Иван Томов КировПЪТЕВОДИТЕЛ

Паметни знаци в Ценово иоколните местности

2010

1

ПредговорБъдещето винаги се нуждае

от минало!С очерка паметни знаци

си поставих задачата да систематизирамвсички материални останки от миналото,тяхната история и приносът им заикономическото, културно-просветното идуховно развитие на селото. В издаденитекниги за Ценово, почти всички паметни знациса описани по различни поводи. В настоящияочерк-беседа съдържанието е с екскурзионно-туристическа насоченост. В своята повече от300 годишна история, от една сграда„Чаушхан” селото се разраства с името„Чаушкьой” след освобождението Чаушево.През 1934 г. е преименувано на с. Ценово.Населението от пришълци се превръща вместни жители, ревниво пазещи имената населищата на своите праотци. Феодалниотношения през дългото турско робство, сапречка за цялостното развитие на селото. Къмкрая в периода на българското възраждане/18-19 век/, проблясват първите искри накултурното и духовно развитие на селото. Оттози период датират и първите паметни знацив селото и околностите му описани вследващите страници.

Автора

2

Раздел ІИсторически

3

Руския паметник

г-л Алексадър Арнолди –освободителя на Ценово и Бяла

4

Кавалерист от отряда на Арнолди отескадрона на Казака Матей загинал при

Ценово на 25 юни 1877 г.В околностите на селото, до

магистралата Бяла – Свищов се намирапаметника на руски воин Казака Матей,загинал за Освобождението на България. Тозипаметен знак е единствен на територията наобщина Ценово. Казака Матей е първатажертва на източния /Русчушки/ отряд. На 6юни в боен поход Свищов – Бяла вместността „Драка байр” – в засада, отчеркезки и башибозушки банди е нападнатпърви ескадрон от 12-ти Драгунски, казашки

5

кавалерийски полк. В завързалото сесражение, бандите са разбити, прогонени иосвободено селото. В битката загивакавалериста казака Матей АфанасиевичСмирнов. На лобното място е забит дървенкръст с надпис „Тук почива казака русМатей”, 25 юни „де” 1877г. завослобождението на Болгариа”. 25 години покъсно 1902 г. прогнилия вече дървен кръст езаменен с каменен, - дело на местни майсторикаменоделци. В 1964 г. поради трудности приобработка на терена около паметника,Общинския съвет реши и премести паметниязнак до шосето. Пренасянето на останките ипогребването стана по християнски ритуал.От тази година редовно на 3-ти мартпризнателните Ценовчани поднасят венци ицветя. Паметника е един от местнитеекскурзионно – туристически обекти. Той еедин от 450-те паметници на признателносткъм братята освободители.

6

Мемориална загиналите във войните за

национално обединение Ценовчани

В центъра на селото е издигнатвнушителен монумент на загиналите въввойните ценовчани. Паметни плочи наопълченците и членове на революционенкомитет преди освобождението родени вЦеново. Четириметровия монумент е изграденот бял Басарбовски камък. Каменния корпус едарение на фирма „Скални материали” гр.Русе на стойност 6000 лева. Оформлението иизписване имената на загиналите е дело наскулптора Дилян Хубанов от гр. Русе, учителпо архитектура в Техникума посградостроителство. Финансирането на обектаизвършва общинския нар. Съвет на стойност

7

11 000 лв. Текста и имената на загиналитеиздири местния краевед Иван Томов.Паметния знак е открит на 23 ноември 2006г.от кмета на общината д-р Петър Петров –родом от с. Долна Студена. Слово зазагиналите произнесе Иван Томов. Паметниязнак на загиналите във войните Ценовчаниима дълга 85 годишна история. В 1921г.селската земеделска управа – тричленка спредседател Петър Чунев, членове КиранСавов и Русан Генов изграждат инициативенкомитет в състав: Иван Костов, Драгоз Ваков,Тодор Пасев със задача да организирасъбиране на средства за изграждане паметникна загиналите във войните ценовчани. Засекретар – касиер е избран Иван Костов спомощник Драгоз Ваков. В същата иследващи години започва събиране на пари отбившите фронтоваци, близки на загиналите идруги селски труженици. До към 1930 г. сасъбрани към 5000 лв. Те обаче не садостатъчни. Местната власт отказва дадоплаща с мотива, че няма пари. Имало еголям спор за мястото. Едни са предлагали дабъде в църковния двор, други пред кръчматана Стефан Пенчев, трети пред общинскиясъвет /където е сега/. Със спорове, партийниежби, недостатъчни средства не могло да сеизгради желания от населението паметник.Идва 9 септември 1944 г. – след тази датавлиятелни историци дават неправилни

8

тълкувания за миналите войни, като гиобявяват за „Царски”. Монархията която през1946 г. с референдум е отхвърлена. България еНР. Дългата мечта на ветераните е помрачена.През 80-те години на миналия век, възниква„Всенародно движение” за възстановяване иизграждане на войнишки паметници назагиналите във войните. По редица причиниот обективен и субективен характер местнитевласти не решават проблема за да се реши чаксега 2006 г.На мемориала са вградени паметни плочи назагиналите ценовчани: в Сръбско –българската война 1855 – 1, Балканскатавойна - 6, Първата световна война – 35,Втората световна война – 4, опълченци – 6,членове на революционния комитет предиосвобождението – 4-ма.

9

Бюст-паметник на ДимитърАпостолов Ценов

10

На 18 юли 2003 г. кмета на общинаЦеново инж. Симеон Монев – родом отЦеново открива бюст-паметник на ДимитърЦенов в центъра на селото, дело напрекаралия детските си години в Ценовоскулптор Ивайло Савов Попов.

Празненството уважиха множествогости между които: о.з. ген. Ангел Марин –вицепрезидент на Р България,Великотърновския митрополит Григорий,доц. Д-р Нено Павлов ректор на Стопанскатаакадемия „Д. Ценов” – гр. Свищов и др.

През 1934 г. със заповед №2820 от 14август на Министерския съвет село Чаушевосе преименува на село Ценово. В заповедта сецитира - селото се преименува на името наименития свищовски търговец Димитър А.Ценов дарил 40 млн. лева за фондпострояване и обзавеждане на висшетотърговско училище в гр. Свищов. В мотивитена околийското управление гр. Свищов заЧаушево да носи името Ценово е отбелязано:Селото се развива, като търговски център спазарище /вторник/, развита магазинна мрежа,икономически просперитет. Заслугите наДимитър Ценов са с общонационалнозначение главно на стопанския фронт. Следосвобождаването се изявява като крупенпредприемач, търговец и акционер. Неговатафирма построява първия водопровод в София,жп линията София-Перник, Мездра-Враца-

11

Видин, нефтената рафинерия в Бургас 1899 г.и много други. Огромният капитал от 70 млн.зл. лева пускал в обръщение на „Ползу роду”.Истински стопановед, крайно коректен,честен държал винаги за правото. Важнастрана на дейността му е неговатаблаготворителност. С парични суми е дарявалбедни хора, сираци от войните, учебнизаведения и дружества главно в Свищов,София и други градове. На тогавашното исегашно поколение българи, Димитър Ценовостава за пример. В живота се успява казвалтой с много усилия, много старание иобразованост. Освен природната даденост/дарбата/, за успехите е нужна много работа исистемен труд. Проявява голямадалновидност Продължава възрожденскататрадиция за благотворителност Всичко, коетоможал го дал за образование и просвета. Заценовчани е чест и гордост родното ни селода носи неговото име – Ценово. ДимитърЦенов починал на 21 май 1932 година на 80година погребан е в родния си град Свищов.

12

Християнския кръст

На хълма „Бог баир” – западно отселото е издигнат 18-метров железобетоненХристиянски кръст с тегло 52 тона настойност 47 хил. лева. Паметния знак есимвол на християнските добродетели,„пазител” на селото, на околностите и цялатаобщина. За изграждането спонсори дариха 25хил. лева. На 2 юли 2007 г. при масовостичане на населението от селото, кмета наобщината д-р Петър Петров откри знакасимвол – „Христовия кръст”. Освещаванеизвършиха свещ. Славчо и Михаил отВеликотърновската епархия, читалищнисамодейци изпълниха богата литературно-музикална програма.

13

Джамията

Мюсюлманския храм е строен предиповече от 300 години. По време наОсвободителната „Руско-Турска” война1877/1878 г. е била тилова болница-лазарет наИзточния /Русчушки/ отряд. Щаба на отрядасе установява в с. Брестовица – съседно на с.Ценово. Около сградата е намерена ценнареликва от бойно снаряжение – щикове наруски пушки „бердак” съхранени в местниямузей. В помощ на медицинския персонал саработили десетки девойки и млади невести,като санитарки хигиенистки. Взаимнатапомощ на местното население по изхранванена солдатите и тяхната помощ по прибиранена реколтата /юни, юли/ заражда искрена

14

дружба. Думата братушки прозвучава и отдвете страни.

Пещерата

На около 6-7 километра от селото впосока изток се намира Пещера. Местносттаноси същото име. Скалното образование имаформа на колиба с размери 8-10 м. дълбока и3-4 м широка. Предполага се, че е билаобитавана от първобитния човек. Приизкопни работи от иманяри е намеренокаменно сечиво типично за нашите праотци.Пещерата по време на робството е служила заукритие на хора и животни. В по ново време еползувана за кошара на добитък /овце,говеда/, при дъждовни и мразовити дни. Предпещерата има забит паметен знак /паметник/на загинала девойка от съседното селоОбретеник на име Мария, най-хубавата

15

девойка от селото, турци зулумджии сезаканили да отвлекат и изнасилят. За да сепредпази решила да се укрие в пещерата. Влегендата се разказва, че при пътуването къмукритието се разплела нишка от кълбото,което носела под мишница. Озверенитенасилници след като неможли да я открият вселото по нишката на разплетеното кълбо яоткриват в пещерата. Там я изнасилват,отрязват и дългите коси с които я обесват впещерата. Близките и я откриват, погребват яи забиват каменния знак с надпис Мария –година и дата на погребението.

Хайдушките дупки

На 3-4 километра източно отвъд рекатае местността „Чуката” в подножието на гората„Кара Орман”, в скалата се виждат две дупкис височина 1.30 м., ширина 1 м., дълбочина 3-

16

5 метра. При влизане през долната дупка сеизлиза през горната и обратното. Това скалнообразование „Скривалище” по време наТурското робство е служело за убежище нанепокорните българи, наричани тогаваХайдути. Те са били закрилници напоробеното население. За тях народа разказвалегенди, приказки и песни. Освен горатазакрилница, за укрития народните закрилнициса ползували пещери, скални образувания,дупки – които народа нарича „Хайдушки” –такова име носят и тези в местността„Чуката”.

Попмартиновата пещераНамира се в местността “Папазпънара”,

на около 100 м. надолу от чешмата в дерето,на левия скат обрасъл с дървеснарастителност. За пещерата се говори, че попМартин е укрил един постав злато вземато оттурска хазна. Парите са събирани от местнотопоробено население /раята/. За поп Мартинима множество легенди в много селища наБългария. В Ценово и до днес е запазеналегендата: “Преди около 300 г. на Петковденр. Янтра ням свидетел на вековете е приелакървите и притаила тайните на едно цялобългарско село – Брестова паланка. По времена кържалийските вилнежи и еничарскиграбежи, тогавашния русенски валияорганизира шайка. Използувайки отсъствието

17

на поп Мартин от селото. Гавазите муотвлекли жена му и хубавата му дъщеря.Изнасилили ги и ги потурчили. Попът за да сиотмъсти смъкнал патрахиля съблякъл расотои запасъл хайдушка сабя. Под водачествотому в този край била сформирана първатахайдушка чета, за да мъсти на поробителя ида закриля поробеното население. Междуселищата Брестова и Батин четата нападатурската хазна със събраните данъци отместното население, укрива ги в пещерата.Този акт озлобил турските власти. Валиятаиздава заповед – населението да залови попМартин и неговите четници. След отказапоследвала втора заповед – селището да сеобсади, опожари а населението избие. Впламъците намерили смъртта си деца, старци,мъже и жени. По чудо оцелелите се укриват всъседните гори. Така изчезва околнотоселище Брестова в местността „Кошарите”. Запрепитание, сигурност и покрив оцелелитежители на изчезналото селище се заселватоколо Чаушхан, Чаушкьой, Чаушево и от1934г. с. Ценово”.

Марковските стъпкиНа около 3 км. източно от селото отвъд

реката в местността чуката на скалнатаплощадка, около 20 м2 личат следи от скални

18

образования – грамадни стъпки, скална плочанаподобяваща на софра /синия/ около коятовертикални камъчета наподобяващи столчета.На софрата има издълбани „паници”,„вилици” и „лъжици” в голям формат. Тезиобразования хората определят като съдове наКрали Марко. В легендата се разказва, чеМарко бил великан. При движение по скалитеправел стъпки. При хранене изяждал еднапещ хляб, с една крачка прескачал реката,хвърлял камъни от стотици метри и улучвалбаш душманите. Измъчения народ мечтаел засилни личности, като Крали Марко да госпасяват от мъките и теглата. За тях тойсъздава приказки и легенди каквато е тази заКрали Марко. В тази местност се говори зазлатното съкровище на Крали Марко заринатав земята.

19

Раздел ІІПриродо-географски

20

Чешмата в папазпанараНа около 3 км североизточно от селото

се намира чешма. Нейната история датира отвремето на изчезналото през турско селищеБеристолу /брестова паланка/. Тя била един отводоизточниците на местното население. Презтурско се именувала „Папаз бунар” /попскикладенец/. За по-кратко е наричана „папаза”.Добрите питейни качества на водата седължат на гористата водосборна бласт. Отпромивката и разлагането на горскитеплодове – шипки, малини, къпини, дренки.Билкови растения – жълт и бял кантарион,подбел, кумунига, кокичета и др. При есенени зимен разпад заедно с водата, лечебнитевещества се попиват в земята. По нататъкдостигайки непропускливия пласт, поднаклон излиза изворната вода. В подножиетона хълма „Папаза” през 1960 г. са прокопаникладенци, от които с мощни помпи сеизтласкваше вода за водоснабдяване насъседното с. Белцов. В последствие бяхаизоставени поради по-ефективната вода отБатинския водоизточник, водоснабдил почтивсички села от Ценовска община.

21

Хаджийска чешма

В центъра на ценовското землище,източно отвъд реката, на 6-6,5 км се намира„Хаджийската чешма”. Като изворенводоизточник датира от незапомненивремена. Около нея, западно на 200-300 м. саизровени множество керамични съдове/канички, погребални урни, гърнета, паници идр./ присъщи на траките 3000-2000 г. предиХриста /н.е./. В дълголетната си историячешмата има три имена. Презсредновековието „Черковище”, в началото натурското робство „черкуша” – име на птицакос /сърджек/, която масово нападала лозята всъседната едноименна местност. Порадитектоника на земните пластове, земетръси,свличаща и др. много пъти водата се е

22

загубвала. В края на робството, приуправлението на Хаджи Али Ефенди еизвършено поредното водохващане иизграждане на сегашното й място. В тезигодини получава и новото и последно име„Хаджийска чешма”. В стари топографскикарти е запазено името „Черкуша”. В този сивид чешмата е изградена 1912 г. Местнимайстори каменоделци извършватстроителните работи, оформят архитектуренвид, издълбават каменни корита, тогава сабили дървени. В края на коритата е изграденоперало. През летните дни множество жениперат и избелват тъканите през зиматапамучни, ленени и калчищни платна. Закачеството на белите платна спомага зеленататрева на поляните в околностите на чешмата.Мокрите платове върху зелената тревапредизвиква химична реакция в резултат накоято се отделя газа хлор /Cl/ избелител. През1997 год. изворната вода на чешмата отновосе изгубва. По инициатива на тогавашниякмет Владимир Калинов фирмата „гравитачноприхващане” гр. Велико Търново извършиново водохващане, при запазване на изворниякаптаж. На 7 м. дълбочина по наклон епрокопан нов канал от 400 метра с четиришахти. Положени са солидни металниизолирани тръби. Трите чучура без да севлияят от годишните времена текат с пъленкапацитет. Съществува поверие за класов

23

подход при пиене и пълнене на вода. Средниячучур /гурна/ най-отгоре за богатите, деснияза средно богатите и левия за бедните собидната дума „въшкари” . За кръвнатавръзка на Хаджийската чешма с ценовчаниговори и факта – през 1970 г. ОС Русе решава– водата да се каптира за водоснабдяване на с.Горно Абланово – за една нощ ценовчанимасово заличават ориентирите на трасето.Истински „Оазис” на ценовския кър някога, исега Хаджийската чешма е неотменна част населото и неговите жители. Притегателенцентър за деца и възрастни, всеки сезон, всекипразник. През 2007 – поляните и терена околочешмата се благоустрои с леки сенници,беседки, маси на открито и др. Тук е изимната хижа на ловците от местнатадружинка.

Извори в околните местностти/кайници/

24

Всяка истина е най-ценна, когато идваот извора. Това важи в голяма степен закачеството на водата. През каквито и тръби даминава /железни, каменни, дизинфекционни,хлорни препарати и др./ най-чиста оставапитейната вода от извора. В минали времена,а и до днес местните хора предпочитатизворната вода. Битува поверието наизворчетата и около тях да се вържат„червени конци” за да не пресъхват. Воколните местности на селото има няколкоизворчета /кайничета/ - на „плуг баир”,първата горичка в началото на дерето,„чуката” в дерето, в подножието на гората„караорман”, кайника в местността „подкайника”, в подножието на хълма „плугбаир”. За последния не се помни да е

25

пресъхвал, но през лятото на 2009 г. /август/пресъхна. По мнение на специалистипричината е разместване на пластовете иособено на непропускливия /глинест,мергелов/ пласт, какъвто е на „плуг баир”.

Железния мост на река Янтра/стария мост/

Рядко уникално съоръжение с високаархитектурна стойност. Моста е обявен засимвол на Ценово, както „Мадарския конникза България” То заедно с часовниковата кулана сградата на бившия ОНС съставлява гербана Ценово и Ценовска община. Железниямост на Янтра при Ценово е строен 3 години –1907 – 1910 г. Желязната конструкция е делона белгийска фирма, каменните диреци сазидани от групи каменоделци – балканджии и

26

местни майстори. Здравината на моста сеопределя от стоманените греди и дъговиднитепарапети. Монтажните работи са извършваничрез съединителни болтове и ковано желязо.Преди построяването на моста минаването нареката се извършвало с каик – за колите икаичка /малък каик/ за пешеходци. Мястото запреминаване е било на завоя до селото –наречено каиците. По нагоре плиткия участъкнаречен „гечита”, през лятото се газел отколите и пешеходците. Почти всяка година еимало жертви от удавянето на хора и добитък.Често пъти при наводнения с цели седмицихората са спели по нивите докато спаднатводите. Храна и хляб донасяли презкривинския дървен мост и беленскитедървени мостове, по сетне след 1864 – мостана Колю Фичето. Железния мост е дълъг 85 м.и широк 3 м. Място за разминаване на двеволски коли. При механизацията на селскотостопанство, новата техника се затруднява припреминаването през моста. Изграждането нанов мост става неотложна необходимост.След корекцията на реката 1970 – 1974 г. имагистралния път Свищов – Ценово – Русе/път трасиран 1929г. и недовършен/, 1979 –1980г. за две години е изграден нов мост –отговарящ на изискванията на съвременнататранспортна и селскостопанска техника.Новия мост успореден на стария е дълъг 120м. и широк 8 м. – напълно задоволяващ

27

нуждите на селото, на областта и държаватакато цяло.

Песен за Ценовския мост

Сто години Ценовския мостЗиме лете е на своя пост.Впил нозе в земните недраЯнтра гали го деня и нощяС Кралимарковската си снагаУкротяваш буйната рекаТеб създаде те преди век човекаДа му служиш два три векаАко не би чудо станалоНе би се песен пялоСътворили са го дедите ниСъс поклон благодариме ний.

Текст: Ст. Алексиев

Река Янтра

28

Река Янтра е втората по големина вДунавската равнина /след р. Искър/, границамежду средно-северната и източната и част.Извира от Стара планина – връх Бузлуджа.Преминава през и покраи множество населениместа: градове – Габрово, Велико Търново,Долна Оряховица, Полски Тръмбеш, Бяла.Села: Драганово, Ценово, Д. Студена, Белцов,Джулюница, Беляново и др. Влива се в р.Дунав чрез естуарно устие именувано„Янково гърло” при с. Кривина. При с.Крушето приема най-големият си приток р.Росица. В своя път от Балкана до р. Дунав серавнява на 285 километра. В различнитеисторически периоди реката носи различниимена. През римското владичество на земитена Балканския полуостров се наричала„Ятрос”. През вековете на първата и вторабългарска държава /681-1396г./ се именува р.Янтра. През петвековното /1396-1877/османско владичество се именува – Етъра.След Освобождението в горното течение – вбалканската част изворните потоци носятразлични имена: - Новомахаленска,Жълтенишка, Паничарка, Синкевица, Патока.В предбалкана – Габрово и района – Етъра. Всредното и долно течение вървят и дветеимена – Етъра и Янтра. С благозвучнота име„Янтра” са именувани десетки предприятия,фирми, дружества, спортни клубове и

29

състави. От векове се знае, че там където имавода, река – там има и живот. Най-голямоприродно богатство за населеното място екогато през и покрай него минава река. Такъвблагодат за заселване са избирали нашитепра, пра отци. Природата дава но и взема.Едно от природните бедствия е наводненията.При тях водната стихия за кратко времеунищожава всичко което хората са градили задесетки години. Река Янтра е характерна съссвойте чести наводнения. Повечето от тях сапрез месеците май и юни, по-рядко март, юли,август и никога през есента. Наводненията сапоследици от климата и природните условия.Най-голямото наводнение от заселване населото преди и след Освобождението е през1896 г. Водите заливат ½ от селото, достигатдо пазара. Стопаните преместват жилищата вгорния край на селото, в подножието нахълмовете „Бог баир”, „Драка баир”, „Черкезборун”. Много години се говорело, умувалоза корекция на реката, за охранителни диги.По утвърден държавен план за три години/1965-67/ е извършена корекцията на реката вучастъка Ценово и Д. Студена. Изграденитедиги решиха проблема с природното бедствие– „Наводнение”. Отвоювана е 12,099 дка.обработваема площ на „Елиите” – раздаденаза ниви на собственици след 1990 г. До стариямост се изгради нов, отговарящ насъвременния авто-мото транспорт.

30

р. Янтра образува живописни меандри.Извивките в географска терминология сенаричат меандри. Те са типични за речнитекорита в долното течение на реките.Ценовските меандри са живописни. Тезаграждат три местности – „Бикя”, „Челнъка”и „Върбака”. Край бреговете на плажнитеивици се отлагат ценни строителниматериали- чакъл, пясък с общо име баластра.Освен ползата и красотата меандрите сапричина на множество наводнения в низината/Елиите/.

31

Раздел ІІІРитуални знаци

32

Знак за молебен

Правоъгълен камък с изобразенхристиянски кръст забит на поляната с лицена изток /източно православие/ на поляната до“Хаджийската чешма”. В сушави годинимесец май, юни, след игране на ритуала„пеперуда”, погребване в пясъците на р.Янтра мъртвеца „германчо”. От събранитепродукти – боб, леща, ориз, месо в определенден се провежда ритуала Молба /молебен/. Натерена на Хаджийската чешма на откритоопределени хора „готвачи” – приготвятобилно количество котлова храна. Стопанитеот селото с каруци, волски и биволски колипристигат, имаше и пешаци. Пред събранотомножество, селския свещеник поставяевангелието на паметния знак, обръща се наизток. Чете молитва и моли спасителя,всевишния бог да даде дъжд, да има берекет,

33

да се роди житото, ечемика, царевицата,слънчогледа. След божата литургия започвабогатия курбан. „Готвачите” раздаватбезплатно приготвените гозби, стопаните нагрупи дискутират по проблема на сушата, зареколтата и как най-без загубна и прибиране.

Паметен знак за св. Трифон Зарезан

В подножието на местностите: „Лозевбаир”, „Каракуш баир”, „Куванлъка” и„Геранчето” се намира паметен знак свързан сритуала „Зарязване”, който е част от празникана свети мъченик Трифон. На 14 февруари,средата на последния зимен месец е най-големия празник на българските лозари. Натози ден на селския мегдан /площада/ сесъбират каруците на лозарите, пълни съссобственици на лозя. В първата каруца е„царя” на лозята и местния свещеник.

34

Кервана от каруци към 10 часа потегля залозовите насаждения След час пристигат насборното място до ритуалния знак. Лозаритеекипирани с лозарски ножици, торба с пита,варена кокошка и шише вино, пеша всекиотива на своето лозе. Зарязва като полива свино зарязаната лоза с пожелание заплодородие. Резачите от съседните лозя сесъбират на групи, на крак ядът и се черпят исе състезават за по-хубави вина. В определенчас се връщат на сборното място. Наритуалния знак свещеника изнася отноволитургия. След освещаването става смянатана стария с новоизбрания „Цар на лозята” –керванът се връща, спира до дома на новияцар, който с ведро /котел/ черпи всичкирезачи. Гощавките, почерпките продължаватдо вечерта.

35

Раздел ІVОбществени сгради

36

Първата обществена сграда е тази наКараали „Чаушхан”. В нея настанявачифлишката администрация. Около тазисграда, за покрив, препитание и сигурност сезаселват пришълци от близки и далечниселища. Същите ревниво пазят и именуватфамилията на родните си селища: Дяковци отс. Деков, Чатмалиици от с. Чатма/Босилковци/, Караманлиици от с.Караманово и др. По сетнещи годиниместната администрация се е помещавала всграда наречена „удая”, в градовете казвали„Конак”. В периода на възраждането първияпроблем бил изграждането на религиозенхрам. Първата църква е построена през 1848г.2-3 метра в земята. Поробителя не разрешавалхристиянския храм да се вижда и да блести.При разрешителното имало условие – предида се изработи християнския храм в селото дасе построи мюсюлмански. Така българи итурци едновременно започнали да строятцърква и джамия на доброволни начела/ангария/. Двете общности си сътрудничелипри доставка на материали – главно ломенкамък.

37

През 1896 г. е построена сегашнатацърква Св. Параскева. Тогава се строй ипървата училищна сграда – къща на два ката с3 – ри стай. Старата килия била разрушена.Килийната метода била заменена с взаимо-учебната и класно-урочна система. Голямотонаводнение 1897 г. подкопало основите научилищната къща в църковния двор. Към1905 г. станало необитаемо. За учебнадейност на децата 4-5 г. били наемани частнизимници, плевни и др. В 1910 г. – свещ.Пантелей – бивш даскал в килийнотоучилище полага основния камък нанастоящата сграда – горния край на селото –циганската махала. За две години сградата епостроена по типов план. ПрофесорШишманов – тогавашен министър напросвещението. Има подобие на буквата „ш”– фасада, две крила в средата стълбище.

38

Стаите големи, да побират 50-60 ученика ведна паралелка. До към 1920 г. – постепенноучилището става прогимназия. В 1923 г. ставарайонна с ученици от 12 околни села. Отновокласните стай не достигат, отново се наематчастни зимници и къщи. В 1934 г. в спора заново начално училище в южния край населото, по субективни причини се решаванадстройка на фасадата. През 1964 г. следоткриване на VIII клас, неудобството вдвусменно обучение наложи построяването насградата с нови 4 класни стаи, столова. Привъвеждането на полуинтернатно обучение, сеналожи преминаване към едносменнообучение. Класните стаи след обед сепревърнаха в занимални – наложи се новоучилищно строителство. Надстройки на дветекрила с пристройка на западното – 1970 г. Снадстройките, пристройките се реши въпросаза кабинети, физкултурен салон съссъблекални, зала за празници и тържества.Така в днешния си вид училищната сградастана с 30 помещения. С последния генераленремонт – външна облицовка – училищнатасграда стана най-личната сграда в селото.През тези години се извърши строителство наработилници за парни съоръжения и др.

39

Паметна плочас имената на строителите на сградата на

църквата„Св. Параскева” зазидана на лявата

страна на височина 6 метра.

40

Св. Храмъ обновенъ преподобнаматеръ наша Параскева ктиторица.

Престроител Илия, ПрестроителКръстю, Престроител Колю,

Престроител Петко. 1851 априлиа 23дни

Напречен /в двете страни/ надписПрестроител Цвятко

Строежа на новата църква езавършен 1896 година. Старатацърква, в съседство с новата, строена1851 г. е била в земята със височинанад земята един конник.

41

До 1936 г. местната администрация бенастанена в частни сгради. 1936-1937 г. епостроена сградата на общински народенсъвет, 1943 г. на покрива е издигнатачасовниковата кула със селски часовник.

Проблем за селото бе читалищнасграда. Основаното през 1898 г. читалищенямаше сграда. Библиотечния фонд сесъхранява в частни дюкяни, училищникоридори и др. В 1958 г. с доброволен труд исамооблагане бе построена настоящата

42

читалищна сграда, която отговаря на всичкисъвременни изисквания. След новотоадминистративно деление България, с.Ценово стана център на селищна система сдевет населени места с новото име общинаЦеново – 1984г., общинската сграда станатясна и неудобна за новата администрация. Всъщото положение изпадна и селскотостопанство. На територията на общината беизградено АПК /аграрно промишленкомплекс/ „Янтра”. За решаване проблема насградния фонд бе построена нова сградаблизнак с две триетажни сгради на буквата„Г” – 1985г.

Проблема със здравното осигуряване берешен с комбинираната сграда – здравна саптека. Медицинско и стоматологичнообслужване 1968 г. В периода 1970 г. сеизгради търговска сграда с магазини иразкошен ресторант.

43

Предприятието „Комунални услуги”изгради триетажна административна сграда1975 г. С оформения център с. Ценовопридоби градски вид. Промените 1989 г. /10-ноември/ - прехода от социализъм къмдемокрация се отразиха отрицателно въввъзхода на с. Ценово и общината като цяло.

Целодневна детска градина

Стадион “Янтра”

44

Съдържание

І Раздел – историческиРуския паметникМемориала на загиналите във войнитеБюст паметник на Димитър ЦеновоДжамията – болница лазаретХристовия кръстПещератаХайдушките дупкиПопмартиновата пещераМарковите стъпкиІІ Раздел – природо-географскиМостовете на р. ЯнтраМеандрите на рекатаХаджийската чешмаЧешмата в Папаз панараИзворите – кайнициІІІ раздел – ритуални знациЗа молбата /молебен/За празника Трифон ЗарезанІV Раздел – Обществени сгради

Материалът е подготвен съссъдействието на

информационно-обучителен центърпри НЧ „Христо Ботев – 1898 –

Ценово”

с. Ценово, обл. Русеул. “Цар Освободител” №79

тел. 08122 2425GSM: 0878 122952

e-mail: tsenovo.ch@gmail.com