Емилия Йорданова

Идеята...

Играта дава възможности за изява на вродената

потребност от общуване, игра и експериментиране. За да

отговорим на потребността на детето от общуване и

самоутвърждаване в среда на връстници и възрастни, ние

насърчаваме и стимулираме творческото въображение и

креативния интелект на децата и им създаваме

благоприятна среда и възможност да общуват с

възрастните на техния специфичен, синкретичен език. По

този начин изразяваме и собствената си потребност от

свобода за изява като творци в ролята ни на катализатор за

развитие на детската индивидуалност и стремеж към

самореализация. В същото време стимулираме

тенденциите за търсене и намиране на „общ език” между

децата и между деца и възрастни, развиваме детската

емпатия и „включеност” в живота на детската група,

семейството, околния свят.

Идеята за тази работилничка е продиктувана от

необходимостта да отговорим на актуалните потребности

на съвременните деца от интересни, вълнуващи,

разнообразни, развиващи, динамични и увлекателни игри.

Тя предполага прилагането на интерактивни методи и

технологии за обиграване на игри матрици и

многофункционални игри, които ние и децата

„сътворяваме” за целите на творческата игра. С други

думи, акцентираме върху самомотивираната,

самопородената, самореализираната игрово-познавателна

активност, апелираме за индиректност и партниране с

децата за реализацията на игровия замисъл. Предлагам на

учители и родители вълнуващото предизвикателство да

играят заедно с децата и да общуват свободно с тях в

ролята им на съиграчи и желани партньори в игрово-

познавателното взаимодействие. А какво по-добро място

да бъдем заедно и да творим със сърце, ум и ръце от една

работилничка за игри?! Важното е да си създадем такава

атмосфера, при която децата да се чувстват свободни да

общуват помежду си и с нас, да играят, апробират,

фантазират, творят и споделят своето игрово

пространство. Прилагайки този „отворен”, добронамерен,

рефлексивен подход, ние помагаме на детето да осъзнае

какво може,какво иска и какво му е нужно,за да разбере

как „функционира” околният свят, да се чувства свободно

да преоткрива неговите възможности и тайни, да бъде

„себе си” в заобикалящата го реалност. По този начин

инициираме формирането на истинска игрова култура на

съзнателно и открито взаимодействие в специфичната

познавателно-откривателска практика на детето, като

създаваме в него чувство на увереност, пълноценност и

пълноправност. Ние, като възрастни, съучастваме с него в

една интригуваща, истинска креативна игра. А нима ние

самите нямаме нужда да поиграем?!

Всъщност, това е идея, реализираща се в две части:

1. Учителска работилничка, в която всеки учител

и/или родител (в ролята на учител или партньор) да изрази

себе си и вложи творческите си виждания за подготвянето

на материали с цел изработване на автодидактични игри и

самоделни продукти с децата;

2. Детска работилничка, в която децата, със

съдействието на възрастни (учители, родители, приятели),

изработват свои игри, кукли, игрови комплекти или

творчески продукти, които впоследствие да използват в

собствената си игрово-познавателна практика и като

медиатор за непосредствено, откровено общуване.

Следва най-интересното – споделената творческа

игра! Да поработим, да се посмеем и поиграем заедно!

Предложените игрови идеи могат да се реализират в

различни варианти и формати, както и да се измислят

нови начини за организация на игрово-оперативно

взаимодействие и игра с вече готовите продукти. Дадени

са и няколко различни варианта за обиграване и

използване на изработените игри.

За начало предлагам следната

игрова селекция:

1. Макетни игри

o „Къща“

o „Улица“

o „Динозавърски истории“

2. Проектни игри

o „Детска стая“

o „Джунгла“

o „Коледно вълшебство“

3. Карти

o „Професии“

o „Транспорт“

o „Растения“

4. Лото

o „Цветя“

o „Пеперуди“

o „Морски обитатели“

o „Бозайници“

o „Буболечки“

o „Птици“

5. Домино

o „Делфини“

o „Котки“

o „Феи“

6. Книги игри

o „В детската градина“

o „Моята приказка“

o „Моят град“

o „Анимационен филм“

o „Календар с изненади“

7. Чорапчета, ръкавички, шапки

o „Животинки“

o „Приказни герои“

Указания за изработване и използване

1. Макетни игри

o „Къща“

Децата обичат да строят къщи от всичко,което им

попадне под ръка:кубчета,столчета или кутии,понякога

дори се завират под масите или си правят самоделни

палатки и си устройват игра „на къща”, пренасяйки във

въображаемата къща всички възможни играчки, постелки

и атрибути за придаване на реализъм в действието.

Интересът към тази игра не намалява с възрастта,само се

усъвършенстват способите за осъществяването ѝ. В тази

връзка можем да предложим на децата нов вариант на

игрово действие чрез макетната игра „Къща”.

Идея:Разгъвка за къща с отварящи се прозорчета и

вратички, с мебели за поставяне на места по преценка на

децата и възможност за свободно преместване в хода на

игровото действие. Отделно изработени фигури на

мъж,жена,момче,момиче,куче,коте за разиграване на

сюжетна игра. Предвиждат се места за дооцветяване от

децата.

Децата изработват и обиграват своята къща, като

могат да променят интериора и да добавят

нови,непредвидени в макетния комплект елементи

(изработени от подръчни материали, миниатюрни играчки

и др.). После могат да реализират интересни игри с

картонените персонажи чрез адаптиране на игровото

пространство и включване на действащи лица в

импровизирани сюжети.

o „Улица“

Правилата за общуване и поведение най-добре се

възприемат и усвояват, когато детето е поставено в

игрово-познавателна проблемна ситуация или самото то

направи (или реализира във вербален или образно-

действен план) своя игров модел,миниатюрно копие или

подобие на житейска обстановка или ситуация.Правилата

за движение на пътя,поведението на децата на улицата

най-ефективно се възприемат чрез обиграване. За целта

предлагаме на децата да изработим заедно макетна игра

„Улицата”, която впоследствие може да бъде използвана

като опорно средство за активна игрово-практическа или

експериментално-симулационна среда за овладяване и

апробиране на правилата за движение и поведение на

пътя.

Идея: Основата на играта е улица,върху която се

поставят коли,хора,дървета,пейки (отделни образи,които

се изрязват и прегъват за поставяне без залепване,т.е.

могат да се придвижват и променят местата си според

конкретен игров замисъл).Предвиждаме знаци за

движение (стоп,знак за преминаване на пешеходци и

светофари),местата за поставянето на които маркираме

предварително върху основата (улицата),също и

пешеходни пътеки (по една от двата вида).Децата сами

оцетяват кръгчетата на светофарите,колите,дрехите на

хората,короните на дърветата.

Докато изработваме с децата макета, можем да

проведем импровизирани разговори по темата, да

задаваме провокативни въпроси и да създаваме интересни

проблемни ситуации за индиректна проверка на

овладяността на понятията и правилата за движение на

пътя. Възможни варианти за реализация: игри

инсценировки, етюди с отворен край, симулационни игри,

ролеви игри с правила и т.н.

o „Динозавърски истории“

Темата за динозаврите „развинтва” въображението и

разпалва откривателската страст в малките „защотковци”.

Нескончаемите въпроси и неутолимата им жажда да знаят

ги кара да попиват всяка нова информация,свързана с

живота на интересните изчезнали гиганти. И за да

отговорим на този актуален детски интерес, ви предлагам

един нестандартен начин да се „впишем” в пъзела от

въпроси, хипотези, фантасмагории и откривателски

аспирации и да задоволим тази значима детска потребност

от търсене и разрешаване на странни праисторически

загадки.

Идея: Картонена, дървена или теракотена

основа/плоча, върху която се поставят: планина с вулкан,

растителност, морски бряг. Частите за природния пейзаж

може да са предварително пригодени за закрепване върху

основата или изработени от децата със съдействито на

възрастен при изпълнението на по-трудните технически

действия. После макетът служи като декор или атрибут за

разиграване на „Динозавърска история“ или

„Праисторическа загадка”.

Вариант за игра: измисляне и разиграване от децата

на сюжетна игра с пластмасови фигурки на динозаври

(използва се предварително осигурен пластмасов

динозавърски комплект).

2. Проектни игри

o „Детска стая“

Детската стая в един дом е личното и неприкосновено

пространство на детето,където то се чувства „на свой

терен”.Тази свободна за игри, приятни занимания и отдих

територия често е обект на оживена креативна

дейност,най-често по посока на търсене на нови

„дизайнерски решения” и аранжиране по собствен

вкус.Доста често,обаче,идеите за „подобрения” в

интериора срещат неразбирането и неодобрението на

родителите,които ги намират за твърде „авангардни” или

практически неизпълними.Въпреки това нестихващият

ентусиазъм на детето да променя околното пространство и

да подреди своята „идеална” детска стая го кара да търси

всякакви екстравагантни и хитри решения,дори с риск да

предизвика недоволството на околните.За да

удовлетворим потребността на децата да сътворят своето

лично пространство и да им помогнем да реализират на

практика нестандартните си виждания,предлагаме

проектната игра „Детска стая”.Тук всяко дете може да се

вживее в ролята на дизайнер по интериора и да

допълни,доукраси,доусъвършенства дадената матрица и

приложените атрибути за „обзавеждане” на стаята,да

конфигурира и преконфигурира пространството по

собствено предпочитание,да изпробва различни варианти

и да оформя обектите по собствено предпочитание,да

включва нови елементи или да се отказва от

предложени.С други думи, даваме пълна свобода на

действие на децата в техните опити да създадат „своето

царство” и да го „управляват” както намерят за добре.

Идея: Обмисляне и реализиране на проект за детска

стая по собствено предпочитание. От голяма кутия или

кашон се оформя детската стая (разгъвка като сцена).

Отделно се приговят разгъвки или други заготовки за

мебели и аксесоари за детска стая,както и

човешки/животински фигури (по избор на детето – момче,

момиче, бебе, коте, куче и т.н.) за реализиране на сюжетна

игра. Отделно се предлагат дрехи за обличане на

децата,които могат да се закрепват/обличат на фигурите и

да се сменят в хода на играта.

Следват игри етюди и инсценировки в „създадената”

детска стая.Споделяне на идеи,разказване на

случки,свободно фантазиране по темата.

Ето и една нетрадиционна идея: можете да направите

видеофилм по вълнуващи моменти от процеса на

сътворяване и разиграване на проекта. Той ще се гледа с

интерес от всички и ще остане като вълнуващ спомен за

самите деца, когато пораснат.

o „Джунгла“

Кое дете не познава героите от „Книга за джунглата”

на Р.Киплинг?!Колоритните анимационни

образи,интересните случки,както и непознатия,но

интригуващ живот в джунглата, вълнуват детето и го

карат да съпреживява приключенията на Маугли и

неговите приятели.Естествената склонност на всяко малко

дете да се сравнява с любимия герой,да „потъва” в

обстановката и да реагира от позицията „Аз на негово

място”,ни даде идеята за една вълнуваща креативна игра

по любим сюжет.

„Джунгла” е проектна игра от групата на

интерактивните игри,която предполага участието на

пълния „комплект” сетива в самоинициирания игрово-

познавателен процес.Предвижда подготвителен –

планиращ и организационно-логистичен,както и финален

– доусъвършенстващ и реактивиращ

етап.Автодидактизмът е заложен в самата образност и

функционалност на комплекта.Възможността за

включването на изработения и обигран продукт в други

игрови действия и сюжети,както и за използването му

като медиатор за стимулиране процеса на общуване и

развиване на детската рефлексия,правят тази проектна

игра интересно,многофункционално и полезно игрово

средство.

Идея: Кутия или кашон се оформят като сцена с

„таван” за закрепване на висящи лиани, маймуни и

др.Допълнително се изработват и поставят от децата

образи на тропична растителност и животни от джунглата,

както и на герои от „Книга за джунглата”, които се

поставят и преместват в хода на игровото действие.

Следва разиграване на сюжетни игри и игри етюди по

идеи от „Книга за джунглата”.

Бихте могли да отговорите на повишения интерес на

децата към сюжета, като експериментирате и с ролева

игра „Маугли”: предложете на децата да организират

своеобразен кастинг,в който всеки желаещ да се

представи в ролята на Маугли;насочете ги към избор на

жури за оценка на игровото изпълнение (за участие в него

можете да привлечете тези деца,които не желаят да се

включат в пресъздаването на образа „на сцена”).

o „Коледно вълшебство“

Коледа е най-желания и очакван празник от децата по

цял свят.Причината за това не се крие само в

приповдигнатия дух и силния емоционален

заряд,съпътстващ подготовката и изживяването на

празника.Истината е,че вълненията на децата са свързани

най-силно с образа на емблематичния добър старец,който

носи подаръци на послушните деца.Едно дете веднъж ме

изненада със своя простичък и логичен въпрос: „Дядо

Коледа се грижи за това всички деца по света да получат

подаръците,които са си поръчали,а той самият получава

ли подарък за Коледа?Той е толкова добър!Трябва някой

да се погрижи и за него! ”.Попитах детето: „А ти какво би

подарил на Дядо Коледа?”. То се позамисли и ми

отговори: „Той сигурно си похапва добре по

празниците...,не се радва на играчки,защото е голям,при

това сам може да си направи каквото пожелае...,затова ще

му приготвя нещо различно,нещо красиво...”.

Размислите в този дух ме подтикнаха да предложа на

децата да направят подарък на Дядо Коледа,който да

поставят в плик с писмото си. Той може да представлява

комплект от 3 малки картички-фигурки,които децата да

изрежат и декорират по собствен идеен замисъл,влагайки

своя усет,въображение и изобретателност. На децата може

да се даде и етикетче с истинския адрес на Дядо Коледа,

което да залепят на писмото.

Следва писане на писмо до Дядо

Коледа.Съдействието на учителя и/или родителя е

необходимо,поради невъзможността на повечето деца на

тази възраст да пишат. Разбира се, те могат да бъдат

подтикнати да нарисуват желанията си, но това не

изчерпва широкия спектър от възможности,които тази

ситуация ни предоставя,за да общуваме с децата,да чуем

техните въпроси,предположения,съмнения,желания,да

отговорим на някои от тях или да създадем проблемна

ситуация,в която самите деца да поразсъждават. Важното

е да направим тази игрово-практическа и комуникативна

ситуация вълнуваща, искрена, запомняща се.

3. Карти

o „Професии“ (плакетни карти)

Идея: Тази игра предполага изработване на два вида

карти (за разлика от другите типични игри на карти):

А. Правоъгълни, които служат за основа. В горната

част на картата се поставя образ на човек, упражняващ

конкретна професия. Под него се маркират две или три

(по преценка, като броят е еднакъв за всички карти)

празни места за подреждане на другите (по-малките)

карти.

Б. Квадратни, които се подреждат върху

правоъгълните карти по определен критерий. По-малките

карти са с образи на инструментите и атрибутите,свързани

с конкретна професия. Квадратните карти се подреждат на

маркираните празни места върху голямата правоъгълна

карта.

Броят на картите и професиите, които бихте искали

да включите, зависи от актуалния интерес на децата.

Можете да използвате принтирани цветни образи за

залепване върху картонените карти или очертания, които

децата сами да оцветят.

Целта на играта е да

усъвършенства,обогатява,проверява нивото на

сформираност на представите за професия, инструмент,

принадлежност. Тя може да бъде проучваща (за

апробиране на варианти на принципа „проба и грешка“:

„Да, не, никога“) или състезателна, в зависимост от

нивото на сформираност на детските представи.

I-ви вариант: Игра „На работа”

Играе се с 2 деца.Картите на професиите се поставят

на купчина,обърнати с гръб,а картичките с инструментите

или атрибутите на професията – разбъркано,с лице към

децата в средата на масата (игровото поле).Всяко дете

тегли карта на професия,след което по сигнал „На

работа!” играчите едновременно започват да търсят и

подреждат картичките на инструментите на определените

места върху голямата карта.След това теглят следваща

карта,която подреждат по същия начин и т.н. до

изчерпване на купчината. Игра за скорост на

подреждане:печели детето,което вярно е подредило най-

много карти.

II-ри вариант: Игра „Пет на пет”

Картите на професиите се разделят по равно (на

произволен принцип).Всяко дете подрежда пред себе си

предварително уговорен брой карти на професии

(примерно 5). В центъра на масата се поставят обърнати с

гръб разбъркано картичките на инструментите. Децата си

изтеглят по 5 картички и ги подреждат на верните места

по картите. Ако играч попадне на картичка,която не му

върши работа (не съответства на нито една от неговите

карти на професия),обявява: „Връщам и вземам!”, след

което тегли толкова картички,колкото връща (върнатите

ги поставя отново с гръб,така че другото дете да не ги

види, като разбърква отново купчината).Всеки играч има

право само на една такава замяна на ход. Ако при второто

теглене пак има неподходяща картичка, я връща без

замяна.Следва ново разбъркване на купчината и ново

теглене на 5 картички от двамата играчи и т.н.по вече

описаните правила на действие. Играта печели този,който

пръв успее да си запълни картите на професиите с

картички на подходящите инструменти/атрибути.

o „Транспорт“

Идея: Комплект от 18 карти, групирани по видове

транспорт:воден,сухопътен и въздушен. В горния си ъгъл

да имат звездички, които да определят котировката

(стойността) на всяка карта.

I-ви вариант: Игра „Звездоброец”

Играе се с 2 или 3 деца.Картите се разпределят по

равно,без да се гледат.Играчите държат картите си на

купчинка, обърнати с гръб.Всеки играч вади най-горната

карта и я поставя обърната с лице на масата.Сравняват се

картите по броя на звездите,отпечатани в горния десен

ъгъл.Детето с карта с най-много на брой звезди получава

„ръката” и я поставя с гръб най-отдолу на своята

купчинка.Следва ново изваждане на най-горната карта и

сравняване на картите на играчите и т.н. докато всички

карти не се съберат в един единствен играч,който се

обявява за „звездоброец”.При засичане на карти с еднакъв

брой звездички,участниците вадят още 3 поредни карти

на масата пред себе си.Ако в тях има карта,-и от вида

транспорт,от който е първата (спорната) карта,играчът

брои звездичките на нея/тях и ги прибавя към броя на

звездите в спорната карта.Всички извадени карти (цялата

„ръка”) получава детето с най-голям общ брой звезди

(като резултат от крайното сумиране).

II-ри вариант: Игра „Кой е най-бърз”

Децата поставят разбъркано на масата своите карти

(пълен комплект),обърнати с лице към тях.После по

даден сигнал:”Старт!” започват да ги подреждат по

видове транспорт.Печели играчът,който най-бързо и

вярно успее да групира своя комплект карти.Играе се с

произволен брой играчи.

III-ти вариант:Игра „Земя,вода,въздух”

Играе се с 2 или 3 деца.Определя се реда на

действие.Първото дете иска карта от даден вид транспорт

от съотборника/съотборниците си.Казва „земя”,”вода” или

„въздух”,в зависимост от това карти от кой вид иска да

събере.Той/те/ му дава/т/ една карта по свой избор от

поискания вид.Същото дете продължава да иска

карти,докато не получи отказ.Когато децата нямат карта

от искания вид,отговарят:”Друг път!”Играта продължава

със следващия по ред играч – ако са 3-ма,а при 2-ма – от

другото дете-съотборник.

o „Растения”

Идея: Комплектът може да съдържа 20 карти с

цветя,дървета,плодове и зеленчуци (от 4-те вида по 5

карти) .Те се разбъркват и разпределят по равно между

играчите. Брой играчи:2-ма или 4-ма.

I-ви вариант: Игра „Растѝ, растѝ!”

Определя се реда на действие.Първият играч казва на

съотборник по избор: „Растѝ,растѝ ...(посочва една от

групите растения)!”Ако посоченото дете има карта,-и от

тази група,дава една (по свой избор,ако има повече

представители от нея),а ако няма отговаря: „Ще

порасне,но друг път!”.Един играч има право да иска карти

от съотборниците си дотогава,докато не получи

отказ.Играта продължава по определения (договорения)

ред на действие.Когато участник в играта успее да събере

всички карти от един вид ,т.е. направи пълен сет,той го

отделя настрани като своя група и тези карти не участват

повече в игрови действия,т.е.друг играч няма право да ги

иска.Ако един играч събере 3 пълни групи карти,той може

да обяви край на играта.Печели играта детето,което

събере:а) най-много пълни групи карти (при 2-ма играчи);

б) най-много карти (при 4-ма играчи).

II-ри вариант: Игра „Познаваш ли ме?”

Разбъркване и последващо подреждане на картите чрез

разпределение по групи.Може да се играе с произволен

брой играчи.Печели този,който най-бързо успее да

сортира картите си.Могат да се определят трима

победители,съответно на 1-во,2-ро и 3-то място.

4. Лото

Игрите тип „лото”, които предлагам в тематичната

селекция, развиват паметта, затвърдяват и

усъвършенстват образните представи на децата за

обектите от природния свят. Предлагам изработването на

7 лото-комплекта, които да включват образи на

цветя,пеперуди,птици,бозайници,буболечки и морски

обитатели. Тематичните комплекти могат да се

комбинират,като се оформи нов тематичен игров сет,

например растения (цветя и дървета), горски животни

(бозайници,насекоми и птици), цветя и пеперуди, летящи

животни (птици и насекоми),морски животни (да включва

и морските бозайници).Освен това, могат да се използват

и с пряка учебна цел по БЕЛ и Природен свят, в ролята на

нагледна опора по конкретна тема, или за асоциативни

игри и свободно инициирани игри по собствен замисъл.

Обогатяването на представите на децата за природното

биоразнообразие е само една от целите на играта, другата

е да стимулираме детската креативност, свързана с

възприемането на природните обекти чрез наблюдение,

дискутиране и фантазиране от страна на децата.

Всъщност, оказва се, че децата знаят много малко за

живата природа. Направете си експеримент: накарате ги

да посочат видовете птици, които познават. Те едва ли ще

се изброят на пръстите на двете им ръце. А ако ги

попитате какво знаят за тези птици,отговорите им ще ви

изумят със своята безсистемност,откъслечност или

откровено незнание,дори с елементарни пропуски и

грешки.Защо?Много просто!Вие самите какво знаете за

птиците? Направете същия експеримент, като този път

анкетирате хората около себе си,задавайки им същия

въпрос.Отговорите на болшинството от анкетираните

възрастни едва ли кой знае колко ще се различават от

тези на децата.Какъв е изводът?Ако ние самите не

пожелаем да опознаем природата и да предадем своите

знания и уважение към нея на децата си, то кой да стори

това?

Стимулирайте детската инициативност и находчивост

в тази посока, като зададете подходяща игрово-

познавателна и технико-организационна мотивация,без да

се боите да поставите децата в различни проблемни

ситуации и да ги насърчавате да проявят съобразителност,

комбинативност и информираност. От вашия талант да

зададете тон на игрово-познавателното взаимодействие и

коопериране зависи как децата ще почувстват и оценят

своите действия и инициативи и доколко насериозно ще

приемат предизвикателството да разрешат вашите казуси.

Нека да питат,разсъждават на глас,предлагат варианти за

решение,следват вътрешната си интуиция,да действат

импулсивно,дори и с риск да сгрешат. Нека да се научат

да приемат своите и чуждите неуспехи с уважение и

съчувствие и да си помагат по един ненатрапчив начин,

избягващ натякването или центрирането на вниманието

върху грешката.Добронамереността в междуличностните

отношения,създадена по време на игра,се пренася

впоследствие в цялостната жизнена активност на детето

и се превръща в негова поведенческа

практика.Стимулирайте използването на добри

поведенчески модели и давайте пример за такива.Сами

знаете,че няма по-добър начин за това от личния

пример.Играта и общуването на децата вървят ръка за

ръка,затова не се колебайте: играйте и общувайте с

децата,превърнете се в желан партньор за игра и търсен

събеседник по всяка интересуваща ги тема.Учете децата

да колекционират и грижливо пазят в съзнанието си всеки

свой успех,значима или интересна постъпка,всеки жест на

добра воля,всеки акт на толерантност и

добросърдечност,на грижовност и такт.Тази красива

„скъпоценна” колекция от спомени ще им остане за цял

живот.

o „Цветя“

o „Пеперуди“

o „Морски обитатели“

o „Бозайници“

o „Буболечки“

o „Птици“

Идея: Предварително нарязани квадратни картончета за

карти, върху които децата да залепят принтирани

картинки със съответните образи или оформяне на

силуети с пунктирани линии, които децата да повторят с

плътна линия и да оцветят (в зависимост от възрастта на

децата).

Освен стандартната лото-игра,предлагаме още няколко

варианта за използване на лото-картите.

Игра „Близначета”:Играе се

индивидуално.Подрежда се първата двойка от

комплекта,а другата детето държи в себе си.От

вторите двойки то прави купчинка,разбърква картите

и ги обръща с гръб.Взема най-горната карта,обръща я

с лице и търси нейното близначе във вече

подредените карти,захлупва я (поставя еднаквата

карта върху другата),взема нова и търси нейното

близначе и т.н.,докато не открие всички двойки

карти.

Игра „Познай до 3“: Играе се от 6 деца.Раздават се

по 6 карти.Определя се реда на действие (посока на

движение и първото дете,което ще е на

ход).Детето,което е на ход, решава кои двойки карти

ще събира и има право да поиска от 3 деца по една

карта.Дори и посоченото дете да няма исканата

карта,играчът който е на ход продължава,докато не

изчерпи и трите си възможности.Той може да иска

една и съща карта и от 3-те деца-съиграчи.Еднаквите

карти се отделят.Печели играта това дете,което

събере най-много двойки еднакви карти.

Игра „Прилеп”:Играе се с 21 карти:10 двойки карти

на животни,които се срещат в България (вълк,

мечка,заек,къртица,елен,катерица,таралеж,крава,делф

ин, лисица,плюс една карта на прилеп).Играчите са 3-

ма. Раздават се по 7 карти.Определя се кой ще е пръв

на ход,както и посоката на движение (по посока на

часовниковата стрелка или обратно).Детето, което е

на ход, тегли една карта (то не трябва да вижда

картите на другите деца,затова се препоръчва те да си

ги подредят на ветрило и да ги държат вдигнати, с

лице към себе си и с гръб към другите играчи) от

съседа си (това дете,което е на ход след него).Ако

след раздаването някое от децата изтегли от друго

дете прилеп,обявява:”Прилепът иска...” и има право

да поиска от всяко дете каквато карта пожелае ,за да

си оформи двойка карти.Това действие продължава,

докато детето с прилепа не поиска неналична

карта,т.е. ако детето от което се иска картата не

разполага с такава.Тогава то отговаря:”Прилепът да

си стои в пещерата!” и играта продължава от това

дете по вече определената посока.Когато се образува

двойка карти,тя се отделя настрани.Играта печели

детето,което е събрало най-много двойки карти.

Игра „Камила”:Играе се от 2 деца с 6 двойки карти

(селекция по желание).Картите се разбъркват и се

разпределят по равно.Играчите разглеждат и

запомнят картите си за около 10 секунди (броене до

10) и после ги обръщат с гръб към себе си (на

купчинка).Не се отделят двойките еднакви.Определя

се кой ще е пръв на ход.Единият играч (който е на

ход) казва:”Дай ми ...” и посочва желаната

карта.Детето,от което се иска картата, проверява и

дава съответната карта,а ако няма посочената,казва

„Камила” и получава от другото дете една двойка

еднакви карти от неговите.Иска се само по една карта

на ход.Детето,което успее да събере 3 двойки

еднакви карти, печели играта.Играта може да бъде

усложнена с добавяне на още двойки еднакви карти.

Игра „Кенгуру”:Играе се от 3 деца с 9 двойки

еднакви карти (горски животни,които се срещат в

България) плюс 1 карта с образа на кенгуру (общо 19

карти).Раздават се по 5 карти и 4 се поставят отпред,

обърнати с гръб.Всяко дете има право еднократно за

1 ход да вземе по 1 карта от обърнатите и ако тя

прави двойка с негова,да я задържи и обяви

„Кенгуру”,като на нейно място остави една от

другите си карти (по избор),обърната с гръб.Ако

изтеглената карта не се повтаря с нито една от

неговите,има право да върне нея или някоя друга от

своите карти по избор.Другите играчи не трябва да

виждат оставената карта.На всеки следващ ход това

действие (еднократно теглене и оставяне на 1 карта)

се повтаря.Играта печели това дете,което първо

събере 3 двойки еднакви карти (5 свои плюс

последната изтеглена).Тогава обявява

„Кенгуру.Кенгуру.Кенгуру.”.

5. Домино

Играта на домино е сред любимите игри на

децата.Правилата ѝ са добре известни.За да подпомогне

току-що прохождащите в игровите правила и

трикове,учителят/родителят мотивира,създавайки

игрова интрига, съдейства в организирането на

същинската игра (разпределение на частите,определяне

реда на действие и др.),участва като

съиграч,поддържайки тонуса и интереса за игра.Освен

това, насочва децата да следят за честност и точност на

изпълнение на правилата,учи ги индиректно да

възприемат количества и да броят,да подреждат

различни пространствени фигури,да разпознават

посоката на движение на часовниковата стрелка,да

различават ляво-дясно,горе-долу,отпред-отзад в хода на

игровото действие.

Идея: Изрязване на картонени правоъгълници

(плочки за домино), разделени с линия (или две близки

успоредни лини) на два квадрата. Върху тях се

маркират местата за образите или празни (незапълнени)

точки. Можете да комбинирате и точки в единия

квадрат с образи в другия, както и да направите чисто

образно домино. Образите можете да очертаете или да

дадете готово изрязани. Друг вариант е да си набавите

лепенки/стикери, които децата да залепят на

предварително маркирани от вас места върху

правоъгълните картонени плочки за домино.

Тематичната селекция можете да обогатите с

геометрични фигури или други символи и знаци.

o „Делфини“

o „Котки“

o „Феи“

6. Книги игри

o „В детската градина“ или „На училище“

Началото на учебната година – няма по-подходящо

време от това за игра „на детска градина” или „на

училище“.Ако сте се питали как да улесните адаптацията

на новопостъпилите деца към режима на детската

градина/училището или да помогнете на своето дете по-

леко да преодолее прехода от лятно, свободно от

регламентирана организация прекарване на времето в

близка семейна среда, към целодневно, организирано

пребиваване в обкръжението на голяма група деца и

техните учители и възпитатели, то в предложената тема –

„В детската градина”/„На училище“, ще откриете една

идейна опора за съвместна игра и общуване.

Това е първата от поредицата книги игри,които

предлагам на децата за изработване и съпътстваща

игра.Смисълът на книгата игра е в това да насърчи

стремежа на детето към сътворяване на свой собствен,

оригинален продукт,плод на неговите замисли и

усилия.Колкото по-насериозно и с уважение се отнесем

към творческата реализация на идеите му,на толкова по-

голямо доверие ще се радваме от негова страна.Детето

обича да върши „сериозни неща” и с готовност ще се

заеме да работи по „интересен и важен проект”,особено

когато става дума за създаването на „своя

книга”.Причината е в това,че книгите се радват на особена

почит сред децата,може би защото за тях те са символ на

зрялост, мъдрост и познание.

Идея: Един картон е разделен на 4 части,от които

след разрязване на листовете на книжката по

маркираните плътни линии , поставянето им един върху

друг (налагане) , прегъване в средата по отбелязания

пунктир и закрепването на листата (в средата,с телбод) се

оформя книга.Тя съдържа 4 листа с 3 илюстрации (на

разтвор) и 2 корици. Илюстрациите са моменти от

ежедневието на децата в детската градина/училището.

Предвиждате ленти за подпъхване (с маркирани места за

изрязване и поставяне на лентите), прозорчета за отваряне

(с маркирани места за изрязване) , релефни панорамни

образи (с маркирани места за изрязване и прегъване).

Играта следва естествената логика на „правене” и

„четене” на една книга, като всъщност тя се „върти“ около

нейното изработване и се „проучва“ в самата книга чрез

подпъхване на картинна лента за смяна на образите,

отваряне и затваряне на прозорчета,получаване на

релефна разгъвка – панорамен образ, поставяне на пликче

с интересно послание. Може да се добави текст по идея на

детето. Книгата игра предлага възможност за реализиране

на сюжетно-ролеви игри (както и на игри етюди и

театрализирани игри) в нагледно-образен вариант с

използване на сюжетните картини за своеобразна

мизансцена за разиграване на сюжет по собствен замисъл

чрез преместване на предложените и направени от детето

образни картинки (играчки, деца, храни, мебели и др.). За

по-големите тя може да се оформи като своеобразен

дневник, в който детето да сподел свои изживявания или

интересни епизоди от живота в детската

градина/училището.

o „Моята приказка“

Идея: Залепени един за друг пликове за писма (всеки

плик се залепва с долната си лицева страна за вътрешната

страна на капака на предходния плик, оформяйки по този

начин редичка от пликове), които след това се нагъват и

оформят нещо като папка с пликове. Във всеки плик

детето рисува илюстрация по съответен епизод от любима

приказка или по своя собствена. Илюстрациите се

поставят по реда на действието в съответния плик.

Пликовете се номерират така, както се номерират

страниците на книга.

o „Моят град“

Идея: Албумче със снимки от родния град. Можете

да го изработите, след като сте направили екскурзионна

обиколка на своя град. Необходима ви е дълга картонена

лента, прегъната на равни интервали (с вътрешно

загръщане), на която децата да залепят снимки от

екскурзията си. Можете да придадете на албумчето

настроение, като го аранжирате с декоративни елементи

или емотикони, както и да добавите подходящ текст

(описателен или забавно-хумористичен).

o „Анимационен филм“

Идея: Кинолента (със съответните контурни

очертания, наподобяващи истинска филмова лента), на

която детето рисува или подрежда и оцветява

предварително подготвени от вас епизоди от любим

анимационен филм. Лентата после се навива на руло.

Можете да направите цяла филмотека от любими детски

анимационни филми и да я използвате за разиграване на

игрите „Познай филма“, „Какво се случи“, „Познай

художника“ и др.

o „Календар с изненади“

Идея: Изработване на истински календар, като за целта

използвате скицник или тефтер с бели листа. Можете да

направите календара с природни обекти, животни,

снимки, рисунки и т.н. За месеците предложете на детето

предварително подготвени от вас листове със съответното

за годината разпределение на датите. Тук детето може да

участва и с естетическо дооформяне и/или

попълване/дописване на отбелязани от вас места. На всеки

лист от своя самоделен календар то поставя някаква

изненада (прозорче, писъмце, подаръче).

7. Чорапчета, ръкавички, шапки

Не е нужно да споменаваме колко интересни ролеви

игри могат да се измислят от интересно оформени от

чорапчета, ръкавички и шапки образи на животинки

или герои от приказки, дори и свои собствени

измислени персонажи. Тук можете да включите в

действие цялата си изобретателност и да стимулирате

детето да развинти фантазията си при оформянето им: с

прикачване на очи, уши, ръце, лапи, опашки и пр.

Можете свободно да използвате природни и подръчни

материали, текстил и хартия, копчета и коланчета,

откъснати връзки от шапки или разшити, непотребни

джобчета. Може това да е първият урок на детето по

шев и кройка. А защо да не направите цяло театрално

представление с изработените кукли?!

Идеи за теми:

o „Животинки“

o „Приказни герои“

o „Чорапчовци“

o „Шапчо и Шапчица“

o „Приятелчета“ (от ръкавичка, за театър

на маса).

С пожелания

за приятна и интересна

творческа игра!

от Еми