Родопите през античността, книга І: Родопа като реалия...

1

РОДОПИТЕ ПРЕЗ АНТИЧНОСТТА, КНИГА I:

РОДОПА КАТО РЕАЛИЯ В АНТИЧНИЯ СВЯТ

RHODOPE MOUNTAINS IN ANTIQUITY, BOOK I:

RHODOPE AS REALITY IN THE ANCIENT WORLD

2

Jordan Iliev

RHODOPE MOUNTAINS IN ANTIQUITY

BOOK І:

RHODOPE AS REALITY IN THE ANCIENT WORLD

j 2013

PLEVEN

3

Йордан Илиев

РОДОПИТЕ ПРЕЗ АНТИЧНОСТТА

КНИГА І:

РОДОПА КАТО РЕАЛИЯ В АНТИЧНИЯ СВЯТ

j 2013

ПЛЕВЕН

4

© д-р Йордан Илиев, 2013Родопите през античността, книга IРодопа като реалия в античния свят

verni

Typewritten Text

Първо издание, Плевен 2013 Всички права запазени Издателство и печат:

verni

Stamp

verni

Typewritten Text

Íèêàêâà ÷àñò îò òîâà èçäàíèå íå ìîæå äà áúäå êîïèðàíà, âúçïðîèçâåæäàíà, çàïèñâàíà, àðõèâèðàíà â èíôîðìàöèîííè ñèñòåìè èëè ïðåäàâàíà ïîä êàêâàòî è äà å ôîðìà èëè ÷ðåç êàêâèòî è äà ñà ñðåäñòâà, áåç ïðåäâàðèòåëíî ïèñìåíî ñúãëàñèå íà èçäàòåëÿ è àâòîðà, ñ èçêëþ÷åíèå íà ïðåâîäà÷è, ëèòåðàòóðíè êðèòèöè è ðåöåíçåíòè. Íåîòîðèçèðàíîòî âúçïðîèçâåæäàíå, íà êîÿòî è äà å ÷àñò îò òîâà èçäàíèå å íåëåãàëíî è ñå íàêàçâà îò çàêîíà!

verni

Typewritten Text

ISBN 978-619-162-120-0

verni

Stamp

verni

Typewritten Text

verni

Typewritten Text

verni

Typewritten Text

verni

Typewritten Text

verni

Typewritten Text

Първото издателство в България от типа печат при поискване (печат при пoръчка) от 2010 г.

5

СЪДЪРЖАНИЕ

Съдържание

УВОДНА БЕЛЕЖКА 7

Аргументи за необходимостта от публикуването на нас-

тоящата книга и основните ѝ приноси.

ВЪВЕДЕНИЕ 9

Характеристика на изворовата база. Съвременно състоя-

ние на проучванията върху историята на Родопите през

античността. Проблеми и перспективи.

АНТИЧНИТЕ ПРЕДСТАВИ ЗА РОДОПА 37

Обзор върху присъствието на името Родопа в произведе-

нията на античните автори. Литературни и визуални об-

рази. Опит за систематизация на античните географски представи за планината.

РОДОПА В АНТИЧНАТА ЛИТЕРАТУРА 73

Подредени хронологично пасажи от произведения на ан-

тични автори, в които се открива името Родопа.

SUMMARY 113

Резюме на английски език.

37

АНТИЧНИТЕ ПРЕДСТАВИ ЗА РОДОПА

В следващите редове е направен общ преглед на разпространението

на името Родопа в античната литература, систематизирани са данни-

те на античните автори по този въпрос, потърсено е обяснение на

засвидетелстваните образи на лица с това име и накрая е обърнато

по-специално внимание върху древните географски познания за

планината.

От предримската епоха са известни само 10 пасажа, дело на

шестима автори, съдържащи името Родопа. В два от тях100

се има

предвид персонаж с това име101

, докато в останалите фигурира оро-

нимът. Важно е да се отбележи, че най-ранното споменаване на име-

то Родопа – в Омировия химн към Деметра, вероятно от VIІ в. пр.

Хр. – е именно като персонално име. Името на планината се открива

за пръв път у Херодот102

и първото историческо събитие, с което се

свързва, е походът на персийския цар Ксеркс срещу Гърция (480 –

479 г. пр. Хр.).103

В „История на Пелопонеската война‖ на Тукидид

се откриват два пасажа, съдържащи информация за планината, като

и двата са съобщени във връзка с похода на одриския цар Ситалк

срещу Македония и към Халкидика от 429 г. пр. Хр., но съдържат и

важна географски информация.104

Авторите от ІV в. пр. Хр. обаче

споменават оронима Родопа най-вече като географски ориентир или

с незначителна географска информация.105

Същото се отнася и за

100 Hymn Hom. In Cer. 422 [001]; Hdt. Hist. 2.134-135 [002]. 101 У Херодот името на персонажа е Родопис. 102 Hdt. Hist. 4.49.6 [003]. 103

Hdt. Hist. 8.116.1-2 [004]. Същото сведение е запазено и от творилия по

времето на Северите римски писател Клавдий Елиан (Ael. Claud. Var. Hist. 5.11) [083]. 104 Thuc. Hist. 2.96.1-4 [005]; 2.98.4 [006]. 105 Theop. Fr. 268b [7]; Arist. Met. 350b, 15 [008]; Theocr. Idyll. 7.77 [009].

37

38

Полибий, който просто я причислява сред големите планини, които

познава.106

От последната третина на І в. пр. Хр. името на планината нав-

лиза трайно в произведенията на римските поети: открива се за пръв

път в публикуваната през 29 г. пр. Хр. поема със заглавие Georgica,

дело на Публий Вергилий Марон, при това на четири места.107

Инте-

ресен е фактът, че в рамките на сравнително ограничен период от

време оронимът присъства в творби на най-бележитите римски пое-

ти: в Carmina на Квинт Хораций Флак, публикувана през 23 г. пр.

Хр.108

, във Fabulae на Гай Юлий Хигин109

, в Heroides (написани око-

ло 25 – 16 г. пр. Хр.), Ars Amatoria (ок. 2 г. сл. Хр.), Metamorphoses (8

г. сл. Хр.) и Fasti на Публий Овидий Назон.110

Само у Хигин Родопа

е име на Океанида.111

Вероятно в Метаморфозите на Овидий пък

трябва да бъде видяно най-ранното документиране на единствената

антична етиологична легенда за планината112

, макар че същата се

приписва от Псевдо-Плутарх (ІІІ – ІV в. сл. Хр.) на творилия също в

началото на І в. сл. Хр. учен Трасил от Мендес, идентифициран с

живелия в Александрия (Египет) астролог на имп. Тиберий (14 – 37

г. сл. Хр.).113

Характерно за разпространението на оронима в литературата

на І – III в. е простото му споменаване като реалия114

, по-рядко с

106 Polyb. Hist. 34.10.15 [010]. 107 Verg. Georg. 1.332; 3.351; 3.462; 4.461 [011-014]. 108 Horat. Carm. 3.25.12 [015]. 109 Hyg. Fab. 132.2.3 [017]. 110 Ovid. Heroid. 2.1; 2.113; Ars Amat. 3.321; Met. 2.222; 6.87; 6.589; 10.11;

10.50; 10.77; Fast. 3.739 [018-027]. 111 Hyg. Fab. 1.6 [016]. 112 Ovid. Met. 6.87 [022]. 113 Thras. Fr. 1 [035] = Ps.-Plut. De Fluv. 11.3.1 [092]. 114

Pomp. De Chronogr. 2.17.3 [36]; Senec. Herc. 144; 1032; 1050; 1538 [037-

040]; Lucan. Bell. Civ. 6.618; 7.450 [A041-042]; Plin. Nat. Hist. 4.3.6; 4.35.5; 4.41 [044-046]; Ital. Pun. 2.73; 3.494; 3.621; 9.605; 11.476; 12.400; 12.658;

14.121 [048-055]; Stat. Theb. 2.81; 4.655; 8.408; 11.195 [056-057, 060-061];

Flac. Arg. 1,664 [065]; Mart. Spect. 21 [068]; Lucian. Fug. 25; De Salt. 51 [072,

Йордан Илиев ● Родопите през античността, книга І:

39

определен епитет115

или придружен от откъслечни географски дан-

ни.116

По-специално внимание заслужава текстът на Филострат, кой-

то разполагал с информация за вътрешността на планината.117

В ня-

колко случая името е засвидетелствано като епитет.118

През този

период планината Родопа не е спомената нито веднъж във връзка с

каквото и да е политическо събитие, ако не се брои неясното сведе-

ние на Стаций за някаква „изтощителна война в Родопа‖.119

Още в

началото на ІІ в. обаче, в извадките за Тракийските войни на Аний

Флор, намерила отражение и информация за проникването на рим-

ляните (предвождани от Вулзон) в Родопите120

, а Апиан съобщава за

участието на жителите на планината в Третата Митридатова война

сред римските противници.121

Успоредно с названието на планината

в литературата на І – ІІІ в. са известни и персонажи с името Родо-

па/Родопис.122

В литературата на късната античност името Родопа се открива

в най-разнообразни произведения. През 297 г. е датирано първото

споменаване на провинция Родопа123

, чието име до VІ в. се среща

по-често от това на едноименната планина. Поради омонимията оба-

че в някои произведения не е възможно да се установи дали се има

074]; Porphyr. Comm. in Hor. Carm. 3.25.10 [078]; Herod. De Prosod. 3.1.52.8

[085]; Hist. Aug. Div. Aurel. 31.3 [089]. 115 Stat. Silv. 4.6.9 [064]. 116 Plin. Nat. Hist. 3.149.6 [043]; Stat. Silv. 4.2.46 [063]; Flac. Arg. 1.728 [066];

Ptolem. Geogr. 3.11.5 [071]; Cass. Dio. Hist. Rom. 49.36.6; 51.22.7; Fr. 12.19

[080-082]. 117 Philostr. Heroic. 3.16-17 [088]. 118 Stat. Theb. 5.121; 12.181 [058, 062]; Mart. Spect. 3 [067]. 119 Stat. Theb. 5.189 [059]. 120 Flor. Epit. Bell. Omn. 1.39.20 [069]. Флор епитомирал Тит Ливий, също

както и по-късните автори, предоставящи информация за завладяването на

Тракия от римляните. 121

App. Mithr. 291-294 [075]. 122 Strab. Geogr. 17.1.33 [034]; Plin. Nat. Hist. 36.82.6 [047]; Lucian. De Salt. 2 [073]; Ach. Tat. Leuc. et Clith. 2.17.3; 8.12.1-8 [076-077]; Athen. Deipnosoph.

13.69 [079]; Ael. Var. Hist. 13.33 [084]; Herod. Partit. 231.12 [087]. 123 Nom. prov. omn. 4.3 [090].

Родопа като реалия в античния свят / Античните представи за Родопа

40

предвид оронимът или провинцията.124

Името на последната започва

да се открива в документи, свързани с историята на християнство-

то125

, в пътеводители126

, административни списъци със светски ха-

рактер127

и по-рядко в исторически съчинения, повечето от които

съдържат информация за завладяването на планината от римляни-

те.128

Продължил да се използва и оронимът129

, като в някои случаи

дори наличната до тогава информация за планината се обогатява.130

Персонажи, носители на личното име Родопа обаче са засвидетелст-

вани само два пъти131

, ако не се брои загубеният текст на лексиког-

рафа Хезихий.132

И така, ако трябва да бъдат резюмирани литературните данни,

трябва да се има предвид, че най-ранното споменаване на името

Родопа е като персонално име още през VIІ в. пр. Хр. Оронимът се

появил за първи път около две столетия по-късно и най-ранното

точно датирано сведение е асоциирано със събитие от 480 г. пр. Хр.

Името на планината през цялата античност е свързано директно с

едва няколко политически събития. Данните за географските ѝ осо-

бености обаче се натрупвали постепенно, отличавайки се с твърде

общия си характер. Засвидетелствани са и значителен брой проявле-

124 Eutrop. Brev. 6.2 [097]. 125 Athan. Apolog. 37.1 [091]; Epiph. Pan. 83 [094]; Conc. Oecum. 2.1.1.60.38,

2.1.1.79.29-30, 2.1.1.184.15, 2.1.2.74.9, 2.1.2.88.33, 2.1.2.100, 2.1.2.101,

2.1.2.134.39 [118-125]; Theodor. Hist. Eccl. 101.8 [126]; Not. Episcop. 48, 50,

59, 64, 71, 422 [132-137]. 126 Itin. Burd. 602.3; 603.7 [092-093]. 127 Laterc. Polem. Silv. 6.7 [104]; Not. Dign. 1.114, 2.56, 26.13, 40.45 [114-

117]. 128 Ruf. Fest. Brev. 9.4 [095]; Amm. Marc. Brev. 27.4.13 [101]; Proc. De Aedif.

4.11 [130]; Iord. Rom. 219-221 [131]. 129 Amm. Marc. Brev. 31.8.6, 31.11.1 [102-103]; Claud. In Ruf. 347-354, 2.302-

305; In Eutrop. 2.167-172; Panegyr. 51-61; De Consul. Stilich. 1.135-136; De

Bello Goth. 185-189 [105-110]; Sol. 9.2-3 [112]; Zos. Hist. Nov. 2.33.1 [128]. 130 Amm. Marc. Brev. 21.3; 22.84; 27.4.5-8 [98-100]. 131 Nonn. Dionys. 32.53 [111]; Honorat. In Verg. Aeneid. 1.317.23 [113]. 132 s. v. >Ρνδ™πηο [127].


41

ния на името Родопа (респективно Родопис), които са разгледани по-

долу.

ОБР. 4: Хронологично разпределение на пасажите в античната лите-

ратура, съдържащи името Родопа

От приложената диаграма (ОБР. 4) се вижда, че най-голям

процент от пасажите за античната история на Родопа датират от І –

ІІІ в. сл. Хр. (54 %) и от късната античност (35 %). Това се дължи

съответно на силното присъствие на планината в римската поезия и

на обособяването в края на ІІІ в. сл. Хр. на провинция с името Родо-

па, присъстваща най-вече в късноантични списъци с различен харак-

тер.

Следващата диаграма (ОБР. 5) демонстрира разпространение-

то на името Родопа според датировката на произведенията, в които

фигурира. На първо място се вижда устойчивост в разпространение-

то на името на планината, визирано в 78 % от всички цитирани из-

вори. Към тях трябва да се прибавят и 12-те %, в които оронимът е

използван като епитет. Забелязва се, че от V в. пр. Хр. до ІІІ в. сл.

Хр. името на планината доминира над всички останали реалии, с


42

които се свързва името Родопа. През късната античност обаче името

е най-разпространено като название на късноримската провинция,

докато оронимът е на второ място.

ОБР. 5: Името Родопа в античната литература

* * *

Ясно е, че съвременните хора наследили името Родопа от гръко-

римската древност и най-често го асоциират с едноименната плани-

на в Тракия.133

В епохата на Новото време това име се открива често

в художествени произведения на бележити автори като: „Henry VІ‖

на Уилям Шекспир (1564 – 1616 г.)134

; ―Women pleased‖ на Франсис

Беумонт и Джон Флетчър (ХVІІ в.); поемата „The History and Amours

of Rhodope‖ дело на неизвестен автор, публикувана през 1780 г. в

133 В нашето съвремие Родопа и производните му имена е широко разпрос-

транено название: на фирми и предприятия, особено в преработващата

промишленост и в сектора на услугите; на регистрирана търговска марка за продукти с най-разнообразно естество; на административни единици в

България и Гърция. 134 Персонажът е споменат само веднъж в първо действие.


43

Лондон; „Езоп и Родопа‖ (част от „Класически диалози‖, публику-

ван 1844 г.) на Уолтър Савидж Ландор (1775 – 1864 г.)135

; драмата

„Гигес и неговият пръстен‖ (1854 г.) на Фридрих Хебел (1813 – 1863

г.); „Историята на Родопа‖ – част от поемата „Земен рай‖ на Уилям

Морис (1834 – 1896 г.); „Феникс – трагикомедия в три действия‖ на

Ласцелс Аберкромби (1881 – 1938 г.) и други. Всички тези персона-

жи обаче не са събрани в специално произведение, каквото е съста-

вил Анастас Примовски (под псевдонима Тасо Примо) за името Ро-

допа в българските художествени произведения в книгата си „Родо-

па в нашата литература‖, публикувана през 1947 г.136

Тази книга

впечатлява с посочените в нея внушителен брой български творци,

черпили вдъхновение за своите произведения от планината: при

това, само до средата на ХХ в. Забелязва се, че в западноевропейска-

та литература името се асоциира с персонаж, докато в българската

литература водеща е идеята за оронима. Същевременно Родопа е и

астероид, открит на 15. Август 1876 г. и кръстен на известен мити-

чен персонаж.137

Неизброими са останалите хипостази на името в

нашето съвремие.

В следващите редове са събрани и анализирани известните за

съвременната наука литературни и визуални образи на лица с име

Родопа, като мотивацията за това изследване е липсата на система-

тично изложение върху разпространението на името Родопа през

античността.138

Подобно проучване е необходимо както от гледна

135 Elizabeth Nithcie. „The Classicism of Walter Savage Landor‖ – The Classic-

al Journal, vol. 14, № 3 (Dec. 1918), 147-166. 136 Анастас Примовски [Тасо Примо]. Родопа в нашата литература. С.,

1947: Pass. 137 Lutz Schmadel. Dictionary of Minor Planet Names. Berlin-Heidelberg:

Springer, 2003, p. 30, № 166. 138 Освен твърде кратките статии на Eduard Jacobi. Handwörterbuch der

griechischen und römischen Mythologie. Roburg und Leipzig: Sinner, 1835,

794; William Smith. A new classical dictionary of Greek and Roman biography,

mythology and geography. Whitefish: Kessinger Publishing, 2006 (reprinted), 742; Nikola Vulić. „Rhodope‖ – Realencyclopädie der Classischen Altertums-

wissenschaft. Stuttgart: J. B. Metzler, 1920, I A: col. 957, 32-42; Christo

Danov. „Rhodope‖ – Der Kleine Pauly. Lexicon der Antike, Bd. 4. Stuttgart: J.


44

точка на интерпретирането на засвидетелстваните изображения на

лица с името Родопа – произходът на някои от тях е тракийски, така

и поради омонимията между персонажите и тракийския ороним. На

тази база са дефинирани три групи образи: (1) литературни героини;

(2) персонификации на едноименната планина в Тракия и (3) късно-

античната провинция със същото име.

Литературни героини. Тук са включени всички известни

персонажи от античната традиция с име Родопа139

, при които не е

посочена връзка с едноименната планина. Името е изписвано като

Родопа (῾Ρνδόπε/Rhodope/Rhodopa) или Родопис (῾Ρνδюπηο).

Първо: Най-ранният засвидетелстван персонаж се открива още

в Омировия химн към Деметра (Hom. Hymn. In Cer. 423) [001], дати-

ран към средата на VІ в. пр. Хр. Липсват подробности за него. Из-

вестна детайлност може да се открие в контекста, където наред с

Родопа, като приятелки на Персефона фигурират още 21 митологич-

ни персонажа. Общо 16 от тях са известни поименно на Хезиод

(Theog., 346-361) като Океаниди, една като Нереида, а анонимният

автор на химна е прибавил още четири фигури, сред които и Родо-

па.140

С цитираното сведение е свързано и съобщение на Г. Юлий

Хигин (64 г. пр. Хр. – 17 г. сл. Хр.), в което Родопа, спомената в по-

добно обкръжение, е определена експлицитно като дъщеря на Океан

B. Metzler, 1972, col. 1420, 43-54; Iris von Bredow. „Rhodope‖ – Brill‘s New Pauly. Encyclopaedia of the Ancient World. Leiden-Boston: Brill, 2008 като по-

изчерпателни могат да бъдат посочени тези на W.-H. Roscher. „Rhodope‖ –

Ausführliches Lexicon der griechischen und römischen Mythologie, ІV.

Stuttgart: B. G. Teubner, 1965; Димитър Дечев. „Хемус и Родопи‖ – Годиш-

ник на Софийския университет: Историко-филологически факултет,

ХХІ.10, 1925, 3-36. 139 Извън настоящата работа остава засвидетелстваното върху едно етруско

бронзово огледало (датировка ок. 380 – 354 г. пр. Хр.) лице с име Rutapis,

което според някои е форма на името Родопа (Родопис), виж Roscher, Op.

cit., col. 116, 34 sq.; Дечев, Цит. съч., с. 27; L. Bouke van der Meer. Interpre-

tatio etrusca: Greek myths on Etruscan mirrors. Amsterdam: J. C. Gieben, 1995, p. 206, 254 (fig. 97). 140 Останалите са Левкипе, Фено и Якхе, виж Mark Morford, Robert Le-

nardon. Classical Mythology. Oxford: University press, 1999, p. 613, not. 2.


45

и Тетида (Fabulae 1.6) [016]; вероятно същата има предвид и Ноний

(Dionys. 32.53).141

Всичките им дъщери, чиито брой е изчислен още

от Хезиод на 3000, имали „участта да закрилят младостта‖; сред

посочените от този ранен поет Океаниди обаче липсва Родопа.142

Тук е важно да се отбележи, че според някои антични писатели отв-

личането на Персефона, в чийто контекст анонимният автор на

Химна към Деметра споменава Родопа, е станало в Тракия, край р.

Стримон (Струма) (App. B. C. 439-443).143

Второ: В схолия към Теокрит с неясна датировка от неизвес-

тен автор Родопа е посочена като майка на Мелампос (Schol. in

Theocr., 3.43-45g) [143]. Други източници пък определят за негови

родители: баща Антютаон и майка Айдомене или Аглая.144

Мелам-

пос бил смятан за първия смъртен, който бил надарен с пророчески

способности; можел да общува с животните, а освен това се посочва,

че пръв практикувал медицина, установил култа на Дионис в Елада

и т. н.145

Някои антични писатели, например Диодор, обърквали Ме-

лампос с Орфей, като в отделни случаи приписвали определени дей-

ности на първия, а в други – на втория; забелязани са дори и явни

противоречия.146

От друга страна, образът на Мелампос по опреде-

141 Срв. Schol. Aesch. Pers. 188: „Океан си взел за жена Помфолиге и Парте-нопе и се родили от Партенопе Европа и Тракия, а пък от Помфолиге Азия

и Либия, според които сушите получили своите имена‖ (Steph. Byz. s. v.

ζξάθε). Този анекдот се приписва на Андрон Халикарнаски (10 Fr. 7), тво-

рил през ІV в. пр. Хр., виж у Jennifer Larson. Greek nymphs – myth, cult,

lore. Oxford: University press, 2001, p. 173. 142 Hesiod. Theog. 346-361. Впрочем, твърди се съществуването на река,

наричана някога с име Родопа, която извирала от планината и се вливала в

Места, виж Дечев, Цит. съч., с. 31 сл. През цялата античност обаче името

не е известно като хидроним. 143

Виж други версии за локализация на случката у Larson, Op. cit., p. 212. 144 Jacobi, Op. cit., p. 603; Smith, A new classical dictionary, p. 494. 145 Morford & Lenardon, Op. cit., p. 494 sq. 146 Anne Burton. Diodorus Siculus, book I. A Commentary. Leiden: Brill, 1972,

p. 280 sq.


46

лени аспекти бил близък до този на Евмолп; някъде дори го почита-

ли като бог.147

Трето: Друга схолия към Теокрит (7.76-77 c, d, e) съобщава, че

Родопа, считана от някои съвременни автори за епоним на тракийс-

ката планина, била дъщеря на Стримон148

; тя и бог Посейдон били

родители на гиганта Атос.149

Четвърто: Херодот пръв характеризира персонаж с име Родо-

пис като тракийска хетайра150

, чиято история представил в египетс-

кия логос от своите „Истории‖ (2.134-135) [002]. Този е най-ранният

подробен разказ за лице с това име, достигнал до наши дни и същев-

ременно първото в световната история употребяване на понятието

UηαЯξα.151

Текстът е коментиран многократно в съвременната исто-

риография. Някои приемат, че Родопис била объркана с египетска

царица на име Нитокрис, която (според други сведения) построила

пирамида.152

Всъщност това име било често срещано сред египетс-

ките принцеси, но се допуска идентификация с царица Нитокрис от

VІ династия153

или с едноименната дъщеря на фараона от ХХVІ ди-

настия Псаметих І (663 – 609 г. пр. Хр.).154

От друга страна, братът

на Сафо, според една от поемите на поетесата, е свързан с жена на

име Дориха, поради което Родопис се идентифицира и с нея: първо-

147 Martin Bernal. Black Athena. The Afroasiatic Roots of Classical Civiliza-

tion, vol. III: The Linguistic Evidence. New Jersey: Rutgers University press, 2006, p. 449 sq. 148 Smith, A new classical dictionary, p. 742; Rhodes 2003: 245. 149 Виж и други легенди за Стримон у Larson, Op. cit., p. 173 с извори и лит. 150 По-коректно спрямо оригиналния текст е четенето на името като Родо-

пес, но в съвременната историография е възприета формата Родопис, а в

българските преводи – Родопа, Родопея или Родопида. 151 Leslie Kurke. „Inventing the Hetaira‖ – Classical Antiquity, vol. 16/1 (April)

1997, pp. 106-150. 152 Smith, A new classical dictionary, p. 742; Alan Lloyd. Herodotus, book II.

Commentary 99-182. Leiden: Brill, 1993, pp. 13-15. 153 Lloyd, Op. cit., p. 84. Според този автор объркването в късната традиция на Родопис с Нитокрис от VІ династия е безспорно. 154 Deborah Gera. Warrior women. The Anonymous Tractatus de mulieribus.

Leiden: Brill, 1996, p. 102.


47

то било нейното истинско име, докато второто – прякор.155

При

всички положения имплицитният характер на представените хипо-

тези не се нуждае от коментар: още повече, че самият Херодот опре-

деля тази част от новелата като недостоверна. Най-вероятно засега

изглежда заключението на Лойд, според когото акаунтът за Родопис

и строежа на пирамида бил инспириран от желанието да се свържат

пирамидите в Гиза със значими фигури от познатата или относител-

но позната египетска или гръцка традиция.156

Името на Родопис се

възстановява във фрагментарен надпис от Делфи, датиран ок. 540 г.

пр. Хр., който се свързва с направеното от нея дарение, за което съ-

общава Херодот.157

Към портрета на тази Родопис се прибавят и по-

късни разкази, макар и малко по-различни като съдържание: този у

Страбон (17.1.33) [034], както и само до известна степен идентичния

с него, запазен у Клавдий Елиан (Var. Hist. 13.33) [084].158

Твърде

накратко историята на тази Родопис е представена у Плиний Стари

(Nat. Hist. 36.82.6) [047], който също изказва съмнение в нейната

автентичност, за разлика от Атеней (Deiphnosoph. 13.69) [079].

Пето: Ахилей Таций (8.12.1-9) [077], творил около или преди

края на ІІ в. сл. Хр., съобщава историята на Родопис, „[…] хубава

девойка и смела ловджийка, която придружавала Артемида―.159

Тя

обаче обидила Афродита, последната си отмъстила като инициирала

155

Smith, A new classical dictionary, p. 742; Nikos Litinas. „Strabo‘s sources

in the light of a tale‖ – Strabo‘s Cultural Geography. The Making of Kolossour-

gia. Cambridge: University press, 2005, pp. 108-117. Атеней изрично твърди,

че Родопис и Дориха били две отделни лица. 156 Lloyd, Op. cit., p. 85. Виж по тази проблематика у Калфина, Цит. съч., с.

92 сл. 157 Γ. Α. Κεραμοποσλλοσ. Δηαηξεία Μαθεδνληθώλ πνπδώλ. Αζήλα:

ηππνγξαθείνλ Μπξηίδε, 1953, № 635 [ην†ο |βειν†ο BλЭζε]θε ῾Сνδ[ьπηο

ηBπьινλη δεθЬηαλ]; № 635 bis [ΦνЯβνη ηьλ θηεЬλνλ {κηζζьλ?} δεθЬηαλ

κ‘Bλεζε]θε ῾Ρνδ[ьπηο]. 158

John Lempriere. Lemrière‘s classical dictionary of proper names mentioned

in ancient authors. New York: Routledge, 1984, p. 546. 159 Roscher, Op. cit., col. 115, 37 sq.; Pierre Grimal. The Dictionary of Clas-

sical Mythology. Malden, Oxford: Blackwell publishing, 2004 (reprinted), p.

404.


48

интрига, чрез която Родопис да престъпи клетвата си към Артемида

и за наказание била превърната в извор. Твърди се, че с подобен

сюжет била антична трагедия, недостигнала до нас, но идентифици-

рана в образ, сътворен от художника Дарий през ІV в. пр. Хр. (ОБР.

6)160

Вероятно същата Родопис има предвид и Херодиан (Partit.

231.12) [087]. Твърде интересно съвпадение във връзка с тази исто-

рия може да се открие в надпис от Сердика (София), съобщаващ за

поставена като дар ара на Артемида от нейната жрица Родопа, дъ-

щеря на Юлий.161

Самият надпис може да се датира към римската

епоха; само по себе си това уникално съвпадение е доста интересно.

Не по-малко интересен е друг пасаж в текста на Таций (2.17.3) [076],

който съобщава, че на един остров, лежащ близо до град Тир (в дн.

Ливан), се намирала гробницата на Родопис, без да уточни дали пос-

ледният персонаж е идентичен с по-подробно представения в него-

вия текст.

Шесто: В късната гръцка енциклопедия Etymologicum

Magnum, компилирана в Константинопол (Истанбул) ок. 1150 г. от

неизвестен лексикограф, е представено сведението, според което

Киконос, епоним на племето кикони, е определен като син на Апо-

лон и Родопис [141].162

Седмо: В лексикона на византийския патриарх Фотий (153b.2)

[138] e запазена кратка статия за Родопис от Амисос, която се само-

убила „[…] хвърляйки се [от скала] заради любовта на двама младе-

жи, които били от охраната на цар Антиох и се казвали Антифон и

Кир‖.163

160 Jan Bremmer. „Achilles Tatius and Heliodorus in Christian East Syria‖ – All

those nations. Leiden: Brill, 1999, p. 22. 161 IGBulg., V: № 5683 – >Сνδьπε <ЙνπιЯνπ sЭξηα η\ο <БξηЭκηδνο δ™ξνλ Vζεθελ. 162 Grimal, Op. cit., p. 102. 163 Виж за контекста на този пасаж у Alan Cameron. Greek mythography in

the Roman world. Oxford: University press, 2004, p. 154.


49

ОБР. 6: Сцена с изображение на Родопа164

Вероятно с някои от изброените в тази група персонажи са

свързани запазените до наши дни изображения на лица с име Родо-

па. Най-ранното засега се открива върху споменатия вече кратер

(киликс), дело на художника Дарий; изработката на образа е датира-

на с точност ок. 340 – 330 г. пр. Хр. Сцената, в която е представена

Родопа (ОБР. 6), е интерпретирана като извлечена от съвременна на

твореца трагедия, отглас от която представлявала представената по-

горе новела на Ахилей Таций.165

Върху кратера са надписани доми-

ниращата фигура на Артемида, от двете страни на която фигурират

164 По A. D. Trendall. „Medea at Eleusis on a Volute Krater by the Darius Pain-ter‖ – Record of the Art Museum, Princeton University, vol. 43, № 1, 1984, p.

15. 165 Bremmer, Op. cit., pp. 21-29.


50

Аполон и Афродита. Под тях се разполагат образите на Родопа,

Скит, Антиопе, нейният син Хиполит и Херакъл.166

Безспорно към тази първа група следва да бъдат отнесени и

няколко изображения от епохата на Ренесанса. Единственото, което

явно се асоциира с цитирани антични текстове, е включено в отпеча-

таната през 1553 г. колекция от кратки биографии и монетоподобни

изображения на исторически фигури, дело на Гийом Руил. Този ав-

тор представя накратко античното предание за Родопа според Херо-

дот, Овидий и Плиний167

, като прилага и изображение (ОБР. 7). Не е

ясно как авторът е достигнал до този образ. Останалите изображения

от същата епоха би следвало да се разглеждат по-скоро като илюст-

рации към определени антични текстове, отразяващи представата на

съответния художник (ОБР. 2; 8-9).

ОБР. 7: Образът в сборника на Руил168

166

Diamantis Triantaphylos. „Rhodope‖ – Lexicon Iconographicum Mytholo-

giae Classicae, VII/1, p. 637-638 et VII/2, p. 495. Zürich und München: Artemis Verlag, 1994, p. 637, № 1. 167 Rouillé, Op. cit., p. 102. 168 По Rouillé, Op. cit., p. 102.


51

ОБР. 8: Родопа и Псаметих (рисунка на Фр. Бартолуци, 1783 г.)

ОБР. 9: Родопис и Псаметих (рисунка от 1625 – 1650 г.)

169

169 По Edith Standen. „Some Tapestries at Princeton‖ – Record of the Art Mu-

seum, Princeton University, vol. 47, 1988, 2, p. 4.


52

Планината Родопа в Тракия. Името ѝ170

се открива за пръв

път у Херодот (4.49.1; 8.116.1-2) [003-004], след което присъства

относително постоянно в хронологично отношение, спрямо други

тракийски географски реалии, в антични произведения по най-

различни поводи, а се чете и в цитирания в бележка по-горе епиг-

рафски паметник от Памфилия.171

В античната традиция, както бе

вече споменато, е запазена само една етиологична легенда, която

изяснява (според представите на епохата172

) името и появата на пла-

нината Родопа. Тя представя Хемус и Родопа като брат и сестра,

които се наричали Зевс и Хера (Thrasyll. Fr. 1; Ps.-Plut. De fluv. 11)

[035; 092].173

Едноименните олимпийски богове обаче сметнали това

за обида и за наказание ги превърнали в известните през античност-

та планини в Тракия; така двете планини получили имената си. Този

анекдот, запазен чрез Псевдоплутарх (ІІІ – ІV в. сл. Хр.), се припис-

ва на александрийския поет Евфорион (ІІІ в. пр. Хр.). Без съмнение

същата легенда има предвид и Овидий (Met. 6.87), когато говори за

„[…] Родопа и Хемус, сега ледени планини, но някога смъртни, кои-

то претендираха за имената на боговете най-велики‖.174

Интересно е

да се отбележи, че варианти на тази легенда оживяват и в българс-

кия фолклор175

, като освен за същите две планини, наименуването на

170 Дечев, Цит. съч., 3-36; Dimitar Detschew. Die thrakischen Sprachreste.

Wien: Schriften der Balkankomission, 1957, S. 398. 171 SEG, II: № 685, виж бел. 50. 172 Предназначението на етиологичните легенди било да обяснят образува-

нето и наименуването на определени реалии, най-вече на природно-

географски – по-рядко на антропоморфни – обекти, виж R.-M. Dorson.

Folklore and Folklife. Chicago: University of Chicago press, 1972, p. 76; Linda

Dégh. Legend and belief. Bloomington: Indiana University press, 2001, p. 100

sq.; Graham Anderson. Greek and Roman folklore: a handbook. Westport:

Greenwood Publishing Group, 2006, Pass. 173 Roscher, Op. cit., col. 116, 3 sq.; Grimal, Op. cit., p. 178. 174

М. Сервий Хонорат пише (In Aeneid. 1.317.23), че Хеброс бил син на

Хемус и Родопа. Друга етиологична легенда представя Хемус като тра-кийски цар, който бил превърнат в едноименната тракийска планина, но в

тази легенда липсва Родопа, виж Grimal, Op. cit., p. 178 и 485 с извори. 175 Огнянова. Цит. съч., с. 17 сл.


53

природни обекти с такъв характер според популярни хора е предста-

вено и на локално ниво.176

Имплицитна остава връзката на планината Родопа с филите

Родопида. Последните са засвидетелствани само в три епиграфски

паметника: два произхождат от Филипополис (Пловдив)177

и датират

съответно около 155 г. и общо към ІІ в.; третият е от Улпия Паута-

лия (Кюстендил) и е датиран с точност към 130 – 180 г.178

Обяснение

на разпространението на фили с това име само в тези два града може

да бъде открито в античните географски представи за планината

Родопа, към която някои от античните (пък и доста по-късни) писа-

тели често прибавяли Рила и Пирин (виж по-долу). Така и двата гра-

да се оказват (според античната представа) в непосредствена близост

до планината Родопа. Според някои съвременни автори обаче името

на филата не се отнасяло директно към географския обект, а към

епонимното му божество.179

Не е ясно дали към тази група трябва да

бъдат отнесени образите върху реверса на четири филипополски

емисии, представляващи женски образ с отнасящ се явно до него

надпис Родопа (ОБР. 10).180

176 Яна Манолова. Древни хора по чуки и градища в североизточните Ро-

допи. Част І. Мечковец. София: ИК „Гутенберг‖, 2010, с. 177. 177 IGBulg., III/1: № 1401; IGBulg., V: № 5412. Предположена е възможност-

та към тези два надписа да бъде прибавен и трети (IGBulg., III/1: № 887),

датиран общо към императорската епоха, който обаче е фрагментарно запа-зен, виж Nicholas Jones. Public Organization in Ancient Greece. A Documenta-

ry Study. Philadelphia: American Philosophical Society, 1987, p. 271. 178 IGBulg., V: № 5777; Виж Margarita Tačeva. „«Phylarchoi» and «Phylai»

in der Provinz Thracia‖ – Index. International Survey of Roman Law. Napoli,

20, 1992, 179-187; Тачева. Власт и социум в римска Мизия и Тракия, с. 108. 179 Jones, Op. cit., p. 271 с посочената литература в not. 4. 180 Marion Du Mersan. „Le mythe d‘Haemus et de Rhodope sur les médailles‖

– Revue Numismatique, 1843, pp. 17-25.; Камен Колев. „Родопа планина

изобразена върху антични монети от Филипопол‖ – Родопи, 1983, кн. 9, 30-

32; Kamen Kolev. „Das Trimontium-Motiv auf den antiken Münzen von

Philippopolis‖ – Stephanos Nomismatikos. Edith Schönert-Geiss zum 65. Geburtstag. Berlin: Akademie Verlag, 1998, S. 351-368; Ulrike Peter. „Reli-

gious-cultural Identity in Thrace and Moesia Inferior‖ – Coinage and Identity in

the Roman Provinces. Oxford: University press, 2005, pp. 107-114.


54

ОБР. 10: Реверси на Филипополски монети

с изображения на Родопа181

Провинция Родопа. Образ на лице с име Родопа се открива в

Notitia Dignitatum, редом с персонифицирани изображения на оста-

налите провинции в късноантичния диоцез.182

Този списък и изоб-

раженията към него вероятно били съставени около 400 г. Към мо-

мента не е предложена връзка или идентификация на тази Родопа с

някоя от вече разгледаните. Според атрибутите, придадени на пер-

сонажа, такава дори не може да се предполага. За съжаление, липсва

етиологичен разказ за наименуването на провинцията, макар че са-

мото име предполага съществуването на връзка с оронима. Все пак е

181 По [A] Du Mersan, Op. cit., pl. III, 3; [B] Колев, Цит. съч., с. 30; [C] Ko-

lev, Op. cit., S. 367; [D] Колев, Цит. съч., с. 30. 182 Атанас Орачев. България в европейските картографски представи. Пра-

га: Борина, 2005, с. 56.


55

важно да се посочи, че провинция Хемимонт също е представена с

женски образ, макар че наименованието ѝ предполага връзка с името

на планината Хемус, която пък присъства в античните текстове в

мъжки род.

Изводи. Представените данни показват, че с името Родопа в

античността се свързвали значителен брой персонажи и само една

етиологична легенда, представяща метаморфизирането на персонаж

в планина. В историографията са търсени най-различни паралели

между отделните съобщения, с които разполага историческата нау-

ка, но едва ли може да се докаже връзка между различните литера-

турни образи. Данните позволяват да се посочи само, че сред лицата

с име Родопа и трите от които са свързани с митологията, едва едно

има отношение към древна Тракия, докато останалите не могат със

сигурност да бъдат отнесени към определен район на Средиземно-

морието. По-различно е съотношението по този показател на лицата

с име Родопис: две от тях са свързани с Тракия – експлицитно или

чрез друга тракийска реалия, а останалите две – съответно с района

на Ефес и Амисос. Най-ранното относително точно датирано сведе-

ние е от VІ в. пр. Хр., а най-късното – от около 1150 г. Забелязва се

връзката на три от всички образи с древна Тракия или с реалии, раз-

положени на нейна територия, както и отчетливата хронологична

разлика между отделните предания.

За разлика от често срещаните в античната традиция легенди

или митове за герои и героини, класифицираните по-горе мотиви от

запазените разкази за Родопа и Родопис в нито един случай не ги

представят със свръхестествени сили или забележителни действия.

Три от случаите демонстрират представата за родителска роля на

лицата с това име спрямо митологични герои, докато в два от оста-

налите запазени разкази доминира представата за чисто човешкия

характер на тези персонажи, а в два е посочено само името и така

лицето остава непознато за нас.

Наличните литературни данни не могат да обяснят аргументи-

рано нумизматичните образи на Родопа, защото в нито един от

представените разкази не се откриват атрибутите, придадени на


56

изображението върху филипополските монети. По-скоро монетните

емисии отразяват недостигнала до нас локална представа за лице,

считано за персонификация на планината, вероятно свързано и с

филата Родопида.

В заключение е необходимо да бъдат изложени и данните за

ограниченото разпространение на името Родопа в античните епиг-

рафски паметници.183

Родопа или определени като производни на

това име184

могат да се прочетат в 39 епиграфски паметника, изписа-

ни на старогръцки език. Най-ранен е цитираният вече в бележка по-

горе надпис на Родопис от Делфи, отнесен към 540 г. пр. Хр.185

, друг

е с предположена датировка ІV в. пр. Хр.186

, а към ІІ – І в. пр. Хр. са

датирани 5 надписа от Родос, съдържащи името >СνδνπεЯζεπο.187

Са-

мо един паметник на лице с име >Сνδьπεο произхожда от І в. сл. Хр.,

намерен в Делфи (Фокида, провинция Ахайа).188

Най-голямо разп-

ространение тези имена получили през римската епоха, от когато

датират 20 надписа. Повече паметници произлизат от Ликия (4

бр.)189

, Ахайа (4 бр.)190

, Фригия (4 бр.)191

, по два от Македония192

и

183 В историографията са систематизирани само произхождащите от Рим, виж Heikki Solin. Die griechischen Personennamen in Rome. Erster Band,

Zweite Auflage. Berlin: Walter de Gruynter, 2003, p. 690 sq. 184 Поради липсата на проучвания по тази проблематика, не може да се

определи доколко т. нар. тук производни имена имат място в настоящия

текст, но те все пак са приложени, защото и при тях се появява рядката

съставка >Сνδνπ-. 185 Виж бел. 157. 186 ITh, X: № 856 (>Сνδьπα). 187 G. Pugliese Carratelli. „Tituli Camirenses. Supplementum‖ – Annuario della

Scuola Archaeologica di Atene e delle Missioni Italiane in Oriente, 30-32, 1952-

1954, № 220,157b (<БξЯζηωλ >СνδνπεЯζεπο); № 45 (<БξЯζηωλ >СνδνπεЯζεπο), №

157 (>СνδνπεЯζεο <БξЯζηωλνο Σι™ηνο); SEG, XLVI: № 1000 (>СνδνπεЯζεπο

<ЕπηρЬξεπο), № 1001 (<ЕπηρЬξεπο >СνδνπεЯζεπο). 188

FD, III/6: № 14 (>Сνδьπεο). 189 Rudolf Heberdey. Tituli Pisidiae linguis Graeca et Latina conscripti. Tituli

Termessi et agri Termessensis, vol. 3. Vienna: Academia Litterarum Vindobo-

nensis, 1941, №№ 529 (Α•ξ. >Сνδьπε), 746 (Α•ξ. >Сνδьπε), 747 (Α•ξ.

>Сνδьπε), 1133 (>Сνδьπεο); SEG, XLI: № 1283 (>Сνδьπε).


57

Долна Мизия193

, а по един били открити в: Тракия194

, Галатия195

,

Лидия196

и Киликия.197

Приложените данни показват, че като цяло името е било доста

рядко и въпреки това засега не могат да се определят закономернос-

ти в неговото разпространение. Прави впечатление по-големият

брой надписи от римските провинции в Мала Азия, който се дължи

отчасти на факта, че едно и също лице в два случая фигурира в по-

вече от един надпис. Тази тенденция обаче се наблюдава и по-късно:

сред шестте епиграфски паметника от късната античност 3 са от

Фригия198

, 2 от Македония199

и 1 от Киликия200

. Петте недатирани

190 Segre 2007: № 130 (ΜαξθЯα >Сν{ξ}δьπε); IG, XII: №№ 650 (ΜЬξ. Α•ξ.

>СνδνπεЯζνπο), 762 (>БιЯνο >Сοδοπε[Я]ζεπο); Blinkenberg 1941: № 419

(>СνδνπεЯζεπο). 191 Donald McCabe. Didyma Inscriptions. Texts and List. Princeton: The Insti-

tute for Advanced Study, 1985, № 259 (<ЙνπιЯνο >Сοδοπ[αЯ]νο); Donald

McCabe. Smyrna Inscriptions. Texts and List. Princeton: The Institute for Ad-

vanced Study, 1988, № 674 (ΦιανπŔα Σξэθαηλα ^ θαp >Сνδьπε); MAMA, V: R

25 (ΚιαπδЯ[α >Сν(?)]δьπε); Donald McCabe. Ephesos Inscriptions. Texts and

List. Princeton: The Institute for Advanced Study, 1991, № 1503 (>Сνδνπηαλ{ο). 192 Denis Feissel. Recueil des inscriptions chrétiennes du Macédoine du IIIe au

VIe siècle. Paris: BCH, 1983, № 6 (>Сνδьπε); SEG, XL: № 491 (>Сνδьπε). 193 IGBulg., II: № 531 (Φι. >Сνδνπηαλ{ο); IGBulg., V: № 5180 (>Сνδьπεο). 194

IGBulg., V: № 5683 (>Сνδьπε). 195 William Ramsay. Studies in History and Art in the Eastern Provinces of the

Roman empire. Aberdeen: University press, 1906, № 46 (>Сνδьπε Φ[ηι]Ьλζ¥). 196 MAMA, IV: № 354 (>Сνδьπεο). 197 Mustafa Sayar. Die Inscriften von Anazarbos, vol. I. Inschriften aus dem

Stadtgebiet und der nächsten Umgebung der Stadt. Bonn: Hakkert, 2000, № 98

(Α•ξ. >Сνδьπε). 198 Donald McCabe. Aphrodisias Inscriptions. Texts and List. Princeton: The

Institute for Advanced Study, 1992, №№ 671 (>Сνδνπαqνο), 672 (>Сνδνπαqνο),

727 (>Сνδνπαqνο). 199 Λοσκρεηία Γοσναροπούλοσ, Μιληιάδες Χαηδόποσλος. Ἐπηγξαθεο Κάηω

Μαθεδνλίαο (κεηαμ† ην‡ Βεξκßνπ Ђξνπο θαp ην‡ <Бμην‡ πνηακν‡). Σε‡ρνο Α.

<Еπηγξαθεο Βεξνίαο. <Бζήλα: Τπνπξγεην πνιηηηζκνπ 1998, № 442 (>Сνδьπεο);

Feissel 1983: № 6 (>Сνδьπε). 200 MAMA, III: № 218b (>Сνδьπεο).


58

надписа се разпределят както следва: по 2 от Ахайа201

и Фригия202

и

1 от Ликия203

. Във всички надписи не се откриват експлицитни дан-

ни за връзка на лицата с древна Тракия.

Броят на откритите латински надписи, съдържащи името Rho-

dope или близки до него е 40, т. е. приблизително колкото и надпи-

сите на старогръцки език. Всички могат да бъдат датирани към им-

ператорската епоха. По отношение на географското им разпростра-

нение е интересно сравнително по-широкото навлизане на лица с

това име в Рим204

, отколкото в провинциите на Империята.205

201 Giovanni Pugliese Carratelli. „Tituli Camirenses. Supplementum‖ – Annua-

rio della Scuola Archaeologica di Atene e delle Missioni Italiane in Oriente, 30-

32, 1952-1954, № 48 ([>С]νδνπεЯζε[πο]); SEG, XLI: № 646 (ΝηθαζηθξЬηεηα

>СνδνπεЯζεπο). 202 MAMA, IX: List 187,P258 (>Сνδьπεο); Wolfgang Blümel. Die Inschriften

von Knidos, Teil 1. Bonn: Dr. Rudolf Habelt, 1992, № 241 (>Сνδνπαqνο). 203 John R. S. Sterrett. „The Wolfe Expedition to Asia Minor [during the sum-

mer of 1885]‖ – Papers of the American School of Classical Studies at Athens,

vol. 3, (1884/1885) 1888, pp. 323, 446 (>Сο[δ]ьπη). 204 AE, 1961: № 112 (Livia Rhodopes); AE, 1988: № 44 (Iulie Rhodope); CIL,

VI: №№ 781 (Fadia Rhodope); 2937 (Orbia Rhodope); 4874 (Rhodope); 15576

(Claudia Rhodopes); 16445 (Cornelia Rhodopes); 20655 (Iulia Rhodope); 22111

(Marcia Rhodope); 25429 (Rhodope); 25434 (Rhodope); 28262 (Valeria

Rhodope); 38424 (Grasiniae Rhodope). Възможно е един надпис, ICUR, 9: №

24126, да е идентичен с CIL, VI: № 28262 = ICUR, 9: № 25573. 205 AE, 1980: № 848 (надписът произхожда от провинция Achaia, град Liboni – името на лицето е Rhodope) по същия принцип са цитирани и следващите

епиграфски данни; CIL, II: № 1427 (Baetica, Sabora – Calpurnia Rhodope);

CIL, III: № 1835 (Dalmatia, Narona – Vibia Rhodope); CIL, 3: № 6559

(Dalmatia, Salona – Rhodope); CIL, XII: № 4557 (Gallia Narbonensis, Narbo –

Aemilia Rhodope); CILA, 3/2: № 364 (Hispania citerior, Salaria – Laelia

Rhodope); CILA, 3/2: № 608 (Hispania citerior, Vivatia – L[ae]l[ia] Graphie

Rhodopis lib.); HEp, 1: № 320 (Hispania citerior, Segobriga – Rhodope); AE,

1999: № 526 (Italia, Lucera – Valeria Rhodope); AE, 1998: № 508 (Italia,

Lorium – Lux(s)ia Rhodope); CIL, X: № 749 (Italia, Surrentum – Plotia L(uci)

lib(ertae) Rhodope); CIL, X: № 481 (Italia, Tiano – Pontia Rhodope); CIL, XIV:

№ 3433 (Italia, S. Vito – Fl. Rhodope); CIL, XIV: №№ 4485 (Italia, Ostia Antica – Veratia Rhodope); 5025 (Italia, Ostia Antica – Statilia Rhodope,

Servilia Rhodope); AE, 1984: № 347 (Italia, Pagus Interpromium – Rhodope);

CIL, V: № 6078 (Italia, Mediolanum – Rhodope); CIL, XI: № 5530 (Italia,


59

Забелязва се, че известен брой лица, носители на името Родо-

па, били отбелязани изрично като освобожденци и само в един слу-

чай като роби, а пък други фигурират във връзка с лица с такъв ста-

тут. Последното позволява да се мисли, че името е получавано най-

вече от робини, защото от всичките 14 надписа, в които има данни

за социалното положение на фигуриращите в тях лица, в 10 случая

се касае за либертини, а в останалите – за 1 императорски роб, 1

севир-августал, 1 войник и 1 дуумвир квинквенал. Освен че е ясен

неиталийският произход на всички тези лица, в нито един случай не

е посочена връзка с древна Тракия, без да е възможно такава да се

предположи дори имплицитно. Така по-вероятно остава предполо-

жението номинирането на лицата да бъде обяснено чрез легендите

за персонажите с име Родопа в античната литература, или с етимо-

логия, свързана с гръцкото ηь …ьδον, както може да се съди по два

от цитираните надписи. По предварителни наблюдения като лично

име Родопа се среща по-често от другия тракийски ороним, засвиде-

телстван също като лично име през античността – Хемус, пък и от

останалите имена на географски обекти от територията на древна

Тракия.206

По отношение на етимологията на името едва ли днес може да

се допълнят с нещо съществено заключенията на Димитър Дечев,

който отхвърлил образуването на името (^ >Ρνδьπε) от прилагател-

ното *…νδνπьο със значение „розовиден‖, понеже в общия вид на

Asisium – [S]allustia Rhodope); CIL, V: № 8708 (Italia, Concordia – [---]ia

Rodope); CIL, V: № 182 (Italia, Pola – Rhodope); CIL, XIII: №№ 2229

(Lugudunensis, Lugudunum – Marcellus et Attia Rhodopenis); 2280

(Lugudunensis, Lugudunum – Terentia Rh[o]dopenis); CIL, VIII: № 8833

(Mauretania Sitifensis, Sertei – Rhodope); IScM, V: № 25 (Moesia inferior,

Capidava – Iul. Rhodope); IMS, I: № 134 (Moesia superior, Velika Mostanica –

Rodope Valentis); GLICMar: № 160 (Palaestina, Caesarea Maritima –

Rhodo[pe]). 206

Solin, Op. cit., S. 616 sq. привежда много лични имена, които са омоним-

ни на антични географски обекти от всякакъв вид: страни, острови, градо-ве, носове, планини, реки, растения, морета, протоци и заливи. Така напри-

мер са засвидетелствани епиграфски и личните имена с тракийски произ-

ход: Borysthenes, Hebrus, Hebro, ηξπκόληνο; виж Solin, Op. cit., S. 697.


60

Родопите не се откриват белези, които да оправдаят получаването на

това име.207

След задълбочено изследване същият автор достигнал

до заключението, че „[…] тракийското *Rǒtǎpa, *Rotapia „Голямата,

Великата, Старата планина‖ се е превърнало в >Ρνδьπε – едно общо-

известно гръцко лично име от женски род и затова в елинистическа-

та епоха тракийската планина е била олицетворена в същество от

женски пол‖.208

* * *

Древните представи за географията на планината Родопа. В на-

ши дни с античната география209

на Балканите са свързани едни от

най-съществените проблеми от историята на древна Тракия, предс-

тавляващи предизвикателство пред историографията, сред които

като най-важни могат да бъдат изброени: необходимостта от по-

точна идентификация на планините и техния обхват, както и неясно-

тите по отношение на представите на античните писатели за техните

природни условия и ресурси.210

Именно около тези взаимосвързани

проблеми са съсредоточени следващите редове, чиято задача е сис-

тематизацията на наличните данни само за един географски обект –

207 Дечев, Цит. съч., с. 22 сл. 208 Дечев, Цит. съч., с. 34. 209 За развитието на географските представи през древността виж хроноло-

гичното изложение на James O. Thomson. History of Ancient Geography.

New York, 1965, p. 44 sq.; J. B. Harley, David Woodward. The History of

Cartography, vol. 1: Cartography in Prehistoric, Ancient and Medieval Europe

and Mediterranean. Chicago & London, 1987, p. 132 sq.; както и R. Albertz, A.

Blöbaum, P. Funke. (Hrsg.). Räume und Grenzen. Topologische Konzepte in

den antiken Kulturen des östlichen Mittelmeerraums. München, 2007, Pass. 210

Христо М. Данов. Тракийско изворознание. В. Търново, 1998, Pass.,

където са коментирани всички по-важни свидетелства за историята на тра-ките. Общо за вниманието, отделяно на планините в произведенията на

античните автори виж Walter W. Hyde. The Ancient Appreciation of Moun-

tain Scenery. – The Classical Journal, vol. 11, № 2 (Nov. 1915), pp. 70-84.


61

планината Родопа и дефинирането – доколкото е възможно – на от-

ношението ѝ с разположените в непосредствена близост обекти.211

Синтезирането на информацията на античните писатели по

отбелязаните проблеми е трудна за изпълнение задача, понеже те

рядко предоставят някакви по-определени географски сведения, а

най-вече използват познатите (или по-скоро относително – или дори

условно – познатите) им ороними и хидроними във връзка с локали-

зацията на събитията, най-често с военно-политически характер,

които описват. Освен това, както написал още през ІV в. сл. Хр.

Амиан Марцелин (27.4.2): „[…] Описанието на тракийските земи не

би било трудно, ако сведенията на старите писатели за тях се съгла-

суваха. Но те са неясни и противоречиви и не ни помагат да се добе-

рем до истината, въпреки че тя е ръководното им начало‖. Тази кон-

статация важи с пълна сила и до днес. Поради това в следващите

редове анализираната антична информация е базирана върху после-

дователността на данните в хронологично отношение, наложена от

възможността за съпоставка между представите на отделните авто-

ри.

Необходима е и една методическа бележка: възстановяването

на античните представи за географски реалии като планините, в нас-

тоящия случай – планината Родопа, е възможно единствено чрез

проследяването на отношенията между отделните реалии във всяко

литературно произведение, макар и това да не е приложимо във все-

ки отделен случай. Подобно начинание е постижимо само чрез съ-

поставянето на отношението между хидронимията и оронимията във

211 Виж последно относно античните географски представи у James Romm.

„Continents, Climates, and Cultures: Greek Theories of Global Structure‖ – K.

A. Raaflaub, R. J. A. Talbert (eds.). Geography and Ethnography. Perceptions of

the World in Pre-Modern Societies. Blackwell, 2010, pp. 215-235; Daniela Du-

eck. „The Geographical Narrative of Strabo of Amasia‖ – K. A. Raaflaub, R. J.

A. Talbert (eds.). Geography and Ethnography. Perceptions of the World in Pre-

Modern Societies. Blackwell, 2010, pp. 236-251; Richard J. A. Talbert. „The Roman Worldview: Beyond Recovery?‖ – K. A. Raaflaub, R. J. A. Talbert

(eds.). Geography and Ethnography. Perceptions of the World in Pre-Modern

Societies. Blackwell, 2010, pp. 252-272.


62

всеки древен текст, където е възможно. Такъв подход е наложите-

лен, защото не е запазен нито един античен текст с достатъчно под-

робно описание на който и да е природно-географски обект в Тра-

кия.

Синтезирането на подобно познание е необходимо, защото ан-

тичните представи не се препокриват със съвременните, а без при-

добиването на античен поглед върху географския кръгозор е невъз-

можно достоверното възстановяване на историческото минало.

Родопа не е била позната на Омир по име, доколкото може да

се съди от липсата ѝ в Епоса, където само е отбелязано съществува-

нето на заснежени планини в земите на траките: „[…] sπποπьλщν

Иρfκ™ν ‚ρεα νιцьεντα” (Hom. Il. 14.227).212

Информация за Родо-

пите не се открива и в произведенията на логографите, макар че –

както смятат специалистите според достигналите до наши дни ос-

къдни фрагменти – йонийците и в частност Хекатей от Милет имали

сравнително добри представи за географията на Тракия.213

Още Херодот съобщава подробности за Родопа, които спома-

гат да се придобие известна представа за географското ѝ положение

212 Вероятно в случая се визират и Родопите, ако се има предвид, че по-

късният автор Теокрит причислява и тях сред „далечните планини‖, в които

има сняг (Theocr. Idyll. 7.77) [A009]. Трябва обаче да се отбележи, че в ста-

рите изследвания етимологията на Хемус се извежда от санскритски и се

превежда като „снежна планина‖, виж Henry Welsford. On the Origin and Ramifications of the English Language: Preceded by an Inquiry into the Primi-

tive Seats, Early Migrations, and Final settlements of the Principal European

Nations. ReadBooks, 2008, p. 22; Isaac Taylor. Names and Their Histories: A

Handbook of Historical Geography and Topographical Nomenclature. BiblioBa-

zaar, 2008, p. 147. 213 Виж за картата на Хекатей у Thomson, Op. cit., p. 94 sq. и Mark H.

Munn. The Mother of the Gods, Athens, and the Tyranny of Asia. Los Angeles,

2006, pp. 213-220. За неговите познания по отношение на тракийските земи

свидетелстват запазените чрез Стефан Византийски фрагменти, виж Алек-

сандър Фол. Проучвания върху гръцките извори за древна Тракия, І: Тра-

кия в периегезата на Хекатей. – ГСУ-ФИФ, LXVI, (1972 – 1973) 1975, 19-34. Сред тях може да бъде посочен само един (167), запазен от патриарх

Фотий (53.21), според който името на планината Хемус у Хекатей се упот-

ребявало повсеместно.


63

и териториалния ѝ обхват.214

Той пише: „[…] от пеоните и планината

Родопа, разсичайки по средата Хемус (Стара планина), в него [т. е. в

Истрос (Дунав)] се влива река Скиос (Искър)‖.215

Този съвсем кратък

пасаж поставя проблема за обхвата на планината Родопа, неразривно

свързан с представите на автора за изворите на Скиос, локализирани

в земите на пеоните и планината Родопа. По отношение на пеоните

се диференцират две основни групи: подчинените и депортирани от

персите пеонски племена216

и останалите независими, живеещи око-

ло планината Пангей и езерото Прасиада (Hdt. 5.16.1).217

Именно в

земите на втората група трябва да са били изворите на посочената

река.

Идентификацията на Скиос с Искър, базирана също и на линг-

вистични данни218

, при съвременното състояние на проучванията

изглежда неоспорима. Така от това сведение става ясно, че Херодот

е включвал към Родопите и Рила. За съжаление повече информация

за отношението на Родопите с околните планини не може да се при-

добие, тъй като тази планина се открива само още веднъж в Херодо-

товото произведение (8.116.1) [A004], при това: без да е отбелязана

важна за настоящата работа информация. Все пак, именно за Родопа

Херодот е предоставил повече данни, цитирани вече, отколкото за

214 За значението на Херодот като източник за историята на древна Тракия

виж Данов, Цит. съч., 7-46. Географските представи на Херодот са разгле-

дани най-подробно още у James T. Wheeler. The Geography of Herodotus. BiblioBazaar, 2011, pass.; в същата книга отделна глава е посветена на Ма-

кедония, Тракия и Илирия (p. 112 sq.). Най-новите становища виж у Ca-

rolyn Dewald, John Marincola (eds.). The Cambridge Companion to Herodo-

tus. Cambridge: University Press, 2006, pass. 215 Hdt. 4.49.1 [003]. 216 Hdt. 5.15.3. 217 Коментар на Херодотовите сведения за пеоните виж у Peter Delev. „The

Deportation of the Paeonians in Herodotus‖ – Thracia, 13, 2000, pp. 49-52; Rob-

in Osborne. „The Peonians (5.11-16)‖ – Elizabeth Irwin, Emily Greenwood

(eds.). Reading Herodotus. A Study of the Logoi in Book 5 of Herodotus‘ Histo-

ries. Cambridge: University Press, 2007, p. 42 sq.; p. 88 sq. За традиционната локализация на земите им виж William Smith. Dictionary of Greek and Ro-

man Geography, vol. II. Boston, 1857, p. 511 sq. 218 Detschew, Op. cit., 345-346.


64

останалите планини в Тракия, сред които той споменава Пангей, а

само по веднъж Орбелос и Хемус. Известни са познанията на Херо-

дот и за обхвата на Хемус, също въз основа на цитираното сведение,

но по-определена информация за Пангей и Орбелос липсва: първата

планина е отбелязвана като географски ориентир219

, докато втората е

спомената само веднъж – като източник на дървен материал, използ-

ван при строежа на наколни жилища в езерото Прасиада (5.16.2).220

След Херодот, важни данни за обхвата на Родопа се откриват

у Тукидид (2.96.1) [005], който ясно я разграничава от Хемус, във

връзка с живеещите между тези две планини траки. Същият автор

пише (2.96.4) за тракийските племена трери и тилатеи, които „[…]

живеят на север от планината Скомброс и на запад достигат до река

Оскиос (Искър), която извира от същата планина, откъдето извират

Нестос (Места) и Хеброс (Марица). Тази планина е необитаема, го-

ляма и е свързана с Родопа‖. Без съмнение в последния случай се

визира дн. Рила и това би предоставило важна информация за геог-

рафските познания на Тукидид: за разлика от Херодот той познавал,

както по всичко изглежда221

, по-добре тези места, защото различавал

Рила от Родопите и освен това определил точно изворите на споме-

натите реки.

От цитираната информация обаче далеч не са ясни представи-

те на Тукидид за границите на планината Родопа. Важно е да се от-

бележи, че той познава, наред с Родопа и Хемус, следните планини в

Тракия: Скомброс, Керкине (2.98.1) и Пангей (2.99.3). Изказани са

различни становища за обхвата на всяка от тези планини, основани

на оскъдните източници от античността, пък и от постантичната

епоха.

219 Charles Anthon. A Classical Dictionary: Containing the Principle Proper

Names Mentioned in Ancient Authors, Part 2. Kessinger, 2005, p. 970. 220

Планината Орбелос често е идентифицирана с Беласица, виж най-

подробно у Борис Геров. „Проучвания върху западнотракийските земи през римско време‖ – ГСУ-ФФ, LIV, 3, (1959/60) 1961, с. 167/15 сл., където

са коментирани и най-важните данни за обхвата на тази планина. 221 Данов, Цит. съч., с. 61 сл.


65

За първата от тях, Скомброс222

, някои смятат, че е идентична с

Родопа,223

но най-разпространена е идентификацията ѝ с Витоша.224

Ксенофонт, продължителят на делото на Тукидид, не спомена-

ва оронима Родопа, макар и да предоставя сведения за планини на

територията на древна Тракия; всички те обаче са безименни. Пора-

ди това евентуалното имплицитно свързване на част от неговите

данни с Родопите винаги би останало дискусионно и затова не е

направено тук; пък и това в много отношения би означавало свръ-

хинтерпретация на Ксенофонтовата информация.

Останалите предримски автори, които споменават планината

Родопа, или я използват като географски ориентир, както Теопомп225

и Теокрит226

, или просто я посочват сред големите планини, както

прави Полибий.227

Не много информация дава и Аристотел228

, който

се ограничава да съобщи само, че много реки водели началото си от

Родопа.

Наблюденията на модерните учени показват, че римските пое-

ти, за разлика от предхождащите ги гръцки автори, не пренебрегва-

ли географските названия229

, като например имена на племена, реки

или планини, а доста умело ги „втъкавали‖ в своите произведения.

Твърде често обаче информацията им се ограничава само до споме-

наването на съответния ороним, поради което се смята, че с това се

целяло единствено благозвучие.

Вергилий споменава оронима на четири места в книгата си

Georgica, но само от два пасажа се придобива географска информа-

222 Detschew, Op. cit., S. 459. 223 Anthon, Op. cit., p. 1166. 224 Richard Talbert (ed.). Barrington Atlas of the Greek and Roman World.

Princeton: University Press, 2000, p. 755. 225 Theop. Fr. 268b [007]. 226 Theocr. Idyll. 7.77 [009]. 227

Polyb. Hist. 34.10.15 [010]. 228 Arist. Met. 350b, 15 [008]. 229 Проблематиката е синтезирана накратко у Roland Mayer. „Geography

and Roman poets‖ – Greece & Rome. Second Series, vol. 33, № 1 (Apr. 1986),

pp. 47-54.


66

ция: на първо място за разтегнатост на Родопа по средата на поле230

,

което вероятно индикира причисляването към нея на Рила и Пирин,

ако не и останалите Западнобългарски планини. На друго място се

споменават „скалите на Родопа‖, без да е ясно как трябва да се де-

шифрира тази информация.231

В останалите два случая232

просто не

може да се извлекат никакви географски данни.

„Родопската вис‖ била позната на Овидий233

, който я спомена-

ва цели 10 пъти в своето творчество. С оглед на тук необходимата

информация е важно сведението на поета за снеговалежи на терито-

рията на планината234

, и че снегът не се задържал постоянно.235

Следващ по хронология е Страбон, който освен използването

на планината за ориентир236

, съобщава и важна географска инфор-

мация за нея. Според него в Тракия имало три най-големи планини:

Хемус, Родопа и Дунакс.237

Това изброяване изглежда е в низходящ

ред според височината им, доколкото може да се съди по експли-

цитното съобщение, че Родопа е „[…] планина, на второ място по

височина след Хемус...‖.238

Важен е и друг пасаж: „[…] Бертискос,

Скардос, Орбелос, Родопа и Хемус... тези планини, започвайки от

Адриатика, достигат по права линия чак до Евксин, като по този

начин оформят на юг голям полуостров, който обхваща Тракия с

Македония, Епир и Ахея...‖.239

Представата за географския хоризонт

на Страбон се допълва и от следното сведение: „[…] А ако човек

тръгне от Хераклея на север и през теснините, през които тече

Стримон, като държи реката от дясно, стига до Пеония и района

230 Vergil. Georg. 3.351 [012]. 231 Vergil. Georg. 4.461 [014]. 232 Vergil. Georg. 1.332 [011]; 3.462 [013]. 233 Ovid. Met. 10.72 [026]. 234 Ovid. Epist. 2.113 [019]. 235 Ovid. Met. 2.222 [021]. 236 Strab. Geogr. 7.5.12 [030] – Земята на бесите граничела с планината Ро-

допа; ibid. 7a.1.37 [033] – „[…] Реката Стрюмон извира в страната на агриа-

ните, които живеят около Родопа.‖ 237 Strab. Geogr. 4.6.12 [028]. 238 Strab. Geogr. 7.5.1 [029]. 239 Strab. Geogr. 7a.1.10 [031].


67

около Доберос, Родопите и планината Хемус отляво, като отдясно

му остава районът около Хемус.‖.240

Очевидно този античен автор

смятал Пирин за част от Родопите, а Рила – за част от Хемус. Инте-

ресно е да се отбележи, че още един автор, при това – съвременник

на Страбон, също поставя Родопите и Хемус до Стримон.241

Помпоний Мела написал: „[…] Във вътрешността на страната

[Тракия] се издигат планините Хемус, Родопа и Орбелос‖.242

Тук

прави впечатление последователността на изброяване на планините,

която повтаря цитираното изреждане у Страбон243

, но в обратен ред.

Не може обаче да се каже дали Мела използвал като критерии висо-

чината на тези планини или последователността им от изток на за-

пад.

Следващи по хронология са поетичните творби на Луций Ений

Сенека и Марк Ений Лукан. Първият не съобщава никаква географ-

ска информация244

, докато вторият, пишейки за „Родопските ска-

ли‖245

споменава и за „родопски гори‖.246

Малко по-късно, Плиний Стари съобщава: „[…] от Родопа из-

вира Ескус, а от Хемус – Утус, Асамус, Иетерус‖.247

Оттук става

ясно, че Плиний включвал към Родопите и Рила, без да може да се

определи положението на Пирин. В описанието на Македония авто-

рът посочва три планини, сред които Родопа и Орбелос248

; в описа-

нието на Тракия в следващата глава Плиний отново споменава Ро-

допа като опорна точка за отбелязване на разположени в близост до

нея обекти.249

240 Strab. Geogr. 7a.1.36 [032]. 241 Thrasyll. Fr. 1 [035]. 242 Pomp. De Chronogr. 2.17.3 [036]. 243 Strab. Geogr. 7a.1.10 [031]. 244 Herc. Oaet. 144, 1032, 1050, 1538 [037-40]. 245

Sen. B. C. 6.618 [041]. 246 Sen. B. C. 7.450 [042]. 247 Plin. Nat. Hist. 3.149.6 [043]. 248 Plin. Nat. Hist. 4.35.5 [044]. 249 Plin. Nat. Hist. 4.41 [045].


68

Сериозно присъствие на Родопа се регистрира в произведени-

ята на римските поети от втората половина на І в. сл. Хр. Силий

Италик използва името 8 пъти, в повечето случаи без каквато и да е

конкретика250

, но по-специално внимание заслужава представата за

планината като по-незначителна от Алпите251

, а интерес предизвиква

и още един пасаж, в който се споменават родопските гори.252

На

последните се възхищавал и Гай Валерий Флак.253

Първият автор, съобщаващ данни за вътрешността на плани-

ната, е Публий Папиний Стаций, който на едно място пише за „[…]

хладна родопска долина...‖.254

В останалите споменавания на името

липсва географска информация, освен твърде общото определение

„[…] мразовитата Родопа...‖.255

Конкретика липсва и в текстовете на следващите поколения

писатели от римската епоха. Например от Лукиан се узнава, че в

Тракия имало две ―[…] най-големи и най-хубави от всички планини.

По-голямата е Хемус, а срещуположната – Родопа‖.256

За творилия приблизително по това време Клавдий Птолемей

прочутите планини в Тракия са също тези двете, като за Родопа той

посочва, че се простира „[…] над реките Нестос и Хеброс, между

които почти в средата се намира т. нар. Бистонско езеро‖.257

В дос-

тигналия до наши дни текст на „География‖-та няма представени

координати за планината Родопа.

Дион Касий използва Родопа за опорна точка както при посо-

чените от него граници на Илирикум258

и на пеоните259

, така също и

250 Pun. 2.73 [048]; 3.621 [050]; 11.476, 12.400, 12.658, 14.121 [052-55]. 251 Sil. Pun. 3.494 [049]. 252 Sil. Pun. 9.605 [051]. 253 Flac. Argon. 1.728 [066]. 254 Stat. Silv. 4.2.46 [063]. 255

Stat. Silv. 4.6.9 [064]. 256 Lucian. Fug. 22-26 [072]. 257 Ptolem. Geogr. 3.11.5 [071]. 258 Cass. Dio. Hist. Rom. 12, frg. 19 [082]. 259 Cass. Dio. Hist. Rom. 49.36.4 [080].


69

при споменаването на даките, които – според него – някога обитава-

ли тази планина.260

Не повече информация предоставят и другите писатели от

римско време. Известни познания за вътрешността на Родопите из-

лага Филострат, представяйки известната му информация за тра-

кийския цар Резос: „[…]Този Резос, когото Диомед убил под Троя,

както се разправя, обитавал Родопа и много негови чудеса се възпя-

ват. Пък и казват, че той отглеждал коне, въоръжен бил и се занима-

вал с лов. А доказателство за заниманието на хероя с лов било, че

глиганите и сърните, пък и каквито животни има в планината, се

отправяли на двойки или тройки при жертвеника на Резос, принася-

ли се в жертва, без да ги връзват, и сами се подлагали на ножа. Го-

вори се още, че тоя херой отблъсквал чумата от планината, а Родо-

пите са гъсто населени и много села има около светилището му…

Ако повярваме, че този тракиец все още е там (когото Диомед убил

като някой, който не направил нищо забележително при Троя, нито

показал нещо, заслужаващо да се спомене, освен белите си коне) и

пътувайки през Родопа и Тракия жертвопринасяме…‖.261

Това

всъщност е единственият запазен античен текст, в който се спомена-

ва за пътуване през Родопите.

Гай Юлий Солин съобщава единствено, че „[…] Родопа е миг-

донска планина‖262

, което (поне засега) не доизяснява разглежда-

ния проблем.263

Внимание предизвиква само информацията на авто-

ра, според която реката Стримон, границата между Македония и

Тракия, извирала от Хемус.

По-съществени сведения могат да се намерят у Амиан Марце-

лин, който посочва само, че ―скалистата Родопа‖ се простира до

260 Cass. Dio. Hist. Rom. 51.22.7 [081]. 261

Philostr. Heroic. 3.16-17 [088]. 262 Solin. De mir. mundi 9.3 [112]. 263 За локализацията на мигдоните виж Wilhelm Tomaschek. Die Alten

Thraker. Eine ethnologische Untersuchung. Wien: Österraichischen Akademie

der Wissenschaften, 1980, S. 33 sq.


70

южната част на Тракия264

, а на друго място предлага интересното

уточнение, че Родопа започва от левия бряг на р. Аксиос (Вардар) и

при една теснина се сближава с Хемус.265

С изложеното дотук се изчерпват сведенията на античните пи-

сатели за географията на планината Родопа. Оскъдните данни възп-

репятстват придобиването на достатъчно пълна картина за основни-

те нейни характеристики като географско положение, териториален

обхват, природни условия и ресурси.

Значението на планината като природно-географски обект се

доказва от запазването на името ѝ през цялата античност. В пред-

римската епоха могат да бъдат дефинирани две концепции за тери-

ториалния обхват на Родопите.

(1) Най-ранната е дело на Херодот, който всъщност и въвежда

оронима. Според неговата информация към определения днес обх-

ват на планината се прибавяли Рила и Пирин, ако не и някои от по-

малките планини в дн. Югозападна България.

(2) По-различна е представата на Тукидид, който ясно разли-

чавал Рила от Родопите. Познанията му заслужават особено внима-

ние, понеже само той от всички антични автори имал представа за

планината, най-малкото близка (ако не и идентична) със съвремен-

ната.

По-трудно е да се възстанови римската концепция за обхвата

на Родопа. Сред писателите от римско време като че ли доминира

представата за включването най-малкото на Рила и Пирин към Ро-

допите, което е най-видно у Плиний Стари. Засвидетелствани са

обаче и няколко вариации, доловими в текстовете на Страбон и

Амиан Марцелин. Първият вероятно смятал Рила за част от Хемус, а

Пирин – за част от Родопа. Вторият пък предоставя най-широк обх-

ват на Родопа, като разпростира планината чак до р. Вардар. Тези

противоречия възпрепятстват отговарянето на въпроса дали римски-

те писатели имали единна концепция за планината. Последното е

264 Amm. Marc. Brev. 27.4.7 [100]. 265 Amm. Marc. Brev. 21.3 [098]. Срв. и 22.8.4 [099].


71

твърде вероятно, но към момента е недоказуемо. Проблемът се ком-

плицира още повече от откриването в епиграфски паметници от Фи-

липополис (Пловдив) и Пауталия (Кюстендил) на фили с името Ро-

допида266

, понеже не е ясно доколко епонимът ѝ има връзка с предс-

тавата за обхвата на едноименната планина. Ако се допусне такава,

то съобщението на Амиан Марцелин вероятно отразява най-

достоверно местната представа за обхвата на Родопа.

Засега е невъзможно да се предположи с някаква по-

определена сигурност обхватът на късноантичната представа за Ро-

допа, понеже през ІV – VІ в. името на планината се открива рядко в

изворите, за сметка на провинциалното име. В някои случаи дори не

може да бъде определено дали откъслечното сведение се отнася за

планината или пък за провинцията, както е например у Клавдий

Клавдиан [105-112].

След края на ІІІ в. в диоцез Тракия се появява провинция Ро-

допа, обхватът на която обаче не се препокривал с този на еднои-

менната планина. Северните склонове на Родопите останали в рам-

ките на новата провинция Тракия, докато провинция Родопа обеди-

нявала южните части на планината с долината на р. Места и Бело-

морската низина между реките Места и Марица.267

Понеже явно

нямал природно-географска обосновка, този териториален обхват се

възстановява отчасти според итинерариите268

, отчасти според при-

числените към провинцията градове, известни от църковните акти269

,

повечето от които са добре известни, но пък не са ясни с точност

границите на техните територии, поради което съществува известна

степен на условност в така очертаните граници.

266 Jones, Op. cit., p. 271. 267

Peter Soustal. Thrakien (Thrakē, Rodopē und Haimimontos). Tabula Imperii

Byzantini, 6. Wien, 1991, S. 63. 268 Itin. Burdig. 602, 2 и 603, 7 се съобщава точното място съответно на гра-

ницата между Европа и Родопа и Родопа и Македония. 269 Conc. Oec. [118-125]; Not. Episc. [132-137].


72

Подробна информация за Родопа предлага Прокопий Кеса-

рийски в съчинението си „За строежите‖270

, където описва обаче

дейностите по благоустрояването на едноименната късноантична

провинция.271

Информация за провинция Родопа предлага и визан-

тийският император Константин Багренородни (905 – 959 г.), съоб-

щавайки за обграждащите я градове.272

След направения преглед следва да бъде уточнен конкретният

принос на представената информация за запознаването с географс-

ките аспекти на планината Родопа през античността.

Трябва да се отбележи, че във всички сведения присъства само

описателният аспект на географията като наука, което е логично,

като се има предвид, че повечето автори не били тесни специалисти

по тази наука, а често се определят като историци, философи, поети

и пр. Сред всички изброени единствено произведението на Птоле-

мей се причислява към математическата география, без да се броят

итинерариите, в които информация за планината не се открива. Ин-

формация за природните условия и ресурси на Родопа се появява у

сравнително късни автори, като не се открива почти нищо конкрет-

но. Тя се съпътства от определенията „скалисти‖, „побелялата от

студ Родопа‖ или ―обвитата в мъгли Родопа‖ и др. По отношение на

фауната може да се посочи информацията на Филострат за глигани,

сърни и други животни.

Накрая е важно да се посочи, че за разлика от античните писа-

тели съвременните хора по-често употребяват названието на плани-

ната в множествено число, т. е. Родопи, Родопите, докато в древ-

ността единствената форма е в единствено число, женски род, пора-

ди което за античната реалия тук е възприета формата Родопа.

270

Procop. De Aedif. 4.11 [130]. 271 Виж Velizar Velkov. The Cities in Thrace and Dacia in Late Antiquity: (Studies and Materials). Amsterdam, 1977, pp. 124-127 с посочени по-важни

извори и старата литература за тази провинция. 272 Const. Porph. De them. 1.52 [140].


113

SUMMARY

Today ‗Rhodope‘ is widespread name of: various companies, operated

mostly in the manufacturing and the service sector; registered trademarks

of most varied products; administrative units in Bulgaria and Greece; and

even minor planet. The ancient people used that name to designate a

mountain, the largest of its kind geographical object and at the same time

the most popular mountain in ancient Thrace (see p. 6, FIG. 1: Rhodope

Mountains in Thrace).

In the Preliminary Note is specified that the series „Rhodope

Mountains in Antiquity‖ will represent a shortened part of the author‘s

PhD Dissertation (entitled „Rhodope Mountains in the History of Ancient

Thrace‖), which was worked during the period from February 2009 to

February 2012 under the advisorship of Assoc. Prof. Dr. Peter De-

lev in the Department of Ancient history, Thracian studies and mediaeval

history by the Faculty of History, ―St. Clement of Ohrid‖ Sofia Universi-

ty.

The proposed first book of the series, entitled „Rhodope Mountains

as Reality in the Ancient World‖, consists of 3 parts.

Introduction

Here is presented an overview of all available sources about the

history of Rhodope Mountains in antiquity. They are differentiated in

such categories as:

- Literary dates, founded in the works of some ancient writers;

- Archaeological materials, enriched with every archaeological sea-

son;

- Epigraphic monuments, which are remarkable with their mono-

type character;

- Roman military diplomas, whose number is still very small;

113

114

- Numismatic information, a large part of which is not yet pub-

lished;

- Postantique evidences.

It‘s noted that the earliest interest to the ancient history of Rhodope

Mountains can be dated to 1851, when one Nikola Maradzhi did some

excavations of a Thracian tumulus near Perushtitsa. Proposed are three

stages in the archaeological studies over the mountains: (1) from the cited

year to the 70th years of the 20

th century; (2) from the 1970‘s to 1980‘s

and (3) from the 1990‘s to nowadays. In the first stage were collected

archaeological materials, described some important sites and laid the

foundations of local museums and museum collections. In the second

stage the museum‘s facilities were improved and the archaeological ex-

cavations were formally coordinated in a special program, called ‗Rho-

dope‘. During the third stage main task is not only filling the gaps in the

archaeological map, but also formulation of evidence-based observations

on the ancient history of the mountains, socializations of representative

sites to development of cultural tourism etc.

The epigraphic tradition is attested by 340 inscriptions: 4 pre-

Roman inscriptions (the earliest of them is dated to 400 BC), 331 Roman

and 5 late-Roman inscriptions (see p. 24, FIG. 2: Distribution of the epi-

graphic monuments in Rhodope Mountains with representations of the

four pre-Roman inscriptions). 97 % of all inscriptions are with private

character, and the rest are official: dedications to Emperors, frontier

stones and only one lead libra. The name of the mountains is found in

only one inscription from Pamphylia (SEG, 2, No. 685), dated to the Ro-

man imperial period.

The Roman military diplomas, found in Rhodope Mountains, are

only 4. It‘s not excluded from here to come some diplomas with unknown

find-spot or these with recipients from Nicopolis ex Bessia, identified

supposedly with Nicopolis ad Mestum, the one and only Roman city in

the Mountains.

The numismatic information is differentiated in four directions: (1)

coin hoards, (2) coins from archaeological excavations; (3) coins of Phi-

lippopolis in Thrace with image of Rhodope and (4) coins of Nicopolis ad

Jordan Iliev ● Rhodope Mountains in Antiquity, Book І:

115

Mestum. At the moment are known 91 coin hoards, found in Rhodope

Mountains.

In the group of the postantique evidences are presented some mid-

dle-ages works, geographical maps from the Renaissance, relicts in the

local folklore and in the toponymy.

At the end are presented some of the author‘s observations on the

problems and prospects in the future studies of Rhodope Mountains in

antiquity. It‘s emphasized that the content of this and the following books

in the series is based on the author‘s opinion that the most complete his-

torical reconstruction of the past can be achieved only after systematiza-

tion and analysis of all available evidences of the age.

The ancient concepts about Rhodope

It is noted that the name ‗Rhodope‘ can be found in 143 passages

of the ancient writers, whose Bulgarian translation is presented in the last

part of this book (see p. 41, FIG. 4: Chronological differentiation of the

passages in ancient literature, containing the name ‗Rhodope‘). Most of

them are dated to the Roman imperial times (54 %) and the late antiquity

(35 %). In the first case that can be explained with the presence of the

name in the Roman poetry mostly for euphony, while in the second case

with the presence in the various late Roman lists as province in the dio-

ceses of Thrace (see p. 42, FIG. 5: Rhodope in the ancient literature).

For the very first time ‗Rhodope‘ was found as personal name in

the Homeric hymn to Demeter, dated to the middle of the 6th c. BC. As

mountains‘ name it figures for the first time in the Herodotus‘ Histories.

In 297 AD is dated the first mention of the late Roman province.

In antiquity this name has had various expressions, which can be

differentiated in three groups: (1) literary heroines; (2) Rhodope Moun-

tains in Thrace; (3) late-Roman province. Than purely literary images,

there are also some remarkable visual images of ‗Rhodope‘, such as a

painting on ancient ceramic (see p. 49, FIG. 6: Scene on a kylix

representing Rhodope), coin-images (see p. 54, FIG. 10: Reverses of

Philippopolis‘ coins with representations of Rhodope) and a drawing in

Rhodope as Reality in the Ancient World / Summary

116

Notitia Dignitatum. In the text are collected also the epigraphic evidences

on the spread of the name in the Greco-Roman world. Known are some

Renaissance images of Rhodope, but in this book are selected only three

(see p. 36, FIG. 2: Rhodope after Rembrandt; pp. 50-51, FIG. 7: The Im-

age of Rouillé; FIG. 8: Rhodope and Psammetichus by Francesco

Bartolozzi; FIG. 9: Rhodopis and Psammetichus).

The presented in the book information shows that with the name

‗Rhodope‘ in antiquity were designated a significant number of charac-

ters. At the same time we know only one etiological legend, saved by

Pseudo-Plutarch (On Rivers, 11) [092] and ascribed to Thrasyllus of

Mendes (Fragment 1) [035].

In difference with the common in the ancient tradition legends or

myths about heroes and heroines, the preserved stories about Rhodope

and Rhodopis never present them with supernatural forces or extraordi-

nary actions; dominated is the idea about a purely human nature of these

personages.

The available information in the ancient literature can‘t explain the

numismatic images of Rhodope, because the literary characters don‘t

have the attributes of the visual images. On this basis it‘s summarized

that the coin-images probably reflect a lost local legend, which may be

associated with the phyle Rhodopeis in Philippopolis (Plovdiv) and in

Ulpia Pautalia (Kystendil).

Important attention is paid to the ancient concepts about the terri-

torial scope of Rhodope Mountains. Their recovery is done by tracking

the relationships between the realities in every one ancient work, in

which such an action is possible. For example, in Herodotus (4.49.1) we

read that ‗… from the Paionians and Mount Rhodope the river Oskios,

cutting through Haemus in the midst, runs into Ister...‘ That river

(Oskios) is identified with Iskar (which springs from Rila) and hence it is

clear, that Herodotus added to the modern range of Rhodope Mountains

also and Rila Mountain. Other similar examples are presented in the text,

showing that according to the concepts of the ancient authors the terri-

torial scope of Rhodope Mountains varies in significant range. Closest to

the modern scope of the mountains is only the concept of Thucydides.

Jordan Iliev ● Rhodope Mountains in Antiquity, Book І:

117

In any way, Rhodope is among the two (in line with Haemus) most

popular Thracian mountains and its name survives from antiquity to no-

wadays. There is only one difference: the ancient writers talk about the

mountain in singular feminine, while the modern people prefer the plural.

Later is explained with the geographical structure of Rhodope Mountains,

composed of different ridges and river valleys.

Rhodope in the ancient literature

As was already noted, the third part of the book consists of 143

passages of ancient writers, translated in Bulgarian and presented in

chronological order.

Rhodope as Reality in the Ancient World / Summary

Родопите през античността, книга І: Родопа като реалия...

Documents

Transcript of Родопите през античността, книга І: Родопа като реалия...