Тема 1. Лихва и лихвена политика

1. Същност и роля на лихватаЛихвата е една от основните икономически категории. Тя е обективно свързана с кредита. Обикновено се определя като парична сума, която длъжникът заплаща на своя кредитор за ползваните в заем средства. Лихвата може да се разглежда и като възнаграждение – своеобразна цена за раздялата с ликвидността от кредитора към кредитополучателя. Лихвата е особена цена на капитала, отчуждаван по кредитен път. Кредитополучателят заплаща за способността на заемните пари да задоволяват определени потребности или да носят доход на този, който ги заема.

- Морално-етична теория – същността на лихвата се изразява в определянето на границата на лихвата с понятие и критерии от етика и морала. Такива разбирания за лихвата има някои религии.

- Субективна теория – разглежда лихвата според субективните оценки на хората за ценността на сегашните и за бъдещите блага. Заемополучателят следва да плати на кредиторите определено възнаграждение (лихва). Следователно лихвата в този случай изразява разликата между по-голямата ценност на сегашните блага в сравнение с бъдещите. По този начин тя се превръща в „цена”, която нетърпеливите кредитополучатели заплащат за търпението на кредиторите.

- Икономическа теория – лихвата е своеобразна цена на стоката „заемен капитал”, който е обект на покупко-продажба между кредитор и кредитополучател.

- Социалнопсихологическа теория – лихвата е възнаграждение за лишаването от пари и ликвидност за определен период.

2. Измерване на лихвените проценти- Проста лихва – FV = PV (1 + r.n)

- Сложна лихва (годишно олихвяване) –

- Сложна лихва (месечно олихвяване) –

- Доходност до падежа – (N – номинална стойност; Po - покупната

цена)

- Годишна доходност – (M – матуритет; срокът на емисията в дни)

- Ефективна годишна доходност – или

- Доходност на сконтова база –

- Реален лихвен процент (Формула на Фишер) - (rn – номинален лихвен

процент; ci – очаквана инфлация)- Основен лихвен процент – обявява се от централната банка- Декурзивна лихва – лихва, която се начислява и изплаща в края на всеки лихвен

период

1

- Антиципативна лихва – начислява се и удържа от заеманата сума още при предоставяне на кредита

-- Преобразуване на декурзивна лихва в антиципитативна и обратно:

-- Пример: Какъв антиципативен лихвен процент трябва да прилага една банка, за

да осигури на вложените средства при антиципативна лихва същото нарастване, както и на олихвяващите се с 12% годишна декурзивна лихва депозити?

-- Фиксиран лихвен процент- Плаващ лихвен процент

3. Лихвен процент и възвращаемост – събиране на лихвата (обстоятелства):- Кредитодателят има възможност да инвестира парите срещу п-доход; затова

иска доход, близък до дохода, който би получил от алтернативни вложения;- Отлагане от сегашно потребление;- При всяко заемане на пари има риск от не връщане на заема – рискова премия;- Трябва да компенсира загубата на покупателна сила, която се получава в

следствие от инфлацията.

4. Рискова и срочна структура на лихвените проценти- Рискова структура на лихвените проценти - Зависимост на доходността на

облигациите (на финансовите инструменти) от платежоспособността на емитента, ликвидността на инструмента и данъчния режим на дохода от ценната книга.

- Срочна структура на лихвените проценти - Доходността на облигациите (финансовите инструменти), различаваща се само по срока, представена като функция на този срок.

Тема 2. Парични и финансови пазари

1. Парични потоци и финансови посреднициФинансите са едно от универсалните творения на човечеството, измислени и

въведени с цел да се установи ред и логическа последователност в движението и управлението на парите. Те са паричен феномен, тъй като са следствие от съществуването на парите, предполагат пари и дават възможност на икономическите агенти да събират, съхраняват и изразходват своите пари. При представяне и анализ на техните основни характеристики важно значение имат както разделянето на продукта на труда, измерен в пари, между икономическите агенти, участващи в неговото създаване, така и системите за управление на излишъците и дефицитите на пари,чрез системата на финансовите посредници и капиталовите пазари.Финансите като инструмент за разделяне на обществения продукт

В качеството си на технология за движение и управление на парите финансите създават условия и предпоставки за справедливо разпределение на продукта на труда (обществения продукт и националния доход), измерен в пари, между икономическите агенти. Във връзка с това основа на изучаването на финансите са познанията по макроикономика, засягащи доходите на държавата, производствените фирми и домакинствата. Всъщност става дума за трите групи икономически агенти, които участват в създаването на продукта на труда. Този продукт се измерва в пари и трябва

2

да бъде разпределен между неговите създатели. Това разпределение се осъществява чрез съвкупност от финансови методи и форми и на практика предопределя първата основна група парични потоци, влизащи в обхвата на финансите. Тези парични потоци може да се нарекат парични потоци, свързани с разделянето на продукта на труда между основните участници в неговото създаване. Обикновено те се разделят на:

парични потоци, осигуряващи доходите на държавата; парични потоци, осигуряващи доходите на домакинствата; парични потоци, осигуряващи

доходите на производствените фирми. Продукта на труда се създава в производствените фирми. Неговата парична равностойност се разделя между държавата, домакинствата и фирмите, които са участвали в създаването му. Това разделяне се осъществява чрез финансови инструменти като данъци, такси, мита, заплати, печалби, парични вноски, емисии на ценни книжа, помощи, социално осигуряване, застраховане и др. В процеса на разделянето се формират бюджетите на държавата, фирмите и домакинствата. По своята природа бюджетът е финансов документ, показващ източниците и направленията на ресурсите на икономическите агенти. В случая той дава представа за количеството на парите (частта от продукта на труда), която държавата, фирмите и домакинствата трябва да притежават след разделянето на продукта на труда. Последният по своята природа има три съставки;

доход на производствените фирми - стойността на материалните разходи и печалбата;

доход на домакинствата стойността на трудовитеразходи;

доход на държавата - величината на данъка върху добавената стойност.След получаването на тези доходи от трите групи икономически агенти те

подлежат на допълнително разпределение свързано с: плащането на данъци, мита и такси от фирмите и домакинствата в полза на

държавния бюджет; плащането на финансови и социални помощи от държавата в полза на

домакинствата и фирмите; уреждане на взаимоотношения между фирмите и техните работници по повод

на допълнителни заплащания, такси, глоби, връщане на надплатени заплати и други.

След тези трансфери на доходи между държавата, фирмите и индивидите се осъществява тоталното формиране на техните бюджети, като е необходима предпоставка за осъществяване на дейността й. В този процес основният инструмент на трансферите на пари (доходи) са финансите и тук се формира и първата група парични потоци, които се управляват чрез финансите.Хегемонията на финансовите посредници

Движението на парите, свързано с формирането и използването на бюджетите и управлението на богатството, има за основа създаването на продукт на труда, измерен в пари. Колкото повече стоки и услуги произвежда една икономика, толкова по-голямо

3

е богатството на икономическите агенти. Управлението на богатството обаче е трудно осъществимо без капиталовите пазари (паричен, финансов и стоков пазар) и без финансовите посредници.

Финансовите посредници са фирми (финансови фирми), които се занимават с управление на покупко-продажбите на пари (капитали). Основните инструменти на това управление са депозитите и кредита. Депозитите (ликвидното спестяване) дават възможност на финансовите фирми да мобилизират огромни парични маси, поглъщайки по този начин една част от паричните излишъци на икономическите агенти. Депозитите и собствения капитал на финансовите посредници (банките, застрахователни и осигурителни компании, инвестиционни, приватизационни, доверителни, пенсионни и други фондове, финансови къщи) формират т.нар. кредитен ресурс и дават възможност за продаване на пари на икономическите агенти с бюджетни дефицити. Тези продажби на пари се осъществяват чрез кредита , който е един от основните инструменти на банковата и финансовата система във всяка страна. Предоставянето на кредит от страна на банките е активна операция, която носи доходи. По тази причина кредитът е основна инвестиция за финансовите посредници, което изисква управление и оценка.В резултат на осъществяваната дейност по посредничеството, в която освен кредитирането се включват още редица услуги (разплащания, посредничество, гаранции и др.), финансовите фирми натрупват капитали, формират и управляват свои бюджети. И тук, разбира се, в основата на нещата стои формирането на собствения капитал чрез емисия и продажба на акции. Това означава, че в определен момент (при формиране и при увеличаване на капитала) банките се включват в групата на търсещите пари. Следователно финансовите посредници стават четвъртият икономически агент, който не участва директно в производството, но чрез управлението на парите на останалите икономически агенти и чрез посредничеството в паричните сделки между тях концентрира огромни парични маси и в значителна степен предопределя развитието на финансовия живот в дадена страна.

Обстоятелството, че в банките се концентрират парите на икономическите агенти е причина за непрекъснатото разрастване на тяхната мощ и влияние. Те управляват парите на държавата (централната банка) и парите на фирмите и домакинствата (търговските банки). От своя страна, централната банка управлява и контролира дейността на всички финансови посредници и регулира паричното обръщение. Във връзка с това повечето от емисиите и продажбите на държавни ценни книжа се обслужват от банковата система. Това е основание за рационализиране на сделките и за трупане на доходи.

В качеството си на касиер на държавното съкровище централната банка осъществява касовото изпълнение на държавния бюджет и по същество парите на държавата се съхраняват и в известна степен се управляват и от банковата система.

На тази основа се формират и управляват (чрез финансови методи и форми) по-голямата част от паричните потоци в икономиката. В същото време търговските банки подпомагат финансово производствените фирми, не само чрез прякото кредитиране, но и чрез посредничество в сделките, което улеснява разплащанията. При особени случаи (ресконтирането на полици) търговските банки могат да ангажират и централната банка, която е в състояние да вкара необходимите допълнителни количества пари в икономиката и да подпомогне финансовата стабилизация на производителите.

4

Не са малки и ангажиментите на финансовите посредници при формирането на техните бюджети, управлението на богатството и взаимоотношенията с държавния бюджет. Банките и банковата система плащат данъци, такси, мита и в определени случаи получават парични помощи от държавата. Това поражда нови парични потоци и нови потребности и техники за тяхното управление. Всъщност дейността на финансовите посредници стои в основата на формирането и управлението на следните парични потоци:

парични потоци, свързани с формирането и управлението на собствения капитал; парични потоци, свързани с мобилизиране спестяванията на икономическите

агенти и управлението на дълговете (депозитите); парични потоци, свързани с управлението на кредита в неговите различни форми

и измерения; парични потоци, свързани с управлението на сделките с ценни книжа на

клиентите, както и с банковите инвестиции в ценни книжа; парични потоци, свързани с уреждането на разплащанията между

икономическите агенти и подпомагането на тяхната финансова стабилизация; парични потоци, породени от касовото изпълнение на държавния бюджет и

обслужването на държавния дълг; парични потоци, свързани с плащане на данъци и такси в полза на държавния

бюджет, както и с получаването на бюджетни помощи; парични потоци, свързани с взаимоотношения със служителите и акционерите в

банковата система (заплати и дивиденти)Когато става дума за финансовите посредници и тяхната дейност като важни

елементи на финансите не бива да се забравя и специфичната дейност на осигурителните и застрахователните компании Застраховането и социалното осигуряване са специфични системи за мобилизиране и насочване на пари. Те формират свои бюджети и осъществяват управление на разходите си чрез финансови методи и форми. Тяхната дейност гарантира парите и богатството на икономическите агенти при щети, природни бедствия, катастрофи и влошаване на здравето или съкращения. Във връзка с това отделно може да се обособят парични потоци, свързани с дейността на застраховането и социалното осигуряване. Те обхващат не само мобилизирането и изразходването на пари по повод на текущата дейност, но и плащането на данъци и такси в държавния бюджет. Не малко по обем парични маси мобилизират и управляват различните фондове и финансови къщи. Макар и строго специфична тяхната дейност (инвестиции, приватизация, пенсионно осигуряване, взаимопомощ и др.) предизвиква движение на пари, което се осъществява чрез финансови инструменти и влиза в сферата на финансите.Една част от сделките на капиталовите пазари, а и извън тях се осъществява в чужди парични единици (валута). Това е повод за формирането на нова група парични потоци, свързани със сделките на валутния пазар. Тяхното управление изисква допълнителни познания и специфична финансова техника (валутни курсове, лихвени проценти, котировки, платежни баланси, валутни баланси, международни пазари и кредити и др.).

2. Инструменти на паричните пазари – съкровищни бонове, съкровищни облигации, търговски полици (менителници, запис на заповед), депозитни сертификати, краткосрочни дългови инструменти, краткосрочни еврооблигации (всички облигации, емитирани в различна от националната валута и търгувани извън страната на емитента) и др.

- Съкровищни бонове – краткосрочни ДЦК; срок 3,6,9 месеца; сконтови ЦК – продават се с отстъпка от номинала, но се изплаща по номинала; първичен пазар – БНБ; първични дилъри – няколко големи банки и 3,4 финансови къщи; много нисък риск.

- Търговски полици – инструмент на търговския кредит (кредит в стокова форма, възникващ при продажба на стоки или услуги с отсрочване на заплащането им),

5

който при определени обстоятелства може да бъде трансформиран в банков кредит (сконтов, ломбарден, авалов и др.); формален писмен акт, спрямо валидността на който са поставено строги императивни изисквания за форма (задължителни реквизити); търговски ефект „на заповед”; абстрактен и безусловен правен акт. Запис на заповед – безусловно обещание, съставено в установената от закона форма, на едно лице (издател) за плащане на определена парична сума на посочено лице (поемател) или по негова заповед на определен падеж или на предявяване. Реквизити на запис на заповед – наименованието „запис на заповед” в текста на документа на езика, на който е написан; безусловно обещание да се плати определена сума пари; името на лицето, на което или по заповедта на което трябва да се плати; падеж; място на плащане; дата и място на издаването; подпис на издателя. Менителница – е безусловно нареждане, съставено в установената от закона форма, на едно лице (издател, трастант) до друго лице (платец, трастат) за плащане на определена парична сума на посочено лице (поемател, ремитент) или по негова заповед на определен падеж или на предявяване. Реквизити на менителницата – наименованието „менителница” в текста на документа на езика, на който е написан; безусловно нареждане да се плати определена сума пари; името на лицето, което трябва за плати (платец); името на лицето, на което или по заповедта на което трябва да се плати (поемател); падеж; място на плащане; дата и място на издаване; подпис на издателя. Падежът на полицата може да бъде определен: на предявяване; на определен срок след предявяването; на определен срок след издаването; на определен ден. Менителница, в която не е посочен падежът, се смята платима на предявяване. Менителница, в която не е посочено мястото на плащане, се смята платима в мястото, посочено до името на платеца. Менителница, в която не е посочено мястото на издаването, се смята, че е издадена в мястото, посочено до името на издателя. Менителница „на собствена заповед” е тази, при която е налице съвпадение между издател и поемател. Акцептиране на менителница – представлява едностранно волеизявление на лицето, посочено като платец, с което същият се задължава да плати на падежа посочената в ефекта парична сума. Акцептът е формален писмен акт, изразен върху лицевата страна на менителницата с думата „приета” или с друго равнозначна дума и подпис на платеца или само чрез подпис на платеца. Авалиране на полица – менителничното поръчителство (авал) представлява писмено едностранно волеизявление, с което дадено физическо или юридическо лице (поръчител, авалист) се задължава да отговаря солидарно с лицето, за което гарантира (авалат, хонорат) за изпълнение на неговото задължение по полицата. Поръчителството се дава върху полицата или върху алонжа (прикрепен към полицата лист при изчерпване на мястото по основния лист) чрез израза „като поръчител” или с друг равнозначен израз, последван от подписа на поръчителя. Джиросване на полица – джирото и формално едностранно волеизявление, по силата на което кредиторът (носителят на менителничното вземане – джирант) прехвърля своите права по полицата на трето лице (джиратар). Всяко полица, дори когато не е издадена изрично „на заповед”, може да се прехвърля чрез джиро. Менителницата може да се джиросва на платеца, на издателя или на всяко друго задължено по менителницата лице. тези лица могат да джиросват менителницата отново. Частичното джиро и нищожно. Джирото трябва да бъде написано върху менителницата или върху алонж и подписано от джиранта. Джирото прехвърля всички права по полицата. Бланково джиро – джиро, което не посочва лицето, в полза на което е направено, или се състои само от подписа на джиранта. Пълно джиро – джиро, което съдържа следните реквизити: израза „вместо на мен, платете на заповедта на”, последват от името на джиратаря, датата и мястото на прехвърлянето и подписа на джиранта. Ректа джиро – джиро, с което се забранява по-нататъшното прехвърляне на правата по полицата, съдържащо израза „платете на ...”, но не и по негова заповед.

6

Квалифицирано джиро – джиро, съдържащо израза „без отговорност”, чрез който джирантът се освобождава от регресна отговорност. Пълномощно джиро – джиро, съдържащо уговорка „за събиране” („за инкасо”) или друг израз, чрез който джирантът упълномощава джиратаря (обикновено ТБ) са инкасира, т.е. да събере сумата по полицата на падежа. Заложно джиро – джиро, съдържащо уговорката „за гаранция”, „за залог” или друг израз, съгласно който полицата изпълнява функцията на гаранция за изпълнение на друго (различно от менителничното) задължение (например банков кредит). Джирото изпълнява следните три функции – прехвърляща, легитимационна и гаранционна. Сконтиране, ресконтиране на полица – Сконтирането на полица представлява продажба на полица на търговска банка преди падежа по цена, по-ниска от номиналната стойност на полицата. Сконтирането е форма на краткосрочен банков кредит. Ресконтирането представлява повторно сконтиране на полицата от търговска банка при централната банка. При равни други условия сконтовият процент, прилаган от ТБ при сконтиране на полици, е по-висок от прилагания от Централната банка процент по ресконтовите операции. Методи за изчисляване на ефективната сума (Е)

Банков дисконт -

Математически (точен) дисконт -

d – Сконтов процент на ТБ, респ. ЦБ (годишен), представен като десетична дроб;t – Остатъчен матуритет (брой дни от сконтиране/ресконтиране да падежа на полицата).

Банковият дисконт представлява приложение на метода на простото антиципативно олихвяване. Дисконтът (отбивът от номинала), удържан от банката при прилагане на търговския метод е по-голям от този, получен при математическия метод (при идентични изходни данни), което се дължи на факта, че при банковия метод сконтовия процент се начислява върху дължимата на падежа номинална стойност на полицата, а не върху реално ползвания ресурс (ефективната сума). Инкасиране на полица – поради характера на полицата като търговски ефект „на заповед”, плащането по нея се предхожда от акта на предявяване от надлежно легитимирания кредитор. При плащането платецът може да иска от приносителя да ме предаде полицата и да отбележи върху нея, че е платена. Ако полицата не бъде предявена за плащане в установения срок, длъжникът може да вложи сумата в банка на риск и разноски на приносителя. Протестиране, обратни (регресни) искове – протестът по полица е формален писмен акт, съдържащ установените в закона реквизити, чрез който се установява отказът за приемане или отказът за плащане на полицата. Протестът е формално основание за предявяване на обратни искове от приносителя срещу регресно отговорните лица по полицата, когато същата не е платена на падежа от главния длъжник.

- Депозитни сертификати – документи за депозирани (вложени) във финансови институции пари, удостоверяващи правото депозитът да се получи обратно в увеличен със съответната лихва размер. Съществуват депозитни сертификати до поискване, даващи право на частично изземване на суми от депозита при предявяване на сертификата, и срочни – на които е посочен падеж – датата, на която е депозираната сума става изискуема. От своя страна депозитните сертификати могат да бъдат с фиксиран и с варираш или плаващ лихвен процент. Първите се издават от кредитно-спестовни учреждения, чиито клиенти са широк кръг дребни спестители, срещу депозити до определена сума. Те имат срок от 1 месец до 1 година, като годишният размер на лихвения процент е

7

определен предварително, а при преждевременно изтегляне се начислява т.нар. „наказателна” лихва. Този вид депозитни сертификати са известни като „потребителски” и са нетъргуеми, непродаваеми. В някои страни обаче са широко разпространени негоцируеми (търгуеми) срочни депозитни сертификати, които могат да бъдат продавани от техните държатели на банки и дилъри или джиросвани на трети лица. Издават се от едри банки и небанкови финансови институции, например от кредитно-спестовни асоциации, за големи кръгли суми и обикновено са с фиксиран лихвен процент. В покупката им влагат капитали предимно промишлени корпорации, застрахователни компании, пенсионни фондове, чуждестранни вложители и местни органи на държавната власт и управление. Срокът им е от 1 до 8 месеца, а размерът на лихвения процент може да се договаря между страните в депозитната операция. Дисконтовите депозитни сертификати са по-удобни за търгуване от лихвоносните. По принцип в периода на намалено парично предлагане лихвените проценти се повишават, за да се привлекат повече капитали. И обратното – при засилено парично предлагане финансовите институции понижават лихвените или сконтови проценти по негоцируемите депозитни сертификати, което кара притежателите на свободни парични капитали да търсят други възможности за инвестиране. Наблюденията показват, че най-търсени обикновено са 6-месечните сертификати. Според формата, в която се издават, негоцируемите сертификати биват: регистрирани, които се издават поименно и се регистрират в книгата на съответната финансова институция, и на приносител. Втората форма е по-удобна за покупко-продажба, поради което този вид се предпочита от инвеститорите. Прехвърлянето на правото на вземане по един регистриран депозитен сертификат на трето лице задължително се отразява в регистрите, докато за сертификатите на носител това не е необходимо. В зависимост от финансовата стабилност на техните издатели негоцируемите депозитни сертификати се разделят на: първокласни, чиито издатели са много известни в деловия свят, големи и стабилни финансови институции с дългогодишна история, и непървокласни – издавани от по-малко известни или на скоро създадени банки или небанкови институции. Първокласните сертификати носят по-малък риск за инвеститорите и затова са с по-ниска доходност. Влагането на капитал в непървокласни депозитни сертификати е съпроводено с по-голям риск и инвеститорите следва да бъдат компенсирани с една по-висока възвращаемост. За да привлекат повече инвеститори, издателите на такива сертификати обикновено предлагат за договаряне значително по-високи от обичайните за този вид инструменти лихвени проценти.

3. Финансови /капиталови/ пазари и инструменти- Времеви принцип – парични и финансови пазари;- Институционален – финансови институции и фондови пазари (фондови борси и

извънборсова търговия);- Търгува се с инструменти без падеж или с падеж над 1 година;- 2 групи капиталови пазари – пазар на акции и пазар на облигации (пазар на

държавни облигации; пазар на общински облигации; пазар на корпоративни облигации);

- Основни характеристики – обращаемост; стандартизираност и серийност;- Фондови пазари – първични (привличане на нов капитал); вторични (вече

емитирани ЦК); борсови – в борси със специални правила; извънборсови (търгуват се тези, които не се котират на борсата); неорганизирани извънборсови (чрез брокерски компании);

- Облигации – набиране на заемен капитал; носят доход (фиксирана или плаваща лихва); при неплащане на лихви може да обвинят емитента в несъстоятелност; сконтови облигации;

8

- В зависимост от срока на плащане – срочни (при определена дата) – срочни контракти, деривати (цената зависи от актива); спот (касов) – веднага или до 5 дни.

- Деривати – пазари на фючърси, форлърд и слапове.- Форуърд – споразумение за бъдеща размяна на определен актив срещу друг

актив. Датата и курсът се определят в деня на сключване на сделката. Този актив, който се разменя, се нарича базов актив. Цената е форлърдна. Извъборсова търговия. Специфичен механизъм на търгуване.

- Фючърс – същото като форлърд, но над 1 месец, а под 1 месец – спот. Борсова търговия.

- Суап – договорно споразумение, което дава правото, но не и задължението на притежателя си да размени един финансов инструмент с друг на определена дата. Размяна по фиксирана цена или предварително определена формула. Обектът на опцията е базов актив, а цената, по която ще се извърши размяната – упражнителна. Има срок на валидност и след изтичане няма последствия. 2 вида опции – пут и кол. Пут опция – продажба по договорна цена; кол опция – покупка по договорна цена. Купувачът изпълнява своето право, ако цената на базовия актив пресече определена граница – упражнителната цена.

Тема 3. Централна банка

1. Поява и развитие на банките Централните банки възникват по два начина – еволюционен и законодателен. Еволюционен е този начин за възникване на централните банки, при който вече съществуващата търговска банка се превръща в емисионна. При законодателния начин още със създаването на централната банка със законодателен акт тя се определя като единствената емисионна банка – банка на банките и банка на държавата. Преобладаващ е еволюционният път за възникване. Банката се отделя от другите банки, развивайки специфичната си дейност по емисия на банкноти. С развитието на стоково-паричните отношения нейната функция все повече се разграничава от дейността на останалите търговски банки. Така централната банка се обособява като емисионна, която има за клиенти другите търговски банки и държавата. Емисионната банка се превръща в централна, т.е. в банка на банките. Обособяването не централните банки в различните страни става в различни исторически периоди. Приема се, че първата централна банка в света е Шведската държавна банка, основана през 1668 г.Централните банки, в съвременните им функции, започват да се оформят към началото на 20 век. Тогава именно за тях стават типични функции на емисионен институт, банка на банките, банка на държавата и съхранение и управление на златно-валутните резерви на страната. През периода на възникване заедно с функцията еволюира и формата на собственост на централните банки. Докато първоначално преобладава частноправната форма на собственост и организация на емисионните банки, след Първата световна война започва процес към одържавяване на централните емисионни банки. Така се засилва обвързаността между политиката на държавата и функциите на централната емисионна банка. След Първата световна война се национализират централните банки на Канада, Германия, Япония, Англия и др.

2. Едностепенна и двустепенна банкова система

9

Банковата система на всяка страна се представя от централната банка и търговските банки. По принцип това е т. нар. двузвенна система, която се практикува и в нашата страна от 1987г. Тогава се създават специализирани отраслови търговски банки за дългосрочно кредитиране само на съответните отрасли(електроника, селско стопанство и др.). През 1989г. тези банки поемат функциите на търговски банки с универсален характер, а клоновете на БНБ се преоформят в обикновени търговски банки. Двузвенната банкова система издига на водещо място проблема за ликвидността на банките. Търговските банки (и другите специализирани банкови институции) са поставени в нови икономически условия – да предоставят кредити само в рамките на мобилизираните от тях ресурси. За да бъдат ликвидни, предоставените от тях кредити трябва да се погасяват в договорените срокове. В противен случай банките трудно ще посрещат задълженията си към клиентите и кредиторите. Това означава, че банките при предоставянето на кредити трябва да се съобразяват с изискванията за възвръщаемост и ликвидност на предприятията и за ефективността на инвестициите. Само такива предприятия и инвестиции могат да осигурят погасяването на кредита в договорените срокове. Това дава възможност търговските банки да участват в управлението на икономическите процеси с икономически средства – главно чрез лихвените проценти.Нашата банкова система, независимо от значителните промени, трудно се адаптира към изискванията на пазара. Конкуренцията между банките има почти формален характер, дейността им в преобладаващите случаи продължава инерцията на „планова” икономика. Доминират и други (небанкови) интереси. Така се стига почти до разпадане на банковата ни система: Фалит на много банки, несъбираеми кредити, падане на доверия към банките и др.По принцип двузвенната система предлага повече възможности както за регулирането на самата банкова система, така и за повишаване на нейната ефективност и въздействие върху стопанските субекти. Еднозвенната (децентрализирана?) банкова система значително по-трудно може да осигури необходимото парично предлагане за ефективното развитие на икономиката, както и за спазването на изискванията за ликвидност и капиталова адекватност на банките. Двузвенната банкова система разкрива по-големи възможности за провеждане на държавна политика в областта на паричното обръщение и кредита, за защита на интересите на вложителите и по поддържане стабилността на националната валута. Това е твърде съществено, тъй като банките работят главно с чужд капитал (преди всичко със спестяванията на предприятията и гражданите) и този капитал трябва да бъде защитен.

3. Организационна структура и функции на централната банкаКласически се наричат тези функции на централната банка, които разкриват нейната основна характеристика и същевременно я отличават от търговските банки и другите субекти на банковата система. Това са: емисионната функция; регулиращата функция; функцията контрол и надзор върху банковата система.Емисионната функция е определяща за централната банка. Изразява се в това, че тя емитира (пуска) в обръщение парите под формата на банкноти и монети. По този начин централната емисионна банка носи и икономическата отговорност за състоянието на паричния оборот на страната. Тя е институция, която е натоварена да поддържа баланс между парите в обръщение и стоките (услугите), подлежащи на реализация. Чрез емисионната си функция централната банка се стреми да повишава доверието към националната валута и да я стабилизира.Регулиращата функция се изразява във въздействието върху паричните процеси и оттам – върху икономическите процеси в страната. За тази цел централната банка използва паричните инструменти, с които разполага и в съответствие със законните й пълномощия – така чрез увеличаване или намаляване на паричната

10

маса централната банка въздейства на паричното предлагане и на стопанската активност.Третата функция на централната банка е контрол и надзор върху търговските банки и останалите лицензирани финансови институции. За тази цел тя определя параметри и показатели, които следва да се спазват от субектите на банковата система. Чрез контрола централната банка гарантира платежоспособността на банките, не допуска системен риск (за отделните банки и за банковата система като цяло), защитава вложителите, създава условия за нормална конкуренция между банките. Централната банка осъществява надзор върху банките в аспекта: институционален и функционален.Институционалният надзор от централната банка се изразява в издаването на лицензи на новосъздавани банки и на лицензи при преструктуриране в процеса на дейността им. Стремежът е създаването на нови банки да е икономически обосновано и да има свободно поле за дейност в банковата система на страната. Следи се за произхода на капитала на банката, видовете банкови сделки, образователния ценз на управляващия екип на съответната банка и др.Функционалният надзор на централната банка включва надзора на вече лицензираните и функциониращи търговски банки, като следи за финансовата стабилност на банките, изпълнението на показателите за ликвидност, степента на риск, капиталовата адекватност и др. основен източник за осъществяване на този надзор е балансът на съответните банки.Централната банка може да налага санкции на търговските банки за констатирани нарушения, за неефективна банкова дейност, за нарушаване на изискванията и показателите за тази дейност, да предприема мерки за оздравяване на банките. При положение че мерките на централната банка не премахнат опасността от неплатежоспособност на съответната банка, тогава централната банка може да предприеме откриване на производство по несъстоятелност на изпадналата в криза банка.

4. Парична и кредитна политика на централната банкаПаричната политика включва действията и мероприятията на съответен орган или институция в сферата на паричните отношения, подчинени на определени цели. Обикновено се разбира, че се отнася за паричната политика на централната банка на страната. Именно тази банка има най-големи възможности за провеждане на целенасочена парична политика, насочена към въздействие върху паричното предлагане, паричното търсене и регулиране на паричната база. Именно паричното предлагане и търсене са най-чувствителните елементи на парично-кредитния пазар и с най-големи възможности за въздействие върху него. Чрез адекватна парично-кредитна политика се постига стабилност на националната парична единица. Основни инструменти на парично-кредитната политика:Операции на открития пазар

- Централната банка е купувач / продавач на ЦК, основно ДЦК;- Централната банка е единствената, която няма ликвиден проблем – емитира пари

(търговските банки нямат право да емитират);- Централната банка регулира ликвидността;- Сключва репо сделки – продажба на ЦК с опция за обратно изкупуване; по-висока

доходност;- Всичко е в ръцете на ЦБ – гъвкав инструмент;- БНБ – първичен пазар на ЦК (Наредба № 5) – само първични дилъри ( ТБ и

финансови къщи);- БНБ във Валутен борд няма право да извършва операции на открития пазар;- Дискутира се БНБ да емитира ЦК (облигации.

Сконтова политика- ЦБ взема решение дали да осъществява сконтови операции;

11

- ЦБ определя сконтовия процент;- Ресконтиране – ТБ пред ЦБ;- БНБ няма право да осъществява сконтови операции;- Включва се и рефинансирането на ТБ – ломбардно кредитиране – ТБ залагат в ЦБ

ЦК, активи, валута, злато и т.н.;- БНБ във ВБ не може да рефинансира ТБ, има малки изключения с много тежки

условия (Наредба № 6);Изключения:

- Общи условия – възникване на ликвиден риск, засягащ стабилността на банковата система; само на платежоспособни ТБ с временен ликвиден риск, който не може да бъде решен с други източници; срок – максимум 3 месеца; срещу солидно обезпечение;

- Допълнителни условия – ТБ със седалище в Р България; само при наличие и до размера на депозита на управление „Банково” в управление „Емисионно”.

- Ликвиден риск – когато сумата на плащанията чрез системата РИНГС, неизпълнение при недостиг на средства по сметките на ТБ в БНБ, надхвърля 15% от общия обем на иницираните плащания през всеки един момент през изминалите 2 дни; когато наредените преводи от отделна банка не могат да преминат за повече от 3 дни през РИНГС и тази банка трябва да държи 8 или повече процента от всички плащания;

- Обезпечения – монетарно злато по актуална пазарна цена; чуждестранна валута – Евро, Долар, Франк; първокласни ликвидни ЦК, емитирани от ЦБ (чужди правителства или гарантирани от тях – по списък); наши ДЦК; обезпечението трябва да покрива минимум 125% и ако по-късно падне под 105% ТБ или трябва да догарантира, или да върне част от обезпечението.Задължителни минимални резерви

- Наредба № 21;- Всяка банка плюс чуждестранните в България са задължени да поддържат ЗМР;- Депозитна база по процента на ЗМР;- Депозитна база – привлечени от ТБ средства – не се включват привлечените от

други местни банки, привлечените средства чрез клонове на банката в чужбина, подчинен срочен дълг (не се пипат 5 год, част от капитала); привлечени средства чрез хибридни инструменти; на негова база се изчисляват минималните резерви;

- Размерът се определя от БНБ – в момента 8%; - За привлечените средства от чужбина – минимални резерви 5%;- Резервите са в левове и евро;- По принцип не се олихвяват или са с много ниска лихва;- ТБ сами определят минималните си резерви, но се контролират от БНБ;- Имат достъп до тях, но ако използват 50% плащат лихви;- БНБ използва ЗМР.

5. Централна банка в условията на валутен бордВалутен борд (валутен съвет, паричен съвет) – институция механизъм за регулиране на парите в обръщение. При тази система са обвързани златновалутните резерви на страната, валутният курс към приета базисна валута и количеството пари в обръщение. Националната валута е конвертируема към базисната валута.

БНБ в условията на валутен бордСтруктура на БНБ в условията на валутен борд. БНБ и държавата.Законът за БНБ (приет от НС на 5 юни 1997 г.) утвърди нови принципи на функционирането на централната банка. Промени се и нейната структура. Органи за управление на БНБ са: Управителният съвет, управителят и подуправители.

12

Управителният съвет обсъжда и приема основните насоки по дейността си, приема нормативни актове по дейността на банката, определя с наредби нормативите и изискванията за регулиране на банковата дейност и др.Управителят на централната банка организира, ръководи и контролира дейността на банката.Структурата на БНБ включва три основни управления: „Емисионно”, „Банково” и „Банков надзор”. Всяко от тези управления се ръководи пряко от подуправител.Управление „Емисионно” изпълнява функциите на валутен борд. Неговата основна задача е да поддържа пълно покритие на паричните задължения на БНБ. Предприема необходимите действия за ефективното управление на международните валутни активи на банката, ежеседмично публикува обособения баланс на Емисионното управление, т.е. баланса на валутния борд.Управление „Банково” може да осъществява функциите на кредитор от последна инстанция при възникване на системен риск за стабилността на банковата система.Управление „Банков надзор” осъществява надзорната политика спрямо банките.Управителят и подуправителите на БНБ се избират от НС.Вътрешният контрол върху финансовата дейност на БНБ се осъществява от главен ревизор. Той се избира от Управителния съвет след одобрение от председателя на Сметната палата.БНБ има право да извършва:

- Кредитни операции срещу обезпечение;- Сделки с благородни метали;- Сделки с чуждестранни валути;- Операции, свързани с платежния оборот;- Комисионни сделки;- Банкови сделки с чужбина;- Сделки с депозити и финансови инвестиции.

С въвеждането на валутния борд коренно се промениха взаимоотношения на банката с държавата. БНБ е напълно независима институция от правителството на страната. Тя е подчинена единствено на НС.В условията на валутен борд БНБ е официален депозитар на държавата. Тя осъществява касовото изпълнение на държавния бюджет (чрез ТБ). Операциите по касовото изпълнение на бюджета се извършват от банката безплатно.БНБ действа като агент по държавните дългове или по дългове, които са гарантирани от държавата.Централната банка няма право да предоставя кредити на държавата. Изключение се прави само за кредитите за покупка на специални права на тираж от Международния валутен фонд.БНБ и търговските банкиВ условията на валутен борд много съществено се променят взаимоотношенията между централната и търговските банки. Търговските банки не могат да се рефинансират от ЦБ. Поради това те осъществяват своята кредитна дейност само в рамките на мобилизираните при себе си средства чрез депозити (намалени с формираните резерви).Централната банка няма право да предоставя кредити на търговските банки, освен при възникване на ликвиден риск, засягащ стабилността на банковата система. В този случай БНБ може да предостави кредити в левове на неплатежоспособната банка за срок не по-дълъг от 3 месеца. Тези кредити обаче трябва да са напълно обезпечени със залог на злато, чуждестранна валута или други по-добри бързоликвидни инструменти. БНБ определя минималните задължителни резерви, които банките са длъжни да държат при тях. Тя определя и методиката на изчисляването им.Централната банка утвърждава с наредба условията и изискванията за поддържане стабилността на банковата система. Особено важно място тук имат

13

контролните и надзорните й функции. БНБ дава разрешенията (лицензиите) за осъществяване на банкова дейност. Тя провежда текущ контрол и анализира дейността на търговските банки. Чрез надзора се цели да се прецени качеството на управлението на търговските банки, адекватността към пазарните условия и ефективността на обслужването на банковите клиенти. Органите за банков надзор извършват проверки в търговските банки и анализират данните в техните отчети. Особено внимание се обръща на счетоводната отчетност, на действителната капиталова адекватност и оценка на риска, на спазването на съответните наредби и закони в областта на банковото дело. Ревизиите на място имат за задача да се прецени състоянието на кредитния портфейл на търговската банка и необходимостта от осигуряване на резерви.Парична политика на БНБ в условията на валутен бордВ сравнение с „класическата” централна банка, при валутен борд възможностите на БНБ да провежда парична политика са силно ограничени:

- Централната банка не може да осъществява операции на открития пазар;- Централната банка не може да кредитира държавата или държавните

институции (изключение има само за предоставяне на кредити за покупка на специални права от Международния валутен фонд);

- БНБ не може да предоставя кредити на търговските банки (изключение – при системен риск за банковата система);

- От традиционните „инструменти” на паричната политика БНБ може да използва само системата на „минималните задължителни резерви”;

- Основният лихвен процент, обявяван от централната банка, се определя от достигната доходност на първичните аукциони на ДЦК.Паричната политика в случая се базира на принципите на валутния борд и в много по-малка степен от дейността на централната банка. Няма възможност за провеждане на „еластична” парична политика, чрез която да се реагира на потребностите на стопанството във всеки момент. Практически паричната политика на централната банка се изразява в поддържането на съотношението между паричната маса и валутния резерв на страната (в съответствие с фиксирания курс на националната валута към базисната валута). Поради това процесите в областта на паричното обръщение са в силна зависимост от външни за страната фактори: курса на базисната валути към други валути (особено – към долара на САЩ); лихвеното равнище на международните пазари; цените на основните вносни суровини и пр.Правилата на паричната политика на централната банка при валутен борд изключват всякакви субективни преценки и решения. Това има и своите положителни страни, защото отпада възможността за вземане на погрешни управленски решения във връзка с паричното обръщение, кредитирането на търговските банки от централната банка и др.п., които могат до доведат до криза в банковата и паричната система на страната.

БНБ обявява някои лихвени проценти, но не ги определя:- SOFIBOR – средна величина на котировките „продава” като се вземат котировките

на 14 български банки;- SOFIBIT – средна величина на котировките „купува” като се вземат котировките

на 14 български банки;- LEONIA – лихвен процент по реални сделки „за една нощ”; изчислява се като

средно претеглена стойност за всички сделки по предоставяне на необезпечени депозити на междубанковия пазар в България (14 банки);

- Основен лихвен процент – средно аритметична величина на LEONIA за предходния месец.

Тема 4. Търговски банки

14

1. Правни форми на образуване и законови ограничения на банковото предприятиеБанката е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и на собствен риск. Банката може да извършва и следните търговски сделки:

- Покупка на менителници и запис на заповед;- Сделки с чуждестранни средства за плащане и с благородни метали;- Приемане на ценности на депозит;- Сделки от чл. 54, ал.1 от Закона за публичното предлагане на ЦК;- Гаранционни сделки;- Извършване на операции по безкасови плащания и клиринг на чекови сметки на

други лица;- Покупка на вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на

услуги и поемане на риска от събирането на тези вземания (факторинг);- Финансов лизинг;- Издаване и управление на банкови карти;- Сделки с финансови фючърси и опции и инструменти, свързани с валутни курсове

и лихвени проценти;- Предоставяне на банкови касети;- Придобиване и управление на дялови участия;- Консултации на дружества относно капиталовата им структура, промишлена

стратегия и свързани с това въпроси, както и консултации и услуги относно преобразуване на дружества и сделки по придобиване на предприятия;

- Консултации относно портфейлни инвестиции;- Други сделки, определени от БНБ.

Небанкова финансова институция е лице, чийто основен предмет на дейност е извършването на една или повече от следните сделки:

- Финансов лизинг;- Придобиване и управление на дялови участия;- Сделки по чл.45, ал.1 от Закона за публичното предлагане на ЦК;- Консултации на дружества относно капиталовата им структура, промишлена

стратегия и свързани с това въпроси, както и консултации и услуги относно преобразуване на дружества и сделки по придобиване на предприятия;

- Консултации относно портфейлни инвестиции;- Сделки с ценни книжа и съхранение и управление на ЦК;- Факторинг.

Според правната си форма търговските банки са три вида: еднолични предприятия; търговски дружества и кооперации.

- Само АД с минимален капитал от 10 млн. лева (не може да пада);- Акциите – обикновени поименни акции;- 1 лице или свързани лица могат да притежават 10% или повече само чрез

съгласие на ЦБ;- Всяко лице, което притежава 3% или повече, трябва да уведоми ЦБ;- За регистриране трябва да има лиценз (от ЦБ, управление „Банков надзор”) –

бизнес план (преглед на банковия пазар); устав (акцент – операциите, които ще се извършват); списък на бъдещия УС (издава се сертификат и за хората, които ще управляват ТБ); списък на акционерите;

- ОК – собствени пари с доказан произход;- Минимум 2 подписа върху всеки документ – минимум 2 изпълнителни директора

(за чуждестранните банки трябва единият да е български гражданин);- Вземане на решения – голям кредит (10% или повече от СК на ТБ) – решение –

Съвет на директорите или УС, а над 15% трябва пълен консенсус;

15

- Резерви – ежегодни 1/5 от нетната печалба до достигане на 1.25% от всички активи (докато не се достигне това ниво, не се изплащат дивиденти);

- Вътрешни кредити – на всеки акционер, работник плюс роднините – има ограничения – максимален размер на вътрешните кредити – 10% от СК;

- Ограничение при инвестирането на СК, придобиване на ДА и капиталови активи – максимум 50% от СК

2. Избор на организационна структура на банкатаОрганизационно-управленската структура на търговската банки може да се разглежда и анализира в два аспекта: вертикална и вътрешна структура.Вертикалните организационно-управленски функции на банката изразяват връзките и подчинеността между отделните банкови звена в системата на една банка – от централата на ТБ към нейните клонове, филиали, представителства, агенции. От тази гледна точка управленската структура може да бъде: банка с клонова мрежа и банка без клонова мрежа.Вътрешните организационно-управленски структури на търговската банка зависят от юридическата форма на нейното учредяване. Най-често това са Ад. В някои страни се прелага едностепенна система на управление. При тази система управлението се осъществява от управителен орган или борд на директорите. Прилага се главно в САЩ и други неевропейски страни. Когато е предвиден и надзорен съвет, тази система на управление на търговската банка се нарича „двустепенна”. В нашата страна Търговския закон дава възможност за прилагането и на двете системи – според решението на общото събрание на акционерите.Към висшия ръководен орган на банката обикновено се създават специализирани звена (комитети), които ръководят банковата политика в определена област (например кредитен комитет, комитет по управление на ликвидността, комитет по инвестициите и пр.). мениджърският екип на банката осъществява ръководството на конкретната ежедневна банкова дейност на различни нива на изпълнителските екипи. В банковите клонове, в зависимост от обхвата на дейностите, се разкриват обслужващи звена по: разплащанията, кредитирането, счетоводната дейност, касовата дейност, сделки с валута и ценни книжа, набиране на влогове и депозити и др.

3. Банкови лицензии – 1.ТБ се образува с лицензионно производство‚ включващо седните етапи:

1. -да е приет уставът;2. -да е записан капиталът;3. -да е внесена предвидената в устава част от стойността на всяка акция‚ но

не по-малко от 25% от номиналната или от предвидената в устава емисионна стойност на всяка акция;

4. -да са избрани съвет на директорите;5. 2. Подава се молба до ЦБ за издаване на лицензия6. 3. Издава се лицензия7. 4.Подава се молба до съда за учредяване на банка и вписване в

регистъра.8. Важно е да отбележим‚ че минимално необходимия внесен капитал при

учредяване на ТБ не може да бъде по-малък от 10млн.лв. Срокът за издаване на лицензия е 6 месеца след подаване заявлението. В лицензията се посочват конкретните сделки‚ за които се дава право да бъдат извършвани. Издадените лицензии се вписват в специален ргистър на БНБ. Банка не може да бъде неограничено отговорен съдружник в търговско дружество.

16

9. Банка се учредява като акционерно дружество и за нея се прилага Търговският закон.Банките могат да откриват повече от един клон в отделно населено място, включително и в населеното място, където е седалището им. Издадените от банката акции са само поименни, като всяка акция дава право на един глас.Банката се управлява и представлява съвместно най-малко от две лицаБанката без писмено разрешение на Централната банка не може да: 1. открива клонове в чужбина;2. изменя наименованието си, обозначено в лицензията; 3. се преобразува чрез вливане, сливане или разделяне; 4. извършва банкови сделки извън обхвата на издадената лицензия;5. увеличава капитала си с непарични вноски;6. изкупува обратно издадени от нея акции;7. намалява капитала си.8.не може да придобива дялово участие в дружество, което не е банка

10. Когато лице придобие 3 или повече от 3 на сто от акциите с право на глас в местна банка, банката уведомява Централната банка за името и адреса на лицето в 7-дневен срок от вписване на придобиването в книгата на акционерите. Централната банка може да отнеме издадената лицензия за извършване на банкова дейност, когато:1. банката не започне да извършва разрешената банкова дейност в срок 12 месеца от издаване на разрешението;2. . банката е представила неверни сведенияЦБ задължително отнема издадената лицензия на банка поради неплатежоспособност, когато:1. тя не изпълнява повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение или2. общата стойност на задълженията й надвишава общата стойност на нейните активи.Решението на Централната банка за отнемане на лицензията за банкова дейност подлежи на незабавно изпълнение и не може да се обжалва по съдебен ред.

11. 4.Функционална структура на банката

12. Икономика на ТБ (баланс на търговска банка, собствен капитал и ликвидност на банката, методи за управление на ликвидността на банката)Активи:

- Парични средства в каса и по разплащателна сметка при банки;- Парични средства по сметки при БНБ;- Предоставени депозити и кредити на банки и др. финансови институции;- Ценни книжа в оборотния портфейл;- Предоставени кредити на нефинансови институции и други клиенти;- Вземания по лихви;- Други активи;- Ценни книжа в инвестиционния портфейл;

17

- Материални дълготрайни активи;- Нематериални дълготрайни активи.

Пасиви:- Депозити от банки и други финансови институции;- Депозити от нефинансови институции и други клиенти;- Други привлечени средства;- Облигационни заеми и други аналогични дългове;- Задължения по лихви;- Други пасиви;- Провизии срещу задбалансови ангажименти;- Малцинствено участие.

Собствен капитал:- Основен капитал;- Резерви;- Финансов резултат.

Ликвидността на банките представлява постоянната им способност да посрещат своите задължения и да изпълняват поетите ангажименти своевременно, на разумна цена, с минимален риск, както и да:

- Осигуряват интересите на своите акционери, на вложителите и другите кредитори с грижата на добър търговец;

- Осъществяват безпрепятствено обичайните банкови сделки, извършвани от тях;- Могат да заемат нужните им парични средства на разумна цена;- Избягват необходимостта от прибързана продажба на доходоносни активи.

Поддържането на ликвидността позволява на банките да предотвратяват настъпването на общ ликвиден и лихвен риск.Общият ликвиден риск е възможността банката във всеки отделен бъдещ момент да не разполага с достатъчно средства за изпълнението на свои задължения и ангажименти към деня на техните падежи.Лихвеният риск е възможността бъдещи промени в лихвеното равнище да повлияят отрицателно върху печалбата на банката, с което да увеличат общия ликвиден риск за банката.Методи за управление на ликвидността:

- Активен метод (управление на активите) – предполага поддържане на структурата на активите, позволяваща покриване на ликвидните нужди на банката чрез прегрупиране (преструктуриране) на активите, без използване на външни източници на ликвидност. Този метод се базира основно върху поддържането на матуритетната ликвидност на активите, т.е. инвестиране в активи с падеж, идентичен на времевия хоризонт на очаквана ликвидна недостатъчност. Пазарната ликвидност на активите се използва като средство за управление на ликвидността единствено в случаите, когато са реализирани неочаквани дефицити от ликвидни средства. Основните източници на пазарната ликвидност са: ДЦК; ЦК, придобити по споразумения за обратно репо; ценни книжа, емитирани от държавата, определени като безрискови; общински ценни книжа, обезпечени с ипотека на недвижими имоти и др. основен недостатък на управлението на ликвидността чрез управление на актива е вероятното редуциране на рентабилността на банката поради необходимостта от поддържане на недоходоносни или нискодоходоносни активи.

- Пасивен метод (управление на пасивите) – той предполага използването на външни източници на ликвидни средства. Основните сред тях са: кредити от междубанковия паричен пазар; сключени споразумения за обратно изкупуване (репо операции); ломбардни и сконтови заеми от ЦБ; овърдрафт по РС при ЦБ; емисия на собствени ценни книжа, в т.ч. депозитни сертификати и необезпечени задължения (дългово-капиталови инструменти, подчинен срочен дълг и др.). В условията на валутен борд кредитирането на търговските банки от БНБ е възможно само: при възникване на ликвиден риск, засягащ стабилността на

18

банковата система; на платежоспособни банки, изпитващи неотложна потребност от ликвидност, която не може да бъде осигурена от други източници; срещу залог на ликвидни активи, като срокът на погасяване на кредита не може да надхвърля 3 месеца. Главното предимство на пасивния метод е потенциалният позитивен ефект по отношение на доходите на банката. При отпадане на необходимостта от краткосрочно инвестиране на определени средства в инструменти на паричния пазар и влагане на освободения поради това ресурс в дългосрочни ценни книжа и кредити, при нарастваща крива на доходността може да се очаква повишаване на възвращаемостта от активите на банката. Този метод обаче е свързан с по-висок риск, детерминират от цената на привлечения ресурс.

- Активно-пасивен метод – той предполага балансирано използване на активния и пасивния метод с цел постигане на оптимално съотношение между ликвидност, лихвено-рискова обремененост и рентабилност. Една умерено дефанзивна политика, базирана на този метод, би се изразявала в следното: прилагане на активния метод при очаквани и прогнозирани нужди от ликвидни средства; всички непредвидени нужди от ликвидни средства се управляват чрез използването на външни източници на ликвидност (пасивен метод).

13. Формиране, разпределение и използване на дохода на банкатаПриходи на търговските банкиБанката, както и всяка друга стопанска организация, се стреми да има положителен финансов резултат от своята дейност. Поради това всяка банка управлява така тази дейност, че да извършава по-малко разходи и да получава повече приходи.Основен приход от дейността на банката са лихвите, чийто размер зависи от величината и структурата на кредитния портфейл на банката и от величината и структурата на лихвените проценти. От своя страна, кредитният портфейл, както и лихвените проценти зависят от кредитната политика на банката. Те се влияят и от други фактори, които могат да се разглеждат като „околна среда” за конкретната банка. Това са инфлацията и конкуренцията.Друг съществен източник на банкови приходи са инвестициите в ценни книжа. Тези приходи зависят от величината и структурата на банковия портфейл от ценни книжа и доходността от отделните видове ценни книжа. Източник на приходи за операции с ценни книжа (покупко-продажба на ценни книжа), при условие че се постига положителна разлика от покупко-продажбите на ценни книжа.Такъв допълнителен източник на приходи могат да бъдат и положителните разлики в курсовете на валутите, с които банката оперира ежедневно.Друг източник на банкови приходи са комисионите възнаграждение от извършените преводни, консултантски и доверителни операции, от предоставянето на информация, от извършване на банкови анализи и др.Това са приходи от типичната, нормалната банкова дейност, които са резултат от функционирането й като банка. Извън тази дейност банките също имат възможности за приходи, но те не произтичат от дейността й като банка. Тези приходи имат случаен характер. Те са извънредни. Тук се отнасят приходите от глоби, неустойки, отписани задължения, продажба на излишни материални средства и др. подобни.

14. Банкова несъстоятелност – същност, производство по несъстоятелност, органи на несъстоятелността, маса на несъстоятелността, осребряване на имуществото и удовлетворяване на кредиторите.За всяка банка, на която БНБ е отнела лиценза за извършване на банковата дейност, се образува производството за принудителна ликвидация.

19

Банка в принудителна ликвидация може да бъде продадена като предприятие или да се влее в друга банка само с разрешение на БНБ.Производство по несъстоятелност за банка се открива когато централната банка е отнела лиценза й за извършване на банкова дейност.Решение за доброволна ликвидация на банка може да се вземе от общото събрание на акционерите само след предварително разрешение от централната банка. Такова разрешение се дава ако БНБ установи, че банката е платежоспособна и разполага с достатъчно непосредствено ликвидни активи, за да изплати без отлагане своите задължения към вложителите и другите кредитори.Когато ликвидаторът установи в процеса на ликвидация, че банката е неплатежоспособна, той предлага на БНБ да поиска от съда откриване на производство по несъстоятелност. Към предложението ликвидаторът прилага документи, удостоверяващи състоянието на банката.

Тема 5. Пасиви и пасивни банкови операции

1. Обща характеристика на пасивите и пасивните банкови операцииВ пасивните операции на търговските банки се включват операциите по формиране на собствения капитал и операциите по мобилизиране на чужди средства (капитал).Основна операция на всяка търговска банка, с която практически се започва, е формирането на собствения капитал . Банката може да получи лиценз, само при положение че е образувала регламентирания размер на собствения капитал.Привлечените средства се мобилизират или чрез междубанкови кредити и чрез привличане на безсрочни, спестовни, срочни депозити на гражданите, средствата по разплащателните (текущите) и нетекущите сметки на фирми и организации. Депозитите представляват 80-90% от банковите пасиви.В търговските банки се съхраняват и свободни парични средства на местните бюджети и на бюджетните учреждения. Средствата по Републиканския бюджет се съхраняват в централната банка.В пасивните операции на търговските банки съществено място заемат кредитите, които те получават от паричния пазар (централната банка, други банки, специализирани банкови и небанкови финансови институции и др.). нефинансовите субекти кредитират банките, когато закупуват емитирани от тях собствени облигации и чрез депозитните сертификати.Когато търговските банки имат нужда от ликвидни средства те могат да продадат на паричния пазар ценни книжа, което представлява форма на получен кредит (т.е. източник за набавяне на ликвидни средства до договорения срок за обратна покупка).

2. Структура на пасивите- Депозити от банки и други финансови институции;- Депозити от нефинансови институции и други клиенти;- Други привлечени средства;- Облигационни заеми и други аналогични дългове;- Задължения по лихви;- Други пасиви;- Провизии срещу задбалансови ангажименти;- Малцинствено участие.- Собствен капитал:- Основен капитал;- Резерви;- Финансов резултат.

20

3. Собствен капитал и специални изисквания за капиталова адекватностФормиране на собствен капиталСъвременната структура на ресурсната база на ТБ се характеризира с относително малък дял на собствения капитал в общата маса на източниците на средства. Изключение правят банките, намиращи се в началния стадий на своето съществуване. ТБ са институции, разчитащи главно на привлечения капитал (в т.ч. основно под формата на депозити) за финансиране на своята дейност. На практика повече от 90% от ресурса, инвестиран в активите на банката, се осигурява чрез заемни средства; собствения капитал осигурява по-малко от 10% от ресурса. Основните компоненти на собствения капитал са: неразпределените печалби, капиталовите резерви (заделени от печалбата след данъчно облагане), номиналната стойност на емитираните обикновени акции. Основното предназначение на собствените средства е: обезпечаване устойчивостта на банката, защита на средствата на депозиторите и други кредитори срещу намаляване стойността на банковите активи, определяне на границите на развитие на активните и пасивните операции на ТБ.Минимален капиталМинимално необходимият внесен капитал при учредяване на банка не може да е по-малък от 10 млн. лв., като вноските срещу записаните акции до минимално необходимия капитал могат да бъдат само парични. Всяка банка трябва да разполага по всяко време със собствен капитал в размер, не по-малък от 10 млн. лв. Без писмено разрешение на БНБ банката не може да: увеличава капитала си с непарични вноски; изкупува обратно издадени от нея акции и намалява капитала си.Образуване на собствения капиталСобственият капитал (капиталовата база) на банката се образува от сбора на първичния капитал и допълнителните капиталови резерви, намален със:

- Сумите, инвестирани в акции или друга форма на дялово участие в капитала, в дългово/капиталови (хибридни) инструменти и в подчинен срочен дълг в полза на дружества, неконсолидирани в баланса на банката, в които банката притежава акции или дялове, които й осигуряват блокираща квота от гласовете или й дават право най-малко на 10% от гласовете на общото събрание;

- Сумите, инвестирани в акции или друга форма на дялово участие в капитала, в дългови/капиталови (хибридни) инструменти, в подчинен срочен дълг на банка и небанкови финансови институции.

Установяване на величината на първичния капитал(Внесен капитал + фонд „Резервен” /общи резерви/ + други резерви с общо предназначение, образувани за сметка на печалбата на банката след облагането й с данък върху печалбата) – (номиналната стойност на обратно изкупените от банката собствени акции + нематериалните активи + загуба от текущата и от минали години).Установяване на величината на допълнителните капиталови резервиОтчетени печалби от текущата дейност на банката, които са обложени с данъци и подлежат на разпределение, но не са разпределени + резерви със специално предназначение, образувани от печалбата на банката след облагането й с данъците + резерви от преоценка на активи, ако такава преоценка е допустима съгласно действащото законодателство + суми, привлечени чрез дългово/капиталови (хибридни) инструменти, при условие че тези инструменти отговарят на поставените в Наредба № 8 на БНБ изисквания + суми, привлечени като подчинен срочен дълг, при условие че този дълг отговаря на поставените в Наредба № 8 на БНБ изисквания.Сумите, привлечени като подчинен срочен дълг, се включват в допълнителните капиталови резерви в размер, не по-голям от 50% от първичния капитал.

21

Допълнителните капиталови резерви се включват в капиталовата база в размер, не по-голям от сумата на първичния капитал.

4. Капиталови стандарти и методи за тяхното измерванеФилософия на собствения капитал на банкитеСобственият капитал на банките изпълнява няколко важни функции: Защитна функция - в смисъл, че има определено значение за предпазване интересите на вложителите от неочаквани и големи загуби. При ликвидация на банката собственият й капитал служи като източник на ресурси за изплащане на компенсации на банковите клиенти. Освен това дадена банка се смята за платежоспособна дотогава, докато нейният основен (акционерен) капитал остане незасегнат; Оперативна функция, която се обуславя от характеристиката на собствения капитал като най-трайно прикрепената и стабилна част от банковите ресурси с практически нулева изискуемост. Затова той се използва за финансиране на такива активи, които не могат или не е рационално да бъдат покривани от други ресурси, а именно - дългосрочни, нисколиквидни, но доходни финансови активи (дългосрочни кредити и инвестиции в ценни книжа), както и дълготрайни материални активи (банково имущество). Прирастът на собствения опитал е важна предпоставка за осигуряване на оптимален темп на растеж, както на активите, така и на привлечените ресурси; Регулираща функция, свързана с използването на собствения капитал в редица финансови съотношения и съпоставки с други балансови позиции, на базата на които се извършва анализ, оценка и регулиране на дейността на банките - изискването за наличие на определен от законодателството минимален собствен капитал при създаването на банка, определяне размера на големите кредити, съобразно величината на собствения капитал, регулиране на капиталовата адекватност на банките и редица други изисквания, отнасящисе до контрола и надзора върху тях.

Управлението на собствения капитал обикновено се осъществява в няколко основни направления: управление на динамиката, прираста, структурата и източниците за формиране на собствения капитал; управление на факторите, влияещи върху капиталовата адекватност на банките; управление на собствения капитал и капиталовата адекватност във връзка с решаването на някои проблеми на надеждността и стабилността на банките и банковите фалити.

В първото направление акцентът се поставя върху управлението на прираста, структурата и източниците за формиране на собствения капитал.

Изменението и структурата и на банковия капитал от своя страна се обуславя от няколко основни фактора: състоянието на основния (акционерния) капитал и възможностите на банката за допълнителна продажба на банкови акции; величината на капиталовите резерви; сумата на неразпределената печалба (за натрупване). За всяка банка относителното тегло на отделните компоненти, формиращи собствения капитал са различни. Неговата сърцевината сеобразува от основния капитал, който обхваща средно около 60 - 70%. Относителният дял на резервите се оценява средно на около 10-15%, а печалбата се движи между 15-20%. Своеобразен критерий за оценяване оптималността в структурата на собствения капитал е възможността той нормално да изпълнява както защитната си, така и своята оперативна функция. Докато основният капитал е по-тясно обвързан с оперативната функция, то останалите съставни части имат пряко отношение преди всичко към защитната функция на капитала. Възможно е структурата на собствения капитал да позволява нормалното изпълнение на оперативната функция, но да не е удачна за

22

осъществяване на защитната функция или обратно. Оптималната структура е тази, която позволява нормално осъществяване едновременно и на двете функции. Изследването на съставните части на банковия капитал в динамика дава възможност да се направи оценка не само за общото състояние на собствения капитал във времето, но и конкретно да се уточни за сметка на кои вътрешни структурни елементи се дължат съответните изменения. Банките използват два основни начина за увеличаване на собствения си капитал: заделяне на част от чистата печалба за натрупване; допълнителна продажба на банкови акции. За сравнително евтин източник се счита неразпределената печалба – сумата на печалбата, намалена с провизиите, платените данъци и дивидентите. Поради тази причина в много случаи е предпочитан особено от по-малките банки. Емисията на акции, при равни други условия, е съпроводена с нарастване на капиталовите разходи за изплащане на допълнителни дивиденти на акционерите. Затова използването му като източник на капитали би следвало да бъде обвързано със съответни разчети за бъдещите възможности да се провежда по-агресивна и доходна кредитна и инвестиционна политика.

Основен въпрос при управлението на собствения капитал е установяването на неговата величина на равнище, което осигурява нормална дейност на банките. Като сравнително точен измерител на достатъчността на капитала се препоръчва показателят степен на покритие на активите със собствен капитал:

Отношението "собствен капитал/активи" дава информация за това, какви загуби може да претърпи банката, без това да накърни интересите на вложителите. Има се предвид обстоятелството, че размерът на загубите зависи преди всичко от величината и рисковатаструктура на активите, а самите загуби се покриват от собствения капитал, в частност от резервите и печалбата.

Тъй като не всички активи са еднакво рискови и вероятностите да причинят загуби на банката са различни, отношението "капитал/активи" се използва като измерител на капиталовата достатъчност в различни модификации. Една от тях е зависимостта "капитал/рискови активи". Действително съвременните методики1 за оценяване на капиталовата адекватност се базират най-вече на определено конкретизиране и коригиране на капиталовите позиции в зависимост от техния състав и на активите от гледна точка на рисковата им структура. На тази основа капиталовата база се конкретизира като сума от два основни елемента: първичен капитал и допълнителни капиталови резерви. Първичният капитал се образува от сумата на:2 внесения капитал; фонд "Резервен" (общите резерви); другите резерви с общо предназначение, образувани за сметка на печалбата след облагането й с данъци. В същото време допълнителните капиталови резерви включват: неразпределената печалба; резервите със специално предназначение, образувани от печалбата след облагането й с данъци; специалните провизии, формирани преди облагането на печалбата с данъци не се включват в капиталовата база, тъй като имат конкретно целево предназначение; резервите от преоценка на активите.

Стойността на активите се коригира съобразно рисковата им структура чрез изчисляване на техния претеглен рисков размер. За тази цел те се групират в няколко рискови групи: Безрискови активи, които не се включват в рисковия компонент на

1 Най-известната от тях в момента е разработената в Международната банка за разплащане в Базел през 1988 г., известна още като Базелско споразумение за капиталова адекватност на банките (International Convergence of Capital Measures and Capital Standarts)2 Вж. по-подробно Наредба № 8 за капиталовата адекватност на банките.- Държавен вестник, 1997, бр. 62.

23

балансовите позиции на банките. Нискорискови активи - те участват в формирането на рисковия компонент с 20 на сто от стойността си. Среднорискови активи - те се включват в рисковия компонент с размер равен на 50 на сто от тяхната стойност. Високорискови активи - включват се в рисковия компонент с пълния си размер.3

На тази основа се изчислява общия рисков компонент като сума от 20 на сто от стойността на нискорисковите активи, 50 на сто от стойността на среднорисковите активи и пълната стойност на високорисковите активи. Всъщност банките установяват общата си капиталова адекватност като процентно съотношение между собствения си капитал и стойността на рисковия компонент на активите, т. е.

Според стандартните норми общата капиталова адекватност не би следвало да бъде по-малка от 8 на сто.

По аналогичен начин се установява адекватността на първичния капитал като отношение на величината на първичния капитал и общия рисков компонент, т. е.

Стандартните нормативни изисквания към стойностите на показател са не по-малко от 4 на сто.4

Става ясно, че при управлението на капиталовата си адекватност банката пряко може да въздейства върху два основни фактора – капиталовата база (собствения капитал) и рисковата структура на активите. Оттук следва, че проблемите с капиталовата адекватност могат да се дължат пряко или на недостатъчна капиталова база или на неразумна и опасна рискова структура на активите определени случаи въздействието на двата фактора може да бъде твърде противоречиво и разнопосочно. Едновременното съчетаване на необосновано висока степен на риск на активите с ниско равнище на покритие на активите със собствен капитал показва, че банката е изпаднала в критична ситуация.

Всъщност върху състоянието на капиталова адекватност оказват пряко или косвено влияние цяла система от фактори, по-важните от които са: Прираста на собствения капитал - при равни други условия води до нарастване на капиталовата адекватност. Рисковата структура на активите - оказва обратнопропорционално влияние върху капиталовата адекватност. Прираста на активите - нарастването на активите при равни други условия (например при неизменна тяхна норма на възвръщаемост на активите и един и същ дял на дивидентите в печалбата) води до намаляване капиталовата адекватност. Възвръщаемостта на активите – по-високата норма на възвръщаемост на активите осигурява съответна печалба, а оттук се увеличават възможностите за натрупване към собствения капитал и нарастване на капиталовата адекватност. Разпределението на печалбата за натрупване и дивиденти - върху равнището на капиталова адекватност влияние оказва пропорцията, в която

3 Задбалансовите позиции също се приравняват към балансовите с помощта nа специално установени конверсионни коефициенти по групи позиции.4 Според нашето законодателство отношението на обща капиталова адекватност не може да бъде по-малко от 12 на сто, а отношението на адекватност на първичния капитал - не по-малко от 6 на сто (Вж. Наредба N8,- Държавен вестник, 1997, бр. 62, чл. 23 ).

24

печалбата се разпределя за натрупване и дивиденти. От нея зависи каква частта от чистия доход, отива за натрупване и осигурява прираст на собствения капитал. Продажбата на допълнителни банкови акции - води до увеличаване на собствения капитал, а оттук и на капиталовата адекватност. Прирастът на привлечените капитали - всяко нарастване на привлечените капитали, увеличава активите на банката и, ако собствения капитал остане неизменен, намалява капиталовата й адекватност.

Въпросите, засягащи управлението на собствения капитал са неразривно свързани с надеждността и стабилността на банките и имат пряко отношение към проблема за банковите фалити. Счита се, че фалит може да бъде предизвикан от няколко основни причини:5 намаляване стойността на активите на банката: загуби от нейната текуща дейност; неликвидност. Във връзка с това може да се каже, че намаляването на балансовата стойност на активите се дължи на различни причини. Една от тях е наличието на голям размер несъбираеми кредити. Непогасените заеми до момента, до който не са отписани от актива не водят непосредствено до фалит, но носят други загуби - най-вече нерационално използване на кредитните ресурси, тъй като при равни други условия банката не получава доходи от тях. В повечето страни контролните и надзорните органи изискват безнадеждните кредити да се отписват от активите в сравнително кратки срокове, макар че според законодателствата на други страни банките могат да включват просрочените заеми в активите си неопределено дълго време. Последицата от тяхното отписване е намаляване стойността на актива. Когато тези отписани несъбираеми кредити са в ограничени или очаквани размери не представляват сериозен проблем, предвид предварителното формиране на специални провизии за покриване загуби от отписани кредити. Проблемът става твърде сериозен при условие, че са налице неочаквани и крупни загуби от непогасени кредити, които значително превишават предварително заделените специални провизии. В този случай банката е принудена да намали други позиции в собствения капитал – например част от резервния капитал, неразпределената печалба, дори и основния капитал.

Причина за намаляване балансовата стойност на активите е също така рязкото спадане пазарния курс на ценните книжа. Те се записват в актива при тяхното придобиване по цената, по която са закупени. Ако ценните книжа, чиито пазарен курс е паднал не бъдат продадени, банката практически не понася пряко финансови загуби. Едва при продажбата на ценни книжа с понижен пазарен курс, разликата между първоначалната покупна цена и по-ниската продажна цена в крайна сметка намалява нейния собствен капитал. Като причина за евентуално намаляване стойността на активите се изтъкват също и злоупотребите и престъпленията от различен характер, макар че една част от тези загуби се покриват от застрахователните компании.

Когато банките реализират разходи по-големи от приходите си, загубите само временно се отразяват в актива на баланса и след тяхното отписване със същата стойност се намалява величината на собствения капитал. Значителни загуби от различен характер могат сериозно да накърнят банковия капитал, а в някои случаи да доведат до неплатежоспособност и фалит.

5. Текущи, спестовни и срочни депозитиОснова на ресурсната база на банката представляват привлечените средства под формата на депозити и други форми на заеми.Основен източник на средствата за търговските банки са привлечените от тях депозити. Последните могат да бъдат категоризирани по няколко начина:

5 Вж. Долан, Эдв. и др. Деньги, банковское дело и денежнокредитная политика {прев. от англ.) М -Л., 1991. с. 155 - 160.

25

- Според титуляря на депозита – ФЛ, финансови и нефинансови институции, републиканският и местните бюджети и други;

- Според вида на депозита – депозити „на виждане” (безсрочни, транзацкионни), срочни депозити и спестовни депозити;

- Според лихвените условия по депозитите – нелихвоносни и лихвоносни.Депозитите представляват източник на средства, който се акумулира в патримониума на банката под юридическата форма на договор за банков влог или договор за разплащателна сметка.С договор за обикновен банков влог банката се задължава да пази предадените й определени парични знаци, ценни книжа или други движими вещи срещу възнаграждение.При паричен влог банката дължи паричната сума на влогодателя в същата валута и размер, както и уговорената лихва.С договора за разплащателна сметка банката открива сметка на едно лице, чрез която срещу възнаграждение приема и извършва по негово нареждане плащания в границите на наличните суми.

- Депозити „на виждане” – платими при поискване от вложителя, т.е. без предизвестие; това са средства по разплащателни сметки на фирми и чекови сметки на ФЛ; основното им предназначение е да служат за извършване на безналични разплащания по нареждане на титуляря; традиционни не носят лихва или лихвата по тях е значително по-ниска от тази по срочните депозити, макар че разходите на банките по обслужването на транзакциите по тези сметки представляват скрита (имплицитна) лихва;

- Срочни депозити – откриват се за определен, фиксиран в договора срок; при предсрочно изтегляне на суми банката дължи лихва както при безсрочен влог; освен ако е уговорено друго; лихвата обикновено се плаща на датите на падеж; при отделните банки се наблюдават различия в режима на тези депозити (минимална сума по депозита, минимален срок на депозита, санкции при нарушаване срока на съхранение и др.);

- Спестовни депозити – по тях се приемат парични суми, предназначени за натрупване; при откриването им банките издават спестовни книжки или друг подобен документ, в който се отразяват всички вноски и плащания и без представяне на който не е възможно да се извършват разпореждания със сумите по депозита; основни видове: спестовни депозити на домакинства, детски влогове, жилищноспестовни влогове.

6. Заеми от банки и други пасивиОсвен под формата на депозити банките могат да привличат средства и чрез: заеми от междубанковия паричен пазар, сключени споразумения за обратно изкупуване (репо операции), рефинансиране от Централната банка, емисия на собствени дългови инструменти, в т.ч. ипотечно базирани ценни книжа, подчинен срочен дълг, дългово/капиталови (хибридни) инструменти и др.Устойчивостта на привлечените от банката средства представлява един от факторите, предопределящи нейната ликвидност. Освен като депозитен и недепозитен привлеченият ресурс може да бъде разделен на други две групи според фиксираността на срока: управляеми ресурси и текущи пасиви. Към първата група се отнасят привлечените от банката срочни депозити и междубанкови кредити. Във втората група се включват остатъците по текущи сметки на клиенти и по кореспондентски сметки на други търговски банки (сметки „лоро”) и други пасиви.Всяка група пасиви трябва да съответства на точно определен тип активи по размери и срокове. Управляемите пасиви формират базата за целевото, програмираното кредитиране, а текущите пасиви са основа за операции на пазара на „къси пари”. Поддържането на това съотношение между източниците

26

на ресурси и неговото планиране е залог за финансовата устойчивост на банката. Съзнателното търсене на дисбаланс в падежната структура на активите и пасивите, т.е. трансформирането на „къс” ресурс в средносрочни активи като способ за подобряване на рентабилността на банката, е допустимо до определени граници.Управлението на пасива, т.е. композирането на микса от източници на ресурс за банката по обеми, срокове и цени засяга целия спектър на отношения в областта на управлението на активните операции. В тази връзка оптимизацията на параметрите на пасивите може да бъде постигната чрез търсене на съответствие на структурата на активите и чрез развиване на варианти на депозитните инструменти, осигуряващи снижаване на средно претеглената цена на капитала на банката.Величината на привлечения капитал от една банка депозитен ресурс зависи най-вече от доверието на икономическите агенти в нея.Защитата на банковите депозити чрез държавна гаранция е регламентирано в Закона за гарантиране на влоговете в банките, който урежда създаването, функциите и дейността на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Фондът:

- Определя и събира годишните премийни и встъпителните вноски от банките;

- Изплаща гарантираните размери на влоговете;- Инвестира активите с във: ценни книжа, издадени или гарантирани от

държавата; краткосрочни депозити в ТБ, утвърдени за първични дилъри на ДЦК и депозити в БНБ.

100 000 лв. гаранция на един човек в една банка

7. Междубанкови пасивни операции – Ресконтиране - полиците, записи на заповед и менителници са поименни ценни книжа, които намират широко приложение като платежно и кредитно средство в стопанската практика на страните с развито пазарно стопанство.Банките изкупуват записите на заповед и менителниците и на падежа събират сумите им. При

недостиг на парични средства те могат да ресконтират тези ценни книжа при централната банка, т.е. да получат сконтов кредит.

Ресконтирането е второ сконтиране и е операция присъща за централните банки.Централната банка въздейства върху търсенето на сконтови кредити чрез размера на

сконтовия процент. Неговото намаляване води до повишено търсене от страна на търговските банки на сконтови кредити, а повишаването му - до отдръпване от тях.

Реломбард - ломбардните кредити, както операциите на открития пазар и сконтовите операции, са не само едни от инструментите на парично-кредитната политика на БНБ, но и начин за рефинансиране на търговските банки.

Ломбардните кредити са кредити срещу: - залог на монетарно злато; - чуждестранна конвертируема валута;- налични и безналични ликвидни ценни книжа, емитирани от правителството на Република България или гарантирани от него;- първокласни ликвидни ценни книжа, емитирани от чужди правителства и централни банки или гарантирани от тях.

Ломбардните кредити са определен процент от номиналната стойност на дадените в залог държавни ценни книжа.

Кредитна линия - вид оборотен кредит, който се отпуска на фирми обикновено с регулярни постъпления по банкова сметка.

27

Клиентът може да ползва определена сума пари (кредитен лимит) за определен срок, в рамките на който може многократно да усвоява и погасява суми до кредитния лимит. Лихва се дължи само върху ползваната сума от лимита.

Револвинг - представлява автоматично право на клиента, при изпълнение на определени условия, описани в Общите Условия на Договора за Револвиращ Заем, за получаване на допълнителни средства чрез допълване на размера на заема на клиента до първоначално одобрения. При отпускане на револвинг вноската по заема и датата, на която се погасява заемът се запазват.

8. Задбалансови пасивни операции - Задбалансовите пасиви са ангажименти по: гаранции, акредитиви, акцепти, менителници

Тема 6. Активи и активни банкови операции

1. Обща характеристика на активите и активните операцииПри осъществяване на активните операции търговските банки се стремят да повишават своята рентабилност и ликвидност. Затова основен подход тук е всяка банка да има възможност да посреща ежедневно задълженията си към клиентите и всички кредитори (да осигурява текущата си ликвидност). За тази цел тя формира определена касова наличност и приравнените към нея средства (минимални задължителни резерви в централната банка, депозити в други банки, чекови и други платежни документи на инкасо).Кредитните операции са най-съществената част на активните операции на търговските банки. Те заемат 40-60% от активите на търговските банки в развитите страни (в нашата страна делът им е по-висок). Същевременно кредитите са и най-малко ликвидни, т.е. те са най-рисковият актив на банките (не могат да се превръщат в пари преди настъпване на падежа). Поради това всяка търговска банка се стреми да диверсифицира кредитния си портфейл чрез предоставяне на кредити с различна степен на риск. Освен това по този начин се осигурява и ритмично формиране на доходите на банките.Търговските банки участват и в лизингови операции (косвено, като кредитират участниците в тези операции, и пряко – като закупуват дълготрайни материални активи и ги предоставят под наем, т.е. банките изпълняват функциите на лизингови организации).

2. Поддържане на парични наличности, вземания от банки и дълготрайни активиОперации, свързани с формирането и управлението на касовата наличностТова са операции, свързани с:

- Поддържане на необходимото количество банкноти и монети в касите на офисите и клоновете, тяхното обработване и съхранение;

- Определяне на касови лимити за банковите офиси и клонове, съобразно особеностите на клиентския поток, обема на привлечения ресурс и средния размер на една касова операция;

- Формулиране на изисквания за предизвестие от клиентите при теглене на суми в брой (в левове и чужда валута) над определен размер;

- Определяне на такси, покриващи изцяло или отчасти разходите за издръжка на касовите операции, например при внезапни тегления на незаявени суми, за обработка на касовата наличност, за инкасиране на парични постъпления от търговски и други обекти на банкови клиенти и др;

28

Оптимизирането на параметрите на тези операции и на обема на касовата наличност в частност е едно от основните направления за съкращаване на общата издръжка (разходите по дейността) на банката.

3. Задължителни минимални резерви - Всяка търговска банка е длъжна да държи известен паричен резерв по сметка в ЦБ. Минималният размер на тези средства се нарича ЗМР. Той се определя в процент от депозитите или в процент от раздадените кредити от търговската банка. Когато ЦБ иска да ограничи (намали) паричната маса в обращение тя увеличава процента на ЗМР. Когато ЦБ иска да увеличи паричната маса в обращение, тя намалява процента на ЗМР и по този начин оставя повече пари на търговските банки.

Касовата наличност е най- ликвидния актив на банките, който приема форма на налични пари- банкноти и монети, намиращи се в банковите трезори. С нея банките посрещат текущите задължения към клиентите. Образуването на минимални задължителни резерви в ЦБ е съществен фактор за осигуряване ликвидността на банките. Тези резерви са задължителни и техния размер и използване са определени с наредба на ЦБ. МЗР са инструмент за регулиране както ликвидността на банките, така и кредитните им операции. Те се начисляват върху размера на депозитната база на банката. Всяка банка може да формира депозити в други банки. С тях банката отново подобрява ликвидността си.Част от активите на банката се държат по кореспондентски сметки, като чрез тези средства обикновено се компенсират разходите по взаимно предоставяни услуги от банките. ЦК – акции, облигации, дялови участия са съществен актив за банките и се използват както за постигане на ликвидна стабилност(нискорискови ЦК с добре развит вторичен пазар) така и поради висока доходност и данъчни преференции. Банките инвестират в ЦК с цел осигуряване на доходност и ликвидност, за диверсификация на вложенията при минимизиране на риска. Банките купуват ЦК емитирани от правителството, местните органи на властта, други финансови институции, както и от национални и чуждестранни корпорации и международни институции. Най-голям дял в портфейла от инвестициите се падат на ДЦК

4. Портфейл от ценни книжаВтората по важност група активи (след кредитите) на търговските банки са инвестициите в различни видове ценни книжа. Информацията за структурирането на портфейл от ценни книжа според матуритета и според емитента показва коя цел е възприета за главна при портфейлния мениджмънт – постигането на ликвидна стабилност или търсенето на висока доходност и данъчни преференции.Част от ценните книжа в портфейла на банката представлява т.нар. вторичен ликвиден резерв – ниско рискови ценни книжа с много добре развит вторичен пазар. В тази категория обикновено се включват инструменти на паричния пазар, като съкровищни бонове, банкови акцепти, търговски ценни книжа. Наричат се така, защото представляват втората защитна линия на банката (след паричните наличности) срещу депозитни отливи и други ликвидни нужди. Търговските банки са финансовата институция, поддържаща най-висока ликвидност (сравнително висок относителен дял на касовата наличност и ликвидните ценни книжа в балансовите активи), обусловена от специфичния характер на привлечения от тях ресурс. Останалите ценни книжа в инвестиционния портфейл на банката са държани поради два основни мотива: доходност и данъчни преференции. Това са съкровищни облигации, ценни книжа, емитирани от правителствени агенти, муниципални (напр. Общински) ценни книжа, корпоративни облигации и акции и

29

др. ДЦК представляват значителна част от активите на ТБ, доколкото последните играят активна роля при финансирането на бюджетните дефицити на страните си. Традиционни данъчната защита на доходите, реализирани от инвестиции в ДЦК и муниципални ценни книжа, е фактор, мотивиращ инвестиционния избор в контекста на управлението на лихвените маржове и рентабилността на банковите институции.Директното участие на банките в собствеността на нефинансови институции (в частност, когато е съчетано с наличие на кредитен ангажимент между страните) е свързано с допълнителен кредитен риск за банката, поради което е обекта на специално регулиране. Съгласно Закона за кредитните институции общият размер на вложенията на банката в недвижими имоти и други материални дълготрайни активи не може да превишава 50% от собствения й капитал, а заедно с дяловите участия в дружества, които не са банки – собствения капитал. Освен инвестиции в ценни книжа за своя сметка и на собствен риск, банките извършват срещу заплащане операции по поръчка на свои клиенти:

- Управление на индивидуални портфейли от ценни книжа;- Покупко-продажба на ценни книжа;- Поемане на емисии на ценни книжа;- Консултации относно портфейлни инвестиции.

Посредничеството на банка или група банки при емитиране на ценни книжа на клиента, при което банката предоставя лимит, до който приема да изкупува емитираните от клиента ценни книги, в случай че същите не бъдат продадени, се класифицира като кредитна сделка при групиране на рисковите експозиции на банката.

5. Банкови кредити и кредитен портфейл: общи условия за кредитиране, видове кредити, технология на кредитния процес, обезпечаване и застраховане на кредитиКредитите, предоставяни от банките на техни клиенти, имат най-висок относителен дял в балансовите активи. Кредит е всяко вземане от или поемане на задължения към едно лице или икономически свързани лица, което е резултат от предоставяне на паричен заем от всякакъв вид, включително акцептен кредит, предоставяне на улеснение независимо от неговата форма, сконтиране на менителница, запис на заповед или чек, менителнично поръчителство (авал), поръчителство, издаване на банкова гаранция или предоставяне на друго обезпечение, придобито вземане чрез цесия, встъпване в дълг или поемане на дълг, прехвърляне на менителница, запис на заповед или чек чрез джиро, други вземания и поети ангажименти, независимо от използвания инструмент.С договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока, като заплати лихва, уговорена с банката.Технология на кредитиранетоКредитният процес се базира на принципите за рентабилност, ликвидност и сигурност. Технологията на кредитния процес включва:

- Приемане на необходимите документи;- Предварителен разговор с потенциалния кредитополучател;- Анализ на „кредитоспособността”;- Решения по искането на кредит;- Писмено становище на кредитния инспектор по искането за отпускане на

кредит;- Окончателно решение;- Договор за кредит;- Предоставяне на средствата по разрешения заем;- Контрол и периодичен анализ на състоянието на всеки отделен кредит;

30

- Събиране на вземанията.Банката предоставя на своите клиенти информация за: разходите по заема (лихви, такси, комисиони и др.); метода за изчисляване на лихвата; допълнителните задължения, свързани с разплащанията е др.В молбата за кредит се посочват данните на кредитоискателя, в какъв размер и за каква цел е необходим заемът, начинът, по който ще се използва и погасява, видът на обезпечението и задълженията, които кредитоискателят има към други финансови институции и пр.Банката се стреми да изясни: целта на искания кредит; от колко време клиентът се занимава с бизнес; с какви активи разполага (сгради, машини, транспортни средства); негова собственост ли са или са наети; как се реализира продукцията; с какъв персонал разполага и др.Фирмите, искащи кредит, трябва да представят на банката баланс и отчет за приходите и разходите към последна дата, икономическа обосновка за кредита и ако исканият заем е с инвестиционна цел, се изисква т.нар. бизнесплан. Важно изискване на банката за отпускането на кредит е фирмата да представи договорите за реализация на продукцията.Въз основа на всичко това банката преценява платежоспособността на клиента, или неговата „кредитоспособност”.Под „кредитоспособност” се разбира готовността и способността на банковия клиент за издължи получения заем, според условията в кредитния договор – в банковата практика това понятие има по-широк смисъл, отколкото възможността за издължаване на конкретния заем.Обект на анализ са няколко отличителни характеристики, известни като петте „К” (C’s of credit):

- Character (характер);- Capacity (капацитет);- Capital (капитал);- Conditions (конюнктура);- Collateral (обезпечение).

Крайната обща оценка за „кредитоспособността” на кредитоискателя е сумарна величина от оценката за състоянието на паричните потоци (приходите и плащанията) и оценката за състоянието и възможностите за обслужване на дълга.Когато банката се убеди, че не съществуват рискови (или, че са минимални) кредитът се разрешава. Взетото решение се удостоверява чрез „разрешителен талон”.Договорът за банков кредит е в писмена форма и съдържа всички условия за разрешаване, ползване и издължаване на заема. Включват се:

- Данни за кредитополучателя;- Предмет; описание на начина, по който ще става получаването на кредита;- Годишният лихвен процент и наказателната надбавка към него, в случай

на забавяне на плащането на главницата и лихвите;- Комисионите и таксите, които банката събира във връзка с обслужването

на заема;- Начинът, по който ще става издължаването – еднократно или на части чрез

погасителен план;- Описание на обезпечението и др.

След изготвянето на договора банката предприема действие за правното оформяне на обезпечението по заема.Търговските банки приемат за основни обезпечения: поръчителство, гаранции, залози, ипотека.Поръчителството се използва при предоставянето на потребителски заеми.Договорът за гаранция е отделно (самостоятелно) споразумение между банката и гаранта. Банката приема гаранции само от платежоспособни субекти.

31

Поръчителствата и гаранцията са към категорията „лични”. Освен тях се използват и „реални” обезпечения. Такива са залогът и ипотеката.Залогът е една предпочитана форма на обезпечение на заеми. Той може да бъде учреден върху движима вещ или върху вземане. По принцип всяка търговска банка предпочита като залог стоки, които се търгуват на борсата (със стабилно търсене, по-голяма възможност за реализация).В нашата банкова практика ипотеката (като форма на обезпечение на кредита) може да се използва само от частни фирми и физически лица (изключат се държавните предприятия). Когато кредитополучателят не изпълни своите задължения по договора за заем, банката може да продаде ипотекирания имот.Банката обикновено изисква по-голямо по размер покритие на заема. Следователно тя се стреми да обвърже риска от „кредитоспособността” с по-голямо обезпечение.Уточняването на финансово-техническите условия на заема е следващият етап от организацията на кредитния процес. Тук се отнасят:

- Начинът на ползване на разрешения кредит (наведнъж или на части);- Видът и номерът на сметката (по която ще става предоставянето на

средствата);- Начинът на погасяване и други.

Обикновено кредитът се предоставя по заемна сметка. От нея парите се прехвърлят по разплащателна сметка на клиента, когато той представи фактури за целевото им използване.Усвояването на кредита може да стане едновременно или на траншове.Размерът на лихвения процент зависи от вида на заема, от „кредитоспособността” на клиента, от състоянието на стопанската конюнктура и различни други фактори.В условията на централно определен „основен лихвен процент” (ОЛП) търговските банки се ръководят от него при определяне на лихвения процент в конкретния кредитен договор.При отпадането на централното определяне на лихвеният процент (ОЛП), търговските банки договарят сами прилаганите лихвени проценти.След като се договори „цената” на кредита, банката и кредитоискателят уточняват начина за погасяване на заема: погасяване наведнъж или погасяване чрез вноски (по погасителен план).След това следва съставяне на паспорт на кредита. В този документ се отразяват данните за клиента и информацията за размера на кредита, срок, лихвен процент, вид на обезпечението. Всички документи относно клиента и разрешения заем оформят неговото „кредитно досие”.Контрол върху изпълнението е следващият етап от организацията на кредитната дейност в търговската банка. Осъществява се банков контрол върху изпълнението на условията в кредитния договор. През този етап банката следи за навременното издължаване на заема, лихвите, за финансовото състояние на клиента. За целта банката изисква съответни счетоводни документи, извършва проверки на място и други действия.Банката прави ежемесечен анализ на състоянието на всеки отделен клиент.Съвкупността от всички кредити формира кредитния портфейл на банката. Той се изготвя всеки месец и съдържа:

- Данни за кредитополучателя (име, адрес: ако е фирма – наименование, адрес на управление, от кой отрасъл е и др.);

- Информация за кредита – размер, срок, лихвени проценти и конкретно за главницата (остатък, просрочена, съдебни вземания по нея) и за лихвите (неизплатени редовни, наказателни съдебни вземания по тях);

- Погашенията за месеца и предстоящите погашения за следващите месеци.Основни форми на банковия кредит:

32

- Сконтов кредит – кредит, предоставян при покупката на полици преди падежа по цена, по-ниска от номиналната стойност. Размерът на отбивът (сконтото, дисконта) от номинала зависи от интервала от време между сконтиране и падеж и сконтовия процент, прилаган от търговската банка. Последният е функция на сконтовия процент на Централната банка (процентът, при който същата ресконтира първокласни полици) и риска, произтичащ от конкретната сделка. За разлика от останалите видове банкови кредити, този се погасява на падежа на полицата не от лицето, на което е предоставен (лицето, от което банката е откупила полицата), а от главния длъжник по полицата;

- Ломбарден кредит – кредит срещу залог върху движимо имущество;- Ипотечен кредит – кредит, обезпечен чрез ипотека върху недвижимо

имущество и кораби (мобилиарна ипотека). Банката има право да държи един имот 2 години;

- Контокорентен кредит – кредит, предоставян по текущата (разплащателната) сметка на клиента. При договорен контокорентен кредит банката изпълнява нареждания / искания за плащане от тази сметка за суми, превишаващи разполагаемия остатък по сметката до предварително договорен лимит. Размерът на дължимата лихва по този кредит се определя на основата не на договорения лимит, а върху действително ползвания кредит, т.е. по дебитното салдо по сметката;

- Акцептен кредит – индиректен кредит, изразяващ се в приемане (акцептиране) от ТБ на менителница (най-често менителница на собствена заповед), теглена срещу нея от неин клиент. С акт на приемането ТБ придобива статут на главен длъжник на менителницата. Фактически рядко се стига до участие на банката със собствен ресурс на падежа на менителницата, доколкото акцептирането се предшества от поемане на ангажимент от страна на банковия клиент да преведе на банката необходимата сума за плащане на менителницата към момента на инкасирането й. Затова акцептният кредит се отчита задбалансово, като условен ангажимент.

- Рамбурсен кредит – разновидност на акцептния кредит, но приложен в рамките на процедурата по плащане чрез документарен акредитив. Банката предоставя този вид индиректен кредит на вносителя по дадена външнотърговска сделка под формата на ангажимент да акцептира теглена срещу нея от износителя менителница. След акцептирането износителят може да сконтира полицата и така да получи веднага вземането си, да плати на свои кредитори, като я джироса, да заложи полицата при ТБ и така да получи банков кредит (менителничен ломбард) или да изчака падежа й и да я инкасира. Вносителят от своя страна може да получи стоковоразпоредителните документи по акредитива, да освободи доставената стока и да се разпорежда с нея, като за времето до падеж на полицата по този начин е кредитиран от банката-акцептант;

- Авалов кредит – индиректен кредит, изразяващ се в поемане на поръчителство (авал) по полица от ТБ. Банката поема солидарна отговорност за изпълнение на менителничното задължение (или част от него) на свой клиент-авалат (хонорат). Задължението на авалиста е самостоятелно и независимо от задължението, което обезпечава. Ако на падежа на полицата същата бъде предявена за плащане на банката-авалист, след извършване на плащането последната придобива право на регресен иск срещу хонората и срещу всички менителнично задължени спрямо него лица.

6. Кредитен риск

33

Кредитният риск е вероятността съдоговорителят по кредитна сделка да не изпълни или да се окаже в невъзможност да изпълни условията на сделката и породената от това неустойчивост на входящите парични потоци на банката.Кредитният риск е определящ в съвкупността от банкови рискове. Анализирането и управлението му предполагат цялостна оценка на организацията на кредитния процес на банката. Кредитният процес представлява алгоритъм от дейности и процедури, насочени към създаването на качествен и високодоходен кредитен портфейл. Прецизно организираният кредитен процес води към минимизация на кредитния риск, който е неизбежен в банковата дейност.

7. Оценка на рисковите експозиции на банките и формиране на провизииТърговските банки в България работят с определени критерии и начини за оценка на рисковите експозиции, към които се отнасят:

- Всички кредити (и други вземания на банката), за които има риск от намаляване на отчетната им стойност;

- Задълженията на банката по издадени гаранции, акредитиви, акцепти, авали и джира по полици и др. подобни.

Рисковите експозиции на банката се разграничават на:- Редовни – тези, които се обслужват и няма съмнение, че длъжникът ще

изплати изцяло задълженията си;- Под наблюдение – тези, при които има несъществени нарушения в тяхното

обслужване или има данни за влошаване на финансовото състояние на длъжника;

- Нередовни – при тях са налице значими нарушения в тяхното обслужване, нестабилно финансово състояние на длъжника, а текущите и очакваните му постъпления не са достатъчни за цялостно изплащане на неговите дългове към банката и другите му кредитори;

- Съмнителни и загуби – съмнителни са рискови експозиции, при които има тежки нарушения в тяхното обслужване с вероятност длъжникът да плати само частично задълженията си към банката. Загуба са рисковите експозиции, при които обслужването е цялостно нарушено и задълженията няма да бъдат събрани. Така се класифицират и паричните средства по сметка в банката, на която е отнет лиценза.

За посрещане на тези рискове банките формират резерви (провизии).8. Междубанкови активни операции - 9. Собствени дълготрайни активи на търговските банки

Банково имущество – това са сградите, оборудването и всичко необходимо за материалното обезпечаване на нормалната банкова дейност. Те се приемат за нисколиквиден и нискорисков актив.

Тема 7. Разплащателни банкови операции (банково посредничество)

1. Обща характеристика на разплащателните банкови операцииСъхраняването на парите в банките позволява на икономическите субекти да

извършват плащания помежду си по безналичен начин, което се осъществява чрез механизма и формите на безналичните плащания. Технически това става чрез прехвърляне на пари от сметката на платеца по сметката на получателя. Обикновено при безналичните плащания, като форма на уреждане на сметните отношения между фирмите, имат редица предимства. Чрез тях се:

Намалява разходите по осъществяване на паричното обръщение (количеството необходими налични пари, разходите по отпечатването, съхраняването, броенето, пренасянето и т.н.).

34

Съкращава значително платежния процес (движението на наличните пари: банка-платец-получател-банка), който се свежда до банковото прехвърляне на сумите от съответните сметки

Създава по-голяма сигурност в разплащателния процес (и в бизнеса въобще) и се рационализира платежния механизъм.

2. Видове сметкиРазплащателни сметки – в тях се съхраняват пари, платими при поискване, без да се изисква предизвестие (от клиентите – до банката).Депозитни сметки – за съхранение на пари, които се предоставят на банката за определен срок или при други предварително договорени условия за плащане, срещу издаване на депозитен сертификат.Текущи бюджетни сметки – те са за пари, които се предоставят от бюджета на разпоредителите с бюджетни средства или за отпуснати от бюджета средства на други лица.Спестовни сметки – те са предназначени за съхранение на парите, които се внасят от гражданите по спестовен влог (срещу издаване на лична спестовна книжка).Набирателни сметки – за пари, които клиентът предоставя на разположение на свое поделение (която няма самостоятелна обособеност).Акредитивни сметки – за съхранение на пари, предоставени от клиента на разположение на друг субект, който има право да ги получи само при изпълнение на условията, поставени при откриване на акредитива.Ликвидационни сметки – по тях се отразяват парите на обявени в ликвидация юридически и физически лица.Особени сметки – откриват се за лица, обявени в несъстоятелност.

3. Видове платежни системи (система за брутен сетълмент в реално време, за нетен сетълмент в определен момент, хибридни системи)

4. Рискове при платежните системи и ролята на централната банка за минимизирането им

5. Платежни системи в България – РИНГС, БИСЕРА, БОРИКАВсички банки у нас работят със системата за безналични разплащания БОРИКА, която се развива и усъвършенства. Освен това участниците в нея могат да организират взаимно прихващане на насрещните си задължения (клиринг).Вниманието сега се насочва към електронното разплащане чрез магнитни карти, банкомати, „домашно банкиране”. Telebanking и др. Могат да се използват и различни мрежи за връзка, като: Банкет, Sprint net, БИСЕРА, БОРИКА, S.W.I.F.T., ЛОБИС, Интернет.S.W.I.F.T (The Society for Worldwide Interbank Financial Telekomunication) е международна финансова общност. Тя осигурява глобална съобщителна комуникационна среда за съхраняване, предаване и обработка на банкови разплащания. Може да предостави на потребителите бързо, точна и сигурна връзка между повече от 5000 финансови институции от всички континенти, като при предаването на информацията се използват точно определени стандарти.Бързото развитие на банковата индустрия през 70те години изисква първо съкращаване на времето за обмен на информация, второ повишаване на сигурността на трансфера на данни и трети осигуряване на защита от нежелан достъп до банкова информация. Това са основните причини за създаването на SWIFT. През 1973 г. 239 водещи банки от Западна Европа, САЩ и Канада обединяват усилията си за изграждане на телекомуникационна мрежа за международни банкови разплащания. Системата SWIFT обединява традиционно използваните средства за комуникации между банките като поща, телеграф, телекс. Първите акционери на системата са ТБ-и, но постепенно се включват брокерски и дилърски къщи и инвестиционни фондове. В момента чрез системата

35

се извършват не само разплащания, но и операции с ценни книжа, чекове и др. Начин на действие:

- Всички финансови операции в SWIFT се извършват чрез изпращане на стандартно съобщение. Този начин на работа позволява банковата информация да бъде обработена автоматично. Ако банката разполага със софтуер събщението може да бъде обработено по електронен път.

- Средствата на телекомуникация, които се използват при работа със системата гарантират висока скорост на предаване на информацията. Съобщението се предава в рамките на 20 секунди, независимо от разстоянието между изпращача и получателя. Разходите за обмен на информация с помощта на SWIFT спрямо разходите за пощенски и други услуги са значително по-ниски.

- Стандартните съобщения могат да се групират по следния начин: преводи на частни лица; междубанкови преводи; финансови сделки; търговия с ценни метали и др. и пътнически чекове.

България се присъединява към SWIFT през 1991 г.ЛОБИС (локална банкова интегрирана система) обслужва вътрешнобанковите разплащания на клиенти на банката. Поддържа технологична и телекомуникационна връзка с БИСЕРА по всички изисквания и форми за плащания според Наредбата за плащанията и банковите унифицирани стандарти.БИСЕРА е изградена като национален оператор. Тя е система за автоматизиране на плащанията, иницирани чрез банкови карти. Основният принцип при създаването на системата е поделен между използване на изчислителните и телекомуникационните ресурси и общата експлоатация на терминалните устройства. Това дава възможност системата да може да обслужва притежателите на карти, независимо от банката – издател, щом по сметката съществуват достатъчно авоари.Характеристики на системата БИСЕРА – нейното проектиране, програмиране, внедряване както и по-нататъшната й експлоатация и поддръжка се възложи на Банксервиз АД, което е АД с участието на БНБ и ТБ-и. Системата БИСЕРА се характеризира със следното:

- От създаването си системата БИСЕРА непрекъснато се усъвършенства, най-сериозните промени са направени с въвеждането на единния сметкоплана на банките през 1995 г. През 1997 г. Банксервиз АД разработва проект за 4та версия на системата;

- С цел да се икономизира платежния оборот и да се активизира оперативността на банките, съгласно Наредбата за плащанията от 1992 г. всички банки бяха задължение да участват в БИСЕРА. По този начин се подобри банковото обслужване в сферата на платежните операции, банковия контрол и информационния обмен. Това се дължи на възможността да се регистрират, обработват и сортират всички операции по електронен път с определен код и в установено време;

- Проектът БИСЕРА позволява всички плащания от името на дадена ТБ да се одобряват и предават системата за сетълмент (окончателно прехвърляне на средства по сметките на участниците в платежния процес) на БНБ посредством определен режим на работа. Този режим се нарича транзакция;

- Системата осигурява актуална информация за разплащателните сметки на всички ТБ в БНБ от началото до края на работния ден, обемът на клиентските плащания и др.;

- Банковите плащания се извършват в реално време по електронен път без да е необходимо представяне на платежни документи в БНБ, т.е. физическо движения на документи от банката на платеца до получателя.

36

БОРИКА - с решение на БНБ от 4 февруари 1993 г. се проектира, реализира и внедри единна система от технически и програмни средства, работещи в реално време за обслужване на операции, свързани с автоматизацията и обслужването на плащанията с карта. Тази система се интегрира с БИСЕРА. За целта се създава банковата организация за разплащанията с банкови карти – БОРИКА. Основната задача на тази система е да бъде изградена национална инфраструктура, да се въведе механизма на разплащанията и да се изгради мрежа от устройства за теглене на пари в брой, както и за извършване на други операции. БОРИКА се интегрира с БИСЕЛА като това дава възможност всеки картодържател да бъде обслужен от всяко едно терминално устройство, поддържане от БОРИКА. През периода 1997-98 г. се извършиха значителни подобрения в банковата система на България. БОРИКА се свърза със системата ВИЗА, което позволява банкоматите и пос-терминалите в системата да бъдат отворени за всички картови продукти на ВИЗА.РИНГС – системата за брутен сетълмент (плащания, които се извършват без прихващане, индивидуално за всяко една нареждане за плащане) в реално време, РИНГС, е предназначение за БНБ, банките и системните оператори. Чрез тази сестима се извършват междубанкови плащания или това е система за брутен сетълмент на БНБ. Правилата и процедурите за работа със системата са задължителни за прилагане от БНБ, търговските банки и системните оператори при осъществяване на междубанковите разплащания. Агент по сетълмента е БНБ. Бъдещ вальор е датата, на която съгласно нареждането за плащане следва да бъде извършен сетълмента. Вальор в ЛИНГС е датата, на която е извършен сетълмента на нареждането за плащане. Заявка за сетълмент е инструкция, която е свързана с подаване в системата РИНГС от съответния оператор на плащанията в предварително определен формат, чрез който се заверяват сметките за сетълмент. Наличност по сметката за сетълмент е действителната величина на паричните средства, съхраняване по сметката за сетълмент. РИНГС е система за брутен сетълмент в реално време в БНБ за извършване на системно важни плащания в левове в България. Чрез сетълмента в БНБ се урежда окончателно задължението по трансфера на парични суми и по плащанията по сделки с ценни книжа между две или повече страни. РИНГС е собственост на БНБ като чрез БНБ се организира, регулира, контролира, оперира, поддържа и развива РИНГС. В системата участват БНБ, всички търговски банки и системните оператори. Те имат свои вътрешни правила за работа със системата. БНБ разработва и издава правилата и процедурите за работа на РИНГС и осигурява публичен достъп до тях, осъществява контрол за спазването на правилата и процедурите. БНБ приема и спазва и вътрешни правила за опериране на системата, открива и поддържа сметките за сетълмент, управлява и извършва процеса на сетълмент и контролира достъпа до сметките за сетълмент. БНБ има право да изключи частично или напълно участник в РИНГС, организира и осигурява извършване на независим одит за РИНГС. БНБ поддържа работоспособността на РИНГС като осигурява достъпа на участниците в системата в съответствие с графика на функциониране. Този график се променя само при настъпването на аварийни ситуации. БНБ администрира равен достъп на участниците в РИНГС на базата на установени механизми за защита на достъпа, осигуряване на конфиденциалност на съхраняваната информация. При извършването на промени в системата предварително се уведомяват всички участници. БНБ извършва тестване на нововъведенията.

6. Форми на безналични разплащанияКредитен превод – в практиката кредитният превод е една от най-често прилаганите форми на безналични плащания. Използва се в случаите, когато платецът има добро финансово състояние и готовност да изпълнява редовно своите платежни задължения. Кредитният превод е особено подходящ при

37

плащания към бюджета, ДОО, ДСК, осигурителни организации, както и за прехвърляне на суми на банковите клиенти от едни сметки по други. Може да се използва за плащания на доставки, работи и услуги. При кредитния превод инициативата за плащането е у платеца. Той нарежда на обслужващата го банка да извърши съответното плащане в полза на доставчика. Кредитният превод се използва при вътрешнобанкови и междубанкови разплащания. Основният документ е платежно нареждане. Съставя се по специален образец в два екземпляра – платежна нареждане и авизо по платежно нареждане. Платецът има възможност за откаже плащането по уважителни причини (неплатежоспособност) и да изтегли от банката депозирано вече платежно нареждане, ако до този момент сметката му не е била задължена (разходите по банковото техническо обслужване в този случай са за сметка на клиента). Кредитният превод може да се осъществява чрез изпращане на документите по пощата; свободен телеграфен превод или БИСЕРА – когато между банката и клиента не е договорено друго, преводът се извършва също чрез тази система. Представеното нареждане за плащане не се изпълнява и се отнася в просрочие, когато платецът не разполага с достатъчни средства. Кредитния превод е удобен и е предпочитан от платеца. Той плаща след като получи стоката (и документите по нея) и се убеди, че са спазени договорените изисквания. За доставчика обаче тази форма не е предпочитана, защото е вързана с някои рискове. Например възможно е платецът да няма средства и да не може да заплати за доставката или услугата. Възможно е да забави плащането, да откаже приемането на стоката, да направи рекламации по някои от клаузите на сключения договор и др. тези слаби страни (от позицията на доставчика) на кредитния превод се преодоляват чрез използването на акредитивната форма на плащане.Директен дебит – директният дебит се използва, когато фирмите имат постоянни взаимоотношения и взаимно доверие. При нея доставчикът е сигурен, че след като изпрати стоката ще получи и парите от реализацията. Платецът от своя страна заплаща стоката (услугата), след като получи и провери дали са спазени предвидените в договора условия. При директния дебит предимствата са в полза на платеца. Недостатъците са за доставчика, защото получава парите известно време след изпращане на стоката. Освен това той се излага и на риск, в случай че стоката не бъде приета или заплатена. Известно намаляване на риска се постига чрез използването на „незабавно инкасо”. Плащането чрез незабавно инкасо може да се осъществи само когато платецът предварително е дал съгласието си то да стане незабавно от неговата сметка по искане на доставчика и при условие че по сметката има достатъчно пари. Плащането чрез незабавно инкасо протича в следната последователност:

- Платецът представя съгласие за директен дебит в обслужващата го банка и на доставчика;

- Доставчикът изпраща стоката на платеца;- Доставчикът представя в обслужващата го банка искане за директен

дебит;- Банката на доставчика изпраща на банката на платеца искане за директен

дебит;- Банката на платеца извършва плащане от сметката на платеца и издава

авизо (превод) в полза на доставчика;- Банката на платеца уведомява платеца, че е извършено плащане от

неговата сметка;- Банката уведомява доставчика за постъпленията по неговата сметка.

Плащането става по инициатива на доставчика. Той съставя платежно искане за директен дебит, което предявява заедно с предварително полученото от платеца съгласие. Платежното искане за директен дебит се съставя по образец в

38

зависимост от това дали плащането се извършва чрез системата БИСЕРА или чрез пощенски превод.Банката на платеца извършва формална проверка дали са изпълнени поставените от платеца условия.Всяко прието (и регистрирано) искане за директен дебит трябва да се обработи в рамките на същия работен ден и да бъде предадено на БИСЕРА до края на работния ден. От този момент започва да тече срокът от три дни за окончателно извършване на плащането.Акредитив – основната характеристика на акредитивната форма на плащане е, че платецът предварително заделя и прехвърля по отделна акредитивна сметка средства за осигуряване на плащането. Заедно с това той определя и условията, при които обслужващата банка ще извърши плащането в полза на доставчика.За откриване на акредитивна сметка банката събира такса. Тя може да постави и условия за наличие на минимална сума по сметката.В зависимост от движението на парите акредитивът може да бъде: покрит – с предварително превеждане на парите и непокрит – с последващо превеждане на парите.Плащанията чрез акредитив с покритие протичат в следната последователност:

- Договор между контрагентите;- Платецът представя в обслужващата го банка нареждане за откриване на

акредитив; определят се конкретните условия, при които може да се извърши плащането в полза на доставчика;

- Вземане на сумата от сметката на платеца и издаване на авизо (превод към банката на доставчика);

- Получаване на авизото в банката на доставчика и откриване на акредитива (на разположение на доставчика);

- Уведомяване на доставчика, че в негова полза е открит акредитив;- Изпращане на стоката (извършване на работата или услугата);- Представяне на документите в банката на доставчика за проверка и

заплащане на стойността им;- Банката на доставчика извършва плащането в полза на доставчика и

изпраща на банката на платеца документите по акредитива;- Уведомяване на платеца за извършено плащане по акредитива;- Уведомяване на доставчика за постъпилите суми по неговата сметка;- Връщане на неусвоената част от акредитива (ако има такава);- Получаване на неусвоената част от акредитива (с авизо).

Акредитивът се закрива при: изчерпване на сумата; приключване на сделката; или при изтичане на срока, за който е бил открит.Покритият акредитив е особено предпочитан от доставчика. Той има възможност да получи сумата веднага, щом спази условията по договора. Плащането не се свързва с моментно финансово състояние на платците.За платеца покритият акредитив има следните неудобства:

- Парите се заделят предварително от сметката, което ги изважда от неговия кръгооборот и те за него са неизползваеми за срока (периода) на акредитива;

- Платецът няма пряка възможност да контролира качеството на доставката (работата или услугата) – тук той разчита изцяло на поетите от банката ангажименти.

Това може да се избегне (до известна степен), чрез използването на акредитиви с последващо превеждане на парите (акредитиви без покритие).Наредбата за плащанията дава възможност на банковите клиенти да сключват договор за плащане чрез акредитиви, които могат да са: отменяеми и неотменяеми.Отменяем е акредитивът, при който платецът има право да измени условията без съгласието на доставчика. За всяка промяна той е длъжен да уведоми писмено

39

доставчика и банката (където се води акредитивната сметка). Не може да променят условията по отношение на вече изцяло или частично платени суми по акредитива.Неотменяем акредитив е този, при който платецът няма право да променя условията.Според това дали акредитивът се осъществява чрез системата БИСЕРА или чрез обикновена пощенска кореспонденция се съставят и съответните документи.Чекове – чековете са популярно средство за безкасово плащане. Те се прилагат широко в страните с развита пазарна икономика и банкова система. Това плащане у нас се извършва само с чекови форми, които са предварително регистрирани в БНБ.Чекът представлява писмено нареждане на платеца до обслужващата го банка да предостави (или изплати) на посочения доставчик определена сума. Чековете са лични и не могат да се ползват от други лица. Те могат да се инкасират само ако са издадени в срока на валидност на контролната чекова карта. Чековете в сегашната ни банкова практика не могат да се джиросват освен на банката за изплащане на сумата (за инкасо).В съответствие с Наредбата за плащанията, чековете се издават само върху бланки от чекови книжки, получени от банката. Общата сума на чековете, издадени от един платец, може да бъде до размера на авоара по неговата сметка или според договорения кредит (овърдрафт). Ако клиентът издава чекове без покритие, банката може да откаже да го обслужва чрез тези плащания.Чековете се използват предимно при вътрешна плащания (банковите клиенти се обслужват от една и съща банка) – за доставени стоки, извършени работи или услуги и др.Платежният процес протича в следната последователност:

- Платецът представя в обслужващата го банка молба за разплащане с чекове;

- Банката предоставя на платеца издадена чекова книжка;- Доставчикът изпраща стоката на платеца;- Доставчикът представя чека за инкасиране в банката, където се води

сметката на платеца;- Доставчикът получава парите.

В Наредбата за плащанията се регламентират три основни вида чекове: обикновени; лимитирани; акцептирани.При обикновения чек размерът на плащанията не се ограничава. Използват се при вътрешнобанкови и междубанкови плащания. Прилага се и принципът на инкасиране по процедурата на незабавното инкасо.При определени случаи плащанията могат да се осъществяват чрез лимитирани чекови книжки. Банката определя лимита за плащане въз основа на данните в молбата на клиента.За извършване на плащания чрез лимитирана чекова книжка в банката на платеца се блокират пари по специална сметка (за разплащания с лимитирани чекове).Обикновено лимитираните чекови книжки имат приложение, когато титулярите извършват многократни плащания. При еднократни и случайни плащания се използват акцептираните чекове. Такива чекове се издават от платците и се представят за акцептиране в обслужващата ги банка. С акцептирането им банката им поема ангажимента да извърши плащането, когато тези чекове бъдат предоставяни за инкасиране.Ако акцептираният чек остане неусвоен (неизползван), платецът има право да иска от банката да възстанови сумата по разплащателната му сметка. Електронни платежни инструменти

- Електронни пари – парична стойност в електронна форма, която представлява вземане към издателя, съхранена е върху инструмент за

40

електронни пари и се приема като средство за разплащане и от лица различни от издателя. По отношение на плащания извън страната с банкови карти, издадени по силата на договор с международна картова организация. Разпоредбите на договора с тази организация се прилагат доколкото не противоречат на българското законодателство.

- Електронни банкови услуги чрез електронно платежна заявление – най-общо се характеризират с използването на модерни информационни и комуникационни технологии за улесняване достъпа на клиента до продуктите и услугите, предлагани от банката (преводи, захранване на банкови сметки, депозиране на средства, получаване на справки и др.). при тях липсва пряк контакт между клиента и банковия персонал, т.е. банкирането е отдалечено. Банката се задължава да предоставя достъп до поддържани по сметката средства чрез използване от оправомощения държател технически средства за комуникация, както и да извършва други действия, разпоредени от оправомощения държател. Оправомощеният държател инструктира банката да задължи неговата сметка със сумата на извършените операции, с дължимите на банката такси и комисиони или се задължава в рамките на определен срок да плати дължимата сума по посочена в банката сметка.

Тема 8. Публични разходи

1. Теоретични основи на публичните разходи (публични блага и публичен избор, анализът „ползи-разходи”, ефективност по Парето и субсидии и коригиращи данъци на Пигу)

Чисти публични блага – не са приложим принципа на изключването и принципа на конкурентоспособност Видове блага

- Конкурентни и делими блага – има се в предвид частните блага;- Неконкурентни и неделими блага – нито един член на обществото не се

изключва от потреблението на тези блага – чисти публични блага;- Конкурентни и неделими блага – колективна регулация в консумацията на

благата;- Неконкурентни и делими блага – потреблението изисква колективна

регулация.Механизъм на осигуряване на публични блага:

- Политически въпрос;- Публичният избор замества директния потребителски избор, върху който

се гради пазарния механизъм в разпределението на ресурсите – „какви и колко публични блага” да се предложат на обществото

Кой произвежда и предлага публични блага?- Частни фирми, който се ръководят от мотива за печалба;- Частни доброволни сдружения, които се ръководят от морални и хуманни

мотиви;- Специализирани държавни компании, който не преследват печалба от

своята дейност, т.е. те са просто агент на държавата.Изборът на един или друг модел е въпрос на преценка на икономическата и социалната ефективност (по Парето)Ефективност по ПаретоЕфективност на Парето е важно понятие в икономиката с широки приложения в теорията на игрите, инженерните и социалните науки. При дадени алтернативни разпределения на ресурсите и определен брой участници, ако не е възможно действие, при което пазарното положение на поне един участник да се подобри, без това да доведе до влошаване на пазарното положение на друг негов конкурент, това се нарича „ефективност на Парето“ или ефективност на разпределението.

41

"Ефективността на Парето" е всъщност икономическата ефективност, която се различава от техническата. За техническа ефективност в икономиката се говори, когато при пълна заетост и потенциален обем на производството, нарастването на произведените количества от дадена стока стават винаги за сметка на произведените количества от друга стока. Фундаменталният икономически проблем "Как да се произвежда?" се свежда до постигане на техническата и икономическа ефективност, пълна заетост на ресурсите и потенциален обем на производството. Терминът "Ефективност на Парето" е наречен на името на италианския икономист и социолог Вилфредо Парето. Той е представител на Лозанската икономическа школа, която изследва главно условията за постигане на пазарно равновесие.Същност на анализа разходи – ползи

- Процес, свързан с вземане на решение за инвестиции в дълготрайни активи, засягащи големи групи от хора.

- Процес на установяване на приходните и разходните парични потоци, свързани с отделните инвестиционни проекти с цел да се определи тяхната ефективност и да се избере най-добрия проект.

- Необходимост големите публични проекти да бъдат оценявани спрямо тяхната ефективност;

- Измерва чистата изгода от обществените проекти;- Ефективно се разпределя;- Приложение в публичния сектор;- Неразпределена част;- Практически метод за оценка;- Техники за оценка на ефективността, базирани на първоначално развитите

в частния сектор инвестиционни проекти;- Съвременни подходи.

Етапи на анализа разходи – ползи- Определяне на приходните парични потоци и стойността на обществения

проект в края на инвестиционния период- Прогнозиране на разходните парични потоци и определяне на нетния

паричен поток (разлика между приходните и разходните ПП)- Оценка на риска на проекта и определяне на дисконтовия процент.- Дисконтиране на нетните парични потоци от проекта и определяне на

тяхната настояща стойност.- Сравняване на настоящата стойност на проекта с първоначалните разходи

(инвестиции) за проекта.- Изчисляване на нетната настояща стойност на проекта и определяне на

неговата финансова ефективност. Подход на ПигуПодход на Пигу относно ефективното разпределение на ресурсите за производство на частните и публичните блага.

- Всеки индивиди получава положителна полезност от ползването на публични блага;

- Прилагане на общия принцип на равните претеглени полезности;- Данъчни плащания за финансиране на споменатите по-горе блага

пораждат ...;- Недостатъци – дали поведението на цялото общество наподобява

поведението на отделния индивид;- Индивидуална готовност за плащане, обуславя данъчното бреме;- Индивидите имат различна готовност за плащане;- Необходимост индивидите да бъдат обложени с различен по размер данък.

Вследствие дейността на Артър Пигу се извеждат категориите Данъци на Пигу и Субсидии на Пигу. Необходимо е да се налагат данъци върху дейности рушащи околната среда, здравето и общото благосъстояние. Дейности, които създават положителни ефекти трябва да бъдат стимулирани, например повишаване на личната

42

квалификация на индивидите или личното здраве, водят до по- висока добавена стойност или до намалени разходи за здравеопазване, т.е. повишава се общото благосъстояние

2. Видове публични разходи (разходи за управление, военни разходи, разходи за социално-културни потребности – образование, здравеопазване, наука, спорт и пр., разходи за обслужване на държавния дълг, разходи за строителство, разширения и реконструкция и пр.)

Разходите за държавно управление са свързани с издръжката на всички органи на държавната власт – НС, МС и съответните министерства към него, Сметната палата, КФН и други подобни независими органи, органите на съдебната власт и органите на местната власт. Те спадат към непроизводителните, централизираните и децентрализираните, редовните, личните и веществените разходи.Факторите, от които зависят разходите за държавно управление са управленската структура на държавата, функциите на структурните звена и признатите блага за тяхното изпълнение. Процентното отношение на разходите за държавно управление към брутния вътрешен продукт или общата сума на бюджетните разходи представлява квотата на разходите за държавно управление.Военни разходи са всички разходи, които са свързани с осигуряване на необходимата отбранителна способност на държавата и участието в мисиите на НАТО. Видовете разходи, които спадат към военните разходи за отбрана, се отнасят към непроизводителните (само в определен смисъл са производителни), централизираните (възможно е да бъдат и скрито децентрализирани), редовните (само по изключение могат да бъдат извънредни), личните и веществените разходи. Факторите, от които зависят военните разходи са:

- издръжката на военните (отбранителните) структури;- икономическите взаимоотношения между държавите;- политическите взаимоотношения между държавите;- отношенията между съществуващите военни блокове;- международният тероризъм;- поддържането на международни стандарти, т.е. стандартите на НАТО.

Разходите за социално-културни потребности са свързани със задоволяването на социални и културни потребности на членовете на обществото, като образование, култура, наука, здравеопазване, социално осигуряване и подпомагане, спорт и други подобни. Те спадат към косвено производителните или непроизводителните, централизираните и децентрализираните, редовните (само по изключение могат да бъдат извънредни), личните и веществените разходи.Факторите, от които зависят разходите за социално-културни потребности са преди всичко тяхното признаване от обществото и разнообразието от конкретни параметри.Разходите за обслужване на държавния дълг са свързани със задължението на държавата да обслужва натрупания държавен дълг, който включва:

- вътрешните дългове, които най-често са свързани с нестабилно икономическо развитие;

- външните дългове, които най-често са свързани с недостиг на вътрешни ресурси и наложени международно санкции на държавата. Тези разходи се отнасят към непроизводителните (само в определен смисъл те имат производителен характер), централизираните (само по изключение могат да бъдат децентрализирани), редовните (само по изключение могат да бъдат извънредни).Факторите, от които зависят разходите за обслужване на държавния дълг са преди всичко неговият първоначален размер и свързаните с него допълнителни плащания (лихви, неустойки и пр.).Разходите за обслужване на вътрешния държавен дълг са свързани със задължението на държавата към вътрешни икономически субекти, оформени в облигации и съкровищни бонове.

43

Облигациите, свързани с вътрешния държавен дълг представляват наличен или безналичен дългов инструмент, който удостоверява дългосрочен дълг на държавата към техните притежатели.Съкровищни бонове, които са свързани с вътрешния държавен дълг представляват:

- безналични, прехвърляеми облигации, свързани със Закона за уреждане на необслужвани кредити от 1993 г., включващи кредитите до 30 юни 1993 г. (левови облигации за 32 млн. лв. и валутни облигации за 1 808 млн. щат. дол.);

- срок за погасяване 25 години с 5 годишен гратисен период и лихва, свързана с основния лихвен процент и Libor (London Interbank Offered Rate)Разходите за обслужване на външния държавен дълг са свързани със задължението на държавата към външни икономически субекти, оформени преди всичко в облигации. Външният държавен дълг на България към 1989 г. беше около $ 10 млрд. към частни финансови институции (Лондонския клуб) и държави (Парижкия клуб).БРЕЙДИ облигациите, емитирани през 1994 г., представляват оформяне на преструктуриран външен държавен дълг в размер на $ 5, 137 млрд. със следните разновидности:

- с отстъпка 50 % (DISC) за $ 1,865 млрд.;- с просрочени лихви (IAB) за $ 1,615 млрд.;- с намалена лихва (FLIRB) за $ 1.657 млрд.

Стопанските разходи на държавата са свързани с нейната стопанска дейност, а другите разходи – с други потребности, които тя задоволява.Известни са следните стопански разходи на държавата:

- разходи за ново строителство;- разходи за разширение;- разходи за реконструкция;- разходи за модернизация;- субвенции и дотации.

Към другите разходи спадат следните по-съществени разходи:- разходи за членство в международни организации (ООН, ЮНЕСКО, НАТО, ЕС

и др.);- разходи за организиране на национални и международни мероприятия

(конференции, конгреси и др.).

Тема 9. Теоретични основи на данъчните приходи

1. Произход и същност на данъкаОсновни теории за данъка:

- Данъкът – вечна рента – държавата се явява върховен собственик върху земите и в качеството на такъв събира рентата.

- Теория за обществения договор – на определен исторически етап гражданите сключват обществен договор с държавата. По силата на договора, държавата изпълнява основните си функции, обществото поема задължението да плаща тази цена във вид на данъци.

- Осигурителна теория – държавата се разбира като общество за взаимно застраховане на своите членове. Данъците се разглеждат като заплащане на застрахователна премия (вноска).

Същност на данъка:- Правнотехническа същност – данъкът е задължително, принудително,

безвъзмездно и законосъобразно плащане от физически и юридически лица в полза на държавата.

- Социално-икономическа същност – икономическа – част от доходите на ФЛ и ЮЛ; социална – разпределение и преразпределение на доходите и формиране на крайните доходи на ФЛ и ЮЛ.

2. Принципи на данъчното облагане

44

Въвеждането в теорията на данъчното облагане започва с описание на данъците като част от държавните приходи. След това се изясняват същността и характеристиките на данъци като безвъзмездно, задължително и принудително парично плащане в полза на държавата. По-нататък се разглеждат петте основни характеристики на една данъчна система:

- Икономическа ефективност;- Административна опростеност;- Адаптивност към промените в икономическата обстановка;- Справедливост;- Отвореност към политическата обстановка.

Въвеждането и разбирането на основния понятиен апарат е от значение да по-нататъшното навлизане в материята на данъчното облагане. Прави се класификация на данъците в зависимост от:

- Пазара, на който са наложени;- Възможността за прехвърляне на данъчната тежест;- Елементите, изграждащи основата на облагане;- Начина на определянето им – в обща сума или в процент от облагаемата

база.След като данъците се разделят на различни категории, се прави разграничение между данъците и таксите, за да се ограничат техните специфични особености като начин на акумулиране на държавни приходи.

3. Устройство на данъка (елементи на данъчното облагане)Предмет (обект) на данъка – всички онова, което подлежи на облагане. Облагат се доходи, обороти, имущества.Субект (платец) на данъка – лицето, което формално, съгласно закона, плаща (внася) данъка в бюджета.Данъчен носител – лицето, върху чиито доходи пода данъчната тежест. При някои видове данъци данъчният платец и данъчният носител са едно и също лице, т.е. съвпадат (напр. Корпоративният данък – фирмата е и платец, и носител), при други видове данъци – данъчният платец и носител са различни лица – при косвените данъци (платец са фирмите, а носител е населението).Данъчен мащаб – качества, свойства на предмета на облагане, въз основа на които се изчислява данъчното задължение. Напр. При данък сгради се взема под внимание строителния материал, местонахождението на сградата; след 5тата година се въвежда т.нар. коефициент на овехтяване, който намалява данъчната оценка.Данъчна единица – конкретни определена част от предмета на данъка, върху която се начислява данъчна ставка. Това е най-малката част от предмета, която подлежи на облагане. Данъчна ставка – данъкът, който се начислява върху данъчната единица. Ставката може да бъде зададено в проценти, промили или като стойност.Данъчна база – включва доходи, имущество или потребление, които образуват някаква икономическа стойност, служеща за база при определяне на данъка.Данъчно задължение – сумата, дължима от данъчно задълженото лице, подлежаща на внасяне в бюджета.

4. Начини на облагане (поголовно, пропорционално и прогресивно)Поголовно (повсеместно) данъчно облагане – при него данъчната ставка се определя за единица глава от населението. Нарича се още облагане на калпак. При него всяко лице, навършило определена възраст, се облага с един и същи данък. Данъчният обект и данъчният субект съвпадат. Стар несправедлив начин на облагане.Пропорционално данъчно облагане – данъчното задължение нараства пропорционално на данъчната база. Средната данъчна ставка е еднаква за

45

всички данъкоплатци и е равна на пределната данъчна ставка. Пропорционалното облагане има следните характеристики:

- Данъчната ставка е постоянна величина и не се изменя с изменението на данъчната основа;

- Данъчното задължение нараства пропорционално спрямо нарастването на данъчната основа;

- Съотношението между доходите преди и след облагането не се променя.Прогресивно данъчно облагане – частта от данъчната база, заплащана като данък, нараства с нарастването на данъчната база, а средната данъчна става се увеличава с увеличаването на облагаемата основа, като MTR > ATR. Има следните характеристики:

- Данъчната ставка е променлива; нараства с нарастването на данъчната основа;

- Данъчното задължение нараства прогресивно спрямо нарастването на данъчната основа;

- Съотношението между доходите преди и след облагане се променя в полза на по-ниските доходи. Има тенденция за изравняване на доходите след облагане.

Регресивно данъчно облагане – частта от данъчната база, заплащана като данък, намалява с нарастването на облагаемата основа, а средната данъчна ставка намалява с увеличаване на данъчната база, като ATR > MTR

5. Обхват на данъчното облаганеВ облагаемата маса обикновено се включват доходите и имуществата, въз основа на които се определя данъка. Обхватът, съставът и характерът на облагаемата маса се предопределят от типа на данъчната форма. От само себе си се разбира, че нейното съществуване, както и това на данъчното основание и на облагаемото лице е необходимо условие за определяне на данъка. Естествено облагаемата маса не винаги е нещо материално. Обект на облагане може да бъдат например нематериалните (духовни) блага или пък икономическо понятие, каквото е капиталът. Освен това трябва да се има в предвид, че данъкът невинаги се удържа от посочената данъчна маса. Облагаемата маса и облагаемата основа могат да се различават от икономическия източник (дохода или печалбата), засегнат от данъка. Това естествено не се отнася за съвременните синтетични данъци върху доходи или капитали, при които облагаемата маса, облагаемата основа и икономическият източник имат една и съща икономическа природа.

6. Данъчно облагане и ефективностКрива на Лафер

7. Оптимално и излишно данъчно бреме8. Данъчно политика, данъчна администрация и данъчно производство

Данъчната политика е свързана с разработването на ръководни начала и вземането на решения, отнасящи се до данъчната система, а данъчната администрация отговаря за функционирането на тази система.

Основните ръководни начала, които са в основата на данъчната политика са:- законосъобразността;- прозрачността;- справедливостта.

Решенията, които са в обхвата на данъчната политика са свързани преди всичко с:

- видовете данъци;- организацията на отделните видове данъци;- данъчното натоварване;- съотношението между различните видове данъци;- синхронизацията на данъчната схема на България със системата на ЕС.

46

Данъчната администрация включва следните основни звена, които се определят от новия Данъчноосигурителен процесуален кодекс, в сила от 01.01.2006 г.:

- Национална агенция за приходите (НАП) и 28 Териториални дирекции по приходите – за приходите на републиканския бюджет и задължителните осигурителни вноски;

- Дирекция „Приходи, администриране на местните данъци и такси” – за приходите на общините.

Тема 10. Косвени (оборотни) данъци

1. Обща характеристика на косвените данъциДанъци, които са включени в цените на стоките и услугите. Това са данъците върху продажбите, наричат се още данъци върху консумацията, потреблението, косвени данъци (ДДС, мита, акцизи).

2. Данък върху добавената стойностОсновни характеристика на данък върху добавената стойностДДС е косвен, оборотен данък от многофазен тип. С неговото прилагане се избягва комулативният ефект на многофазния данък оборот, както и недостатъците на еднофазния данък оборот. Главното предимство на този данък е, че гарантира функционирането на свободния пазар и конкуренцията.Обект на облагане са всички доставки на стоки и услуги. Обикновено износът се освобождава от облагане с ДДС или облага с 0% ставка. Според българското законодателство облагаеми сделки са доставките, извършени от регистрирано по Закона за ДДС (ЗДДС) лица. Задължително се регистрират всички икономически субекти, които имат най-малко 50 000 лв. облагаем оборот в предшестващите дванадесет месеца в срок от 14 дни се подава заявление на регистрация по ДДС. Всяко данъчно задължено лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация, има право да се регистрира по този закон.Платец на ДДС е фирмата-доставчик на стоки и услуги. Но начисленият ДДС не остава да тежи върху нейните доходи, а се прехвърля чрез цените напред към потребителите.Данъчната ставка според българското законодателство е единна и е равна на 20%. Има изключения.Определяне на данъчния кредит според българското законодателствоДанъчният кредит се дефинира като сума, с която се намалява данъчното задължение на данъкоплатеца. Тази сума се определя от начисления данък за получени доставки на стоки и услуги или внос в рамките на данъчния период, която може да се приспадне от начисления данък за сделки, по които икономическият субект е изпълнител. Според българското законодателство такава възможност за приспадане възниква само ако доставките или вносът се използват за осъществяване на облагаеми сделки.Начисляване на ДДСНачисляването на данъка се извършва от доставчика за всяка облагаема сделка, като стойността на сделката се умножава по данъчната ставка.Определяне на дължимия ДДС за данъчния периодОпределянето на дължимия ДДС или на ДДС, който държавата възстановява на данъчния субект, се извършва като от начисления ДДС по продажбите се изважда начисленият ДДС по доставките и вноса.

3. АкцизиАкцизът е косвен данък. С нега се облагат главно вредните за здравето стоки, някои луксозни стоки, енергоносителите и автоматите и другите съоръжения за хазартни игри. Възприетият принцип на облагане според българското

47

законодателство е да се облагат главно готови продукти, но в някои случаи се облагат суровини за производството на стоки.Платец на акцизът е фирмата-производител. Но начисленият акциз не остава да тежи върху нейните доходи, а се прехвърля напред чрез цените към потребителите.Закон за акцизите и данъчните спадове – урежда облагането с акциз и контрол върху производството, употребата, складирането и движението на акцизните стоки. Съгласно закона 4 групи, които се облагат с акциз:

- Алкохол и алкохолни изделия;- Тютюневи изделия;- Енергийни продукти и ел. енергия;- Автомобилите.

Данъчно задължените лица да производителите на акцизни стоки и вносителите на акцизни стоки. Акцизното облагане е еднократно облагане.Акциз не се плаща, когато стоката е в данъчните складове. Закон за данъчно складиране: където се произвеждат, складират, получават, изпращат акцизни стоки. Самото предприятие се регистрира като данъчен склад;Акцизните стоки се облагат с ДДС. Базата на цената – ДДС на акциза. Цената включваща се в митата и акцизите – база определена на ДДС.Начини за облагане:

- Специфичен акциз – чийто размер е в абсолютна сума за физически обем;- Адвалорен акциз – процент от продажната цена;- Смесен – Част – специфичен, част – адвалорен.

Има освобождаване от акциз, когато акцизната стока се използва за по-нататъшна преработка (вино -> оцет); тютюн и алкохол, когато се закупуват от физически лиза и се внася през границата (ограничение за количество); стоки, ползвани от дипломатически, консулски представителства; акцизни стоки, предназначени за военни (само членки на НАТО); за институции на европейската общност.Особеност:Въвеждането на бандеролите – държавна ценна книжа, удостоверяваща заплащането и внасянето на акциза. Печатат ги Министерство на Финансите. Да не може да имаме достъп до стоката без да унищожим бандерола (не може де препродава стоката с един и същ бандерол).

4. МитаИсторически са възникнали най-рано главно като регулатор на външна търговия.Вносни мита:

- Протекционистични – целта е да се защити местното производство от конкуренцията на вносните стоки;

- Запретителни – целта е да се спре вноса от дадена държава, много високи ставки;

- Конвенционални – ниски, за внос от страни, с които има сключени договори за преференциална търговия;

- Статистически – ниски ставки, целта е да регистрират, наблюдават вноса и износа.

Износни мита – държавата обикновено не налага, за да се запазят ниските цени; налагат се, когато трябва да се спре изтичането на ценни суровини.

Тема 11. Преки (подоходни) данъци

1. Обща характеристика на преките данъциТези данъци са правно уредени в Закона за облагане на доходите на физически лица и Закона за корпоративно подоходно облагане. Подоходното облагане има

48

дълга и богата история. Основният въпрос е как да се формулира работеща дефиниция за дохода, която да бъде използвана за данъчните нужди. Теоретичната мярка на дохода е консумацията плюс измененият в нетното богатство. Тя обаче е практически неприложима и неудобно за администриране на данъка. Затова между теоретичната концепция за дохода и неговото легално определения винаги съществува различие. Друг проблем е свързан с интегрирането на подоходните данъци – дали индивидуалният и корпоративният подоходен данък да бъдат формално обединени в един данък. Тази интеграция води до твърде големи усложнения при административното й прилагане. Освен това юридическите лица са самостоятелни икономически единици, които се различават от физическите лица по начина на реализиране на своя доход. Ако те бъдат облагане с един всеобщ подоходен данък, приходите ще бъдат твърде ниски, поради частта от печалбата на юридическите лица, която ще бъде реинвестирана и няма да бъде разпределяна под формата на доход, респективно няма да бъде облагана. Затова двата данъка съществуват едновременно, но данъчните им бази трябва да бъдат подходящо определени, както за да обхванат целия реализиран в една икономика доход, така и за да се избегне двойното данъчно облагане.При подоходното облагане възниква въпросът дали то да бъде:

- Глобално – всички доходи да се третират единно, независимо от източника на получаването им, и да се приложи количествен критерий при спазване на принципа за справедливо разпределение на данъчното бреме, или

- Шедулярно – да се приложи качествен критерий и разпределянето на данъчното бреме да бъде според източника на дохода, което налага диференцирани данъчни ставки за отделните видове доход.

Все повече в практиката се утвърждава глобалното облагане, съчетано със съответните намаления на облагаемата база или на данъчното задължение (данъчен кредит).И един последен проблем при подоходното облагане е дали то да бъде прогресивно или пропорционално. Обикновено индивидуалното подоходно облагане е прогресивно, с оглед на преразпределителните функции на данъка, докато корпоративното облагане в някои страни е пропорционално, а в други – с диференцирани данъчни ставки в зависимост от икономическата политика на съответното правителство.

2. Корпоративно подоходно облаганеОбект:

- Печалбата на местни ЮЛ;- Печалбата на местни ЮЛ, които не са търговци;- Печалбата на чуждестранни ЮЛ със седалище в България;- Други доходи на ЮЛ на територията на България;- Някои видове разходи – социални разходи; представителни разходи;

разходи за експлоатация на транспортни средства за управленската дейност (10%);

- Данъчно облагане на хазарта;- Приходи на бюджетни предприятия от търговски сделки и наеми;- Корабни оператори.

Видове корпоративни данъци:- Корпоративен данък върху печалбата;- Данъци, удържани при източника;- Данъци върху доходите;- Алтернативни данъци (хазарт, кораби, приходи от наем).

Данъчни постоянни разлики – счетоводни приходи или разходи, които не се признават за данъчните цели.

49

Данъчни временни разлики – приходи или разходи, които са признати за данъчните цели в година различна от счетоводното им отчитане.Социални разходи – преференции – 10%:

- Ваучери за храна – 60 лв. / месец;- Доброволно социално осигуряване или застраховка „живот” – 60 лв. /

месец.

Корпоративен данък върху печалбатаОпределяне на облагаемата печалбаДанъчната основа или облагаемата печалба се определят от финансовия резултат чрез прибавяне или намаляване на приходи или разходи, които са регламентирани в ЗКПО.Данъчно третиране на амортизациятаЗКПО дава възможност за данъчни цели да се използват освен линейния метод на амортизация и методът на снижаващия се остатък с коефициент 1.5 за повишаване на данъчната амортизационна норма и също завишаване с 50 на сто на данъчната амортизационна норма.Данъчен кредитСпоред ЗКПО при определени условия данъчнозадължените лица имат право на данъчен кредит в размер на 10% от инвестирани суми.Данъчният кредит е сумата, с която се намалява данъчното задължение на данъкоплатеца. Той може да бъде възстановим и невъзстановим.Невъзстановим данъчен кредитПревишаването на абсолютната сума на невъзстановимия данъчен кредит над сумата на данъчното задължение не поражда отговорност от страна на държавата за съответното превишаване.Възстановим данъчен кредитПревишението на възстановимия данъчен кредит над данъчното задължение се покрива от държавата.Инвестиционен данъчен кредитОсновата на този данъчен кредит е стойността на извършените инвестиции и неговия размер е еднакъв за всички предприятия. Ефективната данъчна ставка за данъчнозадължените лица ще се различава в зависимост от това, какъв обем инвестиции, даващи право на данъчен кредит, е направило всяко от тях.Регулиране на слабата капитализацияФискалният режим на лихвите по сключените заеми оказва влияние върху структурата на финансовите средства на фирмата. Тъй като лихвата по получени заеми не са доход за фирмата, нормално е те да не бъдат облагани, т.е. да приемат формата на необлагаеми разходи. Освобождаването от облагане на лихвите дава възможност да се увеличи финансовата рентабилност при равни други условия. Увеличаването на дълга има като непосредствен резултат нарастването на нормата на печалбата към собствения капитал, ако фирмата инвестира в проекти с рентабилност по-висока от цената на заемния капитал. В ЗКПО са въведени правила за регулиране на слабата капитализация, за да се стимулират фирмите към ефективно управление на ползваните заеми. Целта е да се защитят както интересите на собствениците, така и на държавата, тъй като прекалено големият дял на заемни средства може да доведе до невъзможност печалбата да покрие лихвите по кредитите.Според ЗКПО максималният размер на признатите за разход при данъчно облагане лихви не може да надвишава сумата от приходите от лихви на данъчно задълженото лице, увеличено с 50% от неговия положителен финансов резултат, без приходите и разходите по лихви. В закона са изброени видовете заеми и лихви, които са обект на фискална регулация, и е отбелязано, че тези правила не се прилагат, когато за съответния данъчен период размерът на привлечения капитал е равен или по-малък от размера на собствения капитал.

50

Избягване на двойното международно данъчно облаганеСпоред ЗКПО, когато няма сключена спогодба или друг международен договор за избягване на двойното данъчно облагане, местните ЮЛ и местните неперсонифицирани дружества ползват данъчен кредит за всички идентични или подобни чуждестранни данъци, наложени в чужбина. Данъчният кредит се определя за всяка страна поотделно и се ограничава до размера на българския данък върху печалбата и данъка за общините, които биха били дължими, ако се определяха за местна печалба. Следователно нетната сума без данък, реализирана в чужбина, се включва в отчета за приходите и разходите като финансов приход и платеният в чужбина данък се приспада до законово определения лимит. Данъчният кредит се определя за всяка страна поотделно.

Данъци, удържани при източникаДанък върху доходите от дивиденти и ликвидационни дялове, начислени в полза на местни и чуждестранни лица – 5%Този данък се начислява и внася при източника, т.е. от ЮЛ или неперсонифицираното дружество, което разпределя дивидентите. Данъкът е за сметка на лицата, които получават дивиденти. Сумите, получени като дивиденти от ФЛ, не подлежат на облагане по ЗОДФЛ.Облагаемата основа на дивидентите, като последното понятие за данъчни цели се използва в по-широк смисъл:

- Доход от акции;- Доход от дялови участия, вкл. И в неперсонифицирани дружества, и от

други корпоративни права, третирани като доходи от акции, невключващи вземания за дълг;

- Извършено разпределение от ЮЛ в полза на акционер или съдружник, произтичащо от неговия собствен дял в капитала на същото ЮЛ, независимо дали то има текущи или натрупани приходи и разходи.

Алтернативни данъци - най-вече хазарта, но и оператори на кораби и бюджетни предприятия.Хазарт – обекта на облагане да приходите от помощни и спомагателни дейности – брутни приходи – 13%:

- Тото, лото, спорт – данъчна основа – залога; 15%; данъчно задължени лица – организаторите;

- Лотарии, томболи, бинго – данъчно основа – залога; 15%;- Импулси при телефони – данъчна основа – увеличението на цената; 15%;- Игрални автомати – абсолютна сума за игрално съоръжение; игрални

автомати – 500 лв. (3 месеца); игрални съоръжения – 500 лв.; ролетки – 22 000 лв., други игрални съоръжения – 5 000 лв..

Кораби:- 1 ден експлоатация на база нетен тонаж; абсолютна стойност – данъчна

основа – 10%;- До 1000 тона – 3.5 лв. за всеки 100 тон;- От 1000 до 10 000 тона – 35 лв. + 3 лв. за всеки 100 тон.

Приходи на бюджетни предприятия:- Обект – приходите;- За предприятия – 3%, а за общини – 2%.

3. Облагане на доходите на ФЛДанъкът върху доходите на ФЛ е типичен представител на подоходните данъци. Той е прогресивен данък с облагаема база – реализирания годишен доход, и данъчно задължени лица – ФЛ, ЕТ и някои юридически лица.Данъчно задължени лица:Местни ФЛ без оглед на тяхното гражданство са:

51

- Лица, които имат постоянно местоживеене в България;- Лица, които пребивават в България повече от 183 дни (изключение – лица,

които работят в чужбина, но са изпратени от България; облагат се за доходите, които те реализират в България и чужбина).

Чуждестранни ФЛ, пребиваващи в България – облагат се само доходите им в България.Облагаеми доходи:

- Доходи от трудов договор;- Доходи от граждански договор;- Доходи от занаятчийска дейност;- Доходи от упражняване на свободна професия;- Доходи от селско, горско, водно стопанство;- Доходи от продажба и замяна на недвижимо имущество и превозни

средства;- Доходи от наеми;- Авторски и лицензионни възнаграждения.

Необлагаеми доходи:- Доходи от продажба или замяна на – един недвижим жилищен имот, но при

условие, че е притежаван поне 3 години; или до 2 недвижими имота, както и селскостопански и горски имоти, независимо от броя им, ако са притежаване поне 5 години; или на превозни средства, ако са притежавани поне 1 година;

- Обезщетения от ДОО;- Лихви по влогове и депозити;- Лихви и отстъпки по ЦК;- Получени обезщетения при средна и тежка телесна повреда или смърт при

изпълнение на служебни задължения;- Получени застрахователно обезщетения при възникване на

застрахователно събитие;- Пенсии, стипендии, обезщетения за безработица;- Социални помощи;- Детски надбавки и издръжки за деца;- Парични и предметни награди от донори на биологични продукти и

човешки органи;- Парични и предметни печалби от хазартни игри;- Разпределена печалба под формата на нови дялови и акции или

увеличаване на номиналната стойност на съществуващите.Данъчни облекчения за ФЛ:

- Лицата с намалена трудоспособност 50 или повече от 50%, могат да приспаднат 7920 лв.;

- До 10% от сумата на годишната данъчна основа за направени лични вноски за застраховка „Живот” и ДДПО;

- Дарения: до 5% от данъчната основа в полза на здравни, лечебни заведения, училища, детски градини, БЧК, читалища, фондации, комуни и т.н.;

- Дарения: до 15% за култура;- Дарения: до 50% за фондови за лечение на деца, трансплантации.

Общият размер на всички данъчни облекчения не може да бъде по-голям от 65% от годишната данъчна основа.

- За млади семейства – граждански брак; един от съпрузите трябва да е по-малък от 35 г. при кандидатстване за ипотечен заем, ако е до 100 000 лв., лихвите се приспадат. Трябва да нямат друго жилище.

- При доходи от друга стопанска дейност: до 40% за авторски и лицензионни възнаграждения; до 25% при свободни професии; до 60% при ФЛ за

52

тютюнопроизводство, земеделско производство и непреработена селскостопанска продукция.

Тема 12. Имуществени данъци и други публични приходи

1. Обща характеристика на имуществените данъциИмуществените данъци са важна съставка на прякото реално облагане, по силата на което приходите се събират в зависимост от количествените и качествените измерения на движимите и недвижимите имоти, без да се вземат предвид индивидуалните качества на данъкоплатците. Независимо от сложната им еволюция имуществените данъци продължават да допълват фискалните инструменти на съвременните държави. Традиционни техни представители са данъците върху земята, данъкът върху сградите и данъкът върху наследството.

2. Данък върху недвижимите имотиОбект – сгради и поземлени имоти – данъчна оценка до 1680 лв. не се облага; Носител на данъка е собственика. Плаща се, независимо дали се ползва. При Акт № 16 – трябва да се уведоми данъчната служба и при покупка; данъчна оценка (зависи от вида, местоположението, площ и др); граница – 0,5-2 промила; при намалена трудоспособност над 50% - намалява се с 75%, а при основно жилище – намалява се до 50%.

3. Данък върху наследстватаОбект – наследените имущества в страната и чужбина, а за чуждестранни граждани – само в България. Заплаща се от наследниците. Не се плаща от преживелия съпруг или децата. Наследниците са длъжни до 6 месеца след получаването на наследството да го декларират. Данъкът е различен в зависимост от роднинската връзка: от братя, сестри и техни деца – 0,4 – 0,8 %; останалите – 3,3 – 6,6% и при двете за наследствени дялови над 250 000 лв. Еднократен данък.

4. Данък върху дарениятаОбект – придобитите недвижими имоти; не се облагат между съпрузи и деца; граница – 1,1 – 3%; като при наследствата

5. Данък при възмездно предоставяне на имуществоОбект – придобитите недвижими имоти; не се облагат между съпрузи и деца; граница – 1,1 – 3%; като при наследствата

6. Данък върху превозните средстваОбект – МПС, кораби, самолети и т.н.; собствениците:

- Леки коли (мощност, година на производство) – абсолютна сума за 1ца мощност;

- Мотопеди – 10 – 20 лв.;- Джетове – 100 – 300 лв.

7. Патенти, глоби, лихви и конфискацииПатентният данък е 100% местен данък. ФЛ и ЕТ, които извършват посочени в закона дейности; условия:

- В закона да е предвиден;- Оборотът за предходната година не трябва да е повече от 50 000 лв.;- Не трябва да е регистрирано по ЗДДС.

Общинският съвет определя размера на данъка в зависимост от дейността, мястото и т.н.Малки хотели – от 25 до 250 лв. (1,2 и 3 звезди)

8. Държавни и местни такси (същност, видове и организация)Закон за местните данъци и такси:

- Такса смет – на база на данъчната оценка на имота;- Такса за ползване на пазари, тържища, тротоари;- Такса за детски ясли, градини, кухни;- Такса за специализирани институции за социални услуги;

53

- Такса за технически услуги;- Такса за административни услуги;- Такса за гробни места;- Туристическа такса;- Такса за притежаване на куче.

Тема 13. Бюджет и бюджетна политика (Бюджетна система и бюджетен процес)

1. Възникване и развитие на бюджетаБюджетът е сравнително нова икономическа категория, за възникването му са необходими три основни предпоставки:

- Развитие на стоково-паричните отношения;- Изграждане на държавата като институция;- Изграждане на парламентарно демократична форма на управление.

Първият бюджет е приет за първи път през 1688 г. в Англия. 17-18 век се въвеждат бюджетите в Западна Европа. В България – 1879 г., действал е от 1 март 1879 до 1 март 1890 г. Цифрите са във френски франкове, а текстът на руски език.

2. Същност, функции и роля на бюджетаДържавният бюджет е мястото, хазната, където се събират държавните приходи и откъдето се извършват държавните разходи.Характеристики на държавния бюджет:

- Правна характеристика – бюджетът се гласува като закон в НС, но той се разглежда като закон с особен характер. Законът за държавния бюджет е строго задължителен в разходната му част. Приходната част зависи от данъчните закони.

- Финансово техническа характеристика – бюджетът представлява план сметка за предполагаемите приходи и разходи на държавата за следващата календарна година.

- Социално-икономическа характеристика – чрез бюджета се извършва разпределение и преразпределение на доходите и формиране на крайните доходи на всички ФЛ и ЮЛ.

3. Принципи на изграждане на бюджета и методи за бюджетиранеМетоди за бюджетиране:

- Автоматичен – сумите от миналогодишния бюджет автоматично се поставят в новия;

- Метод на мажорация (завишаване) и минорация (занижаване);- Статистически – метод на средните величини;- Метод на непосредствените оценки (генетичен) – прави се анализ на

конкретните показатели за всяка година4. Видове бюджети

- Държавен бюджет – изготвя се от Министерство на Финансите, гласува се като закон от НС.

- Бюджет на ДОО – изготвя се от НОИ и също се гласува като закон (ЗБДОО) от НС;

- Бюджет на НЗОК – изготвя се от Министерство на здравеопазването и НЗОК, също подлежи на гласуване като закон от НС.

- Бюджет на общините – не се гласува като закон; приемат се на сесии на общинските съвети.

5. Бюджетен процес (съставяне, приемане, изпълнение, приключване и отчитане на отделните бюджети)Съставяне на проектобюджетаМинистерство на Финансите изготвя бюджетна прогноза за 3 години напред. Въз основа на тази прогноза, министърът на финансите дава указания в началото на

54

всяка година как да се изготвя проектобюджета от бюджетните звена. Всички бюджетни звена изготвят свои проектобюджети. Те трябва да съдържат аналитична и планова информация. Проектобюджетите се представят в Министерство на Финансите. МФ изготвя проектобюджета на държавата. Внася го в МС. Своя бюджет внася и съдебната власт, който е автономен. Целият проектобюджет се внася в НС, не по-късно от 2 месеца преди началото на следващата календарна година. Обсъждане и приемане на проектобюджета в НСНай-напред проектобюджетът се разглежда от бюджетната комисия. След това се провежда сесия на НС със следния дневен ред:

- Доклад изнася председателят на бюджетната комисия;- Министърът на финансите изнася експозе;- Бюджетът се подлага на обсъждане от депутатите;- Бюджетът се подлага на гласуване.

Обнародва се в държавен вестник в тридневен срок. Един месец след обнародването му МС издава постановление за изпълнението на бюджета. Въз основа на постановление първостепенни разпоредители с бюджетни кредити утвърждават своите бюджети и им правят тримесечни разпределения. Утвърждават бюджетните сметки на второстепенните разпоредители.Ако бюджетът не бъде приет от НС, приходната част се изпълнява в съответствие с данъчните закони. Разходната част се изпълнява в съответствие с разходите от предходния държавен бюджет. Ако текущо приходите не покриват разходите могат да се ползват краткосрочни заеми (месечни) – от БНБ или безлихвени заеми от бюджетни резерви. Месечните заеми не могат да надхвърлят ½ част от средномесечните заеми за предходната годинаИзпълнение на бюджета в рамките на бюджетната годинаПод изпълнение на бюджета се разбира редовното акумулиране на предвидените приходи и ритмичното финансиране на определени по обем и структура разходи. При изпълнението на бюджета говорим за изпълнение на приходната и изпълнение на разходната част. Съществува Наредба за касово изпълнение на държавния бюджет – съвместна наредба между МФ и БНБ. При изпълнението на бюджета могат да възникнат т.нар. касови разриви, т.е. приходите не покриват разходите в бюджетните звена. Съгласно Закона за устройството на държавния бюджет в този случай могат да се ползват нисколихвени заеми от БНБ или безлихвени заеми от временно свободни бюджетни източници. С разрешение на министър председателя могат да се прехвърлят средства от един бюджет в друг. С разрешение на министъра на финансите могат да се отпускат допълнителни средства, ако има преизпълнение на приходите или ако има открити нови приходоизточници. Приключване на бюджетаПод приключване се разбира установяване на общия обем и структурата на фактическите постъпилите приходи и фактически извършените разходи. За приключване на бюджета се използват два метода:

- Бюджетна жестия – при този метод на последния ден от годината се приключват сметките на стария бюджет и от 1 януари на следващата година се откриват сметките на новия бюджет. Ако има неполучени приходи от стария бюджет, те се пренасочват по специална сметка от новия бюджет. Ако има неусвоени разходи, същите си оставят на разположение на бюджетното звено. Това създава стимул за икономия на бюджетни средства.

- Бюджетен екзерцис – при този начин се въвежда, т.нар. ликвидационен период. Той е с продължителност от 2 до 3 месеца. Това е период от новата календарна година, в който едновременно действат стария и новия бюджет. Целта е да се получат всички приходи и да се извършат всички разходи от стария бюджет. Неудобството е, че може да се получи

55

преливане на средства от сметките на стария в сметките на новия бюджет и обратно. Днес не се ползва този метод, а само метода на бюджетна жестия.

6. Бюджетно регулиране и финансова децентрализация

Тема 14. Застраховане

1. Обща характеристика на застраховането (същност, функции и роля, застрахователни рискове, участници в застраховането, застрахователни договори)Доказана роля в живота на отделния човек и обществото като цяло застраховането е имало още в древността.Не съществува единно мнение между различните автори и изследователи в областта на застраховането по отношение на периодизацията в неговото развитие. Факт е обаче, че макар и не във вид, който е познат днес, зачатъци на застрахователни отношения са съществували в Древния Рим и Китай, което говори за осъзнатата още от дълбока древност необходимост от създаване на механизъм за разпределяне на риска и минимизиране на загубите, възникнали вследствие на неговото реализиране.Впоследствие динамичното развитие на икономическите отношения налага все по-бързи темпове на развитие и на застраховането, за да се достигне до съвременния етап, където трудно можем да си представим съществуването на системата на пазарни отношения отделно от застрахователната дейност. Потребностите на отделния човек, на икономиката и обществото са предпоставка за проникването на застраховането във всички области. Тези потребности са свързани със стремежа на хората за избягване на опасностите, чието реализиране води до възникване на загуби. И тъй като задачата е непосилна за отделния индивид, хората започват да прибягват до действия, в основата на които стоят взаимопомощта и общите усилия за обединение с цел по-безболезнено понасяне на загубите, възникващи вследствие на случайни събития.В пространството на човешките отношения застраховането си извоюва място като вид специфична дейност, която има за цел да канализира тези усилия за отстраняване или намаляване на вредите. Това става с помощта на натрупването на паричен фонд, който се формира от застрахователните вноски на участниците в застраховането. Така създаденият фонд се използва за възмездяване на претърпените загуби. Следователно същността на застраховането може да се определи като начин за компенсиране на понесените загуби, възникнали вследствие настъпването на случайни събития, чрез разпределянето им между всички участници с общ интерес на основата на еквивалентен принцип, изразяващ се в събиране на вноски от всеки участник, но възмездяване само на онези, които са претърпели вреди.От казаното дотук следва, че основната функция на застраховането е възмездяване на загубите, претърпени вследствие реализирането на застрахователния риск, чрез преразпределяне на натрупаните средства в застрахователния фонд между участниците в застраховането, или това е т.нар. рискова функция.Втората по значение функция е превантивната, т.е. предприемане на мерки за намаляване на риска чрез финансиране за тази цел на определени мероприятия за сметка на средства от застрахователния фонд, тъй като застрахователите са заинтересовани от възможно най-благоприятно протичане на риска или избягването му.Третата функция на застраховането е спестовната, която се проявява при някои видови животозастраховане (при застраховките със спестовен елемент).

56

С развитието на икономиката нарастват изискванията и предизвикателствата и към застрахователната дейност. Променят се рисковете вследствие на развитието на научно-техническия прогрес и непрекъснато променящите се икономически, социални и природни условия, което неминуемо води и до промяна във формите и методите на застраховането. Нараства потребността от защита на различни интереси и от гледна точка държавата не е в състояние да поеме отговорността за компенсиране на всички неблагоприятни последствия за икономиката и за отделния човек, възникващи в резултат на случайни събития. Ролята на застраховането се изразява в това, че то поема значителна част от тази отговорност, с което до голяма степен облекчава държавата, като по този начин се осигурява финансова стабилност, позволяваща да се компенсират понесените загуби и да не се прекъсва развитието на прогреса във всички области на човешката дейност.Застрахователен рискРискът е естествено проявяване на целенасочени дейности. Той води не към набелязана цел, а към отклонение от очакваните резултати. Думата „риск” означава „вземане на решение, резултатът от което не е известен”. Рискът е необходима категория в теорията и практиката на застраховането. Той е предпоставка за възникване на застрахователни отношения, тъй като без наличието на установен риск няма застрахователна потребност. Рискът съществува за срока на действие на застрахователния договор. Следователно за да бъде разбрана същността на застраховането трябва да се знае какво представлява риска като икономическа категория. Застрахователния риск се определя като вероятност за настъпване на дадено събитие.Основни характеристика на риска:

- Рискът е конкретно явление или съвкупност от явления, при реализирането на което се получава съответното плащане на застрахования от страна на ЗД;

- Рискът се свързва с конкретен застрахователен обект. Събитията се отнасят към обекта, който може да бъде засегнат при реализирането на риска.

- За да има риск трябва да има вероятност той да засегне даден обект, т.е. трябва да настъпи застрахователно събитие.

- При реализирането на риска се говори за настъпване на застрахователно събитие.

Размерът на риска е свързан с определен обект и зависи от неговата стойност. Рискът може да бъде измерен чрез застрахователната сума на обекта или чрез очакваната максимална загуба. При поемане на застрахователна защита на даден обект застрахователят трябва да определи размера на плащането, което трябва да направи застрахования. Само когато застрахователят разполага с достатъчно информация за развитието на риска, може да се направи и оценка на самия риск.Класификация на видовете рискОт гледна точка на техния произход:

- Природни (бури, градушки, земетресения, наводнения);- Социално-политически (стачки, войни, ембарго);- Социално-обществени (кражби, престъпност);- Финансово-икономически (загуби вследствие прекъсване на

производството, неплатежоспособност, непредвидени разходи, загуби на доход, загуби вследствие неблагоприятни отклонения във валутните курсове);

- Технически (аварии, експлозии);- Екологични (замърсяване на околната среда);- Транспортни.

От гледна точка на това дали има нарочно действие от страна на лицето:

57

- Обективни – няма нарочно действие, те са извън волята на човека, свързан с риска (буря, градушка);

- Субективни – има нарочно действие (шофиране в нетрезво състояние). Не винаги субективният риск е свързан с нарочно действие, в смисъл на съзнателно действие. Под субективен трябва да се разбира всеки риск, чието проявление е вследствие на поведението, характера, личните качества, познанията и т.нВъв връзка с подразделянето на рисковете на обективни и субективни се налага да изясним понятието „морален хазарт”. За морален хазарт говорим, когато даден риск от обективен се трансформира в субективен вследствие поведението на застрахования.

От гледна точка на очаквания резултат:- Чисти – възможният резултат от реализирането на риска може да бъде

нулев или отрицателен, т.е. загуба (например, автомобилна катастрофа, кражба);

- Спекулативни – възможен е както отрицателен, така и положителен резултат (например кредитният риск).

От гледна точка на големината на рисковете и финансовите възможности за тяхното управление:

- Малки;- Средни;- Големи;- Катастрофични.

От гледна точка на застрахователя:Застраховаеми са рисковете:

- Чието реализиране е случайно, предварително неизвестно по отношение момента на настъпване;

- Които могат да бъдат измерени;- При сбъдването на които е налице отрицателен резултат (загуба) за

застрахователя;- Които са съвместими с финансовите възможности на застрахователя;- При които съществува застрахователен интерес.

Незастраховаеми са рисковете, които не отговарят на критериите за застраховаемост.В зависимост от това, дали са включен в отговорност на застрахования или не:

- Покрити;- Изключени.

Участници в застрахованетоЗастраховател – това е организация или предприятие, което във връзка с предварително получена вноска е задължена да изплати обезщетение при настъпване на застрахователното събитие.Застрахован – това е физическо или юридическо лице, което срещу определена вноска получава правото да изисква плащания при настъпване на събития, които застрашават живота, трудоспособността или имуществото му.Застрахователен договорЗастрахователният договор поражда права и задължения на страните, посочени в него по повод сключената застраховка. В застраховането съществува разлика между предмет и обект на застрахователния договор. Под предмет се разбира паричната компенсация на застрахования от застрахователя под формата на застрахователна сума или обезщетение. Обект на застрахователния договор могат да бъдат следните неща: имущество, хора, дълг и др.

2. Застраховане на имущества и МПСИмуществено застрахованеОбект на застраховане са материални или нематериални ценности. Целта на този вид застраховане е възмездяване на настъпили вреди. Подразделя се на:

58

- Автомобилно – обект на застраховане може да бъде транспортните средства, гражданската отговорност на собственика или водача, пътниците;

- Морско – обект на застраховането тук могат да бъдат плавателният съд, превозваният товар, гражданската отговорност за причинени вреди на трети лица и др.;

- Авиационно ;- Селскостопански – обект на застраховане са земеделски култури и

домашни животни;- Застраховане на сгради и имущества ;- Застраховане на отговорности – покриват се материални или нематериални

вреди на трети лица, причинени вследствие на виновно действие (или бездействие) от страна на застрахования (застраховане на отговорност за произведена продукция, отговорност на превозвача, гражданска отговорност на собствениците и водачите на МПС, професионално отговорност и др.);

- Промишлено застраховане – застраховане срещу прекъсване на производството, застраховка „индустриален пожар и други подобни бедствия”;

- Застраховане на технически рискове – застраховка на строително-монтажни работи, застраховка на машини, съоръжения, инсталации и др.;

- Застраховане срещу финансови рискове – застраховка на различни видове кредити, лизингово застраховане, застраховане на гаранции и др.;

- Други видове – застраховане на космически и атомни рискове, срещу замърсяване на околната среда, експортно застраховане и т.н.

3. Презастраховане4. Приходи, разходи и финансови резултати на финансовите дружества

Тема 15. Социално и здравно осигуряване

1. Същност и обхват на социалното осигуряванеСоциалното осигуряване (СО) е форма на издръжка на нетрудоспособните лица в

дадено общество. СО е израз на грижата на обществото за неговите членове. Осигуряването е сродна със застраховането дейност, която за разлика от него обаче невинаги почива на пазарен принцип. СО, разбирано в най-широк смисъл, е вид финансова закрила, финансово покровителство, което обществото дава на неспособните да се самоиздържат свои членове. За практическото осъществяване на тази закрила се формира специален фонд или фондове, от които под формата на пенсии, помощи и други социални плащания се предоставят парични средства, необходими за съществуването на неработоспособните индивиди. Обективна предпоставка за съществуването на СО са съпътстващите живота на хората социални рискове.

Социалните рискове са случайни неблагоприятни събития (заболяване, злополука, болест, старост, смърт), а също така и щастливи събития или състояния (бременност, раждане на дете, достигане до пенсионна възраст), възникването на които обременява дадено лице с извършване на непредвидени или допълнителни разходи, или пък го лишава от възможността да получава очаквани доходи. Следователно осигурителните рискове са различни по характера си събития или състояния, които са причина за временна или трайна нетрудоспособност на някои от индивидите в обществото, което трябва да поеме тяхната издръжка.

Според произхода им осигурителните рискове се подразделят на :- професионални (трудова злополука, професионална болест)- непрофесионални (общо заболяване, майчинство, старост)

Според характера на последиците от възникването им:- биологични (заболяване, инвалидност, старост, смърт)

59

- икономически (безработица)- социално-демографски (раждане на дете)

Действащото у нас законодателство гарантира правото на осигуряване на гражданите на Р България. На практика това се осъществява чрез нарочно изградена по законодателен път осигурителна система в тристълбова конструкция:

- първи стълб – задължително осигуряване- втори стълб – задължително допълнително осигуряване- трети стълб – доброволно допълнително осигуряване

Погледнато най-общо тази система е съставена от две основни звена: Социално и здравно осигуряване.

Социално осигуряване

СО в България се урежда с Кодекса за социално осигуряване, според който СО има два основни клона: Задължително и всеобщо държавно обществено осигуряване и Допълнително социално осигуряване.

Държавното обществено осигуряване (ДОО) у нас включва покритие на всички осигурителни рискове в съответствие с международните стандарти. По линията на ДОО се предоставят обезщетения, пенсии и помощи при временна нетрудоспособност, временно намалена трудоспособност, инвалидност, майчинство, безработица, старост и смърт. В кръга на лицата, които са задължително осигурени на всички социални рискове, влизат: работниците и служителите, наети за работа за повече от 5 работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, без оглед на вида на работата, начина на заплащане и източника на финансиране; държавните служители; съдиите, прокурорите, съдия-изпълнителите, съдиите по вписванията и съдебните служители; кадровите военнослужещи, офицерите, сержантите и гражданските лица в системата на МВР; членовете на кооперации, които упражняват трудова дейност и получават възнаграждение в кооперацията; лицата, работещи по втори трудов договор; изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества; лицата, които упражняват трудова дейност и получават доходи на изборна длъжност, а също така и служителите духовно звание. Задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, старост и за смърт са: лицата, които са регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, земеделски производители и тютюнопроизводители; лицата, полагащи труд без трудово правоотношение и др.

Системата на ДОО в България функционира на разходно-покривен принцип – тази система е уредена така, че издръжката на неработоспособните е за сметка на работещите лица. Средствата за покриване на осигурителните рискове се набират от осигурителни вноски, които постъпват във фондовете на ДОО. Самата осигурителна вноска представлява нормативно определена процентна удръжка от брутното възнаграждение на осигуреното лице. Съществуват нормативни изисквания относно минималната и максималната осигурителна сума – осигурителни прагове, които се обвързват с минималната работна заплата за страната и се определят ежегодно със Закона за бюджета на ДОО.

- Минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица – 420 лв.

- Мин. размер на осиг. доход за регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители – 240 лв.

- Максимален месечен размер на осигурителния доход – 2000 лв. Една част от осигурителната тежест се поема от работодателя, а останалата част от

осигуреното лице – 60:40 (????)

Лицата, осигурени за всички социални рискове, имат право на:

60

а) парични обезщетения за: временна нетрудоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест; за санаторно-курортно лечение; при медицински преглед или изследване, карантиниране или отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане или придружаване на болен член от семейството; трудоустрояване; бременност и раждане, както и за отглеждане на дете;

б) парични помощи за: инвалидност, поради общо заболяване, когато не е налице основание за отпускане на пенсия; профилактика на заболявания и рехабилитация; необходими във връзка с увреждането помощно-технически средства;

в) обезщетение за безработица;г) пенсии за: осигурителен стаж и възраст; инвалидност вследствие трудова

злополука или професионално заболяване; инвалидност поради общо заболяване; Лицата, осигурени за трудова злополука или професионална болест, имат право на:

а) парични обезщетения за: временна нетрудоспособност поради трудова злополука и професионална болест; за санаторно-курортно лечение; при медицински преглед или лечение;

б) парични помощи за: профилактика на заболявания и рехабилитация; в) пенсия за инвалидност вследствие трудова злополука или професионално

заболяване;г) парични помощи за набавяне на свързани с увреждането помощно-технически

средства;

Лицата, които са осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, имат право на:

а) пенсия за инвалидност поради общо заболяване;б) пенсия за осигурителен стаж и възраст;в) парични помощи за набавяне на свързани с увреждането помощно-технически

средства

В случай на смърт на осигуреното лице съпругът/та, децата и родителите имат право да получат еднократна помощ, равняваща се на две минимални работни заплати и наследствена пенсия.

Средствата на ДОО се обособяват в няколко фонда с различно предназначение: Фонд „Пенсии”, Фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност”, Фонд „Трудова злополука и професионална болест”, Фонд „Общо заболяване и майчинство”, Фонд „Безработица”

Министерството на труда и социалната политика е органът, който разработва, координира и провежда държавната политика в областта на ДОО. Управлението на ДОО се осъществява от НОИ, а обслужването на осигурителните задължения на гражданите и фирмите – от НАП.

Редът и условията за получаване на пенсии са регламентирани в Кодекса за СО. Пенсия за изслужено време и старост се получава по право при навършване на нормативно определена възраст (63 години за мъжете и 60 години за жените) и при наличието на определени години трудов стаж (37 години за мъжете и 34 години за жените). Пенсиите за инвалидност поради трудова злополука се отпускат независимо от продължителността на трудовия стаж, като върху размера на пенсията влияние оказва само групата на инвалидност – I, II, III, определена в зависимост от процента загубена трудоспособност. Пенсията поради общо заболяване освен с групата инвалидност се обвързва и с наличието на трудов стаж при навършена определена възраст на осигуреното лице. Наследствените пенсии произтичат от личните пенсии и се отпускат на лица, които са били издържани от наследодателя, като се спазват определени нормативни изисквания. Не могат да се унаследяват единствено социалните пенсии.

61

Вторият стълб на системата за пенсионно осигуряване е Допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО). Този вид осигуряване е предвидено за лицата, работещи в условията на 1 и 2 категория труд и имащи право на по-ранно пенсиониране, а така също и за лицата, родени след 31 декември 1959 г., които са осигурени и в съответствие с изискванията на ДОО. ДЗПО е персонално, то се осъществява чрез вноски под индивидуален осигурителен номер по индивидуална партида. Или за разлика от ДОО ДЗПО функционира на капиталопокривен принцип. Размерите на пенсиите по ДЗПО зависят от направените вноски по индивидуалните партиди на осигурените лица, постигнатата доходност от инвестициите на фонда и нормативно утвърдените биометрични таблици.

Вноските на задължително осигуряваните за допълнителна пенсия лица се акумулират в два вида пенсионни фондове – професионални и универсални, които са частно администрирани. Учредяването и управлението на пенсионните фондове се извършва от пенсионноосигурителни дружества, лицензирани по реда на Кодекса за СО. Универсалните фондове акумулират вноските по задължителното осигуряване за допълнителна пенсия на родените след 31 декември 1959 г. лица, осигурени по линията на ДОО. Осигурителната тежест се разпределя между работодателя и осигуреното лице в нормативно определено съотношение.

Осигуряването в универсален пенсионен фонд дава право на:- допълнителна пожизнена пенсия за старост при придобиване право на

пенсия за осигурителен стаж и възраст по линията на ДОО.- Еднократно изплащане до половината сума, набрана по индивидуалната

партида, в случай на доживотна загуба на работоспособност над нормативно определен размер;

- Еднократно или разсрочено изплащане на суми на наследниците на починало осигурено лице или на пенсионер при условия и ред, определени в Кодекса за СО.

Професионалните пенсионни фондове акумулират вноските на лицата, работещи в 1 и 2 категория труд, които задължително се осигуряват за срочна професионална пенсия с месечни вноски, определени с Кодекса за СО. За тези лица вноските в професионалните фондове са изцяло за сметка на работодателя. Сумата на целевата вноска се определя като процент от брутното възнаграждение на осигурявания, което е диференцирано съоветно за 1 и 2 категория труд.

Осигуряването в професионален пенсионен фонд дава право на:- срочна професионална пенсия за ранно пенсиониране на работещите с

нормативно определен минимален стаж при условията на 1 и 2 категория труд (съобразно категорията) до придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст;

- Еднократно изплащане до половината сума, набрана по индивидуалната партида в случай на пожизнено изгубване на работоспособност над нормативно определен размер;

- Еднократно или разсрочено изплащане на суми на наследниците на починало осигурено лице или на пенсионер при условия и ред, определени в Кодекса за СО.

Третият стълб на пенсионното осигуряване в България е Допълнителното доброволно пенсионно осигуряване (ДДПО), което, подобно на задължителното осигуряване за допълнителна пенсия, дава възможност за допълнителни доходи на лицата след пенсиониране и е частно администрирано.

Всяко, навършило 16 години лице може доброволно да се осигурява или да бъде осигурявано от трето лице във фонд за допълнително пенсионно осигуряване на базата на сключен договор с пенсионноосигурително дружество. ДДПО се извършва на капиталопокривен принцип, като осигурителните вноски са предварително определени в договора с пенсионноосигурителното дружество. Всяко лице, осигурено във фонд за

62

ДДПО, има индивидуален осигурителен номер и индивидуална партида, по която се натрупват направените вноски, доходите от тяхното управление, както и средствата, прехвърлени от друг фонд за ДДПО. Вноските могат да се правят ежемесечно, през някакъв друг интервал, или еднократно и се правят от самоосигуряващото се лице и/или от трето лице осигурител (работодател или например родител). Всяко осигурено лице може да притежава на свое име само една индивидуална партида във фонд за ДДПО., която се води в левове и в дялове. Дяловете е един фонд са равни по стойност и всеки от тях представлява пропорционална част от нетните активи на фонда.

Осигуряването по линията на ДДПО дава право на:- лична пенсия за старост или за инвалидност, изплащана пожизнено

(доживотна рента), чиито размер се определя въз основа на набраните средства по индивидуалната партида, биометричните таблици и техническия лихвен процент;

- наследствена пенсия – в случай на смърт на осигуреното лице;- еднократно изплащане на сумата, натрупана по индивидуалната партида в

доброволния пенсионен фонд, или разсрочено изплащане на равни части от тази сума за срок, предварително определен от участника в доброволния пенсионен фонд;

- Еднократно или разсрочено изплащане на суми на наследниците на починало осигурено лице или на пенсионер.

Веднъж в една календарна година осигуреното лице може да прехвърли цялата сума от набраните по индивидуалната му партида лични осигурителни вноски или част от тази сума по индивидуална партида за допълнително пенсионно осигуряване на съпруг или на роднини по права линия до втора степен. Осигуреното лице има право, когато пожелае, да изтегли натрупаните по неговата индивидуална партида средства от личните му осигурителни вноски. Натрупаните по индивидуалната партида суми от вноски на осигурителя могат да се изплащат на осигуреното лице само когато то придобие право на лична пенсия за старост или за инвалидност.

Личните вноски за ДДПО, които правят физическите лица, се приспадат от дохода им преди облагането с данък по ред, начин и размери, регламентирани в Закона за облагане на доходите на физическите лица. Вноските на осигурителите за ДДПО на работниците и служителите им се признават като разход за дейността по ред, начин и размери, регламентирани в Закона за корпоративно подоходно облагане.

Освен допълнителното осигуряване за временна и трайна нетрудоспособност българският законодател е предвидил и възможност за допълнително доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация. Този вид осигуряване се реализира посредством участие във фонд за допълнително доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация. Сумите, които се внасят, също се натрупват в индивидуална партида на осигуреното лице. Лице, което е осигурено в доброволен фонд за безработица, има право на парично обезщетение за безработица за нормативно определен максимален срок. Обезщетението е до набраните по индивидуалната партида средства. Лице, което е осигурено във фонд за ДДПО за професионална квалификация, има право на средства за обучение за: придобиване на начална квалификация, в случай, че няма такава; допълнителна квалификация; преквалификация и получаване на по-висока образователна степен.

2. Задължително и допълнително пенсионно осигуряване3. Финансови аспекти на здравното осигуряване

63

4. Системи на финансиране, права и задължения на участниците в здравноосигурителния процес

Валутен бордВалутният борд е система, при която дадена парична единица е конвертируема при фиксиран курс спрямо друга парична единица. В най-честия случай това означава, че тя е напълно обезпечена с активи в съответната твърда валута. Златният стандарт е подобна система, при която стойността на паричната единица е фиксирана към дадено количество злато.

Валутният борд е институция, която има няколко основни характеристики:

валутният борд е задължен да купува и продава неограничено чужда валута (т.нар. резервна валута – долар или евро) срещу местна валута в брой или по банков път;

валутният борд поддържа валутен резерв, който покрива парите в обръщение (т.нар. паричен агрегат М0);

валутният борд не отпуска кредити на правителството;

валутният борд не провежда монетарна политика – не извършва операции на открития пазар, не определя целеви лихвени проценти, не отпуска рефинансиране, не купува или продава валута по свое желание (валутният борд купува и продава валута само при поискване от граждани, фирми или банки);

валутният резерв се инвестира в нискорискови и ликвидни активи, деноминирани в резервната валута;

няма ограничения за външнотърговски и международни капиталови трансфери.

Задължението на валутния борд да обменя неограничено резервната валута срещу местна валута и обратно означава, че страната възприема монетарната политика на страната с резервната валута. Съответно лихвените проценти и инфлацията в страната с валутен борд следват и зависят от лихвите и инфлацията в резервната страна (САЩ - ако резервната валута е долар, Еврозоната, ако резервната валута е евро). По тази причина за резервна валута обикновено се избира стабилна международна валута.

Валутен борд в България [редактиране]

Валутният борд в България е въведен през 1997 година от правителството на Обединените демократични сили, след тежката икономическа криза през 1996-1997. Проблемите в управлението

64

на страната, възникнали поради стремежа на правителството на БСП едновременно да запази работните места (като не закрива губещи предприятия), да изплаща външния дълг и да контролира валутния курс, се задълбочават до степен на икономическа криза. Икономическата криза предизвиква политическа криза, масови протести в цялата страна, опожаряването на Народното събрание (10.01.1997 г.) и отказ на президента Желю Желев да връчи мандат за съставянето на ново правителство след оставката на Жан Виденов (декември 1996 г.) . Правителството е изправено пред перспективата от повторно (след мораториума при кабинета на БСП и Андрей Луканов през 1990) прекратяване на плащанията по външния дълг. Поради системната неспособност на българските правителства да управляват ефективно публичните финанси, Международният валутен фонд се съгласява да окаже помощ на правителството само при въвеждане на валутен борд.

След политическата криза в началото на 1997 и проведените избори, валутният борд е въведен на 1 юли 1997 със Закона за Българската народна банка, приет на 10 юни 1997. Функциите на валутен борд са поети от Управление „Емисионно“ на Българска народна банка. Законът фиксира обменния курс на българския лев на 1000 лева за 1 германска марка (след въвеждането на еврото през 1999 - 1955,83 лева за 1 евро) (след деноминацията на лева на 5 юли 1999 - 1.95583 лева за 1 евро).

Факторингът е търговска операция, при която дадена фирма "продава" своите вземания (по фактури) от клиенти на трето лице в замяна на незабавно плащане, което в общия случай е по-малко от номиналната фактурирана стойност на вземанията.

По своята икономическа същност факторингът е много близък до форфетирането с тази разлика, че при последното става въпрос за конкретна сделка по внос-износ (а не за цялата съвкупност от балансови вземания).

Икономическият смисъл на операцията е да бъде освободен оборотният капитал на фирмата, "замразен" във вземания по неплатени фактури, и да бъде реинвестиран в текущата дейност на фирмата. Факторингът според определението в т.24 на §1 от допълнителните разпоредби на ЗКПО "е сделка, при която едно лице (фактор) купува по силата на договор за цесия еднократни или периодични парични вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги, като поема риска от събирането на тези вземания срещу заплащането на определено възнаграждение". Факторинговите сделки са предмет на дейността и на банките и небанковите финансови институции. Договорът за факторингова сделка е двустранен, възмезден и дългосрочен и съдържа елементи на договора за цесия и договора за извършване на услуга. Отношенията по факторингова сделка включват три страни:

1. предприятие, което продава стоки или услуги с отсрочено плащане;

1. предприятие - купувач на стоки или услуги, което е платец по сделката с предприятието продавач;

1. фактор - лице (банка, небанкова институция, предприятие), което действа като агент, поемайки задължението да събере вземането от купувача платец и да го предостави на продавача.

Видове Факторинг:

– открит и скрит факторинг - при открития факторинг длъжникът по сделката, в лицето на купувача е информиран за прехвърлянето на вземанията и той извършва плащането пряко към фактора. При скрития факторинг купувачът не е уведомен за фикторинговата операция и плаща дължимата сума на продавача. Съгласно сключения от него договор, продавачът получава определените суми като представител на фактора и му ги предава или влага в отделна банкова сметка на негово име.

– същински и несъщински факторинг - при същинския факторинг факторът поема риска и той купува вземанията без право на регресен иск към продавача на стоките и услугите. При несъщинския факторинг продавачът остава регресивен длъжник и е потенциално изложен на претенции от страна на фактора за изплащане на дължимите суми по вземанията.

65