МОДЕЛ НА БОР МОДЕЛ НА БОР ЗА ЗА

ВОДОРОДНИЯ ВОДОРОДНИЯ АТОМАТОМ

УРОК

Роден на 7 октомври 1885 в град Копенхаген, Дания.

Завършва Копенхагенския университет.

През 1911 – 1912 г. работи в Кеймбридж при Томсън, през 1912 -1913 г. – в МанчестърМанчестър при при РъдърфордРъдърфорд.

От 1916г. е професор в Копенхагенския университет.

НИЛС ХЕНДРИК БОР

През 1917г. става член на Датското кралско дружество.

Три години по-късно става директор на създадения от него институт по теоритична физика, който става международен център на физиците – теоритици и изиграва голяма роля за контактите между тях.

  Бор дава силен тласък за бързото развитие на атомната физика.

Едва 37-годишен получава Нобелова награда, с която бива удостоен и втори път през 1957г.

Умира на 18 ноември 1962 в град Копенхаген, Дания.

1. Квантов атомен модел на Бор. Стационарни състояния.

През 1913 г. Бор предлага нова теория за строежа на водородния атом, като използва планетарния модел на Ръдърфорд, допълнен с квантовата идея на Планк и Айнщайн.

Бор допуснал, че енергията на атомите се квантува - може да заема само определени стойности.

Състояния на атома, в които неговата енергия има определени, неизменящи се с времето стойности, се наричат стационарни.

2. Постулати на Бор

а/ Първи постулат: Електронът може да се движи по

определени кръгови орбити около ядрото(протона), наречени стационарни.

Това движение се извършва под действие на

електричната сила, с която протонът привлича електрона.

Движението на електрона е подобно на движението на планетите около Слънцето.

б/ Втори постулат на Бор При движение около ядрото електроните

не излъчват електромагнитни вълни.

в/ Трети постулат Атомът излъчва или поглъща светлина /фотон/

само при преход на електрон от една стационарна орбита в друга.

3. Обяснение на водородния спектър Електроните се движат по

орбити, които съответстват на енергетични състояния Е1, Е2, Е3, ... Ек ... Еn ...

Всяка стационарна орбита се характеризира с квантово число n,( n = 1,2,3...)

Когато електрона се намира на първата стабилна орбита(n=1) енергията е най-ниска: , ,

а радиусът на орбитата е най-малък .

Радиусите rn на стабил-ните орбити и енергията En на електрона имат само определени стойности т.е. те се квантуват. Затова моделът на Бор се нарича квантов.

Когато електронът се намира на някоя от по-горните стабилни орбити, енергията нараства и се изразява с формулата:

, а радиусът на орбитите също става по-голям.

Атомът излъчва фотон, когато електронът “прескача” от орбита с по-голяма енергия в орбита с по-ниска енергия.

Енергията на излъчения фотон е равна на разликата в енергиите на началното състояние En и крайното състояние Eк:

h = En – Eк

4. Недостатъци на теорията на Бор

Теорията е смес от нови постулати и стари методи / електронът се движи по орбити, съгласно Нютоновата механика, но не излъчва енергия, както повалява електромагнитната теория/.

Не е приложима за по-сложни атоми – с 2, 3 и повече електрона.

Заслуги на Нилс Бор

Ориентира и посочва пътя, по който трябва да се създаде нова теория за атома.

Формулира идеята за дискретността на енергетичните състояния на атомите.

Построява атомен модел като открива условията за устойчивост на атомите и обяснява много явления.

Съдейства за развитието и интерпретирането на квантовата физика, възникнала през XX години на нашият век.