ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ

„Св. Св. Кирил и Методий”

Исторически факултет

Катедра Археология

Декоративна украса на надгробните плочи на римската армия в Долна

Мизия

Изготвил: Проверил: Йоанна Паринова гл.ас. д-р О. Александров Специалност Археология Фак. № 65654

Велико Търново

2011

След походите на Марк Лициний Крас земите между Стара планина и р. Дунав

представляват военен протекторат (префектура). През 12 г. или 15 г. е образувана

провинция Мизия (Moesia). При император Тиберий (14-37) тя е обложена за първи път

с данъци. Новата провинция се разпростира първоначално на териториите на днешна

Северозападна България и Източна Сърбия – на север границата е р. Дунав, а на юг

склоновете на Стара планина. На изток границата достига до устията на реките Вит и

Осъм, а на запад до р. Морава. При Клавдий (41-54) земите южно от Стара планина са

превърнати в провинция Тракия. При Клавдий и Нерон (54-68) границите на Мизия

достигат до р. Янтра, а при династията на Флавиите (Веспасиан, Тит и Домициан) 69-96

Североизточна България и Добруджа са прибавени към нея. След 68 г. провинцията е

разделена на Долна и Горна Мизия. (Иванов 2008, 14-15).

Река Цибрица разделя Горна от Долна Мизия. През 136 г. при управлението на

Хадриан (117-138) настъпват промени в границите. Границата е изместена на Запад и

кастелът Алмус влиза в Долна Мизия. За североизточна граница служи делата на р.

Дунав. Месамбрия също попада в Долна Мизия. Монтана постепенно преминава от

Тракия в Долна Мизия. Границата между Тракия и Мизия е трудно определима и често

се мени. В Края на ІІ в. и началото на ІІІ в до края на принципата границата между

Мизия и Тракия е билото на Стара планина. (Иванов 2008, 49-50).

С военно-административните реформи на Диоклециан (284-305) и Константин

Велики (306-337) настъпват промени в структурата на империята – префектури,

диоцези и провинции. Западната част на Балканския полуостров спада към Илирик, а

по-късно към западен Илирик. Тези земи са включени към диоцеза Мизия, съставен от

10 провинции. После е разделен на два по-малки диоцеза – Македония и Дакия.

Диоцезът Дакия включва: Крайбрежна Дакия (Dacia Ripensis) с главен град Рациария;

Вътрешна Дакия (Dacia Mediterranea) със столица Сердика; Горна или Първа Мизия

(Moesia Superior, Moesia Prima) с център Виминациум; Дардания (Dardania) с главен

град Скупи (Scupi) и Превалитана с център Шкодра в Албания. Източно е разположена

друга префектура – Източна префектура (Per Orientem). Към нея спада диоцезът

Тракия, който е образуван от териториите на предишните римски провинции: Втора

Мизия (Moesia Secunda) със столица Марцианопол (Marcianopolis); Скития (Scythia) с

център Томи (Tomis); Тракия (Thracia) с главен град Филипопол (Philippopolis);

Хемимонт (Haemimontus) с център Adrianopilis; Европа (Europa) със столица

Евдоксиопол (Eudoxiopolis, бившата Селимбрия на Мраморно море). (Иванов 1999, 27-

28).

1

Крайбрежна Дакия е образувана от източните части на бившата Горна Мизия и

от западните части на Долна Мизия. Границата между Втора Мизия и Крайбрежна

Дакия минава по р. Вит, а между Скития и Втора Мизия по линията Дуросторум –

Дионисопол. (Иванов 1999, 28).

КЛАСИФИКАЦИЯ И ТИПОЛОГИЯ НА НАДГРОБНИТЕ ПЛОЧИ,

ИЗПОЛЗВАНИ ОТ РИМСКАТА АРМИЯ В ДОЛНА МИЗИЯ

По време на римската епоха по черноморското крайбрежие продължават да

живеят предимно хора от гръцки и източен произход. Това несъмнено оказва и голямо

влияние върху надгробните плочи на войниците от Долна Мизия. Една много малка

част от тях принадлежат на надгробни плочи от гръцки тип.

Гръцки надгробни плочи

Naiskos тип B, подтип 1, вариант 1. (Обр. 1). Изобразява характерните гръцки

вотивни релефи с рамка. Най често върху надгробната плоча са изобразявани сцената

на погребално угощение или конник, чийто произход е от оброчните плочки.

Различават се три форми със съответните им варианти. Naiskos форма В 1 е с архитрав,

който завършва с хоризонтален пояс, с обикновено профилирани капители на

стълбчетата. Обикновено този тип се среща предимно в Odessos но има и някои

примери от Томи от сравнителни ранни паметници – І в до първата половина на ІІ в.

Обикновено надписа се намира под релефното поле. Големината на тези плочи варива

височина – 42-78 см, широчина 34-64 см. (Conrad 2004, 35-36).

Naiskos тип B, подтип 3, вариант 1. (обр. 1) Този тип е с фронтон в пълно

архитектонично оформление. При вариант 1 релефното поле е фланкирано с полу- или

цели колони, които завършват с триъгълен фронтон. В края на І и началото на ІІ в. вече

в Томи се срещат богато оформени плочи с полуколони от двете страни (№ 129). Цели

колони са сравнително рядко разпространени в следващите години. По времето на

Хадриан (117-138) се появяват плочи, чието поле е обрамчено с пиластри с издаден

фронтон. (№ 35) . В края на ІІІ в. се появяват и с канелюрна украса. Надписа е

разположен над релефното поле. Височина 75-100 см, широчина 60-75 см. (Conrad

200436-37).

2

Римски надгробни плочи

Разликата между гръцките надгробни паметници и тези от римски тип в

Долнодунавските земи е, че вторите спазват строга архитектоника и размери на

отделните форми. S. Conrad разделя римските надгробни стели на три групи – стели с

профилирана рамка, с форма на Aedicula и Schafstelen, като отделя и особени форми от

Х до ХІІ. Основните групи са разделени на различни типове според начина на

завършване на плочата.

Профилирани плочи. Основния елемент за определянето на тази група е

оформлението на рамката и надписното поле – по-малко или повече вдълбаното

правоъгълно поле. (обр. 6). Тази група се разпространява от Северна Италия

посредством войниците. (Conrad 2004 41).

Тип І е с триъгълен фронтон.

Тип І подтип а, вариант 1 е с триъгълен фронтон, а рамката не е украсена.

Западната част на провинцията влияе на южните части като Storgosia и Nicopolis ad

Istrum чрез ранните центрове като Oescus и Novae още през І в. По-нататъшно развитие

на този тип има в Добруджа чрез включването на Timis и Histria. Паметниците от тук са

без съмнение от началото на ІІ в. Появата на плочите се свързва с ветераните от Legio V

Macedonica малко след средата на І в. (Conrad 2004, 41). Докато в Oescus преобладават

плочите от тип І а – 1, то в Novae през І в. се забелязва голямо разнообразие и само два

паметника в следващия период са от този тип, но те не се отнасят до военните

надгробни плочи. (обр. 7) Тип І а – І се характеризира с равностранен триъгълен

фронтон. По стилова характеристика S. Conrad предполага, че работилницата от Oescus

е преместена заедно с Legio V Macedonica в Toesmis. През ІІ в и началото на ІІІ в.

плочите от тип І а – 1 се срещат на различни места в западната и северната част на

Долна Мизия. В следващите периоди типа е изработван от различни работилници в

източната част.

Тип І, подтип а, вариант 2. Варианта представлява петоъгълен фронтон, който

се появява на границата между І и ІІ в. Като цяло бройката на този вариант не е голяма.

(№175 вероятно). Той е познат и от Горна Мизия, предимно около района на Scupi и е

вероятно произхода му може да се изведе именно от тук. (, 42-43).

Тип І, подтип b. Подтипът представлява стела с триъгълен фронтон и

допълнителен релеф. Полето може да е разположено самостоятелно (вариант 1) или под

надписа в надписното поле (вариант 2). Този тип е познат още от ранните италийски

стели и е пренесен в района на Долна Мизия през земите на Среден Дунав. Първите

3

паметници са от І-началото на ІІ в от западните части на провинцията. (Conrad 2004,

43).

Тип І, подтип с. Стелата е организирана по следния начин: триъгълен фронтон,

релефно поле и надписно поле. В средата и втората половина на І в. в Норикум,

Панония и Горна Мизия вече има много примери за този тип. В Северноиталийските

земи няма подобен тип паметници от І в. Има единични представители от ІІ в. В Долна

Мизия тези плочи се установяват сравнително късно. (обр. 8). Не е учудващо, че този

подтип има широко разпространение в черноморските градове извън военните

паметници. Допълнителното поле позволява на местното население да изобразява

традиционните композиции Погребално угощение и Тракийския конник. Освен тези

сцени по-късно полето е използвано, за да бъдат поместени и портретни бюстове на

починалия и неговото семейство. Понякога надписното поле е фланкирано от колонки,

които може да бъде разгледано като влияние от гръцкия тип Naiskos. (Conrad 2004, 44).

Тип I, подтип d. Плочата е с триъгълен фронтон, релефно поле, междинно поле

(между централното поле с релефа и надписа), надписно поле и релеф в цокъла. В

северозападните райони на Предбалкана се появява през първата половина на ІІІ в.

Този подтип представлява смесица от І b и І с. Подтипът е разделен на два варианта. В

централното поле са изобразявани предимно фигурални сюжети – Погребално

угощение, портретни изображения, конници. В междинно поле са изобразявани

боксьори, състезатели по борба, атлети, ловни сцени, конници, в дунавските земи цели

фигури, вероятно с култово предназначение. На пръв поглед тези сцени не са обвързани

с погребалната символика. Вероятно става въпрос за още едно потвърждение за virtus

или pictas на починалия. В цокълното поле са помествани изображения, свързани с

погребалната символика или жанрови сцени. Вероятно появата на подтипа е повлияна

от земи от Средния Дунав. (Conrad 2004, 46).

Тип ІІ. Характерното за него е полукръглият фронтон. Той също се разделя на

няколко подтипа, но в случая ни интересува само подтип ІІ а. Това е втората голяма

група, която може да бъде определена като пендант на І а. (обр. 9). През І в. тези плочи

са популярни в рейнските и дунавските провинции, докато в Северна Италия се среща

по-рядко. По-ранна форма е стелаta с дъговидна ниша с портрет, а под нея има

профилирано надписно поле. Подтип ІІ а също както и І а са свързани с околностите на

легионите, използвани от активни военни, ветерани и населението от канабите в

дунавските земи. След това подтип ІІ а се превръща в един от любимите и сред

останалото население. Стела от Oescus (обр. 9) играе ролята на свързващо звено между

4

по-ранните плочи от Норикум и Панония и Мизийските. Тя е с леко вдълбано

фронтонно поле, запълнено със схематично представени акантови листа, малки

неукрасени акротерии. Появата на плочите от подтип ІІ а не е по-рано от плочите І а от

Oescus – някъде средата на І в. Вероятно население от среднодунавските земи се

заселва в района на лагера. Разпространението на ІІ а наподобява това на І а.

Концентрацията е около Oescus, Novae и Nicopolis ad Istrum. Развито оформление на ІІ

а има в Добруджа, Marcianopolis, Abritus, Чомаковци и Montana. В източните части на

провинцията стелите са познати вече през първата половина на ІІ в. През този период

се разпространява и в цяла Долна Мизия.

В полукръглия фронтон се поместват най-вече фигурални сцени. Понякога

архиволутата е поставена върху малки колонки. (Conrad 2004, 47).

Тип ІІІ е профилирана стела с четириъгълна горна част. Плочите имат квадратен

или по-издължен завършек, но без фронтон. Този тип представлява особен вид плочи,

които са част от характеристиката за Долна Мизия. Отначало украсата е предимно

растителна. По-късно върху горната част на плоча се явяват и фигурални релефи. Чрез

вкарване на допълнителни релефи типа варира от ІІІ а до ІІІ с.

Подтип ІІІ а съдържа поле с релеф и рамкирано надписно поле. Първата позната

стела е от Novae, според епиграфските данни е датирана малко след средата на І в.

Плочи от този подтип са познати от надгробните паметници на цивилни, войници и

ветерани от околностите на лагера до края на ІІІ в. (обр. 10). Стелите могат да

достигнат височина от 2.20 м и ширина до 1.10 м. По-ранни образци от основния

подтип ІІІ а от Среден Дунав и Северна Италия не са известни. В Панония се появяват

такива паметници, но по-късно. В Дакия и Далмация стелите с подобен вид също са от

по-късно време в сравнение с тези от Долна Мизия. По всяка вероятно техния произход

трябва да се търси в земите на Долния Дунав. Извън Novae са откривани отделни

екземпляри от ІІІ а, но те са по-късни и в малко количество. Предполага се, че именно

Novaе има ключова роля в появата и разпространението на този тип плочи. Друга

концентрация на такива плочи се открива по-късно в днешна Добруджа – Tropaeum

Traiani, Sacidava, Histria. Те се срещат чак до V в. (Conrad 2004, 49).

Подтип ІІІ с съдържа освен релеф в горната част на плоча и още едно поле с

релефно изображение. Паметници от този тип произхождат от територията на днешна

Добруджа. Височината на стелите открити в Tropaeum Traiani достига до 3 м, а

ширината е д 0.90 м. (Conrad 2004, 49).

5

Тип ІV представлява стела само с надписно поле с рамка. Типът е представен с

единични екземпляри предимно от западните части на провинцията. Отделни образци

се срещат и по Черноморието. Такива плочи са регистрирани до края на ІІІ в. От Горна

Мизия са открити съответстващи образци. Орнаментацията на рамката може да е по-

тромаво организирана или много добре изработена. (Conrad 2004, 50).

Aedicula. Това са римски надгробни плочи, които са оформени архитектонично.

Основните елементи са цокъл, колонки или стълбчета и фронтон, въпреки, че те трябва

да бъдат диференцирани от Aedicula- стелите от Северна Италия и териториите по

Среден Дунав. Тези от територията на Долна Мизия трябва да се разглеждат като

пендант на типа Naiskos и да се изведат като форма от там. Някои типове се

доплижават до профилираните римски стели като тип V и VI. В Долна Мизия те се

срещат изключително рядко.

Тип V. За тип V е характерно триъгълният фронтон. От военните паметници е

познат подтип Vd. За него е характерни- триъгълен фронтон, междинно релефно поле,

надписно поле и цокъл понякога с изображение. Стелите от този подтип се появяват в

Novae около 60-70- те години на І в.

Aedicula VI a. Този подтип е с полукръгъл фронтон, колони/ стълбове, надписно

поле и цокъл. Те се появяват след началото на ІІ в. Директни паралели с земите по

Среден Дунав не могат да се направят. Същото се отнася и за Северна Италия, къде има

малко екземпляри, които могат да бъдат използвани за сравнение. Не може да се каже

със сигурност от къде произлиза типа. (Conrad 2004, 51).

Schaftstele. Това да надгробни стели, които по правило са неразчленени и тялото

на плочата съдържа единствено надписа. Понякога в горната част на стела има

изображение, според което групата е разделена на типове. От римските военни

паметници са познати типове ІХ и Х.

Schaftstele тип ІХ е с правоъгълно или квадратно поле. В Долна Мизия не са

много популярни и типът не се налага.

Schaftstele тип Х. Тези стели не съдържат никаква украса, а само текст.

Към обособените форми принадлежи една плоча от комбиниран тип ХІІ –

Aedicula- ниша комбинирана с характеристиките на профилирана стела – 89. Тя един

единствената за сега на територията на България. Вероятно типа има ориенталски

произход Най-добрите паралели на тази плоча са от Bingen и Annauis. (Conrad 2004,

51).

6

УКРАСА НА НАДГРОБНИТЕ ПЛОЧИ

Отделните полета и техните орнаментални композииции .

Фронтон. В зависимост от типа плочи фронтона може да бъде триъгълен или

дъговиден. Полето е обикновенно вдълбано, а от страни на фронтона са образувани

допълнителни две полета, които често са украсявани. При дъговидния фронтон

архиволуата лежи направо върфу надписното или друго релефно поле, или е поставена

върху две малки колонки/ пиластъра. (Димитров 1942, 61). Най-често срещаната украса

е венецът. Може да е самосотятелно представен – 17, 37, 43, 53, 98 (обр. 13) или в

комбинация с розета/ розетити, шишарки, акантови листа (обр. 14, 15, 17), в единични

случаи в комбинация с глава на Горгона Медуза – 23 (обр. 16) и ръце – 45: 6, 15, 16, 17,

18, 23, 33, 43, 45, 46, 49, 53, 59, 60, 94, 98, 105.

Друг често срещан мотив във фронтонното поле е розетата. Тя също може да

бъде изобразена самостоятелно - 11, 57, 91, 102, 106 (обр. 18, 19) или в комбинация с

други мотив (както се вижда най-често – с венец). В случаите когато тя е водещият

мотив към нея са добани други растителни мотиви, най-често акантови листа (обр. 20)

или бръшлянови листа – 8, 11, 57, 58, 78, 79, 80, 82, 83, 91, 102, 106. В един случай

розета допълва изображението на щит във фронтона – 26.

Щитът също се появява сравнително често. Той е характерен мотив изобщо за

надгробните плочи на военни и ветерани. Той е изобразяван самостоятелно 1, 4, 31

(обр. 21, 22); в комбинация с копие 26, 44; с гроздове от двете страни 28, с розета и

копие едновременно 26; с бръшлян 32.

Във фронтона макар и по рядко са изобразявани сценита Погребално угощение

19, 20, 41, 100 (обр. 23, 24); Конници 49, 108, 113 (обр. 25); акантова клонка 85 (обр.

26), потретни изображения – семейни 71 (обр. 27) или на войник 81, 103 (обр. 28, 29);

представяне на Психе и два ероса 111 (обр. 30).

Интересно комбинации се появяват, когато един върху друг са разположени два

фронтона (обр. 13), но тези плочи за рядскот. В тригълния е изобразена глава на

Горгома медуза, а в дъговидни – венец 37. В друг случай в горния фронтон има

представен венец, а в долния конник 48. Треи пример показва погребално угощение и

мъжка глава 100. (обр. 24).

Неизменна част от горната част на плочата и в частност фронтона са

акротериите и страничните полета от двете му страни. Акротериите най-често са

декорирани с полупалмети (обр. 14, 15) 8, 15, 16, 17, 18, 32, 33, 37, 45, 53, 58, 80, 83, 84

7

е в комбинация с розета 102, 103, 106. (обр. 31). Рядко те остават неукрасени 27, 28, 44,

78, 85. (обр. 26). Върху други плочи за укаса на акротериите са използвани орли (обр.

28) 81, 89, цели фигури или глави на лъвове 41, 57, 60, 100, (обр. 19, 23, 24), аканови

листа 79 и Гениите на смъртта 111. (обр. 30). Страничните полета са най-често с

растителна украса от акантови 18, 82 (обр. 20) или бръшлянови 45 листа и в един

случай с тритони 59. (обр. 31).

Забелязва се, че като фронтонна украса се използва предимно растителна украса

и по-рядко фигурални композиции.

Основни релефни полета. В зависимост от типа плоча полето може да се

намира под фронтона, ако има такъв. При някои типове плочи полетата са две едно под

друго. При тях има голяма разнообразие от комбинации на мотиви и цели композиции.

За разлика от фронтонната украса при тези полета се забелязва увеличаване на

фигуралните композиции. За тяхната украса са предпочетени човешки изображения.

Няй популярните мотиви и композиции са: Погребално угощение 1, 2, 3, 4, 24, 30, 32,

95, 110; (обр. 21, 22, 33, 34); изображения на конници от изтоната и западната група 8,

30, 40, 44, 48, 111, 113, 114; (обр. 30 а, 30 б, 35). Портретни изображения, които са

семйни – 5, 34, 49, 53, 54, 89, 99, 107, 108, 111, 113 (обр. 25, 27) и на военни 9, 35, 39,

88, 112, 114. (обр. 36). В някои случи има комбиниране на две сцени или мотиви в едно

и също поле. При 48 е предствен конник в дясно на полето, а в ляво венец. В друг

случай има изобразен легионер, а от двете му страни двама конника (има вероятност

това да са Диоскурите) 114.

Растителната украса също има своето място в основните релефни полета. Тя е в

по-малко количесто и обикновено, когато са две полета едно над друго тя е

разположена в горния регистър. Най-често срещаните мотиви и техните комбинации са

като при фронтоните венец, розета, акант. Най-често срещаните комбинации са венец,

със и без вписана розета и още четири розети в ъглите 26, 28, 29, 31, 36, 42, 55, 62, 63,

64 в последните два случая от страни на венеца има акантови листа. (обр. 33, 38-39)

При други плочи венецът е представен самостоятелно 61, 38.

Редки изображения са на кратер 10, бръшлян, два голи ероса с гирлянда 36, щит

с копие 53, 103, бог Атис 97, без украса 74. (обр. 39).

Междинно поле. Полето е рядко срещано в Долна Мизия. То се намира под

основното поле и надписа и представлява епистела от архитектурата. Често украсата е

свързана смислово с украсата на фронтона или с дейността на починалия (Димитров

1942, 64), но при военните плочи е трудно да се установи подобна зависимост. В плоча

8

111 са представени три двойки състезатели. (обр. 30). При 105 клонки, а при 114

кратер.

Надписно поле. То по презумпция съдържа само текста, но понякога се срещат

отделни изображения и букви. В случая с плоча 58 в левия ъгъл на полето е изобразен

щихел, което стои в пряка връзка с професията на починалия – librarius. При две плочи

в двата долни ъгъла на полето има буквите F и C 67, 68 (обр. 40) или изписано vitis 69.

При друга плоча под надписа са изобразени портрети на мъж и жена.

Самото надписно поле има различно представени на рамката като се открояват

няколко типа. (обр. 6).

Рамка на надписното поле. Рамката на надписа е неукрасена и украсена. В

първите десетилетия от установяването на римската власт стелите са без украса на

рамка, рядко и в по-късно време 27, 38, 56, 57, 58, 66, 67, 68, 69, 81, 82, 83, 84, 85, 86,

96, 98, 102, 105. (Димитров 1942, 57). Плочите, които нямат украса по рамката са

предимно в периода І- средата на ІІ в, като преобладават тези от І в. В останалите

случаи рамката е украсена с растителен мотив – лозови, бръшлянови или акантови

клонки. Най-често срещания орнамент са лозовите клонки, което е и отличителна черта

на Долна Мизия (обр. 14, 15, 16, 18, 23, 25, 29, 32, 33, 36-39), следвани от бръшляновите

26, 39, 43, 100, 106. (обр. 24, 38). При плочите на военни и ветерани не са открити до

сега рамка изцяло украсена с акантови листа. Понякога в комбинация 15, 40. Рядко

срещани са стели, чиито рамки са с архитектурна декорация 1, 23 (обр. 13, 21, 27), при

която рамката е освен колонки има и лозов орнамент, 37, 48, 71. При друга плоча

украсата на рамката е разчупена в декоративно отношения 40. От ляво е изобразено

копие, а от дясно увити заедно лозова и бръшлянова клонка. При плоча 89 рамката е

изключително пластично оформена с волути, палмети, птички и розети. (обр. 41). Често

лозовите клонки преминават в горната част на рамката в спираловиден мотив. (обр. 15,

17, 23, 33, 38, 39).

Поле под надписа. Не е често срещано. От запазените плочи има няколко, които

имат такова поле. В него може да бъде изобразена Lupa Capitolina 22. (обр. 42) При

друга плоча – кон пред хранилка, което много рядко и до голяма степен сюжета не

може да се обясни при военните плочи 75. (обр. 43). Третата плоча показва изобразен

конник с копие и щит, а при други има кратер фланкиран от лъв и вероятно пантера

108. (обр. 25), впрегната товарна кола 112, 115, (обр. 36, 44), Диоскурите 113.

Цокъл. При по-голяма част от плочите той липсва и не може да се установи

декоративната система. При плочите, които съдържат цокъл има изобразени кратер или

9

други съдове 16, 29, 37, 44, 45, 51, 53, 54, 97, 103, 108, 111. (обр. 13, 29, 33). Ясно се

вижда, че този мотив преобладава. Понякога от него излизат клонките, които украсяват

рамката на надписното поле. Освен съдове в цокъла са изобразявани растителни

мотиви, които най-често представляват трилистни чашки, от които също излизат

лозови или бръшлянови клонки 49, 70, 92. (обр. 37, 38). Други сюжети са жена върху

клине 110, военен рог 57.

Основни елементи и мотиви

Погребално угощение. Сцената погребално угощение се изобразява във

фронтона или в полето под него в зависимост от групата и типа на нагронбите плочи.

Тя е позната както на Изток така и на Запад, но корените на тази декоративна компоция

се коренят в елинизма. В източните провинции има по-голямо разпространение и то в

раширена композиционна схема с повече персонажи. В западните провинции е

представено предимно ядрото на сцената – легнал мъж върху клине. (Димитров 1942,

82). (обр. 22-23).

Основно кпомпозицията е съставена от полулегнал мъж, жена му, седнала на

стол от ляво или от дясно, трикрака масичка с различни видове храна, прислуга, а

понякога са изобразявани децата на починалия и куче. Най-често върху погребално

ложе в полулегнало състояние е изобразявам мъж, който държи в повечето случаи

венец или чаша за пиене, скифос, пред него е седнала върху стол (често плетен) жена –

1, 2, 24, 32, 301 41, 94, 105, 109. Жената може да държи малко дете 1 (обр. 22), блюдо

или предлага храната от масичката. Неизменна част от сцената са слугите, които винаги

се изобразяват с значително по малки размери, най-често в ъглите. Те често носят

блюда с различни видове храни. В друг случай са изобразени и синовете. Неизменна

част е и трикраката масичка, върху която се изобразява храна – плодове, хляб, риба и

др. Понякога в композицията се появява и образа на кучето. При някои плочи на

военни, а и не само, има отклонение от схемата – 3 (обр. 34), 19, 29 (обр. 33), 30. В тези

случаи върху ложето са представени повече от единперсонаж. Обикновено днама мъже

както е в случаите с плочи 3 (тук са изобразени и двама наследника, които са споменати

в надписа) и 29, единия, от които може да се тълкува като син. Те държат както и при

останали случаи венец, купи за пиене, слифос. (Conrad 2004, 198). При плоча 30 върху

ложето са представени двама мъже и една жена. В други случаи върху ложето има

както е в западната схема само един мъж – 4, 100 (обр. 24) или липсва женската фигура

10

29. В Тракия и Македония има по-голямо разнообразие в композицията, което се

изразява в наличието на повече фигури в релефа. (Димитров 1942, 82).

Като цяло сцената погребално угощение има сакрален характер свързан с

хероизацията на починалия. През императорската епоха се стига до профанизация на

сюжета. Портретни черти на фигурите се появяват едва в края на І в. Сюжета

представящ пируващ мъж върху ложе заема 80 % процента при погребалните релефи в

Западното Черноморие от римската епоха. Там е развит късноелинистическият стил и

иконографска традиция. Основните центрове са Odessos и Tomis. (обр. 11). Те

поддържат елинистическите традиции и спомагат за разпространението на сюжета в

долнодунавския район по времето на римската епоха. (Conrad 2004, 57).

Най-ранната плоча с погребално угощение до сега е тази от Байкал от първата

половина на ІІ в. – 100. (обр. 24). Мъжът е сам без допълнителни фигури. Подобни

изображения за познати от Северна Италия и алпийските провинции. Както вече беше

казано, този сюжет е характерен предимно за Черноморието. Много малко са откритите

надгробни паметници на войници и ветерани в такъв релеф. Плочите са предназначени

за предимно цивилни граждани и перегрини. (Conrad 2004, 69).

Изображения на конници.

Сцената се изобразява във фронтона, полето под фронтона и в някои случа под

надписното поле. На територията на Балканите могат да се бъдат разграничени две

основни групи иконографски схеми върху надгробните паметници. Условно те са

източногръцка и западна група. Източната (30, 40, 44, 48, 108, 113, 115) включва три

типа сюжетни композиции. При първата конникът е съчетан с дърво със змия, олтар,

женска фигура, прислужник (обр. 25, 35) и др. Този и най-често срещания тип.

Конникът може да в спокоен ход, галоп, да стои изправен до коня си. Понякога

присъстват само някои от елементите. При втория тип конникът е съчетан с погребално

угощение или елементи от него. При третия тип конникът е съчетан с портретни

изображения. Тук може да се добави и изображения на Хероса като ловец. Тази

композиция също така може да бъде добавена към първия тип по типологията на И.

Борисова, защото както се вижда от военните паметници често се появяват и елементи

характерни за него. В този случай той държи копие, понякога и щит. В полето са

изобразени още куче и глиган или друго животно обект на лова. Като цяло източната

схема има сакрална символика и е свързана с хероизацията на героя, като не се

изключва и неговите хтонични функции. (Гочева 2001, 174). При вотивните и

надгробните паметници конникът е представян като бог и хероизиран мъртвец.

11

В западната иконографска схема също има три типа сюжетни композиции.

Първата представя конника с военно облекло. При втория той е съчетан пак с портрети

– цели или полуфигури, само глави. (Борисова 2001, 178). В този случай конникът е

отъждествяван с починали, но не е хероизиран. Изображението може да се тълкува като

триумфиращ боец. Изображения следващи западната традиция са 49, 102, 111, 114.

(обр. 30)

И при двете схеми има допълнителни декоративни елементи, които са свързани с

погребалната символика – венци, животни, розети и др. Изображенията на конници в

германските провинции Норикум, Панония, Дакия са свързани предимно с военните и

се откриват именно около военни подразделения. В Долна Мизия двете групи на

представяне – военен и като Тракийския херос – се срещат най-често. (Борисова 2001,

179). Надгробните плочи, при които е изобразена източната схема, се срещат предимно

в района в около Черноморските градове. (обр. 12). Водещите работилници са Odessos,

Tomis, Histria, като в последните две се чувства по силно влиянието на вътрешността на

провинцията. (Борисова 2001, 182).

Повечето древни народи свързват появата на коня с мрака на хтоничния свят, от

където той идва. Той е носител едновременно на живота и смъртта. В степите на

Централна Азия традициите и литературата съхраняват хтоническия кон, чийто

тайнствени способности допълват тези на човека, когато той не може – на прага на

смъртта. Конят изпълнява функциите на водач и помощник – психопомпос (Шевалие,

Геербрант 1995, 501-502). Подобни вярвания за коня има и в средиземноморските

народи. Освен хтонични функции конят бива обвързван с плодородието, изобилието,

силата и младостта. (Шевалие, Геербрант 1995, 507-509).

Хтоничен по своя произход конят се превръща в слънчев и небесен. Конят

преминава с еднаква лекота от деня в нощта, от смъртта към живота. Само едно

животно превъзхожда коня по разнообразие на интерпретациите – змията.

Изображенията на конник възвеличават победоносния предводител. След като е

овладял коня си той е овладял противни сили. Те показват неговото преминаване в

задгробния свят при герои и богове. (Шевалие, Геербрант 1995, 512). Както е известно

от оброчните плочки от територията на България траките започват да персонифицират

своето божество под влияние на гръцката култура. При идването на римляните вече е

изградена една иконографска схема, в която основна роля играят коня и конникът,

които се сливат в единен образ. Той е свързан с хероизацията на починали и желанието

му за задгробен живот, където го чакат безкрайни блага. След разгръщането на

12

римската власт, римляните приобщава редица култове, които обогатяват религиозните

им култове. Заедно надгробните плочи от западен тип, където починалия войник е

изобразяван като конник, се появяват и такива с изображения от източната традиция.

Синкретизмът е основна характеристика на римската религия в провинциите. Особено

се засилва разнообразието на почитаните култове след като военните започват да се

набират от местното население. (Александров 2010, 30). Колкото по-ниско се слиза в

йерархията, толкова повече се увеличава разнообразието. (Александров 2010, 201).

Портретни изображения. Портретни изображения не са често срещани на

територията на Долна Мизия. Те никога не са наложени при погребалните паметници.

(Conrad 2004, 82). Но броят при военните плочи показва, че не се срещат толкова рядко.

Условно паметниците могат да бъдат разделени на две групи. При първата починалия

военен е изобразен с други фигури – неговото семейство най-често. При втората група

починалия войник е изобразен сам с военно облекло. Изображения при военните

паметници не могат да бъдат разделени категорично на портретни и такива с

представяне на войници. Групирането има условен характер. При положение, че

паметниците са на военнослужещи и ветерани се очаква по някакъв начин да бъде

подчертано това в релефа. Дори и да са изобразявани със своето семейство те са

облечени като военни или образа е допълнен с въоръжение.

Фигурите са поставяни най-често в релефните полета и по-рядко във

фронтонното поле и при един случай и в надписното поле. Образите представляват

цели или полуфигури.

Портретните изображения могат да бъдат комбинирани с други, което е в

следствие от типа на плочата. При някои типове има повече от едно релефно поле,

където е представена различни елементи от декоративната украса.

Сещат се различни комбинации. Броят на портретните изображения достига пет

както е при паметници 71, 108, 111. (обр. 27, 30). В единия случай са изобразени

починали, жена му и три деца 108, а в другия случай са изобразени две мъжки фигури

във военно облекло, жена, момиче и момче 111. Друг пример показва четири образа –

фигура на мъж, жена и двете им деца 34, 113. (обр. 45). При други плочи фигурите са

три – 53. При 53 това представянето на тричленното семейство на починалия. Често

срещана схема е изобразяване на двойка мъж и жена – 54, 107, 112. (обр. 36). Като цяло

има голямо разнообразие на композиционни схеми при портретните изображения. Друг

пример е легионер изобразен във фронтонното поле заедно с малко момче – 103. (обр.

46).

13

При единичните образи на войници разнообразието в начина на обличане и

съпровождащите ги военни елементи. Най-често се среща от облеклото lorica и sagum.

Ако е облечен само с мантия и хитон, или туника и мантия, образа на военен е

подчертана допълнително от въоръжение или само от надписа. Най-често срещани са

щитът, копието и мечът gladius. Понякога са изобразявани в една и съща плоча и трите

като съпровождащи елементи – 35. При плоча 89 е представена рядко срещана

композиция – мъж в цял ръст, който държи военно знаме. (обр. 41). Това

недвусмислено показва и службата му армията, което е потвърдено и от надписа.

Интересна композиция показва плоча 49, където починалият е изобразен в четириколка

в цокъла. Явно е търсен сакралния елемент за пренасянето на душата му. Интересна е и

сцената, където починалия е фланкиран от хералдичните образи на двама конника –

114. При един от паметниците – 112 се вижда ясно, че войника има на врата си торква,

което свидетелства, че приживе той е получил награда, съобразно с традициите в

римската армия. (Иванов 2008, 142).

Фигури на атлети. Фигури на атлети за изобразени в междинното поле на плоча

111. (обр. 30). Представени са три двойки голи състезатели – боксьори, борци и

лекоатлети. Надписът на плочата е на гръцки език, което предполага етническия

произход на починалия.

Флорални мотиви и елементи.

Венец – венеца един от най-често срещаните елементи от украсата на

надгробните плочи като цяло. Той може са се свързва в различни комбинации с други

флорални декорации и да образуват различни мотиви. Често срещан е и в сцената

погребално угощение, където починалия държи венец. Венците в по-голямата част от

плочите са изобразявани във фронтона, а в останалите случаи в релефните полета под

него или при типовете стели без фронтон. Той може да бъде дъбов, лавров, бръшлянов

или от акантови листа, но само в някои от плочите ясно може да се определи това.

Венецът има широко разпространение в Северна Италия, а също така и в източните

провинции. Той става широко разпространен през ІІ в най-вече във фронтонното поле

(Conrad 2004, 93).

Мъртвите носят венци на главите си също както и живите, но в техния случай се

търси закрилата на боговете, отъждествяването с тях. (Шевалие, Геербрант 1995, 518).

Венецът изобщо е знак за божествено благоволение, а в есхатологичен смисъл на

хероизация. (Вълева 1988, 207).

14

Розета. Тя е най-често комбинирана с венец, акантови листа или самостоятелно

представена. Предимно е изобразявана във фронтона или релефното поле над надписа,

а в някои случаи в комбинация с други мотиви в рамката на надписното поле.

Произхода на розетите трябва да се търси в обичая да се поставят цветя на гроба.

(Conrad 2004, 95). Още от древността върху гробовете поставят рози като символ на

възкресението. (Шевалие, Геербрант 1996, 520).

Розети при надгробните паметници имат различен брой листа – най-често 4 и 6.

Понякога те наподобят звезди, които може да бъде препратка към астралната

символика, която обаче не е така често срещата в Долна Мизия. Често се среща

розетите да се завити (увити), което подсилва ефекта на кръга и безкрайността на

кръговрата. (обр. 14, 33).

Акантови листа/ клонки. Листа от акант е много често срещан елемент от

мотиви, които са в комбинация с розети. Акантовите клонки се срешат много често във

фронтона или от двете му страни като запълващ елемент. В редки случаи има акантови

листа в релефното поле или в надписното поле или като украса на акротериите и

рамките на надписа (през ІІ в. акантовите листа вече не се срещат върху украсата на

рамката Conrad 2004, 94-95). (обр. 20). Според разказаната от Витрувий легенда, в края

на V в. пр. Хр. скулпторът Калимах почерпил вдъхновение за украсата на един капител

от букет, направен от акант върху гроба на млада девойка. Това показва, че

първоначално акантът е използван в погребалната практика. Той показва чрез своите

бодли изпитанията на живота и смъртта, които били преодолени. С акант са украсявани

коринтските капители, погребалните колесници и дрехите на видните личности.

(Шевалие, Геербрант 1995, 53).

Бръшлян. Бръшлянови листа и клонки са изобразявани в горната част на плочата

– във фронтона или релефното поле или при украсата на рамката на надписа. Но той не

е така популярен както например са лозовите клонки и гроздовете. (Conrad 2004, 94-95).

Лозата и бръшляна са познати още от древногръцката култура, където те са символи на

Дионис и Сабазия. От там те преминават и в римската империя. (Димитров 1942, 70).

Освен на Дионис бръшлянът е посветен и на Атис, в когото е влюбена Кибела.

През цялата година бръшлянът остава зелен. Може и от тук да произлиза

неговата символика. Бръшлянът символизира вечния цикъл на живота и смъртта,

вечното завръщане. (Шевалие, Геербрант 1995, 122).

Лозови клонки/ гроздове. След средата на І в. лозата става най-популярния

мотив при украсата на рамката на надписното поле, но понякога гроздове се срещат в

15

комбинация с други мотиви във фронтона или като част от погребалното угощение.

Лозата е характерен елемент изобщо за плочите от Долна Мизия. (Conrad 2004, 94-95).

Тя се свързва изцяло като символ на бог Дионис и с блаженството в задгробния живот

на починалия. По-късно тя преминава и в християнската символика като показва

устойчивостта на този растителен мотив. Култът към Дионис е свързан с мистериите на

живота след смъртта. Това свързване на Дионис с тайнствата на смъртта и на

прераждането, придават на лозата погребална символика, която се запазва и в

християнството. (Шевалие, Геербрант 1995, 624-625). Освен със своята символика,

лозовите клонки са много подходящи като украса за тесни и издължени пространства.

Палмети/ полупалмети. Тази декорация се прилага изключително при

акротериите и в редки случаи като допълващ елемент при други растителни

композиции. Повсеместно палмовата клонка е символ на победата, извисяването,

възраждането и безсмъртието. (Шевалие, Геербрант 1996, 157).

Гирлянда. Тя изключително рядко срещана при надгробните плочи в Долна

Мизия. Само при два паметника от военните се среща гирлянда като част от

декоративната система на стелата, въпреки, че тя е най-често срещания мотив в

римското изкуство. (Димитров 1942, 75-76). Развитието на гирляндата може да се

проследи още от времето на късната архаика. Гирляндата е символ на Елизиума, а по-

късно и на райската градина. С гирлянди са окичвани гробовете на починалите.

(Вълева 1988, 207-208).

Дървото. Дървото е символ на живота в процес на непрестанно развитие, но

също така и на космическата еволюция – смърт и прераждане. Дървото осъществява

връзката между трите свята – подземен, земен и небесен. (Шевалие, Геербрант 1995,

209-200).

Борова шишарка. Тя широко разпространен елемент от погребално изкуство,

най-често е разположена в горната част на плочата и цокъла. (Димитров 1942, 76).

Образи на животни.

При представянето на животните ще пропуснем образът на коня, защото той е

неизменна част от изображенията на конници, с чиято символика се преплита. Те се

възприемат като единно изображение.

При представянето на сцената погребално угощение и конникът като мотив в

релефите се откроиха няколко животно, които има специално място в древния свят, а в

този случай и с погребалната символика. Това са кучето, глиганът и змията. Докато

16

глиганът и змията са представени само в композиционна връзка при релефите с

конници, то кучето присъства и в двете схеми.

Куче. Няма съмнение, че кучето едно от първите опитомени животни още в

праисторическите епохи и то остава неизменна част в живота на хората, благодарение

на негова природа – верен приятел на човека, съпътства го навсякъде, защитава го. В

митологичната сфера кучето има и друга по-различна символика, свързана с

хтоничността. Повсеместно наблюдавана митологична функция на кучето е да бъде

психопомпос, който превежда човека през мрака на смъртта, след като го е

съпровождал в дните на неговия живот. (Шевалие, Геербрант 1995, 583).

Глиган. Глиганът е най-често изобразяването обект на лов животно. Освен

символика, според мен, има и чисто практически съображения, отразяващи

действителния живот. От хилядолетия ловът е символ на сила, а с развитието на

обществата той се превръща в развлечение за аристократи и царски особи. Сцени на

лов за изобразени в Силистренската върху куполното пространство. (Димитров 1947,

13). Там са предадени вижданията за отвъдния живот. В Гърция и Галия глиганът е

преследван и дори избивам, което представя победата на светското над духовното.

(Шевалие, Геербрант 1995, 209). В този случай трудно би могло да се намери подобна

връзка

Змия. Като цяло змията има много различни превъплъщения, обвързана с

двойствен характер. В гръцкия свят една от представите за змията е като живителна

сила и на нея се гледа положително. Змията е основен архитип, свързан с изворите на

живота. Тя също така има и хтоничен характер. (Шевалие, Геербрант 1995, 403).

Лъв. Изображенията на тези животни не се срещат така често в надгробните

плочи на военните от Долна Мизия. Те са особено популярни западните провинции.

Предполага се, че произхода украсените с лъвове акротерии идва от Северна Италия.

Лъвове са изобразявани върху надгробните плочи на римските войници като украса на

акротериите и в някои случаи в цокълното поле, заедно с друго животно от семейство

котки, които фланкират кратер. Хералдично разположени лъвове препращат към

раждането на живота и безсмъртието, силата на смъртта, но и победата на човека над

нея. Лъвовете се възприемат за сила и мощ. (Conrad 2004, 96). Вероятно може да са

схващани и като пазители на плочата с апотропеичен характер.

Птици. Птиците не са изобразявани често при плочите на войници и ветерани.

Те са в комбинация с растителни мотиви. Както и в стенописваните гробници, те

неизменно присъства при образа на отвъдния свят. (обр. 41). Но що се отнася до орлите

17

те имат по-друго значение, но в Мизия орелът не толкова често срещан, както в

Норикум. (Димитров 1942, 77). При всички народи орелът е царят на птиците, свързан с

най-важни и могъщи богове. Той представлява силата. За Рим той е изключително

важен символ, който овенчава бойните знамена, символ на империята и Зевс. Той е

схващан и като психопомпос, отвеждащ душите.

Тритони. Има само една надгробна плоча на ветеран, която има тритони от двете

страни а фронтона. Също като и при делфините се вярва, че те отнасят душите на

острова на благословените. (Conrad 2004, 96).

Изображения на предмети

Огледало, гребен. Тези предмети са изобразени върху плоча 1 върху едната от

колонките, обрамчващата надписното поле. Те са изцяло свързани със женската фигура,

представена в цената Погребално угощение. (обр. 22).

Ръце. Изображения на ръце има при две от плочите 1, 45. В първия случай, те са

разположени върху колонките, които ограждат надписа, а в другия – в от двете страни

на венец във фронтонното поле. Представянето на двойни ръце е често срещано в

източните провинции и то най-вече при семитските паметници. Вероятно става дума за

жест на молба към боговете. (Димитров 1942, 81).

Съдове. Съдовете са представени като второстепенни елементи от композиции –

Погребално угощение, в комбинация с растителни и животински мотиви. Разположени

са предимно в цокълното поле – предимно там е изобразяван кратер. Много често той е

представен самостоятелно или от него излизат клонките, които украсяват рамката на

надписното поле. Това е особено характерно за района на Рациария. (Димитров 1942,

101).

Предмети свързани с въоръжението. Това са изображения на щит, копие,

gladius, военен рог. Щитът и копието може да са представени заедно като

самостоятелен мотив във фронтона или релефно поле при различните типове стели.

Понякога щитът е представен самостоятелно без копие, в други случаи от двете му

страни има гроздове или бръшлянови листа като фронтона украса. Има различни

комбинации, които се допълват и с розети. В другите случаи те са част от портретните

изображения или представянето на конниците, без значение от коя група – западна или

източна. Несъмнено те са свързани с професията на починалия. Военният рог се среща

в един паметник, разположен в цокълното поле.

18

Изображения на божества и митични същества.

Атис. 97. Фигура на Атис е изобразена в горната част на плочата в релефно поле.

Той е бог, свързан с Фригия, с източните култове. Легендата за Атис има много

варианти. Всички те са свързани с негово връщане към живота без значение под каква

форма. (http://www.theoi.com/Phrygios/Attis.html). Вероятно и за това е избран неговия

образ наред с другите символи на безсмъртието и блажения задгробен живот.

Гениите на смъртта. 111. Имат сходни функции като на Психе, победа над

смъртта. Те представляват надеждата за необезпокояван покой. (Conrad 2004, 97). (обр.

30).

Горгона медуза. 23, 37. Горгона в комбинация с венец в триъгълен фронтон

самостоятелно. Тя има апотропеични функции да предпазва починалия и неговия гроб.

Изображенията на медуза се открива от края на І до началото на ІІІ в.

Диоскурите. 111 (?), 113. Диоскурите са соларни божества, покровители са на

ездитното изкуство и пътешествениците. Те се намират в пространството между небето

и царството на Хадес, затова тяхното съзвездие – близнаци – се вижда само шест

месеца в годината. В изкуството са изобразявани като млади мъже без брада и конници,

какъвто е скучаят тук. (http://www.theoi.com/Ouranios/Dioskouroi.html). С техните

изображения отново се търси връзката с безсмъртието дадено им от Зевс.

Ероси 36, 111. Те са представени само върху две надгробни плочи, държащи

гирлянда в горната част на плочата 36. В другата плоча са в една композиционна схема

с Психе 111. (обр. 30). Еросите са носители на радостта от живота и носители на щастие

в задгробния. Също както и изображенията на Психе те показват любовта над смъртта.

Психе. Тя богиня на душата, на любовта и съпруга на Ерос. Кулминацията от

изпитания, на които я е подложила Афродита е пътуване в подземния свят, но накрая се

събира с Ерос и на церемония са приети в обществото на боговете.

(http://www.theoi.com/Ouranios/Psykhe.html). Психе е изобразена върху същата плоча

между двата голи ероса. (Conrad 2004, 97).

Lupa Capitolia. Тя е изобразена при една плоча 22. (обр. 42). Като цяло не е често

срещам мотив от Долна Мизия за разлика от плочите в западните провинции. Има

различни тълкувания. Най-често се смята, че има стремеж починалия да покаже своята

принадлежност към римската култура, демонстрация на римско гражданство, в този

случай остава не доказано. Другата теория е свързана с хероизацията на мъртвеца.

(Conrad 2004, 97).

19

Архитектурни елементи. – 1, 4, 23, 48, 71. Архитектурните елементи като

колонки от двете страни са рядко срещани при плочите от Долна Мизия, което е много

характерно за стелите от Норикум например (Hainzmann, Pochmarski 1994, 278-280). В

други случаи архиволутите на някои плочи с полукръгъл фронтон са поставени върху

малки колонки 283, 497.

Сцени от ежедневието. Те не са много популярни. При военните надгробни

паметници се срещат само върху две плочи 112 и 115. При първата плоча е изобразена

товарна кола, а при втората е представена цяла композиция. Пред колата стои фигура

на мъж, който храни двата вола. Не изяснен характера и значението на тази сцена що се

отнася до надгробните паметници на военни и ветерани. Като цяло в римското

общество се развива едно т нар. „народностно течение”, при което се появяват повече

такива изображения. (Димитров 1942, 92-93).

Разпространението на надгробната пластика е в следствие от настанените

легиони в провинцията. Преди това надгробните релефи са концентрирани главно в и

около големите Черноморски центрове. (Димитров 1942, 104-105). През І в.

тектониката е проста и преобладава двуделното членене на плочите като цяло. Стелите

са предимно изчистени с растителна украса във фронтона. Човешката фигура няма

почти никаква роля. През ІІ в. стелите с полукръгли фронтони бележат своето развитие

както и богата растителна украса по рамката и в другите полета. Може да се отбележи,

че във вътрешността на Долна Мизия Рациария и Нове са водещи центрове при

определянето на „модата” на дионисиевите орнаменти – лозата и бръшляна. (Димитров

1942, 107). Друг нов елемент през ІІ в. е засилването ролята на портретните

изображения, чието навлизане в Долна Мизия е посредством западните провинции.

През ІІІ в. се засилва синкретизма в религията и съответно при изработването на

надгробни плочи. Загубва се строгата тектоника на римските образци. През целия

период на римската власт най-разпространени сюжети са при надгробните релефи на

войници и ветерани са сцените Погребално Угощение, Тракийският херос, портретните

изображения. Всички те са комбинирани с богата растителна украса, като изключим

ранни образци от първата половина на І в.

Сцената Погребално угощение се появява върху надгробните паметници на

военни след средата на І в и то предимно в източната част на Долна Мизия с водещо

значение на черноморските градове от гръцки тип. Има само една плоча, която е от

началото на І в и се намира в западната част. Разпространението на този мотив следва

посоката изток-запад като преобладават паметниците от ІІІ в.

20

При изображенията конници се наблюдава покачването на броя плочи на военни

лица след средата на ІІ в, без значение от кой тип са. Има само една плоча от средата І

в. Тя е от Augustae и представя типична западна иконография. Останалите плочи от

западната половина на Долна Мизия са след средата на ІІ в и то почти изцяло от ІІІ в.

Това показва, че западната иконографска схема не се налага след установяването на

легионите. Ако това беше така би следвало да има повече плочи от І и ІІ в западна

Долна Мизия с подобна иконография. За сега проучванията водят в тази посока. Това

може да насочи разсъжденията в посоката, че представянето на конник и увеличаването

на броя плочи с подобна украса е под влияние на източната традиция, а не от западните

провинции и традиции. От общите изводи на плочите от Долна Мизия се вижда, че

разпространението и тук е от изток на запад (обр. 12).

При портретните изображения се наблюдава сравнително равномерно

разпределение на надгробните релефи в Долна Мизия. Има известен превес на

западната част, но това не може да е константно разглеждано. Прави впечатление, че

плочите с портрети са силно разпространени през ІІІ в. и много по-слабо преди това.

Това следва общото развитие в надгробното изкуство за увеличаването ролята на

фигуралните сцени. (Димитров 1942, 108).

Плочи с предимно растителна украса на рамката и във фронтона се срещат

повече през І и ІІ в. Това не означава, че ролята на растителните орнаментални схеми

губят своята позиция. Те продължават да бъдат неделима част от надгробния релеф.

Има тенденция през ІІІ в рамката да обхваща цялата надгробна плоча. (Димитров 1942,

65). Това предлага повече място за типичния за Мизия лозов орнамент. През ІІІ в.

стилизацията постепенно започва да взема връх, а през IV в. стремежа да се запълват

празните пространства с растителен орнамент, който е геометризиран и стилизиран се

налага. (Dimitrow 1942, 65, 109). Това е общо явление, което не е характерно само за

надгробна пластика, но и при погребалната живопис. Загубва се пластичността и

плътността на образа.

Формите на плочите също се променя от І към ІІІ в. Забелязва се усложняване на

типовете с добавянето на нови релефни полета, които позволяват повече място за

декоративните композиции.

В следствие от наблюденията до тук може да се каже, че апогея в

разнообразието на формите и декорацията на плочите е през ІІІ в, когото декорацията

покрива възможно най-много от плочата, а синкретизмът в религиозните вярвания

достига връх.

21

Използвани източници

Александров 2010: О. Александров. Религията в римската армия в Провинция Долна

Мизия (I-IV в.). Велико Търново, 2010.

Борисова 2001: И. Борисова. Конникът в надгробната пластика на балканските римски

провинции. – В: Seminarium Thracicum. Втори академични четения в памет на академик

Гаврил Кацаров. София, 2001, 5, 177-183.

Вълева 1988: Ю. Вълева. Растителните мотиви в късноантичната погребална

декорация. – В: Terra Antiqua Balcanica, 1988, ІІІ, 203-210.

Гочева 2001: З. Гочева. Особености в иконографията на Тракийския конник в Одесос и

неговата територия. – В: Seminarium Thracicum. Втори академични четения в памет на

академик Гаврил Кацаров. София, 2001, 5, 169-176.

Димитров 1942: Д. П. Димитров. Надгробни плочи от римско време в Северна

България.

Димитров 1947: Д. П. Димитров. Стенописите на късноантичната гробница при

Силистра. – Архитектура, 1947, І, 10-16.

Иванов 1999: Р. Иванов. Долнодунавската отбранителна система между Дортикум и

Дуросторум от Август до Маврикий. София, 1999.

Иванов 2008: Р. Иванов. Римска Мизия. Велико Търново, 2008.

Шевалие, Геербрант 1995: Речник на символите. София, 1995.

Шевалие, Геербрант 1996: Речник на символите. София, 1996.

Conrad 2004: S. Conrad. Die Grabstelen aus Moesia inferior. Leipzig, 2004.

Hainzmann, E. Pochmarski 199: М. Hainzmann, E. Pochmarski. Die römischen inschriften

und reliefs von Schloss Seggau bei Leibnitz. Graz, 1994.

http://www.theoi.com/Phrygios/Attis.html http://www.theoi.com/Ouranios/Psykhe.html http://www.theoi.com/Ouranios/Dioskouroi.html

22

Приложения

23

Обр. 1. Различни типове гръцки надгробни плочи. (по Conrad 2004, Taf. 9)

24

Обр. 2 Типология на римски профилирани стели. (по Conrad 2004, Taf. 11)

25

Обр. 3. Типология на римски профилирани стели. (по Conrad 2004, Taf. 12)

26

Обр. 4 Типология на римски профилирани стели. (по Conrad 2004, Taf. 13)

Обр. 5 Типология на римски профилирани стели. (по Conrad 2004, Taf. 13)

Обр. 6. Профилация на рамката на надписното поле. (по Conrad 2004, 40)

27

Обр. 7. Географско и хронологическо разпространение на профилирана стела І а (по Conrad 2004, 14)

28

Обр. 8. Географско и хронологическо разпространение на профилирана стела І с (по Conrad 2004, Taf. 15)

29

Обр. 9. . Географско и хронологическо разпространение на профилирана стела ІІ а (по Conrad 2004, Taf. 16)

30

31

Обр. 10. Географско и хронологическо разпространение на профилирана стела ІІІ а (по Conrad 2004, Taf. 17)

Обр. 11. Географско и хронологическо разпространение на сцената Погребално угощение. (по Conrad 2004, Taf. 19)

32

Обр. 12. Географско и хронологическо разпространение на изображенията на конници. (по Conrad 2004, Taf. 21)

33

Обр. 14. Стела № 33 от Sacidava. Тип ІІ а с коринтски капители, поддържащи фронтона. Средата на ІІ в. (по Conrad 2004, Taf. 88, 3)

Обр. 15. Стела № 15 от Troesmis. Тип Іа-1. Първата четвърт на ІІ в. (по Conrad 2004, Taf. 65, 4)

Обр. 13. Стела № 37 от Sacidava. Adicula тип Vd с два фронтона. Втората четвърт на ІІІ в. (по Conrad 2004, Taf. 126, 2)

Обр. 16. Стела № 23 от Carsium. Тип ІІ а. Първата половина на ІІ в. (по Conrad 2004,89, 3)

Обр. 17. Стела № 18 от Troesmis . Тип І. Средата на ІІ в. (по Conrad 2004, 66, 2)

34

Обр. 18. Стела № 8 от Campãna, Констанца. Тип с. Средата на ІІ в. (по Conrad 2004, Taf. 77, 4)

Обр. 19. Стела № 57 от Novae. Тип І b-1. (по Conrad 2004, Taf. 74, 1, 2)

Обр. 20. Стела № 82 от Oescus.

Тип І а-1. (по Conrad 2004, Taf. 65, 1)

Обр. 21. Стела № 4 от Tomis. Тип Naiskos B3-1. 69-96 г. (по Conrad 2004, Taf. 27, 4)

35

Обр. 22. Стела № 1 от Odessos. Тип Naiskos B3-1. Третата четвърт на ІІ в. (по Conrad 2004, Taf. 34, 4)

Обр. 23. Стела № 41 от Durostorum. Тип І с. Трета четвърт на ІІ в. (по Conrad 2004, Taf. 83, 3)

Обр. 24 Стела № 100 от Байкал. Тип І а-1. Началото на І в. по Conrad 2004, Taf. 61, 3, 5)

Обр. 25. Стела № 108 от Чомаковци. Тип І d-1.м Втора половина на ІІ в. (по Conrad 2004, Taf. 85, 4)

Обр. 26. Стела № 85 от Oescus. Тип ІІ а. Средата на І в. (по Conrad 2004, Taf. 88, 4)

Обр. 27. Стела № 71 от Пейчиново. Тип Aedicula VI a. Първата половина на ІІІ в. (по Conrad 2004, Taf. 129, 1)

36

Обр. 28. Стела № 81 от Oescus. Тип І а-1. началото на ІІ в. (по Conrad 2004, Taf. 65, 1)

Обр. 29. Стела № 103 от Монтана. Тип ІІ а. Краят на ІІ в. (по Conrad 2004, Taf. 94, 5) Обр. 30 а. Стела № 111

от Горна Бешовица. Тип І d-2. Краят на ІІІ в. (по Conrad 2004, Taf. 84, 4)

Обр. 30 б. Стела № 111 от Горна Бешовица. Тип І d-2. Краят на ІІІ в. (по Conrad 2004, Taf. 85, 5)

Обр. 31. Стела № 84 от Oescus. Тип І а-1. Средата на ІІ в. (по Conrad 2004, Taf. 64, 1)

37

Обр. 32. Стела № 59 от Novae. Тип ІІ а. Първата половина на ІІ в. (по Conrad 2004, Taf. 89, 1)

Обр. 35. Стела № 44 от Обединение. Тип І с. Първата половина на ІІІ в. (по Conrad 2004, Taf. 81, 3)

Обр. 33. Стела № 29 от

Tropaeum Traiani. Тип ІІІ с. Първата четвърт на ІІІ в. (по Conrad 2004, Taf. 109, 4)

Обр. 34. Стела № 3 от Tomis. Тип

Naiskos B1-1. Късен Флавиев период (69-96). (по Conrad 2004, Taf. 27,1)

38

Обр. 36. Стела 112 от Тетевен. Тип І d-1. Първата половина на ІІІв. (по Conrad 2004, Taf. 85, 3)

Обр. 37. Стела № 64 от Novae. Тип ІІІ а. 222-235 г. (по Conrad 2004, Taf. 103, 4)

Обр. 38. Стела № 42 от Transmarisca. Тип ІІІ а. Втората четвърт на ІІ в. (по Conrad 2004, Taf. 103, 3)

Обр. 39. Стела № 36 от Sacidava. Тип ІІІ с. Краят на ІІ-началото на ІІІ в. (по Conrad 2004, Taf. 110, 2)

Обр. 40. Стела № 67 от Novae. Неустановен тип. Краят на І в. (по Conrad 2004, Taf. 121, 3)

Обр. 41. Стела № 89 от Sucidava. Тип Aedicula с ниша. Късен Флавиев- Неронов Период. (по Conrad 2004, Taf. 138, 3)

39

Обр. 42. Стела № 22 от Ibida.

Неопределен тип. Краят на ІІ в. (по Conrad 2004, Taf. 138, 2)

Обр. 43. Стела № 75 от Utus. Тип І b. Средата на І в. (по Conrad 2004, Taf. 74, 5)

Обр. 44. Стела № 115 от Каменно поле. Тип І d-2. Втората половина на ІІІ в. (по Conrad 2004, Taf. 86, 4)

Обр. 45. Стела № 34 от Sacidava. Тип ІІІ а. Втора или трета четвърт на ІІІ в. (по Conrad 2004, Taf. 105, 1)

40

41