Планетите са големи космически тела, орбитиращи около звездите. Те се формират от звездния газ и прах, останал след раждането на звезда. На 24 август 2006 г. на заседание на Международния астрономически съюз е приета нова дефиниция за понятието планета – това е масивно космическо тяло, което не е звезда, има хидростатичен еквилибриум и почти кръгла форма, движи се по орбита около звезда и не е спътник на друго тяло.

Планети от земен тип

Слънчевата система се състои от Слънцето, осемте планети, повече от 100 спътника на планетите и голям брой малки тела (комети и астероиди).

Слънчевата система

Планети от земен тип

Планетите, отнасящи се към земната група - Венера, Марс и Меркурий - имат неголеми размери и маса, средната им плътност превишава няколко пъти плътността на водата и се въртят бавно около своята ос. Тези планети имат малък брой спътници или въобще нямат такива. Планетите от земната група имат твърда повърхност.

Венера

По-малка от Земята. Върти се от изток на запад. Годината на Венера е по-къса от денонощието.

Най-ярка след Слънцето и Луната.

Венера има желязно ядро, заемащо 1/4 от масата на цялата планета.

Тя е обгърната от плътна атмосфера, а атмосферното налягане е почти толкова, колкото е налягането в земните океани на дълбочина около 1 км.

Вероятно някога Венера е имала големи количества вода, подобно на Земята, но те са се изпарили отдавна и сега тя е напълно суха.

Венера

Венера има обратно околоосно въртене и се върти много бавно около своята ос – едно пълно завъртане трае 243 земни денонощия, а около Слънцето се завърта за 225 денонощия.

Орбитата й е вътре в орбитата на Земята, затова на небето тази планета никога не се отклонява от Слънцето на повече от 47 градуса и може да се види вечер на западния небосклон или сутрин на източния. Още едно следствие от разположението на планетата вътре в орбитата на Земята - това са нейните фази, подобни на Луната. По време на приближението си до Земята, когато е видимо много ярка, даже с малък телескоп се вижда, че планетата има вид на сърп.

Венера

Атмосферата е съставена предимно от въглероден двуокис с примеси от азот, кислород и водни пари. Плътната атмосфера е причина за изключително силен парников ефект. Земята би имала същата съдба, ако беше разположена по-близко до Слънцето. Венера няма естествени спътници. Липсва също и магнитно поле, като възможна причина за това може да е нейното бавно околоосно въртене.

МарсМарс заради цвета си е известна като Червената планета.

Скалите, почвата и небето на Марс имат червен или розов оттенък. Червеният цвят е наблюдаван още в миналото от астролозите, които дават на планетата името на древногръцкия бог на войната Арес.

Преди космическите мисии Марс се възприема като най-сигурният кандидат за убежище на извънземен живот.

Учените смятат, че комбинацията от слънчевата ултравиолетова радиация, която прониква в почвата, сухата почва и химично окислената почва предотвратява образуването на живи организми.

Атмосферата на Марс е коренно различна от земната. Въглеродният двуокис заемо около 95% от цялата атмосфера, а останалите проценти се разпределят между азот, аргон, кислород, водни пари и неон.

Марс

Продължителността на марсианската година е 687 земни или около 670 марсиански денонощия. Планетата има много слабо магнитно поле - около 2% от земното.

Червеният цвят е наблюдаван още в миналото от астролозите. Предполагало се е, че наблюдаваните от астрономите странни линии по повърхността са конструирани от населяващите го същества. Друга причина за учените да очакват живот на Марс са забележимите сезонни промени в цвета на повърхността. Смятало се е, че условията на планетата позволяват разцвет на марсианската растителност през топлите месеци и изпадането й в летаргия през студените периоди.

Марс

Въглеродният двуокис замръзва и формира великопелна полярна шапка около всеки полюс и голяма снежна покривка, която се изпарява с настъпването на пролетта във всяко полукълбо.

Марс има два естествени спътника - Фобос и Деймос, намиращи се близо до планетата и имащи почти кръгови орбити, лежащи в екваториалната плоскост. Наблюденията им от Земята са трудни. Те са много различни от Марс, затова се предполага, че са "прихванати" от нея астероиди.

Меркурий

Меркурий е свят на жар и студ - температурата на огряваната му половина от Слънцето достига до +440 градуса, а останалата част се охлажда до -180 градуса.

На такава планета е невъзможно да съществуват нито океани, нито атмосфера.

Нейната година е най-кратката: движейки се със средна скорост от около 48 км/сек., тя прави един оборот около Слънцето за 88 земни дни.

Меркурий е около 1/3 от големината на Земята, а има плътност, сравнима със земната, което показва, че Меркурий има голямо ядро с големина колкото Луната.

Меркурий

Меркурий е ярък обект, но не може лесно да бъде наблюдавана. Ако се наблюдава в силен телескоп, вместо звезда тя изглежда като малка луна, имаща форма на сърп. Това са нейните фази, подобни на фазите на Луната. Тъй като Меркурий е тъмно тяло, отразяващо светлината, ние виждаме само огряната от Слънцето повърхност, където е ден.

Изготвена от : Светослав Киров и Слави Оприцов