Post on 03-Aug-2020
Отглеждане на печурка
Мицел ООД
Принципна схема
Суровини АнализиПредварителна
Обработка
• Разбъркване
• Поддържане на температура
• Влага
• Съдържание на кислород
Първа фаза -ферментация
• поддържане на температура
• съдържание на кислород
Втора фаза –пастьоризация
посткомпостиране
• посев
• инкубиране
Трета фаза
• покриване
• темпратура
• влага
• Въглероден двуокисОтглеждане
1. Слама пшеничена
2. Птичи тор
3. Гипс
4. Вода
5. Използване на допълнителни инградиенти
Слама пшеничена
Слама пшениченаНарязване
Суровини АнализиПредварителна
Обработка
Птичи тор – прахообразн + гипс
Дозираща линия
1. Проверка качеството на сламата
2. Анализ на тора за азот и влага
Малка инсталация за компост
Примерни рецепти и изчисления
Цел: Крайна валга – 75-78 %
Тотален азот - 1.65 – 1.7 % към сухо вещество
Количество
Q [kg]
Влага
W [%]
Сухо в-
во
T %
Тотал.
С.в-во
Tc[kg]
Т.Аз
от
N [%]
Общо
Nт[kg]
слама 1000 10 90 900 0.5 4.5
Птичи тор 850 30 70 595 3.5 20,825
Гипс 50
1495 25,325
N%=1,69
Теория на ферментацията: Фаза1Развитие на мезо и термофилни аеробни микроорганизми. Основно
уравнение на разграждане (C6H10O5)n+6O2=(C6H10O5)n-1+6CO2+5H2O ,
(хидролиза на въглехидратите – целулоза , хемицелулоза , лигнини и др. До
монозахариди, дизахариди и по-ниско молекулни полизахариди) . Процеса е
екзотермичен.
Цели: Частично разграждане на въглеродният източник, точни физико-
химични свойства, структура, съотношение C:N, влага, рН , получаване на
подходяща микрофлора.
Начални условия: Качествени суровини
Точно подбрана рецепта
Влага в оптималните граници
Отлично смесване
Поддържащи условия: температура
Кислород
Влага
Хомогенизиране
•Разбъркване
•Поддържане на температура
•Влага
•Съдържание на кислород
Първа фаза -ферментация
Първа фаза -фермнтация
• Разбъркване
• Поддържане на температура
• Влага
• Съдържание на кислород
Първа фаза -ферментация
Аериращ под
Бункерно компостиранеБункерно компостиране
Хопер с глава за пълнене
Хопер – система за разбъркване
Хопер – система за разбъркване
Проблеми:- некачествена слама (загнила), некачесвен тор ( престоял, ниско
съдържание на азот – високо съдържание на баластни вещества, лоша
микрофлора)
- липса на анализи на азотно съдържание и влага на компонентите.
- лошо поддържане на температурата – зони на прегряване –води до
химично окисление и нежелани реакции между аминокиселини и захари ,
промяна на микрофлората
- зони на ниско съдържание на кислород – анаеробни процеси водещи до
отделяне на сероводородни съединения, метан и др. промяна на
микрофлората
- не достатъчно и качествено хомогенизиране- лоша структура, зони на
различни от оптималните съдържания на азот и влага.
Решения: Подробни описания на машини и съоръжения както и
методи за контрол на процеса са описани в подробната версия на
технологията.
подгряване ( обикновенно става естествено ) с определена скорост ( градуси / час) нормално е 25 – 30 часа 1.0 -2.0 СО/ час
задържане ( активиране на полезна микрофлора ) – използва се ако първа фаза е протекла при по-висока температура – може да се елиминира или компенсира с по-малка скорост на подгряване.
загряване с определена скорост , продължение на първа т.1
пастьоризация – много важна 57-60ОС време 4-6 часа
охлаждане с определна скорост ( градус /час) най добрата 1ОС на час
задържане ( посткомпостиране – развитие на полезна микрофлора) -47-50 от 4 до 5 дни
окончателно охлаждане с продухване за премахване на остатъчен амоняк -25 ОС
• поддържане на температура
• съдържание на кислород
Втора фаза –пастьоризация
посткомпостиране
25
30
35
40
45
50
55
60
0 2 4 6 8 10
Т С
Фаза 2
Теория
Запазване на полезната микрофлора. Унищожаване на конкурентната
микрофлора и други зарази чрез пастьоризация, , конвертиране на
хранителни вещества в протеини (селективност на компоста)
подходящи за растежа и плододаването на гъбния мицел.
Начални условия: Качествен компост от Първа фаза
Подходяща камера с точно определени
параметри за осъществяване на процеса
Правилно напълване на камерата
Поддържащи условия: температура
Кислород
подходящ дебит и налягане на въздуха
(170-250 м3/час/тон)
Рмин- 2100 Pa
1. Липса на каквато и да е миризма на амоняк. Крезил оранжевият тест
трябва да покаже липса на амоняк .Амоняк не по-вече от 10 ррм.
2. рН не по-високо от 7.8 за предпочитане 7.5
3. Сламата трябва да има шоколадов кафяв цвят, задъжително наличие
на актиномицети
4. Компоста трябва да е мек и лесно разрохващ се , без наличието на
сплъстявания и буци
5. Влага за компост на база конски тор – 64-66%, за синтетичен компост
67-68 %
6. Тотален азот по-Киелдал 2.0 – 2.3 %
7. Съотношение на С:N e 17:1
8. Липса на миризма на суров тор, миризмата трябва да е леко свежа с
лек мирис на сладко
Характеристика на компоста
1. Геометрия на камерата
2. Изолация
3. Аериращ под – материали и схема на монтаж.
4. Необходими материали за построяването
5. Вентилатор- подбор и метод за монтирането му
6. Контролни датчици и управление на процеса
7. Стерилност
Решения: Подробни описания на машини и съоръжения както и
методи за контрол на процеса са описани в подробната версия на
технологията.
Посева се извършва при стерилни условия
Посевен материал 7-10 л мицел на тон компост
За предпочитане с машина ( в България става
ръчно)
Инкубиране или трета фаза
- темература на компоста 24-25 С
- въздушна влага 95-98 %
- проветряване не е необходимо
Посев и инкубиране
Машина за пълнене на
торбиБлок машина
Машина за пълнене и изпразване на гъбарник както и за поставяне на покривка с възможност за САС метод
Гъбарници
Геометрия на гъбарниците
Изолация и материали за построяването
Монтиране на стелажи – подбор геометрия
Ръчно или машинно зареждане и изпразване
Климатична инсталания -
- Температура
- Въздушна влага
- Контрол на въглероден двуокис чрез проветряване
Енергийно стопанство – отоплителна и охлаждаща
система
Поливаща система
Ръчно или машинно бране
Ръчно или машинно покриване и рошене на покривката
1.Инкубиране, (ако се ползва трета основна фаза този процес се елиминира, но ние трябва
да го имаме тъй като в България се използва и то основно)
темп -24 C в компоста , влага на въздуха 95-100 % , СО2- 5000-1000, без свеж въздух, време – 15
дни
2. Покриване и навлизане на мицела в покривката( Casing colonization).
темп -24 C в компоста , влага на въздуха 95-100 % , СО2- 5000-10000, без свеж въздух, време –
10-12 дни
3. Инициализиране на плододаване (Pinhead initiation).
Постепенно охлаждане до темп. На комп. – 18-21 C , темп. на въздуха 16-18 C, влага
на въздуха 95-100 %, СО2 – макс. 1000 ррм.
4. Плододаване първа вълна (mushroom crop first flush ).
Постепенно охлаждане до темп. На комп. – 18-21 C , темп на въздуха 16-18C , влага
на въздуха 85-90 % СО2 – макс. 1000 ррм.
5. Възстановяване на вегатитивната активност на мицела.
Постепенно повишаване темп на компоста – 23 C , темп на въздуха 19 C, влага на въздуха 85-90
% ,СО2 – макс. 1000 ррм.
6 . Инициализиране на плододаване втора вълна (Pinhead initiation for second flush).
Постепенно охлаждане до темп на комп – 18-21C темп на въздуха 16-18 C ,влага на
въздуха 95-100 %, СО2 – макс. 1000 ррм.
7. Плододаване втора вълна (mushroom crop second flush ).
Постепенно охлаждане до темп на комп – 18-21C темп на въздуха 16-18 C, влага на въздуха 85-90
% СО2 – макс. 1000 ррм.
8. Възтоновяване на вегатитивната активност на мицела.
Постепенно повишаване темп на компоста – 23 темп на въздуха 19 C, влага на въздуха 85-90 %
СО2 – макс. 1000 ррм.
9. Инициализиране на плододаване трета вълна (Pinhead initiation )
Постепенно охлаждане до темп на компоста – 18-21C, темп на въздуха -16-18 C ,влага на въздуха
95-100 %, СО2 – макс. 1000 ррм.
Кратко описание на технологията на отглеждане
Графика на технологията на отглеждане
Малко тоерия за покривката
Влага на покривката и параметри на плодообразуване
Решаващ и най-важният момент за получаване на отличен добив е периодът на първоначално
плодообразуване, който предшества беритбеният период.
Много от гъбопроизводителите подценяват този етап по една или друга причина. Оформянето на
нормална първа вълна от плододаването зависи от четири фактора: влага в покривката , относителна
влажност на въздуха, въздушна и компостна темература в гъбарника и чист въздух със съдържание на СО2
под 0.1 %. Това е описано и в книгата на Ранчева , но без точни обяснения.
Първата и втората вълна трябва да дадат 70-75 % от тоталният добив. При начална грешна
стратегия и слаба първa вълна загубите не могат да се компенсират със следващите вълни – мицела вече е
изразходвал хринителни вещества неефективно, с времето остарява, а в компоста се развива паралелно и
конкурентна микрофлора – всички тези фактори са необратими . Резултата - понижен краен добив.
Влага на покривката и морфология на растеж на мицела .
Първоначалната влага на покривката има директен ефект при развитието на мицела в покривката .
Харектеристиката на мицела се определя само и единствено от влагата.
1.При оптимална влага 70-75 % , РН – 7,0 – 7,5 - добра влагозадържаща структура , пастьоризиран
или хим.обработен . Мицела расте с финни хифи задължително разклонени с тенденция за леко
образуване на тънки нишки
2.При суха покривка мицела се характерезира с отсъствие на ризоморфност. Когато мицела расте
във вид на памук много фин , капилярен мицел – термина се определя като отсъствие на
ризоморфност тоест мицелиране и безплодие. Този фин мицел може бързо да обхване цялата
покривка , след което тя започва да се втвърдява. ( този феномен е описан от Ранчева както и
евентуални действия – така че няма да го дообясняваме) – надупчване и бързо донамокряне в краен
случай и повторно разрошване. – драстично влияе на добива
3. При мокра покривка мицела расте груб и нишковиден с много малко разклонения и слаба
капилярност ( Мицела е ризоморфен но достъпа до хранителните вещества е ограничен) . Мицела
расте по-бавно от нормалното и рядък пръснат има участъци на не обхаваната покривка. Често
мократа покривка се просмуква в субстрата и образува мокри клинове които инхибират бъдещият
растеж на мицела и са потенциална зараза на торбата . При подсушаване на покривката евентуално
може да се реактивира, Драстично влияе върху добива.
4. Дебелина на покривката и нейното влияние – нормалната покривка трябва да бъде 4,5-5,5 см.
Покривката трябва да бъде с еднаква дебелина .
5. При по-тънка покривка се получават по-ситни гъби – добива е по нисък част от гъбите не
порастват и умират .
6. При по-дебела от нормалното по-малко на брой и по едра гъба – добива е по-нисък
7. При полагане на покривката никога не трябва да се претупва – нарушава се въздушно
газовият обмен.
8. РН на покривката трябва да бъде 7-7.5 винаги го проверявайте особено като използвате торф –
той има под 7 и буферирането му е от съществено значение
9. Капациет на влаго въздушно съдържание – ако използвате нови добавки и материали за
покривка – задължително ги изследвайте. Тези параметри както и тенденцията за образуване на
повърхностна коричка - която е нежелателна
10. Като най- популярен термин - връщане или пресичане на мицела: това е процедура за
образуване на плодни тела. Това глобално влияе на бъдещият и краен добив от единица компост.
Съчетанието на факторите :
- относителна влажност на въздуха,
- въздушна и компостна темература в гъбарника ,
- чист въздух с цел поддържане на СО2 под 0.1 %.
- Допълнително поливане съчетано с рошене са абсолютно важни и критични парамери – повечето
производители нямат измервателните уреди и възможности за контрол на всички тези параметри , в стремежа
си да отглеждат в различните сезони от есента и пролетта те често не ги спазват
Климатична инсталация и контрол
Охлаждаща система - чилър Контролер за управление
Котел за отопление Климатична система
Съвременен гъбарник Поливна система
Подробни описания на машини и съоръжения както и
методи за контрол на процеса са описани в
подробната версия на технологията.
Както и решения за оптимизация на съществуващи
сгради , машини и съоръжения.
Цената за получаване на информацията е по
договаряне .