Пчеларска ферма Венер

Иван Венер е роден през 1925 год. в сръбското село Стари

Бановци. Както много свои връстници, по време на пети гимназиален клас, през 1942 год. прекъсва училище и никога повече не му остава време да го завърши.

С пчеларство започва да се занимава през 1953 год., когато прави пчелин от около 100 кошера, модел „Живановичева полошка". Много бързо преминава на лежака „Кошовка", на който започва и своите опити за работа с двумайчинни семейства. Продължавайки търсенето на най-добрия модел кошер си набавя 150 кошера тип „Дадан -Блат", но въпреки добрите резултати по отношение на добивите, остава недоволен от начина на работа с кошера. Констатира, че е слаба производителността на пчеларя, защото за всеки кошер се губи много време, заради работата с поединични рамки - това ограничава броя на кошерите, с които пчеларят може да работи. По това време до него достига информация за възможностите и предимствата при работа с наставка. Това провокира интереса на младия и перспективен пчелар. Решава, че от този момент пчеларството ще бъде неговото занимание и започва да работи по разработването на нови идеи. Избира Лангстрот-Рутовия модел като най-съвременен тип кошер, с който могат да бъдат избегнати недостатъците при работа с другите модели кошери и за четвърти път в разстояние на 12 години сменя модела на кошерите, с които пчеларства. Преселва се в Купиново, набавя си дърводелски машини, оборудва собствена дърводелска работилница и постепенно, като една част изработва сам, а друга закупува, достига до желания брой Лангстрот-Рутови кошери, в които прехвърля всичките си пчелни семейства. Със свойствения

му ентусиазъм, аргументирано и самоуверено, той предава знанията си и на други пчелари. Участва в много пчеларски прояви, организирани от Пчеларския съюз в различни сръбски градове: в Нови Сад - ежегодни мартенски пчеларски срещи, в Загреб - ежегодна декемврийска среща на пчеларите, в Сараево, Скопие, Титоград, Любляна и т.н., като често носи със себе си празен ЛР кошер и прави демонстрации на работата с него. В своите лекции се опитва да убеди аудиторията в необходимостта от осъвременяване и модернизиране на пчеларството. През следващите 20 години с много ентусиазъм работи за развитието u модернизацията на пчеларска ферма Венер. Достигайки международно признание, Венер участва в световните конгреси Апимондия в Унгария, франция, Гърция, Австралия, Бразилия.

Награждаван е с много отличия, от които ще изброим само най-важните: от Пчеларския съюз - медал за най-прогресивен пчелар; медал Йован Живанович; медал за заслуги Апимондия; Сребърен плакет на Селскостопанския факултет на Земенския университет; Златен плакет с медал на Селскостопанския факултет в Нови Сад -Института по земеделие и много други.

По време на дългите години работа с ЛР кошер, Венер се опитва да разработи технология, приложима за всички модели кошери, и успява. На неговия пчелин отдавна вече никой не работи с рамки и никой не търси майката. Венеров метод на работа с двойни семейства, Венеров метод за роене, Венеров метод за смяна на майката, Венеров метод за стимулиращо

подхранване на семействата - това са все негови оригинални новаторски решения и технологии. По здравословни причини днес Венер по-рядко взема участие в пчеларски прояви, но е на своя пчелин и отдалече присъства, заедно със сина си Станислав и дъщеря си Ивана. Жив и неспокоен дух, Венер все още продължава да търси и вместо лекции и лични контакти с пчеларите, дарява на пчеларския свят тази книга, която, ако всеки пчелар внимателно и основно проучи, ще има възможност да усвои много новости в пчеларската технология.

Белград, 02. 08. 2004 г. Съдържание

Пчеларска ферма Венер..................................................................1 От рецензента..........................................................................5 От рецензента..........................................................................8 От издателя..............................................................................9 Предговор..............................................................................11 Кратка биография на фермата ..............................................13 Асортимент, положение и помещения.................................17 Пчеларската работилница.....................................................18 Дърводелската работилница.................................................21 Восък .....................................................................................22 Медови пити..........................................................................23 Плодникови пити ..................................................................24 Претопяване на пити.............................................................25 Пречистване и дезинфекция .................................................32 Изработване на восъчни основи ...........................................34 Армиране на восъчни основи ...............................................36 Поставяне на основите в рамки ............................................38 Палетиpaне на пчелина .........................................................39 Преместване на пчелина .......................................................43 Подготовка за преместването ...............................................45 Преместване ..........................................................................46 Плодников корпус на ЛР кошер ...........................................50 История..................................................................................52 Деблокиране на пилото и „високи рамки" в плодника........54 Автоматично подхранване....................................................56 Автоматично есенно подхранване........................................57

Автоматично пролетно подхранване....................................60 Ролята на ханемановата решетка в плодника ......................65 Пчеларстване със семейства с една майка ...........................66 Вариант I - основа на технологията на пчеларстване с едномайчино семейство ........................................................68 Вариант II - технология на пчеларстване с едномайчино семейство с подмяна на майката ..........................................72 Вариант III - технология на пчеларстване с едномайчино семейство чрез роене и допълнително отнемане на летящите пчели......................................................................................76 Вариант VІ .............................................................................78 Заключение............................................................................79 Пчеларстване с двумайчинни семейства..............................80 Зима .......................................................................................82 Пролетно развитие ................................................................85 Акация ...................................................................................86 Снемане на медовите корпуси с акациев мед ......................89 Втора акация..........................................................................91 Производство на отводки......................................................94 Изкуствено роене на едномайчини семейства .....................96 Изкуствено роене на двумайчини семейства .......................97 Производство на майки....................................................... 100 Обосновка............................................................................ 101 Майка-донор........................................................................ 102 Семейство - отглеждач........................................................ 104 Рошфусов корпус ................................................................ 108 Производство на отводки с помощта на Рошфусов корпус.............................................................................................. 114 Малки оплодни сандъчета .................................................. 114 Центрофугиране на мед ...................................................... 120 Снемане на медовите корпуси ............................................ 121 Връщане на празните корпуси............................................ 125 Транспортиране на медовите корпуси ............................... 126 Центрофугиране .................................................................. 127 Пречистване на меда и допълнитеани манипуаации ......... 132 Декристализация на меда.................................................... 135 Оборудване.......................................................................... 138 Процедури ........................................................................... 140

Грабеж на пчелина .............................................................. 145 Подхранване на пчелните семейства.................................. 147 Автоматично пролетно подхранване.................................. 151 Допълнително подхранване................................................ 151 Автоматично есенно подхранване...................................... 152 Зимуване на пчелните семейства........................................ 152 Хранителни запаси.............................................................. 153 Вароатоза............................................................................. 156 Нозематоза........................................................................... 156 Зазимяване........................................................................... 156 Болести по пчелите ............................................................. 157 Насоки на работа и постигнати резултати продуктивност 160 Съвременно пчеларско оборудване.................................... 161 Новаторство и технология на пчеларстване....................... 162 Приоритетни работи на пчелина ........................................ 163

Условия за постигане на успех............................................... 163 Кратки препоръки към читателите..................................... 163 Работа с отворен кошер ...................................................... 164

От рецензента

Книгата „Пчеларска ферма Венер" на Иван Венер представлява още един бисер, появил се от опита на автора през десетките години работа с ЛР кошер. Досега го познавахме като голям пчелар, отличен лектор, образцов стопанин, а сега и като писател на един капитален труд, който представлява своего рода автобиографична работа. Личният си опит от работата с пчелите и прилаганите от него нови технологии той описва ясно и достъпно за всеки читател, било той начинаещ или пчелар с многогодишен опит. Тук не се говори само за обобщени технико-технологични решения за определен модел кошери, а за система на работа със съвременно пчеларско оборудване и практически решения, които повече от шестдесет години се само доказват с производствените резултати в пчеларската ферма на Венер. Пчеларската ферма на Венер е „академия по пчеларство", храм на технологичните иновации и техника, недостигнати досега от никой друг в нашата страна. Книгата „Пчеларска ферма Венер"

предлага много нови решения, които представляват съществен принос в усъвършенстването на апитехниката в нашата страна.

Новият метод на Венер за роене без стресиране на пчелите, без търсене на майката в гнездото и без вадене на рамки, с минимален разход на материали, труд и време, позволява бързо обновяване и умножаване на пчелните семейства. Разширяването на плодниковия корпус на ЛР кошера с подвижен медови полукорпус представлява още една новост в световната технология на пчеларстване с този модел кошери, тъй като обезпечава на пчелните семейства сигурност през цялата година, но най-вече през зимния сезон.

Книгата „Пчеларска ферма Венер" е кулминацията на неговите знания, получени в резултат на работата му с пчелите. Дългите години усилена работа днес вече не се виждат и биха се забравили, като че не ги е имало и неговото грандиозно дело не би видяло бял свят, ако я нямаше тази книга. Докато са го духали ветровете на живота и на професионалното пчеларство, Венер е устоявал на трудностите и тогава, когато не е имал подкрепата от съответните институти и факултети. Редували се успехи и неуспехи, но той не се предавал, нито падал духом и не се отчайвал от грешките си, а продължавал напред и обучавал много генерации пчелари на нови решения и методи на пчеларстване. Може смело да се каже, че няма истински пчелар в Сърбия, който да не е посещавал пчелина на Венер. Безброй много пчелари са идвали на неговия пчелин, а техните впечатления от чутото и видяното са създали легендата Венер. Така и до днес „Венер, Венер" - най-популярното име сред пчеларите, като ехо звучи из целите Балкани.

Венер заема челно място в сръбското пчеларство и по степен на рисковете, които поема, изпробвайки нови методи и практики, като в крайна сметка резултатът е напред и само напред. Цял живот е търсил съвършенството при работа с ЛР кошер и всяка година е успявал да проведе с успех изпитания по нови технологии за добив на пчелни продукти. И ако някоя година не е могъл да осъществи замисленото, записвал е безценния си опит, който сега можем да прочетем в тази книга под формата на готови рецепти.

Един от най-слушаните лектори на Сръбския пчеларски съюз, той не е егоист. За това, което Венер знае, знаят вече и много други пчелари от лекциите, изнесени от Венер у нас и в други страни. И тази книга е поредното доказателство за това, защото е с изцяло практическа насоченост и много от посочените тук решения могат да бъдат приложени и на малки, и на големи пчелини. Винаги е бил възприеман като лидер, като водач, който има моралното право да разказва на своите последователи, да съветва, да възпитава, да обхожда, но също така и да приема голям брой посетители. Не е имало пчеларска екскурзия или професионална делегация от страната или чужбина, която да не е била на неговия пчелин, като се започне от пчелари и се свърши с професори от Русия, Китай, Америка, Израел, Австралия и пр., които по-късно са разказвали за сръбския модел пчеларство. Това всъщност е технологията, призната за наша технология, а в действителност разработена лично от него със собствени средства и на собствен риск.

С гордост можем да констатираме, че много дипломни работи, магистърски тези и докторски дисертации са направени във фермата на Венер и то не само направени, а вече облагородени и реализирани, благодарение на блестящите идеи на Иван Венер. Аз самият съм израснал професионално на пчеларска ферма Венер, а сега се чувствам като св. Сава на кръщенето на Отца: „претвори се Син в Отца и Отца в Сина", т.е. тогава асистент, сега професор по пчеларство, с голяма признателност и уважение говоря за делото на своя учител по практическо пчеларство. Книгата „Пчеларска ферма Венер" е написана много професионално, обясненията са прецизни, кратки и ясни, разбираема е за широк кръг читатели, изобилства от практически препоръки и съвети, с помощта на които може да се разбере как да се постигне успех като се избегнат провалите и големите неуспехи. Това е вярната и единствена автобиография на цял един живот, прекаран на пчелина, следвайки непоколебимото желание да се успее и да се върви напред. Като се започне от предговора и историята, разглеждайки въпросите за восъка, палетирането, подвижното пчеларство, технологията на пчеларство, майкопроизводството, ваденето на мед, болестите по пчелите - всичко е сведено до кратки препоръки и напомняния

към читателите. Авторът впечатляващо, незабележимо, но твърде сръчно плете мрежата, в която попадат и любителят пчелар, и професионалистът.

Книгата не може само да се чете. Опитайте се да намерите своето място във Венеровата технология на пчеларстване. Ако успеете да направите това, ще останете доволни и ще препоръчате с удоволствие книгата и на ваши приятели.

Купете книгата, приложете я на практика и ще бъдете Венер. Проф. д-р Мича Младенович Селскостопански факултет

Белград – Земун

От рецензента

Тежки времена и вечно безпаричие налегнаха нашата държава, всички поединично и наравно с тях и пчеларите. В това кризисно време пчеларската литература процъфтява и се обогатява с много нови издания с много добро качество. И все пак, трябва да признаем, в по-голямата си част те са написани по способа „моравско -ресавска преписваческа школа".

Появата на книга с подбрани основни професионални технологии и механизиране на пчеларската дейност прави изключение от другите издания на тази тема. Книгата на скъпия нам Иван Венер, надалече познат и признат пчелар от Купиново, е синтез на неговия многогодишен опит на работа с различни системи кошери. През цялото време той е търсил оня модел кошер, който отговаря на изискванията на съвременното пчеларство. Като идеи и брой на рационализации и иновации, приложени на практика, Иван Венер доказва че е непоколебим привърженик на метода „рационално пчеларство" в Сърбия на проф. Иван Живанович.

Авторът разказва за върховете, достигнати с неговата технология на пчеларстване, всичко, придобито на базата на дългогодишен практически опит. Книгата е предназначена за пчелари, които вече притежават пчеларски познания и се стремят към рентабилно пчеларство с голям брой кошери. В предговора на своята книга Иван Венер казва: „Книгата не трябва да се приема като учебник, защото не е това". И начинаещите пчелари, както и тези с по-голям опит и професионални познания, могат

да се ползват от полезните съвети, дадени в нея, които ще им служат като пътеводител в пчеларския път.

Книгата е написана на много добър език, разбираемо, стегнато и лесно се чете. Затова е за всеки, дори и за лаика, ако е разумен и схватлив. Това допълнително повишава нейната полезност и приложимост за пчеларите от всички категории възрасти и знания. За някои пчелари книгата ще бъде необходим справочник и съветник, а за други, които възнамеряват да се занимават с професионално пчеларство с голям брой кошери, ще бъде истински наръчник и пътеводител. Ползата от Венеровата усъвършенствана апитехника вече се е доказала на много пчелини, които са организирани по неговия метод, а за в бъдеще ще доказва правотата му още повече.

Книгата е обогатена с много илюстрации, които улесняват възприемането на текста и помагат по-бързо да се разбере изложеният материал. Фотографиите са правени в собствената пчеларска ферма на автора, което допълнително допринася за улесненото възприемане на поднесената информация.

Всичко, което може да се каже, е, че нашето пчеларство се сдоби с професионален труд на европейско ниво, което несъмнено ще подпомогне неговото бъдещо развитие, окрупняване и повишаване значението му за селското стопанство. Нещо повече, значението на този оригинален труд надхвърля границите на нашата страна и ще намери своето достойно място в световната пчеларска книжнина.

Надяваме се и вярваме, че авторът ще подари на нашата пчеларска общественост друго, допълнено и разширено издание на тази книга.

Д-р Лука Коларевич

От издателя

Не знам, дали званието „велен пчелар" е сръбски патент. Знам само, че не съм видял никъде другаде, освен в Сърбия, всички - и млади, и стари, и доказани учени по пчеларство, и обикновени пчелари да изтъкват с преклонение и благодарност тази титла. При това тя има значение само за един човек - Иван Венер. Като че ли тази титла е създадена за него и приляга само нему.

Значението на явлението Венер в пчеларския свят ще нараства с времето. Защото той доказа, че и 150 години след откритието на Лангстрот има какво да се добави към световния пчеларски опит. Защото многото варианти, появили се при търсенето на най-добрия модел кошер обикновено търсят решението във височината на рамката - ЛР, ДБ, украинска и дp. К. Л. Фарар даде тласък в развитието на световното пчеларство, създавайки корпусната технология. В основата й лежи идеята, че плодникът може да бъде увеличен, когато се използва хранителна наставка и затова той предложи, плодникът да се композира от два корпуса.

Венер приема изцяло тази идея. Облягайки се изцяло на ЛР модела кошер, той стига до оригинална формулировка на технологията на работа с този модел и най-ефикасното използване на хранителната наставка, наречена от него полукорпус.

Твърдо може да се каже, че технологията на Венер е развитие на идеите на Фарар. Откриването и строгата й формулировка е резултат на 50-годишен опит с пчелите.

Венеровата технология коренно се различава от съвременните интензивни технологии на Волохович, Озеров, А. Раава, които целят постигане на високи добиви. Но при всеки от тях това се постига с много сложна технология, изискваща и време, и физически сили. В крайна сметка получената продукция е с висока себестойност, а сам пчелар без помощник може да отглежда само ограничен брой пчелни семейства.

Венеровата технология е коренно противоположна. При него работите на пчеларя са сведени до минимум, а композирането на плодника от 1 корпус, Ханеманова решетка и полукорпус като оборудване е нещо познато, но точната комбинация от тези три елемента и използването им през различните периоди на годишния цикъл се отличава с удивителна простота и невероятна ефективност.

Венер не създава теория, която да се опитва да докаже (или

някой друг да докаже) в практиката, какъвто е случаят с технологията МЕТЕ например. Венеровото откритие се оформя постепенно в резултат на дългогодишен упорит труд.

Организацията на фермата, подборът на точния инвентар, оригиналната технология на подвижно пчеларство, механизирането на всички работи по пчелина, ваденето и обработката на меда, обработката на восък и свръхефективната технология за създаване на нови семейства са оригинални решения, които отреждат заслуженото място на автора на тази книга сред големите имена в световното пчеларство.

Иван Венер е гордост не само за сръбското пчеларство. Той даде и продължава да дава много на пчеларите от Балканския регион, а пчелинът в Купиново е своеобразна академия, храм, чиито врати са отворени за любознателните пчелари. С това ще се съгласи и всеки един от десетките български пчелари, посетили Пчеларска ферма Венер и изпитали обаянието на един съвременен „Прометей" в пчеларството.

Младен Котларски

Група български пчелари на пчелина на Иван Венер, август

2001 г.

Предговор

Толкова години изминаха, успоредно със създаването на пчелина работех и по организацията и модернизацията на оборудването и въвеждането на нови технологии в пчеларството. Опитах се да изградя, комплектовам и осъвременя своя пчелин и неговото днешно състояние е доказателство за успеха на моите усилия. Със своите около 1000 пчелни семейства, съответния

сграден фонд и механизирано оборудване, пчеларската ферма по своя мащаб и останалите си характерни особености е единствената по рода си пчеларска организация в света. Разполага със средства и технологии, с които ще ви запозная в книгата. Книгата не трябва да възприемате като учебник, защото тя не е учебник. В нея са описани оборудване и практики на един пчелин, каквито описания обикновено не съдържа нито една пчеларска книга. Надявам се с нейната поява да се обогати пчеларската литература и да се запълни празнотата по отношение практическите насоки за работа със съвременен Лангстрот-Рутов кошер. От момента, в който започнах да работя с Лангстрот-Рутов кошер, моите приятели - пчелари настояваха да напиша книга за своя пчелин. На провежданите пчеларски конференции по света много пъти съм запознавал присъстващите с моето мнение, начина на работа и тънкостите при работа с ЛР кошер. За това съм писал и статии в списание „Пчелар", но отлагах писането на книгата, защото смятах, че още не е дошло време за това. В съзнанието ми имаше празнина, която усещах по-силно от другите, чаках подходящия момент да представя пред целия пчеларски свят моята технология на работа.

В същото Време осъществявах целите, които сам си поставях. Търсех решения, като усъвършенствах постепенно Всяко достигнато ниво, за да става моят начин на пчеларстване колкото се може по-рационален. Усвоявах Всички сегменти на пчеларството и най-накрая, може би най-важния - технологията на пчеларското производство. Добре запознатите с проблема ще разберат това. В пчеларската практика няма нито една разработка за успешна и цялостна технология на пчеларство с модерен кошер. Всеки пчелар трябваше сам да се оправя и с помощта на собствения си опит да стигне до заключения или да използва съмнителна информация кое и как трябва да направи. Този път е дълъг и тежък. Пчеларският сезон в рамките на една година трае кратко и са необходими много години, ако човек реши, опирайки се на собствения си опит, да намери истината, особено ако пчеларят си постави за цел достигане на висока продуктивност и рентабилност на работата. Всяка година в областта на технологията се появява нещо ново, което трябва да се провери и утвърди или отхвърли. Ако пчеларят, след десетина

години пчеларстване може да каже, че е доволен от осъществяването на своето професионално верую, значи е постигнал успех. Всичко онова, за което преди не исках да пиша, сега сам реших да споделя, благодарение на добрите резултати, постигнати при работата ми с ЛР кошер. Това не е резултат от някакъв мой изключителен пчеларски талант, а най-вече се дължи на пълната ми отдаденост и съпреживяване на пчеларските проблеми, упоритост и прилагане на решенията, когато са доказали своята ефикасност. Пчеларството не спада към рентабилните стопански отрасли. За да бъде рентабилно, е необходим безусловен успех. Само такъв успех може да гарантира материална обезпеченост и достойно съществуване. Към това се стремим всички. С опита в тази насока искам да ви запозная в тази книга, която ще помогне на пчеларите да се ползват от моя опит и моята технология на пчеларстване.

Кратка биография на фермата

Основите на фермата са поставени от моя баща Станислав в Стари Бановци със своя пчелин от тридесет кошера от типа „Живановичева полошка", който е модел, твърде подобен на съвременните кошери и широко използван у нас преди 50-60 години. Любовта към пчелите, както моята, така и на брат ми Мирко, и на сестра ми Лиляна се зароди още в детството и се разви на бащиния ми пчелин.

Известно време пчеларствах с наследения пчелин. През 1953 год. увеличих пчелина на 102 кошера с кошери, които закупих от кооперацията в Добановица. По-късно с професионалната, морална и материална подкрепа на баща ми преминах на 24-рамкови кошери тип „Кошовка". Тези кошери, общо 150 на брой, ми направиха по поръчка в старата, реномирана фабрика във Върбац. Тогава вече можех да приложа на пчелина моята идея за работа с двойни семейства. Четири рамки от всеки кошер отделях за втората майка. Двете семейства обединявах в едно по време на главната паша (при нас такава е акациевата). По това време броят на семействата в пчелина вече нарасна на около 250.

През 1965 год. станах професионален пчелар. Напуснах служба и се преселих да живея в Кутшово. Това стана точно когато ЛР кошерът се наложи като най-модерния тип кошер в

много местни пчелини и най-вече в най-добре развитите. Запознах се с особеностите и предимствата на този тип кошер и реших, че ще работя с него. Набавих си циркуляр и абрихт и лично си направих 200 ЛР кошера с по три корпуса. По това време ЛР кошерът предизвикваше голям интерес в нашата пчеларска общественост. Една от главните теми на всички пчеларски сбирки беше ЛР кошерът. Носех целия кошер на лекциите, пчеларите се струпваха около него и го коментираха. Изнасях лекции за ЛР кошера, за неговите детайли и съответните размери. Дискутираха се предимствата на този тип кошер и неговото широко разпространение в целия свят.

Тогава в Югославия имаше много различни видове кошери и изтъквахме предимствата му. От допълнителна информация за характеристиките на кошера се заинтересуваха нашите пчелари с цел прилагането му в далечна перспектива. Целта беше да се стандартизира типа на кошера, за да се подпомогне развитието на родното пчеларство. През 1966 год. от „Медекс" закупих 150 Дадан-Блатови кошера заедно с пчелите и така броят кошери на моя пчелин нарасна на около 400. Тогава още нямаше никакви кредити за частния селскостопански сектор, в т.ч. и за пчеларството. Въпреки това, нищо не ми попречи. Отговорните за сектора органи нямаха и най-малка представа за понятието рентабилност в пчеларството, в същото време знаеха за неговата незаменима роля за опрашването на дивите и селскостопански растения. Трябва да подчертая, че в този период необходимостта да се икономисва беше по-важна от тази да се произвежда. Трябваше да се живее, да се развива пчелинът и в същото време да се трупа опит. Помагаха ми баща ми и приятелите - и неговите, и моите. Бащината подкрепа беше моята главна опора при набавянето на финансови средства, както и приятелите, защото по онова време банките не даваха кредити. По това време в Словения фалира голямото пчеларско предприятие „Агромел". Разпродаваха се всичките му кошери заедно с пчелите. Много ръководители от Нови Сад, Сумбор и Суботица, купувайки от „Агромел", се сдобиха с ЛР кошери с пчели. Към края в купуването успях да се включа и аз. Може да се предположи какво беше останало след основната разпродажба. Това бяха основно отделни корпуси без пчели. Всичко беше изложено в

склада за оглед. Включих се накрая, като успях да допълня с корпуси ЛР кошерите, които вече притежавах.

Доверих се на съвременното световно пчеларство, което се беше ориентирало към ЛР кошер и прехвърлих всичките си пчели от Дадан-Блатовите в ЛР кошери. Продадох празните Дадан-Блатови кошери на цената, на която ги бях купил преди това. Така вече моят пчелин наброяваше 500-600 ЛР кошера (снимка 1).

Дърводелската работилница през зимата работеше усилено. Беше пример за точност и прецизност за всички. Работилниците в Чичевча и Чаковча, които по онова време бяха големи производители, като мостри за изработване на кошери вземаха от мен окомплектовани кошери. Благодарение на това беше избегнато различие в размерите при различните производители на кошери и те бяха стандартизирани на цялата територия на страната.

Снимка № 1: Стационарният пчелин По същото време сам, с наши майстори и наши материали, по

описание от американска литература, направих 40-рамкова радиална центрофуга.

Също така по това време купих и 3-тонен камион. Беше стар „Пионер". Смених бензиновия му двигател с 6-цилиндров

дизелов „Перкинс". Въпреки че всичко беше старо и евтино, ми послужи много добре.

Пчелинът всяка година напредваше с бързи темпове. Заедно с по-рано изцяло оборудваната дърводелска работилница, с помощта на изтеглен кредит успях да построя сграда с пчеларско предназначение - т.е. сграда, в която да се извършват всички пчеларски операции и да се съхранява оборудването. Купих голям камион с автокран.

Палетирах целия пчелин и купих мотокар. Редовно си сътрудничех със Селскостопанския факултет,

директно с проф. д-р Боголюб Константинович, с неговите сътрудници и студенти, което беше много полезно, предвид на това, че следвахме една цел - осъвременяване на технологията, нейното разпространение и обучение на пчеларите. Студентите в Селскостопанския факултет редовно провеждаха екскурзии за посещение на моя пчелин.

Пчелинът стана показен в национален мащаб за прилагане на ЛР система. Ежегодно се организираха посещения от пчелари от много общински пчеларски дружества (снимка 2).

Това даде тласък на развитието на пчеларството у нас. По-нататъшното развитие на техниката и технологията на пчелина доведе до сегашния вид на пчеларска ферма Венер, която ви представяме в тази книга.

Снимка № 2: Посещение на пчелари

Асортимент, положение и помещения

Пчеларска ферма Венер е ориентирана към производство на центрофугиран мед, понякога на мед в пита (луксозни рамчета) и пита в мед. В зависимост от търсенето на пазара се произвежда и цветен прашец, пчелно млечице и прополис. Понякога на пазара се изнася и излишъкът от пчелен восък. Прави се селекция и производство на пчелни майки, а също така и планово производство на пчелни отводки както за нуждите на фермата, така и за пазара, фермата се намира в Срем, в с. Купиново, на Обедска бара на левия бряг на р. Сава, на 40 км. срещу течението на реката от Белград. Обградена е от селскостопански и горски терени, богати на медоносна растителност, като ива, акация, див памук и др., които осигуряват отлични условия за развитие на пчелните семейства. Около 60% от растенията, намиращи се в радиуса на посещаемост от пчелите са горски дървесни видове (дъб, яблан и др.). В един от запустелите ръкави на р. Сава, в една нейна меандра, расте изобилно върба ива, която е една от най-важните видове пчелна паша за ранното развитие на семействата.

Стационарната ферма е разположена на терен от 6000 кв. м. На него се намират сградите, пчеларското оборудване и зимуващите кошери. Пчелинът е стационарен от октомври до април. На Обедска бара първата пчелна паша е ивата. Всички пролетни работи преди първото преместване се извършват на стационарния пчелин. Само по време на активния сезон кошерите се преместват на по-близко или далечно разстояние в зависимост от пчелната паша. Пчелинът е механизиран и оборудван за подвижно пчеларство и така могат да се оползотворят две или три паши - акацията в Сърбия на 50 до 150 км. от пчелина, липата във фрушка гора на 100 км. и полската паша на територията на Войводина на разстояние от 50 до 200 км. В околностите на пчелина и малко по-далече, като например Пещерска Висорава, се използва ливадната паша. При приключване на акациевата паша пчелинът се връща в стационара и използва останалата акациевата паша наоколо. Докато се изчаква следващата паша, се центрофугира акациевият мед, произвеждат се отводки, произвеждат се и се заменят майки и т.н. По това време не се работи нищо с кошерите, като се изключи замяната на пълни медови корпуси с празни.

Накрая на последната лятна паша пчелинът се превозва в околностите на стационара, където се прави подготовка за зимата и се извършва самото зазимяване.

Пчеларската работилница

В двора ярко изпъква пчеларската сграда с размери 25 х 10 м. (снимка 3), в която се извършват всички пчеларски работи, подготовката и складирането на оборудването и меда. Сградата е строена от здрав материал и има централно отопление; пчелите не могат да проникват в нея.

Снимка № 3: Пчеларската сграда

Снимка 4: Скица на приземния етаж на пчеларската сграда Професионалното пчеларство на каквото и да е ниво би било

немислимо без наличието на подобна сграда, която по своята необходимост и полезност е неразделна част от самия пчелин. Направена е на три нива.

На нивото на терена се намират следните помещения (снимка 4):

· Входно помещение на сградата (1) с големина 6 х 10 м.

Служи за поемане на палетите с медовите корпуси, донесени от пчелина за центрофугиране. Тук е и мотокарът, който се използва за преместване на оборудването, медните наставки и съдовете с мед. От това отделение се преминава на долния и горния етаж на сградата;

· Отделение (2) с размери 6 х 6 м. Използва се за

центрофугиране на мед. В него са разположени две радиални центрофуги и електрическа топилка за разпечатките;

· Камера за декристализация (топене) - (3) с размери 2,8 х 2,8

м. Тя е направена на две нива: на горното ниво са резервоарите за центрофугиран или разтопен мед, а на долното се извършва груба декристализация на меда;

· Малко отделение (4) с размери 3 х 3 м., предназначено за

разфасоване на меда в търговски опаковки; · Отделение за подготовка (5) с размери 6 х 6 м. Предвидено е

за подготовка на восъчни основи, армирането им и поставянето им в рамки. В това помещение се намира и оборудването, необходимо за направа на питите с кърмова маса: мелачка и миксер;

• Отделение (6) с размери 3,5 х 4 м. Използва се за оборудването и дейностите, свързани с майскопроизводството;

• Отделение (7) с размери 6 х 3 м. Служи като тъмна камера за съхранение и обработка със сяра на плодникови рамки.

• Отделение (8) с размери 10 х 6 м. Служи за съхранение на медови (бели) рамки през зимата.

На долния етаж се намират следните помещения (снимка 5): • Помещение (1) с размери 6 х 10 м., в което се намира

резервоар за постъпващия от центрофугиране мед или за фина декристализация на меда; тук се намира и електрическата помпа за мед.

• Помещение (2) с размери 7 х 5 м., в което е котелното, казан за топене на рамки, автоклава за дезинфекция на восъка и преса за восъчни основи.

• Помещение (3) е оставено за горивни материали.

Снимка № 5: Скица на сутеренния етаж на пчеларската сграда На горния етаж се намира: • Висок таван с размери 25 х 10 м.,

който служи като складово помещение на различен инвентар, от който има постоянна нужда на пчелина (резервни рамки, корпуси, оплодни сандъчета, хранилки и др.).

Дърводелската работилница

Друга забележителна сграда във фермата е дърводелската работилница (снимка 6). В нея се намират:

• Машинното отделение с размери 9 х 6 м., в което е разположена комбинирана дърводелска машина, цинк-машина, циркуляр и машина за шлайфане.

• Отделение за ръчна обработка с размери 6 х 5 м., в което се намират всички малки електрически машини. В него се сглобяват корпусите, рамките и наставките.

Снимка № 6: Дърводелската работилница Най-голяма част от пчеларското оборудване на фермата е

направено в тази работилница. По време на създаването на пчелина дърводелската работилница работеше интензивно, а откакто пчелинът започна да добива своя завършен вид, в нея се изработват корпуси, рамки и пр. - оборудване, необходимо за допълване и подновяване, както и за дребни ремонтни работи. През зимата по-голяма част от времето на пчеларя е заето с подобни дейности.

В дърводелската работилница винаги са се извършвали работи на високо ниво. ЛР кошерите, изработени при нас, имаха точни размери и напълно отговаряха на световните стандарти. Всички корпуси са напълно идентични и взаимозаменяеми. Защото „само дърводелец - пчелар може да направи добри кошери" - твърдение, което беше потвърдено от нас на практика.

Восък

По степен на използване и значение на пчелина, а така също и по обем работа, на трето място, след пряко свързаната с пчелите

и кошерите и ваденето на мед работа, се нарежда производството и обработката на восъка.

Восъкът се отделя от телата на младите пчели - от техните восъчни жлези. По време на добра паша у пчелите има нагон за разширяване на гнездото и тогава те започват да отделят восък за изграждането на нови пити. Това правят младите пчели на възраст от 12 до 18 дена. Те се закачат една за друга подобно на дрозд и при подходяща температура започват да отделят восъчни люспици. Люспиците са много на брой и много меки, но под въздействието на въздуха бързо се превръщат в по-здрава маса, на която пчелите добавят секрет от устните жлези, омесват я и я мачкат, като всеки път добавят от едната и от другата съставки и постепенно оформят своя градеж. Така се създава природният продукт пчелен восък.

Пчеларят добива восък, като претопява стари или некачествено изградени пити в рамки, разпечатки или далаци (изградени пити без рамки).

Восъкът има широко приложение, но най-много се използва именно в пчеларството за направа на восъчни основи.

Восъкът намира приложение и в различни отрасли на промишлеността, най-вече в козметиката, където се използва за основа на различни козметични кремове, в стоматологията, за производство на свещи и пр.

Медови пити

В нашата ферма разграничаваме медовите от плодниковите пити по две причини: Първата е, че медовите пити, които никога не са използвани за отглеждане на пило, остават винаги светли и медът, центрофугиран от тях, запазва естествения си цвят (снимка 7). Другата причина е, че восъчният молец рядко или никога не напада такива пити и това улеснява в максимална степен съхраняването на питите извън кошера. Няма нито причина, нито нужда медовите пити да се заменят с нови. Постоянният фонд само се допълва:

• Ако питата се повреди по време на центрофугиране; • Ако започне да се използва като плодникова пита; • Ако се наложи употребата на медови пити при

производството на отводки. При такива случаи, при наличие на

паша, в медовия корпус се поставя восъчна основа, върху която пчелите изграждат нова пита.

Снимка 7: Медова рамка

Плодникови пити

За разлика от медовата пита, старата плодникова пита (снимка 8) трябва често да се заменя с нова по три причини:

• Килийките на дълго употребяваните плодникови пити намаляват по обем в следствие остатъците от хитиновите обвивки на излюпващите се пчели. Като последица от това, от стари плодникови пити се излюпват значително по-дребни пчели.

• Медът в стари плодникови пити кристализира много бързо и прави много твърда кристализация.

• Замяната на плодниковите пити представлява важна профилактична мярка против разпространението на болести на пчелина. Обикновено пчелните болести се откриват тогава, когато са в напреднала фаза. Тогава вече за лечение е късно, а на пчелина е нанесена сериозна щета. Затова е много важно да се попречи на развитието на болестта в нейния зародиш. Повечето пчелни заболявания поразяват най-вече пилото, затова и болестотворните спори се загнездват по-често в плодниковите пити. Спорите могат да бъдат унищожени само с висока температура, а тъй като восъкът се топи при температура от около 60o С, не е възможна дезинфекция на питите. Затова не трябва да чакаме да се появи и открие някое заболяване, а на всеки 3-4 години трябва да заменяме плодниковите пити и

старите да претопяваме. Добрата технология на пчеларстване подразбира редовната подмяна на старите плодникови пити.

Снимка 8: Плодникова рамка Начинът на работа, който сме усвоили и наложили в нашата

ферма, налага редовната подмяна на плодниковите пити. Основна задача на пчеларя през зимния период е преработката на восъка. Работи се в работилницата във време, когато на пчелина няма други задачи.

Преработката на восъка трае 2-3 месеца и включва: Претопяване на старите пити в рамки и изчистване на рамките;

• Пречистване и дезинфекция на восъка; • Направа на восъчни основи; • Армиране на восъчните основи; • Поставяне на армираните основи в рамки.

Претопяване на пити

За да се получи качествен восък, преработката му трябва да става в емайлирани, хром-никелови или алуминиеви съдове.

При топенето на восъка трябва да имате предвид неговите топлинни свойства и да държите сметка за влиянието на температурата върху качеството му. При стайна температура восъкът е твърд, може да запази формата и качеството си и това е най-подходящата за съхранението му температура.

В зависимост от температурното въздействие, на което е изложен, восъкът претърпява следните промени:

• при 30o С омеква; • при 60 до 66 o С се топи; • при 180 o С започва да ври;

• при 295 o С се самозапалва.

Снимка № 9 Изрязване на питите от рамките Под въздействие на високата температура качеството на

восъка се понижава в следствие промени в неговата структура. В такъв случай восъкът става тъмен, мек и неподходящ за обработка. Въпреки това, топлинната обработка на восъка е нужна и неизбежна, затова трябва да се избира такава технология, при която използването на високи температури е сведено до минимум.

Първата фаза на претопяване на восъка се състои в отделяне на питите от рамките и тяхното претопяване. Отделянето на питите от рамките при нас се извършва по два начина: чрез изрязване на старите пити от рамките (снимка 9) и без изрязване.

Снимка 10: Казанът за претопяване от 150 литра

Снимка 11: Механичната преса, празна

Снимка 12: Механичната преса в действие

Снимка 13: Охлаждане на восъка

Снимка 14: 300-литровия казан с дестилатора Както се подразбира от името на операцията, при първия

начин старите пити се изрязват от рамките с горещ нож и се пускат в 150-литров алуминиев казан (снимка 10а). В него могат да се поберат питите, изрязани от около стотина рамки. В казана се изсипват 5-6 кофи вода и отдолу се наклажда огън. Оставя се около 15 минути след като заври, след което масата се изсипва (снимка 10) в стара механическа преса (снимка 11). На дъното на пресата се поставя ламаринена решетка, а около вътрешните стени - слама. На дъното се намира отвор, през който изтича изсипания в пресата восък заедно с врялата вода, в която е топен. Останалият восък се отцежда от троптината през решетката, като се завърта буталото на пресата и се притиска останалата маса (снимка 12). Изцеденият течен восък се излива в легени с предварително напълнени 1-2 литра вода вътре и се оставя до следващия ден за охлаждане и утаяване (снимка 13). Тъй като е по-лек, восъкът изплува на повърхността, а примесите се утаяват под него.

При другия начин питите не се изрязват от рамките, а целите рамки се слагат за претопяване. За тази цел се използва казан от неръждавейка с вместимост около 300 л. Казанът е с двойни стени, като в празното пространство между тях се налива машинно масло (снимка 14).

Над дъното на казана се намира решетка, през която се прецежда восъкът, стопен от рамките. На дъното има кран за изпразване на течността. Казанът се затваря херметически с капак, върху който има клапан за отвеждане на парата в дестилационния котел. В него охладената пара се кондензира във вода (както става с дестилацията на джибри при варенето на ракия). При тази кондензация на парата се избягва прекаленото овлажняване на въздуха в работното помещение и се обезпечават нормални условия на труд за хората, работещи там. Процедурата по претопяването се извършва по следния начин:

Снимка № 15: 300-литров казан за пити, зареден Рамките с питите се поставят в казана вертикално около

стените на височина от 10 см. над решетката (снимка 15). В казана се сипват около 10 л. вода, затваря се капака и се пали огън под казана. Водата ври и се изпарява. Струята водна пара с температура От около 100 o С прониква между рамките. Под въздействието на топлината восъкът от рамките се стопява, пада на решетката и се прецежда през нея. За 30 минути всичките пити са претопени, а рамките - освободени. Парата, навлязла по време на топенето се отвежда в дестилационния котел, в който се охлажда и отново се превръща във вода.

Горещият восък, заедно с нечистотиите и останалата вода, се оставя да изтече през крана на казана и се налива в кръгли пластмасови съдове за охлаждане. Празните рамки се изваждат,

останалата троптина се изчиства от решетката с лопата, събира се в кофа и се изсипва в механическата преса, където става пълното отцеждане на останалия восък. В казана се поставят други стари рамки за претопяване. За времето, през което се топят рамките От новото зареждане, се пресова троптината, поставена в пресата. Количеството восък, получено при пресоването на троптината е значително и важността на тази операция не трябва да се подценява, защото въпросното количество е около 40% от общото количество стопен восък. Извадените празни рамки се изчистват от останалия по тях восък и се складират, готови за следващата работна операция - поставяне на восъчните основи.

На едно зареждане казанът побира 50 рамки. Обработката на цялото количество от едно зареждане трае около 1,5 часа, т.е. капацитетът на казана е 300 рамки за 8 часа работа при използване на двама работника.

От пречистения восък, добит от 100 рамки със стари пити, се получават 140 нови восъчни основи, т.е. около 40% повече от броя рамки, използвани за претопяване. Този начин на претопяване на питите има две предимства:

• отпада работата по изрязване на питите от рамките; • дезинфекцират се дървените рамки, което не можем да

направим при изрязване на питите. Температурата, която действа върху рамките в казана е по-ниска от температурата, при която става дезинфекцията на восъка. Затова спорите на пчелните болести, изложени на действието на струята водна пара с температура от 100 o С се унищожават, благодарение на неустойчивостта им на едновременното действие на високите температура и влажност.

Топенето на старите рамки и цеденето на восъка може да се извърши и в малка електрическа преса, каквато нашата ферма също притежава (снимка 16). Тази преса е с малък капацитет, но с нея се работи много по-лесно. Основните елементи на пресата са две плочи, които се подгряват с ток. Помежду плочите се поставят два или три реда стари пити, изрязани от рамките. Включва се токът, восъкът се загрява и топи. Температурата на восъка се контролира с термостат.

Пречистване и дезинфекция

Восъкът, получен в първата фаза, още не е достатъчно чист, затова се налага допълнително да се извърши фина преработка и дезинфекция. За дезинфекцията на восъка е необходима температура от 120 o С. Тъй като чрез водата восъкът може да бъде загрят само до нейната точка на кипене, т.е. до 100 o С, за загряването му до 120 o С е необходимо машинно масло. Това се извършва в същия казан от 300 литра, в който са претопени питите в рамки. В пространството между двойните стени на казана се налива машинно масло, чиято точка на кипене е 180 o С, така чрез него восъкът в казана може да се загрява до необходимата температура. Процедурата е следната:

От долната страна на восъчните пити, получени след охлаждането в края на първата фаза, с шпатула се остъргват останалите нечистотии. Питите се начупват на малки парчета и се пускат в казана. Както и в първата фаза, восъкът се загрява в казана (снимка 17). Тази операция трябва да се извършва внимателно, защото восъкът все още съдържа известно количество вода, която при температура 100 o С започва да кипи. Ако се допусне много бързо нагряване на намиращата се в казана маса, може да се получи внезапно изпаряване на водата, при което съдържанието започва да кипи. Кипящата маса може да се излее извън казана и, достигайки до открития огън, да се запали, с което да предизвика пожар в помещението.

Снимка № 16: Електрическа преса за топене и отцеждане на

восъка При бавно загряване, когато се достигне точката на кипене на

водата (100 o С), съдържанието ще започне бавно да ври и ще продължи да ври при същата температура, докато в него има вода. Когато водата се изпари, масата престава да ври, тъй като точката на кипене на чистия восък е 180 o С. При по-нататъшно загряване температурата на масата се повишава. При температура от 120 o С обемът на масата вътре намалява. Тази температура се запазва следващите 30 минути. Това време е достатъчно, за да се дезинфекцира восъкът. След това съдържанието се излива в мокри съдове - пластмасови легени, в количество от около 8 кг. във всеки. Тъй като охладеният восък е по-лек, изплува на повърхността, а нечистотиите се утаяват под него (също както в първата фаза). Колкото охлаждането на восъка е по-бавно (посредством поддържане на висока температура в помещението или захлупване на съдовете с капак), толкова е по-бавно отделянето му и толкова по-добре се пречиства. Махнат от съдовете след пълното му охлаждане, най-често на следващия ден, отделените нечистотии са втвърдени върху долната страна и лесно се остъргват.

Снимка № 17: Стерилизация на восъка Така се получават пречистени пити от восък, дезинфекциран

на 120 o С. Те вече могат да бъдат използвани за направа на восъчни основи или за други цели.

Изработване на восъчни основи

Следващата фаза при преработката на восъка е изработването на восъчни основи. Първите восъчни основи са отлети от Дж. Меринг през 1857 год., т.е. едновременно с въвеждането на разборните кошери (Лангстрот, 1852 год.) и центрофугата (Хрушка, средата на 19-ти век). Това поставило основите на модерното пчеларство и било предпоставка за бързото му развитие. От една страна, поставянето на восъчните основи в кошера помага на пчелите бързо да изградят пчелните пити, тъй като намалява нужното количество восък за изграждането им; от друга страна, пчеларите, като връщат восъка за повторна употреба в пчеларските дейности, повишават интереса към него като продукт.

Преработката на восъка във восъчни основи става по промишлен начин или с малки ръчни преси. За промишлена преработка са необходими големи машини, които могат да бъдат

с ръчно задвижване или напълно автоматични (напр. „Ричеове"). Напълно автоматизираните линии са с голям производствен капацитет и много добри технически възможности за изработване на основи с високо качество. Восъкът трябва да се дава за преработка само на сигурни преработватели, за които със сигурност се знае, че ползват правилна технология на производство. Така че, и при восъчните пити, и при восъчните основи, трябва да бъдем внимателни. В стремеж за по-високи печалби някои често добавят към восъка различни неспецифични примеси, като например парафин, стеарин, колофон, лой, растителен восък и пр., които влияят «лошо на неговото качество. Восъчни основи, изработени от такъв восък, са с ниско качество, лесно се деформират и върху тях пчелите градят лошо и с много търтееви килийки. Друг начин за изработване на восъчни основи е с помощта на ръчна преса. Тези преси са с малък капацитет, но имат няколко важни предимства:

• не е необходимо пчеларите да предават собствения си восък, който е със сигурност без примеси и затова ще бъде добре приет от пчелите, които ще изградят висококачествени пити;

• не съществуват съмнения и относно санитарната изправност на восъка предвид на това, че се преработва восък от собствения пчелин, за който се знае със сигурност, че е дезинфекциран по всички правила и изисквания;

• като цени на изработка този вариант е най-благоприятен за пчеларя. Поради тези причини на нашата ферма разполагаме с ръчна преса за изработване на восъчни основи с водно охлаждане (снимка 18), тъй като за нуждите на един пчелин не е рентабилно да се купуват съвременни машини с голям капацитет (вложените средства не биха имали необходимата възвръщаемост). Пресата се поставя на маса и се закрепва за нея. Състои се от горна и долна плоча, през които постоянно тече вода за охлаждане и затова пресата е вързана с водоснабдителната мрежа с нормално налягане. Горната плоча се повдига, на долната се излива разтопения восък с температура 70-80 o С, горната плоча се спуска и между плочите се оформя восъчната основа. Плочите не се мокрят, тъй като вътрешната им повърхност е покрита със специална материя, за която восъкът не лепне. И все пак, след няколко пресования, когато се усети, че

восъчната основа отлепя тежко, плочата се намазва със специален препарат. Капацитетът на тази преса по технологична норма е около 40 основи на час. Дебелината на восъчната основа е такава, че от 1 кг. восък се получават 12-13 листа с размери 43 х 22 см. Листовете са с 10 -15 мм. по -дълги от стандартните, което е наложено от начина на поставяне на основите в рамките. 5 мм. от горната част на восъчната основа трябва да се залепят за горната летва на рамката, а между края на долната част и долната летва трябва да има 10 мм. разстояние.

Снимка № 18: Преса за изработване на восъчни основи с водно

охлаждане

Армиране на восъчни основи

В страните с развито пчеларство, восъчните основи се армират по време на изработката. На пазара се предлагат готови армирани восъчни основи. Предварителното поставяне на армирани восъчни основи в рамки с двойна долна летва е световен стандарт, приет при изработването на армирани пити. Предимството на изработката на армирани пити с двойна долна летва се състои в това, че основата се закрепва посредством теловете само за горната летва, докато долният край остава да

виси свободно. Ако в топлите дни температурата в кошера се повиши и от това основата се разшири, а пчелите още не са успели да изградят питата, основата се разширява по посока надолу - там, където не е закрепена, между летвите. Тъй като там тя виси свободно, не се деформира и като следствие от това в кошера няма лошо изградени нови пити.

Още преди 20 и повече години случайно направих мостра от такава пита в рамка. По онова време у нас такива основи не можеха да се намерят. Желаейки да използвам предимствата, които дава нейната употреба, опитах сам да намеря решение. Конструирах малък стан (снимка 19) за армиране на восъчни основи. Станът се оказа сполучлив и през цялото време от тогава и до днес се използва за изработката на пити в нашата ферма. Много мои приятели веднага започнаха направата на подобни станове за обтелване. По-късно стана и начина на работа с него описах в списание „Пчелар". Днес се използва на много пчелини - имат го всички пчелари, които При изработване на рамките използват двойна долна летва.

Снимка № 19: Стан за армиране на восъчни основи Станът е изработен така, че да могат едновременно да се

армират две основи. На дългата страна на стана се завинтват по 10 кукички за закачане на телта и два крилчати болта за затягането й. Основите се поставят на дъската на стана така, че дългата им страна да лежи срещу кукичките. През восъчните основи последователно помежду горната u долната кукичка се опъва тел с диаметър 0,4 - 0,5 мм. Получават се 10 успоредно опънати тела, които с помощта на крилчатия болт се натягат

дотолкова, че леко да притиснат основите. След това в началото и края на разпънатата тел се пуска ток от 12, 14 или 16 А през малък трансформатор. Телта бързо се нагрява и автоматично се впива в основите по цялата си дължина. Токът се изключва, болтът се разхлабва и телта се прерязва с ножици между основите. Всяка восъчна основа се повдига от средата към своята кукичка, телта се смъква от кукичката и по този начин на съответната страна на основата се получават по пет широки телени примки.

Поставяне на основите в рамки

Преди поставянето на основите в рамки, телените примки се извиват под прав ъгъл спрямо основата. На долната страна на носещата горна летва е изрязана малка дървена лайсна и в нейния жлеб се пъхва подгънатата телена примка. Лайсната се връща на мястото й, притиска се през примката и се прикрепва за рамката с няколко гвоздея 1 х 10 мм. Добре е, но не е задължително мястото, където се опира основата в жлеба, да се залее с малко разтопен восък.

При поставянето на основата в рамката трябва да обърнете внимание на това, долният край на основата да съвпада с междинното пространство между двете долни летви по цялата им дълбочина, тъй като пчелите при градежа на питата ще изградят и килийките, които са до летвата и ще закрепят добре основата на долния й край. Изградената по този начин пита вече не само виси на горната летва, а здраво се опира и на долната, което силно я укрепва и я прави здрава (снимка 20). Ако основата е къса, при поставянето в рамката е много по-важно да бъде поставена до необходимата дълбочина между долните две летви, отколкото да стига до горната летва: пчелите, следвайки инстинкта си, винаги ще споят основата за горната летва, но не и за долната. Пита, която не е добре укрепена в долния край, не е стабилна и при центрофугиране много лесно се чупи.

За да се укрепи восъчната основа в средата на рамката, то в средата на двете странични летви са пробити отвори, през които се провира телена примка с дължина 1-2 см. Така восъчната основа е прихваната с две своеобразни щипки в средата на

рамката, докато пчелите при изграждането на рамката не я укрепят.

Снимка № 20: Рамка с добре поставена восъчна основа Предимството на този начин на поставяне на основите в

рамките е, че по този начин те могат да стоят дълго време - било в кошера или вън от него, без при това да се деформират восъчните основи (разбира се, при условие, че не бъдат поставени в условия на екстремно загряване или да не бъдат повредени от мишки). Медовите рамки, армирани по този начин, показват добра устойчивост при центрофугиране в радиална центрофуга, тъй като центробежната сила при работа с такава центрофуга действа основно на горната летва. При класическите центрофуги, рамки, с поставени по този начин основи, не понасят по-голямо налягане. В този случай е необходимо центрофугирането да се извърши по-внимателно: при центрофугирането на първата страна скоростта на центрофугата трябва да е ниска, след това последователно трябва да се обърнат рамките 2-3 пъти от едната и от другата страна, докато не се освободят от основното количество мед.

Най- добрите пити пчелите изграждат по време на добра пчелна паша. В медовите корпуси трябва винаги да се поставят рамки с основи и рамки с вече качествено изградени пити. Пчелното семейство е в състояние за 24 часа да изгради поставените по този начин основи в един медови корпус.

Палетиpaне на пчелина

Въвеждането на палетите е едно от най-съвременните решения в оборудването на пчелина. На големи пчелини, които имат на разположение добра механизация, палетите позволяват бързо и ефикасно транспортиране на кошерите. Защото местенето на кошерите е важен елемент от поредицата пчеларски дейности. На нашия пчелин палетите се използват още от осемдесетте години. Преместването на кошерите с камиони с автокран и вътрешният транспорт в пчеларската сграда с електрокар, наложиха необходимостта, пчелинът да се палетира, което доведе до чувствително облекчаване на най-тежките дейности. Различаваме два типа палети:

• Първият вид са медови палети, които служат за превоз и преместване на оборудване и мед: медови корпуси, корпуси с празни пити, тенекии и варели с мед и др. Те са квадратни по форма и на всеки от тях се побират по четири корпуса на едно ниво. Във височина най-често корпусите се подреждат на пет нива.

• Друг тип палети са палетите за преместване и превоз на кошери с пчели. Тези палети имат двойна функция: служат като стойка за кошерите и като палети, удобни за транспортиране и преместване на кошерите. Като стойки те се използват целогодишно - и зиме, и лете, и по време на преместването, и извън този период. Един палет побира пет десетрамкови или шест осем-рамкови кошера с нормални капаци.

Палетът представлява съставна дървена конструкция, която се прави от твърда дървесина - акация или бор. Ширината на палета е равна на дължината на покрива на кошера, т.е. 56 см. Представлява две успоредно поставени греди с дължина 248 см., напречно скрепени с три по-малки греди (снимка 21). По средата на напречните греди има направен надлъжен отвор. Височината на кошера в палета не е от значение и е неограничена. Тя може да се мени, но е важно всички кошери в един палет или поне двата крайни кошера да бъдат с еднаква височина. Вътрешните кошери могат да бъдат по-ниски от крайните.

Снимка 21: Поставяне на палета На дъното на всеки кошер има приковани по две летви

(размери 412 х 30 х 25 мм.), които възпрепятстват изместването на кошерите по напречните греди на палета. Когато кошерът се постави на палета, летвите влизат между вътрешните страни на гредите. Кошерите не са закрепени за палета. Те могат поединично да се вадят от него и да се местят.

При първото преместване за годината надлъжно през всички покриви на кошерите се поставя дъска с размери 248 х 10 х 2 см. На нея има два кръгли отвора (един между първия и следващия кошер и другия между предпоследния и последния кошер в палета), които се намират вертикално над продълговатите отвори върху долните греди на палета. Палетът се скрепява с помощта на две кръгли метални пръчки с диаметър 10 мм. На горния край на пръчките има направени нарези, а долният им край има формата на обърната буква Т. Долният край на пръчката се пъхва в продълговатия отвор, намиращ се върху долната греда, завърта се на 90 o, а горният край се пъхва в отвора на дъската. Върху направените на горния край нарези се поставя метална планка (размери 100 х 100 х.З мм.), а върху нея гайка, посредством която металната пръчка, а с нея заедно и кошерите, се притягат между дъската и гредата (снимка 22). По такъв начин получаваме сглобен, укрепен и „заключен" палет.

Снимка 22: Празен палет Тъй като височината на кошерите в палета се променя с

поставянето на медови корпуси или полукорпуси, пръчката, която служи за укрепване на палета може да се удължи, като се постави пръчка - удължител. Ако е добавен медови корпус, допълнителната пръчка трябва да е с дължина 242 мм., ако е добавен полукорпус - дължината на пръчката е 147 мм. Пръчката и удължението се скрепяват лесно и бързо с помощта на муфа.

Товаренето и разтоварването на палетите в камиона става с помощта на автокран, който е поставен в задния край на камиона (снимка 23). В камиона могат да се поберат един ред с осем и два реда с 16 палета в зависимост от височината на кошерите в палетите. Палетите се пренасят от автокран с две стрели (с дължина 1 м.), които в края имат по една кука (снимка 24). Куката се закача под горната дъска на палета веднага след затягането на пръчката. Повдигането и спускането на палетите е толкова меко, че и човешка ръка не би могла да го направи по-нежно. Тази мекота е гарантирана от това, че палета виси на стрелата и връзката с автокрана не е твърда.

Снимка № 23: Камионът с кошерите и автокрана Всички кошери в палета са обърнати на една и съща страна, а

при кошерите се отива изотзад, т.е. обратно на летежа. Кошерите не са опрени един в друг и не си пречат. Празният палет тежи около 30 кг., а пълният - 250 - 500 кг. Цената на палета е приблизително еднаква с цената на един празен кошер.

Снимка № 24: Трапецът с палет

Преместване на пчелина

Днес е неизгодно да се занимаваме с пчеларство със стопанска цел, ако не използваме възможностите на подвижното пчеларство и не осигурим добра паша през целия сезон. Преместването на пчелина спада към най- тежките пчеларски дейности, но в същото време е абсолютно неизбежна за всеки съвременен пчелин. Тя изисква висок професионализъм от страна на пчеларя, защото при превозването на кошерите не трябва да се нанасят никакви щети. Това е и много отговорна операция, защото при превоза на толкова пчели не трябва в

никакъв случай да се застрашават останалите участници в движението.

Преместването изисква максимално ангажиране от страна на пчеларя и е свързано с тежък физически труд.

• На всеки кошер непосредствено преди транспортирането трябва да бъдат извършени куп работи, които отнемат много време - отваряне на вентилационните отвори, затваряне на прелките, поставяне на стяги и пр.; при достигане мястото на пашата отново трябва да бъде извършено същото в обратен ред: отваряне на прелките, затваряне на вентилационните отвори и пр.

• За ръчно товарене и разтоварване на кошерите трябва да се ангажират физически силни работници, а е трудно постоянно да бъдат намирани такива;

• Тези операции се извършват главно през нощта (когато пчелите не излизат от кошера) и само пчеларите знаят колко е трудно това. В нашата ферма от години неизменно стои като приоритетна

задача рационализирането на дейностите по преместването на пчелина, така че то да се извършва без големи приготовления и без тежка и уморителна физическа работа. Успяхме да постигнем напредък по отношение на:

• избягването на необходимостта от поединична работа с кошерите;

• механизирането на работата по товаренето и разтоварването на кошерите;

• максимално намаляване на нощната работа. Като резултат от непрекъснатите усилия и постоянните

ежегодни нововъведения, достигнахме такава степен на рационалност, че за нас сега преместването е дейност, която се извършва лесно и без особено ангажиране на ресурси. Общо всички дейности по преместването - подготовка, товарене, превоз и разтоварване - без ограничения по отношение теглото и височината на кошерите, се извършват без ангажиране на много физически лица като работници - използваме двама души, но може и само с един. Всичко е механизирано, а най-тежкият предмет, който се повдига ръчно е... пушалката!

Подготовка за преместването

За да бъде преместването на пчелина успешно, трябва навреме да се извършат операциите по подготовката както на пчелина, така и на терена, на който ще бъдат местени кошерите.

На пчелина трябва: • Подробно да се прегледат пчелните семейства, като се обърне

внимание най-вече на тяхната сила и здравословно състояние; • Да се отбележат слабите семейства и такива без майка и те да

не се местят, защото не могат да оползотворят добре пашата, напротив, биха могли да принесат щети. Тяхното присъствие на пчелина представлява потенциална опасност от грабежи и на този, и на околните пчелини. Такива семейства трябва, в зависимост от силата им, да се подсилят или да се ликвидират;

• Да се набави сертификат за здравословното състояние на пчелните семейства от ветеринарния инспектор на общината, в която се намира стационарният пчелин. За да се възпрепятства разпространението на болести по пчелите, е забранено местенето на заразени пчелни семейства, особено ако става въпрос за американски гнилец. Инспекторът издава здравния сертификат най-често на основание обстановката, свързана с пчелните заболявания във въпросната община, но и на основание уверенията и отговорността на самия пчелар, който най-добре е запознат със здравословното състояние на собствените си пчелни семейства. Ако инспекторът пожелае сам да прегледа пчелина, трябва да му се помогне. Инспекторът трябва да приемаме като сътрудник, а не като неприятен контролен орган. Евентуалното откриване на болести ще предпази пчелина от разпространение на зараза, а най-голяма полза от това има пчеларят, на чиито пчелин тя е открита, тъй като болестите могат да се отстранят само при вземане на своевременни мерки и така да се избегнат катастрофални последици. На терена трябва:

• Да се направи оценка на количеството медоносни растения и да се направи медови баланс. На основата на тези оценки да се избере терен, където да бъдат преместени кошерите;

• Да се направи връзка с местните пчелари и да се договори с тях точното място на разполагане на кошерите, за да се избегне прекалено струпване на кошери в малък радиус;

• Да се избере мястото, където ще бъде разположен пчелинът така, че летежът на пчелите да не пречи на домакинства, преминаващи стада с добитък и движещи се хора;

• Да се представи удостоверението за здравословното състояние на пчелните семейства в селскостопанския отдел на общината, на която временно се разполага пчелина. В същия отдел, в интерес опазване здравето на Вашите пчели, трябва да се заинтересувате от ситуацията по отношение на пчелните заболявания в района.

След като е свършено всичко изброено, започва самото преместване. Най-благоприятният момент за това е, когато пашата в избраният район току-що започва. Това се препоръчва, за да се избегне опасността от грабежи, което е възможно преди започването на пашата, ако имаме слаби семейства.

Преместване

На нашия пчелин вече много години кошерите стоят върху палети (виж „Палетиране"). Толкова зими на стационарния пчелин у дома палетите служат като стойки, а дъската и пръчките с прилежащите им атрибути са прибрани в складовото помещение. При първото местене за годината поставяме горната дъска върху капаците на кошерите, прекарваме напречно двете пръчки и ги затягаме с гайките - палетът е укрепен и „заключен". Височината на палета няма значение за преместването и може да се променя в зависимост от нуждите на момента.

Прелките на кошерите не се затварят нито при товаренето, нито при самото транспортиране, нито при разтоварването. Вентилационният отвор не се отваря - той стои така, както е бил през зимата. При повдигането на палетите върху камиона пчелите могат да се опушат през прелката, но това не е толкова необходимо.

Снимка № 25: Товарене на палета върху камион Ако при качването върху камиона или ремаркето пчелите се

разтревожат и понечат да излязат, те ще се усмирят при спущането на палета и ще се приберат обратно в кошера. Пчелите се усмиряват заради вибрациите на камиона от работата на двигателя, който през цялото време на товаренето и разтоварването е включен, защото двигателят задвижва и помпата на автокрана. През теглича вибрациите се предават и на ремаркето.

Следователно, единствената операция, която следва да се извърши, и то само при първото преместване за годината, е да поставите една дъска и две пръчки, които да затегнете върху всеки палет. Не е необходимо това да се прави непосредствено преди тръгването на път, нещата могат да се подготвят и няколко дни по-рано, без притеснения. Цялата подготовка по преместването се провежда без никакво напрежение, тъй като кошерите са подготвени и „заключени" в палети. За превоз на кошерите се използва седемтонен камион с ремарке, на който е монтирано повдигащо съоръжение - автокран (снимка 25). Автокранът има обхват 5,5 м. и товароносимост 0,5 - 2,5 т., в зависимост от дължината на рамото на крана при качването на палета.

Снимка 26: Товарене на камиона и ремаркето с автокран Захващането на палета за автокрана става с помощта на трапец

и две куки, които се закачат изпод горните дъски на палета веднага след като се затегнат металните пръчки.

В камиона могат да се поберат един ред от осем и два реда от 16 палета. Два реда се товарят, ако височината на палета, която зависи от броя на корпусите на кошерите, не превишава 1 -1,2 м. Ако кошерите са двусемейни, могат да бъдат високи и до 2 м. И в такъв случай се товари само 1 ред. Автокранът е монтиран на задния край на камиона така, че да може да обслужва и ремаркето, което побира същия брой кошери, както и камиона (снимка 26). Впрочем, когато е възможно, преместването се извършва само с камиона, без да се ползва ремаркето, тъй като возенето с камиона е по-благоприятно за пчелите. Ремаркето вози доста по-твърдо и затова при транспортирането с него пчелите се обезпокояват повече.

Без никакви физически усилия, само за 30 минути, двама работника - обикновено пчелар и шофьор - натоварват палетите в един камион, или за един час - камиона и ремаркето. Същото време е необходимо и за разтоварване.

При пристигане в района с пашата, след като се разтоварят палетите, по кошерите няма никаква работа - няма отваряне на прелките, затваряне на вентилационните отвори и пр. Ако на стационарния пчелин още преди преместването са поставени и

медовите корпуси, при пристигането в новия район няма никаква работа до снемането на медовите корпуси при приключване на пашата или, ако пашата е изключително изобилна, поставяне на допълнителни корпуси или полукорпуси. Ако височината на корпусите се промени поради добавяне на корпус или полукорпус, укрепителната метална пръчка се удължава до необходимия размер, като към нея с помощта на муфа, която се завинтва много лесно, се внажда допълнително друга пръчка.

Ако пчелинът се мести от къщи или от близките околности, кошерите се натоварват в камиона предишната вечер, още докато не е тъмно и се вижда. Натовареният камион се оставя в двора (снимка 27), пчеларят може да поспи няколко часа и на сутринта (около 3 ч.) да тръгне на път. Пчелите в кошерите по време на пътя мируват, дори и когато съмне (даже и до 7 - 8 ч. сутринта), докато двигателят на камиона работи. Тези 4-5 часа са напълно достатъчни, за да се премести пчелина на разстояние 150 до 200 км.

При обратното връщане в къщи, на път се тръгва веднага след приключване на товаренето и пристигането при това положение е около полунощ. Камионът с кошерите, с угасен двигател, се оставя на двора, пчелите мируват, защото е нощно време, пчеларят отива да си почине. Разтоварването става на сутринта, когато вече се вижда и така се печелят още няколко часа почивка.

Значи, кошерите се товарят вечерта или сутринта - при дневна светлина. Това важи и при отиване на паша, и при връщане от пашата. И в двата случая пчеларят спи в кревата си и тръгва на път добре отпочинал. Така една от най-тежките и неприятни дейности в пчеларството се превръща в съвсем поносима и по-лека от много други.

На много международни пчеларски конгреси и изложения авторът е имал удоволствието да се запознае със световните достижения в тази област. Затова компетентно може да каже, че описаният начин на преместване, основан на палетирането на кошерите и използването на автокран при товарене и разтоварване, а така също и на начина за промяна на височината на палетите, по своята практичност и съвременност може да се причисли към върховете в световната пчеларска практика.

Снимка № 27: Камионът с кошерите, приготвен за път

Снимка № 28: Разтоварване на палетите с автокран

Плодников корпус на ЛР кошер

Плодникът на кошера е основата на пчелното семейство. В плодника се извършва развитието на семейството и цялата му жизнена дейност - размножаване, роене, замяна на майката, производство на восък, натрупване на зимни запаси, самото

зимуване, а така също в плодника се спира роенето, прави се замяна на старите пити с нови, прави се подбудително подхранване (сн. 29). Правилното и уместно или обратно - погрешното отношение на пчеларя към пчелните семейства, силно се отразява на положението в плодника.

Снимка № 29: Палет с единични семейства през зимата През последните години стигнах до ясната идея за пътя и

възможностите, които се откриват при спазване на определена последователност на работата в плодника. Прилагането на тази последователност в практиката днес ме прави свидетел на едно от най-значимите и полезни достижения в технологията на пчеларстване. Става въпрос за въвеждане на полукорпус към плодника, на който се променя мястото през годината, подобно на игра, но с голямо значение за:

• освобождаване на място за разширяване на пилото; • автоматично подхранване; • подбудително подхранване пролет и есен; • осигуряване правилно подреждане на хранителните запаси за

зимата. Всичко това се постига само с промяна на мястото на

полукорпуса спрямо плодника в различни периоди на годината, с което в значителна степен се влияе на живота и развитието на пчелното семейство. Това влияние се основава на инстинкта на пчелното семейство, което:

• не търпи мед под пилото и близо до прелката ; • поддържа широк меден венец като хранителен запас над

пилото - само в активния сезон и в близост до кълбото - извън

сезона. Ако пчеларят през годината наруши това подреждане на меда

спрямо пилото или кълбото, пчелите автоматически започват да пренасят меда и да го подреждат по начина, който най-точно отговаря на техния инстинкт. Пчеларят се намесва така, че да може да осъществи плановете си, разчитайки на инстинкта на пчелите. В такъв случай успехът е гарантиран.

По време на активния пчеларски сезон пълният с мед полукорпус се поставя над Ханемановата решетка и плодниковия корпус („висока рамка" на гнездото) и при това положение представлява подвижен меден венец на семейството, който при промяна на положението може да придобие ново значение и роля и значително да повлияе на състоянието на семейството.

История

Нашите майки са от порода „карника" и по време на най-активния сезон снасят дневно от 1500 до 2000 яйца, за което един осем-рамков ЛР корпус е достатъчен, още повече пък десетрамков. Във време на добър принос на нектар и прашец, мястото за пилото намалява заради инстинкта на пчелите да оформят над пилото колкото се може по-голям меден венец, а крайните пити изцяло се запълват с цветен прашец и мед. Тогава вече един корпус става недостатъчен за гнездото и се явява опасност от блокиране яйцеснасянето на майката, особено във време на бурно развитие на пчелните семейства. Блокирането на яйцеснасянето води до поява на роево настроение в кошера и за да се спре то, следва да се освободи място за снасяне на майката. Това става с трудоемка ръчна операция по пренареждане на рамките на плодника. На големите пчелини това е неприемливо, дори е неизпълнимо, тъй като се губи много време за работа с поединични рамки. Трябваше да се намери друго решение. Няколкото години опити и учене от грешките, понякога придружено с плач и материални щети, доведоха до днешното откритие.

Първото нещо, което направих, за да се опитам през активния сезон сам да деблокирам майката, беше да добавя още един плодников корпус. Това не реши проблема, тъй «като тогава майката има излишък от място за снасяне, което пчелите веднага

използват за внесения нектар и отново блокират майката. На пчелите в плодника не им е необходим толкова много мед, а медът, сложен в плодникови рамки, не може да се центрофугира, тъй като се намира в медения венец над пилото или в рамките до него и може да бъде изваден само ако се прегледат всички рамки, като се вадят отделни рамки с мед. Това означава много ръчна работа и стресиране на пчелите, а за това в големите пчелини няма време.

Затова опитах да разширя пространството в плодника, като върху плодниковия корпус вместо цял корпус поставя полукорпус, но и това не беше правилно решение, тъй като дълго търсих мястото и връзката на полукорпуса с плодника. В желанието да осигуря повече място за пилото в плодника, повече място за меден венец и за цветен прашец, направих грешка: полукорпусът сложих Под Ханемановата решетка. Пчелите, както и при добавен цял корпус, го използваха за запълване с нектар, с меден венец блокираха плодника и намалиха мястото за пилото, а мен отново накараха да размествам поединично рамките в гнездото. Тогава се сетих, че още в началото на моите занимания с пчеларство за първи път имах неблокирани плодници при двойните семейства. Плодниците се състояха от един корпус, който беше отделен от медовия корпус с Ханеманова решетка. Тогава не проумях, че за пчелите медът и медовият корпус над Ханемановата решетка са също като меденият венец над пилото. Веднага отделих полукорпуса и го поставих Над Ханемановата решетка, поставена над плодниковия корпус и това ми реши проблема с блокирането на плодника с мед.

Следващата грешка направих с неадекватно разширение на медовия корпус. Когато преди края на лятната паша, през юли, трябваше да добавя още един медови корпус, повдигах пълния полукорпус и на неговото място, над Ханемановата решетка, поставих празния корпус. Семействата усетиха, че като се повдигне полукорпуса остават без меден венец (медена шапка) над пилото и веднага се заеха с оформянето на друга медена шапка. Не напълниха мед само там, където аз исках - в добавения нов медови корпус. Напълниха отново рамките на плодника, отново заеха мястото за пилото и блокираха майката.

С ограничаването на пилото беше сложено началото на отслабването на семействата за тази зима, а заедно с това и за следващия пчеларски сезон. Разбрах: плодникът никога не трябва да остава без дебел меден венец и това отреди бъдещото място на полукорпуса над плодника.

Тези два случая ми дадоха отговор на въпроса, какво трябва да бъде разпределението на елементите в плодника. Стигнах до правилото: в активния пчеларски сезон отдолу се намира плодниковият корпус с пилото и майката, над него - Ханемановата решетка и отгоре - полукорпусът, пълен с мед.

Деблокиране на пилото и „високи рамки" в плодника

Големината на плодника и делението му на корпус и полукорпус, заедно с използването на Ханеманова решетка малко подпомага пчеларя, но е много важно и много благоприятно се отразява на пчелното семейство.

Рамката на плодниковия корпус и рамката на полукорпуса над него за пчелите представляват една рамка, висока около 40 см., в която медът се намира в рамката на полукорпуса, а пилото - в рамката на корпуса (снимка 30). Рамката в горния дял, т.е. „високата рамка" - рамката на полукорпуса, пчелите възприемат като дебел меден венец, намиращ се над пилото, там, където според техния инстинкт, му е мястото.

Затова по време на активния сезон в рамките на плодниковия корпус отгоре няма складиране на мед, освен в страничните рамки. Майката има достатъчно място за снасяне и на всичките рамки, освен на крайните, има заложено пило до горната летва. В средната част на полукорпуса пчелите все пак оставят известно празно място, почистени килийки, подготвени за пило.

Снимка № 30: Плодникова „висока рамка", разрез Възпрепятствана от Ханемановата решетка, майката не може

да стигне до тези килийки, но затова пък запълва всички килийки в плодниковия корпус чак до горната летва на питите (снимка 31).

Условието за това е полукорпусът да бъде съвсем пълен с мед, т.е, във „високата рамка"да е обезпечен добър меден запас. Тогава не съществува Опасност от блокиране на майката, тъй като е задоволен инстинкта на пчелите над пилото да има достатъчно количество хранителен запас във вид на медена шапка и тогава всеки следващ принос на нектар пчелите няма да складират в плодника, а в медови корпус - вече като излишък. От друга страна, в единствения плодников корпус, в чиито рамки няма медна шапка, има достатъчно място за снасяне и за най-плодовитата майка. Това вероятно е и една от причините, поради които семейства, намиращи се в кошери с такова разпределение на елементите - корпус, Ханеманова решетка и пълен полукорпус - рядко изпадат в роево настроение, при условие, че общото пространство в кошера е достатъчно.

При добри семейства с млада майка, по време на активния сезон плодниковите рамки са изцяло покрити с пило - до самата горна летва на рамките, което до август-септември гарантира извънредно силни семейства за зимата (а от там и за следващата година). Преди края на лятната паша при крайните рамки на плодника, които са пълни с храна - цветен прашец и мед, се появяват малки медени шапки под горната летва на средните рамки, което в този период на годината е желателно. Пчелите вероятно усещат края на сезона и удължават медения венец, като първо допълват килийките на полукорпуса и тогава се прехвърлят и на долните килийки на плодниковите рамки (снимка 32).

Снимка № 31: Плодник на ЛР кошер по време на активния

сезон, разрез

Снимка № 32: Плодникът преди края на лятото, разрез

Автоматично подхранване

Друго предимство при употребата на плодниковия полукорпус, пълен с мед, е това, че значителното количество мед, което се намира постоянно в него, в определени моменти на годината може да се използва за автоматично подхранване. Това се постига само с еднократна промяна на местата на плодниковия корпус и пълния полукорпус. Ако пълният полукорпус се постави отдолу, пчелите веднага започват да пренасят меда от него в плодниковия корпус.

Автоматичното подхранване е много важно, защото става веднага, без никаква подготовка, забавяне и отлагане, което е често срещан проблем в моменти, когато се появи нужда от подхранване, поради необходимостта от много време за извършване на подхранването и заради съществуващата

опасност от грабежи по времето, когато то се извършва. Автоматичното подхранване е особено важно и пролет, и есен.

Автоматично есенно подхранване

С автоматичното есенно подхранване се постигат няколко Важни ефекта върху пчелното семейство:

• Продължава се лятното развитие и това води до сформирането на силни семейства за зимния период, без да се извършва стимулиращо подхранване със сироп.

• Обезпечава се достатъчно количество хранителни запаси на точно необходимото място, в дълбока медена шапка на плодникови рамки в един корпус. Така през зимата медът няма да разполовява пчелното кълбо заради разстояние между корпуса и полукорпуса (какъвто е случаят с „високата рамка"). При студена и дълга зима това разстояние би могло да бъде за пчелното кълбо непреодолимо, пчелите да не могат да достигнат до храната и на пчелина да настъпи катастрофално положение. Автоматичното есенно подхранване се извършва по следния начин; При приключване на лятната паша, след като се снемат медовите корпуси, се разменят местата на корпуса и полукорпуса в плодника (снимка 33). Пълният полукорпус (1а), който през активния сезон е стоял над Ханемановата решетка, се снема върху дъното. Върху него се поставя плодниковия корпус (1) и същевременно се слага препарат против вароатоза (за да не се налага специално за това да отваряме отново кошерите и защото своевременното третиране на семействата е важно за успеха на мерките за лечение и профилактика на вароатозата).

Снимка № 33: Плодник на ЛР кошер през есента

Снимка № 34: Плодникът в края на лятото, телата на плодника

са разменени, разрез Новото разположение на меда и пилото в плодника, което е

наложено от пчеларя (снимка 34) противоречи на инстинкта на пчелите: първо, пчелите остават без необходимата „медена шапка" над пилото във „високата рамка" и второ, те не търпят мед под плодниковите рамки и в близост до прелката. Затова пчелите веднага, автоматически и постепенно започват да пренасят меда от полукорпуса горе, в плодниковия корпус, и то на точно необходимото място - над пилото, а по отношение на

бъдещото пчелно кълбо - в един корпус, в който ще зимува семейството, като оформят дълбока „медна шапка".

Същевременно това пренасяне на меда действа на пчелното семейство както приноса на нектар и съответно майката се стимулира да яйцеснася. Ако с пренасянето на мед в плодниковите рамки силно се ограничи необходимото място за пилото, майката се спуска на освободените средни рамки на полукорпуса.

С приближаването на есента, медената шапка продължава да дебелее, докато в средните рамки не заеме повече от половината на рамките. През втората половина на октомври люпенето на пило се преустановява и на неговото място се оформя зимно кълбо. То е подсигурено с дълбока медена шапка, с достатъчно храна в непосредствена близост, което е условие за безпрепятствено презимуване на семействата и нормално и навременно пролетно развитие.

Снимка 35: Плодник на ЛР кошер в началото на зимата, разрез Пренасянето на меда понякога става много бавно, но до зимата

по-голяма част от него ще бъде пренесена от полукорпуса в корпуса. Малко количество мед може да остане в полукорпуса (снимка 35).

Да напомним още един път: в същият ден, в който се извади летния мед, започва автоматично спекулативно подхранване и прехвърляне на обилното количество мед в плодниковия корпус. Не е нужно процесът да бъде контролиран по какъвто и да е начин. Медът от полукорпуса се превръща в медена шапка в плодниковия корпус, само в един корпус, в който семейството ще зимува. Тази медена шапка е достатъчен хранителен запас за

зимата. Рядко се случва при така подготвено семейство храната да е недостатъчна. Ако все пак това се случи, на това семейство преди зимата трябва да се постави хранилка с 3-4 литра сироп. Това е по-добре, отколкото да се слага питка с кърмова маса рано напролет върху рамките.

Същия ден на семействата се дава и препарата против вароатоза и така може да се каже, че скоро всички работи на пчелина, свързани с подготовката за зимата, са приключили още около 20 - 30 юли, заедно с изваждането на летния мед. Това е от огромно значение за големите пчелини и то е благодарение на пълния полукорпус в плодника и неговото поставяне на точното място и в точния момент.

Автоматично пролетно подхранване

Следващото важно приложение на полукорпуса е за автоматичното пролетно подхранване, което действа стимулиращо на пчелното семейство и на майката, а също така и за пролетното развитие на семействата, като освобождава пространство за пилото, което интензивно се развива през пролетта.

С помощта на полукорпуса, то се извършва автоматично. Още през първите пролетни дни пчелите започват да пренасят останалия мед от полукорпуса на дъното в корпуса над него и така автоматично започва подбудителното подхранване.

Около първи април, в края на цъфтежа на ивата, семействата имат около пет рамки с пило, разбира се, ако предходната година е направено всичко, което осигурява доброто пролетно развитие на-семействата (млада майка, достатъчно храна, правилно подреждане на хранителните запаси, осигурено от автоматичното есенно подхранване.

Снимка № 36: Плодник на ЛР кошер през пролетта, след

размяна на телата в плодника

Снимка № 37: Плодник на ЛР кошер през пролетта (около 1-ви

април), разрез. Тогава се сменят местата на полукорпуса и корпуса (снимка

36). Корпусът с пилото (1) се обръща на 180 o спрямо летежа и така, обърнат, се спуска на дъното, след това върху него се поставя Ханемановата решетка (надупчена лента), и тогава полукорпусът (1а). Така и двете тела на плодника заемат ново

място и с това поемат нова роля. И в корпуса, и в полукорпуса още има мед, останал от зимните запаси. С обръщането на корпуса на 180 o пчеларят обръща рамките, в които още има мед, на обратната на летежа страна. Тъй като пчелите не търпят да има мед близо до прелките, те пренасят меда от предните части на рамката в медната шапка над пилото, т.е. в полукорпуса. Получава се ново подреждане на меда и пилото, което съответства на инстинкта на пчелите: медът се събира в медовата шапка във „високата рамка" на плодника, а в целите рамки на плодниковия корпус се освобождава пространство за интензивно пролетно развитие на семейството (снимка 37). Така полукорпусът отново играе значителна роля: за разширението на пилото, тъй като в него се пренася меда от плодниковите рамки и за подбудителното подхранване, този път пролетно.

Около 10-ти април пилото достига максималното си развитие и в кошера има по 6 рамки с пило (около 50 квадратни дм.). Дотогава вече е завършена смяната на поколенията: пчелите, които са презимували, са погинали и са заменени от новоизлюпени пчели. Това е моментът, когато в кошера трябва да се осигури пространство, достатъчно да побере големия брой пчели, които ще се излюпят от зрялото пило. Ако не се действа навреме, при положение, че младите пчели в плодника стоят без работа и на тясно, това най-често води до поява на роево настроение. Този нагон е силен и когато вече се появи, ще бъде късно. Гнездото трябва да се размести така, че пчелите да заемат цялото пространство в кошера при нормална концентрация на пчели и достатъчно пространство за по-нататъшното развитие на семейството. Обикновено за пространството за пилото не се прави нищо, тъй като ЛР плодника, оформен по нашия метод с един корпус и един полукорпус с използване на Ханеманова решетка, е достатъчен за пилото и на най-продуктивната майка. Недостатъчно вече ще е мястото за сместване на пчелите при нормална гъстота на намиращите се върху питите пчели. Затова кошерът трябва да се разшири с медови корпус. Добавянето на медови корпус би могло да раздели плодника, но пчелите не приемат охотно новоприбавения корпус. За да се избегне това трябва да се извършат следните действия:

Над плодниковия корпус (1), но под Ханемановата решетка, трябва да се постави празен корпус (2) - (снимка 38). В него трябва да се премести една рамка с пило от плодника и да се добавят 2-3 рамки с восъчни основи (за да се заемат младите пчели с изграждането на основите). Майката най-вероятно веднага ще се премести в този корпус и в него ще започне да снася яйца (в горния корпус е по-топло).

След няколко дни, т.е. около 15-ти април, трябва да се постави Ханемановата решетка помежду двата корпуса.

Снимка № 38: Разширен плодник (около 10-ти април) В краят на април (около 25-ти), корпусите в кошера се

поставят в окончателното им положение (снимка 39). На дъното се поставя корпуса, в който се намира майката (най-често това е горният корпус (2), след това Ханемановата решетка, над нея полукорпуса (1а) като медена шапка и накрая - другия корпус (1) с пилото, без майката. В него вече няма открито пило (изминали са 10 дни) и в това положение той се превръща в медови корпус.

С тази операция пчелите със сигурност ще заемат медовия корпус и ще освободят място за новоизлюпените млади пчели.

Добавянето на медови корпус и размяната на местата на двете тела в плодника са основните пролетни работи на пчелина до акациевата паша.

Снимка № 39: Окончателно подреждане (около 25-ти април) Ако е необходимо, на семействата може да се даде два литра

сироп преди или след размяната на местата на корпуса и полукорпуса.

При тази замяна на телата в плодника в началото на април се извършва и пролетният преглед на семействата, почистване на дъната и вземане на част от телата на погиналите пчели за изследване в лицензирана лаборатория. Прави се оценка на силата на семействата и се преценява евентуалната нужда от спешна интервенция. Преценява се количеството на хранителните запаси в полукорпуса, който и преди акациевата паша трябва да е пълен. Ако не е, семейството се подхранва със сироп, който да допълни медената шапка", което ще попречи, добрият принос на мед по време на пашата да се складира в полукорпуса. Освен това е невъзможно този мед от полукорпуса, който се състои от мед и захарен сироп, да попадне в медовия корпус и да бъде изваден като мед, тъй като пчелите първо си подсигуряват „медената шапка" в плодника и едва след това излишъка носят в медовия корпус. В никакъв случай не биха оголили плодника си, като пренесат „медената шапка" в медовия корпус. През години с нормален нектаропоток, медът в

полукорпуса няма да бъде изразходван за изхранване на семейството, той ще си остане през лятото като запас от храна.

В края на лятото пълният полукорпус отново се поставя на дъното. Веднага започва автоматично подбудително есенно подхранване и складирането на дълбока „медена шапка" като зимен хранителен запас в плодниковия корпус.

Ролята на ханемановата решетка в плодника

Ханемановата решетка в кошера служи за отделяне на плодниковите рамки от медовите, като пречи на майката да снася в медовия корпус. Същата роля играе и когато се постави между плодниковия корпус и полукорпуса, но тогава има и една допълнителна функция - отделя пилото от медната шапка във „високата рамка".

Значението е следното: • В плодника се осигурява достатъчно пространство за пилото.

Плодниковият корпус при осемрамковия, а още повече при десетрамковия кошер, е достатъчен за развитието на пилото и семейството, затова майката се ограничава с Ханемановата решетка да снася само там. Ако над плодниковия корпус няма медена шапка, пчелите ще образуват такава над плодниковите рамки над пилото и по този начин ще ограничат пространството за пилото. Тъй като медената шапка над Ханемановата решетка е над пилото, се задоволява инстинктът на пчелите над пилото да има добре оформен хранителен запас. Тогава пилото в плодниковите рамки ще се развие до горната летва на рамките и така за пилото ще бъде достатъчен един плодников корпус при условие, че полукорпусът в ролята на медена шапка на плодника винаги е пълен с мед и общото пространство в кошера е достатъчно.

• Медът не се носи в плодниковите рамки, не се смесва с пилото и не се стига до блокиране на плодника.

• Намалява вероятността за поява на роеви нагон. • Няма нужда от ръчно преподреждане на плодника, за да се

развие максимално пилото. При появата на паша, пчелите не носят мед в плодниковия корпус, защото в него няма и място за мед - всичко е пълно с пило. Когато плодникът се състои от два корпуса или от корпус и полукорпус, но без Ханеманова

решетка, майката има излишно пространство, което пчелите веднага започват да използват за запълване с мед и така блокират майката.

• От пчеларя се изисква усилието еднократно да промени положението на полукорпуса, с което моментално се предизвиква началото на автоматично стимулиращо подхранване, като в добри години не се налага добавяне на сироп.

Пълен полукорпус като медена шапка на плодника осигурява на семейството достатъчно храна и още първите килограми нектар от пашата отиват в медовия корпус.

Организираният по този начин плодник - с Ханеманова решетка под медената шапка - много опростява и облекчава овладяването на пчелните семейства.

Пчеларстване със семейства с една майка

Технологията на пчеларстване на нашия пчелин е основана на основния принцип, обяснен в раздела „Плодник на ЛР кошер". Всички варианти на пчеларстване произлизат от разбирането, че основният компонент на кошера е плодникът. В него се включват корпусът, Ханемановата решетка и полукорпусът, който по всяко време на годината, без изключение, е пълен с мед. Това е и стандартната постановка при технологията на пчеларстване с единични семейства и при технологията с двойни семейства. При двойните семейства разположението на компонентите и начинът на действие вътре в плодника на долните и на горните семейства са почти идентични. До изключения се стига в случай на изпълнение на някои специфични операции, направени с цел постигане на различни, предварително поставени задачи, каквито могат да бъдат производството на отводки, замяна на майката и др.

При технологията на пчеларстване с единични семейства могат да се приемат няколко варианта на работа. Всички варианти са приложими до половината на пчеларския сезон, до края на акациевата паша. По-късно се прилагат различни действия в зависимост от резултата, който желаем да постигнем (снимка 40).

Пчеларската година започва със свършването на предходната, че даже и по-рано. Както беше казано в раздела „Плодник на ЛР кошер", със снемането на медовите корпуси при завършването на последната лятна паша, семейството се ограничава в плодника и в същото време отделните компоненти на плодника се разместват: на дъното се поставя плодниковият полукорпус, пълен с мед, а върху него - плодниковият корпус. Благодарение на това, че е пълен с мед, полукорпусът играе важна роля за автоматичното стимулиращо подхранване на семействата по време на късния летен и ранния есенен период. Автоматичното подхранване ще обезпечи правилно подреждане на хранителните запаси за зимата и освен това ще действа стимулиращо върху майката.

Снимка № 40: Пчелин с едномайчинни семейства Пчелите, подтикнати от своя инстинкт, ще пренесат меда от

полукорпуса в плодниковия корпус, където ще оформят дълбока медена шапка, която ще служи като резервна храна за зимата и рано напролет, а понякога и за пролетното развитие. Същевременно това пренасяне на меда ще действа стимулиращо за продължаване яйцеснасянето на майката.

Като се има предвид, че всичките плодникови рамки още в края на лятната паша са били пълни с пило, от което през този период на годината са се излюпили добре охранени „зимни пчели", ясно е, че семействата са завършили годината по възможно най-добрия начин, приготвили са се за сигурно

презимуване и са си подсигурили своевременно и силно пролетно развитие без никаква нужда от допълнително подхранване, поставяне на пити с кърмова маса върху рамките и пр.

Вариант I - основа на технологията на пчеларстване с едномайчино семейство

Напролет, в началото на април, се сменят местата на плодниковите тела. Плодниковият корпус се обръща на 180 o и така обърнат се спуска на дъното, върху него се поставя Ханемановата решетка и отгоре - полукорпуса (снимка 41). Добре ще бъде, ако едновременно с тази замяна от полукорпуса се извадят 2 до 3 рамки с празни пити и на тяхно място поставим съответното количество основи за градеж.

Започва автоматично подбудително подхранване (виж раздел „Плодник на ЛР кошер"). Подтиквани от своя инстинкт, пчелите се заемат да пренасят меда от предните части на плодниковите рамки, намиращи се близо до прелките, в полукорпуса, който приема ролята на медена шапка над пилото („висока рамка"). Положително следствие от тези действия е освобождаването на пространство за бъдещо разширение на пилото в плодниковия корпус.

Снимка № 41: Палет с едномайчинни семейства през пролетта Около 10-ти април пилото достига максималното си развитие и

в кошера има 6 рамки с пило. Тогава трябва да се разшири пространството за събиране на мед, което ще осигури и

нормална гъстота на пчелите в кошера и така ще се възпрепятства появата на роеви нагон. Пчелите неохотно приемат новопоставения медови корпус. За да се подтикнат към действие, около 10-ти април над плодниковия корпус, но под Ханемановата решетка, трябва да се постави празен корпус, в него да се премести една рамка с пило и да се добавят 2-3 рамки с основи. Майката най-вероятно ще се премести в този корпус. Около 15-ти април корпусът с пилото трябва да се отдели с Ханеманова решетка.

В края на април в кошера се прави окончателното подреждане на корпусите със стандартни плодникови и медови корпуси: върху дъното се поставя корпусът, в който е майката (най-често това е горният корпус), върху него се поставя Ханемановата решетка, отгоре - полукорпусът като медена шапка над пилото и най-отгоре - другият корпус с пилото. Тъй като още в средата на април с Ханемановата решетка е прекъснат достъпът на майката в този корпус, в него вече няма открито пило. Тъй като се освобождава място от излюпващите се пчели, този корпус ще се оформи като медови корпус, изпълнен с пчели.

С това действие пчелите сигурно ще бъдат принудени да заемат медовия корпус и да освободят място за новоизлюпващите се млади пчели.

Всичко, което е необходимо да се направи след това преди настъпването на главната паша и преди поставянето на друг медови корпус, е, да се дадат на семейството 2-3 литра захарен сироп, за да се допълнят хранителните запаси в полукорпуса и да се оформи дълбока медена шапка във „високата рамка" на плодника. В такъв случай първите килограми нектар от пашата ще постъпят в медовия корпус, а не за попълване на хранителните запаси в плодника.

През пролетта е възможна и различна ситуация. В специализираните овощарски райони често се налага да се разшири кошера още преди започването на първата паша заради ранния пролетен принос. Тогава своевременно трябва да се постави допълнителният медови корпус.

На акациевата паша пчелинът трябва да се пресели навреме, без закъснение. В някои години цъфтежът на акацията започва

изведнъж и трае кратко. Затова закъснението от ден или два може значително да намали общия медосбор.

На нашия пчелин е въведена практика, кошерите да се окомплектоват с медови корпуси още преди пренасянето им на акациевата паша (снимка 42), така че в района на пашата да не се налага извършването на каквито и да било работи, освен да се наблюдава медосбора и да се прави общо наблюдение на пчелина (снимка 43).

Снимка № 42: Едномайчинно семейство в кошер на акациева

паша Тъй като през юни в околностите на нашия стационарен

пчелин цъфти акацията, веднага след завършване на акациевата паша кошерите се връщат в къщи, тъй като всеки ден закъснение ще намали следващия принос на нектар. Тук кошерите се освобождават от медовите корпуси, пълни с акациев мед, и същевременно им се поставят празни (виж „Центрофугиране на меда").

Следващата паша е липата. Тя започва през втората половина на юни, трае 10-15 дни и обикновено в продължение на няколко дни се застъпва с цъфтежа на слънчогледа. Тъй като е невъзможно целият пчелин да се премести от липата на слънчогледа (а слънчогледовата паша е по-сигурна от липовата),

на липата обикновено се преместват ограничен брой кошери, приблизително два до три камиона. Останалите кошери веднага се преместват на слънчогледа, който в края на юни дава главната лятна паша в нашия район. Това е и главната паша за годината във Войводина. И предвид променливите резултати от последните години, а най-вече благодарение на производството на слънчоглед, тя и за в бъдеще има добри перспективи.

Снимка № 43: Палет с едномайчинни семейства на акациева

паша, стара снимка Медосборът от слънчогледа трае двадесетина дни и

обикновено приключва около 15 - 20 юли. Късният цъфтеж на някои слънчогледови масиви не е от значение и ползата от него се свежда основно до принос на прашец.

По време на слънчогледовата паша на пчелина няма специални работи. С роенето на пчелите вече не съществува проблем, а за създаване на отводки вече е късно.

Основният проблем през този период е защитата на кошерите от високите температури, тъй като слънчогледовата паша съвпада с най-горещите месеци на годината. Това трябва да се има предвид още при преместването на пчелина и, ако е възможно, той трябва да се постави на сянка.

Също така е много важно за пчелина по време на тази паша да бъде снабден с чиста вода. През този период тя е много необходима на пчелите за отглеждане на пилото, а също така и за охлаждане вътрешността на кошера, което става чрез вентилиране и засилено изпарение на водата.

В този момент да не се забравя да се набавят защитните средства против вароатоза. С тях ще се третират семействата след свалянето на медовите корпуси със слънчогледов мед.

Няколко дни след завършване на медосбора, медът се вади от кошерите по един от описаните съвременни начини за вадене (виж „Вадене на меда"). Същевременно, като се използва моментът на отваряне на кошерите, трябва да се свършат още две важни работи: първо, да се сложи препаратът против вароатоза и второ, да се заменят местата на съставните елементи на плодника. Плодниковият полукорпус, пълен с мед, трябва да се постави на дъното под плодниковия корпус, с което се създават условия за започване на важното автоматично стимулиращо есенно подхранване.

Вариант II - технология на пчеларстване с едномайчино семейство с подмяна на майката

Ако на голям брой семейства в пчелина се предвижда подмяна на майката, се приема работен вариант II. Този вариант е разработен така, че да се избегне застоят в развитието на семействата при тази подмяна. Условие за нещото успешно приемане е своевременното осигуряване на млади заплодени майки, било от собствено производство или чрез закупуване на готови оплодени майки.

До изваждането на акациевия мед технологията на работа по този вариант е идентична с предходния. След снемането на медовите корпуси се извършват дейности, които са характерни за другия вариант.

Освободеният от мед медови корпус (2) се поставя върху дъното и в този корпус се поставя млада майка в клетка, която се закрепва между горните летви на рамките. Върху корпуса се поставя Ханеманова решетка, след това полукорпус, пълен с мед (1а), заедно с всички пчели, намиращи се в него. Върху полукорпуса се поставя Снелгрова дъска с прелка, обърната назад, отгоре - плодниковият корпус със старата майка и нейното пило (1). Сега в кошера ще имаме две семейства: горното, със старата майка и долното - отводка с млада майка (снимка 44).

Пълният с мед полукорпус ще подсигури храна за отводката през идните дни. Всички летящи пчели от семейството от този

момент нататък ще влизат в долната част на кошера. През следващите 2-3 дни се запазва състоянието на безпокойство в кошера, което се изразява в по-голямо струпване на пчели около прелката.

Следователно, поради това, че излитащите от горния корпус пчели влизат на връщане в полукорпуса, намиращата се в долния корпус отводка се превръща в силно семейство с млада майка, подсигурено с 10-ина кг. мед в полукорпуса.

Снимка № 44: Разделено семейство след акациевата паша След 1-2 дни, почти веднага след излизането си от кафеза,

майката започва интензивно да снася и в разстояние на 15 - 20 дни в долното семейство ще има вече 4-5 рамки с пило. Всичко това се случва при най-благоприятно съчетаване на обстоятелствата: с млада оплодена майка и в благоприятен период на годината. При такива благоприятни условия старите летящи пчели ще поемат ролята на отглеждачки и при отглеждането на пилото няма да се изпита недостиг на млади пчели.

Горното семейство, в което има пълни рамки с пило от старата майка, бързо, за 10 -15 дни ще се сдобие с нови летящи пчели и по брой ще се изравни със това, което е било преди отделянето на отводката.

Около средата на юни, през прелката на Снелгровата дъска, излитащите пчели от горното семейство се насочват към долното семейство. Поради това значително намалява броят на пчелите в горното семейство и така става лесно да се намери старата майка и да се отстрани. Същевременно се снема Снелгровата дъска и двете семейства се сливат в едно много силно семейство, готово за следващата паша (снимка 45). Така, без да се спира развитието на семейството, се заменя старата майка с млада. Освен това семейството е максимално подсилено, тъй като за известен период от време в него работят две майки, всяка в своя плодник. Отгоре се добавя още един корпус и така с корпуса, служил като плодник, който след излюпването на пилото се превръща в

медови корпус, медовите корпуси стават два. Окончателното подреждане на корпусите в кошера преди

лятната паша изглежда така: върху дъното е стандартният плодников корпус, Ханеманова решетка, плодников полукорпус и отгоре - двата медови корпуса.

При завършването на лятната паша, отстраняването на медовите корпуси и центрофугирането на меда, старите плодникови пити, намиращи се в горния плодник, който е бил преобразуван от плодников в медови корпус, се изваждат и се дават за претопяване. По този начин се извършва още една важна операция – подмяна на плодниковите пити с нови.

Снимка 45: След извършена смяна на майката

След снемането на медовите корпуси се прилага установена технология: пълният полукорпус, чийто мед никога не се вади, се поставя върху дъното, а плодниковият корпус - над него. За да не се отваря кошерът отново, се поставя препаратът против Вароатоза. Добре е ако след центрофугирането на меда един празен корпус се върне върху кошера, тъй като след отнемането на медовите корпуси големият брой пчели не може да се смести само в плодника. Той може да послужи и за събиране на мед от късната паша, ако евентуално има нектароотделяне от цъфтеж на бяла шабла, детелина и др. При връщането на стационарния пчелин се отнема и този медови корпус, вадят се лентичките за третиране против вароатоза и фактически завършва пчеларската година. С още малко проверки и прегледи, и с поставяне на затоплящи материали под капаците, ще бъдат завършени всички необходими работи по кошерите преди зимата. Вероятно няма да се наложи никакво допълнително подхранване, но през Милеровата хранилка това не би било проблем, нито пък е трудоемко.

Вариант III - технология на пчеларстване с едномайчино семейство чрез роене и допълнително

отнемане на летящите пчели

Този вариант се приема, когато имаме за цел да увеличим броя на семействата в пчелина, като при това не се пречи за постигане на тяхната основна задача - принос на мед по време на пашата. Акцентира се върху долното семейство, което за лятната паша се подсилва с летящите пчели от горното семейство и се оформя като производително семейство (семейство-медосъбирач), а горното семейство лесно се възстановява, тъй като неговият плодник се развива максимално. Раздвояването на семейството се извършва по същия начин, както и при предишния вариант (снимка 46): след изваждането на акациевия мед върху дъното се поставя корпус с центрофугирани рамки (2) и се поставя млада майка В клетка. Върху корпуса се поставя Ханеманова решетка, върху нея - пълен плодников полукорпус (1а), заедно с всичките пчели, които в момента се намират в него. Над полукорпуса се поставя Снелгрова дъска (която служи като дъно на горното семество), с прелка, обърната назад, отгоре - плодниковият корпус със старата майка и пилото (1) и отгоре - празен полукорпус (2а). Горното семейство се подхранва първите 15 дни след разделянето, за да може неговият полукорпус да се напълни със сироп, а не с мед по време на пашата. Този полукорпус в бъдеще ще служи като плодников полукорпус на горното семейство, като медена шапка на плодника („висока рамка" на плодника).

Снимка № 46: Кошер след изкуствено роене През втората половина на юни летящите пчели от горното семейство налитат долното семейство през прелката на снелгровата дъска. Върху плодниковия полукорпус се поставя магазин от два празни медови корпуса, след това снелгровата дъска и горното семейство със своите плодников корпус и плодников полукорпус (снимка 47).

След около 14 дни започва слънчогледовата паша. До това Време горното семейство се е възстановило след отнемането на летящите пчели и от голямото количество пило се е попълнило с голям брой нови летящи пчели. Сега по същия начин, през прелката на снелгровата дъска, още един път му се отнемат летящите пчели, които налитат долното семейство. След това двукратно подсилване с летящи пчели от горното семейство, долното семейство се превръща в много силно производително семейство, способно максимално да оползотвори слънчогледовата паша.

Снимка № 47: Семейство-медовик (производствено семейство)

и отводка на слънчогледова паша Горното семейство ще се сдобие с нови летящи пчели през

юли, след излюпване на пилото. При приключването на пашата, около 20-ти юли, по

установената технология се изважда медът от магазина на долното семейство.

Кошерът е населяван от две силни семейства, всяко със своя пълен плодников полукорпус, в който се намират зимните хранителни запаси и същевременно ще послужи за автоматичното есенно подбудително подхранване.

Този вариант гарантира нормалното използване на слънчогледовата паша едновременно с производството на нови отводки.

Вариант VІ

Четвъртият вариант е най - прост. Прилага се с цел пчелното семейство да се раздели, а след това двете семейства самостоятелно да живеят в кошера. Образуваната отводка остава като долно семейство, което до края на сезона се развива като

семейство с нормална сила, а плодникът със старата майка и с пилото става горното семейство, над Снелгровата дъска и работи при поредната паша като производително.

След изваждането на акациевия мед от кошера, семейството се разделя както при предходните варианти. При разделянето горното семейство трябва да се подхранва, за да може да се напълни плодниковия полукорпус и да се оформи медената шапка във „високата рамка. Преди започването на лятната паша на горното семейство, което междувременно се е възстановило от отделянето на отводката, се поставя медови корпус (снимка 48) и то ще бъде основно семейство по време на настъпващата паша.

До започването на пашата отводката вече се е развила до ниво младо семейство. На него също трябва да му се добави един медови корпус, където да се складира евентуално донесен нектар.

При приключване на пашата и снемане на медовите корпуси, в кошера остават две нормални семейства, всяко със своя пълен полукорпус, който се сваля на дъното под плодниковия корпус. Така тези две семейства са нормално развити и снабдени с достатъчно количество хранителни запаси, както всички останали семейства в пчелина. Могат да останат като двойно семейство за зимата или с тях да се постъпи в съответствие с плана на пчелина.

Заключение

Всичките четири описани варианта са сходни до половината на пчеларския сезон, до края на акациевата паша. Действията след това се различават в зависимост от резултата, който искаме да постигнем със семействата. Вариантите са описани подробно, за да не останат неизяснени неща. Една от най-важните възможности, които дава ЛР кошер е, че с промяна на подреждането на съставните елементи могат да бъдат приложени различни варианти на пчеларстване.

Следващият вариант би могъл да бъде: горното семейство, от което е взета отводката (по вариант IV), около 15-ти юни още един път да бъде разделено по същия начин, както и основното семейство след акациевата паша и преди започването на

слънчогледовата паша да се обедини със семейството на старата майка, като се ликвидира старата майка, при което се постига производително семейство за пашата със сменена майка. Плодниковият корпус със старата майка, който е превърнат в медови корпус при обединяването на семействата на новата и старата майка, след излюпването на пилото до края на сезона служи като медови корпус, а след изваждането на меда питите се дават за претопяване. Така семейството е разделено на от водки, подменена е старата майка, оползотворена е слънчогледовата паша и в края на сезона са заменени старите плодникови пити.

Снимка № 48: Две самостоятелни семейства в един кошер на

слънчогледова паша В зависимост от способностите и въображението на пчеларя,

не е изключено прилагането и на други, може би и по-добри варианти в съответствие с нуждите на пчелина и неговите способности.

Пчеларстване с двумайчинни семейства

В зависимост от условията на пашата и климата, всяко пчеларско предприятие изисква самостоятелно планиране и

организация на пчеларската дейност. Технологията на пчеларстване в райони, в които главната паша е късна, само през лятото значително се различава от организацията в районите, в които тя започва рано напролет. Затова е от голямо значение времето на цъфтежа на медоносните растения, които представляват главната паша за това предприятие.

Силата и способността на семействата да оползотворят главната паша зависи от продължителността на периода от време, който семействата имат за развитие до започването на пашата. Ако този период е кратък (както например преди акациевата паша), трябва да се вземат съответните мерки. Преди години този проблем не беше особено важен, тъй като нашето пчеларство, особено професионалното, не беше особено развито. От друга страна тогава семействата по-рано достигаха необходимата сила и численост, тъй като не бяха обременявани с такива вредни обстоятелства като употребата на химически препарати в земеделието или действието на болестите, например вароатоза, нозематоза или варовито пило.

За да могат пчелните семейства и при сегашните условия да се развият добре преди пашата, подготовката им трябва да започне още в края на предходното лято - да се подсигурят условия за тяхното безпрепятствено и спокойно презимуване. Под това се разбира да бъдат зазимявани само силни семейства с млада майка, обезпечаване на достатъчно количество качествена храна и то разположена така, че да задоволи нуждите на пчелното кълбо. И въпреки това, пчеларите често са принудени пролетно време да подсилват семействата за първата паша, за акацията. Това обикновено се прави, като се придават рамки с пило или частично, а понякога и пълно, се обединяват семейства. На пчелина се създават два вида семейства: подсилени - медовици, които ще събират акациевата паша и отслабени, които постепенно ще се възстановят в бъдеще.

Създаването на силни семейства по този начин може да доведе до поява на роеви нагон, а неговото овладяване ангажира много време. На малките пчелини може да се извърши подсилване на семействата с добавяне на единични рамки с пило и подтискане на роевия нагон посредством ръчно преподреждане на плодника. На големите пчелини тези интервенции са неприложими, тъй

като изискват много професионална пчеларска работа и време, и затова се търсят други решения.

На нашата ферма сме намерили решение на проблема с пчеларстването с двойни семейства (т.нар. двоен метод), при който в един кошер, на едно дъно и под един капак, се намират две семейства. Дълги години сме коригирали и допълвали този метод и накрая постигнахме стандартизиране на технологията на пчеларстване, която обхваща цялостното третиране на семействата през цялата пчеларска година.

Вариантите при този метод често се прилагат и при решаване на някои други задачи на пчелина, напр. при подготовката за преместване на пчелина на друга акациева паша или подготовка за производство на отводки.

Преди да направим подробно описание на метода, трябва да изтъкнем две основни предимства на пчеларстването с двойни семейства:

• първото е, получаването на силни семейства за пашата, специално за акациевата паша, по много опростен начин, без никакви физически усилия;

• другото, също толкова важно предимство, е възможността за спиране на роевия нагон моментално, само със замяна на местата на горното и долното семейство.

Прилагането на технологията на двусемейно отглеждане води до значително увеличаване височината и големината на двойните кошери спрямо кошерите с единични семейства. Това води до известни проблеми:

• с тях може да работи само млад и здрав пчелар; • преместването на пчелините с двойни семейства изисква

механизирано товарене и разтоварване; преместването на малки пчелини с двойни семейства може да стане с временно разделяне

• поддържането на такъв пчелин изисква добри умения и професионализъм от страна на пчеларя.

Зима

Плодниците на двойните семейства са организирани и функционират самостоятелно както в горните, така и в долните семейства, както в плодниците на единичните семейства. По своята сила семействата трябва да бъдат нормално силни. Ако не

са такива, трябва да се подсилят, обединят, или, ако това е невъзможно, да се ликвидират.

Семействата зимуват като двойни (снимка 49). При свършване на активния сезон, при отнемането на медовите корпуси, върху дъното се поставя плодникът на долното семейство (1а - полукорпус,1 - корпус), след това Снелгровата дъска (снимка 50), която разделя горното и долното семейство и едновременно с това служи като дъно на горното семейство, след това плодника на горното семейство (2а - полукорпус, 2 - корпус). В плодниците на всяко семейство пълният с мед полукорпус се намира под неговия корпус. Отгоре, над горното семейство е направено място за Милеровата хранилка и капака (снимка 51). Целта на това подреждане на елементите в плодника е следната:

Снимка № 49: Двусемеен кошер в края на сезона

Снимка № 50: Снелгрова дъска

Снимка № 51: Палет с двусемейни осемрамкови кошери в края

на сезона • Пчелите във всяко семейство, от момента на снемането на

медовите корпуси до започването на зимата, ще пренесат по-голямата част от меда от своя полукорпус в своя плодников корпус, като оформят в него дълбока медена шапка, под която пчелното семейство ще зимува добре без значение, колко дълга и студена ще е зимата. Всяко семейство има такъв резерв от храна, че във всеки плодников корпус и след като бъде изконсумирано

съответното количество мед през зимата, ще остане достатъчно количество мед и за пролетното развитие, тъй като медената шапка ще бъде все още значително голяма.

• При пренасянето на меда в края на лятото и ранната есен, всяка майка бива стимулирана продължително да снася, което ще подсигури семейството през зимния период с много и качествени пчели, които безпроблемно ще презимуват.

Пролетно развитие

През първата половина на месец април се разменя мястото на горното и долното семейство. Горното се поставя на дъното, а долното - върху него, като се разделят със Снелгровата дъска.

Същевременно се променя положението на елементите на плодника във всяко семейство (снимка 52). Плодниковият корпус на горното семейство (2) се завърта на 180o и се поставя върху дъното. Върху него се поставя Ханемановата решетка и отгоре - полукорпусът (2а). Върху полукорпуса се поставя Снелгровата дъска, а върху нея, в положението на горно семейство, се поставя бившето долно семейство. При поставянето на Снелгровата дъска плодниковият корпус и на това семейство (1) се обръща на 180o. След това отново се слага Ханеманова решетка и отгоре - полукорпусът, който е бил на дъното (1а). Установено е ново подреждане, при което се разменят летящите пчели на горното и долното семейство и по този начин почти се изравнява силата на горното и долното семейство. По-силното семейство губи повече летящи пчели, отколкото получава, но разликата бързо се компенсира от неговото развитие на пилото. По-слабото семейство чувствително се подсилва с придобитите летящи пчели. Така с еднократно действие се подпомага по-нататъшното развитие на семействата.

Поради промяната в разположението на корпуса и полукорпуса вътре във всяко семейство, пчелите пренасят останалия в съответния корпус мед в полукорпуса, където завършват оформянето на медената шапка във „високата рамка" на своя плодник (виж „Плодник на ЛР кошер").

Снимка № 52: Пролетно разместване на корпусите. По този начин и двете майки значително се стимулират за

засилване на яйцеснасянето и увеличаване количеството на пилото. Създадени са всички условия за добър ранен развой на семействата без значение от това, кога ще започне първия принос на нектар и цветен прашец от пролетните растения. При нас, в района на Обедска бара, този период трае до началото на цъфтежа на върбата ива.

В случай, че пролетната и овощната паша са изключително успешни, може на всяко семейство като разширение, преди цъфтежа на акацията, да се добави по един медови корпус. Това не отменя необходимостта от изпълнението на някои процедури, свързани с началото на акациевата паша.

Акация

Още преди преместването, докато сме на базовия пчелин, като еднократна процедура, към медовите корпуси, над долното семейство, под Снелгровата дъска, се поставят три медови корпуса надграждане на хранителната наставка, добавена при пролетната паша (снимка 53).

Така подготвените кошери се пренасят на акацията. Трябва да се постараете преместването да стане навреме. Пчелинът трябва

да бъде пренесен на избраното място преди започването на цъфтежа. В първия ден на започването на цъфтежа на акацията, от горното семейство се отнемат летящите пчели, като прелката на Снелгровата дъска се настройва така, че пчелите да влизат в долното семейство, съответно - в общия медови корпус. Това е много лесна процедура, при която пчеларят може за един час да настрои прелката на стотина кошера. На горното семейство се отваря прелката на задната страна на Снелгровата дъска, откъдето излитат всички летящи пчели на това семейство. Връщат се в медовия корпус през новоотворената прелка на предната страна на Снелгровата дъска, при което влизат в долното семейство. Това е цялата работа, която трябва да се свърши по време на акациевата паша. Останалото се свежда до надзираване на пчелина и наблюдение приноса на мед (снимка 54 и снимка 55).

Снимка № 53: Двусемеен кошер на акациева паша

Снимка № 54: Палет с двусемейни кошери на акациева паша

Снимка № 55: Пчелин с двусемейни кошери на акациева паша.

Снимка правена преди години. При такова оформяне на кошера без значение на силата на

семействата в него, обикновено не се явява роеви нагон, вероятно защото долното семейство се подсилва само с летящи пчели, които се задържат и работят най-вече в медовите корпуси, а не в плодника. По този начин плодникът не е пренаселен с пчели, нито има излишък от незаети млади пчели, което е най-честата причина за поява на роевия нагон.

Снемане на медовите корпуси с акациев мед

Медовите корпуси не се снемат на терена. При завършване на пашата, кошерите се пренасят на стационарния пчелин, отново с много лесна за изпълнение процедура. Тъй като палетите се товарят с автокран, няма никакво значение дали при товаренето кошерите ще бъдат пълни или празни. Товаренето започва предишната вечер, докато още се вижда, щом пчелите престанат да летят, а разтоварването става на сутринта, при стационарния пчелин. Ако кошерите не се превозват надалече, за една нощ могат да се направят и два-три тура (виж „Пренасяне").

Медовите корпуси се свалят след два-три дни, когато пчелите се успокоят от преместването и когато медът поузрее. По това време при нас цъфти аморфата и пчелите, заети с новата паша, не обръщат внимание на отворените кошери.

За да се достигне медовият корпус, горното семейство се сваля от кошера и се оставя настрана. След това медовият корпус на долното семейство се освобождава от пчелите (виж „Вадене на мед"). Снетите медови корпуси се поставят на медовите палети и се отнасят в помещението за центрофугиране.

Едновременно със свалянето на медовите корпуси отново се разменят местата на долното и горното семейство. Плодникът на долното семейство се сваля от дъното и се оставя настрана. Върху дъното се поставя бившето горно семейство, и то първо неговият плодников корпус, след това Ханемановата решетка и над нея - пълният полукорпус като медна шапка на това семейство („Висока рамка"). Върху полукорпуса, в ролята на медови корпуси, се поставят изцентрофугираните медови корпуси, Снелгровата дъска, а върху нея - досегашното долно семейство със своя плодников корпус, Ханеманова решетка, пълният полукорпус с медната шапка. След това кошерът се затваря. Когато по този начин се извади меда от всичките кошери в един палет, той се укрепва и „заключва" (виж „Палетиране"). Така всичко се привежда в ред без никакви допълнителни интервенции.

Промяната на местата на горното и долното семейство в този момент предотвратява възможността за поява на роеви нагон. Отслабеното горно семейство, от което по време на акациевата

паша са отнети всички летящи пчели и у което не е имало причина за роене, е поставено в долно положение, където поема всички летящи пчели от силното долно семейство и така се подсилва.

В долното семейство би могъл да се появи роеви нагон (преди промяната на местата на двете семейства). То е много силно, тъй като по време на акациевата паша е приело всички летящи пчели на горното семейство и освен това в същия момент силно е развило собственото си пило. При замяната на местата на семействата и поставянето на долното семейство в горно положение, се отнемат неговите летящи пчели. Това ще го отслаби достатъчно, за да се предотврати роевия нагон.

Всичките ни грижи във връзка с роевото настроение се състоят в това, след десетина дни от горното семейство (бивше долно), още един път да се отнемат летящите пчели с помощта на прелката на Снелгровата дъска. В противен случай, поради излюпването на голям брой пчели от максималното като количество пило, отново би могло да се стигне до пренаселеност на плодника с млади пчели.

Умението да се управлява и държи под контрол двусемейния кошер се крие в това, че горното семейство никога не трябва да бъде много силно и пренаселено с пчели, тъй като в такъв случай не бихме могли да улучим момента преди появата на роевия нагон. Ако това условие се спазва, овладяването на ситуацията става лесно - само със замяна на местата на двете семейства се овладява и долното семейство - т.е., отслабва се дотолкова, че и при него се спира появата на роево настроение.

Ако се вземе решение да се използва и втора акациева паша, преместването може да се извърши преди или след снемането на медовите корпуси. Механизираното товарене и разтоварване и преместването с отворени прелки позволяват това да се направи без никакви проблеми.

Всяка година след първото отнемане на летящите пчели от горното семейство (в този момент майката се намира лесно), се заменя една от майките в двусемейния кошер. По принцип приемането на младите майки е сполучливо, тъй като след отнемането на летящите пчели в семейството остават само млади пчели.

Медовите пити по принцип не се заменят, освен ако не са повредени (например при центрофугирането на меда, виж „Восък"). Старите плодникови пити постепенно се заменят. Всяка година две плодникови пити се прехвърлят в медови корпуси. Когато от тях се излюпи пилото или при последното центрофугиране, те се отделят и се дават за претопяване. На тяхно място в плодника се поставят рамки с восъчни основи.

След приключване на акациевата паша пчелинът се пренася на лятна паша, която би могла да бъде липа, слънчоглед, ливадна или полска. Ваденето на летния мед става по същия начин, както и ваденето на акациевия мед.

Завършването на пчеларските дейности за годината се извършва бързо и своевременно, както беше описано в главата „Плодник на ЛР кошер".

След приключването на лятната паша се снемат медовите корпуси. При това на всяко семейство пълният полукорпус се поставя под плодниковия корпус, т.е. на дъното, респективно на Снелгровата дъска и на двете семейства се поставя препарат против вароатоза.

Полукорпусът, пълен с мед, гарантира на семействата достатъчно количество храна за зимата. Поставянето на полукорпуса под плодниковия корпус автоматично дава началото на пренасянето на меда в корпуса, което обезпечава правилното местоположение при складирането на меда - над бъдещото зимно кълбо и около него. Ни най-малко не трябва да се съмнявате, че количеството храна, което ще бъде оставено за зимата, ще бъде напълно достатъчно по количество и складирано където трябва - както в горното, така и в долното семейство.

Втора акация

Втората акациева паша може да се оползотвори или със стандартното двойно семейство, или по начина, който практикуваме на нашия пчелин през последните години. Процедурата се състои в разделяне на горното и долното семейство.

След завършването на акациевата паша, медовите корпуси се снемат и се носят в къщи за центрофугиране на меда. Долните семейства се вдигат, поставят се на друго дъно (2,2а), поставя им

се капак и така се носят на стационарния пчелин (снимка 56). Горното семейство се поставя на дъното на двусемейния кошер (1,1а) и към него се добавят изцентрофугираните празни медови корпуси (снимка 57). Всички летящи пчели от долното и горното семейство остават в този кошер и семейството става много силно. Тъй като това семейство е бившето горно семейство (от което са отнети летящите пчели за акациевата паша), в него не съществува опасност от поява на роеви нагон. Така окомплектованият кошер се мести на втората акация.

Медовите корпуси, докарани в къщи, отиват за центрофугиране в пчеларския цех.

Кошерите, които са получени след първата акация от долните семейства се пренасят в къщи. Те са пълни с млади пчели, готови за работа след няколко дни. Най-често от тях отново се образуват двойни семейства (снимка 58) по правилата на някой от описаните варианти за работа с единични семейства.

Снимка № 56: Преместено долно семейство

Снимка № 57: Семейство, подготвено за втора акациева паша Долната част на семейството получава един корпус с празни

пити (3), млада майка и свой пълен с мед полукорпус (2а). На Снелгрова дъска с прелка, обърната назад, се поставя плодникът, в който се намират до сега съществуващото семейство с майката (2) и празен полукорпус (3) - виж „Пчеларстване с единично семейство", вариант три или четири.

Семействата, пренесени на втората акация при приключването на пашата и при завръщането в къщи се обработват по същия начин, както и донесените преди тях семейства. Могат да се преобразуват в двойни семейства или с тях да се постъпи в съответствие с плановете на пчелина.

Снимка 58: Изкуствено роено долно семейство

Производство на отводки

Изкуственото роене на пчелните семейства с цел увеличаване броя на кошерите е прилагано в практиката на нашия пчелин в много варианти. Най-често използвани са два от тях:

• Първоначално използвахме изкуствено роене с помощта на Рошфусов корпус. Като най-приемлив, в предишните години това беше най-често използваният от нас метод. В ЛР кошера се оформят Рошфусови оплодни отделения с цели плодникови рамки. След оплождането на майката, оплодните отделения се преобразуват на отводки, които през лятото се развиват като нормални семейства (виж „Майки", „Производство на отводки с Рошфусова система".

• Другият метод на изкуствено роене на семействата се състои в това, в основното семейство с майка, в горен корпус, да се устроят оплодници, които след оплождането на майката се изваждат като отводки за създаването на нови семейства.

И за двата начина на изкуствено роене се изразходва много време. Тъй като на нашия пчелин основен критерий за приемане или отхвърляне на даден метод на работа е разходът на време,

което изисква неговото приложение, потърсихме нови решения, приложими за голям пчелин.

Оптималният период за създаване на изкуствени роеве по време на пчеларския сезон трае едва около месец - от края на м. май до започването на слънчогледовата паша (около 20-ти юни). В този период са налице всички условия за производство на отводки. Същият период на годината, обаче, е наситен с други, отнемащи време и неотложни пчеларски дейности: преместване на пчелина, центрофугиране, производство на майки и пр. Като се вземе предвид, че в този кратък период от време ще има загуба на работни дни, поради дъждовно време или други неблагоприятни атмосферни условия или поради неизбежна необходимост за отсъствие на пчеларя, за изкуственото роене остава много малко време, без значение кой от методите ще бъде прилаган (особено ако приложението на съответния метод изисква търсенето на майката и работа с единични рамки).

През последните две години на нашия пчелин изкуственото роене се прави така, че факторът време е сведен до минимум и вече изобщо не е решаващ. При нас от значение вече е наличието на необходимото оборудване и материалите за създаване на изкуствени роеве. Разбира се, въпреки това, всички отводки си имат своята цена, тъй като създаването им изисква разход на материали и силни семейства, от които те да се формират. Отделни пчелари смятат, че най-ниска е себестойността на отводки, образувани от няколко семейства, като от всяко семейство се взема по една рамка с пчели и пило. Това не е така. За създаването на такива отводки се изразходва най-много време, а и изразходваните материали (пчели, пило) за този тип отводки е най-скъпо.

Преди да пристъпите към изкуствено роене на семействата по който и да било от методите, е необходимо до края на акациевата паша да си подсигурите млади, качествени, оплодени майки - било от собствено производство, или пък закупени (виж „Майки").

На нашия пчелин днес се използват няколко метода за създаване на изкуствени роеве, които, с малки различия, в основата си имат едни и същи или подобни принципи. Приложими са при технология на отглеждане и на единични, и

на двойни семейства в ЛР кошери. Тези методи са описани в раздела „Технология на работа с единични семейства в ЛР кошер", варианти три и четири. Роенето се извършва съгласно принципите, изнесени в раздела „Плодник на ЛР кошер".

Изкуствено роене на едномайчини семейства

С роенето се започва след снемането на корпусите с акациев мед и връщането на празните корпуси в кошера (виж „Технология на работа с единични семейства", вариант 3). На дъното на кошера, който ще се рои, се поставя корпус с центрофугирани рамки, в който занапред ще се развива отводката. В него, между рамките, се поставя клетка с млада, оплодена майка. Върху корпуса се поставя Хане-манова решетка и плодниковия полукорпус на семейството, който вече е пълен с мед (около 10 кг.) и който никога не се вади. Отгоре се поставя Снелгровата дъска, отгоре - плодниковият корпус на семейството със старата майка и нейното пило и празен полукорпус.

Отваря се задната прелка на Снелгровата дъска, която ще бъде използвана по-нататък от младите пчели на горното семейство. Всички летящи пчели ще влязат там, където са свикнали - през прелката на дъното. Така отводката ще се сдобие с всички пчели, които в момента на разделянето на семейството са се намирали в полукорпуса и с всички летящи пчели на основното семейство. Със своята млада майка и десетина кг. мед в полукорпуса, това представлява солидна отводка. През следващите няколко дни на прелката ще има бъркотия, а пчелите ще бъдат неспокойни, но на това не трябва да се обръща внимание. След 15-20 дни в отводката вече ще има 4-5 рамки с пило.

През това време горното семейство ще се възстанови, тъй като при разделянето му е останало всичкото пило от основното семейство, което в този период (след акациевата паша) е максимално развито. След разделянето е желателно горното семейство да се подхранва 15-ина дни така, че заедно с приноса на мед (обикновено от акация) да се напълни неговият празен полукорпус. Това е важно, защото за в бъдеще това ще бъде неговата медена шапка във „високата рамка" на плодника на горното семейство.

По този начин ще получим отводка без търсене на старата майка и без изваждане на нито една рамка от кошера. По този начин един пчелар само за един ден е в състояние да направи 100 до 200 отводки - нещо, за което преди не би могло дори да се мечтае.

Изкуствено роене на двумайчини семейства

Този метод улеснява изкуственото роене в двусемейните кошери. След приключване на акациевата паша (снимка 59) се снемат медовите корпуси, намиращи се над долното семейство, които след центрофугирането на меда се връщат празни.

Долното семейство се премества върху друго дъно. Плодниковият корпус на горното семейство (1), от което по време на пашата са отнети летящите пчели, които са налетели в медовите корпуси на долното семейство, за да се подсили то по време на акациевата паша, се поставя на дъното на двусемейния кошер (снимка 60). Тъй като летящите пчели са му отнети, в горното семейство няма роево настроение. Върху плодниковия корпус се поставя Ханеманова решетка, пълният полукорпус на горното семейство (1а) и два медови корпуса с центрофугирани рамки. Всички летящи пчели остават в бившето горно семейство и то вече е готово - подсилено с летящите пчели - да оползотвори максимално поредната паша (от друга акация, ливадна или слънчоглед).

Въпреки отнемането на летящите пчели (с изместване върху друго дъно), бившето долно семейство е все още много силно. След няколко дни с него може да бъде приложен методът на изкуствено роене с едномайчини семейства (снимка 61).

Снимка № 59: Двусемеен кошер преди изкуствено роене На дъното се поставя корпус с центрофугирани празни рамки,

в които занапред ще се развива отводката (3). Между горните летви на рамките се поставя клетка с млада, оплодена майка. Върху корпуса се поставя Ханеманова решетка, плодниковият полукорпус на семейството, пълен с мед (2а), след това Снелгровата дъска, върху нея плодниковият корпус на семейството със старата майка (2) и най-отгоре - празен полукорпус (За).

От задната страна на Снелгровата дъска се отваря прелката, която ще бъде използвана от младите пчели на горното семейство. Всички летящи пчели от семейството ще влязат през прелката на дъното. Така в отводката ще останат всички пчели, които в момента на разделянето са се намирали в полукорпуса и всички летящи пчели от семейството. След 15 - 20 дни отводката ще има 4-5 рамки с пило.

Горното семейство се възстановява много лесно, тъй като при формирането на отводката му остава всичкото пило. Желателно е горното семейство да се подхранва през следващите 15-ина дни,

за да може да се напълни неговата хранителна наставка (медена шапка) във „високата рамка" на плодника на горното семейство.

След формирането на отводките, на пчелина остават две семейства, всяко на свое дъно (бившето долно и бившето горно семейство), формирана е нова отводка, а семейството, предвидено да участва активно в поредната паша (бившето горно семейство), не е отслабено, напротив, чувствително е подсилено с летящите пчели на двете семейства и по този начин е подготвено за максимален принос на нектар.

Снимка № 60: Горно семейство медовик

Снимка № 61: Долно семейство с отводка върху дъното До края на сезона отводките ще се развият като силни

семейства. С тях може да се постъпва по различен начин според плановете и потребностите на пчелина. Могат да останат като двойни семейства (двусемейни кошери), могат да се разделят като единични семейства, ако целта е да се повиши броя на кошерите в пчелина, могат да се използват за попълване на годишните загуби и най-накрая, могат да послужат като излишни отводки или семейства за продажба.

Гореизложеният метод представлява нов начин за изкуствено роене на семейства, който до сега не е прилаган в пчеларската практика и за който до сега в пчеларската литература не се споменава. Методът се основава на ползването на корпуси, без ваденето на нито една рамка от кошера и без търсене на майката, което позволява на пчеларя да работи високоефективно и продуктивно.

Производство на майки

За ролята и значението на майката в пчелното семейство е говорено и писано много, но от всичко казано, най-близко до истината е разбирането, че тя е душата на цялото пчелно семейство. Качеството на пчелното семейство зависи от

качеството на неговата майка. Само най-добрата майка може да даде най-добро семейство и обратно: лошите семейства са последица от лошите майки. Това означава, че на пчелина трябва да се отдели особено внимание за подсигуряване на качествени майки, тъй като това е най-добрият начин и абсолютно необходимо условие да се създадат силни семейства и продуктивен пчелин.

Качеството на майката зависи от много фактори, между които с особено голямо значение са произхода на майката и нейната възраст. Общоприето е мнението, че майката трябва да се подменя в зависимост от нейното износване. Изключително здравите майки могат да живеят и снасят и 4-5 години, като най-качествено пило произвеждат първата (евентуално и втората) година от живота си. Затова не трябва да жалите нито труд, нито средства, за да може във всички семейства на пчелина да има само млади майки. Това е най-добрата гаранция майките на пчелина, а заедно с това и пчелните семейства, да бъдат на завидно ниво.

За пчеларя е голямо удовлетворение, ако може сам да организира майкопроизводството на своя пчелин. Отглеждането на качествени майки по време на неговия активен живот, предизвиква у пчеларя изключително задоволство.

Обучението и работата по производството на майки не е сложно. Трябва да бъдеш упорит, да си самоуверен и още първата година може да бъде успешна.

Пчеларите, за които времето и точността при извършване на процедурите, свързани с производството на майки, представляват проблем, могат да купят млади майки или зрели маточници от познати майкопроизводители.

Обосновка

При прилагането на различните варианти на технология на пчеларство на нашата ферма, е предвидена редовната подмяна на старите майки с млади оплодени такива, както в единичните, така и в двойните семейства.

Годишният период на активност на пчелната общност е прекалено кратък, за да се допусне спиране на нейното развитие и работа за цял месец или повече дни, колкото би траяло

отглеждането на млада майка в самото семейство. Затова новата майка се придава на пчелното семейство напълно оформена.

Затова на нашия пчелин всяка година се произвеждат зрели маточници, неоплодени и оплодени майки. Част от тях се използват за нуждите на фермата, а излишъкът се продава. Нашето решение да произвеждаме сами майки беше продиктувано от следните две положения:

• Здрава, млада майка, произведена от познат и качествен материал, представлява най- доброто решение;

• Само така със сигурност може да се подсигури необходимият брой оплодени млади майки, които трябва да се използват в точно определен момент съобразно планираната технология на работа. Младите майки се произвеждат в съответствие с най-важните принципи в света, а оплождането се извършва в специални оплодници.

Действията по подготовката и производството на майки могат да бъдат разделени в три групи:

• подсигуряване на качествен материал, като ларви за пресаждане в изкуствените маточници (чашки);

• създаване на семейства - отглеждачи; • създаване на оплодни сандъчета.

Майка-донор

Младите майки трябва да се подбират от отбрани, качествени, дълго време наблюдавани майки, т. нар. майки за разплод. Техни ларви, стари няколко часа, се пресаждат в изкуствени маточници и се предават на семейство-отглеждач за отглеждане.

При производството на майки е изключително важно да се организира производството така, че всички оплодени майки едновременно да се вземат от оплодното сандъче и на тяхно място още същия ден да се поставят нови, зрели маточници. Ако е възможно, младите, неоплодени майки трябва да се излюпват от маточниците по едно и също време. Ако може и тяхното оплождане трябва да се извърши в един и същи ден. Това може да се постигне само ако пресадените в изкуствените маточници ларви са на еднаква възраст. За да се изпълни това условие, избраната майка се изолира и се ограничава да снася само върху една рамка в продължение на 24 часа в т.нар. изолатор (снимка

62). Изолаторът има дъно и капак, а от двете страни е ограничен от Ханеманова решетка.

Рамката, която се поставя в изолатора и е предвидена за подготовка на ларви за пресаждане, трябва да се подбере от рамките, от които по-рано вече е люпено пило. Тя трябва да е престояла известно време в пчелното семейство за почистване на килийките.

Ден преди пресаждането, върху специално приготвена рамка с четири хоризонтални дъсчици с восък се залепят приготвените изкуствени маточници. На всяка рамка се поставят 30 изкуствени маточника.

Снимка № 62: Изолатор Четири дни преди пресаждането на ларвите, в изолатора се

поставя почистената рамка и на рамката се слага майката за разплод. Изолаторът се затваря и се поставя измежду рамките с пило в плодника. Майката полага яйца в килийките. След 24 часа майката се освобождава от изолатора, който отново се затваря и се връща в кошера на предишното място. В продължение на три дни пчелите мътят яйцата. На четвъртия ден след пускането на майката в изолатора, рамката се вади от кошера и ларвите се използват за пресаждане върху изкуствените маточници. Всички ларви на тази рамка са едновъзрастови, най-много са онези, които са стари няколко часа. В този период те плуват в мляко и заедно с него лесно се пренасят в изкуствения маточник. Опитен човек може за два часа да извърши пресаждането на 20-ина рамки.

Семейство - отглеждач

Младите, пресадени ларви се дават за отхранване до затварянето на маточниците в семейство-отглеждач. Семейството-отглеждач трябва да бъде качествено и силно семейство, трябва да има достатъчно млади пчели, достатъчно мед и цветен прашец. Само такова семейство може да осигури на ларвите първокачествено изхранване. От доброто развитие на ларвите, хранени с пълноценно млечице, ще се излюпят първокласни майки.

За подготовка на семейства-отглеждачи се използват двусемейни кошери. Няколко дни преди да се формират, се преглеждат семействата на пчелина, определен за производство на майки и се избират най-добрите. Избраните семейства трябва да са силни, да имат максимално развито пило и, което е много важно, да имат една до две рамки с цветен прашец.

В определения ден се отнема майката на горното семейство. Снелгровата дъска между двете семейства се заменя с Ханеманова решетка и двете семейства се обединяват в едно силно семейство. Отнетата майка може да се използва за други нужди на пчелина.

След девет дни, когато в горното семейство вече няма условия за залагане на естествени маточници, се пристъпва към основната процедура. Намира се майката в долното семейство. Рамката, на която тя се намира, се отделя на страна. Останалата част от долното семейство се премества на отделно дъно, временно се затваря с покривната дъска и тогава се пристъпва към подреждане на семейството-отглеждач.

На дъното на бившия двусемеен кошер се поставя плодниковият корпус на осиротеното горно семейство с неговото зряло, запечатано пило. Унищожават се заложените естествени маточници (ако има такива), а по средата на пилото се оставя празно място за рамката с изкуствените маточници и присадените в тях ларви. Върху корпуса се поставя неговия полукорпус с мед и място за хранилка. Кошерът се затваря (снимка 63).

Снимка № 63: Семейство-отглеждач Тогава се пристъпва към подреждане на преместеното долно

семейство. Снема се покривната дъска от плодниковия корпус и от неговите средни плодникови рамки се изтърсват млади пчели пред прелката на формираното семейство-отглеждач. През прелката те влизат в кошера на семейството-отглеждач.

Преглеждат се рамките на плодника на преместеното долно семейство и се унищожават маточниците, ако има такива. В плодника се връща рамката с майката, която в началото на манипулацията беше отделена настрани, и кошерът се затваря.

Следователно, семейството-отглеждач е приело всички летящи пчели на двете семейства, всички млади пчели на горното семейство и половината млади пчели на долното семейство. По такъв начин за изхранването на ларвите е формирано изключително силно семейство с много млади пчели, а единствените ларви, които се намират в него са тези, пресадени в изкуствените маточници. По този начин се осигурява изключително качествено изхранване на ларвите и качество на маточниците, което е гаранция за качеството на бъдещите млади майки.

Семействата-отглеждачи се формират в пред обедните часове.

Снимка № 64: Пресаждане на ларви Около 11 ч. от изолатора се вади рамката с ларвите и от нея се

пресаждат ларвите в изкуствените маточници (снимка 64). Рамките с пресадените ларви се свалят по средата на пилото на семейството-отглеждач, на нарочно оставено място. В следващите дни семейството-отглеждач се подхранва всекидневно с един до два литра сироп (най-добре направен от разреден мед) - това зависи от състоянието на пашата в близост до пчелина. През следващите 10 дни семейството-отглеждач не се отваря. На десетия ден от пресаждането (което е 14-ти ден от снасянето на яйцата), от семейството-отглеждач се взема рамката със зрелите маточници (снимки 65 и 66). Маточниците внимателно се свалят от летвата и същия ден се предават на предварително приготвените оплодни семейства:

Снимка 65: Рамка с маточници и пчели

Снимка № 66: Рамка с маточници Друго решение е маточниците да бъдат извадени от

семейството-отглеждач на седмия ден от пресаждането, при затварянето на маточниците. В този случай те трябва да се съхраняват в инкубатор през следващите три дни при температура 34 ± 1 градус С (снимка 67). Както и в първия случай, зрелите маточниии (на обща възраст 14 дни) се придават в оплодните сандъчета.

В семейството-отглеждач се поставя нова рамка с пресадени ларви, за втора серия маточници. След втората серия производството на маточници с това семейство се прекратява и се организира ново такова.

Снимка № 67: Инкубатор При приключването на неговите функции семейството-

отглеждач и преместеното долно семейство с майката могат отново да се съберат като двусемеен кошер

Рошфусов корпус

Оплодните семейства са малки пчелни семейства. Тяхната роля е да приемат зрелите маточници, от които в следващите дни ще се излюпи младата майка. Така в следващите 14 дни тя ще се оплоди и ще започне да снася яйца.

Оплодните семейства трябва да се формират от млади пчели. Трябва да им се дадат пити с кърмова маса, за да се подсигури храна на малкото семейство и да се подпомогне подбудителното подхранване. Съществуването на оплодното семейство се

подсигурява от пилото, което всяка новооплодена майка залага в него, преди да бъде отнета.

В пчеларството се използват няколко вида оплодни сандъци. Особено място сред тях заема Рошфусовият оплоден корпус.

Оригиналният Рошфусов метод предвижда формиране на оплодни семейства в ЛР кошера. Плодникът на семейство с майка и пило не се пипа, а над него се формира оплодно семейство. Върху плодника се поставя т.нар. Рошфусова Ханеманова решетка (снимка 68). Тя представлява покривна дъска с четири надлъжни прореза. Всеки прорез е широк 25 мм. и дълъг 420 мм. На покривната дъска, над и под всеки прорез, е прикачена лента Ханеманова решетка, отговаряща на тази ширина и дължина. Така прорезите са затворени с двойна Ханеманова решетка. Между лентите има празно място от 10 мм. (колкото е дебелината на покривната дъска).

Върху Рошфусовата решетка се поставя полукорпус на ЛР кошер, разделен с преградна дъска на четири еднакви отделения (снимка 69). Преградните дъски трябва да бъдат така направени, че пчелите изобщо да не могат да се придвижват между отделенията (плътни преградни дъски). Всяко отделение на преградения полукорпус се намира над един от прорезите на покривната дъска (снимка 70).

Върху преградения, полукорпус се поставя Рошфусова решетка и отгоре - втори преграден полукорпус. Нареждат се толкова преградени полукорпуса, колкото пчели от кошера могат да ги населят.

Следователно, върху плодника на ЛР кошера, вместо медови корпуси, се подреждат 3-4 полукорпуса, разделени на отделения. Във всяко отделение се поставят по две рамки за полукорпуса.

Снимка № 68: Рошфусова решетка

Снимка № 69: Рошфусов полукорпус

Снимка № 70: Рошфусов полукорпус с оплодни отделения Не е задължително, но е полезно едната от тях да бъде с пило.

Това предполага тези рамки да са били предварително поставени в плодника, за да бъдат осеменени. Всяко оформено отделение ще има своя прелка и представлява отделно оплодно сандъче, когато му се предаде зрял маточник. Всички пчели - и тези от плодника, и тези от полукорпуса, общуват помежду си през решетките на прорезите. По този начин в един кошер едновременно има по няколко неоплодени или оплодени майки, които взаимно се понасят. Толкова е силен ефекта на кухата Ханеманова решетка.

Предимството на Рошфусовия оплоден корпус е в това, че оплодното семейство, чиято майка не се е оплодила, не пропада, а се установява в медовото отделение на кошера. Друго предимство е, че след завършване на майкопроизводството - с премахване на преградите и на Рошфусовите решетки и със съединяване на пилото, кошерът си става пак такъв, какъвто е бил, преди да започне производството на майки.

За устройване на оплодни корпуси по този метод могат да се използват и цели корпуси. В такъв случай заедно с оплождането на майката от тях могат да се образуват и нови отводки.

В началото на работата с Рошфусов оплоден корпус на нашата ферма работехме с наличието на майка в плодника, но процентът на оплодените млади майки не беше задоволителен. Затова от плодника изключихме майката, а всички останали оплодни семейства устроихме по съшия начин, както при Рошфусовия метод. Очакванията се изпълниха, процентът на оплождане значително се повиши и оттогава започнахме да работим така.

Най-добри резултати при производството на майки по Рошфусовия метод се получиха в кошери, които винаги са поставени в полукорпус (снимка 71). При започване на работа семейството се осиротява. Всички рамки за полукорпусите се разпределят по на две рамки за отделение, от които едната с пило. В отделенията остават пчели, които са припълзели на рамките, а по-късно те сами се разпределят равномерно по всички отделения. От един кошер с 5 полукорпуса се получават 20 оплодни отделения.

Снимка № 71: Кошер с Рошфусов оплоден полукорпус

Снимка № 72: Белязване на майката След като бъдат оформени оплодните отделения, им се

придават зрели маточници. На всеки 14 дни от оплодните отделения се вземат оплодените майки и веднага се бележат (снимка 72). Там, където оплождането не е успешно, неоплодената майка се ликвидира, а в съответното отделение е желателно да се добави рамка с пило, взета от други отделения. След отнемането на оплодените майки, в оплодните отделения отново се придават нови зрели маточници.

Когато производството на майки завърши, всички оплодени майки, освен една, се вземат и кошерът отново се оформя като едно семейство. Всички рамки се разделят по групи и според съдържанието си образуват съответно плодник и медовик - така се получава кошер такъв, какъвто е бил преди организирането на майко-производството.

При организирано по този начин производство, освен преградите и Рошфусовите решетки няма никакъв друг разход на използваните материали. Всичко идва от подреждането на кошерите и при завършване на работата се връща в първоначалния си вид. Това е огромното предимство на този метод както за малки, така и за големи пчелини.

Всеки малък или голям пчелин трябва да има два или три организирани по този начин кошера, които могат много лесно да

се преобразуват в кошери за майкопроизводство и при завършването му да се превърнат отново в нормални кошери. Ако се набавят зрели маточници (от пчелина или купени), с малки разходи ще може своевременно да се набавят млади и качествени майки.

Производство на отводки с помощта на Рошфусов корпус

Използването на Рошфусовата система за производство на майки в корпуси с рамки с нормална големина позволява и лесно производство на отводки.

Ако в кошер с два корпуса, от който е отнета майката, се оформят по четири оплодни отделения във всеки корпус, се получават осем оплодни отделения с по две рамки, от които едната е с пило. Във всяко оплодно отделение се поставя по един зрял маточник. След 14 дни от осем оплодни отделения ще се получат средно по пет оплодени майки. Когато се обединят успешно оплодените оплодни семейства с неуспешните, се получават пет отводки. Четири отводки се оставят в същия кошер, а един се пренася на друго място. След 10 - 15 дни всички отводки ще имат от 3 до 4 рамки с пило. Тогава вече те трябва да се заселят в отделни корпуси и да се разширят. По този начин от един кошер се получават четири нови отводки с млади майки и една отводка, която като бройка заменя основното семейство, използвано за създаването на оплодните семейства.

Малки оплодни сандъчета

Към системата ЛР кошер са конструирани и ЛР оплодни сандъчета (т.нар. малки оплодни сандъчета - снимка73). Тези оплодни сандъчета са удобни за различни комбинации, тъй като са съобразени с размера на ЛР рамки.

В ЛР оплодно сандъче могат да се поберат три малки рамки с размери 10 х 10 см, от които една или две са с пило на различна възраст, а една е с мед (снимка 74). Всяко оплодно сандъче с пчели представлява малко пчелно семейство. Това потвърждава мнението, че в тях майките се оплождат успешно, също както онези, които са произведени с Рошфусова система.

Снимка № 73: Малко оплодно сандъче

Снимка № 74: Съставни части на малкото оплодно сандъче Въпреки големия брой оплодни сандъчета, намиращи се на

един майкопроизводителен пчелин, не се стига до грабежи. Това доказва, че такива оплодни сандъчета са населявани от целокупни малки семейства, годни за самостоятелно съществуване по време на сезона на майкопроизводство.

Предимството на малките оплодни сандъчета е, че те са удобни за работа, а стойността им е ниска.

На нашия пчелин майкопроизводителното стопанство е поставено в стационара, в къщи, а оплодните сандъчета се формират от пчели от външните пчелини, достатъчно отдалечени от майкопроизводителното стопанство. Ако се работи така, пчелите не могат да се върнат в изходното семейство и оплодните сандъчета остават пълни с пчели, както са били формирани, а това е много важно. Оплодните сандъчета се формират по следния начин:

На външния пчелин се донасят сандъчета за пренасяне на пчели, които имат добра вентилация и фуния за изсипване на опръсканите пчели в сандъка (снимка 75).

Снимка № 75: Преносно сандъче и фуния В кошера се намира и отделя майката. За формиране на

оплодно-то семейство се използват млади пчели. Тъй като те обикновено се намират върху пилото, при формирането на оплодни семейства се стръскват пчели от плодниковите рамки. От един кошер могат да се вземат около 1,5 кг. пакетни пчели, което е достатъчно за формирането на 16 оплодни сандъчета. От всеки кошер се изваждат и по две рамки със затворено пило без пчелите, които се пренасят на стационара заедно със стръсканите в сандъците пчели. За пренасяне на пчелите се използват сандъчета за пакетни роеве. В едно сандъче се побират пчелите, опръскани от 8 до 10 рамки.

Когато приключи стръскването на млади пчели, майката се връща в кошера. През следващите 15 дни семейството ще се съвземе и ще заработи като нормално семейство.

Щом сандъчетата се донесат в стационара, те се пренасят в тъмно помещение. Пчелите се напръскват обилно със сироп през вентилационната мрежа на капака и се оставят така до следобед.

Междувременно се подготвят оплодните сандъчета: подготвя се прелката и се отварят вентилационните отвори (кръгъл отвор с диаметър 30 мм., затворен с мрежа, закрепена от вътрешната страна). В двупластовата покривна дъска на оплодното сандъче се поставят пити с подходяща кърмова маса.

Подготовката на оплодните сандъчета се извършва пред пчеларската работилница. Във всяко оплодно сандъче се поставя по една малка рамка с мед, запазен от предходната година и една рамка с пита. По средата, помежду тези две малки рамки, по-късно се добавя трета, с пило. Рамките с пилото се подготвят от плодниковите рамки, донесени от външните пчелини. От ЛР рамка с остър топъл нож се изрязва питата с пило. След това питата се разрязва водоравно на две части. Всяка част се отрязва вертикално на четири части. Получават се осем еднакви парчета, всяко с пило, които внимателно и точно се поставят в също толкова на брой празни рамки на оплодното сандъче. За да се укрепи временно, всяка рамка се обхваща вертикално по средата с гума. Тя се поставя много лесно и е необходима, докато пчелите не залепят питата с восък от вътрешната страна на рамката. Гумата ще бъде изгризана и изхвърлена през прелката. Добавеното пило значително укрепва всяко оплодно семейство и му осигурява непрекъснато производство на млади пчели. Рамките с пило могат да се набавят и от плодниковите полукорпуси (снимка 76).

До оплодното сандъче се донасят зрял маточник и сандъчето със стръсканите пчели. С помощта на метличка пчелите се поръсват с хладка вода през вентилационната мрежа на капака. Сандъчето се повдига на 10 до 15 см. от пода и се удря в пода, за да се отръскат полепналите по капака и стените пчели. Капакът се вдига и пчелите отново леко се напръскват. Така с помощта на пръскане и леки удари пчелите непрекъснато се държат в долната част на сандъка и не излизат от него.

Снимка № 76: Приготвяне на малки рамки Пчелите се изваждат от сандъка с помощта на пластмасова

чаша с вместимост 200 г. (например кофичка от кисело мляко). В едно оплодно сандъче се слага една чаша пчели. Те се изсипват по средата на оплодното сандъче, помежду поставените рамки. След това в оплодното сандъче се поставя третата рамка - с изрязаното пило. Отгоре, в средната част на оплодното сандъче, помежду рамките, се поставя зрелият маточник. Оплодното сандъче се затваря с двойната покривна дъска с питата кърмова маса, слага се капака и отново се отнася в тъмното помещение. В тъмното помещение оплодното сандъче остава два дни и една нощ. За изпълнението на всички тези процедури работи екип от 2-3 работника, който за един ден може да формира 200-300 оплодни сандъчета.

След два дни, надвечер, оплодните сандъчета се изнасят и се поставят на местата, определени за майкопроизводство през този

сезон (снимка 77). Между отделните оплодни сандъчета се оставя разстояние от около 2 м. (снимка 78). Преди да се стъмни, когато пчелите вече не излитат, се отварят прелките на оплодните сандъчета, а вентилационните отвори се затварят. През нощта пчелите се усмиряват и сутринта кротко излитат. Ако прелките се отворят по време, когато пчелите летят, би се получило голяма бъркотия над оплодното сандъче и ще се стигне до налитане на пчели. Така в някои сандъчета ще налетят много пчели, докато други ще останат полупразни.

Оплодните сандъчета се преглеждат на всеки-14 дни. Оплодените майки се вземат и бележат, а неоплодените, които ще бъдат много малко, се ликвидират. След това на всички оплодни сандъчета се дават нови зрели маточтщи, на възраст 14 дни. При всеки преглед върху едната половина на покривната дъска се дава нова пита за подхранване. През следващите 14 дни, до следващия преглед, оплодното стопанство не се безпокои.

Снимка 77: Поставяне на малки оплодни сандъчета

Снимка 78: Майкопроизводителен пчелин с малки оплодни

сандъчета След завършване на майкопроизводството по 10 оплодни

сандъчета се обединяват в един полукорпус и им се оставя една майка. В зависимост от броя на оплодните сандъчета се получава съответния брой отводки, които могат да се използват за различни цели, в зависимост от плановете на пчелина и желанието на пчеларя.

Центрофугиране на мед

Към вадене на меда се пристъпва, когато медът в кошера е достатъчно зрял, съответно, когато водното му съдържание достигне приблизително 17%, което може да бъде измерено точно с рефрактометър. В практиката степента на зрелост на меда се определя най-често с рутинен преглед на медените пити. Счита се, че медът е достатъчно зрял, ако 50-70% от килийките в рамката са запечатани с восъчни капачета.

Ваденето на меда в големите пчелини представлява физически и организационно тежка задача, физически, защото се работи с голям брой тежки корпуси, пълни с мед, а организационно, защото е трудно да се осигурят удобни и изрядни в хигиенно отношение помещения за центрофугиране, както и съобразената с хигиенните норми обработка на меда.

На пчеларска ферма Венер отдавна е поставена цел: организиране ваденето на меда така, че и най-сложните дейности да се извършват за възможно най-кратко време, с възможно най-малко използване на човешки физически труд, с минимална работа на терена и с обезпечаване на хигиенни условия, които отговарят и на най-строгите изисквания за работа с хранителни продукти. Тази цел се осъществява с максимално използване на механизация във всички фази на производството и центрофугиране на меда в пчеларската сграда, която е пригодена за тази цел до най-малкия детайл. Ваденето на меда се извършва в няколко фази:

o снемане на медовите корпуси от кошерите; o връщане на празните корпуси; o транспортиране на медовите корпуси; o центрофугиране на меда; o хомогенизиране и пречистване на

центрофугирания мед и неговото складиране.

Снемане на медовите корпуси

Първата фаза на ваденето на меда е снемането на медовите корпуси от кошерите. Решението за мястото, на което ще бъде изпълнена тази фаза, няма технологични ограничения, то се взема за момента в зависимост от конкретните условия. Всички варианти са еднакво изпълними. Най-често първата фаза се извършва на самия терен на медосбора, особено ако пашата е далече. Ако пашата на терена е приключила, кошерите най-често се връщат пълни на стационарния пчелин, където след това се снемат медовите корпуси. Много често се случва след приключване на пашата на един терен, веднага да започне на друг (какъвто е случаят с липата и слънчогледа). В такъв случай пчелинът първо се премества на другата паша, за да не се губи нито един ден и там, на новия терен, се свалят медовите корпуси.

Теглото на пълните с мед кошери не е ограничаваш фактор за преместването, тъй като кошерите не се товарят и разтоварват ръчно, тази процедура вече е напълно механизирана - с автокран. Също така не е от значение и височината на кошерите с много медови корпуси, тъй като бързо и лесно се укрепяват палетите

посредством удължаване на металните пръчки (виж „Преместване”).

Преди снемането медовите корпуси трябва напълно да се освободят от пчелите. Пчелите могат да се изгонят по няколко начина: с помощта на химически средства, с помощта на пчелогонка, с помощта на струя сгъстен въздух и др.

Снимка № 79: Пчелин с двусемейни кошери преди снемането

на медовите корпуси От химическите средства най-широко се използват

бензалдехид (изкуствено бадемово олио) или фенол (карболова киселина). При използването на тези средства върху отворения кошер се поставя дървена рамка, на която е разпънат плат, напоен с едно от тези вещества. След няколко минути, заради силния и за тях неприятен мирис, пчелите напускат корпуса и се прехвърлят в долната част на кошера, а освободеният от пчели медови корпус, се сваля.

Друг начин е поставянето на пчелогонка под медовите корпуси (снимка 80). За няколко часа през отворите на пчелогонката пчелите пропълзяват към долните корпуси, към майката. Отворите са направени така, че пчелите не могат да се върнат обратно.

Снимка № 80: Пчелогонка Съвременният начин за отстраняване на пчелите от медовите

корпуси, който най-често се използва, е издухването им със специална моторна духалка - вентилатор. При нас това се прави с малка преносима духалка, която при производството на восък се използва за обезпрашаване на восъка, а тук за създаване на струя въздух. За да бъдат издухани пчелите, корпусът с пчелите, със своята челна или задна страна, се подпира на ламаринения капак на съседния кошер. Между рамките с помощта на вентилатора се подава силна струя въздух, от която пчелите се издухват пред кошера, откъдето много бързо, през прелката, се връщат в своя кошер (снимка 81). Същата процедура се извършва и от другата страна на корпуса (подпрения на ламаринения капак корпус се извърта на 180o по вертикалната му ос). Така за много кратко време се изгонват всички пчели от един медови корпус.

Снимка № 81: Издухване на пчелите с моторна духалка По време на тази фаза обикновено работят двама работника –

единият отваря кошера, снема медовите корпуси и отново затваря кошера; другият издухва пчелите, слага медовия корпус на медовия палет, поставен зад кошера и веднага покрива палета със специален капак (снимка 82).

На медовия палет се побират четири корпуса на едно ниво. Обикновено се нареждат на пет нива, което прави общо 20 медови корпуса на един палет.

Снимка 82: Медови корпуси върху медови палети

Връщане на празните корпуси

Празните корпуси се връщат върху кошерите (ако е необходимо да се връщат) едновременно със снемането на пълните медови корпуси или късно привечер. В зависимост от това, колко резервни корпуса с почистени празни пити има на фермата или такива, които не са скоро центрофугирани и в тях няма следи от мед или мирис на мед, те се приготвят на камиона още преди да започне снемането на корпусите. Палетите с празните пити се разтоварват непосредствено зад палета с пчелите. Снемат се пълните медови корпуси, а на тяхно място веднага се слагат необходимия брой празни. Ако няма стари корпуси, прясно извъртените корпуси не бива да се слагат веднага, освен ако още има паша. Ако приносът на нектар е престанал, корпусите се слагат вечерта, преди да се стъмни, за да се избегне опасността от грабежи. През нощта пчелите ще почистят поставените пити от остатъците мед и напълно, ще се успокоят.

Медовите палети се притягат с пръчките и се товарят с автокрана на камиона (снимка 83). Затягат се металните пръчки

на палетите с пчелите, проверява се още един път, дали всички пчели са се успокоили, и чак тогава безопасно се напуска пчелина.

Транспортиране на медовите корпуси

Веднага щом корпусите се снемат от кошерите, се покриват със специални капаци, донесени за тази цел, за да се намали опасността от грабежи, съответно от налитане на пчелите върху медовите корпуси. По време на транспорта до мястото, където ще се вади меда, капаците пазят меда от прах, дъжд или други замърсявания по пътя. Медовите палети се укрепяват с метални пръчки на принципа, на който това се прави с пчелните палети. Камионът се докарва съвсем близо до палета и с автокрана, без никакво физическо усилие, те се натоварват на камиона. При пристигането в къщи, отново с автокрана, палетите с мед се разтоварват пред самата пчеларска сграда (снимка 84), откъдето с електрокара (снимка 85) се пренасят в първо, приемно отделение, където се подреждат един върху друг. По същият начин се пренасят медовите палети и от останалите пчелини, които по време на пашата се намират на няколко различни места. Вечерта в помещението, в което се центрофугира и което се отоплява през нощта, с електрокара се пренасят толкова палета с корпуси, колкото могат да бъдат обработени за един ден.

Снимка № 83: Товарене на медови палети върху камиона

Снимка 84: Разтоварване на медовите палети пред пчеларската

сграда

Центрофугиране

Тъй като медът в питите извън кошера се охлажда доста бързо и тогава трудно излиза от питите (и въобще, когато изстине, с него трудно се извършват всякакви манипулации), преди започване на работа и до нейното завършване, медът се втечнява чрез затопляне. Това се постига, като се затопля помещението, в което се извършва ваденето на меда, както и със специални уреди. За отопление на помещението се използва централното отопление на сградата. От централното котелно се подгрява и бойлер, който обезпечава наличието на топла вода, необходима по време на целия процес по вадене на меда.

Центрофугирането на меда започва сутринта с разпечатване на омекналите пити. Това се прави с помощта на електрическа машина за разпечатване (снимка 86), до която, на височината на ръцете, е поставен палет с пълни корпуси. Поради, неравностите по питата, някои части от нея след преминаването през машина остават неразпечатани, затова е необходимо това да се направи на ръка. Един помощен работник се занимава с разпечатването, друг ръчно дообработва вече разпечатаните пити, а трети обслужва центрофугата.

Разпечатаните рамки се закарват до центрофугата с количка (снимка 87) и се поставят в нейния кош, който побира 40 рамки (снимка 88). Използват се две електрически радиални центрофуги. За задвижване на центрофугата се използва електромотор от 1,5 KW и съответният брой ремъци в зависимост от конструкцията на двигателя и необходимите обороти.

Когато центрофугата се напълни, включва се двигателят, който задвижва коша. Цялото центрофугиране трае около двадесет минути. Центрофугата е нагласена така, че в началото започва да се движи на бавни обороти. Обратното би довело до разкъсване на питите в следствие действието на центробежни сили, увеличени от теглото на меда в питите.

Снимка № 85: Превозване на медовите палети с електрокар

Снимка № 86: Електрическа разпечатваща машина

Въпреки бавните обороти на центрофугата в началото, най-голямата част от меда излиза точно в тази фаза на центрофугирането. За да може от питите да излезе и останалото количество мед, трябва да се увеличи скоростта на въртене на коша. Броят на оборотите се увеличава постепенно и при завършване на центрофугирането, което трае 7-8 минути, достигат до 260 оборота в минута. Скоростта на въртене на коша се увеличава автоматично, благодарение на намаляване теглото на питите по следния начин: целият кош с рамките и със собствените си стотина кг. тегло е поставен на сферично легло и спирална пружина, в което влиза долния край на вертикалната ос, която носи целия кош. Пълният кош притиска пружината с теглото си и тя е свита. С центрофугирането на меда кошът постепенно се освобождава от тежестта, пружината се отпуска и отива нагоре, кошът се повдига нагоре и така повишава връзката с фрикционната точка, която се намира на горния край на вертикалната ос на коша. Тази промяна в отношението на фрикционната точка води до автоматично повишаване бързината на въртене на коша. Когато питите се освободят от основното количество мед, повече няма да се чупят, дори и скоростта на въртене на коша да е значително увеличена.

Тези две центрофуги се обслужват последователно от един работник - докато пълни и изпразва едната центрофуга, другата върти.

Снимка 87: Количка и центрофуга

Снимка № 88: Радиална центрофуга

Пречистване на меда и допълнитеани манипуаации

Извъртеният от центрофугата мед (снимка 89, схематично представяне) гравитачно изтича в казан с двойни стени, т.нар. дупликатор (снимка 90), който се намира в сутеренния етаж, под помещението. Вместимостта на дупликатора е 1 куб. м. и в него се побират 1400 кг. мед. Между двойните стени на казана, от централното котелно, през цялото време, докато трае ваденето на меда, тече топла вода, която поддържа температурата на меда в казана около 45o С. С оглед на това, че медът се затопля само през стените на казана, за уеднаквяване температурата на цялото количество мед в казана е поставена голяма бъркалка във формата на латинската буква „U". Тя виси в казана на заварена средна ос, която се задвижва от горния си край от двигател с мощност 250W и предавка 80:1. Броят на оборотите на бъркалката е малък, около 6-7 в минута, но и това е достатъчно за уеднаквяване на температурата на меда в казана.

От вътрешната страна казанът е емайлиран, също така и бъркалката, което напълно задоволява хигиенните изисквания за

работа с хранителни продукти. Долната част на казана е овална, така от него лесно изтича и последната капка мед.

Медът не се филтрира, защото няма нужда от това. Най-голямата част от примесите - части от восъчните капачета на килийките, цветен прашец, крилца и крачета на пчели - сами изплуват на повърхността на меда в казана. Тъй като бъркалката работи бавно, всички примеси се събират до оста на бъркалката във вид на гъста маса във формата на окръжност с диаметър 40-50 см.

Снимка № 89: Схема на медопотока В тази маса има и малко мед, който се отцежда от примесите с

помощта на голям филтър с диаметър 60 см, филтърът се поставя на две летви над горния ръб на казана. Няколко пъти през деня примесите се изсипват във филтъра с голям черпак. Медът се прецежда директно в казана. Обикновено сутрин останалите след филтрирането примеси се изсипват в казана за топене на восък, а празният и почистен филтър отново се слага на мястото му.

Снимка № 90: Дупликатор Когато резервоарът се напълни и медът е очистен от

примесите, се включва помпата за мед (снимка 91) и през гумена тръба резервоарът се изпразва. Изпразването на казана трае по-малко от час.

Помпата е от неръждавейка и е годна за работа с хранителни продукти. За задвижване на помпата е нужен електродвигател от 4KW с 2850 оборота. Медът се пресипва или в съдовете, в които ще бъде складиран (бурета от 300 кг. или тенекии за мед от 50 кг.) или директно в резервоарите за мед, от които по-късно се разфасова за продажба на дребно. Тези резервоари се намират над камерите за де-кристализация на меда и има три такива. Всеки от тях, както и казана - дупликатор, има обем 1 куб. м. и може да побере 1400 кг. мед.

След като отлежи два дни, медът се избистря и тогава може да се пълни в по-малки съдове за продажба, за претегляне, в тенекии и пр. (виж „Декристализация").

Всеки път преди употреба и веднага след употреба всички части на оборудването, които влизат в пряк контакт с меда, се мият със силна струя топла вода: центрофуги, гумени маркучи, помпата за мед, казанът, празните съдове и резервоарите.

Снимка № 91: Помпа за мед Използването на медовите палети, камиона с автокрана,

електрокара, електрическата машина за разпечатване, радиалните центрофуги, подгряването, хомогенизацията и пречистването на меда в дупликатора, преливането на меда с помпата, работата в големи, светли и хигиенични помещения са признак за това, че пчеларят използва висока технология за ваденето на меда. Единствената трудна манипулация в процеса на вадене на мед, която изисква физически усилия, е свалянето на медовите корпуси от кошерите и поставянето им върху медовите палети веднага след свалянето от кошерите. Всичко останало е механизирано.

Декристализация на меда

В кошерите медът се намира В полутечно състояние. Изваденият мед, обаче, по-бързо или по-бавно кристализира,

изменя консистенцията си и става твърд, което е следствие от образуването на по-ситни или по-едри кристали в него. Кристализацията е естествен процес, който протича по-бързо или по-бавно в зависимост от вида на меда и неговия състав.

Медът се състои основно от монозахариди: глюкоза - гроздова захар, и фруктоза - плодова захар, които в различните видове мед се намират в различно процентно съотношение. Тъй като глюкозата кристализира по-бързо от фруктозата, то и медът с по-високо съдържание на глюкоза кристализира по-бързо и обратно. Например, ливадният мед, който съдържа по-висок процент глюкоза, кристализира по-бързо след изваждането му; акациевият мед, който съдържа висок процент фруктоза, може да не кристализира и в продължение на няколко години.

Кристализацията за пчеларя е неприятен процес, тъй като утежнява или прави невъзможно извършването на каквито и да било манипулации с меда. Декристализацията е възстановяване полутечното състояние на меда и се получава при неговото подгряване на температура от около 40o С, но не по-висока от 50o С. Това е много деликатен процес, който изисква внимание и отговорност, защото в случай на прегряване на меда по време на декристализацията - било поради невнимание на оператора или поради употреба на неподходящи уреди - може да се опорочи качеството и на най-добрия мед. Прегряването на меда не само че унищожава неговите най-ценни съставки, но и води до образуването на веществото хидроксиметилфорфурол (ХМФ), който е вреден и за човека, и за пчелите. Затова при анализиране качеството на меда обезателно се отчита и наличие и количество на ХМФ. Мед, който съдържа по-висок процент ХМФ от допустимото, се класифицира като неотговарящ на стандартите. При органолептични проби, такъв мед има различен цвят и вкус от стандартните (по-тъмен е и се усеща карамелов вкус).

Коректна процедура по декристализация на меда се извършва трудно, ако твърдо кристализиралият мед се намира в големи варели или тенекии. В такъв случай онази част от меда, която се намира до стените на съдовете по време на процеса на декристализация, ще бъде подложена за продължително време на нежелателно високи температури, тъй като няма възможност

масата да се разбърква, за да се уеднакви температурата на цялото количество в съда.

По-малки количества мед се загряват по различен начин. Като пример, най-неподходящият, но най-често използван в практиката начин за декристализация, е тенекията с кристализирал мед да се постави в по-голям съд с вода, който се загрява. Тъй като съдът с мед е сложен вътре в подгряваната вода, много трудно е да се контролира температурата на водата, а заедно с това и температурата на меда. Обикновено водата завира, което е достатъчно, за да се развали качеството на меда.

Декристализацията може да се проведе качествено, ако тенекията с мед се постави в сандък, направен от някакъв изолационен материал (напр. стиропор) и продължително се подгрява от топлоизточник с умерена температура (напр. електрическа крушка със съответната мощност и др. под.).

Снимка № 92: Декристализация на меда в малък съд Мед в буркан се подгрява лесно, като бурканът се поставя в

съд с вода, която се подгрява до ниска температура, но затова пък дълготрайно (снимка 92). Съдът е снабден с термостат, който поддържа необходимата температура на водата.

По посочените начини не е възможна декристализация на меда в голямо количество, напр. няколко тона. Поради това и поради необходимостта при декристализацията да се запазва качеството на меда, при решаването на този проблем в нашата ферма

намерихме едно изключително решение. Успехът не закъсня. Начинът на действие, който прилагаме вече от години, описваме подробно тук, а постигането на целта оправдава започнатата твърде голяма инвестиция.

На нашата ферма декристализацията на меда се извършва в две фази:

• през първата фаза слабо се загряват съдовете с кристализиралия мед в камера за декристализация до омекване на меда (толкова, че да може медът да се изсипе от съдовете);

• през следващата фаза се извършва фина, т.е. пълна декристализация с подгряване в специален казан.

Оборудване

• електрокар за пренос на палети с кристализирал мед в бурета или тенекии;

• камера с калорифер за лека декристализация; • казан дупликатор за фина декристализация; • помпа за прехвърляне на декристализиралия мед от казана в

резервоарите за мед; • резервоари за декристализирал мед. Камерата за декристализация (с размери 2,8 х 2,8 м.) се намира

в пчеларската сграда. С хоризонтална преграда, поставена на височина 2,2 м. камерата е разделена на две отделения: горно, по-малко и долно, по-голямо. Ако е необходимо, връзката между двете отделения може да се възстанови с отвор в преградата, който е затворен с капак само в първата фаза на декристализацията, за да се намали отопляемото пространство (пести се гориво за отопление). С отварянето на капака може да се загрява и горното отделение на камерата.

Снимка № 93: Долно отделение на камерата за

декристализация на меда Стените на камерата са облечени с изолационен материал и

дървена ламперия. На пода на долното отделение е поставен съд с формата на

корито. На стената над коритото е поставен калорифер 12000 Ккал за

отопление на помещението, като подгряването става от локалното отопление на сградата. В свободното пространство в камерата могат да се поставят или четири палета, подредени на едно ниво - ако меда е в бурета от 300 кг., или осем палета на две нива, ако меда е в тенекии от по 50 кг. И в двата случая 8 един цикъл могат да се подгреят около 3 т. мед, което за следващата операция - фината декристализация, осигурява две зареждания от по 1400 кг. мед. В помещението над преградата са поставени три резервоара с мед, всеки с обем 1 куб. м. и вместимост от 1400 кг. мед. Всеки резервоар служи за поемане на

декристализиралия мед, а също така и на центрофугирания (виж „Центрофугиране на меда") и от тях меда се дистрибутира. Резервоарите не са взаимно свързани и в тях могат да се съхраняват три различни сорта мед. Резервоарите са поставени над преградата на камерата с цел рационално използване на пространството, заради възможността за омекване на декристализиралия мед посредством слабо загряване (напр. през зимата) и използване на гравитачното налягане при пълненето на меда за продажба в търговски амбалаж.

Казанът, в който се извършва фината декристализация на меда, т.нар. дупликатор, е поставен в сутерена на сградата, под декристализационната камера. Това е същият казан, който при центрофугирането се използва за поемане и пречистване на меда. Обемът на казана е съобразен с обема на един резервоар за мед (1 куб.м. с вместимост около 1400 кг. Мед). Казанът има двойни стени, през които тече топла вода с температура около 50o С, идваща от котелното. Медът се подгрява през стените на казана. За да може температурата на цялото количество мед бързо да се уеднакви, в казана има бъркалка. Броят обороти на бъркалката е малък, около 6-7 оборота в минута, но е достатъчен, за да бъде постигната целта (виж „Центрофугиране на меда”).

Процедури

Декристализацията се извършва по следния начин: В складовото помещение съдовете с кристализирал мед се прехвърлят върху медови палети и с електрокара (снимка 94) се пренасят от склада в долното отделение на камерата за декристализация (снимка 95). Докато камерата се зареди, се включва калорифера.

Въздухът се нагрява до 50o С. Тогава започва първата фаза на декристализацията, през която медът се загрява леко, докато не омекне толкова, че да може лесно да се изсипе от съдовете. Първата фаза обикновено трае от 24 до 36 часа (ден и нощ или две нощи и един ден), което зависи от времето на годината, т.е. от изходната температура на меда, степента на кристализация и големината на съдовете.

Снимка № 94: Превозване на тенекии с мед с електрокара Омекналият мед се пресилва в коритото (на първото зареждане

1400 кг.), откъдето по гравитачен път се отвежда в казана - дупликатор (снимка 96, схема на хода на меда). В него, след леко подгряване при температура от 45o С до максимум 50o С, с продължителност от 5 до 6 часа и непрекъснато бъркане, се провежда втората фаза на декристализацията - фина окончателна декристализация.

И при първата, и при втората фаза на декристализация стриктно се контролира температурата. Конструкцията на оборудването е такава, че температурата по време и на двете фази бавно и леко се мени, т.е. не е възможно да се повиши неконтролирано до нежелателно високи стойности.

Следващите действия са идентични с онези, които се извършват при центрофугирането на меда. Декристализиралият мед посредством помпа, през гумен маркуч с диаметър 30 мм. се отвежда от дупликатора до резервоара за мед. Количеството от 1400 кг. се прехвърля за по-малко от един час. Тогава е завършен процесът на декристализация (снимка 96). Медът се оставя да отлежи в резервоарите два-три дни и едва тогава може да се разфасова в по-малък амбалаж.

До камерата, на нивото на нейното долно отделение, се намира отделението за разфасоване на меда. В него от всеки резервоар мед влиза по една тръбичка с кранче (снимка 97). Под тръбичките е везната за теглене. Когато кранчето на тръбичката се отвори, медът се източва и тече под тежестта на гравитацията. За дозиране на меда в малки опаковки се използва машина за дозиране (снимка 98).

Снимка № 95: Електрокарът с тенекии в камерата По декристализацията на меда работи само един работник.

Докато трае втората фаза на фина кристализация, работникът има време да измие изпразнените бурета или тенекии. За това се използва струя топла вода от бойлера 180 литра, който се подгрява от системата за централно отопление на сградата. Измитите съдове се подсушават добре, затварят се и се оставят настрана до следващата употреба.

Снимка № 96: Скица на медопотока Подобно на измиването на съдовете, със струя топла вода се

измиват и резервоарите за мед и така се подготвят за поемане на декристализиралия мед. При завършване на втората фаза, докато казанът е още топъл, със струя топла вода той се измива отвътре и водата, минавайки и измивайки помпата и маркуча, се излива в канализацията. С така извършената декристализация на меда се постига:

• напълно запазване качеството на меда - температурата се контролира във всички фази на подгряването;

• хигиенично третиране на меда - преливане на меда по силата на гравитацията или с помпа;

• минимални физически усилия - физически труд се използва само при прехвърляне на омекналия мед от съдовете в коритото;

• хигиенично поддържане на съдовете и тръбите, през които тече медът - мият се с течаща топла вода;

• възможност за променливо меко подгряване на меда в резервоарите - за да може по-лесно да тече медът при пълнене в дребен амбалаж (което е важно при големи поръчки, особено през зимния период).

Снимка 97: Отделение за разфасоване на меда

Снимка 98: Дозираща машина за малограмажни опаковки

Грабеж на пчелина

Грабежът на пчелина не е само неприятна, а по-скоро опасна ситуация. Ако не се овладее навреме, може да се предаде на повече кошери, та дори и на целия пчелин и да доведе до големи щети. Това е достатъчна причина винаги да се има предвид опасността от грабежи и работата на пчеларя с пчелите и с меда да бъде съобразена със съответните мерки за безопасност в тази насока.

Грабежите на пчелина винаги са резултат от неумело боравене на пчеларя: с меда, с рамките, в които има останал мед след центрофугирането или със сиропа по време на подхранване. Наличието на пчелина на слаби семейства или на семейства без майка подпомага появата на грабежи дори и в безопасните периоди на годината.

Спирането и ликвидирането на грабежа в кошера може да се извърши по няколко начина. Единият от тях е нападнатият кошер да се премести от мястото му, да се махне от пчелина и да се сложи временно в някоя постройка, а на негово място да се постави празен кошер. Прелките на съседните кошери се затварят. За кратко време, за пo-малко от час, нападението спира. През следващите дни нападнатият кошер се преглежда, за да се види причината за грабежа. Най-често става въпрос за лошо семейство, което трудно може да се възстанови и е най-добре да бъде ликвидирано. Ако се окаже, че семейството е добро, след 2-3 дни кошерът трябва да се върне на пчелина и да се постави на ново място.

Ако грабежът обхване повече кошери, по същия начин се постъпва с всички кошери.

Когато пчеларят приеме за задължителен правилният начин на работа с пчелите и кошерите, причина за грабеж няма да има. В нашия няма грабежи дори и в периоди, когато няма никаква паша, въпреки, че на пчелина има голям брой кошери, на които се извършват прегледи, подреждат се семейства, понякога се и подхранват. Всичко се върши предпазливо, обикновено рано сутрин и привечер. Кошерите не се отварят, ако за това няма важна причина, особено ако времето е неподходящо. Ако е необходимо да се работи при отворен кошер, без да могат да се вземат под внимание неподходящите условия, първо се прави преглед на два или три кошера на единия край, след това на два или три на другия край на пчелина и т.н. в такава последователност. Докато се работи на единия край на пчелина, на другия пчелите се укротяват и не се стига до грабеж.

Силните семейства, в които всичко е наред, сами се бранят и отбиват всички възможни нападения и влизането на чужди пчели в кошера.

Нашите кошери имат допълнителна защита от грабежи. Имат допълнително решетесто дъно с височина 5 см., което заедно със стандартното дъно образува дълбочина 7 см. (снимка 99). В това пространство, даже и ако семействата са слаби, винаги има пчели-пазачи, които спират всички чужди пчели и така още в началото прекратяват опитите за грабеж. Също така, в това пространство се разрежда и губи миризмата от вътрешността на

кошера, който, особено в безпашни периоди, предизвиква настроение за грабеж в другите кошери.

Наличието на пчелина само на силни семейства и използването на двойно дъно, освен необходимото внимание и предпазливост при работата на пчеларя с мед, допринасят, дори и на големи пчелини, какъвто е нашият, да няма никакви проблеми с появата на грабежи.

Снимка 99: Решетесто дъно

Подхранване на пчелните семейства

Подхранването на пчелните семейства се извършва по две причини: да се попълнят зимните запаси в кошера (ако това е необходимо), и майката и семейството да се стимулират за залагане на много пило, за да може в определени периоди на годината да се осигури бързо развитие на семейството.

Подхранването на пчелното семейство повишава неговата обща активност, защото се създава ситуация, идентична с тази на принос на нектар по време на паша. През последните години новите научни изследвания отричат необходимостта от стимулиращо подхранване с твърдението, че семействата, дори и ако през есента са по-силно развити, благодарение на подбудителното подхранване, пролетта те са еднакво силни с онези, които не са били хранени.

Най-добрата храна за пчелите е качественият мед. Ако медът е недостатъчен или заради по-добрата му цена, пчеларите вместо

мед дават захар под фирмата на питки, сироп и рядко - като суха захар на кристали.

На малките пчелини често се използват питки от 1 кг., които в края на зимата се поставят отгоре над кълбото, върху рамките. Даването на питки с кърмова маса е удачно, ако в кошера няма достатъчно храна. Това действа стимулиращо на яйцеснасянето на майката.

За подбудително подхранване на нашия пчелин се използва даването на пити с кърмова маса, но така също и рамка-хранилка (снимка 100). Това са хранилки с вид и големина на рамка без горна летва, направена от фазер, затворен от всички страни. В рамката-хранилка се побират около 3 кг. кърмова маса. В началото питите се правеха от смляна кристална захар (снимка 101) със сироп, който инвертирахме с киселина, а по-късно - с ензими. Една пита пчелното семейство усвоява за около тридесет дни.

Отделни пчелари оспорват ефекта от подхранването с кърмова маса и считат, че труда и енергията, които изразходват пчелите за преработката на захарта, значително понижават ефекта от стимулиращото подхранване. Вероятно това е само отчасти вярно. Това, което накара нас да намалим използването на пити с кърмова маса е времето, което се губи за пълненето на рамката-хранилка, на поставянето й в семейството, за вземането на празната рамка-хранилка и връщането на пити на нейното мястото след изваждането й.

Снимка № 100: Рамка-хранилка Нашето становище е, че е най-добре и най-благоприятно

семействата още в края на лятото да се обезпечат с достатъчно количество зимни запаси. Така семействата напролет започват да залагат пило в най-подходящото време. Появата на прекалено ранно пило може да бъде по-неблагоприятна, отколкото късното му залагане. При нас, ако изобщо се извършва подбудително подхранване, това става чак в началото на м. март, когато семейството и без това вече активно залага пило.

Снимка № 101: Мелница за захар и миксер Най-ефикасната и лесна замяна на меда е сиропът от чиста

захар, който се прави с различна концентрация: отношение захар:вода от 1:2 до 2:1, най-често 1:1, в зависимост от целите на подхранването и годишния период, в който сиропа се дава на пчелите.

През последните години на нашия пчелин за стимулиране на майката и допълване на зимните запаси се използва плодниковият полукорпус, който за тази цел по време на пчеларския сезон е пълен с мед. В плодника рамката на полукорпуса представлява продължение на плодниковата рамка (виж „Плодник на ЛР кошера") и заедно с него прави „висока рамка" на плодника. Рамката на плодниковия корпус се запълва с пило, а рамката на полукорпуса - с мед. Той представлява стабилна медна шапка, или предварително замислената „висока рамка" на плодника.

Поставянето на полукорпуса над или под плодниковия корпус през различните периоди на годината, променя ролята на полукорпуса в живота на пчелното семейство. С промяната на мястото на полукорпуса (който покрива като медна шапка плодника), се променя положението на меда спрямо пилото и по такъв начин се повлиява работата и живота на пчелното семейство.

Автоматично пролетно подхранване

Около 1 април, с промяна на местата на компонентите на плодника, в семейството започва автоматичното пролетно подхранване. Плодниковият корпус се обръща на 180o и се поставя на дъното. Върху него се поставя Ханеманова решетка и отгоре -плодниковият полукорпус, който през зимата е бил върху дъното. Освобождава се място за пилото, което в този период на годината се развива много бурно, пчелите започват да пренасят меда, останал от зимните запаси, от плодниковите рамки в полукорпуса. В плодниковия полукорпус те ще пренесат и меда от предните части на рамките, за да го отдалечат от прелките. Така в полукорпуса се оформя медената шапка над пилото - във „високата рамка" на плодника.

Размяната на местата на корпуса и полукорпуса в плодника е изиграло значителна роля:

• като подбудително пролетно подхранване; • за увеличаване на пилото, тъй като се пренася медът от

плодниковите рамки и се освобождава място за активно снасяне на майката.

Допълнително подхранване

Допълнително подхранване на семействата със сироп се използва през пролетта, преди поставянето на медовите корпуси и преди акациевата паша. Семействата пренасят налетия сироп в полукорпуса. В него има малко мед - както такъв, останал от зимата, така и пренесен от плодниковите рамки. С пролетното допълване на полукорпуса със сироп се постига троен ефект:

• гарантира се, че след започване на акациевата паша, в медовите корпуси ще бъде пренасян само акациев мед като излишен хранителен запас, а не в плодника, като допълнителен такъв;

• в полукорпуса се оформя стабилна медена шапка за активния сезон (май-юли). В нормална година, през лятото, медът от полукорпуса (медена шапка във „високата рамка") няма да бъде използван за изхранване на семейството, а ще се остави като хранителен запас, който дава сигурност на пчелното семейство;

• семейството е осигурено с пълен полукорпус, който в края на сезона, с ново разместване на телата на плодника, ще изиграе важна роля за есенното автоматично подхранване.

Автоматично есенно подхранване

В края на лятото с нова размяна на местата на телата в плодника, в семейството започва есенното автоматично подхранване. Когато след снемането на медовите корпуси с летен мед пълният полукорпус се постави на дъното, пчелите веднага започват да пренасят мед от него в плодниковите рамки. За това има две причини:

• пчелите не търпят мед под пилото; • семейството е останало без необходимата (в съответствие с

неговия инстинкт) медена шапка над пилото. Пренасяйки меда, пчелите отново ще я оформят, но на най-удачното за този период на годината място: в плодниковия корпус, в рамките над и около пилото, в най-голяма близост до бъдещото пчелно кълбо. И това пренасяне на меда (както и пролетното) действа стимулиращо на семейството и майката. Майката се стимулира за удължено яйцеснасяне и така за зимата се осигурява силно семейство с млади и качествени пчели.

Всички тези изброени ефекти се постигат с еднократна размяна на местата на пълния полукорпус и корпуса в плодника, което не е сложна манипулация, а се прави в момент, когато това действа най-добре на семейството както за подбудително подхранване, така и за складиране на зимните запаси в плодниковия корпус, в който ще зимува семейството, с което се обезпечава сигурното презимуване.

Тук трябва да подчертаем, че няма никаква вероятност медът от сироп от полукорпуса да бъде пренесен в медовия корпус, тъй като пчелите никога не пренасят в медовия корпус оформената като хранителен запас медена шапка във „високата рамка". Никога пчелите не биха оголили плодника си, за да напълнят медовия корпус. Напротив, в медовите корпуси те носят само излишъка от мед, едва след като са подсигурили хранителния запас в плодника.

Зимуване на пчелните семейства

При нашите климатични условия зимата е най-критичният период за съществуването на пчелина (снимка 102). И въпреки това, най-често срещаният проблем за пчелите не е студът. Катастрофални загуби на пчелни семейства, - от 50% и повече, се случват по три основни причини:

• недостатъчни хранителни запаси и (по-често) недобро разпределение на храната в кошера, при което се губи контакт на пчелното кълбо с храната;

• вароатозата, която напада семействата само по време на активния сезон, но последиците от това се проявяват през зимата;

• болестта нозематоза, която потайно действа през есента и зимата, но всичко се проявява напролет, когато много семейства се оказват слаби и пропадат.

Отговорност за големите загуби носи пчеларят, който е длъжен своевременно да предприеме превантивни мерки или да спре тези явления. Неговото незнание и незадоволителна подготовка намират пълно отражение по време на подготовката на пчелина за зимата. Слаби семейства, неотговарящо на нуждите подхранване през есента, лошокачествена храна (напр. манов мед), късно откриване на болестите или недостатъчно ефикасно лечение и др., директно влияят на увеличаването на зимната смъртност на пчелните семейства.

Хранителни запаси

За безпрепятствено презимуване и осигуряване на ранно пролетно развитие, на пчелното семейство са необходими 20-ина кг. качествена храна - мед, цветен прашец и (евентуално) захарен сироп.

Снимка 102: Пчелинът през зимата От основно значение за зимуването на пчелните семейства е

правилното разпределение на храната в кошера, особено ако семействата зимуват на два корпуса. Корпусът, пълен с мед над пчелното кълбо през зимата, не гарантира на пчелното семейство сигурно презимуване. Напротив, то може да подведе пчеларя до погрешно заключение, че семействата са добре подготвени за зимата. Какво може да се случи? В края на лятото и началото на есента семейството е основно в долния корпус, в който се намира пилото с малко храна. Основният хранителен запас се намира в горния корпус. През късната есен на мястото, където е било късното пило, се формира зимното пчелно кълбо. Храната, която се намира в долния корпус в по-голямата й част ще бъде използвана още през първата половина на зимата. Тогава пчелното кълбо трябва да се прехвърли в горния корпус. По време на студени и дълги зими разстоянието между горния и долния корпус е непреодолимо за пчелите, те остават в долния корпус и без храна загиват.

Подобно нещо може да се случи и в края на зимата, когато още има останала някаква храна в долния корпус и майката започне да засеменява там, в средата на кълбото. Ако по-късно застуди, пчелите се струпват около пилото, изконсумират храната, която

се намира в непосредствена близост, губят контакта с горния корпус, в който е медът, остават без храна и страдат, дори и ако горният корпус е пълен с мед.

Следва заключението, че презимуването ще бъде сигурно, ако зимното кълбо с майката се намира в корпуса, в който е складирано основното количество мед. Ако не можете да осигурите такова разположение на меда и кълбото, още през септември трябва по средата на корпуса с най-много мед да преместите 2-3 рамки с пило, за които в този корпус ще се хване основна част от кълбото.

За да осигурят сигурен контакт на пчелите с храната, пчеларите често зазимяват семействата само на един корпус. В него в края на есента се намира останалото пило и всичката храна за зимата. В такъв случай, след привършване на пилото, семейството трябва да се подхрани със сироп.

Решението на този проблем, което през последните години приехме на нашия пчелин, е обяснено в разделите „Подхранване" и „Плодник на ЛР кошер". Основава се на използването на пълен с мед полукорпус в плодника, който в края на лятото се поставя на дъното, което кара пчелното семейство веднага да започне да пренася мед в плодниковия корпус. През есента пчелите пренасят основната част от меда в плодниковите рамки, над пилото, като попълват вече постоянно наличната медова шапка. Това става постепенно. Когато питите се освобождават от пилото, пчелите ги запълват с мед. Кълбото, което се оформя на мястото на последното пило, ще бъде в непосредствен контакт с медената шапка, която в началото на зимата ще заема повече от половината пита. Тогава не може да се случи пчелите да страдат от недостиг на храна, поради нейната отдалеченост, или от ранно пило. Това решение е най-лесно и бързо осъществимо - само трябва да се промени мястото на корпуса и пълния полукорпус в плодника. Работи се с корпуси, а не с рамки, а освен това споменатият начин има и други предимства. Осигурява се дълбока медена шапка в плодниковия корпус, в който пчелите зимуват, храна има достатъчно, а медената шапка не е прекъсната от разстояние между корпуса и полукорпуса и е избегната опасността, до която може да доведе тази прекъснатост.

Вароатоза

Ако не се вземат своевременни и сигурни мерки за защита на пчелното семейство от вароатоза, през зимата това може да доведе go големи щети. Ако процедурата за третиране против вароатоза закъснее или не е проведена ефикасно, голям брой паразити презимуват в пчелните семейства и това се отразява на тяхното развитие през пролетта. През следващото лято броят на акарите се увеличава многократно и тогава вече е късно семействата да се възстановят до следващата зима. Затова след първото третиране трябва да се направи допълнително такова с друг препарат (или с др. средства) и след това да се извърши контрол на ефикасността от третирането. Трябва да се стремим в семействата да остане минимално възможен брой кърлежи. Само така ще осигурим доброкачествено зимуване, силно пролетно развитие на семействата и плодотворна следваща година.

Нозематоза

Много разпространена болест по пчелите е нозематозата. През лятото тя се оттегля и остава незабелязана, а това заблуждава пчеларя за степента на инфекцията. През есента, основно в слабите семейства и в семействата с недостатъчно качествена храна, нозематозата започва да се разпространява и да отслабва семействата. През зимата и пролетта действието на болестта се усилва интензивно, семействата отслабват дотолкова, че не могат повече да се възстановят. Най-добрата защита срещу нозематозата е да се осигуряват силни семейства за есента и зимата, снабдени с качествена храна. Семействата не трябва да се подхранват късно с преработен сироп. Кошерите трябва да стоят на слънчево, сухо и леко проветриво място. Влажният терен и въздух спомагат за разпространението на нозематозата. Ако има съмнение, че на пчелина съществува зараза от нозематоза, то тогава преди есента, заедно със сиропа на семействата трябва да бъде дадено от лекарството фумагилин.

Зазимяване

През зимата не са необходими специални грижи за семействата в кошерите, ако са зазимени силни семейства, на които през есента са осигурени добри условия за презимуване. Условията за зазимяване трябва да отговарят на няколко добре познати правила:

• пчелинът се поставя на слънчево място; • кошерите се поставят така, че прелката да не е обърната на

север; • пчелинът не трябва да бъде изложен на силни ветрове и да

бъде защитен от силни въздушни течения; • не е добре за пчелина да се поставя върху влажен терен, нито

в непосредствена близост до големи водни повърхности; • кошерите да се поставят така, че да бъдат леко наклонени

напред, за да може влагата от дъното да се стича вън от кошера и за да могат през пролетта пчелите сами да почистят дъната;

• на предната страна на горната част на кошера да се направи малък отвор за излизане на Влажния въздух, за да не може да се кондензира влага в кошера. Обикновено в корпусите няма влага, тъй като на тях винаги има малък отвор, през който влагата излиза и дори и през пролетта няма влажни и плесенясали пити;

• да се вземат предпазни мерки, семействата да не бъдат обезпокоявани от нищо (от животни, моторни превозни средства, мишки и пр.);

• ако кошерите бъдат затрупани със сняг, не трябва да ги чистите, за да не безпокоите пчелите. Снегът пази кошерите от вятър и студ. Дори и прелката да е покрита със сняг, пчелите пак получават достатъчно въздух за дишане. Важно е на прелката, над снега, да не се образува коричка лед, която би могла да затвори достъпа на въздух в кошера. Ако това стане, трябва да почистите ледената коричка и снега от прелката;

• естествено, пчелинът трябва да се наглежда редовно и да се следи за спазването на тези условия.

Болести по пчелите

Моето мнение и становище по отношение ролята на пчеларя в борбата с болестите по пчелите изложих на пчеларския съвет по здравна защита на пчелите, проведен през 1997 г. в

Селскостопанския факултет в Земун. Тук ще изнеса само някои забележки по този въпрос, взети от собствената ми практика.

Вароатозата е много опасна за състоянието на пчелните семейства, но предпоставка за нейното разпространение са самите пчелари. В борбата против нея, преди години много ефикасна беше своевременно проведената профилактика на семействата с помощта на лекарството флувалинат (основно клартан). Днес кърлежът притежава устойчивост спрямо действието на флувалината и така неговата употреба стана неефикасна. Подходящ заместител на флувалината още не е намерен. На пазара се връщат препаратите на база амитразата. През последните години пчеларите от областта Върбаша в борбата против вароатозата използват чешки аерозол със специално разпрашване с компресор (струва около 300 евро) и са доволни от резултатите. Третирането на семействата се прави през декември или януари; температурата на въздуха по време на третирането може да бъде и няколко градуса под нулата.

Защитата от вароа на нашия пчелин се извършва по следния начин:

След снемането на медовите корпуси с летния мед в края на юли, в кошерите се поставят лентички с някакво лекарство (не на база амитраза). Когато се излюпи всичкото пило, семействата се напръскват с аерозол. Аерозолът се вкарва в кошера за 30 секунди с компресор под налягане 3 до 3,5 бара. Тази година процедурата беше извършена на 5 януари 2004 г. при температура -7o С и сняг. За 60 семейства бяха употребени 5 мл. митак, разтворен в 300 мл. промишлен ацетон (водата би замръзнала).

Проверява се дали еднократното зимно третиране с аерозол гарантира достатъчно добра защита на семейството от вароа, така че в бъдеще да се извърши без предходни третирания с други средства.

Нозематозата е коварна и силно заразна болест и на нея трябва да се обърне необходимото внимание. Тя действа незабележимо, но щетите, които оставя, дълго не могат да бъдат възстановени. Затова е важно навреме да бъде открито нейното присъствие и да се вземат мерки за оздравяване на семействата. Напредничави пчелари от Германия използват на своите пчелини микроскоп,

който увеличава 300 до 400 пъти. Всяко семейство редовно се преглежда и така нозематозата се държи под строг контрол. Цената на микроскопа е приемлива и е почти равна на цената на едно пчелно семейство и годишния принос на мед, който би се получил от това семейство. Тази пролет и ние закупихме микроскоп за нашата ферма (снимка 103).

Снимка № 103: Микроскоп За лечението на нозематозата съществуват многобройни

указания, а тук само ще изтъкнем, че в борбата с нозематозата, заедно с останалите мерки, важно място заема замяната на плодниковите пити.

Варовитото пило обикновено се появява само през пролетта. Ако са налице неблагоприятни условия в пчелното семейство, болестта може да се активира и през лятото. Ще приведа два примера от нашата практика.

Първият път това се случи на слънчогледовата паша, когато поставихме няколко палета с кошери в заораната почва, до самия слънчоглед. Там, където сеялката не е достигнала, беше останало

чисто място с ширина един и дължина няколко метра. Мислехме, че това е идеално място за поставянето на един палет, което и направихме. Обкръжени от слънчогледа, кошерите бяха изложени на влага и отникъде наоколо не можеше да стане проветрение.

Вторият случай забелязахме след роене, след акациевата паша. Кошерът с отводките временно оставихме без подложка и без палет на неизползвана асфалтова пътечка в гората. През деня вече беше късно, отводките останаха и в следващите дни на същото място, а от дъжда кошерите се пропиха с влага.

След известно време и в двата случая на прилетната дъска имаше много изхвърлени бели мумии от варовито пило. И в двата случая влагата и отсъствието на въздушно течение бяха създали благоприятни условия за развитието на плесени и появата на варовито пило.

Тези два случая показват, че за здравето на пчелните семейства е много важен микроклиматът в непосредствена близост до кошера, за което при поставянето на кошерите трябва да се държи сметка.

Насоки на работа и постигнати резултати продуктивност

Производителността в професионалното пчеларство е изключително важна по две причини:

Първо, с оглед на спецификата на отрасъла е много трудно да бъдат намерени работници за работа на пчелина. Пчелните ужилвания, а още повече прекаленият страх от пчелните ужилвания, отблъскват работниците и е много трудно да се намери годен човек за работа с пчелите. Всеки професионален пчелар изпитва този проблем. Когато пчелинът през сезона остане без работници, цялата работа се пада на собственика на пчелина, а това той не е в състояние да свърши сам.

Другата причина е, че по време на активния пчеларски сезон (от април до юли) няколко неотложни работи се застъпват една с друга. Всяко по-продължително забавяне на една от работите става за сметка на извършването на другите, напр. преместването на пчелина, ваденето на мед, производството на отводки, подмяната и производството на майки. Преместването не може

да чака, също така и ваденето на мед, тъй като ще започне поредната паша, а понякога те дори се и застъпват. Вземането на оплодените майки при майкопроизводството не може да чака, тъй като следващите неоплодени майки ще се излюпят от приготвените маточници. През същия период се произвеждат и отводки, та става ясно, защо производителността е толкова важна. Ако всички изброени дейности се извършват по технология, която изисква висок разход на време (търсене на майката, работа с поединични рамки и т.н.), трябва да се откажем от извършването на някои дейности на големия пчелин. Най-често се отхвърлят онези дейности (като напр. производството на отводки), които, дори и да не се свършат, не пречат на работата на семействата. А така пчелинът остава без нови отводки или тази дейност се върши в малък обем. Става ясно от какво голямо значение са добрият производствен план, приемливата технология, съответното оборудване и високопроизводителната професионална работа на пчелина.

Съвременно пчеларско оборудване

С цел добра организация на работата, на нашата ферма се използва съвременно оборудване, което позволява използването на съвременни методи на пчеларстване:

1. Работи се с ЛР кошери, които се оценяват като най-пригодни за професионално пчеларство, тъй като позволяват прилагането на различна технология на пчеларство, в зависимост от поставените цели.

2. Въведена е работа с корпуси, а не с рамки, което е едно от главните условия за постигане на висока производителност и на необходимата бързина при изпълнение на различните видове пчеларски работи.

3. Палетиран е целият пчелин, което е рядкост в пчеларските среди, но улеснява подготовката и транспортирането на кошерите и оборудването.

4. фермата е организирана като подвижен пчелин. Преместването се извършва с два седемтонни камиона, всеки от тях с автокран с товароподемност 2,5 тона. Поради използването на палети и автокран, товаренето и разтоварването на кошерите вече не е най-тежката операция в пчеларството. Преместването

се извършва от шофьора на камиона и един професионален пчелар, без физически усилия. Освен това не е необходимо извършването на допълнителни работи, необходими при предишния начин на преместване.

5. Ваденето на меда се извършва с радиална електрическа центрофуга, с електрическа машина за разпечатване на питите, с автоматично прехвърляне на меда в голям съд през тръби (с използване на гравитачно налягане), с естествено утаяване на примесите и източване на меда (изваден през деня) от приемния съд в резервоара за мед с помпа (с електрическо задвижване).

6. Транспортирането на съдовете с меда се извършва с електрокар, декристализацията на меда се извършва в отоплителна камера (отоплявана с топъл въздух) с капацитет 3 тона, а фината декристализация - в казана дупликатор (подгряван с машинно масло); транспортирането на затопления мед в резервоара за мед се извършва чрез помпа с капацитет 1400 кг/час.

7. Запазването на восъка от восъчния молец става в камера, в която могат да се складират 1000 корпуса с питите.

8. Дърводелската работилница, в която са направени кошерите на целия пчелин, задоволява всичките му потребности и позволява извънсезонното допълнително ангажиране на работниците.

Новаторство и технология на пчеларстване

В борбата за повишаване на производителността, на пчелина са въведени следните оригинални методи на работа в пчеларството:

1. Двойно пчеларстване (Пчеларстване с двойни семейства). Приемлив метод за пчеларстване с двойни семейства с извършване на лесноизпълними операции, като същевременно се постига създаването на силни семейства за пашата твърде рано, като например за акациевата паша. Освен това, използването на този метод дава най-лесния и ефикасен начин за предотвратяване на роевия нагон у силните семейства. Прилагането на тази технология изисква висока степен на механизация на пчелина и високи професионални умения на пчеларя.

2. Пчеларстване с единични семейства. Това е нов метод, основан на принципите, обяснени в раздела „Плодник на ЛР кошер", който в книгата е представен в няколко варианта. Базира се на ефекта „висока рамка" в плодника като начин за лесно и ефективно освобождаване на пилото и влиянието на промяната на местата на пълния полукорпус и плодниковия корпус върху живота и работата на пчелното семейство (стимулиращо автоматично подхранване за обезпечаване на зимните запаси на точно необходимото място спрямо пчелното кълбо).

3. Изкуствено роене на пчелните семейства по нов лесен начин. Производството на отводки се извършва лесно, без търсене на майката и с висока производителност (работа с корпуси, а не с рамки).

4. Подмяна на майката. Придаването на млади, оплодени майки на отводките по нов начин, както и замяна на старите майки с млади, оплодени майки, се извършва, без да се спира развитието и без да се пречи на работата на семействата. Напротив, семействата се подсилват за пашата и се възпрепятства появата на роеви нагон.

Приоритетни работи на пчелина

1. Рентабилност - успешен финансов резултат. 2. Производителност - фактор време. 3. Млади майки - винаги в семействата. 4. Прилагане на принципите от раздела „Плодник на ЛР

кошер" както за единичните, така и за двойните семейства. 5. Нов метод за създаване на отводки, придаване и подмяна на

майката. 6. Палетиране, автокран и електрокар.

Условия за постигане на успех 1. Добри климатични условия и паша. 2. Знания на пчеларя и практика. 3. Добро здравословно състояние на пчелина. 4. Своевременно извършване на работите.

Кратки препоръки към читателите

ПЪРВИ СТЪПКИ • Преди да започнете да се занимавате с пчеларство, което

трябва да предизвиква у вас задоволство от успеха и извършваната работа, изберете подходящия вид кошер. Ако вашият избор е ЛР кошера, Вие ставате член на най-голямата и призната пчеларска „партия" в света.

• Набавете си пчеларско було, пчеларски блузон с було, пчеларски ръкавици, качествена пушалка и повдигач. Когато се приближавате към кошерите, не се притеснявайте да облечете пчеларския блузон с булото и да нахлузите пчеларските ръкавици.

• Добре разпалете пушалката, така че да дава обилен дим. • Преди да отворите кошера, пуснете през прелката две-три

струйки дим. Това в чувствителна степен ще укроти пчелите, най-вече стражите в близост до прелката.

• Всичко, което правите, извършвайте без чукане и удряне около кошера.

• Не поставяйте пушалката или друг инвентар грубо на съседния кошер, тъй като пчелите в него ще се разтревожат и ще предадат това на кошера, който отваряте.

Работа с отворен кошер

• Когато отваряте кошера, предпазливо снемете капака. • Снемете покривната дъска. С нейното отстраняване отваряте

кошера и с това предизвиквате излизането на пчелите по цялата горна повърхност на кошера. За начинаещия пчелар този момент е най-критичен, тъй като пчелите при непредпазливо боравене се раздразват дотолкова, че се нахвърлят на пчеларя. От отстраняването на покривната дъска (или рамка-хранилка) се извършва по следния начин: В лявата ръка държите пушалката, в дясната - повдигача. В десния заден ъгъл на кошера, между покривната дъска и кошера, вмъкнете върха на повдигача на дълбочина 1-2 см. Тъй като е трудно, особено ако дъската е здраво залепена за корпуса с прополис, оставете за момент пушалката, подпъхнатия повдигач дръжте с лявата ръка, с дясната ръка леко го ударете отзад и го бутнете напред да влезе в пролуката между покривната дъска и корпуса. Отново с лявата

ръка хванете пушалката, а с дясната подпъхнатия повдигач. Човката на пушалката поставете на линията на повдигача, краят на повдигача притиснете надолу, така че покривната дъска да се отлепи от корпуса и леко да се повдигне (снимка 104). През този отвор веднага пуснете една-две струйки дим от пушалката. Пъхнете повдигача по-дълбоко и отново пуснете 1-2 струйки дим. Целта е от кошера да не излети нито една пчела, а тъй като са предварително опушени, пчелите са укротени. Продължавайте да държите пушалката с лявата ръка, а повдигача - в дясната, повдигнете докрай покривната дъска и леко опушете цялата повърхност на отворения кошер. Всички пчели, които са излезли на горните рамки под покривната дъска, обезпокоени от дима, трябва да са се отправили надолу - към питите с мед. За момент оставете пушалката и, като държите покривната дъска с лявата ръка, с дланта на дясната ръка ударете леко покривната дъска отстрани, за да могат пчелите, които се намират върху нея, да паднат в кошера. След това оставете настрана покривната дъска. Бъдете внимателни - на дъската не трябва да остане нито една пчела - ако припълзи по тревата, може да достигне до крака Ви и да Ви ужили.

• Кошерите отваряйте само когато това е необходимо. Правилото е, кошерът никога да не се отваря, когато това не е нужно. Начинаещите често грешат в това.

• Състоянието на семействата преценявайте по летежа на пчелите, не отваряйте кошера.

• Състоянието на майката преценявайте по състоянието на пилото. За това е достатъчно да извадите една до две рамки от плодника. С повдигача, който държите в дясната ръка, леко раздалечете една рамка от съседните две, като използвате повдигача в края на рамките от четирите страни (снимка 105). След това внимателно извадете рамката от кошера, като внимавате да не смачкате нито една пчела, защото това дразни пчелите и те стават агресивни.

Снимка № 104: Отваряне на кошера - повдигане на покривната

дъска от корпуса В лявата ръка дръжте пушалката и, ако стане необходимо,

пуснете малко дим в кошера. При непредпазливо вадене на рамка може да се притисне и повреди майката. Затова първите рамки вадете от този край, където няма нито пило, нито майка и никога от средата на кошера.

• По време на работа поддържайте пушалката така, че да дава достатъчно пушек.

• Опушвайте пчелите когато е необходимо, но не прекалено - прекалено силният пушек дразни пчелите и ги прави агресивни.

• След свършване на съответната операция, върнете всички рамки на мястото им.

• Затворете кошера, но преди това се постарайте с пушек да прогоните всички пчели от горните рамки и стените в кошера, за да не ги премачкате с покривната дъска.

Снимка № 105: Вадене на рамка • Свършете всичко мирно, тихо и без да чукате, както когато

отваряхте кошера. Дразненето на пчелите, чукането и всяко излишно безпокоене могат да повлияят на поведението на пчелите и да предизвикат агресивност при следващото отваряне на кошера.

• Ако ви липсва всякакъв опит, упражнявайте отваряне на кошер с повдигане и пушалка на празен кошер, в който няма пчели.

• Първи контакт с пчелите в кошера осъществете в присъствието на опитен пчелар.

• Установете строги правила за работа с пчелите и ги спазвайте.

• Съветите, обясненията и напътствията на опитния пчелар веднага след разговора запишете и преценете: ако ги приемате, научете ги и ги прилагайте.

• Не можете в рамките на един месец едни и същи хора да питате за едно и също нещо.

• Използвайте опростена технология, напр. добре научете и запомнете раздела „Плодник на ЛР кошер" и постъпвайте в съответствие с наученото. Не можете да пренебрегнете нещо.

Това знание може да ви послужи като основа за успешно пчеларство.

• В средата на април, за акациевата паша формирайте силни семейства. Подсилвайте ги от недостатъчно силните семейства, от онези, които не са предвидени за преместване на пашата. Нека мярка за силата на семействата да ви бъде 6-7 рамки пило в плодника. Не можете да правите прекалено силни семейства -трудно ще ги овладеете.

• Преди акациевата паша добавете в медовия корпус един корпус и един полукорпус с основи.

• След акациевата паша направете отводки от семействата, като следвате указанията в тази книга (вижте "Пчеларстване с едномайчинни семейства", вариант 2) и подменете майката. През пролетта платете за майка и 50% по-скъпо, ако е необходимо. Ликвидирайте старата майка. Ще получите отлични семейства и пълни кошери. Като отделно семейство оставете горната майка с нейното семейство. Ще имате достатъчно пчели за подсилване на „медовиците", ще увеличите броя на кошерите на пчелина или ще разполагате с резервни семейства за допълване на обичайните зимни загуби на семействата.

• Ако е необходимо, подхранвайте семействата докато полукорпусът е над плодниковия корпус, като използвате хранилка.

• Наклонете кошерите леко напред, за да могат пчелите по-лесно сами да изчистят дъната.

• Извършвайте редовно третиране на семействата против вароатоза. Пазете се от катастрофални загуби на семейства: от вароатоза, нозематоза, недостатъчни хранителни запаси или лошо разпределени такива през зимата в кошера.

• Четете периодични пчеларски издания и литература, станете член на пчеларско дружество и посещавайте пчеларските сбирки.

• Запомнете, че за неуспехите в пчеларството винаги е виновен пчеларят, неговото незнание и неможене, а не пчелите и кошера.