ПРОГРАМА ЗА ПОДКРЕПА НА НПО В БЪЛГАРИЯ ПО ФИНАНСОВИЯ МЕХАНИЗЪМ НА ЕИП 2009-2014 Г.

ОБЩЕСТВЕНА И ЮРИДИЧЕСКА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ГРАЖДАНИТЕ

КАТО ПАЦИЕНТИ

ПРАВНА РАМКА НА ЗАЩИТАТА

• В КРБ;• В Закон за здравето;• В Закон за защита от дискриминация;• В Конвенция за правата на хората с

увреждания;• В Европейска социална харта

(ревизирана);• В Харта на основните права в ЕС;• В Европейска харта за правата на

пациента;• В Международен пакт за икономически,

социални и културни права’• В ЗЗО;• В наредби на МЗ

ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО

Чл. 84, ал.1 – Пациент е всяко лице, което е потърсило или на което се оказва медицинска помощ.

ПРАВА НА ПАЦИЕНТА (чл.86) зачитане на гражданските, политическите,

икономическите, социалните, културните и религиозните му права;

грижи от общността, в която живее; достъпна и качествена здравна помощ; повече от едно медицинско становище относно

диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; защита на данните, отнасящи се до неговото

здравословно състояние; възнаграждение за работата, която извършва, еднакво

с това, което получава, ако не е болен; запознаване на достъпен език с неговите права и

задължения;

ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение;

здравна профилактика и рехабилитация; сигурност и безопасност на диагностичните и

лечебните процедури, провеждани по време на лечението му;

достъп до модерни методи на лечение; предотвратяване на болката и страданието по време

на лечението му, доколкото е възможно; достъп до медицинската документация, свързана със

здравословното му състояние.

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ЛЕКУВАЩИЯ ЛЕКАР (чл.92) за здравословното състояние на пациента и

необходимостта от лечение; за заболяването, по повод на което е потърсил здравна

помощ, и неговата прогноза; за планираните профилактични, диагностични,

лечебни и рехабилитационни дейности, както и рисковете, свързани с тях;

за диагностичните и терапевтичните алтернативи; за името, длъжността и специалността на лицата,

които участват в диагностично-лечебния процес.Пациентът има право да откаже да бъде

информиран, освен в случаите, когато здравословното му състояние застрашава здравето на други лица.

ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ (чл.88)За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, относно:1. диагнозата и характера на заболяването;2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата;3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства;4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение.

ПРАВА ПРИ ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ: да бъде посещаван от личния си лекар и от

специалиста, издал направлението за хоспитализация;

на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от НЗОК или от държавния бюджет;

да приема или да отказва посетители; да ползва услугите на психотерапевт, юрист и

свещенослужител; на образование и достъп до занимания, отговарящи на

неговите социални, религиозни и културни потребности;

да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ.

ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ Чл.4, ал.1 – Забранена е всяка пряка или непряка

дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Чл.6, ал.1 – Забраната за дискриминация действа спрямо всички при упражняването и защитата на предвидените в Конституцията и законите на Република България права и свободи.

Специална закрила в чл.7 от закона:- за лица с увреждания;- за бременни жени, жени в напреднал етап на лечение ин-витро и майки, установена със закон. Чл.2. Целта на закона е да осигури на всяко лице

правото на:- равенство пред закона;- равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот;- ефективна защита срещу дискриминацията. Чл.37, ал.1 – Не се допуска отказ от предоставяне на

стоки или услуги, както и предоставянето на стоки или услуги от по-ниско качество или при по-неблагоприятни условия, на основата на признаците по чл.4, ал.1.

ЗАКОН ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ

"Увреждане" е всяка загуба или нарушаване в анатомичната структура, във физиологията или в психиката на даден индивид.

"Човек с трайно увреждане" е лице, което в резултат на анатомично, физиологично или психическо увреждане е с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек, и за което органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена работоспособност или са определили вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто.

Чл.15, ал.1 – Хората с трайни увреждания имат право на медицинска и социална рехабилитация.

Ал.2 – Медицинската рехабилитация е лечебна дейност, осъществявана от мултидисциплинарни екипи при условията и по реда на Закона за лечебните заведения и на Закона за здравното осигуряване, която включва:

поддържаща медикаментозна терапия; физикална терапия; говорна и зрителна терапия; кинезитерапия; ерготерапия; психотерапия; трудово лечение; назначаване на помощни средства, приспособления и

съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания.

Чл.42, ал.1 – Хората с трайни увреждания имат право на финансова подкрепа в зависимост от индивидуалните им потребности, установени в социалната оценка, за ползване на:

- транспортни услуги;- информационни и телекомуникационни услуги;- обучение;- балнеолечение и рехабилитационни услуги;- достъпна информация;- наем на общинско жилище;- диетично хранене и лекарствени продукти. Ал.2 – финансовата подкрепа съставлява добавка,

допълваща собствените доходи и предназначена за покриване на допълнителни разходи за съответните индивидуални потребности на лицето.

ЕВРОПЕЙСКА СОЦИАЛНА ХАРТА (РЕВИЗИРАНА)

Всеки има право да се ползва от мерки, съдействащи му да постигне възможно най-добро здравословно състояние.

Член Е – Упражняването на правата по тази харта следва да бъде осигурено без дискриминация на каквато и да било основа, като раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национална принадлежност или социален произход, здравословно състояние, връзка с дадено национално малцинство, рождение или друго състояние.

ХАРТА НА ОСНОВНИТЕ ПРАВА НА ЕС Член 35. Закрила на здравето

Всеки има право на достъп до здравна профилактика и да ползва медицински грижи при условията, установени от националните законодателства и практики. При определянето и осъществяването на всички политики и действия на Съюза се осигурява висока степен на закрила на човешкото здраве.

ЕВРОПЕЙСКА ХАРТА ЗА ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТИТЕ

Право на превантивни мерки; Право на достъп; Право на информация; Право на съгласие; Право на свободен избор; Право на тайна и конфиденциалност; Право на уважение към времето на пациента; Право на спазване на стандартите за качество; Право на безопасност; Право на иновации; Право на избягване на ненужно страдание и болка; Право на индивидуално лечение; Право на жалване; Право на обезщетение.

ИНСТИТУЦИОНАЛНА ОТГОВОРНОСТ Според Закон за здравето:

- МС – относно държавната здравна политика;- Министъра на здравеопазването – за

управлението и контрола на националната система по здравеопазване;

- РЦЗ;- НЗОК

ОБЩЕСТВЕНА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТИТЕ

Обществен съвет по правата на пациента към министъра на здравеопазването;

Представителни организации за защита правата на пациентите.

СЪДЕБНА ПРАКТИКАРешение № 348 от 11.01.2011 г. по адм. д. № 8399/2010

г., ІІІ отд. на ВАСПроизводството е образувано по:

- касационна жалба на МЗ против решение № 885 от 12.04.2010 г., постановено по адм. д. № 4149 по описа за 2007 г. на Административен съд- София град, в частта му с която касационният жалоподател е осъден да заплати на А.Б.А. от гр. София обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл.1 от ЗОДОВ, в размер на 100 000 лв., причинени от незаконосъобразно бездействие на министъра на здравопазването да изпълни задължение, произтичащо от разпоредбата на чл.3 от Наредба № 34/2005, а именно да осигури необходим за лечение и диагностика лекарствен продукт - радиокативен йод 131.

- касационна жалба от А.Б.А., която обжалва отхвърлената част от претенцията й за 200 000 лв. неимуществени вреди над уважената от 100 000 лв. Обосновава се с вредите върху здравето и личността й от незаконосъобразното бездействие на административния орган, задължен по Наредба № 12/2003 г.

Фактически състав на спораИщцата страда от заболяване – карцином на щитовидната жлеза, за лечение на което първоначално е било проведена оперативна интервения в Клиника по ендокринна хихургия на УСБАЛЕ София, а впоследствие лечението е продължило чрез радио-йод терапия. Първата процедура с радиоактивен изотоп йод 131 е била проведена през месец октомври 2006 г., но след месец ноември 2006 г. и до момента на предявяване на иска този лекарствен продукт липсва.Твърди, че липсата на това средство за лечение и липсата на заместващо лечение за предотвратяване на разпространението на ракови клетки поставя в риск живота и здравето й, т.к. може да доведе до рецидив на онкологичното заболяване. Липсата на необходимото й лечение поради бездействие на министъра на здравеопазването да осигури необходимото й лечебно средство й причинява влошаване на здравословното състояние, непълноценност, физически и морални болки и страдания.

Установено: Осигуреното количество йод 131 за 2006 г. и 2007 г. е било

недостатъчно, като за лечебното заведение, в което е провеждано лечение на ищцата - Клиника по радиология СБАЛО за 2006 г. са били осигурени 33 бр. лечебни дози при лекувани 52 души, а за 2007 г. - осигурени 37 бр. дози радиоактивен йод - при лекувани 75 души.

Пациентите, за които не е достигнал радиоактивният йод са провели лечението си като са го закупили със свои средства. Ищцата също сама е осигурила необходимото й количество изотоп чрез закупуването му с фактура от 08.05.2007 г.

За 2007 г. доставките на лечебното средство са започнали едва през юли 2007 г.;

Налице е причинно-следствена връзка между установеното бездействие и увреждането. Започналото лечение на ищцата не е било довършено единствено по причина на липса на необходимия за лечението йод 131, наличието на който зависи изцяло от органа, овластен да ги осигури - министъра на здравеопазването.

Нарушени норми на приложимото законодателство: За министъра на здравеопазването е налице

задължение, произтичащо от чл.82, ал.1, т.8 от Закон за здравето и нормата на чл.3 от Наредба №12/2003 г. да осигури необходимото количество радиоактивен йод – лечебни и диагностични дози, което по отношение на ищцата не е било изпълнено;

За министъра на здравеопазването съществува задължение да определи реда за заплащане на лечението на българските граждани за заболявания, а в случая и на злокачествените заболявания – чл.2, ал.1, т.1 от Наредба №34/2005 г., извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, със средства от републиканския бюджет.

Като централен едноличен орган на изпълнителната власт министърът на здравеопазването е подчинен на конституционното задължение да спазва Конституцията и законите и носи отговорност за своите действия – чл.108, ал.3, изр. второ от КРБ;

Правото на ищцата на безплатно лечение, което следва да бъде навременно и адекватно /иначе не би било лечение/ е гарантирано не само от горните норми, а се основава и на чл.52, ал.2 от КРБ. То произтича директно и пряко от нормата на чл.35 на Хартата на основните права на ЕС, на която се подчинява и управлението на здравните услуги и медицинските грижи на държавите-членки и нейните органи съгласно чл.168, §7 от Договора за функциониране на Европейския съюз /предишен чл.152 от ДЕО/.

С решението: Отхвърлена касационната жалба на МЗ и

потвърдено решението на първоинстанционния съд;

Отхвърлена касационната претенция на А.Б.А. и потвърдено решението на първоинстанционния съд.

Решение № 58 от 14.04.2009 г. на КЗДПодаден сигнал от председателя на УС на «Сдружение на родители на деца, страдащи от фенилкетонурия(ФКУ), други наследствени и обменни заболявания».

Изложение:ФКУ е генетично обменно заболяване, при което в човешкия организъм от раждането липсва определен ензим, разграждащ в пълнота белтъчините. При поемането на ежедневна храна в организма се натрупва фенилаланин. Този дисбаланс блокира работата на нервната система със съответните отрицателни последици: физическо и умствено изоставане, гърчове, агресия, автоагресия и др. Сочи се, че процесът е необратим, ако не се предприемат мерки – безбелтъчна диета с прием на аминокиселини, минерали, витамини и други химични елементи.

Необходима е и особена грижа за жените с ФКУ, намиращи се във фертилна възраст, които за да не увредят плода си следва да зачеват, износват, раждат и кърмят при поддържане на ниски стойности на фенилаланина в кръвта, без с това да лишават организма си от останалите вещества, необходими за нормалното развитие на плода.

Искане:Да се установяви наличие на дискриминация по

признаците «възраст» и «пол» спрямо пациентите с ФКУ над 18-годишна възраст, включително и спрямо жените във фертилна възраст с ФКУ в България.

Ответни страни:МЗ и НЗОК

Приложимо законодателство: Чл.6, ал.1; чл.45, ал.1, т.11 и т.12 от ЗЗО; Чл.45, ал.3 от ЗЗО: «Министърът на здравеопазването

определя с наредба списък на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели напълно или частично»;

Наредба №38 от 16.11.2004 г.: «Списъкът на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели напълно или частично, се определя съгласно приложението»;

Чл.55, ал.2, т.7 от ЗЗО: «НРД съдържа: ........; 7. списъците с медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели и цените, по които НЗОК напълно или частично ги заплаща, условията за предписването и получаване на лекарствата, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели»;

Чл.14, ал.1 от Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина – «Лекарствената политика е част от държавната здравна политика в Република България и се осъществява от министъра на здравеопазването»;

Чл.14, ал.2, т.1 от ЗЛПХМ: «Министърът на здравеопазването е национален координатор по проблемите с лекарствените продукти»;

Чл.11 от Наредба № 10 от 24.03.2009 г.: «НЗОК заплаща медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, предназначени за домашно лечение на заболявания, определени с Наредбата по чл.45, ал.3 ЗЗО»;

Чл.25, ал.1 от Всеобща декларация за правата на човека: «Всеки човек има право на жизнено равнище, включително прехрана, облекло, жилище, медицинско обслужване и необходимите социални грижи, което е необходимо за поддържане на неговото и на семейството му здраве и благосъстояние. Той има право на осигуряване в случай на безработица, болест, инвалидност, овдовяване, старост или други случаи на лишаване от средства за съществуване по независещи от него причини»;

Чл.12 от Международен пакт за икономически, социални и културни права: «Държавите-страни по този пакт признават правото на всяко лице да постигне възможно най-добро състояние на физическо и душевно здраве. Мерките, които държавите-страни по този пакт ще вземат, за да се осъществи това право, трябва да включват и мерките, необходими за: d) създаването на условия, които да осигурят на всички медицинска помощ и медицинско обслужване в случай на болест»;

Чл.13, т.1 от Европейската социална харта (ревизирана): «С цел да осигурят ефективното упражняване на правото на социална и медицинска помощ договарящите се страни се задължават: 1. да осигурят необходимата помощ за всяко лице, което не разполага с достатъчно средства и което не е в състояние да си осигури тези средства със собствени сили или да ги получи от друг източник, в частност от обезщетения по схема за социално осигуряване, а в случай на болест - да му осигурят грижите, които се изискват от неговото състояние»;

Чл.6, чл.51, ал.3 и чл.52, ал.3 и 5 от КРБ; Чл.85 и чл.86 от ЗЗ; Чл.6, чл.10 и чл.11 във връзка с чл.7, ал.1, т.14 от ЗЗДискр; чл.152 от ДСЕО

Решението: УСТАНОВЯВА, че от страна на НЗОК спрямо

представляваните от жалбоподателя Т. Ц. Д. лица, страдащи от рядката болест "Фенилкетонурия", чрез въведеното ограничение в "Списък на диетични храни за специални медицински цели на НЗОК", включен в Приложение № 8 на НРД за 2010 г., стойността на които се заплаща напълно или частично от НЗОК, считано от 01.06.2009 г., за ползване на тези храни само за лица до 18-годишна възраст, е създадена предпоставка за проява на пряка дискриминация по признак "възраст" и е осъществено нарушението "тормоз" по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. по признак "имуществено състояние", визирани в чл. 4, ал. 1 от Закон за защита от дискриминация.

УВАЖАВА ЖАЛБАТА досежно възрастовото ограничение при предоставяне на диетичните храни за специални медицински цели и предписва на НЗОК преустановяване на нарушението на равенството в третирането на пациентите с фенилкетонурия в България, които са навършили или предстои да навършат 18-годишна възраст, чрез премахване на дискриминативните текстове и прилагане на адекватни мерки за осигуряване на непрекъсваем процес на лечение с прилаганите за тази рядка болест диетични храни за специални медицински цели, както и за осигуряване на достъп до качествено здравеопазване съобразно принципите на специалната грижа на държавата; на приоритетите, заявени в ЗЗ и ЗЗДискр, с оглед изравняване възможностите на тези пациенти за съхраняване на здравето и живота им в параметри, съответстващи на едно нормално и достойно съществуване.

УСТАНОВЯВА, че претенцията в жалбата за дискриминация по отношение на жените с фенилкетонурия във фертилна възраст не е доказана съобразно чл.9 от ЗЗДискр. и като такава оставя жалбата в тази й част без уважение.

Решение № 880 от 17.01.2012 г. на ВАСОТМЕНЯ решение № 268 от 29.11.2010г. на

Комисията за защита от дискриминация в частта, с която е оставена без уважение жалбата на Сдружението на родители на деца, страдащи от фенилкетонурия и други наследствени и обменни заболявания за установяване на дискриминация по отношение на жени с фенилкетонурия в репродуктивна възраст и вместо него,

ПОСТАНОВЯВА:УСТАНОВЯВА нарушение на чл.4, ал.2 от Закона

за защита от дискриминация от Националната здравноосигурителна каса по отношение на жени в репродуктивна възраст с фенилкетонурия.

* Гражданите на Република България, в качеството им на „пациенти” имат право на жалба при нарушаване на правата им в лечебните заведения. Правна регламентация: в Закона за здравето; в Закона за здравното осигуряване; в Национален рамков договор.

* Жалбата или сигналът се подават до Районния център по здравеопазване /РЦЗ/ по местоживеене.

* РЦЗ в 7-дневен срок прави служебна проверка по жалбата или сигнала.

* При констатиране на административно нарушение проверяващият служител на РЦЗ съставя акт за установяване на административното нарушение, а директорът на РЦЗ издава наказателно постановление по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

* В 3-дневен срок от приключване на проверката РЦЗ уведомява пациента за резултатите от проверката и за предприетите действия.

* Ако жалбата е подадена до НЗОК (София 1407, ул. „Кричим” № 1) или РЗОК по местоживеене се извършва проверка по документи или на лечебното заведение, като задължително уведомяват жалбоподавателя за резултатите.

* При нарушаване на правата на гражданите, свързани с етично-моралните взаимоотношения лекар-пациент или стоматолог – пациент, писмени оплаквания се изпращат до етичните комисии на Български лекарски съюз – София бул. „Димитър Нестеров” № 15 и Съюза на стоматолозите в България – София 1000, бул. „Княз Дондуков” № 40.