Рецепция

Изготвил: Дияна Светославова ГеоргиеваСтудентка в III курс БФ-задочно обучение

Ф№1003012061

Образът на Електра в изкуството

~{}~

В древногръцката митология Електра е име на няколко женски образа: дъщеря на Океан и Тетида, майка на Дардан, Ясион и Хармония, от Зевс; една от седемте дъщери плеяди на Атлант и Плейона, майка на Ирида и Харпиите от Тавмант; дъщеря на Агамемнон и Клитемнестра, в „Илиада” се нарича Лаодика; дъщеря на Хелиос и Рода.

Старогръцката литература изобилства от различни трактовки на древните митове. Така срещаме няколко варианта на произведения, изградени върху един и същи мит. Есхил, Софокъл и Еврипид създават трагедии върху легендата за Орест и сестра му Електра. В основата на произведенията стои разказа за семейството на Агамемнон. Той загива от ръката на съпругата си Клитемнестра и любовника й Егист, който се възкачва на престола. Последвалите събития имат за цел да накажат престъпниците и да възстановят справедливостта. Богините отмъстителки-Ериниите, водят Орест, към отмъщение за пролятата бащина кръв. С помощта на сестра си Електра той успява да убие Егист и майка си. Въпреки че възстановява нарушената справедливост, убийството на майката е тежко престъпление според неписаните божии и човешки закони. Престъпление, заради което Орест е преследван от Ериниите навсякъде.

~{}~

Електра на Есхил

Митът за Орест и Електра разкрива другата страна на човешката същност. В него са разкрити низките човешки страсти, които нямат нищо общо с възвишения героизъм на древността. При многократното му разработване прави впечатление особеното внимание, което се отделя на Електра. В произведението на Есхил "Хоефорите" тя е обхваната от гняв срещу убийците на баща си и тайно се надява да отмъсти за него с помощта на прокудения в изгнание брат. Есхил определя на Електра второстепенна роля. Образът й не е задълбочен, предаден е схематично, без задълбочени психологически анализи.

~{}~

Електра на Софокъл

В трагедията на Софокъл образът на Електра е задълбочен и правдив. Тя е представена като силна личност, която не се бои да воюва за принципите си. Тя мрази Егист и майка си, която убива съпруга си и вярва, че ще успее да отмъсти с помощта на брат си Орест. Предлага на сестра си да й помогне, но Хрисотемида не притежава нейната смелост. Електра решава със собствените си ръце да накаже убийците.

Вълнуваща е сцената на появата на Орест. Електра го познава по кичура коса и следите от стъпки, които открива на гроба на баща си, както и по дрехата, която сама е изтъкала преди раздялата с него. Планът за отмъщение е пресъздаден съвсем накратко, тъй като основно място в нея Софокъл отделя на Електра.Тя притежава изключителна духовна сила, проявява твърдост и целеустременост, нейна висша цел е възстановяването на справедливостта. След отмъщението Електра и Орест страдат от терзания на съвестта - не могат да преодолеят ужаса от майцеубийството.Те извършват непростим грях, прекрачват написаните закони и също подлежат на възмездие.

~{}~

Електра на Еврипид

Психологическият момент на терзанията е изключително силен в трагедията на Еврипид. По-достоверно и правдиво са предадени и

сцените на отмъщението. Орест убива без колебание Егист, но когато трябва да прониже майка си дълго се колебае. Измъчван от терзания той не смее да й посегне. Едва след подканяне от

Електра, закривайки с плащ лицето си той извършва убийството.

Еврипид отделя почти целия епизод, за да разкрие душевните терзания на майцеубийците. При разкриването на душевното им състояние той проявява забележителен психологизъм. В думите на героите звучи разкаяние за страшното деяние, а хорът е напълно съгласен с тяхното самоосъждане. Майцеубийството не може да бъде акт за възстановяване на нарушената хармония. То се отхвърля като непростим грях и жестоко престъпление срещу писаните и неписани човешки и божии закони.

Образът на Електра в киното

„Дявол на доброто”(2003) - когато е още дете Мат Мърдок претърпява инцидент и ослепява. Останалите му сетива обаче се изострят неимоверно и той сякаш „вижда” по-добре и от зрящите; притежава свръхчовешка сила, слух и шесто чувство. Години по-късно Мат вече е млад мъж и уважаван адвокат по криминално право.

През нощта той се превръща в Дявола на доброто – дявол-пазител на града, в който раздава правосъдие без да е ограничаван от закони и съдебни заседатели. Най-големият му враг е легендарна фигура от подземния свят, контролираща цялата престъпност, но винаги остава в сенките. Никой освен Мат не подозира, че мафиотът всъщност е уважаван бизнесмен, който поддържа благовиден имидж пред обществото. Докато преследва боса на босовете, Дявола ще се сблъска с Електра, сексапилна и богата, владееща древното бойно изкуство на японските нинджи, белязана от трагичната съдба на героинята от гръцката митология - влюбена е в Мат, но желае смъртта на Деърдевил и търси отмъщение за убийството на баща си.

„Електра”(2005) - Електра доказва, че красотата може да бъде смъртоносна в лицето на най-сексапилната героиня, появявала се някога на страниците на комикс. След възстановяване от привидно смъртоносните рани в “Дявол на доброто”, сега Електра живее само за да изпълни следваща си задача като най-опасния наемен убиец в света.Но последната й поръчка ще я принуди да предприеме съдбоносна крачка в решителната битка между доброто и злото!

~{}~

„Електра” в театъра

ЕЛЕКТРА или свалянето на маските – блестяща вариация на Маргьорит Юрсенар върху темата „Електра” със съвременната си оригиналност е огромно театрално изпитание. Основният проблем на един модерен спектакъл е как да се изгради жива и оригинална сценична колизия с героите на банализираната вече антична приказка за възмездието на Електра. Диво, фанатично генерираната страст за въздаване на справедливост на Електра се изражда в грозна касапница, която превръща жертвите в благородни хора, а отмъстителите – във вечно преследвани от Ериниите жалки безличници.

И спектакълът, като пиесата, има намерение в една динамична съвременна игра да смъква до кръв маските на добрите намерения.Защото във водовъртежа на отмъщението фанатизираният честолюбец въвлича най-близките си и заедно с тях губи най-голямата човешка ценност – индивидуалността си.

~{}~

~{}~

Електра на Хофманстал

Хофманстал отватя нова страница в творчеството си с по-късните си антични творби сред които е и "Електра". През 1903 г. Хофманстал се запознава с режисьора Макс Райнхард, който му подхвърля идеята да напише модерна версия на "Електра". Този проект слага началото на дългогодишната им съвместна работа и подтиква раждането на модерната психологическа драма. Още премиерата на „Електра” през октомври 1903 г. в театъра на Маркс Райнхард в Берлин донася на драматурга и вдъхновения му постановчик такъв успех, за какъвто двамата не са и мечтали.

~{}~

Като цяло образът на Електра в различните видове изкуство се базира на основното значение от гръцката митология – силна и целеустремена жена, бореща се за принципите си и водена предимно от чувстото си за отмъщение. На гръцки името й означава „светло”, което до някъде контрастира с представата ни от митологията, където личността й е въздаваща справедливост, отмъстителна. Не можем да кажем, че героинята й е светла, тъй като омразата и желанието за мъст владеят душата й и в трите варианта на Есхил, Софокъл и Еврипид, също така и във филмовите варианти. Това ни показва, че колкото и различни и съвременни вариации да се предлагат, те не могат да избягат от традиционното, заложено в мита. По-съществена разлика намираме в поредицата „Дявол на доброто” и „Електра”, където вниманието е съсредоточено във външния вид на персонажа – описана е като красива, сексапилна, богата, докато в древността по-забележим е характерът и мисленето й.

Противоречив е образът на Електра и като една от седемте дъщери на Атлант и Плейона. Според легендата тези седем дъщери – Плеядите образуват съзвездие със същото име. Основното значение на името Електра се запазва, но отново се появява различието в митологията.

Фанатично генерираната страст за въздаване на справедливост на Електра се изражда в грозна касапница, която превръща жертвите в благородни хора, а отмъстителите – във вечно преследвани от Ериниите жалки безличници. И спектакълът „Електра или свалянето на маските”, като пиесите, има намерение в една динамична съвременна игра да смъква до кръв маските на добрите намерения. Защото във водовъртежа на отмъщението фанатизираният честолюбец въвлича най-близките си и заедно с тях губи най-голямата човешка ценност – индивидуалността си.

~{}~