ЕВРОПЕЙСКИ БЮЛЕТИН 4 (1)

ЕВРОПЕЙСКИ БЮЛЕТИН 4/2015

Замяна на бенефициент по операции на ПЧП

Стр. 3

Стратегия за Общ енергиен съюз в Европа

Стр. 8

Покана за проекти за развитие на

регионалния туризъм Стр. 10

Първа покана по програма URBACT III

Стр. 12

Уважаеми читатели,

Имаме удоволствието да ви представим майското издание на „Европейски бюлетин”, подготвен от екипа на „C.R.E.A.M. Bulgaria - PPP Alliance”(„C.R.E.A.M. България – Алианс за ПЧП”)!

С най-новите ни материали целим да подкрепим българския частен и публичен сектор с информация и анализи около публично-частното партньорство в България и Европа, както и редица програми за финансиране, които са все така непознати в страната ни и по които общините в България могат да кандидатстват.

В броя ще прочетете информация за нашите партньори от VODA CZ, както и най-актуалното развитие около плановете за стратегически инвестиции в ЕС. Започваме да разглеждаме и енергетиката в ЕС, която ще е все по-срещана тема в следващите ни издания.

Екипът на „C.R.E.A.M. България“ Ви пожелава приятно четене!

C.R.E.A.M. Bulgaria - PPP Alliance

2

Европейски бюлетин Май 2015 Брой / 4

Партньорите на CREAM България – Алианс за ПЧП: VODA CZ, s.r.o.

Компанията VODA CZ, s.r.o. е създадена

през 2002 г. През първата година екипът

има за основна цел спечелване на

собствено място на пазара с

пречиствателни станции за отпадни води

(ПСОВ). С помощта на пласирането на

малки битови ПСОВ компанията започва да

постига тази цел.

С течение на времето тя решава да разшири дейността си с доставка на технологии за хигиенизация на питейна вода. От 2004 г. фирмата започва да реализира големи технологични поръчки, финансирани с държавни средства, средства от фондовете на ЕС, както и ПЧП проекти. Постепенно фирмата стабилизира позицията си на пазара с технологии за водното стопанство и изгражда нова производствена структура в Ческе Скалице.

В момента VODA CZ, s.r.o. навлиза на международния пазар, започвайки от Балканите и Европа. В сътрудничество с

други доставчици тя е в състояние да осигури финансиране на обекти и да реализира големи технологични поръчки до ключ. В компанията се развива производство на пластмасови продукти, нови продукти и технологии, технологии за ПСОВ, технологии за пречистване на води, технологии за третиране на дъждовни води, канализационни системи и др.

Философията на VODA CZ, s.r.o. не е насочена към изграждане на голяма производствено – инженерна фирма, а се фокусира върху утвърждаването си като способен и надежден партньор. С помощта на висококвалифицирания си екип с дългогодишен опит, успява да изпълни тази цел. Двигателят на развитието на компанията са клиентите, техните потребности и изисквания, които са едновременно предизвикателство и мотивация. Сред основните устои е политиката за качество и опазване на околната среда. Ангажирали са се да акцентират върху качеството на услугите и обръщат внимание на всеки аспект, оказващ влияние на качеството на околната среда.


3


Замяна на бенефициент по операции на ПЧП, финансирани от европейските структурни и инвестиционни програми Като продължение на информацията от

предходния брой на бюлетина относно

регулациите на ПЧП в Регламент (ЕС) №

1303/2013, ще Ви представим

предложението на Европейската комисия

за допълнителни изисквания към

споразумението за ПЧП.

След проведени консултации, в проект на Делегиран регламент, в съответствие с чл. 149 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, Комисията предлага правила относно замяната на бенефициент по операции на ПЧП, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове /ЕСИФ/.

Предвиждат се няколко допълнителни условия при замяната на частен партньор или публичноправна организация, съгласно член 63, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 („партньор или орган“). На първо място партньорът или органът трябва да докаже, че е в състояние да осигури най-малко съответната услуга, както и поне

минималните стандарти за качество, определени в договора за публично-частното партньорство („ПЧП“). Същевременно партньорът или органът трябва да е дал съгласието си да поеме правата и отговорностите на бенефициера, във връзка с подкрепата за операции на ПЧП от датата, на която управляващият орган е уведомен за предложението за замяна. Предложението за замяна на частния партньор като бенефициент трябва да се изпрати до управляващия орган в срок от един месец. То трябва да съдържа от една страна реда и условията на ПЧП или финансовото споразумение между частния партньор и финансовата институция, съфинансираща операцията, по която се изисква замяната, и от друга – доказателства от страна на партньора или органа, че е в състояние да осигури най-малко съответната услуга и доказателства, че той изпълнява и поема всички свързани с това задължения на бенефициент съгласно Регламент (ЕС) № 1303/2013. Партньорът или органът трябва да разполага с копие на първоначалното споразумение за подкрепа, както и всички изменения на това споразумение. В чл. 3 от документа се описва процедурата за потвърждение на замяната на частния партньор. При условие, че са изпълнени всички изисквания, представени по-горе, управляващият орган в срок от един месец регистрира партньора или органа като


4


бенефициент и го уведомява за оставащата част от подкрепата, осигурена от ЕСИФ. Глава втора разглежда минималните изисквания, които трябва да бъдат включени в споразуменията за ПЧП, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове, (член 64, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1303/2013) Споразуменията за ПЧП трябва да включат изисквания по отношение на гаранционната блокирана сметка /ГБС/, посочена в член 64, параграф 2 на Регламент (ЕС) № 1303/2013. Когато е целесъобразно, в споразумението трябва да се опишат критериите за подбор на финансова институция, в която следва да бъде открита ГБС, включително изискванията по отношение на нейната кредитоспособност. Трябва да се разпишат условията при които могат да бъдат извършвани плащания от гаранционната блокирана сметка, както и информация относно правото на публичноправната организация, която е бенефициент, да използва ГБС като обезпечение/ гаранция за изпълнението на нейните задължения или задълженията на частния партньор по споразумението за ПЧП. Другите изисквания касаят задължението на титулярите на гаранционната блокирана сметка да уведомят управляващия орган по негово писмено искане относно размера на средствата, преведени по ГБС и салдото по нея. Трябва да се определят правилата относно начина на изплащане на оставащите средства в сметката, когато ГБС

се закрива поради прекратяване на споразумението за ПЧП.

Споразумението за ПЧП следва да съдържа разпоредби и относно създаването на механизъм за докладване и съхранение на документите. Този механизъм съдържа същите задължения за докладване и съхранение на документите, като тези на бенефициера, който прави и плаща разходите, допустими съгласно член 65 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. Споразумението за ПЧП трябва също така да включва процедури за осигуряване на адекватна одитна следа съгласно посоченото в член 25 от Делегиран регламент (ЕС) № 480/2014 на Комисията. По-специално, тези процедури дават възможност за равняване на плащанията, направени от частния партньор за изпълнението на операцията, с разходите, декларирани от бенефициера пред управляващия орган.

Как да се абонирам за „Европейски Бюлетин” ?

стр. 17


5


Гост на броя: г-н Димитър Гърдев

„Осигуряване на сигурността с помощта на технически средства”

Димитър Гърдев, бивш дипломат, член на УС на Центъра за мирни изследвания и политика за сигурност Съвременните технологии позволяват да се осигури физическа сигурност на различни по вид обекти чрез технически средства. Практически вече е възможно да се осигури високо ниво на сигурност без наличието и прякото участие на хора в тази дейност. На този етап участието на човека в тази дейност не е възможно да бъде премахнато напълно, но се отива на едно друго ниво в изисквания към хората, ангажирани в процеса. В съвременните системи за сигурност ролята на човека се състои не във физическото присъствие в зоната за охрана, а в наблюдението и управлението на системите за което се изисква висока квалификация, специфични познания и умения. За сметка на това драстично се намалява необходимостта от голям брой хора, ангажирани в осигуряването на физическа сигурност. Процесът е аналогичен за повечето човешки дейности в 21 век - по-малък брой хора, ангажирани в дейностите, но с много по-висока квалификация и умения. Най-общо техническите средства,

осигуряващи сигурност, могат да се разделят на два основни вида: 1) пасивни: различни видове инфра-структура, заграждания , препятствия и др. 2) активни: системи за видеонаблюдение,

системи за контрол на достъпа, периметрови охранителни системи,

сигнално охранителни системи, пожароизвестителни и

пожарогасителни системи, системи за оповестяване и др.

Всяка една от системите

осигурява различен тип сигурност в зависимост от

риска. Все повече се налага комплексният

подход под формата на интеграция на няколко системи в зависимост от нуждите и рисковете. Съвременните технологии позволяват тази интеграция да не е самоцелна, а да се предостави допълнително ниво на сигурност. По своята същност процесът по осигуряване на сигурност с технически средства се разделя на няколко елемента: - превантивност - наличието на технически средства само по себе си играе превантивна роля относно възможните рискове особено по отношение на рисковете от неоторизирано проникване, вандалски действия и др. (системи за видеонаблюдение, сигнално охранителни системи);


6


- идентификация - своевременно иденти-фициране на събитието, носещо риск за сигурността (системи за контрол на достъпа); - регистрация - регистриране на събитието по място и време (видеонаблюдение и контрол на достъпа, периметрова охрана); оповестяване - различни методи за оповестяване на оторизираните лица за настъпване на събитието (практически всички системи); - подпомагане на взимането на решение за реакция на събитието - благодарение на пълната информация, получена относно характеристиките на нарушението на сигурността, специалистите имат реална преценка за него и могат да предприемат адекватни действия, базирани на обективна информация (всички системи); - архивиране и анализи - всички настъпили събития се съдържат в базата данни на системите, което позволява анализирането им, оценяване на рисковете на базата на реална информация и подобряване на инфраструктурата, организацията или самите системи за сигурност (всички системи). Системи за видеонаблюдение - съвременните цифрови системи за видеонаблюдение освен, че дават възможност за осигуряване на качествено изображение на зоната и събитията в нея, позволяват голям на брой аналитични

функции и то в момента на събитието, например: - разпознаване на появата или изчезването на обекти; - разпознаване на лица; -разпознаване на номера на автомобили, вагони, контейнери, плавателни средства и много други; - преброяване на хора и превозни средства в дадено направление; - реакция на особено поведение на хора; Системи за контрол на достъпа - тези системи дават възможност за оторизация на достъпа в специфични зони на охраняваните обекти. При необходимост могат да предоставят информация за маршрута на движение на оторизираните лица в рамките на обекта, позволяват контрол на работното време, същевременно, при подходяща реализация, позволяват съпоставяне и анализ на данните от системата за видеонаблюдение. Системите за контрол на достъпа могат да бъдат използвани и в информационната сигурност като системи за контрол на достъпа до информация на отделни компютърни системи или бази данни, включително и с анализ на ползваната информация, налична в тях. Системи за периметрова охрана - при някои специфични обекти периметровата охрана, комбинирана със система за видеонаблюдение се оказва решаваща за превенция на нарушенията и намаляване на риска. Технологиите, използвани в периметровата охрана са в широк спектър - от сензорни кабели или инфрачервени бариери, реагиращи на вандалски действия


7


или проникване, през сеизмични сензори, регистриращи наличие на активност в зоната преди охранявания периметър, до радарни системи, регистриращи всякаква дейност в зоната на покритие и в комбинация с видеонаблюдение идентификация на мястото, вида и риска от събитието. Сигнално-охранителни системи - имат за цел да осигурят сигурност при неоторизирано проникване на територията на обекта като алармират по съответен начин отговорния персонал. Все повече те се интегрират заедно с останалите видове системи - основно видеонаблюдение и контрол на достъпа (влизането в помещение с оторизиран достъп посредством код, карта или др. автоматично изключва сигнално охранителната система, при напускане на зоната тя автоматично се включва, системата за видеонаблюдение регистрира действията на човека, влезнал в зоната, от неговото влизане до напускането му). Пожароизвестителни и пожарогасителни системи - специфични системи, които се използват за осигуряване на сигурността при възникване на пожар. Пожарите са един риск, който е наличен практически във всяка човешка дейност, затова са особено важни и са стандартно изискване за всички видове обекти. Все повече навлизат в употреба системи, интегрирани с видеонаблюдение, за превантивна

дейност - инфрачервени камери. Този тип камери позволяват да се предприемат действия преди да възникне същинския пожар още в момента на възникване на събитието, а понякога и преди да възникне.

Съвременните пожарогасителни системи позволяват гасенето да се извършва и при наличие на персонал в зоната на гасене. Системи за оповестяване - практически всички системи за сигурност притежават елемент за оповестяване, но обикновено това оповестяване се отнася до оператора на системите. Класическите системи за оповестяване като отделни системи се използват най-вече за осигуряване на правилна и безпроблемна евакуация от обекти, в които са възникнали събития, застрашаващи живота и здравето на хората в тях.


8


Стратегия за Общ енергиен съюз в Европа В края на месец март европейските лидери одобриха стратегията за Общ енергиен съюз в ЕС. Проектът за стратегията, изработен от Европейската комисия, е съсредоточен най-вече върху сигурност на енергийните доставки, осигуряване на прозрачност при сключването на договори за газови доставки между страните членки и страни извън ЕС и енергийна ефективност. Лидерите на страните членки се споразумяха още за разработването на иновативни стратегии за развитието на нова генерация от възобновяеми източници на енергия и увеличаването на енергийната ефективност в Европа. До края на годината се очакват конкретни първи резултати. Една от основните теми, засегнати в одобрения проект за стратегическа рамка на Общия енергиен съюз, е диверсифицирането на доставките на природен газ към Европа и увеличаването на енергийната сигурност. Това включва основно целта за постигане на енергийна независимост от Русия и преразглежане на договорите за доставка на природен газ в Европа. Един от най-спорните въпроси досега бе именно този - дали страните членки трябва да предоставят сключените договори за доставка на газ с трети страни за преглед на Комисията. Постигнато бе споразумение, че с Общия енергиен съюз Комисията ще има тези правомощия, като се задължава да пази търговските подробности по договорите в тайна. Проектът уточнява, че всички сключени договори в тази област трябва да бъдат в

съответствие с европейското законодателство, да бъдат прозрачни и да не носят потенциални заплахи за енергийната сигурност в Европа. Очаква се в края на годината Комисията да публикува и допълнителна стратегия за увеличаването на вноса на втечнен газ (LNG) като възможност за диверсификация на енергийните доставки. Какво означава това за България? Според представената стратегия от заместник-председателя на Европейската комисия и отговарящ за Енергийния съюз Марош Шевчович и комисаря по въпросите на климата и енергетиката Мигел Ариас Канете, страните членки ще запазят правото си да определят самостоятелно енергийния си микс. Въпреки това Европейската комисия ще оказва влияние чрез предоставянето на схеми за съфинансиране, субсидии или чрез поставянето на конкретни енергийни цели, включително и такива за опазването на околната среда и намаляването на парниковите емисии. България може да се възползва конкретно от възможностите за финансиране при изграждането на газопреносната си мрежа, особено след обявения край на проекта Южен поток. На срещата на Европейския съвет бе постигната договорка да се ускори растежът на интерконектори, което означава, че страната ни ще може да се възползва от схеми за финансиране в тази област.


9


Европейските регионални власти обсъдиха Плана за инвестиции в ЕС

Европейският стратегически план за

инвестиции и приложението му в

европейските региони бе обсъден на 15

април на конференция на тема

“Инвестиционен план за Европа:

обединение на силите” в Комитета на

регионите в Брюксел. Над 250

представители на европейските

регионални и местни власти обсъдиха

възможностите за инвестиции по т.нар.

План Юнкер на събитието, организирано

със сътрудничеството на Европейската

инвестиционна банка (ЕИБ), Организацията

за икономическо сътрудничество и

развитие (ОИСР) и с участието на

Европейската комисия.

На конференцията бяха обсъдени текущите бариери пред инвестициите в европейските региони и конкретните мерки за премахването им с помощта на Плана за инвестиции, включително за инвестициите, финансирани чрез европейските структурни фондове. “От 2007 г. насам в следствие на икономическата и финансова криза инвестициите в Европа са намалели с 15%. Това оказва влияние на всички европейски региони” заяви председателят на Комитета на регионите Марку Маркула. В същото време около 55% от общите инвестиции в ЕС са реализирани от местните и регионални власти. Той допълни, че предложението на Европейската комисия за мобилизиране на 315 млрд. евро

инвестиции в стратегически сектори като енергетика, инфраструктура и телекомуникации в следващите 3 години се посреща с ентусиазъм от европейските региони. Комитетът на регионите заедно с Европейската инвестиционна банка и ОИСР вече подготвя изпълнението на годишен план за действие с конкретни предложения относно инвестиционната политика на ЕС във връзка с обявения от председателя на ЕК Жан Клод Юнкер Европейски стратегически инвестиционен план.

“Имаме нужда от предвидима регулаторна среда, атрактивни правила при обявяването на обществените поръчки, воля за реформиране на отделните сектори и допълнително финансиране от плана Юнкер, за да имаме един пълен ясен пакет за привличане на инвестиции в Европа”, заяви Вилхелм Молтерер, вицепрезидентът и отговарящ за политиката на сближаване в ЕИБ. Инвестиционният план трябва да допълва Кохезионната политика на ЕС, уточни председателят на Комитета на регионите. От особена важност за реализирането на


10


този план на регионално и местно ниво е съвместното действие на бъдещите инвестиции със средствата, разпределяни от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Инвестиционните проекти следва да са в изпълнение на регионалните и местни стратегии. Междувременно, на 20 април на пленарна сесия Европейския парламент одобри

Инвестиционния план на ЕС. Евродепутатите гласуваха за създаването на европейски фонд за инвестиции, но поискаха промени във връзка с набирането на средствата във фонда и ролята на Европарламента в осъществяването на контрол над разходите.

Покана за проекти за развитие на регионалния туризъм

„Подкрепа за конкурентоспособен и устойчив растеж в туристическия сектор” (COS-TOUR-2015-3-04) Основната цел на настоящата покана е да се укрепи конкурентоспособността и устойчивостта на европейския туристически сектор чрез насърчаване на удължаването на туристическия сезон, чрез диверсификация на туристическия продукт на ЕС и чрез повишаване на неговата достъпност.

Предвид тези различни цели, тази година покана е разделена в три теми: 1. Увеличаване на туристическите потоци в ниски / средни сезони за възрастни и целеви групи младежи В рамките на тази цел програмата COSME възнамерява да сътрудничи на проекти за създаване на партньорства, които ще улеснят увеличаването на туристическия поток по време на високия и ниския сезон, насочени към възрастните хора (всяко лице

над 55 години) и младежите (на възраст между 15 и 29).

2. Разнообразяване на туристическите оферти и продуктите на ЕС - Насърчаване на транснационални тематични туристически продукти В рамките на тази цел програмата COSME възнамерява да сътрудничи на проекти, които ще разнообразят европейския туризъм чрез подкрепа на транснационални туристически продукти в областта на: а) спорт и / или уелнес и


11


б) културно или индустриално наследство. 3. Подобряване на достъпността на туризма - подобряване на съоръженията и услугите за туристи със специални нужди В рамките на тази цел програмата COSME възнамерява да съфинансира проекти в партньорство, които ще поддържат и разширяват принципа от договорите на ЕС "Туризъм за всички", чрез осигуряване на достъп до туристическите услуги за туристи със специални нужди. Кандидатите могат да бъдат партньори в повече от едно проектно предложение по темата, но могат да действат като координатори на проекти в само едно подадено предложение. Допустимост на кандидатите

Кандидатите трябва да принадлежат към

една от категориите, посочени в раздел 6

на поканата и да бъдат активни в сектора

на туризма, или във всяка друга област,

която е тясно свързана с предмета на

предложението.

Кандидатите трябва да са разположени в държавите-членки на ЕС и / или страни, участващи в програмата COSME съгласно член 6 от Регламента за COSME.

Предложенията трябва да бъдат представени от консорциуми от минимум 5 партньори от поне четири различни допустими страни (при кандидатстване за дейности от групи 1 и / или 2) или най-

малко две различни допустими страни (при кандидатстване за Тема 3).

Консорциумът трябва да събере най-малко: Две малки и средни предприятия - действащи в сектора на туризма Представители на националната, регионалната или местна публична държавна власт и една асоциация, федерация или организация;

Организации, работещи с младежи или възрастни (само за тема: 1)

- активни в някоя от следните области: спорт и уелнес, природното наследство, културното наследство или индустриалното наследство (само за тема 2)

- активни в областта на достъпния туризъм или представляващи хората със специални нужди (само за тема 3)

Краен срок за представяне на проекти Крайният срок за електронно подаване е 30 юни 2015 17.00 часа (брюкселско време).


12


Първа покана по програма URBACT III

Първата покана за представяне на предложения по програмата за URBACT III е вече факт. URBACT III е програма за европейско териториално сътрудничество, финансирана чрез Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и от държавите-членки, действащи в рамките на периода 2014-2020.

Предвидени са три различни видове мрежи по URBACT III: Мрежи за планиране на дейности, за които точно сега поканата е отворена за проекти, Мрежи за изпълнение и Мрежи за обмен на добри практики. URBACT III подкрепя процеса на обмен и обучение между градовете с цел насърчаване на устойчивото градско развитие. Целта е да се насърчат европейските градове да работят заедно за развитието на решения на градските предизвикателства, както и да улесни обмена на ноу-хау, добри практики и др. с всички заинтересовани страни, участващи в градските политики. Програмата ще обхване всички 28 държави-членки на ЕС, в допълнение към двете страни-партньори, Норвегия и Швейцария. В Мрежи за планиране на дейности ще съберат на едно градове със сходни

проблеми и нужди на градско равнище, така че да засилият капацитета си да се изработват стратегии за градско развитие и интегрираните планове за действие. Мрежите по този начин ще представлява платформа за организиран процес на обмен и обучение между равнопоставени партньори в цяла Европа, с цел конкретно подобряване на местните политики. Предизвикателствата разгледани в рамките на Мрежи за планиране на дейности на URBACT са в съответствие с тематичните цели на европейската политика по сближаване за периода 2014-2020 г., и включват: 1. Укрепване на научните изследвания, технологичното развитие и иновациите; 2. Подобряване на достъпа и използването на информационните технологии; 3. Повишаване на конкурентоспособността на малките и средните предприятия; 4. Подкрепа за прехода към икономика с ниски емисии на въглероден двуокис във всички сектори; 5. Насърчаване на адаптирането към изменението на климата, превенция на риска и управлението; 6. Опазване на околната среда и насърчаване на ефективното използване на ресурсите; 7. Насърчаване на устойчивия транспорт и премахване на участъците с недостатъчен капацитет в ключови мрежови инфраструктури;


13


8. Насърчаване на заетостта и подкрепа за мобилността на работната сила; 9. Насърчаване на социалното приобщаване и борба с бедността; 10. инвестиции в образованието, уменията и ученето през целия живот чрез развитие на инфраструктурата на образованието и обучението. Мрежата ще се състои предимно от градски партньори (което се отнася до град, общини, градове; междуобщински нива на управление, като например градски райони; столични органи и организирани агломерации), но и не-градски партньори, категория, която включва местните агенции, провинциални, регионални и национални власти, университети, изследователски центрове. Кандидатът трябва да е един град, или не-град партньор от една от 28-те държави-членки или страните партньори. Процедурата за подбор на предложените мрежи ще се състои от два етапа. Във фаза 1, партньорството трябва да включва минимум 4 и максимум 6 града, от най-малко три държави и страни партньори. Предложението трябва да включва най-малко две места от "по-слабо развити региони". Всички партньори, участващи на този етап трябва да бъдат градски партньори. Във фаза 2, ако предложението бъде одобрено, партньорството ще се разшири, за да включва минимум 8 и максимум 12

партньори от най-малко три държави и страни партньори. Най-малко четири партньори трябва да са разположени в "по-слабо развити региони". На този етап, мрежата може да включва до 3 не-градски партньори. Поканата ще подкрепи създаването на 20 мрежи, всяка от които с общи допустими разходи между 600-750.000 евро. Съфинансирането от ЕФРР варира в зависимост от местоположението на партньорите: за тези от "по-силно развитите региони" процентът на съфинансиране е 70%, за тези от "по-слабо развити" и "преходен" региони е 85%. Партньори от Норвегия и Швейцария са съфинансирани от 50% от съответните национални фондове.

На интернет страницата на URBACT е достъпен инструмент за търсене на партньори, наречен Partner Marketplace, чрез който градовете, които желаят да започнат мрежа, могат да сигнализират своя интерес, и градовете, които желаят да участват, да видят публикувани проектни идеи. Крайният срок за кандидатстване за първия етап на настоящата покана е 16-ти юни 2015.


14


Всички документи за подаване на проектни предложения са достъпни на следната интернет страница:

http://urbact.eu/open-calls-networks

Реални ПЧП Проекти: Управление на пътища в щата Индиана (САЩ)

Както в предния брой на „Европейски

Бюлетин”, в рамките на рубриката ще ви

представяме истински ПЧП проекти,

които реално са осъществени и

функционират. Желанието на екипа ни е

да даде достатъчно добри примери,

които да амбицират българския публичен

и частен сектор да участват по-активно

в подготовката и създаването на

проекти по ПЧП модела.

През 2006 г. на частните компании Cintra Concesiones dе Infraestructuras dе Transporte и Macquarie Infrastructure Partners бе присъден проект за експлоатация на 157 мили участък от обществените пътища в щата Индиана (САЩ). Консорциумът плати на държавата еднократна такса от 3,8 милиарда щатски долара за споразумение за 75 години за управление на пътната инфраструктура, в замяна на приходите от таксите за изминат участък. Според оценките, проектът спестява на държавата – в случая щата Индиана - 100 млн. долара годишно в оперативните разходи, но инвеститорите – частният партньор - все още предстои да излезе на печалба. Сделката се превръща в пример за инвеститорите за проявяване на повишено

внимание при търгове за ПЧП договори. В случая на Индиана, движението по платените пътища е било по-ниско от прогнозираните стойности – водещо след себе си недостатъчни приходи за частните инвеститори. Единадесет милиона камиона. Ето колко камиони е било необходимо да минат през 2010 г. по 157-мили с пътна такса, за да може държавата да не е на загуба. За съжаление, едва около половината минават по пътната мрежа, което води до $ 209 000 000 загуба. Това звучи като началото на поредната история за резултатите от опустошителната рецесия. Обратът е, че тол-таксите в Индиана се управляват не от държавата, а от група корпоративни инвеститори, част от ПЧП, с което се цели да се покаже как бизнесът може по-ефективно да помогне на правителството да спести пари на данъкоплатците - всичко това, докато в същия момент частният партньор излиза на печалба.

http://urbact.eu/open-calls-networks


15


Президентът на САЩ Барак Обама и политици са провели разговори и са установили партньорства с частния сектор като модел за бъдещето, тъй като градовете все по-трудно поемат огромните разходи за изграждане и поддържане на инфраструктура. Редица щати ухажват инвеститори, като се надяват да се постигнат сделки, в които корпорациите да поемат разходи и рискове в замяна на дял от печалбата. Договорът от Индиана показва колко трудно може да се прилагат принципите на бизнеса при неясни публични проекти. Сделката за тол-таксите в Индиана все още не е успяла да излезе на печалба, или да успее да възвърне инвестицията. Две чуждестранни фирми - Cintra Concesiones de Infraestructuras de Transporte, подразделение на базираните в Мадрид Ferrovial и Macquarie - Infrastructure Partners, инвестиционен фонд, управляван от Macquarie Group (MQG) от Сидни, спечели правото да управлява тол-таксите по пътя с дръзка оферта от $ 3,8 милиарда - $ 1.0 милиард повече от следващата най-висока оферта. Всяка от фирмите държи собственост на 50% от акциите на проекта, който бе подкрепен от няколко задгранични банки. В групата след това се привличат други инвеститори, които купуват части от сделката. Оказва се, че ПЧП сделката е много изгодна за данъкоплатците на Индиана. Държавата получи авансово плащане и е спестила повече от $ 100 милиона годишно в оперативни разходи, докато в същия момент публичният партньор си гарантира

защити както за пътуващите, така и за всички данъкоплатци, които ползват пътната мрежа. Частните инвеститори не са доволни от ПЧП проекта. Ако пътят бе доходоносен, то те щяха да получават годишни приходи в размер на стотици милиони и то за срока на проекта, който е 75-годишен. Ако погледнем положението сега, частните партньори не са били в състояние да си изплатят дори дълга, който те са поели при печеленето на търга. Те са изпълнили своите годишни плащания по договора само чрез заеми и страхът на мнозина е, че през 2015 г. консорциумът може да фалира преди заемите да падежират през 2015 г.. Според анализите от преди няколко години, приходите от магистралата се "очакват да останат недостатъчни за покриване на задълженията по обслужването на дълга в средносрочен план." В документа се предупреждава, че "всяко неизпълнение по документите за заем може да доведе до действия заемодателя, които могат да включват ограничаване на достъпа на проекта, активи или фалит. С други думи, чуждестранните инвеститори са надплатили при поемането на проекта. Според инвеститорите, проспектът е изготвен през 2009 г. по време на световната финансова криза. Нещо повече, очакванията са превозните средства, които използват пътната мрежа на Индиана, да се увеличават с напредването на възстановяването на икономиката.


16


Дори и така, лошите резултати биха могли да забавят интереса към подобни проекти от други частни партньори. В Охайо, която е изправена пред бюджетен дефицит от окото $ 8000,0 милиона за две години, депутати обмислят законопроект, който ще даде на губернатора мандат за търсене на

продажба или отдаване под наем на магистралите в Охайо. Говори се за оценка от $ 3.00 милиарда. Като се има предвид начина, по който се развиват нещата в съседство, това може да се окаже твърде голяма цена за частните партньори.

Събития и обучения

Европейска седмица на регионите и градовете Брюксел, Белгия | 12-15 октомври 2015

Тазгодишното 13-то издание на Европейската седмица на регионите и градовете ще бъде под мотото “Европейските региони и градове: партньори за инвестиции и растеж; разкриване на реформираната Кохезионна политика”. За повече информация: http://ec.europa.eu/regional_policy/opendays/od2015/become_partners.cfm Седмица на иновативните региони 2015 Рига, Латвия | 4-5 юни 2015

За шеста поредна година конференцията на тема “Седмица на иновативните региони” ще се проведе под формата на форум за дискутиране на политики в областта на изследванията, иновациите, регионалните стратегии и растеж в Европа. Тазгодишното издание ще се фокусира върху оценката на приложението на стратегията Европа 2020 на регионални ниво и преразглеждането на

приоритетите на политиката за научни изследвания и иновации в периода до 2020г. За повече информация за Седмицата на иновативните региони 2015 , можете да посетите линка на събитието: http://wire2015.eu/ За регистрация за участие, можете да се запишете на следния линк: http://wire2015.eu/en/register

Ако се интересувате от тези схеми за безвъзмездно финансиране и имате нужда от повече информация, свържете се с нашия екип в София или Брюксел. Ние ще Ви предоставим пълна информация за тези и много други програми, специфични за Вашата организация.

http://ec.europa.eu/regional_policy/opendays/od2015/become_partners.cfm

http://ec.europa.eu/regional_policy/opendays/od2015/become_partners.cfm

http://wire2015.eu/

http://wire2015.eu/en/register

17


Абонамент за „Европейски Бюлетин”

„Европейски Бюлетин” е електронно издание, което ще Ви е полезно с:

актуални програми за финансиране, непознати в България

коментари и анализи на европейски политики, финансови инструменти и стратегически документи

интервюта с политици от България, европейските институции и чужбина

примери за инвестиционни проекти от България и чужбина

обучения и събития в Европа и България

представяне на организации, работещи активно по развитието на публично-частните партньорства в България и ЕС.

Бюлетинът е предназначен за:

Общински администрации Областни администрации Представители на НПО Финансови организации Български МСП Български бизнес зад граница

Пакетни абонаменти:

Можете да избирате измежду:

абонамент за цяла година месечен абонамент

Ще получавате „Европейски Бюлетин” директно на Вашата електронна поща.

Как мога да направя заявка за абонамент?

За да получите нашия месечен бюлетин, трябва да предплатите таксата или да се абонирате за цялата година. Ако изберете годишен абонамент, Вие автоматично ставате член на „C.R.E.A.M. България“ и получавате възможност да се възползвате от целия спектър услуги, които предлагаме, посочени изчерпателно в нашия сайт. За целта трябва да попълните Формуляр за членство, в който да изберете начина на плащане на годишната вноска – еднократно цялата сума или на равни месечни вноски.

Таксите за членство съответстват на правилата на „C.R.E.A.M. Европа“ и са съобразени с големината и финансовите възможности на българските общини.

Ако проявявате интерес, свържете се с нашите екипи на контактите, посочени по-долу.

C.R.E.A.M. България – Алианс за ПЧП

Офис София Бул. „Братя Бъкстон” 40, ет. 2, офис 24, п.к. 1618 София тел.: 02/843 30 73 факс: 02/850 40 38 e-mail: [email protected] www.cream-bulgaria.com

Представителство Брюксел Avenue Michel Ange 7, B-1000 Brussels (Belgium) тел.: 0032/2 342 00 95 e-mail: [email protected] www.cream-bulgaria.com

mailto:[email protected]

http://www.cream-bulgaria.com/

mailto:[email protected]

http://www.cream-bulgaria.com/

ЕВРОПЕЙСКИ БЮЛЕТИН 4 (1)

Documents

Transcript of ЕВРОПЕЙСКИ БЮЛЕТИН 4 (1)