кратък и дълъг вариант За склонението на личното местоимение е характерно наличните на форми от различни основи (вж суплетивизъм) Така например формата за 1 л им п ед ч е аꙃъ но за род п е мене Вж възвратно местоимение местоимение

малка носовка стб ѧсъ рус малый юс англ small jus front jus Малката носовка в старобългарски е била предна гласна чието произношение е било на гласна е или широко е с назален елемент (н или м) след нея Образувала се е вследствие на тенденцията към отворена сричка когато след съчетанието на предна гласна (дълги и кратки i и e) с назал (n m ŋ) след тях е следвала съгласна (модел VNC) В глаголицата начертанието на буквата се е състояло от две части като първата е обозначавала оралния елемент а втората mdash назалния сегмент В старобългарския период в кирилицата за обозначението на гласната са се използвали няколко различни начертания от непроменената форма на гръцкото епиграфско А до изписвания които се приближават до формата на глаголическото ѣ Това води до предположението че вероятно в една част от българските говори гласежът на първата част на звука е бил на широка ниска предна гласна Син предна носовка преден юс малък юс Срв голяма носовка носов звук

малък ер стб ерь рус ерь англ front jer Висока кратка предна гласна в старобългарски Произхожда от инд кратко i Син преден ер предна ерова гласна Вж ерове силен ер слаб ер понижаване на еровете изпадане на еровете Срв голям ер

междуметие лат interiectio рус междометие нем Interjektion Ausruf Empfindungswort англ interjection фр interjection ит interiezione Неизменяема част на речта която се употребява

изолирано и се вмъква между останалите части на изречението Чрез се изразяват емоционални отношения и състояния Примери за междуметия в старобългарски са оувъі и горѣ Синоним средореч (Ив Богоров)

мека съгласна рус мягкий согласный нем weicher Konsonant англ lax consonant smooth consonant фр consonne molle ит consonante molle Съгласна която се изговаря с повдигане на средната част на езика към твърдото небце (палатума) Синоним палатална съгласна

местен падеж рус местный падеж локатив нем Lokativ Lokalis англ locative фр locatif ит locativo Основните функции на местния падеж без предлог е била обстоятелствено пояснение за място и време Рядко се срещат случаи на допълнение при глаголите коснѫти сѧ прикоснѫти сѧ при глаголи с представката при- Употребява се при някои глаголи с представка на- належати нападати напасти Местен падеж управляват и глаголите вълежати ꙃаꙃьрѣти обѣсити сѧ опрѣти сѧ потъкнѫти съвъкоупити сѧ съплѣсти Синоним локатив

местоимение лат pronomen рус местоимение нем Pronomen Fuumlrwort англ pronoun фр pronom ит pronome Част на речта която в античните граматики се определя като заместник на името защото съдържа в себе си понятия за лице и предмет Може да се употреби вместо всички имена mdash съществителни прилагателни и числителни Старобългарските местоименна система е много богата Тя се дели на лични и нелични (родови) местоимения Склонението на възвратното местоимение е според парадигмата на личните Родовите местомения се делят на анафорично показателни притежателни въпросителни отрицателни неопределителни обобщително Към местоименията се причисляват т нар думи с местоименна флексия Това са местоименни прилагателни или местоимения-прилагателни като самъ какъ какъв къ какъв ꙗтакъ такъв инакъ инакъв сикъ такъв вьсѣкъ всеки инъ друг единъ Вж лично местоимение възвратно местоимение анафорично местоимение показателно местоимение притежателно местоимение въпросително местоимение отрицателно местоимение неопределително местоимение обобщително местоимение

метатеза рус метатеза перестановка нем Metathesis Umstellung Lautversetzung англ metathesis фр meacutetathegravese ит metatesi Премятане на звуковете в рамките на една сричка или на сричките в рамките на една дума (напр гълтам глътна) Синоним премятане на звуковете Вж ликвидна метатеза

минало време мин прошедшее время нем Vergangenheit англ past tense фр passeacute ит passato Наименование на всички граматически форми на миналите имена Вж аорист имперфект перфект плюсквампефект бъдеще време в миналото

минало деятелно първо причастие В старобългарски се е образувало от инфинитивната или миналата основа на глагола (вж инфинитивна основа) В зависимост от това дали тя е окончавала на гласна или съгласна към нея се е добавял показател за причастието При инфинитивна основа на съгласна той може да се види в косвените падежи като -ъш- а при гласна той е имал обликът -въш- Подобно на сегашното деятелно причасти и тук формите за им п ед м и ср им п се е противопоставял на всички други форми заради липсата на -ъш--въш-

срв несъ давъ моль (м срр импедч) - несъши давъши мольши (жредчимп) Скланя се както съществителните по -jo (за м и срр) -ja (за жр) Различават се кратки и местоименни форми Местоименните или пълните форми се образуват като към кратката форма се добави съответната форма за род число и падеж на анафоричното местоимение В този случай втората част следва склонението на местоимението несъшаего родпедч м и ср р несъшоуемоу (датпедч м и ср р) В развитието на езика още в старобългарски гласната е се уподобява (асимилира) от предходната гласна несѫщаего gt несѫщааго Следходният процес е известен като контракция mdash двете еднакви гласни се свиват в една mdash несѫщаго Този процес повлиява цялата парадигма на сегашното деятелно причастие Вж сегашно деятелно причастие минало деятелно второ сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие причастие анафорично местоимение Синоним минало действително причастие

минало свършено време вж аорист

множествено число рус множественное число нем Plural Mehrzahl англ plural фр pluriel ит plurale Граматическа категория към която се отнасят думи назоваващи множество отделни обекти (съществителни местоимения) и думи които се съгласуват с тях (прилагателни глаголи) Някои съществителни притежават само форми за мн ч (т нар pluralia tantum) Вж единствено число двойствено число число

монофтонг рус монофтонг нем Monophtong англ monophtong фр monophtongue ит monottongo Звук който се състои от тон с еднородно звучане Срв дифтонг Вж монофтонгизация монофтонгизация на дифтонгите

монофтонгизация на дифтонгите рус монофтонгизация дифтонгов англ monophtongization of diphtongs Фонологическата промяна на съчетанието от два съседни звука в един В праславянски съчетанията на гласна със заден (w) или преден (j) глайд са се превърнали в самостоятелни гласни Така например от съчетанието aj се образувал нов звук ѣ от съчетанието aw звукът u Тези промени са се осъществили пред съгласна в средисловието или края на думите Същият принцип на промяна се е осъществил при образуването на носовите гласни Вж монофтонг дифтонг носов звук

монофтонгизация рус монофтонгизация англ monophtongizatio фр monophtongaison Фонологическо изменение при което се образува един фонетичен елемент (монофтонг) Вж монофтонгизация на дифтонгите

мора лат mora рус мора нем More англ mora фр more ит mora Единица за дължина равна на дължината на кратката гласна За дългата гласна се е считало че е равна на две мори Закон за трите мори в старогръцки е било правилото че ударението не трябва да бъде по-далече от третата мора от края на думата Вж сричка ударение

морфема рус морфема нем Formans Formativ англ morpheme фр morphegraveme ит morfema Думата произлиза от гр morphe форма и означава най-малкият елемент на езика който има граматично иили лексикално значение Морфемите могат да носят значения като граматическа категория (род число лице време) лексикално-граматически рязряд (име глагол) могат да

изразяват синтактичните връзки в изречението (подлог допълнение) или да са самостоятелна дума (предлог съюз частица междуметие) Вж афикс инфикс корен основа суфикс морфология Срв фонема лексема

морфология рус морфология нем Wortbildungslehre Formenlehre англ morphology фр morphologie ит morfologia Част от граматиката която изучава по какъв начин думите са съставени от по-малки единици наричани морфеми Срв синтаксис Вж граматика морфема

мъжки род лат masculinum рус мужской род нем maskulinum англ masculine фр masculin ит maschile В старобългарски това е граматически род който обединява същества от мъжки пол заедно с формални завършеци свързани с тази представа характерни за основите на оjo аja кратки i и u и част от консонантните склонения Вж женски род среден род род

надредни знаци рус надстрочные знаки англ supralinear signs Знаци които се поставят над реда и които включват в най-ранния период на славянската писменост знаци за улесняване на четенето поставяни над букви за гласни и знаци за отбелязване на мекостта на съгласни (т нар меглец) Спорно е какво е значението на надредните знаци в Киевските листове Според някои изследователи става въпрос за акцентни знаци Според други това са музикални знаци Със сигурност систематичната употреба на знаци за ударения започва да се проследява едва от 14 век като до края на века се забелязва все по-голямо усложняване на системата им Вж ударение придихание

назализация рус назализация нем Nasalierung англ nasalization фр nasalisation ит nassalizzazione Фонологично изменение (асимилация) при което неносовата (орална) гласна се преръща в назална Антоним деназализация Вж носов звук носовки голяма носовка малка носовка

наклонение рус наклонение нем Modus Diathese англ mood mode фр mode ит modo Отношение на говорещото лице към изказаното от него глаголно действие В зависимост действоето може да бъде представено като реално възможно желателно Вж изявително наклонение повелително наклонение условно наклонение

наречие лат adverbium рус наречие нем Adverbium Umstandswort англ adverb фр adverbe ит avverbio 1 Неизменяема част на речта която обикновено пояснява глагола (вж лат термин) но също така може да се срещне и при прилагателното съществителното и при др наречия То посочва признаци като място време начин количество и степен и др Старобългарските наречия по произход се делят на първични образувани от местоименни основи и образувани от имена Примери за първични наречия са абье веднага тутакси акъі подобно на като едъва едва трудно еще още нъінѣ сега пакъі отново понѣ поне оуже вече Местоименните наречия завършват на -(ъ)де -амо -ѫдоу Като първият е означавал място на действието а последните са означавали движение в определена посока (към и от говорещия) Краят на наречието с -гда е бил специализиран за време Формантите -ли -ль (-лѣ) са изразявали количество и степен като според П Илчев първоначалното значение е било също за време (Дуриданов 1993319) С форманта -ако се образуват местоименни наречия за начин Именните наречия произлизат от

прилагателни и съществителни имена 2 Говор диалект

нарицателно име рус нарицательное имя нем Gattungsname англ common noun фр nom commun ит nome comune Съществително име което назовава цял клас обекти или всеки един от тях по отделно (дървета дърво) Синоним съществително нарицателно име Срв собствено име

небце рус небо нем Gaumen англ palate фр palais ит palato Говорен орган граница между устната и носната кухина Разделя се на твърдо небце (или палатум срв рус твердое небо нем Gaumen англ palate hard palate фр palais dur) и меко небце (срв рус мягкое небо нем Gaumensegel англ velum soft palate фр palais mou voile du palais ит palato molle)

неопределително местоимение Неопределителни са тези местоимения които означават неизвестни неопределени лица предмети количество В старобългарски се образуват като към въпросителното местоимение се добави частицата нѣ нѣкъто нѣкъіи някой нѣчьто нещо Функция на неопределително местоимение изпълняват и съчетания на въпросително местоимение с наречието любо къто любо някой чьто любо нещо речетъ къто любо ще каже някой Във функция на неопределително местоимение може да се употреби и числителното единъ със значение някакъв някой си и пристѫпь единъ отъ книжьникъ и рече емоу По същия начин се употребява и думата етеръ някой някой-си някакъв един и се етеръ пристѫпь рече емоу слѣпьць етеръ сѣдѣаше при пѫти Това местоимение се скланя като просто (кратко) прилагателно Когато неопределителното местоимение е в съчетание с предлог то тогава предлогът стои между частицата и въпросителното местоимение нѣ отъ кого Вж въпросително местоимение местоимение

непреходен глагол непeреходный нетранзитивный нем intransitiv англ intransitive фр intransitif ит intransitivo Глагол който няма свойството да изисква пряко допълнение при който не се съдържа непосредствен преход от изразяване на действие към изразяване на обекта Вж пряко допълнение косвено допълнение сказуемо обект Срв преходен глагол

несвършен вид рус несовершенный вид нем imperfective Aktionsart англ imperfect aspect imperfective aspect atelic aspect фр aspect imperfectif ит aspetto imperfettivo Глаголите от несв в представят глаголното действие в процеса на извършването му без да е доведено до изчерпването му до прекратяването му (Пашов 1989105) В старобългарски най-разпространеният начин за образуване на глаголи от несв в от глаголи от св в е с помощта на суфикса -а- и удължаване на коренната гласна водити - важдати гонити - ганѣти носити - нашати просити - прашати родити - раждати Вж свършен вид вид

несклоняем рус несклоняемый нем indeklinabile indeklinierbar англ indeclinable фр indeacuteclinable ит indeclinabile Дума която не се скланя Несклоняеми са наречията и служебни думи като предлози и съюзи В старобългарски е съществувал малък клас от прилагателни които също не са се скланяли Вж склонение парадигма

низходящ дифтонг рус нисходящий дифтонг нем fallend англ falling фр descendante deacutecroissante ит discendente Дифтонг при който гласната е на първо място а след нея следва глайдът Вж дифтонг монофтонг монофтонгизация на дифтонгите Срв възходящ дифтонг

монофтонг

носов звук рус носовой звук нем Nasenlaut Nasal англ nasal фр nasal ит nasaleltmeta content=OpenOfficeorg 24 (Linux) name=GENERATOR gtЗвук при който произношението включва резонация на носова празнина със задната част на устната кухина От съгласните това са n m и веларните назали (например В старобългарски е имало и най-малко 2 гласни (носовки) които са се произнасяли по този начин Синоним назал назален звук Вж малка носовка голяма носовка

носовки Носовите гласни или носовките в старобългарски са били две голяма и малка Голямата носовка е била задна гласна чиято първа част се произнасяла между а и о и малка носовка чийто първи фонетичен елемент е бил с произношение е или ѣ Произношението на назалния елемент е също варирал в зависимост от съгласната която се е намирала след носовката - n m или веларен назал Носовките са се образували в резултат на процеса на отварянето на сричката когато при съчетанието на гласна назална съгласна и друга съгласна сричковата граница се е премествала след носовия елемент Когато след назалната съгласна е следвала гласна то носовка не се е образувала На това се дължат редувания от типа на начѧти но начьнѫ пѧти но пьнѫ Срв малка носовка голяма носовка Син назални гласни носови гласни

обект рус объект нем Objekt англ object фр objet ит oggetto Част от изречението обозначаваща лице или предмет който е цел на действието Известно е също като допълнение или пряко допълнение Вж допълнение пряко допълнение косвено допълнение Срв субект

обобщително местоимение Местоимението вьсь вьсѣ вьсе има значение цял целият всичкият Първоначално се е скланяло според меката местоименна основа В старобългарски има влияние на твърдото склонение

обстоятелствено пояснение рус обстоятельство Обстоятелственото пояснение показва как и при какви условия става действието Традиционно се разграничават обстоятелства за място време количество и степен причина и цел Поясненията в изречението могат да се изразяват с наречия безпредложни падежни конструкции и съчетания на падежна форма с предлог Синоним обстоятелство обстоятелствени думи

окончание рус окончание нем Endung Flexionsendung англ termination ending фр deacutesinence ит desinenza Подвижна морфема който се присъединява към корена или основата и характеризира думата като лице число време наклонение залог и др Вж афикс корен основа морфема Синоним флексия

омограф рус омограф нем Homogramm англ homograph фр homogramme ит omogramma Думи които се пишат еднакво но се произнасят по различен начин и имат различен произход срв омоним

омоним рус омоним нем Homonym англ homonym фр homonyme ит omonimo Думи еднакви по произношение но различни и независими по значение Срв омограф

омофон рус омофон нем Homophon англ homophone фр homophone ит omofono Различни знаци които се употребяват за обозначение на един и същи звук Срв омограф

ономастика рус ономастика нем Onomastik Namenkunde англ onomastics name-study фр onomastique ит onomastica Общо наименование на всички лингвистични области които изследват имената (от гр onoma) Вж топонимия антропонимия

определение рус определение нем Bestimmtheit англ determination фр deacutetermination ит determinazione Определението пояснява съществителното име или друга част употребена като съществително Определението в старобългарски се изразява с прилагателно име или местоимение съгласувано по род число и падеж със съществителното (съгласувано определение) със съществително име без предлог или с предлог mdash несъгласувано определение Прилагателното име като определение се явява в пълна или кратка форма Съінъ прѣмѫрдръ веселитъ отьца Като сказуемно определение се появява само в кратка форма Чловѣкъ нѣкъіи бѣ богатъ При несъгласуваните определения най-голям дял имат формите с родителен падеж без предлог въ годъ крьста лице отьца моего или с предлог вѣньць отъ камени Срещат се също така форми с дателен падеж (храмъ молитвѣ) и творителен падеж (чловѣкъ нечистомь доухомь) Вж приложение

основа рус основа нем Stamm англ stem фр thegraveme ит tema Част от думата която в инд езици се поставя зад корена Според гръцките граматици тази морфологична единица е основата на която се прикрепя окончанието В съответствие с природата и значението на тези единици те се делят на именни и глаголни основи Вж афикс корен морфема

остро ударение вж акут

отворена сричка рус открытый слог англ open syllable Сричка която завършва на гласна Вж сричка тенденция към отворена сричка

относително местоимение рус относительное местоимение англ relative pronoun фр pronom relatif Относителното местоимение свързва относителната конструкция в изречението или относителна Относителни местоимения в старобългарски са били иже ѣже еже който която което ѣкъже ѣкаже ѣкоже какъвто еликъ елика елико колкото голям колчав Наред с тях функцията на относителни местоимения са могли да изпълняват и въпросителните местоимения къіи кой който и которъіи (котеръіи) който Склонението на иже е същото както и анафоричното местоимение като се е промяняла само частта преди же Местоименията ѣкъже еликъ се скланя по типа на показателните местоимения тъ та то Вж анафорично местоимение въпросително местоимение местоимение

отрицание рус отрицание нем Negation Verneinung англ negation фр neacutegation ит negazione Израз който е предназначен да констатира че даден предмет или събитие не съществуват или не са това за което се говори

отрицателно местоимение Отрицателните местоимения в старобългарски се образуват от въпросителните като пред тях се добавя отрицателната частица ни къто gt никъто чьто gt

ничьто Много често след формата се добавя усилителната частица же ничьтоже никътоже никъїиже Скланят се по същия начин както въпросителните местоимения Ако се употребят в съчетание с предлог то предложната форма се поставя между отрицателната частица ни и въпросителното местоимение н никакоже не врѣди его ни при чесомьже Вж въпросително местоимение местоимение

падеж рус падеж нем Fall Kasus англ case фр cas ит caso Падеж се нарича отношението в което бива поставена известна склоняема дума спрямо глагола или спрямо друга дума в изречението (Бончев 195218) следователно това е морфологическа словоизменителна категория при имената Основни значения на падежите са субектно обектно и определително Всеки падеж има своя система от значения които се проявяват с или без предлози Такива са значения като пряко допълнение обстоятелствено пояснение принадлежност движение определение Падежите в старобългарски са именителен родителен дателен винителен творителен местен и звателен Падежите се делят на преки падежни форми (пряк падеж gr orthe ptosis лат casus rectus) и косвени форми (косвен падеж гр plagiai лат obliqui) Формите на винителния падеж също се счита в някои граматики за пряк тъй като има функция на пряко допълнение Звателният падеж когато формата му е еднаква с именителната също се причислява към преките форми

палатализация стб липсва стгр липсва рус палатализация нем Palatalisierung англ palatalization фр palatalisation ит palatalizzazione Изменение при което езикът се придвижва към твърдото небце Понякога под палатализация се разбира смегчаването на съгласните Праславянските палатализации се делят на три вида палатализация на веларите палатализация на денталите и палатализация на лабиалите Палатализацията на веларите се е извършвала на три пъти които са известни като първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите и трета палатализация на веларите (Прогресивна палатализация) Първите две са регресивни палатализации (вж регресивно фонологическо изменение) а третата е прогресивна палатализация (вж прогресивно фонологическо изменение) Вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите прогресивна палатализация палатализация на денталите палатализация на лабиалите йотация Срв тенденция към палаталност

парадигма рус парадигма нем Paradigma англ paradigm фр paradigme ит paradigma Таблица на изменението на формите на една дума например склонението при имената спрежението при глагола Вж склонение спрежение вокална основа консонантна основа

паратаксис рус паратаксис нем Parataxe Beiordnung Nebenordnung англ paratax фр parataxe ит paratassi Отношение на две изречения при което няма подчинение на едното на другото Срв хипотаксис

пароним рус пароним нем Paronym англ paronym фр paronyme ит paronimo Думи близки по звуков състав но с различно лексикално значение Най-популярно е определението че това са еднокоренни думи от една и съща част на речта които имат различно значение При другото по-широко определение се счита че това могат да бъдат разнокоренни генетично несвързани думи от различен произход които имат само външно звуково сходство

пауза рус пауза нем Pause Pausa Ruhepunkt англ pause фр pause ит pausa Прекъсване на звучането в речта или в музикалното произведение

перфект рус перфект нем Perfektum Perfekt англ perfect фр parfait ит perfetto Перфектът е глаголно време което означава състояние в момента на говорене в резултат на извършено в миналото действие Старобългарският перфект се образува от сегашното форми на спомагателния глагол бъіти (есмь еси естъ и тн) и миналото деятелно второ (елово) причастие на спрягаемия глагол далъ есмь Еловото причастие се изменя по род и число а спомагателният глагол - по лице и число Синоним минало неопределено време Вж минало деятелно причастие спомагателен глагол

плюсквамперфект рус плюсквамперфект давнопрошедшее время нем Plusquamperfektum англ pluperfect фр plus-que-parfait ит piuccheperfetto Глаголно време изразяващо действие или състояние в миналото предшестващо друго минало действие Подобно на перфекта и тук е важен резултатът от действието Вондрак го нарича перфект пренесен в миналото (Vondrak 1908 279 срв Добрев 1993 300) В старобългарски се образува от имперфектната форма на глагола бъіти (бѣахъ бѣаше и тн) в съчетание с минало деятелно второ (елово) причастие бѣахъ далъ Вж спомагателен глагол минало деятелно причастие Синоним минало предварително време отдавна минало време

повелително наклонение рус повелительное наклонение императив нем Imperativ англ imperative фр impeacuteratif ит imperativo Наклонение което изразява заповед молба забрана В старобългарски формите са се образували от сегашната основа на глагола В 1 и 2 спрежение в ед ч формите са окончавали на -и а в мн и дв ч показателят за наклонението е бил -ѣ- (2 л ед ч бери но 2 л мн ч берѣта 2 л дв ч берѣта) При 3 и 4 спрежение във всички форми наклонението последователно се е образувало с -и- (2 л ед ч носи 2 л дв ч носите 2 л дв ч носита) Спомагателният глагол бъіти е образувал повелително наклонение от формата бѫ- бѫди (2 л ед ч) Иначе се е формите са се променяли както при глаголите от 1 спрежение Старобългарските показатели за наклонението -и- и -ѣ- са от дифтонгичен произход и са променяли предходната съгласна според правилата на втора регресивна палатализация срв мощи могѫ можеши но моꙃи (2 л едч) При глаголите с коренна гласна е в повелително наклонение тя се е променяла в ь рещи рекѫ речеши но в 2 л ед ч повел накл рьци Вж условно наклонение изявително наклонение наклонение втора регресивна палатализация Синоним заповедно наклонение императив

подлог рус подлежащее субъект нем Subjekt Satzgegenstand англ subject фр sujet ит soggetto Име на глаголното лице в изречението Подлогът се поставя в именителен падеж Синоним субект

подчинено изречение рус подчиненное предложение придаточное предложение нем Nebenzatz англ subordinate clause Изречение в състава на сложното което пояснява някоя негова част и се намира в подчинителна връзка спрямо него Вж хипотаксис главно изречение

подчинителен съюз рус подчинительный союз нем unterordnende Konjunktion англ

subordinating conjunction фр conjonction de subordination ит congiunzione subordinativa Изразява отношението на зависимост между двете части на сложното изречение В старобългарски според вида на подчиненото изречение се разделят на изяснителни и обстоятелствени Изяснителните съюзи въвеждат субстантивни подчинени изречения а обстоятелствените - адвербиални подчинени изречения Изяснителни съюзи в старобългарски са ко(же) акъі(же) да ко да ꙗ ꙗеда Обстоятелствените съюзи се разделят подобно на поясненията (вж обстоятелствено пояснение) на 6 групи за време за причина за следствие за цел за условие и за отстъпване (Дуриданов 1993 333) Вж съюз съчинителен съюз

показателно местоимение рус указательное местоимение англ demonstrative pronoun фр pronom deacutemonstratif С показателните местоимения се сочат предмети явления и техните качества Те притежават форми за род число и падеж Старобългарските показателни местоимения са тъ та то онъ она оно сь си се овъ ова ово Показателните местоимения изразяват степента на отдалеченост спрямо някой предмет или лице формите с тъ се употребяват за общо посочване с онъ онзи се означава отдалеченост а със сь този тук се посочва близост Местоимението овъ се употребява само при изброяване и противопоставяне Местоимението сь си се се скланя по меката местоименна основа а другите mdash по твърдата Показaтелните местоимения поемат функцията и на третоличното местоимение в старобългарски като създават една нова форма за трето лице в българския език Вж анафорично местоимение местоимение

полисемия рус полисемия многозначност нем Polysemie Vielwertigkeit англ polysemy Способността на думите да притежават и придобиват повече от едно значение Синоним многозначност

полисиндетон гр πολυσύνδετον лат acervatio iuncta рус полисиндетон полисиндетическая связь многосоюзное словосочетание нем Polysyndeton англ polysyndeton фр Polysyndegravete Прекомерна употреба на съюзи което обикновено води до забавяне на ритъма Лаусберг (1960 345) изтъква че полисиндетонът се реализира както чрез повтаряне на един и същи съюз така и като вариращо натрупване на отделни съюзи Той смята че при полисиндетон се използват само съчинителни съюзи но не изяснява как класифицира поредици от фрази въведени с подчинителни Не е изяснена и някаква принципна отлика с анафората Изглежда обаче че симетрията не е същностна черта на полисиндетона както е при анафората того бѡ влддку и гда и црда вѣдеть прѣнеисчътнаа ѻна мнѡжьства ликове же архаггдльсцїи такожде херувıми и серафими начела и госпддства и власти же и прѣстоли и силы нъ и въсе въсѣх стдых съслѡвїе(ПКЕ Вл Гр 424r Кал 103) Антоним асиндетон

полугласна Вж глайд

понижаване на еровете рус понижение редуцированных прояснение редуцированных англ lowering of jers Еровете в силна позиция са понижили своя гласеж пред другите ерови гласни По своята същност този процес е дисимилация по признака височина Резултатите от него в отделните говори на българската езикова територия са били различни в повечето случаи се наблюдава преход на ь в е и на ъ в о В някои диалекти гласежът се е изравнил в средна гласна ъ

В суфиксите промяната ъ gt о е засегнала цялото езиково землище докато едва в една част (главно югозападната) тази промяна е обхванала и коренната сричка (срв дъждь gt дождь) Понижаването на гласните е предхождало процеса на изпадането на еровете Терминът изясняване на еровете е неточен тъй като той почива на стара разпредялба на звуците на тъмни и светли (ясни) която няма фонетично основание Синоним изясняване на еровете Вж ерове слаб ер силен ер преглас на еровете Срв изпадане на еровете

правопис рус орфография правописание нем Orthographie Rechtschreibung англ orthography Сбор от правила за употреба на графемите Среновековните правописни са били налагани в голяма степен от местни скриптории особено в началния период на писмеността При описанието на ръкописите важните характеристики са употребата на носовки (юсове) употреба на ерове употреба на букви за йотувани гласни В пространното описание могат да намерат място и употребата на останалите букви както и правописните правила при думите от чужд произход В описанието на правописа роля играе последователността от спазване на различни правила например прокарването на етимологически правилна употреба на еровете В зависимост от определени признаци се разграничват юсов от безюсов правопис правопис с един или два ера и тн В някои случаи правописът носи наименованието си от някое място например рашки правопис ресавски правопис Термини като рашка редакция следва да се избягват доколкото редакция се съотнася с историята на текста и не е пряко свързана с езиковия произход или правописните норми Синоним ортография

праславянски език Единният предписмен език на всички славяни Неговата рекострукция се извършва въз основа на данните при сравнението на всички славянски езици с останалите индоевропейски езици и диалекти Синоним протославянски славянски език основа

превъзходна степен рус превозходная степень нем Superlativ англ superlative фр superlatif ит superlativo Сравнение с помощта на две степени Сравнение на признака на един предмет със степента на признака при най-малко други два предмета (Пашов 198976) В старобългарски липсват морфологически средства за изразяване на превъзходната степен Вж сравнителна степен степен на сравнение

преглас на гласните рус перегласовка гласных англ fronting of back vowels Праславянска регресивна асимилация при която задните гласни се променят в предни под влияние на предходната палатална съгласна или глайд j Вж преглас асимилация дисимилация тенденция към отворена сричка задна гласна предна гласна

преглас на еровете рус перегласовка редуцированных англ mutation of jers Фонологично изменение (асимилация) по признака предност Съгласно тази промяна големият ер преминава в малък пред срички с предна гласна а малкият преминава в голям пред срички със задна гласна Например тьма gt тъма вьдова gt въдова дъбрь gt дьбрь въпль gt вьпль Вж ерове голям ер малък ер понижаване на еровете изпадане на еровете Срв преглас преглас на гласните

преглас рус перегласовка метафония нем Umlaut англ mutation фр meacutetaphonie ит metafonia Изменение на тембъра на гласната под влияние на съседния звук Вид асимилация или

дисимилация Вж преглас на гласните асимилация дисимилация

преден глайд рус передний глайд и неслоговое англ front glide Глайд който се учленява с предната част на езика Предният глайд се обозначава с j или с i с дъгичка под него Синоним предна полугласна несричкотворно и Вж глайд Срв заден глайд

предлог рус предлог нем Praumlposition Vorwort англ preposition фр preacuteposition ит preposizione Неизменяема част на речта която съединява имената с другите думи в изречението За разлика от съюзите които свързват синтактични цялости предлозите съединяват лексико-граматически единици При предлозите винаги има двустранни отношения от една страна с глаголните форми а от друга страна с името живѫ lt въ gt градѣ Граматическото и лексикално значение на глагола определя в случая и падежната форма на името но чрез посредничеството на предлога В този случай формата е в местен падеж Вж задлог падеж Предлози които се съгласуват с един падеж Родителен падежбез(ъ) прѣдастъ его безъ народа близъ приде близъ свѧтааго приближишѧ сѧ близъ рѣкы вънъ вънѣ извънъ изиде вънъ града вънѣ града прѣбываите повелѣ извънъ града того посѣщи выше выше презвутера сѣщи выше закона быти далече имѣаше село вънѣ града недалече града до доидошѧ до цръкъве до бедроу закопанъ из(ъ) влѣкош ѧ вънъ изъ клѣти изъ давъна изъ пръва около стоѧтъ около цръкъве въскраи (lt възъ краи) сѣде въскраи цръкъве кромѣ (извън без) кромѣ тѣла естъ ты единъ еси кромѣ грѣха окрьстъ (около) повелѣ емоу ходити окрьстъ монастырлѣ окрѫгъ (около) сѣдѣахоу окрѫгъ его въ мѣсто въ мѣсто сего старьца приходитъ отъ да не отълѫчимъ сѧ отъ тебе градъ възмѧте сѧ отъ страха прѣжде прѣжде зимы прити прѣжде того часа развѣ (извън освен) аще въ тѣлѣ аще развѣ тѣлѣ не вѣмь свѣнле отъведе паоула свѣне сѫдилища оу прѣбыстъ оу него годъ малъ проси оу отьца Винителен падежвъзъ възъ бръдо потече низъ низъ стѣнѫ падошѧ объ живѣаше объ онѫ странѫ доунава тоу объ нощь прѣбыстъ сквозѣ придохомъ сквозѣ огнль и водѫ Дателен падежкъ събьрашѧ сѧ къ нлемоу вѣроуѭ къ господоу противѫ изидѫ противѫ исоусови чьто противѫ семоу рекѫтъ Местен падежпри при морли галилеисцѣемь видѣ дъва брата падѫ при пѫти Предлози които се съгласуват с два падежа Родителен и творителен падежсъ а) (отдалечаване от предмета) съшьдъ съ небесе съпаде коумиръ съ мѣста своего (време) съ вечера въста (начин) съ полоу мрьтвъ б) (задружност съвместност) идетъ съ народомь многомь Винителен и родителен падежврьхоу винителен падеж само при глаголи за движение иначе родителен постави и врьхоу прѣстолъ свои срв градъ врьхоу горы стояше Винителен и местен падежВинителен падеж се употребява при глаголи за движение а местен ndash при останалите въ а) посадити въ тьмьницѫ въ подъградие доиде б) ѫтрь въ домоу обрѣте сѧ на а) похоть воюетъ на доухъ на гробъ прѣидошѧ б) на ономь свѣтѣ бѫдетъ сѣдиши на трапезѣ слъньце быстъ на заходѣ на молитвѣ станевѣ на оумѣ бѣаше емоу о (о) а) прѣтъкнѫ ногѫ о камень сѣде о деснѫѭ отьца б) чьто се слышѫ о тебѣ не о хлѣбѣ единомь живъ бѫдетъ чловѣкъ Винителен и творителен падежнадъ а) голѫбь полетѣ надъ главѫ иосифовѫ б) облачьць малъ яви сѧ надъ народомь подъ а) въниде подъ покровъ заиде слъньце подъ землѭ подъ вечеръ заклѧ сѧ б) пьси подъ трапезоѭ ядѧтъ прѣдъ а) въведошѧ прѣдъ цѣсарлѣ б) съгрѣшихъ прѣдъ тобоѭ Предлози които се съгласуват с три падежа Винителен родителен и творителенза а) за вратъ похвати и б) (заради) жена за чѧдъ молѧщи (време) за оутра въста за

вечера в) (зад след) иди за мъноѭ сотоно междоу междю а) приде на море междоу прѣдѣлы декапольскыѧ б) междоу двою морю чрьнааго и бѣлааго в) колико растоѧтъ междоу собоѭ

предна гласна рус передний гласный гласный переднего ряда светлый гласный англ front vowel bright vowel Гласна която се образува в предната част на устната кухина Предни гласни в старобългарски са били и ь ю е ѣ ѧ Синоним (остар) светла гласна Вж гласна Срв задна гласна

префикс рус префикс приставка нем Praumlfix англ prefix фр preacutefixe ит prefisso Афикс който се добавя в началото на думата за да бъде променено нейното значение Вж афикс инфикс суфикс основа морфема gtморфема Синоним представка

преходен глагол рус переходный глагол нем transitiv англ transitive verb фр transitif ит transitivo Глагол който приема пряко допълнение Древните граматици са разглеждали този вид глаголи като съдържащи преход от субекта към обекта без помощта на предлог Вж пряко допълнение сказуемо

придихание лат spiritus рус придыхание лат spiritus нем Spiritus англ breathing Обозначение на характера на вдишването при произнасянето на началната гласна в думата на гръцки По отношение на славянските средновековни текстове са възприети термините spiritus lenis (слабо придихание рус тонкое придыхание нем Spiritus lenis англ smooth breathing фр esprit doux ит spirito lene) и spirutus asper (силно придихание рус густое придыхание нем Spiritus asper англ rough breathing фр esprit dur ит spirito lene) За славянските текстове те обаче се използват главно като знаци за четене и не са имали фонетична стойност

прилагателно име рус прилагательное имя нем Adjektiv EIgenshaftswort англ adjective Част на речта която означава качество свойство или белег на нещата Делят се традиционно на качествени притежателни и относителни Качествените прилагателни изтъкват качеството на предмета пьстръ стоудьнъ младъ Притежателните означават принадлежността отьчь братовъ Относителните показват различните белези на предмета относно до веществото от което е направен произхода му времето и предназначението му Прилагателното може да бъде субстантивирано ако в изречението то заема функцията на съществителното Старобългарските прилагателни притежават род число падеж и се скланят Прилагателните са имали две форми кратка (неопределена) и пълна (определена или местоименна) Кратките прилагателни се скланят като съществителни по -о (jo) за м и ср р или по -а(jа) основи за жр Местоименните прилагателни се скланят като родовите местоимения по меките основи Качествените прилагателни в старобългарски притежават сравнителна степен но не е развита превъзходната степен Сравнителната степен се е образувала по два начина Кратките форми на сравнителната степен са се образували с наставка -jьs (за жр) и -jes (за мр) В жр към наставката се е прибавяло окончанието -и за имп ед ч и формите съответно са били дражьши (жр) дражь (мр) и драже (срр) Дългата форма се е образувала със същата наставка но тя се е прибавяла към разширената с ѣ основа Крайното s от наставката е изпадало и формите са гласяли добрѣиши (жр) добрѣи (мр) и добрѣе (срр) ltpgt

приложение рус приложение аппозиция нем Apposition англ apposition фр apposition ит apposizione Определение което е съществително съгласувано по падеж с името към което се отнася Павелъ рабъ божии апостолъ исоусъ христосъ Вж определение Синоним апозиция

притежателно местоимение рус притежательное местоимение Притежателното местоимение означава принадлежност Старобългарските притежателни местоимения са мои моѣ мое твои твоѣ твое свои своѣ свое нашь наша наше вашь ваша ваше Те се скланят като анафоричното - по меките местоименни основи Вж местоимение анафорично местоимение

причастие лат participium рус причастие нем Partizip Participium англ participle фр participe ит participio Част на речта която античните граматици считали за причастна както към категорията на имената (защото се скланя) така и към категорията на глагола защото се образува от него и може да изразява време и залог В старобългарски съществуват три деятелни (сегашно минало 1 и 2) и две страдателни (сегашно и минало) причастия Вж сегашно деятелно причастие минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие елово причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие

прогресивна палатализация рус прогрессивная палатализация англ Progressive palatalization Наричана традиционно Трета палатализация (бълг) Третья палатализация (рус) Third Palatalization (англ) За разлика от другите две палатализации на веларите (вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите) при тази посоката на изменение е прогресивно (вж прогресивно фонологическо изменение) те предният фонологически елемент влияе върху следходния В този случай е доказано че въздействие се оказва от предходната гласна дълго или кратко i върху веларните съгласни k и g Спорно е дали в този процес е участвала съгласната x Между гласната и съгласната е могло да има назален елемент който впоследствие е образувал една единна част от предходната гласна и двете заедно са се превърнали в малка носовка За да се осъществи изменението след веларните съгласни е трябвало да се намират дълги или кратки гласни o или a Резултатите от прогресивната палатализация са съвпаднали с тези от втората регресивна те k gt c a g gt ꙃ (ꙃ) Синоним трета палатализация 3 палатализация III палатализация Срв палатализация

прогресивно изменение рус прогрессивное изменение англ progressive change progressive phonological change Фонологична промяна при която предходният в изговора звук влияе върху следходния Синоним прогресивно фонологическо изменение прогресивна промяна Антоним регресивно изменение

прозодия рус просодия нем Prosodie англ prosody фр prosodie ит prosodia Общото наименование на особеностите на речта и стиха свързани с метрика като дължина и количество ударение и интонация В системата на византийската прозодия са известни десет прозодични знака които се делят на 4 групи 1 тонове 2 времена 3 придихания 4 стъпки Вж ударение

протеза рус протеза надставка нем Prothese Vorschlag англ prothesis фр prothegravese ит prostesi Вмъкване на звук в началото на думата От праславянски е известна протезата на глайдовете j и

w в началото на думата Срв случаи като въдица въглен вътък вътре въже възел както и пояепентезавата на j в случаи като гнѧ ѩзъікъ и др Срв епентеза метатеза ꙗ

пряко допълнение рус прямое дополнение нем naumlheres Objekt direkt Objekt англ direct object фр compleacutement direct ит oggeto diretto Допълнение което съседства непосредствено и задължително при глаголната форма Прякото допълнение в старобългарски зависи от семантиката на преходните глаголи и се изразява с винителен родителен и творителен падеж Най-много са формите с винителен падеж който е основният падеж на прякото допълнение в старобългарски С родителен падеж прякото допълнение се употребява 1 при отрицание (с частиците не и ни) 2 при значение на част от цялото при глаголите сти пити приѧти 3 при ꙗодушевени съществителни вместо винителната форма При супин формата за родителен падеж е по-архаичната отколкото по-новите случаи с винителен Пряко допълнение в родителен падеж имат глаголите алкати въкоусити жьдати жѧдати искати слоушати съмотрити трѣбовати ча ти Творителен падеж за пряко допълнение се употребява при глаголите власти съвласти ꙗобладати четврьтовластьвовати видите къто вами съвладетъ Особен случай на допълнение е и творителната форма в страдателни конструкции Вж допълнение косвено допълнение части на изречението

пунктуация рус пунктуация нем Interpunktion Satzzeichensetzung англ punctuation фр ponctuation ит interpunzione Графически знаци в реда употребявани за разграничение на различните изреченски или ритмични елементи В най-ранния период са се разграничавали знаци в текста знаци за край на текста знаци за глоси в полето От знаците в текста най-често срещани са средната точка и двуеточието които са се употребявали с една функция - разграничаване на изреченска или ритмична цялост От занците за край на текста най-често се срещат различни варианти на схематизиран кръст с допълнителни украшения Към знаците за край на текста принадлежат и знаците за запълване на реда които са често по същия начин и са изпълнявали подобна функция Знаците за глоси в полето са обикновено същите както в текста Един и същи знак в реда или над него е отбелязвал мястото на допълнението а същият знак в полето е бележел началото на допълнението

първа палатализация на веларите рус первая веларная палатализация нем Erste Velar Palataliesirung англ First Velar Palatalization Наричана още първа регресивна палатализация на веларите Регресивна промяна по признака предност в праславянски която обхваща веларните съгласни k g x когато те се намират пред преден фонетичен елемент (предни гласни или преден глайд j) Резултатът от изменението е че k gt ч g gt ж а x gt ш В някои учебници изменението пред j е представено като йотация но рефлексите на изменението са същите както и при веларните съгласни когато те се намират пред предни гласни Може да се предполага че механизмът на въздействието и времето на възникване на промяната са същите

регресивно изменение рус регрессивное изменение регрессивное фонологическое изменение англ regressive change regressive phonological change Фонологическо изменение (промяна) при което следходният фонологически елемент влияе върху предходния Синоним регресивно фонологическо изменение регресивна промяна Антоним прогресивно изменение

редукция рус редукция нем Reduktion англ reduction фр reacuteduction ит riduzione Редукцията е фонологическо изменение на невисоките неударени гласни което се изразява в техния повишен гласеж Така неударено е gt и о gt у а gt ъ Поради тази причина е неправилно да се смята че големият и малък ер са били редуцирани тъй като техните промени се дължат не на ролята на ударението а са убословени от самия им характер на високи и кратки гласни В най-ранния период на славянската писменост примерите за редукция на гласни са неясни Приема се че старобългарския период отразява преход между противопоставянето между дългите и кратките гласни и следходния период при който като релевантен признак се появява ударението Затова примерите за редукция се срещат в по-ново време

редупликация рус редупликация повтор удвоение нем Reduplikation Verdoppelung Reduplizierung фр redoublement ит raddoppiamento Пълно или частично преднамерено повторение на корена основата или цялата дума при образуването на нови думи или изрази

реч 1 рус речь нем Rede англ speech discourse фр discours ит discorso 2 рус речь нем Rede das Sprechen англ speech фр parole ит parole 1 Звуковата проява на езика 2 Речева дейност в устна или писмена форма

рима рус рифма нем Reim англ rhyme фр rime ит rima Разположение на еднакви или подобни звукове в края на съседни или отделени една от друга думи които образуват ритмическо цяло

ритъм ритм Rhythmus Takt Sprechtakt rhythm

род рус род нем Genus англ gender фр genre ит genere Граматическа категория основана върху идеята че съществителните прилагателните и родовите местоимения могат да се разграничават въз основа на естествения пол (мъжки и женски род) или на безразличието спрямо тази подялба (среден род) В старобългарски и в български език принадлежността към даден род се определя от формалния завършек при съществителните и прилагателните

родителен падеж рус родительный падеж генетив нем Genetiv англ genetive фр geacutenitif ит genetivo Родителният падеж в старобългарски и в славянските езици съчетава най-разнообразни значения Той наследява и всички значения на индоевропейския аблатив Обикновено за илюстрация на значенията неговите функции се делят на две големи групи приименен родителен и приглаголен родителен падеж 1 Приименен родителен а) използва се определение (притежание субект на действието за количество за качество след субстантивирани местоимения и числителни от 1 до 4 с предлога отъ) Родителният определителен се поставя като определение при друго име за да определи качеството му (произход характер възраст материал) Чловѣкъ нѣкъіи добра рода б) като именно сказуемно определние велика рода естъ в) при прилагателни означаващи отстраняване лишаване г) допълнение при прилагателните плънъ исплънъ достоинъ Въі плънъі есте благости исплънени всѣкого раꙃоума д) след междуметията о оле о прѣмѫдръіихъ сѫдебъ твоихъ е) 2 Приглаголен родителен а) субект на безлични конструкции (с отрицат форми на бъіти) б) допълнение при глаголи с отрицание или съпътствани с отрицателна частица не приѧтъ оученьѣ в) при супина на преходни глаголи г)

при глаголи със значение на отделяне предвижване в пространството бѣгати отъстоѣти иꙃлаꙃити отъстѫпити (често с представките иꙃ отъоу) които изискват допълнение с въпроса от кого от що д) глаголи означаващи отстраняване освобождаване избавяне е) при глаголи които изразяват различни чувства чаѣти жѧждати хотѣти желати просити послоушати плакати сѧ просити искати оубоѣти сѧ плакати сѧ гнѫшати сѧ оустрашати сѧ оужасати сѧ ж) глаголи и прилагателни със значение на докосване допир връзка з) В родителен падеж е второто допълнение (освен винителното) глаголите напитати наплънити сподоблѣти Наплъните съсѫдъі вашѧ пшеницъі 3) родителен за обстоятелствено пояснение а) отношение и ограничение сравнителна степен на прилагателните б) родителен за време Се бѫдетъ сеѧ нощи Синоним генетив

родителен самостоятелен падеж лат genetivus absolutus Конструкцията е калка на гръцката конструкция и представена от старобългарските паметници само в Супрасълския сборник Състои се от име в родителен падеж и съгласувано с него причастие Има същото значение както дателен самостоятелен mdash на обстоятелствено изречение за време условие причина Вж абсолютна конструкция дателен самостоятелен падеж Синоним родителен самостоятелен

ротацизъм ротацизм Rhotazismus rhotacism

сандхи рус сандхи нем Sandhi От санскрит връзка съединение Термин от индийската граматика за асимилационни промени които възникват на междусловната граница Вж асимилация

свърхкратка гласна Вж ерове

свършен вид рус совершенный вид перфективный вид нем perfektive Aktionsart англ perfect aspect perfective aspect complete aspect telic aspect фр aspect perfectif ит aspetto perfettivo Глаголът от свършен вид представя действието като цяло mdash заедно с началото му извършването му и края му без обаче да се мисли поотделно за тези съставки (Пашов 1989105) Първичните глаголи от св в в старобългарски не съдържат наставката -а- в инфинитивната си форма срв минѫти минѫ (св в) но миновати миноуѭ (несв в) Синоним свършен вид на глагола

сегашно време рус настоящее время презенс нем Praumlsens англ present tense фр preacutesent ит presente Граматически форми които изразяват процес извършващ се едновременно с процеса на говорене В старобългарски това време се образува от сегашната основа на глагола Вж сегашна основа

сегашно деятелно причастие В старобългарски се е образувало от сегашната основа на глагола В м ср р ед ч в 1 и 2 спр е окончавало на -ъі а в 3 и 4 mdash на ѧ Разликата между 3 и 4 спрежение е била че в третото гласната в суфикса е била в косвените падежи ѫ с предходна мекост или ѭ докато при 4 навсякъде е била само ѧ От друга страна им п ед м и ср им п се е противопоставял на всички други форми заради липсата на -щ- срв несъі даѧ молѧ (м срр импедч) - несѫщи даѭщи молѧщи (жредчимп) Скланя се както съществителните по -jo (за м и срр) -ja (за жр) Различават се кратки и местоименни форми Местоименните или пълните форми се образуват като към кратката форма се добави съответната форма за род число

и падеж на анафоричното местоимение напр несъіи даѧи молѧи В този случай втората част следва склонението на местоимението несѫщаего (родпедч м и ср р) несѫщоуемоу (датпедч м и ср р) В развитието на езика още в старобългарски гласната е се уподобява (асимилира) от предходната гласна несѫщаего gt несѫщааго Следходният процес е известен като контракция mdash двете еднакви гласни се свиват в една mdash несѫщаго Този процес повлиява цялата парадигма на сегашното деятелно причастие Вж минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие причастие анафорично местоимение Синоним сегашно действително причастие

сема рус сема фр segraveme Най-малкият смислов компонент в семантиката на думата

семантика рус семантика нем Semantik Bedeutungslehre англ semantics фр seacutemantique ит semantica 1 Лингвистична дисциплина която се занимава със значението на езиковите единици Дели се традиционно на лексикална и граматична семантика 2 Теория за знаковото учение като част от семасиологията

сигматичен аорист рус сигматический аорист англ sigmatic aorist Аорист който в славянските езици се образува с помощта на съгласната s добавена към инфинитивната основа В по-голяма част от случаите още в праславянски тази съгласна се е изменила в -х- Вж аорист

сигматичен рус сигматический нем sigmatisch англ sigmatic фр sigmatique ит sigmatico Граматично образувание с помощта на афикса -s- (от гр сигма) Вж сигматичен аорист

силен ер рус сильный редуцированный сильная позиция редуцированных англ strong jer strong position of jers Ер в силна позиция или силен ер означава че в това обкръжение гласната ще понижи своя гласеж Силна позиция за еровете е била пред друга ерова гласна и под ударение Синоним силна позиция на еровете Вж ерове голям ер малък ер изпадане на еровете понижаване на еровете преглас на еровете Срв слаб ер

синоним рус синоним нем Synonym Gleichbedeutend англ synonym фр synomyme it sinonimо Дума или израз равни или сходни в своето значение с друга дума или израз Срв антоним

синонимия рус синонимия нем Synonymie англ synonymy фр synonymie ит sinonimia Семантично явление при което основните значения на езиковите единици (думи морфеми изрази категории) съвпадат или са близки Вж синоним

синтагма рус синтагма нем Syntagme фр syntagme 1 Група от думи в изречението обединена смислово и ритмически 2 Сборник от статии и слова Вж фраза Синтагма

синтаксис рус синтаксис нем Syntax Satzlehre англ syntax фр syntax ит sintassi Лингвистична дисциплина която изучава отношенията на думите и формите в изречението и начините за тяхното свързване в единно цяло

сказуемо рус сказуемое нем Praumldikat англ predicate фр preacutedicat ит predicato Личният глагол в изречението В старобългарски се съласува с подлога по лице и число а в някои случаи и по

род Рѫцѣ твои сътвористѣ мѧ и съꙃдастѣ мѧ Синоним предикат

склонение рус склонение нем Deklination англ declension фр deacuteclinaison ит declinazione Система на словоизменение на именните форми Склонението зависи от основата на името Старобългарските съществителни различават 9 различни склонения Причастията и прилагателните се скланят по образеца на съществителните а при местоименията се разграничават склоненията на личното и възвратното местоимение от склоненията на родовите форми Вж вокална основа консонантна основа парадигма

слаб ер рус слабый редуцированный англ weak jer jer in weak position Ер който се намира в слаба позиция се нарича слаб ер Слаба позиция за еровете е прието да се назовава сричката във фонетичната дума където след еровата гласна не следва друга ер в края на думата преди сричка с друга гласна и когато върху еровата гласна не пада ударението В тези позиции във всички славянски езици се извършва процес известен като изпадане на еровете Синоним ер в слаба позиция Вж ерове голям ер малък ер преглас на еровете понижаване на еровете Срв силен ер

словоизменение рус словоизменение флексия нем Flexion англ flection inflexion accidence фр flexion ит flessione Процес при който към думата се добавят окончания Те изразяват граматични категории и отношения Вж афикс окончание парадигма

словообразуване рус словосложение нем Zusammensetzung англ composition фр composition ит composizione Образуване на нови думи от изходна форма или дума (мотивираща форма мотивираща дума) с помощта най-често на афикси Срв словоизменение

словоред рус порядок слов нем Wortstellung Wortfolge англ word-order фр ordre des mots ит ordine delle parole Ред на думите в изречението Различното разположение може да има синтактично семантично и експресивно значение

сложна дума рус сложное слово композита нем Kompositum zusammengesetztes Wort англ compound фр composeacute ит composto Съединението на най-малко две думи в една нова се нарича сложна дума

служебна дума рус служебное слово нем Nebenwort англ subsidiary word accessory word фр mot accessoire ит parola accessoria Служебните думи означават отношения между частите на самостойните думи Те биват предлози частици и съюзи Синоним несамостойна дума

смегчаване рус смягчение нем Mouillierung Erweichung англ softening фр mouillement mouillure ит palatalizzazione Процес на образуване на съгласни с помощта на повдигане на средната част на езика към твърдото небце (палатум)

собствено име рус собственное имя нем Eigenname англ proper name фр nom propre ит nome proprio Съществително което назовава отделен единичен предмет Синоним съществително собствено име Вж нарицателно име

спомагателен глагол рус вспомагательный глагол нем Hilfsverbum англ auxiliary verb фр

verbe auxiliaire ит verbo ausiliare Глагол който служи за образуване на други сложни глаголни форми например времена и наклонения С старобългарски спомагателни глаголи са например бъіти имѣти и хотѣти

спрежение лат cojugatio рус спряжение нем Konjugation Abwandlung англ conjugation фр conjugaison ит coniugazione Групиране на глаголните форми в система от парадигми Старобългарските глаголи се делят на 5 спрежения 4 тематични и 1 атематично Тематичните спрежения са 1 - с гласна -е- 2 с -не- 3 с -je- и 4 с -и- Тематичната гласна и съчетание се открива във всички форми на сег вр на глагола освен в 1 л ед и 3 л мнч Атематичните глаголи в старобългарски са пет бъіти вѣдѣти дати имѣти ѣсти както и техните варианти с представка напр прѣдати продати иꙃдати В речниците се дава информация за формата във 2 л според която най-често се определя спрежението на глагола Това е и т нар сегашна глаголна основа в старобългарски Вж тематичен атематичен основа склонение парадигма

сравнителна степен рус сравнительная степень фр comparatif Представяне на качеството у един предмет в по-голяма мяра отколкото при друг (Момчилов 186833-34) В старобългарски са съществували два начина за образуване на сравнителната степен Кратките форми за сравнителна степен са се образували като се добавят наставките -jьs (за м и жр) и -jes (за срр) Наставката се е добавяла към основата на прилагателното или наречието Крайното s е изпадало (вж тенденция към отворена сричка) а j е палатализирал съгласната пред него драгъ драга драго gt дражь дражьши драже При дългите форми преди наставката се е добавяла гласната ѣ добрѣи добрѣиши добрѣе от добръ добра добро Вж превъзходна степен степен на сравнение

среден ер В кирилската писменост mdash ер който се пише като среден вариант между големия и малкия ер Среща се в някои от ранните епиграфски паметници и в среднобългарски текстове от 12-13 век насетне В някои случаи може да се предположи че има фонетично значение на шва но специализирани изследвания не са правени Вж ерове голям ер малък ер

среден род рус средний род нем Neutrum англ neuter фр neutre ит neutro В старобългарски това е граматически род който обединява думи със общо значение на индиферентност спрямо опозицията мъжки-женски род както и притежаващи значения на неактивност неодушевеност (Ахманова 1969380) Те имат формални завършеци характерни за основите на -o-jo както и на част от консонантните склонения Вж мъжки род женски род род

сричка рус слог нем Silbe англ syllable фр syllable ит sillaba Най-малката произносителна единица при образуването на която трябва да съществува гласна или в някои случаи сонорна съгласна Вж отворена сричка затворена сричка тенденция към отворена сричка

старобългарски език старославянский язык древнецерковнославянский язык нем altkirchenslaviesche Sprache altslavische Sprache altbulgarische Sprache англ Old Bulgarian language Old Church Slavonic language Old Slavic language Най-ранният писмено засвидетелстван език на славяните Почива на българските говори Първите му паметници са създадени през 9 век Обхваща първия период от писмената история на българския език -

старобългарския който трае 3 века от 9 до края на 11 Синоним старочерковнославянски староцърковнославянски старославянски

степен на сравнение рус степень сравнения нем Komparationsgrade Steigerungsstufen Komparationsbildungen англ degrees of comparison фр degreacutes de comparaison ит gradi di comparazione Степента е граматическа категория проявяваща се в способността на качествените прилагателни и наречия да изразяват относителна разлика в признаците на определяните от тях явления (Куцаров 2007475 Ахманова 1969453) В старобългарски степенуването извън положителната степен се изразява с ппомощта на граматически суфикс Вж сравнителна степен Синоним степенуване

страдателен залог рус страдательный залог пасив нем Passiv англ passive (voice) фр passif ит passivo Ако глаголното лице е пасивно (търпи глаголното действие) то залогът се нарича страдателен В старобългарски лицето в този случай се изразява с тв п или с помощта на конструкция на предлога отъ с род п срв текъла постриже сѧ павъломь Вж деятелен залог залог Синоним пасив пасивен залог

строфа рус строфа нем Strophe Stanze англ stanza фр strophe ит strofa strofe Група от стихове образуваща единно смислово и ритмическо цяло

стъпка рус стопа нем Fuss англ foot фр pied ит piede Ритмическа единица образувана от група срички обединени от ударението или дължината Синоним ритмична стъпка ритмическа стъпка

субект Вж подлог

супин лат supinum рус супин нем Supinum англ supine фр supin ит supino Нелична глаголна форма която се е употребявала в старобългарски след глаголи за движение вместо инфинитива Има паралел в историята на инд езици с латинския Старобългарският супин е окончавал на -тъ видѣтъ По произход е стар винителен падеж на кратки u-основи В най-архаичните текстове изисква допълнение в род п след глаголи за движение идѫ ръібъ ловитъ отивам да ловя риба С течение на времето тази форма е била изместен още в старобългарски от инфинитива Вж инфинитив

суплетивен рус суплетивный нем suppletiv англ suppletive фр suppleacutetif ит suppletivo Суплетивни форми са форми на една и съща дума образувани от различни корени например бъіти есмь и сѫть

суфикс рус суффикс нем Suffix Exponent англ suffix фр suffixe ит suffiso Служебна морфема която се поставя зад корена или основата Вж афикс инфикс префикс основа морфема

съгласна рус согласный согласный звук нем Konsonant англ consonant фр consonne ит consonante В античността под названието съгласни (калка срв гр лат consonantia) са разбирали звукове които са лишени от истинска звучност и които са се произнасяли заедно с гласната При учленението си те минават през проход или преграда и са преобладаващо шумове Съгласните не

могат да образуват сричка Изключение са сонорите които при струпване на няколко съгласни елемента могат да служат за сричкотворни елементи (срв р в крв) Синоним съгласен звук Вж гласна

съгласуване на времената лат consecutio temporum рус согласование времен нем consecutio temporum англ senquence of tenses фр concordance des temps ит concordanza dei tempi Съгласуване на глагола в подчиненото изречение с глаголното време в главното изречение Вж време

съхипоним Елементи от един и същ хипонимен ред Срв хипоним хипонимен ред хипонимия хипероним

съчинителен съюз рус сочинительный союз нем beiordnende Konjunktion англ coordinating conjunction фр conjonction de coordination ит coniunzione coordinativa Свързва две части на изречението с еднородна функция и без отношение на зависимост В старобългарски се разграничават седем класа съчинителни съюзи съединителни (и ии нини ниже тоже толи ибо) съпоставително-противопоставителни (а же ли нъ) разделителни (ли лили аще ащели илиили любо любо) мотивиращи (бо ибо небонъ оубо) заключителни (оубо бо) резултативни (тѣмь тѣмьже сего радисего дѣлѣ того ради ꙃа не) пояснителни (сирѣчь рѣкъше) (Дуриданов 1993327-332) Вж подчинителен съюз съюз

съществително име гр лат substantivum рус существительное имя нем Substantiv Gegenstandswort англ substantive фр substantif ит sostantivo Думи с които се именуват лица неща и понятия Античните граматици са считали че то изразява нещо съществено (срв лат термин) който обозначава или индивида (съществително собствено) или категория (съществително нарицателно) или понятия (качества състояния действия) Съществителните са конкретни ако принадлежат на една от първите категории и отвлечени или абстрактни ако са част от третата Старобългарското съществително име притежава род число падеж и принадлежи към една от склонитбените групи (склонения) наследници на индоевропейските и праславянски основи Срв име прилагателно име местоимение

съюз рус союз нем Konjunktion Bindewort англ conjunction фр conjonction ит congiunzione Служебна дума която служи за съединение на две части на изречение или на две изречения Старобългарските съюзи по начин на съставяне се делят на прости сложни и съотносителни Простите съюзи се състоят от една лексикална единица а бо и или и др Сложните съюзи са съчетание на прост съюз и друга съставка Например любо ли а не нъ а и аще и Съотносителните съюзи се употребяват разделено Едната съставка се намира в първото от изреченията а втората mdash в следващото Например ли ли или или любо любо ни ни В старобългарския език съюзна функция са могли да изпълняват и т нар съюзни думи Това са местоимения наречия и съчетания от местоимения и съществителни частици Според типовете отношение се разделят на съчинителни и подчинителни Вж подчинителен съюз съчинителен съюз

творителен падеж рус творительный падеж инструментальный падеж орудийный падеж

нем Instrumentalis instrumental англ instrumental фр instrumental ит strumentale Творителният изразява различни обстоятелствени значения служи за означаване на субекта в страдателен залог и служи за именна част на съставните сказуеми В творителния падеж се поставя непрякото допълнение което показава оръдието или средството с което се върши глаголното десйтвие Затова се нарича и инструментален падеж На български тази финкция се превежда с предлозите с или чрез Писахъ вамъ моеѭ рѫкоѭ Творителен падеж се употребява и когато трябва да се покаже че действието се извършва задружно с някого или че то се съпровожда с нещо Вѣроѭ и любовиѭ пристѫпимъ Най-често в това значение се употребява с предлога съ мъітари и грѣшьници въꙃлежаахѫ съ исоусомь Страдателен залог (отговаря на въпроса от кого) въꙃлюбленъ бѫдетъ отьцемь моимь Глаголът бъіти когато има значение на произлизам ставам изисква допълнение в творителен падеж Въ миръ бѣ и миръ тѣмь бъістъ Допъленение в творителен падеж изискват и глаголите господьствовати и обладати Наплъните ꙃемлѭ и господьствоуите еѭ и обладаите ръібами морьскъіими и ꙃвѣрьми и птицами небесьнъіими и всѣми скотами и и вьсеѭ ꙃемлеѭ При глаголи за покупка и продажба допълнението в творителен падеж не пѧть ли птиць цѣнитъ сѧ пѣнѧꙃема двѣма Творителният падеж се употребява и за означаване на обстоятелствата при които се извършва дадено действие (начин време място) Миромь господи помолимъ сѧ Сьи придетъ къ исоусоу нощьѭ Входѧи двьрьми пастъірь естъ овьцамъ Синоним инструментален падеж

тежко ударение вж гравис

тематичен рус тематический нем thematisch themavokalisch stammbildend англ thematic theacutematique ит tematico Тематична морфема е тази която се присъединява към корена за образуване на основа Например в старобългарски има 4 тематични спрежения Вж атематичен основа корен морфема спрежение

тенденция към отворена сричка рус тенденция к открытому слогу принцип восходящей звучности принцип возрастающей звучности англ tendency toward intrasyllabic harmony tendency toward rising sonority law of open syllables Тендеция от изменения в праславянски която води до структура на сричката завършваща на гласна Към тази тенденция приндалежат промени като изпадане на съгласни на сричковата граница и в края на думите монофтонгизацията на дифтонгите образуването на носови гласни различни видове метатези и епентези Синоним тенденция към възходяща звучност закон за отворената сричка Вж отворена сричка монофтонгизация на дифтонги носова гласна изпадане на съгласни метатеза епентеза

тенденция към палаталност рус тенденция к палатальности Едно от двете основни направления във фонологическото развитие на праславянския език заедно с тенденцията към отворената сричка което обединява всички процеси на промяна на съгласните под въздействие на следходни (при прогресивната палатализация и предходни) незадни фонологични елементи (предни гласни и j) В резултат на тези промени в славянските езици се появяват редица съгласни които преди това не са съществували (като ч ж ш щ ц ꙃ и тн) Всички нововъзникнали съгласни са меки което довежда и до появата на корелацията твърди-меки

съгласни както е случаят със сонорните r l m които имат съответствия r l m Тенденцията обхваща трите праславянски палатализации на веларите палатализацията на денталите и лабиалите йотацията както и някои съпътстващи краесловни изменения Към тези промени може да се причисли и монофтонгизацията на дифтонга aj в еи който е основание за възникване на втората веларна палатализация макар той да е част от друга една тенденция в праславянски mdash тази на отворената сричка Вж палатализация палатализация на веларите палатализация на денталите палатализация на лабиалите монофтонгизация на дифтонгите Срв тенденция към отворена сричка Вж праславянски език тенденция към отворена сричка

тон тон Ton Betonung tone

топонимия рус топонимия топонимика топономастика нем Toponomastik Ortsnamenkunde англ placename study фр toponymie toponomastique ит toponimia toponomastica Изследване на географските и местните имена на дадена територия или в даден език Вж ономастика

транскрипция рус транскрипция транскрибирование нем Transkription англ transcription фр transcription ит transrizione Предаване на звуците в един изговор с помощта на писмени знаци При фонетичната транскрипция се прилагат специални знаци за точното отразяване на речта Най-известната система е тази на Международната фонетична асоциация В България за записване на диалектна реч се използва транскрипцията на проф Стойко Стойков изработена за целите на Българския диалектен атлас Срв транслитерация

транслитерация рус транслитерация нем Transliteration англ transliteration фр transliteacuteration ит translitterazione Предаване на знаците от една писмена система с помощта на знаци от друго писмо Например много често в изданията на глаголическите паметници глаголицата се транслитерира с кирилица или с латиница При транслитерацията не се държи за сметка за реалното звучане на писмените знаци Срв транскрипция

трета палатализация на веларите вж прогресивна палатализация

тропа троп образное выражение Tropus bildlicher Ausdruck trope

ударение стб сила глаголоу рус ударение нем Akzent Betonung Tonfall англ accent stress 1 Отделянето на определена сричка в думата на фона на другите неударени срички се нарича словно ударение или само ударение 2 Обозначаване на това отделяне с особен знак в правописа В старобългарските паметници отсъстват знаци с подобно значение Син акцент

условно наклонение рус сослагательное наклонение нем Subjunktiv Konjunktiv англ subjunctive фр subjonctif ит soggiuntivo congiuntivo Условното наклонение представя действието като зависимо от някакво условие В старобългарски се е образувало с особена парадигма на глагола бъіти (бимь би би бимъ бисте бѫ) и минало деятелно второ (елово) причастие Причастните форми са се изменяли по род и число а глаголът се е менял по лице и число например сътворилъ бимь бих направил Още в старобългарския период специализираните форми на спомагателния глагол са се променили като са приели окончанията за аорист бъіхъ сътворилъ Към тези конструкции възхожда и съвременното българско условно

наклонение Вж изявително наклонение повелително наклонение наклонение Синоним кондиционал

фраза рус фраза нем Phrase англ phrase clause 1 Фонетична и синтактична цялост която изразява завършена мисъл оформена интонационно 2 Изречение или глаголно съчетание

хапакс лат hapax legomenon рус гапакс апакс Гръцкото наречие hapax (веднъж еднократно) се употребява в качеството на съществително за да обозначи дума израз конструкция срещана само веднъж

хаплография рус гаплография нем Haplographie англ haplography фр haplographie ит aplografia Изпускане на цяла сричка в писмото Грешка при която от две съседни еднакви или подобни срички се пише само едната

хаплология рус гаплология нем Haplologie Silbenschichtung SIlbendissimilation англ haplology фр haplologie ит aplologia Изпускане на еднакви или подобни срички стоящи непосредствено една до друга Срв елизия

хетеронимия рус гетеронимия нем Heteronimie англ heteronymy фр heacuteteacuteronymie ит eteronimia Свойства на имената образувани от различни корени да означават предмети и същества тясно свързани по значение които са част от естествена група Например братръ и сестра в стб

хиазъм гр χιαστὸν σχῆμα χιασμός рус хиазм нем Chiasmus англ chiasmus фр chiasme ит chiasmo Две синтактични или фразови двойки които са подредени не паралелно (a-b-a-b) а редуващо се (a-b-b-a) Този тип подреждане е известно като кръстовидно и наименованието му идва от формата на гръцката буква хи (X)

хипербат гр ὑπερβατόν лат transgressio рус гипербат нем Hyperbaton англ hyperbaton фр hyperbate ит iperbato 1 Смяна на местата инверсия на две синтактично принадлежащи заедно думи (анастрофа) 2 Разделяне на две синтактично принадлежещи заедно думи чрез вмъкване на допълнителна фраза или изречение между тях 3 Тмезис

хипербола гр ὑπερβολή лат superlatio рус гипорбола нем Hyperbel англ hyperbole фр hyperbole ит iperbole Реторичен троп при който се преувеличават свойства качества и състояния на предмети и явления Антоним литота

хиперкоректен гиперкорректный hyperkorrekt hypercorrect

хипероним Дума която е название на общо родово понятие или на цялото спрямо неговите части Например растение е хипероним на множеството дърво храст трева Хиперонимът животно обхваща хипонимите заек тигър кон Срв хипоним хипонимен ред хипонимия съхипоним

хипоним Дума която семантично подчинена на друга дума и представя част от понятието на тази дума Например бреза бук са хипоними на дърво Вж хипонимия хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипонимен ред Лексика структурирана според семантичната група на хипонимите Срв хипоним хипонимия хипероним съхипоним

хипонимия Връзки които обобщават отношението на отделните части към цялото Например бреза бук смърч са хипоними на родовото название дърво Вж хипоним хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипотаксис рус гипотаксис англ Hypotaxe Unterordnung англ hypotaxis фр hypotaxe ит ipotassi Подчинение зависимост на едно изречение от друго Срв паратаксис

циркумфлекс стб периспомени гр προσῳδία περισπομένη περισπομένη лат cicumflexa geschleifter schleifender Akzent Schleifton gedehnter Ton circumflex В екфонетичната нотация се обозначава с ^ Синоним извито ударение Вж и тонове ударение

части на речта лат partes orationis рус части речи нем Redeteile англ parts of speech фр parties du discours ит parti del discorso Лексикална семантична и граматична класификация на думите която обединява техните понятийни класовве и граматични категории Традиционно в старите граматики те се делят на 8 частисъществително име прилагателно име местоимение глагол наречие предлог съюз и междуметие

числително бройно рус количественное числительное нем Kardinalzahl Grundzahl англ cardinal number Бройните числителни показват количеството (броя) на предметите или лицата Вж числително име числително редно

числително име рус числительное имя нем Zahlwort англ numeral фр numeacuteral ит numerale Дума която означава броя или числения ред на нещата Въз основа морфосинтактични признаци можем да ги разделим на такива които се променят като прилагателни и такива които се променят като съществителни Според функциите се делят на числителни бройни числителни редни събирателни дробни Цифрите в старобългарски и през целия средновековен период на българската история се означават с букви върху които има изписана чертица (титло) Числителните от 11 до 19 са словосъчетания чиято главна част е названието на единиците Втората съставка се скланя в м п единъ на десѧте дъва на десѧте Числителните от 20 до 90 се образуват като десѧть се брои за самостоятелна дума трье десѧти Числителните единъ една едно се скланят като родовите местоимения Те имат значение и на неопределителни местоимения По същия начин се скланят и редните числителни Числителните дъва оба се скланят като местоимението тъ в дв ч Числителните трие три и четъіре четъіри се скланят както съществителните по кратки i-основи като се забелязва и влияние от консонантните основи Числителните от 5 до 9 са от жр Скланят се само в едч по кратките i-основи Числителното 10 е било от мр и се е скланяло по консонантните основи със силно влияние от кратки i-основи При числителните от 11 до 19 се променя само първата съставака От 20 до 90 числителните управляват съществително в род п мнч Числителното съто се скланя като същестително от срр по о-снови Числителното тъісѫщи тъїсѧщи се скланя по типа на съществителни като богъіни Тъма се скланя като съществително по а-основи Вж числително бройно числително редно

числително редно лат numeralia ordinalial рус порядковое числительное нем Ordinalzahl Ordnungszahl англ ordinal number Редните числителни показват реда и мястото на нещата Синоним поредни числителни уредни числителни качествени числителни ординални нумерали Вж числително бройно числително име

член рус артикль член нем Artikel англ article фр article ит articolo Морфологичен показател за определеност при имената Определителният член може да стои пред (предпоставен член) или след (задпоставен член) името В българския език той произхожда от съчетанието на името (отначало при съществителните) с показателните местоимения с основи на -т- -в- и -с- Още в старобългарски се откриват наченките на този процес по-късно в среднобългарския и ранния новобългарски период тези форми са все по-чести Срв жена та gt жената мѫжь тъ gt мѫжьтъ (мъжът)

-ъв-) Вж консонантна основа основа склонение парадигма Синоним основа на гласна

време рус время грамматическое время нем Zeitform Tempus англ tense фр temps ит tempo Момент към който говорещият отнася действието изразено с глагола Синоним граматическо време

втора палатализация на веларите рус вторая веларная палатализация нем Zweite Velar Palataliesirung англ Second Velar Palatalization Регресивна промяна по признака предност в праславянски която обхваща веларните съгласни k g x когато те се намират пред предни гласни (но не пред преден глайд) За разлика от първата палатализация (вж първа палатализация на веларите) тук участват само предните гласни ѣ и и които възникват като резултат от монофтонгизация на дифтонгите Резултатът от изменението е че k gt ц g gt ꙃ (след това в някои старобългарски говори се променя в ꙃ) а x gt с Изменението възниква след първата палатализация и след монофтонгизацията на дифтонгите затова е известно под това име Синоним втора регресивнa палатализация на веларите втора палатализация Вж регресивно изменение монофтонгизация на дифтонги

възвратен глагол возвратных глагол reflexiv Verb reflexive verb

възвратно местоимение рус возвратное местоимение англ reflexive pronoun Местоимение което служи за връщане към субекта на действието и принадлежи на него Старобългарското възвратно местоимение не притежава форми за именителен и звателен падеж както и за множествено и двойствено число Скланя се както личното местоимение като парадигмата е следната Род п себе Дат п себѣ си Вин п себе сѧ Тв п собоѭ М п себѣ Възвратната форма на глаголите е по произход кратка винителна форма В редки случаи могат да се открият и възвратни глаголи с кратка дателна форма Вж лично местоимение местоимение

възходящ дифтонг рус восходящий дифтонг нем steigend англrising фр ascendante ит ascendente Дифтонг при който глайдът заема първото място в съчетанието а гласната е след него Вж дифтонг монофтонгизация на дифтонгите Срв монофтонг низходящ дифтонг

възходяща интонация рус восходящая интонация акутовая интонация нем Stosston англ acute intonation фр intonation rude ит intonazione dura Интонация образувана с помощта на повишаване на тона Вж акут интонация

въпросително местоимение рус вопросительное местоимение С въпросителните местоимения се пита за лица предмети качества количества В старобългарски те са къто чьто къіи ка кое какъ кака како каковъ какова каково коликъ колика колико чьи чи м ꙗ ꙗчие Въпросителните местоимения се в завимост от това дали основата е мека или твърда Вж местоимение

главно изречение рус главное предложение нем Hauptsatz англ main clause фр principale ит principale Изречение в състава на сложното което е смислово и граматически независимо и се пояснява от друго просто изречение Вж подчинено изречение хипотаксис

глагол рус глагол нем Verbum Zeitwort англ verb фр verbe ит verbo Част на речта която

означава действиe или състояниe Притежава морфологичните категории лице число време наклонение вид действието залог От глаголите се образуват неспрягаеми глаголни форми mdash причастия Спрежението на всеки глагол в дадено време притежава девет форми - за 1 2 и 3 лице ед мн дв ч При повелителното наклонение тези форми са по-малко Новобългарският термин глагол произлиза от старобългарската глаголъ със значение дума слово Старият термин е рѣчь

глаголица рус глаголица глаголическое письмо буквы нем Glagolitsa glagolitische Schrift Buchstaben англ glagolitsa glagolitic writing letters Първата славянска писменост създадена от св Константин-Кирил Философ през 863 г с мисионерска цел Като тип писмо почива на тогава зараждащия се гръцки минускул Предполага се от малко по-малко по-късни източници (За буквите на Черноризец Храбър) от края на 9-началото на 10 век че е съдържала 38 букви 24 които отговарят на общите звукове с гръцкия и 14 които отразяват славянските фонетични особености В началото на азбуката са подредени знаците за звучни съгласни а в края й след буквата за омега следват останалите славянски фонеми Глаголицата започва с буквата азъ която има формата на кръст Предполага се че е завършвала с подобен кръст само че във формата на Т Отделните букви могат да се групират според морфологични и звукови белези Така например всички предни дълги гласни имат за очертание триъгълник Буквите за ерове имат общ елемент с буквата за о Носовките се състоят от две части първият елемент е същият като при буквите за е и о а вторият означава назалния призвук В глаголицата е имало буква за трета носовка която традиционно се транслитерира като ѭ но вероятно в ранната глаголица е означавала предна ниска широка гласна със назален елемент (йат+назален призвук) В глаголицата съществуват три букви за звука i Това положение намира паралел в гръцкото византийско които в това време еднакво са се произнасяли като [i] Глаголицата познава и две букви за h едната се открива на мястото на гръцкото χ а другата е към края на азбуката По данните на древните абецедари и в Азбучната молитва след буквата за омега може да се възстанови буква пѣ която се появява в думи като пѣснь Глаголицата е била гениална за средновековната епоха писмена система Тя точно е отговаряла на звуковия строеж на Солунските славяни от онази епоха С глаголица са били написани най-ранните преводни и оригинални славянски произведения Глаголицата е била разпространена на територията от Черно до Адриатическо море и Моравия В източнославянски паметници се откриват също следи от глаголица В хърватски книжовни центрове тази азбука се е употребявала докъм началото на 20 век Вж азбука абецедар Срв кирилица

глайд рус глайд переходный звук нем Uumlbergangslaut англglide sound фр son de transition ит suono di transizione Звук който възниква когато предишното учленение все още продължава и се променя според позицията на следващия звук В праславянски е имало два глайда преден (j) и заден (w) И двата са участвали в образуването на дифтонгични съчетания Синоним полугласна Вж преден глайд заден глайд Срв гласна съгласна

гласна рус гласный звук нем Vokal англ vowel фр voyelle ит vocale Звук при който въздушната струя минава свободно през говорните органи Според това дали към звукът е присъединен назален елемент или не се различават носови (назални) и орални гласни По начина

на учленение гласните се делят на предни и задни тесени и широки закръглени и незакръглени В някои славянски езици дължината играе роля и тогава гласните се делят на кратки и дълги Синоним гласен звук вокал Вж носов звук

голям ер стб еръ рус ер англ back jer Висока кратка задна гласна с произход от инд кратко u Син заден ер задна ерова гласна Вж ерове преглас на еровете силен ер слаб ер Срв малък ер

голяма носовка стб ѫсъ рус большой юс англ big jus back jus Голямата носовка в старобългарски е била задна гласна (вероятно първоначално с гласеж между о и а) с назален елемент (н или м) след нея Образувала се е вследствие на тенденцията към отворена сричка когато след съчетанието на гласната (дълги или кратки о и а) с назал (n m ŋ) след тях е следвала съгласна (модел VNC) В глаголицата начертанието на буквата се е състояло от две части като първата е обозначавала оралния елемент а втората mdash назалния сегмент Син задна носовка заден юс голям юс Срв малка носовка носов звук

гравис стб вариа гр προσῳδία βαρεῖα βαρεῖα лат gravis рус гравис нем Gravis Tiefton англ grave В екфонетичната нотация се обозначава с Синоним тежко ударение Вж и акут циркумфлекс ударение

градация рус градация перечисление нем Klimax Steigerung англ climax фр gradation ит gradazione arrangement of words phrases or clauses in an order of ascending power Often the last emphatic word in one phrase or clause is repeated as the first emphatic word of the next One equal temper of heroic hearts Made weak by time and fate but strong in will To strive to seek to find and not to yield Tennyson Ulysses Nonne hunc in vincula duci non ad mortem rapi non summo supplicio mactari imperabis Cicero In Catilinam Facinus est vincere civem Romanum scelus verberare prope parricidium necare quid dicam in crucem tollere verbo satis digno tam nefaria res appellari nullo modo potest Cicero In Verrem Demosthenes On the Crown 179

граматика рус грамматика нем Grammatik англ grammar фр grammaire ит grammatica Дял от езикознанието което изучава систематично съставните елементи на езика В тесния смисъл на думата в граматиката влизат само морфологията и синтаксиса Съществува различни видове граматики според целите на изложението Описателната (дескриптивна) граматика предава състоянието на езика в даден момент Нормативната граматика излага нормите на езика според това което се възприема за правилно и как трябва да се пише или говори Историческата граматика изучава езика в неговото развитие Сравнителната граматика изследва отношенията които съществуват между родствените езици

граматична категория рус грамматическая категория нем grammatische Kategorien англ grammatical categories фр cateacutegories grammaticales ит categorie grammaticali Съвкупност от форми които изразяват дадено граматическо значение Вж вид на действието време лице наклонение падеж род число

дателен падеж с инфинитив лат dativus cum infinitivo Славянска конструкция която при преводите най-често предава гръцките инфинитивни съчетания с винителен падеж Примери

бъістъ же вънити емоу въ сънъмище не бѣ имъ коли понѣ ѣсти достоитъ емоу постити сѧ добрѣе естъ единомоу чловѣкоу оумьрѣти ни даси прѣподобъноумоу своемоу видѣти истълѣниѣ мнѣахѫ емоу разболѣти сѧ ицѣли ѧ ѣко народоу дивити сѧ Вж абсолютна конструкция дателен самостоятелен падеж родителен самостоятелен падеж

дателен падеж рус дательный падеж нем Dativus англ dative фр datif ит dativo Дателният падеж се употребява при насоченост цел и собственост Служи за допълнение при глаголи за движение (приити комоу послѣдовати комоу грѧсти комоу) В дателен падеж се поставя косвеното (непряко допълнение) което отговаря на въпроса комоу и означава лицето или предмета за който се извършва действието Рече господь оученикомъ своимъ Дати тебѣ Дателен падеж се употребява за допълнение при прилагателните милостивъ милъ повиньнъ подобьнъ оугодьнъ длъжьнъ послоушливъ вѣрьнъ равьнъ Милъ емоу бъістъ Повиньнъ естъ сѫдоу Дателен падеж изискват наречията горе лютѣ оуне Употребява се след междуметието оувъі Много честа в старобългарските паметници е фунцията на принадлежност при която се конкурира с родителния падеж В този случай дателната форма изразява определение към името творьць небеси и ꙃемли Синоним датив

дателен самостоятелен падеж лат dativus absolutus Старобългарска синтактична конструкция която се състои от съществително или местоимение в дателен падеж съгласувано с причастие Значението на дателния самостоятелен падеж е близко до това на обстоятелствено изречение за време причина условие или следствие Съответства при преводите на гръцкия родителен самостоятелен падеж (genetivus absolutus) Вж и абсолютна конструкция родителен самостоятелен падеж Синоним дателен самостоятелен

двоен винителен падеж Конструкция при която глаголът управлява две падежни форми за винителен падеж (с две преки допълнения) напоитъ въі чашѫ водъі Това са глаголи като иꙃъбрати поставити положити нарицати сътворити посълати и др Вж винителен падеж

двойствено число лат dualis рус двойственное число нем Dual Dualis англ dual фр duel итduale Едно от числата (вж число) което в редица езици се отличава от единственото и множественото по своите специализирани глаголни и именни форми Показва на това че действието се извършва от две лица или е насочено към две лица два предмета Синоним дуалис Вж единствено число множествено число число

двуюсов правопис рус двуюсовое правописание англ two-juses orthography Правопис с употреба на две носовки Съществуват няколко вида с тенденция към етимологически правопис характерен за старобългарските паметници с неправилна етимологична употреба с ѧ след съгласна и непоследователна поява на ѫ в ранните староруски преписи на старобългарски текстове и със среднобългарска замяна на носовките Следствие от среднобългарската замяна е и търновският юсов правопис Вж носовки голяма носовка малка носовка

деепричастие рус герундий герундив нем Gerundium англ gerund фр geacuterondif ит gerundio Нелична глаголна форма която означава действие което се извършва едновременно с действието на основната глаголна форма Като самостоятелна част на речта е късна в историята

на българския език В ранния етап в подобна функция се намират причастните форми Синоним герунд герундий герундив Вж части на речта глагол причастие

дейксис рус дейксис нем Deixis Zeigart Demonstrationsart англ deixis фр deixis ит deixis Дума чиято функция е да посочва предмет лице или друга дума в изказването или текста Дейктични думи са голяма част от местоименията (личните показателните) наречия като тук там горе долу Вж лично местоимение наречие анафорично местоимение

делабиализация рус делабиализация нем Entrundung unrounding delabilaziation delabialisation фр deacutelabialisation deacutesarronissement ит delabializzazione Фонологичен процес при който звукът започва да се произнася без закръгляне на устните Срв лабиализация

деназализация Обратната на назализацията фонологична промяна В историята на българския език почти изцяло са изчезнали старите носови гласни като са дали различни резултати по говорите най-често е от ѧ и ъ от ѫ Антоним назализация Вж носов звук голяма носовка малка носовка

деятелен залог рус действительный залог нем Aktiv Aktivum англ active (voice) фр actif ит attivo Ако глаголното лице е активно (върши глаголното действие) то залогът се нарича деятелен Вж страдателен залог залог Синоним действителен залог

диалект рус диалект нем Dialekt Mundart англ dialect фр dialecte ит dialetto Форма на езика на дадена област или място Разграничава се от съседните диалекти по съвкупността от фонетични граматични и лексикални особености За разлика от сегашната основна подялба на българските диалекти на източна и западна група спрямо ятовата граница старобългарското старинно деление вероятно е било на север и юг като границата е била Стара планина Синоним говор наречие

диареза рус диэреза нем Diaumlrese англ diaeresis фр dieregravese ит dieresi 1 Разлагане на дифтонга на съставни части така че всяка съставна част се чува отчетливо Срв монофтонгизация на дифтонгите 2 Надредният знак който отбелязва подобно произношение 3 Средищна цезура в стихосложението която се среща след седмата или осмата стъпка

диглосия рус диглосия англ diglossie Езикова ситуация при която на една територия съвместно но не равноправно съществуват два или повече езика или разновидности на езика Обикновено единият език или едната форма на езика е за официално общуване а другата за всекидневно По противопоставянето на езиците или техните форми при общуването е основната разлика на диглосията с билингвизма Срв билингвизъм

диграф рус диграф диграмма нем Digraph англ digraph фр digramme ит digramma Два писмени знака които служат за предаване на един звук Например оу за [u] в кирилицата и подобният нему знак в глаголицата Синоним диграма

дисимилация рус диссимилация расподобление нем Dissimilation Entlaumlhnlichtung англ dissimilation фр dissimilation ит dissimilazione Фонологично изменение при което два тъждествени или близки фонетични елемента се разграничават и стават различни Подобно на

асимилацията и тази промяна бива частична или пълна Според механизма на извършване се различават регресивна и прогресивна дисимилация (вж регресивно изменение прогресивно изменение) Синоним разподобяване Антоним асимилация

дифтонг рус дифтонг нем Diphthong англ diphthong фр diphtongue ит dittongo Съчетание от гласна и глайд което звучи като един звук Съществуват два варианта възходящ дифтонг и низходящ дифтонг Синоним двугласна Вж възходящ дифтонг низходящ дифтонг монофтонгизация на дифтонгите Срв монофтонг

допълнение рус дополнение нем Ergaumlnzung ergaumlnzendes Element англ extension complement object фр compleacutement ит complemento Дума фраза синтактична конструкция която се намира след глагола и чиято функция е да добави допълни неговата семантична и граматична характеристика Вж пряко допълнение косвено допълнение

дублет рус дублет нем Doppelform Dublette англ doublet alternative фр doublet ит doppione allotropo Разновидност на фонема морфема дума словосъчетание или синтактична конструкция

дума рус слово нем Wort англ word фр mot ит parola Думата е съчетание на определено значение свързано с определен брой звукове и подходящо за граматическа употреба (Мейе цитиран по Марузо 1960 274)

евфемизъм рус эвфемизм евфемизм нем Euphemismus verhuumlllendes Wort Huumlllwort Deckname англ euphemism фр eupheacutemisme ит eufemismo Заместване на нежелателни неприятни или неприлични думи или изрази с други Разновидност на перифразата Срв перифраза

единствено число рус единственное число нем Singular Einzahl англ singular фр singulier ит singolare Граматическа категория към която принадлежи дума изразяваща единичен предмет или лице Някои съществителни притежават форми само за ед ч (singularia tantum) Вж двойствено число множествено число число

език рус язык нем Sprache англ language фр langage ит linguaggio Система от знаци за общуване между индивидите Най-известен е звуковият език при който се употребява глас и отделните елементи се членоразделят Той е предмет на изучаването на езикознанието или лингвистиката

елизия рус элизия нем Elision Vokalausstoszligung англ elision фр eacutelision ит elisione Фонологично изменение при което звук или звукове изпадат от думата Изпадането на еровете е пример за елизия При силна редукция елизията е също често срещано явление срв банцътъ lt баницата жентъ lt жената Вж изпадане на еровете Срв епентеза

елово причастие Вж минало деятелно второ причастие

епентеза рус эпентеза вставка нем Epenthese Einschub англ epenthesis фр eacutepentegravese ит epentesi Вмъкване на звук между други звукове в една дума Например вметнатото л (l

epentheticum) като част от палатализацията на лабиалите в праславянски срв ꙃемлѣ люблѭ ловлѭ и под Синоним вмятане

епентеза рус эпентеза вставка нем Epenthese Einschub англ epenthesis фр eacutepentegravese ит epentesi Вмъкване на звук между други звукове в една дума Например вметнатото л (l epentheticum) като част от палатализацията на лабиалите в праславянски срв ꙃемлѣ люблѭ ловлѭ и под Синоним вмятане

епифора гр ἐπιφορά лат desitio conversio рус епифора Повторение на дума или фраза в края на стиховете (xx) Синоним антистрофа Библ Lausberg sectsect 631-632

ерове Две високи кратки гласни които в развоя на късния праславянски език и неговите наследници са се оказали нестабилни и са понижили своя гласеж (вж понижаване на еровете) или са изчезнали (вж изпадане на еровете) в зависимост от позицията си Тази особеност се споделя от много езици по света които имат нефиксирано и динамично ударение Тяхната относителна дължина е по принцип по-кратка от по-ниските гласни поради тази причина в някои изследвания неправилно се наричат свръхкратки Терминът полугласни за еровете следва да се употребява само за глайдове Другият термин под който са известни редуцирани гласни също следва да се избягва защото той се отнася до качеството на гласните които не са под ударение Вж голям ер малък ер слаб ер силен ер преглас на еровете понижаване на еровете изпадане на еровете Син ерови гласни свръхкратки гласни редуцирани гласни

женски род рус женский род нем Femininum англ feminine фр feacuteminin ит femminile В старобългарски това е граматически род род който обединява същества от женски пол заедно с формални завършеци свързани с тази представа характерни за основите на аja кратки i и дълги u и -r- Вж род Срв мъжки род среден род

заден глайд рус задний глайд у неслоговое англ back glide Глайд който се учленява със задната част на езика Обозначава се с w или с u с дъгичка под него Синоним задна полугласна несричкотворно у Вж глайд Срв преден глайд

задлог рус послелог нем Postpozition англ postposition фр postposition ит posposizione Задлогът има същата функция като предлога но за разлика от него стои след името В този случай задлогът управлява думата която се намира пред него Старобългарските задлози винаги изискват родителен падеж Те са два с два варианта дѣллѣ дѣлльма вьсе врагъ дѣллѣ бываеты сихъ дѣльма вьсѣхъ винъ хощетъ погоубити его ради радьма обьщааго ради оуспѣха жити чьсо радьма плачете Синоним послелог Вж предлог падеж

задна гласна рус задний гласный темный гласный англ back vowel obscure vowel Гласни които се учленяват в задната част на устната кухина Синоним (остар) тъмна гласна Вж гласна Срв предна гласна

заемка рус заимствование нем Entlehnung Lehngut Lehnwort англ loan-word borowing фр emprunt ит prestito imprestito parola importata Заети думи морфологични елементи или синтактични конструкции които нямат в заетия език равнозначни на тях синоними

залог рус залог нем Diathesis англ voice фр voix ит voce Граматическа категория която изразява отношението на лицето към действието Вж деятелен залог страдателен залог

затворена сричка рус закрытый слог англ closed syllable Сричка която завършва на съгласна Антоним отворена сричка Вж сричка

звателен падеж рус звательный падеж нем Vokativ англ vocative фр vocatif ит vocativo Падежна форма която изразява обръщение Господи боже мои Синоним вокатив

звук рус звук нем Laut Klang Ton англ sound фр son ит suono В езикознанието под звук се разбира най-малката материална единица която се учленява в устната кухина и има слухови и смислоразличителни белези Синоним говорен звук звук на речта

звучна съгласна рус звонкий согласный stimmhaft Sonorlaut англ voiced consonant Съгласни които се учленяват с трептене на гласните струни и с присъствието на тон наред с шума при възприемането им Антоним беззвучни съгласни Вж съгласна

звучност рус звучность нем Sonoritaumlt Schall Schalfuumllle Schallstaumlrke англ sonority фр sonoriteacute ит sonorita Вж звучна съгласна

идиолект англ idiolect Езиковите особености характерни за говора на отделен индивид

извито ударение вж циркумфлекс

изоглоса рус изоглосса линия изоглоссы нем Isoglosse (Linie) англ isoglottic (line) фр isoglosse ligne disoglosse ит isoglossa Линия върху географската карта показваща границите и обхвата на дадено езиково явление

изоколон рус изоколон нем Isokolon англ isocolon фр isocolon ит isocolon Метрически части от стихотворни творби изказвания или прозаични отрязъци които се делят на членове (гр kolon) равни (гр isos) един на друг

изосилабичен рус изосиллабический равносложный нем gleichsilbig англ isosylabic фр isosyllabique ит isosillabico Изрази и форми които притежават едно и също количество срички

изпадане на еровете рус выпадение редуцированных англ elimination of jers elision of jers dropping of jers Фонологично изменение при което слабите ерове изпадат от сричката Процесът е свързан с качеството на високите кратки гласни i и u чиято дължина по отношение на другите гласни е най-кратка Процесът довежда до преобразуване на славянската сричка и бележи края на тенденцията към отворена сричка Вж ерове голям ер малък ер слаб ер Срв понижаване на еровете

изречение rus предложение nem Satz англ sentence clause фр proposition ит proposizione Изказване което е завършено граматически притежава интонационна цялост и изпълнява комуникативна роля

изявително наклонение рус изъявительное наклонение индикатив нем Indikativ англ indicative фр indicatif ит indicativo Наклонение при което действието се представя за реално

се нарича изявително Вж условно наклонение повелително наклонение наклонение Синоним индикатив

име рус имя нем Nomen англ noun фр nom ит nome Родово наименование общо за съществителни прилагателните числителните имена и местоименията Някои включват също така именните форми на глагола инфинитив супин и причастията Вж съществително име прилагателно име числително име местоимение

именителен падеж рус именительный падеж нем Nominativ англ nominative фр nominatif ит nominativo Изразява граматичния субект с две основни значения 1 Подлог в изречението аꙃъ дѣлаѭ 2 Предикатите на подлога в изречението Глаголите бъіти именовати сѧ ꙃъвати сѧ творити сѧ също се съгласуват с именителния падеж Аꙃъ есмь пастъіръ добръіи Синоним номинатив

имперфект рус имперфект нем Imperfektum Imperfekt англ imperfect фр imprafait ит imperfetto Времеви форми чиито функции е да изразят повтарящо продължително или незавършено действие в миналото което няма връзка с момента на говорене Старобългарският имперфект подобно на аориста се образува от инфинитивната основа на глагола Когато обаче има редуване в облика на корена между двете твърде често миналото несвършено време се формира от сегашната форма срв ходити хождѫ (сег вр) хождаахъ (мин несв вр) клати колѭ (сег вр) колѣахъ (мин несв вр) Понякога се срещат форми образувани и от двете основи ꙃъвааше (от ꙃъвати) и ꙃовѣаше (от ꙃовѫ) гънааше (от гънати) и женѣаше (от женѫ) При образуването на имперфекта е било от значение дали инфинитивната основа окончава на гласна или съгласна Ако завършекът е бил на гласните ѣ или а то директно към основата се е добавял показателят -ах- заедно с окончанието (глагол-а-ти gt глагол-а-ах-ъ) Ако гласната е била друга то тя към нея се е добавял ѣ и заедно с показателя за време и окончанието (бити биѣахъ) При глаголите от четвърто спрежение на -и- гласната е била изцяло заменяна молити gt мол-ѣ-ах-ъ При глаголи с инфинитивна основа на съгласна се е добавял ѣ показателят за време и окончанието жити живѫ gt живѣахъ Синоним минало несвършено време

инверсия рус инверсия нем Inversion Umkehrung англ inversion фр inversion ит inversione Преобръщане на думата или думите в словореда за да се подчертае значението им Играе ролята и на реторична фигура

инфикс рус инфикс нем Infix англ infix фр infixe ит infisso Наставка която се поставя вътре в думата понякога в самия корен Вж афикс префикс суфикс

инфинитив рус инфинитив неопределенная форма глагола нем Infinitiv англ infinitive фр infinitif ит infinito Неизменяема глаголна форма По своя произход в старобългарски това е име от старо глаголно съществително с абстрактно значение с основа на кратко i или на -t- Спори се дали отразява стара форма на дат или на м п Окончанието му е били -ти ходити пити ѣсти Основната функция му е била да бъде обект на други глаголи когато субектът на двете думи е един и същи могѫ се сътворити Може да бъде допълнение и към имена даѭ вамъ власть настѫпати на ꙃмиѧ и скорпиі и на вьсѭ силѫ врага Вж супин Синоним неопределена

глаголна форма основна форма на глагола

йат 1 Ниска предна гласна в старобългарски предното съответствие на а Произхожда или пряко от инд дълго e или е резултат на монофтонгизацията на дифтонгите oj aj чийто резултат е също дългата гласна e 2 Наименование на буквата която предава тази гласна

какофония гр κακοφωνία лат - рус неблагозвучие нем Kakophonie англ cacophony фр cacophonie ит cacophonia Неприятно неблагозвучно съчетаване на звуковe при повторение

калка рус калька нем Abklatsch англ calque фр calque ит calco Буквален превод по чужд модел на дума словосъчетание или конструкция Например старинни калки в старобългарски език от гръцки са думите с начало добро- и благо- Срв заемка

катахреза гр κατάχρησις лат abusio catachresis рус катахреза нем Kataxhrese англ catachresis фр catachregravese ит catacresi Употреба на думата извън нейното значение надхвърляща точния й смисъл Може да се прецени като вид метафора (Lausberg 562) Вж метафора

кирилица рус кириллица кириллическое письмо Втората по време на възникване славянска азбука след глаголицата Появява се в самия край на 9 век За разлика от глаголицата която е оригинална писмена система кирилицата е точно копие на гръцкия маюскул от 9 век с прибавени букви за славянски звукове Повечето от кирилските начертания на тези звукове намират точен паралел в глаголицата Вж азбука абецедар Срв глаголица

консонантна основа Именна или глаголна основа която завършва на сългасна В старобългарски са запазени следните наследници на инд именни основи на съгласна n-основи основи на -n- -en- -men- към които принадлежат съществителни от мр които завършват в импедч на -нь дьнь корень степень и основи на -men- имѧ врѣмѧ племѧ ent-основи същ от ср р обозначаващи малки същества отрочѧ агнѧ es-основи същ от ср р с окончание в им п ед ч -о род п ед ч -е небо небесе око очесе r-основи съществителни които са изрзаявали роднински наименования В старобългарски с пълна парадигма са запазени само две матъі род п матере и дъщи род п дъщере При всички съществителни от тази група основата се открива в косвените падежи но не и в им п ед ч Вж вокална основа основа склонение парадигма Синоним основа на съгласна

корен рус корень нем Wurzel англ root фр racine ит radice Непроизводна основа на думата която е носител на основното й значение Получава се след отделянето на всички наставки и след сравнение с другите нечленими части на родствените думи Вж афикс основа морфема Синоним корен на думата

косвено допълнение рус косвенное дополнение непрямое дополнение вторичное дополнение нем entfernteres Objekt англ enlargement фр compleacutement indirect compleacutement relatif ит oggetto indiretto Допълнение което съдържа в себе си вторична и в повечето случаи незадължително пояснение към семантичната и граматична характеристика на сказуемото Обикновено се появява при наличие на пряко допълнение При родителните форми появата на непрякото допълнение се свързва със значенията на отделяне отдалечаване глаголи за чувства

част от цялото (наплъните водоносъі водъі) Дателният падеж е основният падеж на косвеното допълнение в старобългарски като неговите форми се появява при голяма част от глаголите които обикновено управляват винителен падеж за пряко допълнение даждь ми сиѭ водѫ Косвеното допълнение може да се изразява и с творителен падеж при някои глаголи не пьцѣте сѧ доушеѭ вашеѭ клънетъ сѧ црькъвоѭ обисте е риꙃами съ ароматъі Вж допълнение пряко допълнение Синоним непряко допълнение непряк обект косвен обект

критически апарат рус критический аппарат нем kritischer Apparat англ critical apparatus фр apparat critique ит apparato critico Съвкупност от данни за разночетенията по различните преписи на един ръкописен текст които указват на различните или еднаквите четения спрямо избрания за основен текст на изданието В критическия апарат могат да влезнат и коментарии на отделните пасажи Критическият апарат е отличителен белег на критичното издание за разлика от дипломатическото което може да съдържа само разчетен текст придружен или не със снимки от издавания извор

лабиализация рус лабиализация нем Labializierung англ labialisation labialization фр labialisation ит labializzazione Процес на артикулиране или промяна на звука с помощта на устните при което те се закръглят Срв делабиализация

лабиодентална съгласна Съгласна при чието учленение долната устна се приближава към горните резци Син устнено-зъбна съгласна Вж лабиална съгласна лабиализация делабиализация Срв билабиална съгласна

лексема рус лексема нем Lexeme англ lexeme Обобщена езикова единица която функционира в езика като сбор от морфологичните и фонетични варианти на думата Словоформите на думата се обединяват от общата й семантика Срв фонема морфема

лексика рус лексика англ lexis lexica Съвкупността от словното богатство (речника) на един индивид текст Под лексика се разбира и цялостният лексикален състав на един език Вж лексикология лексикография рус инфикс нем Infix англ infix фр infixe ит infisso Наставка която се поставя вътре в думата понякога в самия корен Вж афикс префикс суфикс

лексикален рус лексический нем lexikalisch англ lexical фр lexical ит lessicale Отнасящ се имащ отношение към лексиката Синоним лексически Вж лексика

лексикография рус лексикография нем Lexikographie англ lexicography фр lexicographie ит lessicografia Наука за съставяне на речници Срв лексикология Вж лексика

лексикология рус лексикология нем Lexikologie англ lexicology фр lexicologie ит lessicologia Дял от езикознанието което изучава думите и фразеологичните единици от гледна точка на тяхното образуване и проникване в езика и от гледна точка на тяхното значение Вж лексика Срв лексикография

ликвидна метатеза рус ликвидная метатеза англ metathesis of liquids Късно праславянско фонологическо изменение при което групите гласните а о е и ликвидните съгласни в групите tart tort tert talt tolt telt ort art elt са си разменяли местата В старобългарски

процесът е бил съпроводен и с удължаване на гласната в редица случаи Например melko gt млѣко korva gt крава borda gt брада berg- gt брѣгъ arb- gt рабъ и робъ Вж метатеза ликвидни съгласни

ликвидни съгласни лат liquida рус плавные согласные нем Liquida англ liquid consonants фр liquide ит liquido Съгласни които се характеризират в акустично отношение с плавен преход към гласните Това е общото наименование на съгласните r и l Синоним плавни съгласни Вж ликвидна метатеза

литота рус литотес нем Litotes англ litotes understatement фр litote ит litote Реторичен троп при който преднамеренно се отслабват (от гр litotes) качествата размери на предметите с цел да се умаловажи тяхното значение към обекта и да се изрази отношение Антоним хипербола

лице лат persona рус лицо нем Person англ person фр personne ит persona Указва на ролята която играе този за когото става дума в изказването или в текста Различават се първо лице който говори от свое име второ лице към когото се обръщат и трето лице за когото говорят

лично местоимение рус личное местоимение нем Personalpronom англ personal pronome фр pronom personnel Местоимение което замества име на лице В старобългарски има форми само за първите две лица Употребата на третоличните форми е била поета от показателните местоимения като някои от тях (тъ та то онъ она оно) са се превърнали в лични местоимения за 3 лице в историята на езика Скланя се по самостоятелна парадигма заедно с възвратното местоимение като формите за дателен и винителен имат кратък и дълъг вариант За склонението на личното местоимение е характерно наличните на форми от различни основи (вж суплетивизъм) Така например формата за 1 л им п ед ч е аꙃъ но за род п е мене Вж възвратно местоимение местоимение

малка носовка стб ѧсъ рус малый юс англ small jus front jus Малката носовка в старобългарски е била предна гласна чието произношение е било на гласна е или широко е с назален елемент (н или м) след нея Образувала се е вследствие на тенденцията към отворена сричка когато след съчетанието на предна гласна (дълги и кратки i и e) с назал (n m ŋ) след тях е следвала съгласна (модел VNC) В глаголицата начертанието на буквата се е състояло от две части като първата е обозначавала оралния елемент а втората mdash назалния сегмент В старобългарския период в кирилицата за обозначението на гласната са се използвали няколко различни начертания от непроменената форма на гръцкото епиграфско А до изписвания които се приближават до формата на глаголическото ѣ Това води до предположението че вероятно в една част от българските говори гласежът на първата част на звука е бил на широка ниска предна гласна Син предна носовка преден юс малък юс Срв голяма носовка носов звук

малък ер стб ерь рус ерь англ front jer Висока кратка предна гласна в старобългарски Произхожда от инд кратко i Син преден ер предна ерова гласна Вж ерове силен ер слаб ер понижаване на еровете изпадане на еровете Срв голям ер

междуметие лат interiectio рус междометие нем Interjektion Ausruf Empfindungswort англ interjection фр interjection ит interiezione Неизменяема част на речта която се употребява

изолирано и се вмъква между останалите части на изречението Чрез се изразяват емоционални отношения и състояния Примери за междуметия в старобългарски са оувъі и горѣ Синоним средореч (Ив Богоров)

мека съгласна рус мягкий согласный нем weicher Konsonant англ lax consonant smooth consonant фр consonne molle ит consonante molle Съгласна която се изговаря с повдигане на средната част на езика към твърдото небце (палатума) Синоним палатална съгласна

местен падеж рус местный падеж локатив нем Lokativ Lokalis англ locative фр locatif ит locativo Основните функции на местния падеж без предлог е била обстоятелствено пояснение за място и време Рядко се срещат случаи на допълнение при глаголите коснѫти сѧ прикоснѫти сѧ при глаголи с представката при- Употребява се при някои глаголи с представка на- належати нападати напасти Местен падеж управляват и глаголите вълежати ꙃаꙃьрѣти обѣсити сѧ опрѣти сѧ потъкнѫти съвъкоупити сѧ съплѣсти Синоним локатив

местоимение лат pronomen рус местоимение нем Pronomen Fuumlrwort англ pronoun фр pronom ит pronome Част на речта която в античните граматики се определя като заместник на името защото съдържа в себе си понятия за лице и предмет Може да се употреби вместо всички имена mdash съществителни прилагателни и числителни Старобългарските местоименна система е много богата Тя се дели на лични и нелични (родови) местоимения Склонението на възвратното местоимение е според парадигмата на личните Родовите местомения се делят на анафорично показателни притежателни въпросителни отрицателни неопределителни обобщително Към местоименията се причисляват т нар думи с местоименна флексия Това са местоименни прилагателни или местоимения-прилагателни като самъ какъ какъв къ какъв ꙗтакъ такъв инакъ инакъв сикъ такъв вьсѣкъ всеки инъ друг единъ Вж лично местоимение възвратно местоимение анафорично местоимение показателно местоимение притежателно местоимение въпросително местоимение отрицателно местоимение неопределително местоимение обобщително местоимение

метатеза рус метатеза перестановка нем Metathesis Umstellung Lautversetzung англ metathesis фр meacutetathegravese ит metatesi Премятане на звуковете в рамките на една сричка или на сричките в рамките на една дума (напр гълтам глътна) Синоним премятане на звуковете Вж ликвидна метатеза

минало време мин прошедшее время нем Vergangenheit англ past tense фр passeacute ит passato Наименование на всички граматически форми на миналите имена Вж аорист имперфект перфект плюсквампефект бъдеще време в миналото

минало деятелно първо причастие В старобългарски се е образувало от инфинитивната или миналата основа на глагола (вж инфинитивна основа) В зависимост от това дали тя е окончавала на гласна или съгласна към нея се е добавял показател за причастието При инфинитивна основа на съгласна той може да се види в косвените падежи като -ъш- а при гласна той е имал обликът -въш- Подобно на сегашното деятелно причасти и тук формите за им п ед м и ср им п се е противопоставял на всички други форми заради липсата на -ъш--въш-

срв несъ давъ моль (м срр импедч) - несъши давъши мольши (жредчимп) Скланя се както съществителните по -jo (за м и срр) -ja (за жр) Различават се кратки и местоименни форми Местоименните или пълните форми се образуват като към кратката форма се добави съответната форма за род число и падеж на анафоричното местоимение В този случай втората част следва склонението на местоимението несъшаего родпедч м и ср р несъшоуемоу (датпедч м и ср р) В развитието на езика още в старобългарски гласната е се уподобява (асимилира) от предходната гласна несѫщаего gt несѫщааго Следходният процес е известен като контракция mdash двете еднакви гласни се свиват в една mdash несѫщаго Този процес повлиява цялата парадигма на сегашното деятелно причастие Вж сегашно деятелно причастие минало деятелно второ сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие причастие анафорично местоимение Синоним минало действително причастие

минало свършено време вж аорист

множествено число рус множественное число нем Plural Mehrzahl англ plural фр pluriel ит plurale Граматическа категория към която се отнасят думи назоваващи множество отделни обекти (съществителни местоимения) и думи които се съгласуват с тях (прилагателни глаголи) Някои съществителни притежават само форми за мн ч (т нар pluralia tantum) Вж единствено число двойствено число число

монофтонг рус монофтонг нем Monophtong англ monophtong фр monophtongue ит monottongo Звук който се състои от тон с еднородно звучане Срв дифтонг Вж монофтонгизация монофтонгизация на дифтонгите

монофтонгизация на дифтонгите рус монофтонгизация дифтонгов англ monophtongization of diphtongs Фонологическата промяна на съчетанието от два съседни звука в един В праславянски съчетанията на гласна със заден (w) или преден (j) глайд са се превърнали в самостоятелни гласни Така например от съчетанието aj се образувал нов звук ѣ от съчетанието aw звукът u Тези промени са се осъществили пред съгласна в средисловието или края на думите Същият принцип на промяна се е осъществил при образуването на носовите гласни Вж монофтонг дифтонг носов звук

монофтонгизация рус монофтонгизация англ monophtongizatio фр monophtongaison Фонологическо изменение при което се образува един фонетичен елемент (монофтонг) Вж монофтонгизация на дифтонгите

мора лат mora рус мора нем More англ mora фр more ит mora Единица за дължина равна на дължината на кратката гласна За дългата гласна се е считало че е равна на две мори Закон за трите мори в старогръцки е било правилото че ударението не трябва да бъде по-далече от третата мора от края на думата Вж сричка ударение

морфема рус морфема нем Formans Formativ англ morpheme фр morphegraveme ит morfema Думата произлиза от гр morphe форма и означава най-малкият елемент на езика който има граматично иили лексикално значение Морфемите могат да носят значения като граматическа категория (род число лице време) лексикално-граматически рязряд (име глагол) могат да

изразяват синтактичните връзки в изречението (подлог допълнение) или да са самостоятелна дума (предлог съюз частица междуметие) Вж афикс инфикс корен основа суфикс морфология Срв фонема лексема

морфология рус морфология нем Wortbildungslehre Formenlehre англ morphology фр morphologie ит morfologia Част от граматиката която изучава по какъв начин думите са съставени от по-малки единици наричани морфеми Срв синтаксис Вж граматика морфема

мъжки род лат masculinum рус мужской род нем maskulinum англ masculine фр masculin ит maschile В старобългарски това е граматически род който обединява същества от мъжки пол заедно с формални завършеци свързани с тази представа характерни за основите на оjo аja кратки i и u и част от консонантните склонения Вж женски род среден род род

надредни знаци рус надстрочные знаки англ supralinear signs Знаци които се поставят над реда и които включват в най-ранния период на славянската писменост знаци за улесняване на четенето поставяни над букви за гласни и знаци за отбелязване на мекостта на съгласни (т нар меглец) Спорно е какво е значението на надредните знаци в Киевските листове Според някои изследователи става въпрос за акцентни знаци Според други това са музикални знаци Със сигурност систематичната употреба на знаци за ударения започва да се проследява едва от 14 век като до края на века се забелязва все по-голямо усложняване на системата им Вж ударение придихание

назализация рус назализация нем Nasalierung англ nasalization фр nasalisation ит nassalizzazione Фонологично изменение (асимилация) при което неносовата (орална) гласна се преръща в назална Антоним деназализация Вж носов звук носовки голяма носовка малка носовка

наклонение рус наклонение нем Modus Diathese англ mood mode фр mode ит modo Отношение на говорещото лице към изказаното от него глаголно действие В зависимост действоето може да бъде представено като реално възможно желателно Вж изявително наклонение повелително наклонение условно наклонение

наречие лат adverbium рус наречие нем Adverbium Umstandswort англ adverb фр adverbe ит avverbio 1 Неизменяема част на речта която обикновено пояснява глагола (вж лат термин) но също така може да се срещне и при прилагателното съществителното и при др наречия То посочва признаци като място време начин количество и степен и др Старобългарските наречия по произход се делят на първични образувани от местоименни основи и образувани от имена Примери за първични наречия са абье веднага тутакси акъі подобно на като едъва едва трудно еще още нъінѣ сега пакъі отново понѣ поне оуже вече Местоименните наречия завършват на -(ъ)де -амо -ѫдоу Като първият е означавал място на действието а последните са означавали движение в определена посока (към и от говорещия) Краят на наречието с -гда е бил специализиран за време Формантите -ли -ль (-лѣ) са изразявали количество и степен като според П Илчев първоначалното значение е било също за време (Дуриданов 1993319) С форманта -ако се образуват местоименни наречия за начин Именните наречия произлизат от

прилагателни и съществителни имена 2 Говор диалект

нарицателно име рус нарицательное имя нем Gattungsname англ common noun фр nom commun ит nome comune Съществително име което назовава цял клас обекти или всеки един от тях по отделно (дървета дърво) Синоним съществително нарицателно име Срв собствено име

небце рус небо нем Gaumen англ palate фр palais ит palato Говорен орган граница между устната и носната кухина Разделя се на твърдо небце (или палатум срв рус твердое небо нем Gaumen англ palate hard palate фр palais dur) и меко небце (срв рус мягкое небо нем Gaumensegel англ velum soft palate фр palais mou voile du palais ит palato molle)

неопределително местоимение Неопределителни са тези местоимения които означават неизвестни неопределени лица предмети количество В старобългарски се образуват като към въпросителното местоимение се добави частицата нѣ нѣкъто нѣкъіи някой нѣчьто нещо Функция на неопределително местоимение изпълняват и съчетания на въпросително местоимение с наречието любо къто любо някой чьто любо нещо речетъ къто любо ще каже някой Във функция на неопределително местоимение може да се употреби и числителното единъ със значение някакъв някой си и пристѫпь единъ отъ книжьникъ и рече емоу По същия начин се употребява и думата етеръ някой някой-си някакъв един и се етеръ пристѫпь рече емоу слѣпьць етеръ сѣдѣаше при пѫти Това местоимение се скланя като просто (кратко) прилагателно Когато неопределителното местоимение е в съчетание с предлог то тогава предлогът стои между частицата и въпросителното местоимение нѣ отъ кого Вж въпросително местоимение местоимение

непреходен глагол непeреходный нетранзитивный нем intransitiv англ intransitive фр intransitif ит intransitivo Глагол който няма свойството да изисква пряко допълнение при който не се съдържа непосредствен преход от изразяване на действие към изразяване на обекта Вж пряко допълнение косвено допълнение сказуемо обект Срв преходен глагол

несвършен вид рус несовершенный вид нем imperfective Aktionsart англ imperfect aspect imperfective aspect atelic aspect фр aspect imperfectif ит aspetto imperfettivo Глаголите от несв в представят глаголното действие в процеса на извършването му без да е доведено до изчерпването му до прекратяването му (Пашов 1989105) В старобългарски най-разпространеният начин за образуване на глаголи от несв в от глаголи от св в е с помощта на суфикса -а- и удължаване на коренната гласна водити - важдати гонити - ганѣти носити - нашати просити - прашати родити - раждати Вж свършен вид вид

несклоняем рус несклоняемый нем indeklinabile indeklinierbar англ indeclinable фр indeacuteclinable ит indeclinabile Дума която не се скланя Несклоняеми са наречията и служебни думи като предлози и съюзи В старобългарски е съществувал малък клас от прилагателни които също не са се скланяли Вж склонение парадигма

низходящ дифтонг рус нисходящий дифтонг нем fallend англ falling фр descendante deacutecroissante ит discendente Дифтонг при който гласната е на първо място а след нея следва глайдът Вж дифтонг монофтонг монофтонгизация на дифтонгите Срв възходящ дифтонг

монофтонг

носов звук рус носовой звук нем Nasenlaut Nasal англ nasal фр nasal ит nasaleltmeta content=OpenOfficeorg 24 (Linux) name=GENERATOR gtЗвук при който произношението включва резонация на носова празнина със задната част на устната кухина От съгласните това са n m и веларните назали (например В старобългарски е имало и най-малко 2 гласни (носовки) които са се произнасяли по този начин Синоним назал назален звук Вж малка носовка голяма носовка

носовки Носовите гласни или носовките в старобългарски са били две голяма и малка Голямата носовка е била задна гласна чиято първа част се произнасяла между а и о и малка носовка чийто първи фонетичен елемент е бил с произношение е или ѣ Произношението на назалния елемент е също варирал в зависимост от съгласната която се е намирала след носовката - n m или веларен назал Носовките са се образували в резултат на процеса на отварянето на сричката когато при съчетанието на гласна назална съгласна и друга съгласна сричковата граница се е премествала след носовия елемент Когато след назалната съгласна е следвала гласна то носовка не се е образувала На това се дължат редувания от типа на начѧти но начьнѫ пѧти но пьнѫ Срв малка носовка голяма носовка Син назални гласни носови гласни

обект рус объект нем Objekt англ object фр objet ит oggetto Част от изречението обозначаваща лице или предмет който е цел на действието Известно е също като допълнение или пряко допълнение Вж допълнение пряко допълнение косвено допълнение Срв субект

обобщително местоимение Местоимението вьсь вьсѣ вьсе има значение цял целият всичкият Първоначално се е скланяло според меката местоименна основа В старобългарски има влияние на твърдото склонение

обстоятелствено пояснение рус обстоятельство Обстоятелственото пояснение показва как и при какви условия става действието Традиционно се разграничават обстоятелства за място време количество и степен причина и цел Поясненията в изречението могат да се изразяват с наречия безпредложни падежни конструкции и съчетания на падежна форма с предлог Синоним обстоятелство обстоятелствени думи

окончание рус окончание нем Endung Flexionsendung англ termination ending фр deacutesinence ит desinenza Подвижна морфема който се присъединява към корена или основата и характеризира думата като лице число време наклонение залог и др Вж афикс корен основа морфема Синоним флексия

омограф рус омограф нем Homogramm англ homograph фр homogramme ит omogramma Думи които се пишат еднакво но се произнасят по различен начин и имат различен произход срв омоним

омоним рус омоним нем Homonym англ homonym фр homonyme ит omonimo Думи еднакви по произношение но различни и независими по значение Срв омограф

омофон рус омофон нем Homophon англ homophone фр homophone ит omofono Различни знаци които се употребяват за обозначение на един и същи звук Срв омограф

ономастика рус ономастика нем Onomastik Namenkunde англ onomastics name-study фр onomastique ит onomastica Общо наименование на всички лингвистични области които изследват имената (от гр onoma) Вж топонимия антропонимия

определение рус определение нем Bestimmtheit англ determination фр deacutetermination ит determinazione Определението пояснява съществителното име или друга част употребена като съществително Определението в старобългарски се изразява с прилагателно име или местоимение съгласувано по род число и падеж със съществителното (съгласувано определение) със съществително име без предлог или с предлог mdash несъгласувано определение Прилагателното име като определение се явява в пълна или кратка форма Съінъ прѣмѫрдръ веселитъ отьца Като сказуемно определение се появява само в кратка форма Чловѣкъ нѣкъіи бѣ богатъ При несъгласуваните определения най-голям дял имат формите с родителен падеж без предлог въ годъ крьста лице отьца моего или с предлог вѣньць отъ камени Срещат се също така форми с дателен падеж (храмъ молитвѣ) и творителен падеж (чловѣкъ нечистомь доухомь) Вж приложение

основа рус основа нем Stamm англ stem фр thegraveme ит tema Част от думата която в инд езици се поставя зад корена Според гръцките граматици тази морфологична единица е основата на която се прикрепя окончанието В съответствие с природата и значението на тези единици те се делят на именни и глаголни основи Вж афикс корен морфема

остро ударение вж акут

отворена сричка рус открытый слог англ open syllable Сричка която завършва на гласна Вж сричка тенденция към отворена сричка

относително местоимение рус относительное местоимение англ relative pronoun фр pronom relatif Относителното местоимение свързва относителната конструкция в изречението или относителна Относителни местоимения в старобългарски са били иже ѣже еже който която което ѣкъже ѣкаже ѣкоже какъвто еликъ елика елико колкото голям колчав Наред с тях функцията на относителни местоимения са могли да изпълняват и въпросителните местоимения къіи кой който и которъіи (котеръіи) който Склонението на иже е същото както и анафоричното местоимение като се е промяняла само частта преди же Местоименията ѣкъже еликъ се скланя по типа на показателните местоимения тъ та то Вж анафорично местоимение въпросително местоимение местоимение

отрицание рус отрицание нем Negation Verneinung англ negation фр neacutegation ит negazione Израз който е предназначен да констатира че даден предмет или събитие не съществуват или не са това за което се говори

отрицателно местоимение Отрицателните местоимения в старобългарски се образуват от въпросителните като пред тях се добавя отрицателната частица ни къто gt никъто чьто gt

ничьто Много често след формата се добавя усилителната частица же ничьтоже никътоже никъїиже Скланят се по същия начин както въпросителните местоимения Ако се употребят в съчетание с предлог то предложната форма се поставя между отрицателната частица ни и въпросителното местоимение н никакоже не врѣди его ни при чесомьже Вж въпросително местоимение местоимение

падеж рус падеж нем Fall Kasus англ case фр cas ит caso Падеж се нарича отношението в което бива поставена известна склоняема дума спрямо глагола или спрямо друга дума в изречението (Бончев 195218) следователно това е морфологическа словоизменителна категория при имената Основни значения на падежите са субектно обектно и определително Всеки падеж има своя система от значения които се проявяват с или без предлози Такива са значения като пряко допълнение обстоятелствено пояснение принадлежност движение определение Падежите в старобългарски са именителен родителен дателен винителен творителен местен и звателен Падежите се делят на преки падежни форми (пряк падеж gr orthe ptosis лат casus rectus) и косвени форми (косвен падеж гр plagiai лат obliqui) Формите на винителния падеж също се счита в някои граматики за пряк тъй като има функция на пряко допълнение Звателният падеж когато формата му е еднаква с именителната също се причислява към преките форми

палатализация стб липсва стгр липсва рус палатализация нем Palatalisierung англ palatalization фр palatalisation ит palatalizzazione Изменение при което езикът се придвижва към твърдото небце Понякога под палатализация се разбира смегчаването на съгласните Праславянските палатализации се делят на три вида палатализация на веларите палатализация на денталите и палатализация на лабиалите Палатализацията на веларите се е извършвала на три пъти които са известни като първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите и трета палатализация на веларите (Прогресивна палатализация) Първите две са регресивни палатализации (вж регресивно фонологическо изменение) а третата е прогресивна палатализация (вж прогресивно фонологическо изменение) Вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите прогресивна палатализация палатализация на денталите палатализация на лабиалите йотация Срв тенденция към палаталност

парадигма рус парадигма нем Paradigma англ paradigm фр paradigme ит paradigma Таблица на изменението на формите на една дума например склонението при имената спрежението при глагола Вж склонение спрежение вокална основа консонантна основа

паратаксис рус паратаксис нем Parataxe Beiordnung Nebenordnung англ paratax фр parataxe ит paratassi Отношение на две изречения при което няма подчинение на едното на другото Срв хипотаксис

пароним рус пароним нем Paronym англ paronym фр paronyme ит paronimo Думи близки по звуков състав но с различно лексикално значение Най-популярно е определението че това са еднокоренни думи от една и съща част на речта които имат различно значение При другото по-широко определение се счита че това могат да бъдат разнокоренни генетично несвързани думи от различен произход които имат само външно звуково сходство

пауза рус пауза нем Pause Pausa Ruhepunkt англ pause фр pause ит pausa Прекъсване на звучането в речта или в музикалното произведение

перфект рус перфект нем Perfektum Perfekt англ perfect фр parfait ит perfetto Перфектът е глаголно време което означава състояние в момента на говорене в резултат на извършено в миналото действие Старобългарският перфект се образува от сегашното форми на спомагателния глагол бъіти (есмь еси естъ и тн) и миналото деятелно второ (елово) причастие на спрягаемия глагол далъ есмь Еловото причастие се изменя по род и число а спомагателният глагол - по лице и число Синоним минало неопределено време Вж минало деятелно причастие спомагателен глагол

плюсквамперфект рус плюсквамперфект давнопрошедшее время нем Plusquamperfektum англ pluperfect фр plus-que-parfait ит piuccheperfetto Глаголно време изразяващо действие или състояние в миналото предшестващо друго минало действие Подобно на перфекта и тук е важен резултатът от действието Вондрак го нарича перфект пренесен в миналото (Vondrak 1908 279 срв Добрев 1993 300) В старобългарски се образува от имперфектната форма на глагола бъіти (бѣахъ бѣаше и тн) в съчетание с минало деятелно второ (елово) причастие бѣахъ далъ Вж спомагателен глагол минало деятелно причастие Синоним минало предварително време отдавна минало време

повелително наклонение рус повелительное наклонение императив нем Imperativ англ imperative фр impeacuteratif ит imperativo Наклонение което изразява заповед молба забрана В старобългарски формите са се образували от сегашната основа на глагола В 1 и 2 спрежение в ед ч формите са окончавали на -и а в мн и дв ч показателят за наклонението е бил -ѣ- (2 л ед ч бери но 2 л мн ч берѣта 2 л дв ч берѣта) При 3 и 4 спрежение във всички форми наклонението последователно се е образувало с -и- (2 л ед ч носи 2 л дв ч носите 2 л дв ч носита) Спомагателният глагол бъіти е образувал повелително наклонение от формата бѫ- бѫди (2 л ед ч) Иначе се е формите са се променяли както при глаголите от 1 спрежение Старобългарските показатели за наклонението -и- и -ѣ- са от дифтонгичен произход и са променяли предходната съгласна според правилата на втора регресивна палатализация срв мощи могѫ можеши но моꙃи (2 л едч) При глаголите с коренна гласна е в повелително наклонение тя се е променяла в ь рещи рекѫ речеши но в 2 л ед ч повел накл рьци Вж условно наклонение изявително наклонение наклонение втора регресивна палатализация Синоним заповедно наклонение императив

подлог рус подлежащее субъект нем Subjekt Satzgegenstand англ subject фр sujet ит soggetto Име на глаголното лице в изречението Подлогът се поставя в именителен падеж Синоним субект

подчинено изречение рус подчиненное предложение придаточное предложение нем Nebenzatz англ subordinate clause Изречение в състава на сложното което пояснява някоя негова част и се намира в подчинителна връзка спрямо него Вж хипотаксис главно изречение

подчинителен съюз рус подчинительный союз нем unterordnende Konjunktion англ

subordinating conjunction фр conjonction de subordination ит congiunzione subordinativa Изразява отношението на зависимост между двете части на сложното изречение В старобългарски според вида на подчиненото изречение се разделят на изяснителни и обстоятелствени Изяснителните съюзи въвеждат субстантивни подчинени изречения а обстоятелствените - адвербиални подчинени изречения Изяснителни съюзи в старобългарски са ко(же) акъі(же) да ко да ꙗ ꙗеда Обстоятелствените съюзи се разделят подобно на поясненията (вж обстоятелствено пояснение) на 6 групи за време за причина за следствие за цел за условие и за отстъпване (Дуриданов 1993 333) Вж съюз съчинителен съюз

показателно местоимение рус указательное местоимение англ demonstrative pronoun фр pronom deacutemonstratif С показателните местоимения се сочат предмети явления и техните качества Те притежават форми за род число и падеж Старобългарските показателни местоимения са тъ та то онъ она оно сь си се овъ ова ово Показателните местоимения изразяват степента на отдалеченост спрямо някой предмет или лице формите с тъ се употребяват за общо посочване с онъ онзи се означава отдалеченост а със сь този тук се посочва близост Местоимението овъ се употребява само при изброяване и противопоставяне Местоимението сь си се се скланя по меката местоименна основа а другите mdash по твърдата Показaтелните местоимения поемат функцията и на третоличното местоимение в старобългарски като създават една нова форма за трето лице в българския език Вж анафорично местоимение местоимение

полисемия рус полисемия многозначност нем Polysemie Vielwertigkeit англ polysemy Способността на думите да притежават и придобиват повече от едно значение Синоним многозначност

полисиндетон гр πολυσύνδετον лат acervatio iuncta рус полисиндетон полисиндетическая связь многосоюзное словосочетание нем Polysyndeton англ polysyndeton фр Polysyndegravete Прекомерна употреба на съюзи което обикновено води до забавяне на ритъма Лаусберг (1960 345) изтъква че полисиндетонът се реализира както чрез повтаряне на един и същи съюз така и като вариращо натрупване на отделни съюзи Той смята че при полисиндетон се използват само съчинителни съюзи но не изяснява как класифицира поредици от фрази въведени с подчинителни Не е изяснена и някаква принципна отлика с анафората Изглежда обаче че симетрията не е същностна черта на полисиндетона както е при анафората того бѡ влддку и гда и црда вѣдеть прѣнеисчътнаа ѻна мнѡжьства ликове же архаггдльсцїи такожде херувıми и серафими начела и госпддства и власти же и прѣстоли и силы нъ и въсе въсѣх стдых съслѡвїе(ПКЕ Вл Гр 424r Кал 103) Антоним асиндетон

полугласна Вж глайд

понижаване на еровете рус понижение редуцированных прояснение редуцированных англ lowering of jers Еровете в силна позиция са понижили своя гласеж пред другите ерови гласни По своята същност този процес е дисимилация по признака височина Резултатите от него в отделните говори на българската езикова територия са били различни в повечето случаи се наблюдава преход на ь в е и на ъ в о В някои диалекти гласежът се е изравнил в средна гласна ъ

В суфиксите промяната ъ gt о е засегнала цялото езиково землище докато едва в една част (главно югозападната) тази промяна е обхванала и коренната сричка (срв дъждь gt дождь) Понижаването на гласните е предхождало процеса на изпадането на еровете Терминът изясняване на еровете е неточен тъй като той почива на стара разпредялба на звуците на тъмни и светли (ясни) която няма фонетично основание Синоним изясняване на еровете Вж ерове слаб ер силен ер преглас на еровете Срв изпадане на еровете

правопис рус орфография правописание нем Orthographie Rechtschreibung англ orthography Сбор от правила за употреба на графемите Среновековните правописни са били налагани в голяма степен от местни скриптории особено в началния период на писмеността При описанието на ръкописите важните характеристики са употребата на носовки (юсове) употреба на ерове употреба на букви за йотувани гласни В пространното описание могат да намерат място и употребата на останалите букви както и правописните правила при думите от чужд произход В описанието на правописа роля играе последователността от спазване на различни правила например прокарването на етимологически правилна употреба на еровете В зависимост от определени признаци се разграничват юсов от безюсов правопис правопис с един или два ера и тн В някои случаи правописът носи наименованието си от някое място например рашки правопис ресавски правопис Термини като рашка редакция следва да се избягват доколкото редакция се съотнася с историята на текста и не е пряко свързана с езиковия произход или правописните норми Синоним ортография

праславянски език Единният предписмен език на всички славяни Неговата рекострукция се извършва въз основа на данните при сравнението на всички славянски езици с останалите индоевропейски езици и диалекти Синоним протославянски славянски език основа

превъзходна степен рус превозходная степень нем Superlativ англ superlative фр superlatif ит superlativo Сравнение с помощта на две степени Сравнение на признака на един предмет със степента на признака при най-малко други два предмета (Пашов 198976) В старобългарски липсват морфологически средства за изразяване на превъзходната степен Вж сравнителна степен степен на сравнение

преглас на гласните рус перегласовка гласных англ fronting of back vowels Праславянска регресивна асимилация при която задните гласни се променят в предни под влияние на предходната палатална съгласна или глайд j Вж преглас асимилация дисимилация тенденция към отворена сричка задна гласна предна гласна

преглас на еровете рус перегласовка редуцированных англ mutation of jers Фонологично изменение (асимилация) по признака предност Съгласно тази промяна големият ер преминава в малък пред срички с предна гласна а малкият преминава в голям пред срички със задна гласна Например тьма gt тъма вьдова gt въдова дъбрь gt дьбрь въпль gt вьпль Вж ерове голям ер малък ер понижаване на еровете изпадане на еровете Срв преглас преглас на гласните

преглас рус перегласовка метафония нем Umlaut англ mutation фр meacutetaphonie ит metafonia Изменение на тембъра на гласната под влияние на съседния звук Вид асимилация или

дисимилация Вж преглас на гласните асимилация дисимилация

преден глайд рус передний глайд и неслоговое англ front glide Глайд който се учленява с предната част на езика Предният глайд се обозначава с j или с i с дъгичка под него Синоним предна полугласна несричкотворно и Вж глайд Срв заден глайд

предлог рус предлог нем Praumlposition Vorwort англ preposition фр preacuteposition ит preposizione Неизменяема част на речта която съединява имената с другите думи в изречението За разлика от съюзите които свързват синтактични цялости предлозите съединяват лексико-граматически единици При предлозите винаги има двустранни отношения от една страна с глаголните форми а от друга страна с името живѫ lt въ gt градѣ Граматическото и лексикално значение на глагола определя в случая и падежната форма на името но чрез посредничеството на предлога В този случай формата е в местен падеж Вж задлог падеж Предлози които се съгласуват с един падеж Родителен падежбез(ъ) прѣдастъ его безъ народа близъ приде близъ свѧтааго приближишѧ сѧ близъ рѣкы вънъ вънѣ извънъ изиде вънъ града вънѣ града прѣбываите повелѣ извънъ града того посѣщи выше выше презвутера сѣщи выше закона быти далече имѣаше село вънѣ града недалече града до доидошѧ до цръкъве до бедроу закопанъ из(ъ) влѣкош ѧ вънъ изъ клѣти изъ давъна изъ пръва около стоѧтъ около цръкъве въскраи (lt възъ краи) сѣде въскраи цръкъве кромѣ (извън без) кромѣ тѣла естъ ты единъ еси кромѣ грѣха окрьстъ (около) повелѣ емоу ходити окрьстъ монастырлѣ окрѫгъ (около) сѣдѣахоу окрѫгъ его въ мѣсто въ мѣсто сего старьца приходитъ отъ да не отълѫчимъ сѧ отъ тебе градъ възмѧте сѧ отъ страха прѣжде прѣжде зимы прити прѣжде того часа развѣ (извън освен) аще въ тѣлѣ аще развѣ тѣлѣ не вѣмь свѣнле отъведе паоула свѣне сѫдилища оу прѣбыстъ оу него годъ малъ проси оу отьца Винителен падежвъзъ възъ бръдо потече низъ низъ стѣнѫ падошѧ объ живѣаше объ онѫ странѫ доунава тоу объ нощь прѣбыстъ сквозѣ придохомъ сквозѣ огнль и водѫ Дателен падежкъ събьрашѧ сѧ къ нлемоу вѣроуѭ къ господоу противѫ изидѫ противѫ исоусови чьто противѫ семоу рекѫтъ Местен падежпри при морли галилеисцѣемь видѣ дъва брата падѫ при пѫти Предлози които се съгласуват с два падежа Родителен и творителен падежсъ а) (отдалечаване от предмета) съшьдъ съ небесе съпаде коумиръ съ мѣста своего (време) съ вечера въста (начин) съ полоу мрьтвъ б) (задружност съвместност) идетъ съ народомь многомь Винителен и родителен падежврьхоу винителен падеж само при глаголи за движение иначе родителен постави и врьхоу прѣстолъ свои срв градъ врьхоу горы стояше Винителен и местен падежВинителен падеж се употребява при глаголи за движение а местен ndash при останалите въ а) посадити въ тьмьницѫ въ подъградие доиде б) ѫтрь въ домоу обрѣте сѧ на а) похоть воюетъ на доухъ на гробъ прѣидошѧ б) на ономь свѣтѣ бѫдетъ сѣдиши на трапезѣ слъньце быстъ на заходѣ на молитвѣ станевѣ на оумѣ бѣаше емоу о (о) а) прѣтъкнѫ ногѫ о камень сѣде о деснѫѭ отьца б) чьто се слышѫ о тебѣ не о хлѣбѣ единомь живъ бѫдетъ чловѣкъ Винителен и творителен падежнадъ а) голѫбь полетѣ надъ главѫ иосифовѫ б) облачьць малъ яви сѧ надъ народомь подъ а) въниде подъ покровъ заиде слъньце подъ землѭ подъ вечеръ заклѧ сѧ б) пьси подъ трапезоѭ ядѧтъ прѣдъ а) въведошѧ прѣдъ цѣсарлѣ б) съгрѣшихъ прѣдъ тобоѭ Предлози които се съгласуват с три падежа Винителен родителен и творителенза а) за вратъ похвати и б) (заради) жена за чѧдъ молѧщи (време) за оутра въста за

вечера в) (зад след) иди за мъноѭ сотоно междоу междю а) приде на море междоу прѣдѣлы декапольскыѧ б) междоу двою морю чрьнааго и бѣлааго в) колико растоѧтъ междоу собоѭ

предна гласна рус передний гласный гласный переднего ряда светлый гласный англ front vowel bright vowel Гласна която се образува в предната част на устната кухина Предни гласни в старобългарски са били и ь ю е ѣ ѧ Синоним (остар) светла гласна Вж гласна Срв задна гласна

префикс рус префикс приставка нем Praumlfix англ prefix фр preacutefixe ит prefisso Афикс който се добавя в началото на думата за да бъде променено нейното значение Вж афикс инфикс суфикс основа морфема gtморфема Синоним представка

преходен глагол рус переходный глагол нем transitiv англ transitive verb фр transitif ит transitivo Глагол който приема пряко допълнение Древните граматици са разглеждали този вид глаголи като съдържащи преход от субекта към обекта без помощта на предлог Вж пряко допълнение сказуемо

придихание лат spiritus рус придыхание лат spiritus нем Spiritus англ breathing Обозначение на характера на вдишването при произнасянето на началната гласна в думата на гръцки По отношение на славянските средновековни текстове са възприети термините spiritus lenis (слабо придихание рус тонкое придыхание нем Spiritus lenis англ smooth breathing фр esprit doux ит spirito lene) и spirutus asper (силно придихание рус густое придыхание нем Spiritus asper англ rough breathing фр esprit dur ит spirito lene) За славянските текстове те обаче се използват главно като знаци за четене и не са имали фонетична стойност

прилагателно име рус прилагательное имя нем Adjektiv EIgenshaftswort англ adjective Част на речта която означава качество свойство или белег на нещата Делят се традиционно на качествени притежателни и относителни Качествените прилагателни изтъкват качеството на предмета пьстръ стоудьнъ младъ Притежателните означават принадлежността отьчь братовъ Относителните показват различните белези на предмета относно до веществото от което е направен произхода му времето и предназначението му Прилагателното може да бъде субстантивирано ако в изречението то заема функцията на съществителното Старобългарските прилагателни притежават род число падеж и се скланят Прилагателните са имали две форми кратка (неопределена) и пълна (определена или местоименна) Кратките прилагателни се скланят като съществителни по -о (jo) за м и ср р или по -а(jа) основи за жр Местоименните прилагателни се скланят като родовите местоимения по меките основи Качествените прилагателни в старобългарски притежават сравнителна степен но не е развита превъзходната степен Сравнителната степен се е образувала по два начина Кратките форми на сравнителната степен са се образували с наставка -jьs (за жр) и -jes (за мр) В жр към наставката се е прибавяло окончанието -и за имп ед ч и формите съответно са били дражьши (жр) дражь (мр) и драже (срр) Дългата форма се е образувала със същата наставка но тя се е прибавяла към разширената с ѣ основа Крайното s от наставката е изпадало и формите са гласяли добрѣиши (жр) добрѣи (мр) и добрѣе (срр) ltpgt

приложение рус приложение аппозиция нем Apposition англ apposition фр apposition ит apposizione Определение което е съществително съгласувано по падеж с името към което се отнася Павелъ рабъ божии апостолъ исоусъ христосъ Вж определение Синоним апозиция

притежателно местоимение рус притежательное местоимение Притежателното местоимение означава принадлежност Старобългарските притежателни местоимения са мои моѣ мое твои твоѣ твое свои своѣ свое нашь наша наше вашь ваша ваше Те се скланят като анафоричното - по меките местоименни основи Вж местоимение анафорично местоимение

причастие лат participium рус причастие нем Partizip Participium англ participle фр participe ит participio Част на речта която античните граматици считали за причастна както към категорията на имената (защото се скланя) така и към категорията на глагола защото се образува от него и може да изразява време и залог В старобългарски съществуват три деятелни (сегашно минало 1 и 2) и две страдателни (сегашно и минало) причастия Вж сегашно деятелно причастие минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие елово причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие

прогресивна палатализация рус прогрессивная палатализация англ Progressive palatalization Наричана традиционно Трета палатализация (бълг) Третья палатализация (рус) Third Palatalization (англ) За разлика от другите две палатализации на веларите (вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите) при тази посоката на изменение е прогресивно (вж прогресивно фонологическо изменение) те предният фонологически елемент влияе върху следходния В този случай е доказано че въздействие се оказва от предходната гласна дълго или кратко i върху веларните съгласни k и g Спорно е дали в този процес е участвала съгласната x Между гласната и съгласната е могло да има назален елемент който впоследствие е образувал една единна част от предходната гласна и двете заедно са се превърнали в малка носовка За да се осъществи изменението след веларните съгласни е трябвало да се намират дълги или кратки гласни o или a Резултатите от прогресивната палатализация са съвпаднали с тези от втората регресивна те k gt c a g gt ꙃ (ꙃ) Синоним трета палатализация 3 палатализация III палатализация Срв палатализация

прогресивно изменение рус прогрессивное изменение англ progressive change progressive phonological change Фонологична промяна при която предходният в изговора звук влияе върху следходния Синоним прогресивно фонологическо изменение прогресивна промяна Антоним регресивно изменение

прозодия рус просодия нем Prosodie англ prosody фр prosodie ит prosodia Общото наименование на особеностите на речта и стиха свързани с метрика като дължина и количество ударение и интонация В системата на византийската прозодия са известни десет прозодични знака които се делят на 4 групи 1 тонове 2 времена 3 придихания 4 стъпки Вж ударение

протеза рус протеза надставка нем Prothese Vorschlag англ prothesis фр prothegravese ит prostesi Вмъкване на звук в началото на думата От праславянски е известна протезата на глайдовете j и

w в началото на думата Срв случаи като въдица въглен вътък вътре въже възел както и пояепентезавата на j в случаи като гнѧ ѩзъікъ и др Срв епентеза метатеза ꙗ

пряко допълнение рус прямое дополнение нем naumlheres Objekt direkt Objekt англ direct object фр compleacutement direct ит oggeto diretto Допълнение което съседства непосредствено и задължително при глаголната форма Прякото допълнение в старобългарски зависи от семантиката на преходните глаголи и се изразява с винителен родителен и творителен падеж Най-много са формите с винителен падеж който е основният падеж на прякото допълнение в старобългарски С родителен падеж прякото допълнение се употребява 1 при отрицание (с частиците не и ни) 2 при значение на част от цялото при глаголите сти пити приѧти 3 при ꙗодушевени съществителни вместо винителната форма При супин формата за родителен падеж е по-архаичната отколкото по-новите случаи с винителен Пряко допълнение в родителен падеж имат глаголите алкати въкоусити жьдати жѧдати искати слоушати съмотрити трѣбовати ча ти Творителен падеж за пряко допълнение се употребява при глаголите власти съвласти ꙗобладати четврьтовластьвовати видите къто вами съвладетъ Особен случай на допълнение е и творителната форма в страдателни конструкции Вж допълнение косвено допълнение части на изречението

пунктуация рус пунктуация нем Interpunktion Satzzeichensetzung англ punctuation фр ponctuation ит interpunzione Графически знаци в реда употребявани за разграничение на различните изреченски или ритмични елементи В най-ранния период са се разграничавали знаци в текста знаци за край на текста знаци за глоси в полето От знаците в текста най-често срещани са средната точка и двуеточието които са се употребявали с една функция - разграничаване на изреченска или ритмична цялост От занците за край на текста най-често се срещат различни варианти на схематизиран кръст с допълнителни украшения Към знаците за край на текста принадлежат и знаците за запълване на реда които са често по същия начин и са изпълнявали подобна функция Знаците за глоси в полето са обикновено същите както в текста Един и същи знак в реда или над него е отбелязвал мястото на допълнението а същият знак в полето е бележел началото на допълнението

първа палатализация на веларите рус первая веларная палатализация нем Erste Velar Palataliesirung англ First Velar Palatalization Наричана още първа регресивна палатализация на веларите Регресивна промяна по признака предност в праславянски която обхваща веларните съгласни k g x когато те се намират пред преден фонетичен елемент (предни гласни или преден глайд j) Резултатът от изменението е че k gt ч g gt ж а x gt ш В някои учебници изменението пред j е представено като йотация но рефлексите на изменението са същите както и при веларните съгласни когато те се намират пред предни гласни Може да се предполага че механизмът на въздействието и времето на възникване на промяната са същите

регресивно изменение рус регрессивное изменение регрессивное фонологическое изменение англ regressive change regressive phonological change Фонологическо изменение (промяна) при което следходният фонологически елемент влияе върху предходния Синоним регресивно фонологическо изменение регресивна промяна Антоним прогресивно изменение

редукция рус редукция нем Reduktion англ reduction фр reacuteduction ит riduzione Редукцията е фонологическо изменение на невисоките неударени гласни което се изразява в техния повишен гласеж Така неударено е gt и о gt у а gt ъ Поради тази причина е неправилно да се смята че големият и малък ер са били редуцирани тъй като техните промени се дължат не на ролята на ударението а са убословени от самия им характер на високи и кратки гласни В най-ранния период на славянската писменост примерите за редукция на гласни са неясни Приема се че старобългарския период отразява преход между противопоставянето между дългите и кратките гласни и следходния период при който като релевантен признак се появява ударението Затова примерите за редукция се срещат в по-ново време

редупликация рус редупликация повтор удвоение нем Reduplikation Verdoppelung Reduplizierung фр redoublement ит raddoppiamento Пълно или частично преднамерено повторение на корена основата или цялата дума при образуването на нови думи или изрази

реч 1 рус речь нем Rede англ speech discourse фр discours ит discorso 2 рус речь нем Rede das Sprechen англ speech фр parole ит parole 1 Звуковата проява на езика 2 Речева дейност в устна или писмена форма

рима рус рифма нем Reim англ rhyme фр rime ит rima Разположение на еднакви или подобни звукове в края на съседни или отделени една от друга думи които образуват ритмическо цяло

ритъм ритм Rhythmus Takt Sprechtakt rhythm

род рус род нем Genus англ gender фр genre ит genere Граматическа категория основана върху идеята че съществителните прилагателните и родовите местоимения могат да се разграничават въз основа на естествения пол (мъжки и женски род) или на безразличието спрямо тази подялба (среден род) В старобългарски и в български език принадлежността към даден род се определя от формалния завършек при съществителните и прилагателните

родителен падеж рус родительный падеж генетив нем Genetiv англ genetive фр geacutenitif ит genetivo Родителният падеж в старобългарски и в славянските езици съчетава най-разнообразни значения Той наследява и всички значения на индоевропейския аблатив Обикновено за илюстрация на значенията неговите функции се делят на две големи групи приименен родителен и приглаголен родителен падеж 1 Приименен родителен а) използва се определение (притежание субект на действието за количество за качество след субстантивирани местоимения и числителни от 1 до 4 с предлога отъ) Родителният определителен се поставя като определение при друго име за да определи качеството му (произход характер възраст материал) Чловѣкъ нѣкъіи добра рода б) като именно сказуемно определние велика рода естъ в) при прилагателни означаващи отстраняване лишаване г) допълнение при прилагателните плънъ исплънъ достоинъ Въі плънъі есте благости исплънени всѣкого раꙃоума д) след междуметията о оле о прѣмѫдръіихъ сѫдебъ твоихъ е) 2 Приглаголен родителен а) субект на безлични конструкции (с отрицат форми на бъіти) б) допълнение при глаголи с отрицание или съпътствани с отрицателна частица не приѧтъ оученьѣ в) при супина на преходни глаголи г)

при глаголи със значение на отделяне предвижване в пространството бѣгати отъстоѣти иꙃлаꙃити отъстѫпити (често с представките иꙃ отъоу) които изискват допълнение с въпроса от кого от що д) глаголи означаващи отстраняване освобождаване избавяне е) при глаголи които изразяват различни чувства чаѣти жѧждати хотѣти желати просити послоушати плакати сѧ просити искати оубоѣти сѧ плакати сѧ гнѫшати сѧ оустрашати сѧ оужасати сѧ ж) глаголи и прилагателни със значение на докосване допир връзка з) В родителен падеж е второто допълнение (освен винителното) глаголите напитати наплънити сподоблѣти Наплъните съсѫдъі вашѧ пшеницъі 3) родителен за обстоятелствено пояснение а) отношение и ограничение сравнителна степен на прилагателните б) родителен за време Се бѫдетъ сеѧ нощи Синоним генетив

родителен самостоятелен падеж лат genetivus absolutus Конструкцията е калка на гръцката конструкция и представена от старобългарските паметници само в Супрасълския сборник Състои се от име в родителен падеж и съгласувано с него причастие Има същото значение както дателен самостоятелен mdash на обстоятелствено изречение за време условие причина Вж абсолютна конструкция дателен самостоятелен падеж Синоним родителен самостоятелен

ротацизъм ротацизм Rhotazismus rhotacism

сандхи рус сандхи нем Sandhi От санскрит връзка съединение Термин от индийската граматика за асимилационни промени които възникват на междусловната граница Вж асимилация

свърхкратка гласна Вж ерове

свършен вид рус совершенный вид перфективный вид нем perfektive Aktionsart англ perfect aspect perfective aspect complete aspect telic aspect фр aspect perfectif ит aspetto perfettivo Глаголът от свършен вид представя действието като цяло mdash заедно с началото му извършването му и края му без обаче да се мисли поотделно за тези съставки (Пашов 1989105) Първичните глаголи от св в в старобългарски не съдържат наставката -а- в инфинитивната си форма срв минѫти минѫ (св в) но миновати миноуѭ (несв в) Синоним свършен вид на глагола

сегашно време рус настоящее время презенс нем Praumlsens англ present tense фр preacutesent ит presente Граматически форми които изразяват процес извършващ се едновременно с процеса на говорене В старобългарски това време се образува от сегашната основа на глагола Вж сегашна основа

сегашно деятелно причастие В старобългарски се е образувало от сегашната основа на глагола В м ср р ед ч в 1 и 2 спр е окончавало на -ъі а в 3 и 4 mdash на ѧ Разликата между 3 и 4 спрежение е била че в третото гласната в суфикса е била в косвените падежи ѫ с предходна мекост или ѭ докато при 4 навсякъде е била само ѧ От друга страна им п ед м и ср им п се е противопоставял на всички други форми заради липсата на -щ- срв несъі даѧ молѧ (м срр импедч) - несѫщи даѭщи молѧщи (жредчимп) Скланя се както съществителните по -jo (за м и срр) -ja (за жр) Различават се кратки и местоименни форми Местоименните или пълните форми се образуват като към кратката форма се добави съответната форма за род число

и падеж на анафоричното местоимение напр несъіи даѧи молѧи В този случай втората част следва склонението на местоимението несѫщаего (родпедч м и ср р) несѫщоуемоу (датпедч м и ср р) В развитието на езика още в старобългарски гласната е се уподобява (асимилира) от предходната гласна несѫщаего gt несѫщааго Следходният процес е известен като контракция mdash двете еднакви гласни се свиват в една mdash несѫщаго Този процес повлиява цялата парадигма на сегашното деятелно причастие Вж минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие причастие анафорично местоимение Синоним сегашно действително причастие

сема рус сема фр segraveme Най-малкият смислов компонент в семантиката на думата

семантика рус семантика нем Semantik Bedeutungslehre англ semantics фр seacutemantique ит semantica 1 Лингвистична дисциплина която се занимава със значението на езиковите единици Дели се традиционно на лексикална и граматична семантика 2 Теория за знаковото учение като част от семасиологията

сигматичен аорист рус сигматический аорист англ sigmatic aorist Аорист който в славянските езици се образува с помощта на съгласната s добавена към инфинитивната основа В по-голяма част от случаите още в праславянски тази съгласна се е изменила в -х- Вж аорист

сигматичен рус сигматический нем sigmatisch англ sigmatic фр sigmatique ит sigmatico Граматично образувание с помощта на афикса -s- (от гр сигма) Вж сигматичен аорист

силен ер рус сильный редуцированный сильная позиция редуцированных англ strong jer strong position of jers Ер в силна позиция или силен ер означава че в това обкръжение гласната ще понижи своя гласеж Силна позиция за еровете е била пред друга ерова гласна и под ударение Синоним силна позиция на еровете Вж ерове голям ер малък ер изпадане на еровете понижаване на еровете преглас на еровете Срв слаб ер

синоним рус синоним нем Synonym Gleichbedeutend англ synonym фр synomyme it sinonimо Дума или израз равни или сходни в своето значение с друга дума или израз Срв антоним

синонимия рус синонимия нем Synonymie англ synonymy фр synonymie ит sinonimia Семантично явление при което основните значения на езиковите единици (думи морфеми изрази категории) съвпадат или са близки Вж синоним

синтагма рус синтагма нем Syntagme фр syntagme 1 Група от думи в изречението обединена смислово и ритмически 2 Сборник от статии и слова Вж фраза Синтагма

синтаксис рус синтаксис нем Syntax Satzlehre англ syntax фр syntax ит sintassi Лингвистична дисциплина която изучава отношенията на думите и формите в изречението и начините за тяхното свързване в единно цяло

сказуемо рус сказуемое нем Praumldikat англ predicate фр preacutedicat ит predicato Личният глагол в изречението В старобългарски се съласува с подлога по лице и число а в някои случаи и по

род Рѫцѣ твои сътвористѣ мѧ и съꙃдастѣ мѧ Синоним предикат

склонение рус склонение нем Deklination англ declension фр deacuteclinaison ит declinazione Система на словоизменение на именните форми Склонението зависи от основата на името Старобългарските съществителни различават 9 различни склонения Причастията и прилагателните се скланят по образеца на съществителните а при местоименията се разграничават склоненията на личното и възвратното местоимение от склоненията на родовите форми Вж вокална основа консонантна основа парадигма

слаб ер рус слабый редуцированный англ weak jer jer in weak position Ер който се намира в слаба позиция се нарича слаб ер Слаба позиция за еровете е прието да се назовава сричката във фонетичната дума където след еровата гласна не следва друга ер в края на думата преди сричка с друга гласна и когато върху еровата гласна не пада ударението В тези позиции във всички славянски езици се извършва процес известен като изпадане на еровете Синоним ер в слаба позиция Вж ерове голям ер малък ер преглас на еровете понижаване на еровете Срв силен ер

словоизменение рус словоизменение флексия нем Flexion англ flection inflexion accidence фр flexion ит flessione Процес при който към думата се добавят окончания Те изразяват граматични категории и отношения Вж афикс окончание парадигма

словообразуване рус словосложение нем Zusammensetzung англ composition фр composition ит composizione Образуване на нови думи от изходна форма или дума (мотивираща форма мотивираща дума) с помощта най-често на афикси Срв словоизменение

словоред рус порядок слов нем Wortstellung Wortfolge англ word-order фр ordre des mots ит ordine delle parole Ред на думите в изречението Различното разположение може да има синтактично семантично и експресивно значение

сложна дума рус сложное слово композита нем Kompositum zusammengesetztes Wort англ compound фр composeacute ит composto Съединението на най-малко две думи в една нова се нарича сложна дума

служебна дума рус служебное слово нем Nebenwort англ subsidiary word accessory word фр mot accessoire ит parola accessoria Служебните думи означават отношения между частите на самостойните думи Те биват предлози частици и съюзи Синоним несамостойна дума

смегчаване рус смягчение нем Mouillierung Erweichung англ softening фр mouillement mouillure ит palatalizzazione Процес на образуване на съгласни с помощта на повдигане на средната част на езика към твърдото небце (палатум)

собствено име рус собственное имя нем Eigenname англ proper name фр nom propre ит nome proprio Съществително което назовава отделен единичен предмет Синоним съществително собствено име Вж нарицателно име

спомагателен глагол рус вспомагательный глагол нем Hilfsverbum англ auxiliary verb фр

verbe auxiliaire ит verbo ausiliare Глагол който служи за образуване на други сложни глаголни форми например времена и наклонения С старобългарски спомагателни глаголи са например бъіти имѣти и хотѣти

спрежение лат cojugatio рус спряжение нем Konjugation Abwandlung англ conjugation фр conjugaison ит coniugazione Групиране на глаголните форми в система от парадигми Старобългарските глаголи се делят на 5 спрежения 4 тематични и 1 атематично Тематичните спрежения са 1 - с гласна -е- 2 с -не- 3 с -je- и 4 с -и- Тематичната гласна и съчетание се открива във всички форми на сег вр на глагола освен в 1 л ед и 3 л мнч Атематичните глаголи в старобългарски са пет бъіти вѣдѣти дати имѣти ѣсти както и техните варианти с представка напр прѣдати продати иꙃдати В речниците се дава информация за формата във 2 л според която най-често се определя спрежението на глагола Това е и т нар сегашна глаголна основа в старобългарски Вж тематичен атематичен основа склонение парадигма

сравнителна степен рус сравнительная степень фр comparatif Представяне на качеството у един предмет в по-голяма мяра отколкото при друг (Момчилов 186833-34) В старобългарски са съществували два начина за образуване на сравнителната степен Кратките форми за сравнителна степен са се образували като се добавят наставките -jьs (за м и жр) и -jes (за срр) Наставката се е добавяла към основата на прилагателното или наречието Крайното s е изпадало (вж тенденция към отворена сричка) а j е палатализирал съгласната пред него драгъ драга драго gt дражь дражьши драже При дългите форми преди наставката се е добавяла гласната ѣ добрѣи добрѣиши добрѣе от добръ добра добро Вж превъзходна степен степен на сравнение

среден ер В кирилската писменост mdash ер който се пише като среден вариант между големия и малкия ер Среща се в някои от ранните епиграфски паметници и в среднобългарски текстове от 12-13 век насетне В някои случаи може да се предположи че има фонетично значение на шва но специализирани изследвания не са правени Вж ерове голям ер малък ер

среден род рус средний род нем Neutrum англ neuter фр neutre ит neutro В старобългарски това е граматически род който обединява думи със общо значение на индиферентност спрямо опозицията мъжки-женски род както и притежаващи значения на неактивност неодушевеност (Ахманова 1969380) Те имат формални завършеци характерни за основите на -o-jo както и на част от консонантните склонения Вж мъжки род женски род род

сричка рус слог нем Silbe англ syllable фр syllable ит sillaba Най-малката произносителна единица при образуването на която трябва да съществува гласна или в някои случаи сонорна съгласна Вж отворена сричка затворена сричка тенденция към отворена сричка

старобългарски език старославянский язык древнецерковнославянский язык нем altkirchenslaviesche Sprache altslavische Sprache altbulgarische Sprache англ Old Bulgarian language Old Church Slavonic language Old Slavic language Най-ранният писмено засвидетелстван език на славяните Почива на българските говори Първите му паметници са създадени през 9 век Обхваща първия период от писмената история на българския език -

старобългарския който трае 3 века от 9 до края на 11 Синоним старочерковнославянски староцърковнославянски старославянски

степен на сравнение рус степень сравнения нем Komparationsgrade Steigerungsstufen Komparationsbildungen англ degrees of comparison фр degreacutes de comparaison ит gradi di comparazione Степента е граматическа категория проявяваща се в способността на качествените прилагателни и наречия да изразяват относителна разлика в признаците на определяните от тях явления (Куцаров 2007475 Ахманова 1969453) В старобългарски степенуването извън положителната степен се изразява с ппомощта на граматически суфикс Вж сравнителна степен Синоним степенуване

страдателен залог рус страдательный залог пасив нем Passiv англ passive (voice) фр passif ит passivo Ако глаголното лице е пасивно (търпи глаголното действие) то залогът се нарича страдателен В старобългарски лицето в този случай се изразява с тв п или с помощта на конструкция на предлога отъ с род п срв текъла постриже сѧ павъломь Вж деятелен залог залог Синоним пасив пасивен залог

строфа рус строфа нем Strophe Stanze англ stanza фр strophe ит strofa strofe Група от стихове образуваща единно смислово и ритмическо цяло

стъпка рус стопа нем Fuss англ foot фр pied ит piede Ритмическа единица образувана от група срички обединени от ударението или дължината Синоним ритмична стъпка ритмическа стъпка

субект Вж подлог

супин лат supinum рус супин нем Supinum англ supine фр supin ит supino Нелична глаголна форма която се е употребявала в старобългарски след глаголи за движение вместо инфинитива Има паралел в историята на инд езици с латинския Старобългарският супин е окончавал на -тъ видѣтъ По произход е стар винителен падеж на кратки u-основи В най-архаичните текстове изисква допълнение в род п след глаголи за движение идѫ ръібъ ловитъ отивам да ловя риба С течение на времето тази форма е била изместен още в старобългарски от инфинитива Вж инфинитив

суплетивен рус суплетивный нем suppletiv англ suppletive фр suppleacutetif ит suppletivo Суплетивни форми са форми на една и съща дума образувани от различни корени например бъіти есмь и сѫть

суфикс рус суффикс нем Suffix Exponent англ suffix фр suffixe ит suffiso Служебна морфема която се поставя зад корена или основата Вж афикс инфикс префикс основа морфема

съгласна рус согласный согласный звук нем Konsonant англ consonant фр consonne ит consonante В античността под названието съгласни (калка срв гр лат consonantia) са разбирали звукове които са лишени от истинска звучност и които са се произнасяли заедно с гласната При учленението си те минават през проход или преграда и са преобладаващо шумове Съгласните не

могат да образуват сричка Изключение са сонорите които при струпване на няколко съгласни елемента могат да служат за сричкотворни елементи (срв р в крв) Синоним съгласен звук Вж гласна

съгласуване на времената лат consecutio temporum рус согласование времен нем consecutio temporum англ senquence of tenses фр concordance des temps ит concordanza dei tempi Съгласуване на глагола в подчиненото изречение с глаголното време в главното изречение Вж време

съхипоним Елементи от един и същ хипонимен ред Срв хипоним хипонимен ред хипонимия хипероним

съчинителен съюз рус сочинительный союз нем beiordnende Konjunktion англ coordinating conjunction фр conjonction de coordination ит coniunzione coordinativa Свързва две части на изречението с еднородна функция и без отношение на зависимост В старобългарски се разграничават седем класа съчинителни съюзи съединителни (и ии нини ниже тоже толи ибо) съпоставително-противопоставителни (а же ли нъ) разделителни (ли лили аще ащели илиили любо любо) мотивиращи (бо ибо небонъ оубо) заключителни (оубо бо) резултативни (тѣмь тѣмьже сего радисего дѣлѣ того ради ꙃа не) пояснителни (сирѣчь рѣкъше) (Дуриданов 1993327-332) Вж подчинителен съюз съюз

съществително име гр лат substantivum рус существительное имя нем Substantiv Gegenstandswort англ substantive фр substantif ит sostantivo Думи с които се именуват лица неща и понятия Античните граматици са считали че то изразява нещо съществено (срв лат термин) който обозначава или индивида (съществително собствено) или категория (съществително нарицателно) или понятия (качества състояния действия) Съществителните са конкретни ако принадлежат на една от първите категории и отвлечени или абстрактни ако са част от третата Старобългарското съществително име притежава род число падеж и принадлежи към една от склонитбените групи (склонения) наследници на индоевропейските и праславянски основи Срв име прилагателно име местоимение

съюз рус союз нем Konjunktion Bindewort англ conjunction фр conjonction ит congiunzione Служебна дума която служи за съединение на две части на изречение или на две изречения Старобългарските съюзи по начин на съставяне се делят на прости сложни и съотносителни Простите съюзи се състоят от една лексикална единица а бо и или и др Сложните съюзи са съчетание на прост съюз и друга съставка Например любо ли а не нъ а и аще и Съотносителните съюзи се употребяват разделено Едната съставка се намира в първото от изреченията а втората mdash в следващото Например ли ли или или любо любо ни ни В старобългарския език съюзна функция са могли да изпълняват и т нар съюзни думи Това са местоимения наречия и съчетания от местоимения и съществителни частици Според типовете отношение се разделят на съчинителни и подчинителни Вж подчинителен съюз съчинителен съюз

творителен падеж рус творительный падеж инструментальный падеж орудийный падеж

нем Instrumentalis instrumental англ instrumental фр instrumental ит strumentale Творителният изразява различни обстоятелствени значения служи за означаване на субекта в страдателен залог и служи за именна част на съставните сказуеми В творителния падеж се поставя непрякото допълнение което показава оръдието или средството с което се върши глаголното десйтвие Затова се нарича и инструментален падеж На български тази финкция се превежда с предлозите с или чрез Писахъ вамъ моеѭ рѫкоѭ Творителен падеж се употребява и когато трябва да се покаже че действието се извършва задружно с някого или че то се съпровожда с нещо Вѣроѭ и любовиѭ пристѫпимъ Най-често в това значение се употребява с предлога съ мъітари и грѣшьници въꙃлежаахѫ съ исоусомь Страдателен залог (отговаря на въпроса от кого) въꙃлюбленъ бѫдетъ отьцемь моимь Глаголът бъіти когато има значение на произлизам ставам изисква допълнение в творителен падеж Въ миръ бѣ и миръ тѣмь бъістъ Допъленение в творителен падеж изискват и глаголите господьствовати и обладати Наплъните ꙃемлѭ и господьствоуите еѭ и обладаите ръібами морьскъіими и ꙃвѣрьми и птицами небесьнъіими и всѣми скотами и и вьсеѭ ꙃемлеѭ При глаголи за покупка и продажба допълнението в творителен падеж не пѧть ли птиць цѣнитъ сѧ пѣнѧꙃема двѣма Творителният падеж се употребява и за означаване на обстоятелствата при които се извършва дадено действие (начин време място) Миромь господи помолимъ сѧ Сьи придетъ къ исоусоу нощьѭ Входѧи двьрьми пастъірь естъ овьцамъ Синоним инструментален падеж

тежко ударение вж гравис

тематичен рус тематический нем thematisch themavokalisch stammbildend англ thematic theacutematique ит tematico Тематична морфема е тази която се присъединява към корена за образуване на основа Например в старобългарски има 4 тематични спрежения Вж атематичен основа корен морфема спрежение

тенденция към отворена сричка рус тенденция к открытому слогу принцип восходящей звучности принцип возрастающей звучности англ tendency toward intrasyllabic harmony tendency toward rising sonority law of open syllables Тендеция от изменения в праславянски която води до структура на сричката завършваща на гласна Към тази тенденция приндалежат промени като изпадане на съгласни на сричковата граница и в края на думите монофтонгизацията на дифтонгите образуването на носови гласни различни видове метатези и епентези Синоним тенденция към възходяща звучност закон за отворената сричка Вж отворена сричка монофтонгизация на дифтонги носова гласна изпадане на съгласни метатеза епентеза

тенденция към палаталност рус тенденция к палатальности Едно от двете основни направления във фонологическото развитие на праславянския език заедно с тенденцията към отворената сричка което обединява всички процеси на промяна на съгласните под въздействие на следходни (при прогресивната палатализация и предходни) незадни фонологични елементи (предни гласни и j) В резултат на тези промени в славянските езици се появяват редица съгласни които преди това не са съществували (като ч ж ш щ ц ꙃ и тн) Всички нововъзникнали съгласни са меки което довежда и до появата на корелацията твърди-меки

съгласни както е случаят със сонорните r l m които имат съответствия r l m Тенденцията обхваща трите праславянски палатализации на веларите палатализацията на денталите и лабиалите йотацията както и някои съпътстващи краесловни изменения Към тези промени може да се причисли и монофтонгизацията на дифтонга aj в еи който е основание за възникване на втората веларна палатализация макар той да е част от друга една тенденция в праславянски mdash тази на отворената сричка Вж палатализация палатализация на веларите палатализация на денталите палатализация на лабиалите монофтонгизация на дифтонгите Срв тенденция към отворена сричка Вж праславянски език тенденция към отворена сричка

тон тон Ton Betonung tone

топонимия рус топонимия топонимика топономастика нем Toponomastik Ortsnamenkunde англ placename study фр toponymie toponomastique ит toponimia toponomastica Изследване на географските и местните имена на дадена територия или в даден език Вж ономастика

транскрипция рус транскрипция транскрибирование нем Transkription англ transcription фр transcription ит transrizione Предаване на звуците в един изговор с помощта на писмени знаци При фонетичната транскрипция се прилагат специални знаци за точното отразяване на речта Най-известната система е тази на Международната фонетична асоциация В България за записване на диалектна реч се използва транскрипцията на проф Стойко Стойков изработена за целите на Българския диалектен атлас Срв транслитерация

транслитерация рус транслитерация нем Transliteration англ transliteration фр transliteacuteration ит translitterazione Предаване на знаците от една писмена система с помощта на знаци от друго писмо Например много често в изданията на глаголическите паметници глаголицата се транслитерира с кирилица или с латиница При транслитерацията не се държи за сметка за реалното звучане на писмените знаци Срв транскрипция

трета палатализация на веларите вж прогресивна палатализация

тропа троп образное выражение Tropus bildlicher Ausdruck trope

ударение стб сила глаголоу рус ударение нем Akzent Betonung Tonfall англ accent stress 1 Отделянето на определена сричка в думата на фона на другите неударени срички се нарича словно ударение или само ударение 2 Обозначаване на това отделяне с особен знак в правописа В старобългарските паметници отсъстват знаци с подобно значение Син акцент

условно наклонение рус сослагательное наклонение нем Subjunktiv Konjunktiv англ subjunctive фр subjonctif ит soggiuntivo congiuntivo Условното наклонение представя действието като зависимо от някакво условие В старобългарски се е образувало с особена парадигма на глагола бъіти (бимь би би бимъ бисте бѫ) и минало деятелно второ (елово) причастие Причастните форми са се изменяли по род и число а глаголът се е менял по лице и число например сътворилъ бимь бих направил Още в старобългарския период специализираните форми на спомагателния глагол са се променили като са приели окончанията за аорист бъіхъ сътворилъ Към тези конструкции възхожда и съвременното българско условно

наклонение Вж изявително наклонение повелително наклонение наклонение Синоним кондиционал

фраза рус фраза нем Phrase англ phrase clause 1 Фонетична и синтактична цялост която изразява завършена мисъл оформена интонационно 2 Изречение или глаголно съчетание

хапакс лат hapax legomenon рус гапакс апакс Гръцкото наречие hapax (веднъж еднократно) се употребява в качеството на съществително за да обозначи дума израз конструкция срещана само веднъж

хаплография рус гаплография нем Haplographie англ haplography фр haplographie ит aplografia Изпускане на цяла сричка в писмото Грешка при която от две съседни еднакви или подобни срички се пише само едната

хаплология рус гаплология нем Haplologie Silbenschichtung SIlbendissimilation англ haplology фр haplologie ит aplologia Изпускане на еднакви или подобни срички стоящи непосредствено една до друга Срв елизия

хетеронимия рус гетеронимия нем Heteronimie англ heteronymy фр heacuteteacuteronymie ит eteronimia Свойства на имената образувани от различни корени да означават предмети и същества тясно свързани по значение които са част от естествена група Например братръ и сестра в стб

хиазъм гр χιαστὸν σχῆμα χιασμός рус хиазм нем Chiasmus англ chiasmus фр chiasme ит chiasmo Две синтактични или фразови двойки които са подредени не паралелно (a-b-a-b) а редуващо се (a-b-b-a) Този тип подреждане е известно като кръстовидно и наименованието му идва от формата на гръцката буква хи (X)

хипербат гр ὑπερβατόν лат transgressio рус гипербат нем Hyperbaton англ hyperbaton фр hyperbate ит iperbato 1 Смяна на местата инверсия на две синтактично принадлежащи заедно думи (анастрофа) 2 Разделяне на две синтактично принадлежещи заедно думи чрез вмъкване на допълнителна фраза или изречение между тях 3 Тмезис

хипербола гр ὑπερβολή лат superlatio рус гипорбола нем Hyperbel англ hyperbole фр hyperbole ит iperbole Реторичен троп при който се преувеличават свойства качества и състояния на предмети и явления Антоним литота

хиперкоректен гиперкорректный hyperkorrekt hypercorrect

хипероним Дума която е название на общо родово понятие или на цялото спрямо неговите части Например растение е хипероним на множеството дърво храст трева Хиперонимът животно обхваща хипонимите заек тигър кон Срв хипоним хипонимен ред хипонимия съхипоним

хипоним Дума която семантично подчинена на друга дума и представя част от понятието на тази дума Например бреза бук са хипоними на дърво Вж хипонимия хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипонимен ред Лексика структурирана според семантичната група на хипонимите Срв хипоним хипонимия хипероним съхипоним

хипонимия Връзки които обобщават отношението на отделните части към цялото Например бреза бук смърч са хипоними на родовото название дърво Вж хипоним хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипотаксис рус гипотаксис англ Hypotaxe Unterordnung англ hypotaxis фр hypotaxe ит ipotassi Подчинение зависимост на едно изречение от друго Срв паратаксис

циркумфлекс стб периспомени гр προσῳδία περισπομένη περισπομένη лат cicumflexa geschleifter schleifender Akzent Schleifton gedehnter Ton circumflex В екфонетичната нотация се обозначава с ^ Синоним извито ударение Вж и тонове ударение

части на речта лат partes orationis рус части речи нем Redeteile англ parts of speech фр parties du discours ит parti del discorso Лексикална семантична и граматична класификация на думите която обединява техните понятийни класовве и граматични категории Традиционно в старите граматики те се делят на 8 частисъществително име прилагателно име местоимение глагол наречие предлог съюз и междуметие

числително бройно рус количественное числительное нем Kardinalzahl Grundzahl англ cardinal number Бройните числителни показват количеството (броя) на предметите или лицата Вж числително име числително редно

числително име рус числительное имя нем Zahlwort англ numeral фр numeacuteral ит numerale Дума която означава броя или числения ред на нещата Въз основа морфосинтактични признаци можем да ги разделим на такива които се променят като прилагателни и такива които се променят като съществителни Според функциите се делят на числителни бройни числителни редни събирателни дробни Цифрите в старобългарски и през целия средновековен период на българската история се означават с букви върху които има изписана чертица (титло) Числителните от 11 до 19 са словосъчетания чиято главна част е названието на единиците Втората съставка се скланя в м п единъ на десѧте дъва на десѧте Числителните от 20 до 90 се образуват като десѧть се брои за самостоятелна дума трье десѧти Числителните единъ една едно се скланят като родовите местоимения Те имат значение и на неопределителни местоимения По същия начин се скланят и редните числителни Числителните дъва оба се скланят като местоимението тъ в дв ч Числителните трие три и четъіре четъіри се скланят както съществителните по кратки i-основи като се забелязва и влияние от консонантните основи Числителните от 5 до 9 са от жр Скланят се само в едч по кратките i-основи Числителното 10 е било от мр и се е скланяло по консонантните основи със силно влияние от кратки i-основи При числителните от 11 до 19 се променя само първата съставака От 20 до 90 числителните управляват съществително в род п мнч Числителното съто се скланя като същестително от срр по о-снови Числителното тъісѫщи тъїсѧщи се скланя по типа на съществителни като богъіни Тъма се скланя като съществително по а-основи Вж числително бройно числително редно

числително редно лат numeralia ordinalial рус порядковое числительное нем Ordinalzahl Ordnungszahl англ ordinal number Редните числителни показват реда и мястото на нещата Синоним поредни числителни уредни числителни качествени числителни ординални нумерали Вж числително бройно числително име

член рус артикль член нем Artikel англ article фр article ит articolo Морфологичен показател за определеност при имената Определителният член може да стои пред (предпоставен член) или след (задпоставен член) името В българския език той произхожда от съчетанието на името (отначало при съществителните) с показателните местоимения с основи на -т- -в- и -с- Още в старобългарски се откриват наченките на този процес по-късно в среднобългарския и ранния новобългарски период тези форми са все по-чести Срв жена та gt жената мѫжь тъ gt мѫжьтъ (мъжът)

означава действиe или състояниe Притежава морфологичните категории лице число време наклонение вид действието залог От глаголите се образуват неспрягаеми глаголни форми mdash причастия Спрежението на всеки глагол в дадено време притежава девет форми - за 1 2 и 3 лице ед мн дв ч При повелителното наклонение тези форми са по-малко Новобългарският термин глагол произлиза от старобългарската глаголъ със значение дума слово Старият термин е рѣчь

глаголица рус глаголица глаголическое письмо буквы нем Glagolitsa glagolitische Schrift Buchstaben англ glagolitsa glagolitic writing letters Първата славянска писменост създадена от св Константин-Кирил Философ през 863 г с мисионерска цел Като тип писмо почива на тогава зараждащия се гръцки минускул Предполага се от малко по-малко по-късни източници (За буквите на Черноризец Храбър) от края на 9-началото на 10 век че е съдържала 38 букви 24 които отговарят на общите звукове с гръцкия и 14 които отразяват славянските фонетични особености В началото на азбуката са подредени знаците за звучни съгласни а в края й след буквата за омега следват останалите славянски фонеми Глаголицата започва с буквата азъ която има формата на кръст Предполага се че е завършвала с подобен кръст само че във формата на Т Отделните букви могат да се групират според морфологични и звукови белези Така например всички предни дълги гласни имат за очертание триъгълник Буквите за ерове имат общ елемент с буквата за о Носовките се състоят от две части първият елемент е същият като при буквите за е и о а вторият означава назалния призвук В глаголицата е имало буква за трета носовка която традиционно се транслитерира като ѭ но вероятно в ранната глаголица е означавала предна ниска широка гласна със назален елемент (йат+назален призвук) В глаголицата съществуват три букви за звука i Това положение намира паралел в гръцкото византийско които в това време еднакво са се произнасяли като [i] Глаголицата познава и две букви за h едната се открива на мястото на гръцкото χ а другата е към края на азбуката По данните на древните абецедари и в Азбучната молитва след буквата за омега може да се възстанови буква пѣ която се появява в думи като пѣснь Глаголицата е била гениална за средновековната епоха писмена система Тя точно е отговаряла на звуковия строеж на Солунските славяни от онази епоха С глаголица са били написани най-ранните преводни и оригинални славянски произведения Глаголицата е била разпространена на територията от Черно до Адриатическо море и Моравия В източнославянски паметници се откриват също следи от глаголица В хърватски книжовни центрове тази азбука се е употребявала докъм началото на 20 век Вж азбука абецедар Срв кирилица

глайд рус глайд переходный звук нем Uumlbergangslaut англglide sound фр son de transition ит suono di transizione Звук който възниква когато предишното учленение все още продължава и се променя според позицията на следващия звук В праславянски е имало два глайда преден (j) и заден (w) И двата са участвали в образуването на дифтонгични съчетания Синоним полугласна Вж преден глайд заден глайд Срв гласна съгласна

гласна рус гласный звук нем Vokal англ vowel фр voyelle ит vocale Звук при който въздушната струя минава свободно през говорните органи Според това дали към звукът е присъединен назален елемент или не се различават носови (назални) и орални гласни По начина

на учленение гласните се делят на предни и задни тесени и широки закръглени и незакръглени В някои славянски езици дължината играе роля и тогава гласните се делят на кратки и дълги Синоним гласен звук вокал Вж носов звук

голям ер стб еръ рус ер англ back jer Висока кратка задна гласна с произход от инд кратко u Син заден ер задна ерова гласна Вж ерове преглас на еровете силен ер слаб ер Срв малък ер

голяма носовка стб ѫсъ рус большой юс англ big jus back jus Голямата носовка в старобългарски е била задна гласна (вероятно първоначално с гласеж между о и а) с назален елемент (н или м) след нея Образувала се е вследствие на тенденцията към отворена сричка когато след съчетанието на гласната (дълги или кратки о и а) с назал (n m ŋ) след тях е следвала съгласна (модел VNC) В глаголицата начертанието на буквата се е състояло от две части като първата е обозначавала оралния елемент а втората mdash назалния сегмент Син задна носовка заден юс голям юс Срв малка носовка носов звук

гравис стб вариа гр προσῳδία βαρεῖα βαρεῖα лат gravis рус гравис нем Gravis Tiefton англ grave В екфонетичната нотация се обозначава с Синоним тежко ударение Вж и акут циркумфлекс ударение

градация рус градация перечисление нем Klimax Steigerung англ climax фр gradation ит gradazione arrangement of words phrases or clauses in an order of ascending power Often the last emphatic word in one phrase or clause is repeated as the first emphatic word of the next One equal temper of heroic hearts Made weak by time and fate but strong in will To strive to seek to find and not to yield Tennyson Ulysses Nonne hunc in vincula duci non ad mortem rapi non summo supplicio mactari imperabis Cicero In Catilinam Facinus est vincere civem Romanum scelus verberare prope parricidium necare quid dicam in crucem tollere verbo satis digno tam nefaria res appellari nullo modo potest Cicero In Verrem Demosthenes On the Crown 179

граматика рус грамматика нем Grammatik англ grammar фр grammaire ит grammatica Дял от езикознанието което изучава систематично съставните елементи на езика В тесния смисъл на думата в граматиката влизат само морфологията и синтаксиса Съществува различни видове граматики според целите на изложението Описателната (дескриптивна) граматика предава състоянието на езика в даден момент Нормативната граматика излага нормите на езика според това което се възприема за правилно и как трябва да се пише или говори Историческата граматика изучава езика в неговото развитие Сравнителната граматика изследва отношенията които съществуват между родствените езици

граматична категория рус грамматическая категория нем grammatische Kategorien англ grammatical categories фр cateacutegories grammaticales ит categorie grammaticali Съвкупност от форми които изразяват дадено граматическо значение Вж вид на действието време лице наклонение падеж род число

дателен падеж с инфинитив лат dativus cum infinitivo Славянска конструкция която при преводите най-често предава гръцките инфинитивни съчетания с винителен падеж Примери

бъістъ же вънити емоу въ сънъмище не бѣ имъ коли понѣ ѣсти достоитъ емоу постити сѧ добрѣе естъ единомоу чловѣкоу оумьрѣти ни даси прѣподобъноумоу своемоу видѣти истълѣниѣ мнѣахѫ емоу разболѣти сѧ ицѣли ѧ ѣко народоу дивити сѧ Вж абсолютна конструкция дателен самостоятелен падеж родителен самостоятелен падеж

дателен падеж рус дательный падеж нем Dativus англ dative фр datif ит dativo Дателният падеж се употребява при насоченост цел и собственост Служи за допълнение при глаголи за движение (приити комоу послѣдовати комоу грѧсти комоу) В дателен падеж се поставя косвеното (непряко допълнение) което отговаря на въпроса комоу и означава лицето или предмета за който се извършва действието Рече господь оученикомъ своимъ Дати тебѣ Дателен падеж се употребява за допълнение при прилагателните милостивъ милъ повиньнъ подобьнъ оугодьнъ длъжьнъ послоушливъ вѣрьнъ равьнъ Милъ емоу бъістъ Повиньнъ естъ сѫдоу Дателен падеж изискват наречията горе лютѣ оуне Употребява се след междуметието оувъі Много честа в старобългарските паметници е фунцията на принадлежност при която се конкурира с родителния падеж В този случай дателната форма изразява определение към името творьць небеси и ꙃемли Синоним датив

дателен самостоятелен падеж лат dativus absolutus Старобългарска синтактична конструкция която се състои от съществително или местоимение в дателен падеж съгласувано с причастие Значението на дателния самостоятелен падеж е близко до това на обстоятелствено изречение за време причина условие или следствие Съответства при преводите на гръцкия родителен самостоятелен падеж (genetivus absolutus) Вж и абсолютна конструкция родителен самостоятелен падеж Синоним дателен самостоятелен

двоен винителен падеж Конструкция при която глаголът управлява две падежни форми за винителен падеж (с две преки допълнения) напоитъ въі чашѫ водъі Това са глаголи като иꙃъбрати поставити положити нарицати сътворити посълати и др Вж винителен падеж

двойствено число лат dualis рус двойственное число нем Dual Dualis англ dual фр duel итduale Едно от числата (вж число) което в редица езици се отличава от единственото и множественото по своите специализирани глаголни и именни форми Показва на това че действието се извършва от две лица или е насочено към две лица два предмета Синоним дуалис Вж единствено число множествено число число

двуюсов правопис рус двуюсовое правописание англ two-juses orthography Правопис с употреба на две носовки Съществуват няколко вида с тенденция към етимологически правопис характерен за старобългарските паметници с неправилна етимологична употреба с ѧ след съгласна и непоследователна поява на ѫ в ранните староруски преписи на старобългарски текстове и със среднобългарска замяна на носовките Следствие от среднобългарската замяна е и търновският юсов правопис Вж носовки голяма носовка малка носовка

деепричастие рус герундий герундив нем Gerundium англ gerund фр geacuterondif ит gerundio Нелична глаголна форма която означава действие което се извършва едновременно с действието на основната глаголна форма Като самостоятелна част на речта е късна в историята

на българския език В ранния етап в подобна функция се намират причастните форми Синоним герунд герундий герундив Вж части на речта глагол причастие

дейксис рус дейксис нем Deixis Zeigart Demonstrationsart англ deixis фр deixis ит deixis Дума чиято функция е да посочва предмет лице или друга дума в изказването или текста Дейктични думи са голяма част от местоименията (личните показателните) наречия като тук там горе долу Вж лично местоимение наречие анафорично местоимение

делабиализация рус делабиализация нем Entrundung unrounding delabilaziation delabialisation фр deacutelabialisation deacutesarronissement ит delabializzazione Фонологичен процес при който звукът започва да се произнася без закръгляне на устните Срв лабиализация

деназализация Обратната на назализацията фонологична промяна В историята на българския език почти изцяло са изчезнали старите носови гласни като са дали различни резултати по говорите най-често е от ѧ и ъ от ѫ Антоним назализация Вж носов звук голяма носовка малка носовка

деятелен залог рус действительный залог нем Aktiv Aktivum англ active (voice) фр actif ит attivo Ако глаголното лице е активно (върши глаголното действие) то залогът се нарича деятелен Вж страдателен залог залог Синоним действителен залог

диалект рус диалект нем Dialekt Mundart англ dialect фр dialecte ит dialetto Форма на езика на дадена област или място Разграничава се от съседните диалекти по съвкупността от фонетични граматични и лексикални особености За разлика от сегашната основна подялба на българските диалекти на източна и западна група спрямо ятовата граница старобългарското старинно деление вероятно е било на север и юг като границата е била Стара планина Синоним говор наречие

диареза рус диэреза нем Diaumlrese англ diaeresis фр dieregravese ит dieresi 1 Разлагане на дифтонга на съставни части така че всяка съставна част се чува отчетливо Срв монофтонгизация на дифтонгите 2 Надредният знак който отбелязва подобно произношение 3 Средищна цезура в стихосложението която се среща след седмата или осмата стъпка

диглосия рус диглосия англ diglossie Езикова ситуация при която на една територия съвместно но не равноправно съществуват два или повече езика или разновидности на езика Обикновено единият език или едната форма на езика е за официално общуване а другата за всекидневно По противопоставянето на езиците или техните форми при общуването е основната разлика на диглосията с билингвизма Срв билингвизъм

диграф рус диграф диграмма нем Digraph англ digraph фр digramme ит digramma Два писмени знака които служат за предаване на един звук Например оу за [u] в кирилицата и подобният нему знак в глаголицата Синоним диграма

дисимилация рус диссимилация расподобление нем Dissimilation Entlaumlhnlichtung англ dissimilation фр dissimilation ит dissimilazione Фонологично изменение при което два тъждествени или близки фонетични елемента се разграничават и стават различни Подобно на

асимилацията и тази промяна бива частична или пълна Според механизма на извършване се различават регресивна и прогресивна дисимилация (вж регресивно изменение прогресивно изменение) Синоним разподобяване Антоним асимилация

дифтонг рус дифтонг нем Diphthong англ diphthong фр diphtongue ит dittongo Съчетание от гласна и глайд което звучи като един звук Съществуват два варианта възходящ дифтонг и низходящ дифтонг Синоним двугласна Вж възходящ дифтонг низходящ дифтонг монофтонгизация на дифтонгите Срв монофтонг

допълнение рус дополнение нем Ergaumlnzung ergaumlnzendes Element англ extension complement object фр compleacutement ит complemento Дума фраза синтактична конструкция която се намира след глагола и чиято функция е да добави допълни неговата семантична и граматична характеристика Вж пряко допълнение косвено допълнение

дублет рус дублет нем Doppelform Dublette англ doublet alternative фр doublet ит doppione allotropo Разновидност на фонема морфема дума словосъчетание или синтактична конструкция

дума рус слово нем Wort англ word фр mot ит parola Думата е съчетание на определено значение свързано с определен брой звукове и подходящо за граматическа употреба (Мейе цитиран по Марузо 1960 274)

евфемизъм рус эвфемизм евфемизм нем Euphemismus verhuumlllendes Wort Huumlllwort Deckname англ euphemism фр eupheacutemisme ит eufemismo Заместване на нежелателни неприятни или неприлични думи или изрази с други Разновидност на перифразата Срв перифраза

единствено число рус единственное число нем Singular Einzahl англ singular фр singulier ит singolare Граматическа категория към която принадлежи дума изразяваща единичен предмет или лице Някои съществителни притежават форми само за ед ч (singularia tantum) Вж двойствено число множествено число число

език рус язык нем Sprache англ language фр langage ит linguaggio Система от знаци за общуване между индивидите Най-известен е звуковият език при който се употребява глас и отделните елементи се членоразделят Той е предмет на изучаването на езикознанието или лингвистиката

елизия рус элизия нем Elision Vokalausstoszligung англ elision фр eacutelision ит elisione Фонологично изменение при което звук или звукове изпадат от думата Изпадането на еровете е пример за елизия При силна редукция елизията е също често срещано явление срв банцътъ lt баницата жентъ lt жената Вж изпадане на еровете Срв епентеза

елово причастие Вж минало деятелно второ причастие

епентеза рус эпентеза вставка нем Epenthese Einschub англ epenthesis фр eacutepentegravese ит epentesi Вмъкване на звук между други звукове в една дума Например вметнатото л (l

epentheticum) като част от палатализацията на лабиалите в праславянски срв ꙃемлѣ люблѭ ловлѭ и под Синоним вмятане

епентеза рус эпентеза вставка нем Epenthese Einschub англ epenthesis фр eacutepentegravese ит epentesi Вмъкване на звук между други звукове в една дума Например вметнатото л (l epentheticum) като част от палатализацията на лабиалите в праславянски срв ꙃемлѣ люблѭ ловлѭ и под Синоним вмятане

епифора гр ἐπιφορά лат desitio conversio рус епифора Повторение на дума или фраза в края на стиховете (xx) Синоним антистрофа Библ Lausberg sectsect 631-632

ерове Две високи кратки гласни които в развоя на късния праславянски език и неговите наследници са се оказали нестабилни и са понижили своя гласеж (вж понижаване на еровете) или са изчезнали (вж изпадане на еровете) в зависимост от позицията си Тази особеност се споделя от много езици по света които имат нефиксирано и динамично ударение Тяхната относителна дължина е по принцип по-кратка от по-ниските гласни поради тази причина в някои изследвания неправилно се наричат свръхкратки Терминът полугласни за еровете следва да се употребява само за глайдове Другият термин под който са известни редуцирани гласни също следва да се избягва защото той се отнася до качеството на гласните които не са под ударение Вж голям ер малък ер слаб ер силен ер преглас на еровете понижаване на еровете изпадане на еровете Син ерови гласни свръхкратки гласни редуцирани гласни

женски род рус женский род нем Femininum англ feminine фр feacuteminin ит femminile В старобългарски това е граматически род род който обединява същества от женски пол заедно с формални завършеци свързани с тази представа характерни за основите на аja кратки i и дълги u и -r- Вж род Срв мъжки род среден род

заден глайд рус задний глайд у неслоговое англ back glide Глайд който се учленява със задната част на езика Обозначава се с w или с u с дъгичка под него Синоним задна полугласна несричкотворно у Вж глайд Срв преден глайд

задлог рус послелог нем Postpozition англ postposition фр postposition ит posposizione Задлогът има същата функция като предлога но за разлика от него стои след името В този случай задлогът управлява думата която се намира пред него Старобългарските задлози винаги изискват родителен падеж Те са два с два варианта дѣллѣ дѣлльма вьсе врагъ дѣллѣ бываеты сихъ дѣльма вьсѣхъ винъ хощетъ погоубити его ради радьма обьщааго ради оуспѣха жити чьсо радьма плачете Синоним послелог Вж предлог падеж

задна гласна рус задний гласный темный гласный англ back vowel obscure vowel Гласни които се учленяват в задната част на устната кухина Синоним (остар) тъмна гласна Вж гласна Срв предна гласна

заемка рус заимствование нем Entlehnung Lehngut Lehnwort англ loan-word borowing фр emprunt ит prestito imprestito parola importata Заети думи морфологични елементи или синтактични конструкции които нямат в заетия език равнозначни на тях синоними

залог рус залог нем Diathesis англ voice фр voix ит voce Граматическа категория която изразява отношението на лицето към действието Вж деятелен залог страдателен залог

затворена сричка рус закрытый слог англ closed syllable Сричка която завършва на съгласна Антоним отворена сричка Вж сричка

звателен падеж рус звательный падеж нем Vokativ англ vocative фр vocatif ит vocativo Падежна форма която изразява обръщение Господи боже мои Синоним вокатив

звук рус звук нем Laut Klang Ton англ sound фр son ит suono В езикознанието под звук се разбира най-малката материална единица която се учленява в устната кухина и има слухови и смислоразличителни белези Синоним говорен звук звук на речта

звучна съгласна рус звонкий согласный stimmhaft Sonorlaut англ voiced consonant Съгласни които се учленяват с трептене на гласните струни и с присъствието на тон наред с шума при възприемането им Антоним беззвучни съгласни Вж съгласна

звучност рус звучность нем Sonoritaumlt Schall Schalfuumllle Schallstaumlrke англ sonority фр sonoriteacute ит sonorita Вж звучна съгласна

идиолект англ idiolect Езиковите особености характерни за говора на отделен индивид

извито ударение вж циркумфлекс

изоглоса рус изоглосса линия изоглоссы нем Isoglosse (Linie) англ isoglottic (line) фр isoglosse ligne disoglosse ит isoglossa Линия върху географската карта показваща границите и обхвата на дадено езиково явление

изоколон рус изоколон нем Isokolon англ isocolon фр isocolon ит isocolon Метрически части от стихотворни творби изказвания или прозаични отрязъци които се делят на членове (гр kolon) равни (гр isos) един на друг

изосилабичен рус изосиллабический равносложный нем gleichsilbig англ isosylabic фр isosyllabique ит isosillabico Изрази и форми които притежават едно и също количество срички

изпадане на еровете рус выпадение редуцированных англ elimination of jers elision of jers dropping of jers Фонологично изменение при което слабите ерове изпадат от сричката Процесът е свързан с качеството на високите кратки гласни i и u чиято дължина по отношение на другите гласни е най-кратка Процесът довежда до преобразуване на славянската сричка и бележи края на тенденцията към отворена сричка Вж ерове голям ер малък ер слаб ер Срв понижаване на еровете

изречение rus предложение nem Satz англ sentence clause фр proposition ит proposizione Изказване което е завършено граматически притежава интонационна цялост и изпълнява комуникативна роля

изявително наклонение рус изъявительное наклонение индикатив нем Indikativ англ indicative фр indicatif ит indicativo Наклонение при което действието се представя за реално

се нарича изявително Вж условно наклонение повелително наклонение наклонение Синоним индикатив

име рус имя нем Nomen англ noun фр nom ит nome Родово наименование общо за съществителни прилагателните числителните имена и местоименията Някои включват също така именните форми на глагола инфинитив супин и причастията Вж съществително име прилагателно име числително име местоимение

именителен падеж рус именительный падеж нем Nominativ англ nominative фр nominatif ит nominativo Изразява граматичния субект с две основни значения 1 Подлог в изречението аꙃъ дѣлаѭ 2 Предикатите на подлога в изречението Глаголите бъіти именовати сѧ ꙃъвати сѧ творити сѧ също се съгласуват с именителния падеж Аꙃъ есмь пастъіръ добръіи Синоним номинатив

имперфект рус имперфект нем Imperfektum Imperfekt англ imperfect фр imprafait ит imperfetto Времеви форми чиито функции е да изразят повтарящо продължително или незавършено действие в миналото което няма връзка с момента на говорене Старобългарският имперфект подобно на аориста се образува от инфинитивната основа на глагола Когато обаче има редуване в облика на корена между двете твърде често миналото несвършено време се формира от сегашната форма срв ходити хождѫ (сег вр) хождаахъ (мин несв вр) клати колѭ (сег вр) колѣахъ (мин несв вр) Понякога се срещат форми образувани и от двете основи ꙃъвааше (от ꙃъвати) и ꙃовѣаше (от ꙃовѫ) гънааше (от гънати) и женѣаше (от женѫ) При образуването на имперфекта е било от значение дали инфинитивната основа окончава на гласна или съгласна Ако завършекът е бил на гласните ѣ или а то директно към основата се е добавял показателят -ах- заедно с окончанието (глагол-а-ти gt глагол-а-ах-ъ) Ако гласната е била друга то тя към нея се е добавял ѣ и заедно с показателя за време и окончанието (бити биѣахъ) При глаголите от четвърто спрежение на -и- гласната е била изцяло заменяна молити gt мол-ѣ-ах-ъ При глаголи с инфинитивна основа на съгласна се е добавял ѣ показателят за време и окончанието жити живѫ gt живѣахъ Синоним минало несвършено време

инверсия рус инверсия нем Inversion Umkehrung англ inversion фр inversion ит inversione Преобръщане на думата или думите в словореда за да се подчертае значението им Играе ролята и на реторична фигура

инфикс рус инфикс нем Infix англ infix фр infixe ит infisso Наставка която се поставя вътре в думата понякога в самия корен Вж афикс префикс суфикс

инфинитив рус инфинитив неопределенная форма глагола нем Infinitiv англ infinitive фр infinitif ит infinito Неизменяема глаголна форма По своя произход в старобългарски това е име от старо глаголно съществително с абстрактно значение с основа на кратко i или на -t- Спори се дали отразява стара форма на дат или на м п Окончанието му е били -ти ходити пити ѣсти Основната функция му е била да бъде обект на други глаголи когато субектът на двете думи е един и същи могѫ се сътворити Може да бъде допълнение и към имена даѭ вамъ власть настѫпати на ꙃмиѧ и скорпиі и на вьсѭ силѫ врага Вж супин Синоним неопределена

глаголна форма основна форма на глагола

йат 1 Ниска предна гласна в старобългарски предното съответствие на а Произхожда или пряко от инд дълго e или е резултат на монофтонгизацията на дифтонгите oj aj чийто резултат е също дългата гласна e 2 Наименование на буквата която предава тази гласна

какофония гр κακοφωνία лат - рус неблагозвучие нем Kakophonie англ cacophony фр cacophonie ит cacophonia Неприятно неблагозвучно съчетаване на звуковe при повторение

калка рус калька нем Abklatsch англ calque фр calque ит calco Буквален превод по чужд модел на дума словосъчетание или конструкция Например старинни калки в старобългарски език от гръцки са думите с начало добро- и благо- Срв заемка

катахреза гр κατάχρησις лат abusio catachresis рус катахреза нем Kataxhrese англ catachresis фр catachregravese ит catacresi Употреба на думата извън нейното значение надхвърляща точния й смисъл Може да се прецени като вид метафора (Lausberg 562) Вж метафора

кирилица рус кириллица кириллическое письмо Втората по време на възникване славянска азбука след глаголицата Появява се в самия край на 9 век За разлика от глаголицата която е оригинална писмена система кирилицата е точно копие на гръцкия маюскул от 9 век с прибавени букви за славянски звукове Повечето от кирилските начертания на тези звукове намират точен паралел в глаголицата Вж азбука абецедар Срв глаголица

консонантна основа Именна или глаголна основа която завършва на сългасна В старобългарски са запазени следните наследници на инд именни основи на съгласна n-основи основи на -n- -en- -men- към които принадлежат съществителни от мр които завършват в импедч на -нь дьнь корень степень и основи на -men- имѧ врѣмѧ племѧ ent-основи същ от ср р обозначаващи малки същества отрочѧ агнѧ es-основи същ от ср р с окончание в им п ед ч -о род п ед ч -е небо небесе око очесе r-основи съществителни които са изрзаявали роднински наименования В старобългарски с пълна парадигма са запазени само две матъі род п матере и дъщи род п дъщере При всички съществителни от тази група основата се открива в косвените падежи но не и в им п ед ч Вж вокална основа основа склонение парадигма Синоним основа на съгласна

корен рус корень нем Wurzel англ root фр racine ит radice Непроизводна основа на думата която е носител на основното й значение Получава се след отделянето на всички наставки и след сравнение с другите нечленими части на родствените думи Вж афикс основа морфема Синоним корен на думата

косвено допълнение рус косвенное дополнение непрямое дополнение вторичное дополнение нем entfernteres Objekt англ enlargement фр compleacutement indirect compleacutement relatif ит oggetto indiretto Допълнение което съдържа в себе си вторична и в повечето случаи незадължително пояснение към семантичната и граматична характеристика на сказуемото Обикновено се появява при наличие на пряко допълнение При родителните форми появата на непрякото допълнение се свързва със значенията на отделяне отдалечаване глаголи за чувства

част от цялото (наплъните водоносъі водъі) Дателният падеж е основният падеж на косвеното допълнение в старобългарски като неговите форми се появява при голяма част от глаголите които обикновено управляват винителен падеж за пряко допълнение даждь ми сиѭ водѫ Косвеното допълнение може да се изразява и с творителен падеж при някои глаголи не пьцѣте сѧ доушеѭ вашеѭ клънетъ сѧ црькъвоѭ обисте е риꙃами съ ароматъі Вж допълнение пряко допълнение Синоним непряко допълнение непряк обект косвен обект

критически апарат рус критический аппарат нем kritischer Apparat англ critical apparatus фр apparat critique ит apparato critico Съвкупност от данни за разночетенията по различните преписи на един ръкописен текст които указват на различните или еднаквите четения спрямо избрания за основен текст на изданието В критическия апарат могат да влезнат и коментарии на отделните пасажи Критическият апарат е отличителен белег на критичното издание за разлика от дипломатическото което може да съдържа само разчетен текст придружен или не със снимки от издавания извор

лабиализация рус лабиализация нем Labializierung англ labialisation labialization фр labialisation ит labializzazione Процес на артикулиране или промяна на звука с помощта на устните при което те се закръглят Срв делабиализация

лабиодентална съгласна Съгласна при чието учленение долната устна се приближава към горните резци Син устнено-зъбна съгласна Вж лабиална съгласна лабиализация делабиализация Срв билабиална съгласна

лексема рус лексема нем Lexeme англ lexeme Обобщена езикова единица която функционира в езика като сбор от морфологичните и фонетични варианти на думата Словоформите на думата се обединяват от общата й семантика Срв фонема морфема

лексика рус лексика англ lexis lexica Съвкупността от словното богатство (речника) на един индивид текст Под лексика се разбира и цялостният лексикален състав на един език Вж лексикология лексикография рус инфикс нем Infix англ infix фр infixe ит infisso Наставка която се поставя вътре в думата понякога в самия корен Вж афикс префикс суфикс

лексикален рус лексический нем lexikalisch англ lexical фр lexical ит lessicale Отнасящ се имащ отношение към лексиката Синоним лексически Вж лексика

лексикография рус лексикография нем Lexikographie англ lexicography фр lexicographie ит lessicografia Наука за съставяне на речници Срв лексикология Вж лексика

лексикология рус лексикология нем Lexikologie англ lexicology фр lexicologie ит lessicologia Дял от езикознанието което изучава думите и фразеологичните единици от гледна точка на тяхното образуване и проникване в езика и от гледна точка на тяхното значение Вж лексика Срв лексикография

ликвидна метатеза рус ликвидная метатеза англ metathesis of liquids Късно праславянско фонологическо изменение при което групите гласните а о е и ликвидните съгласни в групите tart tort tert talt tolt telt ort art elt са си разменяли местата В старобългарски

процесът е бил съпроводен и с удължаване на гласната в редица случаи Например melko gt млѣко korva gt крава borda gt брада berg- gt брѣгъ arb- gt рабъ и робъ Вж метатеза ликвидни съгласни

ликвидни съгласни лат liquida рус плавные согласные нем Liquida англ liquid consonants фр liquide ит liquido Съгласни които се характеризират в акустично отношение с плавен преход към гласните Това е общото наименование на съгласните r и l Синоним плавни съгласни Вж ликвидна метатеза

литота рус литотес нем Litotes англ litotes understatement фр litote ит litote Реторичен троп при който преднамеренно се отслабват (от гр litotes) качествата размери на предметите с цел да се умаловажи тяхното значение към обекта и да се изрази отношение Антоним хипербола

лице лат persona рус лицо нем Person англ person фр personne ит persona Указва на ролята която играе този за когото става дума в изказването или в текста Различават се първо лице който говори от свое име второ лице към когото се обръщат и трето лице за когото говорят

лично местоимение рус личное местоимение нем Personalpronom англ personal pronome фр pronom personnel Местоимение което замества име на лице В старобългарски има форми само за първите две лица Употребата на третоличните форми е била поета от показателните местоимения като някои от тях (тъ та то онъ она оно) са се превърнали в лични местоимения за 3 лице в историята на езика Скланя се по самостоятелна парадигма заедно с възвратното местоимение като формите за дателен и винителен имат кратък и дълъг вариант За склонението на личното местоимение е характерно наличните на форми от различни основи (вж суплетивизъм) Така например формата за 1 л им п ед ч е аꙃъ но за род п е мене Вж възвратно местоимение местоимение

малка носовка стб ѧсъ рус малый юс англ small jus front jus Малката носовка в старобългарски е била предна гласна чието произношение е било на гласна е или широко е с назален елемент (н или м) след нея Образувала се е вследствие на тенденцията към отворена сричка когато след съчетанието на предна гласна (дълги и кратки i и e) с назал (n m ŋ) след тях е следвала съгласна (модел VNC) В глаголицата начертанието на буквата се е състояло от две части като първата е обозначавала оралния елемент а втората mdash назалния сегмент В старобългарския период в кирилицата за обозначението на гласната са се използвали няколко различни начертания от непроменената форма на гръцкото епиграфско А до изписвания които се приближават до формата на глаголическото ѣ Това води до предположението че вероятно в една част от българските говори гласежът на първата част на звука е бил на широка ниска предна гласна Син предна носовка преден юс малък юс Срв голяма носовка носов звук

малък ер стб ерь рус ерь англ front jer Висока кратка предна гласна в старобългарски Произхожда от инд кратко i Син преден ер предна ерова гласна Вж ерове силен ер слаб ер понижаване на еровете изпадане на еровете Срв голям ер

междуметие лат interiectio рус междометие нем Interjektion Ausruf Empfindungswort англ interjection фр interjection ит interiezione Неизменяема част на речта която се употребява

изолирано и се вмъква между останалите части на изречението Чрез се изразяват емоционални отношения и състояния Примери за междуметия в старобългарски са оувъі и горѣ Синоним средореч (Ив Богоров)

мека съгласна рус мягкий согласный нем weicher Konsonant англ lax consonant smooth consonant фр consonne molle ит consonante molle Съгласна която се изговаря с повдигане на средната част на езика към твърдото небце (палатума) Синоним палатална съгласна

местен падеж рус местный падеж локатив нем Lokativ Lokalis англ locative фр locatif ит locativo Основните функции на местния падеж без предлог е била обстоятелствено пояснение за място и време Рядко се срещат случаи на допълнение при глаголите коснѫти сѧ прикоснѫти сѧ при глаголи с представката при- Употребява се при някои глаголи с представка на- належати нападати напасти Местен падеж управляват и глаголите вълежати ꙃаꙃьрѣти обѣсити сѧ опрѣти сѧ потъкнѫти съвъкоупити сѧ съплѣсти Синоним локатив

местоимение лат pronomen рус местоимение нем Pronomen Fuumlrwort англ pronoun фр pronom ит pronome Част на речта която в античните граматики се определя като заместник на името защото съдържа в себе си понятия за лице и предмет Може да се употреби вместо всички имена mdash съществителни прилагателни и числителни Старобългарските местоименна система е много богата Тя се дели на лични и нелични (родови) местоимения Склонението на възвратното местоимение е според парадигмата на личните Родовите местомения се делят на анафорично показателни притежателни въпросителни отрицателни неопределителни обобщително Към местоименията се причисляват т нар думи с местоименна флексия Това са местоименни прилагателни или местоимения-прилагателни като самъ какъ какъв къ какъв ꙗтакъ такъв инакъ инакъв сикъ такъв вьсѣкъ всеки инъ друг единъ Вж лично местоимение възвратно местоимение анафорично местоимение показателно местоимение притежателно местоимение въпросително местоимение отрицателно местоимение неопределително местоимение обобщително местоимение

метатеза рус метатеза перестановка нем Metathesis Umstellung Lautversetzung англ metathesis фр meacutetathegravese ит metatesi Премятане на звуковете в рамките на една сричка или на сричките в рамките на една дума (напр гълтам глътна) Синоним премятане на звуковете Вж ликвидна метатеза

минало време мин прошедшее время нем Vergangenheit англ past tense фр passeacute ит passato Наименование на всички граматически форми на миналите имена Вж аорист имперфект перфект плюсквампефект бъдеще време в миналото

минало деятелно първо причастие В старобългарски се е образувало от инфинитивната или миналата основа на глагола (вж инфинитивна основа) В зависимост от това дали тя е окончавала на гласна или съгласна към нея се е добавял показател за причастието При инфинитивна основа на съгласна той може да се види в косвените падежи като -ъш- а при гласна той е имал обликът -въш- Подобно на сегашното деятелно причасти и тук формите за им п ед м и ср им п се е противопоставял на всички други форми заради липсата на -ъш--въш-

срв несъ давъ моль (м срр импедч) - несъши давъши мольши (жредчимп) Скланя се както съществителните по -jo (за м и срр) -ja (за жр) Различават се кратки и местоименни форми Местоименните или пълните форми се образуват като към кратката форма се добави съответната форма за род число и падеж на анафоричното местоимение В този случай втората част следва склонението на местоимението несъшаего родпедч м и ср р несъшоуемоу (датпедч м и ср р) В развитието на езика още в старобългарски гласната е се уподобява (асимилира) от предходната гласна несѫщаего gt несѫщааго Следходният процес е известен като контракция mdash двете еднакви гласни се свиват в една mdash несѫщаго Този процес повлиява цялата парадигма на сегашното деятелно причастие Вж сегашно деятелно причастие минало деятелно второ сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие причастие анафорично местоимение Синоним минало действително причастие

минало свършено време вж аорист

множествено число рус множественное число нем Plural Mehrzahl англ plural фр pluriel ит plurale Граматическа категория към която се отнасят думи назоваващи множество отделни обекти (съществителни местоимения) и думи които се съгласуват с тях (прилагателни глаголи) Някои съществителни притежават само форми за мн ч (т нар pluralia tantum) Вж единствено число двойствено число число

монофтонг рус монофтонг нем Monophtong англ monophtong фр monophtongue ит monottongo Звук който се състои от тон с еднородно звучане Срв дифтонг Вж монофтонгизация монофтонгизация на дифтонгите

монофтонгизация на дифтонгите рус монофтонгизация дифтонгов англ monophtongization of diphtongs Фонологическата промяна на съчетанието от два съседни звука в един В праславянски съчетанията на гласна със заден (w) или преден (j) глайд са се превърнали в самостоятелни гласни Така например от съчетанието aj се образувал нов звук ѣ от съчетанието aw звукът u Тези промени са се осъществили пред съгласна в средисловието или края на думите Същият принцип на промяна се е осъществил при образуването на носовите гласни Вж монофтонг дифтонг носов звук

монофтонгизация рус монофтонгизация англ monophtongizatio фр monophtongaison Фонологическо изменение при което се образува един фонетичен елемент (монофтонг) Вж монофтонгизация на дифтонгите

мора лат mora рус мора нем More англ mora фр more ит mora Единица за дължина равна на дължината на кратката гласна За дългата гласна се е считало че е равна на две мори Закон за трите мори в старогръцки е било правилото че ударението не трябва да бъде по-далече от третата мора от края на думата Вж сричка ударение

морфема рус морфема нем Formans Formativ англ morpheme фр morphegraveme ит morfema Думата произлиза от гр morphe форма и означава най-малкият елемент на езика който има граматично иили лексикално значение Морфемите могат да носят значения като граматическа категория (род число лице време) лексикално-граматически рязряд (име глагол) могат да

изразяват синтактичните връзки в изречението (подлог допълнение) или да са самостоятелна дума (предлог съюз частица междуметие) Вж афикс инфикс корен основа суфикс морфология Срв фонема лексема

морфология рус морфология нем Wortbildungslehre Formenlehre англ morphology фр morphologie ит morfologia Част от граматиката която изучава по какъв начин думите са съставени от по-малки единици наричани морфеми Срв синтаксис Вж граматика морфема

мъжки род лат masculinum рус мужской род нем maskulinum англ masculine фр masculin ит maschile В старобългарски това е граматически род който обединява същества от мъжки пол заедно с формални завършеци свързани с тази представа характерни за основите на оjo аja кратки i и u и част от консонантните склонения Вж женски род среден род род

надредни знаци рус надстрочные знаки англ supralinear signs Знаци които се поставят над реда и които включват в най-ранния период на славянската писменост знаци за улесняване на четенето поставяни над букви за гласни и знаци за отбелязване на мекостта на съгласни (т нар меглец) Спорно е какво е значението на надредните знаци в Киевските листове Според някои изследователи става въпрос за акцентни знаци Според други това са музикални знаци Със сигурност систематичната употреба на знаци за ударения започва да се проследява едва от 14 век като до края на века се забелязва все по-голямо усложняване на системата им Вж ударение придихание

назализация рус назализация нем Nasalierung англ nasalization фр nasalisation ит nassalizzazione Фонологично изменение (асимилация) при което неносовата (орална) гласна се преръща в назална Антоним деназализация Вж носов звук носовки голяма носовка малка носовка

наклонение рус наклонение нем Modus Diathese англ mood mode фр mode ит modo Отношение на говорещото лице към изказаното от него глаголно действие В зависимост действоето може да бъде представено като реално възможно желателно Вж изявително наклонение повелително наклонение условно наклонение

наречие лат adverbium рус наречие нем Adverbium Umstandswort англ adverb фр adverbe ит avverbio 1 Неизменяема част на речта която обикновено пояснява глагола (вж лат термин) но също така може да се срещне и при прилагателното съществителното и при др наречия То посочва признаци като място време начин количество и степен и др Старобългарските наречия по произход се делят на първични образувани от местоименни основи и образувани от имена Примери за първични наречия са абье веднага тутакси акъі подобно на като едъва едва трудно еще още нъінѣ сега пакъі отново понѣ поне оуже вече Местоименните наречия завършват на -(ъ)де -амо -ѫдоу Като първият е означавал място на действието а последните са означавали движение в определена посока (към и от говорещия) Краят на наречието с -гда е бил специализиран за време Формантите -ли -ль (-лѣ) са изразявали количество и степен като според П Илчев първоначалното значение е било също за време (Дуриданов 1993319) С форманта -ако се образуват местоименни наречия за начин Именните наречия произлизат от

прилагателни и съществителни имена 2 Говор диалект

нарицателно име рус нарицательное имя нем Gattungsname англ common noun фр nom commun ит nome comune Съществително име което назовава цял клас обекти или всеки един от тях по отделно (дървета дърво) Синоним съществително нарицателно име Срв собствено име

небце рус небо нем Gaumen англ palate фр palais ит palato Говорен орган граница между устната и носната кухина Разделя се на твърдо небце (или палатум срв рус твердое небо нем Gaumen англ palate hard palate фр palais dur) и меко небце (срв рус мягкое небо нем Gaumensegel англ velum soft palate фр palais mou voile du palais ит palato molle)

неопределително местоимение Неопределителни са тези местоимения които означават неизвестни неопределени лица предмети количество В старобългарски се образуват като към въпросителното местоимение се добави частицата нѣ нѣкъто нѣкъіи някой нѣчьто нещо Функция на неопределително местоимение изпълняват и съчетания на въпросително местоимение с наречието любо къто любо някой чьто любо нещо речетъ къто любо ще каже някой Във функция на неопределително местоимение може да се употреби и числителното единъ със значение някакъв някой си и пристѫпь единъ отъ книжьникъ и рече емоу По същия начин се употребява и думата етеръ някой някой-си някакъв един и се етеръ пристѫпь рече емоу слѣпьць етеръ сѣдѣаше при пѫти Това местоимение се скланя като просто (кратко) прилагателно Когато неопределителното местоимение е в съчетание с предлог то тогава предлогът стои между частицата и въпросителното местоимение нѣ отъ кого Вж въпросително местоимение местоимение

непреходен глагол непeреходный нетранзитивный нем intransitiv англ intransitive фр intransitif ит intransitivo Глагол който няма свойството да изисква пряко допълнение при който не се съдържа непосредствен преход от изразяване на действие към изразяване на обекта Вж пряко допълнение косвено допълнение сказуемо обект Срв преходен глагол

несвършен вид рус несовершенный вид нем imperfective Aktionsart англ imperfect aspect imperfective aspect atelic aspect фр aspect imperfectif ит aspetto imperfettivo Глаголите от несв в представят глаголното действие в процеса на извършването му без да е доведено до изчерпването му до прекратяването му (Пашов 1989105) В старобългарски най-разпространеният начин за образуване на глаголи от несв в от глаголи от св в е с помощта на суфикса -а- и удължаване на коренната гласна водити - важдати гонити - ганѣти носити - нашати просити - прашати родити - раждати Вж свършен вид вид

несклоняем рус несклоняемый нем indeklinabile indeklinierbar англ indeclinable фр indeacuteclinable ит indeclinabile Дума която не се скланя Несклоняеми са наречията и служебни думи като предлози и съюзи В старобългарски е съществувал малък клас от прилагателни които също не са се скланяли Вж склонение парадигма

низходящ дифтонг рус нисходящий дифтонг нем fallend англ falling фр descendante deacutecroissante ит discendente Дифтонг при който гласната е на първо място а след нея следва глайдът Вж дифтонг монофтонг монофтонгизация на дифтонгите Срв възходящ дифтонг

монофтонг

носов звук рус носовой звук нем Nasenlaut Nasal англ nasal фр nasal ит nasaleltmeta content=OpenOfficeorg 24 (Linux) name=GENERATOR gtЗвук при който произношението включва резонация на носова празнина със задната част на устната кухина От съгласните това са n m и веларните назали (например В старобългарски е имало и най-малко 2 гласни (носовки) които са се произнасяли по този начин Синоним назал назален звук Вж малка носовка голяма носовка

носовки Носовите гласни или носовките в старобългарски са били две голяма и малка Голямата носовка е била задна гласна чиято първа част се произнасяла между а и о и малка носовка чийто първи фонетичен елемент е бил с произношение е или ѣ Произношението на назалния елемент е също варирал в зависимост от съгласната която се е намирала след носовката - n m или веларен назал Носовките са се образували в резултат на процеса на отварянето на сричката когато при съчетанието на гласна назална съгласна и друга съгласна сричковата граница се е премествала след носовия елемент Когато след назалната съгласна е следвала гласна то носовка не се е образувала На това се дължат редувания от типа на начѧти но начьнѫ пѧти но пьнѫ Срв малка носовка голяма носовка Син назални гласни носови гласни

обект рус объект нем Objekt англ object фр objet ит oggetto Част от изречението обозначаваща лице или предмет който е цел на действието Известно е също като допълнение или пряко допълнение Вж допълнение пряко допълнение косвено допълнение Срв субект

обобщително местоимение Местоимението вьсь вьсѣ вьсе има значение цял целият всичкият Първоначално се е скланяло според меката местоименна основа В старобългарски има влияние на твърдото склонение

обстоятелствено пояснение рус обстоятельство Обстоятелственото пояснение показва как и при какви условия става действието Традиционно се разграничават обстоятелства за място време количество и степен причина и цел Поясненията в изречението могат да се изразяват с наречия безпредложни падежни конструкции и съчетания на падежна форма с предлог Синоним обстоятелство обстоятелствени думи

окончание рус окончание нем Endung Flexionsendung англ termination ending фр deacutesinence ит desinenza Подвижна морфема който се присъединява към корена или основата и характеризира думата като лице число време наклонение залог и др Вж афикс корен основа морфема Синоним флексия

омограф рус омограф нем Homogramm англ homograph фр homogramme ит omogramma Думи които се пишат еднакво но се произнасят по различен начин и имат различен произход срв омоним

омоним рус омоним нем Homonym англ homonym фр homonyme ит omonimo Думи еднакви по произношение но различни и независими по значение Срв омограф

омофон рус омофон нем Homophon англ homophone фр homophone ит omofono Различни знаци които се употребяват за обозначение на един и същи звук Срв омограф

ономастика рус ономастика нем Onomastik Namenkunde англ onomastics name-study фр onomastique ит onomastica Общо наименование на всички лингвистични области които изследват имената (от гр onoma) Вж топонимия антропонимия

определение рус определение нем Bestimmtheit англ determination фр deacutetermination ит determinazione Определението пояснява съществителното име или друга част употребена като съществително Определението в старобългарски се изразява с прилагателно име или местоимение съгласувано по род число и падеж със съществителното (съгласувано определение) със съществително име без предлог или с предлог mdash несъгласувано определение Прилагателното име като определение се явява в пълна или кратка форма Съінъ прѣмѫрдръ веселитъ отьца Като сказуемно определение се появява само в кратка форма Чловѣкъ нѣкъіи бѣ богатъ При несъгласуваните определения най-голям дял имат формите с родителен падеж без предлог въ годъ крьста лице отьца моего или с предлог вѣньць отъ камени Срещат се също така форми с дателен падеж (храмъ молитвѣ) и творителен падеж (чловѣкъ нечистомь доухомь) Вж приложение

основа рус основа нем Stamm англ stem фр thegraveme ит tema Част от думата която в инд езици се поставя зад корена Според гръцките граматици тази морфологична единица е основата на която се прикрепя окончанието В съответствие с природата и значението на тези единици те се делят на именни и глаголни основи Вж афикс корен морфема

остро ударение вж акут

отворена сричка рус открытый слог англ open syllable Сричка която завършва на гласна Вж сричка тенденция към отворена сричка

относително местоимение рус относительное местоимение англ relative pronoun фр pronom relatif Относителното местоимение свързва относителната конструкция в изречението или относителна Относителни местоимения в старобългарски са били иже ѣже еже който която което ѣкъже ѣкаже ѣкоже какъвто еликъ елика елико колкото голям колчав Наред с тях функцията на относителни местоимения са могли да изпълняват и въпросителните местоимения къіи кой който и которъіи (котеръіи) който Склонението на иже е същото както и анафоричното местоимение като се е промяняла само частта преди же Местоименията ѣкъже еликъ се скланя по типа на показателните местоимения тъ та то Вж анафорично местоимение въпросително местоимение местоимение

отрицание рус отрицание нем Negation Verneinung англ negation фр neacutegation ит negazione Израз който е предназначен да констатира че даден предмет или събитие не съществуват или не са това за което се говори

отрицателно местоимение Отрицателните местоимения в старобългарски се образуват от въпросителните като пред тях се добавя отрицателната частица ни къто gt никъто чьто gt

ничьто Много често след формата се добавя усилителната частица же ничьтоже никътоже никъїиже Скланят се по същия начин както въпросителните местоимения Ако се употребят в съчетание с предлог то предложната форма се поставя между отрицателната частица ни и въпросителното местоимение н никакоже не врѣди его ни при чесомьже Вж въпросително местоимение местоимение

падеж рус падеж нем Fall Kasus англ case фр cas ит caso Падеж се нарича отношението в което бива поставена известна склоняема дума спрямо глагола или спрямо друга дума в изречението (Бончев 195218) следователно това е морфологическа словоизменителна категория при имената Основни значения на падежите са субектно обектно и определително Всеки падеж има своя система от значения които се проявяват с или без предлози Такива са значения като пряко допълнение обстоятелствено пояснение принадлежност движение определение Падежите в старобългарски са именителен родителен дателен винителен творителен местен и звателен Падежите се делят на преки падежни форми (пряк падеж gr orthe ptosis лат casus rectus) и косвени форми (косвен падеж гр plagiai лат obliqui) Формите на винителния падеж също се счита в някои граматики за пряк тъй като има функция на пряко допълнение Звателният падеж когато формата му е еднаква с именителната също се причислява към преките форми

палатализация стб липсва стгр липсва рус палатализация нем Palatalisierung англ palatalization фр palatalisation ит palatalizzazione Изменение при което езикът се придвижва към твърдото небце Понякога под палатализация се разбира смегчаването на съгласните Праславянските палатализации се делят на три вида палатализация на веларите палатализация на денталите и палатализация на лабиалите Палатализацията на веларите се е извършвала на три пъти които са известни като първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите и трета палатализация на веларите (Прогресивна палатализация) Първите две са регресивни палатализации (вж регресивно фонологическо изменение) а третата е прогресивна палатализация (вж прогресивно фонологическо изменение) Вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите прогресивна палатализация палатализация на денталите палатализация на лабиалите йотация Срв тенденция към палаталност

парадигма рус парадигма нем Paradigma англ paradigm фр paradigme ит paradigma Таблица на изменението на формите на една дума например склонението при имената спрежението при глагола Вж склонение спрежение вокална основа консонантна основа

паратаксис рус паратаксис нем Parataxe Beiordnung Nebenordnung англ paratax фр parataxe ит paratassi Отношение на две изречения при което няма подчинение на едното на другото Срв хипотаксис

пароним рус пароним нем Paronym англ paronym фр paronyme ит paronimo Думи близки по звуков състав но с различно лексикално значение Най-популярно е определението че това са еднокоренни думи от една и съща част на речта които имат различно значение При другото по-широко определение се счита че това могат да бъдат разнокоренни генетично несвързани думи от различен произход които имат само външно звуково сходство

пауза рус пауза нем Pause Pausa Ruhepunkt англ pause фр pause ит pausa Прекъсване на звучането в речта или в музикалното произведение

перфект рус перфект нем Perfektum Perfekt англ perfect фр parfait ит perfetto Перфектът е глаголно време което означава състояние в момента на говорене в резултат на извършено в миналото действие Старобългарският перфект се образува от сегашното форми на спомагателния глагол бъіти (есмь еси естъ и тн) и миналото деятелно второ (елово) причастие на спрягаемия глагол далъ есмь Еловото причастие се изменя по род и число а спомагателният глагол - по лице и число Синоним минало неопределено време Вж минало деятелно причастие спомагателен глагол

плюсквамперфект рус плюсквамперфект давнопрошедшее время нем Plusquamperfektum англ pluperfect фр plus-que-parfait ит piuccheperfetto Глаголно време изразяващо действие или състояние в миналото предшестващо друго минало действие Подобно на перфекта и тук е важен резултатът от действието Вондрак го нарича перфект пренесен в миналото (Vondrak 1908 279 срв Добрев 1993 300) В старобългарски се образува от имперфектната форма на глагола бъіти (бѣахъ бѣаше и тн) в съчетание с минало деятелно второ (елово) причастие бѣахъ далъ Вж спомагателен глагол минало деятелно причастие Синоним минало предварително време отдавна минало време

повелително наклонение рус повелительное наклонение императив нем Imperativ англ imperative фр impeacuteratif ит imperativo Наклонение което изразява заповед молба забрана В старобългарски формите са се образували от сегашната основа на глагола В 1 и 2 спрежение в ед ч формите са окончавали на -и а в мн и дв ч показателят за наклонението е бил -ѣ- (2 л ед ч бери но 2 л мн ч берѣта 2 л дв ч берѣта) При 3 и 4 спрежение във всички форми наклонението последователно се е образувало с -и- (2 л ед ч носи 2 л дв ч носите 2 л дв ч носита) Спомагателният глагол бъіти е образувал повелително наклонение от формата бѫ- бѫди (2 л ед ч) Иначе се е формите са се променяли както при глаголите от 1 спрежение Старобългарските показатели за наклонението -и- и -ѣ- са от дифтонгичен произход и са променяли предходната съгласна според правилата на втора регресивна палатализация срв мощи могѫ можеши но моꙃи (2 л едч) При глаголите с коренна гласна е в повелително наклонение тя се е променяла в ь рещи рекѫ речеши но в 2 л ед ч повел накл рьци Вж условно наклонение изявително наклонение наклонение втора регресивна палатализация Синоним заповедно наклонение императив

подлог рус подлежащее субъект нем Subjekt Satzgegenstand англ subject фр sujet ит soggetto Име на глаголното лице в изречението Подлогът се поставя в именителен падеж Синоним субект

подчинено изречение рус подчиненное предложение придаточное предложение нем Nebenzatz англ subordinate clause Изречение в състава на сложното което пояснява някоя негова част и се намира в подчинителна връзка спрямо него Вж хипотаксис главно изречение

подчинителен съюз рус подчинительный союз нем unterordnende Konjunktion англ

subordinating conjunction фр conjonction de subordination ит congiunzione subordinativa Изразява отношението на зависимост между двете части на сложното изречение В старобългарски според вида на подчиненото изречение се разделят на изяснителни и обстоятелствени Изяснителните съюзи въвеждат субстантивни подчинени изречения а обстоятелствените - адвербиални подчинени изречения Изяснителни съюзи в старобългарски са ко(же) акъі(же) да ко да ꙗ ꙗеда Обстоятелствените съюзи се разделят подобно на поясненията (вж обстоятелствено пояснение) на 6 групи за време за причина за следствие за цел за условие и за отстъпване (Дуриданов 1993 333) Вж съюз съчинителен съюз

показателно местоимение рус указательное местоимение англ demonstrative pronoun фр pronom deacutemonstratif С показателните местоимения се сочат предмети явления и техните качества Те притежават форми за род число и падеж Старобългарските показателни местоимения са тъ та то онъ она оно сь си се овъ ова ово Показателните местоимения изразяват степента на отдалеченост спрямо някой предмет или лице формите с тъ се употребяват за общо посочване с онъ онзи се означава отдалеченост а със сь този тук се посочва близост Местоимението овъ се употребява само при изброяване и противопоставяне Местоимението сь си се се скланя по меката местоименна основа а другите mdash по твърдата Показaтелните местоимения поемат функцията и на третоличното местоимение в старобългарски като създават една нова форма за трето лице в българския език Вж анафорично местоимение местоимение

полисемия рус полисемия многозначност нем Polysemie Vielwertigkeit англ polysemy Способността на думите да притежават и придобиват повече от едно значение Синоним многозначност

полисиндетон гр πολυσύνδετον лат acervatio iuncta рус полисиндетон полисиндетическая связь многосоюзное словосочетание нем Polysyndeton англ polysyndeton фр Polysyndegravete Прекомерна употреба на съюзи което обикновено води до забавяне на ритъма Лаусберг (1960 345) изтъква че полисиндетонът се реализира както чрез повтаряне на един и същи съюз така и като вариращо натрупване на отделни съюзи Той смята че при полисиндетон се използват само съчинителни съюзи но не изяснява как класифицира поредици от фрази въведени с подчинителни Не е изяснена и някаква принципна отлика с анафората Изглежда обаче че симетрията не е същностна черта на полисиндетона както е при анафората того бѡ влддку и гда и црда вѣдеть прѣнеисчътнаа ѻна мнѡжьства ликове же архаггдльсцїи такожде херувıми и серафими начела и госпддства и власти же и прѣстоли и силы нъ и въсе въсѣх стдых съслѡвїе(ПКЕ Вл Гр 424r Кал 103) Антоним асиндетон

полугласна Вж глайд

понижаване на еровете рус понижение редуцированных прояснение редуцированных англ lowering of jers Еровете в силна позиция са понижили своя гласеж пред другите ерови гласни По своята същност този процес е дисимилация по признака височина Резултатите от него в отделните говори на българската езикова територия са били различни в повечето случаи се наблюдава преход на ь в е и на ъ в о В някои диалекти гласежът се е изравнил в средна гласна ъ

В суфиксите промяната ъ gt о е засегнала цялото езиково землище докато едва в една част (главно югозападната) тази промяна е обхванала и коренната сричка (срв дъждь gt дождь) Понижаването на гласните е предхождало процеса на изпадането на еровете Терминът изясняване на еровете е неточен тъй като той почива на стара разпредялба на звуците на тъмни и светли (ясни) която няма фонетично основание Синоним изясняване на еровете Вж ерове слаб ер силен ер преглас на еровете Срв изпадане на еровете

правопис рус орфография правописание нем Orthographie Rechtschreibung англ orthography Сбор от правила за употреба на графемите Среновековните правописни са били налагани в голяма степен от местни скриптории особено в началния период на писмеността При описанието на ръкописите важните характеристики са употребата на носовки (юсове) употреба на ерове употреба на букви за йотувани гласни В пространното описание могат да намерат място и употребата на останалите букви както и правописните правила при думите от чужд произход В описанието на правописа роля играе последователността от спазване на различни правила например прокарването на етимологически правилна употреба на еровете В зависимост от определени признаци се разграничват юсов от безюсов правопис правопис с един или два ера и тн В някои случаи правописът носи наименованието си от някое място например рашки правопис ресавски правопис Термини като рашка редакция следва да се избягват доколкото редакция се съотнася с историята на текста и не е пряко свързана с езиковия произход или правописните норми Синоним ортография

праславянски език Единният предписмен език на всички славяни Неговата рекострукция се извършва въз основа на данните при сравнението на всички славянски езици с останалите индоевропейски езици и диалекти Синоним протославянски славянски език основа

превъзходна степен рус превозходная степень нем Superlativ англ superlative фр superlatif ит superlativo Сравнение с помощта на две степени Сравнение на признака на един предмет със степента на признака при най-малко други два предмета (Пашов 198976) В старобългарски липсват морфологически средства за изразяване на превъзходната степен Вж сравнителна степен степен на сравнение

преглас на гласните рус перегласовка гласных англ fronting of back vowels Праславянска регресивна асимилация при която задните гласни се променят в предни под влияние на предходната палатална съгласна или глайд j Вж преглас асимилация дисимилация тенденция към отворена сричка задна гласна предна гласна

преглас на еровете рус перегласовка редуцированных англ mutation of jers Фонологично изменение (асимилация) по признака предност Съгласно тази промяна големият ер преминава в малък пред срички с предна гласна а малкият преминава в голям пред срички със задна гласна Например тьма gt тъма вьдова gt въдова дъбрь gt дьбрь въпль gt вьпль Вж ерове голям ер малък ер понижаване на еровете изпадане на еровете Срв преглас преглас на гласните

преглас рус перегласовка метафония нем Umlaut англ mutation фр meacutetaphonie ит metafonia Изменение на тембъра на гласната под влияние на съседния звук Вид асимилация или

дисимилация Вж преглас на гласните асимилация дисимилация

преден глайд рус передний глайд и неслоговое англ front glide Глайд който се учленява с предната част на езика Предният глайд се обозначава с j или с i с дъгичка под него Синоним предна полугласна несричкотворно и Вж глайд Срв заден глайд

предлог рус предлог нем Praumlposition Vorwort англ preposition фр preacuteposition ит preposizione Неизменяема част на речта която съединява имената с другите думи в изречението За разлика от съюзите които свързват синтактични цялости предлозите съединяват лексико-граматически единици При предлозите винаги има двустранни отношения от една страна с глаголните форми а от друга страна с името живѫ lt въ gt градѣ Граматическото и лексикално значение на глагола определя в случая и падежната форма на името но чрез посредничеството на предлога В този случай формата е в местен падеж Вж задлог падеж Предлози които се съгласуват с един падеж Родителен падежбез(ъ) прѣдастъ его безъ народа близъ приде близъ свѧтааго приближишѧ сѧ близъ рѣкы вънъ вънѣ извънъ изиде вънъ града вънѣ града прѣбываите повелѣ извънъ града того посѣщи выше выше презвутера сѣщи выше закона быти далече имѣаше село вънѣ града недалече града до доидошѧ до цръкъве до бедроу закопанъ из(ъ) влѣкош ѧ вънъ изъ клѣти изъ давъна изъ пръва около стоѧтъ около цръкъве въскраи (lt възъ краи) сѣде въскраи цръкъве кромѣ (извън без) кромѣ тѣла естъ ты единъ еси кромѣ грѣха окрьстъ (около) повелѣ емоу ходити окрьстъ монастырлѣ окрѫгъ (около) сѣдѣахоу окрѫгъ его въ мѣсто въ мѣсто сего старьца приходитъ отъ да не отълѫчимъ сѧ отъ тебе градъ възмѧте сѧ отъ страха прѣжде прѣжде зимы прити прѣжде того часа развѣ (извън освен) аще въ тѣлѣ аще развѣ тѣлѣ не вѣмь свѣнле отъведе паоула свѣне сѫдилища оу прѣбыстъ оу него годъ малъ проси оу отьца Винителен падежвъзъ възъ бръдо потече низъ низъ стѣнѫ падошѧ объ живѣаше объ онѫ странѫ доунава тоу объ нощь прѣбыстъ сквозѣ придохомъ сквозѣ огнль и водѫ Дателен падежкъ събьрашѧ сѧ къ нлемоу вѣроуѭ къ господоу противѫ изидѫ противѫ исоусови чьто противѫ семоу рекѫтъ Местен падежпри при морли галилеисцѣемь видѣ дъва брата падѫ при пѫти Предлози които се съгласуват с два падежа Родителен и творителен падежсъ а) (отдалечаване от предмета) съшьдъ съ небесе съпаде коумиръ съ мѣста своего (време) съ вечера въста (начин) съ полоу мрьтвъ б) (задружност съвместност) идетъ съ народомь многомь Винителен и родителен падежврьхоу винителен падеж само при глаголи за движение иначе родителен постави и врьхоу прѣстолъ свои срв градъ врьхоу горы стояше Винителен и местен падежВинителен падеж се употребява при глаголи за движение а местен ndash при останалите въ а) посадити въ тьмьницѫ въ подъградие доиде б) ѫтрь въ домоу обрѣте сѧ на а) похоть воюетъ на доухъ на гробъ прѣидошѧ б) на ономь свѣтѣ бѫдетъ сѣдиши на трапезѣ слъньце быстъ на заходѣ на молитвѣ станевѣ на оумѣ бѣаше емоу о (о) а) прѣтъкнѫ ногѫ о камень сѣде о деснѫѭ отьца б) чьто се слышѫ о тебѣ не о хлѣбѣ единомь живъ бѫдетъ чловѣкъ Винителен и творителен падежнадъ а) голѫбь полетѣ надъ главѫ иосифовѫ б) облачьць малъ яви сѧ надъ народомь подъ а) въниде подъ покровъ заиде слъньце подъ землѭ подъ вечеръ заклѧ сѧ б) пьси подъ трапезоѭ ядѧтъ прѣдъ а) въведошѧ прѣдъ цѣсарлѣ б) съгрѣшихъ прѣдъ тобоѭ Предлози които се съгласуват с три падежа Винителен родителен и творителенза а) за вратъ похвати и б) (заради) жена за чѧдъ молѧщи (време) за оутра въста за

вечера в) (зад след) иди за мъноѭ сотоно междоу междю а) приде на море междоу прѣдѣлы декапольскыѧ б) междоу двою морю чрьнааго и бѣлааго в) колико растоѧтъ междоу собоѭ

предна гласна рус передний гласный гласный переднего ряда светлый гласный англ front vowel bright vowel Гласна която се образува в предната част на устната кухина Предни гласни в старобългарски са били и ь ю е ѣ ѧ Синоним (остар) светла гласна Вж гласна Срв задна гласна

префикс рус префикс приставка нем Praumlfix англ prefix фр preacutefixe ит prefisso Афикс който се добавя в началото на думата за да бъде променено нейното значение Вж афикс инфикс суфикс основа морфема gtморфема Синоним представка

преходен глагол рус переходный глагол нем transitiv англ transitive verb фр transitif ит transitivo Глагол който приема пряко допълнение Древните граматици са разглеждали този вид глаголи като съдържащи преход от субекта към обекта без помощта на предлог Вж пряко допълнение сказуемо

придихание лат spiritus рус придыхание лат spiritus нем Spiritus англ breathing Обозначение на характера на вдишването при произнасянето на началната гласна в думата на гръцки По отношение на славянските средновековни текстове са възприети термините spiritus lenis (слабо придихание рус тонкое придыхание нем Spiritus lenis англ smooth breathing фр esprit doux ит spirito lene) и spirutus asper (силно придихание рус густое придыхание нем Spiritus asper англ rough breathing фр esprit dur ит spirito lene) За славянските текстове те обаче се използват главно като знаци за четене и не са имали фонетична стойност

прилагателно име рус прилагательное имя нем Adjektiv EIgenshaftswort англ adjective Част на речта която означава качество свойство или белег на нещата Делят се традиционно на качествени притежателни и относителни Качествените прилагателни изтъкват качеството на предмета пьстръ стоудьнъ младъ Притежателните означават принадлежността отьчь братовъ Относителните показват различните белези на предмета относно до веществото от което е направен произхода му времето и предназначението му Прилагателното може да бъде субстантивирано ако в изречението то заема функцията на съществителното Старобългарските прилагателни притежават род число падеж и се скланят Прилагателните са имали две форми кратка (неопределена) и пълна (определена или местоименна) Кратките прилагателни се скланят като съществителни по -о (jo) за м и ср р или по -а(jа) основи за жр Местоименните прилагателни се скланят като родовите местоимения по меките основи Качествените прилагателни в старобългарски притежават сравнителна степен но не е развита превъзходната степен Сравнителната степен се е образувала по два начина Кратките форми на сравнителната степен са се образували с наставка -jьs (за жр) и -jes (за мр) В жр към наставката се е прибавяло окончанието -и за имп ед ч и формите съответно са били дражьши (жр) дражь (мр) и драже (срр) Дългата форма се е образувала със същата наставка но тя се е прибавяла към разширената с ѣ основа Крайното s от наставката е изпадало и формите са гласяли добрѣиши (жр) добрѣи (мр) и добрѣе (срр) ltpgt

приложение рус приложение аппозиция нем Apposition англ apposition фр apposition ит apposizione Определение което е съществително съгласувано по падеж с името към което се отнася Павелъ рабъ божии апостолъ исоусъ христосъ Вж определение Синоним апозиция

притежателно местоимение рус притежательное местоимение Притежателното местоимение означава принадлежност Старобългарските притежателни местоимения са мои моѣ мое твои твоѣ твое свои своѣ свое нашь наша наше вашь ваша ваше Те се скланят като анафоричното - по меките местоименни основи Вж местоимение анафорично местоимение

причастие лат participium рус причастие нем Partizip Participium англ participle фр participe ит participio Част на речта която античните граматици считали за причастна както към категорията на имената (защото се скланя) така и към категорията на глагола защото се образува от него и може да изразява време и залог В старобългарски съществуват три деятелни (сегашно минало 1 и 2) и две страдателни (сегашно и минало) причастия Вж сегашно деятелно причастие минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие елово причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие

прогресивна палатализация рус прогрессивная палатализация англ Progressive palatalization Наричана традиционно Трета палатализация (бълг) Третья палатализация (рус) Third Palatalization (англ) За разлика от другите две палатализации на веларите (вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите) при тази посоката на изменение е прогресивно (вж прогресивно фонологическо изменение) те предният фонологически елемент влияе върху следходния В този случай е доказано че въздействие се оказва от предходната гласна дълго или кратко i върху веларните съгласни k и g Спорно е дали в този процес е участвала съгласната x Между гласната и съгласната е могло да има назален елемент който впоследствие е образувал една единна част от предходната гласна и двете заедно са се превърнали в малка носовка За да се осъществи изменението след веларните съгласни е трябвало да се намират дълги или кратки гласни o или a Резултатите от прогресивната палатализация са съвпаднали с тези от втората регресивна те k gt c a g gt ꙃ (ꙃ) Синоним трета палатализация 3 палатализация III палатализация Срв палатализация

прогресивно изменение рус прогрессивное изменение англ progressive change progressive phonological change Фонологична промяна при която предходният в изговора звук влияе върху следходния Синоним прогресивно фонологическо изменение прогресивна промяна Антоним регресивно изменение

прозодия рус просодия нем Prosodie англ prosody фр prosodie ит prosodia Общото наименование на особеностите на речта и стиха свързани с метрика като дължина и количество ударение и интонация В системата на византийската прозодия са известни десет прозодични знака които се делят на 4 групи 1 тонове 2 времена 3 придихания 4 стъпки Вж ударение

протеза рус протеза надставка нем Prothese Vorschlag англ prothesis фр prothegravese ит prostesi Вмъкване на звук в началото на думата От праславянски е известна протезата на глайдовете j и

w в началото на думата Срв случаи като въдица въглен вътък вътре въже възел както и пояепентезавата на j в случаи като гнѧ ѩзъікъ и др Срв епентеза метатеза ꙗ

пряко допълнение рус прямое дополнение нем naumlheres Objekt direkt Objekt англ direct object фр compleacutement direct ит oggeto diretto Допълнение което съседства непосредствено и задължително при глаголната форма Прякото допълнение в старобългарски зависи от семантиката на преходните глаголи и се изразява с винителен родителен и творителен падеж Най-много са формите с винителен падеж който е основният падеж на прякото допълнение в старобългарски С родителен падеж прякото допълнение се употребява 1 при отрицание (с частиците не и ни) 2 при значение на част от цялото при глаголите сти пити приѧти 3 при ꙗодушевени съществителни вместо винителната форма При супин формата за родителен падеж е по-архаичната отколкото по-новите случаи с винителен Пряко допълнение в родителен падеж имат глаголите алкати въкоусити жьдати жѧдати искати слоушати съмотрити трѣбовати ча ти Творителен падеж за пряко допълнение се употребява при глаголите власти съвласти ꙗобладати четврьтовластьвовати видите къто вами съвладетъ Особен случай на допълнение е и творителната форма в страдателни конструкции Вж допълнение косвено допълнение части на изречението

пунктуация рус пунктуация нем Interpunktion Satzzeichensetzung англ punctuation фр ponctuation ит interpunzione Графически знаци в реда употребявани за разграничение на различните изреченски или ритмични елементи В най-ранния период са се разграничавали знаци в текста знаци за край на текста знаци за глоси в полето От знаците в текста най-често срещани са средната точка и двуеточието които са се употребявали с една функция - разграничаване на изреченска или ритмична цялост От занците за край на текста най-често се срещат различни варианти на схематизиран кръст с допълнителни украшения Към знаците за край на текста принадлежат и знаците за запълване на реда които са често по същия начин и са изпълнявали подобна функция Знаците за глоси в полето са обикновено същите както в текста Един и същи знак в реда или над него е отбелязвал мястото на допълнението а същият знак в полето е бележел началото на допълнението

първа палатализация на веларите рус первая веларная палатализация нем Erste Velar Palataliesirung англ First Velar Palatalization Наричана още първа регресивна палатализация на веларите Регресивна промяна по признака предност в праславянски която обхваща веларните съгласни k g x когато те се намират пред преден фонетичен елемент (предни гласни или преден глайд j) Резултатът от изменението е че k gt ч g gt ж а x gt ш В някои учебници изменението пред j е представено като йотация но рефлексите на изменението са същите както и при веларните съгласни когато те се намират пред предни гласни Може да се предполага че механизмът на въздействието и времето на възникване на промяната са същите

регресивно изменение рус регрессивное изменение регрессивное фонологическое изменение англ regressive change regressive phonological change Фонологическо изменение (промяна) при което следходният фонологически елемент влияе върху предходния Синоним регресивно фонологическо изменение регресивна промяна Антоним прогресивно изменение

редукция рус редукция нем Reduktion англ reduction фр reacuteduction ит riduzione Редукцията е фонологическо изменение на невисоките неударени гласни което се изразява в техния повишен гласеж Така неударено е gt и о gt у а gt ъ Поради тази причина е неправилно да се смята че големият и малък ер са били редуцирани тъй като техните промени се дължат не на ролята на ударението а са убословени от самия им характер на високи и кратки гласни В най-ранния период на славянската писменост примерите за редукция на гласни са неясни Приема се че старобългарския период отразява преход между противопоставянето между дългите и кратките гласни и следходния период при който като релевантен признак се появява ударението Затова примерите за редукция се срещат в по-ново време

редупликация рус редупликация повтор удвоение нем Reduplikation Verdoppelung Reduplizierung фр redoublement ит raddoppiamento Пълно или частично преднамерено повторение на корена основата или цялата дума при образуването на нови думи или изрази

реч 1 рус речь нем Rede англ speech discourse фр discours ит discorso 2 рус речь нем Rede das Sprechen англ speech фр parole ит parole 1 Звуковата проява на езика 2 Речева дейност в устна или писмена форма

рима рус рифма нем Reim англ rhyme фр rime ит rima Разположение на еднакви или подобни звукове в края на съседни или отделени една от друга думи които образуват ритмическо цяло

ритъм ритм Rhythmus Takt Sprechtakt rhythm

род рус род нем Genus англ gender фр genre ит genere Граматическа категория основана върху идеята че съществителните прилагателните и родовите местоимения могат да се разграничават въз основа на естествения пол (мъжки и женски род) или на безразличието спрямо тази подялба (среден род) В старобългарски и в български език принадлежността към даден род се определя от формалния завършек при съществителните и прилагателните

родителен падеж рус родительный падеж генетив нем Genetiv англ genetive фр geacutenitif ит genetivo Родителният падеж в старобългарски и в славянските езици съчетава най-разнообразни значения Той наследява и всички значения на индоевропейския аблатив Обикновено за илюстрация на значенията неговите функции се делят на две големи групи приименен родителен и приглаголен родителен падеж 1 Приименен родителен а) използва се определение (притежание субект на действието за количество за качество след субстантивирани местоимения и числителни от 1 до 4 с предлога отъ) Родителният определителен се поставя като определение при друго име за да определи качеството му (произход характер възраст материал) Чловѣкъ нѣкъіи добра рода б) като именно сказуемно определние велика рода естъ в) при прилагателни означаващи отстраняване лишаване г) допълнение при прилагателните плънъ исплънъ достоинъ Въі плънъі есте благости исплънени всѣкого раꙃоума д) след междуметията о оле о прѣмѫдръіихъ сѫдебъ твоихъ е) 2 Приглаголен родителен а) субект на безлични конструкции (с отрицат форми на бъіти) б) допълнение при глаголи с отрицание или съпътствани с отрицателна частица не приѧтъ оученьѣ в) при супина на преходни глаголи г)

при глаголи със значение на отделяне предвижване в пространството бѣгати отъстоѣти иꙃлаꙃити отъстѫпити (често с представките иꙃ отъоу) които изискват допълнение с въпроса от кого от що д) глаголи означаващи отстраняване освобождаване избавяне е) при глаголи които изразяват различни чувства чаѣти жѧждати хотѣти желати просити послоушати плакати сѧ просити искати оубоѣти сѧ плакати сѧ гнѫшати сѧ оустрашати сѧ оужасати сѧ ж) глаголи и прилагателни със значение на докосване допир връзка з) В родителен падеж е второто допълнение (освен винителното) глаголите напитати наплънити сподоблѣти Наплъните съсѫдъі вашѧ пшеницъі 3) родителен за обстоятелствено пояснение а) отношение и ограничение сравнителна степен на прилагателните б) родителен за време Се бѫдетъ сеѧ нощи Синоним генетив

родителен самостоятелен падеж лат genetivus absolutus Конструкцията е калка на гръцката конструкция и представена от старобългарските паметници само в Супрасълския сборник Състои се от име в родителен падеж и съгласувано с него причастие Има същото значение както дателен самостоятелен mdash на обстоятелствено изречение за време условие причина Вж абсолютна конструкция дателен самостоятелен падеж Синоним родителен самостоятелен

ротацизъм ротацизм Rhotazismus rhotacism

сандхи рус сандхи нем Sandhi От санскрит връзка съединение Термин от индийската граматика за асимилационни промени които възникват на междусловната граница Вж асимилация

свърхкратка гласна Вж ерове

свършен вид рус совершенный вид перфективный вид нем perfektive Aktionsart англ perfect aspect perfective aspect complete aspect telic aspect фр aspect perfectif ит aspetto perfettivo Глаголът от свършен вид представя действието като цяло mdash заедно с началото му извършването му и края му без обаче да се мисли поотделно за тези съставки (Пашов 1989105) Първичните глаголи от св в в старобългарски не съдържат наставката -а- в инфинитивната си форма срв минѫти минѫ (св в) но миновати миноуѭ (несв в) Синоним свършен вид на глагола

сегашно време рус настоящее время презенс нем Praumlsens англ present tense фр preacutesent ит presente Граматически форми които изразяват процес извършващ се едновременно с процеса на говорене В старобългарски това време се образува от сегашната основа на глагола Вж сегашна основа

сегашно деятелно причастие В старобългарски се е образувало от сегашната основа на глагола В м ср р ед ч в 1 и 2 спр е окончавало на -ъі а в 3 и 4 mdash на ѧ Разликата между 3 и 4 спрежение е била че в третото гласната в суфикса е била в косвените падежи ѫ с предходна мекост или ѭ докато при 4 навсякъде е била само ѧ От друга страна им п ед м и ср им п се е противопоставял на всички други форми заради липсата на -щ- срв несъі даѧ молѧ (м срр импедч) - несѫщи даѭщи молѧщи (жредчимп) Скланя се както съществителните по -jo (за м и срр) -ja (за жр) Различават се кратки и местоименни форми Местоименните или пълните форми се образуват като към кратката форма се добави съответната форма за род число

и падеж на анафоричното местоимение напр несъіи даѧи молѧи В този случай втората част следва склонението на местоимението несѫщаего (родпедч м и ср р) несѫщоуемоу (датпедч м и ср р) В развитието на езика още в старобългарски гласната е се уподобява (асимилира) от предходната гласна несѫщаего gt несѫщааго Следходният процес е известен като контракция mdash двете еднакви гласни се свиват в една mdash несѫщаго Този процес повлиява цялата парадигма на сегашното деятелно причастие Вж минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие причастие анафорично местоимение Синоним сегашно действително причастие

сема рус сема фр segraveme Най-малкият смислов компонент в семантиката на думата

семантика рус семантика нем Semantik Bedeutungslehre англ semantics фр seacutemantique ит semantica 1 Лингвистична дисциплина която се занимава със значението на езиковите единици Дели се традиционно на лексикална и граматична семантика 2 Теория за знаковото учение като част от семасиологията

сигматичен аорист рус сигматический аорист англ sigmatic aorist Аорист който в славянските езици се образува с помощта на съгласната s добавена към инфинитивната основа В по-голяма част от случаите още в праславянски тази съгласна се е изменила в -х- Вж аорист

сигматичен рус сигматический нем sigmatisch англ sigmatic фр sigmatique ит sigmatico Граматично образувание с помощта на афикса -s- (от гр сигма) Вж сигматичен аорист

силен ер рус сильный редуцированный сильная позиция редуцированных англ strong jer strong position of jers Ер в силна позиция или силен ер означава че в това обкръжение гласната ще понижи своя гласеж Силна позиция за еровете е била пред друга ерова гласна и под ударение Синоним силна позиция на еровете Вж ерове голям ер малък ер изпадане на еровете понижаване на еровете преглас на еровете Срв слаб ер

синоним рус синоним нем Synonym Gleichbedeutend англ synonym фр synomyme it sinonimо Дума или израз равни или сходни в своето значение с друга дума или израз Срв антоним

синонимия рус синонимия нем Synonymie англ synonymy фр synonymie ит sinonimia Семантично явление при което основните значения на езиковите единици (думи морфеми изрази категории) съвпадат или са близки Вж синоним

синтагма рус синтагма нем Syntagme фр syntagme 1 Група от думи в изречението обединена смислово и ритмически 2 Сборник от статии и слова Вж фраза Синтагма

синтаксис рус синтаксис нем Syntax Satzlehre англ syntax фр syntax ит sintassi Лингвистична дисциплина която изучава отношенията на думите и формите в изречението и начините за тяхното свързване в единно цяло

сказуемо рус сказуемое нем Praumldikat англ predicate фр preacutedicat ит predicato Личният глагол в изречението В старобългарски се съласува с подлога по лице и число а в някои случаи и по

род Рѫцѣ твои сътвористѣ мѧ и съꙃдастѣ мѧ Синоним предикат

склонение рус склонение нем Deklination англ declension фр deacuteclinaison ит declinazione Система на словоизменение на именните форми Склонението зависи от основата на името Старобългарските съществителни различават 9 различни склонения Причастията и прилагателните се скланят по образеца на съществителните а при местоименията се разграничават склоненията на личното и възвратното местоимение от склоненията на родовите форми Вж вокална основа консонантна основа парадигма

слаб ер рус слабый редуцированный англ weak jer jer in weak position Ер който се намира в слаба позиция се нарича слаб ер Слаба позиция за еровете е прието да се назовава сричката във фонетичната дума където след еровата гласна не следва друга ер в края на думата преди сричка с друга гласна и когато върху еровата гласна не пада ударението В тези позиции във всички славянски езици се извършва процес известен като изпадане на еровете Синоним ер в слаба позиция Вж ерове голям ер малък ер преглас на еровете понижаване на еровете Срв силен ер

словоизменение рус словоизменение флексия нем Flexion англ flection inflexion accidence фр flexion ит flessione Процес при който към думата се добавят окончания Те изразяват граматични категории и отношения Вж афикс окончание парадигма

словообразуване рус словосложение нем Zusammensetzung англ composition фр composition ит composizione Образуване на нови думи от изходна форма или дума (мотивираща форма мотивираща дума) с помощта най-често на афикси Срв словоизменение

словоред рус порядок слов нем Wortstellung Wortfolge англ word-order фр ordre des mots ит ordine delle parole Ред на думите в изречението Различното разположение може да има синтактично семантично и експресивно значение

сложна дума рус сложное слово композита нем Kompositum zusammengesetztes Wort англ compound фр composeacute ит composto Съединението на най-малко две думи в една нова се нарича сложна дума

служебна дума рус служебное слово нем Nebenwort англ subsidiary word accessory word фр mot accessoire ит parola accessoria Служебните думи означават отношения между частите на самостойните думи Те биват предлози частици и съюзи Синоним несамостойна дума

смегчаване рус смягчение нем Mouillierung Erweichung англ softening фр mouillement mouillure ит palatalizzazione Процес на образуване на съгласни с помощта на повдигане на средната част на езика към твърдото небце (палатум)

собствено име рус собственное имя нем Eigenname англ proper name фр nom propre ит nome proprio Съществително което назовава отделен единичен предмет Синоним съществително собствено име Вж нарицателно име

спомагателен глагол рус вспомагательный глагол нем Hilfsverbum англ auxiliary verb фр

verbe auxiliaire ит verbo ausiliare Глагол който служи за образуване на други сложни глаголни форми например времена и наклонения С старобългарски спомагателни глаголи са например бъіти имѣти и хотѣти

спрежение лат cojugatio рус спряжение нем Konjugation Abwandlung англ conjugation фр conjugaison ит coniugazione Групиране на глаголните форми в система от парадигми Старобългарските глаголи се делят на 5 спрежения 4 тематични и 1 атематично Тематичните спрежения са 1 - с гласна -е- 2 с -не- 3 с -je- и 4 с -и- Тематичната гласна и съчетание се открива във всички форми на сег вр на глагола освен в 1 л ед и 3 л мнч Атематичните глаголи в старобългарски са пет бъіти вѣдѣти дати имѣти ѣсти както и техните варианти с представка напр прѣдати продати иꙃдати В речниците се дава информация за формата във 2 л според която най-често се определя спрежението на глагола Това е и т нар сегашна глаголна основа в старобългарски Вж тематичен атематичен основа склонение парадигма

сравнителна степен рус сравнительная степень фр comparatif Представяне на качеството у един предмет в по-голяма мяра отколкото при друг (Момчилов 186833-34) В старобългарски са съществували два начина за образуване на сравнителната степен Кратките форми за сравнителна степен са се образували като се добавят наставките -jьs (за м и жр) и -jes (за срр) Наставката се е добавяла към основата на прилагателното или наречието Крайното s е изпадало (вж тенденция към отворена сричка) а j е палатализирал съгласната пред него драгъ драга драго gt дражь дражьши драже При дългите форми преди наставката се е добавяла гласната ѣ добрѣи добрѣиши добрѣе от добръ добра добро Вж превъзходна степен степен на сравнение

среден ер В кирилската писменост mdash ер който се пише като среден вариант между големия и малкия ер Среща се в някои от ранните епиграфски паметници и в среднобългарски текстове от 12-13 век насетне В някои случаи може да се предположи че има фонетично значение на шва но специализирани изследвания не са правени Вж ерове голям ер малък ер

среден род рус средний род нем Neutrum англ neuter фр neutre ит neutro В старобългарски това е граматически род който обединява думи със общо значение на индиферентност спрямо опозицията мъжки-женски род както и притежаващи значения на неактивност неодушевеност (Ахманова 1969380) Те имат формални завършеци характерни за основите на -o-jo както и на част от консонантните склонения Вж мъжки род женски род род

сричка рус слог нем Silbe англ syllable фр syllable ит sillaba Най-малката произносителна единица при образуването на която трябва да съществува гласна или в някои случаи сонорна съгласна Вж отворена сричка затворена сричка тенденция към отворена сричка

старобългарски език старославянский язык древнецерковнославянский язык нем altkirchenslaviesche Sprache altslavische Sprache altbulgarische Sprache англ Old Bulgarian language Old Church Slavonic language Old Slavic language Най-ранният писмено засвидетелстван език на славяните Почива на българските говори Първите му паметници са създадени през 9 век Обхваща първия период от писмената история на българския език -

старобългарския който трае 3 века от 9 до края на 11 Синоним старочерковнославянски староцърковнославянски старославянски

степен на сравнение рус степень сравнения нем Komparationsgrade Steigerungsstufen Komparationsbildungen англ degrees of comparison фр degreacutes de comparaison ит gradi di comparazione Степента е граматическа категория проявяваща се в способността на качествените прилагателни и наречия да изразяват относителна разлика в признаците на определяните от тях явления (Куцаров 2007475 Ахманова 1969453) В старобългарски степенуването извън положителната степен се изразява с ппомощта на граматически суфикс Вж сравнителна степен Синоним степенуване

страдателен залог рус страдательный залог пасив нем Passiv англ passive (voice) фр passif ит passivo Ако глаголното лице е пасивно (търпи глаголното действие) то залогът се нарича страдателен В старобългарски лицето в този случай се изразява с тв п или с помощта на конструкция на предлога отъ с род п срв текъла постриже сѧ павъломь Вж деятелен залог залог Синоним пасив пасивен залог

строфа рус строфа нем Strophe Stanze англ stanza фр strophe ит strofa strofe Група от стихове образуваща единно смислово и ритмическо цяло

стъпка рус стопа нем Fuss англ foot фр pied ит piede Ритмическа единица образувана от група срички обединени от ударението или дължината Синоним ритмична стъпка ритмическа стъпка

субект Вж подлог

супин лат supinum рус супин нем Supinum англ supine фр supin ит supino Нелична глаголна форма която се е употребявала в старобългарски след глаголи за движение вместо инфинитива Има паралел в историята на инд езици с латинския Старобългарският супин е окончавал на -тъ видѣтъ По произход е стар винителен падеж на кратки u-основи В най-архаичните текстове изисква допълнение в род п след глаголи за движение идѫ ръібъ ловитъ отивам да ловя риба С течение на времето тази форма е била изместен още в старобългарски от инфинитива Вж инфинитив

суплетивен рус суплетивный нем suppletiv англ suppletive фр suppleacutetif ит suppletivo Суплетивни форми са форми на една и съща дума образувани от различни корени например бъіти есмь и сѫть

суфикс рус суффикс нем Suffix Exponent англ suffix фр suffixe ит suffiso Служебна морфема която се поставя зад корена или основата Вж афикс инфикс префикс основа морфема

съгласна рус согласный согласный звук нем Konsonant англ consonant фр consonne ит consonante В античността под названието съгласни (калка срв гр лат consonantia) са разбирали звукове които са лишени от истинска звучност и които са се произнасяли заедно с гласната При учленението си те минават през проход или преграда и са преобладаващо шумове Съгласните не

могат да образуват сричка Изключение са сонорите които при струпване на няколко съгласни елемента могат да служат за сричкотворни елементи (срв р в крв) Синоним съгласен звук Вж гласна

съгласуване на времената лат consecutio temporum рус согласование времен нем consecutio temporum англ senquence of tenses фр concordance des temps ит concordanza dei tempi Съгласуване на глагола в подчиненото изречение с глаголното време в главното изречение Вж време

съхипоним Елементи от един и същ хипонимен ред Срв хипоним хипонимен ред хипонимия хипероним

съчинителен съюз рус сочинительный союз нем beiordnende Konjunktion англ coordinating conjunction фр conjonction de coordination ит coniunzione coordinativa Свързва две части на изречението с еднородна функция и без отношение на зависимост В старобългарски се разграничават седем класа съчинителни съюзи съединителни (и ии нини ниже тоже толи ибо) съпоставително-противопоставителни (а же ли нъ) разделителни (ли лили аще ащели илиили любо любо) мотивиращи (бо ибо небонъ оубо) заключителни (оубо бо) резултативни (тѣмь тѣмьже сего радисего дѣлѣ того ради ꙃа не) пояснителни (сирѣчь рѣкъше) (Дуриданов 1993327-332) Вж подчинителен съюз съюз

съществително име гр лат substantivum рус существительное имя нем Substantiv Gegenstandswort англ substantive фр substantif ит sostantivo Думи с които се именуват лица неща и понятия Античните граматици са считали че то изразява нещо съществено (срв лат термин) който обозначава или индивида (съществително собствено) или категория (съществително нарицателно) или понятия (качества състояния действия) Съществителните са конкретни ако принадлежат на една от първите категории и отвлечени или абстрактни ако са част от третата Старобългарското съществително име притежава род число падеж и принадлежи към една от склонитбените групи (склонения) наследници на индоевропейските и праславянски основи Срв име прилагателно име местоимение

съюз рус союз нем Konjunktion Bindewort англ conjunction фр conjonction ит congiunzione Служебна дума която служи за съединение на две части на изречение или на две изречения Старобългарските съюзи по начин на съставяне се делят на прости сложни и съотносителни Простите съюзи се състоят от една лексикална единица а бо и или и др Сложните съюзи са съчетание на прост съюз и друга съставка Например любо ли а не нъ а и аще и Съотносителните съюзи се употребяват разделено Едната съставка се намира в първото от изреченията а втората mdash в следващото Например ли ли или или любо любо ни ни В старобългарския език съюзна функция са могли да изпълняват и т нар съюзни думи Това са местоимения наречия и съчетания от местоимения и съществителни частици Според типовете отношение се разделят на съчинителни и подчинителни Вж подчинителен съюз съчинителен съюз

творителен падеж рус творительный падеж инструментальный падеж орудийный падеж

нем Instrumentalis instrumental англ instrumental фр instrumental ит strumentale Творителният изразява различни обстоятелствени значения служи за означаване на субекта в страдателен залог и служи за именна част на съставните сказуеми В творителния падеж се поставя непрякото допълнение което показава оръдието или средството с което се върши глаголното десйтвие Затова се нарича и инструментален падеж На български тази финкция се превежда с предлозите с или чрез Писахъ вамъ моеѭ рѫкоѭ Творителен падеж се употребява и когато трябва да се покаже че действието се извършва задружно с някого или че то се съпровожда с нещо Вѣроѭ и любовиѭ пристѫпимъ Най-често в това значение се употребява с предлога съ мъітари и грѣшьници въꙃлежаахѫ съ исоусомь Страдателен залог (отговаря на въпроса от кого) въꙃлюбленъ бѫдетъ отьцемь моимь Глаголът бъіти когато има значение на произлизам ставам изисква допълнение в творителен падеж Въ миръ бѣ и миръ тѣмь бъістъ Допъленение в творителен падеж изискват и глаголите господьствовати и обладати Наплъните ꙃемлѭ и господьствоуите еѭ и обладаите ръібами морьскъіими и ꙃвѣрьми и птицами небесьнъіими и всѣми скотами и и вьсеѭ ꙃемлеѭ При глаголи за покупка и продажба допълнението в творителен падеж не пѧть ли птиць цѣнитъ сѧ пѣнѧꙃема двѣма Творителният падеж се употребява и за означаване на обстоятелствата при които се извършва дадено действие (начин време място) Миромь господи помолимъ сѧ Сьи придетъ къ исоусоу нощьѭ Входѧи двьрьми пастъірь естъ овьцамъ Синоним инструментален падеж

тежко ударение вж гравис

тематичен рус тематический нем thematisch themavokalisch stammbildend англ thematic theacutematique ит tematico Тематична морфема е тази която се присъединява към корена за образуване на основа Например в старобългарски има 4 тематични спрежения Вж атематичен основа корен морфема спрежение

тенденция към отворена сричка рус тенденция к открытому слогу принцип восходящей звучности принцип возрастающей звучности англ tendency toward intrasyllabic harmony tendency toward rising sonority law of open syllables Тендеция от изменения в праславянски която води до структура на сричката завършваща на гласна Към тази тенденция приндалежат промени като изпадане на съгласни на сричковата граница и в края на думите монофтонгизацията на дифтонгите образуването на носови гласни различни видове метатези и епентези Синоним тенденция към възходяща звучност закон за отворената сричка Вж отворена сричка монофтонгизация на дифтонги носова гласна изпадане на съгласни метатеза епентеза

тенденция към палаталност рус тенденция к палатальности Едно от двете основни направления във фонологическото развитие на праславянския език заедно с тенденцията към отворената сричка което обединява всички процеси на промяна на съгласните под въздействие на следходни (при прогресивната палатализация и предходни) незадни фонологични елементи (предни гласни и j) В резултат на тези промени в славянските езици се появяват редица съгласни които преди това не са съществували (като ч ж ш щ ц ꙃ и тн) Всички нововъзникнали съгласни са меки което довежда и до появата на корелацията твърди-меки

съгласни както е случаят със сонорните r l m които имат съответствия r l m Тенденцията обхваща трите праславянски палатализации на веларите палатализацията на денталите и лабиалите йотацията както и някои съпътстващи краесловни изменения Към тези промени може да се причисли и монофтонгизацията на дифтонга aj в еи който е основание за възникване на втората веларна палатализация макар той да е част от друга една тенденция в праславянски mdash тази на отворената сричка Вж палатализация палатализация на веларите палатализация на денталите палатализация на лабиалите монофтонгизация на дифтонгите Срв тенденция към отворена сричка Вж праславянски език тенденция към отворена сричка

тон тон Ton Betonung tone

топонимия рус топонимия топонимика топономастика нем Toponomastik Ortsnamenkunde англ placename study фр toponymie toponomastique ит toponimia toponomastica Изследване на географските и местните имена на дадена територия или в даден език Вж ономастика

транскрипция рус транскрипция транскрибирование нем Transkription англ transcription фр transcription ит transrizione Предаване на звуците в един изговор с помощта на писмени знаци При фонетичната транскрипция се прилагат специални знаци за точното отразяване на речта Най-известната система е тази на Международната фонетична асоциация В България за записване на диалектна реч се използва транскрипцията на проф Стойко Стойков изработена за целите на Българския диалектен атлас Срв транслитерация

транслитерация рус транслитерация нем Transliteration англ transliteration фр transliteacuteration ит translitterazione Предаване на знаците от една писмена система с помощта на знаци от друго писмо Например много често в изданията на глаголическите паметници глаголицата се транслитерира с кирилица или с латиница При транслитерацията не се държи за сметка за реалното звучане на писмените знаци Срв транскрипция

трета палатализация на веларите вж прогресивна палатализация

тропа троп образное выражение Tropus bildlicher Ausdruck trope

ударение стб сила глаголоу рус ударение нем Akzent Betonung Tonfall англ accent stress 1 Отделянето на определена сричка в думата на фона на другите неударени срички се нарича словно ударение или само ударение 2 Обозначаване на това отделяне с особен знак в правописа В старобългарските паметници отсъстват знаци с подобно значение Син акцент

условно наклонение рус сослагательное наклонение нем Subjunktiv Konjunktiv англ subjunctive фр subjonctif ит soggiuntivo congiuntivo Условното наклонение представя действието като зависимо от някакво условие В старобългарски се е образувало с особена парадигма на глагола бъіти (бимь би би бимъ бисте бѫ) и минало деятелно второ (елово) причастие Причастните форми са се изменяли по род и число а глаголът се е менял по лице и число например сътворилъ бимь бих направил Още в старобългарския период специализираните форми на спомагателния глагол са се променили като са приели окончанията за аорист бъіхъ сътворилъ Към тези конструкции възхожда и съвременното българско условно

наклонение Вж изявително наклонение повелително наклонение наклонение Синоним кондиционал

фраза рус фраза нем Phrase англ phrase clause 1 Фонетична и синтактична цялост която изразява завършена мисъл оформена интонационно 2 Изречение или глаголно съчетание

хапакс лат hapax legomenon рус гапакс апакс Гръцкото наречие hapax (веднъж еднократно) се употребява в качеството на съществително за да обозначи дума израз конструкция срещана само веднъж

хаплография рус гаплография нем Haplographie англ haplography фр haplographie ит aplografia Изпускане на цяла сричка в писмото Грешка при която от две съседни еднакви или подобни срички се пише само едната

хаплология рус гаплология нем Haplologie Silbenschichtung SIlbendissimilation англ haplology фр haplologie ит aplologia Изпускане на еднакви или подобни срички стоящи непосредствено една до друга Срв елизия

хетеронимия рус гетеронимия нем Heteronimie англ heteronymy фр heacuteteacuteronymie ит eteronimia Свойства на имената образувани от различни корени да означават предмети и същества тясно свързани по значение които са част от естествена група Например братръ и сестра в стб

хиазъм гр χιαστὸν σχῆμα χιασμός рус хиазм нем Chiasmus англ chiasmus фр chiasme ит chiasmo Две синтактични или фразови двойки които са подредени не паралелно (a-b-a-b) а редуващо се (a-b-b-a) Този тип подреждане е известно като кръстовидно и наименованието му идва от формата на гръцката буква хи (X)

хипербат гр ὑπερβατόν лат transgressio рус гипербат нем Hyperbaton англ hyperbaton фр hyperbate ит iperbato 1 Смяна на местата инверсия на две синтактично принадлежащи заедно думи (анастрофа) 2 Разделяне на две синтактично принадлежещи заедно думи чрез вмъкване на допълнителна фраза или изречение между тях 3 Тмезис

хипербола гр ὑπερβολή лат superlatio рус гипорбола нем Hyperbel англ hyperbole фр hyperbole ит iperbole Реторичен троп при който се преувеличават свойства качества и състояния на предмети и явления Антоним литота

хиперкоректен гиперкорректный hyperkorrekt hypercorrect

хипероним Дума която е название на общо родово понятие или на цялото спрямо неговите части Например растение е хипероним на множеството дърво храст трева Хиперонимът животно обхваща хипонимите заек тигър кон Срв хипоним хипонимен ред хипонимия съхипоним

хипоним Дума която семантично подчинена на друга дума и представя част от понятието на тази дума Например бреза бук са хипоними на дърво Вж хипонимия хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипонимен ред Лексика структурирана според семантичната група на хипонимите Срв хипоним хипонимия хипероним съхипоним

хипонимия Връзки които обобщават отношението на отделните части към цялото Например бреза бук смърч са хипоними на родовото название дърво Вж хипоним хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипотаксис рус гипотаксис англ Hypotaxe Unterordnung англ hypotaxis фр hypotaxe ит ipotassi Подчинение зависимост на едно изречение от друго Срв паратаксис

циркумфлекс стб периспомени гр προσῳδία περισπομένη περισπομένη лат cicumflexa geschleifter schleifender Akzent Schleifton gedehnter Ton circumflex В екфонетичната нотация се обозначава с ^ Синоним извито ударение Вж и тонове ударение

части на речта лат partes orationis рус части речи нем Redeteile англ parts of speech фр parties du discours ит parti del discorso Лексикална семантична и граматична класификация на думите която обединява техните понятийни класовве и граматични категории Традиционно в старите граматики те се делят на 8 частисъществително име прилагателно име местоимение глагол наречие предлог съюз и междуметие

числително бройно рус количественное числительное нем Kardinalzahl Grundzahl англ cardinal number Бройните числителни показват количеството (броя) на предметите или лицата Вж числително име числително редно

числително име рус числительное имя нем Zahlwort англ numeral фр numeacuteral ит numerale Дума която означава броя или числения ред на нещата Въз основа морфосинтактични признаци можем да ги разделим на такива които се променят като прилагателни и такива които се променят като съществителни Според функциите се делят на числителни бройни числителни редни събирателни дробни Цифрите в старобългарски и през целия средновековен период на българската история се означават с букви върху които има изписана чертица (титло) Числителните от 11 до 19 са словосъчетания чиято главна част е названието на единиците Втората съставка се скланя в м п единъ на десѧте дъва на десѧте Числителните от 20 до 90 се образуват като десѧть се брои за самостоятелна дума трье десѧти Числителните единъ една едно се скланят като родовите местоимения Те имат значение и на неопределителни местоимения По същия начин се скланят и редните числителни Числителните дъва оба се скланят като местоимението тъ в дв ч Числителните трие три и четъіре четъіри се скланят както съществителните по кратки i-основи като се забелязва и влияние от консонантните основи Числителните от 5 до 9 са от жр Скланят се само в едч по кратките i-основи Числителното 10 е било от мр и се е скланяло по консонантните основи със силно влияние от кратки i-основи При числителните от 11 до 19 се променя само първата съставака От 20 до 90 числителните управляват съществително в род п мнч Числителното съто се скланя като същестително от срр по о-снови Числителното тъісѫщи тъїсѧщи се скланя по типа на съществителни като богъіни Тъма се скланя като съществително по а-основи Вж числително бройно числително редно

числително редно лат numeralia ordinalial рус порядковое числительное нем Ordinalzahl Ordnungszahl англ ordinal number Редните числителни показват реда и мястото на нещата Синоним поредни числителни уредни числителни качествени числителни ординални нумерали Вж числително бройно числително име

член рус артикль член нем Artikel англ article фр article ит articolo Морфологичен показател за определеност при имената Определителният член може да стои пред (предпоставен член) или след (задпоставен член) името В българския език той произхожда от съчетанието на името (отначало при съществителните) с показателните местоимения с основи на -т- -в- и -с- Още в старобългарски се откриват наченките на този процес по-късно в среднобългарския и ранния новобългарски период тези форми са все по-чести Срв жена та gt жената мѫжь тъ gt мѫжьтъ (мъжът)

на учленение гласните се делят на предни и задни тесени и широки закръглени и незакръглени В някои славянски езици дължината играе роля и тогава гласните се делят на кратки и дълги Синоним гласен звук вокал Вж носов звук

голям ер стб еръ рус ер англ back jer Висока кратка задна гласна с произход от инд кратко u Син заден ер задна ерова гласна Вж ерове преглас на еровете силен ер слаб ер Срв малък ер

голяма носовка стб ѫсъ рус большой юс англ big jus back jus Голямата носовка в старобългарски е била задна гласна (вероятно първоначално с гласеж между о и а) с назален елемент (н или м) след нея Образувала се е вследствие на тенденцията към отворена сричка когато след съчетанието на гласната (дълги или кратки о и а) с назал (n m ŋ) след тях е следвала съгласна (модел VNC) В глаголицата начертанието на буквата се е състояло от две части като първата е обозначавала оралния елемент а втората mdash назалния сегмент Син задна носовка заден юс голям юс Срв малка носовка носов звук

гравис стб вариа гр προσῳδία βαρεῖα βαρεῖα лат gravis рус гравис нем Gravis Tiefton англ grave В екфонетичната нотация се обозначава с Синоним тежко ударение Вж и акут циркумфлекс ударение

градация рус градация перечисление нем Klimax Steigerung англ climax фр gradation ит gradazione arrangement of words phrases or clauses in an order of ascending power Often the last emphatic word in one phrase or clause is repeated as the first emphatic word of the next One equal temper of heroic hearts Made weak by time and fate but strong in will To strive to seek to find and not to yield Tennyson Ulysses Nonne hunc in vincula duci non ad mortem rapi non summo supplicio mactari imperabis Cicero In Catilinam Facinus est vincere civem Romanum scelus verberare prope parricidium necare quid dicam in crucem tollere verbo satis digno tam nefaria res appellari nullo modo potest Cicero In Verrem Demosthenes On the Crown 179

граматика рус грамматика нем Grammatik англ grammar фр grammaire ит grammatica Дял от езикознанието което изучава систематично съставните елементи на езика В тесния смисъл на думата в граматиката влизат само морфологията и синтаксиса Съществува различни видове граматики според целите на изложението Описателната (дескриптивна) граматика предава състоянието на езика в даден момент Нормативната граматика излага нормите на езика според това което се възприема за правилно и как трябва да се пише или говори Историческата граматика изучава езика в неговото развитие Сравнителната граматика изследва отношенията които съществуват между родствените езици

граматична категория рус грамматическая категория нем grammatische Kategorien англ grammatical categories фр cateacutegories grammaticales ит categorie grammaticali Съвкупност от форми които изразяват дадено граматическо значение Вж вид на действието време лице наклонение падеж род число

дателен падеж с инфинитив лат dativus cum infinitivo Славянска конструкция която при преводите най-често предава гръцките инфинитивни съчетания с винителен падеж Примери

бъістъ же вънити емоу въ сънъмище не бѣ имъ коли понѣ ѣсти достоитъ емоу постити сѧ добрѣе естъ единомоу чловѣкоу оумьрѣти ни даси прѣподобъноумоу своемоу видѣти истълѣниѣ мнѣахѫ емоу разболѣти сѧ ицѣли ѧ ѣко народоу дивити сѧ Вж абсолютна конструкция дателен самостоятелен падеж родителен самостоятелен падеж

дателен падеж рус дательный падеж нем Dativus англ dative фр datif ит dativo Дателният падеж се употребява при насоченост цел и собственост Служи за допълнение при глаголи за движение (приити комоу послѣдовати комоу грѧсти комоу) В дателен падеж се поставя косвеното (непряко допълнение) което отговаря на въпроса комоу и означава лицето или предмета за който се извършва действието Рече господь оученикомъ своимъ Дати тебѣ Дателен падеж се употребява за допълнение при прилагателните милостивъ милъ повиньнъ подобьнъ оугодьнъ длъжьнъ послоушливъ вѣрьнъ равьнъ Милъ емоу бъістъ Повиньнъ естъ сѫдоу Дателен падеж изискват наречията горе лютѣ оуне Употребява се след междуметието оувъі Много честа в старобългарските паметници е фунцията на принадлежност при която се конкурира с родителния падеж В този случай дателната форма изразява определение към името творьць небеси и ꙃемли Синоним датив

дателен самостоятелен падеж лат dativus absolutus Старобългарска синтактична конструкция която се състои от съществително или местоимение в дателен падеж съгласувано с причастие Значението на дателния самостоятелен падеж е близко до това на обстоятелствено изречение за време причина условие или следствие Съответства при преводите на гръцкия родителен самостоятелен падеж (genetivus absolutus) Вж и абсолютна конструкция родителен самостоятелен падеж Синоним дателен самостоятелен

двоен винителен падеж Конструкция при която глаголът управлява две падежни форми за винителен падеж (с две преки допълнения) напоитъ въі чашѫ водъі Това са глаголи като иꙃъбрати поставити положити нарицати сътворити посълати и др Вж винителен падеж

двойствено число лат dualis рус двойственное число нем Dual Dualis англ dual фр duel итduale Едно от числата (вж число) което в редица езици се отличава от единственото и множественото по своите специализирани глаголни и именни форми Показва на това че действието се извършва от две лица или е насочено към две лица два предмета Синоним дуалис Вж единствено число множествено число число

двуюсов правопис рус двуюсовое правописание англ two-juses orthography Правопис с употреба на две носовки Съществуват няколко вида с тенденция към етимологически правопис характерен за старобългарските паметници с неправилна етимологична употреба с ѧ след съгласна и непоследователна поява на ѫ в ранните староруски преписи на старобългарски текстове и със среднобългарска замяна на носовките Следствие от среднобългарската замяна е и търновският юсов правопис Вж носовки голяма носовка малка носовка

деепричастие рус герундий герундив нем Gerundium англ gerund фр geacuterondif ит gerundio Нелична глаголна форма която означава действие което се извършва едновременно с действието на основната глаголна форма Като самостоятелна част на речта е късна в историята

на българския език В ранния етап в подобна функция се намират причастните форми Синоним герунд герундий герундив Вж части на речта глагол причастие

дейксис рус дейксис нем Deixis Zeigart Demonstrationsart англ deixis фр deixis ит deixis Дума чиято функция е да посочва предмет лице или друга дума в изказването или текста Дейктични думи са голяма част от местоименията (личните показателните) наречия като тук там горе долу Вж лично местоимение наречие анафорично местоимение

делабиализация рус делабиализация нем Entrundung unrounding delabilaziation delabialisation фр deacutelabialisation deacutesarronissement ит delabializzazione Фонологичен процес при който звукът започва да се произнася без закръгляне на устните Срв лабиализация

деназализация Обратната на назализацията фонологична промяна В историята на българския език почти изцяло са изчезнали старите носови гласни като са дали различни резултати по говорите най-често е от ѧ и ъ от ѫ Антоним назализация Вж носов звук голяма носовка малка носовка

деятелен залог рус действительный залог нем Aktiv Aktivum англ active (voice) фр actif ит attivo Ако глаголното лице е активно (върши глаголното действие) то залогът се нарича деятелен Вж страдателен залог залог Синоним действителен залог

диалект рус диалект нем Dialekt Mundart англ dialect фр dialecte ит dialetto Форма на езика на дадена област или място Разграничава се от съседните диалекти по съвкупността от фонетични граматични и лексикални особености За разлика от сегашната основна подялба на българските диалекти на източна и западна група спрямо ятовата граница старобългарското старинно деление вероятно е било на север и юг като границата е била Стара планина Синоним говор наречие

диареза рус диэреза нем Diaumlrese англ diaeresis фр dieregravese ит dieresi 1 Разлагане на дифтонга на съставни части така че всяка съставна част се чува отчетливо Срв монофтонгизация на дифтонгите 2 Надредният знак който отбелязва подобно произношение 3 Средищна цезура в стихосложението която се среща след седмата или осмата стъпка

диглосия рус диглосия англ diglossie Езикова ситуация при която на една територия съвместно но не равноправно съществуват два или повече езика или разновидности на езика Обикновено единият език или едната форма на езика е за официално общуване а другата за всекидневно По противопоставянето на езиците или техните форми при общуването е основната разлика на диглосията с билингвизма Срв билингвизъм

диграф рус диграф диграмма нем Digraph англ digraph фр digramme ит digramma Два писмени знака които служат за предаване на един звук Например оу за [u] в кирилицата и подобният нему знак в глаголицата Синоним диграма

дисимилация рус диссимилация расподобление нем Dissimilation Entlaumlhnlichtung англ dissimilation фр dissimilation ит dissimilazione Фонологично изменение при което два тъждествени или близки фонетични елемента се разграничават и стават различни Подобно на

асимилацията и тази промяна бива частична или пълна Според механизма на извършване се различават регресивна и прогресивна дисимилация (вж регресивно изменение прогресивно изменение) Синоним разподобяване Антоним асимилация

дифтонг рус дифтонг нем Diphthong англ diphthong фр diphtongue ит dittongo Съчетание от гласна и глайд което звучи като един звук Съществуват два варианта възходящ дифтонг и низходящ дифтонг Синоним двугласна Вж възходящ дифтонг низходящ дифтонг монофтонгизация на дифтонгите Срв монофтонг

допълнение рус дополнение нем Ergaumlnzung ergaumlnzendes Element англ extension complement object фр compleacutement ит complemento Дума фраза синтактична конструкция която се намира след глагола и чиято функция е да добави допълни неговата семантична и граматична характеристика Вж пряко допълнение косвено допълнение

дублет рус дублет нем Doppelform Dublette англ doublet alternative фр doublet ит doppione allotropo Разновидност на фонема морфема дума словосъчетание или синтактична конструкция

дума рус слово нем Wort англ word фр mot ит parola Думата е съчетание на определено значение свързано с определен брой звукове и подходящо за граматическа употреба (Мейе цитиран по Марузо 1960 274)

евфемизъм рус эвфемизм евфемизм нем Euphemismus verhuumlllendes Wort Huumlllwort Deckname англ euphemism фр eupheacutemisme ит eufemismo Заместване на нежелателни неприятни или неприлични думи или изрази с други Разновидност на перифразата Срв перифраза

единствено число рус единственное число нем Singular Einzahl англ singular фр singulier ит singolare Граматическа категория към която принадлежи дума изразяваща единичен предмет или лице Някои съществителни притежават форми само за ед ч (singularia tantum) Вж двойствено число множествено число число

език рус язык нем Sprache англ language фр langage ит linguaggio Система от знаци за общуване между индивидите Най-известен е звуковият език при който се употребява глас и отделните елементи се членоразделят Той е предмет на изучаването на езикознанието или лингвистиката

елизия рус элизия нем Elision Vokalausstoszligung англ elision фр eacutelision ит elisione Фонологично изменение при което звук или звукове изпадат от думата Изпадането на еровете е пример за елизия При силна редукция елизията е също често срещано явление срв банцътъ lt баницата жентъ lt жената Вж изпадане на еровете Срв епентеза

елово причастие Вж минало деятелно второ причастие

епентеза рус эпентеза вставка нем Epenthese Einschub англ epenthesis фр eacutepentegravese ит epentesi Вмъкване на звук между други звукове в една дума Например вметнатото л (l

epentheticum) като част от палатализацията на лабиалите в праславянски срв ꙃемлѣ люблѭ ловлѭ и под Синоним вмятане

епентеза рус эпентеза вставка нем Epenthese Einschub англ epenthesis фр eacutepentegravese ит epentesi Вмъкване на звук между други звукове в една дума Например вметнатото л (l epentheticum) като част от палатализацията на лабиалите в праславянски срв ꙃемлѣ люблѭ ловлѭ и под Синоним вмятане

епифора гр ἐπιφορά лат desitio conversio рус епифора Повторение на дума или фраза в края на стиховете (xx) Синоним антистрофа Библ Lausberg sectsect 631-632

ерове Две високи кратки гласни които в развоя на късния праславянски език и неговите наследници са се оказали нестабилни и са понижили своя гласеж (вж понижаване на еровете) или са изчезнали (вж изпадане на еровете) в зависимост от позицията си Тази особеност се споделя от много езици по света които имат нефиксирано и динамично ударение Тяхната относителна дължина е по принцип по-кратка от по-ниските гласни поради тази причина в някои изследвания неправилно се наричат свръхкратки Терминът полугласни за еровете следва да се употребява само за глайдове Другият термин под който са известни редуцирани гласни също следва да се избягва защото той се отнася до качеството на гласните които не са под ударение Вж голям ер малък ер слаб ер силен ер преглас на еровете понижаване на еровете изпадане на еровете Син ерови гласни свръхкратки гласни редуцирани гласни

женски род рус женский род нем Femininum англ feminine фр feacuteminin ит femminile В старобългарски това е граматически род род който обединява същества от женски пол заедно с формални завършеци свързани с тази представа характерни за основите на аja кратки i и дълги u и -r- Вж род Срв мъжки род среден род

заден глайд рус задний глайд у неслоговое англ back glide Глайд който се учленява със задната част на езика Обозначава се с w или с u с дъгичка под него Синоним задна полугласна несричкотворно у Вж глайд Срв преден глайд

задлог рус послелог нем Postpozition англ postposition фр postposition ит posposizione Задлогът има същата функция като предлога но за разлика от него стои след името В този случай задлогът управлява думата която се намира пред него Старобългарските задлози винаги изискват родителен падеж Те са два с два варианта дѣллѣ дѣлльма вьсе врагъ дѣллѣ бываеты сихъ дѣльма вьсѣхъ винъ хощетъ погоубити его ради радьма обьщааго ради оуспѣха жити чьсо радьма плачете Синоним послелог Вж предлог падеж

задна гласна рус задний гласный темный гласный англ back vowel obscure vowel Гласни които се учленяват в задната част на устната кухина Синоним (остар) тъмна гласна Вж гласна Срв предна гласна

заемка рус заимствование нем Entlehnung Lehngut Lehnwort англ loan-word borowing фр emprunt ит prestito imprestito parola importata Заети думи морфологични елементи или синтактични конструкции които нямат в заетия език равнозначни на тях синоними

залог рус залог нем Diathesis англ voice фр voix ит voce Граматическа категория която изразява отношението на лицето към действието Вж деятелен залог страдателен залог

затворена сричка рус закрытый слог англ closed syllable Сричка която завършва на съгласна Антоним отворена сричка Вж сричка

звателен падеж рус звательный падеж нем Vokativ англ vocative фр vocatif ит vocativo Падежна форма която изразява обръщение Господи боже мои Синоним вокатив

звук рус звук нем Laut Klang Ton англ sound фр son ит suono В езикознанието под звук се разбира най-малката материална единица която се учленява в устната кухина и има слухови и смислоразличителни белези Синоним говорен звук звук на речта

звучна съгласна рус звонкий согласный stimmhaft Sonorlaut англ voiced consonant Съгласни които се учленяват с трептене на гласните струни и с присъствието на тон наред с шума при възприемането им Антоним беззвучни съгласни Вж съгласна

звучност рус звучность нем Sonoritaumlt Schall Schalfuumllle Schallstaumlrke англ sonority фр sonoriteacute ит sonorita Вж звучна съгласна

идиолект англ idiolect Езиковите особености характерни за говора на отделен индивид

извито ударение вж циркумфлекс

изоглоса рус изоглосса линия изоглоссы нем Isoglosse (Linie) англ isoglottic (line) фр isoglosse ligne disoglosse ит isoglossa Линия върху географската карта показваща границите и обхвата на дадено езиково явление

изоколон рус изоколон нем Isokolon англ isocolon фр isocolon ит isocolon Метрически части от стихотворни творби изказвания или прозаични отрязъци които се делят на членове (гр kolon) равни (гр isos) един на друг

изосилабичен рус изосиллабический равносложный нем gleichsilbig англ isosylabic фр isosyllabique ит isosillabico Изрази и форми които притежават едно и също количество срички

изпадане на еровете рус выпадение редуцированных англ elimination of jers elision of jers dropping of jers Фонологично изменение при което слабите ерове изпадат от сричката Процесът е свързан с качеството на високите кратки гласни i и u чиято дължина по отношение на другите гласни е най-кратка Процесът довежда до преобразуване на славянската сричка и бележи края на тенденцията към отворена сричка Вж ерове голям ер малък ер слаб ер Срв понижаване на еровете

изречение rus предложение nem Satz англ sentence clause фр proposition ит proposizione Изказване което е завършено граматически притежава интонационна цялост и изпълнява комуникативна роля

изявително наклонение рус изъявительное наклонение индикатив нем Indikativ англ indicative фр indicatif ит indicativo Наклонение при което действието се представя за реално

се нарича изявително Вж условно наклонение повелително наклонение наклонение Синоним индикатив

име рус имя нем Nomen англ noun фр nom ит nome Родово наименование общо за съществителни прилагателните числителните имена и местоименията Някои включват също така именните форми на глагола инфинитив супин и причастията Вж съществително име прилагателно име числително име местоимение

именителен падеж рус именительный падеж нем Nominativ англ nominative фр nominatif ит nominativo Изразява граматичния субект с две основни значения 1 Подлог в изречението аꙃъ дѣлаѭ 2 Предикатите на подлога в изречението Глаголите бъіти именовати сѧ ꙃъвати сѧ творити сѧ също се съгласуват с именителния падеж Аꙃъ есмь пастъіръ добръіи Синоним номинатив

имперфект рус имперфект нем Imperfektum Imperfekt англ imperfect фр imprafait ит imperfetto Времеви форми чиито функции е да изразят повтарящо продължително или незавършено действие в миналото което няма връзка с момента на говорене Старобългарският имперфект подобно на аориста се образува от инфинитивната основа на глагола Когато обаче има редуване в облика на корена между двете твърде често миналото несвършено време се формира от сегашната форма срв ходити хождѫ (сег вр) хождаахъ (мин несв вр) клати колѭ (сег вр) колѣахъ (мин несв вр) Понякога се срещат форми образувани и от двете основи ꙃъвааше (от ꙃъвати) и ꙃовѣаше (от ꙃовѫ) гънааше (от гънати) и женѣаше (от женѫ) При образуването на имперфекта е било от значение дали инфинитивната основа окончава на гласна или съгласна Ако завършекът е бил на гласните ѣ или а то директно към основата се е добавял показателят -ах- заедно с окончанието (глагол-а-ти gt глагол-а-ах-ъ) Ако гласната е била друга то тя към нея се е добавял ѣ и заедно с показателя за време и окончанието (бити биѣахъ) При глаголите от четвърто спрежение на -и- гласната е била изцяло заменяна молити gt мол-ѣ-ах-ъ При глаголи с инфинитивна основа на съгласна се е добавял ѣ показателят за време и окончанието жити живѫ gt живѣахъ Синоним минало несвършено време

инверсия рус инверсия нем Inversion Umkehrung англ inversion фр inversion ит inversione Преобръщане на думата или думите в словореда за да се подчертае значението им Играе ролята и на реторична фигура

инфикс рус инфикс нем Infix англ infix фр infixe ит infisso Наставка която се поставя вътре в думата понякога в самия корен Вж афикс префикс суфикс

инфинитив рус инфинитив неопределенная форма глагола нем Infinitiv англ infinitive фр infinitif ит infinito Неизменяема глаголна форма По своя произход в старобългарски това е име от старо глаголно съществително с абстрактно значение с основа на кратко i или на -t- Спори се дали отразява стара форма на дат или на м п Окончанието му е били -ти ходити пити ѣсти Основната функция му е била да бъде обект на други глаголи когато субектът на двете думи е един и същи могѫ се сътворити Може да бъде допълнение и към имена даѭ вамъ власть настѫпати на ꙃмиѧ и скорпиі и на вьсѭ силѫ врага Вж супин Синоним неопределена

глаголна форма основна форма на глагола

йат 1 Ниска предна гласна в старобългарски предното съответствие на а Произхожда или пряко от инд дълго e или е резултат на монофтонгизацията на дифтонгите oj aj чийто резултат е също дългата гласна e 2 Наименование на буквата която предава тази гласна

какофония гр κακοφωνία лат - рус неблагозвучие нем Kakophonie англ cacophony фр cacophonie ит cacophonia Неприятно неблагозвучно съчетаване на звуковe при повторение

калка рус калька нем Abklatsch англ calque фр calque ит calco Буквален превод по чужд модел на дума словосъчетание или конструкция Например старинни калки в старобългарски език от гръцки са думите с начало добро- и благо- Срв заемка

катахреза гр κατάχρησις лат abusio catachresis рус катахреза нем Kataxhrese англ catachresis фр catachregravese ит catacresi Употреба на думата извън нейното значение надхвърляща точния й смисъл Може да се прецени като вид метафора (Lausberg 562) Вж метафора

кирилица рус кириллица кириллическое письмо Втората по време на възникване славянска азбука след глаголицата Появява се в самия край на 9 век За разлика от глаголицата която е оригинална писмена система кирилицата е точно копие на гръцкия маюскул от 9 век с прибавени букви за славянски звукове Повечето от кирилските начертания на тези звукове намират точен паралел в глаголицата Вж азбука абецедар Срв глаголица

консонантна основа Именна или глаголна основа която завършва на сългасна В старобългарски са запазени следните наследници на инд именни основи на съгласна n-основи основи на -n- -en- -men- към които принадлежат съществителни от мр които завършват в импедч на -нь дьнь корень степень и основи на -men- имѧ врѣмѧ племѧ ent-основи същ от ср р обозначаващи малки същества отрочѧ агнѧ es-основи същ от ср р с окончание в им п ед ч -о род п ед ч -е небо небесе око очесе r-основи съществителни които са изрзаявали роднински наименования В старобългарски с пълна парадигма са запазени само две матъі род п матере и дъщи род п дъщере При всички съществителни от тази група основата се открива в косвените падежи но не и в им п ед ч Вж вокална основа основа склонение парадигма Синоним основа на съгласна

корен рус корень нем Wurzel англ root фр racine ит radice Непроизводна основа на думата която е носител на основното й значение Получава се след отделянето на всички наставки и след сравнение с другите нечленими части на родствените думи Вж афикс основа морфема Синоним корен на думата

косвено допълнение рус косвенное дополнение непрямое дополнение вторичное дополнение нем entfernteres Objekt англ enlargement фр compleacutement indirect compleacutement relatif ит oggetto indiretto Допълнение което съдържа в себе си вторична и в повечето случаи незадължително пояснение към семантичната и граматична характеристика на сказуемото Обикновено се появява при наличие на пряко допълнение При родителните форми появата на непрякото допълнение се свързва със значенията на отделяне отдалечаване глаголи за чувства

част от цялото (наплъните водоносъі водъі) Дателният падеж е основният падеж на косвеното допълнение в старобългарски като неговите форми се появява при голяма част от глаголите които обикновено управляват винителен падеж за пряко допълнение даждь ми сиѭ водѫ Косвеното допълнение може да се изразява и с творителен падеж при някои глаголи не пьцѣте сѧ доушеѭ вашеѭ клънетъ сѧ црькъвоѭ обисте е риꙃами съ ароматъі Вж допълнение пряко допълнение Синоним непряко допълнение непряк обект косвен обект

критически апарат рус критический аппарат нем kritischer Apparat англ critical apparatus фр apparat critique ит apparato critico Съвкупност от данни за разночетенията по различните преписи на един ръкописен текст които указват на различните или еднаквите четения спрямо избрания за основен текст на изданието В критическия апарат могат да влезнат и коментарии на отделните пасажи Критическият апарат е отличителен белег на критичното издание за разлика от дипломатическото което може да съдържа само разчетен текст придружен или не със снимки от издавания извор

лабиализация рус лабиализация нем Labializierung англ labialisation labialization фр labialisation ит labializzazione Процес на артикулиране или промяна на звука с помощта на устните при което те се закръглят Срв делабиализация

лабиодентална съгласна Съгласна при чието учленение долната устна се приближава към горните резци Син устнено-зъбна съгласна Вж лабиална съгласна лабиализация делабиализация Срв билабиална съгласна

лексема рус лексема нем Lexeme англ lexeme Обобщена езикова единица която функционира в езика като сбор от морфологичните и фонетични варианти на думата Словоформите на думата се обединяват от общата й семантика Срв фонема морфема

лексика рус лексика англ lexis lexica Съвкупността от словното богатство (речника) на един индивид текст Под лексика се разбира и цялостният лексикален състав на един език Вж лексикология лексикография рус инфикс нем Infix англ infix фр infixe ит infisso Наставка която се поставя вътре в думата понякога в самия корен Вж афикс префикс суфикс

лексикален рус лексический нем lexikalisch англ lexical фр lexical ит lessicale Отнасящ се имащ отношение към лексиката Синоним лексически Вж лексика

лексикография рус лексикография нем Lexikographie англ lexicography фр lexicographie ит lessicografia Наука за съставяне на речници Срв лексикология Вж лексика

лексикология рус лексикология нем Lexikologie англ lexicology фр lexicologie ит lessicologia Дял от езикознанието което изучава думите и фразеологичните единици от гледна точка на тяхното образуване и проникване в езика и от гледна точка на тяхното значение Вж лексика Срв лексикография

ликвидна метатеза рус ликвидная метатеза англ metathesis of liquids Късно праславянско фонологическо изменение при което групите гласните а о е и ликвидните съгласни в групите tart tort tert talt tolt telt ort art elt са си разменяли местата В старобългарски

процесът е бил съпроводен и с удължаване на гласната в редица случаи Например melko gt млѣко korva gt крава borda gt брада berg- gt брѣгъ arb- gt рабъ и робъ Вж метатеза ликвидни съгласни

ликвидни съгласни лат liquida рус плавные согласные нем Liquida англ liquid consonants фр liquide ит liquido Съгласни които се характеризират в акустично отношение с плавен преход към гласните Това е общото наименование на съгласните r и l Синоним плавни съгласни Вж ликвидна метатеза

литота рус литотес нем Litotes англ litotes understatement фр litote ит litote Реторичен троп при който преднамеренно се отслабват (от гр litotes) качествата размери на предметите с цел да се умаловажи тяхното значение към обекта и да се изрази отношение Антоним хипербола

лице лат persona рус лицо нем Person англ person фр personne ит persona Указва на ролята която играе този за когото става дума в изказването или в текста Различават се първо лице който говори от свое име второ лице към когото се обръщат и трето лице за когото говорят

лично местоимение рус личное местоимение нем Personalpronom англ personal pronome фр pronom personnel Местоимение което замества име на лице В старобългарски има форми само за първите две лица Употребата на третоличните форми е била поета от показателните местоимения като някои от тях (тъ та то онъ она оно) са се превърнали в лични местоимения за 3 лице в историята на езика Скланя се по самостоятелна парадигма заедно с възвратното местоимение като формите за дателен и винителен имат кратък и дълъг вариант За склонението на личното местоимение е характерно наличните на форми от различни основи (вж суплетивизъм) Така например формата за 1 л им п ед ч е аꙃъ но за род п е мене Вж възвратно местоимение местоимение

малка носовка стб ѧсъ рус малый юс англ small jus front jus Малката носовка в старобългарски е била предна гласна чието произношение е било на гласна е или широко е с назален елемент (н или м) след нея Образувала се е вследствие на тенденцията към отворена сричка когато след съчетанието на предна гласна (дълги и кратки i и e) с назал (n m ŋ) след тях е следвала съгласна (модел VNC) В глаголицата начертанието на буквата се е състояло от две части като първата е обозначавала оралния елемент а втората mdash назалния сегмент В старобългарския период в кирилицата за обозначението на гласната са се използвали няколко различни начертания от непроменената форма на гръцкото епиграфско А до изписвания които се приближават до формата на глаголическото ѣ Това води до предположението че вероятно в една част от българските говори гласежът на първата част на звука е бил на широка ниска предна гласна Син предна носовка преден юс малък юс Срв голяма носовка носов звук

малък ер стб ерь рус ерь англ front jer Висока кратка предна гласна в старобългарски Произхожда от инд кратко i Син преден ер предна ерова гласна Вж ерове силен ер слаб ер понижаване на еровете изпадане на еровете Срв голям ер

междуметие лат interiectio рус междометие нем Interjektion Ausruf Empfindungswort англ interjection фр interjection ит interiezione Неизменяема част на речта която се употребява

изолирано и се вмъква между останалите части на изречението Чрез се изразяват емоционални отношения и състояния Примери за междуметия в старобългарски са оувъі и горѣ Синоним средореч (Ив Богоров)

мека съгласна рус мягкий согласный нем weicher Konsonant англ lax consonant smooth consonant фр consonne molle ит consonante molle Съгласна която се изговаря с повдигане на средната част на езика към твърдото небце (палатума) Синоним палатална съгласна

местен падеж рус местный падеж локатив нем Lokativ Lokalis англ locative фр locatif ит locativo Основните функции на местния падеж без предлог е била обстоятелствено пояснение за място и време Рядко се срещат случаи на допълнение при глаголите коснѫти сѧ прикоснѫти сѧ при глаголи с представката при- Употребява се при някои глаголи с представка на- належати нападати напасти Местен падеж управляват и глаголите вълежати ꙃаꙃьрѣти обѣсити сѧ опрѣти сѧ потъкнѫти съвъкоупити сѧ съплѣсти Синоним локатив

местоимение лат pronomen рус местоимение нем Pronomen Fuumlrwort англ pronoun фр pronom ит pronome Част на речта която в античните граматики се определя като заместник на името защото съдържа в себе си понятия за лице и предмет Може да се употреби вместо всички имена mdash съществителни прилагателни и числителни Старобългарските местоименна система е много богата Тя се дели на лични и нелични (родови) местоимения Склонението на възвратното местоимение е според парадигмата на личните Родовите местомения се делят на анафорично показателни притежателни въпросителни отрицателни неопределителни обобщително Към местоименията се причисляват т нар думи с местоименна флексия Това са местоименни прилагателни или местоимения-прилагателни като самъ какъ какъв къ какъв ꙗтакъ такъв инакъ инакъв сикъ такъв вьсѣкъ всеки инъ друг единъ Вж лично местоимение възвратно местоимение анафорично местоимение показателно местоимение притежателно местоимение въпросително местоимение отрицателно местоимение неопределително местоимение обобщително местоимение

метатеза рус метатеза перестановка нем Metathesis Umstellung Lautversetzung англ metathesis фр meacutetathegravese ит metatesi Премятане на звуковете в рамките на една сричка или на сричките в рамките на една дума (напр гълтам глътна) Синоним премятане на звуковете Вж ликвидна метатеза

минало време мин прошедшее время нем Vergangenheit англ past tense фр passeacute ит passato Наименование на всички граматически форми на миналите имена Вж аорист имперфект перфект плюсквампефект бъдеще време в миналото

минало деятелно първо причастие В старобългарски се е образувало от инфинитивната или миналата основа на глагола (вж инфинитивна основа) В зависимост от това дали тя е окончавала на гласна или съгласна към нея се е добавял показател за причастието При инфинитивна основа на съгласна той може да се види в косвените падежи като -ъш- а при гласна той е имал обликът -въш- Подобно на сегашното деятелно причасти и тук формите за им п ед м и ср им п се е противопоставял на всички други форми заради липсата на -ъш--въш-

срв несъ давъ моль (м срр импедч) - несъши давъши мольши (жредчимп) Скланя се както съществителните по -jo (за м и срр) -ja (за жр) Различават се кратки и местоименни форми Местоименните или пълните форми се образуват като към кратката форма се добави съответната форма за род число и падеж на анафоричното местоимение В този случай втората част следва склонението на местоимението несъшаего родпедч м и ср р несъшоуемоу (датпедч м и ср р) В развитието на езика още в старобългарски гласната е се уподобява (асимилира) от предходната гласна несѫщаего gt несѫщааго Следходният процес е известен като контракция mdash двете еднакви гласни се свиват в една mdash несѫщаго Този процес повлиява цялата парадигма на сегашното деятелно причастие Вж сегашно деятелно причастие минало деятелно второ сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие причастие анафорично местоимение Синоним минало действително причастие

минало свършено време вж аорист

множествено число рус множественное число нем Plural Mehrzahl англ plural фр pluriel ит plurale Граматическа категория към която се отнасят думи назоваващи множество отделни обекти (съществителни местоимения) и думи които се съгласуват с тях (прилагателни глаголи) Някои съществителни притежават само форми за мн ч (т нар pluralia tantum) Вж единствено число двойствено число число

монофтонг рус монофтонг нем Monophtong англ monophtong фр monophtongue ит monottongo Звук който се състои от тон с еднородно звучане Срв дифтонг Вж монофтонгизация монофтонгизация на дифтонгите

монофтонгизация на дифтонгите рус монофтонгизация дифтонгов англ monophtongization of diphtongs Фонологическата промяна на съчетанието от два съседни звука в един В праславянски съчетанията на гласна със заден (w) или преден (j) глайд са се превърнали в самостоятелни гласни Така например от съчетанието aj се образувал нов звук ѣ от съчетанието aw звукът u Тези промени са се осъществили пред съгласна в средисловието или края на думите Същият принцип на промяна се е осъществил при образуването на носовите гласни Вж монофтонг дифтонг носов звук

монофтонгизация рус монофтонгизация англ monophtongizatio фр monophtongaison Фонологическо изменение при което се образува един фонетичен елемент (монофтонг) Вж монофтонгизация на дифтонгите

мора лат mora рус мора нем More англ mora фр more ит mora Единица за дължина равна на дължината на кратката гласна За дългата гласна се е считало че е равна на две мори Закон за трите мори в старогръцки е било правилото че ударението не трябва да бъде по-далече от третата мора от края на думата Вж сричка ударение

морфема рус морфема нем Formans Formativ англ morpheme фр morphegraveme ит morfema Думата произлиза от гр morphe форма и означава най-малкият елемент на езика който има граматично иили лексикално значение Морфемите могат да носят значения като граматическа категория (род число лице време) лексикално-граматически рязряд (име глагол) могат да

изразяват синтактичните връзки в изречението (подлог допълнение) или да са самостоятелна дума (предлог съюз частица междуметие) Вж афикс инфикс корен основа суфикс морфология Срв фонема лексема

морфология рус морфология нем Wortbildungslehre Formenlehre англ morphology фр morphologie ит morfologia Част от граматиката която изучава по какъв начин думите са съставени от по-малки единици наричани морфеми Срв синтаксис Вж граматика морфема

мъжки род лат masculinum рус мужской род нем maskulinum англ masculine фр masculin ит maschile В старобългарски това е граматически род който обединява същества от мъжки пол заедно с формални завършеци свързани с тази представа характерни за основите на оjo аja кратки i и u и част от консонантните склонения Вж женски род среден род род

надредни знаци рус надстрочные знаки англ supralinear signs Знаци които се поставят над реда и които включват в най-ранния период на славянската писменост знаци за улесняване на четенето поставяни над букви за гласни и знаци за отбелязване на мекостта на съгласни (т нар меглец) Спорно е какво е значението на надредните знаци в Киевските листове Според някои изследователи става въпрос за акцентни знаци Според други това са музикални знаци Със сигурност систематичната употреба на знаци за ударения започва да се проследява едва от 14 век като до края на века се забелязва все по-голямо усложняване на системата им Вж ударение придихание

назализация рус назализация нем Nasalierung англ nasalization фр nasalisation ит nassalizzazione Фонологично изменение (асимилация) при което неносовата (орална) гласна се преръща в назална Антоним деназализация Вж носов звук носовки голяма носовка малка носовка

наклонение рус наклонение нем Modus Diathese англ mood mode фр mode ит modo Отношение на говорещото лице към изказаното от него глаголно действие В зависимост действоето може да бъде представено като реално възможно желателно Вж изявително наклонение повелително наклонение условно наклонение

наречие лат adverbium рус наречие нем Adverbium Umstandswort англ adverb фр adverbe ит avverbio 1 Неизменяема част на речта която обикновено пояснява глагола (вж лат термин) но също така може да се срещне и при прилагателното съществителното и при др наречия То посочва признаци като място време начин количество и степен и др Старобългарските наречия по произход се делят на първични образувани от местоименни основи и образувани от имена Примери за първични наречия са абье веднага тутакси акъі подобно на като едъва едва трудно еще още нъінѣ сега пакъі отново понѣ поне оуже вече Местоименните наречия завършват на -(ъ)де -амо -ѫдоу Като първият е означавал място на действието а последните са означавали движение в определена посока (към и от говорещия) Краят на наречието с -гда е бил специализиран за време Формантите -ли -ль (-лѣ) са изразявали количество и степен като според П Илчев първоначалното значение е било също за време (Дуриданов 1993319) С форманта -ако се образуват местоименни наречия за начин Именните наречия произлизат от

прилагателни и съществителни имена 2 Говор диалект

нарицателно име рус нарицательное имя нем Gattungsname англ common noun фр nom commun ит nome comune Съществително име което назовава цял клас обекти или всеки един от тях по отделно (дървета дърво) Синоним съществително нарицателно име Срв собствено име

небце рус небо нем Gaumen англ palate фр palais ит palato Говорен орган граница между устната и носната кухина Разделя се на твърдо небце (или палатум срв рус твердое небо нем Gaumen англ palate hard palate фр palais dur) и меко небце (срв рус мягкое небо нем Gaumensegel англ velum soft palate фр palais mou voile du palais ит palato molle)

неопределително местоимение Неопределителни са тези местоимения които означават неизвестни неопределени лица предмети количество В старобългарски се образуват като към въпросителното местоимение се добави частицата нѣ нѣкъто нѣкъіи някой нѣчьто нещо Функция на неопределително местоимение изпълняват и съчетания на въпросително местоимение с наречието любо къто любо някой чьто любо нещо речетъ къто любо ще каже някой Във функция на неопределително местоимение може да се употреби и числителното единъ със значение някакъв някой си и пристѫпь единъ отъ книжьникъ и рече емоу По същия начин се употребява и думата етеръ някой някой-си някакъв един и се етеръ пристѫпь рече емоу слѣпьць етеръ сѣдѣаше при пѫти Това местоимение се скланя като просто (кратко) прилагателно Когато неопределителното местоимение е в съчетание с предлог то тогава предлогът стои между частицата и въпросителното местоимение нѣ отъ кого Вж въпросително местоимение местоимение

непреходен глагол непeреходный нетранзитивный нем intransitiv англ intransitive фр intransitif ит intransitivo Глагол който няма свойството да изисква пряко допълнение при който не се съдържа непосредствен преход от изразяване на действие към изразяване на обекта Вж пряко допълнение косвено допълнение сказуемо обект Срв преходен глагол

несвършен вид рус несовершенный вид нем imperfective Aktionsart англ imperfect aspect imperfective aspect atelic aspect фр aspect imperfectif ит aspetto imperfettivo Глаголите от несв в представят глаголното действие в процеса на извършването му без да е доведено до изчерпването му до прекратяването му (Пашов 1989105) В старобългарски най-разпространеният начин за образуване на глаголи от несв в от глаголи от св в е с помощта на суфикса -а- и удължаване на коренната гласна водити - важдати гонити - ганѣти носити - нашати просити - прашати родити - раждати Вж свършен вид вид

несклоняем рус несклоняемый нем indeklinabile indeklinierbar англ indeclinable фр indeacuteclinable ит indeclinabile Дума която не се скланя Несклоняеми са наречията и служебни думи като предлози и съюзи В старобългарски е съществувал малък клас от прилагателни които също не са се скланяли Вж склонение парадигма

низходящ дифтонг рус нисходящий дифтонг нем fallend англ falling фр descendante deacutecroissante ит discendente Дифтонг при който гласната е на първо място а след нея следва глайдът Вж дифтонг монофтонг монофтонгизация на дифтонгите Срв възходящ дифтонг

монофтонг

носов звук рус носовой звук нем Nasenlaut Nasal англ nasal фр nasal ит nasaleltmeta content=OpenOfficeorg 24 (Linux) name=GENERATOR gtЗвук при който произношението включва резонация на носова празнина със задната част на устната кухина От съгласните това са n m и веларните назали (например В старобългарски е имало и най-малко 2 гласни (носовки) които са се произнасяли по този начин Синоним назал назален звук Вж малка носовка голяма носовка

носовки Носовите гласни или носовките в старобългарски са били две голяма и малка Голямата носовка е била задна гласна чиято първа част се произнасяла между а и о и малка носовка чийто първи фонетичен елемент е бил с произношение е или ѣ Произношението на назалния елемент е също варирал в зависимост от съгласната която се е намирала след носовката - n m или веларен назал Носовките са се образували в резултат на процеса на отварянето на сричката когато при съчетанието на гласна назална съгласна и друга съгласна сричковата граница се е премествала след носовия елемент Когато след назалната съгласна е следвала гласна то носовка не се е образувала На това се дължат редувания от типа на начѧти но начьнѫ пѧти но пьнѫ Срв малка носовка голяма носовка Син назални гласни носови гласни

обект рус объект нем Objekt англ object фр objet ит oggetto Част от изречението обозначаваща лице или предмет който е цел на действието Известно е също като допълнение или пряко допълнение Вж допълнение пряко допълнение косвено допълнение Срв субект

обобщително местоимение Местоимението вьсь вьсѣ вьсе има значение цял целият всичкият Първоначално се е скланяло според меката местоименна основа В старобългарски има влияние на твърдото склонение

обстоятелствено пояснение рус обстоятельство Обстоятелственото пояснение показва как и при какви условия става действието Традиционно се разграничават обстоятелства за място време количество и степен причина и цел Поясненията в изречението могат да се изразяват с наречия безпредложни падежни конструкции и съчетания на падежна форма с предлог Синоним обстоятелство обстоятелствени думи

окончание рус окончание нем Endung Flexionsendung англ termination ending фр deacutesinence ит desinenza Подвижна морфема който се присъединява към корена или основата и характеризира думата като лице число време наклонение залог и др Вж афикс корен основа морфема Синоним флексия

омограф рус омограф нем Homogramm англ homograph фр homogramme ит omogramma Думи които се пишат еднакво но се произнасят по различен начин и имат различен произход срв омоним

омоним рус омоним нем Homonym англ homonym фр homonyme ит omonimo Думи еднакви по произношение но различни и независими по значение Срв омограф

омофон рус омофон нем Homophon англ homophone фр homophone ит omofono Различни знаци които се употребяват за обозначение на един и същи звук Срв омограф

ономастика рус ономастика нем Onomastik Namenkunde англ onomastics name-study фр onomastique ит onomastica Общо наименование на всички лингвистични области които изследват имената (от гр onoma) Вж топонимия антропонимия

определение рус определение нем Bestimmtheit англ determination фр deacutetermination ит determinazione Определението пояснява съществителното име или друга част употребена като съществително Определението в старобългарски се изразява с прилагателно име или местоимение съгласувано по род число и падеж със съществителното (съгласувано определение) със съществително име без предлог или с предлог mdash несъгласувано определение Прилагателното име като определение се явява в пълна или кратка форма Съінъ прѣмѫрдръ веселитъ отьца Като сказуемно определение се появява само в кратка форма Чловѣкъ нѣкъіи бѣ богатъ При несъгласуваните определения най-голям дял имат формите с родителен падеж без предлог въ годъ крьста лице отьца моего или с предлог вѣньць отъ камени Срещат се също така форми с дателен падеж (храмъ молитвѣ) и творителен падеж (чловѣкъ нечистомь доухомь) Вж приложение

основа рус основа нем Stamm англ stem фр thegraveme ит tema Част от думата която в инд езици се поставя зад корена Според гръцките граматици тази морфологична единица е основата на която се прикрепя окончанието В съответствие с природата и значението на тези единици те се делят на именни и глаголни основи Вж афикс корен морфема

остро ударение вж акут

отворена сричка рус открытый слог англ open syllable Сричка която завършва на гласна Вж сричка тенденция към отворена сричка

относително местоимение рус относительное местоимение англ relative pronoun фр pronom relatif Относителното местоимение свързва относителната конструкция в изречението или относителна Относителни местоимения в старобългарски са били иже ѣже еже който която което ѣкъже ѣкаже ѣкоже какъвто еликъ елика елико колкото голям колчав Наред с тях функцията на относителни местоимения са могли да изпълняват и въпросителните местоимения къіи кой който и которъіи (котеръіи) който Склонението на иже е същото както и анафоричното местоимение като се е промяняла само частта преди же Местоименията ѣкъже еликъ се скланя по типа на показателните местоимения тъ та то Вж анафорично местоимение въпросително местоимение местоимение

отрицание рус отрицание нем Negation Verneinung англ negation фр neacutegation ит negazione Израз който е предназначен да констатира че даден предмет или събитие не съществуват или не са това за което се говори

отрицателно местоимение Отрицателните местоимения в старобългарски се образуват от въпросителните като пред тях се добавя отрицателната частица ни къто gt никъто чьто gt

ничьто Много често след формата се добавя усилителната частица же ничьтоже никътоже никъїиже Скланят се по същия начин както въпросителните местоимения Ако се употребят в съчетание с предлог то предложната форма се поставя между отрицателната частица ни и въпросителното местоимение н никакоже не врѣди его ни при чесомьже Вж въпросително местоимение местоимение

падеж рус падеж нем Fall Kasus англ case фр cas ит caso Падеж се нарича отношението в което бива поставена известна склоняема дума спрямо глагола или спрямо друга дума в изречението (Бончев 195218) следователно това е морфологическа словоизменителна категория при имената Основни значения на падежите са субектно обектно и определително Всеки падеж има своя система от значения които се проявяват с или без предлози Такива са значения като пряко допълнение обстоятелствено пояснение принадлежност движение определение Падежите в старобългарски са именителен родителен дателен винителен творителен местен и звателен Падежите се делят на преки падежни форми (пряк падеж gr orthe ptosis лат casus rectus) и косвени форми (косвен падеж гр plagiai лат obliqui) Формите на винителния падеж също се счита в някои граматики за пряк тъй като има функция на пряко допълнение Звателният падеж когато формата му е еднаква с именителната също се причислява към преките форми

палатализация стб липсва стгр липсва рус палатализация нем Palatalisierung англ palatalization фр palatalisation ит palatalizzazione Изменение при което езикът се придвижва към твърдото небце Понякога под палатализация се разбира смегчаването на съгласните Праславянските палатализации се делят на три вида палатализация на веларите палатализация на денталите и палатализация на лабиалите Палатализацията на веларите се е извършвала на три пъти които са известни като първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите и трета палатализация на веларите (Прогресивна палатализация) Първите две са регресивни палатализации (вж регресивно фонологическо изменение) а третата е прогресивна палатализация (вж прогресивно фонологическо изменение) Вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите прогресивна палатализация палатализация на денталите палатализация на лабиалите йотация Срв тенденция към палаталност

парадигма рус парадигма нем Paradigma англ paradigm фр paradigme ит paradigma Таблица на изменението на формите на една дума например склонението при имената спрежението при глагола Вж склонение спрежение вокална основа консонантна основа

паратаксис рус паратаксис нем Parataxe Beiordnung Nebenordnung англ paratax фр parataxe ит paratassi Отношение на две изречения при което няма подчинение на едното на другото Срв хипотаксис

пароним рус пароним нем Paronym англ paronym фр paronyme ит paronimo Думи близки по звуков състав но с различно лексикално значение Най-популярно е определението че това са еднокоренни думи от една и съща част на речта които имат различно значение При другото по-широко определение се счита че това могат да бъдат разнокоренни генетично несвързани думи от различен произход които имат само външно звуково сходство

пауза рус пауза нем Pause Pausa Ruhepunkt англ pause фр pause ит pausa Прекъсване на звучането в речта или в музикалното произведение

перфект рус перфект нем Perfektum Perfekt англ perfect фр parfait ит perfetto Перфектът е глаголно време което означава състояние в момента на говорене в резултат на извършено в миналото действие Старобългарският перфект се образува от сегашното форми на спомагателния глагол бъіти (есмь еси естъ и тн) и миналото деятелно второ (елово) причастие на спрягаемия глагол далъ есмь Еловото причастие се изменя по род и число а спомагателният глагол - по лице и число Синоним минало неопределено време Вж минало деятелно причастие спомагателен глагол

плюсквамперфект рус плюсквамперфект давнопрошедшее время нем Plusquamperfektum англ pluperfect фр plus-que-parfait ит piuccheperfetto Глаголно време изразяващо действие или състояние в миналото предшестващо друго минало действие Подобно на перфекта и тук е важен резултатът от действието Вондрак го нарича перфект пренесен в миналото (Vondrak 1908 279 срв Добрев 1993 300) В старобългарски се образува от имперфектната форма на глагола бъіти (бѣахъ бѣаше и тн) в съчетание с минало деятелно второ (елово) причастие бѣахъ далъ Вж спомагателен глагол минало деятелно причастие Синоним минало предварително време отдавна минало време

повелително наклонение рус повелительное наклонение императив нем Imperativ англ imperative фр impeacuteratif ит imperativo Наклонение което изразява заповед молба забрана В старобългарски формите са се образували от сегашната основа на глагола В 1 и 2 спрежение в ед ч формите са окончавали на -и а в мн и дв ч показателят за наклонението е бил -ѣ- (2 л ед ч бери но 2 л мн ч берѣта 2 л дв ч берѣта) При 3 и 4 спрежение във всички форми наклонението последователно се е образувало с -и- (2 л ед ч носи 2 л дв ч носите 2 л дв ч носита) Спомагателният глагол бъіти е образувал повелително наклонение от формата бѫ- бѫди (2 л ед ч) Иначе се е формите са се променяли както при глаголите от 1 спрежение Старобългарските показатели за наклонението -и- и -ѣ- са от дифтонгичен произход и са променяли предходната съгласна според правилата на втора регресивна палатализация срв мощи могѫ можеши но моꙃи (2 л едч) При глаголите с коренна гласна е в повелително наклонение тя се е променяла в ь рещи рекѫ речеши но в 2 л ед ч повел накл рьци Вж условно наклонение изявително наклонение наклонение втора регресивна палатализация Синоним заповедно наклонение императив

подлог рус подлежащее субъект нем Subjekt Satzgegenstand англ subject фр sujet ит soggetto Име на глаголното лице в изречението Подлогът се поставя в именителен падеж Синоним субект

подчинено изречение рус подчиненное предложение придаточное предложение нем Nebenzatz англ subordinate clause Изречение в състава на сложното което пояснява някоя негова част и се намира в подчинителна връзка спрямо него Вж хипотаксис главно изречение

подчинителен съюз рус подчинительный союз нем unterordnende Konjunktion англ

subordinating conjunction фр conjonction de subordination ит congiunzione subordinativa Изразява отношението на зависимост между двете части на сложното изречение В старобългарски според вида на подчиненото изречение се разделят на изяснителни и обстоятелствени Изяснителните съюзи въвеждат субстантивни подчинени изречения а обстоятелствените - адвербиални подчинени изречения Изяснителни съюзи в старобългарски са ко(же) акъі(же) да ко да ꙗ ꙗеда Обстоятелствените съюзи се разделят подобно на поясненията (вж обстоятелствено пояснение) на 6 групи за време за причина за следствие за цел за условие и за отстъпване (Дуриданов 1993 333) Вж съюз съчинителен съюз

показателно местоимение рус указательное местоимение англ demonstrative pronoun фр pronom deacutemonstratif С показателните местоимения се сочат предмети явления и техните качества Те притежават форми за род число и падеж Старобългарските показателни местоимения са тъ та то онъ она оно сь си се овъ ова ово Показателните местоимения изразяват степента на отдалеченост спрямо някой предмет или лице формите с тъ се употребяват за общо посочване с онъ онзи се означава отдалеченост а със сь този тук се посочва близост Местоимението овъ се употребява само при изброяване и противопоставяне Местоимението сь си се се скланя по меката местоименна основа а другите mdash по твърдата Показaтелните местоимения поемат функцията и на третоличното местоимение в старобългарски като създават една нова форма за трето лице в българския език Вж анафорично местоимение местоимение

полисемия рус полисемия многозначност нем Polysemie Vielwertigkeit англ polysemy Способността на думите да притежават и придобиват повече от едно значение Синоним многозначност

полисиндетон гр πολυσύνδετον лат acervatio iuncta рус полисиндетон полисиндетическая связь многосоюзное словосочетание нем Polysyndeton англ polysyndeton фр Polysyndegravete Прекомерна употреба на съюзи което обикновено води до забавяне на ритъма Лаусберг (1960 345) изтъква че полисиндетонът се реализира както чрез повтаряне на един и същи съюз така и като вариращо натрупване на отделни съюзи Той смята че при полисиндетон се използват само съчинителни съюзи но не изяснява как класифицира поредици от фрази въведени с подчинителни Не е изяснена и някаква принципна отлика с анафората Изглежда обаче че симетрията не е същностна черта на полисиндетона както е при анафората того бѡ влддку и гда и црда вѣдеть прѣнеисчътнаа ѻна мнѡжьства ликове же архаггдльсцїи такожде херувıми и серафими начела и госпддства и власти же и прѣстоли и силы нъ и въсе въсѣх стдых съслѡвїе(ПКЕ Вл Гр 424r Кал 103) Антоним асиндетон

полугласна Вж глайд

понижаване на еровете рус понижение редуцированных прояснение редуцированных англ lowering of jers Еровете в силна позиция са понижили своя гласеж пред другите ерови гласни По своята същност този процес е дисимилация по признака височина Резултатите от него в отделните говори на българската езикова територия са били различни в повечето случаи се наблюдава преход на ь в е и на ъ в о В някои диалекти гласежът се е изравнил в средна гласна ъ

В суфиксите промяната ъ gt о е засегнала цялото езиково землище докато едва в една част (главно югозападната) тази промяна е обхванала и коренната сричка (срв дъждь gt дождь) Понижаването на гласните е предхождало процеса на изпадането на еровете Терминът изясняване на еровете е неточен тъй като той почива на стара разпредялба на звуците на тъмни и светли (ясни) която няма фонетично основание Синоним изясняване на еровете Вж ерове слаб ер силен ер преглас на еровете Срв изпадане на еровете

правопис рус орфография правописание нем Orthographie Rechtschreibung англ orthography Сбор от правила за употреба на графемите Среновековните правописни са били налагани в голяма степен от местни скриптории особено в началния период на писмеността При описанието на ръкописите важните характеристики са употребата на носовки (юсове) употреба на ерове употреба на букви за йотувани гласни В пространното описание могат да намерат място и употребата на останалите букви както и правописните правила при думите от чужд произход В описанието на правописа роля играе последователността от спазване на различни правила например прокарването на етимологически правилна употреба на еровете В зависимост от определени признаци се разграничват юсов от безюсов правопис правопис с един или два ера и тн В някои случаи правописът носи наименованието си от някое място например рашки правопис ресавски правопис Термини като рашка редакция следва да се избягват доколкото редакция се съотнася с историята на текста и не е пряко свързана с езиковия произход или правописните норми Синоним ортография

праславянски език Единният предписмен език на всички славяни Неговата рекострукция се извършва въз основа на данните при сравнението на всички славянски езици с останалите индоевропейски езици и диалекти Синоним протославянски славянски език основа

превъзходна степен рус превозходная степень нем Superlativ англ superlative фр superlatif ит superlativo Сравнение с помощта на две степени Сравнение на признака на един предмет със степента на признака при най-малко други два предмета (Пашов 198976) В старобългарски липсват морфологически средства за изразяване на превъзходната степен Вж сравнителна степен степен на сравнение

преглас на гласните рус перегласовка гласных англ fronting of back vowels Праславянска регресивна асимилация при която задните гласни се променят в предни под влияние на предходната палатална съгласна или глайд j Вж преглас асимилация дисимилация тенденция към отворена сричка задна гласна предна гласна

преглас на еровете рус перегласовка редуцированных англ mutation of jers Фонологично изменение (асимилация) по признака предност Съгласно тази промяна големият ер преминава в малък пред срички с предна гласна а малкият преминава в голям пред срички със задна гласна Например тьма gt тъма вьдова gt въдова дъбрь gt дьбрь въпль gt вьпль Вж ерове голям ер малък ер понижаване на еровете изпадане на еровете Срв преглас преглас на гласните

преглас рус перегласовка метафония нем Umlaut англ mutation фр meacutetaphonie ит metafonia Изменение на тембъра на гласната под влияние на съседния звук Вид асимилация или

дисимилация Вж преглас на гласните асимилация дисимилация

преден глайд рус передний глайд и неслоговое англ front glide Глайд който се учленява с предната част на езика Предният глайд се обозначава с j или с i с дъгичка под него Синоним предна полугласна несричкотворно и Вж глайд Срв заден глайд

предлог рус предлог нем Praumlposition Vorwort англ preposition фр preacuteposition ит preposizione Неизменяема част на речта която съединява имената с другите думи в изречението За разлика от съюзите които свързват синтактични цялости предлозите съединяват лексико-граматически единици При предлозите винаги има двустранни отношения от една страна с глаголните форми а от друга страна с името живѫ lt въ gt градѣ Граматическото и лексикално значение на глагола определя в случая и падежната форма на името но чрез посредничеството на предлога В този случай формата е в местен падеж Вж задлог падеж Предлози които се съгласуват с един падеж Родителен падежбез(ъ) прѣдастъ его безъ народа близъ приде близъ свѧтааго приближишѧ сѧ близъ рѣкы вънъ вънѣ извънъ изиде вънъ града вънѣ града прѣбываите повелѣ извънъ града того посѣщи выше выше презвутера сѣщи выше закона быти далече имѣаше село вънѣ града недалече града до доидошѧ до цръкъве до бедроу закопанъ из(ъ) влѣкош ѧ вънъ изъ клѣти изъ давъна изъ пръва около стоѧтъ около цръкъве въскраи (lt възъ краи) сѣде въскраи цръкъве кромѣ (извън без) кромѣ тѣла естъ ты единъ еси кромѣ грѣха окрьстъ (около) повелѣ емоу ходити окрьстъ монастырлѣ окрѫгъ (около) сѣдѣахоу окрѫгъ его въ мѣсто въ мѣсто сего старьца приходитъ отъ да не отълѫчимъ сѧ отъ тебе градъ възмѧте сѧ отъ страха прѣжде прѣжде зимы прити прѣжде того часа развѣ (извън освен) аще въ тѣлѣ аще развѣ тѣлѣ не вѣмь свѣнле отъведе паоула свѣне сѫдилища оу прѣбыстъ оу него годъ малъ проси оу отьца Винителен падежвъзъ възъ бръдо потече низъ низъ стѣнѫ падошѧ объ живѣаше объ онѫ странѫ доунава тоу объ нощь прѣбыстъ сквозѣ придохомъ сквозѣ огнль и водѫ Дателен падежкъ събьрашѧ сѧ къ нлемоу вѣроуѭ къ господоу противѫ изидѫ противѫ исоусови чьто противѫ семоу рекѫтъ Местен падежпри при морли галилеисцѣемь видѣ дъва брата падѫ при пѫти Предлози които се съгласуват с два падежа Родителен и творителен падежсъ а) (отдалечаване от предмета) съшьдъ съ небесе съпаде коумиръ съ мѣста своего (време) съ вечера въста (начин) съ полоу мрьтвъ б) (задружност съвместност) идетъ съ народомь многомь Винителен и родителен падежврьхоу винителен падеж само при глаголи за движение иначе родителен постави и врьхоу прѣстолъ свои срв градъ врьхоу горы стояше Винителен и местен падежВинителен падеж се употребява при глаголи за движение а местен ndash при останалите въ а) посадити въ тьмьницѫ въ подъградие доиде б) ѫтрь въ домоу обрѣте сѧ на а) похоть воюетъ на доухъ на гробъ прѣидошѧ б) на ономь свѣтѣ бѫдетъ сѣдиши на трапезѣ слъньце быстъ на заходѣ на молитвѣ станевѣ на оумѣ бѣаше емоу о (о) а) прѣтъкнѫ ногѫ о камень сѣде о деснѫѭ отьца б) чьто се слышѫ о тебѣ не о хлѣбѣ единомь живъ бѫдетъ чловѣкъ Винителен и творителен падежнадъ а) голѫбь полетѣ надъ главѫ иосифовѫ б) облачьць малъ яви сѧ надъ народомь подъ а) въниде подъ покровъ заиде слъньце подъ землѭ подъ вечеръ заклѧ сѧ б) пьси подъ трапезоѭ ядѧтъ прѣдъ а) въведошѧ прѣдъ цѣсарлѣ б) съгрѣшихъ прѣдъ тобоѭ Предлози които се съгласуват с три падежа Винителен родителен и творителенза а) за вратъ похвати и б) (заради) жена за чѧдъ молѧщи (време) за оутра въста за

вечера в) (зад след) иди за мъноѭ сотоно междоу междю а) приде на море междоу прѣдѣлы декапольскыѧ б) междоу двою морю чрьнааго и бѣлааго в) колико растоѧтъ междоу собоѭ

предна гласна рус передний гласный гласный переднего ряда светлый гласный англ front vowel bright vowel Гласна която се образува в предната част на устната кухина Предни гласни в старобългарски са били и ь ю е ѣ ѧ Синоним (остар) светла гласна Вж гласна Срв задна гласна

префикс рус префикс приставка нем Praumlfix англ prefix фр preacutefixe ит prefisso Афикс който се добавя в началото на думата за да бъде променено нейното значение Вж афикс инфикс суфикс основа морфема gtморфема Синоним представка

преходен глагол рус переходный глагол нем transitiv англ transitive verb фр transitif ит transitivo Глагол който приема пряко допълнение Древните граматици са разглеждали този вид глаголи като съдържащи преход от субекта към обекта без помощта на предлог Вж пряко допълнение сказуемо

придихание лат spiritus рус придыхание лат spiritus нем Spiritus англ breathing Обозначение на характера на вдишването при произнасянето на началната гласна в думата на гръцки По отношение на славянските средновековни текстове са възприети термините spiritus lenis (слабо придихание рус тонкое придыхание нем Spiritus lenis англ smooth breathing фр esprit doux ит spirito lene) и spirutus asper (силно придихание рус густое придыхание нем Spiritus asper англ rough breathing фр esprit dur ит spirito lene) За славянските текстове те обаче се използват главно като знаци за четене и не са имали фонетична стойност

прилагателно име рус прилагательное имя нем Adjektiv EIgenshaftswort англ adjective Част на речта която означава качество свойство или белег на нещата Делят се традиционно на качествени притежателни и относителни Качествените прилагателни изтъкват качеството на предмета пьстръ стоудьнъ младъ Притежателните означават принадлежността отьчь братовъ Относителните показват различните белези на предмета относно до веществото от което е направен произхода му времето и предназначението му Прилагателното може да бъде субстантивирано ако в изречението то заема функцията на съществителното Старобългарските прилагателни притежават род число падеж и се скланят Прилагателните са имали две форми кратка (неопределена) и пълна (определена или местоименна) Кратките прилагателни се скланят като съществителни по -о (jo) за м и ср р или по -а(jа) основи за жр Местоименните прилагателни се скланят като родовите местоимения по меките основи Качествените прилагателни в старобългарски притежават сравнителна степен но не е развита превъзходната степен Сравнителната степен се е образувала по два начина Кратките форми на сравнителната степен са се образували с наставка -jьs (за жр) и -jes (за мр) В жр към наставката се е прибавяло окончанието -и за имп ед ч и формите съответно са били дражьши (жр) дражь (мр) и драже (срр) Дългата форма се е образувала със същата наставка но тя се е прибавяла към разширената с ѣ основа Крайното s от наставката е изпадало и формите са гласяли добрѣиши (жр) добрѣи (мр) и добрѣе (срр) ltpgt

приложение рус приложение аппозиция нем Apposition англ apposition фр apposition ит apposizione Определение което е съществително съгласувано по падеж с името към което се отнася Павелъ рабъ божии апостолъ исоусъ христосъ Вж определение Синоним апозиция

притежателно местоимение рус притежательное местоимение Притежателното местоимение означава принадлежност Старобългарските притежателни местоимения са мои моѣ мое твои твоѣ твое свои своѣ свое нашь наша наше вашь ваша ваше Те се скланят като анафоричното - по меките местоименни основи Вж местоимение анафорично местоимение

причастие лат participium рус причастие нем Partizip Participium англ participle фр participe ит participio Част на речта която античните граматици считали за причастна както към категорията на имената (защото се скланя) така и към категорията на глагола защото се образува от него и може да изразява време и залог В старобългарски съществуват три деятелни (сегашно минало 1 и 2) и две страдателни (сегашно и минало) причастия Вж сегашно деятелно причастие минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие елово причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие

прогресивна палатализация рус прогрессивная палатализация англ Progressive palatalization Наричана традиционно Трета палатализация (бълг) Третья палатализация (рус) Third Palatalization (англ) За разлика от другите две палатализации на веларите (вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите) при тази посоката на изменение е прогресивно (вж прогресивно фонологическо изменение) те предният фонологически елемент влияе върху следходния В този случай е доказано че въздействие се оказва от предходната гласна дълго или кратко i върху веларните съгласни k и g Спорно е дали в този процес е участвала съгласната x Между гласната и съгласната е могло да има назален елемент който впоследствие е образувал една единна част от предходната гласна и двете заедно са се превърнали в малка носовка За да се осъществи изменението след веларните съгласни е трябвало да се намират дълги или кратки гласни o или a Резултатите от прогресивната палатализация са съвпаднали с тези от втората регресивна те k gt c a g gt ꙃ (ꙃ) Синоним трета палатализация 3 палатализация III палатализация Срв палатализация

прогресивно изменение рус прогрессивное изменение англ progressive change progressive phonological change Фонологична промяна при която предходният в изговора звук влияе върху следходния Синоним прогресивно фонологическо изменение прогресивна промяна Антоним регресивно изменение

прозодия рус просодия нем Prosodie англ prosody фр prosodie ит prosodia Общото наименование на особеностите на речта и стиха свързани с метрика като дължина и количество ударение и интонация В системата на византийската прозодия са известни десет прозодични знака които се делят на 4 групи 1 тонове 2 времена 3 придихания 4 стъпки Вж ударение

протеза рус протеза надставка нем Prothese Vorschlag англ prothesis фр prothegravese ит prostesi Вмъкване на звук в началото на думата От праславянски е известна протезата на глайдовете j и

w в началото на думата Срв случаи като въдица въглен вътък вътре въже възел както и пояепентезавата на j в случаи като гнѧ ѩзъікъ и др Срв епентеза метатеза ꙗ

пряко допълнение рус прямое дополнение нем naumlheres Objekt direkt Objekt англ direct object фр compleacutement direct ит oggeto diretto Допълнение което съседства непосредствено и задължително при глаголната форма Прякото допълнение в старобългарски зависи от семантиката на преходните глаголи и се изразява с винителен родителен и творителен падеж Най-много са формите с винителен падеж който е основният падеж на прякото допълнение в старобългарски С родителен падеж прякото допълнение се употребява 1 при отрицание (с частиците не и ни) 2 при значение на част от цялото при глаголите сти пити приѧти 3 при ꙗодушевени съществителни вместо винителната форма При супин формата за родителен падеж е по-архаичната отколкото по-новите случаи с винителен Пряко допълнение в родителен падеж имат глаголите алкати въкоусити жьдати жѧдати искати слоушати съмотрити трѣбовати ча ти Творителен падеж за пряко допълнение се употребява при глаголите власти съвласти ꙗобладати четврьтовластьвовати видите къто вами съвладетъ Особен случай на допълнение е и творителната форма в страдателни конструкции Вж допълнение косвено допълнение части на изречението

пунктуация рус пунктуация нем Interpunktion Satzzeichensetzung англ punctuation фр ponctuation ит interpunzione Графически знаци в реда употребявани за разграничение на различните изреченски или ритмични елементи В най-ранния период са се разграничавали знаци в текста знаци за край на текста знаци за глоси в полето От знаците в текста най-често срещани са средната точка и двуеточието които са се употребявали с една функция - разграничаване на изреченска или ритмична цялост От занците за край на текста най-често се срещат различни варианти на схематизиран кръст с допълнителни украшения Към знаците за край на текста принадлежат и знаците за запълване на реда които са често по същия начин и са изпълнявали подобна функция Знаците за глоси в полето са обикновено същите както в текста Един и същи знак в реда или над него е отбелязвал мястото на допълнението а същият знак в полето е бележел началото на допълнението

първа палатализация на веларите рус первая веларная палатализация нем Erste Velar Palataliesirung англ First Velar Palatalization Наричана още първа регресивна палатализация на веларите Регресивна промяна по признака предност в праславянски която обхваща веларните съгласни k g x когато те се намират пред преден фонетичен елемент (предни гласни или преден глайд j) Резултатът от изменението е че k gt ч g gt ж а x gt ш В някои учебници изменението пред j е представено като йотация но рефлексите на изменението са същите както и при веларните съгласни когато те се намират пред предни гласни Може да се предполага че механизмът на въздействието и времето на възникване на промяната са същите

регресивно изменение рус регрессивное изменение регрессивное фонологическое изменение англ regressive change regressive phonological change Фонологическо изменение (промяна) при което следходният фонологически елемент влияе върху предходния Синоним регресивно фонологическо изменение регресивна промяна Антоним прогресивно изменение

редукция рус редукция нем Reduktion англ reduction фр reacuteduction ит riduzione Редукцията е фонологическо изменение на невисоките неударени гласни което се изразява в техния повишен гласеж Така неударено е gt и о gt у а gt ъ Поради тази причина е неправилно да се смята че големият и малък ер са били редуцирани тъй като техните промени се дължат не на ролята на ударението а са убословени от самия им характер на високи и кратки гласни В най-ранния период на славянската писменост примерите за редукция на гласни са неясни Приема се че старобългарския период отразява преход между противопоставянето между дългите и кратките гласни и следходния период при който като релевантен признак се появява ударението Затова примерите за редукция се срещат в по-ново време

редупликация рус редупликация повтор удвоение нем Reduplikation Verdoppelung Reduplizierung фр redoublement ит raddoppiamento Пълно или частично преднамерено повторение на корена основата или цялата дума при образуването на нови думи или изрази

реч 1 рус речь нем Rede англ speech discourse фр discours ит discorso 2 рус речь нем Rede das Sprechen англ speech фр parole ит parole 1 Звуковата проява на езика 2 Речева дейност в устна или писмена форма

рима рус рифма нем Reim англ rhyme фр rime ит rima Разположение на еднакви или подобни звукове в края на съседни или отделени една от друга думи които образуват ритмическо цяло

ритъм ритм Rhythmus Takt Sprechtakt rhythm

род рус род нем Genus англ gender фр genre ит genere Граматическа категория основана върху идеята че съществителните прилагателните и родовите местоимения могат да се разграничават въз основа на естествения пол (мъжки и женски род) или на безразличието спрямо тази подялба (среден род) В старобългарски и в български език принадлежността към даден род се определя от формалния завършек при съществителните и прилагателните

родителен падеж рус родительный падеж генетив нем Genetiv англ genetive фр geacutenitif ит genetivo Родителният падеж в старобългарски и в славянските езици съчетава най-разнообразни значения Той наследява и всички значения на индоевропейския аблатив Обикновено за илюстрация на значенията неговите функции се делят на две големи групи приименен родителен и приглаголен родителен падеж 1 Приименен родителен а) използва се определение (притежание субект на действието за количество за качество след субстантивирани местоимения и числителни от 1 до 4 с предлога отъ) Родителният определителен се поставя като определение при друго име за да определи качеството му (произход характер възраст материал) Чловѣкъ нѣкъіи добра рода б) като именно сказуемно определние велика рода естъ в) при прилагателни означаващи отстраняване лишаване г) допълнение при прилагателните плънъ исплънъ достоинъ Въі плънъі есте благости исплънени всѣкого раꙃоума д) след междуметията о оле о прѣмѫдръіихъ сѫдебъ твоихъ е) 2 Приглаголен родителен а) субект на безлични конструкции (с отрицат форми на бъіти) б) допълнение при глаголи с отрицание или съпътствани с отрицателна частица не приѧтъ оученьѣ в) при супина на преходни глаголи г)

при глаголи със значение на отделяне предвижване в пространството бѣгати отъстоѣти иꙃлаꙃити отъстѫпити (често с представките иꙃ отъоу) които изискват допълнение с въпроса от кого от що д) глаголи означаващи отстраняване освобождаване избавяне е) при глаголи които изразяват различни чувства чаѣти жѧждати хотѣти желати просити послоушати плакати сѧ просити искати оубоѣти сѧ плакати сѧ гнѫшати сѧ оустрашати сѧ оужасати сѧ ж) глаголи и прилагателни със значение на докосване допир връзка з) В родителен падеж е второто допълнение (освен винителното) глаголите напитати наплънити сподоблѣти Наплъните съсѫдъі вашѧ пшеницъі 3) родителен за обстоятелствено пояснение а) отношение и ограничение сравнителна степен на прилагателните б) родителен за време Се бѫдетъ сеѧ нощи Синоним генетив

родителен самостоятелен падеж лат genetivus absolutus Конструкцията е калка на гръцката конструкция и представена от старобългарските паметници само в Супрасълския сборник Състои се от име в родителен падеж и съгласувано с него причастие Има същото значение както дателен самостоятелен mdash на обстоятелствено изречение за време условие причина Вж абсолютна конструкция дателен самостоятелен падеж Синоним родителен самостоятелен

ротацизъм ротацизм Rhotazismus rhotacism

сандхи рус сандхи нем Sandhi От санскрит връзка съединение Термин от индийската граматика за асимилационни промени които възникват на междусловната граница Вж асимилация

свърхкратка гласна Вж ерове

свършен вид рус совершенный вид перфективный вид нем perfektive Aktionsart англ perfect aspect perfective aspect complete aspect telic aspect фр aspect perfectif ит aspetto perfettivo Глаголът от свършен вид представя действието като цяло mdash заедно с началото му извършването му и края му без обаче да се мисли поотделно за тези съставки (Пашов 1989105) Първичните глаголи от св в в старобългарски не съдържат наставката -а- в инфинитивната си форма срв минѫти минѫ (св в) но миновати миноуѭ (несв в) Синоним свършен вид на глагола

сегашно време рус настоящее время презенс нем Praumlsens англ present tense фр preacutesent ит presente Граматически форми които изразяват процес извършващ се едновременно с процеса на говорене В старобългарски това време се образува от сегашната основа на глагола Вж сегашна основа

сегашно деятелно причастие В старобългарски се е образувало от сегашната основа на глагола В м ср р ед ч в 1 и 2 спр е окончавало на -ъі а в 3 и 4 mdash на ѧ Разликата между 3 и 4 спрежение е била че в третото гласната в суфикса е била в косвените падежи ѫ с предходна мекост или ѭ докато при 4 навсякъде е била само ѧ От друга страна им п ед м и ср им п се е противопоставял на всички други форми заради липсата на -щ- срв несъі даѧ молѧ (м срр импедч) - несѫщи даѭщи молѧщи (жредчимп) Скланя се както съществителните по -jo (за м и срр) -ja (за жр) Различават се кратки и местоименни форми Местоименните или пълните форми се образуват като към кратката форма се добави съответната форма за род число

и падеж на анафоричното местоимение напр несъіи даѧи молѧи В този случай втората част следва склонението на местоимението несѫщаего (родпедч м и ср р) несѫщоуемоу (датпедч м и ср р) В развитието на езика още в старобългарски гласната е се уподобява (асимилира) от предходната гласна несѫщаего gt несѫщааго Следходният процес е известен като контракция mdash двете еднакви гласни се свиват в една mdash несѫщаго Този процес повлиява цялата парадигма на сегашното деятелно причастие Вж минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие причастие анафорично местоимение Синоним сегашно действително причастие

сема рус сема фр segraveme Най-малкият смислов компонент в семантиката на думата

семантика рус семантика нем Semantik Bedeutungslehre англ semantics фр seacutemantique ит semantica 1 Лингвистична дисциплина която се занимава със значението на езиковите единици Дели се традиционно на лексикална и граматична семантика 2 Теория за знаковото учение като част от семасиологията

сигматичен аорист рус сигматический аорист англ sigmatic aorist Аорист който в славянските езици се образува с помощта на съгласната s добавена към инфинитивната основа В по-голяма част от случаите още в праславянски тази съгласна се е изменила в -х- Вж аорист

сигматичен рус сигматический нем sigmatisch англ sigmatic фр sigmatique ит sigmatico Граматично образувание с помощта на афикса -s- (от гр сигма) Вж сигматичен аорист

силен ер рус сильный редуцированный сильная позиция редуцированных англ strong jer strong position of jers Ер в силна позиция или силен ер означава че в това обкръжение гласната ще понижи своя гласеж Силна позиция за еровете е била пред друга ерова гласна и под ударение Синоним силна позиция на еровете Вж ерове голям ер малък ер изпадане на еровете понижаване на еровете преглас на еровете Срв слаб ер

синоним рус синоним нем Synonym Gleichbedeutend англ synonym фр synomyme it sinonimо Дума или израз равни или сходни в своето значение с друга дума или израз Срв антоним

синонимия рус синонимия нем Synonymie англ synonymy фр synonymie ит sinonimia Семантично явление при което основните значения на езиковите единици (думи морфеми изрази категории) съвпадат или са близки Вж синоним

синтагма рус синтагма нем Syntagme фр syntagme 1 Група от думи в изречението обединена смислово и ритмически 2 Сборник от статии и слова Вж фраза Синтагма

синтаксис рус синтаксис нем Syntax Satzlehre англ syntax фр syntax ит sintassi Лингвистична дисциплина която изучава отношенията на думите и формите в изречението и начините за тяхното свързване в единно цяло

сказуемо рус сказуемое нем Praumldikat англ predicate фр preacutedicat ит predicato Личният глагол в изречението В старобългарски се съласува с подлога по лице и число а в някои случаи и по

род Рѫцѣ твои сътвористѣ мѧ и съꙃдастѣ мѧ Синоним предикат

склонение рус склонение нем Deklination англ declension фр deacuteclinaison ит declinazione Система на словоизменение на именните форми Склонението зависи от основата на името Старобългарските съществителни различават 9 различни склонения Причастията и прилагателните се скланят по образеца на съществителните а при местоименията се разграничават склоненията на личното и възвратното местоимение от склоненията на родовите форми Вж вокална основа консонантна основа парадигма

слаб ер рус слабый редуцированный англ weak jer jer in weak position Ер който се намира в слаба позиция се нарича слаб ер Слаба позиция за еровете е прието да се назовава сричката във фонетичната дума където след еровата гласна не следва друга ер в края на думата преди сричка с друга гласна и когато върху еровата гласна не пада ударението В тези позиции във всички славянски езици се извършва процес известен като изпадане на еровете Синоним ер в слаба позиция Вж ерове голям ер малък ер преглас на еровете понижаване на еровете Срв силен ер

словоизменение рус словоизменение флексия нем Flexion англ flection inflexion accidence фр flexion ит flessione Процес при който към думата се добавят окончания Те изразяват граматични категории и отношения Вж афикс окончание парадигма

словообразуване рус словосложение нем Zusammensetzung англ composition фр composition ит composizione Образуване на нови думи от изходна форма или дума (мотивираща форма мотивираща дума) с помощта най-често на афикси Срв словоизменение

словоред рус порядок слов нем Wortstellung Wortfolge англ word-order фр ordre des mots ит ordine delle parole Ред на думите в изречението Различното разположение може да има синтактично семантично и експресивно значение

сложна дума рус сложное слово композита нем Kompositum zusammengesetztes Wort англ compound фр composeacute ит composto Съединението на най-малко две думи в една нова се нарича сложна дума

служебна дума рус служебное слово нем Nebenwort англ subsidiary word accessory word фр mot accessoire ит parola accessoria Служебните думи означават отношения между частите на самостойните думи Те биват предлози частици и съюзи Синоним несамостойна дума

смегчаване рус смягчение нем Mouillierung Erweichung англ softening фр mouillement mouillure ит palatalizzazione Процес на образуване на съгласни с помощта на повдигане на средната част на езика към твърдото небце (палатум)

собствено име рус собственное имя нем Eigenname англ proper name фр nom propre ит nome proprio Съществително което назовава отделен единичен предмет Синоним съществително собствено име Вж нарицателно име

спомагателен глагол рус вспомагательный глагол нем Hilfsverbum англ auxiliary verb фр

verbe auxiliaire ит verbo ausiliare Глагол който служи за образуване на други сложни глаголни форми например времена и наклонения С старобългарски спомагателни глаголи са например бъіти имѣти и хотѣти

спрежение лат cojugatio рус спряжение нем Konjugation Abwandlung англ conjugation фр conjugaison ит coniugazione Групиране на глаголните форми в система от парадигми Старобългарските глаголи се делят на 5 спрежения 4 тематични и 1 атематично Тематичните спрежения са 1 - с гласна -е- 2 с -не- 3 с -je- и 4 с -и- Тематичната гласна и съчетание се открива във всички форми на сег вр на глагола освен в 1 л ед и 3 л мнч Атематичните глаголи в старобългарски са пет бъіти вѣдѣти дати имѣти ѣсти както и техните варианти с представка напр прѣдати продати иꙃдати В речниците се дава информация за формата във 2 л според която най-често се определя спрежението на глагола Това е и т нар сегашна глаголна основа в старобългарски Вж тематичен атематичен основа склонение парадигма

сравнителна степен рус сравнительная степень фр comparatif Представяне на качеството у един предмет в по-голяма мяра отколкото при друг (Момчилов 186833-34) В старобългарски са съществували два начина за образуване на сравнителната степен Кратките форми за сравнителна степен са се образували като се добавят наставките -jьs (за м и жр) и -jes (за срр) Наставката се е добавяла към основата на прилагателното или наречието Крайното s е изпадало (вж тенденция към отворена сричка) а j е палатализирал съгласната пред него драгъ драга драго gt дражь дражьши драже При дългите форми преди наставката се е добавяла гласната ѣ добрѣи добрѣиши добрѣе от добръ добра добро Вж превъзходна степен степен на сравнение

среден ер В кирилската писменост mdash ер който се пише като среден вариант между големия и малкия ер Среща се в някои от ранните епиграфски паметници и в среднобългарски текстове от 12-13 век насетне В някои случаи може да се предположи че има фонетично значение на шва но специализирани изследвания не са правени Вж ерове голям ер малък ер

среден род рус средний род нем Neutrum англ neuter фр neutre ит neutro В старобългарски това е граматически род който обединява думи със общо значение на индиферентност спрямо опозицията мъжки-женски род както и притежаващи значения на неактивност неодушевеност (Ахманова 1969380) Те имат формални завършеци характерни за основите на -o-jo както и на част от консонантните склонения Вж мъжки род женски род род

сричка рус слог нем Silbe англ syllable фр syllable ит sillaba Най-малката произносителна единица при образуването на която трябва да съществува гласна или в някои случаи сонорна съгласна Вж отворена сричка затворена сричка тенденция към отворена сричка

старобългарски език старославянский язык древнецерковнославянский язык нем altkirchenslaviesche Sprache altslavische Sprache altbulgarische Sprache англ Old Bulgarian language Old Church Slavonic language Old Slavic language Най-ранният писмено засвидетелстван език на славяните Почива на българските говори Първите му паметници са създадени през 9 век Обхваща първия период от писмената история на българския език -

старобългарския който трае 3 века от 9 до края на 11 Синоним старочерковнославянски староцърковнославянски старославянски

степен на сравнение рус степень сравнения нем Komparationsgrade Steigerungsstufen Komparationsbildungen англ degrees of comparison фр degreacutes de comparaison ит gradi di comparazione Степента е граматическа категория проявяваща се в способността на качествените прилагателни и наречия да изразяват относителна разлика в признаците на определяните от тях явления (Куцаров 2007475 Ахманова 1969453) В старобългарски степенуването извън положителната степен се изразява с ппомощта на граматически суфикс Вж сравнителна степен Синоним степенуване

страдателен залог рус страдательный залог пасив нем Passiv англ passive (voice) фр passif ит passivo Ако глаголното лице е пасивно (търпи глаголното действие) то залогът се нарича страдателен В старобългарски лицето в този случай се изразява с тв п или с помощта на конструкция на предлога отъ с род п срв текъла постриже сѧ павъломь Вж деятелен залог залог Синоним пасив пасивен залог

строфа рус строфа нем Strophe Stanze англ stanza фр strophe ит strofa strofe Група от стихове образуваща единно смислово и ритмическо цяло

стъпка рус стопа нем Fuss англ foot фр pied ит piede Ритмическа единица образувана от група срички обединени от ударението или дължината Синоним ритмична стъпка ритмическа стъпка

субект Вж подлог

супин лат supinum рус супин нем Supinum англ supine фр supin ит supino Нелична глаголна форма която се е употребявала в старобългарски след глаголи за движение вместо инфинитива Има паралел в историята на инд езици с латинския Старобългарският супин е окончавал на -тъ видѣтъ По произход е стар винителен падеж на кратки u-основи В най-архаичните текстове изисква допълнение в род п след глаголи за движение идѫ ръібъ ловитъ отивам да ловя риба С течение на времето тази форма е била изместен още в старобългарски от инфинитива Вж инфинитив

суплетивен рус суплетивный нем suppletiv англ suppletive фр suppleacutetif ит suppletivo Суплетивни форми са форми на една и съща дума образувани от различни корени например бъіти есмь и сѫть

суфикс рус суффикс нем Suffix Exponent англ suffix фр suffixe ит suffiso Служебна морфема която се поставя зад корена или основата Вж афикс инфикс префикс основа морфема

съгласна рус согласный согласный звук нем Konsonant англ consonant фр consonne ит consonante В античността под названието съгласни (калка срв гр лат consonantia) са разбирали звукове които са лишени от истинска звучност и които са се произнасяли заедно с гласната При учленението си те минават през проход или преграда и са преобладаващо шумове Съгласните не

могат да образуват сричка Изключение са сонорите които при струпване на няколко съгласни елемента могат да служат за сричкотворни елементи (срв р в крв) Синоним съгласен звук Вж гласна

съгласуване на времената лат consecutio temporum рус согласование времен нем consecutio temporum англ senquence of tenses фр concordance des temps ит concordanza dei tempi Съгласуване на глагола в подчиненото изречение с глаголното време в главното изречение Вж време

съхипоним Елементи от един и същ хипонимен ред Срв хипоним хипонимен ред хипонимия хипероним

съчинителен съюз рус сочинительный союз нем beiordnende Konjunktion англ coordinating conjunction фр conjonction de coordination ит coniunzione coordinativa Свързва две части на изречението с еднородна функция и без отношение на зависимост В старобългарски се разграничават седем класа съчинителни съюзи съединителни (и ии нини ниже тоже толи ибо) съпоставително-противопоставителни (а же ли нъ) разделителни (ли лили аще ащели илиили любо любо) мотивиращи (бо ибо небонъ оубо) заключителни (оубо бо) резултативни (тѣмь тѣмьже сего радисего дѣлѣ того ради ꙃа не) пояснителни (сирѣчь рѣкъше) (Дуриданов 1993327-332) Вж подчинителен съюз съюз

съществително име гр лат substantivum рус существительное имя нем Substantiv Gegenstandswort англ substantive фр substantif ит sostantivo Думи с които се именуват лица неща и понятия Античните граматици са считали че то изразява нещо съществено (срв лат термин) който обозначава или индивида (съществително собствено) или категория (съществително нарицателно) или понятия (качества състояния действия) Съществителните са конкретни ако принадлежат на една от първите категории и отвлечени или абстрактни ако са част от третата Старобългарското съществително име притежава род число падеж и принадлежи към една от склонитбените групи (склонения) наследници на индоевропейските и праславянски основи Срв име прилагателно име местоимение

съюз рус союз нем Konjunktion Bindewort англ conjunction фр conjonction ит congiunzione Служебна дума която служи за съединение на две части на изречение или на две изречения Старобългарските съюзи по начин на съставяне се делят на прости сложни и съотносителни Простите съюзи се състоят от една лексикална единица а бо и или и др Сложните съюзи са съчетание на прост съюз и друга съставка Например любо ли а не нъ а и аще и Съотносителните съюзи се употребяват разделено Едната съставка се намира в първото от изреченията а втората mdash в следващото Например ли ли или или любо любо ни ни В старобългарския език съюзна функция са могли да изпълняват и т нар съюзни думи Това са местоимения наречия и съчетания от местоимения и съществителни частици Според типовете отношение се разделят на съчинителни и подчинителни Вж подчинителен съюз съчинителен съюз

творителен падеж рус творительный падеж инструментальный падеж орудийный падеж

нем Instrumentalis instrumental англ instrumental фр instrumental ит strumentale Творителният изразява различни обстоятелствени значения служи за означаване на субекта в страдателен залог и служи за именна част на съставните сказуеми В творителния падеж се поставя непрякото допълнение което показава оръдието или средството с което се върши глаголното десйтвие Затова се нарича и инструментален падеж На български тази финкция се превежда с предлозите с или чрез Писахъ вамъ моеѭ рѫкоѭ Творителен падеж се употребява и когато трябва да се покаже че действието се извършва задружно с някого или че то се съпровожда с нещо Вѣроѭ и любовиѭ пристѫпимъ Най-често в това значение се употребява с предлога съ мъітари и грѣшьници въꙃлежаахѫ съ исоусомь Страдателен залог (отговаря на въпроса от кого) въꙃлюбленъ бѫдетъ отьцемь моимь Глаголът бъіти когато има значение на произлизам ставам изисква допълнение в творителен падеж Въ миръ бѣ и миръ тѣмь бъістъ Допъленение в творителен падеж изискват и глаголите господьствовати и обладати Наплъните ꙃемлѭ и господьствоуите еѭ и обладаите ръібами морьскъіими и ꙃвѣрьми и птицами небесьнъіими и всѣми скотами и и вьсеѭ ꙃемлеѭ При глаголи за покупка и продажба допълнението в творителен падеж не пѧть ли птиць цѣнитъ сѧ пѣнѧꙃема двѣма Творителният падеж се употребява и за означаване на обстоятелствата при които се извършва дадено действие (начин време място) Миромь господи помолимъ сѧ Сьи придетъ къ исоусоу нощьѭ Входѧи двьрьми пастъірь естъ овьцамъ Синоним инструментален падеж

тежко ударение вж гравис

тематичен рус тематический нем thematisch themavokalisch stammbildend англ thematic theacutematique ит tematico Тематична морфема е тази която се присъединява към корена за образуване на основа Например в старобългарски има 4 тематични спрежения Вж атематичен основа корен морфема спрежение

тенденция към отворена сричка рус тенденция к открытому слогу принцип восходящей звучности принцип возрастающей звучности англ tendency toward intrasyllabic harmony tendency toward rising sonority law of open syllables Тендеция от изменения в праславянски която води до структура на сричката завършваща на гласна Към тази тенденция приндалежат промени като изпадане на съгласни на сричковата граница и в края на думите монофтонгизацията на дифтонгите образуването на носови гласни различни видове метатези и епентези Синоним тенденция към възходяща звучност закон за отворената сричка Вж отворена сричка монофтонгизация на дифтонги носова гласна изпадане на съгласни метатеза епентеза

тенденция към палаталност рус тенденция к палатальности Едно от двете основни направления във фонологическото развитие на праславянския език заедно с тенденцията към отворената сричка което обединява всички процеси на промяна на съгласните под въздействие на следходни (при прогресивната палатализация и предходни) незадни фонологични елементи (предни гласни и j) В резултат на тези промени в славянските езици се появяват редица съгласни които преди това не са съществували (като ч ж ш щ ц ꙃ и тн) Всички нововъзникнали съгласни са меки което довежда и до появата на корелацията твърди-меки

съгласни както е случаят със сонорните r l m които имат съответствия r l m Тенденцията обхваща трите праславянски палатализации на веларите палатализацията на денталите и лабиалите йотацията както и някои съпътстващи краесловни изменения Към тези промени може да се причисли и монофтонгизацията на дифтонга aj в еи който е основание за възникване на втората веларна палатализация макар той да е част от друга една тенденция в праславянски mdash тази на отворената сричка Вж палатализация палатализация на веларите палатализация на денталите палатализация на лабиалите монофтонгизация на дифтонгите Срв тенденция към отворена сричка Вж праславянски език тенденция към отворена сричка

тон тон Ton Betonung tone

топонимия рус топонимия топонимика топономастика нем Toponomastik Ortsnamenkunde англ placename study фр toponymie toponomastique ит toponimia toponomastica Изследване на географските и местните имена на дадена територия или в даден език Вж ономастика

транскрипция рус транскрипция транскрибирование нем Transkription англ transcription фр transcription ит transrizione Предаване на звуците в един изговор с помощта на писмени знаци При фонетичната транскрипция се прилагат специални знаци за точното отразяване на речта Най-известната система е тази на Международната фонетична асоциация В България за записване на диалектна реч се използва транскрипцията на проф Стойко Стойков изработена за целите на Българския диалектен атлас Срв транслитерация

транслитерация рус транслитерация нем Transliteration англ transliteration фр transliteacuteration ит translitterazione Предаване на знаците от една писмена система с помощта на знаци от друго писмо Например много често в изданията на глаголическите паметници глаголицата се транслитерира с кирилица или с латиница При транслитерацията не се държи за сметка за реалното звучане на писмените знаци Срв транскрипция

трета палатализация на веларите вж прогресивна палатализация

тропа троп образное выражение Tropus bildlicher Ausdruck trope

ударение стб сила глаголоу рус ударение нем Akzent Betonung Tonfall англ accent stress 1 Отделянето на определена сричка в думата на фона на другите неударени срички се нарича словно ударение или само ударение 2 Обозначаване на това отделяне с особен знак в правописа В старобългарските паметници отсъстват знаци с подобно значение Син акцент

условно наклонение рус сослагательное наклонение нем Subjunktiv Konjunktiv англ subjunctive фр subjonctif ит soggiuntivo congiuntivo Условното наклонение представя действието като зависимо от някакво условие В старобългарски се е образувало с особена парадигма на глагола бъіти (бимь би би бимъ бисте бѫ) и минало деятелно второ (елово) причастие Причастните форми са се изменяли по род и число а глаголът се е менял по лице и число например сътворилъ бимь бих направил Още в старобългарския период специализираните форми на спомагателния глагол са се променили като са приели окончанията за аорист бъіхъ сътворилъ Към тези конструкции възхожда и съвременното българско условно

наклонение Вж изявително наклонение повелително наклонение наклонение Синоним кондиционал

фраза рус фраза нем Phrase англ phrase clause 1 Фонетична и синтактична цялост която изразява завършена мисъл оформена интонационно 2 Изречение или глаголно съчетание

хапакс лат hapax legomenon рус гапакс апакс Гръцкото наречие hapax (веднъж еднократно) се употребява в качеството на съществително за да обозначи дума израз конструкция срещана само веднъж

хаплография рус гаплография нем Haplographie англ haplography фр haplographie ит aplografia Изпускане на цяла сричка в писмото Грешка при която от две съседни еднакви или подобни срички се пише само едната

хаплология рус гаплология нем Haplologie Silbenschichtung SIlbendissimilation англ haplology фр haplologie ит aplologia Изпускане на еднакви или подобни срички стоящи непосредствено една до друга Срв елизия

хетеронимия рус гетеронимия нем Heteronimie англ heteronymy фр heacuteteacuteronymie ит eteronimia Свойства на имената образувани от различни корени да означават предмети и същества тясно свързани по значение които са част от естествена група Например братръ и сестра в стб

хиазъм гр χιαστὸν σχῆμα χιασμός рус хиазм нем Chiasmus англ chiasmus фр chiasme ит chiasmo Две синтактични или фразови двойки които са подредени не паралелно (a-b-a-b) а редуващо се (a-b-b-a) Този тип подреждане е известно като кръстовидно и наименованието му идва от формата на гръцката буква хи (X)

хипербат гр ὑπερβατόν лат transgressio рус гипербат нем Hyperbaton англ hyperbaton фр hyperbate ит iperbato 1 Смяна на местата инверсия на две синтактично принадлежащи заедно думи (анастрофа) 2 Разделяне на две синтактично принадлежещи заедно думи чрез вмъкване на допълнителна фраза или изречение между тях 3 Тмезис

хипербола гр ὑπερβολή лат superlatio рус гипорбола нем Hyperbel англ hyperbole фр hyperbole ит iperbole Реторичен троп при който се преувеличават свойства качества и състояния на предмети и явления Антоним литота

хиперкоректен гиперкорректный hyperkorrekt hypercorrect

хипероним Дума която е название на общо родово понятие или на цялото спрямо неговите части Например растение е хипероним на множеството дърво храст трева Хиперонимът животно обхваща хипонимите заек тигър кон Срв хипоним хипонимен ред хипонимия съхипоним

хипоним Дума която семантично подчинена на друга дума и представя част от понятието на тази дума Например бреза бук са хипоними на дърво Вж хипонимия хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипонимен ред Лексика структурирана според семантичната група на хипонимите Срв хипоним хипонимия хипероним съхипоним

хипонимия Връзки които обобщават отношението на отделните части към цялото Например бреза бук смърч са хипоними на родовото название дърво Вж хипоним хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипотаксис рус гипотаксис англ Hypotaxe Unterordnung англ hypotaxis фр hypotaxe ит ipotassi Подчинение зависимост на едно изречение от друго Срв паратаксис

циркумфлекс стб периспомени гр προσῳδία περισπομένη περισπομένη лат cicumflexa geschleifter schleifender Akzent Schleifton gedehnter Ton circumflex В екфонетичната нотация се обозначава с ^ Синоним извито ударение Вж и тонове ударение

части на речта лат partes orationis рус части речи нем Redeteile англ parts of speech фр parties du discours ит parti del discorso Лексикална семантична и граматична класификация на думите която обединява техните понятийни класовве и граматични категории Традиционно в старите граматики те се делят на 8 частисъществително име прилагателно име местоимение глагол наречие предлог съюз и междуметие

числително бройно рус количественное числительное нем Kardinalzahl Grundzahl англ cardinal number Бройните числителни показват количеството (броя) на предметите или лицата Вж числително име числително редно

числително име рус числительное имя нем Zahlwort англ numeral фр numeacuteral ит numerale Дума която означава броя или числения ред на нещата Въз основа морфосинтактични признаци можем да ги разделим на такива които се променят като прилагателни и такива които се променят като съществителни Според функциите се делят на числителни бройни числителни редни събирателни дробни Цифрите в старобългарски и през целия средновековен период на българската история се означават с букви върху които има изписана чертица (титло) Числителните от 11 до 19 са словосъчетания чиято главна част е названието на единиците Втората съставка се скланя в м п единъ на десѧте дъва на десѧте Числителните от 20 до 90 се образуват като десѧть се брои за самостоятелна дума трье десѧти Числителните единъ една едно се скланят като родовите местоимения Те имат значение и на неопределителни местоимения По същия начин се скланят и редните числителни Числителните дъва оба се скланят като местоимението тъ в дв ч Числителните трие три и четъіре четъіри се скланят както съществителните по кратки i-основи като се забелязва и влияние от консонантните основи Числителните от 5 до 9 са от жр Скланят се само в едч по кратките i-основи Числителното 10 е било от мр и се е скланяло по консонантните основи със силно влияние от кратки i-основи При числителните от 11 до 19 се променя само първата съставака От 20 до 90 числителните управляват съществително в род п мнч Числителното съто се скланя като същестително от срр по о-снови Числителното тъісѫщи тъїсѧщи се скланя по типа на съществителни като богъіни Тъма се скланя като съществително по а-основи Вж числително бройно числително редно

числително редно лат numeralia ordinalial рус порядковое числительное нем Ordinalzahl Ordnungszahl англ ordinal number Редните числителни показват реда и мястото на нещата Синоним поредни числителни уредни числителни качествени числителни ординални нумерали Вж числително бройно числително име

член рус артикль член нем Artikel англ article фр article ит articolo Морфологичен показател за определеност при имената Определителният член може да стои пред (предпоставен член) или след (задпоставен член) името В българския език той произхожда от съчетанието на името (отначало при съществителните) с показателните местоимения с основи на -т- -в- и -с- Още в старобългарски се откриват наченките на този процес по-късно в среднобългарския и ранния новобългарски период тези форми са все по-чести Срв жена та gt жената мѫжь тъ gt мѫжьтъ (мъжът)

бъістъ же вънити емоу въ сънъмище не бѣ имъ коли понѣ ѣсти достоитъ емоу постити сѧ добрѣе естъ единомоу чловѣкоу оумьрѣти ни даси прѣподобъноумоу своемоу видѣти истълѣниѣ мнѣахѫ емоу разболѣти сѧ ицѣли ѧ ѣко народоу дивити сѧ Вж абсолютна конструкция дателен самостоятелен падеж родителен самостоятелен падеж

дателен падеж рус дательный падеж нем Dativus англ dative фр datif ит dativo Дателният падеж се употребява при насоченост цел и собственост Служи за допълнение при глаголи за движение (приити комоу послѣдовати комоу грѧсти комоу) В дателен падеж се поставя косвеното (непряко допълнение) което отговаря на въпроса комоу и означава лицето или предмета за който се извършва действието Рече господь оученикомъ своимъ Дати тебѣ Дателен падеж се употребява за допълнение при прилагателните милостивъ милъ повиньнъ подобьнъ оугодьнъ длъжьнъ послоушливъ вѣрьнъ равьнъ Милъ емоу бъістъ Повиньнъ естъ сѫдоу Дателен падеж изискват наречията горе лютѣ оуне Употребява се след междуметието оувъі Много честа в старобългарските паметници е фунцията на принадлежност при която се конкурира с родителния падеж В този случай дателната форма изразява определение към името творьць небеси и ꙃемли Синоним датив

дателен самостоятелен падеж лат dativus absolutus Старобългарска синтактична конструкция която се състои от съществително или местоимение в дателен падеж съгласувано с причастие Значението на дателния самостоятелен падеж е близко до това на обстоятелствено изречение за време причина условие или следствие Съответства при преводите на гръцкия родителен самостоятелен падеж (genetivus absolutus) Вж и абсолютна конструкция родителен самостоятелен падеж Синоним дателен самостоятелен

двоен винителен падеж Конструкция при която глаголът управлява две падежни форми за винителен падеж (с две преки допълнения) напоитъ въі чашѫ водъі Това са глаголи като иꙃъбрати поставити положити нарицати сътворити посълати и др Вж винителен падеж

двойствено число лат dualis рус двойственное число нем Dual Dualis англ dual фр duel итduale Едно от числата (вж число) което в редица езици се отличава от единственото и множественото по своите специализирани глаголни и именни форми Показва на това че действието се извършва от две лица или е насочено към две лица два предмета Синоним дуалис Вж единствено число множествено число число

двуюсов правопис рус двуюсовое правописание англ two-juses orthography Правопис с употреба на две носовки Съществуват няколко вида с тенденция към етимологически правопис характерен за старобългарските паметници с неправилна етимологична употреба с ѧ след съгласна и непоследователна поява на ѫ в ранните староруски преписи на старобългарски текстове и със среднобългарска замяна на носовките Следствие от среднобългарската замяна е и търновският юсов правопис Вж носовки голяма носовка малка носовка

деепричастие рус герундий герундив нем Gerundium англ gerund фр geacuterondif ит gerundio Нелична глаголна форма която означава действие което се извършва едновременно с действието на основната глаголна форма Като самостоятелна част на речта е късна в историята

на българския език В ранния етап в подобна функция се намират причастните форми Синоним герунд герундий герундив Вж части на речта глагол причастие

дейксис рус дейксис нем Deixis Zeigart Demonstrationsart англ deixis фр deixis ит deixis Дума чиято функция е да посочва предмет лице или друга дума в изказването или текста Дейктични думи са голяма част от местоименията (личните показателните) наречия като тук там горе долу Вж лично местоимение наречие анафорично местоимение

делабиализация рус делабиализация нем Entrundung unrounding delabilaziation delabialisation фр deacutelabialisation deacutesarronissement ит delabializzazione Фонологичен процес при който звукът започва да се произнася без закръгляне на устните Срв лабиализация

деназализация Обратната на назализацията фонологична промяна В историята на българския език почти изцяло са изчезнали старите носови гласни като са дали различни резултати по говорите най-често е от ѧ и ъ от ѫ Антоним назализация Вж носов звук голяма носовка малка носовка

деятелен залог рус действительный залог нем Aktiv Aktivum англ active (voice) фр actif ит attivo Ако глаголното лице е активно (върши глаголното действие) то залогът се нарича деятелен Вж страдателен залог залог Синоним действителен залог

диалект рус диалект нем Dialekt Mundart англ dialect фр dialecte ит dialetto Форма на езика на дадена област или място Разграничава се от съседните диалекти по съвкупността от фонетични граматични и лексикални особености За разлика от сегашната основна подялба на българските диалекти на източна и западна група спрямо ятовата граница старобългарското старинно деление вероятно е било на север и юг като границата е била Стара планина Синоним говор наречие

диареза рус диэреза нем Diaumlrese англ diaeresis фр dieregravese ит dieresi 1 Разлагане на дифтонга на съставни части така че всяка съставна част се чува отчетливо Срв монофтонгизация на дифтонгите 2 Надредният знак който отбелязва подобно произношение 3 Средищна цезура в стихосложението която се среща след седмата или осмата стъпка

диглосия рус диглосия англ diglossie Езикова ситуация при която на една територия съвместно но не равноправно съществуват два или повече езика или разновидности на езика Обикновено единият език или едната форма на езика е за официално общуване а другата за всекидневно По противопоставянето на езиците или техните форми при общуването е основната разлика на диглосията с билингвизма Срв билингвизъм

диграф рус диграф диграмма нем Digraph англ digraph фр digramme ит digramma Два писмени знака които служат за предаване на един звук Например оу за [u] в кирилицата и подобният нему знак в глаголицата Синоним диграма

дисимилация рус диссимилация расподобление нем Dissimilation Entlaumlhnlichtung англ dissimilation фр dissimilation ит dissimilazione Фонологично изменение при което два тъждествени или близки фонетични елемента се разграничават и стават различни Подобно на

асимилацията и тази промяна бива частична или пълна Според механизма на извършване се различават регресивна и прогресивна дисимилация (вж регресивно изменение прогресивно изменение) Синоним разподобяване Антоним асимилация

дифтонг рус дифтонг нем Diphthong англ diphthong фр diphtongue ит dittongo Съчетание от гласна и глайд което звучи като един звук Съществуват два варианта възходящ дифтонг и низходящ дифтонг Синоним двугласна Вж възходящ дифтонг низходящ дифтонг монофтонгизация на дифтонгите Срв монофтонг

допълнение рус дополнение нем Ergaumlnzung ergaumlnzendes Element англ extension complement object фр compleacutement ит complemento Дума фраза синтактична конструкция която се намира след глагола и чиято функция е да добави допълни неговата семантична и граматична характеристика Вж пряко допълнение косвено допълнение

дублет рус дублет нем Doppelform Dublette англ doublet alternative фр doublet ит doppione allotropo Разновидност на фонема морфема дума словосъчетание или синтактична конструкция

дума рус слово нем Wort англ word фр mot ит parola Думата е съчетание на определено значение свързано с определен брой звукове и подходящо за граматическа употреба (Мейе цитиран по Марузо 1960 274)

евфемизъм рус эвфемизм евфемизм нем Euphemismus verhuumlllendes Wort Huumlllwort Deckname англ euphemism фр eupheacutemisme ит eufemismo Заместване на нежелателни неприятни или неприлични думи или изрази с други Разновидност на перифразата Срв перифраза

единствено число рус единственное число нем Singular Einzahl англ singular фр singulier ит singolare Граматическа категория към която принадлежи дума изразяваща единичен предмет или лице Някои съществителни притежават форми само за ед ч (singularia tantum) Вж двойствено число множествено число число

език рус язык нем Sprache англ language фр langage ит linguaggio Система от знаци за общуване между индивидите Най-известен е звуковият език при който се употребява глас и отделните елементи се членоразделят Той е предмет на изучаването на езикознанието или лингвистиката

елизия рус элизия нем Elision Vokalausstoszligung англ elision фр eacutelision ит elisione Фонологично изменение при което звук или звукове изпадат от думата Изпадането на еровете е пример за елизия При силна редукция елизията е също често срещано явление срв банцътъ lt баницата жентъ lt жената Вж изпадане на еровете Срв епентеза

елово причастие Вж минало деятелно второ причастие

епентеза рус эпентеза вставка нем Epenthese Einschub англ epenthesis фр eacutepentegravese ит epentesi Вмъкване на звук между други звукове в една дума Например вметнатото л (l

epentheticum) като част от палатализацията на лабиалите в праславянски срв ꙃемлѣ люблѭ ловлѭ и под Синоним вмятане

епентеза рус эпентеза вставка нем Epenthese Einschub англ epenthesis фр eacutepentegravese ит epentesi Вмъкване на звук между други звукове в една дума Например вметнатото л (l epentheticum) като част от палатализацията на лабиалите в праславянски срв ꙃемлѣ люблѭ ловлѭ и под Синоним вмятане

епифора гр ἐπιφορά лат desitio conversio рус епифора Повторение на дума или фраза в края на стиховете (xx) Синоним антистрофа Библ Lausberg sectsect 631-632

ерове Две високи кратки гласни които в развоя на късния праславянски език и неговите наследници са се оказали нестабилни и са понижили своя гласеж (вж понижаване на еровете) или са изчезнали (вж изпадане на еровете) в зависимост от позицията си Тази особеност се споделя от много езици по света които имат нефиксирано и динамично ударение Тяхната относителна дължина е по принцип по-кратка от по-ниските гласни поради тази причина в някои изследвания неправилно се наричат свръхкратки Терминът полугласни за еровете следва да се употребява само за глайдове Другият термин под който са известни редуцирани гласни също следва да се избягва защото той се отнася до качеството на гласните които не са под ударение Вж голям ер малък ер слаб ер силен ер преглас на еровете понижаване на еровете изпадане на еровете Син ерови гласни свръхкратки гласни редуцирани гласни

женски род рус женский род нем Femininum англ feminine фр feacuteminin ит femminile В старобългарски това е граматически род род който обединява същества от женски пол заедно с формални завършеци свързани с тази представа характерни за основите на аja кратки i и дълги u и -r- Вж род Срв мъжки род среден род

заден глайд рус задний глайд у неслоговое англ back glide Глайд който се учленява със задната част на езика Обозначава се с w или с u с дъгичка под него Синоним задна полугласна несричкотворно у Вж глайд Срв преден глайд

задлог рус послелог нем Postpozition англ postposition фр postposition ит posposizione Задлогът има същата функция като предлога но за разлика от него стои след името В този случай задлогът управлява думата която се намира пред него Старобългарските задлози винаги изискват родителен падеж Те са два с два варианта дѣллѣ дѣлльма вьсе врагъ дѣллѣ бываеты сихъ дѣльма вьсѣхъ винъ хощетъ погоубити его ради радьма обьщааго ради оуспѣха жити чьсо радьма плачете Синоним послелог Вж предлог падеж

задна гласна рус задний гласный темный гласный англ back vowel obscure vowel Гласни които се учленяват в задната част на устната кухина Синоним (остар) тъмна гласна Вж гласна Срв предна гласна

заемка рус заимствование нем Entlehnung Lehngut Lehnwort англ loan-word borowing фр emprunt ит prestito imprestito parola importata Заети думи морфологични елементи или синтактични конструкции които нямат в заетия език равнозначни на тях синоними

залог рус залог нем Diathesis англ voice фр voix ит voce Граматическа категория която изразява отношението на лицето към действието Вж деятелен залог страдателен залог

затворена сричка рус закрытый слог англ closed syllable Сричка която завършва на съгласна Антоним отворена сричка Вж сричка

звателен падеж рус звательный падеж нем Vokativ англ vocative фр vocatif ит vocativo Падежна форма която изразява обръщение Господи боже мои Синоним вокатив

звук рус звук нем Laut Klang Ton англ sound фр son ит suono В езикознанието под звук се разбира най-малката материална единица която се учленява в устната кухина и има слухови и смислоразличителни белези Синоним говорен звук звук на речта

звучна съгласна рус звонкий согласный stimmhaft Sonorlaut англ voiced consonant Съгласни които се учленяват с трептене на гласните струни и с присъствието на тон наред с шума при възприемането им Антоним беззвучни съгласни Вж съгласна

звучност рус звучность нем Sonoritaumlt Schall Schalfuumllle Schallstaumlrke англ sonority фр sonoriteacute ит sonorita Вж звучна съгласна

идиолект англ idiolect Езиковите особености характерни за говора на отделен индивид

извито ударение вж циркумфлекс

изоглоса рус изоглосса линия изоглоссы нем Isoglosse (Linie) англ isoglottic (line) фр isoglosse ligne disoglosse ит isoglossa Линия върху географската карта показваща границите и обхвата на дадено езиково явление

изоколон рус изоколон нем Isokolon англ isocolon фр isocolon ит isocolon Метрически части от стихотворни творби изказвания или прозаични отрязъци които се делят на членове (гр kolon) равни (гр isos) един на друг

изосилабичен рус изосиллабический равносложный нем gleichsilbig англ isosylabic фр isosyllabique ит isosillabico Изрази и форми които притежават едно и също количество срички

изпадане на еровете рус выпадение редуцированных англ elimination of jers elision of jers dropping of jers Фонологично изменение при което слабите ерове изпадат от сричката Процесът е свързан с качеството на високите кратки гласни i и u чиято дължина по отношение на другите гласни е най-кратка Процесът довежда до преобразуване на славянската сричка и бележи края на тенденцията към отворена сричка Вж ерове голям ер малък ер слаб ер Срв понижаване на еровете

изречение rus предложение nem Satz англ sentence clause фр proposition ит proposizione Изказване което е завършено граматически притежава интонационна цялост и изпълнява комуникативна роля

изявително наклонение рус изъявительное наклонение индикатив нем Indikativ англ indicative фр indicatif ит indicativo Наклонение при което действието се представя за реално

се нарича изявително Вж условно наклонение повелително наклонение наклонение Синоним индикатив

име рус имя нем Nomen англ noun фр nom ит nome Родово наименование общо за съществителни прилагателните числителните имена и местоименията Някои включват също така именните форми на глагола инфинитив супин и причастията Вж съществително име прилагателно име числително име местоимение

именителен падеж рус именительный падеж нем Nominativ англ nominative фр nominatif ит nominativo Изразява граматичния субект с две основни значения 1 Подлог в изречението аꙃъ дѣлаѭ 2 Предикатите на подлога в изречението Глаголите бъіти именовати сѧ ꙃъвати сѧ творити сѧ също се съгласуват с именителния падеж Аꙃъ есмь пастъіръ добръіи Синоним номинатив

имперфект рус имперфект нем Imperfektum Imperfekt англ imperfect фр imprafait ит imperfetto Времеви форми чиито функции е да изразят повтарящо продължително или незавършено действие в миналото което няма връзка с момента на говорене Старобългарският имперфект подобно на аориста се образува от инфинитивната основа на глагола Когато обаче има редуване в облика на корена между двете твърде често миналото несвършено време се формира от сегашната форма срв ходити хождѫ (сег вр) хождаахъ (мин несв вр) клати колѭ (сег вр) колѣахъ (мин несв вр) Понякога се срещат форми образувани и от двете основи ꙃъвааше (от ꙃъвати) и ꙃовѣаше (от ꙃовѫ) гънааше (от гънати) и женѣаше (от женѫ) При образуването на имперфекта е било от значение дали инфинитивната основа окончава на гласна или съгласна Ако завършекът е бил на гласните ѣ или а то директно към основата се е добавял показателят -ах- заедно с окончанието (глагол-а-ти gt глагол-а-ах-ъ) Ако гласната е била друга то тя към нея се е добавял ѣ и заедно с показателя за време и окончанието (бити биѣахъ) При глаголите от четвърто спрежение на -и- гласната е била изцяло заменяна молити gt мол-ѣ-ах-ъ При глаголи с инфинитивна основа на съгласна се е добавял ѣ показателят за време и окончанието жити живѫ gt живѣахъ Синоним минало несвършено време

инверсия рус инверсия нем Inversion Umkehrung англ inversion фр inversion ит inversione Преобръщане на думата или думите в словореда за да се подчертае значението им Играе ролята и на реторична фигура

инфикс рус инфикс нем Infix англ infix фр infixe ит infisso Наставка която се поставя вътре в думата понякога в самия корен Вж афикс префикс суфикс

инфинитив рус инфинитив неопределенная форма глагола нем Infinitiv англ infinitive фр infinitif ит infinito Неизменяема глаголна форма По своя произход в старобългарски това е име от старо глаголно съществително с абстрактно значение с основа на кратко i или на -t- Спори се дали отразява стара форма на дат или на м п Окончанието му е били -ти ходити пити ѣсти Основната функция му е била да бъде обект на други глаголи когато субектът на двете думи е един и същи могѫ се сътворити Може да бъде допълнение и към имена даѭ вамъ власть настѫпати на ꙃмиѧ и скорпиі и на вьсѭ силѫ врага Вж супин Синоним неопределена

глаголна форма основна форма на глагола

йат 1 Ниска предна гласна в старобългарски предното съответствие на а Произхожда или пряко от инд дълго e или е резултат на монофтонгизацията на дифтонгите oj aj чийто резултат е също дългата гласна e 2 Наименование на буквата която предава тази гласна

какофония гр κακοφωνία лат - рус неблагозвучие нем Kakophonie англ cacophony фр cacophonie ит cacophonia Неприятно неблагозвучно съчетаване на звуковe при повторение

калка рус калька нем Abklatsch англ calque фр calque ит calco Буквален превод по чужд модел на дума словосъчетание или конструкция Например старинни калки в старобългарски език от гръцки са думите с начало добро- и благо- Срв заемка

катахреза гр κατάχρησις лат abusio catachresis рус катахреза нем Kataxhrese англ catachresis фр catachregravese ит catacresi Употреба на думата извън нейното значение надхвърляща точния й смисъл Може да се прецени като вид метафора (Lausberg 562) Вж метафора

кирилица рус кириллица кириллическое письмо Втората по време на възникване славянска азбука след глаголицата Появява се в самия край на 9 век За разлика от глаголицата която е оригинална писмена система кирилицата е точно копие на гръцкия маюскул от 9 век с прибавени букви за славянски звукове Повечето от кирилските начертания на тези звукове намират точен паралел в глаголицата Вж азбука абецедар Срв глаголица

консонантна основа Именна или глаголна основа която завършва на сългасна В старобългарски са запазени следните наследници на инд именни основи на съгласна n-основи основи на -n- -en- -men- към които принадлежат съществителни от мр които завършват в импедч на -нь дьнь корень степень и основи на -men- имѧ врѣмѧ племѧ ent-основи същ от ср р обозначаващи малки същества отрочѧ агнѧ es-основи същ от ср р с окончание в им п ед ч -о род п ед ч -е небо небесе око очесе r-основи съществителни които са изрзаявали роднински наименования В старобългарски с пълна парадигма са запазени само две матъі род п матере и дъщи род п дъщере При всички съществителни от тази група основата се открива в косвените падежи но не и в им п ед ч Вж вокална основа основа склонение парадигма Синоним основа на съгласна

корен рус корень нем Wurzel англ root фр racine ит radice Непроизводна основа на думата която е носител на основното й значение Получава се след отделянето на всички наставки и след сравнение с другите нечленими части на родствените думи Вж афикс основа морфема Синоним корен на думата

косвено допълнение рус косвенное дополнение непрямое дополнение вторичное дополнение нем entfernteres Objekt англ enlargement фр compleacutement indirect compleacutement relatif ит oggetto indiretto Допълнение което съдържа в себе си вторична и в повечето случаи незадължително пояснение към семантичната и граматична характеристика на сказуемото Обикновено се появява при наличие на пряко допълнение При родителните форми появата на непрякото допълнение се свързва със значенията на отделяне отдалечаване глаголи за чувства

част от цялото (наплъните водоносъі водъі) Дателният падеж е основният падеж на косвеното допълнение в старобългарски като неговите форми се появява при голяма част от глаголите които обикновено управляват винителен падеж за пряко допълнение даждь ми сиѭ водѫ Косвеното допълнение може да се изразява и с творителен падеж при някои глаголи не пьцѣте сѧ доушеѭ вашеѭ клънетъ сѧ црькъвоѭ обисте е риꙃами съ ароматъі Вж допълнение пряко допълнение Синоним непряко допълнение непряк обект косвен обект

критически апарат рус критический аппарат нем kritischer Apparat англ critical apparatus фр apparat critique ит apparato critico Съвкупност от данни за разночетенията по различните преписи на един ръкописен текст които указват на различните или еднаквите четения спрямо избрания за основен текст на изданието В критическия апарат могат да влезнат и коментарии на отделните пасажи Критическият апарат е отличителен белег на критичното издание за разлика от дипломатическото което може да съдържа само разчетен текст придружен или не със снимки от издавания извор

лабиализация рус лабиализация нем Labializierung англ labialisation labialization фр labialisation ит labializzazione Процес на артикулиране или промяна на звука с помощта на устните при което те се закръглят Срв делабиализация

лабиодентална съгласна Съгласна при чието учленение долната устна се приближава към горните резци Син устнено-зъбна съгласна Вж лабиална съгласна лабиализация делабиализация Срв билабиална съгласна

лексема рус лексема нем Lexeme англ lexeme Обобщена езикова единица която функционира в езика като сбор от морфологичните и фонетични варианти на думата Словоформите на думата се обединяват от общата й семантика Срв фонема морфема

лексика рус лексика англ lexis lexica Съвкупността от словното богатство (речника) на един индивид текст Под лексика се разбира и цялостният лексикален състав на един език Вж лексикология лексикография рус инфикс нем Infix англ infix фр infixe ит infisso Наставка която се поставя вътре в думата понякога в самия корен Вж афикс префикс суфикс

лексикален рус лексический нем lexikalisch англ lexical фр lexical ит lessicale Отнасящ се имащ отношение към лексиката Синоним лексически Вж лексика

лексикография рус лексикография нем Lexikographie англ lexicography фр lexicographie ит lessicografia Наука за съставяне на речници Срв лексикология Вж лексика

лексикология рус лексикология нем Lexikologie англ lexicology фр lexicologie ит lessicologia Дял от езикознанието което изучава думите и фразеологичните единици от гледна точка на тяхното образуване и проникване в езика и от гледна точка на тяхното значение Вж лексика Срв лексикография

ликвидна метатеза рус ликвидная метатеза англ metathesis of liquids Късно праславянско фонологическо изменение при което групите гласните а о е и ликвидните съгласни в групите tart tort tert talt tolt telt ort art elt са си разменяли местата В старобългарски

процесът е бил съпроводен и с удължаване на гласната в редица случаи Например melko gt млѣко korva gt крава borda gt брада berg- gt брѣгъ arb- gt рабъ и робъ Вж метатеза ликвидни съгласни

ликвидни съгласни лат liquida рус плавные согласные нем Liquida англ liquid consonants фр liquide ит liquido Съгласни които се характеризират в акустично отношение с плавен преход към гласните Това е общото наименование на съгласните r и l Синоним плавни съгласни Вж ликвидна метатеза

литота рус литотес нем Litotes англ litotes understatement фр litote ит litote Реторичен троп при който преднамеренно се отслабват (от гр litotes) качествата размери на предметите с цел да се умаловажи тяхното значение към обекта и да се изрази отношение Антоним хипербола

лице лат persona рус лицо нем Person англ person фр personne ит persona Указва на ролята която играе този за когото става дума в изказването или в текста Различават се първо лице който говори от свое име второ лице към когото се обръщат и трето лице за когото говорят

лично местоимение рус личное местоимение нем Personalpronom англ personal pronome фр pronom personnel Местоимение което замества име на лице В старобългарски има форми само за първите две лица Употребата на третоличните форми е била поета от показателните местоимения като някои от тях (тъ та то онъ она оно) са се превърнали в лични местоимения за 3 лице в историята на езика Скланя се по самостоятелна парадигма заедно с възвратното местоимение като формите за дателен и винителен имат кратък и дълъг вариант За склонението на личното местоимение е характерно наличните на форми от различни основи (вж суплетивизъм) Така например формата за 1 л им п ед ч е аꙃъ но за род п е мене Вж възвратно местоимение местоимение

малка носовка стб ѧсъ рус малый юс англ small jus front jus Малката носовка в старобългарски е била предна гласна чието произношение е било на гласна е или широко е с назален елемент (н или м) след нея Образувала се е вследствие на тенденцията към отворена сричка когато след съчетанието на предна гласна (дълги и кратки i и e) с назал (n m ŋ) след тях е следвала съгласна (модел VNC) В глаголицата начертанието на буквата се е състояло от две части като първата е обозначавала оралния елемент а втората mdash назалния сегмент В старобългарския период в кирилицата за обозначението на гласната са се използвали няколко различни начертания от непроменената форма на гръцкото епиграфско А до изписвания които се приближават до формата на глаголическото ѣ Това води до предположението че вероятно в една част от българските говори гласежът на първата част на звука е бил на широка ниска предна гласна Син предна носовка преден юс малък юс Срв голяма носовка носов звук

малък ер стб ерь рус ерь англ front jer Висока кратка предна гласна в старобългарски Произхожда от инд кратко i Син преден ер предна ерова гласна Вж ерове силен ер слаб ер понижаване на еровете изпадане на еровете Срв голям ер

междуметие лат interiectio рус междометие нем Interjektion Ausruf Empfindungswort англ interjection фр interjection ит interiezione Неизменяема част на речта която се употребява

изолирано и се вмъква между останалите части на изречението Чрез се изразяват емоционални отношения и състояния Примери за междуметия в старобългарски са оувъі и горѣ Синоним средореч (Ив Богоров)

мека съгласна рус мягкий согласный нем weicher Konsonant англ lax consonant smooth consonant фр consonne molle ит consonante molle Съгласна която се изговаря с повдигане на средната част на езика към твърдото небце (палатума) Синоним палатална съгласна

местен падеж рус местный падеж локатив нем Lokativ Lokalis англ locative фр locatif ит locativo Основните функции на местния падеж без предлог е била обстоятелствено пояснение за място и време Рядко се срещат случаи на допълнение при глаголите коснѫти сѧ прикоснѫти сѧ при глаголи с представката при- Употребява се при някои глаголи с представка на- належати нападати напасти Местен падеж управляват и глаголите вълежати ꙃаꙃьрѣти обѣсити сѧ опрѣти сѧ потъкнѫти съвъкоупити сѧ съплѣсти Синоним локатив

местоимение лат pronomen рус местоимение нем Pronomen Fuumlrwort англ pronoun фр pronom ит pronome Част на речта която в античните граматики се определя като заместник на името защото съдържа в себе си понятия за лице и предмет Може да се употреби вместо всички имена mdash съществителни прилагателни и числителни Старобългарските местоименна система е много богата Тя се дели на лични и нелични (родови) местоимения Склонението на възвратното местоимение е според парадигмата на личните Родовите местомения се делят на анафорично показателни притежателни въпросителни отрицателни неопределителни обобщително Към местоименията се причисляват т нар думи с местоименна флексия Това са местоименни прилагателни или местоимения-прилагателни като самъ какъ какъв къ какъв ꙗтакъ такъв инакъ инакъв сикъ такъв вьсѣкъ всеки инъ друг единъ Вж лично местоимение възвратно местоимение анафорично местоимение показателно местоимение притежателно местоимение въпросително местоимение отрицателно местоимение неопределително местоимение обобщително местоимение

метатеза рус метатеза перестановка нем Metathesis Umstellung Lautversetzung англ metathesis фр meacutetathegravese ит metatesi Премятане на звуковете в рамките на една сричка или на сричките в рамките на една дума (напр гълтам глътна) Синоним премятане на звуковете Вж ликвидна метатеза

минало време мин прошедшее время нем Vergangenheit англ past tense фр passeacute ит passato Наименование на всички граматически форми на миналите имена Вж аорист имперфект перфект плюсквампефект бъдеще време в миналото

минало деятелно първо причастие В старобългарски се е образувало от инфинитивната или миналата основа на глагола (вж инфинитивна основа) В зависимост от това дали тя е окончавала на гласна или съгласна към нея се е добавял показател за причастието При инфинитивна основа на съгласна той може да се види в косвените падежи като -ъш- а при гласна той е имал обликът -въш- Подобно на сегашното деятелно причасти и тук формите за им п ед м и ср им п се е противопоставял на всички други форми заради липсата на -ъш--въш-

срв несъ давъ моль (м срр импедч) - несъши давъши мольши (жредчимп) Скланя се както съществителните по -jo (за м и срр) -ja (за жр) Различават се кратки и местоименни форми Местоименните или пълните форми се образуват като към кратката форма се добави съответната форма за род число и падеж на анафоричното местоимение В този случай втората част следва склонението на местоимението несъшаего родпедч м и ср р несъшоуемоу (датпедч м и ср р) В развитието на езика още в старобългарски гласната е се уподобява (асимилира) от предходната гласна несѫщаего gt несѫщааго Следходният процес е известен като контракция mdash двете еднакви гласни се свиват в една mdash несѫщаго Този процес повлиява цялата парадигма на сегашното деятелно причастие Вж сегашно деятелно причастие минало деятелно второ сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие причастие анафорично местоимение Синоним минало действително причастие

минало свършено време вж аорист

множествено число рус множественное число нем Plural Mehrzahl англ plural фр pluriel ит plurale Граматическа категория към която се отнасят думи назоваващи множество отделни обекти (съществителни местоимения) и думи които се съгласуват с тях (прилагателни глаголи) Някои съществителни притежават само форми за мн ч (т нар pluralia tantum) Вж единствено число двойствено число число

монофтонг рус монофтонг нем Monophtong англ monophtong фр monophtongue ит monottongo Звук който се състои от тон с еднородно звучане Срв дифтонг Вж монофтонгизация монофтонгизация на дифтонгите

монофтонгизация на дифтонгите рус монофтонгизация дифтонгов англ monophtongization of diphtongs Фонологическата промяна на съчетанието от два съседни звука в един В праславянски съчетанията на гласна със заден (w) или преден (j) глайд са се превърнали в самостоятелни гласни Така например от съчетанието aj се образувал нов звук ѣ от съчетанието aw звукът u Тези промени са се осъществили пред съгласна в средисловието или края на думите Същият принцип на промяна се е осъществил при образуването на носовите гласни Вж монофтонг дифтонг носов звук

монофтонгизация рус монофтонгизация англ monophtongizatio фр monophtongaison Фонологическо изменение при което се образува един фонетичен елемент (монофтонг) Вж монофтонгизация на дифтонгите

мора лат mora рус мора нем More англ mora фр more ит mora Единица за дължина равна на дължината на кратката гласна За дългата гласна се е считало че е равна на две мори Закон за трите мори в старогръцки е било правилото че ударението не трябва да бъде по-далече от третата мора от края на думата Вж сричка ударение

морфема рус морфема нем Formans Formativ англ morpheme фр morphegraveme ит morfema Думата произлиза от гр morphe форма и означава най-малкият елемент на езика който има граматично иили лексикално значение Морфемите могат да носят значения като граматическа категория (род число лице време) лексикално-граматически рязряд (име глагол) могат да

изразяват синтактичните връзки в изречението (подлог допълнение) или да са самостоятелна дума (предлог съюз частица междуметие) Вж афикс инфикс корен основа суфикс морфология Срв фонема лексема

морфология рус морфология нем Wortbildungslehre Formenlehre англ morphology фр morphologie ит morfologia Част от граматиката която изучава по какъв начин думите са съставени от по-малки единици наричани морфеми Срв синтаксис Вж граматика морфема

мъжки род лат masculinum рус мужской род нем maskulinum англ masculine фр masculin ит maschile В старобългарски това е граматически род който обединява същества от мъжки пол заедно с формални завършеци свързани с тази представа характерни за основите на оjo аja кратки i и u и част от консонантните склонения Вж женски род среден род род

надредни знаци рус надстрочные знаки англ supralinear signs Знаци които се поставят над реда и които включват в най-ранния период на славянската писменост знаци за улесняване на четенето поставяни над букви за гласни и знаци за отбелязване на мекостта на съгласни (т нар меглец) Спорно е какво е значението на надредните знаци в Киевските листове Според някои изследователи става въпрос за акцентни знаци Според други това са музикални знаци Със сигурност систематичната употреба на знаци за ударения започва да се проследява едва от 14 век като до края на века се забелязва все по-голямо усложняване на системата им Вж ударение придихание

назализация рус назализация нем Nasalierung англ nasalization фр nasalisation ит nassalizzazione Фонологично изменение (асимилация) при което неносовата (орална) гласна се преръща в назална Антоним деназализация Вж носов звук носовки голяма носовка малка носовка

наклонение рус наклонение нем Modus Diathese англ mood mode фр mode ит modo Отношение на говорещото лице към изказаното от него глаголно действие В зависимост действоето може да бъде представено като реално възможно желателно Вж изявително наклонение повелително наклонение условно наклонение

наречие лат adverbium рус наречие нем Adverbium Umstandswort англ adverb фр adverbe ит avverbio 1 Неизменяема част на речта която обикновено пояснява глагола (вж лат термин) но също така може да се срещне и при прилагателното съществителното и при др наречия То посочва признаци като място време начин количество и степен и др Старобългарските наречия по произход се делят на първични образувани от местоименни основи и образувани от имена Примери за първични наречия са абье веднага тутакси акъі подобно на като едъва едва трудно еще още нъінѣ сега пакъі отново понѣ поне оуже вече Местоименните наречия завършват на -(ъ)де -амо -ѫдоу Като първият е означавал място на действието а последните са означавали движение в определена посока (към и от говорещия) Краят на наречието с -гда е бил специализиран за време Формантите -ли -ль (-лѣ) са изразявали количество и степен като според П Илчев първоначалното значение е било също за време (Дуриданов 1993319) С форманта -ако се образуват местоименни наречия за начин Именните наречия произлизат от

прилагателни и съществителни имена 2 Говор диалект

нарицателно име рус нарицательное имя нем Gattungsname англ common noun фр nom commun ит nome comune Съществително име което назовава цял клас обекти или всеки един от тях по отделно (дървета дърво) Синоним съществително нарицателно име Срв собствено име

небце рус небо нем Gaumen англ palate фр palais ит palato Говорен орган граница между устната и носната кухина Разделя се на твърдо небце (или палатум срв рус твердое небо нем Gaumen англ palate hard palate фр palais dur) и меко небце (срв рус мягкое небо нем Gaumensegel англ velum soft palate фр palais mou voile du palais ит palato molle)

неопределително местоимение Неопределителни са тези местоимения които означават неизвестни неопределени лица предмети количество В старобългарски се образуват като към въпросителното местоимение се добави частицата нѣ нѣкъто нѣкъіи някой нѣчьто нещо Функция на неопределително местоимение изпълняват и съчетания на въпросително местоимение с наречието любо къто любо някой чьто любо нещо речетъ къто любо ще каже някой Във функция на неопределително местоимение може да се употреби и числителното единъ със значение някакъв някой си и пристѫпь единъ отъ книжьникъ и рече емоу По същия начин се употребява и думата етеръ някой някой-си някакъв един и се етеръ пристѫпь рече емоу слѣпьць етеръ сѣдѣаше при пѫти Това местоимение се скланя като просто (кратко) прилагателно Когато неопределителното местоимение е в съчетание с предлог то тогава предлогът стои между частицата и въпросителното местоимение нѣ отъ кого Вж въпросително местоимение местоимение

непреходен глагол непeреходный нетранзитивный нем intransitiv англ intransitive фр intransitif ит intransitivo Глагол който няма свойството да изисква пряко допълнение при който не се съдържа непосредствен преход от изразяване на действие към изразяване на обекта Вж пряко допълнение косвено допълнение сказуемо обект Срв преходен глагол

несвършен вид рус несовершенный вид нем imperfective Aktionsart англ imperfect aspect imperfective aspect atelic aspect фр aspect imperfectif ит aspetto imperfettivo Глаголите от несв в представят глаголното действие в процеса на извършването му без да е доведено до изчерпването му до прекратяването му (Пашов 1989105) В старобългарски най-разпространеният начин за образуване на глаголи от несв в от глаголи от св в е с помощта на суфикса -а- и удължаване на коренната гласна водити - важдати гонити - ганѣти носити - нашати просити - прашати родити - раждати Вж свършен вид вид

несклоняем рус несклоняемый нем indeklinabile indeklinierbar англ indeclinable фр indeacuteclinable ит indeclinabile Дума която не се скланя Несклоняеми са наречията и служебни думи като предлози и съюзи В старобългарски е съществувал малък клас от прилагателни които също не са се скланяли Вж склонение парадигма

низходящ дифтонг рус нисходящий дифтонг нем fallend англ falling фр descendante deacutecroissante ит discendente Дифтонг при който гласната е на първо място а след нея следва глайдът Вж дифтонг монофтонг монофтонгизация на дифтонгите Срв възходящ дифтонг

монофтонг

носов звук рус носовой звук нем Nasenlaut Nasal англ nasal фр nasal ит nasaleltmeta content=OpenOfficeorg 24 (Linux) name=GENERATOR gtЗвук при който произношението включва резонация на носова празнина със задната част на устната кухина От съгласните това са n m и веларните назали (например В старобългарски е имало и най-малко 2 гласни (носовки) които са се произнасяли по този начин Синоним назал назален звук Вж малка носовка голяма носовка

носовки Носовите гласни или носовките в старобългарски са били две голяма и малка Голямата носовка е била задна гласна чиято първа част се произнасяла между а и о и малка носовка чийто първи фонетичен елемент е бил с произношение е или ѣ Произношението на назалния елемент е също варирал в зависимост от съгласната която се е намирала след носовката - n m или веларен назал Носовките са се образували в резултат на процеса на отварянето на сричката когато при съчетанието на гласна назална съгласна и друга съгласна сричковата граница се е премествала след носовия елемент Когато след назалната съгласна е следвала гласна то носовка не се е образувала На това се дължат редувания от типа на начѧти но начьнѫ пѧти но пьнѫ Срв малка носовка голяма носовка Син назални гласни носови гласни

обект рус объект нем Objekt англ object фр objet ит oggetto Част от изречението обозначаваща лице или предмет който е цел на действието Известно е също като допълнение или пряко допълнение Вж допълнение пряко допълнение косвено допълнение Срв субект

обобщително местоимение Местоимението вьсь вьсѣ вьсе има значение цял целият всичкият Първоначално се е скланяло според меката местоименна основа В старобългарски има влияние на твърдото склонение

обстоятелствено пояснение рус обстоятельство Обстоятелственото пояснение показва как и при какви условия става действието Традиционно се разграничават обстоятелства за място време количество и степен причина и цел Поясненията в изречението могат да се изразяват с наречия безпредложни падежни конструкции и съчетания на падежна форма с предлог Синоним обстоятелство обстоятелствени думи

окончание рус окончание нем Endung Flexionsendung англ termination ending фр deacutesinence ит desinenza Подвижна морфема който се присъединява към корена или основата и характеризира думата като лице число време наклонение залог и др Вж афикс корен основа морфема Синоним флексия

омограф рус омограф нем Homogramm англ homograph фр homogramme ит omogramma Думи които се пишат еднакво но се произнасят по различен начин и имат различен произход срв омоним

омоним рус омоним нем Homonym англ homonym фр homonyme ит omonimo Думи еднакви по произношение но различни и независими по значение Срв омограф

омофон рус омофон нем Homophon англ homophone фр homophone ит omofono Различни знаци които се употребяват за обозначение на един и същи звук Срв омограф

ономастика рус ономастика нем Onomastik Namenkunde англ onomastics name-study фр onomastique ит onomastica Общо наименование на всички лингвистични области които изследват имената (от гр onoma) Вж топонимия антропонимия

определение рус определение нем Bestimmtheit англ determination фр deacutetermination ит determinazione Определението пояснява съществителното име или друга част употребена като съществително Определението в старобългарски се изразява с прилагателно име или местоимение съгласувано по род число и падеж със съществителното (съгласувано определение) със съществително име без предлог или с предлог mdash несъгласувано определение Прилагателното име като определение се явява в пълна или кратка форма Съінъ прѣмѫрдръ веселитъ отьца Като сказуемно определение се появява само в кратка форма Чловѣкъ нѣкъіи бѣ богатъ При несъгласуваните определения най-голям дял имат формите с родителен падеж без предлог въ годъ крьста лице отьца моего или с предлог вѣньць отъ камени Срещат се също така форми с дателен падеж (храмъ молитвѣ) и творителен падеж (чловѣкъ нечистомь доухомь) Вж приложение

основа рус основа нем Stamm англ stem фр thegraveme ит tema Част от думата която в инд езици се поставя зад корена Според гръцките граматици тази морфологична единица е основата на която се прикрепя окончанието В съответствие с природата и значението на тези единици те се делят на именни и глаголни основи Вж афикс корен морфема

остро ударение вж акут

отворена сричка рус открытый слог англ open syllable Сричка която завършва на гласна Вж сричка тенденция към отворена сричка

относително местоимение рус относительное местоимение англ relative pronoun фр pronom relatif Относителното местоимение свързва относителната конструкция в изречението или относителна Относителни местоимения в старобългарски са били иже ѣже еже който която което ѣкъже ѣкаже ѣкоже какъвто еликъ елика елико колкото голям колчав Наред с тях функцията на относителни местоимения са могли да изпълняват и въпросителните местоимения къіи кой който и которъіи (котеръіи) който Склонението на иже е същото както и анафоричното местоимение като се е промяняла само частта преди же Местоименията ѣкъже еликъ се скланя по типа на показателните местоимения тъ та то Вж анафорично местоимение въпросително местоимение местоимение

отрицание рус отрицание нем Negation Verneinung англ negation фр neacutegation ит negazione Израз който е предназначен да констатира че даден предмет или събитие не съществуват или не са това за което се говори

отрицателно местоимение Отрицателните местоимения в старобългарски се образуват от въпросителните като пред тях се добавя отрицателната частица ни къто gt никъто чьто gt

ничьто Много често след формата се добавя усилителната частица же ничьтоже никътоже никъїиже Скланят се по същия начин както въпросителните местоимения Ако се употребят в съчетание с предлог то предложната форма се поставя между отрицателната частица ни и въпросителното местоимение н никакоже не врѣди его ни при чесомьже Вж въпросително местоимение местоимение

падеж рус падеж нем Fall Kasus англ case фр cas ит caso Падеж се нарича отношението в което бива поставена известна склоняема дума спрямо глагола или спрямо друга дума в изречението (Бончев 195218) следователно това е морфологическа словоизменителна категория при имената Основни значения на падежите са субектно обектно и определително Всеки падеж има своя система от значения които се проявяват с или без предлози Такива са значения като пряко допълнение обстоятелствено пояснение принадлежност движение определение Падежите в старобългарски са именителен родителен дателен винителен творителен местен и звателен Падежите се делят на преки падежни форми (пряк падеж gr orthe ptosis лат casus rectus) и косвени форми (косвен падеж гр plagiai лат obliqui) Формите на винителния падеж също се счита в някои граматики за пряк тъй като има функция на пряко допълнение Звателният падеж когато формата му е еднаква с именителната също се причислява към преките форми

палатализация стб липсва стгр липсва рус палатализация нем Palatalisierung англ palatalization фр palatalisation ит palatalizzazione Изменение при което езикът се придвижва към твърдото небце Понякога под палатализация се разбира смегчаването на съгласните Праславянските палатализации се делят на три вида палатализация на веларите палатализация на денталите и палатализация на лабиалите Палатализацията на веларите се е извършвала на три пъти които са известни като първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите и трета палатализация на веларите (Прогресивна палатализация) Първите две са регресивни палатализации (вж регресивно фонологическо изменение) а третата е прогресивна палатализация (вж прогресивно фонологическо изменение) Вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите прогресивна палатализация палатализация на денталите палатализация на лабиалите йотация Срв тенденция към палаталност

парадигма рус парадигма нем Paradigma англ paradigm фр paradigme ит paradigma Таблица на изменението на формите на една дума например склонението при имената спрежението при глагола Вж склонение спрежение вокална основа консонантна основа

паратаксис рус паратаксис нем Parataxe Beiordnung Nebenordnung англ paratax фр parataxe ит paratassi Отношение на две изречения при което няма подчинение на едното на другото Срв хипотаксис

пароним рус пароним нем Paronym англ paronym фр paronyme ит paronimo Думи близки по звуков състав но с различно лексикално значение Най-популярно е определението че това са еднокоренни думи от една и съща част на речта които имат различно значение При другото по-широко определение се счита че това могат да бъдат разнокоренни генетично несвързани думи от различен произход които имат само външно звуково сходство

пауза рус пауза нем Pause Pausa Ruhepunkt англ pause фр pause ит pausa Прекъсване на звучането в речта или в музикалното произведение

перфект рус перфект нем Perfektum Perfekt англ perfect фр parfait ит perfetto Перфектът е глаголно време което означава състояние в момента на говорене в резултат на извършено в миналото действие Старобългарският перфект се образува от сегашното форми на спомагателния глагол бъіти (есмь еси естъ и тн) и миналото деятелно второ (елово) причастие на спрягаемия глагол далъ есмь Еловото причастие се изменя по род и число а спомагателният глагол - по лице и число Синоним минало неопределено време Вж минало деятелно причастие спомагателен глагол

плюсквамперфект рус плюсквамперфект давнопрошедшее время нем Plusquamperfektum англ pluperfect фр plus-que-parfait ит piuccheperfetto Глаголно време изразяващо действие или състояние в миналото предшестващо друго минало действие Подобно на перфекта и тук е важен резултатът от действието Вондрак го нарича перфект пренесен в миналото (Vondrak 1908 279 срв Добрев 1993 300) В старобългарски се образува от имперфектната форма на глагола бъіти (бѣахъ бѣаше и тн) в съчетание с минало деятелно второ (елово) причастие бѣахъ далъ Вж спомагателен глагол минало деятелно причастие Синоним минало предварително време отдавна минало време

повелително наклонение рус повелительное наклонение императив нем Imperativ англ imperative фр impeacuteratif ит imperativo Наклонение което изразява заповед молба забрана В старобългарски формите са се образували от сегашната основа на глагола В 1 и 2 спрежение в ед ч формите са окончавали на -и а в мн и дв ч показателят за наклонението е бил -ѣ- (2 л ед ч бери но 2 л мн ч берѣта 2 л дв ч берѣта) При 3 и 4 спрежение във всички форми наклонението последователно се е образувало с -и- (2 л ед ч носи 2 л дв ч носите 2 л дв ч носита) Спомагателният глагол бъіти е образувал повелително наклонение от формата бѫ- бѫди (2 л ед ч) Иначе се е формите са се променяли както при глаголите от 1 спрежение Старобългарските показатели за наклонението -и- и -ѣ- са от дифтонгичен произход и са променяли предходната съгласна според правилата на втора регресивна палатализация срв мощи могѫ можеши но моꙃи (2 л едч) При глаголите с коренна гласна е в повелително наклонение тя се е променяла в ь рещи рекѫ речеши но в 2 л ед ч повел накл рьци Вж условно наклонение изявително наклонение наклонение втора регресивна палатализация Синоним заповедно наклонение императив

подлог рус подлежащее субъект нем Subjekt Satzgegenstand англ subject фр sujet ит soggetto Име на глаголното лице в изречението Подлогът се поставя в именителен падеж Синоним субект

подчинено изречение рус подчиненное предложение придаточное предложение нем Nebenzatz англ subordinate clause Изречение в състава на сложното което пояснява някоя негова част и се намира в подчинителна връзка спрямо него Вж хипотаксис главно изречение

подчинителен съюз рус подчинительный союз нем unterordnende Konjunktion англ

subordinating conjunction фр conjonction de subordination ит congiunzione subordinativa Изразява отношението на зависимост между двете части на сложното изречение В старобългарски според вида на подчиненото изречение се разделят на изяснителни и обстоятелствени Изяснителните съюзи въвеждат субстантивни подчинени изречения а обстоятелствените - адвербиални подчинени изречения Изяснителни съюзи в старобългарски са ко(же) акъі(же) да ко да ꙗ ꙗеда Обстоятелствените съюзи се разделят подобно на поясненията (вж обстоятелствено пояснение) на 6 групи за време за причина за следствие за цел за условие и за отстъпване (Дуриданов 1993 333) Вж съюз съчинителен съюз

показателно местоимение рус указательное местоимение англ demonstrative pronoun фр pronom deacutemonstratif С показателните местоимения се сочат предмети явления и техните качества Те притежават форми за род число и падеж Старобългарските показателни местоимения са тъ та то онъ она оно сь си се овъ ова ово Показателните местоимения изразяват степента на отдалеченост спрямо някой предмет или лице формите с тъ се употребяват за общо посочване с онъ онзи се означава отдалеченост а със сь този тук се посочва близост Местоимението овъ се употребява само при изброяване и противопоставяне Местоимението сь си се се скланя по меката местоименна основа а другите mdash по твърдата Показaтелните местоимения поемат функцията и на третоличното местоимение в старобългарски като създават една нова форма за трето лице в българския език Вж анафорично местоимение местоимение

полисемия рус полисемия многозначност нем Polysemie Vielwertigkeit англ polysemy Способността на думите да притежават и придобиват повече от едно значение Синоним многозначност

полисиндетон гр πολυσύνδετον лат acervatio iuncta рус полисиндетон полисиндетическая связь многосоюзное словосочетание нем Polysyndeton англ polysyndeton фр Polysyndegravete Прекомерна употреба на съюзи което обикновено води до забавяне на ритъма Лаусберг (1960 345) изтъква че полисиндетонът се реализира както чрез повтаряне на един и същи съюз така и като вариращо натрупване на отделни съюзи Той смята че при полисиндетон се използват само съчинителни съюзи но не изяснява как класифицира поредици от фрази въведени с подчинителни Не е изяснена и някаква принципна отлика с анафората Изглежда обаче че симетрията не е същностна черта на полисиндетона както е при анафората того бѡ влддку и гда и црда вѣдеть прѣнеисчътнаа ѻна мнѡжьства ликове же архаггдльсцїи такожде херувıми и серафими начела и госпддства и власти же и прѣстоли и силы нъ и въсе въсѣх стдых съслѡвїе(ПКЕ Вл Гр 424r Кал 103) Антоним асиндетон

полугласна Вж глайд

понижаване на еровете рус понижение редуцированных прояснение редуцированных англ lowering of jers Еровете в силна позиция са понижили своя гласеж пред другите ерови гласни По своята същност този процес е дисимилация по признака височина Резултатите от него в отделните говори на българската езикова територия са били различни в повечето случаи се наблюдава преход на ь в е и на ъ в о В някои диалекти гласежът се е изравнил в средна гласна ъ

В суфиксите промяната ъ gt о е засегнала цялото езиково землище докато едва в една част (главно югозападната) тази промяна е обхванала и коренната сричка (срв дъждь gt дождь) Понижаването на гласните е предхождало процеса на изпадането на еровете Терминът изясняване на еровете е неточен тъй като той почива на стара разпредялба на звуците на тъмни и светли (ясни) която няма фонетично основание Синоним изясняване на еровете Вж ерове слаб ер силен ер преглас на еровете Срв изпадане на еровете

правопис рус орфография правописание нем Orthographie Rechtschreibung англ orthography Сбор от правила за употреба на графемите Среновековните правописни са били налагани в голяма степен от местни скриптории особено в началния период на писмеността При описанието на ръкописите важните характеристики са употребата на носовки (юсове) употреба на ерове употреба на букви за йотувани гласни В пространното описание могат да намерат място и употребата на останалите букви както и правописните правила при думите от чужд произход В описанието на правописа роля играе последователността от спазване на различни правила например прокарването на етимологически правилна употреба на еровете В зависимост от определени признаци се разграничват юсов от безюсов правопис правопис с един или два ера и тн В някои случаи правописът носи наименованието си от някое място например рашки правопис ресавски правопис Термини като рашка редакция следва да се избягват доколкото редакция се съотнася с историята на текста и не е пряко свързана с езиковия произход или правописните норми Синоним ортография

праславянски език Единният предписмен език на всички славяни Неговата рекострукция се извършва въз основа на данните при сравнението на всички славянски езици с останалите индоевропейски езици и диалекти Синоним протославянски славянски език основа

превъзходна степен рус превозходная степень нем Superlativ англ superlative фр superlatif ит superlativo Сравнение с помощта на две степени Сравнение на признака на един предмет със степента на признака при най-малко други два предмета (Пашов 198976) В старобългарски липсват морфологически средства за изразяване на превъзходната степен Вж сравнителна степен степен на сравнение

преглас на гласните рус перегласовка гласных англ fronting of back vowels Праславянска регресивна асимилация при която задните гласни се променят в предни под влияние на предходната палатална съгласна или глайд j Вж преглас асимилация дисимилация тенденция към отворена сричка задна гласна предна гласна

преглас на еровете рус перегласовка редуцированных англ mutation of jers Фонологично изменение (асимилация) по признака предност Съгласно тази промяна големият ер преминава в малък пред срички с предна гласна а малкият преминава в голям пред срички със задна гласна Например тьма gt тъма вьдова gt въдова дъбрь gt дьбрь въпль gt вьпль Вж ерове голям ер малък ер понижаване на еровете изпадане на еровете Срв преглас преглас на гласните

преглас рус перегласовка метафония нем Umlaut англ mutation фр meacutetaphonie ит metafonia Изменение на тембъра на гласната под влияние на съседния звук Вид асимилация или

дисимилация Вж преглас на гласните асимилация дисимилация

преден глайд рус передний глайд и неслоговое англ front glide Глайд който се учленява с предната част на езика Предният глайд се обозначава с j или с i с дъгичка под него Синоним предна полугласна несричкотворно и Вж глайд Срв заден глайд

предлог рус предлог нем Praumlposition Vorwort англ preposition фр preacuteposition ит preposizione Неизменяема част на речта която съединява имената с другите думи в изречението За разлика от съюзите които свързват синтактични цялости предлозите съединяват лексико-граматически единици При предлозите винаги има двустранни отношения от една страна с глаголните форми а от друга страна с името живѫ lt въ gt градѣ Граматическото и лексикално значение на глагола определя в случая и падежната форма на името но чрез посредничеството на предлога В този случай формата е в местен падеж Вж задлог падеж Предлози които се съгласуват с един падеж Родителен падежбез(ъ) прѣдастъ его безъ народа близъ приде близъ свѧтааго приближишѧ сѧ близъ рѣкы вънъ вънѣ извънъ изиде вънъ града вънѣ града прѣбываите повелѣ извънъ града того посѣщи выше выше презвутера сѣщи выше закона быти далече имѣаше село вънѣ града недалече града до доидошѧ до цръкъве до бедроу закопанъ из(ъ) влѣкош ѧ вънъ изъ клѣти изъ давъна изъ пръва около стоѧтъ около цръкъве въскраи (lt възъ краи) сѣде въскраи цръкъве кромѣ (извън без) кромѣ тѣла естъ ты единъ еси кромѣ грѣха окрьстъ (около) повелѣ емоу ходити окрьстъ монастырлѣ окрѫгъ (около) сѣдѣахоу окрѫгъ его въ мѣсто въ мѣсто сего старьца приходитъ отъ да не отълѫчимъ сѧ отъ тебе градъ възмѧте сѧ отъ страха прѣжде прѣжде зимы прити прѣжде того часа развѣ (извън освен) аще въ тѣлѣ аще развѣ тѣлѣ не вѣмь свѣнле отъведе паоула свѣне сѫдилища оу прѣбыстъ оу него годъ малъ проси оу отьца Винителен падежвъзъ възъ бръдо потече низъ низъ стѣнѫ падошѧ объ живѣаше объ онѫ странѫ доунава тоу объ нощь прѣбыстъ сквозѣ придохомъ сквозѣ огнль и водѫ Дателен падежкъ събьрашѧ сѧ къ нлемоу вѣроуѭ къ господоу противѫ изидѫ противѫ исоусови чьто противѫ семоу рекѫтъ Местен падежпри при морли галилеисцѣемь видѣ дъва брата падѫ при пѫти Предлози които се съгласуват с два падежа Родителен и творителен падежсъ а) (отдалечаване от предмета) съшьдъ съ небесе съпаде коумиръ съ мѣста своего (време) съ вечера въста (начин) съ полоу мрьтвъ б) (задружност съвместност) идетъ съ народомь многомь Винителен и родителен падежврьхоу винителен падеж само при глаголи за движение иначе родителен постави и врьхоу прѣстолъ свои срв градъ врьхоу горы стояше Винителен и местен падежВинителен падеж се употребява при глаголи за движение а местен ndash при останалите въ а) посадити въ тьмьницѫ въ подъградие доиде б) ѫтрь въ домоу обрѣте сѧ на а) похоть воюетъ на доухъ на гробъ прѣидошѧ б) на ономь свѣтѣ бѫдетъ сѣдиши на трапезѣ слъньце быстъ на заходѣ на молитвѣ станевѣ на оумѣ бѣаше емоу о (о) а) прѣтъкнѫ ногѫ о камень сѣде о деснѫѭ отьца б) чьто се слышѫ о тебѣ не о хлѣбѣ единомь живъ бѫдетъ чловѣкъ Винителен и творителен падежнадъ а) голѫбь полетѣ надъ главѫ иосифовѫ б) облачьць малъ яви сѧ надъ народомь подъ а) въниде подъ покровъ заиде слъньце подъ землѭ подъ вечеръ заклѧ сѧ б) пьси подъ трапезоѭ ядѧтъ прѣдъ а) въведошѧ прѣдъ цѣсарлѣ б) съгрѣшихъ прѣдъ тобоѭ Предлози които се съгласуват с три падежа Винителен родителен и творителенза а) за вратъ похвати и б) (заради) жена за чѧдъ молѧщи (време) за оутра въста за

вечера в) (зад след) иди за мъноѭ сотоно междоу междю а) приде на море междоу прѣдѣлы декапольскыѧ б) междоу двою морю чрьнааго и бѣлааго в) колико растоѧтъ междоу собоѭ

предна гласна рус передний гласный гласный переднего ряда светлый гласный англ front vowel bright vowel Гласна която се образува в предната част на устната кухина Предни гласни в старобългарски са били и ь ю е ѣ ѧ Синоним (остар) светла гласна Вж гласна Срв задна гласна

префикс рус префикс приставка нем Praumlfix англ prefix фр preacutefixe ит prefisso Афикс който се добавя в началото на думата за да бъде променено нейното значение Вж афикс инфикс суфикс основа морфема gtморфема Синоним представка

преходен глагол рус переходный глагол нем transitiv англ transitive verb фр transitif ит transitivo Глагол който приема пряко допълнение Древните граматици са разглеждали този вид глаголи като съдържащи преход от субекта към обекта без помощта на предлог Вж пряко допълнение сказуемо

придихание лат spiritus рус придыхание лат spiritus нем Spiritus англ breathing Обозначение на характера на вдишването при произнасянето на началната гласна в думата на гръцки По отношение на славянските средновековни текстове са възприети термините spiritus lenis (слабо придихание рус тонкое придыхание нем Spiritus lenis англ smooth breathing фр esprit doux ит spirito lene) и spirutus asper (силно придихание рус густое придыхание нем Spiritus asper англ rough breathing фр esprit dur ит spirito lene) За славянските текстове те обаче се използват главно като знаци за четене и не са имали фонетична стойност

прилагателно име рус прилагательное имя нем Adjektiv EIgenshaftswort англ adjective Част на речта която означава качество свойство или белег на нещата Делят се традиционно на качествени притежателни и относителни Качествените прилагателни изтъкват качеството на предмета пьстръ стоудьнъ младъ Притежателните означават принадлежността отьчь братовъ Относителните показват различните белези на предмета относно до веществото от което е направен произхода му времето и предназначението му Прилагателното може да бъде субстантивирано ако в изречението то заема функцията на съществителното Старобългарските прилагателни притежават род число падеж и се скланят Прилагателните са имали две форми кратка (неопределена) и пълна (определена или местоименна) Кратките прилагателни се скланят като съществителни по -о (jo) за м и ср р или по -а(jа) основи за жр Местоименните прилагателни се скланят като родовите местоимения по меките основи Качествените прилагателни в старобългарски притежават сравнителна степен но не е развита превъзходната степен Сравнителната степен се е образувала по два начина Кратките форми на сравнителната степен са се образували с наставка -jьs (за жр) и -jes (за мр) В жр към наставката се е прибавяло окончанието -и за имп ед ч и формите съответно са били дражьши (жр) дражь (мр) и драже (срр) Дългата форма се е образувала със същата наставка но тя се е прибавяла към разширената с ѣ основа Крайното s от наставката е изпадало и формите са гласяли добрѣиши (жр) добрѣи (мр) и добрѣе (срр) ltpgt

приложение рус приложение аппозиция нем Apposition англ apposition фр apposition ит apposizione Определение което е съществително съгласувано по падеж с името към което се отнася Павелъ рабъ божии апостолъ исоусъ христосъ Вж определение Синоним апозиция

притежателно местоимение рус притежательное местоимение Притежателното местоимение означава принадлежност Старобългарските притежателни местоимения са мои моѣ мое твои твоѣ твое свои своѣ свое нашь наша наше вашь ваша ваше Те се скланят като анафоричното - по меките местоименни основи Вж местоимение анафорично местоимение

причастие лат participium рус причастие нем Partizip Participium англ participle фр participe ит participio Част на речта която античните граматици считали за причастна както към категорията на имената (защото се скланя) така и към категорията на глагола защото се образува от него и може да изразява време и залог В старобългарски съществуват три деятелни (сегашно минало 1 и 2) и две страдателни (сегашно и минало) причастия Вж сегашно деятелно причастие минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие елово причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие

прогресивна палатализация рус прогрессивная палатализация англ Progressive palatalization Наричана традиционно Трета палатализация (бълг) Третья палатализация (рус) Third Palatalization (англ) За разлика от другите две палатализации на веларите (вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите) при тази посоката на изменение е прогресивно (вж прогресивно фонологическо изменение) те предният фонологически елемент влияе върху следходния В този случай е доказано че въздействие се оказва от предходната гласна дълго или кратко i върху веларните съгласни k и g Спорно е дали в този процес е участвала съгласната x Между гласната и съгласната е могло да има назален елемент който впоследствие е образувал една единна част от предходната гласна и двете заедно са се превърнали в малка носовка За да се осъществи изменението след веларните съгласни е трябвало да се намират дълги или кратки гласни o или a Резултатите от прогресивната палатализация са съвпаднали с тези от втората регресивна те k gt c a g gt ꙃ (ꙃ) Синоним трета палатализация 3 палатализация III палатализация Срв палатализация

прогресивно изменение рус прогрессивное изменение англ progressive change progressive phonological change Фонологична промяна при която предходният в изговора звук влияе върху следходния Синоним прогресивно фонологическо изменение прогресивна промяна Антоним регресивно изменение

прозодия рус просодия нем Prosodie англ prosody фр prosodie ит prosodia Общото наименование на особеностите на речта и стиха свързани с метрика като дължина и количество ударение и интонация В системата на византийската прозодия са известни десет прозодични знака които се делят на 4 групи 1 тонове 2 времена 3 придихания 4 стъпки Вж ударение

протеза рус протеза надставка нем Prothese Vorschlag англ prothesis фр prothegravese ит prostesi Вмъкване на звук в началото на думата От праславянски е известна протезата на глайдовете j и

w в началото на думата Срв случаи като въдица въглен вътък вътре въже възел както и пояепентезавата на j в случаи като гнѧ ѩзъікъ и др Срв епентеза метатеза ꙗ

пряко допълнение рус прямое дополнение нем naumlheres Objekt direkt Objekt англ direct object фр compleacutement direct ит oggeto diretto Допълнение което съседства непосредствено и задължително при глаголната форма Прякото допълнение в старобългарски зависи от семантиката на преходните глаголи и се изразява с винителен родителен и творителен падеж Най-много са формите с винителен падеж който е основният падеж на прякото допълнение в старобългарски С родителен падеж прякото допълнение се употребява 1 при отрицание (с частиците не и ни) 2 при значение на част от цялото при глаголите сти пити приѧти 3 при ꙗодушевени съществителни вместо винителната форма При супин формата за родителен падеж е по-архаичната отколкото по-новите случаи с винителен Пряко допълнение в родителен падеж имат глаголите алкати въкоусити жьдати жѧдати искати слоушати съмотрити трѣбовати ча ти Творителен падеж за пряко допълнение се употребява при глаголите власти съвласти ꙗобладати четврьтовластьвовати видите къто вами съвладетъ Особен случай на допълнение е и творителната форма в страдателни конструкции Вж допълнение косвено допълнение части на изречението

пунктуация рус пунктуация нем Interpunktion Satzzeichensetzung англ punctuation фр ponctuation ит interpunzione Графически знаци в реда употребявани за разграничение на различните изреченски или ритмични елементи В най-ранния период са се разграничавали знаци в текста знаци за край на текста знаци за глоси в полето От знаците в текста най-често срещани са средната точка и двуеточието които са се употребявали с една функция - разграничаване на изреченска или ритмична цялост От занците за край на текста най-често се срещат различни варианти на схематизиран кръст с допълнителни украшения Към знаците за край на текста принадлежат и знаците за запълване на реда които са често по същия начин и са изпълнявали подобна функция Знаците за глоси в полето са обикновено същите както в текста Един и същи знак в реда или над него е отбелязвал мястото на допълнението а същият знак в полето е бележел началото на допълнението

първа палатализация на веларите рус первая веларная палатализация нем Erste Velar Palataliesirung англ First Velar Palatalization Наричана още първа регресивна палатализация на веларите Регресивна промяна по признака предност в праславянски която обхваща веларните съгласни k g x когато те се намират пред преден фонетичен елемент (предни гласни или преден глайд j) Резултатът от изменението е че k gt ч g gt ж а x gt ш В някои учебници изменението пред j е представено като йотация но рефлексите на изменението са същите както и при веларните съгласни когато те се намират пред предни гласни Може да се предполага че механизмът на въздействието и времето на възникване на промяната са същите

регресивно изменение рус регрессивное изменение регрессивное фонологическое изменение англ regressive change regressive phonological change Фонологическо изменение (промяна) при което следходният фонологически елемент влияе върху предходния Синоним регресивно фонологическо изменение регресивна промяна Антоним прогресивно изменение

редукция рус редукция нем Reduktion англ reduction фр reacuteduction ит riduzione Редукцията е фонологическо изменение на невисоките неударени гласни което се изразява в техния повишен гласеж Така неударено е gt и о gt у а gt ъ Поради тази причина е неправилно да се смята че големият и малък ер са били редуцирани тъй като техните промени се дължат не на ролята на ударението а са убословени от самия им характер на високи и кратки гласни В най-ранния период на славянската писменост примерите за редукция на гласни са неясни Приема се че старобългарския период отразява преход между противопоставянето между дългите и кратките гласни и следходния период при който като релевантен признак се появява ударението Затова примерите за редукция се срещат в по-ново време

редупликация рус редупликация повтор удвоение нем Reduplikation Verdoppelung Reduplizierung фр redoublement ит raddoppiamento Пълно или частично преднамерено повторение на корена основата или цялата дума при образуването на нови думи или изрази

реч 1 рус речь нем Rede англ speech discourse фр discours ит discorso 2 рус речь нем Rede das Sprechen англ speech фр parole ит parole 1 Звуковата проява на езика 2 Речева дейност в устна или писмена форма

рима рус рифма нем Reim англ rhyme фр rime ит rima Разположение на еднакви или подобни звукове в края на съседни или отделени една от друга думи които образуват ритмическо цяло

ритъм ритм Rhythmus Takt Sprechtakt rhythm

род рус род нем Genus англ gender фр genre ит genere Граматическа категория основана върху идеята че съществителните прилагателните и родовите местоимения могат да се разграничават въз основа на естествения пол (мъжки и женски род) или на безразличието спрямо тази подялба (среден род) В старобългарски и в български език принадлежността към даден род се определя от формалния завършек при съществителните и прилагателните

родителен падеж рус родительный падеж генетив нем Genetiv англ genetive фр geacutenitif ит genetivo Родителният падеж в старобългарски и в славянските езици съчетава най-разнообразни значения Той наследява и всички значения на индоевропейския аблатив Обикновено за илюстрация на значенията неговите функции се делят на две големи групи приименен родителен и приглаголен родителен падеж 1 Приименен родителен а) използва се определение (притежание субект на действието за количество за качество след субстантивирани местоимения и числителни от 1 до 4 с предлога отъ) Родителният определителен се поставя като определение при друго име за да определи качеството му (произход характер възраст материал) Чловѣкъ нѣкъіи добра рода б) като именно сказуемно определние велика рода естъ в) при прилагателни означаващи отстраняване лишаване г) допълнение при прилагателните плънъ исплънъ достоинъ Въі плънъі есте благости исплънени всѣкого раꙃоума д) след междуметията о оле о прѣмѫдръіихъ сѫдебъ твоихъ е) 2 Приглаголен родителен а) субект на безлични конструкции (с отрицат форми на бъіти) б) допълнение при глаголи с отрицание или съпътствани с отрицателна частица не приѧтъ оученьѣ в) при супина на преходни глаголи г)

при глаголи със значение на отделяне предвижване в пространството бѣгати отъстоѣти иꙃлаꙃити отъстѫпити (често с представките иꙃ отъоу) които изискват допълнение с въпроса от кого от що д) глаголи означаващи отстраняване освобождаване избавяне е) при глаголи които изразяват различни чувства чаѣти жѧждати хотѣти желати просити послоушати плакати сѧ просити искати оубоѣти сѧ плакати сѧ гнѫшати сѧ оустрашати сѧ оужасати сѧ ж) глаголи и прилагателни със значение на докосване допир връзка з) В родителен падеж е второто допълнение (освен винителното) глаголите напитати наплънити сподоблѣти Наплъните съсѫдъі вашѧ пшеницъі 3) родителен за обстоятелствено пояснение а) отношение и ограничение сравнителна степен на прилагателните б) родителен за време Се бѫдетъ сеѧ нощи Синоним генетив

родителен самостоятелен падеж лат genetivus absolutus Конструкцията е калка на гръцката конструкция и представена от старобългарските паметници само в Супрасълския сборник Състои се от име в родителен падеж и съгласувано с него причастие Има същото значение както дателен самостоятелен mdash на обстоятелствено изречение за време условие причина Вж абсолютна конструкция дателен самостоятелен падеж Синоним родителен самостоятелен

ротацизъм ротацизм Rhotazismus rhotacism

сандхи рус сандхи нем Sandhi От санскрит връзка съединение Термин от индийската граматика за асимилационни промени които възникват на междусловната граница Вж асимилация

свърхкратка гласна Вж ерове

свършен вид рус совершенный вид перфективный вид нем perfektive Aktionsart англ perfect aspect perfective aspect complete aspect telic aspect фр aspect perfectif ит aspetto perfettivo Глаголът от свършен вид представя действието като цяло mdash заедно с началото му извършването му и края му без обаче да се мисли поотделно за тези съставки (Пашов 1989105) Първичните глаголи от св в в старобългарски не съдържат наставката -а- в инфинитивната си форма срв минѫти минѫ (св в) но миновати миноуѭ (несв в) Синоним свършен вид на глагола

сегашно време рус настоящее время презенс нем Praumlsens англ present tense фр preacutesent ит presente Граматически форми които изразяват процес извършващ се едновременно с процеса на говорене В старобългарски това време се образува от сегашната основа на глагола Вж сегашна основа

сегашно деятелно причастие В старобългарски се е образувало от сегашната основа на глагола В м ср р ед ч в 1 и 2 спр е окончавало на -ъі а в 3 и 4 mdash на ѧ Разликата между 3 и 4 спрежение е била че в третото гласната в суфикса е била в косвените падежи ѫ с предходна мекост или ѭ докато при 4 навсякъде е била само ѧ От друга страна им п ед м и ср им п се е противопоставял на всички други форми заради липсата на -щ- срв несъі даѧ молѧ (м срр импедч) - несѫщи даѭщи молѧщи (жредчимп) Скланя се както съществителните по -jo (за м и срр) -ja (за жр) Различават се кратки и местоименни форми Местоименните или пълните форми се образуват като към кратката форма се добави съответната форма за род число

и падеж на анафоричното местоимение напр несъіи даѧи молѧи В този случай втората част следва склонението на местоимението несѫщаего (родпедч м и ср р) несѫщоуемоу (датпедч м и ср р) В развитието на езика още в старобългарски гласната е се уподобява (асимилира) от предходната гласна несѫщаего gt несѫщааго Следходният процес е известен като контракция mdash двете еднакви гласни се свиват в една mdash несѫщаго Този процес повлиява цялата парадигма на сегашното деятелно причастие Вж минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие причастие анафорично местоимение Синоним сегашно действително причастие

сема рус сема фр segraveme Най-малкият смислов компонент в семантиката на думата

семантика рус семантика нем Semantik Bedeutungslehre англ semantics фр seacutemantique ит semantica 1 Лингвистична дисциплина която се занимава със значението на езиковите единици Дели се традиционно на лексикална и граматична семантика 2 Теория за знаковото учение като част от семасиологията

сигматичен аорист рус сигматический аорист англ sigmatic aorist Аорист който в славянските езици се образува с помощта на съгласната s добавена към инфинитивната основа В по-голяма част от случаите още в праславянски тази съгласна се е изменила в -х- Вж аорист

сигматичен рус сигматический нем sigmatisch англ sigmatic фр sigmatique ит sigmatico Граматично образувание с помощта на афикса -s- (от гр сигма) Вж сигматичен аорист

силен ер рус сильный редуцированный сильная позиция редуцированных англ strong jer strong position of jers Ер в силна позиция или силен ер означава че в това обкръжение гласната ще понижи своя гласеж Силна позиция за еровете е била пред друга ерова гласна и под ударение Синоним силна позиция на еровете Вж ерове голям ер малък ер изпадане на еровете понижаване на еровете преглас на еровете Срв слаб ер

синоним рус синоним нем Synonym Gleichbedeutend англ synonym фр synomyme it sinonimо Дума или израз равни или сходни в своето значение с друга дума или израз Срв антоним

синонимия рус синонимия нем Synonymie англ synonymy фр synonymie ит sinonimia Семантично явление при което основните значения на езиковите единици (думи морфеми изрази категории) съвпадат или са близки Вж синоним

синтагма рус синтагма нем Syntagme фр syntagme 1 Група от думи в изречението обединена смислово и ритмически 2 Сборник от статии и слова Вж фраза Синтагма

синтаксис рус синтаксис нем Syntax Satzlehre англ syntax фр syntax ит sintassi Лингвистична дисциплина която изучава отношенията на думите и формите в изречението и начините за тяхното свързване в единно цяло

сказуемо рус сказуемое нем Praumldikat англ predicate фр preacutedicat ит predicato Личният глагол в изречението В старобългарски се съласува с подлога по лице и число а в някои случаи и по

род Рѫцѣ твои сътвористѣ мѧ и съꙃдастѣ мѧ Синоним предикат

склонение рус склонение нем Deklination англ declension фр deacuteclinaison ит declinazione Система на словоизменение на именните форми Склонението зависи от основата на името Старобългарските съществителни различават 9 различни склонения Причастията и прилагателните се скланят по образеца на съществителните а при местоименията се разграничават склоненията на личното и възвратното местоимение от склоненията на родовите форми Вж вокална основа консонантна основа парадигма

слаб ер рус слабый редуцированный англ weak jer jer in weak position Ер който се намира в слаба позиция се нарича слаб ер Слаба позиция за еровете е прието да се назовава сричката във фонетичната дума където след еровата гласна не следва друга ер в края на думата преди сричка с друга гласна и когато върху еровата гласна не пада ударението В тези позиции във всички славянски езици се извършва процес известен като изпадане на еровете Синоним ер в слаба позиция Вж ерове голям ер малък ер преглас на еровете понижаване на еровете Срв силен ер

словоизменение рус словоизменение флексия нем Flexion англ flection inflexion accidence фр flexion ит flessione Процес при който към думата се добавят окончания Те изразяват граматични категории и отношения Вж афикс окончание парадигма

словообразуване рус словосложение нем Zusammensetzung англ composition фр composition ит composizione Образуване на нови думи от изходна форма или дума (мотивираща форма мотивираща дума) с помощта най-често на афикси Срв словоизменение

словоред рус порядок слов нем Wortstellung Wortfolge англ word-order фр ordre des mots ит ordine delle parole Ред на думите в изречението Различното разположение може да има синтактично семантично и експресивно значение

сложна дума рус сложное слово композита нем Kompositum zusammengesetztes Wort англ compound фр composeacute ит composto Съединението на най-малко две думи в една нова се нарича сложна дума

служебна дума рус служебное слово нем Nebenwort англ subsidiary word accessory word фр mot accessoire ит parola accessoria Служебните думи означават отношения между частите на самостойните думи Те биват предлози частици и съюзи Синоним несамостойна дума

смегчаване рус смягчение нем Mouillierung Erweichung англ softening фр mouillement mouillure ит palatalizzazione Процес на образуване на съгласни с помощта на повдигане на средната част на езика към твърдото небце (палатум)

собствено име рус собственное имя нем Eigenname англ proper name фр nom propre ит nome proprio Съществително което назовава отделен единичен предмет Синоним съществително собствено име Вж нарицателно име

спомагателен глагол рус вспомагательный глагол нем Hilfsverbum англ auxiliary verb фр

verbe auxiliaire ит verbo ausiliare Глагол който служи за образуване на други сложни глаголни форми например времена и наклонения С старобългарски спомагателни глаголи са например бъіти имѣти и хотѣти

спрежение лат cojugatio рус спряжение нем Konjugation Abwandlung англ conjugation фр conjugaison ит coniugazione Групиране на глаголните форми в система от парадигми Старобългарските глаголи се делят на 5 спрежения 4 тематични и 1 атематично Тематичните спрежения са 1 - с гласна -е- 2 с -не- 3 с -je- и 4 с -и- Тематичната гласна и съчетание се открива във всички форми на сег вр на глагола освен в 1 л ед и 3 л мнч Атематичните глаголи в старобългарски са пет бъіти вѣдѣти дати имѣти ѣсти както и техните варианти с представка напр прѣдати продати иꙃдати В речниците се дава информация за формата във 2 л според която най-често се определя спрежението на глагола Това е и т нар сегашна глаголна основа в старобългарски Вж тематичен атематичен основа склонение парадигма

сравнителна степен рус сравнительная степень фр comparatif Представяне на качеството у един предмет в по-голяма мяра отколкото при друг (Момчилов 186833-34) В старобългарски са съществували два начина за образуване на сравнителната степен Кратките форми за сравнителна степен са се образували като се добавят наставките -jьs (за м и жр) и -jes (за срр) Наставката се е добавяла към основата на прилагателното или наречието Крайното s е изпадало (вж тенденция към отворена сричка) а j е палатализирал съгласната пред него драгъ драга драго gt дражь дражьши драже При дългите форми преди наставката се е добавяла гласната ѣ добрѣи добрѣиши добрѣе от добръ добра добро Вж превъзходна степен степен на сравнение

среден ер В кирилската писменост mdash ер който се пише като среден вариант между големия и малкия ер Среща се в някои от ранните епиграфски паметници и в среднобългарски текстове от 12-13 век насетне В някои случаи може да се предположи че има фонетично значение на шва но специализирани изследвания не са правени Вж ерове голям ер малък ер

среден род рус средний род нем Neutrum англ neuter фр neutre ит neutro В старобългарски това е граматически род който обединява думи със общо значение на индиферентност спрямо опозицията мъжки-женски род както и притежаващи значения на неактивност неодушевеност (Ахманова 1969380) Те имат формални завършеци характерни за основите на -o-jo както и на част от консонантните склонения Вж мъжки род женски род род

сричка рус слог нем Silbe англ syllable фр syllable ит sillaba Най-малката произносителна единица при образуването на която трябва да съществува гласна или в някои случаи сонорна съгласна Вж отворена сричка затворена сричка тенденция към отворена сричка

старобългарски език старославянский язык древнецерковнославянский язык нем altkirchenslaviesche Sprache altslavische Sprache altbulgarische Sprache англ Old Bulgarian language Old Church Slavonic language Old Slavic language Най-ранният писмено засвидетелстван език на славяните Почива на българските говори Първите му паметници са създадени през 9 век Обхваща първия период от писмената история на българския език -

старобългарския който трае 3 века от 9 до края на 11 Синоним старочерковнославянски староцърковнославянски старославянски

степен на сравнение рус степень сравнения нем Komparationsgrade Steigerungsstufen Komparationsbildungen англ degrees of comparison фр degreacutes de comparaison ит gradi di comparazione Степента е граматическа категория проявяваща се в способността на качествените прилагателни и наречия да изразяват относителна разлика в признаците на определяните от тях явления (Куцаров 2007475 Ахманова 1969453) В старобългарски степенуването извън положителната степен се изразява с ппомощта на граматически суфикс Вж сравнителна степен Синоним степенуване

страдателен залог рус страдательный залог пасив нем Passiv англ passive (voice) фр passif ит passivo Ако глаголното лице е пасивно (търпи глаголното действие) то залогът се нарича страдателен В старобългарски лицето в този случай се изразява с тв п или с помощта на конструкция на предлога отъ с род п срв текъла постриже сѧ павъломь Вж деятелен залог залог Синоним пасив пасивен залог

строфа рус строфа нем Strophe Stanze англ stanza фр strophe ит strofa strofe Група от стихове образуваща единно смислово и ритмическо цяло

стъпка рус стопа нем Fuss англ foot фр pied ит piede Ритмическа единица образувана от група срички обединени от ударението или дължината Синоним ритмична стъпка ритмическа стъпка

субект Вж подлог

супин лат supinum рус супин нем Supinum англ supine фр supin ит supino Нелична глаголна форма която се е употребявала в старобългарски след глаголи за движение вместо инфинитива Има паралел в историята на инд езици с латинския Старобългарският супин е окончавал на -тъ видѣтъ По произход е стар винителен падеж на кратки u-основи В най-архаичните текстове изисква допълнение в род п след глаголи за движение идѫ ръібъ ловитъ отивам да ловя риба С течение на времето тази форма е била изместен още в старобългарски от инфинитива Вж инфинитив

суплетивен рус суплетивный нем suppletiv англ suppletive фр suppleacutetif ит suppletivo Суплетивни форми са форми на една и съща дума образувани от различни корени например бъіти есмь и сѫть

суфикс рус суффикс нем Suffix Exponent англ suffix фр suffixe ит suffiso Служебна морфема която се поставя зад корена или основата Вж афикс инфикс префикс основа морфема

съгласна рус согласный согласный звук нем Konsonant англ consonant фр consonne ит consonante В античността под названието съгласни (калка срв гр лат consonantia) са разбирали звукове които са лишени от истинска звучност и които са се произнасяли заедно с гласната При учленението си те минават през проход или преграда и са преобладаващо шумове Съгласните не

могат да образуват сричка Изключение са сонорите които при струпване на няколко съгласни елемента могат да служат за сричкотворни елементи (срв р в крв) Синоним съгласен звук Вж гласна

съгласуване на времената лат consecutio temporum рус согласование времен нем consecutio temporum англ senquence of tenses фр concordance des temps ит concordanza dei tempi Съгласуване на глагола в подчиненото изречение с глаголното време в главното изречение Вж време

съхипоним Елементи от един и същ хипонимен ред Срв хипоним хипонимен ред хипонимия хипероним

съчинителен съюз рус сочинительный союз нем beiordnende Konjunktion англ coordinating conjunction фр conjonction de coordination ит coniunzione coordinativa Свързва две части на изречението с еднородна функция и без отношение на зависимост В старобългарски се разграничават седем класа съчинителни съюзи съединителни (и ии нини ниже тоже толи ибо) съпоставително-противопоставителни (а же ли нъ) разделителни (ли лили аще ащели илиили любо любо) мотивиращи (бо ибо небонъ оубо) заключителни (оубо бо) резултативни (тѣмь тѣмьже сего радисего дѣлѣ того ради ꙃа не) пояснителни (сирѣчь рѣкъше) (Дуриданов 1993327-332) Вж подчинителен съюз съюз

съществително име гр лат substantivum рус существительное имя нем Substantiv Gegenstandswort англ substantive фр substantif ит sostantivo Думи с които се именуват лица неща и понятия Античните граматици са считали че то изразява нещо съществено (срв лат термин) който обозначава или индивида (съществително собствено) или категория (съществително нарицателно) или понятия (качества състояния действия) Съществителните са конкретни ако принадлежат на една от първите категории и отвлечени или абстрактни ако са част от третата Старобългарското съществително име притежава род число падеж и принадлежи към една от склонитбените групи (склонения) наследници на индоевропейските и праславянски основи Срв име прилагателно име местоимение

съюз рус союз нем Konjunktion Bindewort англ conjunction фр conjonction ит congiunzione Служебна дума която служи за съединение на две части на изречение или на две изречения Старобългарските съюзи по начин на съставяне се делят на прости сложни и съотносителни Простите съюзи се състоят от една лексикална единица а бо и или и др Сложните съюзи са съчетание на прост съюз и друга съставка Например любо ли а не нъ а и аще и Съотносителните съюзи се употребяват разделено Едната съставка се намира в първото от изреченията а втората mdash в следващото Например ли ли или или любо любо ни ни В старобългарския език съюзна функция са могли да изпълняват и т нар съюзни думи Това са местоимения наречия и съчетания от местоимения и съществителни частици Според типовете отношение се разделят на съчинителни и подчинителни Вж подчинителен съюз съчинителен съюз

творителен падеж рус творительный падеж инструментальный падеж орудийный падеж

нем Instrumentalis instrumental англ instrumental фр instrumental ит strumentale Творителният изразява различни обстоятелствени значения служи за означаване на субекта в страдателен залог и служи за именна част на съставните сказуеми В творителния падеж се поставя непрякото допълнение което показава оръдието или средството с което се върши глаголното десйтвие Затова се нарича и инструментален падеж На български тази финкция се превежда с предлозите с или чрез Писахъ вамъ моеѭ рѫкоѭ Творителен падеж се употребява и когато трябва да се покаже че действието се извършва задружно с някого или че то се съпровожда с нещо Вѣроѭ и любовиѭ пристѫпимъ Най-често в това значение се употребява с предлога съ мъітари и грѣшьници въꙃлежаахѫ съ исоусомь Страдателен залог (отговаря на въпроса от кого) въꙃлюбленъ бѫдетъ отьцемь моимь Глаголът бъіти когато има значение на произлизам ставам изисква допълнение в творителен падеж Въ миръ бѣ и миръ тѣмь бъістъ Допъленение в творителен падеж изискват и глаголите господьствовати и обладати Наплъните ꙃемлѭ и господьствоуите еѭ и обладаите ръібами морьскъіими и ꙃвѣрьми и птицами небесьнъіими и всѣми скотами и и вьсеѭ ꙃемлеѭ При глаголи за покупка и продажба допълнението в творителен падеж не пѧть ли птиць цѣнитъ сѧ пѣнѧꙃема двѣма Творителният падеж се употребява и за означаване на обстоятелствата при които се извършва дадено действие (начин време място) Миромь господи помолимъ сѧ Сьи придетъ къ исоусоу нощьѭ Входѧи двьрьми пастъірь естъ овьцамъ Синоним инструментален падеж

тежко ударение вж гравис

тематичен рус тематический нем thematisch themavokalisch stammbildend англ thematic theacutematique ит tematico Тематична морфема е тази която се присъединява към корена за образуване на основа Например в старобългарски има 4 тематични спрежения Вж атематичен основа корен морфема спрежение

тенденция към отворена сричка рус тенденция к открытому слогу принцип восходящей звучности принцип возрастающей звучности англ tendency toward intrasyllabic harmony tendency toward rising sonority law of open syllables Тендеция от изменения в праславянски която води до структура на сричката завършваща на гласна Към тази тенденция приндалежат промени като изпадане на съгласни на сричковата граница и в края на думите монофтонгизацията на дифтонгите образуването на носови гласни различни видове метатези и епентези Синоним тенденция към възходяща звучност закон за отворената сричка Вж отворена сричка монофтонгизация на дифтонги носова гласна изпадане на съгласни метатеза епентеза

тенденция към палаталност рус тенденция к палатальности Едно от двете основни направления във фонологическото развитие на праславянския език заедно с тенденцията към отворената сричка което обединява всички процеси на промяна на съгласните под въздействие на следходни (при прогресивната палатализация и предходни) незадни фонологични елементи (предни гласни и j) В резултат на тези промени в славянските езици се появяват редица съгласни които преди това не са съществували (като ч ж ш щ ц ꙃ и тн) Всички нововъзникнали съгласни са меки което довежда и до появата на корелацията твърди-меки

съгласни както е случаят със сонорните r l m които имат съответствия r l m Тенденцията обхваща трите праславянски палатализации на веларите палатализацията на денталите и лабиалите йотацията както и някои съпътстващи краесловни изменения Към тези промени може да се причисли и монофтонгизацията на дифтонга aj в еи който е основание за възникване на втората веларна палатализация макар той да е част от друга една тенденция в праславянски mdash тази на отворената сричка Вж палатализация палатализация на веларите палатализация на денталите палатализация на лабиалите монофтонгизация на дифтонгите Срв тенденция към отворена сричка Вж праславянски език тенденция към отворена сричка

тон тон Ton Betonung tone

топонимия рус топонимия топонимика топономастика нем Toponomastik Ortsnamenkunde англ placename study фр toponymie toponomastique ит toponimia toponomastica Изследване на географските и местните имена на дадена територия или в даден език Вж ономастика

транскрипция рус транскрипция транскрибирование нем Transkription англ transcription фр transcription ит transrizione Предаване на звуците в един изговор с помощта на писмени знаци При фонетичната транскрипция се прилагат специални знаци за точното отразяване на речта Най-известната система е тази на Международната фонетична асоциация В България за записване на диалектна реч се използва транскрипцията на проф Стойко Стойков изработена за целите на Българския диалектен атлас Срв транслитерация

транслитерация рус транслитерация нем Transliteration англ transliteration фр transliteacuteration ит translitterazione Предаване на знаците от една писмена система с помощта на знаци от друго писмо Например много често в изданията на глаголическите паметници глаголицата се транслитерира с кирилица или с латиница При транслитерацията не се държи за сметка за реалното звучане на писмените знаци Срв транскрипция

трета палатализация на веларите вж прогресивна палатализация

тропа троп образное выражение Tropus bildlicher Ausdruck trope

ударение стб сила глаголоу рус ударение нем Akzent Betonung Tonfall англ accent stress 1 Отделянето на определена сричка в думата на фона на другите неударени срички се нарича словно ударение или само ударение 2 Обозначаване на това отделяне с особен знак в правописа В старобългарските паметници отсъстват знаци с подобно значение Син акцент

условно наклонение рус сослагательное наклонение нем Subjunktiv Konjunktiv англ subjunctive фр subjonctif ит soggiuntivo congiuntivo Условното наклонение представя действието като зависимо от някакво условие В старобългарски се е образувало с особена парадигма на глагола бъіти (бимь би би бимъ бисте бѫ) и минало деятелно второ (елово) причастие Причастните форми са се изменяли по род и число а глаголът се е менял по лице и число например сътворилъ бимь бих направил Още в старобългарския период специализираните форми на спомагателния глагол са се променили като са приели окончанията за аорист бъіхъ сътворилъ Към тези конструкции възхожда и съвременното българско условно

наклонение Вж изявително наклонение повелително наклонение наклонение Синоним кондиционал

фраза рус фраза нем Phrase англ phrase clause 1 Фонетична и синтактична цялост която изразява завършена мисъл оформена интонационно 2 Изречение или глаголно съчетание

хапакс лат hapax legomenon рус гапакс апакс Гръцкото наречие hapax (веднъж еднократно) се употребява в качеството на съществително за да обозначи дума израз конструкция срещана само веднъж

хаплография рус гаплография нем Haplographie англ haplography фр haplographie ит aplografia Изпускане на цяла сричка в писмото Грешка при която от две съседни еднакви или подобни срички се пише само едната

хаплология рус гаплология нем Haplologie Silbenschichtung SIlbendissimilation англ haplology фр haplologie ит aplologia Изпускане на еднакви или подобни срички стоящи непосредствено една до друга Срв елизия

хетеронимия рус гетеронимия нем Heteronimie англ heteronymy фр heacuteteacuteronymie ит eteronimia Свойства на имената образувани от различни корени да означават предмети и същества тясно свързани по значение които са част от естествена група Например братръ и сестра в стб

хиазъм гр χιαστὸν σχῆμα χιασμός рус хиазм нем Chiasmus англ chiasmus фр chiasme ит chiasmo Две синтактични или фразови двойки които са подредени не паралелно (a-b-a-b) а редуващо се (a-b-b-a) Този тип подреждане е известно като кръстовидно и наименованието му идва от формата на гръцката буква хи (X)

хипербат гр ὑπερβατόν лат transgressio рус гипербат нем Hyperbaton англ hyperbaton фр hyperbate ит iperbato 1 Смяна на местата инверсия на две синтактично принадлежащи заедно думи (анастрофа) 2 Разделяне на две синтактично принадлежещи заедно думи чрез вмъкване на допълнителна фраза или изречение между тях 3 Тмезис

хипербола гр ὑπερβολή лат superlatio рус гипорбола нем Hyperbel англ hyperbole фр hyperbole ит iperbole Реторичен троп при който се преувеличават свойства качества и състояния на предмети и явления Антоним литота

хиперкоректен гиперкорректный hyperkorrekt hypercorrect

хипероним Дума която е название на общо родово понятие или на цялото спрямо неговите части Например растение е хипероним на множеството дърво храст трева Хиперонимът животно обхваща хипонимите заек тигър кон Срв хипоним хипонимен ред хипонимия съхипоним

хипоним Дума която семантично подчинена на друга дума и представя част от понятието на тази дума Например бреза бук са хипоними на дърво Вж хипонимия хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипонимен ред Лексика структурирана според семантичната група на хипонимите Срв хипоним хипонимия хипероним съхипоним

хипонимия Връзки които обобщават отношението на отделните части към цялото Например бреза бук смърч са хипоними на родовото название дърво Вж хипоним хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипотаксис рус гипотаксис англ Hypotaxe Unterordnung англ hypotaxis фр hypotaxe ит ipotassi Подчинение зависимост на едно изречение от друго Срв паратаксис

циркумфлекс стб периспомени гр προσῳδία περισπομένη περισπομένη лат cicumflexa geschleifter schleifender Akzent Schleifton gedehnter Ton circumflex В екфонетичната нотация се обозначава с ^ Синоним извито ударение Вж и тонове ударение

части на речта лат partes orationis рус части речи нем Redeteile англ parts of speech фр parties du discours ит parti del discorso Лексикална семантична и граматична класификация на думите която обединява техните понятийни класовве и граматични категории Традиционно в старите граматики те се делят на 8 частисъществително име прилагателно име местоимение глагол наречие предлог съюз и междуметие

числително бройно рус количественное числительное нем Kardinalzahl Grundzahl англ cardinal number Бройните числителни показват количеството (броя) на предметите или лицата Вж числително име числително редно

числително име рус числительное имя нем Zahlwort англ numeral фр numeacuteral ит numerale Дума която означава броя или числения ред на нещата Въз основа морфосинтактични признаци можем да ги разделим на такива които се променят като прилагателни и такива които се променят като съществителни Според функциите се делят на числителни бройни числителни редни събирателни дробни Цифрите в старобългарски и през целия средновековен период на българската история се означават с букви върху които има изписана чертица (титло) Числителните от 11 до 19 са словосъчетания чиято главна част е названието на единиците Втората съставка се скланя в м п единъ на десѧте дъва на десѧте Числителните от 20 до 90 се образуват като десѧть се брои за самостоятелна дума трье десѧти Числителните единъ една едно се скланят като родовите местоимения Те имат значение и на неопределителни местоимения По същия начин се скланят и редните числителни Числителните дъва оба се скланят като местоимението тъ в дв ч Числителните трие три и четъіре четъіри се скланят както съществителните по кратки i-основи като се забелязва и влияние от консонантните основи Числителните от 5 до 9 са от жр Скланят се само в едч по кратките i-основи Числителното 10 е било от мр и се е скланяло по консонантните основи със силно влияние от кратки i-основи При числителните от 11 до 19 се променя само първата съставака От 20 до 90 числителните управляват съществително в род п мнч Числителното съто се скланя като същестително от срр по о-снови Числителното тъісѫщи тъїсѧщи се скланя по типа на съществителни като богъіни Тъма се скланя като съществително по а-основи Вж числително бройно числително редно

числително редно лат numeralia ordinalial рус порядковое числительное нем Ordinalzahl Ordnungszahl англ ordinal number Редните числителни показват реда и мястото на нещата Синоним поредни числителни уредни числителни качествени числителни ординални нумерали Вж числително бройно числително име

член рус артикль член нем Artikel англ article фр article ит articolo Морфологичен показател за определеност при имената Определителният член може да стои пред (предпоставен член) или след (задпоставен член) името В българския език той произхожда от съчетанието на името (отначало при съществителните) с показателните местоимения с основи на -т- -в- и -с- Още в старобългарски се откриват наченките на този процес по-късно в среднобългарския и ранния новобългарски период тези форми са все по-чести Срв жена та gt жената мѫжь тъ gt мѫжьтъ (мъжът)

на българския език В ранния етап в подобна функция се намират причастните форми Синоним герунд герундий герундив Вж части на речта глагол причастие

дейксис рус дейксис нем Deixis Zeigart Demonstrationsart англ deixis фр deixis ит deixis Дума чиято функция е да посочва предмет лице или друга дума в изказването или текста Дейктични думи са голяма част от местоименията (личните показателните) наречия като тук там горе долу Вж лично местоимение наречие анафорично местоимение

делабиализация рус делабиализация нем Entrundung unrounding delabilaziation delabialisation фр deacutelabialisation deacutesarronissement ит delabializzazione Фонологичен процес при който звукът започва да се произнася без закръгляне на устните Срв лабиализация

деназализация Обратната на назализацията фонологична промяна В историята на българския език почти изцяло са изчезнали старите носови гласни като са дали различни резултати по говорите най-често е от ѧ и ъ от ѫ Антоним назализация Вж носов звук голяма носовка малка носовка

деятелен залог рус действительный залог нем Aktiv Aktivum англ active (voice) фр actif ит attivo Ако глаголното лице е активно (върши глаголното действие) то залогът се нарича деятелен Вж страдателен залог залог Синоним действителен залог

диалект рус диалект нем Dialekt Mundart англ dialect фр dialecte ит dialetto Форма на езика на дадена област или място Разграничава се от съседните диалекти по съвкупността от фонетични граматични и лексикални особености За разлика от сегашната основна подялба на българските диалекти на източна и западна група спрямо ятовата граница старобългарското старинно деление вероятно е било на север и юг като границата е била Стара планина Синоним говор наречие

диареза рус диэреза нем Diaumlrese англ diaeresis фр dieregravese ит dieresi 1 Разлагане на дифтонга на съставни части така че всяка съставна част се чува отчетливо Срв монофтонгизация на дифтонгите 2 Надредният знак който отбелязва подобно произношение 3 Средищна цезура в стихосложението която се среща след седмата или осмата стъпка

диглосия рус диглосия англ diglossie Езикова ситуация при която на една територия съвместно но не равноправно съществуват два или повече езика или разновидности на езика Обикновено единият език или едната форма на езика е за официално общуване а другата за всекидневно По противопоставянето на езиците или техните форми при общуването е основната разлика на диглосията с билингвизма Срв билингвизъм

диграф рус диграф диграмма нем Digraph англ digraph фр digramme ит digramma Два писмени знака които служат за предаване на един звук Например оу за [u] в кирилицата и подобният нему знак в глаголицата Синоним диграма

дисимилация рус диссимилация расподобление нем Dissimilation Entlaumlhnlichtung англ dissimilation фр dissimilation ит dissimilazione Фонологично изменение при което два тъждествени или близки фонетични елемента се разграничават и стават различни Подобно на

асимилацията и тази промяна бива частична или пълна Според механизма на извършване се различават регресивна и прогресивна дисимилация (вж регресивно изменение прогресивно изменение) Синоним разподобяване Антоним асимилация

дифтонг рус дифтонг нем Diphthong англ diphthong фр diphtongue ит dittongo Съчетание от гласна и глайд което звучи като един звук Съществуват два варианта възходящ дифтонг и низходящ дифтонг Синоним двугласна Вж възходящ дифтонг низходящ дифтонг монофтонгизация на дифтонгите Срв монофтонг

допълнение рус дополнение нем Ergaumlnzung ergaumlnzendes Element англ extension complement object фр compleacutement ит complemento Дума фраза синтактична конструкция която се намира след глагола и чиято функция е да добави допълни неговата семантична и граматична характеристика Вж пряко допълнение косвено допълнение

дублет рус дублет нем Doppelform Dublette англ doublet alternative фр doublet ит doppione allotropo Разновидност на фонема морфема дума словосъчетание или синтактична конструкция

дума рус слово нем Wort англ word фр mot ит parola Думата е съчетание на определено значение свързано с определен брой звукове и подходящо за граматическа употреба (Мейе цитиран по Марузо 1960 274)

евфемизъм рус эвфемизм евфемизм нем Euphemismus verhuumlllendes Wort Huumlllwort Deckname англ euphemism фр eupheacutemisme ит eufemismo Заместване на нежелателни неприятни или неприлични думи или изрази с други Разновидност на перифразата Срв перифраза

единствено число рус единственное число нем Singular Einzahl англ singular фр singulier ит singolare Граматическа категория към която принадлежи дума изразяваща единичен предмет или лице Някои съществителни притежават форми само за ед ч (singularia tantum) Вж двойствено число множествено число число

език рус язык нем Sprache англ language фр langage ит linguaggio Система от знаци за общуване между индивидите Най-известен е звуковият език при който се употребява глас и отделните елементи се членоразделят Той е предмет на изучаването на езикознанието или лингвистиката

елизия рус элизия нем Elision Vokalausstoszligung англ elision фр eacutelision ит elisione Фонологично изменение при което звук или звукове изпадат от думата Изпадането на еровете е пример за елизия При силна редукция елизията е също често срещано явление срв банцътъ lt баницата жентъ lt жената Вж изпадане на еровете Срв епентеза

елово причастие Вж минало деятелно второ причастие

епентеза рус эпентеза вставка нем Epenthese Einschub англ epenthesis фр eacutepentegravese ит epentesi Вмъкване на звук между други звукове в една дума Например вметнатото л (l

epentheticum) като част от палатализацията на лабиалите в праславянски срв ꙃемлѣ люблѭ ловлѭ и под Синоним вмятане

епентеза рус эпентеза вставка нем Epenthese Einschub англ epenthesis фр eacutepentegravese ит epentesi Вмъкване на звук между други звукове в една дума Например вметнатото л (l epentheticum) като част от палатализацията на лабиалите в праславянски срв ꙃемлѣ люблѭ ловлѭ и под Синоним вмятане

епифора гр ἐπιφορά лат desitio conversio рус епифора Повторение на дума или фраза в края на стиховете (xx) Синоним антистрофа Библ Lausberg sectsect 631-632

ерове Две високи кратки гласни които в развоя на късния праславянски език и неговите наследници са се оказали нестабилни и са понижили своя гласеж (вж понижаване на еровете) или са изчезнали (вж изпадане на еровете) в зависимост от позицията си Тази особеност се споделя от много езици по света които имат нефиксирано и динамично ударение Тяхната относителна дължина е по принцип по-кратка от по-ниските гласни поради тази причина в някои изследвания неправилно се наричат свръхкратки Терминът полугласни за еровете следва да се употребява само за глайдове Другият термин под който са известни редуцирани гласни също следва да се избягва защото той се отнася до качеството на гласните които не са под ударение Вж голям ер малък ер слаб ер силен ер преглас на еровете понижаване на еровете изпадане на еровете Син ерови гласни свръхкратки гласни редуцирани гласни

женски род рус женский род нем Femininum англ feminine фр feacuteminin ит femminile В старобългарски това е граматически род род който обединява същества от женски пол заедно с формални завършеци свързани с тази представа характерни за основите на аja кратки i и дълги u и -r- Вж род Срв мъжки род среден род

заден глайд рус задний глайд у неслоговое англ back glide Глайд който се учленява със задната част на езика Обозначава се с w или с u с дъгичка под него Синоним задна полугласна несричкотворно у Вж глайд Срв преден глайд

задлог рус послелог нем Postpozition англ postposition фр postposition ит posposizione Задлогът има същата функция като предлога но за разлика от него стои след името В този случай задлогът управлява думата която се намира пред него Старобългарските задлози винаги изискват родителен падеж Те са два с два варианта дѣллѣ дѣлльма вьсе врагъ дѣллѣ бываеты сихъ дѣльма вьсѣхъ винъ хощетъ погоубити его ради радьма обьщааго ради оуспѣха жити чьсо радьма плачете Синоним послелог Вж предлог падеж

задна гласна рус задний гласный темный гласный англ back vowel obscure vowel Гласни които се учленяват в задната част на устната кухина Синоним (остар) тъмна гласна Вж гласна Срв предна гласна

заемка рус заимствование нем Entlehnung Lehngut Lehnwort англ loan-word borowing фр emprunt ит prestito imprestito parola importata Заети думи морфологични елементи или синтактични конструкции които нямат в заетия език равнозначни на тях синоними

залог рус залог нем Diathesis англ voice фр voix ит voce Граматическа категория която изразява отношението на лицето към действието Вж деятелен залог страдателен залог

затворена сричка рус закрытый слог англ closed syllable Сричка която завършва на съгласна Антоним отворена сричка Вж сричка

звателен падеж рус звательный падеж нем Vokativ англ vocative фр vocatif ит vocativo Падежна форма която изразява обръщение Господи боже мои Синоним вокатив

звук рус звук нем Laut Klang Ton англ sound фр son ит suono В езикознанието под звук се разбира най-малката материална единица която се учленява в устната кухина и има слухови и смислоразличителни белези Синоним говорен звук звук на речта

звучна съгласна рус звонкий согласный stimmhaft Sonorlaut англ voiced consonant Съгласни които се учленяват с трептене на гласните струни и с присъствието на тон наред с шума при възприемането им Антоним беззвучни съгласни Вж съгласна

звучност рус звучность нем Sonoritaumlt Schall Schalfuumllle Schallstaumlrke англ sonority фр sonoriteacute ит sonorita Вж звучна съгласна

идиолект англ idiolect Езиковите особености характерни за говора на отделен индивид

извито ударение вж циркумфлекс

изоглоса рус изоглосса линия изоглоссы нем Isoglosse (Linie) англ isoglottic (line) фр isoglosse ligne disoglosse ит isoglossa Линия върху географската карта показваща границите и обхвата на дадено езиково явление

изоколон рус изоколон нем Isokolon англ isocolon фр isocolon ит isocolon Метрически части от стихотворни творби изказвания или прозаични отрязъци които се делят на членове (гр kolon) равни (гр isos) един на друг

изосилабичен рус изосиллабический равносложный нем gleichsilbig англ isosylabic фр isosyllabique ит isosillabico Изрази и форми които притежават едно и също количество срички

изпадане на еровете рус выпадение редуцированных англ elimination of jers elision of jers dropping of jers Фонологично изменение при което слабите ерове изпадат от сричката Процесът е свързан с качеството на високите кратки гласни i и u чиято дължина по отношение на другите гласни е най-кратка Процесът довежда до преобразуване на славянската сричка и бележи края на тенденцията към отворена сричка Вж ерове голям ер малък ер слаб ер Срв понижаване на еровете

изречение rus предложение nem Satz англ sentence clause фр proposition ит proposizione Изказване което е завършено граматически притежава интонационна цялост и изпълнява комуникативна роля

изявително наклонение рус изъявительное наклонение индикатив нем Indikativ англ indicative фр indicatif ит indicativo Наклонение при което действието се представя за реално

се нарича изявително Вж условно наклонение повелително наклонение наклонение Синоним индикатив

име рус имя нем Nomen англ noun фр nom ит nome Родово наименование общо за съществителни прилагателните числителните имена и местоименията Някои включват също така именните форми на глагола инфинитив супин и причастията Вж съществително име прилагателно име числително име местоимение

именителен падеж рус именительный падеж нем Nominativ англ nominative фр nominatif ит nominativo Изразява граматичния субект с две основни значения 1 Подлог в изречението аꙃъ дѣлаѭ 2 Предикатите на подлога в изречението Глаголите бъіти именовати сѧ ꙃъвати сѧ творити сѧ също се съгласуват с именителния падеж Аꙃъ есмь пастъіръ добръіи Синоним номинатив

имперфект рус имперфект нем Imperfektum Imperfekt англ imperfect фр imprafait ит imperfetto Времеви форми чиито функции е да изразят повтарящо продължително или незавършено действие в миналото което няма връзка с момента на говорене Старобългарският имперфект подобно на аориста се образува от инфинитивната основа на глагола Когато обаче има редуване в облика на корена между двете твърде често миналото несвършено време се формира от сегашната форма срв ходити хождѫ (сег вр) хождаахъ (мин несв вр) клати колѭ (сег вр) колѣахъ (мин несв вр) Понякога се срещат форми образувани и от двете основи ꙃъвааше (от ꙃъвати) и ꙃовѣаше (от ꙃовѫ) гънааше (от гънати) и женѣаше (от женѫ) При образуването на имперфекта е било от значение дали инфинитивната основа окончава на гласна или съгласна Ако завършекът е бил на гласните ѣ или а то директно към основата се е добавял показателят -ах- заедно с окончанието (глагол-а-ти gt глагол-а-ах-ъ) Ако гласната е била друга то тя към нея се е добавял ѣ и заедно с показателя за време и окончанието (бити биѣахъ) При глаголите от четвърто спрежение на -и- гласната е била изцяло заменяна молити gt мол-ѣ-ах-ъ При глаголи с инфинитивна основа на съгласна се е добавял ѣ показателят за време и окончанието жити живѫ gt живѣахъ Синоним минало несвършено време

инверсия рус инверсия нем Inversion Umkehrung англ inversion фр inversion ит inversione Преобръщане на думата или думите в словореда за да се подчертае значението им Играе ролята и на реторична фигура

инфикс рус инфикс нем Infix англ infix фр infixe ит infisso Наставка която се поставя вътре в думата понякога в самия корен Вж афикс префикс суфикс

инфинитив рус инфинитив неопределенная форма глагола нем Infinitiv англ infinitive фр infinitif ит infinito Неизменяема глаголна форма По своя произход в старобългарски това е име от старо глаголно съществително с абстрактно значение с основа на кратко i или на -t- Спори се дали отразява стара форма на дат или на м п Окончанието му е били -ти ходити пити ѣсти Основната функция му е била да бъде обект на други глаголи когато субектът на двете думи е един и същи могѫ се сътворити Може да бъде допълнение и към имена даѭ вамъ власть настѫпати на ꙃмиѧ и скорпиі и на вьсѭ силѫ врага Вж супин Синоним неопределена

глаголна форма основна форма на глагола

йат 1 Ниска предна гласна в старобългарски предното съответствие на а Произхожда или пряко от инд дълго e или е резултат на монофтонгизацията на дифтонгите oj aj чийто резултат е също дългата гласна e 2 Наименование на буквата която предава тази гласна

какофония гр κακοφωνία лат - рус неблагозвучие нем Kakophonie англ cacophony фр cacophonie ит cacophonia Неприятно неблагозвучно съчетаване на звуковe при повторение

калка рус калька нем Abklatsch англ calque фр calque ит calco Буквален превод по чужд модел на дума словосъчетание или конструкция Например старинни калки в старобългарски език от гръцки са думите с начало добро- и благо- Срв заемка

катахреза гр κατάχρησις лат abusio catachresis рус катахреза нем Kataxhrese англ catachresis фр catachregravese ит catacresi Употреба на думата извън нейното значение надхвърляща точния й смисъл Може да се прецени като вид метафора (Lausberg 562) Вж метафора

кирилица рус кириллица кириллическое письмо Втората по време на възникване славянска азбука след глаголицата Появява се в самия край на 9 век За разлика от глаголицата която е оригинална писмена система кирилицата е точно копие на гръцкия маюскул от 9 век с прибавени букви за славянски звукове Повечето от кирилските начертания на тези звукове намират точен паралел в глаголицата Вж азбука абецедар Срв глаголица

консонантна основа Именна или глаголна основа която завършва на сългасна В старобългарски са запазени следните наследници на инд именни основи на съгласна n-основи основи на -n- -en- -men- към които принадлежат съществителни от мр които завършват в импедч на -нь дьнь корень степень и основи на -men- имѧ врѣмѧ племѧ ent-основи същ от ср р обозначаващи малки същества отрочѧ агнѧ es-основи същ от ср р с окончание в им п ед ч -о род п ед ч -е небо небесе око очесе r-основи съществителни които са изрзаявали роднински наименования В старобългарски с пълна парадигма са запазени само две матъі род п матере и дъщи род п дъщере При всички съществителни от тази група основата се открива в косвените падежи но не и в им п ед ч Вж вокална основа основа склонение парадигма Синоним основа на съгласна

корен рус корень нем Wurzel англ root фр racine ит radice Непроизводна основа на думата която е носител на основното й значение Получава се след отделянето на всички наставки и след сравнение с другите нечленими части на родствените думи Вж афикс основа морфема Синоним корен на думата

косвено допълнение рус косвенное дополнение непрямое дополнение вторичное дополнение нем entfernteres Objekt англ enlargement фр compleacutement indirect compleacutement relatif ит oggetto indiretto Допълнение което съдържа в себе си вторична и в повечето случаи незадължително пояснение към семантичната и граматична характеристика на сказуемото Обикновено се появява при наличие на пряко допълнение При родителните форми появата на непрякото допълнение се свързва със значенията на отделяне отдалечаване глаголи за чувства

част от цялото (наплъните водоносъі водъі) Дателният падеж е основният падеж на косвеното допълнение в старобългарски като неговите форми се появява при голяма част от глаголите които обикновено управляват винителен падеж за пряко допълнение даждь ми сиѭ водѫ Косвеното допълнение може да се изразява и с творителен падеж при някои глаголи не пьцѣте сѧ доушеѭ вашеѭ клънетъ сѧ црькъвоѭ обисте е риꙃами съ ароматъі Вж допълнение пряко допълнение Синоним непряко допълнение непряк обект косвен обект

критически апарат рус критический аппарат нем kritischer Apparat англ critical apparatus фр apparat critique ит apparato critico Съвкупност от данни за разночетенията по различните преписи на един ръкописен текст които указват на различните или еднаквите четения спрямо избрания за основен текст на изданието В критическия апарат могат да влезнат и коментарии на отделните пасажи Критическият апарат е отличителен белег на критичното издание за разлика от дипломатическото което може да съдържа само разчетен текст придружен или не със снимки от издавания извор

лабиализация рус лабиализация нем Labializierung англ labialisation labialization фр labialisation ит labializzazione Процес на артикулиране или промяна на звука с помощта на устните при което те се закръглят Срв делабиализация

лабиодентална съгласна Съгласна при чието учленение долната устна се приближава към горните резци Син устнено-зъбна съгласна Вж лабиална съгласна лабиализация делабиализация Срв билабиална съгласна

лексема рус лексема нем Lexeme англ lexeme Обобщена езикова единица която функционира в езика като сбор от морфологичните и фонетични варианти на думата Словоформите на думата се обединяват от общата й семантика Срв фонема морфема

лексика рус лексика англ lexis lexica Съвкупността от словното богатство (речника) на един индивид текст Под лексика се разбира и цялостният лексикален състав на един език Вж лексикология лексикография рус инфикс нем Infix англ infix фр infixe ит infisso Наставка която се поставя вътре в думата понякога в самия корен Вж афикс префикс суфикс

лексикален рус лексический нем lexikalisch англ lexical фр lexical ит lessicale Отнасящ се имащ отношение към лексиката Синоним лексически Вж лексика

лексикография рус лексикография нем Lexikographie англ lexicography фр lexicographie ит lessicografia Наука за съставяне на речници Срв лексикология Вж лексика

лексикология рус лексикология нем Lexikologie англ lexicology фр lexicologie ит lessicologia Дял от езикознанието което изучава думите и фразеологичните единици от гледна точка на тяхното образуване и проникване в езика и от гледна точка на тяхното значение Вж лексика Срв лексикография

ликвидна метатеза рус ликвидная метатеза англ metathesis of liquids Късно праславянско фонологическо изменение при което групите гласните а о е и ликвидните съгласни в групите tart tort tert talt tolt telt ort art elt са си разменяли местата В старобългарски

процесът е бил съпроводен и с удължаване на гласната в редица случаи Например melko gt млѣко korva gt крава borda gt брада berg- gt брѣгъ arb- gt рабъ и робъ Вж метатеза ликвидни съгласни

ликвидни съгласни лат liquida рус плавные согласные нем Liquida англ liquid consonants фр liquide ит liquido Съгласни които се характеризират в акустично отношение с плавен преход към гласните Това е общото наименование на съгласните r и l Синоним плавни съгласни Вж ликвидна метатеза

литота рус литотес нем Litotes англ litotes understatement фр litote ит litote Реторичен троп при който преднамеренно се отслабват (от гр litotes) качествата размери на предметите с цел да се умаловажи тяхното значение към обекта и да се изрази отношение Антоним хипербола

лице лат persona рус лицо нем Person англ person фр personne ит persona Указва на ролята която играе този за когото става дума в изказването или в текста Различават се първо лице който говори от свое име второ лице към когото се обръщат и трето лице за когото говорят

лично местоимение рус личное местоимение нем Personalpronom англ personal pronome фр pronom personnel Местоимение което замества име на лице В старобългарски има форми само за първите две лица Употребата на третоличните форми е била поета от показателните местоимения като някои от тях (тъ та то онъ она оно) са се превърнали в лични местоимения за 3 лице в историята на езика Скланя се по самостоятелна парадигма заедно с възвратното местоимение като формите за дателен и винителен имат кратък и дълъг вариант За склонението на личното местоимение е характерно наличните на форми от различни основи (вж суплетивизъм) Така например формата за 1 л им п ед ч е аꙃъ но за род п е мене Вж възвратно местоимение местоимение

малка носовка стб ѧсъ рус малый юс англ small jus front jus Малката носовка в старобългарски е била предна гласна чието произношение е било на гласна е или широко е с назален елемент (н или м) след нея Образувала се е вследствие на тенденцията към отворена сричка когато след съчетанието на предна гласна (дълги и кратки i и e) с назал (n m ŋ) след тях е следвала съгласна (модел VNC) В глаголицата начертанието на буквата се е състояло от две части като първата е обозначавала оралния елемент а втората mdash назалния сегмент В старобългарския период в кирилицата за обозначението на гласната са се използвали няколко различни начертания от непроменената форма на гръцкото епиграфско А до изписвания които се приближават до формата на глаголическото ѣ Това води до предположението че вероятно в една част от българските говори гласежът на първата част на звука е бил на широка ниска предна гласна Син предна носовка преден юс малък юс Срв голяма носовка носов звук

малък ер стб ерь рус ерь англ front jer Висока кратка предна гласна в старобългарски Произхожда от инд кратко i Син преден ер предна ерова гласна Вж ерове силен ер слаб ер понижаване на еровете изпадане на еровете Срв голям ер

междуметие лат interiectio рус междометие нем Interjektion Ausruf Empfindungswort англ interjection фр interjection ит interiezione Неизменяема част на речта която се употребява

изолирано и се вмъква между останалите части на изречението Чрез се изразяват емоционални отношения и състояния Примери за междуметия в старобългарски са оувъі и горѣ Синоним средореч (Ив Богоров)

мека съгласна рус мягкий согласный нем weicher Konsonant англ lax consonant smooth consonant фр consonne molle ит consonante molle Съгласна която се изговаря с повдигане на средната част на езика към твърдото небце (палатума) Синоним палатална съгласна

местен падеж рус местный падеж локатив нем Lokativ Lokalis англ locative фр locatif ит locativo Основните функции на местния падеж без предлог е била обстоятелствено пояснение за място и време Рядко се срещат случаи на допълнение при глаголите коснѫти сѧ прикоснѫти сѧ при глаголи с представката при- Употребява се при някои глаголи с представка на- належати нападати напасти Местен падеж управляват и глаголите вълежати ꙃаꙃьрѣти обѣсити сѧ опрѣти сѧ потъкнѫти съвъкоупити сѧ съплѣсти Синоним локатив

местоимение лат pronomen рус местоимение нем Pronomen Fuumlrwort англ pronoun фр pronom ит pronome Част на речта която в античните граматики се определя като заместник на името защото съдържа в себе си понятия за лице и предмет Може да се употреби вместо всички имена mdash съществителни прилагателни и числителни Старобългарските местоименна система е много богата Тя се дели на лични и нелични (родови) местоимения Склонението на възвратното местоимение е според парадигмата на личните Родовите местомения се делят на анафорично показателни притежателни въпросителни отрицателни неопределителни обобщително Към местоименията се причисляват т нар думи с местоименна флексия Това са местоименни прилагателни или местоимения-прилагателни като самъ какъ какъв къ какъв ꙗтакъ такъв инакъ инакъв сикъ такъв вьсѣкъ всеки инъ друг единъ Вж лично местоимение възвратно местоимение анафорично местоимение показателно местоимение притежателно местоимение въпросително местоимение отрицателно местоимение неопределително местоимение обобщително местоимение

метатеза рус метатеза перестановка нем Metathesis Umstellung Lautversetzung англ metathesis фр meacutetathegravese ит metatesi Премятане на звуковете в рамките на една сричка или на сричките в рамките на една дума (напр гълтам глътна) Синоним премятане на звуковете Вж ликвидна метатеза

минало време мин прошедшее время нем Vergangenheit англ past tense фр passeacute ит passato Наименование на всички граматически форми на миналите имена Вж аорист имперфект перфект плюсквампефект бъдеще време в миналото

минало деятелно първо причастие В старобългарски се е образувало от инфинитивната или миналата основа на глагола (вж инфинитивна основа) В зависимост от това дали тя е окончавала на гласна или съгласна към нея се е добавял показател за причастието При инфинитивна основа на съгласна той може да се види в косвените падежи като -ъш- а при гласна той е имал обликът -въш- Подобно на сегашното деятелно причасти и тук формите за им п ед м и ср им п се е противопоставял на всички други форми заради липсата на -ъш--въш-

срв несъ давъ моль (м срр импедч) - несъши давъши мольши (жредчимп) Скланя се както съществителните по -jo (за м и срр) -ja (за жр) Различават се кратки и местоименни форми Местоименните или пълните форми се образуват като към кратката форма се добави съответната форма за род число и падеж на анафоричното местоимение В този случай втората част следва склонението на местоимението несъшаего родпедч м и ср р несъшоуемоу (датпедч м и ср р) В развитието на езика още в старобългарски гласната е се уподобява (асимилира) от предходната гласна несѫщаего gt несѫщааго Следходният процес е известен като контракция mdash двете еднакви гласни се свиват в една mdash несѫщаго Този процес повлиява цялата парадигма на сегашното деятелно причастие Вж сегашно деятелно причастие минало деятелно второ сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие причастие анафорично местоимение Синоним минало действително причастие

минало свършено време вж аорист

множествено число рус множественное число нем Plural Mehrzahl англ plural фр pluriel ит plurale Граматическа категория към която се отнасят думи назоваващи множество отделни обекти (съществителни местоимения) и думи които се съгласуват с тях (прилагателни глаголи) Някои съществителни притежават само форми за мн ч (т нар pluralia tantum) Вж единствено число двойствено число число

монофтонг рус монофтонг нем Monophtong англ monophtong фр monophtongue ит monottongo Звук който се състои от тон с еднородно звучане Срв дифтонг Вж монофтонгизация монофтонгизация на дифтонгите

монофтонгизация на дифтонгите рус монофтонгизация дифтонгов англ monophtongization of diphtongs Фонологическата промяна на съчетанието от два съседни звука в един В праславянски съчетанията на гласна със заден (w) или преден (j) глайд са се превърнали в самостоятелни гласни Така например от съчетанието aj се образувал нов звук ѣ от съчетанието aw звукът u Тези промени са се осъществили пред съгласна в средисловието или края на думите Същият принцип на промяна се е осъществил при образуването на носовите гласни Вж монофтонг дифтонг носов звук

монофтонгизация рус монофтонгизация англ monophtongizatio фр monophtongaison Фонологическо изменение при което се образува един фонетичен елемент (монофтонг) Вж монофтонгизация на дифтонгите

мора лат mora рус мора нем More англ mora фр more ит mora Единица за дължина равна на дължината на кратката гласна За дългата гласна се е считало че е равна на две мори Закон за трите мори в старогръцки е било правилото че ударението не трябва да бъде по-далече от третата мора от края на думата Вж сричка ударение

морфема рус морфема нем Formans Formativ англ morpheme фр morphegraveme ит morfema Думата произлиза от гр morphe форма и означава най-малкият елемент на езика който има граматично иили лексикално значение Морфемите могат да носят значения като граматическа категория (род число лице време) лексикално-граматически рязряд (име глагол) могат да

изразяват синтактичните връзки в изречението (подлог допълнение) или да са самостоятелна дума (предлог съюз частица междуметие) Вж афикс инфикс корен основа суфикс морфология Срв фонема лексема

морфология рус морфология нем Wortbildungslehre Formenlehre англ morphology фр morphologie ит morfologia Част от граматиката която изучава по какъв начин думите са съставени от по-малки единици наричани морфеми Срв синтаксис Вж граматика морфема

мъжки род лат masculinum рус мужской род нем maskulinum англ masculine фр masculin ит maschile В старобългарски това е граматически род който обединява същества от мъжки пол заедно с формални завършеци свързани с тази представа характерни за основите на оjo аja кратки i и u и част от консонантните склонения Вж женски род среден род род

надредни знаци рус надстрочные знаки англ supralinear signs Знаци които се поставят над реда и които включват в най-ранния период на славянската писменост знаци за улесняване на четенето поставяни над букви за гласни и знаци за отбелязване на мекостта на съгласни (т нар меглец) Спорно е какво е значението на надредните знаци в Киевските листове Според някои изследователи става въпрос за акцентни знаци Според други това са музикални знаци Със сигурност систематичната употреба на знаци за ударения започва да се проследява едва от 14 век като до края на века се забелязва все по-голямо усложняване на системата им Вж ударение придихание

назализация рус назализация нем Nasalierung англ nasalization фр nasalisation ит nassalizzazione Фонологично изменение (асимилация) при което неносовата (орална) гласна се преръща в назална Антоним деназализация Вж носов звук носовки голяма носовка малка носовка

наклонение рус наклонение нем Modus Diathese англ mood mode фр mode ит modo Отношение на говорещото лице към изказаното от него глаголно действие В зависимост действоето може да бъде представено като реално възможно желателно Вж изявително наклонение повелително наклонение условно наклонение

наречие лат adverbium рус наречие нем Adverbium Umstandswort англ adverb фр adverbe ит avverbio 1 Неизменяема част на речта която обикновено пояснява глагола (вж лат термин) но също така може да се срещне и при прилагателното съществителното и при др наречия То посочва признаци като място време начин количество и степен и др Старобългарските наречия по произход се делят на първични образувани от местоименни основи и образувани от имена Примери за първични наречия са абье веднага тутакси акъі подобно на като едъва едва трудно еще още нъінѣ сега пакъі отново понѣ поне оуже вече Местоименните наречия завършват на -(ъ)де -амо -ѫдоу Като първият е означавал място на действието а последните са означавали движение в определена посока (към и от говорещия) Краят на наречието с -гда е бил специализиран за време Формантите -ли -ль (-лѣ) са изразявали количество и степен като според П Илчев първоначалното значение е било също за време (Дуриданов 1993319) С форманта -ако се образуват местоименни наречия за начин Именните наречия произлизат от

прилагателни и съществителни имена 2 Говор диалект

нарицателно име рус нарицательное имя нем Gattungsname англ common noun фр nom commun ит nome comune Съществително име което назовава цял клас обекти или всеки един от тях по отделно (дървета дърво) Синоним съществително нарицателно име Срв собствено име

небце рус небо нем Gaumen англ palate фр palais ит palato Говорен орган граница между устната и носната кухина Разделя се на твърдо небце (или палатум срв рус твердое небо нем Gaumen англ palate hard palate фр palais dur) и меко небце (срв рус мягкое небо нем Gaumensegel англ velum soft palate фр palais mou voile du palais ит palato molle)

неопределително местоимение Неопределителни са тези местоимения които означават неизвестни неопределени лица предмети количество В старобългарски се образуват като към въпросителното местоимение се добави частицата нѣ нѣкъто нѣкъіи някой нѣчьто нещо Функция на неопределително местоимение изпълняват и съчетания на въпросително местоимение с наречието любо къто любо някой чьто любо нещо речетъ къто любо ще каже някой Във функция на неопределително местоимение може да се употреби и числителното единъ със значение някакъв някой си и пристѫпь единъ отъ книжьникъ и рече емоу По същия начин се употребява и думата етеръ някой някой-си някакъв един и се етеръ пристѫпь рече емоу слѣпьць етеръ сѣдѣаше при пѫти Това местоимение се скланя като просто (кратко) прилагателно Когато неопределителното местоимение е в съчетание с предлог то тогава предлогът стои между частицата и въпросителното местоимение нѣ отъ кого Вж въпросително местоимение местоимение

непреходен глагол непeреходный нетранзитивный нем intransitiv англ intransitive фр intransitif ит intransitivo Глагол който няма свойството да изисква пряко допълнение при който не се съдържа непосредствен преход от изразяване на действие към изразяване на обекта Вж пряко допълнение косвено допълнение сказуемо обект Срв преходен глагол

несвършен вид рус несовершенный вид нем imperfective Aktionsart англ imperfect aspect imperfective aspect atelic aspect фр aspect imperfectif ит aspetto imperfettivo Глаголите от несв в представят глаголното действие в процеса на извършването му без да е доведено до изчерпването му до прекратяването му (Пашов 1989105) В старобългарски най-разпространеният начин за образуване на глаголи от несв в от глаголи от св в е с помощта на суфикса -а- и удължаване на коренната гласна водити - важдати гонити - ганѣти носити - нашати просити - прашати родити - раждати Вж свършен вид вид

несклоняем рус несклоняемый нем indeklinabile indeklinierbar англ indeclinable фр indeacuteclinable ит indeclinabile Дума която не се скланя Несклоняеми са наречията и служебни думи като предлози и съюзи В старобългарски е съществувал малък клас от прилагателни които също не са се скланяли Вж склонение парадигма

низходящ дифтонг рус нисходящий дифтонг нем fallend англ falling фр descendante deacutecroissante ит discendente Дифтонг при който гласната е на първо място а след нея следва глайдът Вж дифтонг монофтонг монофтонгизация на дифтонгите Срв възходящ дифтонг

монофтонг

носов звук рус носовой звук нем Nasenlaut Nasal англ nasal фр nasal ит nasaleltmeta content=OpenOfficeorg 24 (Linux) name=GENERATOR gtЗвук при който произношението включва резонация на носова празнина със задната част на устната кухина От съгласните това са n m и веларните назали (например В старобългарски е имало и най-малко 2 гласни (носовки) които са се произнасяли по този начин Синоним назал назален звук Вж малка носовка голяма носовка

носовки Носовите гласни или носовките в старобългарски са били две голяма и малка Голямата носовка е била задна гласна чиято първа част се произнасяла между а и о и малка носовка чийто първи фонетичен елемент е бил с произношение е или ѣ Произношението на назалния елемент е също варирал в зависимост от съгласната която се е намирала след носовката - n m или веларен назал Носовките са се образували в резултат на процеса на отварянето на сричката когато при съчетанието на гласна назална съгласна и друга съгласна сричковата граница се е премествала след носовия елемент Когато след назалната съгласна е следвала гласна то носовка не се е образувала На това се дължат редувания от типа на начѧти но начьнѫ пѧти но пьнѫ Срв малка носовка голяма носовка Син назални гласни носови гласни

обект рус объект нем Objekt англ object фр objet ит oggetto Част от изречението обозначаваща лице или предмет който е цел на действието Известно е също като допълнение или пряко допълнение Вж допълнение пряко допълнение косвено допълнение Срв субект

обобщително местоимение Местоимението вьсь вьсѣ вьсе има значение цял целият всичкият Първоначално се е скланяло според меката местоименна основа В старобългарски има влияние на твърдото склонение

обстоятелствено пояснение рус обстоятельство Обстоятелственото пояснение показва как и при какви условия става действието Традиционно се разграничават обстоятелства за място време количество и степен причина и цел Поясненията в изречението могат да се изразяват с наречия безпредложни падежни конструкции и съчетания на падежна форма с предлог Синоним обстоятелство обстоятелствени думи

окончание рус окончание нем Endung Flexionsendung англ termination ending фр deacutesinence ит desinenza Подвижна морфема който се присъединява към корена или основата и характеризира думата като лице число време наклонение залог и др Вж афикс корен основа морфема Синоним флексия

омограф рус омограф нем Homogramm англ homograph фр homogramme ит omogramma Думи които се пишат еднакво но се произнасят по различен начин и имат различен произход срв омоним

омоним рус омоним нем Homonym англ homonym фр homonyme ит omonimo Думи еднакви по произношение но различни и независими по значение Срв омограф

омофон рус омофон нем Homophon англ homophone фр homophone ит omofono Различни знаци които се употребяват за обозначение на един и същи звук Срв омограф

ономастика рус ономастика нем Onomastik Namenkunde англ onomastics name-study фр onomastique ит onomastica Общо наименование на всички лингвистични области които изследват имената (от гр onoma) Вж топонимия антропонимия

определение рус определение нем Bestimmtheit англ determination фр deacutetermination ит determinazione Определението пояснява съществителното име или друга част употребена като съществително Определението в старобългарски се изразява с прилагателно име или местоимение съгласувано по род число и падеж със съществителното (съгласувано определение) със съществително име без предлог или с предлог mdash несъгласувано определение Прилагателното име като определение се явява в пълна или кратка форма Съінъ прѣмѫрдръ веселитъ отьца Като сказуемно определение се появява само в кратка форма Чловѣкъ нѣкъіи бѣ богатъ При несъгласуваните определения най-голям дял имат формите с родителен падеж без предлог въ годъ крьста лице отьца моего или с предлог вѣньць отъ камени Срещат се също така форми с дателен падеж (храмъ молитвѣ) и творителен падеж (чловѣкъ нечистомь доухомь) Вж приложение

основа рус основа нем Stamm англ stem фр thegraveme ит tema Част от думата която в инд езици се поставя зад корена Според гръцките граматици тази морфологична единица е основата на която се прикрепя окончанието В съответствие с природата и значението на тези единици те се делят на именни и глаголни основи Вж афикс корен морфема

остро ударение вж акут

отворена сричка рус открытый слог англ open syllable Сричка която завършва на гласна Вж сричка тенденция към отворена сричка

относително местоимение рус относительное местоимение англ relative pronoun фр pronom relatif Относителното местоимение свързва относителната конструкция в изречението или относителна Относителни местоимения в старобългарски са били иже ѣже еже който която което ѣкъже ѣкаже ѣкоже какъвто еликъ елика елико колкото голям колчав Наред с тях функцията на относителни местоимения са могли да изпълняват и въпросителните местоимения къіи кой който и которъіи (котеръіи) който Склонението на иже е същото както и анафоричното местоимение като се е промяняла само частта преди же Местоименията ѣкъже еликъ се скланя по типа на показателните местоимения тъ та то Вж анафорично местоимение въпросително местоимение местоимение

отрицание рус отрицание нем Negation Verneinung англ negation фр neacutegation ит negazione Израз който е предназначен да констатира че даден предмет или събитие не съществуват или не са това за което се говори

отрицателно местоимение Отрицателните местоимения в старобългарски се образуват от въпросителните като пред тях се добавя отрицателната частица ни къто gt никъто чьто gt

ничьто Много често след формата се добавя усилителната частица же ничьтоже никътоже никъїиже Скланят се по същия начин както въпросителните местоимения Ако се употребят в съчетание с предлог то предложната форма се поставя между отрицателната частица ни и въпросителното местоимение н никакоже не врѣди его ни при чесомьже Вж въпросително местоимение местоимение

падеж рус падеж нем Fall Kasus англ case фр cas ит caso Падеж се нарича отношението в което бива поставена известна склоняема дума спрямо глагола или спрямо друга дума в изречението (Бончев 195218) следователно това е морфологическа словоизменителна категория при имената Основни значения на падежите са субектно обектно и определително Всеки падеж има своя система от значения които се проявяват с или без предлози Такива са значения като пряко допълнение обстоятелствено пояснение принадлежност движение определение Падежите в старобългарски са именителен родителен дателен винителен творителен местен и звателен Падежите се делят на преки падежни форми (пряк падеж gr orthe ptosis лат casus rectus) и косвени форми (косвен падеж гр plagiai лат obliqui) Формите на винителния падеж също се счита в някои граматики за пряк тъй като има функция на пряко допълнение Звателният падеж когато формата му е еднаква с именителната също се причислява към преките форми

палатализация стб липсва стгр липсва рус палатализация нем Palatalisierung англ palatalization фр palatalisation ит palatalizzazione Изменение при което езикът се придвижва към твърдото небце Понякога под палатализация се разбира смегчаването на съгласните Праславянските палатализации се делят на три вида палатализация на веларите палатализация на денталите и палатализация на лабиалите Палатализацията на веларите се е извършвала на три пъти които са известни като първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите и трета палатализация на веларите (Прогресивна палатализация) Първите две са регресивни палатализации (вж регресивно фонологическо изменение) а третата е прогресивна палатализация (вж прогресивно фонологическо изменение) Вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите прогресивна палатализация палатализация на денталите палатализация на лабиалите йотация Срв тенденция към палаталност

парадигма рус парадигма нем Paradigma англ paradigm фр paradigme ит paradigma Таблица на изменението на формите на една дума например склонението при имената спрежението при глагола Вж склонение спрежение вокална основа консонантна основа

паратаксис рус паратаксис нем Parataxe Beiordnung Nebenordnung англ paratax фр parataxe ит paratassi Отношение на две изречения при което няма подчинение на едното на другото Срв хипотаксис

пароним рус пароним нем Paronym англ paronym фр paronyme ит paronimo Думи близки по звуков състав но с различно лексикално значение Най-популярно е определението че това са еднокоренни думи от една и съща част на речта които имат различно значение При другото по-широко определение се счита че това могат да бъдат разнокоренни генетично несвързани думи от различен произход които имат само външно звуково сходство

пауза рус пауза нем Pause Pausa Ruhepunkt англ pause фр pause ит pausa Прекъсване на звучането в речта или в музикалното произведение

перфект рус перфект нем Perfektum Perfekt англ perfect фр parfait ит perfetto Перфектът е глаголно време което означава състояние в момента на говорене в резултат на извършено в миналото действие Старобългарският перфект се образува от сегашното форми на спомагателния глагол бъіти (есмь еси естъ и тн) и миналото деятелно второ (елово) причастие на спрягаемия глагол далъ есмь Еловото причастие се изменя по род и число а спомагателният глагол - по лице и число Синоним минало неопределено време Вж минало деятелно причастие спомагателен глагол

плюсквамперфект рус плюсквамперфект давнопрошедшее время нем Plusquamperfektum англ pluperfect фр plus-que-parfait ит piuccheperfetto Глаголно време изразяващо действие или състояние в миналото предшестващо друго минало действие Подобно на перфекта и тук е важен резултатът от действието Вондрак го нарича перфект пренесен в миналото (Vondrak 1908 279 срв Добрев 1993 300) В старобългарски се образува от имперфектната форма на глагола бъіти (бѣахъ бѣаше и тн) в съчетание с минало деятелно второ (елово) причастие бѣахъ далъ Вж спомагателен глагол минало деятелно причастие Синоним минало предварително време отдавна минало време

повелително наклонение рус повелительное наклонение императив нем Imperativ англ imperative фр impeacuteratif ит imperativo Наклонение което изразява заповед молба забрана В старобългарски формите са се образували от сегашната основа на глагола В 1 и 2 спрежение в ед ч формите са окончавали на -и а в мн и дв ч показателят за наклонението е бил -ѣ- (2 л ед ч бери но 2 л мн ч берѣта 2 л дв ч берѣта) При 3 и 4 спрежение във всички форми наклонението последователно се е образувало с -и- (2 л ед ч носи 2 л дв ч носите 2 л дв ч носита) Спомагателният глагол бъіти е образувал повелително наклонение от формата бѫ- бѫди (2 л ед ч) Иначе се е формите са се променяли както при глаголите от 1 спрежение Старобългарските показатели за наклонението -и- и -ѣ- са от дифтонгичен произход и са променяли предходната съгласна според правилата на втора регресивна палатализация срв мощи могѫ можеши но моꙃи (2 л едч) При глаголите с коренна гласна е в повелително наклонение тя се е променяла в ь рещи рекѫ речеши но в 2 л ед ч повел накл рьци Вж условно наклонение изявително наклонение наклонение втора регресивна палатализация Синоним заповедно наклонение императив

подлог рус подлежащее субъект нем Subjekt Satzgegenstand англ subject фр sujet ит soggetto Име на глаголното лице в изречението Подлогът се поставя в именителен падеж Синоним субект

подчинено изречение рус подчиненное предложение придаточное предложение нем Nebenzatz англ subordinate clause Изречение в състава на сложното което пояснява някоя негова част и се намира в подчинителна връзка спрямо него Вж хипотаксис главно изречение

подчинителен съюз рус подчинительный союз нем unterordnende Konjunktion англ

subordinating conjunction фр conjonction de subordination ит congiunzione subordinativa Изразява отношението на зависимост между двете части на сложното изречение В старобългарски според вида на подчиненото изречение се разделят на изяснителни и обстоятелствени Изяснителните съюзи въвеждат субстантивни подчинени изречения а обстоятелствените - адвербиални подчинени изречения Изяснителни съюзи в старобългарски са ко(же) акъі(же) да ко да ꙗ ꙗеда Обстоятелствените съюзи се разделят подобно на поясненията (вж обстоятелствено пояснение) на 6 групи за време за причина за следствие за цел за условие и за отстъпване (Дуриданов 1993 333) Вж съюз съчинителен съюз

показателно местоимение рус указательное местоимение англ demonstrative pronoun фр pronom deacutemonstratif С показателните местоимения се сочат предмети явления и техните качества Те притежават форми за род число и падеж Старобългарските показателни местоимения са тъ та то онъ она оно сь си се овъ ова ово Показателните местоимения изразяват степента на отдалеченост спрямо някой предмет или лице формите с тъ се употребяват за общо посочване с онъ онзи се означава отдалеченост а със сь този тук се посочва близост Местоимението овъ се употребява само при изброяване и противопоставяне Местоимението сь си се се скланя по меката местоименна основа а другите mdash по твърдата Показaтелните местоимения поемат функцията и на третоличното местоимение в старобългарски като създават една нова форма за трето лице в българския език Вж анафорично местоимение местоимение

полисемия рус полисемия многозначност нем Polysemie Vielwertigkeit англ polysemy Способността на думите да притежават и придобиват повече от едно значение Синоним многозначност

полисиндетон гр πολυσύνδετον лат acervatio iuncta рус полисиндетон полисиндетическая связь многосоюзное словосочетание нем Polysyndeton англ polysyndeton фр Polysyndegravete Прекомерна употреба на съюзи което обикновено води до забавяне на ритъма Лаусберг (1960 345) изтъква че полисиндетонът се реализира както чрез повтаряне на един и същи съюз така и като вариращо натрупване на отделни съюзи Той смята че при полисиндетон се използват само съчинителни съюзи но не изяснява как класифицира поредици от фрази въведени с подчинителни Не е изяснена и някаква принципна отлика с анафората Изглежда обаче че симетрията не е същностна черта на полисиндетона както е при анафората того бѡ влддку и гда и црда вѣдеть прѣнеисчътнаа ѻна мнѡжьства ликове же архаггдльсцїи такожде херувıми и серафими начела и госпддства и власти же и прѣстоли и силы нъ и въсе въсѣх стдых съслѡвїе(ПКЕ Вл Гр 424r Кал 103) Антоним асиндетон

полугласна Вж глайд

понижаване на еровете рус понижение редуцированных прояснение редуцированных англ lowering of jers Еровете в силна позиция са понижили своя гласеж пред другите ерови гласни По своята същност този процес е дисимилация по признака височина Резултатите от него в отделните говори на българската езикова територия са били различни в повечето случаи се наблюдава преход на ь в е и на ъ в о В някои диалекти гласежът се е изравнил в средна гласна ъ

В суфиксите промяната ъ gt о е засегнала цялото езиково землище докато едва в една част (главно югозападната) тази промяна е обхванала и коренната сричка (срв дъждь gt дождь) Понижаването на гласните е предхождало процеса на изпадането на еровете Терминът изясняване на еровете е неточен тъй като той почива на стара разпредялба на звуците на тъмни и светли (ясни) която няма фонетично основание Синоним изясняване на еровете Вж ерове слаб ер силен ер преглас на еровете Срв изпадане на еровете

правопис рус орфография правописание нем Orthographie Rechtschreibung англ orthography Сбор от правила за употреба на графемите Среновековните правописни са били налагани в голяма степен от местни скриптории особено в началния период на писмеността При описанието на ръкописите важните характеристики са употребата на носовки (юсове) употреба на ерове употреба на букви за йотувани гласни В пространното описание могат да намерат място и употребата на останалите букви както и правописните правила при думите от чужд произход В описанието на правописа роля играе последователността от спазване на различни правила например прокарването на етимологически правилна употреба на еровете В зависимост от определени признаци се разграничват юсов от безюсов правопис правопис с един или два ера и тн В някои случаи правописът носи наименованието си от някое място например рашки правопис ресавски правопис Термини като рашка редакция следва да се избягват доколкото редакция се съотнася с историята на текста и не е пряко свързана с езиковия произход или правописните норми Синоним ортография

праславянски език Единният предписмен език на всички славяни Неговата рекострукция се извършва въз основа на данните при сравнението на всички славянски езици с останалите индоевропейски езици и диалекти Синоним протославянски славянски език основа

превъзходна степен рус превозходная степень нем Superlativ англ superlative фр superlatif ит superlativo Сравнение с помощта на две степени Сравнение на признака на един предмет със степента на признака при най-малко други два предмета (Пашов 198976) В старобългарски липсват морфологически средства за изразяване на превъзходната степен Вж сравнителна степен степен на сравнение

преглас на гласните рус перегласовка гласных англ fronting of back vowels Праславянска регресивна асимилация при която задните гласни се променят в предни под влияние на предходната палатална съгласна или глайд j Вж преглас асимилация дисимилация тенденция към отворена сричка задна гласна предна гласна

преглас на еровете рус перегласовка редуцированных англ mutation of jers Фонологично изменение (асимилация) по признака предност Съгласно тази промяна големият ер преминава в малък пред срички с предна гласна а малкият преминава в голям пред срички със задна гласна Например тьма gt тъма вьдова gt въдова дъбрь gt дьбрь въпль gt вьпль Вж ерове голям ер малък ер понижаване на еровете изпадане на еровете Срв преглас преглас на гласните

преглас рус перегласовка метафония нем Umlaut англ mutation фр meacutetaphonie ит metafonia Изменение на тембъра на гласната под влияние на съседния звук Вид асимилация или

дисимилация Вж преглас на гласните асимилация дисимилация

преден глайд рус передний глайд и неслоговое англ front glide Глайд който се учленява с предната част на езика Предният глайд се обозначава с j или с i с дъгичка под него Синоним предна полугласна несричкотворно и Вж глайд Срв заден глайд

предлог рус предлог нем Praumlposition Vorwort англ preposition фр preacuteposition ит preposizione Неизменяема част на речта която съединява имената с другите думи в изречението За разлика от съюзите които свързват синтактични цялости предлозите съединяват лексико-граматически единици При предлозите винаги има двустранни отношения от една страна с глаголните форми а от друга страна с името живѫ lt въ gt градѣ Граматическото и лексикално значение на глагола определя в случая и падежната форма на името но чрез посредничеството на предлога В този случай формата е в местен падеж Вж задлог падеж Предлози които се съгласуват с един падеж Родителен падежбез(ъ) прѣдастъ его безъ народа близъ приде близъ свѧтааго приближишѧ сѧ близъ рѣкы вънъ вънѣ извънъ изиде вънъ града вънѣ града прѣбываите повелѣ извънъ града того посѣщи выше выше презвутера сѣщи выше закона быти далече имѣаше село вънѣ града недалече града до доидошѧ до цръкъве до бедроу закопанъ из(ъ) влѣкош ѧ вънъ изъ клѣти изъ давъна изъ пръва около стоѧтъ около цръкъве въскраи (lt възъ краи) сѣде въскраи цръкъве кромѣ (извън без) кромѣ тѣла естъ ты единъ еси кромѣ грѣха окрьстъ (около) повелѣ емоу ходити окрьстъ монастырлѣ окрѫгъ (около) сѣдѣахоу окрѫгъ его въ мѣсто въ мѣсто сего старьца приходитъ отъ да не отълѫчимъ сѧ отъ тебе градъ възмѧте сѧ отъ страха прѣжде прѣжде зимы прити прѣжде того часа развѣ (извън освен) аще въ тѣлѣ аще развѣ тѣлѣ не вѣмь свѣнле отъведе паоула свѣне сѫдилища оу прѣбыстъ оу него годъ малъ проси оу отьца Винителен падежвъзъ възъ бръдо потече низъ низъ стѣнѫ падошѧ объ живѣаше объ онѫ странѫ доунава тоу объ нощь прѣбыстъ сквозѣ придохомъ сквозѣ огнль и водѫ Дателен падежкъ събьрашѧ сѧ къ нлемоу вѣроуѭ къ господоу противѫ изидѫ противѫ исоусови чьто противѫ семоу рекѫтъ Местен падежпри при морли галилеисцѣемь видѣ дъва брата падѫ при пѫти Предлози които се съгласуват с два падежа Родителен и творителен падежсъ а) (отдалечаване от предмета) съшьдъ съ небесе съпаде коумиръ съ мѣста своего (време) съ вечера въста (начин) съ полоу мрьтвъ б) (задружност съвместност) идетъ съ народомь многомь Винителен и родителен падежврьхоу винителен падеж само при глаголи за движение иначе родителен постави и врьхоу прѣстолъ свои срв градъ врьхоу горы стояше Винителен и местен падежВинителен падеж се употребява при глаголи за движение а местен ndash при останалите въ а) посадити въ тьмьницѫ въ подъградие доиде б) ѫтрь въ домоу обрѣте сѧ на а) похоть воюетъ на доухъ на гробъ прѣидошѧ б) на ономь свѣтѣ бѫдетъ сѣдиши на трапезѣ слъньце быстъ на заходѣ на молитвѣ станевѣ на оумѣ бѣаше емоу о (о) а) прѣтъкнѫ ногѫ о камень сѣде о деснѫѭ отьца б) чьто се слышѫ о тебѣ не о хлѣбѣ единомь живъ бѫдетъ чловѣкъ Винителен и творителен падежнадъ а) голѫбь полетѣ надъ главѫ иосифовѫ б) облачьць малъ яви сѧ надъ народомь подъ а) въниде подъ покровъ заиде слъньце подъ землѭ подъ вечеръ заклѧ сѧ б) пьси подъ трапезоѭ ядѧтъ прѣдъ а) въведошѧ прѣдъ цѣсарлѣ б) съгрѣшихъ прѣдъ тобоѭ Предлози които се съгласуват с три падежа Винителен родителен и творителенза а) за вратъ похвати и б) (заради) жена за чѧдъ молѧщи (време) за оутра въста за

вечера в) (зад след) иди за мъноѭ сотоно междоу междю а) приде на море междоу прѣдѣлы декапольскыѧ б) междоу двою морю чрьнааго и бѣлааго в) колико растоѧтъ междоу собоѭ

предна гласна рус передний гласный гласный переднего ряда светлый гласный англ front vowel bright vowel Гласна която се образува в предната част на устната кухина Предни гласни в старобългарски са били и ь ю е ѣ ѧ Синоним (остар) светла гласна Вж гласна Срв задна гласна

префикс рус префикс приставка нем Praumlfix англ prefix фр preacutefixe ит prefisso Афикс който се добавя в началото на думата за да бъде променено нейното значение Вж афикс инфикс суфикс основа морфема gtморфема Синоним представка

преходен глагол рус переходный глагол нем transitiv англ transitive verb фр transitif ит transitivo Глагол който приема пряко допълнение Древните граматици са разглеждали този вид глаголи като съдържащи преход от субекта към обекта без помощта на предлог Вж пряко допълнение сказуемо

придихание лат spiritus рус придыхание лат spiritus нем Spiritus англ breathing Обозначение на характера на вдишването при произнасянето на началната гласна в думата на гръцки По отношение на славянските средновековни текстове са възприети термините spiritus lenis (слабо придихание рус тонкое придыхание нем Spiritus lenis англ smooth breathing фр esprit doux ит spirito lene) и spirutus asper (силно придихание рус густое придыхание нем Spiritus asper англ rough breathing фр esprit dur ит spirito lene) За славянските текстове те обаче се използват главно като знаци за четене и не са имали фонетична стойност

прилагателно име рус прилагательное имя нем Adjektiv EIgenshaftswort англ adjective Част на речта която означава качество свойство или белег на нещата Делят се традиционно на качествени притежателни и относителни Качествените прилагателни изтъкват качеството на предмета пьстръ стоудьнъ младъ Притежателните означават принадлежността отьчь братовъ Относителните показват различните белези на предмета относно до веществото от което е направен произхода му времето и предназначението му Прилагателното може да бъде субстантивирано ако в изречението то заема функцията на съществителното Старобългарските прилагателни притежават род число падеж и се скланят Прилагателните са имали две форми кратка (неопределена) и пълна (определена или местоименна) Кратките прилагателни се скланят като съществителни по -о (jo) за м и ср р или по -а(jа) основи за жр Местоименните прилагателни се скланят като родовите местоимения по меките основи Качествените прилагателни в старобългарски притежават сравнителна степен но не е развита превъзходната степен Сравнителната степен се е образувала по два начина Кратките форми на сравнителната степен са се образували с наставка -jьs (за жр) и -jes (за мр) В жр към наставката се е прибавяло окончанието -и за имп ед ч и формите съответно са били дражьши (жр) дражь (мр) и драже (срр) Дългата форма се е образувала със същата наставка но тя се е прибавяла към разширената с ѣ основа Крайното s от наставката е изпадало и формите са гласяли добрѣиши (жр) добрѣи (мр) и добрѣе (срр) ltpgt

приложение рус приложение аппозиция нем Apposition англ apposition фр apposition ит apposizione Определение което е съществително съгласувано по падеж с името към което се отнася Павелъ рабъ божии апостолъ исоусъ христосъ Вж определение Синоним апозиция

притежателно местоимение рус притежательное местоимение Притежателното местоимение означава принадлежност Старобългарските притежателни местоимения са мои моѣ мое твои твоѣ твое свои своѣ свое нашь наша наше вашь ваша ваше Те се скланят като анафоричното - по меките местоименни основи Вж местоимение анафорично местоимение

причастие лат participium рус причастие нем Partizip Participium англ participle фр participe ит participio Част на речта която античните граматици считали за причастна както към категорията на имената (защото се скланя) така и към категорията на глагола защото се образува от него и може да изразява време и залог В старобългарски съществуват три деятелни (сегашно минало 1 и 2) и две страдателни (сегашно и минало) причастия Вж сегашно деятелно причастие минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие елово причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие

прогресивна палатализация рус прогрессивная палатализация англ Progressive palatalization Наричана традиционно Трета палатализация (бълг) Третья палатализация (рус) Third Palatalization (англ) За разлика от другите две палатализации на веларите (вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите) при тази посоката на изменение е прогресивно (вж прогресивно фонологическо изменение) те предният фонологически елемент влияе върху следходния В този случай е доказано че въздействие се оказва от предходната гласна дълго или кратко i върху веларните съгласни k и g Спорно е дали в този процес е участвала съгласната x Между гласната и съгласната е могло да има назален елемент който впоследствие е образувал една единна част от предходната гласна и двете заедно са се превърнали в малка носовка За да се осъществи изменението след веларните съгласни е трябвало да се намират дълги или кратки гласни o или a Резултатите от прогресивната палатализация са съвпаднали с тези от втората регресивна те k gt c a g gt ꙃ (ꙃ) Синоним трета палатализация 3 палатализация III палатализация Срв палатализация

прогресивно изменение рус прогрессивное изменение англ progressive change progressive phonological change Фонологична промяна при която предходният в изговора звук влияе върху следходния Синоним прогресивно фонологическо изменение прогресивна промяна Антоним регресивно изменение

прозодия рус просодия нем Prosodie англ prosody фр prosodie ит prosodia Общото наименование на особеностите на речта и стиха свързани с метрика като дължина и количество ударение и интонация В системата на византийската прозодия са известни десет прозодични знака които се делят на 4 групи 1 тонове 2 времена 3 придихания 4 стъпки Вж ударение

протеза рус протеза надставка нем Prothese Vorschlag англ prothesis фр prothegravese ит prostesi Вмъкване на звук в началото на думата От праславянски е известна протезата на глайдовете j и

w в началото на думата Срв случаи като въдица въглен вътък вътре въже възел както и пояепентезавата на j в случаи като гнѧ ѩзъікъ и др Срв епентеза метатеза ꙗ

пряко допълнение рус прямое дополнение нем naumlheres Objekt direkt Objekt англ direct object фр compleacutement direct ит oggeto diretto Допълнение което съседства непосредствено и задължително при глаголната форма Прякото допълнение в старобългарски зависи от семантиката на преходните глаголи и се изразява с винителен родителен и творителен падеж Най-много са формите с винителен падеж който е основният падеж на прякото допълнение в старобългарски С родителен падеж прякото допълнение се употребява 1 при отрицание (с частиците не и ни) 2 при значение на част от цялото при глаголите сти пити приѧти 3 при ꙗодушевени съществителни вместо винителната форма При супин формата за родителен падеж е по-архаичната отколкото по-новите случаи с винителен Пряко допълнение в родителен падеж имат глаголите алкати въкоусити жьдати жѧдати искати слоушати съмотрити трѣбовати ча ти Творителен падеж за пряко допълнение се употребява при глаголите власти съвласти ꙗобладати четврьтовластьвовати видите къто вами съвладетъ Особен случай на допълнение е и творителната форма в страдателни конструкции Вж допълнение косвено допълнение части на изречението

пунктуация рус пунктуация нем Interpunktion Satzzeichensetzung англ punctuation фр ponctuation ит interpunzione Графически знаци в реда употребявани за разграничение на различните изреченски или ритмични елементи В най-ранния период са се разграничавали знаци в текста знаци за край на текста знаци за глоси в полето От знаците в текста най-често срещани са средната точка и двуеточието които са се употребявали с една функция - разграничаване на изреченска или ритмична цялост От занците за край на текста най-често се срещат различни варианти на схематизиран кръст с допълнителни украшения Към знаците за край на текста принадлежат и знаците за запълване на реда които са често по същия начин и са изпълнявали подобна функция Знаците за глоси в полето са обикновено същите както в текста Един и същи знак в реда или над него е отбелязвал мястото на допълнението а същият знак в полето е бележел началото на допълнението

първа палатализация на веларите рус первая веларная палатализация нем Erste Velar Palataliesirung англ First Velar Palatalization Наричана още първа регресивна палатализация на веларите Регресивна промяна по признака предност в праславянски която обхваща веларните съгласни k g x когато те се намират пред преден фонетичен елемент (предни гласни или преден глайд j) Резултатът от изменението е че k gt ч g gt ж а x gt ш В някои учебници изменението пред j е представено като йотация но рефлексите на изменението са същите както и при веларните съгласни когато те се намират пред предни гласни Може да се предполага че механизмът на въздействието и времето на възникване на промяната са същите

регресивно изменение рус регрессивное изменение регрессивное фонологическое изменение англ regressive change regressive phonological change Фонологическо изменение (промяна) при което следходният фонологически елемент влияе върху предходния Синоним регресивно фонологическо изменение регресивна промяна Антоним прогресивно изменение

редукция рус редукция нем Reduktion англ reduction фр reacuteduction ит riduzione Редукцията е фонологическо изменение на невисоките неударени гласни което се изразява в техния повишен гласеж Така неударено е gt и о gt у а gt ъ Поради тази причина е неправилно да се смята че големият и малък ер са били редуцирани тъй като техните промени се дължат не на ролята на ударението а са убословени от самия им характер на високи и кратки гласни В най-ранния период на славянската писменост примерите за редукция на гласни са неясни Приема се че старобългарския период отразява преход между противопоставянето между дългите и кратките гласни и следходния период при който като релевантен признак се появява ударението Затова примерите за редукция се срещат в по-ново време

редупликация рус редупликация повтор удвоение нем Reduplikation Verdoppelung Reduplizierung фр redoublement ит raddoppiamento Пълно или частично преднамерено повторение на корена основата или цялата дума при образуването на нови думи или изрази

реч 1 рус речь нем Rede англ speech discourse фр discours ит discorso 2 рус речь нем Rede das Sprechen англ speech фр parole ит parole 1 Звуковата проява на езика 2 Речева дейност в устна или писмена форма

рима рус рифма нем Reim англ rhyme фр rime ит rima Разположение на еднакви или подобни звукове в края на съседни или отделени една от друга думи които образуват ритмическо цяло

ритъм ритм Rhythmus Takt Sprechtakt rhythm

род рус род нем Genus англ gender фр genre ит genere Граматическа категория основана върху идеята че съществителните прилагателните и родовите местоимения могат да се разграничават въз основа на естествения пол (мъжки и женски род) или на безразличието спрямо тази подялба (среден род) В старобългарски и в български език принадлежността към даден род се определя от формалния завършек при съществителните и прилагателните

родителен падеж рус родительный падеж генетив нем Genetiv англ genetive фр geacutenitif ит genetivo Родителният падеж в старобългарски и в славянските езици съчетава най-разнообразни значения Той наследява и всички значения на индоевропейския аблатив Обикновено за илюстрация на значенията неговите функции се делят на две големи групи приименен родителен и приглаголен родителен падеж 1 Приименен родителен а) използва се определение (притежание субект на действието за количество за качество след субстантивирани местоимения и числителни от 1 до 4 с предлога отъ) Родителният определителен се поставя като определение при друго име за да определи качеството му (произход характер възраст материал) Чловѣкъ нѣкъіи добра рода б) като именно сказуемно определние велика рода естъ в) при прилагателни означаващи отстраняване лишаване г) допълнение при прилагателните плънъ исплънъ достоинъ Въі плънъі есте благости исплънени всѣкого раꙃоума д) след междуметията о оле о прѣмѫдръіихъ сѫдебъ твоихъ е) 2 Приглаголен родителен а) субект на безлични конструкции (с отрицат форми на бъіти) б) допълнение при глаголи с отрицание или съпътствани с отрицателна частица не приѧтъ оученьѣ в) при супина на преходни глаголи г)

при глаголи със значение на отделяне предвижване в пространството бѣгати отъстоѣти иꙃлаꙃити отъстѫпити (често с представките иꙃ отъоу) които изискват допълнение с въпроса от кого от що д) глаголи означаващи отстраняване освобождаване избавяне е) при глаголи които изразяват различни чувства чаѣти жѧждати хотѣти желати просити послоушати плакати сѧ просити искати оубоѣти сѧ плакати сѧ гнѫшати сѧ оустрашати сѧ оужасати сѧ ж) глаголи и прилагателни със значение на докосване допир връзка з) В родителен падеж е второто допълнение (освен винителното) глаголите напитати наплънити сподоблѣти Наплъните съсѫдъі вашѧ пшеницъі 3) родителен за обстоятелствено пояснение а) отношение и ограничение сравнителна степен на прилагателните б) родителен за време Се бѫдетъ сеѧ нощи Синоним генетив

родителен самостоятелен падеж лат genetivus absolutus Конструкцията е калка на гръцката конструкция и представена от старобългарските паметници само в Супрасълския сборник Състои се от име в родителен падеж и съгласувано с него причастие Има същото значение както дателен самостоятелен mdash на обстоятелствено изречение за време условие причина Вж абсолютна конструкция дателен самостоятелен падеж Синоним родителен самостоятелен

ротацизъм ротацизм Rhotazismus rhotacism

сандхи рус сандхи нем Sandhi От санскрит връзка съединение Термин от индийската граматика за асимилационни промени които възникват на междусловната граница Вж асимилация

свърхкратка гласна Вж ерове

свършен вид рус совершенный вид перфективный вид нем perfektive Aktionsart англ perfect aspect perfective aspect complete aspect telic aspect фр aspect perfectif ит aspetto perfettivo Глаголът от свършен вид представя действието като цяло mdash заедно с началото му извършването му и края му без обаче да се мисли поотделно за тези съставки (Пашов 1989105) Първичните глаголи от св в в старобългарски не съдържат наставката -а- в инфинитивната си форма срв минѫти минѫ (св в) но миновати миноуѭ (несв в) Синоним свършен вид на глагола

сегашно време рус настоящее время презенс нем Praumlsens англ present tense фр preacutesent ит presente Граматически форми които изразяват процес извършващ се едновременно с процеса на говорене В старобългарски това време се образува от сегашната основа на глагола Вж сегашна основа

сегашно деятелно причастие В старобългарски се е образувало от сегашната основа на глагола В м ср р ед ч в 1 и 2 спр е окончавало на -ъі а в 3 и 4 mdash на ѧ Разликата между 3 и 4 спрежение е била че в третото гласната в суфикса е била в косвените падежи ѫ с предходна мекост или ѭ докато при 4 навсякъде е била само ѧ От друга страна им п ед м и ср им п се е противопоставял на всички други форми заради липсата на -щ- срв несъі даѧ молѧ (м срр импедч) - несѫщи даѭщи молѧщи (жредчимп) Скланя се както съществителните по -jo (за м и срр) -ja (за жр) Различават се кратки и местоименни форми Местоименните или пълните форми се образуват като към кратката форма се добави съответната форма за род число

и падеж на анафоричното местоимение напр несъіи даѧи молѧи В този случай втората част следва склонението на местоимението несѫщаего (родпедч м и ср р) несѫщоуемоу (датпедч м и ср р) В развитието на езика още в старобългарски гласната е се уподобява (асимилира) от предходната гласна несѫщаего gt несѫщааго Следходният процес е известен като контракция mdash двете еднакви гласни се свиват в една mdash несѫщаго Този процес повлиява цялата парадигма на сегашното деятелно причастие Вж минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие причастие анафорично местоимение Синоним сегашно действително причастие

сема рус сема фр segraveme Най-малкият смислов компонент в семантиката на думата

семантика рус семантика нем Semantik Bedeutungslehre англ semantics фр seacutemantique ит semantica 1 Лингвистична дисциплина която се занимава със значението на езиковите единици Дели се традиционно на лексикална и граматична семантика 2 Теория за знаковото учение като част от семасиологията

сигматичен аорист рус сигматический аорист англ sigmatic aorist Аорист който в славянските езици се образува с помощта на съгласната s добавена към инфинитивната основа В по-голяма част от случаите още в праславянски тази съгласна се е изменила в -х- Вж аорист

сигматичен рус сигматический нем sigmatisch англ sigmatic фр sigmatique ит sigmatico Граматично образувание с помощта на афикса -s- (от гр сигма) Вж сигматичен аорист

силен ер рус сильный редуцированный сильная позиция редуцированных англ strong jer strong position of jers Ер в силна позиция или силен ер означава че в това обкръжение гласната ще понижи своя гласеж Силна позиция за еровете е била пред друга ерова гласна и под ударение Синоним силна позиция на еровете Вж ерове голям ер малък ер изпадане на еровете понижаване на еровете преглас на еровете Срв слаб ер

синоним рус синоним нем Synonym Gleichbedeutend англ synonym фр synomyme it sinonimо Дума или израз равни или сходни в своето значение с друга дума или израз Срв антоним

синонимия рус синонимия нем Synonymie англ synonymy фр synonymie ит sinonimia Семантично явление при което основните значения на езиковите единици (думи морфеми изрази категории) съвпадат или са близки Вж синоним

синтагма рус синтагма нем Syntagme фр syntagme 1 Група от думи в изречението обединена смислово и ритмически 2 Сборник от статии и слова Вж фраза Синтагма

синтаксис рус синтаксис нем Syntax Satzlehre англ syntax фр syntax ит sintassi Лингвистична дисциплина която изучава отношенията на думите и формите в изречението и начините за тяхното свързване в единно цяло

сказуемо рус сказуемое нем Praumldikat англ predicate фр preacutedicat ит predicato Личният глагол в изречението В старобългарски се съласува с подлога по лице и число а в някои случаи и по

род Рѫцѣ твои сътвористѣ мѧ и съꙃдастѣ мѧ Синоним предикат

склонение рус склонение нем Deklination англ declension фр deacuteclinaison ит declinazione Система на словоизменение на именните форми Склонението зависи от основата на името Старобългарските съществителни различават 9 различни склонения Причастията и прилагателните се скланят по образеца на съществителните а при местоименията се разграничават склоненията на личното и възвратното местоимение от склоненията на родовите форми Вж вокална основа консонантна основа парадигма

слаб ер рус слабый редуцированный англ weak jer jer in weak position Ер който се намира в слаба позиция се нарича слаб ер Слаба позиция за еровете е прието да се назовава сричката във фонетичната дума където след еровата гласна не следва друга ер в края на думата преди сричка с друга гласна и когато върху еровата гласна не пада ударението В тези позиции във всички славянски езици се извършва процес известен като изпадане на еровете Синоним ер в слаба позиция Вж ерове голям ер малък ер преглас на еровете понижаване на еровете Срв силен ер

словоизменение рус словоизменение флексия нем Flexion англ flection inflexion accidence фр flexion ит flessione Процес при който към думата се добавят окончания Те изразяват граматични категории и отношения Вж афикс окончание парадигма

словообразуване рус словосложение нем Zusammensetzung англ composition фр composition ит composizione Образуване на нови думи от изходна форма или дума (мотивираща форма мотивираща дума) с помощта най-често на афикси Срв словоизменение

словоред рус порядок слов нем Wortstellung Wortfolge англ word-order фр ordre des mots ит ordine delle parole Ред на думите в изречението Различното разположение може да има синтактично семантично и експресивно значение

сложна дума рус сложное слово композита нем Kompositum zusammengesetztes Wort англ compound фр composeacute ит composto Съединението на най-малко две думи в една нова се нарича сложна дума

служебна дума рус служебное слово нем Nebenwort англ subsidiary word accessory word фр mot accessoire ит parola accessoria Служебните думи означават отношения между частите на самостойните думи Те биват предлози частици и съюзи Синоним несамостойна дума

смегчаване рус смягчение нем Mouillierung Erweichung англ softening фр mouillement mouillure ит palatalizzazione Процес на образуване на съгласни с помощта на повдигане на средната част на езика към твърдото небце (палатум)

собствено име рус собственное имя нем Eigenname англ proper name фр nom propre ит nome proprio Съществително което назовава отделен единичен предмет Синоним съществително собствено име Вж нарицателно име

спомагателен глагол рус вспомагательный глагол нем Hilfsverbum англ auxiliary verb фр

verbe auxiliaire ит verbo ausiliare Глагол който служи за образуване на други сложни глаголни форми например времена и наклонения С старобългарски спомагателни глаголи са например бъіти имѣти и хотѣти

спрежение лат cojugatio рус спряжение нем Konjugation Abwandlung англ conjugation фр conjugaison ит coniugazione Групиране на глаголните форми в система от парадигми Старобългарските глаголи се делят на 5 спрежения 4 тематични и 1 атематично Тематичните спрежения са 1 - с гласна -е- 2 с -не- 3 с -je- и 4 с -и- Тематичната гласна и съчетание се открива във всички форми на сег вр на глагола освен в 1 л ед и 3 л мнч Атематичните глаголи в старобългарски са пет бъіти вѣдѣти дати имѣти ѣсти както и техните варианти с представка напр прѣдати продати иꙃдати В речниците се дава информация за формата във 2 л според която най-често се определя спрежението на глагола Това е и т нар сегашна глаголна основа в старобългарски Вж тематичен атематичен основа склонение парадигма

сравнителна степен рус сравнительная степень фр comparatif Представяне на качеството у един предмет в по-голяма мяра отколкото при друг (Момчилов 186833-34) В старобългарски са съществували два начина за образуване на сравнителната степен Кратките форми за сравнителна степен са се образували като се добавят наставките -jьs (за м и жр) и -jes (за срр) Наставката се е добавяла към основата на прилагателното или наречието Крайното s е изпадало (вж тенденция към отворена сричка) а j е палатализирал съгласната пред него драгъ драга драго gt дражь дражьши драже При дългите форми преди наставката се е добавяла гласната ѣ добрѣи добрѣиши добрѣе от добръ добра добро Вж превъзходна степен степен на сравнение

среден ер В кирилската писменост mdash ер който се пише като среден вариант между големия и малкия ер Среща се в някои от ранните епиграфски паметници и в среднобългарски текстове от 12-13 век насетне В някои случаи може да се предположи че има фонетично значение на шва но специализирани изследвания не са правени Вж ерове голям ер малък ер

среден род рус средний род нем Neutrum англ neuter фр neutre ит neutro В старобългарски това е граматически род който обединява думи със общо значение на индиферентност спрямо опозицията мъжки-женски род както и притежаващи значения на неактивност неодушевеност (Ахманова 1969380) Те имат формални завършеци характерни за основите на -o-jo както и на част от консонантните склонения Вж мъжки род женски род род

сричка рус слог нем Silbe англ syllable фр syllable ит sillaba Най-малката произносителна единица при образуването на която трябва да съществува гласна или в някои случаи сонорна съгласна Вж отворена сричка затворена сричка тенденция към отворена сричка

старобългарски език старославянский язык древнецерковнославянский язык нем altkirchenslaviesche Sprache altslavische Sprache altbulgarische Sprache англ Old Bulgarian language Old Church Slavonic language Old Slavic language Най-ранният писмено засвидетелстван език на славяните Почива на българските говори Първите му паметници са създадени през 9 век Обхваща първия период от писмената история на българския език -

старобългарския който трае 3 века от 9 до края на 11 Синоним старочерковнославянски староцърковнославянски старославянски

степен на сравнение рус степень сравнения нем Komparationsgrade Steigerungsstufen Komparationsbildungen англ degrees of comparison фр degreacutes de comparaison ит gradi di comparazione Степента е граматическа категория проявяваща се в способността на качествените прилагателни и наречия да изразяват относителна разлика в признаците на определяните от тях явления (Куцаров 2007475 Ахманова 1969453) В старобългарски степенуването извън положителната степен се изразява с ппомощта на граматически суфикс Вж сравнителна степен Синоним степенуване

страдателен залог рус страдательный залог пасив нем Passiv англ passive (voice) фр passif ит passivo Ако глаголното лице е пасивно (търпи глаголното действие) то залогът се нарича страдателен В старобългарски лицето в този случай се изразява с тв п или с помощта на конструкция на предлога отъ с род п срв текъла постриже сѧ павъломь Вж деятелен залог залог Синоним пасив пасивен залог

строфа рус строфа нем Strophe Stanze англ stanza фр strophe ит strofa strofe Група от стихове образуваща единно смислово и ритмическо цяло

стъпка рус стопа нем Fuss англ foot фр pied ит piede Ритмическа единица образувана от група срички обединени от ударението или дължината Синоним ритмична стъпка ритмическа стъпка

субект Вж подлог

супин лат supinum рус супин нем Supinum англ supine фр supin ит supino Нелична глаголна форма която се е употребявала в старобългарски след глаголи за движение вместо инфинитива Има паралел в историята на инд езици с латинския Старобългарският супин е окончавал на -тъ видѣтъ По произход е стар винителен падеж на кратки u-основи В най-архаичните текстове изисква допълнение в род п след глаголи за движение идѫ ръібъ ловитъ отивам да ловя риба С течение на времето тази форма е била изместен още в старобългарски от инфинитива Вж инфинитив

суплетивен рус суплетивный нем suppletiv англ suppletive фр suppleacutetif ит suppletivo Суплетивни форми са форми на една и съща дума образувани от различни корени например бъіти есмь и сѫть

суфикс рус суффикс нем Suffix Exponent англ suffix фр suffixe ит suffiso Служебна морфема която се поставя зад корена или основата Вж афикс инфикс префикс основа морфема

съгласна рус согласный согласный звук нем Konsonant англ consonant фр consonne ит consonante В античността под названието съгласни (калка срв гр лат consonantia) са разбирали звукове които са лишени от истинска звучност и които са се произнасяли заедно с гласната При учленението си те минават през проход или преграда и са преобладаващо шумове Съгласните не

могат да образуват сричка Изключение са сонорите които при струпване на няколко съгласни елемента могат да служат за сричкотворни елементи (срв р в крв) Синоним съгласен звук Вж гласна

съгласуване на времената лат consecutio temporum рус согласование времен нем consecutio temporum англ senquence of tenses фр concordance des temps ит concordanza dei tempi Съгласуване на глагола в подчиненото изречение с глаголното време в главното изречение Вж време

съхипоним Елементи от един и същ хипонимен ред Срв хипоним хипонимен ред хипонимия хипероним

съчинителен съюз рус сочинительный союз нем beiordnende Konjunktion англ coordinating conjunction фр conjonction de coordination ит coniunzione coordinativa Свързва две части на изречението с еднородна функция и без отношение на зависимост В старобългарски се разграничават седем класа съчинителни съюзи съединителни (и ии нини ниже тоже толи ибо) съпоставително-противопоставителни (а же ли нъ) разделителни (ли лили аще ащели илиили любо любо) мотивиращи (бо ибо небонъ оубо) заключителни (оубо бо) резултативни (тѣмь тѣмьже сего радисего дѣлѣ того ради ꙃа не) пояснителни (сирѣчь рѣкъше) (Дуриданов 1993327-332) Вж подчинителен съюз съюз

съществително име гр лат substantivum рус существительное имя нем Substantiv Gegenstandswort англ substantive фр substantif ит sostantivo Думи с които се именуват лица неща и понятия Античните граматици са считали че то изразява нещо съществено (срв лат термин) който обозначава или индивида (съществително собствено) или категория (съществително нарицателно) или понятия (качества състояния действия) Съществителните са конкретни ако принадлежат на една от първите категории и отвлечени или абстрактни ако са част от третата Старобългарското съществително име притежава род число падеж и принадлежи към една от склонитбените групи (склонения) наследници на индоевропейските и праславянски основи Срв име прилагателно име местоимение

съюз рус союз нем Konjunktion Bindewort англ conjunction фр conjonction ит congiunzione Служебна дума която служи за съединение на две части на изречение или на две изречения Старобългарските съюзи по начин на съставяне се делят на прости сложни и съотносителни Простите съюзи се състоят от една лексикална единица а бо и или и др Сложните съюзи са съчетание на прост съюз и друга съставка Например любо ли а не нъ а и аще и Съотносителните съюзи се употребяват разделено Едната съставка се намира в първото от изреченията а втората mdash в следващото Например ли ли или или любо любо ни ни В старобългарския език съюзна функция са могли да изпълняват и т нар съюзни думи Това са местоимения наречия и съчетания от местоимения и съществителни частици Според типовете отношение се разделят на съчинителни и подчинителни Вж подчинителен съюз съчинителен съюз

творителен падеж рус творительный падеж инструментальный падеж орудийный падеж

нем Instrumentalis instrumental англ instrumental фр instrumental ит strumentale Творителният изразява различни обстоятелствени значения служи за означаване на субекта в страдателен залог и служи за именна част на съставните сказуеми В творителния падеж се поставя непрякото допълнение което показава оръдието или средството с което се върши глаголното десйтвие Затова се нарича и инструментален падеж На български тази финкция се превежда с предлозите с или чрез Писахъ вамъ моеѭ рѫкоѭ Творителен падеж се употребява и когато трябва да се покаже че действието се извършва задружно с някого или че то се съпровожда с нещо Вѣроѭ и любовиѭ пристѫпимъ Най-често в това значение се употребява с предлога съ мъітари и грѣшьници въꙃлежаахѫ съ исоусомь Страдателен залог (отговаря на въпроса от кого) въꙃлюбленъ бѫдетъ отьцемь моимь Глаголът бъіти когато има значение на произлизам ставам изисква допълнение в творителен падеж Въ миръ бѣ и миръ тѣмь бъістъ Допъленение в творителен падеж изискват и глаголите господьствовати и обладати Наплъните ꙃемлѭ и господьствоуите еѭ и обладаите ръібами морьскъіими и ꙃвѣрьми и птицами небесьнъіими и всѣми скотами и и вьсеѭ ꙃемлеѭ При глаголи за покупка и продажба допълнението в творителен падеж не пѧть ли птиць цѣнитъ сѧ пѣнѧꙃема двѣма Творителният падеж се употребява и за означаване на обстоятелствата при които се извършва дадено действие (начин време място) Миромь господи помолимъ сѧ Сьи придетъ къ исоусоу нощьѭ Входѧи двьрьми пастъірь естъ овьцамъ Синоним инструментален падеж

тежко ударение вж гравис

тематичен рус тематический нем thematisch themavokalisch stammbildend англ thematic theacutematique ит tematico Тематична морфема е тази която се присъединява към корена за образуване на основа Например в старобългарски има 4 тематични спрежения Вж атематичен основа корен морфема спрежение

тенденция към отворена сричка рус тенденция к открытому слогу принцип восходящей звучности принцип возрастающей звучности англ tendency toward intrasyllabic harmony tendency toward rising sonority law of open syllables Тендеция от изменения в праславянски която води до структура на сричката завършваща на гласна Към тази тенденция приндалежат промени като изпадане на съгласни на сричковата граница и в края на думите монофтонгизацията на дифтонгите образуването на носови гласни различни видове метатези и епентези Синоним тенденция към възходяща звучност закон за отворената сричка Вж отворена сричка монофтонгизация на дифтонги носова гласна изпадане на съгласни метатеза епентеза

тенденция към палаталност рус тенденция к палатальности Едно от двете основни направления във фонологическото развитие на праславянския език заедно с тенденцията към отворената сричка което обединява всички процеси на промяна на съгласните под въздействие на следходни (при прогресивната палатализация и предходни) незадни фонологични елементи (предни гласни и j) В резултат на тези промени в славянските езици се появяват редица съгласни които преди това не са съществували (като ч ж ш щ ц ꙃ и тн) Всички нововъзникнали съгласни са меки което довежда и до появата на корелацията твърди-меки

съгласни както е случаят със сонорните r l m които имат съответствия r l m Тенденцията обхваща трите праславянски палатализации на веларите палатализацията на денталите и лабиалите йотацията както и някои съпътстващи краесловни изменения Към тези промени може да се причисли и монофтонгизацията на дифтонга aj в еи който е основание за възникване на втората веларна палатализация макар той да е част от друга една тенденция в праславянски mdash тази на отворената сричка Вж палатализация палатализация на веларите палатализация на денталите палатализация на лабиалите монофтонгизация на дифтонгите Срв тенденция към отворена сричка Вж праславянски език тенденция към отворена сричка

тон тон Ton Betonung tone

топонимия рус топонимия топонимика топономастика нем Toponomastik Ortsnamenkunde англ placename study фр toponymie toponomastique ит toponimia toponomastica Изследване на географските и местните имена на дадена територия или в даден език Вж ономастика

транскрипция рус транскрипция транскрибирование нем Transkription англ transcription фр transcription ит transrizione Предаване на звуците в един изговор с помощта на писмени знаци При фонетичната транскрипция се прилагат специални знаци за точното отразяване на речта Най-известната система е тази на Международната фонетична асоциация В България за записване на диалектна реч се използва транскрипцията на проф Стойко Стойков изработена за целите на Българския диалектен атлас Срв транслитерация

транслитерация рус транслитерация нем Transliteration англ transliteration фр transliteacuteration ит translitterazione Предаване на знаците от една писмена система с помощта на знаци от друго писмо Например много често в изданията на глаголическите паметници глаголицата се транслитерира с кирилица или с латиница При транслитерацията не се държи за сметка за реалното звучане на писмените знаци Срв транскрипция

трета палатализация на веларите вж прогресивна палатализация

тропа троп образное выражение Tropus bildlicher Ausdruck trope

ударение стб сила глаголоу рус ударение нем Akzent Betonung Tonfall англ accent stress 1 Отделянето на определена сричка в думата на фона на другите неударени срички се нарича словно ударение или само ударение 2 Обозначаване на това отделяне с особен знак в правописа В старобългарските паметници отсъстват знаци с подобно значение Син акцент

условно наклонение рус сослагательное наклонение нем Subjunktiv Konjunktiv англ subjunctive фр subjonctif ит soggiuntivo congiuntivo Условното наклонение представя действието като зависимо от някакво условие В старобългарски се е образувало с особена парадигма на глагола бъіти (бимь би би бимъ бисте бѫ) и минало деятелно второ (елово) причастие Причастните форми са се изменяли по род и число а глаголът се е менял по лице и число например сътворилъ бимь бих направил Още в старобългарския период специализираните форми на спомагателния глагол са се променили като са приели окончанията за аорист бъіхъ сътворилъ Към тези конструкции възхожда и съвременното българско условно

наклонение Вж изявително наклонение повелително наклонение наклонение Синоним кондиционал

фраза рус фраза нем Phrase англ phrase clause 1 Фонетична и синтактична цялост която изразява завършена мисъл оформена интонационно 2 Изречение или глаголно съчетание

хапакс лат hapax legomenon рус гапакс апакс Гръцкото наречие hapax (веднъж еднократно) се употребява в качеството на съществително за да обозначи дума израз конструкция срещана само веднъж

хаплография рус гаплография нем Haplographie англ haplography фр haplographie ит aplografia Изпускане на цяла сричка в писмото Грешка при която от две съседни еднакви или подобни срички се пише само едната

хаплология рус гаплология нем Haplologie Silbenschichtung SIlbendissimilation англ haplology фр haplologie ит aplologia Изпускане на еднакви или подобни срички стоящи непосредствено една до друга Срв елизия

хетеронимия рус гетеронимия нем Heteronimie англ heteronymy фр heacuteteacuteronymie ит eteronimia Свойства на имената образувани от различни корени да означават предмети и същества тясно свързани по значение които са част от естествена група Например братръ и сестра в стб

хиазъм гр χιαστὸν σχῆμα χιασμός рус хиазм нем Chiasmus англ chiasmus фр chiasme ит chiasmo Две синтактични или фразови двойки които са подредени не паралелно (a-b-a-b) а редуващо се (a-b-b-a) Този тип подреждане е известно като кръстовидно и наименованието му идва от формата на гръцката буква хи (X)

хипербат гр ὑπερβατόν лат transgressio рус гипербат нем Hyperbaton англ hyperbaton фр hyperbate ит iperbato 1 Смяна на местата инверсия на две синтактично принадлежащи заедно думи (анастрофа) 2 Разделяне на две синтактично принадлежещи заедно думи чрез вмъкване на допълнителна фраза или изречение между тях 3 Тмезис

хипербола гр ὑπερβολή лат superlatio рус гипорбола нем Hyperbel англ hyperbole фр hyperbole ит iperbole Реторичен троп при който се преувеличават свойства качества и състояния на предмети и явления Антоним литота

хиперкоректен гиперкорректный hyperkorrekt hypercorrect

хипероним Дума която е название на общо родово понятие или на цялото спрямо неговите части Например растение е хипероним на множеството дърво храст трева Хиперонимът животно обхваща хипонимите заек тигър кон Срв хипоним хипонимен ред хипонимия съхипоним

хипоним Дума която семантично подчинена на друга дума и представя част от понятието на тази дума Например бреза бук са хипоними на дърво Вж хипонимия хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипонимен ред Лексика структурирана според семантичната група на хипонимите Срв хипоним хипонимия хипероним съхипоним

хипонимия Връзки които обобщават отношението на отделните части към цялото Например бреза бук смърч са хипоними на родовото название дърво Вж хипоним хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипотаксис рус гипотаксис англ Hypotaxe Unterordnung англ hypotaxis фр hypotaxe ит ipotassi Подчинение зависимост на едно изречение от друго Срв паратаксис

циркумфлекс стб периспомени гр προσῳδία περισπομένη περισπομένη лат cicumflexa geschleifter schleifender Akzent Schleifton gedehnter Ton circumflex В екфонетичната нотация се обозначава с ^ Синоним извито ударение Вж и тонове ударение

части на речта лат partes orationis рус части речи нем Redeteile англ parts of speech фр parties du discours ит parti del discorso Лексикална семантична и граматична класификация на думите която обединява техните понятийни класовве и граматични категории Традиционно в старите граматики те се делят на 8 частисъществително име прилагателно име местоимение глагол наречие предлог съюз и междуметие

числително бройно рус количественное числительное нем Kardinalzahl Grundzahl англ cardinal number Бройните числителни показват количеството (броя) на предметите или лицата Вж числително име числително редно

числително име рус числительное имя нем Zahlwort англ numeral фр numeacuteral ит numerale Дума която означава броя или числения ред на нещата Въз основа морфосинтактични признаци можем да ги разделим на такива които се променят като прилагателни и такива които се променят като съществителни Според функциите се делят на числителни бройни числителни редни събирателни дробни Цифрите в старобългарски и през целия средновековен период на българската история се означават с букви върху които има изписана чертица (титло) Числителните от 11 до 19 са словосъчетания чиято главна част е названието на единиците Втората съставка се скланя в м п единъ на десѧте дъва на десѧте Числителните от 20 до 90 се образуват като десѧть се брои за самостоятелна дума трье десѧти Числителните единъ една едно се скланят като родовите местоимения Те имат значение и на неопределителни местоимения По същия начин се скланят и редните числителни Числителните дъва оба се скланят като местоимението тъ в дв ч Числителните трие три и четъіре четъіри се скланят както съществителните по кратки i-основи като се забелязва и влияние от консонантните основи Числителните от 5 до 9 са от жр Скланят се само в едч по кратките i-основи Числителното 10 е било от мр и се е скланяло по консонантните основи със силно влияние от кратки i-основи При числителните от 11 до 19 се променя само първата съставака От 20 до 90 числителните управляват съществително в род п мнч Числителното съто се скланя като същестително от срр по о-снови Числителното тъісѫщи тъїсѧщи се скланя по типа на съществителни като богъіни Тъма се скланя като съществително по а-основи Вж числително бройно числително редно

числително редно лат numeralia ordinalial рус порядковое числительное нем Ordinalzahl Ordnungszahl англ ordinal number Редните числителни показват реда и мястото на нещата Синоним поредни числителни уредни числителни качествени числителни ординални нумерали Вж числително бройно числително име

член рус артикль член нем Artikel англ article фр article ит articolo Морфологичен показател за определеност при имената Определителният член може да стои пред (предпоставен член) или след (задпоставен член) името В българския език той произхожда от съчетанието на името (отначало при съществителните) с показателните местоимения с основи на -т- -в- и -с- Още в старобългарски се откриват наченките на този процес по-късно в среднобългарския и ранния новобългарски период тези форми са все по-чести Срв жена та gt жената мѫжь тъ gt мѫжьтъ (мъжът)

асимилацията и тази промяна бива частична или пълна Според механизма на извършване се различават регресивна и прогресивна дисимилация (вж регресивно изменение прогресивно изменение) Синоним разподобяване Антоним асимилация

дифтонг рус дифтонг нем Diphthong англ diphthong фр diphtongue ит dittongo Съчетание от гласна и глайд което звучи като един звук Съществуват два варианта възходящ дифтонг и низходящ дифтонг Синоним двугласна Вж възходящ дифтонг низходящ дифтонг монофтонгизация на дифтонгите Срв монофтонг

допълнение рус дополнение нем Ergaumlnzung ergaumlnzendes Element англ extension complement object фр compleacutement ит complemento Дума фраза синтактична конструкция която се намира след глагола и чиято функция е да добави допълни неговата семантична и граматична характеристика Вж пряко допълнение косвено допълнение

дублет рус дублет нем Doppelform Dublette англ doublet alternative фр doublet ит doppione allotropo Разновидност на фонема морфема дума словосъчетание или синтактична конструкция

дума рус слово нем Wort англ word фр mot ит parola Думата е съчетание на определено значение свързано с определен брой звукове и подходящо за граматическа употреба (Мейе цитиран по Марузо 1960 274)

евфемизъм рус эвфемизм евфемизм нем Euphemismus verhuumlllendes Wort Huumlllwort Deckname англ euphemism фр eupheacutemisme ит eufemismo Заместване на нежелателни неприятни или неприлични думи или изрази с други Разновидност на перифразата Срв перифраза

единствено число рус единственное число нем Singular Einzahl англ singular фр singulier ит singolare Граматическа категория към която принадлежи дума изразяваща единичен предмет или лице Някои съществителни притежават форми само за ед ч (singularia tantum) Вж двойствено число множествено число число

език рус язык нем Sprache англ language фр langage ит linguaggio Система от знаци за общуване между индивидите Най-известен е звуковият език при който се употребява глас и отделните елементи се членоразделят Той е предмет на изучаването на езикознанието или лингвистиката

елизия рус элизия нем Elision Vokalausstoszligung англ elision фр eacutelision ит elisione Фонологично изменение при което звук или звукове изпадат от думата Изпадането на еровете е пример за елизия При силна редукция елизията е също често срещано явление срв банцътъ lt баницата жентъ lt жената Вж изпадане на еровете Срв епентеза

елово причастие Вж минало деятелно второ причастие

епентеза рус эпентеза вставка нем Epenthese Einschub англ epenthesis фр eacutepentegravese ит epentesi Вмъкване на звук между други звукове в една дума Например вметнатото л (l

epentheticum) като част от палатализацията на лабиалите в праславянски срв ꙃемлѣ люблѭ ловлѭ и под Синоним вмятане

епентеза рус эпентеза вставка нем Epenthese Einschub англ epenthesis фр eacutepentegravese ит epentesi Вмъкване на звук между други звукове в една дума Например вметнатото л (l epentheticum) като част от палатализацията на лабиалите в праславянски срв ꙃемлѣ люблѭ ловлѭ и под Синоним вмятане

епифора гр ἐπιφορά лат desitio conversio рус епифора Повторение на дума или фраза в края на стиховете (xx) Синоним антистрофа Библ Lausberg sectsect 631-632

ерове Две високи кратки гласни които в развоя на късния праславянски език и неговите наследници са се оказали нестабилни и са понижили своя гласеж (вж понижаване на еровете) или са изчезнали (вж изпадане на еровете) в зависимост от позицията си Тази особеност се споделя от много езици по света които имат нефиксирано и динамично ударение Тяхната относителна дължина е по принцип по-кратка от по-ниските гласни поради тази причина в някои изследвания неправилно се наричат свръхкратки Терминът полугласни за еровете следва да се употребява само за глайдове Другият термин под който са известни редуцирани гласни също следва да се избягва защото той се отнася до качеството на гласните които не са под ударение Вж голям ер малък ер слаб ер силен ер преглас на еровете понижаване на еровете изпадане на еровете Син ерови гласни свръхкратки гласни редуцирани гласни

женски род рус женский род нем Femininum англ feminine фр feacuteminin ит femminile В старобългарски това е граматически род род който обединява същества от женски пол заедно с формални завършеци свързани с тази представа характерни за основите на аja кратки i и дълги u и -r- Вж род Срв мъжки род среден род

заден глайд рус задний глайд у неслоговое англ back glide Глайд който се учленява със задната част на езика Обозначава се с w или с u с дъгичка под него Синоним задна полугласна несричкотворно у Вж глайд Срв преден глайд

задлог рус послелог нем Postpozition англ postposition фр postposition ит posposizione Задлогът има същата функция като предлога но за разлика от него стои след името В този случай задлогът управлява думата която се намира пред него Старобългарските задлози винаги изискват родителен падеж Те са два с два варианта дѣллѣ дѣлльма вьсе врагъ дѣллѣ бываеты сихъ дѣльма вьсѣхъ винъ хощетъ погоубити его ради радьма обьщааго ради оуспѣха жити чьсо радьма плачете Синоним послелог Вж предлог падеж

задна гласна рус задний гласный темный гласный англ back vowel obscure vowel Гласни които се учленяват в задната част на устната кухина Синоним (остар) тъмна гласна Вж гласна Срв предна гласна

заемка рус заимствование нем Entlehnung Lehngut Lehnwort англ loan-word borowing фр emprunt ит prestito imprestito parola importata Заети думи морфологични елементи или синтактични конструкции които нямат в заетия език равнозначни на тях синоними

залог рус залог нем Diathesis англ voice фр voix ит voce Граматическа категория която изразява отношението на лицето към действието Вж деятелен залог страдателен залог

затворена сричка рус закрытый слог англ closed syllable Сричка която завършва на съгласна Антоним отворена сричка Вж сричка

звателен падеж рус звательный падеж нем Vokativ англ vocative фр vocatif ит vocativo Падежна форма която изразява обръщение Господи боже мои Синоним вокатив

звук рус звук нем Laut Klang Ton англ sound фр son ит suono В езикознанието под звук се разбира най-малката материална единица която се учленява в устната кухина и има слухови и смислоразличителни белези Синоним говорен звук звук на речта

звучна съгласна рус звонкий согласный stimmhaft Sonorlaut англ voiced consonant Съгласни които се учленяват с трептене на гласните струни и с присъствието на тон наред с шума при възприемането им Антоним беззвучни съгласни Вж съгласна

звучност рус звучность нем Sonoritaumlt Schall Schalfuumllle Schallstaumlrke англ sonority фр sonoriteacute ит sonorita Вж звучна съгласна

идиолект англ idiolect Езиковите особености характерни за говора на отделен индивид

извито ударение вж циркумфлекс

изоглоса рус изоглосса линия изоглоссы нем Isoglosse (Linie) англ isoglottic (line) фр isoglosse ligne disoglosse ит isoglossa Линия върху географската карта показваща границите и обхвата на дадено езиково явление

изоколон рус изоколон нем Isokolon англ isocolon фр isocolon ит isocolon Метрически части от стихотворни творби изказвания или прозаични отрязъци които се делят на членове (гр kolon) равни (гр isos) един на друг

изосилабичен рус изосиллабический равносложный нем gleichsilbig англ isosylabic фр isosyllabique ит isosillabico Изрази и форми които притежават едно и също количество срички

изпадане на еровете рус выпадение редуцированных англ elimination of jers elision of jers dropping of jers Фонологично изменение при което слабите ерове изпадат от сричката Процесът е свързан с качеството на високите кратки гласни i и u чиято дължина по отношение на другите гласни е най-кратка Процесът довежда до преобразуване на славянската сричка и бележи края на тенденцията към отворена сричка Вж ерове голям ер малък ер слаб ер Срв понижаване на еровете

изречение rus предложение nem Satz англ sentence clause фр proposition ит proposizione Изказване което е завършено граматически притежава интонационна цялост и изпълнява комуникативна роля

изявително наклонение рус изъявительное наклонение индикатив нем Indikativ англ indicative фр indicatif ит indicativo Наклонение при което действието се представя за реално

се нарича изявително Вж условно наклонение повелително наклонение наклонение Синоним индикатив

име рус имя нем Nomen англ noun фр nom ит nome Родово наименование общо за съществителни прилагателните числителните имена и местоименията Някои включват също така именните форми на глагола инфинитив супин и причастията Вж съществително име прилагателно име числително име местоимение

именителен падеж рус именительный падеж нем Nominativ англ nominative фр nominatif ит nominativo Изразява граматичния субект с две основни значения 1 Подлог в изречението аꙃъ дѣлаѭ 2 Предикатите на подлога в изречението Глаголите бъіти именовати сѧ ꙃъвати сѧ творити сѧ също се съгласуват с именителния падеж Аꙃъ есмь пастъіръ добръіи Синоним номинатив

имперфект рус имперфект нем Imperfektum Imperfekt англ imperfect фр imprafait ит imperfetto Времеви форми чиито функции е да изразят повтарящо продължително или незавършено действие в миналото което няма връзка с момента на говорене Старобългарският имперфект подобно на аориста се образува от инфинитивната основа на глагола Когато обаче има редуване в облика на корена между двете твърде често миналото несвършено време се формира от сегашната форма срв ходити хождѫ (сег вр) хождаахъ (мин несв вр) клати колѭ (сег вр) колѣахъ (мин несв вр) Понякога се срещат форми образувани и от двете основи ꙃъвааше (от ꙃъвати) и ꙃовѣаше (от ꙃовѫ) гънааше (от гънати) и женѣаше (от женѫ) При образуването на имперфекта е било от значение дали инфинитивната основа окончава на гласна или съгласна Ако завършекът е бил на гласните ѣ или а то директно към основата се е добавял показателят -ах- заедно с окончанието (глагол-а-ти gt глагол-а-ах-ъ) Ако гласната е била друга то тя към нея се е добавял ѣ и заедно с показателя за време и окончанието (бити биѣахъ) При глаголите от четвърто спрежение на -и- гласната е била изцяло заменяна молити gt мол-ѣ-ах-ъ При глаголи с инфинитивна основа на съгласна се е добавял ѣ показателят за време и окончанието жити живѫ gt живѣахъ Синоним минало несвършено време

инверсия рус инверсия нем Inversion Umkehrung англ inversion фр inversion ит inversione Преобръщане на думата или думите в словореда за да се подчертае значението им Играе ролята и на реторична фигура

инфикс рус инфикс нем Infix англ infix фр infixe ит infisso Наставка която се поставя вътре в думата понякога в самия корен Вж афикс префикс суфикс

инфинитив рус инфинитив неопределенная форма глагола нем Infinitiv англ infinitive фр infinitif ит infinito Неизменяема глаголна форма По своя произход в старобългарски това е име от старо глаголно съществително с абстрактно значение с основа на кратко i или на -t- Спори се дали отразява стара форма на дат или на м п Окончанието му е били -ти ходити пити ѣсти Основната функция му е била да бъде обект на други глаголи когато субектът на двете думи е един и същи могѫ се сътворити Може да бъде допълнение и към имена даѭ вамъ власть настѫпати на ꙃмиѧ и скорпиі и на вьсѭ силѫ врага Вж супин Синоним неопределена

глаголна форма основна форма на глагола

йат 1 Ниска предна гласна в старобългарски предното съответствие на а Произхожда или пряко от инд дълго e или е резултат на монофтонгизацията на дифтонгите oj aj чийто резултат е също дългата гласна e 2 Наименование на буквата която предава тази гласна

какофония гр κακοφωνία лат - рус неблагозвучие нем Kakophonie англ cacophony фр cacophonie ит cacophonia Неприятно неблагозвучно съчетаване на звуковe при повторение

калка рус калька нем Abklatsch англ calque фр calque ит calco Буквален превод по чужд модел на дума словосъчетание или конструкция Например старинни калки в старобългарски език от гръцки са думите с начало добро- и благо- Срв заемка

катахреза гр κατάχρησις лат abusio catachresis рус катахреза нем Kataxhrese англ catachresis фр catachregravese ит catacresi Употреба на думата извън нейното значение надхвърляща точния й смисъл Може да се прецени като вид метафора (Lausberg 562) Вж метафора

кирилица рус кириллица кириллическое письмо Втората по време на възникване славянска азбука след глаголицата Появява се в самия край на 9 век За разлика от глаголицата която е оригинална писмена система кирилицата е точно копие на гръцкия маюскул от 9 век с прибавени букви за славянски звукове Повечето от кирилските начертания на тези звукове намират точен паралел в глаголицата Вж азбука абецедар Срв глаголица

консонантна основа Именна или глаголна основа която завършва на сългасна В старобългарски са запазени следните наследници на инд именни основи на съгласна n-основи основи на -n- -en- -men- към които принадлежат съществителни от мр които завършват в импедч на -нь дьнь корень степень и основи на -men- имѧ врѣмѧ племѧ ent-основи същ от ср р обозначаващи малки същества отрочѧ агнѧ es-основи същ от ср р с окончание в им п ед ч -о род п ед ч -е небо небесе око очесе r-основи съществителни които са изрзаявали роднински наименования В старобългарски с пълна парадигма са запазени само две матъі род п матере и дъщи род п дъщере При всички съществителни от тази група основата се открива в косвените падежи но не и в им п ед ч Вж вокална основа основа склонение парадигма Синоним основа на съгласна

корен рус корень нем Wurzel англ root фр racine ит radice Непроизводна основа на думата която е носител на основното й значение Получава се след отделянето на всички наставки и след сравнение с другите нечленими части на родствените думи Вж афикс основа морфема Синоним корен на думата

косвено допълнение рус косвенное дополнение непрямое дополнение вторичное дополнение нем entfernteres Objekt англ enlargement фр compleacutement indirect compleacutement relatif ит oggetto indiretto Допълнение което съдържа в себе си вторична и в повечето случаи незадължително пояснение към семантичната и граматична характеристика на сказуемото Обикновено се появява при наличие на пряко допълнение При родителните форми появата на непрякото допълнение се свързва със значенията на отделяне отдалечаване глаголи за чувства

част от цялото (наплъните водоносъі водъі) Дателният падеж е основният падеж на косвеното допълнение в старобългарски като неговите форми се появява при голяма част от глаголите които обикновено управляват винителен падеж за пряко допълнение даждь ми сиѭ водѫ Косвеното допълнение може да се изразява и с творителен падеж при някои глаголи не пьцѣте сѧ доушеѭ вашеѭ клънетъ сѧ црькъвоѭ обисте е риꙃами съ ароматъі Вж допълнение пряко допълнение Синоним непряко допълнение непряк обект косвен обект

критически апарат рус критический аппарат нем kritischer Apparat англ critical apparatus фр apparat critique ит apparato critico Съвкупност от данни за разночетенията по различните преписи на един ръкописен текст които указват на различните или еднаквите четения спрямо избрания за основен текст на изданието В критическия апарат могат да влезнат и коментарии на отделните пасажи Критическият апарат е отличителен белег на критичното издание за разлика от дипломатическото което може да съдържа само разчетен текст придружен или не със снимки от издавания извор

лабиализация рус лабиализация нем Labializierung англ labialisation labialization фр labialisation ит labializzazione Процес на артикулиране или промяна на звука с помощта на устните при което те се закръглят Срв делабиализация

лабиодентална съгласна Съгласна при чието учленение долната устна се приближава към горните резци Син устнено-зъбна съгласна Вж лабиална съгласна лабиализация делабиализация Срв билабиална съгласна

лексема рус лексема нем Lexeme англ lexeme Обобщена езикова единица която функционира в езика като сбор от морфологичните и фонетични варианти на думата Словоформите на думата се обединяват от общата й семантика Срв фонема морфема

лексика рус лексика англ lexis lexica Съвкупността от словното богатство (речника) на един индивид текст Под лексика се разбира и цялостният лексикален състав на един език Вж лексикология лексикография рус инфикс нем Infix англ infix фр infixe ит infisso Наставка която се поставя вътре в думата понякога в самия корен Вж афикс префикс суфикс

лексикален рус лексический нем lexikalisch англ lexical фр lexical ит lessicale Отнасящ се имащ отношение към лексиката Синоним лексически Вж лексика

лексикография рус лексикография нем Lexikographie англ lexicography фр lexicographie ит lessicografia Наука за съставяне на речници Срв лексикология Вж лексика

лексикология рус лексикология нем Lexikologie англ lexicology фр lexicologie ит lessicologia Дял от езикознанието което изучава думите и фразеологичните единици от гледна точка на тяхното образуване и проникване в езика и от гледна точка на тяхното значение Вж лексика Срв лексикография

ликвидна метатеза рус ликвидная метатеза англ metathesis of liquids Късно праславянско фонологическо изменение при което групите гласните а о е и ликвидните съгласни в групите tart tort tert talt tolt telt ort art elt са си разменяли местата В старобългарски

процесът е бил съпроводен и с удължаване на гласната в редица случаи Например melko gt млѣко korva gt крава borda gt брада berg- gt брѣгъ arb- gt рабъ и робъ Вж метатеза ликвидни съгласни

ликвидни съгласни лат liquida рус плавные согласные нем Liquida англ liquid consonants фр liquide ит liquido Съгласни които се характеризират в акустично отношение с плавен преход към гласните Това е общото наименование на съгласните r и l Синоним плавни съгласни Вж ликвидна метатеза

литота рус литотес нем Litotes англ litotes understatement фр litote ит litote Реторичен троп при който преднамеренно се отслабват (от гр litotes) качествата размери на предметите с цел да се умаловажи тяхното значение към обекта и да се изрази отношение Антоним хипербола

лице лат persona рус лицо нем Person англ person фр personne ит persona Указва на ролята която играе този за когото става дума в изказването или в текста Различават се първо лице който говори от свое име второ лице към когото се обръщат и трето лице за когото говорят

лично местоимение рус личное местоимение нем Personalpronom англ personal pronome фр pronom personnel Местоимение което замества име на лице В старобългарски има форми само за първите две лица Употребата на третоличните форми е била поета от показателните местоимения като някои от тях (тъ та то онъ она оно) са се превърнали в лични местоимения за 3 лице в историята на езика Скланя се по самостоятелна парадигма заедно с възвратното местоимение като формите за дателен и винителен имат кратък и дълъг вариант За склонението на личното местоимение е характерно наличните на форми от различни основи (вж суплетивизъм) Така например формата за 1 л им п ед ч е аꙃъ но за род п е мене Вж възвратно местоимение местоимение

малка носовка стб ѧсъ рус малый юс англ small jus front jus Малката носовка в старобългарски е била предна гласна чието произношение е било на гласна е или широко е с назален елемент (н или м) след нея Образувала се е вследствие на тенденцията към отворена сричка когато след съчетанието на предна гласна (дълги и кратки i и e) с назал (n m ŋ) след тях е следвала съгласна (модел VNC) В глаголицата начертанието на буквата се е състояло от две части като първата е обозначавала оралния елемент а втората mdash назалния сегмент В старобългарския период в кирилицата за обозначението на гласната са се използвали няколко различни начертания от непроменената форма на гръцкото епиграфско А до изписвания които се приближават до формата на глаголическото ѣ Това води до предположението че вероятно в една част от българските говори гласежът на първата част на звука е бил на широка ниска предна гласна Син предна носовка преден юс малък юс Срв голяма носовка носов звук

малък ер стб ерь рус ерь англ front jer Висока кратка предна гласна в старобългарски Произхожда от инд кратко i Син преден ер предна ерова гласна Вж ерове силен ер слаб ер понижаване на еровете изпадане на еровете Срв голям ер

междуметие лат interiectio рус междометие нем Interjektion Ausruf Empfindungswort англ interjection фр interjection ит interiezione Неизменяема част на речта която се употребява

изолирано и се вмъква между останалите части на изречението Чрез се изразяват емоционални отношения и състояния Примери за междуметия в старобългарски са оувъі и горѣ Синоним средореч (Ив Богоров)

мека съгласна рус мягкий согласный нем weicher Konsonant англ lax consonant smooth consonant фр consonne molle ит consonante molle Съгласна която се изговаря с повдигане на средната част на езика към твърдото небце (палатума) Синоним палатална съгласна

местен падеж рус местный падеж локатив нем Lokativ Lokalis англ locative фр locatif ит locativo Основните функции на местния падеж без предлог е била обстоятелствено пояснение за място и време Рядко се срещат случаи на допълнение при глаголите коснѫти сѧ прикоснѫти сѧ при глаголи с представката при- Употребява се при някои глаголи с представка на- належати нападати напасти Местен падеж управляват и глаголите вълежати ꙃаꙃьрѣти обѣсити сѧ опрѣти сѧ потъкнѫти съвъкоупити сѧ съплѣсти Синоним локатив

местоимение лат pronomen рус местоимение нем Pronomen Fuumlrwort англ pronoun фр pronom ит pronome Част на речта която в античните граматики се определя като заместник на името защото съдържа в себе си понятия за лице и предмет Може да се употреби вместо всички имена mdash съществителни прилагателни и числителни Старобългарските местоименна система е много богата Тя се дели на лични и нелични (родови) местоимения Склонението на възвратното местоимение е според парадигмата на личните Родовите местомения се делят на анафорично показателни притежателни въпросителни отрицателни неопределителни обобщително Към местоименията се причисляват т нар думи с местоименна флексия Това са местоименни прилагателни или местоимения-прилагателни като самъ какъ какъв къ какъв ꙗтакъ такъв инакъ инакъв сикъ такъв вьсѣкъ всеки инъ друг единъ Вж лично местоимение възвратно местоимение анафорично местоимение показателно местоимение притежателно местоимение въпросително местоимение отрицателно местоимение неопределително местоимение обобщително местоимение

метатеза рус метатеза перестановка нем Metathesis Umstellung Lautversetzung англ metathesis фр meacutetathegravese ит metatesi Премятане на звуковете в рамките на една сричка или на сричките в рамките на една дума (напр гълтам глътна) Синоним премятане на звуковете Вж ликвидна метатеза

минало време мин прошедшее время нем Vergangenheit англ past tense фр passeacute ит passato Наименование на всички граматически форми на миналите имена Вж аорист имперфект перфект плюсквампефект бъдеще време в миналото

минало деятелно първо причастие В старобългарски се е образувало от инфинитивната или миналата основа на глагола (вж инфинитивна основа) В зависимост от това дали тя е окончавала на гласна или съгласна към нея се е добавял показател за причастието При инфинитивна основа на съгласна той може да се види в косвените падежи като -ъш- а при гласна той е имал обликът -въш- Подобно на сегашното деятелно причасти и тук формите за им п ед м и ср им п се е противопоставял на всички други форми заради липсата на -ъш--въш-

срв несъ давъ моль (м срр импедч) - несъши давъши мольши (жредчимп) Скланя се както съществителните по -jo (за м и срр) -ja (за жр) Различават се кратки и местоименни форми Местоименните или пълните форми се образуват като към кратката форма се добави съответната форма за род число и падеж на анафоричното местоимение В този случай втората част следва склонението на местоимението несъшаего родпедч м и ср р несъшоуемоу (датпедч м и ср р) В развитието на езика още в старобългарски гласната е се уподобява (асимилира) от предходната гласна несѫщаего gt несѫщааго Следходният процес е известен като контракция mdash двете еднакви гласни се свиват в една mdash несѫщаго Този процес повлиява цялата парадигма на сегашното деятелно причастие Вж сегашно деятелно причастие минало деятелно второ сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие причастие анафорично местоимение Синоним минало действително причастие

минало свършено време вж аорист

множествено число рус множественное число нем Plural Mehrzahl англ plural фр pluriel ит plurale Граматическа категория към която се отнасят думи назоваващи множество отделни обекти (съществителни местоимения) и думи които се съгласуват с тях (прилагателни глаголи) Някои съществителни притежават само форми за мн ч (т нар pluralia tantum) Вж единствено число двойствено число число

монофтонг рус монофтонг нем Monophtong англ monophtong фр monophtongue ит monottongo Звук който се състои от тон с еднородно звучане Срв дифтонг Вж монофтонгизация монофтонгизация на дифтонгите

монофтонгизация на дифтонгите рус монофтонгизация дифтонгов англ monophtongization of diphtongs Фонологическата промяна на съчетанието от два съседни звука в един В праславянски съчетанията на гласна със заден (w) или преден (j) глайд са се превърнали в самостоятелни гласни Така например от съчетанието aj се образувал нов звук ѣ от съчетанието aw звукът u Тези промени са се осъществили пред съгласна в средисловието или края на думите Същият принцип на промяна се е осъществил при образуването на носовите гласни Вж монофтонг дифтонг носов звук

монофтонгизация рус монофтонгизация англ monophtongizatio фр monophtongaison Фонологическо изменение при което се образува един фонетичен елемент (монофтонг) Вж монофтонгизация на дифтонгите

мора лат mora рус мора нем More англ mora фр more ит mora Единица за дължина равна на дължината на кратката гласна За дългата гласна се е считало че е равна на две мори Закон за трите мори в старогръцки е било правилото че ударението не трябва да бъде по-далече от третата мора от края на думата Вж сричка ударение

морфема рус морфема нем Formans Formativ англ morpheme фр morphegraveme ит morfema Думата произлиза от гр morphe форма и означава най-малкият елемент на езика който има граматично иили лексикално значение Морфемите могат да носят значения като граматическа категория (род число лице време) лексикално-граматически рязряд (име глагол) могат да

изразяват синтактичните връзки в изречението (подлог допълнение) или да са самостоятелна дума (предлог съюз частица междуметие) Вж афикс инфикс корен основа суфикс морфология Срв фонема лексема

морфология рус морфология нем Wortbildungslehre Formenlehre англ morphology фр morphologie ит morfologia Част от граматиката която изучава по какъв начин думите са съставени от по-малки единици наричани морфеми Срв синтаксис Вж граматика морфема

мъжки род лат masculinum рус мужской род нем maskulinum англ masculine фр masculin ит maschile В старобългарски това е граматически род който обединява същества от мъжки пол заедно с формални завършеци свързани с тази представа характерни за основите на оjo аja кратки i и u и част от консонантните склонения Вж женски род среден род род

надредни знаци рус надстрочные знаки англ supralinear signs Знаци които се поставят над реда и които включват в най-ранния период на славянската писменост знаци за улесняване на четенето поставяни над букви за гласни и знаци за отбелязване на мекостта на съгласни (т нар меглец) Спорно е какво е значението на надредните знаци в Киевските листове Според някои изследователи става въпрос за акцентни знаци Според други това са музикални знаци Със сигурност систематичната употреба на знаци за ударения започва да се проследява едва от 14 век като до края на века се забелязва все по-голямо усложняване на системата им Вж ударение придихание

назализация рус назализация нем Nasalierung англ nasalization фр nasalisation ит nassalizzazione Фонологично изменение (асимилация) при което неносовата (орална) гласна се преръща в назална Антоним деназализация Вж носов звук носовки голяма носовка малка носовка

наклонение рус наклонение нем Modus Diathese англ mood mode фр mode ит modo Отношение на говорещото лице към изказаното от него глаголно действие В зависимост действоето може да бъде представено като реално възможно желателно Вж изявително наклонение повелително наклонение условно наклонение

наречие лат adverbium рус наречие нем Adverbium Umstandswort англ adverb фр adverbe ит avverbio 1 Неизменяема част на речта която обикновено пояснява глагола (вж лат термин) но също така може да се срещне и при прилагателното съществителното и при др наречия То посочва признаци като място време начин количество и степен и др Старобългарските наречия по произход се делят на първични образувани от местоименни основи и образувани от имена Примери за първични наречия са абье веднага тутакси акъі подобно на като едъва едва трудно еще още нъінѣ сега пакъі отново понѣ поне оуже вече Местоименните наречия завършват на -(ъ)де -амо -ѫдоу Като първият е означавал място на действието а последните са означавали движение в определена посока (към и от говорещия) Краят на наречието с -гда е бил специализиран за време Формантите -ли -ль (-лѣ) са изразявали количество и степен като според П Илчев първоначалното значение е било също за време (Дуриданов 1993319) С форманта -ако се образуват местоименни наречия за начин Именните наречия произлизат от

прилагателни и съществителни имена 2 Говор диалект

нарицателно име рус нарицательное имя нем Gattungsname англ common noun фр nom commun ит nome comune Съществително име което назовава цял клас обекти или всеки един от тях по отделно (дървета дърво) Синоним съществително нарицателно име Срв собствено име

небце рус небо нем Gaumen англ palate фр palais ит palato Говорен орган граница между устната и носната кухина Разделя се на твърдо небце (или палатум срв рус твердое небо нем Gaumen англ palate hard palate фр palais dur) и меко небце (срв рус мягкое небо нем Gaumensegel англ velum soft palate фр palais mou voile du palais ит palato molle)

неопределително местоимение Неопределителни са тези местоимения които означават неизвестни неопределени лица предмети количество В старобългарски се образуват като към въпросителното местоимение се добави частицата нѣ нѣкъто нѣкъіи някой нѣчьто нещо Функция на неопределително местоимение изпълняват и съчетания на въпросително местоимение с наречието любо къто любо някой чьто любо нещо речетъ къто любо ще каже някой Във функция на неопределително местоимение може да се употреби и числителното единъ със значение някакъв някой си и пристѫпь единъ отъ книжьникъ и рече емоу По същия начин се употребява и думата етеръ някой някой-си някакъв един и се етеръ пристѫпь рече емоу слѣпьць етеръ сѣдѣаше при пѫти Това местоимение се скланя като просто (кратко) прилагателно Когато неопределителното местоимение е в съчетание с предлог то тогава предлогът стои между частицата и въпросителното местоимение нѣ отъ кого Вж въпросително местоимение местоимение

непреходен глагол непeреходный нетранзитивный нем intransitiv англ intransitive фр intransitif ит intransitivo Глагол който няма свойството да изисква пряко допълнение при който не се съдържа непосредствен преход от изразяване на действие към изразяване на обекта Вж пряко допълнение косвено допълнение сказуемо обект Срв преходен глагол

несвършен вид рус несовершенный вид нем imperfective Aktionsart англ imperfect aspect imperfective aspect atelic aspect фр aspect imperfectif ит aspetto imperfettivo Глаголите от несв в представят глаголното действие в процеса на извършването му без да е доведено до изчерпването му до прекратяването му (Пашов 1989105) В старобългарски най-разпространеният начин за образуване на глаголи от несв в от глаголи от св в е с помощта на суфикса -а- и удължаване на коренната гласна водити - важдати гонити - ганѣти носити - нашати просити - прашати родити - раждати Вж свършен вид вид

несклоняем рус несклоняемый нем indeklinabile indeklinierbar англ indeclinable фр indeacuteclinable ит indeclinabile Дума която не се скланя Несклоняеми са наречията и служебни думи като предлози и съюзи В старобългарски е съществувал малък клас от прилагателни които също не са се скланяли Вж склонение парадигма

низходящ дифтонг рус нисходящий дифтонг нем fallend англ falling фр descendante deacutecroissante ит discendente Дифтонг при който гласната е на първо място а след нея следва глайдът Вж дифтонг монофтонг монофтонгизация на дифтонгите Срв възходящ дифтонг

монофтонг

носов звук рус носовой звук нем Nasenlaut Nasal англ nasal фр nasal ит nasaleltmeta content=OpenOfficeorg 24 (Linux) name=GENERATOR gtЗвук при който произношението включва резонация на носова празнина със задната част на устната кухина От съгласните това са n m и веларните назали (например В старобългарски е имало и най-малко 2 гласни (носовки) които са се произнасяли по този начин Синоним назал назален звук Вж малка носовка голяма носовка

носовки Носовите гласни или носовките в старобългарски са били две голяма и малка Голямата носовка е била задна гласна чиято първа част се произнасяла между а и о и малка носовка чийто първи фонетичен елемент е бил с произношение е или ѣ Произношението на назалния елемент е също варирал в зависимост от съгласната която се е намирала след носовката - n m или веларен назал Носовките са се образували в резултат на процеса на отварянето на сричката когато при съчетанието на гласна назална съгласна и друга съгласна сричковата граница се е премествала след носовия елемент Когато след назалната съгласна е следвала гласна то носовка не се е образувала На това се дължат редувания от типа на начѧти но начьнѫ пѧти но пьнѫ Срв малка носовка голяма носовка Син назални гласни носови гласни

обект рус объект нем Objekt англ object фр objet ит oggetto Част от изречението обозначаваща лице или предмет който е цел на действието Известно е също като допълнение или пряко допълнение Вж допълнение пряко допълнение косвено допълнение Срв субект

обобщително местоимение Местоимението вьсь вьсѣ вьсе има значение цял целият всичкият Първоначално се е скланяло според меката местоименна основа В старобългарски има влияние на твърдото склонение

обстоятелствено пояснение рус обстоятельство Обстоятелственото пояснение показва как и при какви условия става действието Традиционно се разграничават обстоятелства за място време количество и степен причина и цел Поясненията в изречението могат да се изразяват с наречия безпредложни падежни конструкции и съчетания на падежна форма с предлог Синоним обстоятелство обстоятелствени думи

окончание рус окончание нем Endung Flexionsendung англ termination ending фр deacutesinence ит desinenza Подвижна морфема който се присъединява към корена или основата и характеризира думата като лице число време наклонение залог и др Вж афикс корен основа морфема Синоним флексия

омограф рус омограф нем Homogramm англ homograph фр homogramme ит omogramma Думи които се пишат еднакво но се произнасят по различен начин и имат различен произход срв омоним

омоним рус омоним нем Homonym англ homonym фр homonyme ит omonimo Думи еднакви по произношение но различни и независими по значение Срв омограф

омофон рус омофон нем Homophon англ homophone фр homophone ит omofono Различни знаци които се употребяват за обозначение на един и същи звук Срв омограф

ономастика рус ономастика нем Onomastik Namenkunde англ onomastics name-study фр onomastique ит onomastica Общо наименование на всички лингвистични области които изследват имената (от гр onoma) Вж топонимия антропонимия

определение рус определение нем Bestimmtheit англ determination фр deacutetermination ит determinazione Определението пояснява съществителното име или друга част употребена като съществително Определението в старобългарски се изразява с прилагателно име или местоимение съгласувано по род число и падеж със съществителното (съгласувано определение) със съществително име без предлог или с предлог mdash несъгласувано определение Прилагателното име като определение се явява в пълна или кратка форма Съінъ прѣмѫрдръ веселитъ отьца Като сказуемно определение се появява само в кратка форма Чловѣкъ нѣкъіи бѣ богатъ При несъгласуваните определения най-голям дял имат формите с родителен падеж без предлог въ годъ крьста лице отьца моего или с предлог вѣньць отъ камени Срещат се също така форми с дателен падеж (храмъ молитвѣ) и творителен падеж (чловѣкъ нечистомь доухомь) Вж приложение

основа рус основа нем Stamm англ stem фр thegraveme ит tema Част от думата която в инд езици се поставя зад корена Според гръцките граматици тази морфологична единица е основата на която се прикрепя окончанието В съответствие с природата и значението на тези единици те се делят на именни и глаголни основи Вж афикс корен морфема

остро ударение вж акут

отворена сричка рус открытый слог англ open syllable Сричка която завършва на гласна Вж сричка тенденция към отворена сричка

относително местоимение рус относительное местоимение англ relative pronoun фр pronom relatif Относителното местоимение свързва относителната конструкция в изречението или относителна Относителни местоимения в старобългарски са били иже ѣже еже който която което ѣкъже ѣкаже ѣкоже какъвто еликъ елика елико колкото голям колчав Наред с тях функцията на относителни местоимения са могли да изпълняват и въпросителните местоимения къіи кой който и которъіи (котеръіи) който Склонението на иже е същото както и анафоричното местоимение като се е промяняла само частта преди же Местоименията ѣкъже еликъ се скланя по типа на показателните местоимения тъ та то Вж анафорично местоимение въпросително местоимение местоимение

отрицание рус отрицание нем Negation Verneinung англ negation фр neacutegation ит negazione Израз който е предназначен да констатира че даден предмет или събитие не съществуват или не са това за което се говори

отрицателно местоимение Отрицателните местоимения в старобългарски се образуват от въпросителните като пред тях се добавя отрицателната частица ни къто gt никъто чьто gt

ничьто Много често след формата се добавя усилителната частица же ничьтоже никътоже никъїиже Скланят се по същия начин както въпросителните местоимения Ако се употребят в съчетание с предлог то предложната форма се поставя между отрицателната частица ни и въпросителното местоимение н никакоже не врѣди его ни при чесомьже Вж въпросително местоимение местоимение

падеж рус падеж нем Fall Kasus англ case фр cas ит caso Падеж се нарича отношението в което бива поставена известна склоняема дума спрямо глагола или спрямо друга дума в изречението (Бончев 195218) следователно това е морфологическа словоизменителна категория при имената Основни значения на падежите са субектно обектно и определително Всеки падеж има своя система от значения които се проявяват с или без предлози Такива са значения като пряко допълнение обстоятелствено пояснение принадлежност движение определение Падежите в старобългарски са именителен родителен дателен винителен творителен местен и звателен Падежите се делят на преки падежни форми (пряк падеж gr orthe ptosis лат casus rectus) и косвени форми (косвен падеж гр plagiai лат obliqui) Формите на винителния падеж също се счита в някои граматики за пряк тъй като има функция на пряко допълнение Звателният падеж когато формата му е еднаква с именителната също се причислява към преките форми

палатализация стб липсва стгр липсва рус палатализация нем Palatalisierung англ palatalization фр palatalisation ит palatalizzazione Изменение при което езикът се придвижва към твърдото небце Понякога под палатализация се разбира смегчаването на съгласните Праславянските палатализации се делят на три вида палатализация на веларите палатализация на денталите и палатализация на лабиалите Палатализацията на веларите се е извършвала на три пъти които са известни като първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите и трета палатализация на веларите (Прогресивна палатализация) Първите две са регресивни палатализации (вж регресивно фонологическо изменение) а третата е прогресивна палатализация (вж прогресивно фонологическо изменение) Вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите прогресивна палатализация палатализация на денталите палатализация на лабиалите йотация Срв тенденция към палаталност

парадигма рус парадигма нем Paradigma англ paradigm фр paradigme ит paradigma Таблица на изменението на формите на една дума например склонението при имената спрежението при глагола Вж склонение спрежение вокална основа консонантна основа

паратаксис рус паратаксис нем Parataxe Beiordnung Nebenordnung англ paratax фр parataxe ит paratassi Отношение на две изречения при което няма подчинение на едното на другото Срв хипотаксис

пароним рус пароним нем Paronym англ paronym фр paronyme ит paronimo Думи близки по звуков състав но с различно лексикално значение Най-популярно е определението че това са еднокоренни думи от една и съща част на речта които имат различно значение При другото по-широко определение се счита че това могат да бъдат разнокоренни генетично несвързани думи от различен произход които имат само външно звуково сходство

пауза рус пауза нем Pause Pausa Ruhepunkt англ pause фр pause ит pausa Прекъсване на звучането в речта или в музикалното произведение

перфект рус перфект нем Perfektum Perfekt англ perfect фр parfait ит perfetto Перфектът е глаголно време което означава състояние в момента на говорене в резултат на извършено в миналото действие Старобългарският перфект се образува от сегашното форми на спомагателния глагол бъіти (есмь еси естъ и тн) и миналото деятелно второ (елово) причастие на спрягаемия глагол далъ есмь Еловото причастие се изменя по род и число а спомагателният глагол - по лице и число Синоним минало неопределено време Вж минало деятелно причастие спомагателен глагол

плюсквамперфект рус плюсквамперфект давнопрошедшее время нем Plusquamperfektum англ pluperfect фр plus-que-parfait ит piuccheperfetto Глаголно време изразяващо действие или състояние в миналото предшестващо друго минало действие Подобно на перфекта и тук е важен резултатът от действието Вондрак го нарича перфект пренесен в миналото (Vondrak 1908 279 срв Добрев 1993 300) В старобългарски се образува от имперфектната форма на глагола бъіти (бѣахъ бѣаше и тн) в съчетание с минало деятелно второ (елово) причастие бѣахъ далъ Вж спомагателен глагол минало деятелно причастие Синоним минало предварително време отдавна минало време

повелително наклонение рус повелительное наклонение императив нем Imperativ англ imperative фр impeacuteratif ит imperativo Наклонение което изразява заповед молба забрана В старобългарски формите са се образували от сегашната основа на глагола В 1 и 2 спрежение в ед ч формите са окончавали на -и а в мн и дв ч показателят за наклонението е бил -ѣ- (2 л ед ч бери но 2 л мн ч берѣта 2 л дв ч берѣта) При 3 и 4 спрежение във всички форми наклонението последователно се е образувало с -и- (2 л ед ч носи 2 л дв ч носите 2 л дв ч носита) Спомагателният глагол бъіти е образувал повелително наклонение от формата бѫ- бѫди (2 л ед ч) Иначе се е формите са се променяли както при глаголите от 1 спрежение Старобългарските показатели за наклонението -и- и -ѣ- са от дифтонгичен произход и са променяли предходната съгласна според правилата на втора регресивна палатализация срв мощи могѫ можеши но моꙃи (2 л едч) При глаголите с коренна гласна е в повелително наклонение тя се е променяла в ь рещи рекѫ речеши но в 2 л ед ч повел накл рьци Вж условно наклонение изявително наклонение наклонение втора регресивна палатализация Синоним заповедно наклонение императив

подлог рус подлежащее субъект нем Subjekt Satzgegenstand англ subject фр sujet ит soggetto Име на глаголното лице в изречението Подлогът се поставя в именителен падеж Синоним субект

подчинено изречение рус подчиненное предложение придаточное предложение нем Nebenzatz англ subordinate clause Изречение в състава на сложното което пояснява някоя негова част и се намира в подчинителна връзка спрямо него Вж хипотаксис главно изречение

подчинителен съюз рус подчинительный союз нем unterordnende Konjunktion англ

subordinating conjunction фр conjonction de subordination ит congiunzione subordinativa Изразява отношението на зависимост между двете части на сложното изречение В старобългарски според вида на подчиненото изречение се разделят на изяснителни и обстоятелствени Изяснителните съюзи въвеждат субстантивни подчинени изречения а обстоятелствените - адвербиални подчинени изречения Изяснителни съюзи в старобългарски са ко(же) акъі(же) да ко да ꙗ ꙗеда Обстоятелствените съюзи се разделят подобно на поясненията (вж обстоятелствено пояснение) на 6 групи за време за причина за следствие за цел за условие и за отстъпване (Дуриданов 1993 333) Вж съюз съчинителен съюз

показателно местоимение рус указательное местоимение англ demonstrative pronoun фр pronom deacutemonstratif С показателните местоимения се сочат предмети явления и техните качества Те притежават форми за род число и падеж Старобългарските показателни местоимения са тъ та то онъ она оно сь си се овъ ова ово Показателните местоимения изразяват степента на отдалеченост спрямо някой предмет или лице формите с тъ се употребяват за общо посочване с онъ онзи се означава отдалеченост а със сь този тук се посочва близост Местоимението овъ се употребява само при изброяване и противопоставяне Местоимението сь си се се скланя по меката местоименна основа а другите mdash по твърдата Показaтелните местоимения поемат функцията и на третоличното местоимение в старобългарски като създават една нова форма за трето лице в българския език Вж анафорично местоимение местоимение

полисемия рус полисемия многозначност нем Polysemie Vielwertigkeit англ polysemy Способността на думите да притежават и придобиват повече от едно значение Синоним многозначност

полисиндетон гр πολυσύνδετον лат acervatio iuncta рус полисиндетон полисиндетическая связь многосоюзное словосочетание нем Polysyndeton англ polysyndeton фр Polysyndegravete Прекомерна употреба на съюзи което обикновено води до забавяне на ритъма Лаусберг (1960 345) изтъква че полисиндетонът се реализира както чрез повтаряне на един и същи съюз така и като вариращо натрупване на отделни съюзи Той смята че при полисиндетон се използват само съчинителни съюзи но не изяснява как класифицира поредици от фрази въведени с подчинителни Не е изяснена и някаква принципна отлика с анафората Изглежда обаче че симетрията не е същностна черта на полисиндетона както е при анафората того бѡ влддку и гда и црда вѣдеть прѣнеисчътнаа ѻна мнѡжьства ликове же архаггдльсцїи такожде херувıми и серафими начела и госпддства и власти же и прѣстоли и силы нъ и въсе въсѣх стдых съслѡвїе(ПКЕ Вл Гр 424r Кал 103) Антоним асиндетон

полугласна Вж глайд

понижаване на еровете рус понижение редуцированных прояснение редуцированных англ lowering of jers Еровете в силна позиция са понижили своя гласеж пред другите ерови гласни По своята същност този процес е дисимилация по признака височина Резултатите от него в отделните говори на българската езикова територия са били различни в повечето случаи се наблюдава преход на ь в е и на ъ в о В някои диалекти гласежът се е изравнил в средна гласна ъ

В суфиксите промяната ъ gt о е засегнала цялото езиково землище докато едва в една част (главно югозападната) тази промяна е обхванала и коренната сричка (срв дъждь gt дождь) Понижаването на гласните е предхождало процеса на изпадането на еровете Терминът изясняване на еровете е неточен тъй като той почива на стара разпредялба на звуците на тъмни и светли (ясни) която няма фонетично основание Синоним изясняване на еровете Вж ерове слаб ер силен ер преглас на еровете Срв изпадане на еровете

правопис рус орфография правописание нем Orthographie Rechtschreibung англ orthography Сбор от правила за употреба на графемите Среновековните правописни са били налагани в голяма степен от местни скриптории особено в началния период на писмеността При описанието на ръкописите важните характеристики са употребата на носовки (юсове) употреба на ерове употреба на букви за йотувани гласни В пространното описание могат да намерат място и употребата на останалите букви както и правописните правила при думите от чужд произход В описанието на правописа роля играе последователността от спазване на различни правила например прокарването на етимологически правилна употреба на еровете В зависимост от определени признаци се разграничват юсов от безюсов правопис правопис с един или два ера и тн В някои случаи правописът носи наименованието си от някое място например рашки правопис ресавски правопис Термини като рашка редакция следва да се избягват доколкото редакция се съотнася с историята на текста и не е пряко свързана с езиковия произход или правописните норми Синоним ортография

праславянски език Единният предписмен език на всички славяни Неговата рекострукция се извършва въз основа на данните при сравнението на всички славянски езици с останалите индоевропейски езици и диалекти Синоним протославянски славянски език основа

превъзходна степен рус превозходная степень нем Superlativ англ superlative фр superlatif ит superlativo Сравнение с помощта на две степени Сравнение на признака на един предмет със степента на признака при най-малко други два предмета (Пашов 198976) В старобългарски липсват морфологически средства за изразяване на превъзходната степен Вж сравнителна степен степен на сравнение

преглас на гласните рус перегласовка гласных англ fronting of back vowels Праславянска регресивна асимилация при която задните гласни се променят в предни под влияние на предходната палатална съгласна или глайд j Вж преглас асимилация дисимилация тенденция към отворена сричка задна гласна предна гласна

преглас на еровете рус перегласовка редуцированных англ mutation of jers Фонологично изменение (асимилация) по признака предност Съгласно тази промяна големият ер преминава в малък пред срички с предна гласна а малкият преминава в голям пред срички със задна гласна Например тьма gt тъма вьдова gt въдова дъбрь gt дьбрь въпль gt вьпль Вж ерове голям ер малък ер понижаване на еровете изпадане на еровете Срв преглас преглас на гласните

преглас рус перегласовка метафония нем Umlaut англ mutation фр meacutetaphonie ит metafonia Изменение на тембъра на гласната под влияние на съседния звук Вид асимилация или

дисимилация Вж преглас на гласните асимилация дисимилация

преден глайд рус передний глайд и неслоговое англ front glide Глайд който се учленява с предната част на езика Предният глайд се обозначава с j или с i с дъгичка под него Синоним предна полугласна несричкотворно и Вж глайд Срв заден глайд

предлог рус предлог нем Praumlposition Vorwort англ preposition фр preacuteposition ит preposizione Неизменяема част на речта която съединява имената с другите думи в изречението За разлика от съюзите които свързват синтактични цялости предлозите съединяват лексико-граматически единици При предлозите винаги има двустранни отношения от една страна с глаголните форми а от друга страна с името живѫ lt въ gt градѣ Граматическото и лексикално значение на глагола определя в случая и падежната форма на името но чрез посредничеството на предлога В този случай формата е в местен падеж Вж задлог падеж Предлози които се съгласуват с един падеж Родителен падежбез(ъ) прѣдастъ его безъ народа близъ приде близъ свѧтааго приближишѧ сѧ близъ рѣкы вънъ вънѣ извънъ изиде вънъ града вънѣ града прѣбываите повелѣ извънъ града того посѣщи выше выше презвутера сѣщи выше закона быти далече имѣаше село вънѣ града недалече града до доидошѧ до цръкъве до бедроу закопанъ из(ъ) влѣкош ѧ вънъ изъ клѣти изъ давъна изъ пръва около стоѧтъ около цръкъве въскраи (lt възъ краи) сѣде въскраи цръкъве кромѣ (извън без) кромѣ тѣла естъ ты единъ еси кромѣ грѣха окрьстъ (около) повелѣ емоу ходити окрьстъ монастырлѣ окрѫгъ (около) сѣдѣахоу окрѫгъ его въ мѣсто въ мѣсто сего старьца приходитъ отъ да не отълѫчимъ сѧ отъ тебе градъ възмѧте сѧ отъ страха прѣжде прѣжде зимы прити прѣжде того часа развѣ (извън освен) аще въ тѣлѣ аще развѣ тѣлѣ не вѣмь свѣнле отъведе паоула свѣне сѫдилища оу прѣбыстъ оу него годъ малъ проси оу отьца Винителен падежвъзъ възъ бръдо потече низъ низъ стѣнѫ падошѧ объ живѣаше объ онѫ странѫ доунава тоу объ нощь прѣбыстъ сквозѣ придохомъ сквозѣ огнль и водѫ Дателен падежкъ събьрашѧ сѧ къ нлемоу вѣроуѭ къ господоу противѫ изидѫ противѫ исоусови чьто противѫ семоу рекѫтъ Местен падежпри при морли галилеисцѣемь видѣ дъва брата падѫ при пѫти Предлози които се съгласуват с два падежа Родителен и творителен падежсъ а) (отдалечаване от предмета) съшьдъ съ небесе съпаде коумиръ съ мѣста своего (време) съ вечера въста (начин) съ полоу мрьтвъ б) (задружност съвместност) идетъ съ народомь многомь Винителен и родителен падежврьхоу винителен падеж само при глаголи за движение иначе родителен постави и врьхоу прѣстолъ свои срв градъ врьхоу горы стояше Винителен и местен падежВинителен падеж се употребява при глаголи за движение а местен ndash при останалите въ а) посадити въ тьмьницѫ въ подъградие доиде б) ѫтрь въ домоу обрѣте сѧ на а) похоть воюетъ на доухъ на гробъ прѣидошѧ б) на ономь свѣтѣ бѫдетъ сѣдиши на трапезѣ слъньце быстъ на заходѣ на молитвѣ станевѣ на оумѣ бѣаше емоу о (о) а) прѣтъкнѫ ногѫ о камень сѣде о деснѫѭ отьца б) чьто се слышѫ о тебѣ не о хлѣбѣ единомь живъ бѫдетъ чловѣкъ Винителен и творителен падежнадъ а) голѫбь полетѣ надъ главѫ иосифовѫ б) облачьць малъ яви сѧ надъ народомь подъ а) въниде подъ покровъ заиде слъньце подъ землѭ подъ вечеръ заклѧ сѧ б) пьси подъ трапезоѭ ядѧтъ прѣдъ а) въведошѧ прѣдъ цѣсарлѣ б) съгрѣшихъ прѣдъ тобоѭ Предлози които се съгласуват с три падежа Винителен родителен и творителенза а) за вратъ похвати и б) (заради) жена за чѧдъ молѧщи (време) за оутра въста за

вечера в) (зад след) иди за мъноѭ сотоно междоу междю а) приде на море междоу прѣдѣлы декапольскыѧ б) междоу двою морю чрьнааго и бѣлааго в) колико растоѧтъ междоу собоѭ

предна гласна рус передний гласный гласный переднего ряда светлый гласный англ front vowel bright vowel Гласна която се образува в предната част на устната кухина Предни гласни в старобългарски са били и ь ю е ѣ ѧ Синоним (остар) светла гласна Вж гласна Срв задна гласна

префикс рус префикс приставка нем Praumlfix англ prefix фр preacutefixe ит prefisso Афикс който се добавя в началото на думата за да бъде променено нейното значение Вж афикс инфикс суфикс основа морфема gtморфема Синоним представка

преходен глагол рус переходный глагол нем transitiv англ transitive verb фр transitif ит transitivo Глагол който приема пряко допълнение Древните граматици са разглеждали този вид глаголи като съдържащи преход от субекта към обекта без помощта на предлог Вж пряко допълнение сказуемо

придихание лат spiritus рус придыхание лат spiritus нем Spiritus англ breathing Обозначение на характера на вдишването при произнасянето на началната гласна в думата на гръцки По отношение на славянските средновековни текстове са възприети термините spiritus lenis (слабо придихание рус тонкое придыхание нем Spiritus lenis англ smooth breathing фр esprit doux ит spirito lene) и spirutus asper (силно придихание рус густое придыхание нем Spiritus asper англ rough breathing фр esprit dur ит spirito lene) За славянските текстове те обаче се използват главно като знаци за четене и не са имали фонетична стойност

прилагателно име рус прилагательное имя нем Adjektiv EIgenshaftswort англ adjective Част на речта която означава качество свойство или белег на нещата Делят се традиционно на качествени притежателни и относителни Качествените прилагателни изтъкват качеството на предмета пьстръ стоудьнъ младъ Притежателните означават принадлежността отьчь братовъ Относителните показват различните белези на предмета относно до веществото от което е направен произхода му времето и предназначението му Прилагателното може да бъде субстантивирано ако в изречението то заема функцията на съществителното Старобългарските прилагателни притежават род число падеж и се скланят Прилагателните са имали две форми кратка (неопределена) и пълна (определена или местоименна) Кратките прилагателни се скланят като съществителни по -о (jo) за м и ср р или по -а(jа) основи за жр Местоименните прилагателни се скланят като родовите местоимения по меките основи Качествените прилагателни в старобългарски притежават сравнителна степен но не е развита превъзходната степен Сравнителната степен се е образувала по два начина Кратките форми на сравнителната степен са се образували с наставка -jьs (за жр) и -jes (за мр) В жр към наставката се е прибавяло окончанието -и за имп ед ч и формите съответно са били дражьши (жр) дражь (мр) и драже (срр) Дългата форма се е образувала със същата наставка но тя се е прибавяла към разширената с ѣ основа Крайното s от наставката е изпадало и формите са гласяли добрѣиши (жр) добрѣи (мр) и добрѣе (срр) ltpgt

приложение рус приложение аппозиция нем Apposition англ apposition фр apposition ит apposizione Определение което е съществително съгласувано по падеж с името към което се отнася Павелъ рабъ божии апостолъ исоусъ христосъ Вж определение Синоним апозиция

притежателно местоимение рус притежательное местоимение Притежателното местоимение означава принадлежност Старобългарските притежателни местоимения са мои моѣ мое твои твоѣ твое свои своѣ свое нашь наша наше вашь ваша ваше Те се скланят като анафоричното - по меките местоименни основи Вж местоимение анафорично местоимение

причастие лат participium рус причастие нем Partizip Participium англ participle фр participe ит participio Част на речта която античните граматици считали за причастна както към категорията на имената (защото се скланя) така и към категорията на глагола защото се образува от него и може да изразява време и залог В старобългарски съществуват три деятелни (сегашно минало 1 и 2) и две страдателни (сегашно и минало) причастия Вж сегашно деятелно причастие минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие елово причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие

прогресивна палатализация рус прогрессивная палатализация англ Progressive palatalization Наричана традиционно Трета палатализация (бълг) Третья палатализация (рус) Third Palatalization (англ) За разлика от другите две палатализации на веларите (вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите) при тази посоката на изменение е прогресивно (вж прогресивно фонологическо изменение) те предният фонологически елемент влияе върху следходния В този случай е доказано че въздействие се оказва от предходната гласна дълго или кратко i върху веларните съгласни k и g Спорно е дали в този процес е участвала съгласната x Между гласната и съгласната е могло да има назален елемент който впоследствие е образувал една единна част от предходната гласна и двете заедно са се превърнали в малка носовка За да се осъществи изменението след веларните съгласни е трябвало да се намират дълги или кратки гласни o или a Резултатите от прогресивната палатализация са съвпаднали с тези от втората регресивна те k gt c a g gt ꙃ (ꙃ) Синоним трета палатализация 3 палатализация III палатализация Срв палатализация

прогресивно изменение рус прогрессивное изменение англ progressive change progressive phonological change Фонологична промяна при която предходният в изговора звук влияе върху следходния Синоним прогресивно фонологическо изменение прогресивна промяна Антоним регресивно изменение

прозодия рус просодия нем Prosodie англ prosody фр prosodie ит prosodia Общото наименование на особеностите на речта и стиха свързани с метрика като дължина и количество ударение и интонация В системата на византийската прозодия са известни десет прозодични знака които се делят на 4 групи 1 тонове 2 времена 3 придихания 4 стъпки Вж ударение

протеза рус протеза надставка нем Prothese Vorschlag англ prothesis фр prothegravese ит prostesi Вмъкване на звук в началото на думата От праславянски е известна протезата на глайдовете j и

w в началото на думата Срв случаи като въдица въглен вътък вътре въже възел както и пояепентезавата на j в случаи като гнѧ ѩзъікъ и др Срв епентеза метатеза ꙗ

пряко допълнение рус прямое дополнение нем naumlheres Objekt direkt Objekt англ direct object фр compleacutement direct ит oggeto diretto Допълнение което съседства непосредствено и задължително при глаголната форма Прякото допълнение в старобългарски зависи от семантиката на преходните глаголи и се изразява с винителен родителен и творителен падеж Най-много са формите с винителен падеж който е основният падеж на прякото допълнение в старобългарски С родителен падеж прякото допълнение се употребява 1 при отрицание (с частиците не и ни) 2 при значение на част от цялото при глаголите сти пити приѧти 3 при ꙗодушевени съществителни вместо винителната форма При супин формата за родителен падеж е по-архаичната отколкото по-новите случаи с винителен Пряко допълнение в родителен падеж имат глаголите алкати въкоусити жьдати жѧдати искати слоушати съмотрити трѣбовати ча ти Творителен падеж за пряко допълнение се употребява при глаголите власти съвласти ꙗобладати четврьтовластьвовати видите къто вами съвладетъ Особен случай на допълнение е и творителната форма в страдателни конструкции Вж допълнение косвено допълнение части на изречението

пунктуация рус пунктуация нем Interpunktion Satzzeichensetzung англ punctuation фр ponctuation ит interpunzione Графически знаци в реда употребявани за разграничение на различните изреченски или ритмични елементи В най-ранния период са се разграничавали знаци в текста знаци за край на текста знаци за глоси в полето От знаците в текста най-често срещани са средната точка и двуеточието които са се употребявали с една функция - разграничаване на изреченска или ритмична цялост От занците за край на текста най-често се срещат различни варианти на схематизиран кръст с допълнителни украшения Към знаците за край на текста принадлежат и знаците за запълване на реда които са често по същия начин и са изпълнявали подобна функция Знаците за глоси в полето са обикновено същите както в текста Един и същи знак в реда или над него е отбелязвал мястото на допълнението а същият знак в полето е бележел началото на допълнението

първа палатализация на веларите рус первая веларная палатализация нем Erste Velar Palataliesirung англ First Velar Palatalization Наричана още първа регресивна палатализация на веларите Регресивна промяна по признака предност в праславянски която обхваща веларните съгласни k g x когато те се намират пред преден фонетичен елемент (предни гласни или преден глайд j) Резултатът от изменението е че k gt ч g gt ж а x gt ш В някои учебници изменението пред j е представено като йотация но рефлексите на изменението са същите както и при веларните съгласни когато те се намират пред предни гласни Може да се предполага че механизмът на въздействието и времето на възникване на промяната са същите

регресивно изменение рус регрессивное изменение регрессивное фонологическое изменение англ regressive change regressive phonological change Фонологическо изменение (промяна) при което следходният фонологически елемент влияе върху предходния Синоним регресивно фонологическо изменение регресивна промяна Антоним прогресивно изменение

редукция рус редукция нем Reduktion англ reduction фр reacuteduction ит riduzione Редукцията е фонологическо изменение на невисоките неударени гласни което се изразява в техния повишен гласеж Така неударено е gt и о gt у а gt ъ Поради тази причина е неправилно да се смята че големият и малък ер са били редуцирани тъй като техните промени се дължат не на ролята на ударението а са убословени от самия им характер на високи и кратки гласни В най-ранния период на славянската писменост примерите за редукция на гласни са неясни Приема се че старобългарския период отразява преход между противопоставянето между дългите и кратките гласни и следходния период при който като релевантен признак се появява ударението Затова примерите за редукция се срещат в по-ново време

редупликация рус редупликация повтор удвоение нем Reduplikation Verdoppelung Reduplizierung фр redoublement ит raddoppiamento Пълно или частично преднамерено повторение на корена основата или цялата дума при образуването на нови думи или изрази

реч 1 рус речь нем Rede англ speech discourse фр discours ит discorso 2 рус речь нем Rede das Sprechen англ speech фр parole ит parole 1 Звуковата проява на езика 2 Речева дейност в устна или писмена форма

рима рус рифма нем Reim англ rhyme фр rime ит rima Разположение на еднакви или подобни звукове в края на съседни или отделени една от друга думи които образуват ритмическо цяло

ритъм ритм Rhythmus Takt Sprechtakt rhythm

род рус род нем Genus англ gender фр genre ит genere Граматическа категория основана върху идеята че съществителните прилагателните и родовите местоимения могат да се разграничават въз основа на естествения пол (мъжки и женски род) или на безразличието спрямо тази подялба (среден род) В старобългарски и в български език принадлежността към даден род се определя от формалния завършек при съществителните и прилагателните

родителен падеж рус родительный падеж генетив нем Genetiv англ genetive фр geacutenitif ит genetivo Родителният падеж в старобългарски и в славянските езици съчетава най-разнообразни значения Той наследява и всички значения на индоевропейския аблатив Обикновено за илюстрация на значенията неговите функции се делят на две големи групи приименен родителен и приглаголен родителен падеж 1 Приименен родителен а) използва се определение (притежание субект на действието за количество за качество след субстантивирани местоимения и числителни от 1 до 4 с предлога отъ) Родителният определителен се поставя като определение при друго име за да определи качеството му (произход характер възраст материал) Чловѣкъ нѣкъіи добра рода б) като именно сказуемно определние велика рода естъ в) при прилагателни означаващи отстраняване лишаване г) допълнение при прилагателните плънъ исплънъ достоинъ Въі плънъі есте благости исплънени всѣкого раꙃоума д) след междуметията о оле о прѣмѫдръіихъ сѫдебъ твоихъ е) 2 Приглаголен родителен а) субект на безлични конструкции (с отрицат форми на бъіти) б) допълнение при глаголи с отрицание или съпътствани с отрицателна частица не приѧтъ оученьѣ в) при супина на преходни глаголи г)

при глаголи със значение на отделяне предвижване в пространството бѣгати отъстоѣти иꙃлаꙃити отъстѫпити (често с представките иꙃ отъоу) които изискват допълнение с въпроса от кого от що д) глаголи означаващи отстраняване освобождаване избавяне е) при глаголи които изразяват различни чувства чаѣти жѧждати хотѣти желати просити послоушати плакати сѧ просити искати оубоѣти сѧ плакати сѧ гнѫшати сѧ оустрашати сѧ оужасати сѧ ж) глаголи и прилагателни със значение на докосване допир връзка з) В родителен падеж е второто допълнение (освен винителното) глаголите напитати наплънити сподоблѣти Наплъните съсѫдъі вашѧ пшеницъі 3) родителен за обстоятелствено пояснение а) отношение и ограничение сравнителна степен на прилагателните б) родителен за време Се бѫдетъ сеѧ нощи Синоним генетив

родителен самостоятелен падеж лат genetivus absolutus Конструкцията е калка на гръцката конструкция и представена от старобългарските паметници само в Супрасълския сборник Състои се от име в родителен падеж и съгласувано с него причастие Има същото значение както дателен самостоятелен mdash на обстоятелствено изречение за време условие причина Вж абсолютна конструкция дателен самостоятелен падеж Синоним родителен самостоятелен

ротацизъм ротацизм Rhotazismus rhotacism

сандхи рус сандхи нем Sandhi От санскрит връзка съединение Термин от индийската граматика за асимилационни промени които възникват на междусловната граница Вж асимилация

свърхкратка гласна Вж ерове

свършен вид рус совершенный вид перфективный вид нем perfektive Aktionsart англ perfect aspect perfective aspect complete aspect telic aspect фр aspect perfectif ит aspetto perfettivo Глаголът от свършен вид представя действието като цяло mdash заедно с началото му извършването му и края му без обаче да се мисли поотделно за тези съставки (Пашов 1989105) Първичните глаголи от св в в старобългарски не съдържат наставката -а- в инфинитивната си форма срв минѫти минѫ (св в) но миновати миноуѭ (несв в) Синоним свършен вид на глагола

сегашно време рус настоящее время презенс нем Praumlsens англ present tense фр preacutesent ит presente Граматически форми които изразяват процес извършващ се едновременно с процеса на говорене В старобългарски това време се образува от сегашната основа на глагола Вж сегашна основа

сегашно деятелно причастие В старобългарски се е образувало от сегашната основа на глагола В м ср р ед ч в 1 и 2 спр е окончавало на -ъі а в 3 и 4 mdash на ѧ Разликата между 3 и 4 спрежение е била че в третото гласната в суфикса е била в косвените падежи ѫ с предходна мекост или ѭ докато при 4 навсякъде е била само ѧ От друга страна им п ед м и ср им п се е противопоставял на всички други форми заради липсата на -щ- срв несъі даѧ молѧ (м срр импедч) - несѫщи даѭщи молѧщи (жредчимп) Скланя се както съществителните по -jo (за м и срр) -ja (за жр) Различават се кратки и местоименни форми Местоименните или пълните форми се образуват като към кратката форма се добави съответната форма за род число

и падеж на анафоричното местоимение напр несъіи даѧи молѧи В този случай втората част следва склонението на местоимението несѫщаего (родпедч м и ср р) несѫщоуемоу (датпедч м и ср р) В развитието на езика още в старобългарски гласната е се уподобява (асимилира) от предходната гласна несѫщаего gt несѫщааго Следходният процес е известен като контракция mdash двете еднакви гласни се свиват в една mdash несѫщаго Този процес повлиява цялата парадигма на сегашното деятелно причастие Вж минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие причастие анафорично местоимение Синоним сегашно действително причастие

сема рус сема фр segraveme Най-малкият смислов компонент в семантиката на думата

семантика рус семантика нем Semantik Bedeutungslehre англ semantics фр seacutemantique ит semantica 1 Лингвистична дисциплина която се занимава със значението на езиковите единици Дели се традиционно на лексикална и граматична семантика 2 Теория за знаковото учение като част от семасиологията

сигматичен аорист рус сигматический аорист англ sigmatic aorist Аорист който в славянските езици се образува с помощта на съгласната s добавена към инфинитивната основа В по-голяма част от случаите още в праславянски тази съгласна се е изменила в -х- Вж аорист

сигматичен рус сигматический нем sigmatisch англ sigmatic фр sigmatique ит sigmatico Граматично образувание с помощта на афикса -s- (от гр сигма) Вж сигматичен аорист

силен ер рус сильный редуцированный сильная позиция редуцированных англ strong jer strong position of jers Ер в силна позиция или силен ер означава че в това обкръжение гласната ще понижи своя гласеж Силна позиция за еровете е била пред друга ерова гласна и под ударение Синоним силна позиция на еровете Вж ерове голям ер малък ер изпадане на еровете понижаване на еровете преглас на еровете Срв слаб ер

синоним рус синоним нем Synonym Gleichbedeutend англ synonym фр synomyme it sinonimо Дума или израз равни или сходни в своето значение с друга дума или израз Срв антоним

синонимия рус синонимия нем Synonymie англ synonymy фр synonymie ит sinonimia Семантично явление при което основните значения на езиковите единици (думи морфеми изрази категории) съвпадат или са близки Вж синоним

синтагма рус синтагма нем Syntagme фр syntagme 1 Група от думи в изречението обединена смислово и ритмически 2 Сборник от статии и слова Вж фраза Синтагма

синтаксис рус синтаксис нем Syntax Satzlehre англ syntax фр syntax ит sintassi Лингвистична дисциплина която изучава отношенията на думите и формите в изречението и начините за тяхното свързване в единно цяло

сказуемо рус сказуемое нем Praumldikat англ predicate фр preacutedicat ит predicato Личният глагол в изречението В старобългарски се съласува с подлога по лице и число а в някои случаи и по

род Рѫцѣ твои сътвористѣ мѧ и съꙃдастѣ мѧ Синоним предикат

склонение рус склонение нем Deklination англ declension фр deacuteclinaison ит declinazione Система на словоизменение на именните форми Склонението зависи от основата на името Старобългарските съществителни различават 9 различни склонения Причастията и прилагателните се скланят по образеца на съществителните а при местоименията се разграничават склоненията на личното и възвратното местоимение от склоненията на родовите форми Вж вокална основа консонантна основа парадигма

слаб ер рус слабый редуцированный англ weak jer jer in weak position Ер който се намира в слаба позиция се нарича слаб ер Слаба позиция за еровете е прието да се назовава сричката във фонетичната дума където след еровата гласна не следва друга ер в края на думата преди сричка с друга гласна и когато върху еровата гласна не пада ударението В тези позиции във всички славянски езици се извършва процес известен като изпадане на еровете Синоним ер в слаба позиция Вж ерове голям ер малък ер преглас на еровете понижаване на еровете Срв силен ер

словоизменение рус словоизменение флексия нем Flexion англ flection inflexion accidence фр flexion ит flessione Процес при който към думата се добавят окончания Те изразяват граматични категории и отношения Вж афикс окончание парадигма

словообразуване рус словосложение нем Zusammensetzung англ composition фр composition ит composizione Образуване на нови думи от изходна форма или дума (мотивираща форма мотивираща дума) с помощта най-често на афикси Срв словоизменение

словоред рус порядок слов нем Wortstellung Wortfolge англ word-order фр ordre des mots ит ordine delle parole Ред на думите в изречението Различното разположение може да има синтактично семантично и експресивно значение

сложна дума рус сложное слово композита нем Kompositum zusammengesetztes Wort англ compound фр composeacute ит composto Съединението на най-малко две думи в една нова се нарича сложна дума

служебна дума рус служебное слово нем Nebenwort англ subsidiary word accessory word фр mot accessoire ит parola accessoria Служебните думи означават отношения между частите на самостойните думи Те биват предлози частици и съюзи Синоним несамостойна дума

смегчаване рус смягчение нем Mouillierung Erweichung англ softening фр mouillement mouillure ит palatalizzazione Процес на образуване на съгласни с помощта на повдигане на средната част на езика към твърдото небце (палатум)

собствено име рус собственное имя нем Eigenname англ proper name фр nom propre ит nome proprio Съществително което назовава отделен единичен предмет Синоним съществително собствено име Вж нарицателно име

спомагателен глагол рус вспомагательный глагол нем Hilfsverbum англ auxiliary verb фр

verbe auxiliaire ит verbo ausiliare Глагол който служи за образуване на други сложни глаголни форми например времена и наклонения С старобългарски спомагателни глаголи са например бъіти имѣти и хотѣти

спрежение лат cojugatio рус спряжение нем Konjugation Abwandlung англ conjugation фр conjugaison ит coniugazione Групиране на глаголните форми в система от парадигми Старобългарските глаголи се делят на 5 спрежения 4 тематични и 1 атематично Тематичните спрежения са 1 - с гласна -е- 2 с -не- 3 с -je- и 4 с -и- Тематичната гласна и съчетание се открива във всички форми на сег вр на глагола освен в 1 л ед и 3 л мнч Атематичните глаголи в старобългарски са пет бъіти вѣдѣти дати имѣти ѣсти както и техните варианти с представка напр прѣдати продати иꙃдати В речниците се дава информация за формата във 2 л според която най-често се определя спрежението на глагола Това е и т нар сегашна глаголна основа в старобългарски Вж тематичен атематичен основа склонение парадигма

сравнителна степен рус сравнительная степень фр comparatif Представяне на качеството у един предмет в по-голяма мяра отколкото при друг (Момчилов 186833-34) В старобългарски са съществували два начина за образуване на сравнителната степен Кратките форми за сравнителна степен са се образували като се добавят наставките -jьs (за м и жр) и -jes (за срр) Наставката се е добавяла към основата на прилагателното или наречието Крайното s е изпадало (вж тенденция към отворена сричка) а j е палатализирал съгласната пред него драгъ драга драго gt дражь дражьши драже При дългите форми преди наставката се е добавяла гласната ѣ добрѣи добрѣиши добрѣе от добръ добра добро Вж превъзходна степен степен на сравнение

среден ер В кирилската писменост mdash ер който се пише като среден вариант между големия и малкия ер Среща се в някои от ранните епиграфски паметници и в среднобългарски текстове от 12-13 век насетне В някои случаи може да се предположи че има фонетично значение на шва но специализирани изследвания не са правени Вж ерове голям ер малък ер

среден род рус средний род нем Neutrum англ neuter фр neutre ит neutro В старобългарски това е граматически род който обединява думи със общо значение на индиферентност спрямо опозицията мъжки-женски род както и притежаващи значения на неактивност неодушевеност (Ахманова 1969380) Те имат формални завършеци характерни за основите на -o-jo както и на част от консонантните склонения Вж мъжки род женски род род

сричка рус слог нем Silbe англ syllable фр syllable ит sillaba Най-малката произносителна единица при образуването на която трябва да съществува гласна или в някои случаи сонорна съгласна Вж отворена сричка затворена сричка тенденция към отворена сричка

старобългарски език старославянский язык древнецерковнославянский язык нем altkirchenslaviesche Sprache altslavische Sprache altbulgarische Sprache англ Old Bulgarian language Old Church Slavonic language Old Slavic language Най-ранният писмено засвидетелстван език на славяните Почива на българските говори Първите му паметници са създадени през 9 век Обхваща първия период от писмената история на българския език -

старобългарския който трае 3 века от 9 до края на 11 Синоним старочерковнославянски староцърковнославянски старославянски

степен на сравнение рус степень сравнения нем Komparationsgrade Steigerungsstufen Komparationsbildungen англ degrees of comparison фр degreacutes de comparaison ит gradi di comparazione Степента е граматическа категория проявяваща се в способността на качествените прилагателни и наречия да изразяват относителна разлика в признаците на определяните от тях явления (Куцаров 2007475 Ахманова 1969453) В старобългарски степенуването извън положителната степен се изразява с ппомощта на граматически суфикс Вж сравнителна степен Синоним степенуване

страдателен залог рус страдательный залог пасив нем Passiv англ passive (voice) фр passif ит passivo Ако глаголното лице е пасивно (търпи глаголното действие) то залогът се нарича страдателен В старобългарски лицето в този случай се изразява с тв п или с помощта на конструкция на предлога отъ с род п срв текъла постриже сѧ павъломь Вж деятелен залог залог Синоним пасив пасивен залог

строфа рус строфа нем Strophe Stanze англ stanza фр strophe ит strofa strofe Група от стихове образуваща единно смислово и ритмическо цяло

стъпка рус стопа нем Fuss англ foot фр pied ит piede Ритмическа единица образувана от група срички обединени от ударението или дължината Синоним ритмична стъпка ритмическа стъпка

субект Вж подлог

супин лат supinum рус супин нем Supinum англ supine фр supin ит supino Нелична глаголна форма която се е употребявала в старобългарски след глаголи за движение вместо инфинитива Има паралел в историята на инд езици с латинския Старобългарският супин е окончавал на -тъ видѣтъ По произход е стар винителен падеж на кратки u-основи В най-архаичните текстове изисква допълнение в род п след глаголи за движение идѫ ръібъ ловитъ отивам да ловя риба С течение на времето тази форма е била изместен още в старобългарски от инфинитива Вж инфинитив

суплетивен рус суплетивный нем suppletiv англ suppletive фр suppleacutetif ит suppletivo Суплетивни форми са форми на една и съща дума образувани от различни корени например бъіти есмь и сѫть

суфикс рус суффикс нем Suffix Exponent англ suffix фр suffixe ит suffiso Служебна морфема която се поставя зад корена или основата Вж афикс инфикс префикс основа морфема

съгласна рус согласный согласный звук нем Konsonant англ consonant фр consonne ит consonante В античността под названието съгласни (калка срв гр лат consonantia) са разбирали звукове които са лишени от истинска звучност и които са се произнасяли заедно с гласната При учленението си те минават през проход или преграда и са преобладаващо шумове Съгласните не

могат да образуват сричка Изключение са сонорите които при струпване на няколко съгласни елемента могат да служат за сричкотворни елементи (срв р в крв) Синоним съгласен звук Вж гласна

съгласуване на времената лат consecutio temporum рус согласование времен нем consecutio temporum англ senquence of tenses фр concordance des temps ит concordanza dei tempi Съгласуване на глагола в подчиненото изречение с глаголното време в главното изречение Вж време

съхипоним Елементи от един и същ хипонимен ред Срв хипоним хипонимен ред хипонимия хипероним

съчинителен съюз рус сочинительный союз нем beiordnende Konjunktion англ coordinating conjunction фр conjonction de coordination ит coniunzione coordinativa Свързва две части на изречението с еднородна функция и без отношение на зависимост В старобългарски се разграничават седем класа съчинителни съюзи съединителни (и ии нини ниже тоже толи ибо) съпоставително-противопоставителни (а же ли нъ) разделителни (ли лили аще ащели илиили любо любо) мотивиращи (бо ибо небонъ оубо) заключителни (оубо бо) резултативни (тѣмь тѣмьже сего радисего дѣлѣ того ради ꙃа не) пояснителни (сирѣчь рѣкъше) (Дуриданов 1993327-332) Вж подчинителен съюз съюз

съществително име гр лат substantivum рус существительное имя нем Substantiv Gegenstandswort англ substantive фр substantif ит sostantivo Думи с които се именуват лица неща и понятия Античните граматици са считали че то изразява нещо съществено (срв лат термин) който обозначава или индивида (съществително собствено) или категория (съществително нарицателно) или понятия (качества състояния действия) Съществителните са конкретни ако принадлежат на една от първите категории и отвлечени или абстрактни ако са част от третата Старобългарското съществително име притежава род число падеж и принадлежи към една от склонитбените групи (склонения) наследници на индоевропейските и праславянски основи Срв име прилагателно име местоимение

съюз рус союз нем Konjunktion Bindewort англ conjunction фр conjonction ит congiunzione Служебна дума която служи за съединение на две части на изречение или на две изречения Старобългарските съюзи по начин на съставяне се делят на прости сложни и съотносителни Простите съюзи се състоят от една лексикална единица а бо и или и др Сложните съюзи са съчетание на прост съюз и друга съставка Например любо ли а не нъ а и аще и Съотносителните съюзи се употребяват разделено Едната съставка се намира в първото от изреченията а втората mdash в следващото Например ли ли или или любо любо ни ни В старобългарския език съюзна функция са могли да изпълняват и т нар съюзни думи Това са местоимения наречия и съчетания от местоимения и съществителни частици Според типовете отношение се разделят на съчинителни и подчинителни Вж подчинителен съюз съчинителен съюз

творителен падеж рус творительный падеж инструментальный падеж орудийный падеж

нем Instrumentalis instrumental англ instrumental фр instrumental ит strumentale Творителният изразява различни обстоятелствени значения служи за означаване на субекта в страдателен залог и служи за именна част на съставните сказуеми В творителния падеж се поставя непрякото допълнение което показава оръдието или средството с което се върши глаголното десйтвие Затова се нарича и инструментален падеж На български тази финкция се превежда с предлозите с или чрез Писахъ вамъ моеѭ рѫкоѭ Творителен падеж се употребява и когато трябва да се покаже че действието се извършва задружно с някого или че то се съпровожда с нещо Вѣроѭ и любовиѭ пристѫпимъ Най-често в това значение се употребява с предлога съ мъітари и грѣшьници въꙃлежаахѫ съ исоусомь Страдателен залог (отговаря на въпроса от кого) въꙃлюбленъ бѫдетъ отьцемь моимь Глаголът бъіти когато има значение на произлизам ставам изисква допълнение в творителен падеж Въ миръ бѣ и миръ тѣмь бъістъ Допъленение в творителен падеж изискват и глаголите господьствовати и обладати Наплъните ꙃемлѭ и господьствоуите еѭ и обладаите ръібами морьскъіими и ꙃвѣрьми и птицами небесьнъіими и всѣми скотами и и вьсеѭ ꙃемлеѭ При глаголи за покупка и продажба допълнението в творителен падеж не пѧть ли птиць цѣнитъ сѧ пѣнѧꙃема двѣма Творителният падеж се употребява и за означаване на обстоятелствата при които се извършва дадено действие (начин време място) Миромь господи помолимъ сѧ Сьи придетъ къ исоусоу нощьѭ Входѧи двьрьми пастъірь естъ овьцамъ Синоним инструментален падеж

тежко ударение вж гравис

тематичен рус тематический нем thematisch themavokalisch stammbildend англ thematic theacutematique ит tematico Тематична морфема е тази която се присъединява към корена за образуване на основа Например в старобългарски има 4 тематични спрежения Вж атематичен основа корен морфема спрежение

тенденция към отворена сричка рус тенденция к открытому слогу принцип восходящей звучности принцип возрастающей звучности англ tendency toward intrasyllabic harmony tendency toward rising sonority law of open syllables Тендеция от изменения в праславянски която води до структура на сричката завършваща на гласна Към тази тенденция приндалежат промени като изпадане на съгласни на сричковата граница и в края на думите монофтонгизацията на дифтонгите образуването на носови гласни различни видове метатези и епентези Синоним тенденция към възходяща звучност закон за отворената сричка Вж отворена сричка монофтонгизация на дифтонги носова гласна изпадане на съгласни метатеза епентеза

тенденция към палаталност рус тенденция к палатальности Едно от двете основни направления във фонологическото развитие на праславянския език заедно с тенденцията към отворената сричка което обединява всички процеси на промяна на съгласните под въздействие на следходни (при прогресивната палатализация и предходни) незадни фонологични елементи (предни гласни и j) В резултат на тези промени в славянските езици се появяват редица съгласни които преди това не са съществували (като ч ж ш щ ц ꙃ и тн) Всички нововъзникнали съгласни са меки което довежда и до появата на корелацията твърди-меки

съгласни както е случаят със сонорните r l m които имат съответствия r l m Тенденцията обхваща трите праславянски палатализации на веларите палатализацията на денталите и лабиалите йотацията както и някои съпътстващи краесловни изменения Към тези промени може да се причисли и монофтонгизацията на дифтонга aj в еи който е основание за възникване на втората веларна палатализация макар той да е част от друга една тенденция в праславянски mdash тази на отворената сричка Вж палатализация палатализация на веларите палатализация на денталите палатализация на лабиалите монофтонгизация на дифтонгите Срв тенденция към отворена сричка Вж праславянски език тенденция към отворена сричка

тон тон Ton Betonung tone

топонимия рус топонимия топонимика топономастика нем Toponomastik Ortsnamenkunde англ placename study фр toponymie toponomastique ит toponimia toponomastica Изследване на географските и местните имена на дадена територия или в даден език Вж ономастика

транскрипция рус транскрипция транскрибирование нем Transkription англ transcription фр transcription ит transrizione Предаване на звуците в един изговор с помощта на писмени знаци При фонетичната транскрипция се прилагат специални знаци за точното отразяване на речта Най-известната система е тази на Международната фонетична асоциация В България за записване на диалектна реч се използва транскрипцията на проф Стойко Стойков изработена за целите на Българския диалектен атлас Срв транслитерация

транслитерация рус транслитерация нем Transliteration англ transliteration фр transliteacuteration ит translitterazione Предаване на знаците от една писмена система с помощта на знаци от друго писмо Например много често в изданията на глаголическите паметници глаголицата се транслитерира с кирилица или с латиница При транслитерацията не се държи за сметка за реалното звучане на писмените знаци Срв транскрипция

трета палатализация на веларите вж прогресивна палатализация

тропа троп образное выражение Tropus bildlicher Ausdruck trope

ударение стб сила глаголоу рус ударение нем Akzent Betonung Tonfall англ accent stress 1 Отделянето на определена сричка в думата на фона на другите неударени срички се нарича словно ударение или само ударение 2 Обозначаване на това отделяне с особен знак в правописа В старобългарските паметници отсъстват знаци с подобно значение Син акцент

условно наклонение рус сослагательное наклонение нем Subjunktiv Konjunktiv англ subjunctive фр subjonctif ит soggiuntivo congiuntivo Условното наклонение представя действието като зависимо от някакво условие В старобългарски се е образувало с особена парадигма на глагола бъіти (бимь би би бимъ бисте бѫ) и минало деятелно второ (елово) причастие Причастните форми са се изменяли по род и число а глаголът се е менял по лице и число например сътворилъ бимь бих направил Още в старобългарския период специализираните форми на спомагателния глагол са се променили като са приели окончанията за аорист бъіхъ сътворилъ Към тези конструкции възхожда и съвременното българско условно

наклонение Вж изявително наклонение повелително наклонение наклонение Синоним кондиционал

фраза рус фраза нем Phrase англ phrase clause 1 Фонетична и синтактична цялост която изразява завършена мисъл оформена интонационно 2 Изречение или глаголно съчетание

хапакс лат hapax legomenon рус гапакс апакс Гръцкото наречие hapax (веднъж еднократно) се употребява в качеството на съществително за да обозначи дума израз конструкция срещана само веднъж

хаплография рус гаплография нем Haplographie англ haplography фр haplographie ит aplografia Изпускане на цяла сричка в писмото Грешка при която от две съседни еднакви или подобни срички се пише само едната

хаплология рус гаплология нем Haplologie Silbenschichtung SIlbendissimilation англ haplology фр haplologie ит aplologia Изпускане на еднакви или подобни срички стоящи непосредствено една до друга Срв елизия

хетеронимия рус гетеронимия нем Heteronimie англ heteronymy фр heacuteteacuteronymie ит eteronimia Свойства на имената образувани от различни корени да означават предмети и същества тясно свързани по значение които са част от естествена група Например братръ и сестра в стб

хиазъм гр χιαστὸν σχῆμα χιασμός рус хиазм нем Chiasmus англ chiasmus фр chiasme ит chiasmo Две синтактични или фразови двойки които са подредени не паралелно (a-b-a-b) а редуващо се (a-b-b-a) Този тип подреждане е известно като кръстовидно и наименованието му идва от формата на гръцката буква хи (X)

хипербат гр ὑπερβατόν лат transgressio рус гипербат нем Hyperbaton англ hyperbaton фр hyperbate ит iperbato 1 Смяна на местата инверсия на две синтактично принадлежащи заедно думи (анастрофа) 2 Разделяне на две синтактично принадлежещи заедно думи чрез вмъкване на допълнителна фраза или изречение между тях 3 Тмезис

хипербола гр ὑπερβολή лат superlatio рус гипорбола нем Hyperbel англ hyperbole фр hyperbole ит iperbole Реторичен троп при който се преувеличават свойства качества и състояния на предмети и явления Антоним литота

хиперкоректен гиперкорректный hyperkorrekt hypercorrect

хипероним Дума която е название на общо родово понятие или на цялото спрямо неговите части Например растение е хипероним на множеството дърво храст трева Хиперонимът животно обхваща хипонимите заек тигър кон Срв хипоним хипонимен ред хипонимия съхипоним

хипоним Дума която семантично подчинена на друга дума и представя част от понятието на тази дума Например бреза бук са хипоними на дърво Вж хипонимия хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипонимен ред Лексика структурирана според семантичната група на хипонимите Срв хипоним хипонимия хипероним съхипоним

хипонимия Връзки които обобщават отношението на отделните части към цялото Например бреза бук смърч са хипоними на родовото название дърво Вж хипоним хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипотаксис рус гипотаксис англ Hypotaxe Unterordnung англ hypotaxis фр hypotaxe ит ipotassi Подчинение зависимост на едно изречение от друго Срв паратаксис

циркумфлекс стб периспомени гр προσῳδία περισπομένη περισπομένη лат cicumflexa geschleifter schleifender Akzent Schleifton gedehnter Ton circumflex В екфонетичната нотация се обозначава с ^ Синоним извито ударение Вж и тонове ударение

части на речта лат partes orationis рус части речи нем Redeteile англ parts of speech фр parties du discours ит parti del discorso Лексикална семантична и граматична класификация на думите която обединява техните понятийни класовве и граматични категории Традиционно в старите граматики те се делят на 8 частисъществително име прилагателно име местоимение глагол наречие предлог съюз и междуметие

числително бройно рус количественное числительное нем Kardinalzahl Grundzahl англ cardinal number Бройните числителни показват количеството (броя) на предметите или лицата Вж числително име числително редно

числително име рус числительное имя нем Zahlwort англ numeral фр numeacuteral ит numerale Дума която означава броя или числения ред на нещата Въз основа морфосинтактични признаци можем да ги разделим на такива които се променят като прилагателни и такива които се променят като съществителни Според функциите се делят на числителни бройни числителни редни събирателни дробни Цифрите в старобългарски и през целия средновековен период на българската история се означават с букви върху които има изписана чертица (титло) Числителните от 11 до 19 са словосъчетания чиято главна част е названието на единиците Втората съставка се скланя в м п единъ на десѧте дъва на десѧте Числителните от 20 до 90 се образуват като десѧть се брои за самостоятелна дума трье десѧти Числителните единъ една едно се скланят като родовите местоимения Те имат значение и на неопределителни местоимения По същия начин се скланят и редните числителни Числителните дъва оба се скланят като местоимението тъ в дв ч Числителните трие три и четъіре четъіри се скланят както съществителните по кратки i-основи като се забелязва и влияние от консонантните основи Числителните от 5 до 9 са от жр Скланят се само в едч по кратките i-основи Числителното 10 е било от мр и се е скланяло по консонантните основи със силно влияние от кратки i-основи При числителните от 11 до 19 се променя само първата съставака От 20 до 90 числителните управляват съществително в род п мнч Числителното съто се скланя като същестително от срр по о-снови Числителното тъісѫщи тъїсѧщи се скланя по типа на съществителни като богъіни Тъма се скланя като съществително по а-основи Вж числително бройно числително редно

числително редно лат numeralia ordinalial рус порядковое числительное нем Ordinalzahl Ordnungszahl англ ordinal number Редните числителни показват реда и мястото на нещата Синоним поредни числителни уредни числителни качествени числителни ординални нумерали Вж числително бройно числително име

член рус артикль член нем Artikel англ article фр article ит articolo Морфологичен показател за определеност при имената Определителният член може да стои пред (предпоставен член) или след (задпоставен член) името В българския език той произхожда от съчетанието на името (отначало при съществителните) с показателните местоимения с основи на -т- -в- и -с- Още в старобългарски се откриват наченките на този процес по-късно в среднобългарския и ранния новобългарски период тези форми са все по-чести Срв жена та gt жената мѫжь тъ gt мѫжьтъ (мъжът)

epentheticum) като част от палатализацията на лабиалите в праславянски срв ꙃемлѣ люблѭ ловлѭ и под Синоним вмятане

епентеза рус эпентеза вставка нем Epenthese Einschub англ epenthesis фр eacutepentegravese ит epentesi Вмъкване на звук между други звукове в една дума Например вметнатото л (l epentheticum) като част от палатализацията на лабиалите в праславянски срв ꙃемлѣ люблѭ ловлѭ и под Синоним вмятане

епифора гр ἐπιφορά лат desitio conversio рус епифора Повторение на дума или фраза в края на стиховете (xx) Синоним антистрофа Библ Lausberg sectsect 631-632

ерове Две високи кратки гласни които в развоя на късния праславянски език и неговите наследници са се оказали нестабилни и са понижили своя гласеж (вж понижаване на еровете) или са изчезнали (вж изпадане на еровете) в зависимост от позицията си Тази особеност се споделя от много езици по света които имат нефиксирано и динамично ударение Тяхната относителна дължина е по принцип по-кратка от по-ниските гласни поради тази причина в някои изследвания неправилно се наричат свръхкратки Терминът полугласни за еровете следва да се употребява само за глайдове Другият термин под който са известни редуцирани гласни също следва да се избягва защото той се отнася до качеството на гласните които не са под ударение Вж голям ер малък ер слаб ер силен ер преглас на еровете понижаване на еровете изпадане на еровете Син ерови гласни свръхкратки гласни редуцирани гласни

женски род рус женский род нем Femininum англ feminine фр feacuteminin ит femminile В старобългарски това е граматически род род който обединява същества от женски пол заедно с формални завършеци свързани с тази представа характерни за основите на аja кратки i и дълги u и -r- Вж род Срв мъжки род среден род

заден глайд рус задний глайд у неслоговое англ back glide Глайд който се учленява със задната част на езика Обозначава се с w или с u с дъгичка под него Синоним задна полугласна несричкотворно у Вж глайд Срв преден глайд

задлог рус послелог нем Postpozition англ postposition фр postposition ит posposizione Задлогът има същата функция като предлога но за разлика от него стои след името В този случай задлогът управлява думата която се намира пред него Старобългарските задлози винаги изискват родителен падеж Те са два с два варианта дѣллѣ дѣлльма вьсе врагъ дѣллѣ бываеты сихъ дѣльма вьсѣхъ винъ хощетъ погоубити его ради радьма обьщааго ради оуспѣха жити чьсо радьма плачете Синоним послелог Вж предлог падеж

задна гласна рус задний гласный темный гласный англ back vowel obscure vowel Гласни които се учленяват в задната част на устната кухина Синоним (остар) тъмна гласна Вж гласна Срв предна гласна

заемка рус заимствование нем Entlehnung Lehngut Lehnwort англ loan-word borowing фр emprunt ит prestito imprestito parola importata Заети думи морфологични елементи или синтактични конструкции които нямат в заетия език равнозначни на тях синоними

залог рус залог нем Diathesis англ voice фр voix ит voce Граматическа категория която изразява отношението на лицето към действието Вж деятелен залог страдателен залог

затворена сричка рус закрытый слог англ closed syllable Сричка която завършва на съгласна Антоним отворена сричка Вж сричка

звателен падеж рус звательный падеж нем Vokativ англ vocative фр vocatif ит vocativo Падежна форма която изразява обръщение Господи боже мои Синоним вокатив

звук рус звук нем Laut Klang Ton англ sound фр son ит suono В езикознанието под звук се разбира най-малката материална единица която се учленява в устната кухина и има слухови и смислоразличителни белези Синоним говорен звук звук на речта

звучна съгласна рус звонкий согласный stimmhaft Sonorlaut англ voiced consonant Съгласни които се учленяват с трептене на гласните струни и с присъствието на тон наред с шума при възприемането им Антоним беззвучни съгласни Вж съгласна

звучност рус звучность нем Sonoritaumlt Schall Schalfuumllle Schallstaumlrke англ sonority фр sonoriteacute ит sonorita Вж звучна съгласна

идиолект англ idiolect Езиковите особености характерни за говора на отделен индивид

извито ударение вж циркумфлекс

изоглоса рус изоглосса линия изоглоссы нем Isoglosse (Linie) англ isoglottic (line) фр isoglosse ligne disoglosse ит isoglossa Линия върху географската карта показваща границите и обхвата на дадено езиково явление

изоколон рус изоколон нем Isokolon англ isocolon фр isocolon ит isocolon Метрически части от стихотворни творби изказвания или прозаични отрязъци които се делят на членове (гр kolon) равни (гр isos) един на друг

изосилабичен рус изосиллабический равносложный нем gleichsilbig англ isosylabic фр isosyllabique ит isosillabico Изрази и форми които притежават едно и също количество срички

изпадане на еровете рус выпадение редуцированных англ elimination of jers elision of jers dropping of jers Фонологично изменение при което слабите ерове изпадат от сричката Процесът е свързан с качеството на високите кратки гласни i и u чиято дължина по отношение на другите гласни е най-кратка Процесът довежда до преобразуване на славянската сричка и бележи края на тенденцията към отворена сричка Вж ерове голям ер малък ер слаб ер Срв понижаване на еровете

изречение rus предложение nem Satz англ sentence clause фр proposition ит proposizione Изказване което е завършено граматически притежава интонационна цялост и изпълнява комуникативна роля

изявително наклонение рус изъявительное наклонение индикатив нем Indikativ англ indicative фр indicatif ит indicativo Наклонение при което действието се представя за реално

се нарича изявително Вж условно наклонение повелително наклонение наклонение Синоним индикатив

име рус имя нем Nomen англ noun фр nom ит nome Родово наименование общо за съществителни прилагателните числителните имена и местоименията Някои включват също така именните форми на глагола инфинитив супин и причастията Вж съществително име прилагателно име числително име местоимение

именителен падеж рус именительный падеж нем Nominativ англ nominative фр nominatif ит nominativo Изразява граматичния субект с две основни значения 1 Подлог в изречението аꙃъ дѣлаѭ 2 Предикатите на подлога в изречението Глаголите бъіти именовати сѧ ꙃъвати сѧ творити сѧ също се съгласуват с именителния падеж Аꙃъ есмь пастъіръ добръіи Синоним номинатив

имперфект рус имперфект нем Imperfektum Imperfekt англ imperfect фр imprafait ит imperfetto Времеви форми чиито функции е да изразят повтарящо продължително или незавършено действие в миналото което няма връзка с момента на говорене Старобългарският имперфект подобно на аориста се образува от инфинитивната основа на глагола Когато обаче има редуване в облика на корена между двете твърде често миналото несвършено време се формира от сегашната форма срв ходити хождѫ (сег вр) хождаахъ (мин несв вр) клати колѭ (сег вр) колѣахъ (мин несв вр) Понякога се срещат форми образувани и от двете основи ꙃъвааше (от ꙃъвати) и ꙃовѣаше (от ꙃовѫ) гънааше (от гънати) и женѣаше (от женѫ) При образуването на имперфекта е било от значение дали инфинитивната основа окончава на гласна или съгласна Ако завършекът е бил на гласните ѣ или а то директно към основата се е добавял показателят -ах- заедно с окончанието (глагол-а-ти gt глагол-а-ах-ъ) Ако гласната е била друга то тя към нея се е добавял ѣ и заедно с показателя за време и окончанието (бити биѣахъ) При глаголите от четвърто спрежение на -и- гласната е била изцяло заменяна молити gt мол-ѣ-ах-ъ При глаголи с инфинитивна основа на съгласна се е добавял ѣ показателят за време и окончанието жити живѫ gt живѣахъ Синоним минало несвършено време

инверсия рус инверсия нем Inversion Umkehrung англ inversion фр inversion ит inversione Преобръщане на думата или думите в словореда за да се подчертае значението им Играе ролята и на реторична фигура

инфикс рус инфикс нем Infix англ infix фр infixe ит infisso Наставка която се поставя вътре в думата понякога в самия корен Вж афикс префикс суфикс

инфинитив рус инфинитив неопределенная форма глагола нем Infinitiv англ infinitive фр infinitif ит infinito Неизменяема глаголна форма По своя произход в старобългарски това е име от старо глаголно съществително с абстрактно значение с основа на кратко i или на -t- Спори се дали отразява стара форма на дат или на м п Окончанието му е били -ти ходити пити ѣсти Основната функция му е била да бъде обект на други глаголи когато субектът на двете думи е един и същи могѫ се сътворити Може да бъде допълнение и към имена даѭ вамъ власть настѫпати на ꙃмиѧ и скорпиі и на вьсѭ силѫ врага Вж супин Синоним неопределена

глаголна форма основна форма на глагола

йат 1 Ниска предна гласна в старобългарски предното съответствие на а Произхожда или пряко от инд дълго e или е резултат на монофтонгизацията на дифтонгите oj aj чийто резултат е също дългата гласна e 2 Наименование на буквата която предава тази гласна

какофония гр κακοφωνία лат - рус неблагозвучие нем Kakophonie англ cacophony фр cacophonie ит cacophonia Неприятно неблагозвучно съчетаване на звуковe при повторение

калка рус калька нем Abklatsch англ calque фр calque ит calco Буквален превод по чужд модел на дума словосъчетание или конструкция Например старинни калки в старобългарски език от гръцки са думите с начало добро- и благо- Срв заемка

катахреза гр κατάχρησις лат abusio catachresis рус катахреза нем Kataxhrese англ catachresis фр catachregravese ит catacresi Употреба на думата извън нейното значение надхвърляща точния й смисъл Може да се прецени като вид метафора (Lausberg 562) Вж метафора

кирилица рус кириллица кириллическое письмо Втората по време на възникване славянска азбука след глаголицата Появява се в самия край на 9 век За разлика от глаголицата която е оригинална писмена система кирилицата е точно копие на гръцкия маюскул от 9 век с прибавени букви за славянски звукове Повечето от кирилските начертания на тези звукове намират точен паралел в глаголицата Вж азбука абецедар Срв глаголица

консонантна основа Именна или глаголна основа която завършва на сългасна В старобългарски са запазени следните наследници на инд именни основи на съгласна n-основи основи на -n- -en- -men- към които принадлежат съществителни от мр които завършват в импедч на -нь дьнь корень степень и основи на -men- имѧ врѣмѧ племѧ ent-основи същ от ср р обозначаващи малки същества отрочѧ агнѧ es-основи същ от ср р с окончание в им п ед ч -о род п ед ч -е небо небесе око очесе r-основи съществителни които са изрзаявали роднински наименования В старобългарски с пълна парадигма са запазени само две матъі род п матере и дъщи род п дъщере При всички съществителни от тази група основата се открива в косвените падежи но не и в им п ед ч Вж вокална основа основа склонение парадигма Синоним основа на съгласна

корен рус корень нем Wurzel англ root фр racine ит radice Непроизводна основа на думата която е носител на основното й значение Получава се след отделянето на всички наставки и след сравнение с другите нечленими части на родствените думи Вж афикс основа морфема Синоним корен на думата

косвено допълнение рус косвенное дополнение непрямое дополнение вторичное дополнение нем entfernteres Objekt англ enlargement фр compleacutement indirect compleacutement relatif ит oggetto indiretto Допълнение което съдържа в себе си вторична и в повечето случаи незадължително пояснение към семантичната и граматична характеристика на сказуемото Обикновено се появява при наличие на пряко допълнение При родителните форми появата на непрякото допълнение се свързва със значенията на отделяне отдалечаване глаголи за чувства

част от цялото (наплъните водоносъі водъі) Дателният падеж е основният падеж на косвеното допълнение в старобългарски като неговите форми се появява при голяма част от глаголите които обикновено управляват винителен падеж за пряко допълнение даждь ми сиѭ водѫ Косвеното допълнение може да се изразява и с творителен падеж при някои глаголи не пьцѣте сѧ доушеѭ вашеѭ клънетъ сѧ црькъвоѭ обисте е риꙃами съ ароматъі Вж допълнение пряко допълнение Синоним непряко допълнение непряк обект косвен обект

критически апарат рус критический аппарат нем kritischer Apparat англ critical apparatus фр apparat critique ит apparato critico Съвкупност от данни за разночетенията по различните преписи на един ръкописен текст които указват на различните или еднаквите четения спрямо избрания за основен текст на изданието В критическия апарат могат да влезнат и коментарии на отделните пасажи Критическият апарат е отличителен белег на критичното издание за разлика от дипломатическото което може да съдържа само разчетен текст придружен или не със снимки от издавания извор

лабиализация рус лабиализация нем Labializierung англ labialisation labialization фр labialisation ит labializzazione Процес на артикулиране или промяна на звука с помощта на устните при което те се закръглят Срв делабиализация

лабиодентална съгласна Съгласна при чието учленение долната устна се приближава към горните резци Син устнено-зъбна съгласна Вж лабиална съгласна лабиализация делабиализация Срв билабиална съгласна

лексема рус лексема нем Lexeme англ lexeme Обобщена езикова единица която функционира в езика като сбор от морфологичните и фонетични варианти на думата Словоформите на думата се обединяват от общата й семантика Срв фонема морфема

лексика рус лексика англ lexis lexica Съвкупността от словното богатство (речника) на един индивид текст Под лексика се разбира и цялостният лексикален състав на един език Вж лексикология лексикография рус инфикс нем Infix англ infix фр infixe ит infisso Наставка която се поставя вътре в думата понякога в самия корен Вж афикс префикс суфикс

лексикален рус лексический нем lexikalisch англ lexical фр lexical ит lessicale Отнасящ се имащ отношение към лексиката Синоним лексически Вж лексика

лексикография рус лексикография нем Lexikographie англ lexicography фр lexicographie ит lessicografia Наука за съставяне на речници Срв лексикология Вж лексика

лексикология рус лексикология нем Lexikologie англ lexicology фр lexicologie ит lessicologia Дял от езикознанието което изучава думите и фразеологичните единици от гледна точка на тяхното образуване и проникване в езика и от гледна точка на тяхното значение Вж лексика Срв лексикография

ликвидна метатеза рус ликвидная метатеза англ metathesis of liquids Късно праславянско фонологическо изменение при което групите гласните а о е и ликвидните съгласни в групите tart tort tert talt tolt telt ort art elt са си разменяли местата В старобългарски

процесът е бил съпроводен и с удължаване на гласната в редица случаи Например melko gt млѣко korva gt крава borda gt брада berg- gt брѣгъ arb- gt рабъ и робъ Вж метатеза ликвидни съгласни

ликвидни съгласни лат liquida рус плавные согласные нем Liquida англ liquid consonants фр liquide ит liquido Съгласни които се характеризират в акустично отношение с плавен преход към гласните Това е общото наименование на съгласните r и l Синоним плавни съгласни Вж ликвидна метатеза

литота рус литотес нем Litotes англ litotes understatement фр litote ит litote Реторичен троп при който преднамеренно се отслабват (от гр litotes) качествата размери на предметите с цел да се умаловажи тяхното значение към обекта и да се изрази отношение Антоним хипербола

лице лат persona рус лицо нем Person англ person фр personne ит persona Указва на ролята която играе този за когото става дума в изказването или в текста Различават се първо лице който говори от свое име второ лице към когото се обръщат и трето лице за когото говорят

лично местоимение рус личное местоимение нем Personalpronom англ personal pronome фр pronom personnel Местоимение което замества име на лице В старобългарски има форми само за първите две лица Употребата на третоличните форми е била поета от показателните местоимения като някои от тях (тъ та то онъ она оно) са се превърнали в лични местоимения за 3 лице в историята на езика Скланя се по самостоятелна парадигма заедно с възвратното местоимение като формите за дателен и винителен имат кратък и дълъг вариант За склонението на личното местоимение е характерно наличните на форми от различни основи (вж суплетивизъм) Така например формата за 1 л им п ед ч е аꙃъ но за род п е мене Вж възвратно местоимение местоимение

малка носовка стб ѧсъ рус малый юс англ small jus front jus Малката носовка в старобългарски е била предна гласна чието произношение е било на гласна е или широко е с назален елемент (н или м) след нея Образувала се е вследствие на тенденцията към отворена сричка когато след съчетанието на предна гласна (дълги и кратки i и e) с назал (n m ŋ) след тях е следвала съгласна (модел VNC) В глаголицата начертанието на буквата се е състояло от две части като първата е обозначавала оралния елемент а втората mdash назалния сегмент В старобългарския период в кирилицата за обозначението на гласната са се използвали няколко различни начертания от непроменената форма на гръцкото епиграфско А до изписвания които се приближават до формата на глаголическото ѣ Това води до предположението че вероятно в една част от българските говори гласежът на първата част на звука е бил на широка ниска предна гласна Син предна носовка преден юс малък юс Срв голяма носовка носов звук

малък ер стб ерь рус ерь англ front jer Висока кратка предна гласна в старобългарски Произхожда от инд кратко i Син преден ер предна ерова гласна Вж ерове силен ер слаб ер понижаване на еровете изпадане на еровете Срв голям ер

междуметие лат interiectio рус междометие нем Interjektion Ausruf Empfindungswort англ interjection фр interjection ит interiezione Неизменяема част на речта която се употребява

изолирано и се вмъква между останалите части на изречението Чрез се изразяват емоционални отношения и състояния Примери за междуметия в старобългарски са оувъі и горѣ Синоним средореч (Ив Богоров)

мека съгласна рус мягкий согласный нем weicher Konsonant англ lax consonant smooth consonant фр consonne molle ит consonante molle Съгласна която се изговаря с повдигане на средната част на езика към твърдото небце (палатума) Синоним палатална съгласна

местен падеж рус местный падеж локатив нем Lokativ Lokalis англ locative фр locatif ит locativo Основните функции на местния падеж без предлог е била обстоятелствено пояснение за място и време Рядко се срещат случаи на допълнение при глаголите коснѫти сѧ прикоснѫти сѧ при глаголи с представката при- Употребява се при някои глаголи с представка на- належати нападати напасти Местен падеж управляват и глаголите вълежати ꙃаꙃьрѣти обѣсити сѧ опрѣти сѧ потъкнѫти съвъкоупити сѧ съплѣсти Синоним локатив

местоимение лат pronomen рус местоимение нем Pronomen Fuumlrwort англ pronoun фр pronom ит pronome Част на речта която в античните граматики се определя като заместник на името защото съдържа в себе си понятия за лице и предмет Може да се употреби вместо всички имена mdash съществителни прилагателни и числителни Старобългарските местоименна система е много богата Тя се дели на лични и нелични (родови) местоимения Склонението на възвратното местоимение е според парадигмата на личните Родовите местомения се делят на анафорично показателни притежателни въпросителни отрицателни неопределителни обобщително Към местоименията се причисляват т нар думи с местоименна флексия Това са местоименни прилагателни или местоимения-прилагателни като самъ какъ какъв къ какъв ꙗтакъ такъв инакъ инакъв сикъ такъв вьсѣкъ всеки инъ друг единъ Вж лично местоимение възвратно местоимение анафорично местоимение показателно местоимение притежателно местоимение въпросително местоимение отрицателно местоимение неопределително местоимение обобщително местоимение

метатеза рус метатеза перестановка нем Metathesis Umstellung Lautversetzung англ metathesis фр meacutetathegravese ит metatesi Премятане на звуковете в рамките на една сричка или на сричките в рамките на една дума (напр гълтам глътна) Синоним премятане на звуковете Вж ликвидна метатеза

минало време мин прошедшее время нем Vergangenheit англ past tense фр passeacute ит passato Наименование на всички граматически форми на миналите имена Вж аорист имперфект перфект плюсквампефект бъдеще време в миналото

минало деятелно първо причастие В старобългарски се е образувало от инфинитивната или миналата основа на глагола (вж инфинитивна основа) В зависимост от това дали тя е окончавала на гласна или съгласна към нея се е добавял показател за причастието При инфинитивна основа на съгласна той може да се види в косвените падежи като -ъш- а при гласна той е имал обликът -въш- Подобно на сегашното деятелно причасти и тук формите за им п ед м и ср им п се е противопоставял на всички други форми заради липсата на -ъш--въш-

срв несъ давъ моль (м срр импедч) - несъши давъши мольши (жредчимп) Скланя се както съществителните по -jo (за м и срр) -ja (за жр) Различават се кратки и местоименни форми Местоименните или пълните форми се образуват като към кратката форма се добави съответната форма за род число и падеж на анафоричното местоимение В този случай втората част следва склонението на местоимението несъшаего родпедч м и ср р несъшоуемоу (датпедч м и ср р) В развитието на езика още в старобългарски гласната е се уподобява (асимилира) от предходната гласна несѫщаего gt несѫщааго Следходният процес е известен като контракция mdash двете еднакви гласни се свиват в една mdash несѫщаго Този процес повлиява цялата парадигма на сегашното деятелно причастие Вж сегашно деятелно причастие минало деятелно второ сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие причастие анафорично местоимение Синоним минало действително причастие

минало свършено време вж аорист

множествено число рус множественное число нем Plural Mehrzahl англ plural фр pluriel ит plurale Граматическа категория към която се отнасят думи назоваващи множество отделни обекти (съществителни местоимения) и думи които се съгласуват с тях (прилагателни глаголи) Някои съществителни притежават само форми за мн ч (т нар pluralia tantum) Вж единствено число двойствено число число

монофтонг рус монофтонг нем Monophtong англ monophtong фр monophtongue ит monottongo Звук който се състои от тон с еднородно звучане Срв дифтонг Вж монофтонгизация монофтонгизация на дифтонгите

монофтонгизация на дифтонгите рус монофтонгизация дифтонгов англ monophtongization of diphtongs Фонологическата промяна на съчетанието от два съседни звука в един В праславянски съчетанията на гласна със заден (w) или преден (j) глайд са се превърнали в самостоятелни гласни Така например от съчетанието aj се образувал нов звук ѣ от съчетанието aw звукът u Тези промени са се осъществили пред съгласна в средисловието или края на думите Същият принцип на промяна се е осъществил при образуването на носовите гласни Вж монофтонг дифтонг носов звук

монофтонгизация рус монофтонгизация англ monophtongizatio фр monophtongaison Фонологическо изменение при което се образува един фонетичен елемент (монофтонг) Вж монофтонгизация на дифтонгите

мора лат mora рус мора нем More англ mora фр more ит mora Единица за дължина равна на дължината на кратката гласна За дългата гласна се е считало че е равна на две мори Закон за трите мори в старогръцки е било правилото че ударението не трябва да бъде по-далече от третата мора от края на думата Вж сричка ударение

морфема рус морфема нем Formans Formativ англ morpheme фр morphegraveme ит morfema Думата произлиза от гр morphe форма и означава най-малкият елемент на езика който има граматично иили лексикално значение Морфемите могат да носят значения като граматическа категория (род число лице време) лексикално-граматически рязряд (име глагол) могат да

изразяват синтактичните връзки в изречението (подлог допълнение) или да са самостоятелна дума (предлог съюз частица междуметие) Вж афикс инфикс корен основа суфикс морфология Срв фонема лексема

морфология рус морфология нем Wortbildungslehre Formenlehre англ morphology фр morphologie ит morfologia Част от граматиката която изучава по какъв начин думите са съставени от по-малки единици наричани морфеми Срв синтаксис Вж граматика морфема

мъжки род лат masculinum рус мужской род нем maskulinum англ masculine фр masculin ит maschile В старобългарски това е граматически род който обединява същества от мъжки пол заедно с формални завършеци свързани с тази представа характерни за основите на оjo аja кратки i и u и част от консонантните склонения Вж женски род среден род род

надредни знаци рус надстрочные знаки англ supralinear signs Знаци които се поставят над реда и които включват в най-ранния период на славянската писменост знаци за улесняване на четенето поставяни над букви за гласни и знаци за отбелязване на мекостта на съгласни (т нар меглец) Спорно е какво е значението на надредните знаци в Киевските листове Според някои изследователи става въпрос за акцентни знаци Според други това са музикални знаци Със сигурност систематичната употреба на знаци за ударения започва да се проследява едва от 14 век като до края на века се забелязва все по-голямо усложняване на системата им Вж ударение придихание

назализация рус назализация нем Nasalierung англ nasalization фр nasalisation ит nassalizzazione Фонологично изменение (асимилация) при което неносовата (орална) гласна се преръща в назална Антоним деназализация Вж носов звук носовки голяма носовка малка носовка

наклонение рус наклонение нем Modus Diathese англ mood mode фр mode ит modo Отношение на говорещото лице към изказаното от него глаголно действие В зависимост действоето може да бъде представено като реално възможно желателно Вж изявително наклонение повелително наклонение условно наклонение

наречие лат adverbium рус наречие нем Adverbium Umstandswort англ adverb фр adverbe ит avverbio 1 Неизменяема част на речта която обикновено пояснява глагола (вж лат термин) но също така може да се срещне и при прилагателното съществителното и при др наречия То посочва признаци като място време начин количество и степен и др Старобългарските наречия по произход се делят на първични образувани от местоименни основи и образувани от имена Примери за първични наречия са абье веднага тутакси акъі подобно на като едъва едва трудно еще още нъінѣ сега пакъі отново понѣ поне оуже вече Местоименните наречия завършват на -(ъ)де -амо -ѫдоу Като първият е означавал място на действието а последните са означавали движение в определена посока (към и от говорещия) Краят на наречието с -гда е бил специализиран за време Формантите -ли -ль (-лѣ) са изразявали количество и степен като според П Илчев първоначалното значение е било също за време (Дуриданов 1993319) С форманта -ако се образуват местоименни наречия за начин Именните наречия произлизат от

прилагателни и съществителни имена 2 Говор диалект

нарицателно име рус нарицательное имя нем Gattungsname англ common noun фр nom commun ит nome comune Съществително име което назовава цял клас обекти или всеки един от тях по отделно (дървета дърво) Синоним съществително нарицателно име Срв собствено име

небце рус небо нем Gaumen англ palate фр palais ит palato Говорен орган граница между устната и носната кухина Разделя се на твърдо небце (или палатум срв рус твердое небо нем Gaumen англ palate hard palate фр palais dur) и меко небце (срв рус мягкое небо нем Gaumensegel англ velum soft palate фр palais mou voile du palais ит palato molle)

неопределително местоимение Неопределителни са тези местоимения които означават неизвестни неопределени лица предмети количество В старобългарски се образуват като към въпросителното местоимение се добави частицата нѣ нѣкъто нѣкъіи някой нѣчьто нещо Функция на неопределително местоимение изпълняват и съчетания на въпросително местоимение с наречието любо къто любо някой чьто любо нещо речетъ къто любо ще каже някой Във функция на неопределително местоимение може да се употреби и числителното единъ със значение някакъв някой си и пристѫпь единъ отъ книжьникъ и рече емоу По същия начин се употребява и думата етеръ някой някой-си някакъв един и се етеръ пристѫпь рече емоу слѣпьць етеръ сѣдѣаше при пѫти Това местоимение се скланя като просто (кратко) прилагателно Когато неопределителното местоимение е в съчетание с предлог то тогава предлогът стои между частицата и въпросителното местоимение нѣ отъ кого Вж въпросително местоимение местоимение

непреходен глагол непeреходный нетранзитивный нем intransitiv англ intransitive фр intransitif ит intransitivo Глагол който няма свойството да изисква пряко допълнение при който не се съдържа непосредствен преход от изразяване на действие към изразяване на обекта Вж пряко допълнение косвено допълнение сказуемо обект Срв преходен глагол

несвършен вид рус несовершенный вид нем imperfective Aktionsart англ imperfect aspect imperfective aspect atelic aspect фр aspect imperfectif ит aspetto imperfettivo Глаголите от несв в представят глаголното действие в процеса на извършването му без да е доведено до изчерпването му до прекратяването му (Пашов 1989105) В старобългарски най-разпространеният начин за образуване на глаголи от несв в от глаголи от св в е с помощта на суфикса -а- и удължаване на коренната гласна водити - важдати гонити - ганѣти носити - нашати просити - прашати родити - раждати Вж свършен вид вид

несклоняем рус несклоняемый нем indeklinabile indeklinierbar англ indeclinable фр indeacuteclinable ит indeclinabile Дума която не се скланя Несклоняеми са наречията и служебни думи като предлози и съюзи В старобългарски е съществувал малък клас от прилагателни които също не са се скланяли Вж склонение парадигма

низходящ дифтонг рус нисходящий дифтонг нем fallend англ falling фр descendante deacutecroissante ит discendente Дифтонг при който гласната е на първо място а след нея следва глайдът Вж дифтонг монофтонг монофтонгизация на дифтонгите Срв възходящ дифтонг

монофтонг

носов звук рус носовой звук нем Nasenlaut Nasal англ nasal фр nasal ит nasaleltmeta content=OpenOfficeorg 24 (Linux) name=GENERATOR gtЗвук при който произношението включва резонация на носова празнина със задната част на устната кухина От съгласните това са n m и веларните назали (например В старобългарски е имало и най-малко 2 гласни (носовки) които са се произнасяли по този начин Синоним назал назален звук Вж малка носовка голяма носовка

носовки Носовите гласни или носовките в старобългарски са били две голяма и малка Голямата носовка е била задна гласна чиято първа част се произнасяла между а и о и малка носовка чийто първи фонетичен елемент е бил с произношение е или ѣ Произношението на назалния елемент е също варирал в зависимост от съгласната която се е намирала след носовката - n m или веларен назал Носовките са се образували в резултат на процеса на отварянето на сричката когато при съчетанието на гласна назална съгласна и друга съгласна сричковата граница се е премествала след носовия елемент Когато след назалната съгласна е следвала гласна то носовка не се е образувала На това се дължат редувания от типа на начѧти но начьнѫ пѧти но пьнѫ Срв малка носовка голяма носовка Син назални гласни носови гласни

обект рус объект нем Objekt англ object фр objet ит oggetto Част от изречението обозначаваща лице или предмет който е цел на действието Известно е също като допълнение или пряко допълнение Вж допълнение пряко допълнение косвено допълнение Срв субект

обобщително местоимение Местоимението вьсь вьсѣ вьсе има значение цял целият всичкият Първоначално се е скланяло според меката местоименна основа В старобългарски има влияние на твърдото склонение

обстоятелствено пояснение рус обстоятельство Обстоятелственото пояснение показва как и при какви условия става действието Традиционно се разграничават обстоятелства за място време количество и степен причина и цел Поясненията в изречението могат да се изразяват с наречия безпредложни падежни конструкции и съчетания на падежна форма с предлог Синоним обстоятелство обстоятелствени думи

окончание рус окончание нем Endung Flexionsendung англ termination ending фр deacutesinence ит desinenza Подвижна морфема който се присъединява към корена или основата и характеризира думата като лице число време наклонение залог и др Вж афикс корен основа морфема Синоним флексия

омограф рус омограф нем Homogramm англ homograph фр homogramme ит omogramma Думи които се пишат еднакво но се произнасят по различен начин и имат различен произход срв омоним

омоним рус омоним нем Homonym англ homonym фр homonyme ит omonimo Думи еднакви по произношение но различни и независими по значение Срв омограф

омофон рус омофон нем Homophon англ homophone фр homophone ит omofono Различни знаци които се употребяват за обозначение на един и същи звук Срв омограф

ономастика рус ономастика нем Onomastik Namenkunde англ onomastics name-study фр onomastique ит onomastica Общо наименование на всички лингвистични области които изследват имената (от гр onoma) Вж топонимия антропонимия

определение рус определение нем Bestimmtheit англ determination фр deacutetermination ит determinazione Определението пояснява съществителното име или друга част употребена като съществително Определението в старобългарски се изразява с прилагателно име или местоимение съгласувано по род число и падеж със съществителното (съгласувано определение) със съществително име без предлог или с предлог mdash несъгласувано определение Прилагателното име като определение се явява в пълна или кратка форма Съінъ прѣмѫрдръ веселитъ отьца Като сказуемно определение се появява само в кратка форма Чловѣкъ нѣкъіи бѣ богатъ При несъгласуваните определения най-голям дял имат формите с родителен падеж без предлог въ годъ крьста лице отьца моего или с предлог вѣньць отъ камени Срещат се също така форми с дателен падеж (храмъ молитвѣ) и творителен падеж (чловѣкъ нечистомь доухомь) Вж приложение

основа рус основа нем Stamm англ stem фр thegraveme ит tema Част от думата която в инд езици се поставя зад корена Според гръцките граматици тази морфологична единица е основата на която се прикрепя окончанието В съответствие с природата и значението на тези единици те се делят на именни и глаголни основи Вж афикс корен морфема

остро ударение вж акут

отворена сричка рус открытый слог англ open syllable Сричка която завършва на гласна Вж сричка тенденция към отворена сричка

относително местоимение рус относительное местоимение англ relative pronoun фр pronom relatif Относителното местоимение свързва относителната конструкция в изречението или относителна Относителни местоимения в старобългарски са били иже ѣже еже който която което ѣкъже ѣкаже ѣкоже какъвто еликъ елика елико колкото голям колчав Наред с тях функцията на относителни местоимения са могли да изпълняват и въпросителните местоимения къіи кой който и которъіи (котеръіи) който Склонението на иже е същото както и анафоричното местоимение като се е промяняла само частта преди же Местоименията ѣкъже еликъ се скланя по типа на показателните местоимения тъ та то Вж анафорично местоимение въпросително местоимение местоимение

отрицание рус отрицание нем Negation Verneinung англ negation фр neacutegation ит negazione Израз който е предназначен да констатира че даден предмет или събитие не съществуват или не са това за което се говори

отрицателно местоимение Отрицателните местоимения в старобългарски се образуват от въпросителните като пред тях се добавя отрицателната частица ни къто gt никъто чьто gt

ничьто Много често след формата се добавя усилителната частица же ничьтоже никътоже никъїиже Скланят се по същия начин както въпросителните местоимения Ако се употребят в съчетание с предлог то предложната форма се поставя между отрицателната частица ни и въпросителното местоимение н никакоже не врѣди его ни при чесомьже Вж въпросително местоимение местоимение

падеж рус падеж нем Fall Kasus англ case фр cas ит caso Падеж се нарича отношението в което бива поставена известна склоняема дума спрямо глагола или спрямо друга дума в изречението (Бончев 195218) следователно това е морфологическа словоизменителна категория при имената Основни значения на падежите са субектно обектно и определително Всеки падеж има своя система от значения които се проявяват с или без предлози Такива са значения като пряко допълнение обстоятелствено пояснение принадлежност движение определение Падежите в старобългарски са именителен родителен дателен винителен творителен местен и звателен Падежите се делят на преки падежни форми (пряк падеж gr orthe ptosis лат casus rectus) и косвени форми (косвен падеж гр plagiai лат obliqui) Формите на винителния падеж също се счита в някои граматики за пряк тъй като има функция на пряко допълнение Звателният падеж когато формата му е еднаква с именителната също се причислява към преките форми

палатализация стб липсва стгр липсва рус палатализация нем Palatalisierung англ palatalization фр palatalisation ит palatalizzazione Изменение при което езикът се придвижва към твърдото небце Понякога под палатализация се разбира смегчаването на съгласните Праславянските палатализации се делят на три вида палатализация на веларите палатализация на денталите и палатализация на лабиалите Палатализацията на веларите се е извършвала на три пъти които са известни като първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите и трета палатализация на веларите (Прогресивна палатализация) Първите две са регресивни палатализации (вж регресивно фонологическо изменение) а третата е прогресивна палатализация (вж прогресивно фонологическо изменение) Вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите прогресивна палатализация палатализация на денталите палатализация на лабиалите йотация Срв тенденция към палаталност

парадигма рус парадигма нем Paradigma англ paradigm фр paradigme ит paradigma Таблица на изменението на формите на една дума например склонението при имената спрежението при глагола Вж склонение спрежение вокална основа консонантна основа

паратаксис рус паратаксис нем Parataxe Beiordnung Nebenordnung англ paratax фр parataxe ит paratassi Отношение на две изречения при което няма подчинение на едното на другото Срв хипотаксис

пароним рус пароним нем Paronym англ paronym фр paronyme ит paronimo Думи близки по звуков състав но с различно лексикално значение Най-популярно е определението че това са еднокоренни думи от една и съща част на речта които имат различно значение При другото по-широко определение се счита че това могат да бъдат разнокоренни генетично несвързани думи от различен произход които имат само външно звуково сходство

пауза рус пауза нем Pause Pausa Ruhepunkt англ pause фр pause ит pausa Прекъсване на звучането в речта или в музикалното произведение

перфект рус перфект нем Perfektum Perfekt англ perfect фр parfait ит perfetto Перфектът е глаголно време което означава състояние в момента на говорене в резултат на извършено в миналото действие Старобългарският перфект се образува от сегашното форми на спомагателния глагол бъіти (есмь еси естъ и тн) и миналото деятелно второ (елово) причастие на спрягаемия глагол далъ есмь Еловото причастие се изменя по род и число а спомагателният глагол - по лице и число Синоним минало неопределено време Вж минало деятелно причастие спомагателен глагол

плюсквамперфект рус плюсквамперфект давнопрошедшее время нем Plusquamperfektum англ pluperfect фр plus-que-parfait ит piuccheperfetto Глаголно време изразяващо действие или състояние в миналото предшестващо друго минало действие Подобно на перфекта и тук е важен резултатът от действието Вондрак го нарича перфект пренесен в миналото (Vondrak 1908 279 срв Добрев 1993 300) В старобългарски се образува от имперфектната форма на глагола бъіти (бѣахъ бѣаше и тн) в съчетание с минало деятелно второ (елово) причастие бѣахъ далъ Вж спомагателен глагол минало деятелно причастие Синоним минало предварително време отдавна минало време

повелително наклонение рус повелительное наклонение императив нем Imperativ англ imperative фр impeacuteratif ит imperativo Наклонение което изразява заповед молба забрана В старобългарски формите са се образували от сегашната основа на глагола В 1 и 2 спрежение в ед ч формите са окончавали на -и а в мн и дв ч показателят за наклонението е бил -ѣ- (2 л ед ч бери но 2 л мн ч берѣта 2 л дв ч берѣта) При 3 и 4 спрежение във всички форми наклонението последователно се е образувало с -и- (2 л ед ч носи 2 л дв ч носите 2 л дв ч носита) Спомагателният глагол бъіти е образувал повелително наклонение от формата бѫ- бѫди (2 л ед ч) Иначе се е формите са се променяли както при глаголите от 1 спрежение Старобългарските показатели за наклонението -и- и -ѣ- са от дифтонгичен произход и са променяли предходната съгласна според правилата на втора регресивна палатализация срв мощи могѫ можеши но моꙃи (2 л едч) При глаголите с коренна гласна е в повелително наклонение тя се е променяла в ь рещи рекѫ речеши но в 2 л ед ч повел накл рьци Вж условно наклонение изявително наклонение наклонение втора регресивна палатализация Синоним заповедно наклонение императив

подлог рус подлежащее субъект нем Subjekt Satzgegenstand англ subject фр sujet ит soggetto Име на глаголното лице в изречението Подлогът се поставя в именителен падеж Синоним субект

подчинено изречение рус подчиненное предложение придаточное предложение нем Nebenzatz англ subordinate clause Изречение в състава на сложното което пояснява някоя негова част и се намира в подчинителна връзка спрямо него Вж хипотаксис главно изречение

подчинителен съюз рус подчинительный союз нем unterordnende Konjunktion англ

subordinating conjunction фр conjonction de subordination ит congiunzione subordinativa Изразява отношението на зависимост между двете части на сложното изречение В старобългарски според вида на подчиненото изречение се разделят на изяснителни и обстоятелствени Изяснителните съюзи въвеждат субстантивни подчинени изречения а обстоятелствените - адвербиални подчинени изречения Изяснителни съюзи в старобългарски са ко(же) акъі(же) да ко да ꙗ ꙗеда Обстоятелствените съюзи се разделят подобно на поясненията (вж обстоятелствено пояснение) на 6 групи за време за причина за следствие за цел за условие и за отстъпване (Дуриданов 1993 333) Вж съюз съчинителен съюз

показателно местоимение рус указательное местоимение англ demonstrative pronoun фр pronom deacutemonstratif С показателните местоимения се сочат предмети явления и техните качества Те притежават форми за род число и падеж Старобългарските показателни местоимения са тъ та то онъ она оно сь си се овъ ова ово Показателните местоимения изразяват степента на отдалеченост спрямо някой предмет или лице формите с тъ се употребяват за общо посочване с онъ онзи се означава отдалеченост а със сь този тук се посочва близост Местоимението овъ се употребява само при изброяване и противопоставяне Местоимението сь си се се скланя по меката местоименна основа а другите mdash по твърдата Показaтелните местоимения поемат функцията и на третоличното местоимение в старобългарски като създават една нова форма за трето лице в българския език Вж анафорично местоимение местоимение

полисемия рус полисемия многозначност нем Polysemie Vielwertigkeit англ polysemy Способността на думите да притежават и придобиват повече от едно значение Синоним многозначност

полисиндетон гр πολυσύνδετον лат acervatio iuncta рус полисиндетон полисиндетическая связь многосоюзное словосочетание нем Polysyndeton англ polysyndeton фр Polysyndegravete Прекомерна употреба на съюзи което обикновено води до забавяне на ритъма Лаусберг (1960 345) изтъква че полисиндетонът се реализира както чрез повтаряне на един и същи съюз така и като вариращо натрупване на отделни съюзи Той смята че при полисиндетон се използват само съчинителни съюзи но не изяснява как класифицира поредици от фрази въведени с подчинителни Не е изяснена и някаква принципна отлика с анафората Изглежда обаче че симетрията не е същностна черта на полисиндетона както е при анафората того бѡ влддку и гда и црда вѣдеть прѣнеисчътнаа ѻна мнѡжьства ликове же архаггдльсцїи такожде херувıми и серафими начела и госпддства и власти же и прѣстоли и силы нъ и въсе въсѣх стдых съслѡвїе(ПКЕ Вл Гр 424r Кал 103) Антоним асиндетон

полугласна Вж глайд

понижаване на еровете рус понижение редуцированных прояснение редуцированных англ lowering of jers Еровете в силна позиция са понижили своя гласеж пред другите ерови гласни По своята същност този процес е дисимилация по признака височина Резултатите от него в отделните говори на българската езикова територия са били различни в повечето случаи се наблюдава преход на ь в е и на ъ в о В някои диалекти гласежът се е изравнил в средна гласна ъ

В суфиксите промяната ъ gt о е засегнала цялото езиково землище докато едва в една част (главно югозападната) тази промяна е обхванала и коренната сричка (срв дъждь gt дождь) Понижаването на гласните е предхождало процеса на изпадането на еровете Терминът изясняване на еровете е неточен тъй като той почива на стара разпредялба на звуците на тъмни и светли (ясни) която няма фонетично основание Синоним изясняване на еровете Вж ерове слаб ер силен ер преглас на еровете Срв изпадане на еровете

правопис рус орфография правописание нем Orthographie Rechtschreibung англ orthography Сбор от правила за употреба на графемите Среновековните правописни са били налагани в голяма степен от местни скриптории особено в началния период на писмеността При описанието на ръкописите важните характеристики са употребата на носовки (юсове) употреба на ерове употреба на букви за йотувани гласни В пространното описание могат да намерат място и употребата на останалите букви както и правописните правила при думите от чужд произход В описанието на правописа роля играе последователността от спазване на различни правила например прокарването на етимологически правилна употреба на еровете В зависимост от определени признаци се разграничват юсов от безюсов правопис правопис с един или два ера и тн В някои случаи правописът носи наименованието си от някое място например рашки правопис ресавски правопис Термини като рашка редакция следва да се избягват доколкото редакция се съотнася с историята на текста и не е пряко свързана с езиковия произход или правописните норми Синоним ортография

праславянски език Единният предписмен език на всички славяни Неговата рекострукция се извършва въз основа на данните при сравнението на всички славянски езици с останалите индоевропейски езици и диалекти Синоним протославянски славянски език основа

превъзходна степен рус превозходная степень нем Superlativ англ superlative фр superlatif ит superlativo Сравнение с помощта на две степени Сравнение на признака на един предмет със степента на признака при най-малко други два предмета (Пашов 198976) В старобългарски липсват морфологически средства за изразяване на превъзходната степен Вж сравнителна степен степен на сравнение

преглас на гласните рус перегласовка гласных англ fronting of back vowels Праславянска регресивна асимилация при която задните гласни се променят в предни под влияние на предходната палатална съгласна или глайд j Вж преглас асимилация дисимилация тенденция към отворена сричка задна гласна предна гласна

преглас на еровете рус перегласовка редуцированных англ mutation of jers Фонологично изменение (асимилация) по признака предност Съгласно тази промяна големият ер преминава в малък пред срички с предна гласна а малкият преминава в голям пред срички със задна гласна Например тьма gt тъма вьдова gt въдова дъбрь gt дьбрь въпль gt вьпль Вж ерове голям ер малък ер понижаване на еровете изпадане на еровете Срв преглас преглас на гласните

преглас рус перегласовка метафония нем Umlaut англ mutation фр meacutetaphonie ит metafonia Изменение на тембъра на гласната под влияние на съседния звук Вид асимилация или

дисимилация Вж преглас на гласните асимилация дисимилация

преден глайд рус передний глайд и неслоговое англ front glide Глайд който се учленява с предната част на езика Предният глайд се обозначава с j или с i с дъгичка под него Синоним предна полугласна несричкотворно и Вж глайд Срв заден глайд

предлог рус предлог нем Praumlposition Vorwort англ preposition фр preacuteposition ит preposizione Неизменяема част на речта която съединява имената с другите думи в изречението За разлика от съюзите които свързват синтактични цялости предлозите съединяват лексико-граматически единици При предлозите винаги има двустранни отношения от една страна с глаголните форми а от друга страна с името живѫ lt въ gt градѣ Граматическото и лексикално значение на глагола определя в случая и падежната форма на името но чрез посредничеството на предлога В този случай формата е в местен падеж Вж задлог падеж Предлози които се съгласуват с един падеж Родителен падежбез(ъ) прѣдастъ его безъ народа близъ приде близъ свѧтааго приближишѧ сѧ близъ рѣкы вънъ вънѣ извънъ изиде вънъ града вънѣ града прѣбываите повелѣ извънъ града того посѣщи выше выше презвутера сѣщи выше закона быти далече имѣаше село вънѣ града недалече града до доидошѧ до цръкъве до бедроу закопанъ из(ъ) влѣкош ѧ вънъ изъ клѣти изъ давъна изъ пръва около стоѧтъ около цръкъве въскраи (lt възъ краи) сѣде въскраи цръкъве кромѣ (извън без) кромѣ тѣла естъ ты единъ еси кромѣ грѣха окрьстъ (около) повелѣ емоу ходити окрьстъ монастырлѣ окрѫгъ (около) сѣдѣахоу окрѫгъ его въ мѣсто въ мѣсто сего старьца приходитъ отъ да не отълѫчимъ сѧ отъ тебе градъ възмѧте сѧ отъ страха прѣжде прѣжде зимы прити прѣжде того часа развѣ (извън освен) аще въ тѣлѣ аще развѣ тѣлѣ не вѣмь свѣнле отъведе паоула свѣне сѫдилища оу прѣбыстъ оу него годъ малъ проси оу отьца Винителен падежвъзъ възъ бръдо потече низъ низъ стѣнѫ падошѧ объ живѣаше объ онѫ странѫ доунава тоу объ нощь прѣбыстъ сквозѣ придохомъ сквозѣ огнль и водѫ Дателен падежкъ събьрашѧ сѧ къ нлемоу вѣроуѭ къ господоу противѫ изидѫ противѫ исоусови чьто противѫ семоу рекѫтъ Местен падежпри при морли галилеисцѣемь видѣ дъва брата падѫ при пѫти Предлози които се съгласуват с два падежа Родителен и творителен падежсъ а) (отдалечаване от предмета) съшьдъ съ небесе съпаде коумиръ съ мѣста своего (време) съ вечера въста (начин) съ полоу мрьтвъ б) (задружност съвместност) идетъ съ народомь многомь Винителен и родителен падежврьхоу винителен падеж само при глаголи за движение иначе родителен постави и врьхоу прѣстолъ свои срв градъ врьхоу горы стояше Винителен и местен падежВинителен падеж се употребява при глаголи за движение а местен ndash при останалите въ а) посадити въ тьмьницѫ въ подъградие доиде б) ѫтрь въ домоу обрѣте сѧ на а) похоть воюетъ на доухъ на гробъ прѣидошѧ б) на ономь свѣтѣ бѫдетъ сѣдиши на трапезѣ слъньце быстъ на заходѣ на молитвѣ станевѣ на оумѣ бѣаше емоу о (о) а) прѣтъкнѫ ногѫ о камень сѣде о деснѫѭ отьца б) чьто се слышѫ о тебѣ не о хлѣбѣ единомь живъ бѫдетъ чловѣкъ Винителен и творителен падежнадъ а) голѫбь полетѣ надъ главѫ иосифовѫ б) облачьць малъ яви сѧ надъ народомь подъ а) въниде подъ покровъ заиде слъньце подъ землѭ подъ вечеръ заклѧ сѧ б) пьси подъ трапезоѭ ядѧтъ прѣдъ а) въведошѧ прѣдъ цѣсарлѣ б) съгрѣшихъ прѣдъ тобоѭ Предлози които се съгласуват с три падежа Винителен родителен и творителенза а) за вратъ похвати и б) (заради) жена за чѧдъ молѧщи (време) за оутра въста за

вечера в) (зад след) иди за мъноѭ сотоно междоу междю а) приде на море междоу прѣдѣлы декапольскыѧ б) междоу двою морю чрьнааго и бѣлааго в) колико растоѧтъ междоу собоѭ

предна гласна рус передний гласный гласный переднего ряда светлый гласный англ front vowel bright vowel Гласна която се образува в предната част на устната кухина Предни гласни в старобългарски са били и ь ю е ѣ ѧ Синоним (остар) светла гласна Вж гласна Срв задна гласна

префикс рус префикс приставка нем Praumlfix англ prefix фр preacutefixe ит prefisso Афикс който се добавя в началото на думата за да бъде променено нейното значение Вж афикс инфикс суфикс основа морфема gtморфема Синоним представка

преходен глагол рус переходный глагол нем transitiv англ transitive verb фр transitif ит transitivo Глагол който приема пряко допълнение Древните граматици са разглеждали този вид глаголи като съдържащи преход от субекта към обекта без помощта на предлог Вж пряко допълнение сказуемо

придихание лат spiritus рус придыхание лат spiritus нем Spiritus англ breathing Обозначение на характера на вдишването при произнасянето на началната гласна в думата на гръцки По отношение на славянските средновековни текстове са възприети термините spiritus lenis (слабо придихание рус тонкое придыхание нем Spiritus lenis англ smooth breathing фр esprit doux ит spirito lene) и spirutus asper (силно придихание рус густое придыхание нем Spiritus asper англ rough breathing фр esprit dur ит spirito lene) За славянските текстове те обаче се използват главно като знаци за четене и не са имали фонетична стойност

прилагателно име рус прилагательное имя нем Adjektiv EIgenshaftswort англ adjective Част на речта която означава качество свойство или белег на нещата Делят се традиционно на качествени притежателни и относителни Качествените прилагателни изтъкват качеството на предмета пьстръ стоудьнъ младъ Притежателните означават принадлежността отьчь братовъ Относителните показват различните белези на предмета относно до веществото от което е направен произхода му времето и предназначението му Прилагателното може да бъде субстантивирано ако в изречението то заема функцията на съществителното Старобългарските прилагателни притежават род число падеж и се скланят Прилагателните са имали две форми кратка (неопределена) и пълна (определена или местоименна) Кратките прилагателни се скланят като съществителни по -о (jo) за м и ср р или по -а(jа) основи за жр Местоименните прилагателни се скланят като родовите местоимения по меките основи Качествените прилагателни в старобългарски притежават сравнителна степен но не е развита превъзходната степен Сравнителната степен се е образувала по два начина Кратките форми на сравнителната степен са се образували с наставка -jьs (за жр) и -jes (за мр) В жр към наставката се е прибавяло окончанието -и за имп ед ч и формите съответно са били дражьши (жр) дражь (мр) и драже (срр) Дългата форма се е образувала със същата наставка но тя се е прибавяла към разширената с ѣ основа Крайното s от наставката е изпадало и формите са гласяли добрѣиши (жр) добрѣи (мр) и добрѣе (срр) ltpgt

приложение рус приложение аппозиция нем Apposition англ apposition фр apposition ит apposizione Определение което е съществително съгласувано по падеж с името към което се отнася Павелъ рабъ божии апостолъ исоусъ христосъ Вж определение Синоним апозиция

притежателно местоимение рус притежательное местоимение Притежателното местоимение означава принадлежност Старобългарските притежателни местоимения са мои моѣ мое твои твоѣ твое свои своѣ свое нашь наша наше вашь ваша ваше Те се скланят като анафоричното - по меките местоименни основи Вж местоимение анафорично местоимение

причастие лат participium рус причастие нем Partizip Participium англ participle фр participe ит participio Част на речта която античните граматици считали за причастна както към категорията на имената (защото се скланя) така и към категорията на глагола защото се образува от него и може да изразява време и залог В старобългарски съществуват три деятелни (сегашно минало 1 и 2) и две страдателни (сегашно и минало) причастия Вж сегашно деятелно причастие минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие елово причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие

прогресивна палатализация рус прогрессивная палатализация англ Progressive palatalization Наричана традиционно Трета палатализация (бълг) Третья палатализация (рус) Third Palatalization (англ) За разлика от другите две палатализации на веларите (вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите) при тази посоката на изменение е прогресивно (вж прогресивно фонологическо изменение) те предният фонологически елемент влияе върху следходния В този случай е доказано че въздействие се оказва от предходната гласна дълго или кратко i върху веларните съгласни k и g Спорно е дали в този процес е участвала съгласната x Между гласната и съгласната е могло да има назален елемент който впоследствие е образувал една единна част от предходната гласна и двете заедно са се превърнали в малка носовка За да се осъществи изменението след веларните съгласни е трябвало да се намират дълги или кратки гласни o или a Резултатите от прогресивната палатализация са съвпаднали с тези от втората регресивна те k gt c a g gt ꙃ (ꙃ) Синоним трета палатализация 3 палатализация III палатализация Срв палатализация

прогресивно изменение рус прогрессивное изменение англ progressive change progressive phonological change Фонологична промяна при която предходният в изговора звук влияе върху следходния Синоним прогресивно фонологическо изменение прогресивна промяна Антоним регресивно изменение

прозодия рус просодия нем Prosodie англ prosody фр prosodie ит prosodia Общото наименование на особеностите на речта и стиха свързани с метрика като дължина и количество ударение и интонация В системата на византийската прозодия са известни десет прозодични знака които се делят на 4 групи 1 тонове 2 времена 3 придихания 4 стъпки Вж ударение

протеза рус протеза надставка нем Prothese Vorschlag англ prothesis фр prothegravese ит prostesi Вмъкване на звук в началото на думата От праславянски е известна протезата на глайдовете j и

w в началото на думата Срв случаи като въдица въглен вътък вътре въже възел както и пояепентезавата на j в случаи като гнѧ ѩзъікъ и др Срв епентеза метатеза ꙗ

пряко допълнение рус прямое дополнение нем naumlheres Objekt direkt Objekt англ direct object фр compleacutement direct ит oggeto diretto Допълнение което съседства непосредствено и задължително при глаголната форма Прякото допълнение в старобългарски зависи от семантиката на преходните глаголи и се изразява с винителен родителен и творителен падеж Най-много са формите с винителен падеж който е основният падеж на прякото допълнение в старобългарски С родителен падеж прякото допълнение се употребява 1 при отрицание (с частиците не и ни) 2 при значение на част от цялото при глаголите сти пити приѧти 3 при ꙗодушевени съществителни вместо винителната форма При супин формата за родителен падеж е по-архаичната отколкото по-новите случаи с винителен Пряко допълнение в родителен падеж имат глаголите алкати въкоусити жьдати жѧдати искати слоушати съмотрити трѣбовати ча ти Творителен падеж за пряко допълнение се употребява при глаголите власти съвласти ꙗобладати четврьтовластьвовати видите къто вами съвладетъ Особен случай на допълнение е и творителната форма в страдателни конструкции Вж допълнение косвено допълнение части на изречението

пунктуация рус пунктуация нем Interpunktion Satzzeichensetzung англ punctuation фр ponctuation ит interpunzione Графически знаци в реда употребявани за разграничение на различните изреченски или ритмични елементи В най-ранния период са се разграничавали знаци в текста знаци за край на текста знаци за глоси в полето От знаците в текста най-често срещани са средната точка и двуеточието които са се употребявали с една функция - разграничаване на изреченска или ритмична цялост От занците за край на текста най-често се срещат различни варианти на схематизиран кръст с допълнителни украшения Към знаците за край на текста принадлежат и знаците за запълване на реда които са често по същия начин и са изпълнявали подобна функция Знаците за глоси в полето са обикновено същите както в текста Един и същи знак в реда или над него е отбелязвал мястото на допълнението а същият знак в полето е бележел началото на допълнението

първа палатализация на веларите рус первая веларная палатализация нем Erste Velar Palataliesirung англ First Velar Palatalization Наричана още първа регресивна палатализация на веларите Регресивна промяна по признака предност в праславянски която обхваща веларните съгласни k g x когато те се намират пред преден фонетичен елемент (предни гласни или преден глайд j) Резултатът от изменението е че k gt ч g gt ж а x gt ш В някои учебници изменението пред j е представено като йотация но рефлексите на изменението са същите както и при веларните съгласни когато те се намират пред предни гласни Може да се предполага че механизмът на въздействието и времето на възникване на промяната са същите

регресивно изменение рус регрессивное изменение регрессивное фонологическое изменение англ regressive change regressive phonological change Фонологическо изменение (промяна) при което следходният фонологически елемент влияе върху предходния Синоним регресивно фонологическо изменение регресивна промяна Антоним прогресивно изменение

редукция рус редукция нем Reduktion англ reduction фр reacuteduction ит riduzione Редукцията е фонологическо изменение на невисоките неударени гласни което се изразява в техния повишен гласеж Така неударено е gt и о gt у а gt ъ Поради тази причина е неправилно да се смята че големият и малък ер са били редуцирани тъй като техните промени се дължат не на ролята на ударението а са убословени от самия им характер на високи и кратки гласни В най-ранния период на славянската писменост примерите за редукция на гласни са неясни Приема се че старобългарския период отразява преход между противопоставянето между дългите и кратките гласни и следходния период при който като релевантен признак се появява ударението Затова примерите за редукция се срещат в по-ново време

редупликация рус редупликация повтор удвоение нем Reduplikation Verdoppelung Reduplizierung фр redoublement ит raddoppiamento Пълно или частично преднамерено повторение на корена основата или цялата дума при образуването на нови думи или изрази

реч 1 рус речь нем Rede англ speech discourse фр discours ит discorso 2 рус речь нем Rede das Sprechen англ speech фр parole ит parole 1 Звуковата проява на езика 2 Речева дейност в устна или писмена форма

рима рус рифма нем Reim англ rhyme фр rime ит rima Разположение на еднакви или подобни звукове в края на съседни или отделени една от друга думи които образуват ритмическо цяло

ритъм ритм Rhythmus Takt Sprechtakt rhythm

род рус род нем Genus англ gender фр genre ит genere Граматическа категория основана върху идеята че съществителните прилагателните и родовите местоимения могат да се разграничават въз основа на естествения пол (мъжки и женски род) или на безразличието спрямо тази подялба (среден род) В старобългарски и в български език принадлежността към даден род се определя от формалния завършек при съществителните и прилагателните

родителен падеж рус родительный падеж генетив нем Genetiv англ genetive фр geacutenitif ит genetivo Родителният падеж в старобългарски и в славянските езици съчетава най-разнообразни значения Той наследява и всички значения на индоевропейския аблатив Обикновено за илюстрация на значенията неговите функции се делят на две големи групи приименен родителен и приглаголен родителен падеж 1 Приименен родителен а) използва се определение (притежание субект на действието за количество за качество след субстантивирани местоимения и числителни от 1 до 4 с предлога отъ) Родителният определителен се поставя като определение при друго име за да определи качеството му (произход характер възраст материал) Чловѣкъ нѣкъіи добра рода б) като именно сказуемно определние велика рода естъ в) при прилагателни означаващи отстраняване лишаване г) допълнение при прилагателните плънъ исплънъ достоинъ Въі плънъі есте благости исплънени всѣкого раꙃоума д) след междуметията о оле о прѣмѫдръіихъ сѫдебъ твоихъ е) 2 Приглаголен родителен а) субект на безлични конструкции (с отрицат форми на бъіти) б) допълнение при глаголи с отрицание или съпътствани с отрицателна частица не приѧтъ оученьѣ в) при супина на преходни глаголи г)

при глаголи със значение на отделяне предвижване в пространството бѣгати отъстоѣти иꙃлаꙃити отъстѫпити (често с представките иꙃ отъоу) които изискват допълнение с въпроса от кого от що д) глаголи означаващи отстраняване освобождаване избавяне е) при глаголи които изразяват различни чувства чаѣти жѧждати хотѣти желати просити послоушати плакати сѧ просити искати оубоѣти сѧ плакати сѧ гнѫшати сѧ оустрашати сѧ оужасати сѧ ж) глаголи и прилагателни със значение на докосване допир връзка з) В родителен падеж е второто допълнение (освен винителното) глаголите напитати наплънити сподоблѣти Наплъните съсѫдъі вашѧ пшеницъі 3) родителен за обстоятелствено пояснение а) отношение и ограничение сравнителна степен на прилагателните б) родителен за време Се бѫдетъ сеѧ нощи Синоним генетив

родителен самостоятелен падеж лат genetivus absolutus Конструкцията е калка на гръцката конструкция и представена от старобългарските паметници само в Супрасълския сборник Състои се от име в родителен падеж и съгласувано с него причастие Има същото значение както дателен самостоятелен mdash на обстоятелствено изречение за време условие причина Вж абсолютна конструкция дателен самостоятелен падеж Синоним родителен самостоятелен

ротацизъм ротацизм Rhotazismus rhotacism

сандхи рус сандхи нем Sandhi От санскрит връзка съединение Термин от индийската граматика за асимилационни промени които възникват на междусловната граница Вж асимилация

свърхкратка гласна Вж ерове

свършен вид рус совершенный вид перфективный вид нем perfektive Aktionsart англ perfect aspect perfective aspect complete aspect telic aspect фр aspect perfectif ит aspetto perfettivo Глаголът от свършен вид представя действието като цяло mdash заедно с началото му извършването му и края му без обаче да се мисли поотделно за тези съставки (Пашов 1989105) Първичните глаголи от св в в старобългарски не съдържат наставката -а- в инфинитивната си форма срв минѫти минѫ (св в) но миновати миноуѭ (несв в) Синоним свършен вид на глагола

сегашно време рус настоящее время презенс нем Praumlsens англ present tense фр preacutesent ит presente Граматически форми които изразяват процес извършващ се едновременно с процеса на говорене В старобългарски това време се образува от сегашната основа на глагола Вж сегашна основа

сегашно деятелно причастие В старобългарски се е образувало от сегашната основа на глагола В м ср р ед ч в 1 и 2 спр е окончавало на -ъі а в 3 и 4 mdash на ѧ Разликата между 3 и 4 спрежение е била че в третото гласната в суфикса е била в косвените падежи ѫ с предходна мекост или ѭ докато при 4 навсякъде е била само ѧ От друга страна им п ед м и ср им п се е противопоставял на всички други форми заради липсата на -щ- срв несъі даѧ молѧ (м срр импедч) - несѫщи даѭщи молѧщи (жредчимп) Скланя се както съществителните по -jo (за м и срр) -ja (за жр) Различават се кратки и местоименни форми Местоименните или пълните форми се образуват като към кратката форма се добави съответната форма за род число

и падеж на анафоричното местоимение напр несъіи даѧи молѧи В този случай втората част следва склонението на местоимението несѫщаего (родпедч м и ср р) несѫщоуемоу (датпедч м и ср р) В развитието на езика още в старобългарски гласната е се уподобява (асимилира) от предходната гласна несѫщаего gt несѫщааго Следходният процес е известен като контракция mdash двете еднакви гласни се свиват в една mdash несѫщаго Този процес повлиява цялата парадигма на сегашното деятелно причастие Вж минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие причастие анафорично местоимение Синоним сегашно действително причастие

сема рус сема фр segraveme Най-малкият смислов компонент в семантиката на думата

семантика рус семантика нем Semantik Bedeutungslehre англ semantics фр seacutemantique ит semantica 1 Лингвистична дисциплина която се занимава със значението на езиковите единици Дели се традиционно на лексикална и граматична семантика 2 Теория за знаковото учение като част от семасиологията

сигматичен аорист рус сигматический аорист англ sigmatic aorist Аорист който в славянските езици се образува с помощта на съгласната s добавена към инфинитивната основа В по-голяма част от случаите още в праславянски тази съгласна се е изменила в -х- Вж аорист

сигматичен рус сигматический нем sigmatisch англ sigmatic фр sigmatique ит sigmatico Граматично образувание с помощта на афикса -s- (от гр сигма) Вж сигматичен аорист

силен ер рус сильный редуцированный сильная позиция редуцированных англ strong jer strong position of jers Ер в силна позиция или силен ер означава че в това обкръжение гласната ще понижи своя гласеж Силна позиция за еровете е била пред друга ерова гласна и под ударение Синоним силна позиция на еровете Вж ерове голям ер малък ер изпадане на еровете понижаване на еровете преглас на еровете Срв слаб ер

синоним рус синоним нем Synonym Gleichbedeutend англ synonym фр synomyme it sinonimо Дума или израз равни или сходни в своето значение с друга дума или израз Срв антоним

синонимия рус синонимия нем Synonymie англ synonymy фр synonymie ит sinonimia Семантично явление при което основните значения на езиковите единици (думи морфеми изрази категории) съвпадат или са близки Вж синоним

синтагма рус синтагма нем Syntagme фр syntagme 1 Група от думи в изречението обединена смислово и ритмически 2 Сборник от статии и слова Вж фраза Синтагма

синтаксис рус синтаксис нем Syntax Satzlehre англ syntax фр syntax ит sintassi Лингвистична дисциплина която изучава отношенията на думите и формите в изречението и начините за тяхното свързване в единно цяло

сказуемо рус сказуемое нем Praumldikat англ predicate фр preacutedicat ит predicato Личният глагол в изречението В старобългарски се съласува с подлога по лице и число а в някои случаи и по

род Рѫцѣ твои сътвористѣ мѧ и съꙃдастѣ мѧ Синоним предикат

склонение рус склонение нем Deklination англ declension фр deacuteclinaison ит declinazione Система на словоизменение на именните форми Склонението зависи от основата на името Старобългарските съществителни различават 9 различни склонения Причастията и прилагателните се скланят по образеца на съществителните а при местоименията се разграничават склоненията на личното и възвратното местоимение от склоненията на родовите форми Вж вокална основа консонантна основа парадигма

слаб ер рус слабый редуцированный англ weak jer jer in weak position Ер който се намира в слаба позиция се нарича слаб ер Слаба позиция за еровете е прието да се назовава сричката във фонетичната дума където след еровата гласна не следва друга ер в края на думата преди сричка с друга гласна и когато върху еровата гласна не пада ударението В тези позиции във всички славянски езици се извършва процес известен като изпадане на еровете Синоним ер в слаба позиция Вж ерове голям ер малък ер преглас на еровете понижаване на еровете Срв силен ер

словоизменение рус словоизменение флексия нем Flexion англ flection inflexion accidence фр flexion ит flessione Процес при който към думата се добавят окончания Те изразяват граматични категории и отношения Вж афикс окончание парадигма

словообразуване рус словосложение нем Zusammensetzung англ composition фр composition ит composizione Образуване на нови думи от изходна форма или дума (мотивираща форма мотивираща дума) с помощта най-често на афикси Срв словоизменение

словоред рус порядок слов нем Wortstellung Wortfolge англ word-order фр ordre des mots ит ordine delle parole Ред на думите в изречението Различното разположение може да има синтактично семантично и експресивно значение

сложна дума рус сложное слово композита нем Kompositum zusammengesetztes Wort англ compound фр composeacute ит composto Съединението на най-малко две думи в една нова се нарича сложна дума

служебна дума рус служебное слово нем Nebenwort англ subsidiary word accessory word фр mot accessoire ит parola accessoria Служебните думи означават отношения между частите на самостойните думи Те биват предлози частици и съюзи Синоним несамостойна дума

смегчаване рус смягчение нем Mouillierung Erweichung англ softening фр mouillement mouillure ит palatalizzazione Процес на образуване на съгласни с помощта на повдигане на средната част на езика към твърдото небце (палатум)

собствено име рус собственное имя нем Eigenname англ proper name фр nom propre ит nome proprio Съществително което назовава отделен единичен предмет Синоним съществително собствено име Вж нарицателно име

спомагателен глагол рус вспомагательный глагол нем Hilfsverbum англ auxiliary verb фр

verbe auxiliaire ит verbo ausiliare Глагол който служи за образуване на други сложни глаголни форми например времена и наклонения С старобългарски спомагателни глаголи са например бъіти имѣти и хотѣти

спрежение лат cojugatio рус спряжение нем Konjugation Abwandlung англ conjugation фр conjugaison ит coniugazione Групиране на глаголните форми в система от парадигми Старобългарските глаголи се делят на 5 спрежения 4 тематични и 1 атематично Тематичните спрежения са 1 - с гласна -е- 2 с -не- 3 с -je- и 4 с -и- Тематичната гласна и съчетание се открива във всички форми на сег вр на глагола освен в 1 л ед и 3 л мнч Атематичните глаголи в старобългарски са пет бъіти вѣдѣти дати имѣти ѣсти както и техните варианти с представка напр прѣдати продати иꙃдати В речниците се дава информация за формата във 2 л според която най-често се определя спрежението на глагола Това е и т нар сегашна глаголна основа в старобългарски Вж тематичен атематичен основа склонение парадигма

сравнителна степен рус сравнительная степень фр comparatif Представяне на качеството у един предмет в по-голяма мяра отколкото при друг (Момчилов 186833-34) В старобългарски са съществували два начина за образуване на сравнителната степен Кратките форми за сравнителна степен са се образували като се добавят наставките -jьs (за м и жр) и -jes (за срр) Наставката се е добавяла към основата на прилагателното или наречието Крайното s е изпадало (вж тенденция към отворена сричка) а j е палатализирал съгласната пред него драгъ драга драго gt дражь дражьши драже При дългите форми преди наставката се е добавяла гласната ѣ добрѣи добрѣиши добрѣе от добръ добра добро Вж превъзходна степен степен на сравнение

среден ер В кирилската писменост mdash ер който се пише като среден вариант между големия и малкия ер Среща се в някои от ранните епиграфски паметници и в среднобългарски текстове от 12-13 век насетне В някои случаи може да се предположи че има фонетично значение на шва но специализирани изследвания не са правени Вж ерове голям ер малък ер

среден род рус средний род нем Neutrum англ neuter фр neutre ит neutro В старобългарски това е граматически род който обединява думи със общо значение на индиферентност спрямо опозицията мъжки-женски род както и притежаващи значения на неактивност неодушевеност (Ахманова 1969380) Те имат формални завършеци характерни за основите на -o-jo както и на част от консонантните склонения Вж мъжки род женски род род

сричка рус слог нем Silbe англ syllable фр syllable ит sillaba Най-малката произносителна единица при образуването на която трябва да съществува гласна или в някои случаи сонорна съгласна Вж отворена сричка затворена сричка тенденция към отворена сричка

старобългарски език старославянский язык древнецерковнославянский язык нем altkirchenslaviesche Sprache altslavische Sprache altbulgarische Sprache англ Old Bulgarian language Old Church Slavonic language Old Slavic language Най-ранният писмено засвидетелстван език на славяните Почива на българските говори Първите му паметници са създадени през 9 век Обхваща първия период от писмената история на българския език -

старобългарския който трае 3 века от 9 до края на 11 Синоним старочерковнославянски староцърковнославянски старославянски

степен на сравнение рус степень сравнения нем Komparationsgrade Steigerungsstufen Komparationsbildungen англ degrees of comparison фр degreacutes de comparaison ит gradi di comparazione Степента е граматическа категория проявяваща се в способността на качествените прилагателни и наречия да изразяват относителна разлика в признаците на определяните от тях явления (Куцаров 2007475 Ахманова 1969453) В старобългарски степенуването извън положителната степен се изразява с ппомощта на граматически суфикс Вж сравнителна степен Синоним степенуване

страдателен залог рус страдательный залог пасив нем Passiv англ passive (voice) фр passif ит passivo Ако глаголното лице е пасивно (търпи глаголното действие) то залогът се нарича страдателен В старобългарски лицето в този случай се изразява с тв п или с помощта на конструкция на предлога отъ с род п срв текъла постриже сѧ павъломь Вж деятелен залог залог Синоним пасив пасивен залог

строфа рус строфа нем Strophe Stanze англ stanza фр strophe ит strofa strofe Група от стихове образуваща единно смислово и ритмическо цяло

стъпка рус стопа нем Fuss англ foot фр pied ит piede Ритмическа единица образувана от група срички обединени от ударението или дължината Синоним ритмична стъпка ритмическа стъпка

субект Вж подлог

супин лат supinum рус супин нем Supinum англ supine фр supin ит supino Нелична глаголна форма която се е употребявала в старобългарски след глаголи за движение вместо инфинитива Има паралел в историята на инд езици с латинския Старобългарският супин е окончавал на -тъ видѣтъ По произход е стар винителен падеж на кратки u-основи В най-архаичните текстове изисква допълнение в род п след глаголи за движение идѫ ръібъ ловитъ отивам да ловя риба С течение на времето тази форма е била изместен още в старобългарски от инфинитива Вж инфинитив

суплетивен рус суплетивный нем suppletiv англ suppletive фр suppleacutetif ит suppletivo Суплетивни форми са форми на една и съща дума образувани от различни корени например бъіти есмь и сѫть

суфикс рус суффикс нем Suffix Exponent англ suffix фр suffixe ит suffiso Служебна морфема която се поставя зад корена или основата Вж афикс инфикс префикс основа морфема

съгласна рус согласный согласный звук нем Konsonant англ consonant фр consonne ит consonante В античността под названието съгласни (калка срв гр лат consonantia) са разбирали звукове които са лишени от истинска звучност и които са се произнасяли заедно с гласната При учленението си те минават през проход или преграда и са преобладаващо шумове Съгласните не

могат да образуват сричка Изключение са сонорите които при струпване на няколко съгласни елемента могат да служат за сричкотворни елементи (срв р в крв) Синоним съгласен звук Вж гласна

съгласуване на времената лат consecutio temporum рус согласование времен нем consecutio temporum англ senquence of tenses фр concordance des temps ит concordanza dei tempi Съгласуване на глагола в подчиненото изречение с глаголното време в главното изречение Вж време

съхипоним Елементи от един и същ хипонимен ред Срв хипоним хипонимен ред хипонимия хипероним

съчинителен съюз рус сочинительный союз нем beiordnende Konjunktion англ coordinating conjunction фр conjonction de coordination ит coniunzione coordinativa Свързва две части на изречението с еднородна функция и без отношение на зависимост В старобългарски се разграничават седем класа съчинителни съюзи съединителни (и ии нини ниже тоже толи ибо) съпоставително-противопоставителни (а же ли нъ) разделителни (ли лили аще ащели илиили любо любо) мотивиращи (бо ибо небонъ оубо) заключителни (оубо бо) резултативни (тѣмь тѣмьже сего радисего дѣлѣ того ради ꙃа не) пояснителни (сирѣчь рѣкъше) (Дуриданов 1993327-332) Вж подчинителен съюз съюз

съществително име гр лат substantivum рус существительное имя нем Substantiv Gegenstandswort англ substantive фр substantif ит sostantivo Думи с които се именуват лица неща и понятия Античните граматици са считали че то изразява нещо съществено (срв лат термин) който обозначава или индивида (съществително собствено) или категория (съществително нарицателно) или понятия (качества състояния действия) Съществителните са конкретни ако принадлежат на една от първите категории и отвлечени или абстрактни ако са част от третата Старобългарското съществително име притежава род число падеж и принадлежи към една от склонитбените групи (склонения) наследници на индоевропейските и праславянски основи Срв име прилагателно име местоимение

съюз рус союз нем Konjunktion Bindewort англ conjunction фр conjonction ит congiunzione Служебна дума която служи за съединение на две части на изречение или на две изречения Старобългарските съюзи по начин на съставяне се делят на прости сложни и съотносителни Простите съюзи се състоят от една лексикална единица а бо и или и др Сложните съюзи са съчетание на прост съюз и друга съставка Например любо ли а не нъ а и аще и Съотносителните съюзи се употребяват разделено Едната съставка се намира в първото от изреченията а втората mdash в следващото Например ли ли или или любо любо ни ни В старобългарския език съюзна функция са могли да изпълняват и т нар съюзни думи Това са местоимения наречия и съчетания от местоимения и съществителни частици Според типовете отношение се разделят на съчинителни и подчинителни Вж подчинителен съюз съчинителен съюз

творителен падеж рус творительный падеж инструментальный падеж орудийный падеж

нем Instrumentalis instrumental англ instrumental фр instrumental ит strumentale Творителният изразява различни обстоятелствени значения служи за означаване на субекта в страдателен залог и служи за именна част на съставните сказуеми В творителния падеж се поставя непрякото допълнение което показава оръдието или средството с което се върши глаголното десйтвие Затова се нарича и инструментален падеж На български тази финкция се превежда с предлозите с или чрез Писахъ вамъ моеѭ рѫкоѭ Творителен падеж се употребява и когато трябва да се покаже че действието се извършва задружно с някого или че то се съпровожда с нещо Вѣроѭ и любовиѭ пристѫпимъ Най-често в това значение се употребява с предлога съ мъітари и грѣшьници въꙃлежаахѫ съ исоусомь Страдателен залог (отговаря на въпроса от кого) въꙃлюбленъ бѫдетъ отьцемь моимь Глаголът бъіти когато има значение на произлизам ставам изисква допълнение в творителен падеж Въ миръ бѣ и миръ тѣмь бъістъ Допъленение в творителен падеж изискват и глаголите господьствовати и обладати Наплъните ꙃемлѭ и господьствоуите еѭ и обладаите ръібами морьскъіими и ꙃвѣрьми и птицами небесьнъіими и всѣми скотами и и вьсеѭ ꙃемлеѭ При глаголи за покупка и продажба допълнението в творителен падеж не пѧть ли птиць цѣнитъ сѧ пѣнѧꙃема двѣма Творителният падеж се употребява и за означаване на обстоятелствата при които се извършва дадено действие (начин време място) Миромь господи помолимъ сѧ Сьи придетъ къ исоусоу нощьѭ Входѧи двьрьми пастъірь естъ овьцамъ Синоним инструментален падеж

тежко ударение вж гравис

тематичен рус тематический нем thematisch themavokalisch stammbildend англ thematic theacutematique ит tematico Тематична морфема е тази която се присъединява към корена за образуване на основа Например в старобългарски има 4 тематични спрежения Вж атематичен основа корен морфема спрежение

тенденция към отворена сричка рус тенденция к открытому слогу принцип восходящей звучности принцип возрастающей звучности англ tendency toward intrasyllabic harmony tendency toward rising sonority law of open syllables Тендеция от изменения в праславянски която води до структура на сричката завършваща на гласна Към тази тенденция приндалежат промени като изпадане на съгласни на сричковата граница и в края на думите монофтонгизацията на дифтонгите образуването на носови гласни различни видове метатези и епентези Синоним тенденция към възходяща звучност закон за отворената сричка Вж отворена сричка монофтонгизация на дифтонги носова гласна изпадане на съгласни метатеза епентеза

тенденция към палаталност рус тенденция к палатальности Едно от двете основни направления във фонологическото развитие на праславянския език заедно с тенденцията към отворената сричка което обединява всички процеси на промяна на съгласните под въздействие на следходни (при прогресивната палатализация и предходни) незадни фонологични елементи (предни гласни и j) В резултат на тези промени в славянските езици се появяват редица съгласни които преди това не са съществували (като ч ж ш щ ц ꙃ и тн) Всички нововъзникнали съгласни са меки което довежда и до появата на корелацията твърди-меки

съгласни както е случаят със сонорните r l m които имат съответствия r l m Тенденцията обхваща трите праславянски палатализации на веларите палатализацията на денталите и лабиалите йотацията както и някои съпътстващи краесловни изменения Към тези промени може да се причисли и монофтонгизацията на дифтонга aj в еи който е основание за възникване на втората веларна палатализация макар той да е част от друга една тенденция в праславянски mdash тази на отворената сричка Вж палатализация палатализация на веларите палатализация на денталите палатализация на лабиалите монофтонгизация на дифтонгите Срв тенденция към отворена сричка Вж праславянски език тенденция към отворена сричка

тон тон Ton Betonung tone

топонимия рус топонимия топонимика топономастика нем Toponomastik Ortsnamenkunde англ placename study фр toponymie toponomastique ит toponimia toponomastica Изследване на географските и местните имена на дадена територия или в даден език Вж ономастика

транскрипция рус транскрипция транскрибирование нем Transkription англ transcription фр transcription ит transrizione Предаване на звуците в един изговор с помощта на писмени знаци При фонетичната транскрипция се прилагат специални знаци за точното отразяване на речта Най-известната система е тази на Международната фонетична асоциация В България за записване на диалектна реч се използва транскрипцията на проф Стойко Стойков изработена за целите на Българския диалектен атлас Срв транслитерация

транслитерация рус транслитерация нем Transliteration англ transliteration фр transliteacuteration ит translitterazione Предаване на знаците от една писмена система с помощта на знаци от друго писмо Например много често в изданията на глаголическите паметници глаголицата се транслитерира с кирилица или с латиница При транслитерацията не се държи за сметка за реалното звучане на писмените знаци Срв транскрипция

трета палатализация на веларите вж прогресивна палатализация

тропа троп образное выражение Tropus bildlicher Ausdruck trope

ударение стб сила глаголоу рус ударение нем Akzent Betonung Tonfall англ accent stress 1 Отделянето на определена сричка в думата на фона на другите неударени срички се нарича словно ударение или само ударение 2 Обозначаване на това отделяне с особен знак в правописа В старобългарските паметници отсъстват знаци с подобно значение Син акцент

условно наклонение рус сослагательное наклонение нем Subjunktiv Konjunktiv англ subjunctive фр subjonctif ит soggiuntivo congiuntivo Условното наклонение представя действието като зависимо от някакво условие В старобългарски се е образувало с особена парадигма на глагола бъіти (бимь би би бимъ бисте бѫ) и минало деятелно второ (елово) причастие Причастните форми са се изменяли по род и число а глаголът се е менял по лице и число например сътворилъ бимь бих направил Още в старобългарския период специализираните форми на спомагателния глагол са се променили като са приели окончанията за аорист бъіхъ сътворилъ Към тези конструкции възхожда и съвременното българско условно

наклонение Вж изявително наклонение повелително наклонение наклонение Синоним кондиционал

фраза рус фраза нем Phrase англ phrase clause 1 Фонетична и синтактична цялост която изразява завършена мисъл оформена интонационно 2 Изречение или глаголно съчетание

хапакс лат hapax legomenon рус гапакс апакс Гръцкото наречие hapax (веднъж еднократно) се употребява в качеството на съществително за да обозначи дума израз конструкция срещана само веднъж

хаплография рус гаплография нем Haplographie англ haplography фр haplographie ит aplografia Изпускане на цяла сричка в писмото Грешка при която от две съседни еднакви или подобни срички се пише само едната

хаплология рус гаплология нем Haplologie Silbenschichtung SIlbendissimilation англ haplology фр haplologie ит aplologia Изпускане на еднакви или подобни срички стоящи непосредствено една до друга Срв елизия

хетеронимия рус гетеронимия нем Heteronimie англ heteronymy фр heacuteteacuteronymie ит eteronimia Свойства на имената образувани от различни корени да означават предмети и същества тясно свързани по значение които са част от естествена група Например братръ и сестра в стб

хиазъм гр χιαστὸν σχῆμα χιασμός рус хиазм нем Chiasmus англ chiasmus фр chiasme ит chiasmo Две синтактични или фразови двойки които са подредени не паралелно (a-b-a-b) а редуващо се (a-b-b-a) Този тип подреждане е известно като кръстовидно и наименованието му идва от формата на гръцката буква хи (X)

хипербат гр ὑπερβατόν лат transgressio рус гипербат нем Hyperbaton англ hyperbaton фр hyperbate ит iperbato 1 Смяна на местата инверсия на две синтактично принадлежащи заедно думи (анастрофа) 2 Разделяне на две синтактично принадлежещи заедно думи чрез вмъкване на допълнителна фраза или изречение между тях 3 Тмезис

хипербола гр ὑπερβολή лат superlatio рус гипорбола нем Hyperbel англ hyperbole фр hyperbole ит iperbole Реторичен троп при който се преувеличават свойства качества и състояния на предмети и явления Антоним литота

хиперкоректен гиперкорректный hyperkorrekt hypercorrect

хипероним Дума която е название на общо родово понятие или на цялото спрямо неговите части Например растение е хипероним на множеството дърво храст трева Хиперонимът животно обхваща хипонимите заек тигър кон Срв хипоним хипонимен ред хипонимия съхипоним

хипоним Дума която семантично подчинена на друга дума и представя част от понятието на тази дума Например бреза бук са хипоними на дърво Вж хипонимия хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипонимен ред Лексика структурирана според семантичната група на хипонимите Срв хипоним хипонимия хипероним съхипоним

хипонимия Връзки които обобщават отношението на отделните части към цялото Например бреза бук смърч са хипоними на родовото название дърво Вж хипоним хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипотаксис рус гипотаксис англ Hypotaxe Unterordnung англ hypotaxis фр hypotaxe ит ipotassi Подчинение зависимост на едно изречение от друго Срв паратаксис

циркумфлекс стб периспомени гр προσῳδία περισπομένη περισπομένη лат cicumflexa geschleifter schleifender Akzent Schleifton gedehnter Ton circumflex В екфонетичната нотация се обозначава с ^ Синоним извито ударение Вж и тонове ударение

части на речта лат partes orationis рус части речи нем Redeteile англ parts of speech фр parties du discours ит parti del discorso Лексикална семантична и граматична класификация на думите която обединява техните понятийни класовве и граматични категории Традиционно в старите граматики те се делят на 8 частисъществително име прилагателно име местоимение глагол наречие предлог съюз и междуметие

числително бройно рус количественное числительное нем Kardinalzahl Grundzahl англ cardinal number Бройните числителни показват количеството (броя) на предметите или лицата Вж числително име числително редно

числително име рус числительное имя нем Zahlwort англ numeral фр numeacuteral ит numerale Дума която означава броя или числения ред на нещата Въз основа морфосинтактични признаци можем да ги разделим на такива които се променят като прилагателни и такива които се променят като съществителни Според функциите се делят на числителни бройни числителни редни събирателни дробни Цифрите в старобългарски и през целия средновековен период на българската история се означават с букви върху които има изписана чертица (титло) Числителните от 11 до 19 са словосъчетания чиято главна част е названието на единиците Втората съставка се скланя в м п единъ на десѧте дъва на десѧте Числителните от 20 до 90 се образуват като десѧть се брои за самостоятелна дума трье десѧти Числителните единъ една едно се скланят като родовите местоимения Те имат значение и на неопределителни местоимения По същия начин се скланят и редните числителни Числителните дъва оба се скланят като местоимението тъ в дв ч Числителните трие три и четъіре четъіри се скланят както съществителните по кратки i-основи като се забелязва и влияние от консонантните основи Числителните от 5 до 9 са от жр Скланят се само в едч по кратките i-основи Числителното 10 е било от мр и се е скланяло по консонантните основи със силно влияние от кратки i-основи При числителните от 11 до 19 се променя само първата съставака От 20 до 90 числителните управляват съществително в род п мнч Числителното съто се скланя като същестително от срр по о-снови Числителното тъісѫщи тъїсѧщи се скланя по типа на съществителни като богъіни Тъма се скланя като съществително по а-основи Вж числително бройно числително редно

числително редно лат numeralia ordinalial рус порядковое числительное нем Ordinalzahl Ordnungszahl англ ordinal number Редните числителни показват реда и мястото на нещата Синоним поредни числителни уредни числителни качествени числителни ординални нумерали Вж числително бройно числително име

член рус артикль член нем Artikel англ article фр article ит articolo Морфологичен показател за определеност при имената Определителният член може да стои пред (предпоставен член) или след (задпоставен член) името В българския език той произхожда от съчетанието на името (отначало при съществителните) с показателните местоимения с основи на -т- -в- и -с- Още в старобългарски се откриват наченките на този процес по-късно в среднобългарския и ранния новобългарски период тези форми са все по-чести Срв жена та gt жената мѫжь тъ gt мѫжьтъ (мъжът)

залог рус залог нем Diathesis англ voice фр voix ит voce Граматическа категория която изразява отношението на лицето към действието Вж деятелен залог страдателен залог

затворена сричка рус закрытый слог англ closed syllable Сричка която завършва на съгласна Антоним отворена сричка Вж сричка

звателен падеж рус звательный падеж нем Vokativ англ vocative фр vocatif ит vocativo Падежна форма която изразява обръщение Господи боже мои Синоним вокатив

звук рус звук нем Laut Klang Ton англ sound фр son ит suono В езикознанието под звук се разбира най-малката материална единица която се учленява в устната кухина и има слухови и смислоразличителни белези Синоним говорен звук звук на речта

звучна съгласна рус звонкий согласный stimmhaft Sonorlaut англ voiced consonant Съгласни които се учленяват с трептене на гласните струни и с присъствието на тон наред с шума при възприемането им Антоним беззвучни съгласни Вж съгласна

звучност рус звучность нем Sonoritaumlt Schall Schalfuumllle Schallstaumlrke англ sonority фр sonoriteacute ит sonorita Вж звучна съгласна

идиолект англ idiolect Езиковите особености характерни за говора на отделен индивид

извито ударение вж циркумфлекс

изоглоса рус изоглосса линия изоглоссы нем Isoglosse (Linie) англ isoglottic (line) фр isoglosse ligne disoglosse ит isoglossa Линия върху географската карта показваща границите и обхвата на дадено езиково явление

изоколон рус изоколон нем Isokolon англ isocolon фр isocolon ит isocolon Метрически части от стихотворни творби изказвания или прозаични отрязъци които се делят на членове (гр kolon) равни (гр isos) един на друг

изосилабичен рус изосиллабический равносложный нем gleichsilbig англ isosylabic фр isosyllabique ит isosillabico Изрази и форми които притежават едно и също количество срички

изпадане на еровете рус выпадение редуцированных англ elimination of jers elision of jers dropping of jers Фонологично изменение при което слабите ерове изпадат от сричката Процесът е свързан с качеството на високите кратки гласни i и u чиято дължина по отношение на другите гласни е най-кратка Процесът довежда до преобразуване на славянската сричка и бележи края на тенденцията към отворена сричка Вж ерове голям ер малък ер слаб ер Срв понижаване на еровете

изречение rus предложение nem Satz англ sentence clause фр proposition ит proposizione Изказване което е завършено граматически притежава интонационна цялост и изпълнява комуникативна роля

изявително наклонение рус изъявительное наклонение индикатив нем Indikativ англ indicative фр indicatif ит indicativo Наклонение при което действието се представя за реално

се нарича изявително Вж условно наклонение повелително наклонение наклонение Синоним индикатив

име рус имя нем Nomen англ noun фр nom ит nome Родово наименование общо за съществителни прилагателните числителните имена и местоименията Някои включват също така именните форми на глагола инфинитив супин и причастията Вж съществително име прилагателно име числително име местоимение

именителен падеж рус именительный падеж нем Nominativ англ nominative фр nominatif ит nominativo Изразява граматичния субект с две основни значения 1 Подлог в изречението аꙃъ дѣлаѭ 2 Предикатите на подлога в изречението Глаголите бъіти именовати сѧ ꙃъвати сѧ творити сѧ също се съгласуват с именителния падеж Аꙃъ есмь пастъіръ добръіи Синоним номинатив

имперфект рус имперфект нем Imperfektum Imperfekt англ imperfect фр imprafait ит imperfetto Времеви форми чиито функции е да изразят повтарящо продължително или незавършено действие в миналото което няма връзка с момента на говорене Старобългарският имперфект подобно на аориста се образува от инфинитивната основа на глагола Когато обаче има редуване в облика на корена между двете твърде често миналото несвършено време се формира от сегашната форма срв ходити хождѫ (сег вр) хождаахъ (мин несв вр) клати колѭ (сег вр) колѣахъ (мин несв вр) Понякога се срещат форми образувани и от двете основи ꙃъвааше (от ꙃъвати) и ꙃовѣаше (от ꙃовѫ) гънааше (от гънати) и женѣаше (от женѫ) При образуването на имперфекта е било от значение дали инфинитивната основа окончава на гласна или съгласна Ако завършекът е бил на гласните ѣ или а то директно към основата се е добавял показателят -ах- заедно с окончанието (глагол-а-ти gt глагол-а-ах-ъ) Ако гласната е била друга то тя към нея се е добавял ѣ и заедно с показателя за време и окончанието (бити биѣахъ) При глаголите от четвърто спрежение на -и- гласната е била изцяло заменяна молити gt мол-ѣ-ах-ъ При глаголи с инфинитивна основа на съгласна се е добавял ѣ показателят за време и окончанието жити живѫ gt живѣахъ Синоним минало несвършено време

инверсия рус инверсия нем Inversion Umkehrung англ inversion фр inversion ит inversione Преобръщане на думата или думите в словореда за да се подчертае значението им Играе ролята и на реторична фигура

инфикс рус инфикс нем Infix англ infix фр infixe ит infisso Наставка която се поставя вътре в думата понякога в самия корен Вж афикс префикс суфикс

инфинитив рус инфинитив неопределенная форма глагола нем Infinitiv англ infinitive фр infinitif ит infinito Неизменяема глаголна форма По своя произход в старобългарски това е име от старо глаголно съществително с абстрактно значение с основа на кратко i или на -t- Спори се дали отразява стара форма на дат или на м п Окончанието му е били -ти ходити пити ѣсти Основната функция му е била да бъде обект на други глаголи когато субектът на двете думи е един и същи могѫ се сътворити Може да бъде допълнение и към имена даѭ вамъ власть настѫпати на ꙃмиѧ и скорпиі и на вьсѭ силѫ врага Вж супин Синоним неопределена

глаголна форма основна форма на глагола

йат 1 Ниска предна гласна в старобългарски предното съответствие на а Произхожда или пряко от инд дълго e или е резултат на монофтонгизацията на дифтонгите oj aj чийто резултат е също дългата гласна e 2 Наименование на буквата която предава тази гласна

какофония гр κακοφωνία лат - рус неблагозвучие нем Kakophonie англ cacophony фр cacophonie ит cacophonia Неприятно неблагозвучно съчетаване на звуковe при повторение

калка рус калька нем Abklatsch англ calque фр calque ит calco Буквален превод по чужд модел на дума словосъчетание или конструкция Например старинни калки в старобългарски език от гръцки са думите с начало добро- и благо- Срв заемка

катахреза гр κατάχρησις лат abusio catachresis рус катахреза нем Kataxhrese англ catachresis фр catachregravese ит catacresi Употреба на думата извън нейното значение надхвърляща точния й смисъл Може да се прецени като вид метафора (Lausberg 562) Вж метафора

кирилица рус кириллица кириллическое письмо Втората по време на възникване славянска азбука след глаголицата Появява се в самия край на 9 век За разлика от глаголицата която е оригинална писмена система кирилицата е точно копие на гръцкия маюскул от 9 век с прибавени букви за славянски звукове Повечето от кирилските начертания на тези звукове намират точен паралел в глаголицата Вж азбука абецедар Срв глаголица

консонантна основа Именна или глаголна основа която завършва на сългасна В старобългарски са запазени следните наследници на инд именни основи на съгласна n-основи основи на -n- -en- -men- към които принадлежат съществителни от мр които завършват в импедч на -нь дьнь корень степень и основи на -men- имѧ врѣмѧ племѧ ent-основи същ от ср р обозначаващи малки същества отрочѧ агнѧ es-основи същ от ср р с окончание в им п ед ч -о род п ед ч -е небо небесе око очесе r-основи съществителни които са изрзаявали роднински наименования В старобългарски с пълна парадигма са запазени само две матъі род п матере и дъщи род п дъщере При всички съществителни от тази група основата се открива в косвените падежи но не и в им п ед ч Вж вокална основа основа склонение парадигма Синоним основа на съгласна

корен рус корень нем Wurzel англ root фр racine ит radice Непроизводна основа на думата която е носител на основното й значение Получава се след отделянето на всички наставки и след сравнение с другите нечленими части на родствените думи Вж афикс основа морфема Синоним корен на думата

косвено допълнение рус косвенное дополнение непрямое дополнение вторичное дополнение нем entfernteres Objekt англ enlargement фр compleacutement indirect compleacutement relatif ит oggetto indiretto Допълнение което съдържа в себе си вторична и в повечето случаи незадължително пояснение към семантичната и граматична характеристика на сказуемото Обикновено се появява при наличие на пряко допълнение При родителните форми появата на непрякото допълнение се свързва със значенията на отделяне отдалечаване глаголи за чувства

част от цялото (наплъните водоносъі водъі) Дателният падеж е основният падеж на косвеното допълнение в старобългарски като неговите форми се появява при голяма част от глаголите които обикновено управляват винителен падеж за пряко допълнение даждь ми сиѭ водѫ Косвеното допълнение може да се изразява и с творителен падеж при някои глаголи не пьцѣте сѧ доушеѭ вашеѭ клънетъ сѧ црькъвоѭ обисте е риꙃами съ ароматъі Вж допълнение пряко допълнение Синоним непряко допълнение непряк обект косвен обект

критически апарат рус критический аппарат нем kritischer Apparat англ critical apparatus фр apparat critique ит apparato critico Съвкупност от данни за разночетенията по различните преписи на един ръкописен текст които указват на различните или еднаквите четения спрямо избрания за основен текст на изданието В критическия апарат могат да влезнат и коментарии на отделните пасажи Критическият апарат е отличителен белег на критичното издание за разлика от дипломатическото което може да съдържа само разчетен текст придружен или не със снимки от издавания извор

лабиализация рус лабиализация нем Labializierung англ labialisation labialization фр labialisation ит labializzazione Процес на артикулиране или промяна на звука с помощта на устните при което те се закръглят Срв делабиализация

лабиодентална съгласна Съгласна при чието учленение долната устна се приближава към горните резци Син устнено-зъбна съгласна Вж лабиална съгласна лабиализация делабиализация Срв билабиална съгласна

лексема рус лексема нем Lexeme англ lexeme Обобщена езикова единица която функционира в езика като сбор от морфологичните и фонетични варианти на думата Словоформите на думата се обединяват от общата й семантика Срв фонема морфема

лексика рус лексика англ lexis lexica Съвкупността от словното богатство (речника) на един индивид текст Под лексика се разбира и цялостният лексикален състав на един език Вж лексикология лексикография рус инфикс нем Infix англ infix фр infixe ит infisso Наставка която се поставя вътре в думата понякога в самия корен Вж афикс префикс суфикс

лексикален рус лексический нем lexikalisch англ lexical фр lexical ит lessicale Отнасящ се имащ отношение към лексиката Синоним лексически Вж лексика

лексикография рус лексикография нем Lexikographie англ lexicography фр lexicographie ит lessicografia Наука за съставяне на речници Срв лексикология Вж лексика

лексикология рус лексикология нем Lexikologie англ lexicology фр lexicologie ит lessicologia Дял от езикознанието което изучава думите и фразеологичните единици от гледна точка на тяхното образуване и проникване в езика и от гледна точка на тяхното значение Вж лексика Срв лексикография

ликвидна метатеза рус ликвидная метатеза англ metathesis of liquids Късно праславянско фонологическо изменение при което групите гласните а о е и ликвидните съгласни в групите tart tort tert talt tolt telt ort art elt са си разменяли местата В старобългарски

процесът е бил съпроводен и с удължаване на гласната в редица случаи Например melko gt млѣко korva gt крава borda gt брада berg- gt брѣгъ arb- gt рабъ и робъ Вж метатеза ликвидни съгласни

ликвидни съгласни лат liquida рус плавные согласные нем Liquida англ liquid consonants фр liquide ит liquido Съгласни които се характеризират в акустично отношение с плавен преход към гласните Това е общото наименование на съгласните r и l Синоним плавни съгласни Вж ликвидна метатеза

литота рус литотес нем Litotes англ litotes understatement фр litote ит litote Реторичен троп при който преднамеренно се отслабват (от гр litotes) качествата размери на предметите с цел да се умаловажи тяхното значение към обекта и да се изрази отношение Антоним хипербола

лице лат persona рус лицо нем Person англ person фр personne ит persona Указва на ролята която играе този за когото става дума в изказването или в текста Различават се първо лице който говори от свое име второ лице към когото се обръщат и трето лице за когото говорят

лично местоимение рус личное местоимение нем Personalpronom англ personal pronome фр pronom personnel Местоимение което замества име на лице В старобългарски има форми само за първите две лица Употребата на третоличните форми е била поета от показателните местоимения като някои от тях (тъ та то онъ она оно) са се превърнали в лични местоимения за 3 лице в историята на езика Скланя се по самостоятелна парадигма заедно с възвратното местоимение като формите за дателен и винителен имат кратък и дълъг вариант За склонението на личното местоимение е характерно наличните на форми от различни основи (вж суплетивизъм) Така например формата за 1 л им п ед ч е аꙃъ но за род п е мене Вж възвратно местоимение местоимение

малка носовка стб ѧсъ рус малый юс англ small jus front jus Малката носовка в старобългарски е била предна гласна чието произношение е било на гласна е или широко е с назален елемент (н или м) след нея Образувала се е вследствие на тенденцията към отворена сричка когато след съчетанието на предна гласна (дълги и кратки i и e) с назал (n m ŋ) след тях е следвала съгласна (модел VNC) В глаголицата начертанието на буквата се е състояло от две части като първата е обозначавала оралния елемент а втората mdash назалния сегмент В старобългарския период в кирилицата за обозначението на гласната са се използвали няколко различни начертания от непроменената форма на гръцкото епиграфско А до изписвания които се приближават до формата на глаголическото ѣ Това води до предположението че вероятно в една част от българските говори гласежът на първата част на звука е бил на широка ниска предна гласна Син предна носовка преден юс малък юс Срв голяма носовка носов звук

малък ер стб ерь рус ерь англ front jer Висока кратка предна гласна в старобългарски Произхожда от инд кратко i Син преден ер предна ерова гласна Вж ерове силен ер слаб ер понижаване на еровете изпадане на еровете Срв голям ер

междуметие лат interiectio рус междометие нем Interjektion Ausruf Empfindungswort англ interjection фр interjection ит interiezione Неизменяема част на речта която се употребява

изолирано и се вмъква между останалите части на изречението Чрез се изразяват емоционални отношения и състояния Примери за междуметия в старобългарски са оувъі и горѣ Синоним средореч (Ив Богоров)

мека съгласна рус мягкий согласный нем weicher Konsonant англ lax consonant smooth consonant фр consonne molle ит consonante molle Съгласна която се изговаря с повдигане на средната част на езика към твърдото небце (палатума) Синоним палатална съгласна

местен падеж рус местный падеж локатив нем Lokativ Lokalis англ locative фр locatif ит locativo Основните функции на местния падеж без предлог е била обстоятелствено пояснение за място и време Рядко се срещат случаи на допълнение при глаголите коснѫти сѧ прикоснѫти сѧ при глаголи с представката при- Употребява се при някои глаголи с представка на- належати нападати напасти Местен падеж управляват и глаголите вълежати ꙃаꙃьрѣти обѣсити сѧ опрѣти сѧ потъкнѫти съвъкоупити сѧ съплѣсти Синоним локатив

местоимение лат pronomen рус местоимение нем Pronomen Fuumlrwort англ pronoun фр pronom ит pronome Част на речта която в античните граматики се определя като заместник на името защото съдържа в себе си понятия за лице и предмет Може да се употреби вместо всички имена mdash съществителни прилагателни и числителни Старобългарските местоименна система е много богата Тя се дели на лични и нелични (родови) местоимения Склонението на възвратното местоимение е според парадигмата на личните Родовите местомения се делят на анафорично показателни притежателни въпросителни отрицателни неопределителни обобщително Към местоименията се причисляват т нар думи с местоименна флексия Това са местоименни прилагателни или местоимения-прилагателни като самъ какъ какъв къ какъв ꙗтакъ такъв инакъ инакъв сикъ такъв вьсѣкъ всеки инъ друг единъ Вж лично местоимение възвратно местоимение анафорично местоимение показателно местоимение притежателно местоимение въпросително местоимение отрицателно местоимение неопределително местоимение обобщително местоимение

метатеза рус метатеза перестановка нем Metathesis Umstellung Lautversetzung англ metathesis фр meacutetathegravese ит metatesi Премятане на звуковете в рамките на една сричка или на сричките в рамките на една дума (напр гълтам глътна) Синоним премятане на звуковете Вж ликвидна метатеза

минало време мин прошедшее время нем Vergangenheit англ past tense фр passeacute ит passato Наименование на всички граматически форми на миналите имена Вж аорист имперфект перфект плюсквампефект бъдеще време в миналото

минало деятелно първо причастие В старобългарски се е образувало от инфинитивната или миналата основа на глагола (вж инфинитивна основа) В зависимост от това дали тя е окончавала на гласна или съгласна към нея се е добавял показател за причастието При инфинитивна основа на съгласна той може да се види в косвените падежи като -ъш- а при гласна той е имал обликът -въш- Подобно на сегашното деятелно причасти и тук формите за им п ед м и ср им п се е противопоставял на всички други форми заради липсата на -ъш--въш-

срв несъ давъ моль (м срр импедч) - несъши давъши мольши (жредчимп) Скланя се както съществителните по -jo (за м и срр) -ja (за жр) Различават се кратки и местоименни форми Местоименните или пълните форми се образуват като към кратката форма се добави съответната форма за род число и падеж на анафоричното местоимение В този случай втората част следва склонението на местоимението несъшаего родпедч м и ср р несъшоуемоу (датпедч м и ср р) В развитието на езика още в старобългарски гласната е се уподобява (асимилира) от предходната гласна несѫщаего gt несѫщааго Следходният процес е известен като контракция mdash двете еднакви гласни се свиват в една mdash несѫщаго Този процес повлиява цялата парадигма на сегашното деятелно причастие Вж сегашно деятелно причастие минало деятелно второ сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие причастие анафорично местоимение Синоним минало действително причастие

минало свършено време вж аорист

множествено число рус множественное число нем Plural Mehrzahl англ plural фр pluriel ит plurale Граматическа категория към която се отнасят думи назоваващи множество отделни обекти (съществителни местоимения) и думи които се съгласуват с тях (прилагателни глаголи) Някои съществителни притежават само форми за мн ч (т нар pluralia tantum) Вж единствено число двойствено число число

монофтонг рус монофтонг нем Monophtong англ monophtong фр monophtongue ит monottongo Звук който се състои от тон с еднородно звучане Срв дифтонг Вж монофтонгизация монофтонгизация на дифтонгите

монофтонгизация на дифтонгите рус монофтонгизация дифтонгов англ monophtongization of diphtongs Фонологическата промяна на съчетанието от два съседни звука в един В праславянски съчетанията на гласна със заден (w) или преден (j) глайд са се превърнали в самостоятелни гласни Така например от съчетанието aj се образувал нов звук ѣ от съчетанието aw звукът u Тези промени са се осъществили пред съгласна в средисловието или края на думите Същият принцип на промяна се е осъществил при образуването на носовите гласни Вж монофтонг дифтонг носов звук

монофтонгизация рус монофтонгизация англ monophtongizatio фр monophtongaison Фонологическо изменение при което се образува един фонетичен елемент (монофтонг) Вж монофтонгизация на дифтонгите

мора лат mora рус мора нем More англ mora фр more ит mora Единица за дължина равна на дължината на кратката гласна За дългата гласна се е считало че е равна на две мори Закон за трите мори в старогръцки е било правилото че ударението не трябва да бъде по-далече от третата мора от края на думата Вж сричка ударение

морфема рус морфема нем Formans Formativ англ morpheme фр morphegraveme ит morfema Думата произлиза от гр morphe форма и означава най-малкият елемент на езика който има граматично иили лексикално значение Морфемите могат да носят значения като граматическа категория (род число лице време) лексикално-граматически рязряд (име глагол) могат да

изразяват синтактичните връзки в изречението (подлог допълнение) или да са самостоятелна дума (предлог съюз частица междуметие) Вж афикс инфикс корен основа суфикс морфология Срв фонема лексема

морфология рус морфология нем Wortbildungslehre Formenlehre англ morphology фр morphologie ит morfologia Част от граматиката която изучава по какъв начин думите са съставени от по-малки единици наричани морфеми Срв синтаксис Вж граматика морфема

мъжки род лат masculinum рус мужской род нем maskulinum англ masculine фр masculin ит maschile В старобългарски това е граматически род който обединява същества от мъжки пол заедно с формални завършеци свързани с тази представа характерни за основите на оjo аja кратки i и u и част от консонантните склонения Вж женски род среден род род

надредни знаци рус надстрочные знаки англ supralinear signs Знаци които се поставят над реда и които включват в най-ранния период на славянската писменост знаци за улесняване на четенето поставяни над букви за гласни и знаци за отбелязване на мекостта на съгласни (т нар меглец) Спорно е какво е значението на надредните знаци в Киевските листове Според някои изследователи става въпрос за акцентни знаци Според други това са музикални знаци Със сигурност систематичната употреба на знаци за ударения започва да се проследява едва от 14 век като до края на века се забелязва все по-голямо усложняване на системата им Вж ударение придихание

назализация рус назализация нем Nasalierung англ nasalization фр nasalisation ит nassalizzazione Фонологично изменение (асимилация) при което неносовата (орална) гласна се преръща в назална Антоним деназализация Вж носов звук носовки голяма носовка малка носовка

наклонение рус наклонение нем Modus Diathese англ mood mode фр mode ит modo Отношение на говорещото лице към изказаното от него глаголно действие В зависимост действоето може да бъде представено като реално възможно желателно Вж изявително наклонение повелително наклонение условно наклонение

наречие лат adverbium рус наречие нем Adverbium Umstandswort англ adverb фр adverbe ит avverbio 1 Неизменяема част на речта която обикновено пояснява глагола (вж лат термин) но също така може да се срещне и при прилагателното съществителното и при др наречия То посочва признаци като място време начин количество и степен и др Старобългарските наречия по произход се делят на първични образувани от местоименни основи и образувани от имена Примери за първични наречия са абье веднага тутакси акъі подобно на като едъва едва трудно еще още нъінѣ сега пакъі отново понѣ поне оуже вече Местоименните наречия завършват на -(ъ)де -амо -ѫдоу Като първият е означавал място на действието а последните са означавали движение в определена посока (към и от говорещия) Краят на наречието с -гда е бил специализиран за време Формантите -ли -ль (-лѣ) са изразявали количество и степен като според П Илчев първоначалното значение е било също за време (Дуриданов 1993319) С форманта -ако се образуват местоименни наречия за начин Именните наречия произлизат от

прилагателни и съществителни имена 2 Говор диалект

нарицателно име рус нарицательное имя нем Gattungsname англ common noun фр nom commun ит nome comune Съществително име което назовава цял клас обекти или всеки един от тях по отделно (дървета дърво) Синоним съществително нарицателно име Срв собствено име

небце рус небо нем Gaumen англ palate фр palais ит palato Говорен орган граница между устната и носната кухина Разделя се на твърдо небце (или палатум срв рус твердое небо нем Gaumen англ palate hard palate фр palais dur) и меко небце (срв рус мягкое небо нем Gaumensegel англ velum soft palate фр palais mou voile du palais ит palato molle)

неопределително местоимение Неопределителни са тези местоимения които означават неизвестни неопределени лица предмети количество В старобългарски се образуват като към въпросителното местоимение се добави частицата нѣ нѣкъто нѣкъіи някой нѣчьто нещо Функция на неопределително местоимение изпълняват и съчетания на въпросително местоимение с наречието любо къто любо някой чьто любо нещо речетъ къто любо ще каже някой Във функция на неопределително местоимение може да се употреби и числителното единъ със значение някакъв някой си и пристѫпь единъ отъ книжьникъ и рече емоу По същия начин се употребява и думата етеръ някой някой-си някакъв един и се етеръ пристѫпь рече емоу слѣпьць етеръ сѣдѣаше при пѫти Това местоимение се скланя като просто (кратко) прилагателно Когато неопределителното местоимение е в съчетание с предлог то тогава предлогът стои между частицата и въпросителното местоимение нѣ отъ кого Вж въпросително местоимение местоимение

непреходен глагол непeреходный нетранзитивный нем intransitiv англ intransitive фр intransitif ит intransitivo Глагол който няма свойството да изисква пряко допълнение при който не се съдържа непосредствен преход от изразяване на действие към изразяване на обекта Вж пряко допълнение косвено допълнение сказуемо обект Срв преходен глагол

несвършен вид рус несовершенный вид нем imperfective Aktionsart англ imperfect aspect imperfective aspect atelic aspect фр aspect imperfectif ит aspetto imperfettivo Глаголите от несв в представят глаголното действие в процеса на извършването му без да е доведено до изчерпването му до прекратяването му (Пашов 1989105) В старобългарски най-разпространеният начин за образуване на глаголи от несв в от глаголи от св в е с помощта на суфикса -а- и удължаване на коренната гласна водити - важдати гонити - ганѣти носити - нашати просити - прашати родити - раждати Вж свършен вид вид

несклоняем рус несклоняемый нем indeklinabile indeklinierbar англ indeclinable фр indeacuteclinable ит indeclinabile Дума която не се скланя Несклоняеми са наречията и служебни думи като предлози и съюзи В старобългарски е съществувал малък клас от прилагателни които също не са се скланяли Вж склонение парадигма

низходящ дифтонг рус нисходящий дифтонг нем fallend англ falling фр descendante deacutecroissante ит discendente Дифтонг при който гласната е на първо място а след нея следва глайдът Вж дифтонг монофтонг монофтонгизация на дифтонгите Срв възходящ дифтонг

монофтонг

носов звук рус носовой звук нем Nasenlaut Nasal англ nasal фр nasal ит nasaleltmeta content=OpenOfficeorg 24 (Linux) name=GENERATOR gtЗвук при който произношението включва резонация на носова празнина със задната част на устната кухина От съгласните това са n m и веларните назали (например В старобългарски е имало и най-малко 2 гласни (носовки) които са се произнасяли по този начин Синоним назал назален звук Вж малка носовка голяма носовка

носовки Носовите гласни или носовките в старобългарски са били две голяма и малка Голямата носовка е била задна гласна чиято първа част се произнасяла между а и о и малка носовка чийто първи фонетичен елемент е бил с произношение е или ѣ Произношението на назалния елемент е също варирал в зависимост от съгласната която се е намирала след носовката - n m или веларен назал Носовките са се образували в резултат на процеса на отварянето на сричката когато при съчетанието на гласна назална съгласна и друга съгласна сричковата граница се е премествала след носовия елемент Когато след назалната съгласна е следвала гласна то носовка не се е образувала На това се дължат редувания от типа на начѧти но начьнѫ пѧти но пьнѫ Срв малка носовка голяма носовка Син назални гласни носови гласни

обект рус объект нем Objekt англ object фр objet ит oggetto Част от изречението обозначаваща лице или предмет който е цел на действието Известно е също като допълнение или пряко допълнение Вж допълнение пряко допълнение косвено допълнение Срв субект

обобщително местоимение Местоимението вьсь вьсѣ вьсе има значение цял целият всичкият Първоначално се е скланяло според меката местоименна основа В старобългарски има влияние на твърдото склонение

обстоятелствено пояснение рус обстоятельство Обстоятелственото пояснение показва как и при какви условия става действието Традиционно се разграничават обстоятелства за място време количество и степен причина и цел Поясненията в изречението могат да се изразяват с наречия безпредложни падежни конструкции и съчетания на падежна форма с предлог Синоним обстоятелство обстоятелствени думи

окончание рус окончание нем Endung Flexionsendung англ termination ending фр deacutesinence ит desinenza Подвижна морфема който се присъединява към корена или основата и характеризира думата като лице число време наклонение залог и др Вж афикс корен основа морфема Синоним флексия

омограф рус омограф нем Homogramm англ homograph фр homogramme ит omogramma Думи които се пишат еднакво но се произнасят по различен начин и имат различен произход срв омоним

омоним рус омоним нем Homonym англ homonym фр homonyme ит omonimo Думи еднакви по произношение но различни и независими по значение Срв омограф

омофон рус омофон нем Homophon англ homophone фр homophone ит omofono Различни знаци които се употребяват за обозначение на един и същи звук Срв омограф

ономастика рус ономастика нем Onomastik Namenkunde англ onomastics name-study фр onomastique ит onomastica Общо наименование на всички лингвистични области които изследват имената (от гр onoma) Вж топонимия антропонимия

определение рус определение нем Bestimmtheit англ determination фр deacutetermination ит determinazione Определението пояснява съществителното име или друга част употребена като съществително Определението в старобългарски се изразява с прилагателно име или местоимение съгласувано по род число и падеж със съществителното (съгласувано определение) със съществително име без предлог или с предлог mdash несъгласувано определение Прилагателното име като определение се явява в пълна или кратка форма Съінъ прѣмѫрдръ веселитъ отьца Като сказуемно определение се появява само в кратка форма Чловѣкъ нѣкъіи бѣ богатъ При несъгласуваните определения най-голям дял имат формите с родителен падеж без предлог въ годъ крьста лице отьца моего или с предлог вѣньць отъ камени Срещат се също така форми с дателен падеж (храмъ молитвѣ) и творителен падеж (чловѣкъ нечистомь доухомь) Вж приложение

основа рус основа нем Stamm англ stem фр thegraveme ит tema Част от думата която в инд езици се поставя зад корена Според гръцките граматици тази морфологична единица е основата на която се прикрепя окончанието В съответствие с природата и значението на тези единици те се делят на именни и глаголни основи Вж афикс корен морфема

остро ударение вж акут

отворена сричка рус открытый слог англ open syllable Сричка която завършва на гласна Вж сричка тенденция към отворена сричка

относително местоимение рус относительное местоимение англ relative pronoun фр pronom relatif Относителното местоимение свързва относителната конструкция в изречението или относителна Относителни местоимения в старобългарски са били иже ѣже еже който която което ѣкъже ѣкаже ѣкоже какъвто еликъ елика елико колкото голям колчав Наред с тях функцията на относителни местоимения са могли да изпълняват и въпросителните местоимения къіи кой който и которъіи (котеръіи) който Склонението на иже е същото както и анафоричното местоимение като се е промяняла само частта преди же Местоименията ѣкъже еликъ се скланя по типа на показателните местоимения тъ та то Вж анафорично местоимение въпросително местоимение местоимение

отрицание рус отрицание нем Negation Verneinung англ negation фр neacutegation ит negazione Израз който е предназначен да констатира че даден предмет или събитие не съществуват или не са това за което се говори

отрицателно местоимение Отрицателните местоимения в старобългарски се образуват от въпросителните като пред тях се добавя отрицателната частица ни къто gt никъто чьто gt

ничьто Много често след формата се добавя усилителната частица же ничьтоже никътоже никъїиже Скланят се по същия начин както въпросителните местоимения Ако се употребят в съчетание с предлог то предложната форма се поставя между отрицателната частица ни и въпросителното местоимение н никакоже не врѣди его ни при чесомьже Вж въпросително местоимение местоимение

падеж рус падеж нем Fall Kasus англ case фр cas ит caso Падеж се нарича отношението в което бива поставена известна склоняема дума спрямо глагола или спрямо друга дума в изречението (Бончев 195218) следователно това е морфологическа словоизменителна категория при имената Основни значения на падежите са субектно обектно и определително Всеки падеж има своя система от значения които се проявяват с или без предлози Такива са значения като пряко допълнение обстоятелствено пояснение принадлежност движение определение Падежите в старобългарски са именителен родителен дателен винителен творителен местен и звателен Падежите се делят на преки падежни форми (пряк падеж gr orthe ptosis лат casus rectus) и косвени форми (косвен падеж гр plagiai лат obliqui) Формите на винителния падеж също се счита в някои граматики за пряк тъй като има функция на пряко допълнение Звателният падеж когато формата му е еднаква с именителната също се причислява към преките форми

палатализация стб липсва стгр липсва рус палатализация нем Palatalisierung англ palatalization фр palatalisation ит palatalizzazione Изменение при което езикът се придвижва към твърдото небце Понякога под палатализация се разбира смегчаването на съгласните Праславянските палатализации се делят на три вида палатализация на веларите палатализация на денталите и палатализация на лабиалите Палатализацията на веларите се е извършвала на три пъти които са известни като първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите и трета палатализация на веларите (Прогресивна палатализация) Първите две са регресивни палатализации (вж регресивно фонологическо изменение) а третата е прогресивна палатализация (вж прогресивно фонологическо изменение) Вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите прогресивна палатализация палатализация на денталите палатализация на лабиалите йотация Срв тенденция към палаталност

парадигма рус парадигма нем Paradigma англ paradigm фр paradigme ит paradigma Таблица на изменението на формите на една дума например склонението при имената спрежението при глагола Вж склонение спрежение вокална основа консонантна основа

паратаксис рус паратаксис нем Parataxe Beiordnung Nebenordnung англ paratax фр parataxe ит paratassi Отношение на две изречения при което няма подчинение на едното на другото Срв хипотаксис

пароним рус пароним нем Paronym англ paronym фр paronyme ит paronimo Думи близки по звуков състав но с различно лексикално значение Най-популярно е определението че това са еднокоренни думи от една и съща част на речта които имат различно значение При другото по-широко определение се счита че това могат да бъдат разнокоренни генетично несвързани думи от различен произход които имат само външно звуково сходство

пауза рус пауза нем Pause Pausa Ruhepunkt англ pause фр pause ит pausa Прекъсване на звучането в речта или в музикалното произведение

перфект рус перфект нем Perfektum Perfekt англ perfect фр parfait ит perfetto Перфектът е глаголно време което означава състояние в момента на говорене в резултат на извършено в миналото действие Старобългарският перфект се образува от сегашното форми на спомагателния глагол бъіти (есмь еси естъ и тн) и миналото деятелно второ (елово) причастие на спрягаемия глагол далъ есмь Еловото причастие се изменя по род и число а спомагателният глагол - по лице и число Синоним минало неопределено време Вж минало деятелно причастие спомагателен глагол

плюсквамперфект рус плюсквамперфект давнопрошедшее время нем Plusquamperfektum англ pluperfect фр plus-que-parfait ит piuccheperfetto Глаголно време изразяващо действие или състояние в миналото предшестващо друго минало действие Подобно на перфекта и тук е важен резултатът от действието Вондрак го нарича перфект пренесен в миналото (Vondrak 1908 279 срв Добрев 1993 300) В старобългарски се образува от имперфектната форма на глагола бъіти (бѣахъ бѣаше и тн) в съчетание с минало деятелно второ (елово) причастие бѣахъ далъ Вж спомагателен глагол минало деятелно причастие Синоним минало предварително време отдавна минало време

повелително наклонение рус повелительное наклонение императив нем Imperativ англ imperative фр impeacuteratif ит imperativo Наклонение което изразява заповед молба забрана В старобългарски формите са се образували от сегашната основа на глагола В 1 и 2 спрежение в ед ч формите са окончавали на -и а в мн и дв ч показателят за наклонението е бил -ѣ- (2 л ед ч бери но 2 л мн ч берѣта 2 л дв ч берѣта) При 3 и 4 спрежение във всички форми наклонението последователно се е образувало с -и- (2 л ед ч носи 2 л дв ч носите 2 л дв ч носита) Спомагателният глагол бъіти е образувал повелително наклонение от формата бѫ- бѫди (2 л ед ч) Иначе се е формите са се променяли както при глаголите от 1 спрежение Старобългарските показатели за наклонението -и- и -ѣ- са от дифтонгичен произход и са променяли предходната съгласна според правилата на втора регресивна палатализация срв мощи могѫ можеши но моꙃи (2 л едч) При глаголите с коренна гласна е в повелително наклонение тя се е променяла в ь рещи рекѫ речеши но в 2 л ед ч повел накл рьци Вж условно наклонение изявително наклонение наклонение втора регресивна палатализация Синоним заповедно наклонение императив

подлог рус подлежащее субъект нем Subjekt Satzgegenstand англ subject фр sujet ит soggetto Име на глаголното лице в изречението Подлогът се поставя в именителен падеж Синоним субект

подчинено изречение рус подчиненное предложение придаточное предложение нем Nebenzatz англ subordinate clause Изречение в състава на сложното което пояснява някоя негова част и се намира в подчинителна връзка спрямо него Вж хипотаксис главно изречение

подчинителен съюз рус подчинительный союз нем unterordnende Konjunktion англ

subordinating conjunction фр conjonction de subordination ит congiunzione subordinativa Изразява отношението на зависимост между двете части на сложното изречение В старобългарски според вида на подчиненото изречение се разделят на изяснителни и обстоятелствени Изяснителните съюзи въвеждат субстантивни подчинени изречения а обстоятелствените - адвербиални подчинени изречения Изяснителни съюзи в старобългарски са ко(же) акъі(же) да ко да ꙗ ꙗеда Обстоятелствените съюзи се разделят подобно на поясненията (вж обстоятелствено пояснение) на 6 групи за време за причина за следствие за цел за условие и за отстъпване (Дуриданов 1993 333) Вж съюз съчинителен съюз

показателно местоимение рус указательное местоимение англ demonstrative pronoun фр pronom deacutemonstratif С показателните местоимения се сочат предмети явления и техните качества Те притежават форми за род число и падеж Старобългарските показателни местоимения са тъ та то онъ она оно сь си се овъ ова ово Показателните местоимения изразяват степента на отдалеченост спрямо някой предмет или лице формите с тъ се употребяват за общо посочване с онъ онзи се означава отдалеченост а със сь този тук се посочва близост Местоимението овъ се употребява само при изброяване и противопоставяне Местоимението сь си се се скланя по меката местоименна основа а другите mdash по твърдата Показaтелните местоимения поемат функцията и на третоличното местоимение в старобългарски като създават една нова форма за трето лице в българския език Вж анафорично местоимение местоимение

полисемия рус полисемия многозначност нем Polysemie Vielwertigkeit англ polysemy Способността на думите да притежават и придобиват повече от едно значение Синоним многозначност

полисиндетон гр πολυσύνδετον лат acervatio iuncta рус полисиндетон полисиндетическая связь многосоюзное словосочетание нем Polysyndeton англ polysyndeton фр Polysyndegravete Прекомерна употреба на съюзи което обикновено води до забавяне на ритъма Лаусберг (1960 345) изтъква че полисиндетонът се реализира както чрез повтаряне на един и същи съюз така и като вариращо натрупване на отделни съюзи Той смята че при полисиндетон се използват само съчинителни съюзи но не изяснява как класифицира поредици от фрази въведени с подчинителни Не е изяснена и някаква принципна отлика с анафората Изглежда обаче че симетрията не е същностна черта на полисиндетона както е при анафората того бѡ влддку и гда и црда вѣдеть прѣнеисчътнаа ѻна мнѡжьства ликове же архаггдльсцїи такожде херувıми и серафими начела и госпддства и власти же и прѣстоли и силы нъ и въсе въсѣх стдых съслѡвїе(ПКЕ Вл Гр 424r Кал 103) Антоним асиндетон

полугласна Вж глайд

понижаване на еровете рус понижение редуцированных прояснение редуцированных англ lowering of jers Еровете в силна позиция са понижили своя гласеж пред другите ерови гласни По своята същност този процес е дисимилация по признака височина Резултатите от него в отделните говори на българската езикова територия са били различни в повечето случаи се наблюдава преход на ь в е и на ъ в о В някои диалекти гласежът се е изравнил в средна гласна ъ

В суфиксите промяната ъ gt о е засегнала цялото езиково землище докато едва в една част (главно югозападната) тази промяна е обхванала и коренната сричка (срв дъждь gt дождь) Понижаването на гласните е предхождало процеса на изпадането на еровете Терминът изясняване на еровете е неточен тъй като той почива на стара разпредялба на звуците на тъмни и светли (ясни) която няма фонетично основание Синоним изясняване на еровете Вж ерове слаб ер силен ер преглас на еровете Срв изпадане на еровете

правопис рус орфография правописание нем Orthographie Rechtschreibung англ orthography Сбор от правила за употреба на графемите Среновековните правописни са били налагани в голяма степен от местни скриптории особено в началния период на писмеността При описанието на ръкописите важните характеристики са употребата на носовки (юсове) употреба на ерове употреба на букви за йотувани гласни В пространното описание могат да намерат място и употребата на останалите букви както и правописните правила при думите от чужд произход В описанието на правописа роля играе последователността от спазване на различни правила например прокарването на етимологически правилна употреба на еровете В зависимост от определени признаци се разграничват юсов от безюсов правопис правопис с един или два ера и тн В някои случаи правописът носи наименованието си от някое място например рашки правопис ресавски правопис Термини като рашка редакция следва да се избягват доколкото редакция се съотнася с историята на текста и не е пряко свързана с езиковия произход или правописните норми Синоним ортография

праславянски език Единният предписмен език на всички славяни Неговата рекострукция се извършва въз основа на данните при сравнението на всички славянски езици с останалите индоевропейски езици и диалекти Синоним протославянски славянски език основа

превъзходна степен рус превозходная степень нем Superlativ англ superlative фр superlatif ит superlativo Сравнение с помощта на две степени Сравнение на признака на един предмет със степента на признака при най-малко други два предмета (Пашов 198976) В старобългарски липсват морфологически средства за изразяване на превъзходната степен Вж сравнителна степен степен на сравнение

преглас на гласните рус перегласовка гласных англ fronting of back vowels Праславянска регресивна асимилация при която задните гласни се променят в предни под влияние на предходната палатална съгласна или глайд j Вж преглас асимилация дисимилация тенденция към отворена сричка задна гласна предна гласна

преглас на еровете рус перегласовка редуцированных англ mutation of jers Фонологично изменение (асимилация) по признака предност Съгласно тази промяна големият ер преминава в малък пред срички с предна гласна а малкият преминава в голям пред срички със задна гласна Например тьма gt тъма вьдова gt въдова дъбрь gt дьбрь въпль gt вьпль Вж ерове голям ер малък ер понижаване на еровете изпадане на еровете Срв преглас преглас на гласните

преглас рус перегласовка метафония нем Umlaut англ mutation фр meacutetaphonie ит metafonia Изменение на тембъра на гласната под влияние на съседния звук Вид асимилация или

дисимилация Вж преглас на гласните асимилация дисимилация

преден глайд рус передний глайд и неслоговое англ front glide Глайд който се учленява с предната част на езика Предният глайд се обозначава с j или с i с дъгичка под него Синоним предна полугласна несричкотворно и Вж глайд Срв заден глайд

предлог рус предлог нем Praumlposition Vorwort англ preposition фр preacuteposition ит preposizione Неизменяема част на речта която съединява имената с другите думи в изречението За разлика от съюзите които свързват синтактични цялости предлозите съединяват лексико-граматически единици При предлозите винаги има двустранни отношения от една страна с глаголните форми а от друга страна с името живѫ lt въ gt градѣ Граматическото и лексикално значение на глагола определя в случая и падежната форма на името но чрез посредничеството на предлога В този случай формата е в местен падеж Вж задлог падеж Предлози които се съгласуват с един падеж Родителен падежбез(ъ) прѣдастъ его безъ народа близъ приде близъ свѧтааго приближишѧ сѧ близъ рѣкы вънъ вънѣ извънъ изиде вънъ града вънѣ града прѣбываите повелѣ извънъ града того посѣщи выше выше презвутера сѣщи выше закона быти далече имѣаше село вънѣ града недалече града до доидошѧ до цръкъве до бедроу закопанъ из(ъ) влѣкош ѧ вънъ изъ клѣти изъ давъна изъ пръва около стоѧтъ около цръкъве въскраи (lt възъ краи) сѣде въскраи цръкъве кромѣ (извън без) кромѣ тѣла естъ ты единъ еси кромѣ грѣха окрьстъ (около) повелѣ емоу ходити окрьстъ монастырлѣ окрѫгъ (около) сѣдѣахоу окрѫгъ его въ мѣсто въ мѣсто сего старьца приходитъ отъ да не отълѫчимъ сѧ отъ тебе градъ възмѧте сѧ отъ страха прѣжде прѣжде зимы прити прѣжде того часа развѣ (извън освен) аще въ тѣлѣ аще развѣ тѣлѣ не вѣмь свѣнле отъведе паоула свѣне сѫдилища оу прѣбыстъ оу него годъ малъ проси оу отьца Винителен падежвъзъ възъ бръдо потече низъ низъ стѣнѫ падошѧ объ живѣаше объ онѫ странѫ доунава тоу объ нощь прѣбыстъ сквозѣ придохомъ сквозѣ огнль и водѫ Дателен падежкъ събьрашѧ сѧ къ нлемоу вѣроуѭ къ господоу противѫ изидѫ противѫ исоусови чьто противѫ семоу рекѫтъ Местен падежпри при морли галилеисцѣемь видѣ дъва брата падѫ при пѫти Предлози които се съгласуват с два падежа Родителен и творителен падежсъ а) (отдалечаване от предмета) съшьдъ съ небесе съпаде коумиръ съ мѣста своего (време) съ вечера въста (начин) съ полоу мрьтвъ б) (задружност съвместност) идетъ съ народомь многомь Винителен и родителен падежврьхоу винителен падеж само при глаголи за движение иначе родителен постави и врьхоу прѣстолъ свои срв градъ врьхоу горы стояше Винителен и местен падежВинителен падеж се употребява при глаголи за движение а местен ndash при останалите въ а) посадити въ тьмьницѫ въ подъградие доиде б) ѫтрь въ домоу обрѣте сѧ на а) похоть воюетъ на доухъ на гробъ прѣидошѧ б) на ономь свѣтѣ бѫдетъ сѣдиши на трапезѣ слъньце быстъ на заходѣ на молитвѣ станевѣ на оумѣ бѣаше емоу о (о) а) прѣтъкнѫ ногѫ о камень сѣде о деснѫѭ отьца б) чьто се слышѫ о тебѣ не о хлѣбѣ единомь живъ бѫдетъ чловѣкъ Винителен и творителен падежнадъ а) голѫбь полетѣ надъ главѫ иосифовѫ б) облачьць малъ яви сѧ надъ народомь подъ а) въниде подъ покровъ заиде слъньце подъ землѭ подъ вечеръ заклѧ сѧ б) пьси подъ трапезоѭ ядѧтъ прѣдъ а) въведошѧ прѣдъ цѣсарлѣ б) съгрѣшихъ прѣдъ тобоѭ Предлози които се съгласуват с три падежа Винителен родителен и творителенза а) за вратъ похвати и б) (заради) жена за чѧдъ молѧщи (време) за оутра въста за

вечера в) (зад след) иди за мъноѭ сотоно междоу междю а) приде на море междоу прѣдѣлы декапольскыѧ б) междоу двою морю чрьнааго и бѣлааго в) колико растоѧтъ междоу собоѭ

предна гласна рус передний гласный гласный переднего ряда светлый гласный англ front vowel bright vowel Гласна която се образува в предната част на устната кухина Предни гласни в старобългарски са били и ь ю е ѣ ѧ Синоним (остар) светла гласна Вж гласна Срв задна гласна

префикс рус префикс приставка нем Praumlfix англ prefix фр preacutefixe ит prefisso Афикс който се добавя в началото на думата за да бъде променено нейното значение Вж афикс инфикс суфикс основа морфема gtморфема Синоним представка

преходен глагол рус переходный глагол нем transitiv англ transitive verb фр transitif ит transitivo Глагол който приема пряко допълнение Древните граматици са разглеждали този вид глаголи като съдържащи преход от субекта към обекта без помощта на предлог Вж пряко допълнение сказуемо

придихание лат spiritus рус придыхание лат spiritus нем Spiritus англ breathing Обозначение на характера на вдишването при произнасянето на началната гласна в думата на гръцки По отношение на славянските средновековни текстове са възприети термините spiritus lenis (слабо придихание рус тонкое придыхание нем Spiritus lenis англ smooth breathing фр esprit doux ит spirito lene) и spirutus asper (силно придихание рус густое придыхание нем Spiritus asper англ rough breathing фр esprit dur ит spirito lene) За славянските текстове те обаче се използват главно като знаци за четене и не са имали фонетична стойност

прилагателно име рус прилагательное имя нем Adjektiv EIgenshaftswort англ adjective Част на речта която означава качество свойство или белег на нещата Делят се традиционно на качествени притежателни и относителни Качествените прилагателни изтъкват качеството на предмета пьстръ стоудьнъ младъ Притежателните означават принадлежността отьчь братовъ Относителните показват различните белези на предмета относно до веществото от което е направен произхода му времето и предназначението му Прилагателното може да бъде субстантивирано ако в изречението то заема функцията на съществителното Старобългарските прилагателни притежават род число падеж и се скланят Прилагателните са имали две форми кратка (неопределена) и пълна (определена или местоименна) Кратките прилагателни се скланят като съществителни по -о (jo) за м и ср р или по -а(jа) основи за жр Местоименните прилагателни се скланят като родовите местоимения по меките основи Качествените прилагателни в старобългарски притежават сравнителна степен но не е развита превъзходната степен Сравнителната степен се е образувала по два начина Кратките форми на сравнителната степен са се образували с наставка -jьs (за жр) и -jes (за мр) В жр към наставката се е прибавяло окончанието -и за имп ед ч и формите съответно са били дражьши (жр) дражь (мр) и драже (срр) Дългата форма се е образувала със същата наставка но тя се е прибавяла към разширената с ѣ основа Крайното s от наставката е изпадало и формите са гласяли добрѣиши (жр) добрѣи (мр) и добрѣе (срр) ltpgt

приложение рус приложение аппозиция нем Apposition англ apposition фр apposition ит apposizione Определение което е съществително съгласувано по падеж с името към което се отнася Павелъ рабъ божии апостолъ исоусъ христосъ Вж определение Синоним апозиция

притежателно местоимение рус притежательное местоимение Притежателното местоимение означава принадлежност Старобългарските притежателни местоимения са мои моѣ мое твои твоѣ твое свои своѣ свое нашь наша наше вашь ваша ваше Те се скланят като анафоричното - по меките местоименни основи Вж местоимение анафорично местоимение

причастие лат participium рус причастие нем Partizip Participium англ participle фр participe ит participio Част на речта която античните граматици считали за причастна както към категорията на имената (защото се скланя) така и към категорията на глагола защото се образува от него и може да изразява време и залог В старобългарски съществуват три деятелни (сегашно минало 1 и 2) и две страдателни (сегашно и минало) причастия Вж сегашно деятелно причастие минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие елово причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие

прогресивна палатализация рус прогрессивная палатализация англ Progressive palatalization Наричана традиционно Трета палатализация (бълг) Третья палатализация (рус) Third Palatalization (англ) За разлика от другите две палатализации на веларите (вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите) при тази посоката на изменение е прогресивно (вж прогресивно фонологическо изменение) те предният фонологически елемент влияе върху следходния В този случай е доказано че въздействие се оказва от предходната гласна дълго или кратко i върху веларните съгласни k и g Спорно е дали в този процес е участвала съгласната x Между гласната и съгласната е могло да има назален елемент който впоследствие е образувал една единна част от предходната гласна и двете заедно са се превърнали в малка носовка За да се осъществи изменението след веларните съгласни е трябвало да се намират дълги или кратки гласни o или a Резултатите от прогресивната палатализация са съвпаднали с тези от втората регресивна те k gt c a g gt ꙃ (ꙃ) Синоним трета палатализация 3 палатализация III палатализация Срв палатализация

прогресивно изменение рус прогрессивное изменение англ progressive change progressive phonological change Фонологична промяна при която предходният в изговора звук влияе върху следходния Синоним прогресивно фонологическо изменение прогресивна промяна Антоним регресивно изменение

прозодия рус просодия нем Prosodie англ prosody фр prosodie ит prosodia Общото наименование на особеностите на речта и стиха свързани с метрика като дължина и количество ударение и интонация В системата на византийската прозодия са известни десет прозодични знака които се делят на 4 групи 1 тонове 2 времена 3 придихания 4 стъпки Вж ударение

протеза рус протеза надставка нем Prothese Vorschlag англ prothesis фр prothegravese ит prostesi Вмъкване на звук в началото на думата От праславянски е известна протезата на глайдовете j и

w в началото на думата Срв случаи като въдица въглен вътък вътре въже възел както и пояепентезавата на j в случаи като гнѧ ѩзъікъ и др Срв епентеза метатеза ꙗ

пряко допълнение рус прямое дополнение нем naumlheres Objekt direkt Objekt англ direct object фр compleacutement direct ит oggeto diretto Допълнение което съседства непосредствено и задължително при глаголната форма Прякото допълнение в старобългарски зависи от семантиката на преходните глаголи и се изразява с винителен родителен и творителен падеж Най-много са формите с винителен падеж който е основният падеж на прякото допълнение в старобългарски С родителен падеж прякото допълнение се употребява 1 при отрицание (с частиците не и ни) 2 при значение на част от цялото при глаголите сти пити приѧти 3 при ꙗодушевени съществителни вместо винителната форма При супин формата за родителен падеж е по-архаичната отколкото по-новите случаи с винителен Пряко допълнение в родителен падеж имат глаголите алкати въкоусити жьдати жѧдати искати слоушати съмотрити трѣбовати ча ти Творителен падеж за пряко допълнение се употребява при глаголите власти съвласти ꙗобладати четврьтовластьвовати видите къто вами съвладетъ Особен случай на допълнение е и творителната форма в страдателни конструкции Вж допълнение косвено допълнение части на изречението

пунктуация рус пунктуация нем Interpunktion Satzzeichensetzung англ punctuation фр ponctuation ит interpunzione Графически знаци в реда употребявани за разграничение на различните изреченски или ритмични елементи В най-ранния период са се разграничавали знаци в текста знаци за край на текста знаци за глоси в полето От знаците в текста най-често срещани са средната точка и двуеточието които са се употребявали с една функция - разграничаване на изреченска или ритмична цялост От занците за край на текста най-често се срещат различни варианти на схематизиран кръст с допълнителни украшения Към знаците за край на текста принадлежат и знаците за запълване на реда които са често по същия начин и са изпълнявали подобна функция Знаците за глоси в полето са обикновено същите както в текста Един и същи знак в реда или над него е отбелязвал мястото на допълнението а същият знак в полето е бележел началото на допълнението

първа палатализация на веларите рус первая веларная палатализация нем Erste Velar Palataliesirung англ First Velar Palatalization Наричана още първа регресивна палатализация на веларите Регресивна промяна по признака предност в праславянски която обхваща веларните съгласни k g x когато те се намират пред преден фонетичен елемент (предни гласни или преден глайд j) Резултатът от изменението е че k gt ч g gt ж а x gt ш В някои учебници изменението пред j е представено като йотация но рефлексите на изменението са същите както и при веларните съгласни когато те се намират пред предни гласни Може да се предполага че механизмът на въздействието и времето на възникване на промяната са същите

регресивно изменение рус регрессивное изменение регрессивное фонологическое изменение англ regressive change regressive phonological change Фонологическо изменение (промяна) при което следходният фонологически елемент влияе върху предходния Синоним регресивно фонологическо изменение регресивна промяна Антоним прогресивно изменение

редукция рус редукция нем Reduktion англ reduction фр reacuteduction ит riduzione Редукцията е фонологическо изменение на невисоките неударени гласни което се изразява в техния повишен гласеж Така неударено е gt и о gt у а gt ъ Поради тази причина е неправилно да се смята че големият и малък ер са били редуцирани тъй като техните промени се дължат не на ролята на ударението а са убословени от самия им характер на високи и кратки гласни В най-ранния период на славянската писменост примерите за редукция на гласни са неясни Приема се че старобългарския период отразява преход между противопоставянето между дългите и кратките гласни и следходния период при който като релевантен признак се появява ударението Затова примерите за редукция се срещат в по-ново време

редупликация рус редупликация повтор удвоение нем Reduplikation Verdoppelung Reduplizierung фр redoublement ит raddoppiamento Пълно или частично преднамерено повторение на корена основата или цялата дума при образуването на нови думи или изрази

реч 1 рус речь нем Rede англ speech discourse фр discours ит discorso 2 рус речь нем Rede das Sprechen англ speech фр parole ит parole 1 Звуковата проява на езика 2 Речева дейност в устна или писмена форма

рима рус рифма нем Reim англ rhyme фр rime ит rima Разположение на еднакви или подобни звукове в края на съседни или отделени една от друга думи които образуват ритмическо цяло

ритъм ритм Rhythmus Takt Sprechtakt rhythm

род рус род нем Genus англ gender фр genre ит genere Граматическа категория основана върху идеята че съществителните прилагателните и родовите местоимения могат да се разграничават въз основа на естествения пол (мъжки и женски род) или на безразличието спрямо тази подялба (среден род) В старобългарски и в български език принадлежността към даден род се определя от формалния завършек при съществителните и прилагателните

родителен падеж рус родительный падеж генетив нем Genetiv англ genetive фр geacutenitif ит genetivo Родителният падеж в старобългарски и в славянските езици съчетава най-разнообразни значения Той наследява и всички значения на индоевропейския аблатив Обикновено за илюстрация на значенията неговите функции се делят на две големи групи приименен родителен и приглаголен родителен падеж 1 Приименен родителен а) използва се определение (притежание субект на действието за количество за качество след субстантивирани местоимения и числителни от 1 до 4 с предлога отъ) Родителният определителен се поставя като определение при друго име за да определи качеството му (произход характер възраст материал) Чловѣкъ нѣкъіи добра рода б) като именно сказуемно определние велика рода естъ в) при прилагателни означаващи отстраняване лишаване г) допълнение при прилагателните плънъ исплънъ достоинъ Въі плънъі есте благости исплънени всѣкого раꙃоума д) след междуметията о оле о прѣмѫдръіихъ сѫдебъ твоихъ е) 2 Приглаголен родителен а) субект на безлични конструкции (с отрицат форми на бъіти) б) допълнение при глаголи с отрицание или съпътствани с отрицателна частица не приѧтъ оученьѣ в) при супина на преходни глаголи г)

при глаголи със значение на отделяне предвижване в пространството бѣгати отъстоѣти иꙃлаꙃити отъстѫпити (често с представките иꙃ отъоу) които изискват допълнение с въпроса от кого от що д) глаголи означаващи отстраняване освобождаване избавяне е) при глаголи които изразяват различни чувства чаѣти жѧждати хотѣти желати просити послоушати плакати сѧ просити искати оубоѣти сѧ плакати сѧ гнѫшати сѧ оустрашати сѧ оужасати сѧ ж) глаголи и прилагателни със значение на докосване допир връзка з) В родителен падеж е второто допълнение (освен винителното) глаголите напитати наплънити сподоблѣти Наплъните съсѫдъі вашѧ пшеницъі 3) родителен за обстоятелствено пояснение а) отношение и ограничение сравнителна степен на прилагателните б) родителен за време Се бѫдетъ сеѧ нощи Синоним генетив

родителен самостоятелен падеж лат genetivus absolutus Конструкцията е калка на гръцката конструкция и представена от старобългарските паметници само в Супрасълския сборник Състои се от име в родителен падеж и съгласувано с него причастие Има същото значение както дателен самостоятелен mdash на обстоятелствено изречение за време условие причина Вж абсолютна конструкция дателен самостоятелен падеж Синоним родителен самостоятелен

ротацизъм ротацизм Rhotazismus rhotacism

сандхи рус сандхи нем Sandhi От санскрит връзка съединение Термин от индийската граматика за асимилационни промени които възникват на междусловната граница Вж асимилация

свърхкратка гласна Вж ерове

свършен вид рус совершенный вид перфективный вид нем perfektive Aktionsart англ perfect aspect perfective aspect complete aspect telic aspect фр aspect perfectif ит aspetto perfettivo Глаголът от свършен вид представя действието като цяло mdash заедно с началото му извършването му и края му без обаче да се мисли поотделно за тези съставки (Пашов 1989105) Първичните глаголи от св в в старобългарски не съдържат наставката -а- в инфинитивната си форма срв минѫти минѫ (св в) но миновати миноуѭ (несв в) Синоним свършен вид на глагола

сегашно време рус настоящее время презенс нем Praumlsens англ present tense фр preacutesent ит presente Граматически форми които изразяват процес извършващ се едновременно с процеса на говорене В старобългарски това време се образува от сегашната основа на глагола Вж сегашна основа

сегашно деятелно причастие В старобългарски се е образувало от сегашната основа на глагола В м ср р ед ч в 1 и 2 спр е окончавало на -ъі а в 3 и 4 mdash на ѧ Разликата между 3 и 4 спрежение е била че в третото гласната в суфикса е била в косвените падежи ѫ с предходна мекост или ѭ докато при 4 навсякъде е била само ѧ От друга страна им п ед м и ср им п се е противопоставял на всички други форми заради липсата на -щ- срв несъі даѧ молѧ (м срр импедч) - несѫщи даѭщи молѧщи (жредчимп) Скланя се както съществителните по -jo (за м и срр) -ja (за жр) Различават се кратки и местоименни форми Местоименните или пълните форми се образуват като към кратката форма се добави съответната форма за род число

и падеж на анафоричното местоимение напр несъіи даѧи молѧи В този случай втората част следва склонението на местоимението несѫщаего (родпедч м и ср р) несѫщоуемоу (датпедч м и ср р) В развитието на езика още в старобългарски гласната е се уподобява (асимилира) от предходната гласна несѫщаего gt несѫщааго Следходният процес е известен като контракция mdash двете еднакви гласни се свиват в една mdash несѫщаго Този процес повлиява цялата парадигма на сегашното деятелно причастие Вж минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие причастие анафорично местоимение Синоним сегашно действително причастие

сема рус сема фр segraveme Най-малкият смислов компонент в семантиката на думата

семантика рус семантика нем Semantik Bedeutungslehre англ semantics фр seacutemantique ит semantica 1 Лингвистична дисциплина която се занимава със значението на езиковите единици Дели се традиционно на лексикална и граматична семантика 2 Теория за знаковото учение като част от семасиологията

сигматичен аорист рус сигматический аорист англ sigmatic aorist Аорист който в славянските езици се образува с помощта на съгласната s добавена към инфинитивната основа В по-голяма част от случаите още в праславянски тази съгласна се е изменила в -х- Вж аорист

сигматичен рус сигматический нем sigmatisch англ sigmatic фр sigmatique ит sigmatico Граматично образувание с помощта на афикса -s- (от гр сигма) Вж сигматичен аорист

силен ер рус сильный редуцированный сильная позиция редуцированных англ strong jer strong position of jers Ер в силна позиция или силен ер означава че в това обкръжение гласната ще понижи своя гласеж Силна позиция за еровете е била пред друга ерова гласна и под ударение Синоним силна позиция на еровете Вж ерове голям ер малък ер изпадане на еровете понижаване на еровете преглас на еровете Срв слаб ер

синоним рус синоним нем Synonym Gleichbedeutend англ synonym фр synomyme it sinonimо Дума или израз равни или сходни в своето значение с друга дума или израз Срв антоним

синонимия рус синонимия нем Synonymie англ synonymy фр synonymie ит sinonimia Семантично явление при което основните значения на езиковите единици (думи морфеми изрази категории) съвпадат или са близки Вж синоним

синтагма рус синтагма нем Syntagme фр syntagme 1 Група от думи в изречението обединена смислово и ритмически 2 Сборник от статии и слова Вж фраза Синтагма

синтаксис рус синтаксис нем Syntax Satzlehre англ syntax фр syntax ит sintassi Лингвистична дисциплина която изучава отношенията на думите и формите в изречението и начините за тяхното свързване в единно цяло

сказуемо рус сказуемое нем Praumldikat англ predicate фр preacutedicat ит predicato Личният глагол в изречението В старобългарски се съласува с подлога по лице и число а в някои случаи и по

род Рѫцѣ твои сътвористѣ мѧ и съꙃдастѣ мѧ Синоним предикат

склонение рус склонение нем Deklination англ declension фр deacuteclinaison ит declinazione Система на словоизменение на именните форми Склонението зависи от основата на името Старобългарските съществителни различават 9 различни склонения Причастията и прилагателните се скланят по образеца на съществителните а при местоименията се разграничават склоненията на личното и възвратното местоимение от склоненията на родовите форми Вж вокална основа консонантна основа парадигма

слаб ер рус слабый редуцированный англ weak jer jer in weak position Ер който се намира в слаба позиция се нарича слаб ер Слаба позиция за еровете е прието да се назовава сричката във фонетичната дума където след еровата гласна не следва друга ер в края на думата преди сричка с друга гласна и когато върху еровата гласна не пада ударението В тези позиции във всички славянски езици се извършва процес известен като изпадане на еровете Синоним ер в слаба позиция Вж ерове голям ер малък ер преглас на еровете понижаване на еровете Срв силен ер

словоизменение рус словоизменение флексия нем Flexion англ flection inflexion accidence фр flexion ит flessione Процес при който към думата се добавят окончания Те изразяват граматични категории и отношения Вж афикс окончание парадигма

словообразуване рус словосложение нем Zusammensetzung англ composition фр composition ит composizione Образуване на нови думи от изходна форма или дума (мотивираща форма мотивираща дума) с помощта най-често на афикси Срв словоизменение

словоред рус порядок слов нем Wortstellung Wortfolge англ word-order фр ordre des mots ит ordine delle parole Ред на думите в изречението Различното разположение може да има синтактично семантично и експресивно значение

сложна дума рус сложное слово композита нем Kompositum zusammengesetztes Wort англ compound фр composeacute ит composto Съединението на най-малко две думи в една нова се нарича сложна дума

служебна дума рус служебное слово нем Nebenwort англ subsidiary word accessory word фр mot accessoire ит parola accessoria Служебните думи означават отношения между частите на самостойните думи Те биват предлози частици и съюзи Синоним несамостойна дума

смегчаване рус смягчение нем Mouillierung Erweichung англ softening фр mouillement mouillure ит palatalizzazione Процес на образуване на съгласни с помощта на повдигане на средната част на езика към твърдото небце (палатум)

собствено име рус собственное имя нем Eigenname англ proper name фр nom propre ит nome proprio Съществително което назовава отделен единичен предмет Синоним съществително собствено име Вж нарицателно име

спомагателен глагол рус вспомагательный глагол нем Hilfsverbum англ auxiliary verb фр

verbe auxiliaire ит verbo ausiliare Глагол който служи за образуване на други сложни глаголни форми например времена и наклонения С старобългарски спомагателни глаголи са например бъіти имѣти и хотѣти

спрежение лат cojugatio рус спряжение нем Konjugation Abwandlung англ conjugation фр conjugaison ит coniugazione Групиране на глаголните форми в система от парадигми Старобългарските глаголи се делят на 5 спрежения 4 тематични и 1 атематично Тематичните спрежения са 1 - с гласна -е- 2 с -не- 3 с -je- и 4 с -и- Тематичната гласна и съчетание се открива във всички форми на сег вр на глагола освен в 1 л ед и 3 л мнч Атематичните глаголи в старобългарски са пет бъіти вѣдѣти дати имѣти ѣсти както и техните варианти с представка напр прѣдати продати иꙃдати В речниците се дава информация за формата във 2 л според която най-често се определя спрежението на глагола Това е и т нар сегашна глаголна основа в старобългарски Вж тематичен атематичен основа склонение парадигма

сравнителна степен рус сравнительная степень фр comparatif Представяне на качеството у един предмет в по-голяма мяра отколкото при друг (Момчилов 186833-34) В старобългарски са съществували два начина за образуване на сравнителната степен Кратките форми за сравнителна степен са се образували като се добавят наставките -jьs (за м и жр) и -jes (за срр) Наставката се е добавяла към основата на прилагателното или наречието Крайното s е изпадало (вж тенденция към отворена сричка) а j е палатализирал съгласната пред него драгъ драга драго gt дражь дражьши драже При дългите форми преди наставката се е добавяла гласната ѣ добрѣи добрѣиши добрѣе от добръ добра добро Вж превъзходна степен степен на сравнение

среден ер В кирилската писменост mdash ер който се пише като среден вариант между големия и малкия ер Среща се в някои от ранните епиграфски паметници и в среднобългарски текстове от 12-13 век насетне В някои случаи може да се предположи че има фонетично значение на шва но специализирани изследвания не са правени Вж ерове голям ер малък ер

среден род рус средний род нем Neutrum англ neuter фр neutre ит neutro В старобългарски това е граматически род който обединява думи със общо значение на индиферентност спрямо опозицията мъжки-женски род както и притежаващи значения на неактивност неодушевеност (Ахманова 1969380) Те имат формални завършеци характерни за основите на -o-jo както и на част от консонантните склонения Вж мъжки род женски род род

сричка рус слог нем Silbe англ syllable фр syllable ит sillaba Най-малката произносителна единица при образуването на която трябва да съществува гласна или в някои случаи сонорна съгласна Вж отворена сричка затворена сричка тенденция към отворена сричка

старобългарски език старославянский язык древнецерковнославянский язык нем altkirchenslaviesche Sprache altslavische Sprache altbulgarische Sprache англ Old Bulgarian language Old Church Slavonic language Old Slavic language Най-ранният писмено засвидетелстван език на славяните Почива на българските говори Първите му паметници са създадени през 9 век Обхваща първия период от писмената история на българския език -

старобългарския който трае 3 века от 9 до края на 11 Синоним старочерковнославянски староцърковнославянски старославянски

степен на сравнение рус степень сравнения нем Komparationsgrade Steigerungsstufen Komparationsbildungen англ degrees of comparison фр degreacutes de comparaison ит gradi di comparazione Степента е граматическа категория проявяваща се в способността на качествените прилагателни и наречия да изразяват относителна разлика в признаците на определяните от тях явления (Куцаров 2007475 Ахманова 1969453) В старобългарски степенуването извън положителната степен се изразява с ппомощта на граматически суфикс Вж сравнителна степен Синоним степенуване

страдателен залог рус страдательный залог пасив нем Passiv англ passive (voice) фр passif ит passivo Ако глаголното лице е пасивно (търпи глаголното действие) то залогът се нарича страдателен В старобългарски лицето в този случай се изразява с тв п или с помощта на конструкция на предлога отъ с род п срв текъла постриже сѧ павъломь Вж деятелен залог залог Синоним пасив пасивен залог

строфа рус строфа нем Strophe Stanze англ stanza фр strophe ит strofa strofe Група от стихове образуваща единно смислово и ритмическо цяло

стъпка рус стопа нем Fuss англ foot фр pied ит piede Ритмическа единица образувана от група срички обединени от ударението или дължината Синоним ритмична стъпка ритмическа стъпка

субект Вж подлог

супин лат supinum рус супин нем Supinum англ supine фр supin ит supino Нелична глаголна форма която се е употребявала в старобългарски след глаголи за движение вместо инфинитива Има паралел в историята на инд езици с латинския Старобългарският супин е окончавал на -тъ видѣтъ По произход е стар винителен падеж на кратки u-основи В най-архаичните текстове изисква допълнение в род п след глаголи за движение идѫ ръібъ ловитъ отивам да ловя риба С течение на времето тази форма е била изместен още в старобългарски от инфинитива Вж инфинитив

суплетивен рус суплетивный нем suppletiv англ suppletive фр suppleacutetif ит suppletivo Суплетивни форми са форми на една и съща дума образувани от различни корени например бъіти есмь и сѫть

суфикс рус суффикс нем Suffix Exponent англ suffix фр suffixe ит suffiso Служебна морфема която се поставя зад корена или основата Вж афикс инфикс префикс основа морфема

съгласна рус согласный согласный звук нем Konsonant англ consonant фр consonne ит consonante В античността под названието съгласни (калка срв гр лат consonantia) са разбирали звукове които са лишени от истинска звучност и които са се произнасяли заедно с гласната При учленението си те минават през проход или преграда и са преобладаващо шумове Съгласните не

могат да образуват сричка Изключение са сонорите които при струпване на няколко съгласни елемента могат да служат за сричкотворни елементи (срв р в крв) Синоним съгласен звук Вж гласна

съгласуване на времената лат consecutio temporum рус согласование времен нем consecutio temporum англ senquence of tenses фр concordance des temps ит concordanza dei tempi Съгласуване на глагола в подчиненото изречение с глаголното време в главното изречение Вж време

съхипоним Елементи от един и същ хипонимен ред Срв хипоним хипонимен ред хипонимия хипероним

съчинителен съюз рус сочинительный союз нем beiordnende Konjunktion англ coordinating conjunction фр conjonction de coordination ит coniunzione coordinativa Свързва две части на изречението с еднородна функция и без отношение на зависимост В старобългарски се разграничават седем класа съчинителни съюзи съединителни (и ии нини ниже тоже толи ибо) съпоставително-противопоставителни (а же ли нъ) разделителни (ли лили аще ащели илиили любо любо) мотивиращи (бо ибо небонъ оубо) заключителни (оубо бо) резултативни (тѣмь тѣмьже сего радисего дѣлѣ того ради ꙃа не) пояснителни (сирѣчь рѣкъше) (Дуриданов 1993327-332) Вж подчинителен съюз съюз

съществително име гр лат substantivum рус существительное имя нем Substantiv Gegenstandswort англ substantive фр substantif ит sostantivo Думи с които се именуват лица неща и понятия Античните граматици са считали че то изразява нещо съществено (срв лат термин) който обозначава или индивида (съществително собствено) или категория (съществително нарицателно) или понятия (качества състояния действия) Съществителните са конкретни ако принадлежат на една от първите категории и отвлечени или абстрактни ако са част от третата Старобългарското съществително име притежава род число падеж и принадлежи към една от склонитбените групи (склонения) наследници на индоевропейските и праславянски основи Срв име прилагателно име местоимение

съюз рус союз нем Konjunktion Bindewort англ conjunction фр conjonction ит congiunzione Служебна дума която служи за съединение на две части на изречение или на две изречения Старобългарските съюзи по начин на съставяне се делят на прости сложни и съотносителни Простите съюзи се състоят от една лексикална единица а бо и или и др Сложните съюзи са съчетание на прост съюз и друга съставка Например любо ли а не нъ а и аще и Съотносителните съюзи се употребяват разделено Едната съставка се намира в първото от изреченията а втората mdash в следващото Например ли ли или или любо любо ни ни В старобългарския език съюзна функция са могли да изпълняват и т нар съюзни думи Това са местоимения наречия и съчетания от местоимения и съществителни частици Според типовете отношение се разделят на съчинителни и подчинителни Вж подчинителен съюз съчинителен съюз

творителен падеж рус творительный падеж инструментальный падеж орудийный падеж

нем Instrumentalis instrumental англ instrumental фр instrumental ит strumentale Творителният изразява различни обстоятелствени значения служи за означаване на субекта в страдателен залог и служи за именна част на съставните сказуеми В творителния падеж се поставя непрякото допълнение което показава оръдието или средството с което се върши глаголното десйтвие Затова се нарича и инструментален падеж На български тази финкция се превежда с предлозите с или чрез Писахъ вамъ моеѭ рѫкоѭ Творителен падеж се употребява и когато трябва да се покаже че действието се извършва задружно с някого или че то се съпровожда с нещо Вѣроѭ и любовиѭ пристѫпимъ Най-често в това значение се употребява с предлога съ мъітари и грѣшьници въꙃлежаахѫ съ исоусомь Страдателен залог (отговаря на въпроса от кого) въꙃлюбленъ бѫдетъ отьцемь моимь Глаголът бъіти когато има значение на произлизам ставам изисква допълнение в творителен падеж Въ миръ бѣ и миръ тѣмь бъістъ Допъленение в творителен падеж изискват и глаголите господьствовати и обладати Наплъните ꙃемлѭ и господьствоуите еѭ и обладаите ръібами морьскъіими и ꙃвѣрьми и птицами небесьнъіими и всѣми скотами и и вьсеѭ ꙃемлеѭ При глаголи за покупка и продажба допълнението в творителен падеж не пѧть ли птиць цѣнитъ сѧ пѣнѧꙃема двѣма Творителният падеж се употребява и за означаване на обстоятелствата при които се извършва дадено действие (начин време място) Миромь господи помолимъ сѧ Сьи придетъ къ исоусоу нощьѭ Входѧи двьрьми пастъірь естъ овьцамъ Синоним инструментален падеж

тежко ударение вж гравис

тематичен рус тематический нем thematisch themavokalisch stammbildend англ thematic theacutematique ит tematico Тематична морфема е тази която се присъединява към корена за образуване на основа Например в старобългарски има 4 тематични спрежения Вж атематичен основа корен морфема спрежение

тенденция към отворена сричка рус тенденция к открытому слогу принцип восходящей звучности принцип возрастающей звучности англ tendency toward intrasyllabic harmony tendency toward rising sonority law of open syllables Тендеция от изменения в праславянски която води до структура на сричката завършваща на гласна Към тази тенденция приндалежат промени като изпадане на съгласни на сричковата граница и в края на думите монофтонгизацията на дифтонгите образуването на носови гласни различни видове метатези и епентези Синоним тенденция към възходяща звучност закон за отворената сричка Вж отворена сричка монофтонгизация на дифтонги носова гласна изпадане на съгласни метатеза епентеза

тенденция към палаталност рус тенденция к палатальности Едно от двете основни направления във фонологическото развитие на праславянския език заедно с тенденцията към отворената сричка което обединява всички процеси на промяна на съгласните под въздействие на следходни (при прогресивната палатализация и предходни) незадни фонологични елементи (предни гласни и j) В резултат на тези промени в славянските езици се появяват редица съгласни които преди това не са съществували (като ч ж ш щ ц ꙃ и тн) Всички нововъзникнали съгласни са меки което довежда и до появата на корелацията твърди-меки

съгласни както е случаят със сонорните r l m които имат съответствия r l m Тенденцията обхваща трите праславянски палатализации на веларите палатализацията на денталите и лабиалите йотацията както и някои съпътстващи краесловни изменения Към тези промени може да се причисли и монофтонгизацията на дифтонга aj в еи който е основание за възникване на втората веларна палатализация макар той да е част от друга една тенденция в праславянски mdash тази на отворената сричка Вж палатализация палатализация на веларите палатализация на денталите палатализация на лабиалите монофтонгизация на дифтонгите Срв тенденция към отворена сричка Вж праславянски език тенденция към отворена сричка

тон тон Ton Betonung tone

топонимия рус топонимия топонимика топономастика нем Toponomastik Ortsnamenkunde англ placename study фр toponymie toponomastique ит toponimia toponomastica Изследване на географските и местните имена на дадена територия или в даден език Вж ономастика

транскрипция рус транскрипция транскрибирование нем Transkription англ transcription фр transcription ит transrizione Предаване на звуците в един изговор с помощта на писмени знаци При фонетичната транскрипция се прилагат специални знаци за точното отразяване на речта Най-известната система е тази на Международната фонетична асоциация В България за записване на диалектна реч се използва транскрипцията на проф Стойко Стойков изработена за целите на Българския диалектен атлас Срв транслитерация

транслитерация рус транслитерация нем Transliteration англ transliteration фр transliteacuteration ит translitterazione Предаване на знаците от една писмена система с помощта на знаци от друго писмо Например много често в изданията на глаголическите паметници глаголицата се транслитерира с кирилица или с латиница При транслитерацията не се държи за сметка за реалното звучане на писмените знаци Срв транскрипция

трета палатализация на веларите вж прогресивна палатализация

тропа троп образное выражение Tropus bildlicher Ausdruck trope

ударение стб сила глаголоу рус ударение нем Akzent Betonung Tonfall англ accent stress 1 Отделянето на определена сричка в думата на фона на другите неударени срички се нарича словно ударение или само ударение 2 Обозначаване на това отделяне с особен знак в правописа В старобългарските паметници отсъстват знаци с подобно значение Син акцент

условно наклонение рус сослагательное наклонение нем Subjunktiv Konjunktiv англ subjunctive фр subjonctif ит soggiuntivo congiuntivo Условното наклонение представя действието като зависимо от някакво условие В старобългарски се е образувало с особена парадигма на глагола бъіти (бимь би би бимъ бисте бѫ) и минало деятелно второ (елово) причастие Причастните форми са се изменяли по род и число а глаголът се е менял по лице и число например сътворилъ бимь бих направил Още в старобългарския период специализираните форми на спомагателния глагол са се променили като са приели окончанията за аорист бъіхъ сътворилъ Към тези конструкции възхожда и съвременното българско условно

наклонение Вж изявително наклонение повелително наклонение наклонение Синоним кондиционал

фраза рус фраза нем Phrase англ phrase clause 1 Фонетична и синтактична цялост която изразява завършена мисъл оформена интонационно 2 Изречение или глаголно съчетание

хапакс лат hapax legomenon рус гапакс апакс Гръцкото наречие hapax (веднъж еднократно) се употребява в качеството на съществително за да обозначи дума израз конструкция срещана само веднъж

хаплография рус гаплография нем Haplographie англ haplography фр haplographie ит aplografia Изпускане на цяла сричка в писмото Грешка при която от две съседни еднакви или подобни срички се пише само едната

хаплология рус гаплология нем Haplologie Silbenschichtung SIlbendissimilation англ haplology фр haplologie ит aplologia Изпускане на еднакви или подобни срички стоящи непосредствено една до друга Срв елизия

хетеронимия рус гетеронимия нем Heteronimie англ heteronymy фр heacuteteacuteronymie ит eteronimia Свойства на имената образувани от различни корени да означават предмети и същества тясно свързани по значение които са част от естествена група Например братръ и сестра в стб

хиазъм гр χιαστὸν σχῆμα χιασμός рус хиазм нем Chiasmus англ chiasmus фр chiasme ит chiasmo Две синтактични или фразови двойки които са подредени не паралелно (a-b-a-b) а редуващо се (a-b-b-a) Този тип подреждане е известно като кръстовидно и наименованието му идва от формата на гръцката буква хи (X)

хипербат гр ὑπερβατόν лат transgressio рус гипербат нем Hyperbaton англ hyperbaton фр hyperbate ит iperbato 1 Смяна на местата инверсия на две синтактично принадлежащи заедно думи (анастрофа) 2 Разделяне на две синтактично принадлежещи заедно думи чрез вмъкване на допълнителна фраза или изречение между тях 3 Тмезис

хипербола гр ὑπερβολή лат superlatio рус гипорбола нем Hyperbel англ hyperbole фр hyperbole ит iperbole Реторичен троп при който се преувеличават свойства качества и състояния на предмети и явления Антоним литота

хиперкоректен гиперкорректный hyperkorrekt hypercorrect

хипероним Дума която е название на общо родово понятие или на цялото спрямо неговите части Например растение е хипероним на множеството дърво храст трева Хиперонимът животно обхваща хипонимите заек тигър кон Срв хипоним хипонимен ред хипонимия съхипоним

хипоним Дума която семантично подчинена на друга дума и представя част от понятието на тази дума Например бреза бук са хипоними на дърво Вж хипонимия хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипонимен ред Лексика структурирана според семантичната група на хипонимите Срв хипоним хипонимия хипероним съхипоним

хипонимия Връзки които обобщават отношението на отделните части към цялото Например бреза бук смърч са хипоними на родовото название дърво Вж хипоним хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипотаксис рус гипотаксис англ Hypotaxe Unterordnung англ hypotaxis фр hypotaxe ит ipotassi Подчинение зависимост на едно изречение от друго Срв паратаксис

циркумфлекс стб периспомени гр προσῳδία περισπομένη περισπομένη лат cicumflexa geschleifter schleifender Akzent Schleifton gedehnter Ton circumflex В екфонетичната нотация се обозначава с ^ Синоним извито ударение Вж и тонове ударение

части на речта лат partes orationis рус части речи нем Redeteile англ parts of speech фр parties du discours ит parti del discorso Лексикална семантична и граматична класификация на думите която обединява техните понятийни класовве и граматични категории Традиционно в старите граматики те се делят на 8 частисъществително име прилагателно име местоимение глагол наречие предлог съюз и междуметие

числително бройно рус количественное числительное нем Kardinalzahl Grundzahl англ cardinal number Бройните числителни показват количеството (броя) на предметите или лицата Вж числително име числително редно

числително име рус числительное имя нем Zahlwort англ numeral фр numeacuteral ит numerale Дума която означава броя или числения ред на нещата Въз основа морфосинтактични признаци можем да ги разделим на такива които се променят като прилагателни и такива които се променят като съществителни Според функциите се делят на числителни бройни числителни редни събирателни дробни Цифрите в старобългарски и през целия средновековен период на българската история се означават с букви върху които има изписана чертица (титло) Числителните от 11 до 19 са словосъчетания чиято главна част е названието на единиците Втората съставка се скланя в м п единъ на десѧте дъва на десѧте Числителните от 20 до 90 се образуват като десѧть се брои за самостоятелна дума трье десѧти Числителните единъ една едно се скланят като родовите местоимения Те имат значение и на неопределителни местоимения По същия начин се скланят и редните числителни Числителните дъва оба се скланят като местоимението тъ в дв ч Числителните трие три и четъіре четъіри се скланят както съществителните по кратки i-основи като се забелязва и влияние от консонантните основи Числителните от 5 до 9 са от жр Скланят се само в едч по кратките i-основи Числителното 10 е било от мр и се е скланяло по консонантните основи със силно влияние от кратки i-основи При числителните от 11 до 19 се променя само първата съставака От 20 до 90 числителните управляват съществително в род п мнч Числителното съто се скланя като същестително от срр по о-снови Числителното тъісѫщи тъїсѧщи се скланя по типа на съществителни като богъіни Тъма се скланя като съществително по а-основи Вж числително бройно числително редно

числително редно лат numeralia ordinalial рус порядковое числительное нем Ordinalzahl Ordnungszahl англ ordinal number Редните числителни показват реда и мястото на нещата Синоним поредни числителни уредни числителни качествени числителни ординални нумерали Вж числително бройно числително име

член рус артикль член нем Artikel англ article фр article ит articolo Морфологичен показател за определеност при имената Определителният член може да стои пред (предпоставен член) или след (задпоставен член) името В българския език той произхожда от съчетанието на името (отначало при съществителните) с показателните местоимения с основи на -т- -в- и -с- Още в старобългарски се откриват наченките на този процес по-късно в среднобългарския и ранния новобългарски период тези форми са все по-чести Срв жена та gt жената мѫжь тъ gt мѫжьтъ (мъжът)

се нарича изявително Вж условно наклонение повелително наклонение наклонение Синоним индикатив

име рус имя нем Nomen англ noun фр nom ит nome Родово наименование общо за съществителни прилагателните числителните имена и местоименията Някои включват също така именните форми на глагола инфинитив супин и причастията Вж съществително име прилагателно име числително име местоимение

именителен падеж рус именительный падеж нем Nominativ англ nominative фр nominatif ит nominativo Изразява граматичния субект с две основни значения 1 Подлог в изречението аꙃъ дѣлаѭ 2 Предикатите на подлога в изречението Глаголите бъіти именовати сѧ ꙃъвати сѧ творити сѧ също се съгласуват с именителния падеж Аꙃъ есмь пастъіръ добръіи Синоним номинатив

имперфект рус имперфект нем Imperfektum Imperfekt англ imperfect фр imprafait ит imperfetto Времеви форми чиито функции е да изразят повтарящо продължително или незавършено действие в миналото което няма връзка с момента на говорене Старобългарският имперфект подобно на аориста се образува от инфинитивната основа на глагола Когато обаче има редуване в облика на корена между двете твърде често миналото несвършено време се формира от сегашната форма срв ходити хождѫ (сег вр) хождаахъ (мин несв вр) клати колѭ (сег вр) колѣахъ (мин несв вр) Понякога се срещат форми образувани и от двете основи ꙃъвааше (от ꙃъвати) и ꙃовѣаше (от ꙃовѫ) гънааше (от гънати) и женѣаше (от женѫ) При образуването на имперфекта е било от значение дали инфинитивната основа окончава на гласна или съгласна Ако завършекът е бил на гласните ѣ или а то директно към основата се е добавял показателят -ах- заедно с окончанието (глагол-а-ти gt глагол-а-ах-ъ) Ако гласната е била друга то тя към нея се е добавял ѣ и заедно с показателя за време и окончанието (бити биѣахъ) При глаголите от четвърто спрежение на -и- гласната е била изцяло заменяна молити gt мол-ѣ-ах-ъ При глаголи с инфинитивна основа на съгласна се е добавял ѣ показателят за време и окончанието жити живѫ gt живѣахъ Синоним минало несвършено време

инверсия рус инверсия нем Inversion Umkehrung англ inversion фр inversion ит inversione Преобръщане на думата или думите в словореда за да се подчертае значението им Играе ролята и на реторична фигура

инфикс рус инфикс нем Infix англ infix фр infixe ит infisso Наставка която се поставя вътре в думата понякога в самия корен Вж афикс префикс суфикс

инфинитив рус инфинитив неопределенная форма глагола нем Infinitiv англ infinitive фр infinitif ит infinito Неизменяема глаголна форма По своя произход в старобългарски това е име от старо глаголно съществително с абстрактно значение с основа на кратко i или на -t- Спори се дали отразява стара форма на дат или на м п Окончанието му е били -ти ходити пити ѣсти Основната функция му е била да бъде обект на други глаголи когато субектът на двете думи е един и същи могѫ се сътворити Може да бъде допълнение и към имена даѭ вамъ власть настѫпати на ꙃмиѧ и скорпиі и на вьсѭ силѫ врага Вж супин Синоним неопределена

глаголна форма основна форма на глагола

йат 1 Ниска предна гласна в старобългарски предното съответствие на а Произхожда или пряко от инд дълго e или е резултат на монофтонгизацията на дифтонгите oj aj чийто резултат е също дългата гласна e 2 Наименование на буквата която предава тази гласна

какофония гр κακοφωνία лат - рус неблагозвучие нем Kakophonie англ cacophony фр cacophonie ит cacophonia Неприятно неблагозвучно съчетаване на звуковe при повторение

калка рус калька нем Abklatsch англ calque фр calque ит calco Буквален превод по чужд модел на дума словосъчетание или конструкция Например старинни калки в старобългарски език от гръцки са думите с начало добро- и благо- Срв заемка

катахреза гр κατάχρησις лат abusio catachresis рус катахреза нем Kataxhrese англ catachresis фр catachregravese ит catacresi Употреба на думата извън нейното значение надхвърляща точния й смисъл Може да се прецени като вид метафора (Lausberg 562) Вж метафора

кирилица рус кириллица кириллическое письмо Втората по време на възникване славянска азбука след глаголицата Появява се в самия край на 9 век За разлика от глаголицата която е оригинална писмена система кирилицата е точно копие на гръцкия маюскул от 9 век с прибавени букви за славянски звукове Повечето от кирилските начертания на тези звукове намират точен паралел в глаголицата Вж азбука абецедар Срв глаголица

консонантна основа Именна или глаголна основа която завършва на сългасна В старобългарски са запазени следните наследници на инд именни основи на съгласна n-основи основи на -n- -en- -men- към които принадлежат съществителни от мр които завършват в импедч на -нь дьнь корень степень и основи на -men- имѧ врѣмѧ племѧ ent-основи същ от ср р обозначаващи малки същества отрочѧ агнѧ es-основи същ от ср р с окончание в им п ед ч -о род п ед ч -е небо небесе око очесе r-основи съществителни които са изрзаявали роднински наименования В старобългарски с пълна парадигма са запазени само две матъі род п матере и дъщи род п дъщере При всички съществителни от тази група основата се открива в косвените падежи но не и в им п ед ч Вж вокална основа основа склонение парадигма Синоним основа на съгласна

корен рус корень нем Wurzel англ root фр racine ит radice Непроизводна основа на думата която е носител на основното й значение Получава се след отделянето на всички наставки и след сравнение с другите нечленими части на родствените думи Вж афикс основа морфема Синоним корен на думата

косвено допълнение рус косвенное дополнение непрямое дополнение вторичное дополнение нем entfernteres Objekt англ enlargement фр compleacutement indirect compleacutement relatif ит oggetto indiretto Допълнение което съдържа в себе си вторична и в повечето случаи незадължително пояснение към семантичната и граматична характеристика на сказуемото Обикновено се появява при наличие на пряко допълнение При родителните форми появата на непрякото допълнение се свързва със значенията на отделяне отдалечаване глаголи за чувства

част от цялото (наплъните водоносъі водъі) Дателният падеж е основният падеж на косвеното допълнение в старобългарски като неговите форми се появява при голяма част от глаголите които обикновено управляват винителен падеж за пряко допълнение даждь ми сиѭ водѫ Косвеното допълнение може да се изразява и с творителен падеж при някои глаголи не пьцѣте сѧ доушеѭ вашеѭ клънетъ сѧ црькъвоѭ обисте е риꙃами съ ароматъі Вж допълнение пряко допълнение Синоним непряко допълнение непряк обект косвен обект

критически апарат рус критический аппарат нем kritischer Apparat англ critical apparatus фр apparat critique ит apparato critico Съвкупност от данни за разночетенията по различните преписи на един ръкописен текст които указват на различните или еднаквите четения спрямо избрания за основен текст на изданието В критическия апарат могат да влезнат и коментарии на отделните пасажи Критическият апарат е отличителен белег на критичното издание за разлика от дипломатическото което може да съдържа само разчетен текст придружен или не със снимки от издавания извор

лабиализация рус лабиализация нем Labializierung англ labialisation labialization фр labialisation ит labializzazione Процес на артикулиране или промяна на звука с помощта на устните при което те се закръглят Срв делабиализация

лабиодентална съгласна Съгласна при чието учленение долната устна се приближава към горните резци Син устнено-зъбна съгласна Вж лабиална съгласна лабиализация делабиализация Срв билабиална съгласна

лексема рус лексема нем Lexeme англ lexeme Обобщена езикова единица която функционира в езика като сбор от морфологичните и фонетични варианти на думата Словоформите на думата се обединяват от общата й семантика Срв фонема морфема

лексика рус лексика англ lexis lexica Съвкупността от словното богатство (речника) на един индивид текст Под лексика се разбира и цялостният лексикален състав на един език Вж лексикология лексикография рус инфикс нем Infix англ infix фр infixe ит infisso Наставка която се поставя вътре в думата понякога в самия корен Вж афикс префикс суфикс

лексикален рус лексический нем lexikalisch англ lexical фр lexical ит lessicale Отнасящ се имащ отношение към лексиката Синоним лексически Вж лексика

лексикография рус лексикография нем Lexikographie англ lexicography фр lexicographie ит lessicografia Наука за съставяне на речници Срв лексикология Вж лексика

лексикология рус лексикология нем Lexikologie англ lexicology фр lexicologie ит lessicologia Дял от езикознанието което изучава думите и фразеологичните единици от гледна точка на тяхното образуване и проникване в езика и от гледна точка на тяхното значение Вж лексика Срв лексикография

ликвидна метатеза рус ликвидная метатеза англ metathesis of liquids Късно праславянско фонологическо изменение при което групите гласните а о е и ликвидните съгласни в групите tart tort tert talt tolt telt ort art elt са си разменяли местата В старобългарски

процесът е бил съпроводен и с удължаване на гласната в редица случаи Например melko gt млѣко korva gt крава borda gt брада berg- gt брѣгъ arb- gt рабъ и робъ Вж метатеза ликвидни съгласни

ликвидни съгласни лат liquida рус плавные согласные нем Liquida англ liquid consonants фр liquide ит liquido Съгласни които се характеризират в акустично отношение с плавен преход към гласните Това е общото наименование на съгласните r и l Синоним плавни съгласни Вж ликвидна метатеза

литота рус литотес нем Litotes англ litotes understatement фр litote ит litote Реторичен троп при който преднамеренно се отслабват (от гр litotes) качествата размери на предметите с цел да се умаловажи тяхното значение към обекта и да се изрази отношение Антоним хипербола

лице лат persona рус лицо нем Person англ person фр personne ит persona Указва на ролята която играе този за когото става дума в изказването или в текста Различават се първо лице който говори от свое име второ лице към когото се обръщат и трето лице за когото говорят

лично местоимение рус личное местоимение нем Personalpronom англ personal pronome фр pronom personnel Местоимение което замества име на лице В старобългарски има форми само за първите две лица Употребата на третоличните форми е била поета от показателните местоимения като някои от тях (тъ та то онъ она оно) са се превърнали в лични местоимения за 3 лице в историята на езика Скланя се по самостоятелна парадигма заедно с възвратното местоимение като формите за дателен и винителен имат кратък и дълъг вариант За склонението на личното местоимение е характерно наличните на форми от различни основи (вж суплетивизъм) Така например формата за 1 л им п ед ч е аꙃъ но за род п е мене Вж възвратно местоимение местоимение

малка носовка стб ѧсъ рус малый юс англ small jus front jus Малката носовка в старобългарски е била предна гласна чието произношение е било на гласна е или широко е с назален елемент (н или м) след нея Образувала се е вследствие на тенденцията към отворена сричка когато след съчетанието на предна гласна (дълги и кратки i и e) с назал (n m ŋ) след тях е следвала съгласна (модел VNC) В глаголицата начертанието на буквата се е състояло от две части като първата е обозначавала оралния елемент а втората mdash назалния сегмент В старобългарския период в кирилицата за обозначението на гласната са се използвали няколко различни начертания от непроменената форма на гръцкото епиграфско А до изписвания които се приближават до формата на глаголическото ѣ Това води до предположението че вероятно в една част от българските говори гласежът на първата част на звука е бил на широка ниска предна гласна Син предна носовка преден юс малък юс Срв голяма носовка носов звук

малък ер стб ерь рус ерь англ front jer Висока кратка предна гласна в старобългарски Произхожда от инд кратко i Син преден ер предна ерова гласна Вж ерове силен ер слаб ер понижаване на еровете изпадане на еровете Срв голям ер

междуметие лат interiectio рус междометие нем Interjektion Ausruf Empfindungswort англ interjection фр interjection ит interiezione Неизменяема част на речта която се употребява

изолирано и се вмъква между останалите части на изречението Чрез се изразяват емоционални отношения и състояния Примери за междуметия в старобългарски са оувъі и горѣ Синоним средореч (Ив Богоров)

мека съгласна рус мягкий согласный нем weicher Konsonant англ lax consonant smooth consonant фр consonne molle ит consonante molle Съгласна която се изговаря с повдигане на средната част на езика към твърдото небце (палатума) Синоним палатална съгласна

местен падеж рус местный падеж локатив нем Lokativ Lokalis англ locative фр locatif ит locativo Основните функции на местния падеж без предлог е била обстоятелствено пояснение за място и време Рядко се срещат случаи на допълнение при глаголите коснѫти сѧ прикоснѫти сѧ при глаголи с представката при- Употребява се при някои глаголи с представка на- належати нападати напасти Местен падеж управляват и глаголите вълежати ꙃаꙃьрѣти обѣсити сѧ опрѣти сѧ потъкнѫти съвъкоупити сѧ съплѣсти Синоним локатив

местоимение лат pronomen рус местоимение нем Pronomen Fuumlrwort англ pronoun фр pronom ит pronome Част на речта която в античните граматики се определя като заместник на името защото съдържа в себе си понятия за лице и предмет Може да се употреби вместо всички имена mdash съществителни прилагателни и числителни Старобългарските местоименна система е много богата Тя се дели на лични и нелични (родови) местоимения Склонението на възвратното местоимение е според парадигмата на личните Родовите местомения се делят на анафорично показателни притежателни въпросителни отрицателни неопределителни обобщително Към местоименията се причисляват т нар думи с местоименна флексия Това са местоименни прилагателни или местоимения-прилагателни като самъ какъ какъв къ какъв ꙗтакъ такъв инакъ инакъв сикъ такъв вьсѣкъ всеки инъ друг единъ Вж лично местоимение възвратно местоимение анафорично местоимение показателно местоимение притежателно местоимение въпросително местоимение отрицателно местоимение неопределително местоимение обобщително местоимение

метатеза рус метатеза перестановка нем Metathesis Umstellung Lautversetzung англ metathesis фр meacutetathegravese ит metatesi Премятане на звуковете в рамките на една сричка или на сричките в рамките на една дума (напр гълтам глътна) Синоним премятане на звуковете Вж ликвидна метатеза

минало време мин прошедшее время нем Vergangenheit англ past tense фр passeacute ит passato Наименование на всички граматически форми на миналите имена Вж аорист имперфект перфект плюсквампефект бъдеще време в миналото

минало деятелно първо причастие В старобългарски се е образувало от инфинитивната или миналата основа на глагола (вж инфинитивна основа) В зависимост от това дали тя е окончавала на гласна или съгласна към нея се е добавял показател за причастието При инфинитивна основа на съгласна той може да се види в косвените падежи като -ъш- а при гласна той е имал обликът -въш- Подобно на сегашното деятелно причасти и тук формите за им п ед м и ср им п се е противопоставял на всички други форми заради липсата на -ъш--въш-

срв несъ давъ моль (м срр импедч) - несъши давъши мольши (жредчимп) Скланя се както съществителните по -jo (за м и срр) -ja (за жр) Различават се кратки и местоименни форми Местоименните или пълните форми се образуват като към кратката форма се добави съответната форма за род число и падеж на анафоричното местоимение В този случай втората част следва склонението на местоимението несъшаего родпедч м и ср р несъшоуемоу (датпедч м и ср р) В развитието на езика още в старобългарски гласната е се уподобява (асимилира) от предходната гласна несѫщаего gt несѫщааго Следходният процес е известен като контракция mdash двете еднакви гласни се свиват в една mdash несѫщаго Този процес повлиява цялата парадигма на сегашното деятелно причастие Вж сегашно деятелно причастие минало деятелно второ сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие причастие анафорично местоимение Синоним минало действително причастие

минало свършено време вж аорист

множествено число рус множественное число нем Plural Mehrzahl англ plural фр pluriel ит plurale Граматическа категория към която се отнасят думи назоваващи множество отделни обекти (съществителни местоимения) и думи които се съгласуват с тях (прилагателни глаголи) Някои съществителни притежават само форми за мн ч (т нар pluralia tantum) Вж единствено число двойствено число число

монофтонг рус монофтонг нем Monophtong англ monophtong фр monophtongue ит monottongo Звук който се състои от тон с еднородно звучане Срв дифтонг Вж монофтонгизация монофтонгизация на дифтонгите

монофтонгизация на дифтонгите рус монофтонгизация дифтонгов англ monophtongization of diphtongs Фонологическата промяна на съчетанието от два съседни звука в един В праславянски съчетанията на гласна със заден (w) или преден (j) глайд са се превърнали в самостоятелни гласни Така например от съчетанието aj се образувал нов звук ѣ от съчетанието aw звукът u Тези промени са се осъществили пред съгласна в средисловието или края на думите Същият принцип на промяна се е осъществил при образуването на носовите гласни Вж монофтонг дифтонг носов звук

монофтонгизация рус монофтонгизация англ monophtongizatio фр monophtongaison Фонологическо изменение при което се образува един фонетичен елемент (монофтонг) Вж монофтонгизация на дифтонгите

мора лат mora рус мора нем More англ mora фр more ит mora Единица за дължина равна на дължината на кратката гласна За дългата гласна се е считало че е равна на две мори Закон за трите мори в старогръцки е било правилото че ударението не трябва да бъде по-далече от третата мора от края на думата Вж сричка ударение

морфема рус морфема нем Formans Formativ англ morpheme фр morphegraveme ит morfema Думата произлиза от гр morphe форма и означава най-малкият елемент на езика който има граматично иили лексикално значение Морфемите могат да носят значения като граматическа категория (род число лице време) лексикално-граматически рязряд (име глагол) могат да

изразяват синтактичните връзки в изречението (подлог допълнение) или да са самостоятелна дума (предлог съюз частица междуметие) Вж афикс инфикс корен основа суфикс морфология Срв фонема лексема

морфология рус морфология нем Wortbildungslehre Formenlehre англ morphology фр morphologie ит morfologia Част от граматиката която изучава по какъв начин думите са съставени от по-малки единици наричани морфеми Срв синтаксис Вж граматика морфема

мъжки род лат masculinum рус мужской род нем maskulinum англ masculine фр masculin ит maschile В старобългарски това е граматически род който обединява същества от мъжки пол заедно с формални завършеци свързани с тази представа характерни за основите на оjo аja кратки i и u и част от консонантните склонения Вж женски род среден род род

надредни знаци рус надстрочные знаки англ supralinear signs Знаци които се поставят над реда и които включват в най-ранния период на славянската писменост знаци за улесняване на четенето поставяни над букви за гласни и знаци за отбелязване на мекостта на съгласни (т нар меглец) Спорно е какво е значението на надредните знаци в Киевските листове Според някои изследователи става въпрос за акцентни знаци Според други това са музикални знаци Със сигурност систематичната употреба на знаци за ударения започва да се проследява едва от 14 век като до края на века се забелязва все по-голямо усложняване на системата им Вж ударение придихание

назализация рус назализация нем Nasalierung англ nasalization фр nasalisation ит nassalizzazione Фонологично изменение (асимилация) при което неносовата (орална) гласна се преръща в назална Антоним деназализация Вж носов звук носовки голяма носовка малка носовка

наклонение рус наклонение нем Modus Diathese англ mood mode фр mode ит modo Отношение на говорещото лице към изказаното от него глаголно действие В зависимост действоето може да бъде представено като реално възможно желателно Вж изявително наклонение повелително наклонение условно наклонение

наречие лат adverbium рус наречие нем Adverbium Umstandswort англ adverb фр adverbe ит avverbio 1 Неизменяема част на речта която обикновено пояснява глагола (вж лат термин) но също така може да се срещне и при прилагателното съществителното и при др наречия То посочва признаци като място време начин количество и степен и др Старобългарските наречия по произход се делят на първични образувани от местоименни основи и образувани от имена Примери за първични наречия са абье веднага тутакси акъі подобно на като едъва едва трудно еще още нъінѣ сега пакъі отново понѣ поне оуже вече Местоименните наречия завършват на -(ъ)де -амо -ѫдоу Като първият е означавал място на действието а последните са означавали движение в определена посока (към и от говорещия) Краят на наречието с -гда е бил специализиран за време Формантите -ли -ль (-лѣ) са изразявали количество и степен като според П Илчев първоначалното значение е било също за време (Дуриданов 1993319) С форманта -ако се образуват местоименни наречия за начин Именните наречия произлизат от

прилагателни и съществителни имена 2 Говор диалект

нарицателно име рус нарицательное имя нем Gattungsname англ common noun фр nom commun ит nome comune Съществително име което назовава цял клас обекти или всеки един от тях по отделно (дървета дърво) Синоним съществително нарицателно име Срв собствено име

небце рус небо нем Gaumen англ palate фр palais ит palato Говорен орган граница между устната и носната кухина Разделя се на твърдо небце (или палатум срв рус твердое небо нем Gaumen англ palate hard palate фр palais dur) и меко небце (срв рус мягкое небо нем Gaumensegel англ velum soft palate фр palais mou voile du palais ит palato molle)

неопределително местоимение Неопределителни са тези местоимения които означават неизвестни неопределени лица предмети количество В старобългарски се образуват като към въпросителното местоимение се добави частицата нѣ нѣкъто нѣкъіи някой нѣчьто нещо Функция на неопределително местоимение изпълняват и съчетания на въпросително местоимение с наречието любо къто любо някой чьто любо нещо речетъ къто любо ще каже някой Във функция на неопределително местоимение може да се употреби и числителното единъ със значение някакъв някой си и пристѫпь единъ отъ книжьникъ и рече емоу По същия начин се употребява и думата етеръ някой някой-си някакъв един и се етеръ пристѫпь рече емоу слѣпьць етеръ сѣдѣаше при пѫти Това местоимение се скланя като просто (кратко) прилагателно Когато неопределителното местоимение е в съчетание с предлог то тогава предлогът стои между частицата и въпросителното местоимение нѣ отъ кого Вж въпросително местоимение местоимение

непреходен глагол непeреходный нетранзитивный нем intransitiv англ intransitive фр intransitif ит intransitivo Глагол който няма свойството да изисква пряко допълнение при който не се съдържа непосредствен преход от изразяване на действие към изразяване на обекта Вж пряко допълнение косвено допълнение сказуемо обект Срв преходен глагол

несвършен вид рус несовершенный вид нем imperfective Aktionsart англ imperfect aspect imperfective aspect atelic aspect фр aspect imperfectif ит aspetto imperfettivo Глаголите от несв в представят глаголното действие в процеса на извършването му без да е доведено до изчерпването му до прекратяването му (Пашов 1989105) В старобългарски най-разпространеният начин за образуване на глаголи от несв в от глаголи от св в е с помощта на суфикса -а- и удължаване на коренната гласна водити - важдати гонити - ганѣти носити - нашати просити - прашати родити - раждати Вж свършен вид вид

несклоняем рус несклоняемый нем indeklinabile indeklinierbar англ indeclinable фр indeacuteclinable ит indeclinabile Дума която не се скланя Несклоняеми са наречията и служебни думи като предлози и съюзи В старобългарски е съществувал малък клас от прилагателни които също не са се скланяли Вж склонение парадигма

низходящ дифтонг рус нисходящий дифтонг нем fallend англ falling фр descendante deacutecroissante ит discendente Дифтонг при който гласната е на първо място а след нея следва глайдът Вж дифтонг монофтонг монофтонгизация на дифтонгите Срв възходящ дифтонг

монофтонг

носов звук рус носовой звук нем Nasenlaut Nasal англ nasal фр nasal ит nasaleltmeta content=OpenOfficeorg 24 (Linux) name=GENERATOR gtЗвук при който произношението включва резонация на носова празнина със задната част на устната кухина От съгласните това са n m и веларните назали (например В старобългарски е имало и най-малко 2 гласни (носовки) които са се произнасяли по този начин Синоним назал назален звук Вж малка носовка голяма носовка

носовки Носовите гласни или носовките в старобългарски са били две голяма и малка Голямата носовка е била задна гласна чиято първа част се произнасяла между а и о и малка носовка чийто първи фонетичен елемент е бил с произношение е или ѣ Произношението на назалния елемент е също варирал в зависимост от съгласната която се е намирала след носовката - n m или веларен назал Носовките са се образували в резултат на процеса на отварянето на сричката когато при съчетанието на гласна назална съгласна и друга съгласна сричковата граница се е премествала след носовия елемент Когато след назалната съгласна е следвала гласна то носовка не се е образувала На това се дължат редувания от типа на начѧти но начьнѫ пѧти но пьнѫ Срв малка носовка голяма носовка Син назални гласни носови гласни

обект рус объект нем Objekt англ object фр objet ит oggetto Част от изречението обозначаваща лице или предмет който е цел на действието Известно е също като допълнение или пряко допълнение Вж допълнение пряко допълнение косвено допълнение Срв субект

обобщително местоимение Местоимението вьсь вьсѣ вьсе има значение цял целият всичкият Първоначално се е скланяло според меката местоименна основа В старобългарски има влияние на твърдото склонение

обстоятелствено пояснение рус обстоятельство Обстоятелственото пояснение показва как и при какви условия става действието Традиционно се разграничават обстоятелства за място време количество и степен причина и цел Поясненията в изречението могат да се изразяват с наречия безпредложни падежни конструкции и съчетания на падежна форма с предлог Синоним обстоятелство обстоятелствени думи

окончание рус окончание нем Endung Flexionsendung англ termination ending фр deacutesinence ит desinenza Подвижна морфема който се присъединява към корена или основата и характеризира думата като лице число време наклонение залог и др Вж афикс корен основа морфема Синоним флексия

омограф рус омограф нем Homogramm англ homograph фр homogramme ит omogramma Думи които се пишат еднакво но се произнасят по различен начин и имат различен произход срв омоним

омоним рус омоним нем Homonym англ homonym фр homonyme ит omonimo Думи еднакви по произношение но различни и независими по значение Срв омограф

омофон рус омофон нем Homophon англ homophone фр homophone ит omofono Различни знаци които се употребяват за обозначение на един и същи звук Срв омограф

ономастика рус ономастика нем Onomastik Namenkunde англ onomastics name-study фр onomastique ит onomastica Общо наименование на всички лингвистични области които изследват имената (от гр onoma) Вж топонимия антропонимия

определение рус определение нем Bestimmtheit англ determination фр deacutetermination ит determinazione Определението пояснява съществителното име или друга част употребена като съществително Определението в старобългарски се изразява с прилагателно име или местоимение съгласувано по род число и падеж със съществителното (съгласувано определение) със съществително име без предлог или с предлог mdash несъгласувано определение Прилагателното име като определение се явява в пълна или кратка форма Съінъ прѣмѫрдръ веселитъ отьца Като сказуемно определение се появява само в кратка форма Чловѣкъ нѣкъіи бѣ богатъ При несъгласуваните определения най-голям дял имат формите с родителен падеж без предлог въ годъ крьста лице отьца моего или с предлог вѣньць отъ камени Срещат се също така форми с дателен падеж (храмъ молитвѣ) и творителен падеж (чловѣкъ нечистомь доухомь) Вж приложение

основа рус основа нем Stamm англ stem фр thegraveme ит tema Част от думата която в инд езици се поставя зад корена Според гръцките граматици тази морфологична единица е основата на която се прикрепя окончанието В съответствие с природата и значението на тези единици те се делят на именни и глаголни основи Вж афикс корен морфема

остро ударение вж акут

отворена сричка рус открытый слог англ open syllable Сричка която завършва на гласна Вж сричка тенденция към отворена сричка

относително местоимение рус относительное местоимение англ relative pronoun фр pronom relatif Относителното местоимение свързва относителната конструкция в изречението или относителна Относителни местоимения в старобългарски са били иже ѣже еже който която което ѣкъже ѣкаже ѣкоже какъвто еликъ елика елико колкото голям колчав Наред с тях функцията на относителни местоимения са могли да изпълняват и въпросителните местоимения къіи кой който и которъіи (котеръіи) който Склонението на иже е същото както и анафоричното местоимение като се е промяняла само частта преди же Местоименията ѣкъже еликъ се скланя по типа на показателните местоимения тъ та то Вж анафорично местоимение въпросително местоимение местоимение

отрицание рус отрицание нем Negation Verneinung англ negation фр neacutegation ит negazione Израз който е предназначен да констатира че даден предмет или събитие не съществуват или не са това за което се говори

отрицателно местоимение Отрицателните местоимения в старобългарски се образуват от въпросителните като пред тях се добавя отрицателната частица ни къто gt никъто чьто gt

ничьто Много често след формата се добавя усилителната частица же ничьтоже никътоже никъїиже Скланят се по същия начин както въпросителните местоимения Ако се употребят в съчетание с предлог то предложната форма се поставя между отрицателната частица ни и въпросителното местоимение н никакоже не врѣди его ни при чесомьже Вж въпросително местоимение местоимение

падеж рус падеж нем Fall Kasus англ case фр cas ит caso Падеж се нарича отношението в което бива поставена известна склоняема дума спрямо глагола или спрямо друга дума в изречението (Бончев 195218) следователно това е морфологическа словоизменителна категория при имената Основни значения на падежите са субектно обектно и определително Всеки падеж има своя система от значения които се проявяват с или без предлози Такива са значения като пряко допълнение обстоятелствено пояснение принадлежност движение определение Падежите в старобългарски са именителен родителен дателен винителен творителен местен и звателен Падежите се делят на преки падежни форми (пряк падеж gr orthe ptosis лат casus rectus) и косвени форми (косвен падеж гр plagiai лат obliqui) Формите на винителния падеж също се счита в някои граматики за пряк тъй като има функция на пряко допълнение Звателният падеж когато формата му е еднаква с именителната също се причислява към преките форми

палатализация стб липсва стгр липсва рус палатализация нем Palatalisierung англ palatalization фр palatalisation ит palatalizzazione Изменение при което езикът се придвижва към твърдото небце Понякога под палатализация се разбира смегчаването на съгласните Праславянските палатализации се делят на три вида палатализация на веларите палатализация на денталите и палатализация на лабиалите Палатализацията на веларите се е извършвала на три пъти които са известни като първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите и трета палатализация на веларите (Прогресивна палатализация) Първите две са регресивни палатализации (вж регресивно фонологическо изменение) а третата е прогресивна палатализация (вж прогресивно фонологическо изменение) Вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите прогресивна палатализация палатализация на денталите палатализация на лабиалите йотация Срв тенденция към палаталност

парадигма рус парадигма нем Paradigma англ paradigm фр paradigme ит paradigma Таблица на изменението на формите на една дума например склонението при имената спрежението при глагола Вж склонение спрежение вокална основа консонантна основа

паратаксис рус паратаксис нем Parataxe Beiordnung Nebenordnung англ paratax фр parataxe ит paratassi Отношение на две изречения при което няма подчинение на едното на другото Срв хипотаксис

пароним рус пароним нем Paronym англ paronym фр paronyme ит paronimo Думи близки по звуков състав но с различно лексикално значение Най-популярно е определението че това са еднокоренни думи от една и съща част на речта които имат различно значение При другото по-широко определение се счита че това могат да бъдат разнокоренни генетично несвързани думи от различен произход които имат само външно звуково сходство

пауза рус пауза нем Pause Pausa Ruhepunkt англ pause фр pause ит pausa Прекъсване на звучането в речта или в музикалното произведение

перфект рус перфект нем Perfektum Perfekt англ perfect фр parfait ит perfetto Перфектът е глаголно време което означава състояние в момента на говорене в резултат на извършено в миналото действие Старобългарският перфект се образува от сегашното форми на спомагателния глагол бъіти (есмь еси естъ и тн) и миналото деятелно второ (елово) причастие на спрягаемия глагол далъ есмь Еловото причастие се изменя по род и число а спомагателният глагол - по лице и число Синоним минало неопределено време Вж минало деятелно причастие спомагателен глагол

плюсквамперфект рус плюсквамперфект давнопрошедшее время нем Plusquamperfektum англ pluperfect фр plus-que-parfait ит piuccheperfetto Глаголно време изразяващо действие или състояние в миналото предшестващо друго минало действие Подобно на перфекта и тук е важен резултатът от действието Вондрак го нарича перфект пренесен в миналото (Vondrak 1908 279 срв Добрев 1993 300) В старобългарски се образува от имперфектната форма на глагола бъіти (бѣахъ бѣаше и тн) в съчетание с минало деятелно второ (елово) причастие бѣахъ далъ Вж спомагателен глагол минало деятелно причастие Синоним минало предварително време отдавна минало време

повелително наклонение рус повелительное наклонение императив нем Imperativ англ imperative фр impeacuteratif ит imperativo Наклонение което изразява заповед молба забрана В старобългарски формите са се образували от сегашната основа на глагола В 1 и 2 спрежение в ед ч формите са окончавали на -и а в мн и дв ч показателят за наклонението е бил -ѣ- (2 л ед ч бери но 2 л мн ч берѣта 2 л дв ч берѣта) При 3 и 4 спрежение във всички форми наклонението последователно се е образувало с -и- (2 л ед ч носи 2 л дв ч носите 2 л дв ч носита) Спомагателният глагол бъіти е образувал повелително наклонение от формата бѫ- бѫди (2 л ед ч) Иначе се е формите са се променяли както при глаголите от 1 спрежение Старобългарските показатели за наклонението -и- и -ѣ- са от дифтонгичен произход и са променяли предходната съгласна според правилата на втора регресивна палатализация срв мощи могѫ можеши но моꙃи (2 л едч) При глаголите с коренна гласна е в повелително наклонение тя се е променяла в ь рещи рекѫ речеши но в 2 л ед ч повел накл рьци Вж условно наклонение изявително наклонение наклонение втора регресивна палатализация Синоним заповедно наклонение императив

подлог рус подлежащее субъект нем Subjekt Satzgegenstand англ subject фр sujet ит soggetto Име на глаголното лице в изречението Подлогът се поставя в именителен падеж Синоним субект

подчинено изречение рус подчиненное предложение придаточное предложение нем Nebenzatz англ subordinate clause Изречение в състава на сложното което пояснява някоя негова част и се намира в подчинителна връзка спрямо него Вж хипотаксис главно изречение

подчинителен съюз рус подчинительный союз нем unterordnende Konjunktion англ

subordinating conjunction фр conjonction de subordination ит congiunzione subordinativa Изразява отношението на зависимост между двете части на сложното изречение В старобългарски според вида на подчиненото изречение се разделят на изяснителни и обстоятелствени Изяснителните съюзи въвеждат субстантивни подчинени изречения а обстоятелствените - адвербиални подчинени изречения Изяснителни съюзи в старобългарски са ко(же) акъі(же) да ко да ꙗ ꙗеда Обстоятелствените съюзи се разделят подобно на поясненията (вж обстоятелствено пояснение) на 6 групи за време за причина за следствие за цел за условие и за отстъпване (Дуриданов 1993 333) Вж съюз съчинителен съюз

показателно местоимение рус указательное местоимение англ demonstrative pronoun фр pronom deacutemonstratif С показателните местоимения се сочат предмети явления и техните качества Те притежават форми за род число и падеж Старобългарските показателни местоимения са тъ та то онъ она оно сь си се овъ ова ово Показателните местоимения изразяват степента на отдалеченост спрямо някой предмет или лице формите с тъ се употребяват за общо посочване с онъ онзи се означава отдалеченост а със сь този тук се посочва близост Местоимението овъ се употребява само при изброяване и противопоставяне Местоимението сь си се се скланя по меката местоименна основа а другите mdash по твърдата Показaтелните местоимения поемат функцията и на третоличното местоимение в старобългарски като създават една нова форма за трето лице в българския език Вж анафорично местоимение местоимение

полисемия рус полисемия многозначност нем Polysemie Vielwertigkeit англ polysemy Способността на думите да притежават и придобиват повече от едно значение Синоним многозначност

полисиндетон гр πολυσύνδετον лат acervatio iuncta рус полисиндетон полисиндетическая связь многосоюзное словосочетание нем Polysyndeton англ polysyndeton фр Polysyndegravete Прекомерна употреба на съюзи което обикновено води до забавяне на ритъма Лаусберг (1960 345) изтъква че полисиндетонът се реализира както чрез повтаряне на един и същи съюз така и като вариращо натрупване на отделни съюзи Той смята че при полисиндетон се използват само съчинителни съюзи но не изяснява как класифицира поредици от фрази въведени с подчинителни Не е изяснена и някаква принципна отлика с анафората Изглежда обаче че симетрията не е същностна черта на полисиндетона както е при анафората того бѡ влддку и гда и црда вѣдеть прѣнеисчътнаа ѻна мнѡжьства ликове же архаггдльсцїи такожде херувıми и серафими начела и госпддства и власти же и прѣстоли и силы нъ и въсе въсѣх стдых съслѡвїе(ПКЕ Вл Гр 424r Кал 103) Антоним асиндетон

полугласна Вж глайд

понижаване на еровете рус понижение редуцированных прояснение редуцированных англ lowering of jers Еровете в силна позиция са понижили своя гласеж пред другите ерови гласни По своята същност този процес е дисимилация по признака височина Резултатите от него в отделните говори на българската езикова територия са били различни в повечето случаи се наблюдава преход на ь в е и на ъ в о В някои диалекти гласежът се е изравнил в средна гласна ъ

В суфиксите промяната ъ gt о е засегнала цялото езиково землище докато едва в една част (главно югозападната) тази промяна е обхванала и коренната сричка (срв дъждь gt дождь) Понижаването на гласните е предхождало процеса на изпадането на еровете Терминът изясняване на еровете е неточен тъй като той почива на стара разпредялба на звуците на тъмни и светли (ясни) която няма фонетично основание Синоним изясняване на еровете Вж ерове слаб ер силен ер преглас на еровете Срв изпадане на еровете

правопис рус орфография правописание нем Orthographie Rechtschreibung англ orthography Сбор от правила за употреба на графемите Среновековните правописни са били налагани в голяма степен от местни скриптории особено в началния период на писмеността При описанието на ръкописите важните характеристики са употребата на носовки (юсове) употреба на ерове употреба на букви за йотувани гласни В пространното описание могат да намерат място и употребата на останалите букви както и правописните правила при думите от чужд произход В описанието на правописа роля играе последователността от спазване на различни правила например прокарването на етимологически правилна употреба на еровете В зависимост от определени признаци се разграничват юсов от безюсов правопис правопис с един или два ера и тн В някои случаи правописът носи наименованието си от някое място например рашки правопис ресавски правопис Термини като рашка редакция следва да се избягват доколкото редакция се съотнася с историята на текста и не е пряко свързана с езиковия произход или правописните норми Синоним ортография

праславянски език Единният предписмен език на всички славяни Неговата рекострукция се извършва въз основа на данните при сравнението на всички славянски езици с останалите индоевропейски езици и диалекти Синоним протославянски славянски език основа

превъзходна степен рус превозходная степень нем Superlativ англ superlative фр superlatif ит superlativo Сравнение с помощта на две степени Сравнение на признака на един предмет със степента на признака при най-малко други два предмета (Пашов 198976) В старобългарски липсват морфологически средства за изразяване на превъзходната степен Вж сравнителна степен степен на сравнение

преглас на гласните рус перегласовка гласных англ fronting of back vowels Праславянска регресивна асимилация при която задните гласни се променят в предни под влияние на предходната палатална съгласна или глайд j Вж преглас асимилация дисимилация тенденция към отворена сричка задна гласна предна гласна

преглас на еровете рус перегласовка редуцированных англ mutation of jers Фонологично изменение (асимилация) по признака предност Съгласно тази промяна големият ер преминава в малък пред срички с предна гласна а малкият преминава в голям пред срички със задна гласна Например тьма gt тъма вьдова gt въдова дъбрь gt дьбрь въпль gt вьпль Вж ерове голям ер малък ер понижаване на еровете изпадане на еровете Срв преглас преглас на гласните

преглас рус перегласовка метафония нем Umlaut англ mutation фр meacutetaphonie ит metafonia Изменение на тембъра на гласната под влияние на съседния звук Вид асимилация или

дисимилация Вж преглас на гласните асимилация дисимилация

преден глайд рус передний глайд и неслоговое англ front glide Глайд който се учленява с предната част на езика Предният глайд се обозначава с j или с i с дъгичка под него Синоним предна полугласна несричкотворно и Вж глайд Срв заден глайд

предлог рус предлог нем Praumlposition Vorwort англ preposition фр preacuteposition ит preposizione Неизменяема част на речта която съединява имената с другите думи в изречението За разлика от съюзите които свързват синтактични цялости предлозите съединяват лексико-граматически единици При предлозите винаги има двустранни отношения от една страна с глаголните форми а от друга страна с името живѫ lt въ gt градѣ Граматическото и лексикално значение на глагола определя в случая и падежната форма на името но чрез посредничеството на предлога В този случай формата е в местен падеж Вж задлог падеж Предлози които се съгласуват с един падеж Родителен падежбез(ъ) прѣдастъ его безъ народа близъ приде близъ свѧтааго приближишѧ сѧ близъ рѣкы вънъ вънѣ извънъ изиде вънъ града вънѣ града прѣбываите повелѣ извънъ града того посѣщи выше выше презвутера сѣщи выше закона быти далече имѣаше село вънѣ града недалече града до доидошѧ до цръкъве до бедроу закопанъ из(ъ) влѣкош ѧ вънъ изъ клѣти изъ давъна изъ пръва около стоѧтъ около цръкъве въскраи (lt възъ краи) сѣде въскраи цръкъве кромѣ (извън без) кромѣ тѣла естъ ты единъ еси кромѣ грѣха окрьстъ (около) повелѣ емоу ходити окрьстъ монастырлѣ окрѫгъ (около) сѣдѣахоу окрѫгъ его въ мѣсто въ мѣсто сего старьца приходитъ отъ да не отълѫчимъ сѧ отъ тебе градъ възмѧте сѧ отъ страха прѣжде прѣжде зимы прити прѣжде того часа развѣ (извън освен) аще въ тѣлѣ аще развѣ тѣлѣ не вѣмь свѣнле отъведе паоула свѣне сѫдилища оу прѣбыстъ оу него годъ малъ проси оу отьца Винителен падежвъзъ възъ бръдо потече низъ низъ стѣнѫ падошѧ объ живѣаше объ онѫ странѫ доунава тоу объ нощь прѣбыстъ сквозѣ придохомъ сквозѣ огнль и водѫ Дателен падежкъ събьрашѧ сѧ къ нлемоу вѣроуѭ къ господоу противѫ изидѫ противѫ исоусови чьто противѫ семоу рекѫтъ Местен падежпри при морли галилеисцѣемь видѣ дъва брата падѫ при пѫти Предлози които се съгласуват с два падежа Родителен и творителен падежсъ а) (отдалечаване от предмета) съшьдъ съ небесе съпаде коумиръ съ мѣста своего (време) съ вечера въста (начин) съ полоу мрьтвъ б) (задружност съвместност) идетъ съ народомь многомь Винителен и родителен падежврьхоу винителен падеж само при глаголи за движение иначе родителен постави и врьхоу прѣстолъ свои срв градъ врьхоу горы стояше Винителен и местен падежВинителен падеж се употребява при глаголи за движение а местен ndash при останалите въ а) посадити въ тьмьницѫ въ подъградие доиде б) ѫтрь въ домоу обрѣте сѧ на а) похоть воюетъ на доухъ на гробъ прѣидошѧ б) на ономь свѣтѣ бѫдетъ сѣдиши на трапезѣ слъньце быстъ на заходѣ на молитвѣ станевѣ на оумѣ бѣаше емоу о (о) а) прѣтъкнѫ ногѫ о камень сѣде о деснѫѭ отьца б) чьто се слышѫ о тебѣ не о хлѣбѣ единомь живъ бѫдетъ чловѣкъ Винителен и творителен падежнадъ а) голѫбь полетѣ надъ главѫ иосифовѫ б) облачьць малъ яви сѧ надъ народомь подъ а) въниде подъ покровъ заиде слъньце подъ землѭ подъ вечеръ заклѧ сѧ б) пьси подъ трапезоѭ ядѧтъ прѣдъ а) въведошѧ прѣдъ цѣсарлѣ б) съгрѣшихъ прѣдъ тобоѭ Предлози които се съгласуват с три падежа Винителен родителен и творителенза а) за вратъ похвати и б) (заради) жена за чѧдъ молѧщи (време) за оутра въста за

вечера в) (зад след) иди за мъноѭ сотоно междоу междю а) приде на море междоу прѣдѣлы декапольскыѧ б) междоу двою морю чрьнааго и бѣлааго в) колико растоѧтъ междоу собоѭ

предна гласна рус передний гласный гласный переднего ряда светлый гласный англ front vowel bright vowel Гласна която се образува в предната част на устната кухина Предни гласни в старобългарски са били и ь ю е ѣ ѧ Синоним (остар) светла гласна Вж гласна Срв задна гласна

префикс рус префикс приставка нем Praumlfix англ prefix фр preacutefixe ит prefisso Афикс който се добавя в началото на думата за да бъде променено нейното значение Вж афикс инфикс суфикс основа морфема gtморфема Синоним представка

преходен глагол рус переходный глагол нем transitiv англ transitive verb фр transitif ит transitivo Глагол който приема пряко допълнение Древните граматици са разглеждали този вид глаголи като съдържащи преход от субекта към обекта без помощта на предлог Вж пряко допълнение сказуемо

придихание лат spiritus рус придыхание лат spiritus нем Spiritus англ breathing Обозначение на характера на вдишването при произнасянето на началната гласна в думата на гръцки По отношение на славянските средновековни текстове са възприети термините spiritus lenis (слабо придихание рус тонкое придыхание нем Spiritus lenis англ smooth breathing фр esprit doux ит spirito lene) и spirutus asper (силно придихание рус густое придыхание нем Spiritus asper англ rough breathing фр esprit dur ит spirito lene) За славянските текстове те обаче се използват главно като знаци за четене и не са имали фонетична стойност

прилагателно име рус прилагательное имя нем Adjektiv EIgenshaftswort англ adjective Част на речта която означава качество свойство или белег на нещата Делят се традиционно на качествени притежателни и относителни Качествените прилагателни изтъкват качеството на предмета пьстръ стоудьнъ младъ Притежателните означават принадлежността отьчь братовъ Относителните показват различните белези на предмета относно до веществото от което е направен произхода му времето и предназначението му Прилагателното може да бъде субстантивирано ако в изречението то заема функцията на съществителното Старобългарските прилагателни притежават род число падеж и се скланят Прилагателните са имали две форми кратка (неопределена) и пълна (определена или местоименна) Кратките прилагателни се скланят като съществителни по -о (jo) за м и ср р или по -а(jа) основи за жр Местоименните прилагателни се скланят като родовите местоимения по меките основи Качествените прилагателни в старобългарски притежават сравнителна степен но не е развита превъзходната степен Сравнителната степен се е образувала по два начина Кратките форми на сравнителната степен са се образували с наставка -jьs (за жр) и -jes (за мр) В жр към наставката се е прибавяло окончанието -и за имп ед ч и формите съответно са били дражьши (жр) дражь (мр) и драже (срр) Дългата форма се е образувала със същата наставка но тя се е прибавяла към разширената с ѣ основа Крайното s от наставката е изпадало и формите са гласяли добрѣиши (жр) добрѣи (мр) и добрѣе (срр) ltpgt

приложение рус приложение аппозиция нем Apposition англ apposition фр apposition ит apposizione Определение което е съществително съгласувано по падеж с името към което се отнася Павелъ рабъ божии апостолъ исоусъ христосъ Вж определение Синоним апозиция

притежателно местоимение рус притежательное местоимение Притежателното местоимение означава принадлежност Старобългарските притежателни местоимения са мои моѣ мое твои твоѣ твое свои своѣ свое нашь наша наше вашь ваша ваше Те се скланят като анафоричното - по меките местоименни основи Вж местоимение анафорично местоимение

причастие лат participium рус причастие нем Partizip Participium англ participle фр participe ит participio Част на речта която античните граматици считали за причастна както към категорията на имената (защото се скланя) така и към категорията на глагола защото се образува от него и може да изразява време и залог В старобългарски съществуват три деятелни (сегашно минало 1 и 2) и две страдателни (сегашно и минало) причастия Вж сегашно деятелно причастие минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие елово причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие

прогресивна палатализация рус прогрессивная палатализация англ Progressive palatalization Наричана традиционно Трета палатализация (бълг) Третья палатализация (рус) Third Palatalization (англ) За разлика от другите две палатализации на веларите (вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите) при тази посоката на изменение е прогресивно (вж прогресивно фонологическо изменение) те предният фонологически елемент влияе върху следходния В този случай е доказано че въздействие се оказва от предходната гласна дълго или кратко i върху веларните съгласни k и g Спорно е дали в този процес е участвала съгласната x Между гласната и съгласната е могло да има назален елемент който впоследствие е образувал една единна част от предходната гласна и двете заедно са се превърнали в малка носовка За да се осъществи изменението след веларните съгласни е трябвало да се намират дълги или кратки гласни o или a Резултатите от прогресивната палатализация са съвпаднали с тези от втората регресивна те k gt c a g gt ꙃ (ꙃ) Синоним трета палатализация 3 палатализация III палатализация Срв палатализация

прогресивно изменение рус прогрессивное изменение англ progressive change progressive phonological change Фонологична промяна при която предходният в изговора звук влияе върху следходния Синоним прогресивно фонологическо изменение прогресивна промяна Антоним регресивно изменение

прозодия рус просодия нем Prosodie англ prosody фр prosodie ит prosodia Общото наименование на особеностите на речта и стиха свързани с метрика като дължина и количество ударение и интонация В системата на византийската прозодия са известни десет прозодични знака които се делят на 4 групи 1 тонове 2 времена 3 придихания 4 стъпки Вж ударение

протеза рус протеза надставка нем Prothese Vorschlag англ prothesis фр prothegravese ит prostesi Вмъкване на звук в началото на думата От праславянски е известна протезата на глайдовете j и

w в началото на думата Срв случаи като въдица въглен вътък вътре въже възел както и пояепентезавата на j в случаи като гнѧ ѩзъікъ и др Срв епентеза метатеза ꙗ

пряко допълнение рус прямое дополнение нем naumlheres Objekt direkt Objekt англ direct object фр compleacutement direct ит oggeto diretto Допълнение което съседства непосредствено и задължително при глаголната форма Прякото допълнение в старобългарски зависи от семантиката на преходните глаголи и се изразява с винителен родителен и творителен падеж Най-много са формите с винителен падеж който е основният падеж на прякото допълнение в старобългарски С родителен падеж прякото допълнение се употребява 1 при отрицание (с частиците не и ни) 2 при значение на част от цялото при глаголите сти пити приѧти 3 при ꙗодушевени съществителни вместо винителната форма При супин формата за родителен падеж е по-архаичната отколкото по-новите случаи с винителен Пряко допълнение в родителен падеж имат глаголите алкати въкоусити жьдати жѧдати искати слоушати съмотрити трѣбовати ча ти Творителен падеж за пряко допълнение се употребява при глаголите власти съвласти ꙗобладати четврьтовластьвовати видите къто вами съвладетъ Особен случай на допълнение е и творителната форма в страдателни конструкции Вж допълнение косвено допълнение части на изречението

пунктуация рус пунктуация нем Interpunktion Satzzeichensetzung англ punctuation фр ponctuation ит interpunzione Графически знаци в реда употребявани за разграничение на различните изреченски или ритмични елементи В най-ранния период са се разграничавали знаци в текста знаци за край на текста знаци за глоси в полето От знаците в текста най-често срещани са средната точка и двуеточието които са се употребявали с една функция - разграничаване на изреченска или ритмична цялост От занците за край на текста най-често се срещат различни варианти на схематизиран кръст с допълнителни украшения Към знаците за край на текста принадлежат и знаците за запълване на реда които са често по същия начин и са изпълнявали подобна функция Знаците за глоси в полето са обикновено същите както в текста Един и същи знак в реда или над него е отбелязвал мястото на допълнението а същият знак в полето е бележел началото на допълнението

първа палатализация на веларите рус первая веларная палатализация нем Erste Velar Palataliesirung англ First Velar Palatalization Наричана още първа регресивна палатализация на веларите Регресивна промяна по признака предност в праславянски която обхваща веларните съгласни k g x когато те се намират пред преден фонетичен елемент (предни гласни или преден глайд j) Резултатът от изменението е че k gt ч g gt ж а x gt ш В някои учебници изменението пред j е представено като йотация но рефлексите на изменението са същите както и при веларните съгласни когато те се намират пред предни гласни Може да се предполага че механизмът на въздействието и времето на възникване на промяната са същите

регресивно изменение рус регрессивное изменение регрессивное фонологическое изменение англ regressive change regressive phonological change Фонологическо изменение (промяна) при което следходният фонологически елемент влияе върху предходния Синоним регресивно фонологическо изменение регресивна промяна Антоним прогресивно изменение

редукция рус редукция нем Reduktion англ reduction фр reacuteduction ит riduzione Редукцията е фонологическо изменение на невисоките неударени гласни което се изразява в техния повишен гласеж Така неударено е gt и о gt у а gt ъ Поради тази причина е неправилно да се смята че големият и малък ер са били редуцирани тъй като техните промени се дължат не на ролята на ударението а са убословени от самия им характер на високи и кратки гласни В най-ранния период на славянската писменост примерите за редукция на гласни са неясни Приема се че старобългарския период отразява преход между противопоставянето между дългите и кратките гласни и следходния период при който като релевантен признак се появява ударението Затова примерите за редукция се срещат в по-ново време

редупликация рус редупликация повтор удвоение нем Reduplikation Verdoppelung Reduplizierung фр redoublement ит raddoppiamento Пълно или частично преднамерено повторение на корена основата или цялата дума при образуването на нови думи или изрази

реч 1 рус речь нем Rede англ speech discourse фр discours ит discorso 2 рус речь нем Rede das Sprechen англ speech фр parole ит parole 1 Звуковата проява на езика 2 Речева дейност в устна или писмена форма

рима рус рифма нем Reim англ rhyme фр rime ит rima Разположение на еднакви или подобни звукове в края на съседни или отделени една от друга думи които образуват ритмическо цяло

ритъм ритм Rhythmus Takt Sprechtakt rhythm

род рус род нем Genus англ gender фр genre ит genere Граматическа категория основана върху идеята че съществителните прилагателните и родовите местоимения могат да се разграничават въз основа на естествения пол (мъжки и женски род) или на безразличието спрямо тази подялба (среден род) В старобългарски и в български език принадлежността към даден род се определя от формалния завършек при съществителните и прилагателните

родителен падеж рус родительный падеж генетив нем Genetiv англ genetive фр geacutenitif ит genetivo Родителният падеж в старобългарски и в славянските езици съчетава най-разнообразни значения Той наследява и всички значения на индоевропейския аблатив Обикновено за илюстрация на значенията неговите функции се делят на две големи групи приименен родителен и приглаголен родителен падеж 1 Приименен родителен а) използва се определение (притежание субект на действието за количество за качество след субстантивирани местоимения и числителни от 1 до 4 с предлога отъ) Родителният определителен се поставя като определение при друго име за да определи качеството му (произход характер възраст материал) Чловѣкъ нѣкъіи добра рода б) като именно сказуемно определние велика рода естъ в) при прилагателни означаващи отстраняване лишаване г) допълнение при прилагателните плънъ исплънъ достоинъ Въі плънъі есте благости исплънени всѣкого раꙃоума д) след междуметията о оле о прѣмѫдръіихъ сѫдебъ твоихъ е) 2 Приглаголен родителен а) субект на безлични конструкции (с отрицат форми на бъіти) б) допълнение при глаголи с отрицание или съпътствани с отрицателна частица не приѧтъ оученьѣ в) при супина на преходни глаголи г)

при глаголи със значение на отделяне предвижване в пространството бѣгати отъстоѣти иꙃлаꙃити отъстѫпити (често с представките иꙃ отъоу) които изискват допълнение с въпроса от кого от що д) глаголи означаващи отстраняване освобождаване избавяне е) при глаголи които изразяват различни чувства чаѣти жѧждати хотѣти желати просити послоушати плакати сѧ просити искати оубоѣти сѧ плакати сѧ гнѫшати сѧ оустрашати сѧ оужасати сѧ ж) глаголи и прилагателни със значение на докосване допир връзка з) В родителен падеж е второто допълнение (освен винителното) глаголите напитати наплънити сподоблѣти Наплъните съсѫдъі вашѧ пшеницъі 3) родителен за обстоятелствено пояснение а) отношение и ограничение сравнителна степен на прилагателните б) родителен за време Се бѫдетъ сеѧ нощи Синоним генетив

родителен самостоятелен падеж лат genetivus absolutus Конструкцията е калка на гръцката конструкция и представена от старобългарските паметници само в Супрасълския сборник Състои се от име в родителен падеж и съгласувано с него причастие Има същото значение както дателен самостоятелен mdash на обстоятелствено изречение за време условие причина Вж абсолютна конструкция дателен самостоятелен падеж Синоним родителен самостоятелен

ротацизъм ротацизм Rhotazismus rhotacism

сандхи рус сандхи нем Sandhi От санскрит връзка съединение Термин от индийската граматика за асимилационни промени които възникват на междусловната граница Вж асимилация

свърхкратка гласна Вж ерове

свършен вид рус совершенный вид перфективный вид нем perfektive Aktionsart англ perfect aspect perfective aspect complete aspect telic aspect фр aspect perfectif ит aspetto perfettivo Глаголът от свършен вид представя действието като цяло mdash заедно с началото му извършването му и края му без обаче да се мисли поотделно за тези съставки (Пашов 1989105) Първичните глаголи от св в в старобългарски не съдържат наставката -а- в инфинитивната си форма срв минѫти минѫ (св в) но миновати миноуѭ (несв в) Синоним свършен вид на глагола

сегашно време рус настоящее время презенс нем Praumlsens англ present tense фр preacutesent ит presente Граматически форми които изразяват процес извършващ се едновременно с процеса на говорене В старобългарски това време се образува от сегашната основа на глагола Вж сегашна основа

сегашно деятелно причастие В старобългарски се е образувало от сегашната основа на глагола В м ср р ед ч в 1 и 2 спр е окончавало на -ъі а в 3 и 4 mdash на ѧ Разликата между 3 и 4 спрежение е била че в третото гласната в суфикса е била в косвените падежи ѫ с предходна мекост или ѭ докато при 4 навсякъде е била само ѧ От друга страна им п ед м и ср им п се е противопоставял на всички други форми заради липсата на -щ- срв несъі даѧ молѧ (м срр импедч) - несѫщи даѭщи молѧщи (жредчимп) Скланя се както съществителните по -jo (за м и срр) -ja (за жр) Различават се кратки и местоименни форми Местоименните или пълните форми се образуват като към кратката форма се добави съответната форма за род число

и падеж на анафоричното местоимение напр несъіи даѧи молѧи В този случай втората част следва склонението на местоимението несѫщаего (родпедч м и ср р) несѫщоуемоу (датпедч м и ср р) В развитието на езика още в старобългарски гласната е се уподобява (асимилира) от предходната гласна несѫщаего gt несѫщааго Следходният процес е известен като контракция mdash двете еднакви гласни се свиват в една mdash несѫщаго Този процес повлиява цялата парадигма на сегашното деятелно причастие Вж минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие причастие анафорично местоимение Синоним сегашно действително причастие

сема рус сема фр segraveme Най-малкият смислов компонент в семантиката на думата

семантика рус семантика нем Semantik Bedeutungslehre англ semantics фр seacutemantique ит semantica 1 Лингвистична дисциплина която се занимава със значението на езиковите единици Дели се традиционно на лексикална и граматична семантика 2 Теория за знаковото учение като част от семасиологията

сигматичен аорист рус сигматический аорист англ sigmatic aorist Аорист който в славянските езици се образува с помощта на съгласната s добавена към инфинитивната основа В по-голяма част от случаите още в праславянски тази съгласна се е изменила в -х- Вж аорист

сигматичен рус сигматический нем sigmatisch англ sigmatic фр sigmatique ит sigmatico Граматично образувание с помощта на афикса -s- (от гр сигма) Вж сигматичен аорист

силен ер рус сильный редуцированный сильная позиция редуцированных англ strong jer strong position of jers Ер в силна позиция или силен ер означава че в това обкръжение гласната ще понижи своя гласеж Силна позиция за еровете е била пред друга ерова гласна и под ударение Синоним силна позиция на еровете Вж ерове голям ер малък ер изпадане на еровете понижаване на еровете преглас на еровете Срв слаб ер

синоним рус синоним нем Synonym Gleichbedeutend англ synonym фр synomyme it sinonimо Дума или израз равни или сходни в своето значение с друга дума или израз Срв антоним

синонимия рус синонимия нем Synonymie англ synonymy фр synonymie ит sinonimia Семантично явление при което основните значения на езиковите единици (думи морфеми изрази категории) съвпадат или са близки Вж синоним

синтагма рус синтагма нем Syntagme фр syntagme 1 Група от думи в изречението обединена смислово и ритмически 2 Сборник от статии и слова Вж фраза Синтагма

синтаксис рус синтаксис нем Syntax Satzlehre англ syntax фр syntax ит sintassi Лингвистична дисциплина която изучава отношенията на думите и формите в изречението и начините за тяхното свързване в единно цяло

сказуемо рус сказуемое нем Praumldikat англ predicate фр preacutedicat ит predicato Личният глагол в изречението В старобългарски се съласува с подлога по лице и число а в някои случаи и по

род Рѫцѣ твои сътвористѣ мѧ и съꙃдастѣ мѧ Синоним предикат

склонение рус склонение нем Deklination англ declension фр deacuteclinaison ит declinazione Система на словоизменение на именните форми Склонението зависи от основата на името Старобългарските съществителни различават 9 различни склонения Причастията и прилагателните се скланят по образеца на съществителните а при местоименията се разграничават склоненията на личното и възвратното местоимение от склоненията на родовите форми Вж вокална основа консонантна основа парадигма

слаб ер рус слабый редуцированный англ weak jer jer in weak position Ер който се намира в слаба позиция се нарича слаб ер Слаба позиция за еровете е прието да се назовава сричката във фонетичната дума където след еровата гласна не следва друга ер в края на думата преди сричка с друга гласна и когато върху еровата гласна не пада ударението В тези позиции във всички славянски езици се извършва процес известен като изпадане на еровете Синоним ер в слаба позиция Вж ерове голям ер малък ер преглас на еровете понижаване на еровете Срв силен ер

словоизменение рус словоизменение флексия нем Flexion англ flection inflexion accidence фр flexion ит flessione Процес при който към думата се добавят окончания Те изразяват граматични категории и отношения Вж афикс окончание парадигма

словообразуване рус словосложение нем Zusammensetzung англ composition фр composition ит composizione Образуване на нови думи от изходна форма или дума (мотивираща форма мотивираща дума) с помощта най-често на афикси Срв словоизменение

словоред рус порядок слов нем Wortstellung Wortfolge англ word-order фр ordre des mots ит ordine delle parole Ред на думите в изречението Различното разположение може да има синтактично семантично и експресивно значение

сложна дума рус сложное слово композита нем Kompositum zusammengesetztes Wort англ compound фр composeacute ит composto Съединението на най-малко две думи в една нова се нарича сложна дума

служебна дума рус служебное слово нем Nebenwort англ subsidiary word accessory word фр mot accessoire ит parola accessoria Служебните думи означават отношения между частите на самостойните думи Те биват предлози частици и съюзи Синоним несамостойна дума

смегчаване рус смягчение нем Mouillierung Erweichung англ softening фр mouillement mouillure ит palatalizzazione Процес на образуване на съгласни с помощта на повдигане на средната част на езика към твърдото небце (палатум)

собствено име рус собственное имя нем Eigenname англ proper name фр nom propre ит nome proprio Съществително което назовава отделен единичен предмет Синоним съществително собствено име Вж нарицателно име

спомагателен глагол рус вспомагательный глагол нем Hilfsverbum англ auxiliary verb фр

verbe auxiliaire ит verbo ausiliare Глагол който служи за образуване на други сложни глаголни форми например времена и наклонения С старобългарски спомагателни глаголи са например бъіти имѣти и хотѣти

спрежение лат cojugatio рус спряжение нем Konjugation Abwandlung англ conjugation фр conjugaison ит coniugazione Групиране на глаголните форми в система от парадигми Старобългарските глаголи се делят на 5 спрежения 4 тематични и 1 атематично Тематичните спрежения са 1 - с гласна -е- 2 с -не- 3 с -je- и 4 с -и- Тематичната гласна и съчетание се открива във всички форми на сег вр на глагола освен в 1 л ед и 3 л мнч Атематичните глаголи в старобългарски са пет бъіти вѣдѣти дати имѣти ѣсти както и техните варианти с представка напр прѣдати продати иꙃдати В речниците се дава информация за формата във 2 л според която най-често се определя спрежението на глагола Това е и т нар сегашна глаголна основа в старобългарски Вж тематичен атематичен основа склонение парадигма

сравнителна степен рус сравнительная степень фр comparatif Представяне на качеството у един предмет в по-голяма мяра отколкото при друг (Момчилов 186833-34) В старобългарски са съществували два начина за образуване на сравнителната степен Кратките форми за сравнителна степен са се образували като се добавят наставките -jьs (за м и жр) и -jes (за срр) Наставката се е добавяла към основата на прилагателното или наречието Крайното s е изпадало (вж тенденция към отворена сричка) а j е палатализирал съгласната пред него драгъ драга драго gt дражь дражьши драже При дългите форми преди наставката се е добавяла гласната ѣ добрѣи добрѣиши добрѣе от добръ добра добро Вж превъзходна степен степен на сравнение

среден ер В кирилската писменост mdash ер който се пише като среден вариант между големия и малкия ер Среща се в някои от ранните епиграфски паметници и в среднобългарски текстове от 12-13 век насетне В някои случаи може да се предположи че има фонетично значение на шва но специализирани изследвания не са правени Вж ерове голям ер малък ер

среден род рус средний род нем Neutrum англ neuter фр neutre ит neutro В старобългарски това е граматически род който обединява думи със общо значение на индиферентност спрямо опозицията мъжки-женски род както и притежаващи значения на неактивност неодушевеност (Ахманова 1969380) Те имат формални завършеци характерни за основите на -o-jo както и на част от консонантните склонения Вж мъжки род женски род род

сричка рус слог нем Silbe англ syllable фр syllable ит sillaba Най-малката произносителна единица при образуването на която трябва да съществува гласна или в някои случаи сонорна съгласна Вж отворена сричка затворена сричка тенденция към отворена сричка

старобългарски език старославянский язык древнецерковнославянский язык нем altkirchenslaviesche Sprache altslavische Sprache altbulgarische Sprache англ Old Bulgarian language Old Church Slavonic language Old Slavic language Най-ранният писмено засвидетелстван език на славяните Почива на българските говори Първите му паметници са създадени през 9 век Обхваща първия период от писмената история на българския език -

старобългарския който трае 3 века от 9 до края на 11 Синоним старочерковнославянски староцърковнославянски старославянски

степен на сравнение рус степень сравнения нем Komparationsgrade Steigerungsstufen Komparationsbildungen англ degrees of comparison фр degreacutes de comparaison ит gradi di comparazione Степента е граматическа категория проявяваща се в способността на качествените прилагателни и наречия да изразяват относителна разлика в признаците на определяните от тях явления (Куцаров 2007475 Ахманова 1969453) В старобългарски степенуването извън положителната степен се изразява с ппомощта на граматически суфикс Вж сравнителна степен Синоним степенуване

страдателен залог рус страдательный залог пасив нем Passiv англ passive (voice) фр passif ит passivo Ако глаголното лице е пасивно (търпи глаголното действие) то залогът се нарича страдателен В старобългарски лицето в този случай се изразява с тв п или с помощта на конструкция на предлога отъ с род п срв текъла постриже сѧ павъломь Вж деятелен залог залог Синоним пасив пасивен залог

строфа рус строфа нем Strophe Stanze англ stanza фр strophe ит strofa strofe Група от стихове образуваща единно смислово и ритмическо цяло

стъпка рус стопа нем Fuss англ foot фр pied ит piede Ритмическа единица образувана от група срички обединени от ударението или дължината Синоним ритмична стъпка ритмическа стъпка

субект Вж подлог

супин лат supinum рус супин нем Supinum англ supine фр supin ит supino Нелична глаголна форма която се е употребявала в старобългарски след глаголи за движение вместо инфинитива Има паралел в историята на инд езици с латинския Старобългарският супин е окончавал на -тъ видѣтъ По произход е стар винителен падеж на кратки u-основи В най-архаичните текстове изисква допълнение в род п след глаголи за движение идѫ ръібъ ловитъ отивам да ловя риба С течение на времето тази форма е била изместен още в старобългарски от инфинитива Вж инфинитив

суплетивен рус суплетивный нем suppletiv англ suppletive фр suppleacutetif ит suppletivo Суплетивни форми са форми на една и съща дума образувани от различни корени например бъіти есмь и сѫть

суфикс рус суффикс нем Suffix Exponent англ suffix фр suffixe ит suffiso Служебна морфема която се поставя зад корена или основата Вж афикс инфикс префикс основа морфема

съгласна рус согласный согласный звук нем Konsonant англ consonant фр consonne ит consonante В античността под названието съгласни (калка срв гр лат consonantia) са разбирали звукове които са лишени от истинска звучност и които са се произнасяли заедно с гласната При учленението си те минават през проход или преграда и са преобладаващо шумове Съгласните не

могат да образуват сричка Изключение са сонорите които при струпване на няколко съгласни елемента могат да служат за сричкотворни елементи (срв р в крв) Синоним съгласен звук Вж гласна

съгласуване на времената лат consecutio temporum рус согласование времен нем consecutio temporum англ senquence of tenses фр concordance des temps ит concordanza dei tempi Съгласуване на глагола в подчиненото изречение с глаголното време в главното изречение Вж време

съхипоним Елементи от един и същ хипонимен ред Срв хипоним хипонимен ред хипонимия хипероним

съчинителен съюз рус сочинительный союз нем beiordnende Konjunktion англ coordinating conjunction фр conjonction de coordination ит coniunzione coordinativa Свързва две части на изречението с еднородна функция и без отношение на зависимост В старобългарски се разграничават седем класа съчинителни съюзи съединителни (и ии нини ниже тоже толи ибо) съпоставително-противопоставителни (а же ли нъ) разделителни (ли лили аще ащели илиили любо любо) мотивиращи (бо ибо небонъ оубо) заключителни (оубо бо) резултативни (тѣмь тѣмьже сего радисего дѣлѣ того ради ꙃа не) пояснителни (сирѣчь рѣкъше) (Дуриданов 1993327-332) Вж подчинителен съюз съюз

съществително име гр лат substantivum рус существительное имя нем Substantiv Gegenstandswort англ substantive фр substantif ит sostantivo Думи с които се именуват лица неща и понятия Античните граматици са считали че то изразява нещо съществено (срв лат термин) който обозначава или индивида (съществително собствено) или категория (съществително нарицателно) или понятия (качества състояния действия) Съществителните са конкретни ако принадлежат на една от първите категории и отвлечени или абстрактни ако са част от третата Старобългарското съществително име притежава род число падеж и принадлежи към една от склонитбените групи (склонения) наследници на индоевропейските и праславянски основи Срв име прилагателно име местоимение

съюз рус союз нем Konjunktion Bindewort англ conjunction фр conjonction ит congiunzione Служебна дума която служи за съединение на две части на изречение или на две изречения Старобългарските съюзи по начин на съставяне се делят на прости сложни и съотносителни Простите съюзи се състоят от една лексикална единица а бо и или и др Сложните съюзи са съчетание на прост съюз и друга съставка Например любо ли а не нъ а и аще и Съотносителните съюзи се употребяват разделено Едната съставка се намира в първото от изреченията а втората mdash в следващото Например ли ли или или любо любо ни ни В старобългарския език съюзна функция са могли да изпълняват и т нар съюзни думи Това са местоимения наречия и съчетания от местоимения и съществителни частици Според типовете отношение се разделят на съчинителни и подчинителни Вж подчинителен съюз съчинителен съюз

творителен падеж рус творительный падеж инструментальный падеж орудийный падеж

нем Instrumentalis instrumental англ instrumental фр instrumental ит strumentale Творителният изразява различни обстоятелствени значения служи за означаване на субекта в страдателен залог и служи за именна част на съставните сказуеми В творителния падеж се поставя непрякото допълнение което показава оръдието или средството с което се върши глаголното десйтвие Затова се нарича и инструментален падеж На български тази финкция се превежда с предлозите с или чрез Писахъ вамъ моеѭ рѫкоѭ Творителен падеж се употребява и когато трябва да се покаже че действието се извършва задружно с някого или че то се съпровожда с нещо Вѣроѭ и любовиѭ пристѫпимъ Най-често в това значение се употребява с предлога съ мъітари и грѣшьници въꙃлежаахѫ съ исоусомь Страдателен залог (отговаря на въпроса от кого) въꙃлюбленъ бѫдетъ отьцемь моимь Глаголът бъіти когато има значение на произлизам ставам изисква допълнение в творителен падеж Въ миръ бѣ и миръ тѣмь бъістъ Допъленение в творителен падеж изискват и глаголите господьствовати и обладати Наплъните ꙃемлѭ и господьствоуите еѭ и обладаите ръібами морьскъіими и ꙃвѣрьми и птицами небесьнъіими и всѣми скотами и и вьсеѭ ꙃемлеѭ При глаголи за покупка и продажба допълнението в творителен падеж не пѧть ли птиць цѣнитъ сѧ пѣнѧꙃема двѣма Творителният падеж се употребява и за означаване на обстоятелствата при които се извършва дадено действие (начин време място) Миромь господи помолимъ сѧ Сьи придетъ къ исоусоу нощьѭ Входѧи двьрьми пастъірь естъ овьцамъ Синоним инструментален падеж

тежко ударение вж гравис

тематичен рус тематический нем thematisch themavokalisch stammbildend англ thematic theacutematique ит tematico Тематична морфема е тази която се присъединява към корена за образуване на основа Например в старобългарски има 4 тематични спрежения Вж атематичен основа корен морфема спрежение

тенденция към отворена сричка рус тенденция к открытому слогу принцип восходящей звучности принцип возрастающей звучности англ tendency toward intrasyllabic harmony tendency toward rising sonority law of open syllables Тендеция от изменения в праславянски която води до структура на сричката завършваща на гласна Към тази тенденция приндалежат промени като изпадане на съгласни на сричковата граница и в края на думите монофтонгизацията на дифтонгите образуването на носови гласни различни видове метатези и епентези Синоним тенденция към възходяща звучност закон за отворената сричка Вж отворена сричка монофтонгизация на дифтонги носова гласна изпадане на съгласни метатеза епентеза

тенденция към палаталност рус тенденция к палатальности Едно от двете основни направления във фонологическото развитие на праславянския език заедно с тенденцията към отворената сричка което обединява всички процеси на промяна на съгласните под въздействие на следходни (при прогресивната палатализация и предходни) незадни фонологични елементи (предни гласни и j) В резултат на тези промени в славянските езици се появяват редица съгласни които преди това не са съществували (като ч ж ш щ ц ꙃ и тн) Всички нововъзникнали съгласни са меки което довежда и до появата на корелацията твърди-меки

съгласни както е случаят със сонорните r l m които имат съответствия r l m Тенденцията обхваща трите праславянски палатализации на веларите палатализацията на денталите и лабиалите йотацията както и някои съпътстващи краесловни изменения Към тези промени може да се причисли и монофтонгизацията на дифтонга aj в еи който е основание за възникване на втората веларна палатализация макар той да е част от друга една тенденция в праславянски mdash тази на отворената сричка Вж палатализация палатализация на веларите палатализация на денталите палатализация на лабиалите монофтонгизация на дифтонгите Срв тенденция към отворена сричка Вж праславянски език тенденция към отворена сричка

тон тон Ton Betonung tone

топонимия рус топонимия топонимика топономастика нем Toponomastik Ortsnamenkunde англ placename study фр toponymie toponomastique ит toponimia toponomastica Изследване на географските и местните имена на дадена територия или в даден език Вж ономастика

транскрипция рус транскрипция транскрибирование нем Transkription англ transcription фр transcription ит transrizione Предаване на звуците в един изговор с помощта на писмени знаци При фонетичната транскрипция се прилагат специални знаци за точното отразяване на речта Най-известната система е тази на Международната фонетична асоциация В България за записване на диалектна реч се използва транскрипцията на проф Стойко Стойков изработена за целите на Българския диалектен атлас Срв транслитерация

транслитерация рус транслитерация нем Transliteration англ transliteration фр transliteacuteration ит translitterazione Предаване на знаците от една писмена система с помощта на знаци от друго писмо Например много често в изданията на глаголическите паметници глаголицата се транслитерира с кирилица или с латиница При транслитерацията не се държи за сметка за реалното звучане на писмените знаци Срв транскрипция

трета палатализация на веларите вж прогресивна палатализация

тропа троп образное выражение Tropus bildlicher Ausdruck trope

ударение стб сила глаголоу рус ударение нем Akzent Betonung Tonfall англ accent stress 1 Отделянето на определена сричка в думата на фона на другите неударени срички се нарича словно ударение или само ударение 2 Обозначаване на това отделяне с особен знак в правописа В старобългарските паметници отсъстват знаци с подобно значение Син акцент

условно наклонение рус сослагательное наклонение нем Subjunktiv Konjunktiv англ subjunctive фр subjonctif ит soggiuntivo congiuntivo Условното наклонение представя действието като зависимо от някакво условие В старобългарски се е образувало с особена парадигма на глагола бъіти (бимь би би бимъ бисте бѫ) и минало деятелно второ (елово) причастие Причастните форми са се изменяли по род и число а глаголът се е менял по лице и число например сътворилъ бимь бих направил Още в старобългарския период специализираните форми на спомагателния глагол са се променили като са приели окончанията за аорист бъіхъ сътворилъ Към тези конструкции възхожда и съвременното българско условно

наклонение Вж изявително наклонение повелително наклонение наклонение Синоним кондиционал

фраза рус фраза нем Phrase англ phrase clause 1 Фонетична и синтактична цялост която изразява завършена мисъл оформена интонационно 2 Изречение или глаголно съчетание

хапакс лат hapax legomenon рус гапакс апакс Гръцкото наречие hapax (веднъж еднократно) се употребява в качеството на съществително за да обозначи дума израз конструкция срещана само веднъж

хаплография рус гаплография нем Haplographie англ haplography фр haplographie ит aplografia Изпускане на цяла сричка в писмото Грешка при която от две съседни еднакви или подобни срички се пише само едната

хаплология рус гаплология нем Haplologie Silbenschichtung SIlbendissimilation англ haplology фр haplologie ит aplologia Изпускане на еднакви или подобни срички стоящи непосредствено една до друга Срв елизия

хетеронимия рус гетеронимия нем Heteronimie англ heteronymy фр heacuteteacuteronymie ит eteronimia Свойства на имената образувани от различни корени да означават предмети и същества тясно свързани по значение които са част от естествена група Например братръ и сестра в стб

хиазъм гр χιαστὸν σχῆμα χιασμός рус хиазм нем Chiasmus англ chiasmus фр chiasme ит chiasmo Две синтактични или фразови двойки които са подредени не паралелно (a-b-a-b) а редуващо се (a-b-b-a) Този тип подреждане е известно като кръстовидно и наименованието му идва от формата на гръцката буква хи (X)

хипербат гр ὑπερβατόν лат transgressio рус гипербат нем Hyperbaton англ hyperbaton фр hyperbate ит iperbato 1 Смяна на местата инверсия на две синтактично принадлежащи заедно думи (анастрофа) 2 Разделяне на две синтактично принадлежещи заедно думи чрез вмъкване на допълнителна фраза или изречение между тях 3 Тмезис

хипербола гр ὑπερβολή лат superlatio рус гипорбола нем Hyperbel англ hyperbole фр hyperbole ит iperbole Реторичен троп при който се преувеличават свойства качества и състояния на предмети и явления Антоним литота

хиперкоректен гиперкорректный hyperkorrekt hypercorrect

хипероним Дума която е название на общо родово понятие или на цялото спрямо неговите части Например растение е хипероним на множеството дърво храст трева Хиперонимът животно обхваща хипонимите заек тигър кон Срв хипоним хипонимен ред хипонимия съхипоним

хипоним Дума която семантично подчинена на друга дума и представя част от понятието на тази дума Например бреза бук са хипоними на дърво Вж хипонимия хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипонимен ред Лексика структурирана според семантичната група на хипонимите Срв хипоним хипонимия хипероним съхипоним

хипонимия Връзки които обобщават отношението на отделните части към цялото Например бреза бук смърч са хипоними на родовото название дърво Вж хипоним хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипотаксис рус гипотаксис англ Hypotaxe Unterordnung англ hypotaxis фр hypotaxe ит ipotassi Подчинение зависимост на едно изречение от друго Срв паратаксис

циркумфлекс стб периспомени гр προσῳδία περισπομένη περισπομένη лат cicumflexa geschleifter schleifender Akzent Schleifton gedehnter Ton circumflex В екфонетичната нотация се обозначава с ^ Синоним извито ударение Вж и тонове ударение

части на речта лат partes orationis рус части речи нем Redeteile англ parts of speech фр parties du discours ит parti del discorso Лексикална семантична и граматична класификация на думите която обединява техните понятийни класовве и граматични категории Традиционно в старите граматики те се делят на 8 частисъществително име прилагателно име местоимение глагол наречие предлог съюз и междуметие

числително бройно рус количественное числительное нем Kardinalzahl Grundzahl англ cardinal number Бройните числителни показват количеството (броя) на предметите или лицата Вж числително име числително редно

числително име рус числительное имя нем Zahlwort англ numeral фр numeacuteral ит numerale Дума която означава броя или числения ред на нещата Въз основа морфосинтактични признаци можем да ги разделим на такива които се променят като прилагателни и такива които се променят като съществителни Според функциите се делят на числителни бройни числителни редни събирателни дробни Цифрите в старобългарски и през целия средновековен период на българската история се означават с букви върху които има изписана чертица (титло) Числителните от 11 до 19 са словосъчетания чиято главна част е названието на единиците Втората съставка се скланя в м п единъ на десѧте дъва на десѧте Числителните от 20 до 90 се образуват като десѧть се брои за самостоятелна дума трье десѧти Числителните единъ една едно се скланят като родовите местоимения Те имат значение и на неопределителни местоимения По същия начин се скланят и редните числителни Числителните дъва оба се скланят като местоимението тъ в дв ч Числителните трие три и четъіре четъіри се скланят както съществителните по кратки i-основи като се забелязва и влияние от консонантните основи Числителните от 5 до 9 са от жр Скланят се само в едч по кратките i-основи Числителното 10 е било от мр и се е скланяло по консонантните основи със силно влияние от кратки i-основи При числителните от 11 до 19 се променя само първата съставака От 20 до 90 числителните управляват съществително в род п мнч Числителното съто се скланя като същестително от срр по о-снови Числителното тъісѫщи тъїсѧщи се скланя по типа на съществителни като богъіни Тъма се скланя като съществително по а-основи Вж числително бройно числително редно

числително редно лат numeralia ordinalial рус порядковое числительное нем Ordinalzahl Ordnungszahl англ ordinal number Редните числителни показват реда и мястото на нещата Синоним поредни числителни уредни числителни качествени числителни ординални нумерали Вж числително бройно числително име

член рус артикль член нем Artikel англ article фр article ит articolo Морфологичен показател за определеност при имената Определителният член може да стои пред (предпоставен член) или след (задпоставен член) името В българския език той произхожда от съчетанието на името (отначало при съществителните) с показателните местоимения с основи на -т- -в- и -с- Още в старобългарски се откриват наченките на този процес по-късно в среднобългарския и ранния новобългарски период тези форми са все по-чести Срв жена та gt жената мѫжь тъ gt мѫжьтъ (мъжът)

глаголна форма основна форма на глагола

йат 1 Ниска предна гласна в старобългарски предното съответствие на а Произхожда или пряко от инд дълго e или е резултат на монофтонгизацията на дифтонгите oj aj чийто резултат е също дългата гласна e 2 Наименование на буквата която предава тази гласна

какофония гр κακοφωνία лат - рус неблагозвучие нем Kakophonie англ cacophony фр cacophonie ит cacophonia Неприятно неблагозвучно съчетаване на звуковe при повторение

калка рус калька нем Abklatsch англ calque фр calque ит calco Буквален превод по чужд модел на дума словосъчетание или конструкция Например старинни калки в старобългарски език от гръцки са думите с начало добро- и благо- Срв заемка

катахреза гр κατάχρησις лат abusio catachresis рус катахреза нем Kataxhrese англ catachresis фр catachregravese ит catacresi Употреба на думата извън нейното значение надхвърляща точния й смисъл Може да се прецени като вид метафора (Lausberg 562) Вж метафора

кирилица рус кириллица кириллическое письмо Втората по време на възникване славянска азбука след глаголицата Появява се в самия край на 9 век За разлика от глаголицата която е оригинална писмена система кирилицата е точно копие на гръцкия маюскул от 9 век с прибавени букви за славянски звукове Повечето от кирилските начертания на тези звукове намират точен паралел в глаголицата Вж азбука абецедар Срв глаголица

консонантна основа Именна или глаголна основа която завършва на сългасна В старобългарски са запазени следните наследници на инд именни основи на съгласна n-основи основи на -n- -en- -men- към които принадлежат съществителни от мр които завършват в импедч на -нь дьнь корень степень и основи на -men- имѧ врѣмѧ племѧ ent-основи същ от ср р обозначаващи малки същества отрочѧ агнѧ es-основи същ от ср р с окончание в им п ед ч -о род п ед ч -е небо небесе око очесе r-основи съществителни които са изрзаявали роднински наименования В старобългарски с пълна парадигма са запазени само две матъі род п матере и дъщи род п дъщере При всички съществителни от тази група основата се открива в косвените падежи но не и в им п ед ч Вж вокална основа основа склонение парадигма Синоним основа на съгласна

корен рус корень нем Wurzel англ root фр racine ит radice Непроизводна основа на думата която е носител на основното й значение Получава се след отделянето на всички наставки и след сравнение с другите нечленими части на родствените думи Вж афикс основа морфема Синоним корен на думата

косвено допълнение рус косвенное дополнение непрямое дополнение вторичное дополнение нем entfernteres Objekt англ enlargement фр compleacutement indirect compleacutement relatif ит oggetto indiretto Допълнение което съдържа в себе си вторична и в повечето случаи незадължително пояснение към семантичната и граматична характеристика на сказуемото Обикновено се появява при наличие на пряко допълнение При родителните форми появата на непрякото допълнение се свързва със значенията на отделяне отдалечаване глаголи за чувства

част от цялото (наплъните водоносъі водъі) Дателният падеж е основният падеж на косвеното допълнение в старобългарски като неговите форми се появява при голяма част от глаголите които обикновено управляват винителен падеж за пряко допълнение даждь ми сиѭ водѫ Косвеното допълнение може да се изразява и с творителен падеж при някои глаголи не пьцѣте сѧ доушеѭ вашеѭ клънетъ сѧ црькъвоѭ обисте е риꙃами съ ароматъі Вж допълнение пряко допълнение Синоним непряко допълнение непряк обект косвен обект

критически апарат рус критический аппарат нем kritischer Apparat англ critical apparatus фр apparat critique ит apparato critico Съвкупност от данни за разночетенията по различните преписи на един ръкописен текст които указват на различните или еднаквите четения спрямо избрания за основен текст на изданието В критическия апарат могат да влезнат и коментарии на отделните пасажи Критическият апарат е отличителен белег на критичното издание за разлика от дипломатическото което може да съдържа само разчетен текст придружен или не със снимки от издавания извор

лабиализация рус лабиализация нем Labializierung англ labialisation labialization фр labialisation ит labializzazione Процес на артикулиране или промяна на звука с помощта на устните при което те се закръглят Срв делабиализация

лабиодентална съгласна Съгласна при чието учленение долната устна се приближава към горните резци Син устнено-зъбна съгласна Вж лабиална съгласна лабиализация делабиализация Срв билабиална съгласна

лексема рус лексема нем Lexeme англ lexeme Обобщена езикова единица която функционира в езика като сбор от морфологичните и фонетични варианти на думата Словоформите на думата се обединяват от общата й семантика Срв фонема морфема

лексика рус лексика англ lexis lexica Съвкупността от словното богатство (речника) на един индивид текст Под лексика се разбира и цялостният лексикален състав на един език Вж лексикология лексикография рус инфикс нем Infix англ infix фр infixe ит infisso Наставка която се поставя вътре в думата понякога в самия корен Вж афикс префикс суфикс

лексикален рус лексический нем lexikalisch англ lexical фр lexical ит lessicale Отнасящ се имащ отношение към лексиката Синоним лексически Вж лексика

лексикография рус лексикография нем Lexikographie англ lexicography фр lexicographie ит lessicografia Наука за съставяне на речници Срв лексикология Вж лексика

лексикология рус лексикология нем Lexikologie англ lexicology фр lexicologie ит lessicologia Дял от езикознанието което изучава думите и фразеологичните единици от гледна точка на тяхното образуване и проникване в езика и от гледна точка на тяхното значение Вж лексика Срв лексикография

ликвидна метатеза рус ликвидная метатеза англ metathesis of liquids Късно праславянско фонологическо изменение при което групите гласните а о е и ликвидните съгласни в групите tart tort tert talt tolt telt ort art elt са си разменяли местата В старобългарски

процесът е бил съпроводен и с удължаване на гласната в редица случаи Например melko gt млѣко korva gt крава borda gt брада berg- gt брѣгъ arb- gt рабъ и робъ Вж метатеза ликвидни съгласни

ликвидни съгласни лат liquida рус плавные согласные нем Liquida англ liquid consonants фр liquide ит liquido Съгласни които се характеризират в акустично отношение с плавен преход към гласните Това е общото наименование на съгласните r и l Синоним плавни съгласни Вж ликвидна метатеза

литота рус литотес нем Litotes англ litotes understatement фр litote ит litote Реторичен троп при който преднамеренно се отслабват (от гр litotes) качествата размери на предметите с цел да се умаловажи тяхното значение към обекта и да се изрази отношение Антоним хипербола

лице лат persona рус лицо нем Person англ person фр personne ит persona Указва на ролята която играе този за когото става дума в изказването или в текста Различават се първо лице който говори от свое име второ лице към когото се обръщат и трето лице за когото говорят

лично местоимение рус личное местоимение нем Personalpronom англ personal pronome фр pronom personnel Местоимение което замества име на лице В старобългарски има форми само за първите две лица Употребата на третоличните форми е била поета от показателните местоимения като някои от тях (тъ та то онъ она оно) са се превърнали в лични местоимения за 3 лице в историята на езика Скланя се по самостоятелна парадигма заедно с възвратното местоимение като формите за дателен и винителен имат кратък и дълъг вариант За склонението на личното местоимение е характерно наличните на форми от различни основи (вж суплетивизъм) Така например формата за 1 л им п ед ч е аꙃъ но за род п е мене Вж възвратно местоимение местоимение

малка носовка стб ѧсъ рус малый юс англ small jus front jus Малката носовка в старобългарски е била предна гласна чието произношение е било на гласна е или широко е с назален елемент (н или м) след нея Образувала се е вследствие на тенденцията към отворена сричка когато след съчетанието на предна гласна (дълги и кратки i и e) с назал (n m ŋ) след тях е следвала съгласна (модел VNC) В глаголицата начертанието на буквата се е състояло от две части като първата е обозначавала оралния елемент а втората mdash назалния сегмент В старобългарския период в кирилицата за обозначението на гласната са се използвали няколко различни начертания от непроменената форма на гръцкото епиграфско А до изписвания които се приближават до формата на глаголическото ѣ Това води до предположението че вероятно в една част от българските говори гласежът на първата част на звука е бил на широка ниска предна гласна Син предна носовка преден юс малък юс Срв голяма носовка носов звук

малък ер стб ерь рус ерь англ front jer Висока кратка предна гласна в старобългарски Произхожда от инд кратко i Син преден ер предна ерова гласна Вж ерове силен ер слаб ер понижаване на еровете изпадане на еровете Срв голям ер

междуметие лат interiectio рус междометие нем Interjektion Ausruf Empfindungswort англ interjection фр interjection ит interiezione Неизменяема част на речта която се употребява

изолирано и се вмъква между останалите части на изречението Чрез се изразяват емоционални отношения и състояния Примери за междуметия в старобългарски са оувъі и горѣ Синоним средореч (Ив Богоров)

мека съгласна рус мягкий согласный нем weicher Konsonant англ lax consonant smooth consonant фр consonne molle ит consonante molle Съгласна която се изговаря с повдигане на средната част на езика към твърдото небце (палатума) Синоним палатална съгласна

местен падеж рус местный падеж локатив нем Lokativ Lokalis англ locative фр locatif ит locativo Основните функции на местния падеж без предлог е била обстоятелствено пояснение за място и време Рядко се срещат случаи на допълнение при глаголите коснѫти сѧ прикоснѫти сѧ при глаголи с представката при- Употребява се при някои глаголи с представка на- належати нападати напасти Местен падеж управляват и глаголите вълежати ꙃаꙃьрѣти обѣсити сѧ опрѣти сѧ потъкнѫти съвъкоупити сѧ съплѣсти Синоним локатив

местоимение лат pronomen рус местоимение нем Pronomen Fuumlrwort англ pronoun фр pronom ит pronome Част на речта която в античните граматики се определя като заместник на името защото съдържа в себе си понятия за лице и предмет Може да се употреби вместо всички имена mdash съществителни прилагателни и числителни Старобългарските местоименна система е много богата Тя се дели на лични и нелични (родови) местоимения Склонението на възвратното местоимение е според парадигмата на личните Родовите местомения се делят на анафорично показателни притежателни въпросителни отрицателни неопределителни обобщително Към местоименията се причисляват т нар думи с местоименна флексия Това са местоименни прилагателни или местоимения-прилагателни като самъ какъ какъв къ какъв ꙗтакъ такъв инакъ инакъв сикъ такъв вьсѣкъ всеки инъ друг единъ Вж лично местоимение възвратно местоимение анафорично местоимение показателно местоимение притежателно местоимение въпросително местоимение отрицателно местоимение неопределително местоимение обобщително местоимение

метатеза рус метатеза перестановка нем Metathesis Umstellung Lautversetzung англ metathesis фр meacutetathegravese ит metatesi Премятане на звуковете в рамките на една сричка или на сричките в рамките на една дума (напр гълтам глътна) Синоним премятане на звуковете Вж ликвидна метатеза

минало време мин прошедшее время нем Vergangenheit англ past tense фр passeacute ит passato Наименование на всички граматически форми на миналите имена Вж аорист имперфект перфект плюсквампефект бъдеще време в миналото

минало деятелно първо причастие В старобългарски се е образувало от инфинитивната или миналата основа на глагола (вж инфинитивна основа) В зависимост от това дали тя е окончавала на гласна или съгласна към нея се е добавял показател за причастието При инфинитивна основа на съгласна той може да се види в косвените падежи като -ъш- а при гласна той е имал обликът -въш- Подобно на сегашното деятелно причасти и тук формите за им п ед м и ср им п се е противопоставял на всички други форми заради липсата на -ъш--въш-

срв несъ давъ моль (м срр импедч) - несъши давъши мольши (жредчимп) Скланя се както съществителните по -jo (за м и срр) -ja (за жр) Различават се кратки и местоименни форми Местоименните или пълните форми се образуват като към кратката форма се добави съответната форма за род число и падеж на анафоричното местоимение В този случай втората част следва склонението на местоимението несъшаего родпедч м и ср р несъшоуемоу (датпедч м и ср р) В развитието на езика още в старобългарски гласната е се уподобява (асимилира) от предходната гласна несѫщаего gt несѫщааго Следходният процес е известен като контракция mdash двете еднакви гласни се свиват в една mdash несѫщаго Този процес повлиява цялата парадигма на сегашното деятелно причастие Вж сегашно деятелно причастие минало деятелно второ сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие причастие анафорично местоимение Синоним минало действително причастие

минало свършено време вж аорист

множествено число рус множественное число нем Plural Mehrzahl англ plural фр pluriel ит plurale Граматическа категория към която се отнасят думи назоваващи множество отделни обекти (съществителни местоимения) и думи които се съгласуват с тях (прилагателни глаголи) Някои съществителни притежават само форми за мн ч (т нар pluralia tantum) Вж единствено число двойствено число число

монофтонг рус монофтонг нем Monophtong англ monophtong фр monophtongue ит monottongo Звук който се състои от тон с еднородно звучане Срв дифтонг Вж монофтонгизация монофтонгизация на дифтонгите

монофтонгизация на дифтонгите рус монофтонгизация дифтонгов англ monophtongization of diphtongs Фонологическата промяна на съчетанието от два съседни звука в един В праславянски съчетанията на гласна със заден (w) или преден (j) глайд са се превърнали в самостоятелни гласни Така например от съчетанието aj се образувал нов звук ѣ от съчетанието aw звукът u Тези промени са се осъществили пред съгласна в средисловието или края на думите Същият принцип на промяна се е осъществил при образуването на носовите гласни Вж монофтонг дифтонг носов звук

монофтонгизация рус монофтонгизация англ monophtongizatio фр monophtongaison Фонологическо изменение при което се образува един фонетичен елемент (монофтонг) Вж монофтонгизация на дифтонгите

мора лат mora рус мора нем More англ mora фр more ит mora Единица за дължина равна на дължината на кратката гласна За дългата гласна се е считало че е равна на две мори Закон за трите мори в старогръцки е било правилото че ударението не трябва да бъде по-далече от третата мора от края на думата Вж сричка ударение

морфема рус морфема нем Formans Formativ англ morpheme фр morphegraveme ит morfema Думата произлиза от гр morphe форма и означава най-малкият елемент на езика който има граматично иили лексикално значение Морфемите могат да носят значения като граматическа категория (род число лице време) лексикално-граматически рязряд (име глагол) могат да

изразяват синтактичните връзки в изречението (подлог допълнение) или да са самостоятелна дума (предлог съюз частица междуметие) Вж афикс инфикс корен основа суфикс морфология Срв фонема лексема

морфология рус морфология нем Wortbildungslehre Formenlehre англ morphology фр morphologie ит morfologia Част от граматиката която изучава по какъв начин думите са съставени от по-малки единици наричани морфеми Срв синтаксис Вж граматика морфема

мъжки род лат masculinum рус мужской род нем maskulinum англ masculine фр masculin ит maschile В старобългарски това е граматически род който обединява същества от мъжки пол заедно с формални завършеци свързани с тази представа характерни за основите на оjo аja кратки i и u и част от консонантните склонения Вж женски род среден род род

надредни знаци рус надстрочные знаки англ supralinear signs Знаци които се поставят над реда и които включват в най-ранния период на славянската писменост знаци за улесняване на четенето поставяни над букви за гласни и знаци за отбелязване на мекостта на съгласни (т нар меглец) Спорно е какво е значението на надредните знаци в Киевските листове Според някои изследователи става въпрос за акцентни знаци Според други това са музикални знаци Със сигурност систематичната употреба на знаци за ударения започва да се проследява едва от 14 век като до края на века се забелязва все по-голямо усложняване на системата им Вж ударение придихание

назализация рус назализация нем Nasalierung англ nasalization фр nasalisation ит nassalizzazione Фонологично изменение (асимилация) при което неносовата (орална) гласна се преръща в назална Антоним деназализация Вж носов звук носовки голяма носовка малка носовка

наклонение рус наклонение нем Modus Diathese англ mood mode фр mode ит modo Отношение на говорещото лице към изказаното от него глаголно действие В зависимост действоето може да бъде представено като реално възможно желателно Вж изявително наклонение повелително наклонение условно наклонение

наречие лат adverbium рус наречие нем Adverbium Umstandswort англ adverb фр adverbe ит avverbio 1 Неизменяема част на речта която обикновено пояснява глагола (вж лат термин) но също така може да се срещне и при прилагателното съществителното и при др наречия То посочва признаци като място време начин количество и степен и др Старобългарските наречия по произход се делят на първични образувани от местоименни основи и образувани от имена Примери за първични наречия са абье веднага тутакси акъі подобно на като едъва едва трудно еще още нъінѣ сега пакъі отново понѣ поне оуже вече Местоименните наречия завършват на -(ъ)де -амо -ѫдоу Като първият е означавал място на действието а последните са означавали движение в определена посока (към и от говорещия) Краят на наречието с -гда е бил специализиран за време Формантите -ли -ль (-лѣ) са изразявали количество и степен като според П Илчев първоначалното значение е било също за време (Дуриданов 1993319) С форманта -ако се образуват местоименни наречия за начин Именните наречия произлизат от

прилагателни и съществителни имена 2 Говор диалект

нарицателно име рус нарицательное имя нем Gattungsname англ common noun фр nom commun ит nome comune Съществително име което назовава цял клас обекти или всеки един от тях по отделно (дървета дърво) Синоним съществително нарицателно име Срв собствено име

небце рус небо нем Gaumen англ palate фр palais ит palato Говорен орган граница между устната и носната кухина Разделя се на твърдо небце (или палатум срв рус твердое небо нем Gaumen англ palate hard palate фр palais dur) и меко небце (срв рус мягкое небо нем Gaumensegel англ velum soft palate фр palais mou voile du palais ит palato molle)

неопределително местоимение Неопределителни са тези местоимения които означават неизвестни неопределени лица предмети количество В старобългарски се образуват като към въпросителното местоимение се добави частицата нѣ нѣкъто нѣкъіи някой нѣчьто нещо Функция на неопределително местоимение изпълняват и съчетания на въпросително местоимение с наречието любо къто любо някой чьто любо нещо речетъ къто любо ще каже някой Във функция на неопределително местоимение може да се употреби и числителното единъ със значение някакъв някой си и пристѫпь единъ отъ книжьникъ и рече емоу По същия начин се употребява и думата етеръ някой някой-си някакъв един и се етеръ пристѫпь рече емоу слѣпьць етеръ сѣдѣаше при пѫти Това местоимение се скланя като просто (кратко) прилагателно Когато неопределителното местоимение е в съчетание с предлог то тогава предлогът стои между частицата и въпросителното местоимение нѣ отъ кого Вж въпросително местоимение местоимение

непреходен глагол непeреходный нетранзитивный нем intransitiv англ intransitive фр intransitif ит intransitivo Глагол който няма свойството да изисква пряко допълнение при който не се съдържа непосредствен преход от изразяване на действие към изразяване на обекта Вж пряко допълнение косвено допълнение сказуемо обект Срв преходен глагол

несвършен вид рус несовершенный вид нем imperfective Aktionsart англ imperfect aspect imperfective aspect atelic aspect фр aspect imperfectif ит aspetto imperfettivo Глаголите от несв в представят глаголното действие в процеса на извършването му без да е доведено до изчерпването му до прекратяването му (Пашов 1989105) В старобългарски най-разпространеният начин за образуване на глаголи от несв в от глаголи от св в е с помощта на суфикса -а- и удължаване на коренната гласна водити - важдати гонити - ганѣти носити - нашати просити - прашати родити - раждати Вж свършен вид вид

несклоняем рус несклоняемый нем indeklinabile indeklinierbar англ indeclinable фр indeacuteclinable ит indeclinabile Дума която не се скланя Несклоняеми са наречията и служебни думи като предлози и съюзи В старобългарски е съществувал малък клас от прилагателни които също не са се скланяли Вж склонение парадигма

низходящ дифтонг рус нисходящий дифтонг нем fallend англ falling фр descendante deacutecroissante ит discendente Дифтонг при който гласната е на първо място а след нея следва глайдът Вж дифтонг монофтонг монофтонгизация на дифтонгите Срв възходящ дифтонг

монофтонг

носов звук рус носовой звук нем Nasenlaut Nasal англ nasal фр nasal ит nasaleltmeta content=OpenOfficeorg 24 (Linux) name=GENERATOR gtЗвук при който произношението включва резонация на носова празнина със задната част на устната кухина От съгласните това са n m и веларните назали (например В старобългарски е имало и най-малко 2 гласни (носовки) които са се произнасяли по този начин Синоним назал назален звук Вж малка носовка голяма носовка

носовки Носовите гласни или носовките в старобългарски са били две голяма и малка Голямата носовка е била задна гласна чиято първа част се произнасяла между а и о и малка носовка чийто първи фонетичен елемент е бил с произношение е или ѣ Произношението на назалния елемент е също варирал в зависимост от съгласната която се е намирала след носовката - n m или веларен назал Носовките са се образували в резултат на процеса на отварянето на сричката когато при съчетанието на гласна назална съгласна и друга съгласна сричковата граница се е премествала след носовия елемент Когато след назалната съгласна е следвала гласна то носовка не се е образувала На това се дължат редувания от типа на начѧти но начьнѫ пѧти но пьнѫ Срв малка носовка голяма носовка Син назални гласни носови гласни

обект рус объект нем Objekt англ object фр objet ит oggetto Част от изречението обозначаваща лице или предмет който е цел на действието Известно е също като допълнение или пряко допълнение Вж допълнение пряко допълнение косвено допълнение Срв субект

обобщително местоимение Местоимението вьсь вьсѣ вьсе има значение цял целият всичкият Първоначално се е скланяло според меката местоименна основа В старобългарски има влияние на твърдото склонение

обстоятелствено пояснение рус обстоятельство Обстоятелственото пояснение показва как и при какви условия става действието Традиционно се разграничават обстоятелства за място време количество и степен причина и цел Поясненията в изречението могат да се изразяват с наречия безпредложни падежни конструкции и съчетания на падежна форма с предлог Синоним обстоятелство обстоятелствени думи

окончание рус окончание нем Endung Flexionsendung англ termination ending фр deacutesinence ит desinenza Подвижна морфема който се присъединява към корена или основата и характеризира думата като лице число време наклонение залог и др Вж афикс корен основа морфема Синоним флексия

омограф рус омограф нем Homogramm англ homograph фр homogramme ит omogramma Думи които се пишат еднакво но се произнасят по различен начин и имат различен произход срв омоним

омоним рус омоним нем Homonym англ homonym фр homonyme ит omonimo Думи еднакви по произношение но различни и независими по значение Срв омограф

омофон рус омофон нем Homophon англ homophone фр homophone ит omofono Различни знаци които се употребяват за обозначение на един и същи звук Срв омограф

ономастика рус ономастика нем Onomastik Namenkunde англ onomastics name-study фр onomastique ит onomastica Общо наименование на всички лингвистични области които изследват имената (от гр onoma) Вж топонимия антропонимия

определение рус определение нем Bestimmtheit англ determination фр deacutetermination ит determinazione Определението пояснява съществителното име или друга част употребена като съществително Определението в старобългарски се изразява с прилагателно име или местоимение съгласувано по род число и падеж със съществителното (съгласувано определение) със съществително име без предлог или с предлог mdash несъгласувано определение Прилагателното име като определение се явява в пълна или кратка форма Съінъ прѣмѫрдръ веселитъ отьца Като сказуемно определение се появява само в кратка форма Чловѣкъ нѣкъіи бѣ богатъ При несъгласуваните определения най-голям дял имат формите с родителен падеж без предлог въ годъ крьста лице отьца моего или с предлог вѣньць отъ камени Срещат се също така форми с дателен падеж (храмъ молитвѣ) и творителен падеж (чловѣкъ нечистомь доухомь) Вж приложение

основа рус основа нем Stamm англ stem фр thegraveme ит tema Част от думата която в инд езици се поставя зад корена Според гръцките граматици тази морфологична единица е основата на която се прикрепя окончанието В съответствие с природата и значението на тези единици те се делят на именни и глаголни основи Вж афикс корен морфема

остро ударение вж акут

отворена сричка рус открытый слог англ open syllable Сричка която завършва на гласна Вж сричка тенденция към отворена сричка

относително местоимение рус относительное местоимение англ relative pronoun фр pronom relatif Относителното местоимение свързва относителната конструкция в изречението или относителна Относителни местоимения в старобългарски са били иже ѣже еже който която което ѣкъже ѣкаже ѣкоже какъвто еликъ елика елико колкото голям колчав Наред с тях функцията на относителни местоимения са могли да изпълняват и въпросителните местоимения къіи кой който и которъіи (котеръіи) който Склонението на иже е същото както и анафоричното местоимение като се е промяняла само частта преди же Местоименията ѣкъже еликъ се скланя по типа на показателните местоимения тъ та то Вж анафорично местоимение въпросително местоимение местоимение

отрицание рус отрицание нем Negation Verneinung англ negation фр neacutegation ит negazione Израз който е предназначен да констатира че даден предмет или събитие не съществуват или не са това за което се говори

отрицателно местоимение Отрицателните местоимения в старобългарски се образуват от въпросителните като пред тях се добавя отрицателната частица ни къто gt никъто чьто gt

ничьто Много често след формата се добавя усилителната частица же ничьтоже никътоже никъїиже Скланят се по същия начин както въпросителните местоимения Ако се употребят в съчетание с предлог то предложната форма се поставя между отрицателната частица ни и въпросителното местоимение н никакоже не врѣди его ни при чесомьже Вж въпросително местоимение местоимение

падеж рус падеж нем Fall Kasus англ case фр cas ит caso Падеж се нарича отношението в което бива поставена известна склоняема дума спрямо глагола или спрямо друга дума в изречението (Бончев 195218) следователно това е морфологическа словоизменителна категория при имената Основни значения на падежите са субектно обектно и определително Всеки падеж има своя система от значения които се проявяват с или без предлози Такива са значения като пряко допълнение обстоятелствено пояснение принадлежност движение определение Падежите в старобългарски са именителен родителен дателен винителен творителен местен и звателен Падежите се делят на преки падежни форми (пряк падеж gr orthe ptosis лат casus rectus) и косвени форми (косвен падеж гр plagiai лат obliqui) Формите на винителния падеж също се счита в някои граматики за пряк тъй като има функция на пряко допълнение Звателният падеж когато формата му е еднаква с именителната също се причислява към преките форми

палатализация стб липсва стгр липсва рус палатализация нем Palatalisierung англ palatalization фр palatalisation ит palatalizzazione Изменение при което езикът се придвижва към твърдото небце Понякога под палатализация се разбира смегчаването на съгласните Праславянските палатализации се делят на три вида палатализация на веларите палатализация на денталите и палатализация на лабиалите Палатализацията на веларите се е извършвала на три пъти които са известни като първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите и трета палатализация на веларите (Прогресивна палатализация) Първите две са регресивни палатализации (вж регресивно фонологическо изменение) а третата е прогресивна палатализация (вж прогресивно фонологическо изменение) Вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите прогресивна палатализация палатализация на денталите палатализация на лабиалите йотация Срв тенденция към палаталност

парадигма рус парадигма нем Paradigma англ paradigm фр paradigme ит paradigma Таблица на изменението на формите на една дума например склонението при имената спрежението при глагола Вж склонение спрежение вокална основа консонантна основа

паратаксис рус паратаксис нем Parataxe Beiordnung Nebenordnung англ paratax фр parataxe ит paratassi Отношение на две изречения при което няма подчинение на едното на другото Срв хипотаксис

пароним рус пароним нем Paronym англ paronym фр paronyme ит paronimo Думи близки по звуков състав но с различно лексикално значение Най-популярно е определението че това са еднокоренни думи от една и съща част на речта които имат различно значение При другото по-широко определение се счита че това могат да бъдат разнокоренни генетично несвързани думи от различен произход които имат само външно звуково сходство

пауза рус пауза нем Pause Pausa Ruhepunkt англ pause фр pause ит pausa Прекъсване на звучането в речта или в музикалното произведение

перфект рус перфект нем Perfektum Perfekt англ perfect фр parfait ит perfetto Перфектът е глаголно време което означава състояние в момента на говорене в резултат на извършено в миналото действие Старобългарският перфект се образува от сегашното форми на спомагателния глагол бъіти (есмь еси естъ и тн) и миналото деятелно второ (елово) причастие на спрягаемия глагол далъ есмь Еловото причастие се изменя по род и число а спомагателният глагол - по лице и число Синоним минало неопределено време Вж минало деятелно причастие спомагателен глагол

плюсквамперфект рус плюсквамперфект давнопрошедшее время нем Plusquamperfektum англ pluperfect фр plus-que-parfait ит piuccheperfetto Глаголно време изразяващо действие или състояние в миналото предшестващо друго минало действие Подобно на перфекта и тук е важен резултатът от действието Вондрак го нарича перфект пренесен в миналото (Vondrak 1908 279 срв Добрев 1993 300) В старобългарски се образува от имперфектната форма на глагола бъіти (бѣахъ бѣаше и тн) в съчетание с минало деятелно второ (елово) причастие бѣахъ далъ Вж спомагателен глагол минало деятелно причастие Синоним минало предварително време отдавна минало време

повелително наклонение рус повелительное наклонение императив нем Imperativ англ imperative фр impeacuteratif ит imperativo Наклонение което изразява заповед молба забрана В старобългарски формите са се образували от сегашната основа на глагола В 1 и 2 спрежение в ед ч формите са окончавали на -и а в мн и дв ч показателят за наклонението е бил -ѣ- (2 л ед ч бери но 2 л мн ч берѣта 2 л дв ч берѣта) При 3 и 4 спрежение във всички форми наклонението последователно се е образувало с -и- (2 л ед ч носи 2 л дв ч носите 2 л дв ч носита) Спомагателният глагол бъіти е образувал повелително наклонение от формата бѫ- бѫди (2 л ед ч) Иначе се е формите са се променяли както при глаголите от 1 спрежение Старобългарските показатели за наклонението -и- и -ѣ- са от дифтонгичен произход и са променяли предходната съгласна според правилата на втора регресивна палатализация срв мощи могѫ можеши но моꙃи (2 л едч) При глаголите с коренна гласна е в повелително наклонение тя се е променяла в ь рещи рекѫ речеши но в 2 л ед ч повел накл рьци Вж условно наклонение изявително наклонение наклонение втора регресивна палатализация Синоним заповедно наклонение императив

подлог рус подлежащее субъект нем Subjekt Satzgegenstand англ subject фр sujet ит soggetto Име на глаголното лице в изречението Подлогът се поставя в именителен падеж Синоним субект

подчинено изречение рус подчиненное предложение придаточное предложение нем Nebenzatz англ subordinate clause Изречение в състава на сложното което пояснява някоя негова част и се намира в подчинителна връзка спрямо него Вж хипотаксис главно изречение

подчинителен съюз рус подчинительный союз нем unterordnende Konjunktion англ

subordinating conjunction фр conjonction de subordination ит congiunzione subordinativa Изразява отношението на зависимост между двете части на сложното изречение В старобългарски според вида на подчиненото изречение се разделят на изяснителни и обстоятелствени Изяснителните съюзи въвеждат субстантивни подчинени изречения а обстоятелствените - адвербиални подчинени изречения Изяснителни съюзи в старобългарски са ко(же) акъі(же) да ко да ꙗ ꙗеда Обстоятелствените съюзи се разделят подобно на поясненията (вж обстоятелствено пояснение) на 6 групи за време за причина за следствие за цел за условие и за отстъпване (Дуриданов 1993 333) Вж съюз съчинителен съюз

показателно местоимение рус указательное местоимение англ demonstrative pronoun фр pronom deacutemonstratif С показателните местоимения се сочат предмети явления и техните качества Те притежават форми за род число и падеж Старобългарските показателни местоимения са тъ та то онъ она оно сь си се овъ ова ово Показателните местоимения изразяват степента на отдалеченост спрямо някой предмет или лице формите с тъ се употребяват за общо посочване с онъ онзи се означава отдалеченост а със сь този тук се посочва близост Местоимението овъ се употребява само при изброяване и противопоставяне Местоимението сь си се се скланя по меката местоименна основа а другите mdash по твърдата Показaтелните местоимения поемат функцията и на третоличното местоимение в старобългарски като създават една нова форма за трето лице в българския език Вж анафорично местоимение местоимение

полисемия рус полисемия многозначност нем Polysemie Vielwertigkeit англ polysemy Способността на думите да притежават и придобиват повече от едно значение Синоним многозначност

полисиндетон гр πολυσύνδετον лат acervatio iuncta рус полисиндетон полисиндетическая связь многосоюзное словосочетание нем Polysyndeton англ polysyndeton фр Polysyndegravete Прекомерна употреба на съюзи което обикновено води до забавяне на ритъма Лаусберг (1960 345) изтъква че полисиндетонът се реализира както чрез повтаряне на един и същи съюз така и като вариращо натрупване на отделни съюзи Той смята че при полисиндетон се използват само съчинителни съюзи но не изяснява как класифицира поредици от фрази въведени с подчинителни Не е изяснена и някаква принципна отлика с анафората Изглежда обаче че симетрията не е същностна черта на полисиндетона както е при анафората того бѡ влддку и гда и црда вѣдеть прѣнеисчътнаа ѻна мнѡжьства ликове же архаггдльсцїи такожде херувıми и серафими начела и госпддства и власти же и прѣстоли и силы нъ и въсе въсѣх стдых съслѡвїе(ПКЕ Вл Гр 424r Кал 103) Антоним асиндетон

полугласна Вж глайд

понижаване на еровете рус понижение редуцированных прояснение редуцированных англ lowering of jers Еровете в силна позиция са понижили своя гласеж пред другите ерови гласни По своята същност този процес е дисимилация по признака височина Резултатите от него в отделните говори на българската езикова територия са били различни в повечето случаи се наблюдава преход на ь в е и на ъ в о В някои диалекти гласежът се е изравнил в средна гласна ъ

В суфиксите промяната ъ gt о е засегнала цялото езиково землище докато едва в една част (главно югозападната) тази промяна е обхванала и коренната сричка (срв дъждь gt дождь) Понижаването на гласните е предхождало процеса на изпадането на еровете Терминът изясняване на еровете е неточен тъй като той почива на стара разпредялба на звуците на тъмни и светли (ясни) която няма фонетично основание Синоним изясняване на еровете Вж ерове слаб ер силен ер преглас на еровете Срв изпадане на еровете

правопис рус орфография правописание нем Orthographie Rechtschreibung англ orthography Сбор от правила за употреба на графемите Среновековните правописни са били налагани в голяма степен от местни скриптории особено в началния период на писмеността При описанието на ръкописите важните характеристики са употребата на носовки (юсове) употреба на ерове употреба на букви за йотувани гласни В пространното описание могат да намерат място и употребата на останалите букви както и правописните правила при думите от чужд произход В описанието на правописа роля играе последователността от спазване на различни правила например прокарването на етимологически правилна употреба на еровете В зависимост от определени признаци се разграничват юсов от безюсов правопис правопис с един или два ера и тн В някои случаи правописът носи наименованието си от някое място например рашки правопис ресавски правопис Термини като рашка редакция следва да се избягват доколкото редакция се съотнася с историята на текста и не е пряко свързана с езиковия произход или правописните норми Синоним ортография

праславянски език Единният предписмен език на всички славяни Неговата рекострукция се извършва въз основа на данните при сравнението на всички славянски езици с останалите индоевропейски езици и диалекти Синоним протославянски славянски език основа

превъзходна степен рус превозходная степень нем Superlativ англ superlative фр superlatif ит superlativo Сравнение с помощта на две степени Сравнение на признака на един предмет със степента на признака при най-малко други два предмета (Пашов 198976) В старобългарски липсват морфологически средства за изразяване на превъзходната степен Вж сравнителна степен степен на сравнение

преглас на гласните рус перегласовка гласных англ fronting of back vowels Праславянска регресивна асимилация при която задните гласни се променят в предни под влияние на предходната палатална съгласна или глайд j Вж преглас асимилация дисимилация тенденция към отворена сричка задна гласна предна гласна

преглас на еровете рус перегласовка редуцированных англ mutation of jers Фонологично изменение (асимилация) по признака предност Съгласно тази промяна големият ер преминава в малък пред срички с предна гласна а малкият преминава в голям пред срички със задна гласна Например тьма gt тъма вьдова gt въдова дъбрь gt дьбрь въпль gt вьпль Вж ерове голям ер малък ер понижаване на еровете изпадане на еровете Срв преглас преглас на гласните

преглас рус перегласовка метафония нем Umlaut англ mutation фр meacutetaphonie ит metafonia Изменение на тембъра на гласната под влияние на съседния звук Вид асимилация или

дисимилация Вж преглас на гласните асимилация дисимилация

преден глайд рус передний глайд и неслоговое англ front glide Глайд който се учленява с предната част на езика Предният глайд се обозначава с j или с i с дъгичка под него Синоним предна полугласна несричкотворно и Вж глайд Срв заден глайд

предлог рус предлог нем Praumlposition Vorwort англ preposition фр preacuteposition ит preposizione Неизменяема част на речта която съединява имената с другите думи в изречението За разлика от съюзите които свързват синтактични цялости предлозите съединяват лексико-граматически единици При предлозите винаги има двустранни отношения от една страна с глаголните форми а от друга страна с името живѫ lt въ gt градѣ Граматическото и лексикално значение на глагола определя в случая и падежната форма на името но чрез посредничеството на предлога В този случай формата е в местен падеж Вж задлог падеж Предлози които се съгласуват с един падеж Родителен падежбез(ъ) прѣдастъ его безъ народа близъ приде близъ свѧтааго приближишѧ сѧ близъ рѣкы вънъ вънѣ извънъ изиде вънъ града вънѣ града прѣбываите повелѣ извънъ града того посѣщи выше выше презвутера сѣщи выше закона быти далече имѣаше село вънѣ града недалече града до доидошѧ до цръкъве до бедроу закопанъ из(ъ) влѣкош ѧ вънъ изъ клѣти изъ давъна изъ пръва около стоѧтъ около цръкъве въскраи (lt възъ краи) сѣде въскраи цръкъве кромѣ (извън без) кромѣ тѣла естъ ты единъ еси кромѣ грѣха окрьстъ (около) повелѣ емоу ходити окрьстъ монастырлѣ окрѫгъ (около) сѣдѣахоу окрѫгъ его въ мѣсто въ мѣсто сего старьца приходитъ отъ да не отълѫчимъ сѧ отъ тебе градъ възмѧте сѧ отъ страха прѣжде прѣжде зимы прити прѣжде того часа развѣ (извън освен) аще въ тѣлѣ аще развѣ тѣлѣ не вѣмь свѣнле отъведе паоула свѣне сѫдилища оу прѣбыстъ оу него годъ малъ проси оу отьца Винителен падежвъзъ възъ бръдо потече низъ низъ стѣнѫ падошѧ объ живѣаше объ онѫ странѫ доунава тоу объ нощь прѣбыстъ сквозѣ придохомъ сквозѣ огнль и водѫ Дателен падежкъ събьрашѧ сѧ къ нлемоу вѣроуѭ къ господоу противѫ изидѫ противѫ исоусови чьто противѫ семоу рекѫтъ Местен падежпри при морли галилеисцѣемь видѣ дъва брата падѫ при пѫти Предлози които се съгласуват с два падежа Родителен и творителен падежсъ а) (отдалечаване от предмета) съшьдъ съ небесе съпаде коумиръ съ мѣста своего (време) съ вечера въста (начин) съ полоу мрьтвъ б) (задружност съвместност) идетъ съ народомь многомь Винителен и родителен падежврьхоу винителен падеж само при глаголи за движение иначе родителен постави и врьхоу прѣстолъ свои срв градъ врьхоу горы стояше Винителен и местен падежВинителен падеж се употребява при глаголи за движение а местен ndash при останалите въ а) посадити въ тьмьницѫ въ подъградие доиде б) ѫтрь въ домоу обрѣте сѧ на а) похоть воюетъ на доухъ на гробъ прѣидошѧ б) на ономь свѣтѣ бѫдетъ сѣдиши на трапезѣ слъньце быстъ на заходѣ на молитвѣ станевѣ на оумѣ бѣаше емоу о (о) а) прѣтъкнѫ ногѫ о камень сѣде о деснѫѭ отьца б) чьто се слышѫ о тебѣ не о хлѣбѣ единомь живъ бѫдетъ чловѣкъ Винителен и творителен падежнадъ а) голѫбь полетѣ надъ главѫ иосифовѫ б) облачьць малъ яви сѧ надъ народомь подъ а) въниде подъ покровъ заиде слъньце подъ землѭ подъ вечеръ заклѧ сѧ б) пьси подъ трапезоѭ ядѧтъ прѣдъ а) въведошѧ прѣдъ цѣсарлѣ б) съгрѣшихъ прѣдъ тобоѭ Предлози които се съгласуват с три падежа Винителен родителен и творителенза а) за вратъ похвати и б) (заради) жена за чѧдъ молѧщи (време) за оутра въста за

вечера в) (зад след) иди за мъноѭ сотоно междоу междю а) приде на море междоу прѣдѣлы декапольскыѧ б) междоу двою морю чрьнааго и бѣлааго в) колико растоѧтъ междоу собоѭ

предна гласна рус передний гласный гласный переднего ряда светлый гласный англ front vowel bright vowel Гласна която се образува в предната част на устната кухина Предни гласни в старобългарски са били и ь ю е ѣ ѧ Синоним (остар) светла гласна Вж гласна Срв задна гласна

префикс рус префикс приставка нем Praumlfix англ prefix фр preacutefixe ит prefisso Афикс който се добавя в началото на думата за да бъде променено нейното значение Вж афикс инфикс суфикс основа морфема gtморфема Синоним представка

преходен глагол рус переходный глагол нем transitiv англ transitive verb фр transitif ит transitivo Глагол който приема пряко допълнение Древните граматици са разглеждали този вид глаголи като съдържащи преход от субекта към обекта без помощта на предлог Вж пряко допълнение сказуемо

придихание лат spiritus рус придыхание лат spiritus нем Spiritus англ breathing Обозначение на характера на вдишването при произнасянето на началната гласна в думата на гръцки По отношение на славянските средновековни текстове са възприети термините spiritus lenis (слабо придихание рус тонкое придыхание нем Spiritus lenis англ smooth breathing фр esprit doux ит spirito lene) и spirutus asper (силно придихание рус густое придыхание нем Spiritus asper англ rough breathing фр esprit dur ит spirito lene) За славянските текстове те обаче се използват главно като знаци за четене и не са имали фонетична стойност

прилагателно име рус прилагательное имя нем Adjektiv EIgenshaftswort англ adjective Част на речта която означава качество свойство или белег на нещата Делят се традиционно на качествени притежателни и относителни Качествените прилагателни изтъкват качеството на предмета пьстръ стоудьнъ младъ Притежателните означават принадлежността отьчь братовъ Относителните показват различните белези на предмета относно до веществото от което е направен произхода му времето и предназначението му Прилагателното може да бъде субстантивирано ако в изречението то заема функцията на съществителното Старобългарските прилагателни притежават род число падеж и се скланят Прилагателните са имали две форми кратка (неопределена) и пълна (определена или местоименна) Кратките прилагателни се скланят като съществителни по -о (jo) за м и ср р или по -а(jа) основи за жр Местоименните прилагателни се скланят като родовите местоимения по меките основи Качествените прилагателни в старобългарски притежават сравнителна степен но не е развита превъзходната степен Сравнителната степен се е образувала по два начина Кратките форми на сравнителната степен са се образували с наставка -jьs (за жр) и -jes (за мр) В жр към наставката се е прибавяло окончанието -и за имп ед ч и формите съответно са били дражьши (жр) дражь (мр) и драже (срр) Дългата форма се е образувала със същата наставка но тя се е прибавяла към разширената с ѣ основа Крайното s от наставката е изпадало и формите са гласяли добрѣиши (жр) добрѣи (мр) и добрѣе (срр) ltpgt

приложение рус приложение аппозиция нем Apposition англ apposition фр apposition ит apposizione Определение което е съществително съгласувано по падеж с името към което се отнася Павелъ рабъ божии апостолъ исоусъ христосъ Вж определение Синоним апозиция

притежателно местоимение рус притежательное местоимение Притежателното местоимение означава принадлежност Старобългарските притежателни местоимения са мои моѣ мое твои твоѣ твое свои своѣ свое нашь наша наше вашь ваша ваше Те се скланят като анафоричното - по меките местоименни основи Вж местоимение анафорично местоимение

причастие лат participium рус причастие нем Partizip Participium англ participle фр participe ит participio Част на речта която античните граматици считали за причастна както към категорията на имената (защото се скланя) така и към категорията на глагола защото се образува от него и може да изразява време и залог В старобългарски съществуват три деятелни (сегашно минало 1 и 2) и две страдателни (сегашно и минало) причастия Вж сегашно деятелно причастие минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие елово причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие

прогресивна палатализация рус прогрессивная палатализация англ Progressive palatalization Наричана традиционно Трета палатализация (бълг) Третья палатализация (рус) Third Palatalization (англ) За разлика от другите две палатализации на веларите (вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите) при тази посоката на изменение е прогресивно (вж прогресивно фонологическо изменение) те предният фонологически елемент влияе върху следходния В този случай е доказано че въздействие се оказва от предходната гласна дълго или кратко i върху веларните съгласни k и g Спорно е дали в този процес е участвала съгласната x Между гласната и съгласната е могло да има назален елемент който впоследствие е образувал една единна част от предходната гласна и двете заедно са се превърнали в малка носовка За да се осъществи изменението след веларните съгласни е трябвало да се намират дълги или кратки гласни o или a Резултатите от прогресивната палатализация са съвпаднали с тези от втората регресивна те k gt c a g gt ꙃ (ꙃ) Синоним трета палатализация 3 палатализация III палатализация Срв палатализация

прогресивно изменение рус прогрессивное изменение англ progressive change progressive phonological change Фонологична промяна при която предходният в изговора звук влияе върху следходния Синоним прогресивно фонологическо изменение прогресивна промяна Антоним регресивно изменение

прозодия рус просодия нем Prosodie англ prosody фр prosodie ит prosodia Общото наименование на особеностите на речта и стиха свързани с метрика като дължина и количество ударение и интонация В системата на византийската прозодия са известни десет прозодични знака които се делят на 4 групи 1 тонове 2 времена 3 придихания 4 стъпки Вж ударение

протеза рус протеза надставка нем Prothese Vorschlag англ prothesis фр prothegravese ит prostesi Вмъкване на звук в началото на думата От праславянски е известна протезата на глайдовете j и

w в началото на думата Срв случаи като въдица въглен вътък вътре въже възел както и пояепентезавата на j в случаи като гнѧ ѩзъікъ и др Срв епентеза метатеза ꙗ

пряко допълнение рус прямое дополнение нем naumlheres Objekt direkt Objekt англ direct object фр compleacutement direct ит oggeto diretto Допълнение което съседства непосредствено и задължително при глаголната форма Прякото допълнение в старобългарски зависи от семантиката на преходните глаголи и се изразява с винителен родителен и творителен падеж Най-много са формите с винителен падеж който е основният падеж на прякото допълнение в старобългарски С родителен падеж прякото допълнение се употребява 1 при отрицание (с частиците не и ни) 2 при значение на част от цялото при глаголите сти пити приѧти 3 при ꙗодушевени съществителни вместо винителната форма При супин формата за родителен падеж е по-архаичната отколкото по-новите случаи с винителен Пряко допълнение в родителен падеж имат глаголите алкати въкоусити жьдати жѧдати искати слоушати съмотрити трѣбовати ча ти Творителен падеж за пряко допълнение се употребява при глаголите власти съвласти ꙗобладати четврьтовластьвовати видите къто вами съвладетъ Особен случай на допълнение е и творителната форма в страдателни конструкции Вж допълнение косвено допълнение части на изречението

пунктуация рус пунктуация нем Interpunktion Satzzeichensetzung англ punctuation фр ponctuation ит interpunzione Графически знаци в реда употребявани за разграничение на различните изреченски или ритмични елементи В най-ранния период са се разграничавали знаци в текста знаци за край на текста знаци за глоси в полето От знаците в текста най-често срещани са средната точка и двуеточието които са се употребявали с една функция - разграничаване на изреченска или ритмична цялост От занците за край на текста най-често се срещат различни варианти на схематизиран кръст с допълнителни украшения Към знаците за край на текста принадлежат и знаците за запълване на реда които са често по същия начин и са изпълнявали подобна функция Знаците за глоси в полето са обикновено същите както в текста Един и същи знак в реда или над него е отбелязвал мястото на допълнението а същият знак в полето е бележел началото на допълнението

първа палатализация на веларите рус первая веларная палатализация нем Erste Velar Palataliesirung англ First Velar Palatalization Наричана още първа регресивна палатализация на веларите Регресивна промяна по признака предност в праславянски която обхваща веларните съгласни k g x когато те се намират пред преден фонетичен елемент (предни гласни или преден глайд j) Резултатът от изменението е че k gt ч g gt ж а x gt ш В някои учебници изменението пред j е представено като йотация но рефлексите на изменението са същите както и при веларните съгласни когато те се намират пред предни гласни Може да се предполага че механизмът на въздействието и времето на възникване на промяната са същите

регресивно изменение рус регрессивное изменение регрессивное фонологическое изменение англ regressive change regressive phonological change Фонологическо изменение (промяна) при което следходният фонологически елемент влияе върху предходния Синоним регресивно фонологическо изменение регресивна промяна Антоним прогресивно изменение

редукция рус редукция нем Reduktion англ reduction фр reacuteduction ит riduzione Редукцията е фонологическо изменение на невисоките неударени гласни което се изразява в техния повишен гласеж Така неударено е gt и о gt у а gt ъ Поради тази причина е неправилно да се смята че големият и малък ер са били редуцирани тъй като техните промени се дължат не на ролята на ударението а са убословени от самия им характер на високи и кратки гласни В най-ранния период на славянската писменост примерите за редукция на гласни са неясни Приема се че старобългарския период отразява преход между противопоставянето между дългите и кратките гласни и следходния период при който като релевантен признак се появява ударението Затова примерите за редукция се срещат в по-ново време

редупликация рус редупликация повтор удвоение нем Reduplikation Verdoppelung Reduplizierung фр redoublement ит raddoppiamento Пълно или частично преднамерено повторение на корена основата или цялата дума при образуването на нови думи или изрази

реч 1 рус речь нем Rede англ speech discourse фр discours ит discorso 2 рус речь нем Rede das Sprechen англ speech фр parole ит parole 1 Звуковата проява на езика 2 Речева дейност в устна или писмена форма

рима рус рифма нем Reim англ rhyme фр rime ит rima Разположение на еднакви или подобни звукове в края на съседни или отделени една от друга думи които образуват ритмическо цяло

ритъм ритм Rhythmus Takt Sprechtakt rhythm

род рус род нем Genus англ gender фр genre ит genere Граматическа категория основана върху идеята че съществителните прилагателните и родовите местоимения могат да се разграничават въз основа на естествения пол (мъжки и женски род) или на безразличието спрямо тази подялба (среден род) В старобългарски и в български език принадлежността към даден род се определя от формалния завършек при съществителните и прилагателните

родителен падеж рус родительный падеж генетив нем Genetiv англ genetive фр geacutenitif ит genetivo Родителният падеж в старобългарски и в славянските езици съчетава най-разнообразни значения Той наследява и всички значения на индоевропейския аблатив Обикновено за илюстрация на значенията неговите функции се делят на две големи групи приименен родителен и приглаголен родителен падеж 1 Приименен родителен а) използва се определение (притежание субект на действието за количество за качество след субстантивирани местоимения и числителни от 1 до 4 с предлога отъ) Родителният определителен се поставя като определение при друго име за да определи качеството му (произход характер възраст материал) Чловѣкъ нѣкъіи добра рода б) като именно сказуемно определние велика рода естъ в) при прилагателни означаващи отстраняване лишаване г) допълнение при прилагателните плънъ исплънъ достоинъ Въі плънъі есте благости исплънени всѣкого раꙃоума д) след междуметията о оле о прѣмѫдръіихъ сѫдебъ твоихъ е) 2 Приглаголен родителен а) субект на безлични конструкции (с отрицат форми на бъіти) б) допълнение при глаголи с отрицание или съпътствани с отрицателна частица не приѧтъ оученьѣ в) при супина на преходни глаголи г)

при глаголи със значение на отделяне предвижване в пространството бѣгати отъстоѣти иꙃлаꙃити отъстѫпити (често с представките иꙃ отъоу) които изискват допълнение с въпроса от кого от що д) глаголи означаващи отстраняване освобождаване избавяне е) при глаголи които изразяват различни чувства чаѣти жѧждати хотѣти желати просити послоушати плакати сѧ просити искати оубоѣти сѧ плакати сѧ гнѫшати сѧ оустрашати сѧ оужасати сѧ ж) глаголи и прилагателни със значение на докосване допир връзка з) В родителен падеж е второто допълнение (освен винителното) глаголите напитати наплънити сподоблѣти Наплъните съсѫдъі вашѧ пшеницъі 3) родителен за обстоятелствено пояснение а) отношение и ограничение сравнителна степен на прилагателните б) родителен за време Се бѫдетъ сеѧ нощи Синоним генетив

родителен самостоятелен падеж лат genetivus absolutus Конструкцията е калка на гръцката конструкция и представена от старобългарските паметници само в Супрасълския сборник Състои се от име в родителен падеж и съгласувано с него причастие Има същото значение както дателен самостоятелен mdash на обстоятелствено изречение за време условие причина Вж абсолютна конструкция дателен самостоятелен падеж Синоним родителен самостоятелен

ротацизъм ротацизм Rhotazismus rhotacism

сандхи рус сандхи нем Sandhi От санскрит връзка съединение Термин от индийската граматика за асимилационни промени които възникват на междусловната граница Вж асимилация

свърхкратка гласна Вж ерове

свършен вид рус совершенный вид перфективный вид нем perfektive Aktionsart англ perfect aspect perfective aspect complete aspect telic aspect фр aspect perfectif ит aspetto perfettivo Глаголът от свършен вид представя действието като цяло mdash заедно с началото му извършването му и края му без обаче да се мисли поотделно за тези съставки (Пашов 1989105) Първичните глаголи от св в в старобългарски не съдържат наставката -а- в инфинитивната си форма срв минѫти минѫ (св в) но миновати миноуѭ (несв в) Синоним свършен вид на глагола

сегашно време рус настоящее время презенс нем Praumlsens англ present tense фр preacutesent ит presente Граматически форми които изразяват процес извършващ се едновременно с процеса на говорене В старобългарски това време се образува от сегашната основа на глагола Вж сегашна основа

сегашно деятелно причастие В старобългарски се е образувало от сегашната основа на глагола В м ср р ед ч в 1 и 2 спр е окончавало на -ъі а в 3 и 4 mdash на ѧ Разликата между 3 и 4 спрежение е била че в третото гласната в суфикса е била в косвените падежи ѫ с предходна мекост или ѭ докато при 4 навсякъде е била само ѧ От друга страна им п ед м и ср им п се е противопоставял на всички други форми заради липсата на -щ- срв несъі даѧ молѧ (м срр импедч) - несѫщи даѭщи молѧщи (жредчимп) Скланя се както съществителните по -jo (за м и срр) -ja (за жр) Различават се кратки и местоименни форми Местоименните или пълните форми се образуват като към кратката форма се добави съответната форма за род число

и падеж на анафоричното местоимение напр несъіи даѧи молѧи В този случай втората част следва склонението на местоимението несѫщаего (родпедч м и ср р) несѫщоуемоу (датпедч м и ср р) В развитието на езика още в старобългарски гласната е се уподобява (асимилира) от предходната гласна несѫщаего gt несѫщааго Следходният процес е известен като контракция mdash двете еднакви гласни се свиват в една mdash несѫщаго Този процес повлиява цялата парадигма на сегашното деятелно причастие Вж минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие причастие анафорично местоимение Синоним сегашно действително причастие

сема рус сема фр segraveme Най-малкият смислов компонент в семантиката на думата

семантика рус семантика нем Semantik Bedeutungslehre англ semantics фр seacutemantique ит semantica 1 Лингвистична дисциплина която се занимава със значението на езиковите единици Дели се традиционно на лексикална и граматична семантика 2 Теория за знаковото учение като част от семасиологията

сигматичен аорист рус сигматический аорист англ sigmatic aorist Аорист който в славянските езици се образува с помощта на съгласната s добавена към инфинитивната основа В по-голяма част от случаите още в праславянски тази съгласна се е изменила в -х- Вж аорист

сигматичен рус сигматический нем sigmatisch англ sigmatic фр sigmatique ит sigmatico Граматично образувание с помощта на афикса -s- (от гр сигма) Вж сигматичен аорист

силен ер рус сильный редуцированный сильная позиция редуцированных англ strong jer strong position of jers Ер в силна позиция или силен ер означава че в това обкръжение гласната ще понижи своя гласеж Силна позиция за еровете е била пред друга ерова гласна и под ударение Синоним силна позиция на еровете Вж ерове голям ер малък ер изпадане на еровете понижаване на еровете преглас на еровете Срв слаб ер

синоним рус синоним нем Synonym Gleichbedeutend англ synonym фр synomyme it sinonimо Дума или израз равни или сходни в своето значение с друга дума или израз Срв антоним

синонимия рус синонимия нем Synonymie англ synonymy фр synonymie ит sinonimia Семантично явление при което основните значения на езиковите единици (думи морфеми изрази категории) съвпадат или са близки Вж синоним

синтагма рус синтагма нем Syntagme фр syntagme 1 Група от думи в изречението обединена смислово и ритмически 2 Сборник от статии и слова Вж фраза Синтагма

синтаксис рус синтаксис нем Syntax Satzlehre англ syntax фр syntax ит sintassi Лингвистична дисциплина която изучава отношенията на думите и формите в изречението и начините за тяхното свързване в единно цяло

сказуемо рус сказуемое нем Praumldikat англ predicate фр preacutedicat ит predicato Личният глагол в изречението В старобългарски се съласува с подлога по лице и число а в някои случаи и по

род Рѫцѣ твои сътвористѣ мѧ и съꙃдастѣ мѧ Синоним предикат

склонение рус склонение нем Deklination англ declension фр deacuteclinaison ит declinazione Система на словоизменение на именните форми Склонението зависи от основата на името Старобългарските съществителни различават 9 различни склонения Причастията и прилагателните се скланят по образеца на съществителните а при местоименията се разграничават склоненията на личното и възвратното местоимение от склоненията на родовите форми Вж вокална основа консонантна основа парадигма

слаб ер рус слабый редуцированный англ weak jer jer in weak position Ер който се намира в слаба позиция се нарича слаб ер Слаба позиция за еровете е прието да се назовава сричката във фонетичната дума където след еровата гласна не следва друга ер в края на думата преди сричка с друга гласна и когато върху еровата гласна не пада ударението В тези позиции във всички славянски езици се извършва процес известен като изпадане на еровете Синоним ер в слаба позиция Вж ерове голям ер малък ер преглас на еровете понижаване на еровете Срв силен ер

словоизменение рус словоизменение флексия нем Flexion англ flection inflexion accidence фр flexion ит flessione Процес при който към думата се добавят окончания Те изразяват граматични категории и отношения Вж афикс окончание парадигма

словообразуване рус словосложение нем Zusammensetzung англ composition фр composition ит composizione Образуване на нови думи от изходна форма или дума (мотивираща форма мотивираща дума) с помощта най-често на афикси Срв словоизменение

словоред рус порядок слов нем Wortstellung Wortfolge англ word-order фр ordre des mots ит ordine delle parole Ред на думите в изречението Различното разположение може да има синтактично семантично и експресивно значение

сложна дума рус сложное слово композита нем Kompositum zusammengesetztes Wort англ compound фр composeacute ит composto Съединението на най-малко две думи в една нова се нарича сложна дума

служебна дума рус служебное слово нем Nebenwort англ subsidiary word accessory word фр mot accessoire ит parola accessoria Служебните думи означават отношения между частите на самостойните думи Те биват предлози частици и съюзи Синоним несамостойна дума

смегчаване рус смягчение нем Mouillierung Erweichung англ softening фр mouillement mouillure ит palatalizzazione Процес на образуване на съгласни с помощта на повдигане на средната част на езика към твърдото небце (палатум)

собствено име рус собственное имя нем Eigenname англ proper name фр nom propre ит nome proprio Съществително което назовава отделен единичен предмет Синоним съществително собствено име Вж нарицателно име

спомагателен глагол рус вспомагательный глагол нем Hilfsverbum англ auxiliary verb фр

verbe auxiliaire ит verbo ausiliare Глагол който служи за образуване на други сложни глаголни форми например времена и наклонения С старобългарски спомагателни глаголи са например бъіти имѣти и хотѣти

спрежение лат cojugatio рус спряжение нем Konjugation Abwandlung англ conjugation фр conjugaison ит coniugazione Групиране на глаголните форми в система от парадигми Старобългарските глаголи се делят на 5 спрежения 4 тематични и 1 атематично Тематичните спрежения са 1 - с гласна -е- 2 с -не- 3 с -je- и 4 с -и- Тематичната гласна и съчетание се открива във всички форми на сег вр на глагола освен в 1 л ед и 3 л мнч Атематичните глаголи в старобългарски са пет бъіти вѣдѣти дати имѣти ѣсти както и техните варианти с представка напр прѣдати продати иꙃдати В речниците се дава информация за формата във 2 л според която най-често се определя спрежението на глагола Това е и т нар сегашна глаголна основа в старобългарски Вж тематичен атематичен основа склонение парадигма

сравнителна степен рус сравнительная степень фр comparatif Представяне на качеството у един предмет в по-голяма мяра отколкото при друг (Момчилов 186833-34) В старобългарски са съществували два начина за образуване на сравнителната степен Кратките форми за сравнителна степен са се образували като се добавят наставките -jьs (за м и жр) и -jes (за срр) Наставката се е добавяла към основата на прилагателното или наречието Крайното s е изпадало (вж тенденция към отворена сричка) а j е палатализирал съгласната пред него драгъ драга драго gt дражь дражьши драже При дългите форми преди наставката се е добавяла гласната ѣ добрѣи добрѣиши добрѣе от добръ добра добро Вж превъзходна степен степен на сравнение

среден ер В кирилската писменост mdash ер който се пише като среден вариант между големия и малкия ер Среща се в някои от ранните епиграфски паметници и в среднобългарски текстове от 12-13 век насетне В някои случаи може да се предположи че има фонетично значение на шва но специализирани изследвания не са правени Вж ерове голям ер малък ер

среден род рус средний род нем Neutrum англ neuter фр neutre ит neutro В старобългарски това е граматически род който обединява думи със общо значение на индиферентност спрямо опозицията мъжки-женски род както и притежаващи значения на неактивност неодушевеност (Ахманова 1969380) Те имат формални завършеци характерни за основите на -o-jo както и на част от консонантните склонения Вж мъжки род женски род род

сричка рус слог нем Silbe англ syllable фр syllable ит sillaba Най-малката произносителна единица при образуването на която трябва да съществува гласна или в някои случаи сонорна съгласна Вж отворена сричка затворена сричка тенденция към отворена сричка

старобългарски език старославянский язык древнецерковнославянский язык нем altkirchenslaviesche Sprache altslavische Sprache altbulgarische Sprache англ Old Bulgarian language Old Church Slavonic language Old Slavic language Най-ранният писмено засвидетелстван език на славяните Почива на българските говори Първите му паметници са създадени през 9 век Обхваща първия период от писмената история на българския език -

старобългарския който трае 3 века от 9 до края на 11 Синоним старочерковнославянски староцърковнославянски старославянски

степен на сравнение рус степень сравнения нем Komparationsgrade Steigerungsstufen Komparationsbildungen англ degrees of comparison фр degreacutes de comparaison ит gradi di comparazione Степента е граматическа категория проявяваща се в способността на качествените прилагателни и наречия да изразяват относителна разлика в признаците на определяните от тях явления (Куцаров 2007475 Ахманова 1969453) В старобългарски степенуването извън положителната степен се изразява с ппомощта на граматически суфикс Вж сравнителна степен Синоним степенуване

страдателен залог рус страдательный залог пасив нем Passiv англ passive (voice) фр passif ит passivo Ако глаголното лице е пасивно (търпи глаголното действие) то залогът се нарича страдателен В старобългарски лицето в този случай се изразява с тв п или с помощта на конструкция на предлога отъ с род п срв текъла постриже сѧ павъломь Вж деятелен залог залог Синоним пасив пасивен залог

строфа рус строфа нем Strophe Stanze англ stanza фр strophe ит strofa strofe Група от стихове образуваща единно смислово и ритмическо цяло

стъпка рус стопа нем Fuss англ foot фр pied ит piede Ритмическа единица образувана от група срички обединени от ударението или дължината Синоним ритмична стъпка ритмическа стъпка

субект Вж подлог

супин лат supinum рус супин нем Supinum англ supine фр supin ит supino Нелична глаголна форма която се е употребявала в старобългарски след глаголи за движение вместо инфинитива Има паралел в историята на инд езици с латинския Старобългарският супин е окончавал на -тъ видѣтъ По произход е стар винителен падеж на кратки u-основи В най-архаичните текстове изисква допълнение в род п след глаголи за движение идѫ ръібъ ловитъ отивам да ловя риба С течение на времето тази форма е била изместен още в старобългарски от инфинитива Вж инфинитив

суплетивен рус суплетивный нем suppletiv англ suppletive фр suppleacutetif ит suppletivo Суплетивни форми са форми на една и съща дума образувани от различни корени например бъіти есмь и сѫть

суфикс рус суффикс нем Suffix Exponent англ suffix фр suffixe ит suffiso Служебна морфема която се поставя зад корена или основата Вж афикс инфикс префикс основа морфема

съгласна рус согласный согласный звук нем Konsonant англ consonant фр consonne ит consonante В античността под названието съгласни (калка срв гр лат consonantia) са разбирали звукове които са лишени от истинска звучност и които са се произнасяли заедно с гласната При учленението си те минават през проход или преграда и са преобладаващо шумове Съгласните не

могат да образуват сричка Изключение са сонорите които при струпване на няколко съгласни елемента могат да служат за сричкотворни елементи (срв р в крв) Синоним съгласен звук Вж гласна

съгласуване на времената лат consecutio temporum рус согласование времен нем consecutio temporum англ senquence of tenses фр concordance des temps ит concordanza dei tempi Съгласуване на глагола в подчиненото изречение с глаголното време в главното изречение Вж време

съхипоним Елементи от един и същ хипонимен ред Срв хипоним хипонимен ред хипонимия хипероним

съчинителен съюз рус сочинительный союз нем beiordnende Konjunktion англ coordinating conjunction фр conjonction de coordination ит coniunzione coordinativa Свързва две части на изречението с еднородна функция и без отношение на зависимост В старобългарски се разграничават седем класа съчинителни съюзи съединителни (и ии нини ниже тоже толи ибо) съпоставително-противопоставителни (а же ли нъ) разделителни (ли лили аще ащели илиили любо любо) мотивиращи (бо ибо небонъ оубо) заключителни (оубо бо) резултативни (тѣмь тѣмьже сего радисего дѣлѣ того ради ꙃа не) пояснителни (сирѣчь рѣкъше) (Дуриданов 1993327-332) Вж подчинителен съюз съюз

съществително име гр лат substantivum рус существительное имя нем Substantiv Gegenstandswort англ substantive фр substantif ит sostantivo Думи с които се именуват лица неща и понятия Античните граматици са считали че то изразява нещо съществено (срв лат термин) който обозначава или индивида (съществително собствено) или категория (съществително нарицателно) или понятия (качества състояния действия) Съществителните са конкретни ако принадлежат на една от първите категории и отвлечени или абстрактни ако са част от третата Старобългарското съществително име притежава род число падеж и принадлежи към една от склонитбените групи (склонения) наследници на индоевропейските и праславянски основи Срв име прилагателно име местоимение

съюз рус союз нем Konjunktion Bindewort англ conjunction фр conjonction ит congiunzione Служебна дума която служи за съединение на две части на изречение или на две изречения Старобългарските съюзи по начин на съставяне се делят на прости сложни и съотносителни Простите съюзи се състоят от една лексикална единица а бо и или и др Сложните съюзи са съчетание на прост съюз и друга съставка Например любо ли а не нъ а и аще и Съотносителните съюзи се употребяват разделено Едната съставка се намира в първото от изреченията а втората mdash в следващото Например ли ли или или любо любо ни ни В старобългарския език съюзна функция са могли да изпълняват и т нар съюзни думи Това са местоимения наречия и съчетания от местоимения и съществителни частици Според типовете отношение се разделят на съчинителни и подчинителни Вж подчинителен съюз съчинителен съюз

творителен падеж рус творительный падеж инструментальный падеж орудийный падеж

нем Instrumentalis instrumental англ instrumental фр instrumental ит strumentale Творителният изразява различни обстоятелствени значения служи за означаване на субекта в страдателен залог и служи за именна част на съставните сказуеми В творителния падеж се поставя непрякото допълнение което показава оръдието или средството с което се върши глаголното десйтвие Затова се нарича и инструментален падеж На български тази финкция се превежда с предлозите с или чрез Писахъ вамъ моеѭ рѫкоѭ Творителен падеж се употребява и когато трябва да се покаже че действието се извършва задружно с някого или че то се съпровожда с нещо Вѣроѭ и любовиѭ пристѫпимъ Най-често в това значение се употребява с предлога съ мъітари и грѣшьници въꙃлежаахѫ съ исоусомь Страдателен залог (отговаря на въпроса от кого) въꙃлюбленъ бѫдетъ отьцемь моимь Глаголът бъіти когато има значение на произлизам ставам изисква допълнение в творителен падеж Въ миръ бѣ и миръ тѣмь бъістъ Допъленение в творителен падеж изискват и глаголите господьствовати и обладати Наплъните ꙃемлѭ и господьствоуите еѭ и обладаите ръібами морьскъіими и ꙃвѣрьми и птицами небесьнъіими и всѣми скотами и и вьсеѭ ꙃемлеѭ При глаголи за покупка и продажба допълнението в творителен падеж не пѧть ли птиць цѣнитъ сѧ пѣнѧꙃема двѣма Творителният падеж се употребява и за означаване на обстоятелствата при които се извършва дадено действие (начин време място) Миромь господи помолимъ сѧ Сьи придетъ къ исоусоу нощьѭ Входѧи двьрьми пастъірь естъ овьцамъ Синоним инструментален падеж

тежко ударение вж гравис

тематичен рус тематический нем thematisch themavokalisch stammbildend англ thematic theacutematique ит tematico Тематична морфема е тази която се присъединява към корена за образуване на основа Например в старобългарски има 4 тематични спрежения Вж атематичен основа корен морфема спрежение

тенденция към отворена сричка рус тенденция к открытому слогу принцип восходящей звучности принцип возрастающей звучности англ tendency toward intrasyllabic harmony tendency toward rising sonority law of open syllables Тендеция от изменения в праславянски която води до структура на сричката завършваща на гласна Към тази тенденция приндалежат промени като изпадане на съгласни на сричковата граница и в края на думите монофтонгизацията на дифтонгите образуването на носови гласни различни видове метатези и епентези Синоним тенденция към възходяща звучност закон за отворената сричка Вж отворена сричка монофтонгизация на дифтонги носова гласна изпадане на съгласни метатеза епентеза

тенденция към палаталност рус тенденция к палатальности Едно от двете основни направления във фонологическото развитие на праславянския език заедно с тенденцията към отворената сричка което обединява всички процеси на промяна на съгласните под въздействие на следходни (при прогресивната палатализация и предходни) незадни фонологични елементи (предни гласни и j) В резултат на тези промени в славянските езици се появяват редица съгласни които преди това не са съществували (като ч ж ш щ ц ꙃ и тн) Всички нововъзникнали съгласни са меки което довежда и до появата на корелацията твърди-меки

съгласни както е случаят със сонорните r l m които имат съответствия r l m Тенденцията обхваща трите праславянски палатализации на веларите палатализацията на денталите и лабиалите йотацията както и някои съпътстващи краесловни изменения Към тези промени може да се причисли и монофтонгизацията на дифтонга aj в еи който е основание за възникване на втората веларна палатализация макар той да е част от друга една тенденция в праславянски mdash тази на отворената сричка Вж палатализация палатализация на веларите палатализация на денталите палатализация на лабиалите монофтонгизация на дифтонгите Срв тенденция към отворена сричка Вж праславянски език тенденция към отворена сричка

тон тон Ton Betonung tone

топонимия рус топонимия топонимика топономастика нем Toponomastik Ortsnamenkunde англ placename study фр toponymie toponomastique ит toponimia toponomastica Изследване на географските и местните имена на дадена територия или в даден език Вж ономастика

транскрипция рус транскрипция транскрибирование нем Transkription англ transcription фр transcription ит transrizione Предаване на звуците в един изговор с помощта на писмени знаци При фонетичната транскрипция се прилагат специални знаци за точното отразяване на речта Най-известната система е тази на Международната фонетична асоциация В България за записване на диалектна реч се използва транскрипцията на проф Стойко Стойков изработена за целите на Българския диалектен атлас Срв транслитерация

транслитерация рус транслитерация нем Transliteration англ transliteration фр transliteacuteration ит translitterazione Предаване на знаците от една писмена система с помощта на знаци от друго писмо Например много често в изданията на глаголическите паметници глаголицата се транслитерира с кирилица или с латиница При транслитерацията не се държи за сметка за реалното звучане на писмените знаци Срв транскрипция

трета палатализация на веларите вж прогресивна палатализация

тропа троп образное выражение Tropus bildlicher Ausdruck trope

ударение стб сила глаголоу рус ударение нем Akzent Betonung Tonfall англ accent stress 1 Отделянето на определена сричка в думата на фона на другите неударени срички се нарича словно ударение или само ударение 2 Обозначаване на това отделяне с особен знак в правописа В старобългарските паметници отсъстват знаци с подобно значение Син акцент

условно наклонение рус сослагательное наклонение нем Subjunktiv Konjunktiv англ subjunctive фр subjonctif ит soggiuntivo congiuntivo Условното наклонение представя действието като зависимо от някакво условие В старобългарски се е образувало с особена парадигма на глагола бъіти (бимь би би бимъ бисте бѫ) и минало деятелно второ (елово) причастие Причастните форми са се изменяли по род и число а глаголът се е менял по лице и число например сътворилъ бимь бих направил Още в старобългарския период специализираните форми на спомагателния глагол са се променили като са приели окончанията за аорист бъіхъ сътворилъ Към тези конструкции възхожда и съвременното българско условно

наклонение Вж изявително наклонение повелително наклонение наклонение Синоним кондиционал

фраза рус фраза нем Phrase англ phrase clause 1 Фонетична и синтактична цялост която изразява завършена мисъл оформена интонационно 2 Изречение или глаголно съчетание

хапакс лат hapax legomenon рус гапакс апакс Гръцкото наречие hapax (веднъж еднократно) се употребява в качеството на съществително за да обозначи дума израз конструкция срещана само веднъж

хаплография рус гаплография нем Haplographie англ haplography фр haplographie ит aplografia Изпускане на цяла сричка в писмото Грешка при която от две съседни еднакви или подобни срички се пише само едната

хаплология рус гаплология нем Haplologie Silbenschichtung SIlbendissimilation англ haplology фр haplologie ит aplologia Изпускане на еднакви или подобни срички стоящи непосредствено една до друга Срв елизия

хетеронимия рус гетеронимия нем Heteronimie англ heteronymy фр heacuteteacuteronymie ит eteronimia Свойства на имената образувани от различни корени да означават предмети и същества тясно свързани по значение които са част от естествена група Например братръ и сестра в стб

хиазъм гр χιαστὸν σχῆμα χιασμός рус хиазм нем Chiasmus англ chiasmus фр chiasme ит chiasmo Две синтактични или фразови двойки които са подредени не паралелно (a-b-a-b) а редуващо се (a-b-b-a) Този тип подреждане е известно като кръстовидно и наименованието му идва от формата на гръцката буква хи (X)

хипербат гр ὑπερβατόν лат transgressio рус гипербат нем Hyperbaton англ hyperbaton фр hyperbate ит iperbato 1 Смяна на местата инверсия на две синтактично принадлежащи заедно думи (анастрофа) 2 Разделяне на две синтактично принадлежещи заедно думи чрез вмъкване на допълнителна фраза или изречение между тях 3 Тмезис

хипербола гр ὑπερβολή лат superlatio рус гипорбола нем Hyperbel англ hyperbole фр hyperbole ит iperbole Реторичен троп при който се преувеличават свойства качества и състояния на предмети и явления Антоним литота

хиперкоректен гиперкорректный hyperkorrekt hypercorrect

хипероним Дума която е название на общо родово понятие или на цялото спрямо неговите части Например растение е хипероним на множеството дърво храст трева Хиперонимът животно обхваща хипонимите заек тигър кон Срв хипоним хипонимен ред хипонимия съхипоним

хипоним Дума която семантично подчинена на друга дума и представя част от понятието на тази дума Например бреза бук са хипоними на дърво Вж хипонимия хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипонимен ред Лексика структурирана според семантичната група на хипонимите Срв хипоним хипонимия хипероним съхипоним

хипонимия Връзки които обобщават отношението на отделните части към цялото Например бреза бук смърч са хипоними на родовото название дърво Вж хипоним хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипотаксис рус гипотаксис англ Hypotaxe Unterordnung англ hypotaxis фр hypotaxe ит ipotassi Подчинение зависимост на едно изречение от друго Срв паратаксис

циркумфлекс стб периспомени гр προσῳδία περισπομένη περισπομένη лат cicumflexa geschleifter schleifender Akzent Schleifton gedehnter Ton circumflex В екфонетичната нотация се обозначава с ^ Синоним извито ударение Вж и тонове ударение

части на речта лат partes orationis рус части речи нем Redeteile англ parts of speech фр parties du discours ит parti del discorso Лексикална семантична и граматична класификация на думите която обединява техните понятийни класовве и граматични категории Традиционно в старите граматики те се делят на 8 частисъществително име прилагателно име местоимение глагол наречие предлог съюз и междуметие

числително бройно рус количественное числительное нем Kardinalzahl Grundzahl англ cardinal number Бройните числителни показват количеството (броя) на предметите или лицата Вж числително име числително редно

числително име рус числительное имя нем Zahlwort англ numeral фр numeacuteral ит numerale Дума която означава броя или числения ред на нещата Въз основа морфосинтактични признаци можем да ги разделим на такива които се променят като прилагателни и такива които се променят като съществителни Според функциите се делят на числителни бройни числителни редни събирателни дробни Цифрите в старобългарски и през целия средновековен период на българската история се означават с букви върху които има изписана чертица (титло) Числителните от 11 до 19 са словосъчетания чиято главна част е названието на единиците Втората съставка се скланя в м п единъ на десѧте дъва на десѧте Числителните от 20 до 90 се образуват като десѧть се брои за самостоятелна дума трье десѧти Числителните единъ една едно се скланят като родовите местоимения Те имат значение и на неопределителни местоимения По същия начин се скланят и редните числителни Числителните дъва оба се скланят като местоимението тъ в дв ч Числителните трие три и четъіре четъіри се скланят както съществителните по кратки i-основи като се забелязва и влияние от консонантните основи Числителните от 5 до 9 са от жр Скланят се само в едч по кратките i-основи Числителното 10 е било от мр и се е скланяло по консонантните основи със силно влияние от кратки i-основи При числителните от 11 до 19 се променя само първата съставака От 20 до 90 числителните управляват съществително в род п мнч Числителното съто се скланя като същестително от срр по о-снови Числителното тъісѫщи тъїсѧщи се скланя по типа на съществителни като богъіни Тъма се скланя като съществително по а-основи Вж числително бройно числително редно

числително редно лат numeralia ordinalial рус порядковое числительное нем Ordinalzahl Ordnungszahl англ ordinal number Редните числителни показват реда и мястото на нещата Синоним поредни числителни уредни числителни качествени числителни ординални нумерали Вж числително бройно числително име

член рус артикль член нем Artikel англ article фр article ит articolo Морфологичен показател за определеност при имената Определителният член може да стои пред (предпоставен член) или след (задпоставен член) името В българския език той произхожда от съчетанието на името (отначало при съществителните) с показателните местоимения с основи на -т- -в- и -с- Още в старобългарски се откриват наченките на този процес по-късно в среднобългарския и ранния новобългарски период тези форми са все по-чести Срв жена та gt жената мѫжь тъ gt мѫжьтъ (мъжът)

част от цялото (наплъните водоносъі водъі) Дателният падеж е основният падеж на косвеното допълнение в старобългарски като неговите форми се появява при голяма част от глаголите които обикновено управляват винителен падеж за пряко допълнение даждь ми сиѭ водѫ Косвеното допълнение може да се изразява и с творителен падеж при някои глаголи не пьцѣте сѧ доушеѭ вашеѭ клънетъ сѧ црькъвоѭ обисте е риꙃами съ ароматъі Вж допълнение пряко допълнение Синоним непряко допълнение непряк обект косвен обект

критически апарат рус критический аппарат нем kritischer Apparat англ critical apparatus фр apparat critique ит apparato critico Съвкупност от данни за разночетенията по различните преписи на един ръкописен текст които указват на различните или еднаквите четения спрямо избрания за основен текст на изданието В критическия апарат могат да влезнат и коментарии на отделните пасажи Критическият апарат е отличителен белег на критичното издание за разлика от дипломатическото което може да съдържа само разчетен текст придружен или не със снимки от издавания извор

лабиализация рус лабиализация нем Labializierung англ labialisation labialization фр labialisation ит labializzazione Процес на артикулиране или промяна на звука с помощта на устните при което те се закръглят Срв делабиализация

лабиодентална съгласна Съгласна при чието учленение долната устна се приближава към горните резци Син устнено-зъбна съгласна Вж лабиална съгласна лабиализация делабиализация Срв билабиална съгласна

лексема рус лексема нем Lexeme англ lexeme Обобщена езикова единица която функционира в езика като сбор от морфологичните и фонетични варианти на думата Словоформите на думата се обединяват от общата й семантика Срв фонема морфема

лексика рус лексика англ lexis lexica Съвкупността от словното богатство (речника) на един индивид текст Под лексика се разбира и цялостният лексикален състав на един език Вж лексикология лексикография рус инфикс нем Infix англ infix фр infixe ит infisso Наставка която се поставя вътре в думата понякога в самия корен Вж афикс префикс суфикс

лексикален рус лексический нем lexikalisch англ lexical фр lexical ит lessicale Отнасящ се имащ отношение към лексиката Синоним лексически Вж лексика

лексикография рус лексикография нем Lexikographie англ lexicography фр lexicographie ит lessicografia Наука за съставяне на речници Срв лексикология Вж лексика

лексикология рус лексикология нем Lexikologie англ lexicology фр lexicologie ит lessicologia Дял от езикознанието което изучава думите и фразеологичните единици от гледна точка на тяхното образуване и проникване в езика и от гледна точка на тяхното значение Вж лексика Срв лексикография

ликвидна метатеза рус ликвидная метатеза англ metathesis of liquids Късно праславянско фонологическо изменение при което групите гласните а о е и ликвидните съгласни в групите tart tort tert talt tolt telt ort art elt са си разменяли местата В старобългарски

процесът е бил съпроводен и с удължаване на гласната в редица случаи Например melko gt млѣко korva gt крава borda gt брада berg- gt брѣгъ arb- gt рабъ и робъ Вж метатеза ликвидни съгласни

ликвидни съгласни лат liquida рус плавные согласные нем Liquida англ liquid consonants фр liquide ит liquido Съгласни които се характеризират в акустично отношение с плавен преход към гласните Това е общото наименование на съгласните r и l Синоним плавни съгласни Вж ликвидна метатеза

литота рус литотес нем Litotes англ litotes understatement фр litote ит litote Реторичен троп при който преднамеренно се отслабват (от гр litotes) качествата размери на предметите с цел да се умаловажи тяхното значение към обекта и да се изрази отношение Антоним хипербола

лице лат persona рус лицо нем Person англ person фр personne ит persona Указва на ролята която играе този за когото става дума в изказването или в текста Различават се първо лице който говори от свое име второ лице към когото се обръщат и трето лице за когото говорят

лично местоимение рус личное местоимение нем Personalpronom англ personal pronome фр pronom personnel Местоимение което замества име на лице В старобългарски има форми само за първите две лица Употребата на третоличните форми е била поета от показателните местоимения като някои от тях (тъ та то онъ она оно) са се превърнали в лични местоимения за 3 лице в историята на езика Скланя се по самостоятелна парадигма заедно с възвратното местоимение като формите за дателен и винителен имат кратък и дълъг вариант За склонението на личното местоимение е характерно наличните на форми от различни основи (вж суплетивизъм) Така например формата за 1 л им п ед ч е аꙃъ но за род п е мене Вж възвратно местоимение местоимение

малка носовка стб ѧсъ рус малый юс англ small jus front jus Малката носовка в старобългарски е била предна гласна чието произношение е било на гласна е или широко е с назален елемент (н или м) след нея Образувала се е вследствие на тенденцията към отворена сричка когато след съчетанието на предна гласна (дълги и кратки i и e) с назал (n m ŋ) след тях е следвала съгласна (модел VNC) В глаголицата начертанието на буквата се е състояло от две части като първата е обозначавала оралния елемент а втората mdash назалния сегмент В старобългарския период в кирилицата за обозначението на гласната са се използвали няколко различни начертания от непроменената форма на гръцкото епиграфско А до изписвания които се приближават до формата на глаголическото ѣ Това води до предположението че вероятно в една част от българските говори гласежът на първата част на звука е бил на широка ниска предна гласна Син предна носовка преден юс малък юс Срв голяма носовка носов звук

малък ер стб ерь рус ерь англ front jer Висока кратка предна гласна в старобългарски Произхожда от инд кратко i Син преден ер предна ерова гласна Вж ерове силен ер слаб ер понижаване на еровете изпадане на еровете Срв голям ер

междуметие лат interiectio рус междометие нем Interjektion Ausruf Empfindungswort англ interjection фр interjection ит interiezione Неизменяема част на речта която се употребява

изолирано и се вмъква между останалите части на изречението Чрез се изразяват емоционални отношения и състояния Примери за междуметия в старобългарски са оувъі и горѣ Синоним средореч (Ив Богоров)

мека съгласна рус мягкий согласный нем weicher Konsonant англ lax consonant smooth consonant фр consonne molle ит consonante molle Съгласна която се изговаря с повдигане на средната част на езика към твърдото небце (палатума) Синоним палатална съгласна

местен падеж рус местный падеж локатив нем Lokativ Lokalis англ locative фр locatif ит locativo Основните функции на местния падеж без предлог е била обстоятелствено пояснение за място и време Рядко се срещат случаи на допълнение при глаголите коснѫти сѧ прикоснѫти сѧ при глаголи с представката при- Употребява се при някои глаголи с представка на- належати нападати напасти Местен падеж управляват и глаголите вълежати ꙃаꙃьрѣти обѣсити сѧ опрѣти сѧ потъкнѫти съвъкоупити сѧ съплѣсти Синоним локатив

местоимение лат pronomen рус местоимение нем Pronomen Fuumlrwort англ pronoun фр pronom ит pronome Част на речта която в античните граматики се определя като заместник на името защото съдържа в себе си понятия за лице и предмет Може да се употреби вместо всички имена mdash съществителни прилагателни и числителни Старобългарските местоименна система е много богата Тя се дели на лични и нелични (родови) местоимения Склонението на възвратното местоимение е според парадигмата на личните Родовите местомения се делят на анафорично показателни притежателни въпросителни отрицателни неопределителни обобщително Към местоименията се причисляват т нар думи с местоименна флексия Това са местоименни прилагателни или местоимения-прилагателни като самъ какъ какъв къ какъв ꙗтакъ такъв инакъ инакъв сикъ такъв вьсѣкъ всеки инъ друг единъ Вж лично местоимение възвратно местоимение анафорично местоимение показателно местоимение притежателно местоимение въпросително местоимение отрицателно местоимение неопределително местоимение обобщително местоимение

метатеза рус метатеза перестановка нем Metathesis Umstellung Lautversetzung англ metathesis фр meacutetathegravese ит metatesi Премятане на звуковете в рамките на една сричка или на сричките в рамките на една дума (напр гълтам глътна) Синоним премятане на звуковете Вж ликвидна метатеза

минало време мин прошедшее время нем Vergangenheit англ past tense фр passeacute ит passato Наименование на всички граматически форми на миналите имена Вж аорист имперфект перфект плюсквампефект бъдеще време в миналото

минало деятелно първо причастие В старобългарски се е образувало от инфинитивната или миналата основа на глагола (вж инфинитивна основа) В зависимост от това дали тя е окончавала на гласна или съгласна към нея се е добавял показател за причастието При инфинитивна основа на съгласна той може да се види в косвените падежи като -ъш- а при гласна той е имал обликът -въш- Подобно на сегашното деятелно причасти и тук формите за им п ед м и ср им п се е противопоставял на всички други форми заради липсата на -ъш--въш-

срв несъ давъ моль (м срр импедч) - несъши давъши мольши (жредчимп) Скланя се както съществителните по -jo (за м и срр) -ja (за жр) Различават се кратки и местоименни форми Местоименните или пълните форми се образуват като към кратката форма се добави съответната форма за род число и падеж на анафоричното местоимение В този случай втората част следва склонението на местоимението несъшаего родпедч м и ср р несъшоуемоу (датпедч м и ср р) В развитието на езика още в старобългарски гласната е се уподобява (асимилира) от предходната гласна несѫщаего gt несѫщааго Следходният процес е известен като контракция mdash двете еднакви гласни се свиват в една mdash несѫщаго Този процес повлиява цялата парадигма на сегашното деятелно причастие Вж сегашно деятелно причастие минало деятелно второ сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие причастие анафорично местоимение Синоним минало действително причастие

минало свършено време вж аорист

множествено число рус множественное число нем Plural Mehrzahl англ plural фр pluriel ит plurale Граматическа категория към която се отнасят думи назоваващи множество отделни обекти (съществителни местоимения) и думи които се съгласуват с тях (прилагателни глаголи) Някои съществителни притежават само форми за мн ч (т нар pluralia tantum) Вж единствено число двойствено число число

монофтонг рус монофтонг нем Monophtong англ monophtong фр monophtongue ит monottongo Звук който се състои от тон с еднородно звучане Срв дифтонг Вж монофтонгизация монофтонгизация на дифтонгите

монофтонгизация на дифтонгите рус монофтонгизация дифтонгов англ monophtongization of diphtongs Фонологическата промяна на съчетанието от два съседни звука в един В праславянски съчетанията на гласна със заден (w) или преден (j) глайд са се превърнали в самостоятелни гласни Така например от съчетанието aj се образувал нов звук ѣ от съчетанието aw звукът u Тези промени са се осъществили пред съгласна в средисловието или края на думите Същият принцип на промяна се е осъществил при образуването на носовите гласни Вж монофтонг дифтонг носов звук

монофтонгизация рус монофтонгизация англ monophtongizatio фр monophtongaison Фонологическо изменение при което се образува един фонетичен елемент (монофтонг) Вж монофтонгизация на дифтонгите

мора лат mora рус мора нем More англ mora фр more ит mora Единица за дължина равна на дължината на кратката гласна За дългата гласна се е считало че е равна на две мори Закон за трите мори в старогръцки е било правилото че ударението не трябва да бъде по-далече от третата мора от края на думата Вж сричка ударение

морфема рус морфема нем Formans Formativ англ morpheme фр morphegraveme ит morfema Думата произлиза от гр morphe форма и означава най-малкият елемент на езика който има граматично иили лексикално значение Морфемите могат да носят значения като граматическа категория (род число лице време) лексикално-граматически рязряд (име глагол) могат да

изразяват синтактичните връзки в изречението (подлог допълнение) или да са самостоятелна дума (предлог съюз частица междуметие) Вж афикс инфикс корен основа суфикс морфология Срв фонема лексема

морфология рус морфология нем Wortbildungslehre Formenlehre англ morphology фр morphologie ит morfologia Част от граматиката която изучава по какъв начин думите са съставени от по-малки единици наричани морфеми Срв синтаксис Вж граматика морфема

мъжки род лат masculinum рус мужской род нем maskulinum англ masculine фр masculin ит maschile В старобългарски това е граматически род който обединява същества от мъжки пол заедно с формални завършеци свързани с тази представа характерни за основите на оjo аja кратки i и u и част от консонантните склонения Вж женски род среден род род

надредни знаци рус надстрочные знаки англ supralinear signs Знаци които се поставят над реда и които включват в най-ранния период на славянската писменост знаци за улесняване на четенето поставяни над букви за гласни и знаци за отбелязване на мекостта на съгласни (т нар меглец) Спорно е какво е значението на надредните знаци в Киевските листове Според някои изследователи става въпрос за акцентни знаци Според други това са музикални знаци Със сигурност систематичната употреба на знаци за ударения започва да се проследява едва от 14 век като до края на века се забелязва все по-голямо усложняване на системата им Вж ударение придихание

назализация рус назализация нем Nasalierung англ nasalization фр nasalisation ит nassalizzazione Фонологично изменение (асимилация) при което неносовата (орална) гласна се преръща в назална Антоним деназализация Вж носов звук носовки голяма носовка малка носовка

наклонение рус наклонение нем Modus Diathese англ mood mode фр mode ит modo Отношение на говорещото лице към изказаното от него глаголно действие В зависимост действоето може да бъде представено като реално възможно желателно Вж изявително наклонение повелително наклонение условно наклонение

наречие лат adverbium рус наречие нем Adverbium Umstandswort англ adverb фр adverbe ит avverbio 1 Неизменяема част на речта която обикновено пояснява глагола (вж лат термин) но също така може да се срещне и при прилагателното съществителното и при др наречия То посочва признаци като място време начин количество и степен и др Старобългарските наречия по произход се делят на първични образувани от местоименни основи и образувани от имена Примери за първични наречия са абье веднага тутакси акъі подобно на като едъва едва трудно еще още нъінѣ сега пакъі отново понѣ поне оуже вече Местоименните наречия завършват на -(ъ)де -амо -ѫдоу Като първият е означавал място на действието а последните са означавали движение в определена посока (към и от говорещия) Краят на наречието с -гда е бил специализиран за време Формантите -ли -ль (-лѣ) са изразявали количество и степен като според П Илчев първоначалното значение е било също за време (Дуриданов 1993319) С форманта -ако се образуват местоименни наречия за начин Именните наречия произлизат от

прилагателни и съществителни имена 2 Говор диалект

нарицателно име рус нарицательное имя нем Gattungsname англ common noun фр nom commun ит nome comune Съществително име което назовава цял клас обекти или всеки един от тях по отделно (дървета дърво) Синоним съществително нарицателно име Срв собствено име

небце рус небо нем Gaumen англ palate фр palais ит palato Говорен орган граница между устната и носната кухина Разделя се на твърдо небце (или палатум срв рус твердое небо нем Gaumen англ palate hard palate фр palais dur) и меко небце (срв рус мягкое небо нем Gaumensegel англ velum soft palate фр palais mou voile du palais ит palato molle)

неопределително местоимение Неопределителни са тези местоимения които означават неизвестни неопределени лица предмети количество В старобългарски се образуват като към въпросителното местоимение се добави частицата нѣ нѣкъто нѣкъіи някой нѣчьто нещо Функция на неопределително местоимение изпълняват и съчетания на въпросително местоимение с наречието любо къто любо някой чьто любо нещо речетъ къто любо ще каже някой Във функция на неопределително местоимение може да се употреби и числителното единъ със значение някакъв някой си и пристѫпь единъ отъ книжьникъ и рече емоу По същия начин се употребява и думата етеръ някой някой-си някакъв един и се етеръ пристѫпь рече емоу слѣпьць етеръ сѣдѣаше при пѫти Това местоимение се скланя като просто (кратко) прилагателно Когато неопределителното местоимение е в съчетание с предлог то тогава предлогът стои между частицата и въпросителното местоимение нѣ отъ кого Вж въпросително местоимение местоимение

непреходен глагол непeреходный нетранзитивный нем intransitiv англ intransitive фр intransitif ит intransitivo Глагол който няма свойството да изисква пряко допълнение при който не се съдържа непосредствен преход от изразяване на действие към изразяване на обекта Вж пряко допълнение косвено допълнение сказуемо обект Срв преходен глагол

несвършен вид рус несовершенный вид нем imperfective Aktionsart англ imperfect aspect imperfective aspect atelic aspect фр aspect imperfectif ит aspetto imperfettivo Глаголите от несв в представят глаголното действие в процеса на извършването му без да е доведено до изчерпването му до прекратяването му (Пашов 1989105) В старобългарски най-разпространеният начин за образуване на глаголи от несв в от глаголи от св в е с помощта на суфикса -а- и удължаване на коренната гласна водити - важдати гонити - ганѣти носити - нашати просити - прашати родити - раждати Вж свършен вид вид

несклоняем рус несклоняемый нем indeklinabile indeklinierbar англ indeclinable фр indeacuteclinable ит indeclinabile Дума която не се скланя Несклоняеми са наречията и служебни думи като предлози и съюзи В старобългарски е съществувал малък клас от прилагателни които също не са се скланяли Вж склонение парадигма

низходящ дифтонг рус нисходящий дифтонг нем fallend англ falling фр descendante deacutecroissante ит discendente Дифтонг при който гласната е на първо място а след нея следва глайдът Вж дифтонг монофтонг монофтонгизация на дифтонгите Срв възходящ дифтонг

монофтонг

носов звук рус носовой звук нем Nasenlaut Nasal англ nasal фр nasal ит nasaleltmeta content=OpenOfficeorg 24 (Linux) name=GENERATOR gtЗвук при който произношението включва резонация на носова празнина със задната част на устната кухина От съгласните това са n m и веларните назали (например В старобългарски е имало и най-малко 2 гласни (носовки) които са се произнасяли по този начин Синоним назал назален звук Вж малка носовка голяма носовка

носовки Носовите гласни или носовките в старобългарски са били две голяма и малка Голямата носовка е била задна гласна чиято първа част се произнасяла между а и о и малка носовка чийто първи фонетичен елемент е бил с произношение е или ѣ Произношението на назалния елемент е също варирал в зависимост от съгласната която се е намирала след носовката - n m или веларен назал Носовките са се образували в резултат на процеса на отварянето на сричката когато при съчетанието на гласна назална съгласна и друга съгласна сричковата граница се е премествала след носовия елемент Когато след назалната съгласна е следвала гласна то носовка не се е образувала На това се дължат редувания от типа на начѧти но начьнѫ пѧти но пьнѫ Срв малка носовка голяма носовка Син назални гласни носови гласни

обект рус объект нем Objekt англ object фр objet ит oggetto Част от изречението обозначаваща лице или предмет който е цел на действието Известно е също като допълнение или пряко допълнение Вж допълнение пряко допълнение косвено допълнение Срв субект

обобщително местоимение Местоимението вьсь вьсѣ вьсе има значение цял целият всичкият Първоначално се е скланяло според меката местоименна основа В старобългарски има влияние на твърдото склонение

обстоятелствено пояснение рус обстоятельство Обстоятелственото пояснение показва как и при какви условия става действието Традиционно се разграничават обстоятелства за място време количество и степен причина и цел Поясненията в изречението могат да се изразяват с наречия безпредложни падежни конструкции и съчетания на падежна форма с предлог Синоним обстоятелство обстоятелствени думи

окончание рус окончание нем Endung Flexionsendung англ termination ending фр deacutesinence ит desinenza Подвижна морфема който се присъединява към корена или основата и характеризира думата като лице число време наклонение залог и др Вж афикс корен основа морфема Синоним флексия

омограф рус омограф нем Homogramm англ homograph фр homogramme ит omogramma Думи които се пишат еднакво но се произнасят по различен начин и имат различен произход срв омоним

омоним рус омоним нем Homonym англ homonym фр homonyme ит omonimo Думи еднакви по произношение но различни и независими по значение Срв омограф

омофон рус омофон нем Homophon англ homophone фр homophone ит omofono Различни знаци които се употребяват за обозначение на един и същи звук Срв омограф

ономастика рус ономастика нем Onomastik Namenkunde англ onomastics name-study фр onomastique ит onomastica Общо наименование на всички лингвистични области които изследват имената (от гр onoma) Вж топонимия антропонимия

определение рус определение нем Bestimmtheit англ determination фр deacutetermination ит determinazione Определението пояснява съществителното име или друга част употребена като съществително Определението в старобългарски се изразява с прилагателно име или местоимение съгласувано по род число и падеж със съществителното (съгласувано определение) със съществително име без предлог или с предлог mdash несъгласувано определение Прилагателното име като определение се явява в пълна или кратка форма Съінъ прѣмѫрдръ веселитъ отьца Като сказуемно определение се появява само в кратка форма Чловѣкъ нѣкъіи бѣ богатъ При несъгласуваните определения най-голям дял имат формите с родителен падеж без предлог въ годъ крьста лице отьца моего или с предлог вѣньць отъ камени Срещат се също така форми с дателен падеж (храмъ молитвѣ) и творителен падеж (чловѣкъ нечистомь доухомь) Вж приложение

основа рус основа нем Stamm англ stem фр thegraveme ит tema Част от думата която в инд езици се поставя зад корена Според гръцките граматици тази морфологична единица е основата на която се прикрепя окончанието В съответствие с природата и значението на тези единици те се делят на именни и глаголни основи Вж афикс корен морфема

остро ударение вж акут

отворена сричка рус открытый слог англ open syllable Сричка която завършва на гласна Вж сричка тенденция към отворена сричка

относително местоимение рус относительное местоимение англ relative pronoun фр pronom relatif Относителното местоимение свързва относителната конструкция в изречението или относителна Относителни местоимения в старобългарски са били иже ѣже еже който която което ѣкъже ѣкаже ѣкоже какъвто еликъ елика елико колкото голям колчав Наред с тях функцията на относителни местоимения са могли да изпълняват и въпросителните местоимения къіи кой който и которъіи (котеръіи) който Склонението на иже е същото както и анафоричното местоимение като се е промяняла само частта преди же Местоименията ѣкъже еликъ се скланя по типа на показателните местоимения тъ та то Вж анафорично местоимение въпросително местоимение местоимение

отрицание рус отрицание нем Negation Verneinung англ negation фр neacutegation ит negazione Израз който е предназначен да констатира че даден предмет или събитие не съществуват или не са това за което се говори

отрицателно местоимение Отрицателните местоимения в старобългарски се образуват от въпросителните като пред тях се добавя отрицателната частица ни къто gt никъто чьто gt

ничьто Много често след формата се добавя усилителната частица же ничьтоже никътоже никъїиже Скланят се по същия начин както въпросителните местоимения Ако се употребят в съчетание с предлог то предложната форма се поставя между отрицателната частица ни и въпросителното местоимение н никакоже не врѣди его ни при чесомьже Вж въпросително местоимение местоимение

падеж рус падеж нем Fall Kasus англ case фр cas ит caso Падеж се нарича отношението в което бива поставена известна склоняема дума спрямо глагола или спрямо друга дума в изречението (Бончев 195218) следователно това е морфологическа словоизменителна категория при имената Основни значения на падежите са субектно обектно и определително Всеки падеж има своя система от значения които се проявяват с или без предлози Такива са значения като пряко допълнение обстоятелствено пояснение принадлежност движение определение Падежите в старобългарски са именителен родителен дателен винителен творителен местен и звателен Падежите се делят на преки падежни форми (пряк падеж gr orthe ptosis лат casus rectus) и косвени форми (косвен падеж гр plagiai лат obliqui) Формите на винителния падеж също се счита в някои граматики за пряк тъй като има функция на пряко допълнение Звателният падеж когато формата му е еднаква с именителната също се причислява към преките форми

палатализация стб липсва стгр липсва рус палатализация нем Palatalisierung англ palatalization фр palatalisation ит palatalizzazione Изменение при което езикът се придвижва към твърдото небце Понякога под палатализация се разбира смегчаването на съгласните Праславянските палатализации се делят на три вида палатализация на веларите палатализация на денталите и палатализация на лабиалите Палатализацията на веларите се е извършвала на три пъти които са известни като първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите и трета палатализация на веларите (Прогресивна палатализация) Първите две са регресивни палатализации (вж регресивно фонологическо изменение) а третата е прогресивна палатализация (вж прогресивно фонологическо изменение) Вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите прогресивна палатализация палатализация на денталите палатализация на лабиалите йотация Срв тенденция към палаталност

парадигма рус парадигма нем Paradigma англ paradigm фр paradigme ит paradigma Таблица на изменението на формите на една дума например склонението при имената спрежението при глагола Вж склонение спрежение вокална основа консонантна основа

паратаксис рус паратаксис нем Parataxe Beiordnung Nebenordnung англ paratax фр parataxe ит paratassi Отношение на две изречения при което няма подчинение на едното на другото Срв хипотаксис

пароним рус пароним нем Paronym англ paronym фр paronyme ит paronimo Думи близки по звуков състав но с различно лексикално значение Най-популярно е определението че това са еднокоренни думи от една и съща част на речта които имат различно значение При другото по-широко определение се счита че това могат да бъдат разнокоренни генетично несвързани думи от различен произход които имат само външно звуково сходство

пауза рус пауза нем Pause Pausa Ruhepunkt англ pause фр pause ит pausa Прекъсване на звучането в речта или в музикалното произведение

перфект рус перфект нем Perfektum Perfekt англ perfect фр parfait ит perfetto Перфектът е глаголно време което означава състояние в момента на говорене в резултат на извършено в миналото действие Старобългарският перфект се образува от сегашното форми на спомагателния глагол бъіти (есмь еси естъ и тн) и миналото деятелно второ (елово) причастие на спрягаемия глагол далъ есмь Еловото причастие се изменя по род и число а спомагателният глагол - по лице и число Синоним минало неопределено време Вж минало деятелно причастие спомагателен глагол

плюсквамперфект рус плюсквамперфект давнопрошедшее время нем Plusquamperfektum англ pluperfect фр plus-que-parfait ит piuccheperfetto Глаголно време изразяващо действие или състояние в миналото предшестващо друго минало действие Подобно на перфекта и тук е важен резултатът от действието Вондрак го нарича перфект пренесен в миналото (Vondrak 1908 279 срв Добрев 1993 300) В старобългарски се образува от имперфектната форма на глагола бъіти (бѣахъ бѣаше и тн) в съчетание с минало деятелно второ (елово) причастие бѣахъ далъ Вж спомагателен глагол минало деятелно причастие Синоним минало предварително време отдавна минало време

повелително наклонение рус повелительное наклонение императив нем Imperativ англ imperative фр impeacuteratif ит imperativo Наклонение което изразява заповед молба забрана В старобългарски формите са се образували от сегашната основа на глагола В 1 и 2 спрежение в ед ч формите са окончавали на -и а в мн и дв ч показателят за наклонението е бил -ѣ- (2 л ед ч бери но 2 л мн ч берѣта 2 л дв ч берѣта) При 3 и 4 спрежение във всички форми наклонението последователно се е образувало с -и- (2 л ед ч носи 2 л дв ч носите 2 л дв ч носита) Спомагателният глагол бъіти е образувал повелително наклонение от формата бѫ- бѫди (2 л ед ч) Иначе се е формите са се променяли както при глаголите от 1 спрежение Старобългарските показатели за наклонението -и- и -ѣ- са от дифтонгичен произход и са променяли предходната съгласна според правилата на втора регресивна палатализация срв мощи могѫ можеши но моꙃи (2 л едч) При глаголите с коренна гласна е в повелително наклонение тя се е променяла в ь рещи рекѫ речеши но в 2 л ед ч повел накл рьци Вж условно наклонение изявително наклонение наклонение втора регресивна палатализация Синоним заповедно наклонение императив

подлог рус подлежащее субъект нем Subjekt Satzgegenstand англ subject фр sujet ит soggetto Име на глаголното лице в изречението Подлогът се поставя в именителен падеж Синоним субект

подчинено изречение рус подчиненное предложение придаточное предложение нем Nebenzatz англ subordinate clause Изречение в състава на сложното което пояснява някоя негова част и се намира в подчинителна връзка спрямо него Вж хипотаксис главно изречение

подчинителен съюз рус подчинительный союз нем unterordnende Konjunktion англ

subordinating conjunction фр conjonction de subordination ит congiunzione subordinativa Изразява отношението на зависимост между двете части на сложното изречение В старобългарски според вида на подчиненото изречение се разделят на изяснителни и обстоятелствени Изяснителните съюзи въвеждат субстантивни подчинени изречения а обстоятелствените - адвербиални подчинени изречения Изяснителни съюзи в старобългарски са ко(же) акъі(же) да ко да ꙗ ꙗеда Обстоятелствените съюзи се разделят подобно на поясненията (вж обстоятелствено пояснение) на 6 групи за време за причина за следствие за цел за условие и за отстъпване (Дуриданов 1993 333) Вж съюз съчинителен съюз

показателно местоимение рус указательное местоимение англ demonstrative pronoun фр pronom deacutemonstratif С показателните местоимения се сочат предмети явления и техните качества Те притежават форми за род число и падеж Старобългарските показателни местоимения са тъ та то онъ она оно сь си се овъ ова ово Показателните местоимения изразяват степента на отдалеченост спрямо някой предмет или лице формите с тъ се употребяват за общо посочване с онъ онзи се означава отдалеченост а със сь този тук се посочва близост Местоимението овъ се употребява само при изброяване и противопоставяне Местоимението сь си се се скланя по меката местоименна основа а другите mdash по твърдата Показaтелните местоимения поемат функцията и на третоличното местоимение в старобългарски като създават една нова форма за трето лице в българския език Вж анафорично местоимение местоимение

полисемия рус полисемия многозначност нем Polysemie Vielwertigkeit англ polysemy Способността на думите да притежават и придобиват повече от едно значение Синоним многозначност

полисиндетон гр πολυσύνδετον лат acervatio iuncta рус полисиндетон полисиндетическая связь многосоюзное словосочетание нем Polysyndeton англ polysyndeton фр Polysyndegravete Прекомерна употреба на съюзи което обикновено води до забавяне на ритъма Лаусберг (1960 345) изтъква че полисиндетонът се реализира както чрез повтаряне на един и същи съюз така и като вариращо натрупване на отделни съюзи Той смята че при полисиндетон се използват само съчинителни съюзи но не изяснява как класифицира поредици от фрази въведени с подчинителни Не е изяснена и някаква принципна отлика с анафората Изглежда обаче че симетрията не е същностна черта на полисиндетона както е при анафората того бѡ влддку и гда и црда вѣдеть прѣнеисчътнаа ѻна мнѡжьства ликове же архаггдльсцїи такожде херувıми и серафими начела и госпддства и власти же и прѣстоли и силы нъ и въсе въсѣх стдых съслѡвїе(ПКЕ Вл Гр 424r Кал 103) Антоним асиндетон

полугласна Вж глайд

понижаване на еровете рус понижение редуцированных прояснение редуцированных англ lowering of jers Еровете в силна позиция са понижили своя гласеж пред другите ерови гласни По своята същност този процес е дисимилация по признака височина Резултатите от него в отделните говори на българската езикова територия са били различни в повечето случаи се наблюдава преход на ь в е и на ъ в о В някои диалекти гласежът се е изравнил в средна гласна ъ

В суфиксите промяната ъ gt о е засегнала цялото езиково землище докато едва в една част (главно югозападната) тази промяна е обхванала и коренната сричка (срв дъждь gt дождь) Понижаването на гласните е предхождало процеса на изпадането на еровете Терминът изясняване на еровете е неточен тъй като той почива на стара разпредялба на звуците на тъмни и светли (ясни) която няма фонетично основание Синоним изясняване на еровете Вж ерове слаб ер силен ер преглас на еровете Срв изпадане на еровете

правопис рус орфография правописание нем Orthographie Rechtschreibung англ orthography Сбор от правила за употреба на графемите Среновековните правописни са били налагани в голяма степен от местни скриптории особено в началния период на писмеността При описанието на ръкописите важните характеристики са употребата на носовки (юсове) употреба на ерове употреба на букви за йотувани гласни В пространното описание могат да намерат място и употребата на останалите букви както и правописните правила при думите от чужд произход В описанието на правописа роля играе последователността от спазване на различни правила например прокарването на етимологически правилна употреба на еровете В зависимост от определени признаци се разграничват юсов от безюсов правопис правопис с един или два ера и тн В някои случаи правописът носи наименованието си от някое място например рашки правопис ресавски правопис Термини като рашка редакция следва да се избягват доколкото редакция се съотнася с историята на текста и не е пряко свързана с езиковия произход или правописните норми Синоним ортография

праславянски език Единният предписмен език на всички славяни Неговата рекострукция се извършва въз основа на данните при сравнението на всички славянски езици с останалите индоевропейски езици и диалекти Синоним протославянски славянски език основа

превъзходна степен рус превозходная степень нем Superlativ англ superlative фр superlatif ит superlativo Сравнение с помощта на две степени Сравнение на признака на един предмет със степента на признака при най-малко други два предмета (Пашов 198976) В старобългарски липсват морфологически средства за изразяване на превъзходната степен Вж сравнителна степен степен на сравнение

преглас на гласните рус перегласовка гласных англ fronting of back vowels Праславянска регресивна асимилация при която задните гласни се променят в предни под влияние на предходната палатална съгласна или глайд j Вж преглас асимилация дисимилация тенденция към отворена сричка задна гласна предна гласна

преглас на еровете рус перегласовка редуцированных англ mutation of jers Фонологично изменение (асимилация) по признака предност Съгласно тази промяна големият ер преминава в малък пред срички с предна гласна а малкият преминава в голям пред срички със задна гласна Например тьма gt тъма вьдова gt въдова дъбрь gt дьбрь въпль gt вьпль Вж ерове голям ер малък ер понижаване на еровете изпадане на еровете Срв преглас преглас на гласните

преглас рус перегласовка метафония нем Umlaut англ mutation фр meacutetaphonie ит metafonia Изменение на тембъра на гласната под влияние на съседния звук Вид асимилация или

дисимилация Вж преглас на гласните асимилация дисимилация

преден глайд рус передний глайд и неслоговое англ front glide Глайд който се учленява с предната част на езика Предният глайд се обозначава с j или с i с дъгичка под него Синоним предна полугласна несричкотворно и Вж глайд Срв заден глайд

предлог рус предлог нем Praumlposition Vorwort англ preposition фр preacuteposition ит preposizione Неизменяема част на речта която съединява имената с другите думи в изречението За разлика от съюзите които свързват синтактични цялости предлозите съединяват лексико-граматически единици При предлозите винаги има двустранни отношения от една страна с глаголните форми а от друга страна с името живѫ lt въ gt градѣ Граматическото и лексикално значение на глагола определя в случая и падежната форма на името но чрез посредничеството на предлога В този случай формата е в местен падеж Вж задлог падеж Предлози които се съгласуват с един падеж Родителен падежбез(ъ) прѣдастъ его безъ народа близъ приде близъ свѧтааго приближишѧ сѧ близъ рѣкы вънъ вънѣ извънъ изиде вънъ града вънѣ града прѣбываите повелѣ извънъ града того посѣщи выше выше презвутера сѣщи выше закона быти далече имѣаше село вънѣ града недалече града до доидошѧ до цръкъве до бедроу закопанъ из(ъ) влѣкош ѧ вънъ изъ клѣти изъ давъна изъ пръва около стоѧтъ около цръкъве въскраи (lt възъ краи) сѣде въскраи цръкъве кромѣ (извън без) кромѣ тѣла естъ ты единъ еси кромѣ грѣха окрьстъ (около) повелѣ емоу ходити окрьстъ монастырлѣ окрѫгъ (около) сѣдѣахоу окрѫгъ его въ мѣсто въ мѣсто сего старьца приходитъ отъ да не отълѫчимъ сѧ отъ тебе градъ възмѧте сѧ отъ страха прѣжде прѣжде зимы прити прѣжде того часа развѣ (извън освен) аще въ тѣлѣ аще развѣ тѣлѣ не вѣмь свѣнле отъведе паоула свѣне сѫдилища оу прѣбыстъ оу него годъ малъ проси оу отьца Винителен падежвъзъ възъ бръдо потече низъ низъ стѣнѫ падошѧ объ живѣаше объ онѫ странѫ доунава тоу объ нощь прѣбыстъ сквозѣ придохомъ сквозѣ огнль и водѫ Дателен падежкъ събьрашѧ сѧ къ нлемоу вѣроуѭ къ господоу противѫ изидѫ противѫ исоусови чьто противѫ семоу рекѫтъ Местен падежпри при морли галилеисцѣемь видѣ дъва брата падѫ при пѫти Предлози които се съгласуват с два падежа Родителен и творителен падежсъ а) (отдалечаване от предмета) съшьдъ съ небесе съпаде коумиръ съ мѣста своего (време) съ вечера въста (начин) съ полоу мрьтвъ б) (задружност съвместност) идетъ съ народомь многомь Винителен и родителен падежврьхоу винителен падеж само при глаголи за движение иначе родителен постави и врьхоу прѣстолъ свои срв градъ врьхоу горы стояше Винителен и местен падежВинителен падеж се употребява при глаголи за движение а местен ndash при останалите въ а) посадити въ тьмьницѫ въ подъградие доиде б) ѫтрь въ домоу обрѣте сѧ на а) похоть воюетъ на доухъ на гробъ прѣидошѧ б) на ономь свѣтѣ бѫдетъ сѣдиши на трапезѣ слъньце быстъ на заходѣ на молитвѣ станевѣ на оумѣ бѣаше емоу о (о) а) прѣтъкнѫ ногѫ о камень сѣде о деснѫѭ отьца б) чьто се слышѫ о тебѣ не о хлѣбѣ единомь живъ бѫдетъ чловѣкъ Винителен и творителен падежнадъ а) голѫбь полетѣ надъ главѫ иосифовѫ б) облачьць малъ яви сѧ надъ народомь подъ а) въниде подъ покровъ заиде слъньце подъ землѭ подъ вечеръ заклѧ сѧ б) пьси подъ трапезоѭ ядѧтъ прѣдъ а) въведошѧ прѣдъ цѣсарлѣ б) съгрѣшихъ прѣдъ тобоѭ Предлози които се съгласуват с три падежа Винителен родителен и творителенза а) за вратъ похвати и б) (заради) жена за чѧдъ молѧщи (време) за оутра въста за

вечера в) (зад след) иди за мъноѭ сотоно междоу междю а) приде на море междоу прѣдѣлы декапольскыѧ б) междоу двою морю чрьнааго и бѣлааго в) колико растоѧтъ междоу собоѭ

предна гласна рус передний гласный гласный переднего ряда светлый гласный англ front vowel bright vowel Гласна която се образува в предната част на устната кухина Предни гласни в старобългарски са били и ь ю е ѣ ѧ Синоним (остар) светла гласна Вж гласна Срв задна гласна

префикс рус префикс приставка нем Praumlfix англ prefix фр preacutefixe ит prefisso Афикс който се добавя в началото на думата за да бъде променено нейното значение Вж афикс инфикс суфикс основа морфема gtморфема Синоним представка

преходен глагол рус переходный глагол нем transitiv англ transitive verb фр transitif ит transitivo Глагол който приема пряко допълнение Древните граматици са разглеждали този вид глаголи като съдържащи преход от субекта към обекта без помощта на предлог Вж пряко допълнение сказуемо

придихание лат spiritus рус придыхание лат spiritus нем Spiritus англ breathing Обозначение на характера на вдишването при произнасянето на началната гласна в думата на гръцки По отношение на славянските средновековни текстове са възприети термините spiritus lenis (слабо придихание рус тонкое придыхание нем Spiritus lenis англ smooth breathing фр esprit doux ит spirito lene) и spirutus asper (силно придихание рус густое придыхание нем Spiritus asper англ rough breathing фр esprit dur ит spirito lene) За славянските текстове те обаче се използват главно като знаци за четене и не са имали фонетична стойност

прилагателно име рус прилагательное имя нем Adjektiv EIgenshaftswort англ adjective Част на речта която означава качество свойство или белег на нещата Делят се традиционно на качествени притежателни и относителни Качествените прилагателни изтъкват качеството на предмета пьстръ стоудьнъ младъ Притежателните означават принадлежността отьчь братовъ Относителните показват различните белези на предмета относно до веществото от което е направен произхода му времето и предназначението му Прилагателното може да бъде субстантивирано ако в изречението то заема функцията на съществителното Старобългарските прилагателни притежават род число падеж и се скланят Прилагателните са имали две форми кратка (неопределена) и пълна (определена или местоименна) Кратките прилагателни се скланят като съществителни по -о (jo) за м и ср р или по -а(jа) основи за жр Местоименните прилагателни се скланят като родовите местоимения по меките основи Качествените прилагателни в старобългарски притежават сравнителна степен но не е развита превъзходната степен Сравнителната степен се е образувала по два начина Кратките форми на сравнителната степен са се образували с наставка -jьs (за жр) и -jes (за мр) В жр към наставката се е прибавяло окончанието -и за имп ед ч и формите съответно са били дражьши (жр) дражь (мр) и драже (срр) Дългата форма се е образувала със същата наставка но тя се е прибавяла към разширената с ѣ основа Крайното s от наставката е изпадало и формите са гласяли добрѣиши (жр) добрѣи (мр) и добрѣе (срр) ltpgt

приложение рус приложение аппозиция нем Apposition англ apposition фр apposition ит apposizione Определение което е съществително съгласувано по падеж с името към което се отнася Павелъ рабъ божии апостолъ исоусъ христосъ Вж определение Синоним апозиция

притежателно местоимение рус притежательное местоимение Притежателното местоимение означава принадлежност Старобългарските притежателни местоимения са мои моѣ мое твои твоѣ твое свои своѣ свое нашь наша наше вашь ваша ваше Те се скланят като анафоричното - по меките местоименни основи Вж местоимение анафорично местоимение

причастие лат participium рус причастие нем Partizip Participium англ participle фр participe ит participio Част на речта която античните граматици считали за причастна както към категорията на имената (защото се скланя) така и към категорията на глагола защото се образува от него и може да изразява време и залог В старобългарски съществуват три деятелни (сегашно минало 1 и 2) и две страдателни (сегашно и минало) причастия Вж сегашно деятелно причастие минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие елово причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие

прогресивна палатализация рус прогрессивная палатализация англ Progressive palatalization Наричана традиционно Трета палатализация (бълг) Третья палатализация (рус) Third Palatalization (англ) За разлика от другите две палатализации на веларите (вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите) при тази посоката на изменение е прогресивно (вж прогресивно фонологическо изменение) те предният фонологически елемент влияе върху следходния В този случай е доказано че въздействие се оказва от предходната гласна дълго или кратко i върху веларните съгласни k и g Спорно е дали в този процес е участвала съгласната x Между гласната и съгласната е могло да има назален елемент който впоследствие е образувал една единна част от предходната гласна и двете заедно са се превърнали в малка носовка За да се осъществи изменението след веларните съгласни е трябвало да се намират дълги или кратки гласни o или a Резултатите от прогресивната палатализация са съвпаднали с тези от втората регресивна те k gt c a g gt ꙃ (ꙃ) Синоним трета палатализация 3 палатализация III палатализация Срв палатализация

прогресивно изменение рус прогрессивное изменение англ progressive change progressive phonological change Фонологична промяна при която предходният в изговора звук влияе върху следходния Синоним прогресивно фонологическо изменение прогресивна промяна Антоним регресивно изменение

прозодия рус просодия нем Prosodie англ prosody фр prosodie ит prosodia Общото наименование на особеностите на речта и стиха свързани с метрика като дължина и количество ударение и интонация В системата на византийската прозодия са известни десет прозодични знака които се делят на 4 групи 1 тонове 2 времена 3 придихания 4 стъпки Вж ударение

протеза рус протеза надставка нем Prothese Vorschlag англ prothesis фр prothegravese ит prostesi Вмъкване на звук в началото на думата От праславянски е известна протезата на глайдовете j и

w в началото на думата Срв случаи като въдица въглен вътък вътре въже възел както и пояепентезавата на j в случаи като гнѧ ѩзъікъ и др Срв епентеза метатеза ꙗ

пряко допълнение рус прямое дополнение нем naumlheres Objekt direkt Objekt англ direct object фр compleacutement direct ит oggeto diretto Допълнение което съседства непосредствено и задължително при глаголната форма Прякото допълнение в старобългарски зависи от семантиката на преходните глаголи и се изразява с винителен родителен и творителен падеж Най-много са формите с винителен падеж който е основният падеж на прякото допълнение в старобългарски С родителен падеж прякото допълнение се употребява 1 при отрицание (с частиците не и ни) 2 при значение на част от цялото при глаголите сти пити приѧти 3 при ꙗодушевени съществителни вместо винителната форма При супин формата за родителен падеж е по-архаичната отколкото по-новите случаи с винителен Пряко допълнение в родителен падеж имат глаголите алкати въкоусити жьдати жѧдати искати слоушати съмотрити трѣбовати ча ти Творителен падеж за пряко допълнение се употребява при глаголите власти съвласти ꙗобладати четврьтовластьвовати видите къто вами съвладетъ Особен случай на допълнение е и творителната форма в страдателни конструкции Вж допълнение косвено допълнение части на изречението

пунктуация рус пунктуация нем Interpunktion Satzzeichensetzung англ punctuation фр ponctuation ит interpunzione Графически знаци в реда употребявани за разграничение на различните изреченски или ритмични елементи В най-ранния период са се разграничавали знаци в текста знаци за край на текста знаци за глоси в полето От знаците в текста най-често срещани са средната точка и двуеточието които са се употребявали с една функция - разграничаване на изреченска или ритмична цялост От занците за край на текста най-често се срещат различни варианти на схематизиран кръст с допълнителни украшения Към знаците за край на текста принадлежат и знаците за запълване на реда които са често по същия начин и са изпълнявали подобна функция Знаците за глоси в полето са обикновено същите както в текста Един и същи знак в реда или над него е отбелязвал мястото на допълнението а същият знак в полето е бележел началото на допълнението

първа палатализация на веларите рус первая веларная палатализация нем Erste Velar Palataliesirung англ First Velar Palatalization Наричана още първа регресивна палатализация на веларите Регресивна промяна по признака предност в праславянски която обхваща веларните съгласни k g x когато те се намират пред преден фонетичен елемент (предни гласни или преден глайд j) Резултатът от изменението е че k gt ч g gt ж а x gt ш В някои учебници изменението пред j е представено като йотация но рефлексите на изменението са същите както и при веларните съгласни когато те се намират пред предни гласни Може да се предполага че механизмът на въздействието и времето на възникване на промяната са същите

регресивно изменение рус регрессивное изменение регрессивное фонологическое изменение англ regressive change regressive phonological change Фонологическо изменение (промяна) при което следходният фонологически елемент влияе върху предходния Синоним регресивно фонологическо изменение регресивна промяна Антоним прогресивно изменение

редукция рус редукция нем Reduktion англ reduction фр reacuteduction ит riduzione Редукцията е фонологическо изменение на невисоките неударени гласни което се изразява в техния повишен гласеж Така неударено е gt и о gt у а gt ъ Поради тази причина е неправилно да се смята че големият и малък ер са били редуцирани тъй като техните промени се дължат не на ролята на ударението а са убословени от самия им характер на високи и кратки гласни В най-ранния период на славянската писменост примерите за редукция на гласни са неясни Приема се че старобългарския период отразява преход между противопоставянето между дългите и кратките гласни и следходния период при който като релевантен признак се появява ударението Затова примерите за редукция се срещат в по-ново време

редупликация рус редупликация повтор удвоение нем Reduplikation Verdoppelung Reduplizierung фр redoublement ит raddoppiamento Пълно или частично преднамерено повторение на корена основата или цялата дума при образуването на нови думи или изрази

реч 1 рус речь нем Rede англ speech discourse фр discours ит discorso 2 рус речь нем Rede das Sprechen англ speech фр parole ит parole 1 Звуковата проява на езика 2 Речева дейност в устна или писмена форма

рима рус рифма нем Reim англ rhyme фр rime ит rima Разположение на еднакви или подобни звукове в края на съседни или отделени една от друга думи които образуват ритмическо цяло

ритъм ритм Rhythmus Takt Sprechtakt rhythm

род рус род нем Genus англ gender фр genre ит genere Граматическа категория основана върху идеята че съществителните прилагателните и родовите местоимения могат да се разграничават въз основа на естествения пол (мъжки и женски род) или на безразличието спрямо тази подялба (среден род) В старобългарски и в български език принадлежността към даден род се определя от формалния завършек при съществителните и прилагателните

родителен падеж рус родительный падеж генетив нем Genetiv англ genetive фр geacutenitif ит genetivo Родителният падеж в старобългарски и в славянските езици съчетава най-разнообразни значения Той наследява и всички значения на индоевропейския аблатив Обикновено за илюстрация на значенията неговите функции се делят на две големи групи приименен родителен и приглаголен родителен падеж 1 Приименен родителен а) използва се определение (притежание субект на действието за количество за качество след субстантивирани местоимения и числителни от 1 до 4 с предлога отъ) Родителният определителен се поставя като определение при друго име за да определи качеството му (произход характер възраст материал) Чловѣкъ нѣкъіи добра рода б) като именно сказуемно определние велика рода естъ в) при прилагателни означаващи отстраняване лишаване г) допълнение при прилагателните плънъ исплънъ достоинъ Въі плънъі есте благости исплънени всѣкого раꙃоума д) след междуметията о оле о прѣмѫдръіихъ сѫдебъ твоихъ е) 2 Приглаголен родителен а) субект на безлични конструкции (с отрицат форми на бъіти) б) допълнение при глаголи с отрицание или съпътствани с отрицателна частица не приѧтъ оученьѣ в) при супина на преходни глаголи г)

при глаголи със значение на отделяне предвижване в пространството бѣгати отъстоѣти иꙃлаꙃити отъстѫпити (често с представките иꙃ отъоу) които изискват допълнение с въпроса от кого от що д) глаголи означаващи отстраняване освобождаване избавяне е) при глаголи които изразяват различни чувства чаѣти жѧждати хотѣти желати просити послоушати плакати сѧ просити искати оубоѣти сѧ плакати сѧ гнѫшати сѧ оустрашати сѧ оужасати сѧ ж) глаголи и прилагателни със значение на докосване допир връзка з) В родителен падеж е второто допълнение (освен винителното) глаголите напитати наплънити сподоблѣти Наплъните съсѫдъі вашѧ пшеницъі 3) родителен за обстоятелствено пояснение а) отношение и ограничение сравнителна степен на прилагателните б) родителен за време Се бѫдетъ сеѧ нощи Синоним генетив

родителен самостоятелен падеж лат genetivus absolutus Конструкцията е калка на гръцката конструкция и представена от старобългарските паметници само в Супрасълския сборник Състои се от име в родителен падеж и съгласувано с него причастие Има същото значение както дателен самостоятелен mdash на обстоятелствено изречение за време условие причина Вж абсолютна конструкция дателен самостоятелен падеж Синоним родителен самостоятелен

ротацизъм ротацизм Rhotazismus rhotacism

сандхи рус сандхи нем Sandhi От санскрит връзка съединение Термин от индийската граматика за асимилационни промени които възникват на междусловната граница Вж асимилация

свърхкратка гласна Вж ерове

свършен вид рус совершенный вид перфективный вид нем perfektive Aktionsart англ perfect aspect perfective aspect complete aspect telic aspect фр aspect perfectif ит aspetto perfettivo Глаголът от свършен вид представя действието като цяло mdash заедно с началото му извършването му и края му без обаче да се мисли поотделно за тези съставки (Пашов 1989105) Първичните глаголи от св в в старобългарски не съдържат наставката -а- в инфинитивната си форма срв минѫти минѫ (св в) но миновати миноуѭ (несв в) Синоним свършен вид на глагола

сегашно време рус настоящее время презенс нем Praumlsens англ present tense фр preacutesent ит presente Граматически форми които изразяват процес извършващ се едновременно с процеса на говорене В старобългарски това време се образува от сегашната основа на глагола Вж сегашна основа

сегашно деятелно причастие В старобългарски се е образувало от сегашната основа на глагола В м ср р ед ч в 1 и 2 спр е окончавало на -ъі а в 3 и 4 mdash на ѧ Разликата между 3 и 4 спрежение е била че в третото гласната в суфикса е била в косвените падежи ѫ с предходна мекост или ѭ докато при 4 навсякъде е била само ѧ От друга страна им п ед м и ср им п се е противопоставял на всички други форми заради липсата на -щ- срв несъі даѧ молѧ (м срр импедч) - несѫщи даѭщи молѧщи (жредчимп) Скланя се както съществителните по -jo (за м и срр) -ja (за жр) Различават се кратки и местоименни форми Местоименните или пълните форми се образуват като към кратката форма се добави съответната форма за род число

и падеж на анафоричното местоимение напр несъіи даѧи молѧи В този случай втората част следва склонението на местоимението несѫщаего (родпедч м и ср р) несѫщоуемоу (датпедч м и ср р) В развитието на езика още в старобългарски гласната е се уподобява (асимилира) от предходната гласна несѫщаего gt несѫщааго Следходният процес е известен като контракция mdash двете еднакви гласни се свиват в една mdash несѫщаго Този процес повлиява цялата парадигма на сегашното деятелно причастие Вж минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие причастие анафорично местоимение Синоним сегашно действително причастие

сема рус сема фр segraveme Най-малкият смислов компонент в семантиката на думата

семантика рус семантика нем Semantik Bedeutungslehre англ semantics фр seacutemantique ит semantica 1 Лингвистична дисциплина която се занимава със значението на езиковите единици Дели се традиционно на лексикална и граматична семантика 2 Теория за знаковото учение като част от семасиологията

сигматичен аорист рус сигматический аорист англ sigmatic aorist Аорист който в славянските езици се образува с помощта на съгласната s добавена към инфинитивната основа В по-голяма част от случаите още в праславянски тази съгласна се е изменила в -х- Вж аорист

сигматичен рус сигматический нем sigmatisch англ sigmatic фр sigmatique ит sigmatico Граматично образувание с помощта на афикса -s- (от гр сигма) Вж сигматичен аорист

силен ер рус сильный редуцированный сильная позиция редуцированных англ strong jer strong position of jers Ер в силна позиция или силен ер означава че в това обкръжение гласната ще понижи своя гласеж Силна позиция за еровете е била пред друга ерова гласна и под ударение Синоним силна позиция на еровете Вж ерове голям ер малък ер изпадане на еровете понижаване на еровете преглас на еровете Срв слаб ер

синоним рус синоним нем Synonym Gleichbedeutend англ synonym фр synomyme it sinonimо Дума или израз равни или сходни в своето значение с друга дума или израз Срв антоним

синонимия рус синонимия нем Synonymie англ synonymy фр synonymie ит sinonimia Семантично явление при което основните значения на езиковите единици (думи морфеми изрази категории) съвпадат или са близки Вж синоним

синтагма рус синтагма нем Syntagme фр syntagme 1 Група от думи в изречението обединена смислово и ритмически 2 Сборник от статии и слова Вж фраза Синтагма

синтаксис рус синтаксис нем Syntax Satzlehre англ syntax фр syntax ит sintassi Лингвистична дисциплина която изучава отношенията на думите и формите в изречението и начините за тяхното свързване в единно цяло

сказуемо рус сказуемое нем Praumldikat англ predicate фр preacutedicat ит predicato Личният глагол в изречението В старобългарски се съласува с подлога по лице и число а в някои случаи и по

род Рѫцѣ твои сътвористѣ мѧ и съꙃдастѣ мѧ Синоним предикат

склонение рус склонение нем Deklination англ declension фр deacuteclinaison ит declinazione Система на словоизменение на именните форми Склонението зависи от основата на името Старобългарските съществителни различават 9 различни склонения Причастията и прилагателните се скланят по образеца на съществителните а при местоименията се разграничават склоненията на личното и възвратното местоимение от склоненията на родовите форми Вж вокална основа консонантна основа парадигма

слаб ер рус слабый редуцированный англ weak jer jer in weak position Ер който се намира в слаба позиция се нарича слаб ер Слаба позиция за еровете е прието да се назовава сричката във фонетичната дума където след еровата гласна не следва друга ер в края на думата преди сричка с друга гласна и когато върху еровата гласна не пада ударението В тези позиции във всички славянски езици се извършва процес известен като изпадане на еровете Синоним ер в слаба позиция Вж ерове голям ер малък ер преглас на еровете понижаване на еровете Срв силен ер

словоизменение рус словоизменение флексия нем Flexion англ flection inflexion accidence фр flexion ит flessione Процес при който към думата се добавят окончания Те изразяват граматични категории и отношения Вж афикс окончание парадигма

словообразуване рус словосложение нем Zusammensetzung англ composition фр composition ит composizione Образуване на нови думи от изходна форма или дума (мотивираща форма мотивираща дума) с помощта най-често на афикси Срв словоизменение

словоред рус порядок слов нем Wortstellung Wortfolge англ word-order фр ordre des mots ит ordine delle parole Ред на думите в изречението Различното разположение може да има синтактично семантично и експресивно значение

сложна дума рус сложное слово композита нем Kompositum zusammengesetztes Wort англ compound фр composeacute ит composto Съединението на най-малко две думи в една нова се нарича сложна дума

служебна дума рус служебное слово нем Nebenwort англ subsidiary word accessory word фр mot accessoire ит parola accessoria Служебните думи означават отношения между частите на самостойните думи Те биват предлози частици и съюзи Синоним несамостойна дума

смегчаване рус смягчение нем Mouillierung Erweichung англ softening фр mouillement mouillure ит palatalizzazione Процес на образуване на съгласни с помощта на повдигане на средната част на езика към твърдото небце (палатум)

собствено име рус собственное имя нем Eigenname англ proper name фр nom propre ит nome proprio Съществително което назовава отделен единичен предмет Синоним съществително собствено име Вж нарицателно име

спомагателен глагол рус вспомагательный глагол нем Hilfsverbum англ auxiliary verb фр

verbe auxiliaire ит verbo ausiliare Глагол който служи за образуване на други сложни глаголни форми например времена и наклонения С старобългарски спомагателни глаголи са например бъіти имѣти и хотѣти

спрежение лат cojugatio рус спряжение нем Konjugation Abwandlung англ conjugation фр conjugaison ит coniugazione Групиране на глаголните форми в система от парадигми Старобългарските глаголи се делят на 5 спрежения 4 тематични и 1 атематично Тематичните спрежения са 1 - с гласна -е- 2 с -не- 3 с -je- и 4 с -и- Тематичната гласна и съчетание се открива във всички форми на сег вр на глагола освен в 1 л ед и 3 л мнч Атематичните глаголи в старобългарски са пет бъіти вѣдѣти дати имѣти ѣсти както и техните варианти с представка напр прѣдати продати иꙃдати В речниците се дава информация за формата във 2 л според която най-често се определя спрежението на глагола Това е и т нар сегашна глаголна основа в старобългарски Вж тематичен атематичен основа склонение парадигма

сравнителна степен рус сравнительная степень фр comparatif Представяне на качеството у един предмет в по-голяма мяра отколкото при друг (Момчилов 186833-34) В старобългарски са съществували два начина за образуване на сравнителната степен Кратките форми за сравнителна степен са се образували като се добавят наставките -jьs (за м и жр) и -jes (за срр) Наставката се е добавяла към основата на прилагателното или наречието Крайното s е изпадало (вж тенденция към отворена сричка) а j е палатализирал съгласната пред него драгъ драга драго gt дражь дражьши драже При дългите форми преди наставката се е добавяла гласната ѣ добрѣи добрѣиши добрѣе от добръ добра добро Вж превъзходна степен степен на сравнение

среден ер В кирилската писменост mdash ер който се пише като среден вариант между големия и малкия ер Среща се в някои от ранните епиграфски паметници и в среднобългарски текстове от 12-13 век насетне В някои случаи може да се предположи че има фонетично значение на шва но специализирани изследвания не са правени Вж ерове голям ер малък ер

среден род рус средний род нем Neutrum англ neuter фр neutre ит neutro В старобългарски това е граматически род който обединява думи със общо значение на индиферентност спрямо опозицията мъжки-женски род както и притежаващи значения на неактивност неодушевеност (Ахманова 1969380) Те имат формални завършеци характерни за основите на -o-jo както и на част от консонантните склонения Вж мъжки род женски род род

сричка рус слог нем Silbe англ syllable фр syllable ит sillaba Най-малката произносителна единица при образуването на която трябва да съществува гласна или в някои случаи сонорна съгласна Вж отворена сричка затворена сричка тенденция към отворена сричка

старобългарски език старославянский язык древнецерковнославянский язык нем altkirchenslaviesche Sprache altslavische Sprache altbulgarische Sprache англ Old Bulgarian language Old Church Slavonic language Old Slavic language Най-ранният писмено засвидетелстван език на славяните Почива на българските говори Първите му паметници са създадени през 9 век Обхваща първия период от писмената история на българския език -

старобългарския който трае 3 века от 9 до края на 11 Синоним старочерковнославянски староцърковнославянски старославянски

степен на сравнение рус степень сравнения нем Komparationsgrade Steigerungsstufen Komparationsbildungen англ degrees of comparison фр degreacutes de comparaison ит gradi di comparazione Степента е граматическа категория проявяваща се в способността на качествените прилагателни и наречия да изразяват относителна разлика в признаците на определяните от тях явления (Куцаров 2007475 Ахманова 1969453) В старобългарски степенуването извън положителната степен се изразява с ппомощта на граматически суфикс Вж сравнителна степен Синоним степенуване

страдателен залог рус страдательный залог пасив нем Passiv англ passive (voice) фр passif ит passivo Ако глаголното лице е пасивно (търпи глаголното действие) то залогът се нарича страдателен В старобългарски лицето в този случай се изразява с тв п или с помощта на конструкция на предлога отъ с род п срв текъла постриже сѧ павъломь Вж деятелен залог залог Синоним пасив пасивен залог

строфа рус строфа нем Strophe Stanze англ stanza фр strophe ит strofa strofe Група от стихове образуваща единно смислово и ритмическо цяло

стъпка рус стопа нем Fuss англ foot фр pied ит piede Ритмическа единица образувана от група срички обединени от ударението или дължината Синоним ритмична стъпка ритмическа стъпка

субект Вж подлог

супин лат supinum рус супин нем Supinum англ supine фр supin ит supino Нелична глаголна форма която се е употребявала в старобългарски след глаголи за движение вместо инфинитива Има паралел в историята на инд езици с латинския Старобългарският супин е окончавал на -тъ видѣтъ По произход е стар винителен падеж на кратки u-основи В най-архаичните текстове изисква допълнение в род п след глаголи за движение идѫ ръібъ ловитъ отивам да ловя риба С течение на времето тази форма е била изместен още в старобългарски от инфинитива Вж инфинитив

суплетивен рус суплетивный нем suppletiv англ suppletive фр suppleacutetif ит suppletivo Суплетивни форми са форми на една и съща дума образувани от различни корени например бъіти есмь и сѫть

суфикс рус суффикс нем Suffix Exponent англ suffix фр suffixe ит suffiso Служебна морфема която се поставя зад корена или основата Вж афикс инфикс префикс основа морфема

съгласна рус согласный согласный звук нем Konsonant англ consonant фр consonne ит consonante В античността под названието съгласни (калка срв гр лат consonantia) са разбирали звукове които са лишени от истинска звучност и които са се произнасяли заедно с гласната При учленението си те минават през проход или преграда и са преобладаващо шумове Съгласните не

могат да образуват сричка Изключение са сонорите които при струпване на няколко съгласни елемента могат да служат за сричкотворни елементи (срв р в крв) Синоним съгласен звук Вж гласна

съгласуване на времената лат consecutio temporum рус согласование времен нем consecutio temporum англ senquence of tenses фр concordance des temps ит concordanza dei tempi Съгласуване на глагола в подчиненото изречение с глаголното време в главното изречение Вж време

съхипоним Елементи от един и същ хипонимен ред Срв хипоним хипонимен ред хипонимия хипероним

съчинителен съюз рус сочинительный союз нем beiordnende Konjunktion англ coordinating conjunction фр conjonction de coordination ит coniunzione coordinativa Свързва две части на изречението с еднородна функция и без отношение на зависимост В старобългарски се разграничават седем класа съчинителни съюзи съединителни (и ии нини ниже тоже толи ибо) съпоставително-противопоставителни (а же ли нъ) разделителни (ли лили аще ащели илиили любо любо) мотивиращи (бо ибо небонъ оубо) заключителни (оубо бо) резултативни (тѣмь тѣмьже сего радисего дѣлѣ того ради ꙃа не) пояснителни (сирѣчь рѣкъше) (Дуриданов 1993327-332) Вж подчинителен съюз съюз

съществително име гр лат substantivum рус существительное имя нем Substantiv Gegenstandswort англ substantive фр substantif ит sostantivo Думи с които се именуват лица неща и понятия Античните граматици са считали че то изразява нещо съществено (срв лат термин) който обозначава или индивида (съществително собствено) или категория (съществително нарицателно) или понятия (качества състояния действия) Съществителните са конкретни ако принадлежат на една от първите категории и отвлечени или абстрактни ако са част от третата Старобългарското съществително име притежава род число падеж и принадлежи към една от склонитбените групи (склонения) наследници на индоевропейските и праславянски основи Срв име прилагателно име местоимение

съюз рус союз нем Konjunktion Bindewort англ conjunction фр conjonction ит congiunzione Служебна дума която служи за съединение на две части на изречение или на две изречения Старобългарските съюзи по начин на съставяне се делят на прости сложни и съотносителни Простите съюзи се състоят от една лексикална единица а бо и или и др Сложните съюзи са съчетание на прост съюз и друга съставка Например любо ли а не нъ а и аще и Съотносителните съюзи се употребяват разделено Едната съставка се намира в първото от изреченията а втората mdash в следващото Например ли ли или или любо любо ни ни В старобългарския език съюзна функция са могли да изпълняват и т нар съюзни думи Това са местоимения наречия и съчетания от местоимения и съществителни частици Според типовете отношение се разделят на съчинителни и подчинителни Вж подчинителен съюз съчинителен съюз

творителен падеж рус творительный падеж инструментальный падеж орудийный падеж

нем Instrumentalis instrumental англ instrumental фр instrumental ит strumentale Творителният изразява различни обстоятелствени значения служи за означаване на субекта в страдателен залог и служи за именна част на съставните сказуеми В творителния падеж се поставя непрякото допълнение което показава оръдието или средството с което се върши глаголното десйтвие Затова се нарича и инструментален падеж На български тази финкция се превежда с предлозите с или чрез Писахъ вамъ моеѭ рѫкоѭ Творителен падеж се употребява и когато трябва да се покаже че действието се извършва задружно с някого или че то се съпровожда с нещо Вѣроѭ и любовиѭ пристѫпимъ Най-често в това значение се употребява с предлога съ мъітари и грѣшьници въꙃлежаахѫ съ исоусомь Страдателен залог (отговаря на въпроса от кого) въꙃлюбленъ бѫдетъ отьцемь моимь Глаголът бъіти когато има значение на произлизам ставам изисква допълнение в творителен падеж Въ миръ бѣ и миръ тѣмь бъістъ Допъленение в творителен падеж изискват и глаголите господьствовати и обладати Наплъните ꙃемлѭ и господьствоуите еѭ и обладаите ръібами морьскъіими и ꙃвѣрьми и птицами небесьнъіими и всѣми скотами и и вьсеѭ ꙃемлеѭ При глаголи за покупка и продажба допълнението в творителен падеж не пѧть ли птиць цѣнитъ сѧ пѣнѧꙃема двѣма Творителният падеж се употребява и за означаване на обстоятелствата при които се извършва дадено действие (начин време място) Миромь господи помолимъ сѧ Сьи придетъ къ исоусоу нощьѭ Входѧи двьрьми пастъірь естъ овьцамъ Синоним инструментален падеж

тежко ударение вж гравис

тематичен рус тематический нем thematisch themavokalisch stammbildend англ thematic theacutematique ит tematico Тематична морфема е тази която се присъединява към корена за образуване на основа Например в старобългарски има 4 тематични спрежения Вж атематичен основа корен морфема спрежение

тенденция към отворена сричка рус тенденция к открытому слогу принцип восходящей звучности принцип возрастающей звучности англ tendency toward intrasyllabic harmony tendency toward rising sonority law of open syllables Тендеция от изменения в праславянски която води до структура на сричката завършваща на гласна Към тази тенденция приндалежат промени като изпадане на съгласни на сричковата граница и в края на думите монофтонгизацията на дифтонгите образуването на носови гласни различни видове метатези и епентези Синоним тенденция към възходяща звучност закон за отворената сричка Вж отворена сричка монофтонгизация на дифтонги носова гласна изпадане на съгласни метатеза епентеза

тенденция към палаталност рус тенденция к палатальности Едно от двете основни направления във фонологическото развитие на праславянския език заедно с тенденцията към отворената сричка което обединява всички процеси на промяна на съгласните под въздействие на следходни (при прогресивната палатализация и предходни) незадни фонологични елементи (предни гласни и j) В резултат на тези промени в славянските езици се появяват редица съгласни които преди това не са съществували (като ч ж ш щ ц ꙃ и тн) Всички нововъзникнали съгласни са меки което довежда и до появата на корелацията твърди-меки

съгласни както е случаят със сонорните r l m които имат съответствия r l m Тенденцията обхваща трите праславянски палатализации на веларите палатализацията на денталите и лабиалите йотацията както и някои съпътстващи краесловни изменения Към тези промени може да се причисли и монофтонгизацията на дифтонга aj в еи който е основание за възникване на втората веларна палатализация макар той да е част от друга една тенденция в праславянски mdash тази на отворената сричка Вж палатализация палатализация на веларите палатализация на денталите палатализация на лабиалите монофтонгизация на дифтонгите Срв тенденция към отворена сричка Вж праславянски език тенденция към отворена сричка

тон тон Ton Betonung tone

топонимия рус топонимия топонимика топономастика нем Toponomastik Ortsnamenkunde англ placename study фр toponymie toponomastique ит toponimia toponomastica Изследване на географските и местните имена на дадена територия или в даден език Вж ономастика

транскрипция рус транскрипция транскрибирование нем Transkription англ transcription фр transcription ит transrizione Предаване на звуците в един изговор с помощта на писмени знаци При фонетичната транскрипция се прилагат специални знаци за точното отразяване на речта Най-известната система е тази на Международната фонетична асоциация В България за записване на диалектна реч се използва транскрипцията на проф Стойко Стойков изработена за целите на Българския диалектен атлас Срв транслитерация

транслитерация рус транслитерация нем Transliteration англ transliteration фр transliteacuteration ит translitterazione Предаване на знаците от една писмена система с помощта на знаци от друго писмо Например много често в изданията на глаголическите паметници глаголицата се транслитерира с кирилица или с латиница При транслитерацията не се държи за сметка за реалното звучане на писмените знаци Срв транскрипция

трета палатализация на веларите вж прогресивна палатализация

тропа троп образное выражение Tropus bildlicher Ausdruck trope

ударение стб сила глаголоу рус ударение нем Akzent Betonung Tonfall англ accent stress 1 Отделянето на определена сричка в думата на фона на другите неударени срички се нарича словно ударение или само ударение 2 Обозначаване на това отделяне с особен знак в правописа В старобългарските паметници отсъстват знаци с подобно значение Син акцент

условно наклонение рус сослагательное наклонение нем Subjunktiv Konjunktiv англ subjunctive фр subjonctif ит soggiuntivo congiuntivo Условното наклонение представя действието като зависимо от някакво условие В старобългарски се е образувало с особена парадигма на глагола бъіти (бимь би би бимъ бисте бѫ) и минало деятелно второ (елово) причастие Причастните форми са се изменяли по род и число а глаголът се е менял по лице и число например сътворилъ бимь бих направил Още в старобългарския период специализираните форми на спомагателния глагол са се променили като са приели окончанията за аорист бъіхъ сътворилъ Към тези конструкции възхожда и съвременното българско условно

наклонение Вж изявително наклонение повелително наклонение наклонение Синоним кондиционал

фраза рус фраза нем Phrase англ phrase clause 1 Фонетична и синтактична цялост която изразява завършена мисъл оформена интонационно 2 Изречение или глаголно съчетание

хапакс лат hapax legomenon рус гапакс апакс Гръцкото наречие hapax (веднъж еднократно) се употребява в качеството на съществително за да обозначи дума израз конструкция срещана само веднъж

хаплография рус гаплография нем Haplographie англ haplography фр haplographie ит aplografia Изпускане на цяла сричка в писмото Грешка при която от две съседни еднакви или подобни срички се пише само едната

хаплология рус гаплология нем Haplologie Silbenschichtung SIlbendissimilation англ haplology фр haplologie ит aplologia Изпускане на еднакви или подобни срички стоящи непосредствено една до друга Срв елизия

хетеронимия рус гетеронимия нем Heteronimie англ heteronymy фр heacuteteacuteronymie ит eteronimia Свойства на имената образувани от различни корени да означават предмети и същества тясно свързани по значение които са част от естествена група Например братръ и сестра в стб

хиазъм гр χιαστὸν σχῆμα χιασμός рус хиазм нем Chiasmus англ chiasmus фр chiasme ит chiasmo Две синтактични или фразови двойки които са подредени не паралелно (a-b-a-b) а редуващо се (a-b-b-a) Този тип подреждане е известно като кръстовидно и наименованието му идва от формата на гръцката буква хи (X)

хипербат гр ὑπερβατόν лат transgressio рус гипербат нем Hyperbaton англ hyperbaton фр hyperbate ит iperbato 1 Смяна на местата инверсия на две синтактично принадлежащи заедно думи (анастрофа) 2 Разделяне на две синтактично принадлежещи заедно думи чрез вмъкване на допълнителна фраза или изречение между тях 3 Тмезис

хипербола гр ὑπερβολή лат superlatio рус гипорбола нем Hyperbel англ hyperbole фр hyperbole ит iperbole Реторичен троп при който се преувеличават свойства качества и състояния на предмети и явления Антоним литота

хиперкоректен гиперкорректный hyperkorrekt hypercorrect

хипероним Дума която е название на общо родово понятие или на цялото спрямо неговите части Например растение е хипероним на множеството дърво храст трева Хиперонимът животно обхваща хипонимите заек тигър кон Срв хипоним хипонимен ред хипонимия съхипоним

хипоним Дума която семантично подчинена на друга дума и представя част от понятието на тази дума Например бреза бук са хипоними на дърво Вж хипонимия хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипонимен ред Лексика структурирана според семантичната група на хипонимите Срв хипоним хипонимия хипероним съхипоним

хипонимия Връзки които обобщават отношението на отделните части към цялото Например бреза бук смърч са хипоними на родовото название дърво Вж хипоним хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипотаксис рус гипотаксис англ Hypotaxe Unterordnung англ hypotaxis фр hypotaxe ит ipotassi Подчинение зависимост на едно изречение от друго Срв паратаксис

циркумфлекс стб периспомени гр προσῳδία περισπομένη περισπομένη лат cicumflexa geschleifter schleifender Akzent Schleifton gedehnter Ton circumflex В екфонетичната нотация се обозначава с ^ Синоним извито ударение Вж и тонове ударение

части на речта лат partes orationis рус части речи нем Redeteile англ parts of speech фр parties du discours ит parti del discorso Лексикална семантична и граматична класификация на думите която обединява техните понятийни класовве и граматични категории Традиционно в старите граматики те се делят на 8 частисъществително име прилагателно име местоимение глагол наречие предлог съюз и междуметие

числително бройно рус количественное числительное нем Kardinalzahl Grundzahl англ cardinal number Бройните числителни показват количеството (броя) на предметите или лицата Вж числително име числително редно

числително име рус числительное имя нем Zahlwort англ numeral фр numeacuteral ит numerale Дума която означава броя или числения ред на нещата Въз основа морфосинтактични признаци можем да ги разделим на такива които се променят като прилагателни и такива които се променят като съществителни Според функциите се делят на числителни бройни числителни редни събирателни дробни Цифрите в старобългарски и през целия средновековен период на българската история се означават с букви върху които има изписана чертица (титло) Числителните от 11 до 19 са словосъчетания чиято главна част е названието на единиците Втората съставка се скланя в м п единъ на десѧте дъва на десѧте Числителните от 20 до 90 се образуват като десѧть се брои за самостоятелна дума трье десѧти Числителните единъ една едно се скланят като родовите местоимения Те имат значение и на неопределителни местоимения По същия начин се скланят и редните числителни Числителните дъва оба се скланят като местоимението тъ в дв ч Числителните трие три и четъіре четъіри се скланят както съществителните по кратки i-основи като се забелязва и влияние от консонантните основи Числителните от 5 до 9 са от жр Скланят се само в едч по кратките i-основи Числителното 10 е било от мр и се е скланяло по консонантните основи със силно влияние от кратки i-основи При числителните от 11 до 19 се променя само първата съставака От 20 до 90 числителните управляват съществително в род п мнч Числителното съто се скланя като същестително от срр по о-снови Числителното тъісѫщи тъїсѧщи се скланя по типа на съществителни като богъіни Тъма се скланя като съществително по а-основи Вж числително бройно числително редно

числително редно лат numeralia ordinalial рус порядковое числительное нем Ordinalzahl Ordnungszahl англ ordinal number Редните числителни показват реда и мястото на нещата Синоним поредни числителни уредни числителни качествени числителни ординални нумерали Вж числително бройно числително име

член рус артикль член нем Artikel англ article фр article ит articolo Морфологичен показател за определеност при имената Определителният член може да стои пред (предпоставен член) или след (задпоставен член) името В българския език той произхожда от съчетанието на името (отначало при съществителните) с показателните местоимения с основи на -т- -в- и -с- Още в старобългарски се откриват наченките на този процес по-късно в среднобългарския и ранния новобългарски период тези форми са все по-чести Срв жена та gt жената мѫжь тъ gt мѫжьтъ (мъжът)

процесът е бил съпроводен и с удължаване на гласната в редица случаи Например melko gt млѣко korva gt крава borda gt брада berg- gt брѣгъ arb- gt рабъ и робъ Вж метатеза ликвидни съгласни

ликвидни съгласни лат liquida рус плавные согласные нем Liquida англ liquid consonants фр liquide ит liquido Съгласни които се характеризират в акустично отношение с плавен преход към гласните Това е общото наименование на съгласните r и l Синоним плавни съгласни Вж ликвидна метатеза

литота рус литотес нем Litotes англ litotes understatement фр litote ит litote Реторичен троп при който преднамеренно се отслабват (от гр litotes) качествата размери на предметите с цел да се умаловажи тяхното значение към обекта и да се изрази отношение Антоним хипербола

лице лат persona рус лицо нем Person англ person фр personne ит persona Указва на ролята която играе този за когото става дума в изказването или в текста Различават се първо лице който говори от свое име второ лице към когото се обръщат и трето лице за когото говорят

лично местоимение рус личное местоимение нем Personalpronom англ personal pronome фр pronom personnel Местоимение което замества име на лице В старобългарски има форми само за първите две лица Употребата на третоличните форми е била поета от показателните местоимения като някои от тях (тъ та то онъ она оно) са се превърнали в лични местоимения за 3 лице в историята на езика Скланя се по самостоятелна парадигма заедно с възвратното местоимение като формите за дателен и винителен имат кратък и дълъг вариант За склонението на личното местоимение е характерно наличните на форми от различни основи (вж суплетивизъм) Така например формата за 1 л им п ед ч е аꙃъ но за род п е мене Вж възвратно местоимение местоимение

малка носовка стб ѧсъ рус малый юс англ small jus front jus Малката носовка в старобългарски е била предна гласна чието произношение е било на гласна е или широко е с назален елемент (н или м) след нея Образувала се е вследствие на тенденцията към отворена сричка когато след съчетанието на предна гласна (дълги и кратки i и e) с назал (n m ŋ) след тях е следвала съгласна (модел VNC) В глаголицата начертанието на буквата се е състояло от две части като първата е обозначавала оралния елемент а втората mdash назалния сегмент В старобългарския период в кирилицата за обозначението на гласната са се използвали няколко различни начертания от непроменената форма на гръцкото епиграфско А до изписвания които се приближават до формата на глаголическото ѣ Това води до предположението че вероятно в една част от българските говори гласежът на първата част на звука е бил на широка ниска предна гласна Син предна носовка преден юс малък юс Срв голяма носовка носов звук

малък ер стб ерь рус ерь англ front jer Висока кратка предна гласна в старобългарски Произхожда от инд кратко i Син преден ер предна ерова гласна Вж ерове силен ер слаб ер понижаване на еровете изпадане на еровете Срв голям ер

междуметие лат interiectio рус междометие нем Interjektion Ausruf Empfindungswort англ interjection фр interjection ит interiezione Неизменяема част на речта която се употребява

изолирано и се вмъква между останалите части на изречението Чрез се изразяват емоционални отношения и състояния Примери за междуметия в старобългарски са оувъі и горѣ Синоним средореч (Ив Богоров)

мека съгласна рус мягкий согласный нем weicher Konsonant англ lax consonant smooth consonant фр consonne molle ит consonante molle Съгласна която се изговаря с повдигане на средната част на езика към твърдото небце (палатума) Синоним палатална съгласна

местен падеж рус местный падеж локатив нем Lokativ Lokalis англ locative фр locatif ит locativo Основните функции на местния падеж без предлог е била обстоятелствено пояснение за място и време Рядко се срещат случаи на допълнение при глаголите коснѫти сѧ прикоснѫти сѧ при глаголи с представката при- Употребява се при някои глаголи с представка на- належати нападати напасти Местен падеж управляват и глаголите вълежати ꙃаꙃьрѣти обѣсити сѧ опрѣти сѧ потъкнѫти съвъкоупити сѧ съплѣсти Синоним локатив

местоимение лат pronomen рус местоимение нем Pronomen Fuumlrwort англ pronoun фр pronom ит pronome Част на речта която в античните граматики се определя като заместник на името защото съдържа в себе си понятия за лице и предмет Може да се употреби вместо всички имена mdash съществителни прилагателни и числителни Старобългарските местоименна система е много богата Тя се дели на лични и нелични (родови) местоимения Склонението на възвратното местоимение е според парадигмата на личните Родовите местомения се делят на анафорично показателни притежателни въпросителни отрицателни неопределителни обобщително Към местоименията се причисляват т нар думи с местоименна флексия Това са местоименни прилагателни или местоимения-прилагателни като самъ какъ какъв къ какъв ꙗтакъ такъв инакъ инакъв сикъ такъв вьсѣкъ всеки инъ друг единъ Вж лично местоимение възвратно местоимение анафорично местоимение показателно местоимение притежателно местоимение въпросително местоимение отрицателно местоимение неопределително местоимение обобщително местоимение

метатеза рус метатеза перестановка нем Metathesis Umstellung Lautversetzung англ metathesis фр meacutetathegravese ит metatesi Премятане на звуковете в рамките на една сричка или на сричките в рамките на една дума (напр гълтам глътна) Синоним премятане на звуковете Вж ликвидна метатеза

минало време мин прошедшее время нем Vergangenheit англ past tense фр passeacute ит passato Наименование на всички граматически форми на миналите имена Вж аорист имперфект перфект плюсквампефект бъдеще време в миналото

минало деятелно първо причастие В старобългарски се е образувало от инфинитивната или миналата основа на глагола (вж инфинитивна основа) В зависимост от това дали тя е окончавала на гласна или съгласна към нея се е добавял показател за причастието При инфинитивна основа на съгласна той може да се види в косвените падежи като -ъш- а при гласна той е имал обликът -въш- Подобно на сегашното деятелно причасти и тук формите за им п ед м и ср им п се е противопоставял на всички други форми заради липсата на -ъш--въш-

срв несъ давъ моль (м срр импедч) - несъши давъши мольши (жредчимп) Скланя се както съществителните по -jo (за м и срр) -ja (за жр) Различават се кратки и местоименни форми Местоименните или пълните форми се образуват като към кратката форма се добави съответната форма за род число и падеж на анафоричното местоимение В този случай втората част следва склонението на местоимението несъшаего родпедч м и ср р несъшоуемоу (датпедч м и ср р) В развитието на езика още в старобългарски гласната е се уподобява (асимилира) от предходната гласна несѫщаего gt несѫщааго Следходният процес е известен като контракция mdash двете еднакви гласни се свиват в една mdash несѫщаго Този процес повлиява цялата парадигма на сегашното деятелно причастие Вж сегашно деятелно причастие минало деятелно второ сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие причастие анафорично местоимение Синоним минало действително причастие

минало свършено време вж аорист

множествено число рус множественное число нем Plural Mehrzahl англ plural фр pluriel ит plurale Граматическа категория към която се отнасят думи назоваващи множество отделни обекти (съществителни местоимения) и думи които се съгласуват с тях (прилагателни глаголи) Някои съществителни притежават само форми за мн ч (т нар pluralia tantum) Вж единствено число двойствено число число

монофтонг рус монофтонг нем Monophtong англ monophtong фр monophtongue ит monottongo Звук който се състои от тон с еднородно звучане Срв дифтонг Вж монофтонгизация монофтонгизация на дифтонгите

монофтонгизация на дифтонгите рус монофтонгизация дифтонгов англ monophtongization of diphtongs Фонологическата промяна на съчетанието от два съседни звука в един В праславянски съчетанията на гласна със заден (w) или преден (j) глайд са се превърнали в самостоятелни гласни Така например от съчетанието aj се образувал нов звук ѣ от съчетанието aw звукът u Тези промени са се осъществили пред съгласна в средисловието или края на думите Същият принцип на промяна се е осъществил при образуването на носовите гласни Вж монофтонг дифтонг носов звук

монофтонгизация рус монофтонгизация англ monophtongizatio фр monophtongaison Фонологическо изменение при което се образува един фонетичен елемент (монофтонг) Вж монофтонгизация на дифтонгите

мора лат mora рус мора нем More англ mora фр more ит mora Единица за дължина равна на дължината на кратката гласна За дългата гласна се е считало че е равна на две мори Закон за трите мори в старогръцки е било правилото че ударението не трябва да бъде по-далече от третата мора от края на думата Вж сричка ударение

морфема рус морфема нем Formans Formativ англ morpheme фр morphegraveme ит morfema Думата произлиза от гр morphe форма и означава най-малкият елемент на езика който има граматично иили лексикално значение Морфемите могат да носят значения като граматическа категория (род число лице време) лексикално-граматически рязряд (име глагол) могат да

изразяват синтактичните връзки в изречението (подлог допълнение) или да са самостоятелна дума (предлог съюз частица междуметие) Вж афикс инфикс корен основа суфикс морфология Срв фонема лексема

морфология рус морфология нем Wortbildungslehre Formenlehre англ morphology фр morphologie ит morfologia Част от граматиката която изучава по какъв начин думите са съставени от по-малки единици наричани морфеми Срв синтаксис Вж граматика морфема

мъжки род лат masculinum рус мужской род нем maskulinum англ masculine фр masculin ит maschile В старобългарски това е граматически род който обединява същества от мъжки пол заедно с формални завършеци свързани с тази представа характерни за основите на оjo аja кратки i и u и част от консонантните склонения Вж женски род среден род род

надредни знаци рус надстрочные знаки англ supralinear signs Знаци които се поставят над реда и които включват в най-ранния период на славянската писменост знаци за улесняване на четенето поставяни над букви за гласни и знаци за отбелязване на мекостта на съгласни (т нар меглец) Спорно е какво е значението на надредните знаци в Киевските листове Според някои изследователи става въпрос за акцентни знаци Според други това са музикални знаци Със сигурност систематичната употреба на знаци за ударения започва да се проследява едва от 14 век като до края на века се забелязва все по-голямо усложняване на системата им Вж ударение придихание

назализация рус назализация нем Nasalierung англ nasalization фр nasalisation ит nassalizzazione Фонологично изменение (асимилация) при което неносовата (орална) гласна се преръща в назална Антоним деназализация Вж носов звук носовки голяма носовка малка носовка

наклонение рус наклонение нем Modus Diathese англ mood mode фр mode ит modo Отношение на говорещото лице към изказаното от него глаголно действие В зависимост действоето може да бъде представено като реално възможно желателно Вж изявително наклонение повелително наклонение условно наклонение

наречие лат adverbium рус наречие нем Adverbium Umstandswort англ adverb фр adverbe ит avverbio 1 Неизменяема част на речта която обикновено пояснява глагола (вж лат термин) но също така може да се срещне и при прилагателното съществителното и при др наречия То посочва признаци като място време начин количество и степен и др Старобългарските наречия по произход се делят на първични образувани от местоименни основи и образувани от имена Примери за първични наречия са абье веднага тутакси акъі подобно на като едъва едва трудно еще още нъінѣ сега пакъі отново понѣ поне оуже вече Местоименните наречия завършват на -(ъ)де -амо -ѫдоу Като първият е означавал място на действието а последните са означавали движение в определена посока (към и от говорещия) Краят на наречието с -гда е бил специализиран за време Формантите -ли -ль (-лѣ) са изразявали количество и степен като според П Илчев първоначалното значение е било също за време (Дуриданов 1993319) С форманта -ако се образуват местоименни наречия за начин Именните наречия произлизат от

прилагателни и съществителни имена 2 Говор диалект

нарицателно име рус нарицательное имя нем Gattungsname англ common noun фр nom commun ит nome comune Съществително име което назовава цял клас обекти или всеки един от тях по отделно (дървета дърво) Синоним съществително нарицателно име Срв собствено име

небце рус небо нем Gaumen англ palate фр palais ит palato Говорен орган граница между устната и носната кухина Разделя се на твърдо небце (или палатум срв рус твердое небо нем Gaumen англ palate hard palate фр palais dur) и меко небце (срв рус мягкое небо нем Gaumensegel англ velum soft palate фр palais mou voile du palais ит palato molle)

неопределително местоимение Неопределителни са тези местоимения които означават неизвестни неопределени лица предмети количество В старобългарски се образуват като към въпросителното местоимение се добави частицата нѣ нѣкъто нѣкъіи някой нѣчьто нещо Функция на неопределително местоимение изпълняват и съчетания на въпросително местоимение с наречието любо къто любо някой чьто любо нещо речетъ къто любо ще каже някой Във функция на неопределително местоимение може да се употреби и числителното единъ със значение някакъв някой си и пристѫпь единъ отъ книжьникъ и рече емоу По същия начин се употребява и думата етеръ някой някой-си някакъв един и се етеръ пристѫпь рече емоу слѣпьць етеръ сѣдѣаше при пѫти Това местоимение се скланя като просто (кратко) прилагателно Когато неопределителното местоимение е в съчетание с предлог то тогава предлогът стои между частицата и въпросителното местоимение нѣ отъ кого Вж въпросително местоимение местоимение

непреходен глагол непeреходный нетранзитивный нем intransitiv англ intransitive фр intransitif ит intransitivo Глагол който няма свойството да изисква пряко допълнение при който не се съдържа непосредствен преход от изразяване на действие към изразяване на обекта Вж пряко допълнение косвено допълнение сказуемо обект Срв преходен глагол

несвършен вид рус несовершенный вид нем imperfective Aktionsart англ imperfect aspect imperfective aspect atelic aspect фр aspect imperfectif ит aspetto imperfettivo Глаголите от несв в представят глаголното действие в процеса на извършването му без да е доведено до изчерпването му до прекратяването му (Пашов 1989105) В старобългарски най-разпространеният начин за образуване на глаголи от несв в от глаголи от св в е с помощта на суфикса -а- и удължаване на коренната гласна водити - важдати гонити - ганѣти носити - нашати просити - прашати родити - раждати Вж свършен вид вид

несклоняем рус несклоняемый нем indeklinabile indeklinierbar англ indeclinable фр indeacuteclinable ит indeclinabile Дума която не се скланя Несклоняеми са наречията и служебни думи като предлози и съюзи В старобългарски е съществувал малък клас от прилагателни които също не са се скланяли Вж склонение парадигма

низходящ дифтонг рус нисходящий дифтонг нем fallend англ falling фр descendante deacutecroissante ит discendente Дифтонг при който гласната е на първо място а след нея следва глайдът Вж дифтонг монофтонг монофтонгизация на дифтонгите Срв възходящ дифтонг

монофтонг

носов звук рус носовой звук нем Nasenlaut Nasal англ nasal фр nasal ит nasaleltmeta content=OpenOfficeorg 24 (Linux) name=GENERATOR gtЗвук при който произношението включва резонация на носова празнина със задната част на устната кухина От съгласните това са n m и веларните назали (например В старобългарски е имало и най-малко 2 гласни (носовки) които са се произнасяли по този начин Синоним назал назален звук Вж малка носовка голяма носовка

носовки Носовите гласни или носовките в старобългарски са били две голяма и малка Голямата носовка е била задна гласна чиято първа част се произнасяла между а и о и малка носовка чийто първи фонетичен елемент е бил с произношение е или ѣ Произношението на назалния елемент е също варирал в зависимост от съгласната която се е намирала след носовката - n m или веларен назал Носовките са се образували в резултат на процеса на отварянето на сричката когато при съчетанието на гласна назална съгласна и друга съгласна сричковата граница се е премествала след носовия елемент Когато след назалната съгласна е следвала гласна то носовка не се е образувала На това се дължат редувания от типа на начѧти но начьнѫ пѧти но пьнѫ Срв малка носовка голяма носовка Син назални гласни носови гласни

обект рус объект нем Objekt англ object фр objet ит oggetto Част от изречението обозначаваща лице или предмет който е цел на действието Известно е също като допълнение или пряко допълнение Вж допълнение пряко допълнение косвено допълнение Срв субект

обобщително местоимение Местоимението вьсь вьсѣ вьсе има значение цял целият всичкият Първоначално се е скланяло според меката местоименна основа В старобългарски има влияние на твърдото склонение

обстоятелствено пояснение рус обстоятельство Обстоятелственото пояснение показва как и при какви условия става действието Традиционно се разграничават обстоятелства за място време количество и степен причина и цел Поясненията в изречението могат да се изразяват с наречия безпредложни падежни конструкции и съчетания на падежна форма с предлог Синоним обстоятелство обстоятелствени думи

окончание рус окончание нем Endung Flexionsendung англ termination ending фр deacutesinence ит desinenza Подвижна морфема който се присъединява към корена или основата и характеризира думата като лице число време наклонение залог и др Вж афикс корен основа морфема Синоним флексия

омограф рус омограф нем Homogramm англ homograph фр homogramme ит omogramma Думи които се пишат еднакво но се произнасят по различен начин и имат различен произход срв омоним

омоним рус омоним нем Homonym англ homonym фр homonyme ит omonimo Думи еднакви по произношение но различни и независими по значение Срв омограф

омофон рус омофон нем Homophon англ homophone фр homophone ит omofono Различни знаци които се употребяват за обозначение на един и същи звук Срв омограф

ономастика рус ономастика нем Onomastik Namenkunde англ onomastics name-study фр onomastique ит onomastica Общо наименование на всички лингвистични области които изследват имената (от гр onoma) Вж топонимия антропонимия

определение рус определение нем Bestimmtheit англ determination фр deacutetermination ит determinazione Определението пояснява съществителното име или друга част употребена като съществително Определението в старобългарски се изразява с прилагателно име или местоимение съгласувано по род число и падеж със съществителното (съгласувано определение) със съществително име без предлог или с предлог mdash несъгласувано определение Прилагателното име като определение се явява в пълна или кратка форма Съінъ прѣмѫрдръ веселитъ отьца Като сказуемно определение се появява само в кратка форма Чловѣкъ нѣкъіи бѣ богатъ При несъгласуваните определения най-голям дял имат формите с родителен падеж без предлог въ годъ крьста лице отьца моего или с предлог вѣньць отъ камени Срещат се също така форми с дателен падеж (храмъ молитвѣ) и творителен падеж (чловѣкъ нечистомь доухомь) Вж приложение

основа рус основа нем Stamm англ stem фр thegraveme ит tema Част от думата която в инд езици се поставя зад корена Според гръцките граматици тази морфологична единица е основата на която се прикрепя окончанието В съответствие с природата и значението на тези единици те се делят на именни и глаголни основи Вж афикс корен морфема

остро ударение вж акут

отворена сричка рус открытый слог англ open syllable Сричка която завършва на гласна Вж сричка тенденция към отворена сричка

относително местоимение рус относительное местоимение англ relative pronoun фр pronom relatif Относителното местоимение свързва относителната конструкция в изречението или относителна Относителни местоимения в старобългарски са били иже ѣже еже който която което ѣкъже ѣкаже ѣкоже какъвто еликъ елика елико колкото голям колчав Наред с тях функцията на относителни местоимения са могли да изпълняват и въпросителните местоимения къіи кой който и которъіи (котеръіи) който Склонението на иже е същото както и анафоричното местоимение като се е промяняла само частта преди же Местоименията ѣкъже еликъ се скланя по типа на показателните местоимения тъ та то Вж анафорично местоимение въпросително местоимение местоимение

отрицание рус отрицание нем Negation Verneinung англ negation фр neacutegation ит negazione Израз който е предназначен да констатира че даден предмет или събитие не съществуват или не са това за което се говори

отрицателно местоимение Отрицателните местоимения в старобългарски се образуват от въпросителните като пред тях се добавя отрицателната частица ни къто gt никъто чьто gt

ничьто Много често след формата се добавя усилителната частица же ничьтоже никътоже никъїиже Скланят се по същия начин както въпросителните местоимения Ако се употребят в съчетание с предлог то предложната форма се поставя между отрицателната частица ни и въпросителното местоимение н никакоже не врѣди его ни при чесомьже Вж въпросително местоимение местоимение

падеж рус падеж нем Fall Kasus англ case фр cas ит caso Падеж се нарича отношението в което бива поставена известна склоняема дума спрямо глагола или спрямо друга дума в изречението (Бончев 195218) следователно това е морфологическа словоизменителна категория при имената Основни значения на падежите са субектно обектно и определително Всеки падеж има своя система от значения които се проявяват с или без предлози Такива са значения като пряко допълнение обстоятелствено пояснение принадлежност движение определение Падежите в старобългарски са именителен родителен дателен винителен творителен местен и звателен Падежите се делят на преки падежни форми (пряк падеж gr orthe ptosis лат casus rectus) и косвени форми (косвен падеж гр plagiai лат obliqui) Формите на винителния падеж също се счита в някои граматики за пряк тъй като има функция на пряко допълнение Звателният падеж когато формата му е еднаква с именителната също се причислява към преките форми

палатализация стб липсва стгр липсва рус палатализация нем Palatalisierung англ palatalization фр palatalisation ит palatalizzazione Изменение при което езикът се придвижва към твърдото небце Понякога под палатализация се разбира смегчаването на съгласните Праславянските палатализации се делят на три вида палатализация на веларите палатализация на денталите и палатализация на лабиалите Палатализацията на веларите се е извършвала на три пъти които са известни като първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите и трета палатализация на веларите (Прогресивна палатализация) Първите две са регресивни палатализации (вж регресивно фонологическо изменение) а третата е прогресивна палатализация (вж прогресивно фонологическо изменение) Вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите прогресивна палатализация палатализация на денталите палатализация на лабиалите йотация Срв тенденция към палаталност

парадигма рус парадигма нем Paradigma англ paradigm фр paradigme ит paradigma Таблица на изменението на формите на една дума например склонението при имената спрежението при глагола Вж склонение спрежение вокална основа консонантна основа

паратаксис рус паратаксис нем Parataxe Beiordnung Nebenordnung англ paratax фр parataxe ит paratassi Отношение на две изречения при което няма подчинение на едното на другото Срв хипотаксис

пароним рус пароним нем Paronym англ paronym фр paronyme ит paronimo Думи близки по звуков състав но с различно лексикално значение Най-популярно е определението че това са еднокоренни думи от една и съща част на речта които имат различно значение При другото по-широко определение се счита че това могат да бъдат разнокоренни генетично несвързани думи от различен произход които имат само външно звуково сходство

пауза рус пауза нем Pause Pausa Ruhepunkt англ pause фр pause ит pausa Прекъсване на звучането в речта или в музикалното произведение

перфект рус перфект нем Perfektum Perfekt англ perfect фр parfait ит perfetto Перфектът е глаголно време което означава състояние в момента на говорене в резултат на извършено в миналото действие Старобългарският перфект се образува от сегашното форми на спомагателния глагол бъіти (есмь еси естъ и тн) и миналото деятелно второ (елово) причастие на спрягаемия глагол далъ есмь Еловото причастие се изменя по род и число а спомагателният глагол - по лице и число Синоним минало неопределено време Вж минало деятелно причастие спомагателен глагол

плюсквамперфект рус плюсквамперфект давнопрошедшее время нем Plusquamperfektum англ pluperfect фр plus-que-parfait ит piuccheperfetto Глаголно време изразяващо действие или състояние в миналото предшестващо друго минало действие Подобно на перфекта и тук е важен резултатът от действието Вондрак го нарича перфект пренесен в миналото (Vondrak 1908 279 срв Добрев 1993 300) В старобългарски се образува от имперфектната форма на глагола бъіти (бѣахъ бѣаше и тн) в съчетание с минало деятелно второ (елово) причастие бѣахъ далъ Вж спомагателен глагол минало деятелно причастие Синоним минало предварително време отдавна минало време

повелително наклонение рус повелительное наклонение императив нем Imperativ англ imperative фр impeacuteratif ит imperativo Наклонение което изразява заповед молба забрана В старобългарски формите са се образували от сегашната основа на глагола В 1 и 2 спрежение в ед ч формите са окончавали на -и а в мн и дв ч показателят за наклонението е бил -ѣ- (2 л ед ч бери но 2 л мн ч берѣта 2 л дв ч берѣта) При 3 и 4 спрежение във всички форми наклонението последователно се е образувало с -и- (2 л ед ч носи 2 л дв ч носите 2 л дв ч носита) Спомагателният глагол бъіти е образувал повелително наклонение от формата бѫ- бѫди (2 л ед ч) Иначе се е формите са се променяли както при глаголите от 1 спрежение Старобългарските показатели за наклонението -и- и -ѣ- са от дифтонгичен произход и са променяли предходната съгласна според правилата на втора регресивна палатализация срв мощи могѫ можеши но моꙃи (2 л едч) При глаголите с коренна гласна е в повелително наклонение тя се е променяла в ь рещи рекѫ речеши но в 2 л ед ч повел накл рьци Вж условно наклонение изявително наклонение наклонение втора регресивна палатализация Синоним заповедно наклонение императив

подлог рус подлежащее субъект нем Subjekt Satzgegenstand англ subject фр sujet ит soggetto Име на глаголното лице в изречението Подлогът се поставя в именителен падеж Синоним субект

подчинено изречение рус подчиненное предложение придаточное предложение нем Nebenzatz англ subordinate clause Изречение в състава на сложното което пояснява някоя негова част и се намира в подчинителна връзка спрямо него Вж хипотаксис главно изречение

подчинителен съюз рус подчинительный союз нем unterordnende Konjunktion англ

subordinating conjunction фр conjonction de subordination ит congiunzione subordinativa Изразява отношението на зависимост между двете части на сложното изречение В старобългарски според вида на подчиненото изречение се разделят на изяснителни и обстоятелствени Изяснителните съюзи въвеждат субстантивни подчинени изречения а обстоятелствените - адвербиални подчинени изречения Изяснителни съюзи в старобългарски са ко(же) акъі(же) да ко да ꙗ ꙗеда Обстоятелствените съюзи се разделят подобно на поясненията (вж обстоятелствено пояснение) на 6 групи за време за причина за следствие за цел за условие и за отстъпване (Дуриданов 1993 333) Вж съюз съчинителен съюз

показателно местоимение рус указательное местоимение англ demonstrative pronoun фр pronom deacutemonstratif С показателните местоимения се сочат предмети явления и техните качества Те притежават форми за род число и падеж Старобългарските показателни местоимения са тъ та то онъ она оно сь си се овъ ова ово Показателните местоимения изразяват степента на отдалеченост спрямо някой предмет или лице формите с тъ се употребяват за общо посочване с онъ онзи се означава отдалеченост а със сь този тук се посочва близост Местоимението овъ се употребява само при изброяване и противопоставяне Местоимението сь си се се скланя по меката местоименна основа а другите mdash по твърдата Показaтелните местоимения поемат функцията и на третоличното местоимение в старобългарски като създават една нова форма за трето лице в българския език Вж анафорично местоимение местоимение

полисемия рус полисемия многозначност нем Polysemie Vielwertigkeit англ polysemy Способността на думите да притежават и придобиват повече от едно значение Синоним многозначност

полисиндетон гр πολυσύνδετον лат acervatio iuncta рус полисиндетон полисиндетическая связь многосоюзное словосочетание нем Polysyndeton англ polysyndeton фр Polysyndegravete Прекомерна употреба на съюзи което обикновено води до забавяне на ритъма Лаусберг (1960 345) изтъква че полисиндетонът се реализира както чрез повтаряне на един и същи съюз така и като вариращо натрупване на отделни съюзи Той смята че при полисиндетон се използват само съчинителни съюзи но не изяснява как класифицира поредици от фрази въведени с подчинителни Не е изяснена и някаква принципна отлика с анафората Изглежда обаче че симетрията не е същностна черта на полисиндетона както е при анафората того бѡ влддку и гда и црда вѣдеть прѣнеисчътнаа ѻна мнѡжьства ликове же архаггдльсцїи такожде херувıми и серафими начела и госпддства и власти же и прѣстоли и силы нъ и въсе въсѣх стдых съслѡвїе(ПКЕ Вл Гр 424r Кал 103) Антоним асиндетон

полугласна Вж глайд

понижаване на еровете рус понижение редуцированных прояснение редуцированных англ lowering of jers Еровете в силна позиция са понижили своя гласеж пред другите ерови гласни По своята същност този процес е дисимилация по признака височина Резултатите от него в отделните говори на българската езикова територия са били различни в повечето случаи се наблюдава преход на ь в е и на ъ в о В някои диалекти гласежът се е изравнил в средна гласна ъ

В суфиксите промяната ъ gt о е засегнала цялото езиково землище докато едва в една част (главно югозападната) тази промяна е обхванала и коренната сричка (срв дъждь gt дождь) Понижаването на гласните е предхождало процеса на изпадането на еровете Терминът изясняване на еровете е неточен тъй като той почива на стара разпредялба на звуците на тъмни и светли (ясни) която няма фонетично основание Синоним изясняване на еровете Вж ерове слаб ер силен ер преглас на еровете Срв изпадане на еровете

правопис рус орфография правописание нем Orthographie Rechtschreibung англ orthography Сбор от правила за употреба на графемите Среновековните правописни са били налагани в голяма степен от местни скриптории особено в началния период на писмеността При описанието на ръкописите важните характеристики са употребата на носовки (юсове) употреба на ерове употреба на букви за йотувани гласни В пространното описание могат да намерат място и употребата на останалите букви както и правописните правила при думите от чужд произход В описанието на правописа роля играе последователността от спазване на различни правила например прокарването на етимологически правилна употреба на еровете В зависимост от определени признаци се разграничват юсов от безюсов правопис правопис с един или два ера и тн В някои случаи правописът носи наименованието си от някое място например рашки правопис ресавски правопис Термини като рашка редакция следва да се избягват доколкото редакция се съотнася с историята на текста и не е пряко свързана с езиковия произход или правописните норми Синоним ортография

праславянски език Единният предписмен език на всички славяни Неговата рекострукция се извършва въз основа на данните при сравнението на всички славянски езици с останалите индоевропейски езици и диалекти Синоним протославянски славянски език основа

превъзходна степен рус превозходная степень нем Superlativ англ superlative фр superlatif ит superlativo Сравнение с помощта на две степени Сравнение на признака на един предмет със степента на признака при най-малко други два предмета (Пашов 198976) В старобългарски липсват морфологически средства за изразяване на превъзходната степен Вж сравнителна степен степен на сравнение

преглас на гласните рус перегласовка гласных англ fronting of back vowels Праславянска регресивна асимилация при която задните гласни се променят в предни под влияние на предходната палатална съгласна или глайд j Вж преглас асимилация дисимилация тенденция към отворена сричка задна гласна предна гласна

преглас на еровете рус перегласовка редуцированных англ mutation of jers Фонологично изменение (асимилация) по признака предност Съгласно тази промяна големият ер преминава в малък пред срички с предна гласна а малкият преминава в голям пред срички със задна гласна Например тьма gt тъма вьдова gt въдова дъбрь gt дьбрь въпль gt вьпль Вж ерове голям ер малък ер понижаване на еровете изпадане на еровете Срв преглас преглас на гласните

преглас рус перегласовка метафония нем Umlaut англ mutation фр meacutetaphonie ит metafonia Изменение на тембъра на гласната под влияние на съседния звук Вид асимилация или

дисимилация Вж преглас на гласните асимилация дисимилация

преден глайд рус передний глайд и неслоговое англ front glide Глайд който се учленява с предната част на езика Предният глайд се обозначава с j или с i с дъгичка под него Синоним предна полугласна несричкотворно и Вж глайд Срв заден глайд

предлог рус предлог нем Praumlposition Vorwort англ preposition фр preacuteposition ит preposizione Неизменяема част на речта която съединява имената с другите думи в изречението За разлика от съюзите които свързват синтактични цялости предлозите съединяват лексико-граматически единици При предлозите винаги има двустранни отношения от една страна с глаголните форми а от друга страна с името живѫ lt въ gt градѣ Граматическото и лексикално значение на глагола определя в случая и падежната форма на името но чрез посредничеството на предлога В този случай формата е в местен падеж Вж задлог падеж Предлози които се съгласуват с един падеж Родителен падежбез(ъ) прѣдастъ его безъ народа близъ приде близъ свѧтааго приближишѧ сѧ близъ рѣкы вънъ вънѣ извънъ изиде вънъ града вънѣ града прѣбываите повелѣ извънъ града того посѣщи выше выше презвутера сѣщи выше закона быти далече имѣаше село вънѣ града недалече града до доидошѧ до цръкъве до бедроу закопанъ из(ъ) влѣкош ѧ вънъ изъ клѣти изъ давъна изъ пръва около стоѧтъ около цръкъве въскраи (lt възъ краи) сѣде въскраи цръкъве кромѣ (извън без) кромѣ тѣла естъ ты единъ еси кромѣ грѣха окрьстъ (около) повелѣ емоу ходити окрьстъ монастырлѣ окрѫгъ (около) сѣдѣахоу окрѫгъ его въ мѣсто въ мѣсто сего старьца приходитъ отъ да не отълѫчимъ сѧ отъ тебе градъ възмѧте сѧ отъ страха прѣжде прѣжде зимы прити прѣжде того часа развѣ (извън освен) аще въ тѣлѣ аще развѣ тѣлѣ не вѣмь свѣнле отъведе паоула свѣне сѫдилища оу прѣбыстъ оу него годъ малъ проси оу отьца Винителен падежвъзъ възъ бръдо потече низъ низъ стѣнѫ падошѧ объ живѣаше объ онѫ странѫ доунава тоу объ нощь прѣбыстъ сквозѣ придохомъ сквозѣ огнль и водѫ Дателен падежкъ събьрашѧ сѧ къ нлемоу вѣроуѭ къ господоу противѫ изидѫ противѫ исоусови чьто противѫ семоу рекѫтъ Местен падежпри при морли галилеисцѣемь видѣ дъва брата падѫ при пѫти Предлози които се съгласуват с два падежа Родителен и творителен падежсъ а) (отдалечаване от предмета) съшьдъ съ небесе съпаде коумиръ съ мѣста своего (време) съ вечера въста (начин) съ полоу мрьтвъ б) (задружност съвместност) идетъ съ народомь многомь Винителен и родителен падежврьхоу винителен падеж само при глаголи за движение иначе родителен постави и врьхоу прѣстолъ свои срв градъ врьхоу горы стояше Винителен и местен падежВинителен падеж се употребява при глаголи за движение а местен ndash при останалите въ а) посадити въ тьмьницѫ въ подъградие доиде б) ѫтрь въ домоу обрѣте сѧ на а) похоть воюетъ на доухъ на гробъ прѣидошѧ б) на ономь свѣтѣ бѫдетъ сѣдиши на трапезѣ слъньце быстъ на заходѣ на молитвѣ станевѣ на оумѣ бѣаше емоу о (о) а) прѣтъкнѫ ногѫ о камень сѣде о деснѫѭ отьца б) чьто се слышѫ о тебѣ не о хлѣбѣ единомь живъ бѫдетъ чловѣкъ Винителен и творителен падежнадъ а) голѫбь полетѣ надъ главѫ иосифовѫ б) облачьць малъ яви сѧ надъ народомь подъ а) въниде подъ покровъ заиде слъньце подъ землѭ подъ вечеръ заклѧ сѧ б) пьси подъ трапезоѭ ядѧтъ прѣдъ а) въведошѧ прѣдъ цѣсарлѣ б) съгрѣшихъ прѣдъ тобоѭ Предлози които се съгласуват с три падежа Винителен родителен и творителенза а) за вратъ похвати и б) (заради) жена за чѧдъ молѧщи (време) за оутра въста за

вечера в) (зад след) иди за мъноѭ сотоно междоу междю а) приде на море междоу прѣдѣлы декапольскыѧ б) междоу двою морю чрьнааго и бѣлааго в) колико растоѧтъ междоу собоѭ

предна гласна рус передний гласный гласный переднего ряда светлый гласный англ front vowel bright vowel Гласна която се образува в предната част на устната кухина Предни гласни в старобългарски са били и ь ю е ѣ ѧ Синоним (остар) светла гласна Вж гласна Срв задна гласна

префикс рус префикс приставка нем Praumlfix англ prefix фр preacutefixe ит prefisso Афикс който се добавя в началото на думата за да бъде променено нейното значение Вж афикс инфикс суфикс основа морфема gtморфема Синоним представка

преходен глагол рус переходный глагол нем transitiv англ transitive verb фр transitif ит transitivo Глагол който приема пряко допълнение Древните граматици са разглеждали този вид глаголи като съдържащи преход от субекта към обекта без помощта на предлог Вж пряко допълнение сказуемо

придихание лат spiritus рус придыхание лат spiritus нем Spiritus англ breathing Обозначение на характера на вдишването при произнасянето на началната гласна в думата на гръцки По отношение на славянските средновековни текстове са възприети термините spiritus lenis (слабо придихание рус тонкое придыхание нем Spiritus lenis англ smooth breathing фр esprit doux ит spirito lene) и spirutus asper (силно придихание рус густое придыхание нем Spiritus asper англ rough breathing фр esprit dur ит spirito lene) За славянските текстове те обаче се използват главно като знаци за четене и не са имали фонетична стойност

прилагателно име рус прилагательное имя нем Adjektiv EIgenshaftswort англ adjective Част на речта която означава качество свойство или белег на нещата Делят се традиционно на качествени притежателни и относителни Качествените прилагателни изтъкват качеството на предмета пьстръ стоудьнъ младъ Притежателните означават принадлежността отьчь братовъ Относителните показват различните белези на предмета относно до веществото от което е направен произхода му времето и предназначението му Прилагателното може да бъде субстантивирано ако в изречението то заема функцията на съществителното Старобългарските прилагателни притежават род число падеж и се скланят Прилагателните са имали две форми кратка (неопределена) и пълна (определена или местоименна) Кратките прилагателни се скланят като съществителни по -о (jo) за м и ср р или по -а(jа) основи за жр Местоименните прилагателни се скланят като родовите местоимения по меките основи Качествените прилагателни в старобългарски притежават сравнителна степен но не е развита превъзходната степен Сравнителната степен се е образувала по два начина Кратките форми на сравнителната степен са се образували с наставка -jьs (за жр) и -jes (за мр) В жр към наставката се е прибавяло окончанието -и за имп ед ч и формите съответно са били дражьши (жр) дражь (мр) и драже (срр) Дългата форма се е образувала със същата наставка но тя се е прибавяла към разширената с ѣ основа Крайното s от наставката е изпадало и формите са гласяли добрѣиши (жр) добрѣи (мр) и добрѣе (срр) ltpgt

приложение рус приложение аппозиция нем Apposition англ apposition фр apposition ит apposizione Определение което е съществително съгласувано по падеж с името към което се отнася Павелъ рабъ божии апостолъ исоусъ христосъ Вж определение Синоним апозиция

притежателно местоимение рус притежательное местоимение Притежателното местоимение означава принадлежност Старобългарските притежателни местоимения са мои моѣ мое твои твоѣ твое свои своѣ свое нашь наша наше вашь ваша ваше Те се скланят като анафоричното - по меките местоименни основи Вж местоимение анафорично местоимение

причастие лат participium рус причастие нем Partizip Participium англ participle фр participe ит participio Част на речта която античните граматици считали за причастна както към категорията на имената (защото се скланя) така и към категорията на глагола защото се образува от него и може да изразява време и залог В старобългарски съществуват три деятелни (сегашно минало 1 и 2) и две страдателни (сегашно и минало) причастия Вж сегашно деятелно причастие минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие елово причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие

прогресивна палатализация рус прогрессивная палатализация англ Progressive palatalization Наричана традиционно Трета палатализация (бълг) Третья палатализация (рус) Third Palatalization (англ) За разлика от другите две палатализации на веларите (вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите) при тази посоката на изменение е прогресивно (вж прогресивно фонологическо изменение) те предният фонологически елемент влияе върху следходния В този случай е доказано че въздействие се оказва от предходната гласна дълго или кратко i върху веларните съгласни k и g Спорно е дали в този процес е участвала съгласната x Между гласната и съгласната е могло да има назален елемент който впоследствие е образувал една единна част от предходната гласна и двете заедно са се превърнали в малка носовка За да се осъществи изменението след веларните съгласни е трябвало да се намират дълги или кратки гласни o или a Резултатите от прогресивната палатализация са съвпаднали с тези от втората регресивна те k gt c a g gt ꙃ (ꙃ) Синоним трета палатализация 3 палатализация III палатализация Срв палатализация

прогресивно изменение рус прогрессивное изменение англ progressive change progressive phonological change Фонологична промяна при която предходният в изговора звук влияе върху следходния Синоним прогресивно фонологическо изменение прогресивна промяна Антоним регресивно изменение

прозодия рус просодия нем Prosodie англ prosody фр prosodie ит prosodia Общото наименование на особеностите на речта и стиха свързани с метрика като дължина и количество ударение и интонация В системата на византийската прозодия са известни десет прозодични знака които се делят на 4 групи 1 тонове 2 времена 3 придихания 4 стъпки Вж ударение

протеза рус протеза надставка нем Prothese Vorschlag англ prothesis фр prothegravese ит prostesi Вмъкване на звук в началото на думата От праславянски е известна протезата на глайдовете j и

w в началото на думата Срв случаи като въдица въглен вътък вътре въже възел както и пояепентезавата на j в случаи като гнѧ ѩзъікъ и др Срв епентеза метатеза ꙗ

пряко допълнение рус прямое дополнение нем naumlheres Objekt direkt Objekt англ direct object фр compleacutement direct ит oggeto diretto Допълнение което съседства непосредствено и задължително при глаголната форма Прякото допълнение в старобългарски зависи от семантиката на преходните глаголи и се изразява с винителен родителен и творителен падеж Най-много са формите с винителен падеж който е основният падеж на прякото допълнение в старобългарски С родителен падеж прякото допълнение се употребява 1 при отрицание (с частиците не и ни) 2 при значение на част от цялото при глаголите сти пити приѧти 3 при ꙗодушевени съществителни вместо винителната форма При супин формата за родителен падеж е по-архаичната отколкото по-новите случаи с винителен Пряко допълнение в родителен падеж имат глаголите алкати въкоусити жьдати жѧдати искати слоушати съмотрити трѣбовати ча ти Творителен падеж за пряко допълнение се употребява при глаголите власти съвласти ꙗобладати четврьтовластьвовати видите къто вами съвладетъ Особен случай на допълнение е и творителната форма в страдателни конструкции Вж допълнение косвено допълнение части на изречението

пунктуация рус пунктуация нем Interpunktion Satzzeichensetzung англ punctuation фр ponctuation ит interpunzione Графически знаци в реда употребявани за разграничение на различните изреченски или ритмични елементи В най-ранния период са се разграничавали знаци в текста знаци за край на текста знаци за глоси в полето От знаците в текста най-често срещани са средната точка и двуеточието които са се употребявали с една функция - разграничаване на изреченска или ритмична цялост От занците за край на текста най-често се срещат различни варианти на схематизиран кръст с допълнителни украшения Към знаците за край на текста принадлежат и знаците за запълване на реда които са често по същия начин и са изпълнявали подобна функция Знаците за глоси в полето са обикновено същите както в текста Един и същи знак в реда или над него е отбелязвал мястото на допълнението а същият знак в полето е бележел началото на допълнението

първа палатализация на веларите рус первая веларная палатализация нем Erste Velar Palataliesirung англ First Velar Palatalization Наричана още първа регресивна палатализация на веларите Регресивна промяна по признака предност в праславянски която обхваща веларните съгласни k g x когато те се намират пред преден фонетичен елемент (предни гласни или преден глайд j) Резултатът от изменението е че k gt ч g gt ж а x gt ш В някои учебници изменението пред j е представено като йотация но рефлексите на изменението са същите както и при веларните съгласни когато те се намират пред предни гласни Може да се предполага че механизмът на въздействието и времето на възникване на промяната са същите

регресивно изменение рус регрессивное изменение регрессивное фонологическое изменение англ regressive change regressive phonological change Фонологическо изменение (промяна) при което следходният фонологически елемент влияе върху предходния Синоним регресивно фонологическо изменение регресивна промяна Антоним прогресивно изменение

редукция рус редукция нем Reduktion англ reduction фр reacuteduction ит riduzione Редукцията е фонологическо изменение на невисоките неударени гласни което се изразява в техния повишен гласеж Така неударено е gt и о gt у а gt ъ Поради тази причина е неправилно да се смята че големият и малък ер са били редуцирани тъй като техните промени се дължат не на ролята на ударението а са убословени от самия им характер на високи и кратки гласни В най-ранния период на славянската писменост примерите за редукция на гласни са неясни Приема се че старобългарския период отразява преход между противопоставянето между дългите и кратките гласни и следходния период при който като релевантен признак се появява ударението Затова примерите за редукция се срещат в по-ново време

редупликация рус редупликация повтор удвоение нем Reduplikation Verdoppelung Reduplizierung фр redoublement ит raddoppiamento Пълно или частично преднамерено повторение на корена основата или цялата дума при образуването на нови думи или изрази

реч 1 рус речь нем Rede англ speech discourse фр discours ит discorso 2 рус речь нем Rede das Sprechen англ speech фр parole ит parole 1 Звуковата проява на езика 2 Речева дейност в устна или писмена форма

рима рус рифма нем Reim англ rhyme фр rime ит rima Разположение на еднакви или подобни звукове в края на съседни или отделени една от друга думи които образуват ритмическо цяло

ритъм ритм Rhythmus Takt Sprechtakt rhythm

род рус род нем Genus англ gender фр genre ит genere Граматическа категория основана върху идеята че съществителните прилагателните и родовите местоимения могат да се разграничават въз основа на естествения пол (мъжки и женски род) или на безразличието спрямо тази подялба (среден род) В старобългарски и в български език принадлежността към даден род се определя от формалния завършек при съществителните и прилагателните

родителен падеж рус родительный падеж генетив нем Genetiv англ genetive фр geacutenitif ит genetivo Родителният падеж в старобългарски и в славянските езици съчетава най-разнообразни значения Той наследява и всички значения на индоевропейския аблатив Обикновено за илюстрация на значенията неговите функции се делят на две големи групи приименен родителен и приглаголен родителен падеж 1 Приименен родителен а) използва се определение (притежание субект на действието за количество за качество след субстантивирани местоимения и числителни от 1 до 4 с предлога отъ) Родителният определителен се поставя като определение при друго име за да определи качеството му (произход характер възраст материал) Чловѣкъ нѣкъіи добра рода б) като именно сказуемно определние велика рода естъ в) при прилагателни означаващи отстраняване лишаване г) допълнение при прилагателните плънъ исплънъ достоинъ Въі плънъі есте благости исплънени всѣкого раꙃоума д) след междуметията о оле о прѣмѫдръіихъ сѫдебъ твоихъ е) 2 Приглаголен родителен а) субект на безлични конструкции (с отрицат форми на бъіти) б) допълнение при глаголи с отрицание или съпътствани с отрицателна частица не приѧтъ оученьѣ в) при супина на преходни глаголи г)

при глаголи със значение на отделяне предвижване в пространството бѣгати отъстоѣти иꙃлаꙃити отъстѫпити (често с представките иꙃ отъоу) които изискват допълнение с въпроса от кого от що д) глаголи означаващи отстраняване освобождаване избавяне е) при глаголи които изразяват различни чувства чаѣти жѧждати хотѣти желати просити послоушати плакати сѧ просити искати оубоѣти сѧ плакати сѧ гнѫшати сѧ оустрашати сѧ оужасати сѧ ж) глаголи и прилагателни със значение на докосване допир връзка з) В родителен падеж е второто допълнение (освен винителното) глаголите напитати наплънити сподоблѣти Наплъните съсѫдъі вашѧ пшеницъі 3) родителен за обстоятелствено пояснение а) отношение и ограничение сравнителна степен на прилагателните б) родителен за време Се бѫдетъ сеѧ нощи Синоним генетив

родителен самостоятелен падеж лат genetivus absolutus Конструкцията е калка на гръцката конструкция и представена от старобългарските паметници само в Супрасълския сборник Състои се от име в родителен падеж и съгласувано с него причастие Има същото значение както дателен самостоятелен mdash на обстоятелствено изречение за време условие причина Вж абсолютна конструкция дателен самостоятелен падеж Синоним родителен самостоятелен

ротацизъм ротацизм Rhotazismus rhotacism

сандхи рус сандхи нем Sandhi От санскрит връзка съединение Термин от индийската граматика за асимилационни промени които възникват на междусловната граница Вж асимилация

свърхкратка гласна Вж ерове

свършен вид рус совершенный вид перфективный вид нем perfektive Aktionsart англ perfect aspect perfective aspect complete aspect telic aspect фр aspect perfectif ит aspetto perfettivo Глаголът от свършен вид представя действието като цяло mdash заедно с началото му извършването му и края му без обаче да се мисли поотделно за тези съставки (Пашов 1989105) Първичните глаголи от св в в старобългарски не съдържат наставката -а- в инфинитивната си форма срв минѫти минѫ (св в) но миновати миноуѭ (несв в) Синоним свършен вид на глагола

сегашно време рус настоящее время презенс нем Praumlsens англ present tense фр preacutesent ит presente Граматически форми които изразяват процес извършващ се едновременно с процеса на говорене В старобългарски това време се образува от сегашната основа на глагола Вж сегашна основа

сегашно деятелно причастие В старобългарски се е образувало от сегашната основа на глагола В м ср р ед ч в 1 и 2 спр е окончавало на -ъі а в 3 и 4 mdash на ѧ Разликата между 3 и 4 спрежение е била че в третото гласната в суфикса е била в косвените падежи ѫ с предходна мекост или ѭ докато при 4 навсякъде е била само ѧ От друга страна им п ед м и ср им п се е противопоставял на всички други форми заради липсата на -щ- срв несъі даѧ молѧ (м срр импедч) - несѫщи даѭщи молѧщи (жредчимп) Скланя се както съществителните по -jo (за м и срр) -ja (за жр) Различават се кратки и местоименни форми Местоименните или пълните форми се образуват като към кратката форма се добави съответната форма за род число

и падеж на анафоричното местоимение напр несъіи даѧи молѧи В този случай втората част следва склонението на местоимението несѫщаего (родпедч м и ср р) несѫщоуемоу (датпедч м и ср р) В развитието на езика още в старобългарски гласната е се уподобява (асимилира) от предходната гласна несѫщаего gt несѫщааго Следходният процес е известен като контракция mdash двете еднакви гласни се свиват в една mdash несѫщаго Този процес повлиява цялата парадигма на сегашното деятелно причастие Вж минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие причастие анафорично местоимение Синоним сегашно действително причастие

сема рус сема фр segraveme Най-малкият смислов компонент в семантиката на думата

семантика рус семантика нем Semantik Bedeutungslehre англ semantics фр seacutemantique ит semantica 1 Лингвистична дисциплина която се занимава със значението на езиковите единици Дели се традиционно на лексикална и граматична семантика 2 Теория за знаковото учение като част от семасиологията

сигматичен аорист рус сигматический аорист англ sigmatic aorist Аорист който в славянските езици се образува с помощта на съгласната s добавена към инфинитивната основа В по-голяма част от случаите още в праславянски тази съгласна се е изменила в -х- Вж аорист

сигматичен рус сигматический нем sigmatisch англ sigmatic фр sigmatique ит sigmatico Граматично образувание с помощта на афикса -s- (от гр сигма) Вж сигматичен аорист

силен ер рус сильный редуцированный сильная позиция редуцированных англ strong jer strong position of jers Ер в силна позиция или силен ер означава че в това обкръжение гласната ще понижи своя гласеж Силна позиция за еровете е била пред друга ерова гласна и под ударение Синоним силна позиция на еровете Вж ерове голям ер малък ер изпадане на еровете понижаване на еровете преглас на еровете Срв слаб ер

синоним рус синоним нем Synonym Gleichbedeutend англ synonym фр synomyme it sinonimо Дума или израз равни или сходни в своето значение с друга дума или израз Срв антоним

синонимия рус синонимия нем Synonymie англ synonymy фр synonymie ит sinonimia Семантично явление при което основните значения на езиковите единици (думи морфеми изрази категории) съвпадат или са близки Вж синоним

синтагма рус синтагма нем Syntagme фр syntagme 1 Група от думи в изречението обединена смислово и ритмически 2 Сборник от статии и слова Вж фраза Синтагма

синтаксис рус синтаксис нем Syntax Satzlehre англ syntax фр syntax ит sintassi Лингвистична дисциплина която изучава отношенията на думите и формите в изречението и начините за тяхното свързване в единно цяло

сказуемо рус сказуемое нем Praumldikat англ predicate фр preacutedicat ит predicato Личният глагол в изречението В старобългарски се съласува с подлога по лице и число а в някои случаи и по

род Рѫцѣ твои сътвористѣ мѧ и съꙃдастѣ мѧ Синоним предикат

склонение рус склонение нем Deklination англ declension фр deacuteclinaison ит declinazione Система на словоизменение на именните форми Склонението зависи от основата на името Старобългарските съществителни различават 9 различни склонения Причастията и прилагателните се скланят по образеца на съществителните а при местоименията се разграничават склоненията на личното и възвратното местоимение от склоненията на родовите форми Вж вокална основа консонантна основа парадигма

слаб ер рус слабый редуцированный англ weak jer jer in weak position Ер който се намира в слаба позиция се нарича слаб ер Слаба позиция за еровете е прието да се назовава сричката във фонетичната дума където след еровата гласна не следва друга ер в края на думата преди сричка с друга гласна и когато върху еровата гласна не пада ударението В тези позиции във всички славянски езици се извършва процес известен като изпадане на еровете Синоним ер в слаба позиция Вж ерове голям ер малък ер преглас на еровете понижаване на еровете Срв силен ер

словоизменение рус словоизменение флексия нем Flexion англ flection inflexion accidence фр flexion ит flessione Процес при който към думата се добавят окончания Те изразяват граматични категории и отношения Вж афикс окончание парадигма

словообразуване рус словосложение нем Zusammensetzung англ composition фр composition ит composizione Образуване на нови думи от изходна форма или дума (мотивираща форма мотивираща дума) с помощта най-често на афикси Срв словоизменение

словоред рус порядок слов нем Wortstellung Wortfolge англ word-order фр ordre des mots ит ordine delle parole Ред на думите в изречението Различното разположение може да има синтактично семантично и експресивно значение

сложна дума рус сложное слово композита нем Kompositum zusammengesetztes Wort англ compound фр composeacute ит composto Съединението на най-малко две думи в една нова се нарича сложна дума

служебна дума рус служебное слово нем Nebenwort англ subsidiary word accessory word фр mot accessoire ит parola accessoria Служебните думи означават отношения между частите на самостойните думи Те биват предлози частици и съюзи Синоним несамостойна дума

смегчаване рус смягчение нем Mouillierung Erweichung англ softening фр mouillement mouillure ит palatalizzazione Процес на образуване на съгласни с помощта на повдигане на средната част на езика към твърдото небце (палатум)

собствено име рус собственное имя нем Eigenname англ proper name фр nom propre ит nome proprio Съществително което назовава отделен единичен предмет Синоним съществително собствено име Вж нарицателно име

спомагателен глагол рус вспомагательный глагол нем Hilfsverbum англ auxiliary verb фр

verbe auxiliaire ит verbo ausiliare Глагол който служи за образуване на други сложни глаголни форми например времена и наклонения С старобългарски спомагателни глаголи са например бъіти имѣти и хотѣти

спрежение лат cojugatio рус спряжение нем Konjugation Abwandlung англ conjugation фр conjugaison ит coniugazione Групиране на глаголните форми в система от парадигми Старобългарските глаголи се делят на 5 спрежения 4 тематични и 1 атематично Тематичните спрежения са 1 - с гласна -е- 2 с -не- 3 с -je- и 4 с -и- Тематичната гласна и съчетание се открива във всички форми на сег вр на глагола освен в 1 л ед и 3 л мнч Атематичните глаголи в старобългарски са пет бъіти вѣдѣти дати имѣти ѣсти както и техните варианти с представка напр прѣдати продати иꙃдати В речниците се дава информация за формата във 2 л според която най-често се определя спрежението на глагола Това е и т нар сегашна глаголна основа в старобългарски Вж тематичен атематичен основа склонение парадигма

сравнителна степен рус сравнительная степень фр comparatif Представяне на качеството у един предмет в по-голяма мяра отколкото при друг (Момчилов 186833-34) В старобългарски са съществували два начина за образуване на сравнителната степен Кратките форми за сравнителна степен са се образували като се добавят наставките -jьs (за м и жр) и -jes (за срр) Наставката се е добавяла към основата на прилагателното или наречието Крайното s е изпадало (вж тенденция към отворена сричка) а j е палатализирал съгласната пред него драгъ драга драго gt дражь дражьши драже При дългите форми преди наставката се е добавяла гласната ѣ добрѣи добрѣиши добрѣе от добръ добра добро Вж превъзходна степен степен на сравнение

среден ер В кирилската писменост mdash ер който се пише като среден вариант между големия и малкия ер Среща се в някои от ранните епиграфски паметници и в среднобългарски текстове от 12-13 век насетне В някои случаи може да се предположи че има фонетично значение на шва но специализирани изследвания не са правени Вж ерове голям ер малък ер

среден род рус средний род нем Neutrum англ neuter фр neutre ит neutro В старобългарски това е граматически род който обединява думи със общо значение на индиферентност спрямо опозицията мъжки-женски род както и притежаващи значения на неактивност неодушевеност (Ахманова 1969380) Те имат формални завършеци характерни за основите на -o-jo както и на част от консонантните склонения Вж мъжки род женски род род

сричка рус слог нем Silbe англ syllable фр syllable ит sillaba Най-малката произносителна единица при образуването на която трябва да съществува гласна или в някои случаи сонорна съгласна Вж отворена сричка затворена сричка тенденция към отворена сричка

старобългарски език старославянский язык древнецерковнославянский язык нем altkirchenslaviesche Sprache altslavische Sprache altbulgarische Sprache англ Old Bulgarian language Old Church Slavonic language Old Slavic language Най-ранният писмено засвидетелстван език на славяните Почива на българските говори Първите му паметници са създадени през 9 век Обхваща първия период от писмената история на българския език -

старобългарския който трае 3 века от 9 до края на 11 Синоним старочерковнославянски староцърковнославянски старославянски

степен на сравнение рус степень сравнения нем Komparationsgrade Steigerungsstufen Komparationsbildungen англ degrees of comparison фр degreacutes de comparaison ит gradi di comparazione Степента е граматическа категория проявяваща се в способността на качествените прилагателни и наречия да изразяват относителна разлика в признаците на определяните от тях явления (Куцаров 2007475 Ахманова 1969453) В старобългарски степенуването извън положителната степен се изразява с ппомощта на граматически суфикс Вж сравнителна степен Синоним степенуване

страдателен залог рус страдательный залог пасив нем Passiv англ passive (voice) фр passif ит passivo Ако глаголното лице е пасивно (търпи глаголното действие) то залогът се нарича страдателен В старобългарски лицето в този случай се изразява с тв п или с помощта на конструкция на предлога отъ с род п срв текъла постриже сѧ павъломь Вж деятелен залог залог Синоним пасив пасивен залог

строфа рус строфа нем Strophe Stanze англ stanza фр strophe ит strofa strofe Група от стихове образуваща единно смислово и ритмическо цяло

стъпка рус стопа нем Fuss англ foot фр pied ит piede Ритмическа единица образувана от група срички обединени от ударението или дължината Синоним ритмична стъпка ритмическа стъпка

субект Вж подлог

супин лат supinum рус супин нем Supinum англ supine фр supin ит supino Нелична глаголна форма която се е употребявала в старобългарски след глаголи за движение вместо инфинитива Има паралел в историята на инд езици с латинския Старобългарският супин е окончавал на -тъ видѣтъ По произход е стар винителен падеж на кратки u-основи В най-архаичните текстове изисква допълнение в род п след глаголи за движение идѫ ръібъ ловитъ отивам да ловя риба С течение на времето тази форма е била изместен още в старобългарски от инфинитива Вж инфинитив

суплетивен рус суплетивный нем suppletiv англ suppletive фр suppleacutetif ит suppletivo Суплетивни форми са форми на една и съща дума образувани от различни корени например бъіти есмь и сѫть

суфикс рус суффикс нем Suffix Exponent англ suffix фр suffixe ит suffiso Служебна морфема която се поставя зад корена или основата Вж афикс инфикс префикс основа морфема

съгласна рус согласный согласный звук нем Konsonant англ consonant фр consonne ит consonante В античността под названието съгласни (калка срв гр лат consonantia) са разбирали звукове които са лишени от истинска звучност и които са се произнасяли заедно с гласната При учленението си те минават през проход или преграда и са преобладаващо шумове Съгласните не

могат да образуват сричка Изключение са сонорите които при струпване на няколко съгласни елемента могат да служат за сричкотворни елементи (срв р в крв) Синоним съгласен звук Вж гласна

съгласуване на времената лат consecutio temporum рус согласование времен нем consecutio temporum англ senquence of tenses фр concordance des temps ит concordanza dei tempi Съгласуване на глагола в подчиненото изречение с глаголното време в главното изречение Вж време

съхипоним Елементи от един и същ хипонимен ред Срв хипоним хипонимен ред хипонимия хипероним

съчинителен съюз рус сочинительный союз нем beiordnende Konjunktion англ coordinating conjunction фр conjonction de coordination ит coniunzione coordinativa Свързва две части на изречението с еднородна функция и без отношение на зависимост В старобългарски се разграничават седем класа съчинителни съюзи съединителни (и ии нини ниже тоже толи ибо) съпоставително-противопоставителни (а же ли нъ) разделителни (ли лили аще ащели илиили любо любо) мотивиращи (бо ибо небонъ оубо) заключителни (оубо бо) резултативни (тѣмь тѣмьже сего радисего дѣлѣ того ради ꙃа не) пояснителни (сирѣчь рѣкъше) (Дуриданов 1993327-332) Вж подчинителен съюз съюз

съществително име гр лат substantivum рус существительное имя нем Substantiv Gegenstandswort англ substantive фр substantif ит sostantivo Думи с които се именуват лица неща и понятия Античните граматици са считали че то изразява нещо съществено (срв лат термин) който обозначава или индивида (съществително собствено) или категория (съществително нарицателно) или понятия (качества състояния действия) Съществителните са конкретни ако принадлежат на една от първите категории и отвлечени или абстрактни ако са част от третата Старобългарското съществително име притежава род число падеж и принадлежи към една от склонитбените групи (склонения) наследници на индоевропейските и праславянски основи Срв име прилагателно име местоимение

съюз рус союз нем Konjunktion Bindewort англ conjunction фр conjonction ит congiunzione Служебна дума която служи за съединение на две части на изречение или на две изречения Старобългарските съюзи по начин на съставяне се делят на прости сложни и съотносителни Простите съюзи се състоят от една лексикална единица а бо и или и др Сложните съюзи са съчетание на прост съюз и друга съставка Например любо ли а не нъ а и аще и Съотносителните съюзи се употребяват разделено Едната съставка се намира в първото от изреченията а втората mdash в следващото Например ли ли или или любо любо ни ни В старобългарския език съюзна функция са могли да изпълняват и т нар съюзни думи Това са местоимения наречия и съчетания от местоимения и съществителни частици Според типовете отношение се разделят на съчинителни и подчинителни Вж подчинителен съюз съчинителен съюз

творителен падеж рус творительный падеж инструментальный падеж орудийный падеж

нем Instrumentalis instrumental англ instrumental фр instrumental ит strumentale Творителният изразява различни обстоятелствени значения служи за означаване на субекта в страдателен залог и служи за именна част на съставните сказуеми В творителния падеж се поставя непрякото допълнение което показава оръдието или средството с което се върши глаголното десйтвие Затова се нарича и инструментален падеж На български тази финкция се превежда с предлозите с или чрез Писахъ вамъ моеѭ рѫкоѭ Творителен падеж се употребява и когато трябва да се покаже че действието се извършва задружно с някого или че то се съпровожда с нещо Вѣроѭ и любовиѭ пристѫпимъ Най-често в това значение се употребява с предлога съ мъітари и грѣшьници въꙃлежаахѫ съ исоусомь Страдателен залог (отговаря на въпроса от кого) въꙃлюбленъ бѫдетъ отьцемь моимь Глаголът бъіти когато има значение на произлизам ставам изисква допълнение в творителен падеж Въ миръ бѣ и миръ тѣмь бъістъ Допъленение в творителен падеж изискват и глаголите господьствовати и обладати Наплъните ꙃемлѭ и господьствоуите еѭ и обладаите ръібами морьскъіими и ꙃвѣрьми и птицами небесьнъіими и всѣми скотами и и вьсеѭ ꙃемлеѭ При глаголи за покупка и продажба допълнението в творителен падеж не пѧть ли птиць цѣнитъ сѧ пѣнѧꙃема двѣма Творителният падеж се употребява и за означаване на обстоятелствата при които се извършва дадено действие (начин време място) Миромь господи помолимъ сѧ Сьи придетъ къ исоусоу нощьѭ Входѧи двьрьми пастъірь естъ овьцамъ Синоним инструментален падеж

тежко ударение вж гравис

тематичен рус тематический нем thematisch themavokalisch stammbildend англ thematic theacutematique ит tematico Тематична морфема е тази която се присъединява към корена за образуване на основа Например в старобългарски има 4 тематични спрежения Вж атематичен основа корен морфема спрежение

тенденция към отворена сричка рус тенденция к открытому слогу принцип восходящей звучности принцип возрастающей звучности англ tendency toward intrasyllabic harmony tendency toward rising sonority law of open syllables Тендеция от изменения в праславянски която води до структура на сричката завършваща на гласна Към тази тенденция приндалежат промени като изпадане на съгласни на сричковата граница и в края на думите монофтонгизацията на дифтонгите образуването на носови гласни различни видове метатези и епентези Синоним тенденция към възходяща звучност закон за отворената сричка Вж отворена сричка монофтонгизация на дифтонги носова гласна изпадане на съгласни метатеза епентеза

тенденция към палаталност рус тенденция к палатальности Едно от двете основни направления във фонологическото развитие на праславянския език заедно с тенденцията към отворената сричка което обединява всички процеси на промяна на съгласните под въздействие на следходни (при прогресивната палатализация и предходни) незадни фонологични елементи (предни гласни и j) В резултат на тези промени в славянските езици се появяват редица съгласни които преди това не са съществували (като ч ж ш щ ц ꙃ и тн) Всички нововъзникнали съгласни са меки което довежда и до появата на корелацията твърди-меки

съгласни както е случаят със сонорните r l m които имат съответствия r l m Тенденцията обхваща трите праславянски палатализации на веларите палатализацията на денталите и лабиалите йотацията както и някои съпътстващи краесловни изменения Към тези промени може да се причисли и монофтонгизацията на дифтонга aj в еи който е основание за възникване на втората веларна палатализация макар той да е част от друга една тенденция в праславянски mdash тази на отворената сричка Вж палатализация палатализация на веларите палатализация на денталите палатализация на лабиалите монофтонгизация на дифтонгите Срв тенденция към отворена сричка Вж праславянски език тенденция към отворена сричка

тон тон Ton Betonung tone

топонимия рус топонимия топонимика топономастика нем Toponomastik Ortsnamenkunde англ placename study фр toponymie toponomastique ит toponimia toponomastica Изследване на географските и местните имена на дадена територия или в даден език Вж ономастика

транскрипция рус транскрипция транскрибирование нем Transkription англ transcription фр transcription ит transrizione Предаване на звуците в един изговор с помощта на писмени знаци При фонетичната транскрипция се прилагат специални знаци за точното отразяване на речта Най-известната система е тази на Международната фонетична асоциация В България за записване на диалектна реч се използва транскрипцията на проф Стойко Стойков изработена за целите на Българския диалектен атлас Срв транслитерация

транслитерация рус транслитерация нем Transliteration англ transliteration фр transliteacuteration ит translitterazione Предаване на знаците от една писмена система с помощта на знаци от друго писмо Например много често в изданията на глаголическите паметници глаголицата се транслитерира с кирилица или с латиница При транслитерацията не се държи за сметка за реалното звучане на писмените знаци Срв транскрипция

трета палатализация на веларите вж прогресивна палатализация

тропа троп образное выражение Tropus bildlicher Ausdruck trope

ударение стб сила глаголоу рус ударение нем Akzent Betonung Tonfall англ accent stress 1 Отделянето на определена сричка в думата на фона на другите неударени срички се нарича словно ударение или само ударение 2 Обозначаване на това отделяне с особен знак в правописа В старобългарските паметници отсъстват знаци с подобно значение Син акцент

условно наклонение рус сослагательное наклонение нем Subjunktiv Konjunktiv англ subjunctive фр subjonctif ит soggiuntivo congiuntivo Условното наклонение представя действието като зависимо от някакво условие В старобългарски се е образувало с особена парадигма на глагола бъіти (бимь би би бимъ бисте бѫ) и минало деятелно второ (елово) причастие Причастните форми са се изменяли по род и число а глаголът се е менял по лице и число например сътворилъ бимь бих направил Още в старобългарския период специализираните форми на спомагателния глагол са се променили като са приели окончанията за аорист бъіхъ сътворилъ Към тези конструкции възхожда и съвременното българско условно

наклонение Вж изявително наклонение повелително наклонение наклонение Синоним кондиционал

фраза рус фраза нем Phrase англ phrase clause 1 Фонетична и синтактична цялост която изразява завършена мисъл оформена интонационно 2 Изречение или глаголно съчетание

хапакс лат hapax legomenon рус гапакс апакс Гръцкото наречие hapax (веднъж еднократно) се употребява в качеството на съществително за да обозначи дума израз конструкция срещана само веднъж

хаплография рус гаплография нем Haplographie англ haplography фр haplographie ит aplografia Изпускане на цяла сричка в писмото Грешка при която от две съседни еднакви или подобни срички се пише само едната

хаплология рус гаплология нем Haplologie Silbenschichtung SIlbendissimilation англ haplology фр haplologie ит aplologia Изпускане на еднакви или подобни срички стоящи непосредствено една до друга Срв елизия

хетеронимия рус гетеронимия нем Heteronimie англ heteronymy фр heacuteteacuteronymie ит eteronimia Свойства на имената образувани от различни корени да означават предмети и същества тясно свързани по значение които са част от естествена група Например братръ и сестра в стб

хиазъм гр χιαστὸν σχῆμα χιασμός рус хиазм нем Chiasmus англ chiasmus фр chiasme ит chiasmo Две синтактични или фразови двойки които са подредени не паралелно (a-b-a-b) а редуващо се (a-b-b-a) Този тип подреждане е известно като кръстовидно и наименованието му идва от формата на гръцката буква хи (X)

хипербат гр ὑπερβατόν лат transgressio рус гипербат нем Hyperbaton англ hyperbaton фр hyperbate ит iperbato 1 Смяна на местата инверсия на две синтактично принадлежащи заедно думи (анастрофа) 2 Разделяне на две синтактично принадлежещи заедно думи чрез вмъкване на допълнителна фраза или изречение между тях 3 Тмезис

хипербола гр ὑπερβολή лат superlatio рус гипорбола нем Hyperbel англ hyperbole фр hyperbole ит iperbole Реторичен троп при който се преувеличават свойства качества и състояния на предмети и явления Антоним литота

хиперкоректен гиперкорректный hyperkorrekt hypercorrect

хипероним Дума която е название на общо родово понятие или на цялото спрямо неговите части Например растение е хипероним на множеството дърво храст трева Хиперонимът животно обхваща хипонимите заек тигър кон Срв хипоним хипонимен ред хипонимия съхипоним

хипоним Дума която семантично подчинена на друга дума и представя част от понятието на тази дума Например бреза бук са хипоними на дърво Вж хипонимия хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипонимен ред Лексика структурирана според семантичната група на хипонимите Срв хипоним хипонимия хипероним съхипоним

хипонимия Връзки които обобщават отношението на отделните части към цялото Например бреза бук смърч са хипоними на родовото название дърво Вж хипоним хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипотаксис рус гипотаксис англ Hypotaxe Unterordnung англ hypotaxis фр hypotaxe ит ipotassi Подчинение зависимост на едно изречение от друго Срв паратаксис

циркумфлекс стб периспомени гр προσῳδία περισπομένη περισπομένη лат cicumflexa geschleifter schleifender Akzent Schleifton gedehnter Ton circumflex В екфонетичната нотация се обозначава с ^ Синоним извито ударение Вж и тонове ударение

части на речта лат partes orationis рус части речи нем Redeteile англ parts of speech фр parties du discours ит parti del discorso Лексикална семантична и граматична класификация на думите която обединява техните понятийни класовве и граматични категории Традиционно в старите граматики те се делят на 8 частисъществително име прилагателно име местоимение глагол наречие предлог съюз и междуметие

числително бройно рус количественное числительное нем Kardinalzahl Grundzahl англ cardinal number Бройните числителни показват количеството (броя) на предметите или лицата Вж числително име числително редно

числително име рус числительное имя нем Zahlwort англ numeral фр numeacuteral ит numerale Дума която означава броя или числения ред на нещата Въз основа морфосинтактични признаци можем да ги разделим на такива които се променят като прилагателни и такива които се променят като съществителни Според функциите се делят на числителни бройни числителни редни събирателни дробни Цифрите в старобългарски и през целия средновековен период на българската история се означават с букви върху които има изписана чертица (титло) Числителните от 11 до 19 са словосъчетания чиято главна част е названието на единиците Втората съставка се скланя в м п единъ на десѧте дъва на десѧте Числителните от 20 до 90 се образуват като десѧть се брои за самостоятелна дума трье десѧти Числителните единъ една едно се скланят като родовите местоимения Те имат значение и на неопределителни местоимения По същия начин се скланят и редните числителни Числителните дъва оба се скланят като местоимението тъ в дв ч Числителните трие три и четъіре четъіри се скланят както съществителните по кратки i-основи като се забелязва и влияние от консонантните основи Числителните от 5 до 9 са от жр Скланят се само в едч по кратките i-основи Числителното 10 е било от мр и се е скланяло по консонантните основи със силно влияние от кратки i-основи При числителните от 11 до 19 се променя само първата съставака От 20 до 90 числителните управляват съществително в род п мнч Числителното съто се скланя като същестително от срр по о-снови Числителното тъісѫщи тъїсѧщи се скланя по типа на съществителни като богъіни Тъма се скланя като съществително по а-основи Вж числително бройно числително редно

числително редно лат numeralia ordinalial рус порядковое числительное нем Ordinalzahl Ordnungszahl англ ordinal number Редните числителни показват реда и мястото на нещата Синоним поредни числителни уредни числителни качествени числителни ординални нумерали Вж числително бройно числително име

член рус артикль член нем Artikel англ article фр article ит articolo Морфологичен показател за определеност при имената Определителният член може да стои пред (предпоставен член) или след (задпоставен член) името В българския език той произхожда от съчетанието на името (отначало при съществителните) с показателните местоимения с основи на -т- -в- и -с- Още в старобългарски се откриват наченките на този процес по-късно в среднобългарския и ранния новобългарски период тези форми са все по-чести Срв жена та gt жената мѫжь тъ gt мѫжьтъ (мъжът)

изолирано и се вмъква между останалите части на изречението Чрез се изразяват емоционални отношения и състояния Примери за междуметия в старобългарски са оувъі и горѣ Синоним средореч (Ив Богоров)

мека съгласна рус мягкий согласный нем weicher Konsonant англ lax consonant smooth consonant фр consonne molle ит consonante molle Съгласна която се изговаря с повдигане на средната част на езика към твърдото небце (палатума) Синоним палатална съгласна

местен падеж рус местный падеж локатив нем Lokativ Lokalis англ locative фр locatif ит locativo Основните функции на местния падеж без предлог е била обстоятелствено пояснение за място и време Рядко се срещат случаи на допълнение при глаголите коснѫти сѧ прикоснѫти сѧ при глаголи с представката при- Употребява се при някои глаголи с представка на- належати нападати напасти Местен падеж управляват и глаголите вълежати ꙃаꙃьрѣти обѣсити сѧ опрѣти сѧ потъкнѫти съвъкоупити сѧ съплѣсти Синоним локатив

местоимение лат pronomen рус местоимение нем Pronomen Fuumlrwort англ pronoun фр pronom ит pronome Част на речта която в античните граматики се определя като заместник на името защото съдържа в себе си понятия за лице и предмет Може да се употреби вместо всички имена mdash съществителни прилагателни и числителни Старобългарските местоименна система е много богата Тя се дели на лични и нелични (родови) местоимения Склонението на възвратното местоимение е според парадигмата на личните Родовите местомения се делят на анафорично показателни притежателни въпросителни отрицателни неопределителни обобщително Към местоименията се причисляват т нар думи с местоименна флексия Това са местоименни прилагателни или местоимения-прилагателни като самъ какъ какъв къ какъв ꙗтакъ такъв инакъ инакъв сикъ такъв вьсѣкъ всеки инъ друг единъ Вж лично местоимение възвратно местоимение анафорично местоимение показателно местоимение притежателно местоимение въпросително местоимение отрицателно местоимение неопределително местоимение обобщително местоимение

метатеза рус метатеза перестановка нем Metathesis Umstellung Lautversetzung англ metathesis фр meacutetathegravese ит metatesi Премятане на звуковете в рамките на една сричка или на сричките в рамките на една дума (напр гълтам глътна) Синоним премятане на звуковете Вж ликвидна метатеза

минало време мин прошедшее время нем Vergangenheit англ past tense фр passeacute ит passato Наименование на всички граматически форми на миналите имена Вж аорист имперфект перфект плюсквампефект бъдеще време в миналото

минало деятелно първо причастие В старобългарски се е образувало от инфинитивната или миналата основа на глагола (вж инфинитивна основа) В зависимост от това дали тя е окончавала на гласна или съгласна към нея се е добавял показател за причастието При инфинитивна основа на съгласна той може да се види в косвените падежи като -ъш- а при гласна той е имал обликът -въш- Подобно на сегашното деятелно причасти и тук формите за им п ед м и ср им п се е противопоставял на всички други форми заради липсата на -ъш--въш-

срв несъ давъ моль (м срр импедч) - несъши давъши мольши (жредчимп) Скланя се както съществителните по -jo (за м и срр) -ja (за жр) Различават се кратки и местоименни форми Местоименните или пълните форми се образуват като към кратката форма се добави съответната форма за род число и падеж на анафоричното местоимение В този случай втората част следва склонението на местоимението несъшаего родпедч м и ср р несъшоуемоу (датпедч м и ср р) В развитието на езика още в старобългарски гласната е се уподобява (асимилира) от предходната гласна несѫщаего gt несѫщааго Следходният процес е известен като контракция mdash двете еднакви гласни се свиват в една mdash несѫщаго Този процес повлиява цялата парадигма на сегашното деятелно причастие Вж сегашно деятелно причастие минало деятелно второ сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие причастие анафорично местоимение Синоним минало действително причастие

минало свършено време вж аорист

множествено число рус множественное число нем Plural Mehrzahl англ plural фр pluriel ит plurale Граматическа категория към която се отнасят думи назоваващи множество отделни обекти (съществителни местоимения) и думи които се съгласуват с тях (прилагателни глаголи) Някои съществителни притежават само форми за мн ч (т нар pluralia tantum) Вж единствено число двойствено число число

монофтонг рус монофтонг нем Monophtong англ monophtong фр monophtongue ит monottongo Звук който се състои от тон с еднородно звучане Срв дифтонг Вж монофтонгизация монофтонгизация на дифтонгите

монофтонгизация на дифтонгите рус монофтонгизация дифтонгов англ monophtongization of diphtongs Фонологическата промяна на съчетанието от два съседни звука в един В праславянски съчетанията на гласна със заден (w) или преден (j) глайд са се превърнали в самостоятелни гласни Така например от съчетанието aj се образувал нов звук ѣ от съчетанието aw звукът u Тези промени са се осъществили пред съгласна в средисловието или края на думите Същият принцип на промяна се е осъществил при образуването на носовите гласни Вж монофтонг дифтонг носов звук

монофтонгизация рус монофтонгизация англ monophtongizatio фр monophtongaison Фонологическо изменение при което се образува един фонетичен елемент (монофтонг) Вж монофтонгизация на дифтонгите

мора лат mora рус мора нем More англ mora фр more ит mora Единица за дължина равна на дължината на кратката гласна За дългата гласна се е считало че е равна на две мори Закон за трите мори в старогръцки е било правилото че ударението не трябва да бъде по-далече от третата мора от края на думата Вж сричка ударение

морфема рус морфема нем Formans Formativ англ morpheme фр morphegraveme ит morfema Думата произлиза от гр morphe форма и означава най-малкият елемент на езика който има граматично иили лексикално значение Морфемите могат да носят значения като граматическа категория (род число лице време) лексикално-граматически рязряд (име глагол) могат да

изразяват синтактичните връзки в изречението (подлог допълнение) или да са самостоятелна дума (предлог съюз частица междуметие) Вж афикс инфикс корен основа суфикс морфология Срв фонема лексема

морфология рус морфология нем Wortbildungslehre Formenlehre англ morphology фр morphologie ит morfologia Част от граматиката която изучава по какъв начин думите са съставени от по-малки единици наричани морфеми Срв синтаксис Вж граматика морфема

мъжки род лат masculinum рус мужской род нем maskulinum англ masculine фр masculin ит maschile В старобългарски това е граматически род който обединява същества от мъжки пол заедно с формални завършеци свързани с тази представа характерни за основите на оjo аja кратки i и u и част от консонантните склонения Вж женски род среден род род

надредни знаци рус надстрочные знаки англ supralinear signs Знаци които се поставят над реда и които включват в най-ранния период на славянската писменост знаци за улесняване на четенето поставяни над букви за гласни и знаци за отбелязване на мекостта на съгласни (т нар меглец) Спорно е какво е значението на надредните знаци в Киевските листове Според някои изследователи става въпрос за акцентни знаци Според други това са музикални знаци Със сигурност систематичната употреба на знаци за ударения започва да се проследява едва от 14 век като до края на века се забелязва все по-голямо усложняване на системата им Вж ударение придихание

назализация рус назализация нем Nasalierung англ nasalization фр nasalisation ит nassalizzazione Фонологично изменение (асимилация) при което неносовата (орална) гласна се преръща в назална Антоним деназализация Вж носов звук носовки голяма носовка малка носовка

наклонение рус наклонение нем Modus Diathese англ mood mode фр mode ит modo Отношение на говорещото лице към изказаното от него глаголно действие В зависимост действоето може да бъде представено като реално възможно желателно Вж изявително наклонение повелително наклонение условно наклонение

наречие лат adverbium рус наречие нем Adverbium Umstandswort англ adverb фр adverbe ит avverbio 1 Неизменяема част на речта която обикновено пояснява глагола (вж лат термин) но също така може да се срещне и при прилагателното съществителното и при др наречия То посочва признаци като място време начин количество и степен и др Старобългарските наречия по произход се делят на първични образувани от местоименни основи и образувани от имена Примери за първични наречия са абье веднага тутакси акъі подобно на като едъва едва трудно еще още нъінѣ сега пакъі отново понѣ поне оуже вече Местоименните наречия завършват на -(ъ)де -амо -ѫдоу Като първият е означавал място на действието а последните са означавали движение в определена посока (към и от говорещия) Краят на наречието с -гда е бил специализиран за време Формантите -ли -ль (-лѣ) са изразявали количество и степен като според П Илчев първоначалното значение е било също за време (Дуриданов 1993319) С форманта -ако се образуват местоименни наречия за начин Именните наречия произлизат от

прилагателни и съществителни имена 2 Говор диалект

нарицателно име рус нарицательное имя нем Gattungsname англ common noun фр nom commun ит nome comune Съществително име което назовава цял клас обекти или всеки един от тях по отделно (дървета дърво) Синоним съществително нарицателно име Срв собствено име

небце рус небо нем Gaumen англ palate фр palais ит palato Говорен орган граница между устната и носната кухина Разделя се на твърдо небце (или палатум срв рус твердое небо нем Gaumen англ palate hard palate фр palais dur) и меко небце (срв рус мягкое небо нем Gaumensegel англ velum soft palate фр palais mou voile du palais ит palato molle)

неопределително местоимение Неопределителни са тези местоимения които означават неизвестни неопределени лица предмети количество В старобългарски се образуват като към въпросителното местоимение се добави частицата нѣ нѣкъто нѣкъіи някой нѣчьто нещо Функция на неопределително местоимение изпълняват и съчетания на въпросително местоимение с наречието любо къто любо някой чьто любо нещо речетъ къто любо ще каже някой Във функция на неопределително местоимение може да се употреби и числителното единъ със значение някакъв някой си и пристѫпь единъ отъ книжьникъ и рече емоу По същия начин се употребява и думата етеръ някой някой-си някакъв един и се етеръ пристѫпь рече емоу слѣпьць етеръ сѣдѣаше при пѫти Това местоимение се скланя като просто (кратко) прилагателно Когато неопределителното местоимение е в съчетание с предлог то тогава предлогът стои между частицата и въпросителното местоимение нѣ отъ кого Вж въпросително местоимение местоимение

непреходен глагол непeреходный нетранзитивный нем intransitiv англ intransitive фр intransitif ит intransitivo Глагол който няма свойството да изисква пряко допълнение при който не се съдържа непосредствен преход от изразяване на действие към изразяване на обекта Вж пряко допълнение косвено допълнение сказуемо обект Срв преходен глагол

несвършен вид рус несовершенный вид нем imperfective Aktionsart англ imperfect aspect imperfective aspect atelic aspect фр aspect imperfectif ит aspetto imperfettivo Глаголите от несв в представят глаголното действие в процеса на извършването му без да е доведено до изчерпването му до прекратяването му (Пашов 1989105) В старобългарски най-разпространеният начин за образуване на глаголи от несв в от глаголи от св в е с помощта на суфикса -а- и удължаване на коренната гласна водити - важдати гонити - ганѣти носити - нашати просити - прашати родити - раждати Вж свършен вид вид

несклоняем рус несклоняемый нем indeklinabile indeklinierbar англ indeclinable фр indeacuteclinable ит indeclinabile Дума която не се скланя Несклоняеми са наречията и служебни думи като предлози и съюзи В старобългарски е съществувал малък клас от прилагателни които също не са се скланяли Вж склонение парадигма

низходящ дифтонг рус нисходящий дифтонг нем fallend англ falling фр descendante deacutecroissante ит discendente Дифтонг при който гласната е на първо място а след нея следва глайдът Вж дифтонг монофтонг монофтонгизация на дифтонгите Срв възходящ дифтонг

монофтонг

носов звук рус носовой звук нем Nasenlaut Nasal англ nasal фр nasal ит nasaleltmeta content=OpenOfficeorg 24 (Linux) name=GENERATOR gtЗвук при който произношението включва резонация на носова празнина със задната част на устната кухина От съгласните това са n m и веларните назали (например В старобългарски е имало и най-малко 2 гласни (носовки) които са се произнасяли по този начин Синоним назал назален звук Вж малка носовка голяма носовка

носовки Носовите гласни или носовките в старобългарски са били две голяма и малка Голямата носовка е била задна гласна чиято първа част се произнасяла между а и о и малка носовка чийто първи фонетичен елемент е бил с произношение е или ѣ Произношението на назалния елемент е също варирал в зависимост от съгласната която се е намирала след носовката - n m или веларен назал Носовките са се образували в резултат на процеса на отварянето на сричката когато при съчетанието на гласна назална съгласна и друга съгласна сричковата граница се е премествала след носовия елемент Когато след назалната съгласна е следвала гласна то носовка не се е образувала На това се дължат редувания от типа на начѧти но начьнѫ пѧти но пьнѫ Срв малка носовка голяма носовка Син назални гласни носови гласни

обект рус объект нем Objekt англ object фр objet ит oggetto Част от изречението обозначаваща лице или предмет който е цел на действието Известно е също като допълнение или пряко допълнение Вж допълнение пряко допълнение косвено допълнение Срв субект

обобщително местоимение Местоимението вьсь вьсѣ вьсе има значение цял целият всичкият Първоначално се е скланяло според меката местоименна основа В старобългарски има влияние на твърдото склонение

обстоятелствено пояснение рус обстоятельство Обстоятелственото пояснение показва как и при какви условия става действието Традиционно се разграничават обстоятелства за място време количество и степен причина и цел Поясненията в изречението могат да се изразяват с наречия безпредложни падежни конструкции и съчетания на падежна форма с предлог Синоним обстоятелство обстоятелствени думи

окончание рус окончание нем Endung Flexionsendung англ termination ending фр deacutesinence ит desinenza Подвижна морфема който се присъединява към корена или основата и характеризира думата като лице число време наклонение залог и др Вж афикс корен основа морфема Синоним флексия

омограф рус омограф нем Homogramm англ homograph фр homogramme ит omogramma Думи които се пишат еднакво но се произнасят по различен начин и имат различен произход срв омоним

омоним рус омоним нем Homonym англ homonym фр homonyme ит omonimo Думи еднакви по произношение но различни и независими по значение Срв омограф

омофон рус омофон нем Homophon англ homophone фр homophone ит omofono Различни знаци които се употребяват за обозначение на един и същи звук Срв омограф

ономастика рус ономастика нем Onomastik Namenkunde англ onomastics name-study фр onomastique ит onomastica Общо наименование на всички лингвистични области които изследват имената (от гр onoma) Вж топонимия антропонимия

определение рус определение нем Bestimmtheit англ determination фр deacutetermination ит determinazione Определението пояснява съществителното име или друга част употребена като съществително Определението в старобългарски се изразява с прилагателно име или местоимение съгласувано по род число и падеж със съществителното (съгласувано определение) със съществително име без предлог или с предлог mdash несъгласувано определение Прилагателното име като определение се явява в пълна или кратка форма Съінъ прѣмѫрдръ веселитъ отьца Като сказуемно определение се появява само в кратка форма Чловѣкъ нѣкъіи бѣ богатъ При несъгласуваните определения най-голям дял имат формите с родителен падеж без предлог въ годъ крьста лице отьца моего или с предлог вѣньць отъ камени Срещат се също така форми с дателен падеж (храмъ молитвѣ) и творителен падеж (чловѣкъ нечистомь доухомь) Вж приложение

основа рус основа нем Stamm англ stem фр thegraveme ит tema Част от думата която в инд езици се поставя зад корена Според гръцките граматици тази морфологична единица е основата на която се прикрепя окончанието В съответствие с природата и значението на тези единици те се делят на именни и глаголни основи Вж афикс корен морфема

остро ударение вж акут

отворена сричка рус открытый слог англ open syllable Сричка която завършва на гласна Вж сричка тенденция към отворена сричка

относително местоимение рус относительное местоимение англ relative pronoun фр pronom relatif Относителното местоимение свързва относителната конструкция в изречението или относителна Относителни местоимения в старобългарски са били иже ѣже еже който която което ѣкъже ѣкаже ѣкоже какъвто еликъ елика елико колкото голям колчав Наред с тях функцията на относителни местоимения са могли да изпълняват и въпросителните местоимения къіи кой който и которъіи (котеръіи) който Склонението на иже е същото както и анафоричното местоимение като се е промяняла само частта преди же Местоименията ѣкъже еликъ се скланя по типа на показателните местоимения тъ та то Вж анафорично местоимение въпросително местоимение местоимение

отрицание рус отрицание нем Negation Verneinung англ negation фр neacutegation ит negazione Израз който е предназначен да констатира че даден предмет или събитие не съществуват или не са това за което се говори

отрицателно местоимение Отрицателните местоимения в старобългарски се образуват от въпросителните като пред тях се добавя отрицателната частица ни къто gt никъто чьто gt

ничьто Много често след формата се добавя усилителната частица же ничьтоже никътоже никъїиже Скланят се по същия начин както въпросителните местоимения Ако се употребят в съчетание с предлог то предложната форма се поставя между отрицателната частица ни и въпросителното местоимение н никакоже не врѣди его ни при чесомьже Вж въпросително местоимение местоимение

падеж рус падеж нем Fall Kasus англ case фр cas ит caso Падеж се нарича отношението в което бива поставена известна склоняема дума спрямо глагола или спрямо друга дума в изречението (Бончев 195218) следователно това е морфологическа словоизменителна категория при имената Основни значения на падежите са субектно обектно и определително Всеки падеж има своя система от значения които се проявяват с или без предлози Такива са значения като пряко допълнение обстоятелствено пояснение принадлежност движение определение Падежите в старобългарски са именителен родителен дателен винителен творителен местен и звателен Падежите се делят на преки падежни форми (пряк падеж gr orthe ptosis лат casus rectus) и косвени форми (косвен падеж гр plagiai лат obliqui) Формите на винителния падеж също се счита в някои граматики за пряк тъй като има функция на пряко допълнение Звателният падеж когато формата му е еднаква с именителната също се причислява към преките форми

палатализация стб липсва стгр липсва рус палатализация нем Palatalisierung англ palatalization фр palatalisation ит palatalizzazione Изменение при което езикът се придвижва към твърдото небце Понякога под палатализация се разбира смегчаването на съгласните Праславянските палатализации се делят на три вида палатализация на веларите палатализация на денталите и палатализация на лабиалите Палатализацията на веларите се е извършвала на три пъти които са известни като първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите и трета палатализация на веларите (Прогресивна палатализация) Първите две са регресивни палатализации (вж регресивно фонологическо изменение) а третата е прогресивна палатализация (вж прогресивно фонологическо изменение) Вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите прогресивна палатализация палатализация на денталите палатализация на лабиалите йотация Срв тенденция към палаталност

парадигма рус парадигма нем Paradigma англ paradigm фр paradigme ит paradigma Таблица на изменението на формите на една дума например склонението при имената спрежението при глагола Вж склонение спрежение вокална основа консонантна основа

паратаксис рус паратаксис нем Parataxe Beiordnung Nebenordnung англ paratax фр parataxe ит paratassi Отношение на две изречения при което няма подчинение на едното на другото Срв хипотаксис

пароним рус пароним нем Paronym англ paronym фр paronyme ит paronimo Думи близки по звуков състав но с различно лексикално значение Най-популярно е определението че това са еднокоренни думи от една и съща част на речта които имат различно значение При другото по-широко определение се счита че това могат да бъдат разнокоренни генетично несвързани думи от различен произход които имат само външно звуково сходство

пауза рус пауза нем Pause Pausa Ruhepunkt англ pause фр pause ит pausa Прекъсване на звучането в речта или в музикалното произведение

перфект рус перфект нем Perfektum Perfekt англ perfect фр parfait ит perfetto Перфектът е глаголно време което означава състояние в момента на говорене в резултат на извършено в миналото действие Старобългарският перфект се образува от сегашното форми на спомагателния глагол бъіти (есмь еси естъ и тн) и миналото деятелно второ (елово) причастие на спрягаемия глагол далъ есмь Еловото причастие се изменя по род и число а спомагателният глагол - по лице и число Синоним минало неопределено време Вж минало деятелно причастие спомагателен глагол

плюсквамперфект рус плюсквамперфект давнопрошедшее время нем Plusquamperfektum англ pluperfect фр plus-que-parfait ит piuccheperfetto Глаголно време изразяващо действие или състояние в миналото предшестващо друго минало действие Подобно на перфекта и тук е важен резултатът от действието Вондрак го нарича перфект пренесен в миналото (Vondrak 1908 279 срв Добрев 1993 300) В старобългарски се образува от имперфектната форма на глагола бъіти (бѣахъ бѣаше и тн) в съчетание с минало деятелно второ (елово) причастие бѣахъ далъ Вж спомагателен глагол минало деятелно причастие Синоним минало предварително време отдавна минало време

повелително наклонение рус повелительное наклонение императив нем Imperativ англ imperative фр impeacuteratif ит imperativo Наклонение което изразява заповед молба забрана В старобългарски формите са се образували от сегашната основа на глагола В 1 и 2 спрежение в ед ч формите са окончавали на -и а в мн и дв ч показателят за наклонението е бил -ѣ- (2 л ед ч бери но 2 л мн ч берѣта 2 л дв ч берѣта) При 3 и 4 спрежение във всички форми наклонението последователно се е образувало с -и- (2 л ед ч носи 2 л дв ч носите 2 л дв ч носита) Спомагателният глагол бъіти е образувал повелително наклонение от формата бѫ- бѫди (2 л ед ч) Иначе се е формите са се променяли както при глаголите от 1 спрежение Старобългарските показатели за наклонението -и- и -ѣ- са от дифтонгичен произход и са променяли предходната съгласна според правилата на втора регресивна палатализация срв мощи могѫ можеши но моꙃи (2 л едч) При глаголите с коренна гласна е в повелително наклонение тя се е променяла в ь рещи рекѫ речеши но в 2 л ед ч повел накл рьци Вж условно наклонение изявително наклонение наклонение втора регресивна палатализация Синоним заповедно наклонение императив

подлог рус подлежащее субъект нем Subjekt Satzgegenstand англ subject фр sujet ит soggetto Име на глаголното лице в изречението Подлогът се поставя в именителен падеж Синоним субект

подчинено изречение рус подчиненное предложение придаточное предложение нем Nebenzatz англ subordinate clause Изречение в състава на сложното което пояснява някоя негова част и се намира в подчинителна връзка спрямо него Вж хипотаксис главно изречение

подчинителен съюз рус подчинительный союз нем unterordnende Konjunktion англ

subordinating conjunction фр conjonction de subordination ит congiunzione subordinativa Изразява отношението на зависимост между двете части на сложното изречение В старобългарски според вида на подчиненото изречение се разделят на изяснителни и обстоятелствени Изяснителните съюзи въвеждат субстантивни подчинени изречения а обстоятелствените - адвербиални подчинени изречения Изяснителни съюзи в старобългарски са ко(же) акъі(же) да ко да ꙗ ꙗеда Обстоятелствените съюзи се разделят подобно на поясненията (вж обстоятелствено пояснение) на 6 групи за време за причина за следствие за цел за условие и за отстъпване (Дуриданов 1993 333) Вж съюз съчинителен съюз

показателно местоимение рус указательное местоимение англ demonstrative pronoun фр pronom deacutemonstratif С показателните местоимения се сочат предмети явления и техните качества Те притежават форми за род число и падеж Старобългарските показателни местоимения са тъ та то онъ она оно сь си се овъ ова ово Показателните местоимения изразяват степента на отдалеченост спрямо някой предмет или лице формите с тъ се употребяват за общо посочване с онъ онзи се означава отдалеченост а със сь този тук се посочва близост Местоимението овъ се употребява само при изброяване и противопоставяне Местоимението сь си се се скланя по меката местоименна основа а другите mdash по твърдата Показaтелните местоимения поемат функцията и на третоличното местоимение в старобългарски като създават една нова форма за трето лице в българския език Вж анафорично местоимение местоимение

полисемия рус полисемия многозначност нем Polysemie Vielwertigkeit англ polysemy Способността на думите да притежават и придобиват повече от едно значение Синоним многозначност

полисиндетон гр πολυσύνδετον лат acervatio iuncta рус полисиндетон полисиндетическая связь многосоюзное словосочетание нем Polysyndeton англ polysyndeton фр Polysyndegravete Прекомерна употреба на съюзи което обикновено води до забавяне на ритъма Лаусберг (1960 345) изтъква че полисиндетонът се реализира както чрез повтаряне на един и същи съюз така и като вариращо натрупване на отделни съюзи Той смята че при полисиндетон се използват само съчинителни съюзи но не изяснява как класифицира поредици от фрази въведени с подчинителни Не е изяснена и някаква принципна отлика с анафората Изглежда обаче че симетрията не е същностна черта на полисиндетона както е при анафората того бѡ влддку и гда и црда вѣдеть прѣнеисчътнаа ѻна мнѡжьства ликове же архаггдльсцїи такожде херувıми и серафими начела и госпддства и власти же и прѣстоли и силы нъ и въсе въсѣх стдых съслѡвїе(ПКЕ Вл Гр 424r Кал 103) Антоним асиндетон

полугласна Вж глайд

понижаване на еровете рус понижение редуцированных прояснение редуцированных англ lowering of jers Еровете в силна позиция са понижили своя гласеж пред другите ерови гласни По своята същност този процес е дисимилация по признака височина Резултатите от него в отделните говори на българската езикова територия са били различни в повечето случаи се наблюдава преход на ь в е и на ъ в о В някои диалекти гласежът се е изравнил в средна гласна ъ

В суфиксите промяната ъ gt о е засегнала цялото езиково землище докато едва в една част (главно югозападната) тази промяна е обхванала и коренната сричка (срв дъждь gt дождь) Понижаването на гласните е предхождало процеса на изпадането на еровете Терминът изясняване на еровете е неточен тъй като той почива на стара разпредялба на звуците на тъмни и светли (ясни) която няма фонетично основание Синоним изясняване на еровете Вж ерове слаб ер силен ер преглас на еровете Срв изпадане на еровете

правопис рус орфография правописание нем Orthographie Rechtschreibung англ orthography Сбор от правила за употреба на графемите Среновековните правописни са били налагани в голяма степен от местни скриптории особено в началния период на писмеността При описанието на ръкописите важните характеристики са употребата на носовки (юсове) употреба на ерове употреба на букви за йотувани гласни В пространното описание могат да намерат място и употребата на останалите букви както и правописните правила при думите от чужд произход В описанието на правописа роля играе последователността от спазване на различни правила например прокарването на етимологически правилна употреба на еровете В зависимост от определени признаци се разграничват юсов от безюсов правопис правопис с един или два ера и тн В някои случаи правописът носи наименованието си от някое място например рашки правопис ресавски правопис Термини като рашка редакция следва да се избягват доколкото редакция се съотнася с историята на текста и не е пряко свързана с езиковия произход или правописните норми Синоним ортография

праславянски език Единният предписмен език на всички славяни Неговата рекострукция се извършва въз основа на данните при сравнението на всички славянски езици с останалите индоевропейски езици и диалекти Синоним протославянски славянски език основа

превъзходна степен рус превозходная степень нем Superlativ англ superlative фр superlatif ит superlativo Сравнение с помощта на две степени Сравнение на признака на един предмет със степента на признака при най-малко други два предмета (Пашов 198976) В старобългарски липсват морфологически средства за изразяване на превъзходната степен Вж сравнителна степен степен на сравнение

преглас на гласните рус перегласовка гласных англ fronting of back vowels Праславянска регресивна асимилация при която задните гласни се променят в предни под влияние на предходната палатална съгласна или глайд j Вж преглас асимилация дисимилация тенденция към отворена сричка задна гласна предна гласна

преглас на еровете рус перегласовка редуцированных англ mutation of jers Фонологично изменение (асимилация) по признака предност Съгласно тази промяна големият ер преминава в малък пред срички с предна гласна а малкият преминава в голям пред срички със задна гласна Например тьма gt тъма вьдова gt въдова дъбрь gt дьбрь въпль gt вьпль Вж ерове голям ер малък ер понижаване на еровете изпадане на еровете Срв преглас преглас на гласните

преглас рус перегласовка метафония нем Umlaut англ mutation фр meacutetaphonie ит metafonia Изменение на тембъра на гласната под влияние на съседния звук Вид асимилация или

дисимилация Вж преглас на гласните асимилация дисимилация

преден глайд рус передний глайд и неслоговое англ front glide Глайд който се учленява с предната част на езика Предният глайд се обозначава с j или с i с дъгичка под него Синоним предна полугласна несричкотворно и Вж глайд Срв заден глайд

предлог рус предлог нем Praumlposition Vorwort англ preposition фр preacuteposition ит preposizione Неизменяема част на речта която съединява имената с другите думи в изречението За разлика от съюзите които свързват синтактични цялости предлозите съединяват лексико-граматически единици При предлозите винаги има двустранни отношения от една страна с глаголните форми а от друга страна с името живѫ lt въ gt градѣ Граматическото и лексикално значение на глагола определя в случая и падежната форма на името но чрез посредничеството на предлога В този случай формата е в местен падеж Вж задлог падеж Предлози които се съгласуват с един падеж Родителен падежбез(ъ) прѣдастъ его безъ народа близъ приде близъ свѧтааго приближишѧ сѧ близъ рѣкы вънъ вънѣ извънъ изиде вънъ града вънѣ града прѣбываите повелѣ извънъ града того посѣщи выше выше презвутера сѣщи выше закона быти далече имѣаше село вънѣ града недалече града до доидошѧ до цръкъве до бедроу закопанъ из(ъ) влѣкош ѧ вънъ изъ клѣти изъ давъна изъ пръва около стоѧтъ около цръкъве въскраи (lt възъ краи) сѣде въскраи цръкъве кромѣ (извън без) кромѣ тѣла естъ ты единъ еси кромѣ грѣха окрьстъ (около) повелѣ емоу ходити окрьстъ монастырлѣ окрѫгъ (около) сѣдѣахоу окрѫгъ его въ мѣсто въ мѣсто сего старьца приходитъ отъ да не отълѫчимъ сѧ отъ тебе градъ възмѧте сѧ отъ страха прѣжде прѣжде зимы прити прѣжде того часа развѣ (извън освен) аще въ тѣлѣ аще развѣ тѣлѣ не вѣмь свѣнле отъведе паоула свѣне сѫдилища оу прѣбыстъ оу него годъ малъ проси оу отьца Винителен падежвъзъ възъ бръдо потече низъ низъ стѣнѫ падошѧ объ живѣаше объ онѫ странѫ доунава тоу объ нощь прѣбыстъ сквозѣ придохомъ сквозѣ огнль и водѫ Дателен падежкъ събьрашѧ сѧ къ нлемоу вѣроуѭ къ господоу противѫ изидѫ противѫ исоусови чьто противѫ семоу рекѫтъ Местен падежпри при морли галилеисцѣемь видѣ дъва брата падѫ при пѫти Предлози които се съгласуват с два падежа Родителен и творителен падежсъ а) (отдалечаване от предмета) съшьдъ съ небесе съпаде коумиръ съ мѣста своего (време) съ вечера въста (начин) съ полоу мрьтвъ б) (задружност съвместност) идетъ съ народомь многомь Винителен и родителен падежврьхоу винителен падеж само при глаголи за движение иначе родителен постави и врьхоу прѣстолъ свои срв градъ врьхоу горы стояше Винителен и местен падежВинителен падеж се употребява при глаголи за движение а местен ndash при останалите въ а) посадити въ тьмьницѫ въ подъградие доиде б) ѫтрь въ домоу обрѣте сѧ на а) похоть воюетъ на доухъ на гробъ прѣидошѧ б) на ономь свѣтѣ бѫдетъ сѣдиши на трапезѣ слъньце быстъ на заходѣ на молитвѣ станевѣ на оумѣ бѣаше емоу о (о) а) прѣтъкнѫ ногѫ о камень сѣде о деснѫѭ отьца б) чьто се слышѫ о тебѣ не о хлѣбѣ единомь живъ бѫдетъ чловѣкъ Винителен и творителен падежнадъ а) голѫбь полетѣ надъ главѫ иосифовѫ б) облачьць малъ яви сѧ надъ народомь подъ а) въниде подъ покровъ заиде слъньце подъ землѭ подъ вечеръ заклѧ сѧ б) пьси подъ трапезоѭ ядѧтъ прѣдъ а) въведошѧ прѣдъ цѣсарлѣ б) съгрѣшихъ прѣдъ тобоѭ Предлози които се съгласуват с три падежа Винителен родителен и творителенза а) за вратъ похвати и б) (заради) жена за чѧдъ молѧщи (време) за оутра въста за

вечера в) (зад след) иди за мъноѭ сотоно междоу междю а) приде на море междоу прѣдѣлы декапольскыѧ б) междоу двою морю чрьнааго и бѣлааго в) колико растоѧтъ междоу собоѭ

предна гласна рус передний гласный гласный переднего ряда светлый гласный англ front vowel bright vowel Гласна която се образува в предната част на устната кухина Предни гласни в старобългарски са били и ь ю е ѣ ѧ Синоним (остар) светла гласна Вж гласна Срв задна гласна

префикс рус префикс приставка нем Praumlfix англ prefix фр preacutefixe ит prefisso Афикс който се добавя в началото на думата за да бъде променено нейното значение Вж афикс инфикс суфикс основа морфема gtморфема Синоним представка

преходен глагол рус переходный глагол нем transitiv англ transitive verb фр transitif ит transitivo Глагол който приема пряко допълнение Древните граматици са разглеждали този вид глаголи като съдържащи преход от субекта към обекта без помощта на предлог Вж пряко допълнение сказуемо

придихание лат spiritus рус придыхание лат spiritus нем Spiritus англ breathing Обозначение на характера на вдишването при произнасянето на началната гласна в думата на гръцки По отношение на славянските средновековни текстове са възприети термините spiritus lenis (слабо придихание рус тонкое придыхание нем Spiritus lenis англ smooth breathing фр esprit doux ит spirito lene) и spirutus asper (силно придихание рус густое придыхание нем Spiritus asper англ rough breathing фр esprit dur ит spirito lene) За славянските текстове те обаче се използват главно като знаци за четене и не са имали фонетична стойност

прилагателно име рус прилагательное имя нем Adjektiv EIgenshaftswort англ adjective Част на речта която означава качество свойство или белег на нещата Делят се традиционно на качествени притежателни и относителни Качествените прилагателни изтъкват качеството на предмета пьстръ стоудьнъ младъ Притежателните означават принадлежността отьчь братовъ Относителните показват различните белези на предмета относно до веществото от което е направен произхода му времето и предназначението му Прилагателното може да бъде субстантивирано ако в изречението то заема функцията на съществителното Старобългарските прилагателни притежават род число падеж и се скланят Прилагателните са имали две форми кратка (неопределена) и пълна (определена или местоименна) Кратките прилагателни се скланят като съществителни по -о (jo) за м и ср р или по -а(jа) основи за жр Местоименните прилагателни се скланят като родовите местоимения по меките основи Качествените прилагателни в старобългарски притежават сравнителна степен но не е развита превъзходната степен Сравнителната степен се е образувала по два начина Кратките форми на сравнителната степен са се образували с наставка -jьs (за жр) и -jes (за мр) В жр към наставката се е прибавяло окончанието -и за имп ед ч и формите съответно са били дражьши (жр) дражь (мр) и драже (срр) Дългата форма се е образувала със същата наставка но тя се е прибавяла към разширената с ѣ основа Крайното s от наставката е изпадало и формите са гласяли добрѣиши (жр) добрѣи (мр) и добрѣе (срр) ltpgt

приложение рус приложение аппозиция нем Apposition англ apposition фр apposition ит apposizione Определение което е съществително съгласувано по падеж с името към което се отнася Павелъ рабъ божии апостолъ исоусъ христосъ Вж определение Синоним апозиция

притежателно местоимение рус притежательное местоимение Притежателното местоимение означава принадлежност Старобългарските притежателни местоимения са мои моѣ мое твои твоѣ твое свои своѣ свое нашь наша наше вашь ваша ваше Те се скланят като анафоричното - по меките местоименни основи Вж местоимение анафорично местоимение

причастие лат participium рус причастие нем Partizip Participium англ participle фр participe ит participio Част на речта която античните граматици считали за причастна както към категорията на имената (защото се скланя) така и към категорията на глагола защото се образува от него и може да изразява време и залог В старобългарски съществуват три деятелни (сегашно минало 1 и 2) и две страдателни (сегашно и минало) причастия Вж сегашно деятелно причастие минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие елово причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие

прогресивна палатализация рус прогрессивная палатализация англ Progressive palatalization Наричана традиционно Трета палатализация (бълг) Третья палатализация (рус) Third Palatalization (англ) За разлика от другите две палатализации на веларите (вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите) при тази посоката на изменение е прогресивно (вж прогресивно фонологическо изменение) те предният фонологически елемент влияе върху следходния В този случай е доказано че въздействие се оказва от предходната гласна дълго или кратко i върху веларните съгласни k и g Спорно е дали в този процес е участвала съгласната x Между гласната и съгласната е могло да има назален елемент който впоследствие е образувал една единна част от предходната гласна и двете заедно са се превърнали в малка носовка За да се осъществи изменението след веларните съгласни е трябвало да се намират дълги или кратки гласни o или a Резултатите от прогресивната палатализация са съвпаднали с тези от втората регресивна те k gt c a g gt ꙃ (ꙃ) Синоним трета палатализация 3 палатализация III палатализация Срв палатализация

прогресивно изменение рус прогрессивное изменение англ progressive change progressive phonological change Фонологична промяна при която предходният в изговора звук влияе върху следходния Синоним прогресивно фонологическо изменение прогресивна промяна Антоним регресивно изменение

прозодия рус просодия нем Prosodie англ prosody фр prosodie ит prosodia Общото наименование на особеностите на речта и стиха свързани с метрика като дължина и количество ударение и интонация В системата на византийската прозодия са известни десет прозодични знака които се делят на 4 групи 1 тонове 2 времена 3 придихания 4 стъпки Вж ударение

протеза рус протеза надставка нем Prothese Vorschlag англ prothesis фр prothegravese ит prostesi Вмъкване на звук в началото на думата От праславянски е известна протезата на глайдовете j и

w в началото на думата Срв случаи като въдица въглен вътък вътре въже възел както и пояепентезавата на j в случаи като гнѧ ѩзъікъ и др Срв епентеза метатеза ꙗ

пряко допълнение рус прямое дополнение нем naumlheres Objekt direkt Objekt англ direct object фр compleacutement direct ит oggeto diretto Допълнение което съседства непосредствено и задължително при глаголната форма Прякото допълнение в старобългарски зависи от семантиката на преходните глаголи и се изразява с винителен родителен и творителен падеж Най-много са формите с винителен падеж който е основният падеж на прякото допълнение в старобългарски С родителен падеж прякото допълнение се употребява 1 при отрицание (с частиците не и ни) 2 при значение на част от цялото при глаголите сти пити приѧти 3 при ꙗодушевени съществителни вместо винителната форма При супин формата за родителен падеж е по-архаичната отколкото по-новите случаи с винителен Пряко допълнение в родителен падеж имат глаголите алкати въкоусити жьдати жѧдати искати слоушати съмотрити трѣбовати ча ти Творителен падеж за пряко допълнение се употребява при глаголите власти съвласти ꙗобладати четврьтовластьвовати видите къто вами съвладетъ Особен случай на допълнение е и творителната форма в страдателни конструкции Вж допълнение косвено допълнение части на изречението

пунктуация рус пунктуация нем Interpunktion Satzzeichensetzung англ punctuation фр ponctuation ит interpunzione Графически знаци в реда употребявани за разграничение на различните изреченски или ритмични елементи В най-ранния период са се разграничавали знаци в текста знаци за край на текста знаци за глоси в полето От знаците в текста най-често срещани са средната точка и двуеточието които са се употребявали с една функция - разграничаване на изреченска или ритмична цялост От занците за край на текста най-често се срещат различни варианти на схематизиран кръст с допълнителни украшения Към знаците за край на текста принадлежат и знаците за запълване на реда които са често по същия начин и са изпълнявали подобна функция Знаците за глоси в полето са обикновено същите както в текста Един и същи знак в реда или над него е отбелязвал мястото на допълнението а същият знак в полето е бележел началото на допълнението

първа палатализация на веларите рус первая веларная палатализация нем Erste Velar Palataliesirung англ First Velar Palatalization Наричана още първа регресивна палатализация на веларите Регресивна промяна по признака предност в праславянски която обхваща веларните съгласни k g x когато те се намират пред преден фонетичен елемент (предни гласни или преден глайд j) Резултатът от изменението е че k gt ч g gt ж а x gt ш В някои учебници изменението пред j е представено като йотация но рефлексите на изменението са същите както и при веларните съгласни когато те се намират пред предни гласни Може да се предполага че механизмът на въздействието и времето на възникване на промяната са същите

регресивно изменение рус регрессивное изменение регрессивное фонологическое изменение англ regressive change regressive phonological change Фонологическо изменение (промяна) при което следходният фонологически елемент влияе върху предходния Синоним регресивно фонологическо изменение регресивна промяна Антоним прогресивно изменение

редукция рус редукция нем Reduktion англ reduction фр reacuteduction ит riduzione Редукцията е фонологическо изменение на невисоките неударени гласни което се изразява в техния повишен гласеж Така неударено е gt и о gt у а gt ъ Поради тази причина е неправилно да се смята че големият и малък ер са били редуцирани тъй като техните промени се дължат не на ролята на ударението а са убословени от самия им характер на високи и кратки гласни В най-ранния период на славянската писменост примерите за редукция на гласни са неясни Приема се че старобългарския период отразява преход между противопоставянето между дългите и кратките гласни и следходния период при който като релевантен признак се появява ударението Затова примерите за редукция се срещат в по-ново време

редупликация рус редупликация повтор удвоение нем Reduplikation Verdoppelung Reduplizierung фр redoublement ит raddoppiamento Пълно или частично преднамерено повторение на корена основата или цялата дума при образуването на нови думи или изрази

реч 1 рус речь нем Rede англ speech discourse фр discours ит discorso 2 рус речь нем Rede das Sprechen англ speech фр parole ит parole 1 Звуковата проява на езика 2 Речева дейност в устна или писмена форма

рима рус рифма нем Reim англ rhyme фр rime ит rima Разположение на еднакви или подобни звукове в края на съседни или отделени една от друга думи които образуват ритмическо цяло

ритъм ритм Rhythmus Takt Sprechtakt rhythm

род рус род нем Genus англ gender фр genre ит genere Граматическа категория основана върху идеята че съществителните прилагателните и родовите местоимения могат да се разграничават въз основа на естествения пол (мъжки и женски род) или на безразличието спрямо тази подялба (среден род) В старобългарски и в български език принадлежността към даден род се определя от формалния завършек при съществителните и прилагателните

родителен падеж рус родительный падеж генетив нем Genetiv англ genetive фр geacutenitif ит genetivo Родителният падеж в старобългарски и в славянските езици съчетава най-разнообразни значения Той наследява и всички значения на индоевропейския аблатив Обикновено за илюстрация на значенията неговите функции се делят на две големи групи приименен родителен и приглаголен родителен падеж 1 Приименен родителен а) използва се определение (притежание субект на действието за количество за качество след субстантивирани местоимения и числителни от 1 до 4 с предлога отъ) Родителният определителен се поставя като определение при друго име за да определи качеството му (произход характер възраст материал) Чловѣкъ нѣкъіи добра рода б) като именно сказуемно определние велика рода естъ в) при прилагателни означаващи отстраняване лишаване г) допълнение при прилагателните плънъ исплънъ достоинъ Въі плънъі есте благости исплънени всѣкого раꙃоума д) след междуметията о оле о прѣмѫдръіихъ сѫдебъ твоихъ е) 2 Приглаголен родителен а) субект на безлични конструкции (с отрицат форми на бъіти) б) допълнение при глаголи с отрицание или съпътствани с отрицателна частица не приѧтъ оученьѣ в) при супина на преходни глаголи г)

при глаголи със значение на отделяне предвижване в пространството бѣгати отъстоѣти иꙃлаꙃити отъстѫпити (често с представките иꙃ отъоу) които изискват допълнение с въпроса от кого от що д) глаголи означаващи отстраняване освобождаване избавяне е) при глаголи които изразяват различни чувства чаѣти жѧждати хотѣти желати просити послоушати плакати сѧ просити искати оубоѣти сѧ плакати сѧ гнѫшати сѧ оустрашати сѧ оужасати сѧ ж) глаголи и прилагателни със значение на докосване допир връзка з) В родителен падеж е второто допълнение (освен винителното) глаголите напитати наплънити сподоблѣти Наплъните съсѫдъі вашѧ пшеницъі 3) родителен за обстоятелствено пояснение а) отношение и ограничение сравнителна степен на прилагателните б) родителен за време Се бѫдетъ сеѧ нощи Синоним генетив

родителен самостоятелен падеж лат genetivus absolutus Конструкцията е калка на гръцката конструкция и представена от старобългарските паметници само в Супрасълския сборник Състои се от име в родителен падеж и съгласувано с него причастие Има същото значение както дателен самостоятелен mdash на обстоятелствено изречение за време условие причина Вж абсолютна конструкция дателен самостоятелен падеж Синоним родителен самостоятелен

ротацизъм ротацизм Rhotazismus rhotacism

сандхи рус сандхи нем Sandhi От санскрит връзка съединение Термин от индийската граматика за асимилационни промени които възникват на междусловната граница Вж асимилация

свърхкратка гласна Вж ерове

свършен вид рус совершенный вид перфективный вид нем perfektive Aktionsart англ perfect aspect perfective aspect complete aspect telic aspect фр aspect perfectif ит aspetto perfettivo Глаголът от свършен вид представя действието като цяло mdash заедно с началото му извършването му и края му без обаче да се мисли поотделно за тези съставки (Пашов 1989105) Първичните глаголи от св в в старобългарски не съдържат наставката -а- в инфинитивната си форма срв минѫти минѫ (св в) но миновати миноуѭ (несв в) Синоним свършен вид на глагола

сегашно време рус настоящее время презенс нем Praumlsens англ present tense фр preacutesent ит presente Граматически форми които изразяват процес извършващ се едновременно с процеса на говорене В старобългарски това време се образува от сегашната основа на глагола Вж сегашна основа

сегашно деятелно причастие В старобългарски се е образувало от сегашната основа на глагола В м ср р ед ч в 1 и 2 спр е окончавало на -ъі а в 3 и 4 mdash на ѧ Разликата между 3 и 4 спрежение е била че в третото гласната в суфикса е била в косвените падежи ѫ с предходна мекост или ѭ докато при 4 навсякъде е била само ѧ От друга страна им п ед м и ср им п се е противопоставял на всички други форми заради липсата на -щ- срв несъі даѧ молѧ (м срр импедч) - несѫщи даѭщи молѧщи (жредчимп) Скланя се както съществителните по -jo (за м и срр) -ja (за жр) Различават се кратки и местоименни форми Местоименните или пълните форми се образуват като към кратката форма се добави съответната форма за род число

и падеж на анафоричното местоимение напр несъіи даѧи молѧи В този случай втората част следва склонението на местоимението несѫщаего (родпедч м и ср р) несѫщоуемоу (датпедч м и ср р) В развитието на езика още в старобългарски гласната е се уподобява (асимилира) от предходната гласна несѫщаего gt несѫщааго Следходният процес е известен като контракция mdash двете еднакви гласни се свиват в една mdash несѫщаго Този процес повлиява цялата парадигма на сегашното деятелно причастие Вж минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие причастие анафорично местоимение Синоним сегашно действително причастие

сема рус сема фр segraveme Най-малкият смислов компонент в семантиката на думата

семантика рус семантика нем Semantik Bedeutungslehre англ semantics фр seacutemantique ит semantica 1 Лингвистична дисциплина която се занимава със значението на езиковите единици Дели се традиционно на лексикална и граматична семантика 2 Теория за знаковото учение като част от семасиологията

сигматичен аорист рус сигматический аорист англ sigmatic aorist Аорист който в славянските езици се образува с помощта на съгласната s добавена към инфинитивната основа В по-голяма част от случаите още в праславянски тази съгласна се е изменила в -х- Вж аорист

сигматичен рус сигматический нем sigmatisch англ sigmatic фр sigmatique ит sigmatico Граматично образувание с помощта на афикса -s- (от гр сигма) Вж сигматичен аорист

силен ер рус сильный редуцированный сильная позиция редуцированных англ strong jer strong position of jers Ер в силна позиция или силен ер означава че в това обкръжение гласната ще понижи своя гласеж Силна позиция за еровете е била пред друга ерова гласна и под ударение Синоним силна позиция на еровете Вж ерове голям ер малък ер изпадане на еровете понижаване на еровете преглас на еровете Срв слаб ер

синоним рус синоним нем Synonym Gleichbedeutend англ synonym фр synomyme it sinonimо Дума или израз равни или сходни в своето значение с друга дума или израз Срв антоним

синонимия рус синонимия нем Synonymie англ synonymy фр synonymie ит sinonimia Семантично явление при което основните значения на езиковите единици (думи морфеми изрази категории) съвпадат или са близки Вж синоним

синтагма рус синтагма нем Syntagme фр syntagme 1 Група от думи в изречението обединена смислово и ритмически 2 Сборник от статии и слова Вж фраза Синтагма

синтаксис рус синтаксис нем Syntax Satzlehre англ syntax фр syntax ит sintassi Лингвистична дисциплина която изучава отношенията на думите и формите в изречението и начините за тяхното свързване в единно цяло

сказуемо рус сказуемое нем Praumldikat англ predicate фр preacutedicat ит predicato Личният глагол в изречението В старобългарски се съласува с подлога по лице и число а в някои случаи и по

род Рѫцѣ твои сътвористѣ мѧ и съꙃдастѣ мѧ Синоним предикат

склонение рус склонение нем Deklination англ declension фр deacuteclinaison ит declinazione Система на словоизменение на именните форми Склонението зависи от основата на името Старобългарските съществителни различават 9 различни склонения Причастията и прилагателните се скланят по образеца на съществителните а при местоименията се разграничават склоненията на личното и възвратното местоимение от склоненията на родовите форми Вж вокална основа консонантна основа парадигма

слаб ер рус слабый редуцированный англ weak jer jer in weak position Ер който се намира в слаба позиция се нарича слаб ер Слаба позиция за еровете е прието да се назовава сричката във фонетичната дума където след еровата гласна не следва друга ер в края на думата преди сричка с друга гласна и когато върху еровата гласна не пада ударението В тези позиции във всички славянски езици се извършва процес известен като изпадане на еровете Синоним ер в слаба позиция Вж ерове голям ер малък ер преглас на еровете понижаване на еровете Срв силен ер

словоизменение рус словоизменение флексия нем Flexion англ flection inflexion accidence фр flexion ит flessione Процес при който към думата се добавят окончания Те изразяват граматични категории и отношения Вж афикс окончание парадигма

словообразуване рус словосложение нем Zusammensetzung англ composition фр composition ит composizione Образуване на нови думи от изходна форма или дума (мотивираща форма мотивираща дума) с помощта най-често на афикси Срв словоизменение

словоред рус порядок слов нем Wortstellung Wortfolge англ word-order фр ordre des mots ит ordine delle parole Ред на думите в изречението Различното разположение може да има синтактично семантично и експресивно значение

сложна дума рус сложное слово композита нем Kompositum zusammengesetztes Wort англ compound фр composeacute ит composto Съединението на най-малко две думи в една нова се нарича сложна дума

служебна дума рус служебное слово нем Nebenwort англ subsidiary word accessory word фр mot accessoire ит parola accessoria Служебните думи означават отношения между частите на самостойните думи Те биват предлози частици и съюзи Синоним несамостойна дума

смегчаване рус смягчение нем Mouillierung Erweichung англ softening фр mouillement mouillure ит palatalizzazione Процес на образуване на съгласни с помощта на повдигане на средната част на езика към твърдото небце (палатум)

собствено име рус собственное имя нем Eigenname англ proper name фр nom propre ит nome proprio Съществително което назовава отделен единичен предмет Синоним съществително собствено име Вж нарицателно име

спомагателен глагол рус вспомагательный глагол нем Hilfsverbum англ auxiliary verb фр

verbe auxiliaire ит verbo ausiliare Глагол който служи за образуване на други сложни глаголни форми например времена и наклонения С старобългарски спомагателни глаголи са например бъіти имѣти и хотѣти

спрежение лат cojugatio рус спряжение нем Konjugation Abwandlung англ conjugation фр conjugaison ит coniugazione Групиране на глаголните форми в система от парадигми Старобългарските глаголи се делят на 5 спрежения 4 тематични и 1 атематично Тематичните спрежения са 1 - с гласна -е- 2 с -не- 3 с -je- и 4 с -и- Тематичната гласна и съчетание се открива във всички форми на сег вр на глагола освен в 1 л ед и 3 л мнч Атематичните глаголи в старобългарски са пет бъіти вѣдѣти дати имѣти ѣсти както и техните варианти с представка напр прѣдати продати иꙃдати В речниците се дава информация за формата във 2 л според която най-често се определя спрежението на глагола Това е и т нар сегашна глаголна основа в старобългарски Вж тематичен атематичен основа склонение парадигма

сравнителна степен рус сравнительная степень фр comparatif Представяне на качеството у един предмет в по-голяма мяра отколкото при друг (Момчилов 186833-34) В старобългарски са съществували два начина за образуване на сравнителната степен Кратките форми за сравнителна степен са се образували като се добавят наставките -jьs (за м и жр) и -jes (за срр) Наставката се е добавяла към основата на прилагателното или наречието Крайното s е изпадало (вж тенденция към отворена сричка) а j е палатализирал съгласната пред него драгъ драга драго gt дражь дражьши драже При дългите форми преди наставката се е добавяла гласната ѣ добрѣи добрѣиши добрѣе от добръ добра добро Вж превъзходна степен степен на сравнение

среден ер В кирилската писменост mdash ер който се пише като среден вариант между големия и малкия ер Среща се в някои от ранните епиграфски паметници и в среднобългарски текстове от 12-13 век насетне В някои случаи може да се предположи че има фонетично значение на шва но специализирани изследвания не са правени Вж ерове голям ер малък ер

среден род рус средний род нем Neutrum англ neuter фр neutre ит neutro В старобългарски това е граматически род който обединява думи със общо значение на индиферентност спрямо опозицията мъжки-женски род както и притежаващи значения на неактивност неодушевеност (Ахманова 1969380) Те имат формални завършеци характерни за основите на -o-jo както и на част от консонантните склонения Вж мъжки род женски род род

сричка рус слог нем Silbe англ syllable фр syllable ит sillaba Най-малката произносителна единица при образуването на която трябва да съществува гласна или в някои случаи сонорна съгласна Вж отворена сричка затворена сричка тенденция към отворена сричка

старобългарски език старославянский язык древнецерковнославянский язык нем altkirchenslaviesche Sprache altslavische Sprache altbulgarische Sprache англ Old Bulgarian language Old Church Slavonic language Old Slavic language Най-ранният писмено засвидетелстван език на славяните Почива на българските говори Първите му паметници са създадени през 9 век Обхваща първия период от писмената история на българския език -

старобългарския който трае 3 века от 9 до края на 11 Синоним старочерковнославянски староцърковнославянски старославянски

степен на сравнение рус степень сравнения нем Komparationsgrade Steigerungsstufen Komparationsbildungen англ degrees of comparison фр degreacutes de comparaison ит gradi di comparazione Степента е граматическа категория проявяваща се в способността на качествените прилагателни и наречия да изразяват относителна разлика в признаците на определяните от тях явления (Куцаров 2007475 Ахманова 1969453) В старобългарски степенуването извън положителната степен се изразява с ппомощта на граматически суфикс Вж сравнителна степен Синоним степенуване

страдателен залог рус страдательный залог пасив нем Passiv англ passive (voice) фр passif ит passivo Ако глаголното лице е пасивно (търпи глаголното действие) то залогът се нарича страдателен В старобългарски лицето в този случай се изразява с тв п или с помощта на конструкция на предлога отъ с род п срв текъла постриже сѧ павъломь Вж деятелен залог залог Синоним пасив пасивен залог

строфа рус строфа нем Strophe Stanze англ stanza фр strophe ит strofa strofe Група от стихове образуваща единно смислово и ритмическо цяло

стъпка рус стопа нем Fuss англ foot фр pied ит piede Ритмическа единица образувана от група срички обединени от ударението или дължината Синоним ритмична стъпка ритмическа стъпка

субект Вж подлог

супин лат supinum рус супин нем Supinum англ supine фр supin ит supino Нелична глаголна форма която се е употребявала в старобългарски след глаголи за движение вместо инфинитива Има паралел в историята на инд езици с латинския Старобългарският супин е окончавал на -тъ видѣтъ По произход е стар винителен падеж на кратки u-основи В най-архаичните текстове изисква допълнение в род п след глаголи за движение идѫ ръібъ ловитъ отивам да ловя риба С течение на времето тази форма е била изместен още в старобългарски от инфинитива Вж инфинитив

суплетивен рус суплетивный нем suppletiv англ suppletive фр suppleacutetif ит suppletivo Суплетивни форми са форми на една и съща дума образувани от различни корени например бъіти есмь и сѫть

суфикс рус суффикс нем Suffix Exponent англ suffix фр suffixe ит suffiso Служебна морфема която се поставя зад корена или основата Вж афикс инфикс префикс основа морфема

съгласна рус согласный согласный звук нем Konsonant англ consonant фр consonne ит consonante В античността под названието съгласни (калка срв гр лат consonantia) са разбирали звукове които са лишени от истинска звучност и които са се произнасяли заедно с гласната При учленението си те минават през проход или преграда и са преобладаващо шумове Съгласните не

могат да образуват сричка Изключение са сонорите които при струпване на няколко съгласни елемента могат да служат за сричкотворни елементи (срв р в крв) Синоним съгласен звук Вж гласна

съгласуване на времената лат consecutio temporum рус согласование времен нем consecutio temporum англ senquence of tenses фр concordance des temps ит concordanza dei tempi Съгласуване на глагола в подчиненото изречение с глаголното време в главното изречение Вж време

съхипоним Елементи от един и същ хипонимен ред Срв хипоним хипонимен ред хипонимия хипероним

съчинителен съюз рус сочинительный союз нем beiordnende Konjunktion англ coordinating conjunction фр conjonction de coordination ит coniunzione coordinativa Свързва две части на изречението с еднородна функция и без отношение на зависимост В старобългарски се разграничават седем класа съчинителни съюзи съединителни (и ии нини ниже тоже толи ибо) съпоставително-противопоставителни (а же ли нъ) разделителни (ли лили аще ащели илиили любо любо) мотивиращи (бо ибо небонъ оубо) заключителни (оубо бо) резултативни (тѣмь тѣмьже сего радисего дѣлѣ того ради ꙃа не) пояснителни (сирѣчь рѣкъше) (Дуриданов 1993327-332) Вж подчинителен съюз съюз

съществително име гр лат substantivum рус существительное имя нем Substantiv Gegenstandswort англ substantive фр substantif ит sostantivo Думи с които се именуват лица неща и понятия Античните граматици са считали че то изразява нещо съществено (срв лат термин) който обозначава или индивида (съществително собствено) или категория (съществително нарицателно) или понятия (качества състояния действия) Съществителните са конкретни ако принадлежат на една от първите категории и отвлечени или абстрактни ако са част от третата Старобългарското съществително име притежава род число падеж и принадлежи към една от склонитбените групи (склонения) наследници на индоевропейските и праславянски основи Срв име прилагателно име местоимение

съюз рус союз нем Konjunktion Bindewort англ conjunction фр conjonction ит congiunzione Служебна дума която служи за съединение на две части на изречение или на две изречения Старобългарските съюзи по начин на съставяне се делят на прости сложни и съотносителни Простите съюзи се състоят от една лексикална единица а бо и или и др Сложните съюзи са съчетание на прост съюз и друга съставка Например любо ли а не нъ а и аще и Съотносителните съюзи се употребяват разделено Едната съставка се намира в първото от изреченията а втората mdash в следващото Например ли ли или или любо любо ни ни В старобългарския език съюзна функция са могли да изпълняват и т нар съюзни думи Това са местоимения наречия и съчетания от местоимения и съществителни частици Според типовете отношение се разделят на съчинителни и подчинителни Вж подчинителен съюз съчинителен съюз

творителен падеж рус творительный падеж инструментальный падеж орудийный падеж

нем Instrumentalis instrumental англ instrumental фр instrumental ит strumentale Творителният изразява различни обстоятелствени значения служи за означаване на субекта в страдателен залог и служи за именна част на съставните сказуеми В творителния падеж се поставя непрякото допълнение което показава оръдието или средството с което се върши глаголното десйтвие Затова се нарича и инструментален падеж На български тази финкция се превежда с предлозите с или чрез Писахъ вамъ моеѭ рѫкоѭ Творителен падеж се употребява и когато трябва да се покаже че действието се извършва задружно с някого или че то се съпровожда с нещо Вѣроѭ и любовиѭ пристѫпимъ Най-често в това значение се употребява с предлога съ мъітари и грѣшьници въꙃлежаахѫ съ исоусомь Страдателен залог (отговаря на въпроса от кого) въꙃлюбленъ бѫдетъ отьцемь моимь Глаголът бъіти когато има значение на произлизам ставам изисква допълнение в творителен падеж Въ миръ бѣ и миръ тѣмь бъістъ Допъленение в творителен падеж изискват и глаголите господьствовати и обладати Наплъните ꙃемлѭ и господьствоуите еѭ и обладаите ръібами морьскъіими и ꙃвѣрьми и птицами небесьнъіими и всѣми скотами и и вьсеѭ ꙃемлеѭ При глаголи за покупка и продажба допълнението в творителен падеж не пѧть ли птиць цѣнитъ сѧ пѣнѧꙃема двѣма Творителният падеж се употребява и за означаване на обстоятелствата при които се извършва дадено действие (начин време място) Миромь господи помолимъ сѧ Сьи придетъ къ исоусоу нощьѭ Входѧи двьрьми пастъірь естъ овьцамъ Синоним инструментален падеж

тежко ударение вж гравис

тематичен рус тематический нем thematisch themavokalisch stammbildend англ thematic theacutematique ит tematico Тематична морфема е тази която се присъединява към корена за образуване на основа Например в старобългарски има 4 тематични спрежения Вж атематичен основа корен морфема спрежение

тенденция към отворена сричка рус тенденция к открытому слогу принцип восходящей звучности принцип возрастающей звучности англ tendency toward intrasyllabic harmony tendency toward rising sonority law of open syllables Тендеция от изменения в праславянски която води до структура на сричката завършваща на гласна Към тази тенденция приндалежат промени като изпадане на съгласни на сричковата граница и в края на думите монофтонгизацията на дифтонгите образуването на носови гласни различни видове метатези и епентези Синоним тенденция към възходяща звучност закон за отворената сричка Вж отворена сричка монофтонгизация на дифтонги носова гласна изпадане на съгласни метатеза епентеза

тенденция към палаталност рус тенденция к палатальности Едно от двете основни направления във фонологическото развитие на праславянския език заедно с тенденцията към отворената сричка което обединява всички процеси на промяна на съгласните под въздействие на следходни (при прогресивната палатализация и предходни) незадни фонологични елементи (предни гласни и j) В резултат на тези промени в славянските езици се появяват редица съгласни които преди това не са съществували (като ч ж ш щ ц ꙃ и тн) Всички нововъзникнали съгласни са меки което довежда и до появата на корелацията твърди-меки

съгласни както е случаят със сонорните r l m които имат съответствия r l m Тенденцията обхваща трите праславянски палатализации на веларите палатализацията на денталите и лабиалите йотацията както и някои съпътстващи краесловни изменения Към тези промени може да се причисли и монофтонгизацията на дифтонга aj в еи който е основание за възникване на втората веларна палатализация макар той да е част от друга една тенденция в праславянски mdash тази на отворената сричка Вж палатализация палатализация на веларите палатализация на денталите палатализация на лабиалите монофтонгизация на дифтонгите Срв тенденция към отворена сричка Вж праславянски език тенденция към отворена сричка

тон тон Ton Betonung tone

топонимия рус топонимия топонимика топономастика нем Toponomastik Ortsnamenkunde англ placename study фр toponymie toponomastique ит toponimia toponomastica Изследване на географските и местните имена на дадена територия или в даден език Вж ономастика

транскрипция рус транскрипция транскрибирование нем Transkription англ transcription фр transcription ит transrizione Предаване на звуците в един изговор с помощта на писмени знаци При фонетичната транскрипция се прилагат специални знаци за точното отразяване на речта Най-известната система е тази на Международната фонетична асоциация В България за записване на диалектна реч се използва транскрипцията на проф Стойко Стойков изработена за целите на Българския диалектен атлас Срв транслитерация

транслитерация рус транслитерация нем Transliteration англ transliteration фр transliteacuteration ит translitterazione Предаване на знаците от една писмена система с помощта на знаци от друго писмо Например много често в изданията на глаголическите паметници глаголицата се транслитерира с кирилица или с латиница При транслитерацията не се държи за сметка за реалното звучане на писмените знаци Срв транскрипция

трета палатализация на веларите вж прогресивна палатализация

тропа троп образное выражение Tropus bildlicher Ausdruck trope

ударение стб сила глаголоу рус ударение нем Akzent Betonung Tonfall англ accent stress 1 Отделянето на определена сричка в думата на фона на другите неударени срички се нарича словно ударение или само ударение 2 Обозначаване на това отделяне с особен знак в правописа В старобългарските паметници отсъстват знаци с подобно значение Син акцент

условно наклонение рус сослагательное наклонение нем Subjunktiv Konjunktiv англ subjunctive фр subjonctif ит soggiuntivo congiuntivo Условното наклонение представя действието като зависимо от някакво условие В старобългарски се е образувало с особена парадигма на глагола бъіти (бимь би би бимъ бисте бѫ) и минало деятелно второ (елово) причастие Причастните форми са се изменяли по род и число а глаголът се е менял по лице и число например сътворилъ бимь бих направил Още в старобългарския период специализираните форми на спомагателния глагол са се променили като са приели окончанията за аорист бъіхъ сътворилъ Към тези конструкции възхожда и съвременното българско условно

наклонение Вж изявително наклонение повелително наклонение наклонение Синоним кондиционал

фраза рус фраза нем Phrase англ phrase clause 1 Фонетична и синтактична цялост която изразява завършена мисъл оформена интонационно 2 Изречение или глаголно съчетание

хапакс лат hapax legomenon рус гапакс апакс Гръцкото наречие hapax (веднъж еднократно) се употребява в качеството на съществително за да обозначи дума израз конструкция срещана само веднъж

хаплография рус гаплография нем Haplographie англ haplography фр haplographie ит aplografia Изпускане на цяла сричка в писмото Грешка при която от две съседни еднакви или подобни срички се пише само едната

хаплология рус гаплология нем Haplologie Silbenschichtung SIlbendissimilation англ haplology фр haplologie ит aplologia Изпускане на еднакви или подобни срички стоящи непосредствено една до друга Срв елизия

хетеронимия рус гетеронимия нем Heteronimie англ heteronymy фр heacuteteacuteronymie ит eteronimia Свойства на имената образувани от различни корени да означават предмети и същества тясно свързани по значение които са част от естествена група Например братръ и сестра в стб

хиазъм гр χιαστὸν σχῆμα χιασμός рус хиазм нем Chiasmus англ chiasmus фр chiasme ит chiasmo Две синтактични или фразови двойки които са подредени не паралелно (a-b-a-b) а редуващо се (a-b-b-a) Този тип подреждане е известно като кръстовидно и наименованието му идва от формата на гръцката буква хи (X)

хипербат гр ὑπερβατόν лат transgressio рус гипербат нем Hyperbaton англ hyperbaton фр hyperbate ит iperbato 1 Смяна на местата инверсия на две синтактично принадлежащи заедно думи (анастрофа) 2 Разделяне на две синтактично принадлежещи заедно думи чрез вмъкване на допълнителна фраза или изречение между тях 3 Тмезис

хипербола гр ὑπερβολή лат superlatio рус гипорбола нем Hyperbel англ hyperbole фр hyperbole ит iperbole Реторичен троп при който се преувеличават свойства качества и състояния на предмети и явления Антоним литота

хиперкоректен гиперкорректный hyperkorrekt hypercorrect

хипероним Дума която е название на общо родово понятие или на цялото спрямо неговите части Например растение е хипероним на множеството дърво храст трева Хиперонимът животно обхваща хипонимите заек тигър кон Срв хипоним хипонимен ред хипонимия съхипоним

хипоним Дума която семантично подчинена на друга дума и представя част от понятието на тази дума Например бреза бук са хипоними на дърво Вж хипонимия хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипонимен ред Лексика структурирана според семантичната група на хипонимите Срв хипоним хипонимия хипероним съхипоним

хипонимия Връзки които обобщават отношението на отделните части към цялото Например бреза бук смърч са хипоними на родовото название дърво Вж хипоним хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипотаксис рус гипотаксис англ Hypotaxe Unterordnung англ hypotaxis фр hypotaxe ит ipotassi Подчинение зависимост на едно изречение от друго Срв паратаксис

циркумфлекс стб периспомени гр προσῳδία περισπομένη περισπομένη лат cicumflexa geschleifter schleifender Akzent Schleifton gedehnter Ton circumflex В екфонетичната нотация се обозначава с ^ Синоним извито ударение Вж и тонове ударение

части на речта лат partes orationis рус части речи нем Redeteile англ parts of speech фр parties du discours ит parti del discorso Лексикална семантична и граматична класификация на думите която обединява техните понятийни класовве и граматични категории Традиционно в старите граматики те се делят на 8 частисъществително име прилагателно име местоимение глагол наречие предлог съюз и междуметие

числително бройно рус количественное числительное нем Kardinalzahl Grundzahl англ cardinal number Бройните числителни показват количеството (броя) на предметите или лицата Вж числително име числително редно

числително име рус числительное имя нем Zahlwort англ numeral фр numeacuteral ит numerale Дума която означава броя или числения ред на нещата Въз основа морфосинтактични признаци можем да ги разделим на такива които се променят като прилагателни и такива които се променят като съществителни Според функциите се делят на числителни бройни числителни редни събирателни дробни Цифрите в старобългарски и през целия средновековен период на българската история се означават с букви върху които има изписана чертица (титло) Числителните от 11 до 19 са словосъчетания чиято главна част е названието на единиците Втората съставка се скланя в м п единъ на десѧте дъва на десѧте Числителните от 20 до 90 се образуват като десѧть се брои за самостоятелна дума трье десѧти Числителните единъ една едно се скланят като родовите местоимения Те имат значение и на неопределителни местоимения По същия начин се скланят и редните числителни Числителните дъва оба се скланят като местоимението тъ в дв ч Числителните трие три и четъіре четъіри се скланят както съществителните по кратки i-основи като се забелязва и влияние от консонантните основи Числителните от 5 до 9 са от жр Скланят се само в едч по кратките i-основи Числителното 10 е било от мр и се е скланяло по консонантните основи със силно влияние от кратки i-основи При числителните от 11 до 19 се променя само първата съставака От 20 до 90 числителните управляват съществително в род п мнч Числителното съто се скланя като същестително от срр по о-снови Числителното тъісѫщи тъїсѧщи се скланя по типа на съществителни като богъіни Тъма се скланя като съществително по а-основи Вж числително бройно числително редно

числително редно лат numeralia ordinalial рус порядковое числительное нем Ordinalzahl Ordnungszahl англ ordinal number Редните числителни показват реда и мястото на нещата Синоним поредни числителни уредни числителни качествени числителни ординални нумерали Вж числително бройно числително име

член рус артикль член нем Artikel англ article фр article ит articolo Морфологичен показател за определеност при имената Определителният член може да стои пред (предпоставен член) или след (задпоставен член) името В българския език той произхожда от съчетанието на името (отначало при съществителните) с показателните местоимения с основи на -т- -в- и -с- Още в старобългарски се откриват наченките на този процес по-късно в среднобългарския и ранния новобългарски период тези форми са все по-чести Срв жена та gt жената мѫжь тъ gt мѫжьтъ (мъжът)

срв несъ давъ моль (м срр импедч) - несъши давъши мольши (жредчимп) Скланя се както съществителните по -jo (за м и срр) -ja (за жр) Различават се кратки и местоименни форми Местоименните или пълните форми се образуват като към кратката форма се добави съответната форма за род число и падеж на анафоричното местоимение В този случай втората част следва склонението на местоимението несъшаего родпедч м и ср р несъшоуемоу (датпедч м и ср р) В развитието на езика още в старобългарски гласната е се уподобява (асимилира) от предходната гласна несѫщаего gt несѫщааго Следходният процес е известен като контракция mdash двете еднакви гласни се свиват в една mdash несѫщаго Този процес повлиява цялата парадигма на сегашното деятелно причастие Вж сегашно деятелно причастие минало деятелно второ сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие причастие анафорично местоимение Синоним минало действително причастие

минало свършено време вж аорист

множествено число рус множественное число нем Plural Mehrzahl англ plural фр pluriel ит plurale Граматическа категория към която се отнасят думи назоваващи множество отделни обекти (съществителни местоимения) и думи които се съгласуват с тях (прилагателни глаголи) Някои съществителни притежават само форми за мн ч (т нар pluralia tantum) Вж единствено число двойствено число число

монофтонг рус монофтонг нем Monophtong англ monophtong фр monophtongue ит monottongo Звук който се състои от тон с еднородно звучане Срв дифтонг Вж монофтонгизация монофтонгизация на дифтонгите

монофтонгизация на дифтонгите рус монофтонгизация дифтонгов англ monophtongization of diphtongs Фонологическата промяна на съчетанието от два съседни звука в един В праславянски съчетанията на гласна със заден (w) или преден (j) глайд са се превърнали в самостоятелни гласни Така например от съчетанието aj се образувал нов звук ѣ от съчетанието aw звукът u Тези промени са се осъществили пред съгласна в средисловието или края на думите Същият принцип на промяна се е осъществил при образуването на носовите гласни Вж монофтонг дифтонг носов звук

монофтонгизация рус монофтонгизация англ monophtongizatio фр monophtongaison Фонологическо изменение при което се образува един фонетичен елемент (монофтонг) Вж монофтонгизация на дифтонгите

мора лат mora рус мора нем More англ mora фр more ит mora Единица за дължина равна на дължината на кратката гласна За дългата гласна се е считало че е равна на две мори Закон за трите мори в старогръцки е било правилото че ударението не трябва да бъде по-далече от третата мора от края на думата Вж сричка ударение

морфема рус морфема нем Formans Formativ англ morpheme фр morphegraveme ит morfema Думата произлиза от гр morphe форма и означава най-малкият елемент на езика който има граматично иили лексикално значение Морфемите могат да носят значения като граматическа категория (род число лице време) лексикално-граматически рязряд (име глагол) могат да

изразяват синтактичните връзки в изречението (подлог допълнение) или да са самостоятелна дума (предлог съюз частица междуметие) Вж афикс инфикс корен основа суфикс морфология Срв фонема лексема

морфология рус морфология нем Wortbildungslehre Formenlehre англ morphology фр morphologie ит morfologia Част от граматиката която изучава по какъв начин думите са съставени от по-малки единици наричани морфеми Срв синтаксис Вж граматика морфема

мъжки род лат masculinum рус мужской род нем maskulinum англ masculine фр masculin ит maschile В старобългарски това е граматически род който обединява същества от мъжки пол заедно с формални завършеци свързани с тази представа характерни за основите на оjo аja кратки i и u и част от консонантните склонения Вж женски род среден род род

надредни знаци рус надстрочные знаки англ supralinear signs Знаци които се поставят над реда и които включват в най-ранния период на славянската писменост знаци за улесняване на четенето поставяни над букви за гласни и знаци за отбелязване на мекостта на съгласни (т нар меглец) Спорно е какво е значението на надредните знаци в Киевските листове Според някои изследователи става въпрос за акцентни знаци Според други това са музикални знаци Със сигурност систематичната употреба на знаци за ударения започва да се проследява едва от 14 век като до края на века се забелязва все по-голямо усложняване на системата им Вж ударение придихание

назализация рус назализация нем Nasalierung англ nasalization фр nasalisation ит nassalizzazione Фонологично изменение (асимилация) при което неносовата (орална) гласна се преръща в назална Антоним деназализация Вж носов звук носовки голяма носовка малка носовка

наклонение рус наклонение нем Modus Diathese англ mood mode фр mode ит modo Отношение на говорещото лице към изказаното от него глаголно действие В зависимост действоето може да бъде представено като реално възможно желателно Вж изявително наклонение повелително наклонение условно наклонение

наречие лат adverbium рус наречие нем Adverbium Umstandswort англ adverb фр adverbe ит avverbio 1 Неизменяема част на речта която обикновено пояснява глагола (вж лат термин) но също така може да се срещне и при прилагателното съществителното и при др наречия То посочва признаци като място време начин количество и степен и др Старобългарските наречия по произход се делят на първични образувани от местоименни основи и образувани от имена Примери за първични наречия са абье веднага тутакси акъі подобно на като едъва едва трудно еще още нъінѣ сега пакъі отново понѣ поне оуже вече Местоименните наречия завършват на -(ъ)де -амо -ѫдоу Като първият е означавал място на действието а последните са означавали движение в определена посока (към и от говорещия) Краят на наречието с -гда е бил специализиран за време Формантите -ли -ль (-лѣ) са изразявали количество и степен като според П Илчев първоначалното значение е било също за време (Дуриданов 1993319) С форманта -ако се образуват местоименни наречия за начин Именните наречия произлизат от

прилагателни и съществителни имена 2 Говор диалект

нарицателно име рус нарицательное имя нем Gattungsname англ common noun фр nom commun ит nome comune Съществително име което назовава цял клас обекти или всеки един от тях по отделно (дървета дърво) Синоним съществително нарицателно име Срв собствено име

небце рус небо нем Gaumen англ palate фр palais ит palato Говорен орган граница между устната и носната кухина Разделя се на твърдо небце (или палатум срв рус твердое небо нем Gaumen англ palate hard palate фр palais dur) и меко небце (срв рус мягкое небо нем Gaumensegel англ velum soft palate фр palais mou voile du palais ит palato molle)

неопределително местоимение Неопределителни са тези местоимения които означават неизвестни неопределени лица предмети количество В старобългарски се образуват като към въпросителното местоимение се добави частицата нѣ нѣкъто нѣкъіи някой нѣчьто нещо Функция на неопределително местоимение изпълняват и съчетания на въпросително местоимение с наречието любо къто любо някой чьто любо нещо речетъ къто любо ще каже някой Във функция на неопределително местоимение може да се употреби и числителното единъ със значение някакъв някой си и пристѫпь единъ отъ книжьникъ и рече емоу По същия начин се употребява и думата етеръ някой някой-си някакъв един и се етеръ пристѫпь рече емоу слѣпьць етеръ сѣдѣаше при пѫти Това местоимение се скланя като просто (кратко) прилагателно Когато неопределителното местоимение е в съчетание с предлог то тогава предлогът стои между частицата и въпросителното местоимение нѣ отъ кого Вж въпросително местоимение местоимение

непреходен глагол непeреходный нетранзитивный нем intransitiv англ intransitive фр intransitif ит intransitivo Глагол който няма свойството да изисква пряко допълнение при който не се съдържа непосредствен преход от изразяване на действие към изразяване на обекта Вж пряко допълнение косвено допълнение сказуемо обект Срв преходен глагол

несвършен вид рус несовершенный вид нем imperfective Aktionsart англ imperfect aspect imperfective aspect atelic aspect фр aspect imperfectif ит aspetto imperfettivo Глаголите от несв в представят глаголното действие в процеса на извършването му без да е доведено до изчерпването му до прекратяването му (Пашов 1989105) В старобългарски най-разпространеният начин за образуване на глаголи от несв в от глаголи от св в е с помощта на суфикса -а- и удължаване на коренната гласна водити - важдати гонити - ганѣти носити - нашати просити - прашати родити - раждати Вж свършен вид вид

несклоняем рус несклоняемый нем indeklinabile indeklinierbar англ indeclinable фр indeacuteclinable ит indeclinabile Дума която не се скланя Несклоняеми са наречията и служебни думи като предлози и съюзи В старобългарски е съществувал малък клас от прилагателни които също не са се скланяли Вж склонение парадигма

низходящ дифтонг рус нисходящий дифтонг нем fallend англ falling фр descendante deacutecroissante ит discendente Дифтонг при който гласната е на първо място а след нея следва глайдът Вж дифтонг монофтонг монофтонгизация на дифтонгите Срв възходящ дифтонг

монофтонг

носов звук рус носовой звук нем Nasenlaut Nasal англ nasal фр nasal ит nasaleltmeta content=OpenOfficeorg 24 (Linux) name=GENERATOR gtЗвук при който произношението включва резонация на носова празнина със задната част на устната кухина От съгласните това са n m и веларните назали (например В старобългарски е имало и най-малко 2 гласни (носовки) които са се произнасяли по този начин Синоним назал назален звук Вж малка носовка голяма носовка

носовки Носовите гласни или носовките в старобългарски са били две голяма и малка Голямата носовка е била задна гласна чиято първа част се произнасяла между а и о и малка носовка чийто първи фонетичен елемент е бил с произношение е или ѣ Произношението на назалния елемент е също варирал в зависимост от съгласната която се е намирала след носовката - n m или веларен назал Носовките са се образували в резултат на процеса на отварянето на сричката когато при съчетанието на гласна назална съгласна и друга съгласна сричковата граница се е премествала след носовия елемент Когато след назалната съгласна е следвала гласна то носовка не се е образувала На това се дължат редувания от типа на начѧти но начьнѫ пѧти но пьнѫ Срв малка носовка голяма носовка Син назални гласни носови гласни

обект рус объект нем Objekt англ object фр objet ит oggetto Част от изречението обозначаваща лице или предмет който е цел на действието Известно е също като допълнение или пряко допълнение Вж допълнение пряко допълнение косвено допълнение Срв субект

обобщително местоимение Местоимението вьсь вьсѣ вьсе има значение цял целият всичкият Първоначално се е скланяло според меката местоименна основа В старобългарски има влияние на твърдото склонение

обстоятелствено пояснение рус обстоятельство Обстоятелственото пояснение показва как и при какви условия става действието Традиционно се разграничават обстоятелства за място време количество и степен причина и цел Поясненията в изречението могат да се изразяват с наречия безпредложни падежни конструкции и съчетания на падежна форма с предлог Синоним обстоятелство обстоятелствени думи

окончание рус окончание нем Endung Flexionsendung англ termination ending фр deacutesinence ит desinenza Подвижна морфема който се присъединява към корена или основата и характеризира думата като лице число време наклонение залог и др Вж афикс корен основа морфема Синоним флексия

омограф рус омограф нем Homogramm англ homograph фр homogramme ит omogramma Думи които се пишат еднакво но се произнасят по различен начин и имат различен произход срв омоним

омоним рус омоним нем Homonym англ homonym фр homonyme ит omonimo Думи еднакви по произношение но различни и независими по значение Срв омограф

омофон рус омофон нем Homophon англ homophone фр homophone ит omofono Различни знаци които се употребяват за обозначение на един и същи звук Срв омограф

ономастика рус ономастика нем Onomastik Namenkunde англ onomastics name-study фр onomastique ит onomastica Общо наименование на всички лингвистични области които изследват имената (от гр onoma) Вж топонимия антропонимия

определение рус определение нем Bestimmtheit англ determination фр deacutetermination ит determinazione Определението пояснява съществителното име или друга част употребена като съществително Определението в старобългарски се изразява с прилагателно име или местоимение съгласувано по род число и падеж със съществителното (съгласувано определение) със съществително име без предлог или с предлог mdash несъгласувано определение Прилагателното име като определение се явява в пълна или кратка форма Съінъ прѣмѫрдръ веселитъ отьца Като сказуемно определение се появява само в кратка форма Чловѣкъ нѣкъіи бѣ богатъ При несъгласуваните определения най-голям дял имат формите с родителен падеж без предлог въ годъ крьста лице отьца моего или с предлог вѣньць отъ камени Срещат се също така форми с дателен падеж (храмъ молитвѣ) и творителен падеж (чловѣкъ нечистомь доухомь) Вж приложение

основа рус основа нем Stamm англ stem фр thegraveme ит tema Част от думата която в инд езици се поставя зад корена Според гръцките граматици тази морфологична единица е основата на която се прикрепя окончанието В съответствие с природата и значението на тези единици те се делят на именни и глаголни основи Вж афикс корен морфема

остро ударение вж акут

отворена сричка рус открытый слог англ open syllable Сричка която завършва на гласна Вж сричка тенденция към отворена сричка

относително местоимение рус относительное местоимение англ relative pronoun фр pronom relatif Относителното местоимение свързва относителната конструкция в изречението или относителна Относителни местоимения в старобългарски са били иже ѣже еже който която което ѣкъже ѣкаже ѣкоже какъвто еликъ елика елико колкото голям колчав Наред с тях функцията на относителни местоимения са могли да изпълняват и въпросителните местоимения къіи кой който и которъіи (котеръіи) който Склонението на иже е същото както и анафоричното местоимение като се е промяняла само частта преди же Местоименията ѣкъже еликъ се скланя по типа на показателните местоимения тъ та то Вж анафорично местоимение въпросително местоимение местоимение

отрицание рус отрицание нем Negation Verneinung англ negation фр neacutegation ит negazione Израз който е предназначен да констатира че даден предмет или събитие не съществуват или не са това за което се говори

отрицателно местоимение Отрицателните местоимения в старобългарски се образуват от въпросителните като пред тях се добавя отрицателната частица ни къто gt никъто чьто gt

ничьто Много често след формата се добавя усилителната частица же ничьтоже никътоже никъїиже Скланят се по същия начин както въпросителните местоимения Ако се употребят в съчетание с предлог то предложната форма се поставя между отрицателната частица ни и въпросителното местоимение н никакоже не врѣди его ни при чесомьже Вж въпросително местоимение местоимение

падеж рус падеж нем Fall Kasus англ case фр cas ит caso Падеж се нарича отношението в което бива поставена известна склоняема дума спрямо глагола или спрямо друга дума в изречението (Бончев 195218) следователно това е морфологическа словоизменителна категория при имената Основни значения на падежите са субектно обектно и определително Всеки падеж има своя система от значения които се проявяват с или без предлози Такива са значения като пряко допълнение обстоятелствено пояснение принадлежност движение определение Падежите в старобългарски са именителен родителен дателен винителен творителен местен и звателен Падежите се делят на преки падежни форми (пряк падеж gr orthe ptosis лат casus rectus) и косвени форми (косвен падеж гр plagiai лат obliqui) Формите на винителния падеж също се счита в някои граматики за пряк тъй като има функция на пряко допълнение Звателният падеж когато формата му е еднаква с именителната също се причислява към преките форми

палатализация стб липсва стгр липсва рус палатализация нем Palatalisierung англ palatalization фр palatalisation ит palatalizzazione Изменение при което езикът се придвижва към твърдото небце Понякога под палатализация се разбира смегчаването на съгласните Праславянските палатализации се делят на три вида палатализация на веларите палатализация на денталите и палатализация на лабиалите Палатализацията на веларите се е извършвала на три пъти които са известни като първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите и трета палатализация на веларите (Прогресивна палатализация) Първите две са регресивни палатализации (вж регресивно фонологическо изменение) а третата е прогресивна палатализация (вж прогресивно фонологическо изменение) Вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите прогресивна палатализация палатализация на денталите палатализация на лабиалите йотация Срв тенденция към палаталност

парадигма рус парадигма нем Paradigma англ paradigm фр paradigme ит paradigma Таблица на изменението на формите на една дума например склонението при имената спрежението при глагола Вж склонение спрежение вокална основа консонантна основа

паратаксис рус паратаксис нем Parataxe Beiordnung Nebenordnung англ paratax фр parataxe ит paratassi Отношение на две изречения при което няма подчинение на едното на другото Срв хипотаксис

пароним рус пароним нем Paronym англ paronym фр paronyme ит paronimo Думи близки по звуков състав но с различно лексикално значение Най-популярно е определението че това са еднокоренни думи от една и съща част на речта които имат различно значение При другото по-широко определение се счита че това могат да бъдат разнокоренни генетично несвързани думи от различен произход които имат само външно звуково сходство

пауза рус пауза нем Pause Pausa Ruhepunkt англ pause фр pause ит pausa Прекъсване на звучането в речта или в музикалното произведение

перфект рус перфект нем Perfektum Perfekt англ perfect фр parfait ит perfetto Перфектът е глаголно време което означава състояние в момента на говорене в резултат на извършено в миналото действие Старобългарският перфект се образува от сегашното форми на спомагателния глагол бъіти (есмь еси естъ и тн) и миналото деятелно второ (елово) причастие на спрягаемия глагол далъ есмь Еловото причастие се изменя по род и число а спомагателният глагол - по лице и число Синоним минало неопределено време Вж минало деятелно причастие спомагателен глагол

плюсквамперфект рус плюсквамперфект давнопрошедшее время нем Plusquamperfektum англ pluperfect фр plus-que-parfait ит piuccheperfetto Глаголно време изразяващо действие или състояние в миналото предшестващо друго минало действие Подобно на перфекта и тук е важен резултатът от действието Вондрак го нарича перфект пренесен в миналото (Vondrak 1908 279 срв Добрев 1993 300) В старобългарски се образува от имперфектната форма на глагола бъіти (бѣахъ бѣаше и тн) в съчетание с минало деятелно второ (елово) причастие бѣахъ далъ Вж спомагателен глагол минало деятелно причастие Синоним минало предварително време отдавна минало време

повелително наклонение рус повелительное наклонение императив нем Imperativ англ imperative фр impeacuteratif ит imperativo Наклонение което изразява заповед молба забрана В старобългарски формите са се образували от сегашната основа на глагола В 1 и 2 спрежение в ед ч формите са окончавали на -и а в мн и дв ч показателят за наклонението е бил -ѣ- (2 л ед ч бери но 2 л мн ч берѣта 2 л дв ч берѣта) При 3 и 4 спрежение във всички форми наклонението последователно се е образувало с -и- (2 л ед ч носи 2 л дв ч носите 2 л дв ч носита) Спомагателният глагол бъіти е образувал повелително наклонение от формата бѫ- бѫди (2 л ед ч) Иначе се е формите са се променяли както при глаголите от 1 спрежение Старобългарските показатели за наклонението -и- и -ѣ- са от дифтонгичен произход и са променяли предходната съгласна според правилата на втора регресивна палатализация срв мощи могѫ можеши но моꙃи (2 л едч) При глаголите с коренна гласна е в повелително наклонение тя се е променяла в ь рещи рекѫ речеши но в 2 л ед ч повел накл рьци Вж условно наклонение изявително наклонение наклонение втора регресивна палатализация Синоним заповедно наклонение императив

подлог рус подлежащее субъект нем Subjekt Satzgegenstand англ subject фр sujet ит soggetto Име на глаголното лице в изречението Подлогът се поставя в именителен падеж Синоним субект

подчинено изречение рус подчиненное предложение придаточное предложение нем Nebenzatz англ subordinate clause Изречение в състава на сложното което пояснява някоя негова част и се намира в подчинителна връзка спрямо него Вж хипотаксис главно изречение

подчинителен съюз рус подчинительный союз нем unterordnende Konjunktion англ

subordinating conjunction фр conjonction de subordination ит congiunzione subordinativa Изразява отношението на зависимост между двете части на сложното изречение В старобългарски според вида на подчиненото изречение се разделят на изяснителни и обстоятелствени Изяснителните съюзи въвеждат субстантивни подчинени изречения а обстоятелствените - адвербиални подчинени изречения Изяснителни съюзи в старобългарски са ко(же) акъі(же) да ко да ꙗ ꙗеда Обстоятелствените съюзи се разделят подобно на поясненията (вж обстоятелствено пояснение) на 6 групи за време за причина за следствие за цел за условие и за отстъпване (Дуриданов 1993 333) Вж съюз съчинителен съюз

показателно местоимение рус указательное местоимение англ demonstrative pronoun фр pronom deacutemonstratif С показателните местоимения се сочат предмети явления и техните качества Те притежават форми за род число и падеж Старобългарските показателни местоимения са тъ та то онъ она оно сь си се овъ ова ово Показателните местоимения изразяват степента на отдалеченост спрямо някой предмет или лице формите с тъ се употребяват за общо посочване с онъ онзи се означава отдалеченост а със сь този тук се посочва близост Местоимението овъ се употребява само при изброяване и противопоставяне Местоимението сь си се се скланя по меката местоименна основа а другите mdash по твърдата Показaтелните местоимения поемат функцията и на третоличното местоимение в старобългарски като създават една нова форма за трето лице в българския език Вж анафорично местоимение местоимение

полисемия рус полисемия многозначност нем Polysemie Vielwertigkeit англ polysemy Способността на думите да притежават и придобиват повече от едно значение Синоним многозначност

полисиндетон гр πολυσύνδετον лат acervatio iuncta рус полисиндетон полисиндетическая связь многосоюзное словосочетание нем Polysyndeton англ polysyndeton фр Polysyndegravete Прекомерна употреба на съюзи което обикновено води до забавяне на ритъма Лаусберг (1960 345) изтъква че полисиндетонът се реализира както чрез повтаряне на един и същи съюз така и като вариращо натрупване на отделни съюзи Той смята че при полисиндетон се използват само съчинителни съюзи но не изяснява как класифицира поредици от фрази въведени с подчинителни Не е изяснена и някаква принципна отлика с анафората Изглежда обаче че симетрията не е същностна черта на полисиндетона както е при анафората того бѡ влддку и гда и црда вѣдеть прѣнеисчътнаа ѻна мнѡжьства ликове же архаггдльсцїи такожде херувıми и серафими начела и госпддства и власти же и прѣстоли и силы нъ и въсе въсѣх стдых съслѡвїе(ПКЕ Вл Гр 424r Кал 103) Антоним асиндетон

полугласна Вж глайд

понижаване на еровете рус понижение редуцированных прояснение редуцированных англ lowering of jers Еровете в силна позиция са понижили своя гласеж пред другите ерови гласни По своята същност този процес е дисимилация по признака височина Резултатите от него в отделните говори на българската езикова територия са били различни в повечето случаи се наблюдава преход на ь в е и на ъ в о В някои диалекти гласежът се е изравнил в средна гласна ъ

В суфиксите промяната ъ gt о е засегнала цялото езиково землище докато едва в една част (главно югозападната) тази промяна е обхванала и коренната сричка (срв дъждь gt дождь) Понижаването на гласните е предхождало процеса на изпадането на еровете Терминът изясняване на еровете е неточен тъй като той почива на стара разпредялба на звуците на тъмни и светли (ясни) която няма фонетично основание Синоним изясняване на еровете Вж ерове слаб ер силен ер преглас на еровете Срв изпадане на еровете

правопис рус орфография правописание нем Orthographie Rechtschreibung англ orthography Сбор от правила за употреба на графемите Среновековните правописни са били налагани в голяма степен от местни скриптории особено в началния период на писмеността При описанието на ръкописите важните характеристики са употребата на носовки (юсове) употреба на ерове употреба на букви за йотувани гласни В пространното описание могат да намерат място и употребата на останалите букви както и правописните правила при думите от чужд произход В описанието на правописа роля играе последователността от спазване на различни правила например прокарването на етимологически правилна употреба на еровете В зависимост от определени признаци се разграничват юсов от безюсов правопис правопис с един или два ера и тн В някои случаи правописът носи наименованието си от някое място например рашки правопис ресавски правопис Термини като рашка редакция следва да се избягват доколкото редакция се съотнася с историята на текста и не е пряко свързана с езиковия произход или правописните норми Синоним ортография

праславянски език Единният предписмен език на всички славяни Неговата рекострукция се извършва въз основа на данните при сравнението на всички славянски езици с останалите индоевропейски езици и диалекти Синоним протославянски славянски език основа

превъзходна степен рус превозходная степень нем Superlativ англ superlative фр superlatif ит superlativo Сравнение с помощта на две степени Сравнение на признака на един предмет със степента на признака при най-малко други два предмета (Пашов 198976) В старобългарски липсват морфологически средства за изразяване на превъзходната степен Вж сравнителна степен степен на сравнение

преглас на гласните рус перегласовка гласных англ fronting of back vowels Праславянска регресивна асимилация при която задните гласни се променят в предни под влияние на предходната палатална съгласна или глайд j Вж преглас асимилация дисимилация тенденция към отворена сричка задна гласна предна гласна

преглас на еровете рус перегласовка редуцированных англ mutation of jers Фонологично изменение (асимилация) по признака предност Съгласно тази промяна големият ер преминава в малък пред срички с предна гласна а малкият преминава в голям пред срички със задна гласна Например тьма gt тъма вьдова gt въдова дъбрь gt дьбрь въпль gt вьпль Вж ерове голям ер малък ер понижаване на еровете изпадане на еровете Срв преглас преглас на гласните

преглас рус перегласовка метафония нем Umlaut англ mutation фр meacutetaphonie ит metafonia Изменение на тембъра на гласната под влияние на съседния звук Вид асимилация или

дисимилация Вж преглас на гласните асимилация дисимилация

преден глайд рус передний глайд и неслоговое англ front glide Глайд който се учленява с предната част на езика Предният глайд се обозначава с j или с i с дъгичка под него Синоним предна полугласна несричкотворно и Вж глайд Срв заден глайд

предлог рус предлог нем Praumlposition Vorwort англ preposition фр preacuteposition ит preposizione Неизменяема част на речта която съединява имената с другите думи в изречението За разлика от съюзите които свързват синтактични цялости предлозите съединяват лексико-граматически единици При предлозите винаги има двустранни отношения от една страна с глаголните форми а от друга страна с името живѫ lt въ gt градѣ Граматическото и лексикално значение на глагола определя в случая и падежната форма на името но чрез посредничеството на предлога В този случай формата е в местен падеж Вж задлог падеж Предлози които се съгласуват с един падеж Родителен падежбез(ъ) прѣдастъ его безъ народа близъ приде близъ свѧтааго приближишѧ сѧ близъ рѣкы вънъ вънѣ извънъ изиде вънъ града вънѣ града прѣбываите повелѣ извънъ града того посѣщи выше выше презвутера сѣщи выше закона быти далече имѣаше село вънѣ града недалече града до доидошѧ до цръкъве до бедроу закопанъ из(ъ) влѣкош ѧ вънъ изъ клѣти изъ давъна изъ пръва около стоѧтъ около цръкъве въскраи (lt възъ краи) сѣде въскраи цръкъве кромѣ (извън без) кромѣ тѣла естъ ты единъ еси кромѣ грѣха окрьстъ (около) повелѣ емоу ходити окрьстъ монастырлѣ окрѫгъ (около) сѣдѣахоу окрѫгъ его въ мѣсто въ мѣсто сего старьца приходитъ отъ да не отълѫчимъ сѧ отъ тебе градъ възмѧте сѧ отъ страха прѣжде прѣжде зимы прити прѣжде того часа развѣ (извън освен) аще въ тѣлѣ аще развѣ тѣлѣ не вѣмь свѣнле отъведе паоула свѣне сѫдилища оу прѣбыстъ оу него годъ малъ проси оу отьца Винителен падежвъзъ възъ бръдо потече низъ низъ стѣнѫ падошѧ объ живѣаше объ онѫ странѫ доунава тоу объ нощь прѣбыстъ сквозѣ придохомъ сквозѣ огнль и водѫ Дателен падежкъ събьрашѧ сѧ къ нлемоу вѣроуѭ къ господоу противѫ изидѫ противѫ исоусови чьто противѫ семоу рекѫтъ Местен падежпри при морли галилеисцѣемь видѣ дъва брата падѫ при пѫти Предлози които се съгласуват с два падежа Родителен и творителен падежсъ а) (отдалечаване от предмета) съшьдъ съ небесе съпаде коумиръ съ мѣста своего (време) съ вечера въста (начин) съ полоу мрьтвъ б) (задружност съвместност) идетъ съ народомь многомь Винителен и родителен падежврьхоу винителен падеж само при глаголи за движение иначе родителен постави и врьхоу прѣстолъ свои срв градъ врьхоу горы стояше Винителен и местен падежВинителен падеж се употребява при глаголи за движение а местен ndash при останалите въ а) посадити въ тьмьницѫ въ подъградие доиде б) ѫтрь въ домоу обрѣте сѧ на а) похоть воюетъ на доухъ на гробъ прѣидошѧ б) на ономь свѣтѣ бѫдетъ сѣдиши на трапезѣ слъньце быстъ на заходѣ на молитвѣ станевѣ на оумѣ бѣаше емоу о (о) а) прѣтъкнѫ ногѫ о камень сѣде о деснѫѭ отьца б) чьто се слышѫ о тебѣ не о хлѣбѣ единомь живъ бѫдетъ чловѣкъ Винителен и творителен падежнадъ а) голѫбь полетѣ надъ главѫ иосифовѫ б) облачьць малъ яви сѧ надъ народомь подъ а) въниде подъ покровъ заиде слъньце подъ землѭ подъ вечеръ заклѧ сѧ б) пьси подъ трапезоѭ ядѧтъ прѣдъ а) въведошѧ прѣдъ цѣсарлѣ б) съгрѣшихъ прѣдъ тобоѭ Предлози които се съгласуват с три падежа Винителен родителен и творителенза а) за вратъ похвати и б) (заради) жена за чѧдъ молѧщи (време) за оутра въста за

вечера в) (зад след) иди за мъноѭ сотоно междоу междю а) приде на море междоу прѣдѣлы декапольскыѧ б) междоу двою морю чрьнааго и бѣлааго в) колико растоѧтъ междоу собоѭ

предна гласна рус передний гласный гласный переднего ряда светлый гласный англ front vowel bright vowel Гласна която се образува в предната част на устната кухина Предни гласни в старобългарски са били и ь ю е ѣ ѧ Синоним (остар) светла гласна Вж гласна Срв задна гласна

префикс рус префикс приставка нем Praumlfix англ prefix фр preacutefixe ит prefisso Афикс който се добавя в началото на думата за да бъде променено нейното значение Вж афикс инфикс суфикс основа морфема gtморфема Синоним представка

преходен глагол рус переходный глагол нем transitiv англ transitive verb фр transitif ит transitivo Глагол който приема пряко допълнение Древните граматици са разглеждали този вид глаголи като съдържащи преход от субекта към обекта без помощта на предлог Вж пряко допълнение сказуемо

придихание лат spiritus рус придыхание лат spiritus нем Spiritus англ breathing Обозначение на характера на вдишването при произнасянето на началната гласна в думата на гръцки По отношение на славянските средновековни текстове са възприети термините spiritus lenis (слабо придихание рус тонкое придыхание нем Spiritus lenis англ smooth breathing фр esprit doux ит spirito lene) и spirutus asper (силно придихание рус густое придыхание нем Spiritus asper англ rough breathing фр esprit dur ит spirito lene) За славянските текстове те обаче се използват главно като знаци за четене и не са имали фонетична стойност

прилагателно име рус прилагательное имя нем Adjektiv EIgenshaftswort англ adjective Част на речта която означава качество свойство или белег на нещата Делят се традиционно на качествени притежателни и относителни Качествените прилагателни изтъкват качеството на предмета пьстръ стоудьнъ младъ Притежателните означават принадлежността отьчь братовъ Относителните показват различните белези на предмета относно до веществото от което е направен произхода му времето и предназначението му Прилагателното може да бъде субстантивирано ако в изречението то заема функцията на съществителното Старобългарските прилагателни притежават род число падеж и се скланят Прилагателните са имали две форми кратка (неопределена) и пълна (определена или местоименна) Кратките прилагателни се скланят като съществителни по -о (jo) за м и ср р или по -а(jа) основи за жр Местоименните прилагателни се скланят като родовите местоимения по меките основи Качествените прилагателни в старобългарски притежават сравнителна степен но не е развита превъзходната степен Сравнителната степен се е образувала по два начина Кратките форми на сравнителната степен са се образували с наставка -jьs (за жр) и -jes (за мр) В жр към наставката се е прибавяло окончанието -и за имп ед ч и формите съответно са били дражьши (жр) дражь (мр) и драже (срр) Дългата форма се е образувала със същата наставка но тя се е прибавяла към разширената с ѣ основа Крайното s от наставката е изпадало и формите са гласяли добрѣиши (жр) добрѣи (мр) и добрѣе (срр) ltpgt

приложение рус приложение аппозиция нем Apposition англ apposition фр apposition ит apposizione Определение което е съществително съгласувано по падеж с името към което се отнася Павелъ рабъ божии апостолъ исоусъ христосъ Вж определение Синоним апозиция

притежателно местоимение рус притежательное местоимение Притежателното местоимение означава принадлежност Старобългарските притежателни местоимения са мои моѣ мое твои твоѣ твое свои своѣ свое нашь наша наше вашь ваша ваше Те се скланят като анафоричното - по меките местоименни основи Вж местоимение анафорично местоимение

причастие лат participium рус причастие нем Partizip Participium англ participle фр participe ит participio Част на речта която античните граматици считали за причастна както към категорията на имената (защото се скланя) така и към категорията на глагола защото се образува от него и може да изразява време и залог В старобългарски съществуват три деятелни (сегашно минало 1 и 2) и две страдателни (сегашно и минало) причастия Вж сегашно деятелно причастие минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие елово причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие

прогресивна палатализация рус прогрессивная палатализация англ Progressive palatalization Наричана традиционно Трета палатализация (бълг) Третья палатализация (рус) Third Palatalization (англ) За разлика от другите две палатализации на веларите (вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите) при тази посоката на изменение е прогресивно (вж прогресивно фонологическо изменение) те предният фонологически елемент влияе върху следходния В този случай е доказано че въздействие се оказва от предходната гласна дълго или кратко i върху веларните съгласни k и g Спорно е дали в този процес е участвала съгласната x Между гласната и съгласната е могло да има назален елемент който впоследствие е образувал една единна част от предходната гласна и двете заедно са се превърнали в малка носовка За да се осъществи изменението след веларните съгласни е трябвало да се намират дълги или кратки гласни o или a Резултатите от прогресивната палатализация са съвпаднали с тези от втората регресивна те k gt c a g gt ꙃ (ꙃ) Синоним трета палатализация 3 палатализация III палатализация Срв палатализация

прогресивно изменение рус прогрессивное изменение англ progressive change progressive phonological change Фонологична промяна при която предходният в изговора звук влияе върху следходния Синоним прогресивно фонологическо изменение прогресивна промяна Антоним регресивно изменение

прозодия рус просодия нем Prosodie англ prosody фр prosodie ит prosodia Общото наименование на особеностите на речта и стиха свързани с метрика като дължина и количество ударение и интонация В системата на византийската прозодия са известни десет прозодични знака които се делят на 4 групи 1 тонове 2 времена 3 придихания 4 стъпки Вж ударение

протеза рус протеза надставка нем Prothese Vorschlag англ prothesis фр prothegravese ит prostesi Вмъкване на звук в началото на думата От праславянски е известна протезата на глайдовете j и

w в началото на думата Срв случаи като въдица въглен вътък вътре въже възел както и пояепентезавата на j в случаи като гнѧ ѩзъікъ и др Срв епентеза метатеза ꙗ

пряко допълнение рус прямое дополнение нем naumlheres Objekt direkt Objekt англ direct object фр compleacutement direct ит oggeto diretto Допълнение което съседства непосредствено и задължително при глаголната форма Прякото допълнение в старобългарски зависи от семантиката на преходните глаголи и се изразява с винителен родителен и творителен падеж Най-много са формите с винителен падеж който е основният падеж на прякото допълнение в старобългарски С родителен падеж прякото допълнение се употребява 1 при отрицание (с частиците не и ни) 2 при значение на част от цялото при глаголите сти пити приѧти 3 при ꙗодушевени съществителни вместо винителната форма При супин формата за родителен падеж е по-архаичната отколкото по-новите случаи с винителен Пряко допълнение в родителен падеж имат глаголите алкати въкоусити жьдати жѧдати искати слоушати съмотрити трѣбовати ча ти Творителен падеж за пряко допълнение се употребява при глаголите власти съвласти ꙗобладати четврьтовластьвовати видите къто вами съвладетъ Особен случай на допълнение е и творителната форма в страдателни конструкции Вж допълнение косвено допълнение части на изречението

пунктуация рус пунктуация нем Interpunktion Satzzeichensetzung англ punctuation фр ponctuation ит interpunzione Графически знаци в реда употребявани за разграничение на различните изреченски или ритмични елементи В най-ранния период са се разграничавали знаци в текста знаци за край на текста знаци за глоси в полето От знаците в текста най-често срещани са средната точка и двуеточието които са се употребявали с една функция - разграничаване на изреченска или ритмична цялост От занците за край на текста най-често се срещат различни варианти на схематизиран кръст с допълнителни украшения Към знаците за край на текста принадлежат и знаците за запълване на реда които са често по същия начин и са изпълнявали подобна функция Знаците за глоси в полето са обикновено същите както в текста Един и същи знак в реда или над него е отбелязвал мястото на допълнението а същият знак в полето е бележел началото на допълнението

първа палатализация на веларите рус первая веларная палатализация нем Erste Velar Palataliesirung англ First Velar Palatalization Наричана още първа регресивна палатализация на веларите Регресивна промяна по признака предност в праславянски която обхваща веларните съгласни k g x когато те се намират пред преден фонетичен елемент (предни гласни или преден глайд j) Резултатът от изменението е че k gt ч g gt ж а x gt ш В някои учебници изменението пред j е представено като йотация но рефлексите на изменението са същите както и при веларните съгласни когато те се намират пред предни гласни Може да се предполага че механизмът на въздействието и времето на възникване на промяната са същите

регресивно изменение рус регрессивное изменение регрессивное фонологическое изменение англ regressive change regressive phonological change Фонологическо изменение (промяна) при което следходният фонологически елемент влияе върху предходния Синоним регресивно фонологическо изменение регресивна промяна Антоним прогресивно изменение

редукция рус редукция нем Reduktion англ reduction фр reacuteduction ит riduzione Редукцията е фонологическо изменение на невисоките неударени гласни което се изразява в техния повишен гласеж Така неударено е gt и о gt у а gt ъ Поради тази причина е неправилно да се смята че големият и малък ер са били редуцирани тъй като техните промени се дължат не на ролята на ударението а са убословени от самия им характер на високи и кратки гласни В най-ранния период на славянската писменост примерите за редукция на гласни са неясни Приема се че старобългарския период отразява преход между противопоставянето между дългите и кратките гласни и следходния период при който като релевантен признак се появява ударението Затова примерите за редукция се срещат в по-ново време

редупликация рус редупликация повтор удвоение нем Reduplikation Verdoppelung Reduplizierung фр redoublement ит raddoppiamento Пълно или частично преднамерено повторение на корена основата или цялата дума при образуването на нови думи или изрази

реч 1 рус речь нем Rede англ speech discourse фр discours ит discorso 2 рус речь нем Rede das Sprechen англ speech фр parole ит parole 1 Звуковата проява на езика 2 Речева дейност в устна или писмена форма

рима рус рифма нем Reim англ rhyme фр rime ит rima Разположение на еднакви или подобни звукове в края на съседни или отделени една от друга думи които образуват ритмическо цяло

ритъм ритм Rhythmus Takt Sprechtakt rhythm

род рус род нем Genus англ gender фр genre ит genere Граматическа категория основана върху идеята че съществителните прилагателните и родовите местоимения могат да се разграничават въз основа на естествения пол (мъжки и женски род) или на безразличието спрямо тази подялба (среден род) В старобългарски и в български език принадлежността към даден род се определя от формалния завършек при съществителните и прилагателните

родителен падеж рус родительный падеж генетив нем Genetiv англ genetive фр geacutenitif ит genetivo Родителният падеж в старобългарски и в славянските езици съчетава най-разнообразни значения Той наследява и всички значения на индоевропейския аблатив Обикновено за илюстрация на значенията неговите функции се делят на две големи групи приименен родителен и приглаголен родителен падеж 1 Приименен родителен а) използва се определение (притежание субект на действието за количество за качество след субстантивирани местоимения и числителни от 1 до 4 с предлога отъ) Родителният определителен се поставя като определение при друго име за да определи качеството му (произход характер възраст материал) Чловѣкъ нѣкъіи добра рода б) като именно сказуемно определние велика рода естъ в) при прилагателни означаващи отстраняване лишаване г) допълнение при прилагателните плънъ исплънъ достоинъ Въі плънъі есте благости исплънени всѣкого раꙃоума д) след междуметията о оле о прѣмѫдръіихъ сѫдебъ твоихъ е) 2 Приглаголен родителен а) субект на безлични конструкции (с отрицат форми на бъіти) б) допълнение при глаголи с отрицание или съпътствани с отрицателна частица не приѧтъ оученьѣ в) при супина на преходни глаголи г)

при глаголи със значение на отделяне предвижване в пространството бѣгати отъстоѣти иꙃлаꙃити отъстѫпити (често с представките иꙃ отъоу) които изискват допълнение с въпроса от кого от що д) глаголи означаващи отстраняване освобождаване избавяне е) при глаголи които изразяват различни чувства чаѣти жѧждати хотѣти желати просити послоушати плакати сѧ просити искати оубоѣти сѧ плакати сѧ гнѫшати сѧ оустрашати сѧ оужасати сѧ ж) глаголи и прилагателни със значение на докосване допир връзка з) В родителен падеж е второто допълнение (освен винителното) глаголите напитати наплънити сподоблѣти Наплъните съсѫдъі вашѧ пшеницъі 3) родителен за обстоятелствено пояснение а) отношение и ограничение сравнителна степен на прилагателните б) родителен за време Се бѫдетъ сеѧ нощи Синоним генетив

родителен самостоятелен падеж лат genetivus absolutus Конструкцията е калка на гръцката конструкция и представена от старобългарските паметници само в Супрасълския сборник Състои се от име в родителен падеж и съгласувано с него причастие Има същото значение както дателен самостоятелен mdash на обстоятелствено изречение за време условие причина Вж абсолютна конструкция дателен самостоятелен падеж Синоним родителен самостоятелен

ротацизъм ротацизм Rhotazismus rhotacism

сандхи рус сандхи нем Sandhi От санскрит връзка съединение Термин от индийската граматика за асимилационни промени които възникват на междусловната граница Вж асимилация

свърхкратка гласна Вж ерове

свършен вид рус совершенный вид перфективный вид нем perfektive Aktionsart англ perfect aspect perfective aspect complete aspect telic aspect фр aspect perfectif ит aspetto perfettivo Глаголът от свършен вид представя действието като цяло mdash заедно с началото му извършването му и края му без обаче да се мисли поотделно за тези съставки (Пашов 1989105) Първичните глаголи от св в в старобългарски не съдържат наставката -а- в инфинитивната си форма срв минѫти минѫ (св в) но миновати миноуѭ (несв в) Синоним свършен вид на глагола

сегашно време рус настоящее время презенс нем Praumlsens англ present tense фр preacutesent ит presente Граматически форми които изразяват процес извършващ се едновременно с процеса на говорене В старобългарски това време се образува от сегашната основа на глагола Вж сегашна основа

сегашно деятелно причастие В старобългарски се е образувало от сегашната основа на глагола В м ср р ед ч в 1 и 2 спр е окончавало на -ъі а в 3 и 4 mdash на ѧ Разликата между 3 и 4 спрежение е била че в третото гласната в суфикса е била в косвените падежи ѫ с предходна мекост или ѭ докато при 4 навсякъде е била само ѧ От друга страна им п ед м и ср им п се е противопоставял на всички други форми заради липсата на -щ- срв несъі даѧ молѧ (м срр импедч) - несѫщи даѭщи молѧщи (жредчимп) Скланя се както съществителните по -jo (за м и срр) -ja (за жр) Различават се кратки и местоименни форми Местоименните или пълните форми се образуват като към кратката форма се добави съответната форма за род число

и падеж на анафоричното местоимение напр несъіи даѧи молѧи В този случай втората част следва склонението на местоимението несѫщаего (родпедч м и ср р) несѫщоуемоу (датпедч м и ср р) В развитието на езика още в старобългарски гласната е се уподобява (асимилира) от предходната гласна несѫщаего gt несѫщааго Следходният процес е известен като контракция mdash двете еднакви гласни се свиват в една mdash несѫщаго Този процес повлиява цялата парадигма на сегашното деятелно причастие Вж минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие причастие анафорично местоимение Синоним сегашно действително причастие

сема рус сема фр segraveme Най-малкият смислов компонент в семантиката на думата

семантика рус семантика нем Semantik Bedeutungslehre англ semantics фр seacutemantique ит semantica 1 Лингвистична дисциплина която се занимава със значението на езиковите единици Дели се традиционно на лексикална и граматична семантика 2 Теория за знаковото учение като част от семасиологията

сигматичен аорист рус сигматический аорист англ sigmatic aorist Аорист който в славянските езици се образува с помощта на съгласната s добавена към инфинитивната основа В по-голяма част от случаите още в праславянски тази съгласна се е изменила в -х- Вж аорист

сигматичен рус сигматический нем sigmatisch англ sigmatic фр sigmatique ит sigmatico Граматично образувание с помощта на афикса -s- (от гр сигма) Вж сигматичен аорист

силен ер рус сильный редуцированный сильная позиция редуцированных англ strong jer strong position of jers Ер в силна позиция или силен ер означава че в това обкръжение гласната ще понижи своя гласеж Силна позиция за еровете е била пред друга ерова гласна и под ударение Синоним силна позиция на еровете Вж ерове голям ер малък ер изпадане на еровете понижаване на еровете преглас на еровете Срв слаб ер

синоним рус синоним нем Synonym Gleichbedeutend англ synonym фр synomyme it sinonimо Дума или израз равни или сходни в своето значение с друга дума или израз Срв антоним

синонимия рус синонимия нем Synonymie англ synonymy фр synonymie ит sinonimia Семантично явление при което основните значения на езиковите единици (думи морфеми изрази категории) съвпадат или са близки Вж синоним

синтагма рус синтагма нем Syntagme фр syntagme 1 Група от думи в изречението обединена смислово и ритмически 2 Сборник от статии и слова Вж фраза Синтагма

синтаксис рус синтаксис нем Syntax Satzlehre англ syntax фр syntax ит sintassi Лингвистична дисциплина която изучава отношенията на думите и формите в изречението и начините за тяхното свързване в единно цяло

сказуемо рус сказуемое нем Praumldikat англ predicate фр preacutedicat ит predicato Личният глагол в изречението В старобългарски се съласува с подлога по лице и число а в някои случаи и по

род Рѫцѣ твои сътвористѣ мѧ и съꙃдастѣ мѧ Синоним предикат

склонение рус склонение нем Deklination англ declension фр deacuteclinaison ит declinazione Система на словоизменение на именните форми Склонението зависи от основата на името Старобългарските съществителни различават 9 различни склонения Причастията и прилагателните се скланят по образеца на съществителните а при местоименията се разграничават склоненията на личното и възвратното местоимение от склоненията на родовите форми Вж вокална основа консонантна основа парадигма

слаб ер рус слабый редуцированный англ weak jer jer in weak position Ер който се намира в слаба позиция се нарича слаб ер Слаба позиция за еровете е прието да се назовава сричката във фонетичната дума където след еровата гласна не следва друга ер в края на думата преди сричка с друга гласна и когато върху еровата гласна не пада ударението В тези позиции във всички славянски езици се извършва процес известен като изпадане на еровете Синоним ер в слаба позиция Вж ерове голям ер малък ер преглас на еровете понижаване на еровете Срв силен ер

словоизменение рус словоизменение флексия нем Flexion англ flection inflexion accidence фр flexion ит flessione Процес при който към думата се добавят окончания Те изразяват граматични категории и отношения Вж афикс окончание парадигма

словообразуване рус словосложение нем Zusammensetzung англ composition фр composition ит composizione Образуване на нови думи от изходна форма или дума (мотивираща форма мотивираща дума) с помощта най-често на афикси Срв словоизменение

словоред рус порядок слов нем Wortstellung Wortfolge англ word-order фр ordre des mots ит ordine delle parole Ред на думите в изречението Различното разположение може да има синтактично семантично и експресивно значение

сложна дума рус сложное слово композита нем Kompositum zusammengesetztes Wort англ compound фр composeacute ит composto Съединението на най-малко две думи в една нова се нарича сложна дума

служебна дума рус служебное слово нем Nebenwort англ subsidiary word accessory word фр mot accessoire ит parola accessoria Служебните думи означават отношения между частите на самостойните думи Те биват предлози частици и съюзи Синоним несамостойна дума

смегчаване рус смягчение нем Mouillierung Erweichung англ softening фр mouillement mouillure ит palatalizzazione Процес на образуване на съгласни с помощта на повдигане на средната част на езика към твърдото небце (палатум)

собствено име рус собственное имя нем Eigenname англ proper name фр nom propre ит nome proprio Съществително което назовава отделен единичен предмет Синоним съществително собствено име Вж нарицателно име

спомагателен глагол рус вспомагательный глагол нем Hilfsverbum англ auxiliary verb фр

verbe auxiliaire ит verbo ausiliare Глагол който служи за образуване на други сложни глаголни форми например времена и наклонения С старобългарски спомагателни глаголи са например бъіти имѣти и хотѣти

спрежение лат cojugatio рус спряжение нем Konjugation Abwandlung англ conjugation фр conjugaison ит coniugazione Групиране на глаголните форми в система от парадигми Старобългарските глаголи се делят на 5 спрежения 4 тематични и 1 атематично Тематичните спрежения са 1 - с гласна -е- 2 с -не- 3 с -je- и 4 с -и- Тематичната гласна и съчетание се открива във всички форми на сег вр на глагола освен в 1 л ед и 3 л мнч Атематичните глаголи в старобългарски са пет бъіти вѣдѣти дати имѣти ѣсти както и техните варианти с представка напр прѣдати продати иꙃдати В речниците се дава информация за формата във 2 л според която най-често се определя спрежението на глагола Това е и т нар сегашна глаголна основа в старобългарски Вж тематичен атематичен основа склонение парадигма

сравнителна степен рус сравнительная степень фр comparatif Представяне на качеството у един предмет в по-голяма мяра отколкото при друг (Момчилов 186833-34) В старобългарски са съществували два начина за образуване на сравнителната степен Кратките форми за сравнителна степен са се образували като се добавят наставките -jьs (за м и жр) и -jes (за срр) Наставката се е добавяла към основата на прилагателното или наречието Крайното s е изпадало (вж тенденция към отворена сричка) а j е палатализирал съгласната пред него драгъ драга драго gt дражь дражьши драже При дългите форми преди наставката се е добавяла гласната ѣ добрѣи добрѣиши добрѣе от добръ добра добро Вж превъзходна степен степен на сравнение

среден ер В кирилската писменост mdash ер който се пише като среден вариант между големия и малкия ер Среща се в някои от ранните епиграфски паметници и в среднобългарски текстове от 12-13 век насетне В някои случаи може да се предположи че има фонетично значение на шва но специализирани изследвания не са правени Вж ерове голям ер малък ер

среден род рус средний род нем Neutrum англ neuter фр neutre ит neutro В старобългарски това е граматически род който обединява думи със общо значение на индиферентност спрямо опозицията мъжки-женски род както и притежаващи значения на неактивност неодушевеност (Ахманова 1969380) Те имат формални завършеци характерни за основите на -o-jo както и на част от консонантните склонения Вж мъжки род женски род род

сричка рус слог нем Silbe англ syllable фр syllable ит sillaba Най-малката произносителна единица при образуването на която трябва да съществува гласна или в някои случаи сонорна съгласна Вж отворена сричка затворена сричка тенденция към отворена сричка

старобългарски език старославянский язык древнецерковнославянский язык нем altkirchenslaviesche Sprache altslavische Sprache altbulgarische Sprache англ Old Bulgarian language Old Church Slavonic language Old Slavic language Най-ранният писмено засвидетелстван език на славяните Почива на българските говори Първите му паметници са създадени през 9 век Обхваща първия период от писмената история на българския език -

старобългарския който трае 3 века от 9 до края на 11 Синоним старочерковнославянски староцърковнославянски старославянски

степен на сравнение рус степень сравнения нем Komparationsgrade Steigerungsstufen Komparationsbildungen англ degrees of comparison фр degreacutes de comparaison ит gradi di comparazione Степента е граматическа категория проявяваща се в способността на качествените прилагателни и наречия да изразяват относителна разлика в признаците на определяните от тях явления (Куцаров 2007475 Ахманова 1969453) В старобългарски степенуването извън положителната степен се изразява с ппомощта на граматически суфикс Вж сравнителна степен Синоним степенуване

страдателен залог рус страдательный залог пасив нем Passiv англ passive (voice) фр passif ит passivo Ако глаголното лице е пасивно (търпи глаголното действие) то залогът се нарича страдателен В старобългарски лицето в този случай се изразява с тв п или с помощта на конструкция на предлога отъ с род п срв текъла постриже сѧ павъломь Вж деятелен залог залог Синоним пасив пасивен залог

строфа рус строфа нем Strophe Stanze англ stanza фр strophe ит strofa strofe Група от стихове образуваща единно смислово и ритмическо цяло

стъпка рус стопа нем Fuss англ foot фр pied ит piede Ритмическа единица образувана от група срички обединени от ударението или дължината Синоним ритмична стъпка ритмическа стъпка

субект Вж подлог

супин лат supinum рус супин нем Supinum англ supine фр supin ит supino Нелична глаголна форма която се е употребявала в старобългарски след глаголи за движение вместо инфинитива Има паралел в историята на инд езици с латинския Старобългарският супин е окончавал на -тъ видѣтъ По произход е стар винителен падеж на кратки u-основи В най-архаичните текстове изисква допълнение в род п след глаголи за движение идѫ ръібъ ловитъ отивам да ловя риба С течение на времето тази форма е била изместен още в старобългарски от инфинитива Вж инфинитив

суплетивен рус суплетивный нем suppletiv англ suppletive фр suppleacutetif ит suppletivo Суплетивни форми са форми на една и съща дума образувани от различни корени например бъіти есмь и сѫть

суфикс рус суффикс нем Suffix Exponent англ suffix фр suffixe ит suffiso Служебна морфема която се поставя зад корена или основата Вж афикс инфикс префикс основа морфема

съгласна рус согласный согласный звук нем Konsonant англ consonant фр consonne ит consonante В античността под названието съгласни (калка срв гр лат consonantia) са разбирали звукове които са лишени от истинска звучност и които са се произнасяли заедно с гласната При учленението си те минават през проход или преграда и са преобладаващо шумове Съгласните не

могат да образуват сричка Изключение са сонорите които при струпване на няколко съгласни елемента могат да служат за сричкотворни елементи (срв р в крв) Синоним съгласен звук Вж гласна

съгласуване на времената лат consecutio temporum рус согласование времен нем consecutio temporum англ senquence of tenses фр concordance des temps ит concordanza dei tempi Съгласуване на глагола в подчиненото изречение с глаголното време в главното изречение Вж време

съхипоним Елементи от един и същ хипонимен ред Срв хипоним хипонимен ред хипонимия хипероним

съчинителен съюз рус сочинительный союз нем beiordnende Konjunktion англ coordinating conjunction фр conjonction de coordination ит coniunzione coordinativa Свързва две части на изречението с еднородна функция и без отношение на зависимост В старобългарски се разграничават седем класа съчинителни съюзи съединителни (и ии нини ниже тоже толи ибо) съпоставително-противопоставителни (а же ли нъ) разделителни (ли лили аще ащели илиили любо любо) мотивиращи (бо ибо небонъ оубо) заключителни (оубо бо) резултативни (тѣмь тѣмьже сего радисего дѣлѣ того ради ꙃа не) пояснителни (сирѣчь рѣкъше) (Дуриданов 1993327-332) Вж подчинителен съюз съюз

съществително име гр лат substantivum рус существительное имя нем Substantiv Gegenstandswort англ substantive фр substantif ит sostantivo Думи с които се именуват лица неща и понятия Античните граматици са считали че то изразява нещо съществено (срв лат термин) който обозначава или индивида (съществително собствено) или категория (съществително нарицателно) или понятия (качества състояния действия) Съществителните са конкретни ако принадлежат на една от първите категории и отвлечени или абстрактни ако са част от третата Старобългарското съществително име притежава род число падеж и принадлежи към една от склонитбените групи (склонения) наследници на индоевропейските и праславянски основи Срв име прилагателно име местоимение

съюз рус союз нем Konjunktion Bindewort англ conjunction фр conjonction ит congiunzione Служебна дума която служи за съединение на две части на изречение или на две изречения Старобългарските съюзи по начин на съставяне се делят на прости сложни и съотносителни Простите съюзи се състоят от една лексикална единица а бо и или и др Сложните съюзи са съчетание на прост съюз и друга съставка Например любо ли а не нъ а и аще и Съотносителните съюзи се употребяват разделено Едната съставка се намира в първото от изреченията а втората mdash в следващото Например ли ли или или любо любо ни ни В старобългарския език съюзна функция са могли да изпълняват и т нар съюзни думи Това са местоимения наречия и съчетания от местоимения и съществителни частици Според типовете отношение се разделят на съчинителни и подчинителни Вж подчинителен съюз съчинителен съюз

творителен падеж рус творительный падеж инструментальный падеж орудийный падеж

нем Instrumentalis instrumental англ instrumental фр instrumental ит strumentale Творителният изразява различни обстоятелствени значения служи за означаване на субекта в страдателен залог и служи за именна част на съставните сказуеми В творителния падеж се поставя непрякото допълнение което показава оръдието или средството с което се върши глаголното десйтвие Затова се нарича и инструментален падеж На български тази финкция се превежда с предлозите с или чрез Писахъ вамъ моеѭ рѫкоѭ Творителен падеж се употребява и когато трябва да се покаже че действието се извършва задружно с някого или че то се съпровожда с нещо Вѣроѭ и любовиѭ пристѫпимъ Най-често в това значение се употребява с предлога съ мъітари и грѣшьници въꙃлежаахѫ съ исоусомь Страдателен залог (отговаря на въпроса от кого) въꙃлюбленъ бѫдетъ отьцемь моимь Глаголът бъіти когато има значение на произлизам ставам изисква допълнение в творителен падеж Въ миръ бѣ и миръ тѣмь бъістъ Допъленение в творителен падеж изискват и глаголите господьствовати и обладати Наплъните ꙃемлѭ и господьствоуите еѭ и обладаите ръібами морьскъіими и ꙃвѣрьми и птицами небесьнъіими и всѣми скотами и и вьсеѭ ꙃемлеѭ При глаголи за покупка и продажба допълнението в творителен падеж не пѧть ли птиць цѣнитъ сѧ пѣнѧꙃема двѣма Творителният падеж се употребява и за означаване на обстоятелствата при които се извършва дадено действие (начин време място) Миромь господи помолимъ сѧ Сьи придетъ къ исоусоу нощьѭ Входѧи двьрьми пастъірь естъ овьцамъ Синоним инструментален падеж

тежко ударение вж гравис

тематичен рус тематический нем thematisch themavokalisch stammbildend англ thematic theacutematique ит tematico Тематична морфема е тази която се присъединява към корена за образуване на основа Например в старобългарски има 4 тематични спрежения Вж атематичен основа корен морфема спрежение

тенденция към отворена сричка рус тенденция к открытому слогу принцип восходящей звучности принцип возрастающей звучности англ tendency toward intrasyllabic harmony tendency toward rising sonority law of open syllables Тендеция от изменения в праславянски която води до структура на сричката завършваща на гласна Към тази тенденция приндалежат промени като изпадане на съгласни на сричковата граница и в края на думите монофтонгизацията на дифтонгите образуването на носови гласни различни видове метатези и епентези Синоним тенденция към възходяща звучност закон за отворената сричка Вж отворена сричка монофтонгизация на дифтонги носова гласна изпадане на съгласни метатеза епентеза

тенденция към палаталност рус тенденция к палатальности Едно от двете основни направления във фонологическото развитие на праславянския език заедно с тенденцията към отворената сричка което обединява всички процеси на промяна на съгласните под въздействие на следходни (при прогресивната палатализация и предходни) незадни фонологични елементи (предни гласни и j) В резултат на тези промени в славянските езици се появяват редица съгласни които преди това не са съществували (като ч ж ш щ ц ꙃ и тн) Всички нововъзникнали съгласни са меки което довежда и до появата на корелацията твърди-меки

съгласни както е случаят със сонорните r l m които имат съответствия r l m Тенденцията обхваща трите праславянски палатализации на веларите палатализацията на денталите и лабиалите йотацията както и някои съпътстващи краесловни изменения Към тези промени може да се причисли и монофтонгизацията на дифтонга aj в еи който е основание за възникване на втората веларна палатализация макар той да е част от друга една тенденция в праславянски mdash тази на отворената сричка Вж палатализация палатализация на веларите палатализация на денталите палатализация на лабиалите монофтонгизация на дифтонгите Срв тенденция към отворена сричка Вж праславянски език тенденция към отворена сричка

тон тон Ton Betonung tone

топонимия рус топонимия топонимика топономастика нем Toponomastik Ortsnamenkunde англ placename study фр toponymie toponomastique ит toponimia toponomastica Изследване на географските и местните имена на дадена територия или в даден език Вж ономастика

транскрипция рус транскрипция транскрибирование нем Transkription англ transcription фр transcription ит transrizione Предаване на звуците в един изговор с помощта на писмени знаци При фонетичната транскрипция се прилагат специални знаци за точното отразяване на речта Най-известната система е тази на Международната фонетична асоциация В България за записване на диалектна реч се използва транскрипцията на проф Стойко Стойков изработена за целите на Българския диалектен атлас Срв транслитерация

транслитерация рус транслитерация нем Transliteration англ transliteration фр transliteacuteration ит translitterazione Предаване на знаците от една писмена система с помощта на знаци от друго писмо Например много често в изданията на глаголическите паметници глаголицата се транслитерира с кирилица или с латиница При транслитерацията не се държи за сметка за реалното звучане на писмените знаци Срв транскрипция

трета палатализация на веларите вж прогресивна палатализация

тропа троп образное выражение Tropus bildlicher Ausdruck trope

ударение стб сила глаголоу рус ударение нем Akzent Betonung Tonfall англ accent stress 1 Отделянето на определена сричка в думата на фона на другите неударени срички се нарича словно ударение или само ударение 2 Обозначаване на това отделяне с особен знак в правописа В старобългарските паметници отсъстват знаци с подобно значение Син акцент

условно наклонение рус сослагательное наклонение нем Subjunktiv Konjunktiv англ subjunctive фр subjonctif ит soggiuntivo congiuntivo Условното наклонение представя действието като зависимо от някакво условие В старобългарски се е образувало с особена парадигма на глагола бъіти (бимь би би бимъ бисте бѫ) и минало деятелно второ (елово) причастие Причастните форми са се изменяли по род и число а глаголът се е менял по лице и число например сътворилъ бимь бих направил Още в старобългарския период специализираните форми на спомагателния глагол са се променили като са приели окончанията за аорист бъіхъ сътворилъ Към тези конструкции възхожда и съвременното българско условно

наклонение Вж изявително наклонение повелително наклонение наклонение Синоним кондиционал

фраза рус фраза нем Phrase англ phrase clause 1 Фонетична и синтактична цялост която изразява завършена мисъл оформена интонационно 2 Изречение или глаголно съчетание

хапакс лат hapax legomenon рус гапакс апакс Гръцкото наречие hapax (веднъж еднократно) се употребява в качеството на съществително за да обозначи дума израз конструкция срещана само веднъж

хаплография рус гаплография нем Haplographie англ haplography фр haplographie ит aplografia Изпускане на цяла сричка в писмото Грешка при която от две съседни еднакви или подобни срички се пише само едната

хаплология рус гаплология нем Haplologie Silbenschichtung SIlbendissimilation англ haplology фр haplologie ит aplologia Изпускане на еднакви или подобни срички стоящи непосредствено една до друга Срв елизия

хетеронимия рус гетеронимия нем Heteronimie англ heteronymy фр heacuteteacuteronymie ит eteronimia Свойства на имената образувани от различни корени да означават предмети и същества тясно свързани по значение които са част от естествена група Например братръ и сестра в стб

хиазъм гр χιαστὸν σχῆμα χιασμός рус хиазм нем Chiasmus англ chiasmus фр chiasme ит chiasmo Две синтактични или фразови двойки които са подредени не паралелно (a-b-a-b) а редуващо се (a-b-b-a) Този тип подреждане е известно като кръстовидно и наименованието му идва от формата на гръцката буква хи (X)

хипербат гр ὑπερβατόν лат transgressio рус гипербат нем Hyperbaton англ hyperbaton фр hyperbate ит iperbato 1 Смяна на местата инверсия на две синтактично принадлежащи заедно думи (анастрофа) 2 Разделяне на две синтактично принадлежещи заедно думи чрез вмъкване на допълнителна фраза или изречение между тях 3 Тмезис

хипербола гр ὑπερβολή лат superlatio рус гипорбола нем Hyperbel англ hyperbole фр hyperbole ит iperbole Реторичен троп при който се преувеличават свойства качества и състояния на предмети и явления Антоним литота

хиперкоректен гиперкорректный hyperkorrekt hypercorrect

хипероним Дума която е название на общо родово понятие или на цялото спрямо неговите части Например растение е хипероним на множеството дърво храст трева Хиперонимът животно обхваща хипонимите заек тигър кон Срв хипоним хипонимен ред хипонимия съхипоним

хипоним Дума която семантично подчинена на друга дума и представя част от понятието на тази дума Например бреза бук са хипоними на дърво Вж хипонимия хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипонимен ред Лексика структурирана според семантичната група на хипонимите Срв хипоним хипонимия хипероним съхипоним

хипонимия Връзки които обобщават отношението на отделните части към цялото Например бреза бук смърч са хипоними на родовото название дърво Вж хипоним хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипотаксис рус гипотаксис англ Hypotaxe Unterordnung англ hypotaxis фр hypotaxe ит ipotassi Подчинение зависимост на едно изречение от друго Срв паратаксис

циркумфлекс стб периспомени гр προσῳδία περισπομένη περισπομένη лат cicumflexa geschleifter schleifender Akzent Schleifton gedehnter Ton circumflex В екфонетичната нотация се обозначава с ^ Синоним извито ударение Вж и тонове ударение

части на речта лат partes orationis рус части речи нем Redeteile англ parts of speech фр parties du discours ит parti del discorso Лексикална семантична и граматична класификация на думите която обединява техните понятийни класовве и граматични категории Традиционно в старите граматики те се делят на 8 частисъществително име прилагателно име местоимение глагол наречие предлог съюз и междуметие

числително бройно рус количественное числительное нем Kardinalzahl Grundzahl англ cardinal number Бройните числителни показват количеството (броя) на предметите или лицата Вж числително име числително редно

числително име рус числительное имя нем Zahlwort англ numeral фр numeacuteral ит numerale Дума която означава броя или числения ред на нещата Въз основа морфосинтактични признаци можем да ги разделим на такива които се променят като прилагателни и такива които се променят като съществителни Според функциите се делят на числителни бройни числителни редни събирателни дробни Цифрите в старобългарски и през целия средновековен период на българската история се означават с букви върху които има изписана чертица (титло) Числителните от 11 до 19 са словосъчетания чиято главна част е названието на единиците Втората съставка се скланя в м п единъ на десѧте дъва на десѧте Числителните от 20 до 90 се образуват като десѧть се брои за самостоятелна дума трье десѧти Числителните единъ една едно се скланят като родовите местоимения Те имат значение и на неопределителни местоимения По същия начин се скланят и редните числителни Числителните дъва оба се скланят като местоимението тъ в дв ч Числителните трие три и четъіре четъіри се скланят както съществителните по кратки i-основи като се забелязва и влияние от консонантните основи Числителните от 5 до 9 са от жр Скланят се само в едч по кратките i-основи Числителното 10 е било от мр и се е скланяло по консонантните основи със силно влияние от кратки i-основи При числителните от 11 до 19 се променя само първата съставака От 20 до 90 числителните управляват съществително в род п мнч Числителното съто се скланя като същестително от срр по о-снови Числителното тъісѫщи тъїсѧщи се скланя по типа на съществителни като богъіни Тъма се скланя като съществително по а-основи Вж числително бройно числително редно

числително редно лат numeralia ordinalial рус порядковое числительное нем Ordinalzahl Ordnungszahl англ ordinal number Редните числителни показват реда и мястото на нещата Синоним поредни числителни уредни числителни качествени числителни ординални нумерали Вж числително бройно числително име

член рус артикль член нем Artikel англ article фр article ит articolo Морфологичен показател за определеност при имената Определителният член може да стои пред (предпоставен член) или след (задпоставен член) името В българския език той произхожда от съчетанието на името (отначало при съществителните) с показателните местоимения с основи на -т- -в- и -с- Още в старобългарски се откриват наченките на този процес по-късно в среднобългарския и ранния новобългарски период тези форми са все по-чести Срв жена та gt жената мѫжь тъ gt мѫжьтъ (мъжът)

изразяват синтактичните връзки в изречението (подлог допълнение) или да са самостоятелна дума (предлог съюз частица междуметие) Вж афикс инфикс корен основа суфикс морфология Срв фонема лексема

морфология рус морфология нем Wortbildungslehre Formenlehre англ morphology фр morphologie ит morfologia Част от граматиката която изучава по какъв начин думите са съставени от по-малки единици наричани морфеми Срв синтаксис Вж граматика морфема

мъжки род лат masculinum рус мужской род нем maskulinum англ masculine фр masculin ит maschile В старобългарски това е граматически род който обединява същества от мъжки пол заедно с формални завършеци свързани с тази представа характерни за основите на оjo аja кратки i и u и част от консонантните склонения Вж женски род среден род род

надредни знаци рус надстрочные знаки англ supralinear signs Знаци които се поставят над реда и които включват в най-ранния период на славянската писменост знаци за улесняване на четенето поставяни над букви за гласни и знаци за отбелязване на мекостта на съгласни (т нар меглец) Спорно е какво е значението на надредните знаци в Киевските листове Според някои изследователи става въпрос за акцентни знаци Според други това са музикални знаци Със сигурност систематичната употреба на знаци за ударения започва да се проследява едва от 14 век като до края на века се забелязва все по-голямо усложняване на системата им Вж ударение придихание

назализация рус назализация нем Nasalierung англ nasalization фр nasalisation ит nassalizzazione Фонологично изменение (асимилация) при което неносовата (орална) гласна се преръща в назална Антоним деназализация Вж носов звук носовки голяма носовка малка носовка

наклонение рус наклонение нем Modus Diathese англ mood mode фр mode ит modo Отношение на говорещото лице към изказаното от него глаголно действие В зависимост действоето може да бъде представено като реално възможно желателно Вж изявително наклонение повелително наклонение условно наклонение

наречие лат adverbium рус наречие нем Adverbium Umstandswort англ adverb фр adverbe ит avverbio 1 Неизменяема част на речта която обикновено пояснява глагола (вж лат термин) но също така може да се срещне и при прилагателното съществителното и при др наречия То посочва признаци като място време начин количество и степен и др Старобългарските наречия по произход се делят на първични образувани от местоименни основи и образувани от имена Примери за първични наречия са абье веднага тутакси акъі подобно на като едъва едва трудно еще още нъінѣ сега пакъі отново понѣ поне оуже вече Местоименните наречия завършват на -(ъ)де -амо -ѫдоу Като първият е означавал място на действието а последните са означавали движение в определена посока (към и от говорещия) Краят на наречието с -гда е бил специализиран за време Формантите -ли -ль (-лѣ) са изразявали количество и степен като според П Илчев първоначалното значение е било също за време (Дуриданов 1993319) С форманта -ако се образуват местоименни наречия за начин Именните наречия произлизат от

прилагателни и съществителни имена 2 Говор диалект

нарицателно име рус нарицательное имя нем Gattungsname англ common noun фр nom commun ит nome comune Съществително име което назовава цял клас обекти или всеки един от тях по отделно (дървета дърво) Синоним съществително нарицателно име Срв собствено име

небце рус небо нем Gaumen англ palate фр palais ит palato Говорен орган граница между устната и носната кухина Разделя се на твърдо небце (или палатум срв рус твердое небо нем Gaumen англ palate hard palate фр palais dur) и меко небце (срв рус мягкое небо нем Gaumensegel англ velum soft palate фр palais mou voile du palais ит palato molle)

неопределително местоимение Неопределителни са тези местоимения които означават неизвестни неопределени лица предмети количество В старобългарски се образуват като към въпросителното местоимение се добави частицата нѣ нѣкъто нѣкъіи някой нѣчьто нещо Функция на неопределително местоимение изпълняват и съчетания на въпросително местоимение с наречието любо къто любо някой чьто любо нещо речетъ къто любо ще каже някой Във функция на неопределително местоимение може да се употреби и числителното единъ със значение някакъв някой си и пристѫпь единъ отъ книжьникъ и рече емоу По същия начин се употребява и думата етеръ някой някой-си някакъв един и се етеръ пристѫпь рече емоу слѣпьць етеръ сѣдѣаше при пѫти Това местоимение се скланя като просто (кратко) прилагателно Когато неопределителното местоимение е в съчетание с предлог то тогава предлогът стои между частицата и въпросителното местоимение нѣ отъ кого Вж въпросително местоимение местоимение

непреходен глагол непeреходный нетранзитивный нем intransitiv англ intransitive фр intransitif ит intransitivo Глагол който няма свойството да изисква пряко допълнение при който не се съдържа непосредствен преход от изразяване на действие към изразяване на обекта Вж пряко допълнение косвено допълнение сказуемо обект Срв преходен глагол

несвършен вид рус несовершенный вид нем imperfective Aktionsart англ imperfect aspect imperfective aspect atelic aspect фр aspect imperfectif ит aspetto imperfettivo Глаголите от несв в представят глаголното действие в процеса на извършването му без да е доведено до изчерпването му до прекратяването му (Пашов 1989105) В старобългарски най-разпространеният начин за образуване на глаголи от несв в от глаголи от св в е с помощта на суфикса -а- и удължаване на коренната гласна водити - важдати гонити - ганѣти носити - нашати просити - прашати родити - раждати Вж свършен вид вид

несклоняем рус несклоняемый нем indeklinabile indeklinierbar англ indeclinable фр indeacuteclinable ит indeclinabile Дума която не се скланя Несклоняеми са наречията и служебни думи като предлози и съюзи В старобългарски е съществувал малък клас от прилагателни които също не са се скланяли Вж склонение парадигма

низходящ дифтонг рус нисходящий дифтонг нем fallend англ falling фр descendante deacutecroissante ит discendente Дифтонг при който гласната е на първо място а след нея следва глайдът Вж дифтонг монофтонг монофтонгизация на дифтонгите Срв възходящ дифтонг

монофтонг

носов звук рус носовой звук нем Nasenlaut Nasal англ nasal фр nasal ит nasaleltmeta content=OpenOfficeorg 24 (Linux) name=GENERATOR gtЗвук при който произношението включва резонация на носова празнина със задната част на устната кухина От съгласните това са n m и веларните назали (например В старобългарски е имало и най-малко 2 гласни (носовки) които са се произнасяли по този начин Синоним назал назален звук Вж малка носовка голяма носовка

носовки Носовите гласни или носовките в старобългарски са били две голяма и малка Голямата носовка е била задна гласна чиято първа част се произнасяла между а и о и малка носовка чийто първи фонетичен елемент е бил с произношение е или ѣ Произношението на назалния елемент е също варирал в зависимост от съгласната която се е намирала след носовката - n m или веларен назал Носовките са се образували в резултат на процеса на отварянето на сричката когато при съчетанието на гласна назална съгласна и друга съгласна сричковата граница се е премествала след носовия елемент Когато след назалната съгласна е следвала гласна то носовка не се е образувала На това се дължат редувания от типа на начѧти но начьнѫ пѧти но пьнѫ Срв малка носовка голяма носовка Син назални гласни носови гласни

обект рус объект нем Objekt англ object фр objet ит oggetto Част от изречението обозначаваща лице или предмет който е цел на действието Известно е също като допълнение или пряко допълнение Вж допълнение пряко допълнение косвено допълнение Срв субект

обобщително местоимение Местоимението вьсь вьсѣ вьсе има значение цял целият всичкият Първоначално се е скланяло според меката местоименна основа В старобългарски има влияние на твърдото склонение

обстоятелствено пояснение рус обстоятельство Обстоятелственото пояснение показва как и при какви условия става действието Традиционно се разграничават обстоятелства за място време количество и степен причина и цел Поясненията в изречението могат да се изразяват с наречия безпредложни падежни конструкции и съчетания на падежна форма с предлог Синоним обстоятелство обстоятелствени думи

окончание рус окончание нем Endung Flexionsendung англ termination ending фр deacutesinence ит desinenza Подвижна морфема който се присъединява към корена или основата и характеризира думата като лице число време наклонение залог и др Вж афикс корен основа морфема Синоним флексия

омограф рус омограф нем Homogramm англ homograph фр homogramme ит omogramma Думи които се пишат еднакво но се произнасят по различен начин и имат различен произход срв омоним

омоним рус омоним нем Homonym англ homonym фр homonyme ит omonimo Думи еднакви по произношение но различни и независими по значение Срв омограф

омофон рус омофон нем Homophon англ homophone фр homophone ит omofono Различни знаци които се употребяват за обозначение на един и същи звук Срв омограф

ономастика рус ономастика нем Onomastik Namenkunde англ onomastics name-study фр onomastique ит onomastica Общо наименование на всички лингвистични области които изследват имената (от гр onoma) Вж топонимия антропонимия

определение рус определение нем Bestimmtheit англ determination фр deacutetermination ит determinazione Определението пояснява съществителното име или друга част употребена като съществително Определението в старобългарски се изразява с прилагателно име или местоимение съгласувано по род число и падеж със съществителното (съгласувано определение) със съществително име без предлог или с предлог mdash несъгласувано определение Прилагателното име като определение се явява в пълна или кратка форма Съінъ прѣмѫрдръ веселитъ отьца Като сказуемно определение се появява само в кратка форма Чловѣкъ нѣкъіи бѣ богатъ При несъгласуваните определения най-голям дял имат формите с родителен падеж без предлог въ годъ крьста лице отьца моего или с предлог вѣньць отъ камени Срещат се също така форми с дателен падеж (храмъ молитвѣ) и творителен падеж (чловѣкъ нечистомь доухомь) Вж приложение

основа рус основа нем Stamm англ stem фр thegraveme ит tema Част от думата която в инд езици се поставя зад корена Според гръцките граматици тази морфологична единица е основата на която се прикрепя окончанието В съответствие с природата и значението на тези единици те се делят на именни и глаголни основи Вж афикс корен морфема

остро ударение вж акут

отворена сричка рус открытый слог англ open syllable Сричка която завършва на гласна Вж сричка тенденция към отворена сричка

относително местоимение рус относительное местоимение англ relative pronoun фр pronom relatif Относителното местоимение свързва относителната конструкция в изречението или относителна Относителни местоимения в старобългарски са били иже ѣже еже който която което ѣкъже ѣкаже ѣкоже какъвто еликъ елика елико колкото голям колчав Наред с тях функцията на относителни местоимения са могли да изпълняват и въпросителните местоимения къіи кой който и которъіи (котеръіи) който Склонението на иже е същото както и анафоричното местоимение като се е промяняла само частта преди же Местоименията ѣкъже еликъ се скланя по типа на показателните местоимения тъ та то Вж анафорично местоимение въпросително местоимение местоимение

отрицание рус отрицание нем Negation Verneinung англ negation фр neacutegation ит negazione Израз който е предназначен да констатира че даден предмет или събитие не съществуват или не са това за което се говори

отрицателно местоимение Отрицателните местоимения в старобългарски се образуват от въпросителните като пред тях се добавя отрицателната частица ни къто gt никъто чьто gt

ничьто Много често след формата се добавя усилителната частица же ничьтоже никътоже никъїиже Скланят се по същия начин както въпросителните местоимения Ако се употребят в съчетание с предлог то предложната форма се поставя между отрицателната частица ни и въпросителното местоимение н никакоже не врѣди его ни при чесомьже Вж въпросително местоимение местоимение

падеж рус падеж нем Fall Kasus англ case фр cas ит caso Падеж се нарича отношението в което бива поставена известна склоняема дума спрямо глагола или спрямо друга дума в изречението (Бончев 195218) следователно това е морфологическа словоизменителна категория при имената Основни значения на падежите са субектно обектно и определително Всеки падеж има своя система от значения които се проявяват с или без предлози Такива са значения като пряко допълнение обстоятелствено пояснение принадлежност движение определение Падежите в старобългарски са именителен родителен дателен винителен творителен местен и звателен Падежите се делят на преки падежни форми (пряк падеж gr orthe ptosis лат casus rectus) и косвени форми (косвен падеж гр plagiai лат obliqui) Формите на винителния падеж също се счита в някои граматики за пряк тъй като има функция на пряко допълнение Звателният падеж когато формата му е еднаква с именителната също се причислява към преките форми

палатализация стб липсва стгр липсва рус палатализация нем Palatalisierung англ palatalization фр palatalisation ит palatalizzazione Изменение при което езикът се придвижва към твърдото небце Понякога под палатализация се разбира смегчаването на съгласните Праславянските палатализации се делят на три вида палатализация на веларите палатализация на денталите и палатализация на лабиалите Палатализацията на веларите се е извършвала на три пъти които са известни като първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите и трета палатализация на веларите (Прогресивна палатализация) Първите две са регресивни палатализации (вж регресивно фонологическо изменение) а третата е прогресивна палатализация (вж прогресивно фонологическо изменение) Вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите прогресивна палатализация палатализация на денталите палатализация на лабиалите йотация Срв тенденция към палаталност

парадигма рус парадигма нем Paradigma англ paradigm фр paradigme ит paradigma Таблица на изменението на формите на една дума например склонението при имената спрежението при глагола Вж склонение спрежение вокална основа консонантна основа

паратаксис рус паратаксис нем Parataxe Beiordnung Nebenordnung англ paratax фр parataxe ит paratassi Отношение на две изречения при което няма подчинение на едното на другото Срв хипотаксис

пароним рус пароним нем Paronym англ paronym фр paronyme ит paronimo Думи близки по звуков състав но с различно лексикално значение Най-популярно е определението че това са еднокоренни думи от една и съща част на речта които имат различно значение При другото по-широко определение се счита че това могат да бъдат разнокоренни генетично несвързани думи от различен произход които имат само външно звуково сходство

пауза рус пауза нем Pause Pausa Ruhepunkt англ pause фр pause ит pausa Прекъсване на звучането в речта или в музикалното произведение

перфект рус перфект нем Perfektum Perfekt англ perfect фр parfait ит perfetto Перфектът е глаголно време което означава състояние в момента на говорене в резултат на извършено в миналото действие Старобългарският перфект се образува от сегашното форми на спомагателния глагол бъіти (есмь еси естъ и тн) и миналото деятелно второ (елово) причастие на спрягаемия глагол далъ есмь Еловото причастие се изменя по род и число а спомагателният глагол - по лице и число Синоним минало неопределено време Вж минало деятелно причастие спомагателен глагол

плюсквамперфект рус плюсквамперфект давнопрошедшее время нем Plusquamperfektum англ pluperfect фр plus-que-parfait ит piuccheperfetto Глаголно време изразяващо действие или състояние в миналото предшестващо друго минало действие Подобно на перфекта и тук е важен резултатът от действието Вондрак го нарича перфект пренесен в миналото (Vondrak 1908 279 срв Добрев 1993 300) В старобългарски се образува от имперфектната форма на глагола бъіти (бѣахъ бѣаше и тн) в съчетание с минало деятелно второ (елово) причастие бѣахъ далъ Вж спомагателен глагол минало деятелно причастие Синоним минало предварително време отдавна минало време

повелително наклонение рус повелительное наклонение императив нем Imperativ англ imperative фр impeacuteratif ит imperativo Наклонение което изразява заповед молба забрана В старобългарски формите са се образували от сегашната основа на глагола В 1 и 2 спрежение в ед ч формите са окончавали на -и а в мн и дв ч показателят за наклонението е бил -ѣ- (2 л ед ч бери но 2 л мн ч берѣта 2 л дв ч берѣта) При 3 и 4 спрежение във всички форми наклонението последователно се е образувало с -и- (2 л ед ч носи 2 л дв ч носите 2 л дв ч носита) Спомагателният глагол бъіти е образувал повелително наклонение от формата бѫ- бѫди (2 л ед ч) Иначе се е формите са се променяли както при глаголите от 1 спрежение Старобългарските показатели за наклонението -и- и -ѣ- са от дифтонгичен произход и са променяли предходната съгласна според правилата на втора регресивна палатализация срв мощи могѫ можеши но моꙃи (2 л едч) При глаголите с коренна гласна е в повелително наклонение тя се е променяла в ь рещи рекѫ речеши но в 2 л ед ч повел накл рьци Вж условно наклонение изявително наклонение наклонение втора регресивна палатализация Синоним заповедно наклонение императив

подлог рус подлежащее субъект нем Subjekt Satzgegenstand англ subject фр sujet ит soggetto Име на глаголното лице в изречението Подлогът се поставя в именителен падеж Синоним субект

подчинено изречение рус подчиненное предложение придаточное предложение нем Nebenzatz англ subordinate clause Изречение в състава на сложното което пояснява някоя негова част и се намира в подчинителна връзка спрямо него Вж хипотаксис главно изречение

подчинителен съюз рус подчинительный союз нем unterordnende Konjunktion англ

subordinating conjunction фр conjonction de subordination ит congiunzione subordinativa Изразява отношението на зависимост между двете части на сложното изречение В старобългарски според вида на подчиненото изречение се разделят на изяснителни и обстоятелствени Изяснителните съюзи въвеждат субстантивни подчинени изречения а обстоятелствените - адвербиални подчинени изречения Изяснителни съюзи в старобългарски са ко(же) акъі(же) да ко да ꙗ ꙗеда Обстоятелствените съюзи се разделят подобно на поясненията (вж обстоятелствено пояснение) на 6 групи за време за причина за следствие за цел за условие и за отстъпване (Дуриданов 1993 333) Вж съюз съчинителен съюз

показателно местоимение рус указательное местоимение англ demonstrative pronoun фр pronom deacutemonstratif С показателните местоимения се сочат предмети явления и техните качества Те притежават форми за род число и падеж Старобългарските показателни местоимения са тъ та то онъ она оно сь си се овъ ова ово Показателните местоимения изразяват степента на отдалеченост спрямо някой предмет или лице формите с тъ се употребяват за общо посочване с онъ онзи се означава отдалеченост а със сь този тук се посочва близост Местоимението овъ се употребява само при изброяване и противопоставяне Местоимението сь си се се скланя по меката местоименна основа а другите mdash по твърдата Показaтелните местоимения поемат функцията и на третоличното местоимение в старобългарски като създават една нова форма за трето лице в българския език Вж анафорично местоимение местоимение

полисемия рус полисемия многозначност нем Polysemie Vielwertigkeit англ polysemy Способността на думите да притежават и придобиват повече от едно значение Синоним многозначност

полисиндетон гр πολυσύνδετον лат acervatio iuncta рус полисиндетон полисиндетическая связь многосоюзное словосочетание нем Polysyndeton англ polysyndeton фр Polysyndegravete Прекомерна употреба на съюзи което обикновено води до забавяне на ритъма Лаусберг (1960 345) изтъква че полисиндетонът се реализира както чрез повтаряне на един и същи съюз така и като вариращо натрупване на отделни съюзи Той смята че при полисиндетон се използват само съчинителни съюзи но не изяснява как класифицира поредици от фрази въведени с подчинителни Не е изяснена и някаква принципна отлика с анафората Изглежда обаче че симетрията не е същностна черта на полисиндетона както е при анафората того бѡ влддку и гда и црда вѣдеть прѣнеисчътнаа ѻна мнѡжьства ликове же архаггдльсцїи такожде херувıми и серафими начела и госпддства и власти же и прѣстоли и силы нъ и въсе въсѣх стдых съслѡвїе(ПКЕ Вл Гр 424r Кал 103) Антоним асиндетон

полугласна Вж глайд

понижаване на еровете рус понижение редуцированных прояснение редуцированных англ lowering of jers Еровете в силна позиция са понижили своя гласеж пред другите ерови гласни По своята същност този процес е дисимилация по признака височина Резултатите от него в отделните говори на българската езикова територия са били различни в повечето случаи се наблюдава преход на ь в е и на ъ в о В някои диалекти гласежът се е изравнил в средна гласна ъ

В суфиксите промяната ъ gt о е засегнала цялото езиково землище докато едва в една част (главно югозападната) тази промяна е обхванала и коренната сричка (срв дъждь gt дождь) Понижаването на гласните е предхождало процеса на изпадането на еровете Терминът изясняване на еровете е неточен тъй като той почива на стара разпредялба на звуците на тъмни и светли (ясни) която няма фонетично основание Синоним изясняване на еровете Вж ерове слаб ер силен ер преглас на еровете Срв изпадане на еровете

правопис рус орфография правописание нем Orthographie Rechtschreibung англ orthography Сбор от правила за употреба на графемите Среновековните правописни са били налагани в голяма степен от местни скриптории особено в началния период на писмеността При описанието на ръкописите важните характеристики са употребата на носовки (юсове) употреба на ерове употреба на букви за йотувани гласни В пространното описание могат да намерат място и употребата на останалите букви както и правописните правила при думите от чужд произход В описанието на правописа роля играе последователността от спазване на различни правила например прокарването на етимологически правилна употреба на еровете В зависимост от определени признаци се разграничват юсов от безюсов правопис правопис с един или два ера и тн В някои случаи правописът носи наименованието си от някое място например рашки правопис ресавски правопис Термини като рашка редакция следва да се избягват доколкото редакция се съотнася с историята на текста и не е пряко свързана с езиковия произход или правописните норми Синоним ортография

праславянски език Единният предписмен език на всички славяни Неговата рекострукция се извършва въз основа на данните при сравнението на всички славянски езици с останалите индоевропейски езици и диалекти Синоним протославянски славянски език основа

превъзходна степен рус превозходная степень нем Superlativ англ superlative фр superlatif ит superlativo Сравнение с помощта на две степени Сравнение на признака на един предмет със степента на признака при най-малко други два предмета (Пашов 198976) В старобългарски липсват морфологически средства за изразяване на превъзходната степен Вж сравнителна степен степен на сравнение

преглас на гласните рус перегласовка гласных англ fronting of back vowels Праславянска регресивна асимилация при която задните гласни се променят в предни под влияние на предходната палатална съгласна или глайд j Вж преглас асимилация дисимилация тенденция към отворена сричка задна гласна предна гласна

преглас на еровете рус перегласовка редуцированных англ mutation of jers Фонологично изменение (асимилация) по признака предност Съгласно тази промяна големият ер преминава в малък пред срички с предна гласна а малкият преминава в голям пред срички със задна гласна Например тьма gt тъма вьдова gt въдова дъбрь gt дьбрь въпль gt вьпль Вж ерове голям ер малък ер понижаване на еровете изпадане на еровете Срв преглас преглас на гласните

преглас рус перегласовка метафония нем Umlaut англ mutation фр meacutetaphonie ит metafonia Изменение на тембъра на гласната под влияние на съседния звук Вид асимилация или

дисимилация Вж преглас на гласните асимилация дисимилация

преден глайд рус передний глайд и неслоговое англ front glide Глайд който се учленява с предната част на езика Предният глайд се обозначава с j или с i с дъгичка под него Синоним предна полугласна несричкотворно и Вж глайд Срв заден глайд

предлог рус предлог нем Praumlposition Vorwort англ preposition фр preacuteposition ит preposizione Неизменяема част на речта която съединява имената с другите думи в изречението За разлика от съюзите които свързват синтактични цялости предлозите съединяват лексико-граматически единици При предлозите винаги има двустранни отношения от една страна с глаголните форми а от друга страна с името живѫ lt въ gt градѣ Граматическото и лексикално значение на глагола определя в случая и падежната форма на името но чрез посредничеството на предлога В този случай формата е в местен падеж Вж задлог падеж Предлози които се съгласуват с един падеж Родителен падежбез(ъ) прѣдастъ его безъ народа близъ приде близъ свѧтааго приближишѧ сѧ близъ рѣкы вънъ вънѣ извънъ изиде вънъ града вънѣ града прѣбываите повелѣ извънъ града того посѣщи выше выше презвутера сѣщи выше закона быти далече имѣаше село вънѣ града недалече града до доидошѧ до цръкъве до бедроу закопанъ из(ъ) влѣкош ѧ вънъ изъ клѣти изъ давъна изъ пръва около стоѧтъ около цръкъве въскраи (lt възъ краи) сѣде въскраи цръкъве кромѣ (извън без) кромѣ тѣла естъ ты единъ еси кромѣ грѣха окрьстъ (около) повелѣ емоу ходити окрьстъ монастырлѣ окрѫгъ (около) сѣдѣахоу окрѫгъ его въ мѣсто въ мѣсто сего старьца приходитъ отъ да не отълѫчимъ сѧ отъ тебе градъ възмѧте сѧ отъ страха прѣжде прѣжде зимы прити прѣжде того часа развѣ (извън освен) аще въ тѣлѣ аще развѣ тѣлѣ не вѣмь свѣнле отъведе паоула свѣне сѫдилища оу прѣбыстъ оу него годъ малъ проси оу отьца Винителен падежвъзъ възъ бръдо потече низъ низъ стѣнѫ падошѧ объ живѣаше объ онѫ странѫ доунава тоу объ нощь прѣбыстъ сквозѣ придохомъ сквозѣ огнль и водѫ Дателен падежкъ събьрашѧ сѧ къ нлемоу вѣроуѭ къ господоу противѫ изидѫ противѫ исоусови чьто противѫ семоу рекѫтъ Местен падежпри при морли галилеисцѣемь видѣ дъва брата падѫ при пѫти Предлози които се съгласуват с два падежа Родителен и творителен падежсъ а) (отдалечаване от предмета) съшьдъ съ небесе съпаде коумиръ съ мѣста своего (време) съ вечера въста (начин) съ полоу мрьтвъ б) (задружност съвместност) идетъ съ народомь многомь Винителен и родителен падежврьхоу винителен падеж само при глаголи за движение иначе родителен постави и врьхоу прѣстолъ свои срв градъ врьхоу горы стояше Винителен и местен падежВинителен падеж се употребява при глаголи за движение а местен ndash при останалите въ а) посадити въ тьмьницѫ въ подъградие доиде б) ѫтрь въ домоу обрѣте сѧ на а) похоть воюетъ на доухъ на гробъ прѣидошѧ б) на ономь свѣтѣ бѫдетъ сѣдиши на трапезѣ слъньце быстъ на заходѣ на молитвѣ станевѣ на оумѣ бѣаше емоу о (о) а) прѣтъкнѫ ногѫ о камень сѣде о деснѫѭ отьца б) чьто се слышѫ о тебѣ не о хлѣбѣ единомь живъ бѫдетъ чловѣкъ Винителен и творителен падежнадъ а) голѫбь полетѣ надъ главѫ иосифовѫ б) облачьць малъ яви сѧ надъ народомь подъ а) въниде подъ покровъ заиде слъньце подъ землѭ подъ вечеръ заклѧ сѧ б) пьси подъ трапезоѭ ядѧтъ прѣдъ а) въведошѧ прѣдъ цѣсарлѣ б) съгрѣшихъ прѣдъ тобоѭ Предлози които се съгласуват с три падежа Винителен родителен и творителенза а) за вратъ похвати и б) (заради) жена за чѧдъ молѧщи (време) за оутра въста за

вечера в) (зад след) иди за мъноѭ сотоно междоу междю а) приде на море междоу прѣдѣлы декапольскыѧ б) междоу двою морю чрьнааго и бѣлааго в) колико растоѧтъ междоу собоѭ

предна гласна рус передний гласный гласный переднего ряда светлый гласный англ front vowel bright vowel Гласна която се образува в предната част на устната кухина Предни гласни в старобългарски са били и ь ю е ѣ ѧ Синоним (остар) светла гласна Вж гласна Срв задна гласна

префикс рус префикс приставка нем Praumlfix англ prefix фр preacutefixe ит prefisso Афикс който се добавя в началото на думата за да бъде променено нейното значение Вж афикс инфикс суфикс основа морфема gtморфема Синоним представка

преходен глагол рус переходный глагол нем transitiv англ transitive verb фр transitif ит transitivo Глагол който приема пряко допълнение Древните граматици са разглеждали този вид глаголи като съдържащи преход от субекта към обекта без помощта на предлог Вж пряко допълнение сказуемо

придихание лат spiritus рус придыхание лат spiritus нем Spiritus англ breathing Обозначение на характера на вдишването при произнасянето на началната гласна в думата на гръцки По отношение на славянските средновековни текстове са възприети термините spiritus lenis (слабо придихание рус тонкое придыхание нем Spiritus lenis англ smooth breathing фр esprit doux ит spirito lene) и spirutus asper (силно придихание рус густое придыхание нем Spiritus asper англ rough breathing фр esprit dur ит spirito lene) За славянските текстове те обаче се използват главно като знаци за четене и не са имали фонетична стойност

прилагателно име рус прилагательное имя нем Adjektiv EIgenshaftswort англ adjective Част на речта която означава качество свойство или белег на нещата Делят се традиционно на качествени притежателни и относителни Качествените прилагателни изтъкват качеството на предмета пьстръ стоудьнъ младъ Притежателните означават принадлежността отьчь братовъ Относителните показват различните белези на предмета относно до веществото от което е направен произхода му времето и предназначението му Прилагателното може да бъде субстантивирано ако в изречението то заема функцията на съществителното Старобългарските прилагателни притежават род число падеж и се скланят Прилагателните са имали две форми кратка (неопределена) и пълна (определена или местоименна) Кратките прилагателни се скланят като съществителни по -о (jo) за м и ср р или по -а(jа) основи за жр Местоименните прилагателни се скланят като родовите местоимения по меките основи Качествените прилагателни в старобългарски притежават сравнителна степен но не е развита превъзходната степен Сравнителната степен се е образувала по два начина Кратките форми на сравнителната степен са се образували с наставка -jьs (за жр) и -jes (за мр) В жр към наставката се е прибавяло окончанието -и за имп ед ч и формите съответно са били дражьши (жр) дражь (мр) и драже (срр) Дългата форма се е образувала със същата наставка но тя се е прибавяла към разширената с ѣ основа Крайното s от наставката е изпадало и формите са гласяли добрѣиши (жр) добрѣи (мр) и добрѣе (срр) ltpgt

приложение рус приложение аппозиция нем Apposition англ apposition фр apposition ит apposizione Определение което е съществително съгласувано по падеж с името към което се отнася Павелъ рабъ божии апостолъ исоусъ христосъ Вж определение Синоним апозиция

притежателно местоимение рус притежательное местоимение Притежателното местоимение означава принадлежност Старобългарските притежателни местоимения са мои моѣ мое твои твоѣ твое свои своѣ свое нашь наша наше вашь ваша ваше Те се скланят като анафоричното - по меките местоименни основи Вж местоимение анафорично местоимение

причастие лат participium рус причастие нем Partizip Participium англ participle фр participe ит participio Част на речта която античните граматици считали за причастна както към категорията на имената (защото се скланя) така и към категорията на глагола защото се образува от него и може да изразява време и залог В старобългарски съществуват три деятелни (сегашно минало 1 и 2) и две страдателни (сегашно и минало) причастия Вж сегашно деятелно причастие минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие елово причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие

прогресивна палатализация рус прогрессивная палатализация англ Progressive palatalization Наричана традиционно Трета палатализация (бълг) Третья палатализация (рус) Third Palatalization (англ) За разлика от другите две палатализации на веларите (вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите) при тази посоката на изменение е прогресивно (вж прогресивно фонологическо изменение) те предният фонологически елемент влияе върху следходния В този случай е доказано че въздействие се оказва от предходната гласна дълго или кратко i върху веларните съгласни k и g Спорно е дали в този процес е участвала съгласната x Между гласната и съгласната е могло да има назален елемент който впоследствие е образувал една единна част от предходната гласна и двете заедно са се превърнали в малка носовка За да се осъществи изменението след веларните съгласни е трябвало да се намират дълги или кратки гласни o или a Резултатите от прогресивната палатализация са съвпаднали с тези от втората регресивна те k gt c a g gt ꙃ (ꙃ) Синоним трета палатализация 3 палатализация III палатализация Срв палатализация

прогресивно изменение рус прогрессивное изменение англ progressive change progressive phonological change Фонологична промяна при която предходният в изговора звук влияе върху следходния Синоним прогресивно фонологическо изменение прогресивна промяна Антоним регресивно изменение

прозодия рус просодия нем Prosodie англ prosody фр prosodie ит prosodia Общото наименование на особеностите на речта и стиха свързани с метрика като дължина и количество ударение и интонация В системата на византийската прозодия са известни десет прозодични знака които се делят на 4 групи 1 тонове 2 времена 3 придихания 4 стъпки Вж ударение

протеза рус протеза надставка нем Prothese Vorschlag англ prothesis фр prothegravese ит prostesi Вмъкване на звук в началото на думата От праславянски е известна протезата на глайдовете j и

w в началото на думата Срв случаи като въдица въглен вътък вътре въже възел както и пояепентезавата на j в случаи като гнѧ ѩзъікъ и др Срв епентеза метатеза ꙗ

пряко допълнение рус прямое дополнение нем naumlheres Objekt direkt Objekt англ direct object фр compleacutement direct ит oggeto diretto Допълнение което съседства непосредствено и задължително при глаголната форма Прякото допълнение в старобългарски зависи от семантиката на преходните глаголи и се изразява с винителен родителен и творителен падеж Най-много са формите с винителен падеж който е основният падеж на прякото допълнение в старобългарски С родителен падеж прякото допълнение се употребява 1 при отрицание (с частиците не и ни) 2 при значение на част от цялото при глаголите сти пити приѧти 3 при ꙗодушевени съществителни вместо винителната форма При супин формата за родителен падеж е по-архаичната отколкото по-новите случаи с винителен Пряко допълнение в родителен падеж имат глаголите алкати въкоусити жьдати жѧдати искати слоушати съмотрити трѣбовати ча ти Творителен падеж за пряко допълнение се употребява при глаголите власти съвласти ꙗобладати четврьтовластьвовати видите къто вами съвладетъ Особен случай на допълнение е и творителната форма в страдателни конструкции Вж допълнение косвено допълнение части на изречението

пунктуация рус пунктуация нем Interpunktion Satzzeichensetzung англ punctuation фр ponctuation ит interpunzione Графически знаци в реда употребявани за разграничение на различните изреченски или ритмични елементи В най-ранния период са се разграничавали знаци в текста знаци за край на текста знаци за глоси в полето От знаците в текста най-често срещани са средната точка и двуеточието които са се употребявали с една функция - разграничаване на изреченска или ритмична цялост От занците за край на текста най-често се срещат различни варианти на схематизиран кръст с допълнителни украшения Към знаците за край на текста принадлежат и знаците за запълване на реда които са често по същия начин и са изпълнявали подобна функция Знаците за глоси в полето са обикновено същите както в текста Един и същи знак в реда или над него е отбелязвал мястото на допълнението а същият знак в полето е бележел началото на допълнението

първа палатализация на веларите рус первая веларная палатализация нем Erste Velar Palataliesirung англ First Velar Palatalization Наричана още първа регресивна палатализация на веларите Регресивна промяна по признака предност в праславянски която обхваща веларните съгласни k g x когато те се намират пред преден фонетичен елемент (предни гласни или преден глайд j) Резултатът от изменението е че k gt ч g gt ж а x gt ш В някои учебници изменението пред j е представено като йотация но рефлексите на изменението са същите както и при веларните съгласни когато те се намират пред предни гласни Може да се предполага че механизмът на въздействието и времето на възникване на промяната са същите

регресивно изменение рус регрессивное изменение регрессивное фонологическое изменение англ regressive change regressive phonological change Фонологическо изменение (промяна) при което следходният фонологически елемент влияе върху предходния Синоним регресивно фонологическо изменение регресивна промяна Антоним прогресивно изменение

редукция рус редукция нем Reduktion англ reduction фр reacuteduction ит riduzione Редукцията е фонологическо изменение на невисоките неударени гласни което се изразява в техния повишен гласеж Така неударено е gt и о gt у а gt ъ Поради тази причина е неправилно да се смята че големият и малък ер са били редуцирани тъй като техните промени се дължат не на ролята на ударението а са убословени от самия им характер на високи и кратки гласни В най-ранния период на славянската писменост примерите за редукция на гласни са неясни Приема се че старобългарския период отразява преход между противопоставянето между дългите и кратките гласни и следходния период при който като релевантен признак се появява ударението Затова примерите за редукция се срещат в по-ново време

редупликация рус редупликация повтор удвоение нем Reduplikation Verdoppelung Reduplizierung фр redoublement ит raddoppiamento Пълно или частично преднамерено повторение на корена основата или цялата дума при образуването на нови думи или изрази

реч 1 рус речь нем Rede англ speech discourse фр discours ит discorso 2 рус речь нем Rede das Sprechen англ speech фр parole ит parole 1 Звуковата проява на езика 2 Речева дейност в устна или писмена форма

рима рус рифма нем Reim англ rhyme фр rime ит rima Разположение на еднакви или подобни звукове в края на съседни или отделени една от друга думи които образуват ритмическо цяло

ритъм ритм Rhythmus Takt Sprechtakt rhythm

род рус род нем Genus англ gender фр genre ит genere Граматическа категория основана върху идеята че съществителните прилагателните и родовите местоимения могат да се разграничават въз основа на естествения пол (мъжки и женски род) или на безразличието спрямо тази подялба (среден род) В старобългарски и в български език принадлежността към даден род се определя от формалния завършек при съществителните и прилагателните

родителен падеж рус родительный падеж генетив нем Genetiv англ genetive фр geacutenitif ит genetivo Родителният падеж в старобългарски и в славянските езици съчетава най-разнообразни значения Той наследява и всички значения на индоевропейския аблатив Обикновено за илюстрация на значенията неговите функции се делят на две големи групи приименен родителен и приглаголен родителен падеж 1 Приименен родителен а) използва се определение (притежание субект на действието за количество за качество след субстантивирани местоимения и числителни от 1 до 4 с предлога отъ) Родителният определителен се поставя като определение при друго име за да определи качеството му (произход характер възраст материал) Чловѣкъ нѣкъіи добра рода б) като именно сказуемно определние велика рода естъ в) при прилагателни означаващи отстраняване лишаване г) допълнение при прилагателните плънъ исплънъ достоинъ Въі плънъі есте благости исплънени всѣкого раꙃоума д) след междуметията о оле о прѣмѫдръіихъ сѫдебъ твоихъ е) 2 Приглаголен родителен а) субект на безлични конструкции (с отрицат форми на бъіти) б) допълнение при глаголи с отрицание или съпътствани с отрицателна частица не приѧтъ оученьѣ в) при супина на преходни глаголи г)

при глаголи със значение на отделяне предвижване в пространството бѣгати отъстоѣти иꙃлаꙃити отъстѫпити (често с представките иꙃ отъоу) които изискват допълнение с въпроса от кого от що д) глаголи означаващи отстраняване освобождаване избавяне е) при глаголи които изразяват различни чувства чаѣти жѧждати хотѣти желати просити послоушати плакати сѧ просити искати оубоѣти сѧ плакати сѧ гнѫшати сѧ оустрашати сѧ оужасати сѧ ж) глаголи и прилагателни със значение на докосване допир връзка з) В родителен падеж е второто допълнение (освен винителното) глаголите напитати наплънити сподоблѣти Наплъните съсѫдъі вашѧ пшеницъі 3) родителен за обстоятелствено пояснение а) отношение и ограничение сравнителна степен на прилагателните б) родителен за време Се бѫдетъ сеѧ нощи Синоним генетив

родителен самостоятелен падеж лат genetivus absolutus Конструкцията е калка на гръцката конструкция и представена от старобългарските паметници само в Супрасълския сборник Състои се от име в родителен падеж и съгласувано с него причастие Има същото значение както дателен самостоятелен mdash на обстоятелствено изречение за време условие причина Вж абсолютна конструкция дателен самостоятелен падеж Синоним родителен самостоятелен

ротацизъм ротацизм Rhotazismus rhotacism

сандхи рус сандхи нем Sandhi От санскрит връзка съединение Термин от индийската граматика за асимилационни промени които възникват на междусловната граница Вж асимилация

свърхкратка гласна Вж ерове

свършен вид рус совершенный вид перфективный вид нем perfektive Aktionsart англ perfect aspect perfective aspect complete aspect telic aspect фр aspect perfectif ит aspetto perfettivo Глаголът от свършен вид представя действието като цяло mdash заедно с началото му извършването му и края му без обаче да се мисли поотделно за тези съставки (Пашов 1989105) Първичните глаголи от св в в старобългарски не съдържат наставката -а- в инфинитивната си форма срв минѫти минѫ (св в) но миновати миноуѭ (несв в) Синоним свършен вид на глагола

сегашно време рус настоящее время презенс нем Praumlsens англ present tense фр preacutesent ит presente Граматически форми които изразяват процес извършващ се едновременно с процеса на говорене В старобългарски това време се образува от сегашната основа на глагола Вж сегашна основа

сегашно деятелно причастие В старобългарски се е образувало от сегашната основа на глагола В м ср р ед ч в 1 и 2 спр е окончавало на -ъі а в 3 и 4 mdash на ѧ Разликата между 3 и 4 спрежение е била че в третото гласната в суфикса е била в косвените падежи ѫ с предходна мекост или ѭ докато при 4 навсякъде е била само ѧ От друга страна им п ед м и ср им п се е противопоставял на всички други форми заради липсата на -щ- срв несъі даѧ молѧ (м срр импедч) - несѫщи даѭщи молѧщи (жредчимп) Скланя се както съществителните по -jo (за м и срр) -ja (за жр) Различават се кратки и местоименни форми Местоименните или пълните форми се образуват като към кратката форма се добави съответната форма за род число

и падеж на анафоричното местоимение напр несъіи даѧи молѧи В този случай втората част следва склонението на местоимението несѫщаего (родпедч м и ср р) несѫщоуемоу (датпедч м и ср р) В развитието на езика още в старобългарски гласната е се уподобява (асимилира) от предходната гласна несѫщаего gt несѫщааго Следходният процес е известен като контракция mdash двете еднакви гласни се свиват в една mdash несѫщаго Този процес повлиява цялата парадигма на сегашното деятелно причастие Вж минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие причастие анафорично местоимение Синоним сегашно действително причастие

сема рус сема фр segraveme Най-малкият смислов компонент в семантиката на думата

семантика рус семантика нем Semantik Bedeutungslehre англ semantics фр seacutemantique ит semantica 1 Лингвистична дисциплина която се занимава със значението на езиковите единици Дели се традиционно на лексикална и граматична семантика 2 Теория за знаковото учение като част от семасиологията

сигматичен аорист рус сигматический аорист англ sigmatic aorist Аорист който в славянските езици се образува с помощта на съгласната s добавена към инфинитивната основа В по-голяма част от случаите още в праславянски тази съгласна се е изменила в -х- Вж аорист

сигматичен рус сигматический нем sigmatisch англ sigmatic фр sigmatique ит sigmatico Граматично образувание с помощта на афикса -s- (от гр сигма) Вж сигматичен аорист

силен ер рус сильный редуцированный сильная позиция редуцированных англ strong jer strong position of jers Ер в силна позиция или силен ер означава че в това обкръжение гласната ще понижи своя гласеж Силна позиция за еровете е била пред друга ерова гласна и под ударение Синоним силна позиция на еровете Вж ерове голям ер малък ер изпадане на еровете понижаване на еровете преглас на еровете Срв слаб ер

синоним рус синоним нем Synonym Gleichbedeutend англ synonym фр synomyme it sinonimо Дума или израз равни или сходни в своето значение с друга дума или израз Срв антоним

синонимия рус синонимия нем Synonymie англ synonymy фр synonymie ит sinonimia Семантично явление при което основните значения на езиковите единици (думи морфеми изрази категории) съвпадат или са близки Вж синоним

синтагма рус синтагма нем Syntagme фр syntagme 1 Група от думи в изречението обединена смислово и ритмически 2 Сборник от статии и слова Вж фраза Синтагма

синтаксис рус синтаксис нем Syntax Satzlehre англ syntax фр syntax ит sintassi Лингвистична дисциплина която изучава отношенията на думите и формите в изречението и начините за тяхното свързване в единно цяло

сказуемо рус сказуемое нем Praumldikat англ predicate фр preacutedicat ит predicato Личният глагол в изречението В старобългарски се съласува с подлога по лице и число а в някои случаи и по

род Рѫцѣ твои сътвористѣ мѧ и съꙃдастѣ мѧ Синоним предикат

склонение рус склонение нем Deklination англ declension фр deacuteclinaison ит declinazione Система на словоизменение на именните форми Склонението зависи от основата на името Старобългарските съществителни различават 9 различни склонения Причастията и прилагателните се скланят по образеца на съществителните а при местоименията се разграничават склоненията на личното и възвратното местоимение от склоненията на родовите форми Вж вокална основа консонантна основа парадигма

слаб ер рус слабый редуцированный англ weak jer jer in weak position Ер който се намира в слаба позиция се нарича слаб ер Слаба позиция за еровете е прието да се назовава сричката във фонетичната дума където след еровата гласна не следва друга ер в края на думата преди сричка с друга гласна и когато върху еровата гласна не пада ударението В тези позиции във всички славянски езици се извършва процес известен като изпадане на еровете Синоним ер в слаба позиция Вж ерове голям ер малък ер преглас на еровете понижаване на еровете Срв силен ер

словоизменение рус словоизменение флексия нем Flexion англ flection inflexion accidence фр flexion ит flessione Процес при който към думата се добавят окончания Те изразяват граматични категории и отношения Вж афикс окончание парадигма

словообразуване рус словосложение нем Zusammensetzung англ composition фр composition ит composizione Образуване на нови думи от изходна форма или дума (мотивираща форма мотивираща дума) с помощта най-често на афикси Срв словоизменение

словоред рус порядок слов нем Wortstellung Wortfolge англ word-order фр ordre des mots ит ordine delle parole Ред на думите в изречението Различното разположение може да има синтактично семантично и експресивно значение

сложна дума рус сложное слово композита нем Kompositum zusammengesetztes Wort англ compound фр composeacute ит composto Съединението на най-малко две думи в една нова се нарича сложна дума

служебна дума рус служебное слово нем Nebenwort англ subsidiary word accessory word фр mot accessoire ит parola accessoria Служебните думи означават отношения между частите на самостойните думи Те биват предлози частици и съюзи Синоним несамостойна дума

смегчаване рус смягчение нем Mouillierung Erweichung англ softening фр mouillement mouillure ит palatalizzazione Процес на образуване на съгласни с помощта на повдигане на средната част на езика към твърдото небце (палатум)

собствено име рус собственное имя нем Eigenname англ proper name фр nom propre ит nome proprio Съществително което назовава отделен единичен предмет Синоним съществително собствено име Вж нарицателно име

спомагателен глагол рус вспомагательный глагол нем Hilfsverbum англ auxiliary verb фр

verbe auxiliaire ит verbo ausiliare Глагол който служи за образуване на други сложни глаголни форми например времена и наклонения С старобългарски спомагателни глаголи са например бъіти имѣти и хотѣти

спрежение лат cojugatio рус спряжение нем Konjugation Abwandlung англ conjugation фр conjugaison ит coniugazione Групиране на глаголните форми в система от парадигми Старобългарските глаголи се делят на 5 спрежения 4 тематични и 1 атематично Тематичните спрежения са 1 - с гласна -е- 2 с -не- 3 с -je- и 4 с -и- Тематичната гласна и съчетание се открива във всички форми на сег вр на глагола освен в 1 л ед и 3 л мнч Атематичните глаголи в старобългарски са пет бъіти вѣдѣти дати имѣти ѣсти както и техните варианти с представка напр прѣдати продати иꙃдати В речниците се дава информация за формата във 2 л според която най-често се определя спрежението на глагола Това е и т нар сегашна глаголна основа в старобългарски Вж тематичен атематичен основа склонение парадигма

сравнителна степен рус сравнительная степень фр comparatif Представяне на качеството у един предмет в по-голяма мяра отколкото при друг (Момчилов 186833-34) В старобългарски са съществували два начина за образуване на сравнителната степен Кратките форми за сравнителна степен са се образували като се добавят наставките -jьs (за м и жр) и -jes (за срр) Наставката се е добавяла към основата на прилагателното или наречието Крайното s е изпадало (вж тенденция към отворена сричка) а j е палатализирал съгласната пред него драгъ драга драго gt дражь дражьши драже При дългите форми преди наставката се е добавяла гласната ѣ добрѣи добрѣиши добрѣе от добръ добра добро Вж превъзходна степен степен на сравнение

среден ер В кирилската писменост mdash ер който се пише като среден вариант между големия и малкия ер Среща се в някои от ранните епиграфски паметници и в среднобългарски текстове от 12-13 век насетне В някои случаи може да се предположи че има фонетично значение на шва но специализирани изследвания не са правени Вж ерове голям ер малък ер

среден род рус средний род нем Neutrum англ neuter фр neutre ит neutro В старобългарски това е граматически род който обединява думи със общо значение на индиферентност спрямо опозицията мъжки-женски род както и притежаващи значения на неактивност неодушевеност (Ахманова 1969380) Те имат формални завършеци характерни за основите на -o-jo както и на част от консонантните склонения Вж мъжки род женски род род

сричка рус слог нем Silbe англ syllable фр syllable ит sillaba Най-малката произносителна единица при образуването на която трябва да съществува гласна или в някои случаи сонорна съгласна Вж отворена сричка затворена сричка тенденция към отворена сричка

старобългарски език старославянский язык древнецерковнославянский язык нем altkirchenslaviesche Sprache altslavische Sprache altbulgarische Sprache англ Old Bulgarian language Old Church Slavonic language Old Slavic language Най-ранният писмено засвидетелстван език на славяните Почива на българските говори Първите му паметници са създадени през 9 век Обхваща първия период от писмената история на българския език -

старобългарския който трае 3 века от 9 до края на 11 Синоним старочерковнославянски староцърковнославянски старославянски

степен на сравнение рус степень сравнения нем Komparationsgrade Steigerungsstufen Komparationsbildungen англ degrees of comparison фр degreacutes de comparaison ит gradi di comparazione Степента е граматическа категория проявяваща се в способността на качествените прилагателни и наречия да изразяват относителна разлика в признаците на определяните от тях явления (Куцаров 2007475 Ахманова 1969453) В старобългарски степенуването извън положителната степен се изразява с ппомощта на граматически суфикс Вж сравнителна степен Синоним степенуване

страдателен залог рус страдательный залог пасив нем Passiv англ passive (voice) фр passif ит passivo Ако глаголното лице е пасивно (търпи глаголното действие) то залогът се нарича страдателен В старобългарски лицето в този случай се изразява с тв п или с помощта на конструкция на предлога отъ с род п срв текъла постриже сѧ павъломь Вж деятелен залог залог Синоним пасив пасивен залог

строфа рус строфа нем Strophe Stanze англ stanza фр strophe ит strofa strofe Група от стихове образуваща единно смислово и ритмическо цяло

стъпка рус стопа нем Fuss англ foot фр pied ит piede Ритмическа единица образувана от група срички обединени от ударението или дължината Синоним ритмична стъпка ритмическа стъпка

субект Вж подлог

супин лат supinum рус супин нем Supinum англ supine фр supin ит supino Нелична глаголна форма която се е употребявала в старобългарски след глаголи за движение вместо инфинитива Има паралел в историята на инд езици с латинския Старобългарският супин е окончавал на -тъ видѣтъ По произход е стар винителен падеж на кратки u-основи В най-архаичните текстове изисква допълнение в род п след глаголи за движение идѫ ръібъ ловитъ отивам да ловя риба С течение на времето тази форма е била изместен още в старобългарски от инфинитива Вж инфинитив

суплетивен рус суплетивный нем suppletiv англ suppletive фр suppleacutetif ит suppletivo Суплетивни форми са форми на една и съща дума образувани от различни корени например бъіти есмь и сѫть

суфикс рус суффикс нем Suffix Exponent англ suffix фр suffixe ит suffiso Служебна морфема която се поставя зад корена или основата Вж афикс инфикс префикс основа морфема

съгласна рус согласный согласный звук нем Konsonant англ consonant фр consonne ит consonante В античността под названието съгласни (калка срв гр лат consonantia) са разбирали звукове които са лишени от истинска звучност и които са се произнасяли заедно с гласната При учленението си те минават през проход или преграда и са преобладаващо шумове Съгласните не

могат да образуват сричка Изключение са сонорите които при струпване на няколко съгласни елемента могат да служат за сричкотворни елементи (срв р в крв) Синоним съгласен звук Вж гласна

съгласуване на времената лат consecutio temporum рус согласование времен нем consecutio temporum англ senquence of tenses фр concordance des temps ит concordanza dei tempi Съгласуване на глагола в подчиненото изречение с глаголното време в главното изречение Вж време

съхипоним Елементи от един и същ хипонимен ред Срв хипоним хипонимен ред хипонимия хипероним

съчинителен съюз рус сочинительный союз нем beiordnende Konjunktion англ coordinating conjunction фр conjonction de coordination ит coniunzione coordinativa Свързва две части на изречението с еднородна функция и без отношение на зависимост В старобългарски се разграничават седем класа съчинителни съюзи съединителни (и ии нини ниже тоже толи ибо) съпоставително-противопоставителни (а же ли нъ) разделителни (ли лили аще ащели илиили любо любо) мотивиращи (бо ибо небонъ оубо) заключителни (оубо бо) резултативни (тѣмь тѣмьже сего радисего дѣлѣ того ради ꙃа не) пояснителни (сирѣчь рѣкъше) (Дуриданов 1993327-332) Вж подчинителен съюз съюз

съществително име гр лат substantivum рус существительное имя нем Substantiv Gegenstandswort англ substantive фр substantif ит sostantivo Думи с които се именуват лица неща и понятия Античните граматици са считали че то изразява нещо съществено (срв лат термин) който обозначава или индивида (съществително собствено) или категория (съществително нарицателно) или понятия (качества състояния действия) Съществителните са конкретни ако принадлежат на една от първите категории и отвлечени или абстрактни ако са част от третата Старобългарското съществително име притежава род число падеж и принадлежи към една от склонитбените групи (склонения) наследници на индоевропейските и праславянски основи Срв име прилагателно име местоимение

съюз рус союз нем Konjunktion Bindewort англ conjunction фр conjonction ит congiunzione Служебна дума която служи за съединение на две части на изречение или на две изречения Старобългарските съюзи по начин на съставяне се делят на прости сложни и съотносителни Простите съюзи се състоят от една лексикална единица а бо и или и др Сложните съюзи са съчетание на прост съюз и друга съставка Например любо ли а не нъ а и аще и Съотносителните съюзи се употребяват разделено Едната съставка се намира в първото от изреченията а втората mdash в следващото Например ли ли или или любо любо ни ни В старобългарския език съюзна функция са могли да изпълняват и т нар съюзни думи Това са местоимения наречия и съчетания от местоимения и съществителни частици Според типовете отношение се разделят на съчинителни и подчинителни Вж подчинителен съюз съчинителен съюз

творителен падеж рус творительный падеж инструментальный падеж орудийный падеж

нем Instrumentalis instrumental англ instrumental фр instrumental ит strumentale Творителният изразява различни обстоятелствени значения служи за означаване на субекта в страдателен залог и служи за именна част на съставните сказуеми В творителния падеж се поставя непрякото допълнение което показава оръдието или средството с което се върши глаголното десйтвие Затова се нарича и инструментален падеж На български тази финкция се превежда с предлозите с или чрез Писахъ вамъ моеѭ рѫкоѭ Творителен падеж се употребява и когато трябва да се покаже че действието се извършва задружно с някого или че то се съпровожда с нещо Вѣроѭ и любовиѭ пристѫпимъ Най-често в това значение се употребява с предлога съ мъітари и грѣшьници въꙃлежаахѫ съ исоусомь Страдателен залог (отговаря на въпроса от кого) въꙃлюбленъ бѫдетъ отьцемь моимь Глаголът бъіти когато има значение на произлизам ставам изисква допълнение в творителен падеж Въ миръ бѣ и миръ тѣмь бъістъ Допъленение в творителен падеж изискват и глаголите господьствовати и обладати Наплъните ꙃемлѭ и господьствоуите еѭ и обладаите ръібами морьскъіими и ꙃвѣрьми и птицами небесьнъіими и всѣми скотами и и вьсеѭ ꙃемлеѭ При глаголи за покупка и продажба допълнението в творителен падеж не пѧть ли птиць цѣнитъ сѧ пѣнѧꙃема двѣма Творителният падеж се употребява и за означаване на обстоятелствата при които се извършва дадено действие (начин време място) Миромь господи помолимъ сѧ Сьи придетъ къ исоусоу нощьѭ Входѧи двьрьми пастъірь естъ овьцамъ Синоним инструментален падеж

тежко ударение вж гравис

тематичен рус тематический нем thematisch themavokalisch stammbildend англ thematic theacutematique ит tematico Тематична морфема е тази която се присъединява към корена за образуване на основа Например в старобългарски има 4 тематични спрежения Вж атематичен основа корен морфема спрежение

тенденция към отворена сричка рус тенденция к открытому слогу принцип восходящей звучности принцип возрастающей звучности англ tendency toward intrasyllabic harmony tendency toward rising sonority law of open syllables Тендеция от изменения в праславянски която води до структура на сричката завършваща на гласна Към тази тенденция приндалежат промени като изпадане на съгласни на сричковата граница и в края на думите монофтонгизацията на дифтонгите образуването на носови гласни различни видове метатези и епентези Синоним тенденция към възходяща звучност закон за отворената сричка Вж отворена сричка монофтонгизация на дифтонги носова гласна изпадане на съгласни метатеза епентеза

тенденция към палаталност рус тенденция к палатальности Едно от двете основни направления във фонологическото развитие на праславянския език заедно с тенденцията към отворената сричка което обединява всички процеси на промяна на съгласните под въздействие на следходни (при прогресивната палатализация и предходни) незадни фонологични елементи (предни гласни и j) В резултат на тези промени в славянските езици се появяват редица съгласни които преди това не са съществували (като ч ж ш щ ц ꙃ и тн) Всички нововъзникнали съгласни са меки което довежда и до появата на корелацията твърди-меки

съгласни както е случаят със сонорните r l m които имат съответствия r l m Тенденцията обхваща трите праславянски палатализации на веларите палатализацията на денталите и лабиалите йотацията както и някои съпътстващи краесловни изменения Към тези промени може да се причисли и монофтонгизацията на дифтонга aj в еи който е основание за възникване на втората веларна палатализация макар той да е част от друга една тенденция в праславянски mdash тази на отворената сричка Вж палатализация палатализация на веларите палатализация на денталите палатализация на лабиалите монофтонгизация на дифтонгите Срв тенденция към отворена сричка Вж праславянски език тенденция към отворена сричка

тон тон Ton Betonung tone

топонимия рус топонимия топонимика топономастика нем Toponomastik Ortsnamenkunde англ placename study фр toponymie toponomastique ит toponimia toponomastica Изследване на географските и местните имена на дадена територия или в даден език Вж ономастика

транскрипция рус транскрипция транскрибирование нем Transkription англ transcription фр transcription ит transrizione Предаване на звуците в един изговор с помощта на писмени знаци При фонетичната транскрипция се прилагат специални знаци за точното отразяване на речта Най-известната система е тази на Международната фонетична асоциация В България за записване на диалектна реч се използва транскрипцията на проф Стойко Стойков изработена за целите на Българския диалектен атлас Срв транслитерация

транслитерация рус транслитерация нем Transliteration англ transliteration фр transliteacuteration ит translitterazione Предаване на знаците от една писмена система с помощта на знаци от друго писмо Например много често в изданията на глаголическите паметници глаголицата се транслитерира с кирилица или с латиница При транслитерацията не се държи за сметка за реалното звучане на писмените знаци Срв транскрипция

трета палатализация на веларите вж прогресивна палатализация

тропа троп образное выражение Tropus bildlicher Ausdruck trope

ударение стб сила глаголоу рус ударение нем Akzent Betonung Tonfall англ accent stress 1 Отделянето на определена сричка в думата на фона на другите неударени срички се нарича словно ударение или само ударение 2 Обозначаване на това отделяне с особен знак в правописа В старобългарските паметници отсъстват знаци с подобно значение Син акцент

условно наклонение рус сослагательное наклонение нем Subjunktiv Konjunktiv англ subjunctive фр subjonctif ит soggiuntivo congiuntivo Условното наклонение представя действието като зависимо от някакво условие В старобългарски се е образувало с особена парадигма на глагола бъіти (бимь би би бимъ бисте бѫ) и минало деятелно второ (елово) причастие Причастните форми са се изменяли по род и число а глаголът се е менял по лице и число например сътворилъ бимь бих направил Още в старобългарския период специализираните форми на спомагателния глагол са се променили като са приели окончанията за аорист бъіхъ сътворилъ Към тези конструкции възхожда и съвременното българско условно

наклонение Вж изявително наклонение повелително наклонение наклонение Синоним кондиционал

фраза рус фраза нем Phrase англ phrase clause 1 Фонетична и синтактична цялост която изразява завършена мисъл оформена интонационно 2 Изречение или глаголно съчетание

хапакс лат hapax legomenon рус гапакс апакс Гръцкото наречие hapax (веднъж еднократно) се употребява в качеството на съществително за да обозначи дума израз конструкция срещана само веднъж

хаплография рус гаплография нем Haplographie англ haplography фр haplographie ит aplografia Изпускане на цяла сричка в писмото Грешка при която от две съседни еднакви или подобни срички се пише само едната

хаплология рус гаплология нем Haplologie Silbenschichtung SIlbendissimilation англ haplology фр haplologie ит aplologia Изпускане на еднакви или подобни срички стоящи непосредствено една до друга Срв елизия

хетеронимия рус гетеронимия нем Heteronimie англ heteronymy фр heacuteteacuteronymie ит eteronimia Свойства на имената образувани от различни корени да означават предмети и същества тясно свързани по значение които са част от естествена група Например братръ и сестра в стб

хиазъм гр χιαστὸν σχῆμα χιασμός рус хиазм нем Chiasmus англ chiasmus фр chiasme ит chiasmo Две синтактични или фразови двойки които са подредени не паралелно (a-b-a-b) а редуващо се (a-b-b-a) Този тип подреждане е известно като кръстовидно и наименованието му идва от формата на гръцката буква хи (X)

хипербат гр ὑπερβατόν лат transgressio рус гипербат нем Hyperbaton англ hyperbaton фр hyperbate ит iperbato 1 Смяна на местата инверсия на две синтактично принадлежащи заедно думи (анастрофа) 2 Разделяне на две синтактично принадлежещи заедно думи чрез вмъкване на допълнителна фраза или изречение между тях 3 Тмезис

хипербола гр ὑπερβολή лат superlatio рус гипорбола нем Hyperbel англ hyperbole фр hyperbole ит iperbole Реторичен троп при който се преувеличават свойства качества и състояния на предмети и явления Антоним литота

хиперкоректен гиперкорректный hyperkorrekt hypercorrect

хипероним Дума която е название на общо родово понятие или на цялото спрямо неговите части Например растение е хипероним на множеството дърво храст трева Хиперонимът животно обхваща хипонимите заек тигър кон Срв хипоним хипонимен ред хипонимия съхипоним

хипоним Дума която семантично подчинена на друга дума и представя част от понятието на тази дума Например бреза бук са хипоними на дърво Вж хипонимия хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипонимен ред Лексика структурирана според семантичната група на хипонимите Срв хипоним хипонимия хипероним съхипоним

хипонимия Връзки които обобщават отношението на отделните части към цялото Например бреза бук смърч са хипоними на родовото название дърво Вж хипоним хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипотаксис рус гипотаксис англ Hypotaxe Unterordnung англ hypotaxis фр hypotaxe ит ipotassi Подчинение зависимост на едно изречение от друго Срв паратаксис

циркумфлекс стб периспомени гр προσῳδία περισπομένη περισπομένη лат cicumflexa geschleifter schleifender Akzent Schleifton gedehnter Ton circumflex В екфонетичната нотация се обозначава с ^ Синоним извито ударение Вж и тонове ударение

части на речта лат partes orationis рус части речи нем Redeteile англ parts of speech фр parties du discours ит parti del discorso Лексикална семантична и граматична класификация на думите която обединява техните понятийни класовве и граматични категории Традиционно в старите граматики те се делят на 8 частисъществително име прилагателно име местоимение глагол наречие предлог съюз и междуметие

числително бройно рус количественное числительное нем Kardinalzahl Grundzahl англ cardinal number Бройните числителни показват количеството (броя) на предметите или лицата Вж числително име числително редно

числително име рус числительное имя нем Zahlwort англ numeral фр numeacuteral ит numerale Дума която означава броя или числения ред на нещата Въз основа морфосинтактични признаци можем да ги разделим на такива които се променят като прилагателни и такива които се променят като съществителни Според функциите се делят на числителни бройни числителни редни събирателни дробни Цифрите в старобългарски и през целия средновековен период на българската история се означават с букви върху които има изписана чертица (титло) Числителните от 11 до 19 са словосъчетания чиято главна част е названието на единиците Втората съставка се скланя в м п единъ на десѧте дъва на десѧте Числителните от 20 до 90 се образуват като десѧть се брои за самостоятелна дума трье десѧти Числителните единъ една едно се скланят като родовите местоимения Те имат значение и на неопределителни местоимения По същия начин се скланят и редните числителни Числителните дъва оба се скланят като местоимението тъ в дв ч Числителните трие три и четъіре четъіри се скланят както съществителните по кратки i-основи като се забелязва и влияние от консонантните основи Числителните от 5 до 9 са от жр Скланят се само в едч по кратките i-основи Числителното 10 е било от мр и се е скланяло по консонантните основи със силно влияние от кратки i-основи При числителните от 11 до 19 се променя само първата съставака От 20 до 90 числителните управляват съществително в род п мнч Числителното съто се скланя като същестително от срр по о-снови Числителното тъісѫщи тъїсѧщи се скланя по типа на съществителни като богъіни Тъма се скланя като съществително по а-основи Вж числително бройно числително редно

числително редно лат numeralia ordinalial рус порядковое числительное нем Ordinalzahl Ordnungszahl англ ordinal number Редните числителни показват реда и мястото на нещата Синоним поредни числителни уредни числителни качествени числителни ординални нумерали Вж числително бройно числително име

член рус артикль член нем Artikel англ article фр article ит articolo Морфологичен показател за определеност при имената Определителният член може да стои пред (предпоставен член) или след (задпоставен член) името В българския език той произхожда от съчетанието на името (отначало при съществителните) с показателните местоимения с основи на -т- -в- и -с- Още в старобългарски се откриват наченките на този процес по-късно в среднобългарския и ранния новобългарски период тези форми са все по-чести Срв жена та gt жената мѫжь тъ gt мѫжьтъ (мъжът)

прилагателни и съществителни имена 2 Говор диалект

нарицателно име рус нарицательное имя нем Gattungsname англ common noun фр nom commun ит nome comune Съществително име което назовава цял клас обекти или всеки един от тях по отделно (дървета дърво) Синоним съществително нарицателно име Срв собствено име

небце рус небо нем Gaumen англ palate фр palais ит palato Говорен орган граница между устната и носната кухина Разделя се на твърдо небце (или палатум срв рус твердое небо нем Gaumen англ palate hard palate фр palais dur) и меко небце (срв рус мягкое небо нем Gaumensegel англ velum soft palate фр palais mou voile du palais ит palato molle)

неопределително местоимение Неопределителни са тези местоимения които означават неизвестни неопределени лица предмети количество В старобългарски се образуват като към въпросителното местоимение се добави частицата нѣ нѣкъто нѣкъіи някой нѣчьто нещо Функция на неопределително местоимение изпълняват и съчетания на въпросително местоимение с наречието любо къто любо някой чьто любо нещо речетъ къто любо ще каже някой Във функция на неопределително местоимение може да се употреби и числителното единъ със значение някакъв някой си и пристѫпь единъ отъ книжьникъ и рече емоу По същия начин се употребява и думата етеръ някой някой-си някакъв един и се етеръ пристѫпь рече емоу слѣпьць етеръ сѣдѣаше при пѫти Това местоимение се скланя като просто (кратко) прилагателно Когато неопределителното местоимение е в съчетание с предлог то тогава предлогът стои между частицата и въпросителното местоимение нѣ отъ кого Вж въпросително местоимение местоимение

непреходен глагол непeреходный нетранзитивный нем intransitiv англ intransitive фр intransitif ит intransitivo Глагол който няма свойството да изисква пряко допълнение при който не се съдържа непосредствен преход от изразяване на действие към изразяване на обекта Вж пряко допълнение косвено допълнение сказуемо обект Срв преходен глагол

несвършен вид рус несовершенный вид нем imperfective Aktionsart англ imperfect aspect imperfective aspect atelic aspect фр aspect imperfectif ит aspetto imperfettivo Глаголите от несв в представят глаголното действие в процеса на извършването му без да е доведено до изчерпването му до прекратяването му (Пашов 1989105) В старобългарски най-разпространеният начин за образуване на глаголи от несв в от глаголи от св в е с помощта на суфикса -а- и удължаване на коренната гласна водити - важдати гонити - ганѣти носити - нашати просити - прашати родити - раждати Вж свършен вид вид

несклоняем рус несклоняемый нем indeklinabile indeklinierbar англ indeclinable фр indeacuteclinable ит indeclinabile Дума която не се скланя Несклоняеми са наречията и служебни думи като предлози и съюзи В старобългарски е съществувал малък клас от прилагателни които също не са се скланяли Вж склонение парадигма

низходящ дифтонг рус нисходящий дифтонг нем fallend англ falling фр descendante deacutecroissante ит discendente Дифтонг при който гласната е на първо място а след нея следва глайдът Вж дифтонг монофтонг монофтонгизация на дифтонгите Срв възходящ дифтонг

монофтонг

носов звук рус носовой звук нем Nasenlaut Nasal англ nasal фр nasal ит nasaleltmeta content=OpenOfficeorg 24 (Linux) name=GENERATOR gtЗвук при който произношението включва резонация на носова празнина със задната част на устната кухина От съгласните това са n m и веларните назали (например В старобългарски е имало и най-малко 2 гласни (носовки) които са се произнасяли по този начин Синоним назал назален звук Вж малка носовка голяма носовка

носовки Носовите гласни или носовките в старобългарски са били две голяма и малка Голямата носовка е била задна гласна чиято първа част се произнасяла между а и о и малка носовка чийто първи фонетичен елемент е бил с произношение е или ѣ Произношението на назалния елемент е също варирал в зависимост от съгласната която се е намирала след носовката - n m или веларен назал Носовките са се образували в резултат на процеса на отварянето на сричката когато при съчетанието на гласна назална съгласна и друга съгласна сричковата граница се е премествала след носовия елемент Когато след назалната съгласна е следвала гласна то носовка не се е образувала На това се дължат редувания от типа на начѧти но начьнѫ пѧти но пьнѫ Срв малка носовка голяма носовка Син назални гласни носови гласни

обект рус объект нем Objekt англ object фр objet ит oggetto Част от изречението обозначаваща лице или предмет който е цел на действието Известно е също като допълнение или пряко допълнение Вж допълнение пряко допълнение косвено допълнение Срв субект

обобщително местоимение Местоимението вьсь вьсѣ вьсе има значение цял целият всичкият Първоначално се е скланяло според меката местоименна основа В старобългарски има влияние на твърдото склонение

обстоятелствено пояснение рус обстоятельство Обстоятелственото пояснение показва как и при какви условия става действието Традиционно се разграничават обстоятелства за място време количество и степен причина и цел Поясненията в изречението могат да се изразяват с наречия безпредложни падежни конструкции и съчетания на падежна форма с предлог Синоним обстоятелство обстоятелствени думи

окончание рус окончание нем Endung Flexionsendung англ termination ending фр deacutesinence ит desinenza Подвижна морфема който се присъединява към корена или основата и характеризира думата като лице число време наклонение залог и др Вж афикс корен основа морфема Синоним флексия

омограф рус омограф нем Homogramm англ homograph фр homogramme ит omogramma Думи които се пишат еднакво но се произнасят по различен начин и имат различен произход срв омоним

омоним рус омоним нем Homonym англ homonym фр homonyme ит omonimo Думи еднакви по произношение но различни и независими по значение Срв омограф

омофон рус омофон нем Homophon англ homophone фр homophone ит omofono Различни знаци които се употребяват за обозначение на един и същи звук Срв омограф

ономастика рус ономастика нем Onomastik Namenkunde англ onomastics name-study фр onomastique ит onomastica Общо наименование на всички лингвистични области които изследват имената (от гр onoma) Вж топонимия антропонимия

определение рус определение нем Bestimmtheit англ determination фр deacutetermination ит determinazione Определението пояснява съществителното име или друга част употребена като съществително Определението в старобългарски се изразява с прилагателно име или местоимение съгласувано по род число и падеж със съществителното (съгласувано определение) със съществително име без предлог или с предлог mdash несъгласувано определение Прилагателното име като определение се явява в пълна или кратка форма Съінъ прѣмѫрдръ веселитъ отьца Като сказуемно определение се появява само в кратка форма Чловѣкъ нѣкъіи бѣ богатъ При несъгласуваните определения най-голям дял имат формите с родителен падеж без предлог въ годъ крьста лице отьца моего или с предлог вѣньць отъ камени Срещат се също така форми с дателен падеж (храмъ молитвѣ) и творителен падеж (чловѣкъ нечистомь доухомь) Вж приложение

основа рус основа нем Stamm англ stem фр thegraveme ит tema Част от думата която в инд езици се поставя зад корена Според гръцките граматици тази морфологична единица е основата на която се прикрепя окончанието В съответствие с природата и значението на тези единици те се делят на именни и глаголни основи Вж афикс корен морфема

остро ударение вж акут

отворена сричка рус открытый слог англ open syllable Сричка която завършва на гласна Вж сричка тенденция към отворена сричка

относително местоимение рус относительное местоимение англ relative pronoun фр pronom relatif Относителното местоимение свързва относителната конструкция в изречението или относителна Относителни местоимения в старобългарски са били иже ѣже еже който която което ѣкъже ѣкаже ѣкоже какъвто еликъ елика елико колкото голям колчав Наред с тях функцията на относителни местоимения са могли да изпълняват и въпросителните местоимения къіи кой който и которъіи (котеръіи) който Склонението на иже е същото както и анафоричното местоимение като се е промяняла само частта преди же Местоименията ѣкъже еликъ се скланя по типа на показателните местоимения тъ та то Вж анафорично местоимение въпросително местоимение местоимение

отрицание рус отрицание нем Negation Verneinung англ negation фр neacutegation ит negazione Израз който е предназначен да констатира че даден предмет или събитие не съществуват или не са това за което се говори

отрицателно местоимение Отрицателните местоимения в старобългарски се образуват от въпросителните като пред тях се добавя отрицателната частица ни къто gt никъто чьто gt

ничьто Много често след формата се добавя усилителната частица же ничьтоже никътоже никъїиже Скланят се по същия начин както въпросителните местоимения Ако се употребят в съчетание с предлог то предложната форма се поставя между отрицателната частица ни и въпросителното местоимение н никакоже не врѣди его ни при чесомьже Вж въпросително местоимение местоимение

падеж рус падеж нем Fall Kasus англ case фр cas ит caso Падеж се нарича отношението в което бива поставена известна склоняема дума спрямо глагола или спрямо друга дума в изречението (Бончев 195218) следователно това е морфологическа словоизменителна категория при имената Основни значения на падежите са субектно обектно и определително Всеки падеж има своя система от значения които се проявяват с или без предлози Такива са значения като пряко допълнение обстоятелствено пояснение принадлежност движение определение Падежите в старобългарски са именителен родителен дателен винителен творителен местен и звателен Падежите се делят на преки падежни форми (пряк падеж gr orthe ptosis лат casus rectus) и косвени форми (косвен падеж гр plagiai лат obliqui) Формите на винителния падеж също се счита в някои граматики за пряк тъй като има функция на пряко допълнение Звателният падеж когато формата му е еднаква с именителната също се причислява към преките форми

палатализация стб липсва стгр липсва рус палатализация нем Palatalisierung англ palatalization фр palatalisation ит palatalizzazione Изменение при което езикът се придвижва към твърдото небце Понякога под палатализация се разбира смегчаването на съгласните Праславянските палатализации се делят на три вида палатализация на веларите палатализация на денталите и палатализация на лабиалите Палатализацията на веларите се е извършвала на три пъти които са известни като първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите и трета палатализация на веларите (Прогресивна палатализация) Първите две са регресивни палатализации (вж регресивно фонологическо изменение) а третата е прогресивна палатализация (вж прогресивно фонологическо изменение) Вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите прогресивна палатализация палатализация на денталите палатализация на лабиалите йотация Срв тенденция към палаталност

парадигма рус парадигма нем Paradigma англ paradigm фр paradigme ит paradigma Таблица на изменението на формите на една дума например склонението при имената спрежението при глагола Вж склонение спрежение вокална основа консонантна основа

паратаксис рус паратаксис нем Parataxe Beiordnung Nebenordnung англ paratax фр parataxe ит paratassi Отношение на две изречения при което няма подчинение на едното на другото Срв хипотаксис

пароним рус пароним нем Paronym англ paronym фр paronyme ит paronimo Думи близки по звуков състав но с различно лексикално значение Най-популярно е определението че това са еднокоренни думи от една и съща част на речта които имат различно значение При другото по-широко определение се счита че това могат да бъдат разнокоренни генетично несвързани думи от различен произход които имат само външно звуково сходство

пауза рус пауза нем Pause Pausa Ruhepunkt англ pause фр pause ит pausa Прекъсване на звучането в речта или в музикалното произведение

перфект рус перфект нем Perfektum Perfekt англ perfect фр parfait ит perfetto Перфектът е глаголно време което означава състояние в момента на говорене в резултат на извършено в миналото действие Старобългарският перфект се образува от сегашното форми на спомагателния глагол бъіти (есмь еси естъ и тн) и миналото деятелно второ (елово) причастие на спрягаемия глагол далъ есмь Еловото причастие се изменя по род и число а спомагателният глагол - по лице и число Синоним минало неопределено време Вж минало деятелно причастие спомагателен глагол

плюсквамперфект рус плюсквамперфект давнопрошедшее время нем Plusquamperfektum англ pluperfect фр plus-que-parfait ит piuccheperfetto Глаголно време изразяващо действие или състояние в миналото предшестващо друго минало действие Подобно на перфекта и тук е важен резултатът от действието Вондрак го нарича перфект пренесен в миналото (Vondrak 1908 279 срв Добрев 1993 300) В старобългарски се образува от имперфектната форма на глагола бъіти (бѣахъ бѣаше и тн) в съчетание с минало деятелно второ (елово) причастие бѣахъ далъ Вж спомагателен глагол минало деятелно причастие Синоним минало предварително време отдавна минало време

повелително наклонение рус повелительное наклонение императив нем Imperativ англ imperative фр impeacuteratif ит imperativo Наклонение което изразява заповед молба забрана В старобългарски формите са се образували от сегашната основа на глагола В 1 и 2 спрежение в ед ч формите са окончавали на -и а в мн и дв ч показателят за наклонението е бил -ѣ- (2 л ед ч бери но 2 л мн ч берѣта 2 л дв ч берѣта) При 3 и 4 спрежение във всички форми наклонението последователно се е образувало с -и- (2 л ед ч носи 2 л дв ч носите 2 л дв ч носита) Спомагателният глагол бъіти е образувал повелително наклонение от формата бѫ- бѫди (2 л ед ч) Иначе се е формите са се променяли както при глаголите от 1 спрежение Старобългарските показатели за наклонението -и- и -ѣ- са от дифтонгичен произход и са променяли предходната съгласна според правилата на втора регресивна палатализация срв мощи могѫ можеши но моꙃи (2 л едч) При глаголите с коренна гласна е в повелително наклонение тя се е променяла в ь рещи рекѫ речеши но в 2 л ед ч повел накл рьци Вж условно наклонение изявително наклонение наклонение втора регресивна палатализация Синоним заповедно наклонение императив

подлог рус подлежащее субъект нем Subjekt Satzgegenstand англ subject фр sujet ит soggetto Име на глаголното лице в изречението Подлогът се поставя в именителен падеж Синоним субект

подчинено изречение рус подчиненное предложение придаточное предложение нем Nebenzatz англ subordinate clause Изречение в състава на сложното което пояснява някоя негова част и се намира в подчинителна връзка спрямо него Вж хипотаксис главно изречение

подчинителен съюз рус подчинительный союз нем unterordnende Konjunktion англ

subordinating conjunction фр conjonction de subordination ит congiunzione subordinativa Изразява отношението на зависимост между двете части на сложното изречение В старобългарски според вида на подчиненото изречение се разделят на изяснителни и обстоятелствени Изяснителните съюзи въвеждат субстантивни подчинени изречения а обстоятелствените - адвербиални подчинени изречения Изяснителни съюзи в старобългарски са ко(же) акъі(же) да ко да ꙗ ꙗеда Обстоятелствените съюзи се разделят подобно на поясненията (вж обстоятелствено пояснение) на 6 групи за време за причина за следствие за цел за условие и за отстъпване (Дуриданов 1993 333) Вж съюз съчинителен съюз

показателно местоимение рус указательное местоимение англ demonstrative pronoun фр pronom deacutemonstratif С показателните местоимения се сочат предмети явления и техните качества Те притежават форми за род число и падеж Старобългарските показателни местоимения са тъ та то онъ она оно сь си се овъ ова ово Показателните местоимения изразяват степента на отдалеченост спрямо някой предмет или лице формите с тъ се употребяват за общо посочване с онъ онзи се означава отдалеченост а със сь този тук се посочва близост Местоимението овъ се употребява само при изброяване и противопоставяне Местоимението сь си се се скланя по меката местоименна основа а другите mdash по твърдата Показaтелните местоимения поемат функцията и на третоличното местоимение в старобългарски като създават една нова форма за трето лице в българския език Вж анафорично местоимение местоимение

полисемия рус полисемия многозначност нем Polysemie Vielwertigkeit англ polysemy Способността на думите да притежават и придобиват повече от едно значение Синоним многозначност

полисиндетон гр πολυσύνδετον лат acervatio iuncta рус полисиндетон полисиндетическая связь многосоюзное словосочетание нем Polysyndeton англ polysyndeton фр Polysyndegravete Прекомерна употреба на съюзи което обикновено води до забавяне на ритъма Лаусберг (1960 345) изтъква че полисиндетонът се реализира както чрез повтаряне на един и същи съюз така и като вариращо натрупване на отделни съюзи Той смята че при полисиндетон се използват само съчинителни съюзи но не изяснява как класифицира поредици от фрази въведени с подчинителни Не е изяснена и някаква принципна отлика с анафората Изглежда обаче че симетрията не е същностна черта на полисиндетона както е при анафората того бѡ влддку и гда и црда вѣдеть прѣнеисчътнаа ѻна мнѡжьства ликове же архаггдльсцїи такожде херувıми и серафими начела и госпддства и власти же и прѣстоли и силы нъ и въсе въсѣх стдых съслѡвїе(ПКЕ Вл Гр 424r Кал 103) Антоним асиндетон

полугласна Вж глайд

понижаване на еровете рус понижение редуцированных прояснение редуцированных англ lowering of jers Еровете в силна позиция са понижили своя гласеж пред другите ерови гласни По своята същност този процес е дисимилация по признака височина Резултатите от него в отделните говори на българската езикова територия са били различни в повечето случаи се наблюдава преход на ь в е и на ъ в о В някои диалекти гласежът се е изравнил в средна гласна ъ

В суфиксите промяната ъ gt о е засегнала цялото езиково землище докато едва в една част (главно югозападната) тази промяна е обхванала и коренната сричка (срв дъждь gt дождь) Понижаването на гласните е предхождало процеса на изпадането на еровете Терминът изясняване на еровете е неточен тъй като той почива на стара разпредялба на звуците на тъмни и светли (ясни) която няма фонетично основание Синоним изясняване на еровете Вж ерове слаб ер силен ер преглас на еровете Срв изпадане на еровете

правопис рус орфография правописание нем Orthographie Rechtschreibung англ orthography Сбор от правила за употреба на графемите Среновековните правописни са били налагани в голяма степен от местни скриптории особено в началния период на писмеността При описанието на ръкописите важните характеристики са употребата на носовки (юсове) употреба на ерове употреба на букви за йотувани гласни В пространното описание могат да намерат място и употребата на останалите букви както и правописните правила при думите от чужд произход В описанието на правописа роля играе последователността от спазване на различни правила например прокарването на етимологически правилна употреба на еровете В зависимост от определени признаци се разграничват юсов от безюсов правопис правопис с един или два ера и тн В някои случаи правописът носи наименованието си от някое място например рашки правопис ресавски правопис Термини като рашка редакция следва да се избягват доколкото редакция се съотнася с историята на текста и не е пряко свързана с езиковия произход или правописните норми Синоним ортография

праславянски език Единният предписмен език на всички славяни Неговата рекострукция се извършва въз основа на данните при сравнението на всички славянски езици с останалите индоевропейски езици и диалекти Синоним протославянски славянски език основа

превъзходна степен рус превозходная степень нем Superlativ англ superlative фр superlatif ит superlativo Сравнение с помощта на две степени Сравнение на признака на един предмет със степента на признака при най-малко други два предмета (Пашов 198976) В старобългарски липсват морфологически средства за изразяване на превъзходната степен Вж сравнителна степен степен на сравнение

преглас на гласните рус перегласовка гласных англ fronting of back vowels Праславянска регресивна асимилация при която задните гласни се променят в предни под влияние на предходната палатална съгласна или глайд j Вж преглас асимилация дисимилация тенденция към отворена сричка задна гласна предна гласна

преглас на еровете рус перегласовка редуцированных англ mutation of jers Фонологично изменение (асимилация) по признака предност Съгласно тази промяна големият ер преминава в малък пред срички с предна гласна а малкият преминава в голям пред срички със задна гласна Например тьма gt тъма вьдова gt въдова дъбрь gt дьбрь въпль gt вьпль Вж ерове голям ер малък ер понижаване на еровете изпадане на еровете Срв преглас преглас на гласните

преглас рус перегласовка метафония нем Umlaut англ mutation фр meacutetaphonie ит metafonia Изменение на тембъра на гласната под влияние на съседния звук Вид асимилация или

дисимилация Вж преглас на гласните асимилация дисимилация

преден глайд рус передний глайд и неслоговое англ front glide Глайд който се учленява с предната част на езика Предният глайд се обозначава с j или с i с дъгичка под него Синоним предна полугласна несричкотворно и Вж глайд Срв заден глайд

предлог рус предлог нем Praumlposition Vorwort англ preposition фр preacuteposition ит preposizione Неизменяема част на речта която съединява имената с другите думи в изречението За разлика от съюзите които свързват синтактични цялости предлозите съединяват лексико-граматически единици При предлозите винаги има двустранни отношения от една страна с глаголните форми а от друга страна с името живѫ lt въ gt градѣ Граматическото и лексикално значение на глагола определя в случая и падежната форма на името но чрез посредничеството на предлога В този случай формата е в местен падеж Вж задлог падеж Предлози които се съгласуват с един падеж Родителен падежбез(ъ) прѣдастъ его безъ народа близъ приде близъ свѧтааго приближишѧ сѧ близъ рѣкы вънъ вънѣ извънъ изиде вънъ града вънѣ града прѣбываите повелѣ извънъ града того посѣщи выше выше презвутера сѣщи выше закона быти далече имѣаше село вънѣ града недалече града до доидошѧ до цръкъве до бедроу закопанъ из(ъ) влѣкош ѧ вънъ изъ клѣти изъ давъна изъ пръва около стоѧтъ около цръкъве въскраи (lt възъ краи) сѣде въскраи цръкъве кромѣ (извън без) кромѣ тѣла естъ ты единъ еси кромѣ грѣха окрьстъ (около) повелѣ емоу ходити окрьстъ монастырлѣ окрѫгъ (около) сѣдѣахоу окрѫгъ его въ мѣсто въ мѣсто сего старьца приходитъ отъ да не отълѫчимъ сѧ отъ тебе градъ възмѧте сѧ отъ страха прѣжде прѣжде зимы прити прѣжде того часа развѣ (извън освен) аще въ тѣлѣ аще развѣ тѣлѣ не вѣмь свѣнле отъведе паоула свѣне сѫдилища оу прѣбыстъ оу него годъ малъ проси оу отьца Винителен падежвъзъ възъ бръдо потече низъ низъ стѣнѫ падошѧ объ живѣаше объ онѫ странѫ доунава тоу объ нощь прѣбыстъ сквозѣ придохомъ сквозѣ огнль и водѫ Дателен падежкъ събьрашѧ сѧ къ нлемоу вѣроуѭ къ господоу противѫ изидѫ противѫ исоусови чьто противѫ семоу рекѫтъ Местен падежпри при морли галилеисцѣемь видѣ дъва брата падѫ при пѫти Предлози които се съгласуват с два падежа Родителен и творителен падежсъ а) (отдалечаване от предмета) съшьдъ съ небесе съпаде коумиръ съ мѣста своего (време) съ вечера въста (начин) съ полоу мрьтвъ б) (задружност съвместност) идетъ съ народомь многомь Винителен и родителен падежврьхоу винителен падеж само при глаголи за движение иначе родителен постави и врьхоу прѣстолъ свои срв градъ врьхоу горы стояше Винителен и местен падежВинителен падеж се употребява при глаголи за движение а местен ndash при останалите въ а) посадити въ тьмьницѫ въ подъградие доиде б) ѫтрь въ домоу обрѣте сѧ на а) похоть воюетъ на доухъ на гробъ прѣидошѧ б) на ономь свѣтѣ бѫдетъ сѣдиши на трапезѣ слъньце быстъ на заходѣ на молитвѣ станевѣ на оумѣ бѣаше емоу о (о) а) прѣтъкнѫ ногѫ о камень сѣде о деснѫѭ отьца б) чьто се слышѫ о тебѣ не о хлѣбѣ единомь живъ бѫдетъ чловѣкъ Винителен и творителен падежнадъ а) голѫбь полетѣ надъ главѫ иосифовѫ б) облачьць малъ яви сѧ надъ народомь подъ а) въниде подъ покровъ заиде слъньце подъ землѭ подъ вечеръ заклѧ сѧ б) пьси подъ трапезоѭ ядѧтъ прѣдъ а) въведошѧ прѣдъ цѣсарлѣ б) съгрѣшихъ прѣдъ тобоѭ Предлози които се съгласуват с три падежа Винителен родителен и творителенза а) за вратъ похвати и б) (заради) жена за чѧдъ молѧщи (време) за оутра въста за

вечера в) (зад след) иди за мъноѭ сотоно междоу междю а) приде на море междоу прѣдѣлы декапольскыѧ б) междоу двою морю чрьнааго и бѣлааго в) колико растоѧтъ междоу собоѭ

предна гласна рус передний гласный гласный переднего ряда светлый гласный англ front vowel bright vowel Гласна която се образува в предната част на устната кухина Предни гласни в старобългарски са били и ь ю е ѣ ѧ Синоним (остар) светла гласна Вж гласна Срв задна гласна

префикс рус префикс приставка нем Praumlfix англ prefix фр preacutefixe ит prefisso Афикс който се добавя в началото на думата за да бъде променено нейното значение Вж афикс инфикс суфикс основа морфема gtморфема Синоним представка

преходен глагол рус переходный глагол нем transitiv англ transitive verb фр transitif ит transitivo Глагол който приема пряко допълнение Древните граматици са разглеждали този вид глаголи като съдържащи преход от субекта към обекта без помощта на предлог Вж пряко допълнение сказуемо

придихание лат spiritus рус придыхание лат spiritus нем Spiritus англ breathing Обозначение на характера на вдишването при произнасянето на началната гласна в думата на гръцки По отношение на славянските средновековни текстове са възприети термините spiritus lenis (слабо придихание рус тонкое придыхание нем Spiritus lenis англ smooth breathing фр esprit doux ит spirito lene) и spirutus asper (силно придихание рус густое придыхание нем Spiritus asper англ rough breathing фр esprit dur ит spirito lene) За славянските текстове те обаче се използват главно като знаци за четене и не са имали фонетична стойност

прилагателно име рус прилагательное имя нем Adjektiv EIgenshaftswort англ adjective Част на речта която означава качество свойство или белег на нещата Делят се традиционно на качествени притежателни и относителни Качествените прилагателни изтъкват качеството на предмета пьстръ стоудьнъ младъ Притежателните означават принадлежността отьчь братовъ Относителните показват различните белези на предмета относно до веществото от което е направен произхода му времето и предназначението му Прилагателното може да бъде субстантивирано ако в изречението то заема функцията на съществителното Старобългарските прилагателни притежават род число падеж и се скланят Прилагателните са имали две форми кратка (неопределена) и пълна (определена или местоименна) Кратките прилагателни се скланят като съществителни по -о (jo) за м и ср р или по -а(jа) основи за жр Местоименните прилагателни се скланят като родовите местоимения по меките основи Качествените прилагателни в старобългарски притежават сравнителна степен но не е развита превъзходната степен Сравнителната степен се е образувала по два начина Кратките форми на сравнителната степен са се образували с наставка -jьs (за жр) и -jes (за мр) В жр към наставката се е прибавяло окончанието -и за имп ед ч и формите съответно са били дражьши (жр) дражь (мр) и драже (срр) Дългата форма се е образувала със същата наставка но тя се е прибавяла към разширената с ѣ основа Крайното s от наставката е изпадало и формите са гласяли добрѣиши (жр) добрѣи (мр) и добрѣе (срр) ltpgt

приложение рус приложение аппозиция нем Apposition англ apposition фр apposition ит apposizione Определение което е съществително съгласувано по падеж с името към което се отнася Павелъ рабъ божии апостолъ исоусъ христосъ Вж определение Синоним апозиция

притежателно местоимение рус притежательное местоимение Притежателното местоимение означава принадлежност Старобългарските притежателни местоимения са мои моѣ мое твои твоѣ твое свои своѣ свое нашь наша наше вашь ваша ваше Те се скланят като анафоричното - по меките местоименни основи Вж местоимение анафорично местоимение

причастие лат participium рус причастие нем Partizip Participium англ participle фр participe ит participio Част на речта която античните граматици считали за причастна както към категорията на имената (защото се скланя) така и към категорията на глагола защото се образува от него и може да изразява време и залог В старобългарски съществуват три деятелни (сегашно минало 1 и 2) и две страдателни (сегашно и минало) причастия Вж сегашно деятелно причастие минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие елово причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие

прогресивна палатализация рус прогрессивная палатализация англ Progressive palatalization Наричана традиционно Трета палатализация (бълг) Третья палатализация (рус) Third Palatalization (англ) За разлика от другите две палатализации на веларите (вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите) при тази посоката на изменение е прогресивно (вж прогресивно фонологическо изменение) те предният фонологически елемент влияе върху следходния В този случай е доказано че въздействие се оказва от предходната гласна дълго или кратко i върху веларните съгласни k и g Спорно е дали в този процес е участвала съгласната x Между гласната и съгласната е могло да има назален елемент който впоследствие е образувал една единна част от предходната гласна и двете заедно са се превърнали в малка носовка За да се осъществи изменението след веларните съгласни е трябвало да се намират дълги или кратки гласни o или a Резултатите от прогресивната палатализация са съвпаднали с тези от втората регресивна те k gt c a g gt ꙃ (ꙃ) Синоним трета палатализация 3 палатализация III палатализация Срв палатализация

прогресивно изменение рус прогрессивное изменение англ progressive change progressive phonological change Фонологична промяна при която предходният в изговора звук влияе върху следходния Синоним прогресивно фонологическо изменение прогресивна промяна Антоним регресивно изменение

прозодия рус просодия нем Prosodie англ prosody фр prosodie ит prosodia Общото наименование на особеностите на речта и стиха свързани с метрика като дължина и количество ударение и интонация В системата на византийската прозодия са известни десет прозодични знака които се делят на 4 групи 1 тонове 2 времена 3 придихания 4 стъпки Вж ударение

протеза рус протеза надставка нем Prothese Vorschlag англ prothesis фр prothegravese ит prostesi Вмъкване на звук в началото на думата От праславянски е известна протезата на глайдовете j и

w в началото на думата Срв случаи като въдица въглен вътък вътре въже възел както и пояепентезавата на j в случаи като гнѧ ѩзъікъ и др Срв епентеза метатеза ꙗ

пряко допълнение рус прямое дополнение нем naumlheres Objekt direkt Objekt англ direct object фр compleacutement direct ит oggeto diretto Допълнение което съседства непосредствено и задължително при глаголната форма Прякото допълнение в старобългарски зависи от семантиката на преходните глаголи и се изразява с винителен родителен и творителен падеж Най-много са формите с винителен падеж който е основният падеж на прякото допълнение в старобългарски С родителен падеж прякото допълнение се употребява 1 при отрицание (с частиците не и ни) 2 при значение на част от цялото при глаголите сти пити приѧти 3 при ꙗодушевени съществителни вместо винителната форма При супин формата за родителен падеж е по-архаичната отколкото по-новите случаи с винителен Пряко допълнение в родителен падеж имат глаголите алкати въкоусити жьдати жѧдати искати слоушати съмотрити трѣбовати ча ти Творителен падеж за пряко допълнение се употребява при глаголите власти съвласти ꙗобладати четврьтовластьвовати видите къто вами съвладетъ Особен случай на допълнение е и творителната форма в страдателни конструкции Вж допълнение косвено допълнение части на изречението

пунктуация рус пунктуация нем Interpunktion Satzzeichensetzung англ punctuation фр ponctuation ит interpunzione Графически знаци в реда употребявани за разграничение на различните изреченски или ритмични елементи В най-ранния период са се разграничавали знаци в текста знаци за край на текста знаци за глоси в полето От знаците в текста най-често срещани са средната точка и двуеточието които са се употребявали с една функция - разграничаване на изреченска или ритмична цялост От занците за край на текста най-често се срещат различни варианти на схематизиран кръст с допълнителни украшения Към знаците за край на текста принадлежат и знаците за запълване на реда които са често по същия начин и са изпълнявали подобна функция Знаците за глоси в полето са обикновено същите както в текста Един и същи знак в реда или над него е отбелязвал мястото на допълнението а същият знак в полето е бележел началото на допълнението

първа палатализация на веларите рус первая веларная палатализация нем Erste Velar Palataliesirung англ First Velar Palatalization Наричана още първа регресивна палатализация на веларите Регресивна промяна по признака предност в праславянски която обхваща веларните съгласни k g x когато те се намират пред преден фонетичен елемент (предни гласни или преден глайд j) Резултатът от изменението е че k gt ч g gt ж а x gt ш В някои учебници изменението пред j е представено като йотация но рефлексите на изменението са същите както и при веларните съгласни когато те се намират пред предни гласни Може да се предполага че механизмът на въздействието и времето на възникване на промяната са същите

регресивно изменение рус регрессивное изменение регрессивное фонологическое изменение англ regressive change regressive phonological change Фонологическо изменение (промяна) при което следходният фонологически елемент влияе върху предходния Синоним регресивно фонологическо изменение регресивна промяна Антоним прогресивно изменение

редукция рус редукция нем Reduktion англ reduction фр reacuteduction ит riduzione Редукцията е фонологическо изменение на невисоките неударени гласни което се изразява в техния повишен гласеж Така неударено е gt и о gt у а gt ъ Поради тази причина е неправилно да се смята че големият и малък ер са били редуцирани тъй като техните промени се дължат не на ролята на ударението а са убословени от самия им характер на високи и кратки гласни В най-ранния период на славянската писменост примерите за редукция на гласни са неясни Приема се че старобългарския период отразява преход между противопоставянето между дългите и кратките гласни и следходния период при който като релевантен признак се появява ударението Затова примерите за редукция се срещат в по-ново време

редупликация рус редупликация повтор удвоение нем Reduplikation Verdoppelung Reduplizierung фр redoublement ит raddoppiamento Пълно или частично преднамерено повторение на корена основата или цялата дума при образуването на нови думи или изрази

реч 1 рус речь нем Rede англ speech discourse фр discours ит discorso 2 рус речь нем Rede das Sprechen англ speech фр parole ит parole 1 Звуковата проява на езика 2 Речева дейност в устна или писмена форма

рима рус рифма нем Reim англ rhyme фр rime ит rima Разположение на еднакви или подобни звукове в края на съседни или отделени една от друга думи които образуват ритмическо цяло

ритъм ритм Rhythmus Takt Sprechtakt rhythm

род рус род нем Genus англ gender фр genre ит genere Граматическа категория основана върху идеята че съществителните прилагателните и родовите местоимения могат да се разграничават въз основа на естествения пол (мъжки и женски род) или на безразличието спрямо тази подялба (среден род) В старобългарски и в български език принадлежността към даден род се определя от формалния завършек при съществителните и прилагателните

родителен падеж рус родительный падеж генетив нем Genetiv англ genetive фр geacutenitif ит genetivo Родителният падеж в старобългарски и в славянските езици съчетава най-разнообразни значения Той наследява и всички значения на индоевропейския аблатив Обикновено за илюстрация на значенията неговите функции се делят на две големи групи приименен родителен и приглаголен родителен падеж 1 Приименен родителен а) използва се определение (притежание субект на действието за количество за качество след субстантивирани местоимения и числителни от 1 до 4 с предлога отъ) Родителният определителен се поставя като определение при друго име за да определи качеството му (произход характер възраст материал) Чловѣкъ нѣкъіи добра рода б) като именно сказуемно определние велика рода естъ в) при прилагателни означаващи отстраняване лишаване г) допълнение при прилагателните плънъ исплънъ достоинъ Въі плънъі есте благости исплънени всѣкого раꙃоума д) след междуметията о оле о прѣмѫдръіихъ сѫдебъ твоихъ е) 2 Приглаголен родителен а) субект на безлични конструкции (с отрицат форми на бъіти) б) допълнение при глаголи с отрицание или съпътствани с отрицателна частица не приѧтъ оученьѣ в) при супина на преходни глаголи г)

при глаголи със значение на отделяне предвижване в пространството бѣгати отъстоѣти иꙃлаꙃити отъстѫпити (често с представките иꙃ отъоу) които изискват допълнение с въпроса от кого от що д) глаголи означаващи отстраняване освобождаване избавяне е) при глаголи които изразяват различни чувства чаѣти жѧждати хотѣти желати просити послоушати плакати сѧ просити искати оубоѣти сѧ плакати сѧ гнѫшати сѧ оустрашати сѧ оужасати сѧ ж) глаголи и прилагателни със значение на докосване допир връзка з) В родителен падеж е второто допълнение (освен винителното) глаголите напитати наплънити сподоблѣти Наплъните съсѫдъі вашѧ пшеницъі 3) родителен за обстоятелствено пояснение а) отношение и ограничение сравнителна степен на прилагателните б) родителен за време Се бѫдетъ сеѧ нощи Синоним генетив

родителен самостоятелен падеж лат genetivus absolutus Конструкцията е калка на гръцката конструкция и представена от старобългарските паметници само в Супрасълския сборник Състои се от име в родителен падеж и съгласувано с него причастие Има същото значение както дателен самостоятелен mdash на обстоятелствено изречение за време условие причина Вж абсолютна конструкция дателен самостоятелен падеж Синоним родителен самостоятелен

ротацизъм ротацизм Rhotazismus rhotacism

сандхи рус сандхи нем Sandhi От санскрит връзка съединение Термин от индийската граматика за асимилационни промени които възникват на междусловната граница Вж асимилация

свърхкратка гласна Вж ерове

свършен вид рус совершенный вид перфективный вид нем perfektive Aktionsart англ perfect aspect perfective aspect complete aspect telic aspect фр aspect perfectif ит aspetto perfettivo Глаголът от свършен вид представя действието като цяло mdash заедно с началото му извършването му и края му без обаче да се мисли поотделно за тези съставки (Пашов 1989105) Първичните глаголи от св в в старобългарски не съдържат наставката -а- в инфинитивната си форма срв минѫти минѫ (св в) но миновати миноуѭ (несв в) Синоним свършен вид на глагола

сегашно време рус настоящее время презенс нем Praumlsens англ present tense фр preacutesent ит presente Граматически форми които изразяват процес извършващ се едновременно с процеса на говорене В старобългарски това време се образува от сегашната основа на глагола Вж сегашна основа

сегашно деятелно причастие В старобългарски се е образувало от сегашната основа на глагола В м ср р ед ч в 1 и 2 спр е окончавало на -ъі а в 3 и 4 mdash на ѧ Разликата между 3 и 4 спрежение е била че в третото гласната в суфикса е била в косвените падежи ѫ с предходна мекост или ѭ докато при 4 навсякъде е била само ѧ От друга страна им п ед м и ср им п се е противопоставял на всички други форми заради липсата на -щ- срв несъі даѧ молѧ (м срр импедч) - несѫщи даѭщи молѧщи (жредчимп) Скланя се както съществителните по -jo (за м и срр) -ja (за жр) Различават се кратки и местоименни форми Местоименните или пълните форми се образуват като към кратката форма се добави съответната форма за род число

и падеж на анафоричното местоимение напр несъіи даѧи молѧи В този случай втората част следва склонението на местоимението несѫщаего (родпедч м и ср р) несѫщоуемоу (датпедч м и ср р) В развитието на езика още в старобългарски гласната е се уподобява (асимилира) от предходната гласна несѫщаего gt несѫщааго Следходният процес е известен като контракция mdash двете еднакви гласни се свиват в една mdash несѫщаго Този процес повлиява цялата парадигма на сегашното деятелно причастие Вж минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие причастие анафорично местоимение Синоним сегашно действително причастие

сема рус сема фр segraveme Най-малкият смислов компонент в семантиката на думата

семантика рус семантика нем Semantik Bedeutungslehre англ semantics фр seacutemantique ит semantica 1 Лингвистична дисциплина която се занимава със значението на езиковите единици Дели се традиционно на лексикална и граматична семантика 2 Теория за знаковото учение като част от семасиологията

сигматичен аорист рус сигматический аорист англ sigmatic aorist Аорист който в славянските езици се образува с помощта на съгласната s добавена към инфинитивната основа В по-голяма част от случаите още в праславянски тази съгласна се е изменила в -х- Вж аорист

сигматичен рус сигматический нем sigmatisch англ sigmatic фр sigmatique ит sigmatico Граматично образувание с помощта на афикса -s- (от гр сигма) Вж сигматичен аорист

силен ер рус сильный редуцированный сильная позиция редуцированных англ strong jer strong position of jers Ер в силна позиция или силен ер означава че в това обкръжение гласната ще понижи своя гласеж Силна позиция за еровете е била пред друга ерова гласна и под ударение Синоним силна позиция на еровете Вж ерове голям ер малък ер изпадане на еровете понижаване на еровете преглас на еровете Срв слаб ер

синоним рус синоним нем Synonym Gleichbedeutend англ synonym фр synomyme it sinonimо Дума или израз равни или сходни в своето значение с друга дума или израз Срв антоним

синонимия рус синонимия нем Synonymie англ synonymy фр synonymie ит sinonimia Семантично явление при което основните значения на езиковите единици (думи морфеми изрази категории) съвпадат или са близки Вж синоним

синтагма рус синтагма нем Syntagme фр syntagme 1 Група от думи в изречението обединена смислово и ритмически 2 Сборник от статии и слова Вж фраза Синтагма

синтаксис рус синтаксис нем Syntax Satzlehre англ syntax фр syntax ит sintassi Лингвистична дисциплина която изучава отношенията на думите и формите в изречението и начините за тяхното свързване в единно цяло

сказуемо рус сказуемое нем Praumldikat англ predicate фр preacutedicat ит predicato Личният глагол в изречението В старобългарски се съласува с подлога по лице и число а в някои случаи и по

род Рѫцѣ твои сътвористѣ мѧ и съꙃдастѣ мѧ Синоним предикат

склонение рус склонение нем Deklination англ declension фр deacuteclinaison ит declinazione Система на словоизменение на именните форми Склонението зависи от основата на името Старобългарските съществителни различават 9 различни склонения Причастията и прилагателните се скланят по образеца на съществителните а при местоименията се разграничават склоненията на личното и възвратното местоимение от склоненията на родовите форми Вж вокална основа консонантна основа парадигма

слаб ер рус слабый редуцированный англ weak jer jer in weak position Ер който се намира в слаба позиция се нарича слаб ер Слаба позиция за еровете е прието да се назовава сричката във фонетичната дума където след еровата гласна не следва друга ер в края на думата преди сричка с друга гласна и когато върху еровата гласна не пада ударението В тези позиции във всички славянски езици се извършва процес известен като изпадане на еровете Синоним ер в слаба позиция Вж ерове голям ер малък ер преглас на еровете понижаване на еровете Срв силен ер

словоизменение рус словоизменение флексия нем Flexion англ flection inflexion accidence фр flexion ит flessione Процес при който към думата се добавят окончания Те изразяват граматични категории и отношения Вж афикс окончание парадигма

словообразуване рус словосложение нем Zusammensetzung англ composition фр composition ит composizione Образуване на нови думи от изходна форма или дума (мотивираща форма мотивираща дума) с помощта най-често на афикси Срв словоизменение

словоред рус порядок слов нем Wortstellung Wortfolge англ word-order фр ordre des mots ит ordine delle parole Ред на думите в изречението Различното разположение може да има синтактично семантично и експресивно значение

сложна дума рус сложное слово композита нем Kompositum zusammengesetztes Wort англ compound фр composeacute ит composto Съединението на най-малко две думи в една нова се нарича сложна дума

служебна дума рус служебное слово нем Nebenwort англ subsidiary word accessory word фр mot accessoire ит parola accessoria Служебните думи означават отношения между частите на самостойните думи Те биват предлози частици и съюзи Синоним несамостойна дума

смегчаване рус смягчение нем Mouillierung Erweichung англ softening фр mouillement mouillure ит palatalizzazione Процес на образуване на съгласни с помощта на повдигане на средната част на езика към твърдото небце (палатум)

собствено име рус собственное имя нем Eigenname англ proper name фр nom propre ит nome proprio Съществително което назовава отделен единичен предмет Синоним съществително собствено име Вж нарицателно име

спомагателен глагол рус вспомагательный глагол нем Hilfsverbum англ auxiliary verb фр

verbe auxiliaire ит verbo ausiliare Глагол който служи за образуване на други сложни глаголни форми например времена и наклонения С старобългарски спомагателни глаголи са например бъіти имѣти и хотѣти

спрежение лат cojugatio рус спряжение нем Konjugation Abwandlung англ conjugation фр conjugaison ит coniugazione Групиране на глаголните форми в система от парадигми Старобългарските глаголи се делят на 5 спрежения 4 тематични и 1 атематично Тематичните спрежения са 1 - с гласна -е- 2 с -не- 3 с -je- и 4 с -и- Тематичната гласна и съчетание се открива във всички форми на сег вр на глагола освен в 1 л ед и 3 л мнч Атематичните глаголи в старобългарски са пет бъіти вѣдѣти дати имѣти ѣсти както и техните варианти с представка напр прѣдати продати иꙃдати В речниците се дава информация за формата във 2 л според която най-често се определя спрежението на глагола Това е и т нар сегашна глаголна основа в старобългарски Вж тематичен атематичен основа склонение парадигма

сравнителна степен рус сравнительная степень фр comparatif Представяне на качеството у един предмет в по-голяма мяра отколкото при друг (Момчилов 186833-34) В старобългарски са съществували два начина за образуване на сравнителната степен Кратките форми за сравнителна степен са се образували като се добавят наставките -jьs (за м и жр) и -jes (за срр) Наставката се е добавяла към основата на прилагателното или наречието Крайното s е изпадало (вж тенденция към отворена сричка) а j е палатализирал съгласната пред него драгъ драга драго gt дражь дражьши драже При дългите форми преди наставката се е добавяла гласната ѣ добрѣи добрѣиши добрѣе от добръ добра добро Вж превъзходна степен степен на сравнение

среден ер В кирилската писменост mdash ер който се пише като среден вариант между големия и малкия ер Среща се в някои от ранните епиграфски паметници и в среднобългарски текстове от 12-13 век насетне В някои случаи може да се предположи че има фонетично значение на шва но специализирани изследвания не са правени Вж ерове голям ер малък ер

среден род рус средний род нем Neutrum англ neuter фр neutre ит neutro В старобългарски това е граматически род който обединява думи със общо значение на индиферентност спрямо опозицията мъжки-женски род както и притежаващи значения на неактивност неодушевеност (Ахманова 1969380) Те имат формални завършеци характерни за основите на -o-jo както и на част от консонантните склонения Вж мъжки род женски род род

сричка рус слог нем Silbe англ syllable фр syllable ит sillaba Най-малката произносителна единица при образуването на която трябва да съществува гласна или в някои случаи сонорна съгласна Вж отворена сричка затворена сричка тенденция към отворена сричка

старобългарски език старославянский язык древнецерковнославянский язык нем altkirchenslaviesche Sprache altslavische Sprache altbulgarische Sprache англ Old Bulgarian language Old Church Slavonic language Old Slavic language Най-ранният писмено засвидетелстван език на славяните Почива на българските говори Първите му паметници са създадени през 9 век Обхваща първия период от писмената история на българския език -

старобългарския който трае 3 века от 9 до края на 11 Синоним старочерковнославянски староцърковнославянски старославянски

степен на сравнение рус степень сравнения нем Komparationsgrade Steigerungsstufen Komparationsbildungen англ degrees of comparison фр degreacutes de comparaison ит gradi di comparazione Степента е граматическа категория проявяваща се в способността на качествените прилагателни и наречия да изразяват относителна разлика в признаците на определяните от тях явления (Куцаров 2007475 Ахманова 1969453) В старобългарски степенуването извън положителната степен се изразява с ппомощта на граматически суфикс Вж сравнителна степен Синоним степенуване

страдателен залог рус страдательный залог пасив нем Passiv англ passive (voice) фр passif ит passivo Ако глаголното лице е пасивно (търпи глаголното действие) то залогът се нарича страдателен В старобългарски лицето в този случай се изразява с тв п или с помощта на конструкция на предлога отъ с род п срв текъла постриже сѧ павъломь Вж деятелен залог залог Синоним пасив пасивен залог

строфа рус строфа нем Strophe Stanze англ stanza фр strophe ит strofa strofe Група от стихове образуваща единно смислово и ритмическо цяло

стъпка рус стопа нем Fuss англ foot фр pied ит piede Ритмическа единица образувана от група срички обединени от ударението или дължината Синоним ритмична стъпка ритмическа стъпка

субект Вж подлог

супин лат supinum рус супин нем Supinum англ supine фр supin ит supino Нелична глаголна форма която се е употребявала в старобългарски след глаголи за движение вместо инфинитива Има паралел в историята на инд езици с латинския Старобългарският супин е окончавал на -тъ видѣтъ По произход е стар винителен падеж на кратки u-основи В най-архаичните текстове изисква допълнение в род п след глаголи за движение идѫ ръібъ ловитъ отивам да ловя риба С течение на времето тази форма е била изместен още в старобългарски от инфинитива Вж инфинитив

суплетивен рус суплетивный нем suppletiv англ suppletive фр suppleacutetif ит suppletivo Суплетивни форми са форми на една и съща дума образувани от различни корени например бъіти есмь и сѫть

суфикс рус суффикс нем Suffix Exponent англ suffix фр suffixe ит suffiso Служебна морфема която се поставя зад корена или основата Вж афикс инфикс префикс основа морфема

съгласна рус согласный согласный звук нем Konsonant англ consonant фр consonne ит consonante В античността под названието съгласни (калка срв гр лат consonantia) са разбирали звукове които са лишени от истинска звучност и които са се произнасяли заедно с гласната При учленението си те минават през проход или преграда и са преобладаващо шумове Съгласните не

могат да образуват сричка Изключение са сонорите които при струпване на няколко съгласни елемента могат да служат за сричкотворни елементи (срв р в крв) Синоним съгласен звук Вж гласна

съгласуване на времената лат consecutio temporum рус согласование времен нем consecutio temporum англ senquence of tenses фр concordance des temps ит concordanza dei tempi Съгласуване на глагола в подчиненото изречение с глаголното време в главното изречение Вж време

съхипоним Елементи от един и същ хипонимен ред Срв хипоним хипонимен ред хипонимия хипероним

съчинителен съюз рус сочинительный союз нем beiordnende Konjunktion англ coordinating conjunction фр conjonction de coordination ит coniunzione coordinativa Свързва две части на изречението с еднородна функция и без отношение на зависимост В старобългарски се разграничават седем класа съчинителни съюзи съединителни (и ии нини ниже тоже толи ибо) съпоставително-противопоставителни (а же ли нъ) разделителни (ли лили аще ащели илиили любо любо) мотивиращи (бо ибо небонъ оубо) заключителни (оубо бо) резултативни (тѣмь тѣмьже сего радисего дѣлѣ того ради ꙃа не) пояснителни (сирѣчь рѣкъше) (Дуриданов 1993327-332) Вж подчинителен съюз съюз

съществително име гр лат substantivum рус существительное имя нем Substantiv Gegenstandswort англ substantive фр substantif ит sostantivo Думи с които се именуват лица неща и понятия Античните граматици са считали че то изразява нещо съществено (срв лат термин) който обозначава или индивида (съществително собствено) или категория (съществително нарицателно) или понятия (качества състояния действия) Съществителните са конкретни ако принадлежат на една от първите категории и отвлечени или абстрактни ако са част от третата Старобългарското съществително име притежава род число падеж и принадлежи към една от склонитбените групи (склонения) наследници на индоевропейските и праславянски основи Срв име прилагателно име местоимение

съюз рус союз нем Konjunktion Bindewort англ conjunction фр conjonction ит congiunzione Служебна дума която служи за съединение на две части на изречение или на две изречения Старобългарските съюзи по начин на съставяне се делят на прости сложни и съотносителни Простите съюзи се състоят от една лексикална единица а бо и или и др Сложните съюзи са съчетание на прост съюз и друга съставка Например любо ли а не нъ а и аще и Съотносителните съюзи се употребяват разделено Едната съставка се намира в първото от изреченията а втората mdash в следващото Например ли ли или или любо любо ни ни В старобългарския език съюзна функция са могли да изпълняват и т нар съюзни думи Това са местоимения наречия и съчетания от местоимения и съществителни частици Според типовете отношение се разделят на съчинителни и подчинителни Вж подчинителен съюз съчинителен съюз

творителен падеж рус творительный падеж инструментальный падеж орудийный падеж

нем Instrumentalis instrumental англ instrumental фр instrumental ит strumentale Творителният изразява различни обстоятелствени значения служи за означаване на субекта в страдателен залог и служи за именна част на съставните сказуеми В творителния падеж се поставя непрякото допълнение което показава оръдието или средството с което се върши глаголното десйтвие Затова се нарича и инструментален падеж На български тази финкция се превежда с предлозите с или чрез Писахъ вамъ моеѭ рѫкоѭ Творителен падеж се употребява и когато трябва да се покаже че действието се извършва задружно с някого или че то се съпровожда с нещо Вѣроѭ и любовиѭ пристѫпимъ Най-често в това значение се употребява с предлога съ мъітари и грѣшьници въꙃлежаахѫ съ исоусомь Страдателен залог (отговаря на въпроса от кого) въꙃлюбленъ бѫдетъ отьцемь моимь Глаголът бъіти когато има значение на произлизам ставам изисква допълнение в творителен падеж Въ миръ бѣ и миръ тѣмь бъістъ Допъленение в творителен падеж изискват и глаголите господьствовати и обладати Наплъните ꙃемлѭ и господьствоуите еѭ и обладаите ръібами морьскъіими и ꙃвѣрьми и птицами небесьнъіими и всѣми скотами и и вьсеѭ ꙃемлеѭ При глаголи за покупка и продажба допълнението в творителен падеж не пѧть ли птиць цѣнитъ сѧ пѣнѧꙃема двѣма Творителният падеж се употребява и за означаване на обстоятелствата при които се извършва дадено действие (начин време място) Миромь господи помолимъ сѧ Сьи придетъ къ исоусоу нощьѭ Входѧи двьрьми пастъірь естъ овьцамъ Синоним инструментален падеж

тежко ударение вж гравис

тематичен рус тематический нем thematisch themavokalisch stammbildend англ thematic theacutematique ит tematico Тематична морфема е тази която се присъединява към корена за образуване на основа Например в старобългарски има 4 тематични спрежения Вж атематичен основа корен морфема спрежение

тенденция към отворена сричка рус тенденция к открытому слогу принцип восходящей звучности принцип возрастающей звучности англ tendency toward intrasyllabic harmony tendency toward rising sonority law of open syllables Тендеция от изменения в праславянски която води до структура на сричката завършваща на гласна Към тази тенденция приндалежат промени като изпадане на съгласни на сричковата граница и в края на думите монофтонгизацията на дифтонгите образуването на носови гласни различни видове метатези и епентези Синоним тенденция към възходяща звучност закон за отворената сричка Вж отворена сричка монофтонгизация на дифтонги носова гласна изпадане на съгласни метатеза епентеза

тенденция към палаталност рус тенденция к палатальности Едно от двете основни направления във фонологическото развитие на праславянския език заедно с тенденцията към отворената сричка което обединява всички процеси на промяна на съгласните под въздействие на следходни (при прогресивната палатализация и предходни) незадни фонологични елементи (предни гласни и j) В резултат на тези промени в славянските езици се появяват редица съгласни които преди това не са съществували (като ч ж ш щ ц ꙃ и тн) Всички нововъзникнали съгласни са меки което довежда и до появата на корелацията твърди-меки

съгласни както е случаят със сонорните r l m които имат съответствия r l m Тенденцията обхваща трите праславянски палатализации на веларите палатализацията на денталите и лабиалите йотацията както и някои съпътстващи краесловни изменения Към тези промени може да се причисли и монофтонгизацията на дифтонга aj в еи който е основание за възникване на втората веларна палатализация макар той да е част от друга една тенденция в праславянски mdash тази на отворената сричка Вж палатализация палатализация на веларите палатализация на денталите палатализация на лабиалите монофтонгизация на дифтонгите Срв тенденция към отворена сричка Вж праславянски език тенденция към отворена сричка

тон тон Ton Betonung tone

топонимия рус топонимия топонимика топономастика нем Toponomastik Ortsnamenkunde англ placename study фр toponymie toponomastique ит toponimia toponomastica Изследване на географските и местните имена на дадена територия или в даден език Вж ономастика

транскрипция рус транскрипция транскрибирование нем Transkription англ transcription фр transcription ит transrizione Предаване на звуците в един изговор с помощта на писмени знаци При фонетичната транскрипция се прилагат специални знаци за точното отразяване на речта Най-известната система е тази на Международната фонетична асоциация В България за записване на диалектна реч се използва транскрипцията на проф Стойко Стойков изработена за целите на Българския диалектен атлас Срв транслитерация

транслитерация рус транслитерация нем Transliteration англ transliteration фр transliteacuteration ит translitterazione Предаване на знаците от една писмена система с помощта на знаци от друго писмо Например много често в изданията на глаголическите паметници глаголицата се транслитерира с кирилица или с латиница При транслитерацията не се държи за сметка за реалното звучане на писмените знаци Срв транскрипция

трета палатализация на веларите вж прогресивна палатализация

тропа троп образное выражение Tropus bildlicher Ausdruck trope

ударение стб сила глаголоу рус ударение нем Akzent Betonung Tonfall англ accent stress 1 Отделянето на определена сричка в думата на фона на другите неударени срички се нарича словно ударение или само ударение 2 Обозначаване на това отделяне с особен знак в правописа В старобългарските паметници отсъстват знаци с подобно значение Син акцент

условно наклонение рус сослагательное наклонение нем Subjunktiv Konjunktiv англ subjunctive фр subjonctif ит soggiuntivo congiuntivo Условното наклонение представя действието като зависимо от някакво условие В старобългарски се е образувало с особена парадигма на глагола бъіти (бимь би би бимъ бисте бѫ) и минало деятелно второ (елово) причастие Причастните форми са се изменяли по род и число а глаголът се е менял по лице и число например сътворилъ бимь бих направил Още в старобългарския период специализираните форми на спомагателния глагол са се променили като са приели окончанията за аорист бъіхъ сътворилъ Към тези конструкции възхожда и съвременното българско условно

наклонение Вж изявително наклонение повелително наклонение наклонение Синоним кондиционал

фраза рус фраза нем Phrase англ phrase clause 1 Фонетична и синтактична цялост която изразява завършена мисъл оформена интонационно 2 Изречение или глаголно съчетание

хапакс лат hapax legomenon рус гапакс апакс Гръцкото наречие hapax (веднъж еднократно) се употребява в качеството на съществително за да обозначи дума израз конструкция срещана само веднъж

хаплография рус гаплография нем Haplographie англ haplography фр haplographie ит aplografia Изпускане на цяла сричка в писмото Грешка при която от две съседни еднакви или подобни срички се пише само едната

хаплология рус гаплология нем Haplologie Silbenschichtung SIlbendissimilation англ haplology фр haplologie ит aplologia Изпускане на еднакви или подобни срички стоящи непосредствено една до друга Срв елизия

хетеронимия рус гетеронимия нем Heteronimie англ heteronymy фр heacuteteacuteronymie ит eteronimia Свойства на имената образувани от различни корени да означават предмети и същества тясно свързани по значение които са част от естествена група Например братръ и сестра в стб

хиазъм гр χιαστὸν σχῆμα χιασμός рус хиазм нем Chiasmus англ chiasmus фр chiasme ит chiasmo Две синтактични или фразови двойки които са подредени не паралелно (a-b-a-b) а редуващо се (a-b-b-a) Този тип подреждане е известно като кръстовидно и наименованието му идва от формата на гръцката буква хи (X)

хипербат гр ὑπερβατόν лат transgressio рус гипербат нем Hyperbaton англ hyperbaton фр hyperbate ит iperbato 1 Смяна на местата инверсия на две синтактично принадлежащи заедно думи (анастрофа) 2 Разделяне на две синтактично принадлежещи заедно думи чрез вмъкване на допълнителна фраза или изречение между тях 3 Тмезис

хипербола гр ὑπερβολή лат superlatio рус гипорбола нем Hyperbel англ hyperbole фр hyperbole ит iperbole Реторичен троп при който се преувеличават свойства качества и състояния на предмети и явления Антоним литота

хиперкоректен гиперкорректный hyperkorrekt hypercorrect

хипероним Дума която е название на общо родово понятие или на цялото спрямо неговите части Например растение е хипероним на множеството дърво храст трева Хиперонимът животно обхваща хипонимите заек тигър кон Срв хипоним хипонимен ред хипонимия съхипоним

хипоним Дума която семантично подчинена на друга дума и представя част от понятието на тази дума Например бреза бук са хипоними на дърво Вж хипонимия хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипонимен ред Лексика структурирана според семантичната група на хипонимите Срв хипоним хипонимия хипероним съхипоним

хипонимия Връзки които обобщават отношението на отделните части към цялото Например бреза бук смърч са хипоними на родовото название дърво Вж хипоним хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипотаксис рус гипотаксис англ Hypotaxe Unterordnung англ hypotaxis фр hypotaxe ит ipotassi Подчинение зависимост на едно изречение от друго Срв паратаксис

циркумфлекс стб периспомени гр προσῳδία περισπομένη περισπομένη лат cicumflexa geschleifter schleifender Akzent Schleifton gedehnter Ton circumflex В екфонетичната нотация се обозначава с ^ Синоним извито ударение Вж и тонове ударение

части на речта лат partes orationis рус части речи нем Redeteile англ parts of speech фр parties du discours ит parti del discorso Лексикална семантична и граматична класификация на думите която обединява техните понятийни класовве и граматични категории Традиционно в старите граматики те се делят на 8 частисъществително име прилагателно име местоимение глагол наречие предлог съюз и междуметие

числително бройно рус количественное числительное нем Kardinalzahl Grundzahl англ cardinal number Бройните числителни показват количеството (броя) на предметите или лицата Вж числително име числително редно

числително име рус числительное имя нем Zahlwort англ numeral фр numeacuteral ит numerale Дума която означава броя или числения ред на нещата Въз основа морфосинтактични признаци можем да ги разделим на такива които се променят като прилагателни и такива които се променят като съществителни Според функциите се делят на числителни бройни числителни редни събирателни дробни Цифрите в старобългарски и през целия средновековен период на българската история се означават с букви върху които има изписана чертица (титло) Числителните от 11 до 19 са словосъчетания чиято главна част е названието на единиците Втората съставка се скланя в м п единъ на десѧте дъва на десѧте Числителните от 20 до 90 се образуват като десѧть се брои за самостоятелна дума трье десѧти Числителните единъ една едно се скланят като родовите местоимения Те имат значение и на неопределителни местоимения По същия начин се скланят и редните числителни Числителните дъва оба се скланят като местоимението тъ в дв ч Числителните трие три и четъіре четъіри се скланят както съществителните по кратки i-основи като се забелязва и влияние от консонантните основи Числителните от 5 до 9 са от жр Скланят се само в едч по кратките i-основи Числителното 10 е било от мр и се е скланяло по консонантните основи със силно влияние от кратки i-основи При числителните от 11 до 19 се променя само първата съставака От 20 до 90 числителните управляват съществително в род п мнч Числителното съто се скланя като същестително от срр по о-снови Числителното тъісѫщи тъїсѧщи се скланя по типа на съществителни като богъіни Тъма се скланя като съществително по а-основи Вж числително бройно числително редно

числително редно лат numeralia ordinalial рус порядковое числительное нем Ordinalzahl Ordnungszahl англ ordinal number Редните числителни показват реда и мястото на нещата Синоним поредни числителни уредни числителни качествени числителни ординални нумерали Вж числително бройно числително име

член рус артикль член нем Artikel англ article фр article ит articolo Морфологичен показател за определеност при имената Определителният член може да стои пред (предпоставен член) или след (задпоставен член) името В българския език той произхожда от съчетанието на името (отначало при съществителните) с показателните местоимения с основи на -т- -в- и -с- Още в старобългарски се откриват наченките на този процес по-късно в среднобългарския и ранния новобългарски период тези форми са все по-чести Срв жена та gt жената мѫжь тъ gt мѫжьтъ (мъжът)

монофтонг

носов звук рус носовой звук нем Nasenlaut Nasal англ nasal фр nasal ит nasaleltmeta content=OpenOfficeorg 24 (Linux) name=GENERATOR gtЗвук при който произношението включва резонация на носова празнина със задната част на устната кухина От съгласните това са n m и веларните назали (например В старобългарски е имало и най-малко 2 гласни (носовки) които са се произнасяли по този начин Синоним назал назален звук Вж малка носовка голяма носовка

носовки Носовите гласни или носовките в старобългарски са били две голяма и малка Голямата носовка е била задна гласна чиято първа част се произнасяла между а и о и малка носовка чийто първи фонетичен елемент е бил с произношение е или ѣ Произношението на назалния елемент е също варирал в зависимост от съгласната която се е намирала след носовката - n m или веларен назал Носовките са се образували в резултат на процеса на отварянето на сричката когато при съчетанието на гласна назална съгласна и друга съгласна сричковата граница се е премествала след носовия елемент Когато след назалната съгласна е следвала гласна то носовка не се е образувала На това се дължат редувания от типа на начѧти но начьнѫ пѧти но пьнѫ Срв малка носовка голяма носовка Син назални гласни носови гласни

обект рус объект нем Objekt англ object фр objet ит oggetto Част от изречението обозначаваща лице или предмет който е цел на действието Известно е също като допълнение или пряко допълнение Вж допълнение пряко допълнение косвено допълнение Срв субект

обобщително местоимение Местоимението вьсь вьсѣ вьсе има значение цял целият всичкият Първоначално се е скланяло според меката местоименна основа В старобългарски има влияние на твърдото склонение

обстоятелствено пояснение рус обстоятельство Обстоятелственото пояснение показва как и при какви условия става действието Традиционно се разграничават обстоятелства за място време количество и степен причина и цел Поясненията в изречението могат да се изразяват с наречия безпредложни падежни конструкции и съчетания на падежна форма с предлог Синоним обстоятелство обстоятелствени думи

окончание рус окончание нем Endung Flexionsendung англ termination ending фр deacutesinence ит desinenza Подвижна морфема който се присъединява към корена или основата и характеризира думата като лице число време наклонение залог и др Вж афикс корен основа морфема Синоним флексия

омограф рус омограф нем Homogramm англ homograph фр homogramme ит omogramma Думи които се пишат еднакво но се произнасят по различен начин и имат различен произход срв омоним

омоним рус омоним нем Homonym англ homonym фр homonyme ит omonimo Думи еднакви по произношение но различни и независими по значение Срв омограф

омофон рус омофон нем Homophon англ homophone фр homophone ит omofono Различни знаци които се употребяват за обозначение на един и същи звук Срв омограф

ономастика рус ономастика нем Onomastik Namenkunde англ onomastics name-study фр onomastique ит onomastica Общо наименование на всички лингвистични области които изследват имената (от гр onoma) Вж топонимия антропонимия

определение рус определение нем Bestimmtheit англ determination фр deacutetermination ит determinazione Определението пояснява съществителното име или друга част употребена като съществително Определението в старобългарски се изразява с прилагателно име или местоимение съгласувано по род число и падеж със съществителното (съгласувано определение) със съществително име без предлог или с предлог mdash несъгласувано определение Прилагателното име като определение се явява в пълна или кратка форма Съінъ прѣмѫрдръ веселитъ отьца Като сказуемно определение се появява само в кратка форма Чловѣкъ нѣкъіи бѣ богатъ При несъгласуваните определения най-голям дял имат формите с родителен падеж без предлог въ годъ крьста лице отьца моего или с предлог вѣньць отъ камени Срещат се също така форми с дателен падеж (храмъ молитвѣ) и творителен падеж (чловѣкъ нечистомь доухомь) Вж приложение

основа рус основа нем Stamm англ stem фр thegraveme ит tema Част от думата която в инд езици се поставя зад корена Според гръцките граматици тази морфологична единица е основата на която се прикрепя окончанието В съответствие с природата и значението на тези единици те се делят на именни и глаголни основи Вж афикс корен морфема

остро ударение вж акут

отворена сричка рус открытый слог англ open syllable Сричка която завършва на гласна Вж сричка тенденция към отворена сричка

относително местоимение рус относительное местоимение англ relative pronoun фр pronom relatif Относителното местоимение свързва относителната конструкция в изречението или относителна Относителни местоимения в старобългарски са били иже ѣже еже който която което ѣкъже ѣкаже ѣкоже какъвто еликъ елика елико колкото голям колчав Наред с тях функцията на относителни местоимения са могли да изпълняват и въпросителните местоимения къіи кой който и которъіи (котеръіи) който Склонението на иже е същото както и анафоричното местоимение като се е промяняла само частта преди же Местоименията ѣкъже еликъ се скланя по типа на показателните местоимения тъ та то Вж анафорично местоимение въпросително местоимение местоимение

отрицание рус отрицание нем Negation Verneinung англ negation фр neacutegation ит negazione Израз който е предназначен да констатира че даден предмет или събитие не съществуват или не са това за което се говори

отрицателно местоимение Отрицателните местоимения в старобългарски се образуват от въпросителните като пред тях се добавя отрицателната частица ни къто gt никъто чьто gt

ничьто Много често след формата се добавя усилителната частица же ничьтоже никътоже никъїиже Скланят се по същия начин както въпросителните местоимения Ако се употребят в съчетание с предлог то предложната форма се поставя между отрицателната частица ни и въпросителното местоимение н никакоже не врѣди его ни при чесомьже Вж въпросително местоимение местоимение

падеж рус падеж нем Fall Kasus англ case фр cas ит caso Падеж се нарича отношението в което бива поставена известна склоняема дума спрямо глагола или спрямо друга дума в изречението (Бончев 195218) следователно това е морфологическа словоизменителна категория при имената Основни значения на падежите са субектно обектно и определително Всеки падеж има своя система от значения които се проявяват с или без предлози Такива са значения като пряко допълнение обстоятелствено пояснение принадлежност движение определение Падежите в старобългарски са именителен родителен дателен винителен творителен местен и звателен Падежите се делят на преки падежни форми (пряк падеж gr orthe ptosis лат casus rectus) и косвени форми (косвен падеж гр plagiai лат obliqui) Формите на винителния падеж също се счита в някои граматики за пряк тъй като има функция на пряко допълнение Звателният падеж когато формата му е еднаква с именителната също се причислява към преките форми

палатализация стб липсва стгр липсва рус палатализация нем Palatalisierung англ palatalization фр palatalisation ит palatalizzazione Изменение при което езикът се придвижва към твърдото небце Понякога под палатализация се разбира смегчаването на съгласните Праславянските палатализации се делят на три вида палатализация на веларите палатализация на денталите и палатализация на лабиалите Палатализацията на веларите се е извършвала на три пъти които са известни като първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите и трета палатализация на веларите (Прогресивна палатализация) Първите две са регресивни палатализации (вж регресивно фонологическо изменение) а третата е прогресивна палатализация (вж прогресивно фонологическо изменение) Вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите прогресивна палатализация палатализация на денталите палатализация на лабиалите йотация Срв тенденция към палаталност

парадигма рус парадигма нем Paradigma англ paradigm фр paradigme ит paradigma Таблица на изменението на формите на една дума например склонението при имената спрежението при глагола Вж склонение спрежение вокална основа консонантна основа

паратаксис рус паратаксис нем Parataxe Beiordnung Nebenordnung англ paratax фр parataxe ит paratassi Отношение на две изречения при което няма подчинение на едното на другото Срв хипотаксис

пароним рус пароним нем Paronym англ paronym фр paronyme ит paronimo Думи близки по звуков състав но с различно лексикално значение Най-популярно е определението че това са еднокоренни думи от една и съща част на речта които имат различно значение При другото по-широко определение се счита че това могат да бъдат разнокоренни генетично несвързани думи от различен произход които имат само външно звуково сходство

пауза рус пауза нем Pause Pausa Ruhepunkt англ pause фр pause ит pausa Прекъсване на звучането в речта или в музикалното произведение

перфект рус перфект нем Perfektum Perfekt англ perfect фр parfait ит perfetto Перфектът е глаголно време което означава състояние в момента на говорене в резултат на извършено в миналото действие Старобългарският перфект се образува от сегашното форми на спомагателния глагол бъіти (есмь еси естъ и тн) и миналото деятелно второ (елово) причастие на спрягаемия глагол далъ есмь Еловото причастие се изменя по род и число а спомагателният глагол - по лице и число Синоним минало неопределено време Вж минало деятелно причастие спомагателен глагол

плюсквамперфект рус плюсквамперфект давнопрошедшее время нем Plusquamperfektum англ pluperfect фр plus-que-parfait ит piuccheperfetto Глаголно време изразяващо действие или състояние в миналото предшестващо друго минало действие Подобно на перфекта и тук е важен резултатът от действието Вондрак го нарича перфект пренесен в миналото (Vondrak 1908 279 срв Добрев 1993 300) В старобългарски се образува от имперфектната форма на глагола бъіти (бѣахъ бѣаше и тн) в съчетание с минало деятелно второ (елово) причастие бѣахъ далъ Вж спомагателен глагол минало деятелно причастие Синоним минало предварително време отдавна минало време

повелително наклонение рус повелительное наклонение императив нем Imperativ англ imperative фр impeacuteratif ит imperativo Наклонение което изразява заповед молба забрана В старобългарски формите са се образували от сегашната основа на глагола В 1 и 2 спрежение в ед ч формите са окончавали на -и а в мн и дв ч показателят за наклонението е бил -ѣ- (2 л ед ч бери но 2 л мн ч берѣта 2 л дв ч берѣта) При 3 и 4 спрежение във всички форми наклонението последователно се е образувало с -и- (2 л ед ч носи 2 л дв ч носите 2 л дв ч носита) Спомагателният глагол бъіти е образувал повелително наклонение от формата бѫ- бѫди (2 л ед ч) Иначе се е формите са се променяли както при глаголите от 1 спрежение Старобългарските показатели за наклонението -и- и -ѣ- са от дифтонгичен произход и са променяли предходната съгласна според правилата на втора регресивна палатализация срв мощи могѫ можеши но моꙃи (2 л едч) При глаголите с коренна гласна е в повелително наклонение тя се е променяла в ь рещи рекѫ речеши но в 2 л ед ч повел накл рьци Вж условно наклонение изявително наклонение наклонение втора регресивна палатализация Синоним заповедно наклонение императив

подлог рус подлежащее субъект нем Subjekt Satzgegenstand англ subject фр sujet ит soggetto Име на глаголното лице в изречението Подлогът се поставя в именителен падеж Синоним субект

подчинено изречение рус подчиненное предложение придаточное предложение нем Nebenzatz англ subordinate clause Изречение в състава на сложното което пояснява някоя негова част и се намира в подчинителна връзка спрямо него Вж хипотаксис главно изречение

подчинителен съюз рус подчинительный союз нем unterordnende Konjunktion англ

subordinating conjunction фр conjonction de subordination ит congiunzione subordinativa Изразява отношението на зависимост между двете части на сложното изречение В старобългарски според вида на подчиненото изречение се разделят на изяснителни и обстоятелствени Изяснителните съюзи въвеждат субстантивни подчинени изречения а обстоятелствените - адвербиални подчинени изречения Изяснителни съюзи в старобългарски са ко(же) акъі(же) да ко да ꙗ ꙗеда Обстоятелствените съюзи се разделят подобно на поясненията (вж обстоятелствено пояснение) на 6 групи за време за причина за следствие за цел за условие и за отстъпване (Дуриданов 1993 333) Вж съюз съчинителен съюз

показателно местоимение рус указательное местоимение англ demonstrative pronoun фр pronom deacutemonstratif С показателните местоимения се сочат предмети явления и техните качества Те притежават форми за род число и падеж Старобългарските показателни местоимения са тъ та то онъ она оно сь си се овъ ова ово Показателните местоимения изразяват степента на отдалеченост спрямо някой предмет или лице формите с тъ се употребяват за общо посочване с онъ онзи се означава отдалеченост а със сь този тук се посочва близост Местоимението овъ се употребява само при изброяване и противопоставяне Местоимението сь си се се скланя по меката местоименна основа а другите mdash по твърдата Показaтелните местоимения поемат функцията и на третоличното местоимение в старобългарски като създават една нова форма за трето лице в българския език Вж анафорично местоимение местоимение

полисемия рус полисемия многозначност нем Polysemie Vielwertigkeit англ polysemy Способността на думите да притежават и придобиват повече от едно значение Синоним многозначност

полисиндетон гр πολυσύνδετον лат acervatio iuncta рус полисиндетон полисиндетическая связь многосоюзное словосочетание нем Polysyndeton англ polysyndeton фр Polysyndegravete Прекомерна употреба на съюзи което обикновено води до забавяне на ритъма Лаусберг (1960 345) изтъква че полисиндетонът се реализира както чрез повтаряне на един и същи съюз така и като вариращо натрупване на отделни съюзи Той смята че при полисиндетон се използват само съчинителни съюзи но не изяснява как класифицира поредици от фрази въведени с подчинителни Не е изяснена и някаква принципна отлика с анафората Изглежда обаче че симетрията не е същностна черта на полисиндетона както е при анафората того бѡ влддку и гда и црда вѣдеть прѣнеисчътнаа ѻна мнѡжьства ликове же архаггдльсцїи такожде херувıми и серафими начела и госпддства и власти же и прѣстоли и силы нъ и въсе въсѣх стдых съслѡвїе(ПКЕ Вл Гр 424r Кал 103) Антоним асиндетон

полугласна Вж глайд

понижаване на еровете рус понижение редуцированных прояснение редуцированных англ lowering of jers Еровете в силна позиция са понижили своя гласеж пред другите ерови гласни По своята същност този процес е дисимилация по признака височина Резултатите от него в отделните говори на българската езикова територия са били различни в повечето случаи се наблюдава преход на ь в е и на ъ в о В някои диалекти гласежът се е изравнил в средна гласна ъ

В суфиксите промяната ъ gt о е засегнала цялото езиково землище докато едва в една част (главно югозападната) тази промяна е обхванала и коренната сричка (срв дъждь gt дождь) Понижаването на гласните е предхождало процеса на изпадането на еровете Терминът изясняване на еровете е неточен тъй като той почива на стара разпредялба на звуците на тъмни и светли (ясни) която няма фонетично основание Синоним изясняване на еровете Вж ерове слаб ер силен ер преглас на еровете Срв изпадане на еровете

правопис рус орфография правописание нем Orthographie Rechtschreibung англ orthography Сбор от правила за употреба на графемите Среновековните правописни са били налагани в голяма степен от местни скриптории особено в началния период на писмеността При описанието на ръкописите важните характеристики са употребата на носовки (юсове) употреба на ерове употреба на букви за йотувани гласни В пространното описание могат да намерат място и употребата на останалите букви както и правописните правила при думите от чужд произход В описанието на правописа роля играе последователността от спазване на различни правила например прокарването на етимологически правилна употреба на еровете В зависимост от определени признаци се разграничват юсов от безюсов правопис правопис с един или два ера и тн В някои случаи правописът носи наименованието си от някое място например рашки правопис ресавски правопис Термини като рашка редакция следва да се избягват доколкото редакция се съотнася с историята на текста и не е пряко свързана с езиковия произход или правописните норми Синоним ортография

праславянски език Единният предписмен език на всички славяни Неговата рекострукция се извършва въз основа на данните при сравнението на всички славянски езици с останалите индоевропейски езици и диалекти Синоним протославянски славянски език основа

превъзходна степен рус превозходная степень нем Superlativ англ superlative фр superlatif ит superlativo Сравнение с помощта на две степени Сравнение на признака на един предмет със степента на признака при най-малко други два предмета (Пашов 198976) В старобългарски липсват морфологически средства за изразяване на превъзходната степен Вж сравнителна степен степен на сравнение

преглас на гласните рус перегласовка гласных англ fronting of back vowels Праславянска регресивна асимилация при която задните гласни се променят в предни под влияние на предходната палатална съгласна или глайд j Вж преглас асимилация дисимилация тенденция към отворена сричка задна гласна предна гласна

преглас на еровете рус перегласовка редуцированных англ mutation of jers Фонологично изменение (асимилация) по признака предност Съгласно тази промяна големият ер преминава в малък пред срички с предна гласна а малкият преминава в голям пред срички със задна гласна Например тьма gt тъма вьдова gt въдова дъбрь gt дьбрь въпль gt вьпль Вж ерове голям ер малък ер понижаване на еровете изпадане на еровете Срв преглас преглас на гласните

преглас рус перегласовка метафония нем Umlaut англ mutation фр meacutetaphonie ит metafonia Изменение на тембъра на гласната под влияние на съседния звук Вид асимилация или

дисимилация Вж преглас на гласните асимилация дисимилация

преден глайд рус передний глайд и неслоговое англ front glide Глайд който се учленява с предната част на езика Предният глайд се обозначава с j или с i с дъгичка под него Синоним предна полугласна несричкотворно и Вж глайд Срв заден глайд

предлог рус предлог нем Praumlposition Vorwort англ preposition фр preacuteposition ит preposizione Неизменяема част на речта която съединява имената с другите думи в изречението За разлика от съюзите които свързват синтактични цялости предлозите съединяват лексико-граматически единици При предлозите винаги има двустранни отношения от една страна с глаголните форми а от друга страна с името живѫ lt въ gt градѣ Граматическото и лексикално значение на глагола определя в случая и падежната форма на името но чрез посредничеството на предлога В този случай формата е в местен падеж Вж задлог падеж Предлози които се съгласуват с един падеж Родителен падежбез(ъ) прѣдастъ его безъ народа близъ приде близъ свѧтааго приближишѧ сѧ близъ рѣкы вънъ вънѣ извънъ изиде вънъ града вънѣ града прѣбываите повелѣ извънъ града того посѣщи выше выше презвутера сѣщи выше закона быти далече имѣаше село вънѣ града недалече града до доидошѧ до цръкъве до бедроу закопанъ из(ъ) влѣкош ѧ вънъ изъ клѣти изъ давъна изъ пръва около стоѧтъ около цръкъве въскраи (lt възъ краи) сѣде въскраи цръкъве кромѣ (извън без) кромѣ тѣла естъ ты единъ еси кромѣ грѣха окрьстъ (около) повелѣ емоу ходити окрьстъ монастырлѣ окрѫгъ (около) сѣдѣахоу окрѫгъ его въ мѣсто въ мѣсто сего старьца приходитъ отъ да не отълѫчимъ сѧ отъ тебе градъ възмѧте сѧ отъ страха прѣжде прѣжде зимы прити прѣжде того часа развѣ (извън освен) аще въ тѣлѣ аще развѣ тѣлѣ не вѣмь свѣнле отъведе паоула свѣне сѫдилища оу прѣбыстъ оу него годъ малъ проси оу отьца Винителен падежвъзъ възъ бръдо потече низъ низъ стѣнѫ падошѧ объ живѣаше объ онѫ странѫ доунава тоу объ нощь прѣбыстъ сквозѣ придохомъ сквозѣ огнль и водѫ Дателен падежкъ събьрашѧ сѧ къ нлемоу вѣроуѭ къ господоу противѫ изидѫ противѫ исоусови чьто противѫ семоу рекѫтъ Местен падежпри при морли галилеисцѣемь видѣ дъва брата падѫ при пѫти Предлози които се съгласуват с два падежа Родителен и творителен падежсъ а) (отдалечаване от предмета) съшьдъ съ небесе съпаде коумиръ съ мѣста своего (време) съ вечера въста (начин) съ полоу мрьтвъ б) (задружност съвместност) идетъ съ народомь многомь Винителен и родителен падежврьхоу винителен падеж само при глаголи за движение иначе родителен постави и врьхоу прѣстолъ свои срв градъ врьхоу горы стояше Винителен и местен падежВинителен падеж се употребява при глаголи за движение а местен ndash при останалите въ а) посадити въ тьмьницѫ въ подъградие доиде б) ѫтрь въ домоу обрѣте сѧ на а) похоть воюетъ на доухъ на гробъ прѣидошѧ б) на ономь свѣтѣ бѫдетъ сѣдиши на трапезѣ слъньце быстъ на заходѣ на молитвѣ станевѣ на оумѣ бѣаше емоу о (о) а) прѣтъкнѫ ногѫ о камень сѣде о деснѫѭ отьца б) чьто се слышѫ о тебѣ не о хлѣбѣ единомь живъ бѫдетъ чловѣкъ Винителен и творителен падежнадъ а) голѫбь полетѣ надъ главѫ иосифовѫ б) облачьць малъ яви сѧ надъ народомь подъ а) въниде подъ покровъ заиде слъньце подъ землѭ подъ вечеръ заклѧ сѧ б) пьси подъ трапезоѭ ядѧтъ прѣдъ а) въведошѧ прѣдъ цѣсарлѣ б) съгрѣшихъ прѣдъ тобоѭ Предлози които се съгласуват с три падежа Винителен родителен и творителенза а) за вратъ похвати и б) (заради) жена за чѧдъ молѧщи (време) за оутра въста за

вечера в) (зад след) иди за мъноѭ сотоно междоу междю а) приде на море междоу прѣдѣлы декапольскыѧ б) междоу двою морю чрьнааго и бѣлааго в) колико растоѧтъ междоу собоѭ

предна гласна рус передний гласный гласный переднего ряда светлый гласный англ front vowel bright vowel Гласна която се образува в предната част на устната кухина Предни гласни в старобългарски са били и ь ю е ѣ ѧ Синоним (остар) светла гласна Вж гласна Срв задна гласна

префикс рус префикс приставка нем Praumlfix англ prefix фр preacutefixe ит prefisso Афикс който се добавя в началото на думата за да бъде променено нейното значение Вж афикс инфикс суфикс основа морфема gtморфема Синоним представка

преходен глагол рус переходный глагол нем transitiv англ transitive verb фр transitif ит transitivo Глагол който приема пряко допълнение Древните граматици са разглеждали този вид глаголи като съдържащи преход от субекта към обекта без помощта на предлог Вж пряко допълнение сказуемо

придихание лат spiritus рус придыхание лат spiritus нем Spiritus англ breathing Обозначение на характера на вдишването при произнасянето на началната гласна в думата на гръцки По отношение на славянските средновековни текстове са възприети термините spiritus lenis (слабо придихание рус тонкое придыхание нем Spiritus lenis англ smooth breathing фр esprit doux ит spirito lene) и spirutus asper (силно придихание рус густое придыхание нем Spiritus asper англ rough breathing фр esprit dur ит spirito lene) За славянските текстове те обаче се използват главно като знаци за четене и не са имали фонетична стойност

прилагателно име рус прилагательное имя нем Adjektiv EIgenshaftswort англ adjective Част на речта която означава качество свойство или белег на нещата Делят се традиционно на качествени притежателни и относителни Качествените прилагателни изтъкват качеството на предмета пьстръ стоудьнъ младъ Притежателните означават принадлежността отьчь братовъ Относителните показват различните белези на предмета относно до веществото от което е направен произхода му времето и предназначението му Прилагателното може да бъде субстантивирано ако в изречението то заема функцията на съществителното Старобългарските прилагателни притежават род число падеж и се скланят Прилагателните са имали две форми кратка (неопределена) и пълна (определена или местоименна) Кратките прилагателни се скланят като съществителни по -о (jo) за м и ср р или по -а(jа) основи за жр Местоименните прилагателни се скланят като родовите местоимения по меките основи Качествените прилагателни в старобългарски притежават сравнителна степен но не е развита превъзходната степен Сравнителната степен се е образувала по два начина Кратките форми на сравнителната степен са се образували с наставка -jьs (за жр) и -jes (за мр) В жр към наставката се е прибавяло окончанието -и за имп ед ч и формите съответно са били дражьши (жр) дражь (мр) и драже (срр) Дългата форма се е образувала със същата наставка но тя се е прибавяла към разширената с ѣ основа Крайното s от наставката е изпадало и формите са гласяли добрѣиши (жр) добрѣи (мр) и добрѣе (срр) ltpgt

приложение рус приложение аппозиция нем Apposition англ apposition фр apposition ит apposizione Определение което е съществително съгласувано по падеж с името към което се отнася Павелъ рабъ божии апостолъ исоусъ христосъ Вж определение Синоним апозиция

притежателно местоимение рус притежательное местоимение Притежателното местоимение означава принадлежност Старобългарските притежателни местоимения са мои моѣ мое твои твоѣ твое свои своѣ свое нашь наша наше вашь ваша ваше Те се скланят като анафоричното - по меките местоименни основи Вж местоимение анафорично местоимение

причастие лат participium рус причастие нем Partizip Participium англ participle фр participe ит participio Част на речта която античните граматици считали за причастна както към категорията на имената (защото се скланя) така и към категорията на глагола защото се образува от него и може да изразява време и залог В старобългарски съществуват три деятелни (сегашно минало 1 и 2) и две страдателни (сегашно и минало) причастия Вж сегашно деятелно причастие минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие елово причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие

прогресивна палатализация рус прогрессивная палатализация англ Progressive palatalization Наричана традиционно Трета палатализация (бълг) Третья палатализация (рус) Third Palatalization (англ) За разлика от другите две палатализации на веларите (вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите) при тази посоката на изменение е прогресивно (вж прогресивно фонологическо изменение) те предният фонологически елемент влияе върху следходния В този случай е доказано че въздействие се оказва от предходната гласна дълго или кратко i върху веларните съгласни k и g Спорно е дали в този процес е участвала съгласната x Между гласната и съгласната е могло да има назален елемент който впоследствие е образувал една единна част от предходната гласна и двете заедно са се превърнали в малка носовка За да се осъществи изменението след веларните съгласни е трябвало да се намират дълги или кратки гласни o или a Резултатите от прогресивната палатализация са съвпаднали с тези от втората регресивна те k gt c a g gt ꙃ (ꙃ) Синоним трета палатализация 3 палатализация III палатализация Срв палатализация

прогресивно изменение рус прогрессивное изменение англ progressive change progressive phonological change Фонологична промяна при която предходният в изговора звук влияе върху следходния Синоним прогресивно фонологическо изменение прогресивна промяна Антоним регресивно изменение

прозодия рус просодия нем Prosodie англ prosody фр prosodie ит prosodia Общото наименование на особеностите на речта и стиха свързани с метрика като дължина и количество ударение и интонация В системата на византийската прозодия са известни десет прозодични знака които се делят на 4 групи 1 тонове 2 времена 3 придихания 4 стъпки Вж ударение

протеза рус протеза надставка нем Prothese Vorschlag англ prothesis фр prothegravese ит prostesi Вмъкване на звук в началото на думата От праславянски е известна протезата на глайдовете j и

w в началото на думата Срв случаи като въдица въглен вътък вътре въже възел както и пояепентезавата на j в случаи като гнѧ ѩзъікъ и др Срв епентеза метатеза ꙗ

пряко допълнение рус прямое дополнение нем naumlheres Objekt direkt Objekt англ direct object фр compleacutement direct ит oggeto diretto Допълнение което съседства непосредствено и задължително при глаголната форма Прякото допълнение в старобългарски зависи от семантиката на преходните глаголи и се изразява с винителен родителен и творителен падеж Най-много са формите с винителен падеж който е основният падеж на прякото допълнение в старобългарски С родителен падеж прякото допълнение се употребява 1 при отрицание (с частиците не и ни) 2 при значение на част от цялото при глаголите сти пити приѧти 3 при ꙗодушевени съществителни вместо винителната форма При супин формата за родителен падеж е по-архаичната отколкото по-новите случаи с винителен Пряко допълнение в родителен падеж имат глаголите алкати въкоусити жьдати жѧдати искати слоушати съмотрити трѣбовати ча ти Творителен падеж за пряко допълнение се употребява при глаголите власти съвласти ꙗобладати четврьтовластьвовати видите къто вами съвладетъ Особен случай на допълнение е и творителната форма в страдателни конструкции Вж допълнение косвено допълнение части на изречението

пунктуация рус пунктуация нем Interpunktion Satzzeichensetzung англ punctuation фр ponctuation ит interpunzione Графически знаци в реда употребявани за разграничение на различните изреченски или ритмични елементи В най-ранния период са се разграничавали знаци в текста знаци за край на текста знаци за глоси в полето От знаците в текста най-често срещани са средната точка и двуеточието които са се употребявали с една функция - разграничаване на изреченска или ритмична цялост От занците за край на текста най-често се срещат различни варианти на схематизиран кръст с допълнителни украшения Към знаците за край на текста принадлежат и знаците за запълване на реда които са често по същия начин и са изпълнявали подобна функция Знаците за глоси в полето са обикновено същите както в текста Един и същи знак в реда или над него е отбелязвал мястото на допълнението а същият знак в полето е бележел началото на допълнението

първа палатализация на веларите рус первая веларная палатализация нем Erste Velar Palataliesirung англ First Velar Palatalization Наричана още първа регресивна палатализация на веларите Регресивна промяна по признака предност в праславянски която обхваща веларните съгласни k g x когато те се намират пред преден фонетичен елемент (предни гласни или преден глайд j) Резултатът от изменението е че k gt ч g gt ж а x gt ш В някои учебници изменението пред j е представено като йотация но рефлексите на изменението са същите както и при веларните съгласни когато те се намират пред предни гласни Може да се предполага че механизмът на въздействието и времето на възникване на промяната са същите

регресивно изменение рус регрессивное изменение регрессивное фонологическое изменение англ regressive change regressive phonological change Фонологическо изменение (промяна) при което следходният фонологически елемент влияе върху предходния Синоним регресивно фонологическо изменение регресивна промяна Антоним прогресивно изменение

редукция рус редукция нем Reduktion англ reduction фр reacuteduction ит riduzione Редукцията е фонологическо изменение на невисоките неударени гласни което се изразява в техния повишен гласеж Така неударено е gt и о gt у а gt ъ Поради тази причина е неправилно да се смята че големият и малък ер са били редуцирани тъй като техните промени се дължат не на ролята на ударението а са убословени от самия им характер на високи и кратки гласни В най-ранния период на славянската писменост примерите за редукция на гласни са неясни Приема се че старобългарския период отразява преход между противопоставянето между дългите и кратките гласни и следходния период при който като релевантен признак се появява ударението Затова примерите за редукция се срещат в по-ново време

редупликация рус редупликация повтор удвоение нем Reduplikation Verdoppelung Reduplizierung фр redoublement ит raddoppiamento Пълно или частично преднамерено повторение на корена основата или цялата дума при образуването на нови думи или изрази

реч 1 рус речь нем Rede англ speech discourse фр discours ит discorso 2 рус речь нем Rede das Sprechen англ speech фр parole ит parole 1 Звуковата проява на езика 2 Речева дейност в устна или писмена форма

рима рус рифма нем Reim англ rhyme фр rime ит rima Разположение на еднакви или подобни звукове в края на съседни или отделени една от друга думи които образуват ритмическо цяло

ритъм ритм Rhythmus Takt Sprechtakt rhythm

род рус род нем Genus англ gender фр genre ит genere Граматическа категория основана върху идеята че съществителните прилагателните и родовите местоимения могат да се разграничават въз основа на естествения пол (мъжки и женски род) или на безразличието спрямо тази подялба (среден род) В старобългарски и в български език принадлежността към даден род се определя от формалния завършек при съществителните и прилагателните

родителен падеж рус родительный падеж генетив нем Genetiv англ genetive фр geacutenitif ит genetivo Родителният падеж в старобългарски и в славянските езици съчетава най-разнообразни значения Той наследява и всички значения на индоевропейския аблатив Обикновено за илюстрация на значенията неговите функции се делят на две големи групи приименен родителен и приглаголен родителен падеж 1 Приименен родителен а) използва се определение (притежание субект на действието за количество за качество след субстантивирани местоимения и числителни от 1 до 4 с предлога отъ) Родителният определителен се поставя като определение при друго име за да определи качеството му (произход характер възраст материал) Чловѣкъ нѣкъіи добра рода б) като именно сказуемно определние велика рода естъ в) при прилагателни означаващи отстраняване лишаване г) допълнение при прилагателните плънъ исплънъ достоинъ Въі плънъі есте благости исплънени всѣкого раꙃоума д) след междуметията о оле о прѣмѫдръіихъ сѫдебъ твоихъ е) 2 Приглаголен родителен а) субект на безлични конструкции (с отрицат форми на бъіти) б) допълнение при глаголи с отрицание или съпътствани с отрицателна частица не приѧтъ оученьѣ в) при супина на преходни глаголи г)

при глаголи със значение на отделяне предвижване в пространството бѣгати отъстоѣти иꙃлаꙃити отъстѫпити (често с представките иꙃ отъоу) които изискват допълнение с въпроса от кого от що д) глаголи означаващи отстраняване освобождаване избавяне е) при глаголи които изразяват различни чувства чаѣти жѧждати хотѣти желати просити послоушати плакати сѧ просити искати оубоѣти сѧ плакати сѧ гнѫшати сѧ оустрашати сѧ оужасати сѧ ж) глаголи и прилагателни със значение на докосване допир връзка з) В родителен падеж е второто допълнение (освен винителното) глаголите напитати наплънити сподоблѣти Наплъните съсѫдъі вашѧ пшеницъі 3) родителен за обстоятелствено пояснение а) отношение и ограничение сравнителна степен на прилагателните б) родителен за време Се бѫдетъ сеѧ нощи Синоним генетив

родителен самостоятелен падеж лат genetivus absolutus Конструкцията е калка на гръцката конструкция и представена от старобългарските паметници само в Супрасълския сборник Състои се от име в родителен падеж и съгласувано с него причастие Има същото значение както дателен самостоятелен mdash на обстоятелствено изречение за време условие причина Вж абсолютна конструкция дателен самостоятелен падеж Синоним родителен самостоятелен

ротацизъм ротацизм Rhotazismus rhotacism

сандхи рус сандхи нем Sandhi От санскрит връзка съединение Термин от индийската граматика за асимилационни промени които възникват на междусловната граница Вж асимилация

свърхкратка гласна Вж ерове

свършен вид рус совершенный вид перфективный вид нем perfektive Aktionsart англ perfect aspect perfective aspect complete aspect telic aspect фр aspect perfectif ит aspetto perfettivo Глаголът от свършен вид представя действието като цяло mdash заедно с началото му извършването му и края му без обаче да се мисли поотделно за тези съставки (Пашов 1989105) Първичните глаголи от св в в старобългарски не съдържат наставката -а- в инфинитивната си форма срв минѫти минѫ (св в) но миновати миноуѭ (несв в) Синоним свършен вид на глагола

сегашно време рус настоящее время презенс нем Praumlsens англ present tense фр preacutesent ит presente Граматически форми които изразяват процес извършващ се едновременно с процеса на говорене В старобългарски това време се образува от сегашната основа на глагола Вж сегашна основа

сегашно деятелно причастие В старобългарски се е образувало от сегашната основа на глагола В м ср р ед ч в 1 и 2 спр е окончавало на -ъі а в 3 и 4 mdash на ѧ Разликата между 3 и 4 спрежение е била че в третото гласната в суфикса е била в косвените падежи ѫ с предходна мекост или ѭ докато при 4 навсякъде е била само ѧ От друга страна им п ед м и ср им п се е противопоставял на всички други форми заради липсата на -щ- срв несъі даѧ молѧ (м срр импедч) - несѫщи даѭщи молѧщи (жредчимп) Скланя се както съществителните по -jo (за м и срр) -ja (за жр) Различават се кратки и местоименни форми Местоименните или пълните форми се образуват като към кратката форма се добави съответната форма за род число

и падеж на анафоричното местоимение напр несъіи даѧи молѧи В този случай втората част следва склонението на местоимението несѫщаего (родпедч м и ср р) несѫщоуемоу (датпедч м и ср р) В развитието на езика още в старобългарски гласната е се уподобява (асимилира) от предходната гласна несѫщаего gt несѫщааго Следходният процес е известен като контракция mdash двете еднакви гласни се свиват в една mdash несѫщаго Този процес повлиява цялата парадигма на сегашното деятелно причастие Вж минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие причастие анафорично местоимение Синоним сегашно действително причастие

сема рус сема фр segraveme Най-малкият смислов компонент в семантиката на думата

семантика рус семантика нем Semantik Bedeutungslehre англ semantics фр seacutemantique ит semantica 1 Лингвистична дисциплина която се занимава със значението на езиковите единици Дели се традиционно на лексикална и граматична семантика 2 Теория за знаковото учение като част от семасиологията

сигматичен аорист рус сигматический аорист англ sigmatic aorist Аорист който в славянските езици се образува с помощта на съгласната s добавена към инфинитивната основа В по-голяма част от случаите още в праславянски тази съгласна се е изменила в -х- Вж аорист

сигматичен рус сигматический нем sigmatisch англ sigmatic фр sigmatique ит sigmatico Граматично образувание с помощта на афикса -s- (от гр сигма) Вж сигматичен аорист

силен ер рус сильный редуцированный сильная позиция редуцированных англ strong jer strong position of jers Ер в силна позиция или силен ер означава че в това обкръжение гласната ще понижи своя гласеж Силна позиция за еровете е била пред друга ерова гласна и под ударение Синоним силна позиция на еровете Вж ерове голям ер малък ер изпадане на еровете понижаване на еровете преглас на еровете Срв слаб ер

синоним рус синоним нем Synonym Gleichbedeutend англ synonym фр synomyme it sinonimо Дума или израз равни или сходни в своето значение с друга дума или израз Срв антоним

синонимия рус синонимия нем Synonymie англ synonymy фр synonymie ит sinonimia Семантично явление при което основните значения на езиковите единици (думи морфеми изрази категории) съвпадат или са близки Вж синоним

синтагма рус синтагма нем Syntagme фр syntagme 1 Група от думи в изречението обединена смислово и ритмически 2 Сборник от статии и слова Вж фраза Синтагма

синтаксис рус синтаксис нем Syntax Satzlehre англ syntax фр syntax ит sintassi Лингвистична дисциплина която изучава отношенията на думите и формите в изречението и начините за тяхното свързване в единно цяло

сказуемо рус сказуемое нем Praumldikat англ predicate фр preacutedicat ит predicato Личният глагол в изречението В старобългарски се съласува с подлога по лице и число а в някои случаи и по

род Рѫцѣ твои сътвористѣ мѧ и съꙃдастѣ мѧ Синоним предикат

склонение рус склонение нем Deklination англ declension фр deacuteclinaison ит declinazione Система на словоизменение на именните форми Склонението зависи от основата на името Старобългарските съществителни различават 9 различни склонения Причастията и прилагателните се скланят по образеца на съществителните а при местоименията се разграничават склоненията на личното и възвратното местоимение от склоненията на родовите форми Вж вокална основа консонантна основа парадигма

слаб ер рус слабый редуцированный англ weak jer jer in weak position Ер който се намира в слаба позиция се нарича слаб ер Слаба позиция за еровете е прието да се назовава сричката във фонетичната дума където след еровата гласна не следва друга ер в края на думата преди сричка с друга гласна и когато върху еровата гласна не пада ударението В тези позиции във всички славянски езици се извършва процес известен като изпадане на еровете Синоним ер в слаба позиция Вж ерове голям ер малък ер преглас на еровете понижаване на еровете Срв силен ер

словоизменение рус словоизменение флексия нем Flexion англ flection inflexion accidence фр flexion ит flessione Процес при който към думата се добавят окончания Те изразяват граматични категории и отношения Вж афикс окончание парадигма

словообразуване рус словосложение нем Zusammensetzung англ composition фр composition ит composizione Образуване на нови думи от изходна форма или дума (мотивираща форма мотивираща дума) с помощта най-често на афикси Срв словоизменение

словоред рус порядок слов нем Wortstellung Wortfolge англ word-order фр ordre des mots ит ordine delle parole Ред на думите в изречението Различното разположение може да има синтактично семантично и експресивно значение

сложна дума рус сложное слово композита нем Kompositum zusammengesetztes Wort англ compound фр composeacute ит composto Съединението на най-малко две думи в една нова се нарича сложна дума

служебна дума рус служебное слово нем Nebenwort англ subsidiary word accessory word фр mot accessoire ит parola accessoria Служебните думи означават отношения между частите на самостойните думи Те биват предлози частици и съюзи Синоним несамостойна дума

смегчаване рус смягчение нем Mouillierung Erweichung англ softening фр mouillement mouillure ит palatalizzazione Процес на образуване на съгласни с помощта на повдигане на средната част на езика към твърдото небце (палатум)

собствено име рус собственное имя нем Eigenname англ proper name фр nom propre ит nome proprio Съществително което назовава отделен единичен предмет Синоним съществително собствено име Вж нарицателно име

спомагателен глагол рус вспомагательный глагол нем Hilfsverbum англ auxiliary verb фр

verbe auxiliaire ит verbo ausiliare Глагол който служи за образуване на други сложни глаголни форми например времена и наклонения С старобългарски спомагателни глаголи са например бъіти имѣти и хотѣти

спрежение лат cojugatio рус спряжение нем Konjugation Abwandlung англ conjugation фр conjugaison ит coniugazione Групиране на глаголните форми в система от парадигми Старобългарските глаголи се делят на 5 спрежения 4 тематични и 1 атематично Тематичните спрежения са 1 - с гласна -е- 2 с -не- 3 с -je- и 4 с -и- Тематичната гласна и съчетание се открива във всички форми на сег вр на глагола освен в 1 л ед и 3 л мнч Атематичните глаголи в старобългарски са пет бъіти вѣдѣти дати имѣти ѣсти както и техните варианти с представка напр прѣдати продати иꙃдати В речниците се дава информация за формата във 2 л според която най-често се определя спрежението на глагола Това е и т нар сегашна глаголна основа в старобългарски Вж тематичен атематичен основа склонение парадигма

сравнителна степен рус сравнительная степень фр comparatif Представяне на качеството у един предмет в по-голяма мяра отколкото при друг (Момчилов 186833-34) В старобългарски са съществували два начина за образуване на сравнителната степен Кратките форми за сравнителна степен са се образували като се добавят наставките -jьs (за м и жр) и -jes (за срр) Наставката се е добавяла към основата на прилагателното или наречието Крайното s е изпадало (вж тенденция към отворена сричка) а j е палатализирал съгласната пред него драгъ драга драго gt дражь дражьши драже При дългите форми преди наставката се е добавяла гласната ѣ добрѣи добрѣиши добрѣе от добръ добра добро Вж превъзходна степен степен на сравнение

среден ер В кирилската писменост mdash ер който се пише като среден вариант между големия и малкия ер Среща се в някои от ранните епиграфски паметници и в среднобългарски текстове от 12-13 век насетне В някои случаи може да се предположи че има фонетично значение на шва но специализирани изследвания не са правени Вж ерове голям ер малък ер

среден род рус средний род нем Neutrum англ neuter фр neutre ит neutro В старобългарски това е граматически род който обединява думи със общо значение на индиферентност спрямо опозицията мъжки-женски род както и притежаващи значения на неактивност неодушевеност (Ахманова 1969380) Те имат формални завършеци характерни за основите на -o-jo както и на част от консонантните склонения Вж мъжки род женски род род

сричка рус слог нем Silbe англ syllable фр syllable ит sillaba Най-малката произносителна единица при образуването на която трябва да съществува гласна или в някои случаи сонорна съгласна Вж отворена сричка затворена сричка тенденция към отворена сричка

старобългарски език старославянский язык древнецерковнославянский язык нем altkirchenslaviesche Sprache altslavische Sprache altbulgarische Sprache англ Old Bulgarian language Old Church Slavonic language Old Slavic language Най-ранният писмено засвидетелстван език на славяните Почива на българските говори Първите му паметници са създадени през 9 век Обхваща първия период от писмената история на българския език -

старобългарския който трае 3 века от 9 до края на 11 Синоним старочерковнославянски староцърковнославянски старославянски

степен на сравнение рус степень сравнения нем Komparationsgrade Steigerungsstufen Komparationsbildungen англ degrees of comparison фр degreacutes de comparaison ит gradi di comparazione Степента е граматическа категория проявяваща се в способността на качествените прилагателни и наречия да изразяват относителна разлика в признаците на определяните от тях явления (Куцаров 2007475 Ахманова 1969453) В старобългарски степенуването извън положителната степен се изразява с ппомощта на граматически суфикс Вж сравнителна степен Синоним степенуване

страдателен залог рус страдательный залог пасив нем Passiv англ passive (voice) фр passif ит passivo Ако глаголното лице е пасивно (търпи глаголното действие) то залогът се нарича страдателен В старобългарски лицето в този случай се изразява с тв п или с помощта на конструкция на предлога отъ с род п срв текъла постриже сѧ павъломь Вж деятелен залог залог Синоним пасив пасивен залог

строфа рус строфа нем Strophe Stanze англ stanza фр strophe ит strofa strofe Група от стихове образуваща единно смислово и ритмическо цяло

стъпка рус стопа нем Fuss англ foot фр pied ит piede Ритмическа единица образувана от група срички обединени от ударението или дължината Синоним ритмична стъпка ритмическа стъпка

субект Вж подлог

супин лат supinum рус супин нем Supinum англ supine фр supin ит supino Нелична глаголна форма която се е употребявала в старобългарски след глаголи за движение вместо инфинитива Има паралел в историята на инд езици с латинския Старобългарският супин е окончавал на -тъ видѣтъ По произход е стар винителен падеж на кратки u-основи В най-архаичните текстове изисква допълнение в род п след глаголи за движение идѫ ръібъ ловитъ отивам да ловя риба С течение на времето тази форма е била изместен още в старобългарски от инфинитива Вж инфинитив

суплетивен рус суплетивный нем suppletiv англ suppletive фр suppleacutetif ит suppletivo Суплетивни форми са форми на една и съща дума образувани от различни корени например бъіти есмь и сѫть

суфикс рус суффикс нем Suffix Exponent англ suffix фр suffixe ит suffiso Служебна морфема която се поставя зад корена или основата Вж афикс инфикс префикс основа морфема

съгласна рус согласный согласный звук нем Konsonant англ consonant фр consonne ит consonante В античността под названието съгласни (калка срв гр лат consonantia) са разбирали звукове които са лишени от истинска звучност и които са се произнасяли заедно с гласната При учленението си те минават през проход или преграда и са преобладаващо шумове Съгласните не

могат да образуват сричка Изключение са сонорите които при струпване на няколко съгласни елемента могат да служат за сричкотворни елементи (срв р в крв) Синоним съгласен звук Вж гласна

съгласуване на времената лат consecutio temporum рус согласование времен нем consecutio temporum англ senquence of tenses фр concordance des temps ит concordanza dei tempi Съгласуване на глагола в подчиненото изречение с глаголното време в главното изречение Вж време

съхипоним Елементи от един и същ хипонимен ред Срв хипоним хипонимен ред хипонимия хипероним

съчинителен съюз рус сочинительный союз нем beiordnende Konjunktion англ coordinating conjunction фр conjonction de coordination ит coniunzione coordinativa Свързва две части на изречението с еднородна функция и без отношение на зависимост В старобългарски се разграничават седем класа съчинителни съюзи съединителни (и ии нини ниже тоже толи ибо) съпоставително-противопоставителни (а же ли нъ) разделителни (ли лили аще ащели илиили любо любо) мотивиращи (бо ибо небонъ оубо) заключителни (оубо бо) резултативни (тѣмь тѣмьже сего радисего дѣлѣ того ради ꙃа не) пояснителни (сирѣчь рѣкъше) (Дуриданов 1993327-332) Вж подчинителен съюз съюз

съществително име гр лат substantivum рус существительное имя нем Substantiv Gegenstandswort англ substantive фр substantif ит sostantivo Думи с които се именуват лица неща и понятия Античните граматици са считали че то изразява нещо съществено (срв лат термин) който обозначава или индивида (съществително собствено) или категория (съществително нарицателно) или понятия (качества състояния действия) Съществителните са конкретни ако принадлежат на една от първите категории и отвлечени или абстрактни ако са част от третата Старобългарското съществително име притежава род число падеж и принадлежи към една от склонитбените групи (склонения) наследници на индоевропейските и праславянски основи Срв име прилагателно име местоимение

съюз рус союз нем Konjunktion Bindewort англ conjunction фр conjonction ит congiunzione Служебна дума която служи за съединение на две части на изречение или на две изречения Старобългарските съюзи по начин на съставяне се делят на прости сложни и съотносителни Простите съюзи се състоят от една лексикална единица а бо и или и др Сложните съюзи са съчетание на прост съюз и друга съставка Например любо ли а не нъ а и аще и Съотносителните съюзи се употребяват разделено Едната съставка се намира в първото от изреченията а втората mdash в следващото Например ли ли или или любо любо ни ни В старобългарския език съюзна функция са могли да изпълняват и т нар съюзни думи Това са местоимения наречия и съчетания от местоимения и съществителни частици Според типовете отношение се разделят на съчинителни и подчинителни Вж подчинителен съюз съчинителен съюз

творителен падеж рус творительный падеж инструментальный падеж орудийный падеж

нем Instrumentalis instrumental англ instrumental фр instrumental ит strumentale Творителният изразява различни обстоятелствени значения служи за означаване на субекта в страдателен залог и служи за именна част на съставните сказуеми В творителния падеж се поставя непрякото допълнение което показава оръдието или средството с което се върши глаголното десйтвие Затова се нарича и инструментален падеж На български тази финкция се превежда с предлозите с или чрез Писахъ вамъ моеѭ рѫкоѭ Творителен падеж се употребява и когато трябва да се покаже че действието се извършва задружно с някого или че то се съпровожда с нещо Вѣроѭ и любовиѭ пристѫпимъ Най-често в това значение се употребява с предлога съ мъітари и грѣшьници въꙃлежаахѫ съ исоусомь Страдателен залог (отговаря на въпроса от кого) въꙃлюбленъ бѫдетъ отьцемь моимь Глаголът бъіти когато има значение на произлизам ставам изисква допълнение в творителен падеж Въ миръ бѣ и миръ тѣмь бъістъ Допъленение в творителен падеж изискват и глаголите господьствовати и обладати Наплъните ꙃемлѭ и господьствоуите еѭ и обладаите ръібами морьскъіими и ꙃвѣрьми и птицами небесьнъіими и всѣми скотами и и вьсеѭ ꙃемлеѭ При глаголи за покупка и продажба допълнението в творителен падеж не пѧть ли птиць цѣнитъ сѧ пѣнѧꙃема двѣма Творителният падеж се употребява и за означаване на обстоятелствата при които се извършва дадено действие (начин време място) Миромь господи помолимъ сѧ Сьи придетъ къ исоусоу нощьѭ Входѧи двьрьми пастъірь естъ овьцамъ Синоним инструментален падеж

тежко ударение вж гравис

тематичен рус тематический нем thematisch themavokalisch stammbildend англ thematic theacutematique ит tematico Тематична морфема е тази която се присъединява към корена за образуване на основа Например в старобългарски има 4 тематични спрежения Вж атематичен основа корен морфема спрежение

тенденция към отворена сричка рус тенденция к открытому слогу принцип восходящей звучности принцип возрастающей звучности англ tendency toward intrasyllabic harmony tendency toward rising sonority law of open syllables Тендеция от изменения в праславянски която води до структура на сричката завършваща на гласна Към тази тенденция приндалежат промени като изпадане на съгласни на сричковата граница и в края на думите монофтонгизацията на дифтонгите образуването на носови гласни различни видове метатези и епентези Синоним тенденция към възходяща звучност закон за отворената сричка Вж отворена сричка монофтонгизация на дифтонги носова гласна изпадане на съгласни метатеза епентеза

тенденция към палаталност рус тенденция к палатальности Едно от двете основни направления във фонологическото развитие на праславянския език заедно с тенденцията към отворената сричка което обединява всички процеси на промяна на съгласните под въздействие на следходни (при прогресивната палатализация и предходни) незадни фонологични елементи (предни гласни и j) В резултат на тези промени в славянските езици се появяват редица съгласни които преди това не са съществували (като ч ж ш щ ц ꙃ и тн) Всички нововъзникнали съгласни са меки което довежда и до появата на корелацията твърди-меки

съгласни както е случаят със сонорните r l m които имат съответствия r l m Тенденцията обхваща трите праславянски палатализации на веларите палатализацията на денталите и лабиалите йотацията както и някои съпътстващи краесловни изменения Към тези промени може да се причисли и монофтонгизацията на дифтонга aj в еи който е основание за възникване на втората веларна палатализация макар той да е част от друга една тенденция в праславянски mdash тази на отворената сричка Вж палатализация палатализация на веларите палатализация на денталите палатализация на лабиалите монофтонгизация на дифтонгите Срв тенденция към отворена сричка Вж праславянски език тенденция към отворена сричка

тон тон Ton Betonung tone

топонимия рус топонимия топонимика топономастика нем Toponomastik Ortsnamenkunde англ placename study фр toponymie toponomastique ит toponimia toponomastica Изследване на географските и местните имена на дадена територия или в даден език Вж ономастика

транскрипция рус транскрипция транскрибирование нем Transkription англ transcription фр transcription ит transrizione Предаване на звуците в един изговор с помощта на писмени знаци При фонетичната транскрипция се прилагат специални знаци за точното отразяване на речта Най-известната система е тази на Международната фонетична асоциация В България за записване на диалектна реч се използва транскрипцията на проф Стойко Стойков изработена за целите на Българския диалектен атлас Срв транслитерация

транслитерация рус транслитерация нем Transliteration англ transliteration фр transliteacuteration ит translitterazione Предаване на знаците от една писмена система с помощта на знаци от друго писмо Например много често в изданията на глаголическите паметници глаголицата се транслитерира с кирилица или с латиница При транслитерацията не се държи за сметка за реалното звучане на писмените знаци Срв транскрипция

трета палатализация на веларите вж прогресивна палатализация

тропа троп образное выражение Tropus bildlicher Ausdruck trope

ударение стб сила глаголоу рус ударение нем Akzent Betonung Tonfall англ accent stress 1 Отделянето на определена сричка в думата на фона на другите неударени срички се нарича словно ударение или само ударение 2 Обозначаване на това отделяне с особен знак в правописа В старобългарските паметници отсъстват знаци с подобно значение Син акцент

условно наклонение рус сослагательное наклонение нем Subjunktiv Konjunktiv англ subjunctive фр subjonctif ит soggiuntivo congiuntivo Условното наклонение представя действието като зависимо от някакво условие В старобългарски се е образувало с особена парадигма на глагола бъіти (бимь би би бимъ бисте бѫ) и минало деятелно второ (елово) причастие Причастните форми са се изменяли по род и число а глаголът се е менял по лице и число например сътворилъ бимь бих направил Още в старобългарския период специализираните форми на спомагателния глагол са се променили като са приели окончанията за аорист бъіхъ сътворилъ Към тези конструкции възхожда и съвременното българско условно

наклонение Вж изявително наклонение повелително наклонение наклонение Синоним кондиционал

фраза рус фраза нем Phrase англ phrase clause 1 Фонетична и синтактична цялост която изразява завършена мисъл оформена интонационно 2 Изречение или глаголно съчетание

хапакс лат hapax legomenon рус гапакс апакс Гръцкото наречие hapax (веднъж еднократно) се употребява в качеството на съществително за да обозначи дума израз конструкция срещана само веднъж

хаплография рус гаплография нем Haplographie англ haplography фр haplographie ит aplografia Изпускане на цяла сричка в писмото Грешка при която от две съседни еднакви или подобни срички се пише само едната

хаплология рус гаплология нем Haplologie Silbenschichtung SIlbendissimilation англ haplology фр haplologie ит aplologia Изпускане на еднакви или подобни срички стоящи непосредствено една до друга Срв елизия

хетеронимия рус гетеронимия нем Heteronimie англ heteronymy фр heacuteteacuteronymie ит eteronimia Свойства на имената образувани от различни корени да означават предмети и същества тясно свързани по значение които са част от естествена група Например братръ и сестра в стб

хиазъм гр χιαστὸν σχῆμα χιασμός рус хиазм нем Chiasmus англ chiasmus фр chiasme ит chiasmo Две синтактични или фразови двойки които са подредени не паралелно (a-b-a-b) а редуващо се (a-b-b-a) Този тип подреждане е известно като кръстовидно и наименованието му идва от формата на гръцката буква хи (X)

хипербат гр ὑπερβατόν лат transgressio рус гипербат нем Hyperbaton англ hyperbaton фр hyperbate ит iperbato 1 Смяна на местата инверсия на две синтактично принадлежащи заедно думи (анастрофа) 2 Разделяне на две синтактично принадлежещи заедно думи чрез вмъкване на допълнителна фраза или изречение между тях 3 Тмезис

хипербола гр ὑπερβολή лат superlatio рус гипорбола нем Hyperbel англ hyperbole фр hyperbole ит iperbole Реторичен троп при който се преувеличават свойства качества и състояния на предмети и явления Антоним литота

хиперкоректен гиперкорректный hyperkorrekt hypercorrect

хипероним Дума която е название на общо родово понятие или на цялото спрямо неговите части Например растение е хипероним на множеството дърво храст трева Хиперонимът животно обхваща хипонимите заек тигър кон Срв хипоним хипонимен ред хипонимия съхипоним

хипоним Дума която семантично подчинена на друга дума и представя част от понятието на тази дума Например бреза бук са хипоними на дърво Вж хипонимия хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипонимен ред Лексика структурирана според семантичната група на хипонимите Срв хипоним хипонимия хипероним съхипоним

хипонимия Връзки които обобщават отношението на отделните части към цялото Например бреза бук смърч са хипоними на родовото название дърво Вж хипоним хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипотаксис рус гипотаксис англ Hypotaxe Unterordnung англ hypotaxis фр hypotaxe ит ipotassi Подчинение зависимост на едно изречение от друго Срв паратаксис

циркумфлекс стб периспомени гр προσῳδία περισπομένη περισπομένη лат cicumflexa geschleifter schleifender Akzent Schleifton gedehnter Ton circumflex В екфонетичната нотация се обозначава с ^ Синоним извито ударение Вж и тонове ударение

части на речта лат partes orationis рус части речи нем Redeteile англ parts of speech фр parties du discours ит parti del discorso Лексикална семантична и граматична класификация на думите която обединява техните понятийни класовве и граматични категории Традиционно в старите граматики те се делят на 8 частисъществително име прилагателно име местоимение глагол наречие предлог съюз и междуметие

числително бройно рус количественное числительное нем Kardinalzahl Grundzahl англ cardinal number Бройните числителни показват количеството (броя) на предметите или лицата Вж числително име числително редно

числително име рус числительное имя нем Zahlwort англ numeral фр numeacuteral ит numerale Дума която означава броя или числения ред на нещата Въз основа морфосинтактични признаци можем да ги разделим на такива които се променят като прилагателни и такива които се променят като съществителни Според функциите се делят на числителни бройни числителни редни събирателни дробни Цифрите в старобългарски и през целия средновековен период на българската история се означават с букви върху които има изписана чертица (титло) Числителните от 11 до 19 са словосъчетания чиято главна част е названието на единиците Втората съставка се скланя в м п единъ на десѧте дъва на десѧте Числителните от 20 до 90 се образуват като десѧть се брои за самостоятелна дума трье десѧти Числителните единъ една едно се скланят като родовите местоимения Те имат значение и на неопределителни местоимения По същия начин се скланят и редните числителни Числителните дъва оба се скланят като местоимението тъ в дв ч Числителните трие три и четъіре четъіри се скланят както съществителните по кратки i-основи като се забелязва и влияние от консонантните основи Числителните от 5 до 9 са от жр Скланят се само в едч по кратките i-основи Числителното 10 е било от мр и се е скланяло по консонантните основи със силно влияние от кратки i-основи При числителните от 11 до 19 се променя само първата съставака От 20 до 90 числителните управляват съществително в род п мнч Числителното съто се скланя като същестително от срр по о-снови Числителното тъісѫщи тъїсѧщи се скланя по типа на съществителни като богъіни Тъма се скланя като съществително по а-основи Вж числително бройно числително редно

числително редно лат numeralia ordinalial рус порядковое числительное нем Ordinalzahl Ordnungszahl англ ordinal number Редните числителни показват реда и мястото на нещата Синоним поредни числителни уредни числителни качествени числителни ординални нумерали Вж числително бройно числително име

член рус артикль член нем Artikel англ article фр article ит articolo Морфологичен показател за определеност при имената Определителният член може да стои пред (предпоставен член) или след (задпоставен член) името В българския език той произхожда от съчетанието на името (отначало при съществителните) с показателните местоимения с основи на -т- -в- и -с- Още в старобългарски се откриват наченките на този процес по-късно в среднобългарския и ранния новобългарски период тези форми са все по-чести Срв жена та gt жената мѫжь тъ gt мѫжьтъ (мъжът)

омофон рус омофон нем Homophon англ homophone фр homophone ит omofono Различни знаци които се употребяват за обозначение на един и същи звук Срв омограф

ономастика рус ономастика нем Onomastik Namenkunde англ onomastics name-study фр onomastique ит onomastica Общо наименование на всички лингвистични области които изследват имената (от гр onoma) Вж топонимия антропонимия

определение рус определение нем Bestimmtheit англ determination фр deacutetermination ит determinazione Определението пояснява съществителното име или друга част употребена като съществително Определението в старобългарски се изразява с прилагателно име или местоимение съгласувано по род число и падеж със съществителното (съгласувано определение) със съществително име без предлог или с предлог mdash несъгласувано определение Прилагателното име като определение се явява в пълна или кратка форма Съінъ прѣмѫрдръ веселитъ отьца Като сказуемно определение се появява само в кратка форма Чловѣкъ нѣкъіи бѣ богатъ При несъгласуваните определения най-голям дял имат формите с родителен падеж без предлог въ годъ крьста лице отьца моего или с предлог вѣньць отъ камени Срещат се също така форми с дателен падеж (храмъ молитвѣ) и творителен падеж (чловѣкъ нечистомь доухомь) Вж приложение

основа рус основа нем Stamm англ stem фр thegraveme ит tema Част от думата която в инд езици се поставя зад корена Според гръцките граматици тази морфологична единица е основата на която се прикрепя окончанието В съответствие с природата и значението на тези единици те се делят на именни и глаголни основи Вж афикс корен морфема

остро ударение вж акут

отворена сричка рус открытый слог англ open syllable Сричка която завършва на гласна Вж сричка тенденция към отворена сричка

относително местоимение рус относительное местоимение англ relative pronoun фр pronom relatif Относителното местоимение свързва относителната конструкция в изречението или относителна Относителни местоимения в старобългарски са били иже ѣже еже който която което ѣкъже ѣкаже ѣкоже какъвто еликъ елика елико колкото голям колчав Наред с тях функцията на относителни местоимения са могли да изпълняват и въпросителните местоимения къіи кой който и которъіи (котеръіи) който Склонението на иже е същото както и анафоричното местоимение като се е промяняла само частта преди же Местоименията ѣкъже еликъ се скланя по типа на показателните местоимения тъ та то Вж анафорично местоимение въпросително местоимение местоимение

отрицание рус отрицание нем Negation Verneinung англ negation фр neacutegation ит negazione Израз който е предназначен да констатира че даден предмет или събитие не съществуват или не са това за което се говори

отрицателно местоимение Отрицателните местоимения в старобългарски се образуват от въпросителните като пред тях се добавя отрицателната частица ни къто gt никъто чьто gt

ничьто Много често след формата се добавя усилителната частица же ничьтоже никътоже никъїиже Скланят се по същия начин както въпросителните местоимения Ако се употребят в съчетание с предлог то предложната форма се поставя между отрицателната частица ни и въпросителното местоимение н никакоже не врѣди его ни при чесомьже Вж въпросително местоимение местоимение

падеж рус падеж нем Fall Kasus англ case фр cas ит caso Падеж се нарича отношението в което бива поставена известна склоняема дума спрямо глагола или спрямо друга дума в изречението (Бончев 195218) следователно това е морфологическа словоизменителна категория при имената Основни значения на падежите са субектно обектно и определително Всеки падеж има своя система от значения които се проявяват с или без предлози Такива са значения като пряко допълнение обстоятелствено пояснение принадлежност движение определение Падежите в старобългарски са именителен родителен дателен винителен творителен местен и звателен Падежите се делят на преки падежни форми (пряк падеж gr orthe ptosis лат casus rectus) и косвени форми (косвен падеж гр plagiai лат obliqui) Формите на винителния падеж също се счита в някои граматики за пряк тъй като има функция на пряко допълнение Звателният падеж когато формата му е еднаква с именителната също се причислява към преките форми

палатализация стб липсва стгр липсва рус палатализация нем Palatalisierung англ palatalization фр palatalisation ит palatalizzazione Изменение при което езикът се придвижва към твърдото небце Понякога под палатализация се разбира смегчаването на съгласните Праславянските палатализации се делят на три вида палатализация на веларите палатализация на денталите и палатализация на лабиалите Палатализацията на веларите се е извършвала на три пъти които са известни като първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите и трета палатализация на веларите (Прогресивна палатализация) Първите две са регресивни палатализации (вж регресивно фонологическо изменение) а третата е прогресивна палатализация (вж прогресивно фонологическо изменение) Вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите прогресивна палатализация палатализация на денталите палатализация на лабиалите йотация Срв тенденция към палаталност

парадигма рус парадигма нем Paradigma англ paradigm фр paradigme ит paradigma Таблица на изменението на формите на една дума например склонението при имената спрежението при глагола Вж склонение спрежение вокална основа консонантна основа

паратаксис рус паратаксис нем Parataxe Beiordnung Nebenordnung англ paratax фр parataxe ит paratassi Отношение на две изречения при което няма подчинение на едното на другото Срв хипотаксис

пароним рус пароним нем Paronym англ paronym фр paronyme ит paronimo Думи близки по звуков състав но с различно лексикално значение Най-популярно е определението че това са еднокоренни думи от една и съща част на речта които имат различно значение При другото по-широко определение се счита че това могат да бъдат разнокоренни генетично несвързани думи от различен произход които имат само външно звуково сходство

пауза рус пауза нем Pause Pausa Ruhepunkt англ pause фр pause ит pausa Прекъсване на звучането в речта или в музикалното произведение

перфект рус перфект нем Perfektum Perfekt англ perfect фр parfait ит perfetto Перфектът е глаголно време което означава състояние в момента на говорене в резултат на извършено в миналото действие Старобългарският перфект се образува от сегашното форми на спомагателния глагол бъіти (есмь еси естъ и тн) и миналото деятелно второ (елово) причастие на спрягаемия глагол далъ есмь Еловото причастие се изменя по род и число а спомагателният глагол - по лице и число Синоним минало неопределено време Вж минало деятелно причастие спомагателен глагол

плюсквамперфект рус плюсквамперфект давнопрошедшее время нем Plusquamperfektum англ pluperfect фр plus-que-parfait ит piuccheperfetto Глаголно време изразяващо действие или състояние в миналото предшестващо друго минало действие Подобно на перфекта и тук е важен резултатът от действието Вондрак го нарича перфект пренесен в миналото (Vondrak 1908 279 срв Добрев 1993 300) В старобългарски се образува от имперфектната форма на глагола бъіти (бѣахъ бѣаше и тн) в съчетание с минало деятелно второ (елово) причастие бѣахъ далъ Вж спомагателен глагол минало деятелно причастие Синоним минало предварително време отдавна минало време

повелително наклонение рус повелительное наклонение императив нем Imperativ англ imperative фр impeacuteratif ит imperativo Наклонение което изразява заповед молба забрана В старобългарски формите са се образували от сегашната основа на глагола В 1 и 2 спрежение в ед ч формите са окончавали на -и а в мн и дв ч показателят за наклонението е бил -ѣ- (2 л ед ч бери но 2 л мн ч берѣта 2 л дв ч берѣта) При 3 и 4 спрежение във всички форми наклонението последователно се е образувало с -и- (2 л ед ч носи 2 л дв ч носите 2 л дв ч носита) Спомагателният глагол бъіти е образувал повелително наклонение от формата бѫ- бѫди (2 л ед ч) Иначе се е формите са се променяли както при глаголите от 1 спрежение Старобългарските показатели за наклонението -и- и -ѣ- са от дифтонгичен произход и са променяли предходната съгласна според правилата на втора регресивна палатализация срв мощи могѫ можеши но моꙃи (2 л едч) При глаголите с коренна гласна е в повелително наклонение тя се е променяла в ь рещи рекѫ речеши но в 2 л ед ч повел накл рьци Вж условно наклонение изявително наклонение наклонение втора регресивна палатализация Синоним заповедно наклонение императив

подлог рус подлежащее субъект нем Subjekt Satzgegenstand англ subject фр sujet ит soggetto Име на глаголното лице в изречението Подлогът се поставя в именителен падеж Синоним субект

подчинено изречение рус подчиненное предложение придаточное предложение нем Nebenzatz англ subordinate clause Изречение в състава на сложното което пояснява някоя негова част и се намира в подчинителна връзка спрямо него Вж хипотаксис главно изречение

подчинителен съюз рус подчинительный союз нем unterordnende Konjunktion англ

subordinating conjunction фр conjonction de subordination ит congiunzione subordinativa Изразява отношението на зависимост между двете части на сложното изречение В старобългарски според вида на подчиненото изречение се разделят на изяснителни и обстоятелствени Изяснителните съюзи въвеждат субстантивни подчинени изречения а обстоятелствените - адвербиални подчинени изречения Изяснителни съюзи в старобългарски са ко(же) акъі(же) да ко да ꙗ ꙗеда Обстоятелствените съюзи се разделят подобно на поясненията (вж обстоятелствено пояснение) на 6 групи за време за причина за следствие за цел за условие и за отстъпване (Дуриданов 1993 333) Вж съюз съчинителен съюз

показателно местоимение рус указательное местоимение англ demonstrative pronoun фр pronom deacutemonstratif С показателните местоимения се сочат предмети явления и техните качества Те притежават форми за род число и падеж Старобългарските показателни местоимения са тъ та то онъ она оно сь си се овъ ова ово Показателните местоимения изразяват степента на отдалеченост спрямо някой предмет или лице формите с тъ се употребяват за общо посочване с онъ онзи се означава отдалеченост а със сь този тук се посочва близост Местоимението овъ се употребява само при изброяване и противопоставяне Местоимението сь си се се скланя по меката местоименна основа а другите mdash по твърдата Показaтелните местоимения поемат функцията и на третоличното местоимение в старобългарски като създават една нова форма за трето лице в българския език Вж анафорично местоимение местоимение

полисемия рус полисемия многозначност нем Polysemie Vielwertigkeit англ polysemy Способността на думите да притежават и придобиват повече от едно значение Синоним многозначност

полисиндетон гр πολυσύνδετον лат acervatio iuncta рус полисиндетон полисиндетическая связь многосоюзное словосочетание нем Polysyndeton англ polysyndeton фр Polysyndegravete Прекомерна употреба на съюзи което обикновено води до забавяне на ритъма Лаусберг (1960 345) изтъква че полисиндетонът се реализира както чрез повтаряне на един и същи съюз така и като вариращо натрупване на отделни съюзи Той смята че при полисиндетон се използват само съчинителни съюзи но не изяснява как класифицира поредици от фрази въведени с подчинителни Не е изяснена и някаква принципна отлика с анафората Изглежда обаче че симетрията не е същностна черта на полисиндетона както е при анафората того бѡ влддку и гда и црда вѣдеть прѣнеисчътнаа ѻна мнѡжьства ликове же архаггдльсцїи такожде херувıми и серафими начела и госпддства и власти же и прѣстоли и силы нъ и въсе въсѣх стдых съслѡвїе(ПКЕ Вл Гр 424r Кал 103) Антоним асиндетон

полугласна Вж глайд

понижаване на еровете рус понижение редуцированных прояснение редуцированных англ lowering of jers Еровете в силна позиция са понижили своя гласеж пред другите ерови гласни По своята същност този процес е дисимилация по признака височина Резултатите от него в отделните говори на българската езикова територия са били различни в повечето случаи се наблюдава преход на ь в е и на ъ в о В някои диалекти гласежът се е изравнил в средна гласна ъ

В суфиксите промяната ъ gt о е засегнала цялото езиково землище докато едва в една част (главно югозападната) тази промяна е обхванала и коренната сричка (срв дъждь gt дождь) Понижаването на гласните е предхождало процеса на изпадането на еровете Терминът изясняване на еровете е неточен тъй като той почива на стара разпредялба на звуците на тъмни и светли (ясни) която няма фонетично основание Синоним изясняване на еровете Вж ерове слаб ер силен ер преглас на еровете Срв изпадане на еровете

правопис рус орфография правописание нем Orthographie Rechtschreibung англ orthography Сбор от правила за употреба на графемите Среновековните правописни са били налагани в голяма степен от местни скриптории особено в началния период на писмеността При описанието на ръкописите важните характеристики са употребата на носовки (юсове) употреба на ерове употреба на букви за йотувани гласни В пространното описание могат да намерат място и употребата на останалите букви както и правописните правила при думите от чужд произход В описанието на правописа роля играе последователността от спазване на различни правила например прокарването на етимологически правилна употреба на еровете В зависимост от определени признаци се разграничват юсов от безюсов правопис правопис с един или два ера и тн В някои случаи правописът носи наименованието си от някое място например рашки правопис ресавски правопис Термини като рашка редакция следва да се избягват доколкото редакция се съотнася с историята на текста и не е пряко свързана с езиковия произход или правописните норми Синоним ортография

праславянски език Единният предписмен език на всички славяни Неговата рекострукция се извършва въз основа на данните при сравнението на всички славянски езици с останалите индоевропейски езици и диалекти Синоним протославянски славянски език основа

превъзходна степен рус превозходная степень нем Superlativ англ superlative фр superlatif ит superlativo Сравнение с помощта на две степени Сравнение на признака на един предмет със степента на признака при най-малко други два предмета (Пашов 198976) В старобългарски липсват морфологически средства за изразяване на превъзходната степен Вж сравнителна степен степен на сравнение

преглас на гласните рус перегласовка гласных англ fronting of back vowels Праславянска регресивна асимилация при която задните гласни се променят в предни под влияние на предходната палатална съгласна или глайд j Вж преглас асимилация дисимилация тенденция към отворена сричка задна гласна предна гласна

преглас на еровете рус перегласовка редуцированных англ mutation of jers Фонологично изменение (асимилация) по признака предност Съгласно тази промяна големият ер преминава в малък пред срички с предна гласна а малкият преминава в голям пред срички със задна гласна Например тьма gt тъма вьдова gt въдова дъбрь gt дьбрь въпль gt вьпль Вж ерове голям ер малък ер понижаване на еровете изпадане на еровете Срв преглас преглас на гласните

преглас рус перегласовка метафония нем Umlaut англ mutation фр meacutetaphonie ит metafonia Изменение на тембъра на гласната под влияние на съседния звук Вид асимилация или

дисимилация Вж преглас на гласните асимилация дисимилация

преден глайд рус передний глайд и неслоговое англ front glide Глайд който се учленява с предната част на езика Предният глайд се обозначава с j или с i с дъгичка под него Синоним предна полугласна несричкотворно и Вж глайд Срв заден глайд

предлог рус предлог нем Praumlposition Vorwort англ preposition фр preacuteposition ит preposizione Неизменяема част на речта която съединява имената с другите думи в изречението За разлика от съюзите които свързват синтактични цялости предлозите съединяват лексико-граматически единици При предлозите винаги има двустранни отношения от една страна с глаголните форми а от друга страна с името живѫ lt въ gt градѣ Граматическото и лексикално значение на глагола определя в случая и падежната форма на името но чрез посредничеството на предлога В този случай формата е в местен падеж Вж задлог падеж Предлози които се съгласуват с един падеж Родителен падежбез(ъ) прѣдастъ его безъ народа близъ приде близъ свѧтааго приближишѧ сѧ близъ рѣкы вънъ вънѣ извънъ изиде вънъ града вънѣ града прѣбываите повелѣ извънъ града того посѣщи выше выше презвутера сѣщи выше закона быти далече имѣаше село вънѣ града недалече града до доидошѧ до цръкъве до бедроу закопанъ из(ъ) влѣкош ѧ вънъ изъ клѣти изъ давъна изъ пръва около стоѧтъ около цръкъве въскраи (lt възъ краи) сѣде въскраи цръкъве кромѣ (извън без) кромѣ тѣла естъ ты единъ еси кромѣ грѣха окрьстъ (около) повелѣ емоу ходити окрьстъ монастырлѣ окрѫгъ (около) сѣдѣахоу окрѫгъ его въ мѣсто въ мѣсто сего старьца приходитъ отъ да не отълѫчимъ сѧ отъ тебе градъ възмѧте сѧ отъ страха прѣжде прѣжде зимы прити прѣжде того часа развѣ (извън освен) аще въ тѣлѣ аще развѣ тѣлѣ не вѣмь свѣнле отъведе паоула свѣне сѫдилища оу прѣбыстъ оу него годъ малъ проси оу отьца Винителен падежвъзъ възъ бръдо потече низъ низъ стѣнѫ падошѧ объ живѣаше объ онѫ странѫ доунава тоу объ нощь прѣбыстъ сквозѣ придохомъ сквозѣ огнль и водѫ Дателен падежкъ събьрашѧ сѧ къ нлемоу вѣроуѭ къ господоу противѫ изидѫ противѫ исоусови чьто противѫ семоу рекѫтъ Местен падежпри при морли галилеисцѣемь видѣ дъва брата падѫ при пѫти Предлози които се съгласуват с два падежа Родителен и творителен падежсъ а) (отдалечаване от предмета) съшьдъ съ небесе съпаде коумиръ съ мѣста своего (време) съ вечера въста (начин) съ полоу мрьтвъ б) (задружност съвместност) идетъ съ народомь многомь Винителен и родителен падежврьхоу винителен падеж само при глаголи за движение иначе родителен постави и врьхоу прѣстолъ свои срв градъ врьхоу горы стояше Винителен и местен падежВинителен падеж се употребява при глаголи за движение а местен ndash при останалите въ а) посадити въ тьмьницѫ въ подъградие доиде б) ѫтрь въ домоу обрѣте сѧ на а) похоть воюетъ на доухъ на гробъ прѣидошѧ б) на ономь свѣтѣ бѫдетъ сѣдиши на трапезѣ слъньце быстъ на заходѣ на молитвѣ станевѣ на оумѣ бѣаше емоу о (о) а) прѣтъкнѫ ногѫ о камень сѣде о деснѫѭ отьца б) чьто се слышѫ о тебѣ не о хлѣбѣ единомь живъ бѫдетъ чловѣкъ Винителен и творителен падежнадъ а) голѫбь полетѣ надъ главѫ иосифовѫ б) облачьць малъ яви сѧ надъ народомь подъ а) въниде подъ покровъ заиде слъньце подъ землѭ подъ вечеръ заклѧ сѧ б) пьси подъ трапезоѭ ядѧтъ прѣдъ а) въведошѧ прѣдъ цѣсарлѣ б) съгрѣшихъ прѣдъ тобоѭ Предлози които се съгласуват с три падежа Винителен родителен и творителенза а) за вратъ похвати и б) (заради) жена за чѧдъ молѧщи (време) за оутра въста за

вечера в) (зад след) иди за мъноѭ сотоно междоу междю а) приде на море междоу прѣдѣлы декапольскыѧ б) междоу двою морю чрьнааго и бѣлааго в) колико растоѧтъ междоу собоѭ

предна гласна рус передний гласный гласный переднего ряда светлый гласный англ front vowel bright vowel Гласна която се образува в предната част на устната кухина Предни гласни в старобългарски са били и ь ю е ѣ ѧ Синоним (остар) светла гласна Вж гласна Срв задна гласна

префикс рус префикс приставка нем Praumlfix англ prefix фр preacutefixe ит prefisso Афикс който се добавя в началото на думата за да бъде променено нейното значение Вж афикс инфикс суфикс основа морфема gtморфема Синоним представка

преходен глагол рус переходный глагол нем transitiv англ transitive verb фр transitif ит transitivo Глагол който приема пряко допълнение Древните граматици са разглеждали този вид глаголи като съдържащи преход от субекта към обекта без помощта на предлог Вж пряко допълнение сказуемо

придихание лат spiritus рус придыхание лат spiritus нем Spiritus англ breathing Обозначение на характера на вдишването при произнасянето на началната гласна в думата на гръцки По отношение на славянските средновековни текстове са възприети термините spiritus lenis (слабо придихание рус тонкое придыхание нем Spiritus lenis англ smooth breathing фр esprit doux ит spirito lene) и spirutus asper (силно придихание рус густое придыхание нем Spiritus asper англ rough breathing фр esprit dur ит spirito lene) За славянските текстове те обаче се използват главно като знаци за четене и не са имали фонетична стойност

прилагателно име рус прилагательное имя нем Adjektiv EIgenshaftswort англ adjective Част на речта която означава качество свойство или белег на нещата Делят се традиционно на качествени притежателни и относителни Качествените прилагателни изтъкват качеството на предмета пьстръ стоудьнъ младъ Притежателните означават принадлежността отьчь братовъ Относителните показват различните белези на предмета относно до веществото от което е направен произхода му времето и предназначението му Прилагателното може да бъде субстантивирано ако в изречението то заема функцията на съществителното Старобългарските прилагателни притежават род число падеж и се скланят Прилагателните са имали две форми кратка (неопределена) и пълна (определена или местоименна) Кратките прилагателни се скланят като съществителни по -о (jo) за м и ср р или по -а(jа) основи за жр Местоименните прилагателни се скланят като родовите местоимения по меките основи Качествените прилагателни в старобългарски притежават сравнителна степен но не е развита превъзходната степен Сравнителната степен се е образувала по два начина Кратките форми на сравнителната степен са се образували с наставка -jьs (за жр) и -jes (за мр) В жр към наставката се е прибавяло окончанието -и за имп ед ч и формите съответно са били дражьши (жр) дражь (мр) и драже (срр) Дългата форма се е образувала със същата наставка но тя се е прибавяла към разширената с ѣ основа Крайното s от наставката е изпадало и формите са гласяли добрѣиши (жр) добрѣи (мр) и добрѣе (срр) ltpgt

приложение рус приложение аппозиция нем Apposition англ apposition фр apposition ит apposizione Определение което е съществително съгласувано по падеж с името към което се отнася Павелъ рабъ божии апостолъ исоусъ христосъ Вж определение Синоним апозиция

притежателно местоимение рус притежательное местоимение Притежателното местоимение означава принадлежност Старобългарските притежателни местоимения са мои моѣ мое твои твоѣ твое свои своѣ свое нашь наша наше вашь ваша ваше Те се скланят като анафоричното - по меките местоименни основи Вж местоимение анафорично местоимение

причастие лат participium рус причастие нем Partizip Participium англ participle фр participe ит participio Част на речта която античните граматици считали за причастна както към категорията на имената (защото се скланя) така и към категорията на глагола защото се образува от него и може да изразява време и залог В старобългарски съществуват три деятелни (сегашно минало 1 и 2) и две страдателни (сегашно и минало) причастия Вж сегашно деятелно причастие минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие елово причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие

прогресивна палатализация рус прогрессивная палатализация англ Progressive palatalization Наричана традиционно Трета палатализация (бълг) Третья палатализация (рус) Third Palatalization (англ) За разлика от другите две палатализации на веларите (вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите) при тази посоката на изменение е прогресивно (вж прогресивно фонологическо изменение) те предният фонологически елемент влияе върху следходния В този случай е доказано че въздействие се оказва от предходната гласна дълго или кратко i върху веларните съгласни k и g Спорно е дали в този процес е участвала съгласната x Между гласната и съгласната е могло да има назален елемент който впоследствие е образувал една единна част от предходната гласна и двете заедно са се превърнали в малка носовка За да се осъществи изменението след веларните съгласни е трябвало да се намират дълги или кратки гласни o или a Резултатите от прогресивната палатализация са съвпаднали с тези от втората регресивна те k gt c a g gt ꙃ (ꙃ) Синоним трета палатализация 3 палатализация III палатализация Срв палатализация

прогресивно изменение рус прогрессивное изменение англ progressive change progressive phonological change Фонологична промяна при която предходният в изговора звук влияе върху следходния Синоним прогресивно фонологическо изменение прогресивна промяна Антоним регресивно изменение

прозодия рус просодия нем Prosodie англ prosody фр prosodie ит prosodia Общото наименование на особеностите на речта и стиха свързани с метрика като дължина и количество ударение и интонация В системата на византийската прозодия са известни десет прозодични знака които се делят на 4 групи 1 тонове 2 времена 3 придихания 4 стъпки Вж ударение

протеза рус протеза надставка нем Prothese Vorschlag англ prothesis фр prothegravese ит prostesi Вмъкване на звук в началото на думата От праславянски е известна протезата на глайдовете j и

w в началото на думата Срв случаи като въдица въглен вътък вътре въже възел както и пояепентезавата на j в случаи като гнѧ ѩзъікъ и др Срв епентеза метатеза ꙗ

пряко допълнение рус прямое дополнение нем naumlheres Objekt direkt Objekt англ direct object фр compleacutement direct ит oggeto diretto Допълнение което съседства непосредствено и задължително при глаголната форма Прякото допълнение в старобългарски зависи от семантиката на преходните глаголи и се изразява с винителен родителен и творителен падеж Най-много са формите с винителен падеж който е основният падеж на прякото допълнение в старобългарски С родителен падеж прякото допълнение се употребява 1 при отрицание (с частиците не и ни) 2 при значение на част от цялото при глаголите сти пити приѧти 3 при ꙗодушевени съществителни вместо винителната форма При супин формата за родителен падеж е по-архаичната отколкото по-новите случаи с винителен Пряко допълнение в родителен падеж имат глаголите алкати въкоусити жьдати жѧдати искати слоушати съмотрити трѣбовати ча ти Творителен падеж за пряко допълнение се употребява при глаголите власти съвласти ꙗобладати четврьтовластьвовати видите къто вами съвладетъ Особен случай на допълнение е и творителната форма в страдателни конструкции Вж допълнение косвено допълнение части на изречението

пунктуация рус пунктуация нем Interpunktion Satzzeichensetzung англ punctuation фр ponctuation ит interpunzione Графически знаци в реда употребявани за разграничение на различните изреченски или ритмични елементи В най-ранния период са се разграничавали знаци в текста знаци за край на текста знаци за глоси в полето От знаците в текста най-често срещани са средната точка и двуеточието които са се употребявали с една функция - разграничаване на изреченска или ритмична цялост От занците за край на текста най-често се срещат различни варианти на схематизиран кръст с допълнителни украшения Към знаците за край на текста принадлежат и знаците за запълване на реда които са често по същия начин и са изпълнявали подобна функция Знаците за глоси в полето са обикновено същите както в текста Един и същи знак в реда или над него е отбелязвал мястото на допълнението а същият знак в полето е бележел началото на допълнението

първа палатализация на веларите рус первая веларная палатализация нем Erste Velar Palataliesirung англ First Velar Palatalization Наричана още първа регресивна палатализация на веларите Регресивна промяна по признака предност в праславянски която обхваща веларните съгласни k g x когато те се намират пред преден фонетичен елемент (предни гласни или преден глайд j) Резултатът от изменението е че k gt ч g gt ж а x gt ш В някои учебници изменението пред j е представено като йотация но рефлексите на изменението са същите както и при веларните съгласни когато те се намират пред предни гласни Може да се предполага че механизмът на въздействието и времето на възникване на промяната са същите

регресивно изменение рус регрессивное изменение регрессивное фонологическое изменение англ regressive change regressive phonological change Фонологическо изменение (промяна) при което следходният фонологически елемент влияе върху предходния Синоним регресивно фонологическо изменение регресивна промяна Антоним прогресивно изменение

редукция рус редукция нем Reduktion англ reduction фр reacuteduction ит riduzione Редукцията е фонологическо изменение на невисоките неударени гласни което се изразява в техния повишен гласеж Така неударено е gt и о gt у а gt ъ Поради тази причина е неправилно да се смята че големият и малък ер са били редуцирани тъй като техните промени се дължат не на ролята на ударението а са убословени от самия им характер на високи и кратки гласни В най-ранния период на славянската писменост примерите за редукция на гласни са неясни Приема се че старобългарския период отразява преход между противопоставянето между дългите и кратките гласни и следходния период при който като релевантен признак се появява ударението Затова примерите за редукция се срещат в по-ново време

редупликация рус редупликация повтор удвоение нем Reduplikation Verdoppelung Reduplizierung фр redoublement ит raddoppiamento Пълно или частично преднамерено повторение на корена основата или цялата дума при образуването на нови думи или изрази

реч 1 рус речь нем Rede англ speech discourse фр discours ит discorso 2 рус речь нем Rede das Sprechen англ speech фр parole ит parole 1 Звуковата проява на езика 2 Речева дейност в устна или писмена форма

рима рус рифма нем Reim англ rhyme фр rime ит rima Разположение на еднакви или подобни звукове в края на съседни или отделени една от друга думи които образуват ритмическо цяло

ритъм ритм Rhythmus Takt Sprechtakt rhythm

род рус род нем Genus англ gender фр genre ит genere Граматическа категория основана върху идеята че съществителните прилагателните и родовите местоимения могат да се разграничават въз основа на естествения пол (мъжки и женски род) или на безразличието спрямо тази подялба (среден род) В старобългарски и в български език принадлежността към даден род се определя от формалния завършек при съществителните и прилагателните

родителен падеж рус родительный падеж генетив нем Genetiv англ genetive фр geacutenitif ит genetivo Родителният падеж в старобългарски и в славянските езици съчетава най-разнообразни значения Той наследява и всички значения на индоевропейския аблатив Обикновено за илюстрация на значенията неговите функции се делят на две големи групи приименен родителен и приглаголен родителен падеж 1 Приименен родителен а) използва се определение (притежание субект на действието за количество за качество след субстантивирани местоимения и числителни от 1 до 4 с предлога отъ) Родителният определителен се поставя като определение при друго име за да определи качеството му (произход характер възраст материал) Чловѣкъ нѣкъіи добра рода б) като именно сказуемно определние велика рода естъ в) при прилагателни означаващи отстраняване лишаване г) допълнение при прилагателните плънъ исплънъ достоинъ Въі плънъі есте благости исплънени всѣкого раꙃоума д) след междуметията о оле о прѣмѫдръіихъ сѫдебъ твоихъ е) 2 Приглаголен родителен а) субект на безлични конструкции (с отрицат форми на бъіти) б) допълнение при глаголи с отрицание или съпътствани с отрицателна частица не приѧтъ оученьѣ в) при супина на преходни глаголи г)

при глаголи със значение на отделяне предвижване в пространството бѣгати отъстоѣти иꙃлаꙃити отъстѫпити (често с представките иꙃ отъоу) които изискват допълнение с въпроса от кого от що д) глаголи означаващи отстраняване освобождаване избавяне е) при глаголи които изразяват различни чувства чаѣти жѧждати хотѣти желати просити послоушати плакати сѧ просити искати оубоѣти сѧ плакати сѧ гнѫшати сѧ оустрашати сѧ оужасати сѧ ж) глаголи и прилагателни със значение на докосване допир връзка з) В родителен падеж е второто допълнение (освен винителното) глаголите напитати наплънити сподоблѣти Наплъните съсѫдъі вашѧ пшеницъі 3) родителен за обстоятелствено пояснение а) отношение и ограничение сравнителна степен на прилагателните б) родителен за време Се бѫдетъ сеѧ нощи Синоним генетив

родителен самостоятелен падеж лат genetivus absolutus Конструкцията е калка на гръцката конструкция и представена от старобългарските паметници само в Супрасълския сборник Състои се от име в родителен падеж и съгласувано с него причастие Има същото значение както дателен самостоятелен mdash на обстоятелствено изречение за време условие причина Вж абсолютна конструкция дателен самостоятелен падеж Синоним родителен самостоятелен

ротацизъм ротацизм Rhotazismus rhotacism

сандхи рус сандхи нем Sandhi От санскрит връзка съединение Термин от индийската граматика за асимилационни промени които възникват на междусловната граница Вж асимилация

свърхкратка гласна Вж ерове

свършен вид рус совершенный вид перфективный вид нем perfektive Aktionsart англ perfect aspect perfective aspect complete aspect telic aspect фр aspect perfectif ит aspetto perfettivo Глаголът от свършен вид представя действието като цяло mdash заедно с началото му извършването му и края му без обаче да се мисли поотделно за тези съставки (Пашов 1989105) Първичните глаголи от св в в старобългарски не съдържат наставката -а- в инфинитивната си форма срв минѫти минѫ (св в) но миновати миноуѭ (несв в) Синоним свършен вид на глагола

сегашно време рус настоящее время презенс нем Praumlsens англ present tense фр preacutesent ит presente Граматически форми които изразяват процес извършващ се едновременно с процеса на говорене В старобългарски това време се образува от сегашната основа на глагола Вж сегашна основа

сегашно деятелно причастие В старобългарски се е образувало от сегашната основа на глагола В м ср р ед ч в 1 и 2 спр е окончавало на -ъі а в 3 и 4 mdash на ѧ Разликата между 3 и 4 спрежение е била че в третото гласната в суфикса е била в косвените падежи ѫ с предходна мекост или ѭ докато при 4 навсякъде е била само ѧ От друга страна им п ед м и ср им п се е противопоставял на всички други форми заради липсата на -щ- срв несъі даѧ молѧ (м срр импедч) - несѫщи даѭщи молѧщи (жредчимп) Скланя се както съществителните по -jo (за м и срр) -ja (за жр) Различават се кратки и местоименни форми Местоименните или пълните форми се образуват като към кратката форма се добави съответната форма за род число

и падеж на анафоричното местоимение напр несъіи даѧи молѧи В този случай втората част следва склонението на местоимението несѫщаего (родпедч м и ср р) несѫщоуемоу (датпедч м и ср р) В развитието на езика още в старобългарски гласната е се уподобява (асимилира) от предходната гласна несѫщаего gt несѫщааго Следходният процес е известен като контракция mdash двете еднакви гласни се свиват в една mdash несѫщаго Този процес повлиява цялата парадигма на сегашното деятелно причастие Вж минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие причастие анафорично местоимение Синоним сегашно действително причастие

сема рус сема фр segraveme Най-малкият смислов компонент в семантиката на думата

семантика рус семантика нем Semantik Bedeutungslehre англ semantics фр seacutemantique ит semantica 1 Лингвистична дисциплина която се занимава със значението на езиковите единици Дели се традиционно на лексикална и граматична семантика 2 Теория за знаковото учение като част от семасиологията

сигматичен аорист рус сигматический аорист англ sigmatic aorist Аорист който в славянските езици се образува с помощта на съгласната s добавена към инфинитивната основа В по-голяма част от случаите още в праславянски тази съгласна се е изменила в -х- Вж аорист

сигматичен рус сигматический нем sigmatisch англ sigmatic фр sigmatique ит sigmatico Граматично образувание с помощта на афикса -s- (от гр сигма) Вж сигматичен аорист

силен ер рус сильный редуцированный сильная позиция редуцированных англ strong jer strong position of jers Ер в силна позиция или силен ер означава че в това обкръжение гласната ще понижи своя гласеж Силна позиция за еровете е била пред друга ерова гласна и под ударение Синоним силна позиция на еровете Вж ерове голям ер малък ер изпадане на еровете понижаване на еровете преглас на еровете Срв слаб ер

синоним рус синоним нем Synonym Gleichbedeutend англ synonym фр synomyme it sinonimо Дума или израз равни или сходни в своето значение с друга дума или израз Срв антоним

синонимия рус синонимия нем Synonymie англ synonymy фр synonymie ит sinonimia Семантично явление при което основните значения на езиковите единици (думи морфеми изрази категории) съвпадат или са близки Вж синоним

синтагма рус синтагма нем Syntagme фр syntagme 1 Група от думи в изречението обединена смислово и ритмически 2 Сборник от статии и слова Вж фраза Синтагма

синтаксис рус синтаксис нем Syntax Satzlehre англ syntax фр syntax ит sintassi Лингвистична дисциплина която изучава отношенията на думите и формите в изречението и начините за тяхното свързване в единно цяло

сказуемо рус сказуемое нем Praumldikat англ predicate фр preacutedicat ит predicato Личният глагол в изречението В старобългарски се съласува с подлога по лице и число а в някои случаи и по

род Рѫцѣ твои сътвористѣ мѧ и съꙃдастѣ мѧ Синоним предикат

склонение рус склонение нем Deklination англ declension фр deacuteclinaison ит declinazione Система на словоизменение на именните форми Склонението зависи от основата на името Старобългарските съществителни различават 9 различни склонения Причастията и прилагателните се скланят по образеца на съществителните а при местоименията се разграничават склоненията на личното и възвратното местоимение от склоненията на родовите форми Вж вокална основа консонантна основа парадигма

слаб ер рус слабый редуцированный англ weak jer jer in weak position Ер който се намира в слаба позиция се нарича слаб ер Слаба позиция за еровете е прието да се назовава сричката във фонетичната дума където след еровата гласна не следва друга ер в края на думата преди сричка с друга гласна и когато върху еровата гласна не пада ударението В тези позиции във всички славянски езици се извършва процес известен като изпадане на еровете Синоним ер в слаба позиция Вж ерове голям ер малък ер преглас на еровете понижаване на еровете Срв силен ер

словоизменение рус словоизменение флексия нем Flexion англ flection inflexion accidence фр flexion ит flessione Процес при който към думата се добавят окончания Те изразяват граматични категории и отношения Вж афикс окончание парадигма

словообразуване рус словосложение нем Zusammensetzung англ composition фр composition ит composizione Образуване на нови думи от изходна форма или дума (мотивираща форма мотивираща дума) с помощта най-често на афикси Срв словоизменение

словоред рус порядок слов нем Wortstellung Wortfolge англ word-order фр ordre des mots ит ordine delle parole Ред на думите в изречението Различното разположение може да има синтактично семантично и експресивно значение

сложна дума рус сложное слово композита нем Kompositum zusammengesetztes Wort англ compound фр composeacute ит composto Съединението на най-малко две думи в една нова се нарича сложна дума

служебна дума рус служебное слово нем Nebenwort англ subsidiary word accessory word фр mot accessoire ит parola accessoria Служебните думи означават отношения между частите на самостойните думи Те биват предлози частици и съюзи Синоним несамостойна дума

смегчаване рус смягчение нем Mouillierung Erweichung англ softening фр mouillement mouillure ит palatalizzazione Процес на образуване на съгласни с помощта на повдигане на средната част на езика към твърдото небце (палатум)

собствено име рус собственное имя нем Eigenname англ proper name фр nom propre ит nome proprio Съществително което назовава отделен единичен предмет Синоним съществително собствено име Вж нарицателно име

спомагателен глагол рус вспомагательный глагол нем Hilfsverbum англ auxiliary verb фр

verbe auxiliaire ит verbo ausiliare Глагол който служи за образуване на други сложни глаголни форми например времена и наклонения С старобългарски спомагателни глаголи са например бъіти имѣти и хотѣти

спрежение лат cojugatio рус спряжение нем Konjugation Abwandlung англ conjugation фр conjugaison ит coniugazione Групиране на глаголните форми в система от парадигми Старобългарските глаголи се делят на 5 спрежения 4 тематични и 1 атематично Тематичните спрежения са 1 - с гласна -е- 2 с -не- 3 с -je- и 4 с -и- Тематичната гласна и съчетание се открива във всички форми на сег вр на глагола освен в 1 л ед и 3 л мнч Атематичните глаголи в старобългарски са пет бъіти вѣдѣти дати имѣти ѣсти както и техните варианти с представка напр прѣдати продати иꙃдати В речниците се дава информация за формата във 2 л според която най-често се определя спрежението на глагола Това е и т нар сегашна глаголна основа в старобългарски Вж тематичен атематичен основа склонение парадигма

сравнителна степен рус сравнительная степень фр comparatif Представяне на качеството у един предмет в по-голяма мяра отколкото при друг (Момчилов 186833-34) В старобългарски са съществували два начина за образуване на сравнителната степен Кратките форми за сравнителна степен са се образували като се добавят наставките -jьs (за м и жр) и -jes (за срр) Наставката се е добавяла към основата на прилагателното или наречието Крайното s е изпадало (вж тенденция към отворена сричка) а j е палатализирал съгласната пред него драгъ драга драго gt дражь дражьши драже При дългите форми преди наставката се е добавяла гласната ѣ добрѣи добрѣиши добрѣе от добръ добра добро Вж превъзходна степен степен на сравнение

среден ер В кирилската писменост mdash ер който се пише като среден вариант между големия и малкия ер Среща се в някои от ранните епиграфски паметници и в среднобългарски текстове от 12-13 век насетне В някои случаи може да се предположи че има фонетично значение на шва но специализирани изследвания не са правени Вж ерове голям ер малък ер

среден род рус средний род нем Neutrum англ neuter фр neutre ит neutro В старобългарски това е граматически род който обединява думи със общо значение на индиферентност спрямо опозицията мъжки-женски род както и притежаващи значения на неактивност неодушевеност (Ахманова 1969380) Те имат формални завършеци характерни за основите на -o-jo както и на част от консонантните склонения Вж мъжки род женски род род

сричка рус слог нем Silbe англ syllable фр syllable ит sillaba Най-малката произносителна единица при образуването на която трябва да съществува гласна или в някои случаи сонорна съгласна Вж отворена сричка затворена сричка тенденция към отворена сричка

старобългарски език старославянский язык древнецерковнославянский язык нем altkirchenslaviesche Sprache altslavische Sprache altbulgarische Sprache англ Old Bulgarian language Old Church Slavonic language Old Slavic language Най-ранният писмено засвидетелстван език на славяните Почива на българските говори Първите му паметници са създадени през 9 век Обхваща първия период от писмената история на българския език -

старобългарския който трае 3 века от 9 до края на 11 Синоним старочерковнославянски староцърковнославянски старославянски

степен на сравнение рус степень сравнения нем Komparationsgrade Steigerungsstufen Komparationsbildungen англ degrees of comparison фр degreacutes de comparaison ит gradi di comparazione Степента е граматическа категория проявяваща се в способността на качествените прилагателни и наречия да изразяват относителна разлика в признаците на определяните от тях явления (Куцаров 2007475 Ахманова 1969453) В старобългарски степенуването извън положителната степен се изразява с ппомощта на граматически суфикс Вж сравнителна степен Синоним степенуване

страдателен залог рус страдательный залог пасив нем Passiv англ passive (voice) фр passif ит passivo Ако глаголното лице е пасивно (търпи глаголното действие) то залогът се нарича страдателен В старобългарски лицето в този случай се изразява с тв п или с помощта на конструкция на предлога отъ с род п срв текъла постриже сѧ павъломь Вж деятелен залог залог Синоним пасив пасивен залог

строфа рус строфа нем Strophe Stanze англ stanza фр strophe ит strofa strofe Група от стихове образуваща единно смислово и ритмическо цяло

стъпка рус стопа нем Fuss англ foot фр pied ит piede Ритмическа единица образувана от група срички обединени от ударението или дължината Синоним ритмична стъпка ритмическа стъпка

субект Вж подлог

супин лат supinum рус супин нем Supinum англ supine фр supin ит supino Нелична глаголна форма която се е употребявала в старобългарски след глаголи за движение вместо инфинитива Има паралел в историята на инд езици с латинския Старобългарският супин е окончавал на -тъ видѣтъ По произход е стар винителен падеж на кратки u-основи В най-архаичните текстове изисква допълнение в род п след глаголи за движение идѫ ръібъ ловитъ отивам да ловя риба С течение на времето тази форма е била изместен още в старобългарски от инфинитива Вж инфинитив

суплетивен рус суплетивный нем suppletiv англ suppletive фр suppleacutetif ит suppletivo Суплетивни форми са форми на една и съща дума образувани от различни корени например бъіти есмь и сѫть

суфикс рус суффикс нем Suffix Exponent англ suffix фр suffixe ит suffiso Служебна морфема която се поставя зад корена или основата Вж афикс инфикс префикс основа морфема

съгласна рус согласный согласный звук нем Konsonant англ consonant фр consonne ит consonante В античността под названието съгласни (калка срв гр лат consonantia) са разбирали звукове които са лишени от истинска звучност и които са се произнасяли заедно с гласната При учленението си те минават през проход или преграда и са преобладаващо шумове Съгласните не

могат да образуват сричка Изключение са сонорите които при струпване на няколко съгласни елемента могат да служат за сричкотворни елементи (срв р в крв) Синоним съгласен звук Вж гласна

съгласуване на времената лат consecutio temporum рус согласование времен нем consecutio temporum англ senquence of tenses фр concordance des temps ит concordanza dei tempi Съгласуване на глагола в подчиненото изречение с глаголното време в главното изречение Вж време

съхипоним Елементи от един и същ хипонимен ред Срв хипоним хипонимен ред хипонимия хипероним

съчинителен съюз рус сочинительный союз нем beiordnende Konjunktion англ coordinating conjunction фр conjonction de coordination ит coniunzione coordinativa Свързва две части на изречението с еднородна функция и без отношение на зависимост В старобългарски се разграничават седем класа съчинителни съюзи съединителни (и ии нини ниже тоже толи ибо) съпоставително-противопоставителни (а же ли нъ) разделителни (ли лили аще ащели илиили любо любо) мотивиращи (бо ибо небонъ оубо) заключителни (оубо бо) резултативни (тѣмь тѣмьже сего радисего дѣлѣ того ради ꙃа не) пояснителни (сирѣчь рѣкъше) (Дуриданов 1993327-332) Вж подчинителен съюз съюз

съществително име гр лат substantivum рус существительное имя нем Substantiv Gegenstandswort англ substantive фр substantif ит sostantivo Думи с които се именуват лица неща и понятия Античните граматици са считали че то изразява нещо съществено (срв лат термин) който обозначава или индивида (съществително собствено) или категория (съществително нарицателно) или понятия (качества състояния действия) Съществителните са конкретни ако принадлежат на една от първите категории и отвлечени или абстрактни ако са част от третата Старобългарското съществително име притежава род число падеж и принадлежи към една от склонитбените групи (склонения) наследници на индоевропейските и праславянски основи Срв име прилагателно име местоимение

съюз рус союз нем Konjunktion Bindewort англ conjunction фр conjonction ит congiunzione Служебна дума която служи за съединение на две части на изречение или на две изречения Старобългарските съюзи по начин на съставяне се делят на прости сложни и съотносителни Простите съюзи се състоят от една лексикална единица а бо и или и др Сложните съюзи са съчетание на прост съюз и друга съставка Например любо ли а не нъ а и аще и Съотносителните съюзи се употребяват разделено Едната съставка се намира в първото от изреченията а втората mdash в следващото Например ли ли или или любо любо ни ни В старобългарския език съюзна функция са могли да изпълняват и т нар съюзни думи Това са местоимения наречия и съчетания от местоимения и съществителни частици Според типовете отношение се разделят на съчинителни и подчинителни Вж подчинителен съюз съчинителен съюз

творителен падеж рус творительный падеж инструментальный падеж орудийный падеж

нем Instrumentalis instrumental англ instrumental фр instrumental ит strumentale Творителният изразява различни обстоятелствени значения служи за означаване на субекта в страдателен залог и служи за именна част на съставните сказуеми В творителния падеж се поставя непрякото допълнение което показава оръдието или средството с което се върши глаголното десйтвие Затова се нарича и инструментален падеж На български тази финкция се превежда с предлозите с или чрез Писахъ вамъ моеѭ рѫкоѭ Творителен падеж се употребява и когато трябва да се покаже че действието се извършва задружно с някого или че то се съпровожда с нещо Вѣроѭ и любовиѭ пристѫпимъ Най-често в това значение се употребява с предлога съ мъітари и грѣшьници въꙃлежаахѫ съ исоусомь Страдателен залог (отговаря на въпроса от кого) въꙃлюбленъ бѫдетъ отьцемь моимь Глаголът бъіти когато има значение на произлизам ставам изисква допълнение в творителен падеж Въ миръ бѣ и миръ тѣмь бъістъ Допъленение в творителен падеж изискват и глаголите господьствовати и обладати Наплъните ꙃемлѭ и господьствоуите еѭ и обладаите ръібами морьскъіими и ꙃвѣрьми и птицами небесьнъіими и всѣми скотами и и вьсеѭ ꙃемлеѭ При глаголи за покупка и продажба допълнението в творителен падеж не пѧть ли птиць цѣнитъ сѧ пѣнѧꙃема двѣма Творителният падеж се употребява и за означаване на обстоятелствата при които се извършва дадено действие (начин време място) Миромь господи помолимъ сѧ Сьи придетъ къ исоусоу нощьѭ Входѧи двьрьми пастъірь естъ овьцамъ Синоним инструментален падеж

тежко ударение вж гравис

тематичен рус тематический нем thematisch themavokalisch stammbildend англ thematic theacutematique ит tematico Тематична морфема е тази която се присъединява към корена за образуване на основа Например в старобългарски има 4 тематични спрежения Вж атематичен основа корен морфема спрежение

тенденция към отворена сричка рус тенденция к открытому слогу принцип восходящей звучности принцип возрастающей звучности англ tendency toward intrasyllabic harmony tendency toward rising sonority law of open syllables Тендеция от изменения в праславянски която води до структура на сричката завършваща на гласна Към тази тенденция приндалежат промени като изпадане на съгласни на сричковата граница и в края на думите монофтонгизацията на дифтонгите образуването на носови гласни различни видове метатези и епентези Синоним тенденция към възходяща звучност закон за отворената сричка Вж отворена сричка монофтонгизация на дифтонги носова гласна изпадане на съгласни метатеза епентеза

тенденция към палаталност рус тенденция к палатальности Едно от двете основни направления във фонологическото развитие на праславянския език заедно с тенденцията към отворената сричка което обединява всички процеси на промяна на съгласните под въздействие на следходни (при прогресивната палатализация и предходни) незадни фонологични елементи (предни гласни и j) В резултат на тези промени в славянските езици се появяват редица съгласни които преди това не са съществували (като ч ж ш щ ц ꙃ и тн) Всички нововъзникнали съгласни са меки което довежда и до появата на корелацията твърди-меки

съгласни както е случаят със сонорните r l m които имат съответствия r l m Тенденцията обхваща трите праславянски палатализации на веларите палатализацията на денталите и лабиалите йотацията както и някои съпътстващи краесловни изменения Към тези промени може да се причисли и монофтонгизацията на дифтонга aj в еи който е основание за възникване на втората веларна палатализация макар той да е част от друга една тенденция в праславянски mdash тази на отворената сричка Вж палатализация палатализация на веларите палатализация на денталите палатализация на лабиалите монофтонгизация на дифтонгите Срв тенденция към отворена сричка Вж праславянски език тенденция към отворена сричка

тон тон Ton Betonung tone

топонимия рус топонимия топонимика топономастика нем Toponomastik Ortsnamenkunde англ placename study фр toponymie toponomastique ит toponimia toponomastica Изследване на географските и местните имена на дадена територия или в даден език Вж ономастика

транскрипция рус транскрипция транскрибирование нем Transkription англ transcription фр transcription ит transrizione Предаване на звуците в един изговор с помощта на писмени знаци При фонетичната транскрипция се прилагат специални знаци за точното отразяване на речта Най-известната система е тази на Международната фонетична асоциация В България за записване на диалектна реч се използва транскрипцията на проф Стойко Стойков изработена за целите на Българския диалектен атлас Срв транслитерация

транслитерация рус транслитерация нем Transliteration англ transliteration фр transliteacuteration ит translitterazione Предаване на знаците от една писмена система с помощта на знаци от друго писмо Например много често в изданията на глаголическите паметници глаголицата се транслитерира с кирилица или с латиница При транслитерацията не се държи за сметка за реалното звучане на писмените знаци Срв транскрипция

трета палатализация на веларите вж прогресивна палатализация

тропа троп образное выражение Tropus bildlicher Ausdruck trope

ударение стб сила глаголоу рус ударение нем Akzent Betonung Tonfall англ accent stress 1 Отделянето на определена сричка в думата на фона на другите неударени срички се нарича словно ударение или само ударение 2 Обозначаване на това отделяне с особен знак в правописа В старобългарските паметници отсъстват знаци с подобно значение Син акцент

условно наклонение рус сослагательное наклонение нем Subjunktiv Konjunktiv англ subjunctive фр subjonctif ит soggiuntivo congiuntivo Условното наклонение представя действието като зависимо от някакво условие В старобългарски се е образувало с особена парадигма на глагола бъіти (бимь би би бимъ бисте бѫ) и минало деятелно второ (елово) причастие Причастните форми са се изменяли по род и число а глаголът се е менял по лице и число например сътворилъ бимь бих направил Още в старобългарския период специализираните форми на спомагателния глагол са се променили като са приели окончанията за аорист бъіхъ сътворилъ Към тези конструкции възхожда и съвременното българско условно

наклонение Вж изявително наклонение повелително наклонение наклонение Синоним кондиционал

фраза рус фраза нем Phrase англ phrase clause 1 Фонетична и синтактична цялост която изразява завършена мисъл оформена интонационно 2 Изречение или глаголно съчетание

хапакс лат hapax legomenon рус гапакс апакс Гръцкото наречие hapax (веднъж еднократно) се употребява в качеството на съществително за да обозначи дума израз конструкция срещана само веднъж

хаплография рус гаплография нем Haplographie англ haplography фр haplographie ит aplografia Изпускане на цяла сричка в писмото Грешка при която от две съседни еднакви или подобни срички се пише само едната

хаплология рус гаплология нем Haplologie Silbenschichtung SIlbendissimilation англ haplology фр haplologie ит aplologia Изпускане на еднакви или подобни срички стоящи непосредствено една до друга Срв елизия

хетеронимия рус гетеронимия нем Heteronimie англ heteronymy фр heacuteteacuteronymie ит eteronimia Свойства на имената образувани от различни корени да означават предмети и същества тясно свързани по значение които са част от естествена група Например братръ и сестра в стб

хиазъм гр χιαστὸν σχῆμα χιασμός рус хиазм нем Chiasmus англ chiasmus фр chiasme ит chiasmo Две синтактични или фразови двойки които са подредени не паралелно (a-b-a-b) а редуващо се (a-b-b-a) Този тип подреждане е известно като кръстовидно и наименованието му идва от формата на гръцката буква хи (X)

хипербат гр ὑπερβατόν лат transgressio рус гипербат нем Hyperbaton англ hyperbaton фр hyperbate ит iperbato 1 Смяна на местата инверсия на две синтактично принадлежащи заедно думи (анастрофа) 2 Разделяне на две синтактично принадлежещи заедно думи чрез вмъкване на допълнителна фраза или изречение между тях 3 Тмезис

хипербола гр ὑπερβολή лат superlatio рус гипорбола нем Hyperbel англ hyperbole фр hyperbole ит iperbole Реторичен троп при който се преувеличават свойства качества и състояния на предмети и явления Антоним литота

хиперкоректен гиперкорректный hyperkorrekt hypercorrect

хипероним Дума която е название на общо родово понятие или на цялото спрямо неговите части Например растение е хипероним на множеството дърво храст трева Хиперонимът животно обхваща хипонимите заек тигър кон Срв хипоним хипонимен ред хипонимия съхипоним

хипоним Дума която семантично подчинена на друга дума и представя част от понятието на тази дума Например бреза бук са хипоними на дърво Вж хипонимия хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипонимен ред Лексика структурирана според семантичната група на хипонимите Срв хипоним хипонимия хипероним съхипоним

хипонимия Връзки които обобщават отношението на отделните части към цялото Например бреза бук смърч са хипоними на родовото название дърво Вж хипоним хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипотаксис рус гипотаксис англ Hypotaxe Unterordnung англ hypotaxis фр hypotaxe ит ipotassi Подчинение зависимост на едно изречение от друго Срв паратаксис

циркумфлекс стб периспомени гр προσῳδία περισπομένη περισπομένη лат cicumflexa geschleifter schleifender Akzent Schleifton gedehnter Ton circumflex В екфонетичната нотация се обозначава с ^ Синоним извито ударение Вж и тонове ударение

части на речта лат partes orationis рус части речи нем Redeteile англ parts of speech фр parties du discours ит parti del discorso Лексикална семантична и граматична класификация на думите която обединява техните понятийни класовве и граматични категории Традиционно в старите граматики те се делят на 8 частисъществително име прилагателно име местоимение глагол наречие предлог съюз и междуметие

числително бройно рус количественное числительное нем Kardinalzahl Grundzahl англ cardinal number Бройните числителни показват количеството (броя) на предметите или лицата Вж числително име числително редно

числително име рус числительное имя нем Zahlwort англ numeral фр numeacuteral ит numerale Дума която означава броя или числения ред на нещата Въз основа морфосинтактични признаци можем да ги разделим на такива които се променят като прилагателни и такива които се променят като съществителни Според функциите се делят на числителни бройни числителни редни събирателни дробни Цифрите в старобългарски и през целия средновековен период на българската история се означават с букви върху които има изписана чертица (титло) Числителните от 11 до 19 са словосъчетания чиято главна част е названието на единиците Втората съставка се скланя в м п единъ на десѧте дъва на десѧте Числителните от 20 до 90 се образуват като десѧть се брои за самостоятелна дума трье десѧти Числителните единъ една едно се скланят като родовите местоимения Те имат значение и на неопределителни местоимения По същия начин се скланят и редните числителни Числителните дъва оба се скланят като местоимението тъ в дв ч Числителните трие три и четъіре четъіри се скланят както съществителните по кратки i-основи като се забелязва и влияние от консонантните основи Числителните от 5 до 9 са от жр Скланят се само в едч по кратките i-основи Числителното 10 е било от мр и се е скланяло по консонантните основи със силно влияние от кратки i-основи При числителните от 11 до 19 се променя само първата съставака От 20 до 90 числителните управляват съществително в род п мнч Числителното съто се скланя като същестително от срр по о-снови Числителното тъісѫщи тъїсѧщи се скланя по типа на съществителни като богъіни Тъма се скланя като съществително по а-основи Вж числително бройно числително редно

числително редно лат numeralia ordinalial рус порядковое числительное нем Ordinalzahl Ordnungszahl англ ordinal number Редните числителни показват реда и мястото на нещата Синоним поредни числителни уредни числителни качествени числителни ординални нумерали Вж числително бройно числително име

член рус артикль член нем Artikel англ article фр article ит articolo Морфологичен показател за определеност при имената Определителният член може да стои пред (предпоставен член) или след (задпоставен член) името В българския език той произхожда от съчетанието на името (отначало при съществителните) с показателните местоимения с основи на -т- -в- и -с- Още в старобългарски се откриват наченките на този процес по-късно в среднобългарския и ранния новобългарски период тези форми са все по-чести Срв жена та gt жената мѫжь тъ gt мѫжьтъ (мъжът)

ничьто Много често след формата се добавя усилителната частица же ничьтоже никътоже никъїиже Скланят се по същия начин както въпросителните местоимения Ако се употребят в съчетание с предлог то предложната форма се поставя между отрицателната частица ни и въпросителното местоимение н никакоже не врѣди его ни при чесомьже Вж въпросително местоимение местоимение

падеж рус падеж нем Fall Kasus англ case фр cas ит caso Падеж се нарича отношението в което бива поставена известна склоняема дума спрямо глагола или спрямо друга дума в изречението (Бончев 195218) следователно това е морфологическа словоизменителна категория при имената Основни значения на падежите са субектно обектно и определително Всеки падеж има своя система от значения които се проявяват с или без предлози Такива са значения като пряко допълнение обстоятелствено пояснение принадлежност движение определение Падежите в старобългарски са именителен родителен дателен винителен творителен местен и звателен Падежите се делят на преки падежни форми (пряк падеж gr orthe ptosis лат casus rectus) и косвени форми (косвен падеж гр plagiai лат obliqui) Формите на винителния падеж също се счита в някои граматики за пряк тъй като има функция на пряко допълнение Звателният падеж когато формата му е еднаква с именителната също се причислява към преките форми

палатализация стб липсва стгр липсва рус палатализация нем Palatalisierung англ palatalization фр palatalisation ит palatalizzazione Изменение при което езикът се придвижва към твърдото небце Понякога под палатализация се разбира смегчаването на съгласните Праславянските палатализации се делят на три вида палатализация на веларите палатализация на денталите и палатализация на лабиалите Палатализацията на веларите се е извършвала на три пъти които са известни като първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите и трета палатализация на веларите (Прогресивна палатализация) Първите две са регресивни палатализации (вж регресивно фонологическо изменение) а третата е прогресивна палатализация (вж прогресивно фонологическо изменение) Вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите прогресивна палатализация палатализация на денталите палатализация на лабиалите йотация Срв тенденция към палаталност

парадигма рус парадигма нем Paradigma англ paradigm фр paradigme ит paradigma Таблица на изменението на формите на една дума например склонението при имената спрежението при глагола Вж склонение спрежение вокална основа консонантна основа

паратаксис рус паратаксис нем Parataxe Beiordnung Nebenordnung англ paratax фр parataxe ит paratassi Отношение на две изречения при което няма подчинение на едното на другото Срв хипотаксис

пароним рус пароним нем Paronym англ paronym фр paronyme ит paronimo Думи близки по звуков състав но с различно лексикално значение Най-популярно е определението че това са еднокоренни думи от една и съща част на речта които имат различно значение При другото по-широко определение се счита че това могат да бъдат разнокоренни генетично несвързани думи от различен произход които имат само външно звуково сходство

пауза рус пауза нем Pause Pausa Ruhepunkt англ pause фр pause ит pausa Прекъсване на звучането в речта или в музикалното произведение

перфект рус перфект нем Perfektum Perfekt англ perfect фр parfait ит perfetto Перфектът е глаголно време което означава състояние в момента на говорене в резултат на извършено в миналото действие Старобългарският перфект се образува от сегашното форми на спомагателния глагол бъіти (есмь еси естъ и тн) и миналото деятелно второ (елово) причастие на спрягаемия глагол далъ есмь Еловото причастие се изменя по род и число а спомагателният глагол - по лице и число Синоним минало неопределено време Вж минало деятелно причастие спомагателен глагол

плюсквамперфект рус плюсквамперфект давнопрошедшее время нем Plusquamperfektum англ pluperfect фр plus-que-parfait ит piuccheperfetto Глаголно време изразяващо действие или състояние в миналото предшестващо друго минало действие Подобно на перфекта и тук е важен резултатът от действието Вондрак го нарича перфект пренесен в миналото (Vondrak 1908 279 срв Добрев 1993 300) В старобългарски се образува от имперфектната форма на глагола бъіти (бѣахъ бѣаше и тн) в съчетание с минало деятелно второ (елово) причастие бѣахъ далъ Вж спомагателен глагол минало деятелно причастие Синоним минало предварително време отдавна минало време

повелително наклонение рус повелительное наклонение императив нем Imperativ англ imperative фр impeacuteratif ит imperativo Наклонение което изразява заповед молба забрана В старобългарски формите са се образували от сегашната основа на глагола В 1 и 2 спрежение в ед ч формите са окончавали на -и а в мн и дв ч показателят за наклонението е бил -ѣ- (2 л ед ч бери но 2 л мн ч берѣта 2 л дв ч берѣта) При 3 и 4 спрежение във всички форми наклонението последователно се е образувало с -и- (2 л ед ч носи 2 л дв ч носите 2 л дв ч носита) Спомагателният глагол бъіти е образувал повелително наклонение от формата бѫ- бѫди (2 л ед ч) Иначе се е формите са се променяли както при глаголите от 1 спрежение Старобългарските показатели за наклонението -и- и -ѣ- са от дифтонгичен произход и са променяли предходната съгласна според правилата на втора регресивна палатализация срв мощи могѫ можеши но моꙃи (2 л едч) При глаголите с коренна гласна е в повелително наклонение тя се е променяла в ь рещи рекѫ речеши но в 2 л ед ч повел накл рьци Вж условно наклонение изявително наклонение наклонение втора регресивна палатализация Синоним заповедно наклонение императив

подлог рус подлежащее субъект нем Subjekt Satzgegenstand англ subject фр sujet ит soggetto Име на глаголното лице в изречението Подлогът се поставя в именителен падеж Синоним субект

подчинено изречение рус подчиненное предложение придаточное предложение нем Nebenzatz англ subordinate clause Изречение в състава на сложното което пояснява някоя негова част и се намира в подчинителна връзка спрямо него Вж хипотаксис главно изречение

подчинителен съюз рус подчинительный союз нем unterordnende Konjunktion англ

subordinating conjunction фр conjonction de subordination ит congiunzione subordinativa Изразява отношението на зависимост между двете части на сложното изречение В старобългарски според вида на подчиненото изречение се разделят на изяснителни и обстоятелствени Изяснителните съюзи въвеждат субстантивни подчинени изречения а обстоятелствените - адвербиални подчинени изречения Изяснителни съюзи в старобългарски са ко(же) акъі(же) да ко да ꙗ ꙗеда Обстоятелствените съюзи се разделят подобно на поясненията (вж обстоятелствено пояснение) на 6 групи за време за причина за следствие за цел за условие и за отстъпване (Дуриданов 1993 333) Вж съюз съчинителен съюз

показателно местоимение рус указательное местоимение англ demonstrative pronoun фр pronom deacutemonstratif С показателните местоимения се сочат предмети явления и техните качества Те притежават форми за род число и падеж Старобългарските показателни местоимения са тъ та то онъ она оно сь си се овъ ова ово Показателните местоимения изразяват степента на отдалеченост спрямо някой предмет или лице формите с тъ се употребяват за общо посочване с онъ онзи се означава отдалеченост а със сь този тук се посочва близост Местоимението овъ се употребява само при изброяване и противопоставяне Местоимението сь си се се скланя по меката местоименна основа а другите mdash по твърдата Показaтелните местоимения поемат функцията и на третоличното местоимение в старобългарски като създават една нова форма за трето лице в българския език Вж анафорично местоимение местоимение

полисемия рус полисемия многозначност нем Polysemie Vielwertigkeit англ polysemy Способността на думите да притежават и придобиват повече от едно значение Синоним многозначност

полисиндетон гр πολυσύνδετον лат acervatio iuncta рус полисиндетон полисиндетическая связь многосоюзное словосочетание нем Polysyndeton англ polysyndeton фр Polysyndegravete Прекомерна употреба на съюзи което обикновено води до забавяне на ритъма Лаусберг (1960 345) изтъква че полисиндетонът се реализира както чрез повтаряне на един и същи съюз така и като вариращо натрупване на отделни съюзи Той смята че при полисиндетон се използват само съчинителни съюзи но не изяснява как класифицира поредици от фрази въведени с подчинителни Не е изяснена и някаква принципна отлика с анафората Изглежда обаче че симетрията не е същностна черта на полисиндетона както е при анафората того бѡ влддку и гда и црда вѣдеть прѣнеисчътнаа ѻна мнѡжьства ликове же архаггдльсцїи такожде херувıми и серафими начела и госпддства и власти же и прѣстоли и силы нъ и въсе въсѣх стдых съслѡвїе(ПКЕ Вл Гр 424r Кал 103) Антоним асиндетон

полугласна Вж глайд

понижаване на еровете рус понижение редуцированных прояснение редуцированных англ lowering of jers Еровете в силна позиция са понижили своя гласеж пред другите ерови гласни По своята същност този процес е дисимилация по признака височина Резултатите от него в отделните говори на българската езикова територия са били различни в повечето случаи се наблюдава преход на ь в е и на ъ в о В някои диалекти гласежът се е изравнил в средна гласна ъ

В суфиксите промяната ъ gt о е засегнала цялото езиково землище докато едва в една част (главно югозападната) тази промяна е обхванала и коренната сричка (срв дъждь gt дождь) Понижаването на гласните е предхождало процеса на изпадането на еровете Терминът изясняване на еровете е неточен тъй като той почива на стара разпредялба на звуците на тъмни и светли (ясни) която няма фонетично основание Синоним изясняване на еровете Вж ерове слаб ер силен ер преглас на еровете Срв изпадане на еровете

правопис рус орфография правописание нем Orthographie Rechtschreibung англ orthography Сбор от правила за употреба на графемите Среновековните правописни са били налагани в голяма степен от местни скриптории особено в началния период на писмеността При описанието на ръкописите важните характеристики са употребата на носовки (юсове) употреба на ерове употреба на букви за йотувани гласни В пространното описание могат да намерат място и употребата на останалите букви както и правописните правила при думите от чужд произход В описанието на правописа роля играе последователността от спазване на различни правила например прокарването на етимологически правилна употреба на еровете В зависимост от определени признаци се разграничват юсов от безюсов правопис правопис с един или два ера и тн В някои случаи правописът носи наименованието си от някое място например рашки правопис ресавски правопис Термини като рашка редакция следва да се избягват доколкото редакция се съотнася с историята на текста и не е пряко свързана с езиковия произход или правописните норми Синоним ортография

праславянски език Единният предписмен език на всички славяни Неговата рекострукция се извършва въз основа на данните при сравнението на всички славянски езици с останалите индоевропейски езици и диалекти Синоним протославянски славянски език основа

превъзходна степен рус превозходная степень нем Superlativ англ superlative фр superlatif ит superlativo Сравнение с помощта на две степени Сравнение на признака на един предмет със степента на признака при най-малко други два предмета (Пашов 198976) В старобългарски липсват морфологически средства за изразяване на превъзходната степен Вж сравнителна степен степен на сравнение

преглас на гласните рус перегласовка гласных англ fronting of back vowels Праславянска регресивна асимилация при която задните гласни се променят в предни под влияние на предходната палатална съгласна или глайд j Вж преглас асимилация дисимилация тенденция към отворена сричка задна гласна предна гласна

преглас на еровете рус перегласовка редуцированных англ mutation of jers Фонологично изменение (асимилация) по признака предност Съгласно тази промяна големият ер преминава в малък пред срички с предна гласна а малкият преминава в голям пред срички със задна гласна Например тьма gt тъма вьдова gt въдова дъбрь gt дьбрь въпль gt вьпль Вж ерове голям ер малък ер понижаване на еровете изпадане на еровете Срв преглас преглас на гласните

преглас рус перегласовка метафония нем Umlaut англ mutation фр meacutetaphonie ит metafonia Изменение на тембъра на гласната под влияние на съседния звук Вид асимилация или

дисимилация Вж преглас на гласните асимилация дисимилация

преден глайд рус передний глайд и неслоговое англ front glide Глайд който се учленява с предната част на езика Предният глайд се обозначава с j или с i с дъгичка под него Синоним предна полугласна несричкотворно и Вж глайд Срв заден глайд

предлог рус предлог нем Praumlposition Vorwort англ preposition фр preacuteposition ит preposizione Неизменяема част на речта която съединява имената с другите думи в изречението За разлика от съюзите които свързват синтактични цялости предлозите съединяват лексико-граматически единици При предлозите винаги има двустранни отношения от една страна с глаголните форми а от друга страна с името живѫ lt въ gt градѣ Граматическото и лексикално значение на глагола определя в случая и падежната форма на името но чрез посредничеството на предлога В този случай формата е в местен падеж Вж задлог падеж Предлози които се съгласуват с един падеж Родителен падежбез(ъ) прѣдастъ его безъ народа близъ приде близъ свѧтааго приближишѧ сѧ близъ рѣкы вънъ вънѣ извънъ изиде вънъ града вънѣ града прѣбываите повелѣ извънъ града того посѣщи выше выше презвутера сѣщи выше закона быти далече имѣаше село вънѣ града недалече града до доидошѧ до цръкъве до бедроу закопанъ из(ъ) влѣкош ѧ вънъ изъ клѣти изъ давъна изъ пръва около стоѧтъ около цръкъве въскраи (lt възъ краи) сѣде въскраи цръкъве кромѣ (извън без) кромѣ тѣла естъ ты единъ еси кромѣ грѣха окрьстъ (около) повелѣ емоу ходити окрьстъ монастырлѣ окрѫгъ (около) сѣдѣахоу окрѫгъ его въ мѣсто въ мѣсто сего старьца приходитъ отъ да не отълѫчимъ сѧ отъ тебе градъ възмѧте сѧ отъ страха прѣжде прѣжде зимы прити прѣжде того часа развѣ (извън освен) аще въ тѣлѣ аще развѣ тѣлѣ не вѣмь свѣнле отъведе паоула свѣне сѫдилища оу прѣбыстъ оу него годъ малъ проси оу отьца Винителен падежвъзъ възъ бръдо потече низъ низъ стѣнѫ падошѧ объ живѣаше объ онѫ странѫ доунава тоу объ нощь прѣбыстъ сквозѣ придохомъ сквозѣ огнль и водѫ Дателен падежкъ събьрашѧ сѧ къ нлемоу вѣроуѭ къ господоу противѫ изидѫ противѫ исоусови чьто противѫ семоу рекѫтъ Местен падежпри при морли галилеисцѣемь видѣ дъва брата падѫ при пѫти Предлози които се съгласуват с два падежа Родителен и творителен падежсъ а) (отдалечаване от предмета) съшьдъ съ небесе съпаде коумиръ съ мѣста своего (време) съ вечера въста (начин) съ полоу мрьтвъ б) (задружност съвместност) идетъ съ народомь многомь Винителен и родителен падежврьхоу винителен падеж само при глаголи за движение иначе родителен постави и врьхоу прѣстолъ свои срв градъ врьхоу горы стояше Винителен и местен падежВинителен падеж се употребява при глаголи за движение а местен ndash при останалите въ а) посадити въ тьмьницѫ въ подъградие доиде б) ѫтрь въ домоу обрѣте сѧ на а) похоть воюетъ на доухъ на гробъ прѣидошѧ б) на ономь свѣтѣ бѫдетъ сѣдиши на трапезѣ слъньце быстъ на заходѣ на молитвѣ станевѣ на оумѣ бѣаше емоу о (о) а) прѣтъкнѫ ногѫ о камень сѣде о деснѫѭ отьца б) чьто се слышѫ о тебѣ не о хлѣбѣ единомь живъ бѫдетъ чловѣкъ Винителен и творителен падежнадъ а) голѫбь полетѣ надъ главѫ иосифовѫ б) облачьць малъ яви сѧ надъ народомь подъ а) въниде подъ покровъ заиде слъньце подъ землѭ подъ вечеръ заклѧ сѧ б) пьси подъ трапезоѭ ядѧтъ прѣдъ а) въведошѧ прѣдъ цѣсарлѣ б) съгрѣшихъ прѣдъ тобоѭ Предлози които се съгласуват с три падежа Винителен родителен и творителенза а) за вратъ похвати и б) (заради) жена за чѧдъ молѧщи (време) за оутра въста за

вечера в) (зад след) иди за мъноѭ сотоно междоу междю а) приде на море междоу прѣдѣлы декапольскыѧ б) междоу двою морю чрьнааго и бѣлааго в) колико растоѧтъ междоу собоѭ

предна гласна рус передний гласный гласный переднего ряда светлый гласный англ front vowel bright vowel Гласна която се образува в предната част на устната кухина Предни гласни в старобългарски са били и ь ю е ѣ ѧ Синоним (остар) светла гласна Вж гласна Срв задна гласна

префикс рус префикс приставка нем Praumlfix англ prefix фр preacutefixe ит prefisso Афикс който се добавя в началото на думата за да бъде променено нейното значение Вж афикс инфикс суфикс основа морфема gtморфема Синоним представка

преходен глагол рус переходный глагол нем transitiv англ transitive verb фр transitif ит transitivo Глагол който приема пряко допълнение Древните граматици са разглеждали този вид глаголи като съдържащи преход от субекта към обекта без помощта на предлог Вж пряко допълнение сказуемо

придихание лат spiritus рус придыхание лат spiritus нем Spiritus англ breathing Обозначение на характера на вдишването при произнасянето на началната гласна в думата на гръцки По отношение на славянските средновековни текстове са възприети термините spiritus lenis (слабо придихание рус тонкое придыхание нем Spiritus lenis англ smooth breathing фр esprit doux ит spirito lene) и spirutus asper (силно придихание рус густое придыхание нем Spiritus asper англ rough breathing фр esprit dur ит spirito lene) За славянските текстове те обаче се използват главно като знаци за четене и не са имали фонетична стойност

прилагателно име рус прилагательное имя нем Adjektiv EIgenshaftswort англ adjective Част на речта която означава качество свойство или белег на нещата Делят се традиционно на качествени притежателни и относителни Качествените прилагателни изтъкват качеството на предмета пьстръ стоудьнъ младъ Притежателните означават принадлежността отьчь братовъ Относителните показват различните белези на предмета относно до веществото от което е направен произхода му времето и предназначението му Прилагателното може да бъде субстантивирано ако в изречението то заема функцията на съществителното Старобългарските прилагателни притежават род число падеж и се скланят Прилагателните са имали две форми кратка (неопределена) и пълна (определена или местоименна) Кратките прилагателни се скланят като съществителни по -о (jo) за м и ср р или по -а(jа) основи за жр Местоименните прилагателни се скланят като родовите местоимения по меките основи Качествените прилагателни в старобългарски притежават сравнителна степен но не е развита превъзходната степен Сравнителната степен се е образувала по два начина Кратките форми на сравнителната степен са се образували с наставка -jьs (за жр) и -jes (за мр) В жр към наставката се е прибавяло окончанието -и за имп ед ч и формите съответно са били дражьши (жр) дражь (мр) и драже (срр) Дългата форма се е образувала със същата наставка но тя се е прибавяла към разширената с ѣ основа Крайното s от наставката е изпадало и формите са гласяли добрѣиши (жр) добрѣи (мр) и добрѣе (срр) ltpgt

приложение рус приложение аппозиция нем Apposition англ apposition фр apposition ит apposizione Определение което е съществително съгласувано по падеж с името към което се отнася Павелъ рабъ божии апостолъ исоусъ христосъ Вж определение Синоним апозиция

притежателно местоимение рус притежательное местоимение Притежателното местоимение означава принадлежност Старобългарските притежателни местоимения са мои моѣ мое твои твоѣ твое свои своѣ свое нашь наша наше вашь ваша ваше Те се скланят като анафоричното - по меките местоименни основи Вж местоимение анафорично местоимение

причастие лат participium рус причастие нем Partizip Participium англ participle фр participe ит participio Част на речта която античните граматици считали за причастна както към категорията на имената (защото се скланя) така и към категорията на глагола защото се образува от него и може да изразява време и залог В старобългарски съществуват три деятелни (сегашно минало 1 и 2) и две страдателни (сегашно и минало) причастия Вж сегашно деятелно причастие минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие елово причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие

прогресивна палатализация рус прогрессивная палатализация англ Progressive palatalization Наричана традиционно Трета палатализация (бълг) Третья палатализация (рус) Third Palatalization (англ) За разлика от другите две палатализации на веларите (вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите) при тази посоката на изменение е прогресивно (вж прогресивно фонологическо изменение) те предният фонологически елемент влияе върху следходния В този случай е доказано че въздействие се оказва от предходната гласна дълго или кратко i върху веларните съгласни k и g Спорно е дали в този процес е участвала съгласната x Между гласната и съгласната е могло да има назален елемент който впоследствие е образувал една единна част от предходната гласна и двете заедно са се превърнали в малка носовка За да се осъществи изменението след веларните съгласни е трябвало да се намират дълги или кратки гласни o или a Резултатите от прогресивната палатализация са съвпаднали с тези от втората регресивна те k gt c a g gt ꙃ (ꙃ) Синоним трета палатализация 3 палатализация III палатализация Срв палатализация

прогресивно изменение рус прогрессивное изменение англ progressive change progressive phonological change Фонологична промяна при която предходният в изговора звук влияе върху следходния Синоним прогресивно фонологическо изменение прогресивна промяна Антоним регресивно изменение

прозодия рус просодия нем Prosodie англ prosody фр prosodie ит prosodia Общото наименование на особеностите на речта и стиха свързани с метрика като дължина и количество ударение и интонация В системата на византийската прозодия са известни десет прозодични знака които се делят на 4 групи 1 тонове 2 времена 3 придихания 4 стъпки Вж ударение

протеза рус протеза надставка нем Prothese Vorschlag англ prothesis фр prothegravese ит prostesi Вмъкване на звук в началото на думата От праславянски е известна протезата на глайдовете j и

w в началото на думата Срв случаи като въдица въглен вътък вътре въже възел както и пояепентезавата на j в случаи като гнѧ ѩзъікъ и др Срв епентеза метатеза ꙗ

пряко допълнение рус прямое дополнение нем naumlheres Objekt direkt Objekt англ direct object фр compleacutement direct ит oggeto diretto Допълнение което съседства непосредствено и задължително при глаголната форма Прякото допълнение в старобългарски зависи от семантиката на преходните глаголи и се изразява с винителен родителен и творителен падеж Най-много са формите с винителен падеж който е основният падеж на прякото допълнение в старобългарски С родителен падеж прякото допълнение се употребява 1 при отрицание (с частиците не и ни) 2 при значение на част от цялото при глаголите сти пити приѧти 3 при ꙗодушевени съществителни вместо винителната форма При супин формата за родителен падеж е по-архаичната отколкото по-новите случаи с винителен Пряко допълнение в родителен падеж имат глаголите алкати въкоусити жьдати жѧдати искати слоушати съмотрити трѣбовати ча ти Творителен падеж за пряко допълнение се употребява при глаголите власти съвласти ꙗобладати четврьтовластьвовати видите къто вами съвладетъ Особен случай на допълнение е и творителната форма в страдателни конструкции Вж допълнение косвено допълнение части на изречението

пунктуация рус пунктуация нем Interpunktion Satzzeichensetzung англ punctuation фр ponctuation ит interpunzione Графически знаци в реда употребявани за разграничение на различните изреченски или ритмични елементи В най-ранния период са се разграничавали знаци в текста знаци за край на текста знаци за глоси в полето От знаците в текста най-често срещани са средната точка и двуеточието които са се употребявали с една функция - разграничаване на изреченска или ритмична цялост От занците за край на текста най-често се срещат различни варианти на схематизиран кръст с допълнителни украшения Към знаците за край на текста принадлежат и знаците за запълване на реда които са често по същия начин и са изпълнявали подобна функция Знаците за глоси в полето са обикновено същите както в текста Един и същи знак в реда или над него е отбелязвал мястото на допълнението а същият знак в полето е бележел началото на допълнението

първа палатализация на веларите рус первая веларная палатализация нем Erste Velar Palataliesirung англ First Velar Palatalization Наричана още първа регресивна палатализация на веларите Регресивна промяна по признака предност в праславянски която обхваща веларните съгласни k g x когато те се намират пред преден фонетичен елемент (предни гласни или преден глайд j) Резултатът от изменението е че k gt ч g gt ж а x gt ш В някои учебници изменението пред j е представено като йотация но рефлексите на изменението са същите както и при веларните съгласни когато те се намират пред предни гласни Може да се предполага че механизмът на въздействието и времето на възникване на промяната са същите

регресивно изменение рус регрессивное изменение регрессивное фонологическое изменение англ regressive change regressive phonological change Фонологическо изменение (промяна) при което следходният фонологически елемент влияе върху предходния Синоним регресивно фонологическо изменение регресивна промяна Антоним прогресивно изменение

редукция рус редукция нем Reduktion англ reduction фр reacuteduction ит riduzione Редукцията е фонологическо изменение на невисоките неударени гласни което се изразява в техния повишен гласеж Така неударено е gt и о gt у а gt ъ Поради тази причина е неправилно да се смята че големият и малък ер са били редуцирани тъй като техните промени се дължат не на ролята на ударението а са убословени от самия им характер на високи и кратки гласни В най-ранния период на славянската писменост примерите за редукция на гласни са неясни Приема се че старобългарския период отразява преход между противопоставянето между дългите и кратките гласни и следходния период при който като релевантен признак се появява ударението Затова примерите за редукция се срещат в по-ново време

редупликация рус редупликация повтор удвоение нем Reduplikation Verdoppelung Reduplizierung фр redoublement ит raddoppiamento Пълно или частично преднамерено повторение на корена основата или цялата дума при образуването на нови думи или изрази

реч 1 рус речь нем Rede англ speech discourse фр discours ит discorso 2 рус речь нем Rede das Sprechen англ speech фр parole ит parole 1 Звуковата проява на езика 2 Речева дейност в устна или писмена форма

рима рус рифма нем Reim англ rhyme фр rime ит rima Разположение на еднакви или подобни звукове в края на съседни или отделени една от друга думи които образуват ритмическо цяло

ритъм ритм Rhythmus Takt Sprechtakt rhythm

род рус род нем Genus англ gender фр genre ит genere Граматическа категория основана върху идеята че съществителните прилагателните и родовите местоимения могат да се разграничават въз основа на естествения пол (мъжки и женски род) или на безразличието спрямо тази подялба (среден род) В старобългарски и в български език принадлежността към даден род се определя от формалния завършек при съществителните и прилагателните

родителен падеж рус родительный падеж генетив нем Genetiv англ genetive фр geacutenitif ит genetivo Родителният падеж в старобългарски и в славянските езици съчетава най-разнообразни значения Той наследява и всички значения на индоевропейския аблатив Обикновено за илюстрация на значенията неговите функции се делят на две големи групи приименен родителен и приглаголен родителен падеж 1 Приименен родителен а) използва се определение (притежание субект на действието за количество за качество след субстантивирани местоимения и числителни от 1 до 4 с предлога отъ) Родителният определителен се поставя като определение при друго име за да определи качеството му (произход характер възраст материал) Чловѣкъ нѣкъіи добра рода б) като именно сказуемно определние велика рода естъ в) при прилагателни означаващи отстраняване лишаване г) допълнение при прилагателните плънъ исплънъ достоинъ Въі плънъі есте благости исплънени всѣкого раꙃоума д) след междуметията о оле о прѣмѫдръіихъ сѫдебъ твоихъ е) 2 Приглаголен родителен а) субект на безлични конструкции (с отрицат форми на бъіти) б) допълнение при глаголи с отрицание или съпътствани с отрицателна частица не приѧтъ оученьѣ в) при супина на преходни глаголи г)

при глаголи със значение на отделяне предвижване в пространството бѣгати отъстоѣти иꙃлаꙃити отъстѫпити (често с представките иꙃ отъоу) които изискват допълнение с въпроса от кого от що д) глаголи означаващи отстраняване освобождаване избавяне е) при глаголи които изразяват различни чувства чаѣти жѧждати хотѣти желати просити послоушати плакати сѧ просити искати оубоѣти сѧ плакати сѧ гнѫшати сѧ оустрашати сѧ оужасати сѧ ж) глаголи и прилагателни със значение на докосване допир връзка з) В родителен падеж е второто допълнение (освен винителното) глаголите напитати наплънити сподоблѣти Наплъните съсѫдъі вашѧ пшеницъі 3) родителен за обстоятелствено пояснение а) отношение и ограничение сравнителна степен на прилагателните б) родителен за време Се бѫдетъ сеѧ нощи Синоним генетив

родителен самостоятелен падеж лат genetivus absolutus Конструкцията е калка на гръцката конструкция и представена от старобългарските паметници само в Супрасълския сборник Състои се от име в родителен падеж и съгласувано с него причастие Има същото значение както дателен самостоятелен mdash на обстоятелствено изречение за време условие причина Вж абсолютна конструкция дателен самостоятелен падеж Синоним родителен самостоятелен

ротацизъм ротацизм Rhotazismus rhotacism

сандхи рус сандхи нем Sandhi От санскрит връзка съединение Термин от индийската граматика за асимилационни промени които възникват на междусловната граница Вж асимилация

свърхкратка гласна Вж ерове

свършен вид рус совершенный вид перфективный вид нем perfektive Aktionsart англ perfect aspect perfective aspect complete aspect telic aspect фр aspect perfectif ит aspetto perfettivo Глаголът от свършен вид представя действието като цяло mdash заедно с началото му извършването му и края му без обаче да се мисли поотделно за тези съставки (Пашов 1989105) Първичните глаголи от св в в старобългарски не съдържат наставката -а- в инфинитивната си форма срв минѫти минѫ (св в) но миновати миноуѭ (несв в) Синоним свършен вид на глагола

сегашно време рус настоящее время презенс нем Praumlsens англ present tense фр preacutesent ит presente Граматически форми които изразяват процес извършващ се едновременно с процеса на говорене В старобългарски това време се образува от сегашната основа на глагола Вж сегашна основа

сегашно деятелно причастие В старобългарски се е образувало от сегашната основа на глагола В м ср р ед ч в 1 и 2 спр е окончавало на -ъі а в 3 и 4 mdash на ѧ Разликата между 3 и 4 спрежение е била че в третото гласната в суфикса е била в косвените падежи ѫ с предходна мекост или ѭ докато при 4 навсякъде е била само ѧ От друга страна им п ед м и ср им п се е противопоставял на всички други форми заради липсата на -щ- срв несъі даѧ молѧ (м срр импедч) - несѫщи даѭщи молѧщи (жредчимп) Скланя се както съществителните по -jo (за м и срр) -ja (за жр) Различават се кратки и местоименни форми Местоименните или пълните форми се образуват като към кратката форма се добави съответната форма за род число

и падеж на анафоричното местоимение напр несъіи даѧи молѧи В този случай втората част следва склонението на местоимението несѫщаего (родпедч м и ср р) несѫщоуемоу (датпедч м и ср р) В развитието на езика още в старобългарски гласната е се уподобява (асимилира) от предходната гласна несѫщаего gt несѫщааго Следходният процес е известен като контракция mdash двете еднакви гласни се свиват в една mdash несѫщаго Този процес повлиява цялата парадигма на сегашното деятелно причастие Вж минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие причастие анафорично местоимение Синоним сегашно действително причастие

сема рус сема фр segraveme Най-малкият смислов компонент в семантиката на думата

семантика рус семантика нем Semantik Bedeutungslehre англ semantics фр seacutemantique ит semantica 1 Лингвистична дисциплина която се занимава със значението на езиковите единици Дели се традиционно на лексикална и граматична семантика 2 Теория за знаковото учение като част от семасиологията

сигматичен аорист рус сигматический аорист англ sigmatic aorist Аорист който в славянските езици се образува с помощта на съгласната s добавена към инфинитивната основа В по-голяма част от случаите още в праславянски тази съгласна се е изменила в -х- Вж аорист

сигматичен рус сигматический нем sigmatisch англ sigmatic фр sigmatique ит sigmatico Граматично образувание с помощта на афикса -s- (от гр сигма) Вж сигматичен аорист

силен ер рус сильный редуцированный сильная позиция редуцированных англ strong jer strong position of jers Ер в силна позиция или силен ер означава че в това обкръжение гласната ще понижи своя гласеж Силна позиция за еровете е била пред друга ерова гласна и под ударение Синоним силна позиция на еровете Вж ерове голям ер малък ер изпадане на еровете понижаване на еровете преглас на еровете Срв слаб ер

синоним рус синоним нем Synonym Gleichbedeutend англ synonym фр synomyme it sinonimо Дума или израз равни или сходни в своето значение с друга дума или израз Срв антоним

синонимия рус синонимия нем Synonymie англ synonymy фр synonymie ит sinonimia Семантично явление при което основните значения на езиковите единици (думи морфеми изрази категории) съвпадат или са близки Вж синоним

синтагма рус синтагма нем Syntagme фр syntagme 1 Група от думи в изречението обединена смислово и ритмически 2 Сборник от статии и слова Вж фраза Синтагма

синтаксис рус синтаксис нем Syntax Satzlehre англ syntax фр syntax ит sintassi Лингвистична дисциплина която изучава отношенията на думите и формите в изречението и начините за тяхното свързване в единно цяло

сказуемо рус сказуемое нем Praumldikat англ predicate фр preacutedicat ит predicato Личният глагол в изречението В старобългарски се съласува с подлога по лице и число а в някои случаи и по

род Рѫцѣ твои сътвористѣ мѧ и съꙃдастѣ мѧ Синоним предикат

склонение рус склонение нем Deklination англ declension фр deacuteclinaison ит declinazione Система на словоизменение на именните форми Склонението зависи от основата на името Старобългарските съществителни различават 9 различни склонения Причастията и прилагателните се скланят по образеца на съществителните а при местоименията се разграничават склоненията на личното и възвратното местоимение от склоненията на родовите форми Вж вокална основа консонантна основа парадигма

слаб ер рус слабый редуцированный англ weak jer jer in weak position Ер който се намира в слаба позиция се нарича слаб ер Слаба позиция за еровете е прието да се назовава сричката във фонетичната дума където след еровата гласна не следва друга ер в края на думата преди сричка с друга гласна и когато върху еровата гласна не пада ударението В тези позиции във всички славянски езици се извършва процес известен като изпадане на еровете Синоним ер в слаба позиция Вж ерове голям ер малък ер преглас на еровете понижаване на еровете Срв силен ер

словоизменение рус словоизменение флексия нем Flexion англ flection inflexion accidence фр flexion ит flessione Процес при който към думата се добавят окончания Те изразяват граматични категории и отношения Вж афикс окончание парадигма

словообразуване рус словосложение нем Zusammensetzung англ composition фр composition ит composizione Образуване на нови думи от изходна форма или дума (мотивираща форма мотивираща дума) с помощта най-често на афикси Срв словоизменение

словоред рус порядок слов нем Wortstellung Wortfolge англ word-order фр ordre des mots ит ordine delle parole Ред на думите в изречението Различното разположение може да има синтактично семантично и експресивно значение

сложна дума рус сложное слово композита нем Kompositum zusammengesetztes Wort англ compound фр composeacute ит composto Съединението на най-малко две думи в една нова се нарича сложна дума

служебна дума рус служебное слово нем Nebenwort англ subsidiary word accessory word фр mot accessoire ит parola accessoria Служебните думи означават отношения между частите на самостойните думи Те биват предлози частици и съюзи Синоним несамостойна дума

смегчаване рус смягчение нем Mouillierung Erweichung англ softening фр mouillement mouillure ит palatalizzazione Процес на образуване на съгласни с помощта на повдигане на средната част на езика към твърдото небце (палатум)

собствено име рус собственное имя нем Eigenname англ proper name фр nom propre ит nome proprio Съществително което назовава отделен единичен предмет Синоним съществително собствено име Вж нарицателно име

спомагателен глагол рус вспомагательный глагол нем Hilfsverbum англ auxiliary verb фр

verbe auxiliaire ит verbo ausiliare Глагол който служи за образуване на други сложни глаголни форми например времена и наклонения С старобългарски спомагателни глаголи са например бъіти имѣти и хотѣти

спрежение лат cojugatio рус спряжение нем Konjugation Abwandlung англ conjugation фр conjugaison ит coniugazione Групиране на глаголните форми в система от парадигми Старобългарските глаголи се делят на 5 спрежения 4 тематични и 1 атематично Тематичните спрежения са 1 - с гласна -е- 2 с -не- 3 с -je- и 4 с -и- Тематичната гласна и съчетание се открива във всички форми на сег вр на глагола освен в 1 л ед и 3 л мнч Атематичните глаголи в старобългарски са пет бъіти вѣдѣти дати имѣти ѣсти както и техните варианти с представка напр прѣдати продати иꙃдати В речниците се дава информация за формата във 2 л според която най-често се определя спрежението на глагола Това е и т нар сегашна глаголна основа в старобългарски Вж тематичен атематичен основа склонение парадигма

сравнителна степен рус сравнительная степень фр comparatif Представяне на качеството у един предмет в по-голяма мяра отколкото при друг (Момчилов 186833-34) В старобългарски са съществували два начина за образуване на сравнителната степен Кратките форми за сравнителна степен са се образували като се добавят наставките -jьs (за м и жр) и -jes (за срр) Наставката се е добавяла към основата на прилагателното или наречието Крайното s е изпадало (вж тенденция към отворена сричка) а j е палатализирал съгласната пред него драгъ драга драго gt дражь дражьши драже При дългите форми преди наставката се е добавяла гласната ѣ добрѣи добрѣиши добрѣе от добръ добра добро Вж превъзходна степен степен на сравнение

среден ер В кирилската писменост mdash ер който се пише като среден вариант между големия и малкия ер Среща се в някои от ранните епиграфски паметници и в среднобългарски текстове от 12-13 век насетне В някои случаи може да се предположи че има фонетично значение на шва но специализирани изследвания не са правени Вж ерове голям ер малък ер

среден род рус средний род нем Neutrum англ neuter фр neutre ит neutro В старобългарски това е граматически род който обединява думи със общо значение на индиферентност спрямо опозицията мъжки-женски род както и притежаващи значения на неактивност неодушевеност (Ахманова 1969380) Те имат формални завършеци характерни за основите на -o-jo както и на част от консонантните склонения Вж мъжки род женски род род

сричка рус слог нем Silbe англ syllable фр syllable ит sillaba Най-малката произносителна единица при образуването на която трябва да съществува гласна или в някои случаи сонорна съгласна Вж отворена сричка затворена сричка тенденция към отворена сричка

старобългарски език старославянский язык древнецерковнославянский язык нем altkirchenslaviesche Sprache altslavische Sprache altbulgarische Sprache англ Old Bulgarian language Old Church Slavonic language Old Slavic language Най-ранният писмено засвидетелстван език на славяните Почива на българските говори Първите му паметници са създадени през 9 век Обхваща първия период от писмената история на българския език -

старобългарския който трае 3 века от 9 до края на 11 Синоним старочерковнославянски староцърковнославянски старославянски

степен на сравнение рус степень сравнения нем Komparationsgrade Steigerungsstufen Komparationsbildungen англ degrees of comparison фр degreacutes de comparaison ит gradi di comparazione Степента е граматическа категория проявяваща се в способността на качествените прилагателни и наречия да изразяват относителна разлика в признаците на определяните от тях явления (Куцаров 2007475 Ахманова 1969453) В старобългарски степенуването извън положителната степен се изразява с ппомощта на граматически суфикс Вж сравнителна степен Синоним степенуване

страдателен залог рус страдательный залог пасив нем Passiv англ passive (voice) фр passif ит passivo Ако глаголното лице е пасивно (търпи глаголното действие) то залогът се нарича страдателен В старобългарски лицето в този случай се изразява с тв п или с помощта на конструкция на предлога отъ с род п срв текъла постриже сѧ павъломь Вж деятелен залог залог Синоним пасив пасивен залог

строфа рус строфа нем Strophe Stanze англ stanza фр strophe ит strofa strofe Група от стихове образуваща единно смислово и ритмическо цяло

стъпка рус стопа нем Fuss англ foot фр pied ит piede Ритмическа единица образувана от група срички обединени от ударението или дължината Синоним ритмична стъпка ритмическа стъпка

субект Вж подлог

супин лат supinum рус супин нем Supinum англ supine фр supin ит supino Нелична глаголна форма която се е употребявала в старобългарски след глаголи за движение вместо инфинитива Има паралел в историята на инд езици с латинския Старобългарският супин е окончавал на -тъ видѣтъ По произход е стар винителен падеж на кратки u-основи В най-архаичните текстове изисква допълнение в род п след глаголи за движение идѫ ръібъ ловитъ отивам да ловя риба С течение на времето тази форма е била изместен още в старобългарски от инфинитива Вж инфинитив

суплетивен рус суплетивный нем suppletiv англ suppletive фр suppleacutetif ит suppletivo Суплетивни форми са форми на една и съща дума образувани от различни корени например бъіти есмь и сѫть

суфикс рус суффикс нем Suffix Exponent англ suffix фр suffixe ит suffiso Служебна морфема която се поставя зад корена или основата Вж афикс инфикс префикс основа морфема

съгласна рус согласный согласный звук нем Konsonant англ consonant фр consonne ит consonante В античността под названието съгласни (калка срв гр лат consonantia) са разбирали звукове които са лишени от истинска звучност и които са се произнасяли заедно с гласната При учленението си те минават през проход или преграда и са преобладаващо шумове Съгласните не

могат да образуват сричка Изключение са сонорите които при струпване на няколко съгласни елемента могат да служат за сричкотворни елементи (срв р в крв) Синоним съгласен звук Вж гласна

съгласуване на времената лат consecutio temporum рус согласование времен нем consecutio temporum англ senquence of tenses фр concordance des temps ит concordanza dei tempi Съгласуване на глагола в подчиненото изречение с глаголното време в главното изречение Вж време

съхипоним Елементи от един и същ хипонимен ред Срв хипоним хипонимен ред хипонимия хипероним

съчинителен съюз рус сочинительный союз нем beiordnende Konjunktion англ coordinating conjunction фр conjonction de coordination ит coniunzione coordinativa Свързва две части на изречението с еднородна функция и без отношение на зависимост В старобългарски се разграничават седем класа съчинителни съюзи съединителни (и ии нини ниже тоже толи ибо) съпоставително-противопоставителни (а же ли нъ) разделителни (ли лили аще ащели илиили любо любо) мотивиращи (бо ибо небонъ оубо) заключителни (оубо бо) резултативни (тѣмь тѣмьже сего радисего дѣлѣ того ради ꙃа не) пояснителни (сирѣчь рѣкъше) (Дуриданов 1993327-332) Вж подчинителен съюз съюз

съществително име гр лат substantivum рус существительное имя нем Substantiv Gegenstandswort англ substantive фр substantif ит sostantivo Думи с които се именуват лица неща и понятия Античните граматици са считали че то изразява нещо съществено (срв лат термин) който обозначава или индивида (съществително собствено) или категория (съществително нарицателно) или понятия (качества състояния действия) Съществителните са конкретни ако принадлежат на една от първите категории и отвлечени или абстрактни ако са част от третата Старобългарското съществително име притежава род число падеж и принадлежи към една от склонитбените групи (склонения) наследници на индоевропейските и праславянски основи Срв име прилагателно име местоимение

съюз рус союз нем Konjunktion Bindewort англ conjunction фр conjonction ит congiunzione Служебна дума която служи за съединение на две части на изречение или на две изречения Старобългарските съюзи по начин на съставяне се делят на прости сложни и съотносителни Простите съюзи се състоят от една лексикална единица а бо и или и др Сложните съюзи са съчетание на прост съюз и друга съставка Например любо ли а не нъ а и аще и Съотносителните съюзи се употребяват разделено Едната съставка се намира в първото от изреченията а втората mdash в следващото Например ли ли или или любо любо ни ни В старобългарския език съюзна функция са могли да изпълняват и т нар съюзни думи Това са местоимения наречия и съчетания от местоимения и съществителни частици Според типовете отношение се разделят на съчинителни и подчинителни Вж подчинителен съюз съчинителен съюз

творителен падеж рус творительный падеж инструментальный падеж орудийный падеж

нем Instrumentalis instrumental англ instrumental фр instrumental ит strumentale Творителният изразява различни обстоятелствени значения служи за означаване на субекта в страдателен залог и служи за именна част на съставните сказуеми В творителния падеж се поставя непрякото допълнение което показава оръдието или средството с което се върши глаголното десйтвие Затова се нарича и инструментален падеж На български тази финкция се превежда с предлозите с или чрез Писахъ вамъ моеѭ рѫкоѭ Творителен падеж се употребява и когато трябва да се покаже че действието се извършва задружно с някого или че то се съпровожда с нещо Вѣроѭ и любовиѭ пристѫпимъ Най-често в това значение се употребява с предлога съ мъітари и грѣшьници въꙃлежаахѫ съ исоусомь Страдателен залог (отговаря на въпроса от кого) въꙃлюбленъ бѫдетъ отьцемь моимь Глаголът бъіти когато има значение на произлизам ставам изисква допълнение в творителен падеж Въ миръ бѣ и миръ тѣмь бъістъ Допъленение в творителен падеж изискват и глаголите господьствовати и обладати Наплъните ꙃемлѭ и господьствоуите еѭ и обладаите ръібами морьскъіими и ꙃвѣрьми и птицами небесьнъіими и всѣми скотами и и вьсеѭ ꙃемлеѭ При глаголи за покупка и продажба допълнението в творителен падеж не пѧть ли птиць цѣнитъ сѧ пѣнѧꙃема двѣма Творителният падеж се употребява и за означаване на обстоятелствата при които се извършва дадено действие (начин време място) Миромь господи помолимъ сѧ Сьи придетъ къ исоусоу нощьѭ Входѧи двьрьми пастъірь естъ овьцамъ Синоним инструментален падеж

тежко ударение вж гравис

тематичен рус тематический нем thematisch themavokalisch stammbildend англ thematic theacutematique ит tematico Тематична морфема е тази която се присъединява към корена за образуване на основа Например в старобългарски има 4 тематични спрежения Вж атематичен основа корен морфема спрежение

тенденция към отворена сричка рус тенденция к открытому слогу принцип восходящей звучности принцип возрастающей звучности англ tendency toward intrasyllabic harmony tendency toward rising sonority law of open syllables Тендеция от изменения в праславянски която води до структура на сричката завършваща на гласна Към тази тенденция приндалежат промени като изпадане на съгласни на сричковата граница и в края на думите монофтонгизацията на дифтонгите образуването на носови гласни различни видове метатези и епентези Синоним тенденция към възходяща звучност закон за отворената сричка Вж отворена сричка монофтонгизация на дифтонги носова гласна изпадане на съгласни метатеза епентеза

тенденция към палаталност рус тенденция к палатальности Едно от двете основни направления във фонологическото развитие на праславянския език заедно с тенденцията към отворената сричка което обединява всички процеси на промяна на съгласните под въздействие на следходни (при прогресивната палатализация и предходни) незадни фонологични елементи (предни гласни и j) В резултат на тези промени в славянските езици се появяват редица съгласни които преди това не са съществували (като ч ж ш щ ц ꙃ и тн) Всички нововъзникнали съгласни са меки което довежда и до появата на корелацията твърди-меки

съгласни както е случаят със сонорните r l m които имат съответствия r l m Тенденцията обхваща трите праславянски палатализации на веларите палатализацията на денталите и лабиалите йотацията както и някои съпътстващи краесловни изменения Към тези промени може да се причисли и монофтонгизацията на дифтонга aj в еи който е основание за възникване на втората веларна палатализация макар той да е част от друга една тенденция в праславянски mdash тази на отворената сричка Вж палатализация палатализация на веларите палатализация на денталите палатализация на лабиалите монофтонгизация на дифтонгите Срв тенденция към отворена сричка Вж праславянски език тенденция към отворена сричка

тон тон Ton Betonung tone

топонимия рус топонимия топонимика топономастика нем Toponomastik Ortsnamenkunde англ placename study фр toponymie toponomastique ит toponimia toponomastica Изследване на географските и местните имена на дадена територия или в даден език Вж ономастика

транскрипция рус транскрипция транскрибирование нем Transkription англ transcription фр transcription ит transrizione Предаване на звуците в един изговор с помощта на писмени знаци При фонетичната транскрипция се прилагат специални знаци за точното отразяване на речта Най-известната система е тази на Международната фонетична асоциация В България за записване на диалектна реч се използва транскрипцията на проф Стойко Стойков изработена за целите на Българския диалектен атлас Срв транслитерация

транслитерация рус транслитерация нем Transliteration англ transliteration фр transliteacuteration ит translitterazione Предаване на знаците от една писмена система с помощта на знаци от друго писмо Например много често в изданията на глаголическите паметници глаголицата се транслитерира с кирилица или с латиница При транслитерацията не се държи за сметка за реалното звучане на писмените знаци Срв транскрипция

трета палатализация на веларите вж прогресивна палатализация

тропа троп образное выражение Tropus bildlicher Ausdruck trope

ударение стб сила глаголоу рус ударение нем Akzent Betonung Tonfall англ accent stress 1 Отделянето на определена сричка в думата на фона на другите неударени срички се нарича словно ударение или само ударение 2 Обозначаване на това отделяне с особен знак в правописа В старобългарските паметници отсъстват знаци с подобно значение Син акцент

условно наклонение рус сослагательное наклонение нем Subjunktiv Konjunktiv англ subjunctive фр subjonctif ит soggiuntivo congiuntivo Условното наклонение представя действието като зависимо от някакво условие В старобългарски се е образувало с особена парадигма на глагола бъіти (бимь би би бимъ бисте бѫ) и минало деятелно второ (елово) причастие Причастните форми са се изменяли по род и число а глаголът се е менял по лице и число например сътворилъ бимь бих направил Още в старобългарския период специализираните форми на спомагателния глагол са се променили като са приели окончанията за аорист бъіхъ сътворилъ Към тези конструкции възхожда и съвременното българско условно

наклонение Вж изявително наклонение повелително наклонение наклонение Синоним кондиционал

фраза рус фраза нем Phrase англ phrase clause 1 Фонетична и синтактична цялост която изразява завършена мисъл оформена интонационно 2 Изречение или глаголно съчетание

хапакс лат hapax legomenon рус гапакс апакс Гръцкото наречие hapax (веднъж еднократно) се употребява в качеството на съществително за да обозначи дума израз конструкция срещана само веднъж

хаплография рус гаплография нем Haplographie англ haplography фр haplographie ит aplografia Изпускане на цяла сричка в писмото Грешка при която от две съседни еднакви или подобни срички се пише само едната

хаплология рус гаплология нем Haplologie Silbenschichtung SIlbendissimilation англ haplology фр haplologie ит aplologia Изпускане на еднакви или подобни срички стоящи непосредствено една до друга Срв елизия

хетеронимия рус гетеронимия нем Heteronimie англ heteronymy фр heacuteteacuteronymie ит eteronimia Свойства на имената образувани от различни корени да означават предмети и същества тясно свързани по значение които са част от естествена група Например братръ и сестра в стб

хиазъм гр χιαστὸν σχῆμα χιασμός рус хиазм нем Chiasmus англ chiasmus фр chiasme ит chiasmo Две синтактични или фразови двойки които са подредени не паралелно (a-b-a-b) а редуващо се (a-b-b-a) Този тип подреждане е известно като кръстовидно и наименованието му идва от формата на гръцката буква хи (X)

хипербат гр ὑπερβατόν лат transgressio рус гипербат нем Hyperbaton англ hyperbaton фр hyperbate ит iperbato 1 Смяна на местата инверсия на две синтактично принадлежащи заедно думи (анастрофа) 2 Разделяне на две синтактично принадлежещи заедно думи чрез вмъкване на допълнителна фраза или изречение между тях 3 Тмезис

хипербола гр ὑπερβολή лат superlatio рус гипорбола нем Hyperbel англ hyperbole фр hyperbole ит iperbole Реторичен троп при който се преувеличават свойства качества и състояния на предмети и явления Антоним литота

хиперкоректен гиперкорректный hyperkorrekt hypercorrect

хипероним Дума която е название на общо родово понятие или на цялото спрямо неговите части Например растение е хипероним на множеството дърво храст трева Хиперонимът животно обхваща хипонимите заек тигър кон Срв хипоним хипонимен ред хипонимия съхипоним

хипоним Дума която семантично подчинена на друга дума и представя част от понятието на тази дума Например бреза бук са хипоними на дърво Вж хипонимия хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипонимен ред Лексика структурирана според семантичната група на хипонимите Срв хипоним хипонимия хипероним съхипоним

хипонимия Връзки които обобщават отношението на отделните части към цялото Например бреза бук смърч са хипоними на родовото название дърво Вж хипоним хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипотаксис рус гипотаксис англ Hypotaxe Unterordnung англ hypotaxis фр hypotaxe ит ipotassi Подчинение зависимост на едно изречение от друго Срв паратаксис

циркумфлекс стб периспомени гр προσῳδία περισπομένη περισπομένη лат cicumflexa geschleifter schleifender Akzent Schleifton gedehnter Ton circumflex В екфонетичната нотация се обозначава с ^ Синоним извито ударение Вж и тонове ударение

части на речта лат partes orationis рус части речи нем Redeteile англ parts of speech фр parties du discours ит parti del discorso Лексикална семантична и граматична класификация на думите която обединява техните понятийни класовве и граматични категории Традиционно в старите граматики те се делят на 8 частисъществително име прилагателно име местоимение глагол наречие предлог съюз и междуметие

числително бройно рус количественное числительное нем Kardinalzahl Grundzahl англ cardinal number Бройните числителни показват количеството (броя) на предметите или лицата Вж числително име числително редно

числително име рус числительное имя нем Zahlwort англ numeral фр numeacuteral ит numerale Дума която означава броя или числения ред на нещата Въз основа морфосинтактични признаци можем да ги разделим на такива които се променят като прилагателни и такива които се променят като съществителни Според функциите се делят на числителни бройни числителни редни събирателни дробни Цифрите в старобългарски и през целия средновековен период на българската история се означават с букви върху които има изписана чертица (титло) Числителните от 11 до 19 са словосъчетания чиято главна част е названието на единиците Втората съставка се скланя в м п единъ на десѧте дъва на десѧте Числителните от 20 до 90 се образуват като десѧть се брои за самостоятелна дума трье десѧти Числителните единъ една едно се скланят като родовите местоимения Те имат значение и на неопределителни местоимения По същия начин се скланят и редните числителни Числителните дъва оба се скланят като местоимението тъ в дв ч Числителните трие три и четъіре четъіри се скланят както съществителните по кратки i-основи като се забелязва и влияние от консонантните основи Числителните от 5 до 9 са от жр Скланят се само в едч по кратките i-основи Числителното 10 е било от мр и се е скланяло по консонантните основи със силно влияние от кратки i-основи При числителните от 11 до 19 се променя само първата съставака От 20 до 90 числителните управляват съществително в род п мнч Числителното съто се скланя като същестително от срр по о-снови Числителното тъісѫщи тъїсѧщи се скланя по типа на съществителни като богъіни Тъма се скланя като съществително по а-основи Вж числително бройно числително редно

числително редно лат numeralia ordinalial рус порядковое числительное нем Ordinalzahl Ordnungszahl англ ordinal number Редните числителни показват реда и мястото на нещата Синоним поредни числителни уредни числителни качествени числителни ординални нумерали Вж числително бройно числително име

член рус артикль член нем Artikel англ article фр article ит articolo Морфологичен показател за определеност при имената Определителният член може да стои пред (предпоставен член) или след (задпоставен член) името В българския език той произхожда от съчетанието на името (отначало при съществителните) с показателните местоимения с основи на -т- -в- и -с- Още в старобългарски се откриват наченките на този процес по-късно в среднобългарския и ранния новобългарски период тези форми са все по-чести Срв жена та gt жената мѫжь тъ gt мѫжьтъ (мъжът)

пауза рус пауза нем Pause Pausa Ruhepunkt англ pause фр pause ит pausa Прекъсване на звучането в речта или в музикалното произведение

перфект рус перфект нем Perfektum Perfekt англ perfect фр parfait ит perfetto Перфектът е глаголно време което означава състояние в момента на говорене в резултат на извършено в миналото действие Старобългарският перфект се образува от сегашното форми на спомагателния глагол бъіти (есмь еси естъ и тн) и миналото деятелно второ (елово) причастие на спрягаемия глагол далъ есмь Еловото причастие се изменя по род и число а спомагателният глагол - по лице и число Синоним минало неопределено време Вж минало деятелно причастие спомагателен глагол

плюсквамперфект рус плюсквамперфект давнопрошедшее время нем Plusquamperfektum англ pluperfect фр plus-que-parfait ит piuccheperfetto Глаголно време изразяващо действие или състояние в миналото предшестващо друго минало действие Подобно на перфекта и тук е важен резултатът от действието Вондрак го нарича перфект пренесен в миналото (Vondrak 1908 279 срв Добрев 1993 300) В старобългарски се образува от имперфектната форма на глагола бъіти (бѣахъ бѣаше и тн) в съчетание с минало деятелно второ (елово) причастие бѣахъ далъ Вж спомагателен глагол минало деятелно причастие Синоним минало предварително време отдавна минало време

повелително наклонение рус повелительное наклонение императив нем Imperativ англ imperative фр impeacuteratif ит imperativo Наклонение което изразява заповед молба забрана В старобългарски формите са се образували от сегашната основа на глагола В 1 и 2 спрежение в ед ч формите са окончавали на -и а в мн и дв ч показателят за наклонението е бил -ѣ- (2 л ед ч бери но 2 л мн ч берѣта 2 л дв ч берѣта) При 3 и 4 спрежение във всички форми наклонението последователно се е образувало с -и- (2 л ед ч носи 2 л дв ч носите 2 л дв ч носита) Спомагателният глагол бъіти е образувал повелително наклонение от формата бѫ- бѫди (2 л ед ч) Иначе се е формите са се променяли както при глаголите от 1 спрежение Старобългарските показатели за наклонението -и- и -ѣ- са от дифтонгичен произход и са променяли предходната съгласна според правилата на втора регресивна палатализация срв мощи могѫ можеши но моꙃи (2 л едч) При глаголите с коренна гласна е в повелително наклонение тя се е променяла в ь рещи рекѫ речеши но в 2 л ед ч повел накл рьци Вж условно наклонение изявително наклонение наклонение втора регресивна палатализация Синоним заповедно наклонение императив

подлог рус подлежащее субъект нем Subjekt Satzgegenstand англ subject фр sujet ит soggetto Име на глаголното лице в изречението Подлогът се поставя в именителен падеж Синоним субект

подчинено изречение рус подчиненное предложение придаточное предложение нем Nebenzatz англ subordinate clause Изречение в състава на сложното което пояснява някоя негова част и се намира в подчинителна връзка спрямо него Вж хипотаксис главно изречение

подчинителен съюз рус подчинительный союз нем unterordnende Konjunktion англ

subordinating conjunction фр conjonction de subordination ит congiunzione subordinativa Изразява отношението на зависимост между двете части на сложното изречение В старобългарски според вида на подчиненото изречение се разделят на изяснителни и обстоятелствени Изяснителните съюзи въвеждат субстантивни подчинени изречения а обстоятелствените - адвербиални подчинени изречения Изяснителни съюзи в старобългарски са ко(же) акъі(же) да ко да ꙗ ꙗеда Обстоятелствените съюзи се разделят подобно на поясненията (вж обстоятелствено пояснение) на 6 групи за време за причина за следствие за цел за условие и за отстъпване (Дуриданов 1993 333) Вж съюз съчинителен съюз

показателно местоимение рус указательное местоимение англ demonstrative pronoun фр pronom deacutemonstratif С показателните местоимения се сочат предмети явления и техните качества Те притежават форми за род число и падеж Старобългарските показателни местоимения са тъ та то онъ она оно сь си се овъ ова ово Показателните местоимения изразяват степента на отдалеченост спрямо някой предмет или лице формите с тъ се употребяват за общо посочване с онъ онзи се означава отдалеченост а със сь този тук се посочва близост Местоимението овъ се употребява само при изброяване и противопоставяне Местоимението сь си се се скланя по меката местоименна основа а другите mdash по твърдата Показaтелните местоимения поемат функцията и на третоличното местоимение в старобългарски като създават една нова форма за трето лице в българския език Вж анафорично местоимение местоимение

полисемия рус полисемия многозначност нем Polysemie Vielwertigkeit англ polysemy Способността на думите да притежават и придобиват повече от едно значение Синоним многозначност

полисиндетон гр πολυσύνδετον лат acervatio iuncta рус полисиндетон полисиндетическая связь многосоюзное словосочетание нем Polysyndeton англ polysyndeton фр Polysyndegravete Прекомерна употреба на съюзи което обикновено води до забавяне на ритъма Лаусберг (1960 345) изтъква че полисиндетонът се реализира както чрез повтаряне на един и същи съюз така и като вариращо натрупване на отделни съюзи Той смята че при полисиндетон се използват само съчинителни съюзи но не изяснява как класифицира поредици от фрази въведени с подчинителни Не е изяснена и някаква принципна отлика с анафората Изглежда обаче че симетрията не е същностна черта на полисиндетона както е при анафората того бѡ влддку и гда и црда вѣдеть прѣнеисчътнаа ѻна мнѡжьства ликове же архаггдльсцїи такожде херувıми и серафими начела и госпддства и власти же и прѣстоли и силы нъ и въсе въсѣх стдых съслѡвїе(ПКЕ Вл Гр 424r Кал 103) Антоним асиндетон

полугласна Вж глайд

понижаване на еровете рус понижение редуцированных прояснение редуцированных англ lowering of jers Еровете в силна позиция са понижили своя гласеж пред другите ерови гласни По своята същност този процес е дисимилация по признака височина Резултатите от него в отделните говори на българската езикова територия са били различни в повечето случаи се наблюдава преход на ь в е и на ъ в о В някои диалекти гласежът се е изравнил в средна гласна ъ

В суфиксите промяната ъ gt о е засегнала цялото езиково землище докато едва в една част (главно югозападната) тази промяна е обхванала и коренната сричка (срв дъждь gt дождь) Понижаването на гласните е предхождало процеса на изпадането на еровете Терминът изясняване на еровете е неточен тъй като той почива на стара разпредялба на звуците на тъмни и светли (ясни) която няма фонетично основание Синоним изясняване на еровете Вж ерове слаб ер силен ер преглас на еровете Срв изпадане на еровете

правопис рус орфография правописание нем Orthographie Rechtschreibung англ orthography Сбор от правила за употреба на графемите Среновековните правописни са били налагани в голяма степен от местни скриптории особено в началния период на писмеността При описанието на ръкописите важните характеристики са употребата на носовки (юсове) употреба на ерове употреба на букви за йотувани гласни В пространното описание могат да намерат място и употребата на останалите букви както и правописните правила при думите от чужд произход В описанието на правописа роля играе последователността от спазване на различни правила например прокарването на етимологически правилна употреба на еровете В зависимост от определени признаци се разграничват юсов от безюсов правопис правопис с един или два ера и тн В някои случаи правописът носи наименованието си от някое място например рашки правопис ресавски правопис Термини като рашка редакция следва да се избягват доколкото редакция се съотнася с историята на текста и не е пряко свързана с езиковия произход или правописните норми Синоним ортография

праславянски език Единният предписмен език на всички славяни Неговата рекострукция се извършва въз основа на данните при сравнението на всички славянски езици с останалите индоевропейски езици и диалекти Синоним протославянски славянски език основа

превъзходна степен рус превозходная степень нем Superlativ англ superlative фр superlatif ит superlativo Сравнение с помощта на две степени Сравнение на признака на един предмет със степента на признака при най-малко други два предмета (Пашов 198976) В старобългарски липсват морфологически средства за изразяване на превъзходната степен Вж сравнителна степен степен на сравнение

преглас на гласните рус перегласовка гласных англ fronting of back vowels Праславянска регресивна асимилация при която задните гласни се променят в предни под влияние на предходната палатална съгласна или глайд j Вж преглас асимилация дисимилация тенденция към отворена сричка задна гласна предна гласна

преглас на еровете рус перегласовка редуцированных англ mutation of jers Фонологично изменение (асимилация) по признака предност Съгласно тази промяна големият ер преминава в малък пред срички с предна гласна а малкият преминава в голям пред срички със задна гласна Например тьма gt тъма вьдова gt въдова дъбрь gt дьбрь въпль gt вьпль Вж ерове голям ер малък ер понижаване на еровете изпадане на еровете Срв преглас преглас на гласните

преглас рус перегласовка метафония нем Umlaut англ mutation фр meacutetaphonie ит metafonia Изменение на тембъра на гласната под влияние на съседния звук Вид асимилация или

дисимилация Вж преглас на гласните асимилация дисимилация

преден глайд рус передний глайд и неслоговое англ front glide Глайд който се учленява с предната част на езика Предният глайд се обозначава с j или с i с дъгичка под него Синоним предна полугласна несричкотворно и Вж глайд Срв заден глайд

предлог рус предлог нем Praumlposition Vorwort англ preposition фр preacuteposition ит preposizione Неизменяема част на речта която съединява имената с другите думи в изречението За разлика от съюзите които свързват синтактични цялости предлозите съединяват лексико-граматически единици При предлозите винаги има двустранни отношения от една страна с глаголните форми а от друга страна с името живѫ lt въ gt градѣ Граматическото и лексикално значение на глагола определя в случая и падежната форма на името но чрез посредничеството на предлога В този случай формата е в местен падеж Вж задлог падеж Предлози които се съгласуват с един падеж Родителен падежбез(ъ) прѣдастъ его безъ народа близъ приде близъ свѧтааго приближишѧ сѧ близъ рѣкы вънъ вънѣ извънъ изиде вънъ града вънѣ града прѣбываите повелѣ извънъ града того посѣщи выше выше презвутера сѣщи выше закона быти далече имѣаше село вънѣ града недалече града до доидошѧ до цръкъве до бедроу закопанъ из(ъ) влѣкош ѧ вънъ изъ клѣти изъ давъна изъ пръва около стоѧтъ около цръкъве въскраи (lt възъ краи) сѣде въскраи цръкъве кромѣ (извън без) кромѣ тѣла естъ ты единъ еси кромѣ грѣха окрьстъ (около) повелѣ емоу ходити окрьстъ монастырлѣ окрѫгъ (около) сѣдѣахоу окрѫгъ его въ мѣсто въ мѣсто сего старьца приходитъ отъ да не отълѫчимъ сѧ отъ тебе градъ възмѧте сѧ отъ страха прѣжде прѣжде зимы прити прѣжде того часа развѣ (извън освен) аще въ тѣлѣ аще развѣ тѣлѣ не вѣмь свѣнле отъведе паоула свѣне сѫдилища оу прѣбыстъ оу него годъ малъ проси оу отьца Винителен падежвъзъ възъ бръдо потече низъ низъ стѣнѫ падошѧ объ живѣаше объ онѫ странѫ доунава тоу объ нощь прѣбыстъ сквозѣ придохомъ сквозѣ огнль и водѫ Дателен падежкъ събьрашѧ сѧ къ нлемоу вѣроуѭ къ господоу противѫ изидѫ противѫ исоусови чьто противѫ семоу рекѫтъ Местен падежпри при морли галилеисцѣемь видѣ дъва брата падѫ при пѫти Предлози които се съгласуват с два падежа Родителен и творителен падежсъ а) (отдалечаване от предмета) съшьдъ съ небесе съпаде коумиръ съ мѣста своего (време) съ вечера въста (начин) съ полоу мрьтвъ б) (задружност съвместност) идетъ съ народомь многомь Винителен и родителен падежврьхоу винителен падеж само при глаголи за движение иначе родителен постави и врьхоу прѣстолъ свои срв градъ врьхоу горы стояше Винителен и местен падежВинителен падеж се употребява при глаголи за движение а местен ndash при останалите въ а) посадити въ тьмьницѫ въ подъградие доиде б) ѫтрь въ домоу обрѣте сѧ на а) похоть воюетъ на доухъ на гробъ прѣидошѧ б) на ономь свѣтѣ бѫдетъ сѣдиши на трапезѣ слъньце быстъ на заходѣ на молитвѣ станевѣ на оумѣ бѣаше емоу о (о) а) прѣтъкнѫ ногѫ о камень сѣде о деснѫѭ отьца б) чьто се слышѫ о тебѣ не о хлѣбѣ единомь живъ бѫдетъ чловѣкъ Винителен и творителен падежнадъ а) голѫбь полетѣ надъ главѫ иосифовѫ б) облачьць малъ яви сѧ надъ народомь подъ а) въниде подъ покровъ заиде слъньце подъ землѭ подъ вечеръ заклѧ сѧ б) пьси подъ трапезоѭ ядѧтъ прѣдъ а) въведошѧ прѣдъ цѣсарлѣ б) съгрѣшихъ прѣдъ тобоѭ Предлози които се съгласуват с три падежа Винителен родителен и творителенза а) за вратъ похвати и б) (заради) жена за чѧдъ молѧщи (време) за оутра въста за

вечера в) (зад след) иди за мъноѭ сотоно междоу междю а) приде на море междоу прѣдѣлы декапольскыѧ б) междоу двою морю чрьнааго и бѣлааго в) колико растоѧтъ междоу собоѭ

предна гласна рус передний гласный гласный переднего ряда светлый гласный англ front vowel bright vowel Гласна която се образува в предната част на устната кухина Предни гласни в старобългарски са били и ь ю е ѣ ѧ Синоним (остар) светла гласна Вж гласна Срв задна гласна

префикс рус префикс приставка нем Praumlfix англ prefix фр preacutefixe ит prefisso Афикс който се добавя в началото на думата за да бъде променено нейното значение Вж афикс инфикс суфикс основа морфема gtморфема Синоним представка

преходен глагол рус переходный глагол нем transitiv англ transitive verb фр transitif ит transitivo Глагол който приема пряко допълнение Древните граматици са разглеждали този вид глаголи като съдържащи преход от субекта към обекта без помощта на предлог Вж пряко допълнение сказуемо

придихание лат spiritus рус придыхание лат spiritus нем Spiritus англ breathing Обозначение на характера на вдишването при произнасянето на началната гласна в думата на гръцки По отношение на славянските средновековни текстове са възприети термините spiritus lenis (слабо придихание рус тонкое придыхание нем Spiritus lenis англ smooth breathing фр esprit doux ит spirito lene) и spirutus asper (силно придихание рус густое придыхание нем Spiritus asper англ rough breathing фр esprit dur ит spirito lene) За славянските текстове те обаче се използват главно като знаци за четене и не са имали фонетична стойност

прилагателно име рус прилагательное имя нем Adjektiv EIgenshaftswort англ adjective Част на речта която означава качество свойство или белег на нещата Делят се традиционно на качествени притежателни и относителни Качествените прилагателни изтъкват качеството на предмета пьстръ стоудьнъ младъ Притежателните означават принадлежността отьчь братовъ Относителните показват различните белези на предмета относно до веществото от което е направен произхода му времето и предназначението му Прилагателното може да бъде субстантивирано ако в изречението то заема функцията на съществителното Старобългарските прилагателни притежават род число падеж и се скланят Прилагателните са имали две форми кратка (неопределена) и пълна (определена или местоименна) Кратките прилагателни се скланят като съществителни по -о (jo) за м и ср р или по -а(jа) основи за жр Местоименните прилагателни се скланят като родовите местоимения по меките основи Качествените прилагателни в старобългарски притежават сравнителна степен но не е развита превъзходната степен Сравнителната степен се е образувала по два начина Кратките форми на сравнителната степен са се образували с наставка -jьs (за жр) и -jes (за мр) В жр към наставката се е прибавяло окончанието -и за имп ед ч и формите съответно са били дражьши (жр) дражь (мр) и драже (срр) Дългата форма се е образувала със същата наставка но тя се е прибавяла към разширената с ѣ основа Крайното s от наставката е изпадало и формите са гласяли добрѣиши (жр) добрѣи (мр) и добрѣе (срр) ltpgt

приложение рус приложение аппозиция нем Apposition англ apposition фр apposition ит apposizione Определение което е съществително съгласувано по падеж с името към което се отнася Павелъ рабъ божии апостолъ исоусъ христосъ Вж определение Синоним апозиция

притежателно местоимение рус притежательное местоимение Притежателното местоимение означава принадлежност Старобългарските притежателни местоимения са мои моѣ мое твои твоѣ твое свои своѣ свое нашь наша наше вашь ваша ваше Те се скланят като анафоричното - по меките местоименни основи Вж местоимение анафорично местоимение

причастие лат participium рус причастие нем Partizip Participium англ participle фр participe ит participio Част на речта която античните граматици считали за причастна както към категорията на имената (защото се скланя) така и към категорията на глагола защото се образува от него и може да изразява време и залог В старобългарски съществуват три деятелни (сегашно минало 1 и 2) и две страдателни (сегашно и минало) причастия Вж сегашно деятелно причастие минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие елово причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие

прогресивна палатализация рус прогрессивная палатализация англ Progressive palatalization Наричана традиционно Трета палатализация (бълг) Третья палатализация (рус) Third Palatalization (англ) За разлика от другите две палатализации на веларите (вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите) при тази посоката на изменение е прогресивно (вж прогресивно фонологическо изменение) те предният фонологически елемент влияе върху следходния В този случай е доказано че въздействие се оказва от предходната гласна дълго или кратко i върху веларните съгласни k и g Спорно е дали в този процес е участвала съгласната x Между гласната и съгласната е могло да има назален елемент който впоследствие е образувал една единна част от предходната гласна и двете заедно са се превърнали в малка носовка За да се осъществи изменението след веларните съгласни е трябвало да се намират дълги или кратки гласни o или a Резултатите от прогресивната палатализация са съвпаднали с тези от втората регресивна те k gt c a g gt ꙃ (ꙃ) Синоним трета палатализация 3 палатализация III палатализация Срв палатализация

прогресивно изменение рус прогрессивное изменение англ progressive change progressive phonological change Фонологична промяна при която предходният в изговора звук влияе върху следходния Синоним прогресивно фонологическо изменение прогресивна промяна Антоним регресивно изменение

прозодия рус просодия нем Prosodie англ prosody фр prosodie ит prosodia Общото наименование на особеностите на речта и стиха свързани с метрика като дължина и количество ударение и интонация В системата на византийската прозодия са известни десет прозодични знака които се делят на 4 групи 1 тонове 2 времена 3 придихания 4 стъпки Вж ударение

протеза рус протеза надставка нем Prothese Vorschlag англ prothesis фр prothegravese ит prostesi Вмъкване на звук в началото на думата От праславянски е известна протезата на глайдовете j и

w в началото на думата Срв случаи като въдица въглен вътък вътре въже възел както и пояепентезавата на j в случаи като гнѧ ѩзъікъ и др Срв епентеза метатеза ꙗ

пряко допълнение рус прямое дополнение нем naumlheres Objekt direkt Objekt англ direct object фр compleacutement direct ит oggeto diretto Допълнение което съседства непосредствено и задължително при глаголната форма Прякото допълнение в старобългарски зависи от семантиката на преходните глаголи и се изразява с винителен родителен и творителен падеж Най-много са формите с винителен падеж който е основният падеж на прякото допълнение в старобългарски С родителен падеж прякото допълнение се употребява 1 при отрицание (с частиците не и ни) 2 при значение на част от цялото при глаголите сти пити приѧти 3 при ꙗодушевени съществителни вместо винителната форма При супин формата за родителен падеж е по-архаичната отколкото по-новите случаи с винителен Пряко допълнение в родителен падеж имат глаголите алкати въкоусити жьдати жѧдати искати слоушати съмотрити трѣбовати ча ти Творителен падеж за пряко допълнение се употребява при глаголите власти съвласти ꙗобладати четврьтовластьвовати видите къто вами съвладетъ Особен случай на допълнение е и творителната форма в страдателни конструкции Вж допълнение косвено допълнение части на изречението

пунктуация рус пунктуация нем Interpunktion Satzzeichensetzung англ punctuation фр ponctuation ит interpunzione Графически знаци в реда употребявани за разграничение на различните изреченски или ритмични елементи В най-ранния период са се разграничавали знаци в текста знаци за край на текста знаци за глоси в полето От знаците в текста най-често срещани са средната точка и двуеточието които са се употребявали с една функция - разграничаване на изреченска или ритмична цялост От занците за край на текста най-често се срещат различни варианти на схематизиран кръст с допълнителни украшения Към знаците за край на текста принадлежат и знаците за запълване на реда които са често по същия начин и са изпълнявали подобна функция Знаците за глоси в полето са обикновено същите както в текста Един и същи знак в реда или над него е отбелязвал мястото на допълнението а същият знак в полето е бележел началото на допълнението

първа палатализация на веларите рус первая веларная палатализация нем Erste Velar Palataliesirung англ First Velar Palatalization Наричана още първа регресивна палатализация на веларите Регресивна промяна по признака предност в праславянски която обхваща веларните съгласни k g x когато те се намират пред преден фонетичен елемент (предни гласни или преден глайд j) Резултатът от изменението е че k gt ч g gt ж а x gt ш В някои учебници изменението пред j е представено като йотация но рефлексите на изменението са същите както и при веларните съгласни когато те се намират пред предни гласни Може да се предполага че механизмът на въздействието и времето на възникване на промяната са същите

регресивно изменение рус регрессивное изменение регрессивное фонологическое изменение англ regressive change regressive phonological change Фонологическо изменение (промяна) при което следходният фонологически елемент влияе върху предходния Синоним регресивно фонологическо изменение регресивна промяна Антоним прогресивно изменение

редукция рус редукция нем Reduktion англ reduction фр reacuteduction ит riduzione Редукцията е фонологическо изменение на невисоките неударени гласни което се изразява в техния повишен гласеж Така неударено е gt и о gt у а gt ъ Поради тази причина е неправилно да се смята че големият и малък ер са били редуцирани тъй като техните промени се дължат не на ролята на ударението а са убословени от самия им характер на високи и кратки гласни В най-ранния период на славянската писменост примерите за редукция на гласни са неясни Приема се че старобългарския период отразява преход между противопоставянето между дългите и кратките гласни и следходния период при който като релевантен признак се появява ударението Затова примерите за редукция се срещат в по-ново време

редупликация рус редупликация повтор удвоение нем Reduplikation Verdoppelung Reduplizierung фр redoublement ит raddoppiamento Пълно или частично преднамерено повторение на корена основата или цялата дума при образуването на нови думи или изрази

реч 1 рус речь нем Rede англ speech discourse фр discours ит discorso 2 рус речь нем Rede das Sprechen англ speech фр parole ит parole 1 Звуковата проява на езика 2 Речева дейност в устна или писмена форма

рима рус рифма нем Reim англ rhyme фр rime ит rima Разположение на еднакви или подобни звукове в края на съседни или отделени една от друга думи които образуват ритмическо цяло

ритъм ритм Rhythmus Takt Sprechtakt rhythm

род рус род нем Genus англ gender фр genre ит genere Граматическа категория основана върху идеята че съществителните прилагателните и родовите местоимения могат да се разграничават въз основа на естествения пол (мъжки и женски род) или на безразличието спрямо тази подялба (среден род) В старобългарски и в български език принадлежността към даден род се определя от формалния завършек при съществителните и прилагателните

родителен падеж рус родительный падеж генетив нем Genetiv англ genetive фр geacutenitif ит genetivo Родителният падеж в старобългарски и в славянските езици съчетава най-разнообразни значения Той наследява и всички значения на индоевропейския аблатив Обикновено за илюстрация на значенията неговите функции се делят на две големи групи приименен родителен и приглаголен родителен падеж 1 Приименен родителен а) използва се определение (притежание субект на действието за количество за качество след субстантивирани местоимения и числителни от 1 до 4 с предлога отъ) Родителният определителен се поставя като определение при друго име за да определи качеството му (произход характер възраст материал) Чловѣкъ нѣкъіи добра рода б) като именно сказуемно определние велика рода естъ в) при прилагателни означаващи отстраняване лишаване г) допълнение при прилагателните плънъ исплънъ достоинъ Въі плънъі есте благости исплънени всѣкого раꙃоума д) след междуметията о оле о прѣмѫдръіихъ сѫдебъ твоихъ е) 2 Приглаголен родителен а) субект на безлични конструкции (с отрицат форми на бъіти) б) допълнение при глаголи с отрицание или съпътствани с отрицателна частица не приѧтъ оученьѣ в) при супина на преходни глаголи г)

при глаголи със значение на отделяне предвижване в пространството бѣгати отъстоѣти иꙃлаꙃити отъстѫпити (често с представките иꙃ отъоу) които изискват допълнение с въпроса от кого от що д) глаголи означаващи отстраняване освобождаване избавяне е) при глаголи които изразяват различни чувства чаѣти жѧждати хотѣти желати просити послоушати плакати сѧ просити искати оубоѣти сѧ плакати сѧ гнѫшати сѧ оустрашати сѧ оужасати сѧ ж) глаголи и прилагателни със значение на докосване допир връзка з) В родителен падеж е второто допълнение (освен винителното) глаголите напитати наплънити сподоблѣти Наплъните съсѫдъі вашѧ пшеницъі 3) родителен за обстоятелствено пояснение а) отношение и ограничение сравнителна степен на прилагателните б) родителен за време Се бѫдетъ сеѧ нощи Синоним генетив

родителен самостоятелен падеж лат genetivus absolutus Конструкцията е калка на гръцката конструкция и представена от старобългарските паметници само в Супрасълския сборник Състои се от име в родителен падеж и съгласувано с него причастие Има същото значение както дателен самостоятелен mdash на обстоятелствено изречение за време условие причина Вж абсолютна конструкция дателен самостоятелен падеж Синоним родителен самостоятелен

ротацизъм ротацизм Rhotazismus rhotacism

сандхи рус сандхи нем Sandhi От санскрит връзка съединение Термин от индийската граматика за асимилационни промени които възникват на междусловната граница Вж асимилация

свърхкратка гласна Вж ерове

свършен вид рус совершенный вид перфективный вид нем perfektive Aktionsart англ perfect aspect perfective aspect complete aspect telic aspect фр aspect perfectif ит aspetto perfettivo Глаголът от свършен вид представя действието като цяло mdash заедно с началото му извършването му и края му без обаче да се мисли поотделно за тези съставки (Пашов 1989105) Първичните глаголи от св в в старобългарски не съдържат наставката -а- в инфинитивната си форма срв минѫти минѫ (св в) но миновати миноуѭ (несв в) Синоним свършен вид на глагола

сегашно време рус настоящее время презенс нем Praumlsens англ present tense фр preacutesent ит presente Граматически форми които изразяват процес извършващ се едновременно с процеса на говорене В старобългарски това време се образува от сегашната основа на глагола Вж сегашна основа

сегашно деятелно причастие В старобългарски се е образувало от сегашната основа на глагола В м ср р ед ч в 1 и 2 спр е окончавало на -ъі а в 3 и 4 mdash на ѧ Разликата между 3 и 4 спрежение е била че в третото гласната в суфикса е била в косвените падежи ѫ с предходна мекост или ѭ докато при 4 навсякъде е била само ѧ От друга страна им п ед м и ср им п се е противопоставял на всички други форми заради липсата на -щ- срв несъі даѧ молѧ (м срр импедч) - несѫщи даѭщи молѧщи (жредчимп) Скланя се както съществителните по -jo (за м и срр) -ja (за жр) Различават се кратки и местоименни форми Местоименните или пълните форми се образуват като към кратката форма се добави съответната форма за род число

и падеж на анафоричното местоимение напр несъіи даѧи молѧи В този случай втората част следва склонението на местоимението несѫщаего (родпедч м и ср р) несѫщоуемоу (датпедч м и ср р) В развитието на езика още в старобългарски гласната е се уподобява (асимилира) от предходната гласна несѫщаего gt несѫщааго Следходният процес е известен като контракция mdash двете еднакви гласни се свиват в една mdash несѫщаго Този процес повлиява цялата парадигма на сегашното деятелно причастие Вж минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие причастие анафорично местоимение Синоним сегашно действително причастие

сема рус сема фр segraveme Най-малкият смислов компонент в семантиката на думата

семантика рус семантика нем Semantik Bedeutungslehre англ semantics фр seacutemantique ит semantica 1 Лингвистична дисциплина която се занимава със значението на езиковите единици Дели се традиционно на лексикална и граматична семантика 2 Теория за знаковото учение като част от семасиологията

сигматичен аорист рус сигматический аорист англ sigmatic aorist Аорист който в славянските езици се образува с помощта на съгласната s добавена към инфинитивната основа В по-голяма част от случаите още в праславянски тази съгласна се е изменила в -х- Вж аорист

сигматичен рус сигматический нем sigmatisch англ sigmatic фр sigmatique ит sigmatico Граматично образувание с помощта на афикса -s- (от гр сигма) Вж сигматичен аорист

силен ер рус сильный редуцированный сильная позиция редуцированных англ strong jer strong position of jers Ер в силна позиция или силен ер означава че в това обкръжение гласната ще понижи своя гласеж Силна позиция за еровете е била пред друга ерова гласна и под ударение Синоним силна позиция на еровете Вж ерове голям ер малък ер изпадане на еровете понижаване на еровете преглас на еровете Срв слаб ер

синоним рус синоним нем Synonym Gleichbedeutend англ synonym фр synomyme it sinonimо Дума или израз равни или сходни в своето значение с друга дума или израз Срв антоним

синонимия рус синонимия нем Synonymie англ synonymy фр synonymie ит sinonimia Семантично явление при което основните значения на езиковите единици (думи морфеми изрази категории) съвпадат или са близки Вж синоним

синтагма рус синтагма нем Syntagme фр syntagme 1 Група от думи в изречението обединена смислово и ритмически 2 Сборник от статии и слова Вж фраза Синтагма

синтаксис рус синтаксис нем Syntax Satzlehre англ syntax фр syntax ит sintassi Лингвистична дисциплина която изучава отношенията на думите и формите в изречението и начините за тяхното свързване в единно цяло

сказуемо рус сказуемое нем Praumldikat англ predicate фр preacutedicat ит predicato Личният глагол в изречението В старобългарски се съласува с подлога по лице и число а в някои случаи и по

род Рѫцѣ твои сътвористѣ мѧ и съꙃдастѣ мѧ Синоним предикат

склонение рус склонение нем Deklination англ declension фр deacuteclinaison ит declinazione Система на словоизменение на именните форми Склонението зависи от основата на името Старобългарските съществителни различават 9 различни склонения Причастията и прилагателните се скланят по образеца на съществителните а при местоименията се разграничават склоненията на личното и възвратното местоимение от склоненията на родовите форми Вж вокална основа консонантна основа парадигма

слаб ер рус слабый редуцированный англ weak jer jer in weak position Ер който се намира в слаба позиция се нарича слаб ер Слаба позиция за еровете е прието да се назовава сричката във фонетичната дума където след еровата гласна не следва друга ер в края на думата преди сричка с друга гласна и когато върху еровата гласна не пада ударението В тези позиции във всички славянски езици се извършва процес известен като изпадане на еровете Синоним ер в слаба позиция Вж ерове голям ер малък ер преглас на еровете понижаване на еровете Срв силен ер

словоизменение рус словоизменение флексия нем Flexion англ flection inflexion accidence фр flexion ит flessione Процес при който към думата се добавят окончания Те изразяват граматични категории и отношения Вж афикс окончание парадигма

словообразуване рус словосложение нем Zusammensetzung англ composition фр composition ит composizione Образуване на нови думи от изходна форма или дума (мотивираща форма мотивираща дума) с помощта най-често на афикси Срв словоизменение

словоред рус порядок слов нем Wortstellung Wortfolge англ word-order фр ordre des mots ит ordine delle parole Ред на думите в изречението Различното разположение може да има синтактично семантично и експресивно значение

сложна дума рус сложное слово композита нем Kompositum zusammengesetztes Wort англ compound фр composeacute ит composto Съединението на най-малко две думи в една нова се нарича сложна дума

служебна дума рус служебное слово нем Nebenwort англ subsidiary word accessory word фр mot accessoire ит parola accessoria Служебните думи означават отношения между частите на самостойните думи Те биват предлози частици и съюзи Синоним несамостойна дума

смегчаване рус смягчение нем Mouillierung Erweichung англ softening фр mouillement mouillure ит palatalizzazione Процес на образуване на съгласни с помощта на повдигане на средната част на езика към твърдото небце (палатум)

собствено име рус собственное имя нем Eigenname англ proper name фр nom propre ит nome proprio Съществително което назовава отделен единичен предмет Синоним съществително собствено име Вж нарицателно име

спомагателен глагол рус вспомагательный глагол нем Hilfsverbum англ auxiliary verb фр

verbe auxiliaire ит verbo ausiliare Глагол който служи за образуване на други сложни глаголни форми например времена и наклонения С старобългарски спомагателни глаголи са например бъіти имѣти и хотѣти

спрежение лат cojugatio рус спряжение нем Konjugation Abwandlung англ conjugation фр conjugaison ит coniugazione Групиране на глаголните форми в система от парадигми Старобългарските глаголи се делят на 5 спрежения 4 тематични и 1 атематично Тематичните спрежения са 1 - с гласна -е- 2 с -не- 3 с -je- и 4 с -и- Тематичната гласна и съчетание се открива във всички форми на сег вр на глагола освен в 1 л ед и 3 л мнч Атематичните глаголи в старобългарски са пет бъіти вѣдѣти дати имѣти ѣсти както и техните варианти с представка напр прѣдати продати иꙃдати В речниците се дава информация за формата във 2 л според която най-често се определя спрежението на глагола Това е и т нар сегашна глаголна основа в старобългарски Вж тематичен атематичен основа склонение парадигма

сравнителна степен рус сравнительная степень фр comparatif Представяне на качеството у един предмет в по-голяма мяра отколкото при друг (Момчилов 186833-34) В старобългарски са съществували два начина за образуване на сравнителната степен Кратките форми за сравнителна степен са се образували като се добавят наставките -jьs (за м и жр) и -jes (за срр) Наставката се е добавяла към основата на прилагателното или наречието Крайното s е изпадало (вж тенденция към отворена сричка) а j е палатализирал съгласната пред него драгъ драга драго gt дражь дражьши драже При дългите форми преди наставката се е добавяла гласната ѣ добрѣи добрѣиши добрѣе от добръ добра добро Вж превъзходна степен степен на сравнение

среден ер В кирилската писменост mdash ер който се пише като среден вариант между големия и малкия ер Среща се в някои от ранните епиграфски паметници и в среднобългарски текстове от 12-13 век насетне В някои случаи може да се предположи че има фонетично значение на шва но специализирани изследвания не са правени Вж ерове голям ер малък ер

среден род рус средний род нем Neutrum англ neuter фр neutre ит neutro В старобългарски това е граматически род който обединява думи със общо значение на индиферентност спрямо опозицията мъжки-женски род както и притежаващи значения на неактивност неодушевеност (Ахманова 1969380) Те имат формални завършеци характерни за основите на -o-jo както и на част от консонантните склонения Вж мъжки род женски род род

сричка рус слог нем Silbe англ syllable фр syllable ит sillaba Най-малката произносителна единица при образуването на която трябва да съществува гласна или в някои случаи сонорна съгласна Вж отворена сричка затворена сричка тенденция към отворена сричка

старобългарски език старославянский язык древнецерковнославянский язык нем altkirchenslaviesche Sprache altslavische Sprache altbulgarische Sprache англ Old Bulgarian language Old Church Slavonic language Old Slavic language Най-ранният писмено засвидетелстван език на славяните Почива на българските говори Първите му паметници са създадени през 9 век Обхваща първия период от писмената история на българския език -

старобългарския който трае 3 века от 9 до края на 11 Синоним старочерковнославянски староцърковнославянски старославянски

степен на сравнение рус степень сравнения нем Komparationsgrade Steigerungsstufen Komparationsbildungen англ degrees of comparison фр degreacutes de comparaison ит gradi di comparazione Степента е граматическа категория проявяваща се в способността на качествените прилагателни и наречия да изразяват относителна разлика в признаците на определяните от тях явления (Куцаров 2007475 Ахманова 1969453) В старобългарски степенуването извън положителната степен се изразява с ппомощта на граматически суфикс Вж сравнителна степен Синоним степенуване

страдателен залог рус страдательный залог пасив нем Passiv англ passive (voice) фр passif ит passivo Ако глаголното лице е пасивно (търпи глаголното действие) то залогът се нарича страдателен В старобългарски лицето в този случай се изразява с тв п или с помощта на конструкция на предлога отъ с род п срв текъла постриже сѧ павъломь Вж деятелен залог залог Синоним пасив пасивен залог

строфа рус строфа нем Strophe Stanze англ stanza фр strophe ит strofa strofe Група от стихове образуваща единно смислово и ритмическо цяло

стъпка рус стопа нем Fuss англ foot фр pied ит piede Ритмическа единица образувана от група срички обединени от ударението или дължината Синоним ритмична стъпка ритмическа стъпка

субект Вж подлог

супин лат supinum рус супин нем Supinum англ supine фр supin ит supino Нелична глаголна форма която се е употребявала в старобългарски след глаголи за движение вместо инфинитива Има паралел в историята на инд езици с латинския Старобългарският супин е окончавал на -тъ видѣтъ По произход е стар винителен падеж на кратки u-основи В най-архаичните текстове изисква допълнение в род п след глаголи за движение идѫ ръібъ ловитъ отивам да ловя риба С течение на времето тази форма е била изместен още в старобългарски от инфинитива Вж инфинитив

суплетивен рус суплетивный нем suppletiv англ suppletive фр suppleacutetif ит suppletivo Суплетивни форми са форми на една и съща дума образувани от различни корени например бъіти есмь и сѫть

суфикс рус суффикс нем Suffix Exponent англ suffix фр suffixe ит suffiso Служебна морфема която се поставя зад корена или основата Вж афикс инфикс префикс основа морфема

съгласна рус согласный согласный звук нем Konsonant англ consonant фр consonne ит consonante В античността под названието съгласни (калка срв гр лат consonantia) са разбирали звукове които са лишени от истинска звучност и които са се произнасяли заедно с гласната При учленението си те минават през проход или преграда и са преобладаващо шумове Съгласните не

могат да образуват сричка Изключение са сонорите които при струпване на няколко съгласни елемента могат да служат за сричкотворни елементи (срв р в крв) Синоним съгласен звук Вж гласна

съгласуване на времената лат consecutio temporum рус согласование времен нем consecutio temporum англ senquence of tenses фр concordance des temps ит concordanza dei tempi Съгласуване на глагола в подчиненото изречение с глаголното време в главното изречение Вж време

съхипоним Елементи от един и същ хипонимен ред Срв хипоним хипонимен ред хипонимия хипероним

съчинителен съюз рус сочинительный союз нем beiordnende Konjunktion англ coordinating conjunction фр conjonction de coordination ит coniunzione coordinativa Свързва две части на изречението с еднородна функция и без отношение на зависимост В старобългарски се разграничават седем класа съчинителни съюзи съединителни (и ии нини ниже тоже толи ибо) съпоставително-противопоставителни (а же ли нъ) разделителни (ли лили аще ащели илиили любо любо) мотивиращи (бо ибо небонъ оубо) заключителни (оубо бо) резултативни (тѣмь тѣмьже сего радисего дѣлѣ того ради ꙃа не) пояснителни (сирѣчь рѣкъше) (Дуриданов 1993327-332) Вж подчинителен съюз съюз

съществително име гр лат substantivum рус существительное имя нем Substantiv Gegenstandswort англ substantive фр substantif ит sostantivo Думи с които се именуват лица неща и понятия Античните граматици са считали че то изразява нещо съществено (срв лат термин) който обозначава или индивида (съществително собствено) или категория (съществително нарицателно) или понятия (качества състояния действия) Съществителните са конкретни ако принадлежат на една от първите категории и отвлечени или абстрактни ако са част от третата Старобългарското съществително име притежава род число падеж и принадлежи към една от склонитбените групи (склонения) наследници на индоевропейските и праславянски основи Срв име прилагателно име местоимение

съюз рус союз нем Konjunktion Bindewort англ conjunction фр conjonction ит congiunzione Служебна дума която служи за съединение на две части на изречение или на две изречения Старобългарските съюзи по начин на съставяне се делят на прости сложни и съотносителни Простите съюзи се състоят от една лексикална единица а бо и или и др Сложните съюзи са съчетание на прост съюз и друга съставка Например любо ли а не нъ а и аще и Съотносителните съюзи се употребяват разделено Едната съставка се намира в първото от изреченията а втората mdash в следващото Например ли ли или или любо любо ни ни В старобългарския език съюзна функция са могли да изпълняват и т нар съюзни думи Това са местоимения наречия и съчетания от местоимения и съществителни частици Според типовете отношение се разделят на съчинителни и подчинителни Вж подчинителен съюз съчинителен съюз

творителен падеж рус творительный падеж инструментальный падеж орудийный падеж

нем Instrumentalis instrumental англ instrumental фр instrumental ит strumentale Творителният изразява различни обстоятелствени значения служи за означаване на субекта в страдателен залог и служи за именна част на съставните сказуеми В творителния падеж се поставя непрякото допълнение което показава оръдието или средството с което се върши глаголното десйтвие Затова се нарича и инструментален падеж На български тази финкция се превежда с предлозите с или чрез Писахъ вамъ моеѭ рѫкоѭ Творителен падеж се употребява и когато трябва да се покаже че действието се извършва задружно с някого или че то се съпровожда с нещо Вѣроѭ и любовиѭ пристѫпимъ Най-често в това значение се употребява с предлога съ мъітари и грѣшьници въꙃлежаахѫ съ исоусомь Страдателен залог (отговаря на въпроса от кого) въꙃлюбленъ бѫдетъ отьцемь моимь Глаголът бъіти когато има значение на произлизам ставам изисква допълнение в творителен падеж Въ миръ бѣ и миръ тѣмь бъістъ Допъленение в творителен падеж изискват и глаголите господьствовати и обладати Наплъните ꙃемлѭ и господьствоуите еѭ и обладаите ръібами морьскъіими и ꙃвѣрьми и птицами небесьнъіими и всѣми скотами и и вьсеѭ ꙃемлеѭ При глаголи за покупка и продажба допълнението в творителен падеж не пѧть ли птиць цѣнитъ сѧ пѣнѧꙃема двѣма Творителният падеж се употребява и за означаване на обстоятелствата при които се извършва дадено действие (начин време място) Миромь господи помолимъ сѧ Сьи придетъ къ исоусоу нощьѭ Входѧи двьрьми пастъірь естъ овьцамъ Синоним инструментален падеж

тежко ударение вж гравис

тематичен рус тематический нем thematisch themavokalisch stammbildend англ thematic theacutematique ит tematico Тематична морфема е тази която се присъединява към корена за образуване на основа Например в старобългарски има 4 тематични спрежения Вж атематичен основа корен морфема спрежение

тенденция към отворена сричка рус тенденция к открытому слогу принцип восходящей звучности принцип возрастающей звучности англ tendency toward intrasyllabic harmony tendency toward rising sonority law of open syllables Тендеция от изменения в праславянски която води до структура на сричката завършваща на гласна Към тази тенденция приндалежат промени като изпадане на съгласни на сричковата граница и в края на думите монофтонгизацията на дифтонгите образуването на носови гласни различни видове метатези и епентези Синоним тенденция към възходяща звучност закон за отворената сричка Вж отворена сричка монофтонгизация на дифтонги носова гласна изпадане на съгласни метатеза епентеза

тенденция към палаталност рус тенденция к палатальности Едно от двете основни направления във фонологическото развитие на праславянския език заедно с тенденцията към отворената сричка което обединява всички процеси на промяна на съгласните под въздействие на следходни (при прогресивната палатализация и предходни) незадни фонологични елементи (предни гласни и j) В резултат на тези промени в славянските езици се появяват редица съгласни които преди това не са съществували (като ч ж ш щ ц ꙃ и тн) Всички нововъзникнали съгласни са меки което довежда и до появата на корелацията твърди-меки

съгласни както е случаят със сонорните r l m които имат съответствия r l m Тенденцията обхваща трите праславянски палатализации на веларите палатализацията на денталите и лабиалите йотацията както и някои съпътстващи краесловни изменения Към тези промени може да се причисли и монофтонгизацията на дифтонга aj в еи който е основание за възникване на втората веларна палатализация макар той да е част от друга една тенденция в праславянски mdash тази на отворената сричка Вж палатализация палатализация на веларите палатализация на денталите палатализация на лабиалите монофтонгизация на дифтонгите Срв тенденция към отворена сричка Вж праславянски език тенденция към отворена сричка

тон тон Ton Betonung tone

топонимия рус топонимия топонимика топономастика нем Toponomastik Ortsnamenkunde англ placename study фр toponymie toponomastique ит toponimia toponomastica Изследване на географските и местните имена на дадена територия или в даден език Вж ономастика

транскрипция рус транскрипция транскрибирование нем Transkription англ transcription фр transcription ит transrizione Предаване на звуците в един изговор с помощта на писмени знаци При фонетичната транскрипция се прилагат специални знаци за точното отразяване на речта Най-известната система е тази на Международната фонетична асоциация В България за записване на диалектна реч се използва транскрипцията на проф Стойко Стойков изработена за целите на Българския диалектен атлас Срв транслитерация

транслитерация рус транслитерация нем Transliteration англ transliteration фр transliteacuteration ит translitterazione Предаване на знаците от една писмена система с помощта на знаци от друго писмо Например много често в изданията на глаголическите паметници глаголицата се транслитерира с кирилица или с латиница При транслитерацията не се държи за сметка за реалното звучане на писмените знаци Срв транскрипция

трета палатализация на веларите вж прогресивна палатализация

тропа троп образное выражение Tropus bildlicher Ausdruck trope

ударение стб сила глаголоу рус ударение нем Akzent Betonung Tonfall англ accent stress 1 Отделянето на определена сричка в думата на фона на другите неударени срички се нарича словно ударение или само ударение 2 Обозначаване на това отделяне с особен знак в правописа В старобългарските паметници отсъстват знаци с подобно значение Син акцент

условно наклонение рус сослагательное наклонение нем Subjunktiv Konjunktiv англ subjunctive фр subjonctif ит soggiuntivo congiuntivo Условното наклонение представя действието като зависимо от някакво условие В старобългарски се е образувало с особена парадигма на глагола бъіти (бимь би би бимъ бисте бѫ) и минало деятелно второ (елово) причастие Причастните форми са се изменяли по род и число а глаголът се е менял по лице и число например сътворилъ бимь бих направил Още в старобългарския период специализираните форми на спомагателния глагол са се променили като са приели окончанията за аорист бъіхъ сътворилъ Към тези конструкции възхожда и съвременното българско условно

наклонение Вж изявително наклонение повелително наклонение наклонение Синоним кондиционал

фраза рус фраза нем Phrase англ phrase clause 1 Фонетична и синтактична цялост която изразява завършена мисъл оформена интонационно 2 Изречение или глаголно съчетание

хапакс лат hapax legomenon рус гапакс апакс Гръцкото наречие hapax (веднъж еднократно) се употребява в качеството на съществително за да обозначи дума израз конструкция срещана само веднъж

хаплография рус гаплография нем Haplographie англ haplography фр haplographie ит aplografia Изпускане на цяла сричка в писмото Грешка при която от две съседни еднакви или подобни срички се пише само едната

хаплология рус гаплология нем Haplologie Silbenschichtung SIlbendissimilation англ haplology фр haplologie ит aplologia Изпускане на еднакви или подобни срички стоящи непосредствено една до друга Срв елизия

хетеронимия рус гетеронимия нем Heteronimie англ heteronymy фр heacuteteacuteronymie ит eteronimia Свойства на имената образувани от различни корени да означават предмети и същества тясно свързани по значение които са част от естествена група Например братръ и сестра в стб

хиазъм гр χιαστὸν σχῆμα χιασμός рус хиазм нем Chiasmus англ chiasmus фр chiasme ит chiasmo Две синтактични или фразови двойки които са подредени не паралелно (a-b-a-b) а редуващо се (a-b-b-a) Този тип подреждане е известно като кръстовидно и наименованието му идва от формата на гръцката буква хи (X)

хипербат гр ὑπερβατόν лат transgressio рус гипербат нем Hyperbaton англ hyperbaton фр hyperbate ит iperbato 1 Смяна на местата инверсия на две синтактично принадлежащи заедно думи (анастрофа) 2 Разделяне на две синтактично принадлежещи заедно думи чрез вмъкване на допълнителна фраза или изречение между тях 3 Тмезис

хипербола гр ὑπερβολή лат superlatio рус гипорбола нем Hyperbel англ hyperbole фр hyperbole ит iperbole Реторичен троп при който се преувеличават свойства качества и състояния на предмети и явления Антоним литота

хиперкоректен гиперкорректный hyperkorrekt hypercorrect

хипероним Дума която е название на общо родово понятие или на цялото спрямо неговите части Например растение е хипероним на множеството дърво храст трева Хиперонимът животно обхваща хипонимите заек тигър кон Срв хипоним хипонимен ред хипонимия съхипоним

хипоним Дума която семантично подчинена на друга дума и представя част от понятието на тази дума Например бреза бук са хипоними на дърво Вж хипонимия хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипонимен ред Лексика структурирана според семантичната група на хипонимите Срв хипоним хипонимия хипероним съхипоним

хипонимия Връзки които обобщават отношението на отделните части към цялото Например бреза бук смърч са хипоними на родовото название дърво Вж хипоним хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипотаксис рус гипотаксис англ Hypotaxe Unterordnung англ hypotaxis фр hypotaxe ит ipotassi Подчинение зависимост на едно изречение от друго Срв паратаксис

циркумфлекс стб периспомени гр προσῳδία περισπομένη περισπομένη лат cicumflexa geschleifter schleifender Akzent Schleifton gedehnter Ton circumflex В екфонетичната нотация се обозначава с ^ Синоним извито ударение Вж и тонове ударение

части на речта лат partes orationis рус части речи нем Redeteile англ parts of speech фр parties du discours ит parti del discorso Лексикална семантична и граматична класификация на думите която обединява техните понятийни класовве и граматични категории Традиционно в старите граматики те се делят на 8 частисъществително име прилагателно име местоимение глагол наречие предлог съюз и междуметие

числително бройно рус количественное числительное нем Kardinalzahl Grundzahl англ cardinal number Бройните числителни показват количеството (броя) на предметите или лицата Вж числително име числително редно

числително име рус числительное имя нем Zahlwort англ numeral фр numeacuteral ит numerale Дума която означава броя или числения ред на нещата Въз основа морфосинтактични признаци можем да ги разделим на такива които се променят като прилагателни и такива които се променят като съществителни Според функциите се делят на числителни бройни числителни редни събирателни дробни Цифрите в старобългарски и през целия средновековен период на българската история се означават с букви върху които има изписана чертица (титло) Числителните от 11 до 19 са словосъчетания чиято главна част е названието на единиците Втората съставка се скланя в м п единъ на десѧте дъва на десѧте Числителните от 20 до 90 се образуват като десѧть се брои за самостоятелна дума трье десѧти Числителните единъ една едно се скланят като родовите местоимения Те имат значение и на неопределителни местоимения По същия начин се скланят и редните числителни Числителните дъва оба се скланят като местоимението тъ в дв ч Числителните трие три и четъіре четъіри се скланят както съществителните по кратки i-основи като се забелязва и влияние от консонантните основи Числителните от 5 до 9 са от жр Скланят се само в едч по кратките i-основи Числителното 10 е било от мр и се е скланяло по консонантните основи със силно влияние от кратки i-основи При числителните от 11 до 19 се променя само първата съставака От 20 до 90 числителните управляват съществително в род п мнч Числителното съто се скланя като същестително от срр по о-снови Числителното тъісѫщи тъїсѧщи се скланя по типа на съществителни като богъіни Тъма се скланя като съществително по а-основи Вж числително бройно числително редно

числително редно лат numeralia ordinalial рус порядковое числительное нем Ordinalzahl Ordnungszahl англ ordinal number Редните числителни показват реда и мястото на нещата Синоним поредни числителни уредни числителни качествени числителни ординални нумерали Вж числително бройно числително име

член рус артикль член нем Artikel англ article фр article ит articolo Морфологичен показател за определеност при имената Определителният член може да стои пред (предпоставен член) или след (задпоставен член) името В българския език той произхожда от съчетанието на името (отначало при съществителните) с показателните местоимения с основи на -т- -в- и -с- Още в старобългарски се откриват наченките на този процес по-късно в среднобългарския и ранния новобългарски период тези форми са все по-чести Срв жена та gt жената мѫжь тъ gt мѫжьтъ (мъжът)

subordinating conjunction фр conjonction de subordination ит congiunzione subordinativa Изразява отношението на зависимост между двете части на сложното изречение В старобългарски според вида на подчиненото изречение се разделят на изяснителни и обстоятелствени Изяснителните съюзи въвеждат субстантивни подчинени изречения а обстоятелствените - адвербиални подчинени изречения Изяснителни съюзи в старобългарски са ко(же) акъі(же) да ко да ꙗ ꙗеда Обстоятелствените съюзи се разделят подобно на поясненията (вж обстоятелствено пояснение) на 6 групи за време за причина за следствие за цел за условие и за отстъпване (Дуриданов 1993 333) Вж съюз съчинителен съюз

показателно местоимение рус указательное местоимение англ demonstrative pronoun фр pronom deacutemonstratif С показателните местоимения се сочат предмети явления и техните качества Те притежават форми за род число и падеж Старобългарските показателни местоимения са тъ та то онъ она оно сь си се овъ ова ово Показателните местоимения изразяват степента на отдалеченост спрямо някой предмет или лице формите с тъ се употребяват за общо посочване с онъ онзи се означава отдалеченост а със сь този тук се посочва близост Местоимението овъ се употребява само при изброяване и противопоставяне Местоимението сь си се се скланя по меката местоименна основа а другите mdash по твърдата Показaтелните местоимения поемат функцията и на третоличното местоимение в старобългарски като създават една нова форма за трето лице в българския език Вж анафорично местоимение местоимение

полисемия рус полисемия многозначност нем Polysemie Vielwertigkeit англ polysemy Способността на думите да притежават и придобиват повече от едно значение Синоним многозначност

полисиндетон гр πολυσύνδετον лат acervatio iuncta рус полисиндетон полисиндетическая связь многосоюзное словосочетание нем Polysyndeton англ polysyndeton фр Polysyndegravete Прекомерна употреба на съюзи което обикновено води до забавяне на ритъма Лаусберг (1960 345) изтъква че полисиндетонът се реализира както чрез повтаряне на един и същи съюз така и като вариращо натрупване на отделни съюзи Той смята че при полисиндетон се използват само съчинителни съюзи но не изяснява как класифицира поредици от фрази въведени с подчинителни Не е изяснена и някаква принципна отлика с анафората Изглежда обаче че симетрията не е същностна черта на полисиндетона както е при анафората того бѡ влддку и гда и црда вѣдеть прѣнеисчътнаа ѻна мнѡжьства ликове же архаггдльсцїи такожде херувıми и серафими начела и госпддства и власти же и прѣстоли и силы нъ и въсе въсѣх стдых съслѡвїе(ПКЕ Вл Гр 424r Кал 103) Антоним асиндетон

полугласна Вж глайд

понижаване на еровете рус понижение редуцированных прояснение редуцированных англ lowering of jers Еровете в силна позиция са понижили своя гласеж пред другите ерови гласни По своята същност този процес е дисимилация по признака височина Резултатите от него в отделните говори на българската езикова територия са били различни в повечето случаи се наблюдава преход на ь в е и на ъ в о В някои диалекти гласежът се е изравнил в средна гласна ъ

В суфиксите промяната ъ gt о е засегнала цялото езиково землище докато едва в една част (главно югозападната) тази промяна е обхванала и коренната сричка (срв дъждь gt дождь) Понижаването на гласните е предхождало процеса на изпадането на еровете Терминът изясняване на еровете е неточен тъй като той почива на стара разпредялба на звуците на тъмни и светли (ясни) която няма фонетично основание Синоним изясняване на еровете Вж ерове слаб ер силен ер преглас на еровете Срв изпадане на еровете

правопис рус орфография правописание нем Orthographie Rechtschreibung англ orthography Сбор от правила за употреба на графемите Среновековните правописни са били налагани в голяма степен от местни скриптории особено в началния период на писмеността При описанието на ръкописите важните характеристики са употребата на носовки (юсове) употреба на ерове употреба на букви за йотувани гласни В пространното описание могат да намерат място и употребата на останалите букви както и правописните правила при думите от чужд произход В описанието на правописа роля играе последователността от спазване на различни правила например прокарването на етимологически правилна употреба на еровете В зависимост от определени признаци се разграничват юсов от безюсов правопис правопис с един или два ера и тн В някои случаи правописът носи наименованието си от някое място например рашки правопис ресавски правопис Термини като рашка редакция следва да се избягват доколкото редакция се съотнася с историята на текста и не е пряко свързана с езиковия произход или правописните норми Синоним ортография

праславянски език Единният предписмен език на всички славяни Неговата рекострукция се извършва въз основа на данните при сравнението на всички славянски езици с останалите индоевропейски езици и диалекти Синоним протославянски славянски език основа

превъзходна степен рус превозходная степень нем Superlativ англ superlative фр superlatif ит superlativo Сравнение с помощта на две степени Сравнение на признака на един предмет със степента на признака при най-малко други два предмета (Пашов 198976) В старобългарски липсват морфологически средства за изразяване на превъзходната степен Вж сравнителна степен степен на сравнение

преглас на гласните рус перегласовка гласных англ fronting of back vowels Праславянска регресивна асимилация при която задните гласни се променят в предни под влияние на предходната палатална съгласна или глайд j Вж преглас асимилация дисимилация тенденция към отворена сричка задна гласна предна гласна

преглас на еровете рус перегласовка редуцированных англ mutation of jers Фонологично изменение (асимилация) по признака предност Съгласно тази промяна големият ер преминава в малък пред срички с предна гласна а малкият преминава в голям пред срички със задна гласна Например тьма gt тъма вьдова gt въдова дъбрь gt дьбрь въпль gt вьпль Вж ерове голям ер малък ер понижаване на еровете изпадане на еровете Срв преглас преглас на гласните

преглас рус перегласовка метафония нем Umlaut англ mutation фр meacutetaphonie ит metafonia Изменение на тембъра на гласната под влияние на съседния звук Вид асимилация или

дисимилация Вж преглас на гласните асимилация дисимилация

преден глайд рус передний глайд и неслоговое англ front glide Глайд който се учленява с предната част на езика Предният глайд се обозначава с j или с i с дъгичка под него Синоним предна полугласна несричкотворно и Вж глайд Срв заден глайд

предлог рус предлог нем Praumlposition Vorwort англ preposition фр preacuteposition ит preposizione Неизменяема част на речта която съединява имената с другите думи в изречението За разлика от съюзите които свързват синтактични цялости предлозите съединяват лексико-граматически единици При предлозите винаги има двустранни отношения от една страна с глаголните форми а от друга страна с името живѫ lt въ gt градѣ Граматическото и лексикално значение на глагола определя в случая и падежната форма на името но чрез посредничеството на предлога В този случай формата е в местен падеж Вж задлог падеж Предлози които се съгласуват с един падеж Родителен падежбез(ъ) прѣдастъ его безъ народа близъ приде близъ свѧтааго приближишѧ сѧ близъ рѣкы вънъ вънѣ извънъ изиде вънъ града вънѣ града прѣбываите повелѣ извънъ града того посѣщи выше выше презвутера сѣщи выше закона быти далече имѣаше село вънѣ града недалече града до доидошѧ до цръкъве до бедроу закопанъ из(ъ) влѣкош ѧ вънъ изъ клѣти изъ давъна изъ пръва около стоѧтъ около цръкъве въскраи (lt възъ краи) сѣде въскраи цръкъве кромѣ (извън без) кромѣ тѣла естъ ты единъ еси кромѣ грѣха окрьстъ (около) повелѣ емоу ходити окрьстъ монастырлѣ окрѫгъ (около) сѣдѣахоу окрѫгъ его въ мѣсто въ мѣсто сего старьца приходитъ отъ да не отълѫчимъ сѧ отъ тебе градъ възмѧте сѧ отъ страха прѣжде прѣжде зимы прити прѣжде того часа развѣ (извън освен) аще въ тѣлѣ аще развѣ тѣлѣ не вѣмь свѣнле отъведе паоула свѣне сѫдилища оу прѣбыстъ оу него годъ малъ проси оу отьца Винителен падежвъзъ възъ бръдо потече низъ низъ стѣнѫ падошѧ объ живѣаше объ онѫ странѫ доунава тоу объ нощь прѣбыстъ сквозѣ придохомъ сквозѣ огнль и водѫ Дателен падежкъ събьрашѧ сѧ къ нлемоу вѣроуѭ къ господоу противѫ изидѫ противѫ исоусови чьто противѫ семоу рекѫтъ Местен падежпри при морли галилеисцѣемь видѣ дъва брата падѫ при пѫти Предлози които се съгласуват с два падежа Родителен и творителен падежсъ а) (отдалечаване от предмета) съшьдъ съ небесе съпаде коумиръ съ мѣста своего (време) съ вечера въста (начин) съ полоу мрьтвъ б) (задружност съвместност) идетъ съ народомь многомь Винителен и родителен падежврьхоу винителен падеж само при глаголи за движение иначе родителен постави и врьхоу прѣстолъ свои срв градъ врьхоу горы стояше Винителен и местен падежВинителен падеж се употребява при глаголи за движение а местен ndash при останалите въ а) посадити въ тьмьницѫ въ подъградие доиде б) ѫтрь въ домоу обрѣте сѧ на а) похоть воюетъ на доухъ на гробъ прѣидошѧ б) на ономь свѣтѣ бѫдетъ сѣдиши на трапезѣ слъньце быстъ на заходѣ на молитвѣ станевѣ на оумѣ бѣаше емоу о (о) а) прѣтъкнѫ ногѫ о камень сѣде о деснѫѭ отьца б) чьто се слышѫ о тебѣ не о хлѣбѣ единомь живъ бѫдетъ чловѣкъ Винителен и творителен падежнадъ а) голѫбь полетѣ надъ главѫ иосифовѫ б) облачьць малъ яви сѧ надъ народомь подъ а) въниде подъ покровъ заиде слъньце подъ землѭ подъ вечеръ заклѧ сѧ б) пьси подъ трапезоѭ ядѧтъ прѣдъ а) въведошѧ прѣдъ цѣсарлѣ б) съгрѣшихъ прѣдъ тобоѭ Предлози които се съгласуват с три падежа Винителен родителен и творителенза а) за вратъ похвати и б) (заради) жена за чѧдъ молѧщи (време) за оутра въста за

вечера в) (зад след) иди за мъноѭ сотоно междоу междю а) приде на море междоу прѣдѣлы декапольскыѧ б) междоу двою морю чрьнааго и бѣлааго в) колико растоѧтъ междоу собоѭ

предна гласна рус передний гласный гласный переднего ряда светлый гласный англ front vowel bright vowel Гласна която се образува в предната част на устната кухина Предни гласни в старобългарски са били и ь ю е ѣ ѧ Синоним (остар) светла гласна Вж гласна Срв задна гласна

префикс рус префикс приставка нем Praumlfix англ prefix фр preacutefixe ит prefisso Афикс който се добавя в началото на думата за да бъде променено нейното значение Вж афикс инфикс суфикс основа морфема gtморфема Синоним представка

преходен глагол рус переходный глагол нем transitiv англ transitive verb фр transitif ит transitivo Глагол който приема пряко допълнение Древните граматици са разглеждали този вид глаголи като съдържащи преход от субекта към обекта без помощта на предлог Вж пряко допълнение сказуемо

придихание лат spiritus рус придыхание лат spiritus нем Spiritus англ breathing Обозначение на характера на вдишването при произнасянето на началната гласна в думата на гръцки По отношение на славянските средновековни текстове са възприети термините spiritus lenis (слабо придихание рус тонкое придыхание нем Spiritus lenis англ smooth breathing фр esprit doux ит spirito lene) и spirutus asper (силно придихание рус густое придыхание нем Spiritus asper англ rough breathing фр esprit dur ит spirito lene) За славянските текстове те обаче се използват главно като знаци за четене и не са имали фонетична стойност

прилагателно име рус прилагательное имя нем Adjektiv EIgenshaftswort англ adjective Част на речта която означава качество свойство или белег на нещата Делят се традиционно на качествени притежателни и относителни Качествените прилагателни изтъкват качеството на предмета пьстръ стоудьнъ младъ Притежателните означават принадлежността отьчь братовъ Относителните показват различните белези на предмета относно до веществото от което е направен произхода му времето и предназначението му Прилагателното може да бъде субстантивирано ако в изречението то заема функцията на съществителното Старобългарските прилагателни притежават род число падеж и се скланят Прилагателните са имали две форми кратка (неопределена) и пълна (определена или местоименна) Кратките прилагателни се скланят като съществителни по -о (jo) за м и ср р или по -а(jа) основи за жр Местоименните прилагателни се скланят като родовите местоимения по меките основи Качествените прилагателни в старобългарски притежават сравнителна степен но не е развита превъзходната степен Сравнителната степен се е образувала по два начина Кратките форми на сравнителната степен са се образували с наставка -jьs (за жр) и -jes (за мр) В жр към наставката се е прибавяло окончанието -и за имп ед ч и формите съответно са били дражьши (жр) дражь (мр) и драже (срр) Дългата форма се е образувала със същата наставка но тя се е прибавяла към разширената с ѣ основа Крайното s от наставката е изпадало и формите са гласяли добрѣиши (жр) добрѣи (мр) и добрѣе (срр) ltpgt

приложение рус приложение аппозиция нем Apposition англ apposition фр apposition ит apposizione Определение което е съществително съгласувано по падеж с името към което се отнася Павелъ рабъ божии апостолъ исоусъ христосъ Вж определение Синоним апозиция

притежателно местоимение рус притежательное местоимение Притежателното местоимение означава принадлежност Старобългарските притежателни местоимения са мои моѣ мое твои твоѣ твое свои своѣ свое нашь наша наше вашь ваша ваше Те се скланят като анафоричното - по меките местоименни основи Вж местоимение анафорично местоимение

причастие лат participium рус причастие нем Partizip Participium англ participle фр participe ит participio Част на речта която античните граматици считали за причастна както към категорията на имената (защото се скланя) така и към категорията на глагола защото се образува от него и може да изразява време и залог В старобългарски съществуват три деятелни (сегашно минало 1 и 2) и две страдателни (сегашно и минало) причастия Вж сегашно деятелно причастие минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие елово причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие

прогресивна палатализация рус прогрессивная палатализация англ Progressive palatalization Наричана традиционно Трета палатализация (бълг) Третья палатализация (рус) Third Palatalization (англ) За разлика от другите две палатализации на веларите (вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите) при тази посоката на изменение е прогресивно (вж прогресивно фонологическо изменение) те предният фонологически елемент влияе върху следходния В този случай е доказано че въздействие се оказва от предходната гласна дълго или кратко i върху веларните съгласни k и g Спорно е дали в този процес е участвала съгласната x Между гласната и съгласната е могло да има назален елемент който впоследствие е образувал една единна част от предходната гласна и двете заедно са се превърнали в малка носовка За да се осъществи изменението след веларните съгласни е трябвало да се намират дълги или кратки гласни o или a Резултатите от прогресивната палатализация са съвпаднали с тези от втората регресивна те k gt c a g gt ꙃ (ꙃ) Синоним трета палатализация 3 палатализация III палатализация Срв палатализация

прогресивно изменение рус прогрессивное изменение англ progressive change progressive phonological change Фонологична промяна при която предходният в изговора звук влияе върху следходния Синоним прогресивно фонологическо изменение прогресивна промяна Антоним регресивно изменение

прозодия рус просодия нем Prosodie англ prosody фр prosodie ит prosodia Общото наименование на особеностите на речта и стиха свързани с метрика като дължина и количество ударение и интонация В системата на византийската прозодия са известни десет прозодични знака които се делят на 4 групи 1 тонове 2 времена 3 придихания 4 стъпки Вж ударение

протеза рус протеза надставка нем Prothese Vorschlag англ prothesis фр prothegravese ит prostesi Вмъкване на звук в началото на думата От праславянски е известна протезата на глайдовете j и

w в началото на думата Срв случаи като въдица въглен вътък вътре въже възел както и пояепентезавата на j в случаи като гнѧ ѩзъікъ и др Срв епентеза метатеза ꙗ

пряко допълнение рус прямое дополнение нем naumlheres Objekt direkt Objekt англ direct object фр compleacutement direct ит oggeto diretto Допълнение което съседства непосредствено и задължително при глаголната форма Прякото допълнение в старобългарски зависи от семантиката на преходните глаголи и се изразява с винителен родителен и творителен падеж Най-много са формите с винителен падеж който е основният падеж на прякото допълнение в старобългарски С родителен падеж прякото допълнение се употребява 1 при отрицание (с частиците не и ни) 2 при значение на част от цялото при глаголите сти пити приѧти 3 при ꙗодушевени съществителни вместо винителната форма При супин формата за родителен падеж е по-архаичната отколкото по-новите случаи с винителен Пряко допълнение в родителен падеж имат глаголите алкати въкоусити жьдати жѧдати искати слоушати съмотрити трѣбовати ча ти Творителен падеж за пряко допълнение се употребява при глаголите власти съвласти ꙗобладати четврьтовластьвовати видите къто вами съвладетъ Особен случай на допълнение е и творителната форма в страдателни конструкции Вж допълнение косвено допълнение части на изречението

пунктуация рус пунктуация нем Interpunktion Satzzeichensetzung англ punctuation фр ponctuation ит interpunzione Графически знаци в реда употребявани за разграничение на различните изреченски или ритмични елементи В най-ранния период са се разграничавали знаци в текста знаци за край на текста знаци за глоси в полето От знаците в текста най-често срещани са средната точка и двуеточието които са се употребявали с една функция - разграничаване на изреченска или ритмична цялост От занците за край на текста най-често се срещат различни варианти на схематизиран кръст с допълнителни украшения Към знаците за край на текста принадлежат и знаците за запълване на реда които са често по същия начин и са изпълнявали подобна функция Знаците за глоси в полето са обикновено същите както в текста Един и същи знак в реда или над него е отбелязвал мястото на допълнението а същият знак в полето е бележел началото на допълнението

първа палатализация на веларите рус первая веларная палатализация нем Erste Velar Palataliesirung англ First Velar Palatalization Наричана още първа регресивна палатализация на веларите Регресивна промяна по признака предност в праславянски която обхваща веларните съгласни k g x когато те се намират пред преден фонетичен елемент (предни гласни или преден глайд j) Резултатът от изменението е че k gt ч g gt ж а x gt ш В някои учебници изменението пред j е представено като йотация но рефлексите на изменението са същите както и при веларните съгласни когато те се намират пред предни гласни Може да се предполага че механизмът на въздействието и времето на възникване на промяната са същите

регресивно изменение рус регрессивное изменение регрессивное фонологическое изменение англ regressive change regressive phonological change Фонологическо изменение (промяна) при което следходният фонологически елемент влияе върху предходния Синоним регресивно фонологическо изменение регресивна промяна Антоним прогресивно изменение

редукция рус редукция нем Reduktion англ reduction фр reacuteduction ит riduzione Редукцията е фонологическо изменение на невисоките неударени гласни което се изразява в техния повишен гласеж Така неударено е gt и о gt у а gt ъ Поради тази причина е неправилно да се смята че големият и малък ер са били редуцирани тъй като техните промени се дължат не на ролята на ударението а са убословени от самия им характер на високи и кратки гласни В най-ранния период на славянската писменост примерите за редукция на гласни са неясни Приема се че старобългарския период отразява преход между противопоставянето между дългите и кратките гласни и следходния период при който като релевантен признак се появява ударението Затова примерите за редукция се срещат в по-ново време

редупликация рус редупликация повтор удвоение нем Reduplikation Verdoppelung Reduplizierung фр redoublement ит raddoppiamento Пълно или частично преднамерено повторение на корена основата или цялата дума при образуването на нови думи или изрази

реч 1 рус речь нем Rede англ speech discourse фр discours ит discorso 2 рус речь нем Rede das Sprechen англ speech фр parole ит parole 1 Звуковата проява на езика 2 Речева дейност в устна или писмена форма

рима рус рифма нем Reim англ rhyme фр rime ит rima Разположение на еднакви или подобни звукове в края на съседни или отделени една от друга думи които образуват ритмическо цяло

ритъм ритм Rhythmus Takt Sprechtakt rhythm

род рус род нем Genus англ gender фр genre ит genere Граматическа категория основана върху идеята че съществителните прилагателните и родовите местоимения могат да се разграничават въз основа на естествения пол (мъжки и женски род) или на безразличието спрямо тази подялба (среден род) В старобългарски и в български език принадлежността към даден род се определя от формалния завършек при съществителните и прилагателните

родителен падеж рус родительный падеж генетив нем Genetiv англ genetive фр geacutenitif ит genetivo Родителният падеж в старобългарски и в славянските езици съчетава най-разнообразни значения Той наследява и всички значения на индоевропейския аблатив Обикновено за илюстрация на значенията неговите функции се делят на две големи групи приименен родителен и приглаголен родителен падеж 1 Приименен родителен а) използва се определение (притежание субект на действието за количество за качество след субстантивирани местоимения и числителни от 1 до 4 с предлога отъ) Родителният определителен се поставя като определение при друго име за да определи качеството му (произход характер възраст материал) Чловѣкъ нѣкъіи добра рода б) като именно сказуемно определние велика рода естъ в) при прилагателни означаващи отстраняване лишаване г) допълнение при прилагателните плънъ исплънъ достоинъ Въі плънъі есте благости исплънени всѣкого раꙃоума д) след междуметията о оле о прѣмѫдръіихъ сѫдебъ твоихъ е) 2 Приглаголен родителен а) субект на безлични конструкции (с отрицат форми на бъіти) б) допълнение при глаголи с отрицание или съпътствани с отрицателна частица не приѧтъ оученьѣ в) при супина на преходни глаголи г)

при глаголи със значение на отделяне предвижване в пространството бѣгати отъстоѣти иꙃлаꙃити отъстѫпити (често с представките иꙃ отъоу) които изискват допълнение с въпроса от кого от що д) глаголи означаващи отстраняване освобождаване избавяне е) при глаголи които изразяват различни чувства чаѣти жѧждати хотѣти желати просити послоушати плакати сѧ просити искати оубоѣти сѧ плакати сѧ гнѫшати сѧ оустрашати сѧ оужасати сѧ ж) глаголи и прилагателни със значение на докосване допир връзка з) В родителен падеж е второто допълнение (освен винителното) глаголите напитати наплънити сподоблѣти Наплъните съсѫдъі вашѧ пшеницъі 3) родителен за обстоятелствено пояснение а) отношение и ограничение сравнителна степен на прилагателните б) родителен за време Се бѫдетъ сеѧ нощи Синоним генетив

родителен самостоятелен падеж лат genetivus absolutus Конструкцията е калка на гръцката конструкция и представена от старобългарските паметници само в Супрасълския сборник Състои се от име в родителен падеж и съгласувано с него причастие Има същото значение както дателен самостоятелен mdash на обстоятелствено изречение за време условие причина Вж абсолютна конструкция дателен самостоятелен падеж Синоним родителен самостоятелен

ротацизъм ротацизм Rhotazismus rhotacism

сандхи рус сандхи нем Sandhi От санскрит връзка съединение Термин от индийската граматика за асимилационни промени които възникват на междусловната граница Вж асимилация

свърхкратка гласна Вж ерове

свършен вид рус совершенный вид перфективный вид нем perfektive Aktionsart англ perfect aspect perfective aspect complete aspect telic aspect фр aspect perfectif ит aspetto perfettivo Глаголът от свършен вид представя действието като цяло mdash заедно с началото му извършването му и края му без обаче да се мисли поотделно за тези съставки (Пашов 1989105) Първичните глаголи от св в в старобългарски не съдържат наставката -а- в инфинитивната си форма срв минѫти минѫ (св в) но миновати миноуѭ (несв в) Синоним свършен вид на глагола

сегашно време рус настоящее время презенс нем Praumlsens англ present tense фр preacutesent ит presente Граматически форми които изразяват процес извършващ се едновременно с процеса на говорене В старобългарски това време се образува от сегашната основа на глагола Вж сегашна основа

сегашно деятелно причастие В старобългарски се е образувало от сегашната основа на глагола В м ср р ед ч в 1 и 2 спр е окончавало на -ъі а в 3 и 4 mdash на ѧ Разликата между 3 и 4 спрежение е била че в третото гласната в суфикса е била в косвените падежи ѫ с предходна мекост или ѭ докато при 4 навсякъде е била само ѧ От друга страна им п ед м и ср им п се е противопоставял на всички други форми заради липсата на -щ- срв несъі даѧ молѧ (м срр импедч) - несѫщи даѭщи молѧщи (жредчимп) Скланя се както съществителните по -jo (за м и срр) -ja (за жр) Различават се кратки и местоименни форми Местоименните или пълните форми се образуват като към кратката форма се добави съответната форма за род число

и падеж на анафоричното местоимение напр несъіи даѧи молѧи В този случай втората част следва склонението на местоимението несѫщаего (родпедч м и ср р) несѫщоуемоу (датпедч м и ср р) В развитието на езика още в старобългарски гласната е се уподобява (асимилира) от предходната гласна несѫщаего gt несѫщааго Следходният процес е известен като контракция mdash двете еднакви гласни се свиват в една mdash несѫщаго Този процес повлиява цялата парадигма на сегашното деятелно причастие Вж минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие причастие анафорично местоимение Синоним сегашно действително причастие

сема рус сема фр segraveme Най-малкият смислов компонент в семантиката на думата

семантика рус семантика нем Semantik Bedeutungslehre англ semantics фр seacutemantique ит semantica 1 Лингвистична дисциплина която се занимава със значението на езиковите единици Дели се традиционно на лексикална и граматична семантика 2 Теория за знаковото учение като част от семасиологията

сигматичен аорист рус сигматический аорист англ sigmatic aorist Аорист който в славянските езици се образува с помощта на съгласната s добавена към инфинитивната основа В по-голяма част от случаите още в праславянски тази съгласна се е изменила в -х- Вж аорист

сигматичен рус сигматический нем sigmatisch англ sigmatic фр sigmatique ит sigmatico Граматично образувание с помощта на афикса -s- (от гр сигма) Вж сигматичен аорист

силен ер рус сильный редуцированный сильная позиция редуцированных англ strong jer strong position of jers Ер в силна позиция или силен ер означава че в това обкръжение гласната ще понижи своя гласеж Силна позиция за еровете е била пред друга ерова гласна и под ударение Синоним силна позиция на еровете Вж ерове голям ер малък ер изпадане на еровете понижаване на еровете преглас на еровете Срв слаб ер

синоним рус синоним нем Synonym Gleichbedeutend англ synonym фр synomyme it sinonimо Дума или израз равни или сходни в своето значение с друга дума или израз Срв антоним

синонимия рус синонимия нем Synonymie англ synonymy фр synonymie ит sinonimia Семантично явление при което основните значения на езиковите единици (думи морфеми изрази категории) съвпадат или са близки Вж синоним

синтагма рус синтагма нем Syntagme фр syntagme 1 Група от думи в изречението обединена смислово и ритмически 2 Сборник от статии и слова Вж фраза Синтагма

синтаксис рус синтаксис нем Syntax Satzlehre англ syntax фр syntax ит sintassi Лингвистична дисциплина която изучава отношенията на думите и формите в изречението и начините за тяхното свързване в единно цяло

сказуемо рус сказуемое нем Praumldikat англ predicate фр preacutedicat ит predicato Личният глагол в изречението В старобългарски се съласува с подлога по лице и число а в някои случаи и по

род Рѫцѣ твои сътвористѣ мѧ и съꙃдастѣ мѧ Синоним предикат

склонение рус склонение нем Deklination англ declension фр deacuteclinaison ит declinazione Система на словоизменение на именните форми Склонението зависи от основата на името Старобългарските съществителни различават 9 различни склонения Причастията и прилагателните се скланят по образеца на съществителните а при местоименията се разграничават склоненията на личното и възвратното местоимение от склоненията на родовите форми Вж вокална основа консонантна основа парадигма

слаб ер рус слабый редуцированный англ weak jer jer in weak position Ер който се намира в слаба позиция се нарича слаб ер Слаба позиция за еровете е прието да се назовава сричката във фонетичната дума където след еровата гласна не следва друга ер в края на думата преди сричка с друга гласна и когато върху еровата гласна не пада ударението В тези позиции във всички славянски езици се извършва процес известен като изпадане на еровете Синоним ер в слаба позиция Вж ерове голям ер малък ер преглас на еровете понижаване на еровете Срв силен ер

словоизменение рус словоизменение флексия нем Flexion англ flection inflexion accidence фр flexion ит flessione Процес при който към думата се добавят окончания Те изразяват граматични категории и отношения Вж афикс окончание парадигма

словообразуване рус словосложение нем Zusammensetzung англ composition фр composition ит composizione Образуване на нови думи от изходна форма или дума (мотивираща форма мотивираща дума) с помощта най-често на афикси Срв словоизменение

словоред рус порядок слов нем Wortstellung Wortfolge англ word-order фр ordre des mots ит ordine delle parole Ред на думите в изречението Различното разположение може да има синтактично семантично и експресивно значение

сложна дума рус сложное слово композита нем Kompositum zusammengesetztes Wort англ compound фр composeacute ит composto Съединението на най-малко две думи в една нова се нарича сложна дума

служебна дума рус служебное слово нем Nebenwort англ subsidiary word accessory word фр mot accessoire ит parola accessoria Служебните думи означават отношения между частите на самостойните думи Те биват предлози частици и съюзи Синоним несамостойна дума

смегчаване рус смягчение нем Mouillierung Erweichung англ softening фр mouillement mouillure ит palatalizzazione Процес на образуване на съгласни с помощта на повдигане на средната част на езика към твърдото небце (палатум)

собствено име рус собственное имя нем Eigenname англ proper name фр nom propre ит nome proprio Съществително което назовава отделен единичен предмет Синоним съществително собствено име Вж нарицателно име

спомагателен глагол рус вспомагательный глагол нем Hilfsverbum англ auxiliary verb фр

verbe auxiliaire ит verbo ausiliare Глагол който служи за образуване на други сложни глаголни форми например времена и наклонения С старобългарски спомагателни глаголи са например бъіти имѣти и хотѣти

спрежение лат cojugatio рус спряжение нем Konjugation Abwandlung англ conjugation фр conjugaison ит coniugazione Групиране на глаголните форми в система от парадигми Старобългарските глаголи се делят на 5 спрежения 4 тематични и 1 атематично Тематичните спрежения са 1 - с гласна -е- 2 с -не- 3 с -je- и 4 с -и- Тематичната гласна и съчетание се открива във всички форми на сег вр на глагола освен в 1 л ед и 3 л мнч Атематичните глаголи в старобългарски са пет бъіти вѣдѣти дати имѣти ѣсти както и техните варианти с представка напр прѣдати продати иꙃдати В речниците се дава информация за формата във 2 л според която най-често се определя спрежението на глагола Това е и т нар сегашна глаголна основа в старобългарски Вж тематичен атематичен основа склонение парадигма

сравнителна степен рус сравнительная степень фр comparatif Представяне на качеството у един предмет в по-голяма мяра отколкото при друг (Момчилов 186833-34) В старобългарски са съществували два начина за образуване на сравнителната степен Кратките форми за сравнителна степен са се образували като се добавят наставките -jьs (за м и жр) и -jes (за срр) Наставката се е добавяла към основата на прилагателното или наречието Крайното s е изпадало (вж тенденция към отворена сричка) а j е палатализирал съгласната пред него драгъ драга драго gt дражь дражьши драже При дългите форми преди наставката се е добавяла гласната ѣ добрѣи добрѣиши добрѣе от добръ добра добро Вж превъзходна степен степен на сравнение

среден ер В кирилската писменост mdash ер който се пише като среден вариант между големия и малкия ер Среща се в някои от ранните епиграфски паметници и в среднобългарски текстове от 12-13 век насетне В някои случаи може да се предположи че има фонетично значение на шва но специализирани изследвания не са правени Вж ерове голям ер малък ер

среден род рус средний род нем Neutrum англ neuter фр neutre ит neutro В старобългарски това е граматически род който обединява думи със общо значение на индиферентност спрямо опозицията мъжки-женски род както и притежаващи значения на неактивност неодушевеност (Ахманова 1969380) Те имат формални завършеци характерни за основите на -o-jo както и на част от консонантните склонения Вж мъжки род женски род род

сричка рус слог нем Silbe англ syllable фр syllable ит sillaba Най-малката произносителна единица при образуването на която трябва да съществува гласна или в някои случаи сонорна съгласна Вж отворена сричка затворена сричка тенденция към отворена сричка

старобългарски език старославянский язык древнецерковнославянский язык нем altkirchenslaviesche Sprache altslavische Sprache altbulgarische Sprache англ Old Bulgarian language Old Church Slavonic language Old Slavic language Най-ранният писмено засвидетелстван език на славяните Почива на българските говори Първите му паметници са създадени през 9 век Обхваща първия период от писмената история на българския език -

старобългарския който трае 3 века от 9 до края на 11 Синоним старочерковнославянски староцърковнославянски старославянски

степен на сравнение рус степень сравнения нем Komparationsgrade Steigerungsstufen Komparationsbildungen англ degrees of comparison фр degreacutes de comparaison ит gradi di comparazione Степента е граматическа категория проявяваща се в способността на качествените прилагателни и наречия да изразяват относителна разлика в признаците на определяните от тях явления (Куцаров 2007475 Ахманова 1969453) В старобългарски степенуването извън положителната степен се изразява с ппомощта на граматически суфикс Вж сравнителна степен Синоним степенуване

страдателен залог рус страдательный залог пасив нем Passiv англ passive (voice) фр passif ит passivo Ако глаголното лице е пасивно (търпи глаголното действие) то залогът се нарича страдателен В старобългарски лицето в този случай се изразява с тв п или с помощта на конструкция на предлога отъ с род п срв текъла постриже сѧ павъломь Вж деятелен залог залог Синоним пасив пасивен залог

строфа рус строфа нем Strophe Stanze англ stanza фр strophe ит strofa strofe Група от стихове образуваща единно смислово и ритмическо цяло

стъпка рус стопа нем Fuss англ foot фр pied ит piede Ритмическа единица образувана от група срички обединени от ударението или дължината Синоним ритмична стъпка ритмическа стъпка

субект Вж подлог

супин лат supinum рус супин нем Supinum англ supine фр supin ит supino Нелична глаголна форма която се е употребявала в старобългарски след глаголи за движение вместо инфинитива Има паралел в историята на инд езици с латинския Старобългарският супин е окончавал на -тъ видѣтъ По произход е стар винителен падеж на кратки u-основи В най-архаичните текстове изисква допълнение в род п след глаголи за движение идѫ ръібъ ловитъ отивам да ловя риба С течение на времето тази форма е била изместен още в старобългарски от инфинитива Вж инфинитив

суплетивен рус суплетивный нем suppletiv англ suppletive фр suppleacutetif ит suppletivo Суплетивни форми са форми на една и съща дума образувани от различни корени например бъіти есмь и сѫть

суфикс рус суффикс нем Suffix Exponent англ suffix фр suffixe ит suffiso Служебна морфема която се поставя зад корена или основата Вж афикс инфикс префикс основа морфема

съгласна рус согласный согласный звук нем Konsonant англ consonant фр consonne ит consonante В античността под названието съгласни (калка срв гр лат consonantia) са разбирали звукове които са лишени от истинска звучност и които са се произнасяли заедно с гласната При учленението си те минават през проход или преграда и са преобладаващо шумове Съгласните не

могат да образуват сричка Изключение са сонорите които при струпване на няколко съгласни елемента могат да служат за сричкотворни елементи (срв р в крв) Синоним съгласен звук Вж гласна

съгласуване на времената лат consecutio temporum рус согласование времен нем consecutio temporum англ senquence of tenses фр concordance des temps ит concordanza dei tempi Съгласуване на глагола в подчиненото изречение с глаголното време в главното изречение Вж време

съхипоним Елементи от един и същ хипонимен ред Срв хипоним хипонимен ред хипонимия хипероним

съчинителен съюз рус сочинительный союз нем beiordnende Konjunktion англ coordinating conjunction фр conjonction de coordination ит coniunzione coordinativa Свързва две части на изречението с еднородна функция и без отношение на зависимост В старобългарски се разграничават седем класа съчинителни съюзи съединителни (и ии нини ниже тоже толи ибо) съпоставително-противопоставителни (а же ли нъ) разделителни (ли лили аще ащели илиили любо любо) мотивиращи (бо ибо небонъ оубо) заключителни (оубо бо) резултативни (тѣмь тѣмьже сего радисего дѣлѣ того ради ꙃа не) пояснителни (сирѣчь рѣкъше) (Дуриданов 1993327-332) Вж подчинителен съюз съюз

съществително име гр лат substantivum рус существительное имя нем Substantiv Gegenstandswort англ substantive фр substantif ит sostantivo Думи с които се именуват лица неща и понятия Античните граматици са считали че то изразява нещо съществено (срв лат термин) който обозначава или индивида (съществително собствено) или категория (съществително нарицателно) или понятия (качества състояния действия) Съществителните са конкретни ако принадлежат на една от първите категории и отвлечени или абстрактни ако са част от третата Старобългарското съществително име притежава род число падеж и принадлежи към една от склонитбените групи (склонения) наследници на индоевропейските и праславянски основи Срв име прилагателно име местоимение

съюз рус союз нем Konjunktion Bindewort англ conjunction фр conjonction ит congiunzione Служебна дума която служи за съединение на две части на изречение или на две изречения Старобългарските съюзи по начин на съставяне се делят на прости сложни и съотносителни Простите съюзи се състоят от една лексикална единица а бо и или и др Сложните съюзи са съчетание на прост съюз и друга съставка Например любо ли а не нъ а и аще и Съотносителните съюзи се употребяват разделено Едната съставка се намира в първото от изреченията а втората mdash в следващото Например ли ли или или любо любо ни ни В старобългарския език съюзна функция са могли да изпълняват и т нар съюзни думи Това са местоимения наречия и съчетания от местоимения и съществителни частици Според типовете отношение се разделят на съчинителни и подчинителни Вж подчинителен съюз съчинителен съюз

творителен падеж рус творительный падеж инструментальный падеж орудийный падеж

нем Instrumentalis instrumental англ instrumental фр instrumental ит strumentale Творителният изразява различни обстоятелствени значения служи за означаване на субекта в страдателен залог и служи за именна част на съставните сказуеми В творителния падеж се поставя непрякото допълнение което показава оръдието или средството с което се върши глаголното десйтвие Затова се нарича и инструментален падеж На български тази финкция се превежда с предлозите с или чрез Писахъ вамъ моеѭ рѫкоѭ Творителен падеж се употребява и когато трябва да се покаже че действието се извършва задружно с някого или че то се съпровожда с нещо Вѣроѭ и любовиѭ пристѫпимъ Най-често в това значение се употребява с предлога съ мъітари и грѣшьници въꙃлежаахѫ съ исоусомь Страдателен залог (отговаря на въпроса от кого) въꙃлюбленъ бѫдетъ отьцемь моимь Глаголът бъіти когато има значение на произлизам ставам изисква допълнение в творителен падеж Въ миръ бѣ и миръ тѣмь бъістъ Допъленение в творителен падеж изискват и глаголите господьствовати и обладати Наплъните ꙃемлѭ и господьствоуите еѭ и обладаите ръібами морьскъіими и ꙃвѣрьми и птицами небесьнъіими и всѣми скотами и и вьсеѭ ꙃемлеѭ При глаголи за покупка и продажба допълнението в творителен падеж не пѧть ли птиць цѣнитъ сѧ пѣнѧꙃема двѣма Творителният падеж се употребява и за означаване на обстоятелствата при които се извършва дадено действие (начин време място) Миромь господи помолимъ сѧ Сьи придетъ къ исоусоу нощьѭ Входѧи двьрьми пастъірь естъ овьцамъ Синоним инструментален падеж

тежко ударение вж гравис

тематичен рус тематический нем thematisch themavokalisch stammbildend англ thematic theacutematique ит tematico Тематична морфема е тази която се присъединява към корена за образуване на основа Например в старобългарски има 4 тематични спрежения Вж атематичен основа корен морфема спрежение

тенденция към отворена сричка рус тенденция к открытому слогу принцип восходящей звучности принцип возрастающей звучности англ tendency toward intrasyllabic harmony tendency toward rising sonority law of open syllables Тендеция от изменения в праславянски която води до структура на сричката завършваща на гласна Към тази тенденция приндалежат промени като изпадане на съгласни на сричковата граница и в края на думите монофтонгизацията на дифтонгите образуването на носови гласни различни видове метатези и епентези Синоним тенденция към възходяща звучност закон за отворената сричка Вж отворена сричка монофтонгизация на дифтонги носова гласна изпадане на съгласни метатеза епентеза

тенденция към палаталност рус тенденция к палатальности Едно от двете основни направления във фонологическото развитие на праславянския език заедно с тенденцията към отворената сричка което обединява всички процеси на промяна на съгласните под въздействие на следходни (при прогресивната палатализация и предходни) незадни фонологични елементи (предни гласни и j) В резултат на тези промени в славянските езици се появяват редица съгласни които преди това не са съществували (като ч ж ш щ ц ꙃ и тн) Всички нововъзникнали съгласни са меки което довежда и до появата на корелацията твърди-меки

съгласни както е случаят със сонорните r l m които имат съответствия r l m Тенденцията обхваща трите праславянски палатализации на веларите палатализацията на денталите и лабиалите йотацията както и някои съпътстващи краесловни изменения Към тези промени може да се причисли и монофтонгизацията на дифтонга aj в еи който е основание за възникване на втората веларна палатализация макар той да е част от друга една тенденция в праславянски mdash тази на отворената сричка Вж палатализация палатализация на веларите палатализация на денталите палатализация на лабиалите монофтонгизация на дифтонгите Срв тенденция към отворена сричка Вж праславянски език тенденция към отворена сричка

тон тон Ton Betonung tone

топонимия рус топонимия топонимика топономастика нем Toponomastik Ortsnamenkunde англ placename study фр toponymie toponomastique ит toponimia toponomastica Изследване на географските и местните имена на дадена територия или в даден език Вж ономастика

транскрипция рус транскрипция транскрибирование нем Transkription англ transcription фр transcription ит transrizione Предаване на звуците в един изговор с помощта на писмени знаци При фонетичната транскрипция се прилагат специални знаци за точното отразяване на речта Най-известната система е тази на Международната фонетична асоциация В България за записване на диалектна реч се използва транскрипцията на проф Стойко Стойков изработена за целите на Българския диалектен атлас Срв транслитерация

транслитерация рус транслитерация нем Transliteration англ transliteration фр transliteacuteration ит translitterazione Предаване на знаците от една писмена система с помощта на знаци от друго писмо Например много често в изданията на глаголическите паметници глаголицата се транслитерира с кирилица или с латиница При транслитерацията не се държи за сметка за реалното звучане на писмените знаци Срв транскрипция

трета палатализация на веларите вж прогресивна палатализация

тропа троп образное выражение Tropus bildlicher Ausdruck trope

ударение стб сила глаголоу рус ударение нем Akzent Betonung Tonfall англ accent stress 1 Отделянето на определена сричка в думата на фона на другите неударени срички се нарича словно ударение или само ударение 2 Обозначаване на това отделяне с особен знак в правописа В старобългарските паметници отсъстват знаци с подобно значение Син акцент

условно наклонение рус сослагательное наклонение нем Subjunktiv Konjunktiv англ subjunctive фр subjonctif ит soggiuntivo congiuntivo Условното наклонение представя действието като зависимо от някакво условие В старобългарски се е образувало с особена парадигма на глагола бъіти (бимь би би бимъ бисте бѫ) и минало деятелно второ (елово) причастие Причастните форми са се изменяли по род и число а глаголът се е менял по лице и число например сътворилъ бимь бих направил Още в старобългарския период специализираните форми на спомагателния глагол са се променили като са приели окончанията за аорист бъіхъ сътворилъ Към тези конструкции възхожда и съвременното българско условно

наклонение Вж изявително наклонение повелително наклонение наклонение Синоним кондиционал

фраза рус фраза нем Phrase англ phrase clause 1 Фонетична и синтактична цялост която изразява завършена мисъл оформена интонационно 2 Изречение или глаголно съчетание

хапакс лат hapax legomenon рус гапакс апакс Гръцкото наречие hapax (веднъж еднократно) се употребява в качеството на съществително за да обозначи дума израз конструкция срещана само веднъж

хаплография рус гаплография нем Haplographie англ haplography фр haplographie ит aplografia Изпускане на цяла сричка в писмото Грешка при която от две съседни еднакви или подобни срички се пише само едната

хаплология рус гаплология нем Haplologie Silbenschichtung SIlbendissimilation англ haplology фр haplologie ит aplologia Изпускане на еднакви или подобни срички стоящи непосредствено една до друга Срв елизия

хетеронимия рус гетеронимия нем Heteronimie англ heteronymy фр heacuteteacuteronymie ит eteronimia Свойства на имената образувани от различни корени да означават предмети и същества тясно свързани по значение които са част от естествена група Например братръ и сестра в стб

хиазъм гр χιαστὸν σχῆμα χιασμός рус хиазм нем Chiasmus англ chiasmus фр chiasme ит chiasmo Две синтактични или фразови двойки които са подредени не паралелно (a-b-a-b) а редуващо се (a-b-b-a) Този тип подреждане е известно като кръстовидно и наименованието му идва от формата на гръцката буква хи (X)

хипербат гр ὑπερβατόν лат transgressio рус гипербат нем Hyperbaton англ hyperbaton фр hyperbate ит iperbato 1 Смяна на местата инверсия на две синтактично принадлежащи заедно думи (анастрофа) 2 Разделяне на две синтактично принадлежещи заедно думи чрез вмъкване на допълнителна фраза или изречение между тях 3 Тмезис

хипербола гр ὑπερβολή лат superlatio рус гипорбола нем Hyperbel англ hyperbole фр hyperbole ит iperbole Реторичен троп при който се преувеличават свойства качества и състояния на предмети и явления Антоним литота

хиперкоректен гиперкорректный hyperkorrekt hypercorrect

хипероним Дума която е название на общо родово понятие или на цялото спрямо неговите части Например растение е хипероним на множеството дърво храст трева Хиперонимът животно обхваща хипонимите заек тигър кон Срв хипоним хипонимен ред хипонимия съхипоним

хипоним Дума която семантично подчинена на друга дума и представя част от понятието на тази дума Например бреза бук са хипоними на дърво Вж хипонимия хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипонимен ред Лексика структурирана според семантичната група на хипонимите Срв хипоним хипонимия хипероним съхипоним

хипонимия Връзки които обобщават отношението на отделните части към цялото Например бреза бук смърч са хипоними на родовото название дърво Вж хипоним хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипотаксис рус гипотаксис англ Hypotaxe Unterordnung англ hypotaxis фр hypotaxe ит ipotassi Подчинение зависимост на едно изречение от друго Срв паратаксис

циркумфлекс стб периспомени гр προσῳδία περισπομένη περισπομένη лат cicumflexa geschleifter schleifender Akzent Schleifton gedehnter Ton circumflex В екфонетичната нотация се обозначава с ^ Синоним извито ударение Вж и тонове ударение

части на речта лат partes orationis рус части речи нем Redeteile англ parts of speech фр parties du discours ит parti del discorso Лексикална семантична и граматична класификация на думите която обединява техните понятийни класовве и граматични категории Традиционно в старите граматики те се делят на 8 частисъществително име прилагателно име местоимение глагол наречие предлог съюз и междуметие

числително бройно рус количественное числительное нем Kardinalzahl Grundzahl англ cardinal number Бройните числителни показват количеството (броя) на предметите или лицата Вж числително име числително редно

числително име рус числительное имя нем Zahlwort англ numeral фр numeacuteral ит numerale Дума която означава броя или числения ред на нещата Въз основа морфосинтактични признаци можем да ги разделим на такива които се променят като прилагателни и такива които се променят като съществителни Според функциите се делят на числителни бройни числителни редни събирателни дробни Цифрите в старобългарски и през целия средновековен период на българската история се означават с букви върху които има изписана чертица (титло) Числителните от 11 до 19 са словосъчетания чиято главна част е названието на единиците Втората съставка се скланя в м п единъ на десѧте дъва на десѧте Числителните от 20 до 90 се образуват като десѧть се брои за самостоятелна дума трье десѧти Числителните единъ една едно се скланят като родовите местоимения Те имат значение и на неопределителни местоимения По същия начин се скланят и редните числителни Числителните дъва оба се скланят като местоимението тъ в дв ч Числителните трие три и четъіре четъіри се скланят както съществителните по кратки i-основи като се забелязва и влияние от консонантните основи Числителните от 5 до 9 са от жр Скланят се само в едч по кратките i-основи Числителното 10 е било от мр и се е скланяло по консонантните основи със силно влияние от кратки i-основи При числителните от 11 до 19 се променя само първата съставака От 20 до 90 числителните управляват съществително в род п мнч Числителното съто се скланя като същестително от срр по о-снови Числителното тъісѫщи тъїсѧщи се скланя по типа на съществителни като богъіни Тъма се скланя като съществително по а-основи Вж числително бройно числително редно

числително редно лат numeralia ordinalial рус порядковое числительное нем Ordinalzahl Ordnungszahl англ ordinal number Редните числителни показват реда и мястото на нещата Синоним поредни числителни уредни числителни качествени числителни ординални нумерали Вж числително бройно числително име

член рус артикль член нем Artikel англ article фр article ит articolo Морфологичен показател за определеност при имената Определителният член може да стои пред (предпоставен член) или след (задпоставен член) името В българския език той произхожда от съчетанието на името (отначало при съществителните) с показателните местоимения с основи на -т- -в- и -с- Още в старобългарски се откриват наченките на този процес по-късно в среднобългарския и ранния новобългарски период тези форми са все по-чести Срв жена та gt жената мѫжь тъ gt мѫжьтъ (мъжът)

В суфиксите промяната ъ gt о е засегнала цялото езиково землище докато едва в една част (главно югозападната) тази промяна е обхванала и коренната сричка (срв дъждь gt дождь) Понижаването на гласните е предхождало процеса на изпадането на еровете Терминът изясняване на еровете е неточен тъй като той почива на стара разпредялба на звуците на тъмни и светли (ясни) която няма фонетично основание Синоним изясняване на еровете Вж ерове слаб ер силен ер преглас на еровете Срв изпадане на еровете

правопис рус орфография правописание нем Orthographie Rechtschreibung англ orthography Сбор от правила за употреба на графемите Среновековните правописни са били налагани в голяма степен от местни скриптории особено в началния период на писмеността При описанието на ръкописите важните характеристики са употребата на носовки (юсове) употреба на ерове употреба на букви за йотувани гласни В пространното описание могат да намерат място и употребата на останалите букви както и правописните правила при думите от чужд произход В описанието на правописа роля играе последователността от спазване на различни правила например прокарването на етимологически правилна употреба на еровете В зависимост от определени признаци се разграничват юсов от безюсов правопис правопис с един или два ера и тн В някои случаи правописът носи наименованието си от някое място например рашки правопис ресавски правопис Термини като рашка редакция следва да се избягват доколкото редакция се съотнася с историята на текста и не е пряко свързана с езиковия произход или правописните норми Синоним ортография

праславянски език Единният предписмен език на всички славяни Неговата рекострукция се извършва въз основа на данните при сравнението на всички славянски езици с останалите индоевропейски езици и диалекти Синоним протославянски славянски език основа

превъзходна степен рус превозходная степень нем Superlativ англ superlative фр superlatif ит superlativo Сравнение с помощта на две степени Сравнение на признака на един предмет със степента на признака при най-малко други два предмета (Пашов 198976) В старобългарски липсват морфологически средства за изразяване на превъзходната степен Вж сравнителна степен степен на сравнение

преглас на гласните рус перегласовка гласных англ fronting of back vowels Праславянска регресивна асимилация при която задните гласни се променят в предни под влияние на предходната палатална съгласна или глайд j Вж преглас асимилация дисимилация тенденция към отворена сричка задна гласна предна гласна

преглас на еровете рус перегласовка редуцированных англ mutation of jers Фонологично изменение (асимилация) по признака предност Съгласно тази промяна големият ер преминава в малък пред срички с предна гласна а малкият преминава в голям пред срички със задна гласна Например тьма gt тъма вьдова gt въдова дъбрь gt дьбрь въпль gt вьпль Вж ерове голям ер малък ер понижаване на еровете изпадане на еровете Срв преглас преглас на гласните

преглас рус перегласовка метафония нем Umlaut англ mutation фр meacutetaphonie ит metafonia Изменение на тембъра на гласната под влияние на съседния звук Вид асимилация или

дисимилация Вж преглас на гласните асимилация дисимилация

преден глайд рус передний глайд и неслоговое англ front glide Глайд който се учленява с предната част на езика Предният глайд се обозначава с j или с i с дъгичка под него Синоним предна полугласна несричкотворно и Вж глайд Срв заден глайд

предлог рус предлог нем Praumlposition Vorwort англ preposition фр preacuteposition ит preposizione Неизменяема част на речта която съединява имената с другите думи в изречението За разлика от съюзите които свързват синтактични цялости предлозите съединяват лексико-граматически единици При предлозите винаги има двустранни отношения от една страна с глаголните форми а от друга страна с името живѫ lt въ gt градѣ Граматическото и лексикално значение на глагола определя в случая и падежната форма на името но чрез посредничеството на предлога В този случай формата е в местен падеж Вж задлог падеж Предлози които се съгласуват с един падеж Родителен падежбез(ъ) прѣдастъ его безъ народа близъ приде близъ свѧтааго приближишѧ сѧ близъ рѣкы вънъ вънѣ извънъ изиде вънъ града вънѣ града прѣбываите повелѣ извънъ града того посѣщи выше выше презвутера сѣщи выше закона быти далече имѣаше село вънѣ града недалече града до доидошѧ до цръкъве до бедроу закопанъ из(ъ) влѣкош ѧ вънъ изъ клѣти изъ давъна изъ пръва около стоѧтъ около цръкъве въскраи (lt възъ краи) сѣде въскраи цръкъве кромѣ (извън без) кромѣ тѣла естъ ты единъ еси кромѣ грѣха окрьстъ (около) повелѣ емоу ходити окрьстъ монастырлѣ окрѫгъ (около) сѣдѣахоу окрѫгъ его въ мѣсто въ мѣсто сего старьца приходитъ отъ да не отълѫчимъ сѧ отъ тебе градъ възмѧте сѧ отъ страха прѣжде прѣжде зимы прити прѣжде того часа развѣ (извън освен) аще въ тѣлѣ аще развѣ тѣлѣ не вѣмь свѣнле отъведе паоула свѣне сѫдилища оу прѣбыстъ оу него годъ малъ проси оу отьца Винителен падежвъзъ възъ бръдо потече низъ низъ стѣнѫ падошѧ объ живѣаше объ онѫ странѫ доунава тоу объ нощь прѣбыстъ сквозѣ придохомъ сквозѣ огнль и водѫ Дателен падежкъ събьрашѧ сѧ къ нлемоу вѣроуѭ къ господоу противѫ изидѫ противѫ исоусови чьто противѫ семоу рекѫтъ Местен падежпри при морли галилеисцѣемь видѣ дъва брата падѫ при пѫти Предлози които се съгласуват с два падежа Родителен и творителен падежсъ а) (отдалечаване от предмета) съшьдъ съ небесе съпаде коумиръ съ мѣста своего (време) съ вечера въста (начин) съ полоу мрьтвъ б) (задружност съвместност) идетъ съ народомь многомь Винителен и родителен падежврьхоу винителен падеж само при глаголи за движение иначе родителен постави и врьхоу прѣстолъ свои срв градъ врьхоу горы стояше Винителен и местен падежВинителен падеж се употребява при глаголи за движение а местен ndash при останалите въ а) посадити въ тьмьницѫ въ подъградие доиде б) ѫтрь въ домоу обрѣте сѧ на а) похоть воюетъ на доухъ на гробъ прѣидошѧ б) на ономь свѣтѣ бѫдетъ сѣдиши на трапезѣ слъньце быстъ на заходѣ на молитвѣ станевѣ на оумѣ бѣаше емоу о (о) а) прѣтъкнѫ ногѫ о камень сѣде о деснѫѭ отьца б) чьто се слышѫ о тебѣ не о хлѣбѣ единомь живъ бѫдетъ чловѣкъ Винителен и творителен падежнадъ а) голѫбь полетѣ надъ главѫ иосифовѫ б) облачьць малъ яви сѧ надъ народомь подъ а) въниде подъ покровъ заиде слъньце подъ землѭ подъ вечеръ заклѧ сѧ б) пьси подъ трапезоѭ ядѧтъ прѣдъ а) въведошѧ прѣдъ цѣсарлѣ б) съгрѣшихъ прѣдъ тобоѭ Предлози които се съгласуват с три падежа Винителен родителен и творителенза а) за вратъ похвати и б) (заради) жена за чѧдъ молѧщи (време) за оутра въста за

вечера в) (зад след) иди за мъноѭ сотоно междоу междю а) приде на море междоу прѣдѣлы декапольскыѧ б) междоу двою морю чрьнааго и бѣлааго в) колико растоѧтъ междоу собоѭ

предна гласна рус передний гласный гласный переднего ряда светлый гласный англ front vowel bright vowel Гласна която се образува в предната част на устната кухина Предни гласни в старобългарски са били и ь ю е ѣ ѧ Синоним (остар) светла гласна Вж гласна Срв задна гласна

префикс рус префикс приставка нем Praumlfix англ prefix фр preacutefixe ит prefisso Афикс който се добавя в началото на думата за да бъде променено нейното значение Вж афикс инфикс суфикс основа морфема gtморфема Синоним представка

преходен глагол рус переходный глагол нем transitiv англ transitive verb фр transitif ит transitivo Глагол който приема пряко допълнение Древните граматици са разглеждали този вид глаголи като съдържащи преход от субекта към обекта без помощта на предлог Вж пряко допълнение сказуемо

придихание лат spiritus рус придыхание лат spiritus нем Spiritus англ breathing Обозначение на характера на вдишването при произнасянето на началната гласна в думата на гръцки По отношение на славянските средновековни текстове са възприети термините spiritus lenis (слабо придихание рус тонкое придыхание нем Spiritus lenis англ smooth breathing фр esprit doux ит spirito lene) и spirutus asper (силно придихание рус густое придыхание нем Spiritus asper англ rough breathing фр esprit dur ит spirito lene) За славянските текстове те обаче се използват главно като знаци за четене и не са имали фонетична стойност

прилагателно име рус прилагательное имя нем Adjektiv EIgenshaftswort англ adjective Част на речта която означава качество свойство или белег на нещата Делят се традиционно на качествени притежателни и относителни Качествените прилагателни изтъкват качеството на предмета пьстръ стоудьнъ младъ Притежателните означават принадлежността отьчь братовъ Относителните показват различните белези на предмета относно до веществото от което е направен произхода му времето и предназначението му Прилагателното може да бъде субстантивирано ако в изречението то заема функцията на съществителното Старобългарските прилагателни притежават род число падеж и се скланят Прилагателните са имали две форми кратка (неопределена) и пълна (определена или местоименна) Кратките прилагателни се скланят като съществителни по -о (jo) за м и ср р или по -а(jа) основи за жр Местоименните прилагателни се скланят като родовите местоимения по меките основи Качествените прилагателни в старобългарски притежават сравнителна степен но не е развита превъзходната степен Сравнителната степен се е образувала по два начина Кратките форми на сравнителната степен са се образували с наставка -jьs (за жр) и -jes (за мр) В жр към наставката се е прибавяло окончанието -и за имп ед ч и формите съответно са били дражьши (жр) дражь (мр) и драже (срр) Дългата форма се е образувала със същата наставка но тя се е прибавяла към разширената с ѣ основа Крайното s от наставката е изпадало и формите са гласяли добрѣиши (жр) добрѣи (мр) и добрѣе (срр) ltpgt

приложение рус приложение аппозиция нем Apposition англ apposition фр apposition ит apposizione Определение което е съществително съгласувано по падеж с името към което се отнася Павелъ рабъ божии апостолъ исоусъ христосъ Вж определение Синоним апозиция

притежателно местоимение рус притежательное местоимение Притежателното местоимение означава принадлежност Старобългарските притежателни местоимения са мои моѣ мое твои твоѣ твое свои своѣ свое нашь наша наше вашь ваша ваше Те се скланят като анафоричното - по меките местоименни основи Вж местоимение анафорично местоимение

причастие лат participium рус причастие нем Partizip Participium англ participle фр participe ит participio Част на речта която античните граматици считали за причастна както към категорията на имената (защото се скланя) така и към категорията на глагола защото се образува от него и може да изразява време и залог В старобългарски съществуват три деятелни (сегашно минало 1 и 2) и две страдателни (сегашно и минало) причастия Вж сегашно деятелно причастие минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие елово причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие

прогресивна палатализация рус прогрессивная палатализация англ Progressive palatalization Наричана традиционно Трета палатализация (бълг) Третья палатализация (рус) Third Palatalization (англ) За разлика от другите две палатализации на веларите (вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите) при тази посоката на изменение е прогресивно (вж прогресивно фонологическо изменение) те предният фонологически елемент влияе върху следходния В този случай е доказано че въздействие се оказва от предходната гласна дълго или кратко i върху веларните съгласни k и g Спорно е дали в този процес е участвала съгласната x Между гласната и съгласната е могло да има назален елемент който впоследствие е образувал една единна част от предходната гласна и двете заедно са се превърнали в малка носовка За да се осъществи изменението след веларните съгласни е трябвало да се намират дълги или кратки гласни o или a Резултатите от прогресивната палатализация са съвпаднали с тези от втората регресивна те k gt c a g gt ꙃ (ꙃ) Синоним трета палатализация 3 палатализация III палатализация Срв палатализация

прогресивно изменение рус прогрессивное изменение англ progressive change progressive phonological change Фонологична промяна при която предходният в изговора звук влияе върху следходния Синоним прогресивно фонологическо изменение прогресивна промяна Антоним регресивно изменение

прозодия рус просодия нем Prosodie англ prosody фр prosodie ит prosodia Общото наименование на особеностите на речта и стиха свързани с метрика като дължина и количество ударение и интонация В системата на византийската прозодия са известни десет прозодични знака които се делят на 4 групи 1 тонове 2 времена 3 придихания 4 стъпки Вж ударение

протеза рус протеза надставка нем Prothese Vorschlag англ prothesis фр prothegravese ит prostesi Вмъкване на звук в началото на думата От праславянски е известна протезата на глайдовете j и

w в началото на думата Срв случаи като въдица въглен вътък вътре въже възел както и пояепентезавата на j в случаи като гнѧ ѩзъікъ и др Срв епентеза метатеза ꙗ

пряко допълнение рус прямое дополнение нем naumlheres Objekt direkt Objekt англ direct object фр compleacutement direct ит oggeto diretto Допълнение което съседства непосредствено и задължително при глаголната форма Прякото допълнение в старобългарски зависи от семантиката на преходните глаголи и се изразява с винителен родителен и творителен падеж Най-много са формите с винителен падеж който е основният падеж на прякото допълнение в старобългарски С родителен падеж прякото допълнение се употребява 1 при отрицание (с частиците не и ни) 2 при значение на част от цялото при глаголите сти пити приѧти 3 при ꙗодушевени съществителни вместо винителната форма При супин формата за родителен падеж е по-архаичната отколкото по-новите случаи с винителен Пряко допълнение в родителен падеж имат глаголите алкати въкоусити жьдати жѧдати искати слоушати съмотрити трѣбовати ча ти Творителен падеж за пряко допълнение се употребява при глаголите власти съвласти ꙗобладати четврьтовластьвовати видите къто вами съвладетъ Особен случай на допълнение е и творителната форма в страдателни конструкции Вж допълнение косвено допълнение части на изречението

пунктуация рус пунктуация нем Interpunktion Satzzeichensetzung англ punctuation фр ponctuation ит interpunzione Графически знаци в реда употребявани за разграничение на различните изреченски или ритмични елементи В най-ранния период са се разграничавали знаци в текста знаци за край на текста знаци за глоси в полето От знаците в текста най-често срещани са средната точка и двуеточието които са се употребявали с една функция - разграничаване на изреченска или ритмична цялост От занците за край на текста най-често се срещат различни варианти на схематизиран кръст с допълнителни украшения Към знаците за край на текста принадлежат и знаците за запълване на реда които са често по същия начин и са изпълнявали подобна функция Знаците за глоси в полето са обикновено същите както в текста Един и същи знак в реда или над него е отбелязвал мястото на допълнението а същият знак в полето е бележел началото на допълнението

първа палатализация на веларите рус первая веларная палатализация нем Erste Velar Palataliesirung англ First Velar Palatalization Наричана още първа регресивна палатализация на веларите Регресивна промяна по признака предност в праславянски която обхваща веларните съгласни k g x когато те се намират пред преден фонетичен елемент (предни гласни или преден глайд j) Резултатът от изменението е че k gt ч g gt ж а x gt ш В някои учебници изменението пред j е представено като йотация но рефлексите на изменението са същите както и при веларните съгласни когато те се намират пред предни гласни Може да се предполага че механизмът на въздействието и времето на възникване на промяната са същите

регресивно изменение рус регрессивное изменение регрессивное фонологическое изменение англ regressive change regressive phonological change Фонологическо изменение (промяна) при което следходният фонологически елемент влияе върху предходния Синоним регресивно фонологическо изменение регресивна промяна Антоним прогресивно изменение

редукция рус редукция нем Reduktion англ reduction фр reacuteduction ит riduzione Редукцията е фонологическо изменение на невисоките неударени гласни което се изразява в техния повишен гласеж Така неударено е gt и о gt у а gt ъ Поради тази причина е неправилно да се смята че големият и малък ер са били редуцирани тъй като техните промени се дължат не на ролята на ударението а са убословени от самия им характер на високи и кратки гласни В най-ранния период на славянската писменост примерите за редукция на гласни са неясни Приема се че старобългарския период отразява преход между противопоставянето между дългите и кратките гласни и следходния период при който като релевантен признак се появява ударението Затова примерите за редукция се срещат в по-ново време

редупликация рус редупликация повтор удвоение нем Reduplikation Verdoppelung Reduplizierung фр redoublement ит raddoppiamento Пълно или частично преднамерено повторение на корена основата или цялата дума при образуването на нови думи или изрази

реч 1 рус речь нем Rede англ speech discourse фр discours ит discorso 2 рус речь нем Rede das Sprechen англ speech фр parole ит parole 1 Звуковата проява на езика 2 Речева дейност в устна или писмена форма

рима рус рифма нем Reim англ rhyme фр rime ит rima Разположение на еднакви или подобни звукове в края на съседни или отделени една от друга думи които образуват ритмическо цяло

ритъм ритм Rhythmus Takt Sprechtakt rhythm

род рус род нем Genus англ gender фр genre ит genere Граматическа категория основана върху идеята че съществителните прилагателните и родовите местоимения могат да се разграничават въз основа на естествения пол (мъжки и женски род) или на безразличието спрямо тази подялба (среден род) В старобългарски и в български език принадлежността към даден род се определя от формалния завършек при съществителните и прилагателните

родителен падеж рус родительный падеж генетив нем Genetiv англ genetive фр geacutenitif ит genetivo Родителният падеж в старобългарски и в славянските езици съчетава най-разнообразни значения Той наследява и всички значения на индоевропейския аблатив Обикновено за илюстрация на значенията неговите функции се делят на две големи групи приименен родителен и приглаголен родителен падеж 1 Приименен родителен а) използва се определение (притежание субект на действието за количество за качество след субстантивирани местоимения и числителни от 1 до 4 с предлога отъ) Родителният определителен се поставя като определение при друго име за да определи качеството му (произход характер възраст материал) Чловѣкъ нѣкъіи добра рода б) като именно сказуемно определние велика рода естъ в) при прилагателни означаващи отстраняване лишаване г) допълнение при прилагателните плънъ исплънъ достоинъ Въі плънъі есте благости исплънени всѣкого раꙃоума д) след междуметията о оле о прѣмѫдръіихъ сѫдебъ твоихъ е) 2 Приглаголен родителен а) субект на безлични конструкции (с отрицат форми на бъіти) б) допълнение при глаголи с отрицание или съпътствани с отрицателна частица не приѧтъ оученьѣ в) при супина на преходни глаголи г)

при глаголи със значение на отделяне предвижване в пространството бѣгати отъстоѣти иꙃлаꙃити отъстѫпити (често с представките иꙃ отъоу) които изискват допълнение с въпроса от кого от що д) глаголи означаващи отстраняване освобождаване избавяне е) при глаголи които изразяват различни чувства чаѣти жѧждати хотѣти желати просити послоушати плакати сѧ просити искати оубоѣти сѧ плакати сѧ гнѫшати сѧ оустрашати сѧ оужасати сѧ ж) глаголи и прилагателни със значение на докосване допир връзка з) В родителен падеж е второто допълнение (освен винителното) глаголите напитати наплънити сподоблѣти Наплъните съсѫдъі вашѧ пшеницъі 3) родителен за обстоятелствено пояснение а) отношение и ограничение сравнителна степен на прилагателните б) родителен за време Се бѫдетъ сеѧ нощи Синоним генетив

родителен самостоятелен падеж лат genetivus absolutus Конструкцията е калка на гръцката конструкция и представена от старобългарските паметници само в Супрасълския сборник Състои се от име в родителен падеж и съгласувано с него причастие Има същото значение както дателен самостоятелен mdash на обстоятелствено изречение за време условие причина Вж абсолютна конструкция дателен самостоятелен падеж Синоним родителен самостоятелен

ротацизъм ротацизм Rhotazismus rhotacism

сандхи рус сандхи нем Sandhi От санскрит връзка съединение Термин от индийската граматика за асимилационни промени които възникват на междусловната граница Вж асимилация

свърхкратка гласна Вж ерове

свършен вид рус совершенный вид перфективный вид нем perfektive Aktionsart англ perfect aspect perfective aspect complete aspect telic aspect фр aspect perfectif ит aspetto perfettivo Глаголът от свършен вид представя действието като цяло mdash заедно с началото му извършването му и края му без обаче да се мисли поотделно за тези съставки (Пашов 1989105) Първичните глаголи от св в в старобългарски не съдържат наставката -а- в инфинитивната си форма срв минѫти минѫ (св в) но миновати миноуѭ (несв в) Синоним свършен вид на глагола

сегашно време рус настоящее время презенс нем Praumlsens англ present tense фр preacutesent ит presente Граматически форми които изразяват процес извършващ се едновременно с процеса на говорене В старобългарски това време се образува от сегашната основа на глагола Вж сегашна основа

сегашно деятелно причастие В старобългарски се е образувало от сегашната основа на глагола В м ср р ед ч в 1 и 2 спр е окончавало на -ъі а в 3 и 4 mdash на ѧ Разликата между 3 и 4 спрежение е била че в третото гласната в суфикса е била в косвените падежи ѫ с предходна мекост или ѭ докато при 4 навсякъде е била само ѧ От друга страна им п ед м и ср им п се е противопоставял на всички други форми заради липсата на -щ- срв несъі даѧ молѧ (м срр импедч) - несѫщи даѭщи молѧщи (жредчимп) Скланя се както съществителните по -jo (за м и срр) -ja (за жр) Различават се кратки и местоименни форми Местоименните или пълните форми се образуват като към кратката форма се добави съответната форма за род число

и падеж на анафоричното местоимение напр несъіи даѧи молѧи В този случай втората част следва склонението на местоимението несѫщаего (родпедч м и ср р) несѫщоуемоу (датпедч м и ср р) В развитието на езика още в старобългарски гласната е се уподобява (асимилира) от предходната гласна несѫщаего gt несѫщааго Следходният процес е известен като контракция mdash двете еднакви гласни се свиват в една mdash несѫщаго Този процес повлиява цялата парадигма на сегашното деятелно причастие Вж минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие причастие анафорично местоимение Синоним сегашно действително причастие

сема рус сема фр segraveme Най-малкият смислов компонент в семантиката на думата

семантика рус семантика нем Semantik Bedeutungslehre англ semantics фр seacutemantique ит semantica 1 Лингвистична дисциплина която се занимава със значението на езиковите единици Дели се традиционно на лексикална и граматична семантика 2 Теория за знаковото учение като част от семасиологията

сигматичен аорист рус сигматический аорист англ sigmatic aorist Аорист който в славянските езици се образува с помощта на съгласната s добавена към инфинитивната основа В по-голяма част от случаите още в праславянски тази съгласна се е изменила в -х- Вж аорист

сигматичен рус сигматический нем sigmatisch англ sigmatic фр sigmatique ит sigmatico Граматично образувание с помощта на афикса -s- (от гр сигма) Вж сигматичен аорист

силен ер рус сильный редуцированный сильная позиция редуцированных англ strong jer strong position of jers Ер в силна позиция или силен ер означава че в това обкръжение гласната ще понижи своя гласеж Силна позиция за еровете е била пред друга ерова гласна и под ударение Синоним силна позиция на еровете Вж ерове голям ер малък ер изпадане на еровете понижаване на еровете преглас на еровете Срв слаб ер

синоним рус синоним нем Synonym Gleichbedeutend англ synonym фр synomyme it sinonimо Дума или израз равни или сходни в своето значение с друга дума или израз Срв антоним

синонимия рус синонимия нем Synonymie англ synonymy фр synonymie ит sinonimia Семантично явление при което основните значения на езиковите единици (думи морфеми изрази категории) съвпадат или са близки Вж синоним

синтагма рус синтагма нем Syntagme фр syntagme 1 Група от думи в изречението обединена смислово и ритмически 2 Сборник от статии и слова Вж фраза Синтагма

синтаксис рус синтаксис нем Syntax Satzlehre англ syntax фр syntax ит sintassi Лингвистична дисциплина която изучава отношенията на думите и формите в изречението и начините за тяхното свързване в единно цяло

сказуемо рус сказуемое нем Praumldikat англ predicate фр preacutedicat ит predicato Личният глагол в изречението В старобългарски се съласува с подлога по лице и число а в някои случаи и по

род Рѫцѣ твои сътвористѣ мѧ и съꙃдастѣ мѧ Синоним предикат

склонение рус склонение нем Deklination англ declension фр deacuteclinaison ит declinazione Система на словоизменение на именните форми Склонението зависи от основата на името Старобългарските съществителни различават 9 различни склонения Причастията и прилагателните се скланят по образеца на съществителните а при местоименията се разграничават склоненията на личното и възвратното местоимение от склоненията на родовите форми Вж вокална основа консонантна основа парадигма

слаб ер рус слабый редуцированный англ weak jer jer in weak position Ер който се намира в слаба позиция се нарича слаб ер Слаба позиция за еровете е прието да се назовава сричката във фонетичната дума където след еровата гласна не следва друга ер в края на думата преди сричка с друга гласна и когато върху еровата гласна не пада ударението В тези позиции във всички славянски езици се извършва процес известен като изпадане на еровете Синоним ер в слаба позиция Вж ерове голям ер малък ер преглас на еровете понижаване на еровете Срв силен ер

словоизменение рус словоизменение флексия нем Flexion англ flection inflexion accidence фр flexion ит flessione Процес при който към думата се добавят окончания Те изразяват граматични категории и отношения Вж афикс окончание парадигма

словообразуване рус словосложение нем Zusammensetzung англ composition фр composition ит composizione Образуване на нови думи от изходна форма или дума (мотивираща форма мотивираща дума) с помощта най-често на афикси Срв словоизменение

словоред рус порядок слов нем Wortstellung Wortfolge англ word-order фр ordre des mots ит ordine delle parole Ред на думите в изречението Различното разположение може да има синтактично семантично и експресивно значение

сложна дума рус сложное слово композита нем Kompositum zusammengesetztes Wort англ compound фр composeacute ит composto Съединението на най-малко две думи в една нова се нарича сложна дума

служебна дума рус служебное слово нем Nebenwort англ subsidiary word accessory word фр mot accessoire ит parola accessoria Служебните думи означават отношения между частите на самостойните думи Те биват предлози частици и съюзи Синоним несамостойна дума

смегчаване рус смягчение нем Mouillierung Erweichung англ softening фр mouillement mouillure ит palatalizzazione Процес на образуване на съгласни с помощта на повдигане на средната част на езика към твърдото небце (палатум)

собствено име рус собственное имя нем Eigenname англ proper name фр nom propre ит nome proprio Съществително което назовава отделен единичен предмет Синоним съществително собствено име Вж нарицателно име

спомагателен глагол рус вспомагательный глагол нем Hilfsverbum англ auxiliary verb фр

verbe auxiliaire ит verbo ausiliare Глагол който служи за образуване на други сложни глаголни форми например времена и наклонения С старобългарски спомагателни глаголи са например бъіти имѣти и хотѣти

спрежение лат cojugatio рус спряжение нем Konjugation Abwandlung англ conjugation фр conjugaison ит coniugazione Групиране на глаголните форми в система от парадигми Старобългарските глаголи се делят на 5 спрежения 4 тематични и 1 атематично Тематичните спрежения са 1 - с гласна -е- 2 с -не- 3 с -je- и 4 с -и- Тематичната гласна и съчетание се открива във всички форми на сег вр на глагола освен в 1 л ед и 3 л мнч Атематичните глаголи в старобългарски са пет бъіти вѣдѣти дати имѣти ѣсти както и техните варианти с представка напр прѣдати продати иꙃдати В речниците се дава информация за формата във 2 л според която най-често се определя спрежението на глагола Това е и т нар сегашна глаголна основа в старобългарски Вж тематичен атематичен основа склонение парадигма

сравнителна степен рус сравнительная степень фр comparatif Представяне на качеството у един предмет в по-голяма мяра отколкото при друг (Момчилов 186833-34) В старобългарски са съществували два начина за образуване на сравнителната степен Кратките форми за сравнителна степен са се образували като се добавят наставките -jьs (за м и жр) и -jes (за срр) Наставката се е добавяла към основата на прилагателното или наречието Крайното s е изпадало (вж тенденция към отворена сричка) а j е палатализирал съгласната пред него драгъ драга драго gt дражь дражьши драже При дългите форми преди наставката се е добавяла гласната ѣ добрѣи добрѣиши добрѣе от добръ добра добро Вж превъзходна степен степен на сравнение

среден ер В кирилската писменост mdash ер който се пише като среден вариант между големия и малкия ер Среща се в някои от ранните епиграфски паметници и в среднобългарски текстове от 12-13 век насетне В някои случаи може да се предположи че има фонетично значение на шва но специализирани изследвания не са правени Вж ерове голям ер малък ер

среден род рус средний род нем Neutrum англ neuter фр neutre ит neutro В старобългарски това е граматически род който обединява думи със общо значение на индиферентност спрямо опозицията мъжки-женски род както и притежаващи значения на неактивност неодушевеност (Ахманова 1969380) Те имат формални завършеци характерни за основите на -o-jo както и на част от консонантните склонения Вж мъжки род женски род род

сричка рус слог нем Silbe англ syllable фр syllable ит sillaba Най-малката произносителна единица при образуването на която трябва да съществува гласна или в някои случаи сонорна съгласна Вж отворена сричка затворена сричка тенденция към отворена сричка

старобългарски език старославянский язык древнецерковнославянский язык нем altkirchenslaviesche Sprache altslavische Sprache altbulgarische Sprache англ Old Bulgarian language Old Church Slavonic language Old Slavic language Най-ранният писмено засвидетелстван език на славяните Почива на българските говори Първите му паметници са създадени през 9 век Обхваща първия период от писмената история на българския език -

старобългарския който трае 3 века от 9 до края на 11 Синоним старочерковнославянски староцърковнославянски старославянски

степен на сравнение рус степень сравнения нем Komparationsgrade Steigerungsstufen Komparationsbildungen англ degrees of comparison фр degreacutes de comparaison ит gradi di comparazione Степента е граматическа категория проявяваща се в способността на качествените прилагателни и наречия да изразяват относителна разлика в признаците на определяните от тях явления (Куцаров 2007475 Ахманова 1969453) В старобългарски степенуването извън положителната степен се изразява с ппомощта на граматически суфикс Вж сравнителна степен Синоним степенуване

страдателен залог рус страдательный залог пасив нем Passiv англ passive (voice) фр passif ит passivo Ако глаголното лице е пасивно (търпи глаголното действие) то залогът се нарича страдателен В старобългарски лицето в този случай се изразява с тв п или с помощта на конструкция на предлога отъ с род п срв текъла постриже сѧ павъломь Вж деятелен залог залог Синоним пасив пасивен залог

строфа рус строфа нем Strophe Stanze англ stanza фр strophe ит strofa strofe Група от стихове образуваща единно смислово и ритмическо цяло

стъпка рус стопа нем Fuss англ foot фр pied ит piede Ритмическа единица образувана от група срички обединени от ударението или дължината Синоним ритмична стъпка ритмическа стъпка

субект Вж подлог

супин лат supinum рус супин нем Supinum англ supine фр supin ит supino Нелична глаголна форма която се е употребявала в старобългарски след глаголи за движение вместо инфинитива Има паралел в историята на инд езици с латинския Старобългарският супин е окончавал на -тъ видѣтъ По произход е стар винителен падеж на кратки u-основи В най-архаичните текстове изисква допълнение в род п след глаголи за движение идѫ ръібъ ловитъ отивам да ловя риба С течение на времето тази форма е била изместен още в старобългарски от инфинитива Вж инфинитив

суплетивен рус суплетивный нем suppletiv англ suppletive фр suppleacutetif ит suppletivo Суплетивни форми са форми на една и съща дума образувани от различни корени например бъіти есмь и сѫть

суфикс рус суффикс нем Suffix Exponent англ suffix фр suffixe ит suffiso Служебна морфема която се поставя зад корена или основата Вж афикс инфикс префикс основа морфема

съгласна рус согласный согласный звук нем Konsonant англ consonant фр consonne ит consonante В античността под названието съгласни (калка срв гр лат consonantia) са разбирали звукове които са лишени от истинска звучност и които са се произнасяли заедно с гласната При учленението си те минават през проход или преграда и са преобладаващо шумове Съгласните не

могат да образуват сричка Изключение са сонорите които при струпване на няколко съгласни елемента могат да служат за сричкотворни елементи (срв р в крв) Синоним съгласен звук Вж гласна

съгласуване на времената лат consecutio temporum рус согласование времен нем consecutio temporum англ senquence of tenses фр concordance des temps ит concordanza dei tempi Съгласуване на глагола в подчиненото изречение с глаголното време в главното изречение Вж време

съхипоним Елементи от един и същ хипонимен ред Срв хипоним хипонимен ред хипонимия хипероним

съчинителен съюз рус сочинительный союз нем beiordnende Konjunktion англ coordinating conjunction фр conjonction de coordination ит coniunzione coordinativa Свързва две части на изречението с еднородна функция и без отношение на зависимост В старобългарски се разграничават седем класа съчинителни съюзи съединителни (и ии нини ниже тоже толи ибо) съпоставително-противопоставителни (а же ли нъ) разделителни (ли лили аще ащели илиили любо любо) мотивиращи (бо ибо небонъ оубо) заключителни (оубо бо) резултативни (тѣмь тѣмьже сего радисего дѣлѣ того ради ꙃа не) пояснителни (сирѣчь рѣкъше) (Дуриданов 1993327-332) Вж подчинителен съюз съюз

съществително име гр лат substantivum рус существительное имя нем Substantiv Gegenstandswort англ substantive фр substantif ит sostantivo Думи с които се именуват лица неща и понятия Античните граматици са считали че то изразява нещо съществено (срв лат термин) който обозначава или индивида (съществително собствено) или категория (съществително нарицателно) или понятия (качества състояния действия) Съществителните са конкретни ако принадлежат на една от първите категории и отвлечени или абстрактни ако са част от третата Старобългарското съществително име притежава род число падеж и принадлежи към една от склонитбените групи (склонения) наследници на индоевропейските и праславянски основи Срв име прилагателно име местоимение

съюз рус союз нем Konjunktion Bindewort англ conjunction фр conjonction ит congiunzione Служебна дума която служи за съединение на две части на изречение или на две изречения Старобългарските съюзи по начин на съставяне се делят на прости сложни и съотносителни Простите съюзи се състоят от една лексикална единица а бо и или и др Сложните съюзи са съчетание на прост съюз и друга съставка Например любо ли а не нъ а и аще и Съотносителните съюзи се употребяват разделено Едната съставка се намира в първото от изреченията а втората mdash в следващото Например ли ли или или любо любо ни ни В старобългарския език съюзна функция са могли да изпълняват и т нар съюзни думи Това са местоимения наречия и съчетания от местоимения и съществителни частици Според типовете отношение се разделят на съчинителни и подчинителни Вж подчинителен съюз съчинителен съюз

творителен падеж рус творительный падеж инструментальный падеж орудийный падеж

нем Instrumentalis instrumental англ instrumental фр instrumental ит strumentale Творителният изразява различни обстоятелствени значения служи за означаване на субекта в страдателен залог и служи за именна част на съставните сказуеми В творителния падеж се поставя непрякото допълнение което показава оръдието или средството с което се върши глаголното десйтвие Затова се нарича и инструментален падеж На български тази финкция се превежда с предлозите с или чрез Писахъ вамъ моеѭ рѫкоѭ Творителен падеж се употребява и когато трябва да се покаже че действието се извършва задружно с някого или че то се съпровожда с нещо Вѣроѭ и любовиѭ пристѫпимъ Най-често в това значение се употребява с предлога съ мъітари и грѣшьници въꙃлежаахѫ съ исоусомь Страдателен залог (отговаря на въпроса от кого) въꙃлюбленъ бѫдетъ отьцемь моимь Глаголът бъіти когато има значение на произлизам ставам изисква допълнение в творителен падеж Въ миръ бѣ и миръ тѣмь бъістъ Допъленение в творителен падеж изискват и глаголите господьствовати и обладати Наплъните ꙃемлѭ и господьствоуите еѭ и обладаите ръібами морьскъіими и ꙃвѣрьми и птицами небесьнъіими и всѣми скотами и и вьсеѭ ꙃемлеѭ При глаголи за покупка и продажба допълнението в творителен падеж не пѧть ли птиць цѣнитъ сѧ пѣнѧꙃема двѣма Творителният падеж се употребява и за означаване на обстоятелствата при които се извършва дадено действие (начин време място) Миромь господи помолимъ сѧ Сьи придетъ къ исоусоу нощьѭ Входѧи двьрьми пастъірь естъ овьцамъ Синоним инструментален падеж

тежко ударение вж гравис

тематичен рус тематический нем thematisch themavokalisch stammbildend англ thematic theacutematique ит tematico Тематична морфема е тази която се присъединява към корена за образуване на основа Например в старобългарски има 4 тематични спрежения Вж атематичен основа корен морфема спрежение

тенденция към отворена сричка рус тенденция к открытому слогу принцип восходящей звучности принцип возрастающей звучности англ tendency toward intrasyllabic harmony tendency toward rising sonority law of open syllables Тендеция от изменения в праславянски която води до структура на сричката завършваща на гласна Към тази тенденция приндалежат промени като изпадане на съгласни на сричковата граница и в края на думите монофтонгизацията на дифтонгите образуването на носови гласни различни видове метатези и епентези Синоним тенденция към възходяща звучност закон за отворената сричка Вж отворена сричка монофтонгизация на дифтонги носова гласна изпадане на съгласни метатеза епентеза

тенденция към палаталност рус тенденция к палатальности Едно от двете основни направления във фонологическото развитие на праславянския език заедно с тенденцията към отворената сричка което обединява всички процеси на промяна на съгласните под въздействие на следходни (при прогресивната палатализация и предходни) незадни фонологични елементи (предни гласни и j) В резултат на тези промени в славянските езици се появяват редица съгласни които преди това не са съществували (като ч ж ш щ ц ꙃ и тн) Всички нововъзникнали съгласни са меки което довежда и до появата на корелацията твърди-меки

съгласни както е случаят със сонорните r l m които имат съответствия r l m Тенденцията обхваща трите праславянски палатализации на веларите палатализацията на денталите и лабиалите йотацията както и някои съпътстващи краесловни изменения Към тези промени може да се причисли и монофтонгизацията на дифтонга aj в еи който е основание за възникване на втората веларна палатализация макар той да е част от друга една тенденция в праславянски mdash тази на отворената сричка Вж палатализация палатализация на веларите палатализация на денталите палатализация на лабиалите монофтонгизация на дифтонгите Срв тенденция към отворена сричка Вж праславянски език тенденция към отворена сричка

тон тон Ton Betonung tone

топонимия рус топонимия топонимика топономастика нем Toponomastik Ortsnamenkunde англ placename study фр toponymie toponomastique ит toponimia toponomastica Изследване на географските и местните имена на дадена територия или в даден език Вж ономастика

транскрипция рус транскрипция транскрибирование нем Transkription англ transcription фр transcription ит transrizione Предаване на звуците в един изговор с помощта на писмени знаци При фонетичната транскрипция се прилагат специални знаци за точното отразяване на речта Най-известната система е тази на Международната фонетична асоциация В България за записване на диалектна реч се използва транскрипцията на проф Стойко Стойков изработена за целите на Българския диалектен атлас Срв транслитерация

транслитерация рус транслитерация нем Transliteration англ transliteration фр transliteacuteration ит translitterazione Предаване на знаците от една писмена система с помощта на знаци от друго писмо Например много често в изданията на глаголическите паметници глаголицата се транслитерира с кирилица или с латиница При транслитерацията не се държи за сметка за реалното звучане на писмените знаци Срв транскрипция

трета палатализация на веларите вж прогресивна палатализация

тропа троп образное выражение Tropus bildlicher Ausdruck trope

ударение стб сила глаголоу рус ударение нем Akzent Betonung Tonfall англ accent stress 1 Отделянето на определена сричка в думата на фона на другите неударени срички се нарича словно ударение или само ударение 2 Обозначаване на това отделяне с особен знак в правописа В старобългарските паметници отсъстват знаци с подобно значение Син акцент

условно наклонение рус сослагательное наклонение нем Subjunktiv Konjunktiv англ subjunctive фр subjonctif ит soggiuntivo congiuntivo Условното наклонение представя действието като зависимо от някакво условие В старобългарски се е образувало с особена парадигма на глагола бъіти (бимь би би бимъ бисте бѫ) и минало деятелно второ (елово) причастие Причастните форми са се изменяли по род и число а глаголът се е менял по лице и число например сътворилъ бимь бих направил Още в старобългарския период специализираните форми на спомагателния глагол са се променили като са приели окончанията за аорист бъіхъ сътворилъ Към тези конструкции възхожда и съвременното българско условно

наклонение Вж изявително наклонение повелително наклонение наклонение Синоним кондиционал

фраза рус фраза нем Phrase англ phrase clause 1 Фонетична и синтактична цялост която изразява завършена мисъл оформена интонационно 2 Изречение или глаголно съчетание

хапакс лат hapax legomenon рус гапакс апакс Гръцкото наречие hapax (веднъж еднократно) се употребява в качеството на съществително за да обозначи дума израз конструкция срещана само веднъж

хаплография рус гаплография нем Haplographie англ haplography фр haplographie ит aplografia Изпускане на цяла сричка в писмото Грешка при която от две съседни еднакви или подобни срички се пише само едната

хаплология рус гаплология нем Haplologie Silbenschichtung SIlbendissimilation англ haplology фр haplologie ит aplologia Изпускане на еднакви или подобни срички стоящи непосредствено една до друга Срв елизия

хетеронимия рус гетеронимия нем Heteronimie англ heteronymy фр heacuteteacuteronymie ит eteronimia Свойства на имената образувани от различни корени да означават предмети и същества тясно свързани по значение които са част от естествена група Например братръ и сестра в стб

хиазъм гр χιαστὸν σχῆμα χιασμός рус хиазм нем Chiasmus англ chiasmus фр chiasme ит chiasmo Две синтактични или фразови двойки които са подредени не паралелно (a-b-a-b) а редуващо се (a-b-b-a) Този тип подреждане е известно като кръстовидно и наименованието му идва от формата на гръцката буква хи (X)

хипербат гр ὑπερβατόν лат transgressio рус гипербат нем Hyperbaton англ hyperbaton фр hyperbate ит iperbato 1 Смяна на местата инверсия на две синтактично принадлежащи заедно думи (анастрофа) 2 Разделяне на две синтактично принадлежещи заедно думи чрез вмъкване на допълнителна фраза или изречение между тях 3 Тмезис

хипербола гр ὑπερβολή лат superlatio рус гипорбола нем Hyperbel англ hyperbole фр hyperbole ит iperbole Реторичен троп при който се преувеличават свойства качества и състояния на предмети и явления Антоним литота

хиперкоректен гиперкорректный hyperkorrekt hypercorrect

хипероним Дума която е название на общо родово понятие или на цялото спрямо неговите части Например растение е хипероним на множеството дърво храст трева Хиперонимът животно обхваща хипонимите заек тигър кон Срв хипоним хипонимен ред хипонимия съхипоним

хипоним Дума която семантично подчинена на друга дума и представя част от понятието на тази дума Например бреза бук са хипоними на дърво Вж хипонимия хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипонимен ред Лексика структурирана според семантичната група на хипонимите Срв хипоним хипонимия хипероним съхипоним

хипонимия Връзки които обобщават отношението на отделните части към цялото Например бреза бук смърч са хипоними на родовото название дърво Вж хипоним хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипотаксис рус гипотаксис англ Hypotaxe Unterordnung англ hypotaxis фр hypotaxe ит ipotassi Подчинение зависимост на едно изречение от друго Срв паратаксис

циркумфлекс стб периспомени гр προσῳδία περισπομένη περισπομένη лат cicumflexa geschleifter schleifender Akzent Schleifton gedehnter Ton circumflex В екфонетичната нотация се обозначава с ^ Синоним извито ударение Вж и тонове ударение

части на речта лат partes orationis рус части речи нем Redeteile англ parts of speech фр parties du discours ит parti del discorso Лексикална семантична и граматична класификация на думите която обединява техните понятийни класовве и граматични категории Традиционно в старите граматики те се делят на 8 частисъществително име прилагателно име местоимение глагол наречие предлог съюз и междуметие

числително бройно рус количественное числительное нем Kardinalzahl Grundzahl англ cardinal number Бройните числителни показват количеството (броя) на предметите или лицата Вж числително име числително редно

числително име рус числительное имя нем Zahlwort англ numeral фр numeacuteral ит numerale Дума която означава броя или числения ред на нещата Въз основа морфосинтактични признаци можем да ги разделим на такива които се променят като прилагателни и такива които се променят като съществителни Според функциите се делят на числителни бройни числителни редни събирателни дробни Цифрите в старобългарски и през целия средновековен период на българската история се означават с букви върху които има изписана чертица (титло) Числителните от 11 до 19 са словосъчетания чиято главна част е названието на единиците Втората съставка се скланя в м п единъ на десѧте дъва на десѧте Числителните от 20 до 90 се образуват като десѧть се брои за самостоятелна дума трье десѧти Числителните единъ една едно се скланят като родовите местоимения Те имат значение и на неопределителни местоимения По същия начин се скланят и редните числителни Числителните дъва оба се скланят като местоимението тъ в дв ч Числителните трие три и четъіре четъіри се скланят както съществителните по кратки i-основи като се забелязва и влияние от консонантните основи Числителните от 5 до 9 са от жр Скланят се само в едч по кратките i-основи Числителното 10 е било от мр и се е скланяло по консонантните основи със силно влияние от кратки i-основи При числителните от 11 до 19 се променя само първата съставака От 20 до 90 числителните управляват съществително в род п мнч Числителното съто се скланя като същестително от срр по о-снови Числителното тъісѫщи тъїсѧщи се скланя по типа на съществителни като богъіни Тъма се скланя като съществително по а-основи Вж числително бройно числително редно

числително редно лат numeralia ordinalial рус порядковое числительное нем Ordinalzahl Ordnungszahl англ ordinal number Редните числителни показват реда и мястото на нещата Синоним поредни числителни уредни числителни качествени числителни ординални нумерали Вж числително бройно числително име

член рус артикль член нем Artikel англ article фр article ит articolo Морфологичен показател за определеност при имената Определителният член може да стои пред (предпоставен член) или след (задпоставен член) името В българския език той произхожда от съчетанието на името (отначало при съществителните) с показателните местоимения с основи на -т- -в- и -с- Още в старобългарски се откриват наченките на този процес по-късно в среднобългарския и ранния новобългарски период тези форми са все по-чести Срв жена та gt жената мѫжь тъ gt мѫжьтъ (мъжът)

дисимилация Вж преглас на гласните асимилация дисимилация

преден глайд рус передний глайд и неслоговое англ front glide Глайд който се учленява с предната част на езика Предният глайд се обозначава с j или с i с дъгичка под него Синоним предна полугласна несричкотворно и Вж глайд Срв заден глайд

предлог рус предлог нем Praumlposition Vorwort англ preposition фр preacuteposition ит preposizione Неизменяема част на речта която съединява имената с другите думи в изречението За разлика от съюзите които свързват синтактични цялости предлозите съединяват лексико-граматически единици При предлозите винаги има двустранни отношения от една страна с глаголните форми а от друга страна с името живѫ lt въ gt градѣ Граматическото и лексикално значение на глагола определя в случая и падежната форма на името но чрез посредничеството на предлога В този случай формата е в местен падеж Вж задлог падеж Предлози които се съгласуват с един падеж Родителен падежбез(ъ) прѣдастъ его безъ народа близъ приде близъ свѧтааго приближишѧ сѧ близъ рѣкы вънъ вънѣ извънъ изиде вънъ града вънѣ града прѣбываите повелѣ извънъ града того посѣщи выше выше презвутера сѣщи выше закона быти далече имѣаше село вънѣ града недалече града до доидошѧ до цръкъве до бедроу закопанъ из(ъ) влѣкош ѧ вънъ изъ клѣти изъ давъна изъ пръва около стоѧтъ около цръкъве въскраи (lt възъ краи) сѣде въскраи цръкъве кромѣ (извън без) кромѣ тѣла естъ ты единъ еси кромѣ грѣха окрьстъ (около) повелѣ емоу ходити окрьстъ монастырлѣ окрѫгъ (около) сѣдѣахоу окрѫгъ его въ мѣсто въ мѣсто сего старьца приходитъ отъ да не отълѫчимъ сѧ отъ тебе градъ възмѧте сѧ отъ страха прѣжде прѣжде зимы прити прѣжде того часа развѣ (извън освен) аще въ тѣлѣ аще развѣ тѣлѣ не вѣмь свѣнле отъведе паоула свѣне сѫдилища оу прѣбыстъ оу него годъ малъ проси оу отьца Винителен падежвъзъ възъ бръдо потече низъ низъ стѣнѫ падошѧ объ живѣаше объ онѫ странѫ доунава тоу объ нощь прѣбыстъ сквозѣ придохомъ сквозѣ огнль и водѫ Дателен падежкъ събьрашѧ сѧ къ нлемоу вѣроуѭ къ господоу противѫ изидѫ противѫ исоусови чьто противѫ семоу рекѫтъ Местен падежпри при морли галилеисцѣемь видѣ дъва брата падѫ при пѫти Предлози които се съгласуват с два падежа Родителен и творителен падежсъ а) (отдалечаване от предмета) съшьдъ съ небесе съпаде коумиръ съ мѣста своего (време) съ вечера въста (начин) съ полоу мрьтвъ б) (задружност съвместност) идетъ съ народомь многомь Винителен и родителен падежврьхоу винителен падеж само при глаголи за движение иначе родителен постави и врьхоу прѣстолъ свои срв градъ врьхоу горы стояше Винителен и местен падежВинителен падеж се употребява при глаголи за движение а местен ndash при останалите въ а) посадити въ тьмьницѫ въ подъградие доиде б) ѫтрь въ домоу обрѣте сѧ на а) похоть воюетъ на доухъ на гробъ прѣидошѧ б) на ономь свѣтѣ бѫдетъ сѣдиши на трапезѣ слъньце быстъ на заходѣ на молитвѣ станевѣ на оумѣ бѣаше емоу о (о) а) прѣтъкнѫ ногѫ о камень сѣде о деснѫѭ отьца б) чьто се слышѫ о тебѣ не о хлѣбѣ единомь живъ бѫдетъ чловѣкъ Винителен и творителен падежнадъ а) голѫбь полетѣ надъ главѫ иосифовѫ б) облачьць малъ яви сѧ надъ народомь подъ а) въниде подъ покровъ заиде слъньце подъ землѭ подъ вечеръ заклѧ сѧ б) пьси подъ трапезоѭ ядѧтъ прѣдъ а) въведошѧ прѣдъ цѣсарлѣ б) съгрѣшихъ прѣдъ тобоѭ Предлози които се съгласуват с три падежа Винителен родителен и творителенза а) за вратъ похвати и б) (заради) жена за чѧдъ молѧщи (време) за оутра въста за

вечера в) (зад след) иди за мъноѭ сотоно междоу междю а) приде на море междоу прѣдѣлы декапольскыѧ б) междоу двою морю чрьнааго и бѣлааго в) колико растоѧтъ междоу собоѭ

предна гласна рус передний гласный гласный переднего ряда светлый гласный англ front vowel bright vowel Гласна която се образува в предната част на устната кухина Предни гласни в старобългарски са били и ь ю е ѣ ѧ Синоним (остар) светла гласна Вж гласна Срв задна гласна

префикс рус префикс приставка нем Praumlfix англ prefix фр preacutefixe ит prefisso Афикс който се добавя в началото на думата за да бъде променено нейното значение Вж афикс инфикс суфикс основа морфема gtморфема Синоним представка

преходен глагол рус переходный глагол нем transitiv англ transitive verb фр transitif ит transitivo Глагол който приема пряко допълнение Древните граматици са разглеждали този вид глаголи като съдържащи преход от субекта към обекта без помощта на предлог Вж пряко допълнение сказуемо

придихание лат spiritus рус придыхание лат spiritus нем Spiritus англ breathing Обозначение на характера на вдишването при произнасянето на началната гласна в думата на гръцки По отношение на славянските средновековни текстове са възприети термините spiritus lenis (слабо придихание рус тонкое придыхание нем Spiritus lenis англ smooth breathing фр esprit doux ит spirito lene) и spirutus asper (силно придихание рус густое придыхание нем Spiritus asper англ rough breathing фр esprit dur ит spirito lene) За славянските текстове те обаче се използват главно като знаци за четене и не са имали фонетична стойност

прилагателно име рус прилагательное имя нем Adjektiv EIgenshaftswort англ adjective Част на речта която означава качество свойство или белег на нещата Делят се традиционно на качествени притежателни и относителни Качествените прилагателни изтъкват качеството на предмета пьстръ стоудьнъ младъ Притежателните означават принадлежността отьчь братовъ Относителните показват различните белези на предмета относно до веществото от което е направен произхода му времето и предназначението му Прилагателното може да бъде субстантивирано ако в изречението то заема функцията на съществителното Старобългарските прилагателни притежават род число падеж и се скланят Прилагателните са имали две форми кратка (неопределена) и пълна (определена или местоименна) Кратките прилагателни се скланят като съществителни по -о (jo) за м и ср р или по -а(jа) основи за жр Местоименните прилагателни се скланят като родовите местоимения по меките основи Качествените прилагателни в старобългарски притежават сравнителна степен но не е развита превъзходната степен Сравнителната степен се е образувала по два начина Кратките форми на сравнителната степен са се образували с наставка -jьs (за жр) и -jes (за мр) В жр към наставката се е прибавяло окончанието -и за имп ед ч и формите съответно са били дражьши (жр) дражь (мр) и драже (срр) Дългата форма се е образувала със същата наставка но тя се е прибавяла към разширената с ѣ основа Крайното s от наставката е изпадало и формите са гласяли добрѣиши (жр) добрѣи (мр) и добрѣе (срр) ltpgt

приложение рус приложение аппозиция нем Apposition англ apposition фр apposition ит apposizione Определение което е съществително съгласувано по падеж с името към което се отнася Павелъ рабъ божии апостолъ исоусъ христосъ Вж определение Синоним апозиция

притежателно местоимение рус притежательное местоимение Притежателното местоимение означава принадлежност Старобългарските притежателни местоимения са мои моѣ мое твои твоѣ твое свои своѣ свое нашь наша наше вашь ваша ваше Те се скланят като анафоричното - по меките местоименни основи Вж местоимение анафорично местоимение

причастие лат participium рус причастие нем Partizip Participium англ participle фр participe ит participio Част на речта която античните граматици считали за причастна както към категорията на имената (защото се скланя) така и към категорията на глагола защото се образува от него и може да изразява време и залог В старобългарски съществуват три деятелни (сегашно минало 1 и 2) и две страдателни (сегашно и минало) причастия Вж сегашно деятелно причастие минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие елово причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие

прогресивна палатализация рус прогрессивная палатализация англ Progressive palatalization Наричана традиционно Трета палатализация (бълг) Третья палатализация (рус) Third Palatalization (англ) За разлика от другите две палатализации на веларите (вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите) при тази посоката на изменение е прогресивно (вж прогресивно фонологическо изменение) те предният фонологически елемент влияе върху следходния В този случай е доказано че въздействие се оказва от предходната гласна дълго или кратко i върху веларните съгласни k и g Спорно е дали в този процес е участвала съгласната x Между гласната и съгласната е могло да има назален елемент който впоследствие е образувал една единна част от предходната гласна и двете заедно са се превърнали в малка носовка За да се осъществи изменението след веларните съгласни е трябвало да се намират дълги или кратки гласни o или a Резултатите от прогресивната палатализация са съвпаднали с тези от втората регресивна те k gt c a g gt ꙃ (ꙃ) Синоним трета палатализация 3 палатализация III палатализация Срв палатализация

прогресивно изменение рус прогрессивное изменение англ progressive change progressive phonological change Фонологична промяна при която предходният в изговора звук влияе върху следходния Синоним прогресивно фонологическо изменение прогресивна промяна Антоним регресивно изменение

прозодия рус просодия нем Prosodie англ prosody фр prosodie ит prosodia Общото наименование на особеностите на речта и стиха свързани с метрика като дължина и количество ударение и интонация В системата на византийската прозодия са известни десет прозодични знака които се делят на 4 групи 1 тонове 2 времена 3 придихания 4 стъпки Вж ударение

протеза рус протеза надставка нем Prothese Vorschlag англ prothesis фр prothegravese ит prostesi Вмъкване на звук в началото на думата От праславянски е известна протезата на глайдовете j и

w в началото на думата Срв случаи като въдица въглен вътък вътре въже възел както и пояепентезавата на j в случаи като гнѧ ѩзъікъ и др Срв епентеза метатеза ꙗ

пряко допълнение рус прямое дополнение нем naumlheres Objekt direkt Objekt англ direct object фр compleacutement direct ит oggeto diretto Допълнение което съседства непосредствено и задължително при глаголната форма Прякото допълнение в старобългарски зависи от семантиката на преходните глаголи и се изразява с винителен родителен и творителен падеж Най-много са формите с винителен падеж който е основният падеж на прякото допълнение в старобългарски С родителен падеж прякото допълнение се употребява 1 при отрицание (с частиците не и ни) 2 при значение на част от цялото при глаголите сти пити приѧти 3 при ꙗодушевени съществителни вместо винителната форма При супин формата за родителен падеж е по-архаичната отколкото по-новите случаи с винителен Пряко допълнение в родителен падеж имат глаголите алкати въкоусити жьдати жѧдати искати слоушати съмотрити трѣбовати ча ти Творителен падеж за пряко допълнение се употребява при глаголите власти съвласти ꙗобладати четврьтовластьвовати видите къто вами съвладетъ Особен случай на допълнение е и творителната форма в страдателни конструкции Вж допълнение косвено допълнение части на изречението

пунктуация рус пунктуация нем Interpunktion Satzzeichensetzung англ punctuation фр ponctuation ит interpunzione Графически знаци в реда употребявани за разграничение на различните изреченски или ритмични елементи В най-ранния период са се разграничавали знаци в текста знаци за край на текста знаци за глоси в полето От знаците в текста най-често срещани са средната точка и двуеточието които са се употребявали с една функция - разграничаване на изреченска или ритмична цялост От занците за край на текста най-често се срещат различни варианти на схематизиран кръст с допълнителни украшения Към знаците за край на текста принадлежат и знаците за запълване на реда които са често по същия начин и са изпълнявали подобна функция Знаците за глоси в полето са обикновено същите както в текста Един и същи знак в реда или над него е отбелязвал мястото на допълнението а същият знак в полето е бележел началото на допълнението

първа палатализация на веларите рус первая веларная палатализация нем Erste Velar Palataliesirung англ First Velar Palatalization Наричана още първа регресивна палатализация на веларите Регресивна промяна по признака предност в праславянски която обхваща веларните съгласни k g x когато те се намират пред преден фонетичен елемент (предни гласни или преден глайд j) Резултатът от изменението е че k gt ч g gt ж а x gt ш В някои учебници изменението пред j е представено като йотация но рефлексите на изменението са същите както и при веларните съгласни когато те се намират пред предни гласни Може да се предполага че механизмът на въздействието и времето на възникване на промяната са същите

регресивно изменение рус регрессивное изменение регрессивное фонологическое изменение англ regressive change regressive phonological change Фонологическо изменение (промяна) при което следходният фонологически елемент влияе върху предходния Синоним регресивно фонологическо изменение регресивна промяна Антоним прогресивно изменение

редукция рус редукция нем Reduktion англ reduction фр reacuteduction ит riduzione Редукцията е фонологическо изменение на невисоките неударени гласни което се изразява в техния повишен гласеж Така неударено е gt и о gt у а gt ъ Поради тази причина е неправилно да се смята че големият и малък ер са били редуцирани тъй като техните промени се дължат не на ролята на ударението а са убословени от самия им характер на високи и кратки гласни В най-ранния период на славянската писменост примерите за редукция на гласни са неясни Приема се че старобългарския период отразява преход между противопоставянето между дългите и кратките гласни и следходния период при който като релевантен признак се появява ударението Затова примерите за редукция се срещат в по-ново време

редупликация рус редупликация повтор удвоение нем Reduplikation Verdoppelung Reduplizierung фр redoublement ит raddoppiamento Пълно или частично преднамерено повторение на корена основата или цялата дума при образуването на нови думи или изрази

реч 1 рус речь нем Rede англ speech discourse фр discours ит discorso 2 рус речь нем Rede das Sprechen англ speech фр parole ит parole 1 Звуковата проява на езика 2 Речева дейност в устна или писмена форма

рима рус рифма нем Reim англ rhyme фр rime ит rima Разположение на еднакви или подобни звукове в края на съседни или отделени една от друга думи които образуват ритмическо цяло

ритъм ритм Rhythmus Takt Sprechtakt rhythm

род рус род нем Genus англ gender фр genre ит genere Граматическа категория основана върху идеята че съществителните прилагателните и родовите местоимения могат да се разграничават въз основа на естествения пол (мъжки и женски род) или на безразличието спрямо тази подялба (среден род) В старобългарски и в български език принадлежността към даден род се определя от формалния завършек при съществителните и прилагателните

родителен падеж рус родительный падеж генетив нем Genetiv англ genetive фр geacutenitif ит genetivo Родителният падеж в старобългарски и в славянските езици съчетава най-разнообразни значения Той наследява и всички значения на индоевропейския аблатив Обикновено за илюстрация на значенията неговите функции се делят на две големи групи приименен родителен и приглаголен родителен падеж 1 Приименен родителен а) използва се определение (притежание субект на действието за количество за качество след субстантивирани местоимения и числителни от 1 до 4 с предлога отъ) Родителният определителен се поставя като определение при друго име за да определи качеството му (произход характер възраст материал) Чловѣкъ нѣкъіи добра рода б) като именно сказуемно определние велика рода естъ в) при прилагателни означаващи отстраняване лишаване г) допълнение при прилагателните плънъ исплънъ достоинъ Въі плънъі есте благости исплънени всѣкого раꙃоума д) след междуметията о оле о прѣмѫдръіихъ сѫдебъ твоихъ е) 2 Приглаголен родителен а) субект на безлични конструкции (с отрицат форми на бъіти) б) допълнение при глаголи с отрицание или съпътствани с отрицателна частица не приѧтъ оученьѣ в) при супина на преходни глаголи г)

при глаголи със значение на отделяне предвижване в пространството бѣгати отъстоѣти иꙃлаꙃити отъстѫпити (често с представките иꙃ отъоу) които изискват допълнение с въпроса от кого от що д) глаголи означаващи отстраняване освобождаване избавяне е) при глаголи които изразяват различни чувства чаѣти жѧждати хотѣти желати просити послоушати плакати сѧ просити искати оубоѣти сѧ плакати сѧ гнѫшати сѧ оустрашати сѧ оужасати сѧ ж) глаголи и прилагателни със значение на докосване допир връзка з) В родителен падеж е второто допълнение (освен винителното) глаголите напитати наплънити сподоблѣти Наплъните съсѫдъі вашѧ пшеницъі 3) родителен за обстоятелствено пояснение а) отношение и ограничение сравнителна степен на прилагателните б) родителен за време Се бѫдетъ сеѧ нощи Синоним генетив

родителен самостоятелен падеж лат genetivus absolutus Конструкцията е калка на гръцката конструкция и представена от старобългарските паметници само в Супрасълския сборник Състои се от име в родителен падеж и съгласувано с него причастие Има същото значение както дателен самостоятелен mdash на обстоятелствено изречение за време условие причина Вж абсолютна конструкция дателен самостоятелен падеж Синоним родителен самостоятелен

ротацизъм ротацизм Rhotazismus rhotacism

сандхи рус сандхи нем Sandhi От санскрит връзка съединение Термин от индийската граматика за асимилационни промени които възникват на междусловната граница Вж асимилация

свърхкратка гласна Вж ерове

свършен вид рус совершенный вид перфективный вид нем perfektive Aktionsart англ perfect aspect perfective aspect complete aspect telic aspect фр aspect perfectif ит aspetto perfettivo Глаголът от свършен вид представя действието като цяло mdash заедно с началото му извършването му и края му без обаче да се мисли поотделно за тези съставки (Пашов 1989105) Първичните глаголи от св в в старобългарски не съдържат наставката -а- в инфинитивната си форма срв минѫти минѫ (св в) но миновати миноуѭ (несв в) Синоним свършен вид на глагола

сегашно време рус настоящее время презенс нем Praumlsens англ present tense фр preacutesent ит presente Граматически форми които изразяват процес извършващ се едновременно с процеса на говорене В старобългарски това време се образува от сегашната основа на глагола Вж сегашна основа

сегашно деятелно причастие В старобългарски се е образувало от сегашната основа на глагола В м ср р ед ч в 1 и 2 спр е окончавало на -ъі а в 3 и 4 mdash на ѧ Разликата между 3 и 4 спрежение е била че в третото гласната в суфикса е била в косвените падежи ѫ с предходна мекост или ѭ докато при 4 навсякъде е била само ѧ От друга страна им п ед м и ср им п се е противопоставял на всички други форми заради липсата на -щ- срв несъі даѧ молѧ (м срр импедч) - несѫщи даѭщи молѧщи (жредчимп) Скланя се както съществителните по -jo (за м и срр) -ja (за жр) Различават се кратки и местоименни форми Местоименните или пълните форми се образуват като към кратката форма се добави съответната форма за род число

и падеж на анафоричното местоимение напр несъіи даѧи молѧи В този случай втората част следва склонението на местоимението несѫщаего (родпедч м и ср р) несѫщоуемоу (датпедч м и ср р) В развитието на езика още в старобългарски гласната е се уподобява (асимилира) от предходната гласна несѫщаего gt несѫщааго Следходният процес е известен като контракция mdash двете еднакви гласни се свиват в една mdash несѫщаго Този процес повлиява цялата парадигма на сегашното деятелно причастие Вж минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие причастие анафорично местоимение Синоним сегашно действително причастие

сема рус сема фр segraveme Най-малкият смислов компонент в семантиката на думата

семантика рус семантика нем Semantik Bedeutungslehre англ semantics фр seacutemantique ит semantica 1 Лингвистична дисциплина която се занимава със значението на езиковите единици Дели се традиционно на лексикална и граматична семантика 2 Теория за знаковото учение като част от семасиологията

сигматичен аорист рус сигматический аорист англ sigmatic aorist Аорист който в славянските езици се образува с помощта на съгласната s добавена към инфинитивната основа В по-голяма част от случаите още в праславянски тази съгласна се е изменила в -х- Вж аорист

сигматичен рус сигматический нем sigmatisch англ sigmatic фр sigmatique ит sigmatico Граматично образувание с помощта на афикса -s- (от гр сигма) Вж сигматичен аорист

силен ер рус сильный редуцированный сильная позиция редуцированных англ strong jer strong position of jers Ер в силна позиция или силен ер означава че в това обкръжение гласната ще понижи своя гласеж Силна позиция за еровете е била пред друга ерова гласна и под ударение Синоним силна позиция на еровете Вж ерове голям ер малък ер изпадане на еровете понижаване на еровете преглас на еровете Срв слаб ер

синоним рус синоним нем Synonym Gleichbedeutend англ synonym фр synomyme it sinonimо Дума или израз равни или сходни в своето значение с друга дума или израз Срв антоним

синонимия рус синонимия нем Synonymie англ synonymy фр synonymie ит sinonimia Семантично явление при което основните значения на езиковите единици (думи морфеми изрази категории) съвпадат или са близки Вж синоним

синтагма рус синтагма нем Syntagme фр syntagme 1 Група от думи в изречението обединена смислово и ритмически 2 Сборник от статии и слова Вж фраза Синтагма

синтаксис рус синтаксис нем Syntax Satzlehre англ syntax фр syntax ит sintassi Лингвистична дисциплина която изучава отношенията на думите и формите в изречението и начините за тяхното свързване в единно цяло

сказуемо рус сказуемое нем Praumldikat англ predicate фр preacutedicat ит predicato Личният глагол в изречението В старобългарски се съласува с подлога по лице и число а в някои случаи и по

род Рѫцѣ твои сътвористѣ мѧ и съꙃдастѣ мѧ Синоним предикат

склонение рус склонение нем Deklination англ declension фр deacuteclinaison ит declinazione Система на словоизменение на именните форми Склонението зависи от основата на името Старобългарските съществителни различават 9 различни склонения Причастията и прилагателните се скланят по образеца на съществителните а при местоименията се разграничават склоненията на личното и възвратното местоимение от склоненията на родовите форми Вж вокална основа консонантна основа парадигма

слаб ер рус слабый редуцированный англ weak jer jer in weak position Ер който се намира в слаба позиция се нарича слаб ер Слаба позиция за еровете е прието да се назовава сричката във фонетичната дума където след еровата гласна не следва друга ер в края на думата преди сричка с друга гласна и когато върху еровата гласна не пада ударението В тези позиции във всички славянски езици се извършва процес известен като изпадане на еровете Синоним ер в слаба позиция Вж ерове голям ер малък ер преглас на еровете понижаване на еровете Срв силен ер

словоизменение рус словоизменение флексия нем Flexion англ flection inflexion accidence фр flexion ит flessione Процес при който към думата се добавят окончания Те изразяват граматични категории и отношения Вж афикс окончание парадигма

словообразуване рус словосложение нем Zusammensetzung англ composition фр composition ит composizione Образуване на нови думи от изходна форма или дума (мотивираща форма мотивираща дума) с помощта най-често на афикси Срв словоизменение

словоред рус порядок слов нем Wortstellung Wortfolge англ word-order фр ordre des mots ит ordine delle parole Ред на думите в изречението Различното разположение може да има синтактично семантично и експресивно значение

сложна дума рус сложное слово композита нем Kompositum zusammengesetztes Wort англ compound фр composeacute ит composto Съединението на най-малко две думи в една нова се нарича сложна дума

служебна дума рус служебное слово нем Nebenwort англ subsidiary word accessory word фр mot accessoire ит parola accessoria Служебните думи означават отношения между частите на самостойните думи Те биват предлози частици и съюзи Синоним несамостойна дума

смегчаване рус смягчение нем Mouillierung Erweichung англ softening фр mouillement mouillure ит palatalizzazione Процес на образуване на съгласни с помощта на повдигане на средната част на езика към твърдото небце (палатум)

собствено име рус собственное имя нем Eigenname англ proper name фр nom propre ит nome proprio Съществително което назовава отделен единичен предмет Синоним съществително собствено име Вж нарицателно име

спомагателен глагол рус вспомагательный глагол нем Hilfsverbum англ auxiliary verb фр

verbe auxiliaire ит verbo ausiliare Глагол който служи за образуване на други сложни глаголни форми например времена и наклонения С старобългарски спомагателни глаголи са например бъіти имѣти и хотѣти

спрежение лат cojugatio рус спряжение нем Konjugation Abwandlung англ conjugation фр conjugaison ит coniugazione Групиране на глаголните форми в система от парадигми Старобългарските глаголи се делят на 5 спрежения 4 тематични и 1 атематично Тематичните спрежения са 1 - с гласна -е- 2 с -не- 3 с -je- и 4 с -и- Тематичната гласна и съчетание се открива във всички форми на сег вр на глагола освен в 1 л ед и 3 л мнч Атематичните глаголи в старобългарски са пет бъіти вѣдѣти дати имѣти ѣсти както и техните варианти с представка напр прѣдати продати иꙃдати В речниците се дава информация за формата във 2 л според която най-често се определя спрежението на глагола Това е и т нар сегашна глаголна основа в старобългарски Вж тематичен атематичен основа склонение парадигма

сравнителна степен рус сравнительная степень фр comparatif Представяне на качеството у един предмет в по-голяма мяра отколкото при друг (Момчилов 186833-34) В старобългарски са съществували два начина за образуване на сравнителната степен Кратките форми за сравнителна степен са се образували като се добавят наставките -jьs (за м и жр) и -jes (за срр) Наставката се е добавяла към основата на прилагателното или наречието Крайното s е изпадало (вж тенденция към отворена сричка) а j е палатализирал съгласната пред него драгъ драга драго gt дражь дражьши драже При дългите форми преди наставката се е добавяла гласната ѣ добрѣи добрѣиши добрѣе от добръ добра добро Вж превъзходна степен степен на сравнение

среден ер В кирилската писменост mdash ер който се пише като среден вариант между големия и малкия ер Среща се в някои от ранните епиграфски паметници и в среднобългарски текстове от 12-13 век насетне В някои случаи може да се предположи че има фонетично значение на шва но специализирани изследвания не са правени Вж ерове голям ер малък ер

среден род рус средний род нем Neutrum англ neuter фр neutre ит neutro В старобългарски това е граматически род който обединява думи със общо значение на индиферентност спрямо опозицията мъжки-женски род както и притежаващи значения на неактивност неодушевеност (Ахманова 1969380) Те имат формални завършеци характерни за основите на -o-jo както и на част от консонантните склонения Вж мъжки род женски род род

сричка рус слог нем Silbe англ syllable фр syllable ит sillaba Най-малката произносителна единица при образуването на която трябва да съществува гласна или в някои случаи сонорна съгласна Вж отворена сричка затворена сричка тенденция към отворена сричка

старобългарски език старославянский язык древнецерковнославянский язык нем altkirchenslaviesche Sprache altslavische Sprache altbulgarische Sprache англ Old Bulgarian language Old Church Slavonic language Old Slavic language Най-ранният писмено засвидетелстван език на славяните Почива на българските говори Първите му паметници са създадени през 9 век Обхваща първия период от писмената история на българския език -

старобългарския който трае 3 века от 9 до края на 11 Синоним старочерковнославянски староцърковнославянски старославянски

степен на сравнение рус степень сравнения нем Komparationsgrade Steigerungsstufen Komparationsbildungen англ degrees of comparison фр degreacutes de comparaison ит gradi di comparazione Степента е граматическа категория проявяваща се в способността на качествените прилагателни и наречия да изразяват относителна разлика в признаците на определяните от тях явления (Куцаров 2007475 Ахманова 1969453) В старобългарски степенуването извън положителната степен се изразява с ппомощта на граматически суфикс Вж сравнителна степен Синоним степенуване

страдателен залог рус страдательный залог пасив нем Passiv англ passive (voice) фр passif ит passivo Ако глаголното лице е пасивно (търпи глаголното действие) то залогът се нарича страдателен В старобългарски лицето в този случай се изразява с тв п или с помощта на конструкция на предлога отъ с род п срв текъла постриже сѧ павъломь Вж деятелен залог залог Синоним пасив пасивен залог

строфа рус строфа нем Strophe Stanze англ stanza фр strophe ит strofa strofe Група от стихове образуваща единно смислово и ритмическо цяло

стъпка рус стопа нем Fuss англ foot фр pied ит piede Ритмическа единица образувана от група срички обединени от ударението или дължината Синоним ритмична стъпка ритмическа стъпка

субект Вж подлог

супин лат supinum рус супин нем Supinum англ supine фр supin ит supino Нелична глаголна форма която се е употребявала в старобългарски след глаголи за движение вместо инфинитива Има паралел в историята на инд езици с латинския Старобългарският супин е окончавал на -тъ видѣтъ По произход е стар винителен падеж на кратки u-основи В най-архаичните текстове изисква допълнение в род п след глаголи за движение идѫ ръібъ ловитъ отивам да ловя риба С течение на времето тази форма е била изместен още в старобългарски от инфинитива Вж инфинитив

суплетивен рус суплетивный нем suppletiv англ suppletive фр suppleacutetif ит suppletivo Суплетивни форми са форми на една и съща дума образувани от различни корени например бъіти есмь и сѫть

суфикс рус суффикс нем Suffix Exponent англ suffix фр suffixe ит suffiso Служебна морфема която се поставя зад корена или основата Вж афикс инфикс префикс основа морфема

съгласна рус согласный согласный звук нем Konsonant англ consonant фр consonne ит consonante В античността под названието съгласни (калка срв гр лат consonantia) са разбирали звукове които са лишени от истинска звучност и които са се произнасяли заедно с гласната При учленението си те минават през проход или преграда и са преобладаващо шумове Съгласните не

могат да образуват сричка Изключение са сонорите които при струпване на няколко съгласни елемента могат да служат за сричкотворни елементи (срв р в крв) Синоним съгласен звук Вж гласна

съгласуване на времената лат consecutio temporum рус согласование времен нем consecutio temporum англ senquence of tenses фр concordance des temps ит concordanza dei tempi Съгласуване на глагола в подчиненото изречение с глаголното време в главното изречение Вж време

съхипоним Елементи от един и същ хипонимен ред Срв хипоним хипонимен ред хипонимия хипероним

съчинителен съюз рус сочинительный союз нем beiordnende Konjunktion англ coordinating conjunction фр conjonction de coordination ит coniunzione coordinativa Свързва две части на изречението с еднородна функция и без отношение на зависимост В старобългарски се разграничават седем класа съчинителни съюзи съединителни (и ии нини ниже тоже толи ибо) съпоставително-противопоставителни (а же ли нъ) разделителни (ли лили аще ащели илиили любо любо) мотивиращи (бо ибо небонъ оубо) заключителни (оубо бо) резултативни (тѣмь тѣмьже сего радисего дѣлѣ того ради ꙃа не) пояснителни (сирѣчь рѣкъше) (Дуриданов 1993327-332) Вж подчинителен съюз съюз

съществително име гр лат substantivum рус существительное имя нем Substantiv Gegenstandswort англ substantive фр substantif ит sostantivo Думи с които се именуват лица неща и понятия Античните граматици са считали че то изразява нещо съществено (срв лат термин) който обозначава или индивида (съществително собствено) или категория (съществително нарицателно) или понятия (качества състояния действия) Съществителните са конкретни ако принадлежат на една от първите категории и отвлечени или абстрактни ако са част от третата Старобългарското съществително име притежава род число падеж и принадлежи към една от склонитбените групи (склонения) наследници на индоевропейските и праславянски основи Срв име прилагателно име местоимение

съюз рус союз нем Konjunktion Bindewort англ conjunction фр conjonction ит congiunzione Служебна дума която служи за съединение на две части на изречение или на две изречения Старобългарските съюзи по начин на съставяне се делят на прости сложни и съотносителни Простите съюзи се състоят от една лексикална единица а бо и или и др Сложните съюзи са съчетание на прост съюз и друга съставка Например любо ли а не нъ а и аще и Съотносителните съюзи се употребяват разделено Едната съставка се намира в първото от изреченията а втората mdash в следващото Например ли ли или или любо любо ни ни В старобългарския език съюзна функция са могли да изпълняват и т нар съюзни думи Това са местоимения наречия и съчетания от местоимения и съществителни частици Според типовете отношение се разделят на съчинителни и подчинителни Вж подчинителен съюз съчинителен съюз

творителен падеж рус творительный падеж инструментальный падеж орудийный падеж

нем Instrumentalis instrumental англ instrumental фр instrumental ит strumentale Творителният изразява различни обстоятелствени значения служи за означаване на субекта в страдателен залог и служи за именна част на съставните сказуеми В творителния падеж се поставя непрякото допълнение което показава оръдието или средството с което се върши глаголното десйтвие Затова се нарича и инструментален падеж На български тази финкция се превежда с предлозите с или чрез Писахъ вамъ моеѭ рѫкоѭ Творителен падеж се употребява и когато трябва да се покаже че действието се извършва задружно с някого или че то се съпровожда с нещо Вѣроѭ и любовиѭ пристѫпимъ Най-често в това значение се употребява с предлога съ мъітари и грѣшьници въꙃлежаахѫ съ исоусомь Страдателен залог (отговаря на въпроса от кого) въꙃлюбленъ бѫдетъ отьцемь моимь Глаголът бъіти когато има значение на произлизам ставам изисква допълнение в творителен падеж Въ миръ бѣ и миръ тѣмь бъістъ Допъленение в творителен падеж изискват и глаголите господьствовати и обладати Наплъните ꙃемлѭ и господьствоуите еѭ и обладаите ръібами морьскъіими и ꙃвѣрьми и птицами небесьнъіими и всѣми скотами и и вьсеѭ ꙃемлеѭ При глаголи за покупка и продажба допълнението в творителен падеж не пѧть ли птиць цѣнитъ сѧ пѣнѧꙃема двѣма Творителният падеж се употребява и за означаване на обстоятелствата при които се извършва дадено действие (начин време място) Миромь господи помолимъ сѧ Сьи придетъ къ исоусоу нощьѭ Входѧи двьрьми пастъірь естъ овьцамъ Синоним инструментален падеж

тежко ударение вж гравис

тематичен рус тематический нем thematisch themavokalisch stammbildend англ thematic theacutematique ит tematico Тематична морфема е тази която се присъединява към корена за образуване на основа Например в старобългарски има 4 тематични спрежения Вж атематичен основа корен морфема спрежение

тенденция към отворена сричка рус тенденция к открытому слогу принцип восходящей звучности принцип возрастающей звучности англ tendency toward intrasyllabic harmony tendency toward rising sonority law of open syllables Тендеция от изменения в праславянски която води до структура на сричката завършваща на гласна Към тази тенденция приндалежат промени като изпадане на съгласни на сричковата граница и в края на думите монофтонгизацията на дифтонгите образуването на носови гласни различни видове метатези и епентези Синоним тенденция към възходяща звучност закон за отворената сричка Вж отворена сричка монофтонгизация на дифтонги носова гласна изпадане на съгласни метатеза епентеза

тенденция към палаталност рус тенденция к палатальности Едно от двете основни направления във фонологическото развитие на праславянския език заедно с тенденцията към отворената сричка което обединява всички процеси на промяна на съгласните под въздействие на следходни (при прогресивната палатализация и предходни) незадни фонологични елементи (предни гласни и j) В резултат на тези промени в славянските езици се появяват редица съгласни които преди това не са съществували (като ч ж ш щ ц ꙃ и тн) Всички нововъзникнали съгласни са меки което довежда и до появата на корелацията твърди-меки

съгласни както е случаят със сонорните r l m които имат съответствия r l m Тенденцията обхваща трите праславянски палатализации на веларите палатализацията на денталите и лабиалите йотацията както и някои съпътстващи краесловни изменения Към тези промени може да се причисли и монофтонгизацията на дифтонга aj в еи който е основание за възникване на втората веларна палатализация макар той да е част от друга една тенденция в праславянски mdash тази на отворената сричка Вж палатализация палатализация на веларите палатализация на денталите палатализация на лабиалите монофтонгизация на дифтонгите Срв тенденция към отворена сричка Вж праславянски език тенденция към отворена сричка

тон тон Ton Betonung tone

топонимия рус топонимия топонимика топономастика нем Toponomastik Ortsnamenkunde англ placename study фр toponymie toponomastique ит toponimia toponomastica Изследване на географските и местните имена на дадена територия или в даден език Вж ономастика

транскрипция рус транскрипция транскрибирование нем Transkription англ transcription фр transcription ит transrizione Предаване на звуците в един изговор с помощта на писмени знаци При фонетичната транскрипция се прилагат специални знаци за точното отразяване на речта Най-известната система е тази на Международната фонетична асоциация В България за записване на диалектна реч се използва транскрипцията на проф Стойко Стойков изработена за целите на Българския диалектен атлас Срв транслитерация

транслитерация рус транслитерация нем Transliteration англ transliteration фр transliteacuteration ит translitterazione Предаване на знаците от една писмена система с помощта на знаци от друго писмо Например много често в изданията на глаголическите паметници глаголицата се транслитерира с кирилица или с латиница При транслитерацията не се държи за сметка за реалното звучане на писмените знаци Срв транскрипция

трета палатализация на веларите вж прогресивна палатализация

тропа троп образное выражение Tropus bildlicher Ausdruck trope

ударение стб сила глаголоу рус ударение нем Akzent Betonung Tonfall англ accent stress 1 Отделянето на определена сричка в думата на фона на другите неударени срички се нарича словно ударение или само ударение 2 Обозначаване на това отделяне с особен знак в правописа В старобългарските паметници отсъстват знаци с подобно значение Син акцент

условно наклонение рус сослагательное наклонение нем Subjunktiv Konjunktiv англ subjunctive фр subjonctif ит soggiuntivo congiuntivo Условното наклонение представя действието като зависимо от някакво условие В старобългарски се е образувало с особена парадигма на глагола бъіти (бимь би би бимъ бисте бѫ) и минало деятелно второ (елово) причастие Причастните форми са се изменяли по род и число а глаголът се е менял по лице и число например сътворилъ бимь бих направил Още в старобългарския период специализираните форми на спомагателния глагол са се променили като са приели окончанията за аорист бъіхъ сътворилъ Към тези конструкции възхожда и съвременното българско условно

наклонение Вж изявително наклонение повелително наклонение наклонение Синоним кондиционал

фраза рус фраза нем Phrase англ phrase clause 1 Фонетична и синтактична цялост която изразява завършена мисъл оформена интонационно 2 Изречение или глаголно съчетание

хапакс лат hapax legomenon рус гапакс апакс Гръцкото наречие hapax (веднъж еднократно) се употребява в качеството на съществително за да обозначи дума израз конструкция срещана само веднъж

хаплография рус гаплография нем Haplographie англ haplography фр haplographie ит aplografia Изпускане на цяла сричка в писмото Грешка при която от две съседни еднакви или подобни срички се пише само едната

хаплология рус гаплология нем Haplologie Silbenschichtung SIlbendissimilation англ haplology фр haplologie ит aplologia Изпускане на еднакви или подобни срички стоящи непосредствено една до друга Срв елизия

хетеронимия рус гетеронимия нем Heteronimie англ heteronymy фр heacuteteacuteronymie ит eteronimia Свойства на имената образувани от различни корени да означават предмети и същества тясно свързани по значение които са част от естествена група Например братръ и сестра в стб

хиазъм гр χιαστὸν σχῆμα χιασμός рус хиазм нем Chiasmus англ chiasmus фр chiasme ит chiasmo Две синтактични или фразови двойки които са подредени не паралелно (a-b-a-b) а редуващо се (a-b-b-a) Този тип подреждане е известно като кръстовидно и наименованието му идва от формата на гръцката буква хи (X)

хипербат гр ὑπερβατόν лат transgressio рус гипербат нем Hyperbaton англ hyperbaton фр hyperbate ит iperbato 1 Смяна на местата инверсия на две синтактично принадлежащи заедно думи (анастрофа) 2 Разделяне на две синтактично принадлежещи заедно думи чрез вмъкване на допълнителна фраза или изречение между тях 3 Тмезис

хипербола гр ὑπερβολή лат superlatio рус гипорбола нем Hyperbel англ hyperbole фр hyperbole ит iperbole Реторичен троп при който се преувеличават свойства качества и състояния на предмети и явления Антоним литота

хиперкоректен гиперкорректный hyperkorrekt hypercorrect

хипероним Дума която е название на общо родово понятие или на цялото спрямо неговите части Например растение е хипероним на множеството дърво храст трева Хиперонимът животно обхваща хипонимите заек тигър кон Срв хипоним хипонимен ред хипонимия съхипоним

хипоним Дума която семантично подчинена на друга дума и представя част от понятието на тази дума Например бреза бук са хипоними на дърво Вж хипонимия хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипонимен ред Лексика структурирана според семантичната група на хипонимите Срв хипоним хипонимия хипероним съхипоним

хипонимия Връзки които обобщават отношението на отделните части към цялото Например бреза бук смърч са хипоними на родовото название дърво Вж хипоним хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипотаксис рус гипотаксис англ Hypotaxe Unterordnung англ hypotaxis фр hypotaxe ит ipotassi Подчинение зависимост на едно изречение от друго Срв паратаксис

циркумфлекс стб периспомени гр προσῳδία περισπομένη περισπομένη лат cicumflexa geschleifter schleifender Akzent Schleifton gedehnter Ton circumflex В екфонетичната нотация се обозначава с ^ Синоним извито ударение Вж и тонове ударение

части на речта лат partes orationis рус части речи нем Redeteile англ parts of speech фр parties du discours ит parti del discorso Лексикална семантична и граматична класификация на думите която обединява техните понятийни класовве и граматични категории Традиционно в старите граматики те се делят на 8 частисъществително име прилагателно име местоимение глагол наречие предлог съюз и междуметие

числително бройно рус количественное числительное нем Kardinalzahl Grundzahl англ cardinal number Бройните числителни показват количеството (броя) на предметите или лицата Вж числително име числително редно

числително име рус числительное имя нем Zahlwort англ numeral фр numeacuteral ит numerale Дума която означава броя или числения ред на нещата Въз основа морфосинтактични признаци можем да ги разделим на такива които се променят като прилагателни и такива които се променят като съществителни Според функциите се делят на числителни бройни числителни редни събирателни дробни Цифрите в старобългарски и през целия средновековен период на българската история се означават с букви върху които има изписана чертица (титло) Числителните от 11 до 19 са словосъчетания чиято главна част е названието на единиците Втората съставка се скланя в м п единъ на десѧте дъва на десѧте Числителните от 20 до 90 се образуват като десѧть се брои за самостоятелна дума трье десѧти Числителните единъ една едно се скланят като родовите местоимения Те имат значение и на неопределителни местоимения По същия начин се скланят и редните числителни Числителните дъва оба се скланят като местоимението тъ в дв ч Числителните трие три и четъіре четъіри се скланят както съществителните по кратки i-основи като се забелязва и влияние от консонантните основи Числителните от 5 до 9 са от жр Скланят се само в едч по кратките i-основи Числителното 10 е било от мр и се е скланяло по консонантните основи със силно влияние от кратки i-основи При числителните от 11 до 19 се променя само първата съставака От 20 до 90 числителните управляват съществително в род п мнч Числителното съто се скланя като същестително от срр по о-снови Числителното тъісѫщи тъїсѧщи се скланя по типа на съществителни като богъіни Тъма се скланя като съществително по а-основи Вж числително бройно числително редно

числително редно лат numeralia ordinalial рус порядковое числительное нем Ordinalzahl Ordnungszahl англ ordinal number Редните числителни показват реда и мястото на нещата Синоним поредни числителни уредни числителни качествени числителни ординални нумерали Вж числително бройно числително име

член рус артикль член нем Artikel англ article фр article ит articolo Морфологичен показател за определеност при имената Определителният член може да стои пред (предпоставен член) или след (задпоставен член) името В българския език той произхожда от съчетанието на името (отначало при съществителните) с показателните местоимения с основи на -т- -в- и -с- Още в старобългарски се откриват наченките на този процес по-късно в среднобългарския и ранния новобългарски период тези форми са все по-чести Срв жена та gt жената мѫжь тъ gt мѫжьтъ (мъжът)

вечера в) (зад след) иди за мъноѭ сотоно междоу междю а) приде на море междоу прѣдѣлы декапольскыѧ б) междоу двою морю чрьнааго и бѣлааго в) колико растоѧтъ междоу собоѭ

предна гласна рус передний гласный гласный переднего ряда светлый гласный англ front vowel bright vowel Гласна която се образува в предната част на устната кухина Предни гласни в старобългарски са били и ь ю е ѣ ѧ Синоним (остар) светла гласна Вж гласна Срв задна гласна

префикс рус префикс приставка нем Praumlfix англ prefix фр preacutefixe ит prefisso Афикс който се добавя в началото на думата за да бъде променено нейното значение Вж афикс инфикс суфикс основа морфема gtморфема Синоним представка

преходен глагол рус переходный глагол нем transitiv англ transitive verb фр transitif ит transitivo Глагол който приема пряко допълнение Древните граматици са разглеждали този вид глаголи като съдържащи преход от субекта към обекта без помощта на предлог Вж пряко допълнение сказуемо

придихание лат spiritus рус придыхание лат spiritus нем Spiritus англ breathing Обозначение на характера на вдишването при произнасянето на началната гласна в думата на гръцки По отношение на славянските средновековни текстове са възприети термините spiritus lenis (слабо придихание рус тонкое придыхание нем Spiritus lenis англ smooth breathing фр esprit doux ит spirito lene) и spirutus asper (силно придихание рус густое придыхание нем Spiritus asper англ rough breathing фр esprit dur ит spirito lene) За славянските текстове те обаче се използват главно като знаци за четене и не са имали фонетична стойност

прилагателно име рус прилагательное имя нем Adjektiv EIgenshaftswort англ adjective Част на речта която означава качество свойство или белег на нещата Делят се традиционно на качествени притежателни и относителни Качествените прилагателни изтъкват качеството на предмета пьстръ стоудьнъ младъ Притежателните означават принадлежността отьчь братовъ Относителните показват различните белези на предмета относно до веществото от което е направен произхода му времето и предназначението му Прилагателното може да бъде субстантивирано ако в изречението то заема функцията на съществителното Старобългарските прилагателни притежават род число падеж и се скланят Прилагателните са имали две форми кратка (неопределена) и пълна (определена или местоименна) Кратките прилагателни се скланят като съществителни по -о (jo) за м и ср р или по -а(jа) основи за жр Местоименните прилагателни се скланят като родовите местоимения по меките основи Качествените прилагателни в старобългарски притежават сравнителна степен но не е развита превъзходната степен Сравнителната степен се е образувала по два начина Кратките форми на сравнителната степен са се образували с наставка -jьs (за жр) и -jes (за мр) В жр към наставката се е прибавяло окончанието -и за имп ед ч и формите съответно са били дражьши (жр) дражь (мр) и драже (срр) Дългата форма се е образувала със същата наставка но тя се е прибавяла към разширената с ѣ основа Крайното s от наставката е изпадало и формите са гласяли добрѣиши (жр) добрѣи (мр) и добрѣе (срр) ltpgt

приложение рус приложение аппозиция нем Apposition англ apposition фр apposition ит apposizione Определение което е съществително съгласувано по падеж с името към което се отнася Павелъ рабъ божии апостолъ исоусъ христосъ Вж определение Синоним апозиция

притежателно местоимение рус притежательное местоимение Притежателното местоимение означава принадлежност Старобългарските притежателни местоимения са мои моѣ мое твои твоѣ твое свои своѣ свое нашь наша наше вашь ваша ваше Те се скланят като анафоричното - по меките местоименни основи Вж местоимение анафорично местоимение

причастие лат participium рус причастие нем Partizip Participium англ participle фр participe ит participio Част на речта която античните граматици считали за причастна както към категорията на имената (защото се скланя) така и към категорията на глагола защото се образува от него и може да изразява време и залог В старобългарски съществуват три деятелни (сегашно минало 1 и 2) и две страдателни (сегашно и минало) причастия Вж сегашно деятелно причастие минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие елово причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие

прогресивна палатализация рус прогрессивная палатализация англ Progressive palatalization Наричана традиционно Трета палатализация (бълг) Третья палатализация (рус) Third Palatalization (англ) За разлика от другите две палатализации на веларите (вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите) при тази посоката на изменение е прогресивно (вж прогресивно фонологическо изменение) те предният фонологически елемент влияе върху следходния В този случай е доказано че въздействие се оказва от предходната гласна дълго или кратко i върху веларните съгласни k и g Спорно е дали в този процес е участвала съгласната x Между гласната и съгласната е могло да има назален елемент който впоследствие е образувал една единна част от предходната гласна и двете заедно са се превърнали в малка носовка За да се осъществи изменението след веларните съгласни е трябвало да се намират дълги или кратки гласни o или a Резултатите от прогресивната палатализация са съвпаднали с тези от втората регресивна те k gt c a g gt ꙃ (ꙃ) Синоним трета палатализация 3 палатализация III палатализация Срв палатализация

прогресивно изменение рус прогрессивное изменение англ progressive change progressive phonological change Фонологична промяна при която предходният в изговора звук влияе върху следходния Синоним прогресивно фонологическо изменение прогресивна промяна Антоним регресивно изменение

прозодия рус просодия нем Prosodie англ prosody фр prosodie ит prosodia Общото наименование на особеностите на речта и стиха свързани с метрика като дължина и количество ударение и интонация В системата на византийската прозодия са известни десет прозодични знака които се делят на 4 групи 1 тонове 2 времена 3 придихания 4 стъпки Вж ударение

протеза рус протеза надставка нем Prothese Vorschlag англ prothesis фр prothegravese ит prostesi Вмъкване на звук в началото на думата От праславянски е известна протезата на глайдовете j и

w в началото на думата Срв случаи като въдица въглен вътък вътре въже възел както и пояепентезавата на j в случаи като гнѧ ѩзъікъ и др Срв епентеза метатеза ꙗ

пряко допълнение рус прямое дополнение нем naumlheres Objekt direkt Objekt англ direct object фр compleacutement direct ит oggeto diretto Допълнение което съседства непосредствено и задължително при глаголната форма Прякото допълнение в старобългарски зависи от семантиката на преходните глаголи и се изразява с винителен родителен и творителен падеж Най-много са формите с винителен падеж който е основният падеж на прякото допълнение в старобългарски С родителен падеж прякото допълнение се употребява 1 при отрицание (с частиците не и ни) 2 при значение на част от цялото при глаголите сти пити приѧти 3 при ꙗодушевени съществителни вместо винителната форма При супин формата за родителен падеж е по-архаичната отколкото по-новите случаи с винителен Пряко допълнение в родителен падеж имат глаголите алкати въкоусити жьдати жѧдати искати слоушати съмотрити трѣбовати ча ти Творителен падеж за пряко допълнение се употребява при глаголите власти съвласти ꙗобладати четврьтовластьвовати видите къто вами съвладетъ Особен случай на допълнение е и творителната форма в страдателни конструкции Вж допълнение косвено допълнение части на изречението

пунктуация рус пунктуация нем Interpunktion Satzzeichensetzung англ punctuation фр ponctuation ит interpunzione Графически знаци в реда употребявани за разграничение на различните изреченски или ритмични елементи В най-ранния период са се разграничавали знаци в текста знаци за край на текста знаци за глоси в полето От знаците в текста най-често срещани са средната точка и двуеточието които са се употребявали с една функция - разграничаване на изреченска или ритмична цялост От занците за край на текста най-често се срещат различни варианти на схематизиран кръст с допълнителни украшения Към знаците за край на текста принадлежат и знаците за запълване на реда които са често по същия начин и са изпълнявали подобна функция Знаците за глоси в полето са обикновено същите както в текста Един и същи знак в реда или над него е отбелязвал мястото на допълнението а същият знак в полето е бележел началото на допълнението

първа палатализация на веларите рус первая веларная палатализация нем Erste Velar Palataliesirung англ First Velar Palatalization Наричана още първа регресивна палатализация на веларите Регресивна промяна по признака предност в праславянски която обхваща веларните съгласни k g x когато те се намират пред преден фонетичен елемент (предни гласни или преден глайд j) Резултатът от изменението е че k gt ч g gt ж а x gt ш В някои учебници изменението пред j е представено като йотация но рефлексите на изменението са същите както и при веларните съгласни когато те се намират пред предни гласни Може да се предполага че механизмът на въздействието и времето на възникване на промяната са същите

регресивно изменение рус регрессивное изменение регрессивное фонологическое изменение англ regressive change regressive phonological change Фонологическо изменение (промяна) при което следходният фонологически елемент влияе върху предходния Синоним регресивно фонологическо изменение регресивна промяна Антоним прогресивно изменение

редукция рус редукция нем Reduktion англ reduction фр reacuteduction ит riduzione Редукцията е фонологическо изменение на невисоките неударени гласни което се изразява в техния повишен гласеж Така неударено е gt и о gt у а gt ъ Поради тази причина е неправилно да се смята че големият и малък ер са били редуцирани тъй като техните промени се дължат не на ролята на ударението а са убословени от самия им характер на високи и кратки гласни В най-ранния период на славянската писменост примерите за редукция на гласни са неясни Приема се че старобългарския период отразява преход между противопоставянето между дългите и кратките гласни и следходния период при който като релевантен признак се появява ударението Затова примерите за редукция се срещат в по-ново време

редупликация рус редупликация повтор удвоение нем Reduplikation Verdoppelung Reduplizierung фр redoublement ит raddoppiamento Пълно или частично преднамерено повторение на корена основата или цялата дума при образуването на нови думи или изрази

реч 1 рус речь нем Rede англ speech discourse фр discours ит discorso 2 рус речь нем Rede das Sprechen англ speech фр parole ит parole 1 Звуковата проява на езика 2 Речева дейност в устна или писмена форма

рима рус рифма нем Reim англ rhyme фр rime ит rima Разположение на еднакви или подобни звукове в края на съседни или отделени една от друга думи които образуват ритмическо цяло

ритъм ритм Rhythmus Takt Sprechtakt rhythm

род рус род нем Genus англ gender фр genre ит genere Граматическа категория основана върху идеята че съществителните прилагателните и родовите местоимения могат да се разграничават въз основа на естествения пол (мъжки и женски род) или на безразличието спрямо тази подялба (среден род) В старобългарски и в български език принадлежността към даден род се определя от формалния завършек при съществителните и прилагателните

родителен падеж рус родительный падеж генетив нем Genetiv англ genetive фр geacutenitif ит genetivo Родителният падеж в старобългарски и в славянските езици съчетава най-разнообразни значения Той наследява и всички значения на индоевропейския аблатив Обикновено за илюстрация на значенията неговите функции се делят на две големи групи приименен родителен и приглаголен родителен падеж 1 Приименен родителен а) използва се определение (притежание субект на действието за количество за качество след субстантивирани местоимения и числителни от 1 до 4 с предлога отъ) Родителният определителен се поставя като определение при друго име за да определи качеството му (произход характер възраст материал) Чловѣкъ нѣкъіи добра рода б) като именно сказуемно определние велика рода естъ в) при прилагателни означаващи отстраняване лишаване г) допълнение при прилагателните плънъ исплънъ достоинъ Въі плънъі есте благости исплънени всѣкого раꙃоума д) след междуметията о оле о прѣмѫдръіихъ сѫдебъ твоихъ е) 2 Приглаголен родителен а) субект на безлични конструкции (с отрицат форми на бъіти) б) допълнение при глаголи с отрицание или съпътствани с отрицателна частица не приѧтъ оученьѣ в) при супина на преходни глаголи г)

при глаголи със значение на отделяне предвижване в пространството бѣгати отъстоѣти иꙃлаꙃити отъстѫпити (често с представките иꙃ отъоу) които изискват допълнение с въпроса от кого от що д) глаголи означаващи отстраняване освобождаване избавяне е) при глаголи които изразяват различни чувства чаѣти жѧждати хотѣти желати просити послоушати плакати сѧ просити искати оубоѣти сѧ плакати сѧ гнѫшати сѧ оустрашати сѧ оужасати сѧ ж) глаголи и прилагателни със значение на докосване допир връзка з) В родителен падеж е второто допълнение (освен винителното) глаголите напитати наплънити сподоблѣти Наплъните съсѫдъі вашѧ пшеницъі 3) родителен за обстоятелствено пояснение а) отношение и ограничение сравнителна степен на прилагателните б) родителен за време Се бѫдетъ сеѧ нощи Синоним генетив

родителен самостоятелен падеж лат genetivus absolutus Конструкцията е калка на гръцката конструкция и представена от старобългарските паметници само в Супрасълския сборник Състои се от име в родителен падеж и съгласувано с него причастие Има същото значение както дателен самостоятелен mdash на обстоятелствено изречение за време условие причина Вж абсолютна конструкция дателен самостоятелен падеж Синоним родителен самостоятелен

ротацизъм ротацизм Rhotazismus rhotacism

сандхи рус сандхи нем Sandhi От санскрит връзка съединение Термин от индийската граматика за асимилационни промени които възникват на междусловната граница Вж асимилация

свърхкратка гласна Вж ерове

свършен вид рус совершенный вид перфективный вид нем perfektive Aktionsart англ perfect aspect perfective aspect complete aspect telic aspect фр aspect perfectif ит aspetto perfettivo Глаголът от свършен вид представя действието като цяло mdash заедно с началото му извършването му и края му без обаче да се мисли поотделно за тези съставки (Пашов 1989105) Първичните глаголи от св в в старобългарски не съдържат наставката -а- в инфинитивната си форма срв минѫти минѫ (св в) но миновати миноуѭ (несв в) Синоним свършен вид на глагола

сегашно време рус настоящее время презенс нем Praumlsens англ present tense фр preacutesent ит presente Граматически форми които изразяват процес извършващ се едновременно с процеса на говорене В старобългарски това време се образува от сегашната основа на глагола Вж сегашна основа

сегашно деятелно причастие В старобългарски се е образувало от сегашната основа на глагола В м ср р ед ч в 1 и 2 спр е окончавало на -ъі а в 3 и 4 mdash на ѧ Разликата между 3 и 4 спрежение е била че в третото гласната в суфикса е била в косвените падежи ѫ с предходна мекост или ѭ докато при 4 навсякъде е била само ѧ От друга страна им п ед м и ср им п се е противопоставял на всички други форми заради липсата на -щ- срв несъі даѧ молѧ (м срр импедч) - несѫщи даѭщи молѧщи (жредчимп) Скланя се както съществителните по -jo (за м и срр) -ja (за жр) Различават се кратки и местоименни форми Местоименните или пълните форми се образуват като към кратката форма се добави съответната форма за род число

и падеж на анафоричното местоимение напр несъіи даѧи молѧи В този случай втората част следва склонението на местоимението несѫщаего (родпедч м и ср р) несѫщоуемоу (датпедч м и ср р) В развитието на езика още в старобългарски гласната е се уподобява (асимилира) от предходната гласна несѫщаего gt несѫщааго Следходният процес е известен като контракция mdash двете еднакви гласни се свиват в една mdash несѫщаго Този процес повлиява цялата парадигма на сегашното деятелно причастие Вж минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие причастие анафорично местоимение Синоним сегашно действително причастие

сема рус сема фр segraveme Най-малкият смислов компонент в семантиката на думата

семантика рус семантика нем Semantik Bedeutungslehre англ semantics фр seacutemantique ит semantica 1 Лингвистична дисциплина която се занимава със значението на езиковите единици Дели се традиционно на лексикална и граматична семантика 2 Теория за знаковото учение като част от семасиологията

сигматичен аорист рус сигматический аорист англ sigmatic aorist Аорист който в славянските езици се образува с помощта на съгласната s добавена към инфинитивната основа В по-голяма част от случаите още в праславянски тази съгласна се е изменила в -х- Вж аорист

сигматичен рус сигматический нем sigmatisch англ sigmatic фр sigmatique ит sigmatico Граматично образувание с помощта на афикса -s- (от гр сигма) Вж сигматичен аорист

силен ер рус сильный редуцированный сильная позиция редуцированных англ strong jer strong position of jers Ер в силна позиция или силен ер означава че в това обкръжение гласната ще понижи своя гласеж Силна позиция за еровете е била пред друга ерова гласна и под ударение Синоним силна позиция на еровете Вж ерове голям ер малък ер изпадане на еровете понижаване на еровете преглас на еровете Срв слаб ер

синоним рус синоним нем Synonym Gleichbedeutend англ synonym фр synomyme it sinonimо Дума или израз равни или сходни в своето значение с друга дума или израз Срв антоним

синонимия рус синонимия нем Synonymie англ synonymy фр synonymie ит sinonimia Семантично явление при което основните значения на езиковите единици (думи морфеми изрази категории) съвпадат или са близки Вж синоним

синтагма рус синтагма нем Syntagme фр syntagme 1 Група от думи в изречението обединена смислово и ритмически 2 Сборник от статии и слова Вж фраза Синтагма

синтаксис рус синтаксис нем Syntax Satzlehre англ syntax фр syntax ит sintassi Лингвистична дисциплина която изучава отношенията на думите и формите в изречението и начините за тяхното свързване в единно цяло

сказуемо рус сказуемое нем Praumldikat англ predicate фр preacutedicat ит predicato Личният глагол в изречението В старобългарски се съласува с подлога по лице и число а в някои случаи и по

род Рѫцѣ твои сътвористѣ мѧ и съꙃдастѣ мѧ Синоним предикат

склонение рус склонение нем Deklination англ declension фр deacuteclinaison ит declinazione Система на словоизменение на именните форми Склонението зависи от основата на името Старобългарските съществителни различават 9 различни склонения Причастията и прилагателните се скланят по образеца на съществителните а при местоименията се разграничават склоненията на личното и възвратното местоимение от склоненията на родовите форми Вж вокална основа консонантна основа парадигма

слаб ер рус слабый редуцированный англ weak jer jer in weak position Ер който се намира в слаба позиция се нарича слаб ер Слаба позиция за еровете е прието да се назовава сричката във фонетичната дума където след еровата гласна не следва друга ер в края на думата преди сричка с друга гласна и когато върху еровата гласна не пада ударението В тези позиции във всички славянски езици се извършва процес известен като изпадане на еровете Синоним ер в слаба позиция Вж ерове голям ер малък ер преглас на еровете понижаване на еровете Срв силен ер

словоизменение рус словоизменение флексия нем Flexion англ flection inflexion accidence фр flexion ит flessione Процес при който към думата се добавят окончания Те изразяват граматични категории и отношения Вж афикс окончание парадигма

словообразуване рус словосложение нем Zusammensetzung англ composition фр composition ит composizione Образуване на нови думи от изходна форма или дума (мотивираща форма мотивираща дума) с помощта най-често на афикси Срв словоизменение

словоред рус порядок слов нем Wortstellung Wortfolge англ word-order фр ordre des mots ит ordine delle parole Ред на думите в изречението Различното разположение може да има синтактично семантично и експресивно значение

сложна дума рус сложное слово композита нем Kompositum zusammengesetztes Wort англ compound фр composeacute ит composto Съединението на най-малко две думи в една нова се нарича сложна дума

служебна дума рус служебное слово нем Nebenwort англ subsidiary word accessory word фр mot accessoire ит parola accessoria Служебните думи означават отношения между частите на самостойните думи Те биват предлози частици и съюзи Синоним несамостойна дума

смегчаване рус смягчение нем Mouillierung Erweichung англ softening фр mouillement mouillure ит palatalizzazione Процес на образуване на съгласни с помощта на повдигане на средната част на езика към твърдото небце (палатум)

собствено име рус собственное имя нем Eigenname англ proper name фр nom propre ит nome proprio Съществително което назовава отделен единичен предмет Синоним съществително собствено име Вж нарицателно име

спомагателен глагол рус вспомагательный глагол нем Hilfsverbum англ auxiliary verb фр

verbe auxiliaire ит verbo ausiliare Глагол който служи за образуване на други сложни глаголни форми например времена и наклонения С старобългарски спомагателни глаголи са например бъіти имѣти и хотѣти

спрежение лат cojugatio рус спряжение нем Konjugation Abwandlung англ conjugation фр conjugaison ит coniugazione Групиране на глаголните форми в система от парадигми Старобългарските глаголи се делят на 5 спрежения 4 тематични и 1 атематично Тематичните спрежения са 1 - с гласна -е- 2 с -не- 3 с -je- и 4 с -и- Тематичната гласна и съчетание се открива във всички форми на сег вр на глагола освен в 1 л ед и 3 л мнч Атематичните глаголи в старобългарски са пет бъіти вѣдѣти дати имѣти ѣсти както и техните варианти с представка напр прѣдати продати иꙃдати В речниците се дава информация за формата във 2 л според която най-често се определя спрежението на глагола Това е и т нар сегашна глаголна основа в старобългарски Вж тематичен атематичен основа склонение парадигма

сравнителна степен рус сравнительная степень фр comparatif Представяне на качеството у един предмет в по-голяма мяра отколкото при друг (Момчилов 186833-34) В старобългарски са съществували два начина за образуване на сравнителната степен Кратките форми за сравнителна степен са се образували като се добавят наставките -jьs (за м и жр) и -jes (за срр) Наставката се е добавяла към основата на прилагателното или наречието Крайното s е изпадало (вж тенденция към отворена сричка) а j е палатализирал съгласната пред него драгъ драга драго gt дражь дражьши драже При дългите форми преди наставката се е добавяла гласната ѣ добрѣи добрѣиши добрѣе от добръ добра добро Вж превъзходна степен степен на сравнение

среден ер В кирилската писменост mdash ер който се пише като среден вариант между големия и малкия ер Среща се в някои от ранните епиграфски паметници и в среднобългарски текстове от 12-13 век насетне В някои случаи може да се предположи че има фонетично значение на шва но специализирани изследвания не са правени Вж ерове голям ер малък ер

среден род рус средний род нем Neutrum англ neuter фр neutre ит neutro В старобългарски това е граматически род който обединява думи със общо значение на индиферентност спрямо опозицията мъжки-женски род както и притежаващи значения на неактивност неодушевеност (Ахманова 1969380) Те имат формални завършеци характерни за основите на -o-jo както и на част от консонантните склонения Вж мъжки род женски род род

сричка рус слог нем Silbe англ syllable фр syllable ит sillaba Най-малката произносителна единица при образуването на която трябва да съществува гласна или в някои случаи сонорна съгласна Вж отворена сричка затворена сричка тенденция към отворена сричка

старобългарски език старославянский язык древнецерковнославянский язык нем altkirchenslaviesche Sprache altslavische Sprache altbulgarische Sprache англ Old Bulgarian language Old Church Slavonic language Old Slavic language Най-ранният писмено засвидетелстван език на славяните Почива на българските говори Първите му паметници са създадени през 9 век Обхваща първия период от писмената история на българския език -

старобългарския който трае 3 века от 9 до края на 11 Синоним старочерковнославянски староцърковнославянски старославянски

степен на сравнение рус степень сравнения нем Komparationsgrade Steigerungsstufen Komparationsbildungen англ degrees of comparison фр degreacutes de comparaison ит gradi di comparazione Степента е граматическа категория проявяваща се в способността на качествените прилагателни и наречия да изразяват относителна разлика в признаците на определяните от тях явления (Куцаров 2007475 Ахманова 1969453) В старобългарски степенуването извън положителната степен се изразява с ппомощта на граматически суфикс Вж сравнителна степен Синоним степенуване

страдателен залог рус страдательный залог пасив нем Passiv англ passive (voice) фр passif ит passivo Ако глаголното лице е пасивно (търпи глаголното действие) то залогът се нарича страдателен В старобългарски лицето в този случай се изразява с тв п или с помощта на конструкция на предлога отъ с род п срв текъла постриже сѧ павъломь Вж деятелен залог залог Синоним пасив пасивен залог

строфа рус строфа нем Strophe Stanze англ stanza фр strophe ит strofa strofe Група от стихове образуваща единно смислово и ритмическо цяло

стъпка рус стопа нем Fuss англ foot фр pied ит piede Ритмическа единица образувана от група срички обединени от ударението или дължината Синоним ритмична стъпка ритмическа стъпка

субект Вж подлог

супин лат supinum рус супин нем Supinum англ supine фр supin ит supino Нелична глаголна форма която се е употребявала в старобългарски след глаголи за движение вместо инфинитива Има паралел в историята на инд езици с латинския Старобългарският супин е окончавал на -тъ видѣтъ По произход е стар винителен падеж на кратки u-основи В най-архаичните текстове изисква допълнение в род п след глаголи за движение идѫ ръібъ ловитъ отивам да ловя риба С течение на времето тази форма е била изместен още в старобългарски от инфинитива Вж инфинитив

суплетивен рус суплетивный нем suppletiv англ suppletive фр suppleacutetif ит suppletivo Суплетивни форми са форми на една и съща дума образувани от различни корени например бъіти есмь и сѫть

суфикс рус суффикс нем Suffix Exponent англ suffix фр suffixe ит suffiso Служебна морфема която се поставя зад корена или основата Вж афикс инфикс префикс основа морфема

съгласна рус согласный согласный звук нем Konsonant англ consonant фр consonne ит consonante В античността под названието съгласни (калка срв гр лат consonantia) са разбирали звукове които са лишени от истинска звучност и които са се произнасяли заедно с гласната При учленението си те минават през проход или преграда и са преобладаващо шумове Съгласните не

могат да образуват сричка Изключение са сонорите които при струпване на няколко съгласни елемента могат да служат за сричкотворни елементи (срв р в крв) Синоним съгласен звук Вж гласна

съгласуване на времената лат consecutio temporum рус согласование времен нем consecutio temporum англ senquence of tenses фр concordance des temps ит concordanza dei tempi Съгласуване на глагола в подчиненото изречение с глаголното време в главното изречение Вж време

съхипоним Елементи от един и същ хипонимен ред Срв хипоним хипонимен ред хипонимия хипероним

съчинителен съюз рус сочинительный союз нем beiordnende Konjunktion англ coordinating conjunction фр conjonction de coordination ит coniunzione coordinativa Свързва две части на изречението с еднородна функция и без отношение на зависимост В старобългарски се разграничават седем класа съчинителни съюзи съединителни (и ии нини ниже тоже толи ибо) съпоставително-противопоставителни (а же ли нъ) разделителни (ли лили аще ащели илиили любо любо) мотивиращи (бо ибо небонъ оубо) заключителни (оубо бо) резултативни (тѣмь тѣмьже сего радисего дѣлѣ того ради ꙃа не) пояснителни (сирѣчь рѣкъше) (Дуриданов 1993327-332) Вж подчинителен съюз съюз

съществително име гр лат substantivum рус существительное имя нем Substantiv Gegenstandswort англ substantive фр substantif ит sostantivo Думи с които се именуват лица неща и понятия Античните граматици са считали че то изразява нещо съществено (срв лат термин) който обозначава или индивида (съществително собствено) или категория (съществително нарицателно) или понятия (качества състояния действия) Съществителните са конкретни ако принадлежат на една от първите категории и отвлечени или абстрактни ако са част от третата Старобългарското съществително име притежава род число падеж и принадлежи към една от склонитбените групи (склонения) наследници на индоевропейските и праславянски основи Срв име прилагателно име местоимение

съюз рус союз нем Konjunktion Bindewort англ conjunction фр conjonction ит congiunzione Служебна дума която служи за съединение на две части на изречение или на две изречения Старобългарските съюзи по начин на съставяне се делят на прости сложни и съотносителни Простите съюзи се състоят от една лексикална единица а бо и или и др Сложните съюзи са съчетание на прост съюз и друга съставка Например любо ли а не нъ а и аще и Съотносителните съюзи се употребяват разделено Едната съставка се намира в първото от изреченията а втората mdash в следващото Например ли ли или или любо любо ни ни В старобългарския език съюзна функция са могли да изпълняват и т нар съюзни думи Това са местоимения наречия и съчетания от местоимения и съществителни частици Според типовете отношение се разделят на съчинителни и подчинителни Вж подчинителен съюз съчинителен съюз

творителен падеж рус творительный падеж инструментальный падеж орудийный падеж

нем Instrumentalis instrumental англ instrumental фр instrumental ит strumentale Творителният изразява различни обстоятелствени значения служи за означаване на субекта в страдателен залог и служи за именна част на съставните сказуеми В творителния падеж се поставя непрякото допълнение което показава оръдието или средството с което се върши глаголното десйтвие Затова се нарича и инструментален падеж На български тази финкция се превежда с предлозите с или чрез Писахъ вамъ моеѭ рѫкоѭ Творителен падеж се употребява и когато трябва да се покаже че действието се извършва задружно с някого или че то се съпровожда с нещо Вѣроѭ и любовиѭ пристѫпимъ Най-често в това значение се употребява с предлога съ мъітари и грѣшьници въꙃлежаахѫ съ исоусомь Страдателен залог (отговаря на въпроса от кого) въꙃлюбленъ бѫдетъ отьцемь моимь Глаголът бъіти когато има значение на произлизам ставам изисква допълнение в творителен падеж Въ миръ бѣ и миръ тѣмь бъістъ Допъленение в творителен падеж изискват и глаголите господьствовати и обладати Наплъните ꙃемлѭ и господьствоуите еѭ и обладаите ръібами морьскъіими и ꙃвѣрьми и птицами небесьнъіими и всѣми скотами и и вьсеѭ ꙃемлеѭ При глаголи за покупка и продажба допълнението в творителен падеж не пѧть ли птиць цѣнитъ сѧ пѣнѧꙃема двѣма Творителният падеж се употребява и за означаване на обстоятелствата при които се извършва дадено действие (начин време място) Миромь господи помолимъ сѧ Сьи придетъ къ исоусоу нощьѭ Входѧи двьрьми пастъірь естъ овьцамъ Синоним инструментален падеж

тежко ударение вж гравис

тематичен рус тематический нем thematisch themavokalisch stammbildend англ thematic theacutematique ит tematico Тематична морфема е тази която се присъединява към корена за образуване на основа Например в старобългарски има 4 тематични спрежения Вж атематичен основа корен морфема спрежение

тенденция към отворена сричка рус тенденция к открытому слогу принцип восходящей звучности принцип возрастающей звучности англ tendency toward intrasyllabic harmony tendency toward rising sonority law of open syllables Тендеция от изменения в праславянски която води до структура на сричката завършваща на гласна Към тази тенденция приндалежат промени като изпадане на съгласни на сричковата граница и в края на думите монофтонгизацията на дифтонгите образуването на носови гласни различни видове метатези и епентези Синоним тенденция към възходяща звучност закон за отворената сричка Вж отворена сричка монофтонгизация на дифтонги носова гласна изпадане на съгласни метатеза епентеза

тенденция към палаталност рус тенденция к палатальности Едно от двете основни направления във фонологическото развитие на праславянския език заедно с тенденцията към отворената сричка което обединява всички процеси на промяна на съгласните под въздействие на следходни (при прогресивната палатализация и предходни) незадни фонологични елементи (предни гласни и j) В резултат на тези промени в славянските езици се появяват редица съгласни които преди това не са съществували (като ч ж ш щ ц ꙃ и тн) Всички нововъзникнали съгласни са меки което довежда и до появата на корелацията твърди-меки

съгласни както е случаят със сонорните r l m които имат съответствия r l m Тенденцията обхваща трите праславянски палатализации на веларите палатализацията на денталите и лабиалите йотацията както и някои съпътстващи краесловни изменения Към тези промени може да се причисли и монофтонгизацията на дифтонга aj в еи който е основание за възникване на втората веларна палатализация макар той да е част от друга една тенденция в праславянски mdash тази на отворената сричка Вж палатализация палатализация на веларите палатализация на денталите палатализация на лабиалите монофтонгизация на дифтонгите Срв тенденция към отворена сричка Вж праславянски език тенденция към отворена сричка

тон тон Ton Betonung tone

топонимия рус топонимия топонимика топономастика нем Toponomastik Ortsnamenkunde англ placename study фр toponymie toponomastique ит toponimia toponomastica Изследване на географските и местните имена на дадена територия или в даден език Вж ономастика

транскрипция рус транскрипция транскрибирование нем Transkription англ transcription фр transcription ит transrizione Предаване на звуците в един изговор с помощта на писмени знаци При фонетичната транскрипция се прилагат специални знаци за точното отразяване на речта Най-известната система е тази на Международната фонетична асоциация В България за записване на диалектна реч се използва транскрипцията на проф Стойко Стойков изработена за целите на Българския диалектен атлас Срв транслитерация

транслитерация рус транслитерация нем Transliteration англ transliteration фр transliteacuteration ит translitterazione Предаване на знаците от една писмена система с помощта на знаци от друго писмо Например много често в изданията на глаголическите паметници глаголицата се транслитерира с кирилица или с латиница При транслитерацията не се държи за сметка за реалното звучане на писмените знаци Срв транскрипция

трета палатализация на веларите вж прогресивна палатализация

тропа троп образное выражение Tropus bildlicher Ausdruck trope

ударение стб сила глаголоу рус ударение нем Akzent Betonung Tonfall англ accent stress 1 Отделянето на определена сричка в думата на фона на другите неударени срички се нарича словно ударение или само ударение 2 Обозначаване на това отделяне с особен знак в правописа В старобългарските паметници отсъстват знаци с подобно значение Син акцент

условно наклонение рус сослагательное наклонение нем Subjunktiv Konjunktiv англ subjunctive фр subjonctif ит soggiuntivo congiuntivo Условното наклонение представя действието като зависимо от някакво условие В старобългарски се е образувало с особена парадигма на глагола бъіти (бимь би би бимъ бисте бѫ) и минало деятелно второ (елово) причастие Причастните форми са се изменяли по род и число а глаголът се е менял по лице и число например сътворилъ бимь бих направил Още в старобългарския период специализираните форми на спомагателния глагол са се променили като са приели окончанията за аорист бъіхъ сътворилъ Към тези конструкции възхожда и съвременното българско условно

наклонение Вж изявително наклонение повелително наклонение наклонение Синоним кондиционал

фраза рус фраза нем Phrase англ phrase clause 1 Фонетична и синтактична цялост която изразява завършена мисъл оформена интонационно 2 Изречение или глаголно съчетание

хапакс лат hapax legomenon рус гапакс апакс Гръцкото наречие hapax (веднъж еднократно) се употребява в качеството на съществително за да обозначи дума израз конструкция срещана само веднъж

хаплография рус гаплография нем Haplographie англ haplography фр haplographie ит aplografia Изпускане на цяла сричка в писмото Грешка при която от две съседни еднакви или подобни срички се пише само едната

хаплология рус гаплология нем Haplologie Silbenschichtung SIlbendissimilation англ haplology фр haplologie ит aplologia Изпускане на еднакви или подобни срички стоящи непосредствено една до друга Срв елизия

хетеронимия рус гетеронимия нем Heteronimie англ heteronymy фр heacuteteacuteronymie ит eteronimia Свойства на имената образувани от различни корени да означават предмети и същества тясно свързани по значение които са част от естествена група Например братръ и сестра в стб

хиазъм гр χιαστὸν σχῆμα χιασμός рус хиазм нем Chiasmus англ chiasmus фр chiasme ит chiasmo Две синтактични или фразови двойки които са подредени не паралелно (a-b-a-b) а редуващо се (a-b-b-a) Този тип подреждане е известно като кръстовидно и наименованието му идва от формата на гръцката буква хи (X)

хипербат гр ὑπερβατόν лат transgressio рус гипербат нем Hyperbaton англ hyperbaton фр hyperbate ит iperbato 1 Смяна на местата инверсия на две синтактично принадлежащи заедно думи (анастрофа) 2 Разделяне на две синтактично принадлежещи заедно думи чрез вмъкване на допълнителна фраза или изречение между тях 3 Тмезис

хипербола гр ὑπερβολή лат superlatio рус гипорбола нем Hyperbel англ hyperbole фр hyperbole ит iperbole Реторичен троп при който се преувеличават свойства качества и състояния на предмети и явления Антоним литота

хиперкоректен гиперкорректный hyperkorrekt hypercorrect

хипероним Дума която е название на общо родово понятие или на цялото спрямо неговите части Например растение е хипероним на множеството дърво храст трева Хиперонимът животно обхваща хипонимите заек тигър кон Срв хипоним хипонимен ред хипонимия съхипоним

хипоним Дума която семантично подчинена на друга дума и представя част от понятието на тази дума Например бреза бук са хипоними на дърво Вж хипонимия хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипонимен ред Лексика структурирана според семантичната група на хипонимите Срв хипоним хипонимия хипероним съхипоним

хипонимия Връзки които обобщават отношението на отделните части към цялото Например бреза бук смърч са хипоними на родовото название дърво Вж хипоним хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипотаксис рус гипотаксис англ Hypotaxe Unterordnung англ hypotaxis фр hypotaxe ит ipotassi Подчинение зависимост на едно изречение от друго Срв паратаксис

циркумфлекс стб периспомени гр προσῳδία περισπομένη περισπομένη лат cicumflexa geschleifter schleifender Akzent Schleifton gedehnter Ton circumflex В екфонетичната нотация се обозначава с ^ Синоним извито ударение Вж и тонове ударение

части на речта лат partes orationis рус части речи нем Redeteile англ parts of speech фр parties du discours ит parti del discorso Лексикална семантична и граматична класификация на думите която обединява техните понятийни класовве и граматични категории Традиционно в старите граматики те се делят на 8 частисъществително име прилагателно име местоимение глагол наречие предлог съюз и междуметие

числително бройно рус количественное числительное нем Kardinalzahl Grundzahl англ cardinal number Бройните числителни показват количеството (броя) на предметите или лицата Вж числително име числително редно

числително име рус числительное имя нем Zahlwort англ numeral фр numeacuteral ит numerale Дума която означава броя или числения ред на нещата Въз основа морфосинтактични признаци можем да ги разделим на такива които се променят като прилагателни и такива които се променят като съществителни Според функциите се делят на числителни бройни числителни редни събирателни дробни Цифрите в старобългарски и през целия средновековен период на българската история се означават с букви върху които има изписана чертица (титло) Числителните от 11 до 19 са словосъчетания чиято главна част е названието на единиците Втората съставка се скланя в м п единъ на десѧте дъва на десѧте Числителните от 20 до 90 се образуват като десѧть се брои за самостоятелна дума трье десѧти Числителните единъ една едно се скланят като родовите местоимения Те имат значение и на неопределителни местоимения По същия начин се скланят и редните числителни Числителните дъва оба се скланят като местоимението тъ в дв ч Числителните трие три и четъіре четъіри се скланят както съществителните по кратки i-основи като се забелязва и влияние от консонантните основи Числителните от 5 до 9 са от жр Скланят се само в едч по кратките i-основи Числителното 10 е било от мр и се е скланяло по консонантните основи със силно влияние от кратки i-основи При числителните от 11 до 19 се променя само първата съставака От 20 до 90 числителните управляват съществително в род п мнч Числителното съто се скланя като същестително от срр по о-снови Числителното тъісѫщи тъїсѧщи се скланя по типа на съществителни като богъіни Тъма се скланя като съществително по а-основи Вж числително бройно числително редно

числително редно лат numeralia ordinalial рус порядковое числительное нем Ordinalzahl Ordnungszahl англ ordinal number Редните числителни показват реда и мястото на нещата Синоним поредни числителни уредни числителни качествени числителни ординални нумерали Вж числително бройно числително име

член рус артикль член нем Artikel англ article фр article ит articolo Морфологичен показател за определеност при имената Определителният член може да стои пред (предпоставен член) или след (задпоставен член) името В българския език той произхожда от съчетанието на името (отначало при съществителните) с показателните местоимения с основи на -т- -в- и -с- Още в старобългарски се откриват наченките на този процес по-късно в среднобългарския и ранния новобългарски период тези форми са все по-чести Срв жена та gt жената мѫжь тъ gt мѫжьтъ (мъжът)

приложение рус приложение аппозиция нем Apposition англ apposition фр apposition ит apposizione Определение което е съществително съгласувано по падеж с името към което се отнася Павелъ рабъ божии апостолъ исоусъ христосъ Вж определение Синоним апозиция

притежателно местоимение рус притежательное местоимение Притежателното местоимение означава принадлежност Старобългарските притежателни местоимения са мои моѣ мое твои твоѣ твое свои своѣ свое нашь наша наше вашь ваша ваше Те се скланят като анафоричното - по меките местоименни основи Вж местоимение анафорично местоимение

причастие лат participium рус причастие нем Partizip Participium англ participle фр participe ит participio Част на речта която античните граматици считали за причастна както към категорията на имената (защото се скланя) така и към категорията на глагола защото се образува от него и може да изразява време и залог В старобългарски съществуват три деятелни (сегашно минало 1 и 2) и две страдателни (сегашно и минало) причастия Вж сегашно деятелно причастие минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие елово причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие

прогресивна палатализация рус прогрессивная палатализация англ Progressive palatalization Наричана традиционно Трета палатализация (бълг) Третья палатализация (рус) Third Palatalization (англ) За разлика от другите две палатализации на веларите (вж първа палатализация на веларите втора палатализация на веларите) при тази посоката на изменение е прогресивно (вж прогресивно фонологическо изменение) те предният фонологически елемент влияе върху следходния В този случай е доказано че въздействие се оказва от предходната гласна дълго или кратко i върху веларните съгласни k и g Спорно е дали в този процес е участвала съгласната x Между гласната и съгласната е могло да има назален елемент който впоследствие е образувал една единна част от предходната гласна и двете заедно са се превърнали в малка носовка За да се осъществи изменението след веларните съгласни е трябвало да се намират дълги или кратки гласни o или a Резултатите от прогресивната палатализация са съвпаднали с тези от втората регресивна те k gt c a g gt ꙃ (ꙃ) Синоним трета палатализация 3 палатализация III палатализация Срв палатализация

прогресивно изменение рус прогрессивное изменение англ progressive change progressive phonological change Фонологична промяна при която предходният в изговора звук влияе върху следходния Синоним прогресивно фонологическо изменение прогресивна промяна Антоним регресивно изменение

прозодия рус просодия нем Prosodie англ prosody фр prosodie ит prosodia Общото наименование на особеностите на речта и стиха свързани с метрика като дължина и количество ударение и интонация В системата на византийската прозодия са известни десет прозодични знака които се делят на 4 групи 1 тонове 2 времена 3 придихания 4 стъпки Вж ударение

протеза рус протеза надставка нем Prothese Vorschlag англ prothesis фр prothegravese ит prostesi Вмъкване на звук в началото на думата От праславянски е известна протезата на глайдовете j и

w в началото на думата Срв случаи като въдица въглен вътък вътре въже възел както и пояепентезавата на j в случаи като гнѧ ѩзъікъ и др Срв епентеза метатеза ꙗ

пряко допълнение рус прямое дополнение нем naumlheres Objekt direkt Objekt англ direct object фр compleacutement direct ит oggeto diretto Допълнение което съседства непосредствено и задължително при глаголната форма Прякото допълнение в старобългарски зависи от семантиката на преходните глаголи и се изразява с винителен родителен и творителен падеж Най-много са формите с винителен падеж който е основният падеж на прякото допълнение в старобългарски С родителен падеж прякото допълнение се употребява 1 при отрицание (с частиците не и ни) 2 при значение на част от цялото при глаголите сти пити приѧти 3 при ꙗодушевени съществителни вместо винителната форма При супин формата за родителен падеж е по-архаичната отколкото по-новите случаи с винителен Пряко допълнение в родителен падеж имат глаголите алкати въкоусити жьдати жѧдати искати слоушати съмотрити трѣбовати ча ти Творителен падеж за пряко допълнение се употребява при глаголите власти съвласти ꙗобладати четврьтовластьвовати видите къто вами съвладетъ Особен случай на допълнение е и творителната форма в страдателни конструкции Вж допълнение косвено допълнение части на изречението

пунктуация рус пунктуация нем Interpunktion Satzzeichensetzung англ punctuation фр ponctuation ит interpunzione Графически знаци в реда употребявани за разграничение на различните изреченски или ритмични елементи В най-ранния период са се разграничавали знаци в текста знаци за край на текста знаци за глоси в полето От знаците в текста най-често срещани са средната точка и двуеточието които са се употребявали с една функция - разграничаване на изреченска или ритмична цялост От занците за край на текста най-често се срещат различни варианти на схематизиран кръст с допълнителни украшения Към знаците за край на текста принадлежат и знаците за запълване на реда които са често по същия начин и са изпълнявали подобна функция Знаците за глоси в полето са обикновено същите както в текста Един и същи знак в реда или над него е отбелязвал мястото на допълнението а същият знак в полето е бележел началото на допълнението

първа палатализация на веларите рус первая веларная палатализация нем Erste Velar Palataliesirung англ First Velar Palatalization Наричана още първа регресивна палатализация на веларите Регресивна промяна по признака предност в праславянски която обхваща веларните съгласни k g x когато те се намират пред преден фонетичен елемент (предни гласни или преден глайд j) Резултатът от изменението е че k gt ч g gt ж а x gt ш В някои учебници изменението пред j е представено като йотация но рефлексите на изменението са същите както и при веларните съгласни когато те се намират пред предни гласни Може да се предполага че механизмът на въздействието и времето на възникване на промяната са същите

регресивно изменение рус регрессивное изменение регрессивное фонологическое изменение англ regressive change regressive phonological change Фонологическо изменение (промяна) при което следходният фонологически елемент влияе върху предходния Синоним регресивно фонологическо изменение регресивна промяна Антоним прогресивно изменение

редукция рус редукция нем Reduktion англ reduction фр reacuteduction ит riduzione Редукцията е фонологическо изменение на невисоките неударени гласни което се изразява в техния повишен гласеж Така неударено е gt и о gt у а gt ъ Поради тази причина е неправилно да се смята че големият и малък ер са били редуцирани тъй като техните промени се дължат не на ролята на ударението а са убословени от самия им характер на високи и кратки гласни В най-ранния период на славянската писменост примерите за редукция на гласни са неясни Приема се че старобългарския период отразява преход между противопоставянето между дългите и кратките гласни и следходния период при който като релевантен признак се появява ударението Затова примерите за редукция се срещат в по-ново време

редупликация рус редупликация повтор удвоение нем Reduplikation Verdoppelung Reduplizierung фр redoublement ит raddoppiamento Пълно или частично преднамерено повторение на корена основата или цялата дума при образуването на нови думи или изрази

реч 1 рус речь нем Rede англ speech discourse фр discours ит discorso 2 рус речь нем Rede das Sprechen англ speech фр parole ит parole 1 Звуковата проява на езика 2 Речева дейност в устна или писмена форма

рима рус рифма нем Reim англ rhyme фр rime ит rima Разположение на еднакви или подобни звукове в края на съседни или отделени една от друга думи които образуват ритмическо цяло

ритъм ритм Rhythmus Takt Sprechtakt rhythm

род рус род нем Genus англ gender фр genre ит genere Граматическа категория основана върху идеята че съществителните прилагателните и родовите местоимения могат да се разграничават въз основа на естествения пол (мъжки и женски род) или на безразличието спрямо тази подялба (среден род) В старобългарски и в български език принадлежността към даден род се определя от формалния завършек при съществителните и прилагателните

родителен падеж рус родительный падеж генетив нем Genetiv англ genetive фр geacutenitif ит genetivo Родителният падеж в старобългарски и в славянските езици съчетава най-разнообразни значения Той наследява и всички значения на индоевропейския аблатив Обикновено за илюстрация на значенията неговите функции се делят на две големи групи приименен родителен и приглаголен родителен падеж 1 Приименен родителен а) използва се определение (притежание субект на действието за количество за качество след субстантивирани местоимения и числителни от 1 до 4 с предлога отъ) Родителният определителен се поставя като определение при друго име за да определи качеството му (произход характер възраст материал) Чловѣкъ нѣкъіи добра рода б) като именно сказуемно определние велика рода естъ в) при прилагателни означаващи отстраняване лишаване г) допълнение при прилагателните плънъ исплънъ достоинъ Въі плънъі есте благости исплънени всѣкого раꙃоума д) след междуметията о оле о прѣмѫдръіихъ сѫдебъ твоихъ е) 2 Приглаголен родителен а) субект на безлични конструкции (с отрицат форми на бъіти) б) допълнение при глаголи с отрицание или съпътствани с отрицателна частица не приѧтъ оученьѣ в) при супина на преходни глаголи г)

при глаголи със значение на отделяне предвижване в пространството бѣгати отъстоѣти иꙃлаꙃити отъстѫпити (често с представките иꙃ отъоу) които изискват допълнение с въпроса от кого от що д) глаголи означаващи отстраняване освобождаване избавяне е) при глаголи които изразяват различни чувства чаѣти жѧждати хотѣти желати просити послоушати плакати сѧ просити искати оубоѣти сѧ плакати сѧ гнѫшати сѧ оустрашати сѧ оужасати сѧ ж) глаголи и прилагателни със значение на докосване допир връзка з) В родителен падеж е второто допълнение (освен винителното) глаголите напитати наплънити сподоблѣти Наплъните съсѫдъі вашѧ пшеницъі 3) родителен за обстоятелствено пояснение а) отношение и ограничение сравнителна степен на прилагателните б) родителен за време Се бѫдетъ сеѧ нощи Синоним генетив

родителен самостоятелен падеж лат genetivus absolutus Конструкцията е калка на гръцката конструкция и представена от старобългарските паметници само в Супрасълския сборник Състои се от име в родителен падеж и съгласувано с него причастие Има същото значение както дателен самостоятелен mdash на обстоятелствено изречение за време условие причина Вж абсолютна конструкция дателен самостоятелен падеж Синоним родителен самостоятелен

ротацизъм ротацизм Rhotazismus rhotacism

сандхи рус сандхи нем Sandhi От санскрит връзка съединение Термин от индийската граматика за асимилационни промени които възникват на междусловната граница Вж асимилация

свърхкратка гласна Вж ерове

свършен вид рус совершенный вид перфективный вид нем perfektive Aktionsart англ perfect aspect perfective aspect complete aspect telic aspect фр aspect perfectif ит aspetto perfettivo Глаголът от свършен вид представя действието като цяло mdash заедно с началото му извършването му и края му без обаче да се мисли поотделно за тези съставки (Пашов 1989105) Първичните глаголи от св в в старобългарски не съдържат наставката -а- в инфинитивната си форма срв минѫти минѫ (св в) но миновати миноуѭ (несв в) Синоним свършен вид на глагола

сегашно време рус настоящее время презенс нем Praumlsens англ present tense фр preacutesent ит presente Граматически форми които изразяват процес извършващ се едновременно с процеса на говорене В старобългарски това време се образува от сегашната основа на глагола Вж сегашна основа

сегашно деятелно причастие В старобългарски се е образувало от сегашната основа на глагола В м ср р ед ч в 1 и 2 спр е окончавало на -ъі а в 3 и 4 mdash на ѧ Разликата между 3 и 4 спрежение е била че в третото гласната в суфикса е била в косвените падежи ѫ с предходна мекост или ѭ докато при 4 навсякъде е била само ѧ От друга страна им п ед м и ср им п се е противопоставял на всички други форми заради липсата на -щ- срв несъі даѧ молѧ (м срр импедч) - несѫщи даѭщи молѧщи (жредчимп) Скланя се както съществителните по -jo (за м и срр) -ja (за жр) Различават се кратки и местоименни форми Местоименните или пълните форми се образуват като към кратката форма се добави съответната форма за род число

и падеж на анафоричното местоимение напр несъіи даѧи молѧи В този случай втората част следва склонението на местоимението несѫщаего (родпедч м и ср р) несѫщоуемоу (датпедч м и ср р) В развитието на езика още в старобългарски гласната е се уподобява (асимилира) от предходната гласна несѫщаего gt несѫщааго Следходният процес е известен като контракция mdash двете еднакви гласни се свиват в една mdash несѫщаго Този процес повлиява цялата парадигма на сегашното деятелно причастие Вж минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие причастие анафорично местоимение Синоним сегашно действително причастие

сема рус сема фр segraveme Най-малкият смислов компонент в семантиката на думата

семантика рус семантика нем Semantik Bedeutungslehre англ semantics фр seacutemantique ит semantica 1 Лингвистична дисциплина която се занимава със значението на езиковите единици Дели се традиционно на лексикална и граматична семантика 2 Теория за знаковото учение като част от семасиологията

сигматичен аорист рус сигматический аорист англ sigmatic aorist Аорист който в славянските езици се образува с помощта на съгласната s добавена към инфинитивната основа В по-голяма част от случаите още в праславянски тази съгласна се е изменила в -х- Вж аорист

сигматичен рус сигматический нем sigmatisch англ sigmatic фр sigmatique ит sigmatico Граматично образувание с помощта на афикса -s- (от гр сигма) Вж сигматичен аорист

силен ер рус сильный редуцированный сильная позиция редуцированных англ strong jer strong position of jers Ер в силна позиция или силен ер означава че в това обкръжение гласната ще понижи своя гласеж Силна позиция за еровете е била пред друга ерова гласна и под ударение Синоним силна позиция на еровете Вж ерове голям ер малък ер изпадане на еровете понижаване на еровете преглас на еровете Срв слаб ер

синоним рус синоним нем Synonym Gleichbedeutend англ synonym фр synomyme it sinonimо Дума или израз равни или сходни в своето значение с друга дума или израз Срв антоним

синонимия рус синонимия нем Synonymie англ synonymy фр synonymie ит sinonimia Семантично явление при което основните значения на езиковите единици (думи морфеми изрази категории) съвпадат или са близки Вж синоним

синтагма рус синтагма нем Syntagme фр syntagme 1 Група от думи в изречението обединена смислово и ритмически 2 Сборник от статии и слова Вж фраза Синтагма

синтаксис рус синтаксис нем Syntax Satzlehre англ syntax фр syntax ит sintassi Лингвистична дисциплина която изучава отношенията на думите и формите в изречението и начините за тяхното свързване в единно цяло

сказуемо рус сказуемое нем Praumldikat англ predicate фр preacutedicat ит predicato Личният глагол в изречението В старобългарски се съласува с подлога по лице и число а в някои случаи и по

род Рѫцѣ твои сътвористѣ мѧ и съꙃдастѣ мѧ Синоним предикат

склонение рус склонение нем Deklination англ declension фр deacuteclinaison ит declinazione Система на словоизменение на именните форми Склонението зависи от основата на името Старобългарските съществителни различават 9 различни склонения Причастията и прилагателните се скланят по образеца на съществителните а при местоименията се разграничават склоненията на личното и възвратното местоимение от склоненията на родовите форми Вж вокална основа консонантна основа парадигма

слаб ер рус слабый редуцированный англ weak jer jer in weak position Ер който се намира в слаба позиция се нарича слаб ер Слаба позиция за еровете е прието да се назовава сричката във фонетичната дума където след еровата гласна не следва друга ер в края на думата преди сричка с друга гласна и когато върху еровата гласна не пада ударението В тези позиции във всички славянски езици се извършва процес известен като изпадане на еровете Синоним ер в слаба позиция Вж ерове голям ер малък ер преглас на еровете понижаване на еровете Срв силен ер

словоизменение рус словоизменение флексия нем Flexion англ flection inflexion accidence фр flexion ит flessione Процес при който към думата се добавят окончания Те изразяват граматични категории и отношения Вж афикс окончание парадигма

словообразуване рус словосложение нем Zusammensetzung англ composition фр composition ит composizione Образуване на нови думи от изходна форма или дума (мотивираща форма мотивираща дума) с помощта най-често на афикси Срв словоизменение

словоред рус порядок слов нем Wortstellung Wortfolge англ word-order фр ordre des mots ит ordine delle parole Ред на думите в изречението Различното разположение може да има синтактично семантично и експресивно значение

сложна дума рус сложное слово композита нем Kompositum zusammengesetztes Wort англ compound фр composeacute ит composto Съединението на най-малко две думи в една нова се нарича сложна дума

служебна дума рус служебное слово нем Nebenwort англ subsidiary word accessory word фр mot accessoire ит parola accessoria Служебните думи означават отношения между частите на самостойните думи Те биват предлози частици и съюзи Синоним несамостойна дума

смегчаване рус смягчение нем Mouillierung Erweichung англ softening фр mouillement mouillure ит palatalizzazione Процес на образуване на съгласни с помощта на повдигане на средната част на езика към твърдото небце (палатум)

собствено име рус собственное имя нем Eigenname англ proper name фр nom propre ит nome proprio Съществително което назовава отделен единичен предмет Синоним съществително собствено име Вж нарицателно име

спомагателен глагол рус вспомагательный глагол нем Hilfsverbum англ auxiliary verb фр

verbe auxiliaire ит verbo ausiliare Глагол който служи за образуване на други сложни глаголни форми например времена и наклонения С старобългарски спомагателни глаголи са например бъіти имѣти и хотѣти

спрежение лат cojugatio рус спряжение нем Konjugation Abwandlung англ conjugation фр conjugaison ит coniugazione Групиране на глаголните форми в система от парадигми Старобългарските глаголи се делят на 5 спрежения 4 тематични и 1 атематично Тематичните спрежения са 1 - с гласна -е- 2 с -не- 3 с -je- и 4 с -и- Тематичната гласна и съчетание се открива във всички форми на сег вр на глагола освен в 1 л ед и 3 л мнч Атематичните глаголи в старобългарски са пет бъіти вѣдѣти дати имѣти ѣсти както и техните варианти с представка напр прѣдати продати иꙃдати В речниците се дава информация за формата във 2 л според която най-често се определя спрежението на глагола Това е и т нар сегашна глаголна основа в старобългарски Вж тематичен атематичен основа склонение парадигма

сравнителна степен рус сравнительная степень фр comparatif Представяне на качеството у един предмет в по-голяма мяра отколкото при друг (Момчилов 186833-34) В старобългарски са съществували два начина за образуване на сравнителната степен Кратките форми за сравнителна степен са се образували като се добавят наставките -jьs (за м и жр) и -jes (за срр) Наставката се е добавяла към основата на прилагателното или наречието Крайното s е изпадало (вж тенденция към отворена сричка) а j е палатализирал съгласната пред него драгъ драга драго gt дражь дражьши драже При дългите форми преди наставката се е добавяла гласната ѣ добрѣи добрѣиши добрѣе от добръ добра добро Вж превъзходна степен степен на сравнение

среден ер В кирилската писменост mdash ер който се пише като среден вариант между големия и малкия ер Среща се в някои от ранните епиграфски паметници и в среднобългарски текстове от 12-13 век насетне В някои случаи може да се предположи че има фонетично значение на шва но специализирани изследвания не са правени Вж ерове голям ер малък ер

среден род рус средний род нем Neutrum англ neuter фр neutre ит neutro В старобългарски това е граматически род който обединява думи със общо значение на индиферентност спрямо опозицията мъжки-женски род както и притежаващи значения на неактивност неодушевеност (Ахманова 1969380) Те имат формални завършеци характерни за основите на -o-jo както и на част от консонантните склонения Вж мъжки род женски род род

сричка рус слог нем Silbe англ syllable фр syllable ит sillaba Най-малката произносителна единица при образуването на която трябва да съществува гласна или в някои случаи сонорна съгласна Вж отворена сричка затворена сричка тенденция към отворена сричка

старобългарски език старославянский язык древнецерковнославянский язык нем altkirchenslaviesche Sprache altslavische Sprache altbulgarische Sprache англ Old Bulgarian language Old Church Slavonic language Old Slavic language Най-ранният писмено засвидетелстван език на славяните Почива на българските говори Първите му паметници са създадени през 9 век Обхваща първия период от писмената история на българския език -

старобългарския който трае 3 века от 9 до края на 11 Синоним старочерковнославянски староцърковнославянски старославянски

степен на сравнение рус степень сравнения нем Komparationsgrade Steigerungsstufen Komparationsbildungen англ degrees of comparison фр degreacutes de comparaison ит gradi di comparazione Степента е граматическа категория проявяваща се в способността на качествените прилагателни и наречия да изразяват относителна разлика в признаците на определяните от тях явления (Куцаров 2007475 Ахманова 1969453) В старобългарски степенуването извън положителната степен се изразява с ппомощта на граматически суфикс Вж сравнителна степен Синоним степенуване

страдателен залог рус страдательный залог пасив нем Passiv англ passive (voice) фр passif ит passivo Ако глаголното лице е пасивно (търпи глаголното действие) то залогът се нарича страдателен В старобългарски лицето в този случай се изразява с тв п или с помощта на конструкция на предлога отъ с род п срв текъла постриже сѧ павъломь Вж деятелен залог залог Синоним пасив пасивен залог

строфа рус строфа нем Strophe Stanze англ stanza фр strophe ит strofa strofe Група от стихове образуваща единно смислово и ритмическо цяло

стъпка рус стопа нем Fuss англ foot фр pied ит piede Ритмическа единица образувана от група срички обединени от ударението или дължината Синоним ритмична стъпка ритмическа стъпка

субект Вж подлог

супин лат supinum рус супин нем Supinum англ supine фр supin ит supino Нелична глаголна форма която се е употребявала в старобългарски след глаголи за движение вместо инфинитива Има паралел в историята на инд езици с латинския Старобългарският супин е окончавал на -тъ видѣтъ По произход е стар винителен падеж на кратки u-основи В най-архаичните текстове изисква допълнение в род п след глаголи за движение идѫ ръібъ ловитъ отивам да ловя риба С течение на времето тази форма е била изместен още в старобългарски от инфинитива Вж инфинитив

суплетивен рус суплетивный нем suppletiv англ suppletive фр suppleacutetif ит suppletivo Суплетивни форми са форми на една и съща дума образувани от различни корени например бъіти есмь и сѫть

суфикс рус суффикс нем Suffix Exponent англ suffix фр suffixe ит suffiso Служебна морфема която се поставя зад корена или основата Вж афикс инфикс префикс основа морфема

съгласна рус согласный согласный звук нем Konsonant англ consonant фр consonne ит consonante В античността под названието съгласни (калка срв гр лат consonantia) са разбирали звукове които са лишени от истинска звучност и които са се произнасяли заедно с гласната При учленението си те минават през проход или преграда и са преобладаващо шумове Съгласните не

могат да образуват сричка Изключение са сонорите които при струпване на няколко съгласни елемента могат да служат за сричкотворни елементи (срв р в крв) Синоним съгласен звук Вж гласна

съгласуване на времената лат consecutio temporum рус согласование времен нем consecutio temporum англ senquence of tenses фр concordance des temps ит concordanza dei tempi Съгласуване на глагола в подчиненото изречение с глаголното време в главното изречение Вж време

съхипоним Елементи от един и същ хипонимен ред Срв хипоним хипонимен ред хипонимия хипероним

съчинителен съюз рус сочинительный союз нем beiordnende Konjunktion англ coordinating conjunction фр conjonction de coordination ит coniunzione coordinativa Свързва две части на изречението с еднородна функция и без отношение на зависимост В старобългарски се разграничават седем класа съчинителни съюзи съединителни (и ии нини ниже тоже толи ибо) съпоставително-противопоставителни (а же ли нъ) разделителни (ли лили аще ащели илиили любо любо) мотивиращи (бо ибо небонъ оубо) заключителни (оубо бо) резултативни (тѣмь тѣмьже сего радисего дѣлѣ того ради ꙃа не) пояснителни (сирѣчь рѣкъше) (Дуриданов 1993327-332) Вж подчинителен съюз съюз

съществително име гр лат substantivum рус существительное имя нем Substantiv Gegenstandswort англ substantive фр substantif ит sostantivo Думи с които се именуват лица неща и понятия Античните граматици са считали че то изразява нещо съществено (срв лат термин) който обозначава или индивида (съществително собствено) или категория (съществително нарицателно) или понятия (качества състояния действия) Съществителните са конкретни ако принадлежат на една от първите категории и отвлечени или абстрактни ако са част от третата Старобългарското съществително име притежава род число падеж и принадлежи към една от склонитбените групи (склонения) наследници на индоевропейските и праславянски основи Срв име прилагателно име местоимение

съюз рус союз нем Konjunktion Bindewort англ conjunction фр conjonction ит congiunzione Служебна дума която служи за съединение на две части на изречение или на две изречения Старобългарските съюзи по начин на съставяне се делят на прости сложни и съотносителни Простите съюзи се състоят от една лексикална единица а бо и или и др Сложните съюзи са съчетание на прост съюз и друга съставка Например любо ли а не нъ а и аще и Съотносителните съюзи се употребяват разделено Едната съставка се намира в първото от изреченията а втората mdash в следващото Например ли ли или или любо любо ни ни В старобългарския език съюзна функция са могли да изпълняват и т нар съюзни думи Това са местоимения наречия и съчетания от местоимения и съществителни частици Според типовете отношение се разделят на съчинителни и подчинителни Вж подчинителен съюз съчинителен съюз

творителен падеж рус творительный падеж инструментальный падеж орудийный падеж

нем Instrumentalis instrumental англ instrumental фр instrumental ит strumentale Творителният изразява различни обстоятелствени значения служи за означаване на субекта в страдателен залог и служи за именна част на съставните сказуеми В творителния падеж се поставя непрякото допълнение което показава оръдието или средството с което се върши глаголното десйтвие Затова се нарича и инструментален падеж На български тази финкция се превежда с предлозите с или чрез Писахъ вамъ моеѭ рѫкоѭ Творителен падеж се употребява и когато трябва да се покаже че действието се извършва задружно с някого или че то се съпровожда с нещо Вѣроѭ и любовиѭ пристѫпимъ Най-често в това значение се употребява с предлога съ мъітари и грѣшьници въꙃлежаахѫ съ исоусомь Страдателен залог (отговаря на въпроса от кого) въꙃлюбленъ бѫдетъ отьцемь моимь Глаголът бъіти когато има значение на произлизам ставам изисква допълнение в творителен падеж Въ миръ бѣ и миръ тѣмь бъістъ Допъленение в творителен падеж изискват и глаголите господьствовати и обладати Наплъните ꙃемлѭ и господьствоуите еѭ и обладаите ръібами морьскъіими и ꙃвѣрьми и птицами небесьнъіими и всѣми скотами и и вьсеѭ ꙃемлеѭ При глаголи за покупка и продажба допълнението в творителен падеж не пѧть ли птиць цѣнитъ сѧ пѣнѧꙃема двѣма Творителният падеж се употребява и за означаване на обстоятелствата при които се извършва дадено действие (начин време място) Миромь господи помолимъ сѧ Сьи придетъ къ исоусоу нощьѭ Входѧи двьрьми пастъірь естъ овьцамъ Синоним инструментален падеж

тежко ударение вж гравис

тематичен рус тематический нем thematisch themavokalisch stammbildend англ thematic theacutematique ит tematico Тематична морфема е тази която се присъединява към корена за образуване на основа Например в старобългарски има 4 тематични спрежения Вж атематичен основа корен морфема спрежение

тенденция към отворена сричка рус тенденция к открытому слогу принцип восходящей звучности принцип возрастающей звучности англ tendency toward intrasyllabic harmony tendency toward rising sonority law of open syllables Тендеция от изменения в праславянски която води до структура на сричката завършваща на гласна Към тази тенденция приндалежат промени като изпадане на съгласни на сричковата граница и в края на думите монофтонгизацията на дифтонгите образуването на носови гласни различни видове метатези и епентези Синоним тенденция към възходяща звучност закон за отворената сричка Вж отворена сричка монофтонгизация на дифтонги носова гласна изпадане на съгласни метатеза епентеза

тенденция към палаталност рус тенденция к палатальности Едно от двете основни направления във фонологическото развитие на праславянския език заедно с тенденцията към отворената сричка което обединява всички процеси на промяна на съгласните под въздействие на следходни (при прогресивната палатализация и предходни) незадни фонологични елементи (предни гласни и j) В резултат на тези промени в славянските езици се появяват редица съгласни които преди това не са съществували (като ч ж ш щ ц ꙃ и тн) Всички нововъзникнали съгласни са меки което довежда и до появата на корелацията твърди-меки

съгласни както е случаят със сонорните r l m които имат съответствия r l m Тенденцията обхваща трите праславянски палатализации на веларите палатализацията на денталите и лабиалите йотацията както и някои съпътстващи краесловни изменения Към тези промени може да се причисли и монофтонгизацията на дифтонга aj в еи който е основание за възникване на втората веларна палатализация макар той да е част от друга една тенденция в праславянски mdash тази на отворената сричка Вж палатализация палатализация на веларите палатализация на денталите палатализация на лабиалите монофтонгизация на дифтонгите Срв тенденция към отворена сричка Вж праславянски език тенденция към отворена сричка

тон тон Ton Betonung tone

топонимия рус топонимия топонимика топономастика нем Toponomastik Ortsnamenkunde англ placename study фр toponymie toponomastique ит toponimia toponomastica Изследване на географските и местните имена на дадена територия или в даден език Вж ономастика

транскрипция рус транскрипция транскрибирование нем Transkription англ transcription фр transcription ит transrizione Предаване на звуците в един изговор с помощта на писмени знаци При фонетичната транскрипция се прилагат специални знаци за точното отразяване на речта Най-известната система е тази на Международната фонетична асоциация В България за записване на диалектна реч се използва транскрипцията на проф Стойко Стойков изработена за целите на Българския диалектен атлас Срв транслитерация

транслитерация рус транслитерация нем Transliteration англ transliteration фр transliteacuteration ит translitterazione Предаване на знаците от една писмена система с помощта на знаци от друго писмо Например много често в изданията на глаголическите паметници глаголицата се транслитерира с кирилица или с латиница При транслитерацията не се държи за сметка за реалното звучане на писмените знаци Срв транскрипция

трета палатализация на веларите вж прогресивна палатализация

тропа троп образное выражение Tropus bildlicher Ausdruck trope

ударение стб сила глаголоу рус ударение нем Akzent Betonung Tonfall англ accent stress 1 Отделянето на определена сричка в думата на фона на другите неударени срички се нарича словно ударение или само ударение 2 Обозначаване на това отделяне с особен знак в правописа В старобългарските паметници отсъстват знаци с подобно значение Син акцент

условно наклонение рус сослагательное наклонение нем Subjunktiv Konjunktiv англ subjunctive фр subjonctif ит soggiuntivo congiuntivo Условното наклонение представя действието като зависимо от някакво условие В старобългарски се е образувало с особена парадигма на глагола бъіти (бимь би би бимъ бисте бѫ) и минало деятелно второ (елово) причастие Причастните форми са се изменяли по род и число а глаголът се е менял по лице и число например сътворилъ бимь бих направил Още в старобългарския период специализираните форми на спомагателния глагол са се променили като са приели окончанията за аорист бъіхъ сътворилъ Към тези конструкции възхожда и съвременното българско условно

наклонение Вж изявително наклонение повелително наклонение наклонение Синоним кондиционал

фраза рус фраза нем Phrase англ phrase clause 1 Фонетична и синтактична цялост която изразява завършена мисъл оформена интонационно 2 Изречение или глаголно съчетание

хапакс лат hapax legomenon рус гапакс апакс Гръцкото наречие hapax (веднъж еднократно) се употребява в качеството на съществително за да обозначи дума израз конструкция срещана само веднъж

хаплография рус гаплография нем Haplographie англ haplography фр haplographie ит aplografia Изпускане на цяла сричка в писмото Грешка при която от две съседни еднакви или подобни срички се пише само едната

хаплология рус гаплология нем Haplologie Silbenschichtung SIlbendissimilation англ haplology фр haplologie ит aplologia Изпускане на еднакви или подобни срички стоящи непосредствено една до друга Срв елизия

хетеронимия рус гетеронимия нем Heteronimie англ heteronymy фр heacuteteacuteronymie ит eteronimia Свойства на имената образувани от различни корени да означават предмети и същества тясно свързани по значение които са част от естествена група Например братръ и сестра в стб

хиазъм гр χιαστὸν σχῆμα χιασμός рус хиазм нем Chiasmus англ chiasmus фр chiasme ит chiasmo Две синтактични или фразови двойки които са подредени не паралелно (a-b-a-b) а редуващо се (a-b-b-a) Този тип подреждане е известно като кръстовидно и наименованието му идва от формата на гръцката буква хи (X)

хипербат гр ὑπερβατόν лат transgressio рус гипербат нем Hyperbaton англ hyperbaton фр hyperbate ит iperbato 1 Смяна на местата инверсия на две синтактично принадлежащи заедно думи (анастрофа) 2 Разделяне на две синтактично принадлежещи заедно думи чрез вмъкване на допълнителна фраза или изречение между тях 3 Тмезис

хипербола гр ὑπερβολή лат superlatio рус гипорбола нем Hyperbel англ hyperbole фр hyperbole ит iperbole Реторичен троп при който се преувеличават свойства качества и състояния на предмети и явления Антоним литота

хиперкоректен гиперкорректный hyperkorrekt hypercorrect

хипероним Дума която е название на общо родово понятие или на цялото спрямо неговите части Например растение е хипероним на множеството дърво храст трева Хиперонимът животно обхваща хипонимите заек тигър кон Срв хипоним хипонимен ред хипонимия съхипоним

хипоним Дума която семантично подчинена на друга дума и представя част от понятието на тази дума Например бреза бук са хипоними на дърво Вж хипонимия хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипонимен ред Лексика структурирана според семантичната група на хипонимите Срв хипоним хипонимия хипероним съхипоним

хипонимия Връзки които обобщават отношението на отделните части към цялото Например бреза бук смърч са хипоними на родовото название дърво Вж хипоним хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипотаксис рус гипотаксис англ Hypotaxe Unterordnung англ hypotaxis фр hypotaxe ит ipotassi Подчинение зависимост на едно изречение от друго Срв паратаксис

циркумфлекс стб периспомени гр προσῳδία περισπομένη περισπομένη лат cicumflexa geschleifter schleifender Akzent Schleifton gedehnter Ton circumflex В екфонетичната нотация се обозначава с ^ Синоним извито ударение Вж и тонове ударение

части на речта лат partes orationis рус части речи нем Redeteile англ parts of speech фр parties du discours ит parti del discorso Лексикална семантична и граматична класификация на думите която обединява техните понятийни класовве и граматични категории Традиционно в старите граматики те се делят на 8 частисъществително име прилагателно име местоимение глагол наречие предлог съюз и междуметие

числително бройно рус количественное числительное нем Kardinalzahl Grundzahl англ cardinal number Бройните числителни показват количеството (броя) на предметите или лицата Вж числително име числително редно

числително име рус числительное имя нем Zahlwort англ numeral фр numeacuteral ит numerale Дума която означава броя или числения ред на нещата Въз основа морфосинтактични признаци можем да ги разделим на такива които се променят като прилагателни и такива които се променят като съществителни Според функциите се делят на числителни бройни числителни редни събирателни дробни Цифрите в старобългарски и през целия средновековен период на българската история се означават с букви върху които има изписана чертица (титло) Числителните от 11 до 19 са словосъчетания чиято главна част е названието на единиците Втората съставка се скланя в м п единъ на десѧте дъва на десѧте Числителните от 20 до 90 се образуват като десѧть се брои за самостоятелна дума трье десѧти Числителните единъ една едно се скланят като родовите местоимения Те имат значение и на неопределителни местоимения По същия начин се скланят и редните числителни Числителните дъва оба се скланят като местоимението тъ в дв ч Числителните трие три и четъіре четъіри се скланят както съществителните по кратки i-основи като се забелязва и влияние от консонантните основи Числителните от 5 до 9 са от жр Скланят се само в едч по кратките i-основи Числителното 10 е било от мр и се е скланяло по консонантните основи със силно влияние от кратки i-основи При числителните от 11 до 19 се променя само първата съставака От 20 до 90 числителните управляват съществително в род п мнч Числителното съто се скланя като същестително от срр по о-снови Числителното тъісѫщи тъїсѧщи се скланя по типа на съществителни като богъіни Тъма се скланя като съществително по а-основи Вж числително бройно числително редно

числително редно лат numeralia ordinalial рус порядковое числительное нем Ordinalzahl Ordnungszahl англ ordinal number Редните числителни показват реда и мястото на нещата Синоним поредни числителни уредни числителни качествени числителни ординални нумерали Вж числително бройно числително име

член рус артикль член нем Artikel англ article фр article ит articolo Морфологичен показател за определеност при имената Определителният член може да стои пред (предпоставен член) или след (задпоставен член) името В българския език той произхожда от съчетанието на името (отначало при съществителните) с показателните местоимения с основи на -т- -в- и -с- Още в старобългарски се откриват наченките на този процес по-късно в среднобългарския и ранния новобългарски период тези форми са все по-чести Срв жена та gt жената мѫжь тъ gt мѫжьтъ (мъжът)

w в началото на думата Срв случаи като въдица въглен вътък вътре въже възел както и пояепентезавата на j в случаи като гнѧ ѩзъікъ и др Срв епентеза метатеза ꙗ

пряко допълнение рус прямое дополнение нем naumlheres Objekt direkt Objekt англ direct object фр compleacutement direct ит oggeto diretto Допълнение което съседства непосредствено и задължително при глаголната форма Прякото допълнение в старобългарски зависи от семантиката на преходните глаголи и се изразява с винителен родителен и творителен падеж Най-много са формите с винителен падеж който е основният падеж на прякото допълнение в старобългарски С родителен падеж прякото допълнение се употребява 1 при отрицание (с частиците не и ни) 2 при значение на част от цялото при глаголите сти пити приѧти 3 при ꙗодушевени съществителни вместо винителната форма При супин формата за родителен падеж е по-архаичната отколкото по-новите случаи с винителен Пряко допълнение в родителен падеж имат глаголите алкати въкоусити жьдати жѧдати искати слоушати съмотрити трѣбовати ча ти Творителен падеж за пряко допълнение се употребява при глаголите власти съвласти ꙗобладати четврьтовластьвовати видите къто вами съвладетъ Особен случай на допълнение е и творителната форма в страдателни конструкции Вж допълнение косвено допълнение части на изречението

пунктуация рус пунктуация нем Interpunktion Satzzeichensetzung англ punctuation фр ponctuation ит interpunzione Графически знаци в реда употребявани за разграничение на различните изреченски или ритмични елементи В най-ранния период са се разграничавали знаци в текста знаци за край на текста знаци за глоси в полето От знаците в текста най-често срещани са средната точка и двуеточието които са се употребявали с една функция - разграничаване на изреченска или ритмична цялост От занците за край на текста най-често се срещат различни варианти на схематизиран кръст с допълнителни украшения Към знаците за край на текста принадлежат и знаците за запълване на реда които са често по същия начин и са изпълнявали подобна функция Знаците за глоси в полето са обикновено същите както в текста Един и същи знак в реда или над него е отбелязвал мястото на допълнението а същият знак в полето е бележел началото на допълнението

първа палатализация на веларите рус первая веларная палатализация нем Erste Velar Palataliesirung англ First Velar Palatalization Наричана още първа регресивна палатализация на веларите Регресивна промяна по признака предност в праславянски която обхваща веларните съгласни k g x когато те се намират пред преден фонетичен елемент (предни гласни или преден глайд j) Резултатът от изменението е че k gt ч g gt ж а x gt ш В някои учебници изменението пред j е представено като йотация но рефлексите на изменението са същите както и при веларните съгласни когато те се намират пред предни гласни Може да се предполага че механизмът на въздействието и времето на възникване на промяната са същите

регресивно изменение рус регрессивное изменение регрессивное фонологическое изменение англ regressive change regressive phonological change Фонологическо изменение (промяна) при което следходният фонологически елемент влияе върху предходния Синоним регресивно фонологическо изменение регресивна промяна Антоним прогресивно изменение

редукция рус редукция нем Reduktion англ reduction фр reacuteduction ит riduzione Редукцията е фонологическо изменение на невисоките неударени гласни което се изразява в техния повишен гласеж Така неударено е gt и о gt у а gt ъ Поради тази причина е неправилно да се смята че големият и малък ер са били редуцирани тъй като техните промени се дължат не на ролята на ударението а са убословени от самия им характер на високи и кратки гласни В най-ранния период на славянската писменост примерите за редукция на гласни са неясни Приема се че старобългарския период отразява преход между противопоставянето между дългите и кратките гласни и следходния период при който като релевантен признак се появява ударението Затова примерите за редукция се срещат в по-ново време

редупликация рус редупликация повтор удвоение нем Reduplikation Verdoppelung Reduplizierung фр redoublement ит raddoppiamento Пълно или частично преднамерено повторение на корена основата или цялата дума при образуването на нови думи или изрази

реч 1 рус речь нем Rede англ speech discourse фр discours ит discorso 2 рус речь нем Rede das Sprechen англ speech фр parole ит parole 1 Звуковата проява на езика 2 Речева дейност в устна или писмена форма

рима рус рифма нем Reim англ rhyme фр rime ит rima Разположение на еднакви или подобни звукове в края на съседни или отделени една от друга думи които образуват ритмическо цяло

ритъм ритм Rhythmus Takt Sprechtakt rhythm

род рус род нем Genus англ gender фр genre ит genere Граматическа категория основана върху идеята че съществителните прилагателните и родовите местоимения могат да се разграничават въз основа на естествения пол (мъжки и женски род) или на безразличието спрямо тази подялба (среден род) В старобългарски и в български език принадлежността към даден род се определя от формалния завършек при съществителните и прилагателните

родителен падеж рус родительный падеж генетив нем Genetiv англ genetive фр geacutenitif ит genetivo Родителният падеж в старобългарски и в славянските езици съчетава най-разнообразни значения Той наследява и всички значения на индоевропейския аблатив Обикновено за илюстрация на значенията неговите функции се делят на две големи групи приименен родителен и приглаголен родителен падеж 1 Приименен родителен а) използва се определение (притежание субект на действието за количество за качество след субстантивирани местоимения и числителни от 1 до 4 с предлога отъ) Родителният определителен се поставя като определение при друго име за да определи качеството му (произход характер възраст материал) Чловѣкъ нѣкъіи добра рода б) като именно сказуемно определние велика рода естъ в) при прилагателни означаващи отстраняване лишаване г) допълнение при прилагателните плънъ исплънъ достоинъ Въі плънъі есте благости исплънени всѣкого раꙃоума д) след междуметията о оле о прѣмѫдръіихъ сѫдебъ твоихъ е) 2 Приглаголен родителен а) субект на безлични конструкции (с отрицат форми на бъіти) б) допълнение при глаголи с отрицание или съпътствани с отрицателна частица не приѧтъ оученьѣ в) при супина на преходни глаголи г)

при глаголи със значение на отделяне предвижване в пространството бѣгати отъстоѣти иꙃлаꙃити отъстѫпити (често с представките иꙃ отъоу) които изискват допълнение с въпроса от кого от що д) глаголи означаващи отстраняване освобождаване избавяне е) при глаголи които изразяват различни чувства чаѣти жѧждати хотѣти желати просити послоушати плакати сѧ просити искати оубоѣти сѧ плакати сѧ гнѫшати сѧ оустрашати сѧ оужасати сѧ ж) глаголи и прилагателни със значение на докосване допир връзка з) В родителен падеж е второто допълнение (освен винителното) глаголите напитати наплънити сподоблѣти Наплъните съсѫдъі вашѧ пшеницъі 3) родителен за обстоятелствено пояснение а) отношение и ограничение сравнителна степен на прилагателните б) родителен за време Се бѫдетъ сеѧ нощи Синоним генетив

родителен самостоятелен падеж лат genetivus absolutus Конструкцията е калка на гръцката конструкция и представена от старобългарските паметници само в Супрасълския сборник Състои се от име в родителен падеж и съгласувано с него причастие Има същото значение както дателен самостоятелен mdash на обстоятелствено изречение за време условие причина Вж абсолютна конструкция дателен самостоятелен падеж Синоним родителен самостоятелен

ротацизъм ротацизм Rhotazismus rhotacism

сандхи рус сандхи нем Sandhi От санскрит връзка съединение Термин от индийската граматика за асимилационни промени които възникват на междусловната граница Вж асимилация

свърхкратка гласна Вж ерове

свършен вид рус совершенный вид перфективный вид нем perfektive Aktionsart англ perfect aspect perfective aspect complete aspect telic aspect фр aspect perfectif ит aspetto perfettivo Глаголът от свършен вид представя действието като цяло mdash заедно с началото му извършването му и края му без обаче да се мисли поотделно за тези съставки (Пашов 1989105) Първичните глаголи от св в в старобългарски не съдържат наставката -а- в инфинитивната си форма срв минѫти минѫ (св в) но миновати миноуѭ (несв в) Синоним свършен вид на глагола

сегашно време рус настоящее время презенс нем Praumlsens англ present tense фр preacutesent ит presente Граматически форми които изразяват процес извършващ се едновременно с процеса на говорене В старобългарски това време се образува от сегашната основа на глагола Вж сегашна основа

сегашно деятелно причастие В старобългарски се е образувало от сегашната основа на глагола В м ср р ед ч в 1 и 2 спр е окончавало на -ъі а в 3 и 4 mdash на ѧ Разликата между 3 и 4 спрежение е била че в третото гласната в суфикса е била в косвените падежи ѫ с предходна мекост или ѭ докато при 4 навсякъде е била само ѧ От друга страна им п ед м и ср им п се е противопоставял на всички други форми заради липсата на -щ- срв несъі даѧ молѧ (м срр импедч) - несѫщи даѭщи молѧщи (жредчимп) Скланя се както съществителните по -jo (за м и срр) -ja (за жр) Различават се кратки и местоименни форми Местоименните или пълните форми се образуват като към кратката форма се добави съответната форма за род число

и падеж на анафоричното местоимение напр несъіи даѧи молѧи В този случай втората част следва склонението на местоимението несѫщаего (родпедч м и ср р) несѫщоуемоу (датпедч м и ср р) В развитието на езика още в старобългарски гласната е се уподобява (асимилира) от предходната гласна несѫщаего gt несѫщааго Следходният процес е известен като контракция mdash двете еднакви гласни се свиват в една mdash несѫщаго Този процес повлиява цялата парадигма на сегашното деятелно причастие Вж минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие причастие анафорично местоимение Синоним сегашно действително причастие

сема рус сема фр segraveme Най-малкият смислов компонент в семантиката на думата

семантика рус семантика нем Semantik Bedeutungslehre англ semantics фр seacutemantique ит semantica 1 Лингвистична дисциплина която се занимава със значението на езиковите единици Дели се традиционно на лексикална и граматична семантика 2 Теория за знаковото учение като част от семасиологията

сигматичен аорист рус сигматический аорист англ sigmatic aorist Аорист който в славянските езици се образува с помощта на съгласната s добавена към инфинитивната основа В по-голяма част от случаите още в праславянски тази съгласна се е изменила в -х- Вж аорист

сигматичен рус сигматический нем sigmatisch англ sigmatic фр sigmatique ит sigmatico Граматично образувание с помощта на афикса -s- (от гр сигма) Вж сигматичен аорист

силен ер рус сильный редуцированный сильная позиция редуцированных англ strong jer strong position of jers Ер в силна позиция или силен ер означава че в това обкръжение гласната ще понижи своя гласеж Силна позиция за еровете е била пред друга ерова гласна и под ударение Синоним силна позиция на еровете Вж ерове голям ер малък ер изпадане на еровете понижаване на еровете преглас на еровете Срв слаб ер

синоним рус синоним нем Synonym Gleichbedeutend англ synonym фр synomyme it sinonimо Дума или израз равни или сходни в своето значение с друга дума или израз Срв антоним

синонимия рус синонимия нем Synonymie англ synonymy фр synonymie ит sinonimia Семантично явление при което основните значения на езиковите единици (думи морфеми изрази категории) съвпадат или са близки Вж синоним

синтагма рус синтагма нем Syntagme фр syntagme 1 Група от думи в изречението обединена смислово и ритмически 2 Сборник от статии и слова Вж фраза Синтагма

синтаксис рус синтаксис нем Syntax Satzlehre англ syntax фр syntax ит sintassi Лингвистична дисциплина която изучава отношенията на думите и формите в изречението и начините за тяхното свързване в единно цяло

сказуемо рус сказуемое нем Praumldikat англ predicate фр preacutedicat ит predicato Личният глагол в изречението В старобългарски се съласува с подлога по лице и число а в някои случаи и по

род Рѫцѣ твои сътвористѣ мѧ и съꙃдастѣ мѧ Синоним предикат

склонение рус склонение нем Deklination англ declension фр deacuteclinaison ит declinazione Система на словоизменение на именните форми Склонението зависи от основата на името Старобългарските съществителни различават 9 различни склонения Причастията и прилагателните се скланят по образеца на съществителните а при местоименията се разграничават склоненията на личното и възвратното местоимение от склоненията на родовите форми Вж вокална основа консонантна основа парадигма

слаб ер рус слабый редуцированный англ weak jer jer in weak position Ер който се намира в слаба позиция се нарича слаб ер Слаба позиция за еровете е прието да се назовава сричката във фонетичната дума където след еровата гласна не следва друга ер в края на думата преди сричка с друга гласна и когато върху еровата гласна не пада ударението В тези позиции във всички славянски езици се извършва процес известен като изпадане на еровете Синоним ер в слаба позиция Вж ерове голям ер малък ер преглас на еровете понижаване на еровете Срв силен ер

словоизменение рус словоизменение флексия нем Flexion англ flection inflexion accidence фр flexion ит flessione Процес при който към думата се добавят окончания Те изразяват граматични категории и отношения Вж афикс окончание парадигма

словообразуване рус словосложение нем Zusammensetzung англ composition фр composition ит composizione Образуване на нови думи от изходна форма или дума (мотивираща форма мотивираща дума) с помощта най-често на афикси Срв словоизменение

словоред рус порядок слов нем Wortstellung Wortfolge англ word-order фр ordre des mots ит ordine delle parole Ред на думите в изречението Различното разположение може да има синтактично семантично и експресивно значение

сложна дума рус сложное слово композита нем Kompositum zusammengesetztes Wort англ compound фр composeacute ит composto Съединението на най-малко две думи в една нова се нарича сложна дума

служебна дума рус служебное слово нем Nebenwort англ subsidiary word accessory word фр mot accessoire ит parola accessoria Служебните думи означават отношения между частите на самостойните думи Те биват предлози частици и съюзи Синоним несамостойна дума

смегчаване рус смягчение нем Mouillierung Erweichung англ softening фр mouillement mouillure ит palatalizzazione Процес на образуване на съгласни с помощта на повдигане на средната част на езика към твърдото небце (палатум)

собствено име рус собственное имя нем Eigenname англ proper name фр nom propre ит nome proprio Съществително което назовава отделен единичен предмет Синоним съществително собствено име Вж нарицателно име

спомагателен глагол рус вспомагательный глагол нем Hilfsverbum англ auxiliary verb фр

verbe auxiliaire ит verbo ausiliare Глагол който служи за образуване на други сложни глаголни форми например времена и наклонения С старобългарски спомагателни глаголи са например бъіти имѣти и хотѣти

спрежение лат cojugatio рус спряжение нем Konjugation Abwandlung англ conjugation фр conjugaison ит coniugazione Групиране на глаголните форми в система от парадигми Старобългарските глаголи се делят на 5 спрежения 4 тематични и 1 атематично Тематичните спрежения са 1 - с гласна -е- 2 с -не- 3 с -je- и 4 с -и- Тематичната гласна и съчетание се открива във всички форми на сег вр на глагола освен в 1 л ед и 3 л мнч Атематичните глаголи в старобългарски са пет бъіти вѣдѣти дати имѣти ѣсти както и техните варианти с представка напр прѣдати продати иꙃдати В речниците се дава информация за формата във 2 л според която най-често се определя спрежението на глагола Това е и т нар сегашна глаголна основа в старобългарски Вж тематичен атематичен основа склонение парадигма

сравнителна степен рус сравнительная степень фр comparatif Представяне на качеството у един предмет в по-голяма мяра отколкото при друг (Момчилов 186833-34) В старобългарски са съществували два начина за образуване на сравнителната степен Кратките форми за сравнителна степен са се образували като се добавят наставките -jьs (за м и жр) и -jes (за срр) Наставката се е добавяла към основата на прилагателното или наречието Крайното s е изпадало (вж тенденция към отворена сричка) а j е палатализирал съгласната пред него драгъ драга драго gt дражь дражьши драже При дългите форми преди наставката се е добавяла гласната ѣ добрѣи добрѣиши добрѣе от добръ добра добро Вж превъзходна степен степен на сравнение

среден ер В кирилската писменост mdash ер който се пише като среден вариант между големия и малкия ер Среща се в някои от ранните епиграфски паметници и в среднобългарски текстове от 12-13 век насетне В някои случаи може да се предположи че има фонетично значение на шва но специализирани изследвания не са правени Вж ерове голям ер малък ер

среден род рус средний род нем Neutrum англ neuter фр neutre ит neutro В старобългарски това е граматически род който обединява думи със общо значение на индиферентност спрямо опозицията мъжки-женски род както и притежаващи значения на неактивност неодушевеност (Ахманова 1969380) Те имат формални завършеци характерни за основите на -o-jo както и на част от консонантните склонения Вж мъжки род женски род род

сричка рус слог нем Silbe англ syllable фр syllable ит sillaba Най-малката произносителна единица при образуването на която трябва да съществува гласна или в някои случаи сонорна съгласна Вж отворена сричка затворена сричка тенденция към отворена сричка

старобългарски език старославянский язык древнецерковнославянский язык нем altkirchenslaviesche Sprache altslavische Sprache altbulgarische Sprache англ Old Bulgarian language Old Church Slavonic language Old Slavic language Най-ранният писмено засвидетелстван език на славяните Почива на българските говори Първите му паметници са създадени през 9 век Обхваща първия период от писмената история на българския език -

старобългарския който трае 3 века от 9 до края на 11 Синоним старочерковнославянски староцърковнославянски старославянски

степен на сравнение рус степень сравнения нем Komparationsgrade Steigerungsstufen Komparationsbildungen англ degrees of comparison фр degreacutes de comparaison ит gradi di comparazione Степента е граматическа категория проявяваща се в способността на качествените прилагателни и наречия да изразяват относителна разлика в признаците на определяните от тях явления (Куцаров 2007475 Ахманова 1969453) В старобългарски степенуването извън положителната степен се изразява с ппомощта на граматически суфикс Вж сравнителна степен Синоним степенуване

страдателен залог рус страдательный залог пасив нем Passiv англ passive (voice) фр passif ит passivo Ако глаголното лице е пасивно (търпи глаголното действие) то залогът се нарича страдателен В старобългарски лицето в този случай се изразява с тв п или с помощта на конструкция на предлога отъ с род п срв текъла постриже сѧ павъломь Вж деятелен залог залог Синоним пасив пасивен залог

строфа рус строфа нем Strophe Stanze англ stanza фр strophe ит strofa strofe Група от стихове образуваща единно смислово и ритмическо цяло

стъпка рус стопа нем Fuss англ foot фр pied ит piede Ритмическа единица образувана от група срички обединени от ударението или дължината Синоним ритмична стъпка ритмическа стъпка

субект Вж подлог

супин лат supinum рус супин нем Supinum англ supine фр supin ит supino Нелична глаголна форма която се е употребявала в старобългарски след глаголи за движение вместо инфинитива Има паралел в историята на инд езици с латинския Старобългарският супин е окончавал на -тъ видѣтъ По произход е стар винителен падеж на кратки u-основи В най-архаичните текстове изисква допълнение в род п след глаголи за движение идѫ ръібъ ловитъ отивам да ловя риба С течение на времето тази форма е била изместен още в старобългарски от инфинитива Вж инфинитив

суплетивен рус суплетивный нем suppletiv англ suppletive фр suppleacutetif ит suppletivo Суплетивни форми са форми на една и съща дума образувани от различни корени например бъіти есмь и сѫть

суфикс рус суффикс нем Suffix Exponent англ suffix фр suffixe ит suffiso Служебна морфема която се поставя зад корена или основата Вж афикс инфикс префикс основа морфема

съгласна рус согласный согласный звук нем Konsonant англ consonant фр consonne ит consonante В античността под названието съгласни (калка срв гр лат consonantia) са разбирали звукове които са лишени от истинска звучност и които са се произнасяли заедно с гласната При учленението си те минават през проход или преграда и са преобладаващо шумове Съгласните не

могат да образуват сричка Изключение са сонорите които при струпване на няколко съгласни елемента могат да служат за сричкотворни елементи (срв р в крв) Синоним съгласен звук Вж гласна

съгласуване на времената лат consecutio temporum рус согласование времен нем consecutio temporum англ senquence of tenses фр concordance des temps ит concordanza dei tempi Съгласуване на глагола в подчиненото изречение с глаголното време в главното изречение Вж време

съхипоним Елементи от един и същ хипонимен ред Срв хипоним хипонимен ред хипонимия хипероним

съчинителен съюз рус сочинительный союз нем beiordnende Konjunktion англ coordinating conjunction фр conjonction de coordination ит coniunzione coordinativa Свързва две части на изречението с еднородна функция и без отношение на зависимост В старобългарски се разграничават седем класа съчинителни съюзи съединителни (и ии нини ниже тоже толи ибо) съпоставително-противопоставителни (а же ли нъ) разделителни (ли лили аще ащели илиили любо любо) мотивиращи (бо ибо небонъ оубо) заключителни (оубо бо) резултативни (тѣмь тѣмьже сего радисего дѣлѣ того ради ꙃа не) пояснителни (сирѣчь рѣкъше) (Дуриданов 1993327-332) Вж подчинителен съюз съюз

съществително име гр лат substantivum рус существительное имя нем Substantiv Gegenstandswort англ substantive фр substantif ит sostantivo Думи с които се именуват лица неща и понятия Античните граматици са считали че то изразява нещо съществено (срв лат термин) който обозначава или индивида (съществително собствено) или категория (съществително нарицателно) или понятия (качества състояния действия) Съществителните са конкретни ако принадлежат на една от първите категории и отвлечени или абстрактни ако са част от третата Старобългарското съществително име притежава род число падеж и принадлежи към една от склонитбените групи (склонения) наследници на индоевропейските и праславянски основи Срв име прилагателно име местоимение

съюз рус союз нем Konjunktion Bindewort англ conjunction фр conjonction ит congiunzione Служебна дума която служи за съединение на две части на изречение или на две изречения Старобългарските съюзи по начин на съставяне се делят на прости сложни и съотносителни Простите съюзи се състоят от една лексикална единица а бо и или и др Сложните съюзи са съчетание на прост съюз и друга съставка Например любо ли а не нъ а и аще и Съотносителните съюзи се употребяват разделено Едната съставка се намира в първото от изреченията а втората mdash в следващото Например ли ли или или любо любо ни ни В старобългарския език съюзна функция са могли да изпълняват и т нар съюзни думи Това са местоимения наречия и съчетания от местоимения и съществителни частици Според типовете отношение се разделят на съчинителни и подчинителни Вж подчинителен съюз съчинителен съюз

творителен падеж рус творительный падеж инструментальный падеж орудийный падеж

нем Instrumentalis instrumental англ instrumental фр instrumental ит strumentale Творителният изразява различни обстоятелствени значения служи за означаване на субекта в страдателен залог и служи за именна част на съставните сказуеми В творителния падеж се поставя непрякото допълнение което показава оръдието или средството с което се върши глаголното десйтвие Затова се нарича и инструментален падеж На български тази финкция се превежда с предлозите с или чрез Писахъ вамъ моеѭ рѫкоѭ Творителен падеж се употребява и когато трябва да се покаже че действието се извършва задружно с някого или че то се съпровожда с нещо Вѣроѭ и любовиѭ пристѫпимъ Най-често в това значение се употребява с предлога съ мъітари и грѣшьници въꙃлежаахѫ съ исоусомь Страдателен залог (отговаря на въпроса от кого) въꙃлюбленъ бѫдетъ отьцемь моимь Глаголът бъіти когато има значение на произлизам ставам изисква допълнение в творителен падеж Въ миръ бѣ и миръ тѣмь бъістъ Допъленение в творителен падеж изискват и глаголите господьствовати и обладати Наплъните ꙃемлѭ и господьствоуите еѭ и обладаите ръібами морьскъіими и ꙃвѣрьми и птицами небесьнъіими и всѣми скотами и и вьсеѭ ꙃемлеѭ При глаголи за покупка и продажба допълнението в творителен падеж не пѧть ли птиць цѣнитъ сѧ пѣнѧꙃема двѣма Творителният падеж се употребява и за означаване на обстоятелствата при които се извършва дадено действие (начин време място) Миромь господи помолимъ сѧ Сьи придетъ къ исоусоу нощьѭ Входѧи двьрьми пастъірь естъ овьцамъ Синоним инструментален падеж

тежко ударение вж гравис

тематичен рус тематический нем thematisch themavokalisch stammbildend англ thematic theacutematique ит tematico Тематична морфема е тази която се присъединява към корена за образуване на основа Например в старобългарски има 4 тематични спрежения Вж атематичен основа корен морфема спрежение

тенденция към отворена сричка рус тенденция к открытому слогу принцип восходящей звучности принцип возрастающей звучности англ tendency toward intrasyllabic harmony tendency toward rising sonority law of open syllables Тендеция от изменения в праславянски която води до структура на сричката завършваща на гласна Към тази тенденция приндалежат промени като изпадане на съгласни на сричковата граница и в края на думите монофтонгизацията на дифтонгите образуването на носови гласни различни видове метатези и епентези Синоним тенденция към възходяща звучност закон за отворената сричка Вж отворена сричка монофтонгизация на дифтонги носова гласна изпадане на съгласни метатеза епентеза

тенденция към палаталност рус тенденция к палатальности Едно от двете основни направления във фонологическото развитие на праславянския език заедно с тенденцията към отворената сричка което обединява всички процеси на промяна на съгласните под въздействие на следходни (при прогресивната палатализация и предходни) незадни фонологични елементи (предни гласни и j) В резултат на тези промени в славянските езици се появяват редица съгласни които преди това не са съществували (като ч ж ш щ ц ꙃ и тн) Всички нововъзникнали съгласни са меки което довежда и до появата на корелацията твърди-меки

съгласни както е случаят със сонорните r l m които имат съответствия r l m Тенденцията обхваща трите праславянски палатализации на веларите палатализацията на денталите и лабиалите йотацията както и някои съпътстващи краесловни изменения Към тези промени може да се причисли и монофтонгизацията на дифтонга aj в еи който е основание за възникване на втората веларна палатализация макар той да е част от друга една тенденция в праславянски mdash тази на отворената сричка Вж палатализация палатализация на веларите палатализация на денталите палатализация на лабиалите монофтонгизация на дифтонгите Срв тенденция към отворена сричка Вж праславянски език тенденция към отворена сричка

тон тон Ton Betonung tone

топонимия рус топонимия топонимика топономастика нем Toponomastik Ortsnamenkunde англ placename study фр toponymie toponomastique ит toponimia toponomastica Изследване на географските и местните имена на дадена територия или в даден език Вж ономастика

транскрипция рус транскрипция транскрибирование нем Transkription англ transcription фр transcription ит transrizione Предаване на звуците в един изговор с помощта на писмени знаци При фонетичната транскрипция се прилагат специални знаци за точното отразяване на речта Най-известната система е тази на Международната фонетична асоциация В България за записване на диалектна реч се използва транскрипцията на проф Стойко Стойков изработена за целите на Българския диалектен атлас Срв транслитерация

транслитерация рус транслитерация нем Transliteration англ transliteration фр transliteacuteration ит translitterazione Предаване на знаците от една писмена система с помощта на знаци от друго писмо Например много често в изданията на глаголическите паметници глаголицата се транслитерира с кирилица или с латиница При транслитерацията не се държи за сметка за реалното звучане на писмените знаци Срв транскрипция

трета палатализация на веларите вж прогресивна палатализация

тропа троп образное выражение Tropus bildlicher Ausdruck trope

ударение стб сила глаголоу рус ударение нем Akzent Betonung Tonfall англ accent stress 1 Отделянето на определена сричка в думата на фона на другите неударени срички се нарича словно ударение или само ударение 2 Обозначаване на това отделяне с особен знак в правописа В старобългарските паметници отсъстват знаци с подобно значение Син акцент

условно наклонение рус сослагательное наклонение нем Subjunktiv Konjunktiv англ subjunctive фр subjonctif ит soggiuntivo congiuntivo Условното наклонение представя действието като зависимо от някакво условие В старобългарски се е образувало с особена парадигма на глагола бъіти (бимь би би бимъ бисте бѫ) и минало деятелно второ (елово) причастие Причастните форми са се изменяли по род и число а глаголът се е менял по лице и число например сътворилъ бимь бих направил Още в старобългарския период специализираните форми на спомагателния глагол са се променили като са приели окончанията за аорист бъіхъ сътворилъ Към тези конструкции възхожда и съвременното българско условно

наклонение Вж изявително наклонение повелително наклонение наклонение Синоним кондиционал

фраза рус фраза нем Phrase англ phrase clause 1 Фонетична и синтактична цялост която изразява завършена мисъл оформена интонационно 2 Изречение или глаголно съчетание

хапакс лат hapax legomenon рус гапакс апакс Гръцкото наречие hapax (веднъж еднократно) се употребява в качеството на съществително за да обозначи дума израз конструкция срещана само веднъж

хаплография рус гаплография нем Haplographie англ haplography фр haplographie ит aplografia Изпускане на цяла сричка в писмото Грешка при която от две съседни еднакви или подобни срички се пише само едната

хаплология рус гаплология нем Haplologie Silbenschichtung SIlbendissimilation англ haplology фр haplologie ит aplologia Изпускане на еднакви или подобни срички стоящи непосредствено една до друга Срв елизия

хетеронимия рус гетеронимия нем Heteronimie англ heteronymy фр heacuteteacuteronymie ит eteronimia Свойства на имената образувани от различни корени да означават предмети и същества тясно свързани по значение които са част от естествена група Например братръ и сестра в стб

хиазъм гр χιαστὸν σχῆμα χιασμός рус хиазм нем Chiasmus англ chiasmus фр chiasme ит chiasmo Две синтактични или фразови двойки които са подредени не паралелно (a-b-a-b) а редуващо се (a-b-b-a) Този тип подреждане е известно като кръстовидно и наименованието му идва от формата на гръцката буква хи (X)

хипербат гр ὑπερβατόν лат transgressio рус гипербат нем Hyperbaton англ hyperbaton фр hyperbate ит iperbato 1 Смяна на местата инверсия на две синтактично принадлежащи заедно думи (анастрофа) 2 Разделяне на две синтактично принадлежещи заедно думи чрез вмъкване на допълнителна фраза или изречение между тях 3 Тмезис

хипербола гр ὑπερβολή лат superlatio рус гипорбола нем Hyperbel англ hyperbole фр hyperbole ит iperbole Реторичен троп при който се преувеличават свойства качества и състояния на предмети и явления Антоним литота

хиперкоректен гиперкорректный hyperkorrekt hypercorrect

хипероним Дума която е название на общо родово понятие или на цялото спрямо неговите части Например растение е хипероним на множеството дърво храст трева Хиперонимът животно обхваща хипонимите заек тигър кон Срв хипоним хипонимен ред хипонимия съхипоним

хипоним Дума която семантично подчинена на друга дума и представя част от понятието на тази дума Например бреза бук са хипоними на дърво Вж хипонимия хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипонимен ред Лексика структурирана според семантичната група на хипонимите Срв хипоним хипонимия хипероним съхипоним

хипонимия Връзки които обобщават отношението на отделните части към цялото Например бреза бук смърч са хипоними на родовото название дърво Вж хипоним хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипотаксис рус гипотаксис англ Hypotaxe Unterordnung англ hypotaxis фр hypotaxe ит ipotassi Подчинение зависимост на едно изречение от друго Срв паратаксис

циркумфлекс стб периспомени гр προσῳδία περισπομένη περισπομένη лат cicumflexa geschleifter schleifender Akzent Schleifton gedehnter Ton circumflex В екфонетичната нотация се обозначава с ^ Синоним извито ударение Вж и тонове ударение

части на речта лат partes orationis рус части речи нем Redeteile англ parts of speech фр parties du discours ит parti del discorso Лексикална семантична и граматична класификация на думите която обединява техните понятийни класовве и граматични категории Традиционно в старите граматики те се делят на 8 частисъществително име прилагателно име местоимение глагол наречие предлог съюз и междуметие

числително бройно рус количественное числительное нем Kardinalzahl Grundzahl англ cardinal number Бройните числителни показват количеството (броя) на предметите или лицата Вж числително име числително редно

числително име рус числительное имя нем Zahlwort англ numeral фр numeacuteral ит numerale Дума която означава броя или числения ред на нещата Въз основа морфосинтактични признаци можем да ги разделим на такива които се променят като прилагателни и такива които се променят като съществителни Според функциите се делят на числителни бройни числителни редни събирателни дробни Цифрите в старобългарски и през целия средновековен период на българската история се означават с букви върху които има изписана чертица (титло) Числителните от 11 до 19 са словосъчетания чиято главна част е названието на единиците Втората съставка се скланя в м п единъ на десѧте дъва на десѧте Числителните от 20 до 90 се образуват като десѧть се брои за самостоятелна дума трье десѧти Числителните единъ една едно се скланят като родовите местоимения Те имат значение и на неопределителни местоимения По същия начин се скланят и редните числителни Числителните дъва оба се скланят като местоимението тъ в дв ч Числителните трие три и четъіре четъіри се скланят както съществителните по кратки i-основи като се забелязва и влияние от консонантните основи Числителните от 5 до 9 са от жр Скланят се само в едч по кратките i-основи Числителното 10 е било от мр и се е скланяло по консонантните основи със силно влияние от кратки i-основи При числителните от 11 до 19 се променя само първата съставака От 20 до 90 числителните управляват съществително в род п мнч Числителното съто се скланя като същестително от срр по о-снови Числителното тъісѫщи тъїсѧщи се скланя по типа на съществителни като богъіни Тъма се скланя като съществително по а-основи Вж числително бройно числително редно

числително редно лат numeralia ordinalial рус порядковое числительное нем Ordinalzahl Ordnungszahl англ ordinal number Редните числителни показват реда и мястото на нещата Синоним поредни числителни уредни числителни качествени числителни ординални нумерали Вж числително бройно числително име

член рус артикль член нем Artikel англ article фр article ит articolo Морфологичен показател за определеност при имената Определителният член може да стои пред (предпоставен член) или след (задпоставен член) името В българския език той произхожда от съчетанието на името (отначало при съществителните) с показателните местоимения с основи на -т- -в- и -с- Още в старобългарски се откриват наченките на този процес по-късно в среднобългарския и ранния новобългарски период тези форми са все по-чести Срв жена та gt жената мѫжь тъ gt мѫжьтъ (мъжът)

редукция рус редукция нем Reduktion англ reduction фр reacuteduction ит riduzione Редукцията е фонологическо изменение на невисоките неударени гласни което се изразява в техния повишен гласеж Така неударено е gt и о gt у а gt ъ Поради тази причина е неправилно да се смята че големият и малък ер са били редуцирани тъй като техните промени се дължат не на ролята на ударението а са убословени от самия им характер на високи и кратки гласни В най-ранния период на славянската писменост примерите за редукция на гласни са неясни Приема се че старобългарския период отразява преход между противопоставянето между дългите и кратките гласни и следходния период при който като релевантен признак се появява ударението Затова примерите за редукция се срещат в по-ново време

редупликация рус редупликация повтор удвоение нем Reduplikation Verdoppelung Reduplizierung фр redoublement ит raddoppiamento Пълно или частично преднамерено повторение на корена основата или цялата дума при образуването на нови думи или изрази

реч 1 рус речь нем Rede англ speech discourse фр discours ит discorso 2 рус речь нем Rede das Sprechen англ speech фр parole ит parole 1 Звуковата проява на езика 2 Речева дейност в устна или писмена форма

рима рус рифма нем Reim англ rhyme фр rime ит rima Разположение на еднакви или подобни звукове в края на съседни или отделени една от друга думи които образуват ритмическо цяло

ритъм ритм Rhythmus Takt Sprechtakt rhythm

род рус род нем Genus англ gender фр genre ит genere Граматическа категория основана върху идеята че съществителните прилагателните и родовите местоимения могат да се разграничават въз основа на естествения пол (мъжки и женски род) или на безразличието спрямо тази подялба (среден род) В старобългарски и в български език принадлежността към даден род се определя от формалния завършек при съществителните и прилагателните

родителен падеж рус родительный падеж генетив нем Genetiv англ genetive фр geacutenitif ит genetivo Родителният падеж в старобългарски и в славянските езици съчетава най-разнообразни значения Той наследява и всички значения на индоевропейския аблатив Обикновено за илюстрация на значенията неговите функции се делят на две големи групи приименен родителен и приглаголен родителен падеж 1 Приименен родителен а) използва се определение (притежание субект на действието за количество за качество след субстантивирани местоимения и числителни от 1 до 4 с предлога отъ) Родителният определителен се поставя като определение при друго име за да определи качеството му (произход характер възраст материал) Чловѣкъ нѣкъіи добра рода б) като именно сказуемно определние велика рода естъ в) при прилагателни означаващи отстраняване лишаване г) допълнение при прилагателните плънъ исплънъ достоинъ Въі плънъі есте благости исплънени всѣкого раꙃоума д) след междуметията о оле о прѣмѫдръіихъ сѫдебъ твоихъ е) 2 Приглаголен родителен а) субект на безлични конструкции (с отрицат форми на бъіти) б) допълнение при глаголи с отрицание или съпътствани с отрицателна частица не приѧтъ оученьѣ в) при супина на преходни глаголи г)

при глаголи със значение на отделяне предвижване в пространството бѣгати отъстоѣти иꙃлаꙃити отъстѫпити (често с представките иꙃ отъоу) които изискват допълнение с въпроса от кого от що д) глаголи означаващи отстраняване освобождаване избавяне е) при глаголи които изразяват различни чувства чаѣти жѧждати хотѣти желати просити послоушати плакати сѧ просити искати оубоѣти сѧ плакати сѧ гнѫшати сѧ оустрашати сѧ оужасати сѧ ж) глаголи и прилагателни със значение на докосване допир връзка з) В родителен падеж е второто допълнение (освен винителното) глаголите напитати наплънити сподоблѣти Наплъните съсѫдъі вашѧ пшеницъі 3) родителен за обстоятелствено пояснение а) отношение и ограничение сравнителна степен на прилагателните б) родителен за време Се бѫдетъ сеѧ нощи Синоним генетив

родителен самостоятелен падеж лат genetivus absolutus Конструкцията е калка на гръцката конструкция и представена от старобългарските паметници само в Супрасълския сборник Състои се от име в родителен падеж и съгласувано с него причастие Има същото значение както дателен самостоятелен mdash на обстоятелствено изречение за време условие причина Вж абсолютна конструкция дателен самостоятелен падеж Синоним родителен самостоятелен

ротацизъм ротацизм Rhotazismus rhotacism

сандхи рус сандхи нем Sandhi От санскрит връзка съединение Термин от индийската граматика за асимилационни промени които възникват на междусловната граница Вж асимилация

свърхкратка гласна Вж ерове

свършен вид рус совершенный вид перфективный вид нем perfektive Aktionsart англ perfect aspect perfective aspect complete aspect telic aspect фр aspect perfectif ит aspetto perfettivo Глаголът от свършен вид представя действието като цяло mdash заедно с началото му извършването му и края му без обаче да се мисли поотделно за тези съставки (Пашов 1989105) Първичните глаголи от св в в старобългарски не съдържат наставката -а- в инфинитивната си форма срв минѫти минѫ (св в) но миновати миноуѭ (несв в) Синоним свършен вид на глагола

сегашно време рус настоящее время презенс нем Praumlsens англ present tense фр preacutesent ит presente Граматически форми които изразяват процес извършващ се едновременно с процеса на говорене В старобългарски това време се образува от сегашната основа на глагола Вж сегашна основа

сегашно деятелно причастие В старобългарски се е образувало от сегашната основа на глагола В м ср р ед ч в 1 и 2 спр е окончавало на -ъі а в 3 и 4 mdash на ѧ Разликата между 3 и 4 спрежение е била че в третото гласната в суфикса е била в косвените падежи ѫ с предходна мекост или ѭ докато при 4 навсякъде е била само ѧ От друга страна им п ед м и ср им п се е противопоставял на всички други форми заради липсата на -щ- срв несъі даѧ молѧ (м срр импедч) - несѫщи даѭщи молѧщи (жредчимп) Скланя се както съществителните по -jo (за м и срр) -ja (за жр) Различават се кратки и местоименни форми Местоименните или пълните форми се образуват като към кратката форма се добави съответната форма за род число

и падеж на анафоричното местоимение напр несъіи даѧи молѧи В този случай втората част следва склонението на местоимението несѫщаего (родпедч м и ср р) несѫщоуемоу (датпедч м и ср р) В развитието на езика още в старобългарски гласната е се уподобява (асимилира) от предходната гласна несѫщаего gt несѫщааго Следходният процес е известен като контракция mdash двете еднакви гласни се свиват в една mdash несѫщаго Този процес повлиява цялата парадигма на сегашното деятелно причастие Вж минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие причастие анафорично местоимение Синоним сегашно действително причастие

сема рус сема фр segraveme Най-малкият смислов компонент в семантиката на думата

семантика рус семантика нем Semantik Bedeutungslehre англ semantics фр seacutemantique ит semantica 1 Лингвистична дисциплина която се занимава със значението на езиковите единици Дели се традиционно на лексикална и граматична семантика 2 Теория за знаковото учение като част от семасиологията

сигматичен аорист рус сигматический аорист англ sigmatic aorist Аорист който в славянските езици се образува с помощта на съгласната s добавена към инфинитивната основа В по-голяма част от случаите още в праславянски тази съгласна се е изменила в -х- Вж аорист

сигматичен рус сигматический нем sigmatisch англ sigmatic фр sigmatique ит sigmatico Граматично образувание с помощта на афикса -s- (от гр сигма) Вж сигматичен аорист

силен ер рус сильный редуцированный сильная позиция редуцированных англ strong jer strong position of jers Ер в силна позиция или силен ер означава че в това обкръжение гласната ще понижи своя гласеж Силна позиция за еровете е била пред друга ерова гласна и под ударение Синоним силна позиция на еровете Вж ерове голям ер малък ер изпадане на еровете понижаване на еровете преглас на еровете Срв слаб ер

синоним рус синоним нем Synonym Gleichbedeutend англ synonym фр synomyme it sinonimо Дума или израз равни или сходни в своето значение с друга дума или израз Срв антоним

синонимия рус синонимия нем Synonymie англ synonymy фр synonymie ит sinonimia Семантично явление при което основните значения на езиковите единици (думи морфеми изрази категории) съвпадат или са близки Вж синоним

синтагма рус синтагма нем Syntagme фр syntagme 1 Група от думи в изречението обединена смислово и ритмически 2 Сборник от статии и слова Вж фраза Синтагма

синтаксис рус синтаксис нем Syntax Satzlehre англ syntax фр syntax ит sintassi Лингвистична дисциплина която изучава отношенията на думите и формите в изречението и начините за тяхното свързване в единно цяло

сказуемо рус сказуемое нем Praumldikat англ predicate фр preacutedicat ит predicato Личният глагол в изречението В старобългарски се съласува с подлога по лице и число а в някои случаи и по

род Рѫцѣ твои сътвористѣ мѧ и съꙃдастѣ мѧ Синоним предикат

склонение рус склонение нем Deklination англ declension фр deacuteclinaison ит declinazione Система на словоизменение на именните форми Склонението зависи от основата на името Старобългарските съществителни различават 9 различни склонения Причастията и прилагателните се скланят по образеца на съществителните а при местоименията се разграничават склоненията на личното и възвратното местоимение от склоненията на родовите форми Вж вокална основа консонантна основа парадигма

слаб ер рус слабый редуцированный англ weak jer jer in weak position Ер който се намира в слаба позиция се нарича слаб ер Слаба позиция за еровете е прието да се назовава сричката във фонетичната дума където след еровата гласна не следва друга ер в края на думата преди сричка с друга гласна и когато върху еровата гласна не пада ударението В тези позиции във всички славянски езици се извършва процес известен като изпадане на еровете Синоним ер в слаба позиция Вж ерове голям ер малък ер преглас на еровете понижаване на еровете Срв силен ер

словоизменение рус словоизменение флексия нем Flexion англ flection inflexion accidence фр flexion ит flessione Процес при който към думата се добавят окончания Те изразяват граматични категории и отношения Вж афикс окончание парадигма

словообразуване рус словосложение нем Zusammensetzung англ composition фр composition ит composizione Образуване на нови думи от изходна форма или дума (мотивираща форма мотивираща дума) с помощта най-често на афикси Срв словоизменение

словоред рус порядок слов нем Wortstellung Wortfolge англ word-order фр ordre des mots ит ordine delle parole Ред на думите в изречението Различното разположение може да има синтактично семантично и експресивно значение

сложна дума рус сложное слово композита нем Kompositum zusammengesetztes Wort англ compound фр composeacute ит composto Съединението на най-малко две думи в една нова се нарича сложна дума

служебна дума рус служебное слово нем Nebenwort англ subsidiary word accessory word фр mot accessoire ит parola accessoria Служебните думи означават отношения между частите на самостойните думи Те биват предлози частици и съюзи Синоним несамостойна дума

смегчаване рус смягчение нем Mouillierung Erweichung англ softening фр mouillement mouillure ит palatalizzazione Процес на образуване на съгласни с помощта на повдигане на средната част на езика към твърдото небце (палатум)

собствено име рус собственное имя нем Eigenname англ proper name фр nom propre ит nome proprio Съществително което назовава отделен единичен предмет Синоним съществително собствено име Вж нарицателно име

спомагателен глагол рус вспомагательный глагол нем Hilfsverbum англ auxiliary verb фр

verbe auxiliaire ит verbo ausiliare Глагол който служи за образуване на други сложни глаголни форми например времена и наклонения С старобългарски спомагателни глаголи са например бъіти имѣти и хотѣти

спрежение лат cojugatio рус спряжение нем Konjugation Abwandlung англ conjugation фр conjugaison ит coniugazione Групиране на глаголните форми в система от парадигми Старобългарските глаголи се делят на 5 спрежения 4 тематични и 1 атематично Тематичните спрежения са 1 - с гласна -е- 2 с -не- 3 с -je- и 4 с -и- Тематичната гласна и съчетание се открива във всички форми на сег вр на глагола освен в 1 л ед и 3 л мнч Атематичните глаголи в старобългарски са пет бъіти вѣдѣти дати имѣти ѣсти както и техните варианти с представка напр прѣдати продати иꙃдати В речниците се дава информация за формата във 2 л според която най-често се определя спрежението на глагола Това е и т нар сегашна глаголна основа в старобългарски Вж тематичен атематичен основа склонение парадигма

сравнителна степен рус сравнительная степень фр comparatif Представяне на качеството у един предмет в по-голяма мяра отколкото при друг (Момчилов 186833-34) В старобългарски са съществували два начина за образуване на сравнителната степен Кратките форми за сравнителна степен са се образували като се добавят наставките -jьs (за м и жр) и -jes (за срр) Наставката се е добавяла към основата на прилагателното или наречието Крайното s е изпадало (вж тенденция към отворена сричка) а j е палатализирал съгласната пред него драгъ драга драго gt дражь дражьши драже При дългите форми преди наставката се е добавяла гласната ѣ добрѣи добрѣиши добрѣе от добръ добра добро Вж превъзходна степен степен на сравнение

среден ер В кирилската писменост mdash ер който се пише като среден вариант между големия и малкия ер Среща се в някои от ранните епиграфски паметници и в среднобългарски текстове от 12-13 век насетне В някои случаи може да се предположи че има фонетично значение на шва но специализирани изследвания не са правени Вж ерове голям ер малък ер

среден род рус средний род нем Neutrum англ neuter фр neutre ит neutro В старобългарски това е граматически род който обединява думи със общо значение на индиферентност спрямо опозицията мъжки-женски род както и притежаващи значения на неактивност неодушевеност (Ахманова 1969380) Те имат формални завършеци характерни за основите на -o-jo както и на част от консонантните склонения Вж мъжки род женски род род

сричка рус слог нем Silbe англ syllable фр syllable ит sillaba Най-малката произносителна единица при образуването на която трябва да съществува гласна или в някои случаи сонорна съгласна Вж отворена сричка затворена сричка тенденция към отворена сричка

старобългарски език старославянский язык древнецерковнославянский язык нем altkirchenslaviesche Sprache altslavische Sprache altbulgarische Sprache англ Old Bulgarian language Old Church Slavonic language Old Slavic language Най-ранният писмено засвидетелстван език на славяните Почива на българските говори Първите му паметници са създадени през 9 век Обхваща първия период от писмената история на българския език -

старобългарския който трае 3 века от 9 до края на 11 Синоним старочерковнославянски староцърковнославянски старославянски

степен на сравнение рус степень сравнения нем Komparationsgrade Steigerungsstufen Komparationsbildungen англ degrees of comparison фр degreacutes de comparaison ит gradi di comparazione Степента е граматическа категория проявяваща се в способността на качествените прилагателни и наречия да изразяват относителна разлика в признаците на определяните от тях явления (Куцаров 2007475 Ахманова 1969453) В старобългарски степенуването извън положителната степен се изразява с ппомощта на граматически суфикс Вж сравнителна степен Синоним степенуване

страдателен залог рус страдательный залог пасив нем Passiv англ passive (voice) фр passif ит passivo Ако глаголното лице е пасивно (търпи глаголното действие) то залогът се нарича страдателен В старобългарски лицето в този случай се изразява с тв п или с помощта на конструкция на предлога отъ с род п срв текъла постриже сѧ павъломь Вж деятелен залог залог Синоним пасив пасивен залог

строфа рус строфа нем Strophe Stanze англ stanza фр strophe ит strofa strofe Група от стихове образуваща единно смислово и ритмическо цяло

стъпка рус стопа нем Fuss англ foot фр pied ит piede Ритмическа единица образувана от група срички обединени от ударението или дължината Синоним ритмична стъпка ритмическа стъпка

субект Вж подлог

супин лат supinum рус супин нем Supinum англ supine фр supin ит supino Нелична глаголна форма която се е употребявала в старобългарски след глаголи за движение вместо инфинитива Има паралел в историята на инд езици с латинския Старобългарският супин е окончавал на -тъ видѣтъ По произход е стар винителен падеж на кратки u-основи В най-архаичните текстове изисква допълнение в род п след глаголи за движение идѫ ръібъ ловитъ отивам да ловя риба С течение на времето тази форма е била изместен още в старобългарски от инфинитива Вж инфинитив

суплетивен рус суплетивный нем suppletiv англ suppletive фр suppleacutetif ит suppletivo Суплетивни форми са форми на една и съща дума образувани от различни корени например бъіти есмь и сѫть

суфикс рус суффикс нем Suffix Exponent англ suffix фр suffixe ит suffiso Служебна морфема която се поставя зад корена или основата Вж афикс инфикс префикс основа морфема

съгласна рус согласный согласный звук нем Konsonant англ consonant фр consonne ит consonante В античността под названието съгласни (калка срв гр лат consonantia) са разбирали звукове които са лишени от истинска звучност и които са се произнасяли заедно с гласната При учленението си те минават през проход или преграда и са преобладаващо шумове Съгласните не

могат да образуват сричка Изключение са сонорите които при струпване на няколко съгласни елемента могат да служат за сричкотворни елементи (срв р в крв) Синоним съгласен звук Вж гласна

съгласуване на времената лат consecutio temporum рус согласование времен нем consecutio temporum англ senquence of tenses фр concordance des temps ит concordanza dei tempi Съгласуване на глагола в подчиненото изречение с глаголното време в главното изречение Вж време

съхипоним Елементи от един и същ хипонимен ред Срв хипоним хипонимен ред хипонимия хипероним

съчинителен съюз рус сочинительный союз нем beiordnende Konjunktion англ coordinating conjunction фр conjonction de coordination ит coniunzione coordinativa Свързва две части на изречението с еднородна функция и без отношение на зависимост В старобългарски се разграничават седем класа съчинителни съюзи съединителни (и ии нини ниже тоже толи ибо) съпоставително-противопоставителни (а же ли нъ) разделителни (ли лили аще ащели илиили любо любо) мотивиращи (бо ибо небонъ оубо) заключителни (оубо бо) резултативни (тѣмь тѣмьже сего радисего дѣлѣ того ради ꙃа не) пояснителни (сирѣчь рѣкъше) (Дуриданов 1993327-332) Вж подчинителен съюз съюз

съществително име гр лат substantivum рус существительное имя нем Substantiv Gegenstandswort англ substantive фр substantif ит sostantivo Думи с които се именуват лица неща и понятия Античните граматици са считали че то изразява нещо съществено (срв лат термин) който обозначава или индивида (съществително собствено) или категория (съществително нарицателно) или понятия (качества състояния действия) Съществителните са конкретни ако принадлежат на една от първите категории и отвлечени или абстрактни ако са част от третата Старобългарското съществително име притежава род число падеж и принадлежи към една от склонитбените групи (склонения) наследници на индоевропейските и праславянски основи Срв име прилагателно име местоимение

съюз рус союз нем Konjunktion Bindewort англ conjunction фр conjonction ит congiunzione Служебна дума която служи за съединение на две части на изречение или на две изречения Старобългарските съюзи по начин на съставяне се делят на прости сложни и съотносителни Простите съюзи се състоят от една лексикална единица а бо и или и др Сложните съюзи са съчетание на прост съюз и друга съставка Например любо ли а не нъ а и аще и Съотносителните съюзи се употребяват разделено Едната съставка се намира в първото от изреченията а втората mdash в следващото Например ли ли или или любо любо ни ни В старобългарския език съюзна функция са могли да изпълняват и т нар съюзни думи Това са местоимения наречия и съчетания от местоимения и съществителни частици Според типовете отношение се разделят на съчинителни и подчинителни Вж подчинителен съюз съчинителен съюз

творителен падеж рус творительный падеж инструментальный падеж орудийный падеж

нем Instrumentalis instrumental англ instrumental фр instrumental ит strumentale Творителният изразява различни обстоятелствени значения служи за означаване на субекта в страдателен залог и служи за именна част на съставните сказуеми В творителния падеж се поставя непрякото допълнение което показава оръдието или средството с което се върши глаголното десйтвие Затова се нарича и инструментален падеж На български тази финкция се превежда с предлозите с или чрез Писахъ вамъ моеѭ рѫкоѭ Творителен падеж се употребява и когато трябва да се покаже че действието се извършва задружно с някого или че то се съпровожда с нещо Вѣроѭ и любовиѭ пристѫпимъ Най-често в това значение се употребява с предлога съ мъітари и грѣшьници въꙃлежаахѫ съ исоусомь Страдателен залог (отговаря на въпроса от кого) въꙃлюбленъ бѫдетъ отьцемь моимь Глаголът бъіти когато има значение на произлизам ставам изисква допълнение в творителен падеж Въ миръ бѣ и миръ тѣмь бъістъ Допъленение в творителен падеж изискват и глаголите господьствовати и обладати Наплъните ꙃемлѭ и господьствоуите еѭ и обладаите ръібами морьскъіими и ꙃвѣрьми и птицами небесьнъіими и всѣми скотами и и вьсеѭ ꙃемлеѭ При глаголи за покупка и продажба допълнението в творителен падеж не пѧть ли птиць цѣнитъ сѧ пѣнѧꙃема двѣма Творителният падеж се употребява и за означаване на обстоятелствата при които се извършва дадено действие (начин време място) Миромь господи помолимъ сѧ Сьи придетъ къ исоусоу нощьѭ Входѧи двьрьми пастъірь естъ овьцамъ Синоним инструментален падеж

тежко ударение вж гравис

тематичен рус тематический нем thematisch themavokalisch stammbildend англ thematic theacutematique ит tematico Тематична морфема е тази която се присъединява към корена за образуване на основа Например в старобългарски има 4 тематични спрежения Вж атематичен основа корен морфема спрежение

тенденция към отворена сричка рус тенденция к открытому слогу принцип восходящей звучности принцип возрастающей звучности англ tendency toward intrasyllabic harmony tendency toward rising sonority law of open syllables Тендеция от изменения в праславянски която води до структура на сричката завършваща на гласна Към тази тенденция приндалежат промени като изпадане на съгласни на сричковата граница и в края на думите монофтонгизацията на дифтонгите образуването на носови гласни различни видове метатези и епентези Синоним тенденция към възходяща звучност закон за отворената сричка Вж отворена сричка монофтонгизация на дифтонги носова гласна изпадане на съгласни метатеза епентеза

тенденция към палаталност рус тенденция к палатальности Едно от двете основни направления във фонологическото развитие на праславянския език заедно с тенденцията към отворената сричка което обединява всички процеси на промяна на съгласните под въздействие на следходни (при прогресивната палатализация и предходни) незадни фонологични елементи (предни гласни и j) В резултат на тези промени в славянските езици се появяват редица съгласни които преди това не са съществували (като ч ж ш щ ц ꙃ и тн) Всички нововъзникнали съгласни са меки което довежда и до появата на корелацията твърди-меки

съгласни както е случаят със сонорните r l m които имат съответствия r l m Тенденцията обхваща трите праславянски палатализации на веларите палатализацията на денталите и лабиалите йотацията както и някои съпътстващи краесловни изменения Към тези промени може да се причисли и монофтонгизацията на дифтонга aj в еи който е основание за възникване на втората веларна палатализация макар той да е част от друга една тенденция в праславянски mdash тази на отворената сричка Вж палатализация палатализация на веларите палатализация на денталите палатализация на лабиалите монофтонгизация на дифтонгите Срв тенденция към отворена сричка Вж праславянски език тенденция към отворена сричка

тон тон Ton Betonung tone

топонимия рус топонимия топонимика топономастика нем Toponomastik Ortsnamenkunde англ placename study фр toponymie toponomastique ит toponimia toponomastica Изследване на географските и местните имена на дадена територия или в даден език Вж ономастика

транскрипция рус транскрипция транскрибирование нем Transkription англ transcription фр transcription ит transrizione Предаване на звуците в един изговор с помощта на писмени знаци При фонетичната транскрипция се прилагат специални знаци за точното отразяване на речта Най-известната система е тази на Международната фонетична асоциация В България за записване на диалектна реч се използва транскрипцията на проф Стойко Стойков изработена за целите на Българския диалектен атлас Срв транслитерация

транслитерация рус транслитерация нем Transliteration англ transliteration фр transliteacuteration ит translitterazione Предаване на знаците от една писмена система с помощта на знаци от друго писмо Например много често в изданията на глаголическите паметници глаголицата се транслитерира с кирилица или с латиница При транслитерацията не се държи за сметка за реалното звучане на писмените знаци Срв транскрипция

трета палатализация на веларите вж прогресивна палатализация

тропа троп образное выражение Tropus bildlicher Ausdruck trope

ударение стб сила глаголоу рус ударение нем Akzent Betonung Tonfall англ accent stress 1 Отделянето на определена сричка в думата на фона на другите неударени срички се нарича словно ударение или само ударение 2 Обозначаване на това отделяне с особен знак в правописа В старобългарските паметници отсъстват знаци с подобно значение Син акцент

условно наклонение рус сослагательное наклонение нем Subjunktiv Konjunktiv англ subjunctive фр subjonctif ит soggiuntivo congiuntivo Условното наклонение представя действието като зависимо от някакво условие В старобългарски се е образувало с особена парадигма на глагола бъіти (бимь би би бимъ бисте бѫ) и минало деятелно второ (елово) причастие Причастните форми са се изменяли по род и число а глаголът се е менял по лице и число например сътворилъ бимь бих направил Още в старобългарския период специализираните форми на спомагателния глагол са се променили като са приели окончанията за аорист бъіхъ сътворилъ Към тези конструкции възхожда и съвременното българско условно

наклонение Вж изявително наклонение повелително наклонение наклонение Синоним кондиционал

фраза рус фраза нем Phrase англ phrase clause 1 Фонетична и синтактична цялост която изразява завършена мисъл оформена интонационно 2 Изречение или глаголно съчетание

хапакс лат hapax legomenon рус гапакс апакс Гръцкото наречие hapax (веднъж еднократно) се употребява в качеството на съществително за да обозначи дума израз конструкция срещана само веднъж

хаплография рус гаплография нем Haplographie англ haplography фр haplographie ит aplografia Изпускане на цяла сричка в писмото Грешка при която от две съседни еднакви или подобни срички се пише само едната

хаплология рус гаплология нем Haplologie Silbenschichtung SIlbendissimilation англ haplology фр haplologie ит aplologia Изпускане на еднакви или подобни срички стоящи непосредствено една до друга Срв елизия

хетеронимия рус гетеронимия нем Heteronimie англ heteronymy фр heacuteteacuteronymie ит eteronimia Свойства на имената образувани от различни корени да означават предмети и същества тясно свързани по значение които са част от естествена група Например братръ и сестра в стб

хиазъм гр χιαστὸν σχῆμα χιασμός рус хиазм нем Chiasmus англ chiasmus фр chiasme ит chiasmo Две синтактични или фразови двойки които са подредени не паралелно (a-b-a-b) а редуващо се (a-b-b-a) Този тип подреждане е известно като кръстовидно и наименованието му идва от формата на гръцката буква хи (X)

хипербат гр ὑπερβατόν лат transgressio рус гипербат нем Hyperbaton англ hyperbaton фр hyperbate ит iperbato 1 Смяна на местата инверсия на две синтактично принадлежащи заедно думи (анастрофа) 2 Разделяне на две синтактично принадлежещи заедно думи чрез вмъкване на допълнителна фраза или изречение между тях 3 Тмезис

хипербола гр ὑπερβολή лат superlatio рус гипорбола нем Hyperbel англ hyperbole фр hyperbole ит iperbole Реторичен троп при който се преувеличават свойства качества и състояния на предмети и явления Антоним литота

хиперкоректен гиперкорректный hyperkorrekt hypercorrect

хипероним Дума която е название на общо родово понятие или на цялото спрямо неговите части Например растение е хипероним на множеството дърво храст трева Хиперонимът животно обхваща хипонимите заек тигър кон Срв хипоним хипонимен ред хипонимия съхипоним

хипоним Дума която семантично подчинена на друга дума и представя част от понятието на тази дума Например бреза бук са хипоними на дърво Вж хипонимия хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипонимен ред Лексика структурирана според семантичната група на хипонимите Срв хипоним хипонимия хипероним съхипоним

хипонимия Връзки които обобщават отношението на отделните части към цялото Например бреза бук смърч са хипоними на родовото название дърво Вж хипоним хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипотаксис рус гипотаксис англ Hypotaxe Unterordnung англ hypotaxis фр hypotaxe ит ipotassi Подчинение зависимост на едно изречение от друго Срв паратаксис

циркумфлекс стб периспомени гр προσῳδία περισπομένη περισπομένη лат cicumflexa geschleifter schleifender Akzent Schleifton gedehnter Ton circumflex В екфонетичната нотация се обозначава с ^ Синоним извито ударение Вж и тонове ударение

части на речта лат partes orationis рус части речи нем Redeteile англ parts of speech фр parties du discours ит parti del discorso Лексикална семантична и граматична класификация на думите която обединява техните понятийни класовве и граматични категории Традиционно в старите граматики те се делят на 8 частисъществително име прилагателно име местоимение глагол наречие предлог съюз и междуметие

числително бройно рус количественное числительное нем Kardinalzahl Grundzahl англ cardinal number Бройните числителни показват количеството (броя) на предметите или лицата Вж числително име числително редно

числително име рус числительное имя нем Zahlwort англ numeral фр numeacuteral ит numerale Дума която означава броя или числения ред на нещата Въз основа морфосинтактични признаци можем да ги разделим на такива които се променят като прилагателни и такива които се променят като съществителни Според функциите се делят на числителни бройни числителни редни събирателни дробни Цифрите в старобългарски и през целия средновековен период на българската история се означават с букви върху които има изписана чертица (титло) Числителните от 11 до 19 са словосъчетания чиято главна част е названието на единиците Втората съставка се скланя в м п единъ на десѧте дъва на десѧте Числителните от 20 до 90 се образуват като десѧть се брои за самостоятелна дума трье десѧти Числителните единъ една едно се скланят като родовите местоимения Те имат значение и на неопределителни местоимения По същия начин се скланят и редните числителни Числителните дъва оба се скланят като местоимението тъ в дв ч Числителните трие три и четъіре четъіри се скланят както съществителните по кратки i-основи като се забелязва и влияние от консонантните основи Числителните от 5 до 9 са от жр Скланят се само в едч по кратките i-основи Числителното 10 е било от мр и се е скланяло по консонантните основи със силно влияние от кратки i-основи При числителните от 11 до 19 се променя само първата съставака От 20 до 90 числителните управляват съществително в род п мнч Числителното съто се скланя като същестително от срр по о-снови Числителното тъісѫщи тъїсѧщи се скланя по типа на съществителни като богъіни Тъма се скланя като съществително по а-основи Вж числително бройно числително редно

числително редно лат numeralia ordinalial рус порядковое числительное нем Ordinalzahl Ordnungszahl англ ordinal number Редните числителни показват реда и мястото на нещата Синоним поредни числителни уредни числителни качествени числителни ординални нумерали Вж числително бройно числително име

член рус артикль член нем Artikel англ article фр article ит articolo Морфологичен показател за определеност при имената Определителният член може да стои пред (предпоставен член) или след (задпоставен член) името В българския език той произхожда от съчетанието на името (отначало при съществителните) с показателните местоимения с основи на -т- -в- и -с- Още в старобългарски се откриват наченките на този процес по-късно в среднобългарския и ранния новобългарски период тези форми са все по-чести Срв жена та gt жената мѫжь тъ gt мѫжьтъ (мъжът)

при глаголи със значение на отделяне предвижване в пространството бѣгати отъстоѣти иꙃлаꙃити отъстѫпити (често с представките иꙃ отъоу) които изискват допълнение с въпроса от кого от що д) глаголи означаващи отстраняване освобождаване избавяне е) при глаголи които изразяват различни чувства чаѣти жѧждати хотѣти желати просити послоушати плакати сѧ просити искати оубоѣти сѧ плакати сѧ гнѫшати сѧ оустрашати сѧ оужасати сѧ ж) глаголи и прилагателни със значение на докосване допир връзка з) В родителен падеж е второто допълнение (освен винителното) глаголите напитати наплънити сподоблѣти Наплъните съсѫдъі вашѧ пшеницъі 3) родителен за обстоятелствено пояснение а) отношение и ограничение сравнителна степен на прилагателните б) родителен за време Се бѫдетъ сеѧ нощи Синоним генетив

родителен самостоятелен падеж лат genetivus absolutus Конструкцията е калка на гръцката конструкция и представена от старобългарските паметници само в Супрасълския сборник Състои се от име в родителен падеж и съгласувано с него причастие Има същото значение както дателен самостоятелен mdash на обстоятелствено изречение за време условие причина Вж абсолютна конструкция дателен самостоятелен падеж Синоним родителен самостоятелен

ротацизъм ротацизм Rhotazismus rhotacism

сандхи рус сандхи нем Sandhi От санскрит връзка съединение Термин от индийската граматика за асимилационни промени които възникват на междусловната граница Вж асимилация

свърхкратка гласна Вж ерове

свършен вид рус совершенный вид перфективный вид нем perfektive Aktionsart англ perfect aspect perfective aspect complete aspect telic aspect фр aspect perfectif ит aspetto perfettivo Глаголът от свършен вид представя действието като цяло mdash заедно с началото му извършването му и края му без обаче да се мисли поотделно за тези съставки (Пашов 1989105) Първичните глаголи от св в в старобългарски не съдържат наставката -а- в инфинитивната си форма срв минѫти минѫ (св в) но миновати миноуѭ (несв в) Синоним свършен вид на глагола

сегашно време рус настоящее время презенс нем Praumlsens англ present tense фр preacutesent ит presente Граматически форми които изразяват процес извършващ се едновременно с процеса на говорене В старобългарски това време се образува от сегашната основа на глагола Вж сегашна основа

сегашно деятелно причастие В старобългарски се е образувало от сегашната основа на глагола В м ср р ед ч в 1 и 2 спр е окончавало на -ъі а в 3 и 4 mdash на ѧ Разликата между 3 и 4 спрежение е била че в третото гласната в суфикса е била в косвените падежи ѫ с предходна мекост или ѭ докато при 4 навсякъде е била само ѧ От друга страна им п ед м и ср им п се е противопоставял на всички други форми заради липсата на -щ- срв несъі даѧ молѧ (м срр импедч) - несѫщи даѭщи молѧщи (жредчимп) Скланя се както съществителните по -jo (за м и срр) -ja (за жр) Различават се кратки и местоименни форми Местоименните или пълните форми се образуват като към кратката форма се добави съответната форма за род число

и падеж на анафоричното местоимение напр несъіи даѧи молѧи В този случай втората част следва склонението на местоимението несѫщаего (родпедч м и ср р) несѫщоуемоу (датпедч м и ср р) В развитието на езика още в старобългарски гласната е се уподобява (асимилира) от предходната гласна несѫщаего gt несѫщааго Следходният процес е известен като контракция mdash двете еднакви гласни се свиват в една mdash несѫщаго Този процес повлиява цялата парадигма на сегашното деятелно причастие Вж минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие причастие анафорично местоимение Синоним сегашно действително причастие

сема рус сема фр segraveme Най-малкият смислов компонент в семантиката на думата

семантика рус семантика нем Semantik Bedeutungslehre англ semantics фр seacutemantique ит semantica 1 Лингвистична дисциплина която се занимава със значението на езиковите единици Дели се традиционно на лексикална и граматична семантика 2 Теория за знаковото учение като част от семасиологията

сигматичен аорист рус сигматический аорист англ sigmatic aorist Аорист който в славянските езици се образува с помощта на съгласната s добавена към инфинитивната основа В по-голяма част от случаите още в праславянски тази съгласна се е изменила в -х- Вж аорист

сигматичен рус сигматический нем sigmatisch англ sigmatic фр sigmatique ит sigmatico Граматично образувание с помощта на афикса -s- (от гр сигма) Вж сигматичен аорист

силен ер рус сильный редуцированный сильная позиция редуцированных англ strong jer strong position of jers Ер в силна позиция или силен ер означава че в това обкръжение гласната ще понижи своя гласеж Силна позиция за еровете е била пред друга ерова гласна и под ударение Синоним силна позиция на еровете Вж ерове голям ер малък ер изпадане на еровете понижаване на еровете преглас на еровете Срв слаб ер

синоним рус синоним нем Synonym Gleichbedeutend англ synonym фр synomyme it sinonimо Дума или израз равни или сходни в своето значение с друга дума или израз Срв антоним

синонимия рус синонимия нем Synonymie англ synonymy фр synonymie ит sinonimia Семантично явление при което основните значения на езиковите единици (думи морфеми изрази категории) съвпадат или са близки Вж синоним

синтагма рус синтагма нем Syntagme фр syntagme 1 Група от думи в изречението обединена смислово и ритмически 2 Сборник от статии и слова Вж фраза Синтагма

синтаксис рус синтаксис нем Syntax Satzlehre англ syntax фр syntax ит sintassi Лингвистична дисциплина която изучава отношенията на думите и формите в изречението и начините за тяхното свързване в единно цяло

сказуемо рус сказуемое нем Praumldikat англ predicate фр preacutedicat ит predicato Личният глагол в изречението В старобългарски се съласува с подлога по лице и число а в някои случаи и по

род Рѫцѣ твои сътвористѣ мѧ и съꙃдастѣ мѧ Синоним предикат

склонение рус склонение нем Deklination англ declension фр deacuteclinaison ит declinazione Система на словоизменение на именните форми Склонението зависи от основата на името Старобългарските съществителни различават 9 различни склонения Причастията и прилагателните се скланят по образеца на съществителните а при местоименията се разграничават склоненията на личното и възвратното местоимение от склоненията на родовите форми Вж вокална основа консонантна основа парадигма

слаб ер рус слабый редуцированный англ weak jer jer in weak position Ер който се намира в слаба позиция се нарича слаб ер Слаба позиция за еровете е прието да се назовава сричката във фонетичната дума където след еровата гласна не следва друга ер в края на думата преди сричка с друга гласна и когато върху еровата гласна не пада ударението В тези позиции във всички славянски езици се извършва процес известен като изпадане на еровете Синоним ер в слаба позиция Вж ерове голям ер малък ер преглас на еровете понижаване на еровете Срв силен ер

словоизменение рус словоизменение флексия нем Flexion англ flection inflexion accidence фр flexion ит flessione Процес при който към думата се добавят окончания Те изразяват граматични категории и отношения Вж афикс окончание парадигма

словообразуване рус словосложение нем Zusammensetzung англ composition фр composition ит composizione Образуване на нови думи от изходна форма или дума (мотивираща форма мотивираща дума) с помощта най-често на афикси Срв словоизменение

словоред рус порядок слов нем Wortstellung Wortfolge англ word-order фр ordre des mots ит ordine delle parole Ред на думите в изречението Различното разположение може да има синтактично семантично и експресивно значение

сложна дума рус сложное слово композита нем Kompositum zusammengesetztes Wort англ compound фр composeacute ит composto Съединението на най-малко две думи в една нова се нарича сложна дума

служебна дума рус служебное слово нем Nebenwort англ subsidiary word accessory word фр mot accessoire ит parola accessoria Служебните думи означават отношения между частите на самостойните думи Те биват предлози частици и съюзи Синоним несамостойна дума

смегчаване рус смягчение нем Mouillierung Erweichung англ softening фр mouillement mouillure ит palatalizzazione Процес на образуване на съгласни с помощта на повдигане на средната част на езика към твърдото небце (палатум)

собствено име рус собственное имя нем Eigenname англ proper name фр nom propre ит nome proprio Съществително което назовава отделен единичен предмет Синоним съществително собствено име Вж нарицателно име

спомагателен глагол рус вспомагательный глагол нем Hilfsverbum англ auxiliary verb фр

verbe auxiliaire ит verbo ausiliare Глагол който служи за образуване на други сложни глаголни форми например времена и наклонения С старобългарски спомагателни глаголи са например бъіти имѣти и хотѣти

спрежение лат cojugatio рус спряжение нем Konjugation Abwandlung англ conjugation фр conjugaison ит coniugazione Групиране на глаголните форми в система от парадигми Старобългарските глаголи се делят на 5 спрежения 4 тематични и 1 атематично Тематичните спрежения са 1 - с гласна -е- 2 с -не- 3 с -je- и 4 с -и- Тематичната гласна и съчетание се открива във всички форми на сег вр на глагола освен в 1 л ед и 3 л мнч Атематичните глаголи в старобългарски са пет бъіти вѣдѣти дати имѣти ѣсти както и техните варианти с представка напр прѣдати продати иꙃдати В речниците се дава информация за формата във 2 л според която най-често се определя спрежението на глагола Това е и т нар сегашна глаголна основа в старобългарски Вж тематичен атематичен основа склонение парадигма

сравнителна степен рус сравнительная степень фр comparatif Представяне на качеството у един предмет в по-голяма мяра отколкото при друг (Момчилов 186833-34) В старобългарски са съществували два начина за образуване на сравнителната степен Кратките форми за сравнителна степен са се образували като се добавят наставките -jьs (за м и жр) и -jes (за срр) Наставката се е добавяла към основата на прилагателното или наречието Крайното s е изпадало (вж тенденция към отворена сричка) а j е палатализирал съгласната пред него драгъ драга драго gt дражь дражьши драже При дългите форми преди наставката се е добавяла гласната ѣ добрѣи добрѣиши добрѣе от добръ добра добро Вж превъзходна степен степен на сравнение

среден ер В кирилската писменост mdash ер който се пише като среден вариант между големия и малкия ер Среща се в някои от ранните епиграфски паметници и в среднобългарски текстове от 12-13 век насетне В някои случаи може да се предположи че има фонетично значение на шва но специализирани изследвания не са правени Вж ерове голям ер малък ер

среден род рус средний род нем Neutrum англ neuter фр neutre ит neutro В старобългарски това е граматически род който обединява думи със общо значение на индиферентност спрямо опозицията мъжки-женски род както и притежаващи значения на неактивност неодушевеност (Ахманова 1969380) Те имат формални завършеци характерни за основите на -o-jo както и на част от консонантните склонения Вж мъжки род женски род род

сричка рус слог нем Silbe англ syllable фр syllable ит sillaba Най-малката произносителна единица при образуването на която трябва да съществува гласна или в някои случаи сонорна съгласна Вж отворена сричка затворена сричка тенденция към отворена сричка

старобългарски език старославянский язык древнецерковнославянский язык нем altkirchenslaviesche Sprache altslavische Sprache altbulgarische Sprache англ Old Bulgarian language Old Church Slavonic language Old Slavic language Най-ранният писмено засвидетелстван език на славяните Почива на българските говори Първите му паметници са създадени през 9 век Обхваща първия период от писмената история на българския език -

старобългарския който трае 3 века от 9 до края на 11 Синоним старочерковнославянски староцърковнославянски старославянски

степен на сравнение рус степень сравнения нем Komparationsgrade Steigerungsstufen Komparationsbildungen англ degrees of comparison фр degreacutes de comparaison ит gradi di comparazione Степента е граматическа категория проявяваща се в способността на качествените прилагателни и наречия да изразяват относителна разлика в признаците на определяните от тях явления (Куцаров 2007475 Ахманова 1969453) В старобългарски степенуването извън положителната степен се изразява с ппомощта на граматически суфикс Вж сравнителна степен Синоним степенуване

страдателен залог рус страдательный залог пасив нем Passiv англ passive (voice) фр passif ит passivo Ако глаголното лице е пасивно (търпи глаголното действие) то залогът се нарича страдателен В старобългарски лицето в този случай се изразява с тв п или с помощта на конструкция на предлога отъ с род п срв текъла постриже сѧ павъломь Вж деятелен залог залог Синоним пасив пасивен залог

строфа рус строфа нем Strophe Stanze англ stanza фр strophe ит strofa strofe Група от стихове образуваща единно смислово и ритмическо цяло

стъпка рус стопа нем Fuss англ foot фр pied ит piede Ритмическа единица образувана от група срички обединени от ударението или дължината Синоним ритмична стъпка ритмическа стъпка

субект Вж подлог

супин лат supinum рус супин нем Supinum англ supine фр supin ит supino Нелична глаголна форма която се е употребявала в старобългарски след глаголи за движение вместо инфинитива Има паралел в историята на инд езици с латинския Старобългарският супин е окончавал на -тъ видѣтъ По произход е стар винителен падеж на кратки u-основи В най-архаичните текстове изисква допълнение в род п след глаголи за движение идѫ ръібъ ловитъ отивам да ловя риба С течение на времето тази форма е била изместен още в старобългарски от инфинитива Вж инфинитив

суплетивен рус суплетивный нем suppletiv англ suppletive фр suppleacutetif ит suppletivo Суплетивни форми са форми на една и съща дума образувани от различни корени например бъіти есмь и сѫть

суфикс рус суффикс нем Suffix Exponent англ suffix фр suffixe ит suffiso Служебна морфема която се поставя зад корена или основата Вж афикс инфикс префикс основа морфема

съгласна рус согласный согласный звук нем Konsonant англ consonant фр consonne ит consonante В античността под названието съгласни (калка срв гр лат consonantia) са разбирали звукове които са лишени от истинска звучност и които са се произнасяли заедно с гласната При учленението си те минават през проход или преграда и са преобладаващо шумове Съгласните не

могат да образуват сричка Изключение са сонорите които при струпване на няколко съгласни елемента могат да служат за сричкотворни елементи (срв р в крв) Синоним съгласен звук Вж гласна

съгласуване на времената лат consecutio temporum рус согласование времен нем consecutio temporum англ senquence of tenses фр concordance des temps ит concordanza dei tempi Съгласуване на глагола в подчиненото изречение с глаголното време в главното изречение Вж време

съхипоним Елементи от един и същ хипонимен ред Срв хипоним хипонимен ред хипонимия хипероним

съчинителен съюз рус сочинительный союз нем beiordnende Konjunktion англ coordinating conjunction фр conjonction de coordination ит coniunzione coordinativa Свързва две части на изречението с еднородна функция и без отношение на зависимост В старобългарски се разграничават седем класа съчинителни съюзи съединителни (и ии нини ниже тоже толи ибо) съпоставително-противопоставителни (а же ли нъ) разделителни (ли лили аще ащели илиили любо любо) мотивиращи (бо ибо небонъ оубо) заключителни (оубо бо) резултативни (тѣмь тѣмьже сего радисего дѣлѣ того ради ꙃа не) пояснителни (сирѣчь рѣкъше) (Дуриданов 1993327-332) Вж подчинителен съюз съюз

съществително име гр лат substantivum рус существительное имя нем Substantiv Gegenstandswort англ substantive фр substantif ит sostantivo Думи с които се именуват лица неща и понятия Античните граматици са считали че то изразява нещо съществено (срв лат термин) който обозначава или индивида (съществително собствено) или категория (съществително нарицателно) или понятия (качества състояния действия) Съществителните са конкретни ако принадлежат на една от първите категории и отвлечени или абстрактни ако са част от третата Старобългарското съществително име притежава род число падеж и принадлежи към една от склонитбените групи (склонения) наследници на индоевропейските и праславянски основи Срв име прилагателно име местоимение

съюз рус союз нем Konjunktion Bindewort англ conjunction фр conjonction ит congiunzione Служебна дума която служи за съединение на две части на изречение или на две изречения Старобългарските съюзи по начин на съставяне се делят на прости сложни и съотносителни Простите съюзи се състоят от една лексикална единица а бо и или и др Сложните съюзи са съчетание на прост съюз и друга съставка Например любо ли а не нъ а и аще и Съотносителните съюзи се употребяват разделено Едната съставка се намира в първото от изреченията а втората mdash в следващото Например ли ли или или любо любо ни ни В старобългарския език съюзна функция са могли да изпълняват и т нар съюзни думи Това са местоимения наречия и съчетания от местоимения и съществителни частици Според типовете отношение се разделят на съчинителни и подчинителни Вж подчинителен съюз съчинителен съюз

творителен падеж рус творительный падеж инструментальный падеж орудийный падеж

нем Instrumentalis instrumental англ instrumental фр instrumental ит strumentale Творителният изразява различни обстоятелствени значения служи за означаване на субекта в страдателен залог и служи за именна част на съставните сказуеми В творителния падеж се поставя непрякото допълнение което показава оръдието или средството с което се върши глаголното десйтвие Затова се нарича и инструментален падеж На български тази финкция се превежда с предлозите с или чрез Писахъ вамъ моеѭ рѫкоѭ Творителен падеж се употребява и когато трябва да се покаже че действието се извършва задружно с някого или че то се съпровожда с нещо Вѣроѭ и любовиѭ пристѫпимъ Най-често в това значение се употребява с предлога съ мъітари и грѣшьници въꙃлежаахѫ съ исоусомь Страдателен залог (отговаря на въпроса от кого) въꙃлюбленъ бѫдетъ отьцемь моимь Глаголът бъіти когато има значение на произлизам ставам изисква допълнение в творителен падеж Въ миръ бѣ и миръ тѣмь бъістъ Допъленение в творителен падеж изискват и глаголите господьствовати и обладати Наплъните ꙃемлѭ и господьствоуите еѭ и обладаите ръібами морьскъіими и ꙃвѣрьми и птицами небесьнъіими и всѣми скотами и и вьсеѭ ꙃемлеѭ При глаголи за покупка и продажба допълнението в творителен падеж не пѧть ли птиць цѣнитъ сѧ пѣнѧꙃема двѣма Творителният падеж се употребява и за означаване на обстоятелствата при които се извършва дадено действие (начин време място) Миромь господи помолимъ сѧ Сьи придетъ къ исоусоу нощьѭ Входѧи двьрьми пастъірь естъ овьцамъ Синоним инструментален падеж

тежко ударение вж гравис

тематичен рус тематический нем thematisch themavokalisch stammbildend англ thematic theacutematique ит tematico Тематична морфема е тази която се присъединява към корена за образуване на основа Например в старобългарски има 4 тематични спрежения Вж атематичен основа корен морфема спрежение

тенденция към отворена сричка рус тенденция к открытому слогу принцип восходящей звучности принцип возрастающей звучности англ tendency toward intrasyllabic harmony tendency toward rising sonority law of open syllables Тендеция от изменения в праславянски която води до структура на сричката завършваща на гласна Към тази тенденция приндалежат промени като изпадане на съгласни на сричковата граница и в края на думите монофтонгизацията на дифтонгите образуването на носови гласни различни видове метатези и епентези Синоним тенденция към възходяща звучност закон за отворената сричка Вж отворена сричка монофтонгизация на дифтонги носова гласна изпадане на съгласни метатеза епентеза

тенденция към палаталност рус тенденция к палатальности Едно от двете основни направления във фонологическото развитие на праславянския език заедно с тенденцията към отворената сричка което обединява всички процеси на промяна на съгласните под въздействие на следходни (при прогресивната палатализация и предходни) незадни фонологични елементи (предни гласни и j) В резултат на тези промени в славянските езици се появяват редица съгласни които преди това не са съществували (като ч ж ш щ ц ꙃ и тн) Всички нововъзникнали съгласни са меки което довежда и до появата на корелацията твърди-меки

съгласни както е случаят със сонорните r l m които имат съответствия r l m Тенденцията обхваща трите праславянски палатализации на веларите палатализацията на денталите и лабиалите йотацията както и някои съпътстващи краесловни изменения Към тези промени може да се причисли и монофтонгизацията на дифтонга aj в еи който е основание за възникване на втората веларна палатализация макар той да е част от друга една тенденция в праславянски mdash тази на отворената сричка Вж палатализация палатализация на веларите палатализация на денталите палатализация на лабиалите монофтонгизация на дифтонгите Срв тенденция към отворена сричка Вж праславянски език тенденция към отворена сричка

тон тон Ton Betonung tone

топонимия рус топонимия топонимика топономастика нем Toponomastik Ortsnamenkunde англ placename study фр toponymie toponomastique ит toponimia toponomastica Изследване на географските и местните имена на дадена територия или в даден език Вж ономастика

транскрипция рус транскрипция транскрибирование нем Transkription англ transcription фр transcription ит transrizione Предаване на звуците в един изговор с помощта на писмени знаци При фонетичната транскрипция се прилагат специални знаци за точното отразяване на речта Най-известната система е тази на Международната фонетична асоциация В България за записване на диалектна реч се използва транскрипцията на проф Стойко Стойков изработена за целите на Българския диалектен атлас Срв транслитерация

транслитерация рус транслитерация нем Transliteration англ transliteration фр transliteacuteration ит translitterazione Предаване на знаците от една писмена система с помощта на знаци от друго писмо Например много често в изданията на глаголическите паметници глаголицата се транслитерира с кирилица или с латиница При транслитерацията не се държи за сметка за реалното звучане на писмените знаци Срв транскрипция

трета палатализация на веларите вж прогресивна палатализация

тропа троп образное выражение Tropus bildlicher Ausdruck trope

ударение стб сила глаголоу рус ударение нем Akzent Betonung Tonfall англ accent stress 1 Отделянето на определена сричка в думата на фона на другите неударени срички се нарича словно ударение или само ударение 2 Обозначаване на това отделяне с особен знак в правописа В старобългарските паметници отсъстват знаци с подобно значение Син акцент

условно наклонение рус сослагательное наклонение нем Subjunktiv Konjunktiv англ subjunctive фр subjonctif ит soggiuntivo congiuntivo Условното наклонение представя действието като зависимо от някакво условие В старобългарски се е образувало с особена парадигма на глагола бъіти (бимь би би бимъ бисте бѫ) и минало деятелно второ (елово) причастие Причастните форми са се изменяли по род и число а глаголът се е менял по лице и число например сътворилъ бимь бих направил Още в старобългарския период специализираните форми на спомагателния глагол са се променили като са приели окончанията за аорист бъіхъ сътворилъ Към тези конструкции възхожда и съвременното българско условно

наклонение Вж изявително наклонение повелително наклонение наклонение Синоним кондиционал

фраза рус фраза нем Phrase англ phrase clause 1 Фонетична и синтактична цялост която изразява завършена мисъл оформена интонационно 2 Изречение или глаголно съчетание

хапакс лат hapax legomenon рус гапакс апакс Гръцкото наречие hapax (веднъж еднократно) се употребява в качеството на съществително за да обозначи дума израз конструкция срещана само веднъж

хаплография рус гаплография нем Haplographie англ haplography фр haplographie ит aplografia Изпускане на цяла сричка в писмото Грешка при която от две съседни еднакви или подобни срички се пише само едната

хаплология рус гаплология нем Haplologie Silbenschichtung SIlbendissimilation англ haplology фр haplologie ит aplologia Изпускане на еднакви или подобни срички стоящи непосредствено една до друга Срв елизия

хетеронимия рус гетеронимия нем Heteronimie англ heteronymy фр heacuteteacuteronymie ит eteronimia Свойства на имената образувани от различни корени да означават предмети и същества тясно свързани по значение които са част от естествена група Например братръ и сестра в стб

хиазъм гр χιαστὸν σχῆμα χιασμός рус хиазм нем Chiasmus англ chiasmus фр chiasme ит chiasmo Две синтактични или фразови двойки които са подредени не паралелно (a-b-a-b) а редуващо се (a-b-b-a) Този тип подреждане е известно като кръстовидно и наименованието му идва от формата на гръцката буква хи (X)

хипербат гр ὑπερβατόν лат transgressio рус гипербат нем Hyperbaton англ hyperbaton фр hyperbate ит iperbato 1 Смяна на местата инверсия на две синтактично принадлежащи заедно думи (анастрофа) 2 Разделяне на две синтактично принадлежещи заедно думи чрез вмъкване на допълнителна фраза или изречение между тях 3 Тмезис

хипербола гр ὑπερβολή лат superlatio рус гипорбола нем Hyperbel англ hyperbole фр hyperbole ит iperbole Реторичен троп при който се преувеличават свойства качества и състояния на предмети и явления Антоним литота

хиперкоректен гиперкорректный hyperkorrekt hypercorrect

хипероним Дума която е название на общо родово понятие или на цялото спрямо неговите части Например растение е хипероним на множеството дърво храст трева Хиперонимът животно обхваща хипонимите заек тигър кон Срв хипоним хипонимен ред хипонимия съхипоним

хипоним Дума която семантично подчинена на друга дума и представя част от понятието на тази дума Например бреза бук са хипоними на дърво Вж хипонимия хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипонимен ред Лексика структурирана според семантичната група на хипонимите Срв хипоним хипонимия хипероним съхипоним

хипонимия Връзки които обобщават отношението на отделните части към цялото Например бреза бук смърч са хипоними на родовото название дърво Вж хипоним хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипотаксис рус гипотаксис англ Hypotaxe Unterordnung англ hypotaxis фр hypotaxe ит ipotassi Подчинение зависимост на едно изречение от друго Срв паратаксис

циркумфлекс стб периспомени гр προσῳδία περισπομένη περισπομένη лат cicumflexa geschleifter schleifender Akzent Schleifton gedehnter Ton circumflex В екфонетичната нотация се обозначава с ^ Синоним извито ударение Вж и тонове ударение

части на речта лат partes orationis рус части речи нем Redeteile англ parts of speech фр parties du discours ит parti del discorso Лексикална семантична и граматична класификация на думите която обединява техните понятийни класовве и граматични категории Традиционно в старите граматики те се делят на 8 частисъществително име прилагателно име местоимение глагол наречие предлог съюз и междуметие

числително бройно рус количественное числительное нем Kardinalzahl Grundzahl англ cardinal number Бройните числителни показват количеството (броя) на предметите или лицата Вж числително име числително редно

числително име рус числительное имя нем Zahlwort англ numeral фр numeacuteral ит numerale Дума която означава броя или числения ред на нещата Въз основа морфосинтактични признаци можем да ги разделим на такива които се променят като прилагателни и такива които се променят като съществителни Според функциите се делят на числителни бройни числителни редни събирателни дробни Цифрите в старобългарски и през целия средновековен период на българската история се означават с букви върху които има изписана чертица (титло) Числителните от 11 до 19 са словосъчетания чиято главна част е названието на единиците Втората съставка се скланя в м п единъ на десѧте дъва на десѧте Числителните от 20 до 90 се образуват като десѧть се брои за самостоятелна дума трье десѧти Числителните единъ една едно се скланят като родовите местоимения Те имат значение и на неопределителни местоимения По същия начин се скланят и редните числителни Числителните дъва оба се скланят като местоимението тъ в дв ч Числителните трие три и четъіре четъіри се скланят както съществителните по кратки i-основи като се забелязва и влияние от консонантните основи Числителните от 5 до 9 са от жр Скланят се само в едч по кратките i-основи Числителното 10 е било от мр и се е скланяло по консонантните основи със силно влияние от кратки i-основи При числителните от 11 до 19 се променя само първата съставака От 20 до 90 числителните управляват съществително в род п мнч Числителното съто се скланя като същестително от срр по о-снови Числителното тъісѫщи тъїсѧщи се скланя по типа на съществителни като богъіни Тъма се скланя като съществително по а-основи Вж числително бройно числително редно

числително редно лат numeralia ordinalial рус порядковое числительное нем Ordinalzahl Ordnungszahl англ ordinal number Редните числителни показват реда и мястото на нещата Синоним поредни числителни уредни числителни качествени числителни ординални нумерали Вж числително бройно числително име

член рус артикль член нем Artikel англ article фр article ит articolo Морфологичен показател за определеност при имената Определителният член може да стои пред (предпоставен член) или след (задпоставен член) името В българския език той произхожда от съчетанието на името (отначало при съществителните) с показателните местоимения с основи на -т- -в- и -с- Още в старобългарски се откриват наченките на този процес по-късно в среднобългарския и ранния новобългарски период тези форми са все по-чести Срв жена та gt жената мѫжь тъ gt мѫжьтъ (мъжът)

и падеж на анафоричното местоимение напр несъіи даѧи молѧи В този случай втората част следва склонението на местоимението несѫщаего (родпедч м и ср р) несѫщоуемоу (датпедч м и ср р) В развитието на езика още в старобългарски гласната е се уподобява (асимилира) от предходната гласна несѫщаего gt несѫщааго Следходният процес е известен като контракция mdash двете еднакви гласни се свиват в една mdash несѫщаго Този процес повлиява цялата парадигма на сегашното деятелно причастие Вж минало деятелно първо причастие минало деятелно второ причастие сегашно страдателно причастие минало страдателно причастие причастие анафорично местоимение Синоним сегашно действително причастие

сема рус сема фр segraveme Най-малкият смислов компонент в семантиката на думата

семантика рус семантика нем Semantik Bedeutungslehre англ semantics фр seacutemantique ит semantica 1 Лингвистична дисциплина която се занимава със значението на езиковите единици Дели се традиционно на лексикална и граматична семантика 2 Теория за знаковото учение като част от семасиологията

сигматичен аорист рус сигматический аорист англ sigmatic aorist Аорист който в славянските езици се образува с помощта на съгласната s добавена към инфинитивната основа В по-голяма част от случаите още в праславянски тази съгласна се е изменила в -х- Вж аорист

сигматичен рус сигматический нем sigmatisch англ sigmatic фр sigmatique ит sigmatico Граматично образувание с помощта на афикса -s- (от гр сигма) Вж сигматичен аорист

силен ер рус сильный редуцированный сильная позиция редуцированных англ strong jer strong position of jers Ер в силна позиция или силен ер означава че в това обкръжение гласната ще понижи своя гласеж Силна позиция за еровете е била пред друга ерова гласна и под ударение Синоним силна позиция на еровете Вж ерове голям ер малък ер изпадане на еровете понижаване на еровете преглас на еровете Срв слаб ер

синоним рус синоним нем Synonym Gleichbedeutend англ synonym фр synomyme it sinonimо Дума или израз равни или сходни в своето значение с друга дума или израз Срв антоним

синонимия рус синонимия нем Synonymie англ synonymy фр synonymie ит sinonimia Семантично явление при което основните значения на езиковите единици (думи морфеми изрази категории) съвпадат или са близки Вж синоним

синтагма рус синтагма нем Syntagme фр syntagme 1 Група от думи в изречението обединена смислово и ритмически 2 Сборник от статии и слова Вж фраза Синтагма

синтаксис рус синтаксис нем Syntax Satzlehre англ syntax фр syntax ит sintassi Лингвистична дисциплина която изучава отношенията на думите и формите в изречението и начините за тяхното свързване в единно цяло

сказуемо рус сказуемое нем Praumldikat англ predicate фр preacutedicat ит predicato Личният глагол в изречението В старобългарски се съласува с подлога по лице и число а в някои случаи и по

род Рѫцѣ твои сътвористѣ мѧ и съꙃдастѣ мѧ Синоним предикат

склонение рус склонение нем Deklination англ declension фр deacuteclinaison ит declinazione Система на словоизменение на именните форми Склонението зависи от основата на името Старобългарските съществителни различават 9 различни склонения Причастията и прилагателните се скланят по образеца на съществителните а при местоименията се разграничават склоненията на личното и възвратното местоимение от склоненията на родовите форми Вж вокална основа консонантна основа парадигма

слаб ер рус слабый редуцированный англ weak jer jer in weak position Ер който се намира в слаба позиция се нарича слаб ер Слаба позиция за еровете е прието да се назовава сричката във фонетичната дума където след еровата гласна не следва друга ер в края на думата преди сричка с друга гласна и когато върху еровата гласна не пада ударението В тези позиции във всички славянски езици се извършва процес известен като изпадане на еровете Синоним ер в слаба позиция Вж ерове голям ер малък ер преглас на еровете понижаване на еровете Срв силен ер

словоизменение рус словоизменение флексия нем Flexion англ flection inflexion accidence фр flexion ит flessione Процес при който към думата се добавят окончания Те изразяват граматични категории и отношения Вж афикс окончание парадигма

словообразуване рус словосложение нем Zusammensetzung англ composition фр composition ит composizione Образуване на нови думи от изходна форма или дума (мотивираща форма мотивираща дума) с помощта най-често на афикси Срв словоизменение

словоред рус порядок слов нем Wortstellung Wortfolge англ word-order фр ordre des mots ит ordine delle parole Ред на думите в изречението Различното разположение може да има синтактично семантично и експресивно значение

сложна дума рус сложное слово композита нем Kompositum zusammengesetztes Wort англ compound фр composeacute ит composto Съединението на най-малко две думи в една нова се нарича сложна дума

служебна дума рус служебное слово нем Nebenwort англ subsidiary word accessory word фр mot accessoire ит parola accessoria Служебните думи означават отношения между частите на самостойните думи Те биват предлози частици и съюзи Синоним несамостойна дума

смегчаване рус смягчение нем Mouillierung Erweichung англ softening фр mouillement mouillure ит palatalizzazione Процес на образуване на съгласни с помощта на повдигане на средната част на езика към твърдото небце (палатум)

собствено име рус собственное имя нем Eigenname англ proper name фр nom propre ит nome proprio Съществително което назовава отделен единичен предмет Синоним съществително собствено име Вж нарицателно име

спомагателен глагол рус вспомагательный глагол нем Hilfsverbum англ auxiliary verb фр

verbe auxiliaire ит verbo ausiliare Глагол който служи за образуване на други сложни глаголни форми например времена и наклонения С старобългарски спомагателни глаголи са например бъіти имѣти и хотѣти

спрежение лат cojugatio рус спряжение нем Konjugation Abwandlung англ conjugation фр conjugaison ит coniugazione Групиране на глаголните форми в система от парадигми Старобългарските глаголи се делят на 5 спрежения 4 тематични и 1 атематично Тематичните спрежения са 1 - с гласна -е- 2 с -не- 3 с -je- и 4 с -и- Тематичната гласна и съчетание се открива във всички форми на сег вр на глагола освен в 1 л ед и 3 л мнч Атематичните глаголи в старобългарски са пет бъіти вѣдѣти дати имѣти ѣсти както и техните варианти с представка напр прѣдати продати иꙃдати В речниците се дава информация за формата във 2 л според която най-често се определя спрежението на глагола Това е и т нар сегашна глаголна основа в старобългарски Вж тематичен атематичен основа склонение парадигма

сравнителна степен рус сравнительная степень фр comparatif Представяне на качеството у един предмет в по-голяма мяра отколкото при друг (Момчилов 186833-34) В старобългарски са съществували два начина за образуване на сравнителната степен Кратките форми за сравнителна степен са се образували като се добавят наставките -jьs (за м и жр) и -jes (за срр) Наставката се е добавяла към основата на прилагателното или наречието Крайното s е изпадало (вж тенденция към отворена сричка) а j е палатализирал съгласната пред него драгъ драга драго gt дражь дражьши драже При дългите форми преди наставката се е добавяла гласната ѣ добрѣи добрѣиши добрѣе от добръ добра добро Вж превъзходна степен степен на сравнение

среден ер В кирилската писменост mdash ер който се пише като среден вариант между големия и малкия ер Среща се в някои от ранните епиграфски паметници и в среднобългарски текстове от 12-13 век насетне В някои случаи може да се предположи че има фонетично значение на шва но специализирани изследвания не са правени Вж ерове голям ер малък ер

среден род рус средний род нем Neutrum англ neuter фр neutre ит neutro В старобългарски това е граматически род който обединява думи със общо значение на индиферентност спрямо опозицията мъжки-женски род както и притежаващи значения на неактивност неодушевеност (Ахманова 1969380) Те имат формални завършеци характерни за основите на -o-jo както и на част от консонантните склонения Вж мъжки род женски род род

сричка рус слог нем Silbe англ syllable фр syllable ит sillaba Най-малката произносителна единица при образуването на която трябва да съществува гласна или в някои случаи сонорна съгласна Вж отворена сричка затворена сричка тенденция към отворена сричка

старобългарски език старославянский язык древнецерковнославянский язык нем altkirchenslaviesche Sprache altslavische Sprache altbulgarische Sprache англ Old Bulgarian language Old Church Slavonic language Old Slavic language Най-ранният писмено засвидетелстван език на славяните Почива на българските говори Първите му паметници са създадени през 9 век Обхваща първия период от писмената история на българския език -

старобългарския който трае 3 века от 9 до края на 11 Синоним старочерковнославянски староцърковнославянски старославянски

степен на сравнение рус степень сравнения нем Komparationsgrade Steigerungsstufen Komparationsbildungen англ degrees of comparison фр degreacutes de comparaison ит gradi di comparazione Степента е граматическа категория проявяваща се в способността на качествените прилагателни и наречия да изразяват относителна разлика в признаците на определяните от тях явления (Куцаров 2007475 Ахманова 1969453) В старобългарски степенуването извън положителната степен се изразява с ппомощта на граматически суфикс Вж сравнителна степен Синоним степенуване

страдателен залог рус страдательный залог пасив нем Passiv англ passive (voice) фр passif ит passivo Ако глаголното лице е пасивно (търпи глаголното действие) то залогът се нарича страдателен В старобългарски лицето в този случай се изразява с тв п или с помощта на конструкция на предлога отъ с род п срв текъла постриже сѧ павъломь Вж деятелен залог залог Синоним пасив пасивен залог

строфа рус строфа нем Strophe Stanze англ stanza фр strophe ит strofa strofe Група от стихове образуваща единно смислово и ритмическо цяло

стъпка рус стопа нем Fuss англ foot фр pied ит piede Ритмическа единица образувана от група срички обединени от ударението или дължината Синоним ритмична стъпка ритмическа стъпка

субект Вж подлог

супин лат supinum рус супин нем Supinum англ supine фр supin ит supino Нелична глаголна форма която се е употребявала в старобългарски след глаголи за движение вместо инфинитива Има паралел в историята на инд езици с латинския Старобългарският супин е окончавал на -тъ видѣтъ По произход е стар винителен падеж на кратки u-основи В най-архаичните текстове изисква допълнение в род п след глаголи за движение идѫ ръібъ ловитъ отивам да ловя риба С течение на времето тази форма е била изместен още в старобългарски от инфинитива Вж инфинитив

суплетивен рус суплетивный нем suppletiv англ suppletive фр suppleacutetif ит suppletivo Суплетивни форми са форми на една и съща дума образувани от различни корени например бъіти есмь и сѫть

суфикс рус суффикс нем Suffix Exponent англ suffix фр suffixe ит suffiso Служебна морфема която се поставя зад корена или основата Вж афикс инфикс префикс основа морфема

съгласна рус согласный согласный звук нем Konsonant англ consonant фр consonne ит consonante В античността под названието съгласни (калка срв гр лат consonantia) са разбирали звукове които са лишени от истинска звучност и които са се произнасяли заедно с гласната При учленението си те минават през проход или преграда и са преобладаващо шумове Съгласните не

могат да образуват сричка Изключение са сонорите които при струпване на няколко съгласни елемента могат да служат за сричкотворни елементи (срв р в крв) Синоним съгласен звук Вж гласна

съгласуване на времената лат consecutio temporum рус согласование времен нем consecutio temporum англ senquence of tenses фр concordance des temps ит concordanza dei tempi Съгласуване на глагола в подчиненото изречение с глаголното време в главното изречение Вж време

съхипоним Елементи от един и същ хипонимен ред Срв хипоним хипонимен ред хипонимия хипероним

съчинителен съюз рус сочинительный союз нем beiordnende Konjunktion англ coordinating conjunction фр conjonction de coordination ит coniunzione coordinativa Свързва две части на изречението с еднородна функция и без отношение на зависимост В старобългарски се разграничават седем класа съчинителни съюзи съединителни (и ии нини ниже тоже толи ибо) съпоставително-противопоставителни (а же ли нъ) разделителни (ли лили аще ащели илиили любо любо) мотивиращи (бо ибо небонъ оубо) заключителни (оубо бо) резултативни (тѣмь тѣмьже сего радисего дѣлѣ того ради ꙃа не) пояснителни (сирѣчь рѣкъше) (Дуриданов 1993327-332) Вж подчинителен съюз съюз

съществително име гр лат substantivum рус существительное имя нем Substantiv Gegenstandswort англ substantive фр substantif ит sostantivo Думи с които се именуват лица неща и понятия Античните граматици са считали че то изразява нещо съществено (срв лат термин) който обозначава или индивида (съществително собствено) или категория (съществително нарицателно) или понятия (качества състояния действия) Съществителните са конкретни ако принадлежат на една от първите категории и отвлечени или абстрактни ако са част от третата Старобългарското съществително име притежава род число падеж и принадлежи към една от склонитбените групи (склонения) наследници на индоевропейските и праславянски основи Срв име прилагателно име местоимение

съюз рус союз нем Konjunktion Bindewort англ conjunction фр conjonction ит congiunzione Служебна дума която служи за съединение на две части на изречение или на две изречения Старобългарските съюзи по начин на съставяне се делят на прости сложни и съотносителни Простите съюзи се състоят от една лексикална единица а бо и или и др Сложните съюзи са съчетание на прост съюз и друга съставка Например любо ли а не нъ а и аще и Съотносителните съюзи се употребяват разделено Едната съставка се намира в първото от изреченията а втората mdash в следващото Например ли ли или или любо любо ни ни В старобългарския език съюзна функция са могли да изпълняват и т нар съюзни думи Това са местоимения наречия и съчетания от местоимения и съществителни частици Според типовете отношение се разделят на съчинителни и подчинителни Вж подчинителен съюз съчинителен съюз

творителен падеж рус творительный падеж инструментальный падеж орудийный падеж

нем Instrumentalis instrumental англ instrumental фр instrumental ит strumentale Творителният изразява различни обстоятелствени значения служи за означаване на субекта в страдателен залог и служи за именна част на съставните сказуеми В творителния падеж се поставя непрякото допълнение което показава оръдието или средството с което се върши глаголното десйтвие Затова се нарича и инструментален падеж На български тази финкция се превежда с предлозите с или чрез Писахъ вамъ моеѭ рѫкоѭ Творителен падеж се употребява и когато трябва да се покаже че действието се извършва задружно с някого или че то се съпровожда с нещо Вѣроѭ и любовиѭ пристѫпимъ Най-често в това значение се употребява с предлога съ мъітари и грѣшьници въꙃлежаахѫ съ исоусомь Страдателен залог (отговаря на въпроса от кого) въꙃлюбленъ бѫдетъ отьцемь моимь Глаголът бъіти когато има значение на произлизам ставам изисква допълнение в творителен падеж Въ миръ бѣ и миръ тѣмь бъістъ Допъленение в творителен падеж изискват и глаголите господьствовати и обладати Наплъните ꙃемлѭ и господьствоуите еѭ и обладаите ръібами морьскъіими и ꙃвѣрьми и птицами небесьнъіими и всѣми скотами и и вьсеѭ ꙃемлеѭ При глаголи за покупка и продажба допълнението в творителен падеж не пѧть ли птиць цѣнитъ сѧ пѣнѧꙃема двѣма Творителният падеж се употребява и за означаване на обстоятелствата при които се извършва дадено действие (начин време място) Миромь господи помолимъ сѧ Сьи придетъ къ исоусоу нощьѭ Входѧи двьрьми пастъірь естъ овьцамъ Синоним инструментален падеж

тежко ударение вж гравис

тематичен рус тематический нем thematisch themavokalisch stammbildend англ thematic theacutematique ит tematico Тематична морфема е тази която се присъединява към корена за образуване на основа Например в старобългарски има 4 тематични спрежения Вж атематичен основа корен морфема спрежение

тенденция към отворена сричка рус тенденция к открытому слогу принцип восходящей звучности принцип возрастающей звучности англ tendency toward intrasyllabic harmony tendency toward rising sonority law of open syllables Тендеция от изменения в праславянски която води до структура на сричката завършваща на гласна Към тази тенденция приндалежат промени като изпадане на съгласни на сричковата граница и в края на думите монофтонгизацията на дифтонгите образуването на носови гласни различни видове метатези и епентези Синоним тенденция към възходяща звучност закон за отворената сричка Вж отворена сричка монофтонгизация на дифтонги носова гласна изпадане на съгласни метатеза епентеза

тенденция към палаталност рус тенденция к палатальности Едно от двете основни направления във фонологическото развитие на праславянския език заедно с тенденцията към отворената сричка което обединява всички процеси на промяна на съгласните под въздействие на следходни (при прогресивната палатализация и предходни) незадни фонологични елементи (предни гласни и j) В резултат на тези промени в славянските езици се появяват редица съгласни които преди това не са съществували (като ч ж ш щ ц ꙃ и тн) Всички нововъзникнали съгласни са меки което довежда и до появата на корелацията твърди-меки

съгласни както е случаят със сонорните r l m които имат съответствия r l m Тенденцията обхваща трите праславянски палатализации на веларите палатализацията на денталите и лабиалите йотацията както и някои съпътстващи краесловни изменения Към тези промени може да се причисли и монофтонгизацията на дифтонга aj в еи който е основание за възникване на втората веларна палатализация макар той да е част от друга една тенденция в праславянски mdash тази на отворената сричка Вж палатализация палатализация на веларите палатализация на денталите палатализация на лабиалите монофтонгизация на дифтонгите Срв тенденция към отворена сричка Вж праславянски език тенденция към отворена сричка

тон тон Ton Betonung tone

топонимия рус топонимия топонимика топономастика нем Toponomastik Ortsnamenkunde англ placename study фр toponymie toponomastique ит toponimia toponomastica Изследване на географските и местните имена на дадена територия или в даден език Вж ономастика

транскрипция рус транскрипция транскрибирование нем Transkription англ transcription фр transcription ит transrizione Предаване на звуците в един изговор с помощта на писмени знаци При фонетичната транскрипция се прилагат специални знаци за точното отразяване на речта Най-известната система е тази на Международната фонетична асоциация В България за записване на диалектна реч се използва транскрипцията на проф Стойко Стойков изработена за целите на Българския диалектен атлас Срв транслитерация

транслитерация рус транслитерация нем Transliteration англ transliteration фр transliteacuteration ит translitterazione Предаване на знаците от една писмена система с помощта на знаци от друго писмо Например много често в изданията на глаголическите паметници глаголицата се транслитерира с кирилица или с латиница При транслитерацията не се държи за сметка за реалното звучане на писмените знаци Срв транскрипция

трета палатализация на веларите вж прогресивна палатализация

тропа троп образное выражение Tropus bildlicher Ausdruck trope

ударение стб сила глаголоу рус ударение нем Akzent Betonung Tonfall англ accent stress 1 Отделянето на определена сричка в думата на фона на другите неударени срички се нарича словно ударение или само ударение 2 Обозначаване на това отделяне с особен знак в правописа В старобългарските паметници отсъстват знаци с подобно значение Син акцент

условно наклонение рус сослагательное наклонение нем Subjunktiv Konjunktiv англ subjunctive фр subjonctif ит soggiuntivo congiuntivo Условното наклонение представя действието като зависимо от някакво условие В старобългарски се е образувало с особена парадигма на глагола бъіти (бимь би би бимъ бисте бѫ) и минало деятелно второ (елово) причастие Причастните форми са се изменяли по род и число а глаголът се е менял по лице и число например сътворилъ бимь бих направил Още в старобългарския период специализираните форми на спомагателния глагол са се променили като са приели окончанията за аорист бъіхъ сътворилъ Към тези конструкции възхожда и съвременното българско условно

наклонение Вж изявително наклонение повелително наклонение наклонение Синоним кондиционал

фраза рус фраза нем Phrase англ phrase clause 1 Фонетична и синтактична цялост която изразява завършена мисъл оформена интонационно 2 Изречение или глаголно съчетание

хапакс лат hapax legomenon рус гапакс апакс Гръцкото наречие hapax (веднъж еднократно) се употребява в качеството на съществително за да обозначи дума израз конструкция срещана само веднъж

хаплография рус гаплография нем Haplographie англ haplography фр haplographie ит aplografia Изпускане на цяла сричка в писмото Грешка при която от две съседни еднакви или подобни срички се пише само едната

хаплология рус гаплология нем Haplologie Silbenschichtung SIlbendissimilation англ haplology фр haplologie ит aplologia Изпускане на еднакви или подобни срички стоящи непосредствено една до друга Срв елизия

хетеронимия рус гетеронимия нем Heteronimie англ heteronymy фр heacuteteacuteronymie ит eteronimia Свойства на имената образувани от различни корени да означават предмети и същества тясно свързани по значение които са част от естествена група Например братръ и сестра в стб

хиазъм гр χιαστὸν σχῆμα χιασμός рус хиазм нем Chiasmus англ chiasmus фр chiasme ит chiasmo Две синтактични или фразови двойки които са подредени не паралелно (a-b-a-b) а редуващо се (a-b-b-a) Този тип подреждане е известно като кръстовидно и наименованието му идва от формата на гръцката буква хи (X)

хипербат гр ὑπερβατόν лат transgressio рус гипербат нем Hyperbaton англ hyperbaton фр hyperbate ит iperbato 1 Смяна на местата инверсия на две синтактично принадлежащи заедно думи (анастрофа) 2 Разделяне на две синтактично принадлежещи заедно думи чрез вмъкване на допълнителна фраза или изречение между тях 3 Тмезис

хипербола гр ὑπερβολή лат superlatio рус гипорбола нем Hyperbel англ hyperbole фр hyperbole ит iperbole Реторичен троп при който се преувеличават свойства качества и състояния на предмети и явления Антоним литота

хиперкоректен гиперкорректный hyperkorrekt hypercorrect

хипероним Дума която е название на общо родово понятие или на цялото спрямо неговите части Например растение е хипероним на множеството дърво храст трева Хиперонимът животно обхваща хипонимите заек тигър кон Срв хипоним хипонимен ред хипонимия съхипоним

хипоним Дума която семантично подчинена на друга дума и представя част от понятието на тази дума Например бреза бук са хипоними на дърво Вж хипонимия хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипонимен ред Лексика структурирана според семантичната група на хипонимите Срв хипоним хипонимия хипероним съхипоним

хипонимия Връзки които обобщават отношението на отделните части към цялото Например бреза бук смърч са хипоними на родовото название дърво Вж хипоним хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипотаксис рус гипотаксис англ Hypotaxe Unterordnung англ hypotaxis фр hypotaxe ит ipotassi Подчинение зависимост на едно изречение от друго Срв паратаксис

циркумфлекс стб периспомени гр προσῳδία περισπομένη περισπομένη лат cicumflexa geschleifter schleifender Akzent Schleifton gedehnter Ton circumflex В екфонетичната нотация се обозначава с ^ Синоним извито ударение Вж и тонове ударение

части на речта лат partes orationis рус части речи нем Redeteile англ parts of speech фр parties du discours ит parti del discorso Лексикална семантична и граматична класификация на думите която обединява техните понятийни класовве и граматични категории Традиционно в старите граматики те се делят на 8 частисъществително име прилагателно име местоимение глагол наречие предлог съюз и междуметие

числително бройно рус количественное числительное нем Kardinalzahl Grundzahl англ cardinal number Бройните числителни показват количеството (броя) на предметите или лицата Вж числително име числително редно

числително име рус числительное имя нем Zahlwort англ numeral фр numeacuteral ит numerale Дума която означава броя или числения ред на нещата Въз основа морфосинтактични признаци можем да ги разделим на такива които се променят като прилагателни и такива които се променят като съществителни Според функциите се делят на числителни бройни числителни редни събирателни дробни Цифрите в старобългарски и през целия средновековен период на българската история се означават с букви върху които има изписана чертица (титло) Числителните от 11 до 19 са словосъчетания чиято главна част е названието на единиците Втората съставка се скланя в м п единъ на десѧте дъва на десѧте Числителните от 20 до 90 се образуват като десѧть се брои за самостоятелна дума трье десѧти Числителните единъ една едно се скланят като родовите местоимения Те имат значение и на неопределителни местоимения По същия начин се скланят и редните числителни Числителните дъва оба се скланят като местоимението тъ в дв ч Числителните трие три и четъіре четъіри се скланят както съществителните по кратки i-основи като се забелязва и влияние от консонантните основи Числителните от 5 до 9 са от жр Скланят се само в едч по кратките i-основи Числителното 10 е било от мр и се е скланяло по консонантните основи със силно влияние от кратки i-основи При числителните от 11 до 19 се променя само първата съставака От 20 до 90 числителните управляват съществително в род п мнч Числителното съто се скланя като същестително от срр по о-снови Числителното тъісѫщи тъїсѧщи се скланя по типа на съществителни като богъіни Тъма се скланя като съществително по а-основи Вж числително бройно числително редно

числително редно лат numeralia ordinalial рус порядковое числительное нем Ordinalzahl Ordnungszahl англ ordinal number Редните числителни показват реда и мястото на нещата Синоним поредни числителни уредни числителни качествени числителни ординални нумерали Вж числително бройно числително име

член рус артикль член нем Artikel англ article фр article ит articolo Морфологичен показател за определеност при имената Определителният член може да стои пред (предпоставен член) или след (задпоставен член) името В българския език той произхожда от съчетанието на името (отначало при съществителните) с показателните местоимения с основи на -т- -в- и -с- Още в старобългарски се откриват наченките на този процес по-късно в среднобългарския и ранния новобългарски период тези форми са все по-чести Срв жена та gt жената мѫжь тъ gt мѫжьтъ (мъжът)

род Рѫцѣ твои сътвористѣ мѧ и съꙃдастѣ мѧ Синоним предикат

склонение рус склонение нем Deklination англ declension фр deacuteclinaison ит declinazione Система на словоизменение на именните форми Склонението зависи от основата на името Старобългарските съществителни различават 9 различни склонения Причастията и прилагателните се скланят по образеца на съществителните а при местоименията се разграничават склоненията на личното и възвратното местоимение от склоненията на родовите форми Вж вокална основа консонантна основа парадигма

слаб ер рус слабый редуцированный англ weak jer jer in weak position Ер който се намира в слаба позиция се нарича слаб ер Слаба позиция за еровете е прието да се назовава сричката във фонетичната дума където след еровата гласна не следва друга ер в края на думата преди сричка с друга гласна и когато върху еровата гласна не пада ударението В тези позиции във всички славянски езици се извършва процес известен като изпадане на еровете Синоним ер в слаба позиция Вж ерове голям ер малък ер преглас на еровете понижаване на еровете Срв силен ер

словоизменение рус словоизменение флексия нем Flexion англ flection inflexion accidence фр flexion ит flessione Процес при който към думата се добавят окончания Те изразяват граматични категории и отношения Вж афикс окончание парадигма

словообразуване рус словосложение нем Zusammensetzung англ composition фр composition ит composizione Образуване на нови думи от изходна форма или дума (мотивираща форма мотивираща дума) с помощта най-често на афикси Срв словоизменение

словоред рус порядок слов нем Wortstellung Wortfolge англ word-order фр ordre des mots ит ordine delle parole Ред на думите в изречението Различното разположение може да има синтактично семантично и експресивно значение

сложна дума рус сложное слово композита нем Kompositum zusammengesetztes Wort англ compound фр composeacute ит composto Съединението на най-малко две думи в една нова се нарича сложна дума

служебна дума рус служебное слово нем Nebenwort англ subsidiary word accessory word фр mot accessoire ит parola accessoria Служебните думи означават отношения между частите на самостойните думи Те биват предлози частици и съюзи Синоним несамостойна дума

смегчаване рус смягчение нем Mouillierung Erweichung англ softening фр mouillement mouillure ит palatalizzazione Процес на образуване на съгласни с помощта на повдигане на средната част на езика към твърдото небце (палатум)

собствено име рус собственное имя нем Eigenname англ proper name фр nom propre ит nome proprio Съществително което назовава отделен единичен предмет Синоним съществително собствено име Вж нарицателно име

спомагателен глагол рус вспомагательный глагол нем Hilfsverbum англ auxiliary verb фр

verbe auxiliaire ит verbo ausiliare Глагол който служи за образуване на други сложни глаголни форми например времена и наклонения С старобългарски спомагателни глаголи са например бъіти имѣти и хотѣти

спрежение лат cojugatio рус спряжение нем Konjugation Abwandlung англ conjugation фр conjugaison ит coniugazione Групиране на глаголните форми в система от парадигми Старобългарските глаголи се делят на 5 спрежения 4 тематични и 1 атематично Тематичните спрежения са 1 - с гласна -е- 2 с -не- 3 с -je- и 4 с -и- Тематичната гласна и съчетание се открива във всички форми на сег вр на глагола освен в 1 л ед и 3 л мнч Атематичните глаголи в старобългарски са пет бъіти вѣдѣти дати имѣти ѣсти както и техните варианти с представка напр прѣдати продати иꙃдати В речниците се дава информация за формата във 2 л според която най-често се определя спрежението на глагола Това е и т нар сегашна глаголна основа в старобългарски Вж тематичен атематичен основа склонение парадигма

сравнителна степен рус сравнительная степень фр comparatif Представяне на качеството у един предмет в по-голяма мяра отколкото при друг (Момчилов 186833-34) В старобългарски са съществували два начина за образуване на сравнителната степен Кратките форми за сравнителна степен са се образували като се добавят наставките -jьs (за м и жр) и -jes (за срр) Наставката се е добавяла към основата на прилагателното или наречието Крайното s е изпадало (вж тенденция към отворена сричка) а j е палатализирал съгласната пред него драгъ драга драго gt дражь дражьши драже При дългите форми преди наставката се е добавяла гласната ѣ добрѣи добрѣиши добрѣе от добръ добра добро Вж превъзходна степен степен на сравнение

среден ер В кирилската писменост mdash ер който се пише като среден вариант между големия и малкия ер Среща се в някои от ранните епиграфски паметници и в среднобългарски текстове от 12-13 век насетне В някои случаи може да се предположи че има фонетично значение на шва но специализирани изследвания не са правени Вж ерове голям ер малък ер

среден род рус средний род нем Neutrum англ neuter фр neutre ит neutro В старобългарски това е граматически род който обединява думи със общо значение на индиферентност спрямо опозицията мъжки-женски род както и притежаващи значения на неактивност неодушевеност (Ахманова 1969380) Те имат формални завършеци характерни за основите на -o-jo както и на част от консонантните склонения Вж мъжки род женски род род

сричка рус слог нем Silbe англ syllable фр syllable ит sillaba Най-малката произносителна единица при образуването на която трябва да съществува гласна или в някои случаи сонорна съгласна Вж отворена сричка затворена сричка тенденция към отворена сричка

старобългарски език старославянский язык древнецерковнославянский язык нем altkirchenslaviesche Sprache altslavische Sprache altbulgarische Sprache англ Old Bulgarian language Old Church Slavonic language Old Slavic language Най-ранният писмено засвидетелстван език на славяните Почива на българските говори Първите му паметници са създадени през 9 век Обхваща първия период от писмената история на българския език -

старобългарския който трае 3 века от 9 до края на 11 Синоним старочерковнославянски староцърковнославянски старославянски

степен на сравнение рус степень сравнения нем Komparationsgrade Steigerungsstufen Komparationsbildungen англ degrees of comparison фр degreacutes de comparaison ит gradi di comparazione Степента е граматическа категория проявяваща се в способността на качествените прилагателни и наречия да изразяват относителна разлика в признаците на определяните от тях явления (Куцаров 2007475 Ахманова 1969453) В старобългарски степенуването извън положителната степен се изразява с ппомощта на граматически суфикс Вж сравнителна степен Синоним степенуване

страдателен залог рус страдательный залог пасив нем Passiv англ passive (voice) фр passif ит passivo Ако глаголното лице е пасивно (търпи глаголното действие) то залогът се нарича страдателен В старобългарски лицето в този случай се изразява с тв п или с помощта на конструкция на предлога отъ с род п срв текъла постриже сѧ павъломь Вж деятелен залог залог Синоним пасив пасивен залог

строфа рус строфа нем Strophe Stanze англ stanza фр strophe ит strofa strofe Група от стихове образуваща единно смислово и ритмическо цяло

стъпка рус стопа нем Fuss англ foot фр pied ит piede Ритмическа единица образувана от група срички обединени от ударението или дължината Синоним ритмична стъпка ритмическа стъпка

субект Вж подлог

супин лат supinum рус супин нем Supinum англ supine фр supin ит supino Нелична глаголна форма която се е употребявала в старобългарски след глаголи за движение вместо инфинитива Има паралел в историята на инд езици с латинския Старобългарският супин е окончавал на -тъ видѣтъ По произход е стар винителен падеж на кратки u-основи В най-архаичните текстове изисква допълнение в род п след глаголи за движение идѫ ръібъ ловитъ отивам да ловя риба С течение на времето тази форма е била изместен още в старобългарски от инфинитива Вж инфинитив

суплетивен рус суплетивный нем suppletiv англ suppletive фр suppleacutetif ит suppletivo Суплетивни форми са форми на една и съща дума образувани от различни корени например бъіти есмь и сѫть

суфикс рус суффикс нем Suffix Exponent англ suffix фр suffixe ит suffiso Служебна морфема която се поставя зад корена или основата Вж афикс инфикс префикс основа морфема

съгласна рус согласный согласный звук нем Konsonant англ consonant фр consonne ит consonante В античността под названието съгласни (калка срв гр лат consonantia) са разбирали звукове които са лишени от истинска звучност и които са се произнасяли заедно с гласната При учленението си те минават през проход или преграда и са преобладаващо шумове Съгласните не

могат да образуват сричка Изключение са сонорите които при струпване на няколко съгласни елемента могат да служат за сричкотворни елементи (срв р в крв) Синоним съгласен звук Вж гласна

съгласуване на времената лат consecutio temporum рус согласование времен нем consecutio temporum англ senquence of tenses фр concordance des temps ит concordanza dei tempi Съгласуване на глагола в подчиненото изречение с глаголното време в главното изречение Вж време

съхипоним Елементи от един и същ хипонимен ред Срв хипоним хипонимен ред хипонимия хипероним

съчинителен съюз рус сочинительный союз нем beiordnende Konjunktion англ coordinating conjunction фр conjonction de coordination ит coniunzione coordinativa Свързва две части на изречението с еднородна функция и без отношение на зависимост В старобългарски се разграничават седем класа съчинителни съюзи съединителни (и ии нини ниже тоже толи ибо) съпоставително-противопоставителни (а же ли нъ) разделителни (ли лили аще ащели илиили любо любо) мотивиращи (бо ибо небонъ оубо) заключителни (оубо бо) резултативни (тѣмь тѣмьже сего радисего дѣлѣ того ради ꙃа не) пояснителни (сирѣчь рѣкъше) (Дуриданов 1993327-332) Вж подчинителен съюз съюз

съществително име гр лат substantivum рус существительное имя нем Substantiv Gegenstandswort англ substantive фр substantif ит sostantivo Думи с които се именуват лица неща и понятия Античните граматици са считали че то изразява нещо съществено (срв лат термин) който обозначава или индивида (съществително собствено) или категория (съществително нарицателно) или понятия (качества състояния действия) Съществителните са конкретни ако принадлежат на една от първите категории и отвлечени или абстрактни ако са част от третата Старобългарското съществително име притежава род число падеж и принадлежи към една от склонитбените групи (склонения) наследници на индоевропейските и праславянски основи Срв име прилагателно име местоимение

съюз рус союз нем Konjunktion Bindewort англ conjunction фр conjonction ит congiunzione Служебна дума която служи за съединение на две части на изречение или на две изречения Старобългарските съюзи по начин на съставяне се делят на прости сложни и съотносителни Простите съюзи се състоят от една лексикална единица а бо и или и др Сложните съюзи са съчетание на прост съюз и друга съставка Например любо ли а не нъ а и аще и Съотносителните съюзи се употребяват разделено Едната съставка се намира в първото от изреченията а втората mdash в следващото Например ли ли или или любо любо ни ни В старобългарския език съюзна функция са могли да изпълняват и т нар съюзни думи Това са местоимения наречия и съчетания от местоимения и съществителни частици Според типовете отношение се разделят на съчинителни и подчинителни Вж подчинителен съюз съчинителен съюз

творителен падеж рус творительный падеж инструментальный падеж орудийный падеж

нем Instrumentalis instrumental англ instrumental фр instrumental ит strumentale Творителният изразява различни обстоятелствени значения служи за означаване на субекта в страдателен залог и служи за именна част на съставните сказуеми В творителния падеж се поставя непрякото допълнение което показава оръдието или средството с което се върши глаголното десйтвие Затова се нарича и инструментален падеж На български тази финкция се превежда с предлозите с или чрез Писахъ вамъ моеѭ рѫкоѭ Творителен падеж се употребява и когато трябва да се покаже че действието се извършва задружно с някого или че то се съпровожда с нещо Вѣроѭ и любовиѭ пристѫпимъ Най-често в това значение се употребява с предлога съ мъітари и грѣшьници въꙃлежаахѫ съ исоусомь Страдателен залог (отговаря на въпроса от кого) въꙃлюбленъ бѫдетъ отьцемь моимь Глаголът бъіти когато има значение на произлизам ставам изисква допълнение в творителен падеж Въ миръ бѣ и миръ тѣмь бъістъ Допъленение в творителен падеж изискват и глаголите господьствовати и обладати Наплъните ꙃемлѭ и господьствоуите еѭ и обладаите ръібами морьскъіими и ꙃвѣрьми и птицами небесьнъіими и всѣми скотами и и вьсеѭ ꙃемлеѭ При глаголи за покупка и продажба допълнението в творителен падеж не пѧть ли птиць цѣнитъ сѧ пѣнѧꙃема двѣма Творителният падеж се употребява и за означаване на обстоятелствата при които се извършва дадено действие (начин време място) Миромь господи помолимъ сѧ Сьи придетъ къ исоусоу нощьѭ Входѧи двьрьми пастъірь естъ овьцамъ Синоним инструментален падеж

тежко ударение вж гравис

тематичен рус тематический нем thematisch themavokalisch stammbildend англ thematic theacutematique ит tematico Тематична морфема е тази която се присъединява към корена за образуване на основа Например в старобългарски има 4 тематични спрежения Вж атематичен основа корен морфема спрежение

тенденция към отворена сричка рус тенденция к открытому слогу принцип восходящей звучности принцип возрастающей звучности англ tendency toward intrasyllabic harmony tendency toward rising sonority law of open syllables Тендеция от изменения в праславянски която води до структура на сричката завършваща на гласна Към тази тенденция приндалежат промени като изпадане на съгласни на сричковата граница и в края на думите монофтонгизацията на дифтонгите образуването на носови гласни различни видове метатези и епентези Синоним тенденция към възходяща звучност закон за отворената сричка Вж отворена сричка монофтонгизация на дифтонги носова гласна изпадане на съгласни метатеза епентеза

тенденция към палаталност рус тенденция к палатальности Едно от двете основни направления във фонологическото развитие на праславянския език заедно с тенденцията към отворената сричка което обединява всички процеси на промяна на съгласните под въздействие на следходни (при прогресивната палатализация и предходни) незадни фонологични елементи (предни гласни и j) В резултат на тези промени в славянските езици се появяват редица съгласни които преди това не са съществували (като ч ж ш щ ц ꙃ и тн) Всички нововъзникнали съгласни са меки което довежда и до появата на корелацията твърди-меки

съгласни както е случаят със сонорните r l m които имат съответствия r l m Тенденцията обхваща трите праславянски палатализации на веларите палатализацията на денталите и лабиалите йотацията както и някои съпътстващи краесловни изменения Към тези промени може да се причисли и монофтонгизацията на дифтонга aj в еи който е основание за възникване на втората веларна палатализация макар той да е част от друга една тенденция в праславянски mdash тази на отворената сричка Вж палатализация палатализация на веларите палатализация на денталите палатализация на лабиалите монофтонгизация на дифтонгите Срв тенденция към отворена сричка Вж праславянски език тенденция към отворена сричка

тон тон Ton Betonung tone

топонимия рус топонимия топонимика топономастика нем Toponomastik Ortsnamenkunde англ placename study фр toponymie toponomastique ит toponimia toponomastica Изследване на географските и местните имена на дадена територия или в даден език Вж ономастика

транскрипция рус транскрипция транскрибирование нем Transkription англ transcription фр transcription ит transrizione Предаване на звуците в един изговор с помощта на писмени знаци При фонетичната транскрипция се прилагат специални знаци за точното отразяване на речта Най-известната система е тази на Международната фонетична асоциация В България за записване на диалектна реч се използва транскрипцията на проф Стойко Стойков изработена за целите на Българския диалектен атлас Срв транслитерация

транслитерация рус транслитерация нем Transliteration англ transliteration фр transliteacuteration ит translitterazione Предаване на знаците от една писмена система с помощта на знаци от друго писмо Например много често в изданията на глаголическите паметници глаголицата се транслитерира с кирилица или с латиница При транслитерацията не се държи за сметка за реалното звучане на писмените знаци Срв транскрипция

трета палатализация на веларите вж прогресивна палатализация

тропа троп образное выражение Tropus bildlicher Ausdruck trope

ударение стб сила глаголоу рус ударение нем Akzent Betonung Tonfall англ accent stress 1 Отделянето на определена сричка в думата на фона на другите неударени срички се нарича словно ударение или само ударение 2 Обозначаване на това отделяне с особен знак в правописа В старобългарските паметници отсъстват знаци с подобно значение Син акцент

условно наклонение рус сослагательное наклонение нем Subjunktiv Konjunktiv англ subjunctive фр subjonctif ит soggiuntivo congiuntivo Условното наклонение представя действието като зависимо от някакво условие В старобългарски се е образувало с особена парадигма на глагола бъіти (бимь би би бимъ бисте бѫ) и минало деятелно второ (елово) причастие Причастните форми са се изменяли по род и число а глаголът се е менял по лице и число например сътворилъ бимь бих направил Още в старобългарския период специализираните форми на спомагателния глагол са се променили като са приели окончанията за аорист бъіхъ сътворилъ Към тези конструкции възхожда и съвременното българско условно

наклонение Вж изявително наклонение повелително наклонение наклонение Синоним кондиционал

фраза рус фраза нем Phrase англ phrase clause 1 Фонетична и синтактична цялост която изразява завършена мисъл оформена интонационно 2 Изречение или глаголно съчетание

хапакс лат hapax legomenon рус гапакс апакс Гръцкото наречие hapax (веднъж еднократно) се употребява в качеството на съществително за да обозначи дума израз конструкция срещана само веднъж

хаплография рус гаплография нем Haplographie англ haplography фр haplographie ит aplografia Изпускане на цяла сричка в писмото Грешка при която от две съседни еднакви или подобни срички се пише само едната

хаплология рус гаплология нем Haplologie Silbenschichtung SIlbendissimilation англ haplology фр haplologie ит aplologia Изпускане на еднакви или подобни срички стоящи непосредствено една до друга Срв елизия

хетеронимия рус гетеронимия нем Heteronimie англ heteronymy фр heacuteteacuteronymie ит eteronimia Свойства на имената образувани от различни корени да означават предмети и същества тясно свързани по значение които са част от естествена група Например братръ и сестра в стб

хиазъм гр χιαστὸν σχῆμα χιασμός рус хиазм нем Chiasmus англ chiasmus фр chiasme ит chiasmo Две синтактични или фразови двойки които са подредени не паралелно (a-b-a-b) а редуващо се (a-b-b-a) Този тип подреждане е известно като кръстовидно и наименованието му идва от формата на гръцката буква хи (X)

хипербат гр ὑπερβατόν лат transgressio рус гипербат нем Hyperbaton англ hyperbaton фр hyperbate ит iperbato 1 Смяна на местата инверсия на две синтактично принадлежащи заедно думи (анастрофа) 2 Разделяне на две синтактично принадлежещи заедно думи чрез вмъкване на допълнителна фраза или изречение между тях 3 Тмезис

хипербола гр ὑπερβολή лат superlatio рус гипорбола нем Hyperbel англ hyperbole фр hyperbole ит iperbole Реторичен троп при който се преувеличават свойства качества и състояния на предмети и явления Антоним литота

хиперкоректен гиперкорректный hyperkorrekt hypercorrect

хипероним Дума която е название на общо родово понятие или на цялото спрямо неговите части Например растение е хипероним на множеството дърво храст трева Хиперонимът животно обхваща хипонимите заек тигър кон Срв хипоним хипонимен ред хипонимия съхипоним

хипоним Дума която семантично подчинена на друга дума и представя част от понятието на тази дума Например бреза бук са хипоними на дърво Вж хипонимия хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипонимен ред Лексика структурирана според семантичната група на хипонимите Срв хипоним хипонимия хипероним съхипоним

хипонимия Връзки които обобщават отношението на отделните части към цялото Например бреза бук смърч са хипоними на родовото название дърво Вж хипоним хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипотаксис рус гипотаксис англ Hypotaxe Unterordnung англ hypotaxis фр hypotaxe ит ipotassi Подчинение зависимост на едно изречение от друго Срв паратаксис

циркумфлекс стб периспомени гр προσῳδία περισπομένη περισπομένη лат cicumflexa geschleifter schleifender Akzent Schleifton gedehnter Ton circumflex В екфонетичната нотация се обозначава с ^ Синоним извито ударение Вж и тонове ударение

части на речта лат partes orationis рус части речи нем Redeteile англ parts of speech фр parties du discours ит parti del discorso Лексикална семантична и граматична класификация на думите която обединява техните понятийни класовве и граматични категории Традиционно в старите граматики те се делят на 8 частисъществително име прилагателно име местоимение глагол наречие предлог съюз и междуметие

числително бройно рус количественное числительное нем Kardinalzahl Grundzahl англ cardinal number Бройните числителни показват количеството (броя) на предметите или лицата Вж числително име числително редно

числително име рус числительное имя нем Zahlwort англ numeral фр numeacuteral ит numerale Дума която означава броя или числения ред на нещата Въз основа морфосинтактични признаци можем да ги разделим на такива които се променят като прилагателни и такива които се променят като съществителни Според функциите се делят на числителни бройни числителни редни събирателни дробни Цифрите в старобългарски и през целия средновековен период на българската история се означават с букви върху които има изписана чертица (титло) Числителните от 11 до 19 са словосъчетания чиято главна част е названието на единиците Втората съставка се скланя в м п единъ на десѧте дъва на десѧте Числителните от 20 до 90 се образуват като десѧть се брои за самостоятелна дума трье десѧти Числителните единъ една едно се скланят като родовите местоимения Те имат значение и на неопределителни местоимения По същия начин се скланят и редните числителни Числителните дъва оба се скланят като местоимението тъ в дв ч Числителните трие три и четъіре четъіри се скланят както съществителните по кратки i-основи като се забелязва и влияние от консонантните основи Числителните от 5 до 9 са от жр Скланят се само в едч по кратките i-основи Числителното 10 е било от мр и се е скланяло по консонантните основи със силно влияние от кратки i-основи При числителните от 11 до 19 се променя само първата съставака От 20 до 90 числителните управляват съществително в род п мнч Числителното съто се скланя като същестително от срр по о-снови Числителното тъісѫщи тъїсѧщи се скланя по типа на съществителни като богъіни Тъма се скланя като съществително по а-основи Вж числително бройно числително редно

числително редно лат numeralia ordinalial рус порядковое числительное нем Ordinalzahl Ordnungszahl англ ordinal number Редните числителни показват реда и мястото на нещата Синоним поредни числителни уредни числителни качествени числителни ординални нумерали Вж числително бройно числително име

член рус артикль член нем Artikel англ article фр article ит articolo Морфологичен показател за определеност при имената Определителният член може да стои пред (предпоставен член) или след (задпоставен член) името В българския език той произхожда от съчетанието на името (отначало при съществителните) с показателните местоимения с основи на -т- -в- и -с- Още в старобългарски се откриват наченките на този процес по-късно в среднобългарския и ранния новобългарски период тези форми са все по-чести Срв жена та gt жената мѫжь тъ gt мѫжьтъ (мъжът)

verbe auxiliaire ит verbo ausiliare Глагол който служи за образуване на други сложни глаголни форми например времена и наклонения С старобългарски спомагателни глаголи са например бъіти имѣти и хотѣти

спрежение лат cojugatio рус спряжение нем Konjugation Abwandlung англ conjugation фр conjugaison ит coniugazione Групиране на глаголните форми в система от парадигми Старобългарските глаголи се делят на 5 спрежения 4 тематични и 1 атематично Тематичните спрежения са 1 - с гласна -е- 2 с -не- 3 с -je- и 4 с -и- Тематичната гласна и съчетание се открива във всички форми на сег вр на глагола освен в 1 л ед и 3 л мнч Атематичните глаголи в старобългарски са пет бъіти вѣдѣти дати имѣти ѣсти както и техните варианти с представка напр прѣдати продати иꙃдати В речниците се дава информация за формата във 2 л според която най-често се определя спрежението на глагола Това е и т нар сегашна глаголна основа в старобългарски Вж тематичен атематичен основа склонение парадигма

сравнителна степен рус сравнительная степень фр comparatif Представяне на качеството у един предмет в по-голяма мяра отколкото при друг (Момчилов 186833-34) В старобългарски са съществували два начина за образуване на сравнителната степен Кратките форми за сравнителна степен са се образували като се добавят наставките -jьs (за м и жр) и -jes (за срр) Наставката се е добавяла към основата на прилагателното или наречието Крайното s е изпадало (вж тенденция към отворена сричка) а j е палатализирал съгласната пред него драгъ драга драго gt дражь дражьши драже При дългите форми преди наставката се е добавяла гласната ѣ добрѣи добрѣиши добрѣе от добръ добра добро Вж превъзходна степен степен на сравнение

среден ер В кирилската писменост mdash ер който се пише като среден вариант между големия и малкия ер Среща се в някои от ранните епиграфски паметници и в среднобългарски текстове от 12-13 век насетне В някои случаи може да се предположи че има фонетично значение на шва но специализирани изследвания не са правени Вж ерове голям ер малък ер

среден род рус средний род нем Neutrum англ neuter фр neutre ит neutro В старобългарски това е граматически род който обединява думи със общо значение на индиферентност спрямо опозицията мъжки-женски род както и притежаващи значения на неактивност неодушевеност (Ахманова 1969380) Те имат формални завършеци характерни за основите на -o-jo както и на част от консонантните склонения Вж мъжки род женски род род

сричка рус слог нем Silbe англ syllable фр syllable ит sillaba Най-малката произносителна единица при образуването на която трябва да съществува гласна или в някои случаи сонорна съгласна Вж отворена сричка затворена сричка тенденция към отворена сричка

старобългарски език старославянский язык древнецерковнославянский язык нем altkirchenslaviesche Sprache altslavische Sprache altbulgarische Sprache англ Old Bulgarian language Old Church Slavonic language Old Slavic language Най-ранният писмено засвидетелстван език на славяните Почива на българските говори Първите му паметници са създадени през 9 век Обхваща първия период от писмената история на българския език -

старобългарския който трае 3 века от 9 до края на 11 Синоним старочерковнославянски староцърковнославянски старославянски

степен на сравнение рус степень сравнения нем Komparationsgrade Steigerungsstufen Komparationsbildungen англ degrees of comparison фр degreacutes de comparaison ит gradi di comparazione Степента е граматическа категория проявяваща се в способността на качествените прилагателни и наречия да изразяват относителна разлика в признаците на определяните от тях явления (Куцаров 2007475 Ахманова 1969453) В старобългарски степенуването извън положителната степен се изразява с ппомощта на граматически суфикс Вж сравнителна степен Синоним степенуване

страдателен залог рус страдательный залог пасив нем Passiv англ passive (voice) фр passif ит passivo Ако глаголното лице е пасивно (търпи глаголното действие) то залогът се нарича страдателен В старобългарски лицето в този случай се изразява с тв п или с помощта на конструкция на предлога отъ с род п срв текъла постриже сѧ павъломь Вж деятелен залог залог Синоним пасив пасивен залог

строфа рус строфа нем Strophe Stanze англ stanza фр strophe ит strofa strofe Група от стихове образуваща единно смислово и ритмическо цяло

стъпка рус стопа нем Fuss англ foot фр pied ит piede Ритмическа единица образувана от група срички обединени от ударението или дължината Синоним ритмична стъпка ритмическа стъпка

субект Вж подлог

супин лат supinum рус супин нем Supinum англ supine фр supin ит supino Нелична глаголна форма която се е употребявала в старобългарски след глаголи за движение вместо инфинитива Има паралел в историята на инд езици с латинския Старобългарският супин е окончавал на -тъ видѣтъ По произход е стар винителен падеж на кратки u-основи В най-архаичните текстове изисква допълнение в род п след глаголи за движение идѫ ръібъ ловитъ отивам да ловя риба С течение на времето тази форма е била изместен още в старобългарски от инфинитива Вж инфинитив

суплетивен рус суплетивный нем suppletiv англ suppletive фр suppleacutetif ит suppletivo Суплетивни форми са форми на една и съща дума образувани от различни корени например бъіти есмь и сѫть

суфикс рус суффикс нем Suffix Exponent англ suffix фр suffixe ит suffiso Служебна морфема която се поставя зад корена или основата Вж афикс инфикс префикс основа морфема

съгласна рус согласный согласный звук нем Konsonant англ consonant фр consonne ит consonante В античността под названието съгласни (калка срв гр лат consonantia) са разбирали звукове които са лишени от истинска звучност и които са се произнасяли заедно с гласната При учленението си те минават през проход или преграда и са преобладаващо шумове Съгласните не

могат да образуват сричка Изключение са сонорите които при струпване на няколко съгласни елемента могат да служат за сричкотворни елементи (срв р в крв) Синоним съгласен звук Вж гласна

съгласуване на времената лат consecutio temporum рус согласование времен нем consecutio temporum англ senquence of tenses фр concordance des temps ит concordanza dei tempi Съгласуване на глагола в подчиненото изречение с глаголното време в главното изречение Вж време

съхипоним Елементи от един и същ хипонимен ред Срв хипоним хипонимен ред хипонимия хипероним

съчинителен съюз рус сочинительный союз нем beiordnende Konjunktion англ coordinating conjunction фр conjonction de coordination ит coniunzione coordinativa Свързва две части на изречението с еднородна функция и без отношение на зависимост В старобългарски се разграничават седем класа съчинителни съюзи съединителни (и ии нини ниже тоже толи ибо) съпоставително-противопоставителни (а же ли нъ) разделителни (ли лили аще ащели илиили любо любо) мотивиращи (бо ибо небонъ оубо) заключителни (оубо бо) резултативни (тѣмь тѣмьже сего радисего дѣлѣ того ради ꙃа не) пояснителни (сирѣчь рѣкъше) (Дуриданов 1993327-332) Вж подчинителен съюз съюз

съществително име гр лат substantivum рус существительное имя нем Substantiv Gegenstandswort англ substantive фр substantif ит sostantivo Думи с които се именуват лица неща и понятия Античните граматици са считали че то изразява нещо съществено (срв лат термин) който обозначава или индивида (съществително собствено) или категория (съществително нарицателно) или понятия (качества състояния действия) Съществителните са конкретни ако принадлежат на една от първите категории и отвлечени или абстрактни ако са част от третата Старобългарското съществително име притежава род число падеж и принадлежи към една от склонитбените групи (склонения) наследници на индоевропейските и праславянски основи Срв име прилагателно име местоимение

съюз рус союз нем Konjunktion Bindewort англ conjunction фр conjonction ит congiunzione Служебна дума която служи за съединение на две части на изречение или на две изречения Старобългарските съюзи по начин на съставяне се делят на прости сложни и съотносителни Простите съюзи се състоят от една лексикална единица а бо и или и др Сложните съюзи са съчетание на прост съюз и друга съставка Например любо ли а не нъ а и аще и Съотносителните съюзи се употребяват разделено Едната съставка се намира в първото от изреченията а втората mdash в следващото Например ли ли или или любо любо ни ни В старобългарския език съюзна функция са могли да изпълняват и т нар съюзни думи Това са местоимения наречия и съчетания от местоимения и съществителни частици Според типовете отношение се разделят на съчинителни и подчинителни Вж подчинителен съюз съчинителен съюз

творителен падеж рус творительный падеж инструментальный падеж орудийный падеж

нем Instrumentalis instrumental англ instrumental фр instrumental ит strumentale Творителният изразява различни обстоятелствени значения служи за означаване на субекта в страдателен залог и служи за именна част на съставните сказуеми В творителния падеж се поставя непрякото допълнение което показава оръдието или средството с което се върши глаголното десйтвие Затова се нарича и инструментален падеж На български тази финкция се превежда с предлозите с или чрез Писахъ вамъ моеѭ рѫкоѭ Творителен падеж се употребява и когато трябва да се покаже че действието се извършва задружно с някого или че то се съпровожда с нещо Вѣроѭ и любовиѭ пристѫпимъ Най-често в това значение се употребява с предлога съ мъітари и грѣшьници въꙃлежаахѫ съ исоусомь Страдателен залог (отговаря на въпроса от кого) въꙃлюбленъ бѫдетъ отьцемь моимь Глаголът бъіти когато има значение на произлизам ставам изисква допълнение в творителен падеж Въ миръ бѣ и миръ тѣмь бъістъ Допъленение в творителен падеж изискват и глаголите господьствовати и обладати Наплъните ꙃемлѭ и господьствоуите еѭ и обладаите ръібами морьскъіими и ꙃвѣрьми и птицами небесьнъіими и всѣми скотами и и вьсеѭ ꙃемлеѭ При глаголи за покупка и продажба допълнението в творителен падеж не пѧть ли птиць цѣнитъ сѧ пѣнѧꙃема двѣма Творителният падеж се употребява и за означаване на обстоятелствата при които се извършва дадено действие (начин време място) Миромь господи помолимъ сѧ Сьи придетъ къ исоусоу нощьѭ Входѧи двьрьми пастъірь естъ овьцамъ Синоним инструментален падеж

тежко ударение вж гравис

тематичен рус тематический нем thematisch themavokalisch stammbildend англ thematic theacutematique ит tematico Тематична морфема е тази която се присъединява към корена за образуване на основа Например в старобългарски има 4 тематични спрежения Вж атематичен основа корен морфема спрежение

тенденция към отворена сричка рус тенденция к открытому слогу принцип восходящей звучности принцип возрастающей звучности англ tendency toward intrasyllabic harmony tendency toward rising sonority law of open syllables Тендеция от изменения в праславянски която води до структура на сричката завършваща на гласна Към тази тенденция приндалежат промени като изпадане на съгласни на сричковата граница и в края на думите монофтонгизацията на дифтонгите образуването на носови гласни различни видове метатези и епентези Синоним тенденция към възходяща звучност закон за отворената сричка Вж отворена сричка монофтонгизация на дифтонги носова гласна изпадане на съгласни метатеза епентеза

тенденция към палаталност рус тенденция к палатальности Едно от двете основни направления във фонологическото развитие на праславянския език заедно с тенденцията към отворената сричка което обединява всички процеси на промяна на съгласните под въздействие на следходни (при прогресивната палатализация и предходни) незадни фонологични елементи (предни гласни и j) В резултат на тези промени в славянските езици се появяват редица съгласни които преди това не са съществували (като ч ж ш щ ц ꙃ и тн) Всички нововъзникнали съгласни са меки което довежда и до появата на корелацията твърди-меки

съгласни както е случаят със сонорните r l m които имат съответствия r l m Тенденцията обхваща трите праславянски палатализации на веларите палатализацията на денталите и лабиалите йотацията както и някои съпътстващи краесловни изменения Към тези промени може да се причисли и монофтонгизацията на дифтонга aj в еи който е основание за възникване на втората веларна палатализация макар той да е част от друга една тенденция в праславянски mdash тази на отворената сричка Вж палатализация палатализация на веларите палатализация на денталите палатализация на лабиалите монофтонгизация на дифтонгите Срв тенденция към отворена сричка Вж праславянски език тенденция към отворена сричка

тон тон Ton Betonung tone

топонимия рус топонимия топонимика топономастика нем Toponomastik Ortsnamenkunde англ placename study фр toponymie toponomastique ит toponimia toponomastica Изследване на географските и местните имена на дадена територия или в даден език Вж ономастика

транскрипция рус транскрипция транскрибирование нем Transkription англ transcription фр transcription ит transrizione Предаване на звуците в един изговор с помощта на писмени знаци При фонетичната транскрипция се прилагат специални знаци за точното отразяване на речта Най-известната система е тази на Международната фонетична асоциация В България за записване на диалектна реч се използва транскрипцията на проф Стойко Стойков изработена за целите на Българския диалектен атлас Срв транслитерация

транслитерация рус транслитерация нем Transliteration англ transliteration фр transliteacuteration ит translitterazione Предаване на знаците от една писмена система с помощта на знаци от друго писмо Например много често в изданията на глаголическите паметници глаголицата се транслитерира с кирилица или с латиница При транслитерацията не се държи за сметка за реалното звучане на писмените знаци Срв транскрипция

трета палатализация на веларите вж прогресивна палатализация

тропа троп образное выражение Tropus bildlicher Ausdruck trope

ударение стб сила глаголоу рус ударение нем Akzent Betonung Tonfall англ accent stress 1 Отделянето на определена сричка в думата на фона на другите неударени срички се нарича словно ударение или само ударение 2 Обозначаване на това отделяне с особен знак в правописа В старобългарските паметници отсъстват знаци с подобно значение Син акцент

условно наклонение рус сослагательное наклонение нем Subjunktiv Konjunktiv англ subjunctive фр subjonctif ит soggiuntivo congiuntivo Условното наклонение представя действието като зависимо от някакво условие В старобългарски се е образувало с особена парадигма на глагола бъіти (бимь би би бимъ бисте бѫ) и минало деятелно второ (елово) причастие Причастните форми са се изменяли по род и число а глаголът се е менял по лице и число например сътворилъ бимь бих направил Още в старобългарския период специализираните форми на спомагателния глагол са се променили като са приели окончанията за аорист бъіхъ сътворилъ Към тези конструкции възхожда и съвременното българско условно

наклонение Вж изявително наклонение повелително наклонение наклонение Синоним кондиционал

фраза рус фраза нем Phrase англ phrase clause 1 Фонетична и синтактична цялост която изразява завършена мисъл оформена интонационно 2 Изречение или глаголно съчетание

хапакс лат hapax legomenon рус гапакс апакс Гръцкото наречие hapax (веднъж еднократно) се употребява в качеството на съществително за да обозначи дума израз конструкция срещана само веднъж

хаплография рус гаплография нем Haplographie англ haplography фр haplographie ит aplografia Изпускане на цяла сричка в писмото Грешка при която от две съседни еднакви или подобни срички се пише само едната

хаплология рус гаплология нем Haplologie Silbenschichtung SIlbendissimilation англ haplology фр haplologie ит aplologia Изпускане на еднакви или подобни срички стоящи непосредствено една до друга Срв елизия

хетеронимия рус гетеронимия нем Heteronimie англ heteronymy фр heacuteteacuteronymie ит eteronimia Свойства на имената образувани от различни корени да означават предмети и същества тясно свързани по значение които са част от естествена група Например братръ и сестра в стб

хиазъм гр χιαστὸν σχῆμα χιασμός рус хиазм нем Chiasmus англ chiasmus фр chiasme ит chiasmo Две синтактични или фразови двойки които са подредени не паралелно (a-b-a-b) а редуващо се (a-b-b-a) Този тип подреждане е известно като кръстовидно и наименованието му идва от формата на гръцката буква хи (X)

хипербат гр ὑπερβατόν лат transgressio рус гипербат нем Hyperbaton англ hyperbaton фр hyperbate ит iperbato 1 Смяна на местата инверсия на две синтактично принадлежащи заедно думи (анастрофа) 2 Разделяне на две синтактично принадлежещи заедно думи чрез вмъкване на допълнителна фраза или изречение между тях 3 Тмезис

хипербола гр ὑπερβολή лат superlatio рус гипорбола нем Hyperbel англ hyperbole фр hyperbole ит iperbole Реторичен троп при който се преувеличават свойства качества и състояния на предмети и явления Антоним литота

хиперкоректен гиперкорректный hyperkorrekt hypercorrect

хипероним Дума която е название на общо родово понятие или на цялото спрямо неговите части Например растение е хипероним на множеството дърво храст трева Хиперонимът животно обхваща хипонимите заек тигър кон Срв хипоним хипонимен ред хипонимия съхипоним

хипоним Дума която семантично подчинена на друга дума и представя част от понятието на тази дума Например бреза бук са хипоними на дърво Вж хипонимия хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипонимен ред Лексика структурирана според семантичната група на хипонимите Срв хипоним хипонимия хипероним съхипоним

хипонимия Връзки които обобщават отношението на отделните части към цялото Например бреза бук смърч са хипоними на родовото название дърво Вж хипоним хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипотаксис рус гипотаксис англ Hypotaxe Unterordnung англ hypotaxis фр hypotaxe ит ipotassi Подчинение зависимост на едно изречение от друго Срв паратаксис

циркумфлекс стб периспомени гр προσῳδία περισπομένη περισπομένη лат cicumflexa geschleifter schleifender Akzent Schleifton gedehnter Ton circumflex В екфонетичната нотация се обозначава с ^ Синоним извито ударение Вж и тонове ударение

части на речта лат partes orationis рус части речи нем Redeteile англ parts of speech фр parties du discours ит parti del discorso Лексикална семантична и граматична класификация на думите която обединява техните понятийни класовве и граматични категории Традиционно в старите граматики те се делят на 8 частисъществително име прилагателно име местоимение глагол наречие предлог съюз и междуметие

числително бройно рус количественное числительное нем Kardinalzahl Grundzahl англ cardinal number Бройните числителни показват количеството (броя) на предметите или лицата Вж числително име числително редно

числително име рус числительное имя нем Zahlwort англ numeral фр numeacuteral ит numerale Дума която означава броя или числения ред на нещата Въз основа морфосинтактични признаци можем да ги разделим на такива които се променят като прилагателни и такива които се променят като съществителни Според функциите се делят на числителни бройни числителни редни събирателни дробни Цифрите в старобългарски и през целия средновековен период на българската история се означават с букви върху които има изписана чертица (титло) Числителните от 11 до 19 са словосъчетания чиято главна част е названието на единиците Втората съставка се скланя в м п единъ на десѧте дъва на десѧте Числителните от 20 до 90 се образуват като десѧть се брои за самостоятелна дума трье десѧти Числителните единъ една едно се скланят като родовите местоимения Те имат значение и на неопределителни местоимения По същия начин се скланят и редните числителни Числителните дъва оба се скланят като местоимението тъ в дв ч Числителните трие три и четъіре четъіри се скланят както съществителните по кратки i-основи като се забелязва и влияние от консонантните основи Числителните от 5 до 9 са от жр Скланят се само в едч по кратките i-основи Числителното 10 е било от мр и се е скланяло по консонантните основи със силно влияние от кратки i-основи При числителните от 11 до 19 се променя само първата съставака От 20 до 90 числителните управляват съществително в род п мнч Числителното съто се скланя като същестително от срр по о-снови Числителното тъісѫщи тъїсѧщи се скланя по типа на съществителни като богъіни Тъма се скланя като съществително по а-основи Вж числително бройно числително редно

числително редно лат numeralia ordinalial рус порядковое числительное нем Ordinalzahl Ordnungszahl англ ordinal number Редните числителни показват реда и мястото на нещата Синоним поредни числителни уредни числителни качествени числителни ординални нумерали Вж числително бройно числително име

член рус артикль член нем Artikel англ article фр article ит articolo Морфологичен показател за определеност при имената Определителният член може да стои пред (предпоставен член) или след (задпоставен член) името В българския език той произхожда от съчетанието на името (отначало при съществителните) с показателните местоимения с основи на -т- -в- и -с- Още в старобългарски се откриват наченките на този процес по-късно в среднобългарския и ранния новобългарски период тези форми са все по-чести Срв жена та gt жената мѫжь тъ gt мѫжьтъ (мъжът)

старобългарския който трае 3 века от 9 до края на 11 Синоним старочерковнославянски староцърковнославянски старославянски

степен на сравнение рус степень сравнения нем Komparationsgrade Steigerungsstufen Komparationsbildungen англ degrees of comparison фр degreacutes de comparaison ит gradi di comparazione Степента е граматическа категория проявяваща се в способността на качествените прилагателни и наречия да изразяват относителна разлика в признаците на определяните от тях явления (Куцаров 2007475 Ахманова 1969453) В старобългарски степенуването извън положителната степен се изразява с ппомощта на граматически суфикс Вж сравнителна степен Синоним степенуване

страдателен залог рус страдательный залог пасив нем Passiv англ passive (voice) фр passif ит passivo Ако глаголното лице е пасивно (търпи глаголното действие) то залогът се нарича страдателен В старобългарски лицето в този случай се изразява с тв п или с помощта на конструкция на предлога отъ с род п срв текъла постриже сѧ павъломь Вж деятелен залог залог Синоним пасив пасивен залог

строфа рус строфа нем Strophe Stanze англ stanza фр strophe ит strofa strofe Група от стихове образуваща единно смислово и ритмическо цяло

стъпка рус стопа нем Fuss англ foot фр pied ит piede Ритмическа единица образувана от група срички обединени от ударението или дължината Синоним ритмична стъпка ритмическа стъпка

субект Вж подлог

супин лат supinum рус супин нем Supinum англ supine фр supin ит supino Нелична глаголна форма която се е употребявала в старобългарски след глаголи за движение вместо инфинитива Има паралел в историята на инд езици с латинския Старобългарският супин е окончавал на -тъ видѣтъ По произход е стар винителен падеж на кратки u-основи В най-архаичните текстове изисква допълнение в род п след глаголи за движение идѫ ръібъ ловитъ отивам да ловя риба С течение на времето тази форма е била изместен още в старобългарски от инфинитива Вж инфинитив

суплетивен рус суплетивный нем suppletiv англ suppletive фр suppleacutetif ит suppletivo Суплетивни форми са форми на една и съща дума образувани от различни корени например бъіти есмь и сѫть

суфикс рус суффикс нем Suffix Exponent англ suffix фр suffixe ит suffiso Служебна морфема която се поставя зад корена или основата Вж афикс инфикс префикс основа морфема

съгласна рус согласный согласный звук нем Konsonant англ consonant фр consonne ит consonante В античността под названието съгласни (калка срв гр лат consonantia) са разбирали звукове които са лишени от истинска звучност и които са се произнасяли заедно с гласната При учленението си те минават през проход или преграда и са преобладаващо шумове Съгласните не

могат да образуват сричка Изключение са сонорите които при струпване на няколко съгласни елемента могат да служат за сричкотворни елементи (срв р в крв) Синоним съгласен звук Вж гласна

съгласуване на времената лат consecutio temporum рус согласование времен нем consecutio temporum англ senquence of tenses фр concordance des temps ит concordanza dei tempi Съгласуване на глагола в подчиненото изречение с глаголното време в главното изречение Вж време

съхипоним Елементи от един и същ хипонимен ред Срв хипоним хипонимен ред хипонимия хипероним

съчинителен съюз рус сочинительный союз нем beiordnende Konjunktion англ coordinating conjunction фр conjonction de coordination ит coniunzione coordinativa Свързва две части на изречението с еднородна функция и без отношение на зависимост В старобългарски се разграничават седем класа съчинителни съюзи съединителни (и ии нини ниже тоже толи ибо) съпоставително-противопоставителни (а же ли нъ) разделителни (ли лили аще ащели илиили любо любо) мотивиращи (бо ибо небонъ оубо) заключителни (оубо бо) резултативни (тѣмь тѣмьже сего радисего дѣлѣ того ради ꙃа не) пояснителни (сирѣчь рѣкъше) (Дуриданов 1993327-332) Вж подчинителен съюз съюз

съществително име гр лат substantivum рус существительное имя нем Substantiv Gegenstandswort англ substantive фр substantif ит sostantivo Думи с които се именуват лица неща и понятия Античните граматици са считали че то изразява нещо съществено (срв лат термин) който обозначава или индивида (съществително собствено) или категория (съществително нарицателно) или понятия (качества състояния действия) Съществителните са конкретни ако принадлежат на една от първите категории и отвлечени или абстрактни ако са част от третата Старобългарското съществително име притежава род число падеж и принадлежи към една от склонитбените групи (склонения) наследници на индоевропейските и праславянски основи Срв име прилагателно име местоимение

съюз рус союз нем Konjunktion Bindewort англ conjunction фр conjonction ит congiunzione Служебна дума която служи за съединение на две части на изречение или на две изречения Старобългарските съюзи по начин на съставяне се делят на прости сложни и съотносителни Простите съюзи се състоят от една лексикална единица а бо и или и др Сложните съюзи са съчетание на прост съюз и друга съставка Например любо ли а не нъ а и аще и Съотносителните съюзи се употребяват разделено Едната съставка се намира в първото от изреченията а втората mdash в следващото Например ли ли или или любо любо ни ни В старобългарския език съюзна функция са могли да изпълняват и т нар съюзни думи Това са местоимения наречия и съчетания от местоимения и съществителни частици Според типовете отношение се разделят на съчинителни и подчинителни Вж подчинителен съюз съчинителен съюз

творителен падеж рус творительный падеж инструментальный падеж орудийный падеж

нем Instrumentalis instrumental англ instrumental фр instrumental ит strumentale Творителният изразява различни обстоятелствени значения служи за означаване на субекта в страдателен залог и служи за именна част на съставните сказуеми В творителния падеж се поставя непрякото допълнение което показава оръдието или средството с което се върши глаголното десйтвие Затова се нарича и инструментален падеж На български тази финкция се превежда с предлозите с или чрез Писахъ вамъ моеѭ рѫкоѭ Творителен падеж се употребява и когато трябва да се покаже че действието се извършва задружно с някого или че то се съпровожда с нещо Вѣроѭ и любовиѭ пристѫпимъ Най-често в това значение се употребява с предлога съ мъітари и грѣшьници въꙃлежаахѫ съ исоусомь Страдателен залог (отговаря на въпроса от кого) въꙃлюбленъ бѫдетъ отьцемь моимь Глаголът бъіти когато има значение на произлизам ставам изисква допълнение в творителен падеж Въ миръ бѣ и миръ тѣмь бъістъ Допъленение в творителен падеж изискват и глаголите господьствовати и обладати Наплъните ꙃемлѭ и господьствоуите еѭ и обладаите ръібами морьскъіими и ꙃвѣрьми и птицами небесьнъіими и всѣми скотами и и вьсеѭ ꙃемлеѭ При глаголи за покупка и продажба допълнението в творителен падеж не пѧть ли птиць цѣнитъ сѧ пѣнѧꙃема двѣма Творителният падеж се употребява и за означаване на обстоятелствата при които се извършва дадено действие (начин време място) Миромь господи помолимъ сѧ Сьи придетъ къ исоусоу нощьѭ Входѧи двьрьми пастъірь естъ овьцамъ Синоним инструментален падеж

тежко ударение вж гравис

тематичен рус тематический нем thematisch themavokalisch stammbildend англ thematic theacutematique ит tematico Тематична морфема е тази която се присъединява към корена за образуване на основа Например в старобългарски има 4 тематични спрежения Вж атематичен основа корен морфема спрежение

тенденция към отворена сричка рус тенденция к открытому слогу принцип восходящей звучности принцип возрастающей звучности англ tendency toward intrasyllabic harmony tendency toward rising sonority law of open syllables Тендеция от изменения в праславянски която води до структура на сричката завършваща на гласна Към тази тенденция приндалежат промени като изпадане на съгласни на сричковата граница и в края на думите монофтонгизацията на дифтонгите образуването на носови гласни различни видове метатези и епентези Синоним тенденция към възходяща звучност закон за отворената сричка Вж отворена сричка монофтонгизация на дифтонги носова гласна изпадане на съгласни метатеза епентеза

тенденция към палаталност рус тенденция к палатальности Едно от двете основни направления във фонологическото развитие на праславянския език заедно с тенденцията към отворената сричка което обединява всички процеси на промяна на съгласните под въздействие на следходни (при прогресивната палатализация и предходни) незадни фонологични елементи (предни гласни и j) В резултат на тези промени в славянските езици се появяват редица съгласни които преди това не са съществували (като ч ж ш щ ц ꙃ и тн) Всички нововъзникнали съгласни са меки което довежда и до появата на корелацията твърди-меки

съгласни както е случаят със сонорните r l m които имат съответствия r l m Тенденцията обхваща трите праславянски палатализации на веларите палатализацията на денталите и лабиалите йотацията както и някои съпътстващи краесловни изменения Към тези промени може да се причисли и монофтонгизацията на дифтонга aj в еи който е основание за възникване на втората веларна палатализация макар той да е част от друга една тенденция в праславянски mdash тази на отворената сричка Вж палатализация палатализация на веларите палатализация на денталите палатализация на лабиалите монофтонгизация на дифтонгите Срв тенденция към отворена сричка Вж праславянски език тенденция към отворена сричка

тон тон Ton Betonung tone

топонимия рус топонимия топонимика топономастика нем Toponomastik Ortsnamenkunde англ placename study фр toponymie toponomastique ит toponimia toponomastica Изследване на географските и местните имена на дадена територия или в даден език Вж ономастика

транскрипция рус транскрипция транскрибирование нем Transkription англ transcription фр transcription ит transrizione Предаване на звуците в един изговор с помощта на писмени знаци При фонетичната транскрипция се прилагат специални знаци за точното отразяване на речта Най-известната система е тази на Международната фонетична асоциация В България за записване на диалектна реч се използва транскрипцията на проф Стойко Стойков изработена за целите на Българския диалектен атлас Срв транслитерация

транслитерация рус транслитерация нем Transliteration англ transliteration фр transliteacuteration ит translitterazione Предаване на знаците от една писмена система с помощта на знаци от друго писмо Например много често в изданията на глаголическите паметници глаголицата се транслитерира с кирилица или с латиница При транслитерацията не се държи за сметка за реалното звучане на писмените знаци Срв транскрипция

трета палатализация на веларите вж прогресивна палатализация

тропа троп образное выражение Tropus bildlicher Ausdruck trope

ударение стб сила глаголоу рус ударение нем Akzent Betonung Tonfall англ accent stress 1 Отделянето на определена сричка в думата на фона на другите неударени срички се нарича словно ударение или само ударение 2 Обозначаване на това отделяне с особен знак в правописа В старобългарските паметници отсъстват знаци с подобно значение Син акцент

условно наклонение рус сослагательное наклонение нем Subjunktiv Konjunktiv англ subjunctive фр subjonctif ит soggiuntivo congiuntivo Условното наклонение представя действието като зависимо от някакво условие В старобългарски се е образувало с особена парадигма на глагола бъіти (бимь би би бимъ бисте бѫ) и минало деятелно второ (елово) причастие Причастните форми са се изменяли по род и число а глаголът се е менял по лице и число например сътворилъ бимь бих направил Още в старобългарския период специализираните форми на спомагателния глагол са се променили като са приели окончанията за аорист бъіхъ сътворилъ Към тези конструкции възхожда и съвременното българско условно

наклонение Вж изявително наклонение повелително наклонение наклонение Синоним кондиционал

фраза рус фраза нем Phrase англ phrase clause 1 Фонетична и синтактична цялост която изразява завършена мисъл оформена интонационно 2 Изречение или глаголно съчетание

хапакс лат hapax legomenon рус гапакс апакс Гръцкото наречие hapax (веднъж еднократно) се употребява в качеството на съществително за да обозначи дума израз конструкция срещана само веднъж

хаплография рус гаплография нем Haplographie англ haplography фр haplographie ит aplografia Изпускане на цяла сричка в писмото Грешка при която от две съседни еднакви или подобни срички се пише само едната

хаплология рус гаплология нем Haplologie Silbenschichtung SIlbendissimilation англ haplology фр haplologie ит aplologia Изпускане на еднакви или подобни срички стоящи непосредствено една до друга Срв елизия

хетеронимия рус гетеронимия нем Heteronimie англ heteronymy фр heacuteteacuteronymie ит eteronimia Свойства на имената образувани от различни корени да означават предмети и същества тясно свързани по значение които са част от естествена група Например братръ и сестра в стб

хиазъм гр χιαστὸν σχῆμα χιασμός рус хиазм нем Chiasmus англ chiasmus фр chiasme ит chiasmo Две синтактични или фразови двойки които са подредени не паралелно (a-b-a-b) а редуващо се (a-b-b-a) Този тип подреждане е известно като кръстовидно и наименованието му идва от формата на гръцката буква хи (X)

хипербат гр ὑπερβατόν лат transgressio рус гипербат нем Hyperbaton англ hyperbaton фр hyperbate ит iperbato 1 Смяна на местата инверсия на две синтактично принадлежащи заедно думи (анастрофа) 2 Разделяне на две синтактично принадлежещи заедно думи чрез вмъкване на допълнителна фраза или изречение между тях 3 Тмезис

хипербола гр ὑπερβολή лат superlatio рус гипорбола нем Hyperbel англ hyperbole фр hyperbole ит iperbole Реторичен троп при който се преувеличават свойства качества и състояния на предмети и явления Антоним литота

хиперкоректен гиперкорректный hyperkorrekt hypercorrect

хипероним Дума която е название на общо родово понятие или на цялото спрямо неговите части Например растение е хипероним на множеството дърво храст трева Хиперонимът животно обхваща хипонимите заек тигър кон Срв хипоним хипонимен ред хипонимия съхипоним

хипоним Дума която семантично подчинена на друга дума и представя част от понятието на тази дума Например бреза бук са хипоними на дърво Вж хипонимия хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипонимен ред Лексика структурирана според семантичната група на хипонимите Срв хипоним хипонимия хипероним съхипоним

хипонимия Връзки които обобщават отношението на отделните части към цялото Например бреза бук смърч са хипоними на родовото название дърво Вж хипоним хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипотаксис рус гипотаксис англ Hypotaxe Unterordnung англ hypotaxis фр hypotaxe ит ipotassi Подчинение зависимост на едно изречение от друго Срв паратаксис

циркумфлекс стб периспомени гр προσῳδία περισπομένη περισπομένη лат cicumflexa geschleifter schleifender Akzent Schleifton gedehnter Ton circumflex В екфонетичната нотация се обозначава с ^ Синоним извито ударение Вж и тонове ударение

части на речта лат partes orationis рус части речи нем Redeteile англ parts of speech фр parties du discours ит parti del discorso Лексикална семантична и граматична класификация на думите която обединява техните понятийни класовве и граматични категории Традиционно в старите граматики те се делят на 8 частисъществително име прилагателно име местоимение глагол наречие предлог съюз и междуметие

числително бройно рус количественное числительное нем Kardinalzahl Grundzahl англ cardinal number Бройните числителни показват количеството (броя) на предметите или лицата Вж числително име числително редно

числително име рус числительное имя нем Zahlwort англ numeral фр numeacuteral ит numerale Дума която означава броя или числения ред на нещата Въз основа морфосинтактични признаци можем да ги разделим на такива които се променят като прилагателни и такива които се променят като съществителни Според функциите се делят на числителни бройни числителни редни събирателни дробни Цифрите в старобългарски и през целия средновековен период на българската история се означават с букви върху които има изписана чертица (титло) Числителните от 11 до 19 са словосъчетания чиято главна част е названието на единиците Втората съставка се скланя в м п единъ на десѧте дъва на десѧте Числителните от 20 до 90 се образуват като десѧть се брои за самостоятелна дума трье десѧти Числителните единъ една едно се скланят като родовите местоимения Те имат значение и на неопределителни местоимения По същия начин се скланят и редните числителни Числителните дъва оба се скланят като местоимението тъ в дв ч Числителните трие три и четъіре четъіри се скланят както съществителните по кратки i-основи като се забелязва и влияние от консонантните основи Числителните от 5 до 9 са от жр Скланят се само в едч по кратките i-основи Числителното 10 е било от мр и се е скланяло по консонантните основи със силно влияние от кратки i-основи При числителните от 11 до 19 се променя само първата съставака От 20 до 90 числителните управляват съществително в род п мнч Числителното съто се скланя като същестително от срр по о-снови Числителното тъісѫщи тъїсѧщи се скланя по типа на съществителни като богъіни Тъма се скланя като съществително по а-основи Вж числително бройно числително редно

числително редно лат numeralia ordinalial рус порядковое числительное нем Ordinalzahl Ordnungszahl англ ordinal number Редните числителни показват реда и мястото на нещата Синоним поредни числителни уредни числителни качествени числителни ординални нумерали Вж числително бройно числително име

член рус артикль член нем Artikel англ article фр article ит articolo Морфологичен показател за определеност при имената Определителният член може да стои пред (предпоставен член) или след (задпоставен член) името В българския език той произхожда от съчетанието на името (отначало при съществителните) с показателните местоимения с основи на -т- -в- и -с- Още в старобългарски се откриват наченките на този процес по-късно в среднобългарския и ранния новобългарски период тези форми са все по-чести Срв жена та gt жената мѫжь тъ gt мѫжьтъ (мъжът)

могат да образуват сричка Изключение са сонорите които при струпване на няколко съгласни елемента могат да служат за сричкотворни елементи (срв р в крв) Синоним съгласен звук Вж гласна

съгласуване на времената лат consecutio temporum рус согласование времен нем consecutio temporum англ senquence of tenses фр concordance des temps ит concordanza dei tempi Съгласуване на глагола в подчиненото изречение с глаголното време в главното изречение Вж време

съхипоним Елементи от един и същ хипонимен ред Срв хипоним хипонимен ред хипонимия хипероним

съчинителен съюз рус сочинительный союз нем beiordnende Konjunktion англ coordinating conjunction фр conjonction de coordination ит coniunzione coordinativa Свързва две части на изречението с еднородна функция и без отношение на зависимост В старобългарски се разграничават седем класа съчинителни съюзи съединителни (и ии нини ниже тоже толи ибо) съпоставително-противопоставителни (а же ли нъ) разделителни (ли лили аще ащели илиили любо любо) мотивиращи (бо ибо небонъ оубо) заключителни (оубо бо) резултативни (тѣмь тѣмьже сего радисего дѣлѣ того ради ꙃа не) пояснителни (сирѣчь рѣкъше) (Дуриданов 1993327-332) Вж подчинителен съюз съюз

съществително име гр лат substantivum рус существительное имя нем Substantiv Gegenstandswort англ substantive фр substantif ит sostantivo Думи с които се именуват лица неща и понятия Античните граматици са считали че то изразява нещо съществено (срв лат термин) който обозначава или индивида (съществително собствено) или категория (съществително нарицателно) или понятия (качества състояния действия) Съществителните са конкретни ако принадлежат на една от първите категории и отвлечени или абстрактни ако са част от третата Старобългарското съществително име притежава род число падеж и принадлежи към една от склонитбените групи (склонения) наследници на индоевропейските и праславянски основи Срв име прилагателно име местоимение

съюз рус союз нем Konjunktion Bindewort англ conjunction фр conjonction ит congiunzione Служебна дума която служи за съединение на две части на изречение или на две изречения Старобългарските съюзи по начин на съставяне се делят на прости сложни и съотносителни Простите съюзи се състоят от една лексикална единица а бо и или и др Сложните съюзи са съчетание на прост съюз и друга съставка Например любо ли а не нъ а и аще и Съотносителните съюзи се употребяват разделено Едната съставка се намира в първото от изреченията а втората mdash в следващото Например ли ли или или любо любо ни ни В старобългарския език съюзна функция са могли да изпълняват и т нар съюзни думи Това са местоимения наречия и съчетания от местоимения и съществителни частици Според типовете отношение се разделят на съчинителни и подчинителни Вж подчинителен съюз съчинителен съюз

творителен падеж рус творительный падеж инструментальный падеж орудийный падеж

нем Instrumentalis instrumental англ instrumental фр instrumental ит strumentale Творителният изразява различни обстоятелствени значения служи за означаване на субекта в страдателен залог и служи за именна част на съставните сказуеми В творителния падеж се поставя непрякото допълнение което показава оръдието или средството с което се върши глаголното десйтвие Затова се нарича и инструментален падеж На български тази финкция се превежда с предлозите с или чрез Писахъ вамъ моеѭ рѫкоѭ Творителен падеж се употребява и когато трябва да се покаже че действието се извършва задружно с някого или че то се съпровожда с нещо Вѣроѭ и любовиѭ пристѫпимъ Най-често в това значение се употребява с предлога съ мъітари и грѣшьници въꙃлежаахѫ съ исоусомь Страдателен залог (отговаря на въпроса от кого) въꙃлюбленъ бѫдетъ отьцемь моимь Глаголът бъіти когато има значение на произлизам ставам изисква допълнение в творителен падеж Въ миръ бѣ и миръ тѣмь бъістъ Допъленение в творителен падеж изискват и глаголите господьствовати и обладати Наплъните ꙃемлѭ и господьствоуите еѭ и обладаите ръібами морьскъіими и ꙃвѣрьми и птицами небесьнъіими и всѣми скотами и и вьсеѭ ꙃемлеѭ При глаголи за покупка и продажба допълнението в творителен падеж не пѧть ли птиць цѣнитъ сѧ пѣнѧꙃема двѣма Творителният падеж се употребява и за означаване на обстоятелствата при които се извършва дадено действие (начин време място) Миромь господи помолимъ сѧ Сьи придетъ къ исоусоу нощьѭ Входѧи двьрьми пастъірь естъ овьцамъ Синоним инструментален падеж

тежко ударение вж гравис

тематичен рус тематический нем thematisch themavokalisch stammbildend англ thematic theacutematique ит tematico Тематична морфема е тази която се присъединява към корена за образуване на основа Например в старобългарски има 4 тематични спрежения Вж атематичен основа корен морфема спрежение

тенденция към отворена сричка рус тенденция к открытому слогу принцип восходящей звучности принцип возрастающей звучности англ tendency toward intrasyllabic harmony tendency toward rising sonority law of open syllables Тендеция от изменения в праславянски която води до структура на сричката завършваща на гласна Към тази тенденция приндалежат промени като изпадане на съгласни на сричковата граница и в края на думите монофтонгизацията на дифтонгите образуването на носови гласни различни видове метатези и епентези Синоним тенденция към възходяща звучност закон за отворената сричка Вж отворена сричка монофтонгизация на дифтонги носова гласна изпадане на съгласни метатеза епентеза

тенденция към палаталност рус тенденция к палатальности Едно от двете основни направления във фонологическото развитие на праславянския език заедно с тенденцията към отворената сричка което обединява всички процеси на промяна на съгласните под въздействие на следходни (при прогресивната палатализация и предходни) незадни фонологични елементи (предни гласни и j) В резултат на тези промени в славянските езици се появяват редица съгласни които преди това не са съществували (като ч ж ш щ ц ꙃ и тн) Всички нововъзникнали съгласни са меки което довежда и до появата на корелацията твърди-меки

съгласни както е случаят със сонорните r l m които имат съответствия r l m Тенденцията обхваща трите праславянски палатализации на веларите палатализацията на денталите и лабиалите йотацията както и някои съпътстващи краесловни изменения Към тези промени може да се причисли и монофтонгизацията на дифтонга aj в еи който е основание за възникване на втората веларна палатализация макар той да е част от друга една тенденция в праславянски mdash тази на отворената сричка Вж палатализация палатализация на веларите палатализация на денталите палатализация на лабиалите монофтонгизация на дифтонгите Срв тенденция към отворена сричка Вж праславянски език тенденция към отворена сричка

тон тон Ton Betonung tone

топонимия рус топонимия топонимика топономастика нем Toponomastik Ortsnamenkunde англ placename study фр toponymie toponomastique ит toponimia toponomastica Изследване на географските и местните имена на дадена територия или в даден език Вж ономастика

транскрипция рус транскрипция транскрибирование нем Transkription англ transcription фр transcription ит transrizione Предаване на звуците в един изговор с помощта на писмени знаци При фонетичната транскрипция се прилагат специални знаци за точното отразяване на речта Най-известната система е тази на Международната фонетична асоциация В България за записване на диалектна реч се използва транскрипцията на проф Стойко Стойков изработена за целите на Българския диалектен атлас Срв транслитерация

транслитерация рус транслитерация нем Transliteration англ transliteration фр transliteacuteration ит translitterazione Предаване на знаците от една писмена система с помощта на знаци от друго писмо Например много често в изданията на глаголическите паметници глаголицата се транслитерира с кирилица или с латиница При транслитерацията не се държи за сметка за реалното звучане на писмените знаци Срв транскрипция

трета палатализация на веларите вж прогресивна палатализация

тропа троп образное выражение Tropus bildlicher Ausdruck trope

ударение стб сила глаголоу рус ударение нем Akzent Betonung Tonfall англ accent stress 1 Отделянето на определена сричка в думата на фона на другите неударени срички се нарича словно ударение или само ударение 2 Обозначаване на това отделяне с особен знак в правописа В старобългарските паметници отсъстват знаци с подобно значение Син акцент

условно наклонение рус сослагательное наклонение нем Subjunktiv Konjunktiv англ subjunctive фр subjonctif ит soggiuntivo congiuntivo Условното наклонение представя действието като зависимо от някакво условие В старобългарски се е образувало с особена парадигма на глагола бъіти (бимь би би бимъ бисте бѫ) и минало деятелно второ (елово) причастие Причастните форми са се изменяли по род и число а глаголът се е менял по лице и число например сътворилъ бимь бих направил Още в старобългарския период специализираните форми на спомагателния глагол са се променили като са приели окончанията за аорист бъіхъ сътворилъ Към тези конструкции възхожда и съвременното българско условно

наклонение Вж изявително наклонение повелително наклонение наклонение Синоним кондиционал

фраза рус фраза нем Phrase англ phrase clause 1 Фонетична и синтактична цялост която изразява завършена мисъл оформена интонационно 2 Изречение или глаголно съчетание

хапакс лат hapax legomenon рус гапакс апакс Гръцкото наречие hapax (веднъж еднократно) се употребява в качеството на съществително за да обозначи дума израз конструкция срещана само веднъж

хаплография рус гаплография нем Haplographie англ haplography фр haplographie ит aplografia Изпускане на цяла сричка в писмото Грешка при която от две съседни еднакви или подобни срички се пише само едната

хаплология рус гаплология нем Haplologie Silbenschichtung SIlbendissimilation англ haplology фр haplologie ит aplologia Изпускане на еднакви или подобни срички стоящи непосредствено една до друга Срв елизия

хетеронимия рус гетеронимия нем Heteronimie англ heteronymy фр heacuteteacuteronymie ит eteronimia Свойства на имената образувани от различни корени да означават предмети и същества тясно свързани по значение които са част от естествена група Например братръ и сестра в стб

хиазъм гр χιαστὸν σχῆμα χιασμός рус хиазм нем Chiasmus англ chiasmus фр chiasme ит chiasmo Две синтактични или фразови двойки които са подредени не паралелно (a-b-a-b) а редуващо се (a-b-b-a) Този тип подреждане е известно като кръстовидно и наименованието му идва от формата на гръцката буква хи (X)

хипербат гр ὑπερβατόν лат transgressio рус гипербат нем Hyperbaton англ hyperbaton фр hyperbate ит iperbato 1 Смяна на местата инверсия на две синтактично принадлежащи заедно думи (анастрофа) 2 Разделяне на две синтактично принадлежещи заедно думи чрез вмъкване на допълнителна фраза или изречение между тях 3 Тмезис

хипербола гр ὑπερβολή лат superlatio рус гипорбола нем Hyperbel англ hyperbole фр hyperbole ит iperbole Реторичен троп при който се преувеличават свойства качества и състояния на предмети и явления Антоним литота

хиперкоректен гиперкорректный hyperkorrekt hypercorrect

хипероним Дума която е название на общо родово понятие или на цялото спрямо неговите части Например растение е хипероним на множеството дърво храст трева Хиперонимът животно обхваща хипонимите заек тигър кон Срв хипоним хипонимен ред хипонимия съхипоним

хипоним Дума която семантично подчинена на друга дума и представя част от понятието на тази дума Например бреза бук са хипоними на дърво Вж хипонимия хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипонимен ред Лексика структурирана според семантичната група на хипонимите Срв хипоним хипонимия хипероним съхипоним

хипонимия Връзки които обобщават отношението на отделните части към цялото Например бреза бук смърч са хипоними на родовото название дърво Вж хипоним хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипотаксис рус гипотаксис англ Hypotaxe Unterordnung англ hypotaxis фр hypotaxe ит ipotassi Подчинение зависимост на едно изречение от друго Срв паратаксис

циркумфлекс стб периспомени гр προσῳδία περισπομένη περισπομένη лат cicumflexa geschleifter schleifender Akzent Schleifton gedehnter Ton circumflex В екфонетичната нотация се обозначава с ^ Синоним извито ударение Вж и тонове ударение

части на речта лат partes orationis рус части речи нем Redeteile англ parts of speech фр parties du discours ит parti del discorso Лексикална семантична и граматична класификация на думите която обединява техните понятийни класовве и граматични категории Традиционно в старите граматики те се делят на 8 частисъществително име прилагателно име местоимение глагол наречие предлог съюз и междуметие

числително бройно рус количественное числительное нем Kardinalzahl Grundzahl англ cardinal number Бройните числителни показват количеството (броя) на предметите или лицата Вж числително име числително редно

числително име рус числительное имя нем Zahlwort англ numeral фр numeacuteral ит numerale Дума която означава броя или числения ред на нещата Въз основа морфосинтактични признаци можем да ги разделим на такива които се променят като прилагателни и такива които се променят като съществителни Според функциите се делят на числителни бройни числителни редни събирателни дробни Цифрите в старобългарски и през целия средновековен период на българската история се означават с букви върху които има изписана чертица (титло) Числителните от 11 до 19 са словосъчетания чиято главна част е названието на единиците Втората съставка се скланя в м п единъ на десѧте дъва на десѧте Числителните от 20 до 90 се образуват като десѧть се брои за самостоятелна дума трье десѧти Числителните единъ една едно се скланят като родовите местоимения Те имат значение и на неопределителни местоимения По същия начин се скланят и редните числителни Числителните дъва оба се скланят като местоимението тъ в дв ч Числителните трие три и четъіре четъіри се скланят както съществителните по кратки i-основи като се забелязва и влияние от консонантните основи Числителните от 5 до 9 са от жр Скланят се само в едч по кратките i-основи Числителното 10 е било от мр и се е скланяло по консонантните основи със силно влияние от кратки i-основи При числителните от 11 до 19 се променя само първата съставака От 20 до 90 числителните управляват съществително в род п мнч Числителното съто се скланя като същестително от срр по о-снови Числителното тъісѫщи тъїсѧщи се скланя по типа на съществителни като богъіни Тъма се скланя като съществително по а-основи Вж числително бройно числително редно

числително редно лат numeralia ordinalial рус порядковое числительное нем Ordinalzahl Ordnungszahl англ ordinal number Редните числителни показват реда и мястото на нещата Синоним поредни числителни уредни числителни качествени числителни ординални нумерали Вж числително бройно числително име

член рус артикль член нем Artikel англ article фр article ит articolo Морфологичен показател за определеност при имената Определителният член може да стои пред (предпоставен член) или след (задпоставен член) името В българския език той произхожда от съчетанието на името (отначало при съществителните) с показателните местоимения с основи на -т- -в- и -с- Още в старобългарски се откриват наченките на този процес по-късно в среднобългарския и ранния новобългарски период тези форми са все по-чести Срв жена та gt жената мѫжь тъ gt мѫжьтъ (мъжът)

нем Instrumentalis instrumental англ instrumental фр instrumental ит strumentale Творителният изразява различни обстоятелствени значения служи за означаване на субекта в страдателен залог и служи за именна част на съставните сказуеми В творителния падеж се поставя непрякото допълнение което показава оръдието или средството с което се върши глаголното десйтвие Затова се нарича и инструментален падеж На български тази финкция се превежда с предлозите с или чрез Писахъ вамъ моеѭ рѫкоѭ Творителен падеж се употребява и когато трябва да се покаже че действието се извършва задружно с някого или че то се съпровожда с нещо Вѣроѭ и любовиѭ пристѫпимъ Най-често в това значение се употребява с предлога съ мъітари и грѣшьници въꙃлежаахѫ съ исоусомь Страдателен залог (отговаря на въпроса от кого) въꙃлюбленъ бѫдетъ отьцемь моимь Глаголът бъіти когато има значение на произлизам ставам изисква допълнение в творителен падеж Въ миръ бѣ и миръ тѣмь бъістъ Допъленение в творителен падеж изискват и глаголите господьствовати и обладати Наплъните ꙃемлѭ и господьствоуите еѭ и обладаите ръібами морьскъіими и ꙃвѣрьми и птицами небесьнъіими и всѣми скотами и и вьсеѭ ꙃемлеѭ При глаголи за покупка и продажба допълнението в творителен падеж не пѧть ли птиць цѣнитъ сѧ пѣнѧꙃема двѣма Творителният падеж се употребява и за означаване на обстоятелствата при които се извършва дадено действие (начин време място) Миромь господи помолимъ сѧ Сьи придетъ къ исоусоу нощьѭ Входѧи двьрьми пастъірь естъ овьцамъ Синоним инструментален падеж

тежко ударение вж гравис

тематичен рус тематический нем thematisch themavokalisch stammbildend англ thematic theacutematique ит tematico Тематична морфема е тази която се присъединява към корена за образуване на основа Например в старобългарски има 4 тематични спрежения Вж атематичен основа корен морфема спрежение

тенденция към отворена сричка рус тенденция к открытому слогу принцип восходящей звучности принцип возрастающей звучности англ tendency toward intrasyllabic harmony tendency toward rising sonority law of open syllables Тендеция от изменения в праславянски която води до структура на сричката завършваща на гласна Към тази тенденция приндалежат промени като изпадане на съгласни на сричковата граница и в края на думите монофтонгизацията на дифтонгите образуването на носови гласни различни видове метатези и епентези Синоним тенденция към възходяща звучност закон за отворената сричка Вж отворена сричка монофтонгизация на дифтонги носова гласна изпадане на съгласни метатеза епентеза

тенденция към палаталност рус тенденция к палатальности Едно от двете основни направления във фонологическото развитие на праславянския език заедно с тенденцията към отворената сричка което обединява всички процеси на промяна на съгласните под въздействие на следходни (при прогресивната палатализация и предходни) незадни фонологични елементи (предни гласни и j) В резултат на тези промени в славянските езици се появяват редица съгласни които преди това не са съществували (като ч ж ш щ ц ꙃ и тн) Всички нововъзникнали съгласни са меки което довежда и до появата на корелацията твърди-меки

съгласни както е случаят със сонорните r l m които имат съответствия r l m Тенденцията обхваща трите праславянски палатализации на веларите палатализацията на денталите и лабиалите йотацията както и някои съпътстващи краесловни изменения Към тези промени може да се причисли и монофтонгизацията на дифтонга aj в еи който е основание за възникване на втората веларна палатализация макар той да е част от друга една тенденция в праславянски mdash тази на отворената сричка Вж палатализация палатализация на веларите палатализация на денталите палатализация на лабиалите монофтонгизация на дифтонгите Срв тенденция към отворена сричка Вж праславянски език тенденция към отворена сричка

тон тон Ton Betonung tone

топонимия рус топонимия топонимика топономастика нем Toponomastik Ortsnamenkunde англ placename study фр toponymie toponomastique ит toponimia toponomastica Изследване на географските и местните имена на дадена територия или в даден език Вж ономастика

транскрипция рус транскрипция транскрибирование нем Transkription англ transcription фр transcription ит transrizione Предаване на звуците в един изговор с помощта на писмени знаци При фонетичната транскрипция се прилагат специални знаци за точното отразяване на речта Най-известната система е тази на Международната фонетична асоциация В България за записване на диалектна реч се използва транскрипцията на проф Стойко Стойков изработена за целите на Българския диалектен атлас Срв транслитерация

транслитерация рус транслитерация нем Transliteration англ transliteration фр transliteacuteration ит translitterazione Предаване на знаците от една писмена система с помощта на знаци от друго писмо Например много често в изданията на глаголическите паметници глаголицата се транслитерира с кирилица или с латиница При транслитерацията не се държи за сметка за реалното звучане на писмените знаци Срв транскрипция

трета палатализация на веларите вж прогресивна палатализация

тропа троп образное выражение Tropus bildlicher Ausdruck trope

ударение стб сила глаголоу рус ударение нем Akzent Betonung Tonfall англ accent stress 1 Отделянето на определена сричка в думата на фона на другите неударени срички се нарича словно ударение или само ударение 2 Обозначаване на това отделяне с особен знак в правописа В старобългарските паметници отсъстват знаци с подобно значение Син акцент

условно наклонение рус сослагательное наклонение нем Subjunktiv Konjunktiv англ subjunctive фр subjonctif ит soggiuntivo congiuntivo Условното наклонение представя действието като зависимо от някакво условие В старобългарски се е образувало с особена парадигма на глагола бъіти (бимь би би бимъ бисте бѫ) и минало деятелно второ (елово) причастие Причастните форми са се изменяли по род и число а глаголът се е менял по лице и число например сътворилъ бимь бих направил Още в старобългарския период специализираните форми на спомагателния глагол са се променили като са приели окончанията за аорист бъіхъ сътворилъ Към тези конструкции възхожда и съвременното българско условно

наклонение Вж изявително наклонение повелително наклонение наклонение Синоним кондиционал

фраза рус фраза нем Phrase англ phrase clause 1 Фонетична и синтактична цялост която изразява завършена мисъл оформена интонационно 2 Изречение или глаголно съчетание

хапакс лат hapax legomenon рус гапакс апакс Гръцкото наречие hapax (веднъж еднократно) се употребява в качеството на съществително за да обозначи дума израз конструкция срещана само веднъж

хаплография рус гаплография нем Haplographie англ haplography фр haplographie ит aplografia Изпускане на цяла сричка в писмото Грешка при която от две съседни еднакви или подобни срички се пише само едната

хаплология рус гаплология нем Haplologie Silbenschichtung SIlbendissimilation англ haplology фр haplologie ит aplologia Изпускане на еднакви или подобни срички стоящи непосредствено една до друга Срв елизия

хетеронимия рус гетеронимия нем Heteronimie англ heteronymy фр heacuteteacuteronymie ит eteronimia Свойства на имената образувани от различни корени да означават предмети и същества тясно свързани по значение които са част от естествена група Например братръ и сестра в стб

хиазъм гр χιαστὸν σχῆμα χιασμός рус хиазм нем Chiasmus англ chiasmus фр chiasme ит chiasmo Две синтактични или фразови двойки които са подредени не паралелно (a-b-a-b) а редуващо се (a-b-b-a) Този тип подреждане е известно като кръстовидно и наименованието му идва от формата на гръцката буква хи (X)

хипербат гр ὑπερβατόν лат transgressio рус гипербат нем Hyperbaton англ hyperbaton фр hyperbate ит iperbato 1 Смяна на местата инверсия на две синтактично принадлежащи заедно думи (анастрофа) 2 Разделяне на две синтактично принадлежещи заедно думи чрез вмъкване на допълнителна фраза или изречение между тях 3 Тмезис

хипербола гр ὑπερβολή лат superlatio рус гипорбола нем Hyperbel англ hyperbole фр hyperbole ит iperbole Реторичен троп при който се преувеличават свойства качества и състояния на предмети и явления Антоним литота

хиперкоректен гиперкорректный hyperkorrekt hypercorrect

хипероним Дума която е название на общо родово понятие или на цялото спрямо неговите части Например растение е хипероним на множеството дърво храст трева Хиперонимът животно обхваща хипонимите заек тигър кон Срв хипоним хипонимен ред хипонимия съхипоним

хипоним Дума която семантично подчинена на друга дума и представя част от понятието на тази дума Например бреза бук са хипоними на дърво Вж хипонимия хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипонимен ред Лексика структурирана според семантичната група на хипонимите Срв хипоним хипонимия хипероним съхипоним

хипонимия Връзки които обобщават отношението на отделните части към цялото Например бреза бук смърч са хипоними на родовото название дърво Вж хипоним хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипотаксис рус гипотаксис англ Hypotaxe Unterordnung англ hypotaxis фр hypotaxe ит ipotassi Подчинение зависимост на едно изречение от друго Срв паратаксис

циркумфлекс стб периспомени гр προσῳδία περισπομένη περισπομένη лат cicumflexa geschleifter schleifender Akzent Schleifton gedehnter Ton circumflex В екфонетичната нотация се обозначава с ^ Синоним извито ударение Вж и тонове ударение

части на речта лат partes orationis рус части речи нем Redeteile англ parts of speech фр parties du discours ит parti del discorso Лексикална семантична и граматична класификация на думите която обединява техните понятийни класовве и граматични категории Традиционно в старите граматики те се делят на 8 частисъществително име прилагателно име местоимение глагол наречие предлог съюз и междуметие

числително бройно рус количественное числительное нем Kardinalzahl Grundzahl англ cardinal number Бройните числителни показват количеството (броя) на предметите или лицата Вж числително име числително редно

числително име рус числительное имя нем Zahlwort англ numeral фр numeacuteral ит numerale Дума която означава броя или числения ред на нещата Въз основа морфосинтактични признаци можем да ги разделим на такива които се променят като прилагателни и такива които се променят като съществителни Според функциите се делят на числителни бройни числителни редни събирателни дробни Цифрите в старобългарски и през целия средновековен период на българската история се означават с букви върху които има изписана чертица (титло) Числителните от 11 до 19 са словосъчетания чиято главна част е названието на единиците Втората съставка се скланя в м п единъ на десѧте дъва на десѧте Числителните от 20 до 90 се образуват като десѧть се брои за самостоятелна дума трье десѧти Числителните единъ една едно се скланят като родовите местоимения Те имат значение и на неопределителни местоимения По същия начин се скланят и редните числителни Числителните дъва оба се скланят като местоимението тъ в дв ч Числителните трие три и четъіре четъіри се скланят както съществителните по кратки i-основи като се забелязва и влияние от консонантните основи Числителните от 5 до 9 са от жр Скланят се само в едч по кратките i-основи Числителното 10 е било от мр и се е скланяло по консонантните основи със силно влияние от кратки i-основи При числителните от 11 до 19 се променя само първата съставака От 20 до 90 числителните управляват съществително в род п мнч Числителното съто се скланя като същестително от срр по о-снови Числителното тъісѫщи тъїсѧщи се скланя по типа на съществителни като богъіни Тъма се скланя като съществително по а-основи Вж числително бройно числително редно

числително редно лат numeralia ordinalial рус порядковое числительное нем Ordinalzahl Ordnungszahl англ ordinal number Редните числителни показват реда и мястото на нещата Синоним поредни числителни уредни числителни качествени числителни ординални нумерали Вж числително бройно числително име

член рус артикль член нем Artikel англ article фр article ит articolo Морфологичен показател за определеност при имената Определителният член може да стои пред (предпоставен член) или след (задпоставен член) името В българския език той произхожда от съчетанието на името (отначало при съществителните) с показателните местоимения с основи на -т- -в- и -с- Още в старобългарски се откриват наченките на този процес по-късно в среднобългарския и ранния новобългарски период тези форми са все по-чести Срв жена та gt жената мѫжь тъ gt мѫжьтъ (мъжът)

съгласни както е случаят със сонорните r l m които имат съответствия r l m Тенденцията обхваща трите праславянски палатализации на веларите палатализацията на денталите и лабиалите йотацията както и някои съпътстващи краесловни изменения Към тези промени може да се причисли и монофтонгизацията на дифтонга aj в еи който е основание за възникване на втората веларна палатализация макар той да е част от друга една тенденция в праславянски mdash тази на отворената сричка Вж палатализация палатализация на веларите палатализация на денталите палатализация на лабиалите монофтонгизация на дифтонгите Срв тенденция към отворена сричка Вж праславянски език тенденция към отворена сричка

тон тон Ton Betonung tone

топонимия рус топонимия топонимика топономастика нем Toponomastik Ortsnamenkunde англ placename study фр toponymie toponomastique ит toponimia toponomastica Изследване на географските и местните имена на дадена територия или в даден език Вж ономастика

транскрипция рус транскрипция транскрибирование нем Transkription англ transcription фр transcription ит transrizione Предаване на звуците в един изговор с помощта на писмени знаци При фонетичната транскрипция се прилагат специални знаци за точното отразяване на речта Най-известната система е тази на Международната фонетична асоциация В България за записване на диалектна реч се използва транскрипцията на проф Стойко Стойков изработена за целите на Българския диалектен атлас Срв транслитерация

транслитерация рус транслитерация нем Transliteration англ transliteration фр transliteacuteration ит translitterazione Предаване на знаците от една писмена система с помощта на знаци от друго писмо Например много често в изданията на глаголическите паметници глаголицата се транслитерира с кирилица или с латиница При транслитерацията не се държи за сметка за реалното звучане на писмените знаци Срв транскрипция

трета палатализация на веларите вж прогресивна палатализация

тропа троп образное выражение Tropus bildlicher Ausdruck trope

ударение стб сила глаголоу рус ударение нем Akzent Betonung Tonfall англ accent stress 1 Отделянето на определена сричка в думата на фона на другите неударени срички се нарича словно ударение или само ударение 2 Обозначаване на това отделяне с особен знак в правописа В старобългарските паметници отсъстват знаци с подобно значение Син акцент

условно наклонение рус сослагательное наклонение нем Subjunktiv Konjunktiv англ subjunctive фр subjonctif ит soggiuntivo congiuntivo Условното наклонение представя действието като зависимо от някакво условие В старобългарски се е образувало с особена парадигма на глагола бъіти (бимь би би бимъ бисте бѫ) и минало деятелно второ (елово) причастие Причастните форми са се изменяли по род и число а глаголът се е менял по лице и число например сътворилъ бимь бих направил Още в старобългарския период специализираните форми на спомагателния глагол са се променили като са приели окончанията за аорист бъіхъ сътворилъ Към тези конструкции възхожда и съвременното българско условно

наклонение Вж изявително наклонение повелително наклонение наклонение Синоним кондиционал

фраза рус фраза нем Phrase англ phrase clause 1 Фонетична и синтактична цялост която изразява завършена мисъл оформена интонационно 2 Изречение или глаголно съчетание

хапакс лат hapax legomenon рус гапакс апакс Гръцкото наречие hapax (веднъж еднократно) се употребява в качеството на съществително за да обозначи дума израз конструкция срещана само веднъж

хаплография рус гаплография нем Haplographie англ haplography фр haplographie ит aplografia Изпускане на цяла сричка в писмото Грешка при която от две съседни еднакви или подобни срички се пише само едната

хаплология рус гаплология нем Haplologie Silbenschichtung SIlbendissimilation англ haplology фр haplologie ит aplologia Изпускане на еднакви или подобни срички стоящи непосредствено една до друга Срв елизия

хетеронимия рус гетеронимия нем Heteronimie англ heteronymy фр heacuteteacuteronymie ит eteronimia Свойства на имената образувани от различни корени да означават предмети и същества тясно свързани по значение които са част от естествена група Например братръ и сестра в стб

хиазъм гр χιαστὸν σχῆμα χιασμός рус хиазм нем Chiasmus англ chiasmus фр chiasme ит chiasmo Две синтактични или фразови двойки които са подредени не паралелно (a-b-a-b) а редуващо се (a-b-b-a) Този тип подреждане е известно като кръстовидно и наименованието му идва от формата на гръцката буква хи (X)

хипербат гр ὑπερβατόν лат transgressio рус гипербат нем Hyperbaton англ hyperbaton фр hyperbate ит iperbato 1 Смяна на местата инверсия на две синтактично принадлежащи заедно думи (анастрофа) 2 Разделяне на две синтактично принадлежещи заедно думи чрез вмъкване на допълнителна фраза или изречение между тях 3 Тмезис

хипербола гр ὑπερβολή лат superlatio рус гипорбола нем Hyperbel англ hyperbole фр hyperbole ит iperbole Реторичен троп при който се преувеличават свойства качества и състояния на предмети и явления Антоним литота

хиперкоректен гиперкорректный hyperkorrekt hypercorrect

хипероним Дума която е название на общо родово понятие или на цялото спрямо неговите части Например растение е хипероним на множеството дърво храст трева Хиперонимът животно обхваща хипонимите заек тигър кон Срв хипоним хипонимен ред хипонимия съхипоним

хипоним Дума която семантично подчинена на друга дума и представя част от понятието на тази дума Например бреза бук са хипоними на дърво Вж хипонимия хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипонимен ред Лексика структурирана според семантичната група на хипонимите Срв хипоним хипонимия хипероним съхипоним

хипонимия Връзки които обобщават отношението на отделните части към цялото Например бреза бук смърч са хипоними на родовото название дърво Вж хипоним хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипотаксис рус гипотаксис англ Hypotaxe Unterordnung англ hypotaxis фр hypotaxe ит ipotassi Подчинение зависимост на едно изречение от друго Срв паратаксис

циркумфлекс стб периспомени гр προσῳδία περισπομένη περισπομένη лат cicumflexa geschleifter schleifender Akzent Schleifton gedehnter Ton circumflex В екфонетичната нотация се обозначава с ^ Синоним извито ударение Вж и тонове ударение

части на речта лат partes orationis рус части речи нем Redeteile англ parts of speech фр parties du discours ит parti del discorso Лексикална семантична и граматична класификация на думите която обединява техните понятийни класовве и граматични категории Традиционно в старите граматики те се делят на 8 частисъществително име прилагателно име местоимение глагол наречие предлог съюз и междуметие

числително бройно рус количественное числительное нем Kardinalzahl Grundzahl англ cardinal number Бройните числителни показват количеството (броя) на предметите или лицата Вж числително име числително редно

числително име рус числительное имя нем Zahlwort англ numeral фр numeacuteral ит numerale Дума която означава броя или числения ред на нещата Въз основа морфосинтактични признаци можем да ги разделим на такива които се променят като прилагателни и такива които се променят като съществителни Според функциите се делят на числителни бройни числителни редни събирателни дробни Цифрите в старобългарски и през целия средновековен период на българската история се означават с букви върху които има изписана чертица (титло) Числителните от 11 до 19 са словосъчетания чиято главна част е названието на единиците Втората съставка се скланя в м п единъ на десѧте дъва на десѧте Числителните от 20 до 90 се образуват като десѧть се брои за самостоятелна дума трье десѧти Числителните единъ една едно се скланят като родовите местоимения Те имат значение и на неопределителни местоимения По същия начин се скланят и редните числителни Числителните дъва оба се скланят като местоимението тъ в дв ч Числителните трие три и четъіре четъіри се скланят както съществителните по кратки i-основи като се забелязва и влияние от консонантните основи Числителните от 5 до 9 са от жр Скланят се само в едч по кратките i-основи Числителното 10 е било от мр и се е скланяло по консонантните основи със силно влияние от кратки i-основи При числителните от 11 до 19 се променя само първата съставака От 20 до 90 числителните управляват съществително в род п мнч Числителното съто се скланя като същестително от срр по о-снови Числителното тъісѫщи тъїсѧщи се скланя по типа на съществителни като богъіни Тъма се скланя като съществително по а-основи Вж числително бройно числително редно

числително редно лат numeralia ordinalial рус порядковое числительное нем Ordinalzahl Ordnungszahl англ ordinal number Редните числителни показват реда и мястото на нещата Синоним поредни числителни уредни числителни качествени числителни ординални нумерали Вж числително бройно числително име

член рус артикль член нем Artikel англ article фр article ит articolo Морфологичен показател за определеност при имената Определителният член може да стои пред (предпоставен член) или след (задпоставен член) името В българския език той произхожда от съчетанието на името (отначало при съществителните) с показателните местоимения с основи на -т- -в- и -с- Още в старобългарски се откриват наченките на този процес по-късно в среднобългарския и ранния новобългарски период тези форми са все по-чести Срв жена та gt жената мѫжь тъ gt мѫжьтъ (мъжът)

наклонение Вж изявително наклонение повелително наклонение наклонение Синоним кондиционал

фраза рус фраза нем Phrase англ phrase clause 1 Фонетична и синтактична цялост която изразява завършена мисъл оформена интонационно 2 Изречение или глаголно съчетание

хапакс лат hapax legomenon рус гапакс апакс Гръцкото наречие hapax (веднъж еднократно) се употребява в качеството на съществително за да обозначи дума израз конструкция срещана само веднъж

хаплография рус гаплография нем Haplographie англ haplography фр haplographie ит aplografia Изпускане на цяла сричка в писмото Грешка при която от две съседни еднакви или подобни срички се пише само едната

хаплология рус гаплология нем Haplologie Silbenschichtung SIlbendissimilation англ haplology фр haplologie ит aplologia Изпускане на еднакви или подобни срички стоящи непосредствено една до друга Срв елизия

хетеронимия рус гетеронимия нем Heteronimie англ heteronymy фр heacuteteacuteronymie ит eteronimia Свойства на имената образувани от различни корени да означават предмети и същества тясно свързани по значение които са част от естествена група Например братръ и сестра в стб

хиазъм гр χιαστὸν σχῆμα χιασμός рус хиазм нем Chiasmus англ chiasmus фр chiasme ит chiasmo Две синтактични или фразови двойки които са подредени не паралелно (a-b-a-b) а редуващо се (a-b-b-a) Този тип подреждане е известно като кръстовидно и наименованието му идва от формата на гръцката буква хи (X)

хипербат гр ὑπερβατόν лат transgressio рус гипербат нем Hyperbaton англ hyperbaton фр hyperbate ит iperbato 1 Смяна на местата инверсия на две синтактично принадлежащи заедно думи (анастрофа) 2 Разделяне на две синтактично принадлежещи заедно думи чрез вмъкване на допълнителна фраза или изречение между тях 3 Тмезис

хипербола гр ὑπερβολή лат superlatio рус гипорбола нем Hyperbel англ hyperbole фр hyperbole ит iperbole Реторичен троп при който се преувеличават свойства качества и състояния на предмети и явления Антоним литота

хиперкоректен гиперкорректный hyperkorrekt hypercorrect

хипероним Дума която е название на общо родово понятие или на цялото спрямо неговите части Например растение е хипероним на множеството дърво храст трева Хиперонимът животно обхваща хипонимите заек тигър кон Срв хипоним хипонимен ред хипонимия съхипоним

хипоним Дума която семантично подчинена на друга дума и представя част от понятието на тази дума Например бреза бук са хипоними на дърво Вж хипонимия хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипонимен ред Лексика структурирана според семантичната група на хипонимите Срв хипоним хипонимия хипероним съхипоним

хипонимия Връзки които обобщават отношението на отделните части към цялото Например бреза бук смърч са хипоними на родовото название дърво Вж хипоним хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипотаксис рус гипотаксис англ Hypotaxe Unterordnung англ hypotaxis фр hypotaxe ит ipotassi Подчинение зависимост на едно изречение от друго Срв паратаксис

циркумфлекс стб периспомени гр προσῳδία περισπομένη περισπομένη лат cicumflexa geschleifter schleifender Akzent Schleifton gedehnter Ton circumflex В екфонетичната нотация се обозначава с ^ Синоним извито ударение Вж и тонове ударение

части на речта лат partes orationis рус части речи нем Redeteile англ parts of speech фр parties du discours ит parti del discorso Лексикална семантична и граматична класификация на думите която обединява техните понятийни класовве и граматични категории Традиционно в старите граматики те се делят на 8 частисъществително име прилагателно име местоимение глагол наречие предлог съюз и междуметие

числително бройно рус количественное числительное нем Kardinalzahl Grundzahl англ cardinal number Бройните числителни показват количеството (броя) на предметите или лицата Вж числително име числително редно

числително име рус числительное имя нем Zahlwort англ numeral фр numeacuteral ит numerale Дума която означава броя или числения ред на нещата Въз основа морфосинтактични признаци можем да ги разделим на такива които се променят като прилагателни и такива които се променят като съществителни Според функциите се делят на числителни бройни числителни редни събирателни дробни Цифрите в старобългарски и през целия средновековен период на българската история се означават с букви върху които има изписана чертица (титло) Числителните от 11 до 19 са словосъчетания чиято главна част е названието на единиците Втората съставка се скланя в м п единъ на десѧте дъва на десѧте Числителните от 20 до 90 се образуват като десѧть се брои за самостоятелна дума трье десѧти Числителните единъ една едно се скланят като родовите местоимения Те имат значение и на неопределителни местоимения По същия начин се скланят и редните числителни Числителните дъва оба се скланят като местоимението тъ в дв ч Числителните трие три и четъіре четъіри се скланят както съществителните по кратки i-основи като се забелязва и влияние от консонантните основи Числителните от 5 до 9 са от жр Скланят се само в едч по кратките i-основи Числителното 10 е било от мр и се е скланяло по консонантните основи със силно влияние от кратки i-основи При числителните от 11 до 19 се променя само първата съставака От 20 до 90 числителните управляват съществително в род п мнч Числителното съто се скланя като същестително от срр по о-снови Числителното тъісѫщи тъїсѧщи се скланя по типа на съществителни като богъіни Тъма се скланя като съществително по а-основи Вж числително бройно числително редно

числително редно лат numeralia ordinalial рус порядковое числительное нем Ordinalzahl Ordnungszahl англ ordinal number Редните числителни показват реда и мястото на нещата Синоним поредни числителни уредни числителни качествени числителни ординални нумерали Вж числително бройно числително име

член рус артикль член нем Artikel англ article фр article ит articolo Морфологичен показател за определеност при имената Определителният член може да стои пред (предпоставен член) или след (задпоставен член) името В българския език той произхожда от съчетанието на името (отначало при съществителните) с показателните местоимения с основи на -т- -в- и -с- Още в старобългарски се откриват наченките на този процес по-късно в среднобългарския и ранния новобългарски период тези форми са все по-чести Срв жена та gt жената мѫжь тъ gt мѫжьтъ (мъжът)

хипонимен ред Лексика структурирана според семантичната група на хипонимите Срв хипоним хипонимия хипероним съхипоним

хипонимия Връзки които обобщават отношението на отделните части към цялото Например бреза бук смърч са хипоними на родовото название дърво Вж хипоним хипероним хиперонимия хипонимен ред

хипотаксис рус гипотаксис англ Hypotaxe Unterordnung англ hypotaxis фр hypotaxe ит ipotassi Подчинение зависимост на едно изречение от друго Срв паратаксис

циркумфлекс стб периспомени гр προσῳδία περισπομένη περισπομένη лат cicumflexa geschleifter schleifender Akzent Schleifton gedehnter Ton circumflex В екфонетичната нотация се обозначава с ^ Синоним извито ударение Вж и тонове ударение

части на речта лат partes orationis рус части речи нем Redeteile англ parts of speech фр parties du discours ит parti del discorso Лексикална семантична и граматична класификация на думите която обединява техните понятийни класовве и граматични категории Традиционно в старите граматики те се делят на 8 частисъществително име прилагателно име местоимение глагол наречие предлог съюз и междуметие

числително бройно рус количественное числительное нем Kardinalzahl Grundzahl англ cardinal number Бройните числителни показват количеството (броя) на предметите или лицата Вж числително име числително редно

числително име рус числительное имя нем Zahlwort англ numeral фр numeacuteral ит numerale Дума която означава броя или числения ред на нещата Въз основа морфосинтактични признаци можем да ги разделим на такива които се променят като прилагателни и такива които се променят като съществителни Според функциите се делят на числителни бройни числителни редни събирателни дробни Цифрите в старобългарски и през целия средновековен период на българската история се означават с букви върху които има изписана чертица (титло) Числителните от 11 до 19 са словосъчетания чиято главна част е названието на единиците Втората съставка се скланя в м п единъ на десѧте дъва на десѧте Числителните от 20 до 90 се образуват като десѧть се брои за самостоятелна дума трье десѧти Числителните единъ една едно се скланят като родовите местоимения Те имат значение и на неопределителни местоимения По същия начин се скланят и редните числителни Числителните дъва оба се скланят като местоимението тъ в дв ч Числителните трие три и четъіре четъіри се скланят както съществителните по кратки i-основи като се забелязва и влияние от консонантните основи Числителните от 5 до 9 са от жр Скланят се само в едч по кратките i-основи Числителното 10 е било от мр и се е скланяло по консонантните основи със силно влияние от кратки i-основи При числителните от 11 до 19 се променя само първата съставака От 20 до 90 числителните управляват съществително в род п мнч Числителното съто се скланя като същестително от срр по о-снови Числителното тъісѫщи тъїсѧщи се скланя по типа на съществителни като богъіни Тъма се скланя като съществително по а-основи Вж числително бройно числително редно

числително редно лат numeralia ordinalial рус порядковое числительное нем Ordinalzahl Ordnungszahl англ ordinal number Редните числителни показват реда и мястото на нещата Синоним поредни числителни уредни числителни качествени числителни ординални нумерали Вж числително бройно числително име

член рус артикль член нем Artikel англ article фр article ит articolo Морфологичен показател за определеност при имената Определителният член може да стои пред (предпоставен член) или след (задпоставен член) името В българския език той произхожда от съчетанието на името (отначало при съществителните) с показателните местоимения с основи на -т- -в- и -с- Още в старобългарски се откриват наченките на този процес по-късно в среднобългарския и ранния новобългарски период тези форми са все по-чести Срв жена та gt жената мѫжь тъ gt мѫжьтъ (мъжът)

числително редно лат numeralia ordinalial рус порядковое числительное нем Ordinalzahl Ordnungszahl англ ordinal number Редните числителни показват реда и мястото на нещата Синоним поредни числителни уредни числителни качествени числителни ординални нумерали Вж числително бройно числително име

член рус артикль член нем Artikel англ article фр article ит articolo Морфологичен показател за определеност при имената Определителният член може да стои пред (предпоставен член) или след (задпоставен член) името В българския език той произхожда от съчетанието на името (отначало при съществителните) с показателните местоимения с основи на -т- -в- и -с- Още в старобългарски се откриват наченките на този процес по-късно в среднобългарския и ранния новобългарски период тези форми са все по-чести Срв жена та gt жената мѫжь тъ gt мѫжьтъ (мъжът)