Седмица на четенето
Transcript of Седмица на четенето
СЕДМИЦА НА ЧЕТЕНЕТО
10-14 октомври 2016ЧЕТВЪРТИ ,,Е,, клас ,СУ,,Димитър Матевски,, гр.Пловдив
ОТКРИХМЕ СЕДМИЦАТА НА ЧЕТЕНЕТО С АНКЕТА И ЗАДАЧА ДА ТВОРИМ АВТОРСКИ ТЕКСТОВЕ
ПРЕЗ ВТОРИЯТ ДЕН ОТ СЕДМИЦАТА ЧЕТОХМЕ ЛЮБИМИ ПРИКАЗКИ И БАСНИ
ТРЕТИЯТ ОТ ДНИТЕ ПОСВЕТИХМЕ НА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ.ВСЕКИ ИМАШЕ ПРЕД СЕБЕ СИ ТЕКСТ И ВЪПРОСИ КЪМ НЕГО.Подарихме си, и разменихме книги, които са ни любими.
И НАКРАЯ ПРЕДСТАВИХМЕ НАШИТЕ АВТОРСКИ ТЕКСТОВЕ,КОИТО СА ДОСТОЙНИ ЗА ИЗДАВАНЕ НА КНИГАМомчето и летящият кон Живяло някога бедно момче.То изобретило летящ дървен кон.Летящото конче се разчуло до царя.Царят извикал момчето ,за да види коня и рекъл:-Смяташ ли се за толкова добър?-Да,царю,смятам се!-отговорило момчето.-Предизвиквам те срещу най-добрия дърводелец.-Добре,но кога?-запитало момчето.-Утре.Още на същия ден,дърводелецът развалил тайно коня на момчето.
Когато се прибрал,дърводелецът измайсторил музикална кутия,от която излиза балерина. Момчето разбрало,че дърводелецът му е развалил коня и се оплакало на царя. Царя му казал:-Оправи коня и утре ела!-Добре.-съгласило се момчето На другия ден дошли и двамата със своите изпобретения.Дърводелецът очаквал,че коня е развален,но момчето го представило на царя. Царят решил и казал:-Момко,твоят кон е по-добър от музикалната кутия.И затова ти давам грамота за най-добрия дърводелец в селото.
Георги Костадинов IV e
Някъде в света
Живяли някъде в светаДве малки птички с шарени крилаМечта си имали голяма-да станат силни и красиви като мама.Съсед котак до тях обаче,с походка важна,с черничко мустаче,решил да си ги хапне- с малкото си братче.
Но мама зорко гледа пиленцата свои.Нахалният котак и неговият брат,ще бъдат накълвани и силно порицани от майчиния гняв.
Кирил-Константин Стойчев IV e
Паячето Гого Паякът Гого живял до прозореца на момченцето Никола.Паячето било много добро,но Никола не знаел това.Мислел си ,че Гого е лош,защото ловял буболечки и мухи в паяжината си.Гого много искал Никола да му бъде приятел,защото се чивствал самотен. Един ден,когато момченцето си пишело домашното до прозореца,се загледало в паяжината и видяло една пострадала пеперудка.Крилцето било леко прекършено в паяжината на Гого.Паячето видяло горкото пърхащо същество в мрежите си....станало му тъжно и решило да го освободи. Никола разбрал,че всъщност до неговия прозорец живее едно добро паяче.
Иво Матеев IVe
Защо вълците на остров ,,Клюн,, все са гладни?
Вълците на остров клюн ядат агнета.Всяко вълче яде по едно агне. Настъпила пролетта.Вълците обикаляли острова,но не намерили нито едно агне.Трима от най-големите и мъдри вълци се събрали да решат въпроса с агнетата. Първият предложил да ядат трева. Вторият предложил да ядат птици.Третият казал на първия и втория:-Хубави идеи имате,но тревата все още не е пораснала,а пък птиците се ловят трудно.-Аз имам по-добра идея. Първия и втория се спогледали.Решили да го изслушат. Неговата идея била да напуснат острова със сал в търсене на храна.Всички от глутницата се съгласили с идеята.Те направили сал и отплавали.Пътували цял ден и пристигнали на нов остров.За съжаление и там нямало агнета.
Пак тръгнали на път.Те пътували вече от три дни и никъде нямало агнета.Накря островите им се сторили еднакви от всякъде.Когато разбрали,че са се въртяли в кръг през цялото време те се прибрали и вече уморени заспали.........
Следва продължение!
Ава Воскинарян IV e
Семейство чучулиги
Покрай старата ферма имало огромно черешово дърво,което било дом на семейство чучулиги.Ето,че дошло дългоочакваното лято за тяхното семейство и най-вече за тяхното бебе. Един ден те решили да отидат на гости при своите баба и дядо.На път малкото птиче паднало и си наранило крилцето.Случайно едно малко момиченце го видяло и решило да му помогне.То взело птичето и му бинтовало крилцето.След един ден то вече било по-добре и отново тръгнали на път. Пристигнали след няколко часа.Малкото птиче нямало търпение да разаже какво преживели по пътя. На сутринта тръгнали обратно към дома си. По пътя птичето видяло момичето,което му помогнало и решило да му подари цвете,като жест на благодарност.
НЕКА БЪДЕМ ПО-ДОБРИ!
Мария Калоферова IVe