ОМ-вестник -февруари 2013

OM - ВЕСТНИК ОМ- СЪЗДАВАМЕ И ВЗАИМОДЕЙСТВАМЕ

ОТВОРЕНО И ПОЛОЖИТЕЛНО

Стремежът на ОМ е изграждането на съзнателно, отговорно, съзидателно и дейно

обединение от хора с общи добродетели. Събираме и развиваме най-доброто от всеки един

от нас и го даваме на и разпространяваме до възможно най-много хора. Развиваме както

лични, така и общи добродетели. Създаваме и взаимодействаме в единство и

разбирателство. В България всеки ден се случват хиляди хубави неща. От ОМ ще се

радваме да се превърнем в Средата, където красотата, хубавото и положителното се

обединяват отворено, развиват се и се множат. Място за личностно и обществено развитие,

за осъществяване на мечтите, за вечно щастие и изпълнен живот, за творчество, открития и

съзидание.

openom.eu

Вечни дилеми пред педагогиката

Автор: Крум Сяров

Веднага след като разбрах, че ще ставам

учител, разпитах приятели и познати какво

могат да ми препоръчат като четива по

педагогика. Случайно се сетих, че едното от

момичетата на семинар, който посещавам

сега, учи педагогика. Оказа се, че заедно с

професора си са написали книга на тема

„Вечни дилеми пред педагогиката“. Не

вярвам в случайности и веднага я потърсих.

Оказа се, че се разпространява под свободен

лиценз и че включва наистина много важни

педагогически теми. Така само с една книга

успях да получа най-важните основи на

науката, наречена педагогика. Много ми

хареса цялата концепция на самата книга и

как положително и обективно представя

темата. Затова реших, че със сигурност

трябва да споделя поне някои нейни части.

Ще изброя отделните глави-дилеми и ще

кажа по няколко думи за тях:

1. Педагогиката като наука

2. Педагогиката между свободата и

зависимостта

3. Проблемът теория-практика 4. Смисъл и цел в педагогиката

5. Отношението учител-ученик

6. Образованието като единство между

преподаване и възпитание 7. Стойности – между възпитанието и

социализацията 8. Възпитанието между свободата и

принудата – една парадоксална връзка

9. Дидактиката

10. Правото на образованието –

образованието между общото благо и

човешкото задължение.

Педагогиката е наука. Или поне се опитва

да бъде. Положението е малко сложно по

простата причина, че колкото и прекрасна теория (такава засега липсва) да предложи

педагогиката, то по същество тя си остава

едно изкуство – изкуството да се преведе

абстрактната теория и знания в практическа

дейност в зависимост от предпоставките и

необходимостите на всяко едно дете и за

негово благо. Въпреки че е смислено

обучението да се случва в група, то учителя

винаги трябва да може да подходи

индивидуално към всяко едно дете. Именно в

това е голямото изкуство и затова личностните

качества на учителя са по-важни от

теоретичната подготовка, въпреки че и тя не

трябва да липсва. Тя трябва да включва

методиката и дидактиката като добри

помощници.

Педагогиката може да се разглежда като

двустранно отнишение между учителя и

ученика. Учителя не може да задължи нищо

ученика и няма моралното право да

предопределя неговия път, но може да играе

ролята на необходимия пример, по-късно

авторитет и още по-късно идеал. Това дава

важни отправни знаци на ученика по

собствения му път. В това отношение е много

интересна парадоксалната връзка между

свободата и принудата в образованието.

Традиционната педагогика би казала, че има

неща, които просто трябва да се правят,

независимо дали ученика иска или не. Някои

нови педагогики като Съмърхил или Фрайнет

би дали пълната свобода на ученика да прави

каквото си иска. В повечето случаи и двата

метода се провалят много успешно. Защо?

Защото не търсят златната среда. А тя е, че на

човек не може да му бъде оставена повече

свобода, отколкото отговорност може да поеме.

Затова и често се налага да преподаваме и с

принуда, тоест въпреки нежеланието на детето

да го заставим да научи нещо. Разбира се, това

може да стане с даването на сравнителна

свобода – например, детето само преценява в

рамките на една учебна година кога какво да

научи, но знае, че до края на учебната година

трябва да е усвоило дадени умения. Освен това

някои важни навици не могат да се разберат в

Авторски творби openom.eu

ранна детска възраст и трябва просто да бъдат

„наложени“ от възпитателите. Пример за това са чисто физическите необходимости като

хранене, спане, миене и т.н. Рудолф Щайнер

има много хубави думи в това отношение:

Едно дете трябва да бъде научено да се моли

всеки ден, за да може да благославя като

стане старец!

То се основава на някои житейски истини за

същността на човека. Малките деца са

предимно волево-чувствени същества, на

които определени навици не могат да бъдат обяснени мисловно. Но същите тези навици

придобиват в по-нататъчния живот важност.

Страите хора са вече едни по-скоро волево-

мисловни същества, у които интуитивното

приемане на молитвата през детските гогини

се изгражда в съзнателно даване на благословия. Могат да се дадат още много

примери за връзки между отделните

житейски етапи. Всички знаем например, че

старите хора често се вдетиняват. Това е

лесно обяснимо ако имам предвид душевно-

Духовната компонента на хората, която е

близо до Бога както малко след раждането,

така и малко преди смъртта на физическото

тяло.

И като споменах Бога, то не мога да не кажа,

че педагогиката като наука има смисъл само,

когато допуснем съществуването на доброто.

Без вярата в доброто, без пълната сигурност в

неговото съществуване, всякакви

образователни опити са безсмислени. Задача

на педагогиката е да помогне на индивида да

познае доброто и истинното, да намери

собствения си смисъл и да насочи целите и

действията си в тази посока, като

непрекъснато ги преосмисля и се развива.

Особено важно е да се прави разлика в

преподаването в зависимост от възрастта на детето. Ако за едно малко дете подражанието

и приемането на авторитет, по който то да се

ръководи е важно, то за един младеж по

време на и след пубертета поемането просто

на чужди знания и резултати без осмислянето

им е напълно безполезно. Важно е да уточним

и какво е това авторитет. Това не е човек,

който ни казва постоянно какво да правим и

как да го правим, а по-скоро човек, на когото

винаги можем да разчитаме и можем да се

опрем; човек, който съзнателно поограничава

малко свободата ни, за да не се нараним и да не направим грешки, които не можем да

понесем. В същото време той не ни държи на каишка, а ни оставя смело да крачим по пътя

си и да откриваме света, да предприемаме, да

правим грешки и да се развиваме. Но той

винаги внимава да не отидем твърде далеч и

да не навредим на себе си. Той не ни води за

ръка, но е готов винаги да ни подаде ръка.

Той е човек, който с личния си пример ни учи

да се учим, да се развиваме сами. Можем да

дадем пример с помощните колелца на колелото. Първоначално детето кара с две

помощни колела, за да не се пребие с

колелото. После, когато вече владее по-добре

това средство за придвижване, се маха едното

помощно колелце. И накрая, когато детето

вече напълно е укрепнало в силите си,

започва да кара без помощни колелца.

Помощните колелца нямат за цел да

ограничат или да пречат, те просто

предотвратяват това, което детето в началото

само не може да предотврати; те му помагат

да не се нарани и да не си навреди в процеса

на учене; дават му необходимата сигурност и

спокойствие, за да напредва в ученето. Тоест,

става дума за необходима помощ, за да може

човек сам да се развива.

Ето и един хубав цитат от книгата:

Образованието трябва да създаде

пространство за индивида да се освободи от всякакви идеологии и да поеме по пътя на

един самоопределящ се и морално отговорен

човек.

Августин твърди, че на човек учител не му

трябва. Човек сам се образова, защото

знанието е вътре в самия него, както и при

едно семе. Да, това е вярно, но за изникването

на едно семе са необходими и съответните условия. Ако не беше така, то децата нямаше

да се появяват в семейства, носещи както


мъжкото, така и женското начало и биха дошли на земята напълно самостоятелни. С

право Платон съответно друго смята.

Учителят е необходим като придружител по

пътя, който може да помогне и който знае

каква е целта. Тук виждаме и ясно защо

Дънов казва, че не всеки може да е учител.

Учител може да е само този, който сам за

себе си е открил целта. Според Сократ учителя е важен и то не за да дава отговори,

а за да задава въпроси. Въпросите показват

на ученика, че има още накъде да се

развива, ясно представят неговото „уж-

знание“. Учителят е също ученик и трябва

да знае за незнанието си и да търси и

намира. Знанието, Божественото, е в хората

и ние трябва да го извадим наяве, да стане

съзнателно. Ето как учител и ученик заедно

се развиват. Неслучайно мъдреците казват,

че най-големите учители на Земята са

децата.

Друг прекрасен цитат: Преподаването като

прехвърляне на знание не е възможно,

преподаването като подтик за учене, като

помощ, е.

Учението с думи е толкова невъзможно, както

и всякакъв друг метод за предаване на знание,

независимо колко интересен, забавен, пъстър

и жив е. Учението е възможно само чрез пример и чрез ръководене. Преподаването е

ръководене към саморъководство. А това

означава, че преподавателя трябва да е най-

вече ръководител. А каква е основната задача

на ръководителя? Да прави другите по-добри

от себе си, да им служи.

Какво идва да ни каже това? Например, че от

педагогическа гледна точка разделянето на класове не е добър похват. Децата най-много

учат от другите деца, едновременното учене

на хора от различни, но сходни възрасти и на сходно ниво на развитие, е за предпочитане.

Същото важи и при по-големи разлики във

възрастта – тогава по-малките се учат от по-

големите, а по-големите поемат отговорност

за по-малките.

От тези думи лесно се вижда защо всякакъв

вид уеднаквени въпроси, тестове, оценки и

т.н. не водят до нищо смислено. Как трябва да

преподавам? Какво трябва да преподавам?

Това са въпроси, чиито отговори се променят

според много фактори, като например

култура, време и т.н. Това са въпроси, на

които педагогът, като човек на изкуството,

трябва да може да намира винаги нови и нови

отговори.


168 положителни качества

Автор: Рослава Стоянова

Съставих таблица от 168 положителни качества.

Подредих я в 7 колони по 24 качества, така както

в седмицата има 7 дни по 24 часа. Това ще рече,

че съм подбрал по едно качество за всеки час от

седмицата. Бързам да напомня, че в много

случаи в нашия дуален свят едно и също

качество, проявено в различни ситуации и при

различни обстоятелства, може веднъж да е

положително, а друг път отрицателно. Затова

уточнявам, че таблицата се състои от

положителни и потенциално положителни

качества. Намирайте ги у ближните си, радвайте

се на тяхното проявление и благодарете на

хората, които ги проявяват. Същевременно

заздравявайте своите положителни качества и

отработвайте нови такива.

Валя рисува за пеперудените деца

Автор: Милена (Меми) Пехливанова

Когато се съсредоточиш върху доброто,

лесно го виждаш. И да не си толкова

фокусиран над него, то пак изпъква над

останалия ежедневен фон. Особено

доброто, правено от млади хора.

Достатъчно млади, за да не са обезверени,

достатъчно млади, за да са нахъсани и

вдъхновени. Някои от тях обаче са вече и

достатъчно зрели, за да знаят, че в

помагането на другите е Смисълът. За да

не се интересуват само и единствено от себе си, тази така прелестна черта на

младостта, а да се оглеждат наоколо и да искат

да помагат на другите.

В случая с Валя може да се каже, че

(пораснало) дете помага на дете. Но не на

нормално дете, а на скъпоценно такова. По-

скъпоценно и по-крехко от останалите. Защото

Яна, на която Валя помага чрез продажбата на

своите рисунки, е пеперудено дете.


Адлър и Холмс

Чували ли сте за пеперудените деца?

Булозната Епидермолиза е рядко генетично

наследствено заболяване, при което по

кожата на тялото се образуват рани само от

леко докосване или триене. Тъй като

кожата е уязвима като крилце на пеперуда,

често наричат децата с ЕБ “пеперудени

деца”. В България в момента живеят около

100 души с това заболяване. Все още няма

ефективно лечение на заболяването, макар

че в момента по света текат различни

клинични изпитания. Прочетете повече на

страницата на ДЕБРА България.

Валентина Соколова

Та, дванайсетокласничката от Софийската

математическа гимназия Валя Соколова е

решила да рисува в помощ на двегодишната

пеперудена Яна. Като я попитах съгласна ли

е да пиша за нея в ОМ, тя ми отговори:

„Разбира се, че съм съгласна! Даже съм

много щастлива, защото това означава, че

още хора ще се запознаят с пеперудените

деца.“ Защото тези деца се нуждаят от

помощ, а семействата им – от всеки вид

подкрепа!

Валя винаги е обичала да рисува и винаги е

рисувала, но по-сериозно и задълбочено

започнала преди малко повече от 2 години.

Тя казва: „В един момент започнах да

споделям рисунките си в интернет. Тогава не

един и двама приятели и познати ме питаха

„Колко струва тази рисунка?“ или „Може ли

да си купя онази рисунка?“ Аз винаги

отговарях шеговито и внимавах да не

оставям хората с впечатлението, че

рисунките ми наистина са за продан. Не

можех да си представя да се разделя с някоя

от тях.

"Ябълки"

И така, преди 3 месеца в училище ни

поставиха задача за проект по един от предметите, който трябваше да носи някаква

полза на обществото.

Страница Авторски творби8 openom.eu

"0 не е размер"

Ето какво разказва Валя за реакцията на хората: „За всяка рисунка е обявена цена,

като всеки е свободен да даде толкова,

колкото прецени. От една страна хората

остават много впечатлени, че правя това и

са щастливи от самите рисунки, но от

друга – много се натъжават от болестта на

Яна. Има хора, които не могат да си

позволят да дадат много и си купуват

символични рисунки, просто защото не могат да стоят отстрани, без да помогнат.

Това лично мен ме изпълва с много

благодарност и надежда. Има и хора, които

дават много, а някои от тях дори не искат рисунка в замяна. Казваха ми: „Не се

притеснявай, продавай ги сега, някой път ще ми нарисуваш нещо.“ Това беше и част

от идеята ми – хората да разберат за

болестта, да помагат и след като свършат рисунките, да нямат нужда от нещо в

замяна…

"На пейката"

Събраните до момента пари са два пъти и

половина повече, отколкото е общата

обявена цена на продадените рисунки. Това е

прекрасно и честно казано е повече, от

колкото очаквах, но за целта са твърде

малко. Макар че не мисля, че има сума,

която да мога да кажа, че ще е достатъчна…“

Забележително, нали?

Проектът на Валя приключва на 31-ви

януари. Казва, че ще продължи да следи как

се справя мъничката Яна. „Моята надежда е,

че и след това хората ще се сещат не

само за Яна, но за всички пеперудени деца и

ще отделят дори и по малко от себе си за

тях.“А моята надежда е всички млади хора

да си избират такива училищни проекти и да

имат такива големи и добри сърца!

Благодаря ти, Валя!

ПП. Добрата новина от началото на месец

февруари 2013 е, че Здравната каса вече ще

поема месечните разходи за лекарства и

консумативи, нужни за облекчаване

състоянието на пеперудените деца. Още една

стъпка към доброто, не без участието и на хора като Валя, браво!


Нека витрините останат тъмни нощем


Разхождайки се късно вечер по някоя улица,

няма как да не ви направи впечатление

огромният брой офиси и витрини на магазини, които продължават да светят

дълго след като вече са затворени. Това

разхищение на електроенергия винаги ми се

е струвало напълно ненужно и безсмислено.

То не само увеличава сметките за ток на съответните обекти, но и вреди на околната среда, защото увеличава консумацията, а

съответно и производството на електричество, а от там и вредните емисии.

Франция е първата държава, която прави

положителни стъпки в тази насока, като от

1.07 тази година ще въведе ограничителни

мерки върху използването на нощна електроенергия от офиси и магазини.

Офисите и бизнес сградите ще трябва да

изключват цялото си вътрешно осветление до един час след излизането на последния

служител. Витрините на магазините пък ще могат да бъдат оставени да светят най-

много до един през нощта. Очаква се тази

мярка да спестява по 250 000 тона СО2 на година, както и два теравата

електроенергия, достатъчни за

захранването на 750 000 домакинства. Дано

този положителен пример скоро бъде

последван и от други държави.

Безплатен билет за метрото срещу стари

пластмасови бутилки


В днешно време светът ни е завладян от

различни пластмасови предмети, като може би едни от най-разпространените са

пластмасовите бутилки за вода за еднократна употреба. Различните държави търсят и

изпробват различни начини за справяне със

замърсяването, което те причиняват.

В един град в Австралия, например, още

през 2009г. въвеждат пълна забрана за продажба на бутилирана вода. В град

Конкорд, САЩ мерките не са толкова строги

и забраната е само за бутилки вода от половин литър или по-малко, като

ограничението не важи за други

безалкохолни напитки. Различни

ограничения за продажбата на бутилирата

вода има и в някои висши учебни заведения

в страната.

По-интересен обаче е подходът, който

използват в китайската столица Пекин. В

близост до станциите на метрото в града са

инсталирани автомати, в които можете да върнете стари пластмасови бутилки, като

за всеки 20 бутилки над половин литър

получавате безплатен билет за метрото.

Машината побира около 400 бутилки,

които компресира чрез специална преса и

предава за рециклиране, като от получения

рециклиран материал отново могат да се

изработват бутилки или други предмети от пластмаса. За момента проектът е само

пробен, но ако се окаже успешен, се

предвижда подобни машини да се

инсталират и не само край метростанциите, а и край автобусните спирки, както и

инициативата да обхване повече градове.


Съвременно изкуство

"Аrt Enter" - платформа за сьвременно изкуство

Знаете вече, че от ОМ отдаваме особено

голямо значение на всички видове изкуства.

Те са неизменна част от възприятията и

душата на хората и без изкуство

общественото развитие и образование са

непълни. Преди няколко месеца Искра пое

отговорността постепенно да работи в тази

насока и да представя прекрасни проекти,

за да може изкуството да стане част от ОМ,

така както това вече се случи с поезията. И

ето че само ден след „края на света“ вече

започваме с едно ново начало.

Благодарение и на помощта на Тодор вече

имаме платформа за съвременно изкуство

Art Enter.

Автор: Крум Сяров

“Art Enter” е интернет платформа, която

има за цел да разпространява, създава и

изследва всички аспекти на съвременното

изкуство.

Автор: Искра Иванова

Проект „КАКВО СИ СТРУВА?”

Концепция: Човек често не вижда и не осъзнава, какво се случва около него. Нашата

цел е чрез изкуството да „изострим”

вниманието на хората. Визуалното

представяне на идеята ще засегне

изместването на въпроса от цената към

същността на обектите и действията.

Колко? – е въпрос който си задаваме все по

често и го свързваме с цената. Превърнали

сме се в хора итересуващи се от

материалните стойности, а не си задаваме

въпроса КАКВО СИ СТРУВА?, който

определя точно нашата същност. Мислим,

че плащайки сметката с кредитната си

карта разрешаваме проблемите в

заобикалящата ни действителност.

Прикриваме незаинтересоваността си и

твърдим, че „обществото” трябва да

подобри културния и социалния живот.

Забравяме, че обществото сме всички

ние, сбор от идеи и възможности.

Осъзнали случващото се около нас, дори за миг е знак, че ние все още съществуваме,

като чувствителни и емоционални

същества. Това в България има висока

цена, но си струва.

Автори на концепцията: Искра Иванова,

Атанас Тотляков

• Какво си струва? – 30.09.2011

• Видео Инсталация към проекта

„Какво си струва?” – 06.07.2012


Проект „Чиста потенциалност“

“Чиста потенциалност” е проект, който има

за цел да селектира концепции (текст и

помощни визуални материали) на автори от

различни клонове на изкуството и културата.

Търсените решения са в посока на

мултисензорно въздействие чрез синтез на различни изразни средства за постигане на

единно художествено въздействие –

тактилност, вкус, мирис и визия. Не се

поставят ограничения по отношение на

стилови предпочитания, тематичен и

сюжетен избор и начин на представяне на

произведенията. На разположение са и

белите стени в празното галерийно

пространство. В контекста на проекта са и

идеи, включващи опозицията “отсъствие

– присъствие” в използваните средства.

Проект на: Център за визуално и

невизуално изкуство „Източен 48” ,

гр.Пловдив.

Куратори на проекта са Атанас Тотляков

(Atanas Totlyakov) и Йоанна Тиеле

(Joanna Tiele).

• Проект „Чиста потенциалност“ –

21.06.2012

• Чиста потенциалност

„Point of contact“

“POINT OF CONTACT” е инсталация, която

има за цел да се постигне въздействие върху

публиката, чрез използването на визуални и

тактилни средства. Инсталацията е

представена в помещението на Клуб за

културни инициативи „Таралеж” В. Търново

на 15.02. 2013.

Автор е Атанас Тотляков.


Използвани елементи:

-визуални: осветено и затъмнено пространство,

черен плат, цветен дигитален принт върху

платно, акрил

- тактилни- (усещане за температура на околната

среда, усещане за допир, усещане за движение на тялото) гладка и гравирана повърност, твърди

предмети и мек плат, разлика в температурата на обособените от инсталацията пространства.

Основен елемент на проекта е обект от дърво

представляващ петстенна кутия с размери на

стените 70 см. / 16 см. / 68 см. / 16 см. /70 см и

височина 19 см. Вътрешното пространство е

разделено на две части. От два отвора в предната

част на кутията се достига до тънка преграда със

специфична форма и фактурна повърхност. Чрез чувствителността на върховете на пръстите се

изследва ниският релеф постигнат чрез гравиране. Релефните изпъкнали и вдлъбнати

форми водят до малък отвор в които пръстите на двете ръце се срещат.

Дървената кутия е поставена на височина 90 см.

от повърхността на терена. Тя е ситуирана в

напълно тъмно пространство. Двете части на

инсталацията – осветена и неосветена, имат и

разлика в температурата на въздуха.

Представянето на инсталацията през месец

февруари дава естествена среда за усещане на

студ. По този начин осветеното пространство е

без отопление (студено), а затъмненото топло.

Това се постига с включването на малък

отоплителен уред в тъмната част до тактилната

кутия.

До тъмният коридор се достига през осветеното и

студено пространство на галерията. В осветената

част са изложени платна с многократно

увеличено изображение на еластичният елемент намиращ се във вътрешността на кутията.


Жив съм!

Автор: Радослав Сяров

Дордето жив съм и чувам,

Любов как в сърцето тупти,

с думи Любов ще рисувам,

с прекрасни неземни черти!

Дордето жив съм и зная,

Мъдрост в ума ми ще свети,

и с Мъдрост аз ще извая

всичките мои куплети!

Дордето жив съм и виждам,

Истина вам ще дарявам,

мостове аз ще съзиждам,

духовно аз ще съзрявам!

Дордето жив съм и мога,

Правда навред ще посея,

ще славя радостно Бога,

песни за Него ще пея!

Дордето жив съм и дишам,

Добро по света ще творя,

стихове светли ще пиша,

с Небесна Любов ще горя!


Залеза и зората

Aвтор: Весела Дамянова

Една любов на небето се вихри,

и танцуват заедно в едно,

понесени от ритъма красиви,

играят диво, огнено танго.

Залеза със неговите страсти,

зората с горещите мечти,

вихрят се и бушуват диво

сред постеля от звезди.

Това е танц и любов между тях,

ревност, омраза и обич, и грях,

красиво изкуство има там,

чувство неземно, огън и плам!

Свят на делата

Aвтор: Радослав Сяров

В свят живеем на делата,

ти действай и не се чуди,

погрижи се за децата,

за общо благо се труди!


дела и ти върши добри,

в градовете, по селата,

ходи, твори, но не бъбри!


аз за дело съм прописал,

радостта ми е заплата,

а Животът вечен – смисъл!


Уморих се

Aвтор: Весела Дамянова

Уморих се да бъда наивна,

уморих се да бъда добра,

по всички правила да тичам,

забравена, изгубена в света.

И мен ми трябва малко да съм грешна,

да имам своя свят стаен,

да се отдалеча от негативни хора,

да срещна хубавия ден.

Знам, че малко ни трябва на душата -

нежност, планове, мечти,

за да открием главното в сърцата

това, към което се стремим.

Една утеха да открия само

във тези бързащи лица,

другото ще се подреди безспорно

а аз ще бъда най-щастливата жена.

Преводни статии openom.eu

Гуш Шалом за мира между Израел и Палестина

Гуш Шалом/ Юри и Рейчъл Ейвнъри на Награда

за цялостен житейски приносПревод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за непоколебимата им убеденост, че сред

насилието може да бъде изграден мир само

благодарение на справедливостта и

помирението.”

Движението за мир Гуш Шалом е основано през 1993г. в следствие на решението на други

подобни израелски организации да не критикуват

действията на новото правителство. Гуш Шалом

се основава на три принципа:

- Оттегляне на Израел от всички окупирани

територии;

- Признаване на РLO за представители на

Палестина;

- Признаване на правото на палестинците да

създадат своя независима държава, граничеща с

Израел и с Източен Йерусалим за своя столица.

Гуш Шалом е съставена изцяло от доброволци и

в нея липсва йерархична структура. Всички

членове се наричат просто „активисти”. От

основаването си през 1993г. Гуш Шалом е организирала стотици демонстрации, протести и

други действия, съответстващи на целите й.

Дейността й включва възстановяване на

разрушени палестински жилища, демонстрации

срещу отнемането на земя от палестинците с цел

строеж или разширяване на израелските квартали, както и цялостна подкрепа на мирните преговори в Осло и създаването на палестинска

държава. Други инициативи на движението

включват:

• Бойкот на продуктите, идващи от еврейските селища на палестинска

територия;

• Символично оцветяване със зелена боя на

всички места, където пътищата пресичат

„Зелената линия” между Израел и

окупираните територии, за да покажат на

пътуващите, че „от тази точка нататък

напускат страната си и навлизат в съседна

държава”;

• Публикуване на призиви за мир във

весник Ха’аретс. Едно от публикуваните

изявления е подписано от 500 видни

представители на Израел, които подкрепят създаването на Палестинска държава „на

всички територии на Западния браг и

Ивицата Газа”, с Йерусалим, като обща

столица на двете държави – Израел и

Палестина.

Съвместно с други израелски мирни организации

Гуш Шалом води кампании срещу

разширяването на израелските селища в

окупираните територии и по-специално срещу

разрушаването на арабските домове, целящо да

освободи нужното пространство.

След края на „мирния процес” и възобновяването

на насилието в Израел и окупираните територии,

Гуш Шалом продължава да следва това, което

намира за единствен път към мира. Активистите

на организацията често биват арестувани и

малтретирани, макар като израелци, отношението

към тях да е много по-добро, отколкото към

палестинците. Присъствието на активисти в

конфликтни ситуации без съмнение допринася

много за предотвратяване на насилието над

палестинците.

Гуш Шалом изисква прекратяване на блокадата

на Ивицата Газа и на няколко пъти изпраща

конвои с хуманитарна помощ към обсадения

град. Организацията настоява Израелското

правителство, както и правителствата на Европа

и Америка да започнат диалог с Хамаз. Гуш

Шалом яростно се противопоставя на войната в

Ливан през 2006 и конфликта в Ивицата Газа

през 2009г., като още от самото им начало

организира демонстрации и протести срещу

войната и военните престъпленията.


Юри и Рейчъл Ейвнъри са двама от

основателите на Гуш Шалом.

Рейчъл Ейвнъри е родена през 1932г. и работи

първо като учителка, а по-късно като фотограф.

От 1993г. тя е администратор и организатор на

пълен работен ден на Гуш Шалом без да

получава никакво възнаграждение за това.

Рейчъл Ейвнъри почива през май 2011г.

Юри Ейвнъри е роден през 1923г. в Германия,

но през 1933г. се мести със семейството си в

Палестина. По време на войната между Израел и

Палестина през 1948г. получава сериозни

наранявания. От тогава посвещава живота си на

организирането на кампании, призоваващи за

мир между израелци и палестинци. Работи като

автор и редактор на списание, бил е член на

Израелския парламент и неуморен борец за мир.

Цитат

„Ние сме само малка частица от световната

борба за мир, справедливост и равенство

между всички хора и нации; борба за

оцеляването на нашата планета. Тя може да

бъде обобщена с една единствена дума, която и

на иврит, и на арабски означава не само мир, но

и пълнота, сигурност, благоденствие: Шалом,

Салаам.”

Юри Ейвнъри

Да си отгледаш дом

Статия: „Интервю: Хари Роудс – как

земеделието може да промени живота на

бездомниците“ на Кейт Лилис и Виктория Чо

Превод за ОМ от английски език: Рослава

Стоянова

Хари Роудс помага на бездомните и хората с

ниски доходи да пуснат корени – в буквален и

преносен смисъл. Като изпълнителен директор

на Growing Home, той работи с хора, които се

опитват да се измъкнат от живота на

бездомничество, безработица и пристрастяване.

Growing Home осигурява обучение по

отглеждане и продажби на органични продукти

в малки ферми в Марсилия, Илинойс и Саут

Сайд в Чикаго – квартал, често наричан

„хранителна пустиня”. Роудс разказва

за потенциала на земеделието, което променя

човешки животи и за впечатляващата вътрешна

сила, която открива в много от своите клиенти.

Dowser: Как стартира Growing Home? Роудс: Историята е свързана с Лес Браун,

човекът помогнал за основаването на

Коалицията на бездомниците в Чикато през 1980г. Той осъзнава, че основната бариера пред

развитието на бездомниците е липсата на

професионални умения. Браун е израснал във

ферма и знае как земеделието може да промени

един човешки живот, затова през 1992г. създава

Growing Home.

Сигурно е било много трудно да се сдобие със

земеделска земя в самия център на града. Да, но за късмет Лес е бил доста наясно с

държавните закони и в един от тях, Акта

МакКини, се казва, че излишната държавна

собственост трябва да бъде давана на

организации, които работят с бездомниците. В

началото на 90-те години е имало свободна земя

на юг от Нейви Пиър. Имало градски планове за

развитие и засторяване на района, но Лес

участва в търга за земята и я получва.


Как се сдобихте с работници за фермата? През 2002г. наехме хора от приюта House of

Daniel и им осигурявахме транспорт, за да идват

да работят във фермата четири дни в седмицата.

Това се случи по време на първата ми година в

тази компания и аз бях единственият й

служител.

Имаше ли натиск да се разрастнете бързо, за

да получите по-голямо финансиране? Да. Когато започнахме, имахме девет работници

и спонсорите ни казаха „Трябва да работите с

много повече хора.” Отвърнахме им, че можем

да се разширим бавно и постепенно, но е важно

да запазим качеството на програмата.

Т.е. предпочели сте качеството пред

количеството? Точно така. Постепенно, когато хората видяха,

че програмата е успешна и наистина променя

човешки съдби, интересът на финансиращите

организации се повиши и програмата малко по

малко се разрастна. Днес работим с по около 20

души на година.

Нека поговорим за учебната програма. Вие

осигурявате не само професионален опит, но

преподавате и различни житейски умения. Да, така е. Основните компоненти на програмата

са земеделие, познания за почвата, маркетинг, взаимоотношения с потребителите, здраве и

хранене; и житейски умения, като управление на

финансите и водене на бюджет.

Какво влияние оказва това върху

обучващите се? Можете ли да ни дадете

пример? Разбира се. Един от обучаващите се, Тайра

Роджърс, е бил в затвора. Когато излязъл, си

поставил цел: след шест месеца или щял да има

работа, или да се върне към разпространението

на наркотици, защото все някак трябвало да

оцелее. Откри ни някъде към петия месец и от

тогава постигна значителен напредък. Всъщност

след като завърши програмата той кандидатства

за работа при нас и сега работи като асистент в

градската ферма.

Какви са най-големите трудности, с които се

сблъсквате? Един от основните проблеми е, че повечето хора

идват при нас от квартали, където има много

малко работни места. Част от тези хора имат и

криминално минало, което прави още по-трудно

намирането на работа. На хората им се налага да

пътуват всеки ден до покрайнините на града, за

да вършат нископлатени работи.

Как можете да се справите с този проблем? Единственият начин е, чрез създаването на

повече местни работни места, чрез икономическо развитие. Формулирахме наново

мисията си, така че да включим в нея и

икономическото разивите.

Какъв тип икономическо развитие? Един от последните ни проекти, например, е да

помогнем за създаването на градски земеделски

район в квартала Саут Сайд в Енгълууд. Искаме

да използваме храната, за да променим

общността. Идеята ни е градските ферми да

доведат до създаването на фермерски пазари,

ресторанти и пекарни. Това означава развитие

на общността, а не само получаване на

професионални умения. Продукцията, отгледана

в сертифицираната органична градска ферма

Ууд стрийт на Growing Home, се продава на

различни места в Саут Сайд, включително

Енгълууд, където по принцип няма много места,

където можеш да се храниш здравословно.

През 2009г. в Чикаго Инициативата Свеж вкус

избра Growing Home за ръководител на 2-

годишен процес по планиране на развитието на

градско земеделие в Енгълууд. До момента

основните стратегии, към които сме се насочили

са: развитие на голям брой градски ферми в

Енгълууд, развитие на програми за обучение по

земеделие, стартиране на програми за развитие,

свързани с градското земеделие и храните.

С какво се занимавахте преди да започнете

работа за Growing Home? В последните около 20 години съм работил за

различни неправителствени организации.


16 години живях в Израел и основах тям няколко

неправителствени организации, работещи върху

мирното съжителство между евреи и араби.

Предполагам, че в такъв случай наистина сте

свикнали с големите предизвикателства.

Работата за Growing Home е доста различна от

това, с което сте се занимавали преди. Всъщност има много общи неща по отношение на стартирането на неправителствена

организация, набирането на средства и работата с

различни общности.

Какви бяха първите ви впечатления от

Growing Home? Онова, което наистина ме впечатли в началото,

бе да видя как едни бездомници стават в пет часа

всяка сутрин, пътуват час и половина до работа и

работят по шест часа на ден. Те бяха много

въодушевени. Искаха да научат нещо ново и

наистина желаеха да променят живота си.

Един от мениджърите на приюта House of Daniel

сподели, че е бил шокиран и никога не е мислел,

че един бездомник, който никога не е поемал

никаква инициатива, може да става рано всеки

ден, да работи така усилено и с такова

постоянство.

Какви са впечатленията ви от хората, на

които Growing Home помага? Те имат вътрешна сила, която им е помогнала да

оцелеят, въпреки че са израснали на улицата или

са били пристрастени към наркотици. Нямали са

възможности и въпреки това някакси са оцелели

и са осъзнали, че трябва да направят нещо

различно. Не знам дали самият аз бих могъл да

направя това, което са постигнали тези хора.

ОМ-вестник -февруари 2013

Documents

Transcript of ОМ-вестник -февруари 2013