РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Министерство на земеделието, храните и горите Българска агенция по безопасност на храните

за периода до 30 април 2018 година

София 2018 г.

2

Април е месец който се

характеризира с динамични агро-метеорологични условия и резките промени на времето: от отрицателни температури до типично летни температури - 30 °С. Увеличава се броят на слънчевите дни, с условия за валежи, придружени често с гръмотевични бури и градушки. През месеца се очакват последните пролетни слани.

ПШЕНИЦА И ЕЧЕМИК Фенофаза: пшеница и ечемик - „масово братене” – „вретенене”

Основни вредители за периода: Обикновена полевка /Microtus

arvalis/ Обикновен житен бегач /Zabrus

tenebrioides/ Вредна житна дървеница

/Eurygaster integriceps/ Житни пиявици /Oulema melanopa,

Lema lichenis/ Пшеничен трипс / Haplothrips

tritici/ Овесена листна въшка

/Macrosiphum avenae/ Брашнеста мана /Erysiphe graminis/ Септориози /Septoria tritici, Septoria

nodorum/ Обикновена полевка /Microtus arvalis/

Сравнително меката зима и високите за сезона температури, през първата половина на месец февруари благоприятстваха възобновяването на размножителният процес на обикновената

полевка и полските видове домашна мишка.

При извършеното обследване през месец март в отделни площи в областите Ловеч, Пловдив и Търговище плътността на обикновената полевка достигна до 1-5 активни кол./дка. От единични дупки до 1 активни кол./дка са отчетени в посеви със зимни житни култури в областите: Варна, Добрич, Ловеч, Монтана, Плевен, София област и Ямбол. В останалите области плътността на полевката е под ПИВ. По-високата плътност основно е констатирана в площи с редуцирани почвени обработки, в които не е извършвана дълбока оран и в есенници засети след слънчоглед или царевица с множество разпилени растителни остатъци.

В областите: Варна, Кюстендил, Монтана, Пазарджик, Плевен, Разград, и Търговище, в посеви с рапица е установена плътност на полевката от единични дупки до 2 акт. кол./дка.

Посевите с есенници, рапица и люцерна да се обследват редовно и при достигане на плътност над прага на икономическа вредност (ПИВ), се третират с готови примамки. - Есенници - 1 брой активни колонии/дка; - Люцерна – над 2 броя обитаеми колонии/дка; Обикновен житен бегач /Zabrus tenebrioides/

Възобновяване на вредната дейност на ларвите на неприятеля е установено от края на месец януари началото на месец февруари. При обследванията на отделни площи в областите: Монтана, Пазарджик,

3

Плевен, Пловдив, Разград, Сливен и Търговище, са отчетени единични повредени растения до 2 бр. ларви/кв.м. Площи с нападение над ПИВ са наблюдавани в областите Плевен, Пловдив и Сливен. Ларвите вредят като излизат на повърхността нощем и придърпват листата в ходовете си, където ги сдъвкват за да изцедят сока им. Надъвканите листа са силно накъдрени и наподобяват дреп от коноп.

Основно средство за контрол с неприятеля е спазване на сеитбообращение, обработки на почвата и контрол на житните плевели.

През пролетта във фенофаза „братене” на културата, третиране се извършва при установяване на плътност над ПИВ - 5 броя ларви / кв.м. или 5 бр. повредени растения / кв.м. Вредна житна дървеница /Eurygaster integriceps/

Пролетната миграция, към житните посеви, започва масово при температура над 11-12ºС. В посевите първо се появяват мъжките индивиди, а след няколко дни и женските. Първоначално дървениците се хранят като смучат сок от листата, долната част на главното стъбло и страничните братя, поради което част от листата изсъхват а вследствие на тези повреди посевите се разреждат. По-късно, във

фенофаза „вретенене”, те смучат сок от връхната част на неизкласилите растения. След изкласяването, над мястото на повредата, класът побелява - „частично белокласие”. По време на изкласяването и цъфтежа дървениците смучат сок и от стъблото над последното коляно. Класът побелява изцяло и остава изправен – „пълно белокласие”. Химичен контрол срещу възрастното се провежда при изравняване на съотношението между половете, преди яйцеснасяне на неприятеля и при отчетена плътност над ПИВ във фенофаза „вретенене”: - 2 бр/кв. м при суха и топла пролет, слаби и редки посеви; - 4 бр/кв. м при нормален гъстота на посева; - 1 бр./кв. м. за семепроизводните посеви; Житни пиявици /Oulema melanopa/,/Lema lichenis/

Появата на първите презимували възрастни индивиди е установена още през първата половина на месец март в областите: Монтана, Пазарджик, Стара Загора и Търговище. През втората половина на месеца начало на миграция на възрастните е отчетено в областите: Кюстендил, Пловдив, София област и Ямбол. Отчетената плътност е под ПИВ.

Бръмбарите изгризват тесни и дълги ивици успоредно на централната жилка на листата. При масово нападение листата побеляват и изсъхват. След копулацията бръмбарът снася яйцата си по горната повърхност на листата поединично или във верига по две до четири.

Химическото третиране срещу възрастното, е икономически оправдано,

4

когато се проведе при установяване на плътност над ПИВ. - 30 бр. /кв. м при суха пролет и редки посеви; - 50 бр. /кв. м при хладна пролет и гъсти посеви; Пшеничен трипс /Haplothrips tritici/

В края на месец март – началото на април, при средна денонощна температура 8-10ºС, ларвата преминава за кратки срокове в пронимфа и нимфа. Възрастните насекоми се появяват от средата на месец април. Трипсовете смучат сок от горната част на класовете и в местата на повредата класчетата не образуват зърна.

Химичен контрол, във фенофаза „вретенене”, се провежда срещу възрастните при отчетена плътност над ПИВ - 10 бр. /стъбло Овесена листна въшка /Macrosiphum avenae/

Със затопляне на времето през пролетта ларвите се излюпват и започват да смучат сок от стъблата и листата. При силно нападение листата започват да се усукват, засъхват и придобиват червено-кафяв цвят.

Химичен контрол, във фенофаза „вретенене”, се провежда срещу ларви, нимфи и възрастни при достигане на плътност над ПИВ - 15% нападнати растения или 10 бр. /клас Брашнеста мана /Erysiphe graminis/ Болестта се развива през целия вегетационен период и напада всички надземни части. По нападнатите органи спорите се намножават и изглеждат като бели прашести туфи. При силна

степен на нападение тъканите по нападнатите растителни части пожълтяват и загиват вследствие на повредите, растенията развиват по-малко репродуктивни братя, по-малко класчета и зърна в едно растение. Като цяло растенията отслабват и полягат.

Начало на проява на болестта по долните етажи на житните растения и в по-гъстите посевите с пшеница, е установена през третата декада на месец март в областите: Варна, Сливен и Стара Загора.

Третиране с фунгициди във фенофаза „1-ви -2-ри възел” на житните култури, се провежда при установяване пустули на 10% нападната листна маса . Септориози /Septoria tritici/ , /Septoria nodorum/

Прояви от патогените са констатирани през първата половина на месец март в повечето области на страната. Наблюдават се единични петна по листата до ниска степен на нападение при пшеница в областите: Варна, Видин, Кюстендил, Монтана, Плевен, Разград, Сливен, София област и Търговище. В област Сливен и Търговище на отделни посеви е констатирано нападение от 5-10% нападната листна маса. При констатиране на пикнидии във фенофаза „1-ви -2-ри възел” на житните

5

култури - 5% нападната листна маса да се третира с разрешените ПРЗ. РАПИЦА Фенофази: „бутонизация” -„цъфтеж”

Основни вредители за периода: Рапичен цветояд /Meligethes aeneus/ Шушулков хоботник

/Ceutorhynchus obstrictus = Ceutorhynchus assimilis/

Рапичен стъблен скритохоботник /Ceutorhynchus napi/

Рапична стъблена бълха /Psylliodes hrysocephalus/

Сухо стъблено гниене (Фомоза) /Leptosphaeria maculans/

Рапичен цветояд /Meligethes aeneus/

Начало на излизане и вредна дейност на рапичният цветояд е установено в област Пловдив. Отчетената плътност е под ПИВ. Бръмбарите нагризват пъпките на рапицата, за да достигнат до цветният прашец, с който се хранят. При вече започнал цъфтеж, рапичният цветояд не причинява щети по рапицата.

Контролът е насочен срещу възрастното и се определя от фенофазата на културата. ПИВ: Фенофаза „бутонизация” – видими цветни пъпки( „зелен бутон”):

- 2 бр./растение в посев под оптималната гъстота и по-слаб потенциал; - 4 бр./растение в посев с оптимална гъстота и добър потенциал; Фенофаза „бутонизация” –първи венчелистчета ( „жълт бутон”): - 4 бр./растение в посев под оптимална гъстота и по-слаб потенциал; - 6 бр./растение в посев с оптимална гъстота и добър потенциал;

Шушулков хоботник /Ceutorhynchus obstrictus = Ceutorhynchus assimilis/ В началото на цъфтеж на рапицата, бръмбарите масово мигрират в посевите. Хранят се с цветните пъпки, а ларвите със семената. Преките щети причинени от тях не са големи, но в местата на хранене се създава подходяща среда за зелевото комарче по шушулките /Dasineura brassicae/, което снася във вътрешността на шушулките.

Химичен контрол срешу шушулковия хоботник се провежда срещу възрастното при оформяне на първите шушулки и достигане на ПИВ - 2-4 бр. /кв.м. . Рапичен стъблен скритохоботник /Ceuthorrhinchus napi/

Начало на поява и вредна дейност

на неприятеля е установено в областите Пловдив и Търговище. Плътност под ПИВ от 0 до 2 бр./кв.м е отчетена в Пловдив, а над ПИВ от 2 до 6 бр./кв.м в област Търговище. Неприятелят нанася значителни повреди в посеви със слаби и недобре развити растения. Възрастните

6

вредят, като изгризват малки отвори в листата и стъблата. От икономическо значение са повредите нанесени от ларвите. Те изгризват сърцевината на стъблото и се придвижват надолу, като правят ходове. Повредените растения се деформират и пречупват. Химичният контрол е насочен срещу възрастните преди яйцеснасяне и се предприема при достигане на ПИВ 2-4 бр./кв.м , при температура на въздуха 8-10°С.

Рапична стъблена бълха /Psylliodes chrysocephalus/

Ларвите на рапичната стъблена бълха презимуват в листните дръжки на рапицата. Възобновяване на вредната дейност от възрастните и ларвите на неприятеля е установено в обастите: Варна, Пловдив и Пазарджик. Отчетената плътност е от 2 до 4 бр./кв.м. През пролетта ларвите продължават да се хранят с вътрешността на листните дръжки, но могат да преминат и по младите листа или да се вгризат в стъблото.

Химичният контрол е насочен срещу възрастните при ПИВ 2-4 бр - 4 бр. /кв.м. във фенофаза „разтворен 3-ти лист”-„9 или повече листа”; Сухо стъблено гниене (Фомоза) /Leptosphaeria maculans/

Единични петна по долните листа са отчетени в областите Варна, Видин, Пловдив, Разград и Търговище. Гъбата напада всички органи на рапицата, но най-много листата и стъблата. По нападнатите части се развиват сиви петна, които постепенно засъхват и около тях се образува тъмен контур. Черните точки по всички нападнати части са отличителен

белег за болестта и я отличават от другите заболявания по рапицата.

Третиране се провежда рано напролет, когато гъбата се среща по листата – под формата на листни петна. Инфекциите по стъблата са нелечими.

СЛЪНЧОГЛЕД И ЦАРЕВИЦА Фенофази: „сеитба.” -„поникване”

Основни вредители за периода: Телени червеи /сем.Elateridae/ Сив царевичен хоботник

/Tanymecus dilaticollis/ Телени червеи /сем.Elateridae/

Телени червеи, развиват едно поколение за 3-5 години и зимуват като ларви от различни възрасти и като възрастно насекомо в почвата.

Основните повреди, при царевицата и слънчогледа се нанасят от ларвите, които се хранят със засетите семена, и унищожават зародиша, семеделите и младия кълн, нагризват корена и подземната част на стъблото. Вредата от телените червеи се дължи на това, че сеитбата и поникването на слънчогледа и царевицата съвпада с периода на активна миграция на зимуващите ларви към по-топлите и влажни горни слоеве на почвата, в която се засяват семената.

7

За предпазване на младите растения от ларвите на неприятеля не се разчита само на продуктите за растителна защита, но трябва да се използват и агротехническите методи: сеитбооборот, балансирано торене, засяване на подходяща дълбочина и в съкратени срокове, редовна междуредова обработка, качествен контрол срещу плевелната растителност, варуване на киселите почви и др. Праг на икономическа вредност при царевица: - 2 бр./кв.м. - преди, по време на сеитба - 5-6 бр./кв.м. до фенофаза „6-7- ми лист”; Праг на икономическа вредност при слънчоглед: - до 5 бр./кв.м - при сеитба до 10 април - 3 бр./кв.м - при сеитба след 10 април Сив царевичен хоботник /Tanymecus dilaticollis/

Сивият царевичен хаботник нанася най-големи повреди в началните фенофази от развитието на царевицата и слънчогледа. Бръмбарите прегризват кълновете и младите стъбла, под и над почвената повърхност. След поява на същинските листа те нагризват листата, като правят големи неправилни нагризвания. Наблюденията за появата и популационната плътност на неприятеля да започнат от началото на поникване на културите. По-висока плътност да се очаква на площи без спазено сеитбообращение.

Химичният контрол е насочен срещу възрастното чрез вегетационно пръскане с инсектициди в началото на

поникване на културите, което обикновено съвпада с масовата поява на хоботника. Прага на икономическа вредност при царевица : - над 2 бр. /кв. м. ; 20-30% повредена листна маса - до фенофаза „5-ти - 7-ми лист” Прага на икономическа вредност при слънчоглед : - 2 бр. /кв. м. във фенофаза „поникване”; - 5-6 бр. /кв. м. във фенофаза „4-5-ти лист”; ТЮТЮН Фенофази на разсада в лехите: „поникване”- „кръстосване”- ”вдигане на уши”

Основни вредители за периода: Тютюнев трипс /Thrips tabaci/ Мана по тютюна /Peronospora

tabacina/

Тютюнев трипс /Thrips tabaci/ Тютюневият трипс е повсеместно

разпространен неприятел. Студеното за сезона време, забави развитието на растенията и неприятелите, поради което до края на месец март не е отчетена поява на тютюнев трипс. Прегледите за неговото откриване трябва да се извършват, като заедно с лехите се обследва и плевелната растителност около разсадопроизводните лехи. Вниманието да се насочва към предпочитаните от трипса плевели – глухарче, магарешки трън, коприва, овчарска торбичка, както и към култури с ранна вегетация – люцерна, рапица, чесън и лук за зелено и др.

Възрастните и ларвите на трипса се хранят като смучат сок около нерватурата на листата. Повредените тъкани остават

8

без хлорофил и около жилките на листата се образува така наречената „бяла жила”, която ги прави негодни. Тютюневият трипсът е преносител и на болестта доматена бронзовост (пръстеновидна некроза).

Непосредствено преди разсаждането да се извърши профилактично третиране на разсада. Първото третиране на полето да се извърщи 7-10 дни след разсаждането при ПИВ - единични индивиди на 10 – 12% от растенията.

Мана по тютюна /Peronospora tabacina/

При хладно и влажно време през пролетта, щетите от маната по разсада тютюн са големи. По младият разсад, симптомите на болестта може да объркат с тези причинени от ниски температури (листата стават воднисти и изглеждат като попарени), но наличието на сиво-син налеп по долната повърхност на листата е сигурен признак за развитието на мана.

За да се предпазват от излишните валежи, лехите се покриват с полиетилен. През деня да се осигури добро проветрение. След фенофаза „кръстосване” на растенията се извършват предпазни третирания с някои от разрешените за употреба продукти за растителна защита. КАРТОФИ Фенофази: „засаждане”-„начало на цъфтеж”

Основни вредители за периода: Телени червеи /сем.Elateridae/ Картофен молец /Phthorimaea

operculella/

Колорадски бръмбар /Leptinotarsa decemlineata/

Струпясване /Rhizoctonia solani/

Телени червеи /сем.Elateridae/ Повреда нанасят ларвите на

неприятеля. Те повреждат кълновете, корените, младите стъбла, дълбаят ходове в клубените. За опазване на картофите от телени червеи трабва да се спазват следните агротехническите мерки: сеитбооборот, добра подготовка на почвата и оптимална дълбочина на засаждане на клубените. Химичен контрол срещу неприятеля се предприема при плътност по-висока от ПИВ - 6 -10 бр. ларви/кв.м Картофен молец /Phthorimaea operculella/

Картофеният молец зимува като

възрастна гъсеница и какавида на полето или в картофохранилища. Напролет пеперудите се появяват през април. Вреда нанасят гъсениците, като се хранят с паренхима на листата и не засягат епидермиса. Обикновено гъсениците се вгризват близо до централния нерв и оттам започва образуването на мината. Отначало мината е малка и постепенно се разширява. При преминаваща светлина мините прозират и в тях се виждат гъсеници и екскременти. Силно нападнатите листа засъхват и загиват, гъсениците напускат такива листа и навлизат в стъблото.

Контролът с картофения молец се води основно с агротехническите мерки: правилно сеитбообращение, унищожаване на плевелите от сем. Solanaceae, дълбока оран, здрав посадъчен материал, засаждане на клубените на дълбочина 15-18 см. През вегетацията да се извършва редовна обработка на почвата, като с последното

9

загърляне да се осигури 4-5 см. почва над клубените. Химично третиране се провежда през вегетацията и е насочено срещу гъсениците при достигнат ПИВ – 3% нападнати растения. Колорадски бръмбар /Leptinotarsa decemlineata/

През месец април се очаква появи на възрастното насекомо. Химичният контрол срещу неприятеля да започне при поява на ларвите от трета възраст. Струпясване /Rhizoctonia solani/

Болестта поврежда кълновете и прорежда посевите. При засяване на повредени клубени по младите кълнове, в основата на стъблото се наблюдават червенокафяви петна, които се превръщат в раковини. Върху клубените болестта се проявява под формата на черни склероции, приличащи на полепнали частици пръст. Патогенът се развива добре в преовлажнени и студени почви. За предотвратяване на развитието на ризоктонията трябва да се спазват следните условия: 6-8 годишно сеитбообращение, избягване на тежки и преовлажнени почви; засаждане на дълбочина 10 см при температура на почвата над 8 С и влажност под 75%, използване на устойчиви сортове и здрав посевен материал и третиране на клубените с разрешените ПРЗ.

ОВОЩНИ КУЛТУРИ СЕМКОВИ ОВОЩНИ ВИДОВЕ Фенофаза: - „земен бутон” – „розов бутон” - „цъфтеж”-„формиране на завръз”

. Основни вредители за периода Листозавивачки и пъпкозавивачки

/сем. Tortricidae / Ябълков плодов червей

/Laspeyresia pomonella =Cydia pomonella/

Ябълкова плодова оса /Hoplocampa testudinea/

Ябълков цветопробивач /Antonomus pomorum/

Ябълков златист хоботник /Rhinchites bacchus/

Обикновена крушова листна бълха /Cacopsylla pyri/

Кръгломиниращ молец /Cemiostoma scitella = Leucoptera malifoliella/

Мъхнат бръмбар/ Еpicometis hirta/ Листни въшки сем. Aphididae Струпясване по ябълка и круша

/Venturia inaequalis;Venturia pirina/

Брашнеста мана по ябълката /Podosphaera leucotricha/

Загиване на завръзите на дюлята /Monilinia cydoniae/

Огнен пригор /Erwinia amylovora/ Листозавивачки и пъпкозавивачки /сем. Tortricidae / Начало на вредна дейност на листозавивачки и листогризещи гъсеници е установено в Пазарджик и Пловдив в периода 15-28 март. Вредят младите гъсенички, които повреждат плодните и листните пъпки, като се вгризват в тях и се хранят с вътрешността им. След разлистването повреждат връхните листа, като ги завиват, оплитат ги с паяжина и се хранят между тях Често към листата се прилепват и

10

завръзите, по които гъсениците правят нагризвания.

Химично третиране се провежда във фенофаза „бутонизация”, при достигане на ПИВ: - ябълки – 8-10 броя гъсеници/ 10 розетки; - круши – 8-10 броя гъсеници/100 бутона, 5% повредени бутона или 6-8% повредини розетки; - сливи – 8 броя гъсеници на 100 розетки; Ябълков плодов червей /Laspeyresia pomonella =Cydia pomonella/ Да се проследи летежът на пеперудите от първо поколение - ориентировъчно в края на цъфтежа на ябълката. Женските снасят яйцата си поединично, предимно по горната страна на листата, по кората на торбестите клонки и върху плодчетата. Химично третиране се извършва при масов летеж и първи снесени яйца. ПИВ за първо поколение-3-5 бр. пеперуди /уловка /седмица. Ябълкова плодова оса /Hoplocampa testudinea/

Летежът на възрастните започва непосредствено преди цъфтежа на ябълката. Вредят лъжегъсениците, които след излюпването си се вгризват под обвивката на оформените плодчета и ги минират дъговидно. Повредените плодчета окапват, а при разрязване издават неприятна миризма на растителна дървеница. Химичният контрол срещу възвастните се провежда във фенофаза „бутонизация” до „начало на цъфтеж” при ПИВ - 2-3 бр. възрастни/100 стръскани клона и срещу ларвите във фенофаза

„формиране на завърза” при ПИВ - 2-3% повредени зъвръзи. Ябълков цветопробивач /Antonomus pomorum/

Поява на презимувалите възрастни

индивиди е констатирана в периода 12-25 март в областите Пазарджик, Пловдив и Кюстендил.

Вреда нанасят възрастните и ларвите. Възрастните се хранят с плодните и листните пъпки и с бутоните на ябълката. Ларвите се хранят с плодника и тичинките, като изгризва и основата на венчелистчетата. Повредените цветни бутони не се разтварят, покафеняват и изсъхват.

Химичният контрол е насочен срещу възрастното преди яйцеснасяне до фенофаза „бутонизация”, при плътност над ПИВ-4-6 бр. / 100 стръскани клона Ябълков златист хоботник /Rhinchites bacchus/

През април се появяват бръмбарите. Те се хранят с листните, цветните или смесените пъпки, като изгризват в тях кръгли отвори. По време на цъфтежа, бръмбарите нагризват листата и цветните дръжки, а след образуване на завръзите надупчват и тях. Повредените плодчета

11

изостават в развитието си, деформират се, загниват и окапват. Контролът във фенофаза „обзазуване на завръз”е насочен срещу възрастните при достигнат ПИВ- 10-15 бр. / 100 стръсквания. Обикновена крушова листна бълха /Cacopsylla pyri/

През месец февруари е отчетено активизиране и поява на презимувалите възрастни в областите Пазарджик и Пловдив. Начало на яйцеснасяне е установено в периода 29 февруари – 02 март, а начало на излюпване на снесените яйца е констатирано в периода 28-30 март.

Повредите от възрастните и ларвите на крушовата листна бълха водят до отслабване и недоразвитие на пъпките, преждевременно окапване на листата и плодовете. Освен преките повреди, които причинява на дърветата, като смуче сок от всичките им части, предизвиква и неблагоприятни промени в обменните процеси. Най-силно е отрицателното й въздействие върху дърветата, вследствие пренасянето на фитоплазма, запушваща проводящите съдове.

Химично третиране във фенофаза „бутонизация”се провежда срещу възрастни и ларви, при достигане на ПИВ-2 -3% заселени розетки.

Кръгломиниращ молец /Cemiostoma scitella/ = /Leucoptera malifoliella/

Летежа на пеперудите съвпада с началото на цъфтежа на ябълките. Вредят гъсеничките, които след излюпване се вгризват в паренхима на листата, непосредствено под яйчната обвивка. Отначало мината изглежда като

светлокафява точка от горната страна на листа. С развитието на гъсеницата мината се разширява и се получават кафяви, концентрични кръгли петна. Напълно развитите гъсенички прогризват кръгъл отвор от долната страна на листа, спускат се по копринена нишка и какавидират. Химичният контрол се провежда във фенофаза „формиране на завърза” - „нарастване на плодовете” и е най-ефикасен при почервеняване на яйцата и начало на излюпване на гъсениците - ПИВ:– 2-3 броя яйца и мини на лист. Мъхнат бръмбар /Еpicometis hirta/

Напада всички овощни дървета и храсти. Вреди възрастното, по време на цъфтеж, като унищожава напълно цветовете - венчелистчета, тичинките, плодниците.Химичният контрол срещу махнатият бръмбар се затруднява от устойчивостта му на повечето инсектициди.

Химичното третиране се провежда във фенофаза „бутонизация ”при ПИВ-5-7 бр.100 розетки. Листни въшки сем. Aphididae

Листните въшки са много опасни в началото на вегетационния период, когато образуват колонии по леторастите и листата. Нападнатите части се деформират, а растежа им спира. Химичен контрол във фенофаза „разпукване на пъпки” – „розов бутон” се провежда при ПИВ 10-15 бр. индивиди от Aphis spp./100 пъпки или 10 % нападнати розетки.

12

Струпясване по ябълка и круша /Venturia inaequalis/;/Venturia pirina/

Патогена зимува в окапалите листа и атакува листата още след разпукването на пъпките. Първичните заразявания се осъществят от аскоспори, като се появяват закръглени хлоротични (мазни) петна по младите листа, които по-късно се покриват със зеленосив налеп. Аскоспорите не узряват едновременно и затова заразявания могат да стават в продължение на 7-9 седмици. Степента на нападение е в пряка зависимост от агрометеорологичните условия.

С цел ограничаване първичните инфекции от аскоспори е необподимо да се извърши едно, а при нужда и второ предцъфтежно пръскане. С повишаване на температурите през месец април и бързото преминаване от една критична за културите фенофаза в друга се налага следцъфтежните третирания да се извършат в интервал от 8-10 дни За предпазване от проява на резистентност е задължително да се редуват продукти с различни активни бази и механизъм на действие.

Брашнеста мана по ябълката /Podosphaera leucotricha/

Брашнестата мана се среща под две форми - системна и локална. Системната форма се развива рано през пролетта от заразени пъпки през миналата година. Мицелът на гъбата обхваща изцяло новообразуваните леторасти и листа. Заразените листа са тесни, дребни, ладиевидно удължени, твърди и чупливи. Те са покрити с фин бял налеп. Начало на поява на системна форма на болестта по ябълката е установено на 28 март в област Пловдив.

За предпазване от локалната форма и многократни заразявания през вегетацията е необходимо редовно пръскане на дърветата. Третиранията срещу брашнестата мана да се извеждат едновременно със струпясването, тъй като самостоятелен контрол срещу патогена не е изгоден.

Загиване на завръзите на дюлята /Monilinia cydoniae/

Болестта напада листата, леторастите, цвета и плода. При влажно време по горната страна на петната се появява светъл плесенов налеп, издаващ приятна бадемова миризма. От листата паразитът колонизира върховете на летораслите и цветните пъпки, които некротират. След прецъфтяването нападнатите завръзи не се развиват и заедно с прилежащите един-два листа изсъхват. При силна проява болеста може да причини безплодие на дърветата. Благоприятни условия за развитието на патогена се създават при хладно и дъждовно време, в ранните фази от развитието на дюлята.

При наличие на условия за развитие на болеста, третиране се провежда във фенофаза „розов бутон” и непосредствено след прецъфтяването.

13

Огнен пригор /Erwinia amylovora /

Патогена напада круша, ябълка, дюля, мушмула, глог и др. от сем. Розоцветни. Пригорът по цветовете е първият симптом, който се наблюдава през пролетта. Цветовете в началото изглеждат като напоени с влага, след което увяхват, изсъхват и стават кафяви до черни. Обикновено не окапват. Заразата се придвижва към дръжката и чрез вътрешна инвазия от цветовете инфекцията преминава по младите плодове. При влажно време заразените участъци са обхванати от бактериен ексудат.

Да се провеждат редовни наблюдения от фенофаза "розов бутон" до фенофаза „цъфтеж” и при установяване на описаните признаци се провежда третиране с продукт за растителна защита. При силна зараза и при крайна необходимост се пристъпва към изрязване и изгаряне на болните клони. КОСТИЛКОВИ ОВОЩНИ ВИДОВЕ Фенофаза: „разпукване на цветни пъпките“ - „цъфтеж” - „формиране на завърз“

Основни вредители за периода Черна сливова плодова оса

/Hoplocampa minuta/

Плодови червеи: Сливов плодов червей /Laspeyresia funebranа = Grapholita (Aspila) funebrana/ и Източен плодов червей /Grapholitha molesta/

Вишнев (черешов) хоботник /Rhynchites auratus/

Сачмянки род. Stigmina, Pseudomonas, Xanthomonas

Ранно кафяво гниене /Monilinia laxa/

Бяла ръжда (Цилиндроспориоза) по череша и вишна /Blumeriella jappii/

Брашнеста мана по прасковата /Sphaerotheca pannosa/

Черна сливова плодова оса /Hoplocampa minuta/

При сливовите насаждения, начало на летеж на осата е установено в област Пловдив и Стара Загора. Вредят лъжегъсеничките, които след излюпването си се вгризват в оформените завръзи като се хранят с вътрешността им и ги изпълват с черна съждива материя. Една лъжегъсеница поврежда до 5 плодчета, за да завърши развитието си. , Нападнатите плодчета окапват преждевременно заедно с дръжката.

Третиране до фенофаза „начало на цъфтеж” се извършва срещу възрастните при ПИВ- 2-3 бр./10 стръскани клона. След цъфтежа във фенофаза „формиране на завръза” се извършва пръскане срещу лъжегъсениците на осата при ПИВ - 2-5% повредени завръза. При силно нападение може да се проведе и следващо пръскане, когато първите повредени плодчета почнат да опадват, за да се унищожат лъжегъсениците преминаващи от плод в плод.

14

Сливов плодов червей Laspeyresia funebranа = Grapholita (Aspila) funebrana и Източен плодов червей Grapholitha molesta

Да се проследи летежът на пеперудите от първо поколение на неприятелите – ориентировъчно началото на летежа е през първата половина на месец април. Химично третиране се извършва срещу възрастните преди яйцеснасяне при ПИВ за първо поколение–10-15 бр. пеперуди/уловка/седмица. Вишнев (черешов) хоботник /Rhynchites auratus/

Начало на поява на възрастните на неприятеля е установена в област Стара Загора на 26 март. Масовата поява на неприятеля съвпада с края на цъфтежа и началото на оформяне на завръзите. Вредят възрастните като нагризват пъпките, цветовете, листата, младите завръзи, а по-късно и плодчетата, по които правят дълбоки кръгли ямички.

Третиране се провежда се срещу възрастните след цъфтежа. Вредителя се установява сутрин рано чрез стръскване при ПИВ - 3 бр. /10 клонки. Сачмянки род. Stigmina, Pseudomonas, Xanthomonas

Разсейването на спорите се осъществява посредством дъжд, вятър или насекоми. Продължителни дъждовни периоди през пролетта могат да провокират значителна вълна на заразяване. Сачмянката напада всички нарастващи зелени части - листа, леторасти и плодове. По нападнатите части се развиват дребни, закръглени,

червеникави петна, които в средата некротират.

Предцъфтежно пръскане да се проведе във фенофаза „цветен бутон“. След цъфтежа да се проведат 2-3 превантивни пръскания през интервал от 7 дни. Ранно кафяво гниене /Monilinia laxa/

Валежите по време на цъфтежа на костилковите видове предизвикават силно проявление на болестта. Първите симптоми се наблюдават по цветовете и венчелистчетата, които некротират и изсъхват– форма „опожаряване”. Заразата от цвета преминава по дръжката в носещата плодна клонка и летораст, които също изсъхват. Пръсканията се провеждат по следната схема: І-во пръскане във фенофаза „цветен бутон”;ІІ-ро пръскане преди фенофаза „начало на цъфтеж”;ІІІ-то пръскане във фенофаза „опадване на венчелистчетата”;ІV-то пръскане - десет дни след третото. Бяла ръжда (Цилиндроспориоза) по череша и вишна /Blumeriella jappii/

Гъбата презимува в окапалите листа, където през пролетта се образуват аскоспори и конидии. Първите инфекции се извършват при влажно, дъждовно и умерено топло време и съвпадат с появата

15

на първите листа. По заразените листа се появяват множество дребни пурпурни точки, които по-късно покафеняват и прегарят. През вегетацията І-то пръскане се прави непосредствено след прецъфтяването, а ІІ-то и ІІІ-то през 10-14 дни в зависимост от метеорологичните условия и последействието на използвания фунгицид. Брашнеста мана по прасковата/Sphaerotheca pannosa/

Патогена се развива както при влажно така и при сухо време, но честите и обилни превалявания значително подтискат развитието на болестта. Тъканите на растението се засягат, докато са още нежни. Пръскания се провеждат при откриване на първи петна по листата. ЛОЗЯ Фенофаза: „набъбване на пъпките” до поява на „първи реси”.

Основни вредители за периода Шарен гроздов молец /Lobesia

botrana/ Мана по лозата / Plasmopara

viticola / Брашнеста мана /Oidium tuckeri/ Екскориоза по лоза /Phomopsis

viticola/ Шарен гроздов молец /Lobesia botrana/

През месец април започва летежът на пеперудите от презимувалото поколение и начало на яйцеснасяне. В зависимост от температурите яйцата се излюпват след 4-10 дни. Вредят гъсениците, които изгризват цветните

бутони и ги оплитат с копринени нишки. По тези нишки лесно се установява повредата още в началото на вредната дейност. Гъсениците от първо поколение често нагризват и разклоненията на ресата и по този начин предизвикват загиване на много повече цветни бутони, отколкото са в състояние пряко да повредят.

Да се третира при ПИВ за десертни сортове 4-6 гъсеници на 100 реси , а за винени сортове 6-8 гъсеници на 100 реси. Мана по лозата /Plasmopara viticola/

Причинителят зимува в окапалите листа на лозата и за развитието си изисква висока влажност, температура и зелени тъкани. Маната напада листата, дръжките, чепките, леторастите и младия завръз.

По листата се образуват два вида петна – хлоротични и мозаечни. Хлоротични петна се появяват по нарастващите листа. Те са бледозелени, закръглени, разширяващи се и се наричат мазни петна. От начало са малки, по-късно се разширяват и придобиват жълтеникав цвят. При влажни условия от долната им страна се образува белезникав налеп – летните спори на гъбата. При застаряване на листата петната се оцветяват в жълтокафяво и изсъхват. Мозаечни петна се образуват по листа, завършили растежа си. Те са ограничени от жилките. Петната са дребни и многоъгълни. От долната страна се формират зимните спори на гъбата. Когато петната обхванат цялата листна петура, тя изсъхва.

По ресите и чепките се образуват хлоротични, разрастващи се петна, по които при влажност над 75% се образува бял налеп. По-късно петната покафеняват

16

и предизвикват изсъхване на заразените части.

Първото пръскане се провежда след установяване на първите мазни петна по листата. Интервалът на пръсканията е 7 дни при използване на контакти фунгициди и 14 дни при използване на контактно – системни. При хладно време и чести превалявания през периода на цъфтеж пръсканията могат да се провеждат и през по-кратки периоди. Брашнеста мана /Oidium tuckeri/

Гъбата зимува като мицел между люспите на пъпките и по леторастите. Напролет заразяването става много рано и болестта се развива системно със самите леторасти. Брашнестата мана се развива през цялата вегетация, като напада всички зелени части на растението – листа, леторасти, реса и ягорида.

По листата се образуват жълтозелени петна със сиво-бял налеп, предимно от горната страна. Нападнатите листа се деформират, прегарят и така остават по лозите. Най-типични обаче са симптомите по гроздето, от цъфтежа до прошарването на зърната. По нападнатите зърна се образуват малки петна, покрити първоначално с бял налеп. При силно нападение след прецъфтяването, цели зърна, сектори от грозда или целите гроздове се покриват с плесенов налеп и издават миризма на развалена риба.

Критичен период за нападение на лозата от брашнеста мана е от фенофаза „цъфтеж” до фенофаза „прошарване на зърното”. Първото предпазно пръскане да се проведе при дължина на леторастите 10-15 см. При чувствителни сортове и в масиви със силно нападение от миналата година, третирането да се извърши при

дължина на леторастите 6-8 см. Следващите третирания да се провеждат през 8-10 дни в зависимост от климатичните условия, чувствителността на сорта, степента на нападение и начина на действие на ползвания фунгицид, комбинирани с тези за маната. За да се намали риска за създаване на устойчивост да се ползват продукти за растителна защита с различен механизъм на действие, при максимум три приложения на един и същ фунгицид за един вегетационен период. Екскориоза по лоза /Phomopsis viticola/

При хладна и влажна пролет болестта се развива силно. Гъбата зимува като мицел и пикнидии в кората. Оптималната температура за заразяване е 23°С и е необходима сравнително висока влажност на въздуха.

Основните симптоми се откриват по най-долните междувъзлия на леторастите като тъмнокафяви до черни некротични петна с удължена форма. Впоследствие кората в местата на петната се напуква и разкъсва. Това прави леторастите крехки и те лесно се чупят. Растежът на леторастите може да бъде затормозен, когато са развити от заразени пъпки. По узрелите леторасти освен напетняване в резултат на заразяване по време на вегетацията може да се наблюдава избледняване и побеляване на кората най-често с локален характер. През зимата по повърхността на заразените леторасти се появяват пикнидии, които могат да бъдат толкова многобройни, че да повдигат епидермиса.

Третиране с фунгицид се провежда, ако са открити лози със симптоми в предходната година и ако по време на развитието на пъпките на лозите през пролетта има чести валежи от дъжд. Необходими са две самостоятелни третирания в началото на вегетацията, (когато около 40% от пъпките разположени в основата на леторастите са във фенофаза „пеперуда”), особено ако температурите са по-ниски. Следващите третирания съвпадат с третиранията срещу мана и оидиум по лозата.

17

_____________________________________________________________________________ _____________________________________________________________________________

__________________________________________________________ За повече информация ползвайте Бюлетините на Областните дирекции по

безопасност на храните! За извеждане на контролът с болестите, неприятелите и плевелите, да се прилагат само

разрешените за употреба продукти за растителна защита при съответната култура, вредител и в регистрираната доза!

Забранява се прибирането на земеделска продукция преди изтичането на карантинния

срок на употребените продукти за растителна защита! __________________________________________________________

_____________________________________________________________________________

Съгласно чл.107, т.3 от Закона за защита на растенията (обн. ДВ бр.61 от 25.07.2014 г.), се забранява прилагането на продукти за растителна защита чрез въздушно пръскане!

Като изключение от забраната, продукти за растителна защита могат да се прилагат чрез въздушно пръскане само след писмено разрешение, издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ), когато е на лице опасност за растенията и растителните продукти, посочена в чл.109 ал. 1 от Закона за защита на растенията.

Съгласно Закона за пчеларството (обн. ДВ, бр. 57 от 24.06.2003г.):

Чл. 33. (1) Забранява се употребата на продукти за растителна защита и препарати за дезинфекция и дезинсекция върху земеделски и горски култури, трайни и крайпътни насаждения и медоносна растителност, намиращи се във фаза на цъфтеж и през периода на отделяне на мана.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) При масово проявление на вредители и авиационно третиране на земеделски и/или горски култури, с продукти и/или препарати за растителна защита по ал. 1 в райони, в които има пчелини, собственикът на земеделската и/или горската култура осъществява третирането, след писмено разрешение на областната дирекция по безопасност на храните.

Закупуването на продукти за растителна защита трябва да става само от

търговски фирми, притежаващи Разрешение / Удостоверение за търговия с ПРЗ!

Изготвил: Татяна Величкова – главен експерт в дирекция РЗККППЗ