специално приложение

ПАЗАР ЗА4 000 000 000

ЛЕВА

ФАРМАЦЕВТИЧНА ИНДУСТРИЯ

България е сред водещите в Европа по производство на

генерични медикаменти

Увеличават се имунизациите против грип на хората

над 65 години

Бумтящият пазар на хранителни добавки

46 30 НОЕМВРИ 2018

През изминалата година ръстът е с 10,8%, като количеството продадени опаковки е с малки изменения – 3,8%, показват данните на консултантската компания IQUVIA (виж графиката). Общата стойност на фармацевтичния пазар се пресмята на 3,372 млрд. лева. Но масивното нарастване като стой-ност се дължи на 14% увеличение при оригиналните медикаменти, докато стойността на генеричните се увеличава с 9%. Пазарът на хранителни добавки,

Гарантиран растежПазарът на лекарства в България отива към 4 млрд. лв., а основните играчи остават без промяна

Емил Петров

З астаряващо население, нарастващ, макар и недостатъчен бю-джет, скъпи нови терапии. Когато говорим за фармацевтичния сектор, трендът е само нагоре. Това показва и стабилният ръст на пазара на лекарства в България, който почти всяка го-дина се увеличава с двуцифрени темпове.

който всяка година става все по-разно-образен, също се е увеличил с почти 11.

В сравнение с предходната, 2016 г., ръстът на фармацевтичния пазар е малко по-висок. Тогава беше постигнато увеличение от 9,5% като обем и 3,6% като опаковки.

Като брой опаковки генериците със-тавляват около 70% от продажбите през 2017 г., но като стойност са 38% от пазара. Трайното увеличение на пациентите с онкологични заболявания, както и

включването на нови скъпоструващи лечения като безинтерфероновата терапия при хепатит С, един курс от която излиза 50 000 лв., също движат пазара нагоре. Разходите за биологична терапия, с която се лекуват пациенти с тежки кожни и ревматологични заболя-вания, излизат между 1500 лв. и 2000 лв. месечно на пациент.

Бюджетът за лекарства на Национал-ната здравноосигурителна каса (НЗОК) за предходната година беше 878 млн. лв., които не достигнаха, и в резултат за годината се натрупа преразход от над 100 млн. лв., от който близо две трети са свързани с доплащания за онкологични медикаменти. При това трябва да се от-бележи, че фармацевтичните компании са направили допълнителни отстъпки в размер на 130 млн. лева.

Приходите на стоте най-големи компа-нии от фармацевтичния бранш, където се включват производители и търговци на медикаменти и медицинска техника, възлизат на 6,924 млрд. лв., показва класация на ICAP, като в сравнение с пре-дходната година се увеличават с 10,8% при 7% за 2016 г. спрямо 2015 г.

Но големите играчи реализират ос-новната част от приходите и печалбата. Първите 30 компании по оборот имат съвкупни приходи от 5,432 млрд. лв., което представлява почти 80% от тези на стоте компании.

По традиция първите четири места в листата по приходи се заемат от тър-говците на едро на лекарства, които си поделят пазара почти поравно - „Софарма Трейдинг“, „Фьоникс Фарма“, „Стинг“ и „Фармнет“. От тях само една е чуждестранна – „Фьоникс Фарма“, която е представител на едноименния герман-ски концерн. Заслужава да се отбележи също така, че това е единствената ком-пания в Топ 30 (виж таблицата), която е на загуба. При това отрицателният резултат се повтаря през трите последни финансови години, като се забелязва тенденция на нарастване.

Два от търговците на едро на лекар-ства имат и свързани с тях вериги от аптеки, макар и по различен начин. „Фармнет“, която е притежавана от семейството на депутата и лидер на партията „Воля“ Веселин Марешки, об-

Лекарственият пазар в България през 2017 г.

АПТЕЧЕН ПАЗАР

ОБЩО ПАЗАР

БОЛНИЧЕН ПАЗАР

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ОТСТЪПКИ КЪМ НЗОК

271,3

313,9

+0,90%спрямо 2016 г.

+3,80%спрямо 2016 г.

-3,80%спрямо 2016 г.

+8,20%спрямо 2016 г.

+10,80%спрямо 2016 г.

+19,70%спрямо 2016 г.

+51,30%спрямо 2016 г.

42,6

2775,9

3371,8

695,9

-130

млн. опаковки

млн. опаковки

млн. опаковки

млн. лв.

млн. лв.

млн. лв.

млн. лв.

Фармацевтична индустрия

www.iconomist.bg 47

служва най-голямата верига от аптеки в страната, която носи неговата фамилия. Но веригата аптеки „Марешки“ и „Фар-мнет“ нямат юридическа свързаност помежду си.

В същото време „Софарма Трейдинг“ развива чрез дъщерни дружества ве-ригата аптеки „Софармаси“, вече с 50 обекта, като в началото на 2017 г. стана собственик и на 19 локации на „Фар-маСтор“ в София и Бургас. Въпреки че в другите държави, където оперира, „Фьоникс Фарма“ има собствени аптеки, в България компанията не развива такъв бизнес.

Конкуренцията на българския фар-мацевтичен пазар е изключително висока – има както големи местни производители, така и представители на глобалните гиганти. Но пазарът е с установени лидери и в класацията на първите 10 компании по приходи,

както и на тези по пазарни дялове, е без промяна в сравнение с подреждането им през 2016 г.

Иначе „Актавис“ запазва лидерския си дял на българския пазар по брой продадени опаковки, като пазарният дял на дружеството в генеричния бизнес е 10,7% в стойност и 5,6% дял от общия фармацевтичен пазар.

Колко се печели във фармацевтичния бранш? При 30-те водещи фирми нор-мата на нетна печалба за 2017 г. е средно 7,6%, което е доста висок показател. За сравнение, при търговските вериги за същия период тя е едва 2,3%. Но трябва да се обърне внимание, че над полови-ната от печалбата в сектора се прави от две фирми – „Ромфарм Компани“ и „Хювефарма“ (за тях четете по-долу). Ако техните данни се извадят от общите, за 2017 г. средната норма на печалба на останалите 28 се свива до 4%.

Компания

Обор

от 20

17 г.

(хил.

лв.)

Обор

от 20

16 г.

(хил.

лв.)

Печа

лба 2

017 г

.(хи

л. лв

.)

Печа

лба 2

016 г

.(хи

л. лв

.)

Служ

ител

и 20

17 г.

Служ

ител

и 20

16 г.

СОФАРМА ТРЕЙДИНГ 680 781 618 728 14 581 13 340 780 752ФЬОНИКС ФАРМА 660 648 603 311 -2 593 -3 282 578 595ФАРМНЕТ 534 593 495 480 1 400 1 562 417 423СТИНГ 531 271 522 711 188 115 823 841ХЮВЕФАРМА 504 561 456 494 118 220 108 191 116 129БАЛКАНФАРМА ДУПНИЦА 289 791 307 136 20 207 17 599 1 127 1 254БИОВЕТ 254 019 235 257 22 972 17 098 1 312 1 240СОФАРМА 216 307 192 349 42 239 38 347 2 098 1 861БАЙЕР БЪЛГАРИЯ 151 540 143 901 6 837 5 834 168 154АКТАВИС 149 959 122 044 24 322 11 691 345 351РОШ БЪЛГАРИЯ 141 891 129 811 8 509 7 232 97 94РОМФАРМ КОМПАНИ 139 459 103 610 111 068 48 498 9 9ГЛАКСОСМИТКЛАЙН 117 823 116 561 3 691 3 781 145 144САНОФИ-АВЕНТИС БЪЛГАРИЯ 99 597 21 379 3 590 596 200 143АББВИ 90 204 81 848 2 688 2 933 71 75АЛТА ФАРМАСЮТИКЪЛС 89 132 94 340 2 926 2 765 42 39БЬОРИНГЕР ИНГЕЛХАЙМ РЦВ ГМБХ 84 069 81 388 4 187 1 310 196 144МЕДЕКС 77 513 76 465 5 496 6 176 51 44ТЪРГОВСКА ЛИГА - НАЦ 71 060 63 441 422 784 93 80РАЦИО ЛЕК 69 401 62 536 107 57 3 3АКТА ФАРМА 61 778 72 446 729 3 515 44 18ЕЙ ЕНД ДИ ФАРМА БЪЛГАРИЯ 54 157 60 181 3 132 3 182 158 176НОВО НОРДИСК ФАРМА 49 037 47 006 1 835 1 342 78 64БЕСТА МЕД 48 299 42 273 1 418 860 36 30БАЛКАНФАРМА - ТРОЯН 45 762 41 542 3 524 2 534 286 329БАЛКАНФАРМА-РАЗГРАД 45 597 34 384 1 819 -2 189 568 532СЕРВИЕ БЪЛГАРИЯ 45 218 45 943 1 429 1 980 4 4ЕС ЕНД ДИ ФАРМА ЛОГИСТИКС БГ 43 937 41 104 972 992 19 23ФАРКОЛ 42 774 44 404 531 478 122 113МАЙЛАН 42 005 38 233 4 328 3 466 98 206

5 432 183 4 996 306 410 774 300 787 10 084 9 870

Секторът

В тази връзка е задължително да се отбележи, че както производителите, така и търговците са притиснати от максималните нива на надценка и от механизма на ценово рефериране. Осо-бено при силно конкурентния пазар на генерични медикаменти през 2017 г. се наблюдава т.нар. ценова ерозия от минус 1,6% спрямо 2016 г. За сравнение, при лекарствата без рецепта поскъпва-нето е с 1,7%.

Българските производители на ле-карства увеличават и експорта си за чужди държави, като по този начин на-маляват политическия риск от натиска за все по-ниски цени и традиционното забавяне на плащания по веригата на публичните разходи.

По традиция производителите имат по-висока норма на печалба, отколкото търговците, но има и някои изключе-ния. Притежаваната от сливенските бизнесмени Тенчо Шиков и Венелин Георгиев „Ромфарм Компани“, която има предприятия за производство на меди-каменти и ампули в Румъния, се оказва и най-печелившата в сектора. Освен търговец на едро на лекарства компа-нията е и собственик на земеделска земя и инвеститор във фотоволтаични паркове. При приходи от 138,153 млн. лв. тя обявява нетна печалба от 111 млн. лв., която е повече от четвърт от общата пе-чалба на 30-те най-големи компании от бранша. Но 25,2 млн. лв. от тях се дължат на печалба от продажба на дял от 8% в производителя на лекарства „Софарма“, а 14,7 млн. лв. са от положителни раз-лики от промяна на валутни курсове.

Висока печалба – над 108 млн. лв., декларира и компанията „Хювефарма“ на братята Кирил и Георги Домусчиеви, мажоритарен собственик на предпри-ятието „Биовет“. Но освен това тя е търговец на едро и е собственик на два завода в САЩ.

При всички случаи увеличението на фармацевтичния бизнес и за тази година е гарантирано. Прогнозите на IQUVIA са за ръст 11%. В тазгодишния бюджет на НЗОК за частично или напълно платени медикаменти е определена кръглата сума от 1 млрд. лв., която по традиция отново ще бъде прехвърлена. И

Най-големите 30 фирми през 2017 г.

ИЗТ

ОЧ

НИ

К: I

CAP

48 30 НОЕМВРИ 2018Фармацевтична индустрия

– Г-н Хаджидончев, какви са най-го-лемите промени, които настъпиха на българския фармацевтичен пазар през 2017 г. и 2018 г.?

– Радикални промени няма, но както всяка година, така и през последните на пазара на лекарства, особено на тези, които се покриват от публичните фондове, средствата са недостатъчни, независимо че се увеличават. Това се дължи на новите, иновативни терапии, които започват да се реимбурсират от здравната каса, както и на броя на пациентите, които се лекуват с тях. Става дума за медикаменти основно в облас-тта на онкологичните или хематологичните заболявания, както и на различни вирусни заболявания като хепатит С.

При генеричните медикаменти расте броят на продадените опаковки, но стой-ността, която заплаща здравната каса, намалява, което е продиктувано основно от ценовата ерозия и конкуренцията на този пазар. И това още веднъж показва, че гене-ричните медикаменти дават възможност както за спестяване на средства, така и за разширяване на достъпа до лечение.

– Има ли нови регулации или очаквани такива, които могат да засегнат българ-ските производители на лекарства?

– При някои от планираните мерки, които са заложени в бюджета за 2019 г., определено има стремеж и желание от страна на Минис-терството на здравеопазването за регламен-тиране и по-добър контрол над разходите за лекарства, както и по възможност за контролиране на цялата разходна част за

Въвеждането на действаща електронна система ще даде възможност за по-добро бюджетиране на публичните разходи, казва Николай Хаджидончев

Интервюто взе Емил Петров

Фармацевтиката е една от четирите стратегически индустрии на България

бюджета на лекарства на здравната каса. В края на всяка година се стига до преразход и това не е ново явление, случва се през последните 10 години. Ще видим как ще бъдат приети тези текстове от преходните и заключителни разпоредби на държавния бюджет, има някои мерки, които ще повли-яят положително за затягане на контрола върху разходите.

Разбира се, това, което все още се обсъжда, е новият здравноосигурителен модел. Става дума за нещо радикално, но още е много рано да говорим какво ще се случи. За мен тази дискусия ще продължи и през 2019 г., така или иначе хоризонтът за промяната е от 2020 г.

– Какви ще са евентуалните ползи от въвеждане на новия модел на здравно осигуряване с плащането на допълни-телна застраховка от пациента?

– Наличието на конкуренция ще подобри услугата, увеличаването на осигуровката ще даде повече възможност за лечение, особено с иновативни медикаменти. Очак-

Николай Хаджидончев е председател на Българската генерична фармацевтична асоциация (БГФАРМА) и председател на Българската организация за верификация на лекарствата (БОВЛ). Хаджидончев е изп.директор на един от големите производители в България, компанията „Акта-вис“ (придобита от израелската „Тева“). Има 25-годишен опит във фармацевтичната индустрия и пазара на потребителски стоки.

вам при съответни икономии да се увеличи реимбурсирането на лекарства за най-масо-вите заболявания като сърдечно-съдовите, които в момента се реимбурсират с 25% до 50%. Говори се, че при освобождаването на ресурс този процент ще се увеличи до средноевропейските нива, където реимбур-сацията достига 70–80% и пациентът доп-лаща между 20% и 30%. Тези заболявания, за съжаление, засягат най-чувствителните слоеве от нашето население, пенсионерите, нашите майки и бащи.

Това, което искрено се надявам да стане и сме го дискутирали с представители на министерството и на здравната каса, е по-добряване на ефективния контрол върху разходите за лекарства. Може да стане ос-новно чрез единна, действаща електронна информационна система, която да свърже аптеките, общопрактикуващите лекари, специалистите със здравната каса. Така, от една страна, ще може да се регистрират медикаментите и да се следи правилното изпълнение на терапиите, а от друга, ще

www.iconomist.bg 49Интервю

даде възможност и за по-добро бюджети-ране, защото чрез базата данни ще може да се види географски как са разпределени за-боляванията и какъв е броят на пациентите с тежки болести. Така ще има възможност за по-добро бюджетиране, а не в края на всяка година да има преразход.

– Въпросът с т.нар. паралелен износ често се дискутира, това проблем или въз-можност е за местните производители?

– Паралелният експорт е законна форма за търговия на медикаменти в рамките на ЕС. Той е регламентиран и подлежи на регу-лации, както нормалният импорт и експорт на медикаменти. Даже се стимулира от ЕС с идеята, че създава допълнителна конкурен-ция поради разликата в цените в отделните държави и облекчава бюджетите на големи държави като Великобритания и Германия.

Паралелният експорт е свързан основно с иновативни медикаменти и дори и да има случаи на генерични, това по-скоро е изключение.

Паралелната търговия се движи от изток на запад. Причината е, че много от източ-ноевропейските държави въведоха ценово рефериране и допълнителни правила за постигане на цени, съизмерими с възмож-ностите на държавата и населението. В това отношение България е страната с най-ниски цени на медикаментите.

За производителите този износ създава трудности, защото планирането на едно производство е свързано със съответния пазар на база на потреблението. И когато се достави количеството на пазара и то се експортира оттам, не може да се реагира толкова бързо с доставки на допълнителни количества. От една страна, губи производи-телят, който има пропуснати ползи, но от друга, страда пациентът, който има нужда от лечение.

Проблемът е сериозен и това доведе до допускането на изключения, които се от-клоняват от европейското законодателство за свободно движение на стоки и услуги за някои източноевропейски държави, за да се осигури наличието на медикаменти.

– През септември БГФАРМА призова пра-вителството да подкрепи предложението

на Европейската комисия за отпадане на сертификата за допълнителна защита с още 5 години на производството на ино-вативни медикаменти. Какво развитие оч-аквате и какви биха били ползите от това?

– Получихме информация от Минис-терството на икономиката, имахме среща с Министерството на здравеопазването, които приеха основните ни аргументи и заявиха готовност да ни подкрепят. Разбира се, подкрепата ще стане реалност от нашите евродепутати, които ще участват при гла-суването. Това е отговорното държавно и политическо решение.

България е една от водещите на европей-ско ниво по отношение на производството на генерични медикаменти. Почти 10% от заетите на европейско ниво в генеричната фармацевтична индустрия са в България. Още повече че в един от последните до-клади на Световната банка за страната генеричната индустрия беше определена като един от четирите структуроопреде-лящи отрасъла на българската икономика.

Затова е много важно държавата да се погрижи да мотивира дори разширяване на производствата в България. Едно отпадане на допълнителната защита ще даде въз-можност за производство и складиране на продуктите преди „ден първи“ на отпадане на патента, за експорт за трети държави, както и за други държави от ЕС, където няма патент или е отпаднал. Това ще засили ролята на генеричната индустрия в Европа. Анализи на сериозни агенции показват, че в следващите 10 г. страните от ЕС могат да спестят около 30 млрд. евро от разходи за лекарства, както и да се открият над 20 000 работни места. Това ще стимулира иконо-мическото развитие на страните от ЕС.

– Намират ли българските произво-дители реализация на чуждестранните пазари и какво е качеството на произве-дените у нас медикаменти?

– През последните години местните производители експортират все повече и повече освен за традиционни пазари като бившите страни от СССР и от СИВ, така и за пазарите в Западна Европа, а отскоро и в САЩ. Най-големият фармацевтичен завод в

България беше одитиран положително три пъти от американската Агенция за контрол на храните и лекарствата (Food and Drug Administration, FDA), което се смята за един от най-тежките одити в света. При това последният е с нула забележки, което не се среща често дори в други заводи в Западна Европа. Така че България е способна да произвежда медикаменти с изключително високо качество на атрактивна цена.

– Доколко проблемът с фалшификаци-ята на медикаменти засяга българския пазар и какви са пътищата за неговото решаване?

– Не съм виждал статистика, която да оце-нява явлението. Да, имало е случаи и има, но не бих казал, че е драматичен проблем за България. Но дори един случай да има, това е много висок риск. Оставям настрана пропуснатите ползи за производителя. Говорим за риск за живота на пациента, а това не трябва да се допуска.

Проблемът с фалшификацията засяга както иновативните, така и генеричните медикаменти. Обикновено се прави копие на продукт, за който има голямо търсене. Заради това на европейско ниво беше съз-дадена регулация и има проект за верифи-кация на лекарствата, който ще стартира през февруари 2019 г. Чрез специални ко-дове медикаментите ще се проследяват от производителя до пациента, което ще даде възможност да бъдат изключени фалшифи-катите, защото те няма да са верифицирани. Проектът се извършва чрез солидна инвес-тиция, която фармацевтичната индустрия прави на европейско ниво.

Изключително важно е, че по отношение на готовността за верификацията България е сред топ три европейски държави. Ние сме вече в процес на имплементиране на този проект. И

Контролът ще осигу-ри средства за по-го-лямо реимбурсиране на лекарства за ма-совите заболявания, до европейските нива от 70 – 80%

Почти 10% от заетите на европейско ниво в генеричната фармацевтична индустрия са в България

50 30 НОЕМВРИ 2018Фармацевтична индустрия | Нелекарствени продукти

За 2017 г. увеличението на па-зара е с 11% по официални данни, а като стойност обе-мът се изчислява в диапа-зона 300 – 400 млн. лева. Добавките заемат все по-го-ляма част от свободните площи в аптеките, като освен в тях се продават и в дрогерии, както и в обекти за търговия с храни.

„Увеличаването на продължителнос-тта на живота е установена тенденция, но освен към дълголетие хората се стре-мят и към по-качествен живот. Факт е, че употребата на хранителните добавки расте с напредването на възрастта“, обяснява мениджърът на „Валмарк Бъл-гария“ Десислава Райчинова-Митева.

Най-големите продуктови категории са добавките за опорно-двигателната система, за чревно здраве, имуности-мулантите, свързаните с проблеми в уринарния тракт, тези за горните и долните дихателни пътища. На голямо търсене се радват и добавки, свързани със сърдечно-съдовите заболявания – продукти с омега мастни киселини, както и с всякакви съединения, които намаляват холестерола или високото кръвно налягане, споделят търговци.

Почти всички категории ежегодно

В морето от предложенияПазарът на хранителни добавки расте с двуцифрен процент, движен от стремеж към здравословен начин на живот и повишена потребителска култура

Щ е ми препоръчате ли някой пробиотик, но ако може да е по-евтин. Реплика, която повечето от нас сигурно са из-говаряли, защото продуктите с млечнокисели бактерии станаха неизбежен спътник на антибиотичното лечение. Изобщо пазарът на хранителни добавки, стимулиран от

изобилна реклама по всички медийни канали, расте бурно през последните десетилетия. Освен като допълнение към лечението те станаха част от диетата както на хората, които водят заседнал живот, така и на тези, които спортуват активно, защото с тях си набавят витамини, минерали и други полезни вещества, които липсват в преработените храни и в лише-ния от плодове и зеленчуци хранителен режим.

бележат ръстове, като някои са двуци-френи, показва статистиката на „Вал-марк“. Но една от малкото категории, които не се представят толкова добре, е мултивитамините. Това се дължи на повишената култура на потреби-телите, които не търсят вече толкова общоукрепващи продукти, а задово-ляват специфичните си нужди със специализирани предложения, които изобилстват на пазара.

В последно време хранителните добавки имат сериозен конкурент в лицето на т.нар. суперхрани – продукти, за които се твърди, че носят по-големи ползи за здравето, отколкото обичай-ните храни. Техни представители са годжи бери, чиа, киноа, алое вера, нони и много други.

Райчинова-Митева обръща внима-ние, че някои екзотични суперхрани по-някога, само защото са непознати, биват

рекламирани с чудодейни качества, например за отслабване. Всъщност с намаляването на теглото са свързани и най-рекламираните добавки. Но въпро-сът не е толкова прост. „Знаем, че дори различните видове спорт – дейност, категорично полезна за човешкото здраве, могат да предизвикат различен ефект върху мускулната маса и килогра-мите. От друга страна, когато няма ме-таболитни заболявания, килограмите наистина са функция от количеството храна, която се консумира“, казва Райчинова-Митева. „Ако добавките са съобразени с персонален режим за отслабване, изготвен от специалисти, могат силно да подпомогнат процеса, но здравословната загуба на килограми е комплексен процес“, категорична е тя.

Тъй като пазарът е силно конкурен-тен, не липсват и нелоялни практики. Режимът на производство и пускането

на добавки на пазара е изключително облекчен, което води до бързото

им разпространение. В Бъл-гария те са регламентирани като „храни“ с Наредба №47 от 28 декември към Закона за храните. Според

нейните текстове те трябва да са безвредни за хората, да

съдържат съставки от одобрен списък в допустимо количество, както и чрез своята опаковка и представяне да не внушават, че предпазват, лекуват или излекуват болести. За добавките не трябва също да се твърди, че заместват балансираното и разнообразно хранене. Тези изисквания се отнасят и за рекла-мата им.

Но много производители си позволя-ват да внушават, че техните продукти имат здравни претенции, особено в ин-тернет пространството, но не само там. Райчинова-Митева казва, че за разлика от България в останалите европейски страни регулацията на лечебни посла-ния е много по-ограничаваща в това отношение. Другата посока на нелоялна конкуренция е свързана с промотира-нето на хранителни добавки при лекари срещу „мотивация“. Тогава качествата на продукта остават на заден план, което не е в полза на пациентите. И

www.iconomist.bg 51Имунизации

Благодарение на тях днес не можем да си представим да има епидемии от смъртоносни болести като едра шарка и полиомиелит, предотвратена е масовата заболеваемост от сериозни и животоза-страшаващи болести като туберкулоза, коклюш, заушка, рубеола и др. Все още обаче на всеки 20 секунди в света умира дете от пневмония. Част от тези случаи са предотвратими чрез ваксините срещу пневмококови инфекции, хемофилус инфлуенце тип Б, грип и други, които се прилагат в България.

Противогрипната ваксина е срещу няколко (3 или 4) щама на инфлуенца ви-руса. Тя предпазва от епидемиологичното заболяване, което е с цикличен характер на разпространение, всяка година между октомври и март. Ваксината предпазва само за конкретния сезон и трябва еже-годно да се прави реимунизация.

Най-разпространената заблуда е, че поставянето на ваксината може да раз-более човек от грип. Специалистите са категорични, че няма как самата ваксина да причини грип, но ако организмът е заразен с вирус и в този момент се вак-синира, е възможно човек да се разболее сериозно. Затова ваксината срещу грип, както и всички останали ваксинации, се правят след профилактичен преглед при личния лекар, за да е сигурен човек, че е здрав.

Ваксината започва да предпазва след около 2 седмици след поставянето ѝ, а инкубационният период при грипа е 2 – 3

дни, в които не се проявяват симптоми. Ето защо е възможно в този период, преди ваксината още да е подействала, да се разболеем от грип. Затова, колкото по-рано е поставена противогрипната ваксина, толкова е по-силна гаранци-ята, че когато се срещнете с грипния вирус, имунната ви система вече ще е подготвена.

Тази година на българския пазар се наблюдава интересен феномен – още в средата на октомври свърши 4-валент-ната противогрипна ваксина. Оказа се, че броят на внесените в България ваксини не е достатъчен, защото са се увеличило числото на хората, които искат да се вак-синират. Най-сериозен е ръстът на иму-низациите във възрастовата група над 65 години. За възрастните хора е силно препоръчителна ваксинацията против грип и явно съветите на медицинските лица и специалистите са повлияли.

Ползите от ваксините, вкл. проти-

вогрипните, са безспорни, но колко са чести нежеланите реакции от тях? Във всяка от листовките за пациентите има описани нежелани лекарствени реакции. Най-честите са зачервяване и подуване на мястото на поставяне, а по-редките включват повишаване на телесната температура, изтръпване на крайника, на който е поставена, и др. Това са нор-мални реакции, свързани с помощните или активни вещества, включени в съот-ветната ваксина.

Поради бурния интерес към ваксините и увеличението на броя на хората, които се имунизират, тези медикаменти са обект на допълнително наблюдение и постоянен мониторинг от световните организации. През 1999 г. Световната здравна организация създаде Глобален експертен комитет по безопасност на ваксините (ГЕКБВ). Според новото евро-пейско законодателство всеки може да докладва за нежелана лекарствена реак-ция, вкл. при поставянето на ваксини, на регулаторната агенция в своята страна. В България това става чрез формуляр за съобщаване на нежелана реакция на сайта на Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ). И

Как да познаем грипа и да се предпазим?

К акто всяка година, и тази пикът на грипните инфекции се очаква в края на януари. Основният признак, по който можете да разпознаете симптомите на грип, са рязко настъпване на умора, отпадналост и висока температура, над 38.5 – 39 градуса.

Първите дни може да няма други признаци, а след третия да се появят като усложнение хрема, кашлица, синуити, бронхити и др.

Мерките, които трябва да се вземат, са почивка на легло и пиене на много течно-сти – топли чайове. Възрастните болни трябва да взимат лекарства за понижаване на температурата, когато термометърът надхвърли 38 градуса. Подпомагайте имунната система сама да се пребори, с природни стимулатори – сироп от черен бъз, екстракти от ехинацея, котешки нокът и пробиотици.

Ваксините – ползи и последициУвеличава се броят на българите, особено над 65-годишна възраст, които се имунизират против грип

Виктория Илиева, магистър-фармацевт

С ъздаването на ваксините и имунизациите на хората се смята за върхово постижение в медицината. Уникалното съчета-ние между основополагащите науки имунология, молекулярна биология, генетика и технологии на лекарствата успява да постигне производството и употребата на ваксините в меди-

цинската практика.

52 30 НОЕМВРИ 2018

Тибор Хорват, търговски директор на „Гедеон Рихтер“:

Нашата мисия е да подобряваме качеството на живот на хората

Н. Пр. Текла Харангозо, посланик на Унгария в България:

Унгарската фармацевтична индустрия е сред най-старите в Европа

Фармацевтична индустрия

– Ваше Превъзходителство г-жо Харангозо, какво място заема „Гедеон Рихтер“ (Gedeon Richter) във фармацевтичната про-мишленост и икономиката на Унгария?– Унгарската фармацевтична промишленост, която може да се похвали със своята 110-годишна история, в това число и „Гедеон

Рихтер“, е сред най-старите в Европа. Тайната на създадената през 1901 г. компания се крие освен всичко друго в натрупания през столетието опит и ценен професионализъм, като обединява в себе си традицията и съвременните върхови технологични постижения. Унгарската икономика достигна до нова фаза в своето разви-тие, когато все повече средни и големи предприятия с унгарски собственици са в състояние да осъществяват самостоятелна развойна дейност, като стават част от системата, която подкрепя това. Един от резултатите на експортно ориентираната външ-ноикономическа политика е увеличаване на производствения капацитет на унгарските предприятия с разрастването на при-съствието им на външните пазари.„Гедеон Рихтер“ е единствената родна фармацевтична компания, прераснала в мултинационална в наши дни, която успя да запази своята независимост без участието на чужд капитал и с унгарско ръководство. Компанията осигурява работа на няколко хиляди души, провежда научни изследвания в Унгария, инвестира, плаща данъци. По отношение на социалната ангажираност също е на челна позиция, като от дълги години подкрепя със значителни суми родното образование и здравеопазване.– Каква е ролята на компанията за унгарския експорт?

– Г-н Хорват, с повече от един век традиции, опит и инова-тивен подход, какво е „Гедеон Рихтер“ днес?– „Гедеон Рихтер” е специали-зирана в производството на фармацевтични продукти със специален интерес към ино-вациите. Компанията е с мно-гонационална, вертикално интегрирана дейност, която включва фармацевтично произ-водство, научноизследователска и развойна дейност, продажби и маркетинг. Има производствени предприятия в пет страни и предлага продуктите си в почти 100 страни по света чрез своя собствена маркетинг мрежа. „Гедеон Рихтер“ има повече от 12 000 служители.

– Kаква е мисията на компа-нията?– Нашата мисия е да подобря-ваме глобално живота и ка-чеството на живота на хората,

разработвайки и произвеж-дайки продукти с висока доба-вена стойност, както собствени, така и биологични, особено в областта на женското здраве,

където сме насочили нашето внимание в момента. Женското здраве е много важно и това е сфера, в която имаме глобално присъствие.– Каква е формулата за дълго-трайния успех?– Договорите, производстве-ните средства, машините и па-тентите са много важни за всяка компания, но най-важният и най-ценен актив са хората. Ние търсим талантливи хора, които искат да учат, посветени са на нашата кауза и са готови да положат допълнителни усилия за компанията. Това е важно, за-щото не търсим само професио-налните умения у служителите, а това те да бъдат проактивни, креативни, хора, които популя-

www.richter.bgЗдравето е нашата мисия

С грижа за поколенията

Унгарската фармацевтична компания „Гедеон Рихтер“ отбелязва 85 г. от стъпването си на българския пазар

www.iconomist.bg 53

Тибор Хорват, търговски директор на „Гедеон Рихтер“:

Нашата мисия е да подобряваме качеството на живот на хората

Сергей Носач, управител на „Гедеон Рихтер България“:

Комбинираме иновативни и генерични продукти

Advertorial

– През 2016 и 2017 г. лекарствата и лекарствените продукти се нареждат на първо място сред най-важните стоки в структурата на стокообмена между Унгария и България, като износът им през 2017 г. бележи ръст от 18,8% спрямо предната година.„Гедеон Рихтер“ е доказателството за това, че в Унгария могат да се произвеждат продукти с висока добавена стойност, като значителна част от тези продукти с отлично качество могат да се реализират на чужди пазари. Миналата година унгарският експорт постави рекорд, което не би било възможно, ако и фар-мацевтичната промишленост не бе постигнала такъв рекорд. R

Н. Пр. г-жа Текла Харангозо, извънреден и пълномощен посланик (в средата), г-н Чаба Балаж (вдясно), консул, г-н Тамаш Будаи, аташе по икономически въпроси (вляво)

– Г-н Носач, кога „Гедеон Рихтер“ полага основите на бизнеса си в България?– Компанията полага осно-вите на бизнеса в България на 6 април 1933 г. в София, сключвайки договор с магис-тър-фармацевта Макс Фархи. От юни 1938 г. продуктите на „Гедеон Рихтер“ се представят от фирма „Байоти“ в продъл-жение на повече от десетиле-тие. От 1947 г. всички права за внос и износ на лекарства са предадени на новосформира-ното Държавно предприятие за санитарни фармацевтични продукти. В началото на 70-те години на XX век в Бълга-рия е открит представителен офис на унгарската търговска компания „Медимпекс“, което позволява вноса на лекар-ства в по-големи количества. „Гедеон Рихтер“ е първа сред компаниите от Централна и Източна Европа, която съз-дава мрежа от медицински представители в България през 1993 г. Съвременната ис-тория на компанията започва със създаването на незави-симо представителство на „Гедеон Рихтер“ в България през 1999 г.– Как се развива бизнесът на компанията в България и какви са нейните основни предимства?– Ние сме сред топ 20-те фар-мацевтични компании на пазара с дял от около 2%. 85-годишното присъствие на нашите лекарства в България потвърждава стабилното им търсене и терапевтично зна-чение, демонстрира оптимал-ното съотношение на тяхното качество и цена. Трябва да се знае и помни, че успе-хът на продуктите на „Гедеон

Рихтер“ на българския фар-мацевтичен пазар е резул-тат от ежедневната упорита работа на екипа ни, резултат от тесните им конструктивни взаимодействия с лекари и здравни специалисти, фарма-цевти и дистрибутори. Едно от най-важните неща за нас е, че медицинските представи-тели в голямата си част имат медицинско образование, което е уникално и позво-лява да работим ефективно със здравните специалисти. Определено докторите много добре оценяват хората, които имат същото разбиране за пациентите като тях.– Какви са бъдещите ви про-екти за българския пазар?– В България „Гедеон Рихтер“ разширява портфолиото си от продукти за женско здраве. През следващата година планираме да представим няколко нови продукта на фармацевтичния пазар. Съвсем скоро ще предложим нов оригинален продукт за лечение на шизофрения. Това е новост, която се посреща с очакване от медицинската общност и обществото, тъй като ще помогне както за об-лекчаване на страданията на пациентите, така и на техните близки. В същото време сме много силни и с кардио порт-фолиото си, като през след-ващата година планираме да пуснем на пазара няколко нови генерични продукта в това направление.Така ние комбинираме ори-гинални и генерични про-дукти, като този баланс ни дава възможност да сме достъпни за пациентите и да им осигуряваме иновативни продукти. R

ризират нашите идеи, дават предложения. И ние винаги сме готови да ги подкрепяме.– Можете ли да кажете нещо повече за бъдещите Ви про-екти?– Много силно инвестираме в биотехнологиите, в произ-водството чрез използването на живи клетки. Това не само че е много сложна дейност, но е обвързана и с много ре-гулаторни изисквания. Също така инвестираме в полето на фармацевтичните изследвания в областта на централната нервна система. Това са чисто научни изследвания и проучва-ния, посветени на създаването на нови молекули, при които има дълъг процес на разви-тие. Става въпрос за трудни и предизвикателни проекти, но смятам, че вършим много добра работа.

– Планирате ли да разширите още бизнеса на компанията? – Имаме традиционно силно присъствие в Централна и Из-точна Европа, в Русия и страните от ОНД. През 2011 г. започнахме да откриваме представител-ства и в Западна Европа, през 2015 и 2016 г. се развихме и в Латинска Америка. „Гедеон Рихтер“ постоянно търси нови възможности за разширяване на портфолиото си с продукти с висока добавена стойност в областта на женското здраве. Като част от тази стратегия извършихме няколко сливания и лицензионни споразумения в последните няколко години. На-пример през 2018 г. сключихме лицензионно споразумение с белгийската компания „Митра“ за дистрибутирането в Европа и Русия на следващо поколение орален контрацептив. R