Българска Наука 24

НаукаБългарска

• Скито-Сарматскиследивкъсносредновековнатабългарскаантропонимия

• ВулканитенаМарс• АйнРанд• 10Най-големивулкана

НАУЧИ

ПОВЕЧЕ

Брой 24 Декември 2009

-http://nauka.bg- 23

Съдържание• Новини-5

-Големиятадроненколайдертръгнаотново-ВГолемияадроненколайдерсарегистриранипървитесблъсъциналъчитеспротони

-20метровкитеоткритпобреговетенаКалифорния-Ученисъздадохаизкуственаръка

-Защодецатазадаватвъпросът„защо“?-Починапървиятцивиленкосмонавтвсвета

• БългарскаИстория-9-СКИТО-САРМАТСКИСЛЕДИВКЪСНОСРЕДНОВЕКОВНАТАБЪЛГАРСКА

АНТРОПОНИМИЯ• ОбщаИстория-20

-Персепол-УСТАВНАСЪЮЗАНАХЪРВАТСКИТЕСЪДИИ

• Биология-34-Загубатанаголемитехищниципричиняваколапснаекосистемите

-Bagheerakiplingiпаякътвегетарианец-Учениизяснихазащоакулатачукиматакаваформанаглавата

Медицина-40-Използваненамагнетизъмзавкарваненалекарствавчовешкототяло

• Астрономия-42-Потвърденоеналичиетонапърватапланетаотзементипоколодругазвезда

-Откритисанови32Екзопланети-ВтърсененаживотнаМарсспомощтанаметан-КакМарсепочервенял–изненадващановатеория

-ВулканитенаМарс• Земя-49

-Двесмъртоносниземетресения–необичайноактивналиеЗемята?-10НАЙ-ГОЛЕМИВУЛКАНА

• Физика-55-Мишкилетятвлаборатория

-Теориятанаотносителносттаподвъпрос• Психология-58

-Психономия• Хуманитаристика-61

-АйнРанд• Технологии-63

-Двигателспневматичнозадвижване• Оръжия-66-Пистолети-Anschutz

НаученКоментар-71

2

сп.“БългарскаНаука”брой24

-http://nauka.bg-3 3

[email protected]

Редколегия

Редакторски колектив

Главенредактор:РосенТеодосиевПетърТеодосиев

Редакционна колегия в състав:НеделинБояджиевд-рЧавдарЧерниковРадославТодоровКрасимирИванчевВелиславаШурулинковаАтанасКумбаровКалоянАндоновДимитърМаневски

Авторски колектив:НеделинБояджиевд-рЧавдарЧерниковРадославТодоровКрасимирИванчевВелиславаШурулинковаАтанасКумбаровКалоянАндоновДимитърМаневскигл.ас.д-рПетърГолийскиТеомира-ДесиславаПетковаТихомирГеоргиевВладимирБановДаринБелевМарияСтойчева

Модераторски колективАдминистратори:П.ТеодосиевР.Теодосиев

Глобалнимодератори:byzantinerfixxxsers

FrujinAssenISTORIKSpiritWarlordКГ125

Модератори:Bridget

LionQueenROCKSham

ИвоКатрафилов

Вашите материали изпращаите на адрес:

[email protected]

След преглеждане от екипа ще бъдат

публикувани в сайта, а най-добрите от тях в

списанието.

http://help.nauka.bg



-http://nauka.bg- 5

Големият адронен колайдер тръгна отново ГОЛЕМИЯТАДРОНЕНКОЛАЙДЕРТРЪГНАОТНОВО

Следкатоповредапопречипрез2008годинанаработатаму,вчераследобед,20.11.2009г.,око-ло17ч.българсковремезазапочналипърви-теопитисинжектираненапротонивГолемиятадронен колайдер, е съобщил говорителят наЦЕРН.http://public.web.cern.ch/public/

Процесът е продължил части от секундата ичастиците са извършили една или половинобиколкаподългата27километрапистанако-лайдера.

Ученитещенаправятпо-късноопитдадостиг-натдвижениеповечеотеднаминута.Послед-ниятпъттоебило30сек.

Целта на опита е да се установят следи отхипотетичната частица Хигс-бозон http://bg.wikipedia.org/wiki/Хигс_бозон имаща фун-даменталноспоредученитезначениезаразби-ранетонаВселената.

WWW-link

В Големия адронен колайдер са регистрирани първите сблъсъци на лъчите с протони

ГенералниятдиректорнаЦЕРНРолфХойерезаявил,четоваеогромнопостижениеичезакратък отрязък от време е постигнато твърдемного.НаучниятсътрудникФабиолаДжиана-тидобавя,четоваеотличнановина,началонафантастичнаеравъвфизиката.

Към настоящия момент лъчите се движат по27километровиятунел,разположеннадълбо-чина100метранаграницатасъсШвейцарияиФранция, практически със скоростта на свет-лината,катозаеднасекундапреминаватцеля-торазстояние11000пъти.

Очаквасекъмянуариилифевруариенергиятаналъчитедадостигне7тераелектроволта,илипо3.5 тераелектроволтаналъч, което е сня-колкопътиповечеотсегашната.Тогаваимен-нощезапочнатекспериментите,зарадикоитоесъздаденускорителятнастойност10милиардафранка(9.8милиардадолара).

Приоптимистиченизходученитещемогатдапресъздадат условията отпреди 13 милиардагодини, до 1-2 трилонни части от секундатаследГолемиятвзрив.

новини

http://www.nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=12177



20 метров кит е открит по брегове-те на Калифорния

На19октомвриеоткритмъртъв20метровженски син кит по северното крайбрежие наКалифорния съобщава Associated Press. Помнението на учени животното се оказало набрегаследударскораб.Няколкочасапредиот-криванетонатрупа,наученекипоткорабрабо-тещпонаученпроектвТихияокеанесъобщилзаударсголяможивотно.По-късностудентиотКалифорнийскияуниверситетсанамерилисиниякитлежащнаеднастранамеждускали-те.Нагърбанаживотнотосевиждалидвего-лемирани.Помнениенаучениподобнистълк-новения са изключително редки, макар че неотдавнаподобенслучайебилописанвблизостдоМонтерей.Синиякит(Balaenoptera musculus)съссвоитеразмери-достигадо33мдължинаитеглодо150тенай- големиятбозайникживялнякогана земята.Вмомента тезиживотни са силнозастрашениивокеанитеживеятсамоняколкохилядисиникита.

Едно от най-пустинните места на земята.

Японският спътник ALOS е заснел едно отнай-безлюдните и лишени отживотместа наземята – частта от пустинятаСахара при до-лината Танезруфт в южната част от Алжир.Тамняманиторастителност,нитоживот,нитокапкавода.Откосмосаобачесазаснетикамен-нихълмове(вкафявцвят),солениравнини(вбяло)ималкопясъчнидюни(вжълто)–товае известната пясъчна пустиня, /още наречена„ерг”/–„Мехеджибат”.

Площтанапустинятаеоколо9милионакв.км.,Преди6000годинитамеималобуйназелени-на,растелисадървета,ималоеголемибурниводоизточници.

Впоследствиеобачепустинятапревземавсич-ко.

Учени създадоха изкуствена ръка

ПРОБИВВМЕДИЦИНСКАТАТЕХНОЛО-ГИЯСериозен научен пробив е постигнат отшведски,италиански,израелски,исландски,датскииирландскиученисъссъздаванетонаизкуствена ръка, която успешно реагира нанервнитеимпулсииосъществявапочтивсич-кисложнидвижения,присъщиначовешкатаръка,катопозволяваиусещанияотстрананачовека,комутоепоставена.

Технологията „SMART HAND” (‚The smartbio-adaptive hand prosthesis‘ – „Интелигентнабиоадаптивна ръчна протеза”) напредва всеповече като постигнатите резултати наистинасазабележителни.h t tp : / /www-ar ts .sssup. i t /newCyberhand/smarthand/index.htm

Партньори в проекта са ARTS Lab ( http://www-arts.sssup.it/),ScuolaSuperioreSant‘Anna(Italy)(http://www.sssup.it/),AalborgUniversity(Denmark)(http://en.aau.dk/),TelAvivUniversity(Israel) (http://www.tau.ac.il/ ),Tyndall Institute

новини

6



(Ireland) ( - http://www.tyndall.ie/), Ossur(Iceland) ( http://en.wikipedia.org/wiki/Ossur) иSciTech LinkHB (Sweden) (http://www.google.bg/search?client=opera&rls=bg&q=SciTech LinkHB&sourceid=opera&ie=utf-8&oe=utf-8).

Финансиранетовразмернасамо1.8милионаевро е по 6-тата рамкова програма на ЕС потематична област „Нанотехнологии и нано-науки, информационно базирани многофунк-ционални материали и нови производства ,процесииустройства”-‚Nanotechnologiesandnano-sciences, knowledge-based multifunctionalmaterials and new production processes anddevices(NMP)‘.

Изобретението е делона италианскиишвед-скиучениотуниверситетавЛунд(http://www.lu.se/lund-university ), които са партньори впроекта „СМАРТХЕНД” /”SMARTHAND”/.Катосакомбинираниразличнитехнологиисъссвойстватананервнатасистема,ученитесаиз-работилиръкас4електродвигателяи40сензо-ра,коятоизглеждащеумеепочтивсичко,коетоиобикновенатаръка.

Уникалнотообачее,черъкатанесамодававъз-можностдасеизвършватсложнидвижения,ноипозволявачовекътдаусещачрезнеятова,ко-етодокосва.

Резултатът ебазираннаоткритметод запре-даваненаелектрическитеимпулсинанервитекъмустройствотоисъответновръщаненаоб-ратна информация към тях.Сензорите сигна-лизират на нервите да активират съответнитепроцесивмозъка,същокактоприусещанетоснормалнатачовешкаръка.

„Задействаммускули,коитонесъмползвалсгодини”,казващастливиятпациент,24годиш-ниятРобинЕкенстам,накоготосееналожиласпешнаапмпутациянадяснатаръкапорадион-кологичнозаболяване.

Другиятголямпроблемебилдасеминимизи-ратразмеритенаелектродвигателите.Резулта-тътепостигнатчрезползваненананотехноло-гии.

Защо децата задават въпросът „защо“?

Децатанезадаватвъпросът„защо“,задаядос-ват родителите си, казват учените. По-скородетскитевъпросисаистинскиопитзаразкри-ваненаистинатаиотговоритенадецатасапо-добрепонякогаоттезинавъзрастните.Тованово откритие се базирана проучване сучастиетонадецаот2до5 годишнавъзраст.Показва същотака, че самногопо-активнивопознаването на околния свят от колкото сесмяташедосега.

„Дорииприставанетосиотсън,когатозапоч-ватдазадаватвъпросът„защо“-тегозадават,задаполучатобяснение“-водещиятизследо-вателБрандлиФрейзър(BrandyFrazier).

Когато получат обяснението на зададения оттях въпрос, децата продължават да събиратинформация.„Децатавзиматмногопо-голямаролявсвоеторазвитиеотколкотониесими-слим.“-казваФрейзърИзследваниятанемогатдабъдатобщизавсич-кидеца,порадималкиятразмернапроучване-то.

новини


89

Почина първият цивилен космо-навт в света

На 84 годишна възраст в Русия е починал Кон-станин Петрович Феоктистов, първият циви-лен и единственият безпартиен съветски кос-монавт. Роден е през 1926 г. във гр.Воронеж. Участва във Втората световна война като раз-узнавач и е раняван на фронта. След войната завършва Московския технически универси-тет и работи в различни изследователски орга-низации. През 1964 г. е поканен в отряда на космонавтите и става първият цивилен космо-навт, който няма офицерско звание и първият и единствен космонавт, който не е член на Ко-мунистическата партия на СССР.

През 1964 г. К.Феоктистов, заедно със Вла-димир Комаров и Борис Егоров участва в първия полет на кораб от серията „Восход”, в който полет за пръв път космонавти излизат в космоса без скафандри. За участието му в по-лета получава званието „Герой на СССР”.

От този полет до 1990 г. К.Феоктистов участва в разработка на множество съветски и руски

космически апарати в състава на ОКБ-1 (днес предпприятието „Енергия”) - „Союз“, „Союз-Т“, „Союз-ТМ“, „Прогрес“, „Прогрес-М“, дълговре-менните орбитални станции „Салют“ и „Мир“. След 1990 г. е преподавател в университета, който сам е завършил.

На негово име са кръстени улица и училище във Воронеж, както и кратер на обратната страна на Луната.

новини

Включи се в групата на БГ Наука

в най-голямата социална мрежа. Следи новостите и знай какво се

случва....

http://www.facebook.com/pages/Blgarska-Nauka/57375154553








8



историясп.“БългарскаНаука”брой24

-http://nauka.bg-

СКИТО-САРМАТСКИ СЛЕДИ В КЪСНОСРЕДНО-ВЕКОВНАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

гл.ас.д-рПетърГолийскикатедра“КласическиИзток”,секция“Арменистика и кавказология”, СУ

“Св.КлиментОхридски”

Обикновено, когато сеизследва българскатаа н т р о п о н и м и я ,анализътсеограничава

допаралелииетимологииврамкитенаславянскитеилинаоколнитебалканскинеславянски езици и народи. Тазитрадиция, завещана още от времетона първите наши езиковеди, се спазваупорито и досега. Пред 2000 г. обачепръв сериозен пробив в тази практикабешетрудътнаст.н.с.ВалериСтоянов,озаглавен“ИсториятанаизучаванетонаCodex Cumanicus. Кумано-печенежкиантропоними в България през ХVвек”.Набазата сведенияот голямбройосманскиданъчнирегистриВ.Стояновустановивбългарскитеземиналичиетозначителен брой наславянски личниимена от периода на ХV – ХVІ век,повечето от които авторът определякато кумано-печенежки. В процеса наработата по дисертацията ми на тема“Ономастични и лексикални аспектина арменското етническо присъствие вбългарскитеземипрезСредновековието”азползвах същоосманскидокументиисенатъкнахнесамоназначителенбройантропоними от арменски произход, носъщо и на известен брой имена, коитоимат много древен скито-сарматскипроизход.Повечетооттяхприлагамсъссъответнияанализпо-долувазбученред.

1.Ак сан и Акшано (по-малковероятноразчитанекато Акшатозили Акшаюз, Велико Търново, 1516–1517 г.).1 СпоредКрасимираМутафова,позоваваща се на СтефанИлчев,АксанидваотАсенилиАксенти.АксентипъкепроизводноотАвксентиилиАвксентий“койтосеувеличава”.Иметобилорядкосрещано в Западна България. За иметоАкшано авторката предлага връзка стурскотоakşam“вечер”.2

Една слабост на нашитебългаристи-ономасти, изследващиантропонимията, е тази, че теекстраполират антропонимичнатакартинаотXXвеккъмимена,коитосарегистрирани още през XV–XVII век.Това води до етимологии като горната,която извежда произхода на име катоАксан от Аксенти (Авксенти), безизобщода се отчитафактът (установенчрезчестотнинаблюдениявосманскитерегистри),чеподобни“купешки”имена,навлезли в по-новата българска именнасистема под църковно влияние, изобщоне сабилипопулярнисредбългарскотонаселение преди 500 или 400 години.Красимира Мутафова се позовава намнението на Стефан Илчев, че иметоАксенти/Авксенти е “било рядкосрещано в Западна България”. СтефанИлчевправитоватвърдениенабазатанаизточнициотXXвек.ЗаXVилиXVIвекзаАксенти/Авксентиможедасекаже,че“изобщонесесрещанесамовЗападнаБългария,аивъобще”извънцърковнитесреди. Така че връзката Аксан/Акшано


-http://nauka.bg-

историяи Аксенти/Авксенти трябва директнодасеотхвърли.По-вероятнаевръзкатас турското akşam “вечер” с оглед навремето на раждане на детето, но и тянебивадабъдеабсолютизирана,защотосъществува и друга етимология, чиетодостойнствосесъстоивсъществуванетона директни източни антропонимичнипаралели на въпросните българскиимена.

Известно е, че около 530 г. въввизантийската армия на Велизарий вПерсия имало отряд от 600 конници,коитобилипредвожданиот“масагетите”Симмас (Σίμμας) иАскан (Άσκάν). Въввръзка с името на “масагета” Аскантвърде интересна е записаната в градПрилеп фамилия Ашканов, за коятоСтефан Илчев предполага евентуалнаразновидност на Ачкаканов.3 По-скорообаче Ашканов е реликтова фамилия,свързана с името наАскан. Тъй като вгръцкия няма звук и буква “ш” най-вероятнооригиналнотозвучененаиметонеебилоАскан,кактопишеПрокопий,а Ашкан или пък двете форми сасъществували успоредно. Последнотое особено вероятно, защото, кактоотбелязва Сергей Толстов, големиятсредновековен енциклопедист Бируниизвежда генеалогията на династиятаАшкании–Аршакиди от Ашк или Аск,който бил син на Кей-Хосров. Толстовдобавя, че името Ашк влиза катосъставенелементвименатаначетиримахорезмийскицаревсписъканаБируни– двамина Аскахамука и дваминаАскахвара. За съжаление Толстов непредлага етимология на имената Ашк/АскиАшкании.4

ЗапартскитеАршакидиподиметоАшканидиговорииал-Масудивсвоетосъчинение“Златнитенаноси”.5

Хорезмийското или по-скоро

северноиранското лично име Ашк/Аск има и свой топономичен паралели то отново приблизително в същиягеографски регион. На една карта отГийом Делил от 1705 г., очертаващаграниците наРимската империя сл.Хр.и“варварите”,чиетокопиесесъхранявавНародната библиотека “Св.св. КирилиМетодий”вСофияподсигнатураКрIV 783, е отбелязана планинска веригас надпис: Ascanimia sive AscantancasMons, т.е. Асканимия или планината Аскантанкас. На картата на Делил тяеозначена западноотпланината Imaus(Имеон)исеверозападноотTurrislapidea.Западната част от тази планинскатаверига Ascanimia е означена катоTapurii Montes. Turris lapidea означава“Каменната кула” и съответства напрохода по течението на река ВаханДаря, откъдето минавал в древносттаважентърговскипътвпосоканаКитай.Имаус/Имеон е масивът на ТянШан иПамир-Хиндукуш, т.е. интересуващатани планинска верига се е намирала насеверозапад или по-скоро на запад отПамир. Tapurii Montes, т.е. Тапурскитепланини, най-западният дял отAscanimia,садостигалидоТапуристанпоюгоизточниякрайнаКаспийскомореиследвадасеотъждествятсднешнитеГолям и Малък Балхан. Следователноцялата верига Ascanimia/AscantancasотговарянахребетаКопетдаг.Северноот Копет даг е не само Хорезм, но икоренните земи на Партия с нейнатадинастияАршакиди/Ашкании.

Согледнавсичкитегорниданниможеда се счита, чеимена катоАксани Акшано са метатезирани форми напо-стари Аскан и Ашкан(о), които насвойредиматсеверноирански(партски,хорезмийскиилидорискито-сарматски)произход. След като имената Ашк/Аск



10

историяи Ашкании се срещат при севернитеиранци, Прокопий правилно наричаАскан“масагет”.

2.ИметоБостин(Бостин Йорги,градСерес,1473–1520г.)6неевключенов “Български именник” на ЙорданЗаимов. То няма славянско звучене, нозасметканатоваимаредицапаралелисред имената, носени от обитавалитенякогаСевернотоПричерномориескитии сармати. На един скито-сарматскинадписотІвексл.Хр.,откритврайонана Елтеген (днес Геровское), се срещаиметоБостак (Βόστακος); същото имесесрещанаощеединнадписпакоттозирайон,датиранкъмвторатаполовинанаІІвексл.Хр.7НадругнадписотвторатаполовинанаІ–началотонаІІвексл.Хр.виждаме името Бостагон (Βοστάγων);8на още един скито-сарматски надписотрайонанаКерч,датиранкъмвторатаполовинанаІ–началотонаІІвексл.Хр.откривамеиметоБостакон(Βόστακων).9Най-вероятно към същата група скито-сарматски имена спада и отразеното восманскидокументимеБостани,коетоедва ли идва от бостан, а всъщност еедноотмногобългарскимъжкиимена,съдържащисуфикса-ан –Бост + -ан.

Още по-близко до скито-сарматското Бостак/Бостакон ечувашкото мъжко име Постак (вчувашкия език началните съгласнисе обеззвучават) и явно то има същияпроизход като нашето Бостин и непроизлиза от хакаското име Постай,кактосмятаВ.Ф.Каховский.10Впрочем,в случай, че не става въпрос засъвпадение, може да се търси връзкаот скито-сарматското име Бостак къмхакаскотоПостай.Известно е, чепрезІхил.пр.Хр.териториятанаХакасияебиланаселяванаотскитскиплемена.

ВъввръзкасантропонимаБостинможе да се спомене, че през 1467 г. восманскирегистървДебърскоезаписаносело Бостово, чието местоположениеднеснеможедасеустановисточност.11

3. В а с а р (Стою Васар,село Малощица, днес Малошийца,Гоцеделчевско, 1473–1520 г.)12 и Б ас а р и н а (вдовица Басарина, градСолун, началото наХVІ век).13 ВалериСтоянов извежда женското имеБасарина от причастната форма натюркския глагол bas- “стъпвам, тъпча,натискам,притискам;владея,надвивам,побеждавам; връхлитам, нападамвнезапно” – bas-ar, с евентуалнозначение “победител, господар”, скоятоавторътсвързваипознатотосредтатарската Джучиева династия и въвВлашконазваниеБасараба.СъссъщиятюркскикоренВалериСтояновсвързваимъжкитеименаБаско,БасиниБасун.14

Ако Баско, Басун и Басин бихамоглинаистинадасесвържатстюркскияглаголbas-,тоположениетосженскотоиме Басарина и мъжкото Васар е по-различно. На първо място интересное да се спомене, че Мариан Войтовичпосочва древноруските (ХІV–ХV век)имена Басарга и Басаровитин,15 коитоняматславянскозвучене.Нотова,коетоправи наистина съмнителен тюркскияпроизходнаженскотоимеБасарина(отbas-ar)инамъжкотоВасареоткритиятблизодоКерчотІІІилипо-скороІVвексл.Хр. надпис, в който четем: “Карп, син на Басар(Βάσσαρος)”.16ВариантнаБасар може да се смята и българскотоимеБесар(ХІІІилиХІVвек).17

4. Д а д о (село Комарево,Плевенско, 1548 г.).18 Според ЙорданЗаимовиметоДадоевариантнаженското




-http://nauka.bg-

историяимеДадаилипъкесъкратеноотиметоДадомирилипъкидваотДано,Дако сдетскоповтаряненасричката.ЖенскотоимеДадаспоредЙорданЗаимовидваотдада – “по-голяма сестра, кака, леля”,а Дадомир от по-старо име Дядомир,идентичносДедомир.19ЙорданЗаимовоткриваобачеиметоДадомирчаквХVІІІвек,тоест200годиниследкатовиждамеДадо в османски регистри.Свръх товаощепрезпърватаполовинанаХІІвекезаписаноедноселовГалиполи,спадащокъмдоменанавизантийскияимператорЙоанІІКомнин(1118–1143),коетоносиочевиднонегръцкотоимеДадуна.20

Няколкото предложени отЙордан Заимов етимологии издаватнесигурност при възстановявяне напроизхода на името Дадо. Изглеждаобаче, че Дадо също няма славянскипроизход, а е отново скито-сарматскоиме, тъй като срещаме антропонимаДадас (Δάδας) в единнадписотАнапаотІІ–началотонаІІІвексл.Хр.21Дадаснееединичнанаходка,асесрещаобщо19пътивразличнинадписивСевернотоПричерноморие.

5.Дамар(Обро Дамар,махалаАяСлая,Солун,началотонаХVІвек).22ВалериСтояновсвързваиметоДамарстюркскотоdamar“жила,жилка;сприхав,избухлив, гневлив (нрав)”.23 Тази думасе среща и в някои от българскитеговорисъсзначениена“жила,жилка”ипоначалосесвързвастурскотоdamarсъссъщотозначение.24Добрееобачедасеобърневнимание,чевмногопо-древнивремена е съществувало идентично позвучене скито-сарматско лично име. Ведин надпис, открит в Керч и отнесенкъмпърватаполовинанаІІІвекпр.Хр.четем:“Сосий, син на Дамар(Δαμάρης), амисиец; Мания, жена на Сосий”.25

6. И н а к (Инак Петко, селоМихалци, Търновско, средата на ХVІвек).26Тозиантропонимиматоченскито-сарматски паралел. На един надпис отвторатаполовинанаІвексл.Хр.,откритвКерч,сечетеиметоИнах(’Ιναχος).27

7.Катан е (ВеликоТърново,1516–1517 г.).28 Този антропоним не евключенвименниканаЙорданЗаимов.Той е отбелязал само името Катин,коетоспореднегоесъставеноотКато + -ин,идващоотженскотоимеКата, атоотЕкатерина.29Тазиетимологияимаедно слабо място, а именно че мъжкоимееизведеноотженско(вбългарскатаименна система се наблюдава тъкмообратнотоявление),асамотоженскоимеесъкратеноотгръцкоженскоиме,коетопрезXV–XVI век, а и по-рано е билонапълнонепопулярносредбългарите.

Имена като Катин, Като иособено Катане могат задоволителнодасеетимологизиратнаиранскапочва.Известният руски (съветски) иранистЙосифОранскийанализирасведениятанаантичнитеисторициАрианиКвинтКурций Руф, споменаващи, че единот организаторите и ръководителитена борбата срещу македонците наАлександър Велики в южната частна Средна Азия се наричал Катанес(Κατάνης)илиКатенес(Catenes).Катанбил довереник на сатрапа Бес, но по-късно заедно със Спитамен пленилиБес и го предали наАлександър в 329г. пр.Хр. След това двамата вдигналивъстание срещу македонците вБактрия и Согдияна в 327 г. пр.Хр.Историческият контекст не оставясъмнение, че Катан е принадлежалкъм някоя от източноиранските(скитските) народности. Оранский



12

историяна базата на известната езиковазакономерност, според която преходътнадревноиранскотопоствокално-tдава-l в пашто, смята, че древноиранското*Katāna би трябвало да се отрази въвформатаKalān.Подобнадума(kalon)съсзначениена“голям,старши,главен,глава”еширокоразпространенавсъвременниятаджикски език, в персийско-таджикските говори в Афганистан иизобщонаизтокотперсоезичнатазона.В други източноирански местни езицикатоваханскиипо-севернитеягнобскии новосогдийски древноиранскотопоствокално -t се е запазило.Следователно в някои източноиранскиговориоттозирайонмогатдасеочакватотражениянадревноиранското*кatānaсъс запазено поствокално -t. Катотакива Орански посочва шугнанското,бартангското и рушанското katanák,дарвазкотоkataná(вЮженТаджикистан)–всичкисъсзначениена“голям,старши,главен”.НаредстоваЙосифОранскийдобавя ягнобското kátta “голям”,шугнанското kat(t)ā́ “голям, велик;едър, порастнал”, рушанското kat(t)ā“голям старши”, таджико-узбекскотоkátta “голям”, орошоро-бартангскотоkatta, ишкашимското katā, дарвазкотоkatá,хазарейскотоkatā,афганскотоkatáвсичкисъсзначениена“голям”.Думатаkatta е засвидетелствана и в редицатюркскиезицивСреднаАзияиИзточенТуркестан,нонеиизвънтехнитепредели,което дава основание на Оранский дапредполага нейния ирански произход.Въз основа на това той заключава,че името Катан (Κατάνης, Catenes)означава“голям, старши, главен, глава,началник”.Оранскийобръщавниманиеи на засвидетелстваните в гръцкинадписи от Северното Причерномориескито-сарматски имена като Каттас

(Κάττας – Анапа, средата на II вексл.Хр.),30Катион иКатокас ([Κ]ατίωνиΚατόκας–Анапа,II–IIIвексл.Хр.).31Към тях той прибавя и записаното отДиогенЛаертскискитскоимеКадонидас(Καδονίδας),отразващопо-късенпреход-t>-d.Оранскийсъобщава,чевгръко-латинско предаване на древноиранскиимена освен патронимичният суфикс-анес (Митранес) се среща и -енес(Митренес),коетообясняваивариантитеКатанесиКатенес.32

Близко до Катанес, Катенес еи записаното през II–III век в Анапана Таманския полуостров лично имеКатокас.Абстрахирайкисеотгръцкиясуфикс-ас,стигамедоосноватаКаток(а).На свой ред тя е почти идентичнас антропонима Котоко (несъмненонеславянски, макар и лабиализиран),записан в X век при манастира присело Равна заедно с имена като Курт,Испор, Нелаи, Чото и известен бройгръцко-християнски имена.33 ПодобноимееноселиуправителятнаобласттаКутмичевица,замененоткнязБорисІсДомета–Котокий.

С оглед на тези бележкиоснователно може да предположи, чебългарските имена Катане, Катин,Като (и изобщо такива, съдържащикорена Кат-) са от ирански (скитски,сарматски) произход и също иматзначение на “голям, висок, израстнал,главен,старши”.

8.Смурд(Иван, син на Смурд,село Калтинец, Горнооряховско, днесслятосграда,средатанаХVвек).34

Смурго(Боче Смурго,селоЧарава,т.е.Царево,днесДелчево,Щипско,1576г.).35НямалогикаантропонимътСмурд(и вариантът Смурго със замяна д>г)дабъде съпоставян сдумата “смърдя”.




-http://nauka.bg-

историяСмурд обаче има свой великолепенскито-сарматски прототип. Единнадпис, открит по всяка вероятностоколоКерчидатиранкъмІVвекпр.Хр.,гласи: “Бастакас, син на Смордо(Σμόρδος)”.36 Това име е било оцелялосред населението на Украйна чак доХVІ век и то точно в тази му форма.Розалия Керста споменава някой си“Киндина Хомяка Смордовского”, катосеспираединственонаКиндин,скъсенвариант на Акиндин, но не анализираантропонимаСмордо.37

Двеста години преди изсичанетона надписа от Керч, в VІ век пр.Хр.персийският цар Камбис е ималбрат, записан от Херодот катоСмердис.38 Пак Херодот споменаваедин персийски военачалник на имеСмердоменес (Смердомен), който билсред приближените на цар Ксеркс повремето на похода срещу гърците.39Древноперсийските имена Смердис иСмардис означават “високопоставен,възвишен,издигнат”.40Логичноедасевъзрази, че междуХV век сл.Хр. и ІVвекпр.Хр.лежат1700–1800годинииетруднодасеправивръзкамеждуимена,разделени от такъв огромен времевиинтервал.Обачеспецифичнотозвученеи струпването на съгласни в именатаСмордо и Смурд говорят в полза наприемственост между тях, а не заслучайносъвпадение.

9.Согач(Ненче, син на Согач,селоЧагор, Битолско, 1468 г.).41С о г-у н (1690 г.).42В антропонимитеСогачи Согун основата определено е Сог-.Тя представлява интерес, защото имапаралел в лични имена от СевернотоПричерноморие.ВнадписотградищетоТанаисвустиетонарекаДонотІ–ІІвексл.Хр. се среща името Сог (Σόγος).43

В надпис от Керч от ІІІ век сл.Хр. сесреща абсолютно същото име.44 Още4–5 имена Сог са засвидетелствани внадписимеждуІІвеки244г.Можедасепредполага,ченашитеантропонимиСогачиСогунсенамиратвпрякавръзкасгорнитескито-сарматскиимена.

10. Т а р о (Дуйко, син на Таро, село Песошница, източно отЛерин, днес Анахорион, 1481 г.).45АнтропонимътТароимасвойпрототипв земите непосредствено на север отДунава.СледпотушаванетонабунтанатракиецаВиталианпрезесентана515г.единотнеговитеофицеринаимеТаррах(Ταρράχ), “най-свирепият от хуните”,билпленен,измъчваниизгореннакладав град Халкедон. Ото Менхен-Хелфенотбелязва,чеТаррахнеетюркскоиме.46НикакнееизключенотозиТаррахдаебилбългарин, а не хун.Известно е, чеВиталианеразполагалсголемивоенничасти, съставени от хуни и българи.НодорииТаррахдаебилхун,тованеозначава, че този антропоним не билразпространен и сред българите, кактои предполага възможността Таро да екъсен вариант на Таррах. Напримерпрез ІХ век е известен един българскиуправителнаМакедониянаимеТаридин,вкоето-динесуфикс.Персо-арабскиятавтор Ат-Табари пък споменава заединцарнаКишвСреднаАзиянаимеТаран.47

Таро, Таридин иТаррах (или по-скоро Таррак) могат без затруднениеда бъдат етимологизирани на иранскаезикова почва. Дигорските (диалект наосетинския език) tar и tarug означават“мрачен, сумрачен; мрак, тъмнина”.Кюрдското tari, белуджийското tārink,афганскотоtōrозначават“тъмен,черен”.Персийското tār, tārīk имат смисъл на



история“тъмен, мрачен”, средноперсийското(пехлевийското) tārīk значи “тъмен”и отново пехлевийското tar – “тъма”.Согдийското *tarāk (t’r’k) е “тъмен,тъмнина”, партското tār също значи“тъма”,асакскотоttāra-“тъмен”.48

От горните примери личи, чеТаррахиТаридинсаотиранскипроизход.Таро, като производно от предходните,изглежда също е българо-иранскиантропоним. Всички те имат иматзначение наЧерньо.Подобни българо-славянскиименасесрещатнееднократновосманотурскитерегистриотХV–ХVІІвек – например Черно, син на Михно(село Речин, днес Ресен, Търновско,средатанаХVвек)49илиЧерньо Кирил (село Борово, Гоцеделчевско, 1473–1520 г.).50 Интересното е също така,че согдийското *tarāk практически еидентично със споменатото вече имеТаррахилиТаррак,“най-свирепият от хуните”. Идентично име се крие и втопонимаТарахинци(сдругоимеГорноГуново), село, записано през ХVІ веквЩипско.51 Името е засвидетелстванооще в 1335 г. в грамота на сръбскиякралСтефанДушан.Къмтазипоредицаследва да се прибави и името на рекаТара, една от двете реки, образуващиДрина. Най-вероятно Тара означавапросто Черна, едно типично забалканскатахидронимияназвание(срв.например с Бели и Черни Дрин, БелииЧерниОсъм,БелииЧерниВит,БялаМестаиЧернаМеста,БелаРекаиЧернаРекавЗападнитеРодопи,ЧернииБелиЛом вИзточнаБългария, рекаЧерна вЮжнаМакедония).Трудноеобачедасепредставим,чесърбисадонеслииметоТара.

Такиваантропонимисаотбелязаникато лични и бащини имена не само вХVвек, а във втората четвъртнаХVІІ

век в католически документи: Тарьо Драгулинов,Васил Тарьов (селоБелене,1626г.),Тарьо Гульов(селоБелене,1637г.),Стоян Тарьов(селоОреше/Орешане,1637г.).52

11.Ходор (ХодорЛучка,син на Кабал,селоДечире,местоположениетому не е установено, вероятно се енамирало около с. Червен, Русенско,началото наХVІ век).53 АнтропонимътХодорнееразгледанотЙорданЗаимов,а Валери Стоянов го определя като“антропоним с неясна етимология”.Иметосеесрещалопрезсредновековиетона територията на Украйна, а и днессъществува като фамилия. РозалияКерста е открила в документи от ХІV– ХV век имена като Ходоръ, Chodor,Chotko, Ходко, които тя счита завариантинаФеодоръсхарактернатазаукраинскатаантропонимия замянаф > х.54ВдействителностобачеиметоХодорпри българи и украинци не идва отФеодор (форма,коятонавсичкоотгоренесесрещаприбългарите),аимаскито-сарматски произход. На един надпис,открит вАнапа (Тамански п-в., къдетовпрочем се е намирала и Кубратоватастолица Фанагория) и датиран къмвторатаполовинанаІІ–началотонаІІІвексл.Хр.,сесрещамъжкотоимеКодора(Κοδόρας)–“Сармат, син на Кодора”.55Изразено е предположение, че иметоКодорапроизлизаоттопонимаКодори–рекавАбхазия,южноотСухуми,56макарчепо-логичноедаестаналообратното.

Това име е съществувало средбългаритеипредиХV–ХVІвек,защотоеоткритпръстен,вероятноотХІІІ–ХІVвек,снадпис“Ходоров пръстен”.57

Като топонимичен паралел наиметоХодорсиструвадасепосочиселоХодоровче,записановосманскидефтер




-http://nauka.bg-

историяпрез1606г.Днесселотоеизвестноподимето Одъровци, Софийско.58 Същатаметаморфоза от по-старо Ходоровци епретърпяло и името на днешното селоОдоровци, разположенона северозападот Брусарци, Ломско. Не е изключеноподобен да е произходът и на именатана селата Одърци (северозападно отОброчище,Балчишко),Одърне(западноот Левски), както и на село Одрено,Кривопаланско, записано като Одренеоколо1642г.59

12. Ш а в (Лагатор Шав,село Кюлефча, Шуменско, 1548 г.).60Антропонимът Шав не е разгледанот Йордан Заимов. Той има достастранно звучене,нобимогъллеснодасе етимологизира на иранска езиковапочва.Ягнобскотоsāwозначава“черен”;същотозначениеиматосетинскотоsaw,согдийското *šāw (š’w), хорезмийскотоsāw,партскотоsy’w(отнегопреминалов староарменския като sеaw, сега sew– “черен”). Сакското śava означава“медночервен”, а древноиндийскотоśyāva,śyāma“тъмнокафяв”.СпоредВ.И.АбаевоттозитипсаискитскитеименаСиавос (Σιαυος), Сиавакос (Σιαυακος),Сиавагос(Σιαυαγος),Савагос(Σαυαγος),Созирсавос (Σοζιρσαυος “СмуглиятСозир”). Абаев дори етимологизираетнонима“савромати”като“смуглоръки”–saw-ærm-a-tæ.61

Същото име, и то тъкмо въвформата Шав, срещаме и в единалански (или по-скоро сарматски)надпис от Одеса от ІІ в. сл.Хр. – “Аз Хал [направих]подарък на Виссе. Това вретено [надписах]на моя съсед Шав”(“ÆзХъалмæлæварВиссæн[кондтон]айуæфæнълмæсъхагШавфъм[ста]”).62

Съществуват два пътя за появата

иоттами за запазванетовбългарскатакъсносредновековна антропонимия напоместените и анализирани по-горескито-сарматски имена. Единият е теда са пренесени от установилите сев периода ХІ–ХІІ век в нашите земипеченеги или по-скоро от куманите,заселвали се на отделни вълни южноот Дунава в промеждутъка ХІІ–ХІІІвек.Известно е например, че в 1241 г.от Унгария в България се прехвърлят40 000 кумански семейства.63СъгласноустановенатазапеченегитепрезХІвекотпроф.ОмелиянПрицакпропорциянабойциспрямоостаналотонаселение1:7,64общиятбройнатезихораебилоколо280 000 души. Османските регистриобачевповечетослучаипоказватдобрасъхраненостнаиранскитеформи,коетосочи,четезиантропонимисадонесенинаБалканитеотнарод,койтоеконтактувалпрякосъсскито-сарматскотонаселениев Северното Причерноморие. Когатопрез ІХ век печенегите навлизатзападно от река Дон, а век по-къснотам се установяват куманите, старотоиранско население на областта отДон до Днепър е било вече силнооредяло вследствие на продължиливекове процеси на асимилация соколните славянски или неславянскитюркоезични и угрофиноезичниетнически групи. По тази причина есъмнителнокуманитеилипеченегитедасаизигралиролятанаантропонимиченпосредник между скито-сарматскатаи късносредновековната българскаименнасистема.

Съмнително е и въпроснитеименада садонесениот една групаот16 000 алански заселници, установилисепонашитеземислед1301г.,защототесабилипочтинапълноизтребениоткаталонските наемници (каталаните)



16

историяна византийска служба през 1306г. Оцелели само 300 души, кактосвидетелства участникът в събитиятаРамонМунтанер.65

За разлика от куманите ипеченегите,доведенитенаБалканитеотАспарухиКубербългарисаконтактувалинепосредствено със скито-сарматскотонаселениевСевернотоПричерномориенай-малкото в периода между ІІ и VІІвек сл.Хр., както това личиотданнитеот различни писмени паметници, в т.ч.иарменски.Согледнатовалогичное тези българи да са взаимствали ипо-късно пренесли южно от Дунаваразличнискито-сарматскиличниимена.Товасепотвърждаваиотгеографскоторазпространение на анализираните по-гореантропоними

ПъРви основен РАйон

БРой втоРи основен РАйон

БРой

Никополско 1 Гоцеделчевско 1

Плевенско 1 Солунско 2

Търновско 4 Битолско 1

Горнооряховско 1 Леринско 1

Шуменско 1 Щипско 1

Русенско 1

Първият основен район, кактоличи, обхваща земи на заселване наАспаруховитебългари.Вториятосновенрайоннапълносъответстванаобластта,заета от Куберовите българи, очертанапо исторически и археологическиданни – от Западните Родопи презСолунско до Охрид. Това сочи, ченай-вероятно именно Аспаруховите иКуберови българи са донесли редките

инеобичайнизаслуханасъвременникаскито-сарматски племена южно отДунава,анемногопо-къснитепеченежкиикуманскипреселници.

съКРАЩениЯГИБИ–ГръцкиизворизабългарскатаисторияТИБИ–ТурскиизворизабългарскатаисторияТДИМН–Турскидокументизаисториjатанамакедонскиотнарод

БеЛеЖКи:

1Мутафова,К.СтаропрестолниятТърноввосманотурскатакнижнина.В.Т.,2002,с.2592Пактам.с.2593Илчев,Ст. Речник на личните и фамилни имена у българите. С.,1969,с.56

4Толстов,Сергей. Древний Хорезм. М.,1948,с.2355 Ал-Масуди. “Золотыероссыпи.”–ШмидтА.Н.МатериалыпоисторииСреднейАзиииИрана//УченыезапискиИнститутавостоковедения.М–Л.,1958.Т.XVI.ВИнтернетнаадрес:www.vostlit.narod.ru6Цветкова,Б. Откъси от регистър за ленни владения в Западните Родопи и Серско. – Родопски сборник. Т. 1. С.,1965,с.2857Корпусбоспорскихнадписей.М-Л.,1965.Надписи№929и№934,с.515,5188Пактам.Надпис№638,с.3729Пактам.Надпис№645,с.37710Каховский,В.Ф. Происхождение чувашкого




-http://nauka.bg-

историянарода. Чебоксары,1965,с.19611“ВилаетотДолниДебар.Опширенпописендефтер№508од1467година.”ТДИМН3.Скопjе,1976,с.33212Цветкова,Бистра.Цит.съч.с.31113ОткъсотподробенрегистърнасолунскитежителиотначалотонаХVІвек.ТИБИ3.С.,1972,с.40314Стоянов,В. Историята на изучаването на Codex Cumanicus. Кумано-печенежки антропоними в България през ХV век. С.,2000,с.22715Wójtowicz,M. Древнерусская антропонимия ХІV–ХV вв. Северо-Восточная Русь. Poznań,1986,с.17916Корпусбоспорскихнадписей.Надпис№737,с.42517“Надписинавладетелииболяри.”ХИБ2.С.,1978,с.30018“ОткъсотрегистърнавойнуциотЯмболско,Бургаско,Айтоско,Сливенско,Котленско,Шуменско,Провадийско,Силистренско,Русенско,Свищовско,Никополско,Търновско,Плевенско,Ловешко,ВрачанскоиОряховско.”ТИБИ5.С.,1974,с.7719Заимов,Й. Български именник. С.,1994,с.7820“TypicaMonasteriorumEvergetidisPantocratorusetArchangeliMichaelis.”ГИБИ7.С.,1968,с.12621Корпусбоспорскихнадписей.Надпис№1182,с.69922“ОткъсотподробенрегистърнасолунскитежителиотначалотонаХVІвек.”ТИБИ3.С.,1972,с.39923Стоянов,В.Цит.съч.с.24724Вж.например: Узунов,Г. “Изразисдумиоткопривщенскияговор,коитосезаместватвечеслитературнидуми.” – Роднареч.Кн.5,С.,1943,с.200;Хитов,Хр. “РечникнаговоранаселоРадовене,Врачанско.”–Българскадиалектология.Кн.ІХ.С.,1979,с.23925Корпусбоспорскихнадписей.Надпис№249,с.19126“ОткъсотподробенрегистърнамюлковеивакъфивСевернаБългарияотсредатанаХVІвек.”ТИБИ3.С.,1972,с.43227Корпусбоспорскихнадписей.Надпис№397,с.26228Мутафова,К.Цит.съч.,с.28129Заимов,Й.Цит.съч.,с.11830Корпусбоспорскихнадписей.Надпис№114031Пактам.Надписи№1140и117932Оранский,И.М. “Кименибактрийского(?)вождяΚατάνης(IVв.дон.э.).”–ЦентральнаяАзиявКушанскуюэпоху.Том1.М.,1974,с.339–34233 Попконстантинов,К.“Новиданнизапрабългарскатаантропонимия.(Поепиграфски

данни).”–Българскивекове,№2,2000,с.3634“ОткъсотрегистърнатимаривТърновскоотсредатанаХVвек.”ТИБИ1.С.,1964,с.5235“Подробенрегистърнаджелепкешанивбългарскитеземиот1576г.”ТИБИ3.С.,1972,с.14936Корпусбоспорскихнадписей.Надпис№171,с.15837Керста,Р. Украïнсска антропонiмiя ХVІ ст. чоловiчi iменування. Киïв,1984,с.4738Херодот. История. Част І. С.,1986,с.18139Херодот. История. Част ІІ. С.,1990,с.18140Затазисемантикавж.вИнтернетнаадрес:www.jahani.com/pnames/parsi/boys41“Битолсканахиjа.Опширенпописендефтерброj993и998од1468година.”ТДИМН2.Скопjе,1973,с.18142“Султансказаповедотдекември1690г.довлашкиявойвода.”–Документизабългарскатаистория.ТомІІІ.ПодбралипревелП.Дорев.С.,1940,с.2643Корпусбоспорскихнадписей.Надпис№1256,с.74644Пактам.Надпис№36,с.4345“Леринсканахиjа.Опширенпописендефтерброj16од1481година.”ТДИМН2,Скопjе,1973,с.27546Maenchen-Helfen,Otto. The World of the Huns. Los-Angeles–London,1973p.42147“История” ат-Табари. Избранные отрывки.Ташкент,1987,с.34848Запримеритевж.Абаев,В.И. Историко-этимологический словарь осетинского языка. Том3.Л.,1979,с.229-3049“ОткъсотрегистърнатимаривТърновскоотсредатанаХVвек.”ТИБИ1.С.,1964,с.4850Цветкова,Б.Цит.съч.,с.30651“Штипсканахиjа.”ТДИМН5.Кн.2.Скопjе,1980,с.20752Милев,Никола. Български лични и семейни имена от ХVІІ век. – ИзвестиянаНароднияетнографскимузейвСофия.Кн.3–4,1921,с.155,159,16053“ОткъсотподробенрегистърнатимаривИзточнаБългарияотначалотонаХVІвек.”ТИБИ3.С.,1972,с.37354Керста,Р.Цит.съч.,с.6355Корпусбоспорскихнадписей.Надпис№1134,с.66656Б.И.Надэль.“ОноматологияантичногоПричерноморья”.–Вестникдревнейистории.М.,1956,кн.4,с.7557“Надписи на пръстени.”–Дуйчевъ,Иванъ.Изъстаратабългарскакнижнина.Том2.С.,1944,с.27558“НепъленрегистърнабащинивСофийско,



18

историяПиротскоиПернишко.”ТИБИ5.С.,1974,с.23459“СписъкнаселищатаибройнадомакинстватавКюстендилско,облаганисджизие.Около1642г.”ТИБИ8.,С.,2001,с.13060“ОткъсотрегистърнавойнуциотЯмболско,Бургаско,Айтоско,Сливенско,Котленско,Шуменско,Провадийско,Силистренско,Русенско,Свищовско,Никополско,Търновско,Плевенско,Ловешко,ВрачанскоиОряховско.”ТИБИ5.С.,1974,с.13361Абаев,В.И. Историко-этимологический словарь осетинского языка. Том3.Л.,1979,с.42-3

62Турчанинов,Георгий. Памятники письма и языка народов Кавказа и Восточной Европы. Л.,1974,с.62-363 Павлов, Пламен. “ПовъпросазазаселваниятанакуманивБългарияпрезХІІІв.” –Вторимеждународенконгреспобългаристика.Том6.С.,1987,с.629исл.64Прицак,Омелян. “Печенегите(примерзасоциалнаиикономическатрансформация)”.–Ави-Тохол,Кн.5,1996,с.1365РамонМунтанер.Хроника.С.,1994,с.73-4



НОВОВБГНАУКА:->ИзворизабългарскатаисторияT.Jonchev:“ВтозиразделщесекачваттекстовенаизточницизаисториятанаБългарияибългарите-преимущественозасредновековнияпериод.Освениздаденитевпоредицитена“Изворизабългарскатаистория”(ГИБИ,ЛИБИ,ТИБИипр.)източници,съществуватощезначителенбройданни,пръснатинаразличниместа,коитовъобщенесапубликуванинабългарскиезикикоитопорадитовачестооставатвстраниотвниманиетонаизследователите.АмбициятанаБГНаукаедасъбере,преведеипубликувавтозиразделмаксималенбройтакиваданни,задастанаттеобщодостъпнивединдостатъчномодерениизползваемкактозанауката,такаизалюбителитевариант.Всякаотварянатуктемащебъдеозаглавяванасиметонаизточника,накоготоепосветенаищесъдържа:1.Преводнаизворовиятекстнабългарскиезикспояснителнибележкикъмнего-впървияпостингнатематаиликатоприкаченкъмнегофайл.2.Повъзможност-паккатоприкаченфайлсканиранияоригиналнапаметника.3.Свободенкоментарпонаправенияпреводисъдържащатасевнегоисторическаинформация-впоследващитепостингинатемата.

Разбирасе,предвидтехнологиятанаработата,коятосеочертава,темите-понепървоначално-нямадабъдатподрежданивхронологиченредилипъкгрупиранипокритериязапроизходнаизточниците(гръцки,арменски,арабски,латински,домашниипр.),кактосепостъпвавакадемичнитеиздания.Нопреимуществотонаелектроннатасредавсравнениескласическитеизданияпозволяватовадабъденаправеновъввсекиединмомент,такачетоващесеслучипо-късно-тогава,когатощеимамевеченабранидостатъчноматериализаподреждане.

Идеятазапубликуваненановиданнинеизключвавразделадабъдаткачваниивечепреведени,издаденииразпространяванинабългарскиезикизворовитекстове.Нотоваепо-скоровъзможностзаединвториетапвработатанаекипа,койтобипревърналразделавпъленелектроненкорпуснаизворитезасредновековнатаистория,какъвтовБългариявсеощенеесъздаден.”

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8143



В331г.АлександърМакедонскизапо-чналпоходасинаизток.Катонапус-нал завоювания от негоЕгипет, къ-дето ласкателите жреци го обявили

за бог, царят преминал презСирия, пресякълЕфратиТигъриприселоГевгамеласесрещ-налсперсийскатавойсканаДарийII.Перситебили повече от гърците й те разполагали съсстрашнооръжие:пофланговетенаперсийска-таконницатръбелибойнислонове,авсредатанавойскатаблестелисогромнитесибронзовисърпове бойни колесници.Колесницата тряб-валодасеврязвавъввражескитередици,дагитъпческопитатанаконете,дагиосакатявасприкрепенитекъмколелатасърпове.Александърпритежавалощепо-страшнооръ-жиедисциплината.Строенатавправоъгълникмакедонска армиядействала като единчовек.Дарий избягал, оставяйки своята държавапроснатавнозетенамладиязавоевател...Катопреследвал противника, Александър нахлулдълбоко вАзия.Той смятал да заловиДарий

внеговатастолицаПерсепол.Персеполпадналбезбой,ноперсийскиятцарнебилтам.Катопревзел и разграбил двореца, македонскиятцарзаповядалдаизвикатсподвижиицитемунапирвзалата,къдетонаспециаленподиумсто-ялсвещенияттроннаперсийскитевладетели.Миндери,застланисъсскъпоценниматерииотсъкровищницата на двореца, били поставениоколо нареденитемаси.Пирували със свеще-нитесъдовеиприборинаАурамазда-боганаогъняисветлината.Залатаблестялаотзлатоисребро.Пирътнапобедителитепродължилце-лияден.Вечесесвечерявало,когатоопиянени-ятотвинотоиуспехаАлександърнеочакванозаявил: „Няма по-омразен град за гърците отстолицатанадревнитецареПерсепол:оттуксатръгвалибезбройнитепълчища,оттуксазапоч-валипрестъпнивойнисрещуЕвропа,отначалоДарийI,аследтоваКсеркс.Нашдългпредпа-меттанадедитениедаотмъстимнатозиградсразрушение.”Древниятлетописецразказва:„..Царятпръвподпалидвореца,аследнегогос-

ПЕРСЕПОЛистория

20



тите,слугите,наложниците.Просторниятдво-ренбешепостроеноткедроводърво,тобързосеразпалиипожарътсеразпрострянашироко.Когатовидяхатовавлагера,разположеннеда-лечеотграда,воините,мислейки,чеогънятепламналслучайно, затичаха, задаокажатпо-мощ,нокатоприближаватдопрагападвореца,те виждат, че сам царят все повече подсилваогъня.Катоплисналиводата,коятоноселисъссебе си, те сами започнали да хвърлят в огъ-нягоривенматериал.”Перситесепрекланялипред светлината. Животът им се представялкато борба на светлината с тъмнината. Аура-мазда,владетелятпацарствотонасветлината,олицетворявадобротоиистината,аАриман-владетелятнатъмнината—злотоизаблужде-нието.Новатагодинасепразнувалавденяназимнияслънчевкръговрат(22декември)ибилпразникнараждащатасесветлина.Презлятото„царятнацарете”сеспасявалотгорещинитевпланинскатарезиденцияЕкбатана(някогаЕк-батанабиластолицанаМилия).Няколкомесе-цавгодинататойпиелводаотцелебнияизворвСуза.(СузанякогабиластолицанаПерсия.)

ПерсийскиятцарпрекарвалдълговремеивъвВавилон,нам-големияграднаДревнияИзток,ноНовагодинатойвинагипосрещалвПерсе-пол.Вкаменистатаравнина,вбезплодната,изгоре-на от слънцетоместност, окръжаващаПерсе-пол,нямалонитообработениполя,нитосела,нито махали. Ако враг обсади столицата паПерсия,тойнебиималскакводахранисво-ятаармия.Естественататерасавъвформатанаправоъгълник, на която бил разположен гра-дът, на изток достигала до планински склон,а на север июг граничела с дълбоки долове.Оттритестранитябиланепристъпна,аотчет-въртатазападнатаималоизкопандълбокровиотдънотомустърчалиподобнинавълчизъбиколове.Надстенатасеиздигализеленивърхари.Средбезплоднатакаменистаравнинатеизглеждаликаточудновидение.Светлинатадаваживот.Натези,коитосепокланялипаАурамазда,подо-бавалодакопаятканали,даотглеждамдърветаданасаждажито.ИизкуствениятоазиснаПер-сепол символизирал победата на живота над

история



мъртвата пустиня, на светлината над мрака.ДългопрединастъпванетонапразникавПерсе-полпристигалцарскиядворимагите—жреци,накоитомълватаприписваласвръхестественасила.Следтовапристигалисдаровегостиотблизки и далечни сатрапии(административенорган).Задстенитенаградаизраствалмногоц-ветен лагер от палатки: в свещената столицаможелидаживеятсамопридворните,слугитеиотрядътконнителохранители.Всичковтозиградслужелонацаряисамонанего.Товабилград-дворецграднацарскитеарсенали,хамба-рииказнохранилища.Вграда,посветеннасветлината,нямалонитогробове, защото смъртта представлява мрак.нито храмове, защото светлината няма телес-наобвивкаинеможедабъдеизобразенавъввиднастатуяилиидол.Аурамаздаеабстрак-тен бог и доброто, което той олицетворявал,билоабстрактно.Тонебилодоброзаотделниячовек, тъй като в деспотиите наДревнияИз-токземеделецът,воинът, занаятчиятанебилинищодругоосвентухли,откоитоеиздигнатасградатанадържавата.ДобротонаАурамаз-даинанеговиянаместник—„царянацарете”—едоброзавсички:забогатияизабедния,зажрецаизавоина,зазнатниявелможаизачове-каотпростолюдието.Исеполучавалотака,чедоброиистинасесмяталосамоонова,коетоеполезнозацаряиокръжаващитего,азлоиза-блуждениевсичко,коетоевраждебноичуждозатях.Впразникпредиизгреванаслънцетоеднапро-цесия тържествено се изкачвала поширокатадвусводестастълбакъмвратитенаПерсепол.Вратитесеохранявалиотцарскатагвардияиотогромникаменнибиковесчовешкиглави.Ка-меннистражи,олицетворяващисилатаимъд-ростта,стоялиотдветестранинаарката,презкоятосеоткривализгледкъмдвореца,койтосесъстоялотмногоотделнипостройки.Теясносеочертавалинафонананебетоинаразсъм-ванеизглеждалисинкавочерни.Градътдворецбил сякаш огледало на Персийското царство.Както светлината, която озарява всичко и на-редстоваразкриваособенатаформанавсекипредмет,такаиПерсийскотоцарство,обединя-вайкиразличниземи,ненарушавалонитооби-чаите им, нито техния начин наживот. Доривсяка отделна част на Персия си имала своевъоръжениеисвоиначинзаводененасраже-нията.Наистинаперситепрекаралипрезсвоя-

тадържавапътища,покоитокъмстолицатасеноселицарскибързоходци,перситепоставяливъввсякаотзавоюванитестранипълновластнидиктаторисатрапи,нотованеизменяломногонещата.ОбединениетоподвласттанаПерсиянебилосъпроводеноскоренноунищожаване,настаротоиспреустройствонаживотапоновначин,подобнонатова,коетоноселинапоко-ренитенародизавоеваниятанаАсирияиВави-лон,апо-къснопоходитенамакедонскияцарАлександър.Наистина персите облагали победените с да-нък,ноданъкътнебилпо-голямоттози,койтопокорените народиплащалина своите владе-тели до поробването.Наистина персите билижестоки,нокойвониявременанеебилжес-ток?ВсякачастнаПерсеполскиядворецсъщотакаживееласвойособенживот.Приемнатазаланацаря—ападана—сеизди-галана високаплатформа от дялан камък, оттристранизаобиколенаспортики.Въглитенаплатформатасевъзвишавалимасивнитухленикули,които подчертаваликрехкосттанатъм-носивитемраморниколони.Всякаот36-теко-лониималависочинатанашестетажнозданиеибилатолковатънка,ченачовексеструвало,четящесесрутиотсобственатаситежест.Наглавозамайващависочинаколонатасеувенча-вала с позлатена каменна протома, състоящасеотдветуловищанабикове,сякашразрязанинаполовинаипоставениеднододруго.Прото-матаималадвеглави,состритесирогаустре-менивразличнистрани,ичетирисвитипред-никрака.Бикът в представите на персите бил свещеноживотно,носителнадоброисимволнасила.НякогавШумериВавилонглиненитеплатфор-мислужелизазащитанасградитеотподпочве-ниводи,наводненияиотяросттанавъстанала-татълпа.ВПерсеполвърхусухатакаменистапочва високите платформи били символичнипостаментинапочит.Сразстланатасипо зе-мятамасаплатформитеконтрастиралинарас-тящите към небето колони и на светлината,коятонахлуваламеждуколонитеподкедровияпокров.Както и в другите източни деспотии,персийските строители се стремелида създа-датколосални,подтискащичовекапостройки.НозаразликаотпостройкитевЕгипетиВа-вилон, където господстваламъртватамаса накамъкаилитухлите,вПерсеполеколосаленне

история

22



цялостният,анасечениятотколонитеипрони-занотсветлинатаобем.Главниятвходнаападанабилоткъмградски-теврата.Двустъпалнатастълба,приличащаналетящаптица,билатолковаполегата,чепонеябезособентрудможелдасеизкачиездач:ца-рятвлизалвападананакон.Върхустраничнитестенинастълбата,повра-титеистеннитенишисасезапазилирелефи.Етоцарятвстрогаивеличественапозасединатрона.Наднего—обточенспискюлииреснибалдахинотизвезана тъкан.Правинеподви-жен,царятгледавдалечинатанадвсички,кои-тосапреднего.Отзад,катоседържизаоблега-лотонастола,стоисинътнацаря,наследникътна престола. Долу, под краката на двамата,крачатвтриредициподаницитесподаръци,анадтяхекрилатиятдиск,символнаАурамаз-да. Това не е бог на слънцето подобноАтон.Заперситеслънцетоилунатасасвещени,тъйкатоизлъчватсветлина.Нотенесабогове.Бо-гътАурамазда—товасасамителъчинасвет-лината,тъйкатотесалъчинадоброто.Именнодобротопрославяцарятвсвоитенад-писи: „По милостта на Аурамазда построихтазикрепост...Построихясъвършенаипре-краснасъгласнонеговитежелания...ДапазиАурамаздаменимоятакрепост.“Върхудругрелеф—отновоцарят,пристъпващтържествено.Слугасветрилодържичадърнадглаватаму,пазейкицаряотпалещотослънце.Царят на Персия бил смятан за владетел наземятаиводата,ноистинскатавластсенами-раланевнеговитеръце,авръцетенанегови-те сатрапи и седемте велможи,които представлявали царскиясъвет. За разлика от египетскитефараони, властта на Дарий биласимволична,асамиятцарбилнетолкова управник, колкото сим-вол на единството на държавата,простряласеотиилскитебреговедонеизвестнитепустининаЦен-трална Азия. Сигурната ръка нахудожникаепредалаважнатаос-анкана„Царянацарете“,буклитенасложнатамуприческа,мекитегънкинадългатамуодежда,скъ-поценните украшения на ръцетеи шият. . . А сто царя в схваткаслъв.Тялотонаживотнотоена-прегнатодокраенпредел,неговитемускулиса

изпъкнали,муцунатамуеозъбена,лапатамуесграбчиларъкатанацаря.Ацаряевсетакавеличественоспокоен,кактоинадругитереле-фи.Тойсуверенвсилатасиинесесъмнявавпобедатанадлъва,кактоинадвсичкиврагове.ВПерсеполцарятенавсякъде.Царятсединатрона,царятвърви,царятналов,царят—ге-рой...Идоритам,къдетогоняма,тойнезримоприсъства.Неговото присъствие се чувствувасредверигатанаслугите,встрогияреднагвар-дейците,вбезброянаподаниците.Етоцарските телохранители.Технитефигуризаематпочтивсичкистъпаланастълбата,катосенареждаттувдългаравналиния, туизди-гайки се заедно със стъпалата.Тебилидесетхилядидуши.Товачислоникоганесепроме-няло:загиналиятилиранениятведнагасесме-нялотдруг.Оттукиназванието„безсмъртни“.Копието,украсеноотдолусъссребърнаябълка,отличавало гвардията на телохранителите отпроститевоини.Изображениянахорасжерт-воприношенияидаровеотдвайсеттесатрапии(области) украсяват сводовете на стълбите истенитенапорталитевПерсепол.Етомидий-цисфилцовикалпаци,сленти,падащипогър-ба.Тесавдългикоженигащи,пристегнатисколан, с ръкави почти до коленете, с обувки,силнопристегнати сшнурове.Те държатюз-дитенаконе.СледтяхсажителитенаСузаслъвове.По-нататъксалидийцитевдългиодеж-дискъсиръкави,навсекипрезлявоторамоепреметнатонещокатошал.Лидийцитесъпро-вождатцарскитеколесници.Аощепо-нататъкса жителите на Согдиана с каракулски овни,

Персийски войници, пазят двореца.

история



полуголииндийцисъссъдове,пълнисъсзла-тенпясък,арабивширокибурнуси(мъжкоиженсковръхнонаметалоскачулкаприарабитеиоедуниите.)начелонакамилскикерван,къд-рокосиетиопцисокапи(африканскоживотно,отсемейстовожирафи.)...Невъзможноедасеизброятвсичкиучастницивпроцесиите,чиетоизображениезаема200метра.Товасавсичкионези, коитоидваливПерсеполдапразнуватНовагодина,денянавъзраждащатасесветли-

на.Дълго продължавала церемонията на привет-ствиятаипрославянетона„царянацарете,ве-ликияцар,царянамногобройнистрани,царяна тази велика земя, разпростряла се надале-ко“.Аследтовацарятсъссвитатасиизлизалпреззападнияпортикнатерасатаиоттам,ми-навайки край тройния пилон, се отправял вмалкатазала.Там,вкръгананай-близкитеизнатните,започ-валпир.Наразкошнонареденатамасабляска-лиграпавиритонизавиносглавиналъвове,плоскичаши,украсенисорнаменти,съдовесдръжкивъвформатанакрилатикозли,блюдасрелефниорнаменти. . .Всичкотова сияело,преливалосеисблясъкасисъперничелосъсзлатото на украшенията — гривни, обици,огърлици. Празникът завършвал в троннатазала, където царят се появявал след пирше-ството.Отвсякастрананатроннатазалаималоподе-

сетколониспротонивъввиднадвуглавиби-кове.КолонитебилистоизалатасенаричалаСтоколонна.КактоидругиятдворецнаперсийскитецаревСуза,такаидворецътвПерсеполбилстроенотцялаАзия.„Дървото,нареченокедър,билодо-караноотпланинитенаЛиван.АсирийцитегодокаралидоВавилон.Дървото,нареченояка,докарали отГандара.Употребеното тук златобилодокараноотЛидияиБактрия.Камънитекатакисикат,използванитук,докаралиотСо-гдиана.Употребеното тук сребро и бронз до-каралиотЙония.СлоноватакостотЕтиопия,Индия и Арахосия. . .“— разказва древниятнадпис за строителството на двореца в Суза.Отчетиритестранивтроннатазалаималоподвевратисъсстълбовеотчеренбазалт.Еднатавратабилазапаря,адругатазаподаниците.Царят сядална златния трон в средатана за-лата. Широко разположените колони не пре-чели да се види величествената му фигура внесгьващи се одежди.На стъпалата на тронастоялиседемвелможи,седемглавнисъветни-ци,заобикалящицарятака,кактоседемтепла-нетизаобикалятслънцетоиотразяватнеговатасветлина.По-долустоялителохранителите,от-зад—ветрилоносците,аоколотях—свитата.Разноцветната пирамида от облекла сякаш себореласедноцветиетонаархитектурата.Чер-ниятбазалтнастълбовете,подпиращивратите,тъмносивиятмраморнаколоните,потъмнели-ятотвреметокедърнасводоветеи средтоваеднообразие—златото,покриващопротонитеибляскащовърхуцветнитекоприненидрапе-рииипридворнитекостюми...Подадензнакпускалипратеницинасатрапи-ите.Минавайки покрай царя, те ниско му сепокланяли и трупали в подножието на трона

Окапи - високо е около 1,80 м. и тежи 230 кг. От семейство Жирафи.

история

24



данъка,събранзагодината.УпоениятотпобедитеАлександърсмяталсебеси за бог. И. не само затова, че египетскитежреци от храма в Тива го обявили за син наАмон,ноипорадитова,чевръцетемусеока-заласнищонесравнимавласт.Наземятавсич-котрябвалодапрославяАлександър,авсичко,което не отговаряло на култа намакедонскиязавоевател,трябвалодабъдепредаденоназа-брава.Персепол, град в пустинята, далече откерванджийски пътища, град без храмове истатуинабогове,напомнялзачуждовеличиеизачуждавеликакултура.Александърнетърпялнищо„чуждо“,нищо,коетотойнебимогълданаправи„свое“.Всичко,коетонеприличалонаелинско,билозанеговарварскоидоривелин-скатакултуратова,коетоговорелозасвободаидемокрация,муизглеждалоподозрително.Александър презирал безволевияДарий, пре-зиралперситезалипсатанатвърдавластутях,атяхнататърпимосткъмчуждивъзгледисмя-тал за сроднана безредието в тяхната армия.Аперсийскитебогове?Тенеприличатнитонасамия Александър, нито на гръцките богове,нитодоринаегипетскитебогове,преклонили

се пред завоевателя, тъй като със светлинатанищонеможедасесравни...Тесъщотрябва-лодабъдатзаличениотпаметтанахората.ЗаАлександърбилачуждавяратанаперситевборбатанадобротоизлото.Той,Александър,начелонажелезнитередицинасвоятафалан-га—ебогисиннасамотослънце,тойсамевъплъщениенадобротоивсичко,коетоправиилимислиданаправи,всичкисадлъжнидагосмятатзадобро.Персеполбилизгорен.Великиятграднадрев-ността се превърнал в развалини за няколкочаса.ДнеснакаменистатапочванаЦентраленИрансасезапазилисамоизкуственитетерасинаапа-данаитроннитезали.Отломъциотколосалниколони,крилатибиковеирелефистоятподот-критонебе,смайвайкималобройнитепътнициитуристи,коитонебезтрудседобиратдотукотмноголюдниязеленШираз.

Из „Покриви на живота“

история



Уставът на Съюза на Хърватските съдии е приет на Събрание на Съюза на 28 март 1999 г. в Загреб, изменен и допълнен от Събранието на Съюза на 11 юни 1999 г., 20 май 2000 г., 28 февруари 2003 г., 5

март 2004 г., 3 декември 2004 г. и 16 декември 2005 г., така че измененият текст гласи:

история

26



У С Т А ВНА

СЪЮЗА НА ХЪРВАТСКИТЕ

СЪДИИ

оБЩи ПоЛоЖениЯ

Чл. 1. СтозиУставсеурежда:1. Названието,седалищетоизнакътнаСъюза.2. РаботнотоведомствонаСъюза.3. ПредставителствотонаСъюза.4. ЦелитенаСъюза.5. Дейности, чрез които се осъществяватцелите.6.ГласностнаработатанаСъюза.7.Членствоичленскивнос.8. Праваизадълженияначленовете.9. ВътрешноустройствонаСъюза.10.ОрганинаСъюза.11.ИмуществонаСъюза.12.Похвалиинагради.13.ПрекратяванедейносттанаСъюза.

Чл. 2. Съюзът на Хърватските съдии е доброволнаорганизация за сдружаване на съдиите вРепубликаХърватска,коитоработятзазащитаиустановяваненаобщицели,спазватзаконносттаиправилата,чрезкоитосеуреждатозиУстав.

СъюзътеЮридическолице.Юридическата дейност се осъществява чрезопис в регистър, който се води от държавенорган.Съюзът може да си сътрудничи със сходниасоциациивстранатаичужбина.

І. нАЗвАние, сеДАЛиЩе и ЗнАК нА съЮЗА

Чл. 3. Названието на Съюза гласи: ”съЮЗ нА ХъРвАтсКите съДии”.Съкратенотоназваниее:сХс.СедалищетонаСъюзасенамиравЗагреб.

Чл. 4. Освен названието на хърватски език, Съюзътможе да използва и названието на английскиезик, което гласи: ASSOCIATION OF CROATIAN JUDGES.

Чл. 5. ПечатътнаСъюзаекръгълсдиаметър35мм,накойтоеизписаноперифернопълнотоназвание,авсредатасенамиразнакътиозначениетонаседалищетонаСъюза.

Чл. 6.ЗнакътнаСъюзаеизработенвтрипреливащисе в центъра червени цвята, поставени впирамидаленред,вдвеоткоитосаочертанисбялцвятчаститенавезната.

ІІ. оБЛАсти нА Действие нА съДА

Чл. 7. Съюзът действа като ведомство вРепубликаХърватска.

ІІІ. ПРеДстАвитеЛство нА съЮЗА

Чл. 8. СъюзътсеръководиотПредседател.Председателятможедапрехвърляотделнизадължениянатретилица.ВслучайнавъзпрепятстваненаПредседателя,Съюзътсепредставляваотзаместник-председател.

история



ІV. ЦеЛи нА съЮЗА

Чл. 9. ЦелитенаСъюзаса:1. Прилагане и задължително спазване наКонституциятаизаконитекатовисшиправнии етични норми на гражданското общество,установени в Република Хърватска, която еправовадържава.

2.Спазваненезависимосттанасъдебнатавласт.3.Защитанадостойнствотонасъдиите.4. Гарантиране на подходящ социален иматериаленстатуснасъдиите.5.Защитанапрофесионалнитеинтереси.6.Образованиенасъдиите.

V. Дейности, ЧРеЗ Които се осъЩествЯвАт ЦеЛите нА

съЮЗА

Чл. 10. Целите,посоченивчл.9,Съюзътосъществявачрез:1. Постоянна отговорност за общественото иматериалнотоположениенасъдиите.2. Дейноучастиеворганизациитенасъдебнатавласт, както и в приемането на законови иподзаконовинормативниактове,свързанисъссъдебнатавласт.3. ПротивопоставяненавсичкинарушениянаУставаизаконитенаРепубликаХърватска.4. Противопоставяне срещу всяко незаконнотърсене на отговорност от съдиите приизпълнениенасъдебниядълг.5. Организиране на семинари във връзка сизменениеназакони,наотделниправнинормиидругиправила.6. Свързване и научно сътрудничество сЮридическияфакултетвРепубликаХърватска.7. Свързване и сътрудничество със сходнидружества в национален и международенмащаб.8. Издаване на специализирани списания,осъществяваненапубликациивсредстватазамасовакомуникация.

VІ. ПУБЛиЧност нА ДейносттА нА съЮЗА

Чл. 11.ДейносттанаСъюзаепублична.Тясеосигуряваиосъществявачрезправилнои достоверно осведомяване за членствотои публичността на неговата дейност и наорганитему.

Чл. 12. Заседаниятанасъюзнитеорганисаоткрити.Откритостта на заседанията може да бъдеизключенавследнитеслучаи:-когатосеобсъждатвъпроси,представляващидържавнатайна,- когато това се реши на заседанието порадиособеноважнипричини,предвидениотзакона.

VІІ. ЧЛенство и ЧЛенсКи внос

Чл. 13.ЧленуванетовСъюзаможедабъдередовноипочетно.Членове на Съюза могат да станат съдии отвсичкисъдилищавРепубликаХърватска.

На редовния член на Съюза предстои личноподписваненадекларациязапристъпванекъмчленство.ДекларациятазапостъпваневСъюзасесъхранявавАдминистративнияотдел.За почетен председател или почетен член наСъюзаможедасеизберелице,коетосъссвоята дейност допринася за развитиетои престижа на Съюза, за спазване наКонституцията и законността, към които сепридържа Република Хърватска като правовадържава.За присъждане на почетно членство се вземарешениеназаседаниенаСъюза.

Чл. 14. Съюзътводисписъкначленоветеси.

Чл. 15. ЧленоветенаСъюзаплащатгодишенчленскивнос.Заседанието на Съюза определя сумата начленскиявнос,анаорганитемуначислява50настоотчленскиявнос.

история

28



VІІІ. ПРАвА и ЗАДъЛЖениЯ нА ЧЛеновете

Чл. 16.Членовете на Съюза имат следните права изадължения:1.ДаучастватвработатанаСъюза.2.ДаизбиратидабъдатизбираниворганитенаСъюза.3.ДасепридържаткъмУставаирешениятанаСъюза.4.ДапазятидаиздигатавторитетанаСъюза.5.ДатърсятзащитаотСъюза.6.Даизползватвсичкипреимущества,коитопредоставячленствотовСъюза.7. Редовно да се осведомяват за работатана Съюза и неговите органи, както и заматериално-финансоватадейностнаСъюза.8.ДаизпълняватрешениятаипрепоръкитенаорганитенаСъюза.9.Редовнодасиплащатчленскиявнос.

Чл. 17. ЧленствотовСъюзасепрекратява:1.Срешениеотдлъжностнотолице.2. С писмена декларация за отказване отчленство.3.Вслучайнасмърт.4. Поради неплащане на членския внос за 3месецаотизтеклатагодина,вкоятоетрябвалодабъдеплатен.5.Изключване.

Чл. 18.Член на Съюза може да бъде изключен, аконаруши правилата на Устава или Кодекса насъдебнатаетика,иликогатосъссвоятадейностпречинаСъюза,респ.нанасящети.Решение за изключване вземаАдминистративниясъветнаСъюза

ІХ. вътРеШно УстРойство нА съЮЗА

Чл. 19. Съюзът има статут на ведомство, което сеподчиняванаРепубликаХърватска.

Съюзът има органи, които учредяват илизакриват общински, търговски и кметскисъдилища.Освен съдилищата в Сплит, Риека, Осиек иЗагреб могат да се учредяват и специалниоргани.Административният съвет или едно отопределенитесъдилищамогатдасъдействатзасъздаваненановиорганинаСъюзасъгл.ал.2натозичлен.Решение за учредяването на нови органи наСъюза влиза в сила, когато бъде прието отАдминистративниясъветнаСъюза.

Чл. 20.СпоредустройствотосисъюзътеЮридическолице.

Чл. 21. ГлавниорганинаСъюзаса:1.Събрание.2. Председател.3. Административенсъвет.

Чл. 22.ВСъбраниетонаСъюзаучастватвсичкинеговичленове.Събраниетозаседаваединпътвгодинатаисесвиква от Председателя, Административниясъветилинай-малко1/3отчленовете.

Чл. 23.Събранието избира за 4 години 5 членове наАдминистративниясъвет.Председателят, заместник-председателяти касиерът се избират от членовете наАдминистративниясъвет.Председателят на Административния съветедновременноеипредседателнаСъюза.Административния съвет се свиква понеобходимостилиединпътнадвамесеца.Заседанията на Административния съветсвикваПредседателятнасъюза.

Чл. 24.Членовете наСъюза имат право да разискватвсички въпроси, свързани с работата икомпетентносттанаСъюза.НаСъюзасечисли50настоприходотчленскиявносначленоветему,чиятостойностопределяСъбранието.Административниятсъветможедапрехвърли

история



наотделниорганидопълнителнисредства.

Х. оРГАни нА съЮЗА

Чл. 25.ПостоянниорганинаСъюзаса:1. СъбраниенаСъюза.2. ПредседателнаСъюза.3. Административенсъвет.4. Надзоренсъвет.5.Комисияпоетика.6. СекретарнаСъюза.Членоветенапостояннитеорганисеизбиратзасрокот4години.ВременнитеорганинаСъюзасеучредяватотАдминистративния съвет по предложение наПредседателянаСъюза.ПрирешениезаучредяваненавременниорганинаСъюзасеопределяитехниякръгнавлияниеи времето за функциониране. Мандатът начленовете на временните органи не можеда трае по-дълго от мандата на постояннитеоргани.

1. съБРАние нА съЮЗА

Чл. 26. Най-висшият орган на Съюза е неговотоСъбрание.Събранието избира представители наподчиненитесиоргани.Всекиподчиненорганима право на един представител от всекидесетичлен.

Чл. 27. СъбраниетонаСъюзаможедабъдередовноиизвънредно.РедовнотоСъбраниезаседаванай-малкоединпътвгодината.Събраниетосесвикванай-малко15днипредиобявяванетому.РешениетозасвикваненаСъбраниеможедасъдържапредложениезадневенред,завреметоимястотонапровеждане.

Чл. 28.ПредседателятнаСъюзасвикваизвънредно

Събраниепопредложениенай-малкона1/3отчленоветенаСъюзаилипопредложениенаАдминистративниясъвет.

Чл. 29. ПредседателитенаорганитесадлъжнидаосигурятприсъствиенатехенпредставителнаСъбранието.Събраниетоможедавземарешениевприсъствиенай-малконаполовинатаотчленовете.Прилипсанакворумновозаседаниесесвиквавсрокот30дни,катодотогаваСъбраниетоможедавземазаконнирешения,акоприсъстват1/3отпредставителите.

Чл. 30.На Събранието могат да бъдат поканени заучастиевработатамуидругилица,безправонаглас.ЗаработатанаСъбраниетосеводипротокол.Заседанието се ръководи от работнопредставителство,коетопредлагаПредседателна

Съюза.Решенията се вземат с явно гласуване и сазаконни, ако за тях са гласували повече отполовината присъстващи. По изключениемогатдасевзематрешениясмнозинство2/3,а именно за Устава, за неговото изменение идопълнение,кактоизапрекратяванедейносттанаСъюза.СъбраниетонаСъюзаможедавземерешениеизадругначиннагласуванепоотделнивъпроси.Чрез Правилник се определя избора наПредседателидругивъпросиотносноработатаигласуването.

Чл. 31.НаредовнозаседаниеСъбраниеторешава:1. УтвърждавапрограмазадейносттанаСъюза.2. ГласуваУставанаСъюза,неговотоизменениеидопълнение.3. ГласуваПравилниказаработатанаСъюза.4. Избира Председател и Заместник-ПредседателнаСъюза.5. ИзбираиосвобождаваотдлъжностчленоветенаНадзорниясъвет.6. Води дискусия по теми, зададени от

история

30



ПредседателянаСъюза,отАдминистративнияиНадзорниясъветиотСъветапоетика.7. Взема решение за званието на почетнияПредседател и почетните членове на Съюза,кактоизаотнеманеназваниятаим.8. Вземарешениезаприсъжданенапохвалиназаслужиличленовеиорганизации.9. ВземарешениеподругивъпросивъввръзкасдейносттанаСъюза.На извънредно или редовно заседаниеСъбраниетонаСъюзарешавапреждевременнотоосвобождаваненачленовете,коитоеизбрало.

2. ПРеДсеДАтеЛ нА съЮЗА

Чл. 32.ПредседателятнаСъюзаосигуряваправилнаизаконна работанаСъюза.СъбраниетоизбираПредседателзасрокот4години,катотойможедабъдепреизбиран.

Чл. 33.Когато е възпрепятстван, Председателят сезаменясъсзаместникпорешениенаСъветанаСъюза.Съветътима5подпредседатели.ЧленоветенаСъветасъдействатнаПредседателявдейносттаиобявяватповеренитеимзадачи.

Чл. 34.ПредседателятнаСъюза:1. Свиква заседание на Административниясъветипредлагадневенред.2. Утвърждава решенията на Събранието иАдминистративниясъвет.3. Подготвя и представя открита програма задейносттанаСъюзавстранатаичужбина.4. КонтролирадейносттанаАдминистративнияСъветнаСъюза.5. Извършва онези дейности, които са откомпетентността на Административния съветинетърпятотлагане.

6. Информира за дейността си Събранието иАдминистративниясъветнаСъюза.7. ИзвършвавсичкидейностинаСъюзаспоредкомпетентносттаси,кактоидейности,касаещиСъбранието на Административния съвет.СъветътеупълномощенотАдминистративниясъветвтезисидействия.

8. Носи отговорност за материалното ифинансовосъстояниенаСъюзанаХърватскитесъдии.

3. АДМинистРАтивен съвет

Чл. 35. Административният съвет на Съюза еизпълнителен орган на Събранието и задейносттасиотговаряпреднего.Представителят на ведомството вАдминистративниясъветеиПредседател.МандатътначленоветенаАдминистративниясъвете4г.Административният съвет взема законнирешения, когато е налице необходимотомнозинствоназаседаниетоначленоветему.Решенията се вземат с мнозинство надполовинатаотприсъстващитечленове.Административният съвет се събира поправилоединпътнадвамесеца.ВслучайнаневъзможностзаучастиевработатанасвиканотоСъбраниенаАдминистративниясъвет, Председателят може писмено даупълномощи друг представител и той даучаства в работата наСъбранието с правонаглас.Събранието на Административния съвет сесвикваотПредседателянаСъюза.Чл. 36.АдминистративниятсъветнаСъюза:1. Утвърждава предложенията за Устава инеговитеизмененияидопълнения.2. Взема решениекакдаизпълнявапрограмата,утвърденанаСъбранието.3. Утвърждавапредложениезафинансовпланисметка.4. Предлага на Събранието годишен отчет задейносттаси.5.Вземарешениезаосноваваненаклонове.6. Организира семинари и други прояви заквалификациянасъдиите.7. Избира секретар и касиер на Съюза, а попредложениенаПредседателянаСъюзаизбираедин или повече помощници на секретаря наСъюза.8.ИзбираподпредседателнаСъюза.9.Грижисезаинформираносттаначленоветеси.10.ОсноваваСъветпопредложениенаСъюза.11. Избира представители на Съюза внационаленимеждународенмащаб.

история



12. Взема решение по други въпроси споредкомпетентносттасиивръзкатасисдейносттанаСъюза.13. ВземарешениезапромянанаседалищетонаСъюза.14. Изисквапредварителнорешениезаоргана,койтоизбира.15. Гласуварешениезасвикванеипровежданена конференциина членовете наСъюза, каторъководидейносттанатезиконференции.

4. нАДЗоРен съвет

Чл. 37. НадзорниятсъветнаСъюзаима5членовеисеизбиразасрокот4години.ПредседателятнаСъюзаинеговиятзаместник,членоветенаАдминистративниясъветичленоветенаКомисиятапоетиканемогатдабъдатчленовенаНадзорниясъвет.Председателят наНадзорния съвет се избираотчленоветенатозисъвет.

Чл. 38.Събранието на Надзорния съвет се свикваот Председателя му според неговата личнапреценкапоисканенаостаналитечленовеилипоисканенаПредседателянаСъюза.СъбраниятанаНадзорниясъветсепровеждатнай-малкодвапътивгодината.Надзорният съвет взема решение, ако наСъбранието присъстват половината отчленоветемуитосабсолютномнозинство.Членовете на Надзорния съвет отговарят задейносттасипредСъбраниетонаСъюза.

Чл. 39. Надзорниятсъвет: - Проверява цялостното материално ифинансово състояние на съюза и извършванадзорвърхунего.-ПроверяваправилнолисеизпълняваУставаиостаналитеактовенаСъюза. - Запознава Административния съвет съссъстояниетонапрегледаинадзора.-ДаваинформациязаработатанаСъбраниетонаСъюза.

5. КоМисиЯ По етиКА

Чл. 39а.Комисиятапоетикасесъстоиот3-мачленове,

избраниотредоветенапостояннитечленовенаСъюза.Членовете на Комисията по етика се избиратот Събранието на Съюза с мандат 4 години,кактоиПредседателнатазикомисия,излъченотчленоветеим.

Чл. 39b.Комисията по етика взема решения смнозинствоотнадполовинатаотгласовете.

Чл. 39c.Комисиятапоетика:-тълкуваКодексанасъдебнатаетика, - предлага промяна в Кодекса на съдебнатаетика, - тълкувапромените вКодекса на съдебнатаетика по искане на членовете и органите наСъюза, - дава информация за дейността си наПредседателянаСъюзаинаСъбранието.Тълкуването на Кодекса на съдебната етика,даденоотКомисиятапоетика,обвързвавсичкичленове и органите на Съюза до вземане надругорешениеотСъбранието.

Чл. 39d.ПредседателятнаКомисиятапоетикаучаствавработатанаСъбраниятанаАдминистративниясъветнаСъюзабезправонаглас.

6. сеКРетАР нА съЮЗА

Чл. 40. СекретарятнаСъюза:

1. Следизаредовнотоприсъствие.2. Води Протокол на Събранията наАдминистративниясъветнаСъюза.3. Обявява специалните и други дейности,касаещи Председателя на Съюза,АдминистративнияиНадзорниясъвет.В дейността си секретарят на Съюзаноси отговорност пред Председателя иАдминистративниясъвет.Секретарятимапомощници.Секретарят и помощниците му пазятпрофесионалнатайна.Мандатътнасекретаряипомощницитемутечедоотзоваванетоим.

XІ. иМУЩество нА съЮЗА

история

32



Чл. 41. ИмуществотонаСъюзасесъстоиотпаричнисредства, недвижими имоти и други активисъгл.тозиУстав.

Чл. 42. Съюзът придобива имущество чрез приходиот:1. Членскивнос.2. Другиприходи.3. Дарения.4. Дотации.5. Средстваотмеждународниорганизации.6. Средстваотпроведенисеминариидругвидобразователнидейности.7. Средства, осъществени от издателскадейност.8. Останалиприходи,удостоверенисПротокол.Чл. 43.Имуществото на Съюза се управлява оторганитемупонай-целесъобразенначин.Съюзът води Инвентарна книга и давафинансова информация според правилата,чрез които се урежда начина за водене насчетоводствонаведомственитеорганизации.Съюзътотговарязацелосттанаимуществото.Председателят на Съюза издава Заповед заразпорежданесимуществото.

Чл. 44.Когато при осъществяване на дейността сисъюзътпридобиефинансовисредства,темогатдасеизползватзаподобряваненаработатаму.

ХІІ. ПоХвАЛи и нАГРАДи

Чл. 45.Съюзътможедаопределинаградизачленоветеси, както и за други лица, имащи заслуги заразвитиетонаСъюза.Решение за присъждане на награди се вземаот Събранието на Съюза по предложение наАдминистративниясъвет.

ХІІІ. ПРеКРАтЯвАне ДейносттА нА съЮЗА

Чл. 46.ДейносттанаСъюзасепрекратяванаоснованиерешение,взетоотСъбраниетонаСъюза.

ХІV. ПРеХоДни и ЗАКЛЮЧитеЛни РАЗПоРеДБи

Чл. 47.УставътеосновендокументнаСъюза.ИзменениеидопълнениенаУставасеприемаи утвърждава от Административния съвет наСъюза.Забележките и предложенията разглеждаАдминистративниясъвет.

Чл. 48.Тълкуванетона тозиУстав е вправомощиятанаАдминистративниясъвет.

Чл. 49.Събранието на Съюза може да възложи наАдминистративния съвет да коригира текстанаУстава.

Чл. 50. Тези изменения и допълнения на Устававлизат в сила от деня на взетото решение исе подписват от Председателя на Съюза католице,упълномощеноотнего.Чл. 51.Уставът на Хърватските съдии е приет наСъбраниенаСъюзана28март1998г.вЗагреб,неговиизмененияидопълнениясаприетина11 юни 1999 г., 20 май 2000 г., 28 февруари2003г.,5март2004г.,3декември2004г.и16декември2005г.

Загреб, 12 януари 2006 г.

Председател на съюза на Хърватските съдии: Джуро Сесса

Документътеподготвенот:Теомира – Десислава Петкова

УставътнаХърватските съдииепреведенот:Кунка Мирчева

история



биологияЗагубата на големите хищници причинява колапс на

екосистемите

Катастрофалното намаляване в све-товен мащаб на броя на големитехищници като вълци, пуми, лъвовеиакуливодидоувеличаваненаброя

напо-малките„мезохищници“,коитопричиня-ватголемиикономическииекологичнищети,еизводнаправенвновоизследване.

Откритията,публикуванина1октомвривсписаниеBioscience,показват,чезапоследни-те200годинивСевернаАмерикаиманамале-ниенаброянавсичкиголемихищницинасу-шата, докато в същото време са се увеличилипопулациитена60процентаотвидоветемезо-хищници.Проблемътеглобаленистававсепо-сериозен,казватучените,асевиждатмалкона

бройрешения.Единпример - в части отСубсахарапопулациитеналъвове и леопарди са на-малели, което е позволилоувеличаването на следва-щитепоредхищници–па-вианите. В някои случаидеца са спираниотучили-ще,задастоятвкъщиидапазят семейните градиниотнахалнипавиани, коитонападат и обират реколта-та.„Проблемът е комплексени много от последствиятанесаизвестни“казаУилямРипъл,професорпогорскиекосистеми и общества вЩатския университет наОрегон. „Но има свиде-телства, че силнотоувели-чение на популациите намезохищници е изключи-телно сериозен проблем,който влияе на екологиятаиикономиката.“Ученитеказват,чепоцялсвят сенаблюдават случаина драстично намалениеили дори цялостно уни-щожение на популации напървични хищници катовълци, лъвове или акули.Обикновено това е умиш-лено и понякога е причи-неноотразрушаваненаес-тествената среда, лов илириболов,Вмногослучаинатоваегледаносодобрение

34



отхоратазарадистрахотперсоналнаатакаилизагубанатехниядобитък.Носеразбра,четоваводи до ред проблеми, включително таковаразрушаваненаекосистемииикономики,предкоетопроблемитепричиняваниотпървичнитехищнициизглеждатнищожни. “Извършил съм много изследвания надивата природа вАфрика и хората навсякъдезадават едини същвъпрос - каквоправим?“казвадоцентътвЩатскияуниверситетнаОре-гон Клинтън Епс, който изследва взаимнитевлияниянахоратаидиватаприпода.„Най-ва-жнотоедасеразбере,четезипроблемисаком-лексни,не е толковапростода сеотървемотвълцитеилилъвоветеидасимислим,чесмерешилинякакъвпроблем.Трябвадабъдемпо-внимателниотноснотова,коетоизглеждалес-норешение.“ Наунищожаванетонавълцитечестосегледа благосклонно от страна на фермерите,коитосестрахуатотнападениенадтехниядо-битък.Товаобачеводитоувеличаваненаброянакойотите-„мезохищници“,коитопредисабилиограничаваниотвълците.Койотитенапа-датвилорогитеантилопииовцете,аопититезаконтролнадброятимсаизключителноскъпи,катовъзлизатнастотицимилионидолари. „Очаква се икономическитещети при-чинени от мезохищниците да надхърлят тезипричинениотголемитехищнициитоваевъв

всекисценарий,вкойтомезохищницитеучаст-ватвсъщиятиливновконфликтсхората“пи-шатученитевтехниядоклад.„Броятнамезо-хищницитеобитаващидаденаплощепо-голямоттозинаголемитехищнициизатовапоказватпо-голяма съпротива спрямо опитите за кон-трол“. Проблемитенесеограничаватсамодоекосистемитенасушата.Популациитеприаку-литенапример, са намалели сериознопорадисвръхулов.Нанякоиместатоваедовелодого-лямоувеличениенапопулациитенаскатовете,коетонасвойредпричиняваколапсанадобиванамидипокрайбрежието,аоттамидоеколо-гичнииикономическизагуби.Среддругитеоткритиявизследванетоса:

Първичнитеилиголемихищницимогатвсъщностдадонесатползанапопулациитенаживотните,служещизаплячка,защотоограни-чаватпо-малкитехищнициинеотчитанетонатозимеханиъмепричинилколапснацелиеко-системи. Увеличаването на негативните ефектипородени от нарастването на популациите намезохищницисадокументиранизаптици,мор-скикостенурки,гущери,гризачи,двуутробни,зайци,риби,миди,насекомиикопитни. Икономическата цена за контрол надмезохищницитеможедабъдемноговисокаи

биология



понякогаможедаимапо-високаефективностипо-нискаценапривръщаненаголемитехищ-ницивекосистемата. Човешката намеса не може лесно дазамениролятана големитехищници,отчастизащотопостоянниястрахпороденвотношени-ятамеждухищникижертвапроменянесамопопулациите,ноиповедениетонамезохищни-ците. Големите хищници обикновено са ме-соядни,номезохищницитечестосавсеядниимогатдапричинятсериознищетинарастиния-таиреколтата. Ефектитеотбързотоувеличениенапо-пулациите на мезохищниците могат да бъдатоткритивокеани,реки,горииобластистре-вистарастителностпоцялсвят. Обръщанетовпротивоположнатапосо-каиограничаванетонаброянамезохищницитестававсепо-трудноипо-скъпо,докатонай-го-лемитехищницивсветапродължаватдабъдаттласканикъмунищожение. “Тезипроблеминесеподаватналесни

решения“казваРипъл.„Челсъм,чекогатоге-нералДжорджАрмстронгКъстърпристигналнаБлекХилспрез1874г.тойзабелязалнедос-тиг на койоти и изобилие от вълци. Сега намногоместавълцитесаизчезнали,акойотитеубиватстотициовцеизцелияЗапад.“ “Ниеедвазапочвамедаоценявамевъз-действиетоотзагубатананашитеголемихищ-ници“казатой. Рипъл и неговите колеги от ЩатскияуниверситетнаОрегонсанаправилипростран-но изследване и имат многобройни публика-циивърхуразрушаванетонацелиекосистемипричиненоот загубатана големитехищници,катовълциипуми,притовавъздействиетосеизразяванесамочрезувеличаваненаброянатревопасните,катоелениилосове,носъщоизагубатанастрахотхищниците,коетопроменяповедението на животните. Учените са доку-ментираливъзстановяванетонаекосистематавНационалнияпаркЙелоустоунследкатовъл-цитеотновосазаселенитам.

биология

36



Автор–LiveScienceПреведе:ТихомирГеоргиев

И

стинскаизненададонесемесецок-томври 2009 г. за билозите. Бешеоткритпаяк,койтосехранисрас-тителна храна! Вегетарианецът

обитаваджунглитенаКостаРика,ГватемалаиМексикоиносииметоBagheera kiplingi.„Товаепървиявсветаслучай,прикойтопаякпреднамерено търси растителна храна, коятоеосновниямуизточникнахранителнивеще-ства” – казва Christopher Meehan, съавтор настатия за новия вид, публикувана в CurrentBiology.Всичкиизвестнидосегапаяци,коитосаоко-ло40хилядивида,сахищнициисамоняколковидасасклоннидаупотребяватималкиколи-честванектарилипрашецитосамо,когатосапопадналислучайновърхумрежитеим,прико-еторастителнатахранасепоема,когатопаяка

преработвастаратамрежа,задасъздаденова.RobertL.Curryинеговитеколегиотунивер-ситетавАризонапървисауспелидадокажат,чеBagheera kiplingi сехранипреимущественосрастителнахрана.Паякътобитаваразличнивидове тропически акации, като се храни с т.нар.телцанаБелт(наиметонаоткривателяим–английскиянатуралисThomasBelt).Макар,чеипо-раносеепредполагало,четезипаяциси похапват растителна храна, благодарениена много часове полеви наблюдения, анализна видеозаписи заснети със специални виде-окамериисравняваненаизотопниясъставнаазотивъглеродворганизманатезисъществаседоказа,чеоколо90%отхранатана Bagheera kiplingiрастителна.Откритиетонаученитеотваряновастраницавизучаванетонаеволюциятанавидовете.Товаепоказателенслучай за товакаксъвместната

биология

Bagheera kiplingi паякът вегетарианец



еволюциянадвавидаможедапредизвикавъз-никванетонаприспособления,коитодасеиз-ползватоттретивид,формалнонеучастващвсъвместнатаеволюция.НеобичайнитехранителнинавицинаBagheera kiplingiсеотразяватинанеговоторазмножава-не.МъжкитенаBagheera kiplingiстроятгнез-да,вкоитосъжителстватняколкомъжкиисипомагатпри грижите заяйцатаиохранатанановоизлюпенитепаячета.ВсъщностакотрябвадасмекоректниBagheera

kiplingi kiplingi е описан още през 1896 г. отДжорджиЕлизабетПекам (George andElizabeth Peckham ), но тогава е открит самоединмъжкиекземпляр,аследцели100годиниеоткритиженскиекземпляротУейнМедисън(WayneMaddison).Едвасегаобачестанаиз-вестноколкоуникаленетозипаяк.КактосигурноседосещатеBagheera kiplingiноситоваимевчестнаединотперсонажитена Ръдиърд Киплинг от „Книга за джунгла-та” - Багера,чернатапантера (родовотоимеBagheera)ииметонасамияавторнакнигата(kiplingi ).

ТелцатанаБелт,скоитосехранятмравкитесабогатинапротеиниимазнинии се смята, чесавъзникналикатоеволюционноприспособле-ние в резултат на симбиотичните отношениямежду акациите няколко вида мравки.Мрав-китепредпазватрастениетоотрастителноядниживотни,аакациятасеотплащакатоизхранвамравките.ВслучаяPseudomyrmex spinicolaсъбирателцанаБелт.

***

Bagheera kiplingi стелценаБелт.Макарирядкопаякътсипохапваиларвинамравките,коитовсъщностмногоумелоуспявадаотбягва,катопонякогаизползваипаяжиннанишка,чрезкоятосеспускаотопаснияклоннапо-безопасен.Споредавторитенаизследване-тоBagheera kiplingiвероятноизлъчвамиризмаимитираща тази, която мравките излъчват, задасеразпознаватпомеждуси.ВродBagheeraимаощеединвид-Bagheeraprosper,тойоначенеевегетарианец.Принад-лежаткъмсем.Скачащипаяци(Salticidae).

биология

38



Групабиолозичрезредицаекспериментиуспахададокажат,чеформатадаглаватаприакулатачукипомагадавиждапо-добре.СтатиятаепубликуванавThe Journal of Experimental Biology,анакраткоеизложенавNewScientist.Врамкитенанаучноизследванебиолозитесаизучавалиняколковидаакули,включителноитривидаакуличук: Eusphyra blochii,Sphyrna coronaиSphyrna lewini.Вначалотоизследователитеимплантираливочитенаакулитеелектроди.Следтовапремествалиизточниканасветлинаирегистрираливъзприемчивосттанаочитекъмсветлината,попадащаотразличнинаправления.Оказалосе,чевъввертикалнаплоскостполетоназрениеприакулитечуке360градуса!Товапозволяванахищникадаоткривасвоятаплячкакактоподтакаинадсебеси.Освентоваголямоторазстояниемеждуочитенатезиакулиимпозволявапо-добреотдругитевидоведапроследяватдвижениятанажертвата.Накраянаученитеимсеотдалодаустановят,чеакулитечукиматбинокулярнозрениет.е.тесаспособнидавиждатпредметитесдветесиочиедновременно(триизмеренобраз).Колкотопо-голямоеразстояниетомеждуочитетолковаполето,вкоетоакулитевиждатпредметитеедновременносдветеочиепо-голямо.ТаканапримерпривидаEusphyra blochii,коятоиманай-голяматаглава,товаполеецели48градуса,докатопридругивидовеакулитоевпорядъкаот10до32градуса.Изследователитеподчертават,чедонеотдавназрениетоприакулитечуксеесчиталозадостаслабо.Освентова,многоученисаотхвърляливъзможносттазабинокулярнозрениепритезириби.Занеобичайнатаформанаглаватанатезисъществасаизказванимноготеории,катотезизатова,чечрезтазиформаакулитеусещатмагнитнотополеназемятаили,чесеповишаваманевреносттаим.

Eusphyra blochii

Sphyrna corona

биология

Учени изясниха защо акулата чук иматакаваформанаглавата



Много болестни състояния, като хро-нична болка, рак или диабет изис-кват лечение с медикаменти, коитонемогатдабъдатприеманиорално,

освентоваврамкитенапродължителенпериодотвреметрябвадабъдатподаванинадозипрездадениинтервали,взависимостотнуждатанапациента.Създаденисаняколкотехникисапо-даваненалекарствата,средтяхсаизползваненаимплантиранизточникнатоплина,имплан-тиран електронен чип или друг вид метод завключване и изключване на освобождаванетонамедикаментитевтялото.Засега,нитоединот тези методи не може надежно да направитова, което е необходимо – неколкократно да

включваиизключваподаванетоналекарствавтялото,дабъдепостояненвподаванетонадозитеидадозиралекарстватавзависимостотнуждитенапациента. Изследователите водени от д-р Дани-елКохейнотДетскатаболницавБостън, съссредства отпуснати от Националния здравенинститут,сасъздалиустройство,коетокомби-нирамагнетизмаинанотехнологиите. Екипътесъздалмалкоимплантируемоустройство, с диаметър по-малък от половининч(1.27см),коетообвивалекарствотовспе-циално създаденамембрана с вградени нано-елементи(приблизително1/100000отширина-таначовешкиякосъм),направениотмагнетит– материал с естествени магнитни свойства.

медицина

Използване на магнетизъм за вкарване на лекарства в човешкото тяло

Учените са намерили решение за вкарване на лекарства в човешкото тяло, съчетавайки магнетизъм и нанотехнологиите.

40



Когато близо до тялото се включи магнитнополе,наночастицитесезагряват,катокаратге-лътвмембранитедасезатоплиивременнодасеотдръпне.Такасеотварятпорите,коетопоз-воляваналекарствотодапреминевтялото.Ко-гатомагнитнотополебъдеизключено,мембра-нитесеохлаждат,агелътотновосезавръщанамястотоси,катопотозиначинзатваряпоритеиспираподаванетоналекарството.Несанеоб-ходимиимпланираниелектронниустройства. Устройството, което екипът на Кохейнпродължавадаразработвасцелклиничнаупо-треба,еописановNanoLetters. „Устройствооттакъвтипбипозволилонапациентитеилитехнителекаридаопреде-лятточнокогадабъдатдаванилекарствата,асъщоивкаквиколичества“казваКохейн,кой-торъководиЛабораториятазабиоматериалииподаване на медикаменти в анестезиологиятанадетскатаболница. При опитите с животни, мембранитепродължават да са функционални в продъл-жение на множество цикли. Количеството надозатасеконтролираотпродължителносттанаимпулса„включено“,аскоросттанаподаваненалекарстватаоставапостояннадори45дниследимплантацията. Тестоветесочат,чевключванетонапо-даванетоналекарствотоможедабъденапра-веносамоседна-двеминутизакъснение,аиз-ключването – с 5 до 10минути.Мембранитеоставатмеханичностабилнипритестоветезаеластичност, което показва тяхната дългот-райност;нямаданнизатоксичностинетесеотхвърлятотимуннатасистеманаживотните.Активиранетоепритемпературипо-високиоттелесните,такаченямадасезадействатотпо-високателеснатемпературатанапациентапритрескаиливъзпаление. „Това новаторско решение за подаванена лекарства, при което се използват „умни“наночастици, преодолява някои ограничения,предкоитосаизправенисегашнитеметодизавъвежданенамедикаментивтялото“казвад-рАлисън Коул, която наблюдава анестезиоло-гичнитепроектисубсидираниотНационалнияинститутпообщамедицинакъмНационалнияздравенинститутнаСАЩ.„Всеощесмедалечотизползванетоприхора,нотазитехнологияимапотенциалада осигури такиваподаваниянамедикаменти,коитодасаточни,многократ-ни и при възникнала необходимост, като тя

може да бъде използвана за определен броймедицински приложения, включително приболкоуспокояване.

ИзследванетоефинансираноотНационалнияинститутпообщамедицинавСАЩ

(публикация в Science Daily по материали отДетскатаболницавБостън)

Преведе:ТихомирГеоргиев

медицина

• Мозъчнахирургия

• Нервнасистемаигръбначенмозък

• Мускули

• съставена е бактериална карта на тялото

• Ранните пушачи имат по-голям риск да развията множествена склероза

• Аспирина предпазва от рак на стомаха

• Затлъстяването – риск за здравето

• Цигарения дим изменя формата на сърцето

Връзки:WWW

WWW

WWW














астрономия

Потвърдено е наличието на първата планета от земен тип около друга звезда

Учениобявиха,ченаскороепотвър-дено,чееднаотнай-малкитеекз-планети,откритадосега,еотзементип1.

ПланетатанареченаCoRoT-7bепърва-тапланетаизвъннашатаслънчевасистема,закоятоепотвърдено,чеимаплътностподобнаназемната,казватастрономите.Повечетоиз-вестниекзопланетисаогромнигазовигигантиподобнинаЮпитер. „Имахмеданни,чедругиекзопланетиможедасаотзементип,нотоваепървияслу-чай,вкойтоеизмеренаплътносттанатакавапланета“казваучастничкатавизследовател-скияекипКлерМутуотЛабораториятапоастрофизикавМарсилия,Франция.„Наистинасмесигурни,чееотзементип“. Макар,чеповърхносттапоказваCoRoT-7bкатопо-близкапотипдоЗемята,отколкотомногодругиекзопланети,тяемногодалечоттовадаянаречемподобна.Орбитатанаплане-

татаеизключителноблизодонейнатазвезда–около2.5милионакмили23пътипо-близоотколкотоМеркурийдоСлънцето.Притаковаразстояниетемпературитенаповърхносттасаизгарящи–катодостигат1000ºСнатазистра-нанапланетата,коятоеобърнатакъмзвездата. ИзключичителнатаблизостнаCoRoT-7bдонейнатазвезда,означава,чепланетавероят-ноимасинхроннаорбитапорадиприливнитесили,т.е.еднатаистранавинагиекъмзвезда-та,анадругатавинагиетъмно. „Вероятнодневнатастранаемногогорещаиеотлава,адругастранавероятноемногостуденаиможебиескалистаиимапланини“казваМутупредSPACE.com“Неевъзможнотамдаимаводавтечносъстояние.“

Претъпканатавселена

CoRoT-7bеоткритапрезфевруари2009г.откосмическиятелескопCoRoT,общ

42



проектнаняколкодържави.2Малкатапла-нетаобикаляоколозвездамалкопо-малкаипо-студенаотнашетоСлънце,намиращасенаразстояниеоколо500светлиннигодиниотнас.Когатопланетатаминалапредсвоятазвезда,тяезатъмниламалкачастотсветлина-таназвездата,причинявайкинамаляваненаяркостта. Тованамалениеебилодостатъчнозадасеразкриесъществуванетонапланетатаидасеизчислиприблизителноразстояниетомеждупланетатаизвездата,кактоирадиусанапланетата–соколо80процентапо-голямоттозинаЗемята.Нозадасеразберекакваеплътността,задасеопределидалипланетатаеизграденаотскалиилиегазоваебилонеоб-ходимопрецизноизмерваненаскоросттаназвездата,коятоелекоповлиянаотмасатанамалкатапланета. Заданаправяттоваизмерванеастро-номитеизползвалиHARPS3спектрографана3.6метровиятелескопнаЕвропейскатаюжнаобсерватория4вобсерваториятавЛаСиля,Чили.Новитеданнипоказват,чеCoRoT-7bимамасаоколо5пътипо-голямаоттазинаЗемятаиеедна-отнай-лекитеекзопланетиоткритидосега. Катоиматмасатаирадиусанаплане-татаученитеизчисляватплътността(около4.7г/куб.см),коетотвърдопоставяпланетатавгрупатанапланетитеотзементип. „Запървипътедоказанооткриваненапланетаотзементип“казваспециалистътпотеориянаформиранетонапланетиАланБоспредSPACE.com“Товапоказва,чепланетитеотзементипнаистинасанещообичайно.“продължаваБос,койтонееучастниквтоваизследване.„Оценкитеса,чеоколо30про-центаотподобнитенаСлънцетозвездииматтакивагорещисвръх-Земиисегаследкатознаемплътносттанаеднаоттях,можедаиз-кажемтвърдението,чеповечетоотостаналитевероятносъщосаотзементип.Получавамепоразителнотодоказателство,чеживеемвпретъпканавселена.“

Търсененаживот

Откриванетонапланетасплътностсходнасъсземнатаниводиеднастъпкапо-близокъмоткриванетонапланетаподобнананашата.БлизнакнаЗемятанамиращсеотвъд

Слънчеватасистемаможеданидаденай-добратавъзможностнаоткриемживотвъвВселената,казватучените. Въпреки,ченаCoRoT-7bнямаводавтечносъстояние,коетоозначава,ченанеяедвалиимаживот,откриванетонапланетатаеобещаващо.ДокаточетететоваиCoRoT,икосмическатаобсерваториянаНАСА–Кеплерпродължаваттърсенето. „Ниетърсимвсякакъввидекзопла-нети“казваМуту.„Опитвамеседанепроя-вявамепристрастие,норазбирасе,щесмезаинтересованидаоткриемпланета,накоятоможедасееразвилживот.Тазинееобитаема,нонякоибъдещипланетиоттозитипможедапозволяватразвитиетонаживот.Товаена-шатадългосрочнацел–даоткриеманалогнаЗемята.“ Изследователскиятекип,ръководенотДидиеКелоотобсерваториятавЖенева,Швейцария,описварезултатитесивстатия,коятощебъдепубликуванавсписаниетоAstronomyandAstrophysicsвброяот22ок-томври.

Автор:КлараМосковицПреведе:ТихомирГеоргиев

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––1-планетиизградениотскалисенаричатпла-нетиотзементип,наанглийскитерминътеrockyplanet2-космическителескопсъздаденотНацио-налнотокосмическодружествонаФранцияспомощтанаЕвропейскатакосмическаагенцияинаучно-изследователскицентровеотГерма-ния,Испания,Австрия,БелгияиБразилия3-Високопрецизентърсачнапланетиизполз-ващрадиалнатаскорост4-официалнотоимееЕвропейскаорганизациязаастрономическиизследваниявЮжнотополукълбо




Общиятбройнаизвестнитевечеекзоплане-тиставанад400.

ПланетитесаоткритисHARPS(highaccuraceradialvelocityplanetsearcher)спектрографана3.6ме-тровиятелескопнаевропейската

южнаобсерваториявчили.СHARPSсана-блюдаваниоколо2000звезди,катозадачатаебилаоткриваненамалкипланетиоколозвездиподобнинаслънцето.някоиотновооткрититепланетисасмаса5пътипо-голямаоттазиназемята,адругисас5пътимасатанаюпитер.Повечетоотдосегаизвестнитепланетисабилисмасимногократнопо-големиоттазинаюпитеризатовасновотооткритиесеувели-чавас30процентаброянаизвестнитемалкиекзопланети.

Откриванетонановитепланетиставакатосетърсинамаляваненазвезднатасветлина,порадипреминаванетонапланетапредзвез-дата,нонеможедасеогледаповърхносттанапланетатаилидасеразбередалитяимаатмосфера,т.е.несезнаедоколкодаденапла-нетаприличаназемята.

Средоткрититеимаимногопланетнисистеми.Някоиотпланетитеобикалятоколосвоите

звездиза5земниденонощия,други-захиля-ди(тукпонежеамериканцитесаумничкиимсенапомня,чеземятаобикаляоколослънцетоза365дни).

Изследванетопоказваичекактоебилопред-положенозвездите,оттипанаслънцетоиматмногопланетисмалкимаси(имасепредвидсмасаотпорядъканаземната),коетоезаин-тригуващмоментвтърсенетонапланетисхарактеристикиподобниназемните.даннитенаHARPSсочат,чепоне40%отподобнитенаслънцетозвездииматтакивапо-малкиплане-ти.

Средоткрититепланетиимаигазовигигантиобикалящиоколозвездибеднинаелементиразличниотводородихелий.считасе,чеобразуванетонапланетиоколотакивазвездиепо-малковероятно,защотопланетитесеоб-разуватвбогатитенаелементидисковеоколомладитезвезди.

Откритисаипланетиоколочервениджудже-та-относителностуденизвездисмалкамаса.товаоткритиепоставяподвъпроссегашнататеориязаформиранетонапланетите.

Превод:ТихомирГеоргиев


Открити са нови 32 Екзопланети

44



Ключът към мистерията с живота наМарсможедаеатмосфератанапла-нетата.Метанътепървотоорганич-носъединениеоткритоначервената

планета и докато на Земятаметанътможе дасепоявиотгеоложкипроцесисвързанисвул-каничнатаактивност,голямачастотнегоеос-вобождаванватмосфератаотбактериинарече-ниметаногени.НеможелидаесъщотоинаМарс? По рано тази година, група учени отЦентъра за космически полети Годар къмНАСА, които наблюдавахаМарс през 2003 г.обявиха,чепротивнонаочакваниятаметанътнеенавсякъдепопланетата,асамовтриспе-цифични региона. Резутатите също показаха,чеметанътсеразрушавапредидаимавремедасеразпространипоцялатапланета. Откритията означават, че метанът епроизвежданотмногопо-силенизточник–ге-оложкиилибиологичен,отколкотосесчиташедосега.Нещотрябвадагопроизвеждасъсско-ростта,скоятотойеунищожаван. Същиятекипразкрирезултатитеотна-блюденията проведени през 2006 г, по временаследващатамарсианскагодина.Несамо,чеизследователитесанамерилиизточницинаме-танотдругатастрананапланетата,носауста-новили,честаритеизточницисаизчезнали. Единоттезиизточницисенамирабли-зо до гигантската вулканичназонаТарсиспоказананасним-катапо-горе. Тъйкатовсичкиизточ-ници са забелязани по времена местното лято и изчезватповременаместниязименпе-риод, възниква въпроса далиизточницитенаметаннаМарсса активни само в определенпериод от годината. Дали саблизодоповърхосттаилидъл-бокоподнея?Каквимехани-зми отключват отделянето наметан? Впечатляващата сезон-напромянавразпределениетонаметанаповдиганови

въпроси,но едное сигурно–Марсвечене есчитанзамъртвапланета.Тамимамногосилнаактивност-геоложкаилипорадиналичиетонаживот–аможебиидвете.ТоваепричинаизследванетонаМарсдастанеощепо-атрак-тивнозанаучнатаобщност. Въпреки, че наблюденията довели дотезиоткритиясанаправениоттелескопираз-положенинаЗемята,бъдещитеизследваниящебъдатизвършванииоткосмоса.НАСАиЕвро-пейскатакосмическа агенция (ЕСА)планиратпрез2016г.даизпратятсъвместнаекспедициядоМарс,коятодапуснеизкуственспътникивсъдеход. Спътникът Trace Gas, построен отНАСАщекартографираметананаМарсищеследисезоннитепромени.ВсъдеходътнаЕСА,наречен ExoMars ще изследва метана от по-върхносттанапланетата,проучвайкикактойесъздаваниотделян. След това учените планират да доне-сатнаЗемятапробиотМарсзадамогатдагиизучат с по-голяма точност в лаборатории наЗемята.МисиятанареченаMarsSampleReturn(ЗавръщанеспробиотМарс)епредвиденазанепо-раноот2020г.Дотогавазагадкатасжи-вотанаМарсщетрябвадапочака.


В търсене на живот на Марс с помощта на метан

ОтМаркНевьо;Преведе:ТихомирГеоргиев



Споредноватеория,неводата,авятъ-рът е причина за ерозията дала не-отдавна настоящия цвят наМарс инякогапланетатаеприличалаповече

наснимкатавдясно,аненасегашнатаснимкавляво.

Марс не винаги е бил червен, спореднова теория за това как планета е придобиласвояхарактеренчервеникавотенък. Донеотдавнасесчиташе,чецветътнаМарсседълвинавода,коятоспоредученитеетеклапоповърхносттанапланетатапредими-лиардигодинииебилапричиназаръжда.НоследкатовсъдеходитеизследващиМарс–Спи-ритиАпъртюнитисеприземиханапланетатапрез2004г.теоткрихадоказателствозанали-чиенаопределениминерали,коитобихабилиразрушениотводата,ивъзникнапредположе-нието,чечервениятпрахнаМарсникоганеевлизалвконтактстечащавода. „Това беше изненада за всички“ казваДжонатанМерисънотЛабораториятазасиму-лациянаМарсвОрхус,Дания. Нови изследвания показват възможен

механизъм,койтобиобяснилръждивияцятнаМарсбезналичиетонатечнавода.Всъщностизследванетозаключава,чечервениятцвятнапланетатасеепоявилсравнителноскоро.Ми-нералите,коитооцветяватпраханаМарсможедасарезултатотобикновенонатрошаваненапрахнаскалитепорадиерозия.

Влабораторията

Задатестватидеята,Мерисъниколеги-темузапечатватвстъкленифлаконипробиоткварцовпясъкизапочватдагивъртят.Откри-ват,чепроцесът,койтонаподобявавъздействи-етонаслабвятърнамарсианскатаповърхностедостатъчензадапричиниерозия,катозасе-деммесецапревръщаоколо10процентаотпе-съчинкитевъвфиничастиципрах. Следтоваученитедобавятвстъкленитефлаконираздробеннапрахмагнетит–железендиоксид,коитосесрещанаМарс. Следкатоученитепродължаватдавър-тятфлаконите,забелязват,чепясъкастававсепо-червен. „Ние считаме, че сме открили процес,койтообяснявакакпрахаестаналчервенпри


КакМарсепочервенял–изненадващановатеория

46



липсатанаводавтечносъстояние,защотокак-тоизглежданаличиетонатакаванесъвпадасданните.“казваМерисънпредSPACE.com Когатопесъчинкитесевъртятвъвфла-коните,тесеудрятеднадруга,трошатсе,каторазрушават някои химични връзки по появи-лата сеноваповърхност.Когато тезиповърх-ностивлязатвконтактсмагнетитастававъз-можно прехвърлянето на един атом кислородоткварцакъммагнетита,катосеобразувановминерал–хематит. Хематитътежелезеноксид,коитоиматъмно червенцвят.СпоредМерисън е нуженсамомалкохематитзадапридаденапрахачер-веникавотенък. „Когатосвършихме,можехмедавидимчервенматериалвбутилката“кзватой.

СъщотоинаМарс?

Въпреки,чевсеощенемогатдадока-жат,четочнотовасееслучилоинаМарс,това

изглеждаправдоподобнообяснениеинеизис-кваналичиетонаводазапроцесанапочерве-няване. Всъщност, тъй като процесът може дапротече сравнително бързо, може би тънкиятчервенслойпрахнаМарсенещоново. „Мисля,четоваозначава,чеМарсневи-нагиебилчервен“казваМерисън.„Азмисля,чепредитазиразработкаповечетохора,рабо-тещивтазиобластсчитаха,чеповърхносттанаМарсенамилиардигодиниичевинагиебилачервена.Товаизследванепростопоказва,чеевъзможнонещатадасасеслучилипо-скоро–предимилиони,анемилиардигодини“ МиналатаседмицаМерисънпредставирезултатитеотизследванетопредЕвропейскияконгреспопланетарнинаукивГермания.

Автор:КлараМосковицПреведе:ТихомирГеоргиев




Въпреки,чеМарсднесестуденибез-жизнен,еустановено,чевминалототам е имало вулканична активност.НаМарсимамногоугасналивулка-

ни.Всъщностнай-големиятвулканвСлънче-ватасистемаенаМарс,товаеОлимп.Когато наблюдавате изглед на цялата повърх-ностнаМарсоткосмосащевидите4големивулкана в региона Тарсис на Марс. Олимп енай-големия,адругитетрисаАскреус,Паво-нисиАрсия.ДокатоОлимпсеиздигана24кмнадоколнитеплатаиеширок500кмпо-мал-китевулканисасамо350-450кмисвисочина15км.Това са най-големите, номаповърхността наМарсима20наименованивулкани.КактоЛунатаиМеркурий,Марснедавапри-знаци, че там някога е имало активни текто-ничниплочи.Еднаотнай-забележимитечертинатектоникатанаЗемятасадългитепланинскиверигинаместата,къдетоплочитесесблъск-ват една в друга.Такова нещоне съществуванаМарс.

НикойнезнаезащовулканитенаМарссатол-коваголеми,новероятноесвързанослипсатанатектоничниплочи.Бездвижениетонапло-чите вулканичните зони са оставали на едномястоисарастеливпродължениенамилионигодини.ВъзможноевулканитенаМарсдасавсеощеактивни, но те не са изригвали в последнитеняклкомилиона години.Чрезпреброяваненаударнитекратериученитемогатдаопределятвъзрасттанасъответнитечастиотмарсианскиятерен.РайонитеоколоОлимпсамлади-на100милиона години.Тъй като това е само 2%отвъзрастта наМарс, вулканът е изригвал през98%отсъществуванетонатазипланета–защоеспрялсега?ЕтостатиявUniverseTodayзадревнатавулка-ничнатакалдеранаМарсиинформациязатовакоивулканинаМарссабилиактивнидоскоро.Товаехубавслайдсмарсианскивулкани,аетоиощеинформациязавулканизманаМарс.

Превод:ТихомирГеоргиев


Вулканите на Марс

48



Предвид земетресенията, от които по-страдахаСамоа1иИндонезия2итруса,койторазрушиЛ‘Акуила,Италияпо-ра-но тази година3 изглежда, че Земята е

достанестабилнатазигодина.Товаобаченеетака.„Тованеенещонеобичайноврамкитенагодина“казваДжонБелини,геофизикотГео-ложкотодружествонаСАЩ. Доколкотоне енеобичайнодаиманя-колкосилниземетресенияпрездаденагодина,тезитрусовемогатдаиматразличенхарактер,да се случват в различни типове разломи ида задействат различнипоредициот събития,включителноцунамиидоридругиземетресе-ния. Учените трърдят, че двете земетресениявСамоаиИндонезияможедасасвързани,новсеощенезнаятдалиетака.Междувременно,изследователите вече имат някои обяснениязащо земетресението в Самоа причини цуна-ми,аиндонезийското–не.Годинаотземетресения

Земната повърхност е разтърсвана отнадмилионземетресениявсякагодина.Хора-та усещат повечето от тях съвсем слабо иливъобщенегиусещат.Колкотоепо-голяммаг-нитудът, толкова по-редки са земетресенията.Посветаврамкитенаеднагодинасредноима17земетресениясмагнитудмежду7.0и7.9,атезисмагнитуднад8.0сасредносамоведнъжгодишно.Логаритмичнотоестествонаскалатазаизмерванеозначава,чеземетресениесмаг-нитуд8.0едесетпътипо-силнооттовасмаг-нитуд7.0.

ПодводнотоземетресениевблизостдоСамоа има магнитуд 8.0 според ГеоложкотодружествонаСАЩ4.ЗеметресениетосепицентърблизодоСуматра,Индонезияесмагнитуд7.6(атоваотЛ‘Акуила–6.3).Тезиземетресениянапълносевместватвосредненитеданнизададенагодина.„Прос-тоимахме твърденатоварена седмица.“ казваБелини

Различнипоследствия

Самоанското земетресение причиницунамивръхлетялоостровитевЮжнияПаси-фик,изравнисъсземятаградовесъсвълниот3илиповечеметраипричинисмърттанамно-гохора,докатоиндонезийскотопричинисамомалко, местно цунами. Трусът бе причина запо-голяматачастотжертвитеищетитевИндо-незия. Щетите нанесени от земетресение несавъпроссамонатоваколкосилноеземетре-сението. Те „зависят от това как става разру-шението на земната кора“ каза Белини предLiveScience Движението на зенмата кора покрайбреговетенаСуматраебилонадълбочинаоко-ло80км.Самоанскотоземетресение,причини-лоцунами,ебиломногопо-близодоповърх-ността–на18км. „Необходимо е повърхностно земетре-сениезадасепоявицунами“казваБелини. Видътнаразрушениетоназемнатакораоказва влияние дали ще се образува цунамиилине.Самоанскотоземетресениеекрайраз-лом, при който част от част от тектоничнатаплочасенадиганагоре,действайкикатогреблоипридавайкиенегриянаводатананея.Поня-когатозиефектнаенергиентрансферемини-маленилиразломътседвижихоризонтално,аневертикално, ЦунамитовИндийскияокеанпрез2004г. бе причинено от колосално земетресение смагнитуд9.3.През2005г.земетресениесмаг-нитуд8.7исъщияепицентърнепричиницуна-ми.Ученитетвърдят,чесъссигурностебилодостатъчносилно заданаправитова.Причи-нитезащонееоставатзагадка.Свързаниземетресения?

Единлюбопитенаспектнаскорошнитесъбитияеколкоблизосатевъввреметоипрос-транството.Близосттаможедазахраниспеку-лациите,чепървотоземетресениеепричиниловторото. „Небихказал,чееневъзможно“казваЛеонардоСийбър,старшиизследователвИн-ститута за земни изследванияЛамонт-Дохър-ти5вНюЙорк.Впоследнитедесетилетияуче-

земя

Две смъртоносни земетресения – необичайно активна ли е Земята?



нитедоказаха, че едно земетресениеможедастанепричиназасеизмичниявлениядалечотнего,казаСийбър. Напримерпубликацияот2008г.показа,чеизключителносилнитеземетресениямогатда причинятмного по-слаби земетресениянаотдалечени от тях места по целия свят. Дру-гоизследванеотминалатагодинаразкритаканаречените„земетръснидублети“-прикоитоедно силно земетресение е причина за другосподобенмагнитуд(заразликаотвторичнитетрусове,коитосапо-слабиотосновнотоземе-тресение).Такивадублетисеслучват,макарирядко. Асегавновоизследванебеобявено,чесилниземетресениямогатдаотслабятзонитенаразломитенадругатастрананасвета.Пуб-ликациятаразкри,чеземетресениетовИндий-скияокеанпрез2004г.еотслабилозонатанаразломаСанАндреасвКалифорния. „Неетолковалеснодабъдедоказано“казаСийбър пред LiveScience. Според него евъзможно близостта на земетресенията да епросто съвпадение, „защото има достатъчноземетресения“,такачедвеоттяхдасеслучатпоедноисъщовреме. Въпрекитова,всеощеемногораносе-измолозите да разберат дали земетресениятасасвързани,въпреки,чеБелинисесъгласи,четоваевъзможно.„Тесапограницитенаеднаисъщатектоничнаплоча“обяснитой,такаченапрежениятаможе да са били пренесени поразлома.

„Тозинеенещо,коетощебъдеразкритонаеднанощ“допълнитой

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

1- земетресение на 29 септември 2009 г., поданникъм03октомвризагиналитесанай-мал-ко189човека,стотицисаранени2- земетресение на 30 септември 2009 г., поданникъм03октомвриепотвърденасмърттана715човека,възможноеброятнажертвитеданадхвърли1100.3-земетресениетона6април2009г.причинявасмърттана307човека.4-ГеоложкотодружествонаСАЩизползвамо-ментнатамагнитуднаскала.5-изследователски център в КолумбийскияУниверситетвНюЙорк

Автор–АндреаТомпсънПреведе:ТихомирГеоргиев

земя

50



1МаунтМазама/КрейтърЛейк,Орегон-Предиповечеот6000годиниМаунтМа-зама (наименован посмъртно) изригнал.Преди експлозията планината е била ви-

сока12000фута(3657.60метра),следизриг-ванетона нейномясто е имало кратер с дъл-бочина1900фута(579метра).КрейтърЛейк(Кратернотоезеро),известноснаситеносини-тесиводи,ставанационаленпаркпрез1902г.Вулканичната активност се проявява няколкопътиследексплозиятанаМаунтМазaма,катосъздаваУизърдАйланд(Островътнавълшеб-ника)всредатанаезерото.ВижтеСтраницатанаНационалнияпаркКрейтърЛейкзаповечеинформация

2Етна, Сицилия -Въпреки, че Етна енай-високиятактивенвулканвЕвропаизвестносттамусевължинаролятамув гръцките легенди Etna_1669fresco.

jpg(133766bytes)ивпроизведениятанадревниавторикатоХезиод,ПиндариЕсхил.Споредгръко-римската митология гигантите - враго-ветенабоговетесазаровениподвръхЕтна.Вопитите си да се освободят гигантите причи-няватчестиземетресенияблизодопланината.Най-скорошнотоизригване,всекциятанадо-линатаБовеотВулканичнияпаркЕтна,епрездекември1991г.

3Везувий, Италия - Изригването наВезувий през 79 г. от н.е. е залялоградовете Помпей и Херкулан, запе-чатвайкигизаиднитепоколения.Но

това изригване има Vesuvius 1944.jpg (27870bytes)мястовисториятазащотоедокументира-но.ПлинийMладиеоставилподробноописа-ниенасъбитиетовдвеписмадоТацит.ТипътвулканичноизригванеенареченонаиметонаПлиний Стари, който загива в катастрофата.Вулканътвсеощееактивениеизригналнаня-колкопъти.Най-смъртоносноебилоизригва-нетопрез1631г.

10 НАЙ-ГОЛЕМИ ВУЛКАНА

земя



4Тамбора, Индонезия - Най-голямотоизригванепрезпоследнитедвестоле-тия,кактоинай-смъртоносниявулканзаписан в историята, връх Тамбора

експлодирана tambora1.jpg (8945bytes)10-11април 1815 г. Причинява смъртта на 92 000човека. Близо 80 000 от жертвите загиват отглад заради унищожението на реколтата. Из-ригванетоипороденитеотнегооблациотпрахипепелоказватвлияниенапо-голямачастотСеверното полукълбо, като причиняват нео-бикновенонискитемпературиилошареколтапрез1816г.Тазигодинапонякогаенаричана„годинатабезлято“.

5Кракатау,Индонезия-На27август1883 г. връх Кракатау експлодира стакавасила,чесъбитиетоечуточаквАвстралия-наповечеот2000мили

(3218км)разстояние.Силатанаексплозиятапричинява поредица от вълни цунами, коитодостигатХаваите и бреговете наЮжнаАме-рика и причиняват смъртта на повече от 36000 човека.Пет кубичнимили (20.8 куб. км)изхвърленовеществообвиватвмракоколност-та за повече от два дена и стават причина запоредица от красиви залези по цял свят презследващата година. След експлозията и пос-ледващияколапснавулкананадморскоторав-нищеоставатсамоследиотострова.През1928г.другмалъкостровизлизанаповърхносттаотиздигащиясевулканиченконус.

6Пеле, Мартиника - Изригването на 8май 1902 г. причинява смъртта на 29000 човека и разрушава отдалеченияначетиримилипристанищенградСен

ПиерПочтивсичкисмъртнислучайсапричи-нениотпирокластичнияпоток-смъртоносен,бързоблакотгорещгазивтечненивулканичничастици. Само двамажители на града оцеля-ват.Вулканологиятапрез1902г.евнай-добрияслучайпримитивнанаукаиналичиетонапи-рокластичниоблациебилонеизвестно.Следбедствиетонаиметонаизригванетоенаречен“нов”типизригване-пелейскитип.

земя

52



7Парикутин, Мексико - През февруари1943г.грамадаотпепелзапочвадасеиз-дигаотцаревичнополеблизодоградПа-ракутинвМексико.Отземятасепоказва

планина, Paricutin.jpg (12860 bytes)която дос-тигависочинаот1200фута(366метра)заеднагодина.Въпреки,ченастъпилотодеветгодиш-но изригване причинило унищожаването наградПарикутин,тоедалонасъвременниясвятзабележителната възможност да види ражда-нетонавулкан.Самотримадушизагиват,катосмърттаинатриматаеотсветкавиципричине-ниотизригването.

8СейнтХелънс, Уошингтън - Едно отвулканичните изригвания, за коетообществеността получава най-обилнаинформацияикоетоенай-изучено-St.

Helens.jpg (32139 bytes) връх Сейнт Хелънсизригва на 18 май 1980 г. Вулканът, койтое бил спящот 1857 г. започвада отделяпараслед серия земетресения през март 1980 г.Предсказанието от 1978 г. на ГеоложкототопологичнодружествонаСАЩ,чещезапочнесилнаиинтермитентнавулканичнаактивност„врамкитенаследващите100години,аможебидорипредикраянатозивек“,сесбъдва.ЗащастиеподробнотоизучаваненаСейнтХелънспредотвратява възможността за многобройнижертви. Дори и така обаче има 60 смъртнислучаяврезултатотизригванетоот18Май.

9НевададелРуис,Колумбия-Въпреки,че изригването на Невадо дел Риус(иливръхРуис)на13ноември1985г.е относително слабо, калните потоци

причинени от топящи се лед и сняг водят досмърттана23000човекаиразрушаванетона

градАрмеро.Повечетоотжителитебихаоцелели ако са били на по-високо място.Изригванетопривличавниманиетокъмфакта,че расте броят на хората живеещи в опаснаблизостдо вулканите.По-силноизригваненаРуиспрез1845г.причинявасмърттанаоколо700човека.

земя



10Пинатубо, Филипините - При-чиназасмърттанаблизо800чо-века,аоколо100000оставатбездом. Изригването на Пинатубо

презюни1991г.е10пътипо-силнооттованаСейнтХелънсиеедноотнай-силнитепрезХХвек.Разпръскваоблакотдимипепелсвисочи-наповечеот19мили(30.6км).Евакуациятанаповечеот70000човекаисамотовулканичноизригванесапредаванипотелевизиитепоцялсвят,катопотозиначинразпростаняват(лоша-та)славанаПинатубо.

земя

МаунтМазама/КрейтърЛейк

54



Учени са постигнали левитация на мишки из-ползвайки магнитни полета.

Други учени са успявали да накаратживи жаби и скакалци да се носятвъввъздуха,ноизследванетосмиш-ки, които са биологично по-близки

до човека, може да помогне в изследваниятацелящипротиводействиеназагубатанакостновеществопорадинамалена запродължителновремегравитация,коетосеочаквапримисиивдълбокиякосмосилипоповърхносттанадру-гипланети. УченитеработещизаНАСАсасъздалиустройство, което симулирапроменливиниванагравитацията.Тосесъстоиотсвръхпрово-дящмагниг, който генерира поле, достатъчносилно за да левитира водата вътре в живот-ните, като темпертурата във вътрешносттанаустройството е достатъчно висока, а самотоустройствоеширокодостатъчноголямо -6.6см,така,чемалкитесъществамогатдасено-сяткомфортновъввъздухаповременаекпери-ментите.

Дезориетирани

Първоначалноизследователителевити-ралимладамишка,навъзрастсамо3седмициистегло10грама.Тяизглеждалавъзбуденаи

дезориентирана,опитаващаседасезадържизанещо. „Тяриташенасам-натамизапочнадасевърти,абезтриенеможешедасевъртивсепо-бързоипо-бързоимислим,четоваядезориен-тираощеповече“казваЮанминЛиу,физикотДжетПръпълшънЛаборатъривПасадина,Ка-лифорния.Затоваученитерешилидаприложатнемногосилнаупойканаследващатамишка,която левитирали; тя изглеждала доволна отлетенето. Физикът Да-МинЖу от УниверситетанаМисури,КанзасСитинаправилпластмасоваклетка,вкоятосепоставямишкатаприлевита-ция.Отгореклеткатаеотвореназадасеосигу-ридостъпнавъздух,задаможедаседаватнамишкатахранаивода,кактоизавидеонаблю-дение,авдънотонаклеткатаимамалкидупчи-цизаизхвърляненаотпадъците. Понякога мишката рита стените наклетката,катоякарадаизлезеотзонатазале-витация,следкоетосевръщаиотновосепона-сявъввъздуха. Изследователите могат да левитиратмишкатасилибезклетката,но„епо-леснодасложим мишката в клетката, когато я носимкъмзонатазалевитация“обясняваЛиу.Освентоваакоискатеданаправитеекпериментсрав-няващповедениетонамишкатавиизвънлеви-татора,тозадасравнитерезултатитещеискате

Мишкилетятвлаборатория

Мишка на три седмици с тегло 10 грама лети с помоща на магнитни полета, или само с магнит (а) или без (б)

физика



даимадоколкотоевъзможносъщитеусловиянаживот.

Резултати

Тестовете показват, че мишките, дориако не са упоени, бързо се аклиматизират исвикват с левитацията, когато са в клетката.След три-четиричасамишкитедействатнор-мално,включителнопиятисехранят.Изглеж-да, че силните магнитни полета нямат нега-тивно въздействие върху тях в краткосроченаспект, а предишни изследвания са показали,чеприплъховетеняманеблагоприятниефектиследприлаганенасилнине-левитационнимаг-нитниполетавпродължениена10седмици. „Опитваме се да разберем какво щебъдефизиологическотовъздействиеприпро-дължителнамикрогравитация,асъщоикакви

контрамеркимогат да се вземат за защитанаастронавтите.“ казваЛиу. „Акоможем да до-принесемзаизследванетонакосмосаотчове-ка,щебъдеммногощастливи.“Сегатеканди-датстват за средства за извъряване на такиваизследваниястехниялевитатор. Изследователитесалевитиралииводникапкисразмеридо5см.Тесчитат,чесимула-торътнапроменливагравитацияможедабъдеизползванзаиследваненаповедениетонатеч-ностипринамаленагравитация,катонапримертоплообменаилиповедениетонамехурчетата. Лиу,Жуитехнитеколегиописватвде-тайлисвоитеоткритияна6септемвривсписа-ниеAdvancesinSpaceResearch.

Автор:ЧарлсЧойПреведе:ТихомирГеоргиев

физика

АстрофизикотСАЩобобщиданнитеза2милионагалактики

Световнатанауказапореденпътсеоказанапраганасъщинскареволюция.АстрофизикътотКорнуелскияуниверситетд-рРейчъл

Бийнhttp://www.astro.cornell.edu/~rbean/направиоткритие,коетопоставяподвъпрососновнимоментиотобщататеориязаотносителносттаотноснопространствено-времевиямоделнаВселената.СъобщениетоенабританскиянаученвсекидневникNewScientist.

Известное,чесветлинатанаотдалеченитезвездиигалактикиизпитвапопътясипрезВселенатавлияниетонагравитационнитеполетанамасивнитекосмическиобекти,катозвездиилигалактики.Траекториятайсеизкривява,следователноизображениетоимдостигадоземятаизкривенокатопрезлупа.

Изследванетонад-рРейчълБийнсеосноваванаизучаванетонатези„гравитационнилупи”.СпоредАйнщайновататеория,действиетонагравитациятасеобяснявасизкривяваненапространствотоивреметоподвлияниетонамасатанакосмическитеобекти.Представазатоваизкривяванеможедаседобиечрезнаблюдениенатраекториятанасветлината.Всъответствиесобщататеориянаотносителността,коефициентътнаизкривяваненавреметоипространствотоследвадасаеднакви.

Наблюдавайкиповечеот2милионагалактикиспомощтананай-новитетелескопи,вкл.„Хъбъл”,д-рРейчълБийнеоткрилаявление,противоречащонагорнотоправило.Спореднея,вотрязъкаотпредимежду10и11милиардагодини,коефициентанаизкривяваненавреметоебилтрипътипо-голямоткоефициентанаизкривяваненапространството.

Теорията на относителността под въпрос

56



СпоредNewScientist,теориятанаотносителносттаепотвърденаняколкопътиврамкитеобаченаеднагалактика,нодосеганикоганеепроверяваначрезгигантскитепространстванаВселената.Работатанад-рБийнепърватакоятообобщаваданнитеотдвижениетонамилионигалактики.

ЗасегаекспертитенесеангажиратсмнениеобясняващоаномалиятаиможелитядасесъгласувастеориятанаАйнщайн.Някоисмятат,ченарушениетоможедаседължинаоткритатапрез1998г.„тъмнаенергия”.Смятасе,четазисубстанцияпротивостоинасилитенапритеглянетоипричиняваразширяванетонавселената.

СамиятАйнщайнепредсказалсилите,коитонепозволяватнаВселенатадасесвива.Досегасесмяташе,четъмнатаенергияезапочналададоминираприблизителнопреди5-6милиардагодини.Ноданните,полученичрез„Хъбъл”позволяватсегадасесмята,четяезапочналададействанаВселенатапо-рано.

Вижоще:

• КосмическителескопХъбъл(HubbleSpaceTelescope,HST)

• Относителност

• Теориятанаотносителността-обяснение

Теория на относителността.

физика

http://bgnauka.com/index.php?fnc=pub_page&mod=front&pid=10371






Продължениеотминалияброй.

Психоагнозия

Психоагнозия е термин образуванот две думи– психои агнозия.Идветесасгръцкипроизход.Психо,както бе отбелязано по-рано, е

производнананаименованиетонабогинятанадушата Психе, а думата агнозия е съставенаотчастицатаа,коятосеизползвазаозначениена липса (или отрицание), и думата гносис– знание. Така с термина психоагнозия сеназовава основното устойчиво разстройство,което психичната система претендира дапритежава и с което тя изпълва психичнатадействителност. Това разстройство се отнасяпряко до незавършеността на дадена (нейна)активностипоследващатаялипсана(по)знаниезатазиактивност.Силатамуевразнообразиетоотформи,коитоможедаприема.Благодарениенанеготязасягавъзприятието,аоттамивсичкипоследващипознавателнипроцеси.От гледна точка на колективното начало,наличието на това разстройство се смята занещосъвсемнормално.Катопръвпредставителна това начало фамилната среда играесъществена роля в създаванетона условия занеговото стабилно установяване в психикатана подрастващия индивид. Допълнителнитрудности при ранното и точно разпознаванена това разстройство създава и факта, чеприкриването му става все по-успешно сфизическото израстване на индивида. Такалечениетомуобикновеносеотлагазапо-късенетапотживотанаиндивида.Товаобачеводислед себе си до повишение на степента наемоционалната диспропорционалност кактосама по себе си, така и спрямо разума, и,съответно,допояватанадисонансивзначимитемеждуличностниотношения, апонякогадориивежедневнитетакива.

На индивидуално ниво с този термин сеозначава липсата на достатъчно добраразпознаваемост, от страна на съзнаниетона индивида, на процесите, които протичатмежду него и психичната среда, а те савинаги двупосочни. При наличие на таковаразстройство индивидът показва отсъствиена сетивни или неврологични аномалии, алапредпочита да общува предимно в добрепозната му и незначима, или малко значима,среда,извънкоятопсихоагнозияталесноможедабъдеоткрита.Извънтазисредасепроявяваособена чувствителност към необходимосттада се отговаря на въпроси, за които даденияиндивид не може да използва защитата наготовите отговори (клишета), с които боравипонавиквобичайнатасисреда.Тъкмопорадиприсъствиетонатазиспецифичностналичиетона психоагнозията проличава най-добре вупотребата на езика. Най-характерното притози синдром е, че речта ярко изобилства снеточна употреба на понятия и с обилнотогримиране на приеманата и предаванатаинформация, която в по-голямата си част сеотнася за психично незначими и отдалечениотдаденияиндивидобекти.Въпрекитова,приединпо-внимателенпогледвърхунея(речта),може да се породят немалко основания заусъмняване не само в качеството й, както наекспресивната,такаинарецептивната,носъщои в удовлетворителността на нейния обем. Всъщото време индивидът често претендираза достатъчно нормално ниво на развитиена стандартните си умения да борави чрезезика със същността на човешкото познаниеи, съответно, за важността и достоверносттана възприеманата и предлагана от негоинформация. А тя, както казахме, е предивсичкозадалечниинезначимизаразвитиетому обекти. Изключително полезна в такаваситуация е повишената взискателност къмкачествотонапроцесанаформираненаобразиипредставиикъмтяхнотопоследващотрайноопазване от обсебващото въздействие наопределенизащитнимеханизми.

психология

Психономия

58



Психичен консерватизъм и психична промянаЗапсихичнапромянаведнапсихичнасистемаможедасеговориедватогава,когатонещовструктурата й се реализира по различен отдосегашнияначин.Например,акоеднавръзкамеждудвеединициотпаднеинанейномястосе създаде нова, а отношението между тяхи функционирането на системата като цялоостанатнасъщотонивоисъссъщотокачество,ще може да се каже, че това е имитация напромяна. Но, ако вместо отпадналата връзкане се създаде нова връзка, или се създадетакава, която да демонстрира различнокачествона отношениетои различнонивонатоваотношение,товабидовелоидопромянавструктуратанасистемата.Тогаваниебихмеприели това за промяна, защото се отнасякъм структурата. Тази промяна автоматичноще доведе и до изменения в организацията.Обратното обаче не е в сила. Затоваможе дасекаже,чепсихичниятконсерватизъмв еднасистема остава на приоритетно място докатопроменитевпсихичнатасистемасеизвършватна ниво организация, които са на нивото наформата,аненасъщността.Да разгледаме един пример. Имаме двамапушачи. Единият пуши цигари А, а другиятпуши цигари В. Различните марки цигари савъпроснаразличнаорганизациянаеднаисъщаструктура на психиката им. Но ако единиятреши от днес нататък да не пуши и съумееданезамествацигаритеснещодруго,тогававечеможедасекаже,чееизвършилпромянавструктуратанапсихикатаси.Акообачерешидаспредапуши,априбегнекъмкакъвтоидабило заместител на цигарите, той ще останена нивото на имитацията на структурнатапромяна, т.е. на нивото на организацията,къдетосмянатанамаската(формата)сеприемазаистинскапромянанапсихичнатаструктура.Да разгледаме още един пример. ИндивидътХеболен.Отиваприлекар,койтомуизписва

лекарство.ИндивидътХзапочвадагоприема.СледкатолекарствотосвършваиндивидътХсевръщаприлекаряимуказва,ченееизлекувани че продължава да е болен и иска друголекарство. Ако лекарят му изпише ново, тойзапочвадаприеманего.Послеотновосевръщапри лекаря и пакму казва, че още е болен ииска пак да смени лекарството. Ако лекарятсе съгласи процесът върви гладко по тозисценарий.Аколекарятоткажедасъдействазаподдържането на тези имитации на промяна(изменения на нивото на организацията),самияттойможедабъдесменен.Смянатаналекарството за кратко се превръща в смянана лекаря и след това сценарият се завъртаотначалосъсследващиялекар.Разбира се, независимо от красноречието натези примери, ние не бива да забравяме илипренебрегваме факта, че не всеки индивиде готов и не всеки индивид желае да сепроменя.Въпрекичепромянатанеечужданапсихичното,имаииндивиди,чиятопсихикаевсецялоотдаденанапсихичнияконсерватизъм.Тесанай-малконабройитърсятпризваниетоси най-вече като се опитват да променятдругите. Това е стремеж към промяна чрезпсихична революция. Тя обикновено сеналага без съгласието и одобрението на тези,върху които бива наложена. Т.нар. психичниреволюционери са консервативно настроеникъм промяната по отношение на самите себесиияразбиратсамотогава,когатосеслучвавдругите.Останалите,коитосасклоннидасепроменятсеразделятнадвапотока–еднитесестремяткъмпромянапопосоканапсихичнотоограмотяване (еволюция), а другите сестремяткъмпромянапопосоканапсихичнатанеграмотност(деволюция).Тъй като психономията отстоява позицията,че всеки индивид сам носи отговорност засобствените си избори и има право сам даизбира към коя от двете основни тенденциида принадлежи и към коя да проявявапредпочитания,онези,коитосапревъзмогналипосредственото любопитство към себеси, простиращо се до поредната смяна налекарството, на лекаря, на цигарите, въобщена фасадата, и имат желание и готовност даинтегриратгледнатайточкавживотаси,могатдасеоблагодетелстватвнай-голямастепенотнея.




Как помага психономиятаОсновнитепонятиявпсихономиятаотразяватвиждането,чевсичко,коетоебиловсетиватаоставя следи в индивидуалната памет. Тезипонятия са свързани с паметовите следи:семантичните знания съдържат описаниена представата за отношенията междунеперсоналните факти; процедурните –описание на представата за индивидуалнитеумения за изява; дългосрочната памет енеактивната работна среда, която съдържаследи от всички преминали през сетиватадразнения; краткосрочната памет е активнатаработна среда, чийто обем и добра връзка сдългосрочната памет определят количествотознания,скоитоможедасеоперираподаденатема.Порадитовапсихономиятаеориентиранакъмсъздаваненавъзможнонай-благоприятниусловиязаустановяваненатакавадобравръзкамежду семантичните и процедурните знанияи между краткосрочната и дългосрочнатапамет, която да благоприятства изявата науникалността на всеки индивид. Създавайкитезиусловия,тяотвеждасвояклиентдонеговатаединственаинеповторимасъкровеност.Едни от главните въпроси, на които всекииндивид получава възможност да получиотговорвпсихономиятаса:1. Как подбирам коя информация и коиемоциидадостигнатдосъзнаниетоми?2. Как избирам да постъпвам точно поначина,покойтогоправя?3. Каквйерархиятанаценноститемиеднонещополучавапо-високомястоотдруго?Тъй като, според гледната точка напсихономията,проблемитенахоратавголяматасичастидватоттова,чевместодапревръщатинформацията, намираща се в сетивата им, впознание,тепревръщатемоциитеси,свързанис нея, в чувства, съзнанието им оставачастично изолирано и те не се възползват отпълнотата на неговите възможности. Чрезразкриването на отговорите на тези и другивъпроси психономията помага на индивидаили да направи от информацията познание,или поне да я символизира. Задачата, коятопсихономията си поставя, за да осъществицелта си, е да направи така, че чрез (пре)откриваненаосновнитезаконинапсихичнотоиндивидътдаразбереконкретнотоимвлияниевърхусамиянего.Потозиначинсегарантира

успешнотопреодоляваненаограничениетоначастичносттанавъзприятието.Притозипроцеснеизбежно се предизвиква освобождаванеот емоционалните примеси, които засенчватопределени области от информационнатаистинност. Така възприятието се олекотяваи, когато е необходимо, се доизграждав необходимата степен. Това позволяваповишаваненаспособносттазапревключванена вниманието, което пък допълнителнообогатява взаимодействието междукраткосрочната и дългосрочната памет катому придава по-голяма пълнота и прецизност.Врезултатнавсичкотовапоестественначинсе активират възможностите на индивидаза по-добро реализиране на потенциала насъзнаниетомуи се актуализират собственитему мотиви и намерения, което подобрявавъзможностите за реализацията им вмаксимална степен и, съответно, обезпечаваусещанетозапълноценностнаиндивида.

Ползваналитература

1. Беров,Чакъров1987:Беров,Т.,Чакъров,С. Психология за 10 клас. София, 1987. ДИ“Народнапросвета”.2. Коломински 1989: Коломински, Яков.Човекът-психология.София,1989.“Просвета”.3. Стаматов, Минчев 2003: Стаматов, Р.,Минчев, Б. Психология на човека. Пловдив,2003.ИК“Хермес”.4. Maturana,H.Autopoiesis,StructuralCou-plingandCognition.www.isss.org/maturana.htm

Автор:ВладимирБанов

Целиятекстеразпределенвброй22,23и24.Ще бъде публикуван в сайтаhttp://nauka.bgследизлизанетона25-тиброй.


60



Откъсот„Аполо11”,Обективи-стът,Септември,1969„Независимо с какви диском-фортииразноскитрябвадасе

справиш,зададойдештук”казвагиднаНАСА на група гости като заключениенаобиколкатанакосмическияцентърнаносКенеди,15юни,1969.„утресутринщеимаседемминути,коитощевинака-ратдаосъзнаете,чесиезаслужавало.”Такаибеше.Изстрелването започна с голямо петноярък,жълто-оранжевпламък,разпръск-ващсевъввсичкистраниизподосноватанаракетата.Изглеждашекатообикновеногън и аз мигновено почувствах силнобезпокойство, като че ли това беше го-ряща сграда.В следващиямомент пла-мъкътиракетатабяхаскритиоттаковапомитаненатъмночервеногън,чебез-покойствотоизчезна:товабешечастотеднотакованеобикновенопреживяване,ченебимоглодасесравнискаквотоидабилодруго.Тъмночервениятогънсераздвоивгигантскикрила,сякашпожа-рен кран изстрелваше потоци огън на-горе,директносрещузенита–имеждудветекрила,срещутъмнотокатоврогнебе,ракета-та се издигна бавно, толкова бавно, че сякашвисеше застинала във въздуха, светъл цилин-дър,съсзаслепяващаелипсаотбяласветлинавосновата,катопреобърнатасвещ,чийтопла-мъкенасоченкъмземята.Тогаваосъзнах,чевсичко това се случва впълномълчание, тъйкаточухкрясъцитенаптиците,коитообезуме-лисеизстрелватдалечотпламъците.Ракетатасе извисяваше все по-бързо, леко накланяйкисе,аизопнатиятйбялпламъкоставяшетънкаспиралаотсинкавпушекзаднея.Тясебешеиздигналавсиневата,атъмночервениятогънсебешепревърналвогромниталазиоткафявпушек,когатозвукътнидостигна:бешедълъг,яростенудар,неехтящзвук,аименноудрящ,стържещзвук,каточелиКосмосътсесцепва-ше. Но пък изглеждаше неуместен и малова-

жен,защотобешезвукотминалотоиракетатавечеотдавнабезопасноускорявашенадалечотобхватаму–въпрекичебешестраннодаос-ъзнаеш, че са минали едва няколко секунди.Осъзнах, че неволно махам на ракетата. Чухръкопляскащихораисеприсъединихкъмтях,проумявайкиобщиянимотив;бешеневъзмож-но да наблюдаваш пасивно, човек трябвашедаизразиснякаквифизическидействиячув-ството,нетриумф,анещоповече:усещането,ченезатуленаталиниянадвижениенатозибялпредметбешеединственотонещо,имащозна-чениевъвВселената.Това,коетовидяхме,внеприкритатамусъщ-ност–новреалността,аневтворбанаизку-ството–бешеконкретизиранатаабстракцияначовешкотовеличие.Фундаменталната значимост на триумфът наАполо11енеполитическа;тяефилософска;по-конкретно,морално-епистемологическа.

16 юни, 1969, Изстрелването: Символ на човешкото величие

хуманитаристика



Смисълътнагледкатасесъстоешевъвфакта,чекогатотезитъмночервеникрилебяхараз-творени, човекът разбра, че не наблюдавашеобикновено явление, а катаклизъм, който акобешеотприщенотприродата,щешедазаличичовешкото съществуване – разбра същои, четозикатаклизъмбешепланиран,пуснатикон-тролиранотчовека,четазиневъобразимамощбеконтролиранаотнеговатасила,покорнослу-жейкинанеговитецели,пробивайкипътнаде-ликатноиздигащсе„занаят”.Човекразбра,четозиспектакълнееплоднанякаквабездушнаприрода,катонапримерauroraborealis,наслу-чайностилина късмет, но че е непогрешимочовешки–счовеккатосинонимнавеличестве-ност; че еднацелипродължителните, непре-къснати и дисциплинирани усилия са довелидопостиганетонатазисерияотмоменти;ичечовекуспява,успява,успява!Запръвпът,ма-кари за седемминути, най-лошотокоето ви-делите гоможехадапочувстватбене „Колкомалък е човекът на фона на Гранд Каньон!”,а„Колковеликечовекътиколкобезопаснаеприродата,когатобъдеовладяна!”Чесмевиделидемонстрациянанай-добротоотчовека,тованикойнеможешедаотрече–товабешеипричинатазапривлекателносттанасъ-битиетоизазашеметеносттаивцепенеността,вкоятониостави.Иникойнеможешедаоспо-ри,чесмевиделипостижениеначовека,съот-ветстващона капацитетаму като рационалносъщество–постижениенаразума,налогиката,наматематиката,натоталнотопосвещаваненаабсолютизманареалността.Усещането за безсилие е лайтмотив вживотана повечето хора, особено днес – безсилиетопреднеизразимикопнежиилипсатанапозна-ние относно начините на постигането им. Вперспективата на рушащия се свят Аполо 11прокарваисториятанаеднадръзкацел,нейно-тоизпълнение,нейниятриумфиметодазапос-тиганетой–историятазаидемонстрациятанавърховниячовешкипотенциал.

От Айн Ранд

Преведе:МарияСтойчева

хуманитаристика

Очаквайте:

Нова рубрика!

Рецензии и препоръчване

на научни и научнопопулярни книги излизащи в българския пазар.

62



Двигателят е машина, коя-то преобразува даден вид енергия (топлинна, елек-трическа, водна, вятърна

и др.) в механична работа. В зави-симост от вида на енергията, която се преобразува в механична работа, двигателите биват топлинни, елек-трически, водни, вятърни и др. Двигателите, които преобразуват топлинната енергия в механична ра-бота, се наричат топлинни. Те биват с вътрешно и с външно горене. Дви-гателите с вътрешно горене (ДВГ) са тези, при които горивото изгаря вътре в цилиндрите. Двигателите с вътрешно горене се подразделят както следва:• според мястото на смесообра-зуването и начина на възпламеня-ването на сместа- на бензинови ( горивната смес се образува вън от цилиндрите на двигателя) и дизело-ви (горивната смес се образува в са-мите цилиндри);• според работния процес на дви-гателя- на четиритактови (работният процес се извършва в четири такта) и двутактови (работният процес се из-вършва в два такта);• според вида на употребяваното гориво- на двигатели за течни горива

(бензинови и дизелови) и двигатели за въздухообразни горива (газгенера-торни и газобалонни);• според броя на цилиндрите- двуцилиндрови, трицилиндрови, че-тирицилиндрови и т.н. Работният цикъл при четиритакто-вите двигатели се извършва за чети-ри хода на буталото, при което се из-вършват следните четири такта:първи такт- всмукване, втори такт- сгъстява-не, трети такт-разширение (работа) и четвърти такт-изпускане. При това коляновият вал прави два пълни обо-рота. За съжаление двигателите с вътреш-но горене оказват отрицателно вли-яние върху околната среда. Отрабо-тилите газове, изхвърляни от тях в атмосферата, съдържат редица ток-сични компоненти, най- вредни от които са: 1.Въглероден оксид СО, получен при непълното изгаряне на въглерода. Това е най- опасната и най -отровна компонента на газовете.2.Различни неизгорели или частично изгорели въглеводороди. Имат остър мирис и дразнят очите и носа.3.Азотни окиси NO и NO2, означени общо като NOх. Поразяват главно ди-хателните пътища.

технологии

ТРЕТА НАГРАДА В КОНКУРСА НА БГ НАУКА

Двигател с пневматично задвижване



4.Олово (Pb)- постъпва в бензиновите двигатели при употреба на етилизи-ран бензин, а излиза под формата на летливи съединения, които са силно отровни. Оловото притежава акуму-лативна способност постепенно да се натрупва в човешкия организъм, при-чинявайки отравяне. Други вредни влияния на ДВГ са издаваният шум, замърсяването на почвата протичане на масла, горива и др. Моето предложение е като се на-правят малко конструктивни проме-ни на двигателя с вътрешно горене, той да стане двигател с пневматично задвижване(ДПЗ). От самото име на двигателя става ясно, че той няма да работи с гориво, а с въздух от окол-ната среда.Основната разлика меж-ду ДПЗ и ДВГ е тази, че при ДПЗ има пневматична система (уредба) за задвижване и няма горивна урдба (от нея остава само карбуратора или инжкционната система). Другата раз-лика е в работният такт. При ДВГ го-риво- въздушната смес се запалва от запалителната свещ и по този начин се получава енергията, необходима за извършване на работата. При ДПЗ работата се извършва за сметка на пневматичното впръскване( нарочно казвам пневматично впръскване за да се прави разлика от впръскването прпи дизеловите двигатели и впръск-ването от инжекционите). Пневматич-ната система за задвижване се състои от следните части: компресор-служи да нагнети атмосферния въздух във въздушните резервоари( бутилки). Компресорът не се отличава от ком-

пресорите, употребявани в спирачни-те уредби на тежкотоварните автомо-били; въздушни резервоари- служат за съхранение на въздуха и нагнетя-ването му в тях. Не се отличават от тези използвани в спирачните систе-ми на тежкотоварните автомобили. Броят им се определя от формулата Z/2, където Z е броят на цилиндрите на двигателя; въздухопроводи; кла-пан-въздухопровод или за кратко КВ клапан; предпазни клапани.

Работен цикъл на двигателят с пневматично задвижване:

Първи такт- всмукване: буталото сли-за надолу и засмуква въздух през въз-душния филтър и карбуратора. Отво-рен е всмукателният клапан.Втори такт- сгъстяване: всмукателни-ят и изпускателният клапан са затво-рени. Буталото се движи нагоре към ГМТ. По този начин засмуканият въз-дух се сгъстява и при определо наля-гане преди ГМТ налягането на възду-ха става достатъчно за отваряне на КВ- клапана. Когато КВ- клапанът се отвори, сгъстеният в бутилките въз-дух нахлува с висока скорост и сила и кара буталото към ДМТ. Това е работ-ният такт. Четвърти такт- изпускане: когато бу-талото е на определено разстояние от ДМТ се отваря изпускателният кла-пан. Буталото след като стигне ДМТ се изкачва нагоре към ГМТ и изтласква( изхвърля въздуха). След това всичко се повтаря.

Защо броят на бутилките се определя

технологии

64



технологиипо формулата Z/2? Защото една бу-тилка обслужва цилиндрите, които се движат в една посока(например 1 и 4 на фигурата). Недостатъци на двигателя:-не много висок КПД-увеличени помпени загуби заради компресора-по- високо работно налягане Предимства на двигателя:-екологично чист-не използва гориво- спестяват се

разходи и петролни запаси-няма нужда от катализатор- спестя-ват се разходи и поддръжка-липса на запалителна уредба- спес-тява разходи и поддръжка

Дарин Делчев Белев



ВСАЩнаедноотпървитеизложениязаоръжия(през1987г.)тазигерман-скакомпанияпредставяпървиясвойвинтовпистолет с билтов затворна

ръченExemplar.Допреди20годинифирматабеизвестнасъссвоитепревъзходнималокалибре-нивинтовкиикарабини.Пистолетътнатазикомпаниясесчитазаединотнай-точнитевсветадалекобойнипистолети,въпреки,ченеемногоизвестенвзападнаевро.Катопричиназатовасесчитазабранатазаловс пистолети вЕвропа, това вСАЩне е про-блемитамезаслуженоизвестен.ПистолетътExemplarепуснатс.22.LR,катонаоръжейнотоизложениепрез1988г.епоказанскалибър .22.Hornet, след една годинапоказ-ватискалибър.22.Remington,нонеследдълготозикалибъротпадаоткаталоганафирмата.Идвата калибъра патрони с централен капсул -.22.Hornetи.22.RemingtonсаоткласаVarmint.Многоточникалибри-.22.Hornet–пристрел-бадо100ми.22.Remington–до200м

• ExemplarStandart, с калибър . 22LR смиктометриченмерник;

• ExemplarHornet,скалибър.22безмер-ниприбори,носприспособлениезапоставяненаоптиченмерник;

• ExmplarXIV,скалибър.22LRсдопъл-нително удължена на 365 mm цев при общадължинанапистолета587mm

• ExemplarKurzскалибър.22LR,дължи-нанацевта176mmиобщадължинанаписто-лета405mm

(няма снимка)

Anschutz ExemplarТЕХНИЧЕСКАХАРАКТЕРИСТИКА:

Калибър–.22Hornet,.222Remington-.22LRДействиена спусъка –пистолетът е с балтовзатворВместимост на пълнителя - 5 патрона (.22Hornet/.22LR)- 3патрона(.222Remington)Затворенмеханизъм-заднатачастнабарабан-натаосМаса–1980gДължина–485mmВисочина–177mmДължинанацевта–250mmЗадръжканаспусъка–имаМерниприбори–мерникзастрелбапомише-ниДължинанамернаталиния–390mmВъншенпредпазител–перестопредпазителнолостченазаднатачастназатворнияболт,пред-пазителнолостченазатворнияболкВътрешнипредпазители–индикаторзапатронвцевта,подавасеотзаднатачастназатворнияболт

оръжия

Пистолети-Anschutz

66



ОСОБЕНОСТИ:

• Затворназадръжка–няма• Ключалканапълнителя–отдолупредспусковатаскоба• Материалнаизработка-стомана• Крайнаобработка–оксидация• Чиренинаръкохватката–ореховодър-во

вид предназначение:

• Застрелбапомишени• Застрелбапосилуети

РеволвериArminius

Германската компания Weihrauch произвеж-даоръжияот1899г.ПървовградЦела–Ме-лис,областТюрингия,аот1948годинавградМелрихщадт. Weihrauch както известнитепневматичнипушкиWeihrauchHWпроизвеж-даиреволверисмаркатаArminius.Най-известниятреволвереArminiusHW–9ST;

Arminius HW – 9STТЕХНИЧЕСКАХАРАКТЕРИСТИКА:

Калибър–.22LRДействиенаспусъка–двойнодействиеВместимостнапълнителя-6патронаЗатворенмеханизъм-заднатачастнабарабан-натаосМаса–1020gДължина–290mmВисочина–146mmДължинанацевта–152mm(прицев6”)Задръжканаспусъка–регулируемаМерниприбори–регулируемДължинанамернаталиния–183mmВъншенпредпазител–нямаВътрешнипредпазители–блокиращатяга,ба-рабанътсеблокирапривзвежданенаударноточукче


• Барабананазадръжка–наляватастрананаложата• Материалнаизработка –стомана(на-кладкатанацевтаотсплав)• Крайнаобработка–оксидация• Чирени на ръкохватката –при състеза-телнитереволвери–специалнаизработка

Видпредназначение:


оръжия



Arminius HW357 TargetТЕХНИЧЕСКАХАРАКТЕРИСТИКА:

Калибър–.357MagnumДействиенаспусъка–двойнодействиеВместимостнапълнителя-6патронаЗатворенмеханизъм-заднатачастнабарабан-натаосМаса–935gДължина–286mmДължинанацевта–6инчаЗадръжканаспусъка–регулируемаМерниприбори–регулируемисамозасъсте-зателнитереволверизастрелбапомишениДължинанамернаталиния–202mmВъншенпредпазител–нямаВътрешни предпазители – предавателна тяга,барабанътсеблокирапривзвежданенаудър-ноточукче


• Барабананазадръжка–наляватастрананаложата• Материалнаизработка–стомана• Крайнаобработка–оксидацияилихро-миране• Чиренинаръкохватката–дърво,насъс-тезателнитемоделизастрелбапомишени– Черенполимеренматериал


• Застрелбапомишени• Захазартнастрелба• Застрелбапосилуети

Arminius HW38 (2 1/2/ ”)ТЕХНИЧЕСКАХАРАКТЕРИСТИКА:

Калибър–.38SpecialДействиенаспусъка–двойнодействиеВместимостнапълнителя-6патронаЗатворенмеханизъм-заднатачастнабарабан-натаосМаса–725gДължина–192mmДължинанацевта–63mmЗадръжканаспусъка–нямаМерниприбори–фиксирани;наHW38T-ре-гилируемиДължинанамернаталиния–114mmВъншенпредпазител–нямаВътрешни предпазители – предавателна тяга,барабанътсеблокирапривзвежданенаудър-ноточукче


• Барабананазадръжка–наляватастрананаложата• Материалнаизработка–цевтаибара-банътотстомана,ложатаотсплав• Крайнаобработка–оксидацияилихро-мовопокритие• Чирени на ръкохватката – дърво илисинтетиченматериал

Видпредназначение:• Застрелбапомишени• Хазартнастрелба• Застрелбапосилуети

оръжия

68



Arminius HW38 (4 ”)ТЕХНИЧЕСКАХАРАКТЕРИСТИКА:

Калибър–.38SpecialДействиенаспусъка–двойнодействиеВместимостнапълнителя-6патронаЗатворенмеханизъм-заднатачастнабарабан-натаосМаса–815gДължина–235mmДължинанацевта–102mmЗадръжканаспусъка–нямаМерниприбори–фиксирани;наHW38T-ре-гилируемиДължинанамернаталиния–152mmВъншенпредпазител–нямаВътрешни предпазители – предавателна тяга,барабанътсеблокирапривзвежданенаудър-ноточукче


• Барабананазадръжка–наляватастрананаложата• Материалнаизработка–цевтаибара-банътотстомана,ложатаотсплав• Крайнаобработка–оксидацияилихро-мовопокритие• Чирени на ръкохватката – дърво илисинтетиченматериал

Видпредназначение:• Служебнипистолетииреволвери• Забойнаспортнастрелба„паркур”• Застрелбапомишени

Arminius HW – 7SТЕХНИЧЕСКАХАРАКТЕРИСТИКА:

Калибър–.22LRДействиенаспусъка–двойнодействиеВместимостнапълнителя-8патронаЗатворенмеханизъм-заднатачастнабарабан-натаосМаса–865gДължина–265mmВисочина–146mmДължинанацевта–152mm(прицев6”)Задръжканаспусъка–нямаМерниприбори–перестрегулируемлостнамерникасъобразнопосокатанавятъраДължинанамернаталиния–195mmВъншенпредпазител–нямаВътрешни предпазители – предавателна тяга,барабанътсеблокирапривзвежданенаудър-ноточукче


• Барабананазадръжка–наляватастрана• Материалнаизработка–цевтаибаба-ранътотстомана,ложатаотсплав• Крайнаобработка–оксидация• Чиренинаръкохватката–дървениприсъстезателнитемодели



оръжия



Arminius WindicatorТЕХНИЧЕСКАХАРАКТЕРИСТИКА:

Калибър–.38Special,.357MagnumДействиенаспусъка–двойнодействиеВместимостнапълнителя-6патронаЗатворенмеханизъм-заднатачастнабарабан-натаосМаса–900gДължина–220mmДължинанацевта–102mm(прицев6”)Задръжканаспусъка–нямаМерниприбори–фиксираниДължинанамернаталиния–135mmВъншенпредпазител–нямаВътрешни предпазители – предавателна тяга,барабанътсеблокирапривзвежданенаудър-ноточукче


• Барабананазадръжка–наляватастрананаложата• Материалнаизработка–стомана• Крайнаобработка–оксидация• Чирени на ръкохватката – синтетиченматериалилидървозареволвербоентип


• Служебнипистолетииреволвери• Забойнаспортнастрелба„паркур”

Източник: http://armyreco.ifrance.com/europe/allemagne/armes/arminius/arminius_pistolet_allemagne_description.htm

оръжия

Другиматериалиотфорума

• Авиация

• Воененфлот

• Подводници

• БРОНИРАНИТЕМАШИНИНАБЪЛГАРИЯ

• Българскатаартилерия

• ЯпонскивоененхеликоптерKa-wasaki“Нинджа”

• Модулнатактическаброниранасистеманаверигииколела

• ИталианскадобрабойнатехникаотII-ратаСветовнавойна

• Т72,наживо

• ЗАЗ-мотърс,акажете,ченеевоеннатехника

Връзки:

W

W

WW

W

WW

W

W

















70



НАУЧЕН КОМЕНТАР

Твоите коментариТвоите теми

Избрано от повече от 70 000 поста и

над 5 000 автора.

Твоето мнение също може да е тук!

Регистрирай се във форума и пиши за това което обичаш.

http://nauka.bg/forum/index.php

[email protected]



Представата за един средновековеневропейскиградедвалищеепълнабезчерковнитесгради.Тъйчевпо-редицата от теми заТърново беше

логичнодасепоявиизастоличнитехрамовенаВБЦ.

ЗаразликаотпериоданаПБЦ,през който састроени монументални църквни сгради катоархиепископскатабазиликавПлиска,Кръгла-тацърквавПреславидр.,тохрамовитесгра-диот времетонаВБЦса сдостапо-скромниразмери.Отеднастранатоваседължинана-малялатаикономическаиполитическамощнавладетелитеиболярите.Запо-малкитеразме-ри допринасят и някои религиозни течения,като това на исихистите, които наблягат наусамотението и съзерцанието. Навярно другапричинаенарастналиятбройчерковнисгради-макарсредновековнияТърнововсеощеданеенапълнопроучен,тойеималнад30черкви.Четвъртапричинае,чеселищатасеизграждатприоритетнонаприродно-укрепениместа,прикоето теренът ограничавал възможността замонументалнисгради.

Междуразличнитекласификациинастолични-техрамове(попериоди,поместонахождениевградскитеквартали,поархитектурниособено-стиит.н.)щезапочнаседна,коятоесвързанасинформацията,скояторазполагамезатях.

Впърватагрупасачерквите,коитосаточноус-тановеникатоместонахождениеисаизвестниотсредновековнитеизточници.Втазигрупасапатриаршеския храм „Св.Възнесение“, двор-цовия храм „Св. Параскева“, Великата лавра„Св.40мъченици“,митрополитскияхрам„Св.ПетъриПавел“ичерквата„Св.Димитър“.Втази група може да поставим и манастирът„Св.БогородицаТемнишка“,макарданеесъв-семяснодалинямавръзкамеждуназванието

„Темнишка“ и царската резиденция вСергев-ци,къдетоеиздаденаеднаотграмотитенацарИванАлександър.

Във втората група са черквите, които са съ-ществувалипрез средновековието и е извест-но тяхното название, но за тях няма данни всредновековнитеизвори.Катотакаваможедапосочимчерквата„СветиГеорги“вАсеноватамахала.Къмтази групаможеда сепричислии едначерковна сграданамиращасе в съсед-ство със черквата „СветиПетъриПавел“, накоято преданието приписва името „Св. ИванРилски“.

Третатагрупасачерквите,закоитоимамесве-дения,ноетруднодабъдатустановениизмегдуостанлитечерковнируини.Втазигрупасадвеот черквите на Трапезица: „Св. Апостоли“ и„Св.ИванРилски“.

Четвъртата,най-голямагрупасаоткрититеприразкопкичерковнисгради,закоитонямамеиз-воровиданни.

Щезапочнаснай-лесното,т.е.първатагрупа,тъйкатозанеяимадосталинковеиснимкивнета.Останалотощеседопълва,амапо-бавно,защотоинформациятаепо-малко.

Започвамсъсчерквата„Св.Димитър“вАсено-вамахалапослучайднешниятйхрамовпраз-никикатопоздравзавсичкиименици:„Св.ДимитърСолунски“„Св.Димитър“насайтанаградВ.ТърновоСтатиятанаУикипедиязачерквата„Св.Дими-тър“Статиятаза„Св.Димитър“насайтанаРИМ-В.Търново

Старатамитрополитскачерква„СветиПетъриПавел“„Св.ПетъриПавел“насайтанаТърново

Научен КоментарБГНаука-Форум>История>БългарскаИстория>Средновековнаистория

Тема:СредновековноТърново-храмоветеПотребител:GalahadЛинк:http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7996

72



СтатиятанаРИМ-В.Търновоза„Св.ПетъриПавел“СтатиятавУикипедиязастаратамитрополияСтатиятанасайтаПравослевие-БГза„Св.Пе-търиПавел“

Офиц.сайтнаВеликаталавра„Св.40мъчени-ци“„Св.40мъченици“насайтанаВеликоТърновоВеликаталавравУикипедияСтатиятазаВеликаталавранаПравославие.рг

„Св.Георги“насайтанаВеликоТърново„СВ.Георги“насайтанаРИМ-В.Търново„СВ.Георги“-статиятавУикипедия

Колкопътистевиждализмияиколкопъти ви е минавало, през ума да я„утепате“стоягата?Колко от вас познават всички

български влечуги, знаете ли как те реагиратначовешкотоприсъствиеилизащонякойебилухапан,от„преследваща“гозмия?Затоварешиданаправяеднатакаватемичкавкоятодасеопитамдавизапознаясбългарскотохепретологичноразнообразие;кактоинякой-другинтересенфактоколонего.Данодавиеинтересна.Итака,дазапочнасотровнитебългарскизмиии постепенно ще поствам по малко инфо завсичкиВлечуги /Reptilia/вБългария.Разбирасетемаеотвореназавсеки,койтоимажеланиедапостнеинфо.Започвамеснай-познатата:

Пепелянка/Viperaammodytes/,можеби,най-опаснатаевропейсказмия,зарадиизключителнодългитесизъби(заЕвропа).Достигадокъм70-80см(рядкооколо100см).Имахарактернооцветяване-сивкавотяло(от

тукииметои),изпъстреностъмниромбоидни

шарки.Имаголямавариациявцвета-отпочти

или напълно черни екземпляри до светлосиво.Многоехарактернорогчетонавърханамуцуната,макар,чепринякоииндивидиможеидалипсва.

В България е се среща повсеместно, като сеизкачва до към 1500 м.н.в. в планините. Отописаните 4 подвида, 2 се срещат и сега унас.ТовасаV. a. ammodytesвСеверозападнаБългарияиV.a.meridionalisвостаналатачастнастраната.Основнатаразликаеоцветяванетона долната част на тялото. Смятало се е, чеподвидът V. a. montadonii, също се е срещалв България, но това не се потвърждава отнаправенитепроучвания.Пепелянката предпочита открити, каменисти,припечни места, обрасли с висока тревистарастителност, папрати, храсталаци иобикновено с достатъчно подземни дупки заукрития.Пепелянкатаеактивнапредимнопрезденя,внизинитеипритопловреме-същоинощем.Хранисеглавносдребнибозайницииптици,

Научен Коментар

БГНаука-Форум>Естественинауки>Биология>ЗоологияТема:Българскитевлечуги,ВлечугитевБългария,

непознатиичудни...Потребител:goshawkЛинк:http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6440

Потребител:Thorn---

Малкоимойличенпринос:

СветиДимитър

СветиГеорги

Фрескитеисавеликолепни.

http://medchurches.livejournal.com/5236.html

http://medchurches.livejournal.com/7217.html#cutid1



по-младите екземпляри - с гущери.Понякогаяде и змии, включително други пепелянки.Прекарва2до6месецавзименсън.Като цяло е доста “мързелива” и рядко хапебез причина. Предпочита да избяга, привъзможност. Когато я стреснете реагираразлично-оставанеподвижнаилисъскаибягаиливредкислучаи,направохапе.Пепелянкатаеяйцеживородна,коетопоказва,ченеснасяяйца,атесеразвиватвтялотонамайкатаинаправораждатмалките.Тесанай-често4-8.Отровата на пепелянките е сравнителнотоксична, но се променя с времето и приразличните популации. Тя има кактопротеолитични, така и невротоксичникомпоненти, като съдържа и хемотоксини скръвосъсирващи свойства, подобни и същотолкова силни, колкото тези в отровата нагърмящите змии. Симптомите при ухапванемогатданастъпятнезабавно-болка,подуванеи обезцветяване, понякога замайване иизтръпване. Хората, както и мишките и

птиците, реагират бързо на отровата напепелянката.Гущеритесапо-слабозасегнати,а земноводните дори могат да оцелеят следухапване. Някои змии, като медянките иводнитезмии,изглеждасанечувствителникъмнея.Дори без антидот симптомите отшумяватса няколко дни.Може да е опасна за деца ивъзрастнихораслошоздраве.Отровата и се използва за производствотона противоотрова за ухапвания от другиевропейскиотровнизмии.Пепелянката е защитена с Приложение II наБернскатаконвенция.

В темата: Българските влечуги ще намерите много от видовете, които

се срещат в България.




74



Списъкнаптиците,установенивБъл-гарияБългарски национален комитет поредкитевидове (BUNARCO))Пред-

лаганиятсписъксъдържанаучните,български-теианглийскитеименанаптиците,установе-нивБългария.Направенекритиченпрегледнавсичкивидове,наблюдаванинатериториятанастранатавпериода1880г.–31декември2008г.Националниятсписъквключва409вида,уста-новенисъссигур-ностунас:категорияА–406,категорияВ–2икатегорияС–1вид.Допъл-нително,катовъзможноизбягалиотколекции(категорияD),савключени2ивкатегорияЕ,избягалиотколекции–6вида.Видоветеотка-тегориитеDиЕнесевключватвнационалниясписъкнаптиците.Порадиразличнипричининесаприетиинесевключватвсписъка27вида,съобщаванизастраната.Представенаеинфор-мациязасъвременниястатуснавсекивид.От1880г.досега,откатегориитеА-Свстранатасаустановеникатогнездящи266вида,носамо240 съставляват съвременната гнездова орни-тофауна; 20 са нередовно гнездящите, а за 6редовномътили в миналото видове, гнезденеслед1990г.нееустановено.Втоваотношениеинформациятазадруги5виданеедостатъчнонадеждна.Редовнитеизвънгнездовипосетите-лиилитранзитнимигрантиса72вида.Случай-нитепосетители(вагранти)сасъщо72вида.Използва-наесъвременнатасистема-тиканагрупатаипоследни-тепроменивправо-писананякоилатинскиимена.

Малък гмурец (Tachibaptus ruficollis) [ДТ27 см.] Най малкият наш гмурец. Презразмножителният период птиците са сшоколадово-кафява гуша и жълто-зеленикавакожна гънка около около клюна. Обитаваразлични по големина сладководни блата,обраслисводнарастителност.Храна-дребнирибки,земноводни,воднинасекоми.

Голямилиобикновенкорморан -Phalacroco-raxcarbo(ДР90см)Най-едриятоттритевидакорморани,коитосесрещатвБългария.Обитаваморски крайбрежия и вътрешни водоеми.Прелетенвид,ноунасоставадазимувакрайрибарнициипоДунав.Изключителнорибояденвид.Гнездиповърбитенадунавскитеострово.

БГНаука-Форум>Естественинауки>Биология>Зоология

Тема:ПтицитевБългарияПотребител:fixxxsersЛинк:http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7344




Почнахадаизбиваткостенурките!

КойтоиманамерениедавидикостенуркитевЮжнияпаркщетрябвадапобърза.Защотопочнахадагиубиват!

Костенурката,коятовидяхтазисутрин,еуби-таскамък(едвалиесчук).Немиизглеждадействиетодаенанякоималчугани-пакост-ници,коитоотвреме-навремесенавъртатидразнятживотните.Прединяколкодена,из-глеждащиминазапознатисвъпросамладежи,коментираха,чечервенобузитекостенуркииз-яждалималкитенанашитеблатникостенурки.

Несъмкомпетентенпослучая,носъмсмутенинезнамтаковадействиетрябвалидасеоценявакатоправилно.Това,чекостенуркатабесложенатам,къдетоминаватмногохора,мисевиждапреднамеренодействие.

БГНаука-Форум>Естественинауки>Биология>Зоология

Тема:АмериканскикостенуркисепрепичатвСофийскияпарк

Потребител:К.ГЕРБОВЛинк:http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6841

Потебител:fixxxsers

Възмутенсъм!Неможедасепостъпватакавандалски!Акотрябвадасеизловипопулациятаимидасенастанинаподходящомясто,дориакотрябвадаимсеизградиизкуственоезерцеилинещотакова.БлагодаряГербовзахубавататемаиподдържанетои.Идвамиеднаидея-щетрябвадаалармирамекомпетентниоргани,коитодасепогрижатзатезикостенурки.Надявамседабъдемполезни!Тематастававажна.

Потребител:goshawk

СъдействиевслучияможедаокажеединственоРИОСВ-София.Тесаинституциятанатоваренасрешаванетонаподобнипроблеми.Адресаилипонетовакоетоуспяхданамеряе:София;бул.ЦарБорисIII,136илидасеизровинеобходимотоинфооттук.Подавасесигналпотелефона,запо-сигурноивписменаформаипостоянносепитазастановище,отговорилизадействияпредприетипопоставенияпроблем!Важноепостояннодаимсе“досажда”иначеневършатработа.

ДругвариантзакойтосесещамедасеговорисдиректоранаСофийскиязоопаркидаизловимкостенуркитеипростодагипренесемвзоопарка!Товаотнемамалкорвемезаорганизация,подготовказахващанетоипреносанакостенуркитедозоопарка.Въввсекислучайщеедостапо-ефективноибързоотколкотодагосвършатотРИОСВ!

Ако“измъдря”нещопо-смисленоиоптималнопакщепиша!


76



ВойнавКения(18+)


Българска Наука 24

Documents

Transcript of Българска Наука 24