22 ­ 28 януари 2009 №3 (Година V) Цена 1.00 лв.

www.glasove.comИзлиза в петък

стр. 16

Ан

др

ей

ЛУ

КА

НО

В

ТЕМАТА стр. 3, 5, 7

стр. 8 ­ 9

Ю. А

СЛ

АН

ОВ

, Б. Д

ИМ

ИТР

ОВ

АВ

ас

ил

ДРУ

МЕВ

, ГЛ

АС

ОВ

ЕГе

ор

ги Д

ИМ

ИТР

ОВ

стр. 10

Юр

ген

ХА

БЕР

МА

С

ВЪТРЕШНИ

стр. 6ДОСИЕ

Ди

ми

тр

ин

а Ч

ЕРН

ЕВА

ИНТЕРВЮ

НА НОВ ГЛАС

Цветан Начев ибанката на ПГУ-ДС

Каквостава

Ботичели въвФранкфурт

Енергетика

Правото надостойнство

Енергетика

Правото надостойнство

Ботичели въвФранкфурт

22 ­ 28 януари 2009 №3 (Година V)

Главен редактор: Явор Дачков (yavor.dachkov@gmaIl.com)Редакционен екип: Мария Дерменджиева, Тома Биков Коректор: Евгения Борисова

Дизайн: Николай Киров-Харо, Чавдар Гюзелев-Чочо Отговорен секретар: Стефан Кръстев Страниране: Людмила ДумеваТелефон на редакцията: 988 14 98 e-maIl: glasove@gmaiI.com

Издател: “Гласове” EООД Печат: Мултипринт Каталожен номер: 177

Ръкописи не се приемат, ползвайте e-maIl. Тел. 988 14 98 ­ оставете съобщение.

НАШИТЕ2

www.dverIbg.net

Тома БИКОВ

След номинирането наКристалина Георгиева заеврокомисар българско-

то публично пространство бе-ше залято от суперлативи поотношение на нейната личности кариера. До лятото на мина-лата година името є беше на-пълно непознато за широкатаобщественост в България. Тостана известно, когато предипарламентарните избори Геор-гиева се спрягаше като евентуа-лен премиер, в случай че партия-та на Бойко Борисов не успее дасъстави самостоятелно прави-телство. Самата тя никога непотвърди тези слухове и пред-

в които се описваше богататапрофесионална биография наКристалина Георгиева от 1993г. досега. Или по-точно от годи-ната, в която е започнала рабо-та в Световната банка. За вре-мето преди 1989 г. оскъднитебиографични данни за Георгиевагласят, че е завършила полити-кономия във ВИИ “КарлМаркс”, а след това е работилакато преподавател в същия уни-верситет. В няколко медии сепояви и информацията, че преди1990 г. г-жа Георгиева е “заема-ла различни академични и кон-султантски позиции в Българияи САЩ”. В истинността напоследното няма как да бъдемсигурни, но ако е вярно, съмне-нията за наличие на съпричас-тност към органите на ДС отстрана на г-жа Георгиева не би-ха били неоснователни.

Изобщо оскъдните данни зажитейската биография на г-жаГеоргиева са крайно недоста-тъчни, за да бъде оценена ця-лостно както личността, такаи номинацията є. След опита сфирменото минало на РумянаЖелева и последвалите сканда-ли около кандидатурата є заеврокомисар би трябвало да бъ-

Комисията по досиетата трябвада провери Кристалина ГеоргиеваСпоред закона проверката може да бъде извършена само ако Георгиева пожелае товапочете да запази мълчание. Следкато ГЕРБ спечели убедителноизборите и стана ясно, че но-вият премиер ще се казва БойкоБорисов, Кристалина Георгиевабеше спрягана за евентуален ми-нистър на икономиката или наоколната среда и водите. Малкопреди да бъде оповестен съста-вът на новото правителствообаче, разбрахме, че тя е отка-зала на предложението на Бори-сов и предпочита да остане нависоката си позиция в Светов-ната банка, а да помага на но-воизбрания премиер само катосъветник.

На 19 януари, след провала накандидатурата на Румяна Же-лева за еврокомисар, във видеов-ръзка от САЩ КристалинаГеоргиева заяви, че само за петминути е решила да приемепредложението на Бойко Бори-сов да се кандидатира за евроко-мисар. Тя обясни, че през лято-то е имала ангажименти къмСветовната банка и затова еотказала министерския пост,но сега нещата са се променили,което я е мотивирало допълни-телно да приеме предложениетона Борисов. След това във всич-ки медии се появиха материали,

дем много внимателни по от-ношение предложенията наБойко Борисов. Точно затова,далеч от еуфорията на повече-то медии, се опитахме да раз-берем дали Кристалина Геор-гиева ще бъде проверена от ко-мисията по досиетата, предида се яви на изслушване в Евро-пейския парламент. ЕкатеринаБончева, член на комисията, ниинформира, че по закон провер-ката на Кристалина Георгиеваще бъде извършена най-ранослед една година, когато дойдеред да бъдат проверени лицата,заемащи позиции в органите наЕвропейския съюз, НАТО и вся-ка друга международна органи-зация, в която членува или вчиято дейност участва Репуб-лика България. Това означава,че на този етап комисията подосиетата може да провери да-ли г-жа Георгиева е била съпри-частна към органите на ДС са-мо ако тя самата пожелае то-ва или в случай на силен общес-твен интерес. В тази връзкатрябва да се припомни, чеименно заради засиления общес-твен интерес комисията по до-сиетата започна да проверявалицата, работещи в медиите,

предсрочно и голяма част отимената на сътрудниците набившата ДС в тази сфера вечеса обявени. Съвсем сигурно е, чевъпросът дали новият канди-дат за еврокомисар има досие вДС представлява общественинтерес, защото ако след еднагодина се окаже, че българ-ският еврокомисар е бил сът-рудник на репресивния апаратна комунистическия режим,последствията за България щебъдат далеч по-сериозни, от-колкото при злополучнотопредставяне на Румяна Желева.Ще припомня, че след оповес-тяването на Георги Първановкато агент “Гоце” българ-ският президент почти не е по-

сещавал западна държава, кое-то със сигурност не е добре застраната.

След всичко, което се случи,г-жа Георгиева би трябвало са-ма да поиска проверка за себе сиот комисията по досиетата.Ако не го направи, съмненията,че е била съпричастна към бив-шите служби, биха могли да нав-редят на кандидатурата є.

В Европейския съюз вече имаопит с кандидати за европейскикомисари от Източна Европа,които са били съпричастни къмкомунистическите служби, иотношението към тях не серазличава много от отношение-то към кандидати, за коитоима съмнения, че са в конфликтна интереси. Ще припомня слу-чая с румънския кандидат Вару-жан Восганян, чиято кандидату-ра беше оттеглена под силеннатиск от страна на ЕС ведна-га щом се разбра, че е бил сът-рудник на Секуритате.

Разбира се, освен да поискаот комисията по досиетата дая провери, в близките дни г-жаГеоргиева би трябвало да дадепо-голяма информация за мина-лото си, защото в една евро-пейска и демократична среда

това е важно. Колкото и дасме далеч от европейските нор-ми на политическо поведение,вече все по-често се сблъсквамес тях и ударите, както видяхмев случая с Румяна Желева, садоста болезнени. Освен дапредстави концепцията си запоста, за който кандидатства,г-жа Георгиева трябва да отго-вори на всички въпроси, които єбъдат зададени, така кактоправят политиците в Европа.В тази връзка би било добре дазнаем била ли е член на БКП иако да, защо. За какви заслуги ебила наградена с орден личноот Владимир Путин и какви сабили отношенията є с рускияполитически елит, докато е би-

ла представител на Световна-та банка в Москва?

Вместо да сипят суперлати-ви, българските медии би тряб-вало да се заинтересуват по-дълбоко от миналото на г-жаГеоргиева и ако то се окаже чис-то, да є пожелаят успех на но-вото поприще. Ако обаче в негоима неясноти и бели петна, ин-тересът към тях трябва да бъ-де двойно по-голям от интересакъм положителната є профе-сионална характеристика.

На този етап нещата всеоще са в ръцете на г-жа Геор-гиева и в най-кратък срок тятрябва да се възползва от въз-можността да бъде проверенаот комисията по досиетата, зада можем да бъдем спокойни,когато се яви пред Комисиятаза развитие на Европейскияпарламент. В противен случайще имаме всички основания дасе съмняваме, че е отказала дастане министър, защото всекиминистър бива проверяван заналичие на агентурно дело, а еприела да се кандидатира за ев-рокомисар, защото по силатана закона проверката є катотакава ще бъде извършена най-рано след една година.

22 ­ 28 януари 2009 №3 (Година V) ТЕМАТА 3

Васил ДРУМЕВСъвместна публикацияс в. „Галерия“

Изминаха 7 месеца от но-вото управление на бъл-гарската енергетика и

за жалост вече можем дапроизнесем оценката на общес-твото ­ пълен провал. И тук

не се случва нищоот това, което ни бе

обещавано

прозрачност, ясни правила, ев-ропейско управление, защитана националните интереси.Вместо това констатирамеповсеместна некомпетен-тност и слабо управление, за-дълбочаващи се проблеми, лип-са на стратегия, критични за-къснения на важни решения,странни поврати в политика-та и важни проекти и за капак­ обявения мораториум на въ-зобновяемите енергийни проек-ти. Не на последно мястотрябва да изтъкнем очевидни-те сделки с БСП или нейни ло-бисти за запазване на кадритеє на заеманите ключови пози-ции в бордове на големи енер-гийни дружества и други ръко-водни позиции.

Определено може да се каже,че средният ръководен ешелонв много важни енергийни дру-жества, комисии и агенции, атой е най-важният от управ-ленска гледна точка, е непо-кътнат. В същото време наръководни позиции в мегами-нистерството на икономика-та, енергетиката и туризмаса позиционирани хора, коитонямат почти никакви познанияпо специфичните проблеми набългарската енергетика и се-га... се обучават. А те трябвав много кратки срокове да ана-лизират и формулират реше-нията на много тежки и дългоотлагани проблеми в този от-расъл, от което зависи стан-дартът на българина за десет-ки години напред:

сбърканата енергийнастратегия

липсата на планове за разви-тие на основните подотрасли,“вилнеещите” енергийни моно-полисти, хаоса в ценообразува-нето на електро- и топлоенер-гията, критичното изостава-не в областта на енергийнатаефективност, либерализация-та на енергийния пазар ­ единмираж за българина, пълнотообъркване на държавата иенергийните дружества прединвестиционния бум в област-та на възобновяемите източ-ници, “бездънната яма”, наре-чена АЕЦ “Белене”, и многодруги. По всички тези горещитеми не се случва нищо.

Нищо. Или поне до общес-твото не стига никаква ин-

Големите гафове на Борисовв енергетиката

формация. Не става ясно защовсе още в бордовете на елек-троразпределителните дру-жества (представляващи дър-жавата!?) с тлъсти заплатистоят знакови фигури от ели-та на БСП ­ Антон Кутев,Иван Гризанов, Иванка Дилов-ска (за информация на читате-лите ­ подсъдима по делото за“Топлофикация ­ София” и ав-тор на стратегията за злопо-лучната приватизация на ЕРП-тата). За това ние обяснениенямаме, освен че е договоренасделка с участието на третилица или бивши кадри на спе-циалните служби или сегашнияДАНС.

Защо г-н Таско Ерменковвъпреки докладваните в На-родното събрание от Сметна-та палата доказани злоупот-реби със средства от бюджетапродължава да управлява Аген-цията за енергийна ефектив-ност? И за това имаме обясне-ние, което ще споделим ­ г-нЕрменков е от приятелскиякръг на проф. Богдан Угърчин-ски ­ бивш кадровик от 1-воГлавно управление на ДС, кой-то успешно лансира през 2002г. и заместник-министъра наенергетиката в правител-ството на Симеон Сакскобург-готски г-н Илко Йоцев (и тойподсъдим по делото за “Топло-фикация ­ София”).

Защо досегашният изпълни-телен директор на ТЕЦ “Ма-рица-изток” 2 г-н ДимитърДимитров, за когото бяха из-писани тонове с описания назлоупотреби и манипулирани

търгове в тази централа, ос-тана на позиция? Обяснениетоза това е просто, и него мо-жем да споделим ­ задДимитров застана скандал-ният депутат от ГЕРБ ИванКолев.

Защо Българският енергиенхолдинг въпреки ясните декла-рации, че ще бъде закрит катоизлишна структура, продължа-ва да “обира” енергийните дру-жества? А на всичко отгорег-жа Галина Тошева, довере-ният човек на Румен Овчаров иПетър Димитров, която до-пусна големите дружества втози холдинг само за 1 годинада стигнат до загуби, а АЕЦ“Белене” да постави рекордипо преразходи за единица време­ продължава да бъде фактор№1. А г-н Борис Пеков ­ бизнеспартньорът на Румен Овчарови Красимир Георгиев от близ-кото минало, още е в ръковод-ството на БЕХ, като едновре-менно с това продължава дабъде и на предишната си пози-ция на директор на Национал-ното предприятие за радиоак-тивни отпадъци... Стана ясно,че

лобитата на БСПсе окопитиха навсякъде

включително и в ЕСО ­ елек-троенергийния системен опе-ратор, където зад близкия доРумен Овчаров досегашен ди-ректор Иван Айолов стоитвърдо Галина Тошева. А акона това енергийно предприя-тие бъде извършен един истин-ски одит, ще лъснат много

странни неща ­ като преко-мерно завишените и некачес-твени ремонтни разходи, раз-дутия щат и огромния бройпенсионери, 18-те юристи иоще толкова счетоводители, асамо няколко инженери и т.н.

Казват, че проектът АЕЦ“Белене” бил златна кокошказа един кръг политици, близкидо президента Георги Първа-нов и висшето ръководство наБСП. Какво по-явно доказа-телство за това от факта, чес протекцията на президентапечално известният пернишкибизнесмен Людмил Стойков беуреден с много изгодни поръчкибез търг... И защо разкритатадалавера за неизгодна препро-дажба на освободения от ста-рото оборудване железен скрапбе потулена? И в този проект

бившите кадри на ДСвършат добра лобистка

дейност

след като от години замес-тник-ръководителят на тозипроект ­ небезизвестниятВладимир Христов, наречен отмедиите Владо Джипа (същоследствен за злоупотреби повремето на правителствотона Софиянски), стои непокла-тимо на поста си. Констати-раните нарушения на този гос-подин са много и дори РуменОвчаров преди години не можада ги прикрие, но се осмели са-мо да го освободи от постапредседател на борда на НЕК,но... “за наказание” го назначив ръководството на АЕЦ “Бе-лене”. Протекцията на “Риск

инженеринг” и в този случай сеоказа решаваща. Г-н ВладимирХристов е зет на генерал отДС и непрекъснато изтъквалмногобройните си познанствас генерали от КГБ. Предста-вяме на читателя тази допъл-нителна информация, за да синаправи сам извода каква е сре-дата на проекта АЕЦ “Беле-не”, какви са ръководните кад-ри и защо са допуснати тезиогромни преразходи. Оставамеза пореден път силно учудениот бездействието на новотоправителство по един толковаочевиден казус ­ запазване нанапълно компрометираноторъководство, допуснало огром-ни нарушения на процедури иправилници. И за пореден пътстигаме до извода, че и тукбившите кадри на ДС намериханачин да отстоят интереситеси. Казват, че

този проект не сеуправлява от

политиците, а от пари

Това се доказва от факта, чевсеки нов министър на енерге-тиката, щом дойде на власт,се заканва да сложи ред впроекта, но за кратко времеслед “запознаване” с играчитезабравя първоначалните си на-мерения и приема статуквото.Примерите за това вече сатри...

Оставяме за накрая една отнай-чувствителните теми вобластта на енергетиката ­салтото на Борисов по отно-шение на проекта АЕЦ “Беле-не”. За цялото общество оста-на загадка “пълната промяна”от отричането на тозипроект като скъп, неясен и не-възможен за реализация до пос-ледните “сентенции” на минис-тър Трайков, чиято труднароля е да “облече” в някаквисъстоятелни обяснения проме-нената позиция на правител-ството по темата. Г-н Бори-сов, не виждате ли колкосмешно и странно за нашитепартньори от ЕС изглеждаобяснението на министърТрайков, че “този проект щялда реабилитира” руската ядре-на енергетика в ЕС? Кому слу-жи този лобизъм? А как да сиобясним другата странна заспециалистите постъпка наминистър Трайков да възложина испанската фирма “Ибер-дрола” без търг и без какватои да е информация за общес-твото “Проучване за изграж-дане на нови 2 блока в АЕЦ“Козлодуй” ­ напразно похарче-ни пари? Такова изследване имасмисъл да се прави само кога-то е приета енергийнатастратегия на страната и кога-то е ясно какво се случва спроекта в Белене и с другитевече започнали проекти, каз-ват специалистите...

Продължава на стр. 7

22 ­ 28 януари 2009 №3 (Година V)АНАЛИЗ4

Георги ГЕОРГИЕВ

След първия тур на прези-дентските избори в Ук-райна интригата на пръв

поглед се запази. Един срещудруг се изправят “сивият карди-нал” на Оранжевата революцияЮлия Тимошенко и прорускиятлидер на Партията на региони-те Виктор Янукович. Всъщносттова е доста изкривена карти-на, един опит върху днешнатаукраинска действителност дабъде наложена политическакоординатна система отпреди5 години. Нещо, което опростя-ва нещата, прави ги лесно сми-лаеми за чуждестранната пуб-лика, но е далеч от истината.Налага впечатлението за пред-стояща битка за запазване надемокрацията, като се подми-нава фактът, че тази битка бе-ше донякъде спечелена и донякъ-де загубена именно в последните5 години.

Със своето поведение оранже-вата власт не само отблъснаголяма част от своите енту-сиазирани привърженици, но са-мата тя се оттласна от идеи-

разшири електоралната си под-крепа за втория тур. Но тя ус-пя да отвори достатъчно фрон-тове с бившите си съратнициЮшченко и Яценюк, така че ом-разата към нея често е по-голя-ма от страха на привърженици-те на последните Янукович дастане президент.

Само около 1/3 отгласувалите за

отпадналите кандидатидекларират готовностда подкрепят днешния

украински премиер

Засега това е недостатъчнода се съкрати разликата от10%, която я дели от лидера наПартията на регионите. И акодо този момент предизборнатакампания беше повече от скуч-на, то сега на Тимошенко екрайно необходимо изостряне навътрешния дебат, засилване наконфронтацията, ситуации, прикоито тя може да демонстрирарешителност и креативност ­области, в които опонентът єе изключително муден. Но да сеполагат усилия в подобна посокана фона на обществената апа-

още действащият държавенглава. Ефектът от технитепротести беше нулев.

Засега изглеждапо-вероятно да победи

Виктор Янукович

Лепнатата върху него щампа,че е проруски политик, е вярнасамо отчасти. Той се явява, напърво място, продукт на оли-гархичната икономическа сис-тема, която безусловно е суро-винно и технологически обвър-зана с Русия, но има свои соб-ствени интереси, които поняко-га дори влизат в противоречие сруските. Цената на газа е имен-но такъв проблем. На шефоветена “Газпром” сигурно са се из-правили косите от “откритие-то” на Янукович, че спиранетона транзита на газ към Европаминалата зима е трябвало дастане не демонстративно, апод предлог за широки ремон-тни дейности на газопреносна-та система.

Това обаче е незначителен де-тайл, който е показателен застепента на обвързаност наЯнукович, без да поставя подсъмнение, че той е “официал-ният” кандидат на Кремъл. Нонеговата цена спрямо предиш-ните избори е значително пони-жена. На първо място, за Русиятези избори не са така реши-телни, доколкото политическа-та линия на Юшченко претърпяпълно фиаско, а останалите фа-ворити са приемливи, разбирасе, в различна степен. От другастрана, Янукович не е дал значи-ми доказателства на практика,които да подтикнат Москва дасе ангажира по-мащабно с него-вата кандидатура. Засега тойиздига идеята за обявяване наруския език за втори официален,но

това е само малка частот очакванията на

тандема Путин–Медведев

Те ще се стремят да получатконтрол върху газопреноснатасистема, ясен автономен ста-тут за Кримския полуостров,решаване на проблема за Черно-морския флот в Севастопол,прочита на общата история,навлизането на руски капиталив украинската икономика,зачер-кване на идеята за членство вНАТО и още ред други пробле-ми. Янукович не само че не можеда удовлетвори руснаците повсички тези въпроси, но и ще из-питва панически страх да гидискутира. Ако стане прези-дент, той ще трябва постоян-но да дава доказателства, че нее продал страната си на Русия.Нещо, което ще тежи в многопо-малка степен на Юлия Тимо-шенко.

Невъзможността да си връщавересиите ще бъде само малкачаст от проблемите на Януко-вич в евентуалното му битиена държавен глава. Самото мувписване в институционалнатасреда ще се окаже доста труд-но. Той има неблагоразумиетода заяви, че ако победи, на Тимо-шенко є предстои изгнание илизатвор. При това президентът

няма широки пълномощия поотношение на изпълнителнатавласт. Ако Украйна изпадне вположението днешните канди-дати да съжителстват въввластта като президент и пре-миер, страната ще изпадне вперманентна политическа кри-за.

Войната междуинституциите е нещо

като запазена украинскамарка

но този път ожесточениетоможе да вземе небивали разме-ри. Нищо чудно скучните избо-ри да доведат до батални сце-ни.

За да изкристализира отновозападната насоченост в Украй-на, може би наистина е необхо-димо тя да премине през едноолигархично и бюрократизира-но управление. Ако оранжеватаидея напоследък помръкна зара-ди това, че не успя да се реали-зира, то в скоро бъдеще тя мо-же да получи нови сили от сблъ-съка на украинското обществос една безидейна и безинициа-

тивна власт. Образът на ста-билност, който има Янукович,засега му носи определени диви-денти, но много скоро ще събу-ди асоциации с образа на Бреж-нев ­ застой и корупция.

Но не може да се отрече, чекризата на украинската евро-пейска алтернатива има и из-вестен позитив. Обществотоможе да се обедини около еднасвоя вътрешна идея, която,разбира се, е ретроградна, пред-полага запазване на олигархич-ната система и обвързаносттас Русия, но все пак го консоли-дира. Нещо изключително важ-но за страна, която е дълбокоразделена географски, национал-но и дори ментално. Независи-мо от всичко, като изключимПрибалтика, Украйна си оста-ва най-демократичната странана територията на бившия Съ-ветски съюз. И фактът, че бъ-дещите избори няма да проме-нят това статукво, е истин-ската победа, която бе реали-зирана за изминалите 5 години.Страната може и да не продъл-жи напред, но няма да се върнеи назад. И това не е малко.

Юлия Тимошенко

те, които изповядваше. Поли-тическата є неефективност сетрансформира в маразъм къмнейните представители. Дей-стващият президент ВикторЮшченко е нагледният примерза този процес. Човекът, зарадикогото десетки хиляди не напус-каха централния киевски пло-щад преди 5 години, днес успя дасъбере малко повече от 5% отгласовете. На Юлия Тимошенкосе удаде да избегне този капан,като набързо отхвърли рефор-маторския си образ и влезе в ко-жата на премиер технократ.По-вероятно е обаче само да еотложила политическата си ка-тастрофа, вместо да я е избег-нала. Но за нея се говори, че еродена под щастлива звезда.

Доколкото прозападният по-литически спектър беше по-ши-роко представен в кандидатпре-зидентската надпревара, се на-лага убеждението, че за Ю. Ти-мошенко ще бъде по-лесно да

тия няма да бъде никак лесно.При това най-радикалните и на-ционалистически среди виждатв нейно лице, ако не предател,то поне ренегат. Газовите иурановите споразумения с Русияедва ли са забравени, както илъчезарната є усмивка, докатоПутин се шегуваше с Юшченкона украинска земя. Апропо, рус-кият премиер заяви само прединяколко седмици, че правител-ството му работи изключител-но приятно и в комфортна сре-да с украинския кабинет.

За Русия победа на Ю. Тимо-шенко в известен смисъл би би-ла полезна. Москва може да по-лучи по-малко концесии, но теняма да бъдат обект на вът-решнополитически дебат в Ук-райна и ще имат по-траен ха-рактер. Споразуменията с “Газ-пром” са нагледен пример за по-добна теза. Срещу тях се обяви-ха само маргинални политичес-ки субекти, сред които е и все

Украйна ­ напред или на място

Виктор Янукович

В. Янукович и Ю. Тимошенко

22 ­ 28 януари 2009 №3 (Година V) ТЕМАТА 5

Скандали около европейските програмиза възобновяеми енергийни проектиГЛАСОВЕ

Рекламираните в българ-ските медии кредитнилинии на Европейската

банка за възстановяване и раз-витие (ЕБВР) и Европейскатаинвестиционна банка (ЕИБ) нинакараха да направим еднопроучване за това какво сеслучва там. Наричаме ги ус-ловно “проекти”, защото поподразбиране в такива облас-ти и дейности, където имакандидатстване и отпусканена финансиране, предлагане наконсултантски и инженерниуслуги , лицензиране и т.н., съ-ществуват потенциални усло-вия за лобиране, корупция иконфликти на интереси. Катоуточним, че става въпрос и запроекти на възобновяеми енер-гийни източници, където тър-сенето на финансов ресурс вмомента в България е огромно­ най-“модната” област наенергетиката, нещата ставатоще по-сложни.

Как стоят нещатас организацията ?

Консултант на кредитнаталиния на ЕИБ е италианскатафирма MWH Ltd., която е нае-ла за подизпълнител местнатабългарска фирма “Енергийноспестяване” с оторизация даподбира и подготвя кандидат-стващите проекти, катоокончателните решения взимаMWH. Можем да се досетимкак се разпределят консултан-тските хонорари в този слу-чай. Условията за кандидат-стване и допустимостта напроектите са по-толерантнив сравнение с тези на ЕБВР(по-висок праг на единично фи-нансиране, достигащ 20 млн.ев-ро), но броят на финансирани-те проекти е сравнително по-малък в сравнение с другатакредитна линия ­ тази наЕБВР. За съжаление от сайто-вете и на двете програми неможе да се получи актуална ипълна информация за броя нафинансираните и завършенипроекти, постигнатите ефек-ти ­ икономии на емисии, енер-гия или други, няма полезна ин-формация и практически съве-ти към потенциалните канди-дати.

Консултантската организа-ция на кредитната линия наЕБВР е странна и доста обър-кана, защото между ефектив-но изпълняващата консултан-тските услуги американскафирма “Енкон Интернешънъл”и българските кандидатистои, странно защо, английска-та фирма ДАИ, която офи-циално е страна по търга наЕБВР. Нашите опити за пове-че информация от лондонскияофис на ЕБВР за това какви сафункциите и ролята на ДАИостанаха без резултат, носъмненията за излишни посред-ници остават, особено когаторазбрахме, че основната кон-

султантска дейност по кре-дитната линия се изпълняваот регистрирания в Българияфилиал на “Енкон Интернешъ-нъл” ­ фирмата “Енкон Сърви-сис” ООД. И в този случай ос-тава без отговор въпросът ­защо тази дейност, която енапълно в компетентносттана не една и две български фир-ми, трябва да преминава през2­3 посредника? Това ли е доб-рият пример за европейска биз-нес практика на фона на нега-тивните примери, които ни сепосочват за излишните истранни посредници в догово-рите с “Газпром” за газовитедоставки на България? И тозислучай е повод да се замислимкак ли справедливо се разпреде-лят консултантските хонора-ри между фирмата майка отСАЩ, английския консултанти екипа български специалисти,съобразно обема на тяхнатадейност и отговорностите.

Условията за кандидатства-не и допустимостта на проек-тите по тази програма са ог-раничени единствено до час-тни компании и с максималенразмер на кредита до 2,5 млн.евро. За разлика от сайта напрограмата на ЕИБ в сайта натази кредитна линия може дасе получи изчерпателна инфор-мация за всички резултати понея: броя на финансиранитепроекти и постигнатите ико-номии на вредни емисии, завър-шени проекти и такива в етапна реализация. Но и тук отно-во липсват така необходима-та полезна информация и прак-тически съвети към потен-циалните кандидати. От на-шите интервюта с представи-тели на фирми, получили фи-нансиране по тази линия, оста-нахме неприятно изненадани иот факта, че консултантътне е задължен по договор (аоказа се и че му липсва компе-тентност!) да оказва текущаинженерна консултантска по-мощ на проектите във фазатана реализацията ­ една от най-важните фази на всеки инжене-рен проект. Изненадващо занас

консултантът еангажиран с кандидатадо фазата на анализ и

обосновка на проекта иотпускането на

средствата, т.е. до...прибирането на своя

хонорар

Това обясни факта, че кон-султантите както по едната,така и по другата кредитналиния не знаят, не следят и неконсултират проектите в най-важните фази: избор и достав-ка на съоръженията, строи-телството, монтажа, елек-трическото присъединяване,пуска в експлоатация и узако-няването на съоръженията.Това обяснява и липсата наособено важната за бизнеса об-

ратна връзка за развитието нафирмите, които са изградили ипуснали обектите си, защотодо медиите достигат тревож-ни информации за трудности идори фалити на такива фирми.Причините за това могат дабъдат много и различни, но нее редно основните спонсори натези програми, ЕИБ и ЕБВР,да не се интересуват от това.Още повече и българските бан-ки, които са изложени на съ-щия финансов риск от загубана платежоспособност наклиентите си на даден етап.

Решихме да отидем още по-далеч в нашата проверка и дапроверим как консултантитепо двете кредитни линии “оце-няват” проектите, които пре-поръчват за финансиране набългарските банки партньори,и каква е тяхната компетен-тност в тази област. И туксе натъкнахме на странни ре-зултати и по-точно ­

учудващо нискакомпетентност на

консултантите

в екипите и на двете фирминяма специалисти с професио-нален опит по измервания иоценка на енергийния потен-циал на различните възобно-вяеми енергийни източници.Какви оценки правят тогавате? Прилагат се неприемливиза практиката на западнитеконсултантски фирми нестан-дартни и полуемпирични мето-

ди, които водят до значителенриск за верността и надеж-дността на данните ­ а с товаи до подлагане на финансовриск на кредиторите. Таканапример при оценката на со-ларната радиация консултан-тите приемат за достатъчнонадежден така наречения “со-ларен одит” на площадката накандидата, който най-често сеизразява в едно случайно някол-кочасово измерване, извършенообикновено от външна фирмабез акредитация. Впослед-ствие се прилагат анализи снепрофесионален софтуер и до-пускания, на базата на коитосе подготвя и предварително-то технико-икономическопроучване за ефективносттана проекта. В областта набиомасата са допустими дории собствени оценки на кандида-та, които могат да бъдатмного далече от действител-ността. Няма методика, нямастандарти и норми, няма изис-квания за включване в тезиоценки на акредитирани оцени-тели, каквато е европейскатапрактика. Подобен, също таканепрофесионален подход се при-лага и при оценките на ветрое-нергийния потенциал на пло-щадката на кандидата, за кое-то няма регламентирани мини-мални изисквания за качествои надеждност на резултатите,свързано с: продължителност-та на измерванията, височинана мачтите, метрологично ос-

видетелстване на уредите, ме-тодиката и софтуер за анали-зите и др. Да не говорим запроектите на биомаса и био-газ, където консултантитеразчитат единствено на “чес-тната дума” на кандидата поотношение на наличните енер-гийни ресурси. Но особено се-риозни последствия може даима липсата на компетен-тност на консултантите поотношение на присъщите раз-ходи за проектиране и строи-телство, което може да дове-де до значителни преразходи напървоначалния бюджет напроекта (от което кандида-тът по принцип има интерес,защото грантът, който полу-чава, е процент от общия бюд-жет). Необходимо е сериознопреразглеждане на задължения-та и компетентността наконсултантите, защото по об-щото мнение на европейски ек-сперти

погрешно определенитеенергийни ресурси водят

до подвеждане нафинансиращата

организация

Причината за това е нереал-но високата прогноза за при-ходните парични потоци, а то-ва от своя страна води донеизпълнение на погасителни-те планове с всички послед-ствия за двете страни в тозипроцес. Такива примери вечеима в практиката и те трябвада бъдат анализирани. Тук емястото да засегнем и еднодруго абсурдно условие по тезипрограми, свързано с изисква-нето за “допустимите” сроко-ве на възвръщаемост на тезипроекти от 6­7 години, коетое невъзможно да се постигнепри обективно планиране напроектите и при сегашнитеценови нива на изкупуване наенергията от ВЕИ. А товаименно принуждава консултан-тите и кандидатите да пред-ставят прекомерно завишени,необективни прогнози за при-ходите, за да “влязат” в таканаречените “допустими” сро-кове. Всъщност основнатапричина е, че при подготовка-та и на двете програми никойот ръководството на тога-вашното Министерство наикономиката и енергетикатане си е дал труда да направиконсултация с ДКЕВР какви санормативните срокове на въз-връщаемост на инвестициитев проектите на ВЕИ, при кои-то са определени цените на из-купуваната енергия. И каторезултат от това ­ ЕИБ иЕБВР са заложили среднапроектна възвръщаемост наинвестицията, която съот-ветства по скоро на други от-расли, а не на енергетиката.

Продължава на стр. 7

22 ­ 28 януари 2009 №3 (Година V)ДОСИЕ6

Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА

Помните ли изборите закмет на София през 2005г.? Тогава имаше и канди-

дат-кмет на име Цветан На-чев. Яви се като независим, нозад него застанаха покойниятИван Татарчев, Кръстьо Пет-ков, Иван Гранитски, РуменДанов, Румен Леонидов. По то-ва време Начев водеше предава-нето “Това не е истина” по те-левизия СКАТ, която напусна вкрая на февруари 2007 г. с аргу-мента, че не може да бъде в“крайната десница”. Каквакрайна десница? Начев е пред-ставител на лявото крило вБСП. А миналата година офи-циално беше потвърдена при-надлежността му към ДС катощатен офицер на Първо главноуправление на ДС.

Цветан Начев е роден презмай 1958 г. Син на активен пар-тиец, последователно заемал вначалото на 70-те години пос-та заместник-министър натежката промишленост и натруда и социалните грижи. За-вършва юридическия факултетв Софийския университет. Не-гови състуденти са кумът муЯнаки Стоилов, Цецка Цачева,Кирил Йорданов, Яни Янев, То-дор Батков, Николай Свинаров(първи братовчед) и други из-вестни днес българи.

През май 1984 г. започва рабо-та като юрисконсулт в ДСО“Българско пиво”. Още презфевруари обаче е подал молбада го назначат в ПГУ. Заключе-нието от изучаването му е бла-гоприятно и на 19 юни 1984 г. енаправено предложение да бъденазначен като разузнавач в

ПГУ със звание лейтенант.Включен е в двугодишния курсна ВСШ “Георги Димитров” вСимеоново за изучаване на тур-ски език. През 1986 г. е назначенв т.нар. културно-историческоразузнаване (14 отдел на ПГУ)за работа по турското направ-ление и по-конкретно за изпъл-нение на особено важните зада-чи по Възродителния процес.

Съгласно легендата ЦветанНачев работи от август 1984 г.в МВнР в отдел “Балканскистрани”. Получава пропуск заМВнР и периодично посещаваотдела “Балкански страни”.Паралелно е разработен план занавлизането му в новата рабо-та в 14-и отдел. Най-важнитеточки в плана са да се запознаес изготвянето на пощи до рези-дентурите в Турция и с делатана оперативен отчет, да изучиобектите за агентурно проник-ване (ОАП) в Турция. Настав-лява го капитан Алипи Алипиев.На 14 януари 1987 г. Начев сеявява на изпит пред комисия, зада бъде оценено навлизането мув работата. Партийният сек-ретар на 112 ППО ВладимирКънчев докладва, че Начев се еподготвял в движение. Наред стеоретичните занимания еимал и текуща оперативна ра-бота по Възродителния процес.Изпълнил е дори конкретни за-дачи при посещението на агент“Католичката” през октомври1986 г. ­ планиране и ръковод-ство на агентурно-оперативнимероприятия. Като цяло оцен-ката за работата му е положи-телна.

През 1988 г. е изпратен напетмесечен оперативен курс вПГУ-КГБ, който завършва с

много добър успех: “...грамот-но решал вопросы работы сагентурой, приобрел навыкиработы по выявлению наруж-ного наблюдения, спокойно иестествено держался на прове-рочных маршрутах”. В края нагодината вече е старши лейте-нант, старши разузнавач и за-веждащ турското направлениев отдела. Работи упорито помероприятията на Възроди-телния процес, води делата на2-ма агенти, една агентурнаразработка и ръководи 3-масекретни сътрудници. Очевид-но началниците на 14-и отделса доволни, защото през сеп-тември 1989 г. увеличават“агентурните” пари на Начев,както и на колегата му Цвят-ко Д. Цветков за активна ирезултатна агентурно-опера-тивна дейност. Припомням, чепоследният е водещият офицерна президента Георги Първа-нов. Два месеца по-късно На-чев е изпратен на двумесеченстаж в резидентурата в Анка-ра, където активно се включвав работата. Резидентът Го-ран Симеонов високо оценявастажа и способностите му.През март 1990 г. е преназна-чен от отдел 08 в отдел 01 наНРС заради подходящата ква-лификация и придобития аген-турен опит. На 13 февруари1991 г., след като е работилняколко месеца на прикритие в7-и адвокатски колектив, На-чев подава рапорт за напуска-не.

Това накратко е истинскатабиография на Цветан Начев отвремето на комунизма. Споредвизитката му в предаването“Пирамида” обаче е завършилвисша дипломатическа акаде-мия в Съветския съюз [=пет-месечен курс в КГБ], работил епърво като валутен дилър в“Минералимпекс”, после катодипломат, икономист ­ видное, че легендите продължават.

По-интересно е обаче с каквосе занимават някои от гореспо-менатите лица след 1989 г. Ре-зидентът в Турция Горан Си-меонов е председател на Асо-циацията на разузнавачите. Ос-вен това с Емил Коцев (същоофицер от ПГУ и син на бив-шия началник на ПГУ ген.-лейт. Васил Коцев) е в управа-та на фирма “Аримекс”. През2000 г. Емил Коцев пък получа-ва удостоверение от Върховна-та касационна прокуратура,подписано от прокурор Славо-ва, в качеството си на предсе-дател на Надзорния съвет на“Нефтинвестбанк” АД (преи-менуваната Международна ор-тодоксална банка ­ МОБ) (вижфаксимилето).

Цветан Начев заедно с ген.Любен Гоцев, Владимир Кън-чев и Стоян Мишев (офицерот ПГУ, вербувал и ръководилбившия управител на БНБ Лю-бомир Филипов) са в управле-нието на прословутата фирма“Филимко”, регистрирана през1997 г., където партньор е иДаниел Вълчев от НДСВ.

Преди това обаче, на16.12.1994 г., е учредена Между-

народната ортодоксална банка“Свети Никола” АД ­ т.нар.банка на ПГУ. Впоследствиенейното име се променя два пъ-ти ­ през 1998 г. в ТБ “Неф-тинвестбанк” АД, а през 2002г. ­ в ТБ “Инвестбанк” АД. Та-ка или иначе, Вл. Кънчев и Цв.Начев получават лиценз за бан-ката благодарение на друг офи-цер от ДС ­ управителя наБНБ Тодор Вълчев. Банкатавсъщност е куха, защото те неразполагат с изисквания от за-кона капитал. В банката, авпоследствие и в Националнияприватизационен фонд “СветиНикола” АД участват отновоген. Гоцев, Мишев, Кънчев, На-чев и още един офицер от ПГУ­ Марин Петков (и в“Аримекс”). Служител в МОБсъщо е и Цв. Цветков ­ воде-щият офицер на президентаПърванов. И други знайни и нез-найни офицери и секретни сът-рудници на ПГУ.

Как продължава сагата сМОБ и офицера Начев? През1997 г. проверка на Банков над-зор за капиталовата адекват-ност на МОБ установява, чеот записания основен капиталот 32,2 млрд. стари лева в на-личност са само 2,2 млрд.Оказва се, че изпълнителниятдиректор Начев чрез сключ-ване на симулативни сделки еизточил почти целия соб-ствен капитал, обогатил етрети физически и юридичес-ки лица и е предизвикал неиз-бежни имуществени вреди забанката. Такова е заключение-то на Софийската градска про-куратура. Срещу него, бившиядиректор на “Инвестиции и ка-питално строителство” Све-

тослав Иванов и ВладимирКънчев е повдигнато обвине-ние за длъжностно присвоява-не в особено големи размери ­около 2 млрд. стари лв. Меж-дувременно в МОБ влизат жи-ви пари чрез Петя Славова иМитко Събев. Довежда ги ген.Гоцев, който е член на Надзор-ния съвет. Започва съдебенспор между групата около На-чев и хората на Славова и Съ-бев. БНБ удря рамо на Събев,като разрешава “Юкос петро-лиум България” АД (по-късно“Нафтекс”), собственост наизгонения от България ДенисЕршов, да стане най-голям ак-ционер на МОБ с 25%. И сизатваря очите за 54-процентовия дял на 12-те оф-шорни компании, за които сетвърди, че са свързани с“Юкос”.

Законът е заобиколен, всичкиса доволни. Без Начев, койтовъпреки заканите иподкрепата на роднини иприятели в съда не успява давлезе обратно във владение наМОБ. Но че той и приближени-те му са си поживели охолнопокрай източването на банка-та, показват например доку-менти като заповедите от1996 г. за командировка въвВиена на жена му Жанина(днес съдия във ВКС) и на Да-ниел Вълчев за установяванена банкови контакти (вижфаксимилето). Двамата са ко-мандировани от Цветан На-чев, а на заповедите има резо-люция да им се дадат по 1000щатски долара за вътрешентранспорт (във Виена?!).Прекрасна разходка с достадобри за времето си джобни.

Този разказ илюстрирасъвсем малка част от навърза-ните и обвързани със зависи-мости, фирми и пари служите-ли и агенти на ДС. Където имаоткраднати пари и скандали,винаги ще ги откриете.

Цветан Начев и банката на ПГУ-ДС

22 ­ 28 януари 2009 №3 (Година V) ТЕМАТА 7

Скандали около европейските програми...Една бърза справка с практи-

ката на финансиране на такивапроекти в САЩ показва, че ня-кои от големите банки там сасклонни и отпускат кредитиза такива проекти със сроковена изплащане от 12­15 години.

Другата важна и много чув-ствителна тема, свързана сфинансирането на проектитепо тези програми, е

въпросът с лихвите поотпусканите кредити

които не са фиксирани и се до-говарят поотделно за всекипроект. За никого не е тайнаобаче, че тези лихви са твърдезавишени над нормалните застраната и определено може дасе каже, че банките партньориспекулират с инвеститорскияинтерес на кандидатите. Ло-гичното обяснение за това е, чете се опитват да “спечелят” ичаст от 20%-ния грант, койтокандидатът получава след за-вършване на проекта. Това по-някога демотивира кандидати-те за кредити, особено за по-големите проекти, когатотежката и дълга процедура вбанката по отпускане на сред-ствата и сравнително високи-те лихвени проценти не ком-пенсират гранта и кандидатътсе отказва. В такива случаи ин-веститорите предпочитатпреговори за цялата сума, но седин финансов партньор и припо-добри лихвени равнища накредита. Това е сериозно пре-пятствие пред интереса къмтези програми и то трябва дабъде преодоляно, ако в бъдещетези програми бъдат удължава-ни.

Продължение от стр. 5

Големите гафове на Борисов...Продължение от стр. 3

И като става дума за “Беле-не”, не може да не бъде засегна-та темата за ролята и бъдеще-то на монополиста и все ощеуправляващ енергетиката в сян-ка ­ “Риск инженеринг”. В нача-лото на управлението на днеш-ното правителство голяма за-падна компания направи изявле-ние, че тестът за постигане наясни правила и прозрачност венергетиката от новото прави-телство е поставянето на мяс-то на този холдинг и принужда-ването му да играе по правила-та. Това не само че не се случва,но нещата стават все по-се-риозни ­ г-н Богомил Манчев,президент на холдинга, извес-тен с добрите си връзки с прези-дента Първанов и Румен Овча-ров, продължава да кадрува венергетиката и да пласира своихора на ключови места. Това,което всички енергетици очак-ваха от новото правителство ­пълен одит на всички сделки на

“Риск инженеринг” от 2001 г.,когато започна странно бър-зият възход на това дружество,не се случва и няма да се случи.Един от днешните депутати,чието име няма да цитирам, естигнал до извода, че “Белене”не се управлява от политиците,а от два фактора ­

много пари и„Риск инженеринг“

Сега този холдинг е “прию-тил” на сладки длъжности реди-ца бивши величия в ядренатаенергетика ­ Йордан Костади-нов, Иван Гризанов, Иван Ива-нов и много други. В кулоаритена парламента се говори, че де-путатът Марио Тагарински сеуправлява от същата централа,която е платила огромни париза неговата предизборна кампа-ния във Враца... По друг поводследовател от НСлС преди 2 го-дини е заявил, че имат разпо-реждане всички случаи на съмни-телни следи към това дружес-тво да се оставят без разслед-

заема намеса в работата направителството чрез предос-тавяне на понякога манипулира-ни информации и кадруване отстрана на ДАНС и НСС. Ако сенаправи един анализ на управ-ленските кадри в енергетиката,ще се стигне до заключението,че повечето “стари муцуни” сана местата си и нито едно отавторитетните “европейски”лица в българската енергетиканяма достъп до управлението.И това се забелязва не само отнас, медиите, г-н Борисов... Заникого не е тайна, че енергети-ката е апетитна част (може бипоследната...) в българскатаикономика и така очакванитеот Европейския съюз и нашитеатлантически партньори “проз-рачност” и “правила” и тозипът няма да се случат в животана все по-обедняващия бълга-рин... И ни става все по-ясно, чепак са ни излъгали и пак няма данаучим истинските размери набизнеса и заплатите на господа-та от енергетиката.

В процеса на събиране на ин-формацията и разговори с ня-кои от кандидатите за финан-сиране не останаха незабеляза-ни някои други въпроси от тях-на страна и

сигнали за конфликт наинтереси

Някои от тези кандидат-ин-веститори, започнали обсъж-дания с консултантите, споме-нават за нелегитимни предло-жения от тяхна страна, катонапример необходимостта от“допълнителни” измервания ианализи, които “не влизали” в

“препоръки” за измервания навятър от тези външни фирми(в които впоследствие се оказ-ва, че консултантът има дяло-во участие, и т.н. ). Буди не-доумение също така как и защои двете банки допускат спе-циалистите, работещи в кон-султантските фирми по тезипрограми, да имат паралеленконсултантски бизнес в об-ластта на енергетиката. Дос-тигнахме до извода, че вероят-но не са изисквани и декларацииза липса на конфликт на инте-реси. Може ли такава практи-ка да бъде допустима съгласнокритериите на ЕС за липса наконфликт на интереси? А ние,представителите на медиите,задаваме основателно и след-ния въпрос: защо ЕИБ и ЕБВР,които отлично познават всич-ки условия за успешно реализи-ране на един инвестиционенпроект в областта на възоб-новяемите енергийни източни-ци, допускат тези отклоненияи в чий интерес е това?

Много още изводи и препоръ-ки могат да бъдат направенислед анализа на практиката навъпросните две кредитни ли-нии в България, но основнияте, че в бъдеще условията заползване на очакваните новисредства в рамките на новиятранш от помощта за пред-срочното затваряне на АЕЦ“Козлодуй” трябва да бъдатсериозно преосмислени и пос-тавени на нова основа ­ откредитните условия на българ-ските банки партньори до по-вишаване изискванията къмкомпетентността и обема назадълженията на консултан-тите.

ване. А знаете ли колко такиваслучаи има там? И странно за-що, в нашата правова държаватези прецеденти продължават.

Аналогични са случаите набезхаберие от страна на г-н Бо-рисов и по отношение на товакакво става и в другите големидържавни комисии и агенции, в

които продължават да рабо-тят препоръчани от “Позита-но” и ДПС кадри ­ членовете наДържавната комисия за енер-гийно и водно регулиране и ръко-водството на Агенцията за яд-рено регулиране. Не разбира лиг-н премиерът, че тези хора ра-ботят само по поръчка на свои-те партийни централи или ло-бистки центрове, че те

нямат интерес нещатада се развиватобективно и по

демократични правила

Смяната на проф. Шушулов сАнгел Семерджиев беше крайноналожителна, но комисаритеоколо него са същите, председа-телят на Агенцията за ядренорегулиране г-н Сергей Цочев есъщият, който прибързано обе-щаваше на предишното прави-телство бързо лицензиране напроекта “Белене”...

В кулоарите на парламентаупорито се говори за все по-осе-

обсега на тяхната дейност иразбира се, трябва... да се зап-латят, и то на посочени фир-ми. Такива случаи са напримерпредложения за извършване наподробен енергиен одит напредприятието на кандидата,извършване на соларен одит,

22 ­ 28 януари 2009 №3 (Година V)ИНТЕРВЮ8

­ Как бихте определили бъл-гарското представяне в Евро-парламента във връзка с фор-мирането на новата Европей-ска комисия?

­ Възникна криза, която над-хвърли българското политическопространство. Тя беше на пътда прерасне в общоевропейскакриза, доколкото имаше вероят-ност да блокира цялата Евро-пейска комисия. Слава Богу, то-ва се размина. Иначе коментари-те ще продължат още известновреме. Вероятно ще има щети заБългария, като държава, и заправителството, като управля-ваща формация, но трудно могада ги изброя, преди да проверимтова с нашите социологическиинструменти.

­ Закъсня ли реакцията напремиера да оттегли кандида-турата на Румяна Желева?

­ Това е правилното решение,макар че реакцията е закъснялаи бавна. Можеше да не се стигадо тази дълбочина. Беше ясно, чекандидатурата е проблематич-на от гледна точка най-вече накомпетентността. Сега, катосе извади резервната кандидату-ра, се видя, че коментарите отвсички посоки са ­ защо това нее била основната кандидатура запоста. Претърпяхме излишноунижение, до което нямаше нуж-да да се стига. Реакциитe на по-литическите сили извън Бълга-рия и на тези в България, с из-ключение на ГЕРБ и на “Атака”,бяха еднопосочни и правилни.

­ И все пак от Синята коали-ция припознаха тази кандида-тура и като своя.

­ Те нямаха избор, защото небяха питани. В хода на развитие-то на тази криза обаче, общовзето, реакциите им бяха пра-вилни.

­ Какви щети ще понесеБСП? Колкото и да се акценти-ра върху некомпетентносттана Желева, доста хора смятат,че тази криза беше предизвика-на от БСП.

­ Вероятно и БСП, и НДСВ щепонесат щети, но далеч по-мал-ки в сравнение с управляващите.Това е така, тъй като една голя-ма част от хората робува наниско национално самочувствиеи смята, че не бива да се излага-ме навън, че дори да имаме кир-ливи ризи, не бива да ги вадим на-вън. Поне видимо конфликтътзапочна като компроматна вой-на между български политическисили, но не завърши по този на-чин. Ако Румяна Желева се бешепредставила добре пред ЕК катокандидат-комисар в нейната об-ласт, несъмнено най-големитещети щяха да понесат т.нар. за-говорници. Но сега не е така,кризата няма да отшумява потози начин. По-скоро ще се ак-центира върху кадровата грешкаи неправилния подход при издига-не на кандидатурата.

­ Мнозина коментираха тозипровал като първия гаф на пра-вителството. Говорите за кад-ровата грешка, но смятате ли,

че тя е нещо извънредно и еди-нично, или кадровата политикана Борисов е принципно пробле-матична?

­ Има някои огнища на тормозспоред общественото мнение. Напърво място, това е личносттана Симеон Дянков. Финансовиятминистър трупа негативи с гра-дираща настойчивост, и то пре-димно с публичното си поведение­ не толкова с действия или сбездействие, колкото с някакваментална активност в публично-то пространство. В този нега-тивен смисъл започват да ста-ват популярни още двама минис-три от този кабинет ­ БожидарДимитров и Вежди Рашидов. Задругите все още няма информа-ция и общественото мнение нереагира, защото не може да сисъстави преценка. Но след катоведнъж общественото мнение сее вторачило в кадровия капаци-тет на управляващите, то ще

продължи да го прави и да търсиаргументи “за” или “против” набазата на случилото се с РумянаЖелева. А това е неприятно зауправляващите. В някаква сте-пен те трябва да приемат идея-та за това, че медийният ком-форт, в който действаха до тозимомент, е свършил.

­ Как възприемате реакциятана Борисов веднъж да отречесъобщение, което е изтекло отправителствения пресцентър, аслед това да го потвърди? Ста-ва дума за оставката на Желе-ва като външен министър.Между другото, това лъкату-шене се оказа един прогнозируемход.

­ Това беше неизбежно, защо-то няма как външен министър,който, грубо казано, е изританот Европа, да остане на постаси. Но тази тактика на отстъп-ление с бой на малки стъпки, закоято е бил посъветван минис-

тър-председателят, е плод нагрешна преценка. Ако Борисов себеше доверил на интуицията си,както винаги е правил досега ибързо се е отървавал от спорнифигури около себе си, щеше можеби да спечели. А той реши даприема съвети и сгреши. Прецен-ките му бяха взимани на етапи икато цяло доведоха до удължава-не, до задълбочаване на кризата.Неизбежното решение беше взе-то след серия от мъки. Той под-цени мащаба на действието си иможе би от самото начало сепривърза към идеята и започнада вярва, че това е дело на БСПили НДСВ, без да вниква, че ма-щабът на реакциите в Европаподсказва много по-сериозен гео-политически насрещен вятър.

­ По какъв начин случилотосе маркира степента на българ-ската европеизация?

­ Образът на България не е до-бър. Жалко е, че ни дадоха поводда го затвърдим. Говоренето послучая “Румяна Желева” е многонеприятно за България, след ка-то четири години се повтаряше,че това е най-корумпиранатадържава.

­ Как приемате коментари-те, че тази драма е преекспони-рана в България, че е преувели-чен нейният отзвук в Европа?

­ Не е така. Темата стоя понеедна седмица на първите стра-ници на европейския печат. Ниеимаме традиция в този манта-литет на ниско национално са-мочувствие. Но не мисля, че слу-чаят е преекспониран. Освен то-ва е крайно време да престанемда се възприемаме като уникални­ и за лошите, и за добрите не-ща. В международната преса бя-

Претърпяхме излишно унижениеБорисов подцени мащаба на реакциите в ЕвропаДимитрина ЧЕРНЕВА разговаря с Юрий АСЛАНОВ

Юрий Асланов е роден през1951 г. във Варна. Завършил еикономика в София и социоло-гия в Москва. Управител ена социологическа агенцияАФИС. Член е на НС на БСП.Автор е на книгата „Неприлич-ни думи“, на множество науч-но-изследователски публика-ции, монографии и студии.

ха коментирани и други случаипо повод изслушване на кандида-тите за еврокомисари ­ не по-малко сериозни в сравнение сбългарския случай. Публикации-те за баронесата бяха далеч по-вече и по-обилни. И не само занея, но ние, като българи, комен-тираме нашия случай.

­ Преди малко споменахте ме-дийния комфорт, в който жи-вее това правителство. Накакво се дължи той?

­ Медиите обикновено отра-зяват това, което виждат, илитова, което не виждат. В ця-лостния плурализъм реакциитеим по този случай според менбяха брилянтни. Те дадоха мно-го обилна информация. Тя бешесъобразена с големия общественинтерес към случая. В някаквастепен на българските медиидължим първата, голяма истин-ска реклама на европейскататематика, защото обществе-ното мнение беше твърде инди-ферентно към тази тема. Щосе отнася до медийния ком-форт, за който говорих, тойвъзниква по принцип за всяко но-во правителство, но не по винана медиите, а закономерно.Причина за това е колапсът, вкойто изпада първите месецислед загубата на изборите опо-зицията. В някаква степен товаопозиционно вцепенение продъл-жава и досега. В този смисълмедийният комфорт още не енарушен, защото медиите за-почват да демонстрират опози-ционно поведение, преди поли-тическата опозиция да се е съ-будила за това, и по този начинзаместват липсата на полити-ческа критичност.

22 ­ 28 януари 2009 №3 (Година V) ИНТЕРВЮ 9

­ Г-жо Димитрова, напра-вихте експресно социологичес-ко проучване, свързано с про-валената кандидатура на Ру-мяна Желева за еврокомисар.Какво сочат данните?

­ Общественото мнение есилно поляризирано по въпросаза представянето на РумянаЖелева. Зад тезата, че прова-лянето на тази кандидатура седължи на политически атаки,застават 35,6% от анкетира-ните. В много голяма степентова са привърженици на ГЕРБ.Според 37,3% неуспехът на бъл-гарскита кандидатура се дължина нейната неподготвеност, аспоред 25,8% и двете причиниса повлияли еднакво силно върхупредставянето на Румяна Же-лева. Това е класически случайза силно разколебано обществе-но мнение, което възпроизвеж-да поляризираните политичес-ки коментари. Направи ми сил-но впечатление, че освен поли-тическите симпатии, коитовлияят върху приемането наедната или на другата теза,има много силно разграничениепо оста активно и информира-но обществено мнение срещупо-слабо заинтересувано инеинформирано. Хората, коитоса следили в по-голяма степендебатите и които са по-инфор-мирани и по-образовани, споде-лят една по-диференцирана по-зиция. Те знаят много повечедетайли и поставят много по-вече въпроси за политикатаоттук нататък.

­ Какъв е процентът на та-зи група от хора, която опре-делихте като по-добре инфор-мирана?

­ Около 30% са хората, кои-то са следили по-внимателнодетайлите на казуса Желева.За една немалка част от об-щественото мнение обаче тозидебат не е бил централен и тяе научила само резултатитеот него. Което поставя и по-общия въпрос по принцип за ин-формираността и координати-те, по които се ориентира бъл-гарското обществено мнение

­ Как ще повлияе този скан-дал върху рейтинга на прави-телството? Смятате ли, чеслучаят “Желева” ще се окажеповратна точка за управле-нието на Борисов?

­ Две неща правят впечатле-ние до този момент. От еднастрана, за хората, които се са-моопределят като десни, осно-вен проблем е кадровата поли-тика на Борисов. Уточнявам,че зад тезата за неподготве-ността на Румяна Желева зас-тават не само симпатизантина БСП, но и хора с дяснаориентация, които са следилидебата много активно. Случи-лото се с Желева е крахът натипично левичарската теза, че“всяка готвачка може да управ-лява държавата”, ако цитирамеизвестната преди години мак-сима на Ленин. Вярно, прави-телството се самоопределя ка-то дясно, но десните ценностиса образование, компетен-тност, опит, а не тяхнатаподмяна. Реакциите са именносрещу демонстрирания в тозислучай лявопопулистки подбори стил на управление. В товаотношение подкрепата за пра-вителството на Бойко Борисове разколебана. Чисто социоло-гическият проблем обаче е, чеделът на тези хора, които пос-

тавят под въпрос подобен типна управление, е твърде ограни-чен ­ около 25­30 на сто, и те-първа ще стане ясно по какъвначин съмненията, които тозиказус породи, ще се отразят нарейтинга на Борисов. В многоголяма степен това ще зависии от начина, по който ще бъ-дат овладени други социалнинапрежения и проблеми ­ напри-мер здравната реформа, про-тестите на фермерите, поли-тиката по доходите и т.н.

­ Как ще се отрази тозискандал на останалите поли-тически сили?

­ По всяка вероятност само-чувствието на БСП ще укреп-не, защото те доста упоритосе придържаха към една строгалиния на поведение и атаки. Да-ли това ще доведе до увелича-ване на електоралното влия-ние, не се наемам да твърдя, не-гативите върху образа є са ощетвърде силни. Що се отнася додесните политически сили, по-ведението им е разчетено катотвърде колебливо. От еднастрана, ясно изразиха позициясрещу провокациите от странана БСП, а от друга, направихапредпазлива заявка за алтерна-тива на некомпетентносттана Румяна Желева. Заради товаи симпатизантите на Синятакоалиция са твърде разколеба-ни. Половината са склонни даподкрепят нейната кандидату-ра, другата половина ­ не. Товапоказва, че към този моментСинята коалиция има труднос-ти при изграждане на яснаидентификация, на ясен профилпред своите симпатизанти. Тевсе още са в патова ситуация.По отношение на ДПС и “Ата-ка” не се наблюдават кой знаекакви промени, с изключение нафакт, който за мен е доста еинтересен. Става дума за то-ва, че симпатизантите на“Атака” са сред най-критични-те към г-жа Желева, тоест вмного голяма степен се разми-нават с официалните позициина партията си. Нито една от

политическите сили обаче неизведе достатъчно ясно и ка-тегорично своята позиция предобщественото мнение. Не е ра-бота на избирателите да тво-рят основните партийни пос-лания. Те трябва да бъдат фор-мулирани от партиите, за дамогат избирателите да се раз-познаят в една от назованителинии.

­ Мнозина анализатори раз-читат поведението на ИванКостов като опит да употре-би Борисов, за да си върневластта. Имат ли десните иКостов потенциал за това?

­ Към момента не виждамелекторален потенциал и под-крепа за такава теза. Мисля, чепо-скоро става въпрос за ево-люционни процеси, които те-

първа ще покажат какъв типавтентична дясна алтернати-ва на Борисов би могла да из-кристализира. Засега нямамеоснование да очакваме някаквасериозна заплаха за завземанеотвътре на управлението наБорисов.

­ Как коментирате реак-циите на премиера ­ изчаква-нето на знак от ЕНП за от-тегляне на Желева като евро-комисар и смяната на пози-циите по повод нейната ос-тавка като външен минис-тър?

­ Грешката на Борисов, щеповторя, е в негласното споде-ляне на левичарските принципипри рекрутиране на част отръководния екип ­ че всеки мо-же да бъде издигнат за всякомясто. Спомняте ли си онзи ху-бав разказ за “човека с пръчица-та”? Когато победителите ре-шили да дадат заслуженото наедин, който участвал активнов изборите, той си пожелал:“Искам да ме назначите в ор-кестъра”. И понеже не му ха-ресвало да издува бузи или дабие барабан, заявил, че иска дабъде като онзи, който хем е всенай-отпред, хем нищо не прави­ “стои си и ръкомаха с еднапръчица”. Тъжно е, но понякогаимам чувството, че въпрекинякои силни попадения, подбо-рът често не се различава катомеханизъм от току-що описа-

ния. Що се отнася до изчаква-нето, струва ми се, че това е врамките на нормалните поли-тически взаимодействия. В та-зи ситуация това беше един-ственото, което можеше да сенаправи, да се изчака и да се на-мери алтернативна кандидату-ра. Но това са леките, отеква-щи трусове след големия трус изаложената преди това голямабомба. Ако нещо остава неизяс-нено обаче, това е новата ин-формация, която се появи заучастието на Румяна Желева воще една фирма, “Етко-Шнай-дер”, която според някои публи-кации е сред т.нар. външнотър-говски фирми, създадени в краяна комунистическото управле-ние. Доколкото тя е декларира-ла участието си в нея привстъпването в длъжност катовъншен министър, въпросътвече не е само за т.нар. юриди-ческа несъвместимност, а заполитическата “съвмести-мост” на зам.-председател наЕНП с подобни фирми.

­ А как възприемате реак-цията на българското право-съдно министерство ­ съ-щият лек трус или налагане надвойни стандарти?

­ Изчакването на г-н Бори-сов е политическа реакция. Тяе разбираема. Реакцията набългарското правосъдно ми-нистерство е от съвсем другхарактер. Тя е от онези проя-ви, които за избирателитепоставят под съмнение пре-дизборните ангажименти наГЕРБ да няма двойни стандар-ти и законът да важи еднаквоза всички. Абсурдът в тълку-ването на правосъдното ми-нистерство е в това, че Пра-вилникът на НС не трябва даважи в случая с Румяна Желе-ва, при положение че евродепу-татите трябва да отговарятна същия този правилник. Ве-роятно с юридически тънкос-ти може да се “докара” и та-кова правно тълкувание. Как-то се изказаха обаче редицаюристи, то поражда поредицаот правни абсурди и съвсем за-кономерно беше разчетено отобщественото мнение като“измъкване”. Не мисля, че товарешение прави чест на право-съдното министерство. А ос-вен всичко друго то затвър-ждава имиджа на страната никато държава, в която няматвърди и установени за всичкиправила. То е част от онзи об-раз на България, заради койтоЕвропа се отнася с подозрениекъм нас. Накратко, проблемътс правосъдното министерствое доста симптоматичен слу-чай за това колко пакости иколко бели може да направи за-щитата на една незащитиматеза.

Кадровата политика наБорисов напомня за ЛенинСлучаят “Желева” опреверга левичарската теза, че всякаготвачка може да управлява държаватаДимитрина ЧЕРНЕВА разговаря с Боряна ДИМИТРОВА

Боряна Димитрова e за-вършила социология в СУ„Климент Охридски“. Тя есъздател и управител на со-циологическа агенция „АлфаРисърч“. Работи в областтана социологията на езика, наполитиката, изследвания наобщественото мнение, ме-тоди в социалните науки.Доктор е на философскитенауки и доцент по социологияв ЮЗУ „Неофит Рилски“.

Р. Желева

22 ­ 28 януари 2009 №3 (Година V)ВЪТРЕШНИ10

Юрген ХАБЕРМАС

Първият член на Всеобща-та декларация на праватана човека гласи: “Всички

хора се раждат свободни и рав-ни в своето достойнство и пра-ва”. Същите думи са записани ив Конституцията на Германия.Връзката между човешкотодостойнство и правата на чове-ка се обсъжда днес активно несамо от интелектуалците, но иот политиците и широката об-щественост.

Максимата на Кант

След терористичните атакив САЩ на 11 септември 2001 г.в Германия бе приет закон заосигуряване на въздушната бе-зопасност, който даде право надържавата да унищожава зав-зет от терористи самолет съсзаложници, за да се запази живо-тът на хората на земята. Нопрез 2006 г. Конституционниятсъд на Германия призна този за-кон за неконституционен.

Съдът постанови: не можепоради безопасността на хора-та на земята да се жертва жи-вотът на хората, намиращи сена борда на самолета. И акодържавата реши да унищожи са-молета, действията є принизя-ват човешкото достойнство инарушават известната максимана Кант: “Никога не се отна-сяйте към човека като къмсредство, но винаги като къмцел”.

Тази философска концепция начовешкото достойнство, съ-ществуваща още от античнивремена, получи широко разпрос-транение и законодателно зак-репване в документите на меж-дународно ниво и националнитеконституции след Втората све-товна война. Масовите прес-тъпления против човечество-то, извършени от нацисткия ре-жим, концентрираха внимание-то на световната общност несамо върху проблема на защита-та на правата на личността, нои върху въпроса за защитата начовешкото достойнство.

Границите на държавата

Между правата на човека ичовешкото достойнство същес-твува неявна, но концептуална

чително защитата на правотоза собственост) и свободата навероизповеданието. Именно те-зи права трябва да не допуснатнамесата на държавата в час-тния живот на хората.

Заедно с демократичните пра-ва, гарантиращи участието награжданите в дейността на дър-жавата, те образуват така на-речения “пакет на класическитеграждански права”. И все пак невсички хора могат да се ползватот тях в еднаква степен. Лич-ността може да формира своя-та индивидуалност в конкретнакултурна среда и да не бъде дис-криминирана за това, при усло-вие че частните и икономически-те права на човека са добре за-щитени и гарантирани от дър-жавата.

Източникътна самоуважение

Концепцията за човешкотодостойнство е започнала актив-ното си развитие още в ДревнияРим. Именно тогава са възник-нали такива явления като инди-видуалната и груповата чест.През Средновековието и Ранно-то възраждане тази концепциясе е асоциирала с конкретни со-циални групи рицари, свещенициили университетски професори,броят на които е нараствалвследствие на икономическото иполитическото развитие на дър-жавите.

Затова моралното право, зак-репено към една или друга со-циална група, е започнало дапридобива юридическа форма. Итази трансформация е парадок-сална, защото концепцията начовешкото достойнство изна-чално е защищавала интереситена високостатусните, власто-вите групи. Но в резултат поднейната защита са попадналивсички останали групи. И тазинова, доста абстрактна концеп-ция на човешкото достойнствосе е освободила от корпоратив-ни характеристики. Но най-важ-ното, което се е извършило потова време и по-нататък в те-

чение на вековете: като източ-ник на самоуважение е започналда служи фактът, че всичкиграждани са започнали да приз-нават субективните права навсеки отделен конкретен човек.

Милионите достойни

Но ако хората си признаватвзаимно правата, означава литова, че и достойнството наразличните хора има еднакватежест? Да, защото хората втова общество започват да це-нят не статуса на човека, въз-никнал в системата на верти-калните връзки, а достойнства-та на отделната личност инейния принос за човешката об-щност. Така представата запревъзходството на един човекнад друг бива заменена от кон-цепцията за абсолютната цен-ност на личността и нейнатауникалност.

Трябва да отбележим обаче,че борбата за достойнствотона човека и спазването на пра-вата му е налице не само в де-мократичните общества, бор-бата за правата на човека про-дължава из целия свят, включи-телно и в западните страни, дане говорим за държави катоИран, Китай и Русия.

Всеки път, когато някой човеке преследван за политическитему убеждения, попада в затвораили бива депортиран от страна-та, държавата принизява човеш-кото му достойнство. Страда-нията на хората, подложени напреследвания, нищета и дискри-минация, не са естествената имучаст. Задължението на държа-вата е да уважава достойнство-то на всеки човек. Всеобщатадекларация за правата на човека,инкорпорирана в конституциитена много страни, налага на дър-жавната институция юридичес-ка отговорност за нарушаване-то на тези права. Примерите затова как държавата е принизя-вала достойнството на човекаособено по време на войни и по-литически репресии са останализавинаги в колективната паметна човечеството.

Превод от руски:Андрей Романов

Правото на достойнство

­ Неотдавна чествахме 20години от падането на Берлин-ската стена. Но тържества-та бяха посветени не толкована падането на комунистичес-ките режими, колкото на обе-динението на Германия. Каквое за вас тази дата?

­ Политиците, които празну-ваха падането на Стената, неси дават сметка за мощта идълбочината на един абсолютнонов феномен. През първата по-ловина на ХХ век Европа бешкола на тоталната война иреволюцията. Именно в Европасе родиха тези две идеи, коитоизцяло преобърнаха планетата

и бяха източник на планетарно-то зло. Но през втората поло-вина на ХХ век в същата Евро-па се роди нов тип революция.Защо говоря за революция? За-щото става дума за пълна про-мяна на политическия режим,социалните институции и дорина екзистенциалната практика.Имам предвид промените, ста-нали в страните от бившия со-циалистически лагер. Подчерта-вам, че става дума за мирна ре-волюция, направена от мнозин-ството в името на мнозин-ството, а не за държавен прев-рат, осъществен от група въо-ръжени доктринери. Ненапразно

в Чехословакия тази революциябеше наречена “кадифена”. Занея не беше необходимо бойнокръщение с кръв, което досегасе смяташе за необходим изразна революционната енергия. Отреволюциите за заграбване навластта ние преминахме къмреволюции за придобиване насвободата. И това промени кар-тата на Европа.

Никой не можеше да си пред-стави, че тежкото було, покри-ло половината Европа в Ялта,ще бъде премахнато вследствиена масови манифестации и диси-дентска дейност. Тази фантас-тична сила все още продължавада действа в Грузия и Украйна и

вдъхновява протестното дви-жение в Иран. Владимир Путиннеотдавна каза, че създаванетона система от перманентни ре-волюции е опасно. Той е прав заедно нещо: наистина става думаза перманентна революция, коя-то започна в Берлин през 1953 г.и продължи независимо от сила-та, приложена срещу нея, в Бу-дапеща, Познан, Новочеркаск,Прага, Гданск и др. Когато сед-мината съветски дисиденти из-лязоха на Червения площад през1968 г., на нас ни се струваше, чете са безсилни. Мислехме, чекнигите на Солженицин или Ша-ламов няма да променят нищо.Но в крайна сметка интелек-

туалното дисидентство и ма-совото народно желание за дос-тоен и свободен живот в стра-ните на Централна и ИзточнаЕвропа родиха нова парадигма,променила картата на Европа.

Точно това предизвиква гневана Владимир Путин. Кремълусеща необходимост да победигрузинците и украинците, за дане даде на новата идея възмож-ност да завоюва постсъветско-то пространство. Но в Европа,повтарям, се появи сила, смени-ла “школата на войната”, сила,която вдъхновява народите напланетата.

“Школата на войната” е затворена

връзка, която се е появила заед-но с развитието на първитеправни системи. Интуициятани подсказва, че появата на кон-цепцията за правата на човека есвързана със съпротивата нахората срещу експлоатацията,унижението и деспотизма, идва-щи от държавата или могъщи

Продължава на стр. 13

Андре ГЛЮКСМАН в разговор с Галина АКЕРМАН за “Новая газета”

социални групи. Заявявайки днес,че “никой не може да бъде под-лаган на изтезания или на жес-токо, безчовечно, принизяващочовешкото му достойнство от-

ношение или наказание”, ние вед-нага чуваме ехото на стонове-те на безбройните жертви.

Концепцията на човешкотодостойнство е ключ, логическавръзка между най-важните правана човека, свързани с личната мунеприкосновеност, свободата наикономическата дейност (вклю-

Юрген Хабермас е на 80 години. Представител е на крити-ческата франкфуртска философска школа. Като професор пофилософия и социология е преподавал в Хайделбергския(1962­1964) и Франкфуртския (1964­1971, 1983­1994) универ-ситет. От 1971 до 1980 г. е директор на Института „МаксПланк“ в Щарнберг.

Автор е на тридесет книги, сред които „Кризата на леги-тимацията“ (1973), „Комуникацията и еволюцията на общес-твото“ (1979) и „Теория на комуникативното действие“(1981). Великият немски философ Юрген Хабермас посети вМосква за честването на 80-годишнината на Института пофилософия на Руската академия на науките и за участие вСветовния ден на философията на ЮНЕСКО, изнесе в Москвалекция, която препечатваме от The New Times.

22 ­ 28 януари 2009 №3 (Година V) СВЯТ 11

Лилия КОСТОВА

“Ще те обичам, ако не завина-ги, най-малко вечно” ­ това епосланието, което чуха немски-те зрители по време на дари-телската акция за Хаити сед-мица след като земята се раз-тресе и унищожи и малкото ос-танала държава на острова.

Певецът, който я изпълнява,има фондация за защита на децав неравностойно положение.Сравнението с България идва вглавата ми някак неволно.

“Българската Коледа” и реак-цията на Германия след катас-трофата в Хаити си приличатпо доста неща ­ организира сетелевизионно предаване, в кое-то известни певци изпълняватпесните си, а хората могат дададат своята лепта за благо-родната кауза да се спасят де-ца, които имат нужда от по-мощ. Събраната сума се съоб-щава периодично, а идеята е тяда стане колкото се може по-голяма и по-кръгла.

Но на мен ми се ще да се спрана разликите, най-малката откоито беше, че певците тамвместо корекции по тялото сиправят фондации за деца. Нямасмисъл да говорим за разликитев сумите ­ Германия е държавас десет пъти повече населениеот България, да не говорим застандарта на живот. И дори зацелевата група да не говорим,макар че си струва ­ децата насобствената ти страна и деца-та на страна на другия край насвета след опустошително зе-метресение.

Но остават и други разлики.Най-напред в патронажа: бъл-гарската кампания се организи-ра по идея на президента на ре-публиката, докато в Германия ­от големия булеварден вестник“Билд”. Ролята на канцлера Ан-гела Меркел се изчерпва с даване

на информация какво прави гер-манското правителство в тазиситуация и с достоен коментарна политически некоректнатареплика на водещия, че “амери-канците искат да печелят отситуацията и затова са реаги-рали по-бързо от всички други”.

След това ­ големите дарите-ли. В Германия сред тях, междудругото, са големите футболниотбори “Байерн”, “Шалке”, как-то и Съюзът на млекопроизво-дителите и млекопреработва-телите и Съюзът на хранител-ната индустрия. Идеята им ид-ва, докато всички са заедно на

изложението “Зелена седмица” вБерлин.

И не на последно място ­ из-браният момент. В Германия ­веднага след природно бедствие.Тогава хората имат директенповод за реакция. В България ­на един от най-уважаванитехристиянски празници. Поводътза реакция си е перманентен(т.е. болните деца на Българияне са повече по Коледа), но сеизползва нагласата на хората давършат добро в святата захристияните вечер.

Не че три разлики са много наброй, но качествено акциите да-

ват два коренно противополож-ни сигнала в обществото. И акона един булеварден вестник с го-лям тираж и вкус към драма-тизма му подхожда подобна ма-сова и показна реакция, остававъпросът дали това подхождана една президентска институ-ция. Като че ли не американ-ският, а именно българскиятпрезидент се старае да извлечеполитически дивиденти с дей-ствията си за бедстващите де-ца.

Второ: в Германия богатитехора смятат за чест да дарятпари публично. В България обаче

големите дарители все гледатда ги дадат под масата, ано-нимни ­ от криворазбранаскромност или за да не разбе-рат данъчните какви пари за да-рения могат да си позволят хо-ра с декларирани повече отскромни доходи...

Трето: след подобно опусто-шително бедствие глобалнатасолидарност кара дарителитеда се чувстват част от едносветовно семейство, в коетоздравите и силните помагат наизпадналия в беда. Докато дари-телската акция по случай Коле-да някак си прилича на купуванена индулгенции: по това времесе вършат добри дела, значи азще пусна един есемес за болнодетенце. В една прелюбопитнастатистика голяма част отбългарите смятат, че са изра-зили своя гражданска позиция,като са пуснали есемес за “Бъл-гарската Коледа”. Един амери-кански журналист беше забра-вил да включи този факт в ста-тия по повод 20 години след про-мяната в България и много сеядосваше.

Аз също мисля, че си струвада се спомене. И да се каже, чесолидарността при нужда игражданската позиция са две ко-ренно различни неща. И че кога-то българите се научим да про-тестираме за правата и свобо-дите си, може би ще се научим икак да помагаме на изпадналитев беда.

П.П. Ако за някого все пак еважно, Германия събра 17 859

462 евро за бедстващите деца вХаити. В България пари могат

да бъдат преведени на УНИКРЕ-ДИТ БУЛБАНК АД

IBAN: BG 64 UNCR 7630 10786609 13

BIC: UNCRBGSFБЪЛГАРСКИ ЧЕРВЕН КРЪСТ(За пострадалите от земет-

ресението в Хаити)

Германия дарявапо телевизията

Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА

Хаити е първата сериознахуманитарна криза повреме на управлението на

Барак Обама. В навечерието навтората година от мандатаму, когато популярността мустремглаво се е втурнала надо-лу. В Хаити и преди земетресе-нието цареше повсеместна бед-ност, беззаконие, корупция инасилие. Хаити отдавна е всписъка на “провалилите се”държави. Безкористна ли е по-мощта на САЩ, или Обамапреследва скрити цели?

В края на миналата седмицатой разпореди историческа помащабите си спасителна опе-рация. Участват повече от 10000 войници и морски пехотин-ци. Ядреният самолетоносач“Карл Винсън” акостира с 600000 дневни дажби хранителнипродукти и десетки хилядилитра питейна вода.

Спасителни екипи и катерина бреговата охрана са изпра-тени в пристанищата на Хаи-ти. Летищата, където прис-

тига хуманитарна помощ отдруги страни, са под контролана Южното военно командванена САЩ, а разузнавателни са-молети АУАКС кръстосватвъздушното пространство надКарибите. За момента са от-пуснати 100 милиона долара.Бил Клинтън, който е специа-лен пратеник на ООН за Хаи-ти, и друг бивш президент ­Джордж Буш, поемат ръковод-ството на новоучредения фондза Хаити. Хората са призованида даряват пари, които по-ра-ционално могат да бъдат вло-жени в храна, медикаменти ипитейна вода. Едва по-ната-тък ще се пристъпи към въз-становяване на щетите и редав страната. Всичко сторено домомента ясно показва, че САЩтвърдо са решили да поематконтрола над Хаити, докатостраната се възстанови от ог-ромните разрушения.

Съобщението, че бившиятпрезидент на Хаити, Жан Бер-тран Аристид, който от 2004г. живее в изгнание в ЮАР, еизразил готовност да се завър-

не в страната си, за да я под-крепи, би трябвало да е обезпо-коително за Обама. Политика-та на САЩ спрямо Хаити епарадоксална, включително и вотношението към Аристид.Докато Бил Клинтън направивсичко възможно да върнеАристид на власт след прев-рат през 1994 г., неговият нас-ледник Буш го принуди да емиг-рира след масовите вътрешниразмирици през 2004 г.

След 30-годишната диктату-ра на фамилията Дювалие всредата на 80-те години Хаи-ти навлезе в период на повта-рящи се политически кризи,прекъсвани от кървави дър-жавни преврати. През товавреме страната затъна в бед-ност и корупция, а за близо де-семилионното население основ-ната мисъл е поне веднъждневно да си осигури храна.Липсата на държавност севъзприема от САЩ като бла-гоприятна среда за организира-ната престъпност и терориз-ма. Южното командване на ВСна САЩ със седалище в Маями

отдавна предупреждава, чеХаити може да се превърне внещо като Сомалия в непос-редствена близост до САЩ.Това е сериозно предизвика-телство за американскатавъншна политика. От тазигледна точка интересите наСАЩ да поемат товара на ху-манитарната операция не сасамо геополитически. Масира-ното участие на военни силитрябва да предотврати бежан-ските потоци. Именно товабеше основният мотив за на-месата във вътрешните рабо-ти на Хаити и по времето наКлинтън. В Хаити живеятоколо 45 000 американски граж-дани, а хаитянската диаспорав САЩ е в състояние да окаженатиск върху правителствотои Конгреса.

От края на 90-те години оба-че Вашингтон е с разклатенипозиции в Латинска Америка.Проектът за глобален пазарот Аляска до Огнена земя врамките на Общоамериканска-та зона за свободна търговияне се осъществи. На места

възникнаха умерени или крайнoлеви управления, създаде сеенергиен съюз между Венецуе-ла, Боливия и Аржентина, ос-нована бе Южната банка,объркваща плановете на Меж-дународния валутен фонд иСветовната банка, появиха сеБоливарската алтернатива задвете Америки (Боливия, Куба,Никарагуа и Венецуела) и на-ченките на “социализма на XXIвек” в Каракас, Ла Пас и Ки-то... Заговори се, че САЩ сазагубили Латинска Америка,но след падането на Аристидот власт са превърнали Хаитив свой “модерен протекто-рат”. Това обвинение посте-пенно бе разбито чрез включ-ването на военни сили на някоилатиноамерикански страни връководената от БразилияМисия на ООН за стабилизира-не на Хаити (MINUSTAH). Втози дух, не на последно мяс-то, с настоящата хуманитар-на операция Обама иска да поп-речи цялостната политика наСАЩ в Латинска Америка дабъде поставена на карта.

Интересите на САЩ в Хаити

Прилики и разлики с “Българската Коледа”

Германия дарява

22 ­ 28 януари 2009 №3 (Година V)12КОМЕНТАРИ

Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА

От един месец в българ-ския политически речник се появи нова ман-

тра: привеждане в известностна криминалния контингент.Привеждането в известностима няколко синонима ­ инвен-таризация, ревизия, осчетово-дяване. Мантрата се изпълнявасъс специализирани полицейскиоперации, а означава да се раз-бере кои са въпросните хора,къде са те, и да им се създаденавика постоянно да усещатдържавата. Припяват я най-ве-че премиерът Борисов, вът-решният министър Цветанов,главният прокурор Велчев иглавният секретар на МВР Ка-лин Георгиев.

След национално съвещание наМВР в началото на седмицатавътрешният министър ЦветанЦветанов припомни, че създаде-ните съвместни екипи между

МВР, прокуратурата и ДАНСса започнали инвентаризация накриминалния контингент в Бъл-гария, който е около 250­300 ду-ши, и допълни: Недопустимо е зазнакови лица, които са известнина всички по места, да отчита-ме в справките, които получих-ме от работните съвещания, чечетвъртото тримесечие на го-дината е започната същественаработа по тези лица. А това салица, които са с изключителнобогат опит и са реализиралисвоята престъпна дейност презпоследните близо 10 години.Какво показва този цитат?

Безпомощност и къса памет.В МВР има една константна

величина. Престъпността себори чрез списъци ­ “привежда-нето в известност” е отко-лешна безрезултатна тради-ция. Да припомним. Първиятсписък с имена на бандити бешесъздаден от вътрешния минис-тър в служебния кабинет на Ре-

нета Инджова ­ Чавдар Чер-венков. В него фигурираха 180души, които трябваше да бъ-дат арестувани, за да се справидържавата с престъпността.След това списък направи АниКрулева. После се появи списъ-кът на самоубилия се вътрешенминистър от кабинета “Виде-нов” ­ Любомир Начев. Бешепредаден на тогавашния главенпрокурор Иван Татарчев ивключваше 2315 престъпници сдве-три или повече висящи дела(без ръководителите им и сен-честите босове). Остана в ис-торията с това, че предизвикаиронични реакции. Сред прес-тъпниците имаше и родители,които не плащат издръжкатана децата си, както и разслед-вани за автомобилни катас-трофи. Не че те не са хора, на-рушили законите, но не това екриминалният контингент,който трябва да се инвентари-зира... През 2002 г. вътрешният

министър Георги Петканов иглавният прокурор НиколаФилчев щяха да правят списъкна опасните терористи. След-ващата ревизия на криминалнияконтингент остана конфиден-циална. Авторът є обаче сезнае: самият Бойко Борисов,тогава главен секретар наМВР. На 20 ноември 2005 г. по-редният вътрешен министърРумен Петков заяви пред жур-налисти, че се подготвя списъкс имената и ЕГН на всички,срещу които има заведени две иповече следствени дела. Допъл-ни, че подготвя доклад анализза контрабандните канали и за-месени висши митничари в тях.После заедно с шефа на след-ствието и главния прокурорзаявиха, че подготвят съвмес-тни действия за форсиране наработата по близо стотинависящи дела срещу 37 души встоличното следствие.

В МВР може да са с къса па-

мет, но ние, гражданите, несме. Ясно е, че системното със-тавяне на списъци не изправяпрестъпниците пред съда и неги вкарва в затвора. Нищо, чеглавният секретар на МВР Ка-лин Георгиев каза пред bTV, челипсвали именно т.нар. систе-мен подход и хоризонталниятанализ, който те си направилитруда да извършат сега в рам-ките на няколко месеца. Най-смешно обаче е, че разчитайкина нашата къса памет, всъщ-ност премиерът Борисов ивътрешният министър Цвета-нов страдат от амнезия. Спо-ред двамата през последните10 години е липсвал контрол отстрана на политическото ипрофесионалното ръководствона МВР. А къде бяха те в пе-риода 2001­2005 г.? Реториченвъпрос. Но тяхната амнезия нее най-страшното. Страшна етяхната безпомощност.

Пak осчетоводяват престъпниците

Виктор АНКОВ

Да продължавам ли да сетревожа, че държаватани става все по-отврати-

телна за живеене и да го доказ-вам с примери от всекидневие-то? Помага ли това някому?Става ли им по-леко на онези,които четат написаното? Не,естествено. Става им по-тежко.Защото продължават да не виж-дат спасение от стрелбите поулиците, хаоса в училищата и до-потопното обществено обслуж-ване. От циганията, която несвърши и с новото правител-ство; напротив, улиците ни ста-ват все по-безобразно мръсни.От моралното деградиране нанаселението дотам, че всеки даиска да прилича на гангстер. Отпълното преимущество на мут-рата.

Мутрата, прочула странатани по цял свят с уникалния си об-лик!

Тази, която срина за двайсети-на години доброто име на Бълга-рия, което киселото мляко, сала-муреното сирене, зеленчуците ичервеното вино създаваха десе-тилетия наред.

Предварително подготвено, це-ленасочено и организирано, тя ниподреди сред най-непривлекател-ните и опасни туристически мес-та в света.

Направи така, че да ни отбяг-ват и презират. Направи го с на-шето мълчаливо и услужливо съу-частие.

Преди известно време еднаприятелка от чужбина съвсем се-риозно попита как се придобиватакъв външен вид. Имаше пред-вид публикувана в пресата сним-ка на неколцина дебили в чернифланелки, черни панталони и чер-ни очила, които охраняваха погре-бението на поредния отстрелян“бизнесмен”. След едноседмичнаразходка из страната женатапритеснено сподели, че всъщност

повечето българи изглеждали потози начин.

Не желаех да споря.Отдавна съм се отказал да

обяснявам надълго и широко ге-неалогията на това уникалнобългарско творение ­ мутрата.Вече изчерпвам темата кратко:

По времето на комунизмаБългария развъждаше огромноколичество борци и щангисти,обучаваше ги на йерархия и ла-герно подчинение, всички бяхана държавна заплата, имаха ми-лиционерски чинове, лапаха без-платно печени мръвки и сидояждаха с буркани домашнамас.

Оттам са физиономиите им.Днес същите хора и наследни-

ците им управляват държава-та, а медиите и гражданите гиобслужват.

Затова гражданско обществона тази географска ширина ня-ма и не може да има.

Толкоз.

Първанов стоял зад рускитеинтереси, Борисов стоял зад аме-риканските ­ вятър и мъгла! Ин-тересите и в двата лагера са ед-накви: пари и власт, а по средата,разперил дружелюбно двете сиръце, стои борецът Маджо катозадкулисен разпределител, съсоб-ственик на България и “наш чо-век” на службите, на президентаП. и премиера Б.

“Малко по-късно мой информа-тор ми разказа, че в изискания хо-тел “Кемпински”, в ресторантана последния етаж, видял Бори-сов в компанията на една от во-дещите фигури на подземниясвят Младен Михалев ­ Маджо”(Юрген Рот, “Новите българскидемони”).

“Всичко е едно голямо “Маджо”в тази държава, братле. Каквогражданско общество искаш отнас, като то граждани няма.Гражданинът отива на барикада-та, за да си заслужи свободата, ание сме шматки и такива ще си

останем. Ами да слагаме тамМаджо за премиер, Бойко да ста-ва президент и най-сетне нещатада си дойдат на мястото” ­ каз-ва ми лице от ъндърграунда.

Макар думите му да звучат на-лудничаво, в държава като наша-та налудничавото е най-смисле-но. С избирането на Маджо запремиер и Борисов за президентмогат да се решат две неща на-веднъж. Първо: България ще сло-жи край на неяснотите околосвоята най-нова идентичност.Второ: ще отпаднат веднъж за-винаги догадките около същ-ността на българската демокра-ция. Това е демокрация от ма-фиотски тип, мирише едновре-менно на свински пръжки иArmani, и на когото на му харес-ва, да заминава в Холандия.

Маджо е хитър, як (в “Олим-пийски надежди” хранеха здраво),участвал е в не една и две биткии познава правилните генерали.

Без да е чел Паскал, схваща, че

човек е по-близък до животното,отколкото до ангела и че нищож-на е човешката природа: егоис-тична, суетна и славолюбива.

Само с такъв премиер Бълга-рия има шанс да се изчисти отмръсотията, защото този човеке наясно, че единствено чистадържава ще привлече туристи. Аповече туристи означават пове-че парички, които след това тойще раздели с българите “по брат-ски”.

Нямал подходяща диплома?Въпросът не е да имаш диплома,а пипе. Той го има, щом е успял даорганизира най-показните убий-ства в България (според твърде-нието на медиите) и да останеневредим и неосъден. Само хора спипе могат да си построят мал-ка спретната къщурка в политена Витоша върху 3910 квадратаразгъната площ и да я нарекат“Учебен център”.

Пък и колко са тези, които раз-полагат с такава мила и предраз-полагаща усмивка?

Избирането му ще повлияе по-ложително и на подрастващите.Така от София до Бургас и об-ратно децата ще знаят, че е доб-ре да трупат маса, да пестят па-ри за стероиди, да шиткат кокаи да мечтаят за S-класа, за дастанат един ден като чичо сиМаджо.

Не е изключено дори да започнеда превъзпитава мафията, защо-то ще иска да е в крак с полити-ците от ЕС, защото е господин скостюм и вратовръзка и защото,както казах, нищожна е човешка-та природа ­ суетна и славолюби-ва.

...Да продължавам ли да се тре-

вожа, че държавата ни става всепо-отвратителна за живеене и даго доказвам с примери от всекид-невието? Олеква ли им на онези,които четат написаното?

След този спекулативен дис-курс може и да им олекне.

Едно голямо МАДЖО

22 ­ 28 януари 2009 №3 (Година V) ВЪТРЕШНИ 13

По технически причини в миналия брой бе пропуснато иметона автора на “Копче на корема” и “За жертвата като напада-тел” (стр. 12) ­ Нева МИЧЕВА. Редакцията поднася своитеизвинения на г-жа Мичева и на читателите.

Аз мисля, че това е най-голя-мото събитие в края на ХХвек.

­ Вие говорите за нова пара-дигма. Но самите лидери назападните страни, напримерБерлускони или Саркози, иматповедението на търговскиагенти, които се отказватохотно от високите идеализаради изгодна сделка. Дали втакава обстановка новитеценности ще могат да се нало-жат?

­ Правата на човека и “реал-политик” са различни неща. Азсъм за реализъм в политиката.Но ако сега западните странизасилват руската автокрация,те работят срещу собствени-те си интереси. Русия покрови-телства редица “скандалджии”на планетата ­ от Ахмадинед-жад до Чавес или ислямиститеот “Хамас”.

Има принципно различие меж-ду Русия и Китай. Китай е дик-татура с комунистическа идео-логия, но същевременно пред-ставлява икономическо чудо.Той в близките десетилетияиска да стане първа икономи-ческа държава в света и затоваима интерес да сътрудничи съсЗапада. Руските ръководителипък добре знаят, че Русия нямада стане нито номер едно, ни-то дори номер две или три.Съответно є трябва другооръжие.

И това оръжие е стремежътда всее хаос. Колкото повечепроблеми имат богатите нанефт страни, толкова по-скъпоРусия ще продава собствения синефт. Това е изгодно за нея.Руските ръководители иматжелание да отслабят страни-те, които не могат да стиг-нат по икономически показате-ли. Това е много опасна поли-тика. Вътре в страната опози-цията е прекалено слаба, за даможе да попречи на Кремъл даобщува с аутсайдерите на пла-нетата и да поддържа деструк-тивните движения и начинания.А западните лидери ­ и десни-те, и левите ­ не разбират вдълбочина природата на рускиярежим и страдат от полити-ческа слепота.

Да продадеш на Кремъл вър-толетоносец “Мистрал” е всеедно да се самонабиеш с кам-шик. Саркози се гордее с това,че в качеството си на тогава-шен лидер на Евросъюза е успялда се намеси в руско-грузинска-та война и да спре рускитетанкове да нахлуят в Тбилиси.Но ако руската армия прите-жава плавателни съдове откласата на “Мистрал”, на кои-то ще бъдат разположени хели-коптери, танкове и отряди забързо реагиране, следващия пъттой няма да успее да долети доМосква, за да спре войната.

­ Френските правозащитни-ци имат претенции към Сар-кози не само по въпросите навъншната, но и на вътрешна-та политика на Франция. Вчастност, неговото прави-телство излезе с идея за пуб-лични дебати за френскатаидентичност. Мнозина смя-тат, че самата идея за таки-ва дебати мирише на попули-зъм и национализъм. Всъщ-ност не е много ясно каквопредставлява национална

идентичност в епохата наглобализацията. Мислите ли,че френската идентичностсъществува? Ако да, то какбихте могли да я определите?

­ Мисля, че трябва да се гово-ри не за идентичност, а по-ско-ро за френска различност,френско своеобразие. Идентич-ността за французина е по-ско-ро политически въпрос. ВъвФранция дори използват израза“ляв народ” и “десен народ”,което, разбира се, е пълнаидиотщина. Френската иден-тичност води началото си отепохата, когато е нямало и по-мен от леви или десни.

Тази специфичност се изразя-ва чрез езика. Вижте напримеркласическото произведение отХII век “Роман за Лисугера”,където всички персонажи саживотни. Главният герой, Ли-сугерът, е доста лош, хитър исъщевременно предизвикващсимпатии персонаж. Той можеда бъде характеризиран катоизразител на протестнотосъзнание, анархист, мърморко ив същото време умник. Именнотози дух на протеста, склон-ността към рефлексия, способ-ността да се възползваш отезика, за да отделиш правдатаот лъжата, пронизват цялатафренска литература.

Немските историци на лите-ратурата на ХIХ век смятаха,че французите обичат да ро-вят в калта и че цялата френ-ска литература е свинарник.Но това не е истина. Францу-зите искат да проникнат в съ-ществото на злото. В Герма-ния това разбра Ницше, койтописа за френските моралистина ХVII век (Молиер, Ларошфу-ко и др.), че те се прицелват вчерната част на човешкия духи попадат в десятката. Става

дума за теми като разврата,прелъстяването, подкупа.

Това съзнание предизвикамного ранната еманципация нажените, умните, образованитеи скептичните жени, които въвФранция са ръководели салони.Немското съзнание пък родиидеала на наивната и чистаГретхен, милото момиче, кое-то се грижи за чужди деца, апосле ражда собствени.

Във Франция контролът нараждаемостта бе разпростра-нен доста преди Френската ре-волюция. Много време предидруги европейски страни фран-цузите са се научили да правятразлика между раждане на децаи секс. Именно затова еманци-пираните френски жени са шам-пионки на Европа по раждае-мост ­ ние даваме на женатавъзможността да изграждасвободно живота си.

­ Вие говорите за въпросиот високо естество, а тезидебати ми се струват по-при-земени. Изправено пред запла-хата от наплив на имигран-ти, френското правителствосе опитва да циментира на-цията.

­ Да, тези неща са дълбоки,но излизат и на повърхността.Шест месеца след безредицитев парижките предградия през2005 г. беше проведено социоло-гическо проучване сред мюсюл-маните. И се оказа, че мюсюл-маните се чувстват най-добрев светска Франция. 90% от ан-кетираните казаха, че няматпроблеми с държавата, 88% ­че нямат проблеми с христия-ните, и 75% ­ че нямат пробле-ми с евреите. Последното еособено учудващо, защото ис-лямистите култивират омразакъм евреите.

­ Излиза, че светскостта,

отделянето на религията отдържавата, е същественачаст от френската национал-на идентичност?

­ Това не е светскост, а от-ношение към религията. За раз-лика от САЩ ние не молим Бо-га да благослови Франция. Об-стоятелствата историческиса се стекли така, че Францияе била първата страна в Евро-па, осмислила и сексуалния жи-вот, и индивидуалните свободи,и политическия живот, заоби-каляйки Бога. Папа Йоан ПавелII веднъж каза, че европейцитеживеят така, сякаш Бог не съ-ществува. Но за французитетази забележка би била спра-ведлива още преди четири века.Те направиха революция, сякашняма Бог, те правят секс, ся-каш няма Бог, и дори правятдеца, сякаш няма Бог. Това усе-щане изцяло пронизва същес-твуването на индивида.

Между другото, в парижкитепредградия религиозните фана-тици нямат власт и безредици-те нямаха нищо общо с рели-гията. Всички полицейски коми-сари признаха, че и магребинци-те, и африканците, и кореняци-те французи ­ накратко, мла-дите безработни ­ действахазаедно. Самото въстание е оп-ределена форма на асимилация-та. Та нали въстанието е тра-диционна форма на протествъв Франция не само сред па-рижките студенти в 1968 г., нои сред селяните. Франция нико-га не е стояла пред избор ­ пу-гачовщина или сляпо подчинява-не на властта. Да си спомнимза Жакерията или Фрондата.Именно това наричам френскосвоеобразие.

­ Националната идея сетърси и в Русия. Тъй като ре-волюцията вече не се смята заположителен фактор, внима-нието се концентрира върхувоенните победи от далечно-то или по-близкото минало, иособенно върху победата въвВтората световна война, коя-то като че ли заличава всичкипрестъпления на комунисти-ческия режим. Как гледате натази героизация на миналото?

­ Руският героизъм е тайназа европейците. Руснаците по-казаха, че са способни да жер-тват всичко, в това число и се-бе си, за да принудят нашес-твениците да остъпят. Запръв път това стана по времена Наполеон, а за втори ­ повреме на Втората световнавойна. Навремето Наполеон есравнявал московския пожар сТроянската война.

Хитлер въплъти цялатавоенна, промишлена и идеологи-ческа мощ на континенталнаЕвропа. И отново у обикнове-ните руснаци се събуди “живо-тинската” реакция срещу на-шественика. Тук работата не ев Сталин и комунизма.

У европееца такава реакция

предизвиква амбивалентни чув-ства. Същите чувства са из-питвали и руските писатели.Когато Достоевски, Тургенев иЧехов писаха за руския нихили-зъм, т.е. за способността дахвърлиш в огъня цяла цивилиза-ция, те винаги си спомняха заподпалването на Москва.

Тази способност е една отпричините, поради които евро-пейците трудно разбират Ру-сия. В някакъв смисъл това еотвъд границите на западноторазбиране, както и феноменътна ислямиститекамикадзе.

­ И все пак триумфът въвВтората световна война ста-на триумф на сталинизма. Исе оказа, че този механизъм ежилав. В постсъветска Русиядемокрацията, едва родила се,бързо се смени с авторитаренрежим. Има ли надежда запромяна?

­ За съжаление руските уп-равници смесват модернизация-та и цивилизацията. Русия мо-же да се модернизира, без дапроменя авторитарната систруктура, както е станалопри Петър Велики (въпреки чена практика днес това не сеслучва), но модернизацията непредполага нито спазване направата на човека, нито демок-рация, нито мирна политика.

А за цивилизацията съвремен-ните интелектуалци трябва даводят същата борба, какватопросветеният елит в Русия еводел винаги срещу деспотиз-ма.

­ Тази борба е ще по-трудна,защото размерите на Русияизискват силна държава. Щомдържавата отслабва (най-до-бър пример за това е Фев-руарската революция), в стра-ната се възцаряват анархия ихаос. Отчасти така стана ипри Горбачов.

­ Струва ми се, че терминът“силна държава” е смокиновлист за автокрацията. В Русиявинаги е съществувала възмож-ност управляващите и просве-тената прослойка да вървятпо един различен път без репре-сии. Понякога този път е билуспешен, например освобожда-ването на селяните и реформи-те на Столипин.

Така че Русия не е длъжна даси остава реакционен блок,който задушава собственитеси граждани и близките стра-ни. За съжаление в миналототя, общо взето, е избиралаименно този път, но това не ефатална съдба. Винаги трябвада се помни, че ако не бешеПървата световна война иболшевишката революция,влиянието на руската културав Европа щеше да бъде доми-нантно. Тя би могла да станефакел на европейската цивили-зация. И такава надежда има иза в бъдеще.

Превод от руски:Андрей Романов

“Школата на войната” е затворенаПродължение от стр. 10

Андре Глюксман е френски философ, известен със своетовнимание към проблемите на правата на човека в Русия.Забранено му е да влиза в страната. Причините за това саясни от това интервю. Но също така е очевидно, че споро-вете с опонентите от такава класа биха били по-плодот-ворни за Русия, отколкото забраните за открита дискусия.

Галина Акерман, „Новая газета“

22 ­ 28 януари 2009 №3 (Година V)ИЗКУСТВАТА14

Аве ИВАНОВА

“Борисов ­ премиерЖелева ­ еврокомисар,

Вежди и Божидар ­ министри.По-абсурден виц едва

ли може да има”Из форумите

Казусът “Музикален теа-тър” има няколко страни,които следва да се огле-

дат, преди да се оформи отно-шение и да се взима страна.

И те са ­ юридическа, граж-данска, творческа и полити-ческа.

Юридическата засяга конкур-са ­ честен ли е той, кактоуверяват поддръжниците наспечелилия го Борис Панкин.

Тук фактите говорят за дра-ма, натиск и несигурност отстрана на самото Министер-ство. В последните 20 месецатова е неговият трети опитда проведе конкурс и да излъчинов директор на Държавниямузикален театър.

Първите два завършват стихо фиаско ­ третият, се-гашният ­ с шумно. Трупатана театъра дава мощен отпор,с черти на гражданско непод-чинение и невиждан медиен ин-терес. Не остана медия, коятода не попълва новинарския сиблок с това ескалиращо напре-жение.

Първият провален конкурс задиректор на Оперетата е през2008 година ­ тогава канди-датстват досегашният дирек-тор проф. Светозар Донев (натози пост от 1996 г.), БорисПанкин, както и солистът Ма-рио Николов ­ този, на когототрупата се доверява. Конкур-сът се проваля ­ никой от кан-дидатите не събира достатъч-ния минимум точки.

Отново конкурс е назначенпрез ноември м.г. ­ на него Бо-рис Панкин не е допуснат пора-ди липсата на 5 години управ-ленски опит ­ победител от-ново не се излъчва. Съвсем ско-ро това изискване отпада и сеназначава нов конкурс, на кой-то Панкин не само може да сеяви, но и да спечели ­ при товабезапелационно ­ конкуренти-те му въобще не са класирани.

Знае се със сигурност, чеглавният прокурор Борис Вел-чев (първи братовчед на ре-жисьора) е звънял многократ-но на отговорни кадри в Ми-нистерството. Вероятно е за-нимал с въпроса и самия минис-тър Рашидов. Тази намесаизиграва мечешка услуга наПанкин и притуря към враж-дебността на колектива наМузикалния театър ­ те от-казват каквото и да е запоз-нанство както с него, така и спрограмата му за развитие наинститута.

Как протичат конкурсите вМК, знам освен от личен опит,

Казусът “Музикален театър” ­в каскадата от скандали

но и от многобройни разговорис колеги ­ успели и неуспеликандидат-директори на теат-ри. В тях конкурсно е само на-чалото, краят е предизвестен,а името на фаворита често сеноси в съсловието много предидори да е обявен съответниятконкурс.

Кой е “връзкар” и кой е под-готвен за позицията, никоганяма да се знае, докато тезиконкурси не станат публични.Докато Министерството незапочне да публикува концеп-циите на кандидатите и дапровежда събеседването с тяхпри открити врати. Тогаваконтролът, който общество-то и медиите ще имат върхудействията на своите “слуги”(нали министър значи слуга?),ще бъде реален и вероятно щевъзпрепятства партийния игрупов интерес, на който без-грижно слугуват комисиите поизбора.

Смяната на правилата в дви-жение и отмяната на изисква-ния, на които фаворитът неотговаря, преплитането нафигури и лични заинтересова-ности (председател на настоя-щата комисия е композито-рът Ал. Йосифов ­ бивш канди-дат за поста ­ веднъж, и вто-ри път ­ автор на мюзикъла,залегнал в програмата на Пан-кин), мисля, поставят под сил-но съмнение юридическата ­по форма и същество ­ прециз-ност на този конкурс.

Стигаме до гражданския ас-пект на казуса.

След масовия протест предигодини на журналистите наБНР срещу назначения ИванБориславов аз лично не помнятолкова мощен и монолитенпротест от страна на колек-тив на културен институт.

Това със сигурност само посебе си ­ като граждански акт

на общност ­ е повече отвдъхновяващо. Още повече, четези институти ­ театри,филхармонии и пр. съвкупностиот силни индивидуалности ичестолюбия ­ по правило труд-но застават зад обща кауза.Във всичките техни изказва-ния ­ много, наистина много! ­аз обаче разбрах само срещукакво те са ­ срещу личносттана Панкин. Отсъствието и надума какъв искат да бъде теа-търът им ­ за какво те са, мепринуждава да мисля, че те ха-ресват състоянието на теа-търа си и качеството на пос-тановките си. Тоест статук-вото чудесно ги устройва. Втози смисъл се боя, че реакция-та им на нетърпимост би билаидентична при всеки друг ид-ващ отвън ръководител.

И ето ни до творческатастрана, която би трябвало дае водеща в опита за обективнопреценяване на този сюжет.

Борис Панкин не успя през25-те си години съществуванев театралния живот на стра-

ната да изправи ръст над сред-ното професионално ниво. Не-що повече ­ спектаклите му сесвързват много повече с гран-домански амбиции и изкусноразположен PR, отколкото съссобствен сценичен език или ар-тикулирани послания. Твърдя,че през годините режисьорски-те му работи са повод за прос-транни интервюта, не и закритически анализ. Казано пря-мо ­ той не е автор на съби-тие, “пожелано” от фестивалили професионална полемика.За мениджърските му качес-тва никой не може да има мне-ние ­ той не е бил в ситуация,където да докаже или опровер-гае тяхното наличие. Интели-гентността му, която не пос-тавям под съмнение, вероятноби го посъветвала да не разчи-та единствено на своята ре-жисура, за да изведе коя да етрупа на по-висока кота.

В същото време аз нямам ни-то един колега ­ театровед,режисьор, актьор, който по ка-къвто и повод да е включил втворчески разговор или дорисамо да е споменал, че е бил напредставление в Музикалниятеатър. Не да е споделял далиго е харесал или не ­ само да ебил. Рецензия за тамошнопредставление също никога нее попадала пред очите ми. Пос-ледното събитие, за коетоимам спомен да се е шумяло втеатрална София, е “Човекътот Ла Манча” на Леон Даниел.Мисля, че става дума за 70-тегодини. Това е театър, койтодругите театри и театралитепросто не броят. Той със си-гурност има публика. И тя съссигурност има своите основа-ния да го посещава. Да е в та-кава степен маргинализиран,несъмнено голям дял трябва даима и досегашният му ръково-дител, 78-годишният проф. Св.

Донев, който с гордост заявя-ва, че му е посветил 33 годиниот живота си.

Дори страната ни да бе внай-цветуща ситуация ­ спросперираща икономика и свластващо съзнание за базис-ното за една нация значение накултурата ­ трупа от такъвхудожествен разряд, с 277 ду-ши, на държавна издръжка,през 2010 г., в Европа ­ звучиабсурдно. Колкото и жанрътда изисква определен капаци-тет от солисти, хористи, ба-летисти и оркестранти.

И тук идва политическиятмомент. Или липсата на поли-тическо мъжество от странана Министерството на култу-рата. Първо, действията муиздават ясното съзнание, кое-то назначаващите са имали, запротеста, който ще последва.Може би от Министерствотоне са си давали сметка за раз-мера му ­ но са били запознатис колективното нежелание натрупата да бъде поверена връцете на техния фаворит.Той обаче е бил удобен за цели-те им ­ а именно да проведе“структурна реформа”, коетов българската практика напрехода, уви, значи преди всич-ко съкращаване на персонала изакриване на работни места. Иминистърът, вместо да ходи вПалма де Майорка*, да връчвадържавни отличия на купувачина своите пластики, команди-ровайки от фонда на Минис-терството придворната сижурналистка Валерия Велевапод бащиното є име, можешеда отиде в подопечното му ве-домство и да обясни ситуация-та ­ с факти и цифри да моти-вира необходимостта от ради-кални действия и точно тованазначение. На прост език ­ дапоеме отговорност за дей-ствията си.

Вместо това, в добрите ситрадиции на задкулисност, ви-сокомерие, демагогия и непроз-рачност, хората от Минис-терството се опитват да ма-мят разбунтувалата се трупа,сключвайки с нея временно ифалшиво примирие: “Ще мис-лим, ще намерим решение ­ не-ка да се въздържаме и ние, ивие, и Панкин от изявления допонеделник, по-добре до втор-ник” ­ рекъл им скулпторът иси стиснали ръцете. Вместотишина настъпи наводнение ­слугински материалчета(“Труд” и “Стандарт”), интер-вюта с Панкин и пр. стоновена кризисен PR. Лошото е, че впонеделник изтича 7-дневниятсрок, в който конкурсът можеда бъде атакуван. Какво след-ва? Нови дни на протести, сре-щи и надхитрявания?

Или твърда ръка и “въвежда-не във владение” на Борис Пан-

Борис Панкин

Продължава на стр. 15

22 ­ 28 януари 2009 №3 (Година V) ИЗКУСТВАТА 15

Мариана ХРИСТОВА

Впоследните седмици ни за-ринаха със суперлативи поадрес на “Аватар”, новия

свръхмащабен проект наДжеймс Камърън, който отдав-на драпа да детронира ДжорджЛукас от поста “най-успешенрежисьор в Холивуд”. Че билнай-скъпият филм в историятана киното, че досега такъв несме гледали, защото е револю-ционен в това или онова, и най-притеснителното твърдение ­че е бъдещето на киното. Пове-чето, разбира се, са неподплате-ни изказвания в името на най-регламентираната и узаконенав днешно време лъжа ­ пиарът.Ако не беше мощната рекламнакампания, която буквално тезадължава да го гледаш с пре-тенцията за изключителностна продукта, едва ли “Аватар”щеше да удари боксофиса с ре-корден милиард още вторатаседмица, едва ли щяхме да себлъскаме в мола, за да похарчимедни излишни пари за едно три-виално зрелище със свръхвре-метраене; и надали щяхме да гокоментираме толкова прос-

транно тук. Оказахме се вприм-чени в хватката на агресивнатареклама, досущ като във водо-въртежния епос, който се лееот триизмерния екран, без даоставя пространство за мис-ловна дейност.

За всеки гледал “Междузвез-дни войни”, “Джурасик парк” или“Апокалипто” филмът на Каме-рън е тавтологичен, що се от-нася до хайтек приспособления-та от бъдещето и чуждоземни-те фантасмагории. Сюжетътпък е съвсем “нищо ново подслънцето” във фантастичнияжанр, но за него по-насетне.Единственото наистина рево-люционно в “Аватар” е напредъ-кът на анимацията дотам, чесините хора с опашки и стърча-щи уши ­ на’ви, на планетатаПандора мърдат досущ катоживи и изглеждат от плът икръв. Средата също е изпипанадо маниакалност ­ всяко лис-тенце, капчица, косъм или при-чудлива твар са поставени вред, така че филмът прилича нанякакъв антидарвинистки мо-кър сън, където свирепите пра-вила на естествения подбор не

важат и животни се убиват вкраен случай. Божиите законитук издава Джеймс Камърън, аБиблията му е изтъкана от ал-горитми.

Действието се развива в неяс-но и далечно бъдеще, когато чо-вечеството вече тотално епрецакало Земята и си търсидруги планети за разрушаване.Пандора е богата на някакъв ул-траценен минерал, но за дастигнат до него, землянитетрябва да изместят местнитехора на’ви и да унищожат Дър-вото на живота, символ на ро-довата памет, връзките с при-родата и каквото още се сетим.За целта изобретяват изкус-твени на’вита с човешко съзна-ние (въпросните аватари) сидеята да ги убедят на добро-волна миграция, но агентът, ко-гото пускат на мисия, се влюб-ва в дъщерята на туземниявожд, обръща курса и започва дабрани Пандора от пришълците.Земното му тяло впрочем е за-котвено в инвалидна количка,след като е служил предано наамериканската армия, а катоаватар отново е силен, пъргав и

потентен. Още една червенаточка за местната девственасреда в опозиция на изкорубена-та от експерименти Земя. От-тук насетне следват скучнибитки, на които заспиваш отраз, банални обрати и напълноочакван финал с обидно плоскопослание, изчислени до стотнапо правилата на холивудскотосценарно писане. Единственатаглавоблъсканица също е елемен-тарна за разкодиране, а именно­ да разпознаем реалните героии събития, заложени в сценария.Ясно е, че с толкова еко филмКамърън “критикува” корпора-тивната политика на големитекомпании, които унищожаватприродата; минава през агресив-ните военни навици на амери-канците, та чак намеква за ге-ноцида на индианците с недвус-мислената прилика между на’ви-тата и червенокожите първо-обитатели на Новия конти-нент. И много хитро от неговастрана да насрочи премиератанавръх срещата в Копенхаген,когато целият екопиар работив негова полза. Само че “Ава-тар” е корпоративен продукт

по всички правила и в тозисмисъл позицията му е безоч-ливо лицемерна. Конфликтът всюжета е вечен ­ между човекаи техниката, природата и циви-лизацията. Но докато Камърънс все сили крещи, че е на страна-та на природата и културнататрадиция, “Аватар” е с дватакрака откъм настъпателнатацивилизация. Технократскиятму и касов триумф до рекорденпредел изпълва мисията на съв-ременното зрелище ­ да те при-кове, омаломощи, промие и ам-путира откъм възможност засобствена интерпретация. Дати предложи готови отговорина въпроси, които дори не сиимал време да си зададеш. В то-зи смисъл “Аватар” няма нищообщо с приказката (както за-щитниците му се опитват даоправдаят наивността на сю-жета), защото вместо да на-мества културни модели, вну-шава демагогски послания. И евърховно постижение за кинототочно колкото небостъргачътБурж в Дубай е върховно пости-жение в архитектурата. Състе-зава се единствено на грандо-манско ниво.

Триизмерно и плоскоТриизмерно и плоско

Казусът “Музикален театър“...

Водевилният послесловГорният текст беше написан на 16 януари и бе публикуван в

нашия сайт. В последващите дни протестът на трупата на Му-зикалния театър преля отвъд границите на началния си патос –„творчески“, и прие синдикални, а и политически окраски, средкоито искане оставката на зам.-министър Дерелиев зарадиобидни квалификации и неверни твърдения около субсидии, прихо-ди и прочее параметри на дейността на Оперетата. Днес (сря-да, часове преди редакционното приключване на броя), след про-теста пред Министерския съвет, на среща с министър Рашидовзлополучно назначеният Борис Панкин се е оттеглил. Мотивитему са: Като отчита явното нежелание на колектива и на синди-

катите на Музикалния театър да приемат необходимостта отреформиране, развитие и осъвременяване на дейността на тозикултурен институт*.

По-интересна е тезата на културния министър: Отчитайки,че неподчинението в Музикалния театър се ръководи от дватасиндиката, които в писмо от днес уведомяват министъра, че щепредприемат действия съгласно Закона за уреждане на колек-тивните трудови спорове, министър Вежди Рашидов оставядвата синдиката да определят как да се ръководи този култу-рен институт в бъдеще*.

В опит за ирония и елегантно спускане на завесата министъ-рът отново влиза в жанра на водевила, единствения, в който ра-

ботниците на „Форд“ биха могли да определят какви автомоби-ли ще произвежда компанията.

Най-смешен и в духа на българските политически традиции отвтората половина на миналия век е послесловът на кеча „Опере-тата срещу Панкин“, а именно: Министър Рашидов предложи наБорис Панкин и той прие поста съветник на министъра по музи-кално-сценични изкуства. Заповедта за назначаването му влизав сила от днес*.

В този дух на действия, очакваме с какъв пост ще бъде овъз-мездена и Румяна Желева.

* Цитатите са от официалното изявление на Министерството накултурата.

кин под полицейски съпровод?Отлагането на решенията,

знаем всички, неизбежно водидо влошаване на всяка ситуа-ция.

Наистина културното ве-

домство влезе в съвсем тясносътрудничество с медиите ­както несвързано и пийналопожела преди време министър

Рашидов. Пресата вече несмогва на тази каскада отскандали. Нестихнал казусът“Сълза и смях”, избухна този сМузикалния театър. Междув-ременно се пръкна такъв и вХудожествената гимназия. Ос-тава ни да чакаме скандалите

да предизвикат и нещо друго.За жалост нашия ръководителочевидно не го щат за посла-ник в Париж. Дано някъде сеяви друга дипломатическа ва-канция, която да го поеме.

* w w w . t r u d . b g /Article.asp?ArticleId=308455

Продължение от стр. 14

22 ­ 28 януари 2009 №3 (Година V)НА НОВ ГЛАС16

Стоян ГЯУРОВ

Човек ­ както зрителят,така и специалистът ­може без колебание да ока-

честви като сензационна пищна-та изложба, която представя докрая на февруари франкфурkт-ският музей “Щедел”. Тя е сенза-ционна, защото позволява да сенадникне по-навътре зад завеса-та от загадъчност и въпроси-телни, обвиваща както живота,така и творчеството на рене-сансовия гений Сандро Ботичели;защото повдига нови въпросиоколо някои подробности за рабо-тата и биографията на художни-ка, приемани досега като непок-латими истини. Не на последномясто, изложбата във Франk-фурт е сензационна поради самияфакт, че я има. Това е първатаизобщо изложба в немскоезично-то пространство, посветена наБотичели ­ не през този или презминалия век, а след смъртта нахудожника преди близо 500 годи-ни, на 17 май 1510. Никога предитолкова много произведения наБотичели не са били събирани наедно място извън Флоренция иедва ли в близко бъдеще ще бъдевъзможна подобна богата експо-зиция извън родния му град; макарче който иска да види “Пролет” и“Раждането на Венера”, онези двеплатна, познати дори на неизку-сените от изкуството, ще тряб-ва да се разходи до Флоренция имузея “Уфици”. Причината затрудността да се организира по-добна мащабна проява е елемен-тарна: работите на майстора сатвърде крехки и твърде ценни, зада бъдат разнасяни по света ­дори срещу милионни суми.

Един престижен музей

Осъществяването на излож-бата във Франкфурт е шедьо-вър на музейната дипломация ипример за упорито дългогодиш-но търпение. Способността наорганизаторите от “Щедел” даубедят собствениците на пове-че от 40 колекции в света ­Флоренция, Рим, Виена, Ам-стердам, Берлин, Лондон, Па-риж, Вашингтон ­ да изпратяттези безценни картини в рейн-ската метрополия е доказател-ство и за високия международенпрестиж на този музей, основанпрез 1816 година от франкфур-тския банкер и меценат ЙоханФридрих Щедел. Нищо чудно, чесред онези 2700 картини, прите-жавани днес от музея, се намираи един от шедьоврите на Боти-чели, “Женски идеален пор-трет”, придобит в средата наХIХ век, когато художествено-то значение на Ботичели не ебило така безспорно, както еднес. Благодарение именно натози портрет “Щедел” се на-режда в списъка на световнитеколекции, притежаващи най-важните работи на художника.

Красивата Симонета

В съседство с “идеалния пор-трет” в изложбената зала стои

направеният вероятно посмър-тно портрет на Джулиано деМедичи; близост, която препра-ща към една от най-романтич-ните истории, разказвани въввръзка с творчеството на Бо-тичели. Флоренция през ХV веке градът на фамилията Медичи,банкерите, които жадуват дабъдат аристократи (каквито истават малко по-късно). Такаче през 1475 г. те организиратедин пищен рицарски турнир послучай пълнолетието на Джу-лиано, турнир, който естестве-

но е спечелен от Джулиано ибрат му Лоренцо. Следвайкиправилата на дворцовия церемо-ниал, Джулиано си избира “кра-лица на красотата”, на коятопосвещава своята победа: товае омъжената Симонета Веспу-чи, la bella Simonetta, която уми-ра обаче на следващата годинаот туберкулоза, едва 23-годиш-на. Когато точно на същия дендве години по-късно ­ 26 април1478 ­ Джулиано става жертвана политическо съзаклятие,провидението сякаш го свързва

още по-тясно с неговата плато-нична любов. Брат му Лоренцо,наречен Великолепни, поръчва наБотичели портрет на убития изапочва да насърчава с всичкисредства култ към паметта напокойния. Затова неслучайно вмного от така грацилните изавладяващи женски изображе-ния, създадени от Ботичели,прозират чертите на Симоне-та.

В “Щедел” портретите наДжулиано и Симонета стоятедин до друг ­ така, както два-

мата не са стояли никога вреалния живот. По този начинорганизаторите на изложбатаотдават дан на една романтич-на любовна история, която имамного малко общо с историчес-ките факти, но въпреки товапродължава упорито да се раз-правя от пет века насам. Ниматова не е истинско богатствов нашето така бедно на приказ-ки време!

Грехът на Вазари

Отново Джорджо Вазари, ху-дожникът, станал писател, еонзи, комуто дължим повечетосведения за Ботичели; така как-то му дължим почти всичко,което знаем за големите и нетолкова големи творци на Рене-санса. В своите знаменити“Животоописания”, писани следсредата на ХVI век, тоест дъл-го след смъртта на Ботичели,той е оставил една доста ос-къдна скица за живота и рабо-тата на художника. Днес същес-твуват обосновани съмнения внейната достоверност. Споредисторическия очерк в каталогакъм франкфуртската изложбаглавната причина за съмнения-та в обективността на Вазаритрябва да се търси в генерална-та му линия, целяща да принизизначението на всички, включи-телно и на Ботичели, за сметкана боготворения от него Мике-ланджело. Противно на Вазари,кураторът на изложбата Ан-дреас Шумахер и историкът Ул-рих Рем са на мнение, че Боти-чели е бил образован, дори инте-лектуален художник, който ви-наги е стоял близо до Църква-та, а не както дълго се смята-ше, че се бил завърнал към рели-гиозната тематика едва кога-то остарял. Изобилието от ре-лигиозни платна, изложени въвФранкфурут, е един от важни-те акценти на изложбата, тъйкато тези работи далеч не сатака познати, както творбитему с митологични мотиви.

Но най-големият грях на Ваза-ри не е, че омаловажава май-сторството на художника Бо-тичели, а че го обявява за после-довател на фундаменталистаСавонарола, изгорен на кладавъв Флоренция в самия край наХV век. Това според специалис-тите е главната причина, пора-ди която звездата на Ботичелизалязва малко след като е изгря-ла. Едва няколко столетия по-късно, през ХIХ век, художници-те прерафаелити откриват на-ново стилизираната, елегантнаживопис на флорентинския май-стор, а ще минат още няколкодесетилетия преди неговатазвезда да изгрее отново в пъл-ния си блясък. Сегашната из-ложба във Франкфурт “Ботиче-ли: портрет ­ мит ­ молитва”показва нагледно какво имамепредвид, когато казваме, че не-що е “неподвластно на време-то”: няма власт, която да стоинад толкова много красота.

Ботичели във ФранкфуртStadel Museum, Frankfurt. “Botticelli. Bildnis, Mythos, Andacht” до 28 февруари

Художник Сандро Ботичели, Симонета Веспучи като нимфа