СЪСТОЯНИЕ И РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ХВП 31.01. 2013 г.

СЪСТОЯНИЕ И РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ХВП

31.01.2013 г.

Съдържание

1. Състояние на отрасъл ХВП (2006-2010) Място на отрасъла в индустрията Развитие на производството и продажбите Производителност на труда Структура на ХВП по сектори

2. ХВП във външната търговия Износ, внос и външнотърговски оборот Износ, внос и външнотърговски оборот със страните от ЕС Баланс от външната търговия с продукти на ХВП Място на българската ХВП на европейския пазар

3. Фактори за развитие на ХВП Търсене на вътрешния пазар и ниво на покупателна способност Ефекти от членството на България върху ХВП

Място на отрасъла в индустрията

Дял на ХВП в (%) 2006 2007 2008 2009 2010

Индустрията - общо 8.8 9.5 9.4 8.8 10.1

Промишлеността 11.5 12.6 13.4 12.4 13.4

Преработващата промишленост 16.8 16.8 20.2 21.2 22.4

БДС 2.7 3.1 2.9 2.7 3.0

Заетостта 4.8 4.7 4.6 4.5 4.6

Ръст на БДС в ХВП 7.6 31.9 8.5 -4.5 12.2

Източник: НСИ,Евростат

Традиционно ХВП е един от най-силно развитите отрасли в българската индустрия. През 2010 г. ХВП произвежда продукция на стойност 1 807.6 млн. лв. с дял от 10.1% в общата промишлена продукция на страната и 22.4% от тази на преработващата промишленост. Докато делът на ХВП в индустрията общо отчита ръст от 8.8% през 2006 на 10.1% през 2010 г., то за същия период приносът й в преработващата промишленост се увеличава с над 1/3 (от 16.8% на 22.4%). В контекста на световната криза производството на храни, напитки и тютюни се представя по-добре в сравнение с други индустрии

Дял на подотраслите в наетите и добавената стойност на ХВП (2008-2010)

Икономически дейности

2008 2009 2010

Наети Добавена стойност



ХВП - общо 100.0 100.0 100.0 100.0 100.0 100.0

Хранителни продукти 81.9 66.1 81.2 67.3 81.2 67.5

Напитки 14.5 24.6 14.6 25.0 14.4 22.5

Тютюневи изделия 3.6 9.3 4.2 7.7 4.4 10.0

Източник: Евростат

Групата на храните осигурява заетост на около 81% от наетите в хранителната индустрия, но създава средно 66-67% от добавената стойност в нея, което свидетелства за по-висока трудоемкост на производствата от тази група. В производството на тютюневи изделия се създава най-висока добавена стойност на един нает – през 2010 г. 4.4% от наетите създават 10% от добавената стойност в ХВП.

Развитие на производството и продажбите на вътрешния пазар по подотрасли

Икономически дейности по КИД-2008

Индекс на промишленото производство, сезонно изгладени

данни, база 2005=100

Индекси на оборота на вътрешния пазар в промишлеността, база

2005=100

2006 2007 2008 2009 2010 2006 2007 2008 2009 2010

Производство на хранителни продукти

105.4 117.0 122.3 111.6 116.0 111.5 141.1 177.6 151.8 187.2

Производство на напитки 104.4 122.0 126.2 97.9 87.1 104.9 130.8 159.4 140.0 136.7

Производство на тютюневи изделия

74.0 83.3 94.8 104.4 97.3 114.0 119.2 88.3 72.5 60.4

Общо промишленост 106.1 116.4 116.6 95.7 97.3 112.6 131.7 155.6 125.7 132.3

Източник: НСИ

За периода 2005-2010 г. производството на храните отчита стабилен темп на растеж, докато ръстът при напитките и тютюните е по-колеблив. Това се дължи на дължи на увеличеното търсене на хранителните продукти на вътрешния и международния пазар. След 2007 г. ръстът в продажбите на храни и напитки надвишава този на промишлеността като цяла. Тютюневите изделия обаче се характеризират с намаление на продажбите след 2007 г., като през 2010 г. спадът спрямо 2005 г. е с близо 40%.

Продажби на външния пазар по подотрасли (2005=100)

Икономически дейности по КИД-2008 Индекси на оборота на международния пазар в промишлеността, база 2005=100

2006 2007 2008 2009 2010

Производство на хранителни продукти 106.1 128.7 181.2 222.2 296.9

Производство на напитки 88.9 100.2 85.8 60.7 68.0

Производство на тютюневи изделия 85.0 112.6 138.0 244.3 220.5

Общо промишленост 129.4 143.5 151.1 118.3 157.3


На международния пазар обаче продажбите на хранителни продукти и тютюни нарастват с много високи темпове – близо 3 пъти при храните и 2.2 пъти при тютюните през 2010 г. спрямо 2005 г., докато продажбите на напитки бележат значителен спад - с 14% през 2008 г., близо 40% през 2009 г. и с 32% през 2010 г., което вероятно е причина и за посоченото в предишната таблица свиване на производството с 13% през 2010 г. Както на вътрешния, така и на външния пазар ръстът в продажбите на групите на храните и тютюневите изделия надвишава значително ръста в продажбите на промишлеността като цяло

Равнище и динамика на цените на производител

С членството на България в ЕС цените на производител на вътрешния пазар на хранителни продукти и напитки нарастват значително - съответно с над 37% и над 40% през 2010 г. В същото време цените на тютюневите изделия отчитат намаление с около 9% на вътрешния пазар до 2009, след което слабо растат през 2010 г. с около 4%.

Цените на производител на външния пазар и при трите основни групи на ХВП бележат ръст през 2008 и 2009 г., като най-значимо е увеличението при храните (съответно 33% през 2009 г. спрямо базовата 2005 г.), следвано от това на напитките (близо 16%) и на тютюневите изделия (близо 12%).

Ръст в производителността на труда в ХВП и спад в заетостта

Производителност на труда по подотрасли

Икономически дейности по КИД-2008 Производителност на труда (добавена стойността на 1 нает в хил. евро)

2010/2005

2005 2008 2009 2010

Производство на хранителни продукти 3.9 6.4 6.2 7.1 183.9%

Производство на напитки 7.1 12.4 12.8 13.6 191.5%

Производство на тютюневи изделия 13.9 18.9 14.7 19.8 142.6%

Общо ХВП 5.1 7.7 7.5 8.6 169.8%

Преработваща промишленост 5.0 6.7 6.7 7.7 154.8% Динамика на наетите лица по подотрасли (2005=100)

Наети лица по трудово и служебно правоотношение 2005 брой

2006%

2007%

2008%

2009%

2010%

Производство на хранителни продукти 83524 104.8 108.0 111.6 102.7 98.1

Производство на напитки 18828 95.7 99.2 87.8 82.0 77.2

Производство на тютюневи изделия 7048 87.2 69.5 58.7 63.3 63.3

Общо ХВП 109400 102.1 104.0 104.1 96.6 92.3

Общо промишленост 696933 101.0 101.1 99.0 89.7 84.0

Източник: НСИ, Евростат

Производителност на труда в ХВП по сектори

Всички сектори в групата на храните за периода 2005-2010 г. са повишили производителността на труда. Най-висок ръст спрямо 2005 г. е постигнат в производството на други хранителни продукти (близо 3 пъти), растителни и животински мазнини (2.8 пъти), мелничната промишленост (близо 2.5 пъти), готови храни на животни (над 2 пъти).

С най-високо ниво на производителност на труда в отрасъл ХВП през 2010 г. са секторът на тютюневите изделия (19.8 хил. евро на 1 нает), растителните и животинските масла и мазнини (18 хил. евро) и мелничарските продукти (16.5 хил. евро) при средно за отрасъла 8.6 хил. евро.

През 2010 г. с по-ниска от средната производителност в групата на храните са производството на хляб и тестени изделия, преработката и консервиране на риба, производството и преработката на месо и на плодове и зеленчуци. Според някои автори, в тези четири отрасъла равнището на механизация на производството е по-ниско

Брой на предприятията от ХВП по сектори (2008-2010)

2008 2009 2010

Преработка и консервиране на плодове и зеленчуци, без готови ястия 318 336 329

Преработка и консервиране на риба и други водни животни, без готови ястия 31 33 34

Производство и преработка на месо; производство на месни продукти, без готови ястия 475 510 491

Производство на готови храни за животни 106 104 96

Производство на други хранителни продукти 544 571 583

Производство на мелничарски продукти, нишесте и нишестени продукти 163 148 155

Производство на млечни продукти 273 301 296

Производство на растителни и животински масла и мазнини 85 79 78

Производство на хлебни и тестени изделия 2426 2602 2652

Производство на хранителни продукти 4421 4684 4714

Производство на тютюневи изделия 30 26 27

Производство на напитки 650 735 781

Общо производство на храни, напитки и тютюн, изделия 5101 5445 5522


В групите на храните и напитките доминират микропредприятията (около 70%), докато при тютюните разпределението по размер на фирмите е по-равномерно.

Значение на отделните сектори в ХВП по основни показатели през 2010 г

Икономически дейности по КИД-2008 Заетост Обем продукция

Добавена стойност

Инвестиции

Преработка и консервиране на плодове и зеленчуци, без готови ястия

7.4 5.5 6,1 6.8

Преработка и консервиране на риба и други водни животни, без готови ястия

1.4 0.7 0,7 0.5

Производство и преработка на месо, без готови ястия 17.2 18.7 13,1 12.8

Производство на готови храни за животни 1.6 2.8 2,0 2.9

Производство на други хранителни продукти 10.7 11.3 12,4 18.7

Производство на мелничарски продукти, нишесте 2.6 5.4 5,0 4.5

Производство на мляко и млечни продукти 9.0 8.7 8,2 10.7

Производство на растителни и жив. масла и мазнини 2.4 5.2 5,1 6.5

Производство на хлебни и тестени изделия 29.1 9.9 14,7 11.9

Производство на храни 81.4 68.3 67.5 75.3

Производство на напитки 14.2 16.2 22.5 20.5

Производство на тютюневи изделия 4.3 15.5 10.0 4.2

Общо производство на храни, напитки и тютюн, изделия 100.0 100.0 100.0 100.0


Промени в относителния дял на секторите в продукцията на ХВП (2000-2010)

Икономически дейности по КИД-2008 Относителен дял на секторите в продукцията на ХВП

2000 2006 2008 2009 2010

Преработка и консервиране на плодове и зеленчуци, без готови ястия 5.1 7.5 5.3 5.7 5.5

Преработка и консервиране на риба, без готови ястия 0.0 0.8 0.6 0.6 0.7

Производство и преработка на месо и месни продукти, без готови ястия 12.4 21.4 17.9 19.4 18.7

Производство на готови храни за животни 3.6 2.7 2.6 2.9 2.8

Производство на мелничарски продукти 8.2 6.0 5.7 4.5 5.4

Производство на мляко и млечни продукти 6.6 8.2 7.4 8.1 8.7

Производство на растителни и животински масла и мазнини 4.3 4.7 3.6 3.6 5.2

Производство на хлебни и тестени изделия 20.1 20.9 9.7 9.7 9.9

Производство на други хранителни продукти 11.8 11.2 11.3

Производство на хранителни продукти 60.6 72.2 64.5 65.7 68.3

Производство на напитки 23.7 20.2 18.6 16.5 16.2

Производство на храни и напитки 84.3 92.4 83.1 82.2 84.5

Производство на тютюневи изделия 15.7 7.65 16.8 17.9 15.5

Общо ХВП 100.0 100.0 100.0 100.0 100.0

Относителните дялове на секторите в произведената продукция и в оборота са съпоставими с малки отклонения от 2-3%.

Развитие на производството и продажбите по сектори (2005=100)

Всички сектори през 2008 г. отбелязват ръст в производството и продажбите спрямо 2005 г., но при тютюните има значим спад в продажбите на вътрешния пазар (40%).

Икономически дейности по КИД-2008 Производство Продажби вътрешен пазар

2007 2008 2009 2007 2008 2009 2010

Преработка и консервиране на плодове и зеленчуци, без готови ястия

97 104 69 109 126 98 -

Преработка и консервиране на риба, без готови ястия 170 172 172 189 194 214 -

Производство и преработка на месо и месни продукти, без готови ястия

130 140 129 132 157 159 -

Производство на готови храни за животни 199 218 178 296 540 244 -

Производство на растителни и животински масла и мазнини 104 88 104 113 180 227 -

Производство на мелничарски продукти 104 103 109 164 194 168 -

Производство на мляко и млечни продукти 136 138 139 167 188 185 -

Производство на хлебни и тестени изделия 109 116 108 139 172 162 -

Производство на други хранителни продукти 109 116 96 137 170 151 -

Производство на хранителни продукти 117 122.9 111.9 141.1 177.6 151.8 187.2

Производство на напитки 121.3 126.4 97.5 130.8 159.4 140.0 136.7

Производство на тютюневи изделия 85.9 101.0 105.9 119.2 88.3 72.5 60.4

Селскостопански износ и внос (2000-2010 г.) (млн. щ.д.)

-1000

0

1000

2000

3000

4000

2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010

Износ

Внос

Салдо

През последните години както износът, така и вносът на продукти на селското стопанство и хранителната промишленост растат, но с различни темпове. По-бързото нарастване на вноса води до колебливо намаление на положителното салдо до 2007 г., когато нетният баланс от търговията със селскостопански продукти и храни спада до – 154 млн.щ.д. През следващите три години до 2010 г. салдото отново е положително в размер съответно на 219 млн. щ.д., 386 млн.щ.д. и 939.5 млн. щ.д.

Структура на външната търговия на България с хранителни и земеделски стоки

ХВП – тютюн, захар, вина,

консерви

Непреработени растителни продукти

Живи животни, месо, мляко и млечни

продукти

Мазнини и масла от растителен и

животински произход

Износ % 36.35 46.8 12.77 4.08

Внос % 46.79 20.86 26.96 5.39

Салдо (хил. щ.д.) 77 930 1 094 228 -238 055 5 392

Източник: Аграрен доклад 2011, с. 73-74.

Преработените продукти заемат съответно 44.8% през 2007 г,. през 2008 г. - 34.6% и през 2010 г. - 36.3% от структурата на аграрния износ. Търговското салдо от преработената продукция намалява, като през 2007 г. и 2008 г. е отрицателно. Непреработените растителни продукти формират през 2007 г. 32.3% от аграрния износ, през 2008 г. - близо 49% и през 2010 г. – 46.8%, като те са в най-голяма степен отговорни за положително салдо през тези години. В структурата на външната търговия на България с хранителни и земеделски стоки близо половината от износа през последните години се дължи на непреработени продукти, докато във вноса доминират високо преработени продукти .

Износ и внос на храни, напитки и тютюни изделия, млн. щ.д. (2005-2010)

2005 2006 2007 2008 2009 2010

Износ 705 728 1044 1411 1501 1759.5

Внос 674 821 1269 1924 1774 1890.7

Стокооборот 1379 1549 2313 3335 3275 3650.2

Салдо 31 -94 -225 -513 -273 - 131.2


Външнотърговският оборот с продукти на ХВП за периода 2005-2010 г. се увеличава над 2.5 пъти - от около 1380 млн.щ.д. до над 3600 млн.щ.д., като само за трите години след присъединяване на България към ЕС, стокооборотът се е увеличил над 2 пъти. Външнотърговският обмен на стоки на хранителната индустрия се развива по-интензивно от общия за страната, в резултат на което делът на хранителната индустрия в аграрния оборот достига 66% през 2010 г. След 2005 г. вносът в стойностно изражение на продукти на ХВП превишава този на износа, в резултат на което хранителната промишленост се очертава като нетен вносител. До 2008 г. отрицателното валутно салдо от обмена с хранителни стоки расте, но през кризисната 2009 г. тенденцията се обръща и отрицателният баланс намалява близо 4 пъти.

Промени в структурата на износа и вноса по основни групи продукти на ХВП (2001-2010) (%)

24,815,4 11,3 7,2 6,4 6,8 9 7,3

82,481,1

89,68272,1

69,368,9

49,6

15,7 19,4 20,711,6 3,7

9,8 10,325,6

0102030405060708090

100

2001 2006 2008 2010 2001 2006 2008 2010

Износ Внос

Храни Напитки Тютюни

Източник: Ковачева, 2012, с. 39

Динамиката в структурата на износа в стойностно изражение за по-дълъг период (2001-2010 г.) разкрива нарастващото значение на групата на храните (с дял от 72% през 2010 г.) главно за сметка на напитките (със спадащ принос до 7% през 2010 г.). Колебанията във вноса по основни групи не са толкова големи – за същия период храните имат стабилен дял във вноса от над 80%, напитките се колебаят средно около 7%, а тютюните – около 10-11%. Ако експортът на тютюневите изделия обаче устойчиво превишава вноса, не е така при групата на храните и напитките.

Структура на износа и вноса на храни (2001-2010) (%)Код

по КНСтокови групи Износ Внос

2001 2006 2008 2010 2001 2006 2008 2010

Храни - общо 100.0 100.0 100.0 100.0 100.0 100.0 100.0 100.0

02 Меса, карантии, годни за консумация 24.7 22.5 15.4 11.4 12.1 22.3 25.7 25.1

04 Мляко и млечни 11.4 9.5 13.6 12.4 5.8 5.4 8.4 10.7

11 Мелничарски продукти; малц, скорбяла. нишесте

3.9 0.3 2.0 4.3 2.2 2.0 1.9 1.2

15 Мазнини и масла от животински или растителен произход

7.4 6.9 11.3 11.2 9.8 7.7 10.1 8.7

16 Продукти от месо риба или ракообразни 2.8 3.3 1.5 2.0 2.6 0.9 1.8 2.5

17 Захар и захарни изделия 5.7 5.9 12.2 13.8 25.8 19.0 11.5 14.3

18 Какао и продукти от какао 1.3 3.1 2.7 5.7 5.4 7.1 7.2 8.7

19 Хр. пр. приготвени на базата на житни растения, тестени и сладкарски изделия

7.4 20.2 16.8 14.6 7.3 6.7 6.7 6.1

20 Хр. продукти от зеленчуци и плодове 15.0 15.2 12.1 10.9 6.7 7.4 8.9 7.1

21 Различни видове хр. продукти 3.0 5.1 5.1 3.8 12.9 11.9 10.1 8.7

23 Остатъци и отпадъци от хранителната пром., приготвени храни за животни

17.5 7.9 7.3 9.9 9.4 9.4 7.8 6.8

Източник: Ковачева, 2012, с. 40

Внос от и износ за ЕС на продукти на ХВП

0

500

1000

1500

2000

2500

3000

3500

2007 2008 2009 2010 2011

Внос и износ, ЕС

Внос от ЕС, млн.лв Износ за ЕС, млн.лв


След присъединяването на България към ЕС стокообменът с този пазар силно се увеличава. Общият експорт към ЕС за периода 2007-2010 г. нараства с 12%, докато износът на продукти на ХВП за същия период се увеличава в натура 2.5 пъти, а в стойност - около 2 пъти. Относителният дял на ХВП в общата структура на експорта за периода 2007-2011 г. нараства от 5.4% на 9.4%, а в структурата на износа за ЕС – от 7.0% на 12.9%. Тези данни могат да бъдат тълкувани като изразяващи конкурентни предимства на отрасъла в условията на евроинтеграция или като по-добро представяне на ХВП в условията на криза в сравнение с другите индустрии.

Дял на ЕС, страните от ОНД и трети страни в селскостопанския внос и износ на България (%)

2005 2006 2007 2008 2009 2010

Износ ЕС-25 ЕС-26* ЕС-26* ЕС-26* ЕС-26* ЕС-26*

За ЕС-15 46.5 54.4 59.9 56.1 72.1 72.5

за ОНД 6.1 6.1 7.5 4.9 3.2 3.0

за други страни 47.4 39.5 32.6 39.0 24.7 24.5

Внос

от ЕС-15 50.4 61.7 75.3 75.1 75.3 79.1

от ОНД 1.1 0.9 2.3 1.9 0.9 0.9

от други страни 48.5 37.4 22.4 23 23.8 20

Баланс с ЕС (млн.щ.д.) 82 27 -357.9 -279.3 201.4 514.1

До 2006 г. България запазва положително салдо от търговията със селскостопански стоки със страните от ЕС (макар и намаляващо до 27 млн. щ.д.), като през 2007 г. и 2008 г. регистрира отрицателно салдо (съответно -357.9 и -279.3 млн. щ.д.). През следващите две години салдото от търговията със селскостопански стоки с ЕС отново е положително (съответно 201.4 млн. щ.д. и 514.1 млн. щ.д.)

Баланс на търговията с продукти на ХВП – общо и с ЕС (млн. щ. д.)

Показатели 2007 2008 2009 2010

Общо EC Общо EC Общо EC Общо EC

Износ 1049.0 643.7 1411.3 935.1 1500.8 1048,4 1759,5 1211,2

Внос 1291.8 1040.7 1924.3 1567.0 1773.6 1475,1 1890,7 1584,0

Салдо -242.8 -397.0 -513.0 -631.9 -272.8 -426,7 -131,2 -372,8

Източник: Ковачева и др., 2011, с. 43

Балансът от търговията само с продуктите на ХВП обаче за периода 2007-2010 г. е негативен, т.е за периода вносът надвишава износът. Отрицателният резултат от търговията на българската хранителна индустрия за периода 2007-2010 се дължи предимно на обмена със страни от ЕС. Това може да се тълкува и като индикатор за по-ниска конкурентоспособност на българската ХВП в сравнение с другите страни-членки, докато търговията с трети страни с продукти на ХВП е с положителен резултат.

Баланс по основни групи продукти (млн. щ. д.)

Продуктови групи 2006 2007 2008 2009 2010

Храни -239.8 -333.9 -590.1 -431.1 -288.8

Напитки 56.6 19.7 -11.6 -23.6 -11.4

Тютюни 83.8 71.4 88.7 181.9 169.0


Най-голям дял в негативния баланс от външната търговия на ХВП има групата на храните. За периода 2008-2010 г. само износът на тютюн и цигари е с положително салдо, докато при напитките вносът по стойност също надвишава износът.

Баланс по стокови групи на ХВП – общо и с ЕС (млн. щ. д.)

Стокови групи 2007 2009 2010

Общо EC Общо EC Общо EC

Храни напитки и тютюни – общо -242,8 -396,9 -272,7 -628,5 -131,2 -372,8

Храни -333,9 -352,9 -431,0 -566,9 -288,8 -351,9

Меса и карантии, годни за консумация -71,7 -69,2 -227,7 -243,4 -183,0 -188,4

Мляко и млечни продукти -1,0 -25,0 -27,0 -51,1 -68,8 -95,0

Мелничарски продукти; малц, скорбяла, нишесте -8,5 -10,2 19,9 -13,6 35,5 25,3

Мазнини и масла от животински и растителен произход -52,4 -44,5 0,3 -46,1 5,5 2,6

Продукти от месо, риба или ракообразни -3,3 -5,7 -10,3 -15 -14,1 -15,7

Захар и захарни изделия -44,4 -4,0 -45,5 35,2 -48,1 13,2

Какао и продукти от какао -55,1 -58,0 -82,8 -81,3 -63,9 -60,1

Храни на базата на житни растения, брашно, скорбяла, нишесте или мляко, тестени и сладкарски изделия

43,2 11,3 70,2 27,3 89,2 40,9

Храни, приготвени от зеленчуци и плодове -6,3 -13,6 -17,6 -15,2 27,4 34,9

Различни видове хранителни продукти -92,0 -90,3 -97,0 -107,1 -88,1 -83,0

Храни за животни, отпадъци от ХВП -42,2 -43,7 -13,5 -56,6 19,6 -26,6

Безалкохолни и алкохолни напитки 19,7 -33,8 -23,6 -75,4 -11,4 -41,8

Тютюн и тютюневи изделия 71,4 -10,2 181,9 13,8 169,0 20,9


Място на българската ХВП в ЕС-27

2008 2009 2010

Дял на България в обема продукция на храни, напитки и тютюни на ЕС-27

0.51% 0.52% -

Дял на България в броя предприятия от отрасъл храни, напитки и тютюни на ЕС-27

- 1.98% 1.92%

Дял на България в БДС, създадена от отрасъл храни, напитки и тютюни на ЕС-27

0.42% 0.41% 0.44%

Дял на България в оборота от отрасъл храни, напитки и тютюни на ЕС-27

0.50% 0.51% 0.51%


БДС на един зает (хил. евро)БДС на 1 зает (хил.евро), 2010г.

160,2112,4

83,782,9

79,577,777,3

64,963,062,5

57,055,9

42,332,3

29,427,7

24,922,4

19,819,218,718,5

13,112,911,9

8,9

0 20 40 60 80 100 120 140 160

ИрландияЛюксембург

ХоландияОбединено

ДанияБелгия

НорвегияШвеция

АвстрияФинландия

ИспанияФранция

ГерманияКипър

СловенияПортугалия

Чешка РепубликаПолша

ХърватияЕстонияУнгария

СловакияЛитва

ЛатвияРумънияБългария


Все пак за периода след 2008 г. БДС на 1 зает общо за отрасъл ХВП нараства от 8000 евро на 8900 или ръст от 11.2%

Производителност на разходи за труд (евро)

Производителност на разходи за труд (евро), 2010г.

3,52,4

2,32,3

2,22,1

1,91,91,81,81,8

1,81,71,71,71,7

1,71,71,7

1,61,61,6

1,51,51,51,51,51,4

0,0 0,5 1,0 1,5 2,0 2,5 3,0 3,5 4,0

ИрландияЛюксембург

РумънияОбединено

ПолшаБългарияХоландияУнгария

ЛатвияИспания

Чешка РепубликаЕС-27

БелгияПортугалия

АвстрияЛитва

ЕстонияСловакияХърватия

ДанияФинландия

НорвегияКипър

СловенияШвейцария

ФранцияГермания

Швеция


Други показатели за мястото на българската ХВП в ЕС

По показателя относителен дял на разходите за труд в производството на единица продукция, България заема трето място през 2009 и 2010 г. с дял съответно от 9.1% и 9.3% при средно за ЕС-27 13.7% през 2009 г. и 15.0% през 2010 г.

Българската ХВП разкрива определени предимства по показателите за ефективност като норма на печалба и рентабилност;

По показателя брутни инвестиции в дълготрайни активи на един зает, българската хранителна индустрия до 2006 г. е на последно място в рамките на ЕС-27, но през 2010 г. по този показател България е пред Латвия и Литва;

По коефициент на инвестиране (брутни инвестиции в дълготрайни активи на единица добавена стойност по факторни разходи) страната ни е на предпоследно място

По показателя дял на разходите за НИРД в произведената добавена стойност на предприятията от ХВП, за 2007 г. България отчита нулев дял разходи

Фактори за развитие на ХВП

Нарастване на покупателната способност - дори в условията на икономическа криза в периода 2008-2010 се отчита увеличаване на покупателната способност на основни хранителни продукти. През 2011 г. покупателната способност намалява спрямо 2005 г. само по отношение на ориза и захарта, докато по всички останали хранителни продукти бележи ръст.

Нарастване на потреблението на основни хранителни продукти - спрямо 2005 г. през 2011 г. намаление в потреблението средно на лице от домакинство се наблюдава само при хляба и тестените изделия, прясното мляко, компотите, вината, ракиите и цигарите, докато по всички останали продукти и напитки се отчита ръст.

Необходимостта от модернизиране на предприятията и въвеждане на европейските стандарти за хигиена и безопасност на храните доведе до значителни инвестиции преди присъединяването към ЕС.

Програмата САПАРД стимулира нарастването на инвестициите в модернизацията на ХВП.

С мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти”от ПРСР 2007-2013 г. подкрепата за предприятията от хранителната индустрия в продължава.

Принос към модернизацията и преструктурирането на ХВП имат и преките чуждестранни инвестиции

Ефекти на квотите, единните митнически тарифи и експортните субсидии

Квотите са за доставка на краве мляко за преработка, ограничаване на площите на лозята и национални прагове за преработка на домати и праскови. В същото време праговете на тези квоти не са достигнати в преработката на мляко, домати и праскови.

Схемата за единно плащане на единица площ (СЕПП) не стимулира производителите на животински продукти, тъй като преобладаващата част от тях не притежават земя, а така също и производителите на интензивни култури, тъй като субсидията (в сравнение със зърнените) заема незначителен дял в приходите от единица площ.

Въвеждането на единни митнически тарифи за внос от трети страни съществено повлия на месопреработвателната промишленост - намаляване на вносът на говеждо месо от трети страни и увеличаване на вноса на свинско месо от страни от ЕС.

По-бързото нарастване на цените на храните на земеделските продукти и храните на вътрешния пазар в сравнение с техния ръст на европейските пазари създаде по-благоприятни условия за внос, отколкото за износ, което обяснява и изпреварващия ръст на вноса спрямо износа

Експортните субсидии са друг стимул за нарастване на износа През 2010 г. е одобрената от ЕК промоционална програма „Информационен проект

за промотиране на млечни продукти (бяло саламурено сирене, кашкавал) на вътрешния пазар (Германия, Испания)” за 3 години на стойност 6.2 млн. лв.

Някои изводи

След присъединяването на България към ЕС, ХВП се развива ускорено и се представя по-добре в растежа в сравнение с други отрасли от преработващата промишленост

Членството на България в ЕС създаде както нови възможности, така и предизвикателства пред българската ХВП. Подобри се бизнес-средата и достъпът до единния европейския пазар.

Ускори се процесът на концентрация на производството, повиши се производителността на труда и ефективността на производството.

В същото време нарасна конкуренцията, включително и на вътрешния пазар като част от европейския.

Спадът в икономическата активност в селското стопанство доведе до недостиг на суровинни за някои основните сектори - месна, млечна и консервна промишленост. Тези отрасли са силно зависими от вноса на суровини и респективно от конюнктурата на пазарите им.

Размерът и ефективността на направените в отрасъла инвестиции са недостатъчни в сравнение с направените в другите страни от ЕС-27.

Нарастващите цени на земеделските продукти и храните на европейския и световния пазар са силен стимул за по-ускорено развитие на отрасъл ХВП, но повишаването на цените на вътрешния пазар разширява възможностите за внос на конкурентни продукти.

СЪСТОЯНИЕ И РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ХВП 31.01. 2013 г.

Documents

Transcript of СЪСТОЯНИЕ И РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ХВП 31.01. 2013 г.