I. Увод

Свободното време и пътуването са сред най-приятните и запомнящи се

преживявания в живота на човека. Срещите, общуването и обмяната на

идеи и опит лежат в основата на развитието, както на хората така и на

културата им. Това са събития, които обогатяват жизнения опит,

разнообразяват ежедневието и правят хората по-щастливи.

Изключително важно е да се отбележи, че за да може един човек днес

да се наслаждава изцяло и напълно на т.нар. ‘сладко безделие’ са

необходими голям и разнообразен брой ресурси. Съпътстващите

фактори при тази активност от страна на човека, които са с

неблагоприятен ефект са отрицателно въздействие на само върху

природата, но и върху местното население намиращо се в районите,

развити като туристически дестинации. Неизбежни проблеми

възникват и по маршрутите, които водят към тези дестинации. Сред

най-съществените причинители за това са трафика на превозни

средства и туристи, унищожаването на природните дадености и

изчерпването на ресурси като водата и невъзстановимите енергийни

източници. Тези вреди се отразяват директно най-вече върху селския

туризъм. Оттук идва инициативата за развитието и разпространението

на устойчив туризъм на национално и световно ниво. Това е и

основната идея на тази работа – да покаже значението и приноса на

селския туризъм към природата и човешкото общество.

Целта, която сме си поставили в този труд е да покажем възловото

място, което селския туризъм заема и неговия значителен принос към

1

икономиката най-вече на провинциалните региони. За да постигнем

тази цел сме подбрали няколко европейски държави (Унгария,

Франция и Австрия), чрез които ще представим какво и как е вече

постигнато в тази област. Тук ще разгледаме всички фактори, които

оказват влияние и начина, по който тяхното въздействие може да бъде

предвиждано и контролирано за да се постига оптимален ефект. Ще

обърнем внимание също така и на всички видове ресурси, които са

свързани с устойчивото развитие на този специализиран тип туризъм за

да увеличим познанията си относно тяхната разумна употреба и

правилно опазване. Основната причина за по-голямото уповаване на

чуждия опит е възможността да се прогнозират и избегнат максимално

по-голям брой от възможните негативни последствия при планирането

и осъществяването на селски туризъм.

Следваща стъпка ще бъде представянето на моментното състояние на

селския туризъм в България. Най-важното тук ще бъде не само да

подчертаем постигнатите резултати, но най-вече да начертаем всички

мерки, които имат потенциалната възможност да оптимизират

мероприятията предприемани от централната и местната власт,

частните предприемачи и всички неправителствени организации. Ще

отбележим също така и съществената роля, която селския туризъм

играе при икономическото стабилизиране, намаляване степента на

бедност, подобряване на демографския статус на повечето

провинциални райони и трайното опазване на всички природни

дадености. Тоест ще покажем, че в България селския туризъм също

може да има добре изразен максимизиращ ефект върху икономическия

облик на страната.

2

II. Глава 1

1. Същност, форми и цели на селския туризъм

В тази глава ще се спрем на същността и естеството на селския

туризъм, както и на това какви форми има той и как взаимодейства с

останалите видове туризъм. Ще обърнем внимание и на неговото

значение като икономическа детерминанта в национален и местен

мащаб.

‘Този вид туризъм обхваща всички туристически дейности, развивани

на село. Основното е алтернативната среда и пространството, който той

предлага. Характеризира се с престой в селска среда, контакт с

домакините, достъп до стопанството. Туристите очакват да се включат

в ежедневието на домакинството: беритба на плодове и зеленчуци,

приготвяне на традиционни ястия, включване в обичаите и празниците

на района, наблюдение или обучение на местни занаяти, фолклорни и

земеделски традиции. Тези дейности обикновено се допълват с

различни видове активен или културен туризъм (пешеходен, планинско

колоездене, езда, посещение на манастири, музеи, археологични и др.

забележителности).

Селският туризъм, като почивка в селска местност, не е само мода, а

необходимост, предвид замърсяването на околната среда, динамичния

и напрегнат ритъм на живот в градовете, което естествено подтиква

3

хората към търсене на спокойствие и отмора сред чиста природна среда

и по-усамотени места. Този туризъм е характерен за високо

урбанизираните страни и се развива поради желанието за връщане

назад към природата. В много държави той се стимулира на

национално равнище и чрез него се търси изход от все по-

застрашителната практика на масовия туризъм, който е изцяло

икономически ориентиран и в голяма степен пренебрегва

екологичните, социални и морални ценности.

Почти всички посещения в селата с цел туризъм се извършват вътре в

рамките на държавата. Обикновено туристите пътуват семейно или в

малки приятелски компании. Те могат да избират настаняване в малки

селски къщи или ферми; селски гостилници, ханове, семейни хотели,

реставрирани замъци; къмпинги във ферми; каравани на стоянка в

селски район и др. От съществено значение е разположението на

обекта – в район със запазена околна среда, в близост до водни площи,

на морската ивица, до природни феномени и екопътеки, на изходни

пунктове към планински и културни маршрути.

За нуждите на селския туризъм са необходими разнообразни

туристически ресурси: природни дадености (географски особености,

климат, растителен и животински свят, природни забележителности и

др.); историческо наследство (архитектурни и археологични

паметници, църкви и манастири); културно наследство (фолклорно и

етнографско богатство, традиционни и художествени занаяти,

традиционни празници и обичаи, традиционна кухня и др.); местен бит

(животновъдни и земеделски практики, производство на храни и

напитки и др.).

4

Стопанинът се разглежда като събирателно понятие на местното

население. Чрез него се осъществяват преобладаваща част от услугите

– домашната кухня, приготовление на домашни специалитети, грижите

за домашното стопанство. Пак чрез него се постига запознаване на

туристите с народните занаяти, фолклор, бит. Стопанинът е водеща

фигура на този тип туризъм. От неговото умение, природна култура и

душевност зависи степента на удовлетвореност на туристите от

ваканция на село.

В оформянето на туристическия продукт се включват различни

рекреационни занимания като разходки – пеша, с коне, с велосипеди, с

мулета, по река, а също и практикуване на различни спортове.

Предпочитане е активната почивка, съчетана с лечебно-климатичен

отдих и възстановяване. Особено типично за селския туризъм е

участието в полката работа – овощарство, пчеларство, гроздобер, бране

на плодове, цветарство, събиране на гъби, билки. Много характерна е и

консумацията на място на местни продукти, запознанство с местната

кухня. В това отношение възможностите са извънредно разнообразни.

При по-добра организация и медицински контрол може да се провежда

плодолечение, вегетариански седмици, дегустация на специфични

продукти, кулинарни вечери, пикници. Популярни са инициативите за

откриване на историческо, етнографско, културно, архитектурно

наследство, фолклор, обичаи характерни за всеки район, организиране

и демонстрация на занаяти. В землищата на селата, в близост до горски

масиви и ловни стопанства, язовири и реки, има възможност за

организиране на ловни и риболовни излети. Изпълнимо е и

предлагането на по-специфични ваканции – стажове за изучаване на

5

флора, фауна, геология, проследяване миграциите на птиците,

вулканични явления, практикуване на езика на страната домакин.

Селския туризъм може да се включи в комбинирани турове, с което да

се оказва мултиплициращо въздействие върху традиционни

туристически маршрути. Така например морски рекреационен туризъм

може да се съчетава с почивка на село. Това е особено полезно за

крупни морски комплекси, които могат да разнообразят продукта си с

посещение на село. Възможно е формирането на специализирани

турове, които да включват разнообразни обекти на селския туризъм:

посещение на група манастири, природни феномени, пътувания с

лодка, съчетани с нощуване на палатка и др.

Всяка страна или регион поставя свой отпечатък върху развитието на

селския туризъм, като се търсят нови форми и перспективи. В

реализирането им се включват местните общности, законодателни

органи, представители на различни сектори на икономиката. Селският

туризъм се явява един от важните моменти в политиката за развитие на

селото. Осъществяват се програми за подпомагане и инвестиране в тази

област, организира се обмяна на опит и информация.’ (Рибов, стр. 45-

7)

‘Докато частните туроператори се интересуват предимно от печалбите

от туризма, то правителството се интересува повече от

разпределението на приходите и разходите. Ако туризма осигурява

големи приходи, но за чуждестранна фирма, а в същото време

причинява вреди на местното население, неговото съществуване и

развитие е нежелателно. От друга страна, фирмата да ангажира работна

6

ръка от местното население е за предпочитане дори ако приходите са

малки.

Много често развитието на туризъм в дадена местност е свързано с

драстична промяна в бита и традициите на местното население.

Посещението на относително заможни екскурзианти може да

предизвика увеличаване на цените и недостиг на някои стоки в

местните магазини. Неблагоприятно би могло да се отрази и върху

околната среда – възникване на ерозия, изсичане на гори, замърсяване

от отпадъци. Точно поради тези причини правителството

предварително трябва да вземе мерки за предотвратяване на

евентуални щети и максимизиране ползата от селския туризъм за

местното население.

Екотуризма (селския туризъм) може да повлияе благотворно на

околната среда. Приходите, получени чрез входни такси, хотелски

такси и др. Могат да осигурят необходимите фондове за опазване на

природните ресурси. Правилно разпределени и използвани тези

фондове биха могли да подобрят екологичната обстановка и да

минимизират неблагоприятните ефекти, предизвикани от туризма.

Селският туризъм би могъл да осигури нови работни места и пазари за

местните стоки, да подпомогне икономическото развитие на местно и

национално ниво. В такава връзка съществуват много механизми,

които правителството може да приложи за увеличи приходите:

- туристически такси – най-лесният начин за получаване на

средства от туризма е въвеждането на такси за посещението на

туристически обекти.

- концесионни такси – с такива такси могат да се облагат не само

посетителите, но и тези, които предлагат стоките и услугите.

7

Този вид такса включва лицензирането, даването на концесии за

настаняване, ресторантьорство, транспортиране, екскурзоводски

услуги и продажби на дребно. Чрез продажбата и лизинга на

правата да се оперира с такива концесии, правителството би

могло да регулира развитието на туризма и да увеличи приходите

за развитие на местната икономика. Също така, правителството

може да наложи условия върху тези концесии, свързани с

наемането на местна работна ръка или предлагането на стоки

местно производство.

- роялти – установяването на роялти система върху дейностите и

продуктите в туристическия обект е друг потенциален източник

на доходи.” (Костов, стр. 118)

Друго важно въздействие на селския туризъм е да подпомага

икономическото стабилизиране на бедното население в

провинциалните райони. Затова ще споменем няколкото много важни

насоки в които трябва да се работи:

“Туризмът е подходящия инструмент, с който да въздейства на

бедността като работните места създавани в сферата на туризма

са много ценни по отношение на факта, че помагат на бедните

хора да развият самочувствие.

Трябва да се избягва прекалената оптимистичност и събуждането

на неосъществими мечти.

Туризмът е много добра форма за предотвратяване на бедността,

тъй като предоставя почва за развитие на различни видове

бизнес. Трябва да се има предвид, обаче, че финансовите ресурси

за повечето икономически начинания са значителни.

8

Сезонността може да доведе до проблеми по отношение на

възвращаемостта на средства, но същевременно може да бъде

стимул за това туризма да се съсредоточи и върху други

доходоносни дейности.

Правителството трябва да има водеща роля, но не да управлява

бизнеса, а да координира, планира и подкрепя.

Цялостно възползване от инвестициите на частния сектор.

Възлов момент са взаимоотношенията между местните

обществени структури и частния сектор. Възможна е нуждата от

консултантска подкрепа за да могат местните хора да получат

това, което заслужават.

Местната общност трябва наистина да бъде действена, да взима

решения и ако трябва да се учи от грешките си, а не да става

зависима от държавните институции.

Може да се използва помощта на неправителствените

организации за се идентифицира с точност една общност.

Ключът към успеха е намирането на местни кадри, които работят

с желание и истинско себеотдаване, защото само така ще могат

да туристите за своята кауза.

Когато се планират подходите трябва да се определят кои са

бедните и тогава чак да се предприемат действия в унисон с

техните нужди.

Трябва да има голяма прецизност при определянето на бедността

(определяне на праг на бедността за всеки регион отделно).

Мерките за намаляване на бедността чрез развитие на туризъм,

трябва да бъдат в съответствие с практиките за устойчиво

използване на земята.

9

Когато се определят минималните нива на заплащане, винаги

трябва да се взима под внимание какви точно са нуждите на

местните хора за да поддържат приемлив стандарт на живот.

Когато се използва работна ръка от бедни райони определено не

трябва да се поставя под заплаха стандарта и качеството на

предлагания продукт. Хората трябва да са обучени как да се

грижат за клиентите.

Трябва да бъде предоставяна помощ по отношение на

ценообразуването на услугите и продажбата на местни продукти.

Трябва да се предостави достъп до ниско лихвени изгодни

кредити.

Трябва да бъдат прилагани данъчни облекчения за частните

инвеститори, които се нагърбват със задачата да развиват бизнес

в по-бедни райони.

Трябва да се упражнява сериозен контрол затова дали селския

туризъм наистина подпомага бедните хора, т.е. дали парите

отиват в местните общности както прозрачен финансов контрол

дали те се разпределят правилно на място.” (‘Обществено

базиран туризъм за опазване и развитие’)

Всички тези мерки показват не само важността и силата на селския

туризъм като икономически фактор, но и сериозността и сложността, с

които той се характеризира. Това е причината, поради която се изисква

сериозно и отговорно отношение от страна на държавната

администрация. От първостепенна важност са действията и

нормативната рамка, които държавата е създала или предстои да

създаде. Стратегическа цел на централната и местна власт трябва да

10

бъдат следните елементи, които са съществени за развитието на

устойчив туризъм.

“Повишаване информираността на туристите и местното

население за природните и културно-исторически ценности и

начините за тяхното опазване.

Осигурена приемственост на занаяти, обичаи и традиции, което е

много важно за това една дестинация за селски туризъм да бъде

сред конкурентоспособните участници на пазара .

Компетентни местни власти, ангажирано население и обучени

предприемачи с цел подобряване качеството на туристическите

услуги и повишаване капацитета на кадрите в областта на

туризма в дестинацията.

Създаване на нови туристически продукти, което допринася за

това да има разнообразие и така да се запазват старите (идвали

вече веднъж) туристи, а същевременно да се привличат и нови.

Програми за повишаване конкурентоспособността на бизнеса в

областта на селския туризъм с цел налагане на дадена селска

местност като привлекателна за любителите на този вид туризъм.

Създаване на мрежа от туристически-информационни центрове,

чиято цел ще бъде: предоставяне на информация, реклама на

възможностите за туризъм на дестинацията, представяне на

природните и културни дадености, създаване на специализирани

маршрути. Посредством тези действия ще се постигне: повишена

информираност и съзнание на местните хора и туристите;

повишена удовлетвореност на туристите от престоя и повишен

11

туристически поток към дестинацията и приходи от туризъм.”

(Екотуристическа дестинация Западна Стара Планина)

Всички тези мерки имат като крайна цел да помогнат за

справянето с наболелите местни проблеми, които почти всички

селски региони у нас имат. Такива проблеми са лошата

демографска картина, различна степен на икономически упадък,

неудовлетворително състояние на инфраструктурата, ниско ниво

на образованост и информираност на местното население,

неправилно поддържане на природните и културни ресурси. А това

са най-важните фактори за да се развива успешно устойчив селски

туризъм. Поради тази причина властите на национално и местно ниво

както и местното население трябва да работят усилено и в пълен

унисон за постигането и запазването на добър имидж на дадена

дестинация като място за провеждане на класен селски туризъм.

За да могат мерките на държавата да бъдат адекватни много важно

условие е да се прилагат по отношение на дестинации, които наистина

предразполагат за развитие на селски туризъм. Затова ще изброим

отново кои са характеристиките, които правят един регион

привлекателен за селски туризъм:

- Природни дадености като планини, гори и геоморфология.

- Културно-исторически паметници и традиции, история,

фестивали, местна кухня и носии, легенда.

- Разположение и близост спрямо други туристически обекти

12

- Разположение и достъпност от градски центрове, летища,

пътна инфраструктура и телефонизация.

- Умения и знания на местните хора, налични технологии,

музеи, данни за животински и растителни видове.

- Местни институции и обединения, ефективна мобилизация

на местната общност.

- Известност на туристическите предимства на района,

национална и международна признатост.

- Достъп до програми предлагащи финансова помощ:

теглене на кредит и възможност за инвестиране в

съдружие.

Накрая ще отбележим, че селския туризъм в Европа наистина

придобива широка популярност – пътуванията към села и селски

местности заемат вече второ място след ваканциите на море. Той е най-

развит във Франция, Англия, Холандия, Ирландия, Германия и

Испания.

2. Европейски опит в селския туризъм

13

2.1. Селският туризъм в Унгария

“Селския туризъм е сегмент от туристическата индустрия, който е

изключително важен за Унгария – държава без забележителни

природни дадености, без крайбрежие, високи планини, тропически

гори или стада от екзотични животни. От друга страна живописните

пейзажи с малки селца, минерални извори, реки и езера, в комбинация

с типичното гостоприемство могат да предложат прекрасни

преживявания на тези туристи, които търсят отмора и възстановяване в

тиха обстановка.

Една гледна точка е, че развитието на селския туризъм може да

допринесе много за разнообразяването на унгарския туристически

продукт, което несъмнено ще подпомогне създаването на един по-

комплексен и разнообразен имидж на страната. Друга гледна точка е,

че селския туризъм е не само цел, а и средство за стимулиране на

икономически растеж, за увеличаване жизнеността на недоразвитите

райони и за подобряване жизнения стандарт на местното население.

Ако целта на селския туризъм е да изпълни всички тези набелязани

изисквания, то той трябва да бъде развит по начин по който да се

осигури дългосрочна устойчивост на ресурсите и постоянно развитие.

Какво означава да се поддържа постоянно ниво на развитие в областта

на селския туризъм? Как може това постоянство да бъде наблюдавано и

14

представяно в различните провинциални райони? В следващите редове

ще се опитаме да дадем отговор на тези въпроси като представим

настоящото състояние на унгарския селски туризъм. За тази цел ще

използваме показатели които се считат за основни при този вид

туризъм.

Устойчиво туристическо развитие

Концепцията за устойчиво туристическо развитие е била представена

от Световната Комисия за Природа и Развитие през 1987, давайки

определението: “развитие, което отговаря на нуждите на

настоящето без да поставя под опасност способността на бъдещите

поколения да посрещнат своите собствени нужди”.

Туризма е една от челностоящите икономически дейности по света.

Статистиката е единодушна в това отношение: през 1997 са превозени

над 617 милиона души в цял свят, като са събрани 448 милиарда долара

(по информация на Световната Търговска Организация от 1998).

Туризма е основна икономическа доминанта, като през 1996 е създаден

брутен продукт в размер на 3 153 милиарда долара, създадени са

приблизително 255 милиона работни места, създавайки 10.7% от

световния брутен вътрешен продукт. Инвестициите в нови съоръжения

и оборудване възлизат на приблизително 766 милиарда долара

годишно, данъците давани от индустрията в световен мащаб са около

653 милиарда долара.

15

Мащаба и значимостта на туризма ясно показват, че не е достатъчно

само да се развиват нови форми на алтернативен туризъм за да се

намалят негативите и да се увеличат положителните въздействия от

развитието на туризма. Целия туристически сектор трябва да бъде

развиван и управляван по начин, който не нанася вреди на природата и

на обществено-културната среда, а това вече е отговорност на

туристическата индустрия по цял свят.

Ролята на туризма в процеса на продължителната злоупотреба с

ресурсите на земята е анализиран, като в резултат се появява

концепцията за устойчив туризъм.

Устойчивият туризъм има няколко често оспорвани определения.

Според определението дадено от Федерацията за природа и природни

паркове, устойчивия туризъм е “всеки вид туристическа дейност, която

поддържа природната, обществената и икономическа цялост и доброто

състояние на природните, антропогенните и културни ресурси в

далечна перспектива (1993)”. В публикация на Световния Природен

Фонд устойчивия туризъм се определя като “опериращ с природните

дадености за възобновяването и бъдещата продуктивност на

природните ресурси, показва приноса на хората и обществото,

обичаите и начина на живот към туристическите преживявания;

приема, че тези хора трябва да имат справедлива част от

икономическите ползи от туризма, като същевременно се ръководи от

интересите на местните хора и общности.” (1992)

Въпреки това, че съществуващите определения обикновено се

различават по отношение на техния фокус и ниво на задълбоченост,

основната идея изглежда е да бъдат все по-широко приемани от

16

световната туристическа индустрия. Теорията за устойчивия туризъм е

наистина сложна и има много подразделения: екологичната

устойчивост, която означава, че туристическото развитие не

причинява безвъзвратни промени в дадена екосистема, е най-широко

приетото измерение, тъй като по цял свят се вижда нуждата за защита

на природните ресурси от отрицателните въздействия на

туристическата индустрия. Глобалното увеличение на загриженост към

природата значително допринася за това. Социалната устойчивост се

отнася към способността на дадена общност да бъде място за развитие

на туризъм (както индустрията, така и туристите) без да се създава

социална дисхармония. Културната устойчивост в контекста на

туризма приема като даденост факта, че дадена общност е способна да

съхранява или адаптира своите културни традиции към т.нар.

“туристическа култура” и остатъчната култура на туристите. (Джафари,

1987). Икономическата устойчивост се свързва с ниво на

икономически придобивки от туризма, което е достатъчно да

предостави подходящ доход за местната общност (сравнено с

неудобствата, причинени от дейностите в туристическия сектор) и да

покрие разходите на всички специални мерки, предприети, за да се

удовлетворят туристите (по този начин предварително условие за

икономическа устойчивост е привлекателността на дадена местност и

предвиденото високо качество на нейното туристическо предлагане:

нито една дестинация не може да бъде конкурентно способна на

световния пазар, ако не може да бъде икономически устойчива).

Различните аспекти на устойчивост не се конкурират помежду си, но

трябва да се разглеждат като еднакво важни. Високото ниво на

17

икономическа печалба не трябва да се разглежда като инструмент за

покриване на щетите причинени на социалните и природни ресурси, но

относително уязвимата им природа не трябва да става поле за

развиване на планове, когато правилните икономически изчисления не

са направени. Туристическото развитие трябва да бъде не само

икономически приложимо, но също така природно и културно

съобразено.

Както може добре да видим, неправилното туристическо развитие води

до увеличаващ се стрес по място и съответно в негативни промени на

физическите, икономическите и социално-културни характеристики на

дестинациите. За да се избегнат или поне намалят нежеланите

въздействия, отговорните ръководители трябва да бъдат добре

запознати с всички фактори, които играят съществена роля в процеса

на развитие. При измерването на развитието, което отделна дестинация

прави по отношение на развитие на устойчив туризъм съществуват

няколко общоприети показатели, които се използват като полезни

инструменти за измерване.

Показатели за устойчивост

“Показателите дават информация, въз основа на която отговорните

ръководители свеждат до минимум вземането на погрешни решения”

(Световна Туристическа Организация, 1996). С други думи,

показателите са група от полезни величини на онези фактори, които са

важни за отговорните ръководители (относителната значимост на тези

фактори зависи от тяхната взаимосвързаност с целите за развитие на

дадена дестинация и от тяхната важност за туристите). “Показателите

18

са както инструмент за управление днес, така и инвестиция за в

бъдеще, тъй като те намаляват риска от причиняването на непоправими

щети на ресурсната база, от която зависи туристическата индустрия.”

(Световна Туристическа Организация, 1996).

Базирайки се на различни принципи, показателите използвани за целта

на този труд са следните:

Таблица 1

Показател Величина

1. Стрес - Брой туристи на сезон/година

2. Обществен стрес - Съотношение м/у брой туристи и брой

местно население на сезон/година

3. Привлекателни

дадености

- Списък на природните и културни ресурси

- Степен на привлекателност на природните

и културните ресурси

4. Процес на планиране - Наличие на регионален план за развитие

5. Процес на планиране

на туризма

- Наличие на регионален план за развитие на

туризма

6. Предпазване на

района

- Категория на предпазване

- Съотношение на предпазена площ към

площта на цялата дестинация

7. Местна ангажираност - Съотношение м/у броя на местните

туристически предприятия и общия брой на

туристическите предприятия

19

8. Местен контрол - Наличие на официални мероприятия

(публични срещи и местни референдуми) за

да се подсигури местен контрол върху

планирането

9. Работни места - Брой работни места създадени в сферата на

туризма

- Съотношение м/у брой местни работници и

брой прииждащи работници

10. Принос на туризма

към местната

икономика

- Дял събрани данъци от сферата на туризма

11. Икономическо

разнообразие

- Дял на различни икономически дейности в

общия данъчен приход

12. Консумация на

енергийни ресурси

- Съотношение м/у консумацията на

възстановими и невъзстановими енергийни

ресурси

13. Обработка на

отпадъци

- Процент на домакинства с подходяща

канализационна система

14. Обучение и

образование

- Процент от местното население с

професионална обученост и образование в

сферата на туризма

- Разпределение на работниците по

отношение на образование

- Процент на работници и местно население

участващи в обучение по месторабота

15. Удовлетвореност на - Цялостно виждане за въздействията на

20

местно ниво туризма в местната общност

16. Удовлетвореност на

туриста

- Цялостна удовлетвореност на туриста по

отношение на съотношението м/у качеството

и цената на цялостния туристически продукт

- Процентно съотношение м/у първи

посещения и последващи посещения

Концепцията за селски туризъм

Селския туризъм е едновременно и старо и ново явление. Интереса по

отношение на почивка на село започва да нараства още през 19в. в

отговор на нарастващия стрес и увеличаващите се урбанизация и

индустриализация. По провинциалният пейзаж са се прекланяли много

поети и хора на изкуството. Новите железопътни компании превозвали

все повече и повече туристи към провинцията. Въпреки това селският

туризъм в нашето съвремие е различен. Броят на туристите се е

увеличил значително и туризмът се е развил във всички географски

райони, не само в места с изключителна природна красота.

Въпреки, че изглежда лесно да се даде определение за селския туризъм

като “туризъм който се провежда извън града, в провинцията”, тази

дефиниция не може да включи цялата сложност на мероприятията,

21

действията и формите развити от различните държави. Според едно по-

широко определение “селския туризъм включва спектър от дейности,

услуги и места за отдих, които са предоставени от фермери и селяни за

да се привлекат туристи в даден район и така да натрупат

допълнителен доход” (Ганон, 1988). Ако това по-широко възприятие се

приеме, селският туризъм ще покрие не само фермерския и аграрния

туризъм (това е общоприетото разбиране на термина), но и почивки

сред природата и обиколки на неурбанизирани райони, като освен

настаняване, услугите може да включват различни празненства,

мероприятия почивка на открито, производство и продажба на

занаятчийски изделия и отглеждане селскостопански култури.

Терминът селски туризъм има различни значения в различните страни.

Във Финландия например, той се свързва с даването под наем на

селски къщи или снабдяването с провизии в отдалечени от града

райони. В Унгария съществува отделен термин за селски туризъм,

който подчертава, че в този вид туризъм се включват само дейности и

услуги, предлагани в селата (както ще видим по-късно, селският

туризъм вклюва евтини места за отсядане, но не и участие в

селскостопански дейности и други мероприятия от местен характер). В

Словения най-важния вид селски туризъм е този в семейни ферми,

където гостите отсядат или в къщата на фермерите, или в отделно

предназначена за тях къща, но посещаването на ферми с цел да се

обядва или да се направи разходка из фермата е също много популярно

(Вербол, 1995). В Холандия продуктите на селския туризъм биват най-

вече лагеруване във ферми, като повечето услуги се свеждат до

мероприятия, осъществявани по маршрутни пътеки като колоездене,

ходене и конна езда. В Гърция основната част от селския туризъм се

22

състои от осигуряване на нощувка и закуска в традиционно обзаведени

стаи или студия, като храната основно се състои от домашно

приготвени ястия. Допълнителните услуги, които понастоящем са

ограничени, включват ресторанти, таверни и кафенета или

организирането на културни и възстановителни дейности (Търнър,

1993).

Селският туризъм е един от основните туристически подвидове, който

търпи приоритетно развитие в много европейски държави,

включително Унгария. Пазарът за почивки на село се разраства точно в

момент, когато бъдещето на много селски райони е несигурно поради

промени в селскостопанската политика (това е последствие от приетата

обща селскостопанска политика на Европейския Съюз) или

увеличаващата се привлекателност на градския живот. Селският

туризъм изглежда е сред най-подходящите инструменти за съживяване

на замиращите селски райони и за осигуряване на тяхното бъдеще.

Това става чрез запазване или дори увеличаване на заетостта,

разнообразяване на предлаганите професии, запазване на услугите,

подпомагане на фермите, увеличаване на броя на културните

мероприятия, опазване на природата или съживяване на селските

занаяти и изкуства за привличане на туристите. Селският туризъм

често предоставя стимули (и част от необходимото финансиране) за

инфраструктурно развитие, което от своя страна допринася за растежа

на други икономически подотрасли в селските райони. Определена

полза от развитието на селския туризъм може да бъде увеличаващия се

брой възможности за вътрешна комуникация на местните хора, които

често водят относително изолиран живот (Суорбрук, 1996).

23

Селския туризъм и неговата устойчивост

За селския туризъм често се смята, че е присъща лесна поддръжка, тъй

като той привлича малък брой посетители, без да има нужда от

мащабни инфраструктурни инвестиции, туристите обикновено са

истински заинтересовани от местната култура и традиции. Една от

основните привлекателни черти на почивката на село е личния контакт

и общуване с местните хора. По този начин домакини и гости имат

възможност да споделят идеи и познания, следователно туризма може

да изпълнява функцията на “индустрия на мира” и способ за взаимно

разбиране.

Въпреки това, ако анализираме развитието на селския туризъм на едно

по-дълбоко ниво, определени съмнения относно лесната поддръжка

биха се появили. Най-важният момент, който трябва да бъде изследван,

е икономическата изгода от предлаганите услуги. Тъй като търсенето

често е сезонно, средната заетост на легловата база е ниска и

необходимите инвестиции за построяване или подобряване на

туристическите съоръжения са относително високи. В

преобладаващата част от дестинациите за селски туризъм е почти

невъзможно туризмът да бъде единствен източник на доходи. В дадени

райони селския туризъм може да бъде една от няколко възможности за

придобиване на доходи, така че ролята му за постоянното развитие се

влияе много силно от представянето на други икономически сектори

(особено земеделието).

24

Относно природната устойчивост опитът показва, че големи

инвестиции трябва да бъдат направени по отношение на разумното

екологично използване на уязвими природни дадености, за да се прави

перспективен селски туризъм. По принцип туристите се привличат от

региони с ниска индустриална развитост, които много лесно биват

повлиявани от човешката намеса. Като допълнение може да кажем, че

обработваните селскостопански региони не винаги съответстват на

очакванията на туристите, които се базират на представи, формирани

под влияние на традиционните селски пейзажи, представени във

туристическа литература и промоционални материали.

Развитието на туризма също повлиява и обществено-културните

характеристики на дестинациите за селски туризъм, както в

положителен и отрицателен аспект. Като положителни въздействия

може да споменем факта, че селския туризъм спомага за по-добрата

употреба на ресурсите (земя, работна сила, капитали, природни и

културни атракции), подчертава обществено-икономическите промени,

допринася за опазване на наследството и селската природа, създава

възможности за повече контакти на местните жители и шанс да

опознават други култури. Като отрицателни въздействия трябва да

отбележим това, че туризмът в селските райони променя или уврежда

пейзажа и природно-културните дадености в определен район. Също

така преразпределя социалното разделение (това в зависимост от

гледната точка би могло да се интерпретира като положителна

промяна), упражнява допълнителен натиск над местните общности,

променя ритъма им на живот, нахлува в тяхното лично пространство

или води до нереално представяне на местните обичаи и традиции,

променяйки ги, за да удовлетворят очакванията на туристите.

25

Развитие на селския туризъм в Унгария

В Унгария този вид туризъм започва да се развива през миналия век и

скоро става много популярен. Статистиката показва, че почивките

осъществявани в селски райони, преди втората световна война, са били

около 35-40% от всички почивки (Ковач, 1993). След 1945 година,

обаче, селския туризъм от онзи период напълно изчезва и

реорганизирането на пазара среща сериозни пречки. Такива са липсата

на институционална подкрепа и рамка, лошото финансово състояние и

относителната недоразвитост на районите притежаващи най-

привлекателните ресурси за развитие на селски туризъм, както и

ниския интерес от страна на професионалните туристически

организации (поради простата причина че селския туризъм не

предоставя високо ниво на печалба). Не на последно място е и фактора

възраст и липса на предприемачески нюх и умения на местното

население.

Развитието на селския туризъм се включва в регионалните планове за

развитие от 60-те години на 20в., но без много успех. Развитието на

туризъм е концентрирано в няколко района на държавата (с наличие на

естествени водни обекти, минерални извори и в планините), като по

този начин развитието на традиционен селски туризъм изпада в

забвение.

Трябва да бъде отбелязано, че болшинството от унгарското население,

което живее в урбанизирани райони все още има роднини в

26

провинцията, така че посещаването на роднини е наистина

съществуваща форма на селски туризъм. Тъй като мотивите за тези

пътувания са други (посещение на роднини, а не запознаване с начина

на живот във фермите или пък изучаване на местни занаяти и обичаи),

те от свое име водят до липсата на организирано предлагане на

продукти от селския туризъм. По този начин тези туристи не дават

значителен принос за развитието на посещаваните от тях райони, още

повече че пътуванията им до такива места намалява понататъшното им

желание за почивки от този вид. Иначе казано, нуждата им от престой в

провинциален район се изчерпва с посещение при роднини, без да има

някакви значителни разходи освен за път. Ето защо, такива хора много

често не са склонни да изразходват допълнителни финансови средства

за почивка от подобен тип в други части на страната.

Друг важен фактор на който трябва да се обърне внимание е, че по-

голяма част от унгарските семейства (обществената прослойка най-

много заинтересована от селския туризъм) имат свои собствени

семейни вили някъде в провинцията, където те могат да прекарат

уикендите и отпуските си. Основната причина за човек да прекарва

свободното си време в тези вили е да почива или да произвежда

собствена селскостопанска продукция (повечето случаи само за лична

консумация). Нормално е този вид туризъм да допринася за развитието

на инфраструктурата в провинциалните райони и също за запазването

на услуги като търговията на дребно. От друга страна прииждащите

собственици ограничават (финансово и физически) възможността за

местните хора да купуват недвижимо имущество. Собствениците на

тези вили имат различни социални и инфраструктурни нужди и

27

интереси спрямо хората постоянно живеещи там. Като обикновен

пример може да послужи факта, че те не биха искали да подкрепят

финансово местното училище, тъй като техните деца са ученици по

постоянно местожителство.

В началото на 80-те години основно започнаха действия за съживяване

на традиционния тип туризъм, особено в най-слабо развитите региони.

Отделни региони могат да постигнат значителен прогрес, но като цяло

напредъка не отговаря на очакванията. Освен по-горе споменатите

пречки, местната представа за селски туризъм (евтин, предназначен за

най-малко богатите, сравнително скучен) също не подпомага

привличането на унгарци в провинциалните райони. С цел да промени

тази представа, унгарската туристическа корпорация през 1997 започна

кампания за популяризирането на почивките в провинцията и на село.

Така изброените тенденции водят до определени последствия едно от

които е, че по-голяма част от местата развиващи или планиращи да

развиват селски туризъм очакват да посрещнат главно посетители от

чужбина, което е в противовес с общите европейски тенденции. В

западна Европа селския туризъм е един от развиващите се видове

туризъм, като се констатира, че все повече и повече западноевропейци

търсят удоволствията на почивката на село (Суорбрук, 1996). Тъй като

източна Европа като цяло е по-аграрно насочена от западна, то напълно

нормално е държавите от този район да се стремят и да привличат все

по-голям брой посетители от запад. Задължително условие, обаче, е

селския туризъм да бъде правилно развиван и рекламиран. По

настоящем, когато чуждите туристи идват в Унгария те се интересуват

главно от два вида селски туризъм. Първият е настаняване в близост до

28

известни туристически дестинации, където те намират евтини

нощувки. Вторият е посещение на разнообразни фолклорни програми и

представления с коне в т. нар. ‘пуща’ (голяма равнина част в източната

част от страната). В днешни дни такива мероприятия се провеждат

дори на езерото Балатон с цел да се спести разкарването на туристите

чак до равнината. Развитието на всички останали видове селски

туризъм, посещения на ферми и почивки сред природата са в начален

етап.

Визията за евтиния селски туризъм и ниското търсене на продукта от

чужбина се отразяват директно върху цените на предлаганите услугите,

а по този начин и на приноса на селския туризъм към местната

икономика. При сравняване на количеството труд, който се влага в

селския туризъм в Унгария и печалбата от него се установява голямо

несъответствие въпреки изключителността и уникалността на дадени

негови елементи. Това води до лисата на стимул за хора и организации

с възможност за широкомащабни инвестиции да участват в

икономически начинания на местно ниво. Тук помага и липсата на

осъзнатост на местните хора по отношение на печалбите, които

вероятните инвеститори биха очаквали. Още повече, че тези

инвеститори биха помогнали за разнообразяването на продукта и

промяна на имиджа от ‘евтин и нискокачествен’ бизнес в нещо по-

добро.

При по-нататъшното развитие на селския туризъм в Унгария се

заражда спорния въпрос за това чии интереси трябва да се поставят на

преден план. На пръв поглед изглежда очевидно, че за да има

устойчиво туристическо развитие в дългосрочен план, то важност

трябва да се придаде на интересите на местните жители. От тази гледна

29

точка процесът на модернизация, урбанизация и селскостопански

промени трябва да бъде подкрепян от туристите, тъй като местните

жители имат пълното право да се радват на абсолютно същото ниво на

инфраструктурно развитие и удобства както и хората населяващи

урбанизирани райони. Ако това становище се приеме и

провинциалните райони бъдат развивани по същия начин, по който се

развиват и градовете това ще доведе до цялостни промени в

географията на района, облика на селищата и най-вече начина на живот

на местните хора. Всички тези промени винаги се приемат като

негативни от туристите, които търсят именно уникалността и магията

на селския край. В Унгария може да се усети нуждата, която туристите

показват от традиционния селски бит, култура и атмосфера. Тази тяхна

нужда се изразява в посещението на малки къщурки със сламени

покриви и бели стени, здравец по прозорците, кладенци, домашни

животни и т.н. Ето защо те предпочитат да се съхрани традиционния

вид на селския живот, дори и това да противоречи на желанието на

местните за развитие.

Устойчиво развитие на унгарския селски туризъм

Както вече се убедихме ‘устойчивия туризъм’ е доста сложно явление

имайки предвид, че е силно повлиян от множество икономически,

екологични и обществено-културни фактори. Използваните тук

показатели могат да бъдат използвани като величина за тези фактори,

които вкупом допринасят за устойчивото развитие на селския туризъм.

За да се опише правилно днешното състояние на унгарския селски

30

туризъм са нужни анализ на процеса на развитие и точни

характеристики на сектора. Поради липсата на точни данни понякога се

налагат ограничения в правенето на подобен анализ. Представените тук

заключения се базират главно на опит, преживявания и изчисления, а

не на официална статистика. Следователно тези заключения са повече

субективни, въпреки, че освен мнението на автора те представят и

мнението на експерти и предприемачи в областта на селския туризъм.

След като се направи анализ на всички показатели се получава една

доста сложна картина. Освен това интерпретацията на някои величини

е възможно да бъде различна, тъй като някои показатели имат силно

субективен характер и определено количествено измерение може да

бъде оценявано по различен начин от различните хора. За пример тук

може да дадем двама души, единият от които има икономическа изгода

от това туристи да посещават мястото, докато за другия който няма

ползи от такива посещения само страда от негативите. Така възниква

въпроса как да се реши каква част от даден район да се защитава за да

се осигури възможно най-високото ниво на устийчивост. Ако целта

единствено е екологично устийчивост, то тогава за предпочитане е

целия район да бъде защитен. Ако, обаче, има стремеж и към

обществено устийчивост в такъв случай би трябвало да се предостави

възможността на местните жители да продължат развитието на

традиционните възстановителни дейности, мероприятия и занимания

(риболов, въдичарство, селско стопанство, фермерство и т. н.).

Стресът, като фактор породен от броя посетители в даден район, все

още не представлява заплаха за бъдещето на селския туризъм в

Унгария. Ако разглеждаме единствено места и райони които

съответстват на определението за селски туризъм представено тук и не

31

включим добре разработените курорти намиращи се в провинцията и

развили собствено високо ниво на урбанизация, то тогава броя на

посетителите е много по-малък отколкото местните хора биха приели

за нормално. Броя легла регистрирани в Унгария през 1998 в селския

туризъм е приблизително 2000, а резервациите обикновено са около

10%. Сезонността е характерна за търсенето, но все още не поражда

стресови ситуации, тъй като по принцип ако броя на туристите се

увеличи и това съвпадне по време с периода на усилена полска работа

това може да доведе до проблеми. Този момент е все още далеч за

Унгария. Ето защо обществен стрес не съществува и това може да се

приема като положителен фактор. Поради причината, че това

заключение се прави на базата на ниско ниво на търсене (а не въз

основа балансираното разпределение на броя посетители във времето и

пространството), то не може да се разглежда като сигурен показател за

правене на бъдещи прогнози.

По-голяма част от места в Унгария, където селския туризъм се явява

част от националния или местния план за развитие, притежават

разнородни природни и културни атракции. Като пример може да

дадем чиста природна среда, минерални извори, гостоприемство на

местните хора, кулинарно изкуство, селския начин на живот и до

определена степен запазените народни традиции и наследство. От

друга страна са фактори като старите архитектурни стилове които

правят тези села отличителни, строителния бум през 60-те и 70-те

довел до появата на много еднакво изглеждащи села, намаляващия

брой на млади хора които да познават старите традиции както и

цялостната модернизация са променили селския начин на живот. Както

вече споменахме интереса на туристите да търсят истински

32

преживявания в селска среда много често се оказва в сблъсък със

стремежите на селяните да търсят някои от удобствата на градския

начин на живот. Важни привлекателни елементи от селския туризъм

(като работа във фермата или помагане на домакините в техните

ежедневни занимания) липсват в немалък брой от дестинациите. За

щастие подобни услуги се развиват лесно и с тях лесно би могло да се

навакса. Като цяло може да кажем, че привлекателността на унгарското

село като цялостен туристически ресурс е приемлива. Определено

съществува потенциал за бъдещо развитие на селски туризъм, но

задължително трябва да се отбележи нуждата от провеждането на

маркетингови проучвания, които да спомогнат за намирането на

правилните мерки при планирането на комплексни туристически

продукти. А също така да се постигне разнообразяване и увеличаване

вида на привличащите фактори като отразява нуждите на различните

сегменти от туристическия поток.

Поради изискване на закона планове за местно и регионално развитие

съществуват във всички дестинации свързани със селски туризъм.

Туристическото планиране е много по-слабо застъпено в райони,

където селския туризъм е ранни етапи на развитие. Някои от причините

поради които не се прави туристическо планиране са липсата на два

важни елемента – обучени и опитни кадри и предприемчивост от

страна на местното население. Може да добавим също така и

отрицателния натрупан опит по отношение създаването и прилагането

на планове за развитие на определен регион, като много често експерти

не достатъчно добре запознати със специфични местни особености

създават неприложими планове. Не на последно място трябва да

33

споменем и липсата на финансов ресурс. Много често става така, че

създаваните планове наблягат на икономическия аспект от процеса за

развитие, като не включват възможни бъдещи екологични и

обществено-културни последствия от предприетите действия.

Необходимостта от подход на местно ниво се приема бавно – поради

ниското ниво на търсене, отделните райони гледат един на друг като

конкуренти, а не партньори.

Защитените местности, които са от по-висока категория имат по-голям

шанс да привлекат посетители в сравнение с другите региони.

Статистиката сочи, че Унгария има 9 национални парка и безброй

много защитени местности, като тенденцията е към увеличаване

площта на тези територии чрез създаването на още национални

паркове. Безценните природни и културни богатства на тези паркове

(разнообразна флора и фауна, редки биологични видове,

геоморфологични образувания, животни ендемити, културно

наследство и исторически места) служат като основа за развиването на

селски туризъм в близките села. Затова допринася разпръснатата

структура на националните паркове, което улеснява интегрирането на

малките селски общности в туристически проекти. Като цяло селския

туризъм извлича голяма полза от наличието на национални паркове,

още повече, че настоящото съотношение на защитени райони се приема

за добро от гледна точка устийчивостто на този тип туризъм (тоест има

постигнат баланс между екологичните, икономически и обществени

интереси).

Поради факта, че развитието на селски туризъм в Унгария не е

широкомащабно и се ръководи на местно ниво участието на местни

хора е доста високо въпреки, че е малко относително точно кои хора

34

може да наречем ‘местни’. За най-малките и най-слабо развити селца е

типична миграцията на хора към по-голям град или по-урбанизиран

район с цел да намерят работа и да дадат по-добро образование на

децата си. В тези ситуации къщите им много често биват купувани от

хора от градовете, които желаят да имат място за почивка по-близко до

природата или просто се стремят да спрат обезлюдяването и

замирането на малките селца. Много от тези хора, които родом не са от

тези провинциални краища, притежават или управляват малък бизнес,

като по този начин показват голяма отдаденост и полагат неимоверни

усилия да съживят региона или селището. Ето защо на тях много често

се гледа като на местни. Тяхното участие, цели и намерения почти

съвпадат с тези на селяните, поради което техния принос трябва да се

разглежда като жизненоважен за устийчивостто на селския туризъм.

Притежаването на малък бизнес или недвижимо имущество от

неместни хора (както вече споменахме) не е често срещано явление в

Унгария. Основна причина за това е малкия финансов потенциал.

Поради не много високото търсене на продуктите на селския туризъм в

Унгария броят на работните места създадени в тази област не е висок

понастоящем. При евентуално разнообразяване на атракциите и

услугите може да се предизвика значително увеличение на заетостта в

бранша в близките години. Към този момент селският туризъм

предоставя основно допълнителен доход за селските семейства (като

почасова работа, особено за жените) и има принос дадени хора или

семейства да се занимават с повече от един вид работа. Този

допълнителен доход може да спомогне за развитие на

35

инфраструктурата и обществените услуги, а откритият потенциал за

икономическо развитие прави една област по-привлекателна.

В следствие на това приносът на селския туризъм към местната

икономика е сравнително малък за повечето селски дестинации или

поне това е официално регистрирания доход. Това частично се дължи

на сивата икономика, която бива улеснена от липсата на добре

изградена институционална рамка и липса на документираност в този

тип бизнес. Всъщност няма точни данни относно реалните доходи от

селския туризъм, както и съотношението на данъците събрани от

туризма към всички останали данъци не отразява правилно дяла на

индустрията. Този факт повлиява информираността ни относно

икономическия потенциал на даден район, но дори и без всякаква

статистика лесно би могло да се предположи, че в слаборазвитите

райони селският туризъм е единствената икономическа дейност с

потенциал за растеж. Освен финансовите резултати развитието на

селския туризъм подобрява като цяло качеството на живот

(предоставяйки по-голям брой лични контакти, мотивирайки хората да

се грижат по-добре за околната среда, правейки тези райони

предпочитани в плановете за национално развитие).

Природните фактори, като енергийни ресурси и преработка на

отпадъци, обикновено остават пренебрегнати при развиването на

селския туризъм. Въпреки опитите за прокарване на канализационна

система и технологии за преработка на отпадъци в цялата страна, тези

процеси са свързани с туризма само в места, които са често посещавани

туристически дестинации и то с наболели екологични проблеми.

Употребата на възстановими енергийни ресурси като цяло не е широко

36

застъпена. За повечето дестинации основен приоритет е да предоставят

на туристите всички удобства, от които те имат нужда. На фона на

настоящото ниско ниво на търсене изглежда напълно невъзможно, че

един ден тълпите туристи биха заплашили екологичното равновесие.

От друга страна самият факт, че селският туризъм в Унгария започва да

се развива от сравнително скоро време, предоставя възможност на

страната да последва опита на други региони, за да избегне вече

допуснати грешки. По-строгите природни изисквания на Европейския

Съюз също повлияват цялостния процес на икономическо развитие в

Унгария, което може да бъде от полза за екологичното равновесие,

нужно на селския туризъм.

За туристическото развитие като цяло обучението и образованието на

работната ръка е друго необходимо условие за устойчиво развитие.

Поради ангажираността на много местни жители без туристическо

образование при планирането на процеса за развитие трябва да се

заложи нуждата от тяхното обучаване по някои основни въпроси. В

Унгария провала на няколко плана за развитие на селски туризъм могат

да бъдат свързани с липсата на познаване на пазара и маркетингови

способности. Тъй като в повечето случаи липсва дори и минимален

ръководен опит съответно липсва и нуждата за образование и

приложение на принципите за устойчиво развитие. Проблема с

планираното развитие обикновено изпъква само когато става въпрос за

силно посещаваните места с вече налични отрицателни ефекти от

туризма.

Въпреки, че има изключения повечето местни хора свързани със

селския туризъм изказват неудовлетвореност от развитието на

37

индустрията. Основните причини зад тази неудовлетвореност са

разликата между очаквани и реализирани приходи, небързото развитие

на сектора, наличната бюрокрация и липсата на подкрепа от страна на

държавата. Други допринасящи за това фактори в началото на процеса

са били липсата на маркетингови и ръководни умения на местните

хора, липсата на вътрешно търсене и преувеличаването качествата на

предлаганите атракции и услуги. В началото на процеса на развитие на

селския туризъм надеждите са били особено големи, предполагания

брой туристи, които да идват и да оставят много пари е бил висок. За

съжаление селските райони все още не усещат този съживителен

прилив на икономическо оживление така както са очаквали. През

последната година селския туризъм навлезе в по-предпазлива фаза на

развитие, където кооперирането между отделните села и региони се

подобрява, осъществява все по-задълбочено планиране. Забелязва се и

натрупване на нужните познания, опит и умения от страна на местните

ръководни органи за провеждането на селски туризъм на високо ниво.

От друга страна трябва да се отбележи, че туристите наслаждавали се

на почивка в унгарската провинция обикновено са удовлетворени от

качеството на предложения им продукт. Наистина голяма част от

туристите, както унгарци така и чужденци, посетили селски курорти

веднъж го правят отново. Именно тяхната удовлетвореност е

показателя, за това, че на предложените им услуги и преживявания се

гледа като на продукт с добро качество. Единствения проблем за

наличието на устойчиво развитие остава ниското ниво на търсене.

Няма значение колко доволни са туристите, защото ако тяхното

търсене поне в краткосрочен план не може да осигури икономически

38

възход тази удовлетвореност остава безпоследствена. В дългосрочен

план, вече, хубавите преживявания на туристите, за които те ще

разкажат на свои познати и приятели ще спомогнат за увеличаването на

интереса и създаването на по-привлекателен имидж на тези селски

райони.” (Селски туризъм и устойчиво развитие в Унгария)

39

2.2. Селският туризъм във Франция

Тенденции на развитие на селския туризъм във

Франция

Франция е страна с традиции в развитието на туризма. Тя има

Министерство на туризма, но не само то работи по проблемите на

туризма, в решаването на тези комлпексни задачи се включват и

Аграрното Министерство; голяма е ролята на общините и сдруженията

на участниците в туристическия бизнес.

Трябва да се има предвид, че във Франция от 1949 г. редовно се правят

анкети за ваканцията на французите и още от тогава се води статистика

за посещенията на селата.

След Втората световна война основен тип почивка е тази на село; тя се

запазва доминираща до 1957 г., когато започват по-масови посещения

на морските курорти.

От анкети, проучвания и анализ на туристическите потоци, генерирани

в големите агломерации се установява, че съществува експанзия в

селата като място за почивка.

25% от почиващите предпочитат да прекарат отпуската си на село. Във

Франция това са, в по-голямата си част, всички служители, хора със

свободна професия, ръководители на предприятия, търговци и

40

занаятчии. Парадоксално е, че по-малко от тях са работници и

служители.

Селският туризъм създава най-добри възможности за семеен отдих, но

индивидуалните пътувания също имат перспектива. Отдихът на село се

свързва както с летния, така и със зимния отпуск, които са

продължителни, а също и краткотрайни празнични или седмични

пътувания. В последния случай, обаче, продължителността на престоя е

малка и участниците не могат да се придвижват надалеч.

Статистическият годишник на Френската Национална Федерация за

туристическите райони дава най-красноречива информация за

типичния летовник на село: за 1997 г. данните сочат, че престоят му е

средно 13 дни, основното му занимание е посещение на района, на

забележителни места и паметници; разходки, излети или походи на

къси разстояния, риболов.

Туристът не винаги е доволен от своя престой – 15% са изказали

недоволство главно поради недостатъчната чистота в настанителната

база. Само доброто познаване на мотивацията (често различна) и на

нуждите на потенциалните туристи може да позволи да се изработват

оферти с адаптирани туристически продукти. А мотивите, които

тласкат хората към почивка в селска среда, са разнообразни, но на

преден план излизат спокойствието, чистия въздух, социалните

контакти и дóсега до природата. Включват се и финансовите

съображения, защото това е сравнителни евтина почивка. Част от

туристите посочват неудовлетворението си да бъдат „вързани” за

домовете си. Други предпочитат спокойната атмосфера във фермата,

възможността за изява и индивидуалност – чувства, които в делничния

им живот се подтискат по една или друга причина. Типично за

41

туристите, които практикуват този вид туризъм, е желанието им за

пространство, за по-добро лично отношение към тях.

В проведените от Френската Национална Федерация за туристическите

райони анкети и проучвания ясно личи промяната в профила на

мотивите и поведението на туристите. До началото на 90-те години

почиващите са:

- според типологията на туриста, възприета от Коен-Плог, предимно от

типа „масов турист-изследовател” (според Коен) или „средноцентрик”

(според Плог). Програмата за пътуване е съставена от туроператора по

желание на туриста и престоят е в алтернативна туристическа среда.

- практични туристи – привличат ги по-умерените цени, като тук се

включват предимно възрасни хора без деца.

- туристи, изпитващи антипатия към масовото общество.

От средата на 90-те години се забелязва изменение на мотивационния

профил на туриста. Към горните три типа се прибавят и:

- хора с чувство за отговорност към природата и с желание да се

включат в селскостопанската работа.

- хора, ориентирани към земята и добрия живот.

- туристи от типа „пътешественик” (според Коен) или „алооцентрик”

(според Плог). Те избягват контактите с масовите туристи и

туристически инстанции; идентифицират се с общността – домакин;

живее с местните хора и се опитва да възприеме навиците им;

привличат го нови места, нетрадиционни култури; поема риск и е

търсач на силни усещания; участва в извършването на трудови

дейности заедно с местните жители.

42

В последните години започна да се изгражда и една нова представа за

съвременния турист, във връзка с утвърждаването на селския туризъм.

Той е благоразумен, критичен потребител, непретенциозен,

приспособим, приема типичното и националното, внимателен,

деликатен, тактичен, експериментиращ и готов да се учи.

Промяна и развитие търпи и самата концепция за селска среда във

Франция. Понятието „селска среда” датира от 50-те години и тогава с

него се е обозначавало населено място с не по-малко от 200 жители,

живеещи в къщи на разстояние не повече от 200 метра една от друга.

Оттук и определението за селска среда като пространство, чието

съдържание ще зависи от това, което решим да развиваме в него, т.е.

концепция за подчиненост на селото, на подчертаване на неговата

зависимост от града. С нея се подчертава, че тази среда подлежи на

урбанизация. Набляга се на бъдеще, изключително свързано с

пазарните механизми, на туризъм ефективен и производителен.

Днес, в началото на новия век, вследствие опита за преход към

устойчиво развитие на туристическата индустрия и ново осмисляне на

природните и културни ценности на съвременния свят, във Франция се

възприема изцяло нова теория за селската среда като пространство със

собствена физиономия и логика на развитие. Тук вече се подчертава

запазването на присъщите на селското ценности в бита и начина на

живот, в общуването – т.нар. човешки аспект. Както се вижда, мястото

на селския туризъм е различно в тези две концепции.

Институции

43

Организирането и провеждането на туризъм в селска среда се

осъществява както от държавни и частни организации, така и от такива

на доброволни начала.

Много голяма е ролята на местните териториални общности –

общините. Още от 1964 г. общините в селските територии, които се

занимават с туризъм, създават Асоциацията на „зелените курорти”. За

да могат да съгласуват своите инициативи и действия членовете на тази

асоциация свикват сесии, на които се разглеждат всички проблеми,

свързани с тяхната дейност. Обменът на информация, опит, поставяне

на проблемните въпроси и нови инициативи, благоустройството на

територията – всичко това се съгласува с държавните органи на

национално ниво.

Обвързването на местната политика за развитие на туризма е в много

тясна връзка с общонационалната туристическа концепция и насоки на

Министерството на туризма и на всички организации, които имат

отношение към развитието на туризма, в частност селския туризъм.

Една от най-старите форми на намеса на правителството е даването на

привилегии и финансова помощ за подобряване на инфраструктурата

или изграждането на допълнителна база, а така също и финансови и

социални привилегии за селското стопанство. Помощите се отпуска то

Министерството на туризма и териториалното устройство, от

Министерството на финансите, помощите на ниво департамент и не на

последно място помощите от Европейския съюз. Въпреки това не бива

да се създава впечатление, че общините са много зависи и че всички е

силно централизирано. Тази обвързаност в една система не е пречка

самите общини да имат свои становища, сови инициативи, които

всъщност само се подпомагат от по-висшестоящите органи. Много от

44

идеите се зараждат именно на местно ниво, а не се спускат като

планове и насоки, които трябва да се изпълняват. Инициативи,

проекти за строеж на допълнителна база за развлечения, построяване

на ваканционни селища, преустройване на стара база в по-модерни

средства за подслон, проблеми с водоснабдяването и много други се

решават от самите общини.

Асоциацията на „зелените курорти” има своя политика за обновление

на селските територии; планове за благоустройство на районите; за

даване някои територии статут на национални паркове и редица

договори с държавата. Всичко това се извършва на базата на стабилно

законодателство и специални закони за туризма.

Емпирична информация

Данните са взети от специализирана френска периодика, гранична

статистика, от анкети и проучвания на Френската Национална

Федерация за туристическите райони.

От общо 65 милиона посещения в селска среда 57,5 се падат на

французи, а останалите 7,3 милиона – на чужденци.

В таблица № 1 са дадени посещенията в селска среда, разделени по

страни. Вижда се, че най-голям дял от посещенията има

Великобритания, следвана от Германия и Холандия. Това е съвсем

обяснимо, защото Великобритания и Холандия са страни, в които този

вид туризъм е твърде популярен, а пък Германия е страната, чиито

жители пътуват масово в чужбина с цел почивка.

45

Таблица 1

Посещения в селска среда (по страни), 1997 г.

СТРАНА Посещения

(хил.)

% от

общ

ите

Е . О . 5 943 81,3

Германия 1 302 17,8

Великобритания 1 678 23,0

Белгия и

Люксембург

947 13,0

Италия 419 5,7

Холандия 1 318 18,0

Испания 134 1,8

Други 144

Е.А.С.Т. 833 11,4

Швейцария 562 7,7

Швеция 129 1,8

Други 142 -

ДРУГИ

СТРАНИ ОТ

ЕВРОПА

25 -

АФРИКА 113 1,5

АМЕРИКА 239 3,3

САЩ 159 2,2

Канада 60 0,8

46

Други страни от

Америка

20 -

АЗИЯ И

ОКЕАНИЯ

155 2,1

ОБЩО ЗА

СВЕТА

7 309 100,0

Най-посещаваните от чужденците области, съответно райони, в които

развитието на селския туризъм ще е приоритетно, са отразени в

таблица № 2. Вижда се, че въпреки водещото място по посещения на

Рона – Алпи, Ил дьо Франс, Аквитания, провинция Алпи – Лазурен

бряг и Централния район, но и останалите области имат немалка

посещаемост от чужденци. Териториалното разположение на

туристическо предлагане е относителното натоварване на ресурсите.

Различна е ситуацията за френските граждани, които посещават най-

вече районите в близост до териториите, генериращи туристопотоците

(Парижкия район например).

47

Таблица 2

Посещения на чужденци в селска среда (по области), 1997 г.

ОБЛАСТ Посещения

(хил.)

% от

общ

ите

Рона-Алпи 701 9.0

Ил дьо Франс 586 7.5

Аквитания 560 7.2

Бургундия 504 6.4

Провинция

Алпи-Лазурен

бряг

498 6.4

Централен

район

471 6.0

Елзас 407 5.2

Шампан-

Арден

372 4.7

Нор-Па дьо

Кале

357 4.6

Лотарингия 348 4.4

Лангедор-

Русийон

318 4.1

Миди Пирине 310 4.0

Франш=Конте 266 3.4

Долна

Нормандия

247 3.2

48

Поату-шарент 238 3.0

Горна

Нормандия

226 2.9

Бретан 172 2.2

Лоара 167 2.1

Пикардия 165 2.1

Лимузен 138 1.8

Оверн 63 1.1

Корсика 4 0.1

Необявени 692 8.8

ОБЩО 7 832 100.0

Преди да посоча данни за настаняване на туристите, за

продължителността на престоя и практикуването на различни дейности

в селска среда, би било добре да се характеризират средства за подслон

като елемент от туристическата инфраструктура и специализиращите

дейности на селския туризъм.

Най-общо типовете средства за подслон могат да се групира така:

- при постоянни жители, в селски къщи и ферми;

- селски гостилници, ханове, семейни хотели, реставрирани замъци;

- къмпинг във ферма;

- колективни средства за подслон за социален туризъм – семейни къщи

за ваканция, ваканционни селища;

- каравани на стоянка в селски район;

49

- специализирани средства за подслон, например за деца, младежи,

заслони при проходите и т.н.

Всички изброени средства за подслон отговарят на определени

условия. Те са категоризирани и се предлагат в каталозите и

резервационната мрежа.

Категориите „житен клас са много популярни, а най-голямата е

предлагането на жилища „четири житни класа”, насочени към

клиентелата с високи изисквания. Това са самостоятелни къщи с

градина и паркинг или подслон за кола, машина за миене на съдове,

телевизор, баня на всеки етаж, телефон.

Съответната настанителна база в съчетание с дейностите, които могат

да се извършват на място, както и предпочитанията на туриста са много

важни при избора на мястото за почивка.

Специализираните дейност на селския туризъм могат да се разделят на

основни (подслон и храна) и допълващи (всичко останало, което

запълва престоя на туристите).

Реакционните занимания, които се включват в оформянето на

туристическия продукт, са:

- разходи (пеша, с коне, с велосипеди, с мулета, по река)

- спорт на открито (плуване, летене с делтаплан, водни ски, кану-каяк,

езда, тенис, голф, гимнастика, скално катерене, стрелба с лък, стрелба

по подвижни цели, палеоложки експедиции)

Предпочитана е активната почивка, съчетана с лечебно-климатичен

отдих и възстановяване. Особено типично за селския туризъм е

участието в полска работа – овощарство, пчеларство, гроздобер, бране

50

на плодове, цветарство, събиране на гъби, билки. Много характерна е и

консумацията на място на местни продукти, запознаването с местната

кухня. В това отношение възможностите са извънредно разнообразни.

При по-добра организация и медицински контрол може да се провежда

плодолечение, вегетариански седмици, дегустации на специфични

продукти, кулинарни вечери, пикници. Популярни са инициативите за

откриване на историческото, етнографското, културно, архитектурно

наследство, фолклор, обичаи, характерни за всеки район. Организиране

и демонстрации на занаяти. В землищата на селата, в близост до горски

масиви и ловни стопанства, язовири, реки, езера има възможност за

организиране на ловни и риболовни излети. Изпълнимо е и

предлагането на по-специализирани ваканции – стажове за изучаване

на флора, фауна, геология, проследяване миграциите на птици,

вулканични явления, практикуване на езика на страната домакин.

През 1997 г. Франция е разполагала с 521 курорта за „зелени

ваканции”, като се предлагат 225 хил. легла, разпределени в къмпинги,

хотели, къщи и т.н. Най-голям дял се пада на престоя на чужденци в

собствени къщи или пък приятели, следвани от къмпинг-караванинг,

хотели и т.н. (вж. схема 1, Приложения).

Интересно е, че французите също предпочитат да почиват в собствени

къщи или при приятели, следвани от престоя в наети къщи, къмпинг-

караванинг и т.н. (вж. схема 2, Приложения).

51

Схема 3

Реализирани нощувки в селска среда от чужденци (по

страни; в милиони)

Великобритания+ Белгия+ Нидерландия ДанияИрландия Люксембург 4,6 млн. 0,7 млн.8,5 млн. 4,9 млн.

Германия – 6,9 млн.

Други страни от света0,9 млн.

Испания–0,35 млн.

ФранцияСАЩ3,3 млн. Швейцария – 3,2 млн.

Австралия и Океания Япония – 1,1 млн0,4 млн.

Други страни от Европа – 0,35 млн.

По брой на реализирани нощувки, както и по посещаемост на преден

план се нареждат Великобритания, Ирландия – 8,5 млн.; Германия – 6,9

млн.; Белгия, Люксембург – 4,9 млн. души (вж. схема 3).

По-трудно е да се дадат данни за французите, защото те почиват

предимно при приятели или във вторите си жилища. Престоят им е по-

краткотраен, но пък по-често посещават тези райони; средния им

престой е около 13 дни.

52

Голяма разлика има в това какви занимания предпочитат чужденците и

какви французите. Най-голям процент от запитаните чужденци с какво

се занимават по време на престоя си на село са отговорили, че

посещават паметници и други културни забележителности – 46%;

следват занимания около водни басейни – 24%; следват други спортни

занимания и т.н.Големият процент на посещения на паметници и музеи

е съвсем обясним за чужденците, тъй като те проявяват по-голям

интерес и към културното наследство на района. Заниманията на

французите се подреждат по съвсем различен начин. Една голяма част

от тях почиват във вторите си жилища и се занимават с градинарство

(почти 27%), а от друга страна около 40% от накетираните отговарят,

че практикуват някаква дейност. 17% посещават културни паметници и

природни забележителности, а 14% се занимават със спорт. Има

тенденция на засилен интерес към лова и риболова. Съвсем очевидно е,

че французинът, почиващ на село, търси спокойствието и неголемите

натоварвания, докато чужденецът е по-любопитен, по-напорист да

опита от колкото може повече неща и да се запознае с нови и

екзотични за него обичаи, нрави, местна култура.

В последните десет години се наблюдава траен интерес към

посещенията на село. Въпреки че постигнатото е много и селския

туризъм се развива бързо в последните години, все още всички

дейности се извършват с уговорката, че трябва да се запазва

бдителността към опазването на природната среда, към сигурността и

начина на живот на туристите и на постоянните жители в

туристическите райони, което включва:

53

- отхвърляне на всички зле замислени проекти за ново пътно и

жилищно строителство;

- отказ от всякакво строителство в опасни зони;

- предпазване от замърсяване на водите, предназначени за къпане и

битови нужди;

- добра организация на транспорта и инфраструктурата, без много да се

променя селския свят, още по-малко да се руши.

Безспорни са успехите на Франция в предлагането на туристическия

пазар на един специфичен продукт като почивката в селската местност.

Факт е, че 37 милиона чужденци, които посещават годишно страната,

около 7 милиона предпочитат именно почивката на село.

Бъдещите цели и мерки относно развитието на селския туризъм във

франция най-общо са насочени към:

- включване на селския туризъм в глобалното развитие на земеделието

и в регионалната политика.

- създаване на местни структури за поддържане на този вид туризъм и

за координация между местните интереси и националните органи,

отговарящи за туризма.

- определяне на обекта и границите на туристическо развитие според

количествени и екологични критерии.

- кооперация на място, в рамките на местните колективи.

- подобряване на информираността на настоящата и потенциална

клиентела за условията на настаняване и предлаганите атракции;

необходима е по-интензивна маркетингова експанзия.

Осигуряване на по-добра комуникация между местата за прием на

туристи чрез създаване на единна информационна мрежа.

54

III. Глава II

1. Предпоставки за развитие и настоящо състояние

на селския туризъм в България

“България - малко кътче от рая, съчетало в себе си невероятната

красота на лазурното, топло море и величествените върхове на

планините, покрити със снежни шапки.

Разположена само на 2% от територията на Европа, България е щедро

надарена от природата с изключително многообразие на пейзажа, мек,

умерено- континентален, подходящ за целогодишен отдих климат,

богатство на флората и фауната, многобройни лековити минерални

извори.

Родината на митичния певец Орфей и легендарния Спартак, земята на

най-старото злато в света впечатлява с 13 - вековното си културно-

историческо наследство, съхранените традиции и обичаи.

България се утвърждава като "остров на стабилността" в района на

Югоизточна Европа. Гостоприемството на местното население,

гарантираното спокойствие и сигурност са отлични предпоставки за

една приятна ваканция.

В представите на стотици хиляди чужденци, които са имали шанса да

прекарат ваканцията си у нас, България вече не е синоним само на

55

потънали в зеленина хотелски комплекси на фона на ширнали се

морски плажове с фин като пудра захар пясък. Напоследък имиджът на

страната ни като дестинация предимно за морски туризъм се променя

благодарение на местните Съвети по туризъм и туроператорски

агенции. Обединявайки усилията си с браншовите неправителствени

организации, те разработиха един сравнително нов, но набиращ широка

популярност у нас продукт т. нар. алтернативен туризъм.

Пешеходни преходи, посещение на старинни манастири, сафари с

джипове, фолк-маршрути, конна езда, планинско колело, наблюдение

на птици и още и още приятни преживявания превръщат ваканцията на

по-активните и любознателни туристи в незабравимо приключение.

Всичко е въпрос на предпочитание. Така например пред луксозната

обстановка на 4-5 звездните ни крайбрежни хотели, запалените по

нашия фолклор и природа чужденци предпочитат идилията на

българското село. Превърнатите в уютни фамилни хотели селски къщи,

скътани в диплите на Родопите, Пирин и Стара планина, посрещат

целогодишно гости от Великобритания, Франция, Германия и Япония.

Далеч от суматохата на пренаселените градове, чужденците заживяват,

макар и за кратко, в пълна хармония с българската природа,

запознавайки се с културно-историческите паметници на една от най-

древните държави в Европа.

По данни на туроператорите близо 15% от пасажерите на чартърните

полети за България това лято (2004) не са пребивавали у нас с цел

почивка на море, а по линия на обиколните турове за опознаване на

богатата ни култура и история. Същевременно смятаме, че има

допълнителни възможности за привличане на повече и по-

56

платежоспособни туристи. Една от тях е сътрудничеството ни със

съседните балкански държави при изготвяне на съвместни културно-

исторически пакети, обхващащи целия регион.

Разположена на кръстопът между Изтока и Запада, от дълбока древност

България е била обитавана от високоразвити цивилизации, оставили

зад себе си свидетелства за процъфтяващи култури. Днес на

територията на страната са регистрирани около 40 хиляди паметника на

културата от различни епохи, голяма част от които неотменно се

вписват в маршрутите на чуждестранните ни гости. За тях

туроператорските агенции организират и посещения на старинни

етнографски селища, в които и до днес се практикуват предавани през

поколения народни занаяти. На места желаещите могат да се включат в

специалните курсове по тъкачество, дърворезбарство, грънчарство и

пр.

Селският туризъм в Българя печели все повече привърженици. В това

отношение планината Родопи е изключително благодатна с

многобройните си скътани в пазвата й селища, отворени за всеки,

който желае да се докосне до бита и старите занаяти на местното

население. Като допълнителна атракция е и посещението на няколкото

благоустроени пещери в околностите на родопския ски-курорт

Пампорово. Търсачите на силни усещания могат да се обърнат към

местните пещернячески клубове, които осигуряват съответното

оборудване и специализирани водачи за проникване в дълбоките

пропасти и неблагоустроени пещери в района.Най-голямата атракция

за чужденците обаче е колоритният българският фолклор. Гости от

57

Великобритания, скандинавските страни, Франция и пр. посещават

организираните за тях курсове за народни песни и танци.

Предпочитано място от почитателите на българския фолклор е

родопското село Широка Лъка. В местното средно музикално училище

те се обучават да свирят на характерни за региона инструменти.

Според данни на БАТА близо 75% от чуждестранните ни гости

пристигат в България заради чудесните условия за морски туризъм в

крайбрежните ни комплекси. Останалите 25 на сто се насочват към

вътрешността на страната по линия на програмите за културен,

екологичен и селски туризъм.

Туризмът през 2004 г. е бил отново доста печелившо перо за

икономиката ни.

Доказват го и фактите. За първите 10 месеца на 2004г. в България са

отдъхвали над 3,5 млн. чуждестранни гости, което е с близо 16%

повече спрямо считаната за много успешна 2003г.

Според тях през 2003 година страната ни е била посетена от 4 047 863

чуждестранни туристи. Техният брой е с 18 процента повече от

предходната година (2002).

Същото проучване сочи, че през 2003-та световният туризъм бележи

най-големия си спад за последните години - 1,2 на сто. По темповете, с

които се увеличават туристите у нас, България изпреварва дори страни

като Италия и Исландия.

58

Многобройни са предложенията за семеен отдих, ваканция за деца и

младежи, активна почивка сред природата, приключения, практикуване

на специализирани видове туризъм /селски, еко-туризъм, туризъм по

интереси и др./, спорт, приключения, развлечения, познавателни

пътувания, конгресен туризъм, балнеология и др.

Корените на българския дух и характер могат да се открият в

българското село, съхранило в най-голяма степен своеобразието на

българските традиции. Престоят в българско село дава уникална

възможност да се усети и навлезе в един бит, който прокарва мостове

между времена и култури.

Атрактивната природна среда, съхранените фолклор, обичаи и занаяти,

селищата-архитектурни резервати, традиционната кухня, известното

българско гостоприемство правят почивката в българско село все по-

предпочитана.

В България вече ясно са очертани два големи района за селски

туризъм - Западна и Средна Стара планина, Предбалкана и Родопите, а

в последните години и редица села намиращи се не далеч от морските

курорти. Традиции в предлагането на селски туризъм вече има в

с.Осмар и с.Лозево /Шуменска обл./, с.Аспарухово /Варненска обл.,

общ. Дългопол/, с.Казичено /общ. Поморие/, с.Малка Верея /общ. Стара

Загора/. До момента над 50 села и 30 манастира предлагат

настанителна база.

В българското село туристът се приема като гост и може да се

почувства като приятел или пътешественик-изследовател. Той може да

се идентифицира и живее с местното население, да се включи в

59

селскостопанските дейности, в пешеходни турове, преходи с коне и

каруци, в занаятчийски дейности като дървообработване, резбарство,

текстил, керамика, тъкачество, ковачество и др., да занесе вкъщи

платно, глинен съд или друг предмет, изработен от собствените му

ръце. При желание гостът може да се включи в кулинарни курсове или

дегустации на вино,  да изучава българския фолклор, да наблюдава

местните семейни или религиозни празници.

Съхранените традиции в природосъобразния начин на селскостопанско

производство в личното стопанство са подчертано впечатляващи за

туристите. Ръчното косене и доене, производството на домашно сирене

и кашкавал, квасенето на кисело мляко, приготвянето на сладка и

конфитюри са елементи от туристическия продукт на селска България.

Повечето стопани на село отглеждат разнообразни зеленчуци, овощни

градини, десертни и винени сортове грозде и много домашни животни

и птици. Това е определя и многообразието в домашното производство

на вина, ракии, месни деликатеси, на богата и вкусна кухня и разбира

се прочутото домашно българско кисело мляко.

Наред с производството на домашно вино в почти всяка къща,

съществуват и селски винзаводи и изби с разнообразно производство

на червени и бели вина, част от които са и за експорт - Караисен, Ново

село, Славянци, Дамяница, Осмар, Стамболово, Карабунар и др.

Настаняването обикновено е в собствената къща на домакините, като в

зависимост от желанието им гостите могат се хранят на трапеза заедно

със стопаните. Спазва се основното изискване да се поднася

традиционна местна кухня, екологично чисти натурални храни и

60

напитки, като при желание туристите могат да участват в приготвянето

на храната.

Много места в България предлагат атрактивни дейности из селския бит

- кратки програми като “Един ден на село” или почивки с по-дълъг

престой.

Населените места в планините Родопи и Стара планина са известни със

съхранените стари занаяти - на живо може да се проследи ръчната

изработка на красиви резбовани предмети, килими и халища, плетива,

ковани предмети, пъстри грънци и др. Туристите могат да усвоят някои

умения в кратки курсове на обучение. Организират се и посещения на

български дом, кулинарни курсове и дегустации.

В Бургаския регион интерес представляват местните празници и

обичаи. Незабравими са спомените, свързани с посещение на

архитектурно - етнографския комплекс в село Бръшлян (в сърцето на

Странджа планина), разходки до старинни воденици, тепавици,

обучение в езда на магаре, разходки с магарешки каруци. Девствената

Странджанска природа е част от атмосферата на тайнствените

“Нестинарски танци” (танц върху жарава) - останали от древността.

Организирането на “Рибен пикник” е възможност за любителите на

природата да се разходят с лодка, да вкусят от прясно уловената и

приготвена по местни рецепти риба.

В село Козичено - Източна Стара планина в рамките на “Един ден на

село” туристите имат възможност да се разходят на гърба на магаре, да

пояздят коне, да проследят ръчната изработка на българска народна

носия, да направят своята следобедна закуска до извор на зелена

61

поляна, да вкусят от местната кухня под ритмите на фолклорна музика,

да участват в празници като “Коледуване” и “Лазаруване”, да

потанцуват на “Неделното хоро”.

Североизточна България завладява с необятната си плодородна

равнина. Гостите могат да се запознаят с поминъка на местните селяни

- земеделие и животновъдство, разнообразния местен фолклор, кухня и

да се възползват от възможността за посещение в единствените

съхранени в България Добруджански чифлици.

В град Банско (в Североизточното подножие на Пирин планина) се

извършват демонстрации на обичаи, дегустация на месни ястия,

извозване с каруци до местността “Пикника”, акомпанимент на гайда,

“хайдушко нападение”, снимки с фолклорни носии.

Из цялата страна се почитат и до днес фолклорни празници и традиции,

а възможността да се присъства на обреди и обичаи на живо като

“Българска сватба”, Нестинарски танци, “Кукери”, “Трифон Зарезан”,

“Еньова буля”, “Коледуване”, “Лазаруване”, “Пеперуда”, “Герман” и

др. оставят незабравими спомени.

Един от тези обичаи се използва доста умело за да се привличат още

по-голям брой туристи.

През последните години Арбанаси започва да привлича туристи и по

един нетрадиционен начин. Селцето се е превърнало в притегателно

място за младоженци от цялата страна, дори и от чужбина.

Наред с културноисторическия, вече успешно се развива и сватбения

туризъм. Само за тази година (2004) сключените бракове в Арбанаси са

около 100. За да се врекат във вярност, тук пристигат младоженци чак

62

от Франция, Италия, САЩ, Англия и Армения. Ритуалът по

подписването е напълно безплатен и може да бъде на открито или в

залата на избрания ресторант. Повече от 100 заведения предлагат

национални и екзотични гозби и организиране на сватбено тържество.

Собствениците на кръчми могат да осигурят от тортата до лимузината

за булката. В Арбанаси идват да се оженят и известни двойки от

българския хайлайф. Част от новосъздадената традиция е кмета на

селото да води чужденците под венчилото. В такъв случай преводач

разяснява българските ритуали. За църковен брак най-предпочитаното

място е храмът в манастира "Свети Никола". Той е само на метри от

най-големия хотел "Арбанаси палас" и не минава уикенд, без там да се

бракосъчетаят поне 2-3 двойки. За най-ексцентричните младоженци

близката конна база предлага файтон под наем за сватбения ден, както

и разходка из околността на гърба на някое от породистите животни.

Голямо емоционално въздействие оказват националните и

международни фолклорни фестивали - Международния фолклорен

фестивал в гр. Бургас, Международен фолклорен фестивал - гр.

Пловдив, Международен фестивал на маскарадните и карнавални игри

и обичаи “Сурва” -гр.Перник, Националните фолклорни събори в

местността “Рожен” край гр.Смолян и в гр. Копривщица, Национален

събор “Китна Тракия пее и танцува”- гр.Хасково, Национални

фолклорни детски Орфееви празници - гр. Смолян и др.

Представата за Възрожденска България се допълва от посещението на

редица архитектурни забележителности от епохата на Възраждането,

които са оформили облика на цели градове или на части от тях -

63

Велико Търново, Трявна, Стария Пловдив, Копривщица, Несебър,

Созопол и др., на много села като Боженци, Арбанаси, Жеравна,

Бръшлян, Ковачевица, Лещен, Долен, Момчиловци, Широка лъка и др.,

както и на няколкото етнографски музея в страната - етнографските

музеи на открито “Етъра” /гр. Габрово/ и “Старият Добрич” /гр.

Добрич/, етнографските музеи във Велико Търново, Благоевград, Враца

и др., както и на известни източноправославни манастири и църкви.

Всички тези единствени по рода си места са изключителни, но остава

сериозното предизвикателство те да бъдат рекламирани не само в

България, но най-вече извън нея.

Много подходящо за популяризирането на селския туризъм е

сътрудничеството на България с други държави от различни части на

света. Като пример ще представим един проект между община

Казанлък и японска туристическа агенция.

Японската агенция "Джайка" ще популяризира в страната на

изгряващото слънце селския туризъм и културния туризъм в Розовата

долина. Това предвижда българо-японски проект, който цели равитието

на този тип туризъм у нас.

Привличането на повече туристи, удължаването на туристическия

сезон и развитие на инфраструктурата в Розовата долина, са сред

приоритетите, по които ще работят съвместно български и японски

експерти.

Проучване на "Джайка" сочи, че уникалната природа, в която вирее

българската маслодайна роза, селските къщи и тракийските гробници в

64

района са особено интересни за японските туристи. Броят на

посетилите през миналата година в Казанлък са над 5500.

Между 15 и 20 000 японци могат да посещават годишно Розовата

долина, сочат прогнозите на "Джайка". Най-важното е да бъдат

привлечени повече жители на Розовата долина, които искат да развиват

селски туризъм, да посрещат гости в добре уредени селски къщи в

региона, туризмът ще отвори вратите и на икономиката и ще разшири

възможностите. По своя лична инициатива много заселили се вече тук

японци канят свои сънародници-пенсионери в Шипка, които сега се

изселват във Филипините, Тайван, Аржентина.

Проектът, който ще продължи три години, ще се разглежда като

"проект-модел" за регионално развитие в България и би могъл да бъде

приложен по-късно и в други общини.

Такъв пример може да дадем и с община Мадан, където рудници стават

музеи по проект за развитие на минен туризъм. Тук, обаче, за

превръщането на някогашните рудници на “Горубсо” в туристическа

атракция ще се ползва френския опит в тази област. Проекта ще бъде

създаден като подобие на вече реализираната идея за музей на мината

във френския град Нюлемин. Предвижда се туристите не само да

разглеждат галериите, но и да могат сами да си изровят кристали и

различни рудни форми. Като допълнителна услуга ще се предлага

сватбена церемония в минните подземия. В туристическите маршрути

ще се включи и уникалната кристална зала в Мадан, в която са

изложени ценни кристали, открити в оловно-цинковите мини. За

осъществяването на проекта ще се кандидатства за финансиране по

65

европейски програми за развитие на алтернативен туризъм.” (сайт на

Министерство на Икономиката)

Друга българска община, която може да се похвали с абсолютно свой

собствен бисер в сферата на селския туризъм е община Добрич. Тук

всеки турист предпочел спокойствието и уюта има възможността да се

наслади на едно прекрасно изживяване в етнографския комплекс

“Чифликът Чукурово”. Той е разположен върху площ от 1300м2.

Капацитетът на ресторанта е 150 души. Намира се на 13 км от

туристическия комплекс “Албена”, в местността Батова, на височината

над реката. С уникалната си архитектура и музейна сбирка от

автентични предмети, свързани с бита на българския селянин,

Чифликът ни връща в атмосферата на българското село от началото на

XX век. В комплекса се намира пикник, в който всеки може да

почувства себе си съпричастен с природата, със старото време, с духа

на Добруджа, с неподправеността и кристално чистата душа на

българския селянин в миналото. Да опита от гостоприемството,

студената ракия, вкусната българска гозба и руйно вино. Чрез

изключителните атракции всеки може да се докосне до българския

фолклор, да участва в “българската сватба”, в българските народни

празници, да опознае душевността и традициите на старите българи.

Всичко това превръща посещението в комплекса в неповторимо

преживяване. Чифликът е разположен сред очарователна природна

среда, наситен с типична за местността растителност, като това

оправдава съставената у туристите предварителна представа за

комплекса, в който доминира усещането за романтичен уют и

усамотеност. Тази атмосфера се засилва и от специфичния за

66

туристическия район строително-архитектурен стил, с какъвто се

отличава етнографският комплекс “Чифликът Чукурово”. Обектът

разчита както на организираните посещения, така и на своите

постоянни гости, а именно: възрастни двойки, семейни туристи с деца,

млади хора, търсещи спокойствие и уют сред приятна атмосфера,

транзитни клиенти, клиенти на свободна консумация.

Всички тези хора са привлечени както от красивата природа, чистия

въздух и автентичната обстановка, така и от отличното качество на

основните услуги, любезното отношение на персонала и

разнообразието на предлаганите допълнителни услуги, съобразени с

изискванията и интересите на гостите:

Дегустация на домашно приготвено кисело мляко;

Дегустация на мед, вино и ракия местно производство с

възможност за закупуване;

Пътешествие с конски каруци до “Славната катара” и калето от

римско време;

Ездитни коне с опитни инструктори;

Стари народни игри;

Фолк училище за български народни празници, музика и танци.

Етнографският комплекс работи основно през активния туристически

сезон, но ръководството полага усилия за привличане на по-голям кръг

от посетители и през не неактивния сезон – по повод провеждането на

различни празници. За тази цел се разработват оферти със специални

празнични намаления, намаления за организирани туристи (на всеки 20

туриста – 2 безплатни куверта), намаление 50 % за деца до 12 години,

организират се дневни занимания с цел да се толерират семействата с

малки деца. Благодарение на тези нововъведения и чрез непрекъснато

67

усъвършенстване и разширяване на така предложения продукт,

комплексът успява да запази наложения си вече имидж и търговска

марка сред конкуренцията и ще направи сериозна заявка за летния

сезон в алтернативния туризъм.

Тенденция в понататъшното развитие на бизнеса и сключването на

договори и с други туроператорски фирми, които да се превърнат в

допълнителен източник и посредник на гости за етнографският

комплекс “Чифликът Чукурово”. Управлението на комплекса си е

поставило за първостепенна цел разработването на цялостна програма,

която да популяризира всички предлагани услуги и условия за

забавления, развлечения, отдих и рекреация. Тази програма се

осъществява чрез провеждане на ефективна рекламна кампания, която

включва участие на комплекса в национални изложения и панаири,

реклама в различни медии, както в регионален, така и в национален

мащаб. По този начин се утвърждава наложената вече търговска марка

и имидж на етнографския комплекс “Чифликът Чукурово”.

В резултат на прекомерното използване на туристическите ресурси

нерядко се стига до тяхното замърсяване, и оттам на намаляване на

техните качества, дори до тяхното унищожаване. Ето защо

съвременния туризъм оказва голямо влияние върху околната среда на

страната. Както вече споменахме по-горе етнографският комплекс

“Чифликът Чукурово” се намира в близост до живописната местност

Батова, която е и защитена територия. Някои от атракциите, които се

предлагат са: пътешествие с конски каруци до “Славната катара” и

калето от римско време, езда на коне с опитни инструктори, излети и

пикници до Барут чешма и местността Чашката, бране на череши и

68

сливи. По време на тези занимания на открито се изнасят

неангажиращи лекции, целящи изграждането на екологично съзнание у

слушателите. По този начин управлението на чифлика взема участие в

екологичната политика на страната.

Пресъздават се българските народни празници. Най-голяма

популярност има обичаят “Българска сватба”. Това е уникална

възможност за среща с миналото в автентичната обстановка на едно

българско село. Още с пристигането си на мегдана в Чукурово, гостите

участници в програмата попадат в динамичната атмосфера, присъща на

един от най-важните ритуали в живота на хората от стара България. С

помощта на опитни професионалисти от фолклорния ансамбъл и

местни хора, всички ще участват в истинска българска сватба. Сцена е

цялото село, а театърът се превръща в реалност. Първата част от шоуто

започва с избирането на кръстник измежду гостите и ритуал на

бръснене на младоженеца на мегдана. В ритъма на народна музика

сватбарите се отправят към дома на бъдещата невяста. Там ги очакват

роднините на момата, които изпълняват типичните за случая ритуали –

забулване на бъдещата невяста, разплакване, отказ на бащата да я даде

в чужда къща, последвани с откупуване на момата и прощаването и с

дом и родители. Сватбарите потеглят с каруци, натоварени с чеиза на

момата към чорбаджийския чифлик. Там те са посрещнати от

родителите на зетя, които изпълняват ритуали за сполука и щастлив

живот на младото семейство и гощават сватбарите с обреден хляб за

добре дошли. Втората част от шоуто пресъздава ретроспективно

запознанството между момъка и момата на фона на български народни

празници. Действието се развива на селския панаир, разположен на

поляната пред Чифлика. Люлки от преди век, народни игри, борби,

69

музика, танци, коне, каруци, катуни, занаяти – един вълшебен свят,

пресъздаващ народните обичаи и веселби на празници като Гергьовден,

Лазаровден, Тодоровден, Заговезни и др. Третата част на шоуто е

въвеждането на гостите в чифлика и разглеждането му в детайли.

Всичко е така, както е било преди повече от 100 години. На хармана се

вършее, вее, мели, домакинята тъче на стан, а в казана се вари домашна

ракия. Под сайванта са всички сечива, които са използвани за

обработка на земята и зърното, точат се баници, меси се хляб. Наредена

е празнична трапеза с вкусни гозби и омайни вина. Сценична

фолклорна програма, изключителни музиканти и певци ще помогнат на

гостите да се докоснат до духа на отминалото време. Всички ще

почувстват как българският танц и песен завладяват сърцето и душата

завинаги. С достъпното си местоположение (изграждане на система от

информационни табла за улесняване на туристите) живописната и дива

околна среда, с близостта си до морето, с приятния строително-

архитектурен стил, уютния селски интериор и най-вече с високото

качество на обслужване и приятелските отношения между персонала и

гостите, етнографският комплекс “Чифликът Чукурово” се е превърнал

в предпочитано място за отдих и развлечение. С разширяването на

допълнителни услуги като продажба на сувенири, картички,

възможност за снимки в автентични народни носии, продажба на

пчелен мед местно производство етнографският комплекс “Чифликът

Чукурово” превъзхожда своите конкуренти – това е пример за

новаторство, инициативност, умение на ръководството, което успешно

се адаптира в бързопроменящите се условия в сферата на селския

туризъм. Един от най-важните недостатъци е слабоизградената

инфраструктура, тоест част от пътя между к.к. “Албена” и

70

етнографският комплекс е третокласен, на разположение на селото,

където се намира Чукурово, е амортизирана водната помпа, която

понякога се поврежда и води до временно прекратяване на

водозахранването. В следствие на това съществуват някои негативни

последици – затруднява се достъпа до комплекса, спада

туристопотокът. Ето защо е необходимо да се увеличат инвестициите в

инфраструктурата за модернизиране на водозахранването в района и

поправка на пътищата с помощта на общината и държавата. Целта на

етнографският комплекс “Чифликът Чукурово” е да функционира

ефективно в сферата на селския туризъм, като удовлетворява

потребностите и желанията на своите гости не само чрез запознаване с

автентичността на селския бит, но и с пълноценен отдих, рекреация и

развлечения. Акцентът вече не е единствено върху самата атракционна

програма, а в организацията на една цялостна среда, в която гостът да

забрави на колко километра се намира от дома си, да почувства цялата

непринуденост и уют, предлагащи се в комплекса. Уникалността и

отличителните черти на етнографският комплекс “Чифликът Чукурово”

се състоят в нестандартните организационни решения за изграждането

на развлекателна база – изкуствено езеро с живи рибки, барбекю, летен

ловен бар, поляна с въжени лодки и въртележки, ездитна база, битов

кът с тъкачен стан, харман, както и провеждането на анимационни

програми – екскурзии сред природата, сафари, пикници, забавно-

развлекателни вечери и представяне на обичая “Българска сватба”.

Също така туристите имат възможност сами да приготвят селска

добруджанска салата, да вземат уроци по езда, по тъкане на стан, могат

да участват в танцовото училище, както и бране на череши от овощната

градина на чифлика. Но не на последно място са предлаганите

71

забавления за най-малките гости на Чукурово, а именно детския кът

устроен на поляната пред чифлика. Това улеснява родителите като им

позволява пълноценно възползване от престоя им в комплекса и

предимство, което привлича семейства с малки деца. Всички тези

услуги и удобства превръщат Чукурово в предпочитано място за отдих

и развлечения.

72

2. Конкретни програми за селски туризъм в

Австрия като база за сравнение

В следващата глава ще представим няколко кратки примери за това

какви възможности се откриват пред един турист да се наслади на

селския живот, традиции, бит и история в Австрия.

Австрийските Алпи са известни със смайващите си пейзажи и китни

селца. Многогодишната история и множеството политически промени

са допринесли за един специфичен колорит, който туриста може да

открие само в тези алпийските села.

Целта ни е да представим една по-специална част от Алпите – Тирол.

На това място природата и селския бит се преплитат в една

незабравима магия. Ето защо тук се предлагат голям брой програми,

които дават възможност на туристите да се потопят в едно море от

запомнящи се преживявания.

Селски живот в Алпите е възможност за туриста да се наслади на

природните и културни богатства на един регион, който се намира

между Инсбруг (Австрия), Болзано (Италия) и Залцбург (Австрия).

Този район се е намирал на културен и търговски кръстопът от

Средновековието до днешни дни. Наистина представителни места за

73

развит селски туризъм са селата Schawz и Hall, както и фермите край

Mősern. Това са селища, в които селския бит е просъществувал в

продължение на векове. Тук освен красива природа и къщи в

традиционен стил има много забележителности дълбоко свързани с

миналото на региона. Пример за това са множеството мини, които

напомнят за времето, когато местните хора са разчитали много на този

поминък. В повечето селища от региона, къщите на някои от

миньорските семейства са превърнати в къщи музеи.

Специфичен момент от програмата са селските форуми, които

предоставят възможност на туристите да се запознаят с местните

жители и история. Например в селото Igls най-честите теми на разговор

и дискусии са политика, история, обществени и съвременни проблеми.

Нощувките са организирани в самостоятелно поддържани вили, а за

прехраната организаторите разчитат изцяло на местната кухня.

Историята на населените места, които се посещават наистина служи

като магнит за туристите решили да опознаят природата и културата на

региона. Селото Igls, например, датира от 13в. и е изпълнено с

традиционни архитектурни паметници. Южното му изложение и

възловото му разположение го правят лесно достъпно, типично

тиролско село с прекрасен мек климат.

Schawz и Hall са две селища, които в миналото са били доста

процъфтяващи. В Schawz е имало добив на сребро, в количества които

са били в основата на просперитета на цял Тирол. Ето защо това е

място изпълнено с много история, която в комбинация с местния етнос

придава специфичен усет за човека, който реши да се потопи в този

свят. За всеки турист се открива възможността да облече миньорските

74

дрехи и да се спусне дълбоко в една от мините, които са били с най-

богати залежи от мед и сребро в централна Европа. Hall се слави с

имиджа си на бисер от късното средновековие, като търговията със сол

е тази, която също е спомогнала за икономическото развитие на

региона.

Друго село, което отново привлича с алпийски пейзажи е Mősern, тук

туриста може да отпочине сред красотата на изпълнения с богати

ферми район. Това е и мястото, където най-много личи тясната връзка

между тиролци и тяхната земя. Възможност да се усети тази връзка

дават екскурзиите и настаняванията в семейни ферми. Нощувките са в

няколко вековни фамилни домове, като наблюдението и запознаването

със селските и фермерски традиции е ‘задължение’ за посетителя.

Туриста може да се присъедини към къщната работа на домакинята

(печене на хляб и предене на вълна) или може да се повози на конска

каруца до изолирани езера, където се намират летните пасбища на

овцете. Допълнителна възможност е да се посети цветарски магазин и

да се участва в направата на различни букети.

Друг пример за проспериращ семеен бизнес в сферата на селския

туризъм има селцето Lofer. То също се намира в областта Тирол, като

отново фермерството и отглеждането на животни поддържат живота на

местните хора до ден днешен. Има изградени традиции в минното дело,

производството на мед (чрез топене), стъкло, текстил, музикални

инструменти, ски екипировка и световно известна бира. Всички тези

фактори допринасят за атрактивността и индивидуалността на тази

дестинация. За нейн плюс се счита и местоположението, което освен

75

наслаждаване на древни традиции, обичаи и занаяти позволява и

практикуването на планински екскурзии, каране на велосипед, каране

на лодки в бързи реки и опознаване на природни забележителности

(най-дългата пещера в Европа се намира недалеч). Не само в Lofer, но и

в съседните села се предлагат типични забавления и услуги за

туристите в унисон с желанието им за едно истинско тиролско

преживяване. Почти навсякъде има открити пазари, пекарни, кафенета,

кръчми, ресторанти, сладкарници с току-що приготвени тестени и

сладки изделия, планинска пъстърва и еленово месо, местен

wienerschnitzel, пресни яйца, домашно приготвени тесто, конфитюр и

кисело мляко, плодове и зеленчуци от селските градини и естествено

кафе във виенски стил. Любимо за повечето туристи занимание е да

прекарват следобедите си в градинката на някое кафе и да седят,

отпиват питието си, да се любуват на гледки, четат, разговарят и най-

вече да се радват на слънчеви бани. Същевременно местни хора

облечени в традиционни костюми ги канят на т. нар. Heimat Abends,

вечери където туристите се забавляват с местни танци, музикални

групи и вкусна храна.

В програмата на посетителите се включва ежедневна сутрешна среща с

домакините, на която се обсъждат т. нар. селско ориентиране, местния

език (етикет, поздрави и най-общи изрази), култура и кухня,

дестинации от специален интерес, събития, история, география,

изкуства, местни продукти, възможности за наемане на кола и т.н. Тези

дискусии помагат на всички да научат повече за предстоящите им или

вече минали събития и преживявания. Друга привлекателна услуга е и

предоставянето на индивидуални маршрути и информация за да не

76

стане така, че неинформираността е причина за недобре прекарано

време.

Нека също добавим, че в по-горе изброените дестинации се отделя

сериозно внимание за запазването на определени традиции, които

винаги са били част от живота на всички жители на Тирол и затова са

сред елементите придаващи най-голяма индивидуалност. Такива

традиции са: следобедната почивка, традиционните облекла, местните

рецепти предавани през поколенията, отглеждането на стада животни

(през лятото високо в планините, а през зимата в по-ниските равнини),

откритите пазари, пътеките за разходки пеша и с колело, Heimat

Abends, както и преклонението пред щедрата природа.

77

3. Разработка за развитие на селски туризъм в

региона на общините Белоградчик и Чупрене

78

Целта, която си поставяме в този раздел е да представим един регион,

който е чудесен пример за тезата ни, че “от функционална гледна точка

селският туризъм е тясно свързан с други видове туризъм”. Също ще

изложим фактите така, че да докажем наличието и възможността за

развитие на предпоставки и фактори, които “в организационен аспект

показват семейния туристически бизнес като обединителна основа”

(Костов).

Възможността за туриста отишъл на ваканция на село да посети и

живее в селска къща, да отглежда собствени плодове и зеленчуци, да

издои кравата на домакина си или пък да беседва със местните

жители относно произхода и специфичните привички, които са част

от техните обичаи и традиции е едно наистина незабравимо

преживяване. Това са нещата, които придават магнетизма на

преживяване от такъв тип и поддържат увеличението на

туристопотока постоянно. Но защо да не направим приключението

още по-пълно и за ден не предоставим възможността за посещение на

биосферни резервати, исторически крепости, културни паметници и

исторически музеи, разходки из пещери, хълмисти хребети или пък

каране на сърф или водно колело.

Тези именно идеи ни помогнаха да изберем и предложим град

Белоградчик, село Чупрене и целия регион принадлежащ на двете

общини за развитието на селски туризъм като добавим елементи на

културно-опознавателни, пещерни и водно-атракционни програми.

79

Разпределението на региона се направи с помощта на вече

типизираното разделение на базата на селския туризъм у нас. Тя е

както следва:

“а) Места за прием в самите селища (главно села и малки градчета с

оригинално, възрожденско архитектурно оформление).

б) Места за прием около привлекателни селища, красиви местности,

водоеми и др. Най-често такива се създават около реки, езера и

язовири (Тунджа, Ропотамо, Дунав, езерата в Рила, Родопите,

язовирите Жребчево, Сопот и др.).

в) Места свързани с природни феномени: Побитите камъни,

Белоградчишките скали, Сините камъни, Вратцата, Триградското

ждрело и др.

г) Свети места (главно манастири и параклиси, оброчища): Рилски,

Роженски, Дряновски, Клисурски, Келифаревски и др.

д) Национални паркове: Пирин, Рила, Родопите, Мургаш и др.

е) Културни паметници: Мадарски конник, Етъра и др.” (Костов,

стр. 190)

В следващите три части ще се спрем по-подробно на три подрайона,

които ще представим отделно с техните привлекателни за развитието

на туризъм страни. Те са: Зона Юг (село Чупрене заедно със селата

Върбово и Репляна), град Белоградчик и район Север (тук влизат

пещерата Магура и езерото Рабиша).

80

1. Град Белоградчик

“В чуждите справочници е отбелязан като световна туристическа

атракция. Разположен е в Северозападна България на север от Стара

планина. Средната надморска височина на вискоките части е 570 м.

Намира се на 175 км от София през Монтана. От Видин с автомобил

разстоянието е 50 км. Можете да пътувате и с влак. Слизате на гара

Орешец и се качвате в чакащото ви микробусче, с което след 20 минути

сте в града приказка.

Неслучайно френският пътешественик Жером Бланки пише за града, че

“видяното в България при Белоградчик не може да се сравни нито с

прочутите теснини на Олиул в Прованс, нито с дефилето на Панкарбо в

Испания, нито с Алпите, нито с дивните планини на Тирол и на

Швейцария”, което е неоспорим факт за даденостите на тази

дестинация.

Милиони години природата е ваяла червения камък, за да го видят днес

любопитните в образите на Адам и Ева, Ученичката, Монасите,

Мадоната, Конникът, Хайдут Велко. Кога хората са кръщавали

фигурите, не е известно. Но за тях съществуват колкото научни

обяснения за образуването им, толкова и легенди за "човешките" им

образи и съдби. Те са "жертва" на войни, страсти и чиста любов.

Разделени влюбени са се вкаменявали заради забранена обич, борци са

оставали завинаги на земята като благодарност за доброто, което са

81

извършили. "Историята" на всяка фигура разказва екскурзовод, след

което ще се разделите с каменните образи като с интересни и достойни

за уважение и слава хора. В Белоградчик на туристите показват и

историческата крепост.

Белоградчишката крепост "Калето" е една от най-добре запазените в

страната. Използвайки естествената непристъпност на скалите през І-ІІІ

век римляните поддържат тук крепост за охрана на стратегическите

пътища, които пресичат района. В късната античност тя е част от

отбранителната система на римската, впоследствие Византийската

империя, изградена по северните склонове на Стара планина.

Крепостта е доизградена от българите. Значението и нараства след

обособяването на Видинското царство, включващо териториите на

днешна Северозападна България, части от източна Сърбия и

югоизточна Румъния. Една от последните крепости (тогава с име

Белград), завладяна от турците в края на ХІV век. Те настаняват тук

гарнизон, играещ важна роля в охраната на западните области на

държавата и в потушаването на въстанията на българското население.

В периода 1805-1837 год. се разширява и преустроява за огнестрелно

оръжие под ръководството на френски и италиански инженери.

Паметните плочи във връзка със строежа са на турски и български

език- единствен случай в историята на строежите на турските крепости.

Състои се от три двора (всеки с възможност за автономна защита) с

обща площ 10 211 кв.м и едно отделно укрепление. Има две главни

порти- Видин капия и Ниш капия. На крепостните стени (височина до

10 м) са изградени амбразури за пушки. За оръдията са построени три

бастиона за 15-16 оръдия. Във военно време броят на защитниците на

82

крепостта и околните възвишения достига до 3000 души. Била е

действаща до Сръбско-българската война през 1885 година.

От първостепенна важност е факта, че “град Белоградчик и районът му

са се намирали на важен военностратегически и търговско-

икономически кръстопът в Северозападна България. Той е богат на

археологически обекти, датиращи от всички познати в нашата страна

ери: над 13 пещери, обитавани през палеолита и неолита, в 7 селища

има материали от eнеолита и бронзовата ера, важни административни

пунктове и пътни станции през ранната античност.

Бронзовата ера е представена с находки край селата Крачимир, Рабиша,

Салаш, а желязната отново при Крачимир, Долни Лом и гр. Димово.

Наличието на материали от ранната и късната античност в землищата

на селата Граничак, Салаш, Крачимир, Рабиша и на самия град са

свидетелство за непрекъсната човешката дейност. В непосредствена

близост до р. Брезова личат основите на римска баня с характерните

съоръжения. Има също и богати монетни находки.

Късната античност е засвидетелствана с материали от Крепостта

(Първа плоча), калето Узбег , местността Магаза и Маркашничкото

кале.

Множество отбранителни съоръжения, състоящи се от 17 кастела,

водопроводи и пътища, строени през IV – VI в., възстановени и

разширени през периода XII – XIV в., са неми свидетели на богати

моменти от българската история. По време на Втората българска

държава, град Белоградчик е бил втория административен и културен

център в Бдинското царство (XIVв.). доказателство за това са 14 църкви

и манастири, както и Белоградчишката крепост. През турския

83

феодализъм тук често са избухвали бунтове.” (Археологическа карта,

Балкански)

“Интензивният живот в района продължава и през ранния и развития

феодализъм. Останките от глинени пещи (XII – XIVв.), водопровод,

строителни материали и особено монетна находка говорят за засилена

стопанска дейност. През XIXв. Особено значение придобиват

занаятите. На основата на местни суровини настъпва подем в

обущарството, терзийството, бъчварството, грънчарството,

кундурджийство, мутафчийството и памукчийството.

Открити са залежи на антрацитни каменни въглища в м. Зелениград и

на медни руди в Садовски рът, които оказват силно въздействие на

местното население.

Културни обекти са Пановата къща (превърната в исторически музей,

ярък представител на западнобалканската архитектура, построена през

1810, впечатлява с отлично функционално разпределение и

дърворезбена украса, показва постиженията в областта на просветата и

културата на населението през Възраждането), Величковата къща,

Ловният дом, летен кинотеатър, джамията Хаджи Хюсеин (1751).

Атракция за туристите представлява и природонаучния музей. Това е

сграда с оригинална архитектура, разположена сред градския лесопарк,

където са експонирани препарирани животни, минерали и

представителни видове на флората и фауната.

Интерес за туриста представлява и астрономическата обсерватория,

която разполага с 60-сантиметров телескоп и електронна апаратура за

изследване на галактични обекти. Има добра организация при

посещения от туристи с цел наблюдение на интересни космически

явления.

84

Градът може да бъде изходен пункт за посещение на много близко

разположени природни феномени като варовиковият скален масив

Венеца (на изток) и историческите върхове Ведерник, Клетвен връх и

Кокошевец. До тези места могат да бъдат организирани еднодневни

походи.” (“Белоградчик – пътеводител”)

Местността Гъбите е известна като място, където до много скоро се

провеждаше панаир. Докато трае панаира в града се събират хора от

цяла Северозападна България, като не малко са и хората идващи и от

доста по-далечни части на страната. Това събитие е много подходящо

за срещата не само на голям брой хора и повод за забавление, но и

възможност за много търговци и производители да покажат

продукцията си. По този начин панаира играе икономическа роля на

микрониво.

2. Район Север

Пещера Магура

Варовиковата пещера е една от най-големите у нас, дължината на

галериите е около 2500 м, като благоустроени (електрифицирани) са

само 1400. Под земята ще видите рисунки на 12 000 години.

Височината на могилата достига 461 м., а на 80м. под тази точка е

скрит нейния вход.

85

Бисер на пещерата са уникалните скални рисунки изпълнени с

прилепно гуано (тор) и кафява глина. Те са многопластови и от

различни епохи - епипалеолит, неолит, енеолит, начало на

раннобронзовата епоха. Смятат се за шедьоври на първобитното

изкуство в Югоизточна Европа. Рисунките в "Магурата" изобразяват

танцуващи женски фигури, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани

хора, богато разнообразие на животни, "шахматни" пана, слънца,

звезди, оръдия на труда, растения. Слънчевият годишен календар от

късния енеолит и добавки през раннобронзовата епоха е с голяма

точност и прецизност на записите. Чрез рисунките са се съхранявали

информациите за регионалния календар и празниците с техните

символични и конкретни персонажи.

Изображенията имат аналогии с известни праисторически културни

центрове в Италия, Иберийския полуостров и Предна Азия. Безспорно,

те принадлежат към средиземноморската среда на праисторическото

изкуство. В Триумфалната зала могат да се видят кости на пещерни

животни и предмети, свързани с бита на племената населявали тази

част на Балканския полуостров. Огромно срутване запълва края на тази

зала, за да я отдели от залата на двата величествени сталактона. Много

от сталагмитите имат свои имена: “Поваленият бор”, “Тополата”,

“Гъбата”, “Трона” и др.

По климатични и теренни характеристики районът около Рабишката

могила се доближава до областта Шампания във Франция, а пещерата

предоставя отлични условия за шампанизиране и стареене на вина –

постоянна температура (12°С), влажност и прочие. В едно от

86

разклоненията на пещерата е създадена единствената в страната изба за

производство на естествено пенливо вино по класическата (бутилкова)

технология. Предоставена е и възможността за дегустация на място.

Езерото Рабиша

Изходът на пещерата Магура води към Рабишкото езеро. Водния

басейн е с тектонски произход и водата му е огледално чиста, като

мястото е идеално за риболов (шаран, сом, толстолоп). Има също и

добра плажна ивица, която предлага условия за слънчеви бани. Езерото

е и идеално място за практикуването на водни спортове като каране на

сърф, водно колело или скутер. В близост до езерото има разположен

къмпинг както и разрастваща се вилна зона. Това позволява на

туристите, които замръкнат тук да пренощуват и на другия ден отново

да продължат да се наслаждават на красотите на региона.

3. Зона Юг

Село Чупрене

Селският бит привлича с неподправеност и самобитност, автентизъм и

историческа обособеност. Тези характеристики трябва винаги да са

налични за да може да има основи за развитие на селски туризъм. Ако

87

няма една или повече от тях, това означава че все едно правим морски

туризъм без плаж или ски курорт без влекове.

Индивидуалността на дадена дестинация й осигурява жизненоважното

предимство и конкурентоспособност спрямо всички останали играчи на

пазара. Ето защо, смятаме че като представим едно място с наистина

богата история и запазена самобитност ще можем в последствие да го

превърнем в една дестинация предлагаща истинско преживяване от

селски тип.

Това място се нарича Чупрене – едно село закътано в диплите на

предбалкана на около 20 км от Белоградчик. Тук може да намерим

всичко от наситена със събития история (от ранната античност) и

чудни дадености на природата до богатия и запазен от части и до днес

селски бит. За да бъдем по-правдоподобни ще ви представим в

синтезиран вид важните отличителни черти на това селце,

благодарение на които е напълно нормално то да се превърне в

идеалното място за почивка на село, предлагайки всички условия за

капризния турист търсещ този продукт.

Местните хора са били дълбоко религиозни, а също следвали и

календарните празници. Обичаите, които те са следвали на тези

празници са изпълнени със специфика и самобитност, които при

пресъздаването си биха придали неповторим магнетизъм на селото

като туристическа дестинация. Някои от тези празници са:

- Игнажден – (2 Януари) рано сутринта роднинско дете отива при

свои роднини или близки, там изгребва жар от печката, за да има

плодородие, а него го даряват със сушени плодове и орехи.

- Св. Пророк Еремия – (1 Май) в този край е съществувал

обичаят жени, моми и момци от една махала да донасят глина,

88

размесват я с вода, става на кал, газят я и от нея правят чирепни

(подложка) за печене на хляб, по няколко за всяка къща. В тези

чирепни се насипвала жар за затопляне, после се изгребвала и се

слагало тестото, като отгоре се затрупвало с пепел и жар, за

изпичане на хляба. Някои чирепни са били покривани с метални

похлупаци.

- Олелия-Драгелия (Поклади-Заговезни) – привечер децата

изнасят старите кошове на полозите на кокошките, пълни със

стара слама, набучват ги на високи прътове. Събират се пръчки,

пали се голям огън, а когато вече се стъмни, запалват набучените

на колове кошове със слама и ги вдигат нагоре като викат и

вдигат шум. Сламата и кошовете изгарят и това се прави, за да

носят кокошките повече яйца и да се сложат нови полози. Децата

се веселят докато всичко изгори и после се прибират.

- Лазарица – (съботата преди Цветница) облечени в национални

носии, учениците тръгвали под ръководството на учителите из

селото, като се отбивали във всеки дом. Изпявали по една песен

или изигравали някое хоро. Стопаните дарували с продукти или

пари, които били прибирани за училището цели.

- Всички празници на светци в селото се празнуват по следния

начин: деня преди празника, след обяд се праща дете с бъклица

или шише вино да покани определени гости. Канят се

обикновено онези, които после пък канят на своя светец и така се

получават големи групи от свързани семейства и фамилии.

Вечерта срещу празника идват поканените, сядат около

наредената маса, в центъра на която е поставена питка със

запалена свещ в нея. Запалват се свещи и се поставят на каната с

89

вино, на чиния с ядене, донасят се въглени на желязна лопатка от

пещта за хляб, слага се тамян и се кади. Главата на фамилията

разкъсва и раздава от питката на всички с пожелания за здраве и

плодородие и така вечерята започва.

- Друго традиционно събитие са били тлаките. Те са започвали

чак след обиране на царевицата. Събирали се да белят царевица,

но имало и тлаки за предене на вълна. Освен повод да се събират

момите и момците, тлаките били и сбор на работни ръце, защото

никой не седял без работа. За да се обели царевицата са

необходими доста хора, а в семейството те не са били

достатъчни. Тогава се свиквала тлака. Тлаките се събирали,

когато навън ставало студено и не можело да се правят седенки.

Всички сядат и работят, като междувременно се разменят шеги и

закачки между моми и момци, а домакините ги черпели с варена

царевица. През зимата също имало тлаки за ронене на

изсъхналата царевица. Така освен свършена работа за

домакините имало и доста поводи за забавления на младите.

Тези стари обичаи, ритуали и традиции са истинския белег на старите

корени, които селския бит здраво е изградил и така е укрепвал селския

живот в село Чупрене. Неразделна част от всекидневието на селяните е

и немалкия брой занаяти, благодарение на които те са осигурявали

материално и продоволствено. Свидетелства и продукти има от

следните занаятчийски професии:

Коларо-железари, дюлгери-строители, бъчвари, каменари, мутафчии

(изработвали от козината на козите торби, зобници за конете, чулове,

90

ямурлуци, върви за цървули), грънчарство (произвеждали са всичко от

глина – стомни, грънци), дърводелство, касаплък, налбанти.

Освен занаятите в региона са се развивали и други дейности. Добивал

се дървен фасониран материал, който се преработва освен в бурета и

качета също и в домашни пособия. Местата за добиване на фасониран

материал са били наричани триони. Строели ги край реките, за да се

задвижват от водите им. Това са били всъщност дъскорезници. Докато

дърводелството е бил един от главните занаяти на селяните,

скотовъдството е било един от двата главни отрасъла, заедно със

земеделието. Но в Чупрене е имало и други съоръжения, към които са

проявявали особено внимание. Това са били казаните за изваряване на

ракия. Те са представлявали 200-250 литров меден казан поставен над

иззиданото с тухли огнище неподвижен и се зазижда половината.

Отгоре се поставя дървено каче, обърнато надолу с отвора си и

затварящо точно отвора на казана. Получава се затворено

пространство. А от къчето една къса тръба води до лулите – медни

тръби, преминава под наклон през една каца от 400-500 литра така, че

долният, по-тесен край излиза навън от кацата за охлаждане и оттук

тече охладената спиртна пара, превръщайки се в ракия.

Някои от кръчмите са били и ханове. Устроени да посрещат пътници и

добитък с тях, с вътрешни стаи за преспиване и външни яхъри.

Друг занаят е бил валявичарството. Валявицта е сграда, построена

близо до реката в която се валя (тепа) шаяк. С помощта на водно

колело огромни дървени чукове падат един след друг върху

подложения шаяк, овлажнен и го степват докато се получи абата

(тепаният шаяк).

91

Преимущество на чупренския район е и биосферния резерват

“Чупрене”. Тук туриста може да намери идеалните условия за

практикуване на екотуризъм, т.е. да се разходи сред природата, да се

запознае с богатото разнообразие на местната флора и фауна и най-вече

да се научи как да опазва по-добре околната среда. Резерватът се

намира на площ от 8906 хектара. На територията му също има

възможност за ловуване на благородни елени, глигани и вълци.

Правейки този кратък обзор на най-важните туристически

характеристики на община Чупрене може да направим заключението,

че има наличие на доста богата ресурсна база за планиране и развитие

на туризъм в тази дестинация. Широкия спектър от налични дадености

и ресурси позволява на региона да бъде подходящо място и да

съответства на изискванията на сериозна част от туристическия

спектър. Има нужда, обаче, от сериозни финансови инвестиции за да

може този регион да бъде събуден за селски туризъм, както и програми,

които да бъдат в помощ на желаещите на развиват бизнес начинания

местни хора.

Тук е мястото да споменем, че Министерството на Икономиката,

Министерството на земеделието и горите, както и Министерството

на водите и околната среда работят в постоянно сътрудничество, за да

създават програми, които да подпомагат местните предприемачи в

бизнес начинанията им. Такива програми се правят по модел на

програмите, чрез които Европейския Съюз цели да подпомогне

развитието на провинциални региони. Не малко са хората възползвали

се от предложените средства по програмите ФАР и САПАРД.

92

Друг съвместен проект е кандидатурата на единадесет общини по

програмата на Европейския проект Лидер+.

Основен механизъм в работата на проекта е изграждането и обучението

на Местни инициативни групи (МИГ) по модела на инициативата на

ЕС за развитие на селските райони Лидер+ в единадесетте пилотни

общини.

Целта на Лидер+ е да насърчи и подпомогне действащите лица в

селските райони да мислят за дългосрочния потенциал на своя район.

Стремежът е да се насърчи изпълнението на интегрирани, качествени,

оригинални стратегии за устойчиво развитие, насочени към:

- опазване на природното и културно наследство;

- засилване на икономическата среда, за да се допринесе за създаване

на работни места;

- подобряване на организационните способности на общността.

Програмата Лидер+ цели създаването на предпоставки за

производствена дейност и повишаване на привлекателността на

селските райони. Очаква се идеите на жителите на селските райони,

тяхното обучение и сътрудничеството с други райони да допринесат за

създаването на нови работни места и предприятия, както и на нови

видове дейности.

МИГ ще спомагат за устойчиво развитие на общините и за реализация

на пилотни проекти.

93

МИГ ще се регистрират като неправителствени организации. В тях

влизат представители на заинтересованите групи, като членовете от

страна на местните власти не надвишават 50 % от общия състав.

Основната задача на МИГ е да мобилизират наличния местен

потенциал и ресурси за развитие, като привличат местната общност в

разработването на стратегии и реализирането на проекти, като

реализират следните стъпки:

1. Разработване на стратегия за устойчиво развитие на района;

2. Формулиране на план за действие;

3. Подготовка и избор на проекти по зададени общи приоритетни теми.

Зададени приоритетни теми за пилотни проекти:

• Използване на нови технологии за повишаване на

конкурентноспособността на продуктите и услугите на района;

• Подобряване на качеството на живот;

• Добавяне на стойност към местните продукти;

• Улесняване на достъпа до пазарите чрез колективни дейности;

• Най-добро използване на природните и културни ресурси.

IV. Заключение

94

Нуждата от единна политика по отношение на развитието на

туристическата дестинация налага правилна приоритизация на

действията, които ще бъдат предприети за развитието на селски

туризъм в даден регион. Накратко може да ги обобщим като две

основни:

1. Подобряване на съществуващата инфраструктура с цел

атрактивно представяне на туристическите обекти,

привличане на повече туристи и удължаване на престоя им.

2. Подобряване благосъстоянието на местните общности,

справедливо разпределение на приходите от туризъм и добре

съхранени природни и културно-исторически ценности.

За нуждата на нашето проучване ще се впуснем в по-детайлно

обобщение на важните фактори оказващи влияние върху устойчивото

развитие на селски туризъм не само у нас, но и по принцип. Успешния

секски туризъм се базира на развитието на три елемента: разработване

на продукта, разработване на пазара и разработване на човешкия

фактор. Последният е от изключително значение особено за България.

“Поради голямото обезлюдяване на някои региони много местни

обичаи, занаяти и земеделски практики, които имат и туристическа

стойност, изчезват. Ето защо има нужда от създаването и налагането на

много програми за запазване обичаите и традициите, организиране на

изложби, демонстрационни центрове за занаяти и др. Подобни

мероприятия биха могли да имат две много важни и надяваме се

трайни последствия. Първото е привличането на много туристи с цел

отдих и забавления, а другото, което се явява последствие, е

95

стабилизирането на региона икономически и заедно с това завръщане

на по-голям брой млади хора. За да се постигнат тези резултати трябва

да бъдат взети много мерки за подобряването имиджа на района. Една

от тези мерки се явява задължителна – подобряване на съществуващата

инфраструктура. Дейностите в това отношение са: рехабилитация на

пътищата, туристическа маркировка, подобряване на прилежащата за

обектите инфраструктура, както и подходящо публично представяне на

всички тези мероприятия. Евентуалните последствия от тези

предприети мерки отново биха били: по-атрактивното представяне на

туристическите обекти и привличане на повече туристи, както и

удължаване на престоя им и информираността им за предлаганите

условия.

Горе изброените възстановителни и превантивни мерки са в основата

на цялостната промяна и поддържане на устойчиво развитие на който и

да е район развиващ или планиращ да развива туризъм. Това важи дори

с двойна сила за регионите целящи разработване и налагане на

продукти свързани със селския туризъм. Поради тази причина ще се

спрем на още една много важна стъпка към успешната организация на

селския туризъм учредяването на Регионална туристическа асоциация.

Подобна административна институция осъществява много важна

организационна и информационна функция. Тя се грижи за обучението

на нови кадри, подпомагане на предприемачите с информация за

финансиране, рекламна и маркетингова дейност, участие в борси и

панаири, сертификация на туристически продукти. Тази обемна задача

цели подобряването на работата на всички туристически субекти на

територията на дадена местност или регион, също така и ефективното

96

представителство на интересите на заинтересованите страни.

Асоциацията изпълнява жизненоважната функция за всеки вид

туризъм, най-вече за селския, да представя и рекламира продукти от

дадена дестинация както и да осъществява цялостна реклама. За да

може да изпълнява задачите си пълноценно, Асоциацията трябва да

изгради надеждна верига от туристически информационни центрове и

офиси по места.

На следващо място трябва да споменем и фактора свързан с

разработването на нови туристически продукти. Непрекъснато трябва

да се следва постигането на новаторство по отношение на предлаганите

продукти. То може да бъде търсено в сферата на: обиколки на

природни образувания (Белоградчишки скали, Магурата, Рабишкото

езеро, пещерни зони); запознаване със съхранени бит и традиции на

местните общности в музейни сбирки; обиколки на църкви и

манастири; провеждане на кулинарни турове в съчетание с възможност

за дегустация на вина от местни сортове, посещения на паметници на

културата. Така предложената диверсификация ще доведе до

забележимо обогатяване на туристическото предлагане на територията

на дестинацията и ще привлече по-голям туристопоток. Това от своя

страна би довело до увеличение на приходите, което пък е свързано с

подобряване финансовото състояние на местните предприемачи.

Разполагайки с по-сериозен финансов ресурс те ще имат възможността

да повишат качеството на предлагания от тях продукт.

Наред с разнообразяването на продуктите трябва да се предвиди и

програма за повишаване конкурентоспособността на бизнеса в областта

на селския туризъм. Основни насоки в тази програма трябва да са:

97

- непрекъснато повишаване уменията и квалификацията на

кадрите в селския туризъм;

- налагане на общ стандарт за работа (стремеж качеството да е

съизмеримо с цената);

- разработване “марка” на региона (уникалност, качество,

идентичност на продукта);

- успешен маркетинг и реклама на туристическия продукт на

дестинацията;

- разработване на модел за устойчиво развитие на селски туризъм,

базиран на даденостите, традициите и поминъка на местните

общности;

- организиране на търговски центрове (с предлагане на

занаятчийски произведения, дегустация на местни вина и др.).”

(Екотуристическа дестинация Западна Стара Планина)

Така изброените аспекти за действие по отношение подсигуряването на

устойчиво развитие на селския туризъм водят до създаването на една

цялостна програма. С тази програма ще се обогати опита на местните

структури как да предлагат продуктите си и как да привличат туристи,

тоест да могат да налагат дестинацията си на пазара, осигурявайки по

този начин не само своя поминък, но и приходи за държавната хазна. А

това са именно двете най-важни цели в икономическия живот на една

страна.

98

Използвана литература:

1. Ангелов, В., Чупрене – Документи, Спомени, Предания,

С., 2003г.;

2. Балкански, И., Археологическа карта на Белоградчишко,

С., 1965г.;

3. Бъчваров, М., Селски отдих и туризъм, С., 1995;

4. Кулишев, Е., Селски туризъм, С., 1996;

5. Костов, Е., За устойчивото развитие на селския туризъм,

Благоевград, 1996;

6. Лозанов, Е., Терзийска, Д., Туристически ресурси на България,

С., 2001г.;

7. Малкочев, А., Александрова, Р., Белоградчик – Пътеводител,

С., 1985г.;

8. Рибов, М., и др., Реинженеринг и Управление на риска в туризма,

С., 2004г.;

9. Clarke, J., Farm tourism, Insights, English Tourist Board, D19-D25,

1996;

10.Ratz, T., Puczko, L., Rural Tourism and Sustainable Development in

Hungary, 1998;

11.Swarbrooke, J., Towards the Development of Sustainable Rural

Tourism in Eastern Europe, 1996;

12.Verbole, A., Pros and Cons of Rural Tourism Development, 1995;

13. Web страницата на Република България на Министерството на

икономиката /туризъм;

99

14. www.ecotourism.bulgariatravel.org

Папазова, Н., Екотуристическа дестинация западна Стара

планина;

15. www.ruralbulgaria.com

100

Приложения

101