ЧАКРИТЕТАЙНИТЕ ЦЕНТРОВЕ НА ЖИЗНЕНА СИЛА В ЧОВЕШКОТО

ТЯЛО

ПИТЪР РЕНДЪЛ

Покривалото седморно на Изидаще бъде за него воала,

през който ясният му взор ще докоснеТайната на древността

УВОДНИ ДУМИ

Тази книга е предназначена за онези, които донякъде са навлезли в учението и практиката на йога, усвоили са принципите на медитацията и биха искали да продължат нататък, вниквайки по-задълбочено в основните положения на една тъй пленителна и възнаграждаваща опозналите я област. С оглед на действително нарасналата популярност на йога, направо взривообразна през последните години, сигурно няма да е пресилено, ако заключим, че скоро много хора ще попаднат в тази категория /и може би вече принадлежат към нея/. Известно е, че цел на йога е да разшири човешкото съзнание до степен, в която то би могло да се слее с всемирното. Това се постига чрез осъществяване на главния духовен принцип в самите нас - принципа, който е над физическия и над мисловния, принципа, който всъщност е и нашият истински изконен Аз. Достигането му изисква овладяване на познанието за въпросните принципи или различни нива у самия човек; с други думи, хората трябва да се научат да разграничават финото от грубото, да боравят със своите вътрешни енергии и нещо повече — да ги управляват, разбирайки в крайна сметка, че Животът като цяло, включително и отделният човек, е просто енергия в разни със-тояния или в различни степени на вибрация. Същността на чакрите впрочем се отнася именно към тези енергии в собствената жизнена система на човека. Чакрите са центровете на витална енергия на различните равнища на опит или съзнание, които я характеризират.

Думата чакра ще рече „колело" на санскрит и въпросните енергийни центрове могат да бъдат разглеждани като един вид колела или вихрушки на енергия. Енергийният потенциал на съответните равнища се проявява именно чрез тях, чрез центровете на жизнена сила, на виталност.

Настоящата книга ще бъде от полза за хора, отдадени предимно на практически занимания в тази област и готови да откриват по-дълбоките реалности вътре в самите себе си. Едно ака-демично или мисловно проникване в нещо не е равносилно на опознаване чрез опит, въпреки че може и да го предхожда. Никой не е в състояние да знае за вас повече от вас самия и подобни открития следователно са постижими единствено със собствени усилия.

Онзи, който си поставя за цел да се добере до такива глъбини и откровения, трябва да е авантюрист на духа, да има нагласата на изследовател, обзет от силно влечение към откривателство на нови светове с техните непривични и нови измерения, от желание да прониква в скрити пространства, от упоритост да успее в своето дирене.

В тази книга темата се третира не само от традиционната гледна точка на Изтока, но и с деен опит тя да се съизмери с тайните учения на Запада, а познанието, което обезпечава раз-гръщането и интерпретирането й, бива обогатено и допълнено с похвати и принципи, заимствани от кабалата, астрологията, херметизма, алхимията... Не винаги е лесно да се добие по-пълна или цялостна представа за даден въпрос чрез изтъкване на неговите различни аспекти, както и на многобройните начини на тяхното поднасяне, но се надяваме, че нашето изследване осветлява интересуващата ни тема откъм повече страни.

1

В първите шест глави на книгата са разяснени положения, свързани с окултната анатомия на човека. Очертана е структурата на неговия организъм като система* взаимодействието на магнитните полярности и енергийните полета с потока на жизненост и седемте чакри. Те пред-ставляват самата същност на отделния индивид. В главите от седма до девета се предлагат примери за прилагането на горе изтъкнатите принципи в практиката чрез йога и автотренинг. Все пак тези принципи не бива да се определят непременно като йогийски - под многобройни други имена същите са били следвани в течение на вековете от мистици и търсачи на истината в духовен план, та човек може да ги нарича тъй, както най му допада — важното е избраното название да въплътява наистина правилните принципи. И накрая - последната, десета глава проследява отношението между астрологията и чакрите. В такава връзка между тях се тълкуват и идеи, стимулирани от зодиака и положенията на планетите.

За modus operandi в случая сме възприели: а/ Разпознаване б/ Контролиране в/ Използуване

(а/ Да се научим да разпознаваме принципите и енергиите, съставляващи организма; б1 Да се научим да използуваме енергиите вътре в нас; в/ Да се научим да използуваме в Живота тези енергии творчески и неегоистично).

Убедени сме, че читателят, който се придържа към горните правила, ще се сдобие с по-голямо проникновение за Битието и ще бъде богато възнаграден с разгърнато и задълбочено познание за себе си.

ГЛАВА ПЪРВАОСНОВНАТА ПОЛЯРНОСТ

За да разберем какво представляват чакрите или центровете на жизнена енергия, както и взаимодействието помежду им, отношението им към цялото ни същество, трябва да започнем от това, как са възникнали основните противоположности между Духа и Материята.

ТРИЕДИНСТВОТО

Всяка проява трябва да води до полярност или до двуединство, без което би била всъщност немислима. Връзката между двата полюса е третият аспект на Триединството.

За да докажем това твърдение, нека вземем като пример което и да е просто действие и да проследим как се прилага принципът в неговия конкретен случай. Нека предположим, че читате-лят сега си каже: „Аз ще затворя тази книга." Щом стори това, той се проявява чрез определено действие и така създава полярност между субект и обект. Субектьт-подлог е „аз", обектът-допъл-нение е „книгата", а връзката между тях - „ще затворя", е сказуемото. Ако читателят сметне, че това е просто игрословие, нека се опита да намери действие, което да не се разделя на тези три части, и сам ще се убеди, че това е невъзможно.

Именно тъй, в проявата на каквото и да било действие, на каквато и да било дейност, въпросното тройно деление се демонстрира неминуемо и неизбежно - нищо в нашия свят на име и форма не може да стане, да се случи, без да приеме подобен триделен вид. Ето това е Триединството, залегнало в основата на толкова много религиозни възгледи и учения, на метафизични системи и философски тези - достатъчно е да се позовем на християнската Света Троица или на трите гуни в индуизма (Т.е. трите свойства или аспекти /саттва, раджас и тамас/ на първоначалната материя /пракрити/. - Б. пр.)

Полярността има впрочем многобройни наименования, а ние особено сме привикнали към понятия от рода на Живот и Форма, Дух и Материя, Възприемащ и Възприеман, Аз и не-Аз. Прибягваме също и до термините Единство и Многообразие, защото субектът или възприемащият е винаги един, докато обектът или възприеманата страна на Живота е неизменно многообразна. Това често се изразява чрез символа на колелото.

2

Ако приемем аспектите на Триединството /подлог, сказуемо и допълнение/ като синтезиран изказ на „Аз съм това", тогава Аз или възприемащият в центъра на колелото е един, но с изявата на някакво действие и с изместване на живота от този централен пункт в по-обективна форма мно-гообразието възниква неминуемо. Така по ръба на колелото спиците задължително са разделени, но в центъра се събират в едно. Следователно в своята обективна форма животът ще включва свързаност и разделност плюс всичко, което е във връзка с тях: причина и следствие, времето и законът на ставането, раждането, смъртта и прераждането. Това е обективният аспект на „Аз съм това", докато на равнището на субективното остава само съзнанието за едно чисто „Аз съм", лишено от обективна страна. Следователно нямаме налице опитност, свързана с промяна, време, разделност, взаимоотношения или с каквито и да било аспекти на обективната страна на Живота.

Не е трудно да се досетим и за многобройни други термини, използувани за обозначаване на тази основна полярност, като например Добро и Зло или Бог и Дявол /в зависимост от съответните религиозни и метафизични системи/. Не може да има цялостна система в метафизиката или усъ-вършенствувана наука за живота, която да изключва основната полярност. Китайската термино-логия за тези противоположности притежава едно рядко достойнство, тъй като думите Ин и Ян из-разяват чрез самото си звучене принципите, които определят. Това на Ин е главно субективно, докато на Ян - обективно. Тези звуци са отразени в английските думи spirit /„дух"/ и mater/„ма-терия"/, също включващи затворено или субективно и и отворено или обективно а. Така е и в думите this /„това"/ и that /„онова"/, които по подобен начин изразяват субект и обект. Думите thin /„тънък"/ и fat /„дебел"/ имат сродни характеристики: тясното субективно и вибрира на по-висока степен от широкото обективно а.

Естествено, за да има значение всяко нещо, което се случва, трябва да са налице два полюса или две възможности, между които то да се прояви; следователно животът е всъщност разнообраз-ният опит, резултат от взаимодействието или отношението между тези полюси. Това може да бъде илюстрирано простичко например с игра или със спорт, в който участвуват двама играчи или два отбора. Ако едната от двете страни винаги печели, придобитият опит не би имал значение или смисъл; същото важи и в случай, че едната от страните винаги губи. Значимостта на опита, нат-рупван в процеса на играенето, произлиза от откритата възможност да загубиш или да спечелиш. Така и в живота целият опит, чрез който се изграждаме, израстваме и се развиваме, произтича от това, че сме поставени в контекста на полярността на Дух и Материя, Ин и Ян, Аз и не-Аз, и от начина, по който възникналите отношения влияят върху съзнанието ни. Въпросните противоположности, субективната и обективната страна на нашето съществуване и техните съчетания, пермутации и междинни етапи съставляват цялостния наш опит, наричан понякога „Танцът на Ин и Ян". На това ще се спрем по-подробно в следващите глави.

3

ИЗТОЧНИ РЕЛИГИИЖивотът следователно представлява един двупосочен процес: „изливане" от неговия извор в

руслото на изява и завръщане към източника с обогатяване от опита, който е получен при това движение. Или ако си послужим с образност, заимствана от християнството, душата се завръща с урожая на нови опитности, „носейки снопите в себе си". Традиционните философско-религиозни учения на Изтока от рода на будизма и индуизма са насочени предимно към онова, което бихме могли да определим като аспект на оттегляне, постиган чрез откъсване на принципа на духовното от всякакво негово ангажиране с формата на материалното. Тези учения наблягат главно върху радостта и блаженството, изживявани тогава, когато духът се е оказал в състояние да се освободи от своята привързаност към егото на личността и да постигне съединение с по-висшия принцип - на духовното, вътре в самата нея. Думата „личен" /„личностен"/( На англ. рersonal. - Б. пр ) произлиза от латинската реrsona, означаваща „маска", и нейната употреба в такъв контекст свидетелства следователно за мимолетната или недействителна природа на низшето его, на т.нар. „себе", дадено ни по рождение, за да се изразяваме, ала което не е истинският ни Аз.

Това съединение, сливането с божествения принцип вътре в нас, нашият възвишен и истински Аз, се нарича йога в индийската метафизика. Думата наистина ще рече „свързване" и е стигнала до нас с английската уоkе /„ярем"/, която ни отвежда към латинската уugum, а определения като соnjugal например са тясно свързани по корен с нея.

При мюсюлманите концепцията за единение е изразена с понятието ислям, означаващо отказ от низшия Аз, от себето, в полза на висшия божествен принцип вътре в самия човек. Себеотдаването е впрочем съществен елемент в мистицизма, а в християнството въпросната концепция е изразена в Причастието или в Мистичния брак.

Други философски учения и системи от възгледи, предимно европейски, се занимават повече с приземяването на принципа на духовното и с изразяването му в по-конкретна форма чрез твор-ческа дейност.

Нито единият, нито другият подход обаче са изцяло правилни или по-скоро всеки от тях съдържа частична истина и е верен само в собствените си граници, докато и двата, взети вкупом, са необходими елементи от цялостния процес на Живота. Или, както вече бе изтъкнато тук, Животът е и произтичане от извора, и ново вливане в него, като идеалното е човек да съумява да постига равновесие между двете страни на общия и неделим процес. Тези негови два аспекта могат да бъдат окачествени като магически и мистичен - тръгването от извора е магическо, а завръщането към него е мистично.

ФАЗИТЕ НА ЖИВОТА

Вероятно мнозина измежду вас не ще се затруднят да откроят сред хората, реални или исторически личности, онези, които ярко въплътяват единия или другия от горепосочените аспекти. Великите духовни водачи, аскетите и светците принадлежат на мистичното начало и на пътя, свързан с него, докато социалните реформатори или великите изобретатели изразяват магическото, онова, което придава на духа форма. Разпознаваме тези принципи и в самите себе си, в своите настроения или в състоянията на нашето съзнание, доминиращи в един или друг период. Така на моменти ни се иска да потърсим уединение във вглъбена медитация или при общуване с природата, докато пък след това ни обзема силно влечение към себеизява чрез творчество на равнището на материалното или при комуникация с ближни. Разбира се, на равнището на духовното не съществува „друго", така че принципът на общуване не може вече да се приложи - човек се чувствува едно с целия Живот.

Нашият опит е вибриране между два полюса -на Уединеността, когато се докосваме до равнището на Духа, и на Свързаността, когато общуваме на равнището на личното в група или някакъв вид партньорство. Уединеност произлиза от Единност /на английски: Aloneness, и ALLONENESS -т.е. всичко наедно, всеединност/, което е усещането за цялост или обединение на равнището на духовното.

Тези фази на Живота могат да съответстват на определена възраст, на пол или на други дадености и фактори, ударението върху които непрекъснато се мени в хода на човешкото съществуване в зависимост от това, как протича то, при какви обстоятелства, в какъв план и пр. Ритмите и циклите, които настъпват в процеса на свързването на Ин и Ян с жизнената сила и нейната корелация ту с единия принцип, ту с другия, са от голямо значение за онзи, който се

4

стреми да опознае реално себе си. Понякога в тази връзка се употребява изразът „Кръговрат на таттвите", за който ще стане дума по-нататьк в настоящата книга.

И мъжете, и жените като цяло се затрудняват да балансират своето съществуване и да постигат непрестанно правилната връзка между противоположностите вътре в себе си. Животът не е в състояние на покой, а представлява несекващ поток или непрекъснати трептения между двата полюса. Или с други думи, всеки нов момент носи нова връзка - нов опит или ново изживяване, та от страна на човека се изисква ново действие, за да го асимилира и усвои напълно, за да го оползотвори истински.

Артур Кьостлер изразява всичко това като очевиден конфликт между двата принципа в своето есе „Аскетът и комисарят", типизирайки духовния човек от една страна и материалния - от друга. Повечето хора имат нагласата да се задържат само на едното равнище, а за да можеш да се движиш между двата полюса, когато пожелаеш, се изисква умение и дисциплина. В крайна сметка човек научава, че тези принципи не си съперничат, а са всъщност негови най-близки съюзници и че за него не е непосилно да балансира в Живота, държейки главата си в облаците, а краката - здра-во стъпили на земята, т.е. непрекъснато привличайки Духа и изразявайки го във форма.

Когато един от принципите се отстоява с прекомерна настойчивост, винаги съществува тенденция енергията да се отдръпне към другия, за да се постигне желаното и необходимо равновесие. Това обяснява внезапните промени, които настъпват в живота на хората. Например онези, които са претърпели разочарование от физическата любов, често откриват, че енергиите преминават от по-нисшите равнища към по-извисени, и те - нерядко неочаквано и за самите тях - се отдават на духовното, поне за известно време. От друга страна пък, мъже и жени, прекалено вдадени в духовното, често реагират така, че енергиите да се спуснат от по-висш план надолу, и те се оказват в плен на силни желания в областта на физическото, на материалното. Старата поговорка „Колкото по-голям грешник, толкова по-голям светец" /или обратното/ е еднакво оправдана, както и да я обърнем,

Сега нека се опитаме да изведем въпросните принципи на един по-преден стадий и да видим как номерологично това триединство или троичност поражда числата 4 и 7.

От основното или първоначално единство зидахме как три трябва да възниква винаги чрез изява, в някакво проявление, а от тази триделност се ражда по-нисшата четворка. Това е така, защото три принципа могат по-нататък да се групират само в четири следващи комбинации, в които не се повтаря никой от първите три. Така, ако имаме А, В и С, те могат да образуват единствено АВ, АС, ВС и АВС.

5

Висшата тройка, 3, и низшата четворка, 4, нравят 7. По този начин математически и на една следваща степен на кондензиране духът се излива във форма и числото седем се проявява посредством тъй съществените деления на седем на цветовете и звуците, както и чрез седемте нива на съзнанието у човека /именно седемте чакри/, които са и главната тема на тази наша книга.

ГЛАВА ВТОРАСЕДЕМТЕ ПРИНЦИПА У ЧОВЕКА

Сега ще проследим как седморното деление, описано в предишната глава, се отнася до Човека. Ще видим как то поражда седемте нива на съзнание у него и седемте центрове на жизнената му енергия — чакрите.

Оста на основната полярност, която третирахме в глава първа, у човека минава по протежение на гръбначния стълб така, че духът се проявява в темето на главата, а материята /в своята най-сгъстена форма/ - в основата на гръбнака. Между тези полюси има междинни стъпала на съзнание, всяко със съответно по-голямо насищане от предходното, тъй като жизнената енергия се спуска надолу по гръбнака, въвлечена все повече в материята. Този процес на постепенно сгъстяване би могъл да се сравни с ефекта на трептене в музиката, произвеждан от струна на инструмент. По-ниските тонове се постигат в резултат на по-бавно трептене на струната; когато трепти по-бързо, струната на инструмента възпроизвежда по-висок тон. Така и по-фините нива на нашето съзнание представляват жизнена енергия, вибрираща с по-висока честота, а по-ниските честоти са тъждествени на неговите по-груби или по-материални нива.

С други думи, седемте чакри у човека отговарят на седемте тона на една гама, като по-долни-те чакри имат по-бавни вибрации и отговарят на по-ниските тонове, а по-горните чакри - съответно на по-високите тонове.

6

Апостол Павел дефинирал някога Човека като "Дух, Душа и Тяло"; лесно може да се види, че тока определение е основано върху принципите на Триединството, които разгледахме в глава пър-ва Духът и тялото са основните противоположности, а мисълта е връзката между двете. Павел е употребил гръцката дума „психе", която включва мисловното и емоционалното ниво, а ние ще из-ползуваме понятието ум вместо Душа.

ЕЛЕМЕНТИТЕ

Нека видим как тази дефиниция се съгласува с чакрите у Човека.Вече отбелязахме, че духът се проявява в теменната част на главата, а следващата по ред и

наситеност чакра е енергийният център между веждите, който Павел споменава като душа /за нас — ум/, тъй като там е средоточието на мисловната дейност. Следващ по ред е центърът в гърлото и това според Павел е тялото - главно защото там е седалището на етера, на субстрата, от който произхождат четирите елемента по-надолу: въздух, огън, вода и земя. Всеки от тях е просто модификация на етера, с право смятан за основната материя, запълваща световното пространство и това между частиците на веществата.

Центровете на четирите елемента - въздух, огън, вода и земя — са съответно чакрата в сърдечната област, тази на нивото на слънчевия сплит, кръстната чакра, наричана още свещена, и опашната. Така се вижда, че висшата тройка и нисшата четворка се проявяват у Човека в строго съответствие с номерологичните закони на това проявление, а седемте чакри са прецизно „изработени" също по тези закони.

Алхимиците считали етера за квинтесенция или за пето ниво на вибрация. По-нататък ще видим как четирите по-долни елемента и произлизат от този етерен субстрат или латентност, и се завръщат към него. По-напредналите алхимици доловили също, че щом различните равнища на съзнание са просто жизнена енергия, вибрираща на различни честоти, то едно от тях може да бъде трансформирано в друго просто чрез променяне степента на вибрация и следователно преминаването на един елемент в друг е напълно постижима възможност. Това е валидно и за

7

трансмутирането на по-грубите ни вибрации в по-фини. Езотеричната алхимия се е занимавала с усъвършенстването на човешкото съзнание чрез пречистване, докато „боклукът" на по-нисшата ни същност, на т.нар. себе, не се преобърне изцяло, за да се стигне до чистото злато на духовното, на свръхизвисеното съзнание. Тази цел и нейното достигане са известни под различни названия на всички истински мистици от която и да е религия.

В по-нови времена Айнщайн и други прочути учени физици са отбелязали факта, че материята е мисъл, която трепти с ниска честота. В по-стари времена алхимиците осъществявали превръщането на един метал в друг, като използвали същите принципи. Всяко проявление впрочем е фактически жизнена енергия, действаща на различни нива с различни степени на вибрация, като разликата между един и друг елемент се състои само в честотата на трептене.

Човешкото тяло, както видяхме, е наистина третата или обективната страна на триединството - именно етерът. Неговите четири модификации включват въздух, огън, вода и земя. Последователността на тяхното обръщение може да се представи по такъв начин:

За да има обективна проява, най-напред трябва да има пространство, което да й даде възмож-ност да се случи. Оттук следва, че етерът е елемент само на чистото пространство. Сетне е необходимо придвижване в това пространство, т.е. елементът на въздуха, който не е друго освен движение в неговите предели. Идва ред на принципа на разпространението -елементът на огъня.

Следва го принципът на свиване – елемент на водата.И накрая е принципът на солидността или сцеплението, чрез който се изявява елементът

на земята.Тези принципи или елементи често се характеризират със санскритската дума таттва,

означаваща същината „такава" или „инаква" - т.е. есенцията на всяко качество. Въпросните елементи са всичко, което съществува, и в света на името и формата няма нищо друго освен тях. Те са тухлите, от които е изграден целият наш опит, и светът на проявлението е съставен единствено от елементите.

ГЛАВА ТРЕТАЧЕТИРИПОЛЮСНИЯТ МАГНИТ

Вече бе очертано как възниква вертикалната полярност у човека - по протежение на гръбнака, със седемте нива на съзнание.

Освен тази вертикална полярност в човешкия организъм има и хоризонтална. Това дава положително и отрицателно поляризиране на двете страни на тялото. Така човекът в действителност представлява четириполюсен магнит и всички закони на електричеството и магнетизма, известни на модерната физика, се отнасят до неговата жизнена система.

Във всяка система впрочем потенциалната разлика между два полюса поражда поток между тях. При електричеството тази потенциална разлика е волтажът, а количеството енергиен поток може да се измери като електрически ток с определена сила. Там, където протича ток, винаги има магнитно поле - около него и под прав ъгъл към него. Този закон се отнася и за системата на Човека: у него неизменно съществува напрежение и между основните му полюси, темето и опашката, протича ток. Така възниква магнитно поле, което го обгражда. Именно него наричат твърде често аура, видима за онези, които притежават особено чувствително и остро зрение.

И така, в окултната анатомия на човека са налице два потока на енергия, които текат от дяс-ната и лявата страна и са съответно положителен и отрицателен. Тези два потока като че се преси-чат във възли или точки между чакрите, образувайки по този начин специфична фигура: Кадуцея или Жезъла на Хермес. В индуизма това се нарича Меру Данда.

КАДУЦЕЯТ

Има няколко интересни момента, свързани с това подреждане на силите, което сега ще разгледаме. Всяка чакра представлява вихрушка от енергия, задвижена под влиянието на положителен и отрицателен поток, който й въздейства също както електричеството с положителен и отрицателен заряд, привеждащо в действие електромотор, чийто ротор се завърта.

8

Когато полярността на тока се обърне така, че положителният и отрицателният полюс се раз-менят, електромоторът, разбира се, ще смени посоката си на въртене. Идентичен процес има във всяка чакра. Потокът, протичащ от едната страна на тялото, е положителен, а от другата - отрицателен. Когато те се пресичат във възлите или точките, посочени по-горе, положителният, който е доминиращ, предизвиква въртене на чакрата в своята посока. В резултат всяка чакра видимо се върти по посока, обратна на тази на чакрите над и под нея.

Това води до допълнителен ефект, основан на законите на електричеството, известни на модерната наука. Проводник, поставен в електрическа намотка, през която протича ток, го пропуска по дължината си в една посока. Когато токът в намотката обърне посоката си, обръща се и токът в проводника.

/ ток

По същия начин енергията в центъра на чакрата ще струи навън или навътре в зависимост от посоката, в която тя се върти. Самата посока на въртене се определя от влиянието на двата потока, положителен и отрицателен, преминаващи през дясната и лявата страна на тялото.

ПРОМЕНЛИВИ ПОТОЦИТези потоци обаче не са правопосочни, а променливи, обуславяли от процес, подобен на този

при произвеждането на електричество. Когато роторът на динамо се върти между полюсите на неподвижен магнит, движението му пресича силовите линии първо в едната посока, сетне в другата така, че се произвежда ток, който сменя посоката си. Това е променливият ток, използван днес в електроенергийната система.

Този процес е свързан също с протичането на енергия около земната повърхност, което се дължи на въртенето на Земята около оста й. При това въртене между пладне и полунощ енергийният поток е насочен към Слънцето, а през втората половина от въртенето й - между полунощ и пладне — потокът /който също тече към Слънцето/ ще се обърне в противоположна посока.

Човекът е микрокосмос на макрокосмоса и този процес се отразява по идентичен начин в неговия организъм. Оттук следва, че енергийните потоци в жизнената му система също менят посоката си

СЛЪНЦЕ

9

ПЛАДНЕПОЛУНОЩ

между неговите полюси: север-юг, изток-запад.

Тези енергийни потоци са всъщност дишането. Това е причината то да е от такава първостепенна важност за живота ни и в книгата по-нататък ще се обърне специално внимание на този въпрос. В различно време дишането преминава повече през едната или през другата ноздра. Редуването в дишането по този начин предизвиква смяната на посоката на протичане на енергийните потоци и завъртането на чакрите.

Както вече видяхме, всяко ниво на съзнание е основна вибрация, а тези вибрации въобще индуизмът е назовал таттви. На някои от европейските езици бихме могли да ги наречем елементи, темпераменти или флуиди. Когато потоците имат различна насоченост, в организма се проявяват повече или по-малко и различни таттви или елементи. Нашият организъм следователно е изложен на постоянна промяна и един елемент непрекъснато отстъпва място на друг. Цялостният принцип на този поток от сменящи се вибрации е добре известен и като кръговрат на таттвите.

КРЪГОВРАТЪТ НА ТАТТВИТЕТози кръговрат съответства в жизнената система на човека на кръговрата на таттвите в систе-

мата на всемира - на това дължи основата си и херметическият израз „Както горе, така и долу". Движението на таттвите в системата на вселената се проявява като влияние на планетите, на зодиакалните знаци и на сезоните. В човешкия организъм също има сезони, слънчеви и лунни цикли, зодиакални промени - все по съответстващ модел. Така външното и вътрешното Битие се отразяват взаимно. Кръговратът на таттвите представя действието на закона за периодичността или цикличността в проявите. Всяка проява, както вече бе изтъкнато в глава първа, представлява вибрация между полюси, а ритмите на момента, различните пътища на движение на енергиите и съответните равнища, които обхващат те, са именно кръговратът на таттвите. И нима не е завладяваща мисълта, че въоръжен с познанието за онези сили, които действат в системите, както вселенски, така и човешки, индивидът е фактически в състояние да предвиди с математическа точност хода на бъдещи събития!

РИТУАЛОт казаното по-горе следователно излиза, че всяка конкретна дейност, предприемана от нас,

ще бъде извършвана икономично, т.е. по-ефективно, ако подхожда на преобладаващия в момента енергиен поток - или ход на таттвите - по отношение на времето и мястото.

С други думи, за всяка дейност има оптимално време и място, които биха я направили по-резултатна и по-лека за осъществяване.

Изкуството на ритуала е всъщност магията да се използува енергия за достигане на определена цел. Това изкуство трябва да се прилага в съответствие с преобладаващите енергийни

10

потоци, за да се осигурят наистина ефективни резултати. Схващан в най-широк смисъл, животът следователно може да представлява един вид ритуал, чрез който хората непрестанно и по възможно най-добрия начин оползотворяват онези сили, които доминират, за да постигнат, и то творчески, онова, към което се стремят. Всяко действие впрочем е толкова по-успешно, колкото е по-обвързано със силна изява на подходящата за извършването му таттва. Посоката, в която човек се обръща с лице или докато спи, цветовете на дрехите, които носи, или на предметите, с които си служи постоянно, по принцип всяка негова постъпка или житейска дейност е подвластна на хода на таттвите - обширна тема, до която обаче ние можем само да се докоснем, без да сме в състояние да я тълкуваме по-дълбоко в тази книга, посветена на сходна, но друга проблематика и явления.

СИМВОЛЪТ НА ПРЕКРЪСТВАНЕТОЕдин от най-разпространените ритуали в християнския свят е прекръстването - извършвайки

го и същевременно свързвайки го мислено с разпятието, човек ще се въздигне до религиозно усещане, което може да бъде извънредно благотворно. Но ако той осъзнае значението на това движение на ръката и мисълта си в неговата споеност със своята четириполюсна природа и съчетае ритуала, извършван от него и осмислен с едно такова разбиране, силата му става наистина могъща. При движението на ръката със събрани пръсти, нагоре и надолу по вертикалната ос, а сетне до двата полюса на хоризонталната, се получава всъщност уравновесяване на енергиите в организма. Ритуалът следва да приключи със събиране на двете ръце в средата - това съхранява равновесието. По-нататък в тази книга ще видим какво практическо значение има балансирането на енергиите за развитието и разширяването на съзнанието. Едва ли е широко известно също, че ефектът от самото прекръстване може да бъде многократно увеличен посредством съчетаването му с определен контрол над дишането.

Сред важните изводи, които поражда познанието за кръговрата на таттвите, е и този, че в ця-лостната схема на живота всяка част и частица имат свое съответно място и роля. Не бива да се поддаваме на субективни преценки за един или друг център вътре в нас, за едно или друго рав-нище, като недобри или не полезни. Няма енергия, която да е лоша в абсолютния смисъл на понятието, но може да бъде използвана на неподходящо място или в неподходящо време. Тогава ще е относително негодна просто поради факта, че не е уравновесена с другите енергии и не е нагодена към цялото. Сравнихме седемте нива на вибрация с музикалната стълбица: никоя нота не е фалшива сама по себе си - ако обаче е изсвирена не навреме и не на място, дисонансът е налице. Изборът на момента е особено важен, а за да постигнем цялостно и хармонично звучене, истинска музика, трябва да се научим да свирим всички ноти, и то в нужната и пълноценна обвързаност помежду им.

ОРГАНИ НА ДЕЙСТВИЕ И УСЕЩАНЕАко четирите полюса в жизнената система на човека са един неподвижен магнит, а чакрите

са роторите, тогава имаме налице седем силови полета, възникнали благодарение на четириполюсното функциониране на всяка отделна чакра. При обръщането на полюсите посоката на въртене на тези силови полета също се обръща. Опитът, с който разполагаме на което и да е от тези равнища, ще зависи от това, дали енергията преминава навътре или навън през съответната чакра. Енергията, преминаваща навън през нея, ни осигурява и съответен орган на действие. Или, казано другояче, когато енергията е насочена навън, ние получаваме опитност или изживяване на действие на равнището, отъждествявано с въпросната чакра. И обратното, когато енергията е насочена навътре, опитността е за усещане на такова ниво.

Във всяка от петте долни чакри следователно ние имаме изживяване на усещане, което ни дава нашите пет сетива. Пет са също и органите на действие, които са все същите енергии, щом са насочени навън.

ЧАКРИТЕТЕМЕННА — Кардинална /Всички цветове

на дъгата/ЧЕЛНА - Подвижна /Виолетово/В ГЪРЛОТО - Неподвижна /Синьо/СЪРДЕЧНА - Въздух /Зелено/СЛЪНЧЕВА - Огън /Жълто/САКРАЛНА -Вода /Оранжево/

11

ОПАШНА -Земя /Червено/На пръв поглед не е много лесно да се схване връзката между органите на действие и тези на

усещане. Нека обаче припомним предупреждението, което направихме още във встъпителните страници на тази книга относно ограничеността на усилията да се вниква в същината на нещата по чисто интелектуален път. Чрез практика и самонаблюдение хората могат да установят валидността на тези принципи, които първоначално са им се стрували непонятни, за собствения си опит. Пове-че обяснения за качествата, свързани с всяка отделна чакра, ще намерите в следващите глави.

СРЕДНИЯТ СТЪЛБВ човешкия организъм има и друг фактор с огромно значение. Това е онази трета сила, която

в индуистката терминология е позната като сушумна. Потоците - съответно положителен и отрицателен - се наричат Пингала и Ида. Вече знаем, че всяка проява поражда полярност, и когато положителната и отрицателната енергия на тази полярност са уравновесени, проявата се преустановява. Тази трета сила в терминологията на кабала е известна като среден стълб. Това е улеят, каналът в центъра на гръбнака, през който енергиите протичат само когато другите две сили са в баланс. По-нататък ще се спрем на практическото приложение на този принцип.

СТЕПЕНИ НА ВИБРАЦИЯВ индийската традиция чакрите понякога се описват като лотоси, всеки с определен брой

листица. Подобна представа често обърква онези, които изучават чакрите, докато те не разберат, че това е просто един друг начин за предаване на степента на вибрация или на честотата на енергията в дадена чакра. Броят на листицата на всеки лотос е като броя на спиците, с които е снабдено всяко колело на силата. За да се придаде нагледност на гореказаното, могат да се направят опити с въртящи се дискове: в зависимост от скоростта, с която се въртят, ще изглежда и че имат различен брой спици.

Така и цветовете, характеризиращи чакрите и излъчвани от тях, зависят от скоростта на въртенето им. Цветовете са светлина, вибрираща с различна честота. Зрителното възприемане на даден цвят би предизвикало у наблюдателя вибрация, съответстваща именно на този цвят. Чрез внимателно и аналитично самонаблюдение човек би могъл да констатира на какво равнище се извършва тази вибрация у самия него. Всяка чакра има цвят, свързан с нея и който й влияе. Казаното за светлината се отнася и за звука: всяка чакра има звук, който й съответства и влияе.

Като се започне от опашната чакра по посока нагоре към темето, вибрациите /съгласно индийската традиция/ са: 4, 6, 10, 12, 16, 96, 960.

ЛЯВО И ДЯСНОИзучаването на двата потока - положителния и отрицателния - фокусира вниманието и върху

факта, че у повечето хора едната ръка, единият крак или едното око са по-силни от другата им ръка, крак, око. Причината за това е обстоятелството, че у тях на съответното равнище е по-развита положителната, насочената навън, или отрицателната, възприемащата страна на същността, на природата им. Твърдят, че у високо еволюиралите индивиди положителните и отрицателните сили се намират в пълен баланс - редица забележителни личности например могат да пишат еднакво добре и едновременно и с двете си ръце.

ПРИТЕГЛЯНЕ И ОТБЛЪСКВАНЕДобре известните закони на притегляне и отблъскване в електричеството и магнетизма

постановяват, че подобията се отблъскват, а противоположностите се привличат. Тези закони важат и за двата потока - положителния и отрицателния - в жизнената система на човека. Усещането и действането са съответно отрицателно и положително. Или, с други думи, действието у човека винаги е привлечено от усещането или възприемчивостта у друг. Забелязваме потвърждение на това в отношенията между мъжа и жената, да речем, при които действената, насочена навън, мъжка природа се съчетава с възприемчивата и пасивна женска природа.

Посредством уравновесяване или свързване на два полюса, противоположни един на друг, винаги възниква трето качество. Всеки нов елемент или таттва се формира от взаимодействието на положителната и отрицателната фаза на предишния. Този процес може да се сравни с разбъркването на две съставки в обща смес, получена от тяхното сливане. Всяка нова проява неизменно трябва да произлиза от такова взаимодействие на сили - положителна и отрицателна, както например инкарнацията, въплътяването на душата при свързването на мъжа и жената.

Оттук е възможно и известно осветляване на въпроса за пола на децата: относителното доминиране на положителни или отрицателни фактори у майката, както и у бащата в момента на

12

зачеването, ще определи дали въплътяващата се душа ще дойде в мъжко или в женско тяло.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТАСВОЙСТВАТА НА ПЕТТЕ ДОЛНИ ЧАКРИ

Сега ще се опитаме да определим качествата, свързвани с всяка от петте долни чакри, като ще се спрем на всяка една поотделно. Това ще рече, че ще се стремим да насочим вниманието към онова действително изживяване, което човек има, щом енергията в неговата жизнена система, в организма му, е съсредоточена в съответната конкретна чакра.

ОПАШНИЯТ ЦЕНТЪРРазположен е в основата на гръбначния стълб. На това равнище енергиите, които се

проявяват в човешкия организъм, са достигнали най-ниска степен на вибрация и ако си представим енергийното трептене като звук, в случая става дума за най-дълбокия тон, произведен, да речем, от туба или от контрафагот. Впрочем нима музиката с подобни по-груби вибрации като тази на военните оркестри или определени видове джаз не произвеждат съвсем осезаем ефект върху този най-нисък център и не пораждат вътрешен подтик за пристъпване в маршов ритъм, за подрусване или клатушкаща се походка?

Както вече пояснихме тук, при вибрирането на енергия през дадена чакра в човешкия организъм възниква онова, което в индуистката терминология се назовава таттва, а в западната, в европейската - елемент. Елементът на опашната чакра се изразява чрез качеството солидност или, с други думи, става реч за земя. Този елемент ще рече кохерентна устойчивост и стабилност. На неговото равнище човек усеща сигурност и задоволство от настоящото си състояние и от това, че е спокоен, че е такъв, какъвто е. Следователно няма желание или импулс за раздвижване, за промяна, за преминаване в друго състояние. Вибрацията на елемента земя внушава чувството, че индивидът е стъпил здраво на краката си и съвсем реален факт е, че когато се чувстваме несигурни и нервни, потоците на нашата жизненост не са заземени чрез най-ниския ни център.

Тази чакра, естествено, управлява всичко, което е твърдо в тялото: кости, зъби, нокти. С това равнище е свързано и обонянието - всички същества, които са много близо до земята, имат силно обоняние. Подобно явление наблюдаваме и у хората - онези, които притежават остър усет за мате-риалното, обикновено се отличават с развито обоняние.

КРЪСТНИЯТ ЦЕНТЪРНамира се на равнището на кръстната кост в гръбнака. На това място имаме усещането за

някаква неустановеност - създава го елементът вода. Представата за енергия, отъждествена с принципа на промяната, на неустановеността, сигурно би се сторила на онези, които изучават чакрите, донякъде озадачаваща. Но ние трябва да свикнем с мисълта, че енергията вътре в нас изживяваме и усещаме като различни елементи или типове съзнание в зависимост от съответните равнища, за които нееднократно стана дума досега. Качества като зрелост или плавност изразяват като че по-добре „водността" на тази чакра. Зрелостта на един плод например изисква силно присъствие на елемента вода. Това важи и за хората. За да бъдат полово зрели, мъжете и жените трябва да притежават силно изразена флуидност, „втечненост" в своя организъм и кръстният център е свързан именно с такива течни негови прояви като урината и спермата. Недостигът на флуидност ще доведе, естествено, до обезводняване, причиняващо заболявания, свързани с втвърдяване или изсъхване като артрит. В такива случаи хрущялната тъкан, действаща като естествена смазка между костите на ставите, изсъхва и на съответното място възниква болезнено прегряване. Понятия от рода на зрелост и плавност създават усещането за поток, което е и по същество неустановеността на водната таттва. Това равнище е свързано с усещането за вкус. В английския език има идиом като mouth watering/ съответстващ на българския израз „да ми потекат лигите" - б. пр./ и именно водният елемент, произвеждащ слюнката, е дал основание за неговия смисъл. Без този елемент усещането за вкус би било невъзможно.

СЛЪНЧЕВИЯТ ЦЕНТЪР

Разположен е в гръбнака на равнището на слънчевия сплит. Свързан е с усещане за обемност, топлота, за жизнерадост и оптимизъм. Тази чакра следователно е тъждествена на елемента огън в природата на човека.

Огънят й водата са като че в немалка степен противоположни. Плавният поток на

13

флуидиостта е насочен надолу и е свързан със състоянието на свиване, докато огненото качество говори за насоченост нагоре и за разширяване, за експанзия. С тази чакра е свързано зрението. То зависи от светлината. А светлината е свойство на елемента огън и е извлечена от него - зрението следователно е единствено възможно поради наличието на този елемент в нашия организъм. Оттук и заключението, че неговата сила у човека определя и светлината, в която той вижда нещата. Сигурно ще се съгласим с подобно твърдение, ако признаем, че когато сме в приповдигнато настроение, всичко ни се вижда бляскаво и ярко, а животът - изпълнен с топлина и могъщество. И обратното, изпаднали в друго състояние на духа, ние считаме света за неприветен, безцветен, лишен от жизненост. Разликата между тези две настроения се обуславя само от относителната сила, с която вибрира енергията на слънчевата чакра в съответния момент.

Асимилирането на храната чрез горенето й в организма се ръководи също от функционирането на тази чакра. Човек, който има силни вибрации на нейното равнище, оползотворява поетата храна по-добре от друг, който независимо от погълнатите количества никога не разполага с достатъчно енергия и без съмнение страда от недостатъчно присъствие на елемента огън в своя организъм.

СЪРДЕЧНИЯТ ЦЕНТЪРНамира се върху гръбнака, приблизително на равнището на гръдната кост. Свързан е с

усещане за въздушност, подвижност, мекота и лекота - все свойства, характерни за елемента въздух и изразени като „движение към", т.е. чрез понятия от рода на „свързаност" и „споеност", „съпричастност".

Докосването и усещането, произтичащо от него, са производни на елемента въздух. Докосването е основно изживяване на връзка, на свързване, проявяващо повече или по-малко основното качество на сърдечния център. Именно елементът въздух дава изживяването за връзка.

Излишъкът от което и да било качество се превръща в недостатък. Този принцип е валиден за всички чакри. На равнището на сърцето прекалените връзки пораждат свръхсъпричастност с много неща и следователно потиснатост, дори ипохондрия поради прекомерно количество на въздушен или газообразен елемент, предизвикващо чак замайване и унес Някога средство срещу подобни състояния били соли, чието мирисане допринасяло за уравновесяване с опашната чакра или елемента земя.

Така енергиите били смъквани към земята и балансирането им в организма - възстановявано.ЦЕНТЪРЪТ В ГЪРЛОТО

Разположен е върху гръбнака на равнището на гърлото и е свързан с усещане у нас за качеството на пространството - характеризира се следователно с елемента етер.

Дотук стана ясно, че четирите по-долни елемента имат свойства, представляващи преди всич-ко действия и състояния в пространство. Етерът е самото пространство, в което са налице тези със-тояния и се извършват съответните действия.

Алхимиците го наричали още квинтесенция и бихме могли да го оприличим на съд, в който са размесени и се изграждат по-долните четири елемента. Етерът е основата, от която произлиза всеки един от тях и към която се завръща след приключване на периода на неговото действие, отстъпвайки мястото на друг. Казано иначе, четирите елемента са всъщност модификации на основния етер, който може да се превърне във всеки един от тях, или ако си послужим с модерна радиотерминология, етерът е радиовълната за четирите елемента.

С него е свързан слухът. Отидем ли някъде, където цари пълна тишина, и след това наострим уши, сигурно накрая ще доловим нещо, което все пак съществува там, отвъд абсолютната тишина - някакво неуловимо проникване в нея, определяно като „безшумен звук". Който изпита това, се е научил да разпознава в себе си етеричния елемент, но такава опитност се придобива по-трудно, отколкото разпознаването на четирите по-долни елемента, контролирани впрочем чрез етера. Чак-рата в гърлото е важен мост между принципа на мисълта в челната чакра и тези четири елемента. Нека си припомним библейския израз: „В началото бе Словото" - звукът е най-могъщ от петте долни вибрации и засяга всъщност всички тях. Гласът може да приеме качеството на всеки един, може да бъде солиден и безразличен, авторитетен и авторитарен /на равнището на земята/, зрял и сексуален /на това на водата/, топъл и страстен /на това на слънчевия сплит/, нежен и съчувст-вен /на това на сърцето/... Естествено, тези качества съществуват и в съчетания помежду си, а оттук следва, че човек е в състояние да разбере много неща за себе си и за другите от анализа и изучаването на гласа - своя и чуждия.

14

ТРАНСМУТАЦИЯ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ

В живота няма край - има само промяна. Общият сбор на енергиите във вселената не намалява и не се увеличава, а непрестанно се трансформира от едно състояние или ниво на вибрация в друго в процеса на всяка проява на Живота. Докато даден елемент започва да се изявява, друг се оттегля -това можем да наблюдаваме и вътре в нас, и извън нас. Ако например водата е замръзнала, и течният, и огненият елемент се връщат в етера, а твърдият заема тяхното място. Когато ледът бъде изложен на въздействието на топлина, твърдият елемент се завръща в етера, а оттам отново се появяват огънят и водата... Това ще рече, че четирите елемента вкупом са в действителност етерът, който постоянно мени вибрациите си, за да се прояви като тях.

Извън нас наблюдаваме тези промени като модификации на климатичните условия. Сходни процеси протичат непрекъснато и вътре в нас. Топлината например въздейства на нашата течност и ще я превърне в изпарения - когато ни е горещо, ние се изпотяваме и активността на кръстния център спада. Можем да потвърдим това от собствени наблюдения и опит: след обилно изпотяване сексуалната ни активност е винаги силно намаляла.

Елементите въздействат постоянно върху нашия организъм, като взаимно се следват, но това не изключва индивидуалната предразположеност към някой или някои от тях. Обикновено тя се обуславя от момента на раждането ни, в който един или друг елемент е доминирал в системата на вселената или в зодиака /с това ще се занимаем по-подробно в следващите глави/, а щом се прояви с преобладаваща сила в собствения ви организъм, вие го чувствате, така да се каже, като тъждество на себе си.

Етерът винаги се намесва, или по-скоро настъпва, между които и да са два от по-долните елементи, докато те разменят местата си, а контролирането им става през центъра в гърлото.

Не е лесно да се опишат с думи най-трудно доловимите свойства на елементите. Затова в по-вечето учения и системи от възгледи за целта се прибягва до символи, които подпомагат тяхното разпознаване. В индуистката традиция, да речем, се използуват качествата, характеризиращи някои животни: слонът се отъждествява с елемента земя, тъй като въплътява тежестта и здравината. Известни са също и символи под формата на своеобразни диаграми, които изобразяват нагледно силите, подлежащи на идентифициране.

Можем впрочем да сложим знак на равенство между елементите и настроенията, които преобладават в нас. Самонаблюдавайки се продължително, човек постепенно се научава да разпознава тези равнища на енергии и опитност вътре в себе си. Хипократ, наричан още баща на медицината, основава своето учение върху тезата за четирите настроения, течности и темпераменти. Въведената от него терминология за темпераментите - флегматичен, холеричен, сангвиничен и меланхоличен - изглежда естествено свързана със земната, водната, огнената и въздушната таттва на четирите долни чакри.

Всяко заболяване се дължи на неравновесие в силите, разположени в центровете по гръбнака. А щом организмът е засегнат от подобно неравновесие, не може да е здрав. Когато жизнената енергия се спуска постепенно надолу към своята най-ниска вибрация, всяко поредно „стъпало" я въвлича все повече в грубата материя, а всеки елемент се формира от взаимодействието на положителната и отрицателната фаза на предишния. С формирането на всеки нов елемент се проявява ново сетиво. На етеричното равнище съществува само едно, но на земното сетивата са пет. На етеричното можем само да чуваме, но въздухът може да се чуе и усети; огънят може да се чуе, усети и види; водата — да се чуе, усети, види и вкуси, а земята - да се опознае с петте сетива.

И за да завършим тази глава, нека обобщим основните моменти в нея.

15

Елемент

ЗемяЗадоволява се да останетам, където е, и не сенуждае от движение илипромяна.ВодаИма потребност да тече надолу и следователно да се свива

ОгънНуждае се от разширяване и следователнода поглъща.

ВъздухИзпитва потребност от придвижване,да заема място, различно от това, където е,и следователно да се свързва с нещо друго.

ЕтерПространството, в което действат горните четири елемента.

ГЛАВА ПЕТАЧЕЛНИЯТ ЦЕНТЪР

Този център се намира в точка на челото, приблизително между веждите. Функцията на челната чакра е предадена сполучливо със санскритската дума Айна, която означава заповед. От това равнище именно, когато обаче го достигнем, ние управляваме или контролираме цялата си индивидуалност или низшето себе. Тук е седалището на ума и на цялата ментална дейност: поток от мисловни образи непрекъснато се влива в съзнанието и изтича от него.

СИЛАТА НА МИСЪЛТАЧовешката мисъл е толкова могъща, че се материализира в етера. Всичко, което съществува

на нивото на материалното и е доловимо за сетивата, преди това е било формирано като мисловен

16

образ в съзнанието на своя създател. И също както етерът е най-финият проникващ субстрат на четирите по-долни елемента, така и мисълта е дори още по-гъвкав и нерушим принцип, извисен над етера. За да създадеш нещо, е потребно само да го извикаш за живот с мисълта си. Разбира се, подобно синтезирано твърдение не изключва безпрекословния факт, че за да стане това, са необходими множество практически действия и реализирани стремежи. Много трудно е мисълта да бъде доведена до такава степен на нейното контролиране, че да изгражда само онези образи, които желаем, и никакви други.

КОНТРОЛ НАД МИСЪЛТА

Да контролираш каквото и да е, означава способност и да го използваш, когато е необходимо, и да прекратиш използуването му, щом това вече не е потребно. Ако не можем да преустановим който и да било процес, когато искаме, ще рече, че този процес владее нас, не ние него. Да контролираш каквото и да е, предполага известна обективност към него и следователно известна независимост. Да вземем като пример съд, пълен с боя. Ако желаете да го контролирате и да боядисате една стая, да речем, не бива да се ангажирате прекалено: ако боята изцапа ръцете ви, значи не я владеете добре. Казано другояче, човек трябва да може да държи всяко средство, всяко явление, всеки подтик на известно разстояние от себе си, за да е в състояние да упражнява контрол над тях.

И така, да контролираш Мисълта, ще рече да задържаш в ума си само онова, което желаеш да има в него като идеи и образи. Следователно, ако не искаме да използуваме ума си, можем по желание да спрем да мислим. Повечето хора обаче имат да извървят още дълъг път, преди да достигнат това ниво, и да изпълват ума си единствено с онова, което те самите желаят.

СИМВОЛИТворческата сила на Мисълта може да бъде овладяна и вкарана в работа, като един от най-

практичните начини за това е да се прибягва до използването на символи. Символът е ключ, с чи-ято помощ можем да установим ментален контакт с онова специфично качество, което искаме да използуваме. Символът е средство за мислено съсредоточаване върху някое качество или свойство, с което имаме намерение да работим. Така например, ако човек се чувствува нервен и нестабилен, елементът земя в организма му не е достатъчен. И за да противодейства на това състояние, за да възстанови равновесието на силите вътре в себе си, той може да пожелае да изяви елемента земя в своя организъм. Онези, които са привикнали да насочват мисълта си направо на различните нива, постигат това почти автоматично. Този процес обаче ще е значително улеснен, ако се прибегне до символ, притежаващ за използващия го качеството „земност": той би могъл да предизвика, да речем, възникването на мисловен образ на слон. Посредством концентриране върху този образ човек в крайна сметка ще премине през и зад формата, откривайки, че мисълта му постепенно приема качеството, символизирано от тази форма. Умът всъщност променя степента на вибрацията си и навлиза в честотата на по-бавна, земната или опашната чакра.

За всяко качество или таттва ще се намери подходящ символ. Но трябва да бъдем все пак предпазливи по отношение на който и да било символ като абсолютен, защото, ако за даден човек един символ представлява определено свойство, дадена същност, за друг, напълно възможно е, да представлява съвсем различно, производно на неговите индивидуални асоциации. Ефективността на символа зависи следователно от неговата чистота, т.е. от свързването му само с едно качество в ума на този, който го използува.

Един мисловен символ може да бъде въплътен и в материална форма - като фигурка, медальон, и в такъв случай се превръща в талисман. Докато един мисловен символ се отнася обикновено лично за онзи, който прибягва до него, талисманът може да бъде ефикасен независимо от създателя си - в него е вградена известна умствена енергия, която може да се използува като средство и от други.

ТЕЛЕМЕНТАЦИЯ

Чрез настройване на правилна мисловна честота и дължина на вълните на съзнанието си човек може да комуникира със себеподобни пряко на нивото на Мисълта независимо от разстоянието, на което се намира от тях. Ние непрекъснато влияем на други чрез мисълта си и сме повлияни от тях по този начин. Някои вероятно са имали преживяване с човек, излъчващ силни

17

положителни и творчески мисли. И независимо от липсата на комуникация на каквото и да било друго ниво, ние веднага се чувстваме стимулирани. Така е и с хора, излъчващи отрицателно мислене — в допир с тях се чувстваме потиснати, без да има някаква видима причина, направо мистериозно. Хората, които нямат представа за онова, което протича на субтилните нива на мисълта, го намират за необяснимо и обезпокоително. Когато обаче човек разбира действието на силата на мисълта, подобни влияния се възприемат като напълно естествени. Най-големите добрини и злини в света са били причинявани и се причиняват от мощни мисловни потоци, които управляват човечеството и му въздействат.

ВРЕМЕ

Активността на мисловно ниво ни дава и преживяването, което наричаме време. Видяхме, че в ума, обхванат от процеса на своите модификации и трансформации, протича непрекъснат поток от неуловими и изплъзващи се мисловни образи. Времето е последователността на тези картини, създадени от Мисълта. С други думи, свързването на две от тях е и преживяването за протичане на отрязък от време.

Горното би могло сполучливо да се сравни с последователното редуване на кадрите при про-жекция на филм. Ако първият кадър показва пъпка на роза, следващият - разтварянето на пъпката, а още по-следващият — напълно разцъфналото цвете, зрителят получава усещане за протичане на време. Аналогия има, тъй като умът проектира образи по сходен начин и в процеса на това негово действие ние съединяваме образи напред или назад, назовавайки тези две посоки съответно бъдеще или минало.

Представата за времето напред в бъдещето или назад в миналото е значи съпоставяне на нивото на Мисълта, тъй като два свързани мисловни образа или впечатления са съпоставени един с друг. Свързването помежду им е преживяването за време. Същественият момент е, че когато модифицирането на ума е овладяно чрез процеса на концентрация и медитация, изживяването на време изобщо липсва. Щом тогава в мисълта не се раждат образи, между тях не може да има свързване и следователно няма време. Когато човек е в такова състояние на съзнанието, той има допир единствено с едно вечно сега. Започне ли умът да вибрира, да произвежда образи и впечатления, ние установяваме помежду им връзки и отново преживяваме времевия процес. От гледна точка на примера с колелото, приведен в началото на тази книга, ние сме се придвижили от ръба, където сме преживели разделността и следователно свързването, оттам и времето, навътре към центъра, където няма нищо друго освен единство на всичко и Сега.

Времето следователно е нещо, което ние самите сътворяваме, създавайки собствени мисловни образи. Тези образи са мимолетни, така че миналото и бъдещето са илюзорни от гледна точка на духовния принцип, но това се осъществява само когато умът е в покой.

С духа ще се занимаем в следващата глава, но нека тук отбележим, че човек може да използува ума си, за да мисли /т.е. за да формира мисловна представа или идея/ за духа. Мнозина бъркат този процес на мислене за духа с действителната реализация на духа в самите тях. Но духът е изцяло над мисловността и умът ни въвежда в заблуждение по отношение на него, защото колко-то повече го мислим, толкова по-малко го реализираме.

ГЛАВА ШЕСТАТЕМЕННИЯТ ЦЕНТЪР

Разположен е на върха на главата и по място съответства на епифизната жлеза. Това е седа-лището на най-високочестотната вибрация на енергия в нас, често предавана от художниците като ореол, ограждащ главите на високо еволюирали или свети хора. Скулптурните или рисуваните изображения на Буда обикновено показват теменната чакра на върха на главата. Практиката да се подстригват монасите също произлиза от функционирането на този център. Християнската традиция го изтъква символично чрез жеста на двайсет и четиримата старци, които завинаги полагат венците си пред Господния трон. Това също внушава представа за изтичането навън на духовна енергия през теменния център.

МИСТИЧНИЯТ БРАКНа своето ниво Мисълта съществува обективно чрез впечатленията и образите, които

възникват в ума. На нивото на Духа има само чисто субективно преживяване на аз съм, без

18

какъвто и да било момент на обективност. От гледна точка на Триединството или трите гуни, човек се е отказал или оттеглил от втория и третия принцип, съсредоточавайки се изцяло в първия. Щом това се е осъществило, постигнато е сливане или йога. Нисшият Аз се е съединил с висшия чрез трансмутация на енергиите от долните центрове в най-горния. Това именно е Мистичният или Алхимичният брак, означаван у индуистите като сливане на Пуруша и Пракрити /на човек и природа/.

Тъкмо това изживяване е залегнало в основата на толкова много и известни изявления на мистици от рода на: „Аз съм Пътят и Светлината"; „Бъди спокоен и знай, че аз съм Бог"; „Аз съм всичко за всички"... На нивото на Духа има само изживяване на аз съм, но когато се идентифици-раме с духовния или универсалния принцип вътре в нас, можем да говорим от нивото на всеобщ-ността. Каже ли човек аз съм, разбира под аз и целия живот, Битието, защото съзнанието му е станало универсално.

"Ето, аз правя всичко ново" също изразява усещането за нещо непознато дотогава, понякога споменавано като усещане за чудо, преживявано на нивото на Духа. Съзнанието, разположено в теменната чакра, ни предоставя именно преживяването на неописуемото блаженство от единението със собствения извор - божествената същност в човешкото съзнание, мистичното изживяване, характерно за всички религии. Това състояние е описано чудесно като състояние на „усамотено единство" и то наистина предполага чувство за уединеност. Но парадоксално, тази уединеност е онази единност, която, разбира се, е самото начало на света. На това ниво човек постига единение с целия живот и ако отново си послужим със символа на колелото, той се намира в центъра му и разделността, основана върху обективния опит, е изчезнала. Така, за да се слее с Битието на нивото на духа, човекът /това е пък друг парадокс/ следва да излезе от него на нивото на външното или личностното.

Много хора нямат смелостта да се откажат от връзките и отношенията на нивото на личностното, защото смятат, че това ще ги откъсне от живота. Само тогава, когато се откаже от тях, човек разбира, че всъщност единственото, с което се разделя, е илюзорната пределност на низшето себе и по този начин изплува в по-висша сфера, където е по-близо до всички същества, свързан с тях в съюз от по-дълбоко и истинско естество. За да намери своя истински Аз, индивидът трябва да се откаже от по-нисшия или илюзорен Аз, а откриването на истинския отговаря на трансмутацията на енергиите от по-долните чакри към темето.

Времето, което, както видяхме, е изживяването на свързване помежду им на образи, родени от Мисълта в процеса на създаване на мисловни форми от ума, не съществува на нивото на Духа, където всичко е сега и същевременно винаги ново.

РЕАЛНОСТ И ИЛЮЗИЯСпоред Веданта (* Древноиндийска философска система. — Б. пр.) духовното преживяване е

адвайта или не-дуализъм, защото обективната полярност на живота престава да съществува при положение, че човек е заел място в центъра, в субективния Аз. Възможно ли е да остане завинаги там, в такова висше състояние? Тук стигаме до един от най-сложните метафизични въпроси, чийто отговор по-скоро убягва, отколкото се поддава на лесно намиране. Погледнато откъм позицията на времето, между полюсите на духа и материята има непрестанно трептене, несекваща вибрация или ритъм и следователно ние не можем да останем в духа изобщо, както не е възможно и да спим, без да се пробудим. Винаги трябва да имаме изживяването на ритъма на съня и събуждането, на вдишването и издишването, на раждането и смъртта, на всички двойки от противоположности въобще, които са част от обективния свят на времето и формата. Тъкмо тези ритми ни дават приливите и отливите на таттвите, което е същото както закона за цикличност или периодичност във всяка проява.

Всеки, който е медитирал, знае, че не може да остане постоянно в състояние на медитация, но след като е постигнал връзка с по-висшите нива в себе си, той накрая ще трябва да ги приземи и изяви чрез някаква реална творческа дейност. А когато този процес привърши, ще изпита подно-вено желание да се завърне вътре в себе си. Блаженството от свързването с божествения принцип у нас е може би толкова относително, колкото и всяко друго преживяване поради това, че значи-мостта му се проявява единствено във взаимоотношение с противоположно състояние - т.нар. обективен дуализъм. Пиенето на вода доставя удоволствие само на жадния, топлината - на този, на когото е студено, хладината — на този, на когото е топло...

Ако обаче обхванем въпроса от позицията на Духа, дали не може да се каже, че в действител-

19

ност човек никога не го напуска? Това е, изглежда, и традиционната гледна точка на Веданта: обективният свят е Мая или илюзорен поради това, че нищо в него не е трайно, формите му непре-къснато възникват и се разпадат като вълните в морето. Само аз съм - съзнанието е вечно и неп-роменливо.

Но дали все пак не може да се твърди, че и илюзията е реална за някого в момента, в който я преживява? В индийската притча за въжето и змията например се разказва за човек, който взема къс въже за змия и изпитва уплаха. Когато разбира заблудата си, страхът го напуска. Всъщност това е било илюзия, защото въжето никога не е било змия. Но наистина ли не е било? За прежи-велия илюзията змията е била толкова реална, колкото в следния миг и осъзнаването на факта, че това е просто парче въже. Когато проблемът е разрешен, изглежда лесен, но няма да е много мъдро от страна на онзи, който вече е проникнал в него, да повтаря на другите, които не са, че не бил никак сложен. Ако някой ви попита как да иде до Хайд парк корнър (Прочуто място в Хайд парк /Лондон/, където всеки желаещ може да говори каквото си иска пред публика. - Б. пр.), да речем, и му отговорите, че когато се озове там, вече няма да има нужда да знае как се стига до това място, вие отказвате да приемете, че могат да съществуват две гледища, две позиции.

ГЛАВА СЕДМАДИШАНЕ И ЧАКРИ

Дишането на човека може да бъде определено като жизнената сила, която прелива и се отлива между вертикално поляризираните дух и материя /теме и опашка/ и хоризонтално поляризираните дясна и лява страна на човешкото тяло и организъм.

ВЕЛИКОТО ДИШАНЕВ по-широк смисъл под великото дишане се разбират приливът и отливът на жизнена

енергия между полярностите в цялостната система на вселената. Знаем, че има съответствие между човешката или микрокосмическата енергийна система и универсалната или макрокосмическата такава. Едната е отражение на другата и тази истина е въплътена в известния израз на херметиците „както горе, така и долу".

Всемирното или великото дишане включва движението на планетите и небесните тела в техните периодични цикли, знаците на зодиака, сезоните. Човешкото дишане също има свои цикли и сезонна специфика. Чакрите функционират според планетарните цикли, тъй като небесните тела действуват чрез тях.

В живота на повечето хора обаче човешкото дишане не е съгласувано с всемирното. Именно изравняването му с него или нагаждането на човешкото дишане спрямо всемирното е целта, която трябва да постигнем - цел, равностойна на пълно отъждествяване на личния Аз с универсалния.

РИТЪМЪТ НА ДИШАНЕТООсновното в дишането е потокът като негова същност и специфика, а неговият ритъм в

жизнената система на човека е този на издигане и спускане на енергиите. Един факт, който рядко бива осъзнат напълно, е, че при вдишването енергията се изтегля нагоре към по-високите чакри, докато при издишването енергиите слизат надолу в сферата на сетивата. Така, схващано в буквален смисъл, вдишването е приповдигане, което ни извисява нагоре към Духа, докато издишването ни спуска надолу към Материята.

От това следва, че когато искаме да направим усилие, което предполага довеждане на енергията до проява по низходящ импулс, винаги ще трябва да вдишваме дълбоко. Щом се изпълнят с въздух дробовете, трябва да извършим и самото усилие при издишването. Както бе посочено в глава трета, дишането е също движение между дясната и лявата страна в човешката жизнена система. Чрез това движение в посока нагоре-надолу и встрани се изгражда спираловидният модел на кадуцея или на жезъла на Хермес, добре познат в езотеричния символизъм. Когато се произвежда електричество, процесът може да се изобрази графично като синусоидална вълна така:

20

При отместване на фазата на 180°, когато импулсът достигне крайната си точка, вълната се връща. Следователно от гледна точка на електричеството кадуцеят е всъщност две синусоидални вълни, които се надигат и спадат, връщайки се обратно, наречени стояща вълна.

Дишането встрани - от ляво към дясно и обратното, се отразява в начина, по който то варира между дясната и лявата ноздра. В различно време дишането протича повече през едната или през другата ноздра /вж. „Променливи потоци" в глава трета/. Като предизвикваме протичането на енергия да преобладава в дясната или в лявата страна на нашето тяло и организъм, ние можем да внесем промени в него. Когато сме в съзвучие с макрокосмоса, тези редувания в дишането нас-тъпват естествено и в подходящите моменти. Когато дишането, преобладава през дясната ноздра, имаме изживяване на действие, а ако преобладава през лявата - на усещане. Този процес съответс-тва на Стълбовете на Строгост и Милосърдие в кабалистичното Дърво на живота. Ако обаче ди-шането протича еднакво и през двете ноздри, това има особено значение, на което ще се спрем в следващата глава.

Относителната продължителност на вдишването и издишването, както и на междинните периоди на задържане - и вътре, и вън, - е също от голямо значение. Възможно е постепенно да се удължи периодът на задържане на дишането и това упражнява одухотворяващ ефект върху съзнанието. Обратно: удължаването на периода, през който дишането е задържано навън, поражда противоположен ефект. Този принцип се наблюдава при въздишането например. Една възходяща въздишка отразява приповдигнато настроение - удивление от прекрасна гледка, при която просто секва дъхът. Една низходяща въздишка отразява летаргичност - както при прозяването, когато енергиите у човека текат надолу.

Понякога се смята, че е най-добре да се балансират възходящите и низходящите импулси на жизнената енергия чрез еднакъв ритъм на вдишване и издишване. Но както видяхме, животът представлява един непрекъснато менящ се поток, изискващ различни качества, за да се прояви в различните моменти. Следователно изглежда по-логично това, да бъдем в състояние да променяме ритъма на дишането и нагоре, и надолу, и наляво, и надясно така, че да подхожда на изискването на момента.

Много малко хора оползотворяват напълно своя потенциален капацитет за дишане. Дишането е живот и количеството, което можем да поемем, е от жизнено важно значение. По принцип бавното дишане е също и по-дълбоко, а бързото е като че по-повърхностно, по-плитко. Много йоги измерват продължителността на живота не с броя на годините, а с този на вдишванията. Някои хора имат крайно нездравословния навик да дишат през устата.

РЕГЕНЕРИРАНЕЧрез наблягане върху вдишването /или възходящото дишане/ човек се одухотворява или

регенерира. Дегенерирането е наблягане върху низходящото дишане. А генерирането ще рече подходящ ритъм между двете.

21

Този принцип има интересно съответствие в областта на икономиката, където процесът на регенериране отговаря на инвестирането, при което се въздържаме от непосредствени разходи, за да си осигурим по-големи приходи подир известно време. Това е принципът на спестяването, на изчакването. При регенерирането човек възстановява енергиите си, за да спомогне за душевното си съзряване, за своето вътрешно израстване. Дегенерира нето е прекомерно харчене. Генерирането е уравновесяване на харчене и пестене.

ДИХАТЕЛНИ МАНТРИМантрите, използувани в съчетание с дишането, могат да са полезни за онзи, който се стреми

да навлезе в нашата проблематика и да я усвои - на теория и на практика. Това е обширна тема, ко-ято не може да бъде изчерпана тук напълно, но ще дадем пример с мантрата Су Хаам, използвана от йогите. Су се изрича на вдишване и представлява деликатния звук на изтънчените, фини виб-рации при издигането на жизнената енергия нагоре към по-високите чакри. Хаа се изрича на из-дишване, представя по-грубия звук на ниските вибрации при спускането на жизнената енергия надолу, а м в края на Хаам се изговаря при затварянето на устата и тъкмо това м прави звука обек-тивен.

Дъхът, изглежда, приема формата на отделната таттва /вж. рисунките на стр. 14-15/, която в дадения момент преобладава в организма. Това, казват, можело да се наблюдава, като дъхът се проектира върху огледало. Извършените напоследък научни изследвания за фотографиране на етерни форми като че потвърждават подобни уверения.

УПРАВЛЕНИЕ НА ДИШАНЕТОТърпеливото наблюдение върху хода на собственото дишане в крайна сметка води до

способност за контрол върху жизнените сили и за насочването им към различните нива според индивидуалната воля. Човек постепенно се приучва да разпознава промените във вибрацията, които настъпват при преминаването на дишането или на жизнената енергия през различните нива, и съответно да упражнява контрол върху елементите или таттвите, да ги управлява.

Докато дишането се извършва на приливи и отливи, ние се намираме в света на полярностите, в света на формата. Висша степен на контрол е тази, при която дишането е преустановено изцяло и човек напуска света на формата, за да се оттегли в този на духа, на всемирното съзнание. Това е по силите обаче само на посветения.

Подобно оттегляне е въпрос на степен. Една и съща е „вратата", през която минаваме в сън, при смърт или дълбока медитация - различна е само степента на оттеглянето ни през нея.

СЪНПо своята дълбочина сънят се различава съществено при различните индивиди. Някои почти

не напускат тялото или сетивното съзнание, докато спят. Други напускат сетивното съзнание, но остават активни на нивото на Мисълта и сънуват. Трети са в състояние да се оттеглят от тялото и мисълта, оставайки на още по-високо ниво, от което се завръщат истински освежени, когато се съ-будят.

СМЪРТСъщият принцип е валиден и за смъртта, където нивото, до което може да стигне душата,

зависи от напредъка в нейната еволюция. Някои души остават на практика обвързани със земното дори и след като изоставят физическото тяло. Те вече се стремят да се преродят отново или понякога да се върнат пак в сетивния свят чрез някоя въплътена душа, която може да се опитат да повлияят или завладеят. Други ще преминат спокойно в по-висши състояния. Те трябва най-напред да възобновят връзките с други обезплътени души и накрая да преминат още по-високо в „земите на разцвета", за да се възстановят напълно, докато импулсът да се изявят отново във форма не ги подтикне към следващо въплътяване.

ДЪЛБОКА МЕДИТАЦИЯПри дълбоката медитация човек прави съзнателно или се стреми да направи това, което

повечето хора извършват малко или съвсем неволно в съня и смъртта: оттегля се до онова ниво дълбоко вътре, където се възстановява при вечния източник на живота - собствения духовен извор.

Този процес е също въпрос на степен, която зависи от определено умение. Адептьт, който се е научил да управлява своето дишане или жизнена енергия на всички нива, е в състояние да го преустановява и да се оттегля от своето тяло, но без да го изоставя. Той също може да се връща в него, когато трябва. Като умира съзнателно в необходимите моменти, за да се обнови, човек из-

22

бягва нуждата да умре нежелателно по обичайния начин.Такъв адепт може да се нуждае от дълъг, обхващащ вероятно няколко столетия живот, за да

доведе докрай някое важно за еволюцията на човечеството дело. Следователно през този период той ще задържи същото тяло, обновявайки се по споменатия начин. Това може да е необходимо най-вече поради трудността една такава високо еволюирала душа да намери подходящите обстоятелства, при които да се превъплъти чрез раждане. Такъв адепт ще дематериализира своето тяло в края на житейския цикъл, когато делото му на това равнище е завършено.

ЖИЗНЕНИ ЦИКЛИПродължителността на човешкия живот е наистина пропорционална на подбудата за

съществуване на душата или по-висшия Аз. Когато душата е постигнала своята цел, тя се оттегля, вече изчерпала подбудите си за низхождение. Високото съзнание за цел произтича от духа и когато целта е изпълнена, то трябва чрез оттегляне да се възстанови в духа. Вдишване и издишване, ден и нощ на събуждане и заспиване, живот и смърт в едно тяло - всяко от тях представлява един и същ, но действащ /в по-голям или в по-малък мащаб/ принцип. А те всички изразяват действието на закона за периодичността или цикличността при вибрациите на Живота между неговите полюси.

ГЛАВА ОСМАПРАКТИКУВАНЕ

Науката за чакрите е определено наука за дишането и за позата. За да се схване напълно огромното значение на тези две понятия, те трябва да се тълкуват в най-широк смисъл. Позата е всъщност цялостно отношение към Живота на всички нива и може да бъде следователно не само телесна, физическа, но и мисловна и духовна. Дишането е движението на жизнената енергия през целия организъм на човека - прилив на енергия между двата полюса в него, на духа и на материята.

Като се имат предвид тези основни положения и се познава окултната анатомия на човека, вече разяснена в тази книга, целта на упражненията йога става много по-ясна.

ПРЕДВАРИТЕЛНИ УСЛОВИЯВсяка сериозна програма или система за самоподготовка за автотренинг трябва да започва с

насочване на вниманието към основните здравни правила на най-елементарно равнище. Бихме могли да си послужим като пример с представата за основите на къща: първоначално пренебрегнати привидно безнаказано, те се оказват извънредно необходими впоследствие, когато постройката натежи и без тях оцеляването й е немислимо. Същият принцип е валиден и при автотренинга. Да се гради върху несигурни основи ще рече в крайна сметка, че независимо дали го искаме, или не, ще се върнем назад, за да изправим допуснатите грешки. Защото с напредъка, който бележи в своя автотренинг, човек се свързва с по-големи енергии и ги въвежда в действие в организма си. И ако организмът му не е достатъчно силен, не ще може да ги удържи — все едно да се налива вряла вода в пропукан съд.

Тези основни правила ще откриете във всички класически системи за самоподготовка. Да не причиняваш вреда на нищо живо, да се храниш правилно, да съблюдаваш истинността, чистотата, освобождаването от крайностите във всяка област: тези качества са до едно еквивалентни на основите на постройка, чието изграждане е невъзможно без тях. Основата е предпоставка за строеж и тези добродетели са всъщност сила на характера, благодарение на която можем да изграждаме своето по-високо развитие.

ХАТХА ЙОГАСледващата стъпка е да балансираме нисшите енергии в организма. Много хора не разбират

защо позите и упражненията на хатха йога са наистина необходими за себеразвитието. Те се опитват да скъсят процеса, като пропуснат изцяло тази начална, но много съществена част от него.

Нека си послужим с прост пример, който обаче достатъчно ясно представя нещата. Ако се опитаме да балансираме молив, хванат за единия край, в изправено положение, ще трябва най-напред да го крепим с ръка, за да не падне. Щом се закрепи обаче, можем да отдръпнем подпората и моливът ще остане изправен. Сега приемете, че тялото е този молив. Целта на хатха йога е да го доведе до такова състояние на здраве и съвършенство, че силите в него да са в пълно равновесие помежду си. Само тогава можем да оттеглим вниманието си от него и да го съсредоточим върху

23

висшите нива. Фактически, докато тялото не е в пълно равновесие, вниманието на ума ще е неп-рекъснато погълнато от него досущ както ръката прикрепя молива, докато не бъде постигнато тър-сеното положение на баланс.

Всички сме изпитвали понякога невъзможността да заспим поради болка в някоя част от тялото. В такъв момент съзнанието на човека е непрекъснато погълнато от тази болка и следователно прикрепено към нея така, че то не е в състояние да напусне тялото. Когато обаче болката стихне, съзнанието може да напусне тялото и да се издигне до състояние на сън. Целта на хатха йога се покрива с тази аналогия: да се доведе тялото в такова състояние на равновесие, че съзнанието да може да се оттегля от него и издига на по-висши нива.

От гледна точка на чакрите хатха йога подготвя енергиите на нисшите нива за въздигане към по-висшите. Когато това стане, предварителните условия, на които се спряхме тук, вече не са тъй необходими. Това личи ясно в класическото ръководство по йога „Хатха йога прадипика", където се казва, че различните асани, кумбаки и мудри следва да се практикуват, „докато се достигне ра-джа йога".

Възможно е все пак да се практикува хатха йога и без да се вниква по-задълбочено в истинс-ката й цел. Голяма част от йога, практикувана и на Изток, и на Запад, попада в тази категория и се е превърнала просто в моден вид гимнастика. Мнозина, които не осъзнават, че това е средство за постигане на по-висша цел, са я превърнали в някакъв ефектен вид акробатика или кълчене. Раз-бира се, дори с такъв ограничен мотив практикуващият пак ще извлече полза за своето здраве, но не ще се домогне до истинската цел.

ПРОЧИСТВАНЕ НА КАНАЛИТЕС познанието за човешката окултна анатомия и ясна представа за целта на йога

предназначението на много упражнения става по-лесно за разбиране. Първоначално те целят да освободят позата от пречки, и прегъвания, които могат да я накърнят. Почти всеки човек има някакво задръстване в една или друга точка на своя организъм: това ще рече, че там се оказва съпротивление на енергийния поток. В действителност всяка болест е просто ограничение на протичането на жизнената енергия в определена зона. В терминологията на йога каналите, през които става това, се наричат нади. Те трябва да се прочистват от задръствания и да се разширяват - процес, важна част от системата на хатха йога. Упражнения и пози, които включват навеждане, усукване и изпъване на гръбнака, попадат в тази категория на похвати, допринасящи общо за по-голям приток на енергии в целия организъм.

УРАВНOВЕСЯВАЩИ ПОЗИДруга важна категория пози са тези, които съдействат за постигането на равновесие.

Видяхме, че балансирането на енергиите има съществено значение, особено що се отнася до третата сила или кундалини. Позите и упражненията, които изграждат това умение, са важни за усвояването на управлението и довеждането до равновесие на положителните и отрицателните енергии в организма.

ПОЗАТА „ЛОТОС"Тази поза и нейните варианти имат комбинирано въздействие. Първо, чрез нея се постига

стабилна триъгълна основа, при която гръбнакът и горната част на тялото получават удобна опора. Това е съществено за по-нататъшните етапи на медитация и съсредоточаване. При правилно изпълнение позата „лотос" има и ефект на привеждане на гръбначния стълб в изправено положение в областта на таза. Второ, посредством кръстосването на краката и сключването или поставянето на ръцете върху коленете отворените енергийни кръгове се затварят. Енергията, която по правило би напуснала организма през ръцете и краката, е

следователно задържана. Леко притискане с пета на перинеума подпомага прилива на енергиите нагоре от опашката към темето. Трето, тази поза е по съществото си сублимативна, т.е. подпомага задържането на енергиите в организма, установяването на контрол над тях и извисяването им нагоре по линията на вертикалната полярност на гръбнака до по-висшите центрове.

След предварителната степен може да бъде постигната по-горна и да се предприемат определени упражнения, които пряко засягат чакрите. Въпросът за трудно уловимия ефект на различните пози, мудри и бандхи върху енергиите в жизнената система на човека е извънредно сложен и труден. Като че много малко от онези, които практикуват йога, разбират напълно що за ефект е това. Някои аспекти на този въпрос се пазят в тайна. И все пак изучаващият чакрите може

24

сам, и то в немалка степен, да ги открие за себе си, като свърже вече дадените обяснения за окултната анатомия на човека със своя собствен опит, събран чрез практиката.

Ще приведем няколко примера, които могат да бъдат насочващи в това отношение: обърнатите пози например предизвикват енергиите да текат нагоре към по-висшите чакри. В една обикновена електрическа батерия токът тече между двата полюса - положителен и отрицателен. Когато батерията се изтощи, методът на зареждането й изисква преобръщане на протичането на тока през нея пак между полюсите. В човешкия организъм е съвсем същото: като стоим на главата си, ние обръщаме потока на енергия между полюсите по вертикалната ос на гръбнака.

Лесно за схващане е например това, че чакрите на гърлото и на сърцето са силно повлияни от определени пози. Известната поза „свещ" например има забележителен ефект върху тях при по-ложение, че тялото се държи напълно изправено и под прав ъгъл спрямо шията, а брадичката е здраво притисната в гръдната кост. Позите „лък", при които се задържа дишането, предизвикват приток на енергии в тези две чакри при положение, че главата се държи отдръпната силно назад.

И друг пример." определени пози са благоприятни за активизиране на чакрата на слънчевия сплит. Това са главно тези, които включват коремната област и упражняват контрол върху енергиите, съсредоточени там. След като са изпълнени правилно, човек усеща значително повишаване на активността на огъня в стомаха си или на елемента огън в организма си въобще. По същия начин и кръстният, и опашният център са повлияни от предназначените за тях пози.

Всички пози и упражнения следва винаги да се изпълняват:а/ с познаване на целта и ефекта, за които те трябва Да способстват;б/ бавно и предпазливо, без притеснение и припряност;в/ с еднопосочно докрай съсредоточаване върху това, което се извършва.

КУНДАЛИНИНай-добрият начин да се разбере мистериозната трета сила или кундалини е чрез пример с

махало. Когато е в движение, махалото се люшка непрекъснато от едната към другата страна, вибрирайки между полюси - хоризонтални, или ляв и десен. Но то може да се движи и между вертикални полюси, препращайки чрез люлеенето си енергия надолу от опорната му точка или начало. Ако движението секне, полюсите, левият и десният, влизат в равновесие помежду си и престават да съществуват. Тогава енергията, която е била отпратена надолу, също трябва да се върне в източника си и да се пренесе нагоре по махалото, сега неподвижно в средата.

В терминологията на йога потоците от енергия от дясната и от лявата страна са съответно Пингала и Ида, а централният канал е Шушумна. От гледна точка на кабалата това са Стълбовете на Строгост и Милосърдие, а средният канал е Пътят на стрелата. Кундалини следователно е пътят, по който енергията се завръща в своя източник, щом престане да се проявява в човешкия организъм като вибрация между полюси. Когато кундалини се завърне в извора си, махалото е спряло да се люлее. Полярността е изчезнала напълно и нашето съзнание също се завръща в своя източник през теменната чакра. Щом дишането през дясната и лявата страна на организма престане, ние или умираме, или, ако сме се подготвили и енергията е управлявана, можем да надхвърлим състоянието на смърт и да преминем съзнателно в друго - дълбоко мистичното състояние на Самадхи.

25

Съществува значително неразбиране относно пробуждането на енергиите в човешкия организъм, които после, казват, активизират чакрите. Това е един вид поставяне на каруцата пред коня — по-вярно би било да се посочи, че когато надите или енергийните канали са прочистени и силите - балансирани, чакрите са готови: тогава именно енергиите могат да текат през тях, не обратното.

В природата изобщо наситеният растеж не е най-здравословният, а внезапни и драматични пробуждания на енергии рядко са желани. Примери за такъв вид небалансирано развитие като че са получили по-голяма популярност, отколкото заслужават, и често биват възприемани по-скоро като правило вместо като изключение. Има все пак определени хора, в чийто живот пробуждането на силите или на способностите е възможно да стане съвсем неочаквано поради въздействие на кармични фактори, мобилизирани срещу някакво голямо препятствие или срещу дълбоко вкоренена пречка за развитието на съответната личност. В такива случаи препятствието ще продължи да оказва своето въздействие, докато в крайна сметка не бъде преодоляно от изграждащите се сили, а в резултат възниква внезапна промяна в начина на живот и в обуславящия го енергиен поток.

На друг, следващ стадий душата, напреднала в своята еволюция, усвоява умението да управлява мощните пробудени енергии, които протичат през цялостната й система, да ги насочва нагоре и надолу или да ги съсредоточава на каквото пожелае равнище. За някои хора ефектът от сублимирането на пробудената кундалини е равнозначен на подмладяване. Така например героинята в „Тя", роман на съвременния английски писател Райдър Хагард, запазва тялото си в разцвет, потапяйки се в свещения огън в планината. Интересно би било да знаем доколко авторът на това произведение е запознат с езотеричната страна на въпросната тема, с тезата за истинския свещен огън вътре в човека.

РАДЖА ЙОГАУМЪТ

Учителите по йога често го сравняват с водоем, чиято повърхност е набраздена с безброй вълнички, образувани от ветровете на желанието, които духат над нея и я надиплят. Само когато тези ветрове спрат, водата престава да се вълнува, успокоява се и придобива бистрота — настъпва напълно ново преживяване, защото през нея вече може да се гледа и да се вижда здравата основа на самия водоем. Дотогава, поради нагънатата от вълните повърхност на водата,' тя е оставала не-видима и не е било възможно дори да се знае, че съществува. В случая водата е, разбира се, умът, а нейният субстрат, или солидната основа на водоема, е онзи по-висш принцип вътре в нас, който е над мисловността - духовното съзнание. Ветровете на желанието са чувствата, които надиплят мисълта.

ЖЕЛАНИЕ И ЕМОЦИИИстинска концентрация на ума е следователно постижима само когато сме в състояние на

безстрастност, на изолираност от нашите емоции. Видяхме вече, че мисълта се спуска през

26

равнището на етера, за да се прояви чрез четирите елемента, които са негови модификации. И когато умът е свързан с който и да е от елементите, значи се намира в състояние на емоция. От гледна точка на чакрите, когато енергията в челната чакра започне да приема вибрациите на някоя от петте по-ниски, собствената й вибрация се понижава и обагря от чувство. Всяка емоция представлява свързване на принципа на мисловността с един или повече от елементите, които го оцветяват или обуславят. Чистата мисъл, лишена от баграта на някоя от ниските вибрации, е и характерен белег за необусловено съзнание.

НЕОБУСЛОВЕНА МИСЪЛУмът, който я поражда, е свободен от сетивните органи или от действие, свързано с долните

чакри. Такава чиста мисъл е страхотно могъща. Умения като прехвърляне на мисли, материализиране и разчитане на мисли зависят от способността за концентриране на ума чрез освобождаването му по този начин. Както вече стана ясно в тази глава, способността да се прави това зависи от предварителна тренировка на ниво хатха йога. Така хатха йога отвежда до раджа йога в една естествена последователност на напредването.

ТРАНСЦЕНДЕНТНА МИСЪЛНакрая енергията от челната чакра трябва да се въздигне до по-висока степен на вибрация - в

темето. Тази стъпка е единствено възможна и позволена едва когато умът е напълно дисциплини-ран и постигнал съответното равнище на пълна ментална съсредоточеност.

За да има истински контрол над което и да било сечиво, инструмент, прибор, човек трябва да може да го вземе, когато пожелае, да го използува с вещина и отново да го остави на мястото му. Само тогава въпросният инструмент реално изпълнява предназначението си. И само тогава човек би могъл, отдръпвайки се от него, да рече: „Това е моят инструмент, това не съм аз; аз съществувам отделно от него и го държа под контрола си."

Умът трябва да се подготви до такава степен преди постигането на крайния етап да е станало възможно. Мислите следва да се приведат в състояние на пълна контролираност. Единствено тогава ще правим инак трудно доловимата разлика между мисъл и мислещ. Осъзнаем ли това, че аз, мислещият, съществувам независимо от своята мисъл, ние можем да изоставим мисълта и да предложим на съзнанието си само равнището аз съм. Тогава пресичаме и последния мост от не-Аз към Аз.

НЯКОИ ОПАСНИ ПОЛОЖЕНИЯ В ПРАКТИКАТАМнозина, които се впускат в нея, изпитват загриженост относно евентуалните опасности,

свързани с усвояването и практикуването на йога, особено ако са на самообучение. Ето защо би било подходящо да дадем тук известни разяснения. Първо, трябва да разберем, че опасността е относително понятие. Това, което е опасно за някого, може да е напълно безопасно за другиго. Значи може да се твърди, че нещо не е опасно само по себе си, а единствено в свързаност с даден човек в дадена ситуация. Второ, всичко, което предприемаме в живота си, носи някакъв риск. Ако такъв нямаше, отплатата или резултатът от нашите начинания не биха имали за нас творческа валидност. Възнаграждението винаги е пропорционално на вложеното усилие, а усилието, което се изисква, е от своя страна пропорционално на относителната опасност.

Така целият наш живот е процес на обучение благодарение на опит, който - огледан в ретрос-пекция, изглежда изтъкан от грешки в сравнение с познанието, което сме придобили впоследствие. Или, казано с други думи, ние трябва да сме готови да вървим смело, но не и невнимателно, напред към бъдещето, да правим по-добро от онова, което сме правили дотогава. Да поемаме повече риск от този, с който бихме могли спокойно да се справим, е безразсъдно, но също толкова глупаво е и да не поемаме никакъв.

ГУРУБез съмнение един компетентен учител ще помогне за постигане на по-бърз напредък, но по

отношение на неговото намиране често пренебрегваме нещо важно. Вие самият сте този, който в края на краищата трябва да реши дали даден човек е, или не е такъв компетентен учител и отговорността следователно си остава в крайна сметка ваша.

Никой не може да извърши усвояването на знанията вместо ученика, както и никой не може да погълне храната ви вместо вас. Напредването в материята не е възможно без готовността да се

27

поеме отговорност. В тази връзка има и друг, още по-важен момент: в съответствие със закона за кармата, т.е. за причината и следствието, човек получава от живота това, което и влага в него. Две-те страни на една и съща монета са даването и получаването - истина, която преобладаващата част от човечеството още не е разбрала и която, естествено, е свързана със закона за прераждането, тъй като уравняването на въпросните два аспекта на Битието не се постига в пределите на един чо-вешки живот.

Този закон е също тъй валиден и за учението, в смисъл че човек получава знание само в размера, в който го предава на други. За да се научим, ние трябва също да учим тези, които се нуждаят от това и знаят по-малко от нас. Последната забележка включва един важен принцип за използуване на човешката енергия по най-пестеливия и следователно най-градивния начин, а именно да дадеш на някого най-полезното знание, от което има потребност, и то в най-подходящия за него момент. Да се опитваш насила да дадеш знания на хора, които още не са готови да ги поемат, е безполезно и равностойно на нетворческо, негра дивно използуване на енергия. Разграничаването тук е много важно и необходимо, за да отсъдиш кому можеш най-много да помогнеш и по какъв точно начин, по кое точно време. Апостолът, който обикаля от врата на врата, опитвайки се да наложи своите идеи на всички, без да прави подобно разграничение, напразно хаби енергията си. Старата поговорка, че когато си готов, учителят ще дойде, е съвсем вярна, защото ти сам, със собствени усилия, установяваш досега си с изворите на знанието, каквото в съответния момент заслужаваш. Но дори и най-добрият учител е в състояние само да те научи да се учиш сам.

ГЛАВА ДЕВЕТАПРАВИЛНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЕНЕРГИЯТА

Естествена е тенденцията да се гледа на която и да било програма за самоусъвършенствуване като на пътуване, отвеждащо до определено местоназначение. Това местоназначение често бива възприемано като синоним на крайно съвършенство, до което индивидът непрестанно израства в хода на еволюционния процес. Схващат го като съединение с божествения живот, от който човекът се е отделил и към който се завръща по пътя на постепенното разгръщане на своите вътрешни духовни сили.

Независимо обаче от факта, че подобно схващане ни служи като полезна цел на определен етап от развитието ни, то в края на краищата трябва да бъде заместено от друго, което да стане още по-висша цел. Защото не пътят води до крайната цел, а по-скоро самият път е целта. Ние обикно-вено сме склонни да представяме пътуването като съвкупност от пространство и време, сякаш животът спира, щом достигнем определена точка. В действителност обаче животът е безконечен и не е статична, а динамична цялост. Така че независимо от естественото тежнение на човека на определен етап да мисли за цел, която има въздействието на стимул за растеж, за развитие, крайната цел на изминавания от него път е всъщност самата безкрайност.

Идеята, че животът е безкраен или вечен, е ясна, но повечето хора не са готови да я възпри-емат. Да се оставиш да вървиш напред, носен от вечния поток на живота, без да мислиш за какъвто и да било свършек, за край, изисква смелост и е също голямо предизвикателство. Този принцип много ни помага в областта на йога, защото йога също така представлява самото възнаграждение за себе си и няма нужда от стремеж към краен резултат или цел от гледна точка на времето, не се измерва с него. Ако практикуването на йога прави човека по-жизнерадостен, значи критерият за напредък е изпълнен.

Радостта представлява разгръщане, разширяване на съзнанието или принципа на онова, което е повече. Страданието пък е равносилно на ограничаване на съзнанието и на принципа на онова, което е по-малко.

ЕНЕРГИЯТА Е ПРОПОРЦИОНАЛНА НА МОТИВАВсичко във вселената излъчва някаква форма на енергия, независимо дали минерална,

растителна, животинска или човешка. Потенциалът на нейното излъчване е пропорционален на отношението й към целокупната или всемирната енергия. Така например енергийната система на човека, количеството енергия, от което той може да черпи, е в най-прецизна съразмерност с универсалността на собственото му съзнание. Колкото по-егоистични и ограничени са неговите мотиви за съществуване, толкова по-изолиран е той от съвкупността на Битието и толкова по-слаб ще е потокът на жизнена енергия, протичащ през него. Или казано накратко, енергията е

28

пропорционална на мотива.Много от нас са предприемали някакво действие под влияние на страх, омраза, съмнение или

някакъв друг егоистичен мотив - това неизменно води до чувство за пределно изтощение. И обрат-ното, онези, които са действали, изхождайки от алтруистичен мотив за служене на Всеобщото, за себеотдаване, знаят, че подобно дело носи не умора като неизбежна последица, а радост и подновена енергия. Доколкото се ръководим от мотив за доброто на Цялото, дотолкова и имаме право да черпим от неговата, от всеобщата енергия. В действителност животът няма нито недостиг, нито предели. Енергията е безкрайна, а самият живот е тъждество на изобилието. Ние сме тези, които му поставяме граници с нашите стеснени, свързани все с някакъв край мотиви. Мярата за човешкото величие или за равнището на постигната еволюция е способността да даваш.

Природата, казват, не търпи вакуум. Когато отдаваме енергия, образувалото се пространство се запълва с нов живот. Но когато задържаме и ограничаваме творческата си дейност, неизменно усещаме недостиг на жизнена сила, защото не сме пропуснали живота да протича през нас. Този процес би могъл да се сравни с водна помпа, която е в състояние да поеме през входа си точно толкова, колкото изхвърля през изхода си. Когато творим и получаваме отплата за това, ние откликваме на този закон за енергията, „давайки, за да получим и дадем отново". Всяко егоистично или ограничаващо начинание намалява жизнения поток през нас, а всяко универсално или с широк обхват действие води до увеличаването му.

Тези принципи често биват споменавани като закони за всеобщото захранване и хората, които ги разбират и съблюдават, не познават лишения, а преминават през живота радостно и

богато, както птицата лети в простора. Тъкмо такива хора превръщат живота в приключение, което се състои в неспирно изследване на безкрайните възможности, предоставяни ни от него. А това, разбира се, ще рече и безкрайни възможности вътре в самите нас.

Не една и две древни притчи третират принципа на непрекъснатото движение напред, хармонизирано с критериите и изискванията на Битието. Една от тях е тази за жената на Лот. Когато напускала града на Злото заедно със семейството си, тя била превърната в стълб от сол, защото хвърлила поглед назад. Като гледа назад, човек губи онзи прилив на творческа енергия, който представлява преди всичко сила, насочена напред, и вкаменяването изглежда неминуемо. Сходен мотив откриваме и в легендата за Орфей, спуснал се в ада, за да спаси оттам любимата си. Можел е да стори това само ако не се взира назад, а върви все по-нататьк, само напред. Когато загубил увереност в бъдещето и следователно - вярата си, Орфей хвърлил поглед назад и така не успял да спаси своята пленена любов или жизнена сила.

КАК НАЙ-ДОБРЕ ДА ОПОЛЗОТВОРЯВАМЕ ЕНЕРГИЯТАПодобно на водата, която тече по склона, следвайки линията на най-малкото съпротивление,

енергията винаги се стича в онази сфера на дейност на човека, която е особено полезна. Щом предначертаното там се изпълни, жизнената енергия се насочва към друга сфера. Така еволюцията следва определена закономерност, защото енергията неизменно се придвижва натам, където творческата й изява е най-сигурна. Общата сума енергия във вселената не се увеличава или намалява, а непрестанно се трансформира или трансмутира от едно състояние в друго. Прекратяването на активността в една област винаги означава подновяването й в друга.

ДХАРМАТази концепция за изтичане на енергията към следващата й най-полезна задача в хода на

еволюцията е въплътена в идеята за дхарма (Дхарма /санскр./ - закон, обичай, дълг, добродетел, социален и нравствен ред. Основно понятие в индуизма. - Б. пр.) . Всеки се изкачва по една еволюционна стълба - следователно при всякакви обстоятелства и в пряка връзка с тях за всекиго ще има оптимално действие във всеки един момент от живота му. Следващата стъпка на индивида по стълбата на еволюцията -за всекиго и по всяко време - е неговата дхарма. Или, казано с други думи, това е неговото следващо действие, към което енергията би могла да се насочи най-ефективно с оглед на възможно най-творческата й изява.

ОВЛАДЯВАНЕ НА ЕНЕРГИЯТА ПОСРЕДСТВОМ ЙОГАГорепосочените принципи, включващи правилното оползотворяване на енергията, са

съчетани до един в практиката на йога. Потокът на живота е всъщност потокът на дишането в човешкия организъм. Каналите на протичането му са вече известните ни нади. Различните равнища, на които се проявява, пък са таттвите. Когато нашият приток на творчество като че попресъхва, ние трябва да потърсим лек при надите и таттвите. Дишането и позата са вероятно

29

някъде блокирани. Посредством йога това може да се преодолее и човек отново да стане творчески активен и бликащ от енергия. Йога ни помага да идентифицираме своите човешки енергии с тези на вселената. И също тъй, както е безкраен и вечен животът, така и нашето съзнание може да стане - благодарение на йога -неограничено по обхват и възможности.

ГЛАВА ДЕСЕТААСТРОЛОГИЯ И ЧАКРИ

Връзката между астрология и йога заслужава да бъде изследвана в много по-голяма степен, отколкото досега, и оценките, които й се дават, би следвало да са повече и по-ентусиазирани. Много аспекти на тази връзка тепърва очакват изясняването си и предоставят широко пространство и възможности за бъдещи проучвания и коментари.

ПОТОКЪТ НА ВСИЧКИ НЕЩАТова, че в живота въобще е налице несекващ поток от събития и промени, е констатирано и

разбрано от философите през различните столетия — както на Изток, така и на Запад. Древните гърци са ни оставили израза панта рей: „всичко тече", а мъдреците на Индия използват понятието сешоара: „светът на ставането". Астролозите изследват този поток от събития и промени чрез движението на планетите и небесните тела в рамките на зодиака, през неговите знаци и домове

(За пояснения на редица астрологични понятия в основни положения виж книгата „Планетите на любовта". издадена от „Хемус" през 1990 г. и най-сериозното пособие в тази област на български език. — Б. р.)

.За астрологията човекът е подвластен на влиянието на планетите. Малцина нейни

тълкуватели и представители разширяват сферата й и с изясняване на това, как тези влияния могат да се проецират ефективно в човешкия организъм. Лесно би могъл да се пренебрегне фактът, че всяко влияние е равностойно и на ефективно въздействие върху даден обект само при съответстваща му вибрация от негова страна. Без такава съвместна настройка не може да има нито връзка, нито влияние, а те стават ефективни именно чрез жизнените центрове или чакрите в жизнената система на човека.

"КАКТО ГОРЕ, ТАКА И ДОЛУ" Но не е ли едностранчиво разглеждането на въпроса за влияние само на небесните тела върху Човека? Не би ли било не по-малко вярно и обратното - енергийната система на Човека е в движение, а съвкупността му от чакри е точно съответствие на системата на вселената. Това е микрокосмосът на макрокосмоса. Може ли тогава да се твърди, че само едното влияе върху другото? Сигурно е по-вярно да се каже, че всяко е отражение на всяко. Външното и вътрешното, онова горе и това долу трябва да съжителстват в хармония и в действителността. Нима има горен край без долен или „вътре" без „отвън"? Така няма и мик-рокосмос без макрокосмос.

ЗОДИАКЪТ НА ЧАКРИТЕНека проследим сега съответствието между външния или астрологичния зодиак и това, което

можем да назовем вътрешен зодиак или зодиак на чакрите. Астрологичният зодиак се формира при взаимодействието на висшата тройка или трите първични енергии и нисшата четворка или чети-рите вторични енергии, както бе обяснено в една от предходните глави. Четирите нисши енергии, вече знаем, са елементите. Астролозите наричат трите първични енергии кардинална, подвижна и неподвижна. Всеки от четирите елемента е модифициран от някоя от трите първични енергии и следователно е в едно от три възможни състояния на вибрация. Така се получава разделяне на два-найсет в системата на вселената. Тези дванайсет деления на енергия имат по някаква основна ха-рактеристика, с чиито символи или знаци повечето хора са запознати.

В окултната анатомия на Човека, както видяхме, трите първични енергии са разположени в трите най-горни чакри. Четирите долни чакри са седалищата на четирите елемента. Подобно и във вселенския зодиак отделните елементи са модифицирани от една от трите първични енергии така, че са или в кардинално, или в подвижно, или в неподвижно състояние. И съгласно тази логическа последователност всеки знак на зодиака е резултат на отношение между две чакри в човешкия организъм - една от по-горните три на тройката и една от по-долните четири на четворката.

Нека вземем като пример знака Телец. Неподвижен, земен - неговите качества са действени в

30

човешкия организъм именно при отношение между чакрата в гърлото от тройката и опашната чакра от четворката... Или Близнаци - подвижен, въздушен знак, при който откриваме отношение между челната чакра и тази при сърцето. Както в първия, така и във втория случай резултатът от въпросното отношение изразява съвсем категорично свойствата на двата знака, известни ни от астрологията.

Много страни, свързани с тази интересна тематика, изискват обаче ло-задълбочени изследвания. Резултатите, до които ще доведат те, ще предоставят отговори на редица любопитни въпроси.

ЗНАЧЕНИЕ НА МОМЕНТА НА РАЖДАНЕТО Това значение се диктува от факта, че от момента на своето раждане ние се включваме в

потока на ставане. Този поток е безспирен, а душите навлизат в него или се въплътяват в нови тела в различни отрязъци от времето, чиито характерни белези и ще го определят в този живот с цел да се придобие опитът, необходим за еволюцията. Видяхме, че всяко преживяване следва логично от предишното; тъй като енергията тече с насоченост към своята следваща най полезна проява. Знанията по астрология могат да ни помогнат да предсказваме събитията, които предстоят във всяка инкарнация, при всяко поредно въплътяване, а също и в какъв момент ще станат по-нататъшните инкарнации и под какви знаци. Когато обаче говорим за знания по астрология, нямаме предвид само познаване на фактите, върху които се обляга тази наука, но и способността да се тълкува техният смисъл. Установяването на. фактите, тяхното регистриране е важно, но много по-важно и по-голямо умение е да се интерпретира правилно значението им.

КОСМИЧЕСКИЯТ ЧАСОВНИК

ТАТТВИТЕ И ЗОДИАКЪТ

Зодиакалните промени отговарят на потока на таттвите в човешкия организъм. Т.е. при разчитане на зодиака индивидът може да разбере какви промени ще настъпят в живота му, а от потока на таттвите в неговата жизнена система ~ какви промени ще настъпят в хороскопа му. На своето най-висше равнище йога. се отъждествява с астрологията. Връзката между всемирното дишане и това на обикновения човек може да бъде отразена и цифрово. Зодиакът на вселената се завърта на 25 550 години, давайки на всеки знак или епоха период от приблизително 2 145 години. Сега например ние излизаме от ерата на Рибите и наближаваме нова - тази на Водолея. Нормалната честота на вдишванията и издишванията при човека е около осемнайсет вдишвания в минута или 25 550 за един цял ден. По-нататък: 25 550 дни правят живот с продължителност от 70 години /средната за хората от ерата на Рибите/. Така честотата на вдишванията и издишванията. продължителността на живота и времетраенето на вселенския зодиак са свързани вкупом в общ

31

ритъм.На пръв поглед сигурно не е лесно да се разбере, че е възможно безкрайно разнообразие от

преживявания при взаимодействието на само седем равнища на съзнание. Нека си послужим с пример от музиката: да предположим, че е изсвирена нотата „сол" след нотата „ла". Преживява-нето, което човек има, като я чуе, ще е по-различно от онова, което би имал, ако бе чул само „сол" или вместо нея „до". Накратко, всяко преживяване е не само свързано с предишното, но и предишното модифицира следващото. Различно е възприемането на едно „до", дошло подир три „сол", или на едно „сол", последвано от три „до"... Две или повече ноти, изсвирени наведнъж, разнообразяват още повече преживяването.

Същият принцип е приложим и спрямо цветовете. Гледането на червено след синьо дава раз-лично преживяване от гледането на червено след зелено. Времетраенето на наблюдението върху всеки цвят и съчетаването на разни цветове още повече обогатява възприятието, разширява го. Принципът може да бъде разгръщан още и още, защото преживяването, което предхожда, модифицира последвалото го, подобно на онова преди него и на онова преди онова... Аd infinitum.

Прилагането на подобни аналогии от музиката и цветовете към чакрите, с които те си кореспондират, ни убеждава, че от нашия зодиак на чакрите произлиза безкрайно разнообразие от преживявания.

ПЛАНЕТИ И ЧАКРИПланетите са еквиваленти в системата на всемира на чакрите в човешкия организъм. По

същество те са чакрите на вселената. Следователно между планетите и чакрите у човека трябва да има съответствие, предпоставено вероятно от някакъв логически ред, като например отстоянието на небесните тела от Земята или относителната скорост на движението им. Важен принцип в астрологията е този, че всеки час и всеки ден са под влиянието на дадена планета. Седемте дни на седмицата носят наименованията на планетите, които управляват първия час на съответния ден. Последователността започва с най-отдалечената планета - Сатурн, и завършва с най-приближената до Земята,

а редът съобразно скоростта е от най-ниска към най-висока. Като се започне от деня на Сатурн /на англ. Saturdау/, събота - ден, в който Сатурн управлява първия час, останалите планети са в следния ред: Юпитер /втория час/, Марс /третия/, Слънцето /четвъртия/, Венера /петия/, Мер-курий /шестия/, Луната /седмия/. Всяка планета влияе освен върху първия час от своя ден, също върху осмия, петнайсетия и двайсет и втория. Така, като стигнем до двайсет и четвъртия час, уп-равляван от Марс, започваме следващия ден със Слънцето, т.е. неделя /на англ. Sundау/, а сетне настъпва понеделник, чийто първи час се управлява от Луната /на англ. Моndау — Мооn е Луна/, и т.н. до края на седмицата. За всяка от планетите има час през деня.

Взаимовръзка между небесните тела и чакрите може да бъде установена на подобна основа. Все пак би било твърде голямо опростяване на въпроса изводът, че една планета съответствува винаги само на една чакра. Изглежда, е по-правилно да се каже, че в това взаимоотношение има разнообразие и че при мъжете и жените то не се изразява по един и същ начин.

32

АСПЕКТИОтношението между планетите в системата на всемира ни предлага и аспектите или моделите

на влияние, от които може да се извлече смисъл, достоен за интерпретиране. Така и в организма на човека отношението на енергиите в различните чакри ни предлага аспектите в техния зодиак. Но въпреки че на хартия системата се представя двуизмерно, тя е в действителност триизмерна - факт, който следва да се. има предвид при опита за разбиране на взаимодействието между различните компоненти на системата.

■ Елена Блаватска, знаменитата окултистка, бе писала: „Неговият единствен и абсолютен атрибут, който самият е едно вечно и непрекъсващо движение, се нарича на езотеричен език Великото Дишане, а това е вечното движение на вселената в смисъла на безгранично и неизменно присъствуващо пространство."

Великото Дишане е външният живот, който пулсира в зодиака на вселената. Човешкото дишане е вътрешният живот, който пулсира в зодиака на чакрите.

Познанието за издигането и спадането на дъха обхваща познанието за всичко.То е върховната наука.

33