Петко Р. СлавейковПетко Р. Славейков

• Роден на 17.11.1827 г. във Велико Търново, в дома на Рачо Казанджията - в стар занаятчийски род. Бащата е слабо образован, но е с горд български дух.

  П. Р. Славейков учи последователно във П. Р. Славейков учи последователно във Велико Търново, Дряново, Трявна и Велико Търново, Дряново, Трявна и Преображенския манастир. Независимо от Преображенския манастир. Независимо от това, усилено се самообразова с много това, усилено се самообразова с много четене в библиотеките на четене в библиотеките на манастирите около Велико Търново. манастирите около Велико Търново.   Голяма роля за образованието му изиграва  Голяма роля за образованието му изиграва и запознаването му с "История и запознаването му с "История славянобългарска“ на Паисийславянобългарска“ на Паисий Хилендарски Хилендарски

През 1843 г. става учител във В. През 1843 г. става учител във В. Търново. Но за Търново. Но за написаното "Прославило се Търново написаното "Прославило се Търново със славни гръцки владици" е изгонен и със славни гръцки владици" е изгонен и последователно става учител в други последователно става учител в други села и градове - Видин, Враца, Плевен, села и градове - Видин, Враца, Плевен, Берковица, Лясковец, Бяла, Елена и др.Берковица, Лясковец, Бяла, Елена и др.

В Цариград П. Р. Славейков издава В Цариград П. Р. Славейков издава вестник "Гайда" (1863-1867), вестник "Гайда" (1863-1867), вестник "Македония" (1866-1872), вестник "Македония" (1866-1872), списание "Ружица" (1871), сп. списание "Ружица" (1871), сп. "Пчелица" (1871), сп. "Читалище" "Пчелица" (1871), сп. "Читалище" (1872-1873), "Звънчатий глумчо" (1872-1873), "Звънчатий глумчо" (1872), в. "Шутош" (1873-1874), (1872), в. "Шутош" (1873-1874), "Костурка" (1874)."Костурка" (1874).

• За статията "Двете касти и власти" (в. "Македония") е арестуван и обвинен във връзки с революционния комитет в Букурещ.    1873 г. създава известната поема "Изворът на белоногата". В 1874 г. основава българска гимназия в Одрин, където се бори с гръцкото влияние върху българите.

• По-късно е учител в Стара Загора. По-късно е учител в Стара Загора. Пише борчески стихотворения Пише борчески стихотворения (1876), бива окован и затворен (1876), бива окован и затворен след Априлското въстание. Във след Априлското въстание. Във възникналия пожар в Стара възникналия пожар в Стара Загора загубва ръкописите си и Загора загубва ръкописите си и събраните 15000 пословици. събраните 15000 пословици.

• По време на Руско-турската освободителна война се сближава с руските войни, превежда през Стара планина отряда на генерал М. Д. Скобелев, става свидетел на шипченската победа и ги придружава до Сан Стефано.

Става председател на Народното Става председател на Народното събрание (1880) и министър на събрание (1880) и министър на просвещението и вътрешните просвещението и вътрешните работи (1880-1881). Издава в. работи (1880-1881). Издава в. "Остен" (1879), в. "Целокупна "Остен" (1879), в. "Целокупна България" (1879), в. България" (1879), в. "Независимост" (1880-1883), в. "Независимост" (1880-1883), в. "Търновска конституция" (1884), в. "Търновска конституция" (1884), в. "Истина" (1886), в. "Софийски "Истина" (1886), в. "Софийски дневник" (1886) и в. "Правда" дневник" (1886) и в. "Правда" (1888). (1888).

    За подчертани демократични идеи и За подчертани демократични идеи и участие в политическите борби е арестуван, участие в политическите борби е арестуван, забранено му е да учителствува и му забранено му е да учителствува и му намаляват пенсията. Дълбоко огорчен, намаляват пенсията. Дълбоко огорчен, умира в София на 1 юли 1895 г умира в София на 1 юли 1895 г

•  Запазени са части от исторически патриотични поеми (написани най-вероятно под влияние на Паисиевата история - "Крумиада", "Кралев Марко", "Самуилка").