1

До Негово СветейшествоБългарски Патриарх и Софийски Митрополит

г-н г-н † НЕОФИТи Светия Синод на

Българската Православна Църква

СТАНОВИЩЕна

Братството на Рилската света обител,по повод отправените по адрес на игумена на Рилската света обител, Адрианополскиепископ Евлогий, в ефир клевети от свещениците, клирици на Сливенска епархия,Силвестър и Евгений, в предаването на водещия Мартин Карбовски по канал TV7, на09. 02. 2014 г.

С настоящето братството на Рилската света обител заявява безрезервната сиподкрепа към преосвещения игумен, Адрианополски епископ Евлогий и изразяваголямото си разочарованието от неблагоразумната медийна проява на двамата клирицина Сливенска епархия. Участието на двамата попове, както бяха представени наняколко пъти и то от самия водещ, във въпросното предаване, постигна своята цел,която далеч не е афишираната като цел на участниците в тази медийна проява. Вследващите редове ние също ще ги наричаме с това прозвище, тъй като от излъченияматериал останахме с впечатление, че нямат нищо против. Както и след всяка еднаобществена проява на въпросните клирици, така и сега около тях и субектите натехните действия се оформи скандал. Онова, с което тези свещеници скандализиратобществото, обаче, далеч не е това, с което всеки християнин, още повечесвещенослужител, трябва да го прави, защото и Христос е „камък на съблазън” (от гр.σκάναλος) (Рим.9:33), но такъв, който спасява човеците, а не ги използва за постиганена користни цели.

Предаването на г-н Карбовски по канал TV7 се доказа, особено околомитрополитския избор за Варненския митрополитски престол, като инструмент зачастни поръчки. В случая, за отстраняване, или лансиране на определени личности отлистата с достоизбираемите епископи. Непознаването на църковния канон,неуважителното отношение към духовенството и критериите при избор на събеседнициса меко казано достатъчни за това всеки уважаващ себе си клирик да отбягва всякаквовнимание към подобен род предавания, а още повече и да взима пряко участие в тях.

В необмисленото си, или много добре обмислено и поръчано участие, тезисвещеници опозориха не една, или друга личност, опозориха преди всичко Христовототяло - Църквата, свещеноначалието си и свещения си сан, като потъпкаха редицаапостолски, съборни и светоотечески постановления. В яростта и самолюбието си тезабравиха за евангелските съвети и Христовия пример, за това че само Бог е съдник, чевълкът е този, който разпръсва стадото и за това, че с каквато мяра мериш, с такава щети се отмери.

Свещеникът Евгений публично обвини нашия игумен Преосвещения епископЕвлогий в хомосексуализъм. Може би афектиран от последното си посещение вманастира преди време, когато неговото предложение за търговия с Рилската светаобител на стоки от Божи гроб беше учтиво отклонено от дядо Евлогий, го е подтикналокъм подобна мерзост. Заяви още, че същата наклонност била и причината катопротосингел на Сливенска митрополия преди около 30 години тогавашния архим.Евлогий да бъде отстранен от длъжност. За награда по-късно бил назначен за ректор наПловдивската духовна семинария, а след това, като още по-голямо признание и заигумен на Рилската света обител.

2

Парадоксалното в случая е това, че за трибуна на тези обвинения е използванопредаване, в което многократно се заявява толерантност към всякакъв вид прояви нахомосексуализъм, но не и проявата му в „Църквата”. Дори и при подобни безумни засъщата тази Църква твърдения, двамата свещенослужители одобрително клатят глави иповтарят, че също нямат нищо против, ако проявите на хомосексуализъм са в която и дае друга гилдия. Сякаш Христовото тяло, което е Църквата, като общество от вярващи, ане „Църквата” на двамата попове, може да се раздели на гилдии и професии. Сякашклирът и миряните от всички онези „други гилдии” не са едно в Христа, не са подсянката на един и същ закон. Иначе същите тези попове само преди година отновоскандализираха, далеч не по Христовия начин, цялото ни общество, като заклеймиха несамо хомосексуалистите в „Църквата”, а и всички останали „болни” хора, които същоса част от Божия промисъл и очакват Неговата милост. Кога те лъгаха? Тогава, илисега? И тогава, и сега те използваха един и същ език - езика на омразата, а казано е:„Който казва, че е в светлината, а мрази брата си, той е още в тъмнината” (1Йоан2:9) и още: „ Който каже: „любя Бога”, а мрази брата си, лъжец е; защото, който нелюби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял?” (1 Йоан4:20). Призоваваха християните към саморазправа с хомосексуалистите, без да сесрамуват, че сам Христос не пожела да вдигне камък срещу жената, хваната впрелюбодеяние (Йоан 8:7). Тук Христос отново „скандализира” обществото, без данаруши Моисеевия закон, но го направи с любовта си, а „любовта е дълготърпелива,пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, небезчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли” (1 Кор. 13:4-5), защото несъществува друг начин да спасим погиналото. Подобно на тогава, и сега от малкияекран същите тези свещеници подстрекаваха към саморазправа с монасите отТроянската обител, като изземваха функциите на съдебен и изпълнителен орган. Таканареченият Силвестър в прав текст заяви, че братоубийството не е грях пред Бога итака го припознахме отново в думите на св. ап. Йоан Богослов, който говори, че„всякой, който мрази брата си, е човекоубиец; и знаете, че никой човекоубиец нямавечен живот, който да пребъдва в него” (1 Йоан 3:15).

Обвинението към епископ е едно от най - тежките проявления в Църквата. С 6-то правило на Втория вселенски събор се постановява, щото „ако някои заявят, чеимат оплакване срещу епископ по църковни работи, светият събор заповядва такивапреди всичко да предявят обвиненията си пред всички епископи на областта и предтях да докажат престъпленията на епископа. А ако се случи, че областнитеепископи, против очакването не са могли да се произнесат по обвинението на епископ,тогава обвинителите трябва да се отнесат до по-голям събор на епископите до тазиобласт, свикан по този повод, обаче, те не могат да поддържат тъжбата си додетописмено не се задължат, че приемат да понесат наравно с обвиняемия наказание, акопри разглеждане на делото се окаже, че клеветят обвинения епископ. Ако пък някой,без да зачита постановеното по такъв начин решение, се отнесе до царя, или до съдана мирски началници, или безпокои вселенския събор, като оскърбява честта на всичкиобластни епископи, такъв по никой начин да не се приема да подава тъжба катотакъв, който е потъпкал църковните правила и е нарушил църковния ред”. Тъй катосрещу Адрианополския епископ Евлогий никога не е било завеждано църковно -наказателно дело, още повече за хомосексуални прояви, твърдението че той катопротосингел е бил изгонен заради подобни провинения не отговарят на истината. Следпротосингелската си служба в Сливенска митрополия при нинездрастващия ипредстоятел митрополит Йоаникий, епископ Евлогий изпълнява послушание катопротосингел на още трима митрополити - като видински протосингел на митрополитДометиян, като русенски на митрополит Софроний и като софийски на НеговоБлаженство патриарх Максим. От това следва, че Преосвещеният епископ Евлогий не

3

само, че не е бил порицаван за каквото и да било, а е бил оценен по достойнство дориот самия блаженопочивш наш първойерарх Максим. Фактът, че епископ Евлогий поенай - големия ставропигиален манастир на нашата Църква се дължи не на това, че сгодините се е доказал като затъващ в греха, а като изряден свещенослужител,организатор и администратор на възстановената след комунизма Пловдивска ДуховнаСеминария. Обвинението срещу игумена на Рилската света обител е обвинение и къмвисшия клир на светата ни Църква, който не само, че не е взел навременни мерки поповод установените от Сливенския митрополит Йоаникий тежки провинения от странана неговия протосингел, но дори му е поверявал изпълнението на същото товапослушание в почти половината от епархиите на нашата територията на България.Според обвинението от страна на духовника с име Евгений можем да заключим, чепрестъпното поведение на Светия ни Синод се затвърждава с решението за наречение ихиротония на дядо Евлогий в епископски сан, на чиято хиротония „Достоин” е викалдори и установилият тежките престъпления, Сливенският митрополит Йоаникий.

Обвинение беше отправено и към целия епископат, който, според думите надвамата попове, не съблюдава канона. В какво точно се изразява неспазването наканона от страна на епископата те не уточниха. Със сигурност, обаче, са имали впредвид нещо, което противоречи на онова, което ни е предадено от Отците, защотоканонът е именно тяхно дело. За такива пастири св. ап. Павел казва: „Както по-гореказахме, и сега пак казвам: който ви благовествува нещо по-друго от това, щоприехте, анатема да бъде” (Гал. 1:9), а 58 правило на Апостолските постановлениягласи: „Епископ или презвитер, който не се грижи за клира и за паството си и не гиучи на благочестие, да бъде отлъчен. А ако не престане да нехае и се лени, нека бъденизвергнат”. Отправянето на подобни обвинения от свещенослужители не поустановения каноничен ред прави този случай сам по себе си провинение, но от странана самозваните "обвинители". Казваме "самозвани", защото всичко това се случва беззнанието на епархийския им архиерей, който, съгласно твърденията им, също е част отепископата, неспазващ канона. За липсата на благословение за медийната им прояваговорят всички горе изложените факти, но и не само те. Използваният от дваматадуховници речник в предаването беше меко казано неподобаващ на техния сан, койтодемонстрираха така смирено с украсените си нагръдни кръстове. Това също изключвавъзможността двамата попове да са изпълнявали поръчение на епархийския имархиерей. Категоризациите и епитетите, с които боравеха, липсват дори и въвфразеологичния речник на БАН. Това им поведение е в разрез с чл. 139 от Устава БПЦ,ал. 2 според който „на клирици и монашестващи е забранено да имат държание, не-съвместимо с техния сан и подронващо авторитета на Църквата”, а също и с 89-топравило на св. Василий Велики, което изисква „за служители на Църквата да бъдатприемани люде, след като най - строго са били изпитвани и качествата им напълноизследвани: дали не са злословни, пияници, или наклонни към свади”. Предполагаме, четези си качества са придобили след своето ръкоположение. Присъствието на„обвинителите” в предаването по домашно облекло също говори за самоволното имучастие в този сценарий. Подрасниците, по които дефилираха те, всъщност са долнадреха, използвана дори като пижама от някои свещенослужители. Самотонаименование „подрасник” указва и неговата употреба. При подобни обстоятелстваизрядният свещенослужител присъства с официално приетото за един духовникоблечение, а именно с расо и калимявка. Това също е знак за липсата на каквато и да едисциплина у двамата, както и проява на неуважение пред свещеноначалието им.

След всичко това трябва да споменем и нарушението на чл. 135 от Устава наБПЦ, за правата и задълженията на енорийския свещеник, ал. 16, където се казва „да ненапуска енорията си без разрешение на епархийския митрополит”. Въпросното