С ПОГЛЕД - haripetrovharipetrov.com/chitanka/gogomir/PDF_DjVu/1985 04.pdf · 2014-06-19 ·...
Transcript of С ПОГЛЕД - haripetrovharipetrov.com/chitanka/gogomir/PDF_DjVu/1985 04.pdf · 2014-06-19 ·...
С ПОГЛЕД КЪМ НОВОТО
„Не бих заменил работата си с друга. Само ако някой ми предложи нещо по-интересно. Но едва ли. Няма в това отношение завод в България, като този за металорежещи машини."
„Най-хубавото е, че като конструираш нещо, скоро го виждаш реализирано. Иначе как ще разбереш, че си направил машината добре? Не е достатъчно само да създадеш, нито само да усвоиш дадена техника. Тогава удовлетворението не е пълно."
„Научни степени не получаваме. Нямаме спокойствието, което цари в един научен институт. Производството изисква непрекъснато решаване на въпросите „в движение". И все пак проблемите, по които работим, са запазен периметър за нас, младите."
Цитираните no-горе думи са на специалисти от Завода за металорежещи машини, създатели на гъвкава автоматизирана производствена система. В реализирането на първата българска гъвкава система, която е сложен и многостранен проблем, са вложили своя труд и мисъл много младежки колективи. Комсомолци от ДСО „Металхим" са участвували активно в създаването на
три център-машини с електронноизчислителна машина, която управлява технологичния процес, планира производството и подготвя инструментите. Автоматичното складово стопанство и робокарът са създадени в бълга-ро-унгарското дружество „Ин-трансмаш". Трите автоматични технологични модула — в ДСО „ЗММ" и Научно-производствения стопански комбинат по роботика „Берое" — Стара Загора. Управлението се извършва с минимашина — СМ4, произведена в ДСО „ИЗОТ". Участвува u ИСО „Твх-ноинвест" и други организации.
Наистина, много са участниците в проектирането и реализирането на първата българска гъвкава автоматизирана производствена система. Но какво точно означава тя? Това е система, която бързо може да се преустрои за нов вид производство, защото много неща, които са актуални сега, бързо губят своето значение, а на тяхно място възникват нови. От системата се очаква много — да се увеличи използуването на машините, да се ин-твлектуализира трудът, да се намали броят на хората и на заетите производствени площи. Системата се внедрява в момента в
столичния завод за електро- и мотокари „Средец". Разчита се, че тя ще съкрати производствения цикъл и обема на незавърше--юто производство (между отделните цехове) 20 пъти.
И така, системата е вече факт, и скоро ще заработи. Тя има своето участие и в Международния технически панаир в Пловдив, в международна изложба в Москва. Високо оценена е от наши и от чужди водещи специалисти в света. В международен мащаб тен-
СЪДЪРЖАНИЕ
С поглед към новото . 1 Седем витамина предпазват Далечните светове са реал- от рак 44 ност! 4 Обреченият принц 49 С роботи в Космоса 7 Няколко секунди повече 5O Ч у ж д и т е сърца 11 О т к ъ д е знаем, че е било 52 М е ч т а т а за вечен С о й к а т а 55 двигател 14 Предава „Космос" 56 С огъня на П р о м е т е й 17 Опроверганата аксиома 50 „Ще говоря!" 21 Кръстословица 51 Най-големите градове на зе- Енциклопедия „Космос" 52 мята 22 Решава логиката 53 Европа в година 1000 26 Неземно красив шкаф 31 Корица: Гравитационен ви-Животни-артисти 37 хър около черна дупка Талантът да си човечен 41 Гръб на корицата: Сова
НАУЧНО -ТЕХНИЧЕСКИЯТ ПРОГРЕС И ЧЕЛНИЯТ ОПИТ-ТЕРИТОРИЯ НА МЛАДЕЖКОТО ДРЬЗНОВЕНИЕ
денцията е именно такава — да се реализират гъвкави производствени системи като висша форма на автоматизация, да се прилага оптимален вариант на организация и компютризация на производството. Тъй като българинът не е свикнал да изостава в нищо, нито да спира след първия си успех, той продължава нататък, т.е. създателите на тази система работят по създаването на нови системи.
Именно с такива хора се срещнах в Завода за металорежещи машини. Те са твърде млади, но техните идеи, тяхното виждане не само в областта на техниката и икономиката, а по прогреса въобще, говорят, че това са завършени специалисти, зрели в своето развитие и готови да поемат риск и отговорност при изпълнението на най-сложни задачи. Задачите са свързани с най-новите стремления за управление и реализиране на производството.
.Как си представям бъдещия завод? Той ще работи непрекъснато — по 24-часов цикъл. Ще се управлява от мощна електронноизчислителна машина. На власт ще бъдат машините с цифрово-про-грамно управление, роботите, компютрите. Постепенно ще се премине към безлюдните технологии."
Тази представа на инж. Антон Русчев е много близка до реалността. В света вече съществува завод за производство на роботи и детайли на машини, 8 който през втора и трета смяна не е необходимо присъствието на хора. От 29 производствени участъка там седем се обслужват от роботи. Останалите 22 са обзаведени с автоматични захранващи устройства. Оптични или други системи управляват робока-рите, които обслужват участъците. Но казват, че в завода за електродвигатели, например.е постигната по-висока степен на автоматизация. В него във всеки производствен участък има ви-деоконтролно устройство с телевизионна камера. Две електронноизчислителни машини извърш
ват електронната обработка на данните. Едната съставя програмата за производство, издава поръчки за материали, контролира доставките и производството. Втората осигурява управление на процесите.
Естествено е да си зададем въпроса: каква ще бъде по — на-
татък ролята на работниците? Според инж. Иван Русинов, бъ
дещият начин на производството най — напред ще ликвидира недостига на работна ръка. Освен до
за грапавостта на повърхнините и т. н. и т. н. Създаването на архивите, трудните изчисления съставянето на верни и оптимални програми — във всичко това отново е помощник компютърът. Преди рискът от грешки в работата бил много по-голям. За създаването на една програма отивали дни. Днес този процес приключва за часове. Работи се в диалог с машината. Предварителната обработка на детайла може да бъде видяна на екрана на дисплея.
Елемент от гъвкава автоматизирана производствена система в комбинат „Г. Костов".
пълнителите звена, без които естествено в завода не може, за управлението на няколко машини ще бъдат достатъчни един организатор на производството и двама инженери. Основна роля ще има инженерът, който трябва да настрои машината така, че за работника да останат само контролни функции. Чрез тази нова постановка на нещата не само ще се постигне увеличение на производителността на труда и подобряване на качеството, физическите функции на човека ще отпаднат, но ще порасне значението на мисловните. Трудът на инженера и на работника ще продължи да има съществено значение.
В тази посока бяха мислите и на инженерите Антон Русчев и Огнян Георгиев. Конструкторите и технолозите вече напълно разчитат на компютъра. Нали геометричният модел, който описва размерите и формата на детайла, се построява чрез него. Автоматично се отразяват и изискванията за допустимите промени,
Това естествено дава всички възможности за качествена и бърза работа.
Прави са моите събеседници, като гледат на компютъра като на мозък на гъвкавата автоматизирана производствена система. Интегрирано с помощта на електронноизчислителни машини производство — това е обща стратегия на бъдещето. Нужната информация на различни нива в производството ще се доставя и преработва именно чрез компютри. Става дума за приложението им 8 единичното, дребно-серийното и серийното производство. В промишлено развитите страни то е вече близо 80 на сто (останалите 20 процента са масово и едносерийно производство).
"Как инак — обяснява значението на компютризацията инж. Иван Русинов — машината и роботите лесно да се пренастройват от един на друг вид продукция. Как да се работи в непредвидена ситуация без техническа и съпроводителна документация.
2
Роботизирана система
Как да се взимат бързо управленчески решения в сложни моменти. Разбира се, творческите функции на проектанти, конструктори, технолози и организатори на производството няма да отпаднат. Но техни незаменими помощници са вече компютрите."
Не мислете, уважаеми читатели, че тези млади конструктори и технолози, които срещнах в Завода за металорежещи машини са просто хора влюбени в своята работа, опиянени, че са им поставени отговорни задачи, които изпълняват с успех. В разговора се прокрадваше и безпокойството по различни проблеми. Например — квалификацията. Неотдавна прочели информация, че за създаването на един от последните модели на „Форд" взели участие над 2500 инженери. У нас за много по-кратко време много по-малко специалисти работят по създаването на върха в производствените системи. Това е красноречиво доказателство за възможностите на българските специалисти, за техния широк поглед и знания в различни области на науката и техниката. За интердисциплинарния подход и неговото приложение. „Но може ли инженерът да бъде всеобхватен —-разсъждава на глас Огнян Геор<-гиев. — При толкова бързото развитие на техниката трудно е да се следят с успех много области едновременно. Без поглед върху новостите не може обаче да се решават тесните места в производството."
Т. е. нужна е не само обща кул
тура, а тясна специализация. Трябват все нови и нови знания, не само работа. Трябва да бъдеш добър в професията, да имаш усет към новото, да не преставаш да се обучаваш. Да бъдеш организатор. Много станаха изискванията към днешния специалист. Но щом бъдещето е на гъвкавите автоматизирани производствени системи, на комп ю т р и т е , роботите и машините с цифрово-праграмно управле-ние, не може да не се съобразяваме с тези изисквания, защото няма да има област, в която да не се срещнем в бъдеще с тези неотменими атрибути на техническия прогрес. Те ще бъдат и в производствената сфера, и в научните и н с т и т у т и , и в образователната система.
Явно тези млади хора, създатели на съвременни средства за производство, каквито са гъвкавите системи, са отишли далеч в своето професионално развитие. За това естествено се съди по резултатите от тяхната работа. Но освен че се занимават с най-интересното в момента (както те казват), те имат и друго предимство. Не са престанали да мислят по проблемите, пред които ще се изправят техните последователи. Именно затова поставиха въпроса за квалификацията, затова се борят и за подобряване на организацията.
„Да не останете с впечатление, че сме идеални — предупреди един от събеседниците. — Стремим се да работим, приемаме трудностите, оправяме се с пробле
мите. Много често работният ден се оказва тъй малък. Добре че с него не свършва времето ни за работа. Толкова е интересно, че вече разбрахте — няма да сменим работата си с друга. Нещо повече, всеки от нас е г о т о в да доведе приятел, брат, сестра. Стига да имат нужната квалификация, работоспособност и умение да рискуват."
Пак стигнахме до квалификацията, до уменията, до личните качества.
Тогава? Както за всички големи неща,
така и за тази революция В производството — внедряването на гъвкавите автоматизирани производствени системи, главно действуващо лице са хората, не машините. Важни са специалистите, т я х н о т о умение да виждат в перспектива, да работят професионално, без да подценяват интердисциплинарния подход в работ а т а . За фантазията и уменията — също е ясно — без тях няма да може. Тогава нека не се учудваме, че учени от цял свят с особено внимание се отнасят към младите специалисти, на които гледат не само като на участници в реализирането на системите, но на техни бъдещи „господари", хора, к о и т о ще усвоят реализирането и най-8ече ще продължат усъвършенствуването. Гъвкавите автоматизирани производствени системи ще властвуват преди всичко в бъдещето, а носители и творци на всичко това, естествено, ще са младите специалисти и учени. Носители ще бъдат и сегашните деца, които не ще могат без азбуката на бъдещето — компютърната грамотност.
В целия този процес е трудно да се каже кои специалисти ще имат приоритет. Защото в създаването на новия начин на производство — гъвкавите автоматизирани системи, ще участвуват конструктори, технолози, организатори на производствот о , математици, икономисти, социолози. Всички призвани творци на научно — техническия прогрес, за които не е безразлично какво ще бъде равнището на развитието ни, а в т о р и т е т ъ т ни на международния пазар, възможности за създаване на национален доход.
В България това са те — младите настоящи и бъдещи учени и специалисти. Сред тях ще бъдат и онези, които успеят да съхранят младежкия си дух и отношението си към новото, прогресивното.
ЙОРДАНКА КАРАМФИЛОВА снимки: КОЛЬО ПАНАМСКИ
3
Изминалата 1984 а. надмина всички очаквания. Астрофизиците откриха около 200 000 нови астрономически обекта, в печата се появиха многр будещи любопитството и разпалващи фантазията съобщения. Някои от тях коментира известният съветски астрофизик. член — кореспондент на АН на СССР, зам. -директорът на Института за космически изследвания Н. С. Кардашов.
- Николай Семьонович, нека започнем с онова, к о е т о е най-близко да н а ш а т а Слънчева система.
И т а к а , в съобщенията през 1984 а. се казваше, че отвъд пределите на орбит а т а на Плутон съществува някакъв странен обект, к о й т о изкривява т р а е к т о р и я т а на Нептун и Уран и очевидно оказва влияние върху цялата система. Една от х и п о т е з и т е е, че причина за т о ва е десета, още н е о т к р и т а планета от слънчевото семейство.
— Много астрофизици по света сега се интересуват от този въпрос. Струва ми се, че не би могло да се отговори еднозначно. Нали знаете как се роди самата идея? Може да би се стори странно, но причина станаха далечните пулсари. Преди десетина години учените забелязаха, че периодът, за който пристигат импулсите, постепенно се увели
чава. Така беше доказано, че въртенето на неутронните звезди (а пулсарите, както е известно, представляват въртящи се не¬ утронни звезди) се забавя. Но оказа се, че в различни части на небето това забавяне при пулсарите е различно. Това не се вместваше в рамките на съществуващата тогава теория. Ето защо възникна предположението: а може би наблюдаваме ефект от съвсем друг вид, може би самата наша планетна система се движи към някакъв център, притегля се от него. При това този обект трябва да се намира достатъчно далеч отвъд орбитата на
Плутон, но по-близко от най-близките звезди. Тази идея предизвика доста спорове. Но
съвсем наскоро на границата между астрономията и земната геология се появиха нови доказателства в полза на такава хипотеза.
Геолозите, определяйки възрастта на ме¬ теоритните кратери, каквито доста има по повърхността на Земята, забелязаха, че съществува точна зависимост между времето, когато падат метеорити върху нашата планета и тяхното количество: в определени години те буквално са бомбардирали нашата планета (и естествено са унищожили първите кълнове на живота), след това милиони години й позволявали да си живее спокойно. Оказа се, че това не става стихийно, а строго периодично, на всеки 26 милиона години.
— Защо именно през 26, а не, да кажем, през 28, или 40 милиона години?
— Тази цифра беше получена експеримен
тално и засега няма обяснение. Но тези данни ни наведоха на мисълта да се върнем към старата хипотеза. Беше изказано предположението, че някакво масивно тъмно тяло с маса примерно такава, каквато е масата на Юпитер, движейки се по елиптична орбита, понякога се приближава до нас. Не много близко, но достатъчно, за да раздвижи рояк комети, които се намират на голямо разстояние от Слънцето 8 така наречения пояс на Оорт. Тогава те изменят орбитата си и се устремяват към центъра на Слънчевата система, след което падат на Земята във вид на метео-
4
pumu. He е изключено именно това да е онази
същата десета планета. Не е проста работа тя да се види: слънчевата светлина на разстояние хиляди астрономични единици е нищожна, а пък самата планета очевидно нищо не излъчва. Сега в програмата за нейното търсене са включени мощни телескопи и възможно е в близките години изследванията да се увенчаят с успех.
Обаче съществуват и други, не по-малко интересни хипотези- Например, че този обект е звезда, спътник на Слънцето — Не¬ мезида. Или черна дупка. При това може би реликтова, тоест образувана в зората на зараждането на Слънчевата система. В такъв случай масата й трябва да е много малка, нещо от порядъка на масата на Земята, или на Юпитер.
— Николай Семьонович, е т о още една интересна информация. В съзвездието Малка лисица астрономите са открили може би пулсар, к о й т о се върти с рекордна скорост — 620 оборота в секунда, или може би някакъв нов вид небесно т я ло. Какво е това в действителност?
— Пулсар. Само че с много малко (хиляда пъти по-малко от обикновеното) магнитно поле. Оттук и тази голяма скорост на въртене. Преди с подобни явления не сме се сблъсквали, сега вече е намерен и втори такъв обект.
— По принцип възможно ли в сега да бъдат открити нови видове небесни т е ла?
— Защо да не е възможно? Всеки нов телескоп, който по някои от параметрите си превъзхожда предшествуващите го, може да открие неизвестен клас обекти или явления. Така бяха открити същите тези пулсари, ква¬ зари, свръхмасивни звезди, които живеят вероятно твърде кратко време, гама-източни-ците, които все още не са обяснени, взривяващите се звезди: в рентгеновия диапазон те се виждат — тоест излъчват енергия, но когато ги „разглеждаме" във всеки друг — на тяхното място във Вселената е празнота.
Или пък припомнете си съвсем скорошните резултати, получени от съветската автоматична космическа обсерватория „Астрон", на борда на която бяха монтирани и вече почти две години благополучно работят два уникални прибора: рентгенов и ултравиолетов телескопи. Първият е извършил триста сеанса на оглед на цялото небе и позволи да бъде съставен нов каталог на рентгеновите източници. А вторият например, като изследва двойните звезди в съзвездието Ан¬ дромеда, по всяка вероятност се сблъсква с ново явление, а в съзвездието Дракон — с явни аномалии в химическия състав на една от звездите. А току — що завършилият експе-
Кимент „Реликт" със спътника „Прогноз—9"? еговата задача беше да изучава лъченията,
които идват от далечното минало на Вселената, да определя нейната едромащабна
структура, да състави първата радиокарта на .небесната сфера в много перспективния осем мили метров диапазон. Данните все още се проучват, рано е да говорим за окончателни изводи, но едно нещо мога да кажа още сега: най-неочаквано успяхме да открием в спирал -ните ръкави на нашата Галактика големи области с йонизиран водород. Защо именно там са се образували подобни молекулярни облаци? С какви процеси във Вселената е свързано това?... Отговор още няма.
И накрая една от главните сензации на тази година стана откриването с помощта на инфрачервения телескоп, монтиран на спътника „ИРАС", протопланетен облак около звездата Бета от Живописец. Днес учените разполагат и с първата му фотография.
— Улучихте следващия ми въпрос! Но четох, че планетни системи като че ли са открити и около Вегв, звезда от Северното полукълбо, и около много ярката звезда Фомалхаут, която може с невъо-
ръжено око да се види в Ю ж н о т о полукълбо.
— Дайте да уточним: има предположение, че около тези звезди се в ъ р т я т някакви твърди тела. Но засега няма потвърждаващи го данни. Това е първото. И в т о р о т о . Бих се въздържал да кажа, че е о т к р и т а , в това число и около Бета от Живописец, планетна система. О т к р и т е по всяка вероятност про¬ топланетен облак, т о е с т начален стадий от образуването на планетна система. Облакът вече е станал достатъчно плосък, доста ясно се вижда нееднородната му структура, извършва се процес на кондензация, натрупване
близка до нас звезда (само някакви си 16 парсека, т . е . 5 2 св. години) може вече д а има и планети?
— Допускам. Само че няма данни такова предположение да бъде потвърдено. Струва ми се, че съвсем скоро и на т о з и въпрос ще можем да отговорим по-определено.
— Но ако... Накратко казано, в такъв случай не би трябвало да се изключва възм о ж н о с т т а т а м да съществува разумен живот?
— Едва ли. От опита на Земята знаем, че за да възникне живот, са необходими петс т о т и н милиона години. Една от причините
на частици. Определени са температурите и размерът на частиците. Някои от тях са съвсем малки — просто като ситна пудра, други достигат няколко километра. Най-вероятно частиците се състоят от лед, силикати и органични съединения, именно от такъв материал се е образувала и Слънчевата система. Накратко казано, можем да очакваме, че в близко бъдеще — близко по космическите понятия — след милиони години ще стане образуването на твърди тела.
— Преди т р и години в Талин на конференцията по търсене на извънземни цивилизации твърдението, че планетите не са толкова уникални о б е к т и във Вселената, ако не се оспорваше, то във всеки случай беше подложено на известно съмнение...
— Да, мнозина с м я т а т , че планетите са рядкост. Но нямаше и преки експериментални доказателства — само косвени, свързани със звездата на Бърнард. Облакът около Бета от Живописец не предизвиква съмнения.
— А не допускате ли мисълта, че близо до Б е т а от Живописец една сравнително
е бомбардировката от метеорити върху планетата. Дори ако край звездата Бета от Живописец има вече сформирани тела, то те са подложени на масираните удари на небесните камъни: виждаме, че метеоритите т а м са твърде много.
Но в последно време в научните списания се появиха съобщения, че под подозрение се намират още около 20 звезди, които е възможно да имат планетни системи.
— Николай Семьонович, след к а т о вече засегнахме т а з и интересна т е м а , т о позволете ми още един въпрос. Тогава в Талин вие изнесохте доклад за двойната система в центъра на н а ш а т а Галактика. И доколкото си спомням, не о т р и ч а х т е в ъ з м о ж н о с т т а за развитие на ж и в о т на други о б е к т и освен планетите. Придърж а т е ли се и днес към т а з и гледна точка?
— И тогава, и сега смятам, че за съществуването на разумен ж и в о т не са задължителни планетни системи. Центърът на нашата галактика е уникален: т а м има огромно натрупване на звезди, в това число и звезди, к о и т о са преминали дълъг път на еволюция.
С т р у в а ми се, че т о в а е м н о г о удобно м я с т о — подчертавам — за силно развитите цивилизации, к о и т о съзнателно са избрали за ж и в о т именно т о з и район. Но т о в а е само мое предположение: нужен е т о ч е н модел на т а з и област. В т а з и насока изследванията се д в и ж а т с бързи т е м п о в е . И кой знае до какво ще доведат.
— Очевидно а с т р о ф и з и к а т а сега преж и в я в а някакъв особен п о д е м , н е щ о к а т о революция...
— Безусловно. Р у ш а т се едни х и п о т е з и , р а ж д а т се други. Например с п о м е н а т и я т вече е к с п е р и м е н т „ Р е л и к т " донесе т в ъ р д е сериозни д о к а з а т е л с т в а в полза на т о в а , че Вселен а т а е д о с т а еднородна по своя с ъ с т а в и на
всякъде еднакво се разширява. А т о в а означава, че цяла редица космогонни т е о р и и ще з а г у б я т , к а к т о се казва, почва под к р а к а т а си. А какви ф а н т а с т и ч н и данни ни дава изучав а н е т о на отделни области на Вселената? Днес вече се и з в е с т н и п е т квазара, к о и т о се н а м и р а т п о ч т и на г р а н и ц а т а й. Според някои пресмятания, р а з с т о я н и е т о до т я х е 20 м и лиарда светлинни години. Впрочем т а з и цифра до и з в е с т н а с т е п е н е умозрителна: ние не знаем какви са с в о й с т в а т а на в р е м е т о и прос т р а н с т в о т о т а м . Най-общо казано, пред нас с т о я т още м н о г о нови неща, и н т е р е с н и и необикновени.
(По материали от в. „Известия")
Овладяването на Космоса ангажира върховите постижения на човешката цивилизация. В свободното, безопорно извънземно пространство л е т я т хора и апарати, к о и т о олицетворяват нашите най-високи възможности. Космонавтите са специално подбрани и грижливо подготвени специалисти с изключителни качества, техниката е възможно най-сигурната, прецизна и могъща, каквато можем да създадем. Защото Космосът е строг и взискателен, т о й е една сурова и необичайна среда, в която няма място за слабите и неподготвените, за ония, които разчитат само на своите голи ръце.
Специалистите и всички, които имат отношение към космонавтиката, добре разбират това и затова полагат максимални усилия, за да повишават непрекъснато сумарната мощ на екипажите и на техниката, за да увеличават тяхната сигурност и оперативни възможности. Път и щ а т а са много, но един от най-резултатните е да се усъвършенствува „диалогът" между хора и автомати, да се превръща т о з и диалог в разговор между равноправни участници в едно общо дело. По същество космонавтите и предоставената им техника образуват една обща система „ ч о в е к — м а ш и н а " , която с е обединява от множество прави и
обратни връзки, и която може да бъде ефективна само ако действува като единно хармонично цяло.
Възможностите на машините, на а в т о м а т и т е , на електронноизчислителната техника са известни на всички. Колосална мощност, устойчива работа във вредни за човека условия, висока чувствителност и прецизност, неумори¬ мост и безпогрешност — това са само част от възможностите на машините, които ние с такъв успех създаваме и ползуваме. На т о з и фон възможностите на човека изглеждат по-скромни и т о й се очертава като по-слабото и уязвимо звено на системата „човек — машина". За щастие това впечатление е дълбоко погрешно. В сравнение с машините и автом а т и т е човекът има редица предимства, които трябва да бъдат подходящо използувани. Най-силното негово качество е способн о с т т а му да подхожда творчески към проблемите и к а т о прилага евристични методи, да намира правилните им решения дори и при недостиг на време и информация. Голямата му гъвкавост и умението да се приспособява към условията за работа, вместителната памет, възможн о с т т а да приема слаби сигнали и да разпознава сложни образи и при наличието на смущения, волевите и морално — етичните му
качества — всичко това прави от човека незаменим участник и в най-отговорните системи.
Разбира се, медалът има и обратна страна. За да може успешно да работи в условията на орбиталния полет, космонавт ъ т трябва да се храни пълноценно, да почива и спи нормално, да има подходящ въздух за дишане, да не е подложен на прекалено силни вибрации, шум и различни лъчения. Той трябва да бъде предпазен от силно охлаждане или прегряване, защото ако температурата на т я л о т о му спадне под 25° С, или се повиши над 43° С, т о й ще загине. Също така трябва да се има предвид, че инерционните натоварвания, които може да издържи, дори и за много кратко време не трябва да надхвърлят двадесето кратното земно ускорение.
Въпреки тези ограничения, които са естествени, защото такава е нашата природа, участието на хора в космичните полети става все по-масово и необходимо. Както посочват съветските специалисти К. Ф е о к т и с т о в и А. Лонгов, задачите, които се решават на борда на един орбитален комплекс, съставен от станцията „Салют" и космичния кораб „Союз", могат да се разделят основно на четири групи.
В първата група влизат различните изследвания и експеримен-
Привикването към автоматите става още на Земята. Георги Иванов и Николай Рукавишников в тренажьора на космическия кораб „Союз".
ти, както u изпробването на научните апаратури. Чрез тях се изучават -формите и явленията, -свързани със земната повърхност, процесите, които стават в земната атмосфера, особеност и т е на околното космично пространство. Много разнообразни и важни са и изследванията на различни живи организми.
Втората група задачи можем условно да наречем производствени. Те са свързани с получаването на различни кристали и сплави, на редица лекарствени препарати. Характерното е, че тук се изследват и използуват два необичайни фактора — безтегловността и космичния вакуум.
Към т р е т а т а група задачи се отнасят ония, които са свързани с изучаването на човешкия организъм, поставен в условията на космичния полет. Анализират се всички физиологически и психологически фактори с оглед да се осигури продължителна работа на човека в полет при пълно запазване на неговото здраве и интелектуални способности.
Последната, четвърта група са свързани с изпробването и усъвършенствуването на космична¬ та техника, с разширяването на нейните възможности и гарантирането на продължителна и безотказна работа.
Ясно е, че при изпълнението на тези толкова разнообразни и отговорни задачи космонавтите непрекъснато използуват различни механизми и автоматични устройства, че изграждат много сложни взаимоотношения с тях. Те имат работа със системите
за управление на кораба или на станцията, за радиовръзка, за осигуряване на жизнената среда за екипажа, за ориентация и много други. Като пример тук ще посочим само как могат да се изграждат взаимоотношенията между хората и автоматите в системите за управление.
На всички съветски космични пилотирани кораби и орбитални станции е предвидена възможността за ръчно управление на апарата. При него цялата автоматика се изключва и космонавтите, като ползуват съответ
ните бутони, ключове и ръчки, маневрират 8 орбита, ориентират и стабилизират апарата, включват и изключват необходимите уреди, двигатели и системи. Този режим на работа е предвиден като резервен и се използува, когато автоматиката не може да се справи с възложените й задачи, или други съображения налагат това.
Следващият по-сложен режим се реализира при едновременното действие и на космонавтите, и на автоматите. Той св прилага, когато има някакво съмнение в тяхната изправност. Тогава космонавтите непосредствено включват и регулират автоматичните устройства, пряко следят и контролират тяхната работа и ако е необходимо, се намесват ръчно, за да довършат, или направят съответната операция.
При полуавтоматичния режим на управление имаме по-съвършено взаимодействие между хората и апаратурата. Тук автоматите предлагат изходната информация, въз основа на която космонавтите вземат решения и после ги възлагат за изпълнение на съответните системи. Фактически автоматите са под непрекъснат контрол, но на тях им се разрешава да изпълняват самостоятелно по-големи комплекси от последователно свързани задачи.
Изцяло автоматичен режим на управление имаме, когато всичко — и набирането на информация,
8
За бординженера В. Рюмин (вляво) може да св kaжe, че постави на челото на космическия ремонт (вдясно: В. Ляхов).
Всички операции, свързани е излизаме и работа в открития Космос, са усвояват предварително в басейна на Звездното арадче. На снимката: А. Березовой и В, Лебедов.
u вземането на решенията, и тяхното изпълнение — се върши от автоматичните системи, а космонавтите само осъществяват общо наблюдение и контрол, като имат готовност да се намесят при необходимост.
Трябва да се изтъкне, че успехите на автоматиката в космич-ните полети са много големи и правят силно впечатление, фактически един космичен кораб може да стартира, да излезе на орбита, да се приближи към орбиталната станция и да се скачи с нея напълно автоматично, подчинявайки се само на програмите, които са заложени в него. Голямата сигурност се постига от това, че във всеки момент в помощ на автоматиката може да се притече или екипажът, който се намира на борда на апарата, или групата специалисти, които дежурят в Центъра за управление на полетите. Така в крайна сметка именно човекът в главният гарант за сигурността и успеха на космичните полети.
Все пак тук, в това взаимодействие има известни особености. Главният проблем при различните етапи на полета е как да се разпределят по най-добрия начин задачите между хората и автоматите. Така в първия момент, при стартирането и извеждането на космичния апарат в орбита управлението се поверява изцяло на автоматите. Времето, през което се извършва изстрелването, е твърде кратко, екипажът е подложен на значителни инерционни претоварвания,, на шум и вибрации и при тези условия не е в състояние да се намеси ефикасно в работата на автоматите. Въпреки това при аварийни ситуации такава възможност, особено за Центъра за управление на полетите, съществува.
След извеждането на апарата в околоземна орбита определянето на нейните параметри, включването на двигателите за корекция и другите необходими маневри се правят автоматично, като е създадена пълната възможност за намеса на екипажа и на Центъра за управление на полетите. Особено сложни са маневрите при сближаването на космичния кораб с орбиталната станция и тяхното скачване. И тук основният режим на работа е автоматичният, но екипажът може да се намеси във всеки момент и да премине към ръчно управление, както неведнъж е ставало, или ако прецени за целесъобразно да приложи някои от другите режими на управление. Не по-малко сложни са и маневрите при спускането на космичния апарат от орбита обратно на Земята. Тук допустимите отклонения от оптималната траектория на полета са много малки и затова отново са предвидени възможности за пълно ръчно управление на спускането. В историята на полетите има не малко случаи, когато космонавт и т е са приземявали своите апарати, показвайки виртуозно майсторство 8 ръчното управление. Характерно в това отношение бе и приземяването на българския космонавт Георги Иванов и неговия командир Николай Рукавиш-ников при наличието на сложна повреда 8 двигателите за спускане. Благодарение на високото майсторство и хладнокръвие на двамата космонавти полетът завърши успешно.
Едновременно със създаването на все по-сложни и прецизни автомати, които ще поемат по-голямата част от функциите на космонавтите, ще се решава и проблемът как да се разпределят ролите и отговорностите между
тях. Няма да е правилно, ако си мислим, че скоро ще имаме напълно автоматизирани, „разумни" космически апарати, подобни на кораба на Блейк, с които само ще разговаряме, а те ще ни съветват и ще изпълняват нашата воля, въпреки че първите стъпки в това направление вече са направени. Така например на борда на орбиталната станция „Салют—7* се намира електронната система за автономна навигация „Делта", която е толкова прецизна и „разумна", че, както свидетелствуват А. Березовой и В. Лебедев, се възприемала от космонавтите като трети пълноправен член на екипажа.
В наше време, въпреки че автоматичните системи са много бързи, точни и безотказни, именно човекът в този, който ви държи в покорство и в добър ред. Нека си припомним, че благодарение на постоянните профилактични и ремонтни работи, провеждани на борда на станцията „Салют—6", тя летя и работи значително по-дълго от първоначално запланувания срок. Особено се отличи в това отношение космонавтът Валерий Рюмин, за когото може да се каже, че постави основите на космичното ремонтно дело. Пак той бе принуден да излезе в откритото кос¬ мично пространство и с една резачка да пререже заплелите се стоманени въжета и да откачи от задната част на станцията десетметровата антена на космичния радиотелескоп. Космонавт и т е Л. Кизим и В. Соловьов излизаха многократно извън станцията „Салют—7" и извършиха ремонт на нейната горивна система, а В. Ляхов и А. Александров монтираха допълнителни панели към слънчевите батерии на станцията. Това се наложи, защото се оказа, не по време на полета слънчевите елементи намаляват своята мощност. Около станцията винаги съществува една малка разредена атмосфера, съставена от газовете, които изпускат двигателите за ориентиране и стабилизация, от изпарени вещества от обшивката. Тази атмосфера заедно с микрометеорите атакува панелите и разяжда тяхната повърхност, което води до намаляване на мощността им. Монтирането на допълнителните панели възстановява и даже увеличава мощността на електрозах¬ ранването, а това е много важно за добрата работа на целия орбитален комплекс.
И така, виждаме че в сътрудничеството между хора и автомати човекът, макар и по-слабо
9
звено, Внася своята достойна лепта. Контрол, профилактика р ремонт, активна намеса при необходимост — това са очевидните измерения на неговия принос. Но има и по-важни неща, Човекът в не само биологично, а преди всичко социално същество. Too лети на орбита, обогатена от всички постижения на човешката цивилизация, проявява и използува неизчерпаемите си творчески възможности, целия потенциал на своята сложно устроена психика. И може да се каже, че като връх на всичко са социалните, морал но — етичните измерения на този процес. Екипажите се формират
Откога съществуват т о а л е т н и т е
Тоалетните места съществуват много отдавна. Съответни за целта помещения в долината на Инд, в Индия, в града Мохен-джо Даро са съществували още 2800 години пр.н.е, Те били свързани с канализация. Западният свят получава това съоръжение по-късно. Първият канал се появил през XVI в. пр.н-е. Както гърците, така,и римляните се грижили за отводнителни канали. По-късните поколения са поливали по-малко грижи в това отношение. Дори през 1800 година улиците в Европа са представлявали вонящи сметища, открити отводнителни канали, миризливи ями. По тази причина често се появявали епидемии,
10
от единомишлвници. 3 процеса на дългите тренировки те изграждат отлична психологична съвместимост, превръщат се в неразривно единство. Освен това в своя полет те не са сами. С тях са непрекъснато колегите и приятелите, старшите ръководители от Центъра за управление на полетите, с тях е годината, цялото човечество. Това предава огромни психологическа вила на човека, полетял в Космоса, превръща го от слабо земно същество в герой и покорител на нови пространства. Всичко това е чуждо на автоматите, които са само наши творения и помощници,
Как 0« живели хората без очила?
Римският император Нерон притежавал един скъпоценен камък с шлифовани изпъкнали повърхности. Той го слагал пред едното си око, за да може да гледа по — добре гладиаторските борби. Това божествено величие е било, следователно, късогледо. Не е известно кога са открити очилата. В края на ХIII век на мода се появяват най-напред лещи за гле-дане, И до днес остава неизвестен този майстор стъклар, който открил, че изпъкналите лещи дават увеличени образи. По-късно, като свързват две стъкла едно до друго, се появяват очилата. Първоначално те били държани с ръка. Явил се обаче и остроумен човек, който открил, че носът пред-
Космичния диалог, който се разгръща между хора и автомати, в наши дни в поучителен най-малко 8 две отношения. Първо много скоро това, което се прави така успешно в Космоса, ща стане наше всекидневие тук, на Земята. Целият натрупан опит ще бъде пренесен в земното производство, транспорт, здравеопазване, образование, сфера на обслужването и др. Тази култура във взаимодействието между хора и машини, без която космонавтиката не може да се развива, ще стане достояние и на всеки от нас, на работното ни място, в бита, в другите области на живота. Разбира се. ние няма да бъдем изненадани, много неща вече се правят паралелно, но все пак космонавтиката ни дава най-съвършени образци и примери.
Другият въпрос, който политическата реалност поставя властно пред нас е; ще допуснем ли Космосът да стане арена за военно противопоставяне, ще позволим ли да с* подготвят и осъществят звездни войни? Ако позволим това да стане, и тогава пак хора и автомати ще действуват заедно в Космоса, но не за благото на човека, а за неговото унищожаване. Абсурдно в, но такава опасност съществува. Ето защо никога не трябва да забравяме, че именно социалните фактори са определящи за практическите резултати от сътрудничество между хора и автомати, независимо от това дали то се реализира в Космоса, на Земята, под водата или във въздуха.
инж. ИВАН ВЪЛЧЕВ
стявлява най-добрата окачалка на очилата.
Що е Бесемерова круша? Това в съоръжение за производ
ство на стомана, създадено от англичанина Хенри Бесемер (1812—1898). До средата на деветнадесети век са съществували практически само два вида желязо. Чугун, който е много трошлив, и твърдо ковашко желязо. То се а получавало от чугун в пудалови пещи, в които е помощта на кислород е изварил излишният въгле-род. Процесът бил труден и продължителен.
Бесемер гo съкратил, като е излял стопеното желязо в един кру-шоподобен съд и прекарал през него студен въздух. Полученото желязо дори е било наречено «меко желязо", по-право „мека стомана",
КОГА? КОЙ? ЗАЩО?
Има ли бъдеще изкуственото сърце? Човечеството изпита искрено възхищение от
огромните успехи не съвременната медицина след провеждането на такива сензационни операции като присаждане на изкуствено сърце. Но постепенно възхищението все по-често започна да се превръща в тъжна размисъл за това, че подобни „чудеса" са достъпни само за онези, чиито джобове са издути от дебелите им портфейли. Първите пациенти поради рекламни съображения бяха освободени от заплащането на извънредно скъпите операции и не по-евтините следоперационни разходи. Тази Медицина в САЩ наричат „високотех-ничвека", но оказва се, че тя може да окаже помощ само на отделни, избрани пациенти, а останалите.,.
Сърцето на умиращия имаше някакъв зловещо жълтеникав цвят, когато доктор Уйлям Деврис окончателно го отдели от гръдния кош на пациен--га. През следващите три часа, докато поставеният редом апарат .сърце—бял дроб" поддържаше живота не болния, a от радиоапарата се чуваха приглушените нежни мелодии на Менделсон u Вивалди, Деврис уверено и много прецизно постави на мястото на отсъствуващото вече сърце едно апаратче от алуминий и полиуретан, голямо колкото грейпфрут, в един без десет изкуственото сърце „Джарвик—7", имплантирано На Уйлям Шрьодер, започна да бие ритмично — 70 удара в минута.
Съмнения по време на голямата радост За втори път човешко сърце беше окончателно
и завинаги заменено от машинка... И неволно те обхваща трепет пред невероятната сила и възможности на техниката, изпълваш се с чувството, като че ли всичко в възможно.
И макар че никой не може да предскаже колко дълго ще живее болният от диабет Шрьодер (не-•овият единствен предшественик Барни Кларк умря след 112-дневна мъжествена борба за живота през 1983 в,), от клиниката съобщаваха, че нещата се развиват прекрасно. Но дори на Шрьодер да му е писано да умре, такива операции, пък дори и по-сложни, ще продължат да се правят.
Клиниката в Луисвил (щата Кентъки), където беше направена операцията, получи разрешение от Агенцията по контрола за качеството на хранителните продукти и медикаментите за имплан¬ тация на още пет изкуствени сърца.
По време на всеобщата радост и поздравления, свързани с успешната имплантация на изкуствено сърце на Шрьодер, въпросите за значението на подобни ефектни операции могат дори да се сторят неуместни. Обаче мнозина медици напоследък все по често си ги задават. Появяват се сериозни съмнения дори относно самата насока, наречена „ви-сокотехнична" медицина Съмненията fie отнасят и до стойността, и до етиката, и до ефективността и най — накрая просто до юридическата страна на този въпрос.
Когато през 1967 а. доктор Кристиен Барнард започна да прави първите в света присаждания на
сърце, неговите опити завършваха с неуспех поради смъртта на болните, тъй като имунната система на пациента отхвърляше присаденото сърце. Обаче когато през 1980-а, се появи циклоспоринът — средство, което задържа отхвърлянето, това доведе до коренна промяна на положението, Само в САЩ например всяка година се правят повече от 200 трансплантации на сърце, при това около 80% от болните живеят в продължение на една година и около 50% живеят около пет години,
Някои специалисти оспорват самата идея за изкуствени и присадени органи. Доктор Луис Томас, почетен президент не мемориалния онкологичен център Слоан-Кетеринг, автор на известната кни-еа „Животът на клетките" предупреждава, че такива операции представляват „невероятно скъпи, етически шокиращи, полутехнически мероприятия". Кенет Вокс, професор по етика в медицината от университета в щата Илинойс заявява: „Скоро Ще трябва да решаваме какво общество искаме да получим в резултат на нашите биологични про-акти, Какъв тип личност искаме да създадем ? Колекция от взаимозаменяеми части, които могат постоянно да се сменят, когато се изхабят? Изкуствена личност? Скоро ще ни се наложи да по¬ укротим нашите амбиции и да се научим да приемаме, че болестите, както и смъртта са неизбежни."
Губернаторът на щата Колорадо Ричърд Лем, който преди предизвика сензация със заявлението си, че „наше задължение е да умрем и да се махнем от пътя с всичките ни машинарии и изкуствени сърца, за да могат нашите деца да построят разумен живот", сега казва: „Високотехничната ме-
дицина" в нещо като търговска сделка между Фаycm, когато за няколко допълнителни дни живот
трябва да плащаме цена, която може финансово да разтърси страната."
Основният въпрос — ценете ...Откъде да намериш пари да платиш — ето
това е решаващият аргумент. Всичко се върти около този въпрос, Клиниката в Луисвил заплати
11
всички разходи no присаждането на изкуственото сърце на Шрьодер, разбира се, защото това й осигурява положението на водеща, на лидер в този отрасъл. Но нали след Шрьодер някой ще трябва сам да плаща !
Цената на присаждане на органи си остава гла-возамайваща: присаждането на сърце струва от 100 до 200 хиляди долара (болничната сметка на Барни Кларк беше 200 хиляди долара, без да се смят а т 9-те хиляди за изкуственото сърце), 7400 долара за помпата към него (3 хиляди долара в година
той би трябвало да харчи за експлоатацията на цялата тази сърдечна система, разбира се, ако беше останал жив). Цената за присаждането на други органи е приблизително същата. Присаждането на черен дроб струва 135 хиляди долара. А годината, необходима на пациента, за да се възстанови, му струва още толкова. Присаждането на костен мозък струва 60 хиляди долара.
Трансплантацията на органи не е единственото чудо на „високотехничната" медицина. Например специалните инжекции, които се правят на болните от хемофилия, за да се стимулира съсирва —
нето на кръвта, ще струват до 100 хиляди долара, и то само за да се запази животът на човека за три месеца! Апаратите за хемодиализа, при заболяването на бъбреците, които прекарват кръвта през изкуствено очистително устройство, струват около 20 хиляди долара, за да работят една година. *
Разбира се, ако количеството на безнадеждно болните не беше голямо, може би щяха да се предприемат някакви извънредни мерки. Но числото на хората, на които трябва да се присади сърце, или да се имплантира някакъв изкуствен орган, надвишава 50 хиляди за година, а възможно е и да е 75 хиляди души! Ако се умножат тези 50 хиляди на средната стойност, да кажем на 150 хиляди долара, то ще се получи цифра, от която дъхът ти просто спира — 7,5 милиарда долара за една година!
Райна Спенс, директор в Емерсън в Конкорд, щата Масачузетс, смята, че стойността на операцията на Шрьодер се равнява на стойността на 790 дни, прекарани в нейната клиника, или на пълния курс на лечение на 113 души болни, ако прекарат в клиниката една седмица.
Ако става дума за бедните американци, сравнението изглежда още по-тежко.
Присаждането на черен дроб днес се равнява по стойност на годишния бюджет на клиниката в Сан Франциско, която би могла през това време да осигури 30 хиляди посещения, Професор Хармън Смит от университета в Дюк казва: „Не мога да разбера прелестта на този абсурд, всичките тези чудновати експерименти, когато всеки ден в САЩ се раждат деца с поражения в главния мозък, предизвикани от нарушения в храненето на майката. А това е сериозно обвинение към нашето общество." Бартън Бърнщайн, историк от Станфорд-ския университет, се придържа към аналогична, но по-широка гледна точка: „Изменението на условията на живот на бедните може да подобри здравето на населението повече, отколкото всички медицински нововъведения, които се готвим да осъществяваме в близките десетилетия."
Всички, които критикуват финансовата неефективност на тези ефектни хирургични експерименти, твърдо препоръчват „превантивната" медицина — имунизация, прегледи и изследвания, хранене, или по-просто казано, не да се набляга върху медицината, а върху по-здравословния начин на живот.
Мнозина ще трябва да са о т к а ж а т „Триаж'' е френска дума, военен термин, с който
се означава ситуацията, когато на фронта хирурзите са претоварени с работа и не оказват помощ в някои случаи: например, когато войникът е леко ранен, или пък когато раните са толкова сложни, че не си струва да се опитват да го спасят. Лекарите правят това, за да концентрират своите ограничени ресурси върху останалите. Не е важно как се прави, но „триажът" е жестока процедура, може би дори аморална, само че на война тя се смята за неизбежна...
Обаче „триаж* може да се осъществи по много начини. Някои са много прости. Например възрастта. Една от причините защо на Барни Кларк и Уйлям Шрьодер им потрябва изкуствено сърце беше и това, че те вече бяха надхвърлили петдесетте години. Това е неофициален „праг", след който трансплантация на сърце не се прави. Шрьодер например три пъти преди това бил отхвърлян. Още по-сложно е и, че лекарите сами решават кой е най-подходящ за „високотехнично" лечение. Само че кой ще получи предпочитание?
В началото на нашия век повечето от хората са умирали от инфекциозни заболявания, най-вече от грип и бронхопневмония. Сега, когато тези заболявания са излечими — основните убийци са бавните дегенеративни заболявания, особено сърдечните болести и ракът. В началото на века хората главно умираха по къщите си и това беше евтино. Сега повече от 70 процента умират в клиниките, които са много скъпи, защото са обзаведени с най-модерна техника. Според някои изчисления половината от разходите за медицински нужди през целия живот на един среден гражданин се падат
12
на последните шест месеца от живота му. финансовият „триаж" от различен вид вече съ
ществува. В една клиника в Ню Джърси например имало двама хирурзи, които извършвали много операции, свързани с коронарните артерии. Единият от тях много внимателно подбирал пациентите си, не вземал пушачи, хора с наднормено тегло и с други рискови фактори; вторият се заемал с по-тежко болните включително и с някои от случаите, които първият хирург е отхвърлил. Болните на втория лекар се налагало да остават в клиниката средно пет дни повече и когато всичко това било пресметнато с помощта на болничния компютър, на втория лекар предявили претенцията, че неговата работа струва на клиниката по-скъпо.
Неопределените перспективи Въпреки различните критични изказвания за скъ
пите нововъведения, като например изкуственото сърце, много малко учени виждат някаква възможност да се отстъпи от „високотехничната" медицина, която притежава способността да привлича таланти, пари и да осигурява популярност. Малцина смятат такова отстъпление желателно, болшинството лекари предполагат, че много от методите, които сега са станали нещо обикновено, преди са изглеждали екстравагантни — като например изкуствения стимулатор на сърдечния ритъм, или операцията по отклоняване на коронарните артерии. Изкуственият бъбрек, така широко разпространен в наше време, беше описан преди двадесет години в едно медицинско списание с думи, които много приличат на тези, които сега се употребяват по адрес на изкуственото сърце: „Какво количество пари трябва да бъде похарчено
за тази толкова скъпо струваща процедура и която може да помогне само на малка част от нуждаещите се болни?"
Доктор Дънтън Кули, който извърши първите сърдечни операции в Хюстън, предполага, че ако изкуственото сърце започне да се изхабява (а това непременно ще се случи), не е възможно да се оцени предварително цялото производство, което ще се наложи в резултат на подобни изследвания. Може би ще се разработят нови клапани и т. н.
Каква цена в съвременната медицина ще бъде извънредно висока? На този въпрос, както обикновено, няма ясен отговор. Проблемата като цяло отразява парадокса, за пръв път споменат от френския писател Андре Марло: „Човешкият живот не струва нищо, но нищо не струва толкова, колкото човешкият живот."
(От в. „За рубежьом")
Две седмици след операцията — присаждане на изкуствено сърце — У. Шрьодер се надявал, че ще го изпишат от клиниката в Луисвил и ще се прибере вкъщи за Коледа. „Залогът за успеха е в това, че се чувствувам добре — казал на репортерите, застанали край болничното му легло. — Оставаха ми около четиридесет дни да живея, а сега с новото сърце чувствувам, че ще преживея още десет години." Обаче на 18 декември по време на вечеря Шрьодер внезапно загубил съзнание. Този пристъп би могъл да бъде в резултат на стеснение на кръвоносните съдове на мозъка, отслабени от диабета, от който страда Шрьодер. Но другата причина може да бъде и в това, че артерията, която води към мозъка, е била блокирана от тромб, образувал се в клапана на механичното сърце.
Оттогава състоянието на Шрьодер се подобри. И едва на 25 декември, месец след операцията,
лекарите разрешиха на своя пациент да вземе един душ. В банята го придружаваха двама асистенти, единият от които го придържал, а другият държал портативното устройство, подаващо чрез маркуч сгъстен въздух, за да може механичното сърце да работи. Същият ден Шрьодер направил и първите си няколко самостоятелни крачки из болничната стая, за пръв път от онзи момент, когато получил пристъпа. Сега се извършват мероприятия по подобряването на речта и координацията на движенията му, които тогава на 18 декември били нарушени. Състоянието на Шрьодер продължава да бъде сериозно, но се стабилизирва, а основните жизнени показатели са в границата на нормата.
13
„Уважаема редакция, в списание „Космос" брои 9/1983 а. е поместен материал „Необикновени патенти" със забележка на редакцията, че по различни причини те са неприложими. Едно такова зарегистрирано патентно свидетелство в така нареченият „двоен чук", „Удряйки с главния чук. секунди по-късно силата на удара се удвоява, след като допълнителният чук с цялата си набрана инерционна сила се стовари върху първия", твърди авторът на патента. Чрез няколко варианта на тази тема дойдох до убеждението, че може да се конструира механизъм с достигане КПД 100 и над 100 процента — до възможност за самодвижение на същия този механизъм." Следва скица и подробно описание на действието на механизма. И макар думата да не е произнесена, ясно е, че авторът на писмото има предвид перпетум мобиле!
Перпетум мобиле — един от няколкото „вечни" проблема наред с квадратурата на кръга, философския камък и еликсира на живота, занимавал най-комбинатив-ните и изобретателни умове на толкова епохи, поддържал ентусиазма на ред велики учени и не по-малко на брой шарлатани, поставил не една сериозна преграда пред научния прогрес и наред с това стимулирал разработката на много технически новости.
Макар понятието „вечен двигател" да има много по-късен произход, идеята за него положително трябва да е вълнувала умовете още от древността. И ако те не са ни оставили нито ред по този въпрос, то римският поет Клав-диан описва направената от Ар-химед прозрачна сфера, по която се движели всички познати небесни светила. В случая не ставало въпрос само за звезден глобус, а за своеобразно автоматично устройство, въртящо се без външна намеса около оста си. Според автора, въртенето се обяснявало със „затворения вътре дух". Но нека не забравяме, че Клавдиан преди всичко бил поет и едва ли е имал по-сериозни познания по техника. Къде по-вероятно е Архимед да е конструирал една от онези) хитроумни системи от лостове, които средновековните учени наричаха „перпетум мобиле"!
14
Вероятно, но също толкова не-доказуемо.
Днес Вийяр д'Онекур се смята за един от първите инженери на така наречения „технически ре-несанс", но в онези години от първото десетилетие на XIII век той трябва да е бил един от многото скитащи се из Европа всезнайковци, които при нужда можели да направят пеещ часовник, да измайсторят механичен куклен театър за забава на нечия кралска особа, да проектират и построят катедрала като тази в Шартр или Кьолн, а при крайна нужда — да демонстрират „чудеса". И най-вероятно името му щеше да бъде забравено завинаги, ако не беше запазената до днес тетрадка-дневник, в която, наред с описанията на странствуванията си, той е оставил няколко проекта за машини. Машина за рязане на дървени трупи, хидравлична пила с автоматично подаване на дървения детайл, винтов кран за повдигане на особено тежки товари и още ред други технически хитрости, на брой общо 33, благодарение на които ни става ясно как все пак са построени 8 онези времена страничните кули на Кьолн-ската катедрала.
Но всички тези хитроумни машинки едва ли са донесли толкова радост на своя създател, по-скоро те са били само начин да си изкарва хляба, колкото небрежно
надрасканият проект за вечен двигател. „От дълго време се спори върху създаването на колело, което само да се върти. Вижте как става това с помощта на не-
Реконструкция на предложеното от Леонардо перпетум мобиле.
четно число напълнени с живак чукове!" Едва ли Вийяр д'Онекур се е опитвал някога да построи модел на своя вечен двигател. По -
скоро той се е задоволил само с най-общи разсъждения, разпростиращи се в рамките на оскъдните за времето познания по механика. Иначе едва ли би бил толкова самоуверен.
близо двеста години по-късно един друг голям мислител — може би най-великият във Великата епоха на Възраждането — подобно на дОнекур ще конструира машина след машина. Предачен стан, автомат за изработване зъбците на железни пили, дори въртолет... за да стигне до идеята, че машината е нищо без двигател. А какъв друг двигател, освен водния и отчасти вятърния, можела да му предложи тогавашната епоха? За съжаление — никакъв! Оставала илюзията за вечния двигател, която ни най-малко не изглеждала илюзорна. И Леонардо да Винчи се хваща за нея с решимостта на човек, решил да направи революция не само в мисленето, но в техниката и бита на хората. Един двигател, още по — добре ако той е вечен, би направил да литне неговият въртолет!
Първият проект е изцяло в „класическата схема" — четири лоста върху обща ос, на края на всеки от които има метална камера, пълна с живак. Следва нещо по-различно — хидравлично пер-петум мобиле. За разлика от първото то вече работи. Вярно, движението не е вечно, но колелото дълго време се върти само. И ако в един момент то все пак спира, причината е в несъвършенството на конструкцията, трябва да си е мислил първоначално Леонардо, за да продължи с опитите и в един момент да стигне до идеята за съхраняване и превръщане на енергията. Истина е, че той не успява да формулира закона, но осъзнава цялата безперспектив-ност на опитите си. „О, изследователи на вечното движение, ще възкликне той, колко напразни са вашите планове. Станете по-добре алхимици!"
Ще стане обратното. През 1660 г. при курфюрста на Майнц ще дойде алхимикът Йохан Йоа-хим Бехер — същият този, който науката помни като създател на теорията за флогистона — и загубил надежда да открие философския камък, ще предложи да направи часовник, задвижван от физико-механичен вечен двигател. Курфюрстът, респектиран от името на именития учен, ще нареди да построят в центъра на града каменна кула, на която Бехер
да окачи творението си. „Десет години се занимавах с това безумие — ще пише по-късно ученият. — Загубих сума време, пари, доброто си име и славната си репутация. Всичко това, за да мога днес с пълна убеденост да кажа — вечното движение е неосъществимо!"
Но никой няма да го чуе. „Ако говорим за физическо пер-
петум мобиле, няма съмнение, че то е възможно. Потвърждава го постоянната цикличност на природните процеси. Пример за реално перпетум мобиле е нашата планетна система, вечното движение на Земята около оста й, кръговратът на водата, постоянно отклоняващата се стрелка на барометъра... А що се отнася до механическите перпетум мобиле, там нещата стоят по съвсем друг начин." (Цитатът е от „физически речник" на Хелер, издаден в Лайпциг през 1833 г.)
Едно е ясно, през споменатата 1833 е. механичният вечен двигател е твърде компрометиран в научните среди, а Парижката академия е взела категоричното решение да не разглежда повече подобни проекти. Силата на земното притегляне и всевъзможните хитроумни съчетания на лостове от първи и втори род с безкрайни винтове и зъбчати колела вече не могат да служат за основа на перпетум мобиле. Тогава? Тогава остават още магнетизмът, осмотичното налягане, дифузията, вакуумът и всяко друго новооткрито явление.
Още Джовани Батиста дела Порта, една от най-противоречивите и загадъчни фигури на италианското Възраждане, изучавайки устройството на предложения от Херон Александрийски сифон, дошъл до идеята за нов тип перпетум мобиле. С помощта на „вечен сифон" той смятал да прехвърля вода дори през високите планини. В идеята му нямало нищо абсурдно и противоречащо на знанията на епохата. Странното поведение на течност и т е в сифона — факта, че водата сама се издига по тръбичката, прехвърля се през коляното и изтича по втората тръбичка в разположения по-ниско съд — великият Галилей обяснявал със „страха от празнота", който Природата изпитвала. Вярно, този „страх" би трябвало да има някаква граница, мислел Галилей, и тя се определя от „неспособността на водния стълб от един момент нататък да удържа повече собственото си тегло". Нека не забравяме, че Торичели все още не бил провел знаменития си опит
15
„Барометричният" вечен двигател на Кокс. според рисунка на Фергюсон
и никой дори не подозирал за ролята на атмосферното налягане. Казано с други думи, водата може да протече само през сифон, чиято максимална Височина не надвишава 760-те милиметра живачен стълб.
Торичели отрече възможността за построяване на хидроста-тичен вечен двигател, но разсъжденията му не се разпростираха върху едно друго, характерно за
течностите явление — осмозата. Точно във взаимната дифузия на две разделени с пориста преграда течности големият математик Йохан Бернули-старши видя онзи толкова дълго търсен принцип, чрез който би могло да се реализира вечното движение. Дори Дени Папен, един от изобретателите на парната машина, не остава чужд на идеята за вечен двигател.
Това, което не се отдаде на Папен и Бернули, постигна като на шега някой си Кокс — англичанин по народност, човек без особени претенции, знания и интелект, както ни го представя астрономът Джеймс Фергюсон. Кокс просто конструирал градски часовник. Часовник без пружина, без окачени на вериги тежести и противотежести ... само с една условно наречена „машина на Кокс". Една наистина „идеална машина", която работела от само себе си! И точно това будело съмнение сред учените, склонни да приемат изобретението като поредна фалшификация. Но измама нямало и в това те се уверили със собствените си очи, понеже Кокс
не криел механизма. Главната част на машината се оказал обемист съд с близо 200 кг живак. В него била потопена дебела стъклена тръба със запоен връх. Първоначално тя също била пълна догоре с живак, но като я обърнали с отвора надолу, част от живака изтекъл в съда. При падане на барометричното налягане живакът в тръбичката се понижава за сметка на увеличеното количество в съда. Това довежда до увеличаване теглото на съда. Когато атмосферното налягане отново се покачи, част от живака се връща обратно в тръбичката и съдът отново намалява теглото си.
Вероятно същото, което днес не ни дава право да наречем вечен двигател един друг часовник, конструиран през 1903 г. от Дж. Стрет, известният лорд Рълей. Защото точно лорд Рълей направи радиевия часовник. Направи го, заимствувайки принципа на електроскопа и на базата на откритата по онова време радиоактивност. И понеже радият има период на полуразпадане 1600 години, поне толкова ще работи и часовникът на лорд Рълей. Понеже и тук, както с „машината на Кокс", става въпрос не за истинско, а за мнимо перпетум мобиле.
И макар днес да е пределно ясно,
Стари гравюри на вечни двигатвли
Точно измененията 8 теглото на съда използува Кокс за навиване на часовниковата пружина.
„Разгледах гореописания часовник, който работи непрестанно благодарение повдигането и спускането на живачния стълб в този своеобразно устроен барометър. Трябва да кажа, че по своята идея и изпълнение това е един забележителен механизъм, какъвто досега не ми се е случвало да видя." Забележете, съзнателно или не, но Фергюсон не го нарича вечен двигател. Това сториха други — автори на статия в „Гъотингенски вестник на учените", иначе авторитетно за времето си научно списание.
Какво попречи на Фергюсон да произнесе въпросните две думи?
че никой построен от човешки ръце механизъм, пък бил той най-съвършеният, не може да удовлетвори условието, съдържащо се в определението за перпетум мобиле, то идеята за вечното движение продължава да е все така примамлива. Та нали практическата реализация на изкуствено създаден затворен енергетичен цикъл несъмнено би довело до епохален преврат в науката и техниката. Наистина, примамлива идея... поне от психологична гледна точка. Друг е въпросът, че този преврат ще дойде не по пътя на „идеалната машина", а чрез все по-дълбоко навлизане в тайните на природата.
ЙОРДАН КОСТОВ
16
ПЕРПЕТУМ МОБИЛЕ И „ВЕЧНО ДВИЖЕЩА СЕ СУБСТАНЦИЯ"
„Смеси пет унции амалгама със същото количество олово. Добави десета част от унцията сублимат и остави за четири дни разтвора неподвижен. Стане ли подобен на маслинено масло, де-стилирай го върху гореща слама. Преди да се получи сухата субстанция, опитай се да събереш в стъклен съд онези малки атоми, носители на вечното движение на течността", пише Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм, известен като Парацелз.
Но ако Парацелз може да си позволи подобен мъгляв текст, уверен че на вечния двигател му е нужна "вечно движеща се субстанция", то за Робърт Бойл написването на статия като "Истинско описание на една странна самопроизволно движеща се течност" е направо недопустимо. И въпреки това тя носи неговия подпис.
„Учител по математика изобретил нова огнена машина и измолил позволение да я демонстрира пред Негово величество. В глинено гърне върху горящи въглища той сипал смес от различни вещества. Внезапно станал пожар. Сместа също се запалила, така че се наложило да я гасят. Учителят се приготвил да повтори демонстрацията, когато забелязал, че сместа се е разтопила и бълбука в гърнето. След няколко часа отново надзърнал в съда —• промяна нямало. Тогава пуснал вътре няколко семена, колкото да види дали и те също ще се увлекат в движението. Образувала се пяна, която бързо обхванала повърхността на течността.
Два дни по-късно, когато изобретателят ми разказваше за огнената си машина, спомена и за странното поведение на течността. На въпроса ми, дали тя продължава да е в движение, той отговори утвърдително. Любопитството ми бе дотам голямо, че въпреки тъмната нощ и лошото време го помолих да донесе гърнето.
След час то беше в лабораторията. Течността, макар и размътена, се намираше в състояние, близко до описаното от учителя. Доколкото той нямаше възражения да остави гърнето при мен, ре
ших да се заема с по-системни наблюдения. Ето резултатите от тях:
Движението на течността не беше чак дотолкова интензивно. По-скоро то бе постоянно, а на моменти — вихрово. Понякога течността се издигаше над пяната, приемайки последователно най-причудливи форми, докато не се скриеше отново под пяната. За да мога да я наблюдавам по-доб-ре, прехвърлих част от течността в стъклен съд. Движението стихна. Прибавих още малко течност — никакъв ефект. Тогава я върнах обратно в глинения съд и тя отново се увлече в общото движение. Подхвърлих няколко частички от лек материал и течността със сила ги изхвърли към стените на съда...''
Възможно ли е един толкова сериозен учен като Робърт Бойл да не се заинтересува от състава на течността? Положително — не. И все пак в статията си той говори единствено за това .изключително красиво и неочаквано зрелище", А колкото до края на експеримента, той е съвсем тривиален — един прекрасен ден глиненото гърне се пръснало от само себе си и тайнствената течност се разляла на пода.
Подобна гледка — в по-украсен или по-семпъл вариант — са наблюдавали още ред други експериментатори и това още повече затвърдявало идеята, че пътят към вечния двигател не е този на механичните конструкции, а в изнамирането на вечно движещата се субстанция. Подобна гледка можем да наблюдаваме и днес — не са малко химичните реакции, съпровождани с продължително отделяне на енергия! И ако никой алхимик не е успял да създаде перпетум мобиле, то причината е, че не е успял да открие онази химична реакция, при която става едновременно свързване и разпадане на веществото без каквато и да е загуба на енергия в околната среда — една точно толкова абсурдна химична реакция, колкото е и самата идея за перпетум мобиле.
С ОГЪНЯ НА ПРОМЕТЕЙ Дали в имало такова време?
— Знаеш ли какво е тенджера „супап"?
Тъй пита старческият, накъсан, пресипнал и тъничък глас на д-р Михаил Минчев.
— Такива тенджери сега ги наричат „под налягане", Неправилно, както и тогава. Вие, младите, мислите, че светът едва сега започва... Та бащата на Асен донесе тенджера „супап" от първото Пловдивско „изложение". Донесе и легенди за чудесиите на техниката...
Старческият глас иде отдолу, откъм леглото. Странно звучи гласът на човек, който доскоро е стърчал над нас...
Нагласям магнетофона и се мъча да запиша разказа му. Ала старецът говори дълго: лентата се свършва. Д-р Минчев не може да спре. Помътнелите от възрастта очи ясно виждат миналото. Той говори за невероятната някогашна Стамболова България... За страшни порядки. Бащите им за нещо се борели, за нещо ги гонели и арестували...
Миналото се влива в немощния глас, съживява го, подмладява го.
— С Асен правихме „изложение" в един стар сандък от пиано. Асен, никакъв Асен... казвахме му Иванчо. Майката искала да го кръстят на дядо му, а бащата искал старо българско име. И станал Иван-Асен, та всички да са доволни. Как ясно го виждам. Иванчо!...
Две момчета ужасно много желаят да удивят света, или поне децата от махалата. Приказен, чародеен е този сандък, който може всеки миг да се превърне в
17
Ала случи се тъй, че посредственият студент-медик имаше изпит при Асен Златаров. А да се явиш на изпит при Асен Златаров не беше лесно. Трябваше смелост и солидни знания. Естествено дейният хитлерист не беше се задълбочил много-много в химията... На изпита т о й се черви, поти се и мълчи. По лицето на професора, което ставаше сурово и тъжно, когато срешеше невежес т в о т о , се появи усмивка. Очите му иронично се свиха:
— Хайде, Кунчев. Говорете за алкалоидите, говорете. Из целия град афишите крещят, че ще го-ворите, Та вие заблуждавате вашите последователи.
Присъствуващите се разсмяха. Скоро тази реплика се разнесе из целия град к а т о анекдот, българският Хитлер стана смешен, преди да се роди.
Дългият п ъ т на apс елоквен-цие
През една пролет в началото на века трябваше да говори за първи път пред нарочно събрана публика в социалистическия клуб на Хасково.
Изкачи се самоуверено на малката сцена, примитивно украсена. Очите на всички бяха обърнати в една точка — към него, к а т о параболи на слънчеви огледала. Те концентрираха очакването на цял салон хора. Внезапно го обзе слабост. Окашля се, произнесе първото изречение, то прозвуча неумело и неловко над все още не-утихналата публика.
— Нашата тема, която имаме днес, в „Игра u свободно т в о р чество".
Почувствува неправилността на израза. Неловката фраза прозвуча неубедително и кухо, сърцето му се сви още повече. Рискуваше да се обърка. Почувствува желание да обърне гръб и да избяга. Но се сети, че се е подготвил за такъв мие на объркване. Беше научил наизуст цялата беседа... И започна да я декламира.
Думите заизлизаха стройни, заучени, подредени и неизразителни. Те се плъзваха над слушателите, не ги засяваха, потъваха немощни някъде насреща. Погледите започваха да се о т м е с т в а т от лектора, главите да се наклонят една към друга. Шумоленето и шушне-нето показваха, че лекторът не в господар на аудиторията. Гласът на негов близък приятел не успя да го сепне иззад картонените кулиси:
— По-бавно, по-полека!
Ала на него му се струваше, че не говори достатъчно добре и достатъчно гладко. Ускори темпот о . Думите се лееха като многократно репетирана скоропого-ворка. Лекцията трябваше да трае час, но свърши за виртуозн о т о време от петнадесет минути. Успя да издекламира всичко. Слушателите разбраха, че е чел много, че се е старал много, но какво искаше да им внуши и дори какви бяха основните му мисли, това им убягна. Поръкопляскаха от приличие, със снизходителна усмивка.
Преживя всичко к а т о тежък неуспех. Едва след година набра сили да се усмихва на неприятното възпоминание.
— Горките слушатели! Много години трябваше да се
труди над себе си, за да се изгради като увлекателен лектор, като оратор с почти хипнотично въздействие. Хиляди листчета в книжата му говорят за тежък труд, разказват, че .дарбата' не е дошла даром. С т о т и ц и т е речи и сказки, произнесени из цяла България, си имат конспекти и бележки. Там личат следи от допълнения, от многократно четене и подчертаване със син и червен молив.
Той вече има самочувствие на учен и популяризатор. Следните редове са писани за положеното на хартия слово, но те важат и за изречените думи.
„Популяризаторът-учен трябва да обладава дара да предаде на проблемите, к о и т о излага, оная тръпка на примамливост, усмивката на истината, чара на разкрит а т а тайна, к о и т о ще направят неговото изложение не само едно полезно сведение, а и една ценна преживелица за читателя, която да събужда любов към науката и преклонение към делото на мисълта."
Той вече не заучава предварително н и т о сказките, н и т о речите, к о и т о произнася. За пет минути се умълчава и на листче надрасква груба схема, опорни точки. Вече притежава славата на блестящ импровизатор. Известна е неговата реч в Народния теат ъ р при чествуването на Антон Страшимиров, сказките след връщането му от Съветския съюз. Наистина остава нещо едва ли не нелогично. Той, знаещият, изпитва смущения пред хората, които са се събрали да се поучат от него. М и н у т и т е преди излизането пред слушателите всеки път са мъчителни: „изстива ми сърцето", „студени ръце", „пулсът, биещ до пръсване". Та от кого може да се
страхува или стеснява човекът, когото наричаха „най-културния представител на племето"? А т о й целият трепери, слаб и несигурен е гласът му в началните изречения. Но тука е част от магията; слабостта постепенно се превръща в сила, а напрежението преминава, предава се на слушателите. Сега т о й вече говори, а те зъзнат и се обливат в пот. Той ги е подчинил.
1934 година. Мадрид. Един от най-луксозните хотели на света е приютил 1500 делегати и г о с т и на конгреса на химиците в още младата Испанска република. Под блесналите кристални полилеи всичко пламти от багрите на знамената на народите. Тук-таме и българско знаменце. Пред г о с т и те в огромния салон танцува и пее Аргентинита, славата на Испания. Тоалети, ленти и ордени се в ъ р т я т около министъра на просветата. Из залата се о п и т в а т да вдигнат т о с т о в е , да говорят. Става немец, швейцарски професор, холандски учен, китайски химик, красноречив французин-ака-демик и какви ли не бляскави хора... Но масите са т ъ й отрупани със скъпи вина и лакомства, музиката е тъй приятен фон за разговорите, че никой не обръща внимание на ораторите. Те казват по няколко думи. Най-близкостоя-щите вяло ръкопляскат...
Асен Златаров е в лошо настроение. Тъкмо днес в автобуса един виенски професор не може да си спомни на коя европейска държава София е столица. Обидата за нашата страна е тъй голяма, че т о й изпитва желание да говори. Обзема го такава с т р а с т , бяс: „Сърцето ми така заби, че дори вените на ръката ми щяха да се пръснат. Трябваше на всяка цена да се освободя от разяждането на това желание, или да избягам от вечерта, иначе ще ме заглушат ударите на сърцето ми... И се реших."
Надига се от стола си. След първите думи като по чудо огромната зала стихва. Говори на френски. Произнася реч за голямата цивилизаторска и миролюбива роля на науката, за това, че човек не е само хищник, а носи огъня и волята на Прометей, че науката има велика социална мисия.
След последните думи гръм от ръкопляскания избухва и отвсякъде започват да п и т а т :
— От коя страна сте, господине? Коя е вашата родина?
д-р СВЕТОЗАР ЗЛАТАРОВ
20
ЩЕ ГОВОРЯ! На 15 ноември 1931 в. в салона
на Народния театър — София, се чествуваше юбилеят на писателя Антон Страшимиров. Всички места за сядане бяха заети, а гале-риите и пътеките бяха препълнени с правостоящи — предимно студенти. Един от малцината ученици от Първа софийска мъжка гимназия, който бе между правостоящите, бях и аз. тогава ученик в VI (по новому X) клас. На сцената на театъра бе юбилярят. За делото на писателя като общественик и аражданин говори проф. д-р Асен Златаров.
Чествуването на делото на Антон Страшимиров стана около пет месеца след падането от власт на кървавия „Сговор" (21 юни 1931 а.) и идването на власт на т.н. „Народен блок", обединяващ демократи, земеделци, либе
то и сега така живо стои в нашата мисъл, така дълбоко горчи в душите ни/...
И изведнъж, без да прекъсва словото си, проф. Златаров извърна лице към официалните лица в ложата и без да снема поглед от тях, продължи:
— Ще говоря, защото да се мълчи е грях пред народа и съвестта/ И как можем да го минем в мълчание, когато събитията са така зловещи, таке високо крещят, че и мъртвите ги чуват. Тогава тъмни и жестоки хора. без бог в сърцето си и без човешка черта в делата си, шетаха по градове, села и паланки, крепени от силни на деня, за да вършат нечувани издевателства срещу хора, чийто грях бе. че не мислят като тях и че вярват в силите и дарбите на народа. В тая страшна
Със студенти и ботаническата градина
рали и радикали, не по-малко груб и драстичен от предшествениците си.
Златаров беше говорил вече десетина минути за обществената дейност на юбиляря с лице към публиката, когато каза:
— Граждани/ Поканен съм да говоря за Антон Страшимиров като обществен деятел и като гражданин. И колкото и да ме боли, колкото и да бих желал да забравя обстоятелствата на неговия последен граждански подвиг, не мога да мълча. Би било хубаво да можеше да падне тежка завеса и да не си спомняме за това близко, зловещо и страшно време, кое-
суматоха, в това общо стъписване обади се Антон Страшимиров, сам сред мълчанието на малодушните, и каза думи на болка и човечност. Той се възправи като съвестта и неговият глас не мина безплоден — престъпните ръце бяха омаломощени.
В залата хората дори не покашляха и не помръдваха от местата си, следяха словата със затаен дъх. Изведнъж — гръм от ръкопляскания плисна стените. И отново тишина.
Златаров, вече с лице към публиката, продължи настъпателно:
— Граждани! Да се говори истината във времена на законност
и граждански мир не е никаква смелост. Но да се казват истини, когато зловещи сили господару-ват над гражданството/ Когато за всяко свободно и честно изявление на пробудена съвест се плаща със заплаха, изтезание и издевателство/ Когато е окована свободата, а законът е запратен в архивата, защото хора, увенчани в зло и позор, са готови да поругаят, да смажат всяко проявление на чест, на доблест и истина — тогава да се обадиш и порицаеш злодеянието и да кажеш на силните на деня: „Стига кръв!
В този миг някаква титанична вълна вдигна всички на крак. силните ръкопляскания, които гръмнаха, биха заглушили бомбен взрив и рева на морето. Това продължи няколко минути.
Едва тогава ораторът завърши своята фраза: „...Опомнете се! Това е голям подвиг, на който са способни единици."
Проф. Златаров продължи с академична оценка за публицистичната дейност на юбиляря, очерта и образа му като гражданин.
Изпратиха го продължителни ръкопляскания.
Тогава се изправи юбилярят Антон Страшимиров и произнесе кратко, но силно слово, на което искам да предам началото:
— Граждани/ Вярвам, че не сте дошли да почетете белите ми коси, колко много ги има по света, а сте дошли да ме запитате от какво побеляха. Благодаря на проф. Асен Златаров, че ми спести усилията да ви разкажа за оная покруса, която покри главата ми със скреж...
Речта на проф. Златаров излезе от печат в отделна брошура — Библиотека „Предел " № 1, декември 1931 е., и бе препечатвана по-късно в негови „Избрани произведения". Всеки, който желае да добие макар частична представа за силно мобилизиращото революционно слово на проф. Златаров. нека прочете тази достойна за делото на Антон Страшимиров статия под надслов: „Общественик и гражданин".
Четох тази реч веднага след отпечатването и. вълнувах се отново (вълнувам се от нея и днес), но когато стигнах до края на израза, завършващ с ония думи.
21
вдигнали на крак всички присъствуващи в залата, думата .стига" не бе последвана от думата „кръв", а тя бе острието. Цензурата бе трепнала при спомена за пролятата от фашистите топла, алена кръв на българския народ, бе си припомнила влезлите в историята думи на Антон Страшимиров. че българските фашисти са клали този народ „както турчин не го е клал! Гонена от своята гузна съвест, бе задраскала думата „кръв".
фашистката власт се стъпис-ваше пред смелото и силно изобличаващо слово на проф. Зла-таров, което мобилизира борческите сили на народа. Златаров
стана обект за следене на две отделения — А и Б — на политическата полиция. Цензурата се намесваше все по-грубо в пред-лаганитв от него за печат статии и книги („Общественик и гражданин", Дикmamypa или демокрация", „в страната на Съветите" и много други), забраняваше негови публични изяви (след речта му за Съветския съюз от 20 декември 1935 г. повече не му бе разрешено да излиза със сказки за тая страна). Полицията се готвеше за разправа с него. И не случайно, защото Асен Златаров бе един от малцината „сред мълчанието на малодушните", който казваше „думи на болка и, човеч
ност", който се изправяше като съвест срещу всяко издевателство на престъпните ръце. Високият му глас в защита на честта, доблестта и истината стигаше до всяко честно сърце и го мобилизираше под знамето на борбата за мир, демокрация и нов обществен ред/
Делото на проф. Златаров не в само дело на голям учен и университетски преподавател новатор, но дело и на гражданин, борец за демокрация, радетел за българо-съветска дружба. Името му бляс-на като ярка звезда, свети и днес.
проф. g р АТАНАС РАЙНОВ
НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ГРАДОВЕ НА ЗЕМЯТА
2000-та година, преходът към следващото хилядолетие, ще завари големи промени в развитието на градовете. Урбанизацията ще стигне необичайни в историята на човечеството мащаби. Но само с последните няколко столетия ли са свързани големите градове?
Първите градове възникват в IV—III хилядолетие пр.н.е. в древните робовладелски държави Египет, Вавилон, Гърция, Римската империя. Много от тях преживяват по няколко пъти периоди на развитие и упадък. Най -древните градове се появяват по долината на Нил, където населението е използувало сложни съоръжения за напояване. Тива през периода на най-големия си разцвет (около 1600 г.пр.н.е.) имала над 200 хил. жители, а Александрия, основан през 332—331 г.пр.н.е. от Александър Македонски, през I век от н.е. бил вторият след Рим по големина град в Стария свят с население около 1 млн. жители! Багдад, един от центровете на културата в древността, също достигнал 1 млн. жители. Античният Рим в своя разцвет през I—II в. от н.е. имал над 1 милион.
Някои градове в древността били разрушени от войни, други загивали от епидемии и природни катаклизми. Градове като Мохенджо Даро, Троя, Ба-албек, Вавилон и др. направо изчезнали от лицето на земята.
С упадъка на Римската империя Рим загубил ня-когаишното си величие и населението му намаляло на 40 000 жители. В епохата на ранното средновековие (VI— X в.) в Западна Европа настъпва общ упадък на градовете. С разпространението на феодалното натурално производство римските гра-дове или изчезнали напълно, или изгубили предишното си икономическо значение и своята градска структура.
С развитието на занаятите и търговията през XI—XII) век на мястото на старите римски селища започнали да израстват нови. По-късно те прерас
нали в градове. По същото време процъфтявала търговията в градовете-държави Венеция, Генуа, Флоренция, Милано. Пораснало значението и на други градове в Европа —- Брюксел, Лиеж, Антверпен... С развитието на икономическите връзки се обяснява и растежът на градове като Лайпциг, Вроцлав, Краков, Лвов, Киев. През XV и XVI век пораства много ролята на градовете Лондон, Лисабон, Бордо, Нант и на други градове, които развивали усилена презморска търговия.
Усиленият растеж на градовете през XIX век е вече резултат на промишлената революция и на
22
ческата революция. Сега те са повече от 2000. Естественият прираст не е главната причина за
съвременната урбанизация. Някои статистически данни сочат, че градските условия понижават естествения прираст на населението, увеличаването на градското население става предимно от притока на хора от други райони — от миграцията. Това е свързано преди всичко с индустриализацията на градовете.
През 1800 г. градското население в света е било 3 % от хората, през 1900 — 13,6 %, 25-те най-големи града в света през 1900 а. са били концентрирани в Европа. Девет от тях са имали население над 1 млн. жители. В началото на XIX век в градовете живеели вече 30 млн. души. В началото на XX век — 225 млн. души. В края на 1980 а. — 1,8 млрд. души (43—44 % от населението на земята). По данни на ООН, към 2000 е. населението на земята ще надмине 6,2 млрд. Приблизително 3,5 млрд. ще живеят в градовете. Градовете на-растнаха с 1,1 млрд. души жители именно през последните три десетилетия, т.е. в годините на интензивното развитие на научно-техническата революция. Днес всеки четвърти жител на земята живее в голям град, всеки трети — в милионен.
Характерни черти на съвременната урбанизация са комплексното развитие на градовете, икономическият и социално-културен подем, увеличение на териториалните им граници, усилена концентрация на населението в агломерации.
Агломерацията — това е градът с предградията, обединени посредством интензивни стопански, производствени и културно-битови връзки. В много страни в света има вече такива агломерационни образувания.
Многобройни са те на територията на Съветския съюз. По данни на съветски географи-урбанисти броят на големите градски агломерации в СССР е около 70. Московската агломерация включва 130 населени места с население общо от около
НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ГРАДОВЕ В СВЕТА ПРЕЗ 1900 г., 1985 г. и 2000 г. (в млн. жители)
1900 е. 1988 в. 2000 а. Лондон Ню Йорк Париж Берлин Чикаго Виена Токио Петербург Филаделфия Манчестър Бирмингам Москва Пекин Калкута Бостън Глазгоу Ливърпул Осака Константинопол Хамбург Шанхай Буенос Айрес Будапеща Бомбай Рур
6,4 4 2 3,3 2,4 1,7 1,6 1,4 1,4 1,4 1,2 1,2 1,1 1,1 1.0 1,0 1,0 0,94 0,93 0,90 0,89 0,83 0,80 0,79 0,78 0,76
Мексико Токио/Йокохама Сау Паулу Ню Йорк Шанхай Калкута Буенос Айрес Рио де Жанейро Сеул Бомбай Лос Анжелес Лондон Пекин Рейн/Рур Париж Москва Кайро Осака Джакарта Тиендзин (Китай) Делхи Багдад Техеран Манила Милано
18,1 17,2 15,9 15,3 11,8 11,0 10,9 10,4 10,2 10,1 10,0
9,8 9.2 9,2 8,9 8,7 8,5 8,0 7,9 7,8 7,4 7.2 7,2 7,0 7,0
Мексико Сау Паулу Токио/Йокохама Калкута Бомбай Ню Йорк Сеул Шанхай Рио де Жанейро Делхи Буенос Айрес Кайро Джакарта Багдад Техеран Карачи Истанбул Лос Анжелес Дака Манила Пекин Москва Бангкок Тиендзин Париж
26,3 24,0 17,1 16,6 16,0 15,5 13,5 13,5 13,3 13,3 13,2 13,2 12,8 12,8 12,7 12,2 11,9 11,2 11,2 11.1 10,8 10,1
9,5 9,2 9,2
23
създаването на нов вид транспорт — железопътният. Той осигурил връзката между отделните промишлени центрове и довел до увеличаване на процента на градското население.
Броят на големите градове расте с неимоверно бързи темпове днес, в периода на научно-техни-
9 млн. жители. Ленинградската е с население около 5 млн. жители. Горкиевската, Донецката, Харковската, Свердловската агломерации са също милионни. Други големи агломерации В Европа са Берлинската (ГДР) с население около 2 млн. жители. Будапещенската, Варшавската, Хале-Лайпциа и Ка-товицката — с по над 2 млн. жители. Парижката и Лондонската са с около 10 млн. жители.
В Азия има над 700 големи града, в които живее 14 % от населението й. Милионните градове и агломерации там са около 70. Някои от тях — Токио, Шанхай, Калкута са от най-големите агломерации в света. Калкутската има население 8,4 млн. жители и се е разпростряла на разстояние почти 100 км, освен Калкута тя включва още 12 големи града.
В границите на агломерацията Хавана има около 2 млн. жители. Тя осигурява половината от промишлената продукция на страната. В САЩ понастоящем има над 30 многомилионни агломерации.
В някои развити страни агломерациите прерастват в мегаполиси — отделните агломерации, разположени наблизо, започват да се сливат. В Европа един от тях се формира във Великобритания (Лондон), друг по долината на Рейн (Рейн-Рур) на т е риторията на ФРГ. Мегаполисът Токайдо, който се оформя в Япония, ще бъде с дължина около 550 км — от Токио до Осака. В него ще живеят около 50 млн. жители, което съставлява 75 % от жителите на страната. Друг голям мегаполис е формиран в северната част на Атлантическото крайбрежие на САЩ, дълъг почти 900 км, Включващ 40 агломерации и градове — Бостън, Ню Йорк, Филаделфия и Вашингтон, с обща площ около 140 000 кв. км.
В наше време се наблюдава неимоверно нарастване на някои големи градове. Град Мексико, който наброява вече 18 млн. жители, към 2000 година ще увеличи своето население с още около 50 % и ще достигне 26 милиона.
Броят на големите градове към 2000 година ще се увеличи още повече. Градовете с над 1 млн. жители през настоящата 1985 г. ще бъдат около 270, а към 2000 — почти 400. В тях ще живее приблизително 1/4 от населението на света. През 1980 г. градовете с население над 5 млн. жители бяха 26, а в края на XX век се очертава да бъдат около 60.
Съвременните големи градове са сложни комплекси с многобройни транспортни, търговски, културни и административно-политичвски функции. Те създават подходяща среда за дейността на хората. Създават условия за развитието на културата, науката, изкуството, образованието и архитектурата. Но стихийното и непланомерно нарастване на големите градове, особено характерно за капиталистическите държави, образуването на гигантски мегаполиси оказва неблагоприятно въздействие върху човека. Плътното застрояване, прекомерната гъстота на градското население, откъсването на човека от природата предизвикват заболявания, водят до нарушаване на екологическото равновесие и до социални противоречия.
Една т р е т а от урбанизацията в света се осъществява в социалистическите страни, но в тях има възможност това да става планомерно, съобразено с правилно разпределение на производителните сили и без да се надминават определени граници.
(По материали от чуждия печат)
24
От настоящия брой „Космос" започва нова поредица — „СВЕТЪТ В ГОДИНА..." Идеята на поредицата е чрез научно-художествени очерци да се направи разрез през определени години 8 историята на човечеството. Този разрез ще покаже доколкото е възможно цялостно какво е представлявал светът в дадената година — светът, разбиран като исторически обособени държави, като бит, материална и духовна култура на народите. Един подобен очерк може да даде само най-важните насоки за разбиране на живота на хората в така фиксираната година, но смятаме, .че това също ще бъде 'интересно и полезно за читателите.
Европа в година 1000... С население, градове и природа така различни от сегашните!
Рим отдавна е престанал да бъде столица на света. Най-силната държава на континента в Византия, а нейната столица Константинопол е средоточие на търговия и културни връзки с целия останал свят. България продължава да е главният съперник на Византия на Балканския полуостров, нанесла е няколко поражения на византийската армия, от което най-значителното е това в Ихтиманския проход през 986 година. Ще изтекат години, докато през 1018 година България падне под византийско иго.
На север Европа е все още покрита с гъсти гори. Германската държава а разпокъсана, кралската власт е слаба, херцози и графове воюват помежду си за господство и влияние.
На запад се е утвърдила френската държава. Париж а все още полуград—полусело под името Лютеция, столица на династията на Капетингите. Цяла Западна Европа е мозайка от феодални владения, които минават в зависимост от един към друг владетел. Пътищата са несигурни, търговията в слаба, културният обмен — нищожен. В Централна Европа вече съществува унгарската държава. Чехия е васална на Германия.
Наюг — в Пиренейския полуостров, владеят арабите. Тяхната огромна държава се е разпростряла от Мале Азия до Атлантическия океан и ще минат столетия, докато започне упадъкът й. В Апенин-ския полуостров няма единна държава. И тук феодалите си оспорват различните области. Но занаятите и търговията са значително по-развити, назряват дълбоки икономически и социални промени.
Европа в година 1000 е Европа феодална и разпокъсана. Над градовете, опасани с крепостни стени и дълбоки ровове, се вдигат камбанариите на катедралите, от които сутрин и вечер камбанният звън призовава миряните към молитва и покорство, феодалите воюват помежду си и с краля, който се опитва да утвърди властта си. А феодалните селяни работят на земите на господаря, живеят в землянки, или в колиби, измазани с кал и със сламени покриви. Истинските градове в Европа се броят на пръсти. Културата е почти изцяло с религиозен характер и нейните центрове са манастирите. Стопанството в затворено, търговията в несигурна и слаба. До създаването на големите манифактури ще минат столетия.
Европа в година 1000 е странна, средновековна Европа, още твърде далеч от утрото на Ренесанса.
Зад З л а т н и т е порти на Константинопол
Краят на дългия път наближаваше. Три пъти луната се изпълваше и раждаше отново, а те все пътуваха и пътуваха на изток..: И хора, и коне бяха уморени, прашни. Колко пъти се налагаше да спират, слугите да наместват и привързват т у м б е с т и т е денкове и т е ж к и т е ковчежета. Бяха трима, пратеници на великия херцог на Франция Робертин Хуго Капет.
Най-възрастният — Луи Капет, беше братовчед на херцога. Другият, Шарл Гарнет, всъщност, на него най-вече разчиташе Роберт и н . Шарл беше човек наблюдателен, трезв и с бърз ум, мигновено долавяше всяка промяна в настроението или интонацията на събеседника. Ала какво мисли самият Шарл — това никога не можеше да се разбере. Колко пъти великият херцог след часове на съмнения решаваше да отстрани Шарл и точно тогава нещо се случваше и Гарнет се оказваше най-необходимият. И сега, в това далечно посолство към Константинопол, Робертин Хуго Капет възлагаше основната мисия на него. Братовчед му Луи участвуваше само като височайши роднина. Говореше се, че във Византия много държат на ранга, посрещат според произхода, оказват почести според поста, така че в т о з и случай Луи си беше тъкмо на мяст о т о . Колкото до третия, най-младия, Пиер Валоа, Робертин го прати само защото братовчед му много настояваше. В двореца шушукаха разни работи, дори и това, че Пиер са г о т в и да става зет на Луи, но великият херцог нямаше време да се занимава с глупави приказки. Пиер беше строен свет-локос младеж, дългите му руси къдри меко падаха върху раменет е , а под г ъ с т и т е ресници човек можеше да срещне замечтания поглед на две зелени очи. Но тънката изящна китка умееше добре да върти меча, а освен това Пиер беше и отличен ездач, нещо, в което Робертин не веднъж лично се бе убеждавал.
Малкият керван достигна горите пред Константинопол.
Как ли щяха да ги посрещнат?
Последната нощ прекараха в малко селище, чиито жители се грижеха за ловните гори на ва-силевса. Легнаха рано, уморени от пътя, но не заспаха веднага. Шарл Гарнет тревожно си припомни онова, което беше писал Кремон-ският епископ Лиутпранд, посетил Византия като пратеник на германския крал Отон I.
Лиутпранд пристигнал пред Златната порта през един сив, дъждовен ден. Никой не го чакал, портата била затворена и епископът, мокър до кости, трябвало да чака няколко часа отвън. После дошли да го вземат, когато вече му се струвало, че нито минута
повече не ще може да издържи. Но щом пристъпили чертите на града, ромеите свалили Лиутпранд от коня и го накарали да Върви пеша. Той и неговите двадесет и пет спътници настанили в една далечна част на двореца, където с т а и т е били мрачни, студени и неуютни, а пред всяка врата стоял въоръжен страж.
Когато най-после императорът го поканил на тържествен обяд, униженията започнали с това, че турили Лиутпранд едва на петнадесето място, което съвсем не подобавало на неговия сан. На трапезата василевсът оскърбявал и заплашвал Отон I и хвалел своята войска. „Чудно ли е тогава — каза си Гарнет, — че Лиутпранд нарича пиршеството — непристойно, храната — лоша, а миризмите — неприятни. Господи милостиви, и т и , пресвета Дево Марийо, не ни подлагай на подобни изпитания!"
Дълго се въртя Шарл Гарнет, преди да заспи, унасяше се, събуждаше се пак и едва когато започна да се развиделява, някаква увереност и спокойствие обзеха душата му.
Пиер Волоа не се измъчваше с подобни мисли. Припомни си многобройните разкази, че Константинопол приличал на приказен град, чиито жители яздели на коне и били облечени в коприна, подшита със злато, земята била плодородна, а страната — по-богата от всички страни на света. Той, Пиер Валоа, утре щеше да види всичко това с очите си. Единствен братовчедът на великия херцог захърка тутакси, имаше навика, когато се нахрани добре, да заспива веднага.
У т р о т о ги посрещна с много слънце. Пътниците благодариха на пресветата Дева за добре прекараната нощ и малкият керван потегли. По обяд достигнаха Златните порти. Чакаха ги...
Ще се наложи за момент да оставим френските пратеници, за да погледнем нещата отвътре на Златната порта. Във византийската столица приемаха посланиците на чуждите държави според строг протокол и церемония. С нейното организиране се занимаваше ведомството на дро-
25
нени на трапезата, т о й , очевидно за да ви унижи, мои августейши господари, постави пред мен българския пратеник, който беше препасан с медна верижка и правеше впечатление на оглашен... Когато възмутен поисках да си отида, б р а т ъ т на императора — куропалатът Лъв — и първият сенатор Симеон препуснаха след мене и джавкаха: Когато българският цар Петър се женеше за дъщерята на Христофор, бе сключена клетвена „симфона", сиреч писмено съглашение, у нас българските пратеници да се тачат, уважават и предпочитат пред апостолите, т. е. пратениците на всички народи. Българският пратеник е патриций и ние мислим и смятаме за несправедливо да се предпочита пред него един епископ, и то франкски..."
Разбира се, Лиутпранд си имаше всички основания да бъде недоволен от посрещането си в Цариград, само че нито т о й , нито тримата френски пратеници знаеха или пък можеха да проумеят сложните взаимопрепле-тени отношения между империя-т а - и България.
Сега те много се бяха изострили.
Докато при цар Петър България редовно изпращаше писма до кон-стантинополския император, които неизменно започваха така:
„Как е великият и височайши император, който стои на злат-. ния трон?", а във византийския двор неизменно приветствуваха българските пратеници с думите:
„Как е духовният син на нашия свет император, (поставения) от бога владетел на България? Как е (поставената) от бога владетелка на България?" нещата бяха ясни. Някой болярин можеше лесно да се купи, друг уж се съпротивляваше, но увърташе само за да качи цената си, т р е т и , а те бяха повечето сред българите, въобще не искаха да чуят за сътрудничество с империята.
...През 977 г. в Преспа при Самуил достигна новината, че Роман е починал в цариградската тъмница. Това го разтревожи, но и окрили. Една надежда, която дремеше някъде покрита в сърцето и мозъка му, внезапно светна. Прати да повикат Дамян, последният български патриарх на Преслав, когото беше приютил при себе си след падането на североизточните краища на страната под византийско робство. Дамян живееше в Преспа, в крепостта-дворец на Самуил и продължаваше да бъде глава на българската църква. Самуил трябваше да му каже нещо важно, един
въпрос, който не търпеше отлагане въпреки късния час. Докато чакаше патриархът да дойде, Самуил нервно крачеше из стаята. Разкопча дългата си дреха, горещо му беше. Този суров, нетрепващ в боя воин, се вълнуваше. Пръст и т е му подсъзнателно опипваха златните и сребърни копчета по дългия пояс. Загледа се в лоената свещ. Щом патриархът влезе, Самуил започна направо: „Роман е починал. Династията на великите Борис и Симеон няма друг наследник. България няма цар, отче!"
Дамян веднага разбра какво се изисква от него, пък и то фактически беше станало, трябваше само официално признание: „Синко, България има цар. Това е от бога поставения цар Самуил, който най-много от всички боляри заслужава да седне на българския трон."
Обаче една нова династия се нуждае от международно признание. Самуил предварително си знаеше какво ще реши патриархът, знаеше и че болярите ще го подкрепят. По-нататък какво трябваше да направи? От Визант и я признание и подкрепа не можеше да очаква. Всичките му усилия бяха една непрестанна борба с империята. Самуил не Виждаше за себе си и за своята България по-заклет враг. Тогава предприе хитрия ход, който го показа и като умен и ловък държавник, а не само отличен воин. Чрез дипломатически маневри успя да получи царската корона от самия римски папа и пръв от българските владетели да се окичи с т и т л а т а „самодържец", която го изравняваше по ранг с византийския императ о р . Първият военачалник npи к р а т к о т о царуване на Роман стана международно признат владетел на Западната българска държава. И то само година след като проведе поредната си блестяща военна операция и разби Василий I! при прохода Траянови врати. Преди една година не позволи на ромеите да влязат в Средецката крепост, където покойният му баща Никола някога беше комит, а те четиримата братя Давид, Мойсей, Арон и т о й , най-малкият, Самуил обичаха да бродят в полето извън старата крепостна стена, или да се катерят из планината на съседната до Средец Боянска крепост. Но време ли беше за детски спомени?
Първо, трябваше да премести столицата си в Охрид. На близките си обясни: „Охрид е разположен на два хълма над езеро и още от стари времена е укрепен със здрава стена. Там вътре ще построя крепост!"
28
Така u cmopu. По времето на Самуил Охридската крепост се превърна В мощна цитадела, чийто план майсторски беше нагоден според терена. Отличаваше се от Преславския дворцов комплекс и по това, че беше градена с ломени камъни и речни волутъци и имаше внушителни по обем стени. Кръглите кули позволяваха да се наблюдава надалеч, а овалният дворец на царя беше силно укрепен и опираше до градската стена. Два двора разделяха Самуиловия дворцов комплекс, като от главната порта на замъка между двете по-лукули се излизаше в предния двор. Над прохода на портата се намираха помещенията на стражит е .
Седемнадесет години носи златната корона на българските царе самодържецът Самуил и нито една от тях не беше спокойна за държавата му. Повече от т р и с т а години съществуваше България, а Византия не беше се примирила с това съседство. Колк о т о повече укрепваше т е р и т о риално и духовно могъществото на страната, толкова по-опасен съперник виждаше империята в нейно лице. И затова, когато през 975 г. премина кометата, визант и й ц и т е предрекоха: „страшни бунтове, нашествия на народи, междуособни борби, преселване на градове и страни, глад, чума, ужасни земетресения и почти пълна гибел на ромейската империя". А кометата сякаш блестеше за Самуил, Колко пъти навлиза в пределите на Византия. Не стигна ли до Солун, Епир, Тесалия, Елада, Пелопонес и Адрианопол, колко победи удържаха войските му и това продължаваше вече много години, все войни, войни. Но бойните успехи, както и ж и в о т ъ т на човека не са вечни!
П е т д е с е т години по-късно... Германия, чийто владетел Отон
I беше изпратил в Константинопол злощастния епископ на Кре-мона Луитпранд, макар и формално единна държава, фактически беше разделена на отделни херцогства, които не преставаха да враждуват помежду си. Затова първа грижа на всеки феодал беше да си построи замък — някъде на горист хълм, или висок бряг, за да може отдалеч да се вижда, когато приближава враг. Замъкът-кре-пост, най-често на два етажа, беше изграден от камък и заобиколен от високи каменни стени — две, понякога и т р и на брой, с бойници и наблюдателни кули по ъглите. В центъра на замъка, в главната многоетажна кула, живееше семейството на феодала.
Подземията й служеха за затвор, където, оковани във вериги, гниеха пленниците — врагове на феодала, или пък провинили се в нещо селяни. Над подземието на първия етаж се разполагаше дружината на феодала — неговите воини — рицари и слугите. От Всеки замък можеше да се излезе само през портите, и то когато се хвърли подвижният мост, защото, отвъд стената, крепостта опасваха вал и ров, пълен с вода. Чак след това започваха жилищата на крепостните селяни.
С такива замъци беше изпъстрена земята на кралете от фран-конскатз династия, чийто най-ярък представител Хенрих IV прекара живота си в непрестанна вражда с папата, епископството и едрите феодали. Борбата започнала с въпроса за инвеститурата, както наричаха „ а к т ъ т на въвеждане във владение на земите". Инвеститурата включваше и утвърждаването в духовен сан или, по-простичко казано, правото германските императори сами да назначават епископи и абати. Разбира се, за всеки Владетел т о ва беше чудесна Възможност да налага своята си,политика, но уж примирените с положението си папи изведнъж надигнаха глава. Сблъсъкът стана между Хенрих IV и папа Григорий VII. Борбата между двамата е една от най-ярките страници в историята на XI век и е красноречив пример за съперничеството между светска и духовна власт в Западна Европа, за подмолната и коварна роля на църквата, от което произлязоха множество беди за обикновените хора.
Ламберт, немски монах от онова Време, пише 8 своите „Анали":
„Крал Хенрих построил по всички планини и хълмове на Саксония и Тюрингия извънредно силни замъци и поставил в тях гарнизони. Понеже те нямали достатъчно продоволствие, т о й им позволил да събират плячка от съседните села и поля като неприятели, дори да заставят околните селяни да укрепяват замъците, да докарват всичко необходимо, при това като роби да се п о т я т с ангарийна работа..."
Недоволните селяни естествено се бунтували, към тях се присъедини и недоволната от краля Саксонска върхушка начело с Отон Нортхаймски. Стигна се до о т к р и т а битка.
И е т о при Лангензац се събраха жадните за битки германски рицари, възседнали своите коне. Конят, доспехите и оръжието бяха единствената грижа на рицаря. И ако конят чувствуваше всеки мус
кул на своя ездач, ако рицарят беше облякъл ризницата си, поставил пред гърдите щ и т и на главата шлем със специална реше-тъчна пластинка — забрало, да предпазва лицето, ако в ръката си държеше дълго тънко копие, а през кръста беше запасан с меч с кръстообразна дръжка, то застанал в т о з и вид, с цялото си величие, т о й беше готов за битка. Точно така издокарани и, според т а к т и к а т а на тогавашния бой една срещу друга пристъпваха двете „рицарски армии" — на размирника Отон Нортхаймски и на краля Хенрих IV. Но... измамени пак се оказаха простите, гладни селяни, които вървяха пеша след конните рицари на Отон и очакваха от тях закрила и победа. Кралят и неговият разбунтувал се аристократ в последния момент се споразумяха и Отон Нортхаймски беше купен с високия пост кралски наместник в Саксония, А кралската кавалерия унищожи само селското опълчение, беззащитно да й противостои.
След този успех Хенрих IV се почувствува вече сигурен в страната си и за да закрепи още повече властта си, решително се обяви срещу стремежите на папа Григорий VII да подчини германското духовенство на Рим. Във Вормс, един кокетен градец на левия бряг на река Рейн, кралят свика висшето духовенство и обяви папа Григорий VII за свален.
Само че Григорий, бившият монах Хилдебранд, преминал през цялата йерархична стълба на папската пирамида, не беше полагал толкова старания, за да го свалят на бърза ръка. „На удара с удар!" — реши божият служител. И понеже, според него, духовната власт стоеше над светската, т о й първо отлъчи Хенрих IV от църквата, второ, лиши го от кралски сан и т р е т о , освободи поданиците му от клетвата за вярност към своя господар. Ударът беше отлично пресметнат. Като ехо започнаха да се обаждат недоволни немски едри феодали, епископи и абати. Страната се оказа въвлечена в гражданска война.
При тази неблагоприятна ситуация Хенрих IV изигра пред врат а т а на замъка Каноса в Северна Италия най-хитрия и комичен театър на XI век. Ето как сам папа Григорий VII описва станалото:
„...Същевременно ние узнахме със сигурност, че кралят приближава. Още не влязъл 8 Италия, т о й отправи най-напред към нас пратеници с молба, като предлагаше да задоволи господа, св. Петър и нас във всяко отношение и отново обеща да съблюдава пълна по-
29
корност, за да изправи своя жив о т стига само да се удостои от нас с милостта на опрощението и на апостолската благословия. А когато ние поради дълги обсъждания отлагахме това, т о й най-после доброволно, без да изказва нито вражда, н и т о дързост, с малък брой хора пристигна до Ка-носа, където ние бяхме отседнали. И т у к цели т р и дни до вратите на замъка, хвърляйки всичко царствено, в жалък вид, събут и по риза, обливайки се в непрестанни сълзи, зовеше на помощ и утешение нашето апостолско милосърдие, тъй че Всички, които бяха т у к или до които стигна мълвата за това, т о й доведе до чувство на жалко състрадание: застъпвайки се за него е молби и със сълзи. Всички се учудваха на необикновената жестокост на нашия характер, а някои викаха, че ние изразяваме не суровостта на страшния апостол, а л ю т о с т т а
ФРАНЦИЯ Утвърждава се династията на
Капетингите, която управлява в страната чак до XVI!! век. Към нея принадлежат разклоненията на Бурбоните и Валоа. През XI век основен домен на Капетингите са земите около Париж. Във френската държава влизат херцогствата: Нормандия, Бургундия, Аквитания, Гаскон, графствата: Фландрия, Шампан, Мен, Анжу, Пуату, Тулуза, Барцелона и област и т е : Блуа, Бретан, Оверн, Аан-
ИТАЛИЯ През XI век Италия все още се
дели на т р и основни области — Северна, Средна и Южна. Във всяка от т р и т е области има малки феодални държави. В Северна са Ломбардия, простряла се по долината на р. По, в нея влиза и значителна част от Папската област — светската държава на папите, или както я наричат „имението на Св. Петър" с център Рим. Към Северната част влизат още и херцогствата Беневент и Сполето. В Средна Италия освен остана-
на свиреп тиранин. Най-после покорени от силата
на неговото разкаяние и големите молби на всички присъствуващи, ние, снемайки от него веригите на отлъчването, го приехме в лоното на светата майка наша църква за благо общуване с нея..."
Понякога и един крал може да надене маската на палячо, ако властта му бъде застрашена!
Доволен от успешната си изява, Хенрих IV се завръща в Германия и след като овладява положениет о , отново се обявява срещу папа Гриеорий VII. И папата отново го отлъчва. До нови съглашения не се стига. Двамата доживяват дните си, като взаимно не се признават, което коства и на единия, и на другия много енергия и им носи само куп неприятности. Компромисен мир между Германия и папската институция сключва чак синът на краля, Хенрих V, с новия папа Каликст II. Но
лата част от Папската област, където е и столицата — Рим, влизат херцогството Сполето и областта Тоскана. Към края на XI век Южна Италия и остров Сицилия били завладени от норма-ните Характерно за Италия през XI век е политическата разпокъ-саност.
ГЕРМАНИЯ През XI век Германия е съста
вена от херцогствата: Саксония, Франкония, Фризия (районът в долното течение на Рейн, т а м където се влива в Северно море), Швабия, Бавария, областите Ло-тарингия, Щирия, Каринтия и маркграфство Австрия. Чешката държава също се намира във васална зависимост от Германия.
АНГЛИЯ През XI век държавата е съста
вена от графствата: Нортумбрия с главен град Йорк, Мерсия с градовете Стамфорд и Оксфорд, Източна Англия с гр. Кембридж, Есекс с гр. Лондон, Съсекс с гр. Певънси, Уъсекс и гр. Уинчестър.
това ще стане едва през следващия век.
В историята годината хиляда и... символизира края на ранното средновековие и утвърждаването на феодалния строй в Европа. Но това е и столетието, в което укрепват и се развиват градовет е , занаятите, търговията, панаирите, а църквата окончателно се разделя на двата големи клона — римо-католическа и източно православна. Времето, когато викингите първи стъпват на американска земя, без да знаят, че нареченият от тях Винланд е нов непознат континент. Век, през който норманите покоряват Англия в решителната битка при Хастингс, Век, в който цяла Европа е още далеч от у т р о т о на пробуждането.
МАГДАЛЕНА ИСАЕВА
През XI век Уелс u Шотландия не влизат в пределите на държавата.
ИСПАНИЯ И ПОРТУГАЛИЯ През VIII в. арабите завладяват
Пиренейския полуостров и образуват могъща арабска държава, наречена през X в. Кордовски ха-лифат. През XI в. в северната част на полуострова се отделят малки кралства. Кастилия, Асту-рия, Навара. Незначителни части от днешна Португалия и област и т е Арагон и Каталония също се отделят от арабите.
ЦЕНТРАЛНА ЕВРОПА През XI век в Централна Европа
като държава се оформя Унгария — около година 1000 и нейният крал Ищван (Стефан), канонизиран за светец, поставил началото на първата унгарска династия на Арпадите, получава кралската корона и т и т л а от папата. По това време в Трансилвания съществуват княжествата Влахия и Мол-давия, а на Балканския полуостров — Сърбия.
30
фантастичен разказ от КИР БУЛИЧЬОВ
Лиза нямаше да обърне внимание на този шкаф. В оказионния магазин хората отиваха не за да се любуват на вещите, а да купят по-евтино нещо, което им трябва. Лиза отдавна се беше научила да не вижда съблазните, които се навираха в очите й. „Ти си к а т о касиер — беше й казала веднъж Тамара. — Милиони рубли могат да минат през ръцете т и , а за теб все едно че не са пари. Бих искала и аз така да живея." Тамара всъщност не искаше да живее така. Тя жадуваше да владее всичко — вещи, пътешествия, коли. апартаменти, мъже, но не беше алчна. Готова бе да раздели своите желания с близките си. Особено с Лиза.
— Лизавета! — викна Тамара с тръбен глас. — Я погледни.
Лиза послушно се откъсна от кухненските комплекти и се промъкна до Тамара през тесния проход между бюфети и шкафове. До Тамара тя изглеждаше крехка и беззащитна.
— Неземно красив шкаф! — каза Тамара. — Можеш всичко да побереш в него. И за внуците ще остане в наследство. Сега такива не се правят.
— Там зърнах кухненско шкафче от полска гарнитура.
— Лизавета, не се отвличай! Такива шкафчета имат всички, а т о з и т у к е уникат.
Лиза се подчини и започна да разглежда неземно красивия шкаф, който очевидно е бил правен за богат търговец: отстрани имаше врати до пода, по средата отгоре — стъклен бюфет, под него бяла мраморна полица и чекмеджета. Шкафът беше украсен с богата резба, с лъвове, гербове и на лъвски крака.
— Горе ще си сложиш чашите за вино — каза Тамара.
— Нямаме вински чаши. — А чашките? Леля ти ги донесе на сватбата.
А отстрани ще окачиш роклите и к о с т ю м и т е — в цял ръст... В чекмеджетата ще наредиш бельото и ще остане още място. Това е мечта!
— Ела да ти покажа кухненското шкафче. — Нищо подобно! Млади човече, къде сте? Ка
жете ни цената. Вял и отпуснат продавач им обърна внимание,
като спря в началото на прохода. Синята сатенена престилка като камък притискаше още младежките му рамена.
— Цената е написана. О т т у к не виждам. — Тук е написано седемдесет рубли. Защо е тол
кова евтин? — А кой ще го купи? В маломерна квартира няма
да влезе. — Това ли е единствената причина? Затваря ли
се? Има ли ключ? Не е ли прояден от червейчета? Виждаш ли, Лизавета, всичко си е в ред, а във ва
шата висока стая ще влезе. И най-вече дървото е червено.
— Дъб — каза продавачът. — Още no-добре. Вземаме го. — Тамара... — Само лъвовете да отрежеш и да ги продадеш
поотделно, ще вземеш най-малко по петдесет рубли за всеки. Когато решиш, ще ти го уредя.
— А Павел Николаевич... — Ще бъде доволен. Не веднага, но ще бъде, като
си направи сметката. — Вземате ли го. или не? — попита продавачът. В едната си ръка т о й държеше тънък кочан с
квитанции, а в другата — писалка. — Ще се върнем утре — побърза да отговори
Лиза. — Утре не гарантирам... Може и да го няма. — Вземаме го — каза Тамара, като отблъсна
Лиза и се запъти към продавача. А пък Лиза се сети, че има само четиридесет и т р и рубли, а пък трябваше да купи хляб и масло. Сигурно и Тамара нямаше пари и значи ще се размине.
У Тамара се намериха пари включително и двадесет рубли за превоза.
Павел Николаевич се върна в къщи късно и може би беше no-добре, защото не видя как шкафът се вмъкваше в стаята. Той дълго стоя пред него, като се люлееше от пръсти на пети, поглаждайки плешивото си теме. После каза късо: „Глупачка."
И отиде в кухнята да играе шах със съседа. Лиза очакваше „конско" и дори наизусти текста,
който Тамара й наговори: че шкафът е вечен, ценен, за лъвовете, но „конското" се състоя едва на другата сутрин. Мъмренето беше без повишаване на глас, дори скучно.
Павел Николаевич седна до масата по пижама, закри се с вестника, отдели себе си и омлета от жена си. Гласът се чуваше зад вестника, само се виждаха силните му пръсти със старателно изрязани нокти, които почукваха по краищата на страницата.
— Аз съм заделял средства за закупуване на кухненски шкаф — информира т о й Лиза. — Желателно е да бъде бял на цвят. А сега с въшки ли ще го купим? Почакай, не съм свършил. Второ съображение: в края на годината ще ми дадат от предприятието двустайна квартира. Като те регистрирах миналата година за московска жилищна площ, разчитах на определено отпускане, в смисъл на увеличаване шансовете за метраж. А пък в маломерна квартира този к ю т ю к няма да влезе. Ще изяде цялата увеличена площ. Ти за това помисли ли?
31
— Но т о й е почти Вечен... И лъвовете. — Тамарка ли беше с т е б в магазина? Преду
преждавам т е , че занапред няма да търпя пребиваването й в моя дом. Имай го предвид.
Павел Николаевич стана и отиде да се преоблича. От силното вълнение т о й не допи чая с млякото. Лизочка мълчеше като риба. Самата тя нищо не хапна, пък и не й се ядеше. Павел Николаевич набързо се приготви и излезе. А Лизочка измъкна от най-горната полица в кухнята зад пакетите със сол една цигара, върна се в стаята и запуши, като отвори прозорчето. Ако Павел Николаевич разбереше, че си позволява това, навярно би подал молба за развод. Лизочка смучеше от цигарата, а мокрият вятър издърпваше дима от прозорчето. Тя си мислеше, че Тамара все пак ще идва, защото без нея тя е заникъде.
Докато прибираше масата, поглеждаше към шкафа. Той сега й харесваше повече от вчера, може би заради мъмренето. Шкафът беше нежелан в т о я дом — голям, шкембест, с лъвове, необичан.
Тамара дотича, без да позвъни, за да о т и д а т в завода, но всъщност искаше да се полюбува на шкафа и да разбере какво се е случило на Лиза заради него.
— Виждам — каза тя от прага, — че няма нищо счупено, а и ти нямаш синина под окото. Какво, размина ли ти се?
— Разсърди се — отвърна Лиза. Разбира се, Павел Николаевич с пръст не я бе докоснал, а пък да счупи нещо при неговата пестеливост е дори смешно да се мисли.
— Какво ти каза? — Не желае да те пускам в къщи. — Ти, разбира се, на мен стовари всичко. — Сам се досети. — Значи аз съм черният демон, духът на изгна
нието? Да върви по дяволите т в о я т плондер. Отдавна да съм избягала от него...
— Тамара! — Не ми се моли. По-добре донеси пепелник.
Къде са чашките? Трябва да ги сложим. През стъклото ще бляскат като в дворец.
— Да тръгваме. Време е. В автобуса Тамара все още мърмореше, отделила
с гърди Лиза от публиката. — И ако си се стремила към столицата, то е
било заради цивилизацията. Иначе и в т в о я т а Ким-ра щеше да си живееш не по-зле...
— Не зная. — А какво виждаш тук? Поне на театър водил
ли те е? Не сега де, а когато те ухажваше? — Ти знаеш... — Зная. Дори не те е ухажвал. Отишъл при род
нини в Кимра, видял те е да миеш пода у леля си и те довел.
— Тома. — Само не ме убеждавай, че го обичаш т о з и
шопар. Такава любов няма право на съществуване. Лиза чакаше спирката. О т т а м се разделяха в раз
лични посоки: Лиза бе машинна работничка, а Та-мара машинописка в заводското управление.
3 Вечерта Лиза закъсня, трябваше да събира проф
съюзния членски внос, после се отби в магазина. Павел Николаевич беше вече в къщи и не сам. Довел бе някакъв познат дърводелец. Двамата почукваха шкафа, оценяваха го, а Лизочка приготви масата. Добре че се намери четвъртинка. Павел Николаевич пиеше рядко, само в компания, но за всеки случай държеше запас.
Като изпрати госта, Павел Николаевич се изпра
ви пред шкафа, сам т о й стана шкаф. — Истински дъб — каза т о й , без да гледа Лиза.
— Покрий го с мебелен лак, ще намажеш тънък слой, а пукнатините закрий с кафяв молив.
После отиде при един професор да му поправя колата, а Лиза се зае с шкафа. Изми го, намаза го с лак, закри пукнатините, наръси го вътре с нафталин. В най-долното чекмедже намери някакви картички с дупчици по краищата. Чекмеджето беше обемисто, но плитко. Лиза не можа да измисли какво да сложи в него. Затова пък горе зад стъклото постави чашките, подарени на сватбата й, и стар порцеланов чайник с очукано по краищата гърло, с пукнатина на капачето, но много красив, старинен, с птици.
Забавно й беше да си представя каква е била съдбата на този шкаф, да си въобразява как някоя госпожица в бяла до земята рокля го отваря, изважда от него кристална кана с лимонада и я налива в крехка чаша.
Когато Павел Николаевич се върна уморен, първата му работа бе да извади чайника, за да не разваля вида. Лиза, разбира се, не се опита да спори. Мислеше си, че т о й все пак не е лош човек, справедлив е, но се страхува, че тя може да го приеме като равен на нея, както става в други семейства. А на Лиза и през ум не й минаваше. Все пак разликата във възрастта им бе повече от двадесет години. При това т о й е старши механик със златни ръце. А тя какво е видяла? Завършила е осем класа, работила е в магазин, пътувала е на екскурзия до Киев и дори не е мечтала, че някога ще живее в Москва... Пък и да беше мечтала, то поне не така както стана.
В шкафа за всичко се намери място. Дори за ненужни вещи. Павел Николаевич нищо не изхвърляше и обичаше да разказва как веднъж изхвърлил един винт, а после му потрябвал и се наложило да го търси по магазините. А пък Лиза имаше добра памет, млада, тя винаги помнеше кое къде е: „Лиза. къде е бялата жица?", „Лизавета, къде е дръжката на червения куфар?"
А сега всичко е в шкафа. И въпреки това долното чекмедже отляво е все още празно.
4 Тамара чакаше Лиза на пропуска. — Вземи — рече т я . — Билети за театър. От
профкомитета се снабдих. Петнадесети ред на партера.
— И трябва да отида? — С мен ще дойдеш. '— А Павел Николаевич? — От нашия профкомитет са. Той все едно не
би дошъл. „Дамата с камелиите". Дюма я е писал. Ти чела ли си „Тримата мускетари"?
— Чела съм я. Само че този е другият Дюма. Дюма-син.
— Понякога ти се чудя. Всичко знаеш и за какво? Ще дойдеш ли?
— Ако Павел Николаевич... А Павел Николаевич не възрази. Само попита кол
ко струва билетът. Лиза беше подготвена за въпроса и каза, че са от профкомитета, безплатни.
— Тогава трябва да се посети — каза т о й . — Отивай!
Не можеше да се каже, че е алчен, но пестеше за обстановката в новата квартира, за да бъде тя като за пред хората. Тамара казваше: „Ти, Лизавета, имай предвид, че т о й цял ж и в о т ще пести, няма да ти даде дъх да си поемеш. Първо за гарнитура, после за кола, после още нещо ще измисли,"
За година и половина Лиза нито веднъж не беше
32
х о д и л а н а т е а т ъ р . Д о р и н а к и н о само т р и n ъ т и е била. Какво да говорим — сватбата не отпразнуваха. Нямаше бяла рокля, нямаше кола с кукла на предния капак и с червени панделки. Минаха скромно. Дойдоха приятелите на Павел Николаевич, съседът, лелята. Дори не се целунаха. Когато някой извика „горчиво", го погледнаха с такова удивление, че т о й се запъна.
Лиза отбори шкафа, сякаш не знаеше, че т а м има само една официална рокля, синя, беше си я шила още в Кимра, но тя й беше тясна в бюста и бе абсолютно демодирана.
— Утре ще закъснея — каза Павел Николаевич, без да гледа как жена му се опитва да навлече роклята. — Ще се върна гладен. Правиш ли си сметка?
— Да-да, ще ти оставя всичко. Ще го приготвя и ще го оставя.
Павел Николаевич се учуди, вдигна очи от кръстословицата, но си спомни, че самият т о й одобри театъра и въздъхна малко обиден.
Невъзможно беше да отиде на театър със синята рокля. По-добре щеше да бъде да се откаже и да не става за смях пред хората.
— Никъде няма да отида. Ти не се безпокой. Всичко ще бъде готово.
Павел Николаевич сне очилата с пълната си розова ръка и се вторачи в нея като в глупачка.
— Билетът ще изгори. Трябва да се посети. А пък аз някак си...
За него беше важно т о й да има последната дума. И обидата. Ако Лиза не отиде, тя ще бъде обидената. Не бива така.
А Лиза си мислеше, че няма и обувки. Само спортни, с които ходеше из града. Можеше да обуе ботуши, подходящи, но кой през септември ходи с ботуши на театър? Ами ако си сложи блузка от трико и пола?
Обзе я трескаво странно объркване. Сякаш съдбата сама не я пускаше на театър, а може би никога вече нямаше да й се случи да отиде.
Павел Николаевич се накани да спи, загаси лампата, а Лиза отнесе роклята в кухнята, поразпери я т у к - т а м , но напразно. И заплака. Плачейки беззвучно, се върна в стаята, изтегли долното празно чекмедже и захвърли т а м роклята и обувките — за какво да я окачва такава разпрана? Съблече се и легна накрая на леглото, за да не безпокои Павел Николаевич, но дълго не можа да заспи, преживявайки в дрямката си приказни сцени. Ето че влиза в театъра, облечена разкошно, роклята й като на онази госпожица от миналото, бляскави полилеи и всички се обръщат към нея, любувайки се на нейната прелест... отразява се в огледалата, възхищава се сама на себе си. И в съня й това видение я преследваше, и на сън тя разбираше, че това не е истина, че е видение.
На сутринта Лиза едва не се успа за работа, пак мина без закуска, а на обяд видя Тамара и й каза:
— Няма да дойда на театър. — Ти полудя ли? Твоят да не би да се е разбун
тувал? — Не, разреши ми. Аз самата... — Какво е станало? Обясни ми човешки. Нямаш
какво да облечеш? Улучи право в целта! Лиза замълча. — Да не би да мислиш, че т а м ходят с бални
рокли? Не, кой с каквото има. — И ти ли ще дойдеш с каквото имаш? — Разбира се — излъга Тамара. Тя наскоро си бе
купила италианска рокля, малко под коленете и на волани. Още не я беше обличала.
— Ще ти дам моята, вълнената — каза Тамара. Лиза само се усмихна. Можеше да се загърне в
илюстрации: ЛИЛЯНА АНГЕЛОВА
нея. — Ти — викаше Тамара на връщане в автобуса,
— с т в о и т е външни данни можеш и в работно облекло да се появиш. Хайде да отидем на фризьор. Рима ще ни направи прически без ред. Не искаш ли? Е добре, ще мина да те взема.
Лиза само поклати отрицателно глава.
Сигурно около час седеше на стола, просто убивайки времето до започване на представлениет о , а после щеше да бъде късно да се разстройва. Но седенето й беше прекъснато. Съседът я повика на телефона — беше Тамара.
— Лиза, няма да успея да те взема. Ще се забавя при Рима. Ще бъда смърт за мъжете. Ще те чакам на входа. Нави ли се? Ако не дойдеш, няма да вляза вътре и ще си опропастя вечерта. А може би и бъдещия си прекрасен семеен живот.
И хлопна слушалката, като не даде възможност на Лиза да възрази.
Лиза се върна в стаята и вече не седна. А какво
33
— Знаеш ли, че онзи, а р т и с т ме задържа. Разпитваше ме за тебе — коя си, защо не те познава? От пръв поглед се влюби до уши. Слушай, т о й е още т а м . Реши, че Иван ти е мъж. Дадох му моя телефон.
— Защо? — Как защо? Освен всичко останало, билетите
са осигурени. За най-дефицитното представление. Разбираш ли?
Лиза махна с ръка и се затича към автобусната спирка. А Тамара остана — мяташе се между входа и Лиза. После се сети и извика подире й:
— А къде е Иван?
6 Лиза изкачи стълбата и отвори вратата със своя
ключ. В коридора беше тъмно, само от процепа под вратата се процеждаше светлина. Не спеше. Лошо, трябваше да му покаже роклята.
Лиза стоеше и не влизаше. Стана й жално за самата нея. А пък не можеше да разкаже на Павел Николаевич за представлението и за стареца-про-фесор, и за вълненията на Тамара. А е т о че т о й със своите приятели можеше да разговаря на т е -ми.които го интересуват... А Тамара утре ще раздрънка из целия завод, а пък тя още не е измислила откъде има тази рокля... Влезе в стаята.
Павел Николаевич не я видя. Той седеше на пода пред шкафа, голата му глава бляскаше на лампата, а около него имаше някакви уреди. Намерил време да си подрежда боклуците...
— А — рече т о й , без да се обръща. — Появи се, не се затри.
Гласът му не беше обиден, не бе и сърдит. Мъмрене не се предвиждаше.
— Какво правиш? — попита Лиза, събличайки шлифера си. — Вечерял ли си?
И тогава разбра, че шкафът е отворен, а долното чекмедже издърпано на пода.
— Разбираш ли, надникнах тук, като си мислех как да го използувам, нали е празно. И като премислих, дойдох до извода, че чекмеджето не е мушнато докрай. Значи т а м има нещо.
Павел Николаевич беше необичайно разговор-лив.И доволен от себе си.
— Измъкнах го значи — и излязох прав. Там имаше цял вагон детайли. Някой ги е укрил с тайна цел. Гледай, миниатюрен трансформатор, у нас не пра
вят такива. Кадмиево-никелови батерии, а аз моля ви се от тези неща разбирам. Разединените жици ги прибирам отделно. Имам един човек, т о й плете от тях ремъчета, за т р и рубли от ръцете ти ги дърпат. И транзисторни схеми. Тънка работа. Вече шестнадесет елемента свалих и още толкова останаха. Ето на, гледай!
Той говореше и говореше, без да гледа Лиза, а тя стоеше прекрасна като принцеса и разбираше, че с шкафа е свършено. Никаква приказка — шкафът беше просто уред за осъществяване на желания. Хората са се трудили, изобретявали са...
— А пък хората са се трудили — каза тя тихо. Учуден не толкова от думите, колкото от тона
на Лиза, Павел Николаевич вдигна кръглата си глава. — Ако се бяха трудили, нямаше да го дадат в
оказионен магазин. — Сигурно случайно е станало, някаква грешка. — Не е трябвало да го дават — Той пропъждаше
съмненията и опасенията си. — Пресметнах предварително — излизат повече от четиридесет рубли.
— Хората са се потрудили и т о й още много би могъл да направи... за теб също.
— Не дрънкай глупости— Павел Николаевич се пъхна в шкафа. Гласът му о т т а м се чуваше приглушен. — Каква рокля си облякла? От Тамара ли я взе?
Отговор не очакваше. Лиза не му и отвърна. Нямаше да повярва. А ако повярва — още по-лошо. Щеше да се разлюти, че не му е казала навреме. „Можеше да ми оставиш бележка, щяхме да го използуваме." По-добре да не го използува.
— А ти с роклята по-внимателно. Ако й лепнеш петно, или нещо подобно...
Лиза се оглеждаше в огледалото. Бледо и непознато лице, а очите й големи и тъмни, само зеници.
Нещо вътре в шкафа зашумоля и се счупи. Дишайки тежко, се трудеше Павел Николаевич.
Лиза чу гласа си. Чак после разбра, че е нейният глас, че никой друг не би могъл така пронизително, злобно и отчаяно да вика:
— Излизай! Свършвай веднага! Хората са се трудили...
преведе: МАРГАРИТА ЗЛАТАРОВА
НЕЩО ЗА ПОЖАРИТЕ
Всеки час на нашата планета избухват повече от ш е с т с т о т и н пожара. На един загинал при пожар човек се падат средно 25—30 обгорени и ранени. Обгарянията се лекуват трудно в болнична обстановка. Над 80% от пожарите възникват в жилища и вили. Всеки десети пожар бива предизвикан от детска игра; всеки шести пожар е свързан с човешка гибел.
За да се предпазим от възможна беда, да проверим състоянието в къщи по следния т е с т :
1. В порядък ли е във вашия дом електрическата мрежа?
2. Изключвате ли от мрежата телевизора след предаване?
3. Автоматични или стандартни предпазители употребявате?
4. Забранявате ли на децата да играят с огън?
Б. В порядък ли е у вас газовата плоча и газовата мрежа?
6. Държите ли в къщи леснозапалими вещества в големи ко личества (бензин, петрол, ацетон и др)?
7. Употребявате ли аерозоли близо до о т к р и т огън?
8. Сушите ли бельо над газови горелки?
9. Дали вие или ваши близки пушат в леглото?
10. Затопляте ли на о т к р и т огън замазка или восък?
Ако на първите пет въпроса с т е отговорили с „да", а на останалите пет с „не", то във вашата квартира се спазват правилата за пожарна безопасност.
ОЛОВО В ДЪРВО
Откога хората са започнали да пишат с черни и цветни моливи? (Буквалният превод на немската дума „блайщифт" означава „оловна пръчица"). Швейцарският учен Конрад Геснер от Цюрих, забележителен ботаник, лингвист и зоолог описва през 1555 година един уред, при който късче олово е в т и к н а т о в една клечка. При писането с олово върху хартията са оставали тъмни черти. Днес не се употребява олово. То е заместено с графит. Цветни моливи хората започнали да употребяват след създаването на анилиновите бои през средата на миналото столетие.
36
Единственото сведение, което по мое време се даваше на с т у д е н т и т е в университета за лекуването на екзотични животни беше, че по кожата на дребното кенгуру при измръзване се появяват петна. Моят професор по хирургия — сър Уилям Уипърс разказваше, че открил т о з и факт, когато го повикали веднъж да лекува измръзналите части от опашки на няколко екземпляра дребно кенгуру, отглеждано сред ливадите край извънградска къща в Шотландия. Дребното кенгуру е изключително чувствително животно, може да умре от нервен шок, ако бъде дразнено, или с него се отнасят грубо. Но то не се отличава в реакциите си от другите животни, обитаващи зоологическата градина, ако се приближиш към него внимателно и търпеливо и му носиш бонбони. Учудващо е наистина колко много неща могат да бъдат сторени на задния край на неупоено, но доближено по подходящ начин животно, докато предлагаш на предния му край любимо негово лакомство. В зоологическата градина Бел Вю всеки ден пекат за ж и в о т н и т е специален черен хляб. Почти всички тревопасни, месоядни или месоядни и тревопасни едновременно обожават тези хляб и докато пазачът пъха комат след комат в налятата със слюнки уста на някоя камила, бизон или кафява мечка, аз меря температурата, или правя инжекции в другия край на животното.
Преди в практиката на лекарите на зоологическите градини да бъдат въведени упойките, осигуряващи спокойна и сигурна работа. Мат Кели, главен пазач в градината в Манчестър, ми беше показал няколко х и т р о с т и за улавяне на животните. От него научих как да уловя неспирно шарещата по пода на клетката опашка на лъв или леопард, как след това да я промуша между пръчките, за да я извадя навън. И докато възмутеният лъв се съпротивляваше и теглеше, увисвах с цялата си т е ж е с т , здраво вкопчен в крайчето на опашката. Ръбът на клетката поемаше по-голямата част от напрежението, така че с малко усилие успявах да задържа задницата на възрастната голяма котка, опряна в пръчките, и правех инжекцията. Пак от М а т се научих как да хипнотизирам обърнат по гръб крокодил, като го поглаждам леко по корема, как за части от секундата да отвлека вниманието на кръвожадно настроен папагал в мига, в к о й т о се е надвесил над нечий пръст и с умела хватка да обърна по гръб изненаданата п т и ца така, че да не може да мръдне. От него научих как се измъква избягал под панаирджийска въртележка таралеж, който, щастливо гложди пръчките отдолу, как се „преговаря" с маймуна, задигнала кутийка с бръснарски ножчета и тъпчеща смъртоносните стоманени остриета в бузата си с ловк о с т т а на индийски факир. Газела или антилопа, пусната неочаквано от своя фургон, може да се спусне презглава към стените или мрежите, заграждащи нейната площадка, и да нарани главата или краката си тежко, та дори да счупи врата си и да умре веднага; бил съм свидетел на подобна смърт на зебра. Пак М а т беше т о з и , който ми показа как да използувам тунели с две врати така, че ж и в о т н и т е да излязат със задните си части напред. Този начин им позволява да се ориентират, щом се озоват вън от тунела, а не да се в т у р в а т стремглаво напред. Може никога да не ми се удаде
случай да проверя дали някои от съветите, които получих от Мат, ще се окажат полезни. Какво например трябва да направи човек, когато разгневено и много опасно мъжко шимпанзе тръгне заплашително насреща му? М а т се кълнеше, че веднъж изпаднал В подобно положение и успял да се спаси, като с бързината на светкавица свалил панталоните си и вирнал нагоре задните си части, наподобявайки шимпанзе в поза на подчинение. Номерът му минал. Както предполагал, маймуната реагирала безотказно на този сигнал, който значи: „Добре, предавам се, ти си най-великият" и спряла атаката си. Надявам се, че ако попадна в подобно положение, ципът на панталоните ми няма да заяде!
Някои от сцените; които наблюдавах в зоологическите градини и цирковете, с удоволствие бих забравил. Такъв е случаят например с „пиенето на чай". Публиката се удивляваше на послушанието на малките маймуни, които се усмихваха винаги, ког а т о дресьорът погладеше косматите им глави. Целият номер беше в галенето. Дресьорът ми показа по-късно дългия и изпилен в остър нож нокът на своя палец. Той беше силен, закоравял и притежателят му с жестоко умение го забиваше в чувствителното дълго ухо на шимпанзето. Това наистина беше демонстрация на грубиянска ловкост на ръката през очите на публиката. Уверих се, че т о з и метод на държане на ж и в о т н и т е в подчинение е твърде разпространен сред дресьорите на шимпанзета; дори възрастните екземпляри се подчиняват, усетили пронизващата болка.
Макар много от цирковите животни да се дре-сират без жестокост, все още се срещат вдъхващи ужас черни петна. Ще ги срещнете в малките, покрити с ароматични рогозки циркове и менажерии, стига да успеете да проникнете в затворения, съмнителен и задръстен с декори свят зад арената. Това е свят, в който умело пропъждат непознат и т е и инспекторите от Кралското дружество за защита на ж и в о т н и т е и най-главното хората от т о з и свят умеят да заминат веднага, щом усетят, че са в опасност. Виждал съм как подканят мечки да минат от фургона към цирковата арена, като хвърлят под тях запалени вестници, слушал съм звука от ритмичните, смразяващи кръвта удари на бамбуковите пръчки, с които двама пазачи налагаха окован във вериги слон, измъчвайки го, докато т о й припадна. И най-отвратително от всичко е едва ли не „академичният начин", по който се водеше побоят, повтарящо се, продължително и еднообразно движение. Без гняв, без емоции — отегчителен, досаден бой. А когато пристигна полицията, мъжете вчесваха слона. Бамбуковите пръчки, колкото и силно да налагаш с тях, не оставят следи.
Един зле ухапан навремето стар дресьор на лъвове ми показа своя метод за даване на хапчета на лъвовете.
— Гледай сега, млади приятелю — рече т о й , докато пускаше едър лъв в направения от железни пръчки тунел, свързващ арената с фургона. — Много по-бързо и по-добро средство от т в о и т е пневматични пушки и прахове в храната.
Щом лъвът стигна до средата на тунела, дресьорът плъзна преграда между пръчките пред живот-
37
временно успях дa се уверя, че няма счупване на таза. Изглежда долната половина на гръбначния стълб е била само силно натъртена. Ако имахме късмет, подутината на тъканите щеше да спадне и гръбначният мозък скоро щеше да поеме отново своите функции. Приготвих ампули с болкоуспо-кояващи и противовъзпалителни лекарства и ензими, които да ускорят отстраняването на умрелите клетки и съсиреците кръв. Науман не спираше да шепне успокоително, докато търсех нови, остри игли. Моментът, В който ж и в о т н о т о можеше да реагира внезапно и яростно, беше именно този, в който щях да мушна иглата дълбоко в мускула му. Вдигнах глава да преценя разстоянието от лицето на Науман до извитите зъби на грамадната котка. Достатъчно беше тигърът да вдигне съвсем леко предната си лява лапа, за да заприлича гръдният кош на мъжа пред него на набодено на вилица парче сварена шунка. През стиснати зъби съобщих на Науман, че смятам да забия иглата в мускула.
— Забивайте — окуражи ме Науман. — Той разбира, че ние сме т у к не за да го дразним.
Мушнах иглата колкото се може по-бързо В дебелата кожа и стигнах мускула. За мое голямо облекчение тигърът очевидно не усети нищо и дори не помръдна.
На следващия ден положението на тигъра очевидно се беше подобрило, но задната част от т я лото все още беше парализирана, което от своя страна доведе до констипация. Налагаше се да направим клизма. В малка кофа с топла вода разбърках ситни сапунени люспи, след което напълних със сместа обикновена тубичка за клизма. Науман отново прегърна главата на тигъра в скута си,
40
•
докато вкарвах сапунения разтвор. С всеки изминат ден състоянието на ж и в о т н о т о
видимо се подобряваше. Малко по малко задните крака се раздвижиха, макар забавеното действие на червата му да продължи почти две седмици. С раздвижването на тигъра правенето на ежедневната клизма ставаше Все по-трудно. Той често се надигаше с прикрепената за тялото му помпа и оставяйки Науман зад себе си, се опитваше да се извърти в тясната клетка, за да стигне онзи, който го притесняваше с действията си. Докато Науман успееше да хване отново главата и да я притисне в скута си, аз се опитвах да.стоя Встрани, без да спирам с едната ръка да помпам безгрижно, а с другата да придърпвам кофата колкото е възможно по-близо до задницата на животното. Докато успявах да се движа близо до грамадната к о т ка в т я с н о т о пространство, тя не можеше да ме стигне с н о к т и т е или зъбите си. Най-сетне приключихме. Тигърът се възстанови напълно и когато се уверих, че е в стопроцентова форма, разреших да започне отново скоковете във вода.
Често пъти т и г р и т е имат нужда от педикюр. Като всички други котки те се о п и т в а т да под-късят н о к т и т е си, дращейки земята, или да свалят излишната дължина на н о к т и т е си, като ги т р и я т в кората на дърветата. За съжаление, тези начини не винаги са ефикасни и нокътят става все по-дълъг и извит, докато накрая се забива във въз-главничката на лапата. Стигне ли се дотам, нещата много се усложняват Върхът на нокътя пра 8и болезнена рана, която бързо се замърсява и докато т о й не се отреже и останалата корава частица не се измъкне от лапата, раната не зараства. Моя задача е да се погрижа да не се стига до такъв момент, е т о защо редовно преглеждам лапите на грамадните котки, а когато е необходимо, им правя педикюр. Наместо да използувам обикновените приспивателни за такава дребна работа, предпочитам специално конструирана клетка, която позволява да си свърша работата, без да упоявам животните. В много зоологически градини и паркове за сафари са изработени специални, подобни на капани клетки за тигри, лъвове и леопарди, снабдени с всевъзможни приспособления за бързо обез-движване на животните, без да им се причинява болка и неудобство. Някои от клетките са с движещи се една към друга стени, чието плъзгане се регулира от въжета и лебедка, инсталирани отвън.
Може би най-сложната конструкция на такава клетка изобрети един от бившите директори на градината в Манчестър — мистър Лег. В пода и тавана на коридора, по който всеки ден ж и в о т н и т е излизат в заградените си за разходка пространства, е изрязан специален капак, който се спуска надолу, щом вратите пред и зад ж и в о т н о т о се затворят. Горният капак представлява рамка от здрави метални пръчки, гъсто преплетени с меки въжета, която не дава възможност на ж и в о т н о т о да мръдне. Долният е също такава рамка, върху която ляга долната част на животното. Под него е изкопан кладенец, където свит, с лампа в ръка преглеждам корема и краката на пациентите си. Достатъчно е само да се протегна и мога да извадя за малко необходимата ми лапа, за да изрежа порасналия нокът, или да почистя Възпалената рана. Мога да взема кръв за изследване, да направя инжекция, или да срежа торбичка с гной.
Естествено, когато за първи път слязох в т о з и кладенец, се появи неочаквано затруднение. Като всеки обикновен градински котарак, внезапно грабнат и затворен, и грамадната котка прояви своята изненада и уплаха с единственото, което можеше
дa cmopu npu създалите се обстоятелства — да отвори пикочния си мехур. Между градинския котарак и тигъра има една разлика, която в случая е много важна. Докато в пикочния мехур на обикновената котка може да се побере само малко и твърде смрадливо количество течност, същият орган при тигрите или лъвовете често пъти може да побере един или два пинта1, които коварното същество сякаш пази точно за момента, когато ще го посети педикюристът. Когато започнах работа в току-що построената сграда за тигри в зоологическата градина на Манчестър, нямах представа за тази прецизност при отделянето на течности в организма на грамадните котки. Пак там наблюдавах лъва, който, докато се разхождаше пред очите на събралите се край жилището му възхитени посетители, спокойно обърна задницата и изненаданите жертви се смутиха страхотно за голяма радост на онези, които стояха отзад; лъвът продължаваше да стои в същата поза, търпеливо изчаквайки незасегнатите и нищо неподо-зиращи присмехулници да заемат опразнените места отпред. Ако можеха да знаят онова, което той знаеше — лъвът разполагаше с още един заряд, чийто "барут" не беше изстрелял. Когато тълпата, увеличила се значително от придошлите любопитни, бързащи да узнаят причината за настъпилото оживление, се подреди, грамадната котка хвърли през рамо няколко победоносни погледа към щракащите фотоапарати и изля втората половина от съдържанието на пикочния си мехур.
В деня, в който за първи път се наложи да на-
' Английски пинт се равнява на 0,56 л — б. пр.
правя преглед, стъпил в кладенеца до жилището на тигрите, бях посетен от фоторепортер на „Об-зървър", който искаше снимки на лекар на зоологическа градина за илюстрованото приложение на вестника. Бях решил да му покажа истинска класика на правенето на педикюр и облякох чиста хирургическа престилка от зелен памучен плат. Пациентът ми беше вече в капана и по малка стълба се спуснах в тесния канал. Заел подходяща за надвесения над мен обектив поза, отрязах един или два нокътя и показах парченцата пред апарата. Точно в този момент се случи най-страшното. Тигърът над мен отпусна докрай мускула на канала, по който отделя течности, и обилна струя от топла жълта течност се изля отгоре ми, намокряйки престилката, та дори и бельото ми. Нямаше къде да се скрия. Понечих да се оттегля към предния край на кладенеца. Безуспешно. Обръщането ми с гръб помогна само панталоните ми да се намокрят още по-добре. Котките правят така тези неща, сякаш към съответния им орган е прикрепен накрайник с дупчици като на лейка и въздухът, изпълнил пространството в кладенеца, за секунда се оказа наситен със ситни капчици. Втурнах се нагоре по стълбите и се измъкнах навън. След този случай винаги, когато се налага да правя педикюр на някоя от големите котки, нахлузвам непромокаема мушама и една от онези гумени шапки, които моряците носят на кораба по време на буря.
Преведе от английски ТЕОДОРА ДАВИДОВА
Откъс от книгата на Дейвид Тейлър „Един лекар на зоологическа градина разказва"
Хората имат различна представа за жестокостта. И наистина, кое е по-малко жестоко, дали държанието на лекар, който казва истината в очите, макар сурова, за да направим всичко и ако може да се спасим, или поведението на друг, който скрива истината от нас, за да ни осигури още два три спокойни месеца, но с това ни погубва?
Жестокостта дори в обикновения живот може да се превърне в мълчание. Може да се изрази в непрестанно говорене.
Познавам момчета, които смятат, че бойкостта, настъпател-ността са най-ценните качества за мъжа. Но в представите им за смелост влиза бруталност. Мислят, че да си силен, означава окол
ните да се страхуват от теб и лесно стават груби, жестоки.
Разкъсван между желанието да прилича на всички, същевременно подтикван от стремежа непрекъснато в нещо да се отличава, младежът често се оприличава с ония герои от романи и филми, които изглеждат най-смели, най-силни, дори когато не са най-добри като хора. Готов е да проверява дали прилича на тях. Лесно може да вземе за героизъм нечие псевдомъжко почти садистично поведение, приписвайки му истинско мъжество.
Но някои прояви, разтърсващи дори нашето доста тренирано вече въображение, могат да бъдат просто резултат от желанието на младия човек да се справи със
страха. Не само момичетата познават чувството на страх и безпомощност. Не само те изпитват тревожност и в различни случаи се изпълват с нея. Но в стереотипа на мъжкото поведение влиза всичко това в никакъв случай да не се показва. Влиза да свикнеш да гледаш кръв и други подобни ужасни неща, защото всичко това е изпитано от възрастните, които са били на война, и от хората, които са спасявали други. При това много често юношите се държат не като такива, за каквито имат качества да са, но за каквито ги възприема средата. Те се чувствуват длъжни да отговорят на очакванията й, да имат поведението, което в тази среда се цени.
41
нашите, много от представите им са непълни, или се смесват. Детето е убедено, че онзи, който е хвърлил чантата си по него и не го е улучил, е по-малко виновен от друг, който случайно е изпуснал чантата си, но го е ударил и му е причинил болка. Върху втория то може и да се нахвърли. То вярва, че счупилият едно стъкло заслужава десет пъти по-малко наказания от счупилия десет стъкла, но сторил го, без да иска. Ето защо не можем да разчитаме на верен и пълен отговор, нито на желаното в група или колектив държание само поради това, че на детето сме внушили, че жестокостта е лоша.
Нужен е не само разговор, не просто думи, а уроци по активна доброта, помощ в избора, внимателно постоянно насочване от страна на възрастните чрез одобрение или неодобрение. Но за това е необходима и голяма, трайна душевна връзка на възрастния с детето. Мнението на възрастния, отношението му трябва да бъдат значими за дет е т о и юношата.
Първо на сина на съседите му омръзна да има куче. Кучето действително безпокоеше семейството, доста грижи имаше около него. Но майката, която се бе противопоставила да има куче в къщата, сега, след като веднъж бе го приела, се застъпи за него. Как, каза тя, ще изхвърлиш това животно навън? Ти го научи да те обича. Ти имаш поради това задължения към него. Кучето е свикнало с нас. Няма да може да се пребори с кучетата навън. Ти го обричаш на смърт. И кучето, вече
старо, все още живее в дома на съседите, в порасналият отдавна юноша продължава да се грижи за него. Чувствува се не само поласкан от любовта му, но отговорен.
Поведението на хората се определя преди всичко от социални фактори. Но въздействие върху него имат и други причини. Някога то се е ръководело много и от страха. Човек се е боял от божества и тайнствените същества, с които фантазията му е била населила земята. В по-късни времена поведението се е управлявало от срама. Общественият контрол, мнението на близки, познати, съграждани или съселяни е имало изключително голямо значение за човека. В наше време поведението се управлява в голяма степен от волята. Човек съзнателно и самостоятелно в унисон със своите нравствени принципи взима своите решения.
Според учените трите етапа могат да се видят у всеки човек. На детето най-силно въздействува страхът, заплахата. По-късно — срамът. Най-накрая — волята. Най-важно наистина е да се накара личността да следва моралните норми не по принуждение, защото тя може да се погрижи да вземе тогава само външната форма на желаното от нея поведение, без да променя черти от своя вътрешен облик.
Животът сам оправя много неща, това е вярно. Но той не може да ни научи на интерес към вътрешния свят на човека, ако интересът не ни е създаден от малки, не може да ни развие чувствителност, ако за това хората около нас не са се погрижили. Именно
тогава израства студената, брутална или грубо практична личност. Интерес към човека и уважение към неговата душевност могат да ни внушат обаче само хора, нещо особено важно като проблем в един момент, когато става дума децата да придобиват голяма част от знанията си без непрекъснатото облагородяващо човешко, присъствие на учител, без постоянните морални оценки, а от компютри.
Доброжелателността, грижата към другия е съществена страна от интелигентността на човека, Важна страна от .самовъзпита-нието и самоусъвършенствува-нето му. При решаването на конфликти, при търсенето на нови решения тя изключва всички едностранчиви, себелюбиви решения, подчинени само на интересите на отделната личност. Доброжелателността', като антипод на жестокост, няма нищо общо с безпомощността или слабостта. Тя е умението да се живее с другите хора, да ги уважаваме за това, което са, и да си сътрудничим с тях, без да изменяме на своите принципи.
В литературата по психология можете да срещнете и други причини, които карат хората да бъдат жестоки или да проявят жестокост. Ако подобно ровене ви интересува, то непременно спрете поглед и на тези няколко реда: „Ако детето ви мъчи животни, това не означава, че то задължително притежава особена жестокост, в много случаи може да бъде сигнал, че от вас не получава толкова любов, колкото му е нуж
но... ЛИДИЯ СИМЕОНОВА
Досегашните експерименти и изследванията дават основания да се предполага, че най-малко 7 витамина притежават силно противораково действие.
ВИТАМИН А Извършените опити подсказват мисълта, че ви
тамин А предпазва от рак на белите дробове, гърдите, матката, пикочния мехур и кожата. Най-вероятно е обаче този витамин да може да се про
тивопоставя на всички видове ракови заболявания. Едно е сигурното — той увеличава двукратно противодействието на организма към рака. Това е потвърдено и от д-р Хервиг Кучера от Института по изследвания на рака във Виена. Раковите клетки при усилено приемане на витамин А се унищожават по-лесно от защитната система на организма и no-рядко се получават рецидиви. Освен това витамин А като че ли предотвратява превръщането на здравите клетки в ракови. Предполага се, че докато другите антиракови средства задържат
44
развитието на болните клетки, или гй унищожа 8ат, витамин А предизвиква превръщането на болните клетки отново в здрави. Удивително е откритието, че степента, предшествуваща образуването на витамин А — жълтата растителна субстанция бета-каротин, по-добре предотвратява рака, отколкото витамин А. 100 е моркови съдържат 10-кратно повече каротин, отколкото е ежедневната нужда от него, а дори и понякога 20-кратно пъти повече. Най-добре е да се консумира настърган морков, тъй като сокът съдържа най-много каротин. Препоръчва се не само морковът. Практически, всички зеленчуци: зелени, жълти и червени са богати на каротин. Най-много обаче се съдържа в пресните, сурови моркови.
ВИТАМИН В6 Този витамин по всяка вероятност може да пре
дотврати рака на пикочния мехур. Професор Пол Медсън от Уискънсин (САЩ) е установил на практика, че при пациентите след операция на мехура, на които се е давало много витамин В6, по-рядко са се получавали рецидиви. Две препълнени лъжички ориз покриват ежедневната нужда на организма от този витамин. Същото действие има и 100 е зелен фасул, богати на витамин В6 са типовият хляб, нелющеният ориз, черният дроб, бананите, спанакът и картофите.
ВИТАМИН В2 или рибофлавина, според предположенията на учените, предотвратява рака на хранителния тракт. За това съобщава Масимо Креспи, учен от Института по изследвания на рака в Рим. В2 по всяка вероятност неутрализира отровите, които могат да предизвикат рак. Най-много витамин В2 се съдържа в сушената мая. Две лъжици мая, 150 г риба или месо покриват дневните нужди.
ФОЛИЕВА КИСЕЛИНА, спадаща към групата на витамините В, вдъхва надежда като предпазно средство от рак на матката. Учените са установили, че началната форма на рак на матката може да се възпира именно с нея. И някои други видове рак се лекуват по-резултатно, ако освен обикновено използуваните лекарства се приема и фолиева киселина. Маята съдържа много от този витамин. Две лъжици суха мая покриват ежедневните нужди. Богати на фолиева киселина са типовият хляб, зеленият фасул, спанакът, морковите, портокалите, черният дроб и говеждото месо.
ВИТАМИН Е, както и витамин С се смята, че възпира появяването на рак на стомаха. По всяка вероятност може би предпазва и от рак на белите дробове. Експериментите в различните изследователски центрове по рака са показали, че витамин Е може да действува ефективно против различните разновидности на рака и противодействува на стареенето на клетките. Заедно с каротина и витамин С този витамин може да се причисли към най-ефективните средства, предотвратяващи рака. Богати на витамин Е са пшеницата и растителните масла.
ВИТАМИН Д На този витамин се възлага надеждата да пред
пазва от рак на червата. Това се доказва от многобройни експерименти. Този витамин се създава в кожата на човек под въздействието на слънчевите лъчи. Но когато се получи изгаряне на кожата,
витамин Д престава да се образува и се появява рискът от рак на кожата. Предотвратяващото рака въздействие не слънцето функционира само при умерено въздействие на слънчевите лъчи. Който желае да възстанови запасите си от витамин Д без помощта на слънцето, може да използува рибено масло. Две лъжици дневно в продължение на четири седмици обогатяват нашите запаси за няколко месеца.
ВИТАМИН С предотвратява образуването в стомаха на веществата, способствуващи формирането на рака. Те се създават от храчите, които съдържат нитрати, особено от твърде обилно наторяваните зеленчуци и консервираното месо. Затова лекарите препоръчват да се пият пресни сокове от плодове, съдържащи много витамин С. Витамин С може би предотвратява и образуването на рак на матката. Жените, които приемат дневно под 30 мг от този витамин, са подложени 7 пъти по-често на риска от раково заболяване. Болшинството от учените са убедени, че витамин С може да се смята като универсално средство срещу всички видове ракови заболявания и особено на кожата след прекаляване със слънчеви лъчи. На витамин С са богати плодовете и зеленчуците. Не забравяйте и един важен кулинарен съвет —- зеленчуците трябва да се варят кратко и бързо, за да не бъде унищожен витамин С от високата температура.
КАК ДА СЕ ПРОТИВОДЕЙСТВУВА НА РАКА? 1. Да се консумира колкото се може по-малко
мазнина. Да се избягват тежките сосове, които обикновено са твърде тлъсти.
2. Да се консумира колкото се може по-малко сол, пушени меса и риба, които съдържат много сол. Опитайте се да ограничите солта до минимум.
3. Консумирайте колкото се може по-малко алкохол, който може да предизвика рак на хранителния тракт, гръкляна и дихателните пътища.
4. Намалете стреса. Намерете през деня време за почивка.
5. Хранете се умерено. ПРИЕМАЙТЕ МНОГО ВИТАМИНИ в НАТУРАЛНА Ф О Р М А — НЕ В ТАБЛЕТК И . Лекарите предупреждават срещу прекомерната консумация на витамини в таблетки.
в. Консумирайте повече типов хляб, нелющен ориз и ечемик.
Преведе БОЖИДАР БАР6АНАКОВ
ЕГИПЕТ ТОГАВА Трудно е да се проникне 8 многовековната ис
тория на древния Египет и да се установи кога е станало едно или друго събитие, защото в древн о с т т а практически е липсвала установена система за летоброене и, което е по-важно, в тази страна всичко се отмервало с времето на царуването на отделния фараон. Ако единият е починал в началото на годината, а наследникът му е стъпил на престола в средата или в края, то за египетската история това вече са две години. Всеки фараон смятал себе си за велик и затова си вървял с годините, които не желаел да дели със своя предшественик или наследник. Историята на Египет се разделя и според династиите, които са управлявали, а те са XXXI и всяка с по няколко фараона. Така че само от т о з и бегъл поглед с т а в а т ясни многобройните трудности, когато трябва да се уточни някое събитие. Ето защо учените егип-толози според установените исторически данни и за по-голяма прегледност разделят историята на древния Египет на периоди или царства.
Период на Ранното царство. Той обхваща годините от 3000 до 2800 пр.н.е. и е времето, когато Северен и Южен, или както още ги наричат Горен или Долен. Египет се обединяват и се създава първата и най-стара египетска държава. Сведенията за т о з и архаичен период са крайно оскъдни, знае се, че са управлявали фараоните от I-та и I I-та династии.
След т о з и ранен или архаичен период следват т р и т е главни периода или царства в Египет, к о и т о са:
С т а р о т о царство. Започва от I l l-та династия и обхваща годините от 2800 до 2400 пр.н.е. Характеризира се със силна централизирана деспотична власт. Тогава в XXVIII в, пр.н.е. по времето на фараона Джосер в Египет се изгражда и първата пирамида.
Средното царство Това е периодът, в к о й т о управляват XI—ХIII-та династии и обхваща годините от 2050 до 1700 пр.н.е. Това е време, когато Египет е силна и мощна държава, нейната култура е в разцвет, а завоевателната политика на фараоните ги отвежда далеч отвъд пределите на страната. Но т о з и период приключва за Египет неблагоприятно, тъй като в края на 1700 водим; пр.н.е. хиксосите завладяват страната.
Новото царство, или последният знaчumeлeн период в историята на древния Египет обхваща годините от 1580 до 1070 пр.н.е., когато страната е в политически и културен подем. Обаче посте
пенно поради редица закономерни причини египетската мощ започва от зенита да клони към заник и управлението на фараоните от XXI—XXXI-ma династии в края на краищата довежда дотам, че Египет попада 8 ръцете на чужди завоеватели.
Приказката „Обреченият принц", разчетена от староегипетски от нашия автор Сергей Игнатов, която поместваме на следващите страници, е създадена през епохата на Новото царство. Кога т о ч но е написана т я , по времето на кой фараон — за съжаление това са въпроси, на к о и т о не може да се отговори. Знае се само, че е датирана към средата на XIV век пр.н.е.
46
Какво представлява Е г и п е т в средата на XIV в. пр.и.е?
Една силна и могъща държава, която води успешни завоевателни войни на юг към Нубия и на се-вероизток към Палестина и Сирия. Дори управниците на големи градове от съседните на Сирия страни и области от Мала Азия и някои средиземноморски острови, плащат данък на египетските фараони. С други думи, блестяща завоевателна външна политика. А вътре в страната?
Фараонът-еретик Аменхотеп IV извършва своята религиозна реформа. Традиционните египетски богове са заменени с култа към единния бог-слънце Атон. Разбира се, за да предприеме такава крачка, Аменхотеп IV е имал сериозни причини, не на последно място между които е и борбата му за надмощие над жреческата върхушка от Тива. Столетия наред фараоните се сменяли един след друг, неизменно оставало само облагодетелствуването на жреческата върхушка в престолния град. Така че таванските жреци в храмовете на върховния бог Амон натрупали несметни богатства, а това им придавало самочувствие и неограничена власт. И е т о че Аменхотеп IV не пожелал да се съгласи с това положение и решил да покаже, че последната дума в тази страна принадлежи нему, защото т о й е фараонът. Опирайки се на провинциалното жре-чество от Хелиопол и Мемфис, т о й се обявява за първожрец на древното слънчево божество Хорах-т и . Поръчва да изваят изображения на Хорахти с глава на сокол, украсена с диска на слънцето. Разгръща широка строителна дейност с много пищ-ност и разточителност. Естествено конфликтът с жреците се задълбочава. Но Аменхотеп IV сякаш само това и чакал. За да подчертае, че скъсва окончателно с култа към предишния държавен бог Амон и древното традиционно многобожие, т о й заповядва да преследват последователите на Амон-Ра. Като всеки, току-що заел се с някакво ново дело, и фараонът проявява неизчерпаема енергия и рве-ние. Негова е заслугата да бъдат унищожени навсякъде, дори върху паметниците, дори върху името на баща му знаците и наименованието на бога Амон. Стигнал до такова дръзко предизвикателство, Аменхотеп IV не подминава и себе си. Издига нов култ към слънчевия и върховен бог А т о н и нарича себе си Ехнатон, което ще рече „блясъка на Атон". Аменхотеп IV повече не съществува. Ехнатон напуска Тива, където всичко напомня за стария култ и където се намират неговите най-големи врагове— жреците. Новото име, новото божество изискват и нова столица. Започват да я с т р о я т край съвременната Ел-Амарна, в един чудесен по географското си месторазположение район — котловина, обградена от скалисти планини. Разбира се, и нейното име трябва да е свързано с новия бог и фараонът я нарича Ахетатон, което означава „хоризонта на Атон". Там, съпроводен от целия царски двор и жреците на новия слънчев бог, т о й се премества в богатите дворци край многобройните храмове и поръчва красотата на новата столица да бъде описана в тържествени химни.
Ахетатон наистина израстнал като богат и красив град със забележителен царски дворец, многобройни държавни учреждения, като например архиви и „школи за писари". Аристокрацията, преселила се в новата столица, също се настанила в богати домове. Имало, разбира се, и по-скромни къщи като за средните слоеве от столичното население — дребните търговци и занаятчии. В Ахет а т о н , както си му е редът, не липсвал и квартал на беднотията. Имало си и търговски складове и
И тъй като реформата на Ехнатон е всъщност борба за власт между Аменхотеп IV и висшата жреческа каста, то естествено било фараонът да се опре на по-ниската категория, т.е. на средните слоеве от населението и жреческото съсловие. Постепенно около фараона се сформирала нова група придворно чиновничество, напълно икономически зависима от него и поради това безрезервно предана нему. Та тази новосъздадена чиновническа група, тъй като не можела да се похвали с благородническото си потекло, се хвалела с благосклонността на фараона и естествено не пропускала всяка възможност да го ласкае безмерно. Например началникът на войниците пише в един свой надпис: „Той умножи като пясък благодеянията си към мене. Аз съм глава на чиновниците, които управляват целия народ. Моят владетел ме възвиси, тъй като аз следвах неговите поучения и аз постоянно се вслушвах в думите му. Моите очи съзерцават всеки ден красотата т и , о, мой вла-детелю, мъдър к а т о Атон, удовлетворен от истината. Колко благоденствува оня, който се вслушва в т в о е т о учение за живота."
Реформата на Ехнатон обаче не се оказва дълготрайна. Когато неговата железна десница вече не може да командува и да наказва, притаилото се, но не и примирено жреческо съсловие на бога Амон от Тива отново взема връх. Наследниците на еретика о т с т ъ п в а т . Дори един от тях като него е принуден да промени името си, само че в обратната посока. Това е Тутанхатон, който се прекръства на Тутанкамон. (В последната сричка на двете имена ясно личи промяната, отстъплението.) Да, това е онзи същият Тутанкамон, чиято красива и наистина приказно богата гробница беше
47
omkpuma в Долината на мъртвите през 1922 а, и за която се е писало толкова много. Е, разбира се, щом Тутанкамон е възвърнал култа към Амон и Пта, щом в съградил нови храмове и ги е дарил с богати дарове, щом е възвърнал силата и възможн о с т т а пак да управляват на тиванските жреци, щом дори в преименувал себе си, заслужил си е такова царско погребение.
И все пак онзи, който окончателно ликвидира делото на Ехнатон не е наследникът му Тутанкамон, в Хоремхеб, основателят на XlX-ma династия. Той си има подходящ произход — от аристократичен род е и необходимите връзки — номовата аристокрация, чийто представител е, тясно е свързана с висшето жреческо съсловие. По времето на еретика Хоремхеб заема различни административни и военни длъжности, така да се каже трупа опит. По времето на сина командува войската и
фактически съсредоточава реалната власт и сила в ръцете си. О т т у к до преврата, който се очаква от него, е само една крачка. И Хоремхеб прави тази крачка. Узурпирането на властта естествено с т а ва с благословията на жреците, които обявяват, че т о й изпълнява само волята на боговете и нищо повече. А за да си бъде цялата работа съвсем по закон, Хоремхеб се оженва за принцеса Мутнод-жмет, балдъзата на Ехнатон.
Ето отново с мантията на фараон в облечен един силен човек, който също к а т о Ехнатон знае да преследва целите си. Делото на реформатора е ликвидирано, а паметта му прокълната: "Горко на оня, който те нападне, Амон! Твоят град съществува, а оня, който те нападна, е сринат. Проклятие за оня, който греши против тебе, където и да в... Слънцето на оня, к о й т о не те познаваше, залезе, а на оня, който те познава, сияе. Светилището на оня, който те нападаше, лежи разрушено в мрака, а цялата земя е озарена в светлина."
Това е картината на Египет от средата на XIV век, защото:
Ехнатон управлява от 1372 до 1354 е. пр.н.е.
48
Тутанкамон управлява от 1354 до 1346 в. пр.н.е. Хоремхеб управлява от 1346 до 1334 г. пр.н.е. Разбира се и през тази бурна епоха науката, из
к у с т в о т о и културата в Египет също се развиват. И тъй к а т о повод да се занимаем с Египет от средата на XIV век, т е . средата на Новото царс т в о ни даде едно произведение на египетската литература, нека отбележим, че тя води началото си от дълбока древност още от времето на Старото царство. Обаче най-голям разцвет египетската литература преживява през периода на Средното царство, който се смята за класическия период на древноегипетската литература. Тогава например е създаден папирусът на Весткар, в който се описват различни чудеса, извършени в царския дворец от прочути вълшебници. От периода на Новото царство до нас са останали различни приказки: за двамата братя, за правдата и крив-дата и т . н . И в двете приказки героят е невинен и несправедливо измъчван, а основната мисъл в сигурното и окончателно възтържествуване на доброто.
Разбира се, за развитието на древноегипетската поезия, проза, поучения, описания на пътешествия и т . н . голямо значение има писмеността, т.е. възможността литературните произведения да се отбелязват с йероглифните писмени знаци най-често върху папирус. Наличието на писменост означава и ограмотяването на повече хора. Това ставало в специални школи, където учениците се учели не само да пишат и четат, но и как най-правилно и точно в писмена форма да изразяват своите мисли. А когато в една държава има повече грамотни, то естествено т а м жаждата за научни знания и натрупването им в по-голяма. В древно-египетския език дори е съществувало понятието „рех хету", което означавало „знаещ вещите", или по-просто казано образован човек, най-често писар. В едно "Поучение" например се казва: „Задълбочи се в писането и вложи в него сърцето си и тогава всичко, което кажеш, ще бъде прекрасно."
Научните познания, също като писмеността, се преподавали в специални школи. Съществували дори висши писарски школи, наричани „дом на живота". Разбира се, натрупаните знания имали главно емпиричен и практичен характер. Такива били знанията по астрономия и съставените от жреците карти на звездното небе, което пък им позволило да създадат египетския календар с 12 месеца по 30 дни плюс 5 празнични в края, така че всяка година съдържала по 365 дни. Такъв практически характер имали и математическите им познания, които били призвани да облекчат работ а т а на земемерите и строителите. Египетско постижение е и десетичната бройна система, в която съществували специални знаци за означаване на числата 1, 10, 100.... и така до 100000 и дори милион. Египетските математици владеели превъзходно и геометрията. Те с лекота определяли повърхност например на правоъгълник, триъгълник, трапец, кръг, Като при това числото пи при тях било равно на 3,16. Изчислявали обема на пресечена пирамида и полукълбо, решавали уравнения с едно неизвестно.
Нищо не казахме за египетското изкуство и строителния им гений. Просто защото египетските пирамиди, сфинксове, погребални маски, релефи и барелефи са колкото красиви, толкова и прочути. Те просто са се превърнали в символа на Египет. А по-голямо признание от това може ли да има?
МАГДАЛЕНА ИСАЕВА
ОБРЕЧЕНИЯТ ПРИНЦ
Що се отнася до следното, ето какво се говори... Имало един цар. който нямал деца. И Негово величество молел боговете на своето време да го дарят със син. И тогава те заповядали да се роди.
Тогава дошли богините Хатхор, за да го орисат. И казали те:
— Той ще приеме смъртта от крокодил, от змия или от куче.
Людете, които се грижели за младенеца, чули това. И разказали за чутото от тях на Негово величество. И сърцето на Негово величество се изпълнило с печал. И тогава Негово величество заповядал да бъде построен каменен дом в пустинята.
Един ден, когато момчето пораснало, взело та се покатерило на покрива на своя дом. И съзряло то куче. което тичало след някакъв възрастен мъж, който се приближавал по пътя. И момчето попитало слугата си:
— Какво е това, което тича след мъжа? — Куче е това — му отговорил той. И момчето му казало: — Нека ми доведат същото. И ето — много дни се изтърколили след тази
случка и снагата на момчето се наляла с мъжка сила. И тогава написало то на баща си:
— До какво ще доведе това, ако аз си седя затворен тук? Нека ми позволят да правя това, което аз искам, докато бог не извърши това, което е замислил.
И тогава запрегнали за него колесница, дали му слуга за спътник, пренесли го на Източния бряг и му казали:
— Върви, където пожелаеш! И кучето му било с него. И той се отправил на
север през пустинята, хранейки се с отбран дивеч. И ето — пристигнал той при владетеля на На-
харин. А владетелят на Нахарин нямал други деца освен една дъщеря. И за нея бил построен дом, чийто прозорец се извисявал на седемдесет лакти над земята. И владетелят повелил да му доведат синовете на всички князе от земята Хар. И им казал той:
— Този. който достигне прозореца на дъщеря ми. ще я получи за жена.
И ето — след като изминали много дни след това и те прекарвали времето си така. както го прекарвали всеки ден, този царски син минал покрай тях. И тогава го завели те в своя дом. Изкъпали го, нахранили конете му. Намазали го с благовония, превързали нозете му. Нахранили слугата му. И чак тогава го попитали:
— Откъде идеш ти. прекрасен юноша? И казал им той тогава: — Аз съм син на един воин от земята египетска.
Майка ми умря. И тогава баща ми си взе друга жена. мащеха. И сърцето й се изпълни с ненавист към мен. И тогава аз избягах от нея. И изминали много дни след това и той запитал: — Какво правите тук, прекрасни юноши? И тогава 'му казали те:
— Ето — през много дни на цели три месеца ние сме тук и времето си прекарваме в скачане: този, който достигне прозореца на дъщерята на владетеля на Нахарин, ще я получи за жена.
И тогава им казал той: — Ех. ако не ме боляха нозете, и аз бих тръгнал
да скачам заедно с вас. И ето — изминали много дни след това и той
дошъл да скача заедно със синовете на князете от земята Хар. И ето — скочил той и достигнал прозореца на дъщерята на владетеля на Нахарин. И тя го целунала и се притиснала до тялото му.
И тогава се отправили да съобщят на баща й. И му казали:
- Някакъв човек достигна прозореца на дъщеря ти.
И тогава попитал той: — Кой е този княжески син? И му казали те: — Син е на един воин. Дошъл е той от земята
египетска, бягайки от майка си — мащеха.
И тогава владетелят на Нахарин страшно се разгневил и възкликнал:
— Нима съм длъжен да дам дъщеря си на беглец от Египет? Нека се върне обратно!
Тогава девойката се вкопчила в юношата и се заклела в бога:
— Кълна се в Ра-Хорахти. Ако ми го отнемат, не ще ям, не ще пия, тоз час ще умра!
И се отправили да съобщят за това на баща й. И тогава той заповядал да му доведат този юноша заедно с дъщеря му. И ето юношата застанал пред него. И сърцето на владетеля на Нахарин се обърнало към него. И го прегърнал той, и го обсипал с целувки. И му казал:
—• Разкажи ми за себе си. Ето, ти си ми син сега. И тогава му казал той: — Аз съм син на един воин от земята египетска.
Майка ми умря. И тогава баща ми си взе друга жена. И сърцето й се изпълни с ненавист към мен. И тогава аз избягах от нея.
И тогава владетелят му дал дъщеря си за жена. И му подарил дом, и земя, и добитък, и много добри неща всякакви.
(Краят на ръкописа не е достигнал до нас.)
Разчел: СЕРГЕЙ ИГНАТОВ
49
Изминали са едва 100 години от полета, на братя Райт, а днес всяка секунда някъде по света излит а т или кацат по два самолета. Годишно се извършват над 53 милиона полета с обща дължина 10 милиарда километра. Бурното развитие на авиацията се дължи преди всичко на голямата й сигурност и бързина. Но макар рядко с т а в а т сериозни катастрофи. Причината не винаги е В неизправн о с т т а на някоя важна система на самолета. Често виновни мог а т да бъдат метеорологичните условия, ята птици, пресекли пътя на реактивен самолет, умора на материала и дори... маймуна.
На борда на чехословашки самолет пътуват две дресирани маймуни. Изведнъж едната от тях се оказала седнала на пулта при радиста. На пръв поглед положението е комично, на смешното свършва дотук. Когато ра-д и с т ъ т иска да превключи предавателя, маймуната го плясва по ръката и връща лостчето в първоначалното положение. След няколко напразни опита радистът се предава. Не може да помогне и дресьорът. Маймуната, силно възбудена от шума на двигателите, за нищо на света не иска да напусне м я с т о т о си. Слиза о т т а м едва когато се приземяват и послушно тръгва след дресьора, без да се сбогува. Случката завършва благополучно, но можеше да има фатален край.
Макар дребно наглед, счупването на арматурата между прозорците на кабината нарушава хер-метизацията и самолетът е застрашен да се разпадне на парчета. Изследванията на к а т а с т рофите с английски реактивни самолети положиха основите на нова наука за т р а й н о с т т а на конс т р у к т и в н и т е материали. С увеличаване на летателните часове материалът старее и при известни условия някои промени в с т р у к т у р а т а му могат да предизвикат катастрофа.
Точно това се случи на 25 май 1979г.
На пистата на чикагското международно летище е застанал „Макдоналд Дъалас ДС-10" със 159
пътници. От кулата пристига разрешение за излитане и самол е т ъ т започва да набира скорост, в един момент колелата се откъсват от пистата и сребрист а т а птица се устремява нагоре... без левия двигател, който в един момент се е отделил от крилото. Приборите показват 180 метра височина, когато самолет ъ т започва да пада, наклонява се и на около 800 метра от края на пистата крилото му закача земята. Следва експлозия. Така стана една от най-големите к а т а с т рофи, отнела живота на 274 души. Надалеч от м я с т о т о на излитане, счупен надве, бе намерен един от четирите болта, с които двигат е л я т се закрепва към крилото.
Катастрофата на чикагското летище не е единствената, предизвикана от умора на материала. Анализът на т р и големи аварии с транспортни самолети в САЩ през 1980г. разкри ред слабости в профилактичните прегледи. (В някои случаи дължината на пукнатините достигаше... един метър!)
Пластмасите чувствително олекотиха конструкцията на летателните апарати — един т о н синтетични материали заменят т р и тона цветни метали. Пластмаси, подсилени със стъклени и въглеродни нишки, издържат на силни напречни удари.. Съветски учени използуваха влакнести пълнители, с които постигнаха механична якост на опъване равна на тази на висококачествена с т о мана. От пластмаси се правят обтекателите на радиолокацион-ните антени, трипластовите конструкции на кормилата, еле-роните, стабилизаторите, подовете и преградните стени. Така се увеличи не само скоростта и височината на полета, но и количеството на полезния товар. С пластмаси се остъкляват кабините, защищават се металите от корозия, изолират се проводниците и се обезшумяват двигателите. За съжаление, по-широкото им внедряване е ограничено от малката им топлоустойчовост ~ едва 100—200 C.
...Август 1962г. Пътниците от
Париж за Ню Йорк заемат мест а т а си в огромния „Боинг-707", пилотиран от опитния капитан Хош. В 12 часа и 32 мин. контролната кула на летище „Орли" разрешава излитане. Двигателите заработват с пълни обороти и огромният колос се устремява напред. Скоростта расте, но Хош не успява да отлепи навреме самолета от бетонната писта. Едва на 680 метра от края на пист а т а при скорост 300 километра в час Хош решава да прекъсне старта. Катастрофата е неминуема — никой не е в състояние да спре на такова късо разстояние. Гумите на колесника оставят ярки следи върху бетонната писта. След 300 метра напразни усилия капитанът се решава на рискована маневра — убиване на скор о с т т а чрез допиране на едното крило в земята. Но и това не помага. Напротив, „Боингът" излиза от пистата и се врязва в неравната затревена площ до летището. Колесникът се откъсва и самолетът продължава да се плъзга по корем. Поваля ниската, желязна ограда и се забива в най-близката сграда. Облаци от прах пречат да се види пожарът. Минута по-късно експлодират резервоарите с гориво. 130 пътници и четирима членове от екипажа загиват сред огнената стихия. Експертизата установи, че причината за аварията е неизправн о с т т а в електронното устройство, следящо за центровката на самолета. В случая т о й бил натоварен така, че носът му бил наклонен надолу към пистата. Но дори и това не оневинява Хош, защото т о й все пак е можел да излети, стига да бе дръпнал по-силно лоста за управление към себе си.
Грешките са си грешки. По-важното в случая е, че бързо разпространяващият се пожар е причина за големия брой жертви и при далеч по-невинни катастрофи. Предпоставка за това са пластмасите, които при запалване изпускат толкова дим и т о к сични газове, че пътниците не разполагат с повече от две минути, за да излязат от самолета.
50
Това кара учените да изпробват нови материали, които забавят горенето. Голямо съветско о т к р и т и е в областта на полимерите е внасянето не криста-лообразуващи и повърхностно активни вещества, които повишават пожароустойчивостта. С добавянето на т и т а н , цирконий и хафний точката на запалването на пластмасите може да достигне 1000—1200*0
На специалистите в добре известно защо катастрофиралият самолет просто веднага се превръща в огнен капан. При нормални условия горивото за реактивните двигатели в направо без-
з у л т а т и т е се анализират и се пристъпва към създаване на нови синтетични материали с точно определени свойства.
Един от основните елементи на пожара е тлеенето — горене без пламък, придружено с много дим. За съжаление, тлеенето не е добре изследван процес, а именно то е една от основните причини за загубата на хора.- Около 80% от смъртните случаи се дължат на вдишването на дим и задушаване, а не на изгаряне.
Оцелелите от катастрофата в Малага на 13 септември 1981 г. разказват, че спътниците им са се задушили от г ъ с т и т е облаци
специален под на кабината, състоящ се от осмоъгълни клетки, предназначени да омекотят удара, нови ключалки за капаците на полиците, за да не се превръща ръчният багаж в снаряд...
Стремежът е, когато катастрофата е неизбежна, да се осигури повече време за излизане от горящия самолет. Или както казват специалистите: „Дори само т р и десет секунди повече, това означава повече спасени!"
ГЕНОВЕВА РЪСОВСКА
опасно. В нефтопродукти може да се хвърли запалена клечка кибр и т и тя ще загасне. Но при силен сблъсък то изтича с такава сила от пробитите резервоари, че се образува мъгла от ситни капчици. А в т о з и случай всяка искра превръща "мъглата" в бомба.
Опасността може да се сведе до минимум стига да се прибави специален полимер, който не разрешава на горивото да се разпръсва във вид на мъгла и да остане на по-едри капки. А те се запалват значително по-трудно. Установено е, че полимерът не влияе на работата на реактивните двигатели. Остава само да се о т с т р а н и корозионният ефект върху тръбопроводите.
Потенциално най-опасният материал е полиуретановата пяна във възглавниците на седалките. При висока температура тя лесно се възпламенява и изпуска облаци отровни газове.
За да отговорят на въпроса как възниква и се развива пожарът, специалистите изследват отделните елементи на явлението: подпалване, тлеене, движение на пот о ц и т е от нагорещени газове... Данните, получени от моделираните в лабораторни условия пожари, се обработват с ЕИМ. Ре
дим, изпълнили кабината на самолета. „Бяхме толкова близо go смъртта, че още 30 секунди и нямаше да можем да дишаме", споделя един от спасилите се пътници.
От бързото излизане на пътниците от катастрофиралия и запалил се самолет най-често зависи техният живот. Съветските специалисти изпробват новост, която позволява да се взем а т ефикасни мерки при подобна ситуация. Това в нов вид противопожарен автомобил, снабден с подвижен тунел, който се съединява с изхода на горящия самолет. Тунелът, а и самият автомобил са защитени от пламъците чрез завеса от противопожарна пяна. В случай че вратата е блокирала и не може да се отвори, специален дисков трион за 10 сек. прорязва отвор на което и да е място в т я л о т о на самолета.
Борбата за оцеляване на хората продължава. Един нов материал, създаден за нуждите на космическите полети, ще послужи за остъкляване на самолетите. Изпробват се още ред нововъведения — резервоари от подобна на гума синтетична материя, от к о и т о горивото няма лесно да се разлива, седалки с амортисьори.
На 7 декември 1983 година огромен „Боинг-707" стартира от пистата на летището в Мадрид. Внезапно, от гъстата като грахово пюре мъгла, се подава друг, явно сбъркал пътя си самолет. Сблъсъкът е неизбежен, а резулт а т ъ т — 93-ма души убити!
Защо, ще попитате с право вие, тези иначе чудесни самолети, снабдени с най-съвременна електронна апаратура, които са толкова сигурни във въздуха, се блъск а т по п и с т и т е като обикновени камиони? Защото едно летище от международна класа разполага най-малкото с две, а често дори и много повече 3000-метрови писти и още поне 20 км спомагателни пътища. Прави или криви, успоредни или перпендикулярни, основни или спомагателни, те често създават чувството, че самолетът е навлезнал в лабиринт, 8 к о й т о трудно може да се намери изходът. Защото летищат а , както сложните детелино-образни кръстовища по автомагистралите, имат своите „черни точки", които карат пилотите с по-малък опит да губят за мом е н т ориентация. И още — кацналият на пистата самолет е ужасно тромав и неповратлив,
51
когато трябва да се придвижва по земята. За разлика от камиона т о й няма заден ход. Но дори и да имаше — нещо немислимо за една самолетна конструкция с огромни разперени криле — това едва ли би го спасило, когато вече е тръгнал да пресича пистата на стартиращия самолет.
Ето защо излитащите и кацащи самолети се придружават от специален автомобил със сигнална лампа на покрива.
Но по правило катастрофата може да стане, преди да е дошъл автомобилът.
Как? Макар в гражданската авиация
за връзка между пилотите и контролните кули по летищата да се използуват задължително четири езика — английски, руски, френски и испански — случаите за неразбирателство са много. Да Вземем пример с английски език. В него има твърде много сходни, противоположни думи, които в лаконични изрази могат да бъдат разбрани погрешно. (При к а т а с т рофата в Загреб през 1976г., ког а т о диспечерът забелязал грозящата опасност, обзет от силно Вълнение, т о й просто инстинктивно дал последните си нареждания на хърватски език). Но има и друга, много по-сериозна причина — диспечерът поддържа постоянна връзка със самолетите на една точно определена дължина на радиовълната. Така че Всички го слушат едновременно и някой
може неволно да сгреши, решавайки, че нареждането се отнася до него. Има и други възможности за неразбирателство — заповедта да не бъде чута докрай, защ о т о в един момент пилотът, който иска да съобщи нещо на диспечера, е натиснал копчето на комутатора и така автоматично е прекъснал приемането, като е чул само първата част от фразата. Такава е причинете за катастрофата в Тенериф, Канарските острови, през 1977г., ког а т о на пистата се сблъскаха два
„Боинг-747" и загинаха общо 612 души.
Съвременната техника прите-жава сигурно средство срещу т е зи глупави на пръв поглед, но с фатален изход случайности, ког а т о наред с възникналото недоразумение се намесва и лошата видимост. Това са радарите, чиито лъчи проникват и през най-гъст а т а мъгла, в на екрана му може спокойно да се проследи движението на намиращите се в съседс т в о самолети! (По материали от чуждия печат)
Древните системи на летоброене не са имали някаква обща начална дата. Летоброенето в източните страни се е водило по царе и династии. В Гърция — по олимпиадите, в Рим — по консулите. Системата на римското летоброене ( о т основаването на Рим) е била установена от Терен-ций Варон (живял от 116 до 27 г. пр.н.е) спрямо гръцката система. Той свързвал основаването на Рим с т р е т а т а година на шест а т а олимпиада (754—753 г. до н.е.), но не е известно на каква година отговаря това според нашето летоброене.
Още по-лошо било положението в Египет. Древните египтяни отбелязвали своите исторически
събития по годините на властву-вакето на фараоните. Жрецът Манетон написал в елинистично време на гръцки историята на Египет (около 280г. пр.н.е.), изброява фараоните от 31 династ и и и посочва годините на управлението им. На пръв поглед това изглежда здрава основа за египетската хронология, но всъщност не е така. В списъка има много неточности и грешки, а те нарушават целия порядък. Достатъчно е да се каже, че съвременните историци се колебаят в датата на първата династия.
По т о з и начин дори много събития, основани на писмени източници, трудно могат да се пос т а в я т 8 нашите хронологични
рамки. Само к а т о се движим от последната ни известна дата последователно година след година все по-дълбоко в миналото, само като съпоставяме отделни събития, ще ни се удаде в по-голяма или по-малка степен да установим т о ч н и т е дати на много събития от древната история. Понякога, например, за проверката на датата помага споменаването в същия източник на някакво небесно явление. Неговата точна дата могат да определят астрономите. В клинописните т е к с т о ве се разказва за лунно затъмнение в годините на управлението на Камбиз II (529—522г. пр.н.е). Астрономите доказват, че т а кова затъмнение наистина е има-
52
ло през 523 г. от 9 часа u 15 минути на 18 юли go 1 часа и 11 минути на 17 юли.
Началната дата, от която ние водим своето летоброене, е избрана твърде случайно. Римският монах Дионисий Малки в 532 г. „изчислил" рождената дата на Исус Христос. От VIII в. нататък тя била приета за датировка в църковните документи, а след Х в. получила всеобщо разпространение в европейските страни.
Но преди човечеството да се научи да създава писмени паметници, няма дори и такива отправни дати. Затова археологията се обръща днес към естествените науки и използува техни методи, за да установи датите. В основата на използуваните от археологията методи за периодизация доскоро главното бе промените в материала, от който са били изработвани оръдията на труда: камък, бронз, желязо. Но в продължаващите стотици хиляди години каменна, бронзова и т.н. епохи археологията различава и подпериоди. Например древна каменна ера — палеолит, средна каменна —- мезолит.нова — нео-лит, А самият палеолит се дели на древен, късен и т. н.
На някои места обаче древните хора са живели непрекъснато, или по няколко пъти се се заселвали за периоди дълги десетки хиляди години. Там, където бе намерена древната Омирова Троя, са съществували девет селища през различни времена. В такъв случай как археолозите ще определят към кое време се отнася този или онзи слой?
В слоя те търсят предмети, за които им е известно в кой период са били изработвани. Тези находки помагат да се датират и другите около тях. Начинът на хроноло-гиране, разбира се, не в съвсем точен. Нещата могат да се определят така едва приблизително.
Според друг метод, създаден от шведския археолог Монтелиус (1843—1921), древните вещи могат да се разпределят по типове, по групи вещи с едно и също предназначение и еднородни на вид, но различаващи се по детайлите. Смята се, че трябва да се върви от по-простата изработка към по-сложната, но в някои случаи в обратното — от усложнената форма към опростената. Взима се предвид не само формата на вещите, но смяната на художествения стил. Този начин на датиране обаче е подходящ само за определени ограничени райони, тъй като развитието на човечеството като цяло е ставало неравномерно и някои страни в
определени моменти много са изпреварвали други,
Археолозите се опитват да свържат намерените неписмени паметници с известните им вече по писмени източници. Ако например в някое селище или в гро-бове на първобитно племе от Северна Европа бъдат намерени предмети, за които се знае, че са се произвеждали в Египет по време на XVIII династия, управлявала Египет през XIV в. до н.в., то селището или «робът, където са намерени предметите, ще бъдат датирани със същата дата.
Така в 1890г. станало възможно да се съпоставят гръцката бронзова епоха с египетската. В ми-кенски гробове намерили добре датирана египетска керамика, а в датирани селища на Египет — гръцка керамика. След като Монтелиус свързал хронологически древна Гърция и Италия, в 1898 г. била съставена хронологията на северогерманската древност. В резултат на двадесетгодишна работа Монтелиус създал основите на хронологията на бронзовия век на почти цяла Европа, Но този метод не е приложим за епохи, в които няма писмени източници. Археологията обаче си има работа предимно с такива епохи.
Ето защо археологията по въпроса за датировката се в обръщала за помощ от самото начело към естествените науки. В последно време поради огромните направо предизвикващи революция в знанията ни успехи на естествените науки тези връзки особено много пораснаха.
СЛЪНЦЕТО, ЛЕДНИЦИТЕ И ВРЕМЕТО
Първи, които се заеха да изучават най-древната епоха в историята на човечеството — каменния век, бяха не историците, а геолозите. Един от тях, френският учен Е. Ларте, предложи хронологична система за каменния век, основана на промените във фауната. Той назова периодите. 1. Период на големите пещерни мечки; 2, Период на мамутите; 3. Период на елените; 4. Период на зубрите. Системата не остана за дълго в науката, но принципът да се датират палео-литните местонахождения по намерените ведно с оръдията на труда кости на вкаменени животни е запазен и до днес.
Известно в, че древните човешки култури принадлежат към лед-никовия период. Геолозите, които во изучаваха, установиха четири фази на максимум на захлаждане и настъпване на ледниците. В зависимост от положението на па-
леолитнитв находки в геологичните слоеве геолозите започнаха да ги отнасят към един от тези четири ледникови периода или към междуледников. Това позволява да се датират врхеологичните находки по геологични данни, макар че все още данните не, са особено точни и според различни учени продължителността на леднико-вия период е била от 1 милион до 600 хиляди години.
На геолозите се опитаха да помогнат астрономите и метеоролозите. През 1920г. белградският астроном Миланкович публикува труда си за интензивността на слънчевите излъчвания на земята в продължение на последните 800 хиляди години. Въз основа на астрономични данни той дойде до извода, че тези излъчвания са се колебаели значително и ги представи във вид на графика. През 1924в. немският метеоролог В. Копен направи поразителното откритие, че графиката може да се съпостави с лед-никовите периоди и че годините на най-малка интензивност на слънчевите излъчвания съответствуват на -заледяванията, а годините на най-голяма — на меж-дуледниковите периоди.
Интересен метод за датиране по геологични данни предложи в 1912 г. шведският учен X. де Хеер (1858—1943г.). При отстъпва-
S3
я защищават от студа и от дъжда и осигуряват безупречното качество на полета й. Операциите следват една след друга — остъргване, изглаждане, баня, напудряно с прах и излъскване на перата едно по едно. Разбира се, перата на птицата са място, където намират благоприятна среда за развитие много паразити. За да се изчисти от тях, сойката предприема чудновата „мравча" баня.
Когато птицата открие мравуняк, тя го поразравя с човка, сяда опряна на опашката си, разтваря широко крилете си и so обгръща. Оставя мравките да навлязат навсякъде. После с енергично движение разтръсква перата си и ги прибира стегнати. Попадналите в плен мравки реагират, като отделят мравчена киселина. Именно тя е смъртоносна за паразит и т е и ги унищожава до един. След това сойката отива да се изкъпе в по-дълбока вода, изсушава се и отново започва методично да обработва и да смазва всяко перо.
Изключителният темперамент на сойката продължава и към края на есента, когато се събира със себеподобните си. Групиралите се сойки в началото на зимата представляват шумна и предизвикателна компания. В нея птиците формират бъдещите брачни двойки. Към началото на март двойките се изолират и потъват в мълчание. През април започват да строят гнездата си, като предпочитат дъбовите гори. Гнездото в с лека конструкция. Добре в скрито под бръшлян, или е обгърнато от гъста растителност. В края на април женската снася 4—5 зеленикави яйца и ви мъти сама 20 дни. През този период птицата е много страхлива. Малките се излюпват воли и слепи. Майката ги топли още една седмица, храни ви с полусмляна храна и започва да ви учи да летят към 20-я ден.
Макар че сойката не предизвиква у хората безразличие или агресивно отношение както другите гарванови птици, тя заслужава по-голям интерес и внимание.
(По материали на френското списание „Ла ви де ват")
ЗДРАВИ И БОДРИ ДО 140 ГОДИНИ
Специалистите стигат до извода, че сегашната продължител
ност на човешкия живот е по-малка от естествения срок, който „ни отпуска" природата. Ако бъде стабилизирана имунната система на човека, ако стане той устойчив против заболяванията на старини, тогава между хората ще се появят много сто и чети-ридесетгодишници. Сегашните изследвания показват, че скромната малокалорийна диета е могъщ фактор за продължаване на живота.
От древността хората се стараят да спрат процеса на стареенето. Успехите на медицината и новите възгледи през последните години доведоха до успехи в бор
бата с този голям враг. Средният очакван срок на живот е пораснал значително и вероятно ще продължава да расте, като се премахват причините за преждевременната смърт от хроничните заболявания на сърцето, инсултът и ракът. Максималната продължителност на живота ще се увеличи и ще стигне до почти 140 години. По мнението на специалистите това е възможно, ако хората преодолеят някои вредоносни влияния на съвременния живот и се придържат към ограничена диета на хранене. Освен това проблеми като артрита, осте-ропорозата и старческото сла-
56
боумие също могат да бъдат отстранени чрез съответно лечение.
Между факторите, които се смятат важни за лечение на сърдечно-съдовите заболявания се смятат: спиране на пушенето, ранното откриване и лечение на повишеното кръвно налягане, намаляване на затлъстяването и физическа дейност.
ЗНАЕТЕ ЛИ. ЧЕ... ...магнитното поле на Земята
през последните 4000 години е намаляло с повече от 50%?
...диригентите на големите симфонични оркестри достигат средно до 73 години, а художниците — само до 64 години?
...делфините скачат над водата не само от желание за игра, но и за да пестят енергия? Изчисленията показват, че при скорост по-голяма от пет метра в секунда скачането над водата е най-подходящ метод за бързо придвижване.
...през XVIII и XIX векове се е препоръчвало да се мие и езикът? Този обичай е съществувал още по времето на римляните, съществува и до наши дни. По човешкия език има около 50 милиарда бактерии.
...Гълфстриймът, който тече покрай Флорида, носи 65 пъти повече вода от всички реки и потоци на света?
...пингвинът не е приспособен за живот върху твърда земя? По-голяма част от енергията, която би използвал за ходене, изразходва за клатушкане насам-натам.
СЪВЕТСКИ СВРЪХБЪРЗ ВЛАК В Съветския съюз е пуснат- в
движение свръхбърз влак, който взема разстоянието от 680 километра между Москва и Ленинград за четири часа. Той се движи със скорост 180 километра в час. Съобщава се, че е предвидено неговата скорост да се повиши до 200 км/ч. Този експрес е комфортен, има климатична инсталация, ресторант, бар. Приглушена музика звучи във всички негови помещения. Пригоден е да отстранява случайно срещнатите по своя път животни. Специални съоръжения го предпазват от земетръси.
ЕДИН ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ Там, където се събират в една
точка т р и т е граници на южноамериканските държави Бразилия, Парагвай и Аржентина се строи един от най-големите язовири. Реката Парана е пълноводна, нанася много пакости на хора и животни. Язовирът ще носи името
Итапу. Обузданата река ще дава огромно количество електрическа енергия. Всеки ден строежът се посещава от 1500 любопитни туристи. Тук работят от 1978 година 40 хиляди работници. За тях и техните семейства са построени жилища, улици, училища, болници.
Язовирната стена има дължина 1200 метра и височина 190 метра. Ще бъде употребен 12 милиона кубически метра бетон. С този материал би могла да се направи двупосочна магистрала от Лисабон до Москва. Всеки генератор на електростанциите тежи по около 5000 тона — това отговаря приблизително на 45 електролокомотива. Всяка от 18-те турбини има диаметър 10,5 метра и може да пропуска в една секунда 700 кубически метра вода.
Язовирът Итапу ще струва, според предварителни изчисления,
'около 15 милиарда долара. Най-голямо участие има Бразилия. Когато заработят осемнадесетте турбини, годишно ще се спестяват по около пет милиона долара във валута и петрол. Инвестициите за Итапу ще бъдат по-малки, отколкото при други източници за енергия. Тук те ще са 1200 долара на киловат, докато при топлоелектростанциите са 2800 долара и при атомните електростанции 4300 долара.
Парана е седмата река по големина в света. Тя е дълга 4000 километра; районът й е около три милиона квадратни километра. Границата между двете държави — Бразилия и Парагвай — по реката е 151 километра. Получаваната енергия ще се подели между Бразилия и Парагвай, като част от нея ще се отделя за Аржентина. Девет генератора ще бъдат бразилски и девет — парагвайски. Бразилски учени предполагат, че нуждите от енергия в Бразилия ежегодно ще растат, особено в триъгълника Сау Паулу, Рио де Жанейро, Бело Хоризонте. Около 40 хиляди души ще трябва да се изселят от зелените от язовира места.
ШОФЬОР ОТКРИВА КОНАН Д О Й Л
Английският писател Конак Дойл (1859—1930). лекар по образование, веднъж пристигнал в Париж. На гарата с решителна стъпка се приближил шофьор на такси. Мълчаливо взел неговия куфар, сложил го в багажника на колата и след като седнал пред кормилото, попитал:
— Къде да ви закарам, господин Дойл?
— Откъде ме познавате? — се изненадал приятно писателят.
— За пръв път ви Виждам — признал шофьорът.
— Тогава как познахте, че това съм аз?
— Да, възползвах се от описания от вас дедуктивен метод — гордо произнесъл шофьорът. — Първо, прочетох във вестниците, че от две седмици Артур Конан Дойл се намира на почивка във френската Ривиера. Второ, за себе си аз заключих, че влакът, от който слязохте, е марсилски. След това видях, че вие сте почернял от слънцето - загар, който Може да се получи от човек, прекарал най-малко десет дни на средиземноморския бряг. Върху средния пръст на дясната ръка вие имате мастилено петно. И заключих, че вие сте писател. По начин на държане вие сте лекар. Облечен сте в лондонски костюм. Като обмислих всички тези сведения, си казах: Това е Конан Дойл, Великият създател на прочутия разузнавач Шерлок Холмс.
Писателят бил изненадан от обясненията на шофьора.
— Да, Вие самият cmе почти Шерлок Холмс! — възторжено възкликнал той. — Щом като сте могли да направите такъв извод по такива Незначителни подробности)
— Това е така — отвърнал шофьорът, — но аз забелязах още една малка подробност.
— Каква в тя? — Етикетът, залепен върху ва
шия куфар. Върху него с едри букви са написани вашето име и фамилия.
ЗАЕШКОТО МЕСО Заешкото месо в ценна храна.
То може да бъде използвано и в лечебната практика. По своя хи-мичен състав то е много недобро от месото на други животни, Белтъчините в него са много повече, отколкото в овнешкото, го-веждото, свинското. Мазнините му са толкова, колкото в говеждото. Витаминният и минералният състав в месото на домашния заек практически а несравним с друго месо. Съдържанието на
67
витамини В6, В1 2 и РР е значително повече, отколкото в овнешкото, говеждото и свинскот о . В заешкото месо има много желязо, фосфор и кобалт. В достатъчно количество присъствуват калий, манган, флуор. В същ о т о време месото на заека е бедно откъм натриеви соли, което го прави незаменимо като диетична храна.
При тази биологическа ценност на заешкото месо то може да бъде препоръчано на хора от всички възрасти, а също така на хора, които страдат от хранителна алергия, сърдечни заболявания, заболявания на храносмилателната система и черния дроб.
„КАТО ЧЕРВЕНА НИШКА..." Често обичаме да казваме срав
нението: „Като червена нишка..." Това се отнася за някаква мисъл, която минава през цялата реч, през цялата с т а т и я „като червена нишка". Но, изглежда, малцина знаят откъде произлиза т а зи фраза.
А тя идва от седемнадесетия век; от неговата първа половина, когато в английския флот бил издаден строг указ: Във всички видове морски въжета, върви, канапи — от най-дебелите до най-т ъ н к и т е — да бъде вплетена здрава червена нишка, която да се
вижда ясно. И да не може да бъде отстранена. В противен случай въжето е негодно за употреба. Смисълът на това нареждане бил много прозаичен. Интендантите на морския флот не се грижели за украсата на въжето, а да не би моряци-злосторници да го откраднат и да го пропият в някоя пристанищна кръчма. Цял щаб чиновници проверявали пивницит е , и когато се намерело въже с червена нишка, хващали виновните и без съд ги изпращали на каторга.
Пръв, който употребил т о з и израз к а т о метафора в литературно произведение бил Гьоте. След още десетина години фразата влязла в речника на ораторите, в речи и романи в Англия, САЩ, Русия, франция и други страни.
ИЗЧЕЗВАЩО СЕМЕЙСТВО Крокодилите са т р и семейства
по зоологичната класификация. Едното от тях — гавиал, е представено само от един вид—ганг-ският гавиал. Той — както впрочем всички крокодили — има гигантска уста с повече от с т о зъба. Тялото му е дълго от четири до шест и половина метра. Трябва
да забележим, че гавиалът е страшен само за рибите. Практически т о й никога не напада хора. Тези влечуги обитават реките, които се с т и ч а т от Хималаите в Северен Индустан в Ганг. Те обитават бистри потоци, които се носят между високи брегове. Обичат да се греят на слънце.
Понастоящем в реките на Индия, Бангладеш, Непал и Пакистан са останали не повече от двеста до четиристотин възрастни га-виали.
С Н И М К А НА ХАЛЕЕВАТА КОМЕТА
Всяко денонощие към нас се приближава Халеевата комета. В на.чалото на 1986 година тя ще е
отдалечена на 60 млн. км и с нея ще се срещнат два съветски меж-дупланетни апарата. От 10 хиляди километра с помощта на дз-лекофокусни камери те ще снем а т черно-бел,и спектрални из-•ображения на кометата.
На снимката: Халеевата комета над п е т о т о авеню в Бродуей, Ню Йорк, на 20 май 1910г.
ПЪТУВАНЕ ДО „НИКЪДЕ" Най-краткият път до „никъде"
е до мис „ т р и поинтс" ( т р и т о ч ки) на брега на Гвинейския залив. „Три точки" е наречено това място от моряците, защото т у к се пресичат нулевият меридиан с ек-ватора и нулевата надморска височина.
КРИЛАТИТЕ КРАДЦИ Преди петнадесет години голе
ми прилепи се поселили по върховете на евкалипти в блатистите райони на запад от Кампала (Уганда). През това време столицата се разширявала и скоро дърветата се намерили в центъра на жилищни квартали. Всяка сутрин неговите жители се срещат с безпорядъка, предизвикан от крилат и т е нашественици. Улиците, покривите и т р о т о а р и т е са осеяни с останки от плодове манго. Освен това хиляди прилепи нанас я т огромни загуби на плантациите манго, като изяждат плодовете им. А когато върху клоните на дърво кацнат десетина прилепа, клоните не издържат и се чупят.
58
ЛЕСНО ЛИ Е ДА СИ ЛЕВАК За леваците и за десняците е
говорено и писано много. Писано е няколко пъти и в нашето списание. И все пак, въпросът и досега не е изяснен напълно. На какво се дължи предпочитанието на хората да пишат в повече от случаите с дясна ръка, да слушат с дясното ухо, да гледат с дясното око? На тези въпроси отговаря завеждащият катедрата по психиатрия при Ворошиловградския медицински и н с т и т у т професор Анатолий Чуприков.
— Не е лесно на леваците 8 този наш деснорък свят! Те често преживяват емоционално напрежение, неща като болест, получила името „декстрастрес" ( о т латински „декстра" — десен). Леваци са били Микеланджело, Лео-нардо да Винчи, Чарли Чаплин.
Това явление се дължи на асиметрията на човешкия мозък.
Съвременните изследователи са установили, че между лявото и дясното полукълбо на мозъка съществуват отчетливи различия. Всяко от полукълбата изпълнява специализирани функции. Лявото ръководи говора. При това двете полукълба живеят общ психически живот, но всеки път едното от тях действува по-активно.
Двигателната асиметрия в ръцете била забелязана най-напред в древността. Наскалните рисунки, древните фрески и папируси говорят, че на с т о души десняци се срещат 7—8 леваци. Тази цифра е близка и до съвременната.
Както се вижда от изследванията, при леваците по своему се изменят проявите при различните заболявания на централната нервна система. Всяка болест като че ли избира при леваците за проявите на заболяванията по-подходящо място, по-уязвима част от т я л о т о и мозъка на човека. Специално се е изяснило, че леваците, които страдат от шизофрения, по-трудно заболяват от нейните злокачествени форми. Изводите, направени при т о ва изследване от проф. А. Чуприков и Е. Гурова, макар да изглеждат чисто теоретични, са получили названието ФИЛАТ (ла-терална фазеотерапия). Слаби електроимпулси се изпращат в здравото полукълбо, създават в него повишена активност и го насочват към борба с болестта, съсредоточена в другата половина на мозъка. Така лекуват тревожните неврози, изразени депресии, временни влошавания в състоянието на психопатите.
А. Чуприков казва: „Уверен съм, че след време белезите „левак" и
„десняк" ще бъдат нанасяни в паспорта както кръвната група на човека. И ще се вземат под внимание при болести и професионална ориентация."
Виолета Айрапетянц също така изучава асиметрията на мозъка, но у децата. Понякога се случвало, че родителите на нейните пациенти се оплаквали от промяна в състоянието на детето. То изведнъж ставало раздразнително, избухливо, загубвало съня... Често се оказвало че това дете е левак и неприятностите с него започвали след обучението.
— Вземи лъжицата в дясната ръка!
— Колко пъти ти казвам да не вземаш молива в лявата ръка!
Майката изобщо не е лоша въз-питателка, но иска и нейното дете да бъде като всички.
Виолета Айрапетянц направила проучвания у децата. Изследвала 800 московски ученици. Между тях на възраст от 8 до 14години 10% били леваци, между 14 и 15 години тази цифра намалявала до 4,3%, а към 17—18 години — 3— 4% — колкото е при възрастните пациенти. Айрапетянц смята, че в случая от значение е навикът на средата и нейното въздействие. Понякога тази промяна се съпровожда с други прояви: заекване, нощно напикаване, кожни заболявания, бронхиална астма.
Айрапетянц твърди, че децата не трябва да се насилват да овладеят дясната ръка. Друг е въпросът, ако те сами пожелаят това.
По — нататък В. Айрапетянц смята, че леваците имат чисто човешки черти. Те са весели, емоционални, обичат шегите и веселбите;" някои от тях имат ярко въображение. Не са склонни към монотонна творческа работа. Между тях няма „дебелоглави".
КАРТИТЕ РАЗКРИВАТ ТАЙНА Американски геолози са привър
шили своята многогодишна работа по съставяне карта на магнитните аномалии в Съединените щати. В нейната основа са легнали с т о т и ц и едромащабни въздушни снимки, които дават възможност да бъде получена обща картина на строежа на земната кора на дълбочина до 12 мили. Ког а т о обработвали събраните данни, учените направили две неочаквани открития. Първо, оказало се, че централната част на Съединените щати се състои от две, а не от една литосферни плочи, както се смятало дотогава. Те са разделени с риф, дълъг 250 мили, който се простира от Южна Да-кота go Мисури. Второ, те успели да отбележат „шев", който пре
минава през Джорджия, Алабама и Мисисипи, „шев", който останал на м я с т о т о , където Северна Америка някога, по Всяка вероятност, се е съединявала с Африка.
И ПЯСЪКЪТ СТРОИ Всяка пролет на Хавайските
острови се развихря истинско бедствие: т у к пада огромно количество ситен пясък, прах. Де скоро се е смятало, че вятърът го носи от замърсения въздушен басейн над Лос Анжелес. Но неотдавнашни изследвания на учени опровергали това мнение. Оказало се, че прахът, който пада над Ха-ваите, идва от... китайските пустини. Ураганни ветрове, които духат т а м през пролетта, образуват огромни по размери облаци прах, които след това се пренасят от въздушните течения над Тихия океан и Аляска, и о т т а м — на юг. Този именно прах, според учените, в течение на хиляди години е образувал част от сушата на Хавайските острови.
БОРБА ЗА ЖИВОТ Ж и в о т ъ т на п т и ц и т е при усло
вията на съвременните градове ни дава поразителни примери за приспособяване на парнатите към цивилизацията. Известни са случаи, когато диви патици снасят яйца близо до кръстовки на железопътни линии. Орнитолози са намирали птичи гнезда върху стълбове за осветление. А оказва се, че има и гнездо в светофар! Транспортният шум, изгорелите газове, безкрайният поток от коли не пречат на малките птички да се излюпват. Но не е ясно защо п т и ц и т е предпочитат червената, а не жълтата или зелената светлина на светофара.
СЪКРОВИЩАТА НА САРМАТ-СКИТЕ ЦАРЕ
През миналата година в долното течение на Волга, недалеч от село Косика, Астраханска област, било о т к р и т о уникално древно погребение. Поразява пищността на погребалния обред, изобилието на златни предмети. Има масивни златни украшения, т о к и , ажурни златни гривни с емайл. Върху тях дори може да се видят сцени от чергарския живот. Има също масивни златни огърлици, малки фигурки на зверове и грифони.
В гробницата са намерени и конски съоръжения. Особено красиви са намерените сребърни съдове. Остава загадка защо между другите предмети има и старинни печати от халцедон, изображения на богове, царе и клинописи, к о и т о произхождат от Месопотамия от III хилядолетие пр.н.е. Как са попаднали в гробницата?
59
ОПРОВЕРГАНАТА АКСИОМА
Група съветски учени от Московския институт по химическа физика при Академията на науките на СССР начело с академик Н. С. Ениколопов неотдавна откри едно необикновено явление, което предизвика раждането на нов отрасъл на химията — ХИМИЯ НА ДЕФОРМАЦИОННИТЕ ПРОЦЕСИ.
Всеки, който разбира от химия, знае че твърдите вещества при обикновени условия не реагират помежду си.Техните молекули са ограничени в движението си и не могат да се срещнат, за да се осъществи реакцията. Това векове наред се смяташе за аксиома. Но аксиомата е опровергана. В лабораторията на академик Ениколопов твърдите вещества активно реагират помежду си. И още как реагират! Само трябва да се спазват условията — високото налягане да е съчетано с преплъз-ване (деформиращо изместване, усукване),
Експериментите с твърди вещества под налягане и преплъз-ване за пръв път се провеждат от известния американски физик Бриджмен в началото на 20-те години. Той изучава поведението на металите при високо налягане и усукване, като използва за тази цел специална наковалня. Бриджмен забелязва, че при тези условия твърдият метал се превръща в гъста пластична маса. Той при-учва и някои други физически промени при металите. По-късно включва в експериментите си и органични вещества. Забелязва, че някои от органичните вещества при високо налягане и преплъзване променят цвета си. За научните си резултати Бриджмен е удостоен в Нобелова награда за 1946 г.
1 Института по химическа физика в лабораторията на академик Ениколопов експериментите с твърди вещества под налягане и преплъзване се започнали преди около 20 години. Изследванията обхващат както неорганични, т а ка и органични вещества и се про
веждат в хидравлична преса, снабдена с наковалня на Бриджмен (получила името на нейния автор). Наковалнята, която има вид на два пресечени конуса, се поставя между плоскостите на преса и в нея се слагат различни твърди вещества. Наред с физическите промени в лабораторията бяха наблюдавани съвсем неочаквани химически процеси. Така беше. опровергана аксиомата за химическата пасивност на твърдите вещества. Особено интересни резултати бяха получени при полимеризацията на някои органични съединения.
Всеки знае какво значи органично стъкло. Този полимер се получава от безцветната течност с химическо наименование метил-метакрилат. Полимеризацията протича при загряване в присъствие на специални добавки за няколко десетки минути. В лабораторията на Ениколопов вземат охладен до твърдо състояние ме-тилметакрилат и го слагат под преса. Само няколко секунди налягане и преплъзване — и твърдото парче метилметакрилат се превръща в полиметилметакри-лат — познатато ни органично стъкло. Икономисва се не само време, но и енергия, скъпи добавки, катализатори. Сътрудниците на лабораторията неведнъж по-лимеризираха и такива вещества, които досега се смятаха за неспособни към полимеризация.
Но защо молекулите на твърдите вещества така неочаквано променят своя химически характер? На този въпрос все още няма окончателен отговор. Законите за механизма на химическите реакции в течна и газообразна среда са недостатъчни, за да обяснят процесите, които протичат в твърдите тела под въздействие на налягането в съчетание с преплъзване. Ефектът може би се дължи на факта, че механичната енергия, която се изразходва за налягането и преплъзването, се превръща в енергия на химическото взаимодействие. Под налягане
и преплъзване кристалната решетка се деформира, химическите връзки между молекулите се разкъсват. Молекулите получават възможност за нови контакти — за бързо химическо взаимодействие. Засега това обяснение все още е хипотеза.
фундаменталното откритие на съветските учени вече започва да намира практическо приложение в най-различни отрасли на промишлеността. Новите методи ще улеснят синтеза на такива вещества, които трудно реагират дори и в течно състояние. И такива, които изобщо не бива да се втечняват, тъй като в това агрегатно състояние се разлагат. Редица продукти, които сега се получават в присъствие на катализатор и висока температура, ще се произвеждат при стайна температура и без катализатор. Какви ли невероятни съединения ще бъдат получени с помощта на налягането и преплъзването! • Изкуствените диаманти днес
се получават от графит при налягане около 10 килобара и загряване до 1500 градуса. Учените смятат, че въз основа на открит и е т о ще бъде разработен метод, при който графитът ще премине в диамантноподобно състояние дори и при температура около 20 градуса, щом има налягане 2 килобара в съчетание с преплъзване.
В лабораторията е направено и още едно интересно наблюдение — смес аминокиселини под въздействие на налягане и преплъзване се превръща в пептиди. А те, както е известно, са елементарните звена, от които са построени белтъчините — тухлички на живата материя. Кой знае, може би в далечното минало животът се е зародил благодарение на подобни процеси — високо налягане, съчетано с деформиращо преплъзване? Навярно откритието ще допълни представите ни за произхода на живота на нашата планета.
НЕЛИ КАРАМАНЕВА
КРЪСТОСЛОВИЦА
ВОДОРАВНО: 1. Руски химик-органик (1837—1904). 11. Град във франция. 12. Система от норми на нравствено поведение. 13. Град в СССР. 14. Немски математик (1826—1866). 15. Съветски астроном (р. 1911). 16. Град в Белгия. 17. Бурен воден поток, примесен с камъни, пясък и др. 18. Американски изобретател (1847—1922). 19. Вид колоидна система, аерозол. 21. Английски физик (р. 1905). 22. Кръвоносен непулсиращ съд. 23. Белтъчно влакно, което се изприда от зеин и се втвърдява с разтвор на формалдехид. 25. Действуващо лице от операта "Консулът" от Джан-Карло Меноти. 26. Киселинни производни на анилина. 27. Органични съединения, получени чрез пиролиза на ацетон. 29. Съкратеното наименование на акустичен ом. 31. Оперета от Лехар. 33. Марка немски хладилници. 34. Помощна теорема за доказване на друга теорема. 36. Вид минерал. 38. Усъвършенствуван лък за изхвърляне на стрели чрез механизъм. 39. Град на о. Хонсю. 41. Лице, което завежда парична каса. 43. Държава в Азия. 44. Град в Перу.
45. Унгарски химик (1834—1908). 46. Племе, населяващо Огнена земя. 47. Кожна болест по главата. 49. френски физик (1791—1820). 50. Град в Иран. 51. Висок мъжки певчески глас. 53. Вид изкуствено влакно. 54. Град в Испания. 55. Органични съединения. 56. филт-руване на вода през чисто сребро с микрокристален строеж и голяма вътрешна повърхност.
ОТВЕСНО: 1. Унгарски физик (р. 1927). 2. Символични фигурки на богове. 3. Съперник. 4. Американски художник, писател, прогресивен обществен деец (1882— 1971). 5. Японски гимнастик от близкото минало. 6. Мастен тер-пенов алкохол, влизащ в състава на някои етерични масла. 7. Древното име на река Волга. 8. Подправка. 9. Продукт, който се образува на повърхността на металните слитъци при нагряването им в окислена атмосфера преди пластична деформация. 10. Безотточ-но солено езеро в Турция. 16. Химически елементи със специфични свойства, проводници на топлина и електричество. 18. Смолести борови трески, употребявани за осветление или за подпалка. 19.
Химически препарати за изсушаване зелените части на растенията. 20. Уред за измерване налягането на пара, газ, течност в затворено пространство. 21. френски живописец (1832—1883). 22. Изкуствено прокопана рекичка за напояване. 23. Минерал от клас хромати. 24. Вид двукорпусен кораб. 28. Холандски шахматист, бивш световен шампион. 30. Река във франция. 32. Полуостров 8 Индокитай. 35. Остров край Ирландия, 36. Италиански астроном (1884—1967). 37. Съцветие на лоза. 40. Опера от Рихард Щраус. 42. Подвижни части, прикрепени към
задната част на крилата на самолета. 46. Войсково поделение, натоварено със специална задача. 47. Унгарски етноараф, археолог и географ, работил в България (1829—1904). 48. Растение от рода на луковичните с бели ароматични цветове. 49. Огнеупорен съд за пренасяне и разливане на разтопен метал. 50. Марка швейцарски часовници. 51. Електрическа енергия, проведена през жица. 52. Единица мярка за яркост на осветена повърхност. 53. Немски физик (1866—1938).
ОГНЯН БОРИСОВ
61
ЗАДАЧИ
КОЯ Е БЪЛГАРСКАТА СМИСЛОВА КОРЕННА СРИЧКА В СЛЕДНИТЕ ЧУЖДИ ДУМИ?
1. Регуларен. 2. Регламент. 3. Реалаж. 4. Регулирам. 5. Регулатор. 6. Регулировчик. 7. Режим. 8. Директ е н . 9. Директор. 10. Директива. 11. Дирижабъл.
АНТИТЕЛА. Антителата са белтъци, които се образуват в no-висшите животински организми при условие, че в тях се внесат чужди белтъци (антигени). Антитела могат да се образуват не само по отношение на белтъците. Те се синтезират и когато в организма се внесат някои въглехидрати, или липиди, ако те влизат в състава на белтъчна молекула.
По състав антителата са много близки до гама -глобулините — един от видовете белтъци на кръвната плазма. За образуването им има едно много важно условие: антигенът трябва да се инжектира, тъй като ако се поеме през устата, храносмилателните ензими го разграждат.
Антителата притежават свойството да влизат в реакция с антигените и да изменят свойствата им. На тази основа се различават няколко групи антитела; антитоксини — те обезвреждат т о к сините; преципитини — обуславят преципитира-нето на бактериите (дават утайка при реакцията) и лизини — те обуславят лизирането (разтварянето) на бактериите и кръвните клетки.
КРИОСфЕРА. Криосферата е прекъсната и непостоянна по конфигурация обвивка на Земята в зоната на топлинното взаимодействие на атмосферата, хидросферата и литосферата. Характеризира се с отрицателни или нулеви температури. При криосферата водата като пара или течност, в свободно състояние или химически и физически свързана с други компоненти, обикновено е в твърда фаза (лед, сняг и др.).
В естествени условия различни примеси и разтворими вещества, а също и повърхностни сили и влияния могат да понижат точката на замръзване на водата. Тогава в границите на криосферата попада и течната й фаза (солените морски води, високонапорните пресни води под лед-никово покритие, преохладените капки вода в облаците и в мъглите).
Криосферата включва и безводните горни слоеве на почвата, и относително сухите въздушни маси с отрицателни температури, в к о и т о могат да се създадат условия за кондензация на вода и за образуването на твърдите й фази.
Криосферата се простира от най-горните пластове на земната кора до ниските слоеве на йо-носферата. Долната й граница достига максимална дълбочина под земната повърхност в Антарктида (4 км) и в Субарктика (1,5 км), но се изменя през сезоните. А горната й граница стига до 100 км над морското равнище в разредените слоеве на а т мосферата.
КОЕ Е ОБЩОТО ПОНЯТИЕ, КОЕТО СВЪРЗВА СЛЕДНИТЕ ЧУЖДИ Д У М И
1. Теза. 2. Тема. 3. Синтеза. 4. Хипотеза. Б. Епитет. 6. Протеза. 7, Аптека. 8. Библио-, пинако-, фоно-, дискотека.
МУТИЗЪМ. Това е заболяване, при което болният се отказва да общува говоримо с другите, без да има органически увреждания на говорния апарат. Обикновено м у т и з м ъ т се предизвиква от силна уплаха, от обида, конфликт, от непосилно желание. Наблюдава се главно в детска възраст. Мут и з м ъ т се проявява и при шизофренично и истерично болни.
Истеричният мутизъм обикновено е пълен: болният не произнася нито една дума, не влиза в устен к о н т а к т , но в същото време не се отказва от писмено общуване.
Способността на човека да говори изчезва внезапно и пак. така ненадейно се възвръща. При децата често се среща избирателен мутизъм: не отговарят в училище, а у дома и на двора се държ а т нормално. Или — не разговарят с един учител, а с друг к о н т а к т у в а т охотно.
М у т и з м ъ т има временен характер, с различна продължителност. Понякога продължава с години и задържа психическото развитие на детето. Лечението му се състои главно в отстраняване на травмиращите фактори, в общоукрепителни процедури и т . н .
Особена форма на мутизма е сурдомутизмът. Това е временно функционално нарушение на слуха и на говора. Среща се често във военно време като едно от проявленията на контузия. Обикновено слухът и говорът при него бързо се възстановяват, понякога дори и без специално лечение.
РАДИОБИОЛОГИЯ. Наука за действието на всички видове йонизиращи излъчвания върху живите организми и върху биосферата като цяло. Тя граничи с научните дисциплини, които изследват биологичното действие на електромагнитните вълни от инфрачервения, видимия и ултравиолетовия диапазон и на радиовълните от милиметровия и сантиметровия диапазон. Спецификата на радиобиологията се поражда от голямата енергия на квантите и частиците (а-частици, електрони, позитрони, протони, неутрони и др.) и от способн о с т т а им да проникват в дълбочина на облъчвания обект. Като проникват в него, те въздействуват на всички негови структури.
Изследванията в областта на радиобиологията се използуват в лъчевата терапия на злокачествени тумори, разработени са методи за лечение на лъчевата болест. Йонизиращите излъчвания се прилагат и в борбата със селскостопански растения (радиационна селекция), за повишаване на добивите чрез предпосевно облъчване на семената, за продължаване срока на съхранение на селско-
ЕНЦИКЛОПЕДИЯ „КОСМОС"
62
стопански суровини, за лъчева стерилизация на медицински препарати.
Данните на космическата радиобиология са не обходими, за да се прогнозира и осигури безопасн о с т т а на полетите в Космоса. А много о т к р и т и я на радиобиологията обогатяват знанията за общи-те закони на живота.
Кова са създадени светофарите?
Светофарите не са ново изобретение, те не са се появили заедно със съвременния високоме-ханизиран транспорт, а доста по-рано.
Първият светофар е инсталиран от железопътния техник Й. П. Найт през 1888 година пред английския парламент. Светофарът бил с две подвижни „ръце". снабден бил с червена и зелена газова лампа за през нощта. Но т о зи светофар не е просъществувал дълго. Той скоро експлодирал, като при това един полицай станал жертва.
Отварачка за консерви Консервните кутии и отварач-
к и т е за консерви не са о т к р и т и от едно и също лице. Отварач-ките са изобретени по-късно. Най-напред били консервирани да-финови листа! Отварянето на кут и я т а не било много трудно. Необходими били само чук и нож.
Първата отварачка се появява през 1885 година в един каталог за снабдители на войската. А цивилните продължили да отварят консервите дълго време както по-рано.
Отговор на: КОЯ Е БЪЛГАРСКАТА СМИСЛОВА КОРЕННА СРИЧКА?
Тя е прав-= лат. рег-, рект-. 1. Правилен. 2. Правилник. 3. Оправяне. 4. Оправям. 5. Устройство за правилна работа на апарат, машина. 6 Оправач на уличното движение. 7. Сбор от правила за работа или живеене и хранене. 8- Направо (идващ), прав. 9. Управител на предприятие, училище. 10. Направление за действие. 11. Управляем балон.
Отговор на: КОЕ Е ОБЩОТО ПОНЯТИЕ, КОЕТО СВЪРЗВА СЛЕДНИТЕ ЧУЖДИ ДУМИ?
То е ПОСТАВЯМ: (ОТ ГРЪЦКИ) 1. Основно поставена мисъл. 2. Поставена задача, мотив. 3. Поставяне заедно. 4. Предположение. 5. Определение, поставено до съществително. 6. Нещо, поставено пред или заместващо. 7. Място, където са поставени лекарства, или по-точно заведение, което отделя (апо-= отделяне) от склада лекарства и други стоки. 8, В посочените двойни думи т е к а — = място, където са поставени (т.е. склад, шкаф) книги, картини, звукозаписи.
АСЕН ФИЛИПОВ
И ТЕЛЕВИЗОР НА ДОИЗЖИВЯВАНЕ Нещата се развиваха с такава бързина, че дори
Стрезов, който се намираше на перона на гарата, не можа бързо да се ориентира. Както твърдеше потърпевшата, някакъв мъж я блъснал.
— Може и без да иска да го стори — говореше на всеослушание жената, — но това не го оневинява.
— Нали се извини — ехидно подметна скрит зад неколцина широки рамене младеж.
— Какво к а т о се извини! — не се предаваше жената. — Аз такива извинения не приемам! ч
Беше готова да излее водопад от хули, когато нещо я накара да вдигне безпомощно ръце:
— Няма ми чантата — примирено съобщи тя и в погледа й се изписа безпомощност.
— Каква чанта? — помъчи се да внесе яснота Стрезов.
— Чанта като чанта! — по неведоми пътища жената отново бе възвърнала бойкия си дух. — Какво ли нямаше вътре. Пари, бонове, ключове...
Младежът подръпна козирката на каскета и побърза да се отдалечи. Явно, случаят придобиваше нов обрат, а на него най-малко от всичко му се искаше да дава свидетелски показания. Стрезов
63
„ТАНЦУВАЩИТЕ ЧОВЕЧЕТА"
Шифрованият текст на бележката, както твърди Стрезов, наистина няма нищо общо с кражбата Шифрована е формулата на един от начините за получаване на амоняк.
ОТГОВОРИ НА КРЪСТОСЛОВИЦАТА ОТ БР. 3
също реши, че най-удачно е да си тръгне, като остави жената да довърши разказа си пред появилия се лейтенант от транспортната милиция. По-скоро по навик потърси с очи младежа. Видя го някъде напред към изхода, пъхнал ръце в джобовете, подсвиркващ нехайно с уста. Също толкова механично Стрезов тръгна след него. Проследи го по уличката, изчака го, докато си купи цигари от будката, и продължи на прилично разстояние след него. Вече бе готов да се откаже от разходката, когато младежът застана пред четириетажна кооперация, огледа я от горе до долу и обратно, сякаш си водеше статистика за броя на осветените помещения, и се шмугна в съседното дворче. Като последно го видя да рита с крак входната врата на занемарена, оставена сякаш на доизживяване къщичка.
Стрезов не можеше да се възползува от примера му и предпочете да позвъни.
— Кой — чу се пресипнал мъжки глас след не особено кратка пауза.
— Свой — отговори в рима Стрезов и подбутна с крак вратата.
Вероятно точно толкова й беше нужно, защото със скърцане се отвори. Сега Стрезов беше лице с лице срещу домакина.
— По-леко. Ще я откачиш от пантите — това беше no-скоро констатация, отколкото неодобрение от страна на домакина. — Тук всичко е на доизживяване.
Стрезов така и не разбра какво другият имаше предвид — себе си, къщичката, разхвърляните 8 коридорчето вехтории, или всичко взето заедно. Доколкото бе възможно, Стрезов се помъчи да заобиколи постлания на земята вестник с насипана за котките варена риба. В стаичката завари младежа, все още с каскет на главата, да наднича през сваления заден капак на телевизора.
— Готово — съобщи тържествуващо той, сякаш Стрезов живо се вълнуваше от поправката на телевизора. — Изгоряла е лампата. Добре че имам друга да я заменя.
Ако трябва да сме откровени, Стрезов почти нищо не разбираше от поправка на телевизори, но това не му попречи да изслуша с всезнаещ вид обясненията на младежа:
— Едва влезнах през вратата, и образът се замота, заусуква се на фльонга и фю-ют — младе-
жът подсвирна с уста. — Край! Помислих, че е изгорял кинескопът, но се оказа лампата.
— Цял ден го гледам без прекъсване... боли ме гърлото, та... — за доказателство домакинът се изкашля сухо и пресипнало. — Точно преди мача да вземе да се развали!
— Не сте го измислили както трябва — Стрезов прецени, че е крайно време да се легитимира. — Не умеете да лъжете!
Но явно те не обърнаха внимание на думите му. Когато Стрезов ги заведе при следователя на гарата, жената все още беше т а м и даваше показания.
— Този беше! — посочи тя възрастния. — Но аз само я блъснах, без да искам. Колкото
за чантата... Стрезов не успя да се въздържи да не се засмее. Как Стрезов се досети, че двамата лъжат?
КОСМОС — научно-художестввно списание за юноши. Година XXIV. Брой 4/1985
Издание на ЦК на ДКМС.
Главен редактор СТЕФАН ДИЧЕВ
Зам. гл. редактор д-р СВЕТОСЛАВ СЛАВЧЕВ Отговорен секретар МАГДАЛЕНА ИСАЕВА Редактори: ЛИДИЯ СИМЕОНОВА, инж. ЙОРДАН КОСТОВ. АЛЕКСАНДЪР ПЕЕВ. Художник ГЕОРГИ ПЕНЧЕВ
Техн. редактор СТЕФКА ДОЙЧИНОВА. Секретар и коректор ЕМИЛИЯ САРАФОВА
РЕДАКЦИОНЕН СЪВЕТ Проф. д-р АНАСТАС ТОТЕВ — икономист, проф. ВЕЛИЗАР ВЕЛКОВ — историк, д-р ДИМИТЪР ПЕЕВ — журналист, ст.н.с.канд. биол. науки ДИМО БОЖКОВ, ст.н.с.каид. техи. науки ЕМИЛ СТРАХИЛОВ, чл.кор. проф. КАЛЧО МАРКОВ — микробиолог, инж. НИКОЛА ЧУПАРОВ — машинен инженер, д-р ПАВЕЛ
БЪЧВАРОВ — лекар, проф. РАЗУМ АНДРЕЙЧИН — физик, ХРИСТО ТИЛЕВ — географ.
АДРЕС НА РЕДАКЦИЯТА: — София. бул. „Ленин" 47. IV етаж. тел. 44-14-74. Ръкописи не се връщат. Годишен абонамент 4,80. Цена на отделен брой 0,50 лв. Дадено за печат 20.III.1985 а. Излязла на 20. V.1985
формат 60x90/8. ПК „Георги Димитров" — София. Печатни коли 8. Тираж 195 000 Пор. 1511
64