Банково право

Софийски университет „Св. Климент Охридски”

Юридически факултет____________________________________________________________________________________________________

К У Р С О В А Р А Б О Т Апо дисциплината Банкови и кредитни институции

на тема:

ЛИКВИДНОСТ - ПОНЯТИЕ, ПРАВЕН РЕЖИМ,

СЪОТНОШЕНИЯ

Преподавател: Изготвил:

специалност: МБО

Ликвидност – понятие, правен режим, съотношения 1

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод .................................................................................................................... 2

1. Същност на банковата ликвидност ......................................................... 2

2. Общ ликвиден риск ..................................................................................... 4

3 Система за управление на ликвидността ................................................ 5

4. Съотношения на ликвидност .................................................................... 7

5. Ликвиден буфер ........................................................................................... 7

6. Теории за управление на ликвидността на банките .............................9

Заключение ..................................................................................................... 11

Използвана литература ................................................................................ 13


Увод

В контекста на продължаващата световна финансова криза от особено важно

значение за всяка банкова институция е тя ежедневно да изпълнява изискуемите си

задължения, като едновременно с това да удовлетворява и нуждите на клиентите си. В

този аспект банките следва да управляват ликвидността си по начин, който им

гарантира, че редовно и без забавяне могат да изпълняват ежедневните си задължения

както в нормална банкова среда, така и в условията на криза. Те трябва да прилагат

надеждни стратегии, политики, процедури и системи за установяването, измерването,

управлението и наблюдението на ликвидния риск, разработени за подходящи времеви

хоризонти, така че да гарантират поддържането на адекватно равнище на ликвидни

буфери. Освен това е необходимо да са разработени в зависимост от групите дейности,

валутите и структурните единици в групата, да включват подходящи механизми за

разпределение на разходите, ползите и рисковете, свързани с ликвидността и да са

пропорционални са на сложността, рисковия профил, обема на дейност на банката и

толеранса към риск, установен от компетентния орган за управление на банката.

Предмет на настоящата разработка е способността на банките адекватно да

посрещат своите задължения както към клиентите си, така и към кредиторите си,

известна още като банкова ликвидност и системата за управлението й, предназначена

да осигурява поддържането на ликвидни средства за обезпечаване несъответствията

между входящите и изходящите парични потоци. Курсовата работа ще се базира на

уредбата в българското Банково право и конкретно – в Закона за кредитните

институции и Наредба № 11 на БНБ за управлението и надзора върху ликвидността на

бaнките.

1. Същност на банковата ликвидност

За осигуряване непрекъснатото и ефективно действие на банките те следва

във всеки падежен интервал да правят оценка на своите активи, съобразявайки се с

особеностите на пазара, стопанската конюктура, промените в лихвения процент и др.

Когато се достигне до финансиращ недостиг т.е. изходящите парични потоци

надхвърлят входящите за определен падежен интервал, недостигът се компенсира с

ликвидност, достъпна чрез различните източници на финансиране, които са част от

способността за противодействие, или с ликвидност, пренесена от по-дългосрочните


падежни интервали1. Така ликвидността на една финансова институция, каквато е

търговската банка, може да се идентифицира със степента на готовност да посрещне

всичките си задължения в съответсвие с тяхната падежна структура. Оттук се

дешифрира функционалната обвързаност на ликвидността с количествените особености

и качествените характеристики както на активите, така и на пасивите.

Най-общо казано ликвидността на банките се изразява във възможността им

да функционират непрекъснато и ефективно, като във всеки един момент изпълняват

изискуемите си задължения както към кредиторите, така и към клиентите си. В тази

връзка те следва да посрещнат задълженията си по три основни начина2:

- чрез наличните си средства;

- чрез ликвидните си активи, т. е. с активите, които лесно и бързо се

продават по цена, близка до балансовата им стойност. В този аспект законодателят

определя следните активи като ликвидни - паричните средства и паричните салда при

БНБ; средствата по разплащателни сметки в други банки и междубанковите депозити

до 7 дни; търгуемите дългови ценни книжа, издадени от централни правителства,

централни банки, институции или международни банки за развитие и международни

организации; държавните съкровищни бонове и облигации на Правителството на

Република България; златото под формата на кюлчета или плочки с тегла, приети от

пазарите за злато3;

- чрез привлечения паричен капитал, който те си осигуряват на паричния

пазар при необходимост от ликвидни средства.

Осигуряването на възможност за покриване на задълженията зависи от

много фактори, по-важните от които са обемът, съставът и структурата на пасивите,

както и съставът и структурата на активите. Така в Закона за кредитните институции

(ЗКИ) е регламентирано, че всяка банка следва да управлява активите и пасивите си по

начин, който й позволява по всяко време да изпълнява изискуемите си задължения,

като:

1. приема планове за финансиране и за ликвидност, отразяващи

особеностите на дейността й;

1 http://www.bnb.bg/AboutUs/AULegalFramework/AULFGuidelines/index.htm - Указания на БНБ за ликвидните буфери и периодите на оцеляване, стр. 4;

2 http://www.cet-vtu.com/data/pub/8076/60052/index.html;3 Наредба № 11 на БНБ за управлението и надзора върху ликвидността на бaнките, обн. в

ДВ бр. 22 от 13 март 2007 г., изм. в ДВ, бр. 85 от 2010 г., чл. 8, ал. 1;

http://www.bnb.bg/AboutUs/AULegalFramework/AULFGuidelines/index.htm


2. поддържа ликвидни средства за обезпечаване несъответствията на

входящите и изходящите парични потоци;

3. поддържа система за наблюдение и контрол на лихвения риск при всички

операции;

4. коригира своевременно падежната структура на активите и пасивите при

промяна на пазарните условия;

5. поддържа необходимата информация за изчисляване на ликвидната си

позиция във всеки един момент4.

Банките разработват прогнози за своите парични потоци, включващи

очакваните входящи, изходящи парични потоци и очакваната способност за

противодействие, разпределени по основните дейности на банката, инструменти и

падежни интервали. При определянето на очакваните парични потоци и очакваната

способност за противодействие банките правят разграничение между потоци с

договорен и с ефективен падеж и избират тази комбинация, която е най-подходяща

и/или най-консервативна при оценката на ликвидната им позиция във времето5.

Правилната оценка на ликвидната позиция във времето пък от своя страна предпазва

банката от настъпване на общ ликвиден риск.

2. Общ ликвиден риск

Общият ликвиден риск се изразява във възможността финансовата

институция във всеки един отделен бъдещ момент от своята дейност да не разполага с

достатъчно средства за да посрещне всички свои задължения и платежни ангажименти

в съответствие с тяхната падежна структура. Ликвидният риск е свързан с

възможността от неправилна преценка от страна на банките за необходимото

количество налични парични средства, с които те да посрещнат и осъществят

безпроблемно операциите в банковата си дейност.

Той може да бъде обусловен от редица фактори, като например финансовото

състояние на банковите клиенти, с които се осъществява активната операция,

стопанската конюнктура, промените във валутния курс, състоянието на пазара на ценни

книжа, промените в лихвения процент и др.

Съществуват три категории ликвиден риск. Те са:

4 Закон за кредитните институции, обн. в ДВ бр. 59 от 21 юли 2006 г., посл. изм. в бр. 77 и 105 от 2011 г., чл. 42, ал. 1;




- краткосрочен риск на финансирането (ликвидност на финансиране) – ако

дадена банка успешно управлява този риск, тя ще бъде в състояние незабавно да

посреща своите задължения при настъпването на падежа им;

- средносрочен и дългосрочен (структурен) финансов риск (ликвидност на

финансиране) – минимизирането на този риск ще даде възможност на банката да

балансира успешно дългосрочните си инвестиции и дългосрочните си пари;

- риск на пазарната ликвидност (ликвидност на активите) – изразява се във

вероятността от невъзможност да се ликвидират или развият търговските позиции на

банката в необходимото време.

За осигуряване на способността на банките адекватно да реагират на

изискуемите им задължения и да избегнат евентуален ликвиден риск законодателя

регламентира необходимастта от изграждане и ефективно функциониране на система за

установяване, измерване, управление и наблюдение на ликвидния риск – т.нар. система

за управление на ликвидността, чиято основна цел е поддържането на ликвидни

средства за обезпечаване несъответствията между входящите и изходящите парични

потоци.

3. Система за управление на ликвидността

Системата за управление следва да включва правила и процедури за

установяване, измерване, управление и наблюдение на ликвидността, орган за

управление на ликвидността и ефективна управленска информационна система. Така

изградена тя осигурява ефективно управление на ликвидността в съответствие с

приетите стратегии, политики, правила, процедури и системи за оценка и управление

на ликвидния риск.

Вътрешните правила задължително съдържат както принципите за

управление на ликвидността с оглед нормално осъществяване на дейността на банката

при сценарий „действащо предприятие“, така и плановете за действие при извънредни

обстоятелства и сценарий „ликвидна криза“, които включват мерките, действията и

съответните отговорности, които са необходими, за да осигурят оцеляването на

банката, в случай, че тя е изправена пред ликвидна криза. Друго съществено изискване

е правилата да съдържат техники за редуциране на ликвидния риск, включително

система от лимити и ликвидни буфери за преодоляване на неблагоприятни събития,

както и диверсификация на структурата на финансиране и на достъпа до източници на

финансиране.


Органът за управление на ликвидността отговаря за разработването и

използването на системата за управление на ликвидността. Той подготвя планове за

действие в случаи на непредвидено изтичане на парични средства, дължащо се на

неочаквани събития или неблагоприятни обстоятелства, като отчита възможното

въздействие на алтернативни сценарии по отношение на самата банка или на пазара

като цяло, както и комбинация от тях. За тази цел се разглеждат различни времеви

хоризонти и обстоятелства с различна степен на неблагоприятно влияние. Органът

също така актуализира стратегиите и вътрешните политики и лимити за ликвиден риск,

в които са предвидени подходящи мерки за прилагането им в евентуални случаи на

недостиг на ликвидност6.

Информационната система за измерване, наблюдение и контрол на

ликвидносттана банката поддържа необходимата информация за текущо изчисляване

на ликвидната позиция, като отчита ликвидния профил на банката и ликвидността на

пазарите, на които банката оперира. Осъществяването на тази дейност става чрез

създаване и поддържане на таблица за падежната структура на активите, пасивите и

задбалансовите позиции. Законодателят предвижда банките да създават и поддържат

отделни таблици за падежни структури при сценарий „действащо предприятие“ и при

сценарий „ликвидна криза“. Сценарий „действащо предприятие“ е налице, когато в

предстоящия едногодишен период банката не възнамерява или не изпитва

необходимост да намали или ограничи съществено своята дейност, функционира без

затруднения в условията на стабилна банкова система и не са налице признаци за

опасност от неплатежоспособност или ликвидна криза. Сценарий „ликвидна криза“ пък

се счита, че е налице, когато банката не може да изплаща своите изискуеми задължения

или са налице индикации за загуба на доверие в нейната стабилност или в стабилността

на банковата система като цяло, поради което съществува опасност от

неплатежоспособност. Въз основа на оценка на входящите и изходящите парични

потоци при сценарий „действащо предприятие“ и при сценарий „ликвидна криза“

банката осъществява непрекъснато изчисление на необходимия размер ликвидни

активи и ликвидни буфери, в резултат на което моделира на подходящи механизми за

разпределение на разходите, ползите и рисковете, свързани с ликвидността7.

6 Наредба № 11 на БНБ, чл. 2, 3 и 4;7 Наредба № 11 на БНБ, чл. 5, 6 и 7;


4. Съотношения на ликвидност

Чл. 8 ал. 2 от Наредбата №11 на БНБ за управлението и надзора върху

ликвидността на бaнките регламентира два вида съотношения, въз основа на които се

следи ликвидносттта на банката:

- коефициент на ликвидните активи – съотношението между сумата на

ликвидните активи на разположение и сумата на депозитите и другите задължения на

банката;

- коефициенти за ликвидност по падежни интервали – съотношението

между сумата на активите (входящ паричен поток) за съответния падежен интервал

плюс излишъка на нетния паричен поток от предходния интервал, към депозитите и

другите задължения на банката (изходящ паричен поток) за същия падежен интервал.

Ако налице е недостиг на нетния паричен поток от предходния интервал, при

изчисление на съотношението същият се прибавя към депозитите и другите задължения

на банката (изходящ паричен поток). Ликвидността се счита за приемлива, ако този

коефициент е минимум 1, поне за първите два падежни интервала.

С оглед на осигуряване на ликвидността и за противодействие в

краткосрочен план при сценарий на ликвиден шок, банките следва да разполагат с

т.нар. „ликвидни буфери” за преодоляване на непреодолими събития.

5. Ликвиден буфер

Ликвидният буфер представлява съвкупност от парични наличности и

основни активи, които са приемливи за обезпечение от БНБ или ЕЦБ и са

високоликвидни на вторичните пазари. За буфери, покриващи по-продължителни

периоди от време, може да бъде подходящ и по-широк набор от ликвидни активи, ако

банката може да демонстрира способността си да генерира от тях ликвидност през

определения неблагоприятен период. Ликвидният буфер по своята същност

представлява способността за противодействие в краткосрочен план и се определя като

допълнителна ликвидност, незабавно достъпна за използване в случай на ликвиден шок

за определен кратък времеви период. Той представлява достъпа до ликвидност, който

прави ненужно предприемането на извънредни мерки. Размерът на буфера се определя

според финансиращия недостиг при неблагоприятни условия за определени времеви

хоризонти (.периоди на оцеляване.). Периодът на оцеляване и съответният ликвиден

буфер не отменят или заместват други мерки, предприети за овладяването на нетния

финансиращ недостиг и за управлението на източниците на финансиране, като


вниманието на банката трябва да е насочено към дългосрочно оцеляване.

Следователно, при допускане за неблагоприятни обстоятелства периодът на оцеляване

представлява времето, през което банката може да продължи дейността си без нужда от

генериране на допълнителни средства, като същевременно изпълнява своите парични

задължения8.

Ликвидните буфери са от изключителна важност при неблагоприятни

обстоятелства, когато една институция има незабавна нужда да повиши своята

ликвидност в близък времеви план, а стандартните за нея източници на финансиране

вече не са достъпни, или не предоставят достатъчно ликвидност. Тези буфери,

съставени от парични наличности и други високоликвидни, свободни от тежести

активи, трябва да са достатъчни, за да позволят на институцията да устои на ликвидния

шок по време на определения .период на оцеляване, без необходимост от промяна в

нейния бизнес модел9.

Определянето размера на буфера по отношение на фактора степен на

влошаване и характеристики на стресовите сценарии зависи от допусканията,

използвани за определяне на неблагоприятните условия, на които банката трябва да е в

състояние да устои. Трябва да бъдат разгледани три основни типа шокове:

идиосинкратичен, пазарен и комбинация между двата. Последното не представлява

автоматичен сбор от предишните два, защото между тях могат да съществуват

множество взаимодействия, които трябва да се вземат предвид. Трите типа стрес

тестове имат предимството, че покриват повечето възможни видове сценарии, пред

които може да бъде изправена банката, и че предоставят информация относно

динамиката на всеки от тези сценарии.

Идиосинкратичният шок се определя като загуба на доверие от страна на

пазара в отделна банка или банкова група, което е равносилно на намаляване рейтинга

на институцията с поне две степени. Вероятно е това да окаже влияние върху всички

източници за финансиране на банката. Правдоподобно допускане е, че банката няма да

е в състояние да поднови своето необезпечено институционално финансиране по време

на най-острата фаза на шока. Обезпеченото финансиране вероятно ще е засегнато в по-

малка степен от необезпеченото. Възможно е да се наблюдава и известно изтичане на

финансиране на дребно. Освен въздействие върху източниците на финансиране


9 Consultation Paper on liquidity buffer and survival period, Cometee of European Banking Supervisors, CP 28 2009, p. 10;



неколкократното намаляване на рейтинга на банката с поне две степени може да доведе

до искания отстрана на контрагентите за по-добра обезпеченост по сделки, което влияе

върху размера на буфера точно в момента, когато той е най-нужен. Историческият опит

показва, че неблагоприятни данни в средства за масова информация или внезапна

загуба на доверие в една институция могат да имат сериозен пряк ефект върху нейното

финансиране.

Пазарният шок се определя като едновременно намаляване на достъпа до

финансиране от няколко пазара, съчетано с несигурност или цялостно намаляване на

стойностите на финансовите активи и с въздействието на икономическа рецесия (или

забавяне на икономическия растеж). При пазарен шок се предполага наличието на общо

негативно въздействие върху цената на търгуемите активи, както и върху ликвидността

на определени активи. Счита се че институционалното финансиране (необезпечено,

както и обезпечено, при наличието на обща липса на доверие във финансовите

инструменти, използвани за обезпечение) намалява първо в хронологичен аспект и е

засегнато най-сериозно. Предполага се постепенно ограничаване на институционалното

финансиране, изразяващо се в постепенно изтичане на средства, придружено със

скъсяване на падежната структура на наличното финансиране. Допускат се и

значителни тегления по задбалансовите условни ангажименти над съответните

очаквани и ретроспективни нива10.

6. Теории за управление на ликвидността на банките

В теорията и практиката са известни няколко теории (концепции) за

управление на банковата ликвидност, по-важните от които са:

Теорията за търговския кредит е най-старата теория. Най-широко

приложение е имала в Английската банкова практика. Според нея банките са ликвидни,

когато предоставят само краткосрочни кредити - по-малко рискови експозиции. Тази

теория никога цялостно, пълно, последователно и докрай не е прилагана. Банковата

практика е показала, че и най-добре работещите и само краткосрочни кредити

предоставящи банки могат да фалират. Практиката обаче потвърждава, че

ликвидността е основен принцип за организация на нормална и ефективна банкова

дейност. Ако пред банките не стои проблемът за ликвидност, т. е. ако няма фалити на

банки, те не биха се замисляли в достатъчна степен на кого и за какво да предоставят




кредити. Доколкото краткосрочните кредити съдържат по-малък риск, тяхното наличие

е съществен фактор за осигуряване на мобилност на банките при посрещане на

задълженията към клиентите им. Диверсификацията на кредитния портфейл на банките

трябва да бъде съпроводена с осигуряване на необходимия минимум от краткосрочни

кредити.

Концепцията за продажба на активи изисква банките да имат активи, които

могат да се продават на паричния пазар, а това са ценни книжа и търговски ефекти

(търговски полици). Тези активи са ликвидни, т. е. могат да се продават и да се

превръщат бързо в най-ликвидния актив - парични средства при наличието, както вече

беше отбелязано, на следните две предпоставки: първо, вторичен паричен пазар и,

второ, качествени ценни книжа.

Осигуряването както на по-голяма доходност, така и на ликвидност на

банките, изисква диверсификация и на портфейла от ценни книжа. С тях трябва да се

формира както вторичният резерв на банките, изпълняващ ролята на резервоар на

първичния, така и съставът и структурата на банковите инвестиции. Вторичният резерв,

чиято роля е да съдействува за осигуряване ликвидност, се състои главно от

краткосрочни държавни ценни книжа - съкровищни бонове. Без тях е трудно банките да

бъдат ликвидни.

Според теорията за очаквания доход банките следва ритмично да формират

приходи от текущата си дейност. С тези приходи те не само трябва да покриват

разходите си, но и да реализират необходимата печалба и норма на печалбата. Никоя

банка не може да си позволи да покрива текущите си, експлоатационни разходи със

собствения си капитал. Собственият капитал се насочва главно към рискови, но по-

високодоходни активи. Доколкото цената му е най-висока в сравнение с останалите

пасиви, използуването му за текущи разходи влошава още повече финансовото

състояние на банките.

Теорията за степента на риска изисква при оценката на очаквания доход да

се отчита и рискът. Реализирането на доходи е свързано с осигуряването на очаквани

постъпления, а тяхното получаване е несигурно. Авансирането на средства в различни

активи съдържа различен риск както по отношение на доходите, така и по отношение

на сигурността за възстановяването на авансирания капитал. Различните активи имат,

освен това, различна възвръщаемост. Влагането на средства в активи, носещи по-

големи доходи, не винаги е съпроводено със сигурност и за своевременното им

възстановяване. Ако авансирането на капитал от банките в дадени активи е рисковано и


несигурно, е необходимо да се изискват и по-високи бъдещи доходи. Задължително при

насочването на пасивите към едни или други активи трябва да се съизмерва очакваният

доход с поетия риск.

Теорията за управление на банковата ликвидност чрез управление на

банковите пасиви има изключително голямо значение за осигуряването на

ликвидността на банките. Под управление на банковите пасиви в широк смисъл се

разбира управление на обема, състава и структурата на пасивите. В тесен смисъл под

управление на банковите пасиви се разбира използуването на разнообразни методи,

начини и средства от банките за набавяне на паричен капитал от паричния пазар.

Когато банките са разпределили пасивите си по различни видове активи и имат нужда

от ликвидни средства, но не могат да извършват размествания в активите и пасивите, те

си набавят необходимия паричен капитал от паричния пазар посредством операциите

на открития пазар, ресконтовите, реломбардните и други операции, в това число чрез

емитиране на собствени акции и облигации.

Тази концепция за управление на банковата ликвидност за разлика от

първите четири, касае банковите пасиви. Тя притежава две много съществени

предимства в сравнение с тях. Към нея се обръщат банките само в случаите, когато

имат нужда от ликвидни средства. На второ място, използуваните методи за

управление на банковите пасиви създават условия за по-голяма свобода и по-спокойно

разпределение на пасивите по различни видове активи и в това число в по-рискови, но

по-доходоносни активи. Ако тази концепция не съществува, банките биха

осъществявали своите активни операции по-предпазливо, по-тромаво и по-страхливо,

което естествено се отразява върху позицията им на пазара и главно върху търсенето на

предлаганите от тях услуги11.

Заключение

Ликвидността е възлов параметър във финансовото управление на всяка

икономическа структура. Нейната значимост добива завършени очертания в дейността

на банките като финансови институции, които покриват максимално широк спектър

финансови услуги и операции.

В условията на продължаващата световна финансова криза е от особено

значение всяка банкова институция да функционира непрестанно и ефективно, като

едновременно с това да изплаща изискуемите си задължения както към кредиторите,

11 http://www.cet-vtu.com/data/pub/8076/60052/index.html;


така и към клиентите си. Това от своя страна ще създаде предпоставки за повишаване

доверието към самата банка, а от там и за повишаване размера на доходността й. По

този начин ще се осигури разширяване обема на дейност на банката, което ще

рефлектира върху позициите й на паричния пазар, от което зависи и успеха на

съответната структура сред останалите кредитни институции.


ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Литература

[1]. Закон за кредитните институции, обн. в ДВ бр. 59 от 21 юли

2006 г., посл. изм. в бр. 77 и 105 от 2011 г.;

[2]. Наредба № 11 на БНБ за управлението и надзора върху

ликвидността на бaнките, обн. в ДВ бр. 22 от 13 март 2007 г., изм. в ДВ, бр.

85 от 2010 г.;

[3]. Consultation Paper on liquidity buffer and survival period, Cometee of

European Banking Supervisors, CP 28 2009;

Интернет

[4]. http://www.bnb.bg/AboutUs/AULegalFramework/AULFGuidelines/

index.htm - Указания на БНБ за ликвидните буфери и периодите на

оцеляване;

[5]. http://www.cet-vtu.com/data/pub/8076/60052/index.html.



Банково право

Documents

Transcript of Банково право