ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ИНСТАЛАЦИИ

I. СХЕМИ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ИНСТАЛАЦИИ.

1. Общи сведения.

Основните видове електрически инсталации в жилищни, обществени и промишлени сгради са следните:

- Външно електрозахранване на сгради – кабелно или въздушно захранване на главното разпределително табло на дадена сграда.

- Силови електрически инсталации – за захранване на силови електропотребители като ел.двигатели, пещи, печки, заваръчни трансформатори, ел.бойлери и др.

- Осветителни електрически инсталации – за захранване на осветителни уредби и някои малки потребители с малка мощност, които не смущават осветлението.

- Домофонни и сигнални инсталации – за осъществяване на говоряща и свукова връзка в жилищни сгради, сигнална звукова и светлина сигнализация в обществени и промишлени сгради.

- Телефонни и диспечерски инсталации – за разговорни вътрешни и външни връзки в жилищни, обществени и промишлени сгради.

- Радиоозвучителни и антенни инсталации – за озвучаване на жилищни, обществени и производствени помещения и свързване на радио- и телевизионни приемници с антенните устройства.

- Часовникови и пожаросъобщителни инсталации – за пренасяне на допълнителна информация в обществени и производствени сгради.

- Мълниеотводни и заземителни инсталации – за предпазване на сградите от атмосферни напрежения и защита на хора и животни от опасни допирни напрежения.

Към схемите, предназначени за първите три вида инсталации, се предявяват изисквания като: минимални загуби на електрическа енергия по разпределителната мрежа; качество на електрическата енергия (колебания и отклонения от номиналнте стойности на напрежението); простота и минимален брай на елементи по нея; минимални капиталовложения; минимални експлоатационни разходи; сигурност на електрозахранването, съгласно с категориите на ел.захранването, определени от ПУЕУ. В процеса на проектирането се допускат някои отклонения от горните изисквания с оглед на сигурност, техническа безопасност и др.

Останалите от изброените видове ел. инсталации без последната са спомагателни уредби, облекчаващи обслужването, осигуряването, охраната и информацията на работните места и жилищата.

Схемата на електрозахранране на потребителите е в пряка зависимост от изискванията за непрекъсната работа. В ПУЕУ са регламентирани четири категории потребители по категория на електрозахранването: нулева, първа, втора и трета.

2. Схеми за електрозахранване на сгради и силови електрически инсталации.

Електрическите мрежи за захранване на сгради и силовите ел.инсталации трябва да имат проста и надеждна схема и да отговарят на изискванията, посочени в т.1. Освен това за да се избегне разстройване на електрозахранването, мрежата трябва да бъде сигурно и просто защитена от къси съединения и претоварвания.

Съществуват два основни вида схеми за електрически мрежи: радиални и магистрални.

1

Радиалната схема се характеризира с това, че от източника на захранването излизат линии, захранващи мощни ел.потребители и линии за разпределителни табла. От разпределителните табла чрез монтирана в тях защитна апаратура се захранват със самостоятелни линии различни други електропотребители (фиг. 2.1). При повреда на линия отпада захранването само на потребителите от тази линия. Такова захранване се препоръчва, когато потребителите се намират в непосредствена близост до захраващия източник.

Освен голямата сигурност на захранване радиалната схена дава възможност за автоматизация. Такава схема се използва още и във взривоопасни, пожароопасни и силно прашни помещения, в които захранването на потребителите става от табло в отделно помещение.

Трябва да се отбележи, че радиалната схема има някои недостатъци. Така например разпределителните табла съдържат по-голям брой защитни апарати, а схемите на са достатъчно гъвкави. Всяка промяна в технологичното обзавеждане, свързана с преразпределяне на товара, налага преработка на мрежата.

На фиг. 2.2 е показана магистрална схема на захранване на потребители от третата категория. При тази схема

отделните потребители се прикачат към една обща линия (магистрала). Типичен пример за такова захранване е въздушната градска мрежа, от която при стълбовете се правят отклонения за захранване на различни сгради.

Магистралната схема намира приложение в цехове, където се налагат чести преустройства и потребителите са разпределени приблизително линейно в цеха. Тя опростява до голяма степен големите и скъпи главни разпределителни табла в подстанцията.

Захранването на магистралата става директно от трансформатора на трансформаторния пост, посредством защитна апаратура. От нея на определени места се правят отклонения за захранване на разпределителни табла или щепселни шинопроводи.

Магистралната схема с шинопровод придава голяма гъвкавост и универсалност на цеховата инсталация, в

следствие на което каквато и да е промяна в технологията практически не предизвиква преработването и.

За резервиране на захранването са предвидени съединяващи апарати между магистралите и различните подстанции. Като недостатък на магистралната схема може да се посочи по-малката сигурност на захранването. При повреда в магистралата отпада захранването на всички потребители, прикачени към нея.

Радиалните и магистралните схеми се използват рядко в чист вид. Разпространение намират т. нар. “смесени” схеми, които съчетават елементи на двата вида схеми.

Посочените на фиг.2.1 и фиг. 2.2. схеми са елементарни и служат като елементи на по-сложни схеми за захранване на по-отговорни потребители.

2

При потребители от втора категория се използват схеми с двойно захранване. На фиг.2.3. е показана такава схема. Таблата РТ1 и РТ2 са захранени с магистрала, която свързва два трансформаторни поста: ТП1 и ТП2. Показаната магистрала се състои от три участъка (1, 2 и 3), свързани посредством разпределителни касети РК1 и РК2. Нормално магистралата е прекъсната чрез изваждане на предпазител, например РК2. Тогава РТ1 се захранва от ТП1, а РТ2 от ТП2, т.е. радиално. При авария в участъка 3 изключват предпазителите му в РК2 и в главното разпределително табло ниско напрежение (ГРТНН) на ТП2 и ръчно се включва предпазителя на участъка 2 в РК2. В този случай РТ2 получва захранване чрез магистралата от ТП1.

На същата схема е показано радиално двойно захранване на табло РТ3. Нормално е подадено захранване и на двата извода на таблото, но в него има превключвател, чрез който става превключване то от единия или другия извод.

В случаите, когато второто захранване не може да се осъществи от външен източник, в предприятието се изгражда дизел-генераторна стация.

На фиг.2.1 и 2.2 на всеки извод са показани предпазители за защита на линиите, без да са посочени пусковите апарати. На местата на предпазителите могат да се монтират автоматични прекъсвачи. Те трябва да бъдат настроени, така че при късо съединение да изключат само авариралият участък, т.е. избирателно (селективно). Например предпазителите П4, П3 и П2 (фиг. 2.1) трябва да се степенуват последователно от потребителя към източника.

3. Схеми на електрически инсталации за осветление.

В многоетажни жилищни сгради захранването на отделните апартаменти от главното разпределително табло (ГРТ) на сградата става по една от долуописаните схеми.

На фиг. 2.5 е показана радиална схема на захранване. Тя е подходяща при по-ниски сгради – до 3-4 етажа. Вско апартаментно табло се захранва чрез самостоятелна линия (радиално) от ГРТ. При тази схема електромерите за измерване на електрическата енергия се намират в ГРТ, което е удобно за отчитане.

Една разновидност на радиалната схема е показана на фиг. 2.6. Тук фазният проводник е самостоятелен до всяко апартаментно табло (радиално), а нулевият е общ магистрален. От магистралния нулев проводник в етажните разклонителни кутии се правят отклонения за апартаментните табла.

3

Тази схема е удобна за сгради 5-8 етажа. Тя съчетава предимствата на радиалната схема по отношение на измерването на електрическата енергия, сигурността, простотата и икономичността на магистралната схема (само за нулевият проводник).За сгради над 8 етажа се използва схемата от фиг. 2.7. От ГРТ вертикално нагоре до последния етаж се монтира магистрала, от която на всеки етаж чрез етажни табла (ЕТ) се прави отклонение за отделните апартаментни табла. Електромерите се монтират в етажните табла. Неудобството на тази схема е, че при отчитане на енергията инкасаторът трябва да обходи различни етажи.

При обществени сгради описаните три схеми също се използват с тази разлика, че измерването на енергията става общо за цялата сграда в ГРТ.От апартаментните табла или етажните табла излизат линиите за захранване на осветители и контакти. Всеки извод на тези табла се нарича токов кръг. Токовият кръг се натоварва до 25А за обществени сгради и до 16А за жилищни сгради. На всеки токов кръг могат да се включат най-много 20 броя осветители, но не с повече от 50 лампи. Когато токовият кръг захранва контакти с общо предназначение, броят им не трябва да превишава 8. За захранване

4

на по-мощни потребители от битов характер като бойлери, готварски печки и радиатори, се предвиждат самостоятелни токови кръгове.При излаза от таблото фазният проводник за всеки токов кръг трябва да бъде защитен чрез предпазител или автомат. Нулевият проводник не трябва да се прекъсва от никакъв разединяващ или комутиращ апарат.ГРТ обикновено се монтира до входа на сградата и се захранва непосредствено от градската разпределителна мрежа. Етажните табла се монтират на етажните площадки или в коридорите при обществените сгради. Апартаментните табла се поставят до входната врата в антрето. В промишлените сгради осветителните инсталации трябва да имат по-голяма сигурност. При отпадане на осветлението на машини с въртящи се части, вани с химически разтвори, горещи пещи и др. могат да станат сериозни злополуки. Поради тази причина, когато това го изисква ПУЕУ, главното разпределително табло за осветление се захранва от два независими източника и при отпадане на едното захранване автоматично или ръчно става превключване

към другото. В някои случаи се предвижда самостоятелно аварийно осветление, захранвано от акумулатори. При отпадане на редовното осветление се включва автоматично аварийното. Към линиите, които захранват осветителните инсталации, не се включват силови потребители, тъй като те предизвикват колебание върху напрежението на линията, а оттам и на осветлението. Допускат се изключения при сравнително малки силови потребители с редки включвания и изключвания. Често пъти осветлението на цеховете се захранва трифазно. Тогава ограниченията за еднофазния токов кръг важат за всяка фаза на трифазната линия. В този случай нулевият проводник трябва да има сечение, разно на фазните проводници.За командване на осветлението се използва по една от схемите, дадени на фиг.2.8. На фигурата са показани многолинейните схеми и непосредствено до тях еднолинейните, така като се показват в плановете.С обикновен прекъсвач (фиг. 2.8 а) се включват една или едновременно група лампи.С двоен прекъсвач – фиг. 2.8 б – се включват поотделно или заедно две лампи или две групи лампи. Двойният ключ представлява два обикновени ключа на обща основа.Схемата на фиг.2.8 в се изпълнява винаги с два девиаторни ключа и позволява една и съща лампа или група лампи да се командват от две места. Задействането на който и да е ключ изменя състоянието на веригата – ако е включена, изключва я и обратно.С кръстати превключватели и два девиаторни ключа се

осъществява схема за командване на една или група лампи от три или повече места (фиг.2.8 г). Задействането на който и да е ключ изменя състоянието на веригата. Тази схема се използва при стълбища на малки сгради с два-три етажа, дълги коридори с повече от два изхода и др.В жилищни блокове осветлението на стълбищата се командва чрез стълбищен автоматичен прекъсвач. До скоро тези прекъсвачи представляваха часовников механизъм, бобина за включване и контактна система. В момента се произвеждат стълбищни автомати с

5

полупроводникови елементи, които заместиха часовниковите. Това не промени схемата на свързване на стълбищната инсталация. На фиг.2.9 е показана такава схема.Буквите Ф, О, Л и Б върху клемите на стълбищния автомат означават съответно “фаза”, “нула”, “магистрала лампи” и “магистрала бутони”. Фазата и нулата се подават на автомата, а от клемите Л, О и Б излизат три магистрални проводника към етажите. Между магистралите Л и О се свързват всички лампи, а към О и Б – всички бутони. При натискането на който и да е бутон се включва контактната система на прекъсвача и лампите светват. След изтичане на определеното време, за което е настроено електронното реле, прекъсвачът прекъсва и лампите угасват.Включването на осветлението при трифазни токови кръгове става чрез трифазни пакетни прекъсвачи, монтирани на таблото: в специална кутия до входа на

помещението; чрез контактор в таблото и ключове до входовете. Чрез ключовете се подава захранване към бобината на контактора. Следователно и тук могат да се осъществят схемите с обикновени, девиаторни и кръстати ключове в зависимост от броя на местата, от които ще се командва осветлението.

4. Схеми на домофонни и сигнални инсталации.

Всички многоетажни жилищни сгради имат домофонна и звънчева уредба и електрическа брава за входната врата. На фиг.2.10 е дадена обща схема на изброените инсталации.Домофонната инсталация служи за разговорна връзка между входната врата и апартаментите. Тя се състои от токозахранващ блок, главен входен домофон, апартаментни

домофони и токопроводна линия.Токозахранващият блок включва в себе си понижаващ трансформатор 220/8÷10 V и токоизправител за постоянно напрежение 6÷8 V. Към трансформатора има изводи за 5 и 8 V за захранване на електрическата брава и звънците.Входният домофон се състои от микрофон ВМ и телефонна капсула ВТ, монтирани в обща кутия с решетка.Апартаментният домофон представлява телефонен апарат без избирателна шайба и е пригоден за монтаж на стена. В него има вградени контакти Кi, които включват микрофона Мi и телефона Тi

6

към линията при вдигане на слушалката. На корпуса има вграден бутон BТi за включване на електрическата брава.Електрическата брава служи за дистанционно отваряне на входната врата. Заедно с механичната секретна брава тя се монтира на касата на вратата или на застопореното крило (при двукрили врати).Електрическата брава представлява електромагнит, който посредством лостова система и затвор блокира езика на секретната ключалка. Нормално вратата може да се отвори отвън с ключ, а отвътре с дръжката. При дистанционно отваряне езикът на секретната ключалка се освобождава и вратата може да се отвори свободно отвън чрез лек натиск. Такива врати трябва да имат също хидравличен или механичен механизъм за самозатваряне.В най-общия случай звънците представляват електромагнитна система с механична котва, която удря по метална камбанка. От известно време масово се използват звънците тип “КОНГ”, при които котвата удря върху метален гонг с акустична кутия. При някои модели звънци от този вид схемата на свързване е такава, че сигналът на гонга е различен в зависимост от това, кой от двата бутона Б е натиснат – пред входната врата или пред апартамента. Обикновено звънците работят на напрежение 3÷8 V.В жилища, където няма домофонна уредба, за захранване на звънците се използва обикновен звънчев трансформатор 220/3-5-8 V.Посочените на фиг. 2.10 схеми за трите вида инсталации имат многократно повтарящи се елементи в зависимост от броя на апартаментите.Инсталациите се изработват с проводници ПВУ със сечени 0.5 или 0.75 мм2. Необходимо е всяко жило да има различен цвят на изолацията за лесно свързване и проверка на схемата.В обществени и промишлени сгради се използват звънци и сирени за известяване на началото и края на работното време и за предупредителни сигнали, както и звънчеви номератори, светлинно-повиквателни инсталации и др.

Мощните звънци и сирени обикновено са с напрежение 220V. Инсталацията за тези звънци е с работно напрежение 220V и е отделена от другите слаботокови инсталации.Звънчевият номератор служи за повикване на дежурно лице или персонал от различни места. Той има толкова електромагнити, колкото са повиквателните бутони. Бобината на всеки електромагнит е включена последователно с принадлежния и бутон и с електрическия звънец, който е общ за цялата инсталация (фиг. 2.11).

Когато един от бутоните бъде натиснат, протича ток през бутона, принадлежащата му бобина и звънеца. Под действието на тока електромагнита Е, чиято бобина е задействана, привлича котвичката А (фиг. 2.12); сигналната клапа К се отцепва от зъбчето на котвичката и пада под действието на собствената си тежест. Повдигането на падналата клапа се извършва ръчно чрез лостче, което повдига клапит. Захранаването на номератора става чрез звънчев трансформатор 220/3÷8V.Светлинно-повиквателната инсталация се употребява в болници, хотели и други подобни заведения, където обслужващия

персонал трябва да бъде повикан безшумно.

7

5. Телефонни и диспечерски инсталации.

Телефонната инсталация е необходима за всяка жилищна, обществена и промишлена сграда. В жилищните сгради тя се прокарва до всеки апартамент, независимо дали ще монтират телефонен апарат или не. В обществените и промишлените сгради телефонни постове има в работните помещения, канцелариите, кабинетите и др. Всеки телефонен пост се връзва към автоматичната телефонна централа чрез проводникова линия. В най-общия случай от телефонната централа или от междинен разпределителен шкаф до сградата се прекарва телефонен кабел с определен брой чифтове проводници според броя на абонатите.За всеки телефонен пост е необходима връзка с два проводника, които се полагат усукани. Телефонния кабел се свързва към реглетна кутия РК, от която излизат чифтовете проводници от отделните абонати (фиг. 2.13).

Реглетната кутия представлява изолационна плоча с пера за определен брой чифтове проводници и е затворена с ламаринен капак. В жилищните сгради реглетната кутия се монтира в специален шкаф до входа на сградата. В шкафа се монтират и дуплексни релета, които позволяват с един чифт проводници да се свързват два абоната.По-големите обществени и промишлени сгради имат собствена автоматична телефонна централа. Чрез нея постовете се свързват

както помежду си, така и с градската телефонна централа. Използват се още директорско-секретарски уредби, при които всяка телефонна връзка с директора се осъществява чрез специален пост, монтиран при секретарката.В предприятията с напрегнат производствен цикъл за напътствия и бърз контрол, без ръководителите на отделни звена да напускат

8

своя пост, се използват диспечерски уредби. Те се състоят от централен и подчинени постове или само от равностойни постове. Централният пост може да се свързва с всички постове, а подчинените – само с централния. При равностойни постове всеки може да се свързва с всички останали. Връзката е високоговоряща, т.е. всеки пост представлява кутия с вградени високоговорител, усилвател и клавишен превключвател. Уредбата се захранва от токозахранващ блок (ТЗУ) с 24 V постоянен ток. Свързващите кабели са многожилни и броят им зависи от броя на постовете и степента на тяхната равностойност. На фиг. 2.14 е показана блокова схема на такава уредба.

6. Рaдиоозвучителни и антенни инсталации.

За озвучаване на помещения в обществени и производствени сгради се предвижда радиоозвучителна инсталация. Захранването на инсталацията може да стане от местна радиоуредба или от радиотранслационния възел на селището. Инсталацията представлява двупроводна линая, от която чрез расклонения се извеждат контактни излази. За избягване на индукционното влияние озвучителната инсталация се изтегля в бяла бергманова тръба. Отделните тръби се свързват помежду си с калаен припойи се заземяват. Контактите трябва да се различават от силнотоковите.Антенни инсталации имат многоетажните жилищни сгради с цел да се избегне големият брой радио- и телевизионни антени. На покрива на сградата се монтират общи антени, които обслужват по 8 абоната. При повече абонати се предвижда антенен усилвател към антената.Антенната имсталация се състои от антенни фидери, които се спускат вертикално и обслужват всички разположени един под друг апартаменти на отделните етажи (фиг. 2.15).

Всички фидери изхиждат от обща разклонителна кутия (разпределителен тип РЗ), монтирана на тавана до антенния усилвател. Фидерите се изпълняват с едножилен ширмован кабел тип РК-1 или РК2, изтеглен в бергманова тръба. За да се избягнат евентуални смущения, силнотоковите инсталации не трябва да се полагат паралелно на антенните фидери. Разстоянието между антените и силнотоковите контакти трябва да бъде най-малко 50 см.

7. Часовникови и пожаросъобщителни инсталации.

Часовниковата електрическа инсталация се монтира във всяка обществена или промишлена сграда, където характерът на работния процес го изисква. Тя се състои от главен електрически часовник, вторични ел. Часовници, токозахтанваща уредба и електрическа линия. Последната свързва главния часовник с токозахранващата уредба и с вторичните часовници.

9

Главният ел. часовник, наречен в практиката часовник-майка, има за задача да дава през определен интервал от време командни импулси за задвижване на вторичните часовници. Той представлява точен часовник с махало. Снабден е с контактен механизъм, който подава захранване от акумулаторна батерия към вторичните часовници през определен интервал от време. Времето на подаване на импулса трае около 2 с.

Някои главни часовници имат сигнална шайба с щифтове, която може да включва сигнални звънци или сирени в определени интервали от време. Времето на контактуване може да се регулира. При сигнални звънци то е около 30 с.Вторичните електрически часовници са твърде просто устроени. Те имат електромагнитна система, която

при всеки токов импулс премества минутната стрелка с едно деление. На фиг.2.16 е показана принципна схема, по която се свързват и действат тези часовници.

Всяка минута махнизмът на главния часовник затваря контактите D и напрежението на акумулаторната батерия се предава на линията аб. Към тази линия паралелно са присъединени намотките на електромагнитите Е1, Е2,....., Еn на вторичните часовници. Задвижването на часовата стрелка от електромагнита става по следния начин.Когато на линията се подаде напрежение, елекромагнитът притегля котвичката А. След отпадане на сигнала (напрежението) пружинката F връща котвичката в начално положение. При това движение лостчето С на котвичката превърта колелото S с едно зъбно деление. Заедно със зъбното колело се премества и стрелката на вторичния часовник с една минута.Токозахранващата уредба се състои от акумулаторна батерия, токоизправител за зареждане и табло.Схемата на ел. инсталацията на часовниковата уредба е дадена на фиг.2.17.

Допустимият пад на напрежение до вторичния часовник не трябва да надвишава 5%. По тази причина към една изходяща линия не трябва да се прикачват повече от 15 вторични часовника.Пожаросъобщителната уредба има за задача бързо и своевременно да сигнализира за възникването на пожар. Предвиждането на такава уредба зависи от характера на производството и вида на съхраняваните материали в дадено помещение.

10

Основните елементи на пожаросъобщителната уредба са ръчни и автоматични пожароизвестители, пожаросъобщително табло и токозахранваща уредба.Ръчните пожароизвестители представляват контактни бутони в метална касетка и предпазна прозрачна защитна мембрана. Те се поставят на по-оживени места на сградата и се задействат ръчно от лицата, които са забелязали пожара.Автоматичните пожароизвестители могат да реагират на температура, рязко изменение на температурата за 1 мин., димни и др.Първите два вида пожароизвестители са твърде инертни и сигнализират със значително закъснение, когато пожарът е нанесъл големи щети. По тази причина най-широко разпространение са получили димните известители, които са много чувствителни на появата на дим и откриват пожара още в стадия на неговото зараждане.Пожаросъобщителното табло създава връзка между токозахранващата уредба и известителите. То е съоръжено с реле, което приема сигнала за пожар и включва алармените уреди – лампи, звънци, сирени. Пожаросъобщителното табло се поставя в помещения, където има непрекъснато дежурен персонал. При някои много важни обекти се осигурява специален телеканал за препращане на сигнала и на местната противопожарна служба.

Токозахранващата уредба се състои токоизправител и акумулаторна батерия, включена на постоянно пълнене.На фиг.2.18 е показана блокова схема на пожароизвестителна уредба с димни известители тип ПДУ-1. От нея излизат 10 двупроводни лъча. Към всеки лъч паралено се свързват до 20 автоматични димни известители.

8. Мълниеотводни и заземителни инсталации.

Електрическата мълния е природно явление, което предозвиква пожар взрив и разрушения. Тя може да причини смърт на хора и животни. По индукционен път се получават и вторични поражения. За защита на обектите от мълнии се строят мълниотводни инсталации.Мълниеотводните инсталации се състоят от мълниеприемници, токоотводи и заземители.Мълниеприемниците биват три вида: отвесни метални мачти, поставени до или над защитавания обект; хоризонтални проводници, опънати над защитавания обект; мрежа от бетонна стомана, поставена непосредствено на покрива на сградата.Всяка метална мачта има своя защитена зона, която представлява част от пространството под мачтата. Ако обектът се вмества изцяло в това пространство, той е защитен от директно

11

попадение на мълния. В противен случай се поставят няколко мачти. Големината на защитната зона зависи пряко от височината на мачтата.Опънатите между стълбове хоризонтални стоманени въжета се използват при разширяване на защитната зона, без да се увеличава броя на стълбовете.Металната мрежа се полага на стоманени постройки свободно върху покрива или под хидроизолацията му. Тя се изработва от бетонна стомана с квадрати, не по-големи от 10/10 м. Всички общи части от мрежата са заварени.Токоотводът е проводник от бетонна стомана или стоманена шина, който отвежда тока от мълниеприемника до заземителя. Той се монтира открито на стойка по фасадата или скрито под мазилката. На височина на около 1.5 от земята се прави съединител, който свързва заземителя с токоотвода. Този съединител трябва да е разглобяем, за да може периодично да се проверява съпротивлението на заземителя. Токоотводи се правят на всеки 20 м по периферията на сградата.Заземителят отвежда тока на мълнията в земята. Ефектът е толкова по-добър, колкото преходното съпротивление между заземителя и земята е по-малко. То зависи от специфичното съпротивление на почвата и конструкцията на заземителя.Заземителят може да бъде стоманена поцинкована шина, положена в земята на дълбочина 0.8 м или вертикално забити в земята поцинковани тръби или винкели с дължина 2.5 м. Най-често се използват комбинирани заземители от вертикално набити тръби, свързани в земята чрез шина. Всички връзки трябва да се изпълняват чрез заварка.

9. Електромонтажни инструменти и приспособления

II. СКРИТИ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ИНСТАЛАЦИИ В ТРЪБИ.

1. Очертаване на инсталацията в помещенията.

Очертаването на инсталацията представлява пренасяне на инсталационния план върху стената и тавана. Това става с помощта на тебешир, линия, метър, приспособления за отмерване, канап, двойна стълба, съобразена с височината на помещението. Отбелязват се местата на таблата, разклонителните кутии, лампените, контактните и силовите излази, местата на ключовете и бутоните, а също и трасето на линиите. Посочва се броят на тръбите, минаващи по дадено трасе.

! При очертаването трябва да се имат предвид някои основни правила, а именно:- Разклонителни кутии върху таван и под не се поставят, а над врати и прозорци

следва да се избягват.- Разклонителни кутии се поставят на разклоненията или след всеки 9-10 м

участък без разклонения в права линия и след всеки 2-3 колена на тръбите.- Линиите по стените трябва да бъдат само хоризонтални и вертикални. По този

начин винаги можем да определим трасето на линията;ще се избягват нещастни случаи и повреда на инсталацията при пробиване на отвори и заковаване на пирони в стените. По тавана линиите могат да минат диагонално, но само в права линия.

- При нормална височина на помещенията (2.6 до 3.2 м) е желателно линиите да бъдат отдалечени на 0.3-0.4 м от тавана, а при по-високи помещения това разстояние се увеличава. Това важи, когато по трасето минава само един вид инсталация. Когато по едно и също трасе минават линиите на няколко вида инсталации, те трябва да се разположат успоредно на определено разстояние една от друга. Същото важи и когато до електрическата инсталация минават и други видове инсталации – паропровод, водопровод,мазутопровод и т.н. В този случай всички инсталации се подреждат в определен ред, който е регламентиран

12

от Правилника за устройство на електрическите уредби и Противопожарните строително-технически норми. Така например при паралелно полагане на слаботокови със силнотокови линии за променлив ток тръбите на двете инсталации да са разделени най-малко на 0.1 м, а между телефонни и озвучителни линии – 0.15 м. Когато успоредно на електрическите инсталации се подлагат тръбопроводи с негорими течности, разстоянието между тях трябва да е 0.1 м, а при тръбопроводи с горими течности – 0.25 м.

- Желателно е по-голямата част от разклонителните кутии и линиите да минават по коридорите.

- Таблата се монтират така, че работните и командните органи на таблото да бъдат на височина, удобна за обслужване – 1.2 – 1.6 м (ако то не е стоящо на пода). Апартаментните табла се монтират на височина 2.20 до 2.30 м с оглед ТБ.

- Контактите се монтират на височина от 0.3 до 1.5 м в зависимост от характера на помещението.

- Електрическите прекъсвачи за осветлението се монтират на височина 1.1 до 1.4 м от готовия под и на 0.15 м от касата на вратата от към страната на бравата.

- Осветителите се монтират на указаните в проекта места.- Не се допуска в една и съща тръба да се полагат проводници от различни токови

кръгове, линии с различно напрежение и предназначение.

След очертаването на инсталацията трасетата, по които ще минават и други видове инсталации, трябва да се съгласуват с монтьорите на тези инсталации.

2. Изкопаване на канални дупки.

Непосредствено след очертаване на инсталацията се пристъпва към следващата операция – изкопаване на канали и дупки. За нея трябва да се подготвят необходимите инструменти. Това става ръчно с чук, секач и шило и механизирано с електрически бормашини с приспособления за фрези за издълбаване на канали в тухлени стени, фрези за конзолни и разклонителни кутии и свредла с видиев връх за пробиване на отвори по стени и плочи. За изкопаване на канали по бетон се използват специални пистолети за разбиване на бетон или бормашини, на които въртеливото движение се изключва, а остава да работи вибрационното действие на вала. В този случай на вала на машините се поставят спеьиални накрайници с

формата на шила и секачи.Леглата за конзолите и разклонителните кутии се изкопават толкова дълбоки, че кутията или конзолата да се подава над зидарията с около 10 мм. Каналите трябва да бъдат толкова дълбоки, че тръбата изцяло да се скрие в зидарията. Широчината на каналите се прави според броя и диаметъра на тръбите. Хоризонталните канали в тухлени стени най-лесни се копаят по хоризонталните фуги, като тухлите от горния ред се изчукват косо. Отвори през стените се пробиват така, че колената на тръбите да бъдат по-големи от 90о

(фиг. 5.1). Каналите в местата на преминаване между две взаимно перпендикулярни стени или стена и таван трябва да се удълбочат така, че извитата тръба да не стърчи от ръба, получен между тях. При направа на канали и отвори в тънки стени посредством чук и секач е необходимо да се намали силата на удара, а секачът да се държи по-наклонен спрямо стената. В противен случай можем да съборим стената. В гипсови стени такива канали се правят само по механизиран начин.

3. Полагане на тръбите.

13

След като всички канали и дупки са готови, пристъпва се към полагане на тръбите. Преди започване на работата се приготвят необходимите инструменти – шпакла, канче, нож, ножовка, комбинирани клещи, клещи за огъване на тръби за използваните диаметри, чук, кофа, стълби (2 броя), метър, тебешир и бензинова лампа. Материалите, които ще се използват се подреждат в едно помещение. Това са бергманови тръби, конзоли, разклонителни кутии, муфи, гипс, пирони, вода, бензин.Най- напред тръбите се разкройват. Правят се съответните колена с колкото е визможно по-плавна извивка, за да може лесно да се изтеглят проводниците. Тръбите се поставят в каналите, като се закрепят временно с пирони. Едновременно с тръбите се зактепват на тях и разклонителните кутии и конзоли, на които се изрязват необходимите отвори за тръбите. В разклонителните кутии и конзолите на местата, където ще се изрежат отворите, материалът е прищипнат и изрязването става лесно с нож. След това тръбите се прихващат с гипс на интервали от 0.5 до 1 м и в краищата на разстояние 0.15 до 0.2 м от кутиите и конзолите. Последните не се загипсират към стената в този етап. Те се оставят свободно да се държат на тръбите, чиито краища се оставят по-дълги. При бели бергманови тръби трябва да се обели металната обвивка в участъка, в който тя влиза в кутията. Не се загипсирват и колената на тръбите, а само тръбите в непосредствена близост до тях. По този начин коляното има известна еластичност и това улеснява прокарването на пружината. Загипсират се и трупчета в местата, където ще се монтират осветителни тела, табла и др. В средата на трупчето се забива малък пирон, за да може да се открие трупчето, ако мазилката го е скрила. При снаждане на тръбите трябва да се внимава между двете тръби да не остане хлабина. Получава се ръб, който затруднява прокарването на пружината (фиг. 5.2).

Върху допрените тръби се поставя ламаринена муфа.Всички кутии, конзоли и открити краища на тръбите се запушват с хартия, за да не се запълват с хоросан при полагането на мазилката. На фиг.5.3 е показан общ вид на неизмазана тухлена стена с тръбна мрежа върху нея.

4. Гипсиране на кутии и конзоли.

14

Няколко дни след измазването на помещението с мазилка трябва да стане окончателното зафиксиране на разклонителните кутии и конзоли към стената, т.е. да се гипсират. Това става, като предварително се разчиства мазилката около кутията или конзолата. Под нея се полага гипс и се притиска до изравняване на горния ръб с мазилката. Кухината между кутията и мазилката се запълва с гипс (фиг.5.4). Ако мазилката няма допълнително изравняване или шпакловане, гипсът около кутията или конзолата трябва да се заглади, а при допълнителна обработка гипсът се оставя грапав, а отворите наново се запушват с хартия.

С това този етап на монтажната работа завършва. Следва да приберем в склада всички останали материали и инструменти.

5. Обрязване на тръбите.

След окончателно завършване и втвърдяване на мазилката се изваждат всички хартиени запушалки от отворите. С нож се изрязват стърчащите части от тръбите в конзолите и кутиите. Последните се почистват от попадналия хоросан и останалите изрезки.

6. Изтегляне на проводниците.

Дотук всички работни операции се свеждат до направата на една безупречна тръбна мрежа. Следва изтеглянето на проводниците. За целта трябва да се приготвят следните инструменти: инсталационни пружини, комбинирани клещи, клещи секачки, клещи за сваляне на изолция, три барабана за размотаване на проводници, две стълби. Непосредствено до барабаните се поставят кангали с проводници от сеченията, които ще се изтеглят. От всяко сечение трябва да се

предвидят поне два кангала с различен цвят на изолацията.Изтеглянето на преводниците започва или от разпределителното табло, или от краен излаз. Прокарва се стоманена пружина в тръбите от кутия до кутия или конзола. Ако пружината запъне някъде по тръбите, издършва се малко в обратна посока и с рязко движение се вкарва наново. В някои случаи при такова запъване на пружината се прилага усукване с едновременно натискане. Когато пружината излезе от другия край, в края и завързваме проводниците, които ще се изтеглят. Завързването на проводниците става след оголване на краищата от изолацията и усукването им около куката поотделно един след друг, зада не става дебело мястото на свързването. Прикачените проводници трябва да бъдат с различни зветове на изолацията. Ако цветовете са само два, единият се определя за фазните проводници, а другият – за нулеви. Изтеглянето става винаги от двама души. Единият тегли пружината, а другият подрежда и подава проводниците. При развиването на проводника от барабана трябва да се внимава да не се образува халка, която да се затегне и пречупи проводника. След излизането на проводниците от другия край, ако линията не продължава те се отрязват с клещите-секачки. Краищата им се оставят да стърчат около 0.15 до 0.20 м. В случай че линията продължава, прави се ухо на проводника в кутията, за да има възможност да се монтира разклонител.

7. Свързване на проводниците в разклонителните кутии.

Следващият етап в монтажната работа е свързването на проводниците съгласно схемите, дадени в проекта. Както за всички предходни операции, така и тук първо трябва да се

15

подготвят необходимите инструменти – отвертки, комбинирани клещи, клещи-секачки, клещи за оголване на изолацията, пробна лампа или звънец с батерия, две стълби.Всички краища на проводниците, излизащи от разклонителните кутии, се отрязват с клещи-секачки на такава дължина, че да могат лесно и удобно да се свържат към порцелановия разклонител. След това с клещите за сваляне на изолацията се оголват краищата. Непрекъснатите проводници, от които се прави отклонение, не се режат, а само се сваля изолацията с нож за пресъединяването им към клемите.Ако е спазено условието за цветовата маркировка на фазните, нулевите и спомагателните проводници, свързването става бързо и лесно. В провен случай двама души с пробна лампа или звънец “прозвъняват” жилата. Във всяка разклонителна кутия се поставя порцеланов разклонител с две, три или четири клеми според схемата, която трябва да се осъществи. При правилна цветова маркировка на всяка клема ще се съберат проводници с еднакъв цвят на изолацията. Това е голямо удобство не само за свързване на инсталацията, но и в процеса на експлоатацията. След като се затегнат клемите, разклонителят се намества на дъното на кутията. Последната се затваря с капак.

8. Монтаж на табла, ключове, контакти, осветители и др.

Това е последната монтажна работа по инсталацията. Тя се извършва след бояджийските работи. Необходимите инструменти са същите, както в предната точка. В случай, че не са поставени трупчета за осветителите, а закрепването им ще стане с дюбели, необходимо е да се приготви още и вибрационна бормашина, свредло с видиев връх и шаблони за отворите. Освен това удобно е всеки монтьор да има малко съндъче с капак и дръжка, в което да се носят необходимите елктроинсталационни материали и винтове за монтаж. Редът на подготовка на краищата за свързване и значението на цветовата маркировка са същите както при свързването на разклонителните кутии. Тук трябва да се спазват изискванията от ПУЕУ за монтаж на ел. инсталации. Някои от тях са следните:

- нулевият проводник да не преминава през прекъсвачи, предпазители и други разединяващи апарати;

- входящият фазен проводник да се съединява към клемата на апарата, до която има по-труден достъп;

- винтовите тоководещи гилзи на фасунгите трябва да се свързват към нулевия проводник;

- при свързване на контакти тип “шуко” да се проверява да не се свърже фазен проводник към защитната клема;

- в конзолите на контактите и ключовете да се оставя резерв за проводник.

Преди да бъде включена за редовна експлоатация, монтираната инсталация трябва да бъде проверена.

9. Скрити елелктрически инсталации с мостов проводник (ПВВМ)

Поради по-простото им изпълнение тези инсталации в последно време намират все по-широко приложение. Отпадат някои операции, като копаене на канали и полагане на тръби. В замяна на това те имат един съществен недостатък, че проводниците на могат да се сменят.Полагането на тези инсталации се извършва почти по същата последователност като тези с бергманови тръби, само че някои операции се съкращават. Тук ще посочим разликите в монтажа им в сравнение с инсталациите с бергманови тръби.

- Очертаване на инсталацията. Тази операция се извършва по същия начин. Допуска се височината на контактите да бъде 0.15 м от пода при подаване на проводника от пода.

- Изкопаване на каналните дупки . Поради това, че мостовия проводник е плосък, канали не се копаят. В случай че се използват нормални разклонителни кутии и

16

конзоли за скрита инсталация, необходимо е те да се вкопаят. За да се избегне и това копаене, могат да се използват кутии и конзоли за полускрита инсталация. При бетонни стени и тавани, които няма да се покриват допълнително с мазилка, трябва да се оставят предварително канали (улеи) в бетона, за да се избегне къртенето.

- Монтаж на кутии и конзоли . В тухлени стени кутиите и конзолите за скрита инсталация се монтират след четвъртата операция (полагане на проводника), тъй като тук няма тръби, които да ги задържат. Загипсирването им става след полагане на мазилката. Разклонителните кутии и конзолите за полускрита инсталация се залепват или гипсират направо върху бетонните стени. При монтажа им трябва да се отчупят тънките бакелитови стенички, през които ще премине проводникът. Тези отвори трябва да останат открити и след гипсирането. Височината на кутиите и конзолите е 18 мм, т.е. колкото е нормалната дебелина на мазилките.

- Полагане на проводника. Минималната околна температура при полагането трябва да е 6оС. Най-подходяща температура е 20оС, при която изолацията на проводника е мека и той лесно се полага. Размотаването на проводника от кангала става по същия начин както про единичните ПВ-проводници. Правилно размотаваният проводник има формата на лента и лесно приляга към стената. Ако той е усукан и пречупен, следва да се разсуче и изправи. Изправянето става като се изтегли през силно притиснати на тръка две гладки кръгли дървени летви или чрез прекарване през валцова машина. Проводникът се приковава леко през мостчето със закалени стоманени пирони към стената, а краищата му се пъхват през предварителна направени отвори на кутиите и конзолите. След като са положени по този начин, проводниците се загипсирват през 20-30 см. Когато няколко линии с мостов проводник вървят заедно между тях се оставя разстояние от около 2 см за по-добро задържане на мазилкатат около проводниците. След втвърдяване на гипса се изваждат пироните, като се притиска с една ръка проводникът. Колената на мостов проводник се правят, като на разстояние около 10 см мостчета на проводника се разрязва по средата и се огъва. Положената инсталация се покрива с мазилка и шпакловка ако е предвидено.

- Свързване на разклонителните кутии. Свързването е чувствително облекчено, тъй като изолацията на жилата на мостовия проводник винаги е оцветена в различни цветове. За разлика от скритата инсталация в тръби тук краищата се оставят малко по-дълги и се нагъват в кутиите доколкото е възможно. След свързването се поставят капаците на кутиите.

- Монтаж на табла, ключове, контакти, осветителни тела и др. Монтажът се извършва след приключване на бояджийските операции и поставянето на тапети. И тук краищата на проводника трябва да се оставят малко по-дълги.

III. ОТКРИТИ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ИНСТАЛАЦИИ.

1. Открити инсталации с бели бергманови тръби.

Откритите инсталации с бели бергманови тръби се използват предимно при сгради с горими стени и тавани. Използват се сравнително евтини материали. Монтажът им е прост и се извършва след окончателното боядисване на помещенията. Редът на изпълнение е както следва:

- Очертаване на инсталацията. Очертаването се извършва аналогично на това за скритите инсталации и със същите инструменти. За повърхности, за които отбелязването с тебешир е нечсно, се употребява молив или въглен. Използват се още шаблони за отбелязване на местата на отворите за закрепване на арматурите, таблата, осветителите и крепежните скоби.

17

- Монтаж на основите на арматурите, осветителните тела, таблата и др. Тъй като тук се използват разклонителни кутии, контакти и ключове за открити инсталации, изваждат се основите (кутиите) и се монтират на определените места. За монтажа е необходима ръчна бормашина със свредла за предварително пробиване на отворите за закрепване и комплект отвертки за навиване на винтовете за дърво. Отворите трябва да бъдат в дървени плоскости с диаметър 0.7 от диаметъра на винта, а за твърди плоскости 0.8. Задължително е да се постави азбестова подложка с дебелина 5-6 мм под всяка кутия или основа на ключ, контакт, осветително тяло, табло, разклонителна кутия и др.

- Разкройване, огъване и обелване на краищата на тръбите. Необходимите инструменти за тази операция са: ножовки, нож и клещи за огъване на бергманови тръби. Дължината на тръбите се оставя такава, че краищата на тръбите да влизат от 5 до 10 мм в арматурите. На такова разстояние от краищатата трябва да се обели ламаринената им обвивка с нож. Огъването на тръбите става с клещи за огъване в студено състояние.

- Монтаж на тръбите. Тръбите се поставят на очертаното място, като краищата им се вкарват в арматурите и се приковават със скоби към стените и таваните. Необходим е чук, ако скобите се коват с пирони или бормашина и отвертки, ако скобите се

монтират с винтове за дърво (фиг. 5.7).- Изтегляне на проводниците. Става по аналогичен

начин, както при скритите инсталации. Изтеглят се проводници ПВ, ПКИ, ПКИВл и др.

- Направа на електрическите връзки, затваряне на разклонителните кутии, свързване на ключовете, контатктите, осветителите и таблата. Извършва се аналогично както при скритите инсталации. Използват се същите инструменти.

2. Открити електически инсталации с кабел.

Това са най-разпространените инсталации за производствени помещения, тъй като изпълнението им е сравнително лесно и за подходящи за влажни, прашни, химически активни и някои взривоопасни среди.Откритите електрически инсталации с кабел имат следните предимства: по-лесно се преустройват, лесно се подменят отделните елементи, времето за монтаж е по-късо от това за скритите инсталации и имат по-малка стойност от тази на инсталациите с газови тръби. Тъй като те са уязвими от механични действия, на тези места е необходимо да се предвидят допълнителни защитни мерки.Поради голямото многообразие от строителни конструкции и технологии, откритите ел. инсталации се полагат в промишлените сгради по най-различен начин. Тук е описан начина на изпълнение в една по-опростена инсталация и монтажът на някои видове съоръжения.Работата по монтажа започва след като грубата строителна работа е завършена, а в някои случаи само преди бояджийската работа. Някои подготвителни работи и тук трябва да се извършат по време на строителството. Такива могат да бъдат отвори в бетонни плочи, греди и колони, залагане на крепежни планки, стойки и др.Редът и начинът на изпълнение на този вид инсталации е следният:

- Очертаване на инсталацията в помещенията. Очертаването се извършва със същите инструменти и приспособления, както и при другите видове инсталации. Тук от особена важност е външния вид на инсталацията да бъде колкото е възможно по-добър, т.е. линиите да бъдат строго хоризонтални и вертикални, успоредни и в хармония с елементите на другите видове инсталации. Отбелязват се трасетата на

18

линиите, мястото и формата на разклонителните кутии, таблата, ключовете, контактите, пускателите, мястото и видът на закрепващите елементи. Местата на скобите за закрепване на кабелите се определят по следния начин: крайните скоби на кабелния участък между две съоръжения се поставя на около 10 см от тях, а останалото разстояние се разделя на равни части от 30 до 40 см; при коляното скобите се поставят и от двете му страни на разстояние около 12 см. На фиг.5.8 е показано разпределение на скобите при единично положен кабел по стена.

Кутиите и кабелите трябва да бъдат подредени прегледно и естетично. На фиг. 5.9 е даден пример за правилно пресичане на кабели, когато е възможно вдълбаване в стената. В противен случай кабелите се пресичат на две нива над стената. Необходимо е между тях да се оставя известна въздушна междина. На фиг. 5.10 е показан неправилен и правилен начин за монтиране на разклонителна кутия над кабелни линии, а на фиг. 5.11 – за влизане на кабел в разклонителна кутия.Преминаването на кабелите от стената в пода става посредствон газова тръба за предпазването им от механични повреди и лесен монтаж и демонтаж. Такива изпълнения са посочени на фиг. 5.12.

19

- Изкопаване на необходимите дупки и отвори, гипсиране или циментиране на дървени трупчета, заварки на конзоли, планки, болтове, стойки и набиване и прострелване на дюбели. Когато инсталацията налага толкова разнородни операции, изискващи различни инструменти, подходящо е предварително да се направи разделение и се организира работата по дейности, например: а) пробиване на отвори и вкопаване; б) гипсиране или циментиране на дървени трупчета, конзоли, планки, болтове и др.; в) заваряване на планки, лавици, конзоли към стоманена конструкция; г) прострелване на дюбели в бетон.

- Монтаж на табла, разклонителни кутии, ключове, контакти, скоби, въжета, осветители и др. Аналогочно на предидущата позиция се прави разделение на операциите. Таблата трябва да се монтират на места, в които няма да пречат на движението на хора и товари. Те не трябва да бъдат в работното поле на кранове и телфери, достъпът до тях да е винаги свободен. На фиг. 5.13 са дадени примери за монтаж на стоящи табла и шкафове.

20

- Развиване, изправяне и разкройване на кабела. За развиване на кабела кангалът се поставя на подходящ барабан. Кабелите се разкройват по дължина – от съоръжение до съоръжение. Отрязването може да стане според дебелината на кабела с нож, клещи-секачки, гилотинен нож или ножовка. В случай, че при развиването кабела е получил начупвания, трябва да се изправи на валци.

- Полагане на кабела. Кабелите с пластмасова изолация могат да се полагат при температура на околната среда над 5оС. Разкроените отрязъци от него могат да се полагат върху предварително подготвени кабелни трасета. При полагането на кабела по прави участъци скобите се притягат след опъването му. При промяна на посоката радиусът на огъване трябва да бъде от 6 до 8 пъти външния му диаметър. Кабелите положени по лавици и стойки в хоризонтално положение, ако не са предвидени специални скоби, се привързват на известни интервали с бандажна лента. При вертикални лавици кабелите се хващат за тях посредством скоби. На фиг.5.14 са показани кабели, положени на носачи и лавици. На местата, където има опасност от механични повреди на кабела, се поставят предварително газови или пластмасови тръби. За електрозахранването на подвижни потребители много често се използват

шлангови кабели, окачени на халки или ролки по носещо въже. При потребител, който има вибрации, между излазната предпазна тръба от пода и кабелния вход на машината се поставя гъвкав метален шлаух върху кабела за механичното му предпазване.

- Направа на суха разделка на кабелните краища. За да се свържат жилата, краищата на кабелите се обработват по определен начин. Прието е операцията да се нарича “суха разделка”. При наличие на щуцер върху кабела се надяват последователно нипелът, металната шайба и каучуковият уплътнител. След като кабелът се вкара в щуцера заедно с уплътнителя и шайбите, нипелът се навива на ръка в резбата (фиг. 5.15). Окончателно нипелът се притяга с гаечен ключ. Ако се изисква херметичност, междината на сглобката се залива с парафин, асфалт или друга смола и се затяга.

21

- Направа на електрическите връзки и затваряне на капаците на съоръженията. Тази операция е същата, както при другите видове инсталации. Свързването е значително облекчено, тъй като всяко жило на кабела има цветна маркировка.

- Боядисване на небоядисаните части на инсталацията.

3. Електрически инсталации във влажни пожароопасни и взиривоопасни помещения и селскостопански сгради.

При разработването на проекта проектантът е предвидил необходимите кабели, начина на полагането им, вида и степента на защита на апаратурата, като се е съобразил с работната среда на помещението. В чертежите поради намаления мащаб не всичко може да се покаже съвсем точно. Затова монтажникът в своята работа трябва да познава правилата и нормите, залегнали в цитираните вече правилници. Тук са разгледани само някои основни положения при монтажа на електрическите инсталации в посочените видове работни помещения.

3.1. Електрически инсталации във влажни помещения.

Във влажни и прашни помещения, както и в такива с разяждащи пари и газове инсталациите се изпълняват предимно открити с кабели. В описанието на най-употребяваните кабели е посочено кои кабели за какви среди се използват.Всички апарати и съоръжения трябва да бъдат със степен на защита, съобразена с работната среда, а покритията им – устойчиви на химично влияние на разяждащите пари и газове.Кабелните въводи трябва добре да се уплътнят при щуцерите.Във влажни помещения апаратите за управление трябва да се монтират извън тях. Не се допуска полагане на кабели направо в пода или мазилката.

3.2. Електрически инсталации в пожароопасни помещения.

В пожароопасни помещения от класове П I, П II, П IIa се монтират инсталации в следните защитни изпълнения:

- Проводници с медни или алуминиеви жила, положени:А) открито в стоманени или твърди PVC тръби върху негорими конструкции; допуска се за помещения от клас П IIa открито в бели бергманови тръби;Б) скрито в бергманови тръби под мазилката върху негорима основа, а мостовите проводници скрито под мазилката върху негорима основа.- Небронирани кабели, положени открито по негорими конструкции при условие, че на

местата, където има опасност от механични повреди, се вземат допълнителни мерки за предпазването му, например газова или PVC тръба.

- Бронирани кабели, положени открито.

22

- Шлангови кабели от среден и лек тип за захранване на подвижни технически съоръжения.

- Затворени шинопроводи при условие, че шините се съединяват посредством заварка или болтови връзки с приспособления за саморазвиване.

Забранява се монтирането на проводници и кабели върху повърхности, които се нагряват над 500С.Различните видове машини, съоръжения и апарати трябва да имат степен на защита, отговаряща на класа на пожароопасност съгласно ПСТН.

IV. ОСОБЕНОСТИ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ ИНСТАЛАЦИИ ВЪВ ВРЪЗКА С НОВИТЕ МЕТОДИ В СТРОИТЕЛСТВОТО НА СГРАДИ.

1. Електрически инсталации в сгради с пакетно повдигащи се плочи.

Сградите, изградени посредством пакетно повдигащи се плочи, могат да бъдат: 1) с тухлени външни и вътрешни преградни стени и покрити с мазилка; 2) с външни тухлени стени и

вътрешни преградни стени от гипсови плочи или “сандвич” панели.При първия случай инсталацията се изпълнява като полускрита с мостов проводник под мазилката или скрита с черни бергманови тръби по стените и мостов проводник за линиите по тавана.Във втория случай инсталацията е различна за всеки отделен участък. За пример може да послужи административна сграда, изпълнена с пакетопосвигащи се плочи с коридор в средата и помещения от двете му страни. Стените на коридора са тухлени, а преградните между помещенията – плътни гипсови плочи с дебелина 8 см. Всички линии, които се полагат по стените на коридора, се изпълняват скрито в мазилката с мостов проводник или черни бергманови тръби и ПВ-проводник. Отклоненията за

осветителните тела по тавана се изпълняват с мостов проводник, който се скрива в мазилката. Поради това, че в тънките гипсови стени не могат да се копаят канали, линиите з контактите по тях се полагат в специални многойамерни пластмасови первази. Последните се монтират като первазна лента между пода и стената. Тези пластмасови первази се изработват с няколко прегради за разделно полагане на линии с различно предназначение (фиг. 5.24). При такава линия се монтират контакти за хоризонтална инсталация с вграден разклонител за свързване към обща линия.Вертикалната линия в гипсова стена се изпълнява с мостов проводник във фугата между две плочи. При тези панели всички отвори и канали трябва да се изработват механизирано. В никакъв случай не трябва да се чука – панелата е слаба. След полагането на проводника каналът се запълва с гипс. Някои модели гипсови панели имат вертикални кръгли кухини, които могат да се използват за изтегляне на проводници.Има сгради, подобни на описаната, в които и стените по коридорите са също гипсови. Тъй като в коридора минават голям брой линии, инсталациите в него се прекарват открито с кабел СВТ, положен на стоманени лавици, окачени на тавана. Понякога инсталацията се закрива чрез двоен таван, който може дасе отваря при ремонт и ревизия.

23

При прерадни стени тип “сандвич” в зависимост от вида на материала (горим или негорим) инсталацията се монтира по един от следните начини:А) при стени от горими материали проводниците се полсгат в бели бергманови тръби, открито на скоби или скрито, ако тръбите могат да се положат предварително в панелите;Б) по негорими панели инсталацията се изпълнява както при гипсовите стени.

2. Електрически инсталации в сгради, изградени чрез пълзящ кофраж.

Електрическите инсталации в такива сгради се правят скрито с мостов проводник. Особеното при тях е, че всички стени и тавани са от бетон и изкопаването на дупки, легла за разклонителните кутии и конзоли се прави механизирано чрез вибрационни шила, длета и свредели. Предварителното приковаване на проводника към стените до гипсирането му става чрез закалени стоманени пирони. Проводникът може да се положи върху бетона и чрез залепване.

3. Електрически инсталации в панелни сгради.

Административните и жилищните панелни сгради могат да се изпълнят с мазилка върху панелите и с голи панели. В първия случай ел. инсталацията се прави скрита с мостов проводник и арматури за полускрита инсталация.Във втория случай панелите са гладки и върху тях направо се лепи тапет или се боядисват. При този вид сгради инсталациите се полагат хоризонтално покрай подовете на помещенита. Във вертикална посока линиите преминават по предварително оставени канали в панелата или чрез снопове от тръби, оформени в пакет. Пакетът се привързва с рабицова мрежа и се покрива с мазилка. Хоризонталната мрежа се изпълнява по начина, показан на фиг.5.24.Понякога се практикува хоризонталната инсталация да се положи в предварително изготвен канал в подовата замазка покрай стените. Това решение от гледна точка на техническата безопасност не е много издържано.На местата на ключовете предварително в панелите трябва да има заложена конзола и улей за проводника. Последният се замазва с гипс след полагане на проводника.Лампените излази по таваните минават в тръба, положена в подовата замазка на горния етаж. Проводниците се спускат през предварително направени отвори в тавана.В коридорите линиите минават в PVC тръби под мозайката. Тук от особена важност е тръбите да се положат правилно, за да може да се изтегли проводникът. В противен случай ще се наложи разкъртване на готови мозайки и подове.Цялата инсталация се изпълнява с мостов проводник.

4. Електрически инсталации в сгради, построени по метода на едроплощния кофраж.

При тези сгради проводниците на електрическата инсталация се полагат скрито в PVC тръби. Монтажът се различава по някои пунктове от описаната вече скрита инсталация с черни бергманови тръби. Тук не се извършва очертаване на инсталацията и изкопаване на канали и дупки. Работата започва направо с полагане на тръбите, при което битонджийските и електромонтажните бригади работят съвместно. Последователността на операциите е следната:

- Монтиране на едроплощния кофраж само от едната страна на стените, които се подготвят за изливане на бетон.

- Поставяне на армиривъчната мрежа и заваряването и към фусовете от долната плоча.

24

- Полагането на тръбите се извършва от електромонтьорите. Използват се PVC тръби, гофрирани шлаухи и пластмасови разклонителни кутии и конзоли. Разклонените тръби се полагат върху армировъчната мрежа, като се привързват здраво към нея с тел. Желателно е хоризонталните тръби да се проврат между мрежата, като правят съвсем плавни извивки. Това се прави за да не се размести тръбата при наливането на бетона и да се предпази от счупване при работа с вибратора за уплътняване на бетона. Разклонителните кутии и конзоли се прикрепят също с тел към армировката. Под тях

се поставят меки подложки от хартия, стиропор и др., така че при затваряне на кофража отворите им да прилепнат плътно към него. Независимо от това всички отвори се запушват с каучукови тапи. Колената на линиите се правят от гофрирани пластмасови шлахи, според диаметъра на PVC тръбите. За трасетата и линиите важи всичко казано за очертаване на инсталациите. На фиг.5.25 е показана тръбна мрежа за електрическа инсталация, монтирана върху бетонна арматура.

От тук продължава работата на бетонджийските бригади.

- Монтирането на второто кофражно платно, уплътняване на страниците на кофража и наливане на бетона.

- Уплътняване на бетона с вибратор.- Демонтаж на кофражните платна

след втвърдяване на бетона.- Почистване на попадналия в

разклонителните кутии и конзоли бетон и оформяне на отворите. Тази операция се извършва от електромонтьорите.

Следва да се извършат операциите обрязване на тръбите, изтегляне на проводниците, свързване на проводниците, монтаж на табла, ключове, контакти, осветители и др.Изпълнението им е същото, както при скритите ел. инсталации в бергманови тръби.

V. СВЪРЗВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ ИНСТАЛАЦИИ В СГРАДИ С ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИТЕ МРЕЖИ.

Захранването на сградите с ел. енергия може да стане въздушно или кабелно. Въздушното захранване се използва, когато градската електроразпределителна мрежа НН е въздушна и за него може да се осигури необходимия габарит(фиг.5.26). На показаната фигура проводниците влизат в сградата през тръбата, която носи изолаторните конзоли. Ако изолаторите се монтират на фасадата, въводът в сградата става по начина, показан на фиг.5.27.

25

Когато за въздушното отклонение не може да се осигури габарит, отклонението от градската въздушна мрежа се прави от най-близкия стълб, посредством кабел. Въздушни разпределителни мрежи има в райони с малки разсредоточени обекти, ниско застроени крайградски квартали, села и вилни зони. В съвременните градове с големо промишлени обекти, административни и търговски центрове, жилищни комплекси електроразпределителната мрежа е подземна, кабелна. В сгради с голям разход на електроенергия се вгражда трансформаторен пост. В този случай захранването е на средно напрежение 6, 10 или 20 kV с кабел. Захранването с НН може да стане радиално с кабел от главното разпределително табло (ГРТНН) на трансформаторния пост до главното табло на сградата. При магистрално захранване се осъществява кабелна връзка от разпределителна касета до сградата. До главното табло кабелът влиза в сградата през предварително положена тръба. Захранващият кабел не трябва да преминава пре помещения, които се заключват и няма свободен достъп до тях.

VI. ТЕХНИКА НА БЕЗОПАСНОСТ ПРИ МОНТАЖ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ИНСТАЛАЦИИ.

Преди започване на работа е необходимо да се направи оглед на работната площадка и се предвидят мероприятия по ТБ като:

- Обезопасяване на всички проходи, тераси, шахти, стълбища, балкони с парапети, прегради и поставяне на предупредителни табели.

- Монтиране и обезопасяване на временна ел. инсталация за осветление на работната площадка и включване на ел. инструменти и машини.

- Привеждане в изправност на всички инструменти и машини, подвижни стълби и работно облекло.

- Инструктаж за безопасна работа с инструментите и машините, които ще се ползват.

Работните инструменти трябва добре да се оглеждат и приведат в изправност. Най-характерните неизправности на инструменти и машини, които могат да доведат до трудова злополука са следните:

- Повредени дръжки на шпакли, отвертки, ножовки,чукове и др.- Ненаточени или неправилно наточени инструменти.- Липса на предпазни калъфи за шпакли, отвертки, ножове и др.- Повредени изолации на дръжките на отвертки и клещи.- Неизправности в бензиновата лампа.

26

- Неизправни преносими стълби. Двойните стълби трябва да са осигурени срещу самоотваряне.

- Неизправни дръжки, предпазители, ключове, шнурове, щепсели на ръчни бормашини, пистолети, циркуляри, фрези, шмиргели и други машини от “малката механизация”.

- Неизправни или ;ипсващи лични предпазни средства като гумени ръкавици, боти, заземителни щанги, гумени пътеки и др. при работа под напрежение, защитна маска, престилка и брезентови ръкавици при работа с електрожен очила при работа с фрези, шмиргели и др.

- Неподходящо работно облекло.

При работа с инструменти и машини трябва да се спазват точно инструкциите за безопасна работа.

VII. ВЪЗДУШНИ ЕЛЕКТРОПРОВОДНИ ЛИНИИ.

1. Основни части на въздушните електропроводни линии.

Основните части на въздушния електропровод са: стълбове, проводници, изолатори, арматури и средства за защита.Стълбовете са част от ВЛ, която носи проводниците и ги държи на безопасно разстояние от земята и съоръженията.Проводниците са тази част от ВЛ, по която се пренася електрическата енергия.Изолаторите са такива части от ВЛ, които изолират проводниците от стълба или други носещи конструкции.Арматурите са специални метални елементи, които служат за окачване, свързване или сглобяване на отделните части на ВЛ.Средствата за защита подобряват експлоатационната сигурност на ВЛ. Тук спадат мълниезащитните въжета, заземителите, средства за защита от вибрации и приспособления против кацане на птици.

I.1. Стълбове.

Както бе споменато по-горе, една от основните части на ВЛ са стълбовете. Според работното напрежение стълбовете се произвеждат за ниско, средно и високо напрежение, а според материала, от който са изработени биват дървени, стоманобетонни, стоманорешетъчни и стоманотръбни.Дървените стълбове се използват за ВЛ с максимално напрежение 20 kV. В миналото те бяха основен вид стълбове, но днес се използват само за строителство на временни ВЛ.Дървените стълбове биват единични, Л-образни, А-образни, П-образни, триноги, съединени във върха и др.Предимството на дървените пред останалите видове стълбове е, че са много леки и еластични и могат да се пренасят и изправят в труднодостъпни терени, като се използва предимно ръчен труд и малка механизация.Недостатъците на дървените стълбове са, представляват ценен дефицитен материал и с времето загниват. Употребата на дървени стълбове е забранена. Стоманобетонните стълбове се изработват от бетон и стоманена арматура. Това е най-разпространения вид стълб за ВЛ за ниско и средно напрежение. Стоманобетонът има голяма механична якост при добро изработане на стълба и добри технически и експлоатационни данни, тъй като практически не се нуждае от ремонт и боядисване. Положително качество е и неговата ниска производствена цена. Като недостатък може да се отбележи неговото сравнително голямо тегло, което затруднява транспортирането му.

27

Стоманобетонните стълбове се произвеждат по два начина: чрез вибриране (В) и чрез центрофугиране (Ц).

- Вибрираните стоманобетонни стълбове се изработват на подходящо подготвени открити площадки, като се използва раглобяем кофраж и вибрационна техника. В зависимост от кофража има стълбове с различни сечения: правоъгълни, двойно Т, многоъгълни, кръгли, плътни и кухи. Този начин на производство има следните недостатъци: голям разход на труд, мъчно се поддава на механизация, стълбовете съхнат бавно и трудно се достига високо качество.

- Центрофугалните стоманобетонни стълбове се изработват в заводски условия със специални центрофугални машини, като се използва пара за сушене. По този начин се избягва напукването на бетона. Те са по-леки от вибрираните, защото са кухи и бетонът равномерно покрива арматурата. Стълбовете се правят с коничен профил с дължина до 14 м. Ако се използва предварително натегната арматура, могат да се подобрят якостните показатели и да се олекоти конструкцията. В горната част на стълба в две взаимноперпендикулярни равнини се оставят технологични отвори, в които се монтират носителните куки на изолаторите или шпилките за закрепване на стоманени конзоли. На разстояние 5 см от върха и на 165 см от основата от арматурата се извежда по една метална плочка за свързване към нулевия проводник и към заземителя. На върха на всеки стълб се поставя бетонна шапка.

Стоманорешетъчните стълбове (М-метални) се използват предимно при мрежи средно и високо напрежение. Те се изработват от профилна стомана (винкел). Отделните конструктивни елементи се свързват чрез електродъгова заварка или болтови връзки. Поради това, че стоманорешетъчните стълбове имат голяма дължина, за облекчаване на транспортирането се произвеждат на части (пояси). По форма те биват два вида: едноколонни (фиг.6.1 а-е) и портални с обтяжки (фиг.6.1 ж).

28

Стълбовете за средно напрежение се изработват за една, две или четири тройки фазни проводници от колонен тип. Стълбовете за ВН се произвеждат за една или две тройки както от колонен, така и от портален тип. Порталните стълбове са по-евтини, защото се влага по-малко количество метал за 1 км ВЛ за една тройка. За в бъдеще се предвижда всички ВЛ за високо напрежение да се изграждат от портални стълбове.Според короната на стълба се произвеждат метални стълбове за триъгълно разположение на проводниците (фиг.6.1.а), за хоризонтално разположение за една, две и четири тройки проводници (фиг. 6.1 б,

в, г), тип бъчва (фог. 6.1 д) и тип дунавски за две тройки (фиг.6.1. е).За специални случаи (при преминаване на големи препятствия или при голямо разстояние между стълбовете) се употребяват стълбове, носещи само един или два фазни проводника (фиг.6.2).

Стоманотръбните стълбове намират приложение при мрежи НН и като декоративни носители на улични и паркови осветителни тела. Те се изработват от стоманени безшевни тръби. До височина 5 м стълбът представлява тръба с един и същи диаметър. За по-големи височини с цел да се подобри устойчивостта се използват няколко заварени една за друга стоманени тръби с различни диаметри. Най-големият размер се поставя при основата.В зависимост от силите на натоварване стълбовете се произвеждат в няколко разновидности: крайни, носителни, опъвателни, ъглови и разклонителни. Те се различават помежду си по конструктивното изпълнение.

29

- Крайните (К) стълбове се поставят в началото и края на ВЛ. Те поемат едностранното опъване на всички проводници.

- Носителните (Н) стълбове са подложени на натоварване само от вертикални сили.- Опъвателните (О) стълбове се намират в двата края на едно опъвателно поле в

праволинеен участък.- Ъгловите (Ъ) стълбове се поставят на всички чупки на ВЛ и поемат резултантната

сила на всички проводници.- Разклонителните (Р) стълбове поемат едностранното опъване при електропроводни

отклонения.

2. Елементи на ВЛ.

Трасе е мислената ос на ВЛ, нанесена върху терена. То се състои от отделни прави участъци (линии), при пресичането на които се получават ъгли (чупки). Всички чупки на трасето са постоянни и неизменни точки на ВЛ, поради което се свързват с трайни характерни точки от местността, за да могат да бъдат възстановени при нужда до завършването на строежа.Надлъжен профил е пресечната линия на мислената вертикална равнина с терена по трасето на ВЛ.Денивелация е страничното изменение на височината на терена спрямо трасето на ВЛ.Междустълбие ( l ) е хоризонталното разстояние между осите на два съседни стълба (фиг.6.16) .

Провес на проводника ( f ) e вертикалното разстояние между всяка точка на проводника и правата, която съединява точките на окачване. Максималният провес е винаги в средата на междустълбието. За дадени междустълбия и климатичен район той е постоянна величина.Габарит ( h ) е най-малкото вертикално разстояние между най-долният проводник и терена или пресичаното съоръжение при максимален провес (фиг. 6.16). Опъване на проводника (в практиката е възприет терминът “налягане”) е силата, насочена по оста на проводника, с която той се тегли при монтажа му или изпитва, когато вече е монтиран.Ъгъл на пресичане е ъгълът между оста на ВЛ и оста на пресичаното съоръжение (друга ВЛ, тт линия, жп линия, път, канал и др.).

Опъвателно поле е разстоянието между два опъвателни стълба и е равно на сбора от дължините на междустълбията между тях.Електрическо междустълбие е максималното междустълбие при дадени климатични условия, валидно за даден проводник и определен тип стълбове, при което не се нарушават допустимите разстояния между проводниците при разлюляването им от вятър или внезапно разчупил се и опадал лед.Теглово междустълбие е разстоянието между най-ниските точки на провесите на проводниците от двете страни на даден стълб.Ветрово междустълбие е средно аритметично междустълбие от двете междустълбия на даден стълб.Габаритно междустълбие е най-голямото междустълбие, което може да се реализира при идеално равен терен за дадени климатични условия и даден проводник. То се дава за нормални стълбове.

30

Приведено междустълбие е това изчислено междустълбие за дадено опъвателно поле, проводниците на което при външни въздействия върху тях работят по същия начин както проводниците в цялото опъвателно поле. С помощта на приведеното междустълбие се определя големината на механичното напрежение и провесът на проводника при регулирането му.Климатично оразмеряване на ВЛ. При проектирането се изчисляват всички елементи на ВЛ, като се вземат предвид климатичните условия на местността, през която преминава трасето и. Такива са дебелината на ледената обвивка, скоростта на вятъра и гръмотевичната дейност.В зависимост от дебелината на ледената покривка върху проводниците на ВЛ България се разделя на следните климатични райони:

- II климатичен район – дебелина на ледената обвивка 10 мм;- III климатичен район – дебелина на ледената обвивка 15 мм;- IV климатичен район – дебелина на ледената обвивка 20 мм;- Специални климатични райони – дебелината на ледената обвивка, по-голяма от 20 мм.

При оразмеряването на ВЛ се взема предвид и скоростта на вятъра. Интерес представляват максималните скорости и скоростта му при наличие на ледена обвивка върху проводниците.Гръмотевичната дейност за даден район се определя с броя на гръмотевичните дни за една година. Всички данни за климатичното оразмеряване на ВЛ се взимат от архивите на местните метеорологични станции, а там липсват – чрез анкета.

VIII. КАБЕЛНИ ЛИНИИ

1. Основни положения. Определения.

Другият начин за пренасяне и разпределяне на електрическата енергия е посредством кабелни линии (КЛ). Те представляват комплексни съоръжения, състоящи се от изолирани електропроводи, наречени кабели, заедно с техните съединителни, прикрепителни и други елементи. КЛ се използват изключително в населените места, където свободните площи са силно ограничени, а също и от гледна точка на електробезопасност.Според пренасяното напрежение КЛ се делят НН, СН и ВН. КЛ за НН се използват за разпределяне на ел. енергията и непосредствено захранване на потребителите.КЛ за СН и ВН служат за пренасяне на ел. енергия Предимствата на КЛ пред ВЛ са следните:

- повредите са значително по-малко, защото не са подложени на атмосферни влияния;- заемат много малко място, като по едно и също трасе може да се разположат няколко

кабелни линии;- земята и въздухът над тях могат да се използват за други цели;- могат да пренасят ел. енергия през големи водни пространства.

Наред с предимствата КЛ имат и редица недостатъци:- няколко пъти са по-скъпи поради високата цена на кабелите и разходите, свързани с

изкопните и подготвителните работи по трасето;- имат намалена пропускателна способност при еднакви сечения;- ремонтът е свързан с по-продължително прекъсване на ел.захранването;- откриването на повредите става със специална и скъпа апаратура.

2. Основни части и елементи ма КЛ.

- Кабели.- Съединителни муфи - свързват кабелите помежду им. Те служат за херметично

затваряне на кабелното съединение, като осигуряват необходимата изолация и

31

механична здравина. При кабелни отклонения се използват специални отклонителни муфи. В зависимост от напрежението на кабелите съществуват муфи за НН, СН, ВН, а в зависимост от материала те се изработват от чугун, олово или епоксидна смола. Присъединяването на кабелите със съоръженията (шини, ВЛ, клемореди и др.) става чрез кабелни накрайници или кабелни глави. Те се изработват от чугун, ламарина или епоксидна смола.

- Трасе – мислената ос на КЛ, нанесена върху терена. То преминава през различни места в изкопи, тръби, бетонни блокове, канали, колектори, тунели, по конструкциите на големите инженерни съоръжения, естакади и др. кабелни помещения.

- Изкоп – специално прокопана канавка, в която се полага кабела. Широчината и дълбочината му зависят от броя на кабелите и доближаването им до други съоръжения.

- Тръби (пластмасови или метални) – използват се за предпазване на кабелите при преминаването им през улици, тротоари и др. транспортни артерии. За същата цел се използват и бетонни блокове с два, три или четири канала с дължина един метър диаметър на отворите 100 мм.

- Кабелни канали, колектори, тунели, естакади и подвали – специално построени стоманобетонни съоръжения, в които се полагат различни видове кабели.

3. Строеж на КЛ.

Строителството на КЛ започва с предаването на трасето от инвеститора, респ. проектанта, на строителя съгласно с ПКС. Трасето се обхожда и маркира с колчета. Чупките се отбелязват с колче, боя или сигнализирана точка с кръстче, издялано с длето върху тротоара. Пояснява се къде има други кабели, водопроводи и др. След като строителят се запознае с трасето и неговите особености, пристъпва се към подготовката му. Тя обхваща направа на изкопи, канали, колектори, тунели, естакади и др.Изкопът при свободни терени обикновено се прави механизирано. Използват се малки колесни еднокошови трактори или траншейни машини. При къси трасета, камениста почва и пресичания с други кабели и тръбопроводи изкопът се прави на ръка. Дъното на изкопа се подравнява и покрива с пясък или пресята пръст, за да се получи мека възглавница, върху която да легне кабелът. Самият изкоп се сигнализира със знаци, а нощно време се осветява, за да се предотвратят евентуални нещастни случаи.Големината на изкопа се определя от броя на кабелите в него (фиг.9.2).

На местата, където ще бъдат монтирани съединителните муфи, изкопът се разширява (фиг.9.3).

32

Разширението се прави и при завоите. Допустимите разстояния при доближаване и пресичане с други съоръжения са дадени в табл.9.1.

Шосетата и улиците се пресичат, като се прокопава само половината от платното. По другата половина се осигурява безопасно преминаване на транспорта. Поставя се тръба или многоканални циментови блокове и се възстановява пътното платно. С другата половина се постъпва по същия начин.Кабелните циментови блокове се полагат в подравнен изкоп, а фугите им се циментират. Вместо циментови блокове може да се използва и пакет пластмасови тръби. Те се свързват помежду си, като краищата им се напъхват един в друг, докато се достигне необходимата дължина между двете шахти. Тръбите се превързват в пакет и се заливат с бетон. Върху циментовите блокове и пластмасовите тръби се насипва и трамбува пръстта, извадена от изкопа, а най-отгоре теренът се възстановява. Охлаждането на кабелите, положени по този начин, е влошено и те намаляват пропускателната си способност. За да се улесни изтеглянето на кабелите, от двете страни на бетонните блокове или пластмасовите тръби се оформят монтажни шахти с размери 180/180 или 220/220 см и дълбочина, равна на дълбочината на полагането. Шахтите имат водосборни ями или са свързани с канализацията.

Кабелният канал е бетонна конструкция, вътре в която се полагат един или няколко кабела с различно предназначение – силови, съобщителни, контролни (фиг.9.4).

Той се строи монолитно или се използват готови стоманобетонни

33

елементи. Най-използваните размери на напречното сечение на кабелния канал са 60/60, 60/90, 120/60 или 120/90 см. Отгоре каналът се покрива с рифелова ламарина или със стоманобетонни плочи. Понякога в кабелния канал се поставят кабелни носачи – стоманени конструктивни елементи, предназначени да носят кабелите и да осигуряват дистанция между тях. Кабелният канал е по-скъпо съоръжение от обикновения изкоп, но при него може лесно да се извършва ремонт и ревизия на кабелното стопанство. След всяко отваряне на капаците е необходимо да се възстановят тротоарите и зелените площи.Кабелните тунели са проходими подземни съоръжения с височина до 2 м и широчина повече от 1 м. Строят се от стоманобетонни елементи с лавици, на които се полагат кабелите. По дължината им са поставени руднични осветителни тела (фиг.9.5).

На определено разстояние се изграждат люкове за влизане в тунела и за проветряване. Тунелите се правят с лек наклон (0.1 – 0.2%), за да може да се изтича случайно попадналата вода. Най-ниската точка се свързва с канализацията или в близост се прави водосборна яма. Предимството на тунелите пред кабелните канали е, че не се налага отстраняване на покривни плочи, разкопаване на тротоари и зелени площи. Основен негов недостатък е, че за направата му, са необходими значителни средства.

Кабелните колектори са комплексни инженерни съоръжения, в които съвместно се полагат кабели, водопроводни и топлопроводни линии (фиг.9.6).

Кабелите могат да бъдат положени на открито или в помещения. На открито се полагат на естакади (фиг.9.7).

Това са стоманорешетъчни конструкции, които имат различни функционални предназначения, но по тях може да се полагат и прикрепват и кабели. Този начин е удобен за полагане на кабели в предприятия на металургичната и химическата промишленост, където поради агресивността на почвата и възможността да се

34

образуват взривни газове полагането на кабели в изкоп е невъзможно. Предимствата се състоят в лесен външен оглед, добра маркировка и облекчен ремонт. Охлаждането при въздушното полагане обаче, е влошено и е недостатъчно през летните месеци. В помещенията кабелите се полагат по стените на скоби от кръгла или профилна стомана, на конзоли или кабелни лавици. Галериите представляват надземни покрити съоръжения. В тях подобно на тунелите има осветление, кабелни носачи и лавици.Кабелен подвал или етаж е специално построено проходимо помещение, през което преминават големи снопове от силови командни и контролни кабели.

35